Jump to content

Albena

Потребител
  • Posts

    1,083
  • Joined

  • Last visited

  • Days Won

    31

Everything posted by Albena

  1. НЕТЪРПЕНИЕТО Когато каменарят дига и слага чука си върху камъните, той знае законите, по които трябва да става дигането и слагането. Приложи ли само сила без умение, той скоро се уморява. Всеки несполучлив удар произвежда обратни резултати. Следователно, всеки несполучлив удар в живота на човека предизвиква обратни процеси в неговия организъм. Нетърпението представя такъв несполучлив удар. Неестествените и ненавременни желания в човека също така представят несполучливи удари. Като се натъква на такива удари, най-после човек дохожда до пълно обезсмисляне на живота. Разбира ли обаче законите на живота, при каквото положение да се намери, човек знае как да се справи. И като го повдигат, и като го понижават, той знае кое е вярно и кое не е. 80-86 Когато някой човек става нетърпелив, в кръвта му се явяват чужди вещества. 45-174 Забелязано е, че хора, които не дишат дълбоко, са нетърпеливи. 81-202 Ще ви дам един метод за работа върху търпението. Всеки от вас да вземе хиляда житни зрънца. Ако при известен случай проявите нетърпение, започнете да броите житните зрънца. Първо ще преброите до десет. Ако нетърпението ви изчезне, ще спрете броенето на зрънцата. Десетте зрънца ще турите настрана. Ако нетърпението ви продължава още, ще броите до сто зрънца. Ако и при това положение сте още нетърпеливи, ще продължавате да броите зрънцата, докато напълно се успокоите. Ще си отбележите при колко житни зрънца сте възстановили търпението си. Този опит ще правите в продължение на десет деня. Колкото пъти проявите нетърпение през тия десет деня, толкова пъти ще броите житните зрънца. Броенето на зрънцата ще бъде бавно, спокойно, с пълно съзнание за опита, който правите. По този начин вие ще възпитавате търпението си. Колкото повече зрънца сте преброили през тия десет деня, толкова повече сте работили върху себе си. Като броите зрънцата, проявявайте почит към всяко от тях. Те са живи същества и всяко зрънце ще ви предаде нещо от себе си. 80-82 НЕЧИСТОТАТА Всичко непотребно внася смут и нечистота в човека. 67-108 Всяка нечистота дава условия за ферментиране. ферментирането пък причинява болестите. Следователно, болният страда от ферментирали мисли, чувства и постъпки. Щом спре ферментацията и нечистотиите се изхвърлят навън, болестта изчезва... Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка никога не ферментират. 109-207 Казвам: Пиянството е нечистота. Лакомията е нечистота. Одумването е нечистота. Завистта и ред още пороци са нечистота. 130-144 Условията, при които съвременните хора живеят, са такива, че било чрез мисъл, чувство или постъпка, те ще внесат известна нечистота в себе си. 85-97 Всяка нечистота, вън или вътре във вас, се отразява зле върху организма. 146-122 Организмът не търпи никакви нечистотии, никакви чужди вещества в себе си. Съберат ли се някъде такива нечистотии, организмът заболява. 81-125 Когато човек има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта, като боклукчия, ще дойде със своята кола да изхвърли навън тия нечистотии. Като оздравее, нека се претегли, да види, че болестта е отнела около десетина килограма от теглото му. Тези десет килограма от теглото на човека представят теглото на нечистотиите в него. Докато е бил здрав, той се е карал с този, с онзи, но щом заболее, всичко това излиза навън. 132-136 Наскоро един наш брат заболя от нищо и никакво. На врата му се явил малък сърбеж и той се почесал няколко пъти. С почесването той разранил мястото, потекло малко кръв, но като нямал памук, нито чист плат, с който да попие кръвта, станало инфекция на кръвта, вследствие на което вратът му се подул. Ако не бяха се обърнали за помощ, кръвта му щеше напълно да се отрови. Като отидох да го видя, намерих положението много сериозно. Почудих се как се е оставил до това положение, да се инфектира кръвта му. Както и да е, въпросът беше по-скоро да му се помогне. В това време близките му го убеждавали да му се направи операция. - Защо ще ти правят операция? - Остави се, съвсем капитулирах. - Не си капитулирал, но отсега нататък ще учиш уроците си. Сега научи първия урок. Важното е, че домашните на този наш брат решили да му правят операция. И той се убедил, че не може без операция. - Не, и без операция ще мине. - Как? - Имай търпение, ще видиш. Не се мина много време, на врата се отвориха няколко дупки, отдето изтече около кило и половина нечиста материя. След това братът се усещаше отслабнал. 51-254 НЕЩАСТИЕТО Умствените причини за нещастията на хората се дължат на това, че те нямат знания, а съзнават, че трябва да имат; те имат идеали, но не могат да ги реализират. Внесете в ума на един нещастен човек мисълта, че той постепенно може да постигне своите идеали, и нещастието му ще изчезне. 18.7-17 „Нещастен съм." - Търси щастливи хора и се свързвай с тях... Ако в продължение на една година държите в ума си някой щастлив човек, някой банкер или някой професор, силите, които работят в тях, ще потекат и към вас. Вие можете да черпите сила от подсъзнанието на хората, дето се крие истинското богатство. 66-131 Човек трябва да разбира причините за нещастията, да знае защо го сполетяват. 93-40 Доказано е, че през всички епохи на човечеството, страданията и нещастията са идвали като резултат от престъпване на Божествените закони. 18.1-10 НИСШИТЕ СЪЩЕСТВА Защо си болен? Болестта, сиромашията показва, че човек се е свързал с един низш, неорганизиран живот. 56-171 Болестите не са нищо друго освен низши същества, които влизат в него и започват да се размножават за негова сметка. На научен език тия същества се наричат микроби. За освобождаване на човека от тия същества, Христос казва, че това може да стане само с пост и молитва. Микробите са подобни на войска, която напада града и го разрушава. Една силна войска може в една нощ да разруши града... Молитвата подразбира връзка на човешката душа с Първата Причина на нещата. Постът пък подразбира отнемане храната на войската. Щом лишите войската от храна, тя се принуждава да отстъпи. 35-60 Който диша правилно, той може да измени състоянието на своята храносмилателна и дихателна система и да бъде господар на низшите сили в себе си. 62-214
  2. НЕРАЗПОЛОЖЕНИЕТО Коя е причината за болестите? - Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма, и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо Природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си. 65-136 Като не знаете какво става в организма ви, вие казвате: „Не съм разположен нещо. Станал съм нервен, упорит, гневен, не давам да ме докосне човек." - Причината на това неразположение се крие в нервната система, в която има излишък от нервна енергия. Човек трябва да намери начин да се освободи от тази енергия в себе си - Как ще се освободи? - Чрез упражнения. Ще кляка, ще става, ту с левия, ту с десния крак. 79-58 Кажеш ли, че си неразположен, че нещо те мъчи отвътре, аз зная, че те е посетил неканен гост. 68-7 Когато човек изпадне в неразположение, в обезсърчение, това се дължи на души, изостанали в развитието си, които, като не искат да вървят в правия път, влияят на хората и ги спъват. 136-217 Ако ви нападнат тъмни, мрачни мисли и желания, кажете си: „Това неразположение не е мое. То се дължи на гостите в мене, които са недоволни от това, че няма какво да ядат и пият." Докато живее със стари идеи и възгледи, с идеите на дядо си и баба си, човек всякога ще бъде недоволен. 71-55 Представете си, че сте неразположен, раздразнен, нервен, цяла нощ не можете да спите. Какво трябва да направите? - Концентрирайте мисълта, съзнанието си към върха на носа и си представете, че носът ви постепенно се разширява. Щом съсредоточите мисълта си към носа, вие ще се успокоите и ще заспите. 73-257 На какво се дължи неразположението на човека? - На неправилния живот, на кривите мисли, чувства и постъпки. - Тогава, да живеем добре. 69-17 Понякога неразположението на човека се дължи на ред анормални съчетания, предизвикани от неправилното възприемане на светлината. 133-84 Щом преядеш и препиеш, животът ти се обезсмисля. Ти си недоволен, неразположен, не ти се живее, не ти се работи, нищо не те интересува. 91-273 Ако си неразположен, знай, че се намираш при лоши условия на живота. Трябва да се справиш с тия условия. Кой е причина за лошите условия? - Самият човек. 93-168 Правете опити да преодолявате мъчнотиите и неразположенията си. 82-117 Когато сте неразположени, добре е да поставите гърба си на някое дърво, главно на бряст, да почерпите от него енергия. Също така, добре е често да се разхождате покрай някоя брястова алея. Щом направите това упражнение, неразположението ви ще мине. формата на брястовите листа, както и самият бряст, действат успокоително върху нервната система на човека. Борът пък действа добре върху човека главно със своята миризма и стремеж нагоре, към височините. 79-172 Ако се съберат на едно място двама души, които имат положително електричество в себе си, те непременно ще се отблъснат. Ако влязат в разговор помежду си, след раздялата, те веднага ще изпитат неразположение на духа си, недоволство... Във всеки едного ще се събуди някакво враждебно чувство по отношение на другия. 71-114 Щом сте неразположени, ще знаете, че имате излишък на електричество и ще го впрегнете на работа. 71-119 Когато човек е неразположен духом, когато изпадне в песимистично състояние, това показва, че в лявото полушарие на мозъка му има излишък от електричество. 71-118 Ако не сте разположен, погладете малко безименния си пръст. Няма да мине много време и вие ще усетите, че ставате весел, разположен по дух. 143-71 Неразположен си нещо - изложи гърба си на Слънце. 10.30-33 Ако си нервен, неразположен, започни да пееш - състоянието ти веднага ще се измени. 102-54 Често хората изпадат в мрачни състояния на духа, чувстват се неразположени и не знаят как да си помогнат. Те са обиколени с блага, които не знаят да използват... Четири елемента са в състояние да сменят неразположението, да го превърнат от мрачно в светло. Те са светлината, въздухът, водата и хлябът. Като знаете причината на неразположението, ще приложите един от четирите елемента, който отговаря за дадения момент. Причината за неразположението на един и същ човек е различна. Тя може да се крие във физическия, сърдечния, умствения или причинния свят. 148-138 Не си разположен, отпаднал си духом. Не ходи от къща в къща да се оплакваш от страданията си, но прекарай пръстите си през космите (на главата). 113-333 При неразположение на духа ще произнасяте меки букви. 42.11-10 Неразположенията ще дойдат... Въобще, у някои хора неразположението иде след обяд, понеже тогава през тях минават теченията от Земята. Вие трябва да знаете как да поляризирате и концентрирате тия сили. Направете упражнението (дадено при „Мъчнотии") и оставете тия сили, които идат отдолу, да минават през вас. Вие не ги спирайте. Ако ги спрете, ще се подпушите и с това може да създадете цяла катастрофа за себе си. Препращайте тия сили нагоре! Среднощ ще дойде друго течение. 75.22-11 Който е неразположен, нека мирише роза. 146-379 Неразположеният човек не пее, той си мълчи. Разположеният човек ще го познаете по това, че той всякога пее или най-малкото - тананика. 42.11-7 Като ученици, когато не сте разположени, вдигнете показалеца си нагоре и следете какво ще стане с вас. Ако състоянието ви се подобри, вие сте дали път на доброто в себе си. Ако състоянието ви не се подобри, затворили сте вратата на сърцето си за доброто. 87-87 Когато сте неразположени, сприхави, недоволни, трябва да четете бавно, спокойно от 1 до 1000. Какво ще ви ползва това? Друг е въпросът обаче, ако следите при изговарянето на кое число състоянието ви се сменя. Като правите тия наблюдения, ще забележите, че при различните състояния действат различни числа. 87-207 Като ученици, когато сте нервни, неразположени, това показва, че сте натрупали излишна енергия в нервната си система... За да се справите с тази енергия, трябва да потърсите начин, да я асимилирате. Не можете ли да направите това, тя ще създаде силно нервно напрежение, което ще ви причини големи пакости. Това напрежение показва, че трябва да минете от едно състояние в друго, да се справите с неблагоприятните условия на живота. 87-247 Щом не сте разположени, излезте вън, на чист въздух! 35-11 Когато не е здрав физически, човек взима очистително, и неразположението му минава. 59-6 Някой казва, че е неразположен... Защо е бил неразположен? Защото бил гладен. 60-89 Имате ли някакво неразположение, изпейте му една песен. 60-195 Впрегни лошите мисли на работа, и те ще се превърнат на добри. Каже ли някой, че не е разположен, знай, че лоши мисли го безпокоят. 64-238 Ако си неразположен, не търси някой слаб, сух като тебе, но намери някой твой приятел, пълничък, като месечина, и го хвани за двете ръце. Понеже той те обича, ще ти предаде част от енергията си, от своето добро разположение. Така ще стане обмяна между вас. 66-61 Каже ли човек, че не е добре разположен, че има лошо настроение, причината за това се крие във вътрешната дисхармония на организма му, резултат на чрезмерните желания в него. 81-53 Когато някой е неразположен, смутен, нетърпелив, нека си представи, че се намира в гора от борови и дъбови дървета. Няма да мине много време, и състоянието му ще се измени, ще приеме разположението на растенията.72-86 Ако си неразположен, иди в гората и започни да обикаляш дърветата. Обиколи едно дърво и подскочи; обиколи второ, трето дърво и подскачай около тях. Като обиколиш 20-30 дървета, състоянието ти ще се измени. 66-62 Ако си неразположен, благодари и за неразположението си. То може да е чуждо, но като благодариш, ще се освободиш от него. 70-35 Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се е обърнал наопаки. Не се сърди, но погали леко носа си и кажи: Тежко ми е нещо, помогни ми. Няма да мине много време, и неразположението ти ще изчезне... Милвайте носа си, когато сте неразположени, недоволни или когато някой урок не ви върви. 90-30 Щом изпадне в неразположение на духа или в недоволство, първата му работа е да измие краката си с топла вода. После, той трябва да стане прав, да помисли малко, да се помоли и да си каже: „Господи, Твоето Слово е светилник на нозете ми." След това да се разходи малко. 50-198 Някой човек е кисел, т.е. неразположен. Как ще смени своето кисело състояние? Ако имате киселина, химикът лесно се справя с нея. Той взима известно количество основа и я неутрализира. Обаче как може човек да смени своето кисело настроение в неутрално? Разумният сам намира метод за това, а неразумният очаква някой да дойде отвън да му помогне. Не дойде ли помощ отвън, дълго време той остава със своето неразположение. 85-35 Щом имаш неразположение, свържи се с 10-20 души добри хора и неразположението ти ще изчезне. 165-193 Когато сте неразположени, гневни, недоволни от живота, знайте, че сте попаднали в среда, по-силна от вас. За да преодолеете неразположението си, вие трябва да усилите своите вътрешни условия, да излезете над средата, която ви подтиска. 85-149 Когато сте неразположени, хвърлете няколко камъни надолу. Като ги хвърляте, вие възприемате енергията им и сменяте състоянието си. 86-356 Ако сте неразположени и не може да учите, кажете си няколко пъти тихо думите: живот, светлина и любов. След това кажете: „Аз се движа в живота; аз живея в светлината; аз живея в любовта." Като повторите няколко пъти тези мисли, ще видите какво действие ще окажат върху вас. 82-117 Когато сте неразположени, прекъснете работата си и излезте вън, изложете гърба си известно време на слънце и след това продължете работата си. 82-126 Когато е неразположен, гневен и напрегнат, човек трябва да търси приятел, който представя планински връх, да му отнеме неразположението, да смени енергиите му. 82-162 Добре е от време на време да търкате дланите си една в друга, да махнете неразположението си. 82-164 Забелязано е, че като яде, човек трансформира състоянието си и неразположението му изчезва. За предпочитане е обаче, като яде, да бъде разположен. 82-272 Като ученици, ако сте неразположени нещо, за да запазите мира си, кажете си: „Аз живея в свят на пълна хармония. Обиколен съм с разумни възвишени същества, които са готови да ми помагат." 81-94 Докоснете ли се до човек, чиито енергии са противоположни на вашите, вие ще нарушите своето разположение. И след това трябва да мине известно време, докато се справите с тия енергии. 80-189 Причината на неразположението ви се крие в невъзможността да изплатите дълга си. За да не ви мъчат тежки мисли, ще си представите, че сте министър на просветата или генерал и заповядвате на своите подведомствени. Вие вървите нагоре-надолу и си представяте хубостите на новото положение: получавате голяма заплата, назначавате на служба свои познати, те ви благодарят. С тази маневра вие си въздействате и превръщате неразположението си в разположение. 84-105 Когато сте неразположени духом, направете следния опит: Вземете половин килограм пресни, едри, хубави череши и излезте вън, в 10 часа преди обяд. Обърнете се към Слънцето и започнете бавно, спокойно да ядете черешите. Яжте ги около един час. Тъй щото, от 10 до 11 часа трябва да сте изяли всичките череши. Освен череши, нищо друго не трябва да ядете. След половин час ще забележите една промяна в състоянието, в разположението си. Това е резултат на черешите. 74-292 НЕРАЗУМНОСТТА Защо идат болестите? - Защото си неразумен. Дойде една болест, тури те на легло. Дойде друга болест, пак те тури на легло. Десет години може да боледуваш, но докато не научиш урока си, болестите няма да те напуснат. 65-140 НЕСПОКОЙСТВИЕТО Не седне ли правилно, той е неспокоен през всичкото време. 80-189 Когато човек е неспокоен, движенията му не са хармонични. 83-358 НЕСЪЗНАТЕЛНОСТТА Докато боледуваш, ти си в обикновеното съзнание. 113-336 Докато съзнанието на човека е будно, никаква болест не е в състояние да го хване. Обаче, при най-малкото прекъсване на съзнанието, при най-малкото колебание, равновесието на твоя организъм се нарушава. Следователно, докато съзнанието на човека е будно, той има известен имунитет към всичко отрицателно. Той е обиколен с малка магнетична обвивка, която го пази от заболяване и простуда. Тогава никакво чуждо вещество не влиза в организма. Той има филтър, който го пази от нечистотиите. Яви ли се най-малката пукнатина в съзнанието, веднага навлизат чуждите вещества. 67-175 Има хора, които страдат от големи наслоявания на прах в съзнанието си. Те се нуждаят от мир и спокойствие, да не дигат прах вън и вътре в себе си. 80-112 Като ученици изобщо, седнете ли някъде на почивка, избирайте такива места, които да ви разполагат приятно, да чувствате разположение. Когато сядате на земята, дръжте съзнанието си будно, защото всички болести се дължат на разсеяност в съзнанието, на прекъсване на връзката в съзнанието. Съмнението запример, макар и психическа причина, предизвиква прекъсване на съзнанието. За да не заболява човек, съзнанието му трябва да бъде или съвсем будно, или никак. Забелязано е, че хора, които не мислят, които не се безпокоят, не заболяват. Значи, във всички случаи на живота си, човек трябва да бъде или със съвършено будно съзнание, или свършено да се абстрахира от онова, което върши. Природата не търпи средни положения. Когато съзнанието на човека е будно, той е на бойното поле, на първа линия, дето очаква неприятеля си. Ако неприятелят му го нападне, той веднага е готов да го отблъсне. 79-59 Щом висшето съзнание го напусне, човек престава да расте и се разпада на безброй частици. 91-112
  3. НЕДОИМЪКЪТ На какво се дължат болестите в човешкия живот? На известен недоимък в организма. 148-92 Всяка болест се дължи на някакъв недоимък в човешкия организъм. Когато лекарите кажат за някой човек, че е анемичен, това показва, че му липсва нещо. 21-176 НЕДОРАЗУМЕНИЕТО Избягвайте всякакви недоразумения, всякаква дисхармония между вас. 43.3-34 НЕДЪЗИТЕ Всеки недъг в човека, който става причина за грешки, не е нищо друго, освен остатък от желанията на някое предпотопно животно. И да иска да задоволи тия желания в себе си, човек се намира в невъзможност - няма съответна храна за тях. Като не може да ги задоволи, те го измъчват. Има ненаситни желания в човека, които живеят заедно с него, но той не може нито да ги задоволи, нито да се освободи от тях, и така заминава за другия свят. За да се справи с едно такова желание, човек трябва да намери в себе си друго някое, съответно на първото, в което да влее неговата енергия. 81-79 Недъзите са болезнени състояния на ума и на сърцето. За да се справите с тях, природната хигиена препоръчва приложение на разумната воля. 38-238 Важно е да знаете причините на вашите недъзи и да ги изправяте. 38-236 Всеки недъг показва, че един от кръговете на тяхното съзнание не функционира правилно... Всички кръгове на съзнанието трябва да се поставят в ред и порядък. Тези кръгове представят известни сили, известни енергии, които заобикалят човешката душа. 51-256 НЕЕСТЕСТВЕНОТО ЖИВЕЕНЕ Кое положение наричаме неестествено? - Когато човек живее само за себе си. За да излезеш от това положение, живей само за Бога. 83-184 НЕЗАДОВОЛЕНОСТТА Когато влиза в известна среда, човек трябва да бъде готов за нея. Иначе, и между учени и възвишени същества да влезе, пак ще се почувства незадоволен. 82-154 НЕИЗПЪЛНЕНИЕТО Когато човек не изпълни това, което трябва, започва да стиска устните си. С това той иска да каже, че още много мисли го вълнуват, но не може да ги реализира. Той живее в голямо изобилие; той има много задължения, които не може да изпълни. 66-54 НЕПРИЯТНОСТИТЕ Окултната наука... си служи със скъпоценните камъни като метод за трансформиране на неприятностите, на каквито и вие често ще се натъквате. Скъпоценните камъни могат да ви послужат като опорна точка в живота, който минавате на физическия свят. 72-62 За да не преживее нещо неприятно, човек трябва да се спре, да помисли малко и тогава да каже думата си или да пристъпи към работа. 85-213
  4. НЕДОВОЛСТВОТО Човек трябва да знае, че недоволството не е негово. То не е присъщо на човешкото естество. Човек приема недоволството от низшите същества и го носи в себе си, отхранва го като свое. 143-133 Съвременните хора се поддават на недоволството, поради което страдат, усложняват живота си. 81-86 Опишете сега признаците на недоволството. Какъв е цветът му? Ще кажете, че недоволството няма цвят. За онзи, който вижда нещата, недоволството има специфичен цвят, както съмнението, злобата, омразата имат свои специфични цветове. 81-101 Съвременните хора имат всичко на разположение и въпреки това са недоволни от живота си. Те се намират пред богатата трапеза на Природата и постоянно негодуват. 84-61 Недоволството показва, че в сърцето на човека се крие нещо нечисто и користолюбиво. 85-97 Всички хора са недоволни от нещо. 67-74 Коя е причината, задето хората са недоволни от живота си? Докато вървят в правия път, всички са доволни от живота си. Щом се отклонят от правата посока на движение, те стават недоволни. 87-8 Кое препятства на човека да живее добре? - Недоволството. 148-163 Помнете следното нещо: Докато човек живее във физическия свят, той всякога трябва да бъде недоволен. Аз не подразбирам недоволството на съвременните хора. От какво са недоволни хората днес? Някой казва: Аз съм недоволен, че нямам къща. - В това седи твоето зло. - Аз съм недоволен, че нямам пари, че не съм богат човек. - В това седи твоето зло. - Аз съм недоволен, че не съм свършил университет. - В това седи твоето зло. Тия и ред други недоволства създават нещастието на съвременните хора. Истинското недоволство се заключава във факта, че човек има желание да използва всички условия, дадени за неговото развитие, а по някакви причини, вън или вътре в него, не може да ги използва. 18.5-17 Недоволството показва, че има някакво неразбиране на нещата. Колкото по-голямо е недоволството, толкова е по-голямо и неразбирането. 60-91 Недоволството е слабо налягане; мъчението е малко по-силно налягане; скръбта е по-голямо налягане от мъчението, а страданието е най-голямо налягане. Без тези налягания нищо не можете да придобиете. 102-243 Неразположението, недоволството в човека са паразити, които трябва да се извадят с гребен или с щипци, както се вадят паразитите от човешкото тяло. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. 60-193 Недоволството е състояние, което следва леността. Те вървят заедно. С други думи казано: леността е майка на недоволството. 83-48 Как ще познаете доволния и как - недоволния? Каквото и да е времето, доволният ще намери нещо, което да хареса, а недоволният нищо не харесва. Доволният ще намери, че времето е хубаво, че слънцето грее приятно, а недоволният ще види и най-малкия облак и ще каже, че времето е облачно. Тъй щото, искате ли да различите доволния от недоволния, слушайте как се произнасят за един и същи факт. 87-6 причини за недоволството Често физическите сили у човека взимат надмощие над духовните и ако не се задоволят, у човека се явява едно вътрешно недоволство. Това вътрешно недоволство ще докара у него раздразнение, гняв, отмъщение и т.н. 75.23-49 Защо е недоволен човек? Някога той знае причината на недоволството си, а някога не знае. 85-264 Недоволството се явява там, дето се срещат два противоположни възгледа или две противоречиви мисли. 85-265 Когато праната не е еднакво разпределена в чувствата, ражда се недоволството. 71-74 Каквото и да придобие човек, все ще му липсва нещо. Значи, нещо съществено липсва на човека, което го прави всякога недоволен. Недоволството е резултат на недоразвити чувства в човека. Даже някои чувства липсват в тях. 103-261 Неправилното разпределяне на енергиите е причина за недоволството в човека. Виждате, че някой човек има на разположение всичко, каквото пожелае, но въпреки това е недоволен. За да се освободи от недоволството си, човек трябва да разпредели правилно енергиите в организма си. 81-76 Една от причините за недоволството се дължи на прекъсване връзката на човешката душа с реалността. Прекъсването може да стане съзнателно или несъзнателно. Ако прекъсването на връзката е станало съзнателно, човек се излага на по-големи страдания, отколкото, ако е станало несъзнателно. Щом се възстанови връзката, и порядъкът се възстановява. 63-115 Една от задачите на окултния ученик е да се справи с недоволството си. На какво се дължи недоволството? Много причини има за недоволството: външни и вътрешни. Запример, убоде ли ви някой с игла, вие веднага ставате недоволни. Тази игла може да се забие в тялото - да предизвика физическо недоволство, но може да се забие в сърцето и в ума - да предизвика сърдечно и умствено недоволство. Обаче, има случаи, когато една и съща причина може да произведе недоволство, а може и да не произведе. Ако вашият възлюбен ви убоде с игла, вие няма да се сърдите. 81-14 последствия от недоволството Недоволството в човека отваря вратата на човешкия ум и на човешкото сърце за всички лоши мисли и чувства. Щом влязат в човека, те започват да цапат. 142-215 Вътрешното недоволство причинява вкисване в човека, а вкисването е причина на много болести. 64-170 болестите и недоволството Съвременните хора се стремят към придобиване на знания, на сила, на богатство, на здраве и т.н. Прави са те, но какво богатство, какво знание, каква сила и какво здраве е придобил той, щом постоянно е недоволен и боледува? Същото става и със сиромаха. Той няма знание, богатство, сила, вследствие на което е също така недоволен и боледува. Първият мисли по един начин, вторият - по друг начин, но и двамата се считат прави. И двамата са прави, но и двамата са недоволни от живота си и боледуват. Защо? Защото това, което имат, не е истинското състояние, към което се стремят. 85-233 Пазете се от недоволството, като вътрешно напрежение, да не се пръсне формата, в която се е наместило... Недоволството руши човешкия организъм. 84-89 Сегашните хора, без да изпълняват волята на Великия Баща, очакват големи резултати. Това е невъзможно. Това е механически живот, който не може да задоволи човека. Тази е причината за неговото недоволство от живота. При това положение, болестите не само не се намаляват, но се увеличават. 24-101 справяне с недоволството Любовта изключва всякакво недоволство. 91-271 Как да се справим с недоволството? Като премахнете налягането върху вас. 102-243 Като изучава Божиите закони, в които няма никаква дисхармония, човек се домогва до ония правила и методи, чрез които може да се справи с недоволството и мъчнотиите на своя живот. 60-96 Ако си недоволен, че нямаш възможност да постигнеш нещо, кажи си: „Имам много възможности в себе си за постигане на своите желания." 87-234 Пази единство на съзнанието си, за да не изпаднеш в областта на недоволството. Натъкнеш ли се на него, не се плаши, но усмихни му се и кажи: „Колко си красиво!" Можеш ли да кажеш тези думи с разположение, недоволството само по себе си ще те напусне. 84-94 Когато си недоволен, не сядай на меко. Седни на твърд стол. Като поседиш така половин час, недовоството ти ще изчезне. 113-92 Обичай всичко, което те обикаля, и ще бъдеш доволен. 113-13 Изчезне ли недоволството, човек е дошъл до известно равновесие в себе си. 60-91 Който е дошъл на Земята, носи известен капитал за обработване. Трябва ли тогава да бъде недоволен? Нищо не му остава, освен да работи. 84-91 На каквато възраст и да сте, бъдете доволни. Старостта не е в годините, но в погрешките, в недоволството. Недоволният е стар. Като прави погрешки, съзнанието му се помрачава, той става недоволен и преждевременно остарява. 84-94 загуби при недоволството Щом е недоволен, ще вземат хляба му назад. 57-110 За предпочитане е човек да бъде гладен, отколкото да яде с недоволство. Всяко благо, прието от човека с недоволство, разваля живота му. Недоволството пък уморява човека. 57-110 Бъди доволен от това, което имаш... Ако не го оценяваш, и него ще изгубиш. 93-94 Бог и недоволството Единство в съзнанието и връзка с Божественото съзнание са закони, чрез които човек се освобождава от недоволството. 84-95 Когато човек попадне при условия да прояви недоволството си, нека се вглъби в себе си и се свърже с Великия Божи Промисъл. Направи ли това, той ще разбере, че зад всяко явление в живота и в Природата се крие някаква разумна причина, която регулира нещата. 60-91 Иска ли да се справи с недоволството си, човек трябва да се свърже с разумната Природа, да придобие широки, правилни разбирания за нещата. 60-42 превръщане на недоволството Влезе ли в Божествения свят, човек приема енергиите на този свят и недоволството му постепенно се превръща в доволство. Ако живее само на физическия свят, той ще бъде недоволен. Започне ли да яде, той търси някакъв недостатък в яденето: маслото било лошо, солта била недостатъчна, не било сготвено както трябва и т.н. Всичко е добре направено, но на този човек липсва нещо. За да придобие това, което му липсва, той трябва да бъде свързан едновременно с трите свята - физическия, духовния и Божествения, за да черпи необходимите енергии за своя организъм. 84-126 Спре ли на физическия свят и остане за дълго време там, той непременно ще се натъкне на ограниченията и на недоволството, които изсушават, изсмукват енергиите му. 84-127 Когато се чувствате ограничени и неразположени, ще знаете, че сте на физическия свят. За да излезете от ограниченията, трябва да влезете в духовния свят. 84-128 допускане на недоволството На ученика е позволено да бъде недоволен само при един случай: когато не е приложил добродетелите си... Недоволството се оправдава само в такъв случай, когато може да послужи като подтик за прилагане на известни добродетели. 81-86 Природата не обича недоволни и отчаяни хора. Тя допуща недоволството само като резултат на справедливо негодуване. 86-48
  5. НАТРУПВАНЕТО Хората страдат повече от голямото натрупване, отколкото от недоимъка. Сиромахът не страда толкова от своята сиромашия, колкото от чрезмерните си желания. 92-192 Знайте обаче, че ако се натрупа у вас повече въглерод например, отколкото от другите елементи, у вас ще се яви един вид болест. Ако се натрупа повече азот, ще се яви друг вид болест. От натрупването на известни вредни вещества в човешкия организъм се раждат хиляди болести. Следователно никакъв излишък не трябва да остава във вашия организъм. 43.3-34 Неразбраните мисли и чувства произвеждат натрупване на чужда, мъртва материя върху ума и сърцето на човека. 63-89 Неестествените желания, според теорията на германския учен Луи Куне, представляват натрупана полуорганическа материя в организма на човека. От натрупването на тия полуорганически вещества в организма на човека, тялото му започва да затлъстява, да надебелява: лицето, вратът, коремът му надебеляват. От натрупването на тази излишна материя по тялото, човек започва да се задушава, трудно се движи, запотява се лесно и казва: „Тежък, лош е моят живот." ...Тези последните са причина за много от нещастията на неговия живот. Човешкият ум може да се натрупа; човешкото сърце може да се натрупа; човешката воля може да се натрупа. - С какво? С неестествени желания, които не могат да се реализират. - Защо не могат да се реализират? Защото тази материя, която се натрупва в организма, е полуорганическа и не може да се използва от него. От такива натрупвания именно се създава болестта атеросклероза, която се явява повече във възрастните хора. 18.5-6 Поради неправилните си прояви, в човешкия организъм става неестествено натрупване на материя и сила. Като не издържа тези излишъци, организмът заболява. Натрупването става в нервната система, в мозъка, в мускулите и там се явяват заболявания... Правилният живот се заключава в това, да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган. 92-11 НЕБЛАГОДАРНОСТТА Защо боледуват хората? - Защото са неблагодарни. 148-105 Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека. 148-105 „Прокажен". Днес ние употребяваме тази дума повече за психически прокажен човек, понеже физически тази болест не е толкова разпространена, както в миналото. С каквато дреха да се облече прокаженият, пак прокажен си остава. Дрехата нищо не го ползва. С каквато идея да се накичи, каквото чувство и да се вложи в сърцето му, нищо не го ползват. Проказата не е нищо друго освен неблагодарността на човека. 147-195 Радвайте се, че неблагодарността не е постоянна, но посещава човека периодически и отваря път за благодарността. Герой е онзи, който всякога е благодарен. 147-194 Какво да правим, за да се излекуваме? - Приложете благодарността в живота. Бъдете благодарни на най-малкото благо, което ви се дава. То е скрито от погледа на обикновения човек, затова не може да се оцени. Разумният и просветен човек вижда и най-малкото благо, оценява го и му се радва. Съвременните хора разполагат с големи знания и богатства, но пак са недоволни, искат нещо повече. 148-105 НЕВЕЖЕСТВОТО С невежеството си човек може да повреди своите органи и по този начин да не може да изпълни това, за което е дошъл на Земята. 144-74 НЕВНИМАНИЕТО При най-малко невнимание, човек може да изгуби своето добро разположение. 60-29 НЕДАВАНЕТО Днес всеки иска да взима, без да дава. 67-13 Трябва да дадеш... Ако не дадеш, ще се пукнеш, а като се пукнеш, от тебе ще изтече излишното. Това е закон в Природата. 96-51 Кое се опетнява? Опетнява се щерната, опетнява се кладенецът, в който влиза вода, а не извира отвътре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Следователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетните. 97-17 Само Любовта дава доброволно. Всяко нещо, дадено насилствено, без любов, произвежда противоречие. 113-214 Природата обича хора, които дават и взимат. 91-303 Едновременно ще даваш и ще ти дават... Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. 67-58 Не давай назаем нито ума, нито сърцето, нито тялото си. 146-222
  6. НАДЕЖДАТА Ако не си оптимист, слаба е надеждата ти. 190-179 Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? - Защото надеждата у него е слабо развита.152-52 Човек, който ходи със затворени, премрежени очи, е със слаба надежда. 152-54 Ако лицето ти е бледно, ако ръката ти е схваната или ако имаш сърцебиене, ти трябва да изправиш надеждата си, т.е. да я усилиш. Всяка дисхармония във физическото тяло на човека показва, че надеждата му е отслабнала. 25-64 Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе. 152-53 Всяка неправилна проява на надеждата създава физическо разстройство на човека. 25-64 Почнем ли да губим надежда, гърдите ни, мозъкът, тялото изгубват своята симетрия. Тогава човек казва: „Не ми се яде, не ми се живее", докато най-после той заминава в другия свят или пък слиза в гроба. 152-55 В безнадеждието се раждат всички съвременни злини, ставаме кисели, недоволни. 152-67 НАПРЕГНАТОСТТА Когато човек се намери в напрегнато състояние, явяват се страданията. В този смисъл, страданията не са нищо друго, освен изтичане на излишна енергия. Щом излишната енергия от човека изтече, и страданията за него престават. 50-168 Различните болести, които човек изпитва, като главоболие, коремоболие, болки на сърцето и др., не са нищо друго освен напрегнати състояния. Тия състояния се дължат на известни подпушвания, които стават, както в нервната, така и в останалите системи на човека. 50-169 НАПРЕЖЕНИЕТО При добре развита чувствителност, човек трябва да има здрава нервна система, за да издържа на високи напрежения и вибрации. 81-107 НАСЛЕДСТВОТО Кой човек е здрав? - На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят по бащина линия, са здрави, със здрави зъби... Същото се отнася и до майката. Това е закон, който постоянно се проверява в живота. 148-86 НАСЛОЯВАНИЯТА Много наслоявания има върху вас. Тези наслоявания стават по причина на това, че във вас няма тия естествени разположения на духа. Вследствие на тия наслоявания в човека се явява разстройство в стомаха, устата започва да мирише, процесите на дишането не стават правилно, приливите и отливите на кръвта в сърцето се забавят и т.н. 75.29-189 Като се нахраниш, трябва да трансформираш енергията, която си възприел. Ако не знаеш как да я трансформираш, тя ще създаде ред наслоявания в организма ти, докато един ден шишето ти се запуши и кажеш: „Не зная какво ми стана, нямам апетит вече, не ми е добре, не ми се работи." Викаш лекар, взимаш очистително, но апетитът ти не се връща. 27-74 Вие мислите, че няма наслоявания отвън. Не, всеки ден има такива наслоявания върху всеки човек. Те са малко, но все-таки причиняват голяма вреда на душата ви или върху развитието на вашия ум. Даже много учени хора, много младежи, които са обещавали от ранна възраст да бъдат талантливи и способни, са били завличани от тия утайки и са останали последни в живота. Някой път Природата прави благодеяние на такъв човек: туря го в сиромашия, т.е. туря го във водата, и той става чист. Ще кажете: Как така? Да, тя го чисти чрез страданията, не го оставя да има удоволствия в света, а го заставя да изкарва храната си с пот на чело. Дето и да се обърне, няма приятел, който да му помогне, и той живее с постоянната мисъл какво да работи днес, утре, да преживее някак. И с това силно напрежение на мисълта, този прах, който се е полепил върху него, отскача, и той се чисти постоянно. 75.29-189 Защо идат болестите в живота? Когато човек има някакви нечистотии в себе си, тогава болестта, като боклукчия, ще дойде със своята кола, да изхвърли навън тия нечистотии. Като оздравее, нека се претегли, да види, че болестта е отнела около десетина килограма от теглото му. Тези десет килограма от теглото на човека представят теглото на нечистотиите в него. Докато е бил здрав, той се е карал с този, с онзи, но щом заболее, всичко това излиза навън и този човек казва: „Слава Богу, че се освободих от едно голямо нещастие!" В това отношение всички болести, страдания, нещастия в живота на човека не са нищо друго освен благословения, които Бог му изпраща, и за които той трябва да благодари. 132-136 НАСТРОЕНИЕТО За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава. Да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина как той гледа. Този човек гледа спокойно и съзнателно. 81-105
