Jump to content

Hristo Vatev

Усърден работник
  • Мнения

    8740
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    303

Мнения публикувано от Hristo Vatev

  1. Аудио - чете Нели Недялкова

    От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г.

    Издание:1949, София

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    Жертва, упование и радост

    Има ли жертва, ние устояваме в любовта.

    Има ли упование, устояваме във вярата.

    Има ли радост, устояваме в надеждата.

    Значи, жертвата е резултат на любовта, упованието е резултат на вярата, а радостта — на надеждата. Когато надеждата се реализира, хората се радват. Надеждата е синът, т.е. домът. Вярата е майката, а любовта бащата. Бащата и майката са крайният предел на самопожертването. Оттам се прави един завой, връщане назад. По-нататък не може да се върви. Вън от любовта, жертвата не може да се прояви. Ако не се жертваш, ще загубиш любовта; ако не уповаваш, ще загубиш вярата; ако не се радваш, ще загубиш надеждата. Който иска да придобие любов без жертва, той е стъпил на песъчлива почва. Който иска да придобие вяра без упование и надежда без радост, също е на песъчлива почва. Значи, няма надежда без вяра. Казваш: На какво да се радвам? — Има на какво да се радваш. Ти имаш тяло, мозък, дробове, стомах. Целият свят е твой. Ще се радваш на всичко. Ти можеш да мислиш, да чувстваш, да действаш. Ти разполагаш с основните неща на живота. Ще се радваш на всичко, което ти е дадено. А другите неща, сами по себе си, ще дойдат.

    Един велик закон гласи: Вън от любовта, животът не може да вземе друго направление. Отклонения могат да стават, но това не трябва да се допуска. Ако има вятър, листата на дърветата могат да правят отклонение. Важно е, и при отклонението да се държат за дървото. Това е добре, но лошо е, когато листът се откъсне от дървото и падне на земята. Същото се отнася и за човека. И той трябва да върви по пътя, по който е тръгнал. Че ще срещне повече или по-малко мъчнотии, това е друг въпрос. Трябва да вървиш, не можеш да се противиш. Ти се противиш на смъртта, но няма човек, който да не е влязъл в кошарата й. Светии и учители, всички влизат в тази кошара. И да се противиш, пак ще влезеш. — Но аз имам воля. — Каквато воля и да имаш, ще дойде ден, когато ще отстъпиш. Понеже всички хора са подчинени на великия закон, те непременно ще се примирят и ще отстъпят.

    Човек трябва така да разбира живота и изискванията му, както бащата разбира работата си на нивата. Тежка е работата му, но той има една радост — децата му. Тази радост го прави да издържа. Той работи на нивата, а мисълта му е на друго място — при децата. Той си казва: Колкото да е тежка работата ми, ще направя една жертва. Жертвата, която прави за децата, го радва. Идея има този човек! Както човек, като работи за дома си, страда и се радва, така и като работи за Бога, ще страда и ще се радва. Ако работата за дома е благословена, колко повече работата за Бога е благословена!

    Кратка беседа от Учителя, държана на 2 октомври, 1921 г. София.

    Jertva upovanie i radost.pdf

    • Like 1
  2. Аудио - чете Нели Недялкова

    Разумно служене (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    25 август, четвъртък, 10 ч.

    Разумно служене

    Ще ви прочета 12-а глава от Посланието към римляните:

    „И тъй, моля ви, братя, поради Божието Милосърдие, да представите телата си в жертва жива, свята, благоугодна на Бога, което да бъде ваше разумно служене. И не се съобразявайте с този свят, а се преобразете чрез обновяване на ума си, за да разпознавате от опит Божията воля.

    Защото чрез дадената ми благодат казвам на всеки от вас, който е по-виден, да не се мисли за повече, отколкото му се полага, а да запази скромност според дела на вярата, която Бог на всеки е разпределил. Понеже както в едно тяло имаме много части с различно предназначение, така ние всички сме едно тяло в Христа, а поотделно всеки от нас е част от другите и имаме различни дарби според благодатта, която ни е отредена. Ако някому е дадена пророческа дарба, нека я упражнява съразмерно на вярата си. Ако на някому е дадена служба – да бъде прилежен в изпълнението ѝ. Ако някой поучава – да бъде прилежен в поучаването, ако увещава – в увещаването; който раздава – да раздава щедро, който управлява – да управлява с усърдие, който показва милост – да я показва доброволно. Любовта да бъде нелицемерна; отвращавайте се от злото и се придържайте към доброто. Обичайте се един друг с братска любов, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит. В усърдието си не бъдете лениви, а бъдете пламенни по дух, като служите на Господа. Радвайте се в надеждата си, в скръб бъдете търпеливи, а в молитва – постоянни. Помагайте на светиите в нуждите им, бъдете гостолюбиви. Благославяйте ония, които ви гонят – благославяйте и не кълнете! Радвайте се с онези, които се радват, плачете с онези, които плачат. Бъдете едномислящи помежду си, не пожелавайте недостижимото, а се задоволявайте с малкото; не считайте себе си за мъдри. Не отвръщайте на никому за злото със зло, а залягайте за това, което е добро за всички. Ако е възможно и доколкото зависи от вас, бъдете в мир с всички хора. Не отмъщавайте за себе си, възлюблени мои, а дайте място на Божия Гняв. Защото писано е: „Отмъщението е мое – аз ще въздам, рече Господ.“ И тъй, „ако врагът ти е гладен – нахрани го; ако е жаден – напой го; защото вършейки това, ти ще струпаш жар на главата му“. Не се оставяй да те побеждава злото, а ти побеждавай злото чрез доброто.“

    Мислите, които апостол Павел привежда в тази глава чрез вдъхновението на Духа, са важни за приложение. Всички учения имат смисъл за нас дотолкова, доколкото те са във връзка, доколкото ние можем да ги схванем според степента на нашето развитие или доколкото те попаднат под нашия поглед.

    Представете си, ако вие бихте попаднали на Земята, а тя да беше просто като топка – да нямаше на нея нито растения, нито вода, нито камъни. Какво бихте научили от Земята, ако тя беше само една валчеста топка, гладка като стъкло?

    Ето защо хубостта на нещата е в онова безгранично разнообразие, което съществува в Божествените мисли. И ние самите сме такава проява на Божията мисъл, а тази Мисъл е нещо реално. Реалността ѝ е в нашата душа и най-важното нещо, към което се стремим, е да обхванем и опознаем нашата душа. И щастие и нещастие, и радост и скръб, и смисъл и безсмислие, и сила и безсилие – всичко това зависи от нашата душа. Когато вие започвате да губите вашите сили, скъсвате нишките на душата си; когато изгубите мисълта си, скъсвате нишката на волята си. Следователно изгубили сте вашата душа. И когато в нас идва вдъхновението, това показва, че сме отстранили грешките от душата си. А душата – това сме ние. Тази Божествена душа се облича в разни форми и всяка форма е необходима за света, в който душата се проявява. Тя не трябва да се пренебрегва! Когато душата слиза на физическото поле, тя ще се облече в такова тяло, каквото сега има. Не смесвайте плътта на вашите криворазбрани желания и стремежи с вашето тяло! Тялото, което сега имаме, е най-великолепното здание, то е един модел за бъдещото тяло. То още не е завършено, по него ще се създаде истинският Божествен храм, Соломоновият храм. Вие искате да разберете какво е сърцето, какъв е умът на човека, какъв е духът му, каква душа има, но нито сърцето сте виждали, нито ума виждате, нито душата, нито духа. Това, което знаете, са само понятия, смътни схващания.

    Ако вие си зададете въпроса: „Какво съм аз?“ Да кажем, вие сте щастлив, радостен, но някой съсед ви бодне с малка игличка и от върха на тази малка игличка щастието ви се разваля. Питам: къде е отишло щастието ви? Или пък, да кажем, имате някоя голяма болка, някъде е нагноясало, а някой с една малка игличка пробие това място, изстиска гнойта и вие се освобождавате от тежестта. Значи онова чуждо вещество, което е било в организма ви, е причинявало всички страдания и щом то се изхвърли, вие се освобождавате, ставате радостни и весели.

    Следователно всички мисли, чувства, желания и действия, които нямат нищо общо с нашия живот, щом влязат в организма на душата, причиняват болезнено състояние и вие трябва да се стремите да намерите начин да се освободите от тях. Не казвайте: „Няма нищо!“ Не, има нещо. Ако кракът ви понаболява, ще намерите тръна и ще го извадите.

    Апостол Павел също имаше един трън, но казваше, че този трън му е потребен – бил спирачка в живота му. Този трън му служел за спирачка, понеже Павел имаше още да слиза надолу. Господ му каза: „Тази спирачка ти трябва, достатъчна ти е Моята Благодат. Сега не мога да ти отнема спирачката, но слез долу и щом започнеш да се изкачваш, ще ти я отнема.“ Този трън не може да се отнема, но щом слезеш до дъното и поемеш нагоре, Господ ще ти отмахне спирачката, защото за нагоре няма нужда от спирачка. Сега някои от вас имат страдания – те слизат надолу и имат спирачка. И ако ме питате докога ще продължават страданията, ще ви отговоря: дотогава ще имате тия страдания, докато слезете до дъното, а щом поемете нагоре, всички страдания ще почнат да изчезват и когато възлезете на върха, горе, страдания няма да има.

    Казвам: тия форми, в които сме облечени на физическото поле, са потребни. Най-важният орган на физическото поле е човешкият мозък и вие трябва да пазите най-впечатлителната част на главата. Това е предната ѝ част, челото. Трябва да пазите челото си да бъде впечатлително, да може да възприемате правилно Божествените форми. Старайте се лицето ви да не огрубява. Веднъж огрубее ли то, вашите мисли, чувства и желания също ще започнат да огрубяват. По същия закон се развиват растенията и тези, които са садили цветя, знаят какво става, когато почвата се спече. Защото ако глинестата почва е спечена, водата не може да проникне надолу, за да даде влага, и корените не могат да растат. Също така и нашето лице може да се спече и туй спичане може да спре влизането на Божествената влага, която дава подтик за развитие. И когато започнете да се спичате, вие ставате груби, очите ви стават жестоки, устата загрубява и в лицето се получава една дисхармония. Вие ще се стараете да премахнете туй спичане, ще се мъчите да го изхвърлите от лицето си. Ако изгубите Божествения смисъл, ще почернеете като въглен. Лицето ви може и да побелее като бяла пръст. Затова ще употребите всички усилия – с молитви, с работа, ще се стараете да възстановите пластичността на вашето лице, докато най-после то дойде до онова състояние, че да светне, от него да започне да излиза известна светлина. Тогава то ще има израз и Божествената светлина ще започне да влиза в мозъка, в душата ви. Трябва да имате желание лицето ви да стане възприемчиво за Божественото от външния свят.

    Как загрубяват във вас чувствата? Когато възприемете една отрицателна мисъл или едно отрицателно чувство. А всяко чувство се определя от редица причини, от вибрациите на различните движения. Има рефлективни движения, които излизат от мозъка и отиват навън, към лицето. И вследствие на тези удари от мозъка към лицето вие ставате толкова кисели, че носът ви започва да се изкривява, да се сплесква; понякога се повдига нагоре, понякога се изкривява надолу, понякога хлътва и се обезобразява. След това очите ви започват да потъват, да се смаляват. И тъй започват да се явяват тези безобразни бръчки по лицето и то става тъй накълцано, като напукана земя, като че ли е насечено с някой остър сатър за месо.

    Божественият Дух на християнството казва: „Всяка мисъл, която проектирате в сърцето си, може да се възприеме или не.“ Ще се възползвате ли от нея, като ѝ дадете път навън? Говоря за съзнателните мисли, които влизат в нас и ние им даваме живот. Следователно всяка мисъл, която проникне във вас и е в дисхармония с вашия растеж, не я изпъждайте, а я спрете на главния вход. Накарайте я да чака ден, два, три, десет, месец, година, две – нека почака там.

    И ние, съвременните хора, съвременните християни, които вървим в правия път, в Новото учение, ако не можем да изправим нашите лица, тогава в какво се състои нашата наука, това ново учение? Ако нашите лица отрубеят тъй, както лицата на светските хора, ако телата ни огрубеят, тогава в какво се състои нашето учение? Тогава ние ще започнем една обратна реакция, ще стигнем до колективната съзнателна проява на човешката душа. Има условия в живота и те са следните: да кажем, че в душата или в съзнанието ви проникне една горчива мисъл или чувство; за това вие може да не сте виновни, но първо ще намерите откъде иде тази мисъл – отляво или отдясно, отпред или отзад, отгоре или от долу. Шест посоки има, откъдето може да дойде мисълта. Трябва да намерите най-малко две посоки, да видите дали мисълта иде отляво или отдясно. Тази лоша мисъл може да иде отляво и тогава някоя жена ви я препраща; иде ли отдясно – някой мъж ви я праща. Така че трябва да знаете кой ви е изпратил тази лоша мисъл. Това е наука, философия – да знаеш от кого иде тази мисъл, от жена или от мъж. Защото ако мисълта иде от жена, а вие я приемете като изпратена от мъж, ще употребите погрешен метод. Сега като казвам мъж и жена, то е защото има и женски, и мъжки дяволи. Има не само мъже и жени, каквито сте вие, но има и женски дяволи, и мъжки дяволи. Между всички същества има и мъжки, и женски. Ще знаете от каква категория същества иде тази мисъл, която ви се изпраща.

    Апостол Павел, който разбира законите, казва: „Представе¬те телата ваши в жертва жива, свята, благоугодна на Бога.“ А на съвременен наш научен език това значи: изложете се на слънчевите лъчи и всички вредни микроби, които са в тялото ви, Господ да ги прости, ще изчезнат. Щом вие изложите и вашите тела на Божиите лъчи, съединени с Бога, тази Божия светлина правилно ще проникне във вас и Бог ще измени условията. Те тъй естествено ще се изменят, че неща, които ви се виждат невъзможни, ще станат възможни и всеки ден ще има веселие. Вие трябва не само да се вслушвате, а да правите опити и движенията ви ще станат леки. Остава да изменим носа си. Не казвайте: „Когато дойда на Земята, Господ ще ми даде друго тяло, друга форма.“ Помислете си: ако имате един прекрасен диамант, затворен в кутия, мислите ли, че тази кутия не изпълнява една важна работа? Тя го предпазва да не бъде повреден отвън. Тя предпазва тялото на душата. Следователно тази кутия е потребна и вие трябва да я пазите заради диаманта. Щом се развали кутията, и вашият диамант ще се развали, а ако я пазите в изправност, и диамантът ще бъде в изправност.

    Ако твоята душа още не се е доразвила, за да влезе в астралния свят и придобие една друга обвивка – астралното тяло, ти ще се изложиш на опасност – душата ти ще се изкриви.

    Затуй в това отношение Писанието казва: „Нашите тела са Храм Божи, в който Духът Божи се проявява.“ Ние тук ще се стараем да не увреждаме не само нашето тяло, а и тялото на някой наш брат. Аз зная, че някои правят следната грешка: насочат мислите си върху нещо и ги прекръстосат. Например, когато видят някой човек много строен, започват да му завиждат. Искат от него да се махне тази красота, този момък да си изгуби силите. Така постъпваме и когато видим, че някой човек има особени таланти – завиждаме му. В нашия ум, в нашето сърце не трябва да влиза никаква мисъл на завист. Ние трябва да използваме талантливия и умен човек, а не да му завиждаме. И тогава този човек може да ни принесе много полза. Има хора, с които ти може да дружиш, и тогава можеш да приемеш голямо благословение.

    В света най-опасни хора са глупавите, те са джебчии. Кой може да те обере? Който няма нищо. Ученият, талантливият човек е като онзи, който е натоварен с много голям чувал и когато срещне някого, казва: „Твоето не ми трябва, аз мога да ти дам и от моето.“ А глупавият носи празен чувал на гърба си и този ще обере, онзи ще обере, докато си напълни чувала.

    И тъй, като ученици на Бялото Братство вие трябва да се пазите от всички кисели чувства, от всички вътрешни неразположения. Всяка мисъл, която вие проектирате в света, първо докосва Божественото съзнание и после отива при обекта, към който я изпращаме. Всяка наша мисъл минава през съзнанието на Божествения център и всички грехове произлизат от това, че ние грешим против Бога и Неговите велики закони. Тъй че щом една наша дисхармонична мисъл докосне Божественото Съзнание, Господ пише: „Този човек в бъдеще да понесе товара си, наказанието си.“ Това е карма. Не мислете, че туй е нещо безразборно. Господ записва всяка ваша мисъл много точно, не оставя нищо незаписано.

    В бъдеще ние всички трябва да мислим тъй, както е мислил Христос. Не историческият Христос, а Христос на Любовта, Великият Божи Дух, Който създава всички блага в света. И когато видите лицето на този, Живия Христос, вие ще се изпълните с радост. Псалмопевецът казва: „Когато видя Лицето Ти, душата ми ще се развесели.“ И действително, в бъдещия живот, в другия свят, Новото, което ще видите, е Божието Лице. Аз не мога да ви го опиша, но щом видите туй лице, ще разберете смисъла на всички други лица – и на умственото, и на сърдечното лица. Като видите туй лице в тази светлина, всичко ще разберете. И затова ние се стремим умът, сърцето и душата ни да бъдат така впечатлителни, че да възприемат Божието Лице, защото то ще произведе в нас ефект на обновление в този живот, в който сега пъшкаме. Всеки от вас сега казва: „Ох, няма го, няма го!“ Момата го търси, жената, бащата, майката – всички търсят някого и не го намират. А когато дойде, хванат Го, целуват Го и казват: „Не е Той!“ Тъй и майката целуне детето си и казва: „Не е Той!“ Търсят Го от хиляди години, но не Го намират, явява се – не Го познават.

    Пророкът казва: „Когато Ме потърсите с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила, ще Ме намерите.“

    Нека сега се върнем към мозъка, който е най-важният орган в нас. В него има милиони малки нишки, които излизат от центъра и са насочени към повърхността. Всички тези нишки са проводници на Божествената енергия, която служи за образуване на Божествените мисли. Това е една арфа, на която като свири, човешкият дух образува хармония. В предната горна част на мозъка се образуват разумните мисли; в задната му горна част се образуват нашите лични чувства – чувството, че сме свободни индивиди. По-долните нишки отзад, зад ушите, произвеждат войнствеността в човека, а най-долу, отзад – физическата любов в света. Любовта започва чрез ток – положителен и отрицателен. Затова хората се хващат за ръце. Тези токове почват така: първо ръцете се прекръстосват, после се пускат и накрая хората казват: „Какво искаш да кажеш, не мога да разбера.“ Пак се хванат, погугукат си и после се пуснат. И пак не могат да се разберат. Защо? Защото тези центрове в мозъка не са тъй развити, за да могат да схванат първите мисли. Всяка любовна мисъл трябва да има правилна форма, а не крива, изопачена форма. Тя ще ви въведе в грях. Когато посрещаш твоя възлюблен, ти не може да си свиеш юмрука и да кажеш: „Дай да те ударя по устата“, за да провериш дали те обича. Не, не! В съвременния свят ние употребяваме формите на по-нисшите същества. За да те изпита някой тук, трябва да ти причини най-голямо страдание. Но в закона на Небето е тъкмо обратното. И сега, между нас тук, казвам ви не заради мен, а заради самите вас: за да можете да растете и да се развивате, необходимо е вашите души да хармонират правилно помежду си.

    Ние всякога трябва да обичаме. Вие всички трябва да се обичате еднакво, без да се лъжете от външните форми. Има някои хора, които ни правят приятно впечатление и ние чувствам топлинка в слънчевия възел, но има и такива, чието присъствие ни действа тягостно, нещо ляга като топка върху лъжичката ни и ние не можем да мислим, не се чувстваме свободни.

    Една оса мина сега около мен. Какво има осата отзад? Какво е осата? Тя е едно месоядно животно, крайно разрушително. Минава тя около мен и аз казвам: „Докато тази оса бръмчи тъй около окото ви, вие не можете да се развивате правилно – има опасност.“ Така и всяка лоша, небожествена мисъл може да осакати нашето Божествено зрение. Ние говорим за хармонията. Дръжте в ума си следната мисъл: условията, които сега съществуват в света, не са създадени от Бога, те са създадени от нас. Но те са една необходимост, която ние не можем да пренебрегнем. Следователно те не представляват никаква спънка за нашето развитие, а са подтик за развитие. Тъй мислете! Да кажем, че сега някой от вас има мъж или жена, които са непоправими. Не се сърдете. Тази непоправимост е едно благо за вас. Имате един приятел, който е ексцентричен. Знайте, че приятелят ви не е спънка, а напротив, подпомага вашето въздигане. Или да кажем, че някоя ваша другарка е такава – тази ваша другарка ще ви даде много добри уроци. Същият закон важи и за вас, ако вие външно представлявате спънка за другите. Така ние сме нагласени да си помагаме взаимно, без да знаем това. Не се старайте да бъдете по-добри, отколкото сте сега. Аз не искам да бъдете по-добри, отколкото сте сега! Помнете това: всяко пресилване носи изтощаване. Задръжте туй състояние в ума си, бъдете такива, каквото сте сега, през цялата година. Аз съм доволен от това разположение, което имате сега. Но знаете ли къде е вашата грешка? Вие често се излагате, казвате: „Ела да видиш какво имам!“ Не излагайте скъпоценностите си, не ги показвайте. Нека разположението, което имате в душата си, седи за вас. Не отваряйте целия ваш извор. Да видят другите водата през чучура. Нека в душата ви има нещо тайно, нека хората не знаят всичко за вас. Само Бог трябва да знае какви сме. Ако Господ ни знае, и ние Го познаваме. Това ни е достатъчно. А хората по-добре да не ни познават. Да те познава добрият човек, е благословение, а да те познава лошият човек – проклятие.

    Аз виждам сега, че у вас има желание да ви познае светът какви сте. Няма нужда да ни познават. Този свят и да ни познава, и да не ни познава, пак ще му направим същото добро, без разлика.

    И така, аз не искам да станете по-добри, а да останете толкова добри, колкото сте сега. Не искам да станете и по-силни. Нека Великият Божи Дух вложи нещо ново във вас, каквото Той намери за добре. Вложете във вас тази мисъл, та като дойдете догодина, да забележите, че във вас се е родило нещо ново. Ако забележите това по-рано, ще кажете: „Кудкудяк, кудкудяк“, както петелът и кокошката; ако някоя лисица чуе петела, като кудкудяка, веднага идва при него. Затуй в действията си трябва да мълчите като философи. А сега кокошката кудкудяка, кудкудяка и ще снесе яйцето. Хората ще излязат и ще кажат: „Нашата кокошка снесе едно яйце!“ Когато вършиш нещо, мълчи – иначе яйцето може да отиде. А в първоначалното си състояние яйцата не пропадаха тъй, както сега.

    И ние ще напуснем туй състояние, ще напуснем двора на кудкудякането, ще оставим всяка лоша мисъл, чувство и желание в дълбочините на нашето сърце, на нашия ум и на нашата душа, за да се преработят в Божествения закон и да станат част от нашия организъм.

    Също така бих желал до идущата година лицата на всички ви да станат по-красиви. Какво разбирам под думата по-красиви? Това значи да си завършил някакъв предмет. Та казвам: когато дойдете догодина в училището, да свирите по-хубаво, защото красотата е изкуство за свирене.

    Ние сме красиви, когато мислим, чувстваме и действаме. Когато нашият дух работи, ние сме красиви, а щом престанем да действаме, лицата ни стават грозни. Затова всеки от вас ще се стреми да контролира мислите си.

    Бих желал през цялата година да не разваляте хармонията. А вие може да я развалите, и то знаете ли как? Можете несъзнателно да я развалите. Ако някоя мома влезе между десет момци, тя ще развали хармонията. И обратно – ако един момък влезе между десет моми, той ще развали хармонията. Аз зная такива случаи. Съберат се пет моми и обещаят да живеят чист, девствен живот. Обаче след време при тях идва един момък, подвизава се и той, но се влюбва в една от момите и с това разваля братството. Той трябва да бъде кавалер и да каже: „Аз идвам тук да взема една от вас.“ Тъй е – нищо повече!

    Хората трябва да бъдат искрени във всичките си постъпки. Туй е Божествено. А туй, което е Божествено, то е право. Което не е Божествено, то не е право. Законът е такъв: когато една наша лоша мисъл влезе между добри мисли, тя може да ги развали; и когато една добра мисъл влезе между лоши мисли, тя може да ги поправи, да ги подобри. Колкото и слаба да е една лоша мисъл, тя може да развали хармонията на добрите мисли и може да отнеме ден, два, месец, година, докато хармонията се възстанови.

    И тъй, обръщайте внимание на мозъка си. Като станете сутрин и имате в ума си тъмнина, ще проектирате у вас мисълта, че от Невидимия свят слиза към вас една светла струя. Възприемете я, за да влезе тя в дълбините на сърцето ви. След това я прекарайте през задната и предната част на мозъка. Направете мислено една манипулация и веднага туй тягостно състояние ще изчезне. Вие може да правите това упражнение в продължение на пет-десет минути и ще се домогнете до известни правила, на които вашият дух ще ви научи през тази година.

    Между нас сприхави хора няма да има и лоши хора няма, а има хора, които още не знаят да свирят. Сприхавият човек има много излишна енергия, пък не знае къде да я употреби. Някой казва: „Неговата любов не е на мястото си.“ Той има много любов, но няма как да излезе и ще спука тръбите. Крива ли е любовта, че при излишък тя тъй се проявява? Ще поставим нови, по-широки тръби, ще направим нова канализация.

    Ще кажете: „Може ли всички хора да се обичат?“ Може. Но как? Вие ще схващате, че всички хора са части от едно и също Божествено същество, Което вие обичате. Обичате ли този-онзи, вие ще обичате всички. Как майката обича детето си? Тя го целува и отдолу, и отгоре, и отвсякъде, защото обича душата му. А когато детето умре и душата му я няма вече, тогава казват: „Хайде, Бог да го прости!“ Докато ние схващаме, че Бог живее в нас, ние го ценим и в това дете, а в момента, в който почувстваме, че няма Бог, започваме да мразим човека и с това причиняваме зло. Затова винаги ще мислите, че във всеки от вас живее Божият Дух и че всички сте Божествени. Който от вас има по-голяма почит към другите, той има и по-голяма любов. Ако вие ме обичате, защото аз ви обичам, това не е никакво предимство; но ако вие обичате един човек, който не ви обича, това показва, че имате характер. Ако вие давате нещо някому, който ви е давал, това е в реда на нещата. Понякога може да правите услуги на човек, който ви преследва. Това е изкуство, това е характер! И Господ гледа тъй на нас. Ако вие правите услуга някому, който десет пъти ви е излъгал, това вече е нещо особено. И Господ казва: „Станете особени в своите прояви!“ Ние трябва да вършим необикновени неща. Този свят се нуждае от такива необикновени неща. И ние ще си подадем ръка.

    Всички, които са останали днес, ще образуват стоте, които аз избирам.

    (Обаждат се избраните.)

    Дали ще бъдете избрани, още не се знае. Ако приложите казаното, ще бъдете избрани. Този, който приложи закона, е избран, а който не го приложи, ще седи в антрето. А вие, които сте останали тук, веднага ще пишете на другите: „Учителя каза, че за тези, които останат тук, ще има айрян, но ни излъга – тук има и масло, и каймак.“ Има, но дали ще го изядете – това е въпросът! За вас, които присъствате тук, ще има едно правило: като станете сутрин, ще изпратите някому една хармонична мисъл. Ако не знаете какво да кажете, ще кажете: „Да се прослави Господ тъй, както е писал в Своята Книга.“ На следващия ден ще кажете същото. Всяка сутрин през цялата година, щом ви дойде някоя красива мисъл за някой ваш брат, кажете я. Ако нямате такава мисъл в ума си, кажете: „Да се прослави Името Божие тъй, както е писал в Своята Книга.“ И всеки от вас ще изпрати през тази година 365 такива мисли, за да се прослави Живият Господ. След това ще изговорите втората мисъл: „И като се прослави Господ тъй, както е писал в Своята книга, да се прояви Неговата любов в моята душа и в душата на всички мои братя.“

    Тези добри мисли ще изпращате само сутрин. Ще започнете от днес и никакво отлагане! От сутрин до обед може да изпълнявате закона. Като изпращаме така всяка сутрин по една мисъл, ние ще успеем да премахнем много болезнени състояния. И ако сега все още между нас има някои неврастеници, някои с главоболие, с болки в стомаха, с неразположение, с изпращането на такива мисли по този начин ще установим хармонията. Тогава ще ядем сладко, ще мислим хармонично, ще работим сладко. Навсякъде все сладко ще бъде.

    Аз искам да ви изведа от затворите, разбирате ли, да ви изведа от онези кауши . Ще изпращате мисли на всички, чието съзнание е пробудено. Ще се стараете да влезете във връзка с всички ваши братя, на които съзнанието е пробудено. Законът е един и същ – щом съзнанието на човека, до когото се изпраща мисълта, е будно, той веднага влиза в контакт с вас. За пробудените души не съществува място и пространство – съобщението се установява моментално.

    Ако ви дойдат мрачни мисли, изпитания, считайте това за велика привилегия. Ще се изправите пред Господа и ще кажете: „Господи, благодаря Ти за тази велика привилегия, с която ме удостои!“ Тъй ще кажете на туй съзнание. Може би ще срещнете малко съпротивление и трудности, но след това трудностите ще изчезнат, вие ще започнете да се топите, да се топите, и постепенно ще ви олекне. Законът е верен и тези цветенца ще започнат да израстват. Ще имате най-малко 65% печалба.

    В света, в който живеете, пазете кесиите си. Когато се върнете у дома си, ще дойдат да ви търсят онези бедняци: „Не остана ли нещо и за нас?“ И ако го намерят, може да ви оберат. Вие ще държите кесията си затворена. Може да им давате, но ще им давате със сметка и ще им давате толкова, колкото вие намерите за добре, а не колкото те искат. Христос казва: „Който има две ризи, да даде едната.“ Двете ризи ще дадете само ако е някой насилник. Ако е противник, дай му едната си риза, ако е от лукавия – дай и двете, та да си върви!

    „Представете телата ваши в жертва жива, свята, благоугодна Богу.“ И тъй, нашата душа ще се научи как да се облича в астралния свят – с астралното си тяло, в умствения свят – с умственото си тяло, в духовния свят – с духовното си тяло, а като влезе в Рая – с Божественото си Тяло. Ако сте със сегашните си тела, в оня свят на хармонията няма да ви познаят. Тъй ще си мените костюмите и като ви срещне някой, ако той не разбира Законите на хармонията, даже няма да подозира, че това сте вие, няма да ви познае – за да се познаем в другия свят, трябва всички да бъдем в Закона на хармонията.

    Така ще се стараете да държите вашите мозъци в изправно състояние и да използвате мислите, които ви безпокоят. Не спете, гледайте да не ви изненада неприятелят. Знаете ли кога неприятелят ни изненадва? – Когато започнем да се чувстваме най-радостни и весели, когато започнем да вдигаме много шум – тогава трябва непременно да знаем, че неприятелят ще дойде и трябва да бъдем на поста си. Това е едно правило. Голямата радост винаги показва, че ще ви дойде едно голямо изпитание, а голямата скръб показва, че скоро ще ви дойде голяма радост. И няма да се страхувате, а ще знаете само, че големите радости предсказват едно разваляне на времето.

    И тъй, вие стоте ще се стараете да въдворите хармонията между вас. Да не остане у вас нито помен от мисълта, че еди-кой си бил такъв-онакъв и не можем да го търпим. За нас всичко е хармонично. Там, където е Господ, всичко е добро. И ако дойде някой при нас, ние ще го разтопим, ще го мачкаме, ще го прекараме през този кюнец, през онзи, през тази тръба, през онази, през тази реторта, през онази, ще го прекараме през 99 реторти, докато каже най-после: „С вас съм!“ Който влезе между 99 реторти – тъй е. Докато не каже „с вас съм“, няма отърваване. Туй е Божественото в света. Същият закон и Господ държи между нас – страдаме, падаме, това е една реторта, после друга, трета и т. н., докато кажеш: „Господи, аз Те познах!“ Тогава и Господ ще каже : „И аз те познах.“ Но да знаете: назад път няма – няма връщане. Този път, по който вървим, е най-хубавият.

    Сега разбрахте, нали? Ясно ли е?

    – Да

    Колебания има ли още?

    – Не.

    Някой от вас да е останал при особено мнение?

    – Няма.

    Ама може да се случи нещо?

    – Не.

    Може да не сме предвидили нещо?

    – Няма такова нещо.

    Може да запитате какво ще стане с другите? Въпросът е решен – от Божествено Гледище въпросът е решен. Ще изпълним Волята Божия тъй, както Бог е писал в Своята Голяма Книга. И тогава Господ ще свърши за нас това, което е писал. И въпросът е уреден.

    А сега ще подпишем – готови ли сте да подпишете?

    – Готови сме.

    Ще направим едно упражнение – ще го подпишем: Любовта на Христа в нас ще свърши всичко започнато. Тези думи ще произнесете мислено три пъти.

    Упражненията ще правите рядко и само когато сте насаме или когато сте десет души, но в хармония.

    Всичко, което ви е дадено, пазете като нещо свято и ценно.

    Упражненията ще прилагате там, където Духът ви каже, ще слушате вашата интуиция. Тъй нямам нищо против. Но там, където Духът не ви е говорил, не бързайте. Тъй че вашата задача много се улеснява – ще слушате Духа.

  3. Аудио - чете Нели Недялкова

    Сутрешенъ нарядъ, 25 августъ / Психически упражнения № 3 и № 4 (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    25 август, четвъртък, 5 ч.

    Сутрешен наряд, 25 август

    Размишления

    1. „Отче наш“.

    2. Коленичили на лявото коляно: Духът Христов да пребъдва през цялата година в нашите души!

    3. Размишление:

    Да укрепнат душите ни в Истината, за да пребъдваме постоянно в нейната светлина.

    Силата на живота е вложена в Истината; тя е израз всякога на Великия Божи Дух.

    4. Благославяй, душе моя, Господа!

    5. Да се прочетат следните стихове по три пъти:

    „За истината, която пребъдва в нас и ще бъде във веки с нас.“ (Второ послание на Йоана 1:2)

    „А ние сме длъжни да благодарим на Бога за вас, възлюблени от Господа братя, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението от Духа и вярването в Истината.“ (Второ послание към солуняните 2:13)

    „Стойте, прочее, препасани с Истина през чрезлата си и облечени с бронята на Правдата.“ (Послание към ефесяните 6:14)

    6. Добрата молитва.

    Психически упражнения №3 и №4

    При първото упражнение (№3) ще съсредоточите мисълта си върху следното изречение:

    Да снеме Бог всяко лукаво иго на лукавия от сърцата ни.

    А при второто упражнение (№4): Да въведе Господ душите ни във вечната свобода на Своя Благ Дух.

    Сега концентрирайте ума си в Живия Господ на Любовта – в Христа.

    Психическо упражнение № 3 е същото, както психическо упражнение № 1 (с. 426), само че тук се изговарят думите: „Да снеме Бог...“

    Психическо упражнение № 4:

    Ръцете се поставят пред лицето една срещу друга с допрени пръсти и длани, обърнати навън. Тъй те бавно се разтварят настрани, до хоризонтално положение, издигат се нагоре над главата, пръстите се допират, дланите се приближават една към друга. В това положение ръцете се спускат надолу пред лицето до под брадата. Дланите се отдалечават една от друга, но пръстите са допрени с длани, обърнати навън. В това положение ръцете се издигат бавно нагоре, до пред лицето. След туй ръцете пак се раздалечават настрани до хоризонтално положение и т.н. Туй се прави три пъти, а при снемането на ръцете за трети път туй положение се задържа: дланите една срещу друга с допрени пръсти слизат надолу, отдето всяка ръка се прибира на мястото си.

  4. Аудио - чете Нели Недялкова

    Законътъ на самопожертвуването (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    24 август, сряда, 6.30 ч.

    Законът на самопожертването

    Христос казва, че всеки книжник, който се учи за Царството Небесно, е подобен на човек домовит, който изважда от съкровището си и ново, и старо.

    Ще ви прочета 108-и псалом.

    Когато псалмопевецът е пял този псалом, се е намирал във възходящата линия на своето духовно развитие и започва така: „Утвърдено е сърцето ми, Боже...“ Значи – поставено е вече върху канара. И като е утвърдено върху канара, той няма от кого да се плаши.

    „Ще пея е ще песнопея и със славата си!“

    Като поет казва на себе си:

    „Събуди се, псалтирю и китаро:

    Ще се събудя рано.

    Ще Те славословя, Господи, между народите

    и ще ти песнопея между племената.

    Защото Твоята милост се възвеличи по-горе от Небесата,

    и Твоята Истина до облаците...“

    Значи той изразява една своя вътрешна опитност. Той е преминал своя изпит. Псалмопевецът говори за онзи Господ на Любовта, за Когото ние сега говорим.

    Под облаците тук се подразбира: да се обхване нашия мисловен свят. Тези облаци представляват това, че мислите трябва да се обгърнат със закона на Любовта.

    „Възнеси Се, Боже, над Небесата,

    и Славата Ти да бъде над всичката земя!

    Избави тези, които Си възлюбил, Боже, спаси ни с Десницата Си и чуй нашата молитва! ...

    Бог говори в Светилището Си:

    Моав е Моя умивалница...

    Чрез Бога ние ще направим юначество

    и Той ще стъпче враговете ни.“

    Като се преведат тези формули в закона на Любовта, в закона на Мъдростта и в закона на Истината, всички, съединени в едно, са оръжия, с които сега трябва да се воюва.

    Сега ще ви говоря за закона на самопожертванието, как трябва да се разбира този закон.

    Учителя държи в ръка един лимон с много правилна форма.

    Виждате ли този лимон? Той има най-яркия, най-силния първоначален цвят. Той е един плод от умствения свят, който се е самопожертвал. Знаете ли откъде иде туй същество в този лимон? То е слязло от Полето на Мъдростта и затова се e облякло в тази жълта дреха.

    Жертва в света може да принесе само Любовта. Без Любов не е възможна никаква жертва. Жертвата подразбира най-хубавото, най-възвишеното, най-благородното да го дадем в услуга на Бога, да го пожертваме да работи за Него.

    Знаете ли тази лимонена киселина, като влезе в нашия организъм, какъв преврат прави? Когато някое същество се обезсолее чрез греха, т.е. когато неговите мисли не са вече тъй активни, чувствата и действията му отслабнат, за него е необходима тази киселина, за да събуди всяко действие. Следователно в своята първична проява Духът влага киселина, т.е. първо събужда активността във всички същества и онези, които разбират закона, ще проявят своята активност, а които не го разбират, ще се гневят. Причината, която възбужда човека към дейност, е Духът, който иска да се прояви. Ние трябва да принасяме в жертва на Бога най-чистите си мисли. Например дойде вашата възлюблена, която очаквате с години. Как мислите, коя ябълка ще откъснете за нея? Най-хубавата, най-добре оформената; ще я очистите, ще се приближите нежно и деликатно към вашата възлюблена и ще ѝ я предложите. Следователно, когато Господ дойде, ще Му принесете най-хубавите си мисли, защото мисълта е плод. Нашите мисли стават храна за другите същества, служат за тяхното растене, тъй както плодовете на Земята спомагат за нашето растене. И тъй, за Бога или за онези същества от мисловния свят, ще принесем в жертва най-хубавите си плодове. Ние нищо няма да загубим. След като приемат тези плодове, те ще посеят в своите градини семената, които са скрити в мислите. И когато мислите ни започнат да израстват в ангелския свят, ние ставаме гениални. Това е гений – когато един ангел посее една твоя мисъл в своята градина, ти ще станеш гениален. Посеят ли твоя мисъл в някоя ангелска градина, ти ще станеш необикновен човек, а не я ли посеят, ще си останеш обикновен човек.

    Същият закон е и за чувствата. Когато дойдем в някой свят, ще трябва да принесем в жертва най-възвишените, най-благородните от нашите чувства. Те ще бъдат принос на този жив Господ, Който ще се изяви по един или по друг начин. Може да се изяви под форма на един човек, може да се изяви под форма на един дух, на един серафим или херувим. В каквато форма и да се изяви, трябва да Му принесем най-благородните, най-възвишените си чувства. И когато месцето на тези чувства послужи за храна на някой ангел, той непременно ще посее семената им в своята градина и тогава ние ще станем сърцати, богати. Богатството на човека е скрито в неговото сърце. Тъй е в Духовния свят.

    Най-после ние слизаме на физическото поле. Когато ни посети някой наш приятел, когото обичаме, какво ще направим? Ще му омесим хляб. Стопанката на къщата ще извади от най-хубавото пшенично брашно, ще го отсее със ситото си, ще го закваси, сама ще го омеси, ще го опече на своята пещ, сама ще го предложи и с това ще изрази своята любов на физическото поле. И като хапне от него, приятелят ще каже: „Много хубав е хлябът ти – отлично е омесен, отлично е изпечен!“

    И тъй, ние сме длъжни, от малки до големи, малко да жертваме, но жертвата ни да става от любов. Жертва, в която няма любов, не се приема. Ако някой дойде при мене и ми каже: „Аз искам да изкажа една мисъл, която имам към вас“, аз вътрешно ще го запитам: „От любов ли искаш да кажеш това, или за да ме подкупиш? Ако е от любов, аз ще посея тази твоя мисъл в някоя градина, но ако не е от любов – дръж я за себе си.“ Дойде някой и ми каже: „Аз ще изкажа едно свое вътрешно чувство към тебе.“ Питам го: „От любов ли ще го изкажеш, или за да ме подкупиш? Ако е от любов, ще му посадя семенцата, но ако искаш да ме подкупиш, дръж го, моля ти се, за себе си.“ Ако дойде някой и поиска да изяви едно действие към мене, по същия начин ще го запитам: „Туй действие от любов ли искаш да изразиш, или за да ме подкупиш? Ако е от любов, ще го приема и ще го посадя в някоя градина, а ако е с цел да ме подкупиш, задръж го за себе си.“

    И тъй, във вашите умове, в умовете на учениците на Бялото Братство, трябва да стои мисълта, че законът е неизменен, и да се знае, че всичко, което вършим, трябва да е за Бога. Ако в умовете ви се зароди съмнение дали трябва да вършите това, което сте намислили, по-добре не го вършете. Извършете го, само ако в умовете, сърцата и действията ви няма съмнение, но зароди ли се там някакво съмнение, спрете се и не го извършвайте, защото с това не само че няма да принесете полза на себе си и на другите, но ще причините дори вреда. Искам всяка мисъл, всяко чувство, всяко действие, каквото и да било то, било във физическия, в духовния или в мисловния свят, да се извършва с любов, да бъде проникнато от любов. Ако всичките ни действия са проникнати от любов, тогава ще бъдат приети, ще бъдат благословени. И ако понякога не успяваме в материално отношение, то е, защото не спазваме този закон. Ако не жертвате материалното от любов, то какъвто и да сте – търговец, земеделец и т.н., няма да успявате. Но ако за всичко, което вършите, имате в ума и в сърцето си мисълта, че го вършите от любов към Господа, ще имате благословение изобщо – ще лягате и ще ставате с радост, ще ядете и пиете с радост, навсякъде ще има веселие. Затуй аз желая всичките ви постъпки да бъдат любовни. И ако не сте готови да вършите всичко с любов, въздържайте се, докато дойде Любовта. Който още няма в себе си любов, да се въздържа, докато дойде тя. Ако някой иска да ни даде нещо, да ни помогне в каквото и да е отношение, нека направи това от любов. Това е за негово благословение. Ако не може да направи това от любов, по-хубаво нека се въздържа, защото могат да се зародят някои съмнения. Така например тук идват приятели, престояват известно време и като наближи да си отиват, оставят малко пари в жертва, но после си казват: „Какво става с тези пари?“ От онези, които мислят така, ние не искаме и пет пари. Влезе ли в тях и най-малкото съмнение, нека си задържат парите. Онези, които не мислят така, да си оставят парите. Който се съмнява, нека нищо не дава. Ние ще му дадем всичко без пари – ще го нахраним, ще му заплатим, задето е стоял. Това е за вас, а не за нас. Какво ще ни ползват парите в света? Сега те са едно средство, но и без туй средство можем. Не мислете, че не можем. Ще кажете: „Тогава как ще се съберем тук?“ Е, как ще се съберем? Всеки ще си донесе своя хляб. Туй е един начин, а има хиляди начини. Искам да ви кажа: нека законът за самопожертването залегне в душите ви. Когато искате да пожертвате нещо, не бързайте, поспрете се, запитайте се, поставете този въпрос във вашата интуиция, помислете си и кажете: „Господи, аз искам да се жертвам за Теб от любов.“ Ако почувствате, че Господ ви се поусмихне – пожертвайте се. Ако обаче видите, че Лицето Му е сериозно, въздържете се. Подир малко пак се помолете и наблюдавайте какъв е изразът Му. Ако се усмихне, принесете жертва, ако ли не – въздържете се. Ще бъде както с Каин и Авел, с тези братя от Стария Завет, които направиха жертвоприношение на Бога. Защо жертвата на единия се прие, а на другия – не?

    Сега в нашия живот ще започнем с туй ново Учение, с Учението на Любовта. Всичките ни постъпки трябва да бъдат проникнати от любов и каквото вършим един към друг, да е продиктувано от любов. И никой да не бъде нахален да каже някому: „Направи това заради мен!“ Аз никога няма да кажа някому да направи това заради мен. Това го няма в Новото учение. Аз съм готов и предпочитам десет пъти да извърша една работа за вас, да изора десет пъти нивата ви, ако вие не сте готови за това, отколкото да ви накарам да направите нещо за мен. Ти нямаш право да кажеш някому: „Направи това. Нямаш ли любов? Какъв си такъв християнин?“ У нас такова учение няма. Ако някой у нас си предложи десет пъти услугите, ние ще му кажем: „Братко, ако това е от любов, ние сме готови да го приемем.“ Ако прилагате този закон, между вас няма да има никакви спорове. Откъде се раждат споровете? Сега някой бил ръководител в някой град. „Защо да бъде той?“ Ами че ако Любовта го е поставила тук да се жертва – добре дошъл! Но ако сам се натрапва, ще му кажем: „Братко, задръж си всичко за себе си!“

    Аз искам всички ръководители по градовете да бъдат поставени по любов. Нали сме едно братство, основано по любов? Двама, трима, четирима се събрали – нека всички да се надпреварват в любов. Да допуснем, че имаме десет души майстори, които са се събрали да поправят една счупена кола. Един от тях казва: „Аз ще я направя.“ Дойде, повърти се, опита, не може да я поправи. Казва: „Не можах да я поправя.“ Дойде втори – и той не може. Дойде трети – също. Най-после десетият дойде при колата, поправи я. Дали първият или последният ще я поправи, не е важно. Ти си чакай реда да проявиш своето изкуство, а не бързай: не е в бързането работата. И после, ние се самозаблуждаваме: в света има само един Учител, той е Учителят на Любовта. Един е Той, не мислете, че има много. Един е Великият Учител на Любовта, а всички други учители са прояви на Любовта. Когато говорим за Учителя, разбираме Великата Безпределна Любов, която се изразява в даване на знания, мъдрост, щастие и блаженство на всички същества на Земята. Туй същество всеки ден мисли за другите същества, каква форма ще им даде. И всеки ден чува въздишките им, цял ден мисли как да подобри тяхното съществувание. Това е Великият Учител и ние всички искаме да бъдем израз на Неговите мисли, на Неговите чувства, на Неговите действия. Аз бих желал така да бъдем всички. И тогава всички ще бъдем ученици, всички ще бъдем учители. Кога? Когато Той е в нас. Ученици сме, когато възприемаме, а учители, когато предаваме някоя Божествена Мисъл, която Той ни е предал. И след като я предадеш, ти пак си ученик, пак отиваш да възприемаш. Да бъдеш учител, значи да изкажеш Божествените мисли, Божествената Истина и Божествената Любов пред света. Така мислете, за да не се зароди у вас по отношение на някого мисълта: „Че той ли е учител!“ Щом у него говори Любовта, всички ще го слушаме. Дете да е, крава да е, вол да е, муха да е – като говори, ще речем: „Господ говори чрез него.“ Не говори ли Господ чрез тях, тогава ще си ходим, няма да ги слушаме. Ще си вършим работата, без да им обръщаме внимание. На такива учители ще кажеш: „Чакайте, чакайте, работа си имам много спешна. Деца имам, жена имам, нямам време да ви слушам.“ А щом говори Любовта, ще кажеш: „Свободен съм, свърших си работата, на ваше разположение съм.“ И спрямо себе си така трябва да постъпвате. Трябва да знаете кога говори Господ и кога не говори Господ. Когато говори Господ, ще кажем: „Свободен съм, имам на разположение всичкото си време, за да направя това, което искаш.“ Когато Господ не говори, ще кажеш: „Сега нямам свободно време.“

    Желая ви сега всички спънки, които имате по градовете, да изгладите чрез закона на Любовта и да не се отнасяте към мене, за да ви съдя кой е прав и кой е крив. Ако е за това кой е крив, най-кривият съм аз. Ако Учителя, Който ви говори, е крив, то заедно с Него и аз съм крив. Такъв е законът. Нали евреите казваха за Христа: „Този, ако е праведен, каква връзка има с грешните, събира блудниците наоколо си?“ Да не се лъжем – ние не знаем още дълбоките отношения, които съществуват в живота. Не се лъжете от външните прояви на човека. Някой път човек може да направи някои грешки, но не се самоизмамвайте, вие не знаете защо той прави това. Вие не знаете състоянието му в даден момент, не знаете какви са неговите отношения към Бога. Вие това не знаете. Ние трябва с благоговение да се спрем и да чакаме да видим какво Бог работи. Нашето произнасяне за едно, за друго, трябва да бъде правдиво, с любов, защото в бързината Истината не говори. Че сме бързореки, това не е грях, защото и светлината е бърза. И когато казвам да бъдете бавни, разбирам да бъдете бавни в греха, но бързи в Доброто. Бавни в грях, а със светкавична бързина в Добро, в Любов, в Истина, с най-голямата бързина, която може да се тури в действие.

    Сега аз ще моля ръководителите в градовете да започнат със закона на Любовта. Нека те заемат последните места. Нали и Христос казва: „Който иска да бъде пръв, последен трябва да стане.“ Силните в Любовта да започнат да служат на всички. Ясновидец си, нали? Ами че туй ясновидство Господ ти го е дал, за да услужваш с него на другите. Как ще им услужвате? Аз като ясновидец виждам, че някого искат да изкусят, да му създадат едно падане, затова го турям в търговия – и този брат ще го изкуси, и онзи ще го изкуси. И виждаш го – паднал. Като ясновидец, казвам му: „Братко, планът, замислите на твоя брат не са искрени спрямо теб, той няма добро намерение. Ще се откажеш.“ Или двама млади ще се женят – те са измежду братята и сестрите, искат да живеят духовно. Но аз, като ясновидец, виждам, че те няма да живеят по Бога и затова им казвам:

    – Не се женете. Ако слушате мене, не се женете.

    – Ами нали по Бога ще живеем?

    – Ако не се ожените, ще живеете по Бога, а ако се ожените, по дявола ще живеете.

    За други пък виждам като ясновидец, че като се оженят, ще живеят добре.

    – Да, но как – ние пари нямаме!

    – Ако се съберете двамата, ще ви тръгне напред. Оженете се, не се бойте, послушайте ме!

    Трябва да влезем някъде, за да си помогнем. Такъв е законът на ясновидството. Дойде някой, пита:

    – Ти какъв си?

    – Ясновидец.

    – А какво виждаш?

    – Духове.

    Ами ако аз отида в някой град и видя всички танцувачи, танцувачки, бели коне, черни коне, министри с хубави шапки, и разкажа това например на някой земеделец – какво го интересува него? Че еди-кой си министър имал такова бомбе, че бил с такива обувки, че имал толкова куфари и донесъл това-онова в България? Какво го интересува всичко това? Нищо не го интересува. Но ако му кажа, че като ходил в странство, този министър донесъл много семена от някоя плодна култура, той ще каже: „Да, това е добре.“

    Аз бих желал да използвате всички дарби, които имате. Бих желал всички да разговаряте с духове, бих желал всички да бъдете ясновидци, да виждате тези духове и да ги попипвате. Когато Христос се яви на учениците си, те се уплашиха и казаха: „Това да не е сянка?“ „Опитайте Ме“ – каза им Той. В Него имаше пулс. Вие казвате: „Като неверни Тома ще бъдем.“ Аз харесвам Тома. Вие казвате: „Не трябва да изкушаваме Господа.“ Не, понякога трябва да турим пръста си в тялото Му. Някои казват: „Докато не туря пръста си в раната Му, тъй да опитам, не искам да се самозаблуждавам.“ Не с този физически пръст, а с духовния си пръст да опитаме раните на Христа, да влезем във връзка с Него, да преживеем Неговия минал живот. Някой казва: „Аз искам да позная Христа!“ „Можеш да Ме познаеш – казва Христос, – добре.“ И Той ти даде такова голямо нещастие, страдание, че къщата ти се запали от двете си страни. Преди 2000 години Христос пострада, а днес казва на страдащите: „Ето, това съм Аз – в тебе Съм сега, това Аз преживях.“ Разбра ли?

    Страданията – това е първата фаза на посвещението. Но вие казвате: „Не, искам другояче, искам да видя Твоето възкресение!“ Не, първо ще опиташ страданията Му и после, след като ги минеш успешно, ще дойдеш до Възкресението – до Великата Любов. Тогава ще Го познаем. Сърцето ни ще се отвори и ще кажем: „Заслужава си човек да живее в Божията Любов и да служи на Господа.“ И в живота ще бъдете, като че живеете в Царството Божие. Е, хубаво, намерите си един приятел, обичате се, четете си заедно, гугукате си, а като живеете така, това не е ли все едно, че Христос живее във вас? Живеете в хармония. Това не е ли Бог, Който живее във вас? Когато преминете от първата стъпка към втората, ще дойдете да видите Христа в такава първична фаза. Но това не става винаги. На Земята има само три случая, при които човек може да види Христа, облечен в плът. Ще се яви Христос, ще те хване за ръка и ще ти каже: „Попипай Ме – това съм Аз!“ Но това не може винаги да се види. На физическото поле има само три случая, при които може Христос да се види, а на другите полета има повече случаи. Ако ги използвате разумно, всеки от вас ще има възможност да Го види. Някой казва: „Аз искам да Го видя!“ Да, но има нужда от жертви. Докато не се научите да жертвате най-хубавите си мисли, най-хубавите си чувства, най-хубавите си желания, не може да видите Христа.

    Ще ви приведа един пример. Преди години Христос дойде в къщата на един свещеник под формата на един стар калугер, когото свещеникът не обичаше и не искаше да го приеме. Аз казах на свещеника: „Слушай, калугерът е твой брат, приеми го!“ Свещеникът се съгласи, прие го. За да изпита свещеника, калугерът му каза:

    – Имам нужда от пари, защото трябва да пътувам.

    – Имам само пет лева – отвърна свещеникът.

    – Е, хубаво, и без тях ще мина, мога и пеша да пътувам.

    И излезе. Аз казах после на свещеника:

    – Това беше Христос.

    – А, ако е Той, пари имам. Ще ида да Го върна.

    Христос е дошъл под форма на калугер, но щом мине нещастието, след като дойде самопожертването, тази маска ще падне и Христос ще се изяви. Иначе Той ще мине само като един калугер.

    Та Божественото в света е скрито във всички форми и когато ние изявим нашата любов в мисли, чувства и действия, тогава То ще ни се изяви. Иначе ще бъде за нас като една далечна тайна и ние само ще въздишаме по Него.

    А сега млади и стари, всички ученици на Бялото Братство ще действате по този закон – абсолютна свобода в Любовта. През цялата година ще се постараем да си препращаме любовни мисли. Ако някъде се яви дисхармония, всички ще насочим мисълта си за благословение. Следователно искам всички да имате такава правилна форма, както този лимон. Аз бих желал всички да сте умни като този лимон. Той е много умен! Ако бихте били тъй умни като него, щеше да бъде добре. Той е скромен, не говори. Говорът му е чужд за вас. Той ми казва: „Ти ще преведеш моите мисли на тях. Кажи им, че светът, в който ние живеем, живее в закона на Любовта и по този закон аз съм слязъл между хората, за да понаблюдавам и проуча техния живот, а след време мисля да се завърна в своето отечество.“

    Сега вие ще кажете: „Дълбок дух!“ Не, това е формата. Духът е скрит в него, вие не го виждате. Знаете ли къде е скрит духът му? Ако между вас има ясновидци, нека видят този дух и нека видят къде е скрит. Всички вие сте ясновидци от първа степен. Във втора степен вие се досещате за ясновидството, а в трета степен се досещате дали може да сте ясновидци, или не.

    Тази сутрин няма да имаме закуска. Знаете ли защо? Понеже мислим да имаме един братски обяд. Да имаме повече време да се приготви обяда, та малко да се поизострят чувствата ви. Времето до обяд ще прекарате спокойно, в размишления – за Любовта, за Мъростта, за Истината. Гледайте да възприемете от всичко това. Каквото мислите, искайте го, за да можете да го възприемете. И кой каквито желания има, да не се бои да ги приложи в действие. Почувствайте за Господа! Не се колебайте да приложите всяко хубаво чувство, мисъл, желание и действие така, както те се зараждат във вас. Без разлика – млади и стари, кой каквото разбира. Всеки от вас да се постарае през цялата година да приложи всичко тъй, както е влязло, както се е зародило в сърцето, в ума и в душата му, и Господ ще го благослови. И този дух на лимона казва тъй: „И ние, всички духове, ще помогнем на тези ученици, ще им съдействаме!“

    През тази година няма да обръщате внимание на това какво си мислят другите за вас, а какво вие мислите за другите. Ще започнете с първото, с най-важното – да слушате и възприемате всички велики мисли, ще четете хубави книги, ще слушате съветите на ваши приятели. Всичко ще използвате като средство за реализиране на онези велики мисли и желания, които Бог е вложил в душата ви.

    И аз бих желал всеки от вас, като дойде догодина, да донесе един хубав плод от своята умствена градина, от своята сърдечна градина, от градината на своята душа, на своята воля. Като донесете по един такъв хубав плод, ние ще ви посрещнем и ще кажем: „Добре дошли, ученици на Любовта!“ И тези плодове ще покажат степента на вашето развитие. Тогава ние ще ги изложим и тук, на Земята, и в другия свят, и всеки от вас ще приеме своята награда. Каква ще бъде тази награда? Наградата ще бъде това, че Истината ще ви озари и освети, и вие ще ходите в Пътя на Истината.

    – Амин!

    А сега всички от вас, които имат спешна работа и не могат да чакат, след братския обяд са свободни. Широк е пътят им! Изпращаме им всичката наша любов, да се върнат по домовете си и да заживеят тъй, както Господ иска. А онези от вас, които са свободни, ако от любов желаят да останат, могат да стоят колкото време искат – от вътрешна подбуда. Но да не остане някой от вас с користолюбива цел – да доизяде каймака. Не, каймакът вече е изяден, а остава само айрянът. Тъй че да не остане някаква мисъл на съблазън, на съмнение, че има нещо скрито от вас. Не, скритото е на друго място – скритото е горе, при Бога.

    Изпейте някоя песен! Хайде да изпеем песента на един наш брат: Стани! Да я изпеем тихо!

    Всички приятели ще се разпределите свободно из двора, по 2-3-5-10 души заедно, и ще разменяте мисли върху Любовта и върху всичко, което може да излезе от душата ви. Разменете мисли, докато дойде обяд. Днешният обяд ще бъде любовен, тъй че искам да вложите всичката си любов.

    • Like 1
  5. Аудио - чете Нели Недялкова

    Сутрешенъ нарядъ, 24 августъ (Беседата за четене в стар правопис)

    Психически упражнения № 1 и № 2 (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    24 август 1921 г., сряда, 5 ч.

    Сутрешен наряд, 24 август

    Размишления

    1. „Отче наш“.

    2. Размишление (коленичили на лявото коляно):

    „Да ни благослови Господ да ходим неуморно в Пътя на Истината и Живота.“

    „И всичките ни мисли, желания, действия и постъпки да бъдат заквасени с Живата Истина, която изтича от Духа на Любовта.“

    3. Благославяй, душе моя, Господа!

    4. Да се помолим на Господа: „Всички наши приятели, които са тук, и които не присъстват, да ги закваси с Живата Истина на Живия Господ, Който сега е между нас.“

    5. Добрата молитва.

    6. „Бог е Дух, и които Му се кланят, с Дух и Истина трябва да се кланят.“ (Евангелие от Йоана 4:24)

    „Освети ги чрез Твоята Истина: Твоето Слово е Истина.“ (Евангелие от Йоана 17:17)

    „Затова отхвърлете лъжата и всеки с ближнаго си говорете истина, защото сме удове един на друг.“ (Послание към ефесяните 4:25)

    „Защото законът чрез Мойсея бе даден, а Благодатта и Истината – чрез Исуса Христа биде.“ (Евангелие от Йоана 1:17)

    „Затова да празнуваме не с вехт квас, нито с квас на злоба и лукавство, но с безквасни хлябове на искреност и на Истина.“ (Първо послание към коринтяните 5:8)

    Психически упражнения №1 и №2

    Ще ви дам едно психическо упражнение (№1). Когато го изпълнявате, ще произнасяте следното изречение: Да подчини Бог всяко нисше действие в нас на Духа на Истината. Като правите упражнението, ще произнасяте тази формула и ще имате предвид нисшето в света, което развращава хората – ще го снемете надолу. Като вдигнете ръцете си нагоре, ще концентрирате мисълта си, за да започне върху вас да действа Духът на Истината. Това упражнение ще направите три пъти.

    Изречението, което ще произнесете при второто упражнение (№2) е: Да се възцари Любовта, Мъдростта и Истината във всичката си пълнота в нашите души. Ръцете се поставят хоризонтално пред гърдите с длани, обърнати напред, и допрени средни пръсти; след това ръцете се разтварят в хоризонтална посока и се издигат нагоре, докато се допрат над главата, след което се свалят надолу пред гърдите. Това упражнение ще направите три пъти и при последното изпълнение на упражнението ще кажете: Така ние отваряме сърцата си на Господа, Който е сега между нас. Да се прослави Неговото Име! Амин!

    След това се пристъпи към изпълнение на четирите гимнастически упражнения.

    • Thanks 1
  6. Аудио - чете Нели Недялкова

    Отговори на зададени въпроси (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    23 август, вторник, 16 ч.

    Отговори на зададени въпроси

    Съзерцание за няколко секунди.

    Нали обещахте да запишете 20 въпроса? Готови ли са?

    – Не, не са още. Само няколко има събрани. Те са написани.

    – Колкото са събрани, на тях ще отговоря.

    „Вас светът не може да мрази, но Мене Ме мрази, защото твърдя за него, че делата му са нечестиви. Идете вие на празника – Аз няма да отида на този празник, защото времето Ми още не е дошло. И като им рече това, остана в Галилея. А когато братята Му отидоха на празника, тогава и Той отиде, но не явно, а тайно. Юдеите Го търсиха на празника и казваха: „Къде е оня?“ И имаше за него много глъчка между народа. Едни казваха: „Добър човек е.“ Други казваха: „Не, той заблуждава народа.“ Но никой не говореше открито за него, поради страх от юдеите. А когато празникът вече се преполовяваше, Исус влезе в храма и започна да поучава. Юдеите пък се чудеха и казваха: „Как може този да разбира Писанието, когато не се е учил?“ Но Исус им отвърна: „Моето учение не е Мое, а на Онзи, Който Ме е изпратил.“ (Евангелие от Йоана 7:7-16)

    Предварително ще ви поясня някои от току-що прочетените Христови думи в следния смисъл: само възмъжалите души се подлагат на изпитание. Всяка душа, която е възмъжала, се подлага на изпитание, а невъзмъжалата не се подлага. Така че имайте предвид, че щом дойдат изпитания, това е един признак, че вие сте възмъжали и трябва да минете по този ред на нещата. И като ученици на Бялото Братство трябва да проучите закона и сами да се осветлите.

    Тъй както ви виждам сега тук в събранието, мнозина от вас са подложени на такива вътрешни изпитания, други са въодушевени, а трети ги мъчи нещо, души ги и те не знаят причините за това. Значи възмъжали са и минават през първата фаза на изпитанията. Всяко изпитание е резултат от смяна на душевни състояния. Всякога, когато човек минава от едно състояние в друго, сменя и мястото си. Той минава и се връща, в него настава една вътрешна тъга. Тъй че тъгата е нещо естествено. Има тъги, на които не знаете причините, т.е. стават смени на вашето състояние и вие трябва да се учите от тези смени. Не ги считайте за лош признак, те са едно благословение за вас, за вашия растеж, а отсъствието им е лош признак за вас. Ако на Земята нямате изпити за вашата душа, това е един лош признак. Дойдат ли изпитания, кажете си: „Моята душа е възмъжала, значи мога да нося изпитания.“ Има и друг род изпитания, причина за които са някои ваши грехове, те са кармични последствия на ваши грехове. Затова трябва да отворите очите си и да кажете: „Направихме грехове, ще си носим последствията.“ И тогава пак бъдете мъжествени.

    Една интересна подробност в характера на Исус. „Христос каза на учениците си: Вие възлезте на този празник, а Аз няма още да възляза, защото времето Ми не се е още изпълнило. А като възлязоха братята Му, тогаз и Той възлезе на празника, не явно, но тайно някак си. После започнаха да се чуват глъчки между народа, да казват, че Той не говори право.“ Това е патриотическото чувство, което е говорело в евреите. Това чувство говори и днес; евреите и днес са такива, каквито са били преди 2000 години.

    Интересен е 16-ият стих от 7-а глава от Ев. на Йоана: „Отговори им Исус и рече: Моето учение не е Мое, но на Оногози, който ме е проводил.“ Значи Онзи, Който Го е проводил. Следователно всеки, който е проводен и носи това учение, той и учението имат един и същ източник. А когато дойде някой и каже: „Аз тъй казвам“, друг дойде и каже: „Аз пък тъй казвам“ – това са учения, които раждат спорове. А всяко учение на онзи, който говори, и Онзи, Който го е пратил, е едно и също. Това е Учението на Бялото Братство. Когато едни кажат: „Ние тъй мислим“, а други кажат: „Ние пък тъй мислим“ – това е учението на света.

    Христос ясно казва, че туй учение не е Негово, а на Оногова, Който Го е проводил. Сега, когато у вас се зароди едно учение, вие ще се запитате това учение ваше ли е, или на Оногова, Който ви е проводил. Ако то е на Оногова, Който ви е проводил, то е право, а ако е ваше, то е учение на света.

    Желанието ни е вашето учение да е на Оногова, Който ви е пратил. Не само това, което аз ви говоря, но и онова, което вие говорите, да е едно и също с думите на Оногова, Който ви е проводил. Аз вярвам в Неговото Учение, то винаги е право. То е принципно. Туй трябва да бъде учението на душата ви. И тъй, Учението на Оногова, Който ви е проводил, е право учение. А ще го познаете по това, че щом е Негово Учение, в душата си ще чувствате една радост, в нея ще блика вътрешна Любов към всички хора, в дълбочината на душата ви ще се зароди едно вътрешно съзнание, дано всички се обърнат, за да познаят Истината тъй, както у вас се е зародила.

    – Амин!

    Всички ще имате туй съзнание.

    Сега ще ви отговоря на зададените въпроси.

    – Каква е ролята на изкуството?

    Ролята на изкуството е облагородяване и сближаване на хората. Когато аз имам изкуството да говоря и вие имате изкуството да говорите, аз ще ви кажа нещо, ще се сближим, ще се облагородим. И когато ти пишеш и аз пиша, ще се облагородим и сближим. И когато ти рисуваш и аз рисувам, чрез картините пак сме се сближили и облагородили. И тъй, ролята на изкуството във всяко отношение е тази да сближава и облагородява хората.

    – Какви са практическите правила за възпитанието?

    Не мисли, че си глупав. И не мисли, че онзи, комуто говориш, е глупав. Мисли, че си в състояние да предадеш и най-великата Божествена Мисъл; мисли, че този най-близък твой брат, комуто говориш, е в състояние да възприеме тази истина. Тези са двете най-велики правила, които аз зная.

    Друго: ще бъдете конкретни и предметни в изразите си. Не говорете мъгливи неща, неща, които не разбирате. Говорете само онова, което сте преживели и онова, с което сте направили поне десет опита. Това са практически правила при възпитанието. На децата си започнете да обяснявате онези предмети, които са най-близки, най-належащи и най-необходими за тях. А това са въпросите за водата, за въздуха, за Слънцето и т. н. Водата оказва на децата най-голямо влияние. Заведете детето при някой извор, който постоянно блика, бъбли, и започнете да му разправяте някоя приказка. Ще забележите, че мисълта му ще тръгне тъй, както водата.

    После започнете с изгряващото Слънце. След това пристъпете към цветята, към плодовете. Всички тези неща оказват влияние върху детето, затова му говорете за тези отношения. Ще забележите, че в детската душа ще започнат да се произвеждат всички онези сили, които са свързани със светлината, с водата и цветята. И така вие постепенно ще отивате към реалните неща, които децата могат да схващат, защото в някои отношения децата имат много по-ясни схващания, отколкото възрастните. Причината, поради която ние понякога спъваме малките деца, е тази, че ние им представяме нещата такива, каквито не са. Имайте предвид и следното: когато някой педагог или възпитател, майка или баща, иска нещо да поучи децата си, не му е позволено едновременно с това да преживява някое свое душевно състояние, да го безпокои някоя вътрешна мисъл или някой извършен от него малък грях. Мисли ли за този грях, няма да постигне целта си. Ако постъпва така, каквото и да направи, колкото малко и да е то, в туй най-малкото ще влезе един червей, който след време ще разруши направеното.

    Следователно онзи, който иска да възпитава, трябва в дадения момент да е много чист. След това той може пак да си мисли върху направената грешка, но когато иска да приложи някоя Божествена идея, трябва непременно да е чист.

    – Как да се организира една братска комуна?

    С Любов, с Мъдрост и с Истина.

    С Любов, защото тези, които образуват комуната, трябва да се обичат тъй, че да жертват всичко един за друг. Също така възгледите, които те имат, да не стават никога причина за някакъв спор между тях и да не се лъжат един друг. Направете тази комуна върху такива основи и тя ще съществува.

    Другите практически методи са у вас, вие ги имате, те сами ще дойдат. Много пъти сте правили комуни. Аз зная от миналото ви, вие сте живели много години един комунистически живот, живели сте царски, но сте го забравили. Виждам в далечното ви минало какъв живот сте живели. Правилата на тази комуна са написани вътре във вас. Че как мислите, комуната на мъжа и жената не започва ли добре? Много добре започва. Оженват се по любов, викат поп да им чете Евангелие, но после сами я развалят. Народят им се деца, развалена е комуната. Правят комуни и ги развалят. Мъжът и жената много добре започват своята комуна, работят даром за своите комунисти. Един комунист ме запита кой е правилният метод за образуване на една истинска комуна. Казвам: когато майките заченат своите деца и те още от утробата ѝ заживеят с комунистически идеи, децата ще се родят комунисти.

    – Как да се възпитават децата на нашите братя? Някои практически правила за възпитанието им.

    Този въпрос е почти същият. Създайте малки физически занимания на децата. В бъдеще трябва да се направят малки детски градини за обработване.

    Подробни разяснения за босоходството, гологлавието и облеклото.

    Боси трябва да ходите през лятото, особено от началото на месец май, за да може краката ви да бъдат във връзка със земята и във вас да премине електричество и земен магнетизъм. Онези от вас, които не са свикнали да ходят боси, трябва да ходят боси само един-два часа след изгрев слънце. Това е хубаво. Аз бих препоръчал и на мъже, и на жени да излизат боси при изгрев слънце, но извън града, на някоя хубава местност. Опасно е да ходят в градовете боси, защото могат да се натъкнат на камъни, на тръни.

    – Може ли да се ходи през цялата година бос?

    Не е толкова практично. Децата именно през летните месеци трябва да бъдат боси.

    – По тревата може ли?

    Да, по тревата, по горещия пясък, по водата. За ония от вас, на които косите са започнали да падат, които имат главоболие, хубаво е през лятото да ходят по три-четири часа на ден без шапки. Ходенето на слънце без шапка действа лечебно на главата. Но през лятото от 10-12 часа по обяд по-хубаво е човек да има шапка на главата си, защото слънчевите лъчи предизвикват голямо сътресение на мозъка. Но от 4 или 5 часа подир обяд до вечерта хубаво е ходенето без шапка. Много добре е да ходи човек по 7-8 часа на ден гологлав, но това трябва да става постепенно и да се прави по убеждение.

    Облеклото трябва да бъде широко, за да става постоянно проветряване на тялото и да протичат свободно електрическите и магнетичните течения. Облеклото трябва да е леко, жените трябва да си направят такива облекла, които да прилягат добре на тялото им. Аз бих желал жените на Бялото Братство да имат особена осанка, да се стремят към красота на тялото, да се развиват. Затуй давам на всички ви тези упражнения, за да не сте хилави.

    – С какви цветове да се обличаме?

    Всеки си има предпочитание към някой цвят. Бъдете верни на този цвят, който вие си обичате, спрете се на него, гледайте и вашите приятели да го обикнат. И ако стигнете до съчетание на вашия вкус с вкуса на приятелите си, ще се намирате в щастливо положение. Но ако те не го харесват, ще започнат да казват: „Този ли цвят намери?“ И с това ще започнат да ви внушават отрицателни мисли. Носете меки цветове.

    – Къси или дълги рокли да носим?

    Вие как намирате, кои са по-практични? Късите са по-практични. Изобщо този въпрос жените могат да разрешат отлично сами.

    – Как може практически по-правилно да се развие гласът (по отношение на пеенето)?

    Първото правило: вашият глас зависи от белите ви дробове и от ларинкса. Следователно никога не трябва да оставяте ларинкса си да преминава рязко от студено към топло състояние и обратно. Друго – разните изкуствени киселини развалят гласа ви, затова онзи, който иска да има хубав глас, трябва да яде повече сладки храни. Когато излизате на открити места, правете всевъзможни упражнения с гласа си.

    Забелязал съм, че понякога у нас са останали някои стари чувства и когато дойдем до известна възраст, мъже или жени, след като преди са пели, и то хубаво, да казват: „Ние сме вече възрастни, срамота е за нас да пеем.“ И те замълчават, замълчават, докато престанат да пеят. И така чрез внушение се разваля гласът им. Щом останете сами, пейте си! Не работете със закона за внушението за гласа си. Знайте, че гласът зависи от Любовта. Само онзи, който люби, той има глас, той говори. Хора без Любов са безгласни. Имайте предвид, че рибите, които най-малко любят, са безгласни, не могат да говорят. И ако ме питате защо те не говорят – защото Любовта в тях не говори. Най-големият ад е в морето. В морето всички са месоядци, там няма тревопасни животни.

    Че това е вярно, ще забележите по туй, че щом някъде влезе Любовта, започвате да чувате тук-там пеене, а щом Любовта престане, настава грозно мълчание. Докато майката има малко детенце, чуваш я, пее си, къпе го в коритото. Но умре ли то – песен не се чува. Понякога чуваш на гроба пеене, но то е минорно пеене.

    И тъй, трябва да имаме обект, а обект е животът. Не работете чрез закона на внушението, че не можете да пеете, а работете чрез закона на внушението, че можете да пеете, да развиете гласа си. Прилагайте мисълта си, че можете да развиете гласа си, слушайте добри певци, въодушевявайте се от тях, те ще ви дадат импулс. Хубаво е понякога да слушате мъже и жени, които минават за добри певци. Не слушайте тези, чийто глас не е добре развит, понеже ще имате обратно въздействие.

    – Какво поведение да държим при случай на война, на трудова повинност или революция?

    Във време на война ще станете лекари и фелдшери, ще помагате, ще превързвате рани.

    – С това не помагаме ли пак на войната?

    Не, вие ще помагате на онези, които са пострадали, чиито крака и ръце са изпочупени. А нож не ни е позволено да вадим. За нас въпросът е решен – и ние воюваме, но не с нож.

    Що се отнася до трудовата повинност – ще си покопаете. Трудовата повинност може да изпълните. А дойде ли до революция – ако имате запичане, позволява ви се да вземете рициново масло.

    Понеже ние воюваме с Доброто, войни не можем да имаме. И понеже служим на Любовта, за нас революция не може да има – тя е изключена за нас. А що се отнася до света – в света ще има още много революции и още много войни, но това е един факт, който не можем да спрем, засега.

    – Кой е най-добрият начин за душевно обединение между възрастни и млади?

    Най-добрият начин е старите да станат млади и младите – стари, т.е. старите, като отидат при младите, да станат като тях млади, да подемат тяхната мисъл. А един млад, като отиде при старите, и той да започне като тях. Ние говорим сега за млади и стари в най-добрия смисъл. Младите са жизнерадостни, те носят навсякъде радост и веселие. Старите пък носят тактичност, трезвост, мъдрост. А кое е най-доброто, знаете – между тях трябва да има любов. Нищо повече! Когато дойдем до Любовта, в името на Любовта старият трябва да счита младия като себе си и младият да счита стария като себе си.

    – Битието ли определя мисълта или мисълта – битието?

    Този въпрос стои тъй: кокошката ли определя яйцето, или яйцето определя кокошката? Чуйте сега моето мнение. Тъй, както аз зная, кокошката и яйцето вечно съществуват, но последователно се явяват. Когато кокошката се умори да е кокошка, става яйце, а когато пък яйцето се умори да е яйце, то става кокошка. Това са две форми, които вечно съществуват в света – те са съзнателни форми: съзнателни и в яйцето, и в кокошката, и в мисълта, и в битието. Интересно е този, който е задал въпроса, какво разбира под думата битие?

    – Външния, материалния свят.

    Външният, материалният свят, е продукт на мисълта. Въпросът тогава е такъв: Материята ли създава мисълта, или мисълта – материята? Материалният свят е въплътена идея, въплътена мисъл. Отначало е била идеята, а след това тя се е въплътила.

    Конкретизиране на понятието Бог.

    В окултизма под думата Бог се разбира, когато Абсолютното, Вечното, само Себе Си ограничава. Бог е Вечното, Първото същество, което само Себе Си съзнателно е ограничило, за да се изяви.

    – Как въздействат природните закони на мисълта? Как се създават характери?

    Природните закони въздействат на мисълта по такъв начин, че тя да се прояви. Природата е тяло на Бога, проявление на Бога. Когато нашата мисъл не е правилна и е вредна за самите нас, тогава Природата ни въздейства. Но законите на Природата винаги ни съдействат да се прояви мисълта ни, т.е. те ни заставят да мислим. И в това отношение тези закони изискват от всички нас да бъдем смели и решителни. Законите на Природата не търпят нашите двоумения и колебания. За пример вземете следното разяснение: вие имате старите понятия, излизате навън на разходка, но си казвате: „Аз ще се простудя.“ И наистина, не минава много време и вие се простудявате. Но ако вие не допуснете тази мисъл в ума си, няма да се простудите, защото Природата, която е жива, има предвид вашето добро. Тя ни съдейства, постоянно ни помага. Затова аз наричам Живата Природа проявление на Бога. И когато влезем в нея, трябва да вярваме, че тя има най-доброто разположение към нас и ще приемем доброто ѝ разположение. Започнем ли да мислим, че това може да стане, онова може да стане в нея, тогава идват нещастията. Природните закони въздействат благотворно върху нашата мисъл и върху нашия характер.

    – Домашните животни случайно ли са попаднали между нас, или поради кармични причини?

    Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората. Когато човешкият дух е минал през тяхното царство, тогава те доброволно са слезли да му помагат. Само че човек им е обещал едно, а сега върши друго с тях, но той ще се върне и ще поправи поведението си. Ако бихте запитали един индус или един египтянин нещо за животните, той ще ви каже, че в много животни – в конете, в кравите, в котките, в петлите – се крият вашите деди и прадеди.

    – Ние можем ли да кажем това?

    Ние можем да кажем, че те са по-малки наши братя. Волът е един по-малък наш брат в еволюцията си, но не е паднала човешка душа.

    – Не е ли преродена човешка душа?

    Не е. Аз ги наричам малките братя в света.

    – Не е ли възможна такава дегенерация ?

    Дегенерация от човек на вол е недопустима. Дегенериралите не живеят всред хората. Волът за нас е емблема на една велика идея. Когато кажем вол, магаре, кон, петел – това са емблеми, символи. Ако аз искам символично да изразя приятелството, как бих го представил? Ще кажа, че еди-кой си е отлично куче. Ако искам да изразя идеята, че някой е добър предач, ще кажа, че той е отличен паяк. Ако искам да изразя идеята, че някой има отлично търпение, ще кажа, че той е отличен вол. Онзи вол, който всеки ден си преживя, като му погледнеш очите, той казва: „Не бързай толкова, ще си свършиш работата, бъди тих и спокоен!“ Чудесни символи са за нас млекопитаещите!

    – Ученикът на Бялото Братство трябва ли да даде необходимия физически труд в замяна на своите нужди, или да се ограничи само в духовна работа?

    Ученикът на Бялото Братство трябва да даде отлични примери за физически труд. Той трябва да върши най-малко два часа на ден такъв труд.

    – Правилна ли е теорията за произхода на човека от маймуната?

    Окултната наука поддържа, че маймуната е произлязла от човека. Всички онези човешки единици, които минавайки по пътя на развитието си, са се спънали, един ден са се видоизменили. Маймуните – това са недоразвити хора. Така седи въпросът. Днес те са недоразвити, в тяхната еволюция има застой, но при по-благоприятни условия те ще се развият.

    – Кои часове от денонощието за какъв род работа благоприятстват? Кои благоприятстват за молитва, кои за творческа работа?

    Тези въпроси влизат към вътрешната страна на Школата. Сутрешните часове са най-добри за умствен труд, обедните – за физически, т.е. за хранене, а вечерните – за почивка. Затова за отбелязването на тези неща е нужна специална книга, защото винаги, когато се дават общи определения, един ще разбере едно, друг – друго, трети – трето; един казал тъй, друг – иначе, и тогава се стига до известни заблуди.

    Аз бих ви препоръчал един метод за самонаблюдение: щом станете сутрин, обърнете се към вашата интуиция, за да схванете кои въпроси и кои мисли най-много ви интересуват. Схванете ли някоя мисъл и тя е най-важната, обмисляйте я през целия ден и се постарайте да я реализирате. Не се занимавайте с блуждаещи мисли по форма, съдържание и смисъл. А всяка конкретна мисъл, у която формата, съдържанието и смисълът изпъкват ясно, постарайте се да я реализирате. Дали тази мисъл е от областта на практическия живот, дали е мисъл за изкуството, или за физически труд, или каквато и да е друга мисъл в живота, това е безразлично – стига тя да има приложение, постарайте се да я реализирате.

    На останалите въпроси аз съм ви отговорил по-рано.

    Изпейте сега една песен.

  7. Аудио - чете Нели Недялкова

    Правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевнитѣ сили (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    22 август, понеделник, 16 ч.

    Правилното растене на душата и

    хармоничното развитие на душевните сили

    Сега аз ще ви попитам като онзи православен поп, който запитал:

    – Благословени християни, знаете ли какво ще ви говоря?

    – Знаем, дядо попе.

    – Е, като знаете, няма какво да ви говоря.

    – Не знаем, дядо попе.

    – Е, като не знаете, пак няма какво да ви говоря.

    Аз отчасти ще засегна правилното растене на душата и хармоничното развитие на душевните сили. Главната задача в сегашния живот е правилното растене и развитие на душата. Душата трябва да се развива, да расте, да се разширява, да заема по-голямо пространство, защото в духовния живот големи неща са само ония, които съзнателно са организирани, хармонично се използват и развиват определени сили.

    В Природата има един велик закон, според който всички тези сили се развиват правилно и последователно. Измежду съвременните методи за развиване на душевните сили, които са създадени от няколко хиляди години насам, има някои, които са правилни, а други – неправилни, понеже събуждат някои сили по-рано от другите и вследствие на това се зараждат много нежелателни резултати. При сегашното ви развитие трябва да имате едно нормално въображение, т.е. не трябва да бъдете без въображение, но то трябва да бъде силно и нормално, при което нещата се представят в техния естествен, а не в извратен вид. Естествен вид в света е например сутрин, когато небето е ясно, без никакъв облак. Тогава може да имате един естествен и правилен изглед на Природата. Щом се явят облаци и се образуват сенки, вие ще получите съвсем друго впечатление, друго схващане за Природата. И тъй, когато отидете сутрин всред Природата и видите естествения вид на нещата, у вас се заражда една вътрешна радост, а когато видите неестествения, извратения вид на нещата, у вас се заражда тъга. Не можете да си обясните защо е това, но има неестествени неща, които сте възприели. Ще ви дам един пример. Разхождате се в градината и срещате там един ваш приятел; в този момент виждате един човек, който удря приятеля ви и му счупва крака. У вас веднага се заличава хубавото впечатление от Природата, в сърцето ви се заражда тъга, в ума ви се е сложило едно неестествено явление и вие усещате болка. Болките винаги се дължат на едно такова ненормално състояние. Като влезете в едно учение, като влезете в религиозния свят, и там ще има анормално схващане на нещата, ще изпитате една тъга, без да знаете защо. И там има счупени глави. Но когато влезете в един учен свят и четете някоя хубава книга, не сте ли изпитвали тъжно впечатление? Този учен човек има нещо, което му куца. Разбира се, нисшата, животинската душа на човека не е тъй схватлива, че да може да разбере къде са грешките и понеже интелектът борави с пипане в духовния свят, той трябва да бъде подпомогнат от духовното зрение. Но не трябва да отидем и до другата крайност и да кажем, че тези, които имат интуиция, нямат нужда от пипане. Не, и те се нуждаят: за далечните предмети е зрението, а за близките – пипането.

    Ние влизаме да изучаваме духовния свят не тъй, както са ни учили досега, т.е. както ни е бил описван – като нещо нереално, етерно, въздухообразно. За душата, за духа ние нямаме една ясна и реална представа. Е, хубаво, когато сте болни и при вас дойде някой човек, хване ви за ръката и с това хващане вие веднага оздравеете, като умът ви добива също здраве и яснота, питам: на какво се дължи това оздравяване, причинено само от допирането с този човек? То се дължи на Духа, на реалната проява на Духа. Това е тази реална форма. И ако тази форма не може да произведе у вас този ефект, това означава, че Духът го няма там, означава, че вие имате само сянката на Духа. Следователно от проявлението на нашия ум, на нашето сърце и на нашата душа в даден момент ще се познае доколко реално нашият дух се проявява. Ние в себе си трябва да знаем доколко той е реален, или не. Трябва да знаем това.

    После, аз искам вашите представи за Бога да бъдат ясни. За Бога трябва непременно да имате една много ясна, реална представа, в която да не остава никакво съмнение и според тази представа всякога да Го познавате, където и да отидете, да знаете, че Той е, а не друг. Това се изисква от ученика на Бялото Братство.

    Има моменти в живота, в които сам Господ се проявява, сам Господ заповядва, и вие трябва да знаете тези моменти. Това ще научите от някои вътрешни опити и тогава ще настъпи фазата на посвещението. Когато настъпи тази фаза, умът ви ще тръгне в правилния път на тази философия. Това ще бъде посвещението. А след това ще бъдете в състояние да изучавате небесните светила – Слънцето, Венера, Марс, Сатурн; после да влизате в други светове, за да се съобщавате с техните жители. Това, което сега преживявате, още не е живот. То е азбука на живота, защото има и други състояния, в които животът има проявления, различни от тези, които ние познаваме тук. И тогава каква е целта ни, каква е целта на живота? Да влезем в съобщение с тях. Реално трябва да разсъждаваме. Каква е целта на младата мома, която е при майка си? Един ден тя става недоволна, иска да се срещне с друга душа, но изопачава това. Тя иска да намери друга форма и я намира. Като се съединят тези две души, искат да намерят трета, която от своя страна пък иска да намери четвърта и т. н. Те искат да се съединят и като се съединят, разбират Божествената Мъдрост, която сега се събужда. Туй е вечният стремеж.

    Вие трябва да се стараете да развиете умствените си способности. У вас има много дарби, които очакват своето развитие, чакат да им дадете една по-съществена основа. Не се обезсърчавайте. Ако изгубите кураж, то е от лукаваго!

    Вие искате да бъдете герои, но дойде ли нещо, което ви жегне, изгубвате всичко. Герой е този, който като го жегнат, веднага си плюе на раната, сам се лекува и продължава пътя си. С плюнка си лекува раната и върви напред. А сега като те жегнат, викаш този-онзи на помощ, минават месеци и казваш: „Слава Богу, отървах се от дявола!“ Мислиш се за много умен, мислиш, че много знаеш. Нищо не знаеш, щом не можеш да се лекуваш сам! И не само ще лекуваш и миеш своите рани, но и раните на своите другари! А сега, като намерим някого ранен, казваме: „Ами ти защо не внимаваше, защо падна? Биваше ли туй да направиш?“ Този-онзи ще те съветва, но никому не идва на ума да плюе на раната. Това е стара философия! Не е въпросът защо го е направил. Грешката е, че е направено. Написал там някои погрешни числа. Какво му остава сега? Да вземе своята бърсалка, да ги изтрие и да напише други числа. Вместо четири, напиши пет, направи изчисление и върви напред!

    Друго заблуждение, което се явява и между младите, и между старите, е кой от тях знае повече. Знанието зависи от пробуждането на Божествените способности, които имате в душата си. Те трябва да се пробудят и чрез тях ние ще изучаваме света по един обективен начин. Ние трябва навсякъде да изучаваме света обективно, а ние, като нямаме такова обективно схващане, спираме се и се питаме дали еди-кой си човек говори Истината, или не. За мен този въпрос е решен. Аз ще ви дам един метод да познавате дали даден човек говори Истината, или не. И вас, когато говорите, също ще ви познаят дали говорите Истината.

    Така че ние сега ще се стремим да събудим у нас тези възвишени чувства, които са още в спящо състояние. У вас са събудени засега обикновените чувства, обикновената Любов, която от време на време се примесва с духовната Любов, но самата духовна Любов още не е започнала да се проявява. Че тя не е пробудена, се забелязва по тази ревност между вас, забелязва се по това, че не може да се търпите едни други. Духовни хора, пък не могат да се търпят! Те са с духовна табела, а съдържанието им не е духовно. Някой казва: „Тази сестра не е духовна.“ Ами че и ти не си такъв! Друг казва: „И тази сестра не е духовна.“ Че и ти не си, защото ако беше духовен, само ще ги попипаш по очите и веднага те ще видят и ще тръгнат напред.

    Когато Каравелов създаде тези дребни пари – каравелчета, колко българи бяха излъгани с тях! Гледаш ги, отначало са лъскави, минават за наполеончета, а после почернеят и загубят цената си. Ти мислиш, че всяка теория, всяко учение, което е лъскаво, е ценно и казваш: „Знаеш ли какво имам аз, какво научих! Тук, тук в кесията ми е.“ Не мине и месец, те почернеят. От лъскавината на тези учения не се лъжи! Ние сме готови да приемем всяко учение, откъдето и да дойде то. Който и да ни донесе Божествените Мисли, Божественото Учение, ние сме готови да го възприемем. Който и да ми донесе една хубава книга, ще я приема. Но една книга, която няма никакво съдържание, и най-ученият човек да ми я донесе, ще кажа, че в нея няма нищо.

    Та каква е главната цел? Да станем добри. Аз казах, че Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа.

    Този живот, който сега имаме, е естествен. В Писанието се казва, че Господ щял да разруши сегашното тяло, търбуха. Вие как тълкувате тази мисъл? Това тяло Той няма да разруши, а след като то изпълни своята служба, понеже иде ново тяло, което сега се изгражда, то ще отстъпи мястото си на новото. Следователно нашите нови чувства, сетива и способности ще се включат в тези нови тела, които сега се градят. Новото тяло у някои е в началото си, а у други е на един месец. Аз говоря за изграждането на това ново тяло, от което ще произлезе вашето възкресение. С тези тела, с които сега вие живеете, не можете да вървите в тази Истина. Тялото на плътта е плът, а тялото на духа е дух. Плътта е тяло, където духът временно живее, а духовните тела са тела на Вечността. В този смисъл аз искам от вас да се заемете да изучите учението на Бялото Братство. Вие ще го намерите разхвърляно в целия окултизъм – в теософията, в християнството, навсякъде ще го намерите. В туй учение има навсякъде единство, в него няма разногласие. В учението на Бялото Братство има едно особено разбиране за създаването на света, има една особена теория. Бялото Братство никога не оспорва съвременните теории, то си мълчи за тях. То не казва никому: „Ти не си прав.“ То ще му каже: „Прав си.“ И прави са съвременните хора – туй, което те са видели и описали, правилно са го описали. Но когато те описват туй, което не са видели, то там мълчи и казва „Туй, което не съм видял, не зная, и няма какво да оспорвам“.

    Някой ми казва:

    – Ти не разбираш духовния свят.

    Питам го:

    – Ти ходил ли си в духовния свят?

    – Не, не съм.

    – С ангелите разговарял ли си?

    – Не съм.

    – Със светиите разговарял ли си?

    – Не съм.

    – Е, тогава?

    – Видял съм нещо – една сянка мина покрай мене.

    – Е, какво, каза ли ти нещо?

    – Нищо не ми каза, само се усмихна.

    А тази усмивка знаете ли как я тълкуват турците? Когато им се усмихне някоя жена, те си казват: „Работата е наред – тя казва: „Само за мен мисли той“.“ Това е погрешно схващане на нещата. Тази сянка се била усмихнала – туй усмихване трябва да изтълкувате в друг смисъл. Има усмивка и усмивка. Сянката погледне някак сериозно, ти казваш: „Искаше да ми каже нещо.“ Какво искаше да ти каже? Когато човек само се усмихне, мускулите на устните се повдигат, а очите са ясни, огнени, няма мекота в тях. Какво показва всичко това? Такава усмивка показва: „Аз ще те изям!“ А когато една усмивка излиза отвътре, в очите има божествена светлина, има мекота, нежност. Този човек казва: „Аз съм готов да ти помогна, аз любя Господа.“ Следователно за мен усмивките веднага разрешават въпроса. Когато покрай мене мине една сянка и ми се усмихне, гледам очите ѝ остри ли са и иска ли да ме изяде, или са меки и нежни, и иска да ми помогне.

    Някой казва: „Аз видях една сянка – не видях лицето ѝ, а само гърба ѝ.“ Какво искаше тя да ти покаже със своя гръб? По време на галското духовно движение в Англия през 1905 година жената, която водела движението, придружавана от огнени кълба, като се връщала една вечер от събрание, казала на един свой близък приятел да я чака отвън. По едно време тя видяла да върви пред нея един господин с черна пелерина, помислила, че това е приятелят ѝ, и забързала, за да го настигне. Извикала го по име, но той не обърнал лицето си. По едно време той се доближил до нея със забулено лице и поклатил заканително пръста си. Тя веднага се досетила, че това не е нейният приятел, и поискала да узнае кой е той. Веднага го познала – той се превърнал в черно куче и се скрил. Тя казала: „Това е дяволът, който се бърка в моето царство, но аз ще се разправя с него.“

    Ние трябва да знаем точно дали тези, които срещаме, са наши приятели, или не, мислят ли като нас, или не, мислят ли право, или не. Ние трябва да имаме с всички наши приятели една мисъл, едно сърце – мисълта ни да е отправена към Бога, да служим на Бога. И всеки от вас, който е готов да действа за Бога по този начин, ние сме готови да приемем с отворени ръце, готови сме да му дадем нашето пълно съдействие. Но белите братя са много взискателни и ако той се откаже да служи на Бога, те ще затворят вратите си за него.

    Сега вие трябва да знаете, че в България има достатъчно братя от Черното братство, които са готови да се борят с нас. Тези братя са между православните в църквата, между католиците, между евангелистите. И между нас ги има. Те навсякъде действат според принципа: Разделяй и владей. Навсякъде искат да внасят смутове. Често те ви заблуждават. Навсякъде, където има такива събрания, те идват и винаги са много учтиви. Онези, които не ги разбират, ги считат за големи кавалери. Те са въплътени. Затова ще изпитвате духовете. Тези хора са винаги много добре облечени – с елегантни дрехи, с черни гантени@ ръкавици, с попски калимявки, с попски дрехи, с владишки корони, на професорски катедри. Ние няма защо да им се сърдим – те са много учтиви. Това е борба – те са съвършени в обноските си, много са умни. Не мислете, че можете тъй лесно да се борите и да се разминете с тях. Те са от Черното братство, но са много умни – в тях има знания и могат да ви измамят, да ви спънат във вашия път.

    Туй сега не ви казвам, за да се плашите и да мислите, че когото срещнете и когото видите, е от Черното братство. Бъдете спокойни – няма защо да се плашите, те не са страшилища. Те са хора, поставени в тяхната еволюция и изпълняват мисията си, но ние трябва да знаем тяхното предназначение и нашата задача. Всеки да стои на мястото си и като срещнем такъв брат, да му кажем: „Твоето движение е едно, нашето движение е друго, посоката, в която ние отиваме, е права, и посоката, в която вие отивате, е също права.“

    Можеш ли да се поставиш пред един такъв брат така, той ще те приеме, ще отстъпи и ще каже: „В твоя ум има една философия.“ Но речеш ли да го обърнеш към Господа, ти се поставяш на погрешна посока. Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, към Божественото Слънце – ти не можеш да я обърнеш. Евангелието казва, че ти можеш да я обърнеш към Господа, но само ако тя иска това. Всяка душа трябва сама да се обърне към Господа, защото в своето движение тя има собствена орбита и сама трябва да се обърне към Слънцето. Докато тя се отдалечава от Слънцето, докато си върви по своята орбита, тя трябва да бъде оставена да си измине своя път – вие не можете да измените нейния път. И ако искате да обърнете тази душа, вие ще измените целия ред на Космоса.

    Следователно на Земята ние можем да помагаме само на ония, пътят на които съвпада с нашия. А когато техният път не съвпада с нашия, вие и от едната страна, и от другата страна ще харчите енергията си напразно.

    Аз ви нахвърлям тези мисли, защото ще се явят някои и ще ви кажат: „Ти спасен ли си, познал ли си Христа?“ Не се бойте, че някой ще ви обърне – обръщането ви се състои в това да имате Любов. Имате ли Любов, имате Бога в себе си, а имате ли Бога, имате и Христа, защото Бог е Любов. Ще ви кажат: „Твоето сърце стопли ли се?“ Да, когато ставам сутрин и изпълнявам Волята Божия, когато се храня с Любов, когато говоря с Любов, когато пиша с Любов, когато чета с Любов. Питам се: аз с Христа ли съм? Тогава познавам ли Христа, или не? Да, не само че Го познавам, но и живея заедно с Него и разговарям с Него, всеки ден се храня заедно с Него. Отличен човек е Христос!

    Трябва да бъдете прями и категорични – тогава и всички други прояви ще дойдат. Има и други духовни прояви, но вие ще се стараете да развиете вашите психически сили – силите, които Бог е вложил във вашите души. Например някои от вас, които са развили в себе си тези сили, тези способности, чрез своята воля ще могат да излизат от телата си навън, но всички няма да бъдете в състояние да правите това. Който е готов, ще напусне тялото си, ще направи една разходка – може да отиде и в Америка, и в Китай, и другаде. А който не е готов, ще чака. Всички не сте герои – нека всеки се задоволи с това, което му е дал Духът. Или с други думи, нека всеки съответно на степента на развитието си, съответно на това, което му е дал Духът, бъде верен на Господа. Този дух сега работи и всичко разпределя.

    Аз искам всичко да става според волята на този Божествен Дух.

    Искам да бъдете във вътрешна хармония, да не се раздвоявате. Мене вие не можете да раздвоите по никакъв начин – щом речете да ме раздвоите, аз късам нишките и ви оставям долу. Раздвояване не трябва да има. Ама някой ми изпраща мисълта: „Ти на прав път ли си.“ Аз късам нишката. В моя път дясна и лява страна няма. Има само един път – Пътят на Любовта. Нищо повече! И десният, и левият път са свързани с Любовта. Върви по този път и не се бой! Ще кажеш: „Братко, този въпрос аз тъй съм разрешил за себе си, ще ти кажа и на тебе как да го разрешиш. Тази вода аз съм опитал.“ „Ама каква е тя?“ Няма за какво да я описвам, ще кажа: Елате с мене, пийте и я опитайте!

    Аз искам да опитате в себе си Новото учение като една жива вода, да видите неговата сила и да кажете: „Ние имаме личен опит.“ Да не казвате: „Той ни е заблудил, той ни е хипнотизирал.“ При хипнотизирането няма обръщане – аз ще те убедя, че ти давам нещо, че имаш нещо; утре ще те убедя в друго, но ти нямаш в джоба си нито едното, нито другото. Това е хипнотизиране, а при хипнотизирането има изтощаване, докато в истината има растене и душата расте в благодат.

    И тъй, когато пием от Божествения чучур, няма никаква хипнотизация. Но ние и хипнотизираме – аз не отричам това. Но кое – когато срещна някого от черните братя, още преди той да ме види, аз изтеглям ръцете си надолу, той заспива и аз си заминавам. Като отмина, пак тегля подире му ръцете си, за да го събудя. А като срещна добър човек, аз му правя път и казвам: „С Божието Благословение върви си по пътя!“ Защото онзи, който се опитва да хипнотизира брата си от Бялото Братство, носи голяма отговорност. Хипнотизацията е голямо заблуждение.

    У нас няма хипнотизация, а има една велика Истина, която служи за нашето растене, и като я възприемете тази Истина, искам да виждам лицата ви с друга свежест – макар и лицето ви да е черно, в него ще има една светлина, в очите ще се вижда нещо особено. Друг е въпросът, когато дойде Божественото, но когато дойде онова, което не е Божествено, ние тогава знаем, че не сме в съгласие с Бога.

    Първото нещо у нас: да няма нито помен от лъжа – нито ще ви лъжа, нито да ни лъжете. Никой да не прави и опит за това. Защото, ако речете да правите опит да ме лъжете, аз ще вдигна ръцете си, ще ви приспя, ще си замина, след това пак ще вдигна ръцете си, за да ви събудя. Такъв е законът. Защото, ако се предадете на такова влияние, вие ще станете оръдие; другото въздействие не може да бъде в дадения случай. Тогава движението ще бъде отгоре-надолу, а няма да бъде настрани.

    Предупреждавам ви, че ако искате правилно да се развивате, аз повече няма да ви говоря върху това, няма да се спирам на него, защото отсега нататък има много да се учи, предстои ни една велика наука. Пред нас има много неща за изучаване, разкрива се един нов, велик живот.

    Искам всички да се подмладите и по ум, и по сърце, и по душа, и по дух, та и старият на сто години да подскача като теле. А туй, че той бил такъв-онакъв – това не е философия. Между вас да няма критика – оставете я навън! Когато някой дойде да си покаже способностите, да си покаже изкуството, ако е музикант, ще му дам цигулката си и ще му кажа: „Изсвири ми едно парче от Шопен.“ Аз ще го слушам може ли хубаво да свири. Ако свири хубаво, ще кажа: „Хубаво свириш!“ Ако не свири хубаво, ще кажа: „Еди-коя си част не свириш добре. Изсвири нещо от Бетховен.“ Дойде някой художник – ще му дам четките си. Ако рисува добре, ще му кажа: „Хайде, нарисувай нещо, идеите ти са добри.“ Но когато някой не знае да свири, не знае да чете, не знае да рисува, да пише, а казва, че има много идеи, питам: „Какво от това, къде са те?“ Музиката трябва да се изрази – тази музика трябва да се изрази по който и да е начин. Не може един човек да има талант по музика и да не може да го изяви. Заемете се с най-малките дарби да ги развивате. Всеки, какъвто най-малък талант и идея да има, да ги развива. Всеки от вас, каквато и най-малка дарбица да има, да не я пренебрегва Дайте ѝ място, тя ще се развие, тя е отлична. Не се спирайте да казвате: „Този мой брат е по-талантлив, на мене Господ нищо не е дал.“ Този твой брат, който има толкова дарби, е посветил десет живота в труд и постоянство и нищо не е добил току-така.

    Даром се дава само на способните ученици. Когато един ученик е трудолюбив и способен, учителят е готов всичко да му даде, а ако не е трудолюбив, нека работи сам.

    В бъдеще бих желал всички онези, на които умовете са развити, да изучават всичко, да изучават цялата Природа. Онези, у които сърцата са пробудени, да създадат в себе си една черта на братолюбие, кротост, смирение – но не привидно, външно смирение. Бих желал да създадете от себе си характер.

    Смирен човек аз наричам този, който много знае, който всичко знае. Когато влезе някъде, където се занимават деца, той им казва: „Тъй, деца, работите ли? А, отлично работите!“ Той сяда с тях, като че ли е на техния уровен, и им дава импулс в работата, а децата казват: „Този човек е като нас – като нас мисли.“ Защо? Защото им предава своето знание. Той им говори с душата си. Това значи да бъдеш смирен! А когато нямаш смирение, ще кажеш: „Само те говорят, не ми дадоха думата.“ Такъв човек не е смирен. Смиреният човек чака времето си, чака реда си. За всички нас в този свят има определено време. Когато му дойде времето, смиреният човек казва: „И аз сега ще кажа думата си.“ Има време, когато Господ ще каже: „Иване, стани, кажи си и ти думата!“ Той знае, че си тщеславен, ще отвори един ден бележника Си, ще го прелисти, и като ти знае мислите, като знае, че си тщеславен, обръща листа Си и не те вдига. Като знае всичко за тебе, Господ казва: „Да стане Стоян!“ Ти си казваш: „Ах, този Стоян – все него вдига!“ Но един ден, когато ти си неподготвен, Господ казва: „Стани ти!“ „А, втасахме я!“ И туй често става. Казваш: „Мене Господ да ме изпрати на работа.“ Но Той не те изпраща.

    Не, ние трябва да бъдем всякога готови, и като ни каже: „Стани!“, когато не очакваме, да станем и да си кажем урока. У Бога има една велика Справедливост!

    Сега пак ще ви помоля през тази година да се стараете да вложите хармония в умовете си – да мислите хармонично, да чувствате хармонично, да действате хармонично и само така ще създадете един нов подтик, иначе ще парализирате еволюцията си. Ще станете меланхолични и ще кажете: „Ние и тук не намерихме това, което търсихме.“ Че къде ще го намерите? Аз бих ви запитал: „Къде ще намерите пътя към Христа, кой ще ви го покаже?“ Ще дойде един евагелистки проповедник и ще ви каже:

    Ела, аз ще ти кажа какво е казал Христос, какво е писал апостол Павел!

    Да, но ти не го писа. Знаеш ли къде е Христос, срещал ли си го, в тебе живее ли?

    Аз не съм срещал Христа, зная само, че тъй е писано.

    Добре, ти си 1,65 м висок, и аз съм толкова; твоето чело е 6 см широко, и моето е толкова; носът ти е 7 см дълъг, и моят е толкова; ушите ти са 7 см, и моите са толкова; ръката ти е 75 см дълга, и моята е толкова; твоето тяло тежи еди-колко си килограма, моето тежи повече. Тогава с какво ме превъзхождаш?

    Това не са факти. Знание е това, придобито чрез вътрешна опитност. Щом е така придобито, ние може да си направим винаги този опит. Когато един скулптор може да извае една хубава статуя, един техник да направи една машина, един инженер да построи железопътна линия, един астроном да изчисли траекторията на една планета, това е знание, това е учение! А ако някой предскаже нещо и то не се сбъдне, това не е учение, това не е знание.

    В Бялото Братство Учението е неизменно, в него изключенията са много редки и те много скоро се поправят. Изобщо Учението, в което ще влезете, е основано върху една канара, която не може да се разбие. В това учение още от създаването на света, още от самото начало, има редица факти, които са написани, но се пазят в тайна. Това се знае от онези братя, които са ходили горе и всичко това сега запазват на Земята. Всичко това е написано върху каменни скрижали и един ден, когато вие се развиете, ще го четете, ще видите каква е историята за създаването на света от началото до сега. Ще разберете всички стадии, всички фази, през които сте минали, и ще почнете да виждате тези фази. Те ще се явяват пред очите ви като живи картини. Струва си да изучавате тази наука!

    Следователно струва си да бъдем ученици на Великото Бяло Братство, понеже учителите на това Братство държат целия архив на Космоса. Те пазят книгата на Живота и всички вие трябва да изучавате тази книга. По-голямо благо от нея няма. Това е изкуство и затова всички ще се стремите да го придобиете. То няма да дойде изведнъж, а постепенно. Един ден ще си кажете: „Благодарим, че тръгнахме в този път!“ Защото колкото по-рано тръгнете, толкова по-добре, и колкото по-късно тръгнете, толкова по-късно ще стигнете. Не се отчайвайте, може да дойдат изпитания, колебания, съмнения. Това са естествени неща в този път. Не се плашете, вярвайте, вие сте под ръководство. Щом сте верни на закона на Любовта, няма да има никакви изключения и тогава на всичко ще се научите. Ще се научите да предавате учението на Бялото Братство. Да не казвате, че това е учението на някой си Дънов, че той го е измислил. Ако аз сега съм го измислил, утре ще дойде някой Иван, някой Петко, някой Стоян. Е, какво ще стане, ако ние измисляме нещата? Какво ще стане с тези картини? Другояче стои въпросът. Всички велики хора, които са идвали, са предали тази Божествена Истина тъй, както тя им е дадена. В това седи тяхното величие, тяхната слава – че са предали тази Истина тъй, както Бог им я е дал, а всеки, който не е предал тази Истина тъй, както му е дадена, е от черните братя. Не е въпросът за Петко и за Стоян, а за Божествената Мъдрост и Божествената Любов, в която всички трябва да се учим и посвещаваме, че като ходим в нея, на всички да се отворят очите. Всички да сме с отворени очи, а не вие да сте слепи, а аз да виждам.

    Давам някому череша. Питам:

    – Как виждаш черешата?

    – Червена.

    – Пипни я, вкуси я дали е сладка.

    – Да, прав си, такава е, каквато и аз я виждам.

    Като виждаме, пипаме и вкусваме, ние еднакво проверяваме нещата. Ако еднакво мислим и чувстваме, еднакви сме. А ако вие сте слепи и аз ви убеждавам, че това е така, онова е така, такава философия не може да има в света. Философия може да има само тогава, когато ученикът и учителят еднакво виждат и еднакво мислят, но учителят има само по-голяма опитност, има повече знания и затова върви напред, показва пътя, а учениците вървят след него. Такъв е пътят, който Бог е създал в този свят.

    Та сега между вас съмнението да се намали поне със 75%, да добиете вяра в себе си. Знаете в кое – във вашето Божествено Себе. Във всички ви, вътре във вас, има едно Божествено Начало. Вярвайте всички в Божественото, което живее във вас, което ви говори, само това е спасителният път! Говори ли у вас Божественото, вие сте на спасителния път, не говори ли – всички сме на човешкия път. И тогава е опасно.

    А сега всички в разни направления на работа! Кой каквато дарба има, кой каквито дарби му е дал Господ – всеки да се старае да развие в себе си някоя малка дарбица. Всеки от вас да се стреми да бъде особен в известни моменти, всеки да има по една особеност, която да я няма у другите, да не сте еднакви. Тя ще бъде ваша специфична черта, та като ви видят, да кажат: „У този човек има нещо особено.“ Това е красивото! Срещнеш някого – у него има някаква черта; срещнеш другиго – същата черта. Казваш: „Това не е нещо особено!“

    У българите има обичай – отидеш някъде на гости, детето им само две години е учило да свири на цигулка, но майката казва: „Хайде, мама, изсвири Цвете мило, цвете красно.“ Детето свири. Гостите казват: „Хубаво!“ Отидеш на друго място – пак някое дете свири. Майката казва: „Хайде, мама, изсвири Цвете мило, цвете красно.“ „Е, хубаво.“ Но като отидеш в някоя къща, където свирят добре, доволен си. Отидеш в друга къща – още по-хубаво свирят. Навсякъде трябва да има разнообразие! Така и у нас трябва да има разнообразие в схващането на нещата.

    И Природата е толкова разнообразна, че за всички ви има възможност да бъдете особени.

    Аз искам да бъдете особени! Всеки от вас да пази тази своя особена черта. Да не искате да бъдете еднакви – например да не бъдете всички еднакво смирени. Знаете ли колко начини има за изразяване на смирението? В милосърдието има толкова много красиви форми, толкова оттенъци, чрез които то се изразява, че не можеш да срещнеш двама милосърдни хора, които да изразяват милосърдието по един и същ начин. Милосърдието, смирението, всичко може да се прояви в безкрайно разнообразие.

    И тъй, ще възприемете разнообразието като един процес, който произвежда радост и води към Безкрайното. В света има един център, от който радиират всички тези разнообразия, и той е Любовта. Чувствате ли – ще мислите; мислите ли – ще действате; действате ли – ще има прогрес, разнообразие.

    И тъй, бъдете ученици на Любовта!

    Искам сега да запиша за ученици ония от вас, които искат да влязат в първия клас на Любовта, затова да си дадат имената. Учениците, които ще влязат в класа на Любовта, ще започнат постепенно да се записват. Всички ви приемаме, без разлика. Отваряме ви училище да се запишете!

    А после, като влезете, преди да започнете учението си в специалната област, ще се явите пред комисия, за да държите изпитите си и резултатите ще зависят от вашите способности. Така е – Белите Братя ви отварят място в тяхната Школа. Ако бъдете верни на този закон на Любовта, ще опитате верността на моите думи, но ако не бъдете верни, ако изневерите, ще ви изключат. Аз не отговарям за това, няма да ми се сърдите.

    Първото нещо е да имате една беззаветна Любов. Ще влезете с пълно сърце, ум и душа, за да проявите волята си, да се учите от Господа. Тъй е казано с езика на пророците – да се учите от Господа, но ще започнете всички с Любов. Това е Божественият Път – друг път няма! Има друг път, но за други.

    Бялото Братство върви по пътя на Любовта. Като влезете в този път, ще видите друг специален път и ще разберете, че тази е една от най-добрите системи, които съществуват в света – системата на Белите Братя. Няма друг по-хубав път! А това в един живот няма да го научите, и в два живота, и в три, и в пет, и в десет живота няма да го научите. Не се смущавайте – няма нищо! Който ви каже, че може да го научи в един живот, не ви говори истината. Ами ако един Бял Брат ви вземе астралното тяло, заведе ви на Слънцето и вие видите онази светлина, ще кажете: „Какво сме мислили, а то какво било!“ Питам ви: колко време ще искате да живеете там? И като дойдете на Земята, само ще гледате хората, ще изпитвате необикновена радост и ще казвате:

    – Да отидете да видите какво нещо има там!

    – Опиши го!

    – С език не може да се изкаже, както казва апостол Павел.

    Някой ще запита: „Какво има на Месечината?“ Трябва да ви заведа там, за да видите. Месечината не е, както някои казват, пуста. Тя не е пуста. Тя е много хубаво място, но ако ние се пренесем със своя организъм в нея, тя не е нагодена да ни приеме и ще ни очаква смърт. Но ако отидете в нея с духовното си тяло, там има неща, от които може да разберете отлични работи. Тя е първата станция за Слънцето, нагоре. Ами ако бих ви казал какво има от другата страна на Месечината, знаете ли каква тревога би настанала в учения свят? И защо Месечината е спряла да се движи около себе си, защо обръща само едната си страна? Но това е тщеславие, няма защо да се говори по него.

    Казвам, че в Месечината има отличен живот. Често онези, които завършват еволюцията си и има да слизат още на Земята, но не са слезли досега – има още много човешки души, които като завършат там своята еволюция, тогава ще слязат на Земята. Някои казват, че са слезли. Не са слезли още. Там има още много души. Но това са отвлечени неща. Как може човек да отиде на Месечината? Той трябва да излезе от тялото си, да се излъчи, за да види отношенията, вътрешните връзки, да види как седи тя духовно отношение, да види Земята и само тогава ще има едно правилно разбиране. Ако вие се развивате правилно, първият опит, който ще направите, ще бъде да слезете към центъра на Земята. После вторият опит ще бъде да отидете от центъра на Земята до Месечината. Това е един твърде сериозен опит – да слезеш до центъра на Земята и от там да отидеш на Месечината. Сериозен опит е това. Тогава ще имате вече познания, реални познания. И като се върнете, ще знаете какво има долу в Земята. И когато всички учени хора говорят, че на Месечината има това и онова, ще кажете: „Хубаво говорят, право е, точно така е, както говорят.“ Земята крие големи богатства, Месечината крие големи богатства, Слънцето – също. И тези богатства са все за човека. Затова ние сега трябва да бъдем ученици на Белите Братя, затова трябва да сме послушни в това си прераждане и когато няма какво да правим, ще използваме свободното си време, за да направим една разходка към центъра на Земята. Ако някои от вас рекат да слязат 10-20 км към центъра на Земята, ще започнат да се задъхват – мъчно се слиза. Там ще останат. Някои пък, като отиват към Месечината, мислят, че няма да могат да се върнат, затова ще се поколебаят, ще се уплашат и ще се върнат. Не, вие трябва да бъдете толкова смели, че да знаете: като отидете там, пак ще се върнете. Понякога се скъсва нишката и оставате там. И тогава братята от Месечината трябва да ви излъчат по обратен път, за да ви върнат на Земята, за да завършите тук еволюцията си. Те ще ви кажат: „Като си неопитен, не трябваше да идваш тук!“ Първото нещо: да се стараете да бъдете добродетелни и умни, да имате схватлив, остър ум, за да не могат хората да ви лъжат. Ще оставите да ви лъжат, без да се излъгвате.

    Сега се завършват общите упътвания. През годината всеки ще се старае да работи върху себе си по особен начин. Всеки от вас трябва да има свой особен метод за работа върху своето умствено и духовно развитие за укрепване на волята и ума. Ще си съставите по един метод в себе си, за да се образува у вас тази особена черта. Всички да имате по нещо особено, да няма между вас двама души еднообразни. Това е красивото, хубавото! Смесената китка е хубавата, но не откъснатата.

    Още от утре ще се стараете да се настройвате, да можете да схващате тези вибрации от Духовния свят. Да се настройвате вътрешно и да пласирате енергията в себе си. А по закона на Свободата това означава да се разширявате от Божествената Любов, като от излишъка ѝ изпускате навън. Да има естествени течения. Отпуснете сега чучурите си, за да може от това изворче да избликва навън Божествената Любов.

    И започнете от утре сами, по закона на хармонията. А сега вие сте като онези гарджета, които чакат в полога майка си да им донесе храница. Тя дойде, те отворят човката си и – цък. Но види тя, че то може само да си отваря човката и да се храни, тя отива на друго клонче и щом то си отвори човката, тя го погледне и не му дава нищо.

    Затова някои от вас трябва да излязат от полога си. Аз искам да излезете от там! Онези от вас, на които крилцата са израсли, трябва да напуснат полога си и сами да си търсят храна. А онези, на които крилцата още не са израсли, могат да стоят там. Когато щъркелчетата израснат, повдигат се малко с крилцата си и после пак слязат, след това повечко се повдигнат и слязат. Правят няколко такива опити и като видят, че могат да хвърчат, изхвръкват. Така и вие – малко по малко ще се вдигате, докато най-после станете свободни и можете да се учите сами. Това са все символи – вие ще ги употребявате и ще ги използвате.

    Задайте ми сега най-глупавия въпрос.

    – Защо човек е оглупял?

    Защото е престанал да вярва в своя ум и е започнал да вярва в чужди умове. Той е престанал да вярва в Божественото у себе си, а е започнал да вярва в човешкото. За да бъдеш умен, трябва да престанеш да вярваш във външното, а да започнеш да вярваш в Божественото вътре в себе си. Тогава ще създадеш една връзка между себе си и външното и ще станеш един умен човек.

    Аз ще ви отговоря. Най-глупавият въпрос не може да се изкаже, но и най-умният въпрос също не може да се изкаже. Най-глупавият въпрос не може да се зададе, но и най-умният въпрос не може да се зададе. Крайната глупост подразбира крайна мъдрост и крайната мъдрост подразбира крайна глупост. Това са крайности в Природата. Високите върхове подразбират дълбоки долини, а дълбоките долини подразбират високи върхове. Където има слаби хора, там са и най-силните хора. Където има силни хора, там са и най-слабите хора. Силният не може да съществува без слабия и слабият не може да се прояви без силния. Ще ви преведа тези два термина. Слабият в Природата – това е потенциалната енергия, а силният в Природата – кинетичната енергия. Следователно слабият винаги е по-силен. В началото силният е силен, накрая силният е слаб. Слабият в началото е слаб, а накрая е силен. Следователно всеки, който е силен в началото, е слаб накрая и всеки, който е слаб в началото, е силен накрая.

    И Писанието казва: „Добрите хора не са от най-умните.“ Целият свят ни счита глупави като фасул, но накрая ние ще бъдем по-умни от тях. Това са афоризми, в които само половината е истина.

    От тези разсъждения ние можем да си извлечем погрешно заключение и да кажем: „Значи аз трябва да бъда глупав, за да бъда умен.“ Ами в Природата детето ражда ли се умно? Не. Ами постъпките на това дете морални ли са? На вашите деца постъпките не са морални. Майката обаче търпи това. Тя заличава всички тези неморални прояви, чисти детето си от всички физически недъзи и иска то винаги да бъде чисто. А един ден, когато израсне, то става морално, силно и винаги е чисто. В Природата тъй се започва, тъй се проявява всичко. Затова своите слабости ще ги схванете като една необходимост, като една фаза от нашето развитие. Когато у нас се появи една слабост, ние не я искаме. Едно 15-16-годишно момче да се изпуска, това е срам за него, но у неговите органи има нещо, което то не може да контролира с волята си. Когато волята укрепне, когато укрепнат и мускулите – тогава вече слабостта не се проявява. Така и в морално отношение нашите органи не са тъй развити, затова волята ни не може да ги контролира. И в нашите усилия трябва да се стремим да укрепнем духовно, да развиваме нашите способности и каквото имаме – ръце, крака, очи, вежди – да ги ценим, да ги използваме до техните крайни предели и като си свършим работата, да кажем: „Господи, ние много Ти благодарим и пак Ти връщаме това, което ни даде!“ На друго място пак ще вземем, каквото ни дадат, пак ще благодарим и ще оставим тази книга. Туй тяло, което имаме, е една книга, ние ще го оставим и Господ ще ни даде тогава друго тяло.

    Сега всички противоречия вие ще ги изпитате и доброто ще задържите. Ще гледате широко, няма да осъждате, да критикувате. Ако някой от вас е сприхав, бърз, ще кажете: „Благодарим на Бога, че имаме такъв брат.“ Ако някой е флегматичен – пак ще благодарите. Във всичко ще виждате добрата страна и ще благодарите. И когато се срещнем с всички тези братя, ще видим, че всеки от тях има по нещо добро, ще видим все нещо особено.

    В сегашния окултизъм се препоръчва мълчание. Това е толкова тягостно състояние, че не може да се издържи. Ако в едно такова събрание пуснем едно куче, то няма да издържи на това мълчание и ще залае. Ако хората говорят, то ще се чувства добре, а ако всички мълчат, то ще помисли, че ще стане някаква катастрофа, и ще започне да вие. Така че под мълчание разбирам само когато сме сами. Когато сме сами в Природата, може да мълчим, но с близките ще говорим. Ще даваме на другите да се изказват, а ние – когато му дойде редът.

    Бих желал да напишете в една книга онези въпроси, които ви интересуват и са от жизнено значение за вас, които са с полезен характер, които са важни, за да ви дадат сила да се развивате – може да ги разгледаме утре подир обяд. Задавайте въпроси, които имат спешен характер, а другите оставете за следващата година.

    Тази вечер ние свършваме първата фаза на нашите събрания. И небето отгоре показва, че ако посеете, Господ ще ви даде – ще има дъжд. Ако сеете, ще имате жътва; ако не сеете, пак ще има дъжд, но тогава друго ще израсте.

    Хайде сега да изпеем една песен и да променим гамата!

    (Любовта е извор.)

  8. Аудио - чете Нели Недялкова

    Правилно употрѣбление на ума, сърдцето и волята въ живота (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    22 август, понеделник, 9.15 ч.

    Правилна употреба на ума, сърцето и волята в живота

    Ще ви прочета втората глава на Изход от първи до шестнадесети стих.

    Често се забелязва, че както в България, така и в Америка и навсякъде другаде, където стават големи събрания, на които се събират по пет-десет хиляди души, непременно между тях ще има най-малко сто души, които ще спят. По някой път най-набожните, най-ревностните хора спят. Знаменитият американски проповедник Муди имал в Чикаго голям салон, където държал проповеди. Понякога той канел видни проповедници да държат там проповеди на определени теми. Така той веднъж поканил един знаменит американски проповедник да говори нещо за дявола. В същото време Муди тръгнал из града да търси слушатели за тази проповед, да напълни църквата си, но докато се върне, проповедта за дявола била завършила и той пропуснал да я чуе. Другите, които чули тази сказка, казали на Муди:

    Много хубаво говори проповедникът.

    Съжалявам – казал Муди – аз, който толкова исках да чуя нещо за дявола, не можах да присъствам.

    Но същият проповедник отишъл и втори път да говори на тази тема. Муди си казал:

    Този път вече ще чуя за дявола!

    Вечерта Муди се наял у дома си хубаво със салам, но като отишъл да слуша сказката за дявола, от голямата тежест в стомаха не можал да издържи и пръв от всички заспал. Първия път дяволът се изхитрил, като го накарал да отиде и събира слушатели за сказката, а втория път го накарал да яде салам, като от това да му стане тежко, той да заспи и по такъв начин да не чуе сказката. И като го запитали как станало така, че пак не чул сказката, Муди отвърнал: „Оставете се – дяволът ме излъга със саламите!“

    Та сега и в нашия живот има едно лъжливо положение, на което ние се поддаваме и което понякога ни лишава от много блага. Така например отидеш при някой човек, а той не само че не събужда у теб някаква мисъл, но ти започваш дори да заспиваш при него. На какво се дължи този сън? В Природата сънят съществува като състояние на почивка. След като дълго сме работили, ние се уединяваме вечер и започваме да мислим, че трябва да си починем, излизаме вън от нашето съзнание и оставяме другите да ни проповядват. Друг път, след като си похапнем от нашия салам, заспиваме, а Господ влиза в къщата Си и започва да работи. Но сънят се дължи и на други причини, а именно на това, че мозъчната енергия се отбива по друг път. Мозъчната енергия, която служи за производство на нашите мисли, може да се отбива тъй, както се отбива вадичката на който и да е градинар. И ако вие се намирате при някой много сух човек, той често ще отбива вадичката ви. Тогава вие ще спите, а той ще полива градината си. Подобно нещо аз наблюдавах в една евангелска черква във Варна. Баща и син, 22-годишен, редовно посещаваха събранията, но синът, щом седнеше на мястото си, веднага заспиваше. Баща му постоянно го ругаеше: „Какъв си такъв вол, такова говедо, щом дойдеш на събрание, заспиваш, не мислиш какво ще кажат хората!“ Синът обещаваше, че в бъдеще няма да спи, но след това, щом седнеше, веднага пак заспиваше. Един ден обаче, като никога, синът беше бодър, отвори си очите, слушаше внимателно и гледаше проповедника; поглежда към баща си, а той спи. Синът после го запита: „Татко, каква е тази работа? Днес моят дявол влезе в теб.“

    Когато хората започнат много да спят, това показва едно състояние на пасивна дисхармония. Че това е така, може да се види от следния пример. Двама души се обичат. Когато единият говори, другият внимава, слуша го. После другият говори, а първият го слуша. Понеже енергиите им се обменят, те хубаво си говорят. Но един ден те се скарват. Единият започва да спи – не може да слуша другия. Значи двамата са изменили своето положение. Енергията на единия се отбива в друга насока. Затова двама души, които не си хармонират, не трябва да бъдат заедно, трябва да се избягват един друг или да преспим едногото. Хора, които не се обичат, или трябва да не се събират, или да живеят далече един от друг. Когато Мойсей говорел за крадене на овцете и ослите, тия неща произвеждали сън.

    За да бъде човек бодър, буден, съзнанието му трябва винаги да бъде будно, умът му трябва да е схватлив. Сърцето и умът му трябва да бъдат чисти от всички странични влияния. В неговото сърце и в неговия ум не трябва да има никакво странично чувство, никаква странична мисъл, която да го владее. Щом една такава мисъл го владее, той непременно ще се поддаде на едно или друго влияние.

    Трябва да знаете, че съвременният свят си служи с хипнотизъм. Всички учреждения, като започнете с войската, съдебното ведомство, училищата – навсякъде внушението, хипнотизмът, е едно от най-често прилаганите средства. Някъде той се прилага в по-лека, някъде в по-силна форма. Всички хора вършат днес Божията воля не от съзнание, а от страх. Той, страхът, е тази вода, която е пусната във воденичното колело, върти го и то мели брашното. Тр-тр-тр – мели се брашното. И когато ние се разгневим, по същия начин казваме: „Тр-тр-тр, да знаеш, че аз мога да меля брашно.“ При всички тези случаи ние с нищо не се ползваме. Когато се намираме в хипнотично състояние, окръжаващите ни се ползват от това, а ние плащаме. Следователно в истинското духовно развитие ученикът на Божествената Школа, който иска да развива в себе си правилно всички свои умствени, волеви и сърдечни сили, те трябва да присъстват в тялото му. Тогава може в някого да се появи излишък и от този излишък, но само от него, може да се дава. Но ние никога нямаме право да пръскаме навън капитала на силите, които Бог е вложил в нас. И всеки, който се опита да заложи навън този капитал, плаща скъпо за тази своя грешка. Когато кажем, че трябва да пожертваме нещо, това значи да пожертваме само от нашия излишък. Да ме разберете какво значи излишък. След като посадя едно дърво и набера от него хубави плодове, аз мога да пожертвам от плодовете, но не и самото дърво: ще избера някои от хубавите плодове и тях ще принеса в жертва. Когато казвам, че трябва жертва за нещо, подразбирам, че от преизобилието, от най-хубавото от себе си ще дадеш жертва, а не от най-малкото. Богатият може да даде жертва, а сиромахът не може да даде никаква жертва.

    И тъй, законът за жертвата е задължителен само за богатите, а не и за сиромасите. Ако искате у вас да се развие умствен живот, вие трябва да разберете този закон. Между учениците на една окултна школа или едно братство има опасност техните умове и сърца да се развият анормално и умовете им да се атрофират. В какво направление? По форма и по съдържание нашата енергия може да е отправена към духовния свят, но целта ѝ да е чисто материална. Ще ви разкажа за един такъв случай, станал в Германия. При един виден млад германски проповедник се явила една красива графиня, тя се покаяла и той я кръстил. В продължение на десет години тя станала най-ревностна последователка на този проповедник. Всички се чудели как станало това. Най-после проповедникът казал: „Тази е моята другарка, която ще може да ми помага да работя с успех.“ И той се оженил за нея. Но щом тя се оженила, в нея изчезнал духовният стремеж и тя казала: „Омръзна ми вече този живот, искам светски живот, искам да ходя на концерти, театри, балове.“ И след десет години проповедникът заспива – не се чуват вече проповеди. Значи Христос, Когото тази красива мома търсила, бил в ума ѝ, а сега, като Го добила, тя казала: „Повече няма какво да търся.“ Следователно, ако у вас има духовен стремеж, а целта ви е материална, ще има подхлъзване. Затова крайната ви цел трябва да бъде чисто духовна, а методите, средствата, нека бъдат материални. Не трябва да имате абсолютно никакви користолюбиви желания за целта, към която се стремите. Има ученици, които вървят няколко години добре, а после се съблазнят. Защо? Те идват тук да придобият знания, да станат учители, а после да им плащат. Затова и проповядват. Ако аз стана учител, за да ми плащат, целта ми е материална; ако аз стана учител, за да имам влияние, целта ми е материална. Но ако моята цел е чиста, ако искам да подобря живота на тези хора и душите им да се повдигнат за Славата Божия и да оставят своите стари стремежи на заден план, целта ми е чисто Божествена. Нашият живот не се изразява само сега. Туй, което е сега, е зачатък на един живот, на едно благо, което трябва да опитаме. Един ден ще се срещнем в обстановка, различна от сегашната, ще се срещнем в един свят, устроен малко по-другояче. Тогава душите ви няма да бъдат като сегашните. Да допуснем, че ние сега се срещаме с рога, копита, но имаме съзнание; един ден обаче ще се срещнем при особена обстановка. Рога няма да имаме, копита също няма да имаме. „Ами защо сме без рога, защо сме без копита? Тъй не може.“ И без рога може, и без копита може. Човешките ръце ще бъдат устроени другояче.

    Та един ден ще се срещнем при друга обстановка, която ще бъде сто пъти по-добра от сегашната. Пак на Земята ще се срещнем, но тогава Земята ще претърпи едно изменение. Второто положение, в което ще дойде целият сегашен свят, ще претърпи едно органическо преустройство, цялата материя ще се преизкристализира, всичко ще се видоизмени. Как мислите? Тогава ще се познаваме ли ние? Ще се познаваме. Тази картина ще прекараме като през кино. Ще видите, че преди толкова и толкова хиляди години, при такава и такава обстановка, при такива и такива условия в Търново имаше такива картини. Ще се запитвате: „Тъй ли е било това?“ Ще видите всичката тази обстановка, тогава ще я разберете по-идейно, отколкото сега, защото заедно с тази картина ще има и други картини, които ще ѝ придадат смисъл. Тогава няма да бъдете едно малцинство като сега. Но това ще бъде в далечното бъдеще. Ще ме запитате как ще можете да видите всичко това. Като му дойде времето, тогава ще разберете. А децата ще имат търпение, защото сегашното е предвкусване на бъдещето. Този бъдещ живот се приготовлява, той още не е създаден. И вие ще влезете в него като добре дошли, ще ви настанят там. Нали и като идвате в Търново, преди вас има някои, които са дошли по-рано, за да ви посрещнат, да ви разквартируват, да ви настанят и да ви развеждат навсякъде. Но тогава ще имате една обстановка, по-красива от настоящата.

    За да може да постигнете обаче това бъдеще, за да не се спрете във вашата еволюция, трябва непременно да съхранявате вашите умствени, сърдечни и волеви сили, трябва да се пазите да не се изврати волята ви, да не я давате под наем да върши зло. Да не я давате нито на някой ваш личен приятел, нито комуто и да било. Никой ученик на Бялото Братство не трябва да дава своята воля някому за извършване на престъпление. Който я даде, изкуплението за този грях е голямо. После, в Бялото Братство не е позволено никому да дава ума си под наем за извършване на някакво престъпление за другите, както не е позволено и сам да извърши известно престъпление. В Бялото Братство никой няма право да дава сърцето си под наем, да служи то другимо като примка, за да върши с него престъпления, както и сам да използва сърцето си за престъпни цели. Тези неща трябва да ги пазите като правила. Законите са абсолютно неизменяеми, никому не се прощава. Този, който ги престъпи, ще изпие кармичната чаша до дъно и ще му се прости чак тогава, когато научи урока си. Казвам ви това, за да ви предпазя. Вие навлизате в една свещена област, където умът ви трябва да бъде свещен, сърцето ви трябва да бъде свещено, волята ви трябва да бъде свещена, душата ви трябва да бъде свещена. И духът ви трябва да бъде жертва на Живия Бог. Тогава ще бъдете ученици на Бялото Братство.

    Никакво колебание, никакъв спор! Абсолютно никакво изключение! Ще кажете: „Ами ако го направя?“ Като го направиш – друго нещо. Ние говорим за туй, което не трябва да бъде, а не за туй, което трябва да бъде. Умът ще дойде напълно в услуга на Доброто, сърцето ще дойде напълно в услуга на Любовта, волята ще дойде напълно в услуга на Истината, а душата ви – напълно в услуга на Божията Мъдрост. Това са законите, които са написани като на скрижали вътре във всеки, който иска да стане ученик на Всемирното Бяло Братство, в морала на което няма никакви изключения. И ако вие спазвате тези правила така, Божието благословение ще бъде на ваша страна и ще растете от знание в знание, от сила в сила, и душата ви постепенно ще придобива тия радости, които желаете. Но ако някъде най-малко се опорочите, ще изгубите всичко. Например мнозина са казвали: „Аз нямам нужда от Учител, в мен говори Духът.“ Не е разбрал той. Духът, който говори в нас, е един, а всякога, през цялата вечност, ще имаме нужда един от другиго. Който каже, че няма нужда от другиго, това е от лукаваго. Това да знаете. Затова той няма нужда от Живия Бог. А онзи, който е роден от Бога, той винаги ще има нужда от другите, защото и в тях живее Бог. И ако вие един ден се отклоните от мене, вие ще пострадате, а не аз. Веднага ще се почувствате лишени от Бога и няма да можете да говорите, ще изгубите вашето красноречие. Този закон важи и за мен, и за вас. Пазете се от това. Имате нужда от брата си и той има нужда от вас. Защо? Защото и в двамата живее Господ и вие трябва да слушате какво ви говори Господ. Когато кажеш някому: „Нямам нужда от тебе“, ти говориш против себе си и когато брат ти каже: „Нямам нужда от тебе“, той говори против себе си. А когато кажа, че аз имам нужда от него, това показва, че той ми е брат на Любовта и аз съм негов брат на Любовта.

    Туй е първото учение, което трябва да имате в сърцата, умовете, душите и волята си и вие ще го подложите на опит. То е абсолютна истина, в която няма никакво изключение. И ние правим всичко туй в името на тази Истина. Ако аз сега съм тук, между вас, защо е това? Някои казват: „Аз нямам нужда от вас.“ Добре, аз ще си замина. Когато нямат нужда от майката, тя умира. Мъжът каже на жена си: „Нямам нужда от тебе“, тя умира. Щом кажат на бащата, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажат на сина, че нямат нужда от него, и той умира. Като кажете, че нямате нужда един от друг, всички ще умрете. А като кажем всички, че имаме нужда един от друг, това е възкресение в Христа. Само така можем да обясним защо Христос е слязъл от Небето да помага на грешните. Защо е слязъл? Това е велика тайна. Ако Бог усеща нужда да слезе в другите, колко повече това важи за нас. Така че ще знаете, че всеки има нужда един от друг, но няма да бъдете натрапничави. Всичко да става по Любов. Няма защо аз да дойда, да те хвана за гушата и да кажа: „Аз те обичам!“ Няма защо. То се знае. Ако аз те обичам, какво ще направя? Когато ми дойдеш на гости, ще намериш готова трапеза, ще ти дам да се измиеш, ще ти дам кърпа да се избършеш, ще те разведа из градините си, из нивите си; и целувки ще има, и милувки ще има. Това са целувки и милувки! А като не те обичам – градини няма да има, трапеза няма да има, ще те питам колко ще стоиш, къде ще отидеш, ще те питам имаш ли стая и ще ти кажа, че нямам време да те разхождам. Е, това Любов ли е? Когато се работи с Любов, вратите навсякъде са отворени и ще има блага; когато няма Любов, ще се намерим в едно грешно състояние от всички страни.

    И тъй, сега ще отворим сърцата, умовете и душите си по един правилен начин, за да може този велик закон да се прояви и да създаде между нас една по-благоприятна хармония. И тогава, като се срещнете, така ще се погледнете един друг, че като се разминете, да усетите в себе си въодушевление. Само един поглед ще бъде достатъчен. Такава е Любовта – тя предава всички свои емоции, движения, импулси. Ако ние създадем такава атмосфера, ще имаме добри прояви. Някой казва: „Защо не мога да пиша?“ Защото нямаш Любов. Музиканти, учители, свещеници – всички се спъват. Защо? Защото нямат Любов. Има ли тази хармония на Любов, всичко може да се създаде.

    Забелязвам, че мнозина от вас са влезли в Новия път, но си носят ножчета, саби и след като приложат методите на Любовта, най-после казват: „Хайде сега с ножчета, хайде със саби!“ Не, ще ви моля всички догодина да дойдете без ножчета, без саби – те ще стоят в антрето. Докато сте в града и ви разхождат, нямате нужда от никакви губерки, от никакви саби и никакви ножчета. Кокове и игли жените не трябва да носят по тях, а косите им да бъдат пуснати надолу. И дълги нокти не се позволяват, защото са опасни, а ще бъдат валчесто изрязани. Краката ви ще бъдат измити, незапарени. Всички ще носите ленени чорапи и ленени долни дрехи. Това е символично. Ленените дрехи са най-добрите проводници на електрическата и магнитната енергия. При сегашните условия вълнените дрехи са най-хигиеничните, после идват памучните, а най-добри са конопените и ленените.

    Сега за през тази година ще задам десет теми от различни отрасли на всички онези наши приятели, които могат да пишат. Тези теми са следните:

    По химия: Отношение на химическите сили към физическите и органичните сили в Природата.

    По физика: Отношение на физическите сили към химическите и органичните сили в Природата.

    По астрономия: Отношенията на слънчевата и лунната енергия към земната енергия и какво е отношението и влиянието на Слънцето и Луната върху Земята.

    По минералогия: Съзнанието на минералите.

    По зоология: Начинът, по който става преминаването на неорганичното съзнание към органичното, т.е. съзнанието на кристалите към съзнанието на клетките.

    По ботаника: Влиянието, което растенията са оказвали в развитието на човешкия живот.

    По теософия: Описание на първичното или ембрионално състояние на будическото тяло, когато човекът е започнал да инволюира.

    По математика: Четвъртото измерение и отношението му към първото, второто и третото измерение.

    По окултизъм: Преди колко милиона години човек е дошъл на Земята. Ония, които се занимават с окултизъм, нека прочетат всички догадки по въпроса и въз основа на тях да разрешат въпроса.

    Пак по окултизъм: На кое място ще се яви шестата раса.

    Тези са десетте теми, които ще разпределите помежду си. Нека се намерят доброволци за тази работа.

    Ако всички тези беседи излязат сполучливи, ние ще ги напечатаме в един сборник. Искам от вас десет килограма мед! Ще имате работа за цялата година. Мнозина от вас знаят чужди езици. Нека четат и събират отвсякъде материал, както пчелите събират мед. От всеки кошер искам по един килограм мед. От десетте искам десет килограма мед. Пак ще ви напомня. През тази година ще съсредоточавате енергията си. Аз съм решил да разкъсам всички връзки, които ви спъват. Да оставим всички Божествени връзки сами да действат по един път и Господ да образува една Божествена организация, която да почива на закона на Любовта. Дойде ли Любовта, тя ще ни организира. Щом се организираме, ние ще бъдем на мястото си и ще започнем да действаме, да функционираме като един нормален Божествен организъм. Тогава волята, сърцата и умовете ви ще действат правилно, няма да усещате никакво стеснение, връзките помежду ви ще станат нормални и приятни. Няма да усещате стеснение, а въодушевление; музика и поезия ще има. Тогава ще можем да се качваме на 2500-3000 метра височина.

    Сега препоръчвам и на млади, и на стари Любов, която никога не престава. Тя изтича от непрестанен извор, за който ще отворим място в сърцето си. Спасението е там. Никаква друга философия няма в света. Да не се стараем да обясняваме Любовта. Както и да я обясняваме, важно е да започнем да я изявяваме. Как ще я изявим?

    Сега най-много нужда от Любов имат младите. Старите имат Любов, но нямат сила да я използват. Младите пък имат сила, но понеже Любовта им е слаба, не могат да използват силата си. Затова единственото нещо, което можем да направим, остава да направим старите млади. Да направиш стария млад е голямо изкуство. Най-добрата инжекция е да говорите всички за Любов, но в принципен смисъл. Като говорите за тази Любов, ще я чувствате и в ума, и в сърцето, и във волята си. Едновременно вие ще вложите в ума си идеята да се заквасите така, че всяка ваша постъпка да бъде заквасена от Любов. Често аз усещам вашето състояние. По някой път минавам покрай вас и моят ум се сковава. И знаете ли как? Трябва да направя напор, за да се размрази. Туй състояние всеки може да опита. Често може да изпитвате сърцебиене, главоболие. Това са анормални състояния, отклонения на Любовта. Може да се появи сърцебиене или да почувствате болка в сърцето. Ако аз ви изпратя едновременно две противоположни мисли, вие веднага ще усетите като че ли някоя стрела ви е боднала в сърцето.

    Ще се пазите, ще затворите умовете си за злото. По никакъв начин няма да давате ума си под аренда, под наем. Умът ви, сърцето ви, волята и душата ви ще бъдат посветени на Господа. Туй е девизът на учениците на Бялото Братство.

    Който постъпва така, той е добре дошъл и на него ще отворим вратата, а който не постъпва така, ще намери вратата затворена. Той ще остане на едно място и ще му са нужни сто и петдесет прераждания, за да се освободи от там.

    На всички вас препоръчвам чистота – никаква друга философия! Кой е прав, кой е крив – прави и криви хора в света няма. Ние сме решили да служим на Господа. Ще влезем, ще се учим, тъй както ангелите се учат, и ще изпълним Неговата Воля. Ще слушаме по-големите си братя и ще се учим от тях. Както те пишат, тъй ще пишем и ние; както те свирят, тъй ще свирим и ние. Ще усвоим техния правопис, тяхната поезия, техните изкуства, техния начин на обличане и на хранене – изобщо всички техни правила на живот.

    В бъдеще ще трябва да започнете да се чувствате, че сте ученици на Бялото Братство. Ако по живота ви не се познава, че сте ученици на Бялото Братство, по някаква табела ли ще ви познаят? Всеки брат трябва да ходи прав като свещ – да няма гърбица!

    Очите на ученика от Бялото Братство не трябва да бъдат премрежени, а от тях да блика Любов и енергия, да светят и денем, и нощем. От тях да блика светлина. Гърдите да бъдат отворени, изпъкнали, а не така хилави. Лицето да бъде светло, бодро, да показва, че в него има Добродетели. Устата, устните да бъдат отворени. Да се вижда, че в тях има живот. Някой казва за някого: „Какво мисли той?“ Нищо не мисли! Така искам лицата на всички ви да говорят. Щом ви погледнат, да кажат, че в лицата ви има някаква идея. Всички да казват за вас, че сте особени хора. Старайте се също така да бъдете мускулести, да не ви е страх, та като хванете противника си за крака, той да усети, че сте го хванали. Всички ще се стремите да бъдете силни. И когато апостол Павел казва: „Аз се хваля със своята немощ“, това значи да бъдем немощни в злото, а силни в Доброто. Щом захванете нещо, да го направите. Да бъдем силни, значи да контролираме всички свои клетки, да направляваме всички свои мускули във всеки момент. Във всичко трябва да имате изящност. Устата ви трябва винаги да бъде изчистена и да не мирише. Ако някому мирише устата, да каже: „В името на Божията Любов, в името на Божията Мъдрост това, което мирише в мене, да изчезне.“ С внушение ще заповядате на устата си да не мирише и в един ден миризмата ще изчезне. Ще заповядате също и на зъбите си да не миришат, да не се развалят. Ще ги държите в изправност, ще ядете чиста храна. Никаква нечистотия да не остава между зъбите ви. Това се изисква от ученика на Бялото Братство – да притежава абсолютна чистота. Когато ученикът има условия, има вода, а не чисти устата си, това не е позволено, грях е на душата му.

    Всичко това ще внесе у вас нова свежест и ще кажете: „Устата ни, мястото на Любовта, трябва да е чисто.“

    После ние трябва да развием нашето обоняние, нашата чувствителност, да бъдем внимателни към всички цветя, към растенията, към животните. Да бъде ученикът внимателен, това означава да вижда по пътя си своите по-малки братя, мравките, и да им прави път, да не ги тъпче. Това е за ученичките и учениците на Бялото Братство. Когато малката ученичка срещне някоя по-голяма ученичка, ще я целуне. Когато срещне някоя баба, ще ѝ стори път, ще я целуне. Когато младият момък срещне някой дядо на 80-100 години, ще го целуне, ще му умие краката. Тази баба и този дядо ще останат толкова благодарни, че ще кажат: „Тези ученици действително са ученици на Бялото Братство.“ Такива отношения трябва да имате всички. И всичко това правете не по насилие, а по Любов. Ако имате Любов, правете го, а ако нямате Любов и го правите насила, ще се създаде зло.

    През останалото време до 12 часа, ако искате, разпределете се на едно място мъже и жени, млади и стари, разисквайте там под дърветата, разменете помежду си някои важни, съществени мисли и който може, нека ви даде някакво осветление по тях.

    А сега изпейте една песен: Братство, единство.

  9. Аудио - чете Нели Недялкова

    Правилниятъ развой на човѣшкитѣ енергии (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    22 август, понеделник, 6.30 ч.

    Правилният развой на човешките енергии

    Нека само за няколко минути обърнем нагоре погледа си и възнесем една топла молитва към Бога.

    Ще ви прочета 64 глава от Исайя.

    Така е говорил преди няколко хиляди години един от видните израилски пророци. Разбира се, това е едно вътрешно преживяване на пророка. За да можем да разберем дълбоко вътрешния смисъл на думите, за да разберем какво е искал да каже пророкът, трябва да имаме същите преживявания, същата обстановка. Много от неговите думи на нас ще се видят така странни.

    Защо пророкът се обръща с думите: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш. Да бяха се стопили горите от Лицето Ти.“ Това е една тъй естествена фигура! В Природата, когато облаците и тъмнината са покривали небето и слънчевите лъчи не се докосват до онези малки семенца и растения, каква ще бъде тяхната молитва? Ще кажете: „Дано облаците се размахнат и слънчевите лъчи проникнат до онези малки души, които чакат Божието благословение!“ Така и човешките души се молят да се разкъсат небесата и Божията Любов да слезе върху тях.

    Тази сутрин има да размишляваме върху три изречения: „Да царува Любовта в сърцата ни, да се слави Мъдростта в духовете ни и да осияе Истината душите ни.“

    Първото е: „Да царува Любовта в сърцата ни.“ Значи тази Любов, която трябва да царува в сърцата ни, ще предизвика един род енергия; Мъдростта, която трябва да се слави в нашите духове, ще предизвика друг род енергия; Истината, която трябва да да осияе душите ни, ще предизвика трети род енергия.

    Тук имам три обикновени уреда (показва) – единият от тях, компасът, е свързан с магнитните полюси и отчита най-правилно течението на земния магнетизъм. Значи той е чувствителен към тези енергии и показва винаги една и съща посока. Вторият уред, барометърът, е свързан с друг род енергии, а именно с атмосферните промени. Всякога, когато става промяна в атмосферата, този уред отбелязва тези промени. А третият уред отбелязва течението на човешките енергии, които изтичат от дясната и от лявата ръка на човека. Когато този уред се обхване с ръката ни, стрелката му показва каква е нашата енергия и в какво направление тя се движи.

    И тъй, тези три уреда определят енергиите. Едни, които текат от север към юг, други, които се проявяват в атмосферата, и трети – в човешкия организъм.

    Ние не трябва да спъваме себе си. Не трябва да спъваме нито сърцето си, нито душата си, нито ума си. Всички противоречия, които произлизат в нас, спъват нас самите – съмнението, омразата, всички противоречиви чувства спъват първо нас самите, а после всички онези, които могат да се заразят от тези чувства. Те са като пожар, който може да обхване всичко. Отрицателните енергии се предават и положителните енергии на злото също се предават. Доброто, което вършим, се изразява в добрия стремеж. За да не се спъваме, трябва да имаме вяра, която е особено необходима за нас. Тя ще внесе едно успокоение в нашия ум.

    Например случи ти се някое нещастие, ти ще се смутиш и ще кажеш: „Нали Господ е справедлив, умен, добър. Защо допусна това за мен?“ Ако преминеш през тези страдания, ти ще придобиеш опитностите от тези страдания, нещастия, смущения, докато чак след месеци ще се свестиш, ще съзнаеш, че грешката е в теб, а не в Бога, и ще видиш, че не си на правия път. Ако ти се спънеш по един път и срещнеш препятствия, Бог ли, Който е турил препятствието, е виновен, или ти, който не знаеш пътя, по който вървиш?

    Най-първо ние не трябва да смущаваме себе си. Като казвам, че не трябва да се смущаваме, това значи да не смущаваме духа и душата си с такива детински разбирания. Каквото и да ни се случи, трябва да казваме: „Такава е Волята Божия.“ И не само да казваме това, а да го почувстваме дълбоко в душата си, да го помислим, да съзнаем, че туй, което е допуснато, е за наше добро в дадения момент, и тогава да насочим волята си в тази посока, в която Божественият Дух иска да ни преведе.

