Jump to content
Ани

34. НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Recommended Posts

34.

НОСИТЕЛИ НА НОВОТО

Добрата молитва
Ще прочета част от десетата глава на Йоана. (От 1-ви до 19-и стих.)
„Бог е Любов''
Първият стих от прочетената глава казва: „Истина, истина ви казвам... „ Исус взе една много обикновена дума - „вратата“. Всяко нещо си има врага. Всяка стая си има врата. Естествен път е вратата. Когато някой разбойник иска да влезе в стаята, той пробива някоя дупка и през нея влиза. Значи, който не влиза през вратата, той се различава в своите намерения. Това е обикновено вътре в живота. Искате да знаете какво е искал да каже Христос. Той взима сравнението, Той казва, че крадецът, който влиза в някоя кошара, идва да вземе някоя овца или да я продаде, или да я изяде.
Някой път вие се запитвате защо злото съществува в света. Но ако бяхте на мястото на някоя овца, как щяхте да си обясните положението на един крадец, който влиза в кошарата? Какви са побужденията, с които влиза и задига от кошарата? Има интерес. Сега може да запитате, какво зло сте му направили. Никакво зло не сте му направили. Мрази ли ви? Не ви мрази, обича ви, от голяма обич влиза в кошарата и ви задига. Сега на същото основание, когато влиза някоя мисъл, може да причини някоя пакост. Има някои живи мисли, които влизат като живи същества и причиняват големи вреди. Всяка мисъл, която влиза като този крадец, си има своя стремеж. Как да ги разпознавате. Всяка мисъл, която влиза във вас и ви причинява пакост, не влиза през вратата.
Запример вие сте напълно уверени, че Бог ви обича. Някой дойде и ви каже, че някой ваш приятел говорил лошо заради вас. Вие, без да проверите, свиете веждите, начумерите се, свиете устата, неразположен сте, започвате да мислите защо така е говорил. Не сте проверили. Почвате да се заканвате в себе си: „Аз ще му дам да разбере, как той говори така.“ Хората са много лековерни. На истината не вярвате, но на един [...] вярвате. Ако се разнася каква да е лоша мисъл, всички ще повярвате.
В този век най-първо трябва да се научите да разпознавате качествата на своята мисъл. Защото мислите са сили, които строят. Каквито са мислите, такъв и човек става. Щом почват да влизат обикновени мисли, огрубява лицето на човека. Целия ден той се занимава с обикновени мисли. Обикновени мисли аз наричам всички мисли от материален характер, свързани са само със земния живот. Така човек свързан, огрубява. Как някой човек работи? Казват, че човек като работи, има мазоли, пришки на ръцете.
Силата на един учен седи в това, че учените хора познават нещата. Мнозина от вас правите известни разлики, но някои от плодните дървета вие не може да ги оправите по какво се различават. Запример листата на една ябълка, череша, на една слива, зарзала, череша, мушмула и други. Хората
считат, че тези неща са маловажни. Някои от вас не може да правите разлика между една физиономия и друга. Казвате: „Хубаво лице, валчесто, вежди хубави.“ Но какви са веждите, не знаете да ги опишете. Казвате, че устата са много хубави, но не може да ги опишете. Също така и ушите. Имате известно понятие само. После казвате, че космите му са много хубави. Но той не знае дали са тънки или дебели. Хубавият косъм е гладък като коприна. Като извадиш един косъм от главата си и го прекараш през пръстите си, тогава може да опишете характера на човека какъв е. И всичкият живот е написан на един косъм. Ако си нервен, то е написано на косъма. И косъмът е такъв. Ако си скържав, и косъмът е скържав. Има известни грапавини. Ако си груб в характера си. косъмът е груб, дебел. Ако имаш хубав, възвишен, благороден характер, косъмът е гладък от единия край до другия. И като го пипнеш, приятно ти е, като че ли влива нещо в тебе. Ако вземеш косъм на един светия, който е прекарал 30 години в планината, косъмът му е особен. Защо светиите носят дълги коси? Защото отрязването на косите означава физическа свобода, а пък като не ги режеш, казваш: „Каквото Господ каже.“ А пък сега, като си стрижат косите казват: „Каквото ние кажем.“ Част от жените поддържат „каквото Господ каже*, а пък част от жените си стрижат косите и казват: „Каквото ние кажем.“ Но да оставим това. Това е външната страна.
