Jump to content
valiamaria

98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Recommended Posts

98. КЪМ ПОСЛЕДНИТЕ ДНИ НА УЧИТЕЛЯ

Ето какво ми казва Георги Драганов, адвокат от Ямбол, който бе пък приятел на Иван Бояджиев, адвокат от София, голям комунист.

След 9 септември 1944 г. Иван Бояджиев участвува в комисия по изземването архивата на цар Борис. Във връзка с някои материали, които са намерили в чекмеджетата му, комисията намерила, че е необходимо да се извика Учителят да даде някои пояснения, някои показания. Изпращат човек да му съобщи това, но Учителят беше вече болен и не се явява. Изпращат втори човек, Учителя не се явява. Изпращат трети път двама души да Го доведат. Отиват на Изгрева, Учителят се беше вече поминал.

Ние знаем от брат Ради следното: Тези хора, които са идвали да вземат Учителя се срещат най-напред с него. Питат го: „Къде е Дънов?" Ради казва: „Елате!" завежда ги в салона където беше изложено тялото на Учителя. Бояджиев казва: „Този човек си замина, за да не се яви при нас!" Последните дни и часове Учителят преживя тревожно, като че го бяха изправили на съд. Беше в тревога и вълнение. В кризата Той каза: „Втори път по този път не желая да мина." След това се унесе в друг свят. Към два часа през нощта, като си отвори очите каза: „Хубаво, сега всичко хубаво се разреши". Беше вече доволен и спокоен. Погледна към сестра Мария и мене и каза: „Благодаря ви за нежността, която проявихте към Мене!" Това е истината. Искаха българите да Го разпънат на кръст. Но Учителят бе казал: „Втори път Христа няма да бъде разпънат. Който се опита да Го разпъне сам ще се качи на кръста." Това ние доживяхме и всичко видяхме и се убедихме, че Истината е една.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×