Jump to content
Ани

10. МАЛЪК РАЗБОР

Recommended Posts

10.

МАЛЪК РАЗБОР

Притчи Соломонови, гл. 31.
Един малък разбор върху:
„Думите на цар Лемуила,
Пророчеството, което го поучи майка му.“
Под думата „цар“ се разбира човешкият дух. Под думата „майка“ се разбира Господ, Божествената Майка, Която го е получила.
„Що, сине мой, и що, сине на утробата ми?“
Думата „син“ означава човекът, както си е на Земята.
„И що, сине на моите обричания?“
Природата-Майка всякога прави Своите обричания все за децата Си.
„Не давай силата си на жените,
Нито пътищата си на погубителките на царете.“
Първото нещо е да не даваш силата си на жените. Тук под думата „жена“ се разбира човешкото сърце, което се е отклонило от правия път, затова не давай силата си нему. „Погубител“ се разбира един от пороците на човешкия ум, а то е гордостта.
„Не е за царете, Лемуиле,
Не е за царете да пият вино,
Нито за князете да пият сикера,
Да не би като се напият, да забравят закона,
И извърнат [съда] на всичките угнетяеми.“
За човешкия дух първо не трябва да се пие вино. Под думата „сикера“ се разбира подсечено вино, в което тургат малко мед, захар и черен пипер. Под „вино“ се разбират пари. И на най-добрия човек да дадеш пари, той се забравя. Под „вино“ се разбират още всички слабости, които затъмняват човешкия ум, били те мисли, желания или действия, които дават крива насока на желанията. Угнетени у човека се явяват всичките му добри мисли и желания. Всеки, който угнетява желанията си, изопачава съда в себе си. Щом изопачите вътрешния си съд, то какъвто е той, такъв ще бъдете и отвън, такъв ще бъдете и отвътре.
Такъв е Божественият закон. Човек представлява отвън физическия свят, а отвътре - Божествения свят. Никога хората не могат да направят твоя свят по- добър, отколкото ти си го направил. И онези от вас, които очакват щастието им да капне отнякъде другаде, те се лъжат и затова остават разочаровани. Не очаквайте щастието си от другаде, то е вътре у вас.
На кого трябва да се дава вино и сикера?
„Давайте сикера на тези, които са в премеждие,
И вино на огорчените в душата,
За да пийнат и да забравят сиромашията си,
И да не помнят Вече злостраданието си.“
Давайте сикера на тези, които са в премеждие, а вино на тези, които са наскърбени, гневни, начумерени. Напой и нахрани лошия, гневния човек. Вие не може да разберете защо лошия човек трябва да го нахраните, напоите, а добрия не трябва. Вие не може да си представите това противоречие. Ако имате един корав ремък, който не е годен за работа, нали трябва да го турите в мас, за да омекне? Мек ремък не трябва да се тури в мас. Това подразбира, че енергията, която е корава, трябва да се нахрани, да се тури в масло, за да омекне. Наскърбеният човек, понеже е корав, дай му вино, хлебец, той ще стане годен за работа. Добрият човек сам по себе си има това, има тази мекота.
„Отваряй устата си за безгласния,
За съда на всичките сирачета.“
„Отваряй устата си за безгласния“ значи: умният човек трябва да защитава този, който не може да говори; а този, който може да говори, не трябва да се защищава.
„Отваряй устата си, съди праведно,
И защищавай сиромаха и оскудния.“