Ако прекарате пръстите си по косъма на светията от единия край до другия, то неразположението ви ще изчезне, ще ви дойде приятно разположение и ще мислите, че имате смисъл да се живее. Затова хората обичат да държат нещо от светията. Като имаш косъм от светията и прекараш косъма през пръстите, си както жената, като преде, прекарва нишката, тогава косъмът ще предаде това, което има.
Така и с храната. Ако вашият организъм не прекарва тази храна през себе си, за да изтегли което Бог, което Слънцето са вложили в храната, не може да се ползува. Всяка мисъл, всяко чувство се отпечатват върху ума ви. Запример някой казал някоя хубава дума. Вашият приятел е казал това и вие, като го повтаряте, вашето настроение се изменя. Това е вярно и по отношение на Евангелието. Като четете, някои думи имат отношение към вас, не са изгубили своя дълбок смисъл, който те съдържат. Тогава всяка мисъл, която влиза през вратата - през вратата влизат само добрите мисли. Лошите мисли се отличават, че имат друг цвят, други трептения, звукът им е съвсем друг. Лошите мисли са крайно ужасни грозотии. Всяка мисъл има формата на човек. Какъвто е човекът, такава е и тя. Защото, ако мислиш да откраднеш едно агне, то мисълта ти на краденото агне изразява как си задигнал агнето, как си го взел, всичкия процес по-нататък как агнето е било живо, как си го заклал и т.н.
Като кажете по адреса на някой ваш приятел нещо, в края на краищата започвате да съжалявате. Защо съжалявате? Самата лоша [мисъл] има отрова в себе си. Разни отрови има. Не само като я възприемеш, но и като я пуснеш по някой адрес, тази мисъл, като минава през тебе, ще повреди и на тебе, и на онзи, който праща мисълта. Ще си напакости, както пчелата, като ужили някого, ще плати с живота си. Всяка мисъл, която излиза от човека и причини някоя вреда, тази мисъл ще умре. Това умиране има обратно действие върху човешкото съзнание.
Съвременните страдания произлизат от неестествено приложение. Вие някой път се чудите отде ви нападат тия лоши мисли. Лошите мисли идат винаги от материалния свят. Достатъчно е някой от вас, който има най-хубаво религиозно настроение, любов към Бога, да излезе и да посети някой приятел, да види как имат хубави легла, разполагат, може да се върне неразположен. Къщи, постлани с килими, като се върне, каже: защо той няма тези блага, които има богатият. Има едно различие. Ако един голям кит, който живее в морето, има голямо тяло и знае да се движи навсякъде, човек съжалява, че не е такъв голям кит. Кое е по-хубаво: човек ли да бъде или кит да бъде? Един богат човек е един голям кит, който живее във водата. Ти си го посетил и искаш да бъдеш като него. Китовете са изложени на големи опасности. Вие пожелавате положението на богатия човек, но богатият човек има много големи страдания. Сиромахът има външни страдания. Някой път не си дояде, но той няма онези страдания, които богатият има. Бог така е определил нещата, че богатството си има своя лоша и добра страна. И сиромашията също така. И учението си има своята лоша и добра страна. Също така и религиозният живот си има своя добра и лоша страна. Защото, за да си религиозен, вече си имаш известни задължения. Живееш в едно общество и не може да правиш каквото си искаш. Запример живееш в едно културно общество. Ти ще говориш това, което е благоприлично, което е морално и което хората няма да осъждат. Хората имат едно вътрешно съзнание и всички хора познават кога човек вътрешно е добър. Даже и животните познават.
Във Варненско имаше един бедняк, наричаха го Дели Васил, крайно беден. В цялото село, където и да мине той, и при най-лошите кучета, които съдират дрехите на другите хора, той като влезе, кучетата не го лаят. Как ще си обясните това? Пък всички хора го наричаха Дели Васил - смахнатия Васил. Питам: защо не го лаеха кучетата? Защото този човек обичаше кучетата. Куче, като го обичаш и като те види, познава, че го обичаш, то си маха опашката. Кучетата са много честолюбиви. У него има едно чувство. Кучето е пробният камък на привързаност. То, като го погледнеш и като нямаш чувство към него, то те залае. Казва: „Не си благороден.“ Единственото нещо е, че кучето е образ на привързаност. Откъде е останало това чувство у кучето? Това е един психологичен момент. И ако хората биха имали тази привързаност даже на кучетата, те биха живели много по-добре. У кучетата, освен чувство на привързаност, има чувство на кавалерство. Едно мъжко куче никога няма да сдави едно женско куче. Благородство има. Може да има някои изключения, ако е дресирано куче, но поне аз не съм видял. Ако дойдете между хората, така ли е? Значи в кучето има чувство на привързаност, едно благородно чувство, после, чувство на самосъзнание, на дълг към противния пол. Хората трябва да го вземат за пример.
Когато ние говорим за религия, каква е целта на религията? Да внесе най-красивото, най-благородното в човешката душа. А в сегашния век има една опасност от морализиране. Казвате: „Така трябва да живеем.“ Аз съм за учението. Всеки един човек да се стреми да прилага. Защото в приложението е красотата на живота. Някой ми разправя как ял череши, колко са сладки. Този господин ако ми даде и аз да опитам черешите, той може да разправя тогаз и аз ще споделя, ще кажа: „Вярно е, аз опитах, действително е така.“ Вие казвате: „Трябва да бъдем добри хора.“ Има едно застояло добро в света. Някой казва: „Да бъдем богати“, но има едно състояние, когато всеки един човек може да бъде богат. Ако човек е умен, всеки ден има един момент, когато той може да стане богат, щастлив, но той пропуща моментите. Когато дойде този момент за неговото щастие, той се занимава с други, посторонни работи. След като мине красивият момент, когато няма никакъв изглед за някое щастие, той тръгва да го търси и казва: „Няма го щастието в света.“ Тръгва да търси добрите хора. Има добри хора, но добрите хора минават все през вратата, през царските врата, а пък онези, които минават през прелезите, те не са добрите хора. Ако две сестри се карат, те са при прелезите от едната и от другата страна. Ако две моми съседки се карат, че кокошката на едната снесла в другия двор и да даде яйцето, карат се за едно яйце. Питам сега: през вратата ли се карат? През прелеза, през дупките за едно яйце. Да допуснем, че цялата седмица е снасяля яйцата в чуждия двор - турете по 20 лева за яйцето, струва ли си един спор за 20 лева? Ако е няколко милиона английски лири поне, ще кажете: „Голяма сума“, а тук за 20 лева, които даже не правят един швейцарски лев. Така човек изгубва своето добро настроение. Някой път за цяла година изгубва хубавите случаи огрубява човек.
Най-първо направи една погрешка и после се извинява, казва: „Имам право да го кажа, аз не съм глупав.“ Който има правила и ходи да се разправя с хората, мислите ли, че е много умен? Че, ако ти ходиш да кажеш, че този не върви добре, че онзи не върви добре, тогава питам: Има ли някой да ти е благодарил, че сте го окаляли при вашата опитност? Поне аз не съм срещал такъв човек. Някой път човек има едно вътрешно говорене. Има едно вътрешно говорене, има едно външно говорене. А пък някой път човек говори със себе си и спори със себе си. Казва: „Той е такъв, той е онакъв, че защо Господ го направил такъв, не можеше ли да го направи друг?“ Той мърмори, после пак иде да се моли. Като се моли, казва: „Не ме слуша Господ.“ Ти като отидеш със свои правила, какво ще постигнеш? Господ не се нуждае от никакви правила. За Господа те са абсолютно непотребни. Господ е направил хората толкова съвършени, че абсолютно няма нужда да ги пилиш. Ако онзи червей, онази гъсеница, която яде листа, знае как да преобрази характера си, кой професор й дава наставления? Тя се качва на това дърво, на онова дърво и става на пеперуда. Някой казва да възпита някого. Някоя сестра казва: „Да възпитаме онази сестра!“ За мене много е интересен въпросът. Да намерим от вашия опит случаи, че две сестри са могли да опилят някоя сестра хубаво, че после тази сестра да е станала светия. Няма такъв случай. Аз зная една сестра, която видяла друга сестра, която много грешила. Тя й казала: „Сестра, аз много Ви обичам, бих желала да съм като тебе. Съжалявам, че не мога. Колко ми е приятно да другарувам, аз съм самотна.“ Другата казала: „И аз съм самотна. Считат ме много лоша. Да се съберем!“ Аз мисля, че тази сестра разсъждава много добре.
Някой път това, което наричаме зло в света, ние не знаем побудителните причини, които са заставили някое добро в дадения случай да придружи дадена постъпка или да държи поведение.
(Една котка ходи около Учителя.)
Това е предметно учение. Тя слуша беседата, без да я разбира. Тя си има свой маниер. Ще си поглади опашката, и тя си има нещо предвид. Аз зная защо се глади. Тя иска нещо материално, нищо идеално няма. Казано на ваш език: „Ако сестрите ти донесат някои хубави работи, и на мене да оставиш. Хубав кашкавал ако ти донесат, и на мен да дадеш, да не забравиш.“ Понеже котката е едно колективно същество, онези същества от Невидимия свят съвсем друго искат да изразят. Те искат да покажат, котката иска да каже: „Характер трябва да имате, да не ви е срам.“ Котката казва: „Аз добре разбирам, благодаря на Учителя. Готова съм на послушание. Щом съм повикана, готова съм.“ Да оставим сега котката. Тя отвлече сега вниманието.
Казвам: В самовъзпитанието на човека, човек никога не трябва да се изтезава. При сегашния развой на човешкото развитие, постоянно трябва да изправя своите погрешки. Всичките погрешки са колективни погрешки. Запример някой път дъжд вали, окаля се стената - ще вземеш четката, ще намажеш стената. Някой счупил джама - ще купиш нов джам, ще го туриш. Някой оцапал, - ще очистиш. Това става постоянно. Светът е пълен с добри и лоши мисли. Човек като не разбира законите, е изложен на външно влияние. Ако вие влезете в едно общество, веднага ще възприемете настроението му. Ако влезете между учени, музиканти, религиозни и други, ще вземете настроението им. Ако се печете на Слънце, ще вземете настроението на Слънцето, ще имате разположение. Ако се печете на Месечина, ще имате съвсем друго настроение. В духовно отношение светът е стигнал до положението, изисква се едно вътрешно разбиране, изисква се всеки един от вас да има силна мисъл, а не да се влияе от средата, в която живее, но да излезе в по-висша среда. Запример, влезе една Божествена мисъл у вас. Как познавате, че една мисъл е Божествена? Дойде ви някой на гости и на вас ви дойде мисълта: „На този човек, дайте му 2000 лева, да си върви.“ Друга мисъл минава: „На този човек да му купиш костюм, дрехи и да го изпратиш.“ Трета мисъл: „Ще го приемеш на гости и утре ще го изпратиш.“ Коя мисъл е Божествена от тези трите? Някой ще помисли, чеда му дадеш 2000 лева е Божествена. Или ще помисли, че втората е Божествена. От моето гледище Божествена е третата мисъл. Аз ще направя така. Пари, дрехи няма да му дам. Ще го нагостя. Защото ако е закон, че трябва да му дам дрехи или пари, то ако Бог изпрати при мене една птица, какво ще правя? Една птица ме посети, седи на моя прозорец и ходи по джамовете, иска да влезе. Няколко часа седи по прозорците и се качва, после пак седи. Какво иска тази птица? Тази птица ми дойде на гости. Ако е Божествен закон да дам пари, то тази птица няма нужда от пари, тя и от дрехи няма нужда. От храна има нужда.
Следователно Божествено е това, което в дадения случай е общо за всички. Това ще дадеш, необходимото - това, което е общо за птичката, човека и ангела. Това е Божествено. Тази е Божествената мисъл. А пък другите неща са специфични. Който постъпва по човешки, ще се намери в противоречие. След като дадеш на един човек 2000 лева, него го е страх и той ще каже: „Я прати слугата си да ме пази, да не ме оберат.“ А пък ако му дадеш да се наяде, няма да го е страх. И ако иска да му пратя слугата си, няма да го направя. Понеже този човек е пратен от Невидимия свят не да му слугуват, а той е пратен да служи. Всеки един човек е пратен да служи. Онзи, който не разбира закона и чака другите да му услужват, той е забравил своето обещание.
Много болести идат в света поради следния закон. Когато ти кажеш: „Дотегна ми да шетам, искам да си почина.“ В момента, когато пожелаеш да имаш слуга, ще дойде слуга, ще почнеш да боледуваш. Господ ще ти прати един слуга. Аз говоря на вас, които искате да вършите волята Божия. Аз не зная как може слугата да желае други да му слугуват. Един слуга да иска други да му слугуват. Това е малко чудно - той да иска да има слуга, а пък той е слуга на по-голям господар. Той иска да бъде господар на друг слуга. Божественият закон гласи: Докато си в положение да служиш, искай да служиш, ти ще бъдеш здрав. Докато искаш да служиш на Бога, ти си здрав, краката ти са добре, ще бъдеш здрав, нищо повече. Няма да казваш: „Дотегна ми да служа.“ Щом туриш мисълта да имаш слуга, щом искаш да станеш господар, то вече дъщеря ти, мъжът ти, всички ще бъдат недоволни от тебе. Те са възприели твоята мисъл. Твоята мисъл се предала на мъжа ти. Тогава мъжът ти иска да бъде господар. Тогава всички вкъщи воюват, на нож са. Дъщеря ти не се подчинява и тя казва: „И аз не искам да слугувам.“ В дома си вие често си създавате своите нещастия. Каквото пожелаете, пожелават го и другите. Ти пожелаеш да имаш хубава дреха, но син ти, дъщеря ти и другите пожелават да имат хубава дреха, но няма пари за всички. Тогава се карат: „Защо на онзи направи, уши му дреха, а на мене - не?“
В света има и друг един закон: У птичките този закон съществува. Колкото птиците повече носят своите дрехи, толкова стават по-хубави. Някое перце като падне, друго изниква. Ако пазите този закон, то вашите дрехи няма да се изтриват. Аз зная хора, които 10 години са носили един костюм и не се изтрива. Десет години нов костюм. Това е икономия. Онзи, който живее по Бога, има икономия. Десет години по един костюм от 2000 лева. Ако живееш по Бога, тези дрехи ще бъдат все нови. Някой светия е седял 30 години с наметало и това наметало остава ново. Който светия не си издържи изпита, наметалото му става вехто. Христос не снемаше дрехите от гърба Си, не ги закачаше, като влезе някъде.
Искам да ви наведа на една основна мисъл за онази велика вяра в Божественото, което дава мир и спокойствие на човешката мисъл. Онова самосъзнание в дадения случай да преодоляваш мъчнотиите. Запример скръбен си, мъчно ти е. Като отправиш мисълта си, изчезне мъката ти. Или имаш спор отправиш мисълта си към Бога, казваш: „Господи, уреди тази работа.“ Като се е оцапала една дреха, ти ще я опереш и ще се свърши работата. Казал ти някой нещо, ще разбереш това в Божествения смисъл. След всяка лоша дума, която ти е казана, след всяко изпитание, ако издържите, ще се яви едно велико благословение, което даже не подозирате. Изпитанията са Божествени блага, които са скрити, за да ви опита Бог. Бог ще ви изпрати едно голямо благо, отвън е толкова страшно, че вие ще кажете: „Това нещо не го искам.“ Вие не разбирате Божия път. И затова Писанието казва: Всички онези, които изтърпят каквото им се случи, онези, които правилно разрешат въпросите, ще имат вътрешно спокойствие и вътрешна сила. Запример, всеки един от вас могат да го изведат от вашето равновесие. Запример, нощем минават през гората, един казва: „Засада!“ Няма никаква засада. Там дето е Господ, каква засада може да има? Никаква пречка няма да се приближи към тебе, ако слушаш Бога. Мечката ще мине и ще замине. Но ако не слушаш Господа, мечката ще ти държи една лекция, ще те пита: „Защо не изпълниш волята Божия?“
Писанието казва: „Всеки, който не влиза през вратата.“ Тази врата е Божествената любов, да вярваш, че в Бога няма никакво изменение. Онова, което Бог е казал, няма изменение. Има една наука, която не зависи от знанието на човека. Защото ако едно дете посади една семка и един учен посади една семка, резултатите ще бъдат едни и същи. Детето и ученият човек ще заровят семката в пръстта и семките ще дадат същия плод. Вие мислите, че ако сте учени, ще бъдете по-добри. Не, учението ще бъде един придатък. Нито пък невежеството може да ви ползува. Учението ползува до известна степен. Специалист може да бъде човек. Но и добър да бъде човек, специалистът си има своите постижения.
При сегашните условия трябва да се справите с известни мъчнотии. Да допуснем, че вие искате да развивате онова чувство на ясновидство. Някой казва: „Учителю, защо не ни отворите очите?“ Аз мълча. Аз ще ви кажа защо не ви отварям очите. Представете си, че вие седите в една стая и искате да излезете навън, да видите планината. Казвам: Ти трябва да излезеш вън от стаята, за да видиш планината с очите си. Ти казваш: „Няма ли някой бинокъл, някой телескоп?“ Казвам: Ще излезеш и ще видиш на самото място планината. Като се качиш на високия връх горе, ще видиш това, което при обикновените условия няма да може да видиш. Онези, които не искат да развиват тези дарби: „Много високо е горе планината, може да се пукне сърцето, там има студ, сняг. Като се направят специални пътища с автомобил и с аероплан.“ Кога ще бъде то? Хубаво е с аероплан. Трябва да чакаш 200-300 години, а пък сега, без да чакаш аероплан, може да отидеш и да придобиеш каквото ти трябва.
Запример за ясновидството вие имате едно понятие, че то може да се даде от вън. Ясновидството, аз да ви кажа как може да го придобиете. Представете си, че вие живеете в един салон, но дедите ви никога не са измивали прозорците и те са зацапани, че влиза слаба светлина. Казвам: Нищо не се вижда. Вие всеки ден ги миете, но пак не се вижда. Казвам: Измийте ги отвън и отвътре, ще прогледнете. Казвам: Отвън сте ги мили, сега отвътре ще ги измиете и веднага
ще прогледнете. Ясно ще видите през прозорците. Една сестра ще дойде, ще каже: „Това не е за нас. Може да паднеш от стълбата, нека дойде една слугиня да ги измие.“ А пък никога една слугиня не може да измие вашите прозорци нито отвън, нито отвътре. Казвам: Как се мият прозорците? Ако вие не може да измиете вашия ум, като минават лошите и посторонни мисли, да ги изпъдиш - втора, трета, четвърта, те някой път нападат ума ви. В ума си човек трябва да тури яз. Всички непотребни мисли да не позволява да смущават ума му.
Това е като у един ученик. Трябва да преодолява онзи материал, който Учителят му е задал. Не да се занимава с въпроси, какво отношение има Учителят към този и онзи. Когато дойдеш на изпит, няма да те пита дали обичаш Учителя си или не, а знаеш ли или не, учил ли си или не. В Невидимия свят, който не учи, няма добро поведение. Там учение и добро поведение вървят заедно. Не учиш ли, имаш лошо поведение. И едното, и другото вървят заедно.
Тук на Земята, има ученици с много добро поведение, но не учат. Разсеяният ученик има нещо лошо. Човек, който е с добро поведение и не се учи, има нещо лошо в него. Това психологически е вярно. Умът му е отвлечен. Той привидно е добър. Но за природата, която не се лъже, той има лоша привичка, която разсейва ума му. Тази разсеяност може да не е силна. Ти седиш и мислиш, че си една княжеска дъщеря, да си имаш добра стая, деца, слуги, да разполагаш, и не учиш, постоянно се разсейваш. Много работи си въобразяваш и се разсейваш. Ще се стегнеш сам, ще кажеш: „Никакъв княз, никаква княгиня!“ Една наша сестра казваше на друга: „Нашата Райна княгиня, небесната ни слугиня.“
Да знаеш да работиш, да знаеш да учиш, да разчиташ на това, което Бог е вложил в тебе. Вложеното във вас може да развивате. Може да развивате вашите дарби. Духовната наука дава онези методи, чрез които може да ги развивате. А пък всяко едно учение в света може да бъде достъпно за човека само тогава, когато той обича. Ако обичате един човек, вие ще запомните думите му, ако не го обичате, няма да ги запомните. Ако обичате един предмет, вие ще напредвате в него. Според обичта ви, колкото е обичта ви, толкова ще бъде и паметта ви. Паметта ви отслабва, когато механически помните нещата.
Способният ученик се учи, учи, учи. Дарбата му е дадена, но той ще работи и ще заслужи това, което е придобил. Ти трябва да вземеш пример от него. Добрият човек не само има дарба, но той е работил. Музикантът, и той е работил. Това е вярно и за каквато и да е друга дарба.
Та казвам сега: Да ви задам една задача, както Питагор е правил. Да кажем, че ще се намерите в една Питагорова школа. В неговата школа са идвали княжески синове и той ги е подлагал на 3-4 години на крайни подигравки, които могат да го засегнат. И ако издържи след 4 години, той е бил приеман в школата да му разкрият тайните науки. Ако вас един месец ви подиграват, не зная колко души ще издържат. Ще има нещо, което не сте сънували. Вие ще кажете: защо Господ допуща това? Това е изпит. Онзи ученик няма да отговори на подигравките, но ще се задържи 4 години. Той разсъждава и като мине през този изпит, той има за цел да влезе в училището. Ако човек иска да влезе в Небето, той трябва ли да обръща внимание, когато му кажете: „Вие сте извратени, смахнати.“ Могат да ви кажат, че вие по 3 пъти на ден се молите на Господа и не сте богати, живеете в цигански колиби, а онези хора нито се молят и какви къщи имат. Я оставете тези щуротии. Вие един ден кажете: дали тия хора не са прави? Аз задавам въпроса на вас, които не сте щури: Вие гробища имате ли, вещници заравят ли ви, о[...]пват ли ви?“ Поне ние сме щури. Като умрем, я ни заровят, я не. И да не ни заровят, все едно ни е. За погребение пари не оставяме. Ще кажете: „Той умира и трябва да го погребат.“ Христос дава една притча. Бедния Лазар никой не го погребва, турят го в една кола и му направят просто погребение. Умира богатият и му направят тържествено погребение, с музика, с кимвали. В другия свят турят богатия в пъкъла, а пък Лазаря, когото занасят с тарага на гроба, ангелите го занасят в лоното Авраамово. Как бихте желали да погребат: като богатия и да отидете в ада или като Лазара и ангели да ви занесат в лоното Авраамово?
Това е старият порядък на нещата. В новия порядък на нещата човек няма да умира. Ще дойде един ден, няма да има умиране. Просто като дойде време, човек ще замине със съзнание за онзи свят. Той ще тръгне и ще замине и никой няма да знае къде е отишъл, нищо повече. Сега всички знаят. Или Илия, като замине за онзи свят, остави кожуха, Елисей взе кожуха му. Една сестра говори много красноречиво. Тази сестра, която ви говори, дава един ребус. Тя говори едно, а се разбира алегорично. Ребус е това. Тя казва: „Ти си такъв, ти си такъв, вие сте такива.“ Това е общо казано. Тя казва: „Иване, Дра- гане ти си такъв.“ Но има хиляди Ивановци и Драгановци. Според тази теория всеки един ученик [е] на едно вътрешно голямо изпитание. А пък при сегашните условия тези неща са непонятни.
Сега за всички няма материални условия да бъдат щастливи. В семейството няма достатъчно умни синове и дъщери, за да направят дома щастлив. Не са достигнали до тази степен на развитие. Тепърва трябва да се подготвят хората за да разберат, да работят по великия Божи закон. И вие трябва да разберете Божиите пътища.
Има един начин за изучаване Библията. Има един механически начин, но има и друг начин за изучаване. Някои хора изучават Библията като онзи [с] десет хамбара с костилки от сливи, ябълки, круши, мушмули. Всяка година той броял семената, изваждал ги, броил ги и пак ги турял в хамбара. Знаел в кой хамбар колко костилки имал. Хората така знаят Библията. Но това не е знание Знанието е в посаждането. Трябва да се посади, после да се смели плодът, да стане плът и кръв в човека. И ако не приемеш соковете на черешата, не може да приемеш нейната сила. Черешата е писмото. Като прочетеш това писмо, ще разбереш. Сегашното разбиране е съвсем механическо. Сега хората искат да станат здрави, а здравето зависи от човешката мисъл, чувства и постъпки. Всеки човек може да бъде напълно здрав, когато има единство между неговите мисли, чувства и постъпки, да няма никакво противоречие. Да кажем, че вие имате картофи и трябва да ги опечете. Известни мисли приличат на картофи. Опечи я в любовта на този Божествен огън. Плодът на дърветата е печен на най-хубавата светлина. Един турчин във Варненско натоварил една кола с череши и отишъл да ги продава в Добрич. По пътя ял череши с костилките. И като отива в Добрич, не може да слезе от колата. Извадили 8 кила костилки от червата му чрез операция. Има неестествени желания у хората. Ти туриш едно желание, второ, трето, напълниш си сърцето с костилки и после знаете ли какво може да стане? Една череша - изяж месото, сдъвчи я и костилката посей! Като изядеш 10 череши, достатъчно е. Няма защо през целия ден да ядеш череши.
