Jump to content
Ани

20. ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Recommended Posts

20.

ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания. Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката - тя може да бъде половина нота, или четвъртина, или осмина, или шестнайсетина. Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по ред на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: „Аз така мисля, аз иначе мисля.“ Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени.
Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение?“ „Аз“ значи да произведете тези вибрации, които съответствуват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е. от този ключ, и там можете да правите каквито искате объркания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу и ако го слушате, ще минете всички положения на този хармоничен закон.
Това наричам на музикален език „съзнателен живот“. Значи, ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично. Това е философия, която трябва да разбирате и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като четвъртина, а тя иска да стане половинка, капел майсторът ще я хване и ще й каже: „Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш.“ - „Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!“ Не, ще бъдеш толкова голяма, колкото ти е определено, ни по-голяма, ни по-малка.
Сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и по ред. Тази хармония е необходима, както за вашия индивидуален живот, тъй и за вашия семеен и за вашия обществен живот; тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настава в сърцата ви, като нарушите хармонията. Всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има радост; щом има хармония, в ума има радост.
Първият ключ на хармонията вътре в живота, това е любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът „сол“. И действително, на хората трябва сол. То е едно съвпадение - ключ „сол“ и сол за ядене. Забележете, че когато се взимат нотите „до“, „ми“, „сол“, „си“, в тези 4 основни ноти „сол“ е третата.
Засега вие сте поставени на този ключ. Искаме да ви нагласим всинца според този ключ „сол“. Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът „сол“, а музикант е този, който знае нотите, може да взима правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от „сол“ до „сол“. Тъй искам да разбирате и вие ключа „сол“, да взимате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да легне идеята, че щом дойдете до ключ „сол“, има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото щом хората останат при особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.
Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите де са погрешките, ще започнете от ключ „сол“. Искам да видя дали вие, жените, поне ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ „сол“. Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот, но казвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: „Колко я познаваме тази любов!“ Вие още на ключ „сол“ не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ „сол“? Това е най-възвишеното, най-благородното у човека. Когато той се нареди на ключ „сол“, у него става един подьом на мисълта, на чувствата, на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът „сол“! Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол“. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.
Сега хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото е живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: „Днес работата ми върви много добре.“ Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя? Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно, за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога, чрез човешката интуиция, този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчно, за да се изучи.
Сега този велик закон на Любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага в 5 минути всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Значи, като бърз метод на лекуване аз считам поставянето хармонията в живота. Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: „Привлякох ви с закона на Любовта“, т.е. ключът „сол“ ги е привлякъл. Щом хората почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това. Трябва да знаете как да пеете по ключа „сол“ - да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си: Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол“, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: „Ние нямаме глас.“ Защо нямате глас? Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията, и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то, като махнеш като с един магически жезъл, всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш.
Сега всички вие във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: „Затова мисля, за онова мисля“, но, доколкото схващам, хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: „Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж.“ А тези, които казват, че „аз съм готов да се жертвувам“, това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертвуват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: „Аз не направих добре.“ Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде.
Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо - помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: „Чакай да завъртя колелото.“ То се завърта само когато си на ключ „сол“. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Които влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е „млад“ и „стар“ в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката - старостта, т.е. младият е в началото, а старият - в края.
Как разбираме музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръко- пляскане.Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска: „бис,бис“, да се повтори. Започват отначало да свирят. Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява - това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в тази смисъл, в музиката, под „млад човек“ се подразбира човек, достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. А най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: „Стар човек!“
Та, щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа „млади“, подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне - тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия - у вас има много усилия, стремеж; всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: „Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?“ Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви.
После, вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, животът ще ви разгласят. Вие нагласявате някои, те ви разгласяват. Казвате: „Хайде да се нагласим!“ Ти го гласиш, той те разгласява, цял ден минавате в нагласяване: тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези 4 струни, на които трябва да свирите, това са вашите 4 темперамента, които трябва да се нагласят. Тези 4 темперамента са:
Сангвинически темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко, но като дойде да изпълнят, казват: „Нямам нищо.“
Другата жица е тъй нареченият холерически темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица, дебели, навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмрук.
Третата жица е флегматическият темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат. Тези хора имат английски темперамент, те като седнат, мъчно стават и докато седнат, мъчно сядат. Те никога не се тревожат.
Четвъртият темперамент е меланхоличният или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота.
Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези 4 темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка, всички ноти се разкачват. Ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път, като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника, или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: „Бях на едно място, но се чувствувах там като на парила.[1]„ Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парила ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиническият темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези 4 струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко, да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлиза вътре, проветрява. Та, сангвиничният темперамент е въздух - дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пак ще стопли стаята.
Сега този закон на хармонията ще изисква дълго време, докато го изучите. Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ви се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи, на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: „Чакай, помисли, преди да започнеш една работа.“ Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: „Може вече да тръгнете напред.“ Някой път сте като непослушни деца-майка ви макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата, и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: „Утре като стана, работата ще се нареди.“ Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не взимат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да взимате правилни тонове.
Следователно, в окултна смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония. Сега всички можете да бъдете музиканти, никой от вас няма право да каже, че „аз не мога да направя това.“ Необходимо е да го направите. Хармонията изключва думата „не мога“. Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва „мога“, а който не иска, той трябва да отиде на гробища. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате „мога“. Сега не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще се мине от началото до края. Някой казва: „Да стигна до онзи край, да видя какво има.“ Казвам: Каквото е началото, такъв е и краят. На онзи край ще има същото, каквото и в началото.
Та, вие се лъжете, като казвате: „Чакай да отида на Небето, да видя какво има.“ Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте изпели и дойдете в Небето, до края на музиката ще има ръкопляскане и вие ще учите. Ако не сте изпели, ще дойдете в Небето и ще кажете: „Долу, долу, на Земята да отидем.“ Това значи небесен живот, че от Земята до Небето тази музика е една и съща и като си завършите там, има ръкопляскане, а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Ако започнете добре, добре свършвате; ако започнете зле, зле свършвате. Някой казва: „Зле да започна, добре да свърша.“ Това подразбира законът на силите.
И тъй, музиката на Земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте - почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте - почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумоление, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумолението на листата, въздействуват върху ума ви. Та, музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват между вас. Често вие се спирате и казвате: „Еди-кой си там не пее хубаво, фалши.“ Да, но и ти не пееш хубаво. И аз не пея хубаво, но и той не пее. Трябва да се намери някой друг, да каже: „Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим.“ Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като има камертон, ще започнем всички да пеем правилно.
Сега разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол“ и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя грешките на черната дъска и учениците оттам поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: „Нямаме вдъхновение, нямаме разположение.“ Но трябва да знаете, че Божествената любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията във връзка, понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организирват съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение, и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие, като вървите сами, може да си вървите както искате - и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад.
Та, когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на хода си, ще тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да си приспособите краката, да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите; ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост; ушите на човешката душа, това са мъдрите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа, това е любовта, външната страна на любовта. Чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената любов ще излезе. Едната любов, външната, ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде от вън, чрез нея. Затова сега трябва да сформирувате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; да сформирувате устата на вашата душа, за да бъдете в любов; да сформирувате краката на вашата душа, за да бъдете добри, добродетелни; да сформирувате ръцете на вашата душа, за да бъдете справедливи. Като отидете на онзи свят, ще видите, че някои нямат уши, например. Та, всички добродетели, които сега упражняваме в този свят, служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? За да има душата му крака. Защо човек трябва да бъде справедлив? За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? За да има душата му уши. Та, всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има право отношение към нашата душа. Значи, всички усилия, които правим, това са едно благо за нас, за нашите ближни и за Божествения принцип. Това значи да се проявява Бог в делата ви.
Например да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да я извършите. Как бихте започнали тази работа? Да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете. Как ще постъпите вие? Как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от 5-6-7 жени, ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя - секретарка, коя - касиерка. Цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, вие ще чакате. После пак спор - кой ще раздава тези пари? Е, пак избраните 7 души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа?
Някои отговарят: - Ще се разделят децата помежду.
- После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н.
 
