Jump to content
Цецка

128. МИР ВАМ

Recommended Posts

128. МИР ВАМ

Братът беше буен, груб, самонадеян, служеше като майор по охраната на границата. Казваше се Бандерски. Свикнал да заповядва, свикнал да командва Пътува привечер с двама войника на коне по границата. Пътеката стръмна, възлизат високо на около 1200 метра, като стигат върха спират да си починат. Войниците отвеждат конете настрана, а той се заслонява до едни големи камъни да си почине. След малко вижда един бял кълбест облак се спира над него. Отваря очи, затваря ги, значи не е сън. Облакът продължава да се спуска, а сред облака човек със светли дрехи. Голяма светлина се излъчва от него. В ръката му скиптър, на главата корона. Човекът казва: „Мир вам!" Облакът спира пред брата на земята. Човека дава някои нареждания и съвети, а в това време конете скачат, блъскат се, изправят се на задните си крака, едва ги удържат войниците. Човекът от облака дава още някои съвети, след това казва пак: „Мир вам!" и облакът се отдалечава нагоре. Минават около два месеца, брата идва в София и някой го довежда при Учителя на Изгрева. Братът казва: „Учителю, колко време не сме се виждали, повече от цяла вечност." Учителят се усмихва и казва: „Как тъй от цяла вечност? А Декил Иташ забрави ли?" Значи Той му напомня за тази среща, че човекът от облака е Учителят, който седи пред него. Така той влезе в Братството.

Бандерски беше по едно време в хубави течения, положителни и се проявяваше доста разумно и хубаво. Но после попадна под лоши влияния. Отдалечиха го, отдръпнаха го от Братството и той загуби всичко. Който се отдалечи от Бялото Братство, и това което има ще му се отнеме. Той е като онези от притчата за служителите, на които господарят раздава на едного пет, на втори - две, на други трети - талант. Той е като онези, които имат един талант. Заровили го в земята. Тъй че който не работи ще загуби и туй което има. И накрая ще загуби условията си, заради което се е родил между българите.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×