Казвам: Сега ние искаме да разрешим въпросите както този турчин. Той мислеше, че като тури 8 кила костилки в себе си, ще разреши всички въпроси. Но трябваше да се направи операция и да се извадят костилките. Стомахът не е място за костилки. Той е място за храна. Човешкият ум, мозъкът не е място за скотобойна, а е свещено място да мислиш. Свещен трябва да бъде мозъкът, хубави мисли да има. И сърцето не е място да го напълниш с тревоги, но то да носи най-хубавите желания и чувства. Ако всеки ден така правиш, тогава животът ще има друг смисъл. Няма да има страх от смъртта. Всеки един от вас го е страх, че един ден ще умре. Сега всеки, който се е родил, все ще мине през смъртта. Смъртта сама по себе си не е страшна. И Христос е минал през нея. Всички мъченици и светии, всички хора, искат или не, все ще минат през смъртта. Трябва да се справите с едно правилно разбиране. Смъртта е опасна, когато умираш без любов, а когато умираш с любов, то не е смърт. Всеки, който не влиза [през] вратата в живота, всеки, който не изучава така истината, той е крадец и разбойник - разбойник за благата, който Господ му е дал. Може да бъде крадец и разбойник за себе си. Защото ще го осъдят за 100 години и така да прекара целия си живот. Или може да прекара целия си живот в боледуване, нещастие, може да прекара живота си така, както може да прекара един добър човек посред бурното море, всред несгодите на живота, може да прекара един добър живот. Така е, който разбира законите.
Над всичките условия седи Божият закон, Божествената Промисъл. В света има един общ Промисъл, има едно общо съзнание, което се грижи за всички същества и промишлява. Това е и за народите. Каквото и да става, каквото и да мислят хората в света, има друго нещо, което помага, на което човек всякога трябва да разчита. И доколкото човек съзнава и е верен на този Закон, дотолкова той може да бъде щастлив. Бог казва, че онези, които Го обичат и изпълняват закона Му, Той ги е написал на дланта Си. Това е една фигура, за да се покажат грижите, които Бог има Всякога Неговият Дух махва несгодите, страданията, които човек има. Мъчиш се, смъкнат се условията и дойде нещо хубаво. Не бой се, има такъв един пример в Писанието. Апостол Петър, когато беше затворен в тъмницата, 120 души се молеха и през вечерта дойде ангел и му каза: „Излез и не се връщай.“ Така е, ако човек вярва. Някой ще каже: „То е било едно време.“ И сега е същото. И сегашните времена е пак същото време. Всякога е време, когато вярва човек, и всякога не е време, когато човек не вярва. Щом човек вярва, нещата могат да бъдат. Аз говоря за онази жива вяра на любовта, която твори чудеса. Тази трябва да бъде общата мисъл. Всички трябва да бъдете носители на новото в света. Човек трябва да бъде проводник на Божията любов.
Някой ще каже: „Какво може да бъде от мене?“ През един прозорец влиза светлина. Като има много прозорци, ще влезе много светлина. Ще вземеш една стъпка, после втора, трета, хиляди стъпки ще правиш. В това отношение всеки човек има велико бъдеще. Това, което има да се постигне, е несравнимо много повече в сравнение с това, което е постигнал човек. Сега човек е в областта на скръбта, но след скръбта ще дойде страданието, след страданието човек ще влезе в радостта. След страданието ще дойде радостта. Христос казва: „Сега скръб имате, Аз ще ви видя и скръбта ви ще се превърне на радост.“
Отче наш

Беседа, държана от Учителя на сестрите

на 19 май 1932 г., четвъртък,

4 часа след обяд

Изгрев - София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×