Jump to content
Ани

18. РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

Recommended Posts

18.

РАБОТЕТЕ С ЛЮБОВ

(Беседата е държана по желанието на жените преди заминаването на Учителя за провинцията.)
Учителят: - Искам да зная защо искате тази среща.
Отговарят: - Искаме още един път да бъдем с Вас, Учителю!
Учителят: - Имате ли да зададете някои въпроси?
Знаете ли от какво произтича българската дума „познай“? Тя произтича от един стар корен, който означава да живееш съзнателен живот. Само така имат думите смисъл. Да живееш съзнателен живот, това е живот вечен. Значи тук са синонимни две думи - „живот“ и „съзнателен живот“, тъй че не само да живее човек, но да живее съзнателен живот. Да познаваш значи да живееш в пълната смисъл на думата.
И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, и сте виждали, че някои от тях нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам: Учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик нямаше онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, то е вътре у вас, същественото е у вас, но има и неща, които не са вътре във вас.
Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават само с етюди, упражнения, да не си отвличат вниманието с музикални парчета, да не дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Тук животът върви по един правилен начин. За времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този живот. Всеки ученик трябва да си има свои методи.
Сега забелязвам онези от вас, у които Духът започва да говори, да казват: „А на мене вече Духът ми говори.“ Но знаете ли каква голяма разлика има кога говори Духът? И на Илия, и на Исаия, и на Осия е говорил Духът, но въпросът е как е говорил. Значи Духът не говори еднакво на всички хора. Някой учител по музика може да преподава на 50-100 ученика, но единият от тях едва научил нотите, другият взел 2, 3, 5 урока, третият - 50 урока и т.н. Вие не може да разберете, че между вас има градация в проявлението на Божествения Дух. Не е важно само да говори у нас Духът, но трябва да разбираме живите Божии закони. В това отношение съвременните изобретатели, техници дават най-добри примери: направят за нещо един опит, два, три - несполучливи, 15-20 години правят опити - все несполучливи, най-после някой достигне целта си, друг не достига целта. Настойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Това не е учение, което може да се постигне в един ден. Не че е мъчно, но се изисква време.
Когато почнете да проучавате това учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има 20-30 ученици по музика, но са при различни условия. На един от тях бащата е богат, купил му добър инструмент, на друг бащата е беден, този ученик няма обуща, има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у победните ученици се развива по-добър характер, отколкото у богатите ученици. Бедните се повече каляват. Много от вас сте тези богати ученици, които искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът.
В съвременното християнство има две категории. В едното християнство има наслояване, тъй както когато храните някои прасета, сланината им става все по-дебела, по-дебела, мазнина се образува, но това не е мускулна сила. Това е както земята се наслоява, пластове над пластове, или ако оставите една къща без да я чистите, наслояват се пластове прах един върху друг. Това е придобиване, забогатяване, но външно. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене, всяка частица е съединена и в тази частица участвува животът. В един случай тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси.“ А в друг случай всяка частица е свързана една с друга - всички са живи.
Та, вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга - това е наслояване. Някой автор е писал нещо, то може да е много право, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не може да го разберете. Защо? По простата причина, че вие не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелие, четете какво казал Христос, какво казал Исаия, но ле знаете кое е подбудило Христа да каже това нещо. Докато не дойдете до същите условия в живота, вие не можете да разберете това учение. Като дойде Духът, Той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, като се наслои вашият живот и се заемете да го опитате, дигне се от вас само прах и вие мислите, че го знаете. Защо? Всички тези частици се отделят, но то не е нещо органическо. Това го има у вас. Вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.“ Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали. Това не е живо нещо. Като мине водата през вашия прах 9 пъти и той остане, не се задигне, то е нещо органическо, а ако се задигне, то е несъществено. Сега констатирам закона, който направлява живота.
Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни, не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието, гнева, омразата, завистта, лъжата много неща са неизбежни.
Запитват: - Ако тази свещица е запалена в умовете ни, както казвате, то тези неща неизбежни ли са?
Не, като се запали тази малка свещица в Божествения ум, т.е. Господ като запали тази ваша свещица, ще я тури на светилника и ще каже: „Така да просветне тази светлина пред хората!“ Така има смисъл. Тъй ще прославят Господа.
Запитват: - От кого зависи да се запали тази свещица - от Бога ли или от нас?
Запалването идва чрез контакт с Бога. Ами тези огнени пламъци не бяха ли тези свещици? От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове. Много други духове има.
Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз казвам да не мислите, че не е дошло времето. Тази работа с тревога не става. Не мислете, че ако седнете да плачете, да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Когато плаче човек, плачът има съвсем друг смисъл. Когато отидете при някой жесток човек, плачете, за да го смекчите. Нали сухата почва има нужда от вода, от плач, а мократа няма нужда от вода. Като отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи, боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, та той и без това няма да се застъпи за вас?
Бог е разумно същество и като отидем при Него с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Някой път сме много тревожни, спъваме Божествения Дух в себе си.
Представете си, че майката прави баница, а детето стои и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?“ Нека детето чака, докато майката омеси и опече баницата. По-скоро ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майката и вряка и постоянно я запитва кога ще стане готова? Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца да се запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро.
Християнският живот лесно ще се придобие, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече, не сме ли станали християни?“ Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате 2-3 синове, 3-4 дъщери, но само едната от тях да ви разбира. Питам ви: Как преминавате с останалите синове и дъщери? И с тях преминавате. Те ви са като гости: „Това, мамо, онова, мамо“ и ще си излязат, а другата остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам.“ После казвате: „Аз казах на Баща си това да ми купи, онова да ми купи и Той ще ми купи.“ Това е една от спънките, поради което мнозина не успяват.
Сега, в този истински живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи мир, разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, а вие ще дойдете до практическата страна на учението, да направите вашите домове като някои оазиси в някоя пустиня, с плодни дървета, та като мине някой пътник с натоварени камили, да може да се спре там.
Обаждат се: - В една от миналите си беседи казвахте, че когато искаме да изменим положението си спрямо нашите ближни, трябва да изменим отношенията си към Бога.
Запитват: - Как може да се прилага това учение практически?
За това са нужни 3 положения. Първото положение е, когато служим на хората. Тогава сме в положение на слуги. Второто пюложение е, когато служим на себе си, заякване на нашия индивидуален живот. Трето положение е, когато служим на Бога.
Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек и като служи на Бога, може да служи пак и на хората. Неговото положение ще бъде друго. Така именно ще измените първоначалното си положение - ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие разбирате, не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене. Трябва училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.“ Мъжете искат да служат на Бога и те казват: „Ние сме мъже.“ Децата искат да служат на Бога, казват: „Ние сме деца.“ Учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители.“ Това е едно временно положение, дадено ви само за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър една роль[1], например слуга сте. Тя ви е дадена, за да научите тази роль, защото във всяка роль има особени черти, характеристика, която трябва да изучите, но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жена сте дошли само за да научите тази роль. В какво стои жената, вие това изкуство още не сте го научили, т.е. не че не го знаете, но сега го учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?“ И ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря това, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, ролята, която си играете, която ви е дадена, е роля, а вън от това ще изучавате неща, които принадлежат към същността на вашата душа.
Представете си следното положение. Например вие сте 4 сестри вкъщи. Баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката - към другата, единият брат - към третата сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я тласкат, все тя виновна за всичко. Естествено, у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна, тъжна, докато не разбере смисъла в живота.
Да допуснем, че всички ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и като дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо, не ще знаете де да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после отвънка вие си намерите приятелка, която ви съчувствува. Вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост, у вас вече има промяна. Носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще каже: „А, тази приятелка има един плюс.“ После у вас ще се зароди съмнение: „Хубаво, тази приятелка да не е временна?“
Сега вие се намирате в тази фаза. Светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат същите, те си имат свои планове, идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Да ви обясня как стои това в природата. Онези цветя, които са по-близо до прозореца, поливате ги, както и другите, но те са по-свежи, на тях пада повече светлина. А това, което е по-затънтено, към север, все ще се чумери. Това е четвъртата дъщеря, никой не се грижи за нея. Все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея?“ Аз намеря едно малко прозорче, туря я там, тя започва да вирее - светлинка иска тя.
Та, първото нещо, гледайте Божествената светлина да тече постоянно вътре в душите ви, защото в света всичко може да се изгуби, но Божествената светлина вечно ще си пребъдва. Бог е виделина!
Другото положение в света е това, че често всички очакват от другите повече, отколкото могат да им направят. Забележете, има друг един закон, според който вибрациите в трептенията на душата не са едни и същи. Има някои верующи хора, с които като дойдете в съприкосновение, не само че няма да ви подигнат, но ще ви снемат по-долу, на техния уровен, тъй както във физиката, като се размесят две течности с различни температури, приемат средна температура на двете течности. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате съобразно трептенията на душата си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си действуват, но които нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, вървят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание.
