Jump to content

Hristo Vatev

Усърден работник
 Профил  Виж неговата активност

  • Мнения

    8740

  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    313

 Тип съдържание 

Blog Entries публикувано от Hristo Vatev

  1. Hristo Vatev
    “Затова Христос казва: „Който изпълни най-малката заповед, най-велик ще бъде в Царството Божие“. В какво се състои тази малка заповед? Онази работа, която Провидението ти е определило, не трябва да я отлагаш. За всяка мисъл, за всяко желание има определено време, което като пропуснеш веднъж, няма вече връщане назад. Вашите младини вече не могат да се върнат. Този живот, който сега живеете, втори път няма да го прекарате. И доброто, и злото, което сега сте минали, оставят отпечатък във вашия живот. Втори път вие ще минете през съвсем друго място, през съвсем друг живот, в който ще има само отражения от първия. Някои казват: „Ами нали земята минава все един и същ път, обикаля около слънцето, значи има повторения в живота?“ – Да, но никога земята не минава през едно и също пространство; пътят, през който е минала предшната година, е друг; сега минава в друга област и опитността ѝ е различна. Това място, през което е минала земята един път, е вече безвъзвратно изгубено. Животът, който веднъж сте прекарали, е вече безвъзвратно изгубен. Ще попитате: „Не може ли да поправим грешките си?“ Никой не може да поправи изгубеното. Псалмопевецът казва: „Само Един е в състояние да заличи нашите грехове и беззакония“. Само Господ има тая прерогатива да слезе в тези дълбини, дето сте направили престъпления, и да ги заличи със своята четка."

    От беседата ”Малкият закон” 22 юни 1919 г. 
  2. Hristo Vatev
    Приятели, предстоят ни много бурни времена.

    Виждате събитията в България колко са негативни и най-вероятно тъмните сили отчасти ще успеят да смачкат във всяко едно отношение част от българите, така и най-вероятно част от България ще бъде присвоена. Но тогава ще е знакът за всички будни българи да се надигнат. Но аз сега не искам да коментирам тези времена, а настоящето.

    Всички сме се запитвали защо великият дух Беинса Дуно се е изявил в България. Причините са няколко, но една от тях е, че България е на челно място на така да се нарече фронтовата линия в духовния и астралния свят. А именно, знаете, че Учителя е казал, че Черно море е врата на черната ложа.

    Приятели, ние сме поставени на това велико място, защото имаме мисия. Учителя дойде именно тук, защото се нуждаем от тези методи и знания и следователно имаме дълг към този народ, като част от него, да ги използваме.

    Мили приятели, вярвам, че можем да променим хода на събитията. Ние сме велик народ, в който гори велик дух на благодат. Свещен трепет има в нашите сърца и светлината няма да угасваме в нас.

    Призвани сме да работим за повдигането както на нас самите, така и на целия народ.

    От сега нататък тази група става една работна група. И нека всеки, който се чувства готов за една обща ежедневна работа да се включи.

    Искам да се съберем група от около 300 човека, които ежедневно да насочваме мисълта си за повдигане на българския народ. Ежедневно да обединяваме креативната си мисъл и да я разпръскваме над България.

    Да произнасяме тези две молитви за България:

    [url="http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Fwww.beinsadouno.com%2Fold%2Fprayers.php%3Fcat%3D7&h=BAQEX72Qk&s=1"]http://www.beinsadouno.com/old/prayers.php?cat=7[/url]

    Това е една много сериозна работа, която ще започнем и знам, че тук в групата има много хора, готови за това.

    Другото нещо е ежедневно размишление и проучване на Призванието:

    [url="http://www.facebook.com/l.php?u=http%3A%2F%2Ftriangle.bg%2Fbooks%2Fcalling.1998%2Fall.html&h=MAQGRR5Pe&s=1"]http://triangle.bg/books/calling.1998/all.html[/url]

    Слагам тук един цитат от беседата 1926.03.07 „Домовит човек ” 07.03.1926г.03., в която се казва „Българин, значи човек на Духа!”

    „Сега, какво мислят в България? Ще дадат ли, каквото трябва, или ще изпъдят слугите Божии? Можете да опитате и едното, и другото. Ако дадат своята дан на Бога, ще бъдат велик народ, пък, ако играят на боб - като евреите, и това ще опитат. И вие сте българи, нали? Българин, значи, човек на Духа!”

    [url="http://petardanov.com/index.php/topic/1181-1926-03-07-%D0%B4%D0%BE%D0%BC%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%82-%D1%87%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA/"]http://petardanov.com/index.php/topic/1181-1926-03-07-домовит-човек/[/url]

    Девизът ни ще бъдат думите на Учителя:

    „Работете между тоя народ, защото повдигането на българската душа влиза в Божествения план.”

    [url="http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200170163561529&set=oa.375972749136950&type=1&theater"]http://www.facebook.com/photo.php?fbid=10200170163561529&set=oa.375972749136950&type=1&theater[/url]

    Поздравявам ви с тази песен, която мен много ме вдъхновява:

    [url="http://petardanov.com/Svetyl_hubav_moi_den_Maria_Dimitrova.mp3"]http://petardanov.com/Svetyl_hubav_moi_den_Maria_Dimitrova.mp3[/url]

    Ще направя едно събитие в групата, което ще е постоянно актуално и там ще общуваме на тази тема.

    Нека са благословени България и Българите.
  3. Hristo Vatev
    Приятели, тук ще опиша месечните разходи за сайта и който желае и има възможност може да помогне с плащането им.
     
    ------------------------------------------------------------------------------------

     
    Дарение по Еконт може да направите от всеки офис на Еконт със следните данни:
     
    Христо Вътев
    тел: 0888034134
    до офис: Варна квартал Чайка
    ------------------------------------------------------------------------------------
    За преводи по PeyPal

    PeyPal- [email protected]
    ------------------------------------------------------------------------------------

    За преводи от чужбина
    Hristo Vatev
    GB53 REVO 00997004827588
    BIC REVOGB21
    ------------------------------------------------------------------------------------
    Само с банкова карта без никаква регистрация

    Достатъчно е да имате банкова карта и 
    не е необходимо да имате регистрация в Пейпал.
    Изпращането е сигурно защото минава през системата на Пейпал
      
    ------------------------------------------------------------------------------------

    За преводи от България

    UniCredit Bulbank
    Христо Валентинов Вътев
    IBAN: BG17 UNCR 7000 1522 4591 90
    BIC (SWIFT): UNCRBGSF
    Името ми на латиница се изписва: Hristo Valentinov Vatev

    ------------------------------------------------------------------------------------
    epay.bg
    Клиентски номер:8497942630
    емайл: [email protected]

    ------------------------------------------------------------------------------------
  4. Hristo Vatev
    "Като ученици, вие трябва да проявите истинската Любов. За да стане това, трябва да изправите отношенията си към Бога. Много хора говорят за Бога, но нито страх имат от Него, нито срам. Те допускат в ума и в сърцето си мисли и чувства, които грабят, без да внасят нещо добро. Тези мисли и чувства са подобни на крадливите котки. Ако крадлива котка влезе в стаята ви, първо ще даде вид, че нищо няма да вземе. Щом се обърнете настрана, тя веднага грабва нещо хубаво и пак дава вид, че нищо не е взела. Човек не трябва да допуска в ума и в сърцето си отрицателни мисли и чувства, защото те ще го разрушат. Не давайте ума и сърцето си в услуга на хора, които не знаят как да ги пазят. Искате ли да очистите ума и сърцето си, пратете ги при Бога. По-вещ майстор от Него няма. Дадете ли ги на хората да ги чистят, цял живот ще съжалявате. – „Ама виновни ли сме, че не знаем как да отидем при Бога?“ – Виновни сте, разбира се. Кой каквото прави, добро или зло, сам е виновен. Всеки сам носи последствията на своите дела. Като знаете това, трябва да мислите право."

