Albena

Има същества, които са заинтересувани от човека. Едни имат желание да го спъват, а други - да го повдигат. Тия, които го спъват, имат желание да го оберат, да изсмучат жизнените му енергии и по този начин да го демагнетизират. Това наричаме „духовен вампирзъм" или ограбване на духовните енергии на човека. Запример, дойде ви някаква Божествена идея, която трябва да реализирате. Тъкмо се готвите да я реализирате, нещо вътре във вас ви казва: „Не бързай, не е дошло още времето за тази идея." Щом чуете този глас, вие се отказвате от намерението си. Щом се откажете, веднага идат съществата, служители на духовния вампиризъм и ви ограбват. За да не губите духовните си сили, щом дойде в ума ви някаква светла идея, веднага пристъпете към реализирането й. Ако при първия опит не сполучите, направете няколко опита, докато я реализирате. И да се обезсърчите, пак не се отказвайте.81-165

Ще ви изнеса едно положение, от което трябва да се пазите. Представете си два организма, А и В, които седят един до друг. Организмът А съдържа много киселини в тялото си - в чувствата си във водно състояние, а в мислите си във въздухообразно състояние. Този организъм е привикнал към киселините, които са в него, затова не чувства тяхното вредно влияние, но неговите киселини се отразяват вредно върху организма В. Няма да се мине много време и този човек В, ще умре. Защо? Той е по-слаб и не може да издържи на разрушителното действие на киселините. Окултната наука нарича това лошо влияние „вампиризъм" - изтегляне на магнетичните сокове от организма. За да се предпази човек от тия лоши влияния, окултната наука препоръчва на слабите хора да носят скъпоценни камъни. Те могат да трансформират лошото влияние на киселините. 76.18-10

Рече ли човек да повери сърцето си другиму, а не на Бога, той ще излиза от тялото си и няма да може да се връща в него. Това състояние наричат „вампиризъм", от което много хора умират. Например, някоя жена се омъжи за такъв човек, но наскоро след това тя умира. Другаде пък жени уморяват мъжете си. Причината на това се дължи във връзката на тези мъже или жени със същества от низка еволюция, от примките на които те не могат да се освободят. Затова, когато човек се жени, той трябва да знае за кого се жени, да познава добре своя избраник или избраница. Вашият избраник трябва постоянно да ви обновява. Ожените ли се за някой човек и той ви умори, това показва, че вие сте изпаднали в някаква голяма компания, която знае само да смуче. Влезе ли такъв човек в дома ви, той ще умори или детето ви, или жена ви, или друг някой член от семейството. Влезе ли такъв човек в някоя школа, той внася интриги, раздори, критики между учениците. 46-92

Не е достатъчно само човек да има очи, но трябва да знае как да гледа с очите си. Често човек вижда неща, които не само че не го ползват, но му причиняват ред пакости. 143-247

Една от опасните страни в човека е да вижда отрицателното в живота, в себе си и в окръжаващите. Понеже всеки човек, всяко нещо има две страни - добра и лоша, положителна и отрицателна, той трябва едновременно да вижда и двете, да ги съпоставя, изследва, анализира, претегля и тогава да спре вниманието си на неизменното, на доброто в човека. Всеки човек има нещо добро и възвишено. 82-134

Искате ли да бъдете здрави, научете се да не виждате отрицателните и кривите прояви на хората. Затворете очите си за всичко, което ви се вижда неправилно, било в Природата или в живота. И да виждате кривите неща, не ги критикувайте... Защо хората правят погрешки, и това не е ваша работа. Учете се от погрешките на другите, ползвайте се от тях, за да не правите и вие същите. 86-191

Когато човек наблюдава някое отрицателно действие, той се опетнява... Речете ли да разправяте на този, на онзи за това, което сте видели, вие вече сте се опетнили... Виждаш ли, че бесят или убиват някого, не гледай, не петни душата си! Помоли се за този човек и се постарай да си създадеш някакъв красив образ, някаква красива форма в ума. Създай в ума си една картина за доброто на този човек, та да му помогнат от невидимия свят, да отворят път на душата му. 130-22

Да се занимаваш с отрицателното, това значи сам да се спъваш. 68-182

Органическите тела се разлагат и вкисват, а неорганическите се разрушават. 81-119

Често се говори за вкисване, не само в органическия, но и в психическия живот на човека. Слушате някой да казва за себе си, че се е вкиснал. Кое се е вкиснало в него? Чувствата му. Значи, когато не дава ход на своите чувства, човек се вкисва. Когато чувствата в човека се подпушат, те се вкисват... За да не се вкисват чувствата ви, вие трябва да работите върху себе си, съзнателно да си въздействате. 81-120

Кои вещества вкисват? Обикновено органическите вещества се подлагат на вкисване, т.е. на ферментиране. Те са повечето твърди. 80-221

Селянинът обичал жена си и я ревнувал от всеки чужд поглед. Неговата любов има свойството да предизвиква вкисване. Вкисне ли се веднъж, човек не може да бъде господар на себе си. Много случаи има в живота, които предизвикват вкисване. Представете си, че някой свършил два факултета, способен е, но го назначават за подначалник в едно министерство, дето началникът не е образован, нито много способен. Значи ученият, способният, даровитият трябва да се подчинява на по-долен от себе си. Той се вкисва, сърди се, недоволен е от положението. 82-83

Ако живеете в някоя изба, дето не прониква слънце, естествено, там ще има условия да ви хване ревматизъм или охтика, ипохондрия и други болести. Излезте на слънце, защото благоприятните условия са над повърхността на земята; освободете се от чрезмерната влага. 115-19

Ама въздухът бил много влажен - това нищо не значи. Тази влага съдържа в себе си много енергия, с която вие трябва да се справите. Щом не можете да се справите с тази влага, у вас става известно подпушване, което причинява тежест в организма. Значи, част от тази влага трябва да се отнеме. Как ще постигнете това?... Когато казвате, че искате да имате за приятел някой духовен човек, това подразбира, че вие искате да влеете част от вашата излишна вода в морето на своя приятел, и по този начин да постигнете уравновесяване на силите.

Така именно става обмяна между силите на двамата приятели. Обмяна на енергиите става не само между двама души, но между всички хора. 48-203

При голямата влага се раждат известни недъзи като гниене, разлагане и др. Когато в сърцето на човека дойде много влага, там не може вече да се развиват и растат никакви благородни чувства, освен някакви малки, дребни животинки. 76.22-86

Що е влага у човека? Чрезмерните желания създават влага. 115-19

Като видят, че някой човек върви по крива линия, обикновените хора казват, че той е в безпътица. В безпътица е, ако няма център, към който се стреми. Обаче, ако има център, той не е в безпътица. 87-20

Много хора търсят щастието и мислят, че ще го намерят в парите. Те искат да имат много злато, но друг да носи товара им. Природата не дава такова богатство. Който иска злато, сам ще го носи на гърба си. Да натовариш богатството си на чужд гръб, а ти да бъдеш свободен - това не се позволява. Природата казва на човека: Щом искаш богатство, давам ти, но само толкова, колкото можеш да носиш. Това, което не можеш да носиш, не е твое... Човек може да носи и хиляда килограма на гърба си, но ако има знание. 83-292