Заемете се сега да премахнете това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. За да се освободите от тези ваши утайки, това подразбира, че всякога в живота ви трябва да има прииждане на нов живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара, старата дреха, колкото и да я изпирате или кърпите, все е стара, нова дреха трябва. Сега някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!“ Вярата на децата е едно нещо, на възрастните - друго. И вярата се развива. Апостол Павел казва: „Когато бях дете, като дете мъдрувах, но като станах мъж, напуснах детинските работи.“
Онези от вас, които не могат да разберат, ще се създаде у тях интерес и оттам додето сте стигнали, оттам ще продължавате. Кой додето е стигнал! Както пуща растението по едно малко заколче[2], тъй трябва и вие всеки ден да пущате по едно малко заколче. Не го ли пущате, няма растеж, няма разбиране. Трябва да дойдете до онова състояние, че когато поискате да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа тъй живо, че да се спрете, преди да го сторите. А сега вие казвате, че имате присъствието на Господа, но дойде някой изпит, не го издържите и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури тя, да го намерите. Силата на живота е в това.
При сегашния развой на живота, ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието.“ Казвам: Много неща са писани там, но вие не ги разбирате. По някой път тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за Великденските яйца. В тях е писано каква боя има, какви яйца се боядисват, как се размива боята, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се размие в толкова вода, след това яйцата тъй и тъй ще се поставят и тогава ще имате резултат.“ Всичко ще се свърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се мине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се домъкват до вас. Често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души „елементарни души“. Всички трябва да се изтърсите от тях, гребло да имате. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят.
Запитват: - Тези души ли ни правят спънки?
-Да.
Запитват: - Те навярно печелят?
- Да, идат да те оберат.
Запитват: - Не трябва ли да знаем начин как да се предпазваме от тях?
- Като дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тьчат, предат, турете ги на работа в кухнята. Те действуват само върху ума. Вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое“ и ще ги отхвърлите. Ако рече човек да се поддава на всички желания и мисли, които минават през ума, през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания ще си вървят като водата и вятъра, а ние ще взимаме от тях само това, което ни е потребно. Всичко не е за нас. Аз ви оставям свободни и искам от всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно, да ги прилагате тъй, че да можете сами да си туряте юларя и сами да си го хвърляте. Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате някой път да ме надлъгвате, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често, гледам, много неща, които съм поправил, вие ги разваляте.
Много пъти, в доброто си желание да сторите туй-онуй, имате ревността на апостола Павла и казвате: „Имах ревността, но не по право разбиране.“ Ако влезете в някоя градина, де ще отидете? Нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите, най-сочните плодове? Нали така правите? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците. Той ще отиде при най-хубавите. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действува и в света. Ако имате хубави плодове в себе си, без да каните някого, той ще дойде при вас. Тъй стоят практически нещата и са много верни. И според богатството на вашия ум, според богатството на вашето сърце, ще бъдат и днес отношенията ни към окръжающите ни. Та, аз не наричам любов това, което се мени. Това е смешно нещо! Обичал, пък след 10 години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада.“
Една от сестрите казва: - Много пъти съм си мислила, че който се насили, ще вземе царството Божие.
Запитват: - Коя добродетел е най-силна, за да добием големи резултати?
Под думите: „На сила се взима царството Божие“, се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие царството Божие.
Представете си, че излизате сутрин на някой планински върх да посрещате Слънцето и ако всички излезете и се пръснете по разни места, а не останете на една точка, то ще даде на всички своята сила. Ако всички се наредите един след друг и чакате в този ред тъй да получите неговата благодат, непременно ще се яви дисхармония. Изведнъж всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение, в него няма време, ред, изведнъж всички ще се представите.
Запитват: - Ние всички си познаваме черупките, не можем ли така да се опознаем, да се обикнем, че да станем една голяма сила в София?
- Какво ви спъва вас? Мъчнотията стои в ума ви.
Отговарят: - Да ни поизкачите малко на планината.
- На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината.
Вашето положение със задаване на въпроси е следното: представете си, че седите в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца - голямо огледало и сутрин, като изгрява Слънцето, то се отразява в огледалото. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото. Това е вашето положение. Аз искам да излезете из стаята навън, да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не може да намерите истината в този път. Огледалото ще ви покаже отгде изгрява Слънцето, някъде от дълбоко; то ще ви покаже, че истината е зад гърба ви.
Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка от вас трябва индивидуално да преживее.
И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по който и да е начин, запали свещицата ни, само запали я.“ Ще оставите на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, Който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата „Дух“ в особен смисъл.
Тази свещ не е ли запалена още у вас? Свещта трябва да се запали, да се тури на светилника, да махнете шиника и да кажете: „Така да просветне виделината!“
(Учителят погледна навън - вали ситен дъждец.) Дъждът показва, че ви трябва повече живот. Аз подразбирам по времето, което показва, че това, което ви спъва, това са горните мъгли, а те са емблем на живота. Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са тъй големи, колкото вие ги преувеличавате. Туриш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма.“ Това е вярно. Твоите мъчнотии са точно за тебе. Ще се приближите, ще вървите по пътя на любовта и ще видите какво може да направи Господ заради[3] вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточавате мислите си, да поутихнете вътре малко, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които ви идат, са кармически, неизбежни.
Запитват: - Вие вчера казахте, че като се запали тази свещица, кармическите неща не изчезват.
- Да. Вие може да решите и да свършите с тях. Имате ли, например, тази положителна вяра? Имате ли я? Аз взимам положителната вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави. Ще ви махна праха, да не ви смущава. В Божествения свят нещата са тъй, както когато се качвате на някой трен. Ще спазвате правилата на трена. Закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите, ще слезете на определено място. Няма да правите усилия да мислите какъв е машинистът и че по пътя машината може да се раздели. Ще кажете: „Да се молим на Бога, да не стане по пътя нещо.“ Това са все предположения. Не, ще отидете при Бога, но с душата си, а не с тялото си, ще турите вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате, живата вяра е потребна.
Да кажем, че имате едно несносно положение, измъчвате се. Това положение някой път произтича от храната, яли сте някоя мъчносмилаема храна и у вас се набрали известни утайки. Някой път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи. Например обичате и мразите едновременно - тогава в сърдечната област ще чувствувате шишове. Казвате: „Имам бодежи.“ Как не! Ще имаш. Премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат. Друг път, някой може да се нахвърли с мислите си отгоре ви - и той може да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се укрепвате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло. Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост. Дължите му, дойде при вас, изплатите му полицата, пък забравите да си вземете полицата. На другата година дойде пак при вас, казва: „Ти мислиш, че си платил. Не, плащай!“ Та, от него ще си вземете полицата. Някога, преди 20 години, си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след 20 години пак дойде дяволът, казва: „Плащай!“ Ти ще му кажеш: „Аз ги платих, няма какво повече да плащам, дай ме под съд!“ От това става у вас терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои - криви. Има неща морални и неморални, прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши, криви постъпки навънка, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само едни опитности.
Запитват: - Ние ще се освободим, ами ако те не ни освобождават?
- Ще ви напуснат. В това училище трябва много да се работи, а някои път хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с вяра, със знания. Трябва да богатее човек. Едно време хората са ходили в монастири, къде не са ходили, прекарвали са в уединение по 10,15, 20 години, за да уякнат.
Една задача, която може да извършите, е следната: Всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности. Та, гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Та сега, всинца си имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за изплащане и всинца вие все търсите пари да изплатите полиците си. Това са все нови дългове.
Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извършите по една работа, да изучите по едно упражнение. Едни от вас имат повече опитности, други - по-малко, едни в едно отношение, други - в друго. На всинца ви все Духът говори, но по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва.
Когато говорим за запалена свещица, ние говорим в друг смисъл. У човека е запалена свещицата, но от запалване до запалване има разлика. Например имате обикновени лампи, които горят с газ, издават миризма, после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва. Горението в тези лампи е по-силно. Тези газове пък, като им се вкарва още въздух, изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Та, умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да остави някакви излишеци в него да има чиста светлина, чисто горение.
Гледайте да намерите вашата душа и ще се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще чувствувате една вътрешна пълнота, а сега чувствувате празнота и всеки ден отивате назад. Вземете нещо - не вземете, усещайте се пълни!
Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взима отвътре, а отвънка и всеки ден се изчерпва по-малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“
Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говорението на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, той чувствува това говорене в ума, сърцето и волята си, то навсякъде прониква. То е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Вие ще чувствувате дълбоко в душата си една радост, която само този я знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка - изгубваш я, дойдеш до обикновеното си състояние. Пак чуеш този гласец - пак се подигнеш. Най-мъчно е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не можете да го задържите, а трябва да се научите да го задържате.
