Jump to content
valiamaria

141. КОКОШАТА КЪЛКА

Recommended Posts

141. КОКОШАТА КЪЛКА

Търново. След съборните дни Учителят оставаше с няколко братя и сестри още известно време. Идва един селянин при Учителя, чистичко облечен, спретнат, вади от пояса си чиста бяла кърпичка, а в нея завита хубава кокоша кълка. Подава я благоговейно на Учителя, приятелите изтръпват. Как, месо? Посягат да спрат селянина, но Учителя се усмихва, взема кълката и казва на сестрите: „Турете я в кухнята." Учителят се освободи от нея, освободи и нас, а селянина бе уважен заради жеста му. За него това беше подарък за Учителя. Той още не знаеше нищо за Учението и че ние сме вегетарианци.

 

Ако Учителят не беше приел кокошата кълка, щеше да го смути и спре. Но сега го прие и пътят му бе отворен за Школата. Зависеше от него дали ще влезне в Школата или ще я подмине. Изборът беше само негов и на никой друг.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×