Ще кажете, че не може да се живее без пари. - Но парите не трябва да бъдат идеал на човека. Не е страшна формата на нещата, страшно е съдържанието им... Затова парите трябва да бъдат средство за размяна, а не цел на човешкия живот. Човек не се нуждае от пари, но от отличен ум, отлично сърце и отлична воля. Умът намира ценностите в живота. И тогава всеки ще разбере, че парите се добиват чрез ума. Парите са за разумните хора, а не за глупавите. 83-226

Като стане богат, човек започва да мисли само за себе си... Ако сте богат, помагайте на бедните. 24-102

Има смисъл човек да бъде богат, но да отвори сърцето си и за другите. Мисли ли само за себе си, свие ли се в богатството си, като в охлюв, по-добре да не е богат. 81-116

Всяко неизползвано благо създава излишък на човека, който Природата не търпи. Един ден този излишък ще се изрази в нещо нежелателно. 81-116

Представете си, че живеете в голяма, хигиенична къща, добре осветена от Слънцето. В тая къща вие се чувствате здрави, добре разположени. Ако в продължение на няколко години хвърляте боклук, нечиста вода в двора си, всички ще започнете да боледувате... Каквото прави човек на физическия свят, това прави и в духовния. Там хората са нахвърляли толкова много боклуци и нечистотии, че и до днес още не могат да се освободят от тях. Това са техните нечисти мисли и желания, които им причиняват различни болести и противоречия. 23-186

В света съществуват болезнени състояния, но не и болести. Болезнените състояния са резултат на специфични отрицателни психически състояния, през които човек минава. 80-88

Тия болезнени състояния произвеждат известно разстройство на някой орган, вследствие на което той заболява. Като знаете това, пазете се от причините, които създават болезнените състояния във вас, за да не се превърнат те в болести или, както ги наричаме, в заболявания. Как може човек да се пази от болезнените състояния? Като поддържа вътрешна и външна чистота на своя организъм. 81-128

При болезнено състояние на организма, мисълта не се развива правилно. 45-174

Да се освобождава човек от своите болезнени състояния, това значи да е опитал силата си като културен човек. В това се заключава красотата на новия живот и на новата култура. 83-80

Ще кажете, че човек трябва да се бори със себе си. Не трябва да се борите със себе си, но да бъдете зрители на борбата, която става във вас, и да държите равновесие. Понякога човек се страхува да не изгуби вътрешното си равновесие. Вътрешната борба в човека е резултат на борбата на злото и на доброто, които действат в него. Задачата му се заключава в това, да се присъедини към една от страните, без да се бори. Ако се присъедини към доброто, неговото развитие и напредък са осигурени. Вътрешната борба определя степента на човешкото развитие. Колкото по-голяма е борбата, толкова по-големи са и придобивките. За гениалния човек тази борба представя велико посвещение. 83-225

Много от болестите се дължат и на бързината, с която хората действат. Яде ти се нещо, бързаш по-скоро да го изядеш. Не бързай. Изпотен си, пие ти се вода, бързаш да се напиеш. Чакай малко, почини си, докато потта ти се прибере. - Нямам време. - Имаш време. Седни, почини малко, благодари на Бога. 67-126

От много бързане хората се изхабяват. Дето да погледнете, повечето хора са изхабени... Че са изхабени, познавате по отслабване на паметта им и по това, че не одобряват своя минал живот... Всички хора съжаляват, че не са използвали младините си както трябва. 144-155

Във всяка бърза работа се крие нещо користно, някакъв материален интерес. В духовния свят обръщат внимание на качеството на работата, а не на количеството, затова там не бързат. 87-46

Който бърза, той е страхлив. 83-380 Знайте, че в живота не трябва да се бърза. Всичките неща трябва да се направят хубаво и на точно определеното за тях време. 124-54

Често вие бързате, защото имате излишък от енергия. Направете някакво ритмично движение, което да трансформира тази енергия. 124-54

Природата не е против бързането, но казва на човека, че и като бърза, пак трябва да бъде спокоен. Ако искате да реализирате своя идеал, да сте щастливи, бъдете еднакво бързи и в мислите, и в чувствата си. 85-60

Често хората се повреждат от баните, понеже не знаят как да ги използват. Запример някой направи една топла баня и след това отиде на студен душ. Тези резки промени върху тялото не са за обикновения човек, те са само за боговете. Който не е кален, той трябва да прави топли бани, като оставя енергиите на топлината да действат върху организма... Докато човек се кали, тези резки промени ще предизвикат най-различни реакции на втвърдяване в тялото, вследствие на което в организма ще се натрупа повече електричество, с което той мъчно ще се справи. 132-114

Ще ви дам един съвет: не правете студени душове! По никой начин не мийте краката си със студена вода, особено след хранене. Един наш познат през един горещ летен ден се нахранил, след това измил краката си със студена вода и задрямал малко. От това измиване на краката, станало голямо изтичане на енергия от организма му, вследствие на което положението му се беше толкова влошило, че едва го върнахме от онзи свят. 132-116

Мнозина се оплакват от сиромашия и болести. Защо са бедни и болни? Защото не обичат Бога. 102-299

Защо боледуваме? Защо сме лоши? - Защото сте далеч от Бога. 31-150

Отдалечаването от Бога води към лишения, страдания, мъчнотии, нещастия, болести и смърт. Колкото по-големи са страданията, толкова по-голямо е отдалечаването. 31-150

Щом престанеш да мислиш за Бога и Го туриш далеч от себе си, ти започваш да боледуваш. 70-174 Болестите са свят вън от Бога. 70-174 Всяка болест е резултат от нарушение на някой Божествен закон. Причината за заболяването е много

проста: турена е преграда пред някой Божествен закон. Какво трябва да направи човек, за да се излекува? Да махне преградата, която е поставил пред Божествения закон. Щом преградата се махне, енергиите, които са свързани с този закон, моментално ще почнат да действат. По този начин те премахват преградата по пътя на човека. 106-210

Докато е бил в Бога, човек не е боледувал. Щом изязъл от Него и се обособил като отделна единица, болестите започнали да го следват. Болестите са човешко изобретение. 143-191

Бъдете бодри, весели и силни. Силата на човека се заключава в това, че Бог работи в него... Силата не е в човешкото съзнание, но в живота, който излиза от Бога и се втича в човека. Като знаете това, внимавайте да не се подпушите, да затворите пътя за Божественото в себе си. 60-269

Много от страданията и безпокойствата на съвременните хора се дължат главно на бездействието. 83-47 Често вие поддържате своеобразни идеи. Например намирате, че не трябва да се работи много, че физическата работа не е за вас. За светията е определено един час физическа работа, три часа за сърцето и седем часа умствена работа. А някои от вас не работят. И ето, вследствие на бездействието, започва известна деформация в организма. Почвате да усещате болки в главата, в корема, в краката, в ръцете. Добре е да имате градинка, да работите най-малко по един час, за да се освободите от непотребната енергия. Ще копаете с мотиката, ако искате да бъдете здрави... Във вас има отрицателни енергии, които трябва да влязат в земята. Английският държавник Гладстон, преди да отиде в парламента, упражнявал се физически - режел дърва. 69-179

Защо съм болен? - Защото не следваш пътя на Любовта. 70-327

Щом любовта между хората не се проявява правилно, явяват се различни болести: главоболие, гърдобол, запек и т.н. 143-89

