Jump to content
valiamaria

58. ВЯРАТА

Recommended Posts

58. ВЯРАТА

Брат Никола Гръблев, военен, охранява границата в Добруджа, Дели Ормана. Наоколо турски села, но турците го почитат като праведен човек. Тази година сушата е голяма. Месеци дъжд не вали. Събира се народа, прави молебствия за дъжд, колят курбани, отговор няма. Сушата продължава. Всички поселища изгорели. Тогава турците изпращат делегация до брат Гръблев. „Помоли се ти, дано Аллах те чуе да завали дъжд", казва делегацията. А фелдфебела се смее на брат Гръблев, казва му: „Търсят те, да им дадеш дъжд!" Братът казва: „Нека дойдат!" Предрича на делегацията: „В петък ще вали! Но да се съберат всички ваши, всеки, който е завел дело срещу брата си, да го прекрати. Които имат вражда да се опростят, които имат вземане-даване да се разплатят, да няма омраза, да няма вражда, всички примирени ще дойдете на събора в петък, на определеното място и никакви курбани няма да се колят!" Отива си делегацията и донася нарежданията на брат Гръблев. Турците са изпълнителни. Брат Гръблев ходи и се моли: „Господи, Учителю, отговори на молитвата ми, нека да завали дъжд в петък". Денят, когато беше определена срещата и молитвата за дъжд пристига и брат Гръблев на мястото. И той ще се моли с тях, с турците - те на турски, а той на български. А небето е ясно, нито едно облаче по него. Почва молитвата и ето задава се едно облаче, друго облаче, небето се покрива с облаци, духва вятър, блясват светкавици, почва дъжд като из ведро. Брат Гръблев само повтаря в себе си: „Господи, благодаря Ти! Ти ме послуша Учителю." След този случай авторитета му сред турците порасна много. За тях той беше Божий човек, чийто молитви се чуват и изпълняват.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×