Jump to content
Ани

4. ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

Recommended Posts

4.

ОПРАВДАНИЕ И СПАСЕНИЕ

„Защото със сърце вярва някой за оправдание,

и с уста бива изповядвание за спасение.“

Послание към Римляните, гл. 10, ст. 10

Ще се спра върху двете думи: „оправдание“ и „спасение“. Тези думи искам да приложите и да направите един опит върху тях. Всяка една жена се стреми към независимост. Когато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка в своя къща. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си: ризи, възглавници, постилки, дарува тези-онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, тъй добре наредена къща. И действително, нещастни са бездомните жени: без дом човек е човек без характер. Тялото е една къща на човешката душа в духовния живот; по същия закон, като жената, душата трябва да влезе в тялото и да го устрои. Някои искат да се освободят от тялото си и казват: „Кога ще се освободя от тялото си?“ Има тела, от които човек може да се освободи. Това са онези нездравословни, влажни изби, без прозорци, в които хората хващат ревматизъм. Като излизаме от тях, това не значи, че трябва да излизаме и от здравословни къщи. Павел на едно място в Писанието казва: „Има дом неръкотворен.“
„Оправдание“ излиза от „да оправим нещата“. Кой човек е оправдан? Онзи, който не греши. Но за да не греши, човек трябва да има знание, да разбира смисъла на нещата около него, да прави правилен избор. Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но с условието да може да я използува, като върху нея гради щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която умът и сърцето постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение - друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че те са плитки, дълбочината им е само 10 сантиметра. Питам: С 10 сантиметра дълбочина какво може да се направи? Ако вземем 10 сантиметра плат, какво може да се направи от него? Първото и най-главно нещо за жената е да има дълбочина в сърцето си най-малко 10 километра. В такава дълбочина, който се опита да ви смущава, ще се удави. Какво правят малките деца, като намерят плитки локви около 10 сантиметра? Влизат във водата, размътват я и им е приятно. Мъже, като намерят такива плитки жени, размътват ги и са доволни от това. Тогава жените кажат: „Ние сме много нещастни.“ В плитка вода се вдига голяма глъчка. Там жабите през целия летен сезон крякат - голям кипеж, шум, който едва през зимата престава. Значи, сърцата ви не трябва да са плитки, не трябва да има кипеж в тях. Питам: Какъв е церът за такава локва, в която водата е застояла? Ще внесете струя нова вода в тази локва - ще прекарате вадичка, за да може прясната вода да измие всички останки [от] миналото. Христовото учение е една нова струя, която трябва да влезе в сърцата ви и да ги измие и като ги изчисти, ще остави утайките на нивите ви, за да се наторят.
Ще запитате: „Как да се прекара този извор?“ Изворът сам ще дойде при вас. Христос казва на самарянката: „Водата, която Аз ще ти дам, ще бъде един извор вътре в тебе на живот, който извира постоянно.“ Следователно, думата „спасение“ подразбира този извор. Когато човек попадне в някоя пустиня, дето няма вода, устата му пресъхват, чувствува непоносима жажда и единственото спасение е водата, иначе той е осъден да падне мъртъв. Така „както пътникът през пустинята, много жени умират в този свят от жажда със своите камили, със своя багаж. Вие сте слушали думата „извор“. Бих желал, като излезете на разходка вън от София, да опитате водата на такива извори. Но високопоставените дами, па и всички други, ходят на разходка не по-далеч от Борисо- вата градина и то по едни и същи алеи, дето освен прах нищо друго няма. Нагълтат се с прах и като се върнат дома, казват: „Каква хубава разходка направихме!“ Казвам: Нагълтахте се с прах. Често хората, като възприемат Христовото учение, служат си с едни и същи отъркани фрази и после казват: „Заболя ме главата да слушам.“ То е защото си гълтал прах. Това не е място за оправдание и спасение.
Думите „оправдание“ и „спасение“ имат 7 значения. Аз ви говоря сега за едното и ако разберете него, тогава ще ви говоря за другите. Дойде някой приятел и ви каже: „Да отидем на разходка, но не далеч, защото ме боли глава, сърцебиене имам, не съм свикнал.“ Значи, вие сте хора с къси крака, когато[1] истината иска хора с дълги крака; и вие несъзнателно ще дойдете до положението да вършите престъпления. Щом краката на хората станат къси, те започват да мислят лукави неща.
Някой казва: „Не мога да отида на Витоша.“ Че, ако не можеш да отидеш на Витоша, как ще отидеш при Христа? Христовият път е тесен и стръмен, той е пътят на разумната човешка воля. В ума си кажете: „Ще отида с моите приятели на Витоша.“ Ако не можеш действително, то поне мислено ги проследи, пропътувай целия път в ума си. Това е философията на живота. Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат. Но това е не защото те не могат без вас. С това те произвеждат ефект и искат да кажат: „Нека видят какъв е Господ.“ Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия. Наместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на сърцата и умовете ви, ще констатирам един факт, тъй както си е.
Тези думи, които ви говоря, аз ги тълкувам, те са в преносно значение, не ги вземайте в обикновен смисъл. Сърцата ви могат да бъдат и плитки, и дълбоки. Ако в сърцата ви постоянно влизат утайки, дъното им ще се изпълни и ще стане плитко. Има езера, които са станали плитки, а има и такива, които са станали по-дълбоки. Защо в жената се явява желание щото мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, това подразбира закона на самоотвержението, само- пожертвуванието. Като направиш ъгли на колениченето, това показва, че си готов да слезнеш долу и да се самопожертвуваш. Когато умреш за някого и се жертвуваш, значи ти коленичиш през него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете, колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога да не са си казали лоша дума?
Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината. Истината трябва да изпъкне, ни повече, ни по-малко. Тази истина не искам да ви я представя тъй бляскава, за да ви ослепи, прекарвам я през много облаци, за да я направя поносима за вашите очи и с това искам да ви избавя от илюзии, които създават всеки ден нещастия, защото тези илюзии ви отдалечават от Бога. Когато Бог е изпратил един мъж или жена на Земята, Той им е дал един бюджет. Ако някой го изяде, това е несправедливо. Никой няма право да ти го взема, освен ако ти го дадеш доброволно. Кажеш някому: „Ти не се жертвуваш за мене.“ Няма защо той да се жертвува за вас; ако той прави тази жертва, за да ви подигне, той ще слезе. Такъв е Божественият закон - един слиза, а друг се качва. Ако жената слиза, мъжът се качва; ако мъжът слиза, жената се качва. Вие сега като вървите, хвърлите една котва, уловите мъжа и го сваляте, тъй че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно место и се гледате. Такива са съвременните жени, спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Тази е причината, задето вие спите, задето не можете да отивате на другия свят, да слизате и да се качвате. Когато ви питат: „Защо спите?“ - „За да отиваме при Господа.“ Когато кажете: „Добре спах“, то е защото сте били горе, но впечатлението, което сте придобили оттам, е загладено, от него остава само една сянка на приятност. Някой път казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах.“ То значи: спряла си мъжа си някъде. Това неестествено положение всякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб.
Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта, като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и следователно отвън те я подсладяват. Такива хапчета има: отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви. Господ сега не поддържа ни хомеопатията, ни алопатията. Първите лекуват с малка доза от горчиви прахове, за да действуват, а вторите - с голяма доза горчиви прахове и болките престават. Когато човек е здрав, няма нужда от никакви хапчета. Знам много хора, които по навик от време навреме си гълтат по едно хапче аспирин, хинин, за да не заболяват. С това те си внушават мисълта, че може да заболеят. Всеки ден си казвайте по една дума, която да е положителна. С това вашето положение ще се подобри.
Всички, които ме слушате, направете следния малък опит, за който ви давам срок една година, след което време вие ще сте свободни. Първите 6 месеца ще бъдат положителни, ще орете, ще сеете, ще жънете, а другите 6 месеца ще бъдат пасивни, ще берете нова енергия. Да няма никаква сянка от съмнение, защото това, което казвам, може да се направи от всекиго. Смешно е да се каже, че не можете. Някой ден ще събера малките деца и с тях ще направя опит и ще докажа, че това, което не можете да направите, малките деца ще го направят, защото вярата у тях е по-голяма. Ще кажете: „Може да се излъжем.“ Може да се излъжете едната година, втората година няма да се излъжете. Ще изпъдите тази мисъл, че ще се излъжете. Там, гдето Господ работи, няма лъжа. И ще знаете този стих: „Всичко, което ще се случи с ония, които обичат Господа, е за тяхно добро.“
Ще си турите това като мото: „Всичко, което ще се случи с нас, Господ ще го обърне на добро.“ И след това нека дойдат всички лоши мисли, лоши желания, нека се опълчат всички хора, вие не се бойте. Страх да няма, дръжте го вън от себе си.
Аз сега ще ви говоря за глагола „мога“. Какъв опит правихте вие досега? Вие го употребявахте само в първо лице - „мога“. Отсега нататък ще го употребявате във всички лица: Мога, можеш, може, можем, можете, могат. Като срещнете спънка, ще кажете в себе си, в душата си: „Мога, можеш, може!“ „Мога аз; можеш Ти, Господи, Който си в мене, в моята душа; може великият Ти Дух, Който ме ръководи.“ След това ще употребите трите лица за множествено число. Вашата вяра, вашата чистота ще помага на всички, които са горе, да съдейству- ват на Божествената идея да се осъществи в живота ви. В тоя път се иска Божествено търпение и постоянство, докато Виделината преодолее във вас. Това ще правите на всяко време, когато се усещате слаби. Ще го правите сутрин между 4 и 7 часа. Точно в 4 часа сутринта, който може, да стане и да започне драговолно своя опит. Като изгрява Слънцето сутрин, ще кажете:
I лице: Мога - Така да изгрее моето слънце в моята душа.
II лице: Можеш - Така да изгрее Божието слънце в моята душа.
III лице: Може - Така да изгрее слънцето на моя дух.
I лице, IV: Можем - Така да изгрее слънцето на нашите ангели.
II лице, V: Можете - Така да изгрее слънцето на Великия Господ на Мира в нашите души.
III лице, VI: Могат - Така да изгрее слънцето на всички слънца в нашите духове.
Така трябва у вас 6 слънца да изгреят. На всяко слънце ще се спирате по 4 минути, всичко 24 минути ще се употребят за изгряването на 6 слънца.
Правилото, което ще спазвате, е следното: Ще ставате тихо, спокойно и след като се умиете, ще застанете тихо, без всякакво смущение, нищо да не ви плаши. Може да сте неразположени при ставането си, може да чувствувате като да ви е крив светът, но вие се оправете и кажете горните думи тихо, всяка за себе си. Ще си вземете едно тефтерче и всяка сутрин, в продължение на 6 месеца, ще си отбелязвате в колко часа сте станали и колко пъти сте закъснели. Като изговорите тези думи, ще почувствувате една приятност под лъжичката и духът ви ще се повдигне. Трябват ви шест години, за да разберете как изгряват тези слънца. Този опит продължавайте 6 месеца и го предайте, препоръчайте и на някои свои приятелки. Ще започнете от 6 април.
Някои ще кажат: „Дали ще може да се става тъй рано, как ще може“ и т.н. Такива мисли да няма. Ще отбелязвате в тетрадките си какво е било времето, като ще разделите на графи: ясно, облачно, дъждовно, ветровито. Всички тези 4 състояния на времето са добри. Ако е дъждовно или облачно, да се не оплаквате никак през тези 6 месеца. Ако е дъждовно, ще кажете: „Днес времето е дъждовно, Бог го пречиства и нивите ще родят повече.“ Ще гледате всичко това да приложите и да искате обещание и от вашите другарки, на които ще го препоръчате, и те да го изпълняват.
През първия месец, след като изговаряте всички 6 точки, ще наблягате най-много на първата; през втория месец ще изговаряте пак всички, но ще наблягате на втората точка и т.н. Искам да бъдете тихи, спокойни. Благослове- нието, което дойде, ще бъде толкова, колкото то ви е потребно. Дъждът, като вали, ще даде на всяко растение толкова влага, колкото му е потребна. Искам да произведете една благоприятна вълна и от всичко, което ви се случи през тези 6 месеци, ще се стараете да извадите поука, да извадите добрата страна от неприятността и да намерите ползата от нея. Ще кажете: „За добро ще бъде всичко това за онзи, който люби Господа.“ После ще употребите следните изречения:
Вярвам в Тебе, Господи, Който си говорил в миналото.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ми говориш сега.
Вярвам в Тебе, Господи, Който ще ми говориш в бъдеще.
Да дойде Твоята виделина върху всички ни.
Да се прослави името Ти.
Да се въдвори царството Ти и
Да се изпълни волята Ти на Земята, както се изпълнява горе на Небето.
През деня, каквото ви се внуши - да четете някой псалом или нещо друго, четете, но само ако усещате дълбок вътрешен стремеж към това. Като прочетете горните изречения, размишлявайте върху неща, които могат да ви повдигнат, за всичко, което е най-красиво в света и ще видите как ще ви се представят най-хубави картини. Само по този начин ще можете да изправите миналото и да си приготвите условия добри за бъдещето. Този е пътят, по който ще може да калите волята си и да облагородите ума си и сърцето си. Разбира се, светът ще върви по същия път, но всичко ще се обърне на добро.
През тези 6 месеца някога ще се почувствувате пообезсолели - тогава ще употребите следното изречение: „Господи, стопли сърцето ми с Твоята любов.“ Ако умът ви някога се позамъгли, ще кажете: „Господи, просвети ума ми с Твоя Дух“, или: „Дай виделина на моя ум чрез Твоя Дух.“ И след това стойте си спокойно; може да мине 1, 2, 3, 4 часа, но резултат без друго ще имате. След като изгреят шестте слънца едно след друго, ще има резултат.
През тези 6 месеца ще гледате да бъдете в добри отношения с мъжете си, с децата си, с окръжающите ви и ще говорите само за полезни работи. Ако някой път се излъжете и кажете за някого лошо, ще си го запишете в тетрадките си, ще бъдете искрена спрямо себе си.
Друго едно правило: Ако някоя от вас сама не може да си помогне, ще повика още една сестра; ако и двете не могат, ще повикат и трета и заедно ще изпълнят молитвата си. Събирането всякога трябва да става преди обяд, до 12 часа най-късно, защото тогава има добри влияния.
Ето как се оправдава и спасява човек. Това е първото значение на тези
думи.
Колкото приятелки имате обични, дайте им този ред, този съвет. Щом имате дълбоко побуждение, кажете това нещо и на други, тогава ще се благословите и вие, и те. Така да просветне вашата Виделина пред вашите ближни.
Мир на всички.

Беседа, държана на 5 април 1917 г.

--------------------------------------------------

[1] когато -разг. докато.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×