Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Иванка Петрова

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата, "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г.

Издание от 1937 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържаниена томчето

От книгата "Лъчи на живота", Съборно Слово, 1937 –1938

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене PDF

Съдържание

21 юли 1937 г.

ЦЕННОСТИ И ВЪЗМОЖНОСТИ

Сега всички очаквате да чуете нещо, както когато отивате на концерт и очаквате да чуете някой велик певец. Ако песните, които слушате, задоволяват слуха ви, ще излезете от концерта доволни и ще кажете, че си заслужава парите, които сте дали за билет. Не ви ли задоволи, ще кажете, че не заслужава да харчите парите си. Днес ще говоря върху ценности и възможности на нещата. Аз свързвам въпроса за ценностите с възможностит, защото между тях има известна зависимост. Всяка ценност дава възможност за нещо. Запример, едно ценно нещо за човека е неговият говор. Ако знае правилно да говори, човек може да бъде щастлив. Ако не знае правилно да говори, той никога не може да бъде щастлив.

Друго ценно нещо за човека е неговата душа. Какво представя душата? За да си състави известно понятие за душата, човек си я представя в някаква красива форма. Всички форми в света са произлезли все от формата на душата, но същевременно те представят възможности за нея, да има с какво да се забавлява и какво да учи. Не само душата, но и духът на човека трябва да учат, да се развиват и укрепват. Що е дух? – Това начало в човека, което създава нещата отвън. – Що е душа? – Това начало, което урежда нещата отвътре. Значи, всичко, което тече навън, е дело на духа. Душата пък възприема нещата навътре. Всичко, което Бог е създал през вечността, е складирано в душата. В това отношение тя представя грамадна библиотека, пълна с най-хубавите книги в света. Който иска да учи, той може да вземе една от книгите на тази обширна библиотека и да чете. Ако търсите някакъв скъпоценен камък, ще го намерите в склада на душата. Ако търсите някакъв хубав, сладък плод, ще го намерите в градината на душата. Каквото потърсите, ще го намерите в скривалището на душата.

Съвременните хора имат съвсем изопачено понятие за душата. Христос казва: „Скръбна е душата ми до смърт". – Защо е била скръбна душата на Христа? – Понеже Той се видял обиколен от затворени души. Където и да хлопал, нищо не получавал – всички складове били затворени: никой не могъл сладка дума да Му каже, светла мисъл да Му изпрати. Гладен и жаден бил Христос. Тъй щото, когато човек скърби, ние разбираме, че низшата душа в него скърби. Тя скърби, че работите не стават, както е очаквала. Тя скърби, понеже не разбира великите Божии пътища. За да разбере тия пътища, за да се просвети, в помощ на човека иде висшата му душа, т. е. Божественото начало в него, и тогава скръбта му се превръща в радост. Работите на човека никога не се нареждат, както той мисли. Някой гледа картината на един художник и я одобрява, ако тя отговаря на това, което той мисли и разбира, или не я одобрява, ако не отговаря на неговата мисъл и разбиране.

Изобщо, по естество хората са критици и склонни да критикуват не само човешките работи, но и Божиите. Те гледат на света и се произнасят, че не е създаден, както трябва. Днес всички хора са критици: и синът, и дъщерята, и майката, и бащата, и ученикът, и учителят, и свещеникът. Достатъчно е да отвори човек устата си, за да започне да критикува. Той ще каже, че нещата не ставали, както трябва, или че хората не живеели добре. Наистина, хората не живеят добре, но и той, който критикува, също не живее добре. – Еди-кой си писател не пише добре. – Но и ти, който критикуваш, не пишеш добре. – Еди-кой си певец не пее добре. – И ти, който критикуваш, не пееш добре.

Сега, не е въпрос за критикуване. Важният въпрос е за ценности и възможности на нещата. За да дойде до правилно разбиране на тия неща, човек трябва да проникне в техния дълбок смисъл. Щом проникне в смисъла на нещата, човек няма да се отвращава от нищо, няма да дели нещата на разумни и глупави. Той знае, че разумните неща са завършени картини, а глупавите – незавършени. Следователно, всяка работа, гледана в началото си, е глупава. Дълго време трябва да се работи върху нея, за да се завърши, да стане разумна. Като знаете това, не се произнасяйте преждевременно върху работите. Кажете ли, че някоя работа е глупава, трябва да знаете, че тя не е завършена още. Кажете ли, че някоя работа е разумна, това показва, че тя е завършена картина. Злото е незавършена картина, а доброто – завършена. Омразата е незавършена картина, а любовта – завършена. Лъжата е незавършена картина, а истината – завършена. Всяка завършена картина представя облекло на душата. – Докога слугата може да лъже господаря си? – Докато господарят му е богат. Щом господарят ликвидира, слугата престава да лъже. Не само това, но слугата може да започне да се разкайва за всичко, което е вършил с господаря си, и да се изправи.

Представете си, че всички сте слуги в едно учреждение, но един ден това учреждение ликвидира. Какво ще правите тогава? Всеки трябва да изложи картината си, от която ще се види работата, която е свършил през време на служенето си. От картината ви всеки ще има представа за вашата работа. Като гледат картината ви, ще започнат да я критикуват. По отношение на критиката, кокошката и петелът са големи критици. Сложете една крина жито пред кокошката и отдалечете се, да гледате, какво ще прави. Тя веднага ще влезе в крината и ще започне да рови с краката си. Няма да мине много време, и житото ще бъде вън от крината. Като рови, петелът мисли за кокошките.

Щом изрови едно зрънце от земята, той веднага вика кокошките около себе си и им казва: Опитайте това зрънце. Аз изрових от земята нещо особено, за което вие трябва да се произнесете. Петелът е голям кавалер. Той е готов да се жертва за своите дами – кокошки. Казвате: Какво особено има в неговото кавалерство? По цели дни рови с краката си. Наистина, пътелът и кокошката ровят с краката си, а човек – с езика си. Кое е за предпочитане? Срещате един човек и виждате, как рови между хората: кой от какво произхождение е, какви са майка му и баща му, какви погрешки е направил в живота си и т. н.

Щом се заговори за погрешки на хората, ще ги чуете да се оправдават, че докато не греши, човек не може да стане учен. Тази мисъл е права, но умният се учи не само от своите погрешки, но и от погрешките на окръжаващите. Какво представят погрешките? – Незавършени картини. Красивите, правилни работи са завършени картини, направени от разумни хора. На всички хора е дадена задача да нарисуват по една хубава картина в себе си. Щом е така, не остава нищо друго, освен всеки от вас да вземе пример от великите художници, да види, как те рисуват, и да им подражава. Работете с постоянство, да създадете в себе си добър навик. Срещате един човек и казвате, че е щедър. За друг пък се произнасяте, че е скъперник. Отде познавате, кой човек какъв е? – По картината, която работи. Казват за някого: Този човек е типичен скъперник. – Защо един човек е скъперник, а друг – щедър? Щом се каже, че някой човек е скъперник, това показва, че той носи със себе си малко шише с вода и пътува през дълъг, прашен път. Той не може да дава от водата си на никого, защото и за него няма да стигне. Щедрият човек пък се намира при самия извор. Той е готов да дава вода на всички. Скъперникът носи в джоба си малко парче хляб и го пази само за себе си. Щедрият се намира във фурна със стотици килограми хляб, и затова е готов да раздава на всички. Когато скъперникът влезе във фурната, или отиде при извора, и той става щедър, готов на всички да дава хляб и вода.

Следователно, който е при извора, той е щедър; който е далеч от извора, той е скъперник. Който е при извора, той е умен; който е далеч от извора, той е глупав. – Как да стана умен? – Иди при извора. За да стане учен, умният трябва да влезе в Божественото училище да учи. Който влезе в Божественото училище, той ще използва възможностите, които му са дадени. За да използва тия възможности, човек трябва да започва с малките величини. Когато започвате някаква работа, облечете се с най-скромните си дрехи. Щом свършите работата си и всички се произнесат за нея, че е добре извършена, тогава облечете най-хубавите си дрехи. Това правило виждаме и в самия живот. С идването си на земята, човек се облича в проста, скромна дреха – неговата плът. Един ден, когато завърши земния си живот, т. е. когато възкръсне, той ще се облече в най-красивата си дреха. Като не разбират този закон, хората се стремят, докато са на земята още, да се обличат в красиви дрехи, за да се харесат. Те трябва да знаят, че дрехата не прави човека красив, но работата му, която той е свършил добре. Докато не свърши работата си добре, човек никога не може да има красиви дрехи. Щом свърши работата си, както трябва, той непременно ще облече най-красивата си дреха – дрехата на възкресението. Дрехата на човека е неговото тяло. От работата, която човек върши, и от начина, по който я върши, зависи неговото здраве. Условията за извършване на тази работа, това са правата мисъл, правите чувства и правите постъпки. Това са възможности, с които човек разполага на земята.

Сега, като се говори за условия и възможности за работа, религиозните и учените препоръчват свое някакво учение като най-право, като учение, което повдига човека. Според мене, право учение е това, което включва в себе си Божествени мисли, чувства и постъпки. Те служат като мярка за определяне на нещата. Всеки човек трябва да носи в себе си по една Божествена мисъл, по едно Божествено чувство и по една Божествена постъпка, като мерки, с които да сравнява своите мисли, чувства и постъпки. Само Божественото е в състояние да повдигне човека. Бог минава покрай всички живи същества, от най-малките до най-големите, и на всички прави услуга. Той вижда страданията, мъчнотиите им и на всички помага. Човек, обаче, помага само на близките си. Мине ли покрай някой чужд за него човек, той го отминава, без да обърне внимание на неговата скръб или мъчнотия. Той погледне към него и си казва: Господ ще му помогне, няма защо аз да се спирам.

Сега, при изгрева на слънцето, някои станаха прави, а други продължаваха да седят по местата си, докато аз не станах. Първите станаха прави по свое разбиране, а останалите – по подражаване. Аз пък разсъждавам. Ако пред мене е поставена картината на някой велик художник, аз няма да стана. Обаче, ако в стаята влиза самият художник и носи картината си, аз непременно ще стана. В дадения случай аз ставам за художника, а не за картината. Следователно, когато слънцето изгрява и гледам на него като на запалена свещ, аз няма да стана. – Защо? – Защото аз седя по-високо от тази свещ. Обаче, ако зад свещта, зад слънцето виждам Бога, Който държи в ръка тази запалена свещ, аз непременно ще стана прав.

И тъй, когато се намираш пред великото, стани прав. Когато се намираш пред малкото, отдай му своето внимание. Това значи последователност в постъпките на човека. Пред великото, като пред благо на своя живот, всякога ставай прав. В това отношение слънцето е благо за човека – велик извор на благословения. На малките неща човек трябва да обръща внимание, защото от тях може да се учи. Съветвам ви още днес да отидете при извора на живота. Как ще познаете, че сте при извора? Ако мислите, чувствата и постъпките ви са прави, вие сте при извора. Не сте ли добре разположени, вие сте далеч от извора. Всяко отклоняване от правите мисли, чувства и действия, отдалечава човека от извора. Правите мисли, чувства и постъпки са завършени картини.

Като се говори за ценности и възможности, ние имаме предвид много ценности. Всяка ценност крие в себе си известни възможности. Любовта е една от великите ценности. Тя има две възможности: или дава, или взима. Когато човек дава, според закона на любовта, той трябва да знае, кога да дава. И като взима, той пак трябва да знае, кога да взима. Който дава навреме и взима навреме, той е умен човек. Който не дава навреме и не взима навреме, той не е умен човек. Следователно, когато любиш, навреме трябва да любиш. И когато те любят, навреме трябва да те любят. На едно малко момиченце дали едно цвете. Момиченцето погледнало цветето и казало: Аз не мога да приема това цвете. – Защо не го приело? – С отказване на цветето, момиченцето искало да каже, че е по-малко от сестра си и не може да го вземе. На сестра му, като на по-голяма, се пада това цвете. Тя има право да го вземе и да се закичи с него. Добре разсъждава това момиченце.

Всеки човек съзнава в себе си, че за едно откъснато цвете той носи отговорност. Кога и да е, той трябва да върне неговия живот. Не може ли да върне живота му, той ще страда. Младите булки, които се кичат с откъснати цветя, трябва да въз-становят живота на тия цветя. Докато го възстановят, обаче, те страдат. Щом възстановят живота на откъснатите цветя, страданията им престават. Тъй щото, страданията на хората се дължат все на откъснатите цветя, с които са били накичени във време на тяхната женитба. В дадения случай аз взимам думата „женитба" в широк смисъл. Когато се е решил да слезе на земята и да се облаче в плът, още тогава човек се е оженил. Всеки въплътен човек е женен. Щом се е облякъл в плът, човек е почувствал ограничението си, и след това е поискал да се освободи, но се е видял в невъзможност. Единствената възможност за освобождаване на човешкия дух от материята, в която е облечен, е смъртта.

Смъртта е развод, който освобождава духа от материята. Когато женитбата между духа и материята е неправилна, човек трябва да умре. Щом умре, веднага неправилната връзка между духа и материята се разкъсва. Значи, смъртта иде в помощ на човека, да разруши неправилния съюз между духа и плътта. Докато духът и плътта са в постоянна борба и противоречие помежду си, човек е изложен на големи страдания. Коя е причината за тази вечна борба? – Несъответствието между духа и плътта. Духът е разумното начало в човека, вследствие на това, процесите, които стават в духа, са завършени. Плътта представя своенравно, недоволно дете. Каквито процеси и да се извършват в плътта, в края на краищата те остават незавършени. Какво трябва да прави човек със своенравното си дете? – Каквото бащата прави със своето упорито, своенравно дете, това всеки човек трябва да прави със своята плът – своенравното си дете. Той трябва да го възпитава – нищо повече. На всеки човек е дадено по едно такова дете, по отношение на което той трябва да прояви своите педагогически способности. Да познае човек себе си, това значи, да познае своето упорито дете и да знае, как да го възпитава. Майката ли трябва да се подчини на детето, или детето – на майката? Ако детето е разумно и възпитано, майката може да го послуша за нещо. Обаче, ако не е разумно, нито възпитано, непременно детето трябва да слуша майка си. С други думи казано: всяка права мисъл, всяко право чувство и всяко право действие, от когото и да излизат, приемете ги. Намерите ли нещо криво в дадена мисъл, в дадено чувство или в дадена постъпка, не ги приемайте, макар и да са излезли от учени, от видни хора. Затова е казано в Писанието: „Всичко опитвайте, доброто дръжте!"

Кои неща считаме ценни? Всяко нещо, което Бог е създал, представя известна ценност. Ценностите, които виждаме в разумната природа, са представяли и представят велики блага за нас, както в миналото, така и днес. Такова нещо ще пред-ставят те и в далечното бъдеще. Ако можете да се ползвате правилно от тия блага, те ще носят щастие за вас. Не можете ли правилно да ги използвате, те ще ви създадат ред нещастия. Запример, който стъпва внимателно по камъните, той ще се ползва от тяхната енергия и ще бъде щастлив. Който стъпва невнимателно, той може да падне, да се осакати по някакъв начин и да се чувствва нещастен. Стъпвайте внимателно по камъните, като опитвате с краката си, тяхната устойчивост. Най-малката неустойчивост на камъните може да ви изненада, да паднете и да си счупите глава, ръка или крак. Освен това, сутрин и вечер не сядайте на голи камъни. Винаги носете със себе си по една малка възглавничка, която да туряте върху студения камък. На обед, когато слънцето грее силно, можете да сядате направо на камъните. Те са приели много слънчева енергия и действат лечебно върху човека.

