Jump to content
valiamaria

70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Recommended Posts

70. СТРАННИК СЪМ НА ТОЗИ СВЯТ

Бяхме с Учителя на Ел Шадай. Учителят беше приседнал на каменното кресло и беше се облегнал на своя камък. Денят беше летен, слънчев, топъл, никакъв ветрец. Разговорът беше затихнал, песните бяха изпяти. Настанала беше онази приятна тишина, като малка пауза, като почивка. Тогава един брат - Неделчо Попов внезапно замоли Учителя: „Учителю, изпейте ни нещо, което не сте ни пели до сега." Тази молба се видя на някои братя и сестри неуместна, но всички мълчаха. Учителят беше притворил очи, вдълбочен в себе си. Ние не очаквахме, че той ще отговори на молбата на братя. Но Учителят все така с притворени очи запя песента: „Странник съм на този свят, никого не познавам освен Тебе, Ти Господи Боже мой си създал всичко за мене. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе Господи възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе!" Потръпнахме от гласа, от чувството, с което беше изпълнена тази песен. Тя откри за нас Учителя в една нова светлина. Всички слушахме с трепетно внимание и благоговение. Като свърши Учителя настана благоговейно мълчание. Всички бяхме покъртени от песента. Мелодията и думите бяха необикновени. Тази песен ни откри за миг светилището на храма. Облъхна ни чувството за чистия и свят живот. Животът с Бога. Тази песен е свещена песен.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×