  7. МЪЧНОТО Казваш, че нещо ти е тежко, мъчно ти е. Търсиш причината вън или вътре в себе си, но не можеш да я намериш. Причината се крие в натрупване на излишни вещества в мозъка, белите дробове или в стомаха. Тези вещества не се поддават на никаква обработка. 67-110 МЪЧНОТИИТЕ Всеки човек има мъчнотии. 91-298 Мъчнотиите представят път към пробуждане на Божественото съзнание в човека. 83-178 Мъчнотиите са живи, разумни сили, с които можете да се разговаряте. 82-87 Като говорим за мъчнотиите и изпитанията, за страданията и болестите, ние имаме предвид разумните мъчнотии, които ползват човека, а не онези, които нищо не допринасят. 82-114 Когато говорим за мъчнотиите, ние имаме предвид тези, които Природата дава на човека, а не ненужните, които той сам си създава. 83-177 Може ли човек да живее без мъчнотии? - Не може. 83-171 Всяка мъчнотия, колкото и да е малка, представя етап, през който човек трябва да мине и замине, без да се спира дълго време там. Всяка мъчнотия е преграда, на която има поне един отвор, през който човек може да излезе навън. 83-45 99% от мъчнотиите се дължат на времето. Обаче времето се определя от миналото, от настоящето и от бъдещето. И тогава, за по-ясно, казваме: 99% от мъчнотиите се дължат на миналото, а само 1% - на настоящето. Това, което сега изживявате, е само 1%... Има 1% от мъчнотиите, които са задача на сегашния живот, тях трябва да разрешите правилно. Следователно, когато някой казва, че среща големи мъчнотии в живота си, това подразбира, че той има да разрешава само 1% от всички въпроси - 99% са задачи на миналото. Как се разрешава единицата мъчнотия?.. От човека се иска готовност да услужва на хората. Има ли тази готовност, той ще помогне на себе си, ще помогне и на ближния си. 83-267 Знайте, че малката мъчнотия, малкото страдание е отдушник за вас. Не запушвайте отдушника си, за да не си създадете по-голямо зло. 86-49 Някои хора пък имат големи мъчнотии, а казват, че са много добре. И това положение не е естествено. Ученикът трябва да бъде искрен към себе си, да не преувеличава, нито намалява нещата. Всяко нещо трябва да се представи в естествения му вид. 87-157 Животът изпитва хората чрез мъчнотиите. 91-296 Ако в мъчнотиите си човек върви напред, без да се спъва, той минава за силен човек. 82-7 мъчнотиите и мисълта Въпросът не е да се премахнат мъчнотиите, а да се разрешат. 75.8-150 Щом се намерите пред мъчнотии, не се мъчете, но излезте от лошите условия на живота и започнете да мислите. Чрез мисълта си човек се повдига в по-висок свят, дето лесно решава задачите си. 82-183 Срещнете ли някаква мъчнотия на пътя си, изправете линиите на своя характер. Това се постига чрез изправяне на мисълта. 87-24 Светлата мисъл може да преобрази човека, да го освободи от всички мъчнотии. 54-269 Да допуснем, че сте заобиколени с ред мъчнотии. Какво ще направите? - Отправете вашата мисъл към Бога. 126-121 Във всяка мъчнотия, все ще се домогнете до една мисъл, която ще ви даде разрешение. Тази мисъл е от Бога. 64-217 Когато стомашната и дихателната система са в изправност, и мозъчната система е в изправност. Тогава човек мисли добре и лесно се справя с мъчнотиите си. 86-242 мъчнотиите и знанието Като наблюдавате вашия живот, ще видите, че много от мъчнотиите и изпитанията ви се дължат на това, че не знаете как да постъпвате. 86-48 Сегашните хора живеят в един културен и красив свят, но въпреки това срещат големи мъчнотии. Защо са мъчнотиите? Могат ли да се премахнат? - Могат. Достатъчно е да знае човек как да впрегне енергията им, да създаде нещо ценно и полезно от нея, за да се освободи от тях. За да постигне това, знание е нужно на човека. 83-172 Всички мъчнотии в живота се побеждават със знание. 91-167 Защо не могат да разрешат мъчнотията си? Много знания имат, но неприложени. 87-22 мъчнотиите и съзнанието Държи ли съзнанието си будно, пази ли присъствието на духа си, човек може да се справи с най-големите мъчнотии и страдания. Това виждаме в индусите. Като държат съзнанието си будно, те минават пред най-опас-ни и свирепи зверове, без да ги засегнат. Изгубят ли присъствието на духа си, зверовете ги нападат. 80-85 мъчнотиите и недъзите Докато не е свободен от старите навици, човек често се сърди, гневи, без да знае причината за своето неразположение. Когато се огледа вътрешно, човек може да се освободи от своите недъзи. Освободи ли се от недъзите си, той придобива вътрешен мир, самоувереност, устойчивост, упование в себе си, че може да се справи с мъчнотиите си. 80-195 мъчнотиите и Бог Дойде ли ви някоя мъчнотия, не бързайте. Започнете да размишлявате и проследете как Бог във вас ще я разреши. Няма да минат пет минути, ще видите, че задачата ви е решена. 54-24 През каквито мъчнотии и страдания да минава човек, в края на краищата Божественото ще победи. В човека Божественото побеждава, а човешкото остава победено. Това е закон, в който няма никакво изключение. 80-87 разбиране на мъчнотиите Вътрешно разбиране е нужно на хората. Имат ли това разбиране, те лесно ще се справят с мъчнотиите си. 60-259 избягване на мъчнотиите Каквито мъчнотии и да ви се случат в живота, трябва да знаете, че те са строго математически определени и необходими за вашето развитие. Каквото да правите, вие не можете да ги избегнете. Ако в една форма ги избегнете, те ще дойдат във втора, в трета и т.н. Ако в най-леката форма ги избегнете, те ще дойдат в по-тежка. 72-10 преодоляване на мъчнотиите „Стани и ходи!" Това е формула, с която човек може да преодолява всички мъчнотии и изпитания. 56-115 понасяне на мъчнотиите Никой не може да избегне мъчнотиите, но може да ги понесе разумно и да се ползва от тях. 87-159 Какво трябва да прави човек, за да понася мъчнотиите в живота? - Да прилага любовта. 82-199 справяне с мъчнотиите Не си въобразявайте, че мъчнотиите ви са непреодолими. 91-273 Като дойдете до малките мъчнотии, помагайте си сами, не търсете чужда помощ. 87-177 Дойдете ли до някаква мъчнотия, изменете мисълта и чувството си, които в този момент ви притесняват, и помощта веднага ще дойде. 60-259 Който не е съобразителен, не може да се освободи от мъчнотиите на живота. 91-298 Каквото и да правите, вие не можете да избегнете от мъчнотиите, но можете да ги превърнете... Както горивото изгаря, за да се използва енергията му в топлина, така и при превръщането на мъчнотиите, енергията им трябва да се увеличава. Енергията на мъчнотиите трябва да се превърне от потенциална в кинетическа. Този процес в науката е известен под името „горение". При горението става разредяване... При мъчението се развива топлина, която сгрява. Ако не знае законите, чрез които да се справя с мъчнотиите си, човек може или да изгори, или да се удави - зависи докъде е стигнал. 83-170 Намери ли насоката на своя живот, човек лесно разрешава мъчнотиите си... Той разумно се справя с мъчнотиите си. 55-70 За да се справи лесно с мъчнотиите си, човек трябва да държи в ума си поне една свещена идея, като основа на живота си. Всяка велика идея освобождава човека от дребнавостите в живота. 80-196 Който иска да върви по права линия, ще знае, че ще срещне големи съпротивления. Когато се говори за чист, свят живот, за морал, за идеал, имаме предвид човек, който се движи по права линия. Той неизбежно се натъква на големи съпротивления и мъчнотии. - Как ще се справим с мъчнотиите си? - Като се огънете.-Но тогава пътят се продължава. - Когато пътят се продължава, мъчнотиите се намаляват; когато пътят се съкращава, мъчнотиите се увеличават. Ако имаш големи мъчнотии, ти си съкратил пътя. 91-310 Щом се намериш пред една психическа мъчнотия, ще потърсиш някакъв духовен лост, с който да я повдигнеш... Приложи ли лоста, той печели и време, и енергия. 84-4 Дойдете ли до някаква мъчнотия, изпитание или препятствие, кажете си: „Аз съм по-умен от животното, по-умен съм и от кучето, което лесно се справя с мъчнотиите си." Вържете едно куче и един кон с въже и вижте какво ще правят. Кучето не чака да дойде господарят му да го освободи. 82-141 Хората се кооперират, когато искат да улеснят живота си, да минават без мъчнотии и страдания. Такъв живот е лек, лесно се управлява. 83-170 упражнение при мъчнотии Когато имате известна мъчнотия, помнете моите думи! Ще произнесете трите думи с движение на ръцете... Ще държите в ума си думата „Любов"... после ще държите в ума си думите „радост" и „веселие"... Турете ръцете си пред гърдите, а после настрана, като правите с китките леки трептения. След това поставете ръцете си пред устата... Дойде ви една мъчнотия - направете това упражнение 2-3 пъти. 75.22-11, 12, 13 своите мъчнотии Като ученици, вие ще търсите разумни методи, с които да разрешавате задачите си. При това ще знаете, че колкото и да са разумни методите ви, с тях можете да решавате само вашите задачи, само вашите мъчнотии и страдания. 87-161 придобивки от мъчнотиите Всяка мъчнотия развива по една сила във вашата душа. 18.5-30 Ще знаете, че колкото по-големи мъчнотии има човек, толкова по-големи са и придобивките му. 83-177 Знайте, че колкото по-големи са мъчнотиите ви, толкова по-големи постижения ви чакат. 82-10
  8. МОРАЛЪТ Ако има някакъв морал, отде идат болестите? Ако има морал в човешкия живот, отде дойдоха нечистите духове, които се загнездиха в човешкото тяло? 30-69 Неморални неща са тия, които спират развитието на човека. Всяко чувство, всяка мисъл, всяка постъпка, които спират човешкото развитие, са неморални... Всяко нещо, което дава подтик на човека към развитие, е морално. 60-48 Обаче, ако моралните чувства на човека не са добре развити, а личните са чрезмерно развити, той става неврастеник - дето отиде, все обиден се връща. Ако е учител, ще се вглежда в учениците си, защо не го поздравили, защо не се отнесли с уважение към него; ако е чиновник, ще разглежда отношенията си с колегите си и т.н. 86-66 МРАЧНОТО СЪСТОЯНИЕ Какво представят лошите и мрачни състояния? Те са мисли на живи същества от ниска култура. Щом ви нападне такова същество, впрегнете го на работа. Дайте му един добър урок, втори път да не ви посещава. 82-180 Как ще се справяте със своите отрицателни, мрачни състояния? Седнете спокойно на едно място 5-10 минути, отпуснете мускулите си, да няма никакво напрежение, и започнете да мислите за хубави, красиви неща. Представяйте си красиви картини, образи, докато придобиете добро разположение на духа. 38-64 Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно, ако сте добре разположен, четете някоя книга от материалист писател и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. 50-170 За да не изпадате в мрачни състояния, трябва да подобрите дихателната си система и черния дроб. 83-29 Защо човек да не гледа с радост на живота? За предпочитане е да мислите, че всичко можете да постигнете, отколкото да се обезсърчавате и да гледате мрачно на живота. 83-187 МЪКАТА Някой казва: „Ще се пръсна от мъка." - Тази мъка, както и всички страдания и нещастия на човека, се дължат на неговия лош живот в миналото. 18.5-15 МЪРТВАТА ТОЧКА Мъртвите точки са спасителни положения; те показват на човека, че трябва да измени посоката на своето движение и да вземе онази, която води в правия път... Всяка мъртва точка показва, че човек трябва да напусне стария живот и старите разбирания и да влезе в областта на новото. 83-99 Мнозина дохождат до състояние на безразличие, до отпадане на духа и се чудят на какво се дължи това състояние. Те не подозират, че са попаднали на някоя мъртва точка в живота си. Благодарете, че сте попаднали на тази точка, защото тя ще ви спаси този ден. Тя ви спасява от някакво нещастие, като ви посочва правия път... Натъкнете ли се на такова състояние, веднага потърсете посоката, която разумните същества са ви определили. 83-98 Неуспехите представят мъртви точки в човешкия живот. Достатъчно е след всеки неуспех да се вслушаш в гласа на Провидението или да се обърнеш към разумните същества, за да се превърне неуспехът ти в успех, а злото - в добро. 83-98 Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка са мъртви точки в човешкия живот, на които не трябва да оставате дълго време. Търсиш ли благото за своята душа, бягай от тези мъртви точки. Мини и замини край тях, без да се спираш дълго време. За кратко време можеш да се спреш при тях. 83-101 Дойдете ли до някое голямо изпитание, ще знаете, че сте попаднали на мъртва точка. Бъдете внимателни и будни, да изберете правата посока, за да влезете в областта на новото. 83-99 Когато дойдете до мъртвите точки на своя живот, обърнете се към Бога, да ви покаже правия път. 83-100 МЯСТОТО Ако попаднете в някоя област, дето са убити много хора, вие ще изпитате ужас, страх, отвращение - чувства, които са изпитвали убитите в момента на отнемане живота им. Ще кажете, че тези места са орисани. Не, на тези места са убити хора, които не могат да се примирят с положението си. Като дойдете до тези места, нещо отвътре ви казва: Не минавайте оттук! Вие трябва да послушате този глас и да се върнете назад. Ако не послушате, ще се натъкнете на лошите чувства на убитите и можете да заболеете. Всяко място носи свои специфични мисли и чувства, според това за какво е служило. 16-152 Като се промени мястото, променя се и състоянието на човека. 126-49
  9. МИСЛИТЕ И ЧУВСТВАТА Причината на болестите се крие в човешките отрицателни мисли, чувства и желания. 136-103 Колкото по-малко светлина има човек в мисълта си, толкова по-големи са възможностите му за заболяване. 70-94 Има мисли и чувства, които са в състояние да разрушат живота на човека. 35-44 Някои болезнени състояния се дължат на чрезмерно разширяване на чувствата. Други болезнени състояния се дължат на неяснота в мислите. 91-93 И здравият може да се разболее, както и болният може да оздравее. Това зависи от правата мисъл. Ако болният мисли право, той оздравява. И ако здравият изкриви мисълта си, и той заболява. 92-193 Човек не може да избегне влиянието на своите мисли, както и последствията от тях. 78-128 ВИДОВЕ МИСЛИ блуждаещи мисли Докато се занимаваш с обикновените мисли и чувства, между които няма никаква връзка, ти сам себе си ще разрушаваш. Следователно не допущай нито една блуждаеща мисъл, нито едно блуждаещо чувство в себе си. 69-206 болни мисли Слушали сте да казват за някой човек, че има болни мисли и чувства. Това показва, че има нещо болезнено в ума и в сърцето му. Значи, освен тялото, боледуват и умът, и сърцето, и волята на човека. 38-228 криви мисли Допущате ли неверни, криви мисли и чувства в ума и сърцето си, сами се отравяте. 148-257 дисхармонични мисли Влезе ли една нечиста мисъл във вашия ум, вие попадате в дисхармонията или в дисонанса на живота. 67-108 Изобщо, най-малката дисхармония между мислите, чувствата и постъпките на човека води към заболяване. 88-227 Всяка дисхармонична мисъл и всяко дисхармонично чувство в човека създават ред болезнени състояния... Някой вижда една пресъхнала чешма и постоянно мисли за нея. Държи ли тази мисъл в себе си, не се минава много време, и той заболява: в организма му става някакво подпушване, в резултат на което жизнените сили в него пресъхват. 59-254 За да хармонизира мислите, чувствата и постъпките си, човек трябва да се свърже със законите на Природата. Има закони, които регулират мислите; има закони, които регулират чувствата и постъпките. Свърже ли се човек с тези закони, мислите и чувствата му ще потекат така правилно, както той приема естествено, спокойно и без усилие въздуха и светлината... Дайте ход на чувствата и на мислите си, свободно да се проявяват, да не се спъвате. 88-227 еднообразни мисли Еднообразните мисли и чувства в човека създават ред страдания. Добре е умът на човека да бъде насочен в една посока, но когато кръвта се съсредоточава само в един център, явява се разслабване на нервната система. 79-125 естествени мисли Всички вярвания, всички мисли и чувства, които служат за облагородяване на човешката душа, са естествени вярвания, естествени мисли и чувства. Всички ония мисли, чувства и желания, които спъват човешкия прогрес, отъпяват човешкия ум и отслабват човешката воля, те са останки, които кристализират мислите, чувствата и желанията на човека. 18.5-8 здравословни мисли Пазете се от мисли, чувства и действия, които понижават вашия живот. Те не са здравословни. Щом се натъкнете на такава мисъл, турете я настрана, като непотребна. 83-251 Здравият често мисли за болестта и я привлича. Правете точно обратното: Мислете за здравето, за да го привлечете и усилите и да се освободите от болестта. 84-75 изопачени мисли Ако лицето постепенно побледнява, очите хлътват, устните почерняват, носът изтънява, това показва, че мислите и чувствата на човека се изопачават. 93-87 лоши мисли Лошите мисли и чувства са отрова за ума и за сърцето на човека. 54-152 Лошата мисъл е по-силна от материалната отрова. За да не трови организма си, човек трябва да държи в ума си Божествени мисли. 65-203 Пазете се от лоши мисли, от гняв, защото те отнимат силата ви. 150-17 Ако само за момент в ума на човека влезе една лоша мисъл, след години ще се видят нейните лоши резултати. 67-175 Ако не можете да премахнете лошите мисли, да ги отстраните от себе си, те ще ви осакатят. 50-24 Всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство привлича съответни низши същества... Лошите мисли и чувства у човека представят мърша, около която се събират орли да се хранят. 21-176 мрачни мисли Пазете се от всички мрачни мисли, чувства и неразположения, които водят човека в крайности. 81-143 неверни мисли Неверните мисли се наслояват върху съзнанието на човека като утайки и му причиняват големи мъчнотии и страдания. 88-8 неестествени мисли Цялото тяло на човека, отвън и отвътре, е обвито с особена материя, наречена матрикс. Когато матриксът е здрав, човек се чувства добре разположен, здрав и силен. Щом стане някакво пропукване на матрикса, в организма на човека се извършват ред химически процеси, които се отразяват болезнено върху него. Докато човек поддържа в живота си неестествени мисли, чувства и постъпки, неговият матрикс всякога може да се пропука. 80-89 отрицателни мисли Отрицателните мисли и чувства, като страх, съмнение, недоверие, омраза, внасят нещо болезнено в организма, и човек започва да отслабва, пожълтява. 146-153 Достатъчно е да мине през ума ти една отрицателна мисъл, за да наруши твоята хармония и разположение. 113-169 Всяка отрицателна мисъл и чувство внасят неразположение в човека. 66-54 Отрицателните мисли правят човека нервен и неразположен. 88-8 Когато мислите са отрицателни, тия жизнени сили се разпръсват, отдалечават от човека, вследствие на което се появява заболяване. 75.27-144 Отрицателната мисъл може да създаде ред болезнени състояния. Хармоничната мисъл пък може да махне тези състояния. 59-298 Една отрицателна мисъл може да парализира човека. 113-168 Има мисли и чувства, които са в състояние да разрушат живота на човека. 35-44 Всяка отрицателна мисъл, всяко отрицателно чувство предизвикват особени сътресения, особени експлозии в клетките на човешкия организъм. Тези състояния се отразяват болезнено върху неговия организъм. Човек може да внесе такава отрицателна мисъл в ума си, която след известно време ще експлодира. Тогава той се чуди, откъде дойде тази експлозия, коя е причината за това. Тази мисъл е работила с години в него, копала е, докато най-после е намерила път да излезе навън. С излизането си обаче тя е предизвикала разкъсване на някой нерв или на някой кръвоносен съд. Като не знае силата на отрицателните мисли, човек не си задава въпрос на какво се дължат болестите. Причината на всички болести се крие в човешката крива и отрицателна мисъл. Като знаете това, не значи, че трябва да се страхувате. 52-45 Мине ли през ума ви някаква отрицателна мисъл или през сърцето ви - някакво отрицателно чувство, не се спирайте върху тях. Оставете ги да минат и заминат, без да се ровите в тях. Те са чужди мисли и чувства, които нямат нищо общо с вас. 60-214 Дойде ли една отрицателна мисъл в ума ти, свий ръката си на юмрук, постави палеца отгоре и кажи: Има Бог! 66-87 песимистични мисли Защо трябва да се поддавате на песимистични мисли и чувства? Всички мрачни мисли са чужди, не са ваши. Вие сте ги приели отвън някъде. 81-143 себични мисли Здравият мозък подразбира здрав, трезв ум... Когато умът каже на човека, че той трябва да мисли само за своите работи, той вече е произнесъл неговата смъртна присъда. Никой човек в света не е дошъл да върши своя работа. 18.2-12 слаби мисли Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл. Ако мисълта на хората беше силна, те щяха да се лекуват с нея. Мисълта лекува. 67-126 съществени мисли Съществени мисли и чувства... са тия, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си... Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи натук-натам, но няма опорна точка. 86-254 човешки мисли Всяка мисъл и всяко чувство, които не носят щастие и здраве за човека, те са човешки, а не Божествени. 18.4-5 ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ МИСЛИТЕ Често хората със своите мисли и чувства обременяват тялото си. 191-263 Има мисли и чувства, които моментално умъртвяват човека. Ако между ума и сърцето на човека влезе един дисонанс, организмът му постепенно се разрушава. Само гениалните хора могат да си служат с дисонанси. За да се запазите от дисонансите в живота, вие трябва да ликвидирате с атавистическите състояния. Те са миризливи течности, в които човек несъзнателно попада. Лесно можете да се предпазите от тях. - По какъв начин? - Чрез обонянието си. Не притъпявайте обонянието си, за да усещате отдалеч миризмата на атавистичните мисли и чувства. Дисонансите притъпяват не само обонянието, но и мислите и чувствата. 63-217 Мисли, които внасят смущение и тревога, не са творчески. Те остават за тор в организма. 60-78 Помнете: Всяка мисъл, добра или лоша, се връща при своя източник, като носи със себе си придобивките от своето пътуване. Не може да отправиш някъде една добра или лоша мисъл, без да понесеш последствията й. Това е закон... Никой не може да избегне последствията на своите мисли, чувства и постъпки. Днес или утре, след десетки години или векове, ти ще се натъкнеш на тая реалност. Ти може да си забравил какво си правил някога, но ще се натъкнеш на последствията на твоите дела и ще се чудиш отде ти дойде нещастието. 65-227 С нашите мисли, ние оформяваме или деформираме органите си - тялото си. 69-181 Някога и с мисълта си човек може да се отрови. 69-207 Сега мнозина мислят, че са господари на своите мисли и чувства, но като ги поставят на изпит, виждат, че не е така. 130-107 На съвременните учени хора... предстои да разрешат основния въпрос на човешкия живот, въпросът за тази вътрешна неестествена материя в организма, която вцепенява, втвърдява идеите, желанията и волята на човека. Няма по-страшно нещо от това, когато човешките мисли, чувства и желания се втвърдят, т.е. кристализират. 18.5-7 влияния на мисълта Мислите имат отношение към човешките органи. 83-234 Не може да възприемеш една мисъл, без да окаже тя своето влияние върху тебе. 113-331 Когато мислите, които са свързани със зрението, отслабнат, тогава отслабва и зрението. Същото може да се каже и за мислите, които са свързани със слуха, с вкуса, с обонянието, с речта и т.н. Няма орган в човешкото тяло, който да не се управлява от известен род мисли и чувства. 83-234 У много хора белият и черният дроб не действат правилно, поради което боледуват, страдат и не мислят право.83-28 задържане на мислите Ако човек задържа дълго време известни мисли и чувства в себе си без приложение, в края на краищата те ще експлодират и ще произведат неочаквани резултати. 87-109 подпушване на мисълта Често хората подпушват мисълта си от страх. 50-169 МОЗЪКЪТ Влезе ли една отрицателна мисъл в мозъка, веднага се явяват неразположения, болести, разстройства и т.н. Това е една от причините за отслабване на паметта и за объркване на мисълта. 88-266
  10. МАГНЕТИЗМЪТ Има положителен и отрицателен магнетизъм. 35-38 Когато отрицателният магнетизъм преобладава в човека, той е осъден на психическо гниене. 35-38 Магнетизмът събужда чувства. 85-357 МАЗНИНИТЕ Възрастният човек има много мазнини, които са причина за различните болести. Болестите се причиняват от наслояванията в човешкия организъм. Мазнините трябва да изгорят, да стане коренно пречистване на организма... Остане ли човек със старата материя в себе си, тя ще го отнесе на онзи свят. 148-100 МЕЛАНХОЛИЯТА Дето Правдата отсъства, там има меланхолия. Ако си меланхоличен, ще знаеш, че Правдата отсъства от сърцето ти. 27-286 МЕСОТО Месото съдържа много отрови и нечистотии в себе си, които причиняват много болести. 144-344 Ако само една свинска клетка влезе в човешкия организъм, други 4-5 клетки трябва да я обиколят и пазят, да не направи някаква пакост. Свинските клетки причиняват по-големи пакости, отколкото могат да свършат някаква полезна работа... Свинската мас не е за препоръчване. 148-46 Ако му се каже, че не трябва да яде месо поради отровите, които месната храна съдържа, той трябва да слуша, да изпълни този съвет. Ако не слуша съвета на Господа, никой не може да му помогне срещу тия отрови. Голям бич са те за съвременното човечество! Причината за болестите на хората се дължат именно на тия отрови. За да се изчисти кръвта на човека по естествен път, изискват се най-малко десет поколения чист живот. Има методи за бързо пречистване на кръвта, но те се дават на малцина, само на ония, които са готови да посветят живота си за служене на Бога. С прилагането на тези методи, в десет години човек може да пречисти кръвта си и да се подмлади. Наука е това. 52-136 Понеже в животните се заражда ужасен страх, ужасна омраза и отвращение към всички, които искат да им отнемат живота, всичко това се възприема като отрова от тия, които ядат месото им. Тази отрова разклаща нервите им. 10.19-12 Ако се храни изключително с месо, човек огрубява. С какво може да се замести месото? - С боб. 82-122 МИКРОБИТЕ Боледува ли човек, има ли известни нещастия - определено е математически, колко време ще се продължават, понеже всички болести се дължат на известни живи същества, на микроби, чийто живот не е съгласен с онзи на болния. 115-18 Всички болести се дължат на известни микроби, малки същества, които се развиват в организма на човека. Значи, те намират във вашия организъм достатъчно количество храна, съответна за тяхното развитие. Какво трябва да правите? - Не им давайте такава храна и те ще си заминат. 127-441 Микробите са малки същества, които живеят паразитно. Те оставят нечистотиите си в човешката кръв, вследствие на което причиняват различни болести. Чрез мисълта си човек може да забрани на тия паразити да се размножават в него и ги изпъжда навън. 54-269 Микробата, докато е вън от човека, тя съществува само като възможност. Влезе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разрушава. 144-404 Започва картечен огън между белите кръвни телца - стражарите в организма, и микробите, които влизат отвън. Ако организмът надвие на микробите, човек оздравява; ако не надвие, микробите го хващат в плен, заробват го и след това го занасят на другия свят. 66-4 Казвам: „Хванала го е треската. Сега старите хора си представят, че треската, като някоя жена, суха, която иска да изсмуче кръвчицата, ще му извади греховете. Тъй са казвали в средните векове, а сега учените казват, че това са малки бацили... Съвременната наука отговаря: „Микробите са причината." Но причината за микробите?.. Микробите нападат хора, които някога незаконно са забогатели. Микробите никога не нападат човек с чиста и здрава кръв, а там, дето намерят нечиста кръв и нечисти мазнини - нападат. 7-82 Имате една болест за лекуване. Нека допуснем, че е дифтерит или чума. Това са ред микроби. Силата на тази болест седи в чрезмерното размножаване на микробите. И всички лекари се стремят да спрат тези микроби, защото, като се размножават, изхвърлят своите извержения, които отравят кръвта и човек умира. Следователно, първото нещо: спрете размножаването на тези микроби! В болестта имате два живота, които са в дисхармония. Единият живот е размножаването на тези микроби, а другото положение е редът и порядъкът на тези клетки. Питам тогава: няма ли начин да се възстанови тази хармония? - Има начин. Трябва да концентрирате вашия ум, да го държите във връзка с Господа и да кажете: „Господи, ние имаме много богатства. Тези неканени гости са дошли да го унищожат, да го изядат, помогни ни!" Някой път може да изядат всичкото ви богатство и нищо да не остане от вас. Ще концентрирате ума си и лекарят ще дойде. Той е необходим. Един човек сам не може да лекува болестта си, двама души трябват. Лекарят ще дойде, той е единият, неговият мозък е едно динамо, а вие сте вторият. Ще концентрирате вашата мисъл към тези микроби и ще спрете тяхното размножаване. Веднага ще усетите, че температурата не се покачва. Качването и спадането на температурата показват бързите промени, които стават в охтичавите. Значи, най-първо температурата трябва да се уравновеси, да дойде до нормалната температура. Ще концентрирате вашия ум, вашите чувства, ще турите волята си в действие и ще кажете: „Аз съм по-силен от тези микроби." ...Ти нали искаш да бъдеш гражданин на Царството Божие? Ако с тези малки болести не можеш да се справиш, как ще можеш да се справиш с по-големи работи? 8-156 Болестите ще съществуват, докогато оставяме тези микроби да съществуват у нас и да влагат там своите излишъци. 115-18 Хремата, треската, туберкулозата и ред още болести се дължат на размножаването на известни бацили в организма. Това размножаване на бацилите представя любовен процес, през който те минават. За тях е добре - те пеят, играят, веселят се, но човека опичат. Той става жертва на тяхната любов. 51-115 Микробите, макар малки и невидими същества, могат да повалят не само слабия човек, но даже и най-големия юнак. - Къде се крие тяхната сила? - В бързото размножаване. В 24 часа те се размножават толкова много, че достигат на брой до 40-50 милиона и като войска обсаждат човека, нападат го и го повалят на земята. Те изтеглят енергията на човека и го обезсилват. Единственото спасение на човека от микробите се заключава в чистата кръв. Когато кръвта на човека е абсолютно чиста, без никакви външни примеси, без никакви органически утайки в нея, той устоява на всякакви микроби. И да попаднат в кръвта му, те нямат условия да се размножават. Ето защо, когато казваме, че човек трябва да бъде абсолютно чист, с висок морал, имаме предвид ония благоприятни условия, които го предпазват от микробите. Чистотата е защита на човека от ония невидими, тайни врагове, които внасят най-силните отрови в организма. 88-233 Микробите не действат върху чистия човек. Ако човек има чисто сърце и светъл ум, никакво зло не може да го сполети. 11-91 Не давайте възможност на микробите да се размножават чрезмерно във вашия организъм. 92-193 МИНАЛОТО Някой богат човек не вярва, че страданията, които днес има, са резултат на неправдите, които е вършил в миналото. 83-272 Когато някой от миналите животи на човека премине през съзнанието му, той се чувства недоволен, животът му се обезсмисля и потъмнява. Ето защо, всички хора трябва да преминат тази тъмна зона на живота и да отидат на светлата страна, в зоната на праведните хора. 18.5-15 Докато човек се занимава със стари работи, никога не може да бъде здрав. 87-204 Той постоянно се връща към младините си и казва: „Какво беше едно време!" - Какво е било едно време, не е важно. Днес какъв си, какво можеш да направиш, това е важно. 87-205 Тази злоба, тази омраза, тези неразбранщини между хората, всичко това не е продукт на настоящето, а е продукт на миналото... Например, явява се у някой човек една болест, като разстройство на мозъка, стомаха или какво да е друго; тази болест се явява сега, но причините за явяването й са от преди 100, 200, 1000 и повече години. Лекарите признават, че тази болест се е появила най-много от преди 20 години. Тези болести се причиняват от много натрупани остатъци, от много непотребни утайки, които предизвикват реакция и създават анархия в организма, вследствие на което се явява температура, и ние с ужас наблюдаваме как температурата се повишава от 38 градуса на 39,5 градуса, 40 градуса, 40,5 градуса, 41 градуса и краят наближава. „Колко страшно нещо!" - казвате. Аз казвам: Няма нищо страшно, освен повишаване на температурата. Човек може да остане жив не само при 41 градуса, но и при 100, 200, 2000 и повече градуса. Ще ме запитате: „Може ли да остане жив при толкова градуса, както сме сега?!" Сегашните хора са едно посмешище на човечеството по своя организъм. 5-142 Днес всички хора преживяват своето минало, вследствие на което се натъкват на големи противоречия. 81-144 Причината за много от болестите се крие във вашето подсъзнание. Те са остатъци от вашето минало, с което днес трябва да се справите. Задачата ви, като ученици, е да се справите с всички неправилности на вашето минало, и така да вървите напред. 49-44 МИРЪТ - изгубен Някой съжалява, че изгубил мира си. Щом изгубил мира си, това показва, че не е бил негов. Който му го е дал, той си го взел. 87-12 Изгубиш някога 1000 лева, друг път - 10 000 лева, или 100 000 лева, и се отчаяш. Защо не застанеш здраво на краката си и кажеш: „Бог дал, Бог взел." Трябва ли при една такава загуба да изгубиш своя мир? Приложи волята си и остани тих и спокоен, като че нищо не ти се е случило. 32-200 Човек не може да придобие вътрешен мир в себе си, докато не съзнае, че злото, като космическа сила, е толкова необходимо за него, колкото и доброто. Като знае това, човек не трябва да се бори със злото, да мисли, че може да го унищожи. Иска ли по някакъв начин да се справи със злото, той трябва да му противопостави доброто. 54-253
  11. ЛОШИТЕ ХОРА Лошите хора развалят добрия живот... Наистина, работата ви няма да се нареди добре, ако срещнете на пътя си човек гневен, злобен, зъл, защото от него излизат противодействащи сили... От лошия човек лъха мрак, неразположение. Както разбойникът може да убие човека с пушката си, така и лошият човек със своите мисли и чувства може да убие човека. 22-13 ЛЮБОПИТСТВОТО Както има примеси в материалния свят, така и в психическия - в мислите и чувствата на човека. Чуваш да се говорят лоши работи за някого. Без да искаш, това достига до ушите ти. Това е кал, която не трябва да допущаш в себе си. Виждаш, че някъде станало убийство. Не се интересувай, как е станало убийството - и това е кал. Не допущайте никаква кал в съзнанието си. Само онзи може да се интересува от тези неща, който отива да помага. Щом не можеш да помогнеш, няма защо да проявяваш любопитство. 67-159 Освобождавайте ума си от всички ония впечатления, които не можете да асимилирате. 67-159 ЛЪЖАТА Какво представя лъжата? - Най-малката погрешка в света, която води към най-големи опасности. 146-192 Всяко нещо, придобито с лъжа, изчезва. 146-195 Излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън някой ще му причини някаква неприятност. 144-403 И за най-малката лъжа Природата наказва. Някой обича да послъгва, но иска да се изправи, да се освободи от този недъг. Какво прави Природата тогава? - Щом този човек си позволи да излъже, веднага езикът му се изприщва. 79-80 Колкото малка да е лъжата, тя е подобна на микробите, които се размножават и причиняват нещастия на хората. Като се размножава, лъжата оставя нечистотиите си в ума и в сърцето на човека, с което му причинява големи пакости. 144-403 Който лъже, той се намира в болезнено състояние, както онзи, на когото стомахът е разстроен. 33-101 Причината за всички язвички в стомаха се крие все в лъжата. Лъжата изменя химическия състав на кръвта и на тъканта на организма. 79-81 Страшно е за оня, който лъже. Той внася отрова в своя организъм. Тая отрова се предава в кръвта на бъдещите поколения и те постепенно се израждат. 65-202 Какво ще бъде положението на човека, който лъже, че е болен? - Щом не говори истината, той ще се разболее. 88-160 Не лъжи! - Защо да не лъжа? - За да не умреш, да не изгубиш всичките блага на живота. 113-127 Лъжата е бирник; дойде ли в дома ти, каквото намери, ще го задигне и ще си замине. 113-127 Лъжата носи смърт. 113-127 Не искам да умра! - Изпъди лъжата вън от себе си. 113-127 ЛЮБОВТА Хората често си играят с динамичната любов, без да подозират каква вреда може да им причини тази любов. Динамичната любов може да пресуши сърцето на човека, да го превърне в пастърма. Съвременните хора, млади и стари, искат да обичат, без да подозират, че обичта е сложна наука, за изучаването на която са нужни хиляди години. 144-32 Най-големите нещастия се дължат именно на егоистичната любов. Тя придава на човешкото сърце повече топлина, вследствие на което след известно време то се овъглява. От тази любов умът пък почервенява и човек става неврастеник. Най-после и волята на човека става черна. Почернее ли волята му, той минава за лош човек... За да се избави от изсушаване на сърцето, от почервеняване на ума и от почерняване на волята си, човек трябва да се стреми към разумната Любов. Той трябва да стане господар на своя ум, на своето сърце и на своята воля. 144-32