Сега ще направя една аналогия между човека и камъните. Както камъните са студени сутрин, така и човек е студен сутрин. Искате ли да влезете във връзка с такъв човек, носете със себе си своята мека, топла възглавничка. Меката възглавничка представя човешкия език. Срещнеш ли някой човек сутрин и желаеш да се разговаряш с него, приложи в действие своя мек език. Ти ще му говориш меко, и той ще ти отговаря меко. Срещате ли се по обед, тогава можете да не носите възглавничките си. Когато са разумни и се разбират, хората могат да се разговарят по всякакъв начин – и с възглавнички, и без възглавнички. Те могат да си казват нещата тъй, както са в действителност. Кое време през човешкия живот е сутрин, кое – обед и кое – вечер? Когато хората се запознават и между тях се създават приятелски отношения, те са в сутринта на своя живот. Когато се обичат, те са на обед, в зенита на своя живот, когато слънцето най-силно грее. Когато не се обичат, те са в залеза на своя живот. Залезът на човешкия живот, това е вечер, нощ, когато предметите започват да изстиват.

Следователно, да обичаш човека, това са възможности в неговия живот, да разбере царския път, по който душата се движи в Битието. Това значи да обичаш човека. Не го ли обичаш, този път остава за тебе неизвестен. Единственият път, чрез който човек може да постигне и разбере онова, което Бог е определил за него, е любовта. За да намери този път, човек трябва да обича. Като обича хората, той ще вземе от тях това, което с необходимо за неговото растене. А като го обичат хората, той ще им предаде това, което е необходимо за тяхното повдигане. Правилна обмяна трябва да има между хората. Ти ще обичаш и тебе ще обичат. В сегашния живот любовта е метод за постижения. Без любов човек не може да има никакви постижения. Иска ли човек да постигне онова, което Бог му е определил, той трябва да следва царския път на душата.

Сега, като се говори за възможности на нещата, мнозина си задават въпроса: какво е необходимо, за да може човек добре да пее, да свири или да рисува? – Едно нещо липсва на певеца. За да пее добре, певецът трябва да мисли, да чувства и да постъпва добре. Същото се отнася и за музиканта, и за художника – за всички хора на изкуството. Човек не може да бъде здрав, нито красив, ако също така не мисли, не чувства и не постъпва добре. Това са три правила, които човек трябва да спазва, ако иска да има някакви постижения. Който иска да се подмлади, и той трябва да мисли, да чувства и да постъпва право. За да мисли право, човек трябва да стане като малките деца. Да станеш като малките деца, това значи да внесеш в себе си мекота.

Мекотата прави човека млад. Когато старият човек легне да спи, той свива ръцете си на юмруци, стяга мускули те си и започва да мисли, как ще се наредят работите му, какво ще стане в бъдеще с него и т. н. Тази е причината, дето той не може да си почине. Иска ли добре да почива, старият човек трябва да вземе пример от детето. Като легне да спи, детето отпуща мускулите си, широко отваря ръцете си и веднага заспива. То не се интересува нито за утрешния ден, нито за това, което е преживяло през деня. Старият не може спокойно да спи, защото мисли, какъв човек е бил едно време и до какво положение е дошъл днес. Да мисли за миналото си, това значи да преживява историята на едно съзнание от деня на неговото пробуждане до днес. Какво знание е това? Това е история на един живот. Този човек трябва да се смири, да види, че нищо не знае. Ако мисли, че много знае, нека се запита, какво помни от времето, което е прекарал в утробата на майка си. Деветмесечният живот в утробата на майката е история на 18 милиона годишен живот, през което време се е създавал човешкият организъм. За да дойде до тази форма, в която го виждаме, човек е минавал през много форми, за които нищо още не знае. Много време човек трябва да учи, докато дойде до истинското знание, в което няма старост, няма обезсърчаване.

Съвременните хора са недоволни от живота, защото не знаят, как да се справят помежду си. Двама души се карат, не могат да се примирят. – Защо? – Единият взел пари на заем от другия и не може да му ги върне. Трети иска да ги примири, но не знае, как да направи това. Много просто! Нека разбере, колко пари дължи първия на втория и да ги плати вместо него. Обаче, оказва се, че кредиторът е честолюбив човек и не иска да вземе парите от третия, но от своя длъжник. Който иска да примирява, той трябва да се наложи, да даде парите вместо длъжника, като каже, че се наема сам той да ги вземе от него. Следователно, причината за спор, за недоразумение между двама души се дължи на факта, че и на двамата липсва нещо. Ня-кой е взел нещо съществено от тях. Искате ли да ги примирите, дайте им това, което им липсва. Кога се карат хората? – Хората се карат, когато има недоимък, когато им липсва нещо. Обаче, в богатата природа те не могат да се карат. Тя предлага всичките си блага в изобилие.

Богата е природата! Тя щедро е дарила всеки човек, и ако някой се оплаква, че не е даровит, причината е в самия него. Той не е работил достатъчно, за да развие ония свои дарби и способности, които природата му е дала. Много скъпоценни камъни са вложени в човека, но той трябва да копае, за да ги извади от земята, да ги шлифова и тури в употребление. На същото основание и във вас са вложени дарби, които сте изоставили. И днес не е късно да работите върху себе си, да развивате дарбите си. Някои от вас биха могли да станат добри певци; други – добри музиканти; трети могат да станат учени, архитекти и т. н. Ще кажете, че времето ви е минало вече и ще оставите тази работа за друг живот. – Не, колкото и да е късно, щом сте се родили, работете още този живот върху себе си. Развивайте дарбите си! Ще кажете, че сте стари. Старият човек може да работи по-добре от младия.

И тъй, докато е на земята, човек непреривно трябва да работи, да прави опити. Правете опити с времето, когато е облачно и ветровито, да видите, можете ли да го подобрите. Ето, днес има борба в природата, да се развали времето. Както виждате, мъглите се движат – ту слизат, ту се разпръсват. После, ако искате да разберете, имате ли мекота в своя говор, произнесете няколко пъти изреченията: „Бог е Любов. Бог е милосърден". Ако имате мекота в говора си, от произнасянето на тия думи, облаците ще се разнесат, и вятърът ще престане. Нямате ли мекота, вместо да се подобри времето, още повече ще се развали.

Като правите различни опити, вие ще дойдете до познаване на себе си, ще знаете, какво можете да направите и какво не можете – ще знаете, докъде сте дошли в своето развитие. Запример, ако някой фотограф прави снимки и не поставя светлината, както трябва, образите излизат черни. Той изкарва черни картини. Бъдещата фотография трябва да снима образите в естествените им цветове. Не само фотографите изкарват черни картини, но и човек, като каже някоя дума не на място, създава черен образ. За да не създавате черни образи, възпитавайте езика си така, че всяка дума, изказана от вас, да създаде цветен образ, според естествените цветове на предмета, за който говорите.