- Как може да го задържим?
За това трябва воля. Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не поменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си и дали той ще го разбере или не, това е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му кажа нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина“? Любовта казва ли ви: „Аз съм любов“? Ако тя каже това, ограничава се. Това, което е любов, то няма да каже, че е любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?“ Който живее, чувствува и прави добрини, той живее, разбира се.
Има много неща, които спъват хората. Тези спънки са много лошо нещо. Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли, не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство, да отстъпвате мястото на друг да говори. Онзи, който не се е научил да слуша, да се напъне, да се научи да слуша. Някой казва: „Как ще слушам глупости?“ Нима вятърът като вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че ти, като си слушал някого и го осъждаш, ти много право ли говориш? Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, освободете се в себе си от мисълта, че един е по-умен, друг е по-глупав. Вие се лъжете. По-умни и по-глупави хора в света няма. В даден момент си умен, а в даден - глупав. Ще гледате сега, вътре в духовния свят, пред Бога, да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за тебе, остави го. Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности.
Ето в какво стоят глупостите. Да допуснем, че сте облечени с хубава, бяла, копринена рокля. Дойде някоя с нечисти ръце, опита каква е роклята, дойде друга - също. Ще кажете: „Е, че глупаво е това!“ Питам ви: Защо се опетнихте? - „Е, дойде една, дойде друга, те ме опетниха.“ Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите им са нечисти. В дадения случай твоята рокля не трябва да бъде оцапана. Та, като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие попадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан и започват конкуренция и не могат да се търпят. Така и вие, изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те си продадат стоките, а като дойде ред и за мене, ще остане място, ще продам колкото може, а като остане непродадена, ще я върна назад. Вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари.“ И състезанието започва.
Отговарят: - Всичко е от това, че не можем да се търпим.
- Търпението произтича от обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон. Трябва да бъдете съобразителни в следното. Да допуснем, че сте гладували три дни, а аз казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.“ Той се инервира. Тогава му казвам: „Хайде, иди си!“ И след това се оплаквам, че не иска да ме слуша. Аз не влизам в положението му, че той е гладен, три дни не е ял. Нека си каже, че е гладен и след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост. А вие може да работите навънка, навънка. Вие сте напращели от знание, трябва да дадете от знанието си навън. Вие страдате от много имане, а не от недоимък. Ще кажете: „Да кажа ли това?“ Оставете това, и в света има много работници. Вярвайте, че в света всичко върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се опълчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, не искате. Връзват ви, дърпате се, но като стигнете на мястото, ще чувствувате умора, но пак ще отидете. Затуй, може да отидете без противене. Тъй че вие, като се противите, пак ще свършите работата си; и като не се противите, пак ще я свършите. Трябва да се молите една за друга. Добрите мисли, които си отправяте, действуват добре, а лошите мисли действуват зле. Ако свирите и аз дойда, та ви поръся малко червен пипер в носа, как ще можете да свирите? Ще има кихане. Тези правила са верни, Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.“
Целият свят в лукаваго лежи. Какво очаквате в един свят, който е в лукавата? Тъй, както днес е той, нищо не може да стане. Всичко е утайки, всичко пада на дъното и един ден, когато на това дъно се съберат утайки, утайки, Господ ще го подигне, ще отстрани водата, а дъното ще го направи градини, полета, планини. Тъй ще стане с морското дъно.
Вие вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казвате, че „аз съм лоша“. Да, когато действуваш по воля, си лоша.
Запитват: - За да намерим душата си, трябва ли еволюция или това зависи от волята на субекта?
- Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че отгоре на едно цветенце турите един трън - ще може ли [то] да расте? Не може. Така е и с вас. Ако вие не можете да растете, то е защото някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас.
Ако ви дадат везни, с които мерите течностите и твърдите материали и следвате правилата, които ви са дадени, при меренето, всичко ще върви наред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са тъй чувствителни, ние ще ви дадем други“ - тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да турите на Божествените везни и по тях да мерите. Тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, ще ви създадат неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, говори им разумно. Има два начина на говорене от Бога: един физически разумен, а друг - с разумно Слово.