  12. ЛАКОМИЯТА Човешката лакомия няма край. Тя представя тъп ъгъл, който все повече расте, докато дойде до 180 градуса, т.е. до правата линия. Когато ъгълът дойде до 180 градуса, човек ляга на гърба си, превръща се в права линия и заминава за другия свят. 87-82 Защо умира човек? - От голяма алчност и лакомия. 108-330 ЛАМТЕЖЪТ Докато човек има вътрешно стеснение, вътрешно ограничение и ламтеж към всичко чуждо, той не разбира Любовта, не намира смисъл в живота. 130-116 ЛЕНОСТТА определение Мнозина смесват леността с почивката, но те са две различни състояния. 83-39 Неправилно приложената почивка се превръща в леност. 83-35 Леността е съзнателна сила, която се домогва до човека, за да му противодейства в развитието. 83-44 Леността е тихо течение в Природата, но попадне ли в него, човек се натъква на големи противоречия и започва да търси щастието там, дето не може да го постигне. 83-37 Помнете: Леността е майка на злото. 83-49 Човек може да бъде външно и вътрешно ленив. Външната леност се изразява в нежеланието на човека да работи, да учи, да се моли. Колкото и да е лоша външната леност, все пак тя може да се преодолее. Страшна е обаче вътрешната леност, т.е. пасивност; с нея именно човек трябва да се справя. 108-145 Леността е състояние, което съществува и в трите свята - във физическия, в духовния и в умствения. 83-36 причини за леността Когато хората изгубят своите първични идеали, леността се явява на сцената на живота. 83-38 Изгуби ли човек посоката на своя вътрешен живот, той става ленив. 83-38 Когато силите на човека се уравновесят, т.е. дойдат до границата на безразличието, тогава се явява леността, бездействието. 83-44 качества на леността Ленивият прекарва в бездействие и не знае защо не му се работи. 83-38 Ленивият обича да се удоволства... Леността изключва всякаква култура. Ленивият може да се нарече цивилизован, но не и културен човек. Ленивият, слабият не правят усилия за развитието си... Ленивият не обича да се движи, да мени мястото си, затова търси удобства в живота си и очаква всичко на слуги. 83-35, 36 Само ленивият отрича знанието; само ленивият избягва страданията. Който бяга от страданията и ги отрича, е ленив човек. 83-39 Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. 80-224 Ленив ли е, ще знаете, че той е извън истинския път на живота. За него животът няма цел и смисъл, затова желанията и мислите му са разхвърляни и неправилни. 83-39 Леността не води към щастие, но към разрушение.83-37 В края на краищата човек намира, че всички погрешки и неуспехи се дължат на леността. 83-57 последствията от леността Противоречията, които съществуват в човешкия живот, се дължат на леността, на ленивите състояния на човека, които понякога обхващат ума и сърцето му и препятстват на неговите благородни стремежи... Леността се придружава с едно отрицателно качество - с отлагане... Ленивият не бърза, той гледа през очите на вечността; той няма висок идеал, няма определени идеи. Понеже се стреми към вътрешно спокойствие, затова избягва тревогите... Той обича да има мека кожа, главно меки ръце. 83-36 Леността произвежда известна разпуснатост на организма. 83-40 Остане ли в покой, в бездействие, той влиза в областта на свещения мързел. Бездействието и мързелът водят към ръждясване, а ръждясването - към разлагане. 87-273 Ленивият не може да реализира своите идеи. Леността не внася подтик, импулс в човека, но спира развитието му. 83-40 Леността води към старост, към осакатяване на човека. 159-24 природата и леността Природата има крайно отвращение към ленивите хора. 80-83 Разумната природа не обича лъжите, не обича бездействието, не обича да се престъпват нейните закони. Дълго време тя мълчала и наблюдавала човека, докъде ще отиде в своето безумие. Като видяла, че тази работа няма да се оправи сама, тя всеки ден туряла на гърба на човека по една прашинка. Понеже се поддал на леността, човекът не изтърсвал сам праха от гърба си, но очаквал да дойде някой отвън, да го очисти. Дълго време чакал, но никой не дошъл да му помогне, докато най-после на гърба му се събрал толкова прах, че започнал да прониква в съзнанието му. В резултат на това животът му започнал да се изопачава, да губи смисъла си. Той не разбрал, че причината за помрачаването на съзнанието му е в самия него. Натрупването на човешкото съзнание с прах го довело най-после до крайно затлъстяване на организма, при което той огрубял, обезобразил се - изгубил своята красота... Ден след ден той се отпущал, докато се оформил като ленив човек и се поддал на бездействието. 83-46 противопоставяне на леността За да придобие дълбоко разбиране за живота, човек трябва да схване всички скрити методи, чрез които леността пуща пипалата си и го обхваща. Като открие методите и прийомите, с които леността си служи, човек може да й се противопостави. 83-43 Да кажем, че мнозина се намирате под влиянието на мързела. Какво трябва да правите, за да се освободите от него? Ще си служите със закона на внушението. Ще си кажете: „Утре ще стана в 4 часа!" Но успите се и станете в 5 часа. На втория ден пак ще кажете: „Утре ще стана в 4 часа!" Обаче, ставате в четири и половина часа. На третия ден пак ще кажете същото. Ще продължавате така, докато придобиете навик да ставате точно на времето, което искате. Можете да продължавате така 1-2-3 месеца, докато добиете навик. 126-227 Мнозина се оплакват от съдбата и се чудят кой ги е довел до това положение, да се чувстват вързани и ограничени. Много просто - леността ги е вързала. - Как да се развържем? - Като влезете в закона на прилежанието. От който момент започнете да работите със закона на прилежанието, вие ще се освободите от ограничителните условия на своя живот. Свържете ли се с прилежанието, всякакъв страх ще изчезне от вас... Прилежанието е изкачване по високи планински върхове. 83-57 За да не се загнезди леността в ума, в сърцето или във волята на човека и да се предаде като болезнено състояние на душата му, той не трябва да отстъпва пред никакви мъчнотии в живота си. 83-44 Когато някой изпадне в състояние на леност, нека мисли за животните. Те обикновено са пъргави, подвижни. Нуждата за храна ги е заставила по цял ден да се движат, да задоволят глада си. Като мислите за животните, вие се свързвате с тях и те ви стимулират с енергията си. 72-86 ЛИМОНИТЕ Някои от моите ученици, като чели за ползата от лимоните, сами се подлагат на лекуване с лимони. Те започват от един лимон и всеки ден увеличават броя, докато стигнат до десет лимона на ден. После се връщат от десет до един. Лечебна е лимонената киселина, но трябва да знаете как да я употребявате. Иначе тя причинява простуда. Понеже отнема топлината на организма, капилярите се свиват, кръвообращението се нарушава и човек заболява. Достатъчно е по един лимон на ден. 113-78 ЛИПСИТЕ Болестите показват, че липсва нещо на човека. 106-336 ЛИЦЕТО Ако цветът на лицето ви е жълт или червен, с помощта на мислите си, вие трябва да го измените. 88-270
  13. КАРМАТА Днес кармата се явява чрез болести, страдания, нещастия. Болестите са признак на назрялата карма на цялото човечество. 23-186 Един американски лекар изследвал повече от пет хиляди нервни болести само в Америка. Тия болести се дължат на покварената човешка кръв. Покварата се дължи на кармичния закон, който действа в света. Човек сам си е причинил своята карма. 23-186 КАТАСТРОФАТА Какво става с човека като слиза по наклонна плоскост? Ако слиза внимателно и наклонът не е голям, той ще стигне най-ниската точка, без да си причини някаква пакост. Обаче, ако наклонът е голям, и той се спуща стремглаво, катастрофата е неизбежна. Изобщо катастрофите стават по наклонните плоскости. 83-169 Невежеството на нещата води към катастрофи. Запример, какво ще стане с невежия и с окръжаващите, ако дадете в ръцете му едно шише, пълно с взривна течност? 87-108 КАЧЕСТВАТА Какво допринасят лошите качества и грехът на човека? Те развалят кръвообращението му, вследствие на което цветът на лицето се изгубва, очите потъмняват, носът се деформира. 65-199 Стремете се към придобиване на знания, но пазете се от тщеславие, любопитство, лицемерие, които имат животински произход и представят остатъци от низки култури. Тези качества причиняват големи пертурбации в човешкото сърце. Те произвеждат лоши последствия във функциите на човешкия организъм. 38-86 Човек трябва да се пази от отрицателните качества, защото те изсушават източниците на живота. 79-132 КОЛЕБАНИЯТА Докато се колебае в себе си, човек нищо не постига. Мисълта на човек трябва да бъде съсредоточена. 80-211 Всяко колебание показва, че пътят, по който върви човек, не е прав. 83-224 И разумният има право да отменя решенията си. - Кога? - Когато има някакво колебание в себе си. 83-218 Искате да пътувате за Америка, но вътрешно сте раздвоен. Имате ли някакво раздвояване, това показва, че трябва да отложите пътуването си. Ако въпреки това тръгнете на път, непременно ще ви сполети някакво нещастие. 59-71 КОНТАКТИТЕ Много физически болести се предават чрез контакт, чрез общение с болни хора. Ако шивачът е болен, той може да предаде болестта си на онези, които шият дрехи при него. Ако писателят е болен, той може да предаде своето тежко състояние на някои от читателите СИ. 136-154 КОРИСТОЛЮБИЕТО Користолюбивият е чаша, обърната с устата нагоре, готова да взима, да се пълни. 87-48 Користолюбивият се бележи със знака минус. 87-48 Как се превръща користолюбието в милосърдие? Когато чашата на користолюбивия се препълни, той не може вече сам да я носи и търси някой да му помогне. Щом някой човек му се притече на помощ, той е длъжен да му даде нещо от изобилието си. Тъй щото, първоначално човек дава по необходимост, докато придобие навика естествено и доброволно да дава. Щом развие милосърдието си, той не се стреми повече към взимане... В този смисъл, мъчнотиите и страданията не са нищо друго освен условия за превръщане на користолюбието в милосърдие, т.е. превръщане на отрицателните сили в положителни. 87-48, 49 Ако някой баща има 5-6 сина, в следния живот той ще се прероди чрез този син, когото най-много обича. Като има предвид това, той оставя на своя любим син най-много наследство: къщи, ниви, пари. Той прави това с користолюбива цел - като дойде втори път на Земята, да бъде богат. На останалите синове, които не обича толкова много, или никакво наследство не оставя, или много малко... При тази користолюбива любов, когато бащата се прероди чрез своя любим син, той ще бъде отгледан от него по всички правила на съвременното възпитание. Той ще тегли от сина си такъв каиш, какъвто никога не е виждал и не е чувал. Всеки човек в живота си ще минава през страдания дотогава, докато дойде до абсолютно безкористие. 130-27 КРИТИКУВАНЕТО Когато хората виждат грешките на другите, когато ги съдят, това става по закона на правдата... От хиляди години хората живеят по закона на правдата, но светът не се е поправил. 47-104 Друго положение, до което сте достигнали, е това, че у вас се заражда един критически ум. Човек, като влезе в духовния свят и добие известна светлина, започва да обръща чрезмерно внимание на окръжаващите го хора и по този начин започва да се спъва в погрешките на хората. Имайте предвид следното нещо: погрешките на хората не са създадени сега. Причините на погрешките са отдавна създадени, в друго някое съществуване, а сега идат последствията от тия погрешки. От последствията, които виждате, ще се изправят причините на тия погрешки... Това не значи, че трябва да бъдем индиферентни към погрешките, но да се поучаваме от тях. Погрешките на другите хора, това е тор за духовния човек. Той може много добре да се огледа в тях и да се поправи. 126-41 Като ученици, които сте слезли на земята, от вас се изисква голямо смирение, да не се бъркате в работите на своите ближни, да не се осъждате. - Че някой не мисли право - това не е ваша работа. Еди-кой си не постъпил право - и това не е ваша работа. Щом осъдите някого, вие веднага се свързвате с неговата отрицателна черта. Който се осмели да осъди някого в духовния свят, той веднага се нагърбва да поеме половината от неговия недостатък и да плати за него като за свой дълг. 54-159 Щом съдиш някого за нещо, непременно туй ще ти дойде до главата. 126-42 Ако познава формата, съдържанието и смисъла на нещата, човек никога не би си позволил да критикува. Щом не критикува, той ще бъде свободен от всякакви противоречия. 60-6 Като казваме, че човек не трябва да се занимава с недъзите на хората и да ги критикува, подразбираме, че той не трябва да нарушава чистотата на своя живот и да се излага на смърт. Да се занимавате с недъзите на хората, това е зараза, която разрушава организма. 130-143 Ако критикуваш, можеш да критикуваш своя вътрешен живот. 65-220 Не се занимавайте с личния живот на хората. Видите ли, че двама души се карат, не ги съдете, не се ровете в причината на техния спор. Не се интересувайте от това кой как живее, как се облича, как се храни и т.н. Само онзи има право да се занимава с личния живот на хората, който е изправил своя живот. 60-224 Някой одумва приятеля си и казва: „Аз правя това от любов към него, да се изправи." Не, по този начин Любовта не постъпва. Тя не вижда злото. За нея всичко е красиво, добро. Грях за нея не съществува. 47-104 Не съди брата си, остави го сам да се изправи. 60-214
  14. КАПИЛЯРИТЕ Много от болезнените състояния и неразположения на човека се дължат на свиването на капилярните съдове. Свиването и разширяването на капилярните съдове става под влиянието на електричеството и магнетизма. 88-263 Човек трябва да живее нормално, да спазва законите на Природата, да не става чрезмерно свиване на капилярите. Свиват ли се, става търкане на стеничките им, отдето произлизат болестите и болезнените състояния. Свиването предизвиква възпаление, а оттам и различни подувания, бодежи, припадъци и т.н. 88-263 Кои мисли и кои чувства предизвикват свиване на капилярите? Отрицателните. - Значи, всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство и всяка лоша постъпка стесняват капилярните съдове и прекъсват теченията на електричеството и магнетизма в човешкия организъм. Електричеството и магнетизмът се движат по известни линии, имат специфичен ритъм. Когато линиите на движението и ритмусът им се изменят, в организма настава известна дисхармония, а ние казваме, че човек заболява. 88-263 Всяко нарушаване на разумните Природни закони води към неестествено свиване и разширяване на капилярите, които причиняват различни болести. 88-264 КИСЕЛИНИТЕ При умора или усилена дейност, нехигиенична храна или нередовен живот, който често става причина за натрупване на тъй наречената млечна киселина... в такова състояние на човека често му се спи, усеща неохота за работа, има неразположение на духа, енервира се и други такива прояви показва. 151-66 Ние считаме, че всички анормални проявления: лъжата, кражбата, убийството, завистта, омразата и т.н. се дължат на неразумното натрупване на тия излишни киселини (млечна и пикочна) у човека. И затова умният българин казва: „Много кисел станал" или „вкиснал се". 151-68 Правилният живот ще започне, когато избавим хората от тяхното вкисване. 151-68 КЛЕТКИТЕ Човешкият организъм представя грамадна държава, на която поданиците са обединени в името на Любовта. Природата е употребила милиони години, за да организира всички клетки в едно цяло, да вършат обща работа. Който съзнава това и може да запази великата хармония, която съществува в неговия организъм, той се радва на добро здраве и на щастлив живот. Обаче, най-малкото нарушаване на тази хармония разколебава единството между клетките, внася известна дисхармония в организма и човек заболява. 35-199 Често хората заболяват от рак по причина на голямата им алчност към пари и забогатяване. Клетките в някои от удовете им се индивидуализират, нарастват, стават самостоятелни и не слушат господаря си. 147-162 Когато някои клетки в общия организъм се изопачат, те произвеждат повече топлина, отколкото трябва, а тази топлина руши организма. 127-87 Клетките на човешкия организъм трябва да се обновяват, да бъдат винаги млади. За да не остарява преждевременно, човек трябва да внимава да не се пресилва с работа. 78-188 Каквото представя Бог за човека, такова нещо трябва да бъде човек за своите клетки. Човек трябва да превъзпита всички недоволни клетки в себе си, да ги направи доволни и щастливи, да могат един ден и те да го признаят за свой добър господар. Днес само една част от клетките на човешкия организъм признават човека за свой господар, но една част от тях не го признава. 144-364 Клетките на тялото се размножават по законите на Любовта, Истината и Свободата. 114-114 КОСАТА Докато косата на човека възприема и предава правилно слънчевата светлина и топлина, той е здрав и разумен. Наруши ли се това възприемане и предаване, човек заболява. 148-398 Какво представят космите? - Антени, чрез които човек се съобщава с Божествения свят. Докато главата ти е покрита с косми, ти си щастлив, защото имаш връзка с възвишените същества. Щом главата ти оголее, нещастия и страдания те сполетяват - връзката ти с възвишените същества се прекъсва. 148-33 КРЪВТА Царска кръв може да тече в жилите ти, но ако не си учил, ако не си добър, тази кръв ще се измени. Ти може да си овчар някъде, ако живееш добър живот, твоята кръв царска ще стане. 216-74 Причината на физическите и на психическите болести се дължи на нечистата кръв. 88-264 Ако кръвта ви е нечиста, бацилите на различните болести намират условия във вас да се размножават и растат. Чиста ли е кръвта ви, те умират. Чистата кръв е бич за бацилите на болестите. Пречистването на кръвта става с чисти мисли, чувства и постъпки. 143-61 Колкото по-малко въздух приема човек, толкова по-слабо се окислява кръвта, поради което се явяват чести заболявания: ту в мозъка, ту в дробовете, ту в стомаха. При това положение се отделя повече въглена киселина, повече утайки. Тогава казваме, че кръвта на човека е нечиста. 34-58 Щом храната не се смила добре, и кръвта не може правилно да се пречиства. Тогава в организма на човека, около ставите, се натрупва полуорганическа материя, във вид на утайки. 78-149 Ако стомахът му се свива и разпуща неправилно, той не може да говори за естествено хранене. Свие ли се стомахът, храната не може да се смели, вследствие на което се образуват отровни газове, които отравят кръвта. Отровната, нечиста кръв причинява болести и разстройство на отделните органи. 88-265 Нечистите мисли, чувства и постъпки правят кръвта нечиста и създават условия за разни болести в човешкия организъм. 143-61 Лошите мисли и чувства правят кръвта нечиста. Те оставят своите ларви, които се размножават в кръвта и изхвърлят нечистотиите си в нея. В процеса на размножаването си тези ларви изяждат тлъстините в човешкия организъм, от което човек постоянно слабее. Изверженията им пък тровят кръвта. 88-264 Когато някой човек става нетърпелив, в кръвта му се явяват чужди вещества. 45-174 Лъжата изменя химическия състав на кръвта. 79-81 КРЪВООБРАЩЕНИЕТО Неправилните чувства оказват влияние върху кръвообращението. Подобрят ли се чувствата, и кръвообращението се подобрява. 80-107 КЪПАНЕТО Водата чисти тялото ви, отваря всичките седем милиона пори, чрез които дишате. 143-46 Сега се срещат много хора обезсърчени, отчаяни, които казват: „Болен съм, не ще мога да постигна своите желания, не мога да уча, не мога да се подвизавам духовно." Нужно е тия хора да направят през лятото най-малко 60-70 водни бани, да се изпотят, да се пречисти тялото им, за да добият необходимото за тях здраве и сила... Казвам: ако вие не използвате топлото време и не употребите малко усилие за тия бани, за да изхвърлите из организма си всички утайки, които са наслоени в него, Природата сама ще ви застави да направите тези упражнения... Ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5-6 месеца. 99-128
  15. ИЗМАМАТА Като ученици на окултната школа не трябва да бъдете лековерни хора, не казвам безверници, но искам да бъдете любители на великата Божия Истина и да не допущате в сърцата си никаква измама. Някой път една измама може да влезе несъзнателно - нищо от това, но гледайте съзнателно да не допущате никаква измама, никаква лъжа. 43.3-32 ИЗТОЩЕНИЕТО Както без светлина и топлина човек се изтощава, така също се изтощава и без Мъдрост, Истина и Любов. 83-6 ИЗЧЕРПВАНЕТО Тренираният не се гневи, не се дразни... Не е нужно да го предизвикват, да го дразнят и по този начин да го изчерпват. 81-194 ИНЖЕКЦИИТЕ Инжекциите, които правят лекарите, не са толкова полезни. 116-106
  16. ИЗБУХВАНЕТО Скарването, спорът между хората се дължи на известни избухливи вещества в човешкия организъм, които лесно се запалват и образуват експлозии. Тези експлозии стават независимо от човешката воля. Избухливите вещества в човешкото естество не са нищо друго, освен запас от енергии, необходими в крайни случаи, във време на война, на големи нападения и т.н. Едно нехармонично движение на мускулите на лицето може да стане причина за възпламеняване на избухливите вещества в човека. Нехармоничните движения, както и отрицателните думи, представят бомби, които могат да извадят човека от релсите на неговото движение. Човек трябва да познава вътрешната, т.е. психическата страна на живота, за да може да си въздейства с нея. 81-30 При сегашните условия на живота, хората са заприличали на бомби, които очакват най-малкото докосване до тях, за да се запалят и избухнат. Това се дължи на голям прилив на енергия в организма им, с която не могат да се справят. Щом не могат да се справят с тази енергия, те лесно избухват. От научна гледна точка това избухване наричат „разстроена нервна система". 81-101 От ученика се изисква да бъде като Сократа - при всички запалки, да не избухва, като че нищо не се отнася до него. Да се усмихне малко и да си каже: „Няма го майсторът!" 75.27-156 Когато не се е калил, човек лесно избухва и по този начин разстройва своята нервна система. 81-101 ИЗДРЪЖЛИВОСТТА Човек не трябва да се тревожи, да се гневи и възбужда. Ако не можеш да разрешиш известен въпрос, ще го оставиш настрана. Човек носи, докато може да издържа. Щом дойде до крайния предел, дето не може повече да издържа, той казва: „Такава е Божията воля." Докато можеш да издържаш, не казвай, че е такава Божията воля. Щом не можеш да издържаш напрежения, кажи в себе си: „Такава е Божията воля." Минеш ли този предел, без да си се смирил, сърцето ти може да се пръсне, да се скъса някоя вена, да стане разрив. Ако не можеш да се смириш, отправи излишната енергия на сърцето си към ума си и започни да мислиш. Кажи си: „Не съм аз единствен в света, който страда. Защо трябва да се обезсърчавам? Всички хора страдат, и аз страдам." 82-78 ИЗЛИШЪЦИТЕ Много от сегашните хора умират от изобилие на блага, както пчелите, когато попадат в собствения си мед. Те стават жертва на лакомството си. Не кацват накрая и оттам да смучат, но влизат в средата, в голямото изобилие... Не влизай в средата на извора, дето е голямото благо. Спри накрая и оттам гребни с малка чаша. Вземи от малкото благо и бъди благодарен и на него. Не влизай до дъното. Не искай всички блага изведнъж. Всичката вода не е за тебе. 36-56 В човешкия организъм има и въздухообразни, и течни, и твърди тела, но понякога става накопление на тия вещества, което се отразява по един или друг начин върху човека. Обаче разумната Природа не позволява да се престъпват законите й, т.е. тя не търпи никакви житници, никакви хамбари в тялото на човека. Всеки ден човек има право да взима от нейните складове само толкова, колкото му е нужно за деня... Но вследствие отдалечаването на човека от разумните закони на Природата, у него се заражда желание да се осигури и той всеки ден живее с мисълта да трупа, да събира колкото може повече. Това негово желание се предава и на самите клетки, в които постепенно става отлагане, натрупване на излишни, неоползотворени от организма материали. Този човек започва да надебелява, да затлъстява и впоследствие в него се зараждат различни болести. 77.1-5 Забелязано е, че известни болести се дължат на излишно количество вода в човешкия организъм. За да се освободи организмът от излишната вода, лекарите практикуват първия метод: те поставят човека при такива условия, при такава топлина, при която излишната вода да се изпари. 21-175 Съвременните лекари отдават много от неразположенията на човека на утайките, които се намират в неговото тяло. 38-185 Коя материя наричаме „мъртва"? Която не взима участие в строежа на човешкия организъм. 63-89 физиологически, ако вие приемете известна храна, която не може да се асимилира от вашия стомах, набират се такива енергии, които раждат болести, и Природата трябва да ги лекува. Болестите в света са един метод на Природата за лекуване на тия излишни енергии. Природата не търпи абсолютно никакъв излишък. Там, дето има излишък, всякога се заражда едно лошо състояние. Сега запример съвременните хора, като ядат много, страдат. Само една микроскопическа част от храната се асимилира, а другата е излишък. Този излишък трябва да се изхвърли навън. И всички болести днес се дължат на този излишък. 42.6-5 Поради неправилните си прояви в човешкия организъм става неестествено натрупване на материя и сила. Като не издържа тези излишъци, организмът заболява. Натрупването става в нервната система, в мозъка, в мускулите и там се явяват заболявания... Правилният живот се заключава в това, да знаеш какво количество материя трябва да се складира във всеки орган. Природата не обича хамбари. 92-11 Когато в организма на човека се съберат твърди, органически вещества повече, отколкото са нужни, човек трябва по някакъв начин да ги изхвърли навън. Излишъкът ще изхвърли, а ще остави само толкова, колкото му са нужни. 80-221 Природата не търпи абсолютно никакъв излишък в организмите. 43.3-25
  17. ЗАДРЪСТВАНЕТО Ако в червата на хората се събират много нечистотии, Природата не е виновна за това. Ние, които сме яли повече, отколкото трябва, сами сме виновни. Ние не сме се въздържали, вследствие на което става задръстване в червата и лекарят като дойде, казва: "Очистително дайте на този болен!" Мислите ли, че в другите области на човешкия организъм не става задръстване? - Задръстване става и в сърцето, и в ума на човека, т.е. става под-пушване на неговите мисли и чувства. 18.1-18 ЗАПЕКЪТ Един от древните царе запитал един философ: „Кое е най-голямото благо в света?" Царят мислил, че философът ще му отговори, че най-голямото благо в света е богатството или знанието, философът отговорил: „Най голямото благо в света се заключава в знанието на човека да се изпразва." Царят казал на философа, че не говори истината. Не се минало много време, стомахът на царя се задънил и трябвало да прекара в това положение цели десет деня. Като се освободил, той казал: „Най-голямото благо в света седи в изпразването." Няма по-голямо благо за човека от това, да знае как да се изпразва. 50-193 Ядеш по няколко пъти на ден. Една част от храната се смила и обработва, а другата част остава като непотребна и се изхвърля вън. Не се ли изхвърля редовно, явява се зараза. 36-45 Който яде, той трябва и да се изпразва. Какво ще стане с него, ако не може да се изпразва? 50-193 ЗАТЛЪСТЯВАНЕТО Защо боледува човек? - Защото се е натоварил много. Когато Природата види, че някой човек се е натоварил много, тя му изпраща някаква болест, да отнеме част от материята му. Като отслабне, човек е доволен и намира, че е станал по-здрав от по-рано. 87-96 Ако имате повече материя във вас, отколкото ви е потребна, ще заболеете; ако мускулите ви станат по-силни, отколкото е необходимо, ако вашата нервна система се развие повече, отколкото трябва, непременно идва болезнено състояние. 150-33 Възрастният човек има много мазнини, които са причина на различните болести. 148-100 Пълнотата още не показва здраве. 155-12 Затлъстяването - това са натрупани мисли... Ако някой много яде и не работи, ще затлъстее много и скоро викат лекар. Затлъстяването е един признак, че мислите и чувствата не са правилни. 152-42 ЗАТРУДНЕНИЕТО Когато се намерите в някакво затруднение, дръжте в ума си мисълта: „Бог е Любов." 19-70 ЗЛОБАТА Кога се озлобява човек? Когато среща известни противодействия. При това, той се озлобява на предмета или на човека, който се изпречва на пътя му като препятствие. 82-136 ЗЪБИТЕ Зъбите на американците са развалени от употребата на много месо... Падане на зъбите, оголяване на главите, хлътване на гърдите води към израждане на човека. 52-135
  18. ЗАБЛУДАТА Съвременните хора трябва да се освободят от своите заблуждения. 18.8-17 Всяко нещо, което се взима от нас, то е заблуждение. Радвайте се, че сте се освободили от едно заблуждение! Защо ви е това заблуждение? Съвременният свят е пълен със заблуждения. Има хора, които след десетгодишен религиозен живот стават безверници и казват: „Ние сме били заблудени досега. Добре че се освободихме от тези заблуждения." 12-67 Ще се пазите от заблуждения! Искам всички да бъдете самостоятелни, но да не казвате, че и сами можете да направите всичко. Действайте сами, но същевременно ще употребявате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Чрез тях ще урегулирате вашия темперамент, вашия стомах, вашата нервна система, вашето кръвообращение, вашата костна система, за да бъдете един здрав човек, способен за живот, а не човек истерик, който да се заблуждава от всичко мимолетно, минало край него. 43.3-33 ЗАВИСТТА Някой път у вас се заражда чувство на завист, не сте свободни, завиждате някому. Защо? Виждате някой по-хубаво, по-изящно облечен от вас, или пък срещнете някой духовно по-напреднал от вас. Какво трябва да направите? - Извадете огледалото си и забележете каква разлика има в изражението на очите ви, в цвета на лицето ви сега и по-напред... Ще видите, че лицето ви не е тъй красиво, не е тъй естествено, както е било попреди. 126-32 Какъв е произходът на завистта? Завистта се е явила с първата проява на творческия ум в човека и то главно в областта на неговото стяженолюбие, на желанието му да придобива повече богатства, повече знания. И всякога, когато поставят някакво препятствие в тази област, веднага в човека се явява завистта. Щом се противодейства на творческия ум на човека, той започва да се страхува да не би някой да го изпревари, да излезе пред него. Този страх събужда завист, а понякога и омраза. След това се явява гневът. Щом се разгневи човек, творческият ум започва да работи в него, но в разрушителните области. Тогава и въображението в човека взима участие и той започва да търси някакъв начин за отмъщение. В това време религиозното чувство в човека, съвестта, моралните чувства като че се парализират, докато той даде ход на своето отмъщение. Като се извърши експлозията, човек утихва, прибира се в себе си и започва да мисли. Но тук действието не спира. Всеки акт или всяка реакция има обратно действие. Няма да мине дълго време, този човек от друго място ще получи същия удар, какъвто сам е нанесъл на другите. Вторият пък ще получи същия удар от трето място и така ще се образува цяла верига на отмъщения. Докога ще се продължава това нещо? Докато най-после се намери един разумен човек, който ще даде друго разрешение на въпроса и ще спре тази верига на отмъщения. Хиляди хора могат да влязат в тази верига, но една разумна душа е в състояние да извади всички тия хора от кръга на престъплението, в което са попаднали. 51-103 И завистта е киселина за психическия живот, но тя става опасна, когато се придружава от омразата. Иначе, сама за себе си приложена, тя не е опасна... Докато работи сама, завистта не е вредна киселина, но щом дойде при нея омразата, тя става опасна. При това положение идат лошите последствия: съмнението, отмъщението и т.н. Тогава се образува сложната формула: 3204С501П. Това е киселина, която е дошла до върха на своето развитие. Дето влезе, тя произвежда големи разрушения. Не мислете, че тази киселина е въображаема. Тя съществува в психическия живот на хората и създава големи нещастия. Докато елементите й са отделени един от друг, те не оказват разрушително действие върху човека. Съединят ли се в едно цяло и образуват киселина със сложен състав, разрушителното й действие е голямо. Като се изследват свойствата на отделните елементи: омраза, завист, съмнение, отмъщение и др. ще видите, че всеки елемент е съставен от специфична материя. Опитният химик лесно ги различава. Всяка материя е проводник на съответни сили. 51-100 Завистта е опасно чувство, защото в него няма даже микроскопическа светлинка или радост... Завистливият няма никаква радост в себе си, благодарение на което и той страда, но иска другите повече да страдат. За да не получи съседът му по-голямо благо от неговото, той е готов да му извадят едното око, но на съседа - двете очи. Стремете се да превръщате енергията на завистта в положителна. И тогава, вместо да пожелавате на ближния си по-голямо зло, пожелайте му по-голямо добро от вашето... Ако завиждате, вие спъвате ближните си, но спъвате и себе си... Навсякъде в живота виждате блъскане, теглене, да не би някой да излезе пръв. 82-14, 15, 16 ЗАГУБИТЕ Не е позволено да вземеш на човека това, което е свързано с него. Парите не са свързани с човека, те са вън от него... Обаче, не е позволено да отнемеш ума или сърцето на човека. Те са неразривно свързани с него. Не е позволено да отнемеш душата на човека. Всяко нещо, вложено в нея, принадлежи на самия човек. Има цигулари, които при повреда на цигулката си, припадат и боледуват. Те са вложили нещо от душата си в своята цигулка. 148-119 Изгубиш някога 1000 лв., друг път - 10 000 лв. или 100 000 лв. и се отчаяш. Защо не застанеш здраво на краката си и кажеш: „Бог дал, Бог взел." Трябва ли при една такава загуба да изгубиш своя мир? Приложи волята си и остани тих и спокоен, като че нищо не ти се е случило. 32-200 Ако губиш богатството, знанието, силата си, ще знаеш, че си изгубил нещо човешко, а не Божествено. Не съжалявай, че си изгубил човешкото, но се стреми да придобиеш Божественото и да го запазиш. 107-146 ЗАКОНИТЕ За всяко нещо има закон. 88-155 Не мислете, че сте свободни да правите каквото искате. Не мислете, че можете да вървите против законите на Природата. Вървите ли против разумните закони на Природата, тя ще ви наложи големи глоби, които цял живот ще плащате. 88-162 Природата е пратила човека на Земята гол, написала е в сърцето му своите закони и за тях държи сметка. Тя иска да види човека в пълна изправност по отношение на тези закони. 88-163 Всяка болест е причинена от нарушаване на законите на физическия, на духовния или на Божествения свят. 143-263 Съвременният човек е нарушил законите на Божествения свят, поради което е създал ред дефекти в своя физически и психически живот. 33-130 Мнозина се питат коя е причината за болестите и аномалиите в света. - Много просто, причината за това се крие в нарушаване на великия вътрешен закон в човека - законът на Любовта. 32-200 Христовите закони, т.е. законите на Любовта, са закони на великата разумна Природа. Когато престъпва тези закони, човек непременно заболява. Тази е причината за всички болести. 30-110 Вторият закон е на Мъдростта, който изключва тъмнината и невежеството... Третият закон е на Истината, който изключва ограниченията и робството. 148-121 Има един начин, по който човек може да се освободи от закона. Този начин седи в приложение на правата мисъл. 60-195 Като върви в правия път на живота, човек лесно решава задачите си, не се отклонява, не нарушава законите на Природата. Щом кривне някъде, той вече се е отклонил или нарушил законите й. Всяко нарушаване или отклоняване води към заболяване. Отклоняването може да е станало преди много години, но последствията идат днес. Който намери причината на заболяването си, лесно се лекува. Не я ли намери, болестта не го напуща. Като знаете това, не питайте защо някой боледува и греши, а друг не боледува и не греши. Първият се поддава на действието на всякакви бацили, а вторият е неуязвим за тях. 84-15 Докато човек спазва Божиите закони, всяка клетка в неговия организъм е подложена на обновяване. Щом престане да спазва тия закони, клетките му започват постепенно да се рушат. 52-44 Всяко нарушаване на физическите закони произвежда разстройство в стомаха, корема и червата. 146-231 Всяко нарушаване на духовните закони произвежда разстройство в дробовете, т.е. в чувствата на човека. 146-231 ЗНАНИЕТО Стремете се да прилагате знанието си. Ако не го прилагате, ще се подпушите. 84-132 Който е придобил само физическото знание, той се отегчава от живота и дохожда до инертност - не му се учи, не иска да работи, даже и не му се живее. Ако е светски човек, живее ден за ден, няма вяра и упование нито в себе си, нито в окръжаващите. Ако е религиозен, предава се само на пост и молитва, отрича материалния живот, отрича всичко земно. 83-378 В стремежа си да се домогне до положителното знание, човек трябва да бъде спокоен, да не се тревожи. Колкото повече се вълнува, умът му не е свободен да възприема нещата правилно. При това положение той изпада в обезсърчение, което прекъсва хода на правилното развитие на процесите. 82-212
  19. От книгата "Езикът на Любовта", Рилски беседи, 1939 г. Първо издание, София, 1939 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Езикът на Любовта", Съборно Слово, 1939 –1940 Издателство: "Бяло Братство", София 2011 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Близо и далеч „Ако думите ми не пребъдват във вас, и вие в мене, нямате живот в себе си". Аз ще взема този стих в друга форма: Ако светлината пребъде в нас, и ние пребъдем в светлината, светът ще ни се изяви. Когато се изисква от човека да направи нещо, той казва: Преди да направя това нещо, аз трябва да го зная, да съм го учил. Това е неправилно положение. Човек първо вижда светлината, запознава се с нея, а после я изучава. Човек първо се запознава с хляба и водата, опитва ги, а после ги изучава. Следователно, човек първо се запознава с нещата, след това ги изучава. Това е естествен път на постижение. Човек знае, какво да прави и как да прави това, което се иска от него, но по зла воля понякога той не иска да направи това, което знае. Има случаи, когато човек забравя, какво трябва да прави и как трябва да го направи, но той сам е причина за това. Докато е трезв, с будно съзнание, човек помни и знае всичко, но пийне ли няколко чаши вино, той всичко забравя. Той забравя майка си, баща си, жена си и децата си. Само едно нещо помни – пълната чаша с вино. Често хората се оправдават, че не са направили нищо, както трябва, защото не виждат ясно предметите Защо не виждат ясно? Защото са турили пред очите си дебела преграда. Щом махнат преградата, всичко ще се открие пред тях, и те ще виждат ясно. За да вижда човек ясно, причината за това е светлината. Какво представя светлината? Докато е в светлина, човек вижда пътя си и свободно върви, без да се спъва. Щом светлината изчезне, той не вижда, къде ходи, и се спъва. Следователно, светлината, знанието, свободата се изучават по два начина: чрез присъствието им и чрез отсъствието им. Например, когато си в светлина, ти познаваш свойствата й; щом останеш в тъмнина, ти пак изучаваш свойствата на светлината. Докато имаш знание, ти можеш да изучаваш свойствата му; щом изгубиш знанието си и станеш невежа, пак изучаваш свойствата на знанието. Докато си свободен, ти изучаваш свойствата на свободата; щом се ограничиш, ти пак изучаваш свойствата на свободата. Значи, съществуват два начина за изучаване на нещата: положителен и отрицателен. И правото можете да изучавате чрез прилагане на правните закони и чрез прилагане на кривите положения. Щом се натъквате на нещо криво в живота си, вие започвате да страдате. В света страдат и праведни хора, както и тия, които си служат с кривото. Христос бъше праведен човек, но понеже понесе греховете на кривите хора, трябваше да мине през големи страдания. Всеки, който става поръчител на грешните хора, които ядат, пият и не плащат, ще носи техните страдания и грехове. Някой ял, пил, правил дългове, а заради него плаща онзи, който му е станал поръчител. Законът хваща богатия, а не този, който всичко е изял и изпил. Който не иска да плаща, той не трябва да става поръчител. Като не разбират законите на живота, хората сами си създават нещастия. В това отношение някои хора мязат на мухите, които кацат, дето им падне. Мухата е крайно тщеславна. Тя каца все на видни мeста: на носа, на челото, на веждите, на лицето на човека. С това тя иска да му покаже, че е от висок произход. Като я хване между пръстите си, човек й показва, че не може да се сравнява с него. Следователно, влезе ли в света, човек трябва да кацне на скрито място, т. е. на последно място, никой да не го вижда. И законът има ръце. Хване ли те законът, ще те държи, докато иска. – Ама аз съм от високо произхождение. – Щом си от високо произхождение, излез от ръцете му. Докажи силата на своето произхождение. Като се види в невъзможност да се справи с положението си, човек, като мухата, започва да се моли, да пее, да го освободят. Мухата казва на човека, който я държи в ръката си: Ако си музикант, бъди милостив към мене. Аз съм слабо, малко същество. Аз мислех, че съм силна, но видях, че има по-силни от мене. Ако ме стискаш още, ще ме смажеш. Човек отваря ръката си, и мухата хвръква на свобода. Какво ще разправя тази муха на другарките си? Тя ще им каже: Като отивате в света на законите, не се приближавайте много до тях. Стойте винаги далеч и на последно место. Когато обичат някого, хората постъпват като мухите, сядат близо до него. Те обичат да се доближат до него, да го почувствуват. Някой казва: Като обичам някого, искам постоянно да го виждам пред очите си. Какво ще придобиеш, ако държиш възлюбения си постоянно при себе си? Да бъдеш във физическа близост с човека, това още не е близост. Близостта е нещо вътрешно. Ти можеш да бъдеш близък с един човек, когато го държиш в ума си, в сърцето си. Същото се изисква и от него. Тази връзка е съществена. Да държиш човека в ума си – в необятния свят на мисълта, и в сърцето си – в широкия свет на чувствата, това означава близост. Физическата близост на хората причинява недоволства, стълкновения и противоречия между тях. Такова е положението на клоните на дървото. Най-малкият вятър ги заставя да се търкат един в друг, вследствие на което се осакатяват. В любовта и съвременните хора започват добре, свършват зле. Защо? Защото нарушават разстоянието, на което любовта действува. Двама приятели, или мома и момък, които се обичат, първоначално са готови да се виждат отдалеч само. Момъкът, например, казва: Искам отдалеч само да зърна своята възлюбена. Успее ли да я зърне, през целия ден той е доволен и щастлив: пее, работи, движи се – все за нея мисли. На втория ден казва: Искам само да я зърна. Обаче, като я види, той увеличава ъгъла на зрението си – иска да я обхване изцяло с погледа си. На третия ден той иска да чуе само една дума от нея, да чуе гласа й. Като чуе гласа й, той е щастлив, нищо повече не иска. На четвъртия ден той си казва: Чух гласа й, ангелски глас има, но искам на мене да каже една дума. Момата му каже една дума, и той се намира на седмото небе от щастие. Но после и това не го задоволява, иска му се да поговори с нея, да разбере, как мисли тя. Ден след ден той се приближава към нея, докато най-после се скарат. Влюбените са много чувствителни. Ухото им е толкова изтънчено, че всяка груба дума произвежда рана на сърцето им. Щом думите на влюбените причиняват рани, това показва, че любовта ги е напуснала. Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората. За оправдание някой казва, че макар външно да е груб, поне вътрешна обхода има. Любовта изисква от човека и външна, и вътрешна обхода. Човек сам чертае пътя и отношенията си с хората. Той сам е причина да го уважават или да не го уважават хората. От обходата му зависи уважението, с което се ползува. Каквито са твоите отношения към хората, такива ще бъдат и техните отношения към тебе. Това е закон за физическия, за духовния и за Божествения свят. Забелязано е при това, че всяка отрицателна проява в духовния свят влече последствията си и на физическия свят. Например, излъже ли човек, непременно ще го сполети нещо: или ще падне, или ще заболее, или отвън някой ще му причини някаква неприятност Затова е казано в Писанието, че няма „скрито-покрито" в света. Колкото малка да е лъжата, тя е подобна на микробите, които се размножават и причиняват нещастия на хората. Като се размножава, лъжата остава нечистотиите си в ума и в сърцето на човека, с което му причинява големи пакости. Като се намерят пред мъчнотии и страдания, пред злото, хората искат да бъдат далеч някъде. Каквото да правят, те не могат да ги избегнат. Преди всичко злото не е вън от човека, то е в самия него. Ако злото е вън от човека, а вътре го няма то е безвредно. Докато е вън от човека, злото съществува само като възможност. Влезе ли в човека, то прониква в кръвта му и го отравя. Същото прави и микробата. Докато е вън от човека, тя съществува само като възможност. Влезе ли в него, тя започва да се размножава, прониква в кръвта му и го разрушава. Като знае това, човек не трябва да допуща в ума си нито една лоша мисъл, а в сърцето си нито едно лошо чувство или желание. Умствената енергия, която е дадена на човека, е определена само за добри мисли. Сърдечната енергия е определена само за добри чувства и желания. Енергията на човешката воля е дадена само за добри постъпки. Човек е свободен да мисли, да чувствува и да постъпва, както иска, но за всичко това той носи отговорност и последствия. Мнозина говорят за свободната воля и казват, че човек може да живее, да мисли, да чувствува и да постъпва, както разбира и както иска. Наистина, човек има свободна воля и може да живее, както иска, но съдба ще има за него. Той няма да се освободи от отговорност за постъпките си. Иска ли да не бъде съден, той трябва да живее, както Бог изисква. Когато постъпи на училище, ученикът следва програмата, която учителите са наредили, а не своя програма. Ученикът, който постъпва в музикална академия, свири онова, което програмата изисква. Ученикът от художествената академия рисува такива картини, каквито са предвидени в програмата. Човек е изпратен на земята да учи онова, което Бог е определил. Като не изпълнява тази програма, той греши, върши престъпления. Като се намери пред известна отговорност, човек се оправдава с това, че следвал своя предначертан път. Какъв е пътят, който следва, и кой е начертал този път? Ще каже някой, че трябва да се ожени, че в пътя му била женитбата. Знае ли той, кой му е определил този път? Да се жени човек, или да не се жени, това е път, определен от Бога. Следователно, като приема този път, човек трябва да пита Онзи, Който го е чертал, да тръгне ли в този път, или да не тръгне. На някого Бог е определил да се жени, на някого не е определил. Какво виждаме в живота? Обикновено се женят тия хора, на които не е определено да се женят; тия пък, на които е определено да се женят, не се женят. Малко хора правят това, което им е определено. В човека има едно естество, което обича да прави тъкмо това, което му е забранено. Ще се жени, или няма да се жени, важно е човек да върши волята Божия. Не върши ли волята Божия, той е осъден на страдания. Искаш ли да не страдаш, върши волята Божия. С други думи казано: човек първо трябва да изпълни волята на баща си, от него да чуе, че е постъпил добре. После той трябва да изпълни волята на майка си и от нея да чуе, че е постъпил добре. Най-после той трябва да изпълни и своята воля и да чуе от онзи, който живее в него, че е постъпил добре. Чуе ли тия три гласа, получи ли одобрение за постъпките си от три места, човек е на правия път в живота си. Човек страда. Защо? По три причини: или защото не мисли право, или защото не чувствува право, или защото не постъпва право. Следователно, истинско право е това, което е обмислено, прочувствувано и направено правилно. Като изнасям, кое е право и кое криво, никого не съдя. Ако садя вас, ще съдя и себе си. Ако съдя вас, себе си ще цапам. Какво се ползувам като се цапам? Освен че нищо не се ползувам, аз губя. Някой се оплаква, че го обрали. Колко го обрали? Взели от касата му сто лева. Аз вадя от джоба си сто лева и му ги давам. Като изправям погрешката на брата си, с това изправям своя погрешка. Трябва ли човек да краде, да върши престъпления? Човек не трябва да краде, но едно трябва да знае: погрешката, или престъплението не седи толкова в кражбата, колкото в заблуждението, което човек внася в ума си, че като открадне оттук-оттам нещо, ще оправи работите си. Като открадне нещо, човек го туря пред очите си, пред съзнанието си и по този начин закрива светлината и не може да вижда ясно. Не се занимавайте с грешките и престъпленията на хората. Занимавате ли се с техните погрешки, вие ще направите повече, отколкото те са направили. Пазете чистотата на ума, на сърцето и на волята си. Съвременните хора се запитват, не може ли без страдания. Който не е разбрал смисъла на страданията, той иска да се освободи от тях. Който разбира смисъла им, знае, че страданията са необходими за развитието на човека. Без страдания няма развитие. Всяко страдание, добре издържано, всякога се възнаграждава. За всяка обидна дума, добре понесена, човек получава десет благи думи. Ако една от благите думи заличи лошата, остават девет благи думи резервен капитал. Когато някой пита, защо трябва да го обиждат, кажете му, че всяка обида, добре понесена, носи след себе си голямо богатство. Кажат ли една лоша дума за вас, след нея идат десет добри. Който ви обижда, несъзнателно ви прави услуга. Като знаете това, не търсете правото си. Оставете Бог да ви отдаде правото. Докато сами търсите правото си, никакво благословение няма да получите. Щом се оставите на Бога, Той да се застъпи за вашето право, вие ще получите Неговото благословение. Когато ви хулят, гонят, обиждат, благославяйте Господа в себе си, за да получите Неговото благословение. Често хората дават отчет на постъпките си, на своите мисли и чувства и се запитват, защо не успяват. Те казват, че едно време са имали повече любов едни към други, отколкото сега. Причината за това е, че те са турили някои хора много близо до себе си, вследствие на което са закрили хоризонта пред своя поглед. Следователно, не приближавайте човека по-близо до себе си, отколкото Господ го е турил. Какво ще бъде положението ви, ако някой певец пее в ухото ви направо? Колкото добре да пее, вие ще бъдете недоволни, ще искате да се отдалечите от него. Ако същият певец се отдалечи от вас на известно разстояние, вие ще го слушате с разположение. Колкото сте по-далеч едни от други, толкова по-добре. Какво ще придобиете, ако искате да се познаете чрез приближаване? Какво ще стане с вас, ако слънцето дойде на разстояние два пъти по-близо, отколкото е сега? Казвате, че ще имате повече светлина. Наистина, ако слънцето се приближи към земята, ние ще имаме повече светлина, но тя ще бъде много ярка, едва ще се понася, Венера, която е по-близо до слънцето, отколкото земята, за да не се запали от слънчевата топлина, е обвита в пари. Като минава през парите, слънчевата енергия значително намалява своята интензивност, благодарение на което има живот на Венера. Мнозина искат да бъдат обичани от всички, да се ползуват с много любов. Не желайте да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Не желайте майките, бащите, приятелите ви да ви обичат повече, отколкото Бог е предвидил. Обичат ли ви повече, отколкото трябва, вие сте изложени на страдания. Ако пребъдваме в светлината, и ако светлината пребъдва в нас, светът ще ни се изяви. Според закона на любовта, човек може да познае нещата само тогава, когато са поставени на своето место. И за да бъдеш обичан от някого, ти трябва да се поставиш на такова разстояние от него, на каквото Бог те е поставил. За да може да вижда ясно звездите, астрономът трябва да постави телескопа си на точно определено разстояние от всяка звезда. Постави ли го на такава точка, на каквато звездите трябва да попаднат в фокуса, те се виждат ясно. Обикновено човек поставя близо до очите си ония предмети и хора, които повече обича. Колкото повече ги обича, толкова по-близо стоят пред очите му; колкото по-малко ги обича, толкова са по-далеч от неговия поглед. Не ги ли обича, той никак не ги вижда. Разумният поставя нещата на такова разстояние, на каквото трябва. Постави ли ги на определеното разстояние, той ги обича толкова, колкото трябва. Когато обичате хората, колкото трябва, и когато те ви обичат, колкото трябва, и едните, и другите сте на определените от Бога места. Христос казва: „Не съдете, да не бъдете съдени". Каквото става във външния свят, не съдете. От погрешките на външния свят можете да се поучавате, но не и да съдите. Не съдете, нито хвалете. – Нямам ли право да кажа мнението си? – Имаш право да кажеш мнението на Бога, но не и своето. Никой не се нуждае от мнението на човека. Светът се нуждае от авторитетното мнение на Бога, но не и от мнението на човека, който днес мисли по един начин, а на другия ден – по друг начин. Ценно е мнението на онзи, който е проводник на Бога. Някои религиозни постоянно цитират думите на Христа, какво казал Христос преди две хиляди години. Добре е говорил Христос на времето си, но Той и до днес продължава да говори. Да се държи само на думите, които Христос е говорил в миналото, е все едно да се радвате на думите на петгодишното дете. Това дете е израсло вече, станало е 21 годишен момък. Слушайте, какво днес ви говори. Христос говореше едно време на евреите и със слово, и с камшик, според тяхното тогавашно развитие. На съвременните хора Христос говори по друг начин, на друг език. Слушайте и това, което днес ви говори. Искате ли днес Христос да говори с камшик, или с друг някакъв закон? За предпочитане е днес Христос да говори на хората чрез закона на любовта, на мъдростта, на истината, отколкото чрез закона на камшика. Приложете закона на любовта първо към себе си, да простите първо на себе си. Щом приложите любовта към себе си и простите на себе си, вие ще приложите същия закон и към ближните си. Бог е всепрощаващ. Като направи някаква погрешка, човек чува гласа на Бога в себе си, Който му казва: Изправи погрешката си и повече не греши. Не съди, за да не бъдеш съден. Съдиш ли другите, съдбата ти се връща към тебе. От днес нататък, до края на 1939 година се определя една голяма премия на онзи, който през останалите три месеца от годината не каже една лоша дума, не допусне една лоша мисъл в ума си, не възприеме едно лошо чувство в сърцето си и не извърши нито една лоша постъпка. Ако може да се въздържа от всичко отрицателно, освен определената премия, той ще запази енергията си: няма да се гневи, да се сърди, да се кара. Види ли, че двама души се карат. той трябва да се отдалечи на такова разстояние, че да чува и да вижда само доброто. Разумният свят изисква от всички хора да живеят братски, по любов. Разумният свят е отегчен от безпорядъка, който хората са внесли в света, от кривите човешки мисли, чувства и постъпки, от човешките заблуждения. Човешките недоразумения се отразяват във великия свят и произвеждат големи катаклизми. Разумният свят е решил да накаже хората не с потоп, както едно време, но с огън. Хората са изкопали подземни скривалища, да се пазят от собствените си бомби, но къде ще се крият от огъня, който слиза отгоре? Този огън ще разтопи земята на дълбочина повече от 25 метра. Къде и как ще се крият хората от този огън? Какво ще стане тогава с човечеството? Който оцелее, той ще говори. Вярно ли е това, или не, всички ще го опитате. Няма да остане човек на земята, който да не мине през този огън. Вие трябва да бъдете готови, да издържите на този огън, както издържаха тримата момци в огнената пещ. Огънят, за който днес говоря, е започнал да действува вече. Той е напекъл много хора. Че наистина този огън действува в света, виждаме по разстройството на нервната система на хората, по техните физически и психически заболявания. За онези, които следват Божия път, този огън е благословение. За онези, които не следват Божия път, този огън е мъчение. Желая ви да следвате пътя на любовта. Вие следвате пътя на любовта, но по крив начин. В какво седи кривото? Кривото седи в това, че като обичате някого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва. Аз бих ви съветвал да мислите, да чувствувате и да постъпвате така, както Бог мисли, чувствува и постъпва чрез вас. Дойдете ли до проявите на любовта, поставяйте хората нито много близо, нито много далеч от себе си. Дойдете ли до преценка на нещата, нито се укорявайте, нито се хвалете едни други. Разстоянието, на което хората трябва да стоят един от друг, се определя от нуждите им. Срещат се двама души: единият е жаден, носи чаша за вода, а другият носи стомна с вода. Единият подава чашата, другият я пълни. Каквото е разстоянието между проточената ръка на жадния и на този, който налива водата, такова трябва да бъде разстоянието на онези, които се обичат. Спазват ли това разстояние, отношенията им ще бъдат добри. Ръката е мярка за разстоянието между хората. Когато двама души си подават ръка, те сами определят разстоянието, на което Бог ги е поставил. Следователно, иска ли да следва пътя на любовта, човек трябва да постави ума, сърцето и волята си на своето място. Това изисква Бог от всеки човек. Това значи, да върши човек волята Божия. Не изпълни ли закона на Бога, както трябва, колкото да се оправдава човек, нещо отвътре му казва: Не правиш добре, изправи погрешката си. За да върши волята Божия, човек трябва да взима правилен тон в своите мисли, чувства и постъпки. Правилният тон прави мисълта светла, чувствата – топли и добри, а постъпките – благородни. Умът, сърцето и волята на човека също имат свой определен тон. Когато умът, сърцето и волята се проявяват според своя тон, човек изпитва радост и веселие в себе си. Той се радва, че мисли, чувствува и постъпва правилно. Като прилагате вярно тона на своя живот, ще чуете гласа на своя Баща: Дерзай, добри и верни рабе! Дерзай, добри и верни синко! И тъй, поставяйте Всяко нещо на своето място, както поставяте числата на е места. Като наредите числата от 1–10, виждате, че Всяко предидущо число е по-малко от последващото. Ако имате да дължите един лев, вие се радвате, че дългът ви е малък. Обаче, ако турите единицата на мястото на деветорката, радостта ви изчезва. Дългът, който беше на първо място, на местото на единицата, се увеличи девет пъти повече. Не размествайте местата на нещата, за да не си създавате излишни страдания. Като ученици, вие трябва да взимате правилно тоновете, т. е. да мислите право. Ако не мисли право, човек не може да пее добре; ако не чувствува право, той няма израз в пението; ако не постъпва добре, той не може да вложи сила и тон в пението. Човек не може да пее добре без участието на ума, на сърцето и на волята си. Пее ли по този начин, човек може да се самовъзпитава. Когато пеете, любовта, мъдростта и истината трябва да взимат участие в пението, да дадете израз на всичко, което Бог е вложил във вас. Това е истинско пение. Желая ви сега да пеете така, че умът, сърцето, волята, душата и духът ви да пеят заедно с вас. Отворете душата си за любовта, за знанието и светлината, за свободата и мира. Дайте ход на доброто в себе си, за да се свържете с всички разумни същества, които идат да ви помагат. Желая ви да се свържете с разумните същества, които идат да ви поздравят за смелостта, че сте мислили, чувствували и постъпвали така, както Бог изисква. Желая ви топлината на любовта, светлината на мъдростта и силата на истината да бъдат ваши спътници! Беседа от Учителя, държана на 22. септември, 1939 г. 5 ч. с. София – Изгрев.
  20. От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Петте области в човека 11 година 37 лекция на 1 мл.ок.кл. 16.IХ.1932 година, 5 ч.с. Изгрев, София. Добрата молитва. Пишете върху темата: „Математически съотношения и геометрически съразмерности“. Допуснете, че ви задам задачата да превърнете едно твърдо вещество в меко, органично. Например медта или пясъка в семе. Как ще превърнете пясъка в органическо вещество. Човек не може да има известни постижения. Например съвременните химици са се опитали да създадат изкуствени яйца. Най-първо трябва да се намерят какви математически отношения съществуват между пясъчните зрънца и органическото семе. В съвременната наука имате някои вещества, които слизат, други се качват. Тези, които слизат, вие казвате, че са по-тежки. Други, които възлизат, казвате, че са по-леки. Това е една външна обстановка. Другото положение е, че някои пластове на земята се повдигат, други спадат. Обясняват това с някакъв външен, подземен огън. Това е външната, механическа страна. Защото огънят сам по себе си не може да повдигне един пласт. Така се говори. Вие казвате моята ръка може да повдигне кой да е стол. Но инициативата за повдигането не произтича от ръката. Един железен лост и той повдига камъка. Но силата, която повдига този камък, не е в лоста. Тя се проявява само чрез лоста. Сега трябва да имате ясна представа за онова, което става в човека. Запример всички говорят за самовъзпитание. Това трябва да върви в една система, която съществува в природата. За да възпитате един човек или за да построите една къща, на вас ви трябва най-първо материал. Трябва ви едно място, за да я построите, добре изложено на слънце. Да не е мястото влажно, да е сухо. После трябва материал, трябват ти камъни, дървета, дъски, гвоздеи, вар, пясък и т.н. След туй ви трябват майстори, дърводелци, които да се справят с дървения материал. Трябват ви каменари, които да работят с камъните и най-после търсите някой, който да измазва къщата. Сега тези процеси съществуват и във възпитанието. Кое е основата, отде ще започнете. Вие казвате, че човек трябва да е морален. Моралът е един извод, моралът не е първото нещо. Човек като се е родил, той не е бил морален. Кое е първото, с което човек се ражда? Първото е неговият ум У. Второто са неговите морални чувства. Моралните чувства са най-високият планински връх, който съществува в човека, после личните чувства в човека и най-после слизате към долините, долу, дето са неговите обществени чувства и най-после стигате до инстинктите и нисшите страсти. Това са известни постижения, геометрически отношения в хората. Причината за човешката дейност е неговият ум. Моралните чувства дават устои на човешкия ум. Личните чувства дават постижения в едно направление. А обществените чувства ограничават това постижение, а инстинктите дават всичкия материал, от който този градеж трябва да стане. Но онзи, който дава този материал, той прилича на един банкер. Най-първо ти си независим от банкера, свободен си, но щом вземеш пари назаем, ти се обвързваш с банкера и постепенно изгубваш своята свобода. Щом твоята платежна способност се намали, ти не може да платиш, банкерът добива влияние върху тебе. Ти не може да плащаш, значи инстинктите на човека, ако вземат надмощие, човек става егоист. Инстинктите, това са живи сили в природата. Личните чувства, това са живи сили, моралните чувства, това са живи сили, обществените чувства, това са живи сили. Умът, това е една жива сила. В Евангелието имате три отношения, три геометрически постижения: Първото, Христос отива в пустинята. Бог се проявява. Като изгладнее, Той разрешава и учи колко може да издържи на глад. Почва една работа, да види колко деня гладен може да седи, да издържи, да стои без хляб и без вода в пустинята. Та като дойде някое лишение, да знае колко може да издържи. 40 деня, Той не усеща никакъв глад, но на 40 ден, Той огладнява, след това се явява един учен адепт, който му казва: Съществуват такива отношения, че ти може да превърнеш тия камъни на хляб и може да се нахраниш. Не е ли това един добър съвет. Но Христос не се подава на това. Той казва: Казано е, че не само с хляб ще се живее. Не само с хляб ще бъде жив човек, но и със Словото Божие, което излиза из човешките уста, да превърнеш твърдите неща в меки, в органични. В дадения случай Христос можеше ли да превърне на хляб камъните. Това е философската страна, която има за и против, плюс и минус. Толкоз е възможно, че може да ги превърне, колкото е и невъзможно. Второто положение: Представете си, че Христос се възнесе на покрива на храма. Храмът е една форма. Казвам му, ти не можеш да превърнеш камъните на хляб, не си смел толкоз. По-нататъка не отива онзи адепт в изкушението, спира се там. Но от пустинята веднага Го задига и Го занася на покрива на храма, според разказа. Но като Го занася горе, не иска да Го снеме долу, остава Го там. Ние казваме какъв е бил целият разговор? Има нещо, което не е написано. Казвам му: „Хвърли се долу и ще видиш, че в природата съществува една тайна сила и онази тайна сила Бог, ще изпрати ангелите си и те ще те хванат, и ще те снемат долу, както те качих горе и ще видиш, ще опиташ, че в света съществува един Божествен Промисъл. Като се хвърлиш, ангелите ще дойдат и ще те вземат“. Така казва на Христа, но Христос му казва: Казано е, да не изкушаваш Господа Твоего, да не Го изпитваш. Често някои ученици в класа искат да опитат, доколко е учен учителят. Дойде някоя сложна задача, казват, иди питай учителя, може ли да я разреши. Той иска да опита колко учителят му знае, колко не знае, може да се опита дали може. Разрешава, разрешава, не може. Стават такива работи, забравя се някоя единица. Най-после Го извежда горе на планината. В света има нещо велико да му покаже, че може да има човек постижения. Казва му: Всичко това ще ти дам само при едно условие. Мога да ти дам всичките богатства, само да ми се поклониш и всичките царства ще ти дам. Това са сега фигури на един външен живот. Какво се крие там. Виждаме едно възмущение. Христос му казва така: „Махни се“. Аз никога не съм свикнал да си превивам краката. Защото, когато си превиваме краката, какво означава? Един човек те поздравлява, какво означавате с поздравлението? Психологически мерят, но поздравлението какво означава? Какво означава изкривяването? Когато някой човек краде, най-първо той си носи ръката право, казва, аз съм добър човек, аз съм човек, който не се огъвам. Но щом намери торбата, огъне си ръката и я прибира. Същевременно всяко тяло, което се огъва, е неустойчиво. Ако железният прът се огъне, въпросът е свършен. Това е един психологически момент вътре. До известно време ти не се огъваш, но дойде един момент и вие се спирате в разсъждението. Дойде точката на огъването. Пък има един момент, има едно положение. Ако човек дойде до него и прекрачи само един милиметър, и той ще се огъне. Това е психологическият момент. Един млад момък от високо аристократическо положение обеднява. Майка му го възпитава, че той трябва да бъде морален, честен, справедлив, да се държи високо, да знае, че в неговата кръв тече благородна, чиста кръв. Той е беден с окъсани гащи, бори се да разреши един социален въпрос, да изкара своята прехрана по честен начин. Един ден се решава да отиде при един скъперник, банкер и му разправя как е обеднял, как е дошъл до това положение. Банкерът го наблюдава, тогава той иска пари от банкера, да му даде нещо, че ще му ги върне, имал земя, ще я продаде. Банкерът го слуша. По едно време влиза дъщерята на банкера по работа при баща си. Поглежда го, хвърля един поглед и си излиза навън. Този, младият човек, казва: „Аз съм готов на всяка работа, ако вие имате някаква работа, аз съм готов да работя в градината, готов съм и на друга работа. Една година ще работя при вас“. Едно съвпадение. Като влиза дъщеря му, той има готовност да остане там. Каквато и работа да има, ще я работи. Отде има това побуждение да остане там. Една нова насока се дава на него. Може ли да кажете първата мисъл каква е била? Какво е това, което измени посоката на ума на този, младия момък. Че туй е същият закон. Вие вървите по пътя си. Тръгнали сте да си изкарате прехраната, вървите, не се спирате. Виждате една каса със злато отворена, спирате се. Като професор мислите да се спрете или не, да я вземете или не. Вземате кесията и пак тръгвате напред. Питам каква разлика има между онзи момък, който искал да остане на работа при банкера. Защо искал да остане при него? По-рано той искаше да вземе пари от банкера и да си излезе. Сега иска да остане при банкера, да влезе в неговата къща. В дадения момент има ли някакво престъпление. Може ли математически да решите какви отношения ще се зародят? Може да обясним как една комета, която се движи, се привлича от слънцето и тя ще се огъне, после замине в пространството. Астрономите изчисляват с каква бързина се движи. Тя идва до най-близката точка до слънцето и после се отдалечава с определена бързина. Това са физически последствия. С този младеж ще се случи пак същото нещо. Той като влезе при този банкер, той е дошъл до най-близката точка. Той още не е в най-близката точка, но се приближава до нея. Този младеж се намира при банкера. Това разстояние той трябва да го изходи, но от това разстояние неговият характер ще се измени. След време характерът му ще се измени. До известно време той ще има присърце да работи, за да се покаже, че е добър работник, да помага, но като дойде до тази точка, веднага ще стане една промяна, той ще бъде вече добре облечен, ще има една опора. Тези точки M и N са равни на стремежи. Но после става едно отклонение, изменя се. В какво направление ще се измени? Зависи вече, може да се определи положението в добро или в по-лошо ще се измени. Най-първо този момък ще забогатее като седи при този банкер. Ако има всичките негови качества, ако върви по този път, ако е умен, ако е морален, ако личните чувства идват на трето място, тогава непременно ще успее по най-добрия начин. Но ако моралните чувства вземат мястото на ума, тогава непременно ще се изменят възгледите му. Когато у човека умът взема второ място, човек става фанатик в своите възгледи, в своите лични чувства той казва, той ме обиди. Обидата показва, че умът не е на мястото. Най-първо умният човек не може никой да го обиди. Ако ти си на слънцето и някой на земята ти каже някоя обидна дума заради тебе, какво от това? Обида е, докато си я чул, ако не си я чул. Неща, които са казани за тебе, но ти не си ги чул, ти нищо не чувствуваш, щом ги чуеш, тогава става обида. Чувствуваш какво нещо е обидата. Правил ли е някой аналогия за нейния психологически произход. От най-малките до най-големите същества има обида и ревност. Ревност има във всички същества, като започнеш от най-нисшите до най-висшите. Ревността има материален произход. Има нещо материално, има геометрическа форма. Ти не може да ревнуваш за неща, които нямат никакви отношения, никаква форма. Ревнува се за какво? Ако ти се вземе нещо, което е ценно. Но онова, което няма никаква цена, ти не си готов да го ревнуваш. Къде е злината на ревността? Когато умът измени своето място, там е лошото. В ревността лошото е там, когато ти ограничаваш свободата на човека. А пък свободата на човека се ограничава, когато ти не даваш място на неговия ум да се прояви. Съществува един закон. Човек, който ограничава другите хора, ограничава себе си. Щом ограничаваш другиго в природата, ти ограничаваш себе си. Законът е общ навсякъде. Ти казваш, да огранича някого, но когато ти ограничаваш някого, ти засягаш и себе си. Няма да се мине дълго време някой по-силен от тебе ще те ограничи. Дойде друг още по-силен, ще ограничи и него. Така ще се ограничавате, но вие не можете да видите каква е връзката между едно ограничение и друго ограничение. Запример имате желание да станете учен човек. Това желание е хубаво. Учен човек значи умът му да е на място. Вие искате да станете учен човек, да завземете най-високо място в света, да се качите на тази планина. Не е лошо да се качите на планината. Ще разгледате всички земни царства, ще ви се представи една переспектива да станете велик човек. Не е лошо това. Това е в реда на нещата, но ви казва да си прегънете краката и вие без да мислите ги прегъвате. В момента, когато ти прегъваш краката на планината, ти си вече в една долина. Отношенията в планината и в долината се различават. На планината човек е свободен, а в долината той е ограничен. Сега аз бих ви дал едно сравнение, но мога да ви кажа, както Христос е казал на своите ученици: „Много работи имам да ви кажа, но не може да ги разберете. Ако ви кажа, не може да ги разберете.“ Най-голямото ограничение е в долините. Ако първият човек би живял на една планина, той не би се изкусил. И досега щеше да бъде един праведен човек. На планината няма кой да го изкуси. Но той беше в райската градина, една долина е. Имаше там хиляди работи да го изкусят. С какво го изкусиха? С една малка ябълка и му казаха: Тази ябълка, ако вземеш само в ръката си, цяла планина може да създадеш. Тази е причината, че всички все вземате ябълката. Подбуждението е, че все велики работи искате, велики искате да станете. Но и всички преди вас са искали все същото и вие нищо не постигате. Постига се нещо, но много малко се постига. Малко се постига. Но да станеш велик човек, да създадеш цял един свят! Сега ще преведете: И вие имате едно желание, за което сте готов да пожертвувате всичко и мислите, че с постиженията на това желание всичко ще постигнете. Кой от вас има тази опитност, че като постигне едно желание, всичко друго да се е реализирало. Аз не съм виждал такъв човек. В даден случай има известни моменти в живота, които вие трябва да ги имате предвид. Не са лоши умствените стремежи, моралните стремежи, личните стремежи, обществените стремежи и стремежите на инстинктите, всичките на място са. Не е лошо да бъдеш силен човек, не е лошо да имаш развити лични чувства на трето място, защото ако нямаш лични чувства, ти няма да имаш постижения. Ако нямаш обществени чувства, няма да имаш място де да ги складираш, туй, което си взел. Ако нямаш инстинкти в себе си, ти нямаш материал, с който да работиш. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът е бакалин, който кредитира всички. От тия работи все ще вземеш нещо. Казваш: Това са инстинкти. Инстинктът, това е омега на нещата. Злото седи в това, когато омегата направиш алфа. Ти си обърнал реда на нещата. Защото онзи банкер, който ти дава назаем, той не работи, той е краен аристократ. Ти ще работиш, но ще му връщаш лихвата. Той увеличава лихвата. Ти никога не може да разбереш характера на големия банкер. Ти даже не може да го заставиш да отстъпи малко от капитала си, да отстъпи малко не може да го заставиш. От лихвите малко да отстъпи не може да го заставиш. Той казва, ти трябва да платиш туй, което си взел, ти си дал дума. Ако не ти каже има известни закони, които регулират. Той ще каже, у тебе няма лични чувства, ти не си благороден човек, у тебе няма високо благородство, морални чувства. Този банкер това ще ти каже. Инстинктите – когато някой път вие се самоосъждате в себе си, съдят те твоите инстинкти, банкерът. Ти мислиш, че сам се съдиш. Тогава той те съди. След като си направил една голяма погрешка – при банкера се правят погрешки. Запример, взел си пари и не ги даваш. Дали ти земя и не си я изорал. Оженил си се, това е от инстинктите. Къща си направил, поп си станал, учител си станал, проповедник си станал, ти мислиш да проповядваш на света. Не, не. Не си прави тези илюзии. Ти си станал учен човек, ти бъркаш в касата на този банкер. Казват, че ти си станал учен човек. Ти прелистваш една книга, бъркаш и вземаш, прелистваш друга книга – бъркаш и вземаш. Ти чуждото вземаш, ти нищо не си научил още. Този банкер те гледа, гледа и ти прегънеш крака, намериш се в безизходно положение, което се състои в това, че нещата не се постигат. Ти си работил и ще си останеш такъв какъвто си бил. Ще се яви главоболие. Кой страда? Когато Божественото в човека не върви съобразно със законите на Божествения свят, тогава главата боли. Когато си духовен и не изпълняваш закона, гърдите те болят. Когато си краен материалист и не си знаеш работите, тогава коремът те боли. Щом те боли коремът, като материалист си съгрешил, щом те болят гърдите, като духовен човек си съгрешил. Щом те боли главата, по отношение на Божественото си съгрешил. Сега казвате, че нервната система не функционира добре, че белите дробове не функционират добре и че стомахът не функционира добре. И това обяснение не е лошо. Причината седи в друго. Болката на корема произтича от инстинктите. Болките на главата произтичат от ума, а болките на дробовете, произтичат от моралните, личните и обществените ви чувства и затова тази болест най-мъчно се лекува, понеже има три фактора вътре: Моралните, личните и обществените чувства. От тях заболяват гърдите на човека. Аз съм правил опити. Ако вие може да измените обстановката на моралните, личните и обществените чувства, вие ще излекувате дробовете на всеки човек. В силите, които функционират в даден случай в човека, трябва да стане една промяна. Белодробният свят на човека е свързан с неговото кръвообращение, с неговата топлина, с неговата топла мисъл и с неговите топли чувства. Обществените чувства с какво са свързани с организма, личните чувства и те са свързани с нещо. Между черния дроб и личните чувства има съотношения. Когато личните чувства не функционират правилно, те са на главата отзад. Личните чувства са врата за човешкия рай. Те са на най-високо място в главата и слизат надолу, назад. От A към B слиза C е най-високо място. A, B е човешкият рай. Те го търсят при тези четири реки, но тези четири реки са вътре в човека. Те са неговата артериална, венозна система, те са двете реки ТИГЪР и ЕФРАТ. Другите две реки са симпатичната и нервна система. Следователно в тези четири реки има всичките богатства. В Библията двете реки са наречени Тигър и Ефрат. Другите две реки не е казано къде са. В човешкия рай ги има. Може да ви покажа откъде слиза едната река и откъде слиза другата, но ние се отклоняваме, това не е научно. Това е аналогия. Това, което ви казвам, е ола белир, вероятност. Положителните неща, на които трябва да се спираме в дадения случай, кои са? Вие се намирате в затруднително положение. Казвате, аз имам малко пари. Тази работа няма да я бъде така. Казваш, ако имам пари, от този момент ти си представяш парите. Почваш да мислиш по кой начин може да придобиеш тези пари. По кой начин може да се придобият парите от ваше гледище? По два начина, може да бъдеш умен и да ги изработиш, или може отнякъде да ги вземеш. Добре, ако ви представя научно. Първият начин, когато ти си умен, ти срещаш някой човек по-силен от тебе, 10 пъти по-силен от тебе. Казваш, ще бъдеш много добър да ми дадеш. Този човек бръква и ти дава. Вторият случай е: Този човек е 10 пъти по-слаб. Ти му казваш: Какво носиш в торбата. Той ти казва, пари. Ти му казваш: Дай. Той казва: Не давам. Тогава ти вземаш торбата и казваш, тази торба не е заради тебе. Те са само за такъв като мене. Значи. Значи насилието е при слабия, а моралните чувства – при силния. Там, при силния, ти употребяваш ума си, понеже той може да употреби същата сила върху тебе. Сега може да се яви въпросът: Ако той е силен, а ти си умен, хитър и лукав, ти ще прибегнеш до една хитрина. Ти ще се сприятелиш с него, носиш си шишето с вино, ще го опиеш и ще задигнеш парите, ще заминеш. Така ще направи умният. Умният слаб може да обере глупавия силен. Но ако и двамата са умни, онзи взема само половината чаша вино, а половината туря на масата. Той те погледне, той разбира и казва: Достатъчно е, повече не пия. Тогава каква ще бъде твоята тактика? Вие ще дойдете до чисто психологически форми. В мисълта има чисто геометрически форми, линии, по които нещата може да се постигнат. Когато вие работите едно нещо, защо туряте тези две дървета? Да издържи една тежест. Защо не туряте хоризонтално? Някой път може да туриш и хоризонтално, сега турят отгоре перпендикулярни плочи. Тогава се турят тези хоризонтални плоскости, че тежестта се разпръсква по крайните части на тази плоскост. Сега какъв закон можем да извадим от това? Трябва да държите този ред на нещата. Умът на първо място. Моралните чувства, на второ, личните чувства на трето, обществените на четвърто, инстинктите на пето място. Това е един пентаграм. Това е човекът в сегашното проявление. 1, 2, 3, 4, 5, това е сегашното проявление на човека. Държите ли туй съотношение на нещата, съществува един разумен ред на нещата. Силите, които действуват, си помагат едни на други. Щом измениш реда на нещата, тогава има друго математическо съотношение и задачата остава винаги неразрешена. Допуснете сега, че има един банкер, вие отивате при него да вземете пари. Той е готов почти да ви даде пари, но вие говорите и изпускате една дума. И той ви казва: Ще отложите, нямам разположение, утре ще дойдете. Каква ви е целта, когато казвате, че ти си много стиснат човек. Никой никога не може да разбере кой е стиснат и кой е щедър. Ако той е стиснат, той разбира какво нещо е стиснатостта. Ако е щедър, той може да разбере какво нещо е щедростта. Вън от себе си той не може да разбере какво нещо е стиснат човек. Първото нещо: Всякога трябва да се справяте с вътрешния ваш свят. Ако вие можете да се справите с вътрешния свят, вие ще се справите и с външния свят. Онзи момък като вижда момата, тя му прави впечатление и той е готов заради нея да работи. Не го е срам да работи. И момата минава и казва на баща си да се помогне на този беден човек, може да му се помогне. Може да остане. Ние имаме нужда от един слуга. Те са първите положения. Откъде се заражда в ума на дъщерята едно разположение. И откъде се заражда в ума на този, младия човек, това желание да остане. Два фактора има. Той най-първо иска да вземе пари, а пък сега като погледна дъщерята е готов да направи една жертва, една морална отстъпка, готов е да слугува, да изпълнява работата, която те искат, иначе той е аристократ, значи влиза в едно ново направление, както водата когато ѝ дадеш най-малкия наклон, тя вече отива надолу. Това състояние на младия момък го наричаме водно състояние. Водата тече и слиза долу в долината. Там има градини. Ще се поливат с нея. В края на краищата може да се изчисли какви ще бъдат последствията за тази вода, която слиза в долината. Когато някои кабалисти изчисляват щастливите случаи, може да изчислиш нещата, може да предскажеш какви ще бъдат постиженията. Ако ти си един банкер, твоят ум може да съвпадне с неговия ум, твоите морални чувства ще съвпаднат с неговите чувства. Твоите обществени чувства ще съвпаднат с неговите обществени чувства, твоите инстинкти ще съвпаднат с неговите инстинкти и работите ще се изпълнят. Но ако няма съвпадение, ще има препятствия или другояче да ви кажа: Започваш една работа и те боли главата. Започнеш една работа и те боли коремът или те болят гърдите. Каквото и отношение да започнеш на физическо поле, ти трябва да имаш свежи сили в главата си, после разширение на гърдите, после да имаш апетит да ядеш. И като ядеш да ти плющят ушите. Но щом се стесняват гърдите, коремът и умът, тогава тази работа няма да успее. Каква трябва да бъде главата? Какви трябва да бъдат гърдите и коремът? – Здрави. Главата, дробовете и коремът да бъдат здрави и никога да не те болят. Вие трябва да гледате научно на математическите отношения. Всички постижения в света започват от геометрията. Ако вие не знаете това, никакви постижения не можете да имате без геометрия, защото, геометрията има начини и методи, по които може да се постигне всяко желание. Ще вървиш по известни линии, по известни плоскости, по известни височини ще слизаш и ще се качваш. Ако разбираш геометрията, ще намериш пътя. А ако не разбираш, ще се задръстиш някъде. Представете си един музикант, когото държите десет деня гладен. Ако му дадете едно мъчно парче, ще може ли да даде концерт? Той ще ви каже: Дайте ми да се наям най-първо. В един съвременен салон, дето се дават концерти, този салон трябва да е добре построен, да е отоплен и този, който е свирил, трябва да се е нахранил по-рано, да е добре разположен и публиката да е добре разположена. Понеже вие се приготовлявате за една бъдеща работа, вие сте като войниците. Сега младите войници се упражнявате с пушките, имат патрондаши, ще правят упражнения, ще мушкат насам-нататък. На маневри като отивате, всички излизате, добре побеждавате неприятеля, но като дойдете на фронта, онези гранати се пукат и работата там е малко сериозна, противникът не щади никого. Какво трябва да правите с онзи ваш противник? Аз често пъти съм казвал, че най-лесното е да бъдеш умен човек. Събрали се мишките и казали, че на котката трябва да се тури звънец. Но кой ще го тури. Лесна работа е – казали те – но кой ще направи това. Че ако се тури звънец на котката, мишките са спасени, но докато се тури звънец на котката, всичката мъчнотия е там. Досега на този, големия котак, звънец не е турен и той всякога иде без звънец. Мишките затова казват, нашите работи не вървят. Ако твоите работи не вървят, ще знаеш, че звънец не е турен още. Ще си кажеш, тази работа не успява, защото не е турен още звънец. Като туриш звънец на врата на котката, той дрънка и работата става. Най-първо ще се учите да мислите добре, да имате Божествена мисъл. Онзи ден ви дадох един пример, той е много добър пример, аз сам го харесвам. Гледам на някой човек му се яде. Грабва плодове от клоните. Детето като не е високо събира от земята плодовете. Друг казва как така няма обхода. Казвам: Ти нищо не си работил. Слънцето е работило, земята е работила, въздухът е работил, Господ е вложил живот. Те са все съдружници. Аз имам последния дял в изработването на плодовете. Моите акции са толкоз малко. Ще ида и ще кажат ще отложа този въпрос. Както в камарата моят проект ще остане в разглеждане на второ четене и най-после разрешавам въпроса. Та именно като се спре човек да разсъждава какво е вложил. Ти искаш някой човек да те обича, какво си вложил? То е негова работа да те обича. Че ти обичаш, това е твоя работа. Че аз обичам някого, то е моя работа. Друг да ме обича, то е негова работа. В света има два вида свобода. В света всички хора са свободни. Каквото прави човек и в престъпленията, и в доброто, той абсолютно е свободен. И това е хубавото. Че ти не може да извършиш престъпление, ако не си абсолютно свободен. Ти обмисляш нещата и ги правиш. После виждаш, че последствията са лоши. Но първоначално си свободен и онзи, който прави престъпление, е свободен и който прави добро е свободен. Някой мисли, че той е свободен, но направи престъпление и го турят в затвора. Доброто, което идва да го спаси, намира го в ограничение. Казва му, ти ще имаш добро поведение, ще изтърпиш наказанието и ще получиш свобода. В началото няма да бъдеш свободен, но ще излезеш от затвора, ще се освободиш. Доброто впоследствие го освобождава. Тази философия, че когато ние правим зло, не сме свободни, не е вярна. Ти като направиш зло, сам ограничаваш себе си. Законът е такъв. Това ограничение е вече разумно. Представете си, че ти имаш един приятел и му казваш една обидна дума, той ти е правил много услуги и сега казва, не искам да ти правя услуга вече. Досега бях готов, но сега считам, че не мога да ти правя услуги. Ти от мене искаш приятелство, но ако ти пазиш приятелството, защо ми каза тази обидна дума? Какво трябва да правим сега. Ти може да оттеглиш обидата, но тя има последствия. Докато заздравее тази рана, може да мине цяла година, трябва да мажеш тази рана. Ние живеем в един свят, създаден от нас. Трябва да знаем последствията на една човешка мисъл. Последствията, които излизат от човешкия ум. Ако знаехме този закон, щяхме да мислим за всяка мисъл, която излиза от нас. Защото тази мисъл като мине през всичките области, като мине през моралния свят, ще придобие известни качества, като мине през личните чувства, през обществените, ще придобие известни качества. Ако човек не е умен, ще стане фанатик, горделив, ще стане груб. Ти усещаш в себе си едно състояние, което никак не ти се нрави. Човек, който е груб, той сам не се харесва. А пък като се привържеш някъде, пак не се харесваш. Ако станеш фанатик и мислиш, че твоите възгледи са най-правите и мислиш, че това не е на място, онова не е на място. Ако умът ти не е на място, това ще стане. Ако умът е на място, човек има широки възгледи. Опитайте личните чувства на човека – има ли той достойнство или е горделив. Онзи, който има достойнство като го обиди някой, той е много умен. Той знае, че са го обидили и ще му каже: Ще ти направя нещо добро. Човек с достойнство всякога помага. Горделивият човек всякога иска да му помагат. Той счита, че всичките хора са задължени да работят, той ще погледне отвисоко и ще каже: Не сте свършили добре. Те са състояния, както когато някоя ръка се подуе. Гордостта е едно болезнено състояние. Когато ръката набъбне, тя има някакъв цирей, набъбне, иска да стане голяма, от това разширение ти усещаш една неприятност. Този, който има това разширение, навсякъде ще усеща обида, че не му дали място, и в дома да е, и син да е, и баща да е, навсякъде най-големи противоречия среща в живота си. Аз не искам да ви обръщам внимание на болезнените състояния, това е паталогия. Най-страшното нещо в медицината е, когато се изучават болезнените състояния, не знаеш кой е прав, то е паталогия. За мене и за вас правото е еднакво. Аз имам вода, онзи е жаден, давам му да пие вода, по-рано преди мене. Той ще има вече едни отношения към мене. А пък аз като пия по-рано и после му давам той да пие, ще има други отношения. Една чаша вода може да спаси вашето положение. Вие го правите от добра воля, отстъпете му. Онзи закон трябва да проучавате, върху който е построено цялото ваше битие, себе си трябва да изучавате. Някой път ние се завземаме да изучиме другите хора. Другите хора може да ги изучим дотолкоз, доколкото ние познаваме себе си. Та главната мисъл да остане: Моралните чувства са като Хималаите. Вие мязате на онзи войник, държал една сказка за свободата и закъснял. Казва: Какво ще кажа сега като отида при капитана, защо закъснях? Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
  21. От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Човешки и Божествен процес 11 година 36 лекция на 1 мл.ок.клас. 9.IХ.1932 година, петък, 5 ч.с. Изгрев, София. Тайна молитва. Ако се зададе въпросът какво е отношението между механическите процеси и психологическите в природата, какво ще отговорите? – Успехът на съвременната наука е на повърхността на живота. Вие се намирате на океана и виждате повърхността развълнувана, големи вълни. Оттам може да си правите заключение, че целият океан е развълнуван. Това са повърхностни заключения. Представяте си чисто по механически начин отношението. Ако тази окръжност може да е направена от какъв и да е метал, и дебелината на тая шина или на тази окръжност може да не е навсякъде еднакво дебела, и ако я турите в движение, един механик може да ви предскаже, според механическите закони, според съпротивлението какви ще бъдат последствията. Той ще ви покаже от коя страна ще се счупи или ще се огъне. Но представете си твърдението, че човек около себе си има една аура, нали туряте един такъв кръг? – Представете си този кръг на неговата аура е видим. А за другия невидим. Дебелината не е еднаква. От тази аура на човека ще знаете какъв е неговият манталитет. Около този кръг, от известен център, енергиите не функционират еднакво навсякъде. Представете си, че тази част A, се проявяват умствените способности. Какво е организираното общество, то е само за изяснение, по механически начин. Представете си, че тези горе са господари и представете си, че тези долу са слуги. Ако господарите са глупави, какъв ще бъде резултатът? – Когато господарите са умни, а слугите глупави, какъв е резултатът? – Ако при първото положение, господарите са глупави, а при второто положение слугите са умни имаме едно положение. При второто положение слугите са глупави, а господарите умни. Питам тогава, за умния господар какъв слуга му трябва? – По закона на противоположностите на сиромаха какво му трябва? – На гладния какво му трябва? – Хляб. В дадения случай хлябът какво е? – Туй, от което човек се нуждае, има съотношение към него. Когато хората в света станат еднакви, те се отблъскват. Мнозина от вас имате едно скрито понятие, че знаете нещо. Някой път, когато разправям за прости работи, казвате, тия работи сме ги слушали много пъти. Но аз никога не съм разправял един предмет, два пъти. И да искам не може да повторя нещо. Нито вие можете да повторите. Нито вие можете да разберете нещата в един и същ момент еднакво. То е ваше заблуждение, че разбирате нещата. Сега ние като говорим по този начин, може да се отклоним от важния предмет. В какво седи разбирането на човека в дадения случай? Той трябва да бъде в сила, за да се справи с една външна мъчнотия в живота. Има едни хора, които се отблъскват. Вие искате един човек да бъде точно като вас. Вие искате той да услужи и каквото кажете, да изпълни вашата заповед, както вие искате. Вас ви прави удоволствие да трепери пред вас. Каквото кажете, да бъде. Но същевременно в чувствата на този човек, когото така възпитавате, става промяна и той става подобен на вас. Слуша ви, но същевременно иска да стане като вас. Казва: Искам да стана като професора. Щом стане точно като професора си, непременно между тях ще се яви неприязън. Вие един човек го обичате до известно време. После стане ви противен, казвате: Не го обичам. Кажете ми, кой е психологическият закон, който изменя вашите чувства? – Казвате: Изстина ми този човек. Питам, ако е изстинал, кои са причините? – Ако едно тело е изстинало, от физическо гледище как ще обясните? – Че външните предмети са погълнали топлината, нали така? – Да допуснем, че някое тяло се е сгорещило не отвън, а отвътре. Казвате: Външните условия са се променили. Сега щом едно същество станало еднакво, има същата тeжест, същите разбирания, той ще иска по закона да завземе вашето място. Питам сега, ако един човек стане точно като вас, вие какво ще спечелите? – Какво ще спечелите, ако искате един ученик да бъде точно тъй умен като вас. Какво ще спечелите вие в дадения случай? – Вашата придобивка каква ще бъде? – Има една придобивка, но загубата е по-голяма. Вие сте прави. То е закон в природата. Едно тяло трябва да бъде като вас, но ако загубата е по-голяма отколкото печалбата, питам тогава какво сте постигнали? Ако един учител, един професор, един реформатор, който и да е, когато иска да обясни едно явление, ако при предаването на едно знание, в един клас учениците са живeли по-добре и след като започнал да ги учи им предал знание за природата, видиш между тях настане раздор, не се спогаждат: Един казва: Ти не знаеш нищо, аз зная, започват да спорят. Дотогава се разправяха по братски, а сега си казват: Ти не разбираш нищо. Напише едно писмо някой, казват му, ти си първокласен невежа. Понеже не си турил на място точките, запетаите или двоеточието или на място не си турил удивителната или въпросителната. Ти си първокласен невежа, после глаголите не си турил на място. Но ако ти пишеш добре глаголите, а не знаеш как да глаголствуваш, ако ти туриш съществителните имена на място, а ти сам не си такова съществително име, каквото трябва, тогава? – Или сега да ви изясня идеята. Ако господарят иска неговият слуга да бъде добър, а той сам не е добър, тогава не се ли излага? – Ако той иска слугата му да бъде добър, честен, справедлив, а той сам не е такъв, той се излага. Защото ученият слуга веднага ще го види. Господарят най-първо губи в очите на своя слуга. Слугата нещо направи, господарят може да разправя теории, но има един пробен камък, същественото господарят не разбира. Та казвам: Понякой път опасността е, че този закон някой път започва да действува във вас. До известно време, вие сте имали известно понятие за себе си, че сте нещо, че сте благороден, че във вас тече царска кръв. От Божествено произхождение произлизате, на Богове мязате. Един ден, раздвоиш се в себе си и казваш: Невежа човек съм. Онзи знае повече от мене. Раздвоиш се и не си доволен от самия себе си. Вие констатирате един факт. Питам: Кое е туй, което те раздвоило. Кое е раздвоението? – Или някой път ти мислиш, че много знаеш. Вземете обикновените неща. Цяла една философия има за времето. С тия кристали може да гадая какво е състоянието на етера, какво е състоянието на времето: Дъжд ли ще има, влага ли ще има, повече топлина ли ще има или повече светлина ще има? – Какви ще бъдат ветровете, землетресение ще има. Всичко туй. Онзи, обикновеният човек, той ще измери колко сантиметра е налягането. Ще види какви са облаците. Едни са по-черни, други по-бели, но това са външни, повърхностни наблюдения. Но ако наблюдава свойствата на кристалите, ще види, че кристалите не са всякога в едно и също положение. Те се нареждат по известни линии. Ако вие само наблюдавате туй натрупване на кристалите. Но ако наблюдавате кристалите вътре или отгоре на повърхността какви са, вие ще имате правилно понятие. Цяла една философия има. Трябва дълго време да доказваш на хората по опитен начин как. С един опит ще му покажеш какви са кристалите и ще кажеш такова и такова ще стане, ще се измени времето. Най-първо няма да вярва. След като кажеш и след 4–5 часа такава и такава промяна ще стане в атмосферата. След туй известен кристал, измени своето положение. Ти пак наблюдаваш и от тях пак предсказваш. И след като му говориш цяла седмица, ще започне да вярва. Казва: Има нещо. Едно съвпадение има. То още не е наука. Сега ние минаваме тия положения на кристалите. Те показват, че зависят от етера. Не зависят от атмосферното налягане, но от етера. Ти знаеш теченията на тия силови линии. Сега мене не ми е въпросът за барометъра, защото, ако речете вие да го наблюдавате, ще си изгубите времето. Ако някой учен толкоз се е вглъбил, че забрави да преподава. После ще забележите това изключение в тия явления и ще замязате на един млад момък. Той ме среща тук понякой път. Пише поезия доста хубава. Казва, не съм учен човек, прост съм, но влезе една нова идея, ново разбиране имам за живота. Като река да се изказвам, както аз разбирам, хората ме мислят за глупав. Но той иска да обясни света по съвсем механически начин. Запример, той има такова едно верую, че задгробен живот няма, но пак хората живеят. Тия хора, които живеят, едно живо същество през пространството може да влезе в другите. От единия край на земята или от друга планета, и оттам пак с материално тяло може да предаде своята мисъл, може и да излекува другите на земята. Пита ме той: Какво мисля аз за неговата теория. Казвам: Нищо не мисля за твоята теория. Твоята теория е твоя теория. Туй, което мислиш, не е така в природата. Как трябва да ти го обясня? – Във физиката имате един закон, че когато един лъч мине от една рядка среда в друга по-рядка среда, става пречупване. Следователно, няма да видите предмета, дето е. Или когато изгрява слънцето, пречупване става на лъчите. Вие никога няма да видите слънцето, където е. Когато изгрее слънцето, то 8 минути е изгряло по-рано. То почива на друг закон. Осем минути взима на светлината, за да дойде до земята. Следователно, слънцето като изгрее, след 8 минути вие ще видите, че е изгряло. Следователно, слънцето не е там, дето го виждате. Вие казвате: Слънцето изгря на хоризонта. Вие нямате самата действителност. Вие казвате: Ей сега изгря слънцето. Не, преди 8 минути е изгряло, но сега го виждате. Ако вие се движите с бързината на светлината, след 8 минути къде ще бъде слънцето? – 8 по 60 колко прави? – 480, и имате по 300 хиляди клм в секунда. Значи туй, което светлината може да извърши за 8 минути, мене ми трябват хиляди години да вървя. Колко хиляди години ще ми вземе да извървя пространството, което светлината изминава за 8 минути. Следователно, законът е много верен. Туй, което може да направи един учен човек, невежият не може да го направи, понеже умът на учения човек се движи по-бързо. Онова, което извършвам, извършвам го в една среда, дето има съпротивление. Туй, което един добър човек може да направи, един грешник не може да сънува. Той живее в една среда, дето нещата стават по съвсем друг закон. Праведният човек разполага със съвсем други средства. Сега вие мислите ли. Вземете един праведен човек, дойде тук и като обърне ума ви към Бога, какво става? – Той може цял един град да разруши, ако иска. Но този праведен човек никога няма да си позволи да направи такъв един опит, понеже ще се лиши от силата си. Той знае това. Казвате: Да видим вашата сила. Нали на Христа искаха да си покажат силата. Някое знание той никога не си позволява да го прояви. Понеже ако той си позволи, ще наруши друг закон. Вие искате някой път някой учен човек да ви изсвири нещо, някое класическо парче. Че ако той ви изсвири, има такива парчета, и вие няма да се намерите на мястото. Сегашните хора като се свири, в музиката в един концерт, всякога когато един виртуоз дойде, то(й) е смешно, те са твърди. Всичката публика, която е събрана, след като свири някое класическо парче, тия хора не се намират в същото положение. В тях умът е изменен вече. Изменя се и казват, но и в самия виртуоз става преврат в ума му. И той не е на същото място. Ако няма този преврат, то онова свирене няма никаква полза. Сега дошъл си, слушал си нещо, обмяна става. Какво са музикантите? – Музикантите са една среда, през която музикалните сили минават да подействуват на света. Философите са друга среда, моралистите са друга среда, през която функционират силите на битието. Ако съм добър в дадения случай, какво ще стана? – Ти си проводник, ще печелиш. Ако си музикален проводник, ако си морален проводник, ако си една интелектуална среда, от всичко онова възвишено и добро, ти печелиш, по който и да е начин. Ти печелиш, дали го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Не е придобивка само онова, което ние съзнаваме. Даже ние се ползуваме от придобивките на миналите поколения и мислим, че те са изчезнали. Така се мисли, но миналите поколения не са изчезнали. Миналата светлина, която е гряла на земята, изчезнала ли е? – Тази светлина е в пространството. Има някъде светлината, която е тръгнала преди 100 милиона години. Там е изчезнала, не съществува тази светлина, но сега пристига тук на земята. Тя показва, че някакви небесни тела съществуват. Тогава питам: Изчезнала ли е светлината. Не, пътува в пространството. Една твоя мисъл може да е изчезнала в известно положение. Някъде твоята мисъл може да е отишла. Сега може да се зададе въпросът каква е крайната цел? – След като се завърти едно колело веднъж, каква е целта на колелото да се завърти? – След като се завърти веднъж туй колело, като идеш на кладенеца, като завъртиш колелото има една цел. Колелото знае ли тази цел? – Не. Ти като завъртиш веднъж, разбираш законите, изваждаш водата. След като се напиеш, това е целта. Щом твоята жажда се уталожи, целта е това. След като се уталожи жаждата какво ще стане? – След като се уталожи жаждата, колелото ще спре. Когато целта не е постигната, колелото ще се върти. След като се постигне целта, колелото ще спре. Като ожаднееш, пак ще се подвижи колелото. Следователно, между движението на колелото и моята жажда има съотношение. Питам: Като минавам покрай туй колело, то знае ли, че аз съм жаден? – Кой знае това? – Туй разумното същество знае. Ти знаеш каква е целта на колелото. Ти знаеш какво е желанието на жаждата вътре. Жаждата като дойде казва: Подвижи това колело да го видя как играе. Сега това са фигури на речта. Вие искате да станете знаменит, виден. Какво разбирате под думата знаменит? – Жаден сте, гладен сте. В правото сте да се нахраните. Имате отличен обяд. Защото след като ви похвалят хората добре, те са ви дали хубав обяд. След това вие пишете една поезия. Някой път напишете поезия от вас, а някой път издекламирате чужда поезия. Питам, ако напишете сами поезия или ако издекламирате в дадения случай, трябва ли да ви заплатят еднакво? – Тогава се ражда друг един въпрос. Това, което ти не си работил, друг го е работил, ти го продаваш. Сега аз материално обяснявам. Някой художник нарисувал някоя хубава картина. Ти вземеш тази картина, продадеш я, вземеш 100–200 хиляди лева и туриш парите в джоба си. Художникът, който нарисувал картината, минавал през големи мъчнотии, той продал картината за 100 хиляди лева, а ти я продаваш за 200 хиляди. Ти печелиш парите. Питам, честен труд ли е? – От вашето гледище честен труд ли е? – Какво трябва да направите. Трябва да намерите художника и най-малко да му дадете половината. Това е правото. Та казвам: Вие сте дошли тука и всички вие сте продавачи на чужди картини. Всички, които ме слушате, сте продавачи на чужди картини, лично не визирам, но отношение, което съществува. Казвате: Какво трябва да правим. Половината от придобитото богатство ще го дадете на ония художници, които са рисували тия картини. Какво трябва да правите? – Ще давате. Казваш: Аз имам. Ти си даровит музикант. Ти продаваш чужда стока. Ти си даровит философ. Ти продаваш чужда стока. Ти минаваш за светия. Ти продаваш чужда стока. Дай половината от твоето. Отношение има. Не се минава 10 години и казвате, ръката ми не държи, остарели сте. Ако е твоя силата, къде отиде? – Защо остаря? – Туй, което губиш, не е твое. Ти казваш: Аз имам хубаво настроение. Не е твое. Няма да се мине дълго време и ти изгубиш настроението. Казвате: Защо се измени настроението, защото не е ваше. Вие нямате философия, но вас не визирам. Тия числа, с които вие оперирате в дадения случай, нямат тия качества. Запример: дигнеш меча си, казваш: Знаеш какво мога да направя с този меч. Какво може да направите. Този меч не струва много. С него не може да освободиш света. Едвам може да отрежеш главата на една свиня или на една мечка. Ти уповаваш на своята сабя. Нямаш представа. На сабята ти тургаш повече качества, отколкото има. Казваш: Аз какво мога да направя? – Трябва да имате ясна представа в дадения случай какво можете да направите. Казвам: Всяко нещо, което се мени във вас, е чуждо. Настроенията, които се менят, са чужди. Не е лошо човек да има чуждо. Някой път вие плачете. Вие плачете за чужди работи. Радвате се. Вие се радвате за чужди работи. Плачете за чуждо и се раздавате на чуждо. Радвате се, че сте спечелили чуждо. Скърбите, че сте изгубили чуждо. Нито един от вас не е плакал за своето. Тогава какво ще кажете? – Аз ви гледам, във вас философия нямате. Съвременният свят няма никаква философия. Туй, което може да оправи света, то е реалното. Туй, което не оправя света, то е чуждо. Ще кажете: Някой ще дойде да оправи света. Кой досега е оправил света както трябва. Всякога има насилие. С насилие светът може ли да се оправи. Отрежеш главата на една мечка. Едната си иде. Ако изсечеш главите на всичките мечки, мислиш да оправиш света. Опасното е там, че щом изколиш всичките мечки, мечките ще влязат в тебе вътре. Направете един опит. Ти може да задигнеш всичкото богатство на света, но всичките престъпления в света ще влязат в тебе. В дадения случай има едно неразбирателство в света. Сега ние се отдалечаваме от въпроса. Понеже като говорим по този начин, предметите имат известно отношение във вас. Вие сте недоволни. Не че не влизам в положението на недоволството. Но вие не знаете причината на вашето недоволство. Някъде вие се подценявате, някъде вие се надценявате, като ви срещне един човек, казва: Много ми харесва този човек, умен, благороден. Не се минава 10, 20 деня или 1 година и казва: Не ми харесва. Той няма обстановка. Най-първо срещнете един човек с такова чело. Кое чело бихте предпочели в дадения случай? – Ако подложа на моите съвременни изучвания по този механичен закон, човек ще противодействува. Някои хора са нетърпеливи, в тях времето не е развито. Неразбират нищо. Имат музика, но нямат време, не могат да поставят нещата на място. Следователно, постоянно бързат. Да разбираш времето, да разреша малката частица на времето, да оценяваш. Или в някои хора няма въображение, занимават се с много дребнави идеи, нямат широк размер. Тия хора, които нямат широк размер, тия линии отгоре са широки, не са тесни. При това има отношение както в пръстите. Ако вие съпоставите две чела, ако едното е тясно, а другото широко, колкото челото е по-високо, колкото по-голяма височина има, дълбочина има в мисълта. Колкото челото е по-тясно, няма дълбочина, няма широчина. Идеите са неразбрани, няма отношение. Този човек не разбира сложните процеси на човешката душа. Вземете във вас, който има дебели вежди, той е човек, който е свързан с материалните отношения на живота. За да разбере живота, трябва да има отношение. Ако челото е тясно, устройството на мозъка ще бъде другояче устроено. Щом устройството е друго, той живее в една проста среда. Следователно, неговите разбирания за живота няма да бъдат правилни. Та казвам: Най-първо вие ще си създадете една теория. Има един свят разумен, абсолютно разумен свят, към който вие се движите. Тъй както цялата слънчева система се движи към един център, непознат в пространството. Учените хора не са определили с каква скорост се движи. Приблизителни знания имат, но каква е целта, какви са отношенията на този далечен център, защо слънцето се движи, те са неща неизвестни. Тъй както ние обясняваме. Когато един трен от София се движи за Варна, какви са целите на този трен? – Да занесе пътниците. Питам: Ако ние както тъй сега обясняваме механически, че всичко се върти, слънцето се движи и всичко се движи в света, пътува някъде. Какво е предназначението на туй движение. Вътрешните постижения какви са? – Ако се движи земята, какво е постижението на земята. Тогава от туй гледище можем да си представим един свят без движение. Тогава от вашето гледище, вие които сте учени, представете си, че видите точка да излиза от център. В каква посока се движи? – Излиза перпендикуляр във всяка една посока от центъра. И виждате, че излизат точки в четири противоположни посоки. Какъв път ще изходят от центъра? – Можете ли да изчислите какъв ще бъде изходният път. Те ще образуват около центъра най-малко кръг, по възможност, дето други точки не може да се вместят. Казваме, че този център радиира, следователно, ако излязат още 4 точки, тогава какво ще стане. Този кръг ще се разшири. Ако излязат 16 точки, все по 4 излизат, кръгът ще става все по-голям и по-голям и ще се разширява. Да допуснем, че кръгът е достигнал до своя краен предел, повече не може да се разширява. Какво заключение ще извадите? – Че този център е дошъл до края на своето развитие. Тогава имате в природата един зародиш. Яйцата, това са точки, които в миналото милиони години са излизали, излизали и са образували едно яйце. Достигнали са крайният предел на птичето царство, образували се крила, за да се прояви този свят. След като турите това яйце под квачката, ще излезе едно пиле, което ще разчупи черупката и неговият организъм ще се прояви. Ако вие не поставите туй пиле при неговите условия, дето може да се развие, какво ще стане с туй пиле, то няма да се развие, яйцето ще се развали. Сега всеки един от вас, някой път минава през птичето царство. Вие имате доста идеи и ако идеите, по закона на птиците, трябва да се излюпят. Ще знаеш дали идеята ти е от яйцата на славеите или от патиците, или гъските, или от камилската птица и при какви условия и за колко време може да се измъти това яйце. Ако вие нямате в съображение този процес, който може да стане, запример, кой от вас се е занимавал, при какви условия може да се реализира една ваша мисъл? Ами че вие знаете, съществува един закон, който определя битието на човека. Ако твоят учител ти е дал една задача да решиш или да допуснем един професор те изпраща някъде, на научно изследване и ако ти е дал известни средства, пособия, прислужници, ти отиваш и нищо не може да направиш, питам сполучила ли е твоята експедиция, не е сполучила. Пратят те веднъж, дваж, триж и после те сменят, турят друг на твоето място. Ако той не може, тогава турят трети, четвърти. Допуснете, че един ученик, дава му учителят една задача да я разреши, не може да разреши задачата, дава му втора, трета, четвърта, пак не може да ги реши. Тогава какви ще бъдат заключенията на учителя? – Не е способен този ученик. Ако той е заинтересован, ще извика някой друг ученик. Вие ще кажете на учителя: Дайте ми задача, която отговаря на моите способности. Да допуснем: Втория път му дава по-проста задача, третия път му даде още по-проста и най-после дойде до най-простата задача. Представете си, даде му задачата, две по две правят 4. Какво се постига? Какъв е този знак в музиката ♯. Този знак повишава с половин тон. Същевременно се образува туй, което търсите. Образува се квадратът. Две по две е четири, то е квадрат. Квадратът е мярката, с която можете да разрешавате противоречията в живота. Съвременният строй може да се преустрои, когато хората знаят силата на квадрата. Всички здания, както виждате, са построени все на квадрата. Не строят кръгли къщи, но квадратът. Щом са правоъгълници, то е квадрат. Там е всичкото разрешение на живота. Нашите здания са правоъгълни. Прозорците ни, всички са правоъгълни. Ако вие знаехте законите на салона, щяхте да станете гениални. Вие ще кажете: Скърпил е тук някой. Така си мислите вие. Сега много пъти са дали проект, че два метра трябваше да бъде салонът по-висок. То е съвсем друго съоръжение. Както е тоя салон, вие можете да го разширите. Има известна мярка, на която той е построен. Вие мярката не можете да измените. Сега искам да ви наведа на онази съществената идея. Тъй както сега сте построени, както сега сте създадени в този момент, при това съществувание, вие трябва да разбирате обстановката, в която сте положени. Какви са вашите отношения към битието, към онова съзнателно битие. Или да ви обясня. Ако вие влезете в един клас, да кажем от 30–40 души, учите се при един професор. Каква е задачата ви? – Трябва да бъдете един от първите ученици. Не е важно какви ще бъдат вашите отношения към вашите другари, но първото отношение е да се учите. То е първото в университета. Второто е: Да се държите братски със съучениците си. Третото положение е, вън как ще постъпите. Те са важни. Но най-важно е онова, което придобиете, понеже от него зависи вашето положение. Вие може да се спрете. Аз дишам, ама аз се уча. Чрез дишането една задача разрешавам. Всяко дишане, всяко ядене, това са задачи. Ако няма никаква задача, смешно е да ям. Ако няма да разреша задача с дишането, смешно е да дишам, или ако постоянно мигам целия ден и науча как да се затварят очите, има смисъл. Или простирам си ръката, краката. Предметно учение е. Казваш: Всяка постъпка, всяко движение, което ти направиш, туй е за твоето бъдеще благо в света. Дали ти го съзнаваш или не, то е друг въпрос. Сега аз не искам да ви наведа на тази идея. Не искам да бъдете крайни, защото ще се оплетете съвсем. Тогава няма да знаете как да тръгнете. Аз съм казвал някой път с кой крак трябва да тръгвам. Дойда някъде, че вляза с левия крак, а връщам се с десния. Ти си влязъл с левия крак. Няма да се върнеш назад, с левия крак и да се върнеш, то не струва вече. Ето какъв е законът. Ти кажеш на един твой приятел, ти си гарга, извинявай, че ти казах така. Приятелят те извини. Ти си влязъл с левия крак, трябваше да влезеш с десния. После може да изтеглиш крака си, да се извиниш и то е хубаво. Но туй значи да влезеш с десния крак. Щом твоят приятел може да стане гарга, и ти можеш да станеш гарга. Или в дадения случай вие какво разбирате под думата гарга, че не разбира нищо, но то е вече частично гледище. Тогава казвате: За патката, тя минава за много глупава, обаче има пример, в патоците, които седят в морално отношение по-високо от един човек. Върви един паток с 20 патки. Те скачат във водата, вижда един плъх, отива патокът и хваща плъха, носи го във водата, туря плъха във водата. Държи го под водата, не го пуща, после изважда го да види дали мърда, щом мърда, туря го под водата пак, докато престане да мърда. Дава му педагогическо възпитание. Та ви казвам: Аз искам да мислите здраво върху нещата. Не от ваше гледище, но от гледището на едно общество. Моето гледище е право. Гледището и на обществото, и на един народ, онова гледище, гдето въпросите се разрешават добре за всички, то е право. Искам да ви наведа на мисълта да мислите правилно. Когато се намерите в едно състояние на неприязън, да знаеш, че това е чуждо. Ти се разгневиш, това не е твое състояние. Ти се обезсърдчиш, това не е твое състояние. Един приятел ми разправяше: Когато строихме една хижа, като ме притисна един камък, помислих, отиде ми пръстът. Той обича музика, мисли си, че няма да може да свири вече. Казва: Кой ме караше да строя тази хижа. Казвам: Няма нищо. То е малко. Аз наблюдавах този камък, беше много интересен. И мене ме обиди, че като го движих, като ме притисна камъкът, отскочи от него. Не преувеличавам нищо в дадения случай. Казвате, отиде вече. Не, нищо не отиде. Ще имаш една опитност, че когато буташ някой предмет, ще бъдеш внимателен, да не попадне пръстът ти в някаква пукнатина, няма да туряш пръста си, защото са опасни пукнатините. Искам да ви преведа. Всичко туй, което преживявате, това са чужди работи. Баща ти оставил дълг от 20–30–40 хиляди, вие се измъчвате. Ако баща ви беше оставил 100–200–300 хиляди, вие щяхте да се радвате. Тия пари нито са спечелени, нито са изгубени, вие живеете на чужда сметка. Най-първо трябва да се освободите. Вземете дреха, ще изтърсите праха. Някой път ще вземете такива бухалки има. Та ви трябва бухалка в дадения случай. Учете се да разсъждавате правилно. Не да покажете вашето знание, понякой път с разглеждането на тия въпроси аз може да засегна някого. Например да се изправи един човек, има едно ново гледище в света. Например, писал е Достоевски. Какво е писал? – Въпросът за Христа. Казва: Имал някой повод. Защо аз правя така и аз имам известен повод. Защо вие мислите така и вие имате повод, то е ваше разбиране. Но в природата туй, което говоря, има някои места, които не са за вас. Аз не искам вие да разбирате нещата като мене. То ще бъде за вас най-голямото нещастие, защото в света има само едно място, като мен да разбира. Искам вие да разбирате като вас. За всеки едного има по едно място. Когато аз говоря, трябва да намеря своето място. Аз не трябва да бъда като вас, нито вие да бъдете като мене. Няма да се... Казвате, ние сме подобни на Бога. Да бъдем като Бога. Като Бога никой не може да бъде. Има място само за един Бог. Подобието в света, как трябва да го разбираме. Подобието в дадения случай, Божественото казва: Моите последователи да се изявят такива, каквито са. Не да се изявят такива, каквито не са. Да се изяви Божественото. Ти ще бъдеш среда. Сега хората искат да направят туй, което Бог направил. Ти никога не можеш да направиш туй, което Бог направи. Ти не можеш да поправиш целия свят. Хората говорят, съдят се, но не може да поправят света. Светът се оправя някъде, но не мислете, че ние го оправяме. Когато в казана се вари три килограма розов цвят, какво се постига? – От три хиляди килограма цвят колко масло ще излезе? – Един килограм приблизително. Зависи от годината. Онези, които варят, казват: От 3000 килограма цвят вземат само 1 кг и всичките 3000 килограма се изхвърлят. Всичкото туй е събрано в единия килограм. Този килограм е ценен. Във вас е ценен единият килограм розово масло, не 3000 килограм. Един килограм може сам да го носиш. А за трите хиляди килограма трябват 6 каруци, 6 коня. Ако тръгнете, да идете да продавате този цвят във Франция, вие ще изядете парите и ще се върнете с борчове. Икономически разглеждам. Има икономика в света. Много неикономично е да се носи розовият цвят във Франция и да го продаваш. Има други, които носят 1 кг, те са, които разбират закона. Сега понеже вие сте закъсали, във вас настава една криза, всички сте закъсали. На тънко предете всички. Кого как срещна все не е доволен: Остави ме, казва, закъсахме. Работа трябва. Природата никога не търпи разточителност. Тя не обича скържавостта, но не обича и разточителността. Скържавите хора не обича, понеже малко дават, но и разточителните не обича. Тя обича онези, които са носители на една идея. Първото нещо: Всеки един от вас е дошъл в света, и е един фактор. Колкото и малки да сте, неговото щастие зависи от туй положение. Не да търсите славата на хората, те нищо няма да ви дадат. Вие ще мязате на онзи пътник, дошли да го посрещнат, всички му донесли цветя, но той бил гладен, но той останал само с откъснатите цветя. Те мислили, че той всичко има, а той е гладен. И вие ще мязате като онзи български учител, който свършил във Франция и преподавал по музика и по танц във Варна. Хванали го варненските чорбаджии да учи дъщерите им да играят и да свирят, обаче не влезли в положението му. Той гладувал 3 деня. Среща го един свещеник и казва: Ела да те нагостя. Разбира се той отишъл във Франция, дето нравите не са за българския характер. Българинът в много работи не е досетлив. Ако българинът слуша някой проповедник, който говори за Бога, той ще тръгне и ще каже, за себе си мисли. Ако има един цигулар да му посвири и като му посвири, той ще каже: Я ела тука да си похапнеш и да попийнеш. Щом свири цигуларят, ядене има и пиене има. Но щом приказва за философия, за други работи, няма ядене. После българинът оценява както музикантите и гадателите. Той като вземе да му гадае, казва: Ти се нуждаеш, я му дайте нещо да си сготви? – Щом му кажеш нещо за ръката или за бъдещето, казва, дайте му нещо. А щом приказва за философия, той се замислюва и си казва, тази работа не е за ядене и пиене. Българинът казва: Ако си духовен, не ти трябва храна, щом си гадател, щом си цигулар, трябва храна. Та ви казвам: Ако не искате да умрете гладни, цигулари и гадатели ставайте. А с философия навсякъде ще останете гладни. Те спадат към друга категория. Или пък да проповядвате. Хората никога не струват хас, който иска да се покаже, че повече знае от тях. Всеки един човек обича другите хора, дотолкоз те могат да бъдат в негов интерес, да го не притесняват, за да може той да се ползува. Щом разбере, че ти може да му бъдеш полезен, той може да ти услужи. Щом ти се покажеш над него да си господар, той гледа и си заминава. Та приложете този закон. Та когато наблюдавате другите, вижте, подир вас ли са или над вас са? Ако са над вас, са господари, ако са под вас, са слуги. Трябва да знаете, че тези, които са над вас, един ден слуги ще станат, а тези, които са под вас, един ден господари ще станат. Тогава вие трябва да бъдете в центъра. Вие за да бъдете силни, постоянно от вас трябва да излиза енергия. Ако сте в центъра, той дава. Центърът се отличава по това. Този човек, който иска да бъде в центъра, трябва постоянно да дава, не трябва да взема. Щом започнеш да вземаш, този процес е друг. Дотогава, докогато даваш, то е Божественото. Щом дойде процесът на вземане, то е човешки процес. Щом ставаш недоволен от живота, ти си в процеса на вземането. То е човешко. Щом си в процеса на даването, то е идейно. А щом си в процеса на вземането, то е човешкото. Не очаквай от човешкия процес Божествен прием. Не очаквай от Божествения процес човешки прием. Щом си в Божествения процес, няма какво да искаш. Ти имаш толкоз, колкото се нуждаеш. Щом си в човешкия процес, ще вземеш толкоз, колкото ти трябва. Щом като се напълни, не ти трябва повече. Сега какво разбрахте? Каква беше първата мисъл? Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
  22. От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тънки и дебели линии 11 година 35 лекция на 1 мл.ок.клас 2.9.1932 година, петък, 5 ч.с. Изгрев, София. Отче наш. Човек трябва да разбира проявите на природата. Да кажем, може да се начертае една линия, каквато и да е. Кои са признаците, чрез които ще познаете къде започва една линия, къде е началото и къде е краят? – Често ние разсъждаваме по определен път. Всички западни народи пишат отляво към дясно. Източните народи пишат отдясно към ляво. А китайците пишат отгоре надолу. В природата всякога там, отдето започва нещо, е тънко. Един човек в началото започва тънко, а надолу надебелява. Долният край надебелява. Там, отдето е започнал, е винаги по-тънко. Да кажем започва една река. Тя е тънка. Колкото отива към края, тази река се надебелява. Когато един процес става дебел, той е към края. Да кажем вие имате страдание, не може да го носите. Най-първо страданието е тънко като косъм, после надебелява, надебелява. Казвате, не може да го нося. Крайното надебеляване е признак, че с него ще стане промяна. Когато страданието е малко, то е младо. Като надебелее, то остарява. С радостите е същият закон. Когато една радост едва започва, тя е млада. Когато радостта дойде до крайния развой, надебелява. Трябва да знаеш, че тази радост скоро ще престане, ако разбираш закона. Всички неща, които надебеляват, всички неща, които не държат равномерно надебеляване, наричаме ги с разни имена. Тези процеси са преходни процеси. Вземете един млад човек, започне да расте. Най-първо неговите постъпки са неустановени, той е млад. Когато стане много установен, установените постъпки показват, че той е дошъл към края на живота. Някой казва: Много установен човек, с него е свършено. Вие искате някой път да сте много установени. Трябва да разбирате закона. Установен и неустановен са две противоположности. Неустановеният започва, установеният свършва. Де е животът тогава? – Казвам: Един живот, добър или лош. Под думата добър живот и лош живот, показва, че този човек много пъти е щастлив. Всичко, каквото той мисли, постига. Той нарича своя живот щастлив. А нарича своя живот нещастен, когато не е постигнал това, което желае. Казва, не е толкоз щастлив животът. Сега в живота, разбира се, има една вътрешна максима за всичко. Аз говоря сега за съзнателния живот. Има една максима, с която трябва да се мери животът. Ние не сме още за установения живот. Щом животът се установи, той е към края, показва преходно движение, надебеляване става. Вземете в музиката, към кое спада сопранът? – Сопранът, това е началото на живота. Какво е басът, това е краят. Вземете тенора, той е началото. Алтът, това е краят. Щом един човек бас пее, той скоро ще свърши. По-долу от баса не може да спре. Ако има сопран, от сопрана по-нагоре не може да се качи. Ако започне с тенора, има още. Алтът, това са заключения. Какво е заключение. Да се заключи една работа, за да може наново да започнеш. Сега имате установени възгледи за нещата. Всяка една работа, която ти не може да започнеш, всяка една работа, която не ти дава едно правилно заключение да започнеш ново нещо, ти никакво заключение нямаш. Защото той е същият закон, който съществува в природата. Ако едно дърво не роди плод, плодът е заключение. Туй заключение може да повтори себе си в друга форма. Следователно всяка твоя мисъл, всяко твое желание, всяка твоя постъпка, която не може да даде едно правилно заключение да започнеш наново, ти вървиш в установения ред на нещата или всяка мисъл да роди нова мисъл, или всяко желание да роди ново желание. Или всяка постъпка да роди нова постъпка. Пътят, по който вървиш, не е естествен. Сега за да разберете, вие всички искате да имате установени постъпки. От вашето гледище какво разбирате един установен характер. Всички се стремите към установените характери. В какво седи красотата на един установен характер. Или в какво седи характерът на един установен тон? – Не само да се произведе, но онзи, който пее, правилно да вземе. Но има едно продължено време, еднаквост има. В правилния тон, във всичките свои движения е еднакъв. Щом този тон се мени, той вече не е еднакъв. Да кажем, често можете да изследвате себе си доколко сте установен. Музиката може да ви служи за едно правило колко сте установени. Или тръгни по пътя, започнеш да се движиш, да ходиш, ти ще видиш колко имаш установен характер. Да кажем тръгвате, дойдете до едно място, започвате да се матахарате, ставате установен. Казваш: Отслабнал съм. Показва, че в силата на вашите мисли, чувства и постъпки има една вътрешна неустановеност. Да кажем пееш. Най-първо започнеш много добре, след туй намалява се гласът, неправилен става. Има нещо установено.Трябва да го знаеш. Ако изхвърлиш тази неустановеност, ще се измени тонът на твоя глас. Запример хората, които стават съвършени материалисти, веднага става бас гласът. Станеш материалист, веднага бас ще станеш. Бедните хора са все сопрани, с малки изключения. Той мисли постоянно, сопран е той. Накъдето ходи, писка много добре. Онзи богатият, той е бас. Сиромашията, това е начало на живота, богатството, това е краят на живота. Сиромахът казва: Начало е, бъдеще имам. Богатството, то е към края на живота. То е бас. От баса по-надолу не можеш да идеш. Вие, младите, трябва да имате една ясна представа. В сегашното възпитание на младото поколение, някой студент си въобразява. Той иска да стане бас, да забогатее. Богатството не може да бъде идеал на човека. Той е край. В края какъв идеал може да имаш? – Никой не намира смисъл в сиромашията. Аз в сиромашията намирам смисъл, понеже е начало. И погрешка да направиш, има време. В богатството нямаш време. Разполагаш с онова, което си придобил. Отгоре сиромахът идва. При богатството ти си доволен от всичките придобивки. Нали като направите един паметник, основата туряте дебела, а колкото отивате по-нагоре, става по-тънък. Човек не трябва да се радва на крайната сила. Когато прояви крайната сила, той не трябва да мисли, че е разрешил нещо. Втори път може да не разреши. Ти направиш нещо и веднага умалее ръката ви и всички ония движения, които сте направили, всякога чувствуваш едно отмаляване и нямаш вече разположение. Ако си остарял, щом пееш, втори път не искаш да пееш. Старите хора защо не искат да пеят? – Защо младите пеят, а старите не искат да пеят? – По-лесно можете да накарате едно дете да пее, отколкото един стар дядо. Защо именно, този дядо не иска да пее? – Казва: Не искам да пея, напял съм се. Не е въпросът, че се е напял, няма за какво да пее. Казваш, трябва да има за какво да пея. Аз сравнявам, трябва да има един вътрешен подтик. Ти на една вода ако ѝ дадеш хоризонтално положение, колкото и да искаш да се движи, тя няма да се движи. Дай най-малкия наклон и тя ще се подвижи. Ако на водата дадеш наклон, отива. Ако на въздуха дадеш наклон, отива нагоре. Само запали една свещ. Тя има един наклон, стремеж има. Та казвам, не трябва да изгубвате онова естествено положение. Заключението е там. В живота има наклон. Той може да бъде наклон на вода, на въздух, на светлина. Три посоки има, в които може да се движиш. Има наклон да станеш бас, но трябва да знаеш, че по-долу от баса не може да идеш, ти бас ще си останеш. Ако започнеш с тенора, искаш да имаш алт и алт ще останеш. Това са преходни състояния. Трябва да знаете как да смените енергията. Ако ти може да смениш една енергия, енергията на сопрана, с енергията на баса, басът е сянка на сопрана. За да се прояви контраст трябва. У човека има желание на един сопран. Може да има желание на един бас. Но ония желания, които имат за основа баса, какви са? – Всички без изключение идеализъм нямат. Те свършват с материализъм. Под думата материализъм разбирам неустановени форми, зад които нищо не можеш да намериш. Ти се намираш в един установен път. Зад тази форма ти нищо не може да намериш. Ти мязаш на люспите на лука. Нищо не можеш да намериш зад тях. Зад люспите на лука нищо не се крие. Казвате вие, да остарее човек, да стане възрастен. Питам: Всички ония хора, които са били млади и са остарели, какво са придобили. Какво е разбрал младият? – Нищо не е разбрал. Той иска да стане стар, за да разбере живота. Младите имат този стремеж. Всичките хора, които са млади, разбрали ли са живота? – Не са го разбрали. И старите не са го разбрали. Те са го разбрали толкоз, колкото младите. Всеки стар човек казва в себе си: Да съм млад. Всеки стар човек има желание да се върне в своята младост. А всички млади хора искат да отидат при старите, но старите хора още не дават излаз или казано другояче: Имате материализъм или богатство. Какво е богатството, което човек придобие, но не дава смисъл, не дава смисъл на самия живот. Ти като станеш богат, какво придобиваш? – Ако малко ядеш или много ядеш, нищо няма да придобиеш. Каква ще бъде придобивката? – Ако много ядеш, ще бъде малко по-пълен вратът ти, по-дебел. Устата ти по-червеничка. Ако малко ядеш, ще бъдеш сухичък като чироз. Питам сега: Голямата пълнота и голямата сухота нищо не дават на човека. Нито едното предава на човека, нито другото. Защото от голямото затлъстяване хората умират. И от голямата сухота пак умират. Има едно естествено състояние в човека. Едно равновесие, което всички трябва да спазвате. Да кажем у вас, ако дойде една болка, че не може да издържате, тя е към края си. Тя ще престане. Ако една малка болка чувствувате, вие трябва да знаете, че тази болест е млада, тя иска да живее дълги години. Младите болести дълго живеят, а старите болести малко издържат. Сега навеждам този факт. Когато казвате за някои неща, които ви се случват в живота, че не може да търпите. Щом сте дошли до положението, че не може да търпите, този процес е към прекратяване. Сега вие като млади, то е една служба, едно състояние, което трябва да премине и да извадите нещо от него. Като стари, то е друго състояние. Ние казваме, че сме млади. Животът не може да бъде нито млад, нито стар. Той може да има тия две състояния. Младият човек може да боледува, но и старият и той боледува. Питам: Ако започне животът с болести и го свършиш с болести, какво се придобива? – Ако младият започне със здраве и старият като започне със здраве, и той е здрав. Това са две положения. Тогава онези, които са разбирали смисъла на живота, са казвали: Животът трябва да започне с Любовта и трябва да свърши с Мъдростта. А пък за да се влезе във вечния живот, за да няма промени, трябва да имаш Истината. Истината е трансформатор. Трябва трансформиране на енергията, на Любовта, на Истината. Когато някой казва, да намериш Истината, то значи да не остаряваш, да не умираш. Като намериш истината, ти ще бъдеш безсмъртен. Тогава ще се избавиш от преходните състояния. Докато разбираш Любовта, докато разбираш Мъдростта, ти си още в един преходен свят, ако в туй положение разбираш любовта и дойдеш до крайния предел на знанието, ще се смени твоето състояние. Когато дойдеш до края на знанието, то ще се смени. От знанието по-надолу не може да идеш. Тогава истината е онази линия, която трябва да сменим. Тайната на живота, за подмладяването на живота, е в истината. Истината седи в простора, в широчината. Аз разбирам живота от сегашното гледище, както е установен в природата. Не Любовта в нейната абсолютна проява. Не и Мъдростта в абсолютната проява. Любовта това е началото на живота. Мъдростта това е краят на живота. Истината това е онова истинско състояние, към което човек се стреми. Щом ти извадиш Истината от Любовта и Мъдростта, ти обезсмисляш живота. Имаш права линия на мисълта. Тя е ограничена, определена величина, тази линия. Ти ще се спреш. Млад си, имаш известен стремеж да постигнеш. Искаш да свършиш. Може да свършиш университета. Може да свършиш два, три, четири факултета, но след като остарееш, ти сам се чудиш и виждаш, че нищо не си постигнал. Може навремето да си бил учен човек, но когато станеш на 120 години, виждаш, че има много по-учени от тебе. Даже ти не минаваш за учен. Тогава вие мязате на някое голямо тяло, около което се въртят няколко планети. Той мисли, че е нещо. Но туй тяло мине покрай друго някое голямо тяло и то започва да се върти около него. Питам тогава, всичките свои сили, с които ти разполагаш, тя е единица. Но няма друга сила. Да кажем, вземете една форма на красотата. Защо искаш да имаш красота? – За да бъдеш почитан и уважаван от хората. Или ти искаш да имаш сила или да имаш знание. Това са външни прояви. Ако имаш голяма мускулна сила, ти ще бъдеш пръв пехливанин, пръв борец. Или ако имаш най-голямото знание на света. Но казвам: Всичкото знание и сила, те са преходни състояния. Ако човек добива сила в света, неговото тяло расте в широчина. Ако добива интензивност, неговото тяло расте в дължина. Един, който иска да бъде пехливанин, главата му е широка. Онзи, който иска да бъде много учен, неговото чело расте нагоре, високо става. Но туй чело, което расте, колко голямо може да стане? Казвате: Много голямо чело. Когато казвате: Грамадно чело, колко е голямо челото? – 6–7–8 см грамадно чело, или 12, 13, 14 см в широчина. Едно чело, което е 8 см високо или да кажем някои хора имат до 10 см височина, обаче, зависи от интензивността. Челото е израз на онази вътрешна деятелност. То е мисловният полет на човека. Тъй както човек е създаден на земята, той има големи условия да прояви своята мисъл. Много пъти вие забележете човека. Вие имате известна идея, която не можете да изразите. Кой от вас може да си представи какво е четвъртото измерение? – Някой казва, разбирам от математика. Вие какви представи сега имате? – Геометрически какво нещо е четвъртото измерение? – Казвате, четвърто измерение. Дойдеш до там, разправяш, разправяш такъв един свят, какъвто не е. Или може ли да представите света на доброто? – Казвате: Той е много добър човек. В какво седи добрината на един човек? – Има нещо, за което ние не говорим. Имаме вътрешни разбирания. Но ако речем да ги обясним, не можем, нямаме такова пространство, нямаме такива разбирания. Не може да ги изразим на този език, с който да се разберат нещата. Някой път като започнеш да разбираш красотата, тя се изгубва. Като започнеш да човъркаш една любов, един човек колко те обича, тя изчезва. Как ще разбереш тази любов? – Когато говорим някой път за знание, за някой учен човек и учеността си има свои форми, и любовта си има свои форми. Те са установени неща. Сега не искам да ви кажа, че животът няма вътрешен смисъл. Има, но от гледището, което ние разглеждаме нещата, от нашето положение, ни се виждат нещата безсмислени. Има един свят, дето ти влизаш и може да видиш смисъла, на когото и да е, на каквото и да е. Ти виждаш, че те са обективни работи. Каквато и да е вашата отвлечена мисъл, както и да я представяте, тя си има определена форма във вашия ум, има определена форма във вашето сърце. Тази форма след време ще образува едно препятствие заради вас. Вземете едно малко дете, което е свикнало да гледа майка си в очите. Иска да прегърне майка си, но туй дете като направи най-малката погрешка, усеща туй дете, че не е свободно. Де е препятствието? Детето вече има установен поглед. В лицето, в движенията майката забелязва, че то като мисли, намери една малка лъжа. То е вече неговото възпитание. Ние наричаме всяко дете умно, което може да скрие една своя лоша постъпка. Изопачаването на сегашния живот става, понеже у нас протичат много мисли и желания, които са неестествени и те образуват една такава неустановена среда. Ако вземете даже в сегашната култура, децата на бялата раса са много неустановени, те седят много по-горе отколкото децата на китайците и на черните. У белите има известни неустановени идеи. Има нещо дисхармонично. То мяза вече на едно здание, което е разкопано. Природата обича установените идеи или казано другояче: Ако вие разбирате вътрешния закон, по който любовта действува, говоря за разумната любов, аз говоря и за знанието, което е разумно. В знанието трябва да има една жива връзка вътре. Истината е, която дава подтик. Ако тия ги нямате, не можете да имате нищо установено. Когато в древността са изучавали дългия живот. Всичките тия адепти, които са изучавали дългия живот, са изучавали законите на свободата. Свободата подразбира дългия живот. Да бъдеш безсмъртен, да имаш условия. Да владееш силите на живота. Ако тия сили ги нямаш, няма да имаш известни постижения. Когато ви се говори за истината, трябва да разбирате крайното постижение, за да се избавиш от противоречията на живота. За да се избавиш от басовите израждания. Някои сега имате бас или контрабас. Не зная какво има в контрабаса. Сега от туй гледище вие искате много пъти да разрешите известни социални въпроси. Тъй както върви светът, не може да има никакви разрешения. Ще има разрешения. Младите ще стават стари, старите какво ще стават? – Те ще отиват на гробищата. Искат да идат на почивка да ги пенсионират. Що е умирането? Пенсиониране. Като живее човек дълго време, иска да се пенсионира, че като се пенсионира, тогава да работи. Аз не съм видял човек след като се пенсионира да стане гений. Може да стане дядо или баба. Често младите казват: Аз искам да се поуредя, значи да се пенсионирам. Ти докато не си пенсиониран, ще свършиш много работа, щом станеш пенсионер, ти пенсионер ще си останеш. Или вътрешният извод: Не се плашете от мъчнотиите, които естественият живот налага. Има известни мъчнотии, които са естествени, в които има растене. Има известни мъчнотии, които не влизат в природата. Аз говоря за ония препятствия, които са естествени. Ония мъчнотии, които не са естествени, които не влизат в природата, те са едно отклонение. То е един лош признак. Естествените мъчнотии дават почивка. Ако светлината, която слиза от слънцето на земята, среща по-гъста среда, тя се отклонява. Туй показва средата. Ученият човек ще познае по отклонението на светлината какъв път е минала. Вашите мисли и желания минават през известна среда и ще се отклонят. Вие трябва да разбирате съвременния естествен живот. Най-първо вие трябва да разбирате живота, да разбирате себе си, да разбирате и окръжаващата среда защо именно така постъпва. Кои са истинските причини? – Ако ги знаете, може да си помогнете на себе си. Ако не знаете, във вас ще се роди едно вътрешно бълникане. Всеки човек иска хармонична среда, в която да постигне своето желание. Онзи, който постига добре, ами онзи, който не постига. В природата съществува един закон. Всяко желание, което се ражда в човешката душа, то не е на самия индивид. Туй желание е на обществото и на човечеството. Туй желание, на когото и да е, трябва да има свой израз. То трябва да се постигне. Природата има общи постижения, за които работи. Вие имате желания. Вашето желание когато и да е, ще се постигне. Ако вие не се тревожите, ще се постигне по един естествен път. Вие искате да бъдете добри. То не е ваше лично желание, във всички същества на земята съществува. Всяко същество иска да бъде добро. Доброто е постижение. Под думата добро, разбирам най-доброто постижение, което човек може да постигне. Не само за тебе, но за всички. Сегашните хора имат стремеж да постигнат, а пък злото какво е? – Туй, което не сте постигнали, е зло. Следователно от това гледище злото спира човека да постигне, а доброто съдействува на човека да постигне онова, към което се стреми. Сега влизат другите религиозни възгледи, които имате, можете да ги постигнете. Не мислете, че философските възгледи, каквито и да са, в миналото или сега, някой може да съдействуват за постигането, а някой може да не съдействуват. Да кажем вие имате един установен възглед за смятането на числата. Казваме така 1+2+3 може да влезете в този ред на пресмятане. Имате единици, имате десетици, имате стотици, хиляди, десетохиляди, стохиляди, милиони. Не може да вземеш единицата и да я турите на мястото на десетицата. Щом ако една единица вземеш от порядъка, в който нещата се намират, и я туриш на второто място, какво може да придобиеш? – Да кажем, ако ти имаш да ми даваш 1 лев и туря този лев на втората степен, и го повиша, какво ще стане? – Тогава ще има да ми даваш 11 лева, ако го повиша още повече и туря единицата на мястото на стотиците, още по-голяма става. 111 става. Трябва да внимавате, а ако го туря на мястото на хилядите, става 1111. Когато повишавате вашите чувства или когато повишавате вашата мисъл, трябва да знаете отношението на мислите. Някой път вашите мисли, които имате към хората, вие ги повишавате. Трябва да плащате. Ако обичате някого много, много ще плащате заради него. Ако не го обичате много, много няма да плащате. Някой път казваш: Много искам да го обичам. Много ще плащаш. Малко искам да го обичам, малко ще плащаш. Какво разбирате под думата да обичаш някого? – Защо в мене има желание да обичам някого? – Какъв е поводът? – Аз трябва да го обичам. Защо? – Право е, трябва да го имате в дадения случай. Много пъти казвате, не трябва да го обичам. Имате право. Ние гледаме установения ред на нещата. Задавали ли сте си въпроса. Срещнеш някого и казваш: Не го обичам. А за другиго казваш, мене ми харесва този човек. Защо искаш да го обичаш? – Като дойде здравият човек, казвам: Искам да го обичам. Защо искаш да го обичаш? – Да вземеш нещо. Но знаете ли какво се случва? – Случва се следното: Да кажем вас ви преподава един професор, вие нищо не знаете. Той ви преподава, вие следвате. Лошото е там, че той като ви преподава, по математика или по естествените науки и по астрономия, дойде този професор и казва: Я ми кажи аз какво съм казал. И ти нищо не можеш да кажеш, той ти туря единица, двойка или тройка. Ще ти смъкне фасона, ще си навееш беля на главата. Хубаво, ти обичаш едного. Този, когото обичаш, измени се отношението. Ако му казваш добро, работата добре върви. Но ако си позволиш най-малката погрешка, кажеш нещо, веднага се измени отношението. Питам сега, защо този професор, след като е преподавал нещо по астрономия и туря единица или двойка, че не си казал това, което той е казал. Това е един ред, който съществува. Най-първо, когато слушаш, е много лесно, много сладко приказва. Но като не знаеш ще видиш едно кисело лице. Ако си умен, ако говориш, тъй както той е говорил, приятно му е на професора да държи втора лекция. Казва, понеже знаеш този урок, измени се положението. Но ако не знаеш, изменя се лицето му. Сега аз ви говоря известни положения на съзнанието, които съществуват, както между хората, така и между природата, която считате, че е мъртва. Има нещо в света, което най-първо е любезно, хубаво, след туй изменя своето отношение. Кажи, казва, какво съм казал? – От какво се раждат болестите в света? – Болестите това е опит да дадеш сладка каша на стомаха. Казва: Стани, кажи, заболи те коремът. – Не знаеш предмета. Свива те кракът ти. На изпит си, казва, кажи по предмета. Не може да го кажеш. Ти казваш, че коремът те боли, че кръстът те боли. Не си могъл да си кажеш урока, забравил си. Когато човек знае, казва. Когато не знае, не може да казва. Сега искам да остане във вас една мисъл! Когато някой път вие мислите, че сте дошли до края, че сте дошли до дебелите линии, вие свършвате. Радвайте се на тънките линии. Радвайте се на малките страдания. Вие от малките страдания се плашите повече отколкото от големите. Голямото страдание е към края. Малките са още в началото. По обратния процес. Малките радости те са в началото. Радвайте се повече на тях, отколкото на големите радости. Там да ви е утехата. При големите страдания радвайте се, че са дошли. Големите страдания накрая са. При малките страдания скърбете повече, при големите страдания се радвайте. При малките радости радвайте се повече, а при големите радости малко можете да поскърбите. Тогава оценявайте големите страдания. Те са изявления. Оценявайте и малките радости. Те осмислят. На големите радости не обръщайте толкоз внимание. Някой път се усещате слаб. Думите на апостол Павел имат смисъл: „Когато съм слаб, тогава съм силен“. Младото дете има повече шанс да свърши университет, отколкото старият дядо на 120 години. Младото може да свърши университета, но старият дядо никога не може на 120 години, не може да свърши. Той е свършил, може би това, но старият дядо ново не може да научи. Сега много пъти казвате, аз не искам да бъда глупав. Искате да бъдете много умни. Аз, когато срещна най-умните хора, считам, че не са способни за нищо. Моите схващания са туй. Срещам един, той казва, той е много учен човек. Като срещна много учените хора, казвам: Те са завършили всичко, от тях нищо не може да се очаква. Сегашното учене в бъдеще невежество ще бъде. Много философи в древна Гърция са казвали, че слънцето е колкото Атина. Мислили, че слънцето е толкоз голямо, колкото Стара Атина. При такова схващане така са прекалили философите, че не е толкоз голямо. Всеки един учен човек сега, ако му кажеш, че слънцето е толкоз голямо, колкото Атина, той ще се усмихне. Но тази е голямата ученост на древните гръцки философи. Имало е някои от тях, които са знаели, те са били млади. Сега на вас бих ви казал. Какво искате да бъдете: Млади или стари, или установени. По-хубаво е човек да бъде неустановен. Виждаме красотата на небето. Ако погледнете всичките тия тела, които са в пространството, всички са неустановени. Всички ще бъдат сега на едно място, следующия момент няма да бъде там. Всичко е в преходно състояние, не е установено да е хванало тапия, да има частна собственост. Всичко се мени. И там именно седи вечната младост в онази вечна неустановеност. Често искате да имате повече знания. Казвате, да израсна, да повъзмъжея. Това са стари начини на мислене. В мисленето човек всякога трябва да бъде млад. Всякога трябва да мисли. Никога не си туряйте в ума, че знаете всичко. То е установен възглед. Вие ще остареете преждевременно. В науката има изваждане на корен квадратен. Има много интересно обяснение. Корен квадратен да извадите от едно число. Едно число, което се е образувало в началото, отдето е започнало. Да кажем корен квадратен на 9, колко е? – 3. Ако съществува в 9-те известно начало, ти ще го търсиш в 3. 3-те е единица. Имате 3 единици в едно семейство, бащата, майката и детето. Бащата и майката, това са, които са дали подтик. Детето, това е мястото, дето се развиват силите. Тия 3-те единици, съединени в едно, дават едно число. Корен квадратен. Значи едно число, за да има корен квадратен, колко пъти трябва да се умножи. Два пъти трябва да се умножи на себе си. Казвам: Когато търсите корен квадратен, трябва да търсите произхода на нещата, дето са започнали. Имаш една погрешка в себе си, обичаш много да говориш. Какъв е коренът на квадрата? – Да допуснем, че срещаш някой човек, казваш му 9 лоши думи. 9 епитета му казваш. Онзи пита: Защо ми каза тия 9 думи? – Така ме огорчи, срази ми сърцето. Казвам, извадете корен квадратен на това число. Колко е, 3. В какво седи корен квадратен? – Казал си му 9 лоши думи. Ти си му дал преди 3–4 години 3 лева. Той обещал да ти ги върне. Не ти ги е върнал трите лева. Тия трите лева родиха 9 лоши думи. Тогава щом ти кажеш 9 лоши думи, ще извадиш 9 лева. Ще се извиниш, ще кажеш, че много закъсах. Ще заплатиш за 9-те лоши думи. След това ще кажеш следното: Аз досега имах лошо мнение за тебе. Заповядайте да пием по един чай и вие ще го заведете. Чаят ще струва повече. Той като има три лева от тебе, ще плати 5 лева за един чай. Но в себе си ще каже: Добро мнение имам заради тебе. Външните резултати, които съществуват в природата, това са заместници. В сегашната окултна наука при сегашното проявление на окултната наука, няма приложение. В новите времена започват да изучават окултните науки, за да ги прилагат. Да кажем вие изучавате човешкото лице и изучавате човешката ръка, и изучавате човешката глава или целия човешки организъм. От окултно гледище трябва да има едно приложение. Всичките естествени положения, които се намират, има известни недъзи, които ни спъват. Искаш да направиш нещо, отлагаш. Казваш, утре ще направя тази работа. Дойде утре, пак отлагаш. И така отлагаш, отлагаш, най-после изгубиш всичките условия. Казваш, това не може да постигна, започваш да се лишаваш. Тази задача напуснеш, онази задача напуснеш, започнеш да свириш, напуснеш, започнеш да рисуваш, напуснеш. Всички неща напущаш и после казваш: В мене има навик, не може да си свърша работата. Това аз го обяснявам със следното: Понякой път вие забравяте. Казвате: Да идем на разходка. Готов съм, а като тръгнете, казвате, надалеч не отивам, връщам се назад. Казвам, какъв е церът сега. Туй, което те спъва в петата, вземи, че го извади. Има нещо, което те спъва. Казваш, не може да ида по-нататъка. Извади туй, което те спъва в дадения случай. Ако не го извадиш, ти всякога ще имаш един и същ резултат, ще започнеш, ще дойдеш до едно място и казваш, по-нататъка не отивам. Обаче ние считаме онова, което ни спъва, че е в реда на нещата. Съвременната наследственост казва, че то е наследствена черта. Че като е наследствено, извади го това. Ако е в петата, от петата го извади. Ако е в някой мускул, извади го оттам. Извади онова чуждото, което те спъва. Ако те спъва твоята мисъл, има причина. Ако те спъва твоето чувство, има причина. Тази причина ти ще махнеш. Ако има нещо да те спъва в характера, в постъпките, извади го. В окултната наука туй трябва да извадите. Мене ми разправяше един приятел, казва, така снощи седя и не зная какъв е нашият Изгрев. 12 стомни изчезнаха. Този взел, онзи взел. Този взел кофата, онзи взел друга. Занесъл я, оставил я някъде и нищо не връщат. Стомните няма, кофите няма, трябва да се търсят по целия Изгрев. Всички тези, които са взели, са слушали лекции, говорят за окултизъм и като вземат стомната, оставят я някъде, като че друг някой трябва да върне стомната. Вземеш една стомна, услужиш си, занеси я на същото място. Пълна си я взел, пълна я върни. Имаш право да си услужиш, но да караш другите хора да ходят и да търсят, и да я оставиш празна. Взел си я, знаеш къде е била. Те не знаят къде си я оставил. Казвам, във вас младите има една черта. Вземате стомните и не ги връщате. Много стомни има невърнати на Изгрева. Сега не е някакъв грях, то е една черта. Този взел едно, онзи взел едно или някой път ти не знаеш, кажеш нещо и не знаеш какъв резултат ще произведе една дума. Заключението е следното: Прогресът в света е общ. Ако всички работите хармонично в една и съща посока, може да се постигне нещо. Един човек сам по себе си нищо не може да постигне. Защото, ако той прави, а другите развалят, нищо не се постига. Ако ти мислиш право и ако дробовете не вземат участие да поддържат твоята мисъл, и ако стомахът не смила храната, не е здрав, какво ще излезе? – Дишаш, но дробовете, не указват съдействие. Стомахът казва, не взимам участие. Какво ще стане? – Един болен човек, на когото се съедини умът с дробовете, стегнат се, и краката взимат участие, ние наричаме този човек здрав. Всичко у нас трябва да има един стремеж. Каквото мисли умът, дробовете трябва да го изпълнят. И стомахът и краката да изпълнят, и ръцете, туй наричам живот. Когато стомахът остава при особено мнение, ръцете и краката останат при особено мнение, имаме един объркан живот. Всичките ви идеи и всичко онова, което чувствувате, да бъде в съгласие. Дробовете ви да взимат участие. Стомахът да взема участие, краката и ръцете да вземат участие, в туй отношение Изгревът трябва да бъде модел. Кой как дойде, да види един модел. Всички стомни трябва да се върнат. После кофите трябва да се върнат. После се оплакват, постоянно се чупят колелетата на буретата. (Тогава носехме вода с бурета). Че този, който кара бурето, да избере хубавия път, да няма туй сътресение. Осите на железните колелета се чупят. Той може да минава за силен човек. Но ти може да блъснеш силно бъчвата и да се счупят осите. Или във всинца ви трябва да има едно желание. Всичко в света, което съществува, всяка една форма, то е собственост на природата. Всичко, което съществува, трябва да го пазим. Трябва да имаме чувството да пазим нещата като свои, както пазим своите очи, не както чуждите. Като пазиш чуждото, пази го като свое. Законът е един и същ. Сега разбрахте ли какво е кривата линия? – Щом някой не е взел стомната, тя е тънка. Щом я взел, тя е дебела. Щом някой не е счупил бурето, линията е тънка. А щом някой счупил бурето, линията е дебела. И вече не може да се освободиш от тази дебела линия. Ще се счупи едно буре. Не е въпрос, че онова буре се е счупило, не е въпрос, че един параход е потънал, нищо от това. Но потънал в канала и задръстил целия канал. Не може да минават другите параходи, натрупат се два, три парахода. Не че е потънал, но спират се тия параходи. Една погрешка спира целия процес на онзи разумния живот. Ако твоят параход влиза и не върши работа, ще дигнеш този параход да иде на друго място, да не спъва другите. Сега изводът. Не трябва да правим погрешки, които могат да спрат развоя на моя живот. Ако една моя погрешка, колкото и да е малка, спира правилния ред, не е на място. Тази погрешка трябва да се отстрани. Тя нищо не допринася. Всички трябва да бъдете млади. Един урок на вас, да имате отношение. Аз виждам, като ви се преподава знанието, казвате, нищо не разбрах. Той не знае отде иде едно знание. И всеки мисли, че знанието е нещо естествено. Онзи, който е учен, не трябва да се гордее, че знае много, защото неговото знание според мене е написано на брега на морето. Колко знание имате? – Запример от вас кой знае? Кажете ми колко милиарди тела има на небето? Вие ще цитирате какво е казал някой учен. Това е предположение. Най-после ще ви попитам: На слънцето колко милиарди жители има? (Влиза един циганин. Той е потънал параход). Този човек влиза, пращат го за предметно учение. Вие сте толкоз организирани, които трябва да разбирате защо е влязъл. Той даже не разбира, че вие сте недоволни. Когато някога една погрешка се осмисли, усмихва се като него. Когато се осмисли една погрешка, дойде една вътрешна мекота. Аз съм за ония процеси, да бъдат естествени, да се създаде новото. В света има процеси. Да бъдем изразители на онова хубавото, красивото в природата. И да бъдеме израз на всички нейни прояви. Вие трябва да бъдете и другите трябва да ги поощрявате. Срещате някого, не го обичате. Намерете хубавите, красивите черти в него. Като намерите тази добродетел, той веднага ще ви обикне. Някой път виждате известен недъг, който съществува отвънка. Той може да бъде сянка. Другояче, ако вървите по старите пътища, ще имате старите резултати. Ще се образува ограничение. Единият учен, а другият прост. Това са само отношения. Силният трябва да помага на слабия. Ученият – на невежия. Добрият – на лошия. Отношение да има. За доброто и злото има вътрешна основа. Доброто и злото в едно отношение са противоположни, а в друго отношение имат известно съотношение. Злото иска да завладее доброто. Злото има стремеж. Каквото са изработили, да го вземе без труд. Доброто винаги изпъжда злото. Казва, трябва да се научиш да работиш. Малкото зло, като дойде, доброто ще му даде един обед и после ще му даде пътя. Доброто е активно, богатството, което има, никога няма да го даде на злото да разполага, както иска. Обичаш един човек, дай на него да разполага с всичко, което имаш. Той може да разполага с онова, което аз разполагам, затова трябва да се образува във всички един характер, от който и вие да сте доволни, и окръжаващите да са доволни. По възможност по-голямата част от окръжаващите. Две трети от окръжаващата среда да е доволна, а не една трета. Една трета да остане недоволна. Защото в дадения случай не можем да бъдем благоугодни на всички. Щом са две трети доволни от нас, ние сме на правата страна. Понякой път минавате през Изгрева, виждате книги хвърлени. Колко пъти съм казвал, дигнете тия книжки или камъни. Казвате, тук има назначени да ходят да събират книгите. То вече не е хубаво. Кой как види някоя книжка, да я дигне. Ако види нещо, което трябва да се поправи, да го поправи. Не да каже: Нали има някой, който да се грижи. Той е старият ред на нещата. И то е хубаво, но е по-хубаво, когато всеки поправя. Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит животът.