Отговарят: - На късмет, кому което се падне.
 
- Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, че всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги отглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка. Отглеждането на тези деца започва. От Невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: „На нас за в бъдеше ще се дадат деца.“ Те могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега именно, при сегашните условия на живота, а не при бъдещите условия, ние трябва да използуваме този съзнателен живот, закона на хармонията.
Умните хора използуват сегашните условия, а ленивите хора - бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите - от своето бъдеше. Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите вътре в един ден само. Давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармония. И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол“ и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено. Ами представете си един такъв случай: Да допуснем, че живеете в един дом, дето имате 4 сестри и 3-ма братя и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: „Ще изляза в друга къща.“ Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол“ и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат оттам, а добрият певец всички ще желаят да им пее и един, и два, и повече пъти.
Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: „Как може да се оправи тази дисхармония?“ Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него, затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване.
Мисли за Великата хармония на живота и веднага ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията; ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй далеч от нас, нам се вижда като да е спокойно. В Невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа „сол“, към Който всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате едни от тях и като възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа „сол“.
Аз ви откривам един практичен метод, как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: „Ето какво казва Учителят.“ Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила: от една страна аз каквото съм ви казал и от друга вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде 3 пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде 4 пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният - на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната, нито другата проверили тази работа и се питат: „Как беше това нещо? Хайде да се върнем назад.“ Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: „Какво да правя?“ - Пей! - „Че животът песен ли е?“ - Ако не можеш да направиш това, тъчи! Ако не можеш да тъчеш, яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снима се от кросното и тогава се продава.
Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят и вие да се нагласите хармонично, или, с музикален език казано: там, дето не взимате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в едни ключ. Щом се нагласите в един ключ, ще знаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще пеем, ще се веселим заедно с Бога.
Вчера казах на мъжете: „Аз оставям сега жените да ви нагласят.“ Нищо друго не им казах. Сега да видим: можете ли да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му, поп, го изпратил на лозето да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: „Стояне, плаче ли лозето?“ - „И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш.“
Ще питате госпожа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да. родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, готвите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен.
Сега всички ще приложите хармонията, и млади, и стари. Младите - от началото, старите - от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се дига голям шум, гюрултия, и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.
Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат - как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат - и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени, ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго и животът ви става без смисъл.
От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега да допуснем, че имате едно женско събрание - как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа - последен, той не е пръв. Някой казва: „Аз съм пръв!“ Радвам се, че имам един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди- кой си тон по ключа „сол“. Ако вземе всички тонове правилно, от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взима правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взима само четвърт от тоновете правилно, той е на една четвърт пръв. Ако не взима никак правилни тонове, той има нула.
Това значат Христовите думи: „Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи.“ Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошло яденето, от последни станали първи. При чувалите - последни, а при яденето - първи. И тъй, Христовите думи: „Последните ще станат първи и първите - последни,“ са само положения, принципи, които са изказани.
Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа; казваме: „Аз мислих, че съм пръв, но сега ще остана малко назад.“ Като дойде яденето, казваме: „Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид.“ Като дойде до чувала, казвате: „Малко слаб съм, признавам слабостта си.“ Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. „Гърбът ми малко не носи“ - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен. Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползува; това, което ние ядем, то ни ползува. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: „Хайде да се хармонизираме!“ Всеки сам ще се Хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има. Ако не се хармонизирате, хармония няма да има.
Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор- заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: „Излез ти да ми оправиш работата.“ Той излиза и казва: „Какво търсиш ти, вагабонтино?“ Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: „Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш.“ Добрият дух като проговори на длъжника ти, той казва: „Хубаво, ще отложа полицата.“ Та, ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията, ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В Небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на Земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от Земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: „Не приемаме хора, които не знаят да пеят.“ Небето е място на песен и хармония, там няма плач, няма тьги и скърби, навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша.