Та, ако вие дойдете в съгласие, в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не сте тук, всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи - спра се, помагам му. Някой си напълнил главата с правила, знания, преживявания, а те не живеят в него. И той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосердни!“ Е, хубаво, добре. Но всичко това са качества, а не правила. Е, как да се любим? Ти дойдеш при мене, помолиш се, искаш 20 лева. „Нямам“ - не му услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мене, иска да му подигна торбата. Казвам: „Не може, бързам.“ Някой паднал на пътя - ще се спреш, ще му помогнеш. Във всеки даден момент ще се спреш, ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитвате: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо?“ - „Е, Господ дати помогне!“ Не, спри се, помогни на сестра си! Кажи й: „Господ и на тебе, и на мене ще помогне.“ Кажи, и ще бъде! Аз мога да ви правя добро, но често се спирам в това по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посяти? Ако нивите ви са посяти, поискайте, аз съм готов да ви се прати всичко. Дъжд, дъжд, колкото искате. Днес знания, знания, толкова знания имате! От това, което съм казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне 1/100 част от всички дадени формули. Вие казвате: „Това нещо го разбирам.“ Да, но не го прилагате.
Друго нещо: Знайте, че в света има живи същества повече, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви.
Започнете да работите нещо за Христа, за този Господ, Когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам „свършете“, подразбирам „свършете нещо съзнателно“, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа.
Християните имат сила. Ако се съберат 4-5 или 10 000 души в една мисъл и да се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес да помогнат на тебе, утре - на друга, после - на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посяти, пожънати. А сега в домовете си ще имате мъчнотии, индивидуални - вътрешни, в ума, в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални, трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен - моли се, не можеш да му помогнеш. Мехлем му туряш, но има трън. Казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.“ Да, мехлемът помага, но дето няма трън. Дето е трънът, не помага. Ще извадиш тръна. У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии, казвате: „Мене не ме обичат.“ Това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, той се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват - демагнитизирал се е. Затова се пазете! Като почнете да не виждате в никого добро, вие сте се демагнитизирали и малко хора ще ви обичат.
Сега Господ ви е дал забавление. Като ви гледа във вашите мъчнотии, Той казва: „Тези хора много добре си вършат работата!“ По някой път аз намирам грешката у самите учители. Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, а именно - малко да ви дам, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде повече, друг - по-малко. И след това ще,ви нахокам. Не, правилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб. Тъй трябва да се учите!
Запитват: - От какво се явява голямата радост?
От изобилие на енергия. Някой път, когато човек се въздържал, въздържал, придохожда голяма радост. Това е състояние у всички хора. Радостта често спада към физическия живот. Радост, изразена на физическото поле, е радост на душата.
Ще ви дам един пример, да видите де стои лошото. Да кажем, че вашият извор е чист, но чашата, с която подавате, е нечиста и човекът казва: „Ех!“ Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата. Чашата трябва да бъде чиста. Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от 8000 години насам все ги учат.
Сега ще минете в една стадия по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък, например сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека. Тя е една икономия на природата. Това са два тока. Горната устна е положителният полюс, а долната - отрицателният полюс. Когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти, обаче, този закон се извършва добре, правилно? Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна отвътре на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване.
Вие си турете широко сърце, гледайте да учите в света, благодарете за всичко, стремете се към чистота! Първото, необходимото нещо за вас е вътрешна, душевна чистота. Да се запазиш в чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога, с добри хора. На вас са нужни нови опитности, да се измени у вас настроението. Имате много начини затова. Като излизате сутрин рано, ето един начин за обновление. Докато минете тази школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствувате вибрациите на техните мисли, желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да се утаява и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу.“
Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание 10-15 минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се задълбочи в себе си и да размишлява, тъй просто, без да чака нещо да му кажат, както в природата всеки си отправя погледа накъдето и да е или пък както е на обед, седнат и всеки си гледа какво ще яде. И в размишленията бъдете така: всяка да се вдъл- бочи, да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите, кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се иска голяма стая, да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите колко цветята са чувствителни към обичта, но за това трябват повече екскурзии.
Старайте се към повече свобода, да няма ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанат самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого пред вид. Някога може да си представяте някого като модел, да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка. Този модел ще стои толкова, колкото сам иска. Когато позирате, нали позирате толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативен начин, за да развие у вас концентриране. Когато намразите някого, не го обичате, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей, концентрирате се. Корем ви боли, глава ви боли, това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото си и всички хубави желания да се отделят от лошите.
Като работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит. Повидимому само може да е дефицит. Религиозните форми, осъждането, морализирането спъва много. Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам. Вие сте цветя, които трябва сами да се поливат, наглеждат. Те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър!“ Ако вървиш в пътя, ще се развиеш правилно. Понеже се намираме в разни състояния, някой казва: „Неразположен съм.“ Като не разбираме тази философия, щом се сближаваме, не се разбираме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път се намира в разположението на едно дърво, на което всичко е окапало - листа, цветове, и казвате: „Изменихме мнението си за него.“ Няма какво, той се е съблякъл, но плътта пак ще се облече.
Работете с любов! Работете с тази любов, за която Толстой говори - да бъдеш готов да напуснеш всичко и да останеш тъй, че да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е любов - да се съблечеш от всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да подигне хората. Да, но после да не се разкайваш. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В любовта като слугуваш, ти няма да се цаниш, ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което любовта изисква. Тази любов изисква щото и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази любов казва: „Аз не признавам господари.“ А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!“ Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш тъй? Хората са тъй егоисти, че мислят, какво[4] ти си направен от желязо и да работиш и 25 часа, няма да ти кажат „стига“. Никой не трябва да упражнява влияние, ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази любов той ще се саморазвива. Дойде някой, казва: „Тъй трябва да се постъпи!“ Ами той знае ли как трябва да се постъпи? „Ами, съвременното общество тъй препоръчва!“ Че, съвременното общество не е идеално, и то си има своите недъзи.
Главно, започнете с любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея.
Моминските сълзи показват, че човек трябва да се чисти. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек сгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе в Невидимия свят. Не мислете другояче! Всички души са дошли тук, на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като й дойде на ум за някоя грешка, трябва да си поплаче, за да се освободи от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно омекчение на сърцето, подигане на съзнанието и такъв човек е в пътя на обновлението.
Запитват: - Защо някога се чувствуваш изоставена?
- Изоставят те, за да се развиваш. Понякога чувствуваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога малко време, някога с дни и после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а друг път отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката - лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще се носи това оцапване на трите пръста.
Учете се на закона на доволството и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете някъде другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, аз го наричам „свят на разочарование“. Някои го наричат „свят на очарование“, аз го наричам „свят на разочарования“. Когато се родиш, всички се радват, първата година всички треперят като към цар, каквото заповядаш, всички те слушат; каквото кажеш, всички ти дават, но после постепенно те деградирват. На третата година ставаш княз, на петата - министър, началник, докато най-после станеш слуга и те пращат долу, като казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете.“ Дават ти мотиката и хайде на лозето!
В духовния свят Господ започва по обратен път. Най-първо те поставя слуга, а най-после - цар. Затова сега на Земята вас ви шибат, шибане има. Ожениш се за един мъж, той ти е учител и казва: „Това не е у дома ти, при баща ти, знаеш ли кой съм аз?“ Казваш: „Този мой мъж!“ И гледаш, след няколко години той ти претрил врата. Казваш: „Не обичам този си мъж.“ Има причини за това. Някой път обичаш някого. То е защото ти е направил добро. Минат няколко дни, това състояние се смени, не го обичаш. Защо? Защото ти е направил някакво зло. Тогава казваш: „Аман от този мъж!“ Той казва: „Аман от тази карма!“ После, мъжът ти, и той не те обича и казва: „Мразя те, 20 години заради тебе лежа в затвор, 20 години от живота ми отидоха напразно!“ Сменя се картината. Дойдеш в друг живот, поправиш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвор няма да те туря.“ Това е един закон, който се върти като колело. Като станете ясновидци, ще се прехвърлите в една епоха, когато сте живели някога в Египет или другаде, дето ще видите сцени от вашия живот, ще разберете каква роль сте играли и ще кажете: „Слава Богу, сега разбрах какво съм била!“ Затова, като станете ясновидци, като се подигнете, това положение ще ви стане ясно, приятно. Тъй животът на всички хора може да стане приятен.
Ще се стремим да поправим живота си тъй, както Бог го е наредил и да го разбираме тъй, както е направен. Ако сте ясновидци, ще видите най-хубави картини.

Беседа, държана на 10 май 1920 г.

(понеделник)

------------------------------------------------------------------------------------

[1] роль (рус.) - роля.
[2] заколче - от „заколак": става, съчленение.
[3] заради - диал. за.
[4] какво - остар. и диал. че.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×