  23. От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Разумният свят 11 година 34 лекция на 1 мл.ок.клас 8.VII.1932 г., петък, 5 ч.с. Изгрев, София Отче наш. Всякога в природата има едно тежнение, да покаже на кое да е разумно същество неговото място. В един часовник всичките части са определени. Имат предназначение. Така и онзи, който иска да направи часовник и да го постави в движение, може лесно да се ориентира. Всеки един от вас, който изучава вътрешната механика на своя организъм, законите на своята мисъл, законите на своите постъпки, той ще намери своето място. Какво е мястото на земледелеца? – Земята. Той трябва да намери мястото, дето да сее своите произведения. Колкото земята е по-хубава, толкоз той е по-умен. Де е мястото на рибаря? – Морето. Къде е мястото на шивача? – Тази философия е отвлечена. Хората могат да останат назад, както животните са останали. А в природата има закон на ограничение. Това, което животните са научили, постоянно го повтарят с малки изменения и човек често повтаря. Има едно различие в човешките мисли, чувства и постъпки. Но каква разлика има между една цивилизация и сегашната. Преди 4 000 години, хората пак са вярвали в Бога. Преди 4 000 години какво понятие са имали за светлината. Може теоретически да има една разлика, между тогавашното и сегашното схващане. Но практически има ли някаква разлика между тогавашното и сегашното схващане. За да има едно съществено различие между хората на миналото и сегашните, трябва да има едно коренно различие. В природата съществува един план, в който всички други планове се координират . Да вземем една линия, тя може да представи една плоскост на невидимия свят. Върху тази плоскост колко отвесни линии да спуснем. Това е по отношение на физическия свят. Какво отношение има между човека и центъра, отдето иде животът? – Перпендикуляр ли е това? – По каква линия на движение идат силите, които функционират в човека. Виждам, че човек благодарение на слънчевата енергия, която иде от слънцето, се е подигнал. Тогава можем да кажем, между центъра на земята и центъра на слънцето има известно отношение. Тежестта, която по-рано се е намирала отзад на мозъка, е минала в предната част на мозъка. Мозъкът в предната си част при челото е станал по-тежък, отколкото в задната част на мозъка. Философски можем да разискваме, кои са били причините, които са заставили човека да се изправи на своите крака. Според теорията на Дарвина, кои са били условията, при които човек се е повдигнал и изправил. Има известни практически съображения. Човек е намерил, че е по-практично да се издигне прав, изправя се на двата си крака, отколкото да ходи на четири. В природата има две течения силни: Едното от изток към запад. Друго течение има от север към юг. При сегашните условия северното течение е станало по-силно. И следствие на това, човек е бил заставен да се изправи на краката си. Така той е излязъл из областта на животните. Сегашните животни се намират в едно друго течение AB. Питам какво друго положение човек може да вземе. Той е имал едно хоризонтално положение. Сега има едно положение перпендикулярно на плоскостта, по която е ходил. Неморалността на хората много пъти произтича от гръбначния стълб. Изправете гръбначния стълб на човека и неговите постъпки ще бъдат правилни. Щом почне да се изкривява неговият гръбначен стълб, започнат да се изкривяват и неговите постъпки, и мислите му. Рамената на човека трябва да са хоризонтални. Неговите врат и шия трябва да са перпендикулярни на рамената. Ако едното рамо, лявото или дясното, е издигнато повече, а вратът не е перпендикулярен на рамената, той има нещо, което куца. После носът трябва да бъде перпендикулярен на челото. Носът не е перпендикулярен сега. В бъдеще спущането перпендикулярно на носа ще стане едно изменение, още изменението не е станало. Човек не е съвършен. Понякой път има известна правилност в тялото, в строежа, но в лицето още не е правилно. Много малко хора има, у които ще срещнеш едно правилно чело. Онези, които изучават психологията на човека, още не са дали една правилна форма, не са посочили каква трябва да бъде правилната форма на челото, на носа и отношенията между тях. Устата на човека не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат устата на човека. Устните показват храносмилателната система. Ако долната устна е по-дебела, възприятията ако са по-силни, това показва, че човек е повече пасивен, човек на възприятията. Ако горната устна е по-дебела, той е по-активен. Ако възприятията са по-силни, той ще вземе повече храна. Ще се зароди една идея да яде повече, за да се изправи. За да се изправи човек, каква тежест трябва да има? – Каква е нормата на разумния човек? Природата е разумна. Тя с тегло определя. Трябва да се теглят светиите на терезия. Ако теглят един грешник и един светия на терезия, щяхме да имаме една норма колко тежи един светия. Щяхме да имаме едно принципиално определение на добрия човек. За някого ние казваме: Той е добър човек. Но в какво седи добрината ние още не знаем? – Например дал 10 000 лева за направата на една църква. Ако е така, тогава всяко едно магаре, което пренася златото от едно място на друго, е добро магаре. Едно магаре, което пренася един кош хляб от едно място на друго място, за гладните хора нима не е добро магаре. Това магаре доброволно ли е пренесло хляба или са го накарали да го пренесе. Ако вие дадете 10 000 лева за едно благодеяние, не сте ли заставени като това млекопитаещо по някои съображения да направите добро? – Тогаз де е доброто, ако има подбудителна причина отвън. Та всички онези постъпки, на които причините се намират вън от вас, те не са още морални. За вас не могат да бъдат морални. Онзи господар заставя своето магаре да направи това и това, но магарето няма ни най-малко морални съображения и на господаря може да му наложат някои наказания. Когато хората правят добро от страх, в какво положение се намират. Казват му: Ако ти грешиш, ще се намериш в ада. На магарето казват, ако не носиш хляба, няма да има храна. Тогава каква разлика има между тия два случая? – Трябва най-първо да се отърсите от моралния прах на миналите векове, за да разберете Божественото в себе си. Този прах не помага за развитието на човека. За да стане човек морален, ни най-малко това не значи, че той трябва да стане външно морален. Промяната е вътрешна, дълбока. Тогаз той ще стане силен вътрешно и ще се справи с всички противоречия. Той ще бъде един плувец, който ще се справи с вълните, ще се гмурка, ще се качва, ще слиза. Той ще прилича на една риба, която не се дави във водата. А пък човек е забравил да се справи с вълните и се дави. Има същества извън въздуха, които така се давят, като влязат във въздуха както един човек, когато влезе във водата. Птиците живеят в по-рядка среда. Въздухът, ако представя мисловния свят, птиците определят една епоха, дето е започнала някъде мисълта. Сега трябва да се справите най-първо със средата на човешката мисъл. Запример, вие не сте ориентирани. Имате една мисъл неприятна, но не знаете отде иде тя. Ако в крака ви влезе един трън, този трън отде може да бъде? – Той е от някъде. Най-първо необходимо е да знаете посоката, отдето иде мисълта. Защото всичките мисли, които могат да ви влияят, си имат свои центрове. Една разбойническа банда седи някъде. Разбойниците са много концентрирани. Силно се концентрират 5–6 души, искат да оберат някого. Като концентрират мисълта си, те привличат търговеца. Някому не му идва на ум да мине оттам, но сега ще мине оттам. Целия ден онзи концентрира мисълта си, седи под някоя круша и казва: Дано мине някой, дано мине някой. И някой ден някой минава и някой ден провърви. Това е анормалната страна на онзи закон. Вие може да постигнете какъвто и да е успех, ако имате една силна концентрирана мисъл. Концентрирана мисъл имате, когато има нещо, върху което най-силно мислите. Трябва да знаете силата на мисълта. Ти мислиш 5–6 минути върху нещо и казваш, това няма да го бъде. Преди време дойде при мене един млад момък, харесва му мисълта. В 1924 година той иска да бъде в София, да поживее в София. И най-после след 8 години отваря му се път и той идва в София. Той казва: Поне като стар дядо да дойда в София. Чиновник бил някъде в провинцията, но тогава нямало никакъв шанс да дойде в София. След 8 години се нарежда по един естествен начин да дойде в София и се реализира неговата мисъл. Той не разбира закона, ще каже, че това е случайно. Този човек е работил 8 години. По същия закон един светия 20 години в гората е мислил, мислил и най-после проектите му се реализирали. Онзи, който не разбира законите казва, че по чудо е станало това, а пък който разбира законите казва, че действувала една сила. По някой път вие се обезсърдчавате по простата причина като мислите, че реализирането на вашата мисъл може да стане за един ден. Не. Има едно отрицателно правило. В 22 години ще ви се дадат 3 положения за постижения. Едното положително постижение, едното отрицателно постижение и едното средно. Най-силното положение е, дето можете да спечелите. Другото положение е, дето наполовина печелите и най-после има едно, дето едвам печелите нещо. Или да преведа: Да вземем лотарията, дали лотарията е един морален акт, ще оставим този въпрос. Когато капят листата, ще оставим въпроса защо капят. Щастливият случай е, че след 22 години, като вземеш лотарийни билети, имаш шанс да спечелиш 50 хиляди лева. Друг шанс имаш да спечелиш 100 хиляди лева. А третият шанс е да вземеш едвам парите, които си дал през 22 години. След като си взел парите, които си дал, какво си спечелил? – Ти си спечелил поне една опитност. Да допуснем, че вие спечелите 50 хиляди лева в една лотария. Какво ще направи някой от вас. Ще заприличате на онзи манафин, на когото се паднало на лотария един английски параход и като влязъл в парахода подлудял от голяма радост, изгубил равновесието на ума си. Този закон действува. Най-първо човек може да изгуби своето равновесие в очакване на щастието в света и като го получи има една опасност, и като не го получи пък има друга една опасност. Представете си, че един писател иска да се прочуе, нима това няма отношение в един лотариен билет. За 22 години той прогресира, а ако е музикант, пише музикални произведения. Или вие искате да се жените, същият закон е тук. В женитбата ще вземете 50 хиляди лева. Значи най-добрата другарка. Някой път едва ще покриете разноските. Навсякъде действува законът еднакво. Само приложението е различно. Сега ще кажете да не си губи човек времето. Като мислиш да се жениш, не си ли губиш времето. Не е в губенето на времето. Не е лошото в жененето, но не знаеш кога да вземеш билет. Онзи, който взима билет, трябва да си отваря очите, да знае номера, да разбира закона. Донякъде в практическия живот хората са дошли до известно правило. Момата гледат да е стройна, здрава, очите ѝ да са живи, хем да е сръчна, после гледат как се носи и онзи смята като учен професор. Като има данни и наблюдава, почесва се по главата. Почва да смята и казва: Тази работа ще стане. Във всички положения на живота е същият закон. Някой път ние се изненадваме. Някой казва, това не постигнах, онова не постигнах. Не си го постигнал, понеже не си взел в съображение моментите: Има силни и слаби моменти. Има слаби моменти, когато ще вземеш едва изгубеното. Тук, който играе на лотария, понякой път изгуби и това, което е похарчил. Вие седите и гледате живота. Да кажем, че един търговец търгува, но в края на краищата дойде криза и отиде всичкото му богатство. Той остане без нищо. Един английски писател, сега го съдят в Лондон, така заборчлял, обеднял, съдията му отложил делото за октомври. Той написал драми, но нямал успех. Този писател дошъл до положението да продава клечки по улиците. Но той бил виден писател, не е чудно това. Сега стават по-големи чудеса. Видни руски князе станаха келнери. Княжески дъщери станаха балерини. Как може един княз да стане келнер? Става. Всичко става в света. Нас ни възмущава келнерството. Но има нещо по-страшно от това да бъдеш келнер или балерина. Това са външни понятия, но природата си има един вътрешен план на живота. Сега всеки чувства, че трябва да направи нещо, но как трябва да го направи, не знае. Понякой път сте весели, нещо се отвори за вас. Ходите самоуверен, важен, не се минава и три дни, вие сте като оглашен, който се е покаял, ходи замислено, обезсърдчен. Какво е станало? – В света, в природата, никаква промяна не е станала. Сменило се е влажното време със сухото време. Някои хора стават щастливи при влажно време. А някой става щастлив при сухо време. Щастливите при влажното време, те са от рибите. А тези, които са щастливи при сухото време, те са от птиците. Външната атмосфера влияе, въздухът, водата има известно влияние върху настроението. Влагата има известно влияние върху капилярните съдове. Водата изобщо способствува за правилното функциониране на електричеството. Някой път електричеството функционира толкоз силно, че изчиства. Човек от електричеството става много тъмен, сух. Ако не измени това, той може да стане толкоз деликатен, че да се изопнат неговите нерви, та да не може да издържа окръжаващата среда. А понякой път тези течения могат да бъдат толкоз слаби, че магнетизмът да вземе надмощие върху него и тогава той може да затлъстее, водните вещества да се увеличат в него. Тогава и малко може да яде и пак да тлъстее. Един германец, който бил в Америка, по един път ял на ден и пак тлъстеел, по три деня постил и пак тлъстеел, опасно е. Ако така тлъстее човек, може да има един ден удар. Единствената здрава философия е, човек да бъде във връзка с разумните сили в природата. В природата има известни общества, невидими, които са заинтересовани с хората, както хората са заинтересовани с рибите, със своите въдици и мрежи. И някои такива рибари, може да дойде при тебе със своята въдица, е като те хване веднъж, теглиш. Каква е неговата цел? – Ще те извади на брега и ще те опече. Ти казваш: Защо е така. На същото основание, както когато хората извадят някоя риба от водата и я печат. Този, който я извадил от водата, има нужда от нея. Той и рибата много се обичат. Той трябва да извади рибата, да живее той. Това знание трябва да седи в ума ви, както някои вещества са взривни. Всякога трябва да разбирате закона. Една мисъл като дойде в ума ти, трябва да знаеш какви ще бъдат последствията. Все си имате някои правила. Божественият морал в света е морал на цялото Битие, в което всички разумни същества вземат участие, в него няма изключения. Но има един морал, който не е морал на цялото, но морал на органите, на известна част. Например ти си в едно общество. И докато си в това общество, имаш морал, но като излезеш от това общество, изгубваш своя морал. Има някои, като останат сами се обезкуражат. А като са двама не ги е страх. Например, някой каруцар вика нощно време, в 12 часа в полунощ и пее на тъмната нощ. Ти казваш, че той е весел. Не, страх го е, той си дава кураж. Сега само обяснявам плача на хората. Всеки един човек плаче, за да се окуражи. Като плаче човек, той се окуражава. Сега съществува в света, в сегашния свят едно противоречие, което не може да се обясни, понеже това противоречие, което сега съществува, в сегашния строй се дължи на резултати от преди хиляди години и не може да се разреши, понеже причината е далечна. Ако имате рана, какво трябва да направите? – Или трябва да я намажете, или трябва да я разрежете с хирургическа операция, а понякой път се изисква цяла наука, за да се отреже. Христос на едно място загатва: „Ако те съблазнява ръката ти, по-добре отрежи я, по-добре с една ръка в рая, отколкото с двете ръце да бъдеш хвърлен в пъкъла.“ Не се завземайте с неща, които не са по вашите вътрешни разбирания. Някои неща се случват в живота ви сега, причината е далечна. Този човек е неприязнено разположен спрямо тебе, поради далечни причини. Не се стремете да примирите този човек със себе си. Една кобра, която е зле разположена,даже змиеукротителите понякой път не могат да я преобразят. До един човек беше заспала една змия усойница. Аз му казах, не бутай, защото тя гледа през клепачите. Змията като същество в природата си има свое предназначение. По отношение на човека е лоша, понеже като мине някое дете може да го ухапе. Някои змии или някои комари имат разположение да хапят. Но като същества в природата те си имат свое предназначение. Добър е само Бог в света. Бог не е във всички нас. Ако Бог беше във всичките хора, те щяха да бъдат добри. Но тепърва Бог се проявява в хората. Единственото добро същество е само Бог. Разбирайте това, не само теоретически. Един добър човек не трябва да има нужда от нищо. Нуждите са, които заставят човека да греши. Щом си гладен ще грешиш. Щом имаш желание да пиеш, непременно ще грешиш. Почнеш с пиянството. Щом имаш нужда от пари, ще пооткрадваш. Сега хората са в едно болезнено състояние. Сега всичките хора в света са болни. Най-първо трябва да станат здрави, да излязат из болницата навън. После не можеш един болен човек да го учиш какво трябва да прави. Той учи там по колко лъжички ще взема лекарството, а щом излезе из болницата тогава ще му кажат какво трябва да работи. Ако искате да знаете, за разрешението на социалния въпрос има два начина: Единият начин е да изучиш сегашните системи. А вторият начин е да изучиш онези правилни методи, да изучиш какъв е планът на природата. Един ден ще дойде, когато хората ще сложат оръжие. Богатите ще оставят богатството и ще започнат нов живот. Ще кажеш, кога ще бъде това? – Ще дойде, ще стане. Както когато на едно дете казваш, че то е израснало и е станало момък. Това няма да бъде по-рано или по-късно от 21, 22 години. Но тогава ще има непременно условия за това. Човечеството прекарва сега периоди. Във всеки 25 години човечеството има три шанса: Един с голяма печалба, един със средна печалба и друг, при който едва се покриват разноските. Мога да ви докажа как ще се поправи светът. Ако ви кажа, какво се ползувате вие? – Мога да ви определя точно с дни. Ако ви кажа, че ще стане след 1 година, вие ще въздъхнете. Ако ви кажа, че ще стане след 100 години, ще кажете не е в наше време. Ние искаме да знаем дали в нашето време ще се поправи светът или в друго време, но все таки той един ден ще се поправи. Та сега представете си, че ще живеете още няколко години в един непоправен свят. Какво трябва да правите? – Да ви дам само едно обяснение. Представете си, че пътувате в един параход и става корабокрушение. Седите 2–3 дена в морските вълни. Приемате мисълта, че след 3 дена ще дойде помощ, но трябва да издържиш бушуването на вълните през трите дни. След 3 деня ще дойде помощта, но трябва да издържите. Който устои сега тези трите дни. Сегашното човечество трябва да излезе същевременно от тези икономически условия. Иначе някой път може да има временно променение, но свършено трябва да се изменят икономическите условия, при които сега хората живеят. Трябва да има съвсем друго схващане за живота. Додето има тази класова борба, светът не може да се поправи. Едни горе, други долу. Писанието казва: Който победи докрай. Сега се организират хората. Вие не може да спрете тази борба. Тя си върви. Сега почва една борба между расите. Един ден една раса ще се повдигне, но тази раса трябва да бъде разумна. Вие оставете тези икономически въпроси, понеже без да мислите те се разрешават сами по себе си. Всеки един организъм трябва да се приспособи към естествените условия, при които живее. Казвам: При сегашното положение трябва да имате една силна мисъл, за да устоявате, да не се колебаете. Има правила, за добиването на силната мисъл. Може ли човек без да се упражнява да добие тази силна мисъл. Без упражнение в света нищо не се постига. За да мислиш правилно, за да чувстваш правилно и за да постъпваш добре, трябва да се упражняваш правилно. Една съществена мисъл искам да ви кажа, на нея да обърнете внимание. Съществува един разумен свят около вас. И ако вие проучите законите, ако се свържете с този свят, веднага вашето сегашно състояние ще се измени магически. Може да ме питате, къде е този свят, ще ви дам едно обяснение. То е следното: Представете си един човек, сляпо роден. Казвам му: Съществува един красив свят, реки, морета, планини. Той казва: Къде е той? – Какво трябва да му кажа: Колкото и да му разправям, не разбира. Само като му отворя очите, той ще види, че живее в този свят. Само, че не го вижда. Къде е светът, за който ви говоря. Вие живеете в него. И като се отворят очите ви, ще видите, че живеете в него. Ако вие не сте в този свят на възможности, тогаз е само залъгване. Вие живеете в един разумен свят. Трябва да ви се отворят очите. Как да се отворят очите ви? – Има само един пример в Евангелието: „С кал трябва да се намажат.“ Нали Христос като срещна онзи слепия намаза очите му с кал и му каза: „Иди и умий очите си, Силуам и пренес дара си в храма“. Силуам и храмът са символи. Ти трябва да отидеш при разумните хора и ще им кажеш, че си намерил благото. Ще вземеш участие в тяхната работа. Ако се намериш между лекари, какво ще ползуваш от техния език като слушате научните им термини. Да кажем един лекар, докато намери някоя болест, много мъчно се справя с произхода на болестта. Ако лекарят е сигурен 100%, болният всякога оздравява. Но, ако той не е сигурен в своята диагноза, то резултатите не са добри. За да се освободите, първо трябва да знаете, че живеете в един разумен свят и трябва да влезете във връзка с тези разумни същества. Тогаз във вас ще започнат да текат нови мисли: Ето какво ще стане с вас. Да допуснем, че не ви върви. Окръжаващата среда да кажем, че е толкоз неприятна за вас, че искате да избягате в гората. Вие казвате, че ви е дошло до гуша. Но един ден влизате във връзка с това общество, добиете посвещение. Тези същества, като влезете във връзка с тях, ще ви дадат силни възможности. Ти си бил дотогава хилав, болнав, но докато дигаш ръката си до болното място, болестта минава. Сега питам: С тази дарба, няма ли да се променят условията на твоя живот? – Някой те гледа криво, туриш си ръката върху болния и болестта минава, отдето минаваш, помагаш. Тогава ще се измени твоето положение. Този разумен свят кредитира светлината, топлината. Като намерим Бога, той ще ни кредитира. Това значи да кажеш: Слуга бях едно време, слаб бях едно време. Този разумен свят ще ви направи силни. Можете да запитате: Какво трябва да бъде нашето отношение към света. Единственото правило е: Не се влюбвайте в света. Защо? – Ще ви кажа. Не се влюбвайте в княжеските дъщери и в царските дъщери. Защото нямате възможност да се ожените за тях и ще пострадате. Опасна работа е да имаш любов с една царска дъщеря. Те са неща невъзможни. Или с други думи: Не си туряйте в ума мисълта, да пренесете Витоша от едно място на друго. Не се ангажирайте с една работа, която изисква непоносими сили. Царската дъщеря нека си седи при своя баща, на вас не трябват царски дъщери, това е фигуративно казано, царски или княжески дъщери. Кой от вас не иска? – Не ги разбирайте тези работи както сега. За княжеската дъщеря се изисква един ум. На слабото дете не му давайте силен кон, за да не падне. Вярвайте и опитайте, че около вас има един разумен свят, образувайте една вътрешна връзка с него. Някои сте нервни, аз зная причината на нервността. Трябва да кажа това: От уста на ухо. Това е личен въпрос. Само аз ще зная. Ще кажа причините. Те са тайни в природата. Защо? Само ти ще знаеш и аз. И веднага ще престане твоята нервност. Не туряй азотна киселина така, че да падне върху кожата ти. Някои от вас сте минали вече и живеете в астралния свят. Смешно е положението ви. Знаете ли какво значи астрален свят? – Астрален свят е 10, 11 часа на нивата със сърп в ръка, при 30, 35° топлина. Топло е. Чакаш да мине 12 часа, 1 часа, 2 часа, та да се позахлади. Ще жънеш, ще се печеш, ще потърсиш някоя круша да седнеш под нея. Виждал съм един българин в моите наблюдения, един дядо, който към 11 часа турил бяла кърпа на главата си и вика: Починете си, ще изгорите. Всички седнат под крушата. Човек трябва да има широко сърдце, трябва да е разумен, трябва да знае, че той жъне. Към 10, 11 часа някои могат да издържат, а някои не. Може да имат слънчев удар. Тази работа, която сега се върши в света, е работа на всичките народи. Всичките трябва да вземат участие. Сега хората трябва да се събудят. Казват, че хората ще се разделят на два лагера. У военните и у другите трябва да има желание да се поправи светът. Ако може да се поправи, иначе той щеше досега да се поправи. Всичките хора трябва да вземат участие. Сега и вие трябва да се събудите. Който от вас не е събуден, да се събуди, да си наточи ножа или ако е работник, да си носи своите инструменти. Но първото нещо, което е най-важно, около вас има един разумен свят, който всякога може да ви се притече на помощ. Основното правило е там. Той дава: Той регулира всички противоречия, той регулира света и всички се подчиняват на него. Някой е безбожник, не вярва в Бога. А пък после казва: Идея трябва да има. Убива това. Онзи най-после казва: Трябва да се направи добро. Убива едного, а после прави добро. Този, разумният, свят чрез вас и чрез света ще оправи светът. Ако мислите, че в света ще дойде спасение от самия свят, вие се лъжете. Когато влакът потегли, хората трябва да слушат онзи, който ги води, но и онзи, който ги води, трябва да ги води към един разумен свят. Някой път трябва да ви говоря. Но не може да се говори на един човек, който няма здрав организъм. Първото нещо е, хората трябва да бъдат здрави. А пък, за да бъдат здрави, трябва такава среда, която им подобава. Не във водата, не е във въздуха. Трябват условия, при които разумният живот може да се прояви. Вие сте вече в областта на света, дето има разрешение на въпросите. Отче наш.