    Вчера, когато правихте избора за Физическия, Духовния, Просветния и Помирителния съвети, трябваше да знаете, че тези съвети трябва ги да имате вътре в себе си. Когато говорим за Физическия съвет, Съвета на труда, да се има от всички предвид да се стремим да поставим тялото си в едно правилно състояние, да го обновим физически, защото, както казва Писанието, нашето тяло е Храм Божи. Трябва да работим физически върху него – ще го измазваме и отвън, и отвътре. Ако падне някоя тухла тук или там, ще поставим нова на мястото ѝ. Когато говорим за физически труд, ние обикновено разбираме нещата извън себе си. Не, първо трябва да ги разбираме вътре в себе си. Можем ли да приложим този закон вътре в нас, да изправим своето тяло, ще можем да поправим и себе си. Но ако аз не мога да изправя себе си, как ще мога да изправя другите? Следователно физическият труд може да се използва само тогава, когато у нас има високо духовно съзнание. Тогава вече физическият труд е едно приятно забавление за духа. Когато духът се разшири много и не знае какво да прави, Господ го изпраща да работи на Земята – за духа това е най-приятният акт. С този акт започва всичката творческа работа. Духът се радва на този творчески акт, който се заражда у Бога. Следователно физическият, материалният свят, е изявление на Бога. Онова, което е скрито и невидимо за нас, става видимо. И във видимия свят ние трябва да съзираме Невидимия, а можем да го съзрем само тогава, когато се взираме в нещата. Когато един поет вземе едно цвете в ръката си, той вижда в него повече, отколкото един обикновен човек. За това цвете един поет може да изпише 10-15 листа, и то с най-красиво описание. А обикновеният човек, като вземе цветето, ще каже: „Това малко цветенце има пет листенца, червен цвят и малко, тънко стъбълце – не зная за какво е създадено.“ А поетът ще седне, ще опише това цвете, ще го направи като живо същество и ти, като четеш, ще си кажеш: „Откъде намери този поет толкова нещо в това малко цветенце?“ Е, хубаво, какво е положението на поета? Допуснете, че вие стоите от едната страна на някоя ограда, а аз – от другата, и през една малка дупчица си пъхна пръста. Вие побутвате пръста ми, но не знаете, че зад оградата стои човек. Ако сте прост човек, ще стиснете малко пръста ми и ще кажете: „Нещо мекичко, тъничко хванах.“ Ще тикнете пръста ми назад и той ще се скрие. Ако обаче сте чувствителен, деликатен, ще почувствате, че зад тази преграда има някаква особена енергия, нещо друго, живо същество, което обичате, и ще започнете да описвате това същество. Такова е положението на поета. Зад тази преграда той вижда това, което обикновеният човек не може да види. Следователно всеки от вас ще се стреми да развие в себе си Божественото съзнание, да развие интуицията си и да вижда във всички форми Божествените прояви на Живия Господ на Любовта. Ако ти, като погледнеш един човек, не видиш в него Божествените прояви, ще го постиснеш малко и ще кажеш: „Няма нищо особено.“ По същия начин, ако се обърнем към един касапин да ни опише какво представлява човекът, как би го описал той? Той ще намери, че месото на едни от вас е по-крехко, а на други – по-жилаво; ще намери, че месото на едни става за пържоли, а на други – не. Такова ще бъде неговото описание за човека. И когато злото вземе надмощие в света, започваме да имаме разбирания като тези на касапина и казваме: „Това месо е грубичко – не става за пържоли.“ Това не е разумно схващане на нещата в този свят, по такъв начин ние не може да се развиваме правилно. Затова ние първо трябва да схванем физическите, несъзнателните енергии, които се развиват в нашето тяло и изтичат от Природата. Те имат особен род действие. Тези енергии трябва да ги прекараме през тялото си отгоре-надолу, наляво-надясно, за да се обновява то. Тези енергии се пренасят чрез артериалната и венозната кръв отгоре-надолу и отдолу-нагоре, постоянно циркулират в тялото ни. В тези физически енергии пък има друг род енергии, които аз наричам енергии на чувствителността. Не трябва да съзнаваме енергията само като физическа проява, а и да схващаме, че всяка енергия произвежда известен род приятно или неприятно впечатление, защото физическата енергия може или да ни подтикне да вървим напред, или да ни спъне. Когато физическата енергия те спира, тя предизвиква корабокрушение, а когато те движи напред, туй движение ни е приятно. Тъй например се движи един влак от София за Варна – ако тази енергия моментално се спре, веднага всички пътници изскачат от влака навън. И когато един род енергия от астралния свят се спре, ние чувстваме при спирането на тази енергия или едно болезнено състояние, болка, или приятно разположение на чувствата си.

    Третият род енергии са в ума ни. Когато те действат, ние мислим, че имаме разширение в ума ни, а когато тази енергия се спре, веднага чувстваме, като че ли един връшник се поставя на главата ти. И тогава мислиш: нищо не излиза. Защо стават тези неща? Защото сме изгубили ключа на Любовта. Щом загубим този ключ, започват нещастията на физическото поле, на физическия свят, после започват нещастията в астралния и най-после в умствения свят. А дойде ли Духът, веднага всичко у нас оживява.

    Духовните енергии на Бога, когато Той се проявява, за нас са физически енергии, а нашите духовни енергии от Земята са физически енергии за Бога. И туй, което ние наричаме физическо, като че ли няма никакво пряко отношение към нас. То е проявление на Бога. Всяка физическа енергия е проявление на Бога. В туй, в което ние не намираме никакъв смисъл, Бог е вложил най-големия смисъл, а в туй, в което ние виждаме най-големия смисъл, Бог намира най-малкото съдържание. Тогава, когато ние се считаме на Земята най-много духовни, Бог не намира в нас никаква духовност. Говоря по човешки. Защото ние си мислим, че като станем духовни, Бог ще ни обича. Това би било смешно! Няма нужда Бог да ни обича за нашето съвършенство. Индивидуално Той няма защо да ни обича, но в Бога има една вътрешна потребност да се прояви, да се радва на всяко същество на Земята – да го направи щастливо, да го направи блажено и да му даде форма. И Бог има различни начини и пътища за това и като не ги разбираме, ние ги намираме неестествени за нас. Но неестественото за нас е естествено за Бога. Значи туй, което ние наричаме анормално, за Бога е нормално.

    Та ние ще пристъпим сега към изправянето на телата си. Телата ви са изкривени, защото като дойде известна аномалия в черния ви дроб, усещате едни притъпени чувства, не можете да обичате. Тогава тялото ви не е в състояние да предаде вашата енергия, затова цялото ви тяло – ръцете, краката ви ще бъдат студени. Краката ще бъдат като сухи клечки и който ви пипне, ще каже: „Няма топлина в този човек.“ Е, питам ви: кой обича да носи сухи клечки? За огън – разбирам, но на нас сухи клечки в живота не ни трябват. Следователно в ръцете си трябва винаги да имате една топлинка. Ако я нямате в ръцете си, ще си създадете мисълта да придобиете тази топлинка. Вие ще си я създадете мислено, като си казвате: „В мен има една малка дисхармония, но ще я поправя.“ Това показва, че сте съгрешили в Любовта. Щом стомахът ви не действа правилно, значи че сте съгрешили в Любовта, в нейното първо проявление: яли сте повече или по-малко. Понякога хората развалят стомаха си, като се хранят малко, както правят някои скъперници, за да не осиромашеят, а понякога, когато много ядат, преяждат, и след това употребяват разни лекарства. Едни измъчват тялото си, като се лишават от нужната храна, за да печелят пари, а други преяждат. И едните, и другите развалят стомаха си. Всеки ще употреби от тази енергия дотолкова, доколкото му е необходима за поддържане на физическия живот. Ще се обърнете към Бога и ще Му благодарите за храната, за всичко, което ви дава.

    Сега за всички ни е необходимо едно физическо развитие. Душата не може да се прояви в едно хилаво тяло. Я си представете, че ние имаме само едни кости, едни жили, и очите ни се движат в такова едно тяло! Каква красота ще има това тяло? Представете си само! Някои казват: „Не трябва да бъдем много дебели.“ Ами ако бъдем много сухи? Едното и другото са крайности. Значи трябва да имаме красиви тела, в които да се проявява Божествената енергия. Лицата ни трябва да бъдат красиви, пластични, за да може да изразяват всички наши чувства и движения. Движенията, походката ни, да бъдат тъй пластични, че като ни погледне човек, да каже: „Много хубаво върви този човек!“ А някои вървят като една гемия – залитат натук-натам като пияни.

    Хората от Новото учение трябва да се различават от другите по всичко. Като те срещне някой човек, да каже: „Този човек върви по особен начин, спретнат е, оправен е.“ На вас не се позволява да ходите прегърбени като буквата S. Бог не обича въпросителните. Светът може да прилича на въпросителна, но ние ще приличаме на изправени дървета. Ще бъдем тъй изправени, че предната част на лицето да е успоредна на гръбнака ни. Като вървим, гръбнакът и лицето да образуват две успоредни линии. Това е правото ходене.

    Първото нещо е всички да изправите гърбиците си. На учениците от тази школа не се позволява да имат гърбици. Аз ще ви дам един метод, по който да познавате дали имате гърбица, или не. Вечер, преди да си легнете, допрете гърба си до вратата и вижте какво е разстоянието между вашия кръст и вратата. Колкото по-голямо е това разстояние, толкова по-голяма е гърбицата ви. Разстоянието между кръста и вратата трябва да е малко. Щом се образува разстояние от четири пръста, в тебе вече има гърбица. Това е в състояние да измени енергиите на умовете ви. Навсякъде тази енергия ще се явява в умовете ни и няма да можете да мислите правилно. Ако гърдите ви са притиснати, ако не дишате правилно, ако нямате достатъчно кислород, ако нямате тази фосфорна енергия в организма ви, веднага ще се образува у вас едно вътрешно помрачаване. Защо? Защото не сте ходили изправени. Правдата и правотата са свързани.

    Бих желал, когато догодина дойдете тук, всички да имате по-малки гърбици. Сега съвременните религиозни хора изтощават тялото си, докато накрая според този закон стават нещастни и умират. В това отношение те приличат на Настрадин Ходжа, който искал да отвикне магарето си да яде, но като го отучил да яде, то умряло и след това трябвало той да ходи да си носи вода сам. Аз не бих желал вашето магаре да умре.

    „Има – казва апостол Павел – тела естествени и тела духовни.“ Има магаре естествено, има и магаре духовно. Думата магаре може да ви се види вулгарна, но тя значи и осел, а оселът е емблема на четвъртото посвещение – смирението. Когато дойдеш до положението да пораснеш много, Бог те смирява и ти идваш в положението на магаре. Казват: „Той е магаре.“ Каквото и да говориш, все магаре те наричат, каквото и да правиш, все за твоите уши ще говорят: „Магаре е той.“ Туй е посвещение за смирение и търпение. Като говорим за магарето, това значи човек да се смири, да се откаже от своята гордост. Вие мислите, че магарето е смирено. Не, горделиво е то! Като го пуснете да върви свободно, ще видите, че е горделиво – то никога не остава назад, на опашката, а все напред върви. То показва: „Аз съм капитан, аз водя.“ Големи амбиции има в него. Следователно, за да дойде това магаре отново в естественото си състояние, Господ го е подложил на големи изпитания. Това е нашето вътрешно състояние. Отначало си мислим, че имаме големи таланти, знания, и най-после казваме: „И хората имат право.“ Ние се смиряваме и започваме да понасяме всички оскърбления. Няма учител, няма проповедник, които да не са понесли оскърбления. Така и вие, като изпитате това състояние, ще кажете: „Аз съм сега в четвъртата степен на посвещение – на магарето.“ Като видите едно магаре, ще се запитате: „Изпитал ли съм това състояние на магарето?“

    Забележете: Христос не влезе в Ерусалим с кон, а с ослица. С това Той казва, че хората не трябва да яздат на кон, а на магаре. Ослицата ни казва, че който не научи този Божествен закон, ще реве като магаре.

    Вторият род енергии са енергиите на сърцето и енергиите на чувствата. Щом запасът на физически енергии е достатъчен, тялото е в нормално състояние, тогава и духовните енергии съответстват на физическите, т.е. физическите енергии по-лесно могат да се трансформират в чувствени. Когато има несъответствие между физическите и духовните енергии, тогава нашето състояние не може да се прояви. Понякога чувствате, че не може да се проявите, усещате тук, под лъжичката, една топка. Някой казва: „Изгубих Любовта си.“ Не, ти не си изгубил Любовта си, а астралното ти тяло е в анормално състояние. Причината за туй анормално състояние е следната: когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате всяко доверие към него, този приятел оставя в астралното ви тяло нещо като отрова, която постоянно ви измъчва. Вие трябва да изнесете този мъртвец от себе си, от къщи. Ще извикате всички приятели и ще го опеете. Щом го изнесете, ще поплачете малко, но после ще се утешите и на душата ви ще олекне.

    И тъй, учениците на Бялото Братство трябва да се освободят от тези мъртви образи. Казвате: „Той крайно ме обиди!“ С това ти вече си имаш един мъртвец, когото трябва да изхвърлиш навън. Колкото повече го държиш в себе си, толкова повече той ще почне да се разлага, да смърди. Ако го задържиш, ти ще страдаш. Не мисли, че ако задържиш един мъртвец в себе си, ти ще напакостиш някому. Не, никому няма да напакостиш, освен на себе си, защото като не дохожда в тебе Божествената Любов, ти ще започнеш да съхнеш – корените ти ще изсъхнат. Какво ще направиш? Ще извикаш господаря на този мъртвец и ще кажеш: „В името на Божията Любов, която действа в сърцата ни, в името на Божията Мъдрост, която действа в душите ни и със силата на Словото Божие, което действа в духовете ни, Бог да го прости!“

    И сега да погребете всички ваши умрели. Но да не викате други да ги погребват, да не викате мене да ги погребвам, аз няма да дойда! Всеки сам ще отиде да погребе своите си. Христос казва: „Оставете умрелите да погребват своите умрели.“ И вие, живите, сами ще погребвате вашите умрели. Да не викате други, освен един-двама. За тия умрели аз не искам да слушам. Дойде някой при мене, започва: „Знаеш ли еди-кой си как кръвно ме обиди?“ Дойде друг – за същото се оплаква. Казвам: достатъчно. За умрелите няма какво да говорим! Ще те обиди, разбира се. Умрял човек не може да не те обиди. Всяка дисхармония в нашите чувства, всяко горчиво чувство ще извадим на повърхността – да върви при своя господар. Това са чувства на дявола. А в нас ще внесем благородните чувства на Любовта – нека те се борят с отрицателните, а ние трябва да бъдем свободни.

    Сега ще ви дам едно правило за вашето умствено развитие. Често учениците, които започват с окултизма, се спъват със своите учители. Те започват помежду си да спорят кой учител е казал по-велики истини и кой не. Божествените Истини не могат да бъдат нито по-велики, нито по-малки. Ако ти внесеш в ума си мислите на двама учители и започнеш да сравняваш коя мисъл е по-права, ти сам се спъваш. В ума си ще имаш винаги само един Учител. Този Учител аз ще назова с името Учител на Любовта. Някой ме пита: „Ти вярваш ли в Христа?“ Казвам: не вярвам в Христа. Ами какво е Христос? Христос е външната страна, той е Учител на Любовта. Ако познаваш Любовта, ще познаеш и Христа.

    Сам Христос казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец Ми не го призове, не го привлече.“ С какво ще го привлече? С Любовта. Следователно, когато Любовта нас ни привлече, тогава ще познаем и Христа.

    И тъй, ще вложите Любовта като един алхимически камък в себе си и за нея само ще мислите. Аз говоря за Любовта като един велик принцип, който ще премахне всички мъчнотии, ще разреши всички въпроси. Защо? Защото тя внася хармония. Като ви говоря сега, в този момент, между вас няма още хармония. Туй се дължи отчасти на атмосферните промени, които стават във вас: в някои има повече влага, в други – по-малко. Днес времето противодейства на нашите разбирания. Ако ние не разбираме закона, ще мислим, че има някакво противоречие. Как може да изправим това противодействие? Намалете малко влагата. Някои от вас имат желание да вземат повече, отколкото им трябва, а други пък не искат да вземат и толкова, колкото им трябва. Онези, които са взели повече, да го оставят, а онези, които не са довзели, да вземат това, което мислят, че им е нужно.

    Казва пророкът: „О, да би раздрал Ти небесата, да слезеш!“ Небесата в този смисъл показват онзи Разумен живот, при който Божественото се изявава в нас. Павел казва, че завесата, зад която тези мистерии са стояли скрити, се е раздрала. Значи тези мистерии са станали явни на човечеството. По-рано, при слизането на човечеството, Любовта не е била тъй силно проявена, както сега – не е имало такава Любов. Но понеже днес ние сме на дъното, при най-големите противоречия в живота, при най-големите страдания, затова и тази Любов се проявява по-усилено. Спрямо нас сега Бог употребява по-големи усилия да ни помогне, отколкото в миналите епохи. Той ни е чакал, докато сме се хлъзгали, и сега ни изпраща всички Свои помощници да превързват тези счупени крака. Сега някои от вас излизат от болницата. Няма повече слизане надолу. Като сте падали, сега ще поемете пътя на възлизането ви към Бога. Пътят на слизането е Пътят на Мъдростта, а пътят на възлизането е Пътят на Любовта. Затова новата фаза, новата еволюция, е фаза на Любовта. Пътят на Мъдростта е свършен – той ще бъде в помощ на Любовта. По-рано е било обратното, затуй трябва сега да поставите на първо място Божията Любов като принцип и да се подчините на всички нейни внушения и пориви във вашата душа, като изгладите по възможност всички противоречия, които се създават умствено между вашите братя и вас самите.

    „И да бяха се стопили планините от Лицето Ти, като огън, който прави водата да клокочи, за да стане Името Ти познато на противниците Ти.“ Исая 64:2 Кои са тези противници? Тези противници са същите ония духове, които искат да спънат вашата еволюция. Да стане Името Ти известно – значи силата Божия да преодолее. Всички вие сте жертва. Около вас има известни спънки, трудности от физически характер, затруднения от сърдечен и от умствен характер. Между вас няма никой, който да няма мъчнотии. Всички вие – и мъже, и жени, и деца, сте ги изпитали.

    Когато дойде Любовта, тя ще изяви Името Божие. Защото кога даваме някому име? Когато обичаме някого, тогава му даваме име; не го ли обичаме, туряме му номер, например № 1, № 2 и т. н. За да обикнем нещо, трябва да му дадем име. Първото име е Любовта. Не може да дойде Божията Любов, ако не знаем Името на Бога. И когато Го произнесем, Той ще каже: „Тук съм.“ Видиш някого по улицата, викаш след него: „Ей, чакай!“ Той си върви, не се обръща. А когато му извикаш: „Иване, братко!“ – той се обръща. Призовеш ли Бога като Бог на Любовта, веднага ще се обърне и ще ти каже: „Какво искаш?“ И веднага ще ти олекне. Затова се казва, че като ходим в Пътя на Любовта, още преди да поискаме нещо, ще го имаме. Господ ще разбере нашите желания, за които копнее умът и сърцето ни, и ще ни ги даде.

    А сега няколко думи по отношение на избора за четирите съвета, който се състоя вчера. Този избор няма да се анулира, той ще бъде за вас през цялата година една задача, която ще трябва да разрешите. Не се смущавайте от нея. За онези от вас, които влизат в тъй наречената Физическа група, най-малката задача през годината ще бъде да убедят трима души да посадят дръвчета в градините си. Това е най-малкото, което те могат да направят. За онези от вас, които са в Духовния съвет, най-малкото, което могат да направят, е следното – да намерят трима души и да ги убедят да изправят по три грешки в живота си. За онези от Просветния съвет най-малката задача ще бъде да намерят по трима души и да ги убедят да прочетат по три от най-хубавите книги. А за онези, които влизат в Примирителния съвет, да намерят по трима души и да ги примирят с по трима техни неприятели. Това е задачата на тези четири съвета от по сто души. Нали е ясно?

    – Ясно е – ясно и определено.

    Туй е най-малкото, което трябва да направите. Нали ще можете да го направите?

    – Ще можем. Ами ако не се намери някой човек, който да има три грешки, какво да правим? Да допълним ли грешките с такива от друг човек?

    Все ще се намери един човек, който да има три грешки. Например ще намерите един човек, който обича да понатупва жена си; втората му грешка е, че обича да говори лошо за приятелите си, и третата – че е постоянно недоволен от живота си. Ще намерите такива хора, били те мъже или жени. Непременно ще намерите трима души. Най-малкото се върши най-лесно. Вие не се спъвайте, вложете в ума си мисълта да свършите това и ще го свършите. Аз ви казвам, дори да имате трудности, те няма да бъдат такива, че да не можете да ги преодолеете. Знаете ли, ако вие примирите по трима души, какъв ефект ще произведе това в света? Проверете къде е правата философия.

    Някои си мислят, че туй, което четат в книгите, е тъй, както когато го четат в романите. Например, когато някой романист описва фактите, те в действителност такива ли са, каквито той ги описва? Не, не са такива. Понякога той им туря парафернали (излишни прибавки), като представя героинята си по-силна, отколкото е, героя – също. При всички романисти има една слабост – че представят героите си не такива, каквито са. И нашите светии са представени такива, каквито не са – светостта им е по-малка, отколкото ние си я представяме. И учените, и гениите не са такива, каквито се виждат на нашите очи. Има две крайности – или ще преувеличим, или ще намалим. Ние още не сме достигнали до състоянието да разбираме нещата тъй, както са те.

    Всяка група ще извърши по 900 работи. Групата от сто души, която аз ще избера, ще въдворява хармония. В нея ще влизат най-умните, най-добрите и най-силните по ум, по сърце и по воля. Във вашите умове сега ще възникне мисълта: ами ние не сме ли добри? Четирите групи избра Господ, а тази група ще избера аз. Четирите групи стоят по-високо, Господ ги избира, а останалите избирам аз и затова те трябва да правят по-големи усилия, за да се кандидатират. Те са най-малките, те са последните. Знаете ли какво ще правят те, когато всички в другите групи заемат длъжностите си? Онези, които нямат какво да правят, взимат цигулката си и започват да свирят. Тези хора на хармонията са свирачите, които си взимат цигулката и – хайде тук да посвирят, хайде там да посвирят. Те са свирците, а другите, като ги слушат, казват: „Хайде да им дадем по нещо – те ни посвириха!“

    Аз искам да използвам условията, искам да използвам влиянието, съчетанието, което сега имаме. Сегашната обстановка не може да я имате друг път, тя не се образува по човешки. Нека всеки от вас да се възползва от Природата. Използвайте нейната свежест, красота, чист въздух.

    Искам всеки от вас да приеме тази Божествена обстановка, Божествена Любов, и всеки да си отиде у дома богат. Що се отнася до другите, човешките неща – те са второстепенни и третостепенни. Щом сме дошли тук, нека бъдем в съприкосновение с Невидимия свят, та всеки да си отиде бодър, здрав, за да може да преодолява трудностите, които ще срещне по пътя си. Да преодолеете каквито затруднения и да срещнете през цялата година.

    – Ако аз поправя три свои грешки, все едно ли е, че съм направил това другиму и да се счита, че трябва да повлияя още на двама?

    Примирителите трябва да примирят първо себе си и чак тогава да започнат да примиряват другите. Примирителят ще бъде първият, а другите трима ще бъдат вън него.

    Изобщо във всички градове има сега една малка вълна на разединение. Тя започна като краста от София, мина в Стара Загора, сега е в Сливен, отива към Бургас, приближава се към Айтос; в Шумен се е развила в големи размери – диария има там! Това са психически вълни, които се дължат на известни микроби и обсебените от тях приличат на ония, които играят тарантела – в Европа има един паяк, който като ухапе някого, ухапаният започва да играе по особен начин и престава чак щом влиянието на отровата се прекрати. Та и ние така, като мине дяволът, започваме да играем, гърчим се, а като отмине, казваме: „Какво направих!“ Е, похапна си дяволът от нас. Затова, като ни ухапе, ще играем. За предпочитане е да играем, но да се пазим.

    Някои от вас запитват например защо трябва да имаме ръководители. То е все едно да питате защо трябва да имаме глава. Когато дойде някой чувал, здравият е този, който трябва да го вдигне. Ако този ръководител е само като един капелмайстор, да маха с пръчицата, аз такъв не искам, но ако той вдига чувала, аз го похвалявам. Ако тези ръководители само вдигат пръчицата като капелмайстори, били те мъже или жени, не ги признавам за ръководители, но ако работят много, ще ги наречем ръководители. Всеки ръководител е от Бога. Ако е от Бога, той ще работи, а ако е от дявола, само ще маха пръчицата. Ако е от Бога, той е пръв на жертви – отваря кесията си. Ако не е от Бога, той е като някой офицер, който командва: „Напред, братя, напред!“ А като дойде сражението, скрива се зад камъните. Ако каже: „Напред, братя“ и сам излезе напред, той е герой, а ако не излезе, не е герой. Тъй разбирам, че трябва ръководителят да действа. Той трябва да бъде олицетворение на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Има ли това, ние ще му окажем всичкото съдействие, защото той е е изпратен от Бога. И тъй, ние няма да спъваме този, чрез когото действа Господ, няма да се нахвърляме върху него. Няма защо. Бог работи, а не ние. И тъй, сега неразбраните неща се изясниха.

    – Само изпълнение трябва – Бог да го благослови!

    Ще, ще – ще бъде! Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Любовта да е в сърцето му – всички я желаят. Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Мъдростта да бъде в ума му. Аз вярвам, че между вас няма нито един, който да не желае Истината да бъде в духа му. Всички желаят това. А щом желаем – ще бъде! Желаем, и Господ желае. Господ желае и ще го направи, а ние – след Него.

    Пред нас върви Господ. Няма какво да се плашим. И ние ще Го славим. Той си движи Ръката, урежда света, а ние ще вървим след Него. Някой казва: „Ами тази работа мога ли да я свърша?“ Ще я свършиш! Защо? Защото Господ ни предшества. Господ каза на Мойсей: „Аз ще предида пред теб.“ Тъй че не се питайте дали ще можете, или не. Тази работа ще стане не тъй, както ние си мислим, а по най-добрия Божествен начин.

    Желая ви всички да имате здрави и красиви тела, ръцете ви да бъдат меки и топли, сърцата – също, а умовете ви да бъдат светли и гъвкави, та всякога да бъдете готови за работа. Волята ви трябва да бъде като един оседлан кон с юзда и като станете дежурни, да се качите горе и да изпълнявате Божията воля.

    Аз съм готов да помогна на всички ви, безразлично кои са. На всички, които искат да изпълнят Божията воля, ние ще помогнем, каквито и да са те. Където и да са те, те са с нас.

    И тъй, Господ ви поздравява и казва, че ще ви помага. Обичайте Го, вярвайте и се надявайте в Него. През годината ще проверите дали думите ми са верни, или не.

    Сега да отидем на закуска – Господ ще ни угости, за да се понарадваме малко на благото, което е пред нас.

  10. Аудио - чете Нели Недялкова

    Сутрешенъ нарядъ, 23 августъ (Беседата за четене в стар правопис)

    Въ Горницата (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    23 август, вторник, 5 ч.

    Сутрешен наряд, 23 август

    Размишления

    1. „Отче наш“.

    2. Размишление (коленичили на лявото коляно):

    Всеки разумен живот започва с Мъдрост, която изтича от Бога.

    Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.

    В тази Мъдрост са вложени всички условия за Разумен живот.

    3. Благославяй, душе моя, Господа!

    4.„И тъй, всеки, който слуша тези Мои думи и ги прави, ще го уподобя на човек разумен, който е съзидал къщата си на камък.“ (Евангелие от Матея 7:24)

    „Кой е от вас мъдър и учен, да покаже от доброто си поведение своите работи с кротост и премъдрост.“ (Послание на апостол Яков 3:13)

    „И тъй, гледайте как с предупазване да ходите, не както глупави, а както премъдри.“ (Послание към ефесяните 5:15)

    5. Няма Мъдрост като Божията Мъдрост, само Божията Мъдрост е Мъдрост.

    6. Добрата молитва.

    След молитвата се направиха гимнастически упражне¬ния.

    Всички мъже и жени се разпределиха на групи от по 61 души и така се изредиха в Горницата, където престояваха в молитва по 15 минути.

    В Горницата

    1. Размишление върху Мъдростта.

    2. Разглеждане и наблюдение на картините по стените.

    Да се спрем или на всички, или на ония от тях, които ни обърнат особено внимание. Да се стремим да схванем по интуиция това, което остане в душата ни.

    3. Прочитане три стиха от Светото Писание по жребий.

    4. Изказване на едно общо желание на цялата група.

    Стиховете от прочетената глава и общото желание на всичките групи се написват на един общ лист.

  11. Аудио - чете Цвета Коцева

    Опрѣдѣляне работата на четиритѣ съвѣта (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    21 август, неделя, 17 ч.

    Определяне работата на четирите съвета

    Нека направим сега една тайна молитва. Ще ви прочета няколко стиха от шеста глава на Посланието към галатяните от 6-и до 10-и стих.

     

    Какъв е великият закон? Не можеш да любиш този, който нито те люби, нито те мрази. Това са двете условия: за да можеш да любиш някого, той трябва или да те люби, или да те мрази – едно от двете. Но ако той няма едно от двете разположения към теб, Любовта не може да се появи. Само че онзи, който с омразата си предизвиква твоята Любов, той съжалява, че ти е дал повече масло. Той съзнава, че е усилил твоето гориво – Любовта; съжалява, че е допуснал да се увеличи в тебе Любовта.

     

    И тъй, Господ ни люби по две причини. Засега ни люби, защото грешим. А грешното е временно заблуждение на човешката душа, която се отклонява от пътя на Любовта. Ние мислим, че има и друг път, по който Любовта може да се прояви, но след като завършим еволюцията си, ще видим, че има само един път на Любовта, един начин за проявяването ѝ.

     

    Сега нека се върнем към практичната страна, т.е. към реалната страна, която е съществена за нас. Ние искаме да се организираме, за да работим. Организациите могат да бъдат механически – когато между части им няма тясна вътрешна връзка. Връзката може да бъде и органическа, т.е. вътрешна; но ако в тази вътрешна, органическа връзка няма съзнание, т.е. няма разбиране между частите, също не се постига целта.

     

    Какъв е великият закон вътре в Природата? Тези, които започват с механическия начин на организиране, се увеличават отвън, а тези, които започват с органическия начин, се увеличават отвътре.

     

    И тъй, ако ние сега придобиваме познания само отвън, от опитностите на другите хора, имаме механическо организиране – добиваме знания отвън, без да имаме онова вътрешно знание, което имат растенията – да се организират отвътре и растат. След нашата смърт това външно знание се разкапва – това е причината, задето някой виден философ, който е писал много книги, след смъртта си отново да се прероди като един прост човек. И тъй, знание, което ние придобиваме отвън, чрез хората, лесно може да се заличи, а онова знание, което е добито чрез великия опит на Любовта, никоя сила не може да заличи. Следователно истинско знание може да се придобие чрез правия път на Любовта. Това е закон.

     

    За да любим човека, трябва да го познаваме, да умеем да разкрием неговата душа, неговото минало и бъдеще и тогава непременно ще го обикнем. За да почитаме някого, трябва да го любим. Няма ли у нас тази Любов, ние сме чужди един на друг. А за да познаем Бога, трябва да Го любим. Няма да се спирам на това как ще познаем Бога. Ще Го намерим. Бога можем да почнем да любим тъй, както можем да любим един човек. Така че Любовта е качество на човешката душа, а не на човешкия ум.

     

    За това организиране, за което говорим, питате: „Ами как ще се организираме?“ Не мислете, че туй организиране ние сега го създаваме, то е вложено в нас. И малките спорове, които могат да причинят неразбирания, са като онези старини, които се срещат при разкопките. Като намерят някои такива старини, заливат с разни киселини, за да ги изчистят от прахоляка, но при това чистене те измиват и надписа, а всъщност ценното е написаното.

     

    Ние самите трябва да бъдем майстори, че когато чистим, да не изтрием и първоначално написаното. Сега всеки от вас е роден за известна деятелност. Всички не сте родени за една и съща дейност. Това е факт: всички онези от вас, които имат ниски чела, не са определени за някоя философска дейност, те не са за умствен труд. Ако на тях им дойде мисълта да станат писатели, ще си губят напразно времето. Те са за практическа работа. А в сегашния живот ще подготвят условията за бъдещия си живот. Това съм проверил. Вследствие на това онези, челата на които са ниски, а мислят, че имат ум, се лъжат. Те имат ум, но в астралния свят, а във физическия свят нямат условия той да се прояви. Ако цигулката им има само една струна, какво ще правят? На една струна може ли да се свири? Или ако цигулката им има само струните ми и сол, може ли да се свири? Значи тяхната цигулката трябва да е пълна, да има всички струни и свирачите да разбират законите.

     

    Някои от вас искат да бъдат много активни, но не могат. Защо? Тяхната глава отзад е много сплескана. Човек, който иска да бъде деятелен, трябва да има широка глава отзад. Човек, който има сплескана глава отзад, като му дадат да направи нещо, оставя все работата си недовършена. Все ще намери една или друга причина за това. А онзи, който има широка глава отзад, все ще намери време да довърши работата си. Така и някои от нас, като ги турят на работа – няма ги. Затова трябва да определим мястото на всекиго от нас – кой за какво е. Който е роден за духовна работа – да бъде духовен. А какъв ще бъде в бъдеще – това е друг въпрос. Някой е роден за музикант и като такъв той има цена, а друг някой не е роден за музикант и цял живот да прекара като музикант, няма да направи нищо. И той ще научи нещо, както роденият за това. Тъй щото всички ние сме родени за нещо. И ако се заемем за това, за което Господ ни е турил, ще направим нещо, но ние казваме: „Аз ще коригирам плана на Бога.“ И цял живот коригираме Господа. Най-после казваме: „Нищо не можах да постигна!“ През следващия си живот пак коригираме Господа: „В нищо не можах да сполуча!“

     

    И друго: за да познаете дали вашият ум е в състояние да се прояви, дайте му по-усилена работа. Ако за три години успеете да повдигнете челото си, да стане с два милиметра по-високо, може да постигнете нещо. Но ако след три години вашето чело не е претърпяло никакво изменение, не си губете времето в разни философии.

     

    Така че и според интензивността на волята, трябва да бъдем в състояние да изменим челото си, формата на главата, носа и да моделираме лицето си като един художник. Причината за неуспеха ни в това е, че когато говорим за себе си, ние имаме по-високо мнение, отколкото сме, а другите имат за нас по-лошо мнение, отколкото сме. И там е цялата ни грешка. Така ние се намираме между две крайности, затова трябва да съберем тези две величини и да ги разделим на две. От това, което мислим за себе си, да смъкнем 50% и от това, което мислят хората за нас да смъкнем пак 50%. Останалото – това си ти.

     

    Сега трябва да се постараем да създадем между нас една благоприятна атмосфера за всички прояви, но не и амбиции. Защото забелязвам, че у вас се развиват повече личните чувства, тези отзад на главата, т.е. вие имате разположението на петела, на пауна – само пъстрите му пера – тр–тр-тр. Той казва: „Я вижте какво съм направил!“ Е, хубаво, тази пъстра опашка е от милиони години. А сега какво си направил? Като си изкаже гласа, ще видите, че той не е нищо. Като се изкачи на плета, петелът извиква: „Кукуригу!“ После пак слиза долу. На другия ден пак се качи: „Кукуригу!“ Ден след ден прави все това, а какво иска да каже с това кукуригу? Веднъж кукуригу, втори път кукуригу, трети път кукуригу, хиляди пъти кукуригу. Какво иска да каже той? Наблюдавайте това кукуригу на петела. Когато започват да пеят първи петли, на човек му става леко на душата, като че ли се е освободил от някаква напаст. А като влезеш в селото и чуеш лая на кучетата, побива те страх. Лаят на кучетата подразбира, че има някаква опасност, а пеенето на петела подразбира, че няма никаква опасност, че нещо хубаво се крие. Е, добре, ако на моя праг дойде един петел и извика „кукуригу“, дойде втори – изкукурига, три, десет, петнадесет петли изкукуригат, какво впечатление ще произведат те? Първият петел ще произведе приятно впечатление, от втория туй впечатление ще започне да отслабва, докато най-накрая последният петел вече ще ви направи неприятно впечатление и ще искате да го изпъдите. Същото вършим и ние. Този петел докарва големи беди. Дойде един петел, каже: „Кукуригу“ – представя един план за работа. Дойде втори петел – пак „кукуригу“, представя друг план. Първият план е хубав; вторият план казва: „Тази работа е тъй, но хайде да я напуснем.“

     

    Сега да се върнем към основната мисъл. В сегашното ви състояние Бог ви е вложил какво трябва да вършите, той ви е свързал с известни хора и вие трябва да ги намерите, вие ще ги почувствувате и с тях ще трябва да работите. Тези двама, трима и повече души ще дойдат с други и ще заработите заедно. Така се обединяват хората, домовете, така се обединява цялото човечество. По същия закон се оранизират мравките и пчелите. Всяка една мравка си знае предназначението. Кой организира мравките, кой организира пчелите? Работата върви по един механичен начин. А ние, които се бъркаме тук-там, мислим, че сме създадени по друг начин. Не, и ние сме организирани като тях, само че се отдалечаваме. Това блъскане, това греховно състояние, ни е отдалечило от правия път на развитие.

     

    Всеки метод е полезен, защото щом приложите един метод, той ще ви разкрие къде са неговите слаби страни. Ще приложите втори метод – и той ще ви разкрие слабите си страни. И като приложите този метод ден, два, три, вие сами ще си намерите грешките и ще ги коригирате. Тези грешки се проявяват естествено. Не мислете, че всяка работа ще бъде съвършена. Ще има редица пропуски, но с течение на времето, ако се уповавате на Божествения закон и на Божията Мъдрост, която работи, съществата, които са заинтересовани, ще помогнат да се организираме. Та сега ще започнем с организацията, която ще изпробваме. Нали по сто души ще бъдете в група? Питам: как ще започнете сега първата си работа? Тези съветници на труда как ще започнат работата? А съветниците на духовния живот с какво ще започнат? Виждали ли сте как някои опитни музиканти, като вземат нотите, посвирват по нещо оттук-оттам, но щом дойде някой виртуоз, без ноти започва отначало и изсвирва цялото парче. Разбира се, вие още не сте виртуози, но ще отворите нотите и ще заучите парчето добре да го свирите. Аз се надявам, че ще го заучите. Това ще бъде за вас един импулс да събудите способностите, които имате, и един на друг ще придадете от вашите енергии, които ще се кръстосват.

     

    Има някои, у които природният ум е силно развит, затова те ще предадат част от своята енергия на други, у които природният ум и способностите са слабо развити. Ще има предаване на енергии у всички ви и тогава ще започне едно вътрешно брожение. Които са много енергични, ще предадат от енергията си на ония, които са по-малко енергични, така ще почне обмяна на енергиите ви. Но ако не разбирате закона, ще си въздействате един на друг по контраст и тези енергии ще се неутрализират. Как се създават тези енергии? У вас може да се зароди желание кой да бъде пръв. Трябва да избягвате тази погрешка, иначе ще заприличате на онези 12 красиви дами в един град, които били избрани да посрещат един цар, но с условие най-красивата от тях да подаде букета на царя. Въпросът за това коя е най-красива щяло да се реши с болшинство, с гласуване. Всички гласували и като прегледали бюлетините, виждат дванадесет бюлетини с различни имена – всяка гласувала за себе си. Ако всеки гласува за себе си, тогава няма да има кандидат, който да са избере измежду всички. Ако подаваме бюлетина всеки за себе си, няма да можем да свършим Божията работа. А това, казано на прост език, значи, че всеки трябва да си пробие сам път. Пътят, в който Бог те е поставил, няма да го напускаш! Всеки от вас ще си върви по своя път и няма да се клатушка нито наляво, нито надясно. Може да се ползвате от опитностите на другите, но от пътя, в който Бог ви е поставил, няма да се отклонявате. Това е желанието на всички нас – на всички, които са посветени. Нито да ви спъват, нито вие да спъвате. А всеки от вас, като види брата си, че се е спънал, да му посочи пътя и да му каже: „Този е пътят“ и да го насърчи.

     

    Аз ще спра дотук и бих желал, ако има някои важни въпроси, нека който иска от вас да се изкаже конкретно за пет-десет минути. Да даде ясно някоя идея или да си каже мнението. Но не да дава мнение, че мисли тъй или иначе, но ако в него има някоя основна, Божествена идея, която да произтича от Духа, която Духът да му говори, тогава нека се изкаже.

     

    – Как да познаем кога Духът ни говори, защото много пъти се съмняваме? Как може да узнаем кой път е за нас?

     

    Допуснете, че аз съм беден човек. Отивам при един господин и искам да ми даде работа. Не ми дава. Отивам при някой мой приятел, а той ми казва: „Почакай!“ Но представете си, че аз имам дарбата да правя оси на колелета. Хубави коли мога да правя. Гледам – счупила се някого колата; първата ми работа е да му предложа да поправя колата. Той ме препоръчва на втори, на трети и ето – пробивам си път. Този ще ми даде нещо, онзи ще ми даде нещо. И тяхната кола е направена, и моята кола е направена.

     

    Да допуснем сега следното противоречие. Да речем, аз съм завършил известен университет, завършил съм финанси, но за мене няма подходящо място и трябва да чакам една-две години, докато се освободи някое. И казвам: аз съм завършил финанси и не отивам да правя коли, макар че зная този занаят. Отивам по кафенетата, пуша цигара след цигара .... пуф, пуф. Питам: какъв смисъл има в това? Вместо да казва „пуф – пуф“, да вземе теслата, че „трак – трак“ с нея. Нали е по-умно?

     

    Да вземем и други примери: завършил си пчеларство и имаш дарбата да се занимаваш с пчели. Захвани се с пчеларството. Имаш вътрешна дарба за земеделие. Прояви своята дейност в това отношение! Може да срещнеш мъчнотии, но ако вървиш против своето предназначение, ще срещнеш други мъчнотии. Първите затруднения ще преодолееш по-лесно и докато се подобри кармата ти, ще намериш добри приятели.

     

    Сега някои от вас се намират при благоприятни условия, други – при по-неблагоприятни. Някои от вас ще се борят повече, но ние ще им помогнем да надвият. Няма да им върви по мед и масло, но ние ще проявим своята дейност, своя ум, своето сърце и своята воля. Да кажем, някоя сестра е шивачка, бедна е. Иска да работи за Господа. Ще тръгне, ще влезе в някой град, ще пита: „Имате ли работа.“ Ще работи на едно, на друго място и ще си пробие път. Но ако тя мисли, че ще може да мине по по-лек път, значи че не е достойна за духовна култура, това не е правият път. Така в дадения момент това е едно оръжие, което Бог ти е дал. То е свещено и то ще те избави от известни изкушения.

     

    Та сега ние – и по-младите, и по-старите, ще се върнем да развием колкото можем дарбите си.

     

    Най-първо в плана на работата, заемете се да си направите на физическото поле братски градини. Всеки град да си има братска градина: плодна градина, зеленчукова градина от 5-20-30 декара – колкото имате. Онези от вас, които нямат какво да правят, нека отидат там да работят, да вложат труда си, а от това, което излиза, да се ползват онези братя, които имат по-малко. Нали е практично празното време да се използва. Някои от вас може да се заемат да отворите столарска работилница в някой град. Заемете се да правите маси, каци, приложете през свободното си време изкуството, което владеете, и каквото придобиете, ще може да го продавате. Поставете в действие всички занаяти, които владеете. Някой е педагог – нека събере 5-10-15-20 малки деца, да открие едно педагогическо училище, една забавачница и да започне да ги занимава. Някои от вас пък да се съберат по двама-трима души и да превеждат книги – ето една културна работа. Някои да образуват класове, кръжоци за четене на книги, съчинения на видни писатели, на учени хора. Други, с музикални способности, нека образуват оркестри от цигулки, кларинети и пр. И когато се съберем, винаги да има между нас голямо разнообразие – да знаем и да работим, и да пишем, и да пеем, и да свирим, и да четем, всичко да можем. Господ иска да знаем от всичко по малко, та да кажат другите, че тези хора знаят всичко. А сега, като се съберем, всички искаме да бъдем духовни хора – особено тези, които имат повече опитности. В какво се състоят опитностите? Опитностите се състоят в следното: ако ви заведа в някоя планинска местност, ще имате опитност. Но ако аз имам само някои снимки и ви ги покажа, какво ще се ползвате от тях? Вие ще имате само едни умствени представи. Ако ви заведа в една планинска местност, вие ще възприемете магнетичното влияние на тази местност, ще дишате чистия ѝ въздух, ще пиете свежата и чистата ѝ вода, ще вкусите от всичките блага на тази местност. Следователно, за да ви заведа в духовния свят, няма да ви изнеса книга, в която е описан духовният живот, и от нея да го разглеждате, а ще ви кажа: „Елате с мен!“ Един ден, ако отидем на екскурзия в духовния свят, ще си отрежете големи пръчки и ще ви кажа: „Вземете си по една тояга и да тръгнем за духовния свят.“ Този духовен свят ще намерим в някоя планинска местност. Вие мислите, че той е на някое особено място.

     

    Там, където бях през това лято, намерихме един Рай „страдрадосткия Рай“ го наричам аз. Всяко място, което може да произведе във вашия ум най-красивите мисли, най-красивите чувства и да измени в известно отношение вашия живот, е Рай. Ще кажете: „Такова място не сме виждали.“ Това е част от Рая – един кът от Рая. Като отидеш на друго място, ще намериш друг кът от Рая. Този Божествен рай е пръснат по цялото земно кълбо.

     

    За да се познавате, употребете следния метод. Събирате се двама души на едно място, ти разправяш на другаря си нещо, но той не се интересува от това, което му разправяш. Причината за това не е, че този брат не иска да те слуша, а че у него са развити едни способности, а у тебе – други. Ти му говориш за музика, за изкуство, а той си мисли за дръвчетата, за кравиците си, за масълцето, да има къща, градина и прочее. Ти му говориш за музика, а той си мисли за своите крави. Тогава той започва да ти говори: разправя ти за кравите си, въодушевява се и се чуди защо ти не се интересуваш. И двамата сте прави. Той се интересува за едното, а ти – за другото. Тогава този, който е умен, ще си каже: „За да ме разбере този брат, аз трябва да сляза там, където е той.“ Или той трябва да се качи при теб. И тъй правят младите. Когато двама млади се обичат, момъкът, като музикант, говори за музика, защото има музикално чувство, а момата по интуиция се нагажда към него, показва, че се интересува от музиката, докарва се. Той казва: „А, намерих я!“ Но след като се оженят, той вижда, че тя няма никакъв интерес към музиката. „Ама че си будала – казва тя, – докато се оженя, се интересувах, но сега между нас не трябва да е вече така.“

     

    Аз виждам, че някои от вас могат да разсъждават като философи, а други – не. Някои от вас са активни на физическото поле и могат да свършат грамадна, отлична работа, а други не са активни – не могат да свършат толкова много работа. Та всички тези енергии, които имаме, ще ги оставим да действат по Божествен път. Няма да изменяме Божествения път по никакъв начин.

     

    Ония от вас, които са в Просветителния отдел, нека разменят мисли по това какви книги да издадете, какви книги да се препоръчват за четене. И някои от вас, които могат, нека прочетат тези книги. Ще се постараем да разпределим този труд, за да станем по-интелигентни, защото тъй, както сега вървим, не сме интелигентни. Хората от външния свят са по-интелигентни от нас.

     

    Имайте предвид, че Христос казва: „Синовете на този век са по-умни от синовете на Виделината.“ Някои от нас трябва дълго да страдаме, докато се научим на правия Божествен път.

     

    Сега има и друга опасност. Ония наши духовни братя, които се занимават с физическа работа, не трябва да ги оставяме да се погълне всичката им енергия само от физическото, а да заговори в тях и духовното. Един човек на физическия труд, който не е изразходвал своята физическа енергия, и влиза в духовния свят тъй неподготвен, той ще произведе цяла анархия. Вие ще проучвате този въпрос. Всяка група от стоте души ще избере по десет души помежду си от най-умните.

     

    Тази сутрин, когато теглихте жребий, направихте една погрешка. Тази погрешка се състои в следното: когато един от апостолите стана изменник и предател на Христа, изгуби своето апостолство. Апостолите се събраха, теглиха жребий кой да го замести и избраха Матий. А след туй Господ имаше и други кандидати. Апостолите си избраха кандидата Матий, а Господ избра Павел. Кой от двамата свърши по-голяма работа? Павел. Щом имате две мнения и теглите чопа, 50% е вярно. Жребият не може да разреши въпроса. Така и вие сега ще хвърляте жребий, за да разрешите една мъчнотия, но тя 50% ще е разрешена. Тогава мислите ли, че в тегленето на жребий всички са попаднали на мястото си? Значи работата, която вие сами можехте да направите, вие я възложихте на Господа и ето, Той пак я разреши. Физическият човек пита: „Дали трябва да работя на лозето или да стана чиновник?“ Въпросът е решен – мотиката. Там е неговото призвание. Тя ще свърши чудеса. Ако има умствено надарен син, не му трябва мотика, а умствено поле – там да работи.

     

    – Може ли да стават размествания от една група в друга?

     

    Може да стане разместване на някои от една група в друга, т.е. преливане. След като се наместите, които са останали отвън, те ще бъдат в запас. Вие ще им кажете: „Ти не може ли да дойдеш на моето място, а аз да остана в запас?“ В тези стоте души ще вземете всички участие, ще започнете да мислите как да се създаде на всички работа. Ето един разумен начин за създаване на работа! Когато някой се намира в един път на изкушение, да му се създаде работа, за да се избави от това изкушение и да може да добие поне своята прехрана.

     

    – Понеже пчелите живеят най-хармоничен живот, а ние се готвим за такъв, не е ли добре да започнем с пчелите и да се заемем с проучването на техния живот?

     

    Когато турите на пчелите една изкуствена пита, те не я изхвърлят, а тук-там само я поправят. Така и ние – няма да изхвърляме изкуствената пита, а ще я оправим само тук-таме. Някои приятели имат вече наченки – заели са се с пчеларство. Някои опити са били сполучливи, а някои са излезли несполучливи. Не се обезсърчавайте! Всяка работа трябва да започне с малкото.

     

    Ако някои от вас искат да изкажат мнението си върху някои неизяснени въпроси, нека се изкажат. Говорете върху въпроси за саморазвитието, за самообразованието, а празното си време искам да посветите на външна деятелност. Говоря за празното време, защото то трябва разумно да се използва за нашето душевно развитие и облагородяване. Това трябва да бъде първото нещо, целта на вашата работа.

     

    – Каква работа ще има четвъртата група?

     

    Тя има най-голяма работа – примирителната. Например две сестри се скарали – примирителите ще проучат основните причини защо и за какво са скарани, и то не да решат кой е виновен, а да търсят причините. Тази деятелност е важна не само за вас, а и за външните хора. Ще дадем един малък модел, да покажем как трябва да се работи. В някой град може да направите следния опит за работа: съберете се две-три семейства за една година, поне заедно да се храните, без да си туряте някакви ограничения, да видим как ще направите опита. При задружното ядене ще съкратите бюджета си. Ние имахме такъв опит на нашия курорт. Бяхме двадесет души, които, ако се хранехме сами, поотделно, щяхме да плащаме скъпо, а така, задружно, ни излезе по 16 лева дневно на човек. И при това ще се научите да ядете само необходимото. Едно или две ястия са достатъчни. Тогава и жените ще се освободят от излишен труд. После да се научат сестрите да имат една обща пералня, да перат задружно и да имат една обща кухня. Направете един опит – туй не е наложително, но така ще видите какви ще бъдат практическите резултати. А сега една жена ~изждивява целия ден в къщи за работа и трудът ѝ е разпръснат. При отделно пране например се изгарят повече дърва, изхабява се повече сапун и разноските са по-големи. Приложете това където може, където условията позволяват. Първия път опитите може да са несполучливи, може да дадат обратни резултати.

     

    – За да има успех при такова задружно живеене, не трябва ли да има надпревара в работата?

     

    Трябва да има, но с Любов.

     

    Коя е прицелната точка на майката? Детето. Докато има дете отвън, тя може да работи. Коя е прицелната точка на учителя? Учениците. Учителят работи, докато има ученици. Щом изгуби учениците си, той престава да работи. Навсякъде трябва да има един стимул отвън.

     

    – Възможна ли е съвместна работа на тези групи, щом в тях има хора от различни градове?