И тъй, за да постигнете това, което душата ви желае, използвайте възможностите, които ви се дават. Любовта, мъдростта, истината са възможности. Чистотата, знанието, светлината, свободата са възможности. Истината е възможност за децата, знанието – за възрастните, а любовта – за младите. Младите продават на възрастните онова, което са придобили от любовта. Те пък приемат нещо от знанието на старите. После отиват при децата, да приемат нещо от истината. По този начин става правилна обмяна между децата, младите и възрастните. Това става и в семействата – между майката, бащата и децата. Значи, любовта, мъдростта и истината живеят заедно и обменят онова, което носят в себе си, като придобивка от живота. Днес размишлявайте върху изреченията: Чрез любовта, мъдростта и истината всичко може да се постигне. Чрез живота, знанието и свободата всичко е постижимо. Приложете тия неща в себе си, за да бъдете радостни и весели. Щом сте радостни и весели, Господ ще се весели във вас, и вие ще се веселите в Господа.

Пътят на праведния е път на зазоряване.

21 юли, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Ценности и възможности

„В начало бе Словото.“

Молитва на царството.

Някой пък, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: „Струва си парите.“ А пък някой път ще излезете и ще кажете: „Не си струва парите.“

Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример, вземете най-голямата възможност: Това е говорът в човек. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие „Царският път на душата“. Но знаете ли какво нещо е царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй, както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлязли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата какво да учи. Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това, което изтича, е Дух. Не че изтичането е Духът. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е Духът. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата, това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите. Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: „Скръбна е душата ми!“ Защо е била скръбна душата на Христа? Понеже като дошъл на земята чувствувал, че няма какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скърбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила. Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да одобря, или да не одобря. Той може да е съгласен с мене или не. Понякой път като гледам, Божиите работи критикува, казва: „Малко по-другояче трябва да се нарисуват.“ Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението, казвате: „Тази работа не е както трябва.“ Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици, дъщерите може да бъдат критици, домакините може да бъдат критици, домакинът може да бъде критик, професорите може да бъдат критици, учениците, свещениците може да бъдат критици. Всеки като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че намери, че хората не живеят тъй, както трябва. Този, който критикува и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва. Та казвам сега: Въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно, върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите, разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото, една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава. Но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: „Много глупава работа е.“ Да, незавършена работа е. Казваш: „Много хубава работа е.“ Завършена работа е. Тази, завършената работа, е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавършена работа. Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от една вътрешно противоречие. Не че всъщност е така. Не че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си? Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си, ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже? Тогаз слугата ще започне да се разкайва. Да допуснем, че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре. Вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение и следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Казвам сега: Аз като говоря, вие може да кажете така – „Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.“ – Възможно е. Кога готвачката като сготви яденето е сладко? Например, снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Казвам: Какъв е българския начин? Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат как да го сготвят. Казвам: То не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене да бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И казах: Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе. Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар. Та казвам: Ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш? Кокошката е голям критик. Тя като дойде някъде критикува, разрови, разрови нещата и като им намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови. Тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той като изрови едно семенце, той си има една дума и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят какво ще каже. И той казва: „Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.“ И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: „Глупава работа, той с краката си рови.“ Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: Отличен човек е.

И казваме ние: Ако човек не прави погрешки, той умен не може да стане. Права е мисълта. Умният човек се е учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам се незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човекът, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, вземайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре. Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например, знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ни кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работа е ясна. Този щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица, и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб, е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода.

Следователно, всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен. А пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав. Някой ни пита: „Как да стана умен?“ – Казвам: Иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезеш в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: „Какво трябва да правим, за да станем умни?“ – Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи с най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: Един халат, един пояс, една четка в ръката, един обикновени обуща, не парижки луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи. И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи. Тогаз правя извод. Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл – аз я наричам правата мисъл – човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: Правото учение. Аз наричам правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви – и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка. Бог като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: „Господ ще се грижи за тях.“ Тази сутрин аз гледам, като се показа слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези другите седят? Питам сега: Философия на живота трябва да има. Казвам: Ако ние ставаме за слънцето, не е права идеята. Например, ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад слънцето виждам Бога, който излиза със своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за Онзи, Който носи благото. Най-първо видях слънцето. Казвам: Не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като видиш, че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите като ме видяха, станаха. Те казаха: „Срамота е, Учителят става, да станем и ние.“ Аз разсъждавам, пък те подражават. Та казвам: Винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо заради (тебе), слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи. Та днес ви препоръчвам да отидете близо до извора. Но ще кажете: „Не сме ли отишли?“ То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: Или трябва да дадеш, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: Онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не навреме и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако вземеш навреме, ти си от умните. И в Любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в Любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме. Аз веднъж имах такъв един опит: Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: „Това цвете аз не мога да го нося.“ Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: „Кака ми е по-голяма, дай го на нея.“ Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, се им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят, както трябва. И всички вие като страдате, страдате се за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, се трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? – За да се освободите от онези, с които не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта. И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз какво трябва да направи бащата с такова дете? Казвам: У всички във вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите със себе си. То не сте вие, то не е вашият дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае как да възпита това дете. Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: Щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.

Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико, велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та казвам: Вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И казвам ѝ: Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай дали е стабилен камъка. Тя казва: „Братята го туриха.“ Казах ѝ: Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен, стъпи, ако не, заобиколи го по някакъв начин. И после сутринта на този студения камък не сядай, той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обяд, когато слънцето грее, седи на камъка. Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта като идвате, носете си вашата възглавница. Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекият език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обяд, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябва тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате, е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате, е сутрин. Когато се обикнете, е обед, значи слънцето е на зенита. Това са възможности в живота. Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавият път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човекът, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, Любовта е единствения път. Тя е най-добрият път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще дадаш от себе си и ще вземаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш, и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езикът на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми. В Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начертал за всинца ни. И тогаз прочетете от „Царския път на душата“ беседата: „Ценности на нещата“. Не че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете „Ценностите на нещата.“ Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но казах: Нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.

Най-първо мислете върху възможностите. Вие, да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която е запъхтяла. Тя казва: „Мъчно се ходи тук.“ Тя е вече на 45 години. Аз си казвам: Тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? – Да почне да мисли, да чувства и да постъпва право, и ще се подмлади. Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: „Как да мисля право?“ Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. Едно от правилата е това: Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: Старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал със свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: „Каквото Господ даде.“ Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е старият човек. Ти казваш: „Едно време какъв бях.“ Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, откогато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката я ми кажи какво си правил тогава. Какво е било твоето положение? В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? – Създал си тялото си. И сега знаете ли колко трябва да четете? Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.

Две сестри се карат. Ти казваш: „Не зная как да ги примиря.“ За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: „Колко ви дължи?“ И плати! Кажи: „Дайте си ръцете една на друга и се примирете.“ Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: „Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.“ Казвам сега: Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна. Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по цял самун и на двамата, и нещо за ядене, и веднага ще ги примирите.

Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например, спор има кой къде си турил палатката. „Местата ни са влажни“, казват някои. Тук има най-хубави места, дето искате. Някой бил неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.

У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци, други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: „Като дойдем следния път да се преродим на земята.“ Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младия. Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. Той е следният: Когато небето е облачно и духа вятър, почнете да поизнасяте тия думи: „Бог е Любов“ или „Бог е милосърд“. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота във вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма във вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява: Едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота.

/Един брат фотографира Учителя./ Сега този брат учи изкуството. Той като не знае как да рисува, цъка. Той казва: „Как светлината може да рисува моментално“, като цъкне, казва: „Виж, как светлината рисува.“ А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например, той изкара един черен образ. Той ме е направил черен, от негърската раса. Та за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини, т.е. рисуваме предметите такива, каквито не са. Например, като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, Истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от Любовта на онези, които са спечелили знанието от Мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е Истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил във вас.

Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете: Днешната мисъл е тази – Че Любовта, че Мъдростта, Истината, че животът, знанието, свободата, всичко е възможност, които човек като ги приложи, всичко може да постигне, и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.