Човек заболява не от изобилие на любов, но от недоимък. 142-335

Дето отсъства Любовта, там нещастието и страданието присъстват. 146-136

Когато човек боледува, трябва да знае, че любовта му е слаба. 145-269

Влезе ли в областта на безлюбието, той се изчерпва. 83-6

Човек, който казва, че не може да обича, той е произнесъл своята смъртна присъда и него очаква смърт. 97-118

Не пуснем ли Любовта да тече през нас, ще се родят болести, нещастия, които Бог после ще изправя чрез ред страдания. Затова казвам: Дайте ход на Любовта свободно да се проявява. 161-13

Чувате ли някой да се оплаква, че пари няма, здраве няма, приятели няма, ще знаете, че Любовта не го е посетила още... Искате ли Любовта да ви посети поне за един ден, станете слепи за погрешките на хората. 143-34

Има една жица в Природата, по която тече енергията на безпокойството и смущението. Щом се докоснеш до нея, веднага започваш да се безпокоиш -нейната енергия те засяга. Като знаеш това, стой на разстояние от тази жица, не я пипай. - На пътя ми е тя. - Мини по друг път. Не минавай всякога по един и същ път. Умният не решава въпросите си по един и същ начин, нито по една и съща форма. Някога минаваш по един път - добре си разположен. Друг ден минаваш по същия път - не си разположен. Този ден по земята текат енергии, противоположни на твоя организъм. Ти си влязъл във връзка с едно дисхармонично течение в Природата. И хората са носители на различни течения: едни - на хармонични, други - на дисхармонични. Не дружете с хора, носители на дисхармонични течения. 92-61

Безпокойствията на хората се дължат на отрицателните мисли в тях, на външни влияния от лоши духове. Казано е в Писанието: „Изучавайте духовете." Значи човек трябва да изучава своите мисли и чувства, да ги различава, да знае техния произход и влияние. Така той ще може да се предпазва. Като разбира своите мисли и чувства, човек ще дойде до положение да разбира мислите и чувствата и на другите хора, и по този начин да се пази и от чуждите влияния. 50-230

Безпокойствата, смущенията на хората показват, че те не разбират Божия закон. 130-121

Ако човешкото взима надмощие, и богати да сте, постоянно ще се безпокоите: да не се разболеете, да не изгубите богатството си. 65-200

Щом във вас има известно безпокойство, то винаги се дължи на сърцето. Когато сърцето ръководи, в мислите винаги има безпокойство... Когато сърцето ръководи, човек всякога се намира в едно тревожно състояние. 76.11-31

Защо трябва да мислиш и да се безпокоиш, че ще се разболееш, ще остарееш или ще обеднееш? В каквото положение и да се намериш, или каквато работа да вършиш, ти все ще научиш нещо. 65-109

Вярваш в парите, а същевременно се безпокоиш. Това не е вяра... Вярата в Бога изключва всякакъв страх и безпокойство. 104-177

Който се безпокои и смущава, не е истински човек. Той е развълнувана вода, която постоянно се блъска в бреговете; той е канара, която постепенно се разрушава; той е изсъхнал лист, който пада от дървото и започва да гние; той е пепел от огнището. 147-194

Който много се безпокои, той лесно заболява, лесно може да се парализира. Когато изгуби богатството си, човек лесно се парализира. И свещеници, и учени, и лекари се парализират все по причина на ограничаване на чувствата. 79-76

Когато мисли, човек никога не трябва да се безпокои. Всяка мисъл, която безпокои човека, ограничава чувствата му и пречи на неговото кръвообращение. 79-76 Добрият не се безпокои, нито смущава. 147-194

Докато вярата ти в Бога е чиста, незасегната от външни влияния, ти си спокоен, нищо не те плаши. 104-177

Всяко безпокойство на човека показва, че той не разбира законите на Природата, не вярва в нея и губи опора в живота си. Едно трябва да знаете: законите на разумната Природа са вечни и неизменни... Който живее в съгласие със законите на Природата, никога не се изненадва. 83-232

Всеки трябва да определи програмата на живота си, да се стреми към реализирането й, без да се безпокои. 24-71

Ограничителните условия, при които живеят хората, се дължат на отсъствието на въздух. На това се дължи голямото безпокойство и тревоги, които те преживяват. Отворете прозорците си, да влезе чист въздух отвън и безпокойството само по себе си ще изчезне. 107-368

Молете се постоянно, без да се безпокоите. Чрезмерното безпокойство протрива кожата на човека. 148-252 Че работите ви не вървят добре, не се безпокойте. Ако вървят много добре, няма да потърсите Бога. 66-131

Алчността седи в това, когато някой изисква да бъде обичан от всички. Не си правете илюзия да мислите, че някой ученик може да бъде обичан от целия клас. Това е немислимо. 75.29-200

Съвременните хора ще се самоунищожат от вътрешната алчност да забогатяват все повече и повече... Ако човек посвети целия си живот на това чувство, да го задоволи, той ще печели милион след милион, но пак няма да бъде щастлив. Каквото да прави човек, алчността всякога остава незадоволена... Ако изгубиш способността да се радваш на малкото, ти губиш цената си като човек. 34-116

За да се справи с анормалните състояния на своя физически и психически живот, човек трябва да изучава окултната наука. Тя дава методи за съграждане на здраво, мощно тяло, за реорганизиране на човешките мисли и чувства, за укрепване на нервната система. 81-13

Отиват при един лекар, казват му: „Има един болен, той е в последната фаза на болестта, на издъхване." Лекарят взима инструментите си, мисли, че може да има нужда от операция. Влиза вътре, вижда един болник, лежи на леглото си, завит с юрган, пред него една чиния с кюфтета. Болният казва: „Ох, докторе, умрях." Докторът си казва: „Тия хора са направили с мене една шега." - „Няма, няма нищо - казва той - човек, който яде кюфтета, не умира" - и си отива... Съвременната медицина твърди, че има такива болести, при които хората, като заболяват, ядат повече. И този човек заболял от такава болест, но лекарят се учудил, очаквал да види болен, който умира, а той под юргана пъшка и на масата пред него - паница с кюфтета. Такива болести се лекуват много мъчно, но за да се излекува човек, той непременно временно трябва да престане да яде, а да наваксва тази храна от въздуха и водата. 8-113

Всяка болест произвежда анормално горение. При тия болести, които се зараждат в човека, има малки астрални същества, които влизат в човека и го ядат, както червеите ядат дърветата. Дойдат в зъба и го ядат. И ако разгледате, ще видите, че те са малки червейчета. 199-47

В съвременния живот на човека има ред архаически, ред атавистически идеи и чувства, които се преповтарят периодически. Често и напреднали, разумни хора, когато изпаднат под влиянието на тия атавистически мисли и чувства, изгубват присъствието на духа си, изгубват яснотата и бистротата на съзнанието си. И вие виждате тогава този човек, който преди един час, преди един ден е бил готов да възлюби целия свят, щом изпадне в някое тъмно състояние на миналото, започва да говори, че хората са лоши, че всичко в света е мрак и тъмнина и т.н. 18.5-10

Пазете се от атавизма, да не повтаряте неща, които сте преживявали в миналото си. На времето си те са били естествени, но днес не са естествени. Всяко неестествено състояние причинява големи страдания. Затова, за да не страдате, пазете се от неестествените състояния. 84-106