Сега и ние на Земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен,.ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги пристъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията-тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После, като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувствуваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка. Като казвам, че аз ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в духовния свят. Той е един за всички. Учителят постъпва също. Направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави. Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика. Направи ли грешка - вънка, поправи ли се, - пак вътре, защото в дисхармонията цялото Небе се разклатва. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще имате като правило, това е съзнателният закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от хармонията. Вие сте, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията.
Та, казвам ви да прилагате този велик закон на природата, той е потребен на Земята, той е практически закон. Не мислете, че той е строг закон, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в рая, но като хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка! Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти - три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта.
Законът е абсолютен: дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: „Ако ме обичаш, потърпи малко“, но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате. Тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.
Сега аз ви тълкувам любовта в ключа „сол“, в първа степен. Казвате: „Да се любим!“ Че, за да любиш, трябва да туриш ключа „сол“, да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшествува хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвънка се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите. Аз ще определя една комисия да ви изпита всички ноти - от начало до край ще има изпити. Една комисия от Небето ще дойде тук да ви изпита. Тя ще посети домовете ви, ще държите изпити по хармония, ще пеете. Сега гледайте като дойде изпитната комисия в дома ви, да има хармония, за да остане Божието благословение у вас. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да ви остави. Да не съжалявате после. Една комисия от Небето ще се изпрати. Как бихте проверили тази мисъл?
Тази мисъл е малко неразбрана. Комисия значи общинари, може да бъдат 3, 4, 5 или 10 души общинари от обща хармония, те ще ви изпитат на хармония, как пеете, как живеете, как чувствувате, как мислите, как действувате. Тази година е 13-а (по сбор от цифрите й) - ако нямате резултат, по-нататък няма да имате. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще има: ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако не оправите ключ „сол“ както трябва, няма да минете на нов ключ, ще останете пак на същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ. Това искам да ви кажа. Тези неща са понятни, вие сте живели с тях, знаете ги, но сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овци, казва: „Корени не се ядат,“ но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаяли.
Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили. Христос казва: „Когато този Дух на Истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал.“ Това нещо е написано в душите, в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: „Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная.“ Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било едно след друго и както си е било, ще си кажете: „А, спомням си, разбирам сега ясно.“ Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да влиза, да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония - тогава животът е тежък, скърби, скърби една след друга и започвате да пеете песните: „Девет години болен Дойчин лежал“ или „Години, години, усилни години!“ Това значи живот без хармония.
И тъй, сега ви дадох един ключ, един метод, много прост, но много естествен, и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл, за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика разумна хармония, която се разнася навсякъде из вселената, из цялата природа и всичко живо.
Всяка вечер ще състредоточавате ума си, мисълта си, към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: „Мъжът ми не взима правилно тоновете.“ Не, трябва да кажеш: „Аз ще взема правилен тон на ключа „сол“, ще му покажа как се пее.“ А ти започваш: „Какво си се раздрънкал!“ Той дрънка, тя дрънка, и какво излиза, като се раздрънкат двама души? Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: „Любовта, това е ключът „сол“, чакай да взема камертона.“ Взимаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: „Любов и съгласие, любов и съгласие.“ Ще пееш, ще пееш, ще повишаваш тона си и току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той: „любов и съгласие“. Хайде да се примирим! Туй е Божествено, ще слушаш какво казва Господ от горе. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега, ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели; ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорчението си и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата.
Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението се продължи 2 минути.) Ще мислите 2 минути върху думите „любов и съгласие“. Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по 2 минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява.
Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тонират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствувате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг.
Като направите няколко такива опити и видите резултата, ще ми съобщите. И като се уверите в добрите резултати, тогава може да помагате на най-близките си.

Беседа, държана за жените на 20 юни 1921 г.,

понеделник, Св. Дух, 10 часа сутринта

-------------------------------------------------------------------------------------------------

[1] парила - вероятно от „парилки": горещи извори на баня.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×