Jump to content
valiamaria

49. КОМУНИСТИТЕ И ЗАБЛУДАТА

Recommended Posts

49. КОМУНИСТИТЕ И ЗАБЛУДАТА

Трябва да е било към 1939 г. Вървят край гората няколко комунисти и разговарят, между тях Ради Найденов, Тачо Даскалов и др. Разговарят и за Братството. Минават край Изгрева и решават да се срещнат с Учителя. Ради Найденов и Тачо Даскалов ругаят Учителя. Спорят по въпроса за Учителя дали е честен и дали не е измама това Братство. Стигат на Изгрева, питат за Учителя, почукват на вратата Му. Учителят отваря и ги пита: „Какво обичате?" „Искаме да поговорим с Вас." Учителят ги гледа строго и казва: „Какво има да говорим? Вие допреди малко ме ругаехте в гората. Нямам време сега, за такива като вас. Зает съм." И ги отпраща. А те стоят долу, чудят се каква е тази работа, кой ги е подслушвал и следил. Разправят случая на един наш брат, но комунист, а той се смее: „Аз какво ви казвам, че аз всяка сутрин целувам ръка на Господа. А вие ми говорите, че съм заблуден. При Бога се отива със страхопочитание, а не с псувня." Комунистите го слушат и накрая му казват: „Ти си безнадеждно заблуден." Той заблуденият остава на Изгрева, а онези си заминаха за града. И така той си остана заблуден до края на живота, но живя на Изгрева с нас. А онези след време като взеха властта тръгнаха да оправят света по комунистически. До сега 30 години от тогава светът не е оправен. Кога ще го оправят един Господ знае. А на Изгрева веднъж Учителят каза: „Светът е оправен. Господ си знае работата, но светът на хората не е оправен. Там има думата Господ. И затова днес ги прекарва през страдания." Ние видяхме всичко това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×