Вие често се поддавате на афекции и мислите, че те са присъщи на вашето естество. Като ги изучавате внимателно, ще видите, че те са сили извън вас, които не съставят неразделна част от вашия вътрешен живот. Те са сили, енергии, които се проявяват в различните възрасти на човека. Същото може да се каже и за отрицателните елементи в Природата, които действат като киселини в човешкия организъм... Вие трябва да изучавате силата на тези елементи и киселини, да можете да се ползвате с тях. Те са специални знаци и формули, с които си служи бялата магия. 51-101

Задайте си въпроса: защо състоянията ви се менят толкова бързо? Същевременно, в продължение на една седмица, дръжте сметка, по колко пъти на ден се менят състоянията ви, да имате представа за себе си... Отбелязвайте само промените, без да търсите причините на тия промени. Причините на тия промени са далеч от вас. 71-66

Изпадне ли в отрицателни състояния, като малодушие, подозрение, ревност, съмнение, гняв, човек трябва да търси начин да се освободи от тях. Остане ли дълго време с тях, те причиняват органически повреди в тялото му. 81-117

Като ученици, вие трябва да се учите да сменяте състоянията си. 85-35

Всяко състояние в човека, лошо или добро, може да се смени. 85-41

Да превръща човек лошите условия на живота си в добри, отрицателните състояния в положителни, това значи да владее силите на Природата. 80-211

Човек трябва да изучава закона за смяна на енергиите и да бъде готов да минава от едно състояние в друго. 87-172

Гладен сте, изпитвате вътрешно безпокойство. Как ще трансформирате състоянието си? - Като приложите закона на необходимостта. Това значи да концентрирате мисълта си само в едно направление: да намерите отнякъде хляб, да задоволите глада си. Щом успокоите организма си, ще започнете да мислите къде ще пренощувате. Като разрешите този въпрос, постепенно ще задоволявате и останалите си нужди, според степента на необходимостта. Който спазва закона на последователността, той получава отговор на молитвите си. Поставите ли всичките си желания за реализиране в един момент, нищо няма да постигнете. 38-384

Някой се обезсърчава, обезверява, животът му се обезсмисля и той не прави усилия да се освободи от тези състояния. С това той мисли, че ще умилостиви Бога и разумните същества, които ще му се притекат на помощ. Не е позволено на човека сам да си пакости. Той трябва да се примирява с условията, да трансформира състоянията си. 82-286

При радости или скърби, при доволство или недоволство, хората трябва да изучават закона за трансформиране на енергиите, да могат да задържат радостите за повече време и лесно да се освобождават от скърбите. 19-15

Чрез плодовете Природата дава възможност на хората да трансформират състоянията си. На малките деца, бозайничетата, Природата трансформира състоянията чрез майчиното мляко; на онези, които лазят - чрез играчки, чрез плодове и бонбони, а на онези, които са проходили вече - чрез плодовете. 82-270

Когато се натъквал на трудни въпроси, на тежки състояния, Гладстон отивал да реже дърва. По този начин трансформирал състоянията си и отново пристъпвал към разрешаване на мъчните задачи. 82-180

Само вътрешно силният може да сменя отрицателните си състояния в положителни. 83-379

Истински човек е онзи, който сам трансформира състоянията си и лесно се справя с тях. 87-176

Има една висша математика, която може да изчисли след колко време като си започнал да страдаш, ще се промени твоето състояние. 126-222

Много начини има, чрез които човек може да сменя състоянията си, както и да се освобождава от болести. 66-61

Знайте, че благодарение на закона за смените, вие ще минавате от едно състояние в друго, без да се отегчавате и обезсърчавате. 85-233

Като изучава Божиите закони, в които няма никаква дисхармония, човек се домогва до ония правила и методи, чрез които може да се справи с недоволството и мъчнотиите на своя живот. 60-96

Като се промени мястото, променя се и състоянието на човека. 126-49

Човек се отличава с мисълта си. Който мисли, никога не се спъва. Значи мисълта превръща всички състояния. 83-338

Мисълта сменява състоянията, дава простор на човешката душа. 83-352

Всички отрицателни и низходящи енергии трябва да се превърнат в положителни и възходящи. Много начини има за превръщането им. С картини и образи можете също да сменяте състоянията си. Те трябва да бъдат живи и красиви. Разумната Природа е пълна с такива картини и образи. Освен това, на всяка отрицателна дума поставяйте противоположна на нея, нейния антипод. 83-335

Излизайте вечер и при добро, и при лошо разположение на духа. Във втория случай ще трансформирате състоянието си и ще се върнете бодри и с добро разположение... Едно се иска при опитите - спокойствие. Никакъв страх, никакво смущение!.. Който се страхува и не се решава сам да излиза вечер, нека извика своя приятел и заедно да излязат. 82-193

Прилагайте методите, които ви се дават в школата, да сменявате състоянията си. Различните методи представят условия за дисциплиниране на човека. 83-336

Не се страхувайте от плътта и от личността си, но работете усилено с мисълта си, да се справяте с всички отрицателни, нисши и кошмарни състояния. 82-140

Ако по дадените начини не можете да се справите със състоянията си, купете си едно дайре и като ви обиди някой, кажете си: „Обидиха ме, но аз ще си посвиря и поиграя малко, и работата ще се нареди." ...Който знае как да удря дайрето, лесно се справя с обидата. 83-336

Човек представя възел от различни сили, които произвеждат различни състояния и настроения в него. 148-210 Никой човек още не живее без злоба, без съмнения, без терзания. Съмнението, злобата, омразата представят кал, тиня в живота на човека. Те са остатъци от животинското царство, от царството на дявола. 14-276 Когато човек е вътрешно богат със заблуждения и слабости, той непременно ще боледува. 86-192

Недоволството, безверието, безнадеждието, безлюбието, омразата, жестокостта умъртвяват човека. 145-308 Изопачи ли се Любовта, в човека се явяват ред отрицателни състояния. 14-310

Помнете, че обезсърчаването, недоволството, гневът, тъгата не са ваши. Те имат дяволски произход. Всички отрицателни прояви на човека са дяволски. 142-262

Попаднеш ли в някое дисхармонично състояние, постарай се да го изолираш от себе си, без да го чоплиш. 18.7-24

Отрицателните състояния в човека са излишъци, от които той непременно трябва да се освободи. Лесно се поддава човек на тях, но страшни са последствията им. 50-194

Много от противоречията, радостите и страданията на хората не са техни собствени, но чужди, дошли отнякъде. 87-13

Има известни състояния у човека, които зависят напълно от другия свят. 18.7-26

Всички трябва да изучавате основните принципи и закони на живота, за да разбирате своите вътрешни състояния. 50-173

Изучавайте себе си, своите външни и вътрешни състояния, за да придобивате знанието, което търсите. 83-381 Като работи съзнателно върху себе си, човек дохожда до познаване на вътрешните сили в себе си, както и на външните сили, които правят времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат и т.н. Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. Иначе изпада в различни състояния, тъжни или весели, без да знае причините им, поради което се гневи, сърди на окръжаващите. И в края на краищата, вместо да си помогне, да се освободи от тежкото състояние, той го влошава. Човек трябва да бъде пластичен. Това значи да познава силите, които действат вън и вътре в него, че като започнат да го атакуват, да се връщат назад, без да го засегнат. 82-93

Когато сте ожесточени, недоволни, обезсърчени, търсете причината в себе си: или не сте се молили искрено, или не сте разговаряли с Бога на Неговия език. 38-384

На какво се дължат отрицателните състояния у вас? Те се дължат на това, че кръговете на вашето съзнание не са още уравновесени. Няколко часа сте радостни и весели, и след това казвате: „Тежко ми е нещо на душата." - Няма какво да ви е тежко. Трябва да работите върху себе си, за да изправите силата на вашата молитва. Има начин, по който всеки от вас трябва да се научи специфично да се моли. Учителят няма да ви даде наготово тази специфична молитва, всеки сам трябва да я намери. Тази молитва е магическа. Тя е в състояние да превръща неблагородните метали в благородни. Тази молитва е сила Божия. Тя е формула, пред която няма нищо невъзможно. 51-259

Изучавайте себе си, своите състояния и ги възпитавайте. Говорете им като на разумни същества, да разберат, че има един, който стои по-високо от тях. Ако човек не стане господар на своите състояния и не може да им въздейства, той не може да се нарече силен. 82-88

На всяка отрицателна мисъл или на всяко отрицателно чувство в себе си поставете една положителна мисъл и едно положително чувство, които да ги неутрализират и обезвредят. 81-117

Днес у човека бушуват различни желания, мисли, различни неразположения, с които той трябва разумно да се справи. 18.6-11

Неразположението, недоволството в човека са паразити, които трябва да се извадят с гребен или с щипци, както се вадят паразитите от човешкото тяло. Щом се извадят паразитите, всички работи се нареждат добре. 60-193

Седите и размишлявате върху нещо, но мисълта ви е мъглива, неясна. В това време един комар кацне на носа ви и ви ужили. Вие веднага се стреснете, раздвоите се, но мисълта ви се проясни. Друг път се разгневите, искате да си отмъстите на някого, да му направите някаква пакост. В това време муха кацне на носа ви, ухапе ви, и мисълта ви веднага се раздвои. Вие се замислите сериозно върху това, което сте решили да правите, и казвате: „Какво ще ходя да се разправям с хората? Няма защо да отмъщавам. Ще се издигна по-високо и оттам ще гледам на живота." С ухапването си, мухата иска да ви обърне внимание, да се позанимавате малко и с нея. Влизате някога в гората, но сърдит, недоволен, искате да излеете яда си върху някого. Обаче, като вървите, спъвате се в едно дърво, падате на земята и веднага забравяте недоволството си. Значи, всяко растение, всяко животно, всеки неодушевен предмет, които ви безпокоят или в които се спъвате, ви изваждат от лошите, от отрицателните състояния. По този начин те уравновесяват силите във вашия организъм. 74-67

Разумните хора могат да избягват скърбите и страданията, защото те знаят друг един закон, според който ги предвиждат. Разумният човек, като предвижда страданията, може и да ги избягва. Обикновеният човек, като не може да ги предвижда, той трябва да изучава закона на отклонението; щом знае този закон, като дойде страданието, той ще може чрез огъване да избегне най-големия му удар. Днес всички хора се стремят да избегнат страданията или поне да ги намалят. Това се постига с изучаване закона на отклонението, т.е. закона на огъването. 18.7-9

Като ученици на Великата школа всички ще работите, да изправите тези състояния в себе се, т.е., по-право, да се освободите от тях. 72-85

Човек се освобождава от известно състояние, само когато го забрави. 87-212

Външно човек може да изпита тъмнина, разочарование, но вътрешно той трябва да бъде весел, радостен. Каквото и да ви се случи, обърнете се към невидимия свят, дето има радост и веселие. 45-19

Когато се гневи, сърди или обижда, човек трябва да знае, че се намира пред Божието лице и Бог всичко вижда. 50-233

Всяко лошо настроение се създава от съвсем малки причини. 75.29-191

Вие често променяте състоянията си, което показва, че минавате през една област на настроения. Например, както седите и размишлявате, изведнъж дигнете червеното знаме и сте готови да воювате. Подир малко се размислите, сгънете знамето, омърлушите се и казвате: „Не му е времето още" - и се връщате назад. Можете ли да си дадете отчет, кои са съществените причини, поради които тъй лесно изменяте състоянията си? 50-170 Знайте, че навсякъде в Природата има прилив и отлив. Това става и в човешкото сърце. То предизвиква едно приятно настроение в човека и трае от една минута до един час или най-много до един ден, след което се сменя, т.е. изгубва се. Тогава настава в човека реакция

- тъмнина, мрак. Който разбира закона, като попадне в тъмнината, т.е. в нощта, ще си запали огън. Щом дойде течението отдолу нагоре, лесно ще се справиш с него, ако имаш запалена свещ или огън. Материалът, който е събран, ще се използва като гориво. Като стават смени на теченията, вие казвате: „Не мога да се справя с тях, изгубих вярата си." - Нищо не си изгубил!

- „Станах лош." - Не си станал лош. Това са временни състояния, през които повече минават младите, отколкото старите. Тези течения наричат настроения. 30-184

Причината, поради, която човек губи настроението си, се дължи на неустойчивостта на материята. 85-94

Като ученици, вие трябва да различавате мислите и чувствата си, да знаете отде идат и какво носят те за вас. Не ги ли различавате, вие ще се поддавате на всяка чужда мисъл и на всяко чувство, които идат отвън, вследствие на което настроението ви постоянно ще се мени. Всяко настроение е резултат на доброто или лошо влияние на същества от висок или низък уровен. Като възприема чужди състояния, човек лесно минава от едно настроение в друго, без да придобива нещо. За тази цел той трябва да излезе от областта на настроенията и да мине в областта на положителните и прави мисли и чувства, които го вдъхновяват и подигат. 81-104

Пазете се от вредните влияния на лошите мисли и чувства, които се носят във въздуха като отровни газове. С влиянието на добрите и на лошите мисли и чувства се обяснява смяната на настроенията от добри в лоши и обратно. 35-283

Приятните чувства са причина за доброто настроение, а неприятните - за лошото. 85-94

Каже ли човек, че не е добре разположен, че има лошо настроение, причината за това се крие във вътрешната дисхармония на организма му, резултат на чрезмерните желания в него. 81-53

Когато човек очаква отнякъде да получи много нещо, но остане излъган в очакванията си, той всякога губи настроение. 85-94

Като ученици вие трябва да работите върху самообладанието, да се справяте с настроенията си. 85-94

Нека всеки си постави задача да намери метод, чрез който да превръща лошото настроение в добро. 85-94

Щом искате да се възпитавате, можете да прилагате различни методи, но справедливи трябва да бъдете. Не сте ли справедливи, педагогиката ви пропада. Докато постъпвате справедливо, съществата във вас ще ви слушат. Измените ли на справедливостта, никакви методи не могат да им въздействат. При това, обещаете ли им нещо, непременно ще го изпълните. Само при това положение ще бъдете свободни от мрачни и тъмни мисли и настроения. 82-88

За да се справя лесно с настроенията си, човек трябва да разсъждава. Да разсъждава, това значи да отправя мисълта си към висшия свят, да се свързва с великите закони на Космоса, а не със силите на земята. Вие ще познаете такъв човек по погледа, по начина как той гледа. Този човек гледа спокойно и съзнателно. 81-105

Какво трябва да прави човек, за да се освободи от настроенията? - Да излезе вън от времето и пространството. Докато живее във времето и пространството, човек всякога ще има добри и лоши настроения и разположения. 83-267

Един добър метод срещу настроенията е четенето на книги от различни автори. Ако имате някакво мрачно, тежко настроение, четете някоя книга от автор, който е идеалист, и ще видите, че настроението ви ще се подобри. И обратно: ако сте добре разположен, четете някоя книга от материалист писател, и ще видите, че настроението ви веднага ще се понижи. 50-170

Дойде ви някоя болест. Тя е условие, задача, която трябва да решите правилно. - Ама защо ми дойде тази болест? - Това не е важно. Важно е как ще се справите с нея. 87-44

Казваш: „Болен съм." - Какво трябва да се прави? - Да оздравея. - Първоначално ти си бил здрав, отпосле си заболял. Болестта е резултат. 67-3

Хората от хиляди години страдат и умират, развиват се у тях най-ужасни болести, измъчвания и външният им живот е пълен с всевъзможни нежелателни приключения, но и досега ние не можем да си дадем отчет за същинските причини. 151-69

Всяка болест има своя външна и вътрешна причина, която всеки човек може да намери. Намери ли я, той лесно може да я отстрани. 57-28

Дали лекар ще ви лекува или вие сами, преди всичко трябва да знаете причината на болестта. Който не знае причината на дадена болест, той не може да я лекува. Всяка болест има своя далечна или близка причина. Намерете причината и я отстранете. Щом отстраните причината на болестта, и самата болест ще изчезне. 55-131

Има болести, които се дължат на безлюбието, други - на невежеството, трети - на неспазване елементарни хигиенични правила. Някои се дължат на лъ-жата, други на разни притеснения, понякога се дължат на причини от миналото, а понякога на понижение на вибрациите на организма. 208-153

Преди всичко трябва да намерите причината на болестта. Всяка болест се предшества от известно неразположение - физическо или психическо. Като намерите неразположението, ще намерите и причината, която го предизвиква. По този начин лесно ще се справите с болестта. 87-44

Ти трябва да намериш причината на болестта си и сам да я премахнеш. От Бога можеш да искаш светлина, да виждаш причините и последствията на нещата, сам да се изправяш. Но да искаш Бог да дойде при тебе и да махне болестта ти моментално, това не е в естествения ред на нещата. 58-97

Мнозина от учениците боледуват. Питам: Коя е причината за тия болести? Всеки ученик трябва да знае произхода на своята болест, дали тя има физически, умствен или духовен характер. Щом се знае произходът на болестта, ще се намери начин, по който тя може да се лекува. Ако болестта има физически произход, ще се лекува по физически начин. 47-76

Всички физически болести, това са резултат от духовните състояния в човека. 8-312

Всички физически болести, които се явяват днес, имат духовно произхождение. Щом намерите причината, ще се възстанови равновесието, ще се възстанови хармонията. 165-53

Изобщо, причините на болестите се крият в аст-ралния свят, а последствията се изявяват във физическия свят... Който иска да се лекува, първо трябва да намери причината на заболяването си в астралния свят. Щом махне причината, болестта го напуща. 25-275

Много от болестите на физическото тяло се явяват като последствие на някакви заболявания в астралния и в умствения свят на човека. Едно горчиво чувство, една противоречива мисъл причиняват физически болести. Щом се махне причината на болестта, и самата болест изчезва. 79-113

Причината на всички болести, на всички недъзи, на всички несрети в живота на човека е духовна, а не физическа. Ако искате да бъдете здрави, не допущайте в ума и в сърцето си нито една отрицателна мисъл, нито едно отрицателно чувство. Отрицателните мисли са мухи, паразити, които оставят своите семена по главите ви. Не допущайте тия мисли и чувства да кацат по главите ви. 49-43

Съвременната наука и медицина не търси вътрешните причини на нещата. Тя разглежда всички явления в Природата и живота в тяхната външна, материална страна. 143-81

За да се справи с известни мъчнотии, болести и изпитания, човек трябва да потърси разрешението им вътре в себе си, а не отвън. 35-60

Причината на някои болести се крие в ума, на други - в сърцето, а на трети - в душата. 70-174

Повечето болести се дължат на отсъствието на светлина в човешките умове. 30-6

Всяка болест се дължи на недостатъчно светлина в ума, на недостатъчно топлина в сърцето или на недостатъчно сила в организма. Когато светлината, топлината и силата се намаляват, болестите идат... Увеличаването на светлината, топлината и силата е микроскопично, с никакъв уред не се измерва. 70-94

Каквито са мислите и желанията на човека, такова става и тялото му. Ако здравият човек измени пътя на своите прави мисли и чувства, с това той коренно ще измени своя организъм и в края на краищата ще заболее. 136-103

Ако човек във физическия живот игнорира светлината, стомахът му ще отслабне, а оттам и тялото; ако игнорира живота, дробовете му ще отслабнат; ако игнорира любовта, мозъкът му ще отслабне. Тъй щото, когато се нарушават законите на светлината, стомахът страда; когато се нарушават законите на живота, дробовете страдат; когато се нарушават законите на любовта, мозъкът, главата страда. 133-93

Едно се иска от човека: да си набави нужното количество топлина и светлина. Ако топлината му не е достатъчна, той се свива, не е разположен; ако светлината му не е достатъчна, той не може да мисли добре, пак е неразположен. Щом светлината и топлината му не са достатъчни, той няма сила, не е деятелен. Такъв човек е пасивен, от нищо не се интересува. Той лесно заболява. 70-296

Топлината, светлината и силата, това е Бог, Когото търсите. 147-203

Ако се питате защо идат болестите, ще знаете, че те са резултат на отслабване на Любовта, Мъдростта и Истината; болестите са резултат на намаляване силата на живота, знанието и свободата. Който иска да бъде здрав, трябва да увеличи количеството на любовта и енергията в себе си. 114-38

Една от главните причини за болестите се крие в недоимък на любов, на светлина и на свобода. 143-368

Не си ли здрав, любовта, вярата и надеждата в тебе са парализирани. 152-57

Като страда, човек трябва да търси причината първо в храносмилателната система, после - в дихателната и най-после - в мозъчната. 35-285

Причината на болестите се крие в неправилното хранене, в неправилното дишане или в кривата мисъл. 70-94

Коя е причината за болестите? - Нечистият въздух, нечистата вода и лошата храна. 25-27

Ако ти пренебрегваш растителното царство отвън, ти го разрушаваш в себе си. Щом го разрушиш и в себе си, всички болести идват около тебе. 211-288

За да избегнат болестите и страданията, хората търсят причините, които ги създават... Две причини произвеждат болести и страдания: едната е физическа - неправилно дишане и хранене; втората причина е психическа - неправилно мислене и чувстване. Храненето е свързано със сърцето, а сърцето - с душата. Дишането е свързано с ума, а умът - с духа. Следователно, хармоничен живот е онзи, в който човек е успял да съпостави в правилна връзка процесите дишане и хранене по отношение силите на душата и на духа. 144-340

Съвременните хора боледуват, защото не знаят как да се хранят, кога да лягат и да стават от сън. Мнозина стават сутрин в 4 часа. Този час принадлежи на Земята, затова не е удобен. Ако ставате в 2 часа, това време е на Луната, пак не е удобно. Добри часове са 12 часа след полунощ, 1 часа, 3, 5 и 6 часа... Някои спят до късно, до 9 или 10 часа - това е крайно нехигиенично време. 148-99 За да не си създава болести, човек трябва да бъде внимателен. 144-178

Какво трябва да прави човек, за да не боледува? -Той трябва да се храни с плодовете на Духа. Не се ли храни с тия плодове, той се натъква на отрицателните сили в Природата, вследствие на което преживява съмнение, подозрение, омраза, ревност. 144-149

Днес повечето хора са болни. Те лежат на леглата си, плачат, пъшкат и за болестите си говорят. Време е вече да се отворят вратите на болниците и болните да излязат навън. - Кога ще стане това? - Когато хората се откажат от омразата, съмнението и подозрението, от всички отрицателни мисли и чувства. Това подразбира истинско здраве. 64-167

За да се лекуват болестите, вие трябва да знаете причината им. Днес всички лекари, специално биолозите, като изучават човешкия организъм, са дошли до заключението: почти всички болести са дошли от едни дребни микроорганизми, които създават болестите в дробовете, в стомаха, в ставите и други. Значи всичко се дължи на тези микроби... Но според нас причините на всички болести се крият в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешката воля. Следователно, ако човек иска да премахне болестите си, той първо трябва да се научи да мисли. Човек, който може да мисли правилно, не може да бъде болен. Ако не мисли правилно, той ще има болки в мозъка си. Ако не чувства правилно, той ще има болки в дробовете си. Ако не постъпва право, той ще има болки в стомаха си. 182-560

Сега пеете по-малко, и в духовно отношение отпаднахте. Това е причина и за честите заболявания между вас. 68-66

Всякога боледуват не слабите хора, силните хора боледуват. 8-312

Когато човек заболее, първо трябва да констатира в себе си болен ли е, или минава някакво психическо състояние, което временно се отразява върху организма като болезнено състояние. Най-опасното положение за човека е, когато вярва, че е болен, без да има някаква болест, или когато мисли, че е здрав, а всъщност е болен. Ето защо, човек трябва положително да знае болен ли е или здрав. 79-112

Кои са болни хора? - Които вършат грехове и престъпления, те са все болни хора. 133-178

Страхът, отслабването на паметта, подозрението са болезнени прояви на човека. Това показва, че почти всички хора са болни в известно отношение - физическо, сърдечно или умствено, поради което трябва да се лекуват. 82-316

Който не се радва на живота, на работите си, на успехите си, той е болен човек. 88-37

Чуете ли някой да казва, че животът му е дотегнал и иска да се освободи от него, ще знаете, че той е болен човек. И като болен, той не може да стигне до границата на смъртта, докато не изплати дълговете си - те го мъчат. Ще работи дни, месеци и години, докато ги изплати. При това, човек не може непрекъснато да бъде болен. Състоянията му се менят, той е ту здрав, ту болен. 82-262

Защо страда болният? - Защото няма здраве, няма достатъчно жизнени сили в себе си. Животът е течение, ток от сили, които трябва да се вливат във всеки човек. 51-294

Радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на истината, за придобиване на Божиите блага. 102-262

Когато хората са здрави, те се проявяват по един начин; когато са болни - по друг начин. Те стават нервни, взискателни, искат да имат двама-трима души около тях, да им помагат. Те са нетърпеливи, дразнят се лесно. Има болни, които са много внимателни, деликатни, признателни. Те стават меки, говорят тихо, спокойно. 113-133

Болният, като лежи, обръща се ту надясно, ту наляво. Той постоянно се оплаква: леглото му било тясно, юрганът не бил нов, чаршафът не бил чист и т.н. 102-189 Болният човек е индиферентен, не се интересува от нищо друго, освен от мисълта по-скоро да оздравее. 81-102

Каквото да кажете или да дадете на болния, той все ще намери нещо лошо в него. За болния всичко в света е дисхармонично. Тази дисхармония се дължи само на неговото болезнено състояние... Благодарение на своята болка, той не може да оценява нещата, не може да определи истинската им стойност. 143-252

Болният не мисли добре, не чувства правилно.

25-27

Съкрушените по сърце са болни, защото болестите имат отношение към човешкото сърце. 25-294

Особено чувствителни са болните хора. 80-194 Болният е честен човек, на никого зло не прави, освен на себе си. С какво си причинява пакости? С мързела. 84-48

Болният човек трябва да бъде затворен за себе си, защото няма какво да даде, но отворен към другите, за да приема от тях. 81-49

Ако човек боледува повече, отколкото трябва, той придобива голяма мекота, дори до мекушавост. Това не е добре. 68-183

Болният е човек без воля. Какво може да постигне той? 91-81

Запитайте болния какво иска, той ще отговори: Да оздравея. - След това? - Нищо друго не искам... - Болният е на крив път. Прав е да иска здраве, но това е само за дадения момент, когато е болен. И в това състояние той трябва да има желание да учи, да работи, да стане силен и добър. 36-36

Болестите, които нападат човека, са добро средство за съсредоточаване на мисълта. Ако болките му са силни, той не мисли за нищо друго, освен за тях. Обаче, има опасност, като мисли много за болката си, да не я усили, или да не дойде до убеждението, че болестта му е неизлечима. Да мисли човек, че болестта му е неизлечима, това значи да изгуби вяра в разумността на Природата. 81-90

„Всичко е свършено с мене!" - Питам: Можеш ли да мислиш? - Мога. - Можеш ли да чувстваш? -Мога. - Искаш ли да живееш? - Искам. - Тогава ще знаеш, че работата ти ще се оправи. Достатъчно е един човек да те обича, за да се оправят работите ти и да живееш. Когато пожелае, Бог може да ти върне живота. От тебе се иска само едно: да изправиш погрешки-те си. 65-230

Виждате как един болен се огъва на една, на друга страна и обещава да изправи характера си, като оздравее. Обаче той оздравява и остава пак същия. 108-166

Зная един случай (обажда се една сестра), дето синът на едно семейство заболя много сериозно, и лекарят се произнесе, че няма да оздравее, затова го причестиха. Но със силни молитви той оздравя, защото обеща, че като оздравее, ще бъде послушен, ще има вяра в Бога и т.н. Като оздравя обаче, забрави обещанието си, започна да нагрубява родителите си и дори казваше на баща си: „Ти си магаре, защо не можа да ме излекуваш?" - Той, разбира се, не се излекувал духовно, не почерпил урок от дошлото страдание. 116-107

Лекувам някой болен, излекувам го, на другия ден го гледам пак болен. 137-31

Истинският човек седи по-високо от физическото му естество. И да боледува някога, той гледа на болестите като на нещо вън от себе си. 105-77

Хората представят система от скачени съдове, според която, ако един човек се разболее или страда, хиляди хора боледуват или страдат заедно с него... Законът е такъв. 106-210

Трябва ли целият свят, всички хора да боледуват? - Ако всички хора боледуват, кой ще ги гледа? 32-111

Болният пита, как ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, нужен е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее. 91-95

Болният всякога има нужда от помощта на близките си. 143-144

От грижите на окръжаващите към болния се съди за любовта им към него. Приятелите, познатите му се интересуват, питат как е със здравето си. Майката, бащата, братята, сестрите му също се интересуват, следят температурата му, очакват да дойде лекарят, да каже нещо за болния. Ако температурата му се повиши, те веднага тичат за лекар. 113-133

Има болни хора в света, но те изпитват милосърдието на здравите. Това много не ги ползва. Те трябва да бъдат здрави, за да се развиват правилно. 63-72

Когато организмът направи някаква малка грешка, охлузи например своята кожа, той ще почувства една малка болка, която е от езика на живата Природа и показва, че организмът е погрешил и се е отклонил от правия път на Природата. Тя ни най-малко не спъва тоя организъм, като го туря в някой затвор или изпрати някои свои служители да му четат морал, или да го налагат с бой, или да го убиват, защото се отклонил от правия път, но тя му казва само: „Спри се и тръгни в противоположна посока." А при това, на повреденото място тя изпраща всички най-добри работници, които започват да поправят сторените повреди и може би след един час, един-два деня или една година всичко е в ред и порядък - живият организъм продължава своята работа безспир. Разумността, следователно, макар и да се проявява в едва забележим размер, управлява целесъобразно живота на тоя организъм. 151-92

Болен си, викаш лекар. Той ще те прегледа, ти ще му платиш, но болестта пак остава в тебе. - Докога ще стои в мене? - Докато признаеш, че всички блага, всички благословения в твоя живот идат от Бога. Ще признаеш и ще благодариш. Иначе, ще заболееш и никой не може да ти помогне. 102-261

Който е боледувал, само той знае какво нещо е болестта. Той е минал през такива опитности, каквито здравият не познава. Не е лошо човек да е боледувал или да е бил крив. Здравето се цени чрез болестта, а правото - чрез кривото. 109-67

Не мислете, че е необходимо непременно да боледувате. Болестта е само условие за смяна на състоянията. 68-183

Болест и здраве, това са два полюса на живота или две различни състояния на човешкия дух. Те се определят по приятните или неприятните състояния, които произвеждат в човека. Здравето е приятно състояние, болестта - неприятно. Такива състояния съществуват във физическия, в духовния и в умствения свят на човека. Те се дължат на причини, които произлизат от противоположни сили. Значи, когато в човека действат едновременно две противоположни сили, едната от тях ще вземе надмощие и той ще бъде или здрав, или болен. - Защо Бог създаде болестите? - Не ги създаде Бог, но колективният човек, т.е. човекът в своето колективно съзнание. 25-273

Най-първо трябва да се създаде психологическа наука за здравословното състояние на човека, за да се знаят причините на всички негови прояви. По този начин ще се различават здравословните от болезнените състояния. Запример, здравословно състояние е желанието на човека да учи. Болезнено състояние у човека е мисълта му, че всичко знае. 45-174

Какво означава думата „болен"? Тя е образувана от две срички: „бол" и „лен". Сричката „бол" означава изобилие, а „лен" - мързел. Значи, човек боледува по причина на изобилие или на пресищане в живота. 84-47 Думата „здраве" е образувана от сричките: „здра" и „ве". Значи, здравият „здра, дра" обича да одира кожата на хората или да съблича кожуха им. Понеже той е пълен с енергия, лесно може да спре човека на пътя и да му одере кожата. В известни случаи, болният се предпочита пред здравия. 84-47

Човек не е роден да бъде болен, не е роден и да бъде здрав - това са възможности в живота. Въпреки това, той не може да избегне нито болестта, нито здравето. Човек не се е родил нито за болести, нито за здраве. Той се е родил да живее. 82-262

Да сме здрави, това е от Бога. Да сме болни, това е от хората. 79-121

По какво се познава здравият човек? - Когато здравият човек погледне вечер или денем към небето, той веднага се чувства весел, радостен, благодарен за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне към небето и не благодари за всичко, което му е дадено, той е болен човек. 22-14

Когато тялото е хармонично, енергиите функционират в него правилно. Тогава червеният цвят на лицето е естествен. Той се прелива с цвета на кожата. В цвета на лицето у здравия човек стават малки промени, както във водата на тихото море или шумоленето на листата. Приятно е да наблюдаваш промените в лицето на здравия човек - игривостта на очите му, усмивката на устата... Естественото положение на устата е красиво. Тя не трябва да бъде нито много отворена, нито много затворена. Същото се отнася и за очите. Очите трябва да бъдат по-малко или повече отворени, в зависимост от светлината, която възприемат.

При силна светлина очите се отварят по-малко, а някога се свиват; при голяма тъмнина, те се отварят широко. 68-230

Кой човек е здрав? - На когото и майка му, и баща му са здрави. Децата не могат да бъдат здрави, ако родителите не са здрави. Ако бащата е здрав, и децата, които вървят по бащина линия, са здрави, със здрави зъби. И обратното е вярно: ако бащата не е здрав, и децата, които вървят по негова линия, не са здрави. Същото се отнася и до майката. Това е закон, който постоянно се проверява в живота. 148-86

Какво се иска от съвременните хора? - Чисти мисли, чувства и постъпки. Само така те могат да бъдат здрави. Всяка нечистота дава условия за ферментиране. ферментирането пък причинява болести. Следователно, болният страда от ферментирали мисли, чувства или постъпки. Щом спре ферментацията и нечистотиите се изхвърлят навън, болестта изчезва... Чистата мисъл, чистото чувство и чистата постъпка никога не ферментират. 109-207

В духовно отношение здравето на човека зависи от доброто състояние на ума, на сърцето и на волята му. Чистите мисли укрепват ума, чистите чувства укрепват сърцето, а чистите и благородни постъпки укрепват волята. 108-353

Ако не мисли, не чувства и не постъпва добре, човек не може да бъде здрав. Значи здравето зависи от три фактора: от здрава мисъл, от здраво чувство и от здрава постъпка. 112-178

Здравословното състояние на човека зависи от неговия ум и от неговото сърце. 93-244

Болният губи, а здравият печели. 87-96

Движете се между здрави хора, да се ободрявате. 93-244

Болестта и болезнените състояния в науката, в живота и в самия човек трябва да се изключат. В това се заключава смисълът на живота във физическия свят. Остане ли болестта да царува във физическия свят, тя ще разруши всичко. Докато болестта съществува, животът, богатството, знанието, силата са безпредметни. Защо? Защото от една страна човек ще придобива, от друга страна болестта всичко ще изяжда и руши. 82-258 Гледаш, че някои благуват, а ти лежиш в болницата с отрязан крак. Сърцето ти се къса, като гледаш здрави хора, но няма какво да правиш, ще търпиш. 113-48

Болестите развалят целия живот на човека. 144-344

Всеки, който заболее, все ще пострада от нещо. 61-80

Болестите и болезнените състояния показват, че е станало някакво разместване в организма. 61-36

Дойдат ли болестите, организмът постепенно се разрушава. 81-120

Болестите в съвременните хора са особен род земетресения. Когато стане някое силно земетресение, то събаря къщите на хората. По същия начин, когато някой човек заболее от сериозна болест, той ляга на леглото за 3-4-5 месеца и като стане от леглото, болестта е стопила мазнините му, тялото е олекнало с 10-15 килограма. 118.4-17

Болестите не са нещо друго освен осиромашаване. Срещате някой човек, който е боледувал дълго време, станал само кожа и кости. Какво е станало с него? Шишето му било пълно с нечиста течност, която излели навън, вследствие на което изгубило част от теглото си, олекнало, т.е. осиромашало. И после, като го измивали, то изтъняло още повече, станало само кожа и кