Jump to content
Ани

33. ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Recommended Posts

33.

ПЪТИЩА НА МЪДРОСТТА

Добрата молитва
„Бог е Любов''
Ще прочета първа глава от Притчи, от 20-и стих. Може да я прочетете цяла.
От прочетеното се вижда, че всички страдания в света произтичат от това, че хората не вървят по пътя на мъдростта. Човек, който се спира при недоволството от живота, при мъчението в живота или при скръбта, той не разбира живота. Те са неопределени величини. Какво нещо е мъчението, вие не знаете. Недоволни сте от нещо. Може да имаш къща, недоволни сте от нея, не харесваш прозорците. В какво седи хубостта на прозорците? Прилича ли един прозорец на една красиво, добре облечена мома? Не. Красотата на прозореца седи в това, да влиза изобилна светлина. Малките прозорци не са красиви, големите прозорци са по-красиви. Колкото са прозорците по-големи, толкова са по-красиви. После казвате за някой човек, че не е красив. Лицето му е красиво. Кое е по-добро: лицето му ли да е красиво или друго нещо? Кое е по-важно: лицето трябва ли да е голямо, да възприема повече светлина и сила? Всъщност силата на лицето не е в това, което възприема, а силата му е в това, което дава - да излиза от него нещо. Ако от лицето не излиза нещо, това лице е грозно. Или когато някой човек се намръщи, човек, който свие своите вежди и устата, той взема, а не дава. Някои казват: „Красиво лице е лицето, което дава, когато всяка част на лицето дава.“ Най-красиво лице е, когато всички части на лицето са живи и дават. Сега трябва да схващате правилно. Вие всички седите в живота и сте взели по един лотариен билет. Някои от вас 40-годишни сте и сте чакали да ви се падне нещо. Някои 20 години сте чакали. Всеки един от вас трябва да има по един лотариен билет и по 3 пъти го гледате, седите, лягате, молите се на Бога, дано излезе нещо от билета. Някой път 60 години все чакате. Някои заминавате за другия свят, без да се тегли билетът ви. Някой път 60 години чакате и ви се чете нумерът и той е празен. Дават ви книжка, в която пише, че вашият билет не печели нищо. Всеки билет за живота струва 60 лева. Значи 60 години вие сте чакали да получите нещо, да ви излезе нумерът, освен че не сте спечелили, но и парите отидоха - и 60 години изгубихте, и парите, които дадохте, изгубихте.
Човек очаква нещо, но какво очаква? Той очаква нещо като сполука. Прав е той да очаква, но той трябва да знае дали това, което очаква, ще стане или не. Някой от вас могат да кажат, някой гадател казал, че той ще стане богат, завиден. Прав е, но при какви условия. Някой, който има 200-300 декара земя, ако той я разработи и направи 10 декара лозе и от нивите така, тогава ще му кажа, че след 20-30 години ще бъде богат. Той може да каже: „Ще дам тази
нива на наемател, на изполица.“ Но ако дадеш на изполица и тези хора обещават и нищо не дават, тогава какво ви ползува това, което имате?
Та казвам: Това е вярно по отношение на живота. Всеки един човек се самозаблуждава в нещо. Някой се самозаблуждава, че като свърши училище ще завземе някой висок пост и ще си нареди работата. Някой път това става, а някой път никак не става. Когато повикали [паяка] и дошъл най-първо на Земята, било е като райска градина, разгледал какъв занаят да хване. Помислил за градинарство. Помислил за градинарство, но казал, че тази работа няма, да я бъде, кой ще гони мухите по листата. Дошъл до един човек, който предял, и казал: „Този занаят е лесен.“ Човекът казал: „Изтеглям тънки нишки, да връзвам мухите, които ядат дърветата.“ Паякът казал: „Вземаш ли ме за ученик?“ „Вземам те.“ Учил се при него. Почнал да преде. Станал по-майстор от учителя си. И след като се научил да преде, казал: „Няма да ги гоня по дърветата, но под тях ще направя примки и като кацне - там.“ Той ще пита всяка муха защо ходи по дърветата да яде цветове. Вие се смеете на този паяк, че не могъл, да си избере занаят. Паякът се сърдил на мухите, на пеперудите, че те ходят дърветата. Това се отнася до човека.
Често човек се занимава с известно знание, което не съответствува на неговия живот. То е губене на време. Както ти чакаш билета, така и този паяк някой път по 10 деня чака да хване някоя муха и стои гладен, понеже няма друг занаят. Той казва: „Хванах си един много тънък занаят.“ Отначало мухите не знаели и се хващали, но после мухите се научили и не се хващали толкова. Паякът започнал да гладува. Гладуването в света, това са непостигнати желания. Всеки, който чака като паяка да хване мухата и не се хващат мухите, неговите желания са непостигнати. Непостигнатите желания са тези, които не вървят по онзи Божествен път. Някой казва, че човек трябва да е млад, здрав, да се храни добре. Човек се е родил здрав, но после станал болен. Човек трябва да знае как да се храни. Като механически закон, вие може да турите в един чувал колкото жито искате, но в стомаха си не може да турите повече жито, за да не се развали. Клетките на стомаха са разумни. София не е разумна, но софиянци са разумни. София не сте срещали. Софиянци са разумни, културни, някои са по-разумни, а някои - по-малко разумни. Стомахът е както София, но стомашните клетки са много умни, специалисти. Ако турите в стомаха неподходяща храна, то всички клетки гладуват и тази храна ще я изхвърлят навън. Тези клетки на стомаха са много по-умни, отколкото неговия господар. Но хората мязат на онзи гръцки поп, който кръстил 10 деца в студена вода и те умирали.
Всякога, когато човек не може да роди нещо, да е свързано с каквато и да е идея, умира. Страданията в света са необходимата връзка, която показва какви трябва да бъдат отношенията в света.
Сега вие посещавате събранията, толкоз време сте ги посещавали. В какво седи набожността? Какво се нуждае Господ от нашето вярване? Ако едно лице влезе в училището и вярва в учителя си, каква полза допринася този ученик на учителя си? С това, че той вярва в учителя си? Ученикът трябва да се учи. Степента на вярата се показва от прилежанието на ученика. Ако прилежанието му е голямо и е придобил в учението, той има вяра в учителя си. Вярата едновременно трябва да предизвика обич и любов и ако не може да предизвика любов и прилежание, то тази вяра не е истинска вяра. Всякога може да опитате вашата вяра. Силата на вашата вяра може да я опитате и всеки един от вас трябва да се опита, да се види доколко има вяра. От тази вяра, която имате, зависи вашето щастие. Да знаете колко е силна вярата ви. Някой път имате главоболие или някой път ви се зачервят очите. Вие не знаете причините и казвате: „Възпаление на очите.“ Но това възпаление не е дошло произволно. Хора, които много пият, всякога върхът на носа им е червен. Така че, щом се зачерви върхът на носа, причината е пиянството. Също така, ако човек има неестествени желания, пак носът става червен. Нито пий вино, ракия, нито имай неестествени желания! Човек не трябва да туря на мозъка си по-голяма тежест, отколкото може да носи. Най-малката прашинка, турена в окото, знаете ли колко тежи? Една мисъл може да ви причини много големи страдания. Вземете запример мисълта, че вие вярвате, че някой може да ви убие. Тази мисъл отде е дошла? Някой път имате идеята, че не те обичат. Несъвместимо е това. Ако никой не ви обича, никога не може да дойдете на Земята. А щом сте на Земята, тогава най-малко двама души ви обичат. Тогава твърдението, че не ви обичат, не е вярно.
Въпросът седи така: Има някой, който ме обича, но аз не го обичам. Въпросът има два начина на разглеждане. Ако никой не ме обича, де седи причината? Ако никой не ви обича и вие не го обичате, коя е причината, как ще разрешите въпроса? Ако никой не ви обича или някой ви обича и вие не го обичате, коя е причината? Причината е същата. Ако вие не обичате, причината е същата, както когато [не ви обичат]. Вие казвате: „Не зная защо никой не ме обича!“ Тогава казвам: Вие, който не обичате, защо не го обичате? Ти казваш: „Не ми харесва!“ Тогава и онзи не харесва вас. Ти не виждаш никакъв недостатък в себе си, но другите виждат. Тогава де е истината? Казва се: „Истината ще ви освободи.“ Когато имате правилни понятия, то страданията ще изчезнат или най-малко вие разумно ще се справите със страданията.
За пример ноктите си трябва да ги режеш. Има части на тялото, които не са чувствителни, а пък има части на тялото, които са чувствителни. Защо някои части не са чувствителни? Ноктите не са чувствителни по единствената причина, понеже са една написана книга. На тях се пише. Като погледнете нокътя на показалеца, може да гадаете какво има във вас - дали сте скържави или не, дали сте ученолюбиви или не, дали сте ученолюбиви или завистливи. Всеки нокът показва по коя причина са станали нещата. Някои режат ноктите си, дано изтрият написаното, но не могат. Тази книга е такава, защото колкото повече се изтриват, толкова повече растат. Вие имате известни дарби, които трябва да ги разработвате.
Вие имате за онзи свят същата идея, както една млада мома за момъка. Някоя млада мома фантазира, че ще дойде нейният възлюбен и тя ще бъде като царица, ще има ядене и пиене и те само ще се потриват. В онзи свят има интензивен живот. Там не може да влезе човек невежа, който казва, че не знае това и онова. Ако това, което правите на Земята, там го направите, то за 10 000 години не може да стъпите там. Запример, жената за един плод от 8000 години е изпъдена от рая. За две ябълки за 8000 години са изпъдени от рая. Вие мислите, че да се отиде в онзи свят е лесно. За да отидете в онзи Божествения свят, непременно се изисква един чист и Божествен живот. Тогава ще кажете: „Тогава кой ще влезе в Небето?“ Той и сега е в Небето. Ние под Небе разбираме разумните хора, които са съвършени. Те не могат да пуснат при себе си невежи хора. Допуснете, че вашето обоняние е развито, може ли да допуснете някой човек, заразен от проказа? Болестта е едно нещо, любовта е друго нещо. Да търпим всичките миризми на болния, ние благодарим за тази любов. Любовта има за цел да подкрепи живота. Целта не е да подкрепим болния. Като е болен някой, може да го гледат, но целта на любовта не е да гледа болни. Това е вметнато нещо. Целта на любовта не е да търпи грешните, то е вметнато нещо. Целта на любовта е да развие добродетелите.
Вие казвате, че трябва да се търпи. Търпението е в един свят, дето хората не живеят добре. Когато говорим за търпение, ние подразбираме един свят, дето хората не живеят добре. Когато единият човек е добър, а другият - лош. ние казваме: „Търпи го.“ А когато и двамата са добри, и двамата се обичат, тогава каква нужда има да се търпят? Много добре. Щом ви е дотегнало търпението, вие може да го смените с друго. С какво може да смените търпението? (- Със самообладанието.) Самообладанието, и то има известни черти като търпението. Може да търпиш, когато вземат нещо от тебе, когато постъпват несправедливо спрямо тебе. Да допуснем, че вие сте дошли до крайния предел на търпението и казвате: „Човек не трябва да търпи.“ Като не търпите, какво трябва да правите? Търпеливият човек е мързелив. Значи търпението ще го замените с разумното слово. Един човек можеш много лесно да го възпиташ. Вие имате деца. В Америка един професор е правил следното упражнение. Ти говориш, говориш на едно дете, а нямаш метод на възпитание. Казваш: Това дете не можеш да го възпиташ. Този професор ще направи една малка стая с малък прозорец, целият под е бил направен от мед и отдолу може да се пуска електризатор. Непослушното дете го турят там. То бие нещата. Като ги бие, излиза електричество и през него минава ток. Като прави много пъти така, то гледа с респект на всичко. Детето тамън рече да направи нещо, Господ пуска тока, но вие скъсате жицата. Така на стари години детето почва да бие майка си. От вашето гледище не трябвало да има сега никакви бури, не трябва да се разлюляват никакви листи, всичко да бъде тихо. В света, в който живеете, този вятър, който повидимому причинява големи бури, големи болки, той причинява и голяма полза на растенията - усилва тяхното кръвообращение, носи храна, спомага за слънчевата светлина и дава едно вътрешно опресняване на растенията.
Та сега, за известни страдания, които имате, ще кажете: Ако при сегашните условия, които имате, ако нямаше мъчения, скърби, страдания, щяхте да приличате на онези рохки грънци, които, като бутнеш, ще се счупят. А пък сега чрез тях, човек става пъргав и еластичен. Който е боледувал много, той лесно преодолява една нова болест. А другите, които не са боледували, като дойде болестта, могат да умрат.
Вие сте в една такава стая, дето има ток отдолу. Един проповедник казва: „Какво ми дойде до главата, аз казвах, че жените не трябва да носят скъпи коприни, а моите дъщери, като пораснаха, и те почнаха да носят такива коприни. И те не слушат. Хората ми казват сега: „Ти като учиш другите, как не можа да научиш своите дъщери?“ Значи само с казване не става. Ако аз бях на мястото на проповедника, щях да кажа: „Вие вземете още по-хубава шапка, още по- хубави дрехи, от хубави по-хубави.“ Аз така бих проповядвал. Тогава щеше да има по-добър резултат. Ето какво щеше да стане. Бащата щеше да загази, да осиромашее и най-после ще дойде време да ходят без шапки. Ще задлъжнеят и токовете ще почнат да идват. Няма да го възпитават другите хора отвън. Така и природата възпитава. Каквото някой поиска от вас, тя дава, но следтези шапки ти ще фалираш, ще дойдеш до едно място, че после ще страдаш. Природата ще даде всичко, но за всичко, каквото ти даде, ти ще отговаряш. Сега какво се крие под думата „шапка“, хубава шапка? Аз нямам нищо против хубавата шапка, но да има и такава глава. А на една лукова глава хубава шапка не струва. На хилаво тяло хубави дрехи не струват. Ако главата няма хубава мисъл, тогава шапката не е на място.
Ние изпадаме в друга една крайност. Природата не е скържава като нас. Тя иска децата й да бъдат облечени първокласно. Никак не щади за дрехите, които искате. Ако Бог облякъл пеперудите, то тяхната дреха за 500 000 лева не може да я направите. Колко повече един човек може да се облече. Трябва да се облече, но на тази външна дреха трябва да има нещо, което да съответствува, трябва да има някоя добродетел. Запример, искаш да имаш златен пръстен. Трябва да имаш това злато отвътре. Искаш да имаш някой скъпоценен камък, но трябва да имаш отвътре някой скъпоценен камък. Някой може да мисли, да ви лъже, че неговият камък е скъпоценен. Трябва да носите онези добродетели, да дадете израз на великите добродетели. Само така човек може да бъде разумен, учен човек. А всички трябва да станете учени, силни, които знаят, че трябва да учат. Има неща, които не се купуват, които всеки един трябва да ги изработи. Добродетелта не се купува, тя се изработва. Запример, да изработиш своята предвидливост, че да знаеш какво ще ви се случи, да го предвиждаш, да го чувствуваш. Или да знаете как да запазвате онези, добрите отношения. Да знаеш как да запазиш приятелството.
Вие казвате, че Бог е Любов, че Бог живее във всеки човек. И тогава Бог живее в умовете и сърцата на хората. И всеки един ден от Невидимия свят ангелите слушат вас какво говорите. Вие какви ли не глупости говорите. Даже най-добрите от вас говорите глупости. След като сте говорили с една сестра, казвате: „Тя е смахната, малко й хлопа дъската, няма маниери. Я й виж каква й е шапката.“ Не е лошо човек да направи една критика, но да направиш една критика на място, да отговаря на известни истини, не само да предполагаш, но точно на място да го кажеш. Ако човек постоянно само критикува, на какво ще заприлича светът? Светът се нуждае от много малко критици. Ще се изнесат хубавите и лошите страни. Вие взимате мястото на критици. Тогава изнесете въпроса: когато критикувате, какво трябва да направите? Пишете му едно анонимно писмо: „Според мене ти трябва да постъпиш така и така.“ По едно хубаво писмо му напишете, че ако човек прочете вашата критика, да се ползува. Някой път не е необходимо да си кажете името. Ще кажете: „Сестра, вие имате хубави страни, но имате и слаби страни. Много мигаш, езикът ви е много къс. Много мислиш, малко говориш. Малко лъжеш. Проточи си езика малко.“ Човешкият език е къс. Аз бих желал да имате език както у животните. Много пъти, когато хората говорят, това не са техни мисли. Запример дойде някой и ви каже някоя новина, вие не сте я проверили. Често в селата, някоя баба чула някоя новина и казва: „Ще ви я кажа само вие да я знаете.“ Иде на друго място, и там казва същото. Скоро цялото село знае. След като новината обиколи цялото село, какво е спечелила тя? После, като я хванат, казва: „Не съм казала аз.“ Ти казваш на 10 места това, което си чул. Мислиш ли, че тези хора ще задържат това, което са чули? Не. Те ще кажат: „Не трябва да казваме нещо, което не знаем точно.“ Неща, които не са точно проверени, не трябва да се казват. Трябва да казваме неща, които са точно проверени. Често има същества, които ще ти продадат своите стъкълца и казват, че са скъпоценни камъни.
Вместо човек да се занимава с великия закон на Любовта, той целия ден ще се занимава с неща, които нищо не могат да му допринесат. За пример, на еди-коя си наша съседка мъжът й донесъл богатство, копринена рокля, лачени обуща и всички целия месец все за това говорят. После се зароди кисело чувство, защо и твоят мъж не е донесъл на тебе копринена рокля. Да допуснем, че и ти имаш копринена рокля - какво си спечелила? Ще те заровят в копринена рокля. На онзи свят какво ще занесеш от своята копринена рокля. Казва някой: „Да си поживеем!“ Няма никаква философия в това живеене. Роклята, която се скъсва за една година, аз не бих я турил на гърба си, след това да се поправи цветът й и пр. Никога да не остарява дрехата, както у птиците. Такава е била дрехата, с която е бил някога облечен човек. А сега турят дрехи, които никак не са хигиенични и следствие на това се явяват много болести. Сегашната мода какво е направила? Ако платът е много прост, той не е здравословен. В плата трябва да прониква въздух. После, вие обичате да имате дрехи притиснати, да има усилие. Арабските коне ги стягаха с каиши отдолу, с каиши, да имат усилие. Дрехата трябва да бъде свободна, здравословна, за да циркулира правилно кръвта. После, по-рано носеха обуща с високи токове, стиснати пръсти. И Е това стискане на пръстите се зараждат много болести, мазоли и пр. После, едно време мъжете носеха високи яки, впрегнати като волове. Задната част на врата не трябва да се стяга много, тя трябва да бъде еластична, да бъде мека. Едно време жените носеха кадифени шапки, сега почнаха да носят малко по- хигиенични шапки.
Вие постоянно трябва да чешите косите си, да вървят в едно направление, да ви разбират, защото каквито са косите на човека, такава е и неговата мисъл. Косите на човека не трябва да бъдат разчорлени, постоянно трябва да ги гладите, да вървят гладко. Ако вашата коса не се подчинява на вашия ум, тогава как ще искате да работите в света? Аз считам знание: да почерни човек косите си. Най-първо да я направи руса. Сега побелява косата на някои от незнание, мъчение, скърби. Има едно побеляване естествено, има едно побеляване неестествено, както замазването стаите с бяло отгоре. Не че е бяла, но стените са белосани. Белият цвят на косата показва, че няма користолюбива цел, всичкото богатство, каквото има, го дава, за себе си не мисли. А пък някой път виждаш хора с побелели коси повече мислят за себе си, отколкото за другите. Тогава ти имаш фалшива бяла коса. Бялата пръст не ражда, а черната земя ражда. Тогава каква трябва да бъде косата на човека от вашето гледище. Според мене косата не трябва да бъде бяла, но като тубероза естествена, но не от скръб да стане бяла. Аз казвам: Косата трябва да се мени, тя трябва да придобива най-малко 3 краски през деня. Вечерно време трябва да става черна, когато почне да залязва Слънцето, сутрин да е руса, а когато Слънцето е горе, да бъде бяла. Когато косата мени своите нюанси, тя е здравословна коса. И като я пипнеш, тя трябва да бъде здрава.
Човек трябва да има една разумна мисъл, понеже светът, в който живеем, е разумен и тези, които управляват света, те са красиви. Те не са стари, те са свежи, в тях има жив поглед. Нищо костеливо няма да видиш в тях. Един ангел, като го видиш, няма да забележиш на колко години е. Все ще мислиш, че е на 30 години, а той има с хиляди години живот. Неговото лице е младо. Защо ангелите не остаряват? Защото не се мъчат? Само човек, който се мъчи, остарява. Грижите, скърбите на хората ги остаряват.
Вие търсите Бога, нали? На всяка стъпка Бог ви казва отвътре, говори ви отвътре, че не трябва да живеете както сега живеете. Този живот е на миналото, трябва да измените малко живота си. Запример дойде ви страдание, една отрицателна мисъл. Защо не може да я смените, да я погледнете тихо и спокойно, да се позасмеете малко на страдането, да считате, че ви е привилегия? Искам да се отпушвате. Вие сте направили в себе си бентове, бентове. Отпушете всички тези бентове. Нека си върви течението, да бъдете съвършено естествени. Но не каквото искаш да говориш. Това не е естествено. На музиканта тонът е определен. Вие като срещнете един човек, колко думи трябва да му кажете и как трябва да започнете? Вие казвате: „Откъде идеш?“ Онзи отговаря: „Не зная отде ида.“ - „Къде отиваш?“ - „Не зная.“ - „Къде се спираш?“ - „В хотел Лондон.“ - „Колко време ще седиш там?“ - „Като си замина, ще ти кажа.“ - „Колко плащаш?“ - „По 50 лева на вечер.“ Аз откъде ида, не зная и накъде отивам, не зная, къде се спирам и колко плащам, зная. Обаче откъде идат тези пари? В Америка има обичай, като спреш в някой голям хотел от 10-15 етажа, ще ти кажат: „Ето тук има голяма кука и дълго въже. Като има пожар, да знаеш как да бягаш.“ В България такива въжета няма.