    http://petardanov.com/index.php/topic/4461-1940-07-28-вечно-обновяване/
  5. Hristo Vatev
    І. Каква е целта на темите, давани в класа.
    Каква е целта на темите, които ви се дават? – Да се развивате, да проявите това, което е вложено във вас. Във всеки човек са вложени известни дарби и способности, които трябва да се прояват и развият. Всяка почва ражда, но тя трябва да се разоре, натори, посее и след това ще даде плод. В главата и в сърцето на човека са написани велики закони, които чакат времето си да се изявят.
    Когато вие пишете темите, каква е моята задача? Аз ви задавам теми от разни области. Моята цел не е да станете писатели, но да се научите да любите Истината и да мислите правилно. Не съм аз, който ще ви научи да мислите правилно, но искам Божественият Дух във вас да се прояви, да дойде туй Божествено съзнание. Вие трябва да мислите правилно.
    Темите, които се дават в школата, не са произволни, затова трябва да се отнасяте към тях с нужната сериозност. Те почиват върху известни закони. Преписвайте темите си в отделна тетрадка и от време на време ги прочитайте. При всяко ново четене, в ума ви ще изникнат нови мисли. Колкото по-напред отивате, ще ви се дават по-сложни задачи, за които трябва да бъдете готови. По-нататък ще свързвате темите. Например, ще ви се даде да пишете: „Отношение между музиката и планинските върхове“. Колкото по-сложни са темите, толкова по-голяма подготовка се изисква от ученика.
    Важно е сега да поставите здрава основа на учението си, за да можете върху нея да съградите бъдещия си живот. Задачата на школата, която следвате, е велика. Тя има за цел, от една страна да развие добродетелите – любовта, мъдростта, истината, а от друга – чувствата и умствените способности – вяра, надежда, музика, разсъдъка, въображение, творческия ум, дружелюбие, – да регулира честолюбието, гордостта и т.н. Също така тя способства да се развие речта в човека, да създаде правилни форми за живота. Като дойде до разрушителните сили в човека, школата дава различни методи, чрез които те могат да се сложат на работа. Всеки мозъчен център е свързан с известно космично течение, което трябва да се използва разумно. Радвайте се, че има какво да учите и да работите.
    Сега целта ни не е да ви направим писатели, целта ни не е да ви направим музиканти. Писането, пеенето, това са средства за развитие на човешката душа. Те имат по-висока цел. Ние употребяваме пеенето като средство, едно от мощните средства. Пеенето, размишлението, това са средства. Сега вие трябва да работите, защото чрез тия неща ще се научите да се концентрирате. Най-потребното е концентриране на ума.
    Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл.
    Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени, без прозорци. Казвате: защо ни се дава тази тема? За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.
    Всяка тема, която ще се зададе в класа върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея най-малко ден или два, независимо от това дали ще пишете върху нея, или не. Всяка тема, която е зададена, има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия 52 теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас.
    После всяко едно упражнение, което ще се даде в класа, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас. Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите изобщо ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци, и др.
    ІІ. Как да развиваме темите си.
    1. Как да пишем добри теми.
    Темите последователно ще ви се задават. Вие си ги записвайте, даже и онези от вас, които не пишат, защото те са свързани помежду си. Когато ви се задава темите, ще изтъкнете нейните черти, които изпъкват – очебиещите черти. Не пишете много, но го задръжте за себе си. Хамбарът ви трябва да бъде пълен, трябва да бъдете предвидливи, който дойде, не трябва да му давате всичкото жито, а по една крина. Представете си, че вие сте един сказчик, у вас ще има желание, каквото знаете, да го кажете на един път. Ако държите втора беседа, какво ще кажете, ами на третата, четвъртата, петата какво ще кажете? Затуй ще разпределите материята си хубаво. Хубаво е да се спирате, но важното е да спестявате времето в много отношения.
    После, да се направи една тема за една седмица, то е доста трудна работа. За вятъра ви трябва най-малко един месец, да направите една добра тема. Добрият проповедник прави една проповед за една седмица, а лошият всеки ден ги прави. Трябва да знаете, че една хубава мисъл, която сега ви изпъква, не се явява от един път и затуй на вас ви трябва дълго време да мислите, че да почнат тези мисли да прииждат. А щом почнат да прииждат, тогава ще ви наведа на следващата мисъл – от всяка тема да изваждате поука за вас си.
    Само ще трябва да развиете темите, както аз сега развивам една тема пред вас. И като развивам тази тема, аз разрешавам един въпрос. Освещавайте Името Божие вътре във вас, името на Баща си. Осветете името Му. Радвайте се на знанието, което имате. Радвайте се и на свободата, която Бог ви е дал. Като си погледнеш ръцете и лицето, благодари. Всеки ден се оглеждайте. И правете малки промени във вас. Не измъчвайте тялото си, но научете се да имате една хубава обхода към краката си, към ръцете си, към ушите си, към очите си, към цялото тяло във всяко едно отношение, обхода към стомаха си.
    2. Писане на живи теми.
    Сега трябва да напишете една жива тема за светлината. Знаете ли как се пишат живите теми? Живата тема се състои в изкуството на писането, тъй да напишеш едно твое преживяване, че всеки, който го прочете, да преживее същото. За пример вие описвате как сте се освободили от един ваш порок, от пиянството например, но тъй живо да го опишете, че който е пияница и го прочете, да каже: „И аз се отказвам!“ Ако не е живо описано и някой го прочете, ще каже: „А, това е само така написано“.
    Да допуснем, че трябва да напишем една жива тема върху милосърдието. Ние можем да напишем много красиви поетически изражения върху милосърдието и като го прочете някой, да не му въздейства, а пък може да напишем едно просто изложение върху милосърдието и като го прочете някой, да постъпи тъй, както ние сме постъпили в дадения случай. 
    3. Най-важни са първата и последната мисъл, които идват в ума ни.
    И тъй, главното нещо, когато пишете някоя тема, е да обърнете внимание на първата мисъл, която е дошла в ума ви, преди да напишете темата, и на последната мисъл, която е дошла в ума ви, след написване на темата. Тези две мисли, първата и последната, са най-важни. Един ден, когато отидете на небето, всички теми, които сте писали на земята, ще ви посрещнат. Всичко, каквото човек направи в живота си, добро или зло, се отнася до самия него. И най-малкото добро или зло, което сте направили на земята, ще ви посрещне в другия свят.
    Казвате: какво ще ме ползва това, че съм написал няколко хубави мисли? Вие не знаете законите, може би тези няколко мисли ще ви посрещнат на небето. Мислите ли, че ако напишете някоя книга, за която ви платят добре, ще ви ползва много? Тя ще ви ползва, докато сте на земята само, защото ще получавате за нея пари. Обаче, отидете ли в другия свят, от тази книга няма да има помен дори. Там тя няма да ви ползва нищо. 
    4. Колко време да отделяме за писане на теми.
    Като пишете темите, като работите върху лекциите, ще употребявате най-много по един час на ден. Колкото се отнася за темите, двадесет минути са достатъчни. Сега това ви навеждам, за да имате постоянство, като почнете нещо, да го изкарате до край. А мнозина от вас нямате постоянство. Забелязвам, че не всички си пишете темите. А ония, които ги пишат, пишат ги като останат 5 минути, тогава почват да мислят какво да пишат. Но това е криво разсъждение. През цялата неделя ти можеш да мислиш върху темата си, да стане тя добре позната в съзнанието ти. Ти можеш да вършиш каквато и да е работа и пак да помислиш за темата си. После, няма ли да намерите 5 минути всеки ден празно време да помислите за темата си? 5 х 6 = 30 мин. Тридесет минути ако мислите през седмицата, достатъчно е. А вие колко мислите върху една тема?
    Трябва да знаете, че всичките теми, които се развиват тук, са за усилване на вашия характер. И когато човек развива известни мисли в света, той едновременно със своята мисъл спомага на всички хора. Не мислете, че с вашата мисъл не спомагате на човечеството. Едно от двете, вие или спомагате или спъвате цялото човечество. Защото вие не сте сами, вие имате връзка с цялото човечество. И ако искате да бъдете учени хора, вие трябва да мислите и не трябва никога да казвате: „Аз нямам време.”
    5. Най-подходящо време за размишление върху темите.
    Най-доброто време за размишление върху дадена тема е вечер, в 10 часа, когато повечето хора спят. Този час е най-добър за размишление върху това, което Бог е сътворил. Като обмислите въпроса добре, напишете си темата спокойно, тихо, с красиви правилни букви. Пишете ли така, това ще повлияе благотворно и върху характера ви. Всички хора имат наследени качества, добри и лоши от своите деди и прадеди, върху които трябва да работят: добрите да развиват, лошите да възпитават и облагородяват. Някои хора имат добро желание да пишат правилно, красиво, но са наследили една черта от своите деди да изяждат от време на време по една буква в думите. Те сами не могат да видят, че са пропуснали някои букви. Други пък каквото и да пишат, винаги забравят да турят датата. 
    6. В темите ни да пишем само преживени опитности.
    Когато пишете темите си, вие имате желание много да пишете, да покажете, че сте учени. Това е фалшиво положение. Цели трактати пишете за Любовта, за нейните качества, но като дойде да я приложите, там ви няма. Ще ви дам следната задача: щом видите някой човек, вързан с въже, идете да го освободите. Като отидете при човека и видите, че въжето е здраво вързано, ще ви е нужен за целта нож. Купете един нож и разрежете въжето. – „Да, но този нож струва скъпо, аз имам всичко сто лева в джоба си, които ми трябват за ядене и пиене, пратете друг някой да освободи този човек.“ Кажете ли така, това показва, че нямате Любов.
    Като развивате темите си, някои пише: „Които иска да влезе в пътя на ученика, трябва да има висок идеал, или трябва да изучава вътрешните ограничения.“ – Това е за учените хора. И аз нищо не разбирам от тази тема. Казваш: „Изгубих радостта си, изгубих любовта си.“ – Това е разбрано нещо. Имал си приятел, когото си обичал – бил си радостен. Изгубиш приятеля си, губиш и радостта си. Имаш майка, която обичаш. Щом изгубиш майка си, губиш и любовта си. Има неща, които никога не се губят. Губи се само временното и преходното. Вечното никога не се губи.
    Когато пишете темите си, пазете се от философстване. За да се развивате, за вас не е важно кой какво е писал по даден въпрос, но какво вие знаете от вашия живот, от това, което вие сте опитали и преживели. Всеки ще пише това, което сам е опитал и преживял, а не това, което другите са казали. Щом се вглеждате в своите опитности, вие изучавате живота си, не обективно, а субективно. Мъчно е да се каже, какво представлява животът обективно.
    7. Да пишем верни и прави неща.
    Като пишете темите си, всеки да се стреми да напише нещо, което е вярно, т.е. да напише нещо право. Какво значи право писане? Тук ние имаме две думи, от които можем да образуваме една сложна дума – правописане. Тази дума има двояк смисъл. Противоположна на нея е думата „кривописане“. Правописане подразбира редовете да бъдат прави, а кривописане – редовете да са надолу. Същевременно разбираме и правилно и неправилно писане. В живота богатият човек слиза надолу, понеже е натоварен. Като носи тежък товар, той постепенно слиза надолу и затъва в гъстата материя. От една страна той се стреми към богатство, а от друга е недоволен, защото носи голям товар. Сиромахът върви нагоре, защото е лек, не носи никакъв товар на гърба си. Обаче, богатият и бедният, ученият и простият, колкото да са недоволни от живота си, всеки мисли за себе си, че като него друг няма в света. Това е криво разбиране. Така може да мисли само онзи, който има предвид Великия принцип на живота, с Който е свързан. Наистина, няма подобен на Великия принцип, от Когото излиза всичко живо. От този принцип са произлезли и растенията и животните, и хората.
    8. Точност в думите – по форма, по съдържание и по смисъл.
    Като ученици от вас се иска точност в думите – по форма, по съдържание и по смисъл. По форма на думите, ние казваме, например, добър, по-добър и най-добър. Това е изказване на една дума в различни форми или степени. По съдържание изказани, тия думи подразбират, че някой човек е добър по отношение на хората изобщо, по-добър – по отношение на някого специално и най-добър – също така в сравнение с някого. Тук се прави сравнение на един човек с друг. Обаче това разбиране на нещата не е правилно, няма защо да сравнявате човек с човека, никой човек не може да бъде меродавен за другите. Най-после думите могат да се изговарят по смисъл: казваме добър, по-добър и най-добър или много добър човек. По отношение на кого този човек е добър? По отношение законите на Живата Природа. Човек се мени по отношение на тия закони, като постоянно расте и се развива и става добър, по-добър и много добър. При това положение Природата е меродавна към Доброто в човека – тя го измерва и определя. Меродавни са само правилата, мерките и законите на разумния Живот, както и на Живата Природа. Като дойдете до Живата Природа, кажете в себе си: „Добър съм в стремежите си. Приемам всички мерки, всички методи, с които Природата работи върху мен. Ще се стремя да бъда безкористен като нея. Ще любя, както Бог люби.“
    9. Как да развиваме трудни теми.
    Някой казва: ние сме писали много теми, не е мъчна работа да се развиват теми. Щом е така, ще ви дам да развиете темата: „Колко клетки има човешкият организъм?“ Справете се с някои автори, които са писали по този въпрос, да видите, от колко клетки е съставен човешкият организъм. Ако никъде не можете да намерите писано по този въпрос, вие сами направете предположение, да видим, колко клетки ще изкарате в човешкия организъм. Предположението е суеверие, но нищо от това, все трябва да се предположи нещо. Аз не разглеждам суеверието в лош смисъл. По-добре е човек да предположи нещо, отколкото нищо да не предположи. Всяко предположение подразбира известна мисъл.
    Не е лесно да се развие една тема. Когато някой млад учен ще развива тема за докторат, той трябва да има на разположение поне 2-3 години, да прегледа всичко, каквото други учени са писали по дадената тема, да проучи добре въпроса, и тогава да даде и своето мнение. Когато много учени са работили върху някой въпрос, те са приготвили пътя за други, които идват след тях. Обаче, трудно е, когато никой още не е работил върху някой въпрос, и ти пръв трябва да го развиваш и проучваш. Не можеш ли сам да го разработиш, ще чакаш да дойдат други след тебе, да ти помогнат в работата. Човек трябва да бъде искрен в своите изследвания. Ако знае нещо положително, да го съобщи като факт. Ако не е сигурен в нещо, нека си каже само предположението. Ако не може да предположи нищо, тогава прямо, искрено, без никаква лъжа в себе си, да каже: нищо не зная по този въпрос. Човек трябва абсолютно да се освободи от черната лъжа. Освободи ли се от черната лъжа, много години още ще минат, докато се освободи и от бялата лъжа. 
    10. Да преписваме темите си по няколко пъти.
    Като пишете темите си, написвайте ги по няколко пъти, докато ви харесат. Ако темата, която сте написали, е обикновена, колкото повече време минава, толкова по-малко ще ви харесва. Ако е нещо хубаво, идейно, с времето тя все повече ще ви харесва – в първо време няма да ви харесва много, но колкото повече време минава, толкова повече ще ви се харесва. Какво показва това? Това показва, че обикновените работи в началото си са хубави, а на края стават все по-лоши, по-глупави. Необикновените, ценните работи обратно – в началото си изглеждат глупави, а с течение на времето стават все по-хубави. 
    11. Без морализиране.
    Втория път пишете за доброто, но не както сега сте писали. Към кой свят спада доброто? Някои минавате като мъдреци, ще кажете едно изречение. То не е развиване на една тема. Към кой свят спада доброто и каква полза произвежда доброто? Правилото е тук – пет минути да четете. По пет минути трябва да знаете да четете. Някои четат една минута. Пет минути е достатъчно. Съчинена реч, хубава. Пазете се да се морализирате. Светът не е за морал. Човек трябва да придобива знания. Човек трябва като художник да рисува, като говорител трябва да говори, като музикант трябва да пее или да свири. Няма какво да философства, че свършил това или онова. Изпявам една песен, хората да бъдат доволни. Или говоря нещо за музиката, да може да ги ползва. Не говорете неща, които няма да ви ползват. Мене доброто ме интересува, което може да се приложи. Какво ме интересува едно отвлечено добро? Какво ме интересува една отвлечена красота? Какво ме интересува отвлечена чистота? Чистотата не е нещо отвлечено, тя е реална. Чистотата е образ на здравето. Само чистият може да бъде здрав. Следователно човек, който е здрав, той не е само за себе си. От здравия човек излиза нещо хубаво, той от своето здраве дава и на другите. Чистотата, като водата, тя се разпространява между хората. Тя е като светлината. Тази светлина се разпространява, ползват се всички. 
    Нас ни интересуват ония неща, които имат еднакво отношение към нас и към другите. То е Божественото. Божественото е, което има отношение към всичко: и към ума ни, и към сърцето, и към тялото ни. 
    12. Без страх.
    Страхът като дойде, човек започва да мисли. Хубаво е някой път страхът. То е една сила, която дава тласък. Но някой път не е на мястото си. Отиваш да държиш изпит, казваш: „Страх ме е да не ме скъсат“. Още не са те скъсали, а ти си въобразяваш, че са те скъсали. Певец си, ходиш да пееш някъде, страх те е, че няма да можеш да пееш. Или, дадат ти някаква тема да развиеш, казваш: „Няма да мога да я развия“. Ти създаваш един вътрешен страх. Много мъчно е човек да се справи с едно състояние, което сам си създава. И ако вие изучавате човешката природа, ще видите, че вие сами си създавате своите нещастия.
    13. Темите трябва да се пишат винаги – дори само с няколко думи.
    Да прочетем малко от това, което сте писали върху плача на малките деца. [Четоха се само някои от темите.] Вие всинца не сте писали върху темата. Също не сте правили и резюмета на работите от класа. Извадете ядката от работите върху плача, основните черти само. После пишете всички поне две думи, но ще пишете всички. Някои казват: „Аз не мога да пиша.“ Напиши две думи, макар че са глупави. Нищо повече! Зададено е упражнение, седни и напиши нещо, за себе си. А ти, като кажеш, че аз не мога да пиша, оставаш в негативно състояние. Напиши две думи! Някои идват тук в класа и не са писали нищо. Не, през решето ще минете. Тъй не бива. Тук, в окултната Школа такива работи да ги нямаме. Напиши едно предложение [изречение]  или две-три думи, но напиши нещо. Плачът, това е първото упражнение в музиката. Нищо повече! Но истинският плач, защото аз съм забелязал някои деца не знаят да плачат. Дете, което истински плаче, този плач е първото упражнение в музиката.
    Имайте предвид, че ония велики същества, които държат сметка за този окултен клас, си имат каталог, в който са записани имената ви, и следят за всяко ваше отсъствие, отбелязват там. Те отбелязват също писали ли сте темите, които ви давам, или не сте ги писали. Вие често казвате: „Аз не разбирам тази тема, няма да пиша нищо по нея.“ Дали разбираш, или не, то е друг въпрос, но ти трябва да мислиш върху тази тема, защото тия разумни същества ще те питат: „Ти помисли ли върху темата?“ Дали ще я разрешиш, то е друг въпрос, но ще мислиш върху нея. То е важното. Това ще запомните, върху това ще мислите, колкото можете, може и 2-3 реда само да напишете.
    ІІІ. Препоръки от Учителя, когато се пишат теми.
    1. Без анонимност, а всеки да се подписва под темата си.
     [Учителя взема бележките.] Сега аз ви платих, следователно тия бележки аз вземам за себе си. Доволни ли сте? Ако някой не е доволен, втори път може да му доплатя, аз ще се занимая специално с него. Тук, на темите, не сте се подписали; който не се е подписал, трябва да се подпише, инак няма да се изпълни неговото желание съзнателно. Видите ли, искахте да ме надхитрите, но аз ви надхитрих, аз схванах всичката адвокатщина на ученика и в тоя случай ви хванах натясно. Значи вие напълно не сте имали доверие в мен, затова не сте се подписали. Да, туй не е обвинение, туй е една адвокатска хитрина. Според фактите подпис няма, нали? Така, сега аз ще ви дам условие да се подпишете, да си поправите погрешките. Работите ви не ги давам сега, но хайде ще направя отстъпка – вие ще ми донесете новите, пък аз ще ви дам старите работи, нека да има ваш подпис.
    От интензивността на мисълта, която всеки от вас е имал при писането, аз ще видя подписал ли е работата си или не. [Учителя взе една тема и я прочете.] Той иска едно благо за цялото човечество, за себе си нищо не иска и ние ще го изпълним.
    Няма нищо, това не е една голяма погрешка, но все трябва да има един подпис. Аз не подразбирам подпис буквално, туй е вътре по същество: когато човек пише нещо, в него има един страх да не го знаят – това е страхът на физическото поле, но когато пише нещо, за да се реализира, такива изречения остават за волята, т.е. той се е подписал и те принасят голяма полза, такива изречения живеят.
    Сега аз ще разгледам тия работи и ще ви обясня, ще ги разгледам и ще видя какво направление на мисълта сте имали. Тия психически намерения ще бъдат за мен интересни, аз ще се занимавам с побутването на всяко едно листенце поотделно, специално ще ги прегледам. Тази работа ще ми вземе най-малко три месеца, докато ги прегледам, но тия желания ще се изпълнят по време и пространство. Някои желания ще се изпълнят след година, някои – след две, някои – след три, зависи. Общо казано, всичко се изпълнява, но кога – това е въпрос, това е една окултна задача.
    За в бъдеще всеки да си слага името под работата отдолу. Тъй просто да е като ученици, да не се криете. Ще си напишете името и ще четем работите ви според списъка на номерата, така че в един урок ще се четат темите на около 10-15 души, в друг урок ще се четат темите на други 10-15 души, тъй че през годината да се четат темите на всеки едного поне по 5-6 пъти.
    2. Като се пишат темите, да се мисли.
    Като наблюдавам как пишете темите си, забелязвам, че вие пишете без да мислите. Един от важните резултати на мисълта е светлината. Всяка мисъл трябва да произвежда светлина в ума на човека. И затова, всяко размишление върху дадена тема, непременно трябва да произведе светлина. 
    Мисъл, която не произвежда светлина, не е мисъл. Целта за развиване на темите не се състои в разрешение на въпросите, но в размишление върху тях. И ако това размишление е правилно, то ще произведе светлина в човешкия ум. За пример, колкото и да мислите върху най-голямото и върху най-малкото число, вие няма да разрешите този въпрос, но поне ще придобиете известна светлина по въпроса. Темите са упражнения, свързани с вашето душевно развитие. Ученикът не може да расте, докато няма някаква тема за разработване. Темите представляват прозорци, през които човек може да вижда нещата вън от себе си и вътре в себе си. Без тема вие ще приличате на кула, затворена от всички страни със стени, без прозорци. Казвате: защо ни се дава тази тема? За да отворите прозореца на вашата кула. Отворите ли прозореца и светлината веднага ще проникне вътре. Влезе ли светлината вътре, вие ще намерите вратата, през която ще излезете вън от кулата на чист въздух, на свобода и простор.
    3. Да се пише без излишни думи.
    Като четете темите си, забелязвам, че вие се стремите да напишете нещо красиво, с хубави изрази, без да съдържа Истината. В това отношение вие мязате на модерните дами, които се обличат с красиви, скъпи дрехи, за да се представят пред света, без да обръщат внимание на това дали дрехите им са топли, хигиенични. Но това, което е позволено в света за светския човек, не е позволено за окултния ученик. Когато светският човек е гладен, пътувал е няколко дена без хляб и няма близки, към които да се обърне, той ще се моли на този, на онзи, ще апелира към тяхното благородство, към тяхната добрина, дано го нахранят. Обаче, ако окултният ученик изпадне в такова положение, не му е позволено да говори толкова много, това са излишни думи. Той трябва да каже: „Гладен съм!“, нищо повече. Всяка трета дума не е на мястото си. Който го чуе, ще каже: „Гладен е човекът, да го нахраним.” Всеки знае какво нещо е гладът. Ако гладният започне да обяснява защо е гладен, от колко време гладува, кой как мине покрай него, ще каже: „Оставете го, не го слушайте, този човек не е гладен.“ Сам по себе си гладът е нещо силно. Всяко обяснение около него ще го обезсили. 
    4. Да не се пишат темите проформа.
    Забелязвам, че първия път, когато започнахте да пишете темите си, много хубаво пишехте. Оттам, с времето, вие започнахте да пишете така, както дойде – не мислите вече. Това стана нещо обикновено. Дойдохте, и като че колкото беше набрано у вас, изказахте го, и сега казвате: „Повече от това какво ще кажем?“ Първите ви теми са отлични, трябва да ги пазите. Тия отсега, отскоро – трябва да се турят в едно гърне, за да се стоплят – дълго време трябва да се варят. Например аз помня: един от учениците чете преди години нещо много хубаво. Това показва свобода на Духа. Трябва свобода на Духа. Трябва да пазите в Школата това – да бъдете всички свободни. Да си въздействате, но да не си противодействате. Защото противодействието ражда неприятна реакция, противодействието не води към добро. От класа в София по този начин ще се създаде едно ядро.
    5. Да не бързаме да се отървем от темата.
    Забелязвам в темите, че всички тичате към охолност. Даде ви се една тема, гледате да я свършите, да се отървете от нея. Имате темата: „Ползата от големите и малките извори“. [Учителят чете една тема]: „Ползата от малките извори не е голяма. Те не могат да задоволят много хора, защото лесно се размътват. Големите извори са неизчерпаеми, бистри. Всичко се пречиства там. Големите извори са щедри, те не държат сметка кому дават и колко дават. Големите извори са Божията любов, малките извори са човешката любов.“ – Това не е научно! Ако аз съм, като ида при един извор, ще видя отгде извира, как е пречупен пластът, каква е почвата, малко геология, ще проуча местността, има ли дървета, няма ли, къпят ли се в извора някои животинки, защо и за какво. После ще изследвам състава на водата какъв е; не само да е бистра, но ще видя какво съдържа. Вие казвате: „Божествената любов е голям извор.“ То е много философски въпрос. Ако любовта е извор, къде е този извор, обективен извор има ли? Много метафизически е въпросът. Някой от вас виждал ли е любовта как тече?
    6. Писане на чиста, хубава хартия.
    Като разглеждам темите ви, намирам, че някои ги пишат красиво, чисто, отчетливо; други ги надраскват набързо, както им дойде. Умният човек пише чисто, пише на хубава хартия, на какъв да е парцал не пише. После не се пишат темите така, на такава лоша хартия, като че ли на халваджийска книга, с голяма небрежност и немарливост. Умният човек не го прави това. Като че вие сте заети с много важни идеи. Като пишеш, пиши нещо хубаво. Ето тази тема е оцапана, как ще го четат? После, той бързал. Мнозина, като сте писали темата, сте бързали като кокошката, която иска да снесе яйце, та търси полог. Някой пише тема само до каже нещо.
    7. Когато се пише нещо против някого, винаги има негативни последствия.
    Разправяше ми един български редактор. Той беше доста знаменит редактор, казва: „Веднъж писах една статия против военните. Намериха ме на пътя, биха ме, пукнаха ми главата.“ Той писал това, но след като чели военните неговата статия, веднага го намерили и го били. Питам, към коя категория спада тая постъпка? Какво произвела в умовете, защо го били? Можете ли възстанови какво друго е имало, за да бият някого? 
    Сега, ако лошият ученик пише нещо против учителя, какво ще направи? Ще му тури или единица, или изпит ще държи. Може би е писал, че те са лентяи, никаква полза няма от тях, ядат парите на народа, само чинове имат. Може да е прав. Аз не го предизвиках. Някой път има, някои нещастия са благотворни. Той искаше да им докаже, че благотворно му е подействало. Казва: „Аз писах една статия за военните, биха ме, пукнаха ми главата. Но нашата фамилия страдаше от болест, че на всеки две години трябваше да пускаме кръв, да не подлудеем, трябваше да пуснем кръв. Тъй съвпадна, че като ме биха, пуснаха кръв. Нещо ми беше мръднало малко, че се намести. [Този беше знаменитият Шангов.] Потече ми кръв, но после ми просветна. Като ми пуснаха кръв, просветна ми умът, дойде ми една идея. Втори път написах една хубава статия, военните дойдоха, хванаха ми ръцете. Просветна ми вече умът.“ 
    ІV. Задачи от Учителя за писане.
    1. Писане на писмо.
    Сега ще пристъпим към един практически опит. Досега вашите работи бяха само теоретически – писане на теми. За идния път като тема ще имате следното нещо: всеки от вас ще напише едно писмо за Специалния и едно за Общия клас в кой и да е град от провинцията. Това ще бъде темата ви. Ако в цяла България има двадесет града, дето съществуват тия класове, така ще се разпределите, че за всеки град да се получи по едно писмо и в двата класа. Тези писма ще бъдат кратки, лаконически, но насърчителни. Всеки от вас ще пише, без никакво изключение! Ще развиете една идея от това, което ви е говорено, тъй, както сте я разбрали и приложили. Който не иска да напише такова писмо, трябва да напусне класа. Вашите братя и сестри от провинцията се оплакват, че вие сте хора без инициатива, без сърце, не се отзовавате на техните нужди. Искам всички вие да отворите крановете си и от тях да потече толкова много, че всички от провинцията да кажат: „Стига вече!“ 
    Разбрахте ме, нали? Ще имате свободна тема: „Писмо“ с идея, каквато искате, която най-много приляга на сърцето ви. Щом си изберете въпрос, който ви интересува, вие ще го развиете добре, от душа, и като го прочетат другите, и техните сърца ще затрептят. Двама-трима души ще пишат например в Панагюрище; четири-пет души – в Пловдив, в Бургас, във Варна, в Ямбол и другаде. Също така ще пишете и в тия села, дето има само по един или двама души. Ще видите как ще се зарадват тия хора! Ако искате, може да си запазите и по едно копие от писмата, да видим какво сте писали, но това вече зависи от вашата добра воля. Аз искам да опитам честността ви. Ще приложите вашата честност в действие. Може да се извинявате, че нямате време, че не сте разположени и т.н. Не, ще пишете – нищо повече! 
    Та казвам: досега вие писахте теми, четохте, учихте лекции, но какъв е резултатът от всичко това? Научихте нещо, но практика и приложение се изисква вече! От тия писма, които ще напишете на вашите братя и сестри в провинцията, те ще се ползват, ще се радват и ще си кажат: „Отде дойде тази светла мисъл на софиянци, да споделят с нас нещо от това, което са чули и разработили в себе си?“ Нека писмото ви бъде късо, но съдържателно. Може да напишете или десет-петнадесет реда, или една страница, или две страници – колкото ви се подаде. Вие започнете да пишете и вдъхновението ще дойде. 
    2. Задача как младият ще опише стария.
    За втория път опишете как младият ще опише стария, един от вас да опише как младият описва стария. Направете един разказ интересен, че като го четат обикновените хора, да им стане приятно. Един сюжет хубав за писане, но е труден. Не е лесна работа да се опише младият; да се опишат хубавите страни на младия, тук-таме да се турят някои несъобразности, които съществуват. Младият обича много да плаче, старият обича много да се оплаква. По това се отличават. Младият обича много да плаче, старият обича да се оплаква. Той се оплаква за някои работи. Една съществена черта е това. Едно дете, щом не му дадете нещо, ще заплаче. Старият няма да заплаче, но ще се оплаче. Ако на стария човек не дадат една круша, той ще се оплаче. Ако на детето не дадете, то ще заплаче. Сега казвам, ако плачете, млад сте, ако се оплаквате, стар сте ­ определение за младите и за старите. Затуй, за да се подмладите, плачете. Ако искате да остареете, оплаквайте се. 
    3. Трима ученици да напишат три теми за трите свята.
    Нека трима от учениците да напишат нещо върху физическия, астралния и менталния свят. Всеки ще си избере една от трите тези, която му се харесва, и ще напише нещо кратко, но изчерпателно. Като прочетете темите, да имате ясна представа за тези светове. Може да четете някои автори, да видите, какво са писали те по дадените въпроси. Като учите и пишете върху научни теми, вие се подмладявате.
    4. Три теми върху три символа.
    Мислете върху трите примера – за младия момък, за цигуларя и за онзи, който може да каже една мощна дума. Това са символи, които имат приложение в живота. Ще ги развиете като тема, да видите на какво можете да ги уподобите. Три теми, всяка седмица по една. Който не може да пише, поне да мисли върху тях. Те са символи, които ще ви ползват, както в живота, така и в науката. 
    5. Три теми за една година – за Любовта, за Мъдростта и за Истината.
    Сега ние отваряме школа. Вие мислите, че в тази школа ще влязат само избраните. Звани н незвани, ще влязат всички без изключение. Който може да люби, който може да мисли, който може да говори истината, той е добре дошъл, той се приема за ученик в тази школа. Малък или голям, който желае, може да влезе в школата. 
    За следната година искам да развиете три теми, най-много по десетина листа. Първата тема ще бъде за любовта. Ще я пишете в проза или поезия, както желаете. Всяка дума да има точно определено значение, да бъде естествена, да изтича от дълбочината на душата. 
    Втората тема ще бъде върху мъдростта, а третата тема – върху истината. Това е работа за способните ученици. За всяка тема ще напишете най-много по десет страници. Листовете няма да бъдат големи, цели коли, но четвърт лист от колата. Ще пишете от едната страна на листа, другата ще бъде празна. По-малко от десет листа може да напишете, но в никой случай повече. Някой може в десет реда или с десет думи да каже нещо за любовта. И това е добре. Изкуство е, с малко думи да кажеш много нещо.
    6. Три сестри да открият повтарящите се думи в темите.
    Изберете три от младите сестри, да прегледат думите от темите, да ги разпределят и да напишат, кои думи се повтарят, по колко пъти и кои са единични. По това ще познаете, какво най-много ви занимава. Всяка дума внася подтик, сила в човека. След това темите трябва да се върнат назад, да се пазят. В тях са написани мощни думи. Младите трябва да се учат на работа.
    7. Да се правят резюмета на темите.
    Намерете бележките от лекциите, които съм държал през годината, и вижте на какви теми съм говорил. Извадете резюме от всяка лекция и вижте, какво можете да приложите. Каквото не разбирате, оставете го настрана. Нека остане в ума си само онова, което можете да приложите.
    Трябва да си изберете от класа около 10-15 души или 20 души, които всякога да изваждат едно резюме от общата работа, основното, та да се чете изводът на всичко, каквото е казано. Та ще се разпредели материалът помежду им. Ще изваждате само основните черти, тъй щото от всяка тема да имаме резюмето. 
    V. Примерни теми, развити от Учителя.
    1. Защо е дошъл човек на земята.
    Темите трябва да се развиват по един естествен начин. За пример въпросът: „Защо е дошъл човек на земята“, се разглежда много повърхностно. Когато човек отива на лозе, защо отива: или да копае, или да яде грозде. Ако отива напролет, отива да копае. Ако отива наесен, отива, за да яде грозде. Защо дошъл човек на земята? Дошъл е да копае, да работи. Дошъл е и да яде грозде. 
    Когато се разисква един въпрос, трябва да се свързвате с предмета, който разглеждате. За пример, човек не може да разбере Слънцето, докато не го види. Човек не може да разбере въздуха, докато не го е приел. Същото е и за храната. Като я опитва, той може да има една представа за нея. Човек е дошъл на земята, каквото посади да израстне, да използва условията, никога да не се потрива; не само да се лъже, че работите му ще се оправят и ако не работи или ако не мисли. Или да вярва, че от баща му все ще му се падне нещо.
    2. Качества на добрия ум.
    Каквито са качествата на добрия герой, такива са качествата на добрия ум. Няма да пишете големи реферати в десетина реда ще развиете мисълта си. После ще прочетем няколко от темите, да видим, какво мислите за добрия ум. Така ще имаме едно заключение за качествата на добрия ум.
    3. Темата за кармата.
    Когато развивате темата за кармата, спрете се върху следните мисли: ако си отпред, движи се с голяма бързина; ако си отзад, движи се с малка бързина! Тази тема представя отговор на някои мисли от новата философия. Обаче тези мисли отчасти само разрешават въпросите. Защо? Защото ако след теб се движи втори, трети трен, положението вече е друго. В този случай ще имате предвид следните правила: ако някой се движи пред теб, дай му път, място, да върви с каквато скорост иска! Ако ти си отзад, върви с малка бързина! Това са четири важни положения в Живота, които всякога трябва да имате предвид.
    4. Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек.
    Сега ще ви дам една тема за характерните черти и разлика между добрия и лошия човек – „Разлика между характерните черти на добрия и лошия човек.“ Ще опишете най-характерните черти, които изпъкват. За пример, по какво се отличава един добър човек? Първото качество е, че добрият човек ще те нахрани, като отидеш в дома му, а лошият ще те набие, той ще ти покаже веднага пътя.
    [Обаждат се: Отличителната черта на добрия човек е, че той е филантроп.]
    Това са отвлечени качества. Добротата е сила, тя се проявява в разни качества. Така ще се научите да мислите правилно. По този начин вие ще въздействате на вашия ум. Можеш ли да опишеш един вълк, че той е благороден? Можеш ли да опишеш една овца, че тя е свирепа?
    5. Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството.
    Ще ви дам следната тема за размишление през годината: „Метод за самовъзпитание на индивида, метод за възпитание на обществото и метод за възпитание на човечеството“. Аз желая идния събор всички да донесете тази тема развита и разработена. Всеки сам ще разработи темата, без да копира чужди работи. Ще разглеждате всеки въпрос от гледището на четирите вида живот. Например, ще разгледате най-напред самовъзпитанието на индивида от гледището на старозаветния живот, после от гледището на новозаветния живот, след това от гледището на живота на праведния и най-после от гледището на живота на ученика. По същия начин, от гледището на тия четири вида живот, ще разгледате методите за възпитанието на обществото и на човечеството. Тъй щото, ще развиете темата по 12 начина, които представляват 12 астрологически зодии. Значи индивидът в пътя на своето самовъзпитание трябва да направи един кръг, да премине през 12 свята. Какво нещо е индивидът? – Той представлява отношение на частта към цялото, т.е. отношение на човека към Бога. Частта трябва да знае какво е отношението ѝ спрямо цялото, а после какво е отношението ѝ към другите части. Значи частта има отношение към половината, към четвъртината и към всички по-малки части на цялото. Това е един вътрешен закон, който обуславя нашите разбирания.
    6. Предназначението на ръцете.
    В развиването на темите имайте предвид едно нещо: всяка една тема се дава човек да мисли върху нея, да го ползва. Туй, от което човек не се ползва, той не го разбира. За пример даде ви се тема „Предназначението на ръцете“, предназначението на човешките ръце. Най-първо, като мислите върху ръцете, може да наблюдавате хората: кой как държи ръцете си, в какво изправно положение ги държи. Онзи, който свири с ръцете си, онзи, който пише, който е скулптор или астроном, който наблюдава с някоя тръба, употребява ръцете си, служат му. 
    Казвам, често човек, като има ръце, не ги оценява. Той не знае как се е създала човешката ръка. То е един период от милиони години, в които природата е правила опити, правила, докато достигнала до човешките ръце.
    7. Характерните черти на вятъра.
    Сега, кои са характерните черти на вятъра? Най-важните черти? – Движение. Второ, какво той извършва, туй, което всички забелязват? – Прохлада. Трето? – Разнася семената, улеснява дишането на растенията. После вятърът улеснява пречистването на атмосферата, образува дъждовете, пренася влагата, след това руши скалите, почвата.
    [Обаждат се от много страни: Изменя лицето на Земята.]
    Това не е съществено, това изисква дълъг период от време, за да се докаже.  Вятърът за какво служи? След като направите темата, искам всеки от вас да вземе обезателно едно тефтерче. Ще отбелязвате в туй тефтерче какво прави вятърът, какви добродетели има. Неговите добродетели вие имате ли ги? После – какво прави изворът, съответно на него правите ли вие тези добри работи? А като почнете тъй да мислите и да си задавате тези въпроси, ще се възпитавате. Ще се попитате: „Разхладявам ли аз като извора цветята, духам ли аз като вятъра, нося ли дъжд за растенията, подобрявам ли кръвообращението?“ Така ще извадите по 3-4 поуки от всяка тема за себе си – вие какво трябва да направите. За да стане извор, трябва вода. Изваждайте за себе си поука от темите...
    8. Ценности на природата.
    Ако ви зададат една тема: „Ценности на природата” какво бихте писали? Ако ви се даде да развиете темата: „Ценности. Развиването на ценността”, какво ще пишете? 
    Първата ценност в природата, това е животът. Ако човек знае да оценява живота, той вече има права мисъл. Противоречията произтичат от това, че ние не ценим живота. Онова, което ни е дадено, не го ценим.
    9. Да обичаш червеите.
    Тук много знаеш, четеш, а пък там без четене една реч ще държиш. Най-първо ще ти дадат една тема: „Какво ви застави да искате да дойдете на небето?“ Как ще развиете темата? Трудна тема е тя. Или ще ви дадат тема Как ще развиеш темата, когато никога не си ги обичал? Не да обичаш хората, но да обичаш червеите. Как ще развиете тази тема? Вие гледате един червей в неговата форма и се отвращавате. Но в този червей седи една бъдеща възможност, която Бог е скрил. Често вие се лъжете. Аз да ви кажа: Често вашето бъдеще зависи някой път от някоя гъсеница. Щастието ви или нещастието ви зависи от някоя гъсеница. Тази гъсеница я хванал някой паяк и ти я съжалиш, и я освободиш. И оттам насетне ти тръгне всичко напред. Тая гъсеница се е помолила на Бога за тебе. Тя е казала на Бога: Господи, понеже той ме избави от едно голямо нещастие, отплати му се. – А пък ти някой път се захващаш и стъпиш на гъсеницата, и я смачкаш. И от този ден ти тръгне назад.
    10. Обходата.
    Сега ще ви дам една задача – да мислите върху думата „обхода“. Какво разбирате под думата „обхода“? Развийте даже тази тема. Пишете върху обходата, каквото вие разбирате, но всички развийте тази тема. Аз забелязвам, че вие не развивате темите си. Можете да кажете, че за да се обхождаме правилно, трябва да имаме любов, мъдрост и истина. И с това изчерпвате въпроса. За да имаш хубава обхода към който и да е предмет в природата, непременно трябва да имаш едно отлично отношение към предмета. Или много хубаво отношение трябва да имаш изобщо.  
  6. Hristo Vatev
    "Та, по някой път вие трябва да направите една маневра, да видите колко сте честни. Намерите някой голям скъпоценен камък, но имате голяма нужда – ще го върнете ли? Какво ще направите? Какво мисли човек, това става с него. Туй, което човек постоянно мисли, то става. Затуй трябва да се даде добра насока. Трябва да дадем добра насока на мислите. Ние сами не знаем как да се самовъзпитаваме. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на тялото си. Като станеш, не знаеш какво да кажеш на сърцето си. Като станеш сутрин, не знаеш какво да кажеш на ума си. На тялото казваш: „Туй хилаво тяло, защо ли ми го дадоха?“ Значи нищо не струва. „Пък туй хилавото сърце, пък този неспособният ум.“ С туй внушение тялото нищо не струва, сърцето нищо не струва и умът нищо не струва. Искаш да придобиеш нещо в света! То е една крива философия. То е безбожие. Като станеш, първото нещо: ще благодариш за тялото, което ти е дал.

    http://petardanov.com/index.php/topic/4092-1940-03-24-връзвайте-и-развързвайте/
  7. Hristo Vatev
    “Здравей, Христо. Изпращам ти снимка на един документ, останал от моя прадядо Станчо от Стара Загора. В него на пишеща машина е напечатана молитва на ученика със 7 неща, за които са се молили последователите на Учителя. Нямам информация от коя година точно е документът. Дядо Станчо е починал на 17.10.1976. Имал ясновидски способности и е бил предан на нашия Учител.
    Дядо Станчо Динев Станчев е най-горе в средата На снимката е със семейството си“ от Стела Алекс
    Нека всички да искаме да станат следните неща
    1. Да се въдвори царството Божие на земята
    2. Всички народи да се обединят в един народ - Божий народ.
    3. Всички народи да говорят само един език - езика на Божията Любов.
    4. Всички религии да се обединят в една религия - на Истината.
    5. България да стане разсадник на Новите идеи, които Учителят даде и всички народи да дойдат да се учат от това учение на Любовта.
    6. Българските управници да дадат пълна свобода на учениците на Учителя, свободно да разнасят неговото учение на целия български народ и целия свят.
    7. Всички братя и сестри, които обичат Учителя и спазват неговите заповеди, да се подобри тяхното духовно и материално положение. Да прославят Бога и Бог да се прослави в тях.
    Ето това искаме ние и за това се молим и то ще стане. Силна е молитвата на ученика. Каквото кажем и искаме ще стане.
    Искайте и вие това.
    Така да бъде!
    Амин