     

    На първо време ще си кореспондират. Например някои братя от София ще ангажират някое място и ще започнат да го обработват. Сега русенци правят такъв опит, но не са свършили още работата си, не са видели още своя резултат. Айтосци също правят опити – всички работят.

     

    Щом в една работа се внесат дребнавости, тя се разваля, а това може да се направи от всеки, бил той мъж или жена, щом си служи с дребнавостите.

     

    Пазете следната идея: като започнете тези опити, ако мислите да се осигурите материално с тях, хич не се залавяйте. Тия малки опити не са места за осигуряване. Ако някой има свободно време, да се заеме с тези опити. Да допуснем сега, че няколко млади братя образуват една малка комуна, искат да живеят един идеален живот. Сега защо ги обвиняват? Влизат те в тази комуна и заработват. След време някоя сестра се обърнала към Бога и казва: „И аз искам да работя“, и влиза вътре. Влюбва се в едного от братята и иска да се жени. Хубаво, това не е лошо. Оженват се, после имат деца. И сега, за да осигури децата си, тя ще изпъди всички други членове на комуната. И затова аз не казвам като вас, че жените развалят всичко, но жените взимат всичко. И обратното е вярно. Например пет-шест сестри решили да заживеят един комунистически живот. Един брат иска да влезе да работи с тях. Влюбва се в една от сестрите, иска да се ожени. Оженват се и изпъждат другите сестри. Тези неща не са лоши, хората трябва да се женят, но когато влезем да работим по Бога, трябва да поставим всички неща на тяхното място. Въпросът не е да се женим или не, да имаме ли деца или не, въпросът е да живеем един разумен, Божествен Живот.

     

    Най-после да се опитаме да направим една идеална комуна. Цялото братство ще вземем някои общи места и в течение на годината братя и сестри от всички градове ще отиваме на тези места да работим.

     

    – Ще бъдат ли съгласни всички братя и сестри да работят на общото лозе?

     

    Мъчно се уреждат работите на физическото поле. Този е един от мъчните въпроси. Сега тази работа трябва да се подеме от млади и стари, от всички, та ще видим и добрите, и лошите страни, и това ще бъде един опит за вас. В тази работа искам да ангажирате само празното си време, когато нямате с какво друго да се занимавате. И свищовци правят опити, а сливенци и софиянци проектират и те да правят опити.

     

    Някои братя и сестри изказаха различни мнения за предстоящата работа на четирите отдела и образуване на комуните. Всички наблягаха на мисълта, че тази работа ще бъде успешна, ако между нас има Любов и готовност за самопожертване. Изказа се желание да се поправи грешката, сторена при избора по жребий, но у всички се забелязваше желанието Учителя да ни посочи определена работа за групите.

     

    Тези четири групи са една задача, която трябва правилно да разрешите. Като казвате, че изборът трябва да се анулира, това не значи, че когато направите борч, трябва да го анулирате, и като се подпишете, назад да си върнете подписа. Каквото е станало – станало. Ние не считаме, че това е една грешка. Това не е грешка, то е един опит, който вие сега правите. И този опит ще се поправи. Всичко ще се поправи, ще дойде до своя естествен ред. Всички онези, които са избрани, ще влязат в ролите си. Най-първо вие не сте разбрали какво значи да влизате в Трудовия съвет. Вие се уплашихте – мислите, че ще вземете мотиките, за да работите. Идеята съвсем не е тази – да вземете мотиката. Ние само искаме да използваме свободното време и да не оставаме празни, та да влизаме в грях. То може да бъде един ден от седмицата или месеца, но по закона на Любовта. И един ден да употребим – ние сме сполучили. Сега влязохте вече, впрегнахте се. С труда си вие ще създадете една вълна за работа. Въодушевите се, но после веднага отстъпвате и казвате: „Не съм за работа.“ Онези, които са влезли, започват вече да съжаляват, че са влезли, а онези, които не са влезли, съжаляват, че не са влезли.

     

    Вие имате четири групи и аз ще избера сто души, защото имам запас, имам право да избера сто души. Всички ще влязат на работа и никой няма да остане празен.

     

    Не се смущавайте, че опитът ви е излязъл несполучлив. Всеки първи опит е несполучлив, всякога е така. Знаете ли колко несполучливи опити е правил Господ? Ами че Той направи първия човек по свой образ и подобие, тури го в Рая, но опитът излезе несполучлив. Христос дойде, и Той направи втори опит. И този опит излезе несполучлив. Защо? Защото като остави работата на Своите избраници, те я развалиха и Той трябва пак да дойде пак да я поправи. И още опити има да се правят. Господ изпъди Адам и Ева от Рая и после слезе на Земята да учи хората, че не трябва да се бият. Сега хората се мъчат да разрешат теоретически кое учение е по-право.

     

    Всякога трябва да се знае, че първият опит е несполучлив, не че не е сполучлив, но че е подготовка за втори опит. Вие не се обезсърчавайте, защото ако разсъждаваме тъй, всинца ще започнем да попадаме в едно замаяно състояние, ще започнем да усещаме тягост в главите си.

  12. Аудио - чете Нели Недялкова

    Общи упражнения (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    21 август 1921 г.

    Общи упражнения

    Ще четете Новия Завет по следния ред:

    Софиянци ще започнат от Евангелието на Йоана.

    Търновци ще започнат от Послание до римляните.

    Бургазлии ще започнат от Евангелието на Матея.

    Сливенци ще започнат от Евангелието на Марко.

    Русенци ще започнат от Евангелието на Лука.

    Варненци ще започнат от Първо послание до коринтяните.

    Пловдивчани ще започнат от Второ послание до коринтяните.

    Казанлъчани ще започнат от Посланието до евреите.

    Старозагорци ще започнат от Посланието до галатяните.

    Айтосци ще започнат от Първо послание на апостол Петър.

    Ямболци ще започнат от Второ послание на апостол Петър.

    Шуменци ще започнат от Посланието на апостол Яков.

    Новозагорци ще започнат от Посланието на апостол Юда.

    Панагюрци ще започнат от Първо послание до солуняните.

    Свищовци ще започнат от Второ послание до солуняните.

    Севлиевци ще започнат от Посланието до колосяните.

    Габровци ще започнат от Първо послание на апостол Йоан.

    Карнобатци ще започнат от Второ послание на апостол Йоан.

    Еленчани ще започнат от Трето послание на апостол Йоан.

    Пазарджиклии ще започнат от Посланието до ефесяните.

    Белоградчани ще започнат от Първо послание към Тимотей.

    Ломчани ще започнат от Второ послание към Тимотей.

    Тревненци ще започнат от Посланието към Тит.

    Видинци ще започнат от Откровението.

    Горнооряховци ще започнат от Посланието към Филимон.

    с. Гърци, Видинско, ще започнат от Посланието към филипяните.

    Четенето започва от определения текст и върви последователно до края на Новия Завет. То започва още от Събора, от днес. Ще прочитате по десет стиха на ден, и то когато сте в добро разположение. Когато не сте разположени, ще прочитате само по един стих, и то или първия, или последния, или който искате. И тогава ще си отбележите кой от тези десет стиха ви е обърнал внимание – дали първи, втори, трети, или кой и да е от десетте. Когато сте неразположени, ще четете само по един стих, понеже тогава сте на път. Щом сте неразположени – пътувате; тогава, разбира се, само по един стих ще четете. Щом сте разположени – на почивка сте, по десет стиха ще четете.

    Сега определям за всички по един ден в месеца за почивка, през който ден няма да ядете – ще почивате на физическото поле, а ще работите в духовния свят. Този ден ще бъде третият петък от месеца, значи ще си почивате 12 петъци. Постът ще започва в четвъртък на обяд в 12 часа и ще свършва в петък на обяд в 12 часа. Това е почивка, закон, а не е пост. Той ще продължава от обяд до обяд. Защо? През следващата година ще ви обясня защо именно от обяд до обяд ще си почивате. Тогава Слънцето е в зенита, горе. Това, което ви давам като пост, е много малко, но ако вие спазвате закона, ще имате отлични последствия. Това е един велик закон. Ще кажете: „Е, аз колко съм постил!“ Да, но тъй не си постил. Тази почивка е както когато пътуваме лятно време през планинска местност – вървиш, вървиш, по едни време седнеш да си починеш, пийнеш малко топла вода, нахраниш се хубаво, надишаш се на чист въздух, преоблечеш се и после пак продължиш. Това е разходка, която обновява. А като пиеш студена вода, когато си изморен, връщаш се у дома си болен.

    И тъй, това, което ви давам, не е пост, а почивка – това е за обновление на нервната система. И не мислете, че постите – не си туряйте наум мисълта, че постите, а че си почивате, и тогава ще видите как ще си хапнете хубаво на следващия обяд. Някои имат тази слабост: когато ще постят, наяждат се преди това много, за да издържат поста. После ги запалва за вода, та едва дочакват да се свърши поста. Не, ще ядете малко – както в четвъртък, така и в петък. Малкото е законът на благословението. Постът ще започва от третия четвъртък на месеца.

    – Някои чиновници, които излизат в 1 часа от работа, кога ще ядат?

    Който е чиновник, да си вземе два геврека – това му е достатъчна храна. Ще кажат за него: „Закусва си човекът, не е нещо лошо.“ Вие представлявате изключение, което се случва на 10000 един път, но не вярвам някой от вас да попадне в такова изключение. Часовникът, по който ще се ръководите, е вашето чувство, той е вашият зенит. Докато имате отлично настроение, вашият обяд идва, но щом си изгубите настроението, обедът е минал, Слънцето вече е под наклон. Това е така, защото всички хора на Земята нямат еднакви отношения към Слънцето. Обядът не става в едно и също време за всички – психически за всички хора времето е различно.

    – Задължителен ли е този ред и за ония наши братя и сестри, които са поканени на събора, но не присъстват?

    Да, могат и те да го изпълняват, ако желаят. Всички наши братя, независимо от това дали присъстват, или не, всички наши братя, които имат един дух с нас, по нищо не се различават от нас, няма никаква разлика и могат да изпълняват всичко, което изпълнявате и вие. А онези братя, които нямат един дух с нас, и тук да са, много не се ползват. За братството е важно всички да имат еднакви разбирания. Туй, което ни свързва, е Божественият принцип, който действа в нас, и ние искаме този принцип да действа и във всички хора. Той е, който ни свързва. Щом го има между нас, ние сме братя, ако го няма – не сме братя.

    Това е най-малкото, което ви давам, но ако го изпълнявате добросъвестно, с Любов, ще имате едни от най-добрите резултати, каквито не сте виждали в живота си досега. Много малко е, но ако го изпълните от Любов към Бога, ще опитате какво нещо е това.

    Специалните упражнения са достояние само за досто鬬ни¬те ученици, които са изпълнили общите упражнения съвестно. Тези упражнения са според закона на свободата, а той е много строг. В духовния свят законът е много строг – веднъж си обещал и не си го направил, пази се да не изпаднеш пак в тази грешка. Затова не искам да ви причинявам излишни страдания – веднъж си се ангажирал с нещо, трябва да го направиш, ако ще и Земята с главата надолу да се обърне. След тези общи упражнения ще дойдем до частните, които ще се дадат само на онези, които ще ги изпълнят добросъвестно и с добро желание. Мнозина от вас имат добро желание, но като дойде затруднение, казват: „Да се отложи засега!“ Няма никакви отлагания! За специалните упражнения няма никакви отлагания. Когато дойде Христос, Той имаше едно специално задължение, да изпие горчивата чаша, и каза: „Не може ли да ме отмине тази чаша? Не, затова дойдох!“ Отстъпиш ли, работата ти е загубена – такива са законите. Сега Господ няма да изменя законите си заради нашите разбирания. Ние сега казваме: „Господи, не можеш ли да направиш едно изключение за нас?“ Изключение може да се направи само в това, да каже: „Почакай, не го взимай сега.“

    И тъй, през цялата година ще оставите да работи у вас законът на хармонията, та всички да чувствате, че у вас блика един извор, който пълни сърцата ви. А сега се срещате и си казвате: „Старозагорците не вървят добре в пътя, софиянците – също и т. н.“ Тогава кои вървят добре? Всички вървите добре, само дяволите в София, в Търново и прочие не вървят добре. Кога са вървели добре? За да ги накараме да вървят добре, трябва да ги направим слуги. Надпреварвайте се да си отдавате почитание един на друг.

    И тъй, като ви срещна сега, ще ви погледна десет секунди и така ще ви поздравя. Когато ви погледна, някои си навеждат очите. Знаете ли какво означава това? Означава: „Не съм готов да служа на Господа.“ Като ви срещна, ще ви погледна десет секунди и ще ви дам половината от Божията Любов. И сега аз ви поздравявам така: давам ви половината от Любовта, която Господ ми е дал.

    Една сестра ми пише писмо, в което изкарва, че всички, които са събрани тук, са вагабонти. Туй е неразбиране на закона и ние няма да се поддаваме на това. Бог е Любов и ние няма да оскверним вече името на нашия Баща за нищо.

    А сега ще отидем на една сладка закуска.

    21 август, неделя, 9 ч.

    Ясен слънчев ден.

    Слънцето май ви обича. Ще издържате Любовта му. Аз няма да ви държа дълго време.

    – Всички дойдоха ли вече?

    – Има още да идват.

    – Да ги чакаме ли? Колко?

    – Пет минути.

    – Щом им давате пет минути, то е благодат. Общото решение е Божие решение.

    – Винаги ли?

    – Винаги. Когато хората изпълняват волята на един човек, те вършат престъпление, а когато един човек изпълнява волята на много хора, той върши Добро. Злото има винаги предвид една личност, а Доброто има предвид всички. Тази е разликата.

    • Like 1
  13. Аудио - чете Нели Недялкова

    Правилни методи за разбиране (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    21 август, неделя, 6.15 ч.

    Правилни методи за разбиране

    Нека вземем цигулката като един от най-обикновените, един от най-съвършените инструменти. Ако ни запитат какво изразява тя, ще кажем: „Цигулката е инструмент на хармонията.“ Нуждата на човека да свири, да изрази своите вътрешни чувства по осезателен, външен начин, го е заставила да си направи този инструмент. Да направим сега една аналогия и сравним цигулката с човешкото тяло. По същия закон човешкото тяло е една необходимост за душата, за да може да се прояви във външния свят – по същия закон е създадено тялото. Следователно, когато някой виден цигулар има добре изработен инструмент, той е много внимателен към него, към цигулката си, поставя я в калъфа ѝ, пази я най-грижливо. От какво? От влага, да не се разлепи, да не овлажнее и дървото да не загуби своята еластичност. Понякога той пази инструмента си и от големи горещини – да не се разсъхне и да се разпука. Тъй че музикантът се старае да запази инструмента си от две крайности: от голяма влага и от голяма сухота.

    Така е и с тялото. Тялото е един инструмент, който трябва да се пази както от крайна влага, така и от крайна сухота. Къде е влагата? Ще ви обясня: тя е в прекомерните чувства, които развалят тялото. А прекомерните мисли внасят пък сухота, от която тялото също може да пострада. Ще ви приведа някои факти. Забележете как всички млади момичета, които към 15-16 годишната си възраст започват да свирят първата си музика, да любят, започва да не им се яде и те отслабват. Майката се чуди какво става с дъщеря ѝ – много влага влиза в нея. Какво да се направи? Трябва да се намали влагата. Ще затворите кутията, ще поставите малко повече огън от истинската Любов. Защото чувствата внасят само влага, те още не са Любов. Те са само условия за проява на Любовта. Под думата Любов подразбирам това, което носи живота, а влагата в света, водата, е условие за проява на живота, защото животът не може да се прояви без влага. Ако пък има прекалено много влага, тя също ще пречи, затова се изисква само толкова влага, колкото е необходима за проявяването на живота. Така всички наши мисли са семенца, за които е нужна влага. Ако им дадем много влага, ще ги повредим, но и ако ги лишим съвършено от вода, пак ще ги повредим. Ето защо ще се пазим и от двете крайности. Някои казват: „Моето сърце гори!“ Но като какво гори – като кандило или като слама? Защото има горене, при което се отделя много дим, а има и приятен огън. Най-приятен огън е този, който блика от огнището, около него се топлим. А някой път огънят тъй слабо мъжделее, че не може да принесе никаква полза. И тъй, чувствата са необходими като влага за проявяването на Любовта. Сухотата в мислите пък е необходима, за да даде простор на растенето. Изобщо, във влагата корените растат повече надолу, а когато настъпи сушата, клоните растат повече нагоре, тъй че когато е много влажно, корените може прекомерно да растат и да се повредят, а когато е много сухо, могат да пострадат клоните. А това взаимно влияние между корените и клоните се отразява върху растението.

    И тъй, вашата Любов на първо време ще се състои в това – всяка сутрин да имате малко роса. Ще започнете с росните капки. Като станеш сутрин, цветята трябва да имат по малко росица и с нея да започнеш. Някой път станем сутрин, а по цветята няма никаква влага, никаква росица. Това вече е признак на сухота. Когато няма никаква роса, тези съотношения се отразяват на сърцето, на ума и на волята. Ако вземете долната става на показалеца, тя съответства на стомаха у физическия човек; средната става на показалеца съответства на дихателната система и кръвообращението, а горната става съответства на умствения живот на човека. Следователно горната част представлява челото, средната част представлява носа, а долната част – устата и брадата на човека. Че това е вярно, може да проверите с наблюденията си. Всички хора, у които благоутробието е развито, долните части на пръстите са дебели, няма междини. Такива хора обичат да си угаждат. А на всички онези, чиято стомашна система е слабо развита, долната част на пръстите е тънка. Същият закон важи и за дихателната система. Когато тя не е в ред, това се отразява и на средната става на показалеца. Ако гърдите са правилно развити и широки, съответна на тях форма има и средната става на пръста. И ако най-после мозъкът е добре развит, ако човек умствено е добре развит, съответно добре развита е и горната става на пръста. Така че стомахът изгражда първата фаланга, дробовете – втората, а умът – третата. Ако вземете пък цялата ръка на човека, китката му, и тя изразява същия закон. Цялата ръка може също да разделим на три части: китката представлява умствения, духовния човек. Ръката от лакътя надолу отговаря на чувствения човек, при който чувствата играят най-важна роля. Някои баби мерят с лакътя – всяка мярка включва чувства и мисъл. Ръката от лакътя нагоре представлява физическия човек. Никога не се мери с горната част на ръката. Тази част отговаря на стомаха, на благоутробието. Ако тя е дебела, стомахът е добре развит. Ако китката на ръката е добре развита, значи мозъкът е добре развит.

    И тъй, във всички неща има едно определено съотношение на частите, така че нищо не е за пренебрегване. Ще кажете, че много ум не ви трябва. Е, ум като не ви трябва, сърца като не ви трябват, тогава външните органи започват да се деформират. И като казвам, че вашият ум трябва да бъде добре развит, подразбирам, че и предната част на ръката трябва да бъде добре развита. Понеже умът е скрит вътре в мозъка, то като погледнем ръката си, тя като един барометър ни показва какво е същинското състояние на мозъка. Ако малкият ви пръст започне да се изкривява навътре, това показва, че центровете на съвестта, на мозъка, започват да се деформират и са в анормално състояние. Ако показалецът започне да се изкривява, да се деформира, това показва, че личните чувства на човека, чувствата на уважение започват да се изкривяват. Този човек е окачил честолюбието си на клечка, той вече не пази своята чест и затова пръстът му се изкривява. Ако средният пръст се изкриви в едно или в друго направление, това показва деформация на моралните чувства у човека. Ако пък безименният пръст на човека се изкриви, това показва, че умът на човека се изкривява. Така че различните състояния на изкривяване ни показват състоянията на мозъчните центрове и силите, които работят в душата. Така че щом един или друг пръст започне да се изкривява, с това Господ ни показва, че в нас става вътрешно деформиране. Какво да правим тогава? Трябва да се молим по три пъти на ден за изправяне на изкривените ни пръсти. Започнат ли да се изкривяват пръстите ти, непременно ще се изкриви и мозъкът ти. Затова е казано, че ние си носим всичко написано на нас. И когато слезе някой ангел, той погледне ръката ти, погледне носа ти, погледне лицето ти, очите ти и вече знае какво е твоето положение на физическото поле. А знае ли какъв си на физическото поле, когато се върне в Невидимия свят, той започва своите изчисления и знае кои са дълбоките причини за всичко това. Така например, за да се изкриви малкият пръст у човека, това означава, че той може да е работил десет поколения в една погрешна посока – това са последствията. Та като кажем сега, че трябва да служим според закона на Любовта, ние трябва да задействаме една най-велика сила на нашия живот, за да поправим нашите погрешни постъпки. Затова трябва да любим, понеже само Любовта е в състояние да съкрати времето и да спести енергията, като даде при това най-добрите резултати. Ако следвате досегашния начин на възпитание, нужни са ви най-малко десет прераждания, за да изправите една малка ваша погрешка.

    Ние не познаваме себе си – понякога се смятаме за много добри, но щом ни поставят при неблагоприятни условия, веднага се познава колко сме добри. Какво представлява гневът? Гневът е едно окисляване, ръждясване – човек, който се гневи, е направен от желязо. Следователно ръждата ще го стопи. А човек трябва да бъде направен от злато, от злато да е човек! Затова старите алхимици са търсили онзи велик закон за трансформиране, на елементите от едно състояние в друго, докато се достигне до състоянието на златото, което е един символ или метод да не се окислява тялото, а да може да остане постоянно и неизменно, както по отношение на себе си, така и по отношение на околните. Това е великата наука. Някой казва: „Аз обичам Господа, всичко ще направя за Него!“ Но при най-малката спънка тази любов се изпарява. Това не е любов, това е влага, тя още нищо не показва.

    За вас е важно първо да познавате вашите слабости, да не се мислите за съвършени и да не се критикувате един друг. Всички вие, които сте тук пред мене, сте на еднакъв уровен на развитие: някой има едни Добродетели, друг – други; един има едни погрешки, друг – други погрешки. И слабостите, и Добродетелите ви не са еднакви, затова ще трябва да съедините всичките си Добродетели, понеже ни трябват много Добродетели, трябва ни много Любов и като се съединим, слабостите, грешките ще изчезнат. Тези грешки произтичат напълно естествено. Аз зная причините им, но няма да се спра тук да ви ги обяснявам. Ще ви приведа един пример. Във Варненската гимназия постъпва да учи едно бедно момче – сираче от Македония. Директорът го приема и му дава една стая на тавана да живее там. Учениците от гимназията се хранели при гостилничаря Шишко. Един ден този беден ученик останал съвсем без пари, но понеже бил много гладен, отишъл при гостилничаря и му казал:

    – Я ми дай от първата тенджера!

    Гостилничарят си помислил, че той забогатял отнякъде и му сипал една порция.

    – Я ми дай и от втората, и от третата тенджера!

    Сипал му гостилничарят и от тях. Наял се хубаво ученикът и тръгнал да си ходи.

    – Я плати сега де! – казал гостилничарят.

    – Нямам пари.

    – Ами като нямаш пари, защо яде толкова много?

    Взел Шишко и му дръпнал един бой. Ученикът си излязъл и си казал:

    – Биха ме, ама поне 5-6 паници ядене изядох.

    Та и при нас всичките ни грешки идват все от такава една необходимост в живота – гладен е човекът, иска да се нахрани. Така и ние сме яли, яли, а като си тръгваме, няма с какво да си платим. Гостилничарят казва:

    – Плащай!

    – Нямам.

    И той те хване и те набие.

    Така и кармата сега – хване те и те натупа, та като дойдеш друг път в гостилницата, да знаеш как се яде.

    Пазете се от критикуване. Критиката е една краста – психическа краста. Когато критикуваш, казваш: „Той е вагабонтин.“ Дай факти, докажи! Щом казвам за някого че е такъв и такъв, ще му погледна ръката. Ако видя, че средният му пръст се изкривява, ще му кажа:

    – Приятелю, твоят пръст е започнал да се изкривява, ти обичаш да послъгваш – и себе си лъжеш, и брата се лъжеш, и приятеля си лъжеш, не вървиш по правия път; твоите морални чувства, твоята съвест са се намалили.

    – Как тъй?

    – Ето, това е факт. Ако безименният ти пръст се е изкривил, умът ти се е деформирал.

    – Какво да правя?

    – Ще молиш Господ да ти помогне. Всеки ден ще разтриваш пръста си и като се изправи, ще повикаш приятелите ти и ще направиш едно угощение. Щом пръстът ти се изправи, и умът ти ще се изправи.

    Сега като ви казвам това, то е опасно, защото онези от вас, които са критици, ще кажат: „Крив му е пръстът; и моят е крив, но неговият е по-крив.“ Поглеждат и малкия му пръст и виждат, че и той почнал да се изкривява: „И моят е малко крив, но неговият повече се изкривил.“ Това не е философия, защото ако онзи, който е фалирал и е паднал на дъното, има изкривен пръст, по същия закон и моят пръст е започнал малко да се изкривява и аз ще сляза при него. Това е само въпрос на време – аз вече съм се хлъзнал и скоро ще сляза.

    Затова в Божествения закон ние трябва да знаем дали сме стъпили на здрава основа – ако не стоим на такава основа, това не е живот, а е живот на подхлъзване и неправилно развитие; Живот е само когато е поставен на здрава почва, да няма хлъзване, а това е възможно само в Божествения Живот.

    Светските хора могат да упражняват върху нас голямо влияние. Те могат да ни причинят голяма вреда по закона на внушението. Сега всички искат да ни внушат, че сме изменници, безбожници, анархисти. Не, ние ни най-малко не се лъжем. Дали съм анархист, чета си, гледам малкия си пръст и казвам: не виждам такова нещо. Гледам средния си пръст – също, нищо анархистично не виждам. Гледам неговите пръсти има такива признаци. А я ги вижте тези, които ни критикуват – на всички тях благоутробието е изпъкнало. Човек, който разсъждава с корема си, не може да влезе в Царството Божие. Разсъжденията стават с върха на пръста, а не с основата му. Опашката е турена на говедото, за да го брани, а главата – за да му показва посоката, в която върви. Ние не мислим с корема си и не вървим назад, а напред. Законът е такъв: когато умът е здрав, ще бъдат здрави и дробовете; когато дробовете са здрави, ще бъде здрав и мозъкът – такова е съотношението. Всеки Божествен закон върви отдолу нагоре. Не можем да кажем, че понеже ние сме добри, то и Господ е добър, а ще кажем, че понеже Господ е добър, добри сме и ние. Ние любим. Защо? Защото Бог е Любов и тази Любов е с нас, и като е тъй, тя не може да действа другояче. Не можем да кажем, че Господ люби, защото и ние любим. Някои казват за нас: „Те не са в правия път.“ Не, в правия път сме, защото любим.

    Не допускайте никакви странични мисли! Когато се изкриви малкият ти пръст, когато се изкриви безименния ти пръст, когато се изкриви средният ти пръст, палецът, показалецът, ти си вече един дявол. Вземете ония, които изобразяват дявола – как го представят? Всичките му пръсти са криви. И тъй, всеки човек, на когото всички пръсти са криви, е дявол. Дяволът е същество с изкривени пръсти. Изкривените пръсти показват една воля, която служи на себе си, а под дявол разбирам образ, който служи на своя егоизъм. У човека се събужда този принцип – сутрин станем, за себе си мислим; вечер легнем, за себе си мислим. Всички ние се борим с този принцип в нас. В нас живее дяволът, Господ го е поставил в нас да ни служи като добър слуга, но щом започне да ви управлява – опасна ви е работата. Дръжте го като слуга! Ще му кажете: „Господ те е поставил като слуга, не е твоя работа да ми даваш съвети. Хайде на работа!“ Когато у вас дойде дяволът, турете го на нивата – той знае много добре да оре и да жъне. Той е научил света да измисля машини, параходи да прави, отличен работник е той, но оставите ли го като господар, ще има бой за вас. А турите ли го на мястото на слуга, всичко ще бъде изчистено – тъй, по всички правила. Много внимателен е той!

    Та сега в Новото учение искаме да кажем на дявола: „Ти си един слуга, а Господ е господар и ти ще слугуваш като мене. Хайде на работа с мене!“ От едната страна дяволът, от другата – ти. Ти троп с мотиката, дяволът троп с мотиката, гледаш – нивата прекопана. И когато се върнеш, ще кажеш на дявола: „Това е Новото учение.“ Вие трябва да възпитате дявола. А той, като е много умен, казва: „Слушай, защо да правиш това, хайде заеми се с друга работа!“ Ти го послушаш, тръгнеш по света, натрупаш една карма и после казваш на Господа: „Господи, дяволът ме излъга!“ Знаете ли какво прави тогава Господ? Той ще ти се усмихне – човек никога не иска да си признае, че сам се е излъгал, а казва, че дяволът го бил излъгал. Господ казва: „Хубаво, ще се върнеш на Земята и ще изправиш този дявол!“

    И тъй, първото нещо, което трябва да спазвате в бъдеще, е да не приписвате на другите това, което не знаете – например, че еди-кой си бил грешен. Ще кажете: „Но аз тъй чувствам!“ На чувствата си не разчитайте – от сто чувствания само едно е право, а останалите деветдесет и девет – не. И всеки ден може да проверявате, че вашите чувства ви лъжат. А интуицията е друго нещо – тя е Божествен закон, който показва какви са отношенията. Интуицията показва отношенията вярно – и нашите, и чуждите. Ето защо старайте се да развиете интуицията си.

    Да няма между вас самоосъждане! Това е необходимо, за да се образува между вас известна хармония. Например аз често вървя, замислен съм нещо, наблюдавам някоя муха, някоя мравка, и не съм обърнал някому внимание, а вие казвате: „Ето, на мен Учителя не ми обръща внимание.“ Аз искам да открия причините на това нещо, а вие казвате: „Минавате покрай нас, а не искате да ни обърнете внимание.“ Значи не трябва да мислиш за Бога, не трябва да разсъждаваш, а трябва да държиш шапката си в ръка и да поздравяваш. Хубаво е да съблюдаваме този външен етикет, да бъдем учтиви.

    Бих ви дал един начин за поздрав, когато се срещате. Погледнете се с Любов 5-10 секунди в очите и се поздравете с леко навеждане на главата – а това значи: „Моята глава си е на мястото.“ И другият ще ти отговори със същото: „И моята глава си е на мястото.“ Погледът да бъде сериозен. И тогава подай му ръката си и му кажи: „Хайде, на добър ти час!“ И ще си тръгнете. Щом главата ни е на мястото си, тогава и сърцето ни ще бъде на мястото си, защото Бог е Глава на Истината. В такъв случай ще се стараем да бъдем естествени. Ще кажете: „Срам ме е – как да го гледам толкова време в очите?“ Не го гледай много, погледни го с Любов 10 секунди и кажи: „Братко, моята глава е на мястото си, изпращам ти половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И той ще ти каже: „Братко, и моята глава е на мястото си, изпращам ти и аз половината от Любовта, която Бог ми е дал.“ И на втория, и на третия ден като се срещате, все така ще се поздравявате, ще си разделяте тази Божествена Любов и хармонията ще започне.

    После, старайте се да си отдавате уважение един на друг, млади и стари, защото вие не знаете кой от вас е млад и кой е стар. Някои от вас са живели по-дълго, имат по-големи опитности, те са по стари – защото човек не е това, което говори, а това, което носи и преживява. Допуснете, че аз нося със себе си една торба със злато десетина килограма и никому не казвам. Друг пък разправя: „Аз имам толкова и толкова пари“, а никому нищо не дава. Аз бръкна в торбата и ти дам едно от тези златни колелца. А другият извади от торбата си книжни пари и те пита:

    – Колко искаш?

    – Сто лева.

    – Дай полица!

    Този, който е взел полицата, иска да я шконтира, осребри, а аз му давам едно златно колелце и му казвам:

    – Иди сега да работиш със звонкови пари, с ефектив!

    Следователно всяка наша мисъл всяко наше чувство трябва да бъде една звонкова монета и времето не трябва да се губи, а трябва да се използва.

    Тази година ще ви дам по-рано начин за четене на Библията. Сега ще има общо четене за всички, а после – специално четене. Някои ще имат наряд, някои няма да имат. На всички обаче ще се дадат общи упражнения, те ще са задължителни. Само на някои от вас ще дам специални упражнения – да не се сърдите, защото някои от вас още не са готови да им дам такива упражнения. Специалните упражнения са доброволни, а общите са задължителни. Специалните упражнения не се налагат – така е и в живота: общо образование има за всички, а специално се дава само на този, който има средства да отиде в странство, за да специализира. Когато някой иска специални упражнения, ще кажа: ти нямаш средства, в странство не може да те пратят – ще чакаш, докато придобиеш средства, иначе целта няма да се постигне.

  14. Аудио - чете Нели Недялкова

    Сутрешенъ нарядъ, 22 августъ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    22 август, понеделник, 5 ч.

    Сутрешен наряд, 22 август

    Да обнови Бог сърцата ни със съвършената Божествена Чистота.

    1. Добрата молитва.

    2. Благословен Господ Бог наш.

    3. „Всичко у вас с Любов да бива.“ (Първо послание към коринтяните 16:14)

    „Да се утешат сърцата им, съединени купно в Любов, и във всяко богатство на съвършено разумение да познаят тайната на Бога и Отца и на Христа.“ (Послание към колосяните 2:2)

    „От това всички ще познаят, че сте Мои ученици, ако имате Любов помежду си.“ (Евангелие от Йоана 13:35)

    4. Размишление върху Божествената чистота. (Коленичили на лявото коляно.)

    Да царува Любовта на Единия наш Отец в сърцата ни.

    Да се слави Мъдростта на Единия наш Отец в духовете ни.

    Да осияе душите ни Истината на Единия наш Отец, Който е начало и конец на всичко.

    5. „Отче наш“.

    Бележка: Щом от Любовта се преминава към Мъдростта и Истината, преминава се от едно състояние в друго. При произнасянето на тези изречения нека се постараем да схванем вътрешната страна на това, което е скрито в тях.

     

  15. Аудио - чете Нели Недялкова

    Нѣделя 21 августъ (Беседата за четене в стар правопис)

    съборна беседа

    21 август, неделя, 5 ч.

    Утринна молитва

    Ще бъдете много внимателни. Българинът има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле. Всички трябва да идвате пет минути по-рано, да няма разтакавания. От вас се изисква сами да си наложите абсолютен ред, защото иначе се явява дисхармония. Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте.

    Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание.

    Предмет на тазсутрешните размишления ще бъде законът на Божествената хармония.

    Желателно е всички да се стараете да си въздействате, да си угаждате един на друг. Аз искам тук да се чувствате като братя и сестри, а не да си казвате: „Хей, момче!“ Ще си казвате братко и сестро, а който не иска да прави това, да излезе навън! И ще се поздравявате с лозинката: „Няма любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов“.

    Когато идвате зад тази ограда, не се позволява абсолютно никакъв друг поздрав, а когато се разпръснете, когато излете навън, ще се поздравявате както искате. Това се изисква от нас, за да не ставаме причина за спъване на Духа. Когато се срещнете, ще си кажете: „Братко, сестро, няма Любов като Божията Любов...“

    Старайте се да бъдете мили и нежни в отношенията помежду си. Ще бъдете като добрите музиканти, ще взимате правилно музикалните тонове, докато се научите на братство. Тъй ви предупреждавам като мои приятели, предупреждавам ви като мои ученици, като мои братя и сестри.

    Предупреждавам ви като ученици, защото в Новото учение лицемерие и благоволение няма – ученикът трябва да учи. Ти можеш да бъдеш богат, можеш да бъдеш всичко, но ако не учиш, не можеш да имаш никакъв успех.

    А за да бъдеш приятел, трябва да имаш сърце, т.е. приятеля си трябва да обичаш. Само така може да бъдеш приятел.

    А за да бъдеш брат или сестра, трябва пък да имаш душа на брат и сестра. Старайте се всички. Всички имате възможност – и млади, и стари. Всеки, който изпълнява Божия Закон, е млад, а който не го изпълнява, е стар. Всеки, който изпълнява Божия Закон, е умен, а който не го изпълнява, е глупав. Всеки, който служи на Бога, който служи на Любовта, е добър човек, а който не служи на Любовта, е лош човек.

    Сега ще се помолим:

    1. Вдигнете всички ръцете си нагоре и в това положение изговорете три пъти лозинката: „Няма любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов“.

    2. „Отче наш“.

    3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори в нас законът на Божествената хармония.

    4. Благославяй, душе моя, Господа.

    5. Добрата молитва.

    6. Всеки за себе си ще прочете по три пъти наум: „И над всичко това облечете се с Любовта, която е връзка на съвършенство.“ (Послание към колосяните 3:14)

    „И това се моля – да преизобилства още повече любовта ви в познание и във всяко разумение.“ (Послание към филипяните 1:9)

    „А Исус му рече: Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ (Евангелие от Матея 22:37-39)

    Тази е първата голяма заповед, а втората и подобна на нея е: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“

    Гимнастически упражнения.

    Воля, воля трябва на всички! Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в Природата.

    • Like 1
  16. Аудио - чете Нели Недялкова

    Законътъ на съвършенството (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    20 август, събота, 10 ч.

    Законът на съвършенството

    „И тъй, бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен вашият Отец, Който е на небесата.“

    Матей: 5:48

    Аз ще разгледам 48-и стих от прочетената глава, понеже той принципиално засяга живота.

    Христос казва: „Бъдете съвършени и вие, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“ Тук думата съвършен се употребява не наследствена смисъл, а в смисъл на човешката воля. Човек може да бъда съвършен, когато иска, т.е. когато иска, той може да прави Добро. Който иска да прави Добро, той е съвършен, а който не иска да прави Добро, не е съвършен; който мисли правилно, той е съвършен, а който не мисли правилно, той не е съвършен; който чувства правилно, той е съвършен, а който не чувства правилно, той не е съвършен. Съвършен в действия, съвършен в мисли, съвършен в чувства. Можем всякога да имаме красиви чувства, красиви мисли, красиви действия. Значи философията, според която мислим, че трябва да се усъвършенстваме, подразбира да използваме правилно всички условия, които Бог ни е дал. Това се разбира под съвършенство, а не че всеки момент можем да станем съвършени. Не, ние трябва да спазваме закона за съвършенството, който съществува в Природата. Тя е най-добрата учителка и всеки, който се е отдалечил от нейните методи, всеки, който се е отдалечил от нейните поучения, е забатачил в една дълбока тиня. Той е влязъл в тинята на живота и такъв човек никаква религия, никакво учение не може да го избави. Когато търговецът са забатачи, явява се дяволът и създава сегашните полици, дава кредит на онзи, който е пред фалит. Той пък отпуска кредит на друг, вторият – на трети, и един ден с него заедно ще забатачи още десетки души. По-добре остани си сам, макар и без никакъв кредит. В Природата няма никакъв кредит. Тя ни кредитира в настоящия момент, дава ни всичко, но за утре не помисля за нас.

    Когато ние, съвременните хора, започнем да мислим за бъдещето, как да го уредим по-добре, по-сносно, навлизаме в дълбоките води на лъжливия живот. Ако влезем в Бога, Който е взел всички неща предвид, каква полза има да Му даваме съвет какво да прави? Ако се движим в Бога, има ли смисъл да се осигуряваме? Аз говоря само за онези, които са духовни и имат това съзнание. Това е въпрос само на съзнание. Какво върши светът, то е друг въпрос. Светът е извън Бога. Като казвам това, разбирам, че светът е извън хармонията на Божествения Живот. Извън хармонията на Божествения Живот може да стават много неща, но вътре, в хармонията на Божествения Живот, нещата стават само по един начин. Не по два начина.

    Следователно, когато двама души духовни се срещнат и се запитат какво нещо е Доброто, този въпрос е от лукаваго. Човек, който те пита какво нещо е Доброто, той те изкушава. Нима аз трябва да ви питам какво представлява зрението? Аз зная какво нещо е зрението и този, когото питам, също знае това. Ако сме слепи и двамата, като тръгнем, ще започнем да се спъваме тук-там и след това ще вземем да философстваме кои са причините за нашето спъване. Аз казвам: основната причина за нашето сегашно състояние е слепотата ни. И тъй, когато сме в основните причини на Божествения Живот, няма защо да питаме какво е Доброто. Това ние го знаем. Ние знаем какво е Добро. Доброто е плод на Любовта, а Любовта е плод на Духа. Следователно, който има Дух, ще има плода на Духа – Любовта; а който има Любов, ще има и добро. Където има Любов, има Добро; където няма Любов, няма Добро в света. Следователно ние не можем да вършим Добро, без да има Любов, не можем да се заемем с Доброто, без да имаме Дух. Тъй разбирам нещата. Всеки от вас може да провери този закон вътре в себе си.

    И тъй, ние ще приемем тези три положения: Духът – това е първото проявление на Бога в света, т.е. изявлението на Бога – това е Духът. Втората изява на Бога е Любовта. Третата изява на Бога е Доброто – плодът на Духа.

    Аз говоря за методи от гледището на закони на Природата. Може да ми възразите: „А защо в това разпределение не влизат Мъдростта и Истината?“ В това разпределение те не могат да влязат.

    Има един закон, който определя ражданията на децата, и той върви така: някъде се раждат деца; първото от тях е мъжко, след това второто, третото, четвъртото, петото, шестото са все мъжки и чак седмото се ражда женско. Законът е такъв – шест братя трябва да се родят, за да дойде една сестра. Понякога законът действа в обратен ред – шест сестри трябва да се родят, за да дойде един брат. Друг път става едно изменение и първо се ражда един брат, после една сестра, после пак брат, пак сестра. Някога пък се раждат двама братя и една сестра или две сестри и един брат. Всички тези положения ги има и вие може да ги проверите в семействата.

    Казва се как трябва да бъдем съвършени. Как? Като Бога. И тогава съвременната философия, съвременните знания казват, че ние, хората, не можем да бъдем съвършени и че съвършен е само един Бог, а съвършенството за нас е въпрос за бъдещето. Това е едно погрешно схващане.

    Ние не говорим по същество за онова абсолютно състояние на Бога, за Неговото Съвършенство, а говорим за съвършенството, което се проявява в даден случай в настоящето. Аз, в даден случай, мога да бъда милостив като Бога. Какво може да ме спре да бъда милостив? Милостта не подразбира, че аз трябва да обхвана целия свят с нея. В даден случай, когато срещна едно същество, аз мога да бъда към него тъй внимателен, както Бог е внимателен, защото съвършенството е само в Добродетелите. В злото няма съвършенство. Когато отричаме съвършенството и Добродетелите, ние подразбираме злото. Когато отричаме, че човек може да бъде съвършен, тогава ние взимаме Доброто у нас като една реклама – по някой път се стремим да бъдем добри, за да увеличим нашия търговски кредит. Така лекарят, професорът, трябва да се стремят да бъдат умни, честни, за да имат в тях доверие майките, дъщерите. Но това според мене не са Добродетели, а са действия на заинтересовани лица, които отвън имат табела за благочестие, а по същество, отвътре, нямат никакво благочестие. Добрият човек не очаква за себе си абсолютно никакво благо. Той е човек на Доброто и усеща, че като изпълни своята длъжност, ще има Божието благоволение, Божията Любов. Или казано на наш език, когато извършим каквото Бог изисква, да се задоволим, че Той ни се усмихва и казва: „Добре сте сторили, изпълнили сте закона тъй, както Аз обичам.“ Питам: има ли в света нещо по-хубаво от Божията усмивка? Ще запитате: „Усмихва ли се Господ?“ А знаете ли коя е Божията усмивка? Божията усмивка е милосърдието. Господ казва: „Призовете Ме в милосърдието.“ Когато Той се усмихва, Той ни призовава. А понеже ние сме големи философи и сме слушали от хората за Бога, мислим си дали Той ще ни приеме, такива големи грешници сме. Но щом се доближим до Него, Той ни се усмихва и казва: „Не е тъй, както светът ви е научил, не бойте се, елате при Мене, Моята Мъдрост не е така елементарна.“ Потупа ви малко Господ, отмине си и вие започвате да се разширявате, започвате да ставате по-щедри, по-милостиви, по-добри – значи, че Господ е започнал да работи у нас. Не, днес Господ е тук, стои на едно място, аз Го виждам. Той казва: „Чакай да видим дали тези деца могат да ме видят.“ Вие казвате сега: „А, вие ни изпитвате – та ние ли сме най-праведните, че Той да е тук?“ Казвам ви: ето, Господ е тук сега. Можете ли да видите Неговата усмивка? Не знаете ли какво правят младите моми и момци? В първия момент и двамата са сериозни. После момата се усмихне и той се усмихне; ако тя не се усмихне, остават и двамата начумерени – не се усмихват. Така и вие – понеже имате извратено понятие за Бога, казвате: „Ние сме грешни, как ще се явим пред Бога?“ И минавате пред Него с наведени очи. Така и момата минава пред момъка. И вие минавате с наведени очи, искате да бъдете много праведни и чисти, та да каже Господ, че като вас други няма. Представете си, че Господ дори не мисли за вашите грехове. Никой ангел, никое съвършено същество не донася пред Бога, че еди-кой си от вас съгрешил, че еди-кой си какво направил. Когато някой сгреши, знаете ли какво донасят ангелите за него пред Бога? Те казват: „Това Твое дете направи едно голямо благодеяние.“ И Господ казва: „За това Добро, което е направил, ще му дадете един Георгиевски кръст. За това Добро ще го възнаградите“ А какво ще бъде възнаграждението, какъв ще бъде Георгиевският кръст? Страдания. Такава е великата философия на живота. Бог е тъй снизходителен към всички! Той съвсем не е така начумерен, както са го представяли толкова години. Той е Бог на Любовта, на тази Любов, която сега ще изучаваме. В тази любов седи Той сега, поусмихва се и казва: „Тия деца...“

    „Бъдете съвършени, тъй както е съвършен Отец ваш, Който е на небеса.“

    Христос казва: „Бъдете съвършени“, но поставя едно голямо условие: бъдете, бъдете сега съвършени, в този момент. И ние трябва сега да приемем този Господ на усмивките. Аз бих желал ние всички да почнем така да се усмихваме като Него.

    Когато правите добрини на Земята, ангелите не им обръщат никакво внимание, а когато направите някое голямо зло, те казват: „Това е нещо особено, то заслужава да се изучава, особен спесимент е това, прекрасен нещо за нашите изследвания.“

    Господ казва: „Дайте един Георгиевски кръст на този, който е направил това.“ За този контраст ще ви приведа следния пример. Един голям разбойник убил през живота си 99 души, но един ден се разкаял за тези си престъпления и решил да се изповяда пред някого. Този му казал: „Извънреден е твоят случай, твоето спасение в милиони подобни случаи става само веднъж. Но ето какво трябва да направиш: ще насаждаш всяка година по един бостан с дини и други плодове и който пътник мине, ще го спираш и ще му даваш по една диня. Същевременно ще забиеш една главня в земята, която редовно ще поливаш – ако Господ ти прости греховете, тази главня ще покара; не покара ли – свършена ти е работата.“ Разбойникът послушал съвета, направил си бостан и който пътник минавал покрай бостана му, спирал го и му предлагал по една диня. Десет години прекарал той около бостаните си. Един ден минал един пътник на кон и той се опитал и на него да предложи диня, извикал му няколко пъти да спре, но конникът продължил пътя си. Разбойникът се ядосал, вдигнал пушката си, насочил я към пътника и извикал: „Толкова хора съм убил, и тебе ще убия, ти ще бъдеш стотният!“ Убил го и като се върнал на бостана си, какво да види – главнята изникнала. Каква била работата? Господ бил заповядал на един царски син да се ожени за една мома, а този пътник бързал да развали сватбата. Та разбойникът вдигнал пушката си и убил пътника, за което Господ му простил греховете.

    Какъв грях има от това, ако някой от вас вдигне пушката си и убие този, който ви мисли зло? Ние не знаем кое е зло и кое е Добро – това са относителни неща. Добро е това, което е плод на Любовта, което е в съгласие с Волята Божия. Ние сме се събрали, за да приложим този закон. Как? Сега ние всички сме казали, че ще служим на Господа. Апостол Павел казва: „Съработници да станем с Бога“, или казано на съвременен език, да станем съдружници с Него, да вложим капиталите си в Него, да започнем да работим и да кажем: „Господи, каквото Ти кажеш, каквото благоволиш, ние сме готови на Твоето Благоволение.“ Аз засягам този закон за съвършенството, за да можем да се избавим от съвременните илюзии. И най-доброто дете, т.е. и най-добрият зародиш, който може да се положи в утробата на една жена, може да се осакати, ако тя се тревожи по време на бременността си. През бременността си майката може да предаде всички качества на детето. Ако като бременна тя се въодушевява от музика, поезия, художество, всичко това тя може да предаде на своето дете. Но може да стане и обратното – ако през душата на една бременна жена минат чувства на омраза, завист, те всички също ще бъдат вложени в нейното дете. Следователно, когато Бог иска да вложи Своите Добродетели в нашата душа, Той може да ги вложи, но нашата душа трябва да се постави в най-добри условия, за да може да ги възприеме. Детето не трябва само да се роди, но и всички негови органи трябва добре да се устроят, за да могат да функционират правилно, когато то се появи в живота – да могат да възприемат силите от Природата и да работят съгласно Божията воля. Затуй трябва да приемем, че Господ, Който е между нас, с тази усмивка ни казва: „Аз съм създал за вас най-добрите условия за живота.“

    И когато съвременните хора често настояват, че трябва да се молим, да измолим нещо от Господа, това е едно криво разбиране. Под измолване аз разбирам да дойдем в съгласие с Божията Любов – да любим, както Господ люби, да бъдем милостиви, както Господ е милостив и да бъдем съвършени, както Господ е съвършен, т.е. нашата воля и мисъл да бъдат насочени към Бога. Например вие често имате тази опитност: с ума си решавате да направите едно добро, казвате: „Еди-коя си вдовица има малки деца, хайде да направя дрешки за тях.“ След това заговаря сърцето ви и казва: „Хубаво е това!“ Но после идва волята и казва: „Сега не му е времето, почакай малко.“ Почакаш ден-два, отложиш работата и най-после едно твое дело остава нереализирано. А Любовта винаги се проявява във волята. Любов в мисли няма, умствена Любов няма. И сърдечна Любов няма, а има само волева Любов, защото Любовта подразбира един напълно завършен акт. Туй, което само е казано и не е свършено, не е Любов. Помислено, почувствано и несвършено – това не е Любов. Любовта подразбира три акта: помислено, почувствано и свършено.

    Когато в Писанието се казва: „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила“, под сила се разбира човешката воля.

    Сега вие, които живеете в тази епоха, така трябва да разбирате това, ако искате да ви се усмихне този Господ. Ако искате да Го видите, вложете във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля желанието да проявите Любовта си и веднага ще Го видите. Аз мога да ви посоча случаи, при които млади хора стават ясновидци, щом дойдат във възрастта на половата любов, която е най-малката любов, проявена на физическото поле. Момъкът казва:

    – Тя ми се усмихва.

    – Другите не виждат това.

    – Не, тя ми се усмихва – настоява момъкът.

    – Не, тя беше много сериозна – казват другите.

    – А, много хубаво ми се усмихва тя.

    – Не, ти се заблуждаваш!

    Аз вярвам, че младите ще потвърдят това, което говоря като факт. Половата любов е най-малката любов на физическото поле и ако в нея не можем да дадем жертви, как ще можем да дадем жертви в Божията Любов? Затова Божията Любов започва с най-малките величини, тя е Любовта на младите. Ако тази Любов започне с лъжа, целият ви живот ще мине в лъжи – няма изключения. А ако тя започне по ум, воля и сила, целият ви живот ще бъде честен. Затова Христос казва: „Бъдете съвършени във всички ваши мисли, чувства и действия.“ Ако искате да се домогнете до Божията наука, този е въпросът, който аз съм проверил – в него няма никакви изключения. Знаете ли кога се е родила усмивката? Когато се е проявил първият дух в света, който бил недоволен и се чудил как е могъл да се побере в такава малка форма, докато преди това е бил тъй голям, че цялата Вселена не е могла да го побере. Като затворил Господ този дух в най-малката форма, той бил недоволен и тогава Господ му се усмихнал. Усмивката се явява тогава, когато човек е доволен. Та този дух, когото Господ затворил в една тъй малка форма, духът, когото преди това не побирала цялата Вселена, си казал: „Няма какво“ – примирил се. Господ му се усмихнал и му казал: „Сега ти разбра Моя Закон.“ Затова сега ние в света сме затворени в малки черупки. Ние сме много велики хора, велики духове; всеки от вас иска да заповядва, да бъде цар, царица, щом като каже нещо, то да стане. Не само у едного, а у всички вас има такива велики идеи.

    Сега Господ ни е турил в малки дупки. Като сме дошли да изучаваме закона на смирението, Той казва: „Тези Мои велики деца са доволни в тези малки картунки, усмихват се през тези малки мозъци и си казват един за друг: „Колко са му хубави очичките.“

    Сега ние сме на правия път и в разбиранията си сме по-добре, отколкото сме били по-рано.

    Една пословица казва: „Всеки ангел, който е сгрешил и е дошъл в съзнание, е по-добър от онзи, който не е сгрешил, защото първият ангел е изпитал много възможности.“ В света има възможности да грешим и да не грешим – за всеки човек има възможност и да греши, и да не греши; и да прави Добро, и зло да прави. Щом човек не може да направи Добро, злото е на мястото му.

    И тъй, ние можем да бъдем съвършени, като вложим Любовта в мисълта си, в сърцето си и във волята си. И когато всяко наше действие е заквасено от тези три велики сили, ние можем да приложим Христовия закон на Любовта, както сега се проявява.

    Едно време Христос беше малък и затова го разпънаха, но сега като дойде Христос, няма да могат да го разпънат. Защо? Защото няма такова голямо дърво, от което да направят кръста му. Едно време имаше такива дървета, а сега и всички дървета да се съединят, нищо няма да излезе. Сега в света е невъзможно Христос да бъде разпънат, защото не може да се направи такъв голям кръст. Ние трябва да се радваме, че Христос е станал в този смисъл по-силен – за него няма вече кръст! Само за нас още има, и то само тук-там, понеже ние сме от малките и нас може да ни заковават, но един ден и за нас ще бъде трудно да ни направят кръстове.

    Гледах веднъж във Варна, морето беше изхвърлило на брега една мина и всички, които минаваха покрай нея, не смееха да я докоснат – обикалят наоколо, пристъпват предпазливо до нея. Всеки от нас ще заприлича на една такава мина и всички ще казват: „Не го докосвайте, защото е много опасен!“ Ние сме станали много опасни хора, опасни бомби сме и който не знае как да ни развинтва, спукана му е работата. Но законът е съвършен. Законът на съвършенството е Закон на Любовта. Не може да има съвършенство без Любов – това може да проверите. Когато ние обичаме някого интензивно, когато тази Любов е съзнателна, вижте колко сме внимателни, предвиждаме всичко! А колкото по-малка е тази Любов, толкова и нашите отношения са по-малко деликатни. Затова Любовта трябва да предшества съвършенството. Имаме ли Любов, можем да бъдем съвършени; тогава и умът ни ще мисли, и сърцето ни ще чувства, и волята ни ще действа.

    И тъй, беседата тази сутрин беше на тема Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш Небесен. Начало на съвършенството е Любовта, Любовта е плод на Духа, а Доброто е плод на Любовта.

    Ние сега ще посадим вътре в нас тези принципи, тези плодове. Господ от хиляди години ни е чакал да се събудим – Той е пращал ту майката, ту слугинята да ни събуди. Така майката днес, като праща слугинята да събуди децата, казва ѝ:

    – Виж дали децата са станали!

    – Не, спят още.

    – Нека си спят.

    – Иди пак да видиш, може да се е събудило някое от децата!

    Отива слугинята:

    – Най-малкото се е събудило.

    – Нищо, нека другите поспят. Я иди виж пак!

    – И второто дете е станало.

    Едно по едно се събуждат.

    Така и Господ изпраща слугите си и казва:

    – Вижте спят ли децата!

    – Още не са станали.

    – Нека си поспят.

    Едно по едно се събуждат; започват да ги измиват и да ги обличат.

    Когато се събудим, тогава ще дойдем да попеем и ще започнем работата на деня.

    Сега сме в епохата на пробуждането – едни се пробуждат по-рано, други по-късно, но все пак до обяд ще се събудим всички. Когато се събудим, ще бъдем съвършени и ще започнем с Новия закон на Любовта, който ще зацарува на Земята и ще си казваме братко, сестро.

    Това ще бъдат поздравите ни.

  17. Аудио - чете Нели Недялкова

    Кратки обяснения върху гимнастическитѣ упражнения и бѣлѣжки по други въпроси (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    съборна беседа

    20 август, събота, 6 ч.

    Кратки обяснения върху гимнастическите упражнения и

    бележки по други въпроси

    Великият закон в Природата е само за ония, които не бързат, а ония, които бързат, падат в пъкъла. Вие мислите, че ще изгубите нещо и затова винаги бързате да заемете първите места, не сте дисциплинирани. Който почне да се увлича, той няма воля, затуй трябва да ви поставят на бойното поле при пръскане на гранатите, за да видите колко воля имате. Един войник например върви тихо и спокойно. Туй показва присъствие на духа, или човек, който има воля. Някои хора минават с озъртания, а други минават тихо и спокойно.

    Изберете помежду си десет жени и десет мъже, добри гимнастици, които да направят упражненията, за да се усвоят добре от всички.

    Внимавайте как се правят те ритмически! Това не са обикновени упражнения, а упражнения, които се правят според законите на Природата. Ако ги правите така, ще имате полза. Всички упражнения следват известен закон. Ние ще се постараем да схванем закона, доколкото той може да става ритмически. Това са прости упражнения, но умът ви трябва да вземе участие в тях. Когато застанете на един крак, да няма никакво клатушкане, колебание, защото това показва едно нервно състояние. Всяко колебание е един симптом, че има известни елементи, които са извън вашето естество, и с които трябва да се справите. Това не е недостатък на вашето естество, а показва, че има известни спънки, срещу които трябва да вземете мерки.

    Нали знаете анекдота за онзи готвач, който сготвил една патица за своя господар и като се опекла, изял единия ѝ крак. Господарят го запитал: „Иване, къде е единият крак на тази патица?“ „Всички патици са с по един крак, господарю“ – отвърнал слугата и завел господаря си на полето, за да види, че всички патици са с по един крак. Но господарят му извадил пистолета си, гръмнал срещу патиците, те се разбягали и казал на слугата си: „Виждаш ли, че всички патици са с по два крака?“

    В тези упражнения започва да действа съзнателно волята, затова аз ги наричам волеви упражнения. Ще контролирате всяко отделно движение. Всеки ще се упражнява, за да ги изпълнява добре.

    Грешката на съвременното възпитание е, че делим нещата на важни и маловажни, докато в проявите на Природата всички моменти, всички действия са еднакво важни. Там няма нито един процес, нито едно действие, което може да бъде счетено за маловажно – те всички са еднакво важни.

    За вас е важно на първо място да бъдете хладнокръвни, да не бързате. Бързина ще има, но тя ще дойде накрая. Знаете ли, че бързите и флегматичните хора представляват две крайности? Онзи, който много бърза, най-после клекне някъде и става флегматичен. У флегматичните хора жлезите взимат надмощие, те започват да управляват и човек става флегматичен. Такива хора приличат на бурета, а бързите – на сухи клечки. Забелязали ли сте как се движи бързият човек, който е заприличал на суха клечка? Той е толкова олекнал, че като дойде някоя вълна, може да го отнесе и всички могат да си играят с него. Флегматичният човек, когато е в морето, трябва да изхвърли малко от багажа си, а сухият – да прибави малко към своя багаж. И за единия, и за другия има опасност да се удави. Човек трябва да бъде витален, да е с жизнен темперамент, да пребладава в него влиянието на стомаха и белите дробове. Щом преобладава влиянието на стомаха, тогава имаме флегматичен темперамент. Когато преобладава влиянието на белите дробове, имаме сангвиничен темперамент. Когато черният дроб взима надмощие, имаме холеричен темперамент, а когато влиянието на нервите преобладава, имаме умствен, или нервен темперамент.

    Какво означава първото движение напред? Двете ръце – това е волята, проявата на Любовта. Правиш първата стъпка – да правиш добро. Броиш до шест – значи решил си вече да правиш добро в света. После започва приклякването – слизането вътре в живота, да направиш това, което си решил. Направил си някоя погрешна стъпка – отстъпи назад (което става в упражненията) и поправи грешката си! Намислил си да правиш зло – отстъпи сега по същия закон! По който начин правиш доброто, по същия ще изгладиш и злото в себе си. Тези движения напред и назад вървят по права линия.

    Тези обяснения ви давам за първото упражнение, което представлява първата стъпка в живота – да правите добро. А тези стъпки се наричат закон за самоотричане. Давайте място на другите – дошъл някой да прави добро, вие ще отстъпите, ще му направите място да се прояви. И за вас има място, защото има три положения: когато дойде някой да прави добро, ти ще му отстъпиш мястото си; може да се яви и втори – и на него ще отстъпиш; а третият ще бъдеш ти. Когато вашият крак се движи в известна посока, за да извърши някое добро, разумно дело, с вас заедно ще участват и всички други разумни същества и сили. Едно движение е разумно, само когато е в хармония с движенията на всички разумни същества, а неразумно – когато ние сами вършим нещо, а другите не взимат участие. Когато ние извършим известна постъпка, тогава усещаме действието на този вътрешен закон. Когато всички същества са били в хармония с нас, усещаме вътрешна радост, а когато направим някоя глупост, усещаме тъга. Това показва, че тази наша постъпка е ненавременна; тя може да е правилна, но не е в съгласие с Разумните сили. Всяко наше движение, всяка наша мисъл, всяко наше чувстване трябва да бъде в съгласие с Целокупния Божествен закон на всички същества, които са в колективното съзнание.

    – Пето упражнение няма ли да има?

    Не е в многото, а в малкото, но хубавото. Ако бих ви казал да стоите на един крак десет минути, какво ще направите? Щом започнете да мислите за ядене и ще затреперите. В упражненията вие не спазвате времето. Вие сте като тези учители, които постоянно коригират. Ако искате да разберете какво е състоянието ви, правете упражненията. Чрез тях може да правите много проверки над себе си. Когато говоря за кръговете, тогава ще ви обясня значението им. Движението напред и движението назад отговарят в новата теория на двете течения – едното електрическо, другото – магнетическо. С десния крак имате едното влияние, това е активната страна на електричеството, а при левия – пасивната страна, влиянието на магнетизма. Ако с десния си крак правите добре упражнението, а с левия не можете, това означава, че вие сте активен, затова ще гледате да уравновесите движенията си. Човек трябва винаги да знае къде греши. Той не трябва да мисли, че е грешен, че морално греши, а да е като онзи, който греши в музиката. Даже и най-съвършените същества в света грешат. Докато материята се възпита, духът трябва да дойде във висше съзнание, да употреби всички сили, за да я регулира. Това хората наричат грях и казват: „Аз съм грешен“. Не, но в съзнанието на твоята материя и твоя дух има дисхармония. У нас има такива величини. Това е енергия. Имаш величина да направиш нещо, а после имаш противоположна величина. И двете са прави, но всички тези величини трябва да съвпаднат в един момент. Затова са нужни примери. От учениците, които знаят да правят упражнения, в бъдеще не искам само теория, но искам от тях като музиканти да знаят да свирят. Най-добрият музикант е онзи, който може да предизвика за ухото най-добрия ефект. Най-добрият художник е онзи, който може да произведе най-добрите краски за окото. И в живота характерът трябва да се прояви по същия начин. Всеки от вас има добри черти, които са на мястото си. Например някой е много учтив, нежен в поздравленията си – това е хубава черта. Друг пък е груб. Онзи, учтивият, и той си има мястото, грубият също – ще поставиш всеки човек на мястото му. Но когато им размениш местата, и работата се обърква. Когато изпратиш деликатния да посреща гости, той ще свърши работата, но ако пратиш грубия – той ще я развали. Всеки е на мястото си. Ние се връщаме в момента, когато си деликатен да извършиш работа, която Бог ти е дал, а когато си активен, да употребиш тази енергия, която е потребна. Не трябва да изменяме енергията на Природата, но да се съгласяваме с нейните действия, и тогава да няма думите мога, не мога, а да казваме само: „Мога“. В думата мога се подразбира, че отиваш и се качваш без всякакви спънки. В думата не мога, в частицата не, има едно препятствие – стигнете до половината и се спъвате. Не-то показва една заключена врата. Ти ще намериш ключа, ще я отключиш и ще слезеш долу. Всички неща, които сме знаели и сме забравили, са една заключена врата. Не мога значи трябва да намериш ключа. Трябва да намериш ключа и да си кажеш: „Какво да правя – да счупя вратата ли?“ Не, ще се върнеш, ще намериш ключа и ще отвориш.

    Великият закон е всичкият в Бога. Бог се проявява в нас и ни изпитва. Великото Съзнание изпитва нас, малките, поставя ни известни препятствия и започва да ни изпитва. Ти се сърдиш, молиш се, но не знаеш как да се молиш.

    Сега аз ще си послужа с примери от човешкия живот, които са толкова ясни. Да кажем, че мъж и жена се обичат, Любов имат помежду си, но се случило тъй, че мъжът три дни не могъл да донесе нещо за ядене – гладували са и той, и тя. Жената започва да става неразположена, цялото ѝ естество се вълнува. Започва да се съмнява в мъжа си и казва: „Аз го обичах, защото мислех, че е умен, а то в него има нещо.“ Мъжът започва да се дразни, но иска да се помири и ако той ѝ каже: „Хайде да се целунем“, тя отказва. Тогава той ще отиде да намери някой свой приятел, ще поиска от него пари, ще купи масълце и ключът ще отвори вратата. Това е проявата на този закон на физическото поле. Туй, което е вярно за физическия свят, важи и за духовния свят. Удовлетворението на нуждите – това е ключът.

    Във великите Божии закони няма изключения. Изключения има само на Земята и те се допускат поради незнание. Изключения ще има още много години, те са неизбежни. Без изключения не може нито сега, нито в бъдеще. Но ще се стремите да разбирате Бога в Неговите проявления на Земята. Ние всички страдаме от мисълта, че сме силни, че знаем много, а Провидението всеки ден ни дава ред опити да видим, че не сме много силни и че нямаме много знания. Ние съветваме другите как да живеят, морализираме мъже и жени, но щом дойде до нас, не можем да приложим същия опит. Тогава как тъй ще бръснеш на чужда глава? Първо се научи да бръснеш своята.

    И тъй, от чисто мистично гледище великият закон се състои в това, че Доброто ние обясняваме като нещо, в което има всички възможности и няма никакви ограничения. Щом влязат най-малките ограничения, вече се създава злото в света. Доброто – това са безкрайните възможности да виждаш нещата тъй, както Бог ги е създал. Злото в света не е нищо друго, освен ограничение на Доброто. Доброто е да се върши всичко това, което Бог е създал, а злото значи, че нямате всички възможности да правите Добро. Например щом се появи у вас мисъл, че Господ ви е изоставил, че не ви е дал такъв мъж или жена, каквито сте очаквали, не ви е дал такива деца, каквито сте желали, не ви е дал къщи, вие имате съмнение в Бога и следователно от този ден започват всички ваши нещастия. Може да имате един външен комфорт, но вътре ще имате всички нещастия. И мислете, че Той е всемъдър. Щом съзнаеш, че Бог е благ, че Той е Същество съвършено, че Той е Любов, че в Него няма изключения, веднага ще почувстваш една радост. Може да нямаш всички удобства на живота, но ще бъдеш бодър и весел. И тъй, всеки момент може да проверите, че като мислите за Бога, че е Любов, всички ще бъдете радостни. Но усъмните ли се, вложите ли най-малкото съмнение, ще забележите едно навъсване във вас. Бог се оттегля от вас и казва: „Покажи сега своята добродетел!“

    И тъй, за Бога ще мислите, че е съвършен, че е благ и че всички наши вътрешни прояви се дължат Нему. Всичкото Добро в нас дължим само на Него. Всички велики мисли, всички велики чувства и велики действия ние дължим само на Него, на Господа на Любовта. Той е един и същ. Ние Го наричаме Спасител. Той идва в света, въплътява се. За Него ние трябва да имаме само едно мнение – че Той е една вечна Любов, от която диша само живот, живот, само благ живот.

    Понеже тази година е 13-а по съдържание, по сбор на цифри, то които мислят да направят Добро, няма да го направят, и които мислят да направят зло, пак няма да го направят. Тази година е година на почивка. Искам през тази година да си починете. Не се старайте нито да станете добри, нито да станете лоши. Цялата година нищо няма да направите. Сега да разберем какво е почивката. Тази е Божествена почивка. Така например евреите оставят нивата след всеки шест години да си почине една година. Почвата трябва да се остави да се грее на Слънце, за да придобие енергия. Енергия трябва да придобиете и вие. Мнозина от вас имат желание да направят Добро, но за това се иска енергия, а вие я нямате. Трябва да има какво да дадеш. Аз съм забелязал, като дойде някой новобранец, започват да го гощават с най-хубава храна, с хубава баница, свирят му музика, а накрая го турят на работа. Духовните хора постъпват другояче. Когато при тях дойде някой ученик, те веднага го сплашват. Той си взима шапката и бяга. Светските хора добре започват, но зле свършват, а духовните, обратно, зле започват, а добре завършват. А по-добре е да започнем добре и да свършим добре. Ако започнем зле, то няма и да свършим добре.

    Според друг закон, в колективното съзнание хората колективно трябва взаимно да си помагат. Като срещнеш някого, някой свой брат например, не го критикувай в душата си, а се старай да намериш някоя добра черта в него и чрез Божествения Дух да го подпомогнеш, защото твоето повдигане е и негово, както и неговото падане е и твое. Той ще падне в едно отношение, ти в друго. Аз мога да ви обясня този закон. От него произлизат много нещастия – когато един прави грешка в едно отношение, друг прави грешка в друго отношение. Един като направи Добро в едно отношение, друг ще направи Добро в друго отношение. Защото както Доброто, така и злото е общо за всички нас.

    Този Господ, Който ни говори, Който ни учи извън нас и вътре в нас, аз Го виждам проявен във всички форми и желанието Му е да Го познаем като Любов. Аз съм уверен, че и вие все един ден ще Го познаете – някои по-рано, други по-късно, някои може сега, някои в бъдеще, а някои в миналото може да са го познали. В астралния свят страданията на астралците са все минали страдания.

    Знаете ли като влезе някой в астралния свят, какво става с него? Понеже няма възможност да прави нови грехове, започва да вижда стари картини от своето минало и страда. Тези картини се явяват пред него като на кино и той започва да живее със своето минало. Ден, два, три, цели дни от сутрин до вечер пред него се нижат лентите една след друга. Всеки ден ленти, ленти, докато в съзнанието му се втълпи идеята, че трябва да изпълнява Волята Божия. И тогава казват: „Изпратете го сега на Земята, за да видим дали е разбрал какво трябва да прави.“ Душата идва на Земята в ново въплъщение. Като дойде, ако забрави какво е научил от Невидимия свят, пак прави грешки и като влезе отново в другия свят, пак ще види грешките си – ще види и старите, и новите ленти. Ако стане подобрение, тогава влиза в Духовния свят. Той се радва, вижда и нарежда живота си тъй, както трябва.

    Така че туй, което ние сега всеки момент преживяваме, ще бъдат светли страници в нашия бъдещ живот. Когато влезете в астралния свят, всички ваши срещи с хората, всички картини на минали преживявания ще преминат през вашето съзнание. Всичко това съставлява хубави неща в живота. Не считайте, че това не е на мястото си – всяко действие е на мястото си. А което не е на мястото си, Господ ще го заличи със своята четка. Той казва: „ Греховете ви Аз ще залича.“ Значи в края на краищата у нас ще останат само Божествените неща и тогава ще започне вечният живот на хармонията.

  18. Аудио - чете Нели Недялкова

    Нѣделя 21 августъ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    21 август, неделя, 5 ч.

    Утринна молитва

    Ще бъдете много внимателни. Българинът има една особена черта – започва много добре, но накрая свършва зле. Всички трябва да идвате пет минути по-рано, да няма разтакавания. От вас се изисква сами да си наложите абсолютен ред, защото иначе се явява дисхармония. Ние сме се решили да служим на Бога свободно, без никакви закони, без никакви правила. Единственото правило, единственият закон трябва да бъде Любовта. Трябва да знаете, че има един вътрешен контрол, който е най-строгият. Ако вие се опозорите с някои ваши постъпки, в бъдеще ще отговаряте.

    Невидимият свят е много деликатен, но същевременно е и взискателен. Той търпи грешките на физическия свят, но не ги допуска в себе си. Ако вие искате с някои ваши мисли, с някои ваши желания или с някое ваше любопитство да проникнете някъде, и след десет прераждания няма да се освободите от тази си простъпка, няма да я изплатите. Всеки, който реши да шпионира, ще тегли през десет прераждания хомота си като вол на нивата. Вас тук никой не ви е довел насила, дошли сте доброволно. Никой от вас да не се опитва да излъже Господа! Ако се опита да Го излъже, ще бъде изнесен мъртъв, както във времето на апостолите. С Бога шега не бива. С всички ваши мисли да служите на Господа, да не се предавате на някои лоши духове, а да бъдете господари на себе си и да дойде Господ да живее във вас! Това е желанието на Бога, това е и моето желание.

    Предмет на тазсутрешните размишления ще бъде законът на Божествената хармония.

    Желателно е всички да се стараете да си въздействате, да си угаждате един на друг. Аз искам тук да се чувствате като братя и сестри, а не да си казвате: „Хей, момче!“ Ще си казвате братко и сестро, а който не иска да прави това, да излезе навън! И ще се поздравявате с лозинката: „Няма любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов“.

    Когато идвате зад тази ограда, не се позволява абсолютно никакъв друг поздрав, а когато се разпръснете, когато излете навън, ще се поздравявате както искате. Това се изисква от нас, за да не ставаме причина за спъване на Духа. Когато се срещнете, ще си кажете: „Братко, сестро, няма Любов като Божията Любов...“

    Старайте се да бъдете мили и нежни в отношенията помежду си. Ще бъдете като добрите музиканти, ще взимате правилно музикалните тонове, докато се научите на братство. Тъй ви предупреждавам като мои приятели, предупреждавам ви като мои ученици, като мои братя и сестри.

    Предупреждавам ви като ученици, защото в Новото учение лицемерие и благоволение няма – ученикът трябва да учи. Ти можеш да бъдеш богат, можеш да бъдеш всичко, но ако не учиш, не можеш да имаш никакъв успех.

    А за да бъдеш приятел, трябва да имаш сърце, т.е. приятеля си трябва да обичаш. Само така може да бъдеш приятел.

    А за да бъдеш брат или сестра, трябва пък да имаш душа на брат и сестра. Старайте се всички. Всички имате възможност – и млади, и стари. Всеки, който изпълнява Божия Закон, е млад, а който не го изпълнява, е стар. Всеки, който изпълнява Божия Закон, е умен, а който не го изпълнява, е глупав. Всеки, който служи на Бога, който служи на Любовта, е добър човек, а който не служи на Любовта, е лош човек.

    Сутрешен наряд, 21 август

    Сега ще се помолим:

    1. Вдигнете всички ръцете си нагоре и в това положение изговорете три пъти лозинката: „Няма любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов“.

    2. „Отче наш“.

    3. Ще коленичим на лявото коляно и ще се помолим тайно да се въдвори в нас законът на Божествената хармония.

    4. Благославяй, душе моя, Господа.

    5. Добрата молитва.

    6. Всеки за себе си ще прочете по три пъти наум: „И над всичко това облечете се с Любовта, която е връзка на съвършенство.“ (Послание към колосяните 3:14)

    „И това се моля – да преизобилства още повече любовта ви в познание и във всяко разумение.“ (Послание към филипяните 1:9)

    „А Исус му рече: Да възлюбиш Господа, Бога Твоего, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичкия си ум.“ (Евангелие от Матея 22:37-39)

    Тази е първата голяма заповед, а втората и подобна на нея е: „Да възлюбиш ближния си като себе си.“

    Гимнастически упражнения

    Воля, воля трябва на всички! Дяволът само с воля се държи, само с воля се изпъжда. Ето защо, ако правите тези упражнения, ще възстановите хармонията. Те са основани на един велик закон в Природата.

    • Like 1
  19. Аудио - чете Нели Недялкова

    Пробуждане на колективното съзнание (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    От книгата "Пробуждане на колективното съзнание", единична съборна беседа, 1921 гр. Велико Търново,

    Издания - 1921 г. и 1947 г., София

    Книгата за теглене на PDF (1921)

    Книгата за теглене на PDF (1947)

    Съдържание

    Пробуждане на колективното съзнание

    Моля, ще бъдете тъй добри да ме изслушате, аз няма да говоря дълго. На умния човек не трябва да се говори дълго, малко трябва да му се говори, но разумно и разбрано. Понеже вие имате моите почитания и уважения, аз искам да ви говоря кратко и разбрано като на разумни.

    Животът на Земята е музика. Този Живот върви в три направления. Да се изразя на музикален език: някой път върви в мажорно направление, тъй както се изразяват военните; някой път върви в минорно направление, тъй както скръбта се изразява; а друг път върви по една хроматическа гама, в която влизат първите две гами. Това са три велики методи, три велики закони, които регулират живота ни. Когато не разбираме дълбокия вътрешен смисъл на Живота, ние се спираме върху маловажните неща и се запитваме защо Животът е така устроен, а не другояче.

    Имайте предвид, че аз поддържам онзи положителен възглед на една опитна наука в Живота, която сме проверили деветдесет и девет пъти и в нас няма една сто милионна част съмнение в това, което говорим. Съмнението е признак на невежество в света. Не казвам, че невежеството е лошо, но то е процес на развитие. Всички малки деца, които се раждат, са невежи, тяхното съзнание трябва постепенно да се пробужда и развива.

    И тъй, човешкото съзнание (да се изразя на един строго научен език) минава през три степени: степен есенциална, степен субстанциална и степен материална. Есенциалната страна включва принципите на Живота, субстанциалната страна включва законите на Живота, а материалната страна - фактите на Живота. Следователно, групирането на фактите вътре в света, т.е. нашите частни малки опитности, които добиваме, когато се формуват, образуват един закон и казваме, че законът се изразява по един или друг начин. Сега съвременните учени хора се изразяват за закона, че той е нещо механическо, но законът, това е една жива същина. Закон може да има само в същества, които са разумни, съзнанието на които е минало от материалната страна, от фактите към законите, от частното - към общото и от общото - към целокупното.

    Запитваме се ние кое е най-важно за нас, след като сме се изявили на Земята? При сегашните условия хората считат, че най-важен е животът на Земята, когато те са материално осигурени; и всички народи частно и общо се стремят към своето материално подобрение, осигуряване. И днес имаме т.н. икономическа борба. Стремежът на народите към материалното състояние е едно течение. Значи, човешкото съзнание минава от материалното към субстанциалното или става събуждане на колективното съзнание у човека. Човечеството досега е живяло в колективното подсъзнание, както животните, а отсега цялото човечество минава в колективното съзнание, т.е. хората започват да съзнават, че те са нужни един за друг. Досега всеки човек е живял сам за себе си, всеки е търсел за себе си спасение. А сега в цялото човечество има един вътрешен импулс да се подобри общото състояние, тъй че не само за една обществена класа, а за всички обществени класи да се подобри положението. И то по един разумен начин, а не да мислим, че ние сами ще подобрим живота си.

    Не, преди хиляди и хиляди години човечеството само е развалило своето положение. Има причини за това, но няма да се спирам да обяснявам кои са причините. Било е време, когато Земята е мязала на Рай, растителността е била тъй богата, хиляди и милиони плодове е имало и хората са се хранили само с плодове. Но настава една ледена епоха на Земята, която се дължала на известни физически причини. Тогава тази плодоспособност на Земята се намалила и вследствие на това хората започнали да ядат месо, да изтребват не само животни, но и сами един друг да се изтребват, да се изяждат. Затова и до сега между хората е останал този израз: "ще ти изсмуча кръвчицата". Е, питам ви, ако един изсмуче кръвчицата на другиго, какво ще спечели от това? Ако един унищожи другиго, какво спечелва от това? Това е неразбиране на Живота. Не само общо хората не се разбират, но и религиозните, и духовните хора, които са начело, които мислят, че имат връзка, общение с Бога, които мислят, че имат правото да ръководят, и те са изгубили правилното разбиране на Живота. Аз ви говоря Истината. Другите не че не искат да ви говорят Истината, не че умишлено я укриват, но това е естествено за тях. Когато на някой човек се забие един трън в крака му, той става нервен. Извадете тръна му и той ще се успокои. Следователно, ако днес съвременните хора са лоши, то е защото всеки си има по един трън в плътта, който не го оставя на спокойствие. Апостол Павел казва, че си имал един трън, който не му давал мира. Аз не съм срещал човек, който да няма трън. Докато този трън е в нас, не можем да мислим разумно, не можем да разсъждаваме правилно. Нашата философия е изопачена вследствие на този трън. Извадете тръна и ще имате една правилна философия за Живота.

    Един англичанин търговец запитва един английски проповедник да му разкаже какво учи Библията. Той му разправил това-онова. Търговецът казал: "Не, не, кажи ми конкретно, в няколко думи в какво се състои това учение". Той искал, както в един орех да видиш ядката му и да разбереш това учение. Най-после проповедникът му казал: "Купи си една Библия и много работи ще научиш от нея". Търговецът си купил една Библия и чел, чел много неща от нея, но откак я купил, работите му тръгнали назад, много нещо изгубил. "Откак купих тази книга, само нещастия ме сполетяват", си казал ядосано търговецът. И хайде един ден - в огъня. Като горяла Библията, едно малко парченце от един лист паднало на страна и се запазило. Взима той това парченце лист и прочита: "Бог е Любов".

    Сега съвременните християни питат какво нещо е християнството, каква религия е то? И разказват, че християнството това било, онова било. Не, не, Бог е Любов, която трябва да съедини хората да живеят в Любов, в Мир и в Братство, а дали те са царе, управляващи и какво положение заемат, това са второстепенни неща. Всички хора трябва да живеят по Любов, братски, трябва да имат взаимно уважение. Всичко трябва да разделят по братски; не по един насилствен начин, а по един доброволен и съзнателен начин.

    Щом засегнем този въпрос, пораждат се други въпроси: има ли задгробен живот или не, коя религия е най-права и други подобни. Аз казвам: в света има само едно Учение, което може да подобри домовете, и то е учението на разумната Любов, а не сегашната класова любов. Любов принципиална, Любов, която да включва в себе си самопожертване, Любов, която да включва в себе си любовта на майката, любовта на брата, любовта на приятеля, любовта на светията, любовта на най-възвишените хора в света. И когато тази Любов се всели в нас, нашите очи ще се отворят.

    Сега има много хора в света, които не вярват дали човек има шесто чувство или не, дали може да вижда с него. Всеки може да вижда. Когато някой млад момък се влюби в някоя грозна мома, той вижда в нея това, което никой друг не вижда. Той казва: "Тази мома е един скъпоценен камък". Когато обичаме някого, ние виждаме неговите способности, неговите дарби. Де са те? - Има едно място, дето ние виждаме тези дарби. А когато не обичаме някой човек, ние ще му припишем най-лошите качества, че той бил такъв-онакъв.

    В света започва да действа сега един велик закон. Имайте пред вид, че светът е минал в една нова фаза, и няма да се минат и десет години, това течение ще се усили. Този велик закон работи сега във всички хора, той работи в човешките мозъци, в човешките сърца. Че този закон работи, се вижда по това, че всички хора днес са неспокойни. Защо са неспокойни? Ако са сиромаси, ще кажем, че като работят много, са безпокойни. Това разбирам. Но защо учените, защо богатите са неспокойни? И едните, и другите, и религиозните хора - всички се безпокоят. Защо? - Защото имат само вярвания, а нямат вяра. Ако днес биха се явили гонения за вярата, не знам колцина биха издържали. Днес всички хора са християни, защото няма кой да ги гони, но вярата на един човек се изпитва, познава в мъчнотиите. Самопожертването се изпитва в беднотията, в немотията, когато дойде един тежък момент. Ако човек пожертва живота си, тогава се изпитва и неговия характер.

    Сега, кое е най-голямото благо в света? - Благото на индивида ли, благото на един народ, благото на цялото общество или благото на цялото човечество? Това е едно и също нещо. Един човек е миниатюр на цялото човечество. Следователно, един народ в своето развитие представлява човечеството в по-малка форма. Затова, когато говорим за индивид, разбираме човека като една семка. Когато говорим за едно общество, подразбирам, че тази семка е започнала да расте. Когато говорим за народ, подразбирам, че тази семка е започнала да се разраства, а когато говорим за човечеството в неговата пълнота, подразбирам, че тази семка се разклонява, дава цветове и плодове. Като разбираме тъй Живота, ще познаем, че всеки от нас е необходим фактор в човечеството.

    Ние не разбираме човечеството тъй, че половината от него е създадено да живее в Рая, а другата половина - в ада. Аз зная, че когато схващаме Бога като Любов, всички живеем в Рая, а вън от него всичко е празнота. А за да познаем Бога, трябва да имаме Любов. В тази Любов всеки човек, всяка форма е един фактор. Тези форми, в които сега съществуваме, не са завършени. Мислите ли, че за първи път идвате на Земята, че за първи път сега се раждате? Не, всички вие имате една дълга история и ако някой ви опише историята, ще ви се види много интересно това какви сте били в миналото и какви ще бъдете в бъдеще. Това е един велик процес, през който минаваме. Когато един човек е правилно развит и благороден, например, той съзнава, че всички хора трябва да живеят в Любов. Какъвто и да е, той ще приложи всички условия на Живота и ще съдейства за общото благо. Само Любовта дава всички тия условия.

    Аз няма да се спирам да обяснявам от що произтичат борбите в света. За мене те произтичат по един естествен начин. Аз ги обяснявам със следния пример: вземете две дървета, близо посадени едно до друго. Тези две дървета с многобройните си листа, цветове, клончета хубаво си живеят, братски, гугукат си; но по едно време лъхне вятър и тези клончета и листа се преплитат едни в други, увиват се. Вятърът става по-силен, извива се буря, клончетата се удрят силно едни в други. Запитват се едни други: "Какво сте се забъркали?" Питам къде е причината на това, вън или вътре? - Причината е отвън. Причините и за неразбирането на хората днес са пак външни, това са икономическите условия. Този вятър е, който кара хората да се не разбират и да се борят. Някои питат колко време ще трае тази буря? Една буря може да трае 24 часа, 48 часа, най- много три дни и всички листа ще дойдат след това в покой. Сега в света има една такава буря, която ни тласка, пресява, ще има и крака, и глави счупени. Затова не се сърдете, тази буря скоро ще престане. Тази социална буря ще престане след четиридесет и пет години, но само ако хората поумнеят. Обаче, не вземат ли поука от опитностите си, за да подобрят живота си, тази буря ще продължи още повече. Извлекат ли поука от опитностите си, срокът на бурята ще се съкрати, понеже великият закон, който направлява света, е разумен - без разлика на това дали човек вярва или не.

    Има една разумна сила, един велик закон в света, който кара хората и които вярват, и които не вярват, да мислят и да действат еднакво. Аз съм виждал много пъти хора, които не вярват в Бога, не ходят в църква, но се хвърлят във водата с риск за живота си, за да избавят някого. В такъв човек няма механически закон, а един друг закон - той е роден със закона на самопожертването. Следователно, той носи в себе си нещо по- велико, отколкото формалната религия. Религията се яви по- късно в света. Някои питат "ти религиозен ли си?" Човек може да бъде религиозен и пак да не е честен. Религията не е една фирма, която да показва, че човек е честен или не. Че това е така, посетете всички хора търговци, например, които ходят на църква и вярват в Бога, и вижте сметките им какви са и как продават. Друг е законът, който управлява света. Любовта трябва да съществува в сърцата им и да се съзнаят като хора, че няма да лъжат брата си. Това ще ги застави да гледат на интересите на другите хора като на свои интереси и да не продават лоши стоки на брата си. Само така като гледаме на работите си, ние ще можем да се разберем.

    Ако се поставим на почвата на народностите - да се запитваме "ти българин ли си, ти англичанин ли си, ти французин ли си, ти германец ли си", няма да се разберем. Ние казваме: "Българинът е лошо нещо". Това са индивидуални идеи, това не е колективно съзнание, то не е още Божествен закон. В народите още не се проявява онзи Божествен принцип. В тези народи всеки си гледа своята икономия. Никой народ няма предимство пред другия, всеки си има своето място. Ако, например, вдигна ръката си и изправя един от пръстите си нагоре и този пръст помисли, че има първенство над другите, какво ще стане? Единият пръст показва само посоката на нещата, но само с него не може да се работи; работа става с всичките пръсти, всеки пръст си е на своето място на ръката. Само когато всички пръсти са заедно, само тогава имаме цялата ръка, която е емблема на волята и може да изпълни длъжността си. Следователно, когато един народ съзнава своето положение вътре в човечеството като един уд, като един орган от общия организъм, който трябва да извърши своята длъжност точно на време, тогава той ще бъде на своето място.

    Съвременните хора искат да поддържат стария бог. Знаем кой е този стар бог. Не се обиждайте. Този стар бог е докарал всички войни, всички насилия, всички нещастия. В Господа на Любовта, обаче, няма абсолютно никаква лъжа. Този Господ на Любовта гледа към всички хора, както и към най-малките същества, с еднаква Любов, с еднакво състрадание и е готов да помага на всички. И когато дойде при Него някое малко същество, на което формата се разрушила, Господ му дава друга форма и казва: "Продължи работата си, не бой се, върви напред". Питам сега: ако ние, след като сме живели петдесет-шестдесет години на Земята и свършим живота си, какво сме спечелили? Да допуснем, че някоя майка ражда една красива дъщеря, отлична мома, хубаво се облича, много момци я обикалят, щастлива е, питам колко време ще продължава това - пет, десет, петнадесет години? Постепенно нейното лице се набръчква, губи красотата и свежестта си, погрознява и момците я напущат. Ще се явят други красавици, които ще я заместят, и най-после у нея ще се породи недоволство, че животът й няма смисъл, че не е щастлива. Най-първо в нея е имало задоволство, а после животът и става безмислен. Тя заприличва на онзи европейски автор, който написал една книга, в която изтъквал, че няма по- благородно същество на земята от човека и че животът е добър; но след като претърпял една криза, едно разочарование от хората, написал друга книга, че няма същество по-лошо от човека и че светът е лош. Следователно, когато ни върви всичко по мед и масло, казваме "всичко е хубаво, Бог е много добър". Сполети ли ни някаква катастрофа, някакво нещастие или действие, каквото не сме мислили, казваме "няма по-несправедлив Бог в света от сегашния". Светът си върви по определения път.

    Преди няколко време при мене дохожда една високо интелигентна, образована госпожа, която искаше да й разреша един въпрос, едно недоразумение, а именно следното: във време на анверското изложение сегашният и мъж (като младо момче още) бил в Анверс (Антверпен). Той чувал, че в този град имало някакъв си човек, който заспивал, и в това състояние казвал бъдещето на хората. Заинтересувал се да го посети, да му каже и на него нещо и отива в дома му. Спящият човек му казва тъй: "Ти ще се ожениш много млад, ще имаш четири деца, едно от децата ти ще умре. Ти ще се ожениш за жена си по любов и ще живееш с нея щастлив семеен живот десет години. Но после ще дойде в дома ти една русокоса жена, тя ще развали живота ти и ще заживееш с нея. Ако издържиш този изпит, след десет-петнадесет години ще се върнеш при първата си жена и ще живееш много добре". "И наистина, каза госпожата, умря ни едно от децата. Като умре детето, аз намирам между книжата на мъжа си тази бележка, в която се съобщаваше бъдещето му. Тази русокоса жена влезе в дома ни, развали ни живота". След това тя ме пита какво да прави, да остави ли мъжа си. Казах й нека следи, да види дали ще се сбъдне и останалата част от пророчеството. Тя ме запита как стават тези работи? Казвам и тъй: "Животът е предопределен, не фатално, но има ред причини, които предопределят съдбините на хората".

    И нашият живот, тъй както сега се слага, и той е предопределен от ред предшестващи причини. Ако използваме тези причини, може да подобрим този живот, може да се борим със злото в света, може да го победим. Това наричат индусите карма или грехопадение. Ние можем да се борим с грехопадението. Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и да победи. Обаче, днешните религиозни хора в схващанията си отиват в друга крайност: те казват, че религията ще подобри напълно нашия живот. Това е петдесет на сто вярно. Религията не може напълно да подобри живота. И това тяхно твърдение е само петдесет на сто вярно, защото ние петдесет на сто сме фактори на нашата съдба, а има и други петдесет на сто фактори, които регулират живота ни. Аз казвам: върху нашия живот оказват влияние в петдесет процента - съдбата, Природата, двадесет и пет процента - ние сами и двадесет и пет процента - обществото. Следователно, когато тия три фактори дойдат да работят съвкупно, в окултно и в морално отношение ще дойде един подем, едно подобрение. За да стане това нещо, непременно трябва да се явят много лица, за да работят в една посока. Когато дойде пролетта, с едно цвете ли дохожда тя? - Не, с милиони, с много цветя. После идват пчеличките, започва се всичкото това брожение в Природата. И с туй се създава една целокупност.

    Следователно, от окултно гледище ние мязаме на малки цветенца, които сега са цъфнали, т.е. нашето съзнание е на такава степен на развитие, че едва сега сме почнали да различаваме доброто от злото. Казвате "е, човек все трябва малко да поизлъже". Не, в съзнателния живот не се допуща абсолютно никаква лъжа, тъй като в математиката не се допущат никакви грешки, защото всяка грешка, допусната в архитектурата и в техниката, ще донесе нежелателни последствия. Така и лъжата, която ние допущаме в нашия живот, ще произведе такива резултати в нашия строеж, каквито показват и неправилните изчисления на един архитект. Съвременните духовни хора поне трябва да имат правила, както музикантите. Дайте едно музикално парче на тези хора, всички ще спазят такта при изпълнението му. Дайте една картина на няколко видни художници и всички ще я изрисуват по един и същ закон. Дайте една задача на няколко математици и те по един и същ закон ще я решат. Щом дойдем до духовния живот, казваме "музика не ни трябва, изчисления не ни трябват, Господ ще уреди работите". Не, приятели, в духовния живот се изисква строга математика, там всички неща са строго определени. Един човек или един народ за да бъде щастлив или нещастен, ще зависи от известни факти, които са допуснати.

    И тъй, този велик закон, който регулира живота на съвременните европейски народи, ги е турил на тяхното място. Тази сегашна цивилизация, която почти се завършва, е започнала от Египет, минала е в Сирия, Персия, Рим, Англия, Германия, Америка; сега минава наново в Русия и се повръща пак към източния материк. И оттам ще вземе друго направление. Тази вълна, която иде в света и движи човечеството, не е механическа. Всички вие сте определени да вземете в нея участие, щете-не щете. И ние трябва да вземем участие съзнателно.

    В каква седи благородството на един народ? Защо англичаните са благородни? Защото у тях има събудено колективно съзнание. Макар да имат грешки, но те лесно ги поправят. Най-много окултисти има между тях. Всеки народ, в който се събужда туй колективно съзнание, съзнава до известна степен, че всичко трябва да се подчини на общата цел. Англичаните са разбрали това до известна степен. Това съзнание се заражда не само у англичаните, а навсякъде, по цялото земно кълбо. У всички бедни хора, у всички бедни вдовици, сирачета това съзнание е проникнало. Знаете ли в какво положение се намирате днес? В положението на онзи американски проповедник, който имал обичай всеки ден да свиква бедните деца у дома си и да ги нахранва. Той имал обичай преди ядене да чете заедно с тях "Отче наш". Един ден намира едно сираче дете, завежда го у дома си да го нахрани, но предварително му казва:

    - Хайде де прочетем заедно "Отче наш".

    Започват:

    - Отче наш, Който си на небето.

    - Да се свети името Ти - детето спира, мълчи.

    - Защо мълчиш?

    То запитва:

    - Как, значи Господ е наш Баща?

    - Да.

    - Значи, ти трябва да ми си брат?

    С тези думи детето искало да каже: "Ти си един проповедник, спиш на меко, хубаво се храниш, а мене, братко, виждаш ме - треперя от студ, гладен лягам". Проповедникът разбрал положението си...

    Та сега и ние. Христос дошъл да спаси света. Четем "Отче наш, Който си на небето"... В никой народ не трябва да има бедни хора, срамота е днес да има бедни хора! В никой народ не трябва да има бедни вдовици. Срамота е днес наши сестри и братя да продават своята чест за хляб! Хиляди наши сестри и братя са днес в блудните домове, продават своята чест. И ние казваме "в църквата, на Небето има Бог, има Христос". Да, този Христос дойде за тези блудници - да ги спаси, а не дойде за праведните. Следователно, ние трябва да имаме днес доблестта да изправим нашите грешки на миналото. Трябва да ги поправим по който и да е начин. Ние трябва да подадем ръката си на нашите сестри и братя, които са паднали.

    Днес всички хора страдат от неразбрана Любов. Отнемете слънчевата светлина на кое и да е цвете, на кое и да е растение, ще видите рязката промяна, която ще стане. Отнемете Любовта на кое и да е същество, същият закон действа. И тъй, ние трябва да говорим за Бога на бъдещето не като за някое отдалечено същество, а като за Същество, което работи в сърцата ни, за да може да изпълним доброволно, без насилие Неговата Воля и Неговия закон.

    Сега всички вие сте призвани на тази велика трапеза на света. Този Господ на Любовта ви е призвал, каквото и да е вашето положение, каквото и да е вашето верую. Той днес ви вика да минете, да вземете една крачка нагоре; не като българи, не като евангелисти, не като православни, не като католици, не като мохамедани, но като разумни същества, като братя, които сте родени от един и същ Баща и в жилите ви тече една и съща кръв. Една и съща кръв тече в жилите на всички хора. Схванем ли ние този факт, това е Новото учение, така трябва да се реформира религията. Ако бъдещата религия не схване този велик закон, тя е осъдена в сто години отгоре да и пишат "Бог да я прости". Аз казвам една велика Истина. Това трябва да знае духовенството и да тури на църквата си надписа "Бог е Любов и всички ние ще се жертваме за Любовта". И всички владици, свещеници, майки, учители, съдии трябва да напишат този закон. Това трябва да бъде общият принцип - Любовта. И като се срещнем всички, да се познаем, че сме братя. Тогава ще имаме други знания, друга наука и тези прегради, които са днес между нас, ще изчезнат. И ще започне един Нов живот, който ще внесе Мир и Радост: Мир - вътре в умовете, Радост - вътре в сърцата и Сила - в човешката воля.

    Време е сега, когато всички ние трябва да живеем в това колективно съзнание на човечеството, да знаем, че смърт няма. Човешката душа, човешкото съзнание не умира. Промяна на човешкото тяло става, формата се е променила, но това не е съществено. Човек променява много тела, много органи, но той, като душа, която се развива, като съзнание в Природата, не се губи. Това е един факт, в който няма никакво изключение. Проверете Истината и ще видите. Следователно, аз ви казвам: проверете Истината, която е вложена вътре във вас, потърсете вашия идеал в себе си, в душите си. Този идеал няма да го намерите навънка. Той е вложен в душите ви, той е вложен в мозъците ви, той е вложен във вашите тела, тъй както енергията е вложена в семето, а семето е вложено в земята. То изсмуква соковете от нея и създава всички органи. Та и всички енергии, които са вложени вътре в нашето тяло, по същия закон се използват от човешкия дух за създадаване на всички органи на човешкото тяло.

    Аз бих се спрял на следния факт: колко години са употребени за създаване на вашата ръка? Тези заколчета или стави на пръстите показват колко милиони години е живял човекът; те показват историята на човечеството, историята на човешкото развитие, състоянието, през което е минало цялото човечество. Ако аз бих ви казал, че човешкият пръст разказва цялата история на човека, ще кажете, че това не е възможно, това е небивалица. Да, за оня, който не разбира законите на Природата, така е.

    Един ден аз се разхождах с приятели в една борова гора. Спряхме се пред един бор и казвам: "Заколчетата на този бор показват през кои години е имало повече влага и през кои по-малко. Това се познава по тези коленца". Може да проверите този факт. Следователно, когато годината е била изобилна с дъжд, разстоянията между тези коленца са по-големи и обратно - когато годината е била лишена от изобилни дъждове, те са по- малки. Следователно, математически може да се изчисли и приблизително определи какво е било количеството на влагата. Значи, така влагата се отразява.

    Също и върху нашите тела се отразяват известни събития - индивидуални, обществени и народни. Знаете ли вие това? Ние носим греховете на цялото човечество. Не мислете, че ние, които сме далеч от Африка, не носим греховете на африканците. Да, носим ги. Има една вътрешна сила, която свързва хората и преплита живота им. И тъй, в бъдеще, когато ние съзнаем този велик закон, ще разберем, че всички хора трябва да създадат добри условия, за да може да се избегнат всички съвременни нещастия. И не един път аз съм казвал, че това нещо само майките са в състояние да създадат. Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: "Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната Пълнота". Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герои, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. Младите, които се женят, трябва да кажат така: "Нашите синове и дъщери трябва да живеят за Любовта, за Господа на Любовта, който обединява хората". Новото поколение ще бъде носител на новите идеи, на Божествената Любов. А тъй, както вървим сега, ако се раждаме по този хилав начин и искаме да превъзпитаме хората, които са работели от толкова хиляди години, нищо ни можем да направим. Човек може да се превъзпита само в утробата на майка си - в Любовта на Бога, а сам не може да се превъзпита. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, да го превъзпита. Той сам е петдесет на сто фактор за своето превъзпитание. Той мяза на един кораб без кормило, който навсякъде може да бъде тласкан от вълните.

    И тъй, в бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят. И то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в Живата Природа. И тази Природа е жива, отлична е тя; чета по нея какви красиви методи има тя! Ако българите приложат методите на Природата, биха подобрили своето положение. Какви големи богатства се крият в нея! В десет години биха изплатили всичките си дългове. Но ще трябва да вземат да изучават тази Жива Природа. А сега какво правят българите? - Те очакват отнякъде своето спасение, те го очакват оттам, отдето няма да дойде. А туй спасение е вътре в тази Жива Природа, която е вложила своите сили. И хората трябва да ги турят в действие, да заработят по закона на Любовта, за доброто на другите. Така ще дойде и тяхното благословение.

    И тъй, този велик закон сега призовава хората към братство и сестринство. И само тогава ще имаме една Нова наука на братство и сестринство. А сега каква е нашата наука? Онова малко агънце, което детето гледа, целува, венци му прави, дойде ден и майката казва: "За да може маминото детенце да живее, трябва да заколим това агънце". Малкото детенце плаче. Казвате: "Не, тъй трябва да се живее". Е, мислите ли, че това ваше дете ще се възпита? То ще се запитва: "Как тъй този Господ, Който е толкоз добър, позволява да се отреже гръцмуля на това агънце?" - "Е, мама, тъй е наредил Господ". Не, не е наредил тъй Господ, ние наредихме тъй живота. И сега да се освободим от нашите заблуждения! Да не мислим, че Господ е наредил тъй света. Не, тези агънца не трябва да се колят. А сега имаме една култура за убиване, за осакатяване краката на този , на онзи. Чува се само "бум-бум". Всички казват "то е за отечеството". Но каква полза са принесли войните на човечеството? - Абсолютно никаква полза. Хората се ожесточили и днес войните донесоха този разврат. И бъдещите войни няма да донесат никакво добро. Трябва да воюваме, но по какъв начин? - Да воюваме, но да не убиваме. Този закон на Любовта сега призовава хората. Трябва да дойдат най-способните, най-великите, най-добрите хора - майки, бащи, учители, свещеници, хора незаинтересовани, за да подемат това велико дело. Ако те не дойдат навреме, други ще дойдат.

    Сега ще сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме "защо не съм като този господин". Не гледайте тоя човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент. И когато тези хора се съединяват, трябва да имат еднакви идеи. Идеите на всинца ни трябва да бъдат прави. Не казвам, че винаги са прави, но индивидуално са прави. Следователно, в индивидуално, обществено и народно отношение ние трябва да коригираме нашите идеи и да внесем Новите идеи, които идат в света отгоре. Както растението гради своите форми, така и ние трябва да градим правилно своите мисли и чувства.

    Някои казват "сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на Живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В Пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По- добре човек да е свободен в Пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: "Кирпичи и тухли ще правите!" И ние казваме: "Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в Пустинята на Божествения Живот.

    Всички млади, които могат да ходят, трябва да си турнат по една раница и да вървят напред. Знаеш ли какво ще бъдеш тогава ти? - Като срещнеш някой човек, свободно ще продължиш пътя си. А сега като срещнеш някого, ще се посвиеш, ще се скриеш да не те обере, да не би да ти бръкне в джоба. Казваш "апаш е той". Казвам: светът днес е пълен с апаши. Я ми кажете кой не е апаш, кой от вас не е бъркал в джоба на баща си? Кой не е вземал от забранения плод? А в бъдеще, като влезем в една градина за плодове, по закона на Любовта ще кажем: "Братко, мога ли да си откъсна от плодовете на твоята градина или ти ще ми откъснеш?" И той ще ми каже: "Може, братко, заповядай!" Като ида при някой приятел, ще кажа: "Може ли, братко, в твоята къща да пренощувам?" - "Може". Това трябва да бъде Новото учение. А сега какво ще кажеш? - "Господине, има хотел, иди там, ние не разполагаме със свободни стаи, жилищна криза има и т.н." и ще се свърши въпроса. Сега, като срещнеш някого, започваш да го разпитваш "ти българин ли си, в Бога вярваш ли, от коя партия си" и т.н. Не казвам, че тия неща са лоши, но те не са съществени. В нас трябва да проникне онова благородно чувство на Братство, че като срещнем една жена или един мъж, да видим в лицето им един наш брат. Ако може да възпитате това чувство на Братство, ще поставите човечеството на една нова нога. И тогава няма да има между нас туй неразбиране, а ще има един правилен стремеж.

    Това е Божествено учение, което сега иде в света. Подели са го малките деца, а след десет години малките деца ще го проповядват. След десет години гъсениците ще излязат из какавидите си и ще литнат с крилцата си. Ще кажат: "Не, не трябват пашкули". В света иде този закон. Фактите сега се групират и законите се установяват. Ние минаваме от материалния към духовния свят, всичко минава от частното към общественото. Т.е. да не мислим само за онзи закон на осигуровките - всеки да се грижи след като умре да остави наследство няколко милиона: оставя за това толкова, за онова толкова, "благодеяния" прави, та да кажат, че еди кой-си човек умрял и оставил толкова пари, благороден човек е. Не, в бъдеще хората няма да умират, няма да имат нужда от паметници.

    И тъй, вложете Любовта като стремеж в сърцето си, като чувство в душата си, като сила в ума си и като принцип в духа си. В туй е спасението на човешкия дух. Тъй, в тези три неща трябва да разберем Любовта: като стремеж в сърцето, непреодолим стремеж надолу; като чувство в душата - нагоре; и като една сила, която дава разширение на ума, която има в себе си разумния принцип да знаем защо живеем, защо сме дошли, откъде сме дошли и какво е нашето предназначение на Земята.

    Съборни Беседи

    19.08.1921 10:00 Петък, Търново

  20. Аудио - чете Нели Недялкова

    Възпитание на човѣшката воля (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    Възпитание на човешката воля

    Сега ще ви дам някои основни правила за възпитанието на човешката воля.

    Туй, което досегашните педагози са говорили по този въпрос, както и техните методи, не са обосновани. Човек трябва да има воля. В какво трябва да седи човешката воля? Човешката воля може да се изрази само в контролиране на нашите удове. Човек, който не може да контролира своите удове, няма разумна воля. Следователно затова Бог е създал тялото на човека – за да развие у него волята. Ако човек няма тяло, не може да прояви никаква воля. Не мислете, че вашата воля ще се прояви извън вашето тяло. Някой ще каже: „Но как се проявява човешката мисъл?“ Виждали ли сте какво нещо е човешката мисъл? Когато аз си подвижа ръката, това е една реализирана мисъл. Мисълта – това е една форма, едно движение на тялото в известно направление. Ако туй движение е правилно проявено, то и мисълта е правилна. Например, когато искаме да погладим някого, да изкажем едно хармонично чувство, ние го погалваме леко по главата и казваме: „Моето пиленце!“ Това е едно хармонично движение. Когато искаме да изразим някое негодувание, казваме: „Пф!“ – пръхтим и широко разтваряме ръцете си. Значи туй е безволие. И всякога онези сили, у които волята не е разумна, избухват моментално, а онези, у които съзнанието се проявява, тези движения са пластични. Следователно всички трябва да се стремите да имате пластични движения на всичките си удове и мускули, да не изглеждат като дресирани. Трябва да се върнем към първоначалните Божествени движения. Например някой, който иска да покаже, че много страда, вика, охка, но той няма болка – иска да излъже другите, това е преструвка. Човек може да се хване за корема, за да покаже, че има голяма болка. Когато много страдате, няма защо да показвате това с движения – турете ръцете си на корема, съсредоточете ума си 5-10 минути и болката ще изчезне. Защото всяко болезнено състояние се заражда у човека, когато в него се срещнат две противоположни мисли, две противоположни чувства или две противоположни волеви действия. Болка може да се яви навсякъде в нашия организъм, когато умът, сърцето и волята не си хармонират. В такъв случай ще се почувства главоболие и то ще се изрази като болка или между веждите, или в слепите очи, или в корема.

    Та сега първото нещо важно за нас е да знаем защо Господ ни е дал ръцете. Ръката – това е израз на човешката воля. Движението на очите, движението на устата, движението на езика ние можем да контролираме чрез нашата воля. Особено езика трябва да знаем да контролираме. При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол. Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме. Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите?“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той. У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания.

    После, друго нещо, което парализира вашата воля, е, че вие се борите един с друг и казвате: „Ти нищо не знаеш!“ Е, хубаво, аз бих запитал онзи, който казва, че ти нищо не знаеш:

    – Е, приятелю, ти, който знаеш всичко, я ми кажи колко милиона години има, откак е създадено Слънцето?

    – Това не съм изучавал.

    – Добре, кажи ми тогава преди колко милиона години се създаде човешкото сърце.

    – И по този въпрос още не зная нищо.

    – Кажи преди колко години човек е приел тази конкретна форма – кога е почнал да говори?

    – Тази история не зная.

    Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи.

    И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат!“ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние.

    И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва. Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“

    Не, не сме още това, което трябва да бъдем, нямаме този Божествен култ. Когато се всели Бог във вас, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: Любовта ще се прояви във вас.

    Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим. Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл. Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас. Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме.

    Сега ще ви покажа едно движение. (Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст? Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият. Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш!“

    Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога. Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив. Палецът допитва двата пръста. Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш.

    Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук!“ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден. Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат.

    Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас.

    Хората правят различни движения. Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени. Сегашните хора представляват някакво благочестие. Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст. Движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 до 14 години, движенията им започват да стават изкуствени. Вследствие спирането на тези естествени движения, у нас се зараждат разни болести. Искаш да изразиш едно желание, но си казваш: „Какво ще кажат хората!“ Спираш се. Днес се спираш за едни, утре се спираш за други и после казваш: „Падна ми топка на сърцето!“ Не трябва да оставяме никаква топка да ни пада. Затова между всички нас трябва да се образува едно естествено положение, да се образува хармония между млади и стари. В закона на хармонията понятието за млади и стари има значение различно от това, което сега се разбира. Ще гледаме да приложим този велик закон, който е работил, и ще го оставим да работи, за да създаде в бъдеще по-добри условия за нашето развитие. В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени; посетете някоя чешма – ще видите, че някой дошъл и я ударил с брадвата си. Разрушителният елемент надделява над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските народи му поставят букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му турите два вида букаи.“ А то, като не си е взело поука, казва: „Много ми са тези букаи!“ Не, те са си точно на мястото, за да се научи да върви ~караишкин. Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото Добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ни възпита; методи има, калъпи има – ще те тури в тях, може да риташ колкото си искаш, и докато риташ, ще минаваш от калъп в калъп. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи.

    И тъй, ще създадем мисълта, че тези условия са най-добри за нас, този живот е най-добрият. Страданията, които ни се дават, са най-добрите. Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести – няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно. А вие казвате: „Господи, днес много страдаме!“ Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря ти!“

    Прострете сега всички дясната си ръка!

    Да направим едно упражнение: вдигнете дясната си ръка напред и нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и кажете: „Оставяме старото настрана! Хващаме Новото, възприемаме Божествената Любов!“ Дланта на ръката нагоре, сложете я на сърцето си и направете паси надолу (от лявата страна). Отворена ръката нагоре означава възприемане на Божествената Любов. Свиваме ръката си и казваме: „Влагаме тази Любов в сърцето си.“ (Поставяме ръката на сърцето си.)

    С това упражнението свършва.

    (Закуска.)

    • Like 1
  21. Аудио - чете Нели Недялкова

    Петъкъ, Преображение, 19 августъ (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    19 август 1921 г., 5 ч., Преображение

    Сутрешен наряд, 19 август

    1. Няма Любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов. (три пъти)

    2. Добрата молитва.

    Следващите три стиха всеки ще прочете сам по един път, а след това ще ги прочетат всички заедно на глас три пъти:

    3. „И ходете в Любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе си за нас като принос и жертва на Бога в благовонно ухание.“ (Послание към ефесяните 5:2)

    4. „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша, защото вие сами сте научени от Бога да имате Любов един към друг.“ (Първо послание към солуняните 4:9)

    5. „Защото в Исуса Христа нито обрязването, нито необрязването има някаква сила, а вярата, която действа с Любов.“ (Послание към галатяните 5:6)

    Постарайте се да възприемете тази мисъл в себе си, защото ние се намираме пред един жив свят и действаме не само по форма, но и по съдържание и по смисъл.

    6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост – само Божията Мъдрост е Мъдрост. Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи.

    7. Благославяй, душе моя, Господа!

    8. Ще коленичим с дясното си коляно на земята, а лявото ще издигнем нагоре, към Бога, и ще отправим тайна благодарствена молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата следваща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която създава хармонията в света, Любовта е, която създава Живота, Любовта е, която създава всички блага. Доброто иде от Бога, злото – от нас. Когато Господ не е в нас, злото се ражда, а когато Господ е в нас, Доброто се ражда.

    Сега да отворим сърцата си за Господа и Той да преустрои всичко според Своята Любов.

    9. Благословен Бог наш! (три пъти)

    10. „Отче наш“.

    Утринна беседа

    Сега ви приветствам всички с добре дошли в името на Любовта!

    Приветствам всички ви с добре дошли в Името на Господа, Който е между нас!

    Приветствам ви в името на всички наши братя, които присъстват тук по дух, по душа и по тяло! Аз употребявам думата тяло в смисъл на Разумното, Което ни ръководи. В този смисъл тялото е израз на Божията воля – там, където има тяло, има и воля.

    И тъй, приветствам ви с добре дошли да възприемете Любовта, за да имате свободата. Напуснете сега всякакъв критически дух във вас. Оставете навън цялата ваша стара философия дали това е право, или не. Един от старите пророци е казал за Господа: „Опитайте Ме, че съм Благ!“. А ние можем да опитаме Бога само в Любовта – всяка молитва може да действа в нас, само ако е придружена с Любов, защото човек не може да произнесе молитва, ако Духът не е изпълнил сърцето му, защото Божественият Дух е, Който произнася молитвата. И всяка молитва е творчески акт – тя създава условия за растенето на душата. Ако някой ме пита защо трябва да се молим, отговарям: защото молитвата е една необходимост за нашето растене. Всеки, който иска правилно да расте и да се развива, трябва да има Любов.

    И тъй, Духът казва: „Където е Любовта, там е и свободата и там няма страх. Където не е Любовта, там няма свобода.“ Следователно, за да бъдем всички ние свободни, трябва да имаме Господа в себе си. И тогава върху нас ще дойде едно ново откровение; това откровение ще бъде придружено с новата светлина, която иде.

    Туй небе, което виждате днес, какво ви говори? Господ говори така: „От едната ни страна е Месечината, която е пълна – тя е емблема на Христа; а от изток изгрява Слънцето, което е емблема на Божествения Дух, Който раздвижва света.“ Значи имаме две условия – Месечина и Слънце, които се гледат, т.е. Христос в материалния свят и Духът в ангелския свят. И двамата работят за създаване на човечеството. Господ казва, че ако го слушаме, в този свят няма да има нищо невъзможно за нас. Тогава думите на апостол Павел са верни: „Всичко мога чрез Христа“. Но чрез кой Христос? Чрез онзи Христос, който е изявление на Божията Любов. И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да чувстваме нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е. ще се постараем да почнем да Го разбираме. Тогава всички киселини, които имате в организма си, ще изчезнат. Неврастенията, неразположението на ума и на сърцето, сърцебиенето, ревматизмът, болките в краката – всичко ще изчезне и всички ще бъдете здрави, ще заиграете като васански телци. А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си. В тази Велика Свобода, в тази Велика Любов ще оставим Господ да действа върху всички наши братя и през цялото време, докато трае нашата среща, ще бъдем радостни и весели. Искам мислите, които ще размените помежду си, да бъдат естествени, братски – никакви официалности, всичко да бъде естествено, както Господ го е създал. Нека всяко движение на ръцете ни, всяко движение на очите ни, да бъде съобразено с първоначалната Божествена Хармония. Тъй като мислим и чувстваме, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя. Тогава Господ ще живее в нас и тогава ще ни се отворят очите. Казвате: „Да се отворят очите ни!“ Само който люби, има отворени очи, само Любовта отваря очите. Когато допуснем Господ да дойде в нас, тогава ние ще Го виждаме. Сега ви поздравявам с добре дошли в Името на Божията Любов, в Името на нашия Господ, Който е Цар на целия свят.

    Сега ще направим нашите нови упражнения за проявяване на волята ни. Когато правим тези упражнения, да имате в ума си мисълта, че проявявате волята си.

    Реда си няма да изменяте, само ще се обърнете с лице към юг.

  22. Гимнастически упражнения (Беседата за четене в стар правопис)

    От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново",

    Първо издание 1921 г.,

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921

    Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г.

    Книгата за теглене PDF

    Съдържание

    Гимнастически упражнения

    При всяко ново движение ще броите бавно и ритмично до шест; при колениченето коляното едва се допира до земята.

    Първо упражнение

    Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани надолу и така се задържат до края на упражнението. Десният крак се изнася малко напред и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя, левият крак се изнася напред и се коленичи на дясното коляно, след което тялото се изправя. Изнася се десният крак напред, коленичи се на лявото коляно, изправя се тялото. Връщане: десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно; тялото се изправя; левият крак отстъпва назад и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя; десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно. Тялото се изправя, десният крак се поставя до левия и ръцете се отпускат.

    Второ упражнение

    Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани навън и се изтеглят назад. Десният крак се поставя напред, коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спускат надолу с длани обърнати напред и пръсти леко свити, като за гребане. Тялото се изправя и същевременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с длани обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред, коленичи се на дясното коляно, като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин, като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: ръцете са горе, с десния крак се пристъпва назад и се коленичи с дясното коляно, като едновременно с това ръцете се извиват назад и спускат надолу; тялото се изправя и ръцете се вдигат нагоре пред тялото, успоредно една на друга, с длани обърнати навън; след това се пристъпва с левия крак назад и се коленичи върху лявото коляно, тялото се изправя и още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак до левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани на тялото.

    Трето упражнение

    Ръцете се поставят на кръста, изнася се десният крак по крива линия пред лявото коляно. Изнася се същият крак по права линия напред. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десния напред. Връщане: десният крак по крива линия назад зад лявото коляно. Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете.

    Четвърто упражнение

    Ръцете се вдигат настрани и нагоре, докато се съединят във вид на конус, пръстите и палците са допрени. С десния крак се пристъпва напред, коленичи се на лявото коляно, като същевременно ръцете се спускат настрани и надолу, докато пръстите се допрат под дясното коляно. Тялото се изправя, като ръцете отново се вдигат нагоре, докато пръстите се допрат в първото положение. Същото се повтаря с левия крак и пак с десния крак напред. Връщане: с десния крак се пристъпва назад, ръцете се вдигат нагоре, докато пръстите им се допрат, коленичи се на дясното коляно, а ръцете се спускат надолу и пръстите им се допират под лявото коляно; тялото се изправя и ръцете се вдигат нагоре; после същото се повтаря и с левия крак и още веднъж с десния крак. Накрая десният крак се прибира до левия, а ръцете се спускат отстрани на тялото.

    Така се развива човешката воля.

    19 август, 7 ч.

  23. Аудио - чете Цвета Коцева

    Архивна единица - в архивния запис липсва заглавие и дата, но текстът е от тази беседа

    От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г.

    Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932

    Издателство Бяло Братство, 2006

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА

    Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате, или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4, или 1/8, или 1/16 Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът, и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по реда на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: "Аз така мисля, аз иначе мисля" Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: "Знаете ли, че аз съм на особено мнение?". "Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, те. от този ключ, и там можете да правите каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу, и ако Го слушате, ще минете всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език "съзнателен живот". Значи, ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично Това е философия, която трябва да разбираме и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като 1/4, а тя иска да стане 1/2, капелмайсторът ще я хване и ще й каже: "Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш." "Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!" Не, ще бъдеш толкова голяма, колкото ти е определено, ни по-голяма, ни по-малка. Сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и по ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, тъй и за вашия семеен и за вашия обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настъпва в сърцата ви, като нарушите хармонията. Всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има радост; щом има хармония, в ума има радост.

     

    Първият ключ на хармонията вътре в живота, това е любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът „сол”. И действително на хората трябва „сол”. То е едно съвпадение ключът „сол” и сол за ядене. Забележете, че когато се вземат нотите "до", "ми", "сол", "си" - в тези четири основни ноти "сол" е третата.

     

    Засега вие сте поставени на този ключ. Искаме да ви нагласим всинца според този ключ "сол". Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът "сол", а музикант е този, който знае нотите, може да взема правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от "сол" до "сол". Тъй искам да разбирате и вие ключа "сол", да вземате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да [за]легне идеята, че щом дойдете до ключ "сол", има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото, щом хората останат на особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н.

     

    Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите къде са погрешките, ще започнете от ключа "сол". Искам да видя дали вие, жените поне, ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ "сол". Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот. Показвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: "Колко я познаваме тази любов!" Вие още на ключ "сол" не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ "сол"? Това е най-възвишеното, най благородното у човека. Когато той се нареди на ключ "сол", у него става един подем на мисълта, на чувствата на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът "сол" Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол”. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ.

     

    Сега, хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото в живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: "Днес работата ми върви много добре." Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя! Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога чрез човешката интуиция този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчна, за да се изучи.

     

    Този велик закон на любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага, в 5 минути, всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Значи като бърз метод на лекуване аз считам поставянето [на] хармонията в живота. Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: "Привлякох ви със закона на любовта", т.е. ключът "сол" ги е привлякъл. Щом хората [за]почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това, трябва да знаете как да пеете по ключа "сол", [за] да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол”, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: "Ние нямаме глас." Защо нямате глас? - Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като махнеш, като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш.

     

    Сега вие във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: "За това мисля, за онова мисля", но доколкото схващам хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? - Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: "Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж." А тези, които казват, че "аз съм готов да се жертвам", това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин, трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: "Аз не направих добре." Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде.

     

    Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: "Чакай да завъртя колелото." То се завърта само когато си на ключ „сол”. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Като влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа "млади", подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия, у вас има много усилия, стремеж, всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: "Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?" - Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви. После вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, живота, ще ви разгласят. Вие нагласявате някой, те ви разгласяват. Казвате: "Хайде да се нагласим!" Ти го гласиш, той се разгласява, цял ден минавате в нагласяване - тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне (омекне, овлажнее) струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези четири струни, на които трябва да свирите, това са вашите четири темперамента, които трябва да се нагласят.

     

    Тези четири темперамента са:

     

    Сангвиничен темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко на думи, но като дойде за изпълнение, казват: "Нямам нищо!"

     

    Другата жица е тъй нареченият холеричен темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица дебели навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести; и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмруци.

     

    Третата жица е флегматичният темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат Тези хора имат флегматичен темперамент, те като седнат, мъчно стават. Те никога не се тревожат.

     

    Четвъртият темперамент е меланхоличният, или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота.

     

    Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка всички ноти се разскачват. ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: "Бях на едно място, но се чувствах там като на парил[к]а (горещ извор в баня)." Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парил[к]а ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиничният темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези четири струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлезе вътре, проветрява. Та сангвиничният темперамент е въздух, дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пък ще стопли стаята.

     

    Сега, този закон на хармонията ще изисква дълго време докато го изучите, Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ни се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: "Чакай, помисли, преди да започнеш една работа." Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: "Може вече да тръгнете напред." Някой път сте като непослушни деца, майка ви, макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: "Утре като стана, работата ще се нареди." Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега, законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не вземат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да вземате правилни тонове. Следователно в окултен смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония. Сега всички можете да бъдете музикални, никой от вас няма право да каже, че "аз не мога да направя това". Необходимо е да го направите. Хармонията изключва думата "не мога". Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва "мога", а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате "мога". Сега не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще се мине от началото до края. Някой казва: "Да стигна до онзи край, да видя какво има." Казвам: "Каквото е началото, такъв е и краят." На онзи край ще има същото, каквото и в началото. Та вие се лъжете, като казвате: "Чакай да отида на Небето, да видя какво има." Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте изпели и дойдете в Небето до края на музиката, ще има ръкопляскане и вие ще учите. Ако не сте изпели, ще дойдете в Небето и ще кажете: "Долу, долу на Земята да отидем." Това значи небесен живот, че от Земята до Небето тази музика е една и съща и като си завършите там, има ръкопляскания а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Ако започнете добре, добре свършвате; ако започнете зле, зле свършвате. Някой казва: "Зле да започна, добре да свърша." Това подразбира закона на силите.

     

    И тъй, музиката на земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво, и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Та музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват помежду вас. Често вие се спирате и казвате: "Еди-кой си там не пее хубаво, фалшиви." - Да, но и ти не пееш хубаво. - "И аз не пея хубаво, но и той не пее." Трябва да се намери някой друг, да каже: "Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим." Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като имам камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега, разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол” и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя погрешките на черната дъска и учениците от там поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: "Нямаме вдъхновение, нямаме разположение." Но трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, във връзка понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие като вървите сами, може да си вървите както искате - и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад. Та когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на хода си, ще тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да си приспособите краката, да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите. Ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост. Ушите на човешката душа, това са мъдрите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа, това е любовта, външната страна на любовта, чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената Любов ще излезе. Едната любов - външната - ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде отвън, чрез нея. Затова сега трябва да сформирате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; да сформирате устата на вашата душа, за да бъдете в любов; да сформирате краката на вашата душа, за да бъдете добри, добродетелни; да сформирате ръцете на вашата душа, за да бъдете справедливи. Като отидете на онзи свят, ще видите, че някои нямат уши например. Та всички добродетели, които сега упражняваме в този свят, служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? - За да има душата му крака. Защо човек трябва да бъде справедлив? - За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? - За да има душата му уши.

     

    Та всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има право отношение към нашата душа. Значи всички усилия, които правим, това са едно благо за нас, за нашите ближни и за Божествения принцип. Това значи да се проявява Бог в делата ви. Например, да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да я извършите. Как бихте започнали тази работа? Да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете. Как ще постъпите вие? Как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от 5-6-7 жени, ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя секретарка, коя касиерка. Цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, вие ще чакате. После пак спор - кой ще раздава тези пари. Е, пак избраните седем души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа?

     

    (Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. (Отговарят: На късмет, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги наглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка. Отглеждането на тези деца започва. От невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: "На нас за в бъдеще ще се дадат деца." Те могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега именно, при сегашните условия на живота, а не при бъдещите условия, ние трябва да използваме този съзнателен живот, закона на хармонията. Умните хора използват сегашните условия, а ленивите хора - бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите - от своето бъдеще. Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите вътре в един ден само; давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармония. И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол” и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено! Ами представете си един такъв случай - да допуснем, че живеете в един дом, където има четири сестри и трима братя, и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: "Ще изляза в друга къща." Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол” и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат от там, а добрият певец всички ще желаят да им пее, и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: "Как може да се оправи тази дисхармония?" - Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като [за] Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията. Ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй далеч от нас, нам се вижда, като да е спокойно.

     

    В невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа "сол", към Който всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате едни от тях и като възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа "сол". Аз ви откривам един практичен метод как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: "Ето какво казва Учителят..." Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила, от една страна, аз каквото съм ви казал, и от друга, вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел, и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната нито другата проверили тази работа и се питат: " Как беше това нещо, хайде да се върнем назад." Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: "Какво да правя?" - Пей! - "Че животът песен ли е?" - Ако не можеш да направиш това - тъчи! Ако не можеш да тъчеш - яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снема се от кросното и тогава се продава. Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят, а вие да се нагласите хармонично, или с музикален език казано: там, където не вземате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ; а щом се нагласите в един ключ, ще узнаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще идем, ще се веселим заедно с Бога.

     

    Вчера казах на мъжете: Аз оставям сега жените да ви нагласят. Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли вие да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му поп го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал, дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: "Стояне, плаче ли лозето?" - "И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят.

     

    На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, говорите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията - и млади, и стари. Младите от началото, старите от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате.

     

    Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв. Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол". Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи.

     

    И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани.

     

    Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. "Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен. Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползва; това, което ние ядем, то ни ползва. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите, и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: "Хайде да се хармонизираме!" Всеки сам ще се хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има. Ако не се хармонизирате, хармония няма да има.

     

    Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор-заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: "Излез ти да ми оправиш работата." Той излиза и казва: "Какво търсиш ти, вагабонтино?" - Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: "Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш." Добрият дух като проговори на кредитора ти, той казва: "Хубаво, ще отложа полицата." То ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги престъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията, тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувстваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка. Като казвам, че аз ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в духовния свят. Той е един за всички. Учителят постъпва също така: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави. Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика. Направи ли грешка - вън, поправи ли се пак - вътре, защото в дисхармонията цялото небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще имате като правило, това е съзнателният закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от хармонията. Вие сте, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията.

     

    Та казвам ви да прилагате този велик закон на природата, той е потребен на Земята, той е практически закон. Не мислете, че той е строг закон, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в рая, но като хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка! Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти -три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта. Законът е абсолютен - дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: "Ако ме обичаш, потърпи малко", но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е Вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света.

     

    Сега аз ви тълкувам любовта в ключа "сол", в първа степен. Казвате: "Да се любим." Че за да любиш, трябва да туриш ключа „сол”, да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшества хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите. Аз ще определя една комисия, да ви изпита всички ноти - от начало до край ще има изпити. Една комисия от небето ще дойде тук, да ви изпита; тя ще посети домовете ви, ще държите изпити по хармония, ще пеете. Сега гледайте, като дойде изпитната комисия в дома ви, да има хармония, за да остане Божието благословение у вас. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да ви остави. Да не съжалявате после. Една комисия от небето ще се изпрати. Как бихте проверили тази мисъл? Тази мисъл е малко неразбрана. Комисия - значи общинари, може да бъдат 3-4-5 или 10 души общинари от общата хармония, те ще ви изпитат по хармония, как пеете, как живеете, как чувствате, как мислите, как действате.

     

    Тази година е 13-а (по сбор от цифрите й) Ако нямате резултат, по-нататък няма да имате. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще има? Ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако не оправите ключ "сол" както трябва, няма да минете на нов ключ, ще останете пак на същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ. Това искам да ви кажа. Тези неща са понятни, вие сте живели с тях, знаете ги, но сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овце, казва: "Корени не се ядат", но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира си ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаели. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили.

     

    Христос казва: "Когато този Дух на истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал." Това нещо е написано в душите и в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: "Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная." Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно." Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да влиза да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония, тогава животът е тежък. Скърби, скърби, една след друга и започвате да пеете песните: "Девет години болен Дойчин лежал" или "Години, години, усилни години". Това значи живот без хармония.

     

    И тъй, сега ви дадох един ключ, един метод много прост, но много естествен и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл - за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: "Мъжът ми не взема правилно тоновете." Не, трябва да кажеш: "Аз ще взема правилен тон на ключа „сол”, ще му покажа как се пее." А ти започваш: "Какво си се раздрънкал!" Той дрънка, тя дрънка и какво излиза, като се раздрънкате двама души? - Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: "Любовта, това е ключът „сол”, чакай да взема камертона." Вземаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: "Любов и съгласие, любов и съгласие." Ще идеш, ще пееш, ще повишаваш тона си и, току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той: "Любов и съгласие. Хайде да се примирим!" Туй е Божествено, ще слушаш какво казва Господ от горе. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега, ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели. Ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорчението си и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата.

     

    Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението продължи две минути.) Ще мислите две минути върху думите "любов и съгласие". Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по две минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тренират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг.

     

    Като направите няколко такива опита и видите резултата, ще ми съобщите. И като се уверите в добрите резултати, тогава може да помагате на най-близките си.

     

    20 юни 1921 г., понеделник. Свети Дух, 10 ч.

     

    Беседа за жени

  24. Аудио - чете Цвета Коцева

    От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г.

    Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир"

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    ФИЗИЧЕСКИЯТ ЖИВОТ - ПЪТ

    КЪМ ДУХОВНИЯ И БОЖЕСТВЕНИЯ ЖИВОТ

    Няколко души прочетоха по няколко стиха от следните глави на Новия завет:

     

    1. Евангелие от Йоана 10:1-10

     

    2. Евангелие от Лука 2:1-5

     

    3. Евангелие от Матея тел 13:5-10

     

    4. Евангелие от Лука 14:14-20

     

    5. Евангелие от Марка 10:10-15

     

    6. I Послание към Коринтяном 5:5-10

     

    7. I Петрово Послание 4:4-10

     

    8. I Йоаново Послание 3:3-7

     

    9. Яковово Послание 2:2-10

     

    10. Послание Юдино 10-15 стил:

     

    След прочетените стихове Учителя държа беседа. Във време на беседата росеше лек, приятен дъждец. Голям огън беше накладен. Всички бяхме наредени около огъня, защото времето беше хладничко. Небето облачно. Отвред мъгла ни заобикаляше.

     

    Учителят седеше под една малка, импровизирана палатка, а ние с най-хубаво, приятно разположение слушахме внимателно.

     

    Физическият живот е първо, необходимо условие за преминаване в духовния и Божествения живот. При изучаването на духовния живот има три среди, през които минава Божествената мисъл. В научна форма бих казал, че тя минава през материална, субстанциална и есенциална среди. Или през стомаха, през белите дробове и през мозъка. Много ваши мисли минават през стомаха, много ваши мисли минават през белите дробове и през мозъка и след като минат през мозъка, те влизат през астралното тяло в астралния свят. И в астралния свят пак ще минат през три среди. От астралния свят ще влязат в света на Мъдростта, т.е. в менталния свят. И тук ще минат пак през три свята. Като напуснат менталния свят, ще минат в причинния свят. Като влязат в причинния свят, пак ще минат през три среди. Другите среди са почти недостъпни за вас, не само за вас, но и за всички учени хора.

     

    Божествените мисли, които сега се проявяват в материалния свят, са всички изопачени. Няма Божествена мисъл в материалния свят, която да е чиста. Тя е изопачена, изкривена по причина на човешките умове, по причина на човешките сърца. Вследствие на това изопачаване между хората има различни интереси. Вследствие на това изопачаване на Божествените мисли иде това стълкновение сега в света, стълкновение, което е тъй осезателно, че няма дом, в който да не се проявява. Рядко ще намерите общество или дом, духовни и религиозни, дето да има приблизително това идеално проявление. Именно вие трябва да се застъпвате да изучавате не духовния, а материалния свят. Той е лесен, но първо трябва да изучавате отношенията в материалния живот. За пример какви са отношенията на мъжа към жената, какви са отношенията на братята към сестрите, на господарите към слугите, на съдиите към подсъдимите, на учителите към учениците и много други, хиляди отношения съществуват на физическия свят. Някой ще каже, че кармата на човека го заставя да бъде такъв или онакъв. Не, кармата не заставя човека. Смешно е, когато някой казва, че кармата определя човешкия живот. Човек създава кармата. Следователно тя не може да определи неговия живот. В този смисъл не дава никаква посока на неговия живот, а само определя глупостите на неговия живот. Възможно е, след като човек премине един живот в беднотия, в сиромашия, да се озлоби, да се ожесточи, та в друг живот да бъде още по-лош. Някой казва: "Като дойда втори път на земята, ще се поправя." Това е въпрос. Поправянето започва само тогава, когато човек знае, че той си е създал кармата и той трябва да си я изправи, а да не очаква Бог да му я изправя, защото Бог това няма да направи. Например един мъж бил жена си. Защо? Защото не е сготвила хубаво. Господ няма да слезе от небето, да ги примири. Те могат да се сърдят със седмици и те сами трябва да се примирят. Имайте предвид това, че Господ абсолютно не се меси в нашите спорове и когато Го повикаме като арбитър, като Го потърсим с всичкото си сърце, Той ще дойде, ще вземе участие, но иначе Той никога не напуща мястото Си. Не е било и няма да бъде! Той не е глупав да се изложи на такива детински капризи, каквито ние имаме на земята. Сега, често и вие вземате роля на примирители, нали? Но вие вземате роля на примирители като адвокати, да капне нещо. Съдията взема роля на съдия, но да капне нещо. Попът взема роля на примирител, но да капне нещо. Учителят взема роля на учител, на примирител, за да капне нещо. Питам се защо светът върви тъй криво? Че докато имаме такива примирители - "да капне нещо", тъй ще върви. Сега вие като ме слушате, казвате: "Дали ще капне нещо?" - Нищо няма да капне нито от моя, нито от ваша страна. Някой път искате да ме слушате, да научите нещо. Но знаете ли колко опасен човек съм? Аз знам и вие колко сте опасни за мене. Затова ще ви кажа: Когато не сте готови за една истина, не бързайте да ви се каже тя, защото в душата ви ще влезе едно смущение повече. Например често искате да имате Божествена Любов и я търсите! Хубаво, но ако не сте приложили човешката любов, която е с най-малки разноски, как ще приложите Божествената, за която се изискват големи разноски? Твоят мъж казва. "Може ли с тебе да се споразумеем с любов, да ми наготвиш, да ме опереш, да ме закърпиш?" Ако отидеш при Бога да искаш Божествена Любов, тя няма да се спре даже, много иска. Аз съм забелязал, мнозина идват при мене; и по някой път, като им кажа истината, гледам ги, сърдят ми се, надуят ми се. Казвам: Тъй, по земному трябва да започнете. Сърденето е едно качество на земната любов. За да любиш, трябва да се разсърдиш и затова, който не се сърди, няма любов и който няма любов, не се сърди. Затова мъжът, който се сърди, вземи го; ако не се сърди, остави го, тъй седи законът. Ами че този мъж, ако не се сърди, няма сили да те защити. Тебе, като жена, утре може да те атакуват някъде, а той трябва да те защищава, трябва да е готов да се бори с всички, да им разбие носа. Че и за земната любов трябва да се разбива носът на всеки човек.

     

    Когато на хората приказват за Божествената Любов, казват: "Не ви разбираме." Като разбиеш носа на един човек, какво показва това? С това ще му покажеш, че любовта изисква жертви. Като изкараш тази кръвчица навън от носа, той казва: "Любовта иска жертви, аз не отивам вече." Аз ви навеждам на тази мисъл, за да имате прави схващания. Законите, които сега съществуват в света, са основа за вашия живот. Вие не може да измените тези закони, т.е. не може да завържете никакви отношения с Бога, докато не разрешите всички ваши отношения на земята. Ако имате един човек, с когото не сте се примирили, той ще ви бъде спънка да вървите в духовния свят. Гледам ви, някой път правите големи усилия, казвате: "Десет години работя, правя усилия, но не съм се повдигнал."- Че как ще се повдигнеш? Развържете тези връзки и ще видите какъв подем, какви знания ще добиете!

     

    Та първото нещо е да се заемете да уредите материалните си сметки. Законът е такъв, който не е уредил материалните си сметки, няма да уреди и духовните си сметки. Който не е уредил духовните си сметки, няма да уреди и материалните. Който е уредил материалните си сметки, ще уреди духовните и Божествените си сметки.

     

    И тъй, сега вие, мъже и жени, и всички други, не само в новото учение, всички искате да станете духовни, но аз още не съм намерил нито един автор, нито един човек, който да разправи какво подразбира той под думите "да живее духовен живот". Аз бих желал някой ден да ми разправите вашите опитности, какво разбирате, като се каже "духовен живот"? Спрете се, вземете тази мисъл, помислете какво нещо е духовен живот.

     

    Сега ние сме дошли тук, на Витоша. Кои са подбудителните причини за нашето идване тук? Ако ме питате, аз мисля, че трябва да има една строго определена причина, която ни е заставила да дойдем тук.

     

    Когато някой човек влезе в някоя гостилница, коя е подбудителната причина, която го е накарала да влезе? Не гладът е подбудителната причина, а хлябът. Като влезем един път в тази гостилница, качеството на хляба ще определи да отидем ли втори път или не.

     

    Сега това, което тук ще ви говоря, ако бих ви го говорил в София, няма да има такъв ефект в нашите умове, както тук. Там няма такова масло, с което да ви сготвя. Сега аз изваждам своята кухня, понеже има масълце, да сготвя нещо хубаво. Вие като сготвите някое ядене, в какво намирате хубостта му? Дали е красиво, в красотата ли? Отвън има червенина, но тази красота е фиктивна, тя с езика се подсказва. Но има и друго нещо, стомахът, който после си казва мнението. Езикът казва: "Отлична е храната, вкусна е", подписва се, но като дойде ред до стомаха, той не се съгласява с езика, не се подписва, а дава надпис: "Да се повърне тази храна, не струва нищо!" Тогава вкусът и стомахът се скарват. Тъй щото приятните неща, вкусните неща в живота не са най-добрите. Впрочем, не че не са най-добрите, някой път са добри, но изключението е 50%. Тогава вие сами може да направите опит в дома си, а именно следния, онези от вас, които имате деца, изберете едно от тях и постоянно го хвалете, другото дете постоянно укорявайте, а третото го ту хвалете, ту укорявайте. Направете опит да видите какви ще бъдат резултатите. Вие не сте правили такива опити. Резултатите от тях са следните: някои деца, които много хвалите, едни от тях съвършено ще се развалят, а някои ще се поправят; някои пък, като ги укорявате, ще се поправят, а други, като се укоряват, се развалят; тези пък, които едновременно хвалите и укорявате, стават индиферентни и казват: "Това е в реда на нещата." Това са мои лични наблюдения върху вас. Аз съм употребявал и трите метода - направил съм опити с всеки един от вас и съм видял резултатите. Има друг един метод, той е най-добрият и е следният: да не казваш никому нищо, нито да хвалиш, нито да укоряваш, да бъдеш индиферентен, да се правиш, че не виждаш, като че ли си сляп и за доброто, и за злото. Този метод не съм го приложил, за в бъдеще ще го приложа. От първия си опит имам 25% резултат, а 75% загуба. От втория опит само 25% резултат, 75% загуба, а от третия опит 1% резултат, 99% загуба. Значи 75 + 75 + 99 = 249 загуба; 25 + 25 + 1 =51 печалба; резултат: от 249 - 51 = 198, т.е. близо 200 загуба. Значи 200 имам да давам. Вие всички ме държите за 200 отговорен. Тези методи вие ще приложите и върху себе си, защото не мислете, че ние, като хвалим и укоряваме хората (това е материалната страна), не можем да хвалим и укоряваме и себе си. Ние можем да се хвалим, може и да се укоряваме. Всеки от вас има тази опитност. Сега някои много се хвалят, казват:" Като мене няма друг човек на света." Други пък казват:" Като мене вагабонтин няма на света." Трети казват: "Не съм толкова лош, аз съм и добър, и лош." Това са трите метода, които употребявате.

     

    Е, това е кармата. Аз ви говоря върху тези три метода, понеже от дълго време са прилагани, прилагани, и то не само в този ви живот, но и в миналите ви съществувания. Както виждате, много не е излязло от нас. Тези резултати, които сме достигнали, са благодарение на тези три метода. За в бъдеще новият метод на любовта е да бъдеш сляп за всичко - злото и доброто да го не виждаш в света, защото законът е такъв. Ще виждаш доброто на един човек, ще му видиш и злото, не можеш да го избегнеш, това е поляризиране. Щом търсиш добрите му страни, ще намериш и лошите. И обратното е вярно, т. е. търсиш ли лошите страни, ще намериш и добрите. Щом не го бараш, ти ще видиш само неговите отношения към Бога. Следователно вашето първо разбиране трябва да бъде такова, каквото е усещането на един здрав стомах, а не на един болен стомах, т.е. имайте за правило да вземате винаги съвета на вашия стомах; ако искате на физическия свят да сте добри, да схващате Божията мисъл, трябва да задоволявате стомаха си, да се съобразявате с него. Той като е работил известно време, като е доволен от вашата храна, казва: "Господи, аз съм доволен от това, което ми даде." Тогава той преработва храната и я препраща най-после в белите дробове.

     

    Първото нещо е вашата мисъл да произведе на физическия свят едно приятно впечатление, и тази мисъл трябва да бъде чисто конкретна. Вие не се стремете изведнъж да преминете от физическия, материалния свят към духовния. Гледам ви, всички прескачате веднага от материалния към духовния свят. Че физическия свят още не сте го проучили! А всинца имате най-много допирни точки към физическия свят. Ами ако вашето дете на физическия свят не се нуждаеше от храна, би ли обикнало майка си? Ако това дете не се нуждаеше от конкретно учение в училището, от умствена храна, щеше ли да се завърже някаква връзка между майката, бащата и детето? Ако това дете не се нуждаеше от другарчета, да играе с тях, щяха ли да се завържат някакви отношения помежду им? Следователно сегашните ни връзки са материални - чисто на стомаха, сърдечни - чисто на белия дроб, и мозъчни - които са по отношение на знанията и човешката мисъл.

     

    И тъй, за в бъдеще ние трябва да се стремим да имаме тези правилни физически възприятия. Човек, който няма правилни физически възприятия, не може да има и правилни духовни възприятия. Ако физическите ни възприятия са болезнени, и духовните ни възприятия ще бъдат такива. Законът е верен. Ако волята ни е слаба, ще бъде слабо и сърцето ни. Ако волята ни е силна, подразбира се физическата сила на човека, ще бъдат силни и неговите чувства. Вземете онези хора, които имат здраво тяло и силна воля, как устояват те своята любов? А онези майки, на които волята е слаба, като са насаме, обещават да издържат своите чувства, но като дойде изпитът, като Петра три пъти се отказват. Следователно на физическото поле трябва да имате воля. Волята на човека се познава само на физическия свят, и от това гледище много хора с хиляди години са упражнявали волята си. Хора, които са отивали на бойното поле, с хиляди години са развивали волята си дали ще могат да издържат. От гледището на духовния свят войната не е потребна, но от гледището на физическия свят тя е потребна. Който не е развил волята си, трябва да разбива носа си и да му го разбиват, да убива и да го убиват. Затова всички животни, които са тук, около нас, учат този закон, каляват се. Ще ги каляват дотогава, докато се научат да бъдат смели и решителни, да не се колебае тяхната воля. Тогава в окултната наука се туря едно правило, страданието на човека се продължава дотогава, докато страхът се продължава; щом страхът се намали, и страданието се намалява. Затова се казва в Писанието: "Страхливият няма да наследи Царството Божие." Ама ще ме убият! Че какво от това? Докато не си смел, страданието ще се увеличава, но в деня, в който станеш смел и решителен, тези страдания започват да се отдалечават.

     

    И тъй, ние трябва да разрешим въпроса чисто материално, да разрешим всички наши отношения на физическия свят. Ами ако един човек ти е отвратителен, не можеш да го търпиш, да го гледаш, нямаш чувства да надделееш всичко това, как ще мислиш за нещо духовно? Имаше една жена във Варна, която можеше да плува по 4-5 часа във водата като някой сом. Безстрашна беше, обаче като видеше някоя пиявица, дори в шише, тя бягаше. Мъжка Драгана беше, човек можеше да убие, но като видеше пиявица в шише - бягаше. Сега, тази пиявица, тя ще развали твоя живот. Може да те е страх само от една пиявица в живота ти, но тя ще развали целия ти живот Може да си мъж, но ако има само едно нещо, от което да те е страх, този страх ще развали всичко това, което си градил. Да кажем, че си християнин и те е страх от пиявица, бият те - устояваш, гонят те -устояваш, но дойде ден да ти турят пиявица на врата, казваш:" Всичко мога да издържа, но да ми турят пиявица на врата - не мога да издържа." Изгубваш всичко. Питам: Где е философията? - Няма никаква философия. Всичко можете чрез Христа. Сега, като ви говоря, на физическия свят пак изпъкват мисли в ума ви, че еди-кой си, че Драган, че Стоян се страхува от пиявица. Това няма да ви спаси. Казваш: "Не, мене не ме е страх толкова, като другите " Все едно. Да познаваме грешките на другите, това не е едно благо за нас. Колкото повече познаваме погрешките на хората, толкова повече падаме в изкушения. Колкото повече ги знаем, толкова по-зле за нас; колкото по-малко знаем погрешките им, толкова по-добре. Първото нещо, ще приложите този закон конкретно към себе си.

     

    Сега, мнозина от вас не са дошли на Витоша заради мъглата, заради дъжда, да не ги накваси. Ще погледнат чепиците си, дрехите си, дъжда - ще се откажат. Погледнете този облак, казвате: "А, той е страшен!" За най-хубавите неща в света, които ни носят най-голямо благо, ние си произвеждаме такива форми на физическия свят, които постоянно ни спъват. Като дойдете на земята, никакъв дъжд да не ви спира. Тези капчици отгоре са благословение. Благословение са, но кога? Ако според този закон сте посели в себе си всички добри мисли и желания, ще има най-добри резултати, ако сте посели най-лоши мисли и желания, този дъжд ще има най-лоши резултати. Казва се в Писанието, че едно семе паднало между трънете, друго на каменлива почва, трето на пътя и едно на добра почва, и само то дало плодове, едно 20, друго 60 и трето 100. Защо е така? Онова, което е паднало между трънете, то само си приготвило такива условия и затова паднало там. Христос казва: "Това си приготвил, там ще растеш." Другото, което е паднало на пътя, и птиците го изкълвали, Христос казва: "Да видиш какво значи пътища да правиш." И това, което е паднало на камениста почва, е това, което сте си посели. Само едно е паднало на добра почва и дало добри плодове. И то е, което сте си посели, те. приготвили. Вие казвате: "Пусти тръне, как ни спъват!" Ти си ги приготвил. Христос не обяснява причината. Казваш: "Тези камъне!" Ти си ги приготвил. Следователно трънете, камъните, пътя ние сме си ги приготвили и първото нещо, което ни предстои, е да поправим пътя, да го изорем хубаво, да извадим трънете, камъните и тогава да засеем. Някои идват при мене и казват. "Учителю, посей!" Хубаво, толкова съм посял, но някоя мисъл ще падне между трънете и вие си създавате зло за себе си. Всяко благословение, което Бог е дал, ако не падне на добро място, не само че няма да се посее и изникне, но ще създаде лоши условия. Трънете ние ги създадохме. Чрез какво? Че не е ли трън, когато ние може да мушкаме този-онзи, да го спъваме? Например някой човек си чете там нещо, тръгнал в Божествения път, но аз отида и му кажа. "Защо си тръгнал в този път, я остави това нещо!" И веднага в този човек всичкият импулс на неговата душа се спира. Друг случай, който често правят евангелистите и стават причина да повехне семето - хвърлят го между камъните. Има някой ученик много способен, даровит, тръгнал да се учи, но на тях им трябва работник и казват: "Не ти трябва повече учение, хайде да станеш проповедник!" Свършил той само трети клас, напуска училището, взема Библията и тръгва в света да проповядва; като няма знания - пропада. И след това става по-лош. В първо време е много духовен, но после се омърлушва, гледаш го, зарязал проповедничеството, станал търговец. Те трябва да му кажат: "Слушай, върви да учиш, стани крепък и мъдър и след това ела при нас да работиш. Като дойдеш, никакви пари няма да вземаш, без пари ще проповядваш." Има ли пари, казваш ли, че много знания не трябват, казвам:"Този проповедник е хвърлил семето на камък." Тази е една от големите причини, загдето християнството днес не прогресира, защото все с пари се работи. Никакъв резултат няма, т.е. има, но този резултат не се дължи на никакъв проповедник. Който се е обърнал към Бога, той се обърнал от човек, който не е платен. Проповедникът постоянно го съблазнява, но той си казва: "Онзи човек, който ме обърна към Бога, той беше добър човек." И тъй, сегашният резултат в християнството се дължи на онези неплатени проповедници, на онези неплатени свещеници, без расо и калимавки, а тези, външните, "щурци" аз ги наричам, и те са извършили нещо, те са създали в света пътищата, камъните и трънете. Колкото трънете са по-големи, толкова повече пари са платили; колкото камъните са по-големи, толкова повече пари са платени; колкото пътищата са по-широки, толкова повече пари са влезли в тази торба. Та ние трябва да работим даром. Да не влиза в ума ви мисълта да станете проповедници, та да ви се плаща. Горко ви, ако се научите да ви се плаща. Тъй говори новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари, горко на онзи, който служи на Бога с пари!

     

    И тъй, дойде ли до проповядването с пари, и дума да не става. На физическия свят материята търпи всичко, но чисто духовният свят не търпи никакви плащания. Онзи, когото ти си обърнал към Бога, той с пари не трябва да ти се отплаща, той трябва да ти се отплати с любов. Любов за любов, такъв е законът. Например ти си го спасил. Той купи един куркой*, после една къща - иска да ти се отплати. С нищо, с никакви куркои, с никаква къща не може да ти се отплати. С много малко иска той да се откопчи. Та ние ще се заемем сега да приложим, да разберем физическия свят. Не се старайте да бъдете духовни, докато не се оформите на физическия свят, докато нямате здраво тяло, здрав стомах, бели дробове и мозък, та като им заповядвате, да слушат. Тъй правят адептите. Не да постиш, та да изтощиш стомаха, да изтощиш цялото си тяло. Стомахът е твой добър приятел, ти ще се разговаряш с него приятелски, ще му кажеш: "Слушай, и за тебе е добро, и за мене е добро, хайде с по-малко ще минеш, ще намалиш труда си." А вие се храните най-малко три пъти на ден и при всяко ядене стомахът има приблизително по 4 часа работа, значи той работи 12 часа дневно. И като разправите на стомаха, че 12 часа труд е непоносим за него, всички негови граждани ще кажат: "Хайде да намалим този труд, да приложим закона!" Като се намали трудът на стомаха, от това се ползува мозъкът. Защо? От 12 часа работа на стомаха, знаете ли колко спестена енергия ще се прати на мозъка? Не остава енергия за мозъка, за мисълта. Ако стомахът много работи, мозъкът малко работи и обратно. Законът е такъв. За да накараме нашия мозък да работи, от тези 12 часа 6 часа трябва да употребим за мисълта и 6 часа за физическия свят. Няма да кажеш на стомаха да не яде, това е крайност и природата не търпи крайностите, а разумно ще му кажеш да не иска много да яде, защото не е износно. И тъй, ние ще се повърнем към онази основна мисъл, когато първите хора са имали здрави тела, здрави стомаси, а не такива изопачени, каквито са сегашните стомаси. Няма здрав стомах в света! И този стомах, за да го накарат да работи, турят в яденето масълце, пиперец и какво ли не друго. У нас не се ражда един естествен глад, а само като ни замирише яденето, тъй вкусно приготвено, раздразни се вкусът, наяждаш се, а после казваш: "Тази храна не ми хвана място." Наядете се хубаво и после казвате: "Хайде сега да станем духовни, да обичаме Бога и хората!" С един развален стомах не можеш да любиш. Човек, който има развалени гърди, съвсем не може да люби. Човек с разстроен мозък също не може да люби. Човек с развален стомах 1/3 не може да люби, с развален мозък 3/3 не може да люби.

     

    Някои казват: "Това не е вярно, то душата работи." Питам, ако е така, защо душата не се прояви извън стомаха, дробовете и мозъка? Защо изисква храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка? И така, Бог е турил душата ни тъй затворена в тялото. Ще кажете:"Писано е: "Бог ще развали този търбух " Да, но ако човек направи стомаха и дробовете цел в живота си, те ще подадат заявление до Бога и Той ще ви уволни.

     

    Първо, поставете си за цел да имате здрави тела, здрави стомаси, гърди и здрави мозъци. Те чувствуват всеки по свой особен начин. Стомахът чувствува по един начин, мозъкът - по друг, дробовете - по трети начин. В Евангелието на Йоана е казано: "Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под "крадеца" Той подразбира физическия свят. Там има ядене и пиене, там има кражба. В духовния свят няма, не стават кражби. Дето има кражба, там е физическият свят. Тя тук става.

     

    Сега ще ви попитам: Дотук, догдето съм стигнал в мисълта си, какво разбрахте от ваше гледище? (Отговарят: Да бъдем здрави.)

     

    Добре, здравето е целта, но как да се добие това здраве? Какви методи, какви начини има за това? (Отговарят: Да се живее разумно, умерено.) В какво седи разумното, умереното? (Отговарят: В храната, в мисълта, в желанията.)

     

    Не, отговорът ще дойде само тогава, когато направите опит. И да ви дам отговор, това не е във ваша полза. Е, кой е Христосовият* метод? (Отговарят: Любовта.) - Къде е Любовта? Това, което казвам, да се хармонизирате, да живеем братски, тези неща са неопределени величини, хиксове. Когато някой богат човек осиромашее, търси бедния, казва:" Брат ми си." Защо? Защо променя поведението си? Това не е братство. Братството подразбира и когато е богат, и когато е учен, и когато е цар, да няма никаква промяна в поведението му, да няма никаква промяна в неговия живот. Ако имате един приятел, и след като стане той цар, вие започвате да се стеснявате от него, това братство ли е? Де е приятелството? Той трябва да си остане такъв, какъвто си е бил в първо време. И тъй като служим на Господа, дошли сме до това положение, че като станем духовници, започваме най-идеално с Бога, а после започваме да се страхуваме от Него, казваме: "Няма да се моля вече." Че ти си изгубил истинското понятие, истинското представление* за Бога. Бог никога не се изменя. Той е винаги един и същ. Някой път казвате, че Бог бил такъв, друг път - друг. Това са схващания на различни автори. От това, което е казал апостол Павел, той е изнасилил някои Божествени мисли. Та и всички вие изнасилвате Божието. Казвате: "Апостол Павел казал така"; "На апостол Павел му говорил някой дух, на този дух говорил друг, по-висш дух, на втория говорил друг, още по-висш дух." Знаете ли през колко среди е минала тази мисъл, докато дойде при нас? За да разберете тази мисъл, тъй както е предадена, трябва да я хванете от този първи дух. Не че Павел не е знаел тези неща. Не, той е преживял много работи и като му ударили 7 по 77, започнал да пише много хубаво и казал: "Братя, със страдания ще влезем в Царството Божие." Мнозина от вас казвате: "С Любов ще влезем в Царството Божие." Като ви ударят 7 по 77, казвате: "Със страдания се влиза в Царството Божие." Казвате: "Апостол Павел бил много глупав." Не, много умен е бил той.

     

    И тъй, за да добием здраве, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят, защото и физическият свят си има добрата страна. Материята в първоначалното си състояние е била от Божествената субстанция, но след като се отделила, тя вече днес не е такава, каквато е била тогава. То ние ще се върнем към този именно физически свят, който е бил чист, кристален, и в това тяло няма да има вече излишъци, няма да мирише, в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват, ще има постоянни промени. Затова трябва да си създадем чисто тяло, в което Духът да живее. Затова апостол Павел казва: "Ако това тяло се разруши, имаме дом, който сега градим и в който бъдещото тяло ще влезе да живее." То ще бъде по-добро от това, което сега имаме.

     

    Искам да остане в ума ви четвъртият метод: да останете слепи за добродетелите и за грешките на хората, а очите ви да се отворят за вас, да познавате и добрите, и лошите си страни, да не се корите и хвалите, но да знаете защо сте такива. И тъй, Христос иска трояко да ни спаси - физически, духовно и Божествено, и тогава ще дойде възкресението. И аз турям - ставането е в свръзка с физическия свят, оживяването - в свръзка с духовния, а възкресението - с Божествения. Не можем да оживеем, ако нямаме физическо здраве; не можем да добием духовен живот, ако не сме добили физическия живот, защото физическият живот е основа на духовния, а духовният е основа на Божествения.Та да не казвате: "Искам да се освободя от този физически живот." Вие ще имате всичкото уважение към този физически живот дотолкова, доколкото Бог му е дал цена. На него ще се насади духовният, а на духовния - божественият. Не искам да казвате, че този дух тъй казал, онзи дух тъй казал. Права философия е, когато човек има здраво тяло, здрав мозък, здрави дробове и здрав стомах. Според състоянието на тези три уда се определя вашият физически живот. И духовният живот се определя от органите на вашия мозък. Когато гърдите са здрави, човек има здраво сърце; когато мозъкът е здрав, човек има здрав ум, или тогава умът може да се прояви правилно; когато дробовете са здрави, чувствата се проявяват правилно; и когато стомахът е здрав, волята може да се прояви правилно, но не че стомахът създава волята. Затова ние сме излезли днес на Витоша, на този Божествен въздух. Видите ли тази земя? Този дъждец, тези облаци, на вид неприятни работи, но за да бъдем в тази обстановка, трябва да умеем да изтълкуваме тези неща в природата. Чрез тези капчици, капнали върху главите ни, да приемем Божието благословение. Всяка капчица е донесла хиляди богатства. В тази школа се изисква учениците да образуват една благоприятна атмосфера. А сега у всинца ви има едно лошо желание. Да ви кажа в какво седи то. Дадат ви една ябълка, изяждате я, остане още една, вие искате и нея, да се осигурите за утре. Останалите ябълки развалят стомаха ви. Освен това вие вземате, но не давате. Всички, които ме заобикалят, мязате на пиявици. Вие само черпите и пълните вашите торби. Тогава какво правя? - Пращам някои духове да ви оберат. Казвам им: Идете да ги оберете, торбите им са пълни. Аз нарочно ги пращам, за да ви оберат. Защо?- Защото не ви трябва това в торбите. Затова и Господ праща лошите духове. Те са като стражари, казват: "Дай сам това."После кимвате: "Благодарение, че не ни набиха." Казвам ви как чувствувам вашето състояние. Някой път, като сте около мен, усещам такъв гнет, като че ли хиляди тръне ме бодат. Безкористно посещение подразбирам това, че като дойде някой човек наоколо ти, да усещаш едно благоразположение, като че ли този човек носи нещо. Понеже всеки от вас иска да смуче, затова не можете да се търпите понякога. Това не е право. Смукане не се позволява. Затова настъпва и демагнетизирване, няма хармония. Тези неща стават несъзнателно у вас. Ето защо в християнството се препоръчва безкористието. Защото, като се качи човек на по-високо стъпало в дейността на живота, изискват се по-добри условия. Енергията от стомаха трябва да се препраща нагоре.

     

    Ще ви приведа един анекдот, случил се в София. В едно събрание някой си добър оратор държал реч. Имало много публика, та хората били сгъстени. Един едър, възрастен господин се въодушевил от речта, започнал да маха нагоре-надолу с ръце, да ръкопляска. Под него имало едно дребно човече, което той не забелязал, а едва след като чува някакво викане: "Шапката ми смачкахте!" - разбрал, че под него имало човек. Та и ние някой път се въодушевим, но този, който е под нас, страда. Като се въодушевиш, опасно е между хората да вдигаш и слагаш ръцете си, защото, ако си някой великан, ще пострадат тези, които са около тебе. Извън хората може да се въодушевяваш. Тези великани са хора със силна воля и ако си между тях, като се въодушевят, може да ти направят пакост, без да искат. Остава нещо неясно, нали? Неясността стои там, че хората не могат да видят връзката между физическия и духовния, между духовния и Божествения светове. Казваме, че физическият живот не ни трябва. Не, физическият и Божественият живот са двата полюса.

     

    Забележете, сегашните хора било в Европа, или Америка, навсякъде, като видят някой здрав, красив човек, не могат да го търпят, почват да му завиждат. Проповедниците в Америка проповядват, че хората не трябва да бъдат здрави, а малко сухички, с хлътнали очи. Така са схващали светиите, че и той трябва да бъде мършав на лице, с хлътнали очи. Това е едно патологическо схващане за светията. Той ако е светия, лицето му трябва да е светло, без да е мършаво.

     

    Сега ние всички да се заемем да изправим погрешките си, които са внасяни в нашия организъм от миналото ни. Това, което сега преживяваме, не се дължи на сегашния ни живот, то се дължи на миналите ни съществувания, а сегашният живот се определя от миналите ни съществувания, затова трябва да бъдем искрени. Някой казва: "Кажи ни погрешките." Първо трябва да си поправим стомаха, после белите дробове и най-после мозъка. Няма друга по-добра система, по-добър начин за възпитание от тези три. На някого казват. "Ти си честолюбив." - "Защо?" - "Защото обичаш славата." На другиго казват: "Ти обичаш да полъгваш." Трябва да разберем причините, корените на тези недостатъци. Има много наши недостатъци, които произтичат от стомаха. Много наши недостатъци произтичат от белите дробове и много произтичат от мозъка. Не можем да изкореним нашите погрешки, ако не знаем где се корени злото. Например, ако ви препоръчам да развиете чувствата си, ще ви кажа тъй: "Разширете носа си, дишайте дълбоко!" С разширението на носа си разширявате чувствата си, със сплескване на носа сплесквате и чувствата си. С разширение на дробовете разширявате и чувствата си. Казвам: Разширете дробовете си, разширете носа си. - "Не, аз ще се моля" -казвате. Който дълбоко диша, той хубаво се моли; който плитко диша, и плитко се моли. Има йоги, които дишат дълбоко, задържат въздуха до 20 минути. Който се моли плитко, неговата молитва е една педя над главата му. Дълбоко дишане трябва, от 5-10 до 20 минути ще задържаш дишането си и тогава ще концентрираш мисълта си към Бога. Така ще има добра молитва. Забележете кога не се молите добре - когато сте раздразнени. Щом сте съсредоточени, и молитвата е добра, и дълбоко дишате. Ще ви определя в какво седи молитвата. Молитвата е сила, която трансформира. Някой път те обиди някой, ти не можеш да се сдържиш в себе си и казваш: "Аз ще му претърпя сега, но един ден ще докарам работата така, че ще се разбере." Такъв човек не може да има дълбока молитва, която Господ да слуша. Щом те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш навън тази отрова, може да остане една малка частица от отровата, но по-голямата част да я изхвърлиш. Ако си оставил по-голямата част от отровата в себе си, значи голям недъг имаш в астралния свят, затова не можеш да простиш.

     

    За в бъдеще ще се образува голяма школа, в която ще се държат изпити, ще се изработват предмети, както жените изработват разни предмети, както мъжете шият обуща, рисуват картини и т.н. Тогава ще кажем дали имаме един верен метод в работата или не. Колцина от вас, подложени на изпит, биха го издържали. Например връщате се от една проповед, въодушевени сте, но всички вкъщи се нахвърлят отгоре ви. Ако ти запазиш мира, радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и си схванал, че това са временни изпитания. Някой от вас разказва: "Аз като излязох от беседата, имах много хубаво разположение, но една сестра ме разтревожи, изгубих хубавото си разположение." Другата отговаря: "Че и аз така." Това е пиявица, която се среща навсякъде. Та при Божествения живот се изисква да разбирате законите на физическия свят, за да може да издържите страданията. По някой път, като стоя, и аз се опитвам да издържам. Например често съм забелязал, таман има ефект нещо, някои от вас се скарат и всичко се разбърква. Тогава сядам аз да туря всичко в ред и порядък. Взел съм четките, боите - рисувам, поправям разваленото. Вие отново се скарате, разхвърляте ми четките, боите, всичко става миш-маш. Смешно е моето положение. Не ми остава друго, освен да взема бастун и да ви разгоня. Казвам си: Заминаха пак, чакай да видя мога ли да туря всичко в ред, мога ли да забравя всичко това? Това е наука. То е за всинца ви, не само за мене. Тези препятствия навсякъде ще ги срещате. Човек трябва да мине през тези изпити. Господ ще го постави пред тях и той трябва да ги издържи. Там привилегии няма, само ще учите. Търпение сами ще добиете, знания сами ще добиете, всичко сами ще учите. Не учите ли, то ще ви бъде изкушение.

     

    Всички противоречиви стихове, които четохме, обясняват следното: да приведем всички противоречия в живота в хармония, и когато ги приведем, ще имаме една по-друга опитност в живота, по-друго съзнание ще дойде. Бих ви препоръчал следното: да бъдете слепи и глухи за погрешките и добрините на хората и нито да се хвалите, нито да се укорявате. Забелязал съм, вземате някого, когото обичате, хвалите го, а утре обаче работата се изменя, започвате да го корите. Това вършат жените в Сливен. Когато някой мъж върви по волята им, те казват, че чрез него говори Духът, че те го виждат с великолепни дрехи с корона и венец на глава, като него няма друг. Но почне ли той да не върви по техния път, да не върви по волята им, започват да казват, че не е вече в такива хубави дрехи облечен, че му взели короната, венеца. И той казва: "За да бъда като по-напред, трябва да вървя по пътя им " Това е изнудване на нашите религиозни убеждения.

     

    За да вървите по един правилен път, трябва да бъдете слепи за доброто и погрешките на другите. Който иска да знае моето мнение за него, аз нищо няма да му кажа, а ако ми иска 1000 лева, ще му дам. Ако му кажа, че е честен, добър човек и не му дам 1000-та лева, които ми иска, где остава последователността между думите и делата? Като му дам пари, то с това аз го похвалявам и му казвам: В моето лице ти имаш всичкото доверие. Та не трябва да се хвалим, а на дела да се вижда всичко.

     

    От тази беседа да остане в ума ви следното, слепи и глухи да бъдете за грешките и добрините на другите, колкото ви е възможно повече. Искам 75% да бъдете слепи и глухи, а 25% да прогледвате. Искам да бъдете днес бодри и весели!

     

    Сега ще направим обед, а след това гимнастика.

     

    (След обед се изкачихме високо по Витоша. Всички се чувствувахме много добре. Там горе, на високите витошки баири, правихме гимнастика.

     

    И след това бодри, весели, доволни тръгнахме си назад за София.)

     

    9 юни 1921 г., четвъртък, Спасов ден, Витоша

    ----

    *куркой - пуяк

     

    * Христосовият - срв. старобългарското Хрьстосов

     

    * истинското представление - истинската представа

  25. Аудио - чете Нели Недялкова

    От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г.

    Издание:1949, София

    Книгата за теглене на PDF

    Съдържание

    Път на мисълта

    Всяка Божествена мисъл минава през три среди: материална, субстанциална и есенциална, т.е. през стомаха, дробовете и мозъка. От мозъка мисълта влиза в астралния свят, дето минава пак през три среди. От астралния свят тя влиза в умствения свят, също през три среди. Обаче, мисълта и тук не спира. Тя влиза в причинния свят, в други три среди, крайно недостъпни за човека. И най-ученият човек не може да влезе в причинния свят. Този е пътят на Божествените мисли, които слизат на физическия свят. Няма Божествена мисъл, която, при слизането си на физическия свят, да не се изопачи, да не изгуби своята чистота. Това се дължи на изопачените човешки умове и сърца. Щом се изопачи мисълта, хората се сблъскват в своите интереси. И наистина, в което общество или в който дом влезете, навсякъде виждате сблъскване. Рядко ще срещнете дом или общество, дето мислите на хората са идеални, дето няма сблъскване. Ето защо, започнете първо да изучавате материалния свят. Щом изучите този свят, лесно ще изучите духовния. Една от задачите на човека е да изучи отношенията между мъжа и жената, брата и сестрата, господаря и слугата, учителя и ученика, съдията и подсъдимия и т.н. Много отношения има между хората на физическия свят.

    Като се говори за изопачения човешки ум и човешко сърце, за оправдание, хората казват, че кармата ги заставя да се проявяват така. Смешно е да се мисли, че кармата определя човешкия живот. Човек сам създава кармата. Невъзможно е това, което си създал, да определя насоката на твоя живот. Кармата има отношение само към грешките и глупостите на човека, но тя не може да определи пътя на неговото движение. Условията могат да озлобят, да ожесточат човека, но това не е естествен път на развитие. Като прекарал живота си в беднотия и лишения, той се озлобил, но това е резултат на неразбиране. Ако разбираше беднотията, той нямаше да се озлоби. — Е, в друг живот ще се поправя. — Това е въпрос. Човек може да се изправи, само когато съзнае, че той е виновник за своята карма. Следователно, веднъж я създал, той сам ще я изправи. Очаква ли Бог да го освободи от кармата му, не само че не ще се освободи от нея, но още повече ще се обърка.

    Един мъж бил жена си, защото не сготвила добре яденето. След това и двамата очакват Бог да ги примири. Много ще чакат! Те сами трябва да се примирят. Знайте, че Бог не се меси в човешките спорове и недоразумения. Това не е било, и няма да бъде. Колкото и да Го викате за арбитър, Той няма да напусне мястото си. Често вие играете роля на примирител, с цел да капне нещо в кесията ви. Адвокатът защищава, примирява хората, с цел да капне нещо в кесията му. Свещеникът примирява хората пак със същата цел — да капне нещо. И учителят примирява учениците си, с цел да капне нещо в джоба му. След това всички се питат, защо светът върви по крив път. — Много естествено, докато има такива примирители, които се водят от мисълта, да им капне нещо, дълго време още светът ще върви в крив път.

    И вие, като ме слушате, казвате: Дали ще капне нещо? — Нищо няма да капне, нито от моя страна, нито от ваша страна. Вие искате да научите нещо от мене. — Знаете ли, колко опасен човек съм за вас? Знаете ли, колко опасни сте и вие за мене? Ето защо, ако не сте готови да възприемете една истина, не бързайте да ви се каже. Щом не сте готови, тя ще внесе голямо смущение в душата ви. Някой иска да придобие Божията Любов. Казвам: Ти още не си приложил човешката любов, както трябва, а търсиш Божията. За човешката любов се изискват малки разходи. Ти не можеш да платиш тях, а се стремиш към Божията Любов, за която са нужни големи разходи. Можеш ли да посрещнеш тези разходи? Мъжът пита жена си: Готова ли си да ми сготвиш, да ме опереш и закърпиш с любов? Ако жената не е готова да направи това с любов, как ще говори за Божията Любов, която изисква много по-големи жертви? Може ли да й служите? Дойде някой при мене, иска да му кажа истината. Щом я кажа, той се надуе, разсърди се, не иска да ми говори. Казвам му: Приятелю, ти постъпваш по земному, а искаш нещо Божествено. Сърденето е човешко качество, присъщо на земята, т.е. на земната любов. Който люби по човешки, непременно ще се сърди. От гледището на човешката любов, няма любов без сърдене и няма сърдене без любов. Затова казвам на жената: Ако твоят възлюбен се сърди, ожени се за него; ако не се сърди, напусни го. — Как е възможно това? — Много просто, ако мъжът не се сърди, той няма сила да защити жена си. Като жена, утре може да те нападнат някъде. Какво ще правиш, ако мъжът ти не е готов да скочи на крак за тебе, да те защищава? Той ще се разсърди, ще разбие носа на онзи, който нападнал жена му. Ще разбие носа му, ще му покаже, че любовта изисква жертва. Като потече малко кръв от носа на човека, той започва да мисли и казва: Любовта изисква жертви. Аз ви навеждам на тази мисъл, за да си изработите правилно разбиране. Като живеете на земята, вие трябва да изучавате законите, които определят отношенията между хората. Не може да имате отношения към Бога, докато не разрешите правилно отношенията си към хората, като към ваши ближни. Как ще влезеш в духовния свят, ако си скаран с някого ? Казваш: Десет години работя върху себе си, правя големи усилия и още не съм се повдигнал. — Как ще се повдигнеш? Ти си се свързал с толкова хора, а искаш да се повдигнеш. Освободи се първо от връзките, които те държат за земята. Тогава ще се повдигнеш и ще придобиеш онова знание, към което се стремиш.

    Закон е: Който не уреди материалните си сметки, не може да уреди духовните. И обратно, който не уреди духовните си сметки, не може да уреди и материалните. Който уреди материалните си работи, ще уреди и духовните, и Божествените си работи. Това показва, че между материалния, духовния и Божествения свят има тясна връзка.

    Всички мъже и жени, както от стария живот, така и от новия, се стремят към духовното. Как се постига то? Какво значи духовен живот? Аз желая да излезе някой от вас, да ми обясни, какво разбира под „духовен живот." Всяко нещо, за което човек говори, и което прави, трябва да го разбира. Ето, днес ние сме дошли на Витоша. Коя е подбудителната причина за това? Все има някаква причина, която ни е заставила да дойдем тук. Влизаш в една гостилница. Коя е подбудителната причина за това? Ще кажеш, че гладът те заставя да търсиш храна. Не гладът, но хлябът. И от качеството на хляба, ти ще определиш, да отидеш ли и друг път на същата гостилница, или да потърсиш друга. Под „хляб" разбирам яденето, което ти се предлага.

    Това, което ви говоря днес, на планината, не бих могъл да говоря в София. Там няма такова масло, с което мога да ви сготвя ядене. Тук имам на разположение особено масло, с което мога да ви сготвя нещо хубаво. Според вас, кое ядене е хубаво? Червеничкото ли? Ако е въпрос за червенина на яденето, то е нещо външно, фиктивно. Като вкуси от яденето, езикът казва: Отлично е приготвено. Той бързо дава мнението си и се подписва. Щом храната влезе в стомаха, той не бърза, не се подписва скоро. Той опитва храната оттук-оттам, и най-после казва: Тази храна нищо не струва. Да се върне назад! Езикът, т.е. вкусът и стомахът се скарват. Значи, не всякога вкусните неща са добри. Те са добри 50% и толкова не са добри.

    Като наблюдавам отношенията между майките и децата, дохождам до следното заключение: деца, които родителите постоянно хвалят, излизат 50% добри, а 50% се развалят; деца, които са израсли само под укорите на родителите си, 50% от тях се изправят, 50% се развалят; деца, които родителите ту укоряват, ту хвалят, стават индиферентни. Каквото им се случи в живота, за всичко те казват: Това е в реда на нещата. Аз съм прилагал и трите метода, зная, какви резултати имат. Обаче, има още един метод, който е най-добър. Той се състои в следното: нито да укоряваш, нито да хвалиш. Прави се, че нищо не виждаш и не чуваш. Бъди сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Аз още не съм приложил този метод, ще го приложа в бъдеще. При първия и втория метод, имам 25% печалба, т.е. добър резултат, а 75% загуба. При третия метод имам само 1% резултат, а 99% — загуба. Събирам резултата от трите метода: 25+25+1=51 печалба. Събирам загубата и при трите метода: 75+75+99=249 загуба. Като извадя печалбата от загубата, остава загуба около 200; 249—51=198, близо 200 загуба. Всички ме държат отговорен за тия 200 загуба. Приложете тези методи и върху себе си. Лесно се хвалят и укоряват хората. Опитайте се, да видите, как може сами себе си да хвалите и да укорявате. Всеки има тази опитност, знае, какво значи, да се хвалите и да се укорявате.

    Като се възпитават, хората прилагат един от трите метода. Някой казва: Аз съм добър човек, няма подобен на мене. Той прилага първия метод — хвали се. Друг казва: Лош човек съм. Той се укорява. Трети казва: Аз не съм нито добър, нито лош. Той прилага третия метод. Както в миналото, така и сега, хората са прилагали и трите метода, но не са постигнали големи резултати. Новият живот иска нов метод — методът на любовта, според който ще бъдеш сляп и глух, както за доброто, така и за злото. Закон е: Щом виждаш доброто на човека, ще виждаш и злото, не можеш да го избегнеш. Това е поляризиране. Щом търсиш добрите черти на човека, непременно ще се натъкнеш и на лошите. И обратно: като търсиш лошите му черти, ще намериш и добрите. Ако не пипаш нито доброто, нито лошото в човека, ти ще видиш само отношенията му към Бога.

    Следователно, разбирането на човека за живота трябва да бъде такова, каквото е разбирането на здравия стомах за храната. Какво ще каже болният, разстроеният стомах за храната? Каквато храна да му дадете, в края на краищата, той ще я повърне. Следователно, докато сте на земята, на физическия свят, съобразявайте се със стомаха, с дробовете и с мозъка си. Когато стомахът е доволен от храната, той казва на господаря си: Господарю, доволен съм от това, което ми даде. Ще преработя тази храна и ще я изпратя на белите дробове за пречистване. Ако и те са доволни от храната, изпращат я в мозъка, дето се ражда правата, Божествена мисъл. Ако мисълта не се отрази на физическия свят като красиво, приятно чувство, тя не е права. И ако чувството не даде импулс за работа, то не е чисто, не е Божествено.

    Днес всички хора, религиозни и светски, се стремят към духовния свят, т.е. към по-висок свят от физическия. Прави са те, но едно трябва да знаят: Първо, ще минат през физическия свят, а после — в духовния. Не се позволява никакво прескачане. Как ще влезете в духовния свят, като не сте изучили физическия? Човек има най-много допирни точки с физическия свят. Ако новороденото дете не се нуждаеше от мляко, щеше ли да обикне майка си? Ако детето не се нуждаеше от конкретно, от положително знание, щеше ли да се създаде умствена връзка между него, родителите и учителите му? Ако то не се нуждаеше от другарчета, с които да споделя своите игри, щяха ли да се развият в него по-високи чувства на дружба и приятелство? Следователно, докато е на земята, човек си създава три вида връзки: физически, т.е. материални, които имат отношение към стомаха; сърдечни, т.е. духовни, които имат отношение към дробовете и умствени, които имат отношение към мозъка, т.е. към мисълта. Щом е дошъл на земята, човек трябва да бъде здрав. Здравият се познава по това, че има правилни физически възприятия. Щом физическите му възприятия са правилни, и духовните му възприятия ще бъдат правилни. Ако волята на човека е слаба, и сърцето му ще бъде слабо. Щом волята се засили, и сърцето се засилва. Казват, че чувствата му са силни. Когато човек е физически здрав и със силна воля, той устоява на любовта, на убеждението си. Щом се разколебае волята му, той и физически отслабва. Той дава много обещания, но не може да ги изпълни. Волята на човека се изпитва на земята. Тя е мястото за упражнение. Възхищавате се от героите на бойното поле. Знаете ли, колко години са упражнявали те своята воля, докато станат герои? Не се става лесно герой. От гледището на духовния и на Божествения свят, войната не е нужна. От физическо гледище, обаче, тя е неизбежна. Който още не е развил волята си, ще му разбиват носа, и той ще разбива чуждите носове; ще го бият и убиват, и той ще убива. И животните, които са около нас, учат същия закон. Ще ги каляват, докато станат смели и решителни; докато се научат да не се колебаят.

    Мнозина задават въпроса, защо идат страданията. Аз отговарям с един окултен закон, който гласи: Страданията ще съществуват дотогава, докато страхът съществува. Ако страхът се намалява, и страданията ще се намалят. Когато страхът изчезне съвършено, тогава и страданията ще изчезнат. Затова е казано в Писанието: „Страхливият няма да наследи Царството Божие." — Как да не ме е страх, когато ще ме убият? — Какво от това? Докато си страхлив, страданията ще те следват. Щом станеш смел и решителен, страданията постепенно ще се отдалечават от тебе. Като сте дошли на земята, вие трябва правилно да разрешите отношенията си към своите ближни и към Бога. Ако тук не ги разрешите, не може да влезете в духовния свят. Как ще мислиш за духовния свят, за възвишеното и великото, ако някой човек ти е неприятен и не можеш да го търпиш? Познавах една жена от Варна, смела, безстрашна — мъжка Драгана. Плуваше по морето цели четири-пет часа без умора, но като видеше пиявица, бягаше. От пиявицата, даже в шише затворена, тя изпитваше неописуем страх.

    И тъй, една пиявица е в състояние да развали човешкия живот. Дали си мъж, или жена, не е важно; щом има нещо, от което се страхуваш, този страх ще развали това, което си градил цял живот. Например, ти си добър християнин, готов си на всички жертви за Христа. Гонят те, бият те, на всичко издържаш. Обаче, един ден заболяваш и трябва да турят пиявица на врата ти. Казваш: Всичко мога да понеса, но пиявица не мога да гледам. Кажеш ли така, всичко пропада. Де отиде твоята философия? Кажи: Всичко мога да понеса за Христа. Като ви говоря така, не търсете грешките на другите. Не критикувайте този-онзи, че бил страхлив. Критиката е пиявица, която ще ви спъне. Че някой бил страхлив, това не те спасява. Важно е, ти да не си страхлив. Че знаеш грешките на ближния си, това не е благо за тебе. Колкото повече знаете грешките на хората, толкова повече изпадате в изкушения. Колкото по-малко ги знаете, толкова по-добре за вас. Това е закон, който всеки ще приложи към себе си.

    Мнозина от вас не дойдоха днес на Витоша, уплашиха се от мъглата и от дъжда. Те погледнаха дрехите, обувките си и си казаха: Кой ще се мокри? По-добре да си останем вкъщи. Я какви страшни облаци има по небето! Казвам: Когато дойдат най-хубавите неща в живота, тогава човек ще си представи такива образи, които ще го уплашат. Така той изпуща красивите неща. Щом сте на земята, никакъв дъжд, никакви облаци да не ви плашат. Дъждовните капчици са благословение за вас. — Кога? — Когато сте посяли в себе си добри мисли и желания. Ако сте посяли лоши мисли и желания, дъждът носи нещастие за вас.

    Казва се в Писанието: „Едно семе падна на камениста почва, друго — между трънете, трето — на пътя. Четвъртото семе падна на добра почва и даде добри плодове — едно 30, друго 60, трето — 100." Всяко семе пада при такива условия и на такава почва, каквито само си създало. Значи, каквото си сял, това ще жънеш. Семето, което паднало на пътя, и птиците го изкълвали, показва, какво значи да правиш пътища, дето не трябва. Само едно семе си приготвило добра почва и дало добри плодове. Вървиш по пътя и казваш: Тези тръне изпокъсаха дрехите ми! — Ти сам ги създаде. — Тези камъни изпочукаха краката ми! — И тях ти ги създаде. Всички тръне, камъни ти си ги създал. Сега не остава нищо друго, освен да разработиш пътя добре, да го изореш, да го изчистиш от тръне и камъни и да посееш доброто семе.

    Някои идат при мене и ми казват: Учителю, посей ни нещо! — Много съм сял и пак ще сея, но някоя мисъл ще падне между трънете или на камениста почва, и вие ще се натъкнете на по-голямо зло, отколкото, ако не бях сял. Ако Божественото семе не падне на добра почва, освен че няма да поникне, но ще даде лоши резултати. Сами създадохте трънете, да мушкате с тях, сами ще ги изкорените. Някой следва Божествения път, но ти му казваш: Защо си тръгнал в този път? Я се откажи от него. Той няма да ти донесе никакво благо. — Ето, твоят трън се заби в него и го спъна. Срещаш едно способно момче, евангелист, свършил трети клас. Той се готви да следва гимназия. Ти се явяваш пред него и започваш да го убеждаваш да стане проповедник. Казваш му: Като проповядваш Христа, ще се благословиш. А тъй, ще свършиш гимназия и нищо няма да придобиеш. И тръгва този младеж с Библия в ръка, да проповядва. Но като няма знания, той пропада. В първо време е много духовен, но после отпада, омърлуши се. След няколко години, гледаш — напуснал проповедничеството, станал търговец. Не се става лесно проповедник.

    Поощрявайте младите и способните да учат, да придобият знания, да укрепнат. След това могат да станат добри проповедници. Като работиш за Христа, ще служиш без пари. Това значи проповед. Дето се работи с пари, там няма истинска проповед. Ако мислиш, че без знания можеш да служиш на Бога, ти си на камениста почва. Тази е една от причините, дето християнството не прогресира. Значи, не очаквайте резултат, дето парите играят роля. Който работи за пари, той не може никого да обърне към Бога. Истинският проповедник е безкористен. Успехът на християнството се дължи изключително на безкористните, неплатени проповедници, на свещеници без раса и калимавки. Истинските служители аз наричам певци—щурци. Те са разработили пътя, те са го разорали и посяли с добро семе. А онези, платените служители, те са посяли тръне, те са създали камъни. Колкото по-големи са трънете и камъните, толкова по-добре са били платени. Те са създали широкия път.

    Казвам: Всички трябва да работите даром. Пазете се от мисълта да станете проповедници, с цел да печелите. Горко на онзи, който очаква да му се плаща. Така казва новото учение. Горко на онзи, който проповядва с пари! Горко на онзи, който служи на Бога с пари. На физическия, т.е. на материалния свят всичко се търпи, но дойде ли до духовния свят, там изискванията са други. Там не се позволява никакво плащане. Ако си обърнал някого към Бога, той трябва да ти се отплати с любов, а не с пари. На любовта се отговаря с любов. Някой те спасил от смърт, и ти искаш да му благодариш по материален начин. Каниш го вкъщи, угощаваш го, правиш му подаръци. Не, това не е отплащане. Лесно искаш да се освободиш от задължение!

    Започнете от физическия свят. Вие искате да станете духовни, преди да сте изучили физическия свят. Ето защо, оформете се първо физически. Стремете се да бъдете здрави, да имате здрав мозък, здрави дробове, здрав стомах, та като им заповядвате, да ви слушат. Не е въпрос да постиш, да се изтощиш, да разстроиш органите си. Стомахът е твой добър приятел, ще се разговаряш с него и ще му кажеш: Слушай, приятелю, хайде да се сдружим двамата, да работим толкова, колкото е нужно и за двама ни. Ще ядеш по-малко, ще се товариш по-малко, за да живееш повече време на земята. Какво правят хората сега? Те ядат по три пъти на ден: за всяко ядене стомахът работи четири часа. Значи, той работи 12 часа дневно. Като убедите стомаха си, че работи чрезмерно, той ще каже на клетките си, т.е. на своите граждани: Хайде да намалим малко труда си. Така ще изпълним Божия план. Като се намали трудът на стомаха, намалява се трудът и на дробовете, и на мозъка. Знаете ли, каква енергия се изпраща на мозъка след 12 часова работа на стомаха? Докато се справи с тази енергия, мозъкът не може да върши своята работа. Колкото повече работи стомахът, толкова по-малко работи мозъкът. И обратно: колкото по-малко работи стомахът, толкова повече работи мозъкът. За да накараме мозъка си да работи, трябва да употребим за мисълта си шест часа дневно. Това не значи, да кажеш на стомаха си да не яде. То е друга крайност. И природата не обича крайностите. Ще му кажеш да бъде разумен, защото многото ядене не е добре за него.

    Сега, да се върнем към времето на първите хора, които са имали здрави тела и здрави органи. Днес почти няма здрави стомаси в света. За да заставят стомаха да работи, хората турят в яденето различни приправки, които възбуждат вкуса. У тях не се създава естествен апетит, но вкусът се дразни изкуствено, и тогава човек започва да яде. Като се наяде, той казва: Това ядене не ми хвана място. Наядеш се с тази приправена храна, разстроиш стомаха си и после казваш: Да живеем добре, да се обичаме, да служим на Бога. — С разстроен стомах не можеш да любиш. Не очаквай любов от човек с разстроен стомах, със слаби гърди и с болен мозък. Казвате: Това не е важно. Душата е, която люби. — Ако е така, защо душата не се проявява вън от стомаха, дробовете и мозъка на човека? За да се прояви, душата взима храна от стомаха, въздух от дробовете и мисъл от мозъка. За да се изяви душата навън, човек не трябва да прави стомаха си цел на своя живот. Направи ли го цел, Бог ще уволни самия човек, ще отнеме службата му на земята.

    И тъй, работете върху себе си, за да имате здраво тяло, здрав стомах, здрави дробове и здрав мозък. Всеки орган възприема нещата по свой специфичен начин. Ако условията му не благоприятстват, той страда. Йоан казва: „Крадецът не иде, освен да открадне, погуби и заколи." Под „крадец" той разбира лошите условия на физическия свят, дето има ядене и пиене за удоволствие, дето има кражби и убийства. В духовния свят няма удоволствия, няма кражби и убийства.

    Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? — Ние разбрахме, че най-ценното в живота е здравето. — Как се придобива то ? Какъв метод знаете за придобиване на здравето? — Като живеем разумно. — Какво разбирате под „разумно живеене" ? — Да се храним правилно, да мислим и да чувстваме право. — Според мене, отговорът ще бъде прав, когато направите опит да живеете разумно. И да ви отговоря, то не е във ваша полза. Кой е методът на Христа за разумен живот? - Любовта. — Де е любовта ? Това, дето се казва хармоничен, добър, братски живот, това са неопределени величини, хиксове в живота. Когато богатият обеднее, той търси бедния и го нарича брат. Защо го нарича брат? Защо изменя отношенията си към него? Това не е братство. Братството не се изменя. Като богат и беден, като учен и прост, да имаш едни и същи отношения към човека. Братство ли е, ако твоят приятел заеме високо положение, и ти започнеш да се стесняваш от него? Де остана вашето приятелство? Ти не си свободен към него, защото той измени вече отношението си към тебе. Правило е: Каквото положение да заемаш, да си останеш такъв, какъвто си бил първоначално.

    Човек е дошъл до това положение, че като стане духовен, има идеално отношение към Бога. Постепенно той започва да се страхува от Бога, изменя отношението си. Защо се изменя? — Защото няма ясна представа за Бога. Бог никога не се изменя, остава всякога един и същ. Да мислим, че Бог се изменя, това е мнение на чужди автори, а не твое. Някои апостоли са изнасилили известни Божествени мисли, поради което са изгубили представата си за Бога. И вие сте изнасилили в себе си Божественото. Някой дух говорил на апостол Павел, а на него — друг, по-възвишен дух. На възвишения дух говорил още по-възвишен от него. Знаете ли, през колко среди е минала Божествената мисъл, докато дойде при вас? За да разберете тази мисъл, както е предадена, трябва да я хванете от първия дух, през когото е минала. Това не показва, че Павел не е знаел тези неща, но трябвало да мине през изпитания. И като му ударили три пъти по 39 тояги, той започнал да пише хубави послания и казал: „Братя, с големи страдания ще влезем в Царството Божие."

    И тъй, за да бъдем здрави, първото нещо е да дойдем до основния закон, който Бог е вложил във физическия свят. Материята на физическия свят, в първичното си състояние, била от Божествена субстанция, но след като се диференцирала, тя се изменила. Ето защо, ние трябва да се върнем към първичния физически свят, който се отличава с голяма чистота. Като се свържем с него, ние ще придобием такова здраве, такъв организъм, който ще бъде свободен от всякакви излишъци. В него няма да става никакво гниене; в него смъртта и животът постоянно ще се уравновесяват. Човек се нуждае от чисто тяло, в което Духът да пребъдва. Затова Павел казва: „Ако това тяло се разруши, ще имаме друго, неръкотворно." Чрез него ще дойдат новите идеи.

    Сега, аз искам от вас да задържите в ума си четвъртия метод за самовъзпитание: Да бъдете слепи за погрешките и добродетелите на хората и да се отворят очите ви за вашите добри и лоши страни. Не е въпрос да се укорявате и хвалите, но да знаете, защо сте добри или лоши. Има три начина, по които Христос може да ни спаси: по физически, духовен и Божествен начин. Тогава ще дойде възкресението. Аз обяснявам тези начини така: Ставаш — физически процес, оживяваш — духовен процес, възкръсваш — Божествен процес. Не можеш да оживееш, ако не си станал; не можеш да възкръснеш, ако не си оживял. Значи, физическият живот е основа и на духовния, и на Божествения. Като знаеш това, не казвай, че искаш да се освободиш от физическия живот. Той е от значение дотолкова, доколкото Бог му е дал нужната цена. На физическия живот ще се насади духовният, а на духовния ще се насади Божественият. Следователно, философията на човешкия живот е да бъдеш здрав: да имаш здрав стомах, здрави дробове, здрав мозък. От състоянието на тези органи се определя физическият живот на човека. И духовният живот се определя също от състоянието на сърцето, дробовете и мозъка. Когато дробовете са здрави, и сърцето е здраво; когато мозъкът е здрав, и мисълта е права. Следователно, здраво сърце — възвишени чувства. Здрав мозък — светли мисли. Силна, разумна воля — прави действия. Стомахът не създава волята, но тя се изявява чрез него.

    Днес ние дойдохме на Витоша, като на Божествен стомах, т.е. на добрата почва. Земята, на която стъпваме, дъждът, облаците, на вид неприятни, изискват от нас умение да живеем добре и да разбираме природата. Чрез дъждовните капки ние приемаме Божието благословение. Всяка капка коси хиляди богатства за нас. Школата, в която сте влезли да учите, изисква от вас да създадете една благоприятна атмосфера, както за себе си, така и за окръжаващите. Едно лошо качество може да ви спъне, както спъва и външните хора. То е желанието ви да се осигурите. Дадат ти, например, една ябълка. Ти веднага я изяждаш и гледаш, дали има още, да се осигуриш за после. Едната ябълка носи благословение, а останалите развалят стомаха. Ти взимаш, а не мислиш да даваш. Това е пиявица в живота. Като видя, че някой само взима, без да дава, аз пращам, при него някой дух да го обере. Казвам му: Иди да обереш този човек. — Защо? — Торбата му е пълна, не му трябва толкова много.

    И Бог си служи с тези духове обирачи. Като дойдат при вас, те казват: Дай това, което носиш в торбата си. Не ти трябва толкова много. Като ви оберат, вие казвате: Добре, че не ни биха. Като седне някой до мене, аз усещам, като че ли ме бодат тръне. Това показва, че този човек сяда при мене с цел да вземе нещо, да ме обере. Това е користолюбие. Когато седне при мене някой безкористен човек, аз изпитвам голяма приятност. Той не иска да вземе нещо, но дава от себе си. — Защо някога не можем да се търпим? — Защото всеки иска да обере своя ближен. Това е смукане. Природата не позволява това нещо. В края на краищата, то демагнетизира човека. Това става несъзнателно. За да се избегне обирането, християнството препоръчва безкористието. Човек трябва да прави усилия, да се повдигне на по-високо стъпало от това, на което се намира. Това подразбира съзнателно пренасяно на енергията от стомаха в дробовете и от дробовете в мозъка.

    На едно голямо публично събрание в София присъствали много хора. Говорел един виден оратор. Един от публиката, едър, снажен човек, въодушевен от речта, започнал да маха с ръце, да ръкопляска. По едно време, той чул отдолу да се вика: Моля, шапката ми смачкахте! Едва в този момент високият, едър господин забелязал, че под него стои един дребен, низък човек. Опасно е човек да се въодушевява, да вдига и слага ръцете си, да ръкопляска бурно. Все ще се намери под него някой по-низък човек, който ще пострада. Щом се въодушевяваш, ще отидеш там, дето няма хора. Великаните са със силна воля. Когато те се въодушевяват, без да искат, могат да причинят пакост на някого.

    Като ви говоря, у вас остава нещо неясно. Неясността се дължи на това, че хората не виждат връзката между физическия и духовния свят, от една страна, и между духовния и Божествения, от друга страна. Физическият и Божественият свят са полюси. Какво забелязваме между хората? Те не могат да се търпят, особено като видят здрав, красив човек. Не могат да го търпят, завиждат му. Ако влезете в религиозно общество, там пък чувате да се казва, че духовният човек трябва да бъде слаб, жълт. Това е паталогическо разбиране. Така се мисли и за светията. Според мене, светията трябва да има светло лице. Той трябва да бъде силен и здрав, а не слаб и жълт. Задачата на човека е да изправи погрешките си, които са причина за неговото болезнено състояние. То не е резултат на сегашния му живот, а на неговото далечно минало.

    Сегашният живот на човека се определя от неговото минало. Всеки човек трябва да бъде искрен, да признае този факт. Казваш: Кажи ми погрешките. — Първо, ти трябва да изправиш стомаха си, после — дробовете си и най-после — мозъка. Няма по-добър от този метод за изправяне на погрешките и за самовъзпитание. Не е достатъчно да кажеш на някого, че е честолюбив; на друг, че е щеславен; на трети — че не обича истината. Трябва да се знаят причините на тези недостатъци. Някои недостатъци произтичат от стомаха, други — от дробовете, трети — от мозъка. Не можем да изкореним погрешките си, ако не знаем, де се крие злото. Ако ви дам метод за развиване на чувствата, ще ви кажа: Дишайте дълбоко, за да разширите носа си. С разширяване на носа, се разширяват чувствата. Ако носът е сплеснат, и чувствата са сплеснати. Същото се отнася и до дробовете. С разширяване на дробовете се разширяват и чувствата. Затова казвам на всички: Разширете носа си; разширете и дробовете си! — Не, аз с молитва ще се разширя. — Който диша дълбоко, хубаво се моли. Има йоги, които дишат дълбоко и задържат въздуха 20 м. Нужно е дълбоко дишане! Да задържате въздуха от 1—20 минути. Това значи, съзнателно да отправиш мисълта си към Бога. Това е истинска молитва. Когато е раздразнен, човек не се моли добре. Колкото е по-съсредоточен той, толкова по-добре се моли. Молитвата е сила, чрез която човек трансформира състоянието си.

    Някой те обиди и, ако не можеш да се владееш, казваш: Аз ще ти покажа, кой съм! Ако за момент се овладееш, ти постъпваш с политика. Нищо не му казваш, а си мислиш: Този път ще премълча, но един ден, когато не очакваш, тогава ще ти отговоря, както трябва. Този човек не може да се моли добре, и молитвата му не се приема. Като те обидят, веднага трябва да се поляризираш и да изхвърлиш отровата навън. Ако задържиш една част от отровата в себе си, това показва, че в астралното тяло има някакъв недъг, който ти пречи да простиш.

    В бъдеще, ще се отвори голяма школа, дето ще се изработват различни предмети, както днес, мъжете и жените работят в живота. Ще се прилагат различни методи, за да се опита кои са по-добри. Колко от вас, подложени на изпити, ще ги издържат? Връщаш се от една проповед въодушевен, разположен. Веднага домашните ти се нахвърлят отгоре ти и започват да те дразнят. Ако запазиш мира и радостта си, това показва, че си разбрал Божественото и на всички изпитания гледаш като на временни, преходни. Една сестра разказва: Днес излязох от беседа с голямо разположение. Но една сестра ме разтревожи, и аз изгубих, каквото придобих. — Това е пиявицата, която си видяла. Божественият живот изисква разбиране законите на физическия свят. Само така ще понасяме страданията.

    В това отношение, и аз си правя опити да видя, колко мога да издържам. Тъкмо работя нещо, чувам, няколко сестри се карат. Всичко объркват, и всичко около мене се обърква. Сядам отново, да туря ред и порядък във всичко. Взимам четките, боите, да поправя развалената рисунка. Едва изправя рисунката, отново се скарват и разбъркват четките и боите. Смешна е моята работа: ту рисувам, ту поправям. Ако постъпвам по човешки, ще ги разгоня с бастуна. Важно е, да разреша въпроса по Божествен начин. Отново поставям всичко в ред. Това е наука, която се отнася до всички, а не само до мене. Препятствия се срещат навсякъде. Всеки ще мине през тези изпити и трябва да ги издържите добре. Там няма привилегия за никого — ще учите. Така ще придобиете търпение, знания, опитности. Ако не учите, моите добродетели няма да ви

    помогнат. Те могат само да ви изкушават.

    Помнете: Бъдете слепи и глухи към по-грешките и доброто на хората: нито ги хвалете, нито ги укорявайте. Днес обичаш някого, хвалиш го. Утре стане нещо между вас, почнеш да го укоряваш. Така постъпват хората. Докато жената върши волята на мъжа си, по-добра от нея няма. Щом му се противопостави, по-лоша от нея няма. Същото е и с мъжа. Не казвам да изпълнявате волята на мъжа или на жената, но казвам: За да вървите в правия път, изпълнявайте волята Божия. Да бъдете слепи за доброто и за злото! Някой иска да знае, какво мнение имам за него. Ако иска от мене някаква услуга, ще му услужа, но няма да си кажа мнението за него. Какъв смисъл има, да му кажа, че е добър и честен човек, а не съм готов да му услужа с една малка сума? Де остана моята последователност между думи и дела? Като му дам сумата, която иска, с това аз изказвам доверието си към него. Дела се искат от нас, а не думи.

    Нека остане в ума ви поне една мисъл от днешната беседа: Бъдете слепи и глухи за погрешките и добродетелите на хората. Бъдете 75% слепи и глухи, а 25% да виждате.

    Желая ви да бъдете бодри и весели.

    Сега ще обядваме, ще си починем малко. След това ще се надбягваме.

    Беседа от Учителя, държана на Витоша — на бивака, Спасов ден, 1921 г.

    Pat_na_misalta.pdf

×
×
  • Създай нов...