Jump to content
Ани

31. ДОБРОТО СЕМЕ

Recommended Posts

31.

ДОБРОТО СЕМЕ

Добрата молитва
Ще прочета от Матея 13-а глава, 24-ти стих.
За идната седмица заучете 93-ти псалом.
Във вашия живот трябва да влезе нещо ново. Аз считам всички ваши възгледи като овехтели стари дрехи. Трябват ви нови дрехи до Великден. Поизтъркали са се, тук-там имат дупчици. Цветът се е изменил, някъде дупките са големи, трябва да се турят еми.
Казвам: Човек отначало, от детинство до края на живота си, трябва да учи. Целия свой живот трябва да го посвети на учение. Да не мисли, че за една, две, три години ще научи всичко и после ще ходи само да се разхожда по курорти, да спи на меко и да яде много хубаво сготвено. Тези неща са възможни, но много солени излизат на човека. Ако вземете цялата човешка история, онези, които са живели много охолно, много охолен живот - царете, много солено им е излязло. Соломон, който беше един от най-мъдрите царе на Израил, през носа му излезе. Писанието нищо не казва, но има една вътрешна страна, че и сам той се изказва с тези думи: „Суета на суетите и всичко е суета.“ Един голям мъдрец, който е имал големи разочарования. Той иска да каже: това, с което живее, е празна работа. За тези празни работи вие бихте пожертвували всичко. Ако рекат да ви направят царица, вие бихте отишли да приемете. Можете да бъдете на разни събрания, на някой журфикс. Като стане човек цар, на църква не ходи. Като рече да ходи на църква, ще има цял ескорт. По-рано ходеше пеш, а сега - с автомобил. Знаете ли аз как гледам на работите на всички тези хора? Които се возят с колички и децата, които не могат да ходят, а се движат с колички, и слугини има с тях, в духовно отношение всички тези, които се возят на автомобили и файтони, те са деца, коне и кочияши ги карат и мислят, че са големци. Това са деца. Те трябва да слязат и да ходят. Детето, като порасне, слиза от количката и ходи пеш. И вие някой път съжалявате, че нямате файтон. Хубаво е човек като е дете, да има файтонче, но като стане възрастен - не! Понеже възрастният, ако не се упражнява да ходи, атрофират се краката му. Щом се атрофират краката му, той не може да бъде добродетелен. Краката отговарят на добродетелите, ръцете - на правдата, очите - на истината, ушите - на мъдростта, устата - на любовта, файтонът е за деца, възрастният ще ходи пеш. И ще се молите ръцете и краката, всичко у вас да бъде здраво.
Човека ще го познаеш по къщата му. Домакина ще го познаеш, че е спретнат, по къщата му. В духовно отношение между физическия и духовния живот има връзка, те са свързани. Няма отделен духовен и светски живот, те са само едно наше разграничение. Духовен живот наричаме живота с по-високи стремежи, а светски живот наричаме живота с по-ниски стремежи. Един може да го впрегнеш да вози хора, а може да го караш да вози дете.
Христос казва: „Доброто семе.“ Паралелно със семето може да изникне нещо противоположно. Това да ви не смущава. Запример покрай някоя добра мисъл може да проникне някоя лоша мисъл. Това става, когато съзнанието ви не е будно. Влязла е някоя лоша мисъл. Като се върнеш в съзнанието си, ще видиш, че е дошъл някой образ отнякъде. Човек винаги трябва да пази съзнанието си будно. Запример, ако вие сте в града, оперете дрехата си и я прострете, от саждите ще стане мръсна. А умният ще я тури там, дето няма да се нацапа. Хубавите неща трябва да се държат в такова място закътано, дето да няма никакви сажди. И често хората за дълго време казват, че „Господ ще ни направи това, онова.“ Господ много добре си върши работата, но нашата работа е останала назад. Ние не я вършим. Ние трябва да се опретнем, всеки един трябва да има задача. Да каже: „Аз какво трябва да върша?“ Често ние се спираме в света и казваме: „Светът не е такъв, какъвто ние го желаем.“ Това няма защо да ни спъва. Това е само едно субективно схващане, че светът е лош. Друг човек може да бъде точно на обратното мнение. Светът е добър, когато ние сме добри. Светът е лош, когато ние сме лоши. Често сте страдали от треска, развали се вкусът ви. Каквото и да ви дадат, когато го вкусите,-казвате, че е горчиво, безвкусно. Не че яденето е безвкусно. Като се избавите от треската, яденето ви става вкусно. Някой път и водата става горчива за вас.