При самовъзпитанието, при всичките несгоди и неволи на живота, вие трябва да имате знание. Вие се спирате върху една мисъл и казвате: „Защо Господ направи света така?“ Този въпрос са го задавали хиляди хора преди вас. Но никога досега не е казано защо светът е така създаден. За мухата светът е създаден според мухата, за вола - според вола, за хората - според хората и за ангелите - според ангелите. Всеки свят съответствува според съществата, които живеят там. Аз не виждам в света нещо лошо, но има нещо в неразбирането на този свят. В тебе остава някоя мисъл, че нещо ти не достига. По-богат от баща ти няма, но не само баща ти трябва да бъде богат, но и ти трябва да се опретнеш да работиш. Не само учителите трябва да бъдат способни, но ти трябва да се опретнеш да учиш. По-богат от баща ти няма. Ако вие ходите окъсани, то е защото не работите и не учите. И ако има някой невежа, той ще се оплаче, че баща му не го праща в училище, че училище нямало в тяхното време. Целият свят е едно училище.
Ще ви приведа пак онзи разказ. Във варненско имаше една знаменита селянка, тя минаваше за мързелива, имаше две слугини, но след като изпадна, тази жена към 40-50 години стана учителка, да учи другите как се тъче и преде. Вие как ще се научите да говорите на хората? Човек никога не може да предаде на другите това, което не е опитал. Никога не може да говориш за любовта, която не си опитал; никога не може да говориш за вяра, която не си опитал; никога не може да говориш за знание, което не си опитал. Може да говориш, но в пълния смисъл не може да се предаде това знание, което не сте опитали. Та, трябва да започнете с нещата, които знаете. Някои от вас сте суеверни и казвате, че вторник и петък не трябва да се почва работа. Защо във вторник не вървят работите? Понеже във вторник имало войни, бой и който излезе, главата му се пука. А петък е опасно, понеже там стават любовни работи и като излезеш, можеш да се уплашиш. Тогава остава понеделник - на Месечината, сряда - на търговията, четвъртък - на благородството, на аристокрацията, а събота е на набожните хора, които трябва да се молят. Съботата е още по-опасна от вторника и от петъка. В събота, ако ти не се молиш, работата е зле. Като дойде съботата, ти през целия ден трябва да се молиш, за да не те сполети някое зло. А пък в петък защо е зле? Ако ти излезеш в петък и не знаеш как да обичаш, работата ти ще бъде зле. Ако не знаеш как да обичаш, ще се върнеш със счупено сърце. Който не знае да обича, петък е опасен за него. И който не знае да воюва, вторник е опасен за него. В петък сърцето ти да е на място. Защо петък е лош? Защото сърцето ти не е на място. Защо вторник е лош? Защото волята ти не е на място.
Ти казваш: „С любов работа не става.“ Но какво разбирате вие под думата „любов“? Любовта носи живот, изобилие. Всички блага в света идат по закона на Любовта. Но това не е онази привидна любезност, която хората имат. Онзи, който ви обича, той ще донесе нещо и ще си замине. Когато светлината минава и заминава, тя ви обича, тя донася нещо и излиза навън, пътува. Това е законът на Любовта. Светлината и топлината, като идат заедно, всичко донасят: плодове и всички блага. Като излезеш в петък, ти трябва да бъдеш като светлината и топлината. Тогава, ако не бъдете като светлината и топлината, вие ще бъдете като свещи, които не могат да се запалят. Всеки ще ги хвърли настрана. Някой ще каже: „Може ли човек да бъде светъл?“ Човек е запалена свещ и трябва да се усили неговата светлина. Всички трябва да бъдете умни, мъдри трябва да бъдете всички и тогава новият ви дом, който ще построите, ще се преобрази. Нали в бъдеще вие ще остареете и животът ви съвсем ще се обезсмисли. На 70, 80 години, някои може би на 90 години, като остареете, къде ще намериш утеха в себе си? Утехата е в онази любов, която носи вечното подмладяване. Човек трябва да влезе в закона на подмладяването. Въпреки че остарявате, не вярвайте в остаряването. Въпреки че умирате, не вярвайте в смъртта. В какво трябва да вярвате? Казвате: „Аз не го ли виждам това?“ Че ако аз дегизирам някого, че го направя стар, тогава трябва ли да повярвам, че е стар? В театъра млади хора на 20 години се дегизират като старци. Вярваш, докато си на сцената, но като слезеш, не си вече стар. Кажете си: „Ние сме актьори и условията на актьорството изискват да сме стари и ние сме стари.“ Актьорството изисква някой път да плачем, но ние не сме плачливи. С четири реда сълзи плачеш. Кой би повярвал на онези сълзи на актьора?
Същественото е да дойдем до искрения живот. Човек, който страда, той цялата Земя може да носи на гърба си. Щом не може да носи цялата Земя на гърба си, той не страдал. Аз търся хора на страданието. Аз съм петимен да видя човек, който страда. Много красиво е страдащото лице. Аз не съм намерил страдащ. Някой казва: „Знаеш ли колко страдам?“ Погледна го и казвам: Не си дошъл още до страданието, до скръбта си дошъл, а в страданието има нещо обновляващо. Има някоя надежда. Дошъл си в положението на змията, която хвърлила кожата си. Погледът му е жив, с надежда, а не с обезсърчение. Той е сериозен. В света страданието носи най-хубавите работи. А пък радостта, която човек може да има, то е вече качество на ангелите. Човек значи тогава е влязъл в техния живот. Страданието е нещо възвишено, благородно. Всички светии са страдали, Христос е страдал. Всички учители са страдали. Страданието е последното, с което се завършва еволюцията. Йоан, който се е пренесъл в Невидимия свят, е попитал: „Кои са тези в белите дрехи?“ Казали му: „Те са, които са минали през голямото мъчение, минали са през страданието и сега са облечени в бели дрехи.“
Аз не искам да ви представя живота такъв, какъвто не е, да ви кажа, че ще бъдете късметлии. Ще ви кажа: Най-първо ще бъдете недоволни в първата фаза, във втората фаза ще се мъчите, а в третата фаза ще скърбите, в четвъртата фаза ще страдате. Ако можеш да превърнеш недоволството, ще имаш едно богатство. Ако превърнеш мъчението, ще имаш второ богатство. Ако превърнеш скръбта ще имаш трето богатство, а пък като превърнеш и страданието, ще имаш всичкото богатство. Недоволен си, мъчиш се, скърбиш, страдаш, ще ги превърнеш тези неща.
Епиктет живял при един римски патриций, който имал 2000 роби. Този патриций бил много своеобразен. Той потупвал Епиктета и Епиктет тогава се поусмихвал. Страшно се възмущавал римският патриций от това. Епиктет му казал: „Един ден ще разбереш.“ Случило се веднъж, че господарят силно натиснал крака на Епиктета, който му казал: „Както ми натискаш крака, ще го счупиш, пък като се счупи, няма да мога да ти върша работа.“ Патрицият се зачудил на неговото самообладание, дал му голяма сума пари и го освободил. Епиктет отишъл в Гърция, където живял свободен. Ако един човек, който нямал познанията на Християнството, живял така, тогава вие, които имате познанието на християнството, как трябва да живеете? Вас са ви учили малко по-другояче. По-друго възпитание имате. Някой ученик отива при учителя си и му казва да му тури по-горна бележка, за да мине. Учителят може да му тури по-горна бележка, но в живота той ще има пак слаби бележки.
Това, което сега придобиете, ще го имате през цялата вечност. Та заслужава човек да изучава пътищата на мъдростта. Първото нещо е да имате силна вяра, [д]а бъдете пълни с любов, която да лекува даже. Ти обичаш една болест, да ти стане много приятна, тогава тя ще си замине вече. Аз съм виждал хора, които като ги тресе, вземат си стомната и отиват за вода. След един два месеца треската ги остави, замине си. А пък онзи, който се бои, с години и години може да има треска.
Събуди в себе си Божественото, мисли за Божественото, за да те освободи от всички мъчнотии. Да събуди човек Божественото в себе си и като го събуди, то е всесилно в него. Ако не го събуди, ще ходи на чешмата, а като го събуди, ще има извор.
Та, основното нещо разберете. Щом сте недоволни, [подложете] недоволството на научно изследване. Щом имаш мъчнотия, подложи мъчнотията на научно изследване. Щом скърбиш, подложи скръбта на научно изследване. Щом дойде страданието, подложи страданието на научно изследване и вижте какво Бог е вложил. Причините кои са? Та, когато дойдат дните на изпитанията, трябва да сте готови. Трябва да вървите по пътя на мъдростта сега, та когато дойдат дните на изпитанията, като се обърнете към мъдростта, да я повикате да ви говори. Вслушвайте се в доброто, което живее във вас. Не казвайте, че във вас няма добро. Във всеки човек има добро. Човек трябва да се вслушва вътре и да вярва в това добро. Като каже, че в него няма добро, значи не е развил доброто, не го е използувал.
Сега бъдете силни в словото. Прилагайте словото, прилагайте търпението, говорете тогава на себе си. На себе си да говори човек е най-интересно. Да кажеш на себе си: „Ти си много даровит, но дарбите ти не са развити. Много любов имаш, но не си я проявил. Много сила имаш, но не си я развил. За Небето си кандидат, но не си готов още. Дълго време имаш още да учиш на Земята и ще се стегнеш да учиш.“ Ако трябва да отидете на царските врата, трябва да нарисувате една хубава картина. Ако работите, тогава ще ви приемат. Ще трябва да изпеете една хубава песен, да изтъчете едно хубаво платно, да напишете едно хубаво произведение, за да ви приемат. Ако поискате да кажете нещо от Евангелието и не можете. Някои от вас даже и Евангелието не знаете. Запример в десетия стих от десетата глава от Евангелието на Йоана какво пише? Ще кажете: „Духът да ми проговори!“ Какво има в петнадесета глава, първия стих? „Аз съм истинната лоза, а Отец ми е земеделецът.“ Трябва да знаете поне първия стих от всяка глава. От вас искам от всинца ви първия стих от 21 -ва глава от Евангелието на Йоана и първия стих от всичките глави. За идната седмица засега ще научите първите стихове на първите 7 глави.
Няма да приличате на онзи американски професор, който отишъл на пощата и си забравил името и трябвало да се върне вкъщи и да пита жена си за името си. То е вече едно болезнено състояние. Човек трябва да учи да помни. Слабата памет показва, че има едно стълкновение между ума и сърцето. Когато имаш разнообразна мисъл и чувство, които не си хармонират, тогава винаги паметта отслабва.
Един ми казва: „За философия да ми разправяш, аз гладен ще умра.“ Аз му казвам: „И много пари да имаш, гладен ще умреш.“ Всички хора все гладни умират. Ти няма да мислиш, че гладен ще умреш. Ти гладен няма да умреш, но когато умираш, няма да ти дадат да ядеш, за да не бъдеш сит, че като ти дадат обяд, там да ядеш. Или другояче казано: Ти там не може да имаш обяд. Ти ще гладуваш известно време тук, че като ти дадат ангелски обяд там, ще кажеш: „Отличен обяд!“
Та, страданията на Земята са едно подготовление, за да оцените благата които ще ви се дадат. Ако тук страдате, вие сте съучастници на радостите, които ще имате. Защо са страданията? Както сте съучастници на страданията, така ще бъдете и съучастници на радостите. Та, онова, което ви се дава на Земята, то е за да придобиете по-големи блага. Това е истинското верую. Та, трябва да вървите по правия път на живота. Ако имате друго верую, ще имате разочарование. Този живот, който сега имате, е отчасти. Нито царят е доволен, нито майката е доволна. Нито една майка не е имала дъщери и синове като ангели. Ако се родят два ангела при нея, тя втори път няма да иска да има деца. Тя ги търси тези две деца. Аз взимам това в мистичен смисъл. Докато се родят две мисли в човека, едно желание и една мисъл, които да бъдат център на целия човешки живот: Любов към Бога, която трябва да осмисли живота и този Бог трябва да бъде навсякъде с вас. Като Го повикаш, да послуша. Когато сме недоволни, когато се мъчим, скърбим, страдаме, като Го повикаме, да ни отговори. Това е любовта. Като чуем гласа Му, недоволството изчезва. Като проговори Бог, недоволството, мъчението, скръбта и страданието изчезват и се превръщат на радост. Направете пълна връзка с любовта и почнете да учите. Изучавайте стиховете, изучавайте притчите.
Вие мислите за остаряване. На онзи свят като идете, ще се приготовлявате да работите. Като отидете на онзи свят, ще се върнете тук, на Земята 20 години да проповядвате, от дом на дом, невидими. Някой се отчаял, ти ще го обърнеш, ще идеш при втори, трети, четвърти, 20 години ще проповядваш. Някои от вас 20 години ще учите хората да не пият вино. Други 20 години ще проповядвате на момите да не се женят пощо-защо. Други 20 години ще учат момците на същото. 20 години други ще учите да не лъжат. Други ще учат 20 години да се не страхуват. Други ще проповядват на хората да ядат умерено. Че това е наука. Господ ви е турил някъде. Сега вие искате да ви дадат големи дарби и знание изведнъж, че като проповядвате, да кажат: „Колко знае този човек!“ Във варненско преди известно число години се явява гадателка и цялата местност се стичаше. Гадаеше с един голям морски охлюв. Тя всичко знаеше. Тази гадателка я обраха разбойници и тя не можа да види на охлюва, че ще я оберат.
Та, сега, човек може да има всичкото знание, всичко да гадае, но трябва да знае и кога ще го оберат.
Всяка една работа на Земята не трябва да се довършва. И аз ще направя същото. Има нещо, което няма да кажа. Не искам да ме оберат.
Отче наш

Беседа, държана на сестрите

на 12 май 1932 г. (четвъртък),

4 ч след обяд

Изгрев - София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×