  8. Hristo Vatev
    16.02.2019г. пуснахме нова ъпдейтвана версия на основния сайт https://petardanov.com/. 73 томчета с беседи в ePub формат. Слово - Петър Дънов - ePub - Mobi – Pdf Огледалното копие на сайта http://petardanov.com/ - направено на 16.03.2019. С радост пускам последите обновени пакети с файлове на беседи, както и други. Зад всеки пакет е написан размерът на архивирания файл. С радост искам да ви покажа новите функции в сайта https://petardanov.com/ Представям ви официалния сайт на Лили Димкова. http://lilidimkova.com/ С радост искам да ви покажа аудио беседите, качени в сайта Архив.орг, откъдето могат да се слушат. С радост отново споделям един голям албум с много снимки на Учителя и братския тивот. На днешния ден, 11.05.2019г. с голяма радост искам да ви покажа новия сайт, който направихме. В сайта има 130 книги на Рудолф Щайнер. Сайтът е предназначен и за търсене във всичките текстове по ключови думи. Можете да го видите на следния домейн – Здравейте, приятели. Днес, 11.05.2019г. се навършват 2 години от пускането на сайта https://beinsa.bg/ Седем разговора с Духа Господен Здравейте, мили приятели. На днешния светъл празник, 12.07.2019г. сме подготвили специална изненада и подарък за вас. Пускаме специален сайт за работа със Завета на цветните лъчи на светлината. Здравейте приятели.В сайта https://zaveta.info добавихме следната опция. Да подчертава във фототипните страници от библията точното място, откъдето е взето изречението. Музика
    Пускам един запис на паневритмията, но не ми е известно кой го е правил. МУЗИКА ЗА ВЪТРЕШНО СЪБУЖДАНЕ - РЕЙКИ-МУЗИКА Music from Beinsa Douno Един диск на Огнян Николов - OGHNYAN NICOLOV "Уча се да пея." - От Симеон Симеонов Beinsa Duno - Concert the new music Аранжимент - Петър Ганев. Песни от Учителя - Диск 1 Молитва за България. Беинса Дуно     Сканирани книги   Библията на Учителя 1885г. - Цариградската Библия Тефтерчето на Елена Андреева книга на есперанто издадена 1933г. още една книжка преведена на Есперанто и издадена 1933г. Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд - 1952г. Това е превод на книгата "Учителя говори" на Полски. Учителя говори - на английски език, издадена 1970 г. Сканирах още две книги на Есперанто и издадени по времето на Учителя. Светът на Великите души 1933г. Днес сканирах една книга от 1830 година. Мисля, че трудно се разчита, но все пак така запазваме българската история. Сега сканирах наново книгата “Силите в живата природа“ издадена през 1924г. Сега сканирах една книжка с една беседа която до сега я нямаше сканирана. Извънредна беседа - Чист и светъл! - 05.04.1926г. Приятели, сега сканирах една интересна книга издадена 1928 г. с заглавие “Народни мъдрости“ В нея има събрани хубави народни мъдрости и поговорки. Сега сканирах книгата Окултен съновник издадена 1910г. Каталог “Добро четиво“ София 1931г. В тази книга се показва как народа лекува с билки (треви) 185 вида билки. Приятели сега сканирах една интересна книга , свързана с Миркович, Учителя и Пеню Киров. Казва се “Вечните истини от духа на виктор Хюго Диктувани и приети буквално от Казмир Моте“ - 1899г. Попаднах на едни напечатани страници относно 100 годишнината на първия ученик на Учителя - Пеню Киров Списание Здравословие 1896 г. Година 3 “История на Бялото Братство“ от Николай Дойнов Сега сканирах една беседа издадена 1939г. “Абсолютната чrстота“ 21.08.1929 – Рилска Великия закон - Неделна беседа- 11.10.1925г. Сега сканирах беседата - Миротворци - неделна беседа - 21.12.1924г. "Божественото учение или философия на живото на Учителя Петър Дънов" - съставител Илиян СтратевКнигата е издадена 1998г. Приятели, пускам за теглене оригиналния ръкопис на портокола от годишната среща на веригата от 1915г. – Търново Практически съвети за правилно лекуване по метода на Луи Куне - Петър Димков - 1931г. 1913г- Прераждането една велика отдавна забравена истина Вечният завет на Духа - послание към учениците Чакри, Кундалини и Прана - Ледбитър - 1913г. 1919г- Свръхчеловеците - Анни Безант Перу преди 14000 години- Ледбитер - 1919г. Сега сканирах една доста интересна книга. Тя е напечатана по случай 20 годишнината от заминаването на Учителя. 1964г. Здравейте, мили приятели. Както знаете публикувахме Библията от 1914г. Именно с тази Библия е работил Учителя след 1914г.   С радост искам да ви покажа новите картички, които отпечатахме за подаряване на Рила тази година. Двете са в тираж по 5000 бр.   Здравейте, мили приятели. С голяма радост ви съобщавам, че завършихме проекта „Записване на Словото на Учителя в аудио вариант“. Всички аудио записи на беседите са 3950 и можете да ги изтеглите от следния линк: http://www.audiobesedi.com https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220378092827131&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте приятели. С радост искам да ви покажа и третата картичка която отпечатахме. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220379920792829&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Паневритмия 19.08.2019г. Рила https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220491776189144&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, мили приятели.
    Направихме анализ на най-често използваните думи в заглавията на беседите и лекциите на Учителя. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220497749618476&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Както знаете Учителя е давал много домашни (теми) за писане в Общия и Младежкия клас. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220497879781730&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1939г. Княз и чума - Николай Райнов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220524882736787&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1929 Великият цар - Симеон Велики и неговото дело. Николай Райнов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220524914257575&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Симеон Симеонов - Петър Дънов- Музика за трансформиране на енергиите и всестранно тониране на Човека https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220529302127269&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Приятели сега сканирах една стара книжка. Христос нашият спасител - Е.Г Вайт https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220544279101684&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една брошурка, която отдавна търсех. Казва се “Не съдете“ издадена 1917г. от Иван Радославов. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220544890156960&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една малка книжка на която липсва корицата. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220545367168885&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах един интересен документ подписан от П. Епитропов и Б. Боев) https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220546148028406&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, мили приятели. С радост искам да ви покажа новия линк, откъдето можете да слушате онлайн радиото с аудио беседи на Учителя. https://radiobeinsa.com/ Сканирах една рядка книга на Михаил Стоицев. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220632972038952&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една от книгите на Николай Райнов издадена 1939г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220634112067452&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах още три книги с приказки от Николай Райнов. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220648471466428&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Групата вече е 35,000 участника. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220689221325149&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Молитви и песни на Бялото Братство - Светлозар Няголов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220712484066703&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Учителят Петър Дънов за самоубийството https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220712549868348&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 История, значение и сила на Цариградската Библия от 1871г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220712710232357&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С радост ви показвам сканираното издание на една от първите издадени книги на Учителя - издадена 1912г. в Стара Загора https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220737575973985&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1924 Душа и Тяло - А. Шевич. Превод от В. Правдолюбов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742209249814&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Богомили история и учение - Христо Досев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742275891480&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1942 - Гитанджали - Рабиндранат Тагор https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742342613148&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1926г. - Поеми на Кабир - Рабиндранат Тагор https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742399774577&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1935г. Ли - поема за доброто и злото - К. Габаров https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742501697125&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1959 - Потъналият материк Атлантида - Кирил Кръстев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742544178187&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Днес сканирах една книга на Георги Томалевски, която отдавна търсих. Издадена е 1947г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742644700700&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Съзвездия - Георги Томалевски. Есета върху мисли изказани от Учителя Беинса Дуно https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742686781752&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Защо вярвам в безсмъртието на човека - Сър Оливър Лодж https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742729182812&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Утрото на едно пробуждане - Добрин Будинов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220742773223913&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Богомилското учение - Антон Глогов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220747119812575&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1929 - Саду Сундар Синг https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220747937713022&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1961г. Гора - роман - Рабиндранат Тагор https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220749648435789&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Как бихме могли да бъдем щастливи- Георги Райков https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220767806889739&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Запис от Паневритмията от 18.08.2019г Рила https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220782551378342&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах няколко от любимите ми книги на Джон Бънян . Едната книга е била в библиотеката на Учителя. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220804104317152&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една от любимите ми книги. Панчататра https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220821213664875&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1987г. - Начална школа за пиано https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220839101552061&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Юнак над юнаците - Николай Райнов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220868141318037&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Оригинални текстове на розенкройцерите https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220905944743099&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Панайот Хитов - Как станах хайдутин 1982г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220981307387118&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Каталог на Българските печатни книги. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220983004349541&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Рудолф Щайнер и Крайъгълните мистерии на нашето време. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10220993985144054&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост ви показвам последните книги от Николай Райнов които сканирах. Това са 12 тома от поредицата “История на изкуството“. Издадени 1931 - 1939г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221019195334293&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Хим на Аполон делфииски - Андрей Андреев - 1942г https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221021891721701&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Душеспасителни размишления за възкресението на господа нашего Исуса Христа – 1903 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221027809149633&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 ДО-ИН https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221038815944796&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С тази форма може да се абонирате да получавате ежедневно кои са изнасяните беседи от Учителя за съответния ден, както и за различни събития, свързани с живота на Бялото братство. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221086078606333&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Философия на здравето - По Учителя - съставител Илиян Стратев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221094084806483&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост ви показвам последните книги от Николай Райнов които сканирах. Това са 12 тома от поредицата “История на изкуството“. Издадени 1931 - 1939г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221098116307268&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една поредица написана от Крум Крумов и отпечатана 1998г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221117366908521&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Една книга която е била в библиотеката на Учителя. Книгата е на руски. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221117918082300&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С голяма радост искам да ви съобщя, че пускаме нова функция за търсене в сайта www.beinsa.bg https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221172567168493&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах втората поредица от три тома на Крум Крумов. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221186496036706&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Качвам аудио записа на Паневритмията която ми прати Антоанета Янкова. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221199290996572&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост качвам още една по голяма поредица която сканипах от Николай Райнов. Казва се "Вечното в нашето изкуство" и се състои и 9 книги издадени в периода 1940г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221225772018581&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Живота на пчелите - Морис Метерлинк https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221441181603686&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах още една книга на Морис Метерлинк. Животът на термитите https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221453493391473&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах четвърта книга от Морис Метерлинк издадена - 1926г. Мъдрост и съдба https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221459283576224&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Още една книга сканирах на - Морис Метерлинк Аглавена и Селизета - Драма https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221515472220905&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах още една книга на Морис Метерлинк- Мария Магдалена - Пиеса в три действия. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221515713626940&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една книга на Анни Безант. Родословието на човека - 1920 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221519248955321&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах следната книга. История на живописта - Рихард Мутер - 1906 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221524807694286&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Д.И. Писарев - живота и литературната му деятелност. 1898г https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221525656355502&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах една стара книга с преснимани машинописни страници на които са напечатани протоколите от годишните срещи на веригата. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221527026709760&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1930г. Религиозно философския мироглед на Петър Дънов - Ангел Томов https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221530357273022&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах още една книга на -Анни Безант. Бхагавад гита или господнята песен - 1918 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221531052250396&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Българските революционери - Раковски, Каравелов, Левски, Ботев - за балканска федерация. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221534183448674&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1898г. - Защо се хората упояват и Праздникът на просвещението в Русия.- Толстой. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221534445375222&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 1947 - Песни на труда и красотата- Димитрина Антонова https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221534970188342&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Здравейте, приятели. С радост искам да ви покажа статистиката на посещения на основния сайт www.petardanov.com https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221536411024362&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сканирах поредната книга на Морис Метерлинк. Монна Ванна https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221537973463422&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Продължавам сканирането на книги от Морис Метерлинк. Пелеас и Мелизанда -1909г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221547140612595&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Плодовете като храна 1925г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221547521782124&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 С радост споделям тази книга която сега сканирах. Подражание на Христа издадена 1930г. Автор е Томас Хемеркен (1380–1471) https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221571830909837&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Смърта на Тентажиля - Морис Метерлинк. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221572147037740&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Сега сканирах една интересна книга. Астрономия за дами - Камил Фламарион – 1904 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221574004764182&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Приятели качвам една ценна книга издадена 1869г.- Поп Богомил от Найден Геров https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221574601539101&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Синята птица - Морис Метерлинк https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221580519007034&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Автобиография на Ганди- Превод от френски - Георги Радев https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221581006539222&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Каталог нови мисли - 1929г. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221581239105036&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Смъртта на Иван Илич 1898г. – Толстой https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221589909761797&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Мъдроста на Рабиндранат Тагор – 1926 https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221590168568267&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Душата съществува - 1926г. - Анри Пюли https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221593321727094&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1 Пускаме аудио запис на първата книга от Учителя - Науката и възпитанието. https://www.facebook.com/photo.php?fbid=10221622194568897&set=g.287638551303704&type=1&theater&ifg=1   Видео Записи
    Събор във Варна 6 -9.2019 https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUEzehBbjKDTII-Um_ZYUtJ9 Пета национална научна конференция Петър Дънов, Учителя, в културното пространство на България - 2019 - Варна https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUH76bvzDX6WO0uV5twqNLMc Събор Арбанаси 22.09.2019г. https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUFSc6KhvzUwnz2zybDQ-Uyu ОТКЪДЕ ИДВАМЕ? ЗАЩО СМЕ НА ТОЗИ СВЯТ? НАКЪДЕ ОТИВАМЕ? - Добрич https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUHmiGpUItecU9XsD3Nr9hYH Фестивалът - Здравей Здраве - Варна - 29.09.2019г. https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUFQLsmbUDG0KNN1Qg9rVAHE Сродните души - 3.11.2019 – Варна https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUGlwUxxSbZX4md5WpHPLRiD Фестивал "Здравей, Здраве" Стара Загора 2019г. https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUEIj1tojJHDYGacMjxZ7j9Y Рила 2019 https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUHm1r8HYOGx0ixuIlyPkjLd Кабала с Христо и Галя Маджарови – Варна https://www.youtube.com/playlist?list=PLrVaS03qvYUHVqh-07LKUQFNHlf7yrdYk
  9. Hristo Vatev
    Коментар на Georgi Hristov
    "Ето един екстракт от словото на Учителя за Шлятер. Тук са обработени няколко беседи, но инфото е коректно. Тази информация и още други интересни факти от биографията на Учителя ще излязат скоро. "През 1895 година в Америка се явил един виден човек от немски произход на име Шлятер. Обхванат от Божествен дух, той тайно минавал за пратеник Христов и успешно лекувал много хора. Той е признат за лечител, за пророк в Америка. Шлятер бил обущар, човек тих и спокоен. Тръгва за Западна Америка и там се прочува като лекар на разни болести. При него се стичат около 50–60 хиляди американци от цяла Америка да ги лекува. Всеки ден той стоял на вратата си и по 15 000 души минавали през ръцете му. Той само ги хващал и пускал и така ги лекувал. Започвал работата си сутрин от 4 часа. След като седял така няколко месеца, Шлятер пише в своя дневник: „Понеже мисията ми се свърши, аз се връщам при Отца си”. И досега не знаят къде е изчезнал Шлятер.
    Питам: защо Шлятер се яви и защо изчезна? Какво придоби той с лекуването на тия американци? Никаква религия, никакво учение не остави – през цялото време той е мълчал. Той казвал: „Втори път като дойда, ще говоря – сега съм пратен само да лекувам. Нищо повече!”. Шлятер е разбирал своето предназначение. Казва му се: „Ще лекуваш” – хваща болните за ръцете и ги излекува. Той не е бил учен човек, не е свършил три факултета, прост обущар бил, но дава един отличен пример за послушание.
    Един ден Шлятер тръгва към западната част на Америка, нататък, към Сан Франциско, и по пътя намира един работник, който боледува. Преминали заедно през една река и отседнали в хотела на един град. Шлятер излекувал работника и го приютил да спи при себе си, докато си намери работа, тъй като последният нямал никакви пари. Този работник, след като бил излекуван, вечерта взема всичките десет долара, които Шлятер имал в джоба си, задига му панталоните и жилетката и го оставя по долни дрехи. Събужда се Шлятер и вижда, че дрехите му ги няма. Тогава трябвало цял месец да работи, да изкара пари, за да си купи нови панталони. Като отива в Сан Франциско, намира същия този работник. Той пак бил болен и пак без пари. И Шлятер го излекувал наново. Случват се такива работи. Такъв е Законът – Любовта на всичко вярва [І Кор., 13].""
  10. Hristo Vatev

    https://stariknigi.bg/

    От Hristo Vatev,

    Здравейте, мили приятели. На този първи ден от годината 1.01.2020г. сме ви приготвили голям подарък и изненада. Пускаме нов сайт, който е с около 3000 сканирани стари книги на български. Книгите започват от 1490 година. Сайтът е много важен за историята и културното наследство на България. Той може да се види на следния линк - https://stariknigi.bg/
    Сайтът е с уникална функция, благодарение на която книгите могат лесно да се зареждат и четат от всички телефони чрез бутончето, което се намира в книгите: “Чети онлайн.” Работихме много, за да стане възможно това. По принцип, за да чете е нужно да се зареди целият пдф-файл, което изразходва интернет, място в телефона и време. А сега книгите могат да се разглеждат без да се теглят файловете, благодарение на специална функция. Всички книги могат да се отварят и в ПДФ-формат и могат да бъдат свалени. Книгите са подредени хронологично по години, като започват от най-старите. За сега всички книги се зареждат на една страница, но ще ги разделим и на категории. Също има и информация колко страници са книгите. В сайта има 503 971 сканирани страници с обем 525 гигабайта сканирани книги. Има още да се въвеждат по книгите заглавия, автори и други. Който иска да помогне за вкарването на информация за книгите, ще се радвам да ми пише. Сайта постоянно ще го развиваме и допълваме. Ще сложим и търсачка, която ще търси в заглавията, авторите и описанията. Ще се радваме и на съдействие от хора, които искат да се включат и със сканиране на други книги, които ги нямаме в сайта. Много се радвам и се вълнувам за пускането на такъв сайт.
  11. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели.
    С радост ви изпращам аудио записите на 1 до 8 том на поредицата от Влад Пашов - Историческият път на бялото братство през вековете.
    Можете да изтеглите или да слушате от линковете по-долу. 
     
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 1
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 2
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 3
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 4
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 5
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 6
    Слушане
    Сваляне
     
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 7
    Слушане
    Сваляне
    Историческият път на Бялото Братство през вековете - том 8
    Слушане
    Сваляне
     

  12. Hristo Vatev
    КЪЩАТА НА ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА, БРАТСКИЯ ЖИВОТ И ДЕЙНОСТТА НА УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ В АРБАНАСИ
    1. АРБАНАСИ - ЛЕГЕНДИ, ЦАРЕ И ДОКУМЕНТИ
    1.1. Духовни предшественици.
    1.2. Второ българско царство.
    1.3. Османски период.
    1.4. Кърджалийски нападения.
    1.5. Царете на 20 век.
    1.6. Къщата на Завета - предистория и стопанисване.
    2. АРБАНАСИ Е МЯСТО С НЕОБИКНОВЕН СТАТУТ
    2.1. Архитектурно-музеен резерват.
    2.2. Сред 100-те национални туристически обекта.
    2.3. Вакъф и дервентджийско село.
    2.4. Църковен археологически музей.
    2.5. Кандидат за културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.
    2.6. Къщата на Завета - паметник на културата.
    3. АРБАНАСИ Е СЕЛИЩЕ С НЕОБИЧАЙНО ДУХОВНО ПРИСЪСТВИЕ
    3.1. Два манастира и пет църкви.
    3.2. Историческите храмове.
    3.3. Бяло и черно духовенство - монаси и свещеници.
    3.4. Чудотворната икона "Света Богородица Троеручица" \
    3.5. Свети Софроний Врачански.
    3.6. Къщата на Завета - духовно присъствие.
    4. АРБАНАСИ ИМА ЛЕЧЕБНА СИЛА
    4.1. Енергиен център Търново.
    4.2. Камъните през септември.
    4.3. Беломорско въздушно течение.
    4.4. Изворни води.
    4.5. Курортно селище.
    4.6. Къщата на Завета - лечебница.
    5. АРБАНАСИ - НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР
    5.1. Международна търговия.
    5.2. Смесено население.
    5.3. Езици.
    5.4. Гръцко училище.
    5.5. Международни посетители и гости от цяла България.
    5.6. Къщата на Завета - гости и посетители.
    6. УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ В АРБАНАСИ
    6.1. Работа върху Завета на цветните лъчи на светлината.
    6.2. Среща с Христос.
    6.3. Братски посещения.
    6.4. Първоначален план за къщата на Завета.
    6.5. Учителя и Арбанашката комуна.
    6.6. Братски имоти в Арбанаси.
    1.АРБАНАСИ - ЛЕГЕНДИ, ЦАРЕ И ДОКУМЕНТИ
    1.1. Духовни предшественици.
    Първи обитатели на района са траките, видно от разкопките на Царевец и Трапезица, тракийското светилище в църквата „Св. Димитър" в Търново, и тракийските некрополи в Лясковец и във Френкхисар под Царевец.
    По стъпките на богомилите върви Пеню Киров, човек с духовни опитности и прозрения и първи ученик на Учителя Петър Дънов. Той посещава Търново, Арбанаси и други места, за които има знанието, че са били богомилски центрове.1 За богомилите в Търново говори Учителя Петър Дънов: „Колибата в Търново и нивите около нея са били станция на Богомилите."2; и Боян Боев: „Преди 1000 години Търново е бил важен богомилски център. И даже се знае, че около вилите е имало богомилско селище."3
    1.2.В торо българско царство.
    Според легендите Арбанаси е прохладна лятна резиденция на търновските боляри. То е в близост, на около 1,5 - 2 км. от Царевец, но на по-голяма надморска височина, от другата страна на долината на р. Янтра. Предполага се, че къщите, изградени изцяло от камък и с талпена конструкция, сглобена „на венец", са средновековното им наследство.
    Според предание, записано през 1903 г. от стар жител на селото, над манастира „Св. Никола" е имало 40-вратна сграда, в която българските царе са секли монетите си.4 Някои изследователи датират манастирите към този период - разрушени и строени отново след Османското нашествие. За съжаление иманярството в района е разпространено и унищожава артефакти.
    1.3.О смански период.
    Първите документи за Арбанаси датират придобиването му от Рюстем паша от предишните му собственици в средата на 16 век. Предполага се, че Султан Сюлейман I Великолепни, дарява селището на Рюстем паша, негов зет и велик везир, и на дъщеря си Михримах, и му дава статут на вакъф и дервентджийско село.
    Главата на българската църква в Османския период избира за своя резиденция Арбанаси - в съществувал манастирски комплекс към църквата „Рождество Христово".
    1.4.К ърджалийски нападения.
    През 1798 г. Арбанаси е нападнато, разграбено и частично опожарено от кърджалиите. Това е причина за разорението и преселението на по-заможната част от населението му. В житието си Софроний Врачански описва събитието така: „Хюсеин паша на път за Видин изгори Габрово и Арбанаси кърджалиите, които бяха с него, разграбиха. И в нашия дом всичко разграбиха и не остана ни лъжица, ни паница. И моите дрехи и книжа, що имах, всичко взеха и всичкия дом разораха. И децата побягнаха към Котел."5
    Според Христо Константинов селото е нападано от кърджалиите неколкократно, последно през 1810 г.6 Според Георги Кърджиев обезлюдените къщи се продават от турската власт по 60-80 гроша на преселници1, най-вече от Еленския и Тревненския Балкан.
    1.5.Царете на 20 век.
    В Арбанаси пребивават цар Фердинанд и цар Борис III в Хаджиилиевата къща, поради което тя е известна още като „царската". Те отсядат и в манастира „Св. Никола", където стаите им са запазени като музей. С царски указ дават на Арбанаси статут на курортно селище.
    При управлението на Тодор Живков се изграждат 21 правителствени резиденции, включително в Арбанаси през 1975 г. - сега х-л „Арбанаси Палас".2 3 В този период селото 9 става музеен резерват.
    1.6.Къщата на Завета - предистория и стопанисване.
    В Османския период предполагаме, че къщата на Завета на цветните лъчи на светлината е изградена или преизградена върху каменни основи след 1798 г. Основание за това дава състоянието на пода на горния етаж, разгледан от мазата. Наблюдаваме разнороден дървен материал - талпи и греди. Някои от тях имат зарязвания, показващи, че са били част от друга конструкция. Някои имат видими нагорели части като изгарянията са преди поставянето им - използвани са от старата или от друга конструкция поради липса на средства за нов дървен материал. Нападението през 1798 г. е преживяно както описва Софроний, който е от същата махала на Арбанаси.
    През пролетта на 1922 г. Колю Каишев (сам или с помощници) построява щерната и обновява стъпалата на южния вход на къщата на Завета с циментови тухли. Учителя Петър Дънов пише до Константин Иларионов4 на 9.10.1921 г.: „Градежът на щерната в Арбанаси да остане за напролет. Сега може да се компрометира градежът, понеже не остава достатъчно време за съхнене. От Н. Каишев имате ли отговор за тухлите? Пишете ми." Колю Каишев е пребивавал с Петър Камбуров във вилата на съборите в Търново от есента на 1921 г.5 и по спомени на Марин Камбуров е планирал и ръководил построяването на щерната на вилата на съборите в Търново6. Кольо Каишев живее в къщата на Завета или съседната с леля си Мария Каишева. Двамата са от спомагателните членове на комуната в Арбанаси.
    Според проучвания на Павлина Даскалова от 1926 г., а според дъщеря на обитателите от 1928 г., в къщата на Завета се настаняват външни за Братството хора -съпрузите Параскева Николова Иванова, родена в Арбанаси и Пею Пенчев Иванов от Жълтеш, Габровско, предполагаемо за да се грижат за имота. В архивните данни за къщата като паметник на културата е указано, че Пею Иванов я е купил през 1932 г., но няма нотариален акт. На семейство Иванови се раждат в къщата пет дъщери като едната почива рано. Според една от дъщерите родителите им се нанасят да живеят в къщата през 1928 г. Параскева помни и пее братски песни, които е научила в братската комуна в Арбанаси, до последните години на живота си. След смъртта й нейните четири дъщери обявяват къщата за продан. Къщата е закупена от Общество Бяло Братство заедно с 985 кв. м. дворно място през 2004 г. за 60 000 лева. Според Павлина Даскалова през 1911 г. дворното място е било значително по-голямо, но за това няма документи.
    След повторното закупуването на къщата през 2004 г. са изградени северния дувар и голямата порта към пътя, западния дувар и салона-трапезария в двора, септична яма, тоалетни и бани на двора, открит навес, зид и дървена ограда от южната страна. Дуварът към изток е изграден от съседите, след като са закупили част от парцела на къщата на Завета от предишните й собственици.
    2 .АРБАНАСИ Е МЯСТО С НЕОБИКНОВЕН СТАТУТ
    2.1. Архитектурно-музеен резерват.
    В България има 55 природни резервата, 32 археологически резервата, 6 селища архитектурно-исторически резервати и само едно - архитектурно-музеен резерват -Арбанаси. Селото става „музеен резерват" с Постановление на Министерски Съвет № 506/27.12.1955 г. Селото е определено като „историческо селище Арбанаси" -„недвижима културна ценност" от „национално значение" от Националния съвет за опазване на паметниците на културата с Протокол № 4/08.05.2000 г., одобрен от Министерството на културата съгласно Закона за културното наследство. Пак там то е определено като недвижима културна ценност със статут „на урбанизма и културния пейзаж", която е „групова" според пространствената си структура и териториалния си обхват.
    В Арбанаси има 143 отделни недвижими паметника на културата с национално и местно значение. Най-старите са определени като „народна старина" в Държавен вестник бр. 69 от 1927г. Недвижимите паметници на културата с национално значение имат архитектурно строителен, художествен или исторически статут. Арбанашките къщи-паметници имат приземен етаж от камък и три типа градеж на горния етаж -1. закрит от камък, 2. закрит от дърво и 3. от дърво с открито пространство чардак. Къщите се строят като крепости, оградени с големи каменни дувари с големи порти. Външните врати на къщата са обковани с метални гвоздеи за усилване на якостта, прозорците са с метални решетки. Дървените конструкции са с плътно прилепнали големи дъбови талпи. Покривът е с дълга стряха с подкоси. Обичайно имат по две стълбища към горния етаж, вградени скривалища, вътрешни бани, камини и джамали, които отопляват по две стаи.
    2.2. Сред 100-те национални туристически обекта.
    Арбанаси дели 11-то място в 100-те национални туристически обекта: 11.1. Архитектурно-исторически резерват „Царевец"; 11.2. Регионален исторически музей -Велико Търново; 11.3. Архитектурно-музеен резерват Арбанаси.7 Печатът за Арбанаси се намира в църквата „Рождество Христово".
    Област Велико Търново има само още един обект сред 100-те: Къща-музей „Алеко Константинов" в Свищов.
    2.3. Вакъф и дервентджийско село.
    Тези два статута на Арбанаси са дарени от султана в средата на 16 век. Те освобождават населението от данъци и същевременно гарантират живота и имуществото му, което прави селото привлекателно за обитаване, особено от богати търговци.
    Като дервентджийско село Арбанаси варди проход (дервент) към Стара планината, който минава до Трапезица. Дервентджиите са били като пътни полицаи, а обитаващите вакъф са благотворителите. Вакъфа Арбанаси дарява средства за религиозни и благотворителни цели, за строеж на джамии и обществени проекти като мостове, чак до Мека и Медина.
    2.4. Църковен археологически музей.
    Симеон Арнаудов казва, че Арбанаси е обявен за църковен-археологически музей от акад. проф. протойерей д-р Иван Гошев - археолог, епиграф, основател и директор на Църковния историко-археологически музей в София, ръководител катедра и декан на Богословския факултет на Софийския университет.
    По тази причина бащата на Симеон Арнаудов, свещеник, е бил поканен да завежда този музей и му дават манастир и църква в Арбанаси.8 Когато през 1922 г. съборът на толстоистите в Търново предшества събора на Бялото братство 30 участника в двата се приютяват за две нощувки в манастира, поканени от поп Арнаудов -вегетарианец и толстоист.
    2.5. Кандидат за културно-историческото наследство на ЮНЕСКО.
    След посещение на генералния секретар на ООН Ирина Бокова през 2016 г., Велико Търново е включено в Индикативния списък на ЮНЕСКО за градове и обекти, които представляват световно културно наследство.
    Кандидатурата включва стария град Търново, средновековните църкви в квартал „Асенов" и село Арбанаси9 и е предварителна стъпка в процедурата по утвърждаване.
    2.6. Къщата на Завета - паметник на културата.
    Къщата на Завета е единична недвижима културна ценност от категория „местно значение", включена под №125 от Обобщения списък на НИПК /НИНКН/, обявена в Държавен вестник бр.61/1978 и Протокол №7 на Националния съвет за опазване на паметниците на културата /НСОПК/. Къщата се намира на територията на „историческо селище Арбанаси", утвърдено с Протокол №4/ 08.05.2000 г. на НСОПК за недвижима културна ценност с категория „национално значение". В сайта на селото тя е наречена „Къщата на Дънов" наред с къщите-музеи Констанцалиева, Хаджиилиева и на Иларион Драгостинов.
    Къщата първоначално е била от третия архитектурен тип - с приземен етаж от камък и горен етаж от дърво с открит чардак. По-късно чардакът е закрит, като стените на така оформената северозападна стая са изградени от плет. Градежът на останалите стаи е с талпи, сглобени „на венец". Според Констативния протокол за къщата от 20.11.2019 г., одобрен със заповед на кмета на Велико Търново №РД 22-2060/06.12.2019 г., по сглобката „се съди, че къщата е една от най-старите в Арбанаси".
    Трите външни врати - на южния вход и към чардака са обковани с големи гвоздеи. Вратите към чардака стават вътрешни след затварянето му.
    Оригиналните прозорци с железни решетки са запазени в североизточната стая. Останалите прозорци са били подменени с по-големи, някои с решетки. На източната стена на югоизточната стая първоначално е имало втори прозорец, който по-късно е затворен с талпи.
    Стряхата първоначално е била по-голяма, поддържана с подкоси. Впоследствие е подрязана и подкосите са премахнати. Показателно за първоначално наличие на подкоси са зарязванията на колоните заковани външно на талпите, също и на високата колона поддържаща североизточната част на покрива и на северозападната колона на горния етаж.
    Стените на стаите са измазани отвътре и отвън по еднакъв начин с глинена мазилка върху диагонално наковани летви, заковани с по съвременен тип пирони. Глинената мазилка е измазвана многократно с вар.
    Има два входа със стълбища. Северното стълбище първоначално е било дървено. Впоследствие върху каменната основа на първите три стъпала и върху греди от акация са направени бетонни стъпала.
    На тавана на мазата се вижда вход за вътрешно скривалище.
    В североизточната стая и южната малка кухня има огнища с комини. От южното огнище се е отоплявала югоизточната стая, в която е работил Учителя Петър Дънов, чрез зидана печка (джамал) в стаята, премахната от предишните собственици. Северозападната стая се е ползвала като кухня с печка на дърва, с комин от цилиндрични коминни тела.
    Според член на семейството, последно обитавало къщата, само прозорците са подменени от тях като останалите промени са направени преди тяхното нанасяне и няма сведения кога са извършени. Измазването на стените е станало по-късно, когато започват да се използват такъв тип пирони.
    3 .АРБАНАСИ Е СЕЛИЩЕ С НЕОБИЧАЙНО ДУХОВНО ПРИСЪСТВИЕ
    ЗД.Два манастира и пет църкви.
    Християнските села в региона имат по една църква, големите села може да имат две църкви, а в духовните селища има църква и манастир. В Арбанаси има пет църкви и два манастира, а територията му не надхвърля тази на обикновено село.
    Манастирите са част от селото и всеки има по една църква. Към пет от изброените църкви има параклиси. Тук не включваме два малки храма от последните десетилетия, а църквите от 16-17 век, превърнати в музеи, някои на по-стари основи.
    През 19 век се формира и малка мюсюлманска общност и е построена джамия (впоследствие разрушена) в близост до чешмата Каменец.
    3 .2.Историческите храмове.
    Храмовете на Арбанаси са: църквата „Успение Богородично" с параклис „Св.Троица" в женския манастир „Света Богородица", църквата „Рождество Христово" с параклис „Св.Илия" в девическия манастир „Свети Никола", църквата „Рождество Христово" с параклис „Св. Йоан Предтеча", църквата „Свети Михаил и Гавраил" с параклис „Св.Параскева", църквата „Св.Димитър" с параклис, църквата „Св.Георги" и църквата „Св.Атанас".
    Манастирските църкви са действащи, а останалите са музеи и се извършват служби само на патронните им празници. С много снимки някои от църквите-музеи могат да се разгледат през сайта на Регионалния исторически музей - Велико Търново.10
    3 .3.Бяло и черно духовенство - монаси и свещеници.
    Прилепените към селските църкви параклиси са особеност на манастирска архитектура. В Арбанаси е имало метох на Атонските монаси. Църквата „Рождество Христово" е била резиденция на главата на българската църква до 17 век11. В църквата в манастира „Свети Никола" също е служил висш клир.
    Историците пишат за Османския период за „присъствие на многобройни представители на бялото и черно духовенство в селището, както и за честата поява на представители на висшия църковен клир".12 Бяло духовенство са свещениците, а черно духовенство са монасите.
    3 .4.Чудотворната икона "Света Богородица Троеручица"
    Иконата е известна и се намира в манастира „Рождество Богородично". Заради нея патронния празник на този манастир е голям събор за селото. На 15 август вярващи от цялата страна правят поклонение на Арбанаси. Дори във времето на комунизма е било така. Легендата е, че иконата е донесена през XIII в. от Атон. Поклонническия туризъм в Арбанаси е свързан с тази икона и чудесата в манастира.
    З .Б.Свети Софроний Врачански.
    Софроний е канонизиран за светец през 1964 г. с патронен празник на 11 март. Той се замонашва в Арбанаси през 1792 г.13 Преди това, ок. 1780 г. неговият син, международен търговец на добитък е закупил къща в Арбанаси и се е преселил от Котел със семейството и баща си поп Стойко Владиславов - светското име на Софроний. Софроний става епископ на Враца и остава в историята като Софроний Врачански,14 въпреки че се връща многократно в Арбанаси. „Житие и страдания грешнаго Софрония" е писано и в Арбанаси.
    3 .6.Къщата на Завета-духовно присъствие.
    Къщата е районирана в махалата около църквата „Свети Михаил и Гавраил" и е съвсем близо до нея. Този храм е втори по значимост в Арбанаси и на него са посветени две книги на доц. Хитко Вачев15. Той е музей и сцена за музикалния фестивал на селото.
    В близост до „Свети Михаил и Гавраил" живее Софроний и затова дългата улица, която преминава покрай храма се нарича ул. „Софроний Врачански". В стария план на селото къщата на Завета се намира на пресечка към тази улица със същото име, но после става ул. „Независимост", а ул. „Софроний Врачански" остава от юг през един имот. Всички братски къщи са от тази духовна махала и улица - къщата на комуната и къщата, закупена през 1919 г.
    Значимостта на къщата на Завета се дължи на духовната работата, която извършва Учителя Петър Дънов в нея по написване на Завета на цветните лъчи на светлината, както и на мистичната му среща с Христос, за която говори в протоколите.
    4.АР БАНАСИ ИМА ЛЕЧЕБНА СИЛА
    4.1. Енергиен център Търново.
    Сведенията за енергетиката на Търново се отнасят и до Арбанаси, тъй като то отстои на 1,5-2 км. Боян Боев я описва в писмо от 10.11.1950 г. така: „Учителя казва, че има едно магнетично течение, което иде от Хималаите и минава през областта на
    Търново. От Търново се спущат няколко клона магнетични течения в разни посоки: един отива към Сините камъни при Сливен, оттам продължава към айтоските върхове и по-нататък. Друг клон от Търново отива към Света гора и т.н. Ето защо Търново е мистичен център и ненапразно Учителят избра Търново за съборите."16 От същият разговор са бележките на Димитрина Антонова и в тях вече се споменава Арбанаси17: „Къде Мойсей направи връзка с Бога? Христос отиваше често на планината да се моли. Пирамидите заместиха планината. Арбанаси има връзка към Сините камъни, Света гора. Връзка между Рила и Хималаите. Център - Хималаите - Агарта." Географски Арбанашкото плато-най-високата точка на Търновската планина18.
    През 1922 г. Учителя Петър Дънов казва: „Ние идем в Търново, за да създадем на търновци една благоприятна атмосфера. Защо съм избрал Търново? Аз съм го избрал като един център, дето земните влияния на България се срещат и може да се подобри здравословното състояние на българите. Целта ми не е да се увеличат моите съмишленици, а да могат мозъците на българите да станат нормални, да се образува една мека атмосфера и при това да се подобри положението на техните ниви, за да раждат повече жито."19
    4.2. Камъните през септември.
    Камъните на Арбанаси са посочени като подходящи за лечение: „Когато се опирате на дърветата с цел да се лекувате, добре е да стоите от 5 до 30 минути облегнати с гърба си, а главата ви да бъде малко наклонена. Когато стоите на камък, трябва да стоите около 1-2 часа. Хубави места за лекуване са каменистите, защото като стоите върху камъните, намагнетизирвате се. Такива камъни има например в Арбанаси. Те трябва да са ръбести, защото през ръбовете им ще изтичат магнитните сили. Камъните са особено лековити през септември."20
    4.3. Беломорско въздушно течение.
    До Арбанаси достига беломорско въздушно течение. Някога тук са се лекували белодробни болести. По пряка линия селото се намира на ок. 240 километра от Бяло море. Арбанаси е разположено на Търновските височини21 (или Търновска планина) - 40 километрови хълмисто-ридови възвишения в Среден Предбалкан, със средна надморска височина 360- 400 м. Максимална височина 439,8 м има Арбанашкото плато, дълго 7 - 8 км и широко около 5 км. То е на нивото на проход през Стара планина, поради което има условия беломорски течения да достигат до него.
    4.4. Изворни води.
    Водата е главното условие за възникване на селище в древността и определя местоположението му. В Арбанаси и в близост има 6 големи извора-чешми.
    Пазарската чешма в центъра и Коконската чешма срещу Констанцалиевата къща са построени през 1829 г. от Мехмед ага, еничарски офицер22, но изворите им днес са почти пресъхнали. Надписът на Коконската се разчита: „Колко хубаво! Чешмата с неизразимата милост! Съзерцаването й донася светлина. Да направят всички молитва. Знатният Мехмед Ага по природа склонен към високи помисли. Да благослови Бог създаването на тази красива чешма. 1829 г."23 Тези чешми, както и чешмата Каменец на 500 метра западно от селото на пътя за Търново са паметници на културата с национално значение.
    В северната част на Арбанаси има голям извор с новоизградена чешма. В южния край под селото са изворите-чешми Малко Лако (на 500 м от центъра) и Голямо Лако (Римската чешма).
    Изворите са място за следната случка: „Един брат от Арбанашката комуна отишъл за вода до изворите. Докато точел вода, един човек почнал да говори против Бялото братство и нарочно говорел високо. Скоро и този човек дошъл да си напълни една бъчва с вода, но случило се така, че бъчвата се подхлъзнала и паднала от колата. Той се опитал да качи бъчвата, но не можал. Този наш брат бил доста як физически и с едно леко усилие качил бъчвата на колата. Човекът останал изненадан и оттогава престанал да говори против Братството."24
    4.5. Курортно селище.
    С царски указ от 1921 г. Арбанаси е обявено за курортно селище. Въздухът благоприятства лечението на белодробни заболявания, затова в него се изгражда санаториум. От 1906 г. търновското благотворително дружество „Здравец" организира летни ученически колонии на Арбанаси, като през 1912 г. закупува къща в Арбанаси поради здравословния му климат за разходки, гимнастика и слънчеви бани25.
    4.6. Къщата на Завета - лечебница.
    Климатът с беломорско влияние е благоприятствал да заварим в къщата през 2004 г. две големи бадемови дървета и ранна смокиня.
    Съборите в Арбанаси се провеждат през септември месец, когато камъните на Арбанаси са най-лечебни. Паневритмия играем на каменистото плато до селото, палатки могат да се опънат в близки терени.
    Изворна вода къщите от южния край на Арбанаси носят от Лакото. По спомени на Райна Калпакчиева оттам се носи и вода за нуждите на комуната.
    Къщата се използва и като санаториум. Борис Николов със съгласието на Учителя Петър Дънов води в двете братски къщи болните от туберкулоза Георги Радев, Константин Константинов и Христо Дързев: „Тези трима братя бяха болни и нямаше кой да се грижи за тях. Всички се страхуваха да не би да се заразят. Отидох и казах: „Учителю, ще ги заведа в Арбанаси!" Отговори ми: „Заведи ги!" Поотделно аз ги заведох. Там аз им готвих сам, перях ги, хранех се с тях, триех им потта от челото. Живяхме няколко месеца." 26 За присъствието им говори и Райна Калпакчиева.27 28 Съпругата на Минчо Сотиров също пребивава на Арбанаси с цел лечение от туберкулоза за дълъг 34 период .
    В къщата на Завета е живял Петко Гумнеров, който завършва земния си път в Арбанаси през 1922 г.29 По спомени на Борис Николов той е изпратен там от Учителя след голямо обезсърчение.30
    5 .АРБАНАСИ - НАЦИОНАЛЕН И МЕЖДУНАРОДЕН ЦЕНТЪР
    5.1. Международна търговия.
    През Османския период жителите на Арбанаси търгуват в границите на Османската империя и на запад с Италия, Унгария, Полша, Русия и далече на изток до Индия и Персия. При археологически разкопки на некрополите при арбанашките църкви са намерени монети от всички видове на пазара на Османската империя, и освен тях от Рагуза, Полша, Молдова, Кримското ханство, Германия, и жетони, сечени във Виена.31
    5.2. Смесено население.
    В Османските регистрите за Арбанаси се намират български, гръцки, албански и влашки имена. Предполага се, че през 16 век в селото се заселват албанци или българи от албанските земи, поради което селото е наречено Арбанаси, Алвитохори или Арнауткьой в различни източници, а преди това е било Загорие. Има предание за заселване на гръцки фамилии. Има данни за владения на 17 влашки боляри през 18 век. Според едно описание от края на 18 век жителите на Арбанаси са от различни народности, благородни, любочестни, гостоприемни и всички учени.32
    5.3. Езици.
    Каменните надписи на Коконската и Пазарска чешми са на официалния османски турски език с арабски букви. Но в Османския период в Арбанаси се издига гръцкият език. Освен за целите на международната търговия той се използва и в църковните служби след загубата на независимостта на българската църква през 1626 г. Много документи от личните архиви са на гръцки език, например това писмо на фамилията Русович: „Арбанаси добре да го гледате. Три пъти на ден нежно да целувате изваяните му дувари и по един камък да вдигате и казвайте: „Бог да прости" този, който построи селото и да благодарите на Бога, че сте на това място.”33
    5.4. Гръцко училище.
    Икономическото развитие през 19 век изисква образование, което да подпомага увеличените външнотърговски контакти -с повече знания по география, история, чужди езици, наука. Килийните училища не отговорят на тези потребности.34 Преди Освобождението в Арбанаси функционира модерно гръцко училище. Петко Р. Славейков се учи в него, като описва в автобиографията си: „Тука аз, при поп Марина от Арбанаси, започнах правилно да уча по гръцки: четене, писане, смятане, което в българските училища не виждах. В българските училища на четмо се учехме ние по книга и изуст до омръзване, писмо самоуко си пописвахме сегиз-тогиз, а пък аритметика, тая вяра, не виждах в училището и аз не знаех освен значението на църковните цифри."
    5.5. Международни посетители и гости от цяла България.
    Туристическия поток в Арбанаси се движи между 50,000 и 170,000 годишно по различни източници, сред които множество чуждестранни туристи. Развива се културно-историческия туризъм, но и конферентния и туризмът за лични поводи като сватби и кръщенета с посетители са от цялата страна.
    Съборът на 15 август на Богородица събира поклонници от цялата страна.
    Селото е ежегоден домакин на националния фолклорен фестивал "Насред мегдана в Арбанаси" и националния събор на овцевъдите в България.
    Конната база в Арбанаси отглежда около 100 коня за спорт и е домакин на национални и международни турнири по конен спорт.
    В Арбанаси се провежда ежегоден международен Фестивал за класическа камерна музика Arbanassi Summer Music.
    5.6. Къщата на Завета - гости и посетители.
    Къщата има чуждестранни посетители от най-различни държави. Освен единични гости, тя приема и посещения на големи групи, както през 2019 г. над 100 братя и сестри от международния хор „Виделина" на Всемирно Бяло Братство.
    Къщата е средище на национални срещи за обучение на преподаватели по Паневритмия и други мероприятия.
    Къщата е център на ежегодния от 2013 г. национален братски събор, който се провежда в продължение на 2-3 дни около 22 септември - национален празник и празник на Търново. Там се изнасят лекции по време на съборите.
    Провеждат се регионални срещи за Великден, когато се играе Паневритмия на Арбанашкото плато, и срещи по други поводи.
    6 .УЧИТЕЛЯ ПЕТ ЪР ДЪНОВ В АРБАНАСИ
    6.1. Работа върху Завета на цветните лъчи на светлината.
    С телеграма от 6 юни 1912 г. Учителя Петър Дънов уведомява семейство Иларионови за предстоящото си пристигане35: „Моят поздрав. Аз ще тръгна скоро от София." Елена Иларионова пише36: „С пристигането си Учителя се настани в братската къща на с. Арбанаси, където започна да пише материала за книгата „Завета на светлите лъчи". Боян Боев за същото37: „През 1912 г. Учителя прекарва в Арбанаси два месеца, уединен в духовна работа, и изработва „Завета на цветните лъчи на светлината". По мистичен път Той изважда стихове от Библията, чете ги през лятото на събора в Търново и после ги дава за отпечатване".
    За трудностите, с които се среща в Арбанаси, Учителя Петър Дънов споменава още в първия ден на събора, в Протоколи от 15 август 1912 г.: „Какви ли не мъчнотии ми се създаваха преди събора, особено когато се даваха стиховете от Господната книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми - само една сестра, която е между нас сега, знае всички тия перипетии. Но Господ е, който всичко преодоля."38 В спомените си брат Борис Николов допълва: „През 1912 г. Учителят се бе оттеглил в Арбанаси в пост и молитва. Тогава Той е работил върху „Завета на Цветните лъчи на светлината". Бил е много болен и много отслабнал според Елена Иларионова, защото тя го е наглеждала."39
    6.2. Среща с Христос.
    В Протоколите от 15 август 1912 г. Учителя Петър Дънов казва: „Бъдете радостни и весели, защото Христос присъства.. Той никога не е присъствал така, както тази година присъства... Христос тази година е с нас... Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите (бел. „Завета на цветните лъчи")". На 16 август 1912 г.: „Сега, ей сега на, Христос е между вас и за мен това е факт. По скоро бих се усъмнил в моето физическо съществуване, отколкото че Той ей сега присъства тук... Аз и Христос едно сме... Да, Христос ме срещна в Арбанаси и ми говори върху всички тия спънки. Христос е сега в България - присъства и в този час тук".40
    За тази среща на Учителя Петър Дънов в Арбанаси Борис Николов, дългогодишен ръководител на Братството, разказва: „Една сутрин когато излиза на една височина и бил в молитвено състояние Му се явява Христос и Му казва: „Петре, предоставяш ли тялото си, умът си и сърцето си за Мое обиталище?" Учителят отговаря: „Слушам Господи!" И Христовият Дух се вселява в Него. 41 Боян Боев също пази информация: „Учителя ми е разказвал, че когато бил в пост и молитва и се е изкачил на един връх край с. Арбанаси, Търновско, тогава Му се явил Христос и Му казал: "Предай Ми тялото си, ума си, сърцето си и работи за Мене." Учителя рекъл: „Господи да бъде Волята Твоя, готов съм!"42
    6.3. Братски посещения.
    „По време на някои събори съборяните правеха обща разходка до село Арбанаси, за да посетят братските места. Там имаше няколко здания и земя, купени за Братството." пише Боян Боев в писмо от 1950 г.43
    На срещата на Веригата през 1912, в Протоколите44 Учителя казва: „Днес мислим да направим една малка разходка...", което предполага неговото участие. Последва обяснение от записващия протокола: „В единадесет и половина часа всички in согроге, кой пеша, кои с файтони, отидохме в Арбанаси, за да споходим и видим местността, гдето се тъкмят колониите и приютите за в бъдеще и гдето е вече купена за тая цел къща и дворно място. На това последното сложихме обща трапеза от хляб, сирене, кашкавал, маслини и купено по пътя грозде, но тъкмо започнахме да ядем за обед, заваля дъжд, от който се опазихме в купената обща къща. Върнахме се през града в Бостанджиевата колиба, гдето, след като вечеряхме в 7 часа вечерта, всички се разотидохме."
    На събора 1922 г. по спомени на Борис Николов група млади братя и сестри посещават Арбанаси45: „Някои братя взеха инициативата да се отиде до село Арбанаси да се разгледат старите постройки и старата обстановка на селото., тръгнаха на няколко групи. Ние няколко човека понеже нямахме познати около тях, останахме накрая и решихме да се обадим на Учителя... Учителят прие и изслуша желанието на групата около 20 човека да посетят Арбанаси... Посетихме село Арбанаси, разгледахме старите къщи, уличките криви, калдъръмени. Тука преди стотици години е текъл живота. Широки дворове, градини, тесни криви улици, стари чешми пресъхнали вече. Някога са текли води, звънели са менци, чували са се смехове, разговори и песни. Весел народ е живял тук. Ние преживяхме това минало като свое."
    По спомени на брат Борис Николов група млади братя и сестри посещават братските къщи, където по това време живее брат Колю Каишев. Той ги гощава за обяд със сърми с ориз, увити в лозови листа, набрани от лози отглеждани в дворното място46.
    6.4. Първоначален план за къщата на Завета.
    Учителя Петър Дънов казва, че в Арбанаси ще се направят нещо като колонии и приюти. Идеята е изразена с две думи, и двете в множествено число. Посланието достига до нас в три записа в Протоколите, Изгрева и извънредни беседи: В Арбанаси ще направим нещо от рода на колонии и приюти.47 /нещо в нов ред, колонии и приюти.48/ нещо вроде колонии и приюти.49 За тези цели трябват повече от една къща и такава се закупува през 1919 г. През 1920 г. Учителя казва, че тези две къщи са достатъчни за опит за братска комуна.50
    Колонии в онези години наричат летните ученически лагери на търновското дружество „Здравец".51 Колония е детската лагер-школа на Братството в Мъглиж през 1946 и 1947 г.52 Пампоров в статия за посещение на 50 чужденци в София, нарича Изгрева „колонията на Всемирното Братство".53
    6.5. Учителя и Арбанашката комуна.
    През 1920 г. в София Учителя казва на Петър Камбуров54: „Ще отидеш в Търново на братската колиба, дето стават съборите. Там ще пазиш, ще обработваш братските имоти, а след това с тебе ще направим един сериозен опит за осъществяване на братска комуна в Арбанаси. Там имаме две наши къщи, които на първо време са достатъчни". Същевременно казва на майка му: „Имота в Стара Загора няма да продавате! В Арбанаси ще се направи само един опит и ако опитът излезе сполучлив, пари ще се намерят". Въпреки всичко през 1922 г. Петър Камбуров пише на баща си да продадат имотите си в Стара Загора и с тях закупуват през пролетта на 1923 г. къща и ниви за комуната.
    Комуната в Арбанаси започва през 1923 г. с единадесет членове55: „Пристигна от Варна брат Стамат Тодоров, на когото предадох ръководството на братските имоти и ключовете от колибата, и през месец септември 1923 г. се пренесохме с Марин в Арбанаси. Дойдоха и другите приятели. Бяха вече пристигнали и моите родители с брат ми Костадин и сестра ми Танка. Обявихме основаването на братската комуна при следния състав: Основно ядро: 1. Никола Гръблев от Габрово - военен капитан. 2. Христо Христов от Търново - подпоручик, който си подаде оставката и като цивилен пристигна в Арбанаси. 3. Марин Камбуров. 4. Аз, Петър Камбуров. Спомагателни (допълнителни) членове: Руси Събев от София, Димитър Александров от Търново, Мария Каишева от Арбанаси (Кольо и Мика Каишеви бяха временно в комуната; по-късно заминаха за София) и моите родители с двете деца, които не се считаха за членове като малолетни. Бяхме всичко 11 души."
    След установяването на комуната Учителя Петър Дънов я посещава, откъдето е следния разказ56. Група анархисти пристигнали, за да спорят с него. Ораторът говорил дълго за правотата на анархистическите идеи и цитирал разни автори, с които искал да подсили речта си. Искал да чуе и думата на Учителя. Тогава последният погледнал към масата, на която имало панерче с дюли. Посочил една едра дюля и попитал оратора: „Тази дюля колко тежи?" - „Около 500 грама." - „650 грама", казал Учителят. Претеглили я и излязла точно 650 грама. „Тази, втората, колко тежи?" - попитал Учителят. - „Около 400 грама."- „520 грама", казал Учителя. Претеглили я. Излязла 520 грама. После и трета дюля и тя излязла точно колкото казал. След този опит ораторът загубил всяка охота да спори с Учителя и си отишъл. Тази случка е разказана на братската градина - Айтос, по Петровден, 1962 година от Петър Камбуров.
    През 1926 г. Учителя Петър Дънов за последно посещава Търново и Арбанаси. Поводът е прехвърлянето на инвентара от Търновските събори за предстоящия събор в София57: „Един преди обед двамата с Марин бяхме с Учителя в беседката пред Колибата на разговор. Учителят се интересуваше от живота в комуната и с голямо внимание и интерес питаше за всичко. След като му разказахме всички по-интересни събития из живота ни, Учителят каза: Идеята за комуналния живот е излязла от Божествения свят. Хората са я доловили с ума си, но не са в състояние да я приложат. Да си представим, че на един от вас е счупена ръката, а на другия е счупен крака. В това положение ви сложат да спите на едно тясно легло. Е, как ви се струва, ще можете ли да спите спокойно? Всяко помръдване на единия, ще причини болка на другия. Това са хората днес. Счупените ръка и крак са слабостите на хората, които не им позволяват да се доближат по-близо и да работят задружно. Истинската комуна ще се осъществи на Земята след 300 години, когато първата група от шестата раса слезе на земята". Запитахме го: „Ами дотогава как ще живеем?" Учителят каза: „Не след дълго време хората ще напуснат градовете и ще живеят сред природата на групи по няколко семейства - на по-големи или по-малки групи. Ще зависи от хармонията, която имат помежду си". Върнахме се в Арбанаси... В това време дойде Учителят. Сложихме голяма трапеза. Имаше и други гости. Тогава сестра Мария Каишева каза: „Учителю, на Катеринка й е много мъчно, че напуща комуната". „Нищо, каза Учителят - те ще постоят малко в Казанлък и пак ще се върнат. Така ще бъде по-добре за тях. А Петър и Марин аз ги изпращам да отидат и поработят с конете и каруцата в София."... Приятелите се прибрали вечерта, но не намерили ни запален огън, ни ядене и след два дни всички се разотишли по домовете. Комуната се развали. Учителят сам я развали." Комуната се разтурва през 1926, въпреки че Камбурови и други приятели продължават да живеят там до 1935 г.
    6.6. Братски имоти на Арбанаси
    През 1911 г. Братството закупува къщата на Завета, през 1919 г. - втора къща и нива, през 1922 г. - нива, а през 1923 г. сем. Камбурови с лични средства, но за общо ползване купуват къща, ниви и лозе. Така в Арбанаси за известен период се стопанисват 3 къщи, 38 декара ниви и 3 декара лозе.
    Къщата на Завета е закупена в присъствието на Учителя Петър Дънов след пристигането му на Т1 октомври 1911 г. в Търново. Историческите сведения черпим от негово писмо от 24.10.191158 до Константин Иларионов: „Получих Вашето писмо. В четвъртък на 27-того аз ще тръгна оттук за Търново. Мястото ще се вземе върху името на Г-н Попов и твоето. Двама ще фигурирате в актовете. За сега така се решава отгоре. Аз като дойда, ще ви улесня в работата. Моят поздрав на теб и Драгана, на Елена и Здравка." Дворното място е на името на Драган Попов, което се вижда от нотариалния акт за съседната братска къща от юг, а къщата е на името на Иларионов.
    Къща и нива 2 дек. Къщата е на ул. „Софроний Врачански" № 27 и граничи от юг с Къщата на Завета. Нивата е в местността Шамака - след излизане от селото, вляво по пътя от Велико Търново към Горна Оряховица. И двата имота са закупени на 1 ноември 1919 г. на името на Константин Иларионов, запасен майор, който тогава е касиер на Братството. Към всеки нотариален акт има Декларация: „Имота, означен в настоящия нотариален акт, е купен за сметка на мен, Драган Попов, Анастас Бойнов, Иван М. Дивитаков и Петър Чорбаджиев, без да има някой от нас право да го владее за своя лична сметка, а остава за сметка на Бялото Братство. 1 ноември 1919 г., гр. В. Търново". Учителя Петър Дънов в беседа на събора от 22.08.1922 г. дава подобен пример за изпит на ученика: „Първо ще видя дали сте честни. Ще дам на някой ученик една вечер една голяма торба със злато... Другиму ще дадем някоя къща, ще я припишем на негово име, и ако след 5 години той я направи свое имущество и я остави на децата си да преживяват, ние ще знаем какъв е този ученик." Имаме копия на двата нотариални акта за продажба на недвижимите имоти: №357, дело №338, регистър №440 за къща в Арбанаси, махала „Св. Архангел", с дворно място ок. 600 кв. м., при съседи Драган Попов, Добри Стоянов, баба Маруца и улица; и №358, дело №336, регистър №441 за нива, състояща се от 2 декара, находяща се в Арбанашкото землище, местността „Шамака", при съседи Таско Вълчев, Иван Рибулов, Марина Футкова и Димитър Василев. Къщата е закупена за 3000, а нивата - за 100 лева. Сделката е извършена от Иван Н. Марков, Лясковски мирови съдия, а продавач и на двата имота е Елена Лазарова. На 08.11.1931 г. те са продадени59 от пряката наследница на Константин Иларионов - Елена Иларионова и сумата от 101 000 лева е предадена в касата на Бялото Братство.
    Нива 12 декара. За закупуването й Учителя Петър Дънов пише на 20.12.1921 г. до Константин Иларионов:60 „Колю съобщава, че в Арбанаси се продавала една нива 12 декара за 4000лв. Може да влезете в споразумение и да я купите." Два месеца по-късно пише пак в писмо61 от 10.02.1922 г.: „Нивата в Арбанаси нека я засее Марин Камбуров с картофи, царевица и др." Няма запазен нотариален акт или информация кога е купена и продадена.
    Къща и ниви за общо ползване за Арбанашката комуна, закупени с лични средства на семейство Камбурови през 1923 г., които за целта продават имотите си в Стара Загора. Къщата е в близост до къщата на Завета, на ул. Софроний Врачански №13. Закупуват още62 12 декара ниви и 3 декара лозе от Мола хаджи Димитрова, която се изселва от Арбанаси, и нива 12 декара от Пейо от Горна Оряховица. Освен тях наемат 15 декара нива от Ламбрин Данов.
    Даниела Пандулчева, д-р Данчо Пандулчев, д-р 12 март 2021 г., Велико Търново
    14
    1 Пеню Киров (1868-1918)// сп. "Сила и живот", 1995, брой 1-2.
    2 Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 335.
    3 Беинса Дуно. Свещеният огън, Книга първа, София: Алфа Дар, 2000, с. 18.
    4 Попгеоргиев, Й 1903 В: Горанчев// В: Арбанаси през Османската епоха (XV-XIX сс.)// сп. Епохи, т. XXV (2017), кн.1
    5 https://chitanka.info/text/7466-zhitie-i-stradanija-greshnago-sofronija
    6 Атанасова, С., Арбанаси. Търговия и търговски връзки през XVII-XIX век, В. Търново: Фабер, 2016, с. 62.
    7 Пак там, с. 63.
     
    8. https://bg.wikipedia.org/wiki/Партийно-правителствени_резиденции_в_България_1944_-_1989
    9. Костов, Д. 1959, с. 107.
    10 . Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В. Търново: Алфиола, 1996. с. 179.
    11 . Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 197.
    12 . Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 148.
    13 . https://www.tourism-bg.net/obekti/11.3_arbanasi.html
     
    14. Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 400.
    15. www.veliko-tarnovo.bg/bg/akcenti/2734-veliko-trnovo-stava-chast-ot-indikativniya-spisk-na-yunesko-za-svetovno-kulturno-nasledstvo
    16. https://museumvt.com/bg/
    17. https://bnr.bg/radiobulgaria/post/100235942/dobre-doshli-v-arbanasi
    18. Вачев, X., Арбанаси. В.Търново: Абагар, 2008., с.153.
    19. https://www.slovo.bg/showbio.php3?lD=167
     
    20 . http://www.pravoslavieto.com/life/03.ll sv Sofronij Vrachanski.htm
    15. Книгите „Арбанаси - Храмът Свети Архангели Михаил и Гавраил" и „Арбанаси. Некрополите при църквите „Рождество Христово" и „Св.
    Архангели Михаил и Гавраил".
    16
    Беинса Дуно, Свещеният огън, Книга първа, София: ИК Алфа Дар, 2000, с. 18.
    17
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 8, съставител В. Кръстев, София: Житен клас, 1998, с. 391.
    18
    https://bg.wikipedia.org/wiki/ТърновскИ-Височини
    19
    Дънов, Петър. Съборно Слово (1922-1924), Изд. "Бяло Братство", София, 2009, с. 33-34.
    20
    Дънов, Петър. Мировата Любов, Съборно Слово (1919-1921), Изд. Бяло Братство, София, 2008, с. 98.
    21
    https://bg.wikipedia.org/wiki/TbpHOBCKH_Bnco4HHH
    22
    Венедикова, К. Няколко надписа от Османско време от Велико Търново и Великотърновско. // В: В: Известия. РИМ, т. XXX, 2015, с.110.
    23
    Венедикова, К. Няколко надписа от Османско време от Велико Търново и Великотърновско. // В: Известия. РИМ, т. XXX, 2015.
    24
    Беинса Дуно. Свещеният огън, Книга първа, София: ИК Алфа Дар, 2000, с. 21.
    25
    Григорова, Лора. Щрихи към живота и дейността на д-р Невена Събева Попова. - Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". Година 11 (XXXIV), 2018. В.Търново: VVI „Св. Св. Кирил и Методий", 2018, с. 729-746.
    26
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т.З, съст. В. Кръстев, София: Житен клас,1995, с. 83.
    27
    Биографии на бележити тьрновци, последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно - Петър Константинов Дънов, съст. Павлина Даскалова, неиздаден.
    28
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 25, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 2011, с.432.
    29
    Веригата на Божествената Любов 1903 -1915, Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007, с. 474.
    30
    Николов, Борис. Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. Ill, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 23.
    31
    Вачев, X., Арбанаси. Некрополите при църквите „Рождество Христово" и „Св. Архангели Михаил и Гавраил", В.Търнбво: Абагар, 2008, стр.145.
    32
    Горанчев, В., Арбанаси през Османската епоха (XV - XIX в.) (история, стопанско развитие, просветно дело) // Сп. Епохи. Издание на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", т. XXV, кн.1, 2017 г., с. 17.
    33
    Горанчев, В., Арбанаси през Османската епоха (XV - XIX в.) (история, стопанско развитие, просветно дело) // Сп. Епохи. Издание на Историческия факултет на ВТУ „Св. св. Кирил и Методий", т. XXV, кн.1, 2017 г., с. 11-63.
    34
    Златанов, И., П. Легурска. Външна история на българския език // Годишник На Софийския Университет „Св. Климент Охридски". Факултет по Класически и Нови Филологии. Т. 112, Ред. К. Пеева, 2019, с. 261.
    35
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т.1, В.Търново: „Алфиола", 1995, с. 210.
    36
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1, В.Търново: „Алфиола", 1995, с. 210.
    37
    Беинса Дуно, Акордиране на човешката душа, т. 3, архив на Боян Боев, София: Бяло Братство, 2001, с.13.
    38
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1, В.Търново: Алфиола, 1995, с. 216-218.
    39
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 2, съставител В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 266
    40
    Веригата на Божествената Любов 1903—1915, София: Захарий Стоянов, Бяло Братство, 2007, с. 282.
    41
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 2, съст. В. Кръстев, С., 1995, с.266
    42
    Беинса Дуно. Акордиране на човешката душа. Архив на Боян Боев, т. 1. София: Бяло Братство, 1999, стр. 339.
    43
    Беинса Дуно. Свещеният огън, Книга първа, София: ИК Алфа Дар, 2000, стр. 20.
    44
    Петър Дънов. Веригата на Божествената Любов (1903 -1915), София: ''Захарий Стоянов”, ''Бяло Братство", 2007, с. 322-323.
    45
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 2, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 236.
    46
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 3, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1995, с. 66.
    47
    Веригата на Божествената Любов 1903 -1915, София: Захарий Стоянов, Бяло Братство, 2007, с. 283.
    48
    Ходете във виделината. Извънредни беседи (1898-1913), София: ИК "Всемир", 1994, с. 59.
    49
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, съст. В. Кръстев, т. 11, София: Житен клас, 1999, с. 751.
    50
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 194.
    51
    Григорова, Лора. Щрихи към живота и дейността на д-р Невена Събева Попова. - Годишник на Историческия факултет на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий". Година II (XXXIV), 2018. В.Търново: УИ „Св. Св. Кирил и Методий", 2018, с. 729 - 746.
    52
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, с. 337.
    53
    Пампоров, П., Пътят на Светлината. Документален Очерк за Петър Георгиев Пампоров. Смолян: Принта-Ком ООД, 2004, с.163
    54
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 194.
    55
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В. Търново: Алфиола, 1996, с. 298-299.
    56
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 10, съст. В. Кръстев, С., София: Житен клас, 1999, с. 136.
    57
    Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с. 208.
    58
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 1, В.Търново: Алфиола, 1995, с. 164.
    59
    5 Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 123.
    60
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 180-181.
    61
    Всемировият Учител Беинса Дуно и Велико Търново, т. 2, В.Търново: Алфиола, 1996, с. 209.
    62
    Спомени на брат Петър Камбуров// В: Изгревът на Бялото Братство пее и свири учи и живее, т. 6, съст. В. Кръстев, София: Житен клас, 1996, с.
  13. Hristo Vatev

    "Отче наш"

    От Hristo Vatev,

    "Смята се, че това е автентичната молитва "Отче наш", така, както е била казвана от богомилите. В последствие тъмните сили разменят леко две думи и така силата на молитвата отива в погрешна посока - вече не молим Бог "избави ни от Лукавия, за да не въвежда нам в изкушение", а казваме "НЕ въвеждай нам в изкушение, но избави ни от Лукавия", т.е. молим Бог да НЕ прави нещо, което той така или иначе НЕ прави, защото изкушението е специалност на Лукавия.

    Молитвата е възстановена въз основа на стари източници от Койно Койнов. Ето я прочетена от него: https://blog.beinsa.info/Отче%20наш.mp3
    Източник

  14. Hristo Vatev
    МАРШ НА СВЕТЛИТЕ СИЛИ
    Духове на Светлината, стъпват леко в тишината.
    Слизат те в редици бели от високите предели.
    Идват на Земята, на хората сърцата.
    И ето - раждат се идеи, светли, нови,
    как да смъкнем тежките окови на
    вражди безсмислени, вековни - в мир да заживеем.
    И всеки да работи с радост на Божествената нива.
    Ще царува вечна младост, няма никой да умира.
    В мир, в Любов ще заживеем
    всички дружно и ще прославим Бога с песен.
    Нови песни ще запеем - за хармония всемирна.
    Нов живот ще заживеем... Тялото ни ще просветне
    и накрая ще политнем във ефира кат' духове на Светлината.
    Текст - Петър Ганев по мелодията на Учителя "Марш на светлите сили"
     
  15. Hristo Vatev
    ОТВОРЕНО ПИСМО
     
    ДО АРХИМАНДРИТА ЕФТИМИЯ
    ректор на Пловдивската семинария
    София
    Кооперативна печатница „Гутенберг“
    1922 г.
     
    На 17 август т. г. заедно със синодалния проповедник Кадиев Вие дойдохте в Търново, непредизвикани от никого, да говорите против учениците на Бялото Братство, които се бяха стекли от всички краища на България на събор. Вие искахте чрез властта от г-н Дънов диспут, който Ви бе отказан. Вие не успяхте да осуетите публичната беседа, която г-н Дънов държа в читалищния салон. Вие не можахте да попречите на събора. На връщане от Търново Вие се отбихте и в Казанлък, за да протръбите и тук „голямата опасност, която застрашава църквата и обществото“. Вие повторихте Вашите хули, като нарекохте нас и нашите съмишленици „болни хора“, „психопати“, „блудници“, „рушители на семейството и морала“. Със съжаление трябва да констатираме, че фактите в ежедневния живот говорят, какво тия качества са свойствени на значителна част от нашите църковници, които обичат да говорят за морал. На това най-вече се дължи и пустотата в черквата, причината на която вие търсите от вън.
    Времето на диспути и схоластично богословие отдавна е минало. Сега приказките нямат стойност, а делата. Г-н Дънов Ви каза, че неговото учение не е учение на диспута, а на опита. Той Ви пита: „Защо 2000 години досега това учение не е приложено?“ А Вие отговорихте на 27 м. м. в Казанлък, че не можело изведнъж, а постепенно. Мислите ли Вие, че тъй както вървите, се приближавате до Християнския идеал. Не, Вие ежедневно потъвате в материята и се отдалечавате от него.
    Христос ще намери други да приложат учението му и нека не Ви е мъчно, че можете да станете излишни.
    Г-н Дънов няма свое учение, а работи за приложение на правилно разбраното Христово учение на земята. За да може да се вникне в простите по форма, но дълбоко алегорични беседи на г-н Дънов, се искат широки окултни и научни познания и чист живот. Известни негови мисли, взети буквално, може да се видят странни на крепителите на съвременния морал и религия, от които всички страдаме. Но на ония, които толкова много са загрижени за обществения морал, ние препоръчваме да се взират по-внимателно във фактите на ежедневния живот, да попроучат окултната наука, която си пробива път в университетите, да проследят най-новите духовни движения не само у нас, а и на Запад, да прочетат изцяло говореното от г-н Дънов и тогава да говорят повече. Тук ние ще се спрем само на някои ваши повърхностни възражения, с които обикновено си служите, а отбягвате да говорите принципално.
    1.    Г-н Дънов проповядвал прераждане. Това е една от основните истини на окултната наука, която е била добре известна на християните от първите векове и за която свидетелстват евангелието, писанията на Оригена, Климента Александрийски и решения на някои от светите отци и др. Върху тоя голям въпрос в последно време на Запад се появиха много, подкрепени с доказателства, съчинения, а нещо се преведе и написа и на български.
    Срещаме в чуждестранните окултни списания нещо за решенията на вселенските събори относно прераждането. Било казано в решенията на тези събори, че ония, които са приели мистериите (тайнствата), не се прераждат. А това значи, че прераждането съществува само за нехристиянските народи и за всички ония християни, които са само на име такива. С това решение на вселенските събори ние напълно сме съгласни. Понеже Вие сте ректор на една православна семинария, искаме да се занимаете с този въпрос, да проверите трактатите на втория вселенски събор и ни отговорите в печата дали наистина светите отци са вземали някога подобни решения.
    2.    Казвате, че Учителя Дънов проповядвал свободен брак и обмяна на енергиите между чужди мъже и жени. При всичко, че той говори ясно за пласиране на духовна, а не плътска енергия. Вие се хванахте о буквата и мислите, че в това сте намерили едно слабо място от неговата философия. А за брака г-н Дънов е казал: „Ние сме за съединението не на два пола, а на две души, както е горе в Царството Божие, което ще се въдвори и на земята.“ Това, разбира се, се отнася за онова общество, което ще служи на Бога в дух и истина. Това учение не засяга Вас.
    3.    Вие се чудите, гдето г-н Дънов казал, че едно време мъжете раждали и че откакто те престанали да раждат, светът се развалил. Вие не трябваше да задавате такива въпроси, защото трябваше да разберете, че г-н Дънов говори за духовно раждане, за каквото говори и свещеното писание. Не е ли казал апостол Павел: „Аз ви родих в мъките си“? Като ректор на семинарията и Вие сте длъжни да раждате духовно свещеници.
    4.    Вие ни нарекохте нови богомили. Какви сме ние, това ще видите. Остаряло е вече обвинението против богомилите, че те станали причина за падането на България под турското робство, когато исторически е установено, че причина за това са били болярите и самото духовенство, което, за да прикрие вината си, хвърля отговорността върху богомилите. Трябваше европейски историци да ни кажат, че богомилите са дали светлина на Запад и че те първи са провъзгласили свободата на съвестта и мисълта. Турците са завоювали много християнски народи не за това, че между тях е имало богомили, а защото духовниците и управниците им са били безсилни да се справят с покварата, която те сами са подхранвали. Богомилите са виновни само за това, гдето са посочвали недъзите на тогавашните светски и духовни власти. Те са били хора с чист морал. Те са били гордостта на България тогава и сега.
    5.    Вие казвате, че г-н Дънов отричал държавата. На целия непредубеден християнски свят е известно, че Христос пръв е отрекъл държавата. Апостол Павел е казал, че Христос е дошъл на земята да унищожи всеки закон и всяка власт. Ако днес духовенството извърта Христовото учение, то е, защото църквата още от времето на Константина Велики се е отдава под наем на кесаря за материални блага. Днес българският кесар е надрасъл духовенството и го праща вън от държавната трапеза на прехрана между паството, обаче това духовенство няма вяра в думите на Христа, който казва да не мислиш за утрешния ден, да работиш преди всичко за идването на Царството Божие и Неговата правда, а всичко останало ще ти се даде. То намира за по-износно да се държи за тогата на кесаря, да го славослови и да разправя, че Христовите братя рушили държавата. Трябва да ви кажем, че ние намираме държавата като една необходимост, наложена поради невежеството на народите, и тя ще съществува дотогава, докогато приложеното на дело Христово учение, учение на Любовта, обнови сърцата и умовете на хората и властта, полицията, съдилищата и затворите, в които вие всеки ден сте съучастници, станат сами по себе си излишни. Ние работим за въдворяването на това час по-скоро. Това е Христовото учение, а не Дъново. И Вие, като клеветите него, клеветите и Христа.
    6.    Дънов бил комунист, се провиквате Вие. Да, такъв е, защото и Христос беше комунист. Вие имате особена слабост към частната собственост. Мойсей забрани на свещениците да притежават имоти, обаче сегашните свещеници не се подчиняват на неговото запрещение. Комуната съществува 300 години в християнската църква и бе развалена от езическите владици и свещеници, които окупираха църквата след декрета на Константина Велики и на които днешните свещеници и владици са наследници. Те са днес гонители на християнската комуна, която ние искаме да възстановим.
    Свети Иван Златоуст е казал, че догдето има мое и твое, светът няма да се поправи, а Вие днес говорите обратното. Знае се, че Иван Златоуст е бил един от стълбовете на православната църква, а Вие сте неин магистър. Нека Синодът се произнесе кой от двамата е православен – Златоуст ли или Ефтимий.
    7.    Вие твърдите, че Учителя Дънов бил против съвременното общество. Той и неговите приятели се борят за възстановяване Царството Божие на земята, в което много от сегашните отношения ще се изменят. Разбира се, че което е гнило в обществото, ще се премахне от Божествения хирург.
    Признаваме, че опасността за вас е голяма, защото Христос сам е против днешното общество, което вие крепите; той е и против Вашия морал, защото е казал: „Слушайте каквото свещениците ви казват, но не вършете това, което те вършат.“ Вие, преди да осъждате Учителя Дънов, питахте ли Христа какво той мисли за съвременното общество?
    8.    Намерили сте, че г-н Дънов разговарял с дявола, който му се оплаквал, че хората го надрасли в престъпленията си, и че все с него се оправдавали. Като ректор на една християнска семинария, трябваше да разберете тази алегория (Вие знаете, че дяволът ходил на рапорт при Господа) – това не трябва да Ви учудва, стига да е чиста душата Ви, когато дяволът се изпречи пред Вас, както едно време се бе изпречил пред Христа да го изкушава. Изкушението е лошо нещо: когато двама попове се скарат в църквата за дискоса, дяволът им служи за посредник; когато попове се явят пред съда да се съдят един друг, дяволът е пак между тях; когато някой владика или свещеник влязат в църквата с нечиста съвест, дяволът е пак между тях, и т. н.
    9.    Вие казахте в речта си, че всички бели братя заедно с учителя им били психопати, нервно болни и луди хора, от друга страна, Вие изтъкнахте, че Дънов бил безспорно учен човек и че много от неговите ученици били също учени и интелигентни хора. Нарекохте ги още мистично настроени натури и препоръчахте да се запази мистицизмът в църквата, за да може да задоволява тя и такива натури. – Може ли човек едновременно да бъде и луд, и мъдър? Ако мистицизмът изумява хората, защо искате да го запазите в църквата?
    10.Относно храната Вие казахте, че учениците на Дънов със своите постни храни щели да оставят едно хилаво поколение. – Вие се обявихте против вегетарианството. И това ли трябваше да чуем от един православен монах? Христос иска да повърне човека в първобитната му чистота, тъй както той е излязъл от ръцете на Бога, Който му е предписал чиста вегетарианска храна (Битие I, 29). Апостол Павел казва, че е добре човек да не яде месо и да не пие вино.
    Вижда се, че вашата логика е еднаква с оная на дявола, който иска да запази statu quo-то в света, а най-вече – в монастирите.
    11.Вие казвате: „Може ли Учителя Дънов да бъде Божи пратеник? Нека си признаем като българи, че нямаме нищо хубаво. Ние нямаме даже умни управници. В света има толкова по-умни, по-добри и по-морални от българите и ако Бог е наумил да праща свои пратеници на земята, между българския народ ли ще ги прати?“ Вие сами имате много низко мнение за народа си и за своето духовенство. Не стига това, ами Вие отивате много далеч, като държите сметка на Господа, где той трябва да изпраща своите пратеници. Събитията се повтарят. Едно време фарисеите питаха за Исуса Христа: Може ли да излезе нещо свястно от Назарет? Сегашните фарисеи със същия ум питат: „Може ли да излезе нещо добро от България?“ Где е тогава вашият мистицизъм, който Вие искате да запазите за църквата, за да привличате с него мистично настроените натури?
    12.Клеветите ни, че сме били против църквата. Против коя църква? Ние познаваме само една мистична църква, църква на любовта, на която глава е Христос, а всички други черкви са само външни форми. Ние винаги и навсякъде ще уважаваме и поддържаме ония, които прилагат основата на Христовото учение – любовта, в живота си.
    Зададохте ли си Вие някога въпроса: Защо църквите са изпразнени? Защо 95% от вярващите в Христа са вън от църквите? Учителя Дънов ли е причинил всичката тази пустота в църквите? Ето въпроса, който духовенството трябва само да си зададе, а не да се занимава с клюки и пречи на ония, които работят за въдворяване Царството Христово на земята.
    Вие сте се заловили само за едни догми, които впрочем може да представляват една хубава мотика, с която вие само се хвалите, но не искате да копаете. Лозето Христово е буренясало.
    13.Вие се провикнахте, че най-ефикасното средство против „Дъновизма“ било запазване мистицизма в църквата, какъвто протестантската църква не притежавала. Този мистицизъм бил потребен да се задържат мистичните натури, да не отиват в школата на Учителя Дънов. Знаете ли Вие що е мистицизъм и дали Вие не сте го изгонили отдавна из църквата, като опасност за нея? Мистицизмът винаги изключва посредниците между Бога и верующите, особено когато тези посредници не са на мястото си. Той е непосредствена връзка между Твореца и творението. Мистикът не се движи към Бога по отъпкани пътища. Там са изключени всякакви владици и попове и затова пък съществува една мистична черква, на която, както казахме, главата е Христос и която е била гонена и преследвана от официалните черкви през всичките векове. Всичките мистици, пророци, включително и Христос, са били гонени, преследвани, убивани и живи изгаряни от представителите на официалните църкви. Не е вярно, дето Вие отговорихте на едно запитване, че тези жестокости ги е вършила само католишката църква. Това, което българите са теглили от гръцкото православие, ще го помним на вечни времена. Чрез това православие през десет века половината български народ е бил подлаган на погърчване. Сити сме вече на гръцки църкви. Българската духовна мисъл е надраснала отдавна елинското православие.
    14.Вие и Вашите братя черноризци разгласявате наляво и надясно, че учениците на Бялото Братство се кланяли на слънцето. Ако това Ваше твърдение беше вярно, ние трябваше да излазяме пред изгряващото слънце всяка заран, а не само през месеците май и юни, когато всичко расте и се развива. Следовно, един истински просветен човек, който се абстрахира от всякакви схоластични хитрувания, ще съзре в този излаз за посрещане на изгряващото слънце нещо по-друго, а не някакво поклонение. Всъщност ние използваме радиоактивността на слънцето, неговата електромагнетична сила, не казваме окултна сила, защото това понятие много Ви стряска, чувствайки, че тази практика не е за Вас. Като за Вас, хора с повърхностни познания по тайните на битието, е достатъчно поне да знаете, че и самата съвременна медицина си служи с хелиотерапията и че следовно тука няма място за критики и подигравки. Само бухалите се крият от светлината.
    Когато клеветите учениците на Бялото Братство, че се кланяли на слънцето, недейте забравя, че над вратата на черковния олтар е поставено едно слънце, изработено от дърво, и други златни и сребърни слънца, които са емблемата на Христа и на които Вие сами се кланяте. Представете си, че един африкански богослов, облечен с либаде, влазя в църква на празника на Рождество Христово и вижда тези слънца, пред които се пее: „Тебе кланяем ти ся, Солнце правди.“ Не ще и дума, че той ще си помисли, че Вие се кланяте на слънцето. Когато Вие наблюдавате белите братя на припек пред изгряващото слънце, ще бъдете благоразумни, ако не влазяте в ролята на този африкански богослов.
    15.Най-после, Вие ни нарекохте блудници. Невъзпитани хора, щом видят негде събрани млади хора, най-първо това ще им дойде наум.
    С какво лице Вие, „духовни пастири“, излазяте да клеветите и обвинявате учениците на Бялото Братство в блуд, без да посочите на конкретни факти, както Вие сами посочвате такива за себе си на брошурите, в ежбите помежду ви, като се изложихте пред народа. Ние се срамуваме като българи за Вас, не знаем Вие какво мислите.
    Хвърлете от гърба си този багаж на гръцката митология, от който народът се е наплашил. По-добре ще бъде, ако напуснете тази противохристиянска система за борба и се борите не с думи, а с дела. Ние ще бъдем благодарни, ако чуем от народа добри отзиви за морала на българското духовенство. Приложете Христовото учение в живота и ще имате подкрепата на интелигенцията. Ние знаем, че борбата против Бялото Братство е изкуствено създадена от няколко владици и кандидати за такива.
    А щом твърдите, че православната църква е мистична и Христос живее в нея, попитайте Го каква е мисията на Бялото Братство в България и Той ще Ви каже.
    Вие сте тръгнали из провинцията да браните православието от прожектора на Учителя Дънов. Вземете си бележка, че който се яви пред този прожектор, трябва най-първо да бъде чист и свят; иначе ще се изложите. После трябва да бъдете богослов, действителен богослов. Истинският богослов има връзка с небето, отгдето му се изпраща истинската светлина. Тази връзка Вие сте я изгубили. Вие не вярвате, че можете да влезете в непосредствено общение с Христа и да чуете Неговия глас.
    Вие не вярвате, че Христос може да се всели в човешкото сърце. Тази работа Ви се вижда невероятна и още - еретическа! И затова сте седнали да разправяте на народа, че Христовото учение не можело да се приложи тъй лесно и скоро, че 2000 години не били достатъчни и т. н. По тая причина Вие оправдахте църквата, гдето е благословила оръжието и ни доведе до Добро Поле. Всичко това, което разправяте, не е православие, не е Христово учение; защото Христос казва, че винаги трябва да бъдем готови и да имаме масло (дело) в кандилата си, а Вие казвате, че имало още време. Щом е така, карайте колата на „православието“, да видим докъде ще я закарате. Ние съжаляваме само тези, които са седнали в тази кола.
     
    ОТ УЧЕНИЦИТЕ НА БЯЛОТО БРАТСТВО
     
    в гр. Казанлък,
    Септември, 1922
     
    К Р А Й.
  16. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели. Пускам за теглене култовото списание космос. Списанията са 308 бр. като започват от 1962г. до 1994г. Файловете са във формат .pdf . Архивирал съм ги в .rar и са големи 14 гб. Невъзможно е да се изтеглят на телефон само на настолен компютър. Списанията не съм ги сканирал аз. Само ги обърнахме от формата .djv в .pdf https://drive.google.com/uc?id=1Mg3swjUm2pb_ekhAC84ZZA7GwVVcFn4c&export=download
  17. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели.

    На този хубав ден - 21.03.2019г., Първа пролет, има добри новини.

    Представям ви официалния сайт на Лили Димкова.
    http://lilidimkova.com/

    В сайта са публикувани 230 нейни картини, подредени в 17 категории .

    В менюто Галерия са събрани всички картини на едно. http://lilidimkova.com/gallery/

    В сайта са публикувани и две нейни книги - „Към светлината” и „Петър Димков, моят баща”
    В сайта са публикувани също и нейни снимки. http://lilidimkova.com/snimki_lili_dimkova/

    Публикувани са един филм и нейни интервюта - http://lilidimkova.com/video/

    В сайта също има информация за нейния баща Петър Димков - http://lilidimkova.com/petar_dimkov/

    Благодарен съм, че имам честта и възможността да работя по сайта, истинско удоволствие е.

    Благодарение на Галя Маджарова от Варна, Лили Димкова се свърза с мен и така приех идеята за направа на сайт, който да представя нейните творби.

    Заедно с Цветелина Димитрова работим по сайта. Много помогнаха също Цанко, Мария и Ани.

    Сайта още ще го развиваме и ще се радвам, ако някой има още непубликувани картини да ми ги прати, за да ги допълним.

    Мисля, че българският народ трябва да е признателен и благодарен на Лили Димкова и баща й Петър Димков за светлия пример и просветителска дейност.

    Благодаря.

    Поздрави и честита първа пролет.
  18. Hristo Vatev
    3 диска с музика.

    Ина Дойнова и Здравка Баръмова

    Може да ги изтеглите от тук:

    http://petardanov.com/index.php/files/file/1768-3-диска-от-ина-дойнова/#gsc.tab=0

    Може да ги слушате от тук:

    Диск 1- https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/beinsa-douno-living-power-music-for-meditation

    Диск 2 - https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/living-power-2
    Диск 3 - https://soundcloud.com/hristo-vatev/sets/krasiv-zhivot-bezkraen-pt-ina-doynova

    Поздрави

  19. Hristo Vatev
    Здравейте, приятели.
    С голяма радост качвам три тома от Петър Димков издадени още по времето на Учителя 1939г. Доста време ми отне да ги сканирам но мисля че са ценни. Общо трите тома са 2110 стр.
    Наръчник по природно лекуване и живеене
    Том 1 - https://mega.nz/file/PbojkS4R#Cc1GAvEY_c_oIXLaMYRxgQNR1sWMCCgUEl3VA3cCe7w
    Том 2 - https://mega.nz/file/OXgH3YhY#qikroniCN9Kmggb35wt7FLsEQ8T97FbpGYsiYzPWrmY
    Том 3 - https://mega.nz/file/Hep1xaRD#ctzkkHXpkdDko2jvXI0kz_unAHs9afuQPuQy1v6Myoo
    Ако някой иска да подкрепи финансово работата по сканирането на старите книги, може да ми пише. Средствата ще отидат за закупуване на други стари книги или за поддръжка на сайтовете, които правя. Поздрави и всичко добро.

  20. Hristo Vatev
    Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер.
    Хронология
    Превод от различни антропософски източници: Преслав Павлов
    Увод
    Уважаеми читатели,
    В предстоящите страници ще се запознаете в хронологичен ред с най-значимите дати от биографията на д-р Рудолф Щайнер, който е един забележителен човешки дух, роден през 1861 г. и живял по времето на Учителя Петър Дънов (1864–1944), до началото на 1925 г. Д-р Щайнер е може би единственият духовен ръководител, за когото Учителя заявява, че върши много ценна работа за Бялата Ложа и за идващата епоха на Водолея – за бъдещата (шеста) славянска културна епоха.
    Целта на тази кратка биографична хронология е да предизвика интерес в българските читатели относно антропософията и личността на Рудолф Щайнер, чиято работа, наред със заветите на Учителя Петър Дънов, представлява не само незаменимо средство за ориентиране и истинско развитие на човешкото съзнание в условията на съвременния живот, но и бележи един съвършено нов етап по отношение постепенното възходящо развитие на човешкия морал, светоглед и свръхсетивни способности, вследствие на индивидуално и колективно приложените антропософски знания, които изграждат новите човешки духовно-възприемателни органи, позволяващи на ученика постепенно да преодолее ограниченията на материално-сетивното и да придобие осъзнато Свободата.
    Роден като австриец и притежаващ немско самосъзнание, като дете Рудолф Щайнер отраства сред хърватско-словенските общности на някогашната Австро-Унгария, а по-късно се жени за рускинята с немски етнически корени Мари фон Сиверс (1867–1948). Докато изнася езотеричните си беседи, д-р Щайнер е винаги заобиколен от много млади руснаци интересуващи се от духовната наука, която Щайнер нарича антропософия. Този близък контакт със славянството съпътства Рудолф Щайнер през целия му земен живот, но това е само физическото измерение на връзката му със славянството, защото бъдещата духовна култура на (шестата) славянска култура, благодарение на която човечеството ще продължи своята духовна еволюция, ще се развива именно в славянските народи, а българите, както ни разкрива Учителя Петър Дънов, ще имат ролята на мая в нейния разцвет и прогрес.
    Учителя Дънов окуражава много от своите ученици да изучават антропософската духовна наука, предадена на човечеството като скъп дар от духовния свят именно чрез д-р Рудолф Щайнер. В България един от първите хора изучаващи сериозно антропософията е Боян Боев (1883–1963), но примерът му бива последван и от много други ученици на Учителя. Някои от тях са: Методи Константинов, Стефан Касабов, Георги Радев и Влад Пашов, които четат д-р Щайнер в оригинал, превеждат негови книги и лекции и пишат статии върху тях.
    Друг интересен факт е, че през 1942 г. Димо Даскалов (1907–1989), патронът на Антропософското общество в България, се среща с Учителя Петър Дънов. Среща ги не друг, а Боян Боев, който е приятел с Димо Даскалов. На тази среща, която се състои на Седемте рилски езера, Димо Даскалов получава духовната повеля от Учителя да преведе колкото се може повече от работите на Рудолф Щайнер на български език и така да направи достъпно за българите неговото учение. (Бел. – В биографията на Димо Даскалов годината на тази среща е посочена като 1944 г., но през тази година Учителя Петър Дънов не отива на Рилските езера. Заради бомбардировките в София Учителя пребивава по това време в близкото до София с. Мърчаево, а през месец август се изкачва, заедно със свои ученици, на Витоша в района на връх Острец и не посещава циркуса на Седемте рилски езера).
    Факт е обаче, че Димо Даскалов успява да преведе през остатъка от живота си голямо количество антропософска литература. Започвайки от 1945 г., чак до края на земния си път през 1989 г., той превежда около 70 тома от събраните съчинения на д-р Щайнер, които се явяват фундаментът за оформянето и изграждането на българската антропософска общност. Благодарение на неговия самоотвержен преводачески труд, съпътстван с огромни лишения и жертви, ние, можем да изучаваме и прилагаме антропософията в дълбочина на роден език. През всичките тези години на усилена преводаческа дейност Димо Даскалов държи портретите на Рудолф Щайнер и Учителя Петър Дънов на работното си писалище и се среща периодично с Боян Боев, с когото другарува до края на неговия живот през 1963 г.
    Боян Боев, ученикът най-близо до Учителя, се среща с Учителя Петър Дънов именно благодарение на заръка получена директно от Рудолф Щайнер, която е, че Учителят на Боян Боев е в България. Това знаем не само от писмените спомени за личната среща между Боян Боев и Рудолф Щайнер в Нюрнберг през юни 1908 г., по време на лекциите за Апокалипсиса на Йоан, когато Боян Боев е бил все още студент, но също така и от личните писма на Боян Боев, писани през 1909–1918 г. и запазени в архива на д-р Рудолф Щайнер. Тези писма съдържат въпроси на Боян Боев относно духовните Учители и вероятно са били свързани с този разговор за духовния Учител от България. В тези писма до Щайнер Боян Боев прави и косвени догадки за това кой е Учителя Петър Дънов (1916 г.). За съжаление досега не са открити писмените отговори на Рудолф Щайнер, както и целият архив на Боян Боев. Така или иначе е видно, че през годините, в които Боян Боев вече е бил част от обкръжението на Учителя Петър Дънов, е имало кореспонденция между него и Рудолф Щайнер, или с Мари Щайнер от негово име. Боян Боев също така поддържа кореспонденция и с други членове на Антропософското общество.
    Малко известен факт е, че през 20-те години на миналия век има две покани изпратени от България за евритмични представления в София, за лекции на Рудолф Щайнер и за основаване на клон на Антропософското общество в България. Те биват отклонени от Рудолф Щайнер, а по- късно и от Мари Щайнер, под претекста, че в България работи Петър Дънов. Това е известно от спомените на Йорген Смит (1916–1991г.), член на борда на Антропософското общество в Дорнах от края на 30-те години на 20-ти век, които бяха потвърдени от него през 1989 г. (бел. непубликувани спомени на Йорген Смит).
    В заключение може да се обобщи, че най-вече благодарение на Боян Боев словото и делото на Учителя Петър Дънов стават известни на Рудолф Щайнер и на Мари Щайнер, но този факт никога не е бил обект на публичност от страна на Антропософското общество. Двете духовни течения в лицето на Антропософското общество и българското Бяло Братство се развиват паралелно във времето – едното в Централна и Западна Европа (в т.нар. от Щайнер Западен стар свят), а другото в Източна Европа (Източен стар свят). Заслужава да се отбележи, че по времето на Учителя, както и след това, в общество Бяло Братство духовната наука антропософия е била обект на изучаване от учениците, който са се стремили към по-научно задълбочен подход в изследването на духовното, на езотеричното, на Доброто, на Божественото.
    Надявам се читателите да намерят за интересни изложените в следващите страници факти от живота на Рудолф Щайнер, чрез които да успеят да се приближат до неговата личност. Прераждането на неговата индивидуалност, по собствените му думи от 1922 г., би трябвало да се е осъществило в Америка през 2002 г. и най-вероятно той ще трябва да се противопостави на съвременното Антропософско общество.
     
    Каква е ролята на българите,
    развиващи съзнанието си благодарение на антропософията?
     
    Преди да приключа с този увод ще се спра на един интересен и специфичен въпрос. Каква е ролята на българите, работещи чрез антропософията? Защо е необходим този въпрос? Заради специфичната позиция, в която ние, българите, можем да се окажем. От една страна сме фундаментално позиционирани като душевен генотип, и като език и култура, да усетим и възприемем съвременните духовни процеси, а от друга – чрез изучаването и опознаването на инструментариума на духовната наука антропософия да ги разберем и осъзнаем.
    Знаем от Рудолф Щайнер (том 237 от събраните му съчинения), че има две категории човешки души – стари и млади души. Старите души са първите, които започват да се прераждат на Земята още в края на Лемурийския период, т.е. след отделянето на Луната от Земята. Младите души се завръщат на Земята едва през по-късния Атлантски период. Старите души имат повече прераждания на Земята и за тях е характерно, че приемат Христос по-скоро не интелектуално, а с душата си, с чувство, с интуиция и усет. Те имат едно по-вродено усещане за Христовото същество, защото са Го преживявали на Земята по-дълго време, благодарение на повечето си прераждания. Младите души нямат това изградено усещане и достигат до Христос анализирайки отговорите на екзистенциалните въпроси, които си поставят. Те имат едно по- материално усещане за живота, защото на душевно ниво Христос им е по-далечен, по- абстрактен и по-непонятен, затова и те основно използват интелекта си, за да Го разберат.
    Въпреки различията, към началото на 19-ти век, докато са пребивавали още в отвъдното, преди да се преродят на Земята, една обща част от тези две групи души, изживява едни много силни имагинативни образи на Христос и неговата жертва на Голгота. Това поражда много силен стремеж в душите им да разберат тайната на Христовото същество. Точно с тази кармична обремененост идват истинските антропософи на Земята. Те търсят новото разбиране за Христос, което на практика им бива предоставено благодарение на Антропософия (духовното същество стоящо зад науката антропософия). Така появата на антропософията се оказва кармически предопределена в началото на 20-ти век, когато е трябвало да се преродят всички тези души, преживели имагинативните образи на Христос в свръхсетивния свят. Рудолф Щайнер от своя страна се превръща в инструмента, чрез който се дава форма на тази езотерична мъдрост.
    Българите са една категория стари души, които изостават с навлизането на Аза в астралните им тела. Това се получава като своеобразно последствие от факта, че те започват да се прераждат като едни от първите физически хора на Земята точно след отделянето на Луната от Земята през Лемурийския период (може би и затова Учителя Петър Дънов заявява, че българин е категория човек, и че българите са най-древните хора на Земята). При българите се наблюдава едно специфично астрално тяло, което е малко по-отделено от физическото и етерното тяло от една страна и Аза от друга. Това е особено силно изразено по време на сън, когато Азът и астралното тяло са отделени. Азовете при българите не са напълно обхванати от астралните им тела. Поради тази свръхсетивна конфигурация на фините им тела, при българите се наблюдава една особеност в тяхното възприемане на духовния свят. Те чувстват и преживяват Бог-Отец в Природата, т.е. висшите духовни йерархии, които се стремят да издигат и развиват заобикалящата ни среда. Това е Доброто в природата, в минералния, растителния и животинския свят. От друга страна чувстват Злото – нисшите йерархии, които внасят изоставането, падението и греха. Така
    Българите са една особена категория хора, които чувстват и преживяват напрежението и борбата между Доброто и Злото в заобикалящата ги среда в живота.
    Естествено възниква въпросът каква е ролята на засега малкото българи, работещи задълбочено с антропософията? На база вече споменатото можем да твърдим, че тази категория българи са хора, които са изключително облагодетелствани през 20-ти и 21-ви век да бъдат в състояние от една страна да имат разбирането за Христовото същество, благодарение на антропософията, а от друга – да усещат Христос като духовно присъствие в заобикалящата ги природа. Така тези българи се оказват една категория хора, която има нужните условия, за да преодолее материалните изкушения и заблуждения, които целенасочено биват внасяни в човешкото съзнание чрез системните атаки на ариманични духове. Тези българи имат вродената душевно- интелектуална способност за разпознаването и разбирането на Христовото същество и затова точно те биха възприели и разбрали по-адекватно за съвремието ни както Христовото същество, така и Неговото вече разгръщащо се етерно пришествие.
    Благодарим Ви за вниманието и приятно четене!
     
    Преслав Павлов април 2020 г.
    София
     
    Бележка – „думите в италик с кавички“ са цитати на Рудолф Щайнер.
     
    Важни моменти от живота на Рудолф Щайнер. Хронология
    23 юни 1829 – В Герас, провинция Долна Австрия е роден бащата на Рудолф Щайнер – Йоханес Щайнер.
    8 май 1834 – В Хорн, Долна Австрия, е родена Франциска Блий – майката на Рудолф Щайнер.
    „Моята майка и моят баща бяха деца на великолепна Долна Австрия – гориста провинция на север от р. Дунав.“
    16 май 1860 – Йоханес Щайнер и Франциска Блий встъпват в граждански брак.
    27 февруари 1861 – В Долни Кралевец, Хърватия – близо до границата с Унгария, където бащата Йохан Щайнер работи като телеграфист за Южните Австрийски Железници, се ражда Рудолф Йозеф Лоренц Щайнер. Рудолф Щайнер е покръстен два дни по-късно. Продължават да съществуват спорове за рождената му дата – 25-ти или 27-ми като за час на раждане се сочи 23:15 ч. местно време. Съществува мнение, че въпреки, че е кръстен по-късно в кръщелното свидетелство e вписана коректната дата на раждане, т.е. 27 февруари. Английския астролог Алан Лео запитва лично Рудолф Щайнер, за да му построи хороскоп и получава датата 27 февруари Съществуват специални биографични изследвания по темата.
    Лятото на 1862 – Семейството се мести в Мьодлинг, Долна Австрия, заради новата месторабота на бащата Йоханес Щайнер.
    1863 – Семейството се мести в Потчах, Долна Австрия, близо до границата със Стирия, където Йоханес Щайнер става началник на гара Земеринг. „Гледка простираща се до планините… величествени върхове в далечината и прекрасен чар на природата в непосредствена близост.“
    15 ноември 1864 – Ражда се Леополдин – сестрата на Рудолф Щайнер. Тя работи като шивачка и прекарва целия си живот при своите родители.
    28 юли 1866 – Ражда се Густав – глухонемият брат на Рудолф Щайнер.
    1867 – Рудолф Щайнер започва да учи в селското училище. Последва неразбирателство между баща му и училищния директор, чиято съпруга несправедливо обвинява момчето, че причинява безредие. В резултат на това Рудолф Щайнер е спрян от училище и започва да учи от дома си.
    1868 – Ключова опитност. Неизвестно за семейството, една леля умира в отдалечен град. Седейки в чакалнята на гарата, Рудолф Щайнер вижда нейната „форма“, която разговаря с него и го моли за помощ. „С настъпването на тази опитност започна един нов душевен живот за момчето, живот, в който не само външните дървета и планини му говореха, но и също световете съществуващи отвъд тях. От този момент нататък момчето започна да живее с духовете на природата…“
    1869 – Семейството се мести в спокойното и провинциално селце Нойдьорфл, близо до Винер Нойщат в днешна Унгария. Там Рудолф Щайнер посещава местното селско училище. Поради „неправилността“ на неговото писане и произношение, той трябва да посещава допълнителни уроци.
    1870 – Благодарение на книга, дадена му от неговия учител Хайнрих Гангл, Рудолф Щайнер открива геометрията: „Да обхвана нещо чисто в духа си ми носеше вътрешно щастие. Чрез геометрията аз опознах за пръв път щастието.“ Същият учител му позволява да рисува, докато другите ученици продължават да се упражняват в четене и писане. „Един артистичен елемент“ навлиза в неговото образование.
    1871 – Въпреки, че родителите му не са религиозни, Рудолф Щайнер се превръща в „дете на църквата“ и любимец на свещеника Франц Марац, който, според думите на Щайнер, е „един невероятен образ“. Щайнер също така свидетелства: „Когато достигнах 10-11 годишна възраст, сред всички, които тогава познавах, той [Франц Марац] беше значително най- отличаващият се.“ Освен многото други факти, Марац запознава Рудолф Щайнер и с хелиоцентричната космология на Коперник. Като момче, в близост до олтара, Рудолф Щайнер служи на меси, погребения и шествия. В края на годината след един инцидент, в който той се отървава от побой, баща му забранява църковните посещения.
    1872 – Рудолф Щайнер се премества в намиращото се на седем километра от дома му гимназиално училище във Винер Нойщат. Това разстояние той изминава пеш всеки ден независимо от естеството на метеорологичните условия. Във Винер Нoйщат Рудолф Щайнер се запознава с немската литература благодарение на лекаря Карл Хикел. Също така той се запознава и с теорията на електричеството и телеграфа. Четенето му се отдава, но това не важи за правописа. През първите две години изпитва трудности, но след това се превръща в „добър ученик“.
    1873-75 – С помощта на своите учители, или пък самостоятелно, Рудолф Щайнер придобива много на брой чудесни опитности свързани с различните науки и математиката. Извън училище той се занимава самостоятелно с аналитична геометрия, тригонометрия, диференциални уравнения и изчисления.
    1876 – Рудолф Щайнер започва да преподава на други ученици, за да им помага и също така изучава от своя баща изкуството на книговезването. Отделно от това самостоятелно изучава и стенография.
    1877 – Рудолф Щайнер се запознава с труда на Имануел Кант Критика на чистия разум, който многократно чете и започва собственото си изследване на този трактат. Щайнер открива и прочита Всеобща световна история на Карл фон Ротек.
    1878 – Разширено изучава тогавашната съвременна психология и философия.
    1879 – Завършва гимназията с отличие. Неговият баща е преместен на работа в Инцерсдорф, близо до Виена. Рудолф Щайнер използва своето първо посещение във Виена, за да „закупи значително количество философска литература“ – Кант (1724–1804), Фихте (1762–1814), Шелинг (1775–1854) и Хегел (1770–1831), както и няколко истории на философията. Неговата цел е да открие пътя от Аза към природата.
    Октомври 1878–1883 – Рудолф Щайнер започва обучението си във Висшето Техническо Училище във Виена, за да изучава математика*, химия*, физика*, биология* (* - основните предмети, които записва, за да започне следването си), минералогия, ботаника, зоология, геология и механика и става студент благодарение на университетската си стипендия. Също така посещава и лекции по история и литература, докато едновременно с това продължава жадно да чете различни философските трудове. Неговите двама любими преподаватели в колежа са преподавателят по немски език и литература Карл Юлиус Шрьоер (1825–1900) и лекторът по физика Едмунд Райтлингер (1830–1882). Щайнер посещава лекции по естетика на Роберт фон Цимерман (1824–1898) и по философия на Франц Брентано (1838–1917). През тази година започва своето приятелство с Мориц Цитер (1861–1921), който финансово подпомага Щайнер, докато той живее в Берлин. Щайнер се запознава с изследвания на Гьоте и прочита за пръв път Фауст.
     
    1880 – Рудолф Щайнер посещава лекциите на Карл Юлиус Шрьоер, които са посветени на Шилер (1759–1805) и Гьоте (1749–1832), като Шрьоер се превръща в негов ментор. „Вследствие на забележителното стечение на обстоятелствата“ Рудолф Щайнер се запознава с Феликс Когуцки (1833–1909), „билкар“ и лечител, който може „да вижда дълбоко в тайните на природата“. Рудолф Щайнер се среща и учи от този „пратеник на Учителя“ през цялото време, докато живее във Виена и го посещава неколкократно в родния му град Трумау.
    Януари 1881 – „Не спах и за момент. Бях зает с философски проблеми до около 00:30 сутринта. След това най-накрая се отпуснах в леглото. Всички мои усилия през последната година бяха насочени спрямо истинността на твърдението на Шелинг: „У всеки човек се таи една тайна, чудесната способност да се отдръпне от потока на времето – да се отдели от самоопределящото се от всичко идващо към него отвън – да се вглъби в най-дълбоката си същност, в неизменната форма на Вечността и да погледна така към себе си“. „Вярвам и все още съм твърдо убеден в това, че аз открих тази способност у себе си. От дълго време се бях свързал с това. Сега цялата идеалистична философия стоеше пред мен променена. Какво е една безсънна нощ в сравнение с това?“ Рудолф Щайнер започва да комуникира с водещите мислители за съвремието си и те му изпращат книги, които той жадно чете. Юли месец: „Аз не съм един от онези, които се гмурват в деня като животно в човешка форма. Аз се стремя към една специфична цел, към една идеалистична цел – познанието за истината! Това не може да бъде постигнато между другото. Изисква се най-големият стремеж в света, освободен от всякакъв егоизъм и същевременно от всякакво примирение.“ Август: Щайнер записва за пръв път размишления, които по-късно ще станат част от книгата му Философия на свободата. „Стремежът към абсолютното: този човешки копнеж е свобода.“ Той също така се стреми да дефинира и „философията на селянина“, описвайки мироглед му като на човек, който живее близо до земята по стария традиционен начин.
    1881–1882 – Билкарят Феликс Когуцки се разкрива пред Щайнер като пратеник на друга, по- висша в посвещението личност, която инструктира Рудолф Щайнер да проникне по-дълбоко във философията на Фихте и да усъвършенства съвременното научно мислене. По този начин Рудолф Щайнер успява по правилен начин да се подготви и да навлезе в сферата на Духа. Този Учител (за когото се смята, че е Християн Розенкройц) осведомява Щайнер и за двойствената природа на времето (еволюционна и инволюционна). Това продължава до 1882 година.
    1882 – С помощта на Карл Юлиус Шрьоер Рудолф Щайнер е помолен от Йозеф Кюршнер (1853– 1902) да редактира научните работи на Гьоте за списанието Германска национална литература, което бива издавано от самият Кюршнер. Щайнер пише Една възможна критика на теориите за атомизма и я изпраща на Фридрих Теодор Фишер (1807–1887), чиито трудове е изучавал по-рано.
    1883 – Природата и творчеството на Гьоте са му представени от Шрьоер с блестящ ентусиазъм, но самият свят на идеите, който за Шрьоер е действителната движеща сила на мировите дела, му изглежда само като сянка на истинския духовен свят и така Щайнер преминава от идеята за субективния идеализъм на Шрьоер към идеята за „обективния идеализъм". Предприема обширни, и то най-вече в областта на оптиката, естествено-научни изследвания в лабораторията на преподавателя си Райтлингер. Тези изследвания му дават увереността, че светлината сама по себе си, в смисъла на Гьоте, представлява свръхсетивна реалност, а цветовете са сетивни явления „вътре в светлината". Напуска Висшето Техническо Училище във Виена без да полага държавен изпит, продължава да работи по публикуването на научните творби на Гьоте и започва работа като частен учител.
    1884 – Първият том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1) е готов през март. Рудолф Щайнер изнася лекции върху научния подход на Гьоте и Лесинг. През юли той започва работа в дома на вносителя на памук Ладислаус Шпехт и съпругата му Паулине като наставник на четирите им момчета. Той ще живее в дома им до 1890 г. Успява да доведе проблемното 11-годишно момче на семейство Шпехт – Ото Шпехт, което се счита за неспособно да бъде обучавано, до успешното му завършване на гимназията, което е последвано и от придобиване на медицинско образование. Щайнер завършва едно фундаментално педагогическо и терапевтично изследване, и разработва своите педагогически възгледи и методи благодарение на наблюденията си върху ученика си Ото Шпехт. Занимава се с философията на Едуард фон Хартман и особено с неговия труд Феноменология на моралното съзнание. По това време той се запознава със семейния лекар на семейство Шпехт – Йозеф Бройер (1842–1925), който е съавтор със Зигмунд Фройд (1856–1939) при публикуването на книгата Изследвания върху хистерията.
    1885 – Докато продължава да редактира работите на Гьоте, Рудолф Щайнер чете задълбочено съвременни философи като Едуард фон Хартман (1842–1906), Йоханес Фолкелт (1848–1930), Рихард Вале (1857–1935) и др.
    1886 – Посещава често къщата на семейство Фер и възниква близко приятелство между него и Радегунде Фер (1868–1903) – най-малката дъщеря на доктора на философските и юридическите науки Йозеф Едуард Фер. Месец май: Рудолф Щайнер изпраща на Кюршнер ръкописа на Основни линии на една теория на познанието в светогледа на Гьоте – с особено позоваване на Шилер (GA 2), която бива публикувана през октомври и намира широко разпространение. Щайнер се запознава с поетесата Мари Ойгени дел Граци (1864–1931) и в нейна чест пише Природата и нашите идеали. Рудолф Щайнер посещава нейния салон, където се запознава с много свещеници, теолози и философи, които стават негови приятели. Междувременно директорът на архива на Гьоте във Ваймар моли за неговото сътрудничество при публикуването на Гьотевите трудове в изданието Софи, най-вече относно проучванията на цветовете.
    1887 – В началото на годината Рудолф Щайнер е много болен. През годината неговото здраве постепенно се подобрява и той се превръща в човек предимно на „писмената кореспонденция“, като пише есета и участва в австрийския културен живот. През август-септември излиза от печат вторият му том на Гьотевите съчинения върху естествените науки (GA 1).
    1888 – Януари-юли: Рудолф Щайнер става редактор на журнала Германски седмичник. Той стартира по-интензивни лекционни цикли и изнася лекцията Гьоте като бащата на новата естетика (виж. GA 30). Щайнер се запознава и става много близък приятел с Фридрих Екщайн (1861–1939) – австрийски енциклопедист, меценат, теософ, писател, философ на символизма, алхимик, музикант и вегетарианец. Фридрих Екщайн го въвежда в различни духовни движения (включително и в теософското), като двамата заедно медитират и тълкуват различни езотерични и алхимични текстове.
    1889 – За първи път чете Фридрих Ницше (1844–1900) и неговия труд Отвъд доброто и злото. Той отново се сблъсква с теософията и в теософските кръгове около Мари Ланг (1858–1934) научава за Елена Блаватска (1831–1891). Също тук се запознава и с добре известни личности от австрийския обществен живот, както и с езотерици като Франц Хартман (1838–1912) и Карл Лайниген-Билигхайм (преводач на Трансценденталната вселена от К.Г. Харисън). През този
    период за пръв път чете книгите Езотеричният будизъм на А.П. Синет (1840–1921) и Светлина по пътя на Мейбъл Колинс (1851–1927). Започва и да пътува повече, посещавайки Будапеща, Ваймар и Берлин, където се запознава с философа Едуард фон Хартман. Коледния период на 1889 г. Рудолф Щайнер прекарва с приятели в Херманщат, Зибенбург (съвременен Сибиу, Румъния). Там, в Карпатските планини, се е установил голям немски етнос още през 12-ти век. По думите на Щайнер тук за първи път му се разкрива духовната структура на Приказка за зелената змия и красивата лилия на Гьоте. В този период Рудолф Щайнер има много съкровени преживявания, които обаче споделя много оскъдно в автобиографията си. Смята се, че тук той преминава следващо ниво на посвещение. Този път от Учителя Исус.
    1888-89 – „Това беше изпитателен период за душата ми, докато се взирах в християнството… Аз успях да прогресирам върху еволюцията на християнството единствено чрез съзерцанието в смисъла на духовното възприятие… Съзнателното разбиране на истинското християнство започна да изгрява в мен към края на века. Това семе продължи да се развива. Изпитанието на моята душа се случи скоро преди началото на 20- ти век. Това беше решително за развитието на душата ми, така че аз стоях духовно изправен пред Мистерията на Голгота в дълбоко и тържествуващо празнуване на познанието.“
    1890 – Рудолф Щайнер завършва третия том на GA 1. Започва своята докторска дисертация, която по-късно ще се превърне в Истина и наука (GA 3). Запознава се с поетесата феминистка Роза Майредер (1858–1938), с която ще обменя своите най-съкровени разсъждения. През септември Щайнер се мести във Ваймар, за да продължи работата си в архива на Гьоте.
    1891 – Излиза от печат редактирания от Кюршнер том трети от поредицата за Гьоте. По това време Рудолф Щайнер редактира изследванията на Гьоте върху минералите, както и научните изследвания в издание Софи. Рудолф Щайнер се запознава с Лудвиг Леснер (1845–1896) от издателство Кота, който го моли за книга свързана с основните въпроси на метафизиката. Благодарение на тази среща по-късно се появява книгата Философия на свободата (GA 4), която обаче няма да бъде издадена от Кота, а от Емил Фелбер (1866–1932). През октомври Рудолф Щайнер взема устната защита на своя докторат по философия, математика и механика в университета в Росток, Германия. По-късно му е присъдена научната степен доктор по философия от Хайнрих фон Щайн, а темата на дисертацията му е „Основният въпрос на епистемологията, със специално внимание към наукоучението на Фихте“. През ноември във Виена той изнася за първи път лекция, свързана с Гьотевата приказка.
    1892 – Рудолф Щайнер продължава работата си в архива на Гьоте и Шилер, а също и върху Философия на свободата (GA 4). Неговата дисертация е публикувана под заглавието Истина и наука (GA 3). Щайнер се заема да пише въведения към книги на събраните съчинения на Артур Шопенхауер (1788–1860) и Жан Пол (1763–1825) за издателство Кота. В края на годината той започва да живее съвместно с Анна Ойнике (1853–1911) – вдовица с четири дъщери и един син. Щайнер се сприятелява с Ото Ерик Хартлебен (1864–1905), с когото споделя общи литературни интереси.
    1893 – Рудолф Щайнер започва да пише много прегледи, рецензии, ревюта и статии за най- различни издания. През март изнася лекция на тема Хипнотизма във връзка със спиритуализма. През септември е завършен четвърти том от изданията на Кюршнер. През ноември излиза Философия на свободата (GA 4). Също така тази година той се запознава и с анархиста Джон Хенри Макей (1864–1933) и с Макс Щирнер (1806–1856) – немски философ, ляв хегелианец и теоретик на анархизма, който оказва силно влияние върху възгледите на Ницше.
     
    1894 – Рудолф Щайнер се запознава със сестрата на Ницше (1844–1900), Елизабет Фьорстер Нищше, и започва да чете все още непубликувания Антихрист. Запознава се и с Ернст Хекел (1834–1919). През есента започва да пише книгата Ницше, борец срещу своето време (GA 5).
    1895 – Май: Излиза книгата Ницше, борец срещу своето време.
    1896: 22-ри януари – Рудолф Щайнер вижда Фридрих Ницше за пръв и последен път. Работи в архивите на Ницше, Гьоте и Шилер, и приключва работата си в тях към края на годината. Влиза в конфликт с Елизабет Ницше и така връзката му с архива на Ницше бива прекъсната.
    1897 – Рудолф Щайнер приключва ръкописа Светогледът на Гьоте (GA 6). Премества се в Берлин с Анна Ойнике и започва редакторска дейност за Литературно списание. От сега нататък Щайнер ще пише многобройни прегледи, рецензии, ревюта, литературни и философски статии и др. Започва и лекционна дейност към Свободното литературно общество. През септември той посещава конгреса на ционистите в Базел. През 1894–1906 г. се ангажира в наказателния процес във Франция по делото Драйфус и защитава висшия офицер от френската армия с елзаско- еврейски произход Алфред Драйфус, който несправедливо е заподозрян в шпионаж в полза на Германия и изпратен на заточение на Дяволския остров (Карибите) във Френска Гвиана. Вярва в невинността на Драйфус и си навлича гнева на антисемитите, пишейки за него в Литературно списание. Изнася пет доклада по делото Драйфус до 1898 г. Решително отхвърля ционизма – желанието на определени кръгове за създаване на еврейска държава в Палестина. В този период, около 36-тата му година, се случва дълбок обрат в душевния му живот – от една страна значително се изостря вниманието му към разумността на външен свят, а от друга страна медитацията все повече и повече се превръща в жизнена необходимост на душата му.
    1898 – Чрез работата си като редактор Рудолф Щайнер активно участва в берлинския политически, артистичен и театрален живот. Сприятелява се с Джон Хенри Макей (1864–1933) и с поета Лудвиг Якобовски (1868–1900). Присъединява се към кръга от писатели, артисти и учени на Якобовски, който е наречен Идващите и там изнася лекции до 1903 г. Щайнер също така изнася лекции и пред Сдружението за училищна педагогика. Той пише статия по случай 150 години от рождението на Гьоте. Лекцията е озаглавена Тайното откровение на Гьоте и анализира Гьотевата Приказка за зелената змия и красивата лилия.
    1899 – Рудолф Щайнер започва да работи като преподавател в Общообразователното училище за работещи, което е основано от Вилхелм Либкнехт (1826–1900) и до 1904 г. изнася както отделни лекции, така и цели лекционни цикли. Завършва трудовете Литература и духовен живот през деветнадесети век, Индивидуализъм и философия, Хекел и неговите опоненти, Поезия в съвремието и започва да работи над това, което петнадесет години по-късно ще се превърне в Загадките на философията (GA 18). Щайнер се среща с много артисти и писатели, сред които Кате Колвиц (1867–1945), Стефан Цвайг (1881–1942) и Райнер Мария Рилке (1875– 1926). На 31-ви октомври сключва брак с Анна Ойнике.
    1900 – „Аз мислех, че смяната на века ще донесе нова светлина на човечеството. Изглежда, че отделянето на човешката мисъл и воля от духа се е увеличило. Промяна или завръщане в посоката на развитие на човешката еволюция ми изглежда необходимост.“ С посвещение на Ернст Хекел, през март е публикувана втората част на Поглед на света и живота през деветнадесети век, която по-късно ще се обособи като Загадките на философията. Продължава да изнася лекции пред Сдружението по училищна педагогика и го оглавява след смъртта на Якобовски. Изнася лекция пред около 7000 печатари по повод юбилей на Гутенберг – бащата на съвременното книгопечатане. През септември Рудолф Щайнер е поканен от граф и графиня Брокдорф да изнесе лекция в кръга Теософска библиотека, помещаващ се в техния дом.
    Неговата първа лекция е за Ницше, а втората му лекция е озаглавена Тайното откровение на Гьоте. На 6-ти октомври започва лекционен цикъл свързан с мистицизма, който по-късно ще се превърне в Мистицизмът и връзката му с Модернизма (GA 7). Ноември: Изнася своята първа лекция във федерацията „Джордано Бруно“, която е основана от Вилхелм Бьолше, а вторият съосновател е философът Бруно Виле. Щайнер остро критикува Бьолше заради „еснафщина“, но пък адмирира Бруно Виле. Лекциите му във федерацията продължават до май 1905 г. Той говори за Джордано Бруно и тогавашния Рим, фокусирайки се върху важността на монизма и философията на Тома Аквински. Ноември-декември: „Мари фон Сиверс (1867–1948) се появява в публиката“.
    1901 – Рудолф Щайнер има продължителни финансови затруднения и неговите ранни приятели Мориц Цитер и Роза Майредер го подпомагат. През октомври в Теософска библиотека той започва лекционния цикъл Християнството като мистичен факт (по-късно издаден в 8-ми том на събрания съчинения – GA 8). През ноември в Хамбург по покана на Вилхелм Хубе- Шлайден (1846–1916) той изнася своята първа теософска лекция върху приказката на Гьоте. Посещава чаената сбирка в дома на граф и графиня Брокдорф по време, на която се чества основаването на Теософското общество. Щайнер изнася лекционен цикъл От Буда към Христос пред кръга Идващите. На 17-ти ноември Мари фон Сиверс пита Рудолф Щайнер дали Теософията не се нуждае от западно-християнско духовно течение, за да допълни източните акценти. „Въпросът беше поставен. Сега следвайки духовните закони аз можех да започна да отговарям“. През декември Рудолф Щайнер пише за първи път своя статия за едно теософско издание. В края на годината семейство Брокдорф и вероятно Вилхелм Хубе-Шлайден молят Рудолф Щайнер да се присъедини към Теософското общество и да поеме ръководството на Германската секция. Рудолф Щайнер приема с условието, че Мари фон Сиверс, която е в Италия по това време, ще работи с него.
    1902 – В началото на януари, заедно с Роза Люксембург (1870–1919), Рудолф Щайнер участва в откриването на Училището за работници в Шпандау. На 17-ти януари Рудолф Щайнер се присъединява към Теософското общество. През април е поканен да стане Главен секретар на германската секция на Теософското общество, като междувременно той е работел за нейното изграждане. През юли посещава теософския конгрес в Лондон. Запознава се с Бертрам Кийтли (1860–1949) и с Дж.Р.С. Мийд (1863–1933), А.П. Синет, Ани Безант (1847–1933) и други. През септември бива издаден цикълът Християнството като мистичен факт (GA 8). През октомври, пред около 300 души в Сградата на Джордано Бруно (общество посветено на Дж. Бруно), Рудолф Щайнер дава своята първа публична лекция по Теософия на тема Монизъм и Теософия. Между 19-ти и 21-ви октомври немската теософска секция провежда своята първа сбирка; Рудолф Щайнер е неин Генерален секретар, а Ани Безант също участва. Лекциите на Щайнер са свързани с практичното изследване на кармата. На 23-ти октомври Ани Безант представя Рудолф Щайнер пред Езотеричното училище на Теософското общество. На 25-ви октомври Щайнер започва серия седмични лекции под названието Полето на Теософията. През тази година Рудолф Щайнер среща за първи път Ита Вегман (1876–1943), която по-късно, в края на живота му, ще стане негов близък сътрудник.
    1903 – Рудолф Щайнер започва поредица от около 300 лекции и семинари. През май излиза първия брой на списание Луцифер. През юни посещава Лондон за първата среща на Федерацията на европейските секции на Теософското общество, където се запознава с полковник Хенри Олкът (1832–1907). Рудолф Щайнер започва да пише Теософия (GA 9). Анна (Ойнике) Щайнер напуска Рудолф Щайнер и макар да нямат официален развод те не поддържат семейни отношения след това.
    1904 – Рудолф Щайнер продължава да изнася, общо около 90, лекции в Колежа на работниците и на други места, а в цяла Германия изнася около 140 лекции пред теософската аудитория през тази година. През февруари се среща с Карл Унгер (1878–1929), който по-късно ще стане член на Управителния съвет на Антропософското общество (1913). През март се запознава с Михаел Бауер (1871–1929), християнски мистик, който в бъдеще също ще членува в Управителния съвет. През май излиза от печат Теософия (GA 9) с посвещение: На духа на Джордано Бруно. Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават Лондон за срещи с Ани Безант. През юни Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс посещават срещата на Федерацията на европейските секции на Теософското общество в Амстердам. През юли Щайнер започва поредица статии в списанието Луцифер-Гнозис, които по-късно ще се превърнат в Как се постигат познания за висшите светове (GA 10) и в Космична памет (GA 11). През септември Ани Безант посещава Германия. През декември Щайнер изнася лекции за Свободните масони. Той споменава високите нива на масонството идващи от Джон Яркър (1833–1913) и представени от Теодор Ройс (1855–1923) и Карл Келнер (1851–1905) като едно празно пространство „в което може да бъде поставен един добър образ“.
    1905 – През тази година Щайнер ще прекрати своята не-теософска лекционна практика. Подкрепян от Мари фон Сиверс дейността на Щайнер за теософски лекции ще се увеличи значително – както по отношение на публичните лекции, така и в затворения кръг на Теософското общество. „Германското Теософско движение е от изключително значение“. Щайнер препоръчва да се четат Фихте, Якоб Бьоме (1575–1624), Ангелус Силезиус (1624–1677). Той започва да внася християнски теми в Теософията. Също започва да работи с лекари (Феликс Пайперс и Лудвиг Ньол). През юли той е в Лондон за Федерацията на европейските секции, където посещава лекция на Ани Безант: „Рядко съм виждал г-жа Безант да говори толкова проникновено и сърдечно, …чрез г-жа Безант аз намерих пътя до Блаватска“. Септември- октомври Рудолф Щайнер изнася курс от 31 лекции пред малък езотеричен клас. През октомври се провежда годишната среща на Германската секция на Теософското общество, която секция продължава да бъде малка на брой. Рудолф Щайнер отчита, че все пак членовете са нараснали от 121 на 377. През ноември, търсейки да изградят едно духовно „продължение“, Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс участват в Мемфис-Мизраим, масонска церемония. Те плащат по 45 марки за индивидуалното си членство. „Вчера ти видя колко малко е останало от миналите езоретични институции. Ние се срещаме само с „рамка“, …понастоящем зад нея няма нищо. Духовните сили са се оттеглили напълно.“, пише Щайнер на Мари фон Сиверс.
    1906 – Разрастване на теософската дейност. Рудолф Щайнер изнася 245 лекции и едва 44 от тях са в Берлин. Лекционните цикли биват изнасяни в Париж, Лайпциг, Щутгарт, Мюнхен. Духовната работа също се усилва. Рудолф Щайнер започва писането на Въведение в Тайната наука (GA 13). През януари той получава разрешение и патент да ръководи клон на духовно общество наречено Мистика Атерна от Ордена на древните свободни масони Мемфис-Мизраим. Това ще се превърне в Когнитивна култова секция (Мизраим служба) на Езотеричното училище (справка GA 265). През това време Щайнер се запознава с Алберт Швайцер (1875–1965). През май е в Париж и се запознава с Едуард Шуре (1841–1929). Много руснаци посещават неговите лекции, сред тях са: Константин Балмонт (1867–1942), Дмитрий Мережковски (1865–1941), Зинаида Хипиус (1869–1945) и Маргарита Волошина (1882–1973). Рудолф Щайнер посещава Федерацията на европейските секции на Теософското общество, на която за последен път присъства полковник Олкът. Щайнер прекарва края на годината във Венеция и Рим, където помага за превода на Ключ към теософията на Блаватска.
    1907 – Разраства се Теософско общество, следващо розенкройцерската директива за представяне на духа в света – в образованието, социалните въпроси, науката и изкуството. През февруари Олкът умира в Адяр. Преди смъртта си той указва, че Учителите желаят Ани Безант да го наследи – следват множество интриги. Рудолф Щайнер подкрепя кандидатурата на Безант. Април-май, подготовка за конгреса на Федерацията на европейските секции на Теософското общество – това е голямото събрание на Мюнхенския конгрес, на който Ани Безант присъства. Щайнер решава да раздели Източното от Западното езотерично училище. Той отделя своето езотерично училище от Теософското общество (Щайнер и Безант са в хармония по този въпрос). Щайнер прави своите първи лекционни турове в Австрия и Унгария. Това лято той е в Италия. През септември Щайнер посещава Едуард Шуре в Бар, Франция, който ще напише въведение към френското издание на Християнството като мистичен факт. Рудолф Щайнер пише автобиографично изложение, известно като Документа от Бар. В списанието Луцифер- Гнозис се появява статията Възпитанието на детето.
    1908 – Движението се разраства и вече има 1150 члена. Лекционната дейност се разраства. Щайнер прави своя първи голям лекционен тур в Холандия и Скандинавия, като също така посещава Неапол и Сицилия. Темите са: Евангелието на Йоан, Откровението на Йоан, Египет, наука, философия и логика. Луцифер-Гнозис спира да бъде издавано. В Берлин Мари фон Сиверс, заедно с Йохана Мюке (1864–1949), основава издателство Философско-Теософско (след 1915 Философско-Антропософско), което е предназначено да издава работите на Рудолф Щайнер. Щайнер изнася лекционните цикли Евангелие на Йоан (GA 103) и Откровението на Йоан (GA 104).
    1909 – Излиза от печат Въведение в Тайната наука (GA 13). Пътуване и лекционна дейност. Духовните изследвания на Рудолф Щайнер се разширяват и включват: полярността Луцифер- Ариман, работата на великите исторически личности, Майтрея Буда и Бодисатвите, Духовна икономия (GA 109), Работата на духовните йерархии (GA 110). Щайнер задълбочава изследванията си в областта на евангелията, изнасяйки цикъла Евангелието на Лука (GA 114), където за първи път говори за двете деца Исус. Запознава се и става приятел с Кристиян Моргенщерн (1871–1914). През април поставя основополагащия камък на модела Малш, който по-късно ще се превърне в Първия Гьотеанум. През май конгресът на Федерацията на европейските секции на Теософското общество се провежда в Будапеща. Рудолф Щайнер получава теософския медал за литературен принос Subba Row за книгата си Как се постигат познания за висшите светове (GA 10). През това време Чарлз Ледбитер (1854–1934) открива Джуди Кришнамурти (1895–1986) и го обявява за бъдещия Миров Учител, носителя на Майтрея Буда и „отново проявяващ се Христос“. През октомври Рудолф Щайнер изнася плодотворни лекции за Антропософията, които неуспешно опитва да преработи през следващите години в незавършената си книга Антропософия (GA 45).
    1910 – Нови лекционни цикли: Проявяването на Христос в етера (GA 118), Мисията на душите на народите (GA 121), Окултна история (GA 126), еволюционното развитие на етерните познавателни способности. Щайнер продължава своите евангелски изследвания с Евангелието на Матей (GA 123). На 22-ри януари умира баща му. През април прави едномесечно пътуване в Италия, включвайки Рим, Монте Касино и Сицилия в списъка на местата за посещение. Щайнер отново посещава Скандинавия. Юли-август пише своята първа мистерийна драма Вратата на посвещението (GA 14). През ноември изнася цикъла лекции Психософия (GA 115). През декември той заявява участие в за Международния конгрес по философия в Болоня с тема: Психологични основи и епистологична рамка на Теософията.
    1911 – Кризата в Теософското общество се задълбочава. През януари Ордена на изгряващото Слънце, който по-късно ще се преименува на Ордена на звездата на Изтока, е основан за нарочения за Миров Учител – Кришнамурти. По същото време Мари фон Сиверс се разболява тежко. Малко на брой лекции са изнесени през това време, но са поставени важни нови основи. През март в Прага Щайнер се запознава с Франц Кафка (1883–1924) и Хуго Бергман (1883–1975). През април Щайнер представя своята работа на Международния конгрес по философия в Болоня. Той пише втората мистерийна драма Изпитанието на душата (GA 14). Докато Мари фон Сиверс се възстановява, Щайнер започва работа върху Календар 1912/1913, който ще съдържа медитациите Календар на душата. На 19-ти март Анна (Ойнике) Щайнер се самоубива. Рудолф Щайнер официално става вдовец. През септември Щайнер посещава Айнзиделн – родното място на Парацелз. През декември Фридрих Рителмайер (1872–1938), бъдещият основател на Християнската общност, се запознава с Рудолф Щайнер. Основава се и Строителният комитет, който ще ръководи построяването на Първия Гьотеанум първоначално планиран за Мюнхен. Също се основава независимо движение Независима асоциация, която на следващата година ще прерасне в Антропософско общество. Лекционните цикли включват: Окултна психология (GA 128), Чудесата на света (GA 129), От Исус към Христос (GA 131). Други теми са: езотеричното християнство, Християн Розенкройц, Духовното ръководство на човечеството [GA 15], сетивния свят и духовния свят.
    1912 – Въпреки продължаващата и задълбочаваща се криза в Теософското общество, Щайнер е изключително плодотворен: Календар 1912/1913 е издаден; създадена е Евритмията; написани са третата мистерийна драма Пазачът на прага (GA 14) и Път към себепознание (GA 16). Обновените теми включват: живот между смъртта и новото раждане, карма и прераждане. Други лекционни цикли включват: Духовните същества в небесните тела и царството на природата (GA 136), Човешкото същество в светлината на окултизма, теософията и философията (GA 137), Евангелие от Марк (GA 139), Бхагавадгита и писмата на Павел (GA 142). На 8 май Рудолф Щайнер отпразнува Деня на Белия лотос, деня на кончината на Блаватска, който той е отбелязвал през последните десет години. Този е и последният път. През август Рудолф Щайнер предлага Независимата асоциация да се нарече Антропософско общество. През септември се състои първият курс по евритмия. През октомври Рудолф Щайнер отклонява припознаването на ложата на Теософското общество, посветена на Звездата на Изтока, и решава да изключи всички членове на Теософското общество, които принадлежат на този орден. Заедно с Мари фон Сиверс той посещава за първи път Дорнах, близо до Базел, Швейцария, и те стоят на хълма, където ще бъде издигнат Гьотеанума. През ноември ложата на Теософското общество е открита директно с мандат от Адяр (Ани Безант). През декември се състои събрание на Германската секция, на която се решава, че членовете на Ордена на Звездата на Изтока не могат да принадлежат на Теософското общество. На 28-ми декември се състои неофициалното основаване на Антропософското общество в Берлин.
    1913 – Изключване на Германската секция от Теософското общество. 2-3 февруари – събрание за официалното основаване на Антропософското общество. Членове на Управителния съвет са: Мари фон Сиверс (1867–1948), Михаел Бауер (1871–1929), Карл Унгер (1878–1929). На 20-ти септември се поставя основополагащия камък на Първия Гьотеанум в Дорнах. Строенето на сградата започва веднага след това. Третата мистерийна драма Събуждането на душата (GA
    14) е завършена. Също така са изнесени лекционните цикли: Прагът на духовния свят (GA 147), Езотеричното значение на Бхагавадгита (GA 146) (който бива посетен от руския философ Николай Бердяев (1874–1948)), Мистерии на Изтока и Християнството (GA 144), Резултати от езотеричното развитие (GA 145), Петото евангелие (GA 148). През май Рудолф Щайнер е в Лондон и Париж, където антропософската му работа продължава.
    1914 – Строителството на Гьотеанума продължава. В него участват строители от седемнадесет националности. Състои се общо събрание на Антропософското общество. През май Рудолф Щайнер посещава Париж и катедралата в Шартър. На 1 август е обявена войната, която ще се превърне в Първата световна война. „Сега катастрофата се случи.“ Рудолф Щайнер се завръща в Германия от Дорнах – впоследствие ще има многократни пътувания и в двете посоки. Написва последната глава на Загадките на философията (GA 18). Изнася лекционните цикли: Човешка и космична мисъл (GA 151), Вътрешната същност на човека между смърт и едно ново раждане (GA 153), Окултно четене и окултно чуване (GA 156). На 24-ти декември Рудолф Щайнер и Мари фон Сиверс сключват брак.
    1915 – Строителството на Гьотеанума продължава. Темата живот след смъртта се превръща в основна. Написва Мисли по време на война (GA 24). Лекционни цикли: Тайната на смъртта (GA 159), Обединението на човечеството чрез Христовия импулс (GA 165).
    1916 – Рудолф Щайнер започва съвместна работа с Едит Марион (1872–1924) върху скулптурата Представителят на човечеството. Той също работи с алхимика Александър фон Бернус (1880–1965). Пише Загадки на човечеството (GA 20). Лекционни цикли: Необходимост и свобода в световната история и човешките действия (GA 166), Минало и настояще в човешкия дух (GA 167), Карма на човешкото призвание (GA 172), Карма на неистината (GA 173).
    1917 – Революция в Русия. Съединените Щати влизат в световната война. Строителството на Гьотеанума продължава. Рудолф Щайнер очертава идеите за троичната същност на човешкото същество в публична лекция на 15-ти март и говори за троичната същност на социалния организъм (май-юни, с помощта на Ото фон Лерхенфелд и Лудвиг Полцер-Ходиц, в два документа наречени Меморандум, които са разпространени по високите етажи на обществото). Август-септември: Рудолф Щайнер пише Загадките на душата (GA 20) и коментари по Химичната сватба на Християн Розенкройц за Александър фон Бернус. Лекционни цикли: Карма на материализма (GA 176), Духовни предпоставки на външния свят
    – падането на духовете в мрака (GA 177).
    1918 – На 18-ти март се подписва военното примирие. „Сега всичко наистина ще навлезе в хаос! Това, което е необходимо е културно обновление“. Юни: Рудолф Щайнер посещава замъка Карлщайн близо до Прага (замъка на Граала). Лекционни цикли: От симптом до реалност в модерната история (GA 185). В средата на ноември Емил Молт (1876–1936), собственик на цигарената компания Валдорф-Астория има идеята да основе училище за своите деца и децата на своите работници.
    1919 – Фокус върху троичния социален организъм: изморителни пътувания, многобройни лекции, срещи и публикации. По същото време се оформя нова обществена сцена за представяне на Антропософията, благодарение на развиващото се културно обновление след войната. Следващите години ще бъдат плодотворни за развитието на педагогиката, медицината, фармакологията и земеделието. На 27-ми януари на събрание относно троичния социален организъм, Щайнер заявява: „Ние първо трябва с парите, които имаме да основем свободни училища, които да дадат на хората това, от което се нуждаят.“ През февруари в Цюрих е първото публично евритмично представление. На 6-ти март като вестникарска статия излиза Обръщение към Германския народ (GA 24). През април излиза Относно социалната реформа (GA 23). Рудолф Щайнер е помолен да поеме ръководството на училището основано в цигарената фабрика Валдорф-Астория. Рудолф Щайнер започва да говори за обновление на образованието. На 30-ти май е избрана и закупена сграда за бъдещото Валдорфско училище.
    Август-септември: Рудолф Щайнер изнася лекционен курс пред валдорфските учители Основите на човешкия опит (или Изучаване на човека) (GA 293). На 7-ми септември се открива първото Валдорфско училище. Около края на декември започва първият научен цикъл наречен Курсът за светлината (GA 320).
    1920 – Процъфтява развитието на Валдофското училище. Нови инициативи свързани с троичния социален организъм. Основават се компании с ограничена отговорност с цел вливане на духовни ценности в икономическия живот. Рудолф Щайнер се фокусира и върху науките. Следват лекциите: Въведение в Антропософската медицина (GA 312), Топлината на границите на положителната и негативна материалност (GA 321), Граници на познание на природата (GA 322), Изкуплението на мисленето (GA 74). През февруари Йоханес Вернер Клайн (1898–1984) – по-късно съучредител на Християнската общност – моли Рудолф Щайнер за възможността за религиозно обновление под името Йоанова църква. През март Рудолф Щайнер изнася първия курс за лекари и студенти по медицина. През април студент богослов отново моли Щайнер за религиозно обновление. 27.септември – 16.октомври: изнася Антропософски университетски курс. През декември е изнесен цикълът Търсенето на новата Изида – Божествената София (GA 202).
    1921 – Рудолф Щайнер продължава своята интензивна работа свързана с културното обновление, включително и трудната борба за популяризиране на троичния социален организъм. Университетски изкуства, научни, теологични и медицински курсове следват един след друг: Курс по астрономия (GA 323), Наблюдение, математика и научен експеримент (GA 324), Втори медицински курс (GA 313). През юни и септември-октомври Рудолф Щайнер изнася първите два цикъла за свещеници (GA 342 и GA 343). Младежкото движение се разраства и набира сила. Започват да излизат периодични издания: Трите (през януари) и под редакторството на Алберт Щефен (1884–1963), седмичникът Гьотеанум (през август). През февруари-март Рудолф Щайнер прави първото си пътуване извън Германия след края на войната, за да посети Холандия. На 7-ми април Щайнер получава писмо относно религиозното обновление и на 22-23 май се съгласява да изрази едно по-практично отношение по тази тема. През юни е открит клинико-терапевтичния институт в Арлесхайм, който е под ръководството на д-р Ита Вегман. През август се открива химико-фармацефтичната лаборатория в Арлесхайм ръководена от Оскар Шмидел (1887–1959) и д-р Ита Вегман. Клинико-терапевтичният институт е открит и в Щутгарт се ръководи от д-р Лудвиг Ньол (1872–1930). Също така е открита и изследователска лаборатория в Дорнах с ръководители Еренфрид Пфайфер (1899–1961) и Гюнтер Ваксмут (1893–1963). В периода ноември-декември Рудолф Щайнер посещава Норвегия.
    1922 – Първото полугодие е изключително наситено с публични лекции, които са посетени от хиляди хора. През втората половина на годината Рудолф Щайнер намалява значително обществените си беседи и се съсредоточава върху антропософското общество, заявявайки:
    „Обществото е заспало“. Обществото е прекалено „слабо“ за това, което се очаква от него. Създадените през 1920 г. фирми с идеална цел се провалят и са закрити. През януари, с помощта на агент-посредник, Рудолф Щайнер предприема тур в около 12 германски града, като беседите му са придружени от евритмични представления. За две седмици той говори пред повече от 2000 души. През април изнася Университетски курс в Хага. Посещава и Англия. През юни е във Виена за Източно-Западния конгрес. През август-септември Щайнер е отново в Оксфорд, Англия, на конференция свързана с образованието. Завръщайки се в Дорнах, той издава лекциите Философия, Космология и Религия (GA 215) и изнася Третия пасторски курс (GA 344). На 16-ти септември е основана Християнската общност. През октомври-ноември е в Холандия и Англия. Обръща се и към младежта чрез Младежкия курс (GA 217). През декември изнася
    лекционните цикли: Основи на природната наука (GA 326) и Човечеството и света на звездите: Духовното общуване на човечеството (GA 219). На 31-ви декември пожар унищожава Гьотеанума.
    1923 – Въпреки пожара Рудолф Щайнер продължава да работи неуморно. Много тежка година изпълнена с раздори, апатия и разединение. Има конфликти между старите и младите възгледи в обществото. Необходим е призив за събуждане и Рудолф Щайнер отговаря с обновена лекционна жизненост. Негов фокус са: духовното съдържание на човешкия живот, науката за посвещението, годишния цикъл и изграждане на общността. За основа на артистичното училище той създава серия пастелни скици. Лекционни цикли са: Антропософското движение и науката за посвещението (GA 227), Четирите сезона и архангелите (GA 229), Хармония на креативното слово (GA 230), Свръхсетивния човек (GA 231)
    – последният цикъл е изнесен в Холандия по повод основаването на местното Антропософско общество. На 10 ноември в отговор на неуспешния мюнхенски опит за атентат, организиран му от Хитлер и Лудендорф, Рудолф Щайнер окончателно напуска Германия и Берлин като премества Философско-антропософското издателство в Дорнах. На 9-ти декември, в списанието Гьотеанум, Щайнер започва работа по своята автобиография Пътят на моя живот (GA 28), като сериите от статии ще продължат да излизат ежеседмично до самата му смърт. В края на декември и началото на януари Рудолф Щайнер основава наново Антропософското общество, което наброява 12 000 членове по света и поема неговото ръководство. Новите членове в Управителния съвет са: Мари Щайнер, Ита Вегман, Алберт Щефен, Елизабет Фреде (1879–1943) и Гюнтер Вахсмут (за справка GA 260). Следват лекциите: Мистерийно познание и мистерийни центрове (GA 232), Световна история в светлината на Антропософията (GA 233). На 25-ти декември е положен Основополагащия камък в сърцата на членовете под формата на медитация – Медитация на Основополагащия камък.
    1924 – На 1-ви януари Рудолф Щайнер поема задачата да реформира вече основаното и оглавено от него ново антропософско общество. В следобедните часове на същия ден е направен опит да бъде отровен чрез сладки по време на чаено парти. Процесът по реформация започва със седмичното издание Какво се случва в Антропософското общество, в което Рудолф Щайнер пише своите Писма до членовете (GA 39) и Антропософски водещи мисли (GA 26). Следващата стъпка е създаването на новия езотеричен клас Първи клас на Университета по духовна наука, който е трябвало, ако Рудолф Щайнер бе живял по-дълго, да се развие в още два класа за по-напреднали. Тогава идва и новият език на Антропософията – практичен, феноменологичен и директен. Рудолф Щайнер създава модела за Втория Гьотеанум. Той започва серията от лекции Кармични връзки (GA 235-240). Също така, отговаряйки на нуждите на обществото, той създава Биодинамичното земеделие и Лечебната педагогика. След средата на годината се появяват слухове относно неговото здравословно състояние. Лекциите през януари- февруари са: Антропософия (GA 234), Евритмията като визуално пеене (GA 278); през юни се реализира Аграрният курс (GA 327); юни-юли: Евритмията като визуален език (GA 279), Лечебна педагогика (GA 317); през август в Англия е Второто международно лятно училище – Правилни и неправилни пътища в духовното изследване (GA 243); през септември Пастори и лекари (GA 318). На 26-ти септември Рудолф Щайнер за първи път отлага лекция. На 28-ти септември Рудолф Щайнер изнася своята последна лекция. На 29-ти септември той се оттегля в своето студио в дърводелската работилница; сега той е вече много болен. Обгрижван от Ита Вегман, той продължава да работи, пишейки своите седмични издания на Автобиографията, Писмата до членовете и Антропософските ръководни мисли.
    1925 – Рудолф Щайнер продължава да работи, но здравето му продължава да се влошава. Той приключва Практична медицина (GA 27) заедно с Ита Вегман. На 30-ти март, около 10 часа сутринта, Рудолф Щайнер напуска този свят.
  21. Hristo Vatev