Та, трябва да преминете към едно ново състояние. Живота трябва да вземете като наука, като изкуство. Животът е цяло едно изкуство. Всеки един от вас трябва да заучава едно, две, три, четири, пет изкуства. Човек има около 40 способности и с всяка способност може да развие едно изкуство, значи има място за 40 изкуства. После, има толкова чувства в себе си. Там може да развие известни добродетели, а пък сега религиозните хора са се научили да направят някоя молитва, два пъти на ден да се обърнат към Бога и се считат за много религиозни. Казват: „Той по три пъти на ден се моли.“ Хубаво, той по 3 пъти на ден яде, спи по 8 часа. Какво е придобил от съня, като спи човек? Или като яде три пъти, или като се моли три пъти. Три пъти като се моли човек, какво е придобил? От всяка молитва той трябва да придобие нещо. Ще ви кажа нещо, което трябва да запомните. Ако идете при някой чист извор, все ще напълните някой съд с вода и ще го донесете. Ако отидете в някоя местност, дето има диаманти, смарагди, кой от вас няма да си позволи да задигне, да вземе някое камъче? Често хората отиват при Бога, от тази хубава област без да са донесли нещо. Какво струва такава една разходка? И най-после, човек като се подвизава 10-20 години, той е почнал да остарява, почва да се съмнява. Много естествено. Човек като осиромашава, почва да се пита дали някога е бил богат. И човек като остарее, мисли че, той едно време е бил млад, сега е стар. И сам даже не вярва, че е бил млад. Старият е променен толкова незабелязано, като че всякога е бил стар. И във възгледите си човек постоянно трябва да се подмладява. С едно ядене, с три яденета на ден работа не става. То е много малко три пъти на ден. Сега се забранява много да се яде, защото, ако се яде много, много средства се изискват. Някои ядат на 24 часа един път, други - два пъти, три пъти, четири пъти. Но в духовно отношение човек трябва да храни ума си.
Сега има обикновени положения, с които човек се забавлява. Зависи от неговите чувства. Някой път някоя идея, някое чувство се налага, без да иска той. Една празна мисъл може да занимава дълги години човека, вследствие на това тази мисъл или това чувство именно не дава място на нищо възвишено, благородно в него. Запример на някой човек му се иска да стане богат. Той от сутрин до вечер мисли само за това. Събира, събира пари всяка вечер, ден, два, седмица, две, мисли, че ще разполага да яде. Невидимият свят го задигне.
Не че желанието на човека да бъде богат е лошо. Човек трябва да бъде богат, но трябва в правата посока да търси своето богатство. Той трябва да има богатство, което никой да не може да му отнеме. Ако човек е богат, за да развие своите добродетели, за да услужва на своите ближни, тогава е добро, но ако богатството е спънка за неговото добро, то това е един капан. Запример, ако говорите в една стая, то вашата реч не се чува отвън. И ако се молите в една златна къща, то вашата молитва ще отиде до златния таван, няма да отиде при Бога. Ако вашата мисъл не е гореща и ако вашето сърце не е горещо, то тази молитва не е силна.
Във всяка молитва съзнанието трябва да бъде силно пробудено. Това, което искате, трябва да бъде за вас необходимост. Писанието казва: „Всичко, каквото поискате, да ви бъде.“ Това, което искаш, трябва да бъде най-същественото, да бъде много важно, а пък другото само по себе си ще дойде. Най-първо трябва да дойде важното. Ако животът дойде, то той носи всичките си благословения. Ако Божественият Дух присъствува, ако Той дойде, то свободата сама по себе си идва. Ако светлината дойде, то ще има знание. Дето има любов, там има и светлина.
