Jump to content
valiamaria

75. УЧЕНИЯТ БРАТ

Recommended Posts

75. УЧЕНИЯТ БРАТ

Преди години, когато правехме нашите опити за братски комунален живот в Русе, на стопанството на братя Маркови, дойде ни на гости Учителят. В неделния ден дойдоха мнозина приятели от Русе, да се видят с Учителя и да им поговори. Разположихме се вън на открито на масите, а на масите в панери какви ли не плодове - ябълки, круши, грозде, дюли, всичко най-хубаво. Случи се на масата един брат, който като взема думата и вече не престана. Той искаше да покаже на всички колко много знае. Непрекъснато цитираше автори, окултисти, учени, философи, поети. От него никой не можеше да проговори. В приятелите се създаде напрежение, защото на всички се искаше да чуят какво ще каже Учителя. Но този брат не спираше и все говореше. При една естествена пауза, Учителят присегна, взема от панера две големи дюли, тури ги на масата и каза: „Като знаеш толкова много кажи колко тежи едната дюля и колко другата!" Братът остана смутен. Той говореше за такива отвлечени философски и научни въпроси, а Учителят го пита, колко тежат дюлите. Всички замълчаха с интерес. Учителят посочи едната дюля и каза: „Тази дюля тежи 960 грама, а другата 760". Един от братята изтича, донесе везни, претегли дюлите. Те тежаха точно толкова, колкото беше казал Учителя. Всички се разсмяха, настана оживление. Ученият брат замълча. Името му беше Георги Тодоров, математик. Разговорът протече естествено, просто. Учителят можеше да поговори на приятелите и те можеха да Го слушат спокойно. Има само едно знание, което е и за земята и за небето. То е Божественото знание. Който го притежава има знанието на света и на Небето. Това знание се дава от Духът Господен. С когото е Духът, с него е и знанието.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×