    Джон Бънян

    От Hristo Vatev,

    Здравейте приятели. Сканирах няколко от любимите ми книги на Джон Бънян . Едната книга е била в библиотеката на Учителя.   1880г - Пътешественикът от този свят към онзи - Част 1- Джон Бъниан 1886г. - Пътешественикът от този свят към онзи - част 2 - Джон Бъниан 1925 Духовната Война - Джон Бъниан Живота и смъртта на господин Злонрав - Джно Бъниан Пътешественика от този свят до онзи Духовната война
  22. Hristo Vatev
    Значението на отстраненитѣ букви отъ правописа прѣди правописната реформа
    по материалъ на братъ Свѣтозаръ Нѣголовъ, прѣработено
    Въ сегашната епоха на развитие на човѣчеството и въ частность на славянството на българитѣ е отредена важна роля. Учительтъ казва, че българскиятъ народъ отъ 5400 години е подготвянъ и духовно просвѣщаванъ, за да може да изпълни задачата си. Въ книгата „Призвание къмъ народа ми, български синове на сѣмейството славянско“ нашиятъ върховенъ покровитель ангелъ Елохилъ казва чрѣзъ Учителя: „Затова благоволихъ да извикамъ отдалечъ, открай Небесата, двамата братя, свѣтила на славянский родъ, и да имъ врѫча Словото на Живота, да ви го донесатъ и ви научатъ Пѫтя Ми, по който да възлѣзете въ Вѣчната Видѣлина, въ която обитавамъ.“
    Буквитѣ въ глаголицата и въ кирилицата сѫ носители на духовни сили и иматъ скритъ, таенъ смисълъ.
    Учительтъ казва: „Най-важната буква, или знаменосецътъ на славянската азбука, е буквата ѣ , която е съставена отъ числата 1 и 7. Това е Сатурновъ знакъ. Когато има съвпадъ на Слънцето съ Сатурнъ, образува се „ѣ“. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./
    „Буквитѣ не сѫ произлезли произволно. Има си особенъ пѫть, по който езикътъ е дошълъ въ свѣта. Езицитѣ не сѫ създадени на Земята. Тѣ сѫ копие на нѣщата отъ Невидимия свѣтъ. И езикътъ на всѣки народъ е нареденъ споредъ неговото развитие. "Е" двойно (ятъ - ѣ) е Небесниятъ знакъ на Кирилицата и е печатъ на ангелъ Елохиль. Тази буква е Небесниятъ знакъ на славянското войнство и на славянството. Ако българитѣ изхвърлятъ този знакъ, всичко ще забатачатъ.“ /„Пророчества за България, Спомени на ученици“/
    „Ако напишешъ ѣ, ще си създадешъ много материални спѫнки: приятельтъ ти ще те обиди, господарьтъ нѣма да ти плати. Ако си студентъ, ще пропаднешъ на изпита си. Ето защо, докато си студентъ, не пиши ѣ . Щомъ свършишъ университета, може да пишешъ ѣ, колкото искашъ./“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./.
    „Въ българския езикъ има е, ъ и ѣ. Е е гласна буква, която показва разширение и повишение. Разширяватъ се нѣщата и се повишаватъ. ѣ  разширение има, но има една права линия, една мѣрка, съ която се мѣри, стойность има. ѣ го пишатъ съ една черта. ѣ не можешъ да пишешъ, ако не можешъ да носишъ страдание. Само човѣкъ, който се е научилъ да носи страдание, той може да пише ѣ. Който не се е научилъ да носи страдание, той може да тури само тази линия.“ /бесѣдата „Милиятъ погледъ“, Извънредни бесѣди, Послѣдно Слово, 22. Октомври, 1944г., недѣля, 10ч., София/
    „Буквата ѣ е хубава. Ако се изхвърли отъ употрѣбление, българитѣ ще закѫсатъ. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./
    „В буквата ѣ сѫ свързани заедно Божествениятъ и човѣшкиятъ принципъ. Въ думата славянинъ сричката „ава“ означава Богъ, Баща. Значи Богъ живѣе въ славянитѣ, въ ония, които Го славятъ. Бѫдещето е на славянитѣ. Бѫдещето е на българитѣ. Тѣ ще оправятъ всички народи, понеже въ тѣхния езикъ е буквата ѣ: двата принципа, свързани въ едно. Никой не може да оправи свѣта освенъ славянитѣ и българитѣ. Това се дължи на буквата ѣ: кръста, търпѣнието. Тази буква означава още събиране и примиряване на Доброто и злото. Българинътъ казва: Азъ знамъ да събера Доброто и злото, да ги примиря. Нѣкои пишатъ тази буква по два начина: ѣ и iь. Както и да се пише, означава едно и сѫщо нѣщо. Значи ѣ е на Сърдцето, а iь на Ума. /“Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./

                                       На Сърдцето          На Ума
    „Едно писмо си писалъ, не си турилъ нѣкѫдѣ „малъкъ ерь“ /ь/. Дойде ти на умъ, стани, тури. Казвашъ: И без „ер малък“ ще мине. Не, нѣма да мине. Малкиятъ ерь ще ти причини голѣма врѣда. Пишешъ, не си турилъ нѣкѫдѣ е двойно /ѣ/. Стани и го тури. Казвашъ: И без „е двойно“ може. Не може. Двѣ е-та иматъ българитѣ. Едното „е“ е да се разширявашъ, „е двойно“ /ѣ/ е да побѣждавашъ. Ако пишешъ „е двойно“ - „Ѣ“, побѣждавашъ. Ако не пишешъ „е двойно“, не побеждаваш. Ако пишеш „е“, просто само ще се разширявашъ. Българинътъ е много уменъ, казва: Освенъ че трѣбва да се разширявашъ, но трѣбва и да побѣждавашъ.“ /бесѣдата „Настана деньтъ“, Недѣлни бесѣди, 1942г.
    Затова руснацитѣ въ миналото на всичкитѣ си бойни знамена въ лѣвия горенъ ѫгълъ изтъкавали този свещенъ знакъ ѣ : символъ и носитель на побѣдата въ сраженията.
    Учительтъ пояснява: „ Буквитѣ ь и ъ не се произнасятъ накрая. Въ такъвъ случай те не сѫ на почеть. Ако не напишешъ ь на мѣстото му, ще ти причини голѣма врѣда. Буквата ь, това е плодътъ, сѣмето, което е посѣто, израства и минава прѣзъ два свѣта. „Ь“ въ българския езикъ означава кракътъ: лѣвиятъ“ /“Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г./
    „Ъ означава равновѣсие на човѣшкия Умъ, който иска да даде на Хората да разбератъ основнитѣ закони. Послѣдната буква /накрая/ означава законъ на Божествената хармония.“ /бесѣдата „Явлението на Духътъ“, Недѣлни бесѣди, 1914г./
    „Ъ означава сѫщо и бременность.“ /бесѣдата „Явлението на Духътъ“, Недѣлни бесѣди, 1914г./
    „Ъ значи добриятъ пазитель. Той е добриятъ стражарь, който пази кѫщата и съкровището да не се изгуби. „ /бесѣдата „Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г.
    „Ъ е човѣшката рѫка, свита на юмрукъ.“ „Ъ е човѣшкиятъ кракъ: дѣсниятъ.“ /бесѣдата „Умътъ и Сърдцето“, Младежки окултенъ класъ, 1943г./
    „Буквата ѫ казва, че прѣди да говори, човѣкъ трѣбва да мисли. Буквата ѫ сѫществува само въ българския езикъ. Тя внася свѣтлина въ Ума. Богатъ е българскиятъ езикъ, но българитѣ не могатъ да си служатъ съ него.“ /бесѣдата “Ново разбиране“, Младежки окултенъ класъ, 1944г./.
    Врѣме е да се възстанови пѫлната азбука, заедно съ небеснитѣ знаци ѣ  и ѫ за единение на славянството и за благото на човѣчеството.
     
     
    Нѣкои правила за писане по новия правописъ
    Като пръвъ документъ въ историята на новобългарския правописъ трѣбва да се смѣта една творба на Ан. Кипиловски отъ 1825г. Своя приносъ  въ изграждане на новия книжовенъ езикъ иматъ „Рибниятъ букварь“ на Петъръ Беронъ, Георги Сава Раковски, Любенъ Каравеловъ, Йоакимъ Груевъ, Никола Първановъ, Маринъ Дриновъ и много други. Процесътъ на избистряне на становищата и създаването на новобългарския правописъ е дѫлъгъ и мѫчителенъ, съпроводенъ съ спорове, отхвърлѣния и борби.  Годинитѣ 1878-1899 сѫ особено важни за установяване на новитѣ правописни правила. Въ полемиката съ свои становища много живо се включватъ А. Т. Баланъ, Пенчо Славейковъ, Иванъ Вазовъ.
     Особено важно е името на министъръ Тодоръ Иванчевъ. Той смѣня на поста „министър на Просвѣщението“ Иванъ Вазовъ и въвежда новитѣ правила, основани на Дриновския правописъ, подобрени въ нѣкои отношения отъ езика, на който пише всѣкидневниятъ печатъ. Дриновско-Иванчевскиятъ правописъ се въвежда като задължителенъ не само за училищата, но и се възприема отъ останалитѣ учреждения и отъ книжнината. Това е най-дѫлго сѫществувалиятъ официаленъ правописъ: отъ февруари 1899г. до февруари 1945г., съ едно прѣкѫсване отъ 1921г. до 1923г., когато по врѣме на правителството на Александъръ Стамболийски е въ сила т. н. Омарчевски правописъ.
    Слѣдъ възстановяването на Дриновско-Иванчевския правописъ на 11 августъ 1923г. се прѣдприема едно ограничаване на писане на ятовата гласна „ѣ“, като тя се замѣства съ „е“ въ думитѣ,  кѫдѣто никога не се чува като ІяІ, независимо, че по произходъ /етимология/ тя трѣбва да се пише тамъ. Затова въ редица издания /“Библия“, рѣчници и др./  има разминаване въ писането на нѣкои думи. Тукъ ще споменемъ само нѣколко думи: бѣлѣгъ >  белегъ, вѣстникъ > вестникъ, чрѣзъ > чрезъ, прѣзъ >презъ , прѣдъ > предъ, слѣдъ > следъ,  врѣме- време, дѣте- дете, прѣдставката „прѣ –пре“ и др.
    Основниятъ недостатъкъ на Т. Иванчевото упѫтване за правописъ се вижда въ наредбитѣ за писане на буквата“ ѣ“. Въ упѫтването се казва, че ще бѫдѣ даденъ особенъ речникъ за думитѣ съ „ѣ“, но такъвъ не е подготвенъ и издаденъ. Освенъ това въ него липсватъ цѣли групи думи, въ които споредъ етимологията трѣбва да се пише „ѣ“.Отъ друга страна въ този списъкъ сѫ помѣстени думи, въ които отъ етимологично гледище няма „ѣ“.
    Слѣдъ 9. септември 1944г. се създава комисия за правописа. Има много защитници на „стария“ правописъ, като срѣдъ най-горещитѣ е Елинъ Пелинъ, който държи особено да се запази буквата „ѫ“, но наддѣлява другото становище. На 25 октомври 1945г. е приетъ т. н. „новъ“ правописъ.
    Може би на читателя ще му се стори много трудно да усвои правилата, които да му помогнатъ да се върне към истинския правописъ. Всѫщность не е толкова сложно. Достатъчно е човѣкъ да започне съ най-важнитѣ думи, които често се срѣщатъ и въ бесѣдитѣ на Учителя: Вѣра, трѣбва, нѣма, човѣкъ, Любовь, мѫжъ, Мѫдрость, пѫть, кѫща, не сѫдя, и др. и да слага „ъ“ в края на думитѣ слѣдъ съгласна. Споредъ насъ, достатъчно е като начало човѣкъ да напише на страница дори единъ пѫть „ѣ“ или „ѫ“, за да има полза. Още повече, ако вѣрва и съзнава, че съ това си действие спомага за подобряване  сѫдбата на България, на славянитѣ и на човѣчеството. Буквитѣ „ѣ“ и „ѫ“, както и другитѣ отъ старобългарската азбука сѫ сѫществували, защото сѫ съотвѣтствали на звуци, които за съжаление сѫ отпаднали от езика. Ятовата гласна „ѣ“ се е произнасяла като носовка „енъ“, а големиятъ юсъ „ѫ“ като носовка онъ“. Изключително важно е ясното произношение, ясното говорене, което допринася за развитие на Волята. Народи, които говорятъ ясно и енергично сѫ по-цѣлеустремени и рѣшителни.
    Пишейки буквите „ѣ“ и „ѫ“, които сочатъ произхода отъ древнитѣ врѣмена на българскитѣ думи,  човѣкъ започва да се добира до дълбокия смисълъ на словата. Започва да открива самъ тези окултни истини, четейки този свещенъ езикъ. Примѣри: сѣме – сѣмейство, пролѣть -лѣто.
    Учительтъ е казалъ:“Българскиятъ езикъ е най-точниятъ езикъ, на който могатъ да се прѣдадатъ окултнитѣ закони и Словото на Бога, защото българскиятъ народъ е най-древниятъ народъ на Земята.“  /„Българската Душа“, стр. 169/
    Основни положения при Дриновско-Иванчевия правописъ
    1.      Буквата „ѣ“ се пише споредъ етимологията /т. е. първоначалния произходъ на думата/: а/ въ корена на думитѣ, : Вѣра-вѣренъ, пѣя-пѣсень, млѣко -млѣченъ и др.;  б/ въ глаголи, завършващи на –ѣя: сѣя, пѣя, милѣя, сѫщо сѣеше, сѣ/мин. несв. и мин. св./ и др.;  в/ въ формитѣ за минало свършено и минало несвършено врѣме и въ произведенитѣ отъ тѣхъ причастия: видѣхъ-видѣ, ядѣхъ-ядѣше, видѣлъ,  и др.;  г/ въ края на наречията, завършващи на –е: горѣ, дѣ, послѣ, сетнѣ, подирѣ, нѣкѫдѣ и др., съ изключение на: „още“, „въобще“, „поне“, „пък“ и на частицата „не“;  д/ въ члена за мн. число за сѫществителни и прилагателни имена, но не и за глаголи:  пѣснитѣ, хубавитѣ, другитѣ, но не и „работите, ходите“ и пр.;  е/ въ формитѣ на мѣстоименията: тѣ, тѣхъ, тѣзи, онѣзи;  ж/ въ завършека на формитѣ отъ старото двойствено число: крилѣ, рѫцѣ, нозѣ. з/при числителното име: двѣ  и/ при повѣлително наклонение/заповѣдна форма/ за 2. л. мн. ч./: Отидѣте! Направѣте! Работѣте!
     
    2.      Буквата „ѣ“ не  се пише слѣдъ: ж, ч, ш, слѣдъ гласната „и“ и въ началото на думитѣ.   Примѣри: жега, чедо, пия, шега.
    3.      Буквата „ь“ се пише въ: а/ сѫществителни отъ ж. р., завършващи на съгласна: напр. „пѣсень“, Любовь, Мѫдрость. Членуването става съ запазване на „ь“- „пѣсеньта, Любовьта, Мѫдростьта;  б/ при дѣятелни сѫществителни отъ м. р., завършващи на „-арь“ и „тель“: господарь, овчарь, говедарь, учитель, водитель, вкл. и въ чужди дѣятелни сѫществителни отъ м. р.: секретарь, клисарь;  в/ въ края на нѣкои сѫществителни отъ м. р.: день, пѫть, огънь, царь, лакъть, нокъть, зеть, конь, Господь. Членува се –деньтъ, царьтъ, огъньтъ.  Най-лесниятъ начинъ да се провѣри, дали същ. отъ м. р. се пише съ „ь“ или съ „ъ“ накрая  е като се членува – ако се членува „-ятъ“ се пише с „ь“, ако се членува „ътъ“ се пише с „ъ“. Примѣръ: конь – конятъ, значи се пише съ „ь“. При членуването „ь“ се запазва: коньтъ, Учительтъ .;  г/  при прилагателното „синь“;  д/ въ края на числителнитѣ отъ ``петь до десеть``, включително и когато числото е втора съставна часть: шесть, седемь, осемь, деветь, десеть, петдесеть;  е/ при членуване на сѫществителнитѣ отъ мѫжки родъ, завършващи на „ь“ не се пише „я“, а остава „ь“, примѣръ: огъньтъ, пѫтьтъ, Учительтъ и др.
    4.      Въвъ всички останали случай, когато думата завършва на съгласна, било то прѣдлогъ, глаголъ, сѫществително и др. се пише. „ъ“ Примѣри: отъ, съмъ, вънъ, кракъ, ходихъ, въвъ,  и др.
    5.      Буквата „ѫ“ се пише вѫтрѣ въ думитѣ споредъ етимологията. Въпрѣки че днесъ се произнася като ІъІ, въ миналото се е произнасяла носово „он“.
    Примѣри: всѫдѣ, мѫжъ, кѫща, пѫть, вѫгленъ, вѫдица, вѫже, кѫдѣ и др. Този юсъ е запазенъ само въ глаголната форма „сѫ“.
    Справки могатъ да се правятъ в онлайнъ речникъ за стария правописъ bulold, въ срѣдновѣковенъ речникъ на Софийския университетъ, въ Библия, издадена прѣди 1945г., въ бесѣдитѣ на Учителя, въ „Завѣта на цвѣтнитѣ лѫчи на свѣтлината“ и др.
                                                                                                                                     
    За историята на новобългарския старъ правописъ  и за правилата е ползувана книгата  „История на българския правописъ“ на Русинъ Русиновъ.
    Значение на отстраненитѣ букви 4.bmp
    Подготвила Елеонора Горанова
  23. Hristo Vatev
    Здравейте, мили приятели.
    На днешния ден, 11.05.2019г. с голяма радост искам да ви покажа новия сайт, който направихме.
    В сайта има 130 книги на Рудолф Щайнер. Сайтът е предназначен и за търсене във всичките текстове по ключови думи.
    Можете да го видите на следния домейн -
    https://rudolfsteinerbg.com
    Този сайт е един много ценен подарък за антропософите и хората, които се интересуват от тези духовни текстове и по-лесно ще могат да ги изучават.
    Благодаря на програмиста, с който работихме и който изгради целия сайт, както и търсачката.
    Дизайнът на сайта е максимално изчистен и красив. Опциите за търсене са доста големи.
    Има и втора търсачка, в която може да се търси с до три думи, които се намират в разстояние на седем изречения.
    Сайта ще продължим да го допърваме и с нови текстове, както и с нови функции.
    Благодаря много също и на Евгени Мангуров за предоставените файлове и преводи от руски.
    Книги на Рудолф Щайнер можете да си купите от този сайтhttps://rudolfsteiner.bg/
    Благодаря много и на Ани от София за голямата помощ по подреждането на текстовете.
    На днешния ден 11.05 точно преди 2 години пуснахме и първия сайт, който направихме по същия начин, посветен на Учителя Петър Дънов.
    https://beinsa.bg/
    Не сме планирали точно да пуснем на тази дата сайта на Щайнер, но тя съвпадна абсолютно точно с пускането на първия сайт. Ето и постът във Фейсбук - https://www.facebook.com/groups/BeinsaDouno/permalink/1507901392610741/
    Поздрави.

  24. Hristo Vatev
    Седем разговора с Духа Господен   1- 1900_06_25 - Разговор първи – УПЪТВАНЕ 2- 1900_06_30 - Разговор втори - СЪРЦЕТО И БОГ 3- 1900_07_01 - Разговор трети - ХРАНАТА И СЛОВОТО 4- 1900_07_05 - Разговор четвърти - ЖИВОТЪТ И ВЪЗРАЖДАНЕТО 5- 1900_07_05 - Разговор пети - ВЪЗДИГАНЕ ДУША И ДУХ 6- 1900_07_08 - Разговор шести - ПЪТЯТ И ИСТИНАТА 7- 1900_07_09 - Разговор седми - ЗАКЛЮЧЕНИЕ
  25. Hristo Vatev
    Първи випуск на Американското научно-богословско училище към Методистката мисия в гр. Свищов
    Прави: 1. Христо П. Бъчваров. 2. Петър К. Дънов.
    Седнали отляво надясно: 3. Иван Димитров. 4. Петър Василев. 5. Банчо Тодоров. 6. Иван Тодоров.
    Забележка. Първите четирима отпред са завършили 1886 г., а другите двама 1887 г.
    Снимката е от 25 юни 1886г., когато Петър Дънов е на 22 години и е направена при завършването му на Свищовското Богословско училище
    -------------------------------
    Превод на текста
    На снимката на тази страница ние ви показваме шест български свешеници, които са били студенти в Българското Методистко Богословско училище в Свищов. Двамамта, които са прави може би ще завършат другата година. Другите завършиха на 7 Юли, 1886. Свещеник Дж. С. Лад ни изпраща някои сведения за тях: Този, който стои в ляво е Христо Павлов Бъчваров. Той работи по селата и бе подкрепян от един от Американските мисионери. неговите разходи през последните три месеца бяха по-малко от.... Той посети и продаде брошури и книги в около петдесет села на територията между Свищов и Търново. В някои от селата той беше бит и някои от книгите му бяха отнети и разкъсани. Той ще се върне в училището през Октомври. Стоящия от дясно е Петър К. Дънов. Неговия баща е свещеник. Той посещава училището една година и половина.

    Четиримата, които се дипломираха, Иван Димитров, Петър Василев, Банчо Тодоров, Иван Тодоров, започнаха работа и ще бъдат широко подкрепяни от хората, между които работят. Тяхната работа ще бъде да ходят пеш от село на село продавайки брошури и книги, да говорят на хората по темата за религията, да организират молитвени срещи и да проповядват всякога, когато имат тази възможност.


×
×
  • Създай нов...