Под „доброто семе“ се разбира това, с което човек е надарен. Например човек е остарял и той очаква да умре, да иде на онзи свят. В онзи свят защо им са стари хора? Не им са нужни. В онзи свят от стари хора нямат нужда, от невежи, от грешни, от хилави, от бедни хора нямат нужда. Там болници няма. Писанието казва, че нищо нечисто няма да влезе в онзи свят. Щом влезеш чист, тогаз няма да се подложиш на онези промени, които стават на Земята. Зло няма да има, сиромашия няма да има, болести няма да има. Вие искате един живот, но този живот вие го очаквате да ви се даде отвън, механически да ви се даде. Вие не искате да работите заради него. Запример колцина от вас, каква част от времето си от 24 часа посвещавате за Господа? Постоянно за себе си употребявате своето време. Съвсем малцина съм срещнал да употребяват времето си за Господа. Всеки един се моли на Бога за децата си, за мъжа си, за шапка, за дрехи. Някой път ще се моли да стане добър, но да работи за Бога, много малко съм срещал. Първо трябва да придобиете, всички ваши нужди трябва да се запълнят. Човек ако служи на Бога с разбиране, то всички негови нужди ще се задоволят. А ако иска да се задоволят неговите нужди и после от изобилието да дава, и това може. При първия начин се ражда едно недоволство. Колкото и човек да се стреми да бъде чист и свят, ще види, че му липсва нещо. Той е постоянно недоволен. Той чака да стане чист и свят и тогава да направи и по някой път така си заминава от [този] за онзи свят. Той мисли, мисли и казва: „Тази работа няма да стане сега.“ И така си заминава. А пък тя може да стане. Човек не трябва да уповава на доброто, което прави, но трябва да остави доброто в него да работи. Доброто е общо у всички хора. То не е частна собственост на някои. Доброто е Божественото, което работи в него. Някои са по-добри, понеже дават повече място на Божественото да работи в тях, някои не са толкова добри, понеже дават по-малко място на Божественото да работи в тях. Или, да ви обясня: На някои къщите им са с повече прозорци, а на някои - с по-малко прозорци. Зависи донякъде от вашите възгледи. Вие искате най- първо да живеете между хората съвършени. То е хубаво, то е идеално. Но като няма тези съвършени хора? Като живееш между хора, които не са съвършени, тогава какво трябва да правиш?
Та, човек е изобретателен. Някой път добрите хора трябва да бъдат изобретателни както онези пияници. Един пияница пил и се моли на Господа. Почнала ръката му да трепери. Като вземе чашата и ръката трепери, не могъл да пие вино. Почнал да тъжи, че не може да пие, Мислил как да изпие вино от чашата. Един ден той взел и с едно дърво прекарал през шията, теглил и пил вино. Най- сетне Господ му свързал и двете ръце и престанал да пие. Силният човек ще каже: „Не чашата, аз съм господар.“ Сложи чашата с виното пред себе си и казва: „Аз съм, който заповядвам. Сега ти заповядвам да седиш отвън и да мируваш.“ Туря я на масата и излиза да се разходи. Пък се върне и казва същото.
Да допуснем, че ти си недоволна от някоя сестра - какво трябва да направите? Някоя сестра, като я видиш, трепне ти сърцето, дразниш се. Купи й образа, да я нарисуват, и дръж образа в стаята си. Ще й кажеш: „Няма да ме дразниш, аз съм ти господар.“ Другояче мръдва ти сърцето. Днес, утре и т.н. и ти не може да се молиш. Тури й образа там, докато ти се справиш най-първо. Ти си умен човек. След време ще забележиш, че портретът на тази сестра ще почне да се изменя. Ако гледаш тази сестра два-три месеца по един начин, ще видиш, че като се измени портретът й и онази сестра ще се измени. Като те срещне сестрата, ще почне да те гледа по-мило.
Та казвам: Вие живеете в един свят, в едно училище. Всички тези работи, които имате, това са задачи, които трябва да разрешите, задачи в училище. Тази задача трябва да я разрешите правилно. Един ден ще те вика учителят по този предмет и ще те пита как ще разрешиш задачата. Така трябва да гледате. Казваш: „Защо Господ ни даде това?“ Чудна работа! Учениците в училището знаят защо им са дадени геометрия, география, математика и пр. Това са предмети за изучаване. Вземете например, някои от вас имат страх. Това е един предмет. Страхът е лош, но без страх е съвсем лошо. Ако човек нямаше чувството на страх, ако влезеше в София, ще го прегазят каруците, а пък сега, като се пазиш, като ходиш по краищата, запазваш живота си. При този страх трябва да се тури чувството на благоразумие. Когато Бог вижда, че ние може да използуваме онези заложби, които ни е дал, и ги обработваме, Той е доволен. Когато ученикът се учи, то учителят е доволен. Когато ученикът свири добре, рисува добре, когато декламира нещо хубаво, ученикът е доволен.
Като влезете в Небето, в Невидимия свят, като отидете при царските врата, ще ви накарат да декламирате едно стихотворение. Кое стихотворение ще декламирате? Вие още не знаете едно стихотворение и се чудите кое. Ще ви накарат да изпеете една песен най-първо. Коя песен ще изпеете? Ако изпеете песента хубаво, вратата сама по себе си ще се отвори, ако не я изпеете, то вратата ще стои затворена. Ако издекламирате стихотворението хубаво, вратата ще се отвори; ако не го издекламирате хубаво, вратата ще стои затворена.
Някой ще каже: дали това е буквално или алегорично? Както искате го вземете, но така ще бъде. Писанието казва така: „Страхливите няма да наследят царството Божие.“ Защото страхливите всякога, като тръгват за Невидимия свят, ще го опитат с най-големите изпитания, фиктивни. Той ще се уплаши и няма да влезе. И да искат да го вкарат, няма да влезе. Една българска учителка я карали на кола, но нея я било страх от биволи. На половин километър тя видяла биволи, скочила от каруцата и хукнала да бяга. Где е по-безопасно: на каруцата или като бяга? Като бяга, не може да се спаси, ако я гони бивол, а на каруцата по-лесно може да се спаси. Та, най-после, този бивол не мисли за нея. Той ще си повдигне главата, за да види кой минава оттам. Всеки един от вас има по един бивол. Няма никой от вас, който да няма по един бивол, който като дойде, ви трепне сърцето. Един от едно нещо, друг от друго нещо, но всеки човек има нещо, от което го е страх. Дойде болестта, подуването на краката и казвате: „Ако се качи на сърцето ми?“ Докато е здрав, той е с кураж, но силата на човека се показва, като е болен. Човек трябва да заболее, да види колко е силен. Това е изпитание.
Болести, неразположения, онези мъчни състояния, които идват, те са състояния само на физическото поле. Всеки един от вас ги има. Не му знаеш причината на неразположението. Умъчнен си. Предполагаш, като че целият свят е станал лош. Някой път си недоволен, не искаш да срещнеш никого. Искаш да бягаш в гората. Щом мине, промени се състоянието. Това не е човекът, той е един чужд наемател. Често вас ви впрягат като кон и целия ден возиш каруцата. Онзи, който те е впрегнал, пусне те вечерта, но целия ден си работил на господаря.
Сега, другото положение. Често ние от незнание си създаваме свои нещастия. Едно малко теле влиза в един двор на един чифликчия, намира едно гърне с ечемик, изяжда ечемика и най-после вдига главата с гърнето. Не може да вижда. Хората не може да си обяснят как е дошло гърнето на главата на това теле. Това теле не знаеше последствията. Някой път и човек си тика на главата такова гърне. Идва чифликчията. Как са го освободили? Чуди се сега чифликчията. Теглят гърнето, не могат да го изтеглят. Казват: „Да заколим телето.“ Други казват: „Чуждо е телето.“ Други казват, че е хубаво гърнето. И най-после решават да счупят гърнето. Някой път човек трябва да се тури в гърнето, да се оправи работата. Добрите гърнета стават за саксии за цветя, но не и да висят на главата на хората. Или, другояче казано: Никога човек не трябва да туря една мисъл, която да обгърне ума му така, че да стане като едно гърне. Никога не се привързвай за какъвто и да е предмет така, който ще те ослепи. Това теле мислеше, че като си пъхне главата в гърнето, ще разреши всички въпроси.
Тези неща, които ви привеждам, показват от какво човек трябва да се пази. Той трябва да знае кои са съществените неща в света. Има неща съществени, които сами по себе си ще дойдат, а пък има неща, които не са съществени. Те са товар за самия човек.
Различие има между жените. Някоя жена е по-силна, по-интелигентна, някоя е страхлива. То си има свои причини. Силната е станала силна, защото се е упражнявала. Страхливата е станала страхлива, защото се упражнява за страх. Човек чрез упражнения става това, на каквото се упражнява. И чрез упражненията човек може да развие както едно отрицателно чувство, така и едно добро чувство. Само че човек трябва да постоянствува в пътя. Някой път работите не стават с един опит.
Например някой казва: „Ще се помоля на Господа.“ Ти като се помолиш на Господа, Господ ще те прати при онзи, който е минал по твоя път, да те научи. Все ще отидеш при онзи, който може да те научи. Не търсете да бъдете щастливи. Никога не желайте да бъдете щастливи, защото е невъзможно да бъдеш щастлив. Вие не търсете щастието. Вие никога не можете да бъдете щастлив. Погледнете небето и вижте, че всичко е хубаво, там е Бог, там е щастието. Там, дето е Бог, там е щастието. Щом намериш мястото на Бога, там е щастието. Хубав ден вън от Слънцето не съществува. Щом Слънцето залезе, хубавият ден изчезва. Като тръгнеш в тъмната нощ със запалената свещ, то ти ще бъдеш щастлив, докато имаш запалената свещ, но като изгасне свещта, ще бъдеш нещастен. А пък истинското щастие, което е поради присъствието на Бога, то никога не изгасва.
Не търсете да бъдете добри, но търсете доброто. Защото човек не може да бъде добър. Дойде един, който вие обичате, дадете му по-чиста кърпа. Дойде друг някой, когото не обичате, говорите му с пренебрежение. Де ти е доброто? Ако на тебе направят така, ти веднага ще се докачиш. По сегашните си схващания ние се считаме много добри. Онзи, който не знае да пее, се счита за голям певец.
За едного ми казаха, че бил голям, много добър цигулар. Дадох му да свири и видях, че е обикновен. Аз си обяснявам защо свири на тях добре. Песните, които той свири на тях, допадат им, а пък според мен, песните, които свири на мене, са обикновени песни. Той за някои е добър цигулар, а за някои - не. Един цигулар, който може да свири добре на умрелите, ако свири на живите същото, ще го бият. Ако един цигулар свири добре на живите, ако засвири същото на умрелите, пак ще го бият. На умрелите защо пеят много тъжни песни? Ако тези души отиват при Бога, защо им пеят мрачни песни? Как ще оправим тази логика? Свирят им такива песни, като че ги водят на ешафода. Не си е на място тази песен. Значи този човек не отива при Бога, а на мястото на страданието. Казвам: Тази песен не е за Небето. Ако вие тръгвате за онзи свят, каква песен трябваше да ви свирят?
Казвам: Трябват ви съвсем нови възгледи. Когато човек се ражда и когато човек заминава за онзи свят - като се ражда, ще изпеете една песен до половината, а като умре, ще изпеете края на песента. Същата песен до половина - при раждането, а като заминава за другия свят, ще завършите другата половина на песента. Една и съща песен, половината - при раждането, другата половина - като заминава за другия свят. Не различни песни. Ако песента е от четири куплета, то двата ще изпеете при раждането, а другите два - при заминаването. Ако ви се роди дете, вие ще искате да му изпеете една хубава, която му носи щастие. Ще кажете: „При заминаването му да изпеете другата половина на песента.“ Сега ще ви кажа половината истина и като заминавате за другия свят, ще ви кажа половината истина. Всичко не може да се каже сега. Има неща, които ако ви кажа сега, ще кажете: „То времето не позволява това, онова не позволява.“ Но когато умирате и когато се раждате, времето позволява.
Та казвам: Доброто семе като расте, плодът се събира в Божествената житница - то е отиване в другия свят. Вие не разбирайте лошия смисъл. Аз не разбирам физическия свят. Когато човек се измени коренно, той ще мине от един живот в друг живот. Ако попитате онзи, който напуща тялото си, той е готов всичко да жертвува. Дотогава той е бил скъперник, като умира, казва: „На този толкова, на онзи толкова.“ Всичко раздава, само че късно го дава. Не при умирането да го раздаде, но приживе да го раздаде. А като завещае след смъртта, те ще се карат, ще го викат, той ще ги убеждава да не се карат. Тогава ще му създадат цяло нещастие. Вие искате да намерите правия път. Не, оставете да намерите правия път, като тръгвате за онзи свят. Трябва да имате една книга, един пътеводител от Небето, пътя да го знаете, къде се намира. Как трябва да тръгнете? В този път вие вървите в живота. Аз не казвам, че вие не сте убедени. Човек трябва да знае нещата добре, за да бъде полезен на другите. Защото някой път човек се поставя на едно изпитание, докато дойде да си обясни истината. Крайната истина, в която вярва, не трябва да има колебание.
Две неща има, в които човек не трябва да се колебае. Първото положение: Той не трябва да се разколебава никога в истината. Второто положение: Той никога не трябва да се разколебава в силата на своето знание. Аз за любовта не говоря. Защото най-малкото разколебаване в любовта винаги води към смъртта. Разколебаването в Божествената мъдрост води към големи страдания. А пък разколебаването в Любовта води към смъртта. Който се разколебава в Любовта, той умира. Смъртта последва от разколебаването в Любовта. А пък страданието произтича от каквото и да е разколебаване в Истината или в
Божествената мъдрост. Тогава дойдат страданията да ти покажат, че има Един Който знае. След като страдаш дълго време, ще отидеш при Господа и Той ще ти каже, че страдаш, защото се разколебаваш.
Питам сега: Кой от вас не се [е] разколебал? Не че е грях, не че го искали нарочно, но казвам ви, че има един вътрешен закон, един закон има в света както онзи, който посява житото и го туря в решетото. Житото, като стане брашно, остава долу, а пък другото е горе. Не че жената прави разлика. Което остава горе, го туря на една страна, а което е долу, го туря на друго място. Всеки човек все ще дойде на това решето, ще се намериш на Божествената нива посят. Ще минеш през процеса на житното зърно. Ти трябва да намериш процеса да поникнеш, ще претърпиш зимата, вятъра, студа, додето разбереш Божиите пътища. Не че Бог има нещо против тебе, но то е за твоя полза. Тогава ще се развиваш. Иначе ще стоиш в хамбара. Когато Бог иска да ни даде свобода, то е преминаване от едно състояние в друго. Външните страдания идат като един процес на съзнанието. Страданията показват, че ние сме на правия път. Щом страдате, бъдете сигурни, че се намирате на правия път. Но престанеш ли да страдаш на Земята, тогава може да се разколебаеш.
Сега трябва да изучавате тази, дълбоката наука за самовъзпитанието. Трябва да се възпитавате. Човек трябва да работи върху себе си, за да стане силен. Човек трябва да изработи своята свобода, трябва да придобие и знание. А пък за да придобие знание, трябва да има широк поглед, трябва да учи. Аз желая всички вие да бъдете много трудолюбиви, да учите и да правите постоянно малки опити. Вие сте в окултна школа. Аз виждам един стремеж, вие искате да служите на Бога. Аз мога да ви създам работа колкото искате, да ви кажа следното: Десет-двадесет километра да се разхождате по шосе и който пътник мине, да му дадете вода. Цял ден да прекарате така, до обяд, да раздавате вода. Ще кажете: „Това не ми подобава.“ Нали искате един опит. Кой ще се изпита: вие ли ще се изпитате или пътниците ще се изпитат, ако ви се даде такъв опит?
Може да го направите. Мислите ли, че ще бъде един опит? То е учение. Сега няма да ви пратим да продавате нещо, ще седиш четири-пет часа на пътя и ще даваш вода от стомната. Наука е това да знаеш кой човек е жаден. Всички няма да черпите. Ще седите да разгадавате кой човек е жаден и ще му дадете една чаша вода. После ще седнете на пътя и ще четете и пак ще видите кой е жаден. Ще отбележите колко жадни хора има. Това ще бъде ваша печалба. Ще видите колко чаши вода събира стомната. Ще вземете нова стомна. Няма да я мерите по-рано, а пък като давате водата, няма да изгубите нито една капка. Ще имате една книжка и ще запишете кой човек какво ще каже. Ще имате едно тефтерче. Ако каже нещо, ще го запишете. После, като се връщате, ще сметнете колко чаши вода сте дали и какво са казали. То ще бъде вашата заплата. Някой път ако мога да ви дам този опит, ще имате една опитност. И като свършите, ще ви питам какво научихте, колко изречения ще имате написани от стомната. Ще имате четири куплета поетически, поезия. Но, за да направи човек всичко това, трябва да е вдъхновен със закона на Божествената любов. Ще имате един опит, който рядко се случва.
По същия начин Бог по някой път поставя човека на едно странно положение. Христос, като дойде на Земята, беше поставен в едно странно положение. Пратен беше да слугува на хората, които бяха много по-ниско от него. Затова не трябва да ви дотяга животът. Ще вземете пример от великите души, които са живели на Земята и са прекарали живот на смирение. Трябва да знаете, че смирението, това е посоката, по която отива Божията благодат. Човек, който няма смирение, не може да приеме Божието благословение.
Щом си горд, ти си висок връх, към който не може да отива Божието благословение. Ти трябва да бъдеш смирен, кротък, милосърден, добър, за да дойде Божието благословение към тебе. Защо трябва да бъдеш добър? За да дойде Божието благословение към тебе.
Това е „доброто семе“, което е посято. Други хора са посели плевели. Но само това, което Бог е вложил в човека, то е добро. Правило е това. Само онова, което Бог е вложил в нас, то е доброто, а пък онова, което после всички други хора са вложили в нас, то е плевел. Всяко нещо, което после е вложил някой в нас, то няма да принесе плод, а другото ще принесе плод.
Отче наш

Беседа, държана на сестрите

на 21 април 1932 г. (четвъртък)

Изгрев - София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×