  24. От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Даване и вземане 11 година 33 лекция на 1 мл.ок.клас 1.VII.1932 година, петък, 5 ч.с. Изгрев, София. Добрата молитва. Пишете върху темата: „Напишете три поетически куплета върху твърдата почва, водата и въздуха“. Когато живота се обезсмисли и човек няма какво да прави, става прозаичен. Всички млади хора работят с поезия. Поезията е хубавото, красивото в живота, може да я сравните с идеализма и материализма. Имате ли вие познанство с точките? – Някой път срещали ли сте някоя точка, да се разговаряте с нея? – Човек, докато не се е разговарял с точката, то е философия отвлечена. Да изучаваш растенията от картините е едно нещо, а да изучаваш на мястото е друго нещо. Съществува ли точката вън от човека? – Някои може да проектирате една точка. Да имате някоя силова линия, но тая линия вече е проекция, тя е проява на някое разумно същество. Ние съзнаваме само неговата дейност. Да допуснем, че вие изучавате почерка на някой човек, който е писал и по него съдите за неговата разумност. Онзи, който разбира законите, ще знае как да обясни скритите прояви на живота, но който не знае, ще види само обикновеното съдържание. Ученият човек ще види не само каквото е писал онзи, но той ще види и скритото, той ще види нещо друго, което самият писач не знае. От всяко едно любовно писмо на човека ще може да познаете дали той ще устои в любовта си. Не е в думите. Силата на думите седи в съчетанието на самите букви. Той ще пише за любовта, но самите букви са писани в един неустойчив ред на нещата. Може да напишете буквата А така. Онази сила, която излиза от съзнанието за написването на една буква, се изразява в буквата. Някой път няма нужда да се чете цялото писмо, достатъчно е да изучите първата буква, например буквата М. Това е достатъчно да се знае, за да се разбере какво мисли човек. Онзи философ, който разбира тази буква, тя показва вътрешното състояние на човека какво е. Този човек казва: Аз съм първият в света. Всеки друг е втори, следователно, всеки един, който би искал да се постави на същия уровен с него, ще влезе в противоречие с него. Защото в природата не може да има никакво сравнение между два върха. Единият връх трябва да бъде малко по-нисък. Някой път ние се намираме в противоречие с външната среда, с твърдите вещества, с течните вещества, с въздуха, светлината, с хората. Но някой път се намираме в противоречие със самия себе си. Със собствените си мисли, със собствените си чувства, със собствените си постъпки. От какво произтича туй. Може да дадете много обяснения. Всичкото противоречие произтича от онзи факт, че човек не се е поставил в правилни отношения с Първата Причина. Или всеки един човек, който греши в света, не е намерил своето място в света. Щом не намериш своето място в света, ти грешиш. А щом намериш, ти се реабилитираш. Като не намираш, ти се луташ в тази или друга посока. Запример: Не знаеш музикант ли ще станеш, земеделец ли, готвач ли, военен ли, това са отношения. Първото нещо е: Защо човек е дошъл в света? – Това е най-трудният въпрос и най-лесният. Човек е дошъл в света, за да намери своето място. Защо човек трябва да влезе в училището? – За да се учи? Защо трябва да учи музика, за да свири не на хората, но на себе си. Онзи, който не може да свири на себе си, той не може да свири никому. И онзи, който не може да пише любовни писма на себе си, той на никого другиго не може да пише любовно писмо. Аз не вземам любовта в това какво чувствувате вие. Защото чувствуването е една объркана каша, не научна каша – мамалига – пък Любовта е една Първична сила, която дава тон на човешкия живот. Всеки, който влезе в Любовта, неговите работи се оправят. Любовта не произвежда никакво нарушение на ума. Някой казва, че откак се е влюбил, умът му не работи. Това са чувства. Понякой път те са носители на любовта, но те нямат нищо общо с любовта. Любовта е съвършено отделно от чувствата. Чувствата са проводници на любовта. И всеки един, който и да е – млад или стар, дойде ли в областта на Любовта, проявява следното: В Любовта има едно свойство. Тя възкресява съзнанието. Възкресението зависи от Любовта. Мъртвият щом го докосне Любовта, той възкръсва. Глупавият щом го докосне Любовта, той поумнява. Това е магическо действие на Любовта. Ако вие нямате това понятие за Любовта, вие не я разбирате. Вие казвате, еди-кой си не ме обича. Обичаният любовта си купува. Всеки един богат човек може да купи любовта. Например давам на някого хиляда лева да ми пише едно любовно писмо. На друг давам 2 000 лева да ми пише любовно писмо. Но когато онзи пише любовното писмо, от мене изтича нещо, а когато престане материалното даване от мене, то ще престанат и любовните писма. Вие почти всички имате такива схващания за живота. Ние гледаме един човек, снажен, здрав и се интересуваме от него. Вземете кой и да е човек, поставете му кокошка, която е снесла яйце, той ще обърне повече внимание на кокошката, от съображение, че има какво да се яде. Питам от наше гледище защо са създадени кокошките, вие ще кажете, за да ги ядете. Първоначално, когато природата е създала кокошката, защо е създала? – Защо е създала птиците, те са образи. Когато човек види една птица, той трябва да знае, че трябва да мисли, трябва да има формите на мисълта. Птиците представят формите на човешката мисъл. Когато Бог създаде птиците, това е за човека. Значи, че той трябва да каже: Аз трябва да мисля. Славей ли виждам или друга птица, от строежа на перата, от външния цвят на птицата трябва да знаеш какъв трябва да бъде външният строеж на мисълта. Птицата е една буква. Онзи, който направил буквите, ще трябва да знаеш какво той иска от тебе. Например, той би ти казал: Ако изпълняваш ти това, което ти казвам, ти можеш да бъдеш при мене, а пък, ако нарушиш най-малкото правило, ти не можеш да бъдеш при мене. Какви са силите, които са образували точката C в горната буква М. Има други действуващи сили в човешкото съзнание, които са образували точката C. C показва разбирането на един човек. Този човек има правилно разбиране. Той се поставя на едно място, дето не трябва да се постави. Той не може да издържи напора на силите в ъгъла, а пък от тази високата точка A той иска да заповядва на целия свят. Той ако даде разпореждане, кой ще даде неговата заповед, ти казваш, да имам магическата тояжка, да махна с нея. Какво отношение може да има между твоята мисъл и магическата тояжка. Твоята мисъл може да бъде магическа, когато тя е във връзка с правилните отношения, с всичките мисли на разумния свят. В тебе трябва да има желание, да дадеш най-първо и после да вземеш. Силен е онзи, който първо дава и после взема. А пък слаб е онзи, който първо взема, а после дава, помнете го това. И ако в ума си вие държите мисълта си всякога да вземате, вие сте от слабите характери. Това е един закон. Как трябва да живееш? – Ти ще станеш сутринта, ще имаш желание да дадеш нещо от себе си. И силата на Бога, на Първата Причина седи в това, че Той най-първо дава – създал е светът. След това има желание от това, което е създал, да вземе нещо от него. Та нещастието в живота произтича от самото начало. Трябва да поставим нещата, дето трябва. Ти казваш, аз трябва да взема. Животът с вземането се разваля, а с даването се създава. Когато даването предшествува вземането, животът е щастлив. Когато в живота вземането предшествува даването, животът е нещастен. Христос говори в една притча за онзи господар, който дал на слугите си талантите. Човекът с 5-те таланта, спечелил още 5. Вторият с 2-та таланта спечели още 2. Онзи, който взел единия талант, заровил го в земята и когато дошъл господарят му, върнал само него. Господарят му казал: „Лукави рабе, като знаеш, че аз съм такъв човек, който взема това, което не съм сял, защо не даде таланта ми на банкерина?“ – Вземете онзи талант и го дайте на онзи, който има 5-те таланта. Това обяснява същия закон. Ако ти имаш един талант и го скриеш някъде, и кажеш: Какво ще излезе от мене, аз не съм някой даровит човек. По този начин ти занемаряваш себе си. Най-първо, ако си музикант, свърши по музика, не мисли за света. За себе си може да свириш. Ако в себе си ти си доволен от свиренето, ти ще бъдеш добър музикант в света. После да дойде в тебе идеята: Ти дай от себе си. А пък кривото схващане е: Да искаш да вземаш от света лаврите на хората, а пък още нищо не знаеш. Така нищо не може да постигнеш. Така човек може да се спъне в своите мисли. Не, че е лошо човек да иска това. Въпросът не е там. Най-първо ще сееш, а после ще жънеш. Няма да ходиш да жънеш там, дето не си сял. Например ти искаш някой път да имаш уважението и почитанието на другите. Това е Божествена идея, Бог иска да го почитаме. Право е. Но ако ти не си вложил в никого нищо, искаш да ти дадат нещо, прав ли си? – Сега често между вас някои са ми казали: Ние нямаме отношение. Гледам вие всички в братството какво сте вложили. Ти казваш: Аз съм от братството, какво съм вложил в братството. Ако това братство е един член на Невидимия свят, ти какво си вложил, че искаш. Нищо не си вложил, искаш от това братство. Ще вложиш нещо. Ти казваш: Като вложа нещо какво ще взема. Ти вложи. В света има само едно братство. Няма две братства. Съществува един организъм, от който всички други организми са произлезли. А пък тук на земята има едно братство, там има друго братство и т.н. Светът с хиляди години е мислил по този начин и не може да се оправи. Там интересите се различават. Щом има много братства, то въпросът не може да се разреши. Щом има много истини в света, то въпросът не може да се разреши. Ако има няколко истини, ти ще кажеш: Не зная кое е истината. Под думата истина, разбираме това Първоначалното, което е дошло и те е събудило, и те съживило. Всичко, което имаш, го дължиш на него. Какво е истината? – Това, което съм аз. Това, което аз се чувствам, това е истината. Някой казва: Аз мога да умра. Това е едно самозаблуждение, това не е проверено. Някой казва: Аз предполагам да умра, но това е предположение. Ти казваш: Онзи умрял. Онзи е паднал от канарата и се е убил, а в мене няма желание да се кача на канарата. Отде ми дойде на ум, че мога да умра. Някой се удавил в реката, но в мене няма желание да се хвърля във водата. Обаче всяко същество, което се хвърля във водата, дави ли се? – Жабата като се хвърли във водата, дави ли се? – Всеки човек, който не знае да плава, се дави. Онзи човек, който се хвърли във водата и се дави, жабата се хвърля във водата и не се дави. Кой е по-умен. Жабата. Един човек, който се самоубива, е човек, който се хвърля във водата и се дави. Жабата, която има 1⁄10 част от тези богатства, които човек има, тя седи жива и си казва: Има смисъл животът и цял ден аз уча. Ти казваш: Тази жаба кряка. Не. Учи се. Тя е първият музикант. Тя казва: до, до, до, ре, ре, ре. Аз понякой път се спирам и слушам нейния глас. Тя казва: Едвам започвам курса. Казвам: Хубаво мисли жабата. Тя пее. Тя нищо не знае още. Упражнява се. Тази жаба след вземе ще има постижение. А пък онзи, който не могъл да постигне нещо, взема револвера и се убива. Жабата е разбрала по-добре работата. От сегашните човешки лъжливи системи човек трябва да се освободи. Всички трябва да се стараете да се освобождавате от лъжливите системи, които са оставени от миналото. Някой път влиза във вас една обезсърдчителна мисъл, спрете се добре, то е една илюзия. Човек има пред себе си едно велико бъдеще. Хиляди пъти положението на човека е по-добро от положението на жабата. Ти си кажи: Ако жабата има постоянство да се учи да пее, тогава аз няма да падна по-доле. Похвали тази жаба и ако някой път се обезсърдчиш, иди при някое блато и гледай жабите. Някои тонове на жабата има много добри. Ще преведете. Във вашия ум ще оставя идея: Аз с жабите ли ще се занимавам. В дадения случай жабата е едно същество, което разбира някои неща. Жабата е студенокръвно. Тя казва: Няма да се разгорещяваш, никога не се гневи. Тя е много хладнокръвна. Хладнокръвие има в жабата. Тя седне като някой философ и размишлява. Тя така спокойно седи, че не се помръдва никакъв мускул, като един факир. Някоя муха като дойде, ходи по носа ѝ, тя я вземе и пак седи, като че ни лук яла, ни лук мирисала. Нещата сами идват вътре. Та казвам: От жабата може да се вземе първото приложение. Три–четири месеца тя кряка, не по три–четири часа, но цялата нощ се напъва да пее. Ако жабите престанат да пеят, то не зная какво би станало в света. Светът тогава щеше да стане нещастен. Благодари, че жабите пеят и щурците пеят, те са символи. Ако минаваш покрай някое място и щом чуеш лятно време, че жабите крякат, ти трябва да знаеш, че твоите работи ще се оправят. Даже бих ви препоръчал: Турете си жаба в някое шише или тенджера и ако кряка жабата, ще ти върви. Но ако жабата мълчи, няма да успеете. Вие казвате, това са празни работи. Не. В онези работи, които съществуват в природата, има дълбок смисъл. Една жаба, един щурец, може да внесе нещо ново в душата ти. Това малкото същество може да ти бъде в дадения случай много полезно. То е като надпис: Ти се спираш и не знаеш къде е пътят. А пък жабата може да ти бъде надпис, да ти покаже правия път. В дадения случай птицата, жабата, щурецът може да ти покажат правия път. Ти като разбираш нещата така, нещата в ежедневния живот се осмислят. А пък ако мислиш, че нещата нямат никакво отношение към тебе, тогава ти не разбираш живота. Някой път се обезсърдчавате. Гледам лицата ви пожълтели, позеленели, побледнели. Знаете ли как обясняват индусите как е станала бялата раса. Бялата раса според тях станала, понеже Господ повикал човека и казал: Ти какво правиш с брата си, от страх той побледнял, понеже не се е отнесъл добре с брата си. От страх е побелял. Та белите на земята от страх са побелели. Това не е естествената белота. Следующата раса трябва да бъде онази, която дава светлина. Белотата е нещо, което поема навътре, светлината е, която дава навън. Човек трябва да мисли, понеже мисълта е това, което дава, а пък в чувствата човек взема. Ти вземаш. Човек не трябва да започва с чувствата. В мислите човек дава. Човек трябва да започне с мисълта, както Бог е започнал да дава нещо от себе си. За да се установи каква да е хармония между вас, нужен е разумният живот. Според една теория има три класа. Вие тук сте в единия клас на физическото поле. Има още един клас, астрален клас, клас в астралното поле и друг още един в умствения свят, три класа едновременно има, които вървят. Вие вървите по един начин във вашето разбиране. Искате веднага да оправите всичко. То е невъзможно. Вие не можете да се справите с окръжаващата среда, в която живеете, ако не разбирате закона на тази среда. Защото всяка една мисъл е отношение на съзнанията, които са съединени едно с друго. Те образуват една среда. Съзнанието на едни същества образува почва за други същества. Запример: Детето не съзнава още и ако майката не се грижи за детето, то не може да направи нищо. Сега има същества, които се грижат за вас, те са ангелите. Вие седите и се безпокоите и детето се безпокои, плаче, а пък туй дете и без плач майка му се грижи за него. Детето трябва да има тази мисъл: Има кой да се грижи заради мене. И във вашия ум трябва да има тази мисъл: Има кой да мисли заради мене. Защото ако Той не мисли с тебе, всичко е свършено. Кой е и какъв е този, който мисли за тебе. Той ще уреди твоя живот. Онази майка, която мисли за детето, тя ще уреди живота на детето. Щом мислим, че няма кой да мисли заради нас, то ние туряме на фалшива основа целия си живот – на пясък и всичко това рухва. В сегашното човечество всички тези системи ще рухнат. Няма да остане нито една система. Вие ще го видите. Вие ще бъдете зрители. И малките неща, и големите неща, и църквите, всичко това ще рухне. То е свършило своето предназначение и ще се създаде нещо ново. Важно е, не как мислят хората, но вие как трябва да мислите. Да имате една правилна философия на живота. Ако сте птица, ще минете реката като птица. Ако сте риба, ще минете през реката като риба. Ако сте човек, минете по моста. Минете по който и да е начин, но разумно минете. Хората се групират. Но ако в тези хора би влязъл законът на Любовта, и в богатите, и в сиромасите, то светът ще се оправи. Но богатите не вярват на сиромасите и сиромасите на вярват на богатите. И едните, и другите са прави. Богатият казва: Кой ще ми даде сигурност, че този бедният слуга няма да ме обере. И бедният така казва за богатия. Всички богати хора не са лоши хора и всички сиромаси не са лоши. Има богати, които не са разбрали богатството. Има сиромаси, които не са разбрали сиромашията. Сегашните страдащи хора, сегашните сиромаси хора, едно време бяха богати и не уредиха света. Провидението ги тури да опитат последствията. Сегашните богати хора, ако не разрешат правилно въпроса, и те ще станат сиромаси. Никой не се извинява сега, нито богатите, нито сиромасите. Сиромахът трябва да иде при богатия и да му каже: По този път, по който вървиш, непременно ще умреш. Богатият трябва да отиде при сиромаха и да му каже: По този път, по който вървиш, непременно ще умреш. Тогава какъв отговор трябва да даде сиромахът? – Когато богатият казва: Че сиромахът ще умре, трябва да му даде разрешение, кой е пътят, по който трябва да върви. Също така и сиромахът трябва да каже на богатия кой е пътят, по който трябва да върви. Като му казва, че ще умре, по сегашния път ако върви. По-нататък може да се съберете и върху известни социални въпроси да си дадете един вътрешен отчет. Вие можете да поддържате страната на богатите или сиромасите, те са заинтересовани. В природата съществува следният закон. Човек трябва да е заинтересован със самата Истина. Защото този, който казва, че е сиромах, той не говори истината. Този, който казва, че е богат и той не говори истината. Може това богатство, което има, може да не е негово. Хиляди хора са събрали това богатство. На хиляди хора той одрал кожите. Всичките дървета ще дойдат и ще кажат: Какво направи с нас? – Какво направи с костилките. Свещениците ще кажат, ние проповядваме в света. Природата ще каже: Какво направи ти с проповядването. Защо проповядвате? – За да им платя. Докато ти искаш да станеш учен човек, за да ти платят, ти учен човек не можеш да станеш. Най-първо трябва да вървиш по пътя на доброто и после ще ти платят 10 пъти повече, отколкото ти искаш. В една болница, дето имало сто души, искат братство, равенство. Как ще им дадеш братство, равенство. Всички тези хора искат да им слугува някой. Трябва да има някой да им слугува. При здравите хора е друго. В сиромаха може да има болестта на алчността. Иска да бъде богат, да разполага. Добре е да не боледуват хората, да няма болни хора, да няма слаби хора в света, но ако не се впуснем да разрешим социалните въпроси. Кой от всичките съвременни автори е разрешил социалния въпрос, никой не го е разрешил. Но той има свое разрешение. И това разрешение се намира в човешкия организъм. Намерете тялото на един светия и от клетките, от които е построено тялото му, вие ще извадите целия социален строй, какъв трябва да бъде. Ще преведете езика на тези клетки. Ще наредите хората по същия закон. Може да мислим, да спорим, но ще имаме все същите резултати и ще имате същия порядък като сегашния. Всички вие ще отидете в един социален строй, няма да се мине дълго време и вие ще влезете в един свят, дето ще се научите как да прилагате. Смъртта не е нищо друго освен талисман, да отидете да разрешите социалния въпрос. Ще дойде един войник и всички тези ще ги вземе, и после ще се въплотят отново на земята, и ще запазят това, което ще научат там. Сега го забравят и затова не могат да приложат. Как ще разрешат въпроса тези, които не вярват в Бога, в Първата Причина. Докато аз тегля само към себе си, аз да съм на първото място, аз вярвам само в себе си. Като срещна един човек в себе си, аз да му дам мястото. Ако той ме застави, въпросът седи друго яче. Сега не искам да зачеквам този въпрос, ако се ангажират вашите чувства. Тук на Изгрева трябва да ви събера. Не ми се харесва, както вие постъпвате. Вие не оценявате свободата. Вие казвате: Ние сме тук братя. Трябва да разбирате закона на братството. Ако зад себе си нямаме един тил, нашата работа е изгубена. Ако зад себе си нямам слънцето, онзи Разумен свят да разполагам, какво може да направим? Дойде един млад брат при мене. Той ми казва: Не трябва да ги пущам при мене си. Аз му казвам: Остави ги засега. Някоя муха кацне на носа ми, но аз пиша нещо доста важно, като напиша писмото, тогава ще я махна, няма да напусна писмото. Дошъл той да гледа, аз зная какво гледа. Хубавото е, че от вас излиза това, което е във вас. Ако има нещо, което ви стеснява, изведете го навън. Ако няма добра обхода между една сестра и един брат, и ти си прав, и тя е права, и ти си крив, и тя е крива. Тя си има един възглед и ти си имаш един възглед. В дадения случай не съвпадат интересите ви. Това е в реда на нещата. Никак не трябва да зачекват този въпрос. Аз този въпрос за себе си съм го разрешил. Този въпрос е един от сложните въпроси. Има друго нещо, което тепърва трябва да се разреши. Понеже другите са предвидили разрешението, нека да свършат. После, ако не разрешат, тогава ще се заемем ние. Има закон. Не можем да мязаме на хората, които са (се) заели с разрешението на един въпрос. Някой се е оженил, не живее добре с жена си, то е социален въпрос. Казвам на мъжа: Ще търпиш. Казвам и на жената: Ще потърпиш, ще бъдеш умна, ще изучаваш неговия характер. Ти трябваше едно време да ме питаш. А пък сега този съвет ти давам. Тя казва: Ако го напусна, кой ще ме гледа. Казвам, стой при него. Тя казва, не мога да го търпя. Тогава да го укротиш като изучиш характера му. Ние се намираме в едно противоречие и мъжът се оплаква, и жената се оплаква. Това ще го вземете само като едно вътрешно изяснение. Социалното противоречие произтича от вътрешния характер, от отношенията на нашата мисъл и нашите чувства. Резултатите на чувствата ни функционират противоположно на нашите мисли. И резултатите на нашите мисли в миналото и сега действуват в противоречие с нашите чувства. А пък ние самите трябва да турим ред. Трябва да направим опит. Мнозина от вас не се спогаждате. Не може да се спогодите. Двама души не може да се търпите. Ще турите помежду вас няколко души и вие ще се гледате братски с любовен поглед. Но ако ви турят един до друг, ще се биете. Нито един от вас не е така лош. Всеки един от вас мисли хубаво. Аз виждам, че в твоя ум няма нищо лошо. Но в тебе се е набрала енергия и като те бутнат някъде, тя се проявява. Всеки е изложен на такива работи. Ще ви кажа някой път методи как да постъпвате, тогава ще имате 75% по-добри резултати. Мога да ви обясня. С този кривия връх на буквата М, какво трябва да стане с него. На този високия връх A трябва да се качи някой разумен човек. А пък глупавият човек, като се качи там, ще изкукурига. Петелът като се качи там ще изкукурига. Това е един от много сложните въпроси, но един приятен въпрос за разрешаване. Не считайте, че тези недоразумения между вас са нещо лошо. Аз се радвам понякой път за тях. Ще ви приведа един пример: Преди една година един брат наби другия. Вторият брат оттам насетне стана много умен, започна да пише хубави стихотворения, дълбоки работи. Онзи, който е бил, е един проводник на природата. Онази тояга, която те шари, не е виновна. Има един, който те шари. Ако един богат човек те измъчва, ти не знаеш дълбоките причини на това измъчване, как ще обясниш, когато един мъж измъчва жена си. Когато един баща измъчва детето си. Те са сложни социални въпроси. Във всяка една постъпка, която става, вие не вземате едната или другата страна. Защото тогава вие ще разделите цялото битие. Ако дясната ръка стисне лявата, то мислите ли, че дясната има нещо против лявата, не. Не се меси в тази работа и не казвай: Не стискай с дясната ръка лявата. Ако друг стиска, то е друг въпрос. Но ако сам стискам, то вие не сте меродавни. Или може да ме учите как трябва да се мия. Някой може да ми каже: Три, четири пъти да се миеш със сапун, аз съм против сапуна. Храната, която ядете, не е в състояние да храни лицето ви някой път. И тогава като намажете лицето си с дървено масло ще бъде по-добре, отколкото да се мажете с козметически прахове. Боли те кракът, намажи го с дървено масло, не го гипсирайте. Така вие ще дадете храна на клетките и болестта ще се махне. У всинца ви има заложби много добри. Не спъвайте вашите заложби с посторонни мисли, които могат да ви отвлекат от главната цел на живота. Но същественото в живота ви е въпросът за любовта. Вие трябва да го разрешите. Но не с вашите чувства. Когато тази любов дойде, тя ще хвърли една нова светлина, нов мир, вие ще се почувствате като възкръснал човек, който е в състояние да се справи с всички мъчнотии на живота и тогава всички други органически болки ще изчезнат постепенно. Понеже ако вие не сте здрави, ако вие сте неврастеник и нямам самовладание, тогава, какво мога да постигна. Ако всеки ден се оглеждам в огледалото и казвам: Остарях, но съм както едно време. Едно време какво беше! – Едно време беше както в следния пример: Настрадин ходжа като попаднал в един трап, който искал да прескочи. Той искал да прескочи трапа и паднал в него. Казал: На млади години така ли беше! – Мислил, че го слуша някой наоколо. После казал: И на млади години беше, както на стари години. Човек на младини какъвто е, такъв е и на старини. Умът на човека не се изменя. Умствената дейност на човека не се изменя. Умът зависи от вътрешното съзнание, как аз разбирам, как аз разрешавам нещата. Отче наш.
  25. От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932). Първо оригинално издание. Кърджали, Издателска къща „Жануа-98“, 1999 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Разумен център 11 година 32 лекция на 1 мл.ок.клас 24.VI.1932 година, петък, 5 ч.с. София. Изгрев. Добрата молитва. Пишете върху темата: „Взаимното отношение между точки, линии и тела“. Какво различие ще направите между точка и център? – Да говориш върху това, което знаеш, това значи да повтаряш нещата или както се казва да бъдеш папагал. Всичко повтаря, всичко помни, но нищо не може да научи. Казва се, че повторението е майка на знанието. Повторението само по себе си не е никаква майка. Любовта е майка на знанието, нищо повече. Може да повтаряш нещо като имаш Любов. Не в същата форма. И ако повторението е майка на знанието и ако повтаряме, че искаме да станем богати и не ставаме богати, тогаз значи това не е вярно. Всяко знание, което не носи сила, е лъжа, а не знание. Всяка свобода, която не дава растеж на човешкия живот, е лъжа. Това не е свобода. Казват: Наука е било това. Никаква наука не е това. Казват, че дългият нос прави човека интелигентен. Или казвате: Широкият нос. Но широчината на носа е свързана с чувствата на човека, както и топлината. А светлината е свързана с дължината. Светлината се движи по прави линии, а топлината се разширява. Тогава казвам, какъв център е това? – Съсредоточие на много сили, които се прекръстосват някъде. Точката е само нещо, което се проектира далече в ума. Центърът е това място, дето се преплитат силите.Силите са невидими. Тези линии са отражение на силите. Можете ли от този център да вземете всичките прави линии. По права линия трябва да тръгнете. От центъра излизат радиуси. Ако вие се движите от един център A1 към център B1. Каква е подбудителната причина да я знаеш. Ако не знаеш подбудителната причина, то движението е механично. Тогава причината на движението е отвън. Колата самостоятелно ли се движи. Колата я тегли конят. А конете си имат гемове. Онзи, който кара конете, той знае. Конят подозира и не може да определи защо отива в тази посока, а пък колата нищо не знае. Когато вие нищо не разбирате от един предмет, вие сте кола. Когато се движиш в една посока, а центърът ѝ не е определен, то ти си кон. Когато знаеш и центъра, ти си човек, който мисли. Когато знаеш като отиваш в центъра какво можеш да извършиш, ти си един господар. В живота вие срещате противоречия. Искаш да постигнеш нещо, но не можеш. По три пъти на ден се молиш на Бога. Ако някой по три пъти се моли на Бога и Бог не го слуша, каква е тази молитва? – Ако ти пишеш десет пъти на един приятел любовни писма, а той не ти отговаря, какво показва това? – Или, че този на когото пишеш писма, не ти е приятел и не иска да се занимава с тебе, или другото положение, писмото ти не заслужава отговор. Тогава какво трябва да правиш? – Или пък приятелят ти може да е заминал за другия свят. Ти пишеш в Америка на един свой приятел писмо, но нямаш отговор. Казваш, че може би писмото не е отишло на своето предназначение. Но след като пишеш 10 писма, трябва да си образуваш една идея: Трябва да отнесеш нещата към себе си. Трябва да знаеш причината, поради която нямаш отговор. Ако пишеш писмо на Бога и Бог не ти отговаря, ти ли си прав или Бог е прав? – Кой е на правата страна? – Тогава можеш да кажеш: Може би никакъв Господ няма. Човек се моли на това, което знае. Как можеш да се молиш на това, което не познаваш? – За някого вие казвате така: Той е религиозен фанатик, не разбира. Но когато имате един учен, който не разбира, това не е ли маниачество? – Всички неразбрани неща са маниачество. Дали сте религиозен или учен човек, който не разбира защо учи, защо му е науката, той е маниак. Щом сте грешен, изхвърлете греха си. Ако не работи принципът, измени формата, измени този път, хвани друго направление, докато намериш един път, в който можеш да излезеш, при този център, към който се стремиш. Вие мислите и казвате: Науката много е постигнала. Тази наука, в която сега живеете, това са детински постижения. Един казва: В слънцето може да има толкоз атоми. Един румънски учен, който правил своите изчисления, казва: Че всичките атоми на слънцето били едно число 9 с 90 нули. Той казва: То съставя всичките атоми, които съществуват в цялата вселена. Питам: Това твърдение право ли е? – То е непонятно. Аз мога да му туря 95 нули, кой ще оспори? – Друг може да тури 97 нули, 100 нули, може да му турим 150 нули, но той трябва да се обоснове. Той може би е взел за един квадратен милиметър колко атома се намират и като изчислил пространството приблизително, изчислил и колко атоми има. Та казвам: Като този учен човек и вие туряте 9 с 90 нули. И казвате, че това е наука. Ако твоето изчисление е вярно, резултатите ще бъдат верни. Ако твоето изчисление не е вярно, резултатите няма да са верни. Тогава щом резултатите не съответствуват на принципа, който поддържаш, тогава не си прав в някои отношения. Всеки един човек е авторитет за себе си. Някой път човек сам се критикува като се сравнява с другите. Но когато остане сам без да се сравнява, той се мисли за авторитет. Даже лудият е авторитет. Но кой е луд? – Той е по отношение на другите хора. Те го считат, че е луд. Тогава питам, ако човек само съществува в света, може ли да подлудее. Подлудява когато е между много хора. Значи в множеството може да стане подлудяване, а в самотията, никога. Аз ще проектирам една теория: Между многото хора се ражда радостта. Когато човек остане сам, ражда се съвестта. Когато почувствувате самотия, за да станете свестни и умни, казвате: Аз станах самотен. Тогава ти не си със съвест. Нали някой казва: Няма никой, който да не е луд. Луд е онзи, който се лута насам натам. Какво лошо има в това? – Ние казваме: Хлопа му дъската. Умът му не работи добре. Това са поетически изражения. Всички клепала, ако не хлопат, кой поклонник ще иде в църквата? – Цигулката, като се свири на нея, не хлопа ли? – Като тръгнеш по пода, хлопаш по дъските. Това са сравнения, това не е наука. Науката е метод за освобождаване на човешкия дух или на човека от непотребния му багаж. Да се освободи от ненужните работи, от праха, от научния прах на вековете, който прах е влязъл в твоя мозък. Има научен прах и ако някой път не можете да разберете имате много прах. Трябва някой барабан, да стане някоя пертурбация, да се премахне този прах. Центърът подразбра същества с умове. Място на работа е той. И човек трябва да търси. В пространството има точки има и центрове. Например някоя вселена, като някоя малка мъглявост изглежда като точка. Отдалече се вижда като някое малко петно и затова е център на велик живот, на разумност, на милиарди същества, които работят. Те имат някаква цел. И ако на вас ви зададат някой научен въпрос как ще отговорите? – Вие се раждате като една точка, после ставате център, ставате един свят и после се разпръсква този свят, отивате далече. Когато кажете, че някой е станал на точка, значи умрял, значи отишъл толкоз далече, че изглежда точка. Че умира, това е заблуждение. Реалността не може да умре сама по себе си. Когато змията хвърли своята кожа, змията умряла ли е? – Когато вие намерите само пашкула на копринената буба, умряла ли е тази буба? – Тялото на човека не е ли един пашкул? – Когато един човек остане пашкул, това същество излиза от пашкула, казвате, че е умрял. От пашкула е излязъл човека. Радва се, хвърчи, пък вие го оплаквате. Вие ще кажете, докажете че е така. Аз пък ще кажа: Докажете вашето, докажете, че е умрял. Смъртта е едно преходно състояние. Смъртта не е определена от научно гледище. Казвате, че сърдцето спира. Правят опити да спират сърдцето и пак човек не умира. Смъртта е ограничение, най-тежкото ограничение, което съществува в природата, е смъртта. Едно ограничение, при което съзнанието да не може да функционира, ще ви обясня. Представете си, че вие сте били известно време гениален човек. И вие после се лишавате от тази способност, не може да се проявите, не може да пишете. Ако се лишите от всички органи, с които може да се проявиш и остане само центърът на съзнанието, това е смъртта. Тази идея е скрита в понятието смърт. Ограничение във всичките условия, при които човек може да се прояви. А пък животът какво е? – Животът е съществуванието на всичките условия, при които могат да се проявят заложбите ти, способностите ти. Трябва да определиш какво нещо е животът. Като кажеш живот да имаш една определена идея, която може да те освободи. Ако умреш, така както аз разбирам смъртта, тогава ще се намериш в много трудно положение. Някои казват, че смъртта освобождавала човека. Как може да те освободи това, което те ограничава? – Как може това, което те освобождава, да те ограничи. Вие казвате, че животът ограничава човека, а смъртта го освобождава. Идеята е права, само че тук са разместени думите. Животът, който те е вмъкнал в една лъжлива форма, той те е ограничил, а не самият живот. Ако ти не разбираш живота и влезеш в една лъжлива форма, ти се ограничаваш. А пък животът, ако при някои обстоятелства излезе, ти се освобождаваш. За да работиш в света трябва да имаш един начин на работа, както един архитект. Ако ти не разбираш какво нещо е точка, линия, плоскост и тяло, не може да разбереш и света. Какво е точката? Какво нещо е линията? – Има противоположни линии. Има мъртви точки. Има мъртви плоскости, има мъртви тела, има и живи точки, линии, плоскости и тела. Грамадна разлика има между тях. Едните са механични положения, а другите са органични. Ако имаш органически положения, ти ще имаш физически, механически резултат. Ако в човешкото тяло, по стечението на известни обстоятелства има механически резултат, този човек почва да му се издува коремът, краката му надебеляват и той не знае как. Ако не спре това надебеляване, има удар на сърдцето и той умира от затлъстяване. Това е натрупване на механическа материя в една област, дето тази материя не може да се прояви. Както един кон, който се товари, но най-сетне се счупи гръбначният му стълб. Щом ставаш нервен, ти си един натоварен кон. Нервността на човека е усилие на човешкия дух, да освободи човека от непотребните работи. Защото, за да покажеш на един човек, че положението, в което се намира, е опасно, ти трябва да произведеш някоя реакция вътре в него. Ти не може да го спасиш, ако не произведеш някоя реакция в него. Например някой отива някъде, но там го чакат разбойници. Какво трябва да направиш? – Трябва да го уплашиш. Той си върви и си свири с окарината. Като срещне мечката, която отива към него, той както си свири, хвърли окарината и тя избяга. Питам: Ти имаш ли право да пуснеш мечката срещу него? – Питам: Той има ли право да отива в тази посока, в която отива? – Колкото той има право, толкоз и ти имаш право да пуснеш тази мечка. Какво е тази мечка? – Тази мечка, това са лошите условия на живота. Ти вървиш по един път, който е гибелен път. Провидението се намесва. Лошите условия така се стесняват, че ти хвърляш окарината, преставаш да свириш. Някой свири „Цвете мило, цвете красно“. Като дойде мечката не я пееш. Като гладуваш 4–5 деня не можеш да пееш. Казва поговорката: „Гладна мечка хоро не играе“. Ще преведете думата мечка. Когато видиш мечката, благодари на Бога. Ако си православен, прекръсти се. Ако си окултист, изкажи една формула. Ако си учен човек, започни да разрешаваш неизвестен въпрос. Който учен разрешава неизвестен въпрос, той е видял мечката. Когато учените хора се намират в много трудно положение, те мислят, за да измислят нещо и за да поправят положението си. Когато не се намира в трудно положение, ученият повтаря нещата на другите учени. Когато се намери в трудно положение, той гледа да измисли нещо ново. Като види мечката, човек търси кой път да хване, за да избяга. Щом хвърли своята свирка и започне да мисли за краката си, умът му е започнал да работи. Какво е бягането? – Например ако светлината не бяга, ще имаме ли живот? В движението на природата е красотата на живота. Светлината бяга за 8 минути от слънцето до тук. Ако вие можете да приемете краката на светлината, ще има ли опасност заради вас? – Преведете сега движението. Преведете тази формула. Много пъти вашите гърнета са пълни с непотребни неща, ще ги обърнете надолу с устата и ще ги изпразните. Празните гърнета са някой път за предпочитане, отколкото пълните гърнета. Всяка една култура започва с празни гърнета, а не с пълни. Когато човек се напълни и няма какво да побира, той заминава за другия свят. Защо заминава за другия свят? – Умирането е процес на даване, а животът на вземане. Детето събира, събира, събира, значи достига един процес, този кръг се развива до крайния предел, после се смалява, смалява. Значи старият човек отива към обратния процес. Значи младият човек учи закона на личността, а пък старият човек учи закона, че той трябва да живее за другите, това са процеси. И като е научил как да живее за себе си и как да живее за ближния си, той умира, за да се учи да живее за Бога. Като умреш оттам насетне ще служиш на Бога. Как ще разберете това? – В смъртта може ли да има служене. Онзи червей, който е ял листа, като стане пеперуда отива от цвят на цвят взема сокове от цветята и дава нещо на цветята. Той помага за оплодотворяването на цветовете. Казвам: Мнозина от вас може да вървите в обикновения път и да кажете нашите работи са уредени. Има временно уреждане, което човек трябва да уреди. Но временното уреждане не разрешава въпросите. Да кажем, че вие сте архитект, учител, но след 30–40 години остарявате, нямате длъжност, пенсионират ви, няма какво да правите и чакате да заминете за другия свят. Казвате: Ще се мре вече. Онези, които не разбират живота, отиват в две крайности. Казват: Не си струва да се работи. Не. Работата не е нещо постоянно. При тръгването към този център, ще се спреш на този център за известна малка почивка и оттам ще тръгнеш в друго направление. Някой път казвате: Човек трябва да пее, но пеенето е един музикален център. Той не е единствен център. В човешкия мозък има повече от 40 центрове на известни деятелности. Има център на причинност, да мислиш защо светът е създаден, кои са причините. Има и низши центрове. Най-долните центрове отговарят на обективния ум на човека, на личността. А пък причинността да разсъждаваш отговаря на закона на ближния. А пък музикалния център отговаря на Божественото, дето всичко в света се постига. Бог е една реалност, в която силите се трансформират от едно състояние в друго. Ти Бога ще познаеш като една среда, в която ще се пречупиш в много направления. Ти ще обичаш ближния си. Ближният е закон за освобождаване. Ти ще се научиш да даваш. Един човек е висок 165 см. Друг е висок 190 см, каква тежест може да носи? – Един човек, който е висок 160 см, ако му турите 100 кг, той не може да прогресира. На всеки сантиметър туряме по един килограм налягане. Следователно, при 165 см височина, на всеки сантиметър без стоте, трябва да се туря един килограм тежест. Да искаш повече материя значи да увеличиш налягането. Някои хора страдат, понеже двойникът им не може да излиза и влиза правилно от физическото тяло. Вашият двойник трябва да излиза правилно от вашето тяло, музикално с такт. Когато влиза и излиза правилно, тогава човек е здрав. Когато не може да излиза, тогава има анормалност. Когато стомахът не смила правилно храната, причината не е в стомаха. Защото стомахът е мускул, а причината се намира в мозъка. Аз по някой път измервам температурата на мозъка в задната част на мозъка. Температурата не е една в целия мозък. Някой път задната част се сгорещява и тогава стомахът не може да функционира правилно. Всеки един от вас може да направи един опит. Ако човек е чувствителен, нека да постави над главата ръката си или ръката на някой друг чувствителен човек, ще види, че от цялата глава излиза топлина. Това е едно анормално състояние. Като прекарате ръката, тогаз се възстановява нормалното състояне. И тогава ще забележите, че като дойде нормалното състояние, че от лявата страна излиза едно хладно течение, а от дясната – течение, една топлина. Причината на неразположението често пъти е в главата. Затова когато се намирате в трудно положение, може да си гладите главата. Може с гребен, но такъв гребен, че между два зъбци на гребена да влиза само един косъм, не повече косми. Някой път сте неразположен, турете пръстите в косата си и се вчешете отпред назад. Не разчитайте на ръцете си, повече на гребена, както войникът трябва да разчита не на своето имане, а повече на ножа си. Някои уповават на кобура, на ножа. Тогава ще приличате на онзи адвокат от Търново, който носел два кобура и пътувал от Търново за Севлиево. Хванали го разбойниците и го набили, защото нямал пари. Попитали го защо носиш това оръжие. Той казал за зор заман. Те му казали: От този зор заман по-голям има ли? – Казали му: Пари да носиш, пари. В новия начин разбирането на сегашния социален живот, в който трябва да живеете, да проучавате законите, които действуват във вашето съзнание. Не изучавайте живота както хората живеят, но както вие го живеете. Хората нямат правилни възгледи сега. Сега е класова борба. То е лично схващане. Богатите и сиромасите разрешават въпросите от лично гледище. Те не са го разглеждали още от гледището на ближния. Още не са дошли да го разгледат от Божествено гледище, от гледището на Първата Причина. Какво мислят другите хора, върху това не се спирайте. Какво става сега в света, то е на мястото. Ако една река залее, не се смущавайте. После тя ще се прибере в своето корито. Реката ту се повдига, ту спада. Какво иска да каже реката? – Капелмайсторът като дига и слага пръчката, какво иска да каже: – Маха наляво, надясно. Наляво има едно значение, надясно друго. Ако ти вървиш в живота вляво, ти увеличаваш чувствата, ако вървиш вдясно, ти увеличаваш закона на светлината и нейното влияние. Има 4/4 такт. Какво означава? – Нагоре и вляво е положително, после отива вдясно и нагоре. При слизането надолу имате съпротивление. Когато се качвате нагоре, пак има съпротивление. Кой е по-силен? – Който слиза или който се качва? – Онзи, който се е качил на върха, той всичко изхарчва. Като се качи на върха, той няма нищо в себе си. Той е крайно беден. Нацапал се е с кал и се решава да слезе пак долу. Като слиза надолу събира пак енергии, с един плюс. Следователно, онзи, който слиза, има печалба. Ако реките не течаха, ако нямаше светлина, ако нямаше толкоз хора да работят по музика, тогава ти какво щеше да работиш? – Колко хора са мислили, докато хората са създали сегашната музикална система. Ти имаш един готов труд вече. За да разбира човек музика, един човек трябва да разбира закона, своя двойник. Той трябва да вкарва своя двойник в цигулката. Също така и при пеенето. Ако може да изкара своя двойник и да го вкара в гърлото, той може да пее. Ако философът може да вкара своя двойник в ума си, тогава той може да успее. Ако ти разправяш на децата тази година как става събирането, изваждането, умножението и делението, ако това разправяш 30 години подред, тогава питам, умен ли си? – Ти оглупяваш след 30 години. Една година като учиш събиране, няма да преподаваш събиране втората година. Ще започнеш изваждането. Третата – умножението, четвъртата – делението. След това ще вземеш сложно тройно правило и т.н., че докрая да продължиш курса. Че като учат децата и ти да учиш. Сега децата учат, ти изпълняваш. Има нещо неестествено в системата. Всеки един новатор, ако внесе един нов ред в света, в мислите, това е учене. Повторението не е учене. Ако ви дам едно упражнение за 24 часа, всеки 5 минути да изговаряте една формула, тогава за 24 часа ще изговорите 288 формули. Ти ще кажеш: Аз толкоз глупав ли съм? – Ако това упражнение може да има нещо, но може и да няма. Ако постоянно повтаряш едно нещо дълго време, ползата е малка. Вие не трябва да се обезверявате в живота. Един човек се обезверява от глупави, човешки твърдения. Най-напред ще разберете смъртта, това е най-голямото ограничение. Животът е своят първичен смисъл, това е най-голямата свобода. Ако считате живота за ограничение, той има някои елементи примесени. Ако ти мислиш, че смъртта ще те освободи, ти се лъжеш, ти (нямаш) правилно разбиране за живота. Ти най-първо ще считаш, че истинският живот е. Хубавото е освобождението, което може животът да ви даде. Христос казва: „Това е Живот Вечен да познаеш Бога и Христа, когото си ти изпратил“. Щом Го познаеш, тогава няма да има сиромашия, няма да има болест, няма да има смърт. Тогава вечно ще прогресираш. Вие мислите, че много знаете. Това е едностранчиво разбиране. Аз мога да ви дам формула на английски или една формула В света има само Един, Който може да каже тази формула: Аз, който съм. Всеки може да каже: От мен зависи, аз съм фактор. Тогава кажи една дума, за да се спаси светът. Кажи: Нека да изгрее слънцето. Кажи: Нека небето да стане ясно. Кажи: Да има плодородие. Бог е онова същество, което каже нещо, всички същества Го слушат и Волята Му изпълняват, без разлика познават ли Го или не. Във вас ще дойдат известни обезсърдчения, те се дължат на научния прах. Този прах е потребен. В науката се доказва, че без прах капка не става. Всяка една капка трябва да има микроскопическа прашинка и чрез нея капката ще падне. Природата казва: Че ако друго нещо не може да направите, поне научния прах да направите на дъжд. Аз считам, че всички хора може да направят научния прах. Защо четеш книги, тогава ти създаваш научен прах. Казваш: Така казва Шекспир, така казва Гьоте, така казват най-новите изследвания. Хубаво, най-новите изследвания знаеш, но оставаш гладен. Цитирате Гьоте, но не помага. Тези хора трябва да ти дадат да ядеш, трябва да имате нещо ефикасно в света. Ще ви приведа един анекдот и с него ще свърша. Един ученик ходил при един адепт да учи заклинанието. Изучил всички формули, платил той на своя учител, научил всички свои формули, но не ги проверявал. Тръгнал за първи път да провери формулите. Срещнал мечка и той казал формулата, и хванал мечката за ушите. Всички ваши формули като опитате ще хванете най-сетне мечката за ушите, ще се борите с мечката. И тогава той казал: Криво ме е учил учителят. Според мен: Аз не трябваше да те срещна. Мечката са неблагоприятните условия, ще се справиш с тях и тогава тя ще легне на земята. Всички неблагоприятни условия ще ги хванеш и ще се справиш с тях. Отче наш.
×
×
  • Create New...