Изговорете следната формула:

Пътят на праведния е път на зазоряване.

/Три пъти./

6 ч. 9 м.

XVI година.

33 беседа на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 21 юли 1937 г., сряда, 5 ч. с.

Рила, на Молитвения връх при второто езеро.

Бележка /от координатора Вергилий Кръстев/:

На 14 юли 1937 г. по каталога на Елена Андреева няма лекция от Учителя.

Настоящата лекция се публикува по нередактирано копие на дешифрираната стенограма, запазено в Държавен исторически архив. Доказателство за автентичността на лекцията е почеркът на стенографката Паша Теодорова върху всяка една лекция – „готова за печат“. Същата е отпечатана в томчето „Лъчи на живота“: Беседи от Учителя, държани при Седемте рилски езера през лятото на 1937 г. (София, 1937) – стр. 21–40.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата "Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

Книгата за теглене - PDF (стар правопис)

Съдържание на томчето

Ценности и възможности

На Молитвения върх, 5 ч. с.

“В начало бе Словото”

Молитва на Царството

Някой път, когато идете на концерт, какво очаквате? Отивате на концерт да чуете някой велик певец. И певецът няма да ви пее ония песни, които вие знаете. Може онова, което пее, да ви бъде приятно, да произведе приятно впечатление на вашия слух, пък може да не произведе приятно впечатление. След като излезете, ще кажете: “Струва си парите.” А пък някой път ще излезете и ще кажете: “Не си струва парите.”

Сега вземете преди години съм говорил за ценностите на нещата. Ценностите на нещата дават възможност. В какво седи една възможност? Запример вземете най-голямата възможност, това е говора в човека. И ако човек знае как да говори, той може да бъде щастлив. Ако той не знае да говори, той никога не може да бъде щастлив. Говорил съм една книга, която има заглавие “Царският път на душата”. Но знаете ли, какво нещо е Царският път на душата? Имате ли някаква представа за душата? Тъй както се разглежда, душата си има своя форма. И може да кажем, че тя има най-красивата форма в света. И всички други форми са произлезли от формата на душата. Всички неща в света са създадени за душата. Това са забавления заради нея. Възможностите в тия неща са, за да има душата, какво да учи.

Вие сега си представяте душата, че тя няма какво да учи. Тя има нужда да се учи. Трябва да имате една ясна представа за душата и за духа на човека. Аз ще взема две думи. Това което изтича, е дух. Не, че изтичането е духа. Това, което възприема, е душата. Туй, което създава нещата, е духа. Туй, което съгражда отвътре, е душата. Значи туй, което съгражда неща, вътре ги урежда, то е душата. Душата е склад, която има всичко онова, което от цялата вечност Бог е създал. Всичко това е складирано в душата. Душата това е една библиотека, написана с най-хубавата книга. И всеки един човек може да иде и да вземе от някой шкаф някоя книга и да чете. Душата е една галерия, в която са турени най-хубавите книги. Душата е склад на скъпоценности, на скъпоценни камъни. Ако искате да намерите някой хубав камък, ще го намерите там. Душата е склад на най-сладките работи. Душата е склад на най-хубавите плодове. И ако искате някой хубав плод, в нейната градина ще го намерите.

Значи каквото търсите, ще го намерите в душата. Вие сега за душата имате съвсем друго схващане. Христос казва: “Скръбна е душата ми!” Защо е била скръбна душата на Христос? Понеже, като дошъл на земята чувствувал, че няма, какво да яде и пие. Гладен е човекът. Няма някой да ти каже сладка дума, няма някой да ти каже светла мисъл; няма някой да ти даде светло чувство. И ти се чувствуваш скърбен. Когато казваш, че е скръбна душата ми, какво подразбирате вие? То е едно временно състояние. Това го наричат нисшата душа, която като не разбира Божиите пътища, скърби. Човешката душа, която Христос носеше, скърбеше, че работите не стават, както тя иска. Пък никога работите не са ставали, както душата е мислила.

Един художник, аз гледам картината му, той не е рисувал, както аз мисля. Той рисувал, както той схваща. В дадения случай или може да удобря или да не удобря. Той може да е съгласен с мене, или не. Понякой път като гледа Божиите работи, критикува, казва: “Малко по-другояче трябва да се нарисуват.” Та и сега до известна степен вие сте критици на нещата, давате си мнението казвате: “Тази работа не е както трябва.” Има домашни критици. Синовете може да бъдат критици; дъщерите може да бъдат критици; домакините може да бъдат критици; домакинът може да бъде критик; професорите може да бъдат критици; учените, свещениците може да бъдат критици. Всеки, като говори, ще намери, че нещата не стават тъй, както са. Всеки ще намери, че хората не живеят тъй както трябва. Този, който критикува, и той не живее както трябва. Някой критикува, че друг не знае да пее. Но и той не знае да пее, както трябва. Друг критикува, че онзи не пише както трябва. Но и той не пише както трябва.

Та рекох сега, въпросът не е за критикуване. Въпросът е за възможностите. Разбиране ни трябва. В живота има някои неща разумни и някои неща глупави. Онзи, който не разбира, той се отвращава от глупавите работи. Разумните работи са завършени картини. А пък глупавите работи са незавършени картини. Следователно върху една глупава работа има да се работи още дълго време. Работите разгледани в началото, те са глупави. Като гледаш в началото една работа няма никакъв смисъл. Тогаз тя е глупава, но чакай още. Тогава вие си създавате преждевременно мнение. Казваш: “Много глупава работа е.” Да, незавършена работа е. Казваш: “Много хубава работа е.” Завършена работа е. Тази завършена работа е едно облекло на душата. Имате зло в света. Злото е една незавършена работа. Доброто е една завършена работа. Любовта е завършена работа. Омразата е незавършена работа. Истината е завършена работа. Лъжата е незавръшена работа.

Аз ви давам това, за да се освободите донякъде от едно вътрешно противоречие. Не, че всъщност е така. Не, че с това всъщност се разрешава. Защото след колко хиляди години лъжата може да се завърши? Докога един слуга може да лъже господаря си. Може да му е слугувал десет години и го е лъгал. Но един ден вече господарят ликвидира работата си и ще му даде сметка. И като ликвидира господарят своята работа, то има ли слугата вече възможност да го лъже. Тогаз слугата ще започне да се разкайва.

Да допуснем,че вие казвате, че някой слуга не върши работата си добре. Добре, вие сте сега в едно учреждение. Всички сте все слуги. Но един ден ще ликвидира учреждението и всеки един от вас ще даде отчет. И тогаз ще се познаете. Работата ще се завърши и всеки ще си представи картината на изложение. И следователно, хората ще имат едно определено понятие за вашата работа. Рекох сега, аз като говоря, вие може да кажете така: “Тази сутрин беседата не беше така както трябваше.” - Възможно е. Кога готвачката, като сготви, яденето е сладко? Например снощи ми донесоха да разрешавам един въпрос, който никога не съм го помислял. Нямали сестрите какво да сготвят. Мислили да сготвят боб, но бобът не дошъл. Десет килограма боб имало, но не стигал. И понеже готвили много пъти ориз с домати, не бива да се повтаря. Сега донесли ябълки и ме питат, по български начин ли да ги сготвят или по латишки начин. Рекох: “Какъв е българският начин?” - Българският начин е ябълки, захар и вода. А пък латишкият начин е ябълки, брашно и яйца. Туря се тесто в ябълките. И питат, как да го сготвят. Рекох, то не е въпрос само заради мене. Аз мога да давам мнението си заради мене. Това, което се сготви, не само на мене ще бъде приятно, но на всички. Понеже няма да ям само аз. И рекох: “Опитайте, и ако е вкусно и лесносмилаемо, сгответе го. А, ако не е лесносмилаемо, тогава друго сгответе.” Защото яйца, захар, брашно и ябълки схождат ли си? Яйцата и захарта как ще ги примирите? Яйца и захар отиват ли? Една кокошка, когато мъти яйца, дават ли ѝ захар? Дават ѝ захар, но чрез житото. Житото съдържа захар.

Та рекох, ние правим несъответни храни. Ябълките спадат към растителното царство и брашното спада към растителното царство. Яйцата спадат към друго царство. Как ще примирите яйцата с растенията в дадения случай? Значи, щом ядеш една ябълка, ти ще придобиеш една сладчина. Щом ядеш едно яйце, какво ще придобиеш. Кокошката е голям критик. Тя, като дойде някъде, критикува, разрови, разрови нещата и като намери нещо ценно, отделя го. Критик е. Но който не разбира това, той ще обича само като кокошка да рови, тук ще подрови, там ще подрови. И кокошките са големи одумници. Петелът като рови, той е голям критик. И кокошките са критици, и те ровят по същия начин. Петелът е кавалер. Той, като изрови едно семенце, той си има една дума, и като я произнесе, всички кокошки се струпват да чуят, какво ще каже. И той казва: “Опитайте това нещо. Какво чудно нещо изрових от земята. Никой друг не е изравял такова нещо, каквото аз изрових.” И тогаз някой път какво става? Не зная дали сте наблюдавали. Не е до външната страна. Аз ви давам само един образ. Онзи петел като рови, вие може да кажете: “Глупава работа, той с краката си рови.” Че човек, който рови с езика си, какво е това? Един човек, който ходи из хората, който изучава психологически хората и търси какъв е бащата на един човек, каква е майка му, къде се е учил като малко дете, какви погрешки е правил, къде из градините е ходил. Крал е ябълки. Влязъл е в училището и не е бил способен. Най-сетне станал виден проповедник. И казва: “Отличен човек е.”

И казваме ние: “Ако човекът не прави погрешки, той умен не може да стане.” Права е мисълта. Умният човек се учил не само от своите погрешки, но и от цялата окръжаваща среда. Грешките аз ги наричам все незавършени картини. Една грешка е незавършена картина. Не обвинявам човека. Толкоз знае човека, толкоз направил. А пък хубавите работи са завършени картини. Хубавите работи са направени от умните хора. А пък глупавите работи от неразвитите. Понеже всички вие рисувате една отлична картина в себе си, взимайте повод от другите художници, как рисуват, та и вие да рисувате добре.

Не критикувайте, но всякога в себе си вие трябва да създадете един добър навик. Например знаете ли произхода на скържавостта и щедростта? Защо някои хора са скържави, а пък някои хора са щедри? Щом ви кажат, че един човек е щедър, а пък друг е скържав, аз имам вече образ, за мене работата е ясна. Този, щедрият човек е при извора, а пък скържавият носи едно малко шишенце и пътува по един прашен път. И като го срещнем, той има малко хлебец и малко водица и не дава никому. А пък онзи е при фурната, дето има 400, 500 хляба и раздава на всички. Той е щедър. А пък онзи, който има малко хляб е скържав. Като отиде и той при фурната или при извора, той е готов да ви даде една чаша вода. Следователно всеки един, който е при извора, е щедър, а пък всеки един, който е далеч от извора, е скържав. Всеки един, който е при извора, е умен; а пък всеки един, който е далеч от извора, е глупав.

Някой ни пита: “Как да стана умен?” - Рекох, иди при извора. Умният трябва да влезе в училището и да започне да учи. Ако той стои извън училището, той никога учен не може да бъде. Щом влезем в Божествения свят, умни може да бъдем. Щом сме извън Божествения свят, глупостта ще ни придружава. Някой казва: “Какво трябва да направим, за да станем умни?” Влезте в Божествения свят или използувайте възможностите, които Бог ви дал. Сега начините какви са? Започвайте в живота с малките величини. Аз да ви дам едно правило. Може да го опитате. Най-първо се облечи в най-скромните си дрехи, които имаш. Да няма по-скромни дрехи, но не нечисти. Когато започнеш една своя работа, облечи се с най-скромните дрехи: един халат, един пояс, една четка в ръката, едни обикновени обуща, не парижки, луксозни, но леки обуща и започни своята работа. А пък когато свършиш работата си и всички се произнесат за твоята работа най-добре, тогаз се облечи с най-хубавите дрехи.

И животът е така. Сега сме облечени с халат, понеже сме на работа. А пък като възкръснем, значи като завършим земния си живот, ще се облечем. Вие очаквате някой път да се облечете много хубаво. Някой път се обличате много хубаво, за да се харесате. Но не са дрехите, които правят човека хубав, а неговата работа, която той добре свършил. А пък дрехите ще покажат, че работата е добре свършена. Щом работата е добре свършена, то непременно ще имаш най-хубавите дрехи. Щом не е добре свършена работата, не може да имаш хубави дрехи.

Тогаз правя извод: Ако ние вършим добре работата, ще бъдем добре облечени. Тялото ни е дреха и всеки ден се обличаме с нови дрехи. Та здравината на тялото зависи от работата, която човек върши. Здравето на човека зависи от работата, която върши. Условията за тази работа са човешката мисъл - аз я наричам правата мисъл; човешките чувства и човешките постъпки. Това са условия, възможности и сили, с които човек работи. Някои казват: “Правото учение.” Аз наричам Правото учение Божественото, понеже Божественото съдържа Божествените мисли, Божествените чувствувания и Божествените постъпки. Това са мерки, които трябва да имаме. Всеки трябва да има по една Божествена мисъл, с която трябва да мери своите мисли. И всеки един от вас трябва да има по едно Божествено чувство. Това се отнася до всички ви и всеки един от вас трябва да има по една Божествена постъпка.

Бог, като дойде, обръща внимание на най-малките същества, които е създал. Той отделя известно време за тях и слиза при тях. Дето мине, на всички същества ще направи една малка услуга. Някой е в затруднение, има скърби, страдания. Бог ще му направи една малка услуга. По човешки говоря. Ние, като минаваме, не обръщаме никакво внимание на околните. Ние обръщаме внимание на баща си, на майка си, брата си, сестра си и на близките си приятели. А пък за далечните казваме: “Господ ще се грижи за тях.”

Тази сутрин аз гледам, като се показа Слънцето, половината от вас станаха и половината седяха известно време. И аз седях. Аз се питах, защо тези станаха и защо аз седях? И защо тези, другите седят? Философия на живота трябва да има. Рекох, ако ние ставаме за Слънцето, не е права идеята. Например ако аз застана пред картината на един художник, то да стана няма смисъл. Но когато художникът иде с картината, да стана има смисъл. Ако зад Слънцето виждам Бога, който излиза с своята свещ, то има смисъл да стана. Бог праща Слънцето заради мене. Слънцето, което Бог носи, е свещта и тогаз ставаме не за свещта, но за онзи, който носи благото. Най-първо видях Слънцето. Рекох, не ставам на тази свещ, тя не е по-голяма от мене. А като вид[ях], че Господ е зад нея, тогаз станах. И аз като станах, другите, като ме видяха, станаха. Те казаха: “Срамота е, Учителят става, да станем и ние.” Аз разсъждавам, а те подражават. Та рекох, винаги пред великото стани, а пък на малкото дай внимание, за да бъдеш последователен. Пред великото стани, понеже това великото е едно благо, заради Слънцето е благо. То е извор на всички благословения. Като отидеш при него, при извора, ти него ден може да бъдеш разположен. А пък на малките неща, които Бог ги създал, обръщай внимание, понеже от малкото човек се учи.

Та днес ви препоръчвам, да отидете близо до извора. Но ще кажете: “Не сме ли отишли?” То е до вашата мисъл. Ако мислиш, чувствуваш и постъпваш право, ти си при извора. Ако стане едно нарушение на мисълта ти, ти си по пътя. Щом сте неразположен, не сте при извора. Щом не постъпвате добре, далеч сте от извора. Понеже една добра постъпка е една завършена картина. Тогаз ние говорим за възможностите. Любовта иде като един закон. Тя има две страни: или трябва да даде, или трябва да вземеш. Тя има две възможности: онова, което даваш, трябва да знаеш кога да го дадеш; и онова, което вземаш, трябва да знаеш кога да го вземеш. И ако дадеш не на време и ако вземеш не навреме, ти не си от умните хора. И ако даваш навреме и ако взимаш навреме, ти си от умните. И в любовта трябва да любиш навреме. Понякой път в любовта ти може да обичаш някого не навреме. И някой път може да те обичат не навреме.

Аз веднъж имах такъв един опит. Срещнах едно малко момиченце. Намерих едно откъснато цвете, една малка роза и му го давам. То каза: “Това цвете аз не мога да го нося.” Не го взе. Като го давам, то подразбира, че трябва да го тури на гърдите си. И то каза: “Кака ми е по-голяма, дай го на нея.” Умно разсъждава. Ще каже някой, че с тази откъсната роза, ти се ангажираш вече. Когато венчават младите булки, все им турят цветя. И те се радват. После тези млади булки трябва да дадат живот на тези откъснати цветя. Понеже те за тях се откъснаха, ще има страдание, докато възстановят живота на откъснатите цветя. И след като възстановят живота на откъснатите цветя, след това ще живеят както трябва.

И всички вие като страдате, страдате все за вашите откъснати цветя, когато сте се женили. Аз турям женитбата в много широк смисъл. Когато човек се решил да слезе на земята отгоре, той е вече оженен. Всеки човек, който е въплотен в материята, той е вече женен. Венчали са го. Сега не ти се харесва женитбата, не я искаш, но ще се освободиш, когато умреш. Смъртта е развод за неправилното женене. Всички онези от вас, които не сте оженени както трябва, все трябва да умрете. И смъртта е развод. И защо трябва да умрете? - За да се освободите от онзи, с който не може да живеете. Понеже духът и плътта са в противоречие. Живеят в едно тяло. И тогаз ще настане развод между духа и плътта.

И сега моята цел е да ви наведа на правата мисъл за тази борба. В духа има един завършен процес. Разумното е там. А пък в плътта има един незавършен процес. Плътта е едно недоволно дете, своенравно дете. Каквото му се даде, недоволно е, ще го скъса, ще направи нещо. Тогаз, какво трябва да направи бащата с такова дете? Рекох, у всички, в вас има по едно такова своенравно дете, че се чудите какво да правите с себе си. То не сте вие, то не е вашия дух, но дадено ви е една работа. Вие всички сте педагози, възпитатели, възпитавате по едно дете в себе си. И да познае човек себе си, това значи да знае, как да възпитава това дете.

Вчера гледам тук едно малко дете, майка му го вика да отиде при нея да обядва, а пък то не иска да яде там. Иска да му сипят и да отиде да яде в палатката. Сега неговото ли да стане или на майката? Има си понятие това дете, разбиране. Аз държа едно правило. Аз гледам всякога следното: щом една мисъл е права, от когото и да е излязла, приложете я. Щом една мисъл е крива, от когото и да е излязла, не я прилагайте, нищо повече. Щом едно чувство е добро, от когото и да е излязло, приложете го. Щом едно чувство е криво, от когото и да е излязло, не го прилагайте. Щом една постъпка е добра, от когото и да е излязла, който и да я направил, приложете я. Щом не е добра, не я прилагайте.

Сега искам да ви говоря върху ценностите на нещата. Всичко онова, което Бог е създал, представлява ценност. Пред нас седи едно велико благо, то е едно благо на миналото, едно благо за бъдещето. Та рекох, вие седите на тия камъни, има едно благо в тях, но има и едно нещастие, ако не знаеш, как да седиш на един камък. Като дойдеш да сядаш на един камък, най-първо опитай, дали е стабилен или не. Една млада сестра вчера слиза отгоре и стъпила на един камък, паднала и си ударила крака. И рекох ѝ. “Благодари, че с малко мина. Ти най-първо опитай, дали е стабилен камъка.” Тя казва: “Братята го туриха.” Рекох ѝ. “Те го туриха, но ти го опитай и ако е стабилен - стъпи, ако не - заобиколи го по някакъв начин и после, сутринта на този, студения камък не сядай! Той няма да те приеме добре. Носи си възглавница. Обаче по обед, когато Слънцето грее, седи на камъка.” Камъкът е събрал лечебна енергия и тогаз лечебно действува. Сега сутринта, като идвате, носете си вашата възглавница.

Сега коя е меката възглавница в човешкия език? Като излизате сутринта, хората са всякога студени. Ще си носиш възглавница. Как ще преведете това? Възглавницата е мекия език. Ще говориш меко, приятно. То е възглавницата. А пък като дойде обед, може и без възглавница. Когато хората са умни, можеш да му кажеш нещата както са. Сутринта не може да му говориш така. Меки възглавници трябват тогава. Тогаз не засягай човека. А като дойде на обед, може. Кога е обед? Обед у човека е тогаз, когато го обичаш. Когато те обичат, ти си на обед при него. Когато се запознаеш с онзи, когото ще обичаш, то е сутрин. Когато се обичате е обед, а пък когато не се разбирате, е залез. Когато се запознавате е сутрин. Когато се обикнете е обед, значи Слънцето е на зенита. Това са възможности в живота.

Да обичаш някого, това значи да разбираш царския път на душата, която се движи в битието вътре. То е най-хубавия път. И ако ти не обичаш човека, този път не може да намериш. И човек, за да постигне онова, което Бог е създал, за да го разбере, любовта е единствения път. Тя е най-добрия път, по който може да научиш това, което Бог е положил заради тебе. Ето защо трябва да обичаш хората. Като обичаш хората, ти ще възприемеш, ще вземеш от хората това, което Бог е вложил в тях заради тебе. И ще даваш от себе си и ще взимаш, ще ти дадат. Обмяна ще има. Защо трябва да обичаш? Ако не обичаш, не може да постигнеш онова, което искаш. И ако обичаш и те обичат, може да постигнеш това, което искаш. Ако не те обичат и ти не обичаш, не може да постигнеш това, което искаш. Това е сега езика на Любовта. Любовта е един метод за постижение в сегашния живот на онова, към което нашата душа се стреми, в Царския път на душата, който върви, за да постигне онова, което Бог е начъртал за всинца ни. И тогаз прочетете от “Царският път на душата”* беседата: “Ценности на нещата.” Не, че го налагам, но като останете свободни, днес или утре, или когато и да е, прочетете я. Когато нямате какво да правите и имате време, прочетете “Ценностите на нещата”. Аз ви казах същественото върху ценностите на нещата. Аз можех да ви чета самата беседа и мислех да я чета, но рекох, нека да им дам тълкувание, пък те да я четат. Защото условията, когато съм говорил тази беседа, са били съвсем други. Светлината е била друга и прочее. А пък сега условията са съвсем други.

Най-първо мислите върху възможностите. Вие да кажем, пеете една песен, аз слушам сега да пеят или да свирят, но всякога в пеенето има нещо, да липсва. Всякога и в свиренето има нещо, което липсва. Ти не може да пееш, ако не мислиш, ако не чувствуваш и ако не постъпваш добре. И онзи, който иска идеално да пее, той трябва идеално да мисли, той трябва идеално да чувствува, и той трябва идеално да постъпва. Това са три правила за един певец. И за цигуларя е същото. Също и за художника. За всички изкуства три неща са необходими, за да можеш да постигнеш нещата. И не можеш да станеш красив, ако не мислиш добре, ако не чувствуваш добре и ако не постъпваш добре. После и здрав не може да бъдеш в такъв случай. Срещам една сестра, която [с]е запъхтяла. Тя казва: “Мъчно се ходи тук.” Тя е вече на 45 години. Аз си рекох: тя е преждевременно остаряла. Тя кога ще се подмлади? Да почне да мисли, да чувствува и да постъпва право и ще се подмлади.

Всеки един от вас може да се подмлади. Някой ще каже: “Как да мисля право?” Стани като малкото дете, нищо повече. Но как да станеш? Големият философ да стане като малкото дете. Внеси мекота в живота си! То е подмладяване на човека. Човек, който не може да внесе всеки ден мекота в живота си, той не може да се подмлади. И едно от правилата е това. Човек, който иска да прави хубави упражнения и да си почине добре, трябва да знае следното: старите хора имат една слабост. Старият е седнал и заспал с свити юмруци. Значи стегнати са мускулите. А у малките деца, мускулите са отпуснати. Всичките мускули трябва да бъдат отпуснати, да не мисли човек за нищо. Престани да мислиш, опразни се, отпусни се и кажи: “Каквото Господ даде.” Но не чакай откъде и какво Господ ще даде. Каквото даде! Забрави и заспи така. И като станеш, ще видиш, че при тебе има нещо оставено. А пък ти сега заспиваш и гледаш какво ще даде Господ. Нищо няма да ти донесе. То е стария човек. Ти казваш: “Едно време какъв бях!” Остави какъв беше едно време. Когато говориш за едно време, ти разправяш историята на твоето съзнание, от когато твоето съзнание е било пробудено. Ами девет месеца в утробата на майката, я ми кажи, какво си правил тогава. Какво е било твоето положение. В тези девет месеца ти си прекарал историята най-малко на един живот от 18 милиона години. Девет месеца си чел историята на 18 милиона години, какво е станало и нищо не си разбрал. И като си чел тази история, ти си създал своето тяло. И какво е станало тогаз? - Създал си тялото си. И сега знаете ли, колко трябва да четете. Пак трябва да четеш. Тялото ти, което е създадено от майка ти, като излизаш от тялото на майката, е било увито с една ембрионална плащеница. Нали децата са увити с такава плащеница? 18 милиона години трябва да четете, за да се образува плащеницата. И сега дълго време имате да четете занапред още, важни работи има да четете.

Две сестри се карат. Ти казваш: “Не зная, как да ги примиря.” За какво се карат сестрите? Една сестра взела пари на заем от друга и не ги връща навреме. Скарали се. Извади парите от джоба си и кажи: “Колко ви дължи?” И плати! Кажи: “Дайте си ръцете една на друга и се примирете.” Да допуснем, че другата сестра е много честолюбива и каже: “Аз не искам чужди пари, тя да ми плати парите.” Рекох сега: “Аз плащам заради нея. Мен ще държиш отговорен, а пък аз ще държа нея отговорна.” Та междина вие може да станете. Това е само един метод за примирение. Всякога, когато двама души не се обичат, има взето нещо. Вложи ти онова, което липсва. Те и двамата може да се примирят. На път се карат за хляб, че не може да разделят хляба. Дайте им по един цял сомун и на двамата и нещо за ядене и веднага ще ги примирите. Та всички сега сте дошли в богатата природа. Между вас има ли караници? Поскарвате ли се? Например спор има кой къде си турил палатката. “Местата ни са влажни”, казват някои. Тук има най-хубави места дето искате. Някой е неразположен. На кое място искате? Според мене палатките не са хубаво разположени. По билата трябва да бъдат.

У всички ви има много хубави работи, които вие не ги виждате. Много скъпоценни камъни има, които трябва да извадите, много дарби и способности има, за които не сте мислили. Някои от вас сте имали отлични гласове и сте могли да станете певци; други сте имали дарби да станете цигулари, архитекти, художници, учени хора, но всичко това сте пропуснали. И сега гледайте да ги развиете наново. Вие казвате: “Като дойдем следния път, да се преродим на земята.” Не чакайте следния път да се преродите на земята. Но сега като сте се родили, развивайте дарбите си. Някой казва, че е стар. Старият човек може да учи много по-добре, отколкото младият.

Да ви дам сега един опит, за да знаете дали говорите добре или не. То е следния: когато небето е облачно и духа вятър, почнете да произнасяте тия думи: “Бог е Любов”, или “Бог е милосърд”. Произнасяйте ги известно време и ако облаците се разпръснат и вятърът престане, то има мекота в вашия говор. Ако облаците и вятърът не престанат, то мекота няма в вашия говор. Щом е мек говорът, веднага ще се измени времето. От няколко деня има една борба между онези, които управляват тъдява [1]: едни дигат мъглата, а други искат влага, дъжд. Сега в днешния ден ние мислим другояче. Но ако беше влажно времето, другояче щеше да ни влияе. Ние не се нуждаем сега от вътрешна влага. Много влага имаме. Трябва ни малко сухота. (Един брат фотографира Учителя.)

Сега този брат учи изкуството. Той, като не знае как да рисува, цъка. Той казва: “Как светлината може да рисува моментално.” Като цъкне, казва: “Виж, как светлината рисува.”А пък някой път и светлината още не се е научила да рисува. Например той изкара един черен образ. Той ме е направил черен от негърската раса. Та, за бъдеще той ще носи един апарат, който ще изкарва с цветове. Често ние рисуваме черни картини. Т. е. рисуваме предметите такива каквито не са. Например като кажеш една дума не на място, ние изкарваме черни картини. Сега изкарвайте с езика си цветни картини, че нещата да бъдат естествени, каквито са. Използувайте възможностите. Любовта е една възможност. Знанието, светлината, Божията Мъдрост са възможности. Свободата, пространството, разширението, истината, това са възможности, с които трябва да боравим. Истината е най-голямата възможност за постижение. Истината е възможност за децата. Знанието е за възрастните, а любовта е за жените, за девиците, за младите момичета. Та, ще стане обмяна сега. Затова се обичат. Младите момичета продават онова, което са спечелили от любовта, на онези, които са спечелили знанието от мъдростта. Обмяна става. И след това те отиват при децата, при които е истината, за да обменят. Та в живота между продуктите, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината, става обмяна. И това е семейството. Това е бащата, това е майката, това е децата. Това са трите неща, които живеят в дома. Любовта, Мъдростта и Истината живеят на едно място и обменят онова, което те са придобили. И сега обменявайте това, което сте придобили, възможностите, които сте придобили и които Бог е вложил в вас.

Мислете за онова, което никак не сте мислили. Не мислете за обикновените работи. Мисли за това, за което никак не си мислил. Помнете, днешната мисъл е тази: Чрез Любовта, Мъдростта и Истината; чрез животът, знанието, свободата всичко е възможно, които човек, като ги приложи, всичко може да постигне и той ще бъде радостен и весел. Той ще се весели в Господа и Господ ще се весели в него.

Изговорете следната формула: “Пътят на праведния е път на зазоряване.” (три пъти)

6 ч. и 9 м.

3-та беседа, държана от Учителя

на Молитвения върх при Второто езеро

21 юлий 1937г.

Сряда, 5 ч.с.

-----------------------------------------------

[1] тъдява - (нар.наречие) наоколо

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...