За вас, жените, които сте майки, е необходимо да съдите праведно. Когато човек седне на съдийското кресло, трябва да забрави всички свои лични отношения, не трябва да мисли за себе си, а да стане едно с Бога, едно с човечеството, т.е. интересите на Бога да са негови и интересите на човечеството да са негови. Голямото включва малките интереси, а малкото не включва малкото в себе си.
„Кой може да намери добродетелна жена?
Защото такава е много по-скъпа от многоценни камъни.“
Под думата „добродетелна жена“ се разбира „добро сърце“. Казва се: „Ще им дам сърце, направено от плът, ще им отнема каменната плът.“ „Добра жена“ подразбира „добро сърце“. Който придобие такова сърце, е по-добро от скъпоценни камъни.
„Сърцето на мъжа й уповава на нея
И не ще бъде лишен от изобилие.“
Под „мъж“ се разбира човешкият ум, който също има сърце. Уповай на нея, защото сърцето, за което се говори, е разумно. Размишлявай за сърцето си. Щом едно ваше желание ви дава възможност да разсъждавате, то е разумно желание, а не ви ли дава възможност да разсъждавате, то е опасно. Вижте как се отразява у вас едно настроение на гняв. Вие веднага избухвате и не мислите за последствията. Това е глупавата жена у вас, т.е. глупавото сърце.
Изобилието подразбира всички радости, които се търсят. Всички радости произлизат от сърцето, то е почвата, в която растат Божиите блага.
„И ще му донесе добро, а не зло,
През всичките дни на живота си.“
Като не огорчавате никого, като не оскърбявате никого, ще имате повече приятели, повече хора, които да ви обичат.
„Търси вълна и лен,
И що й е угодно, работи с ръцете си.“
Христос казва: „Търсете, хлопайте и искайте.“ Тъй че тя постоянно търси. Търсенето, това са разумните желания на човека. През всичките дни на живота си, тя търси. Какво? Вълна и лен. Вълната и ленът имат две различни качества. Вълната задържа в себе си топлината, а ленът я изпуща. Хигиенично е лятно време да се носят ленени дрехи, а зимно време - вълнени. Еврейските свещеници са носили все ленени долни дрехи. Разумната жена търси и обработва вълна и лен, а под „вълна“ и „лен“ се разбират две благородни желания. От вълнените и ленените нишки излизат най-добрите платове. Под думата „ръце“ се разбира, че тази жена има разумна воля, за да изтъче от вълната и лена нещо. Ленът, това е мисълта, а вълната, това е желанието. Когато чувствува и мисли, тя знае какво да изтъче от всичко това. Вълната подразбира горещи желания, а ленът показва малко хладнокръвие. А под думите: „що й е угодно, изработва с ръцете си“, то значи: добре разработва всичко със своята воля.
„Тя е като корабите на търговците:
Донася храната си отдалеч.“
То значи: тя има кормило и знае да направлява корабите. Кое е човешкото кормило? То е човешкия език. Корабите са устата, в която носи храната си отдалеч, отвътре. Тъй че тя знае, че е като кораб на търговците.
„И става, доде е още нощ.“
Това значи, че Слънцето не я заварва в леглото. Преди да дойде господарят и тя е на крак.
„И дава храна на дома си
Идял на слугите си.“
Домът, това е тялото. Сърцето, умът и всички желания, това са нейните слуги, които ги нарежда през дните.
„Съглежда нива и купува я:
От плода на ръцете си сади лозе.“
Тя съглежда нива с очите си, защото очите представляват извор на истината, вижда кое е полезно и кое - не и купува нива. Нивата подразбира външните условия на физическото поле, което Бог е дал. Под „плод на ръцете“ се разбира светът на нейното сърце. Лозето означава, че всички благородни мисли и желания са у нея посадени. За такъв човек се казва, че е магнетизиран.
„Опасва чреслата си с крепост
И укрепява мишците си.“
Под думите „опасва чреслата си с крепост“, се разбира нейната воля. Тя е жена, която обработва тялото си, прави гимнастика, не я мързи. Тялото й е много добре обработено, няма никакъв недъг. Различава добре действията, желанията и мислите си и с това укрепява мишците си.
„Усеща, че търговията й е добра:
Светилникът й не гасне ноще.“
Под „нощ“ се разбира, че когато я налегнат скърби и нещастия, светилни- кът й не угасва. Жена, която, като се намира в нещастие, каже: „Досега ходих на църква, вярвах в Бога, но отсега нататък няма да ходя“, то значи, че тя е без светилник.
„Туря ръцете си на вретеното
И държи в ръката си хурката.“
Съвременните хора откриха, че Земята се върти около своята ос, като вретено. Жените преди време са казали, че ако Земята се върти около своята ос, трябва и ние да се въртим около себе си. То значи, че всяка жена трябва да обръща и двете си страни към Слънцето. Двете страни са радостта и скръбта и към тях трябва едновременно да се върти всяка жена. Страната, която е радостта, е светла, а другата - скръбта, е тъмна. Затова жената трябва да върти вретеното си. Като дойде скръбта, завърти вретеното си, изправи се и запитай: „Моето вретено върти ли се?“ А ти какво правиш? Оставиш хурката и казваш: „Земята не се върти.“ Не, Земята всякога се върти, затова и жената трябва винаги да се върти. Ако Земята би престанала да се върти, всички хора щяха да умрат, а благодарение на тази майка вие всички сте облечени. Хурката означава Божествения свят. Тази връв, нишка показва откъде иде енергията. Къделята представлява Слънчевата система. Хурката се турга в пояса. Млечният път означава пояса на човешкия дух. Слънчевата система се стреми към този пояс. Всеки трябва да има къделя. Престане ли да се върти къделята, да няма вретено и хурка, всичко се обръща с главата надолу.
„Отваря ръката си на сиромасите
И простира ръцете си към оскудните.“
Вие не можете да отворите ръцете си на сиромасите, докато не изперете и опредете вашата вълна. Думата „сиромах“ в този стих означава всички семенца, които не са още посадени. Отвориш ръката си, вземеш тези семенца, посаждаш ги в градината - ти с това вършиш едно добро. Веднъж ти отвориш ръката си на сиромасите - то значи, че съизволяваш. Когато помагате някому, вие помагате на слабия, а не на силния, а сиромасите са бъдещето на света.
„Не се бои от сняг за дома си,
Защото всичкият й дом са облечени в двойни дрехи.“
„Двойни дрехи“ в окултен език означават „магнетични дрехи“. Има хора, които се поддават на всяка болест - те са голи. Всеки човек, който се гневи, съмнява, той е гол. И наистина, Адам и Ева, след като съгрешиха, оголяха, вследствие на което не можаха да удържат външните борби. Силата на християнството е тъкмо тук - всеки да може да се облече. Като започнем да придобиваме тази дреха, ние забелязваме у себе си една сила. За това нещо ние съдим и по естествения процес. Като облечем една дреха, ние чувствуваме едно приятно състояние, една топлина, но съблечем ли дрехата, изпитваме едно неприятно състояние. Скръбта не е нищо друго освен това, че дрехата ни е открадната. Когато сме радостни и весели, дрехата ни е на нас. Този закон е много верен. Когато вашите деца са радостни, те са облечени, но опитайте се да им вземете дрехата - веднага иде скръбта. Тъй че всички страдания, които имате, са защото нямате тази дреха. Ако бяхте ясновидци, щяхте да видите как сте без тази дреха и как сте с нея.
„Прави за себе си завивки:
Облеклото й е висон и багреница.
Мъж й е познат в портите,
Когато стои между старейшините на мястото си.“
„Мъжът“ подразбира „нейният ум“. Когато говори нейният ум, всеки ще я слуша. На такава жена мъжът й е почтен. Ако е ленива, никой няма да я слуша. На такава жена мъжът й не е почтен.
„Прави тъкан и продава,
И дава пояси на търговците.
Облечена е с крепост и благолепие
И се весели за бъдещето време.
Отваря устата си с мъдрост.
И закон на благосклонност има на езика й.“
Този закон на благосклонност е потребен на всички. Върху тези стихове вие сами помислете, а аз друг път ще ви ги обясня.
„Внимава за управлението на дома си.
И хляб на леност не яде.“
Тази жена никога не взима каква и да е храна, а избира здравословна във всяко отношение. Известно е, че леността е майка на всички пороци. Сега изобщо съвременните културни хора са станали много лениви. Те отиват на църква да излъжат Бога, запалват свещ и казват: „Хайде да се помолим, да запалим една-две свещи, та ако капне нещо.“ Вземат един лотариен билет, а след това седят по кафенетата и чакат, дано капне нещо от този билет; като дойде срокът за тегленето му - няма. Купуват нов билет и хайде пак на църква, да запалят свещ и да се помолят. Купуват акции тук-там, но някога акциите спадат и така изгубват. Такива хора са лениви. Не, да работиш, ще обработваш всичко в себе си. Нещастията, които сега ви сполетяват, са нашето минало и с тях ние изплащаме нашите стари дългове. Защо тя не яде хляб на леност? В съвременното общество често намираме такива случаи - да се яде хляб на леност. Някой момък уважава момата в някой дом. Той е облечен хубаво, добре нареден, но има дългове тук-там. Той търси тази мома като богата, за да плати дълговете му. Бащата и майката гледат да го уловят, без да знаят неговото материално състояние. Оженват младите. Заемодавците започват да се явяват един по един със своите полици и казват: „Той е богат сега, ще си плати дълговете.“ Родителите се чудят и казват: „Чудно нещо, той беше много добър човек!“ Да, понеже вие се съюзихте с този ленив човек, ще носите сега неговите последствия. Когато дойде някой дух и ви каже, че можете да минете по лесен начин живота, вие не се возете на неговата кола и не вярвайте на неговите обещания.
„Чадата й стават и казват: Влазе й.
Мъж й я хвали и казва:
Много дъщери са се обходили достойно,
Но ти надмина всичките.“
Вярно е, че такива майки и чадата им ги уважават, и светът ги уважава. С тези стихове Соломон описва идеалната жена, или стремежа на човешката душа.
„Красотата е лъстива и суетна е хубостта.
Жената, която се бои от Господа, тя ще бъде похвалена.“
Под думите „бои се от Господа“, се разбира, че всяка жена, която е благочестива, ще бъде похвалена.
„Дайте й от плода на ръцете й;
И делата й нека я хвалят в портите.“
I. През този месец ще проучите цялата тази глава.
 
II. Ще направите един опит, за да познаете силата на тези стари формули, да видите каква магическа сила има хурката. Когато сте неразположени духом, ще направите следния опит: Мислено ще си представите в ума 10 оки вълна, ще вземете една голяма харания, съд, пълен с вода и мислено ще започнете полека да изпирате тази вълна. Ще я изперете 1, 2, 3, 4 пъти, докато стане съвсем чиста. След това взимате един от циганските дараци и започвате да я влачите. Като я повлачите така около половин час, направете я на къдели. След това турете я на големи дараци и я направете на големи къдели. От готовите вече къдели вземете една, турете я на хурката да предете. Аз бих желал да ми опишете този процес. Да ми опишете какви чувства ще изпитате, докато започнете да предете. Ще ми направите описание, подобно на това, което прави естественикът, когато наблюдава под микроскоп известен процес. Наблюдавайте след всяка къделя каква нова мисъл ще ви дойде. Тази формула за изпридане на вълната и опридането й ни е дадена от окултизма и тя в половин час ще допринесе много повече, отколкото един педагог в цяла година. Този опит с вълната ще го направите най-малко 4 пъти в месеца. Ако някой заболее от испанската[1], както лежи в леглото си, нека пере тази вълна. Ако тези опити ви дадат резултат, те са верни,истинни.
Това, което е измислено, съчетано от нас, с него не може да се направят опити. Не се заблуждавайте в някои знания, които не може да ви дадат сила. Като ви дойде някоя мисъл, спрете се върху нея, подръжте я 1-2 дни в живота си и ако тя нищо не роди, тя е безплодна. Не задържай желания, мисли, които нищо не допринасят. Въртете постоянно вретеното и нишката му да слиза постоянно от горе и така навивайте 2-3 вретена. Такъв процес трябва да стане в умовете ви. Не се изисква само молитва, но и работа.
Какво подразбира думата „молитва“? Дишането има смисъл само когато кръвта циркулира. Когато влезе кръвта в дробовете и се пречиства, то е молитва. Ако в нашите дробове няма кръв, каква смисъл има да поемате въздух и да се молите? А да се молите, трябва да има въздух, който да се пречиства. Някой път вие се молите, но не знаете защо. Казвате: „Боже, благослови ни!“ Не знаете в какво да ви благослови. Казвате: „Господи, нека се подобри малко моето положение!“ Нима вашето положение е лошо? Но ще кажете: „Да съм като другите хора.“ Нима не сте като другите хора? А да се молиш, храната трябва да се сдъвче със зъбите ви, да влезе в стомаха, той да свърши работата, да я превърне в сок, който да мине в дробовете и чак тогава да започнеш да се молиш. Само съзнателният човек може да се моли. Някои питат: „Защо да се молим?“ За да се пречисти кръвта ти, мислите и желанията ти. Ако доброволно не се молите, то Провидението ще ви създаде условия, за да се молите. Най- коравите хора се молят. Заболее - вика доктор и казва: „Моля ти си, докторе, да ми помогнеш!“ Постави те Господ в лишение - скоро отидеш при някой заемодавец и му се молиш. Господ е поставил като закон: Човек трябва да се моли. Някой казва: „Не искам да се моля на Бога.“ Добре, избери си когото искаш. Има хора, които се молят на конете си. Казва им: „Хайде, дий, карай, конче!“ Молиш се на коня си, дано той вземе участие и изнесе твоя товар.
От чисто психическо гледище, молитвата е един необходим закон. Като се молиш на Бога, то е правилното, то е чистият въздух. Вън от тази молитва ще слизаш все по-надолу, все по-надолу. Всички среди, в които слизаш, са все понечисти. Когато нямаш разположение да се молиш, влез в стомаха си и поработи там. В тези опити, които ще правите, стремежът ви не трябва да бъде егоистичен, но всички трябва да се заемете с изучаването на Божествените закони, тъй, както се изучават разните предмети - естествена, български, геометрия и др. Всеки, който е влязъл в училището, трябва да провери кое е вярно и кое не. Това не е като във вестниците. Във вестниците може да съобщят, че един град е паднал, подир един-два деня да съобщят, че отново е превзет и т.н. Например пише се за Добруджа, че там са навлезли румъните и всички отпадат духом. Снощи се пишеше пък, че не са навлезли румъните там. Някой дойде при тебе и ти каже: „Твоята глава ще пати нещо.“ Ти започнеш да се тревожиш, ето че румъните навлизат в главата ти. Вие ще приличате на онази мома, която сънувала, че се оженила, имала детенце и то умряло. Станала сутринта и разказала съня на майка си. И двете се разтревожили и започнали да плачат. Вие си създавате много неприятности в ума си с тези фиктивни неща. Някоя казва: „Чух, че сестрите не мислят добре за мене“ - ето, румъните влизат в главата ти. После кажеш: „А, излъгала съм се, те добре мислят за мене“ - румъните излизат от главата ти. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Някой свещеник ти каже, че си еретик. Аз ти казвам, че не си. Румъните влязоха и излязоха от тебе. Като влезете в една школа, трябва да имате критически ум, да изследвате нещата, да имате отношения към Невидимия свят, към тези закони. Само така ще може да си създадете един солиден характер. А сега очаквате всичко да ви дойде наготово.
Аз искам тази вълна сами да я перете, да я влачите и предете. Ако не знаете как се преде и влачи, аз ще ви науча. Само по този начин хората могат да се облагородят и подигнат. Трябва да се работи, работи и работи. Казвам: Не да се трудите, а да работите. Мъчението и труда оставям за хората, защото светът се занимава с тях. Щом си скръбен, тъжен, кажи си: „Да взема работа.“

Беседа, държана на 5 декември 1918 г.

--------------------------------------

[1] испанската болест - пандемия от грип през 1918-1920 г„ която обхванала 550 милиона души от всички континенти и взела над 20 милиона жертви.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×