Jump to content
Цецка

108. РАЗДЯЛАТА

Recommended Posts

108. РАЗДЯЛАТА

В първите години на Изгрева, когато почваше Школата и задачите едва бяха поставени, повече господствуваше старото, религиозно съзнание и морал, не беше почнала още съзнателната работа. Младите тъкмо се събираха около Учителя и се подготвяха за важна работа и учение, за изпити от най-различен характер. А възрастните братя и сестри живееха още със старите разбирания. В онова време Учителят постави задача, да се даде пример на приятелство между млад брат и сестра. Затова постави, задачата постави не външно, но вътрешно. Да се даде пример на хубави, чисти, идейни отношения между млади хора. Имаше тогава двама млади брат и сестра, между които се явиха добри чувства, хубави отношения, приятелски. Всички възрастни ококориха очи, насочиха своята критика и осъждение и подозрение срещу младите, критикуваха, осъждаха ги помежду си, негодуваха; Най-после събира се една делегация от възрастни сестри, отиват при Учителя и пред Него изказва своите възгледи, своето възмущение от дружбата на младите хора. Осъждат ги, порицават ги, казват, че дават лош пример и на другите. Поставят на Учителя да реши въпроса, или да ги накара да се оженят, или да ги изгони от Изгрева. Значи те са решили въпроса и поставят на Учителя дилемата да избира едно от техните решения. Учителят ги изслушва, ала след това им държи едно Слово, от което те си отиват като попарени. „Добре", завършва Учителят „ако ги разделя, един от тях ще си замине. Поемате ли отговорността за неговата смърт?" Сестрите си отидоха смутени и засрамени. После това приятелство беше пример за младите, едно правилно разрешение на една от най-трудните задачи. Въпреки цялото противодействие, което срещаха, приятелството издържа на всички пречки. След няколко години Учителят среща младата сестра, която критикуваха и й казва: „Аз от вашето приятелство съм много доволен и бих желал на Изгрева да има още много такива двойки като вас." Тази сестра беше Мария Тодорова, а другият беше моя милост. Ако бяха ни разделили един от нас щеше да си замине. А това бях аз. Ето така оцеляхме двамата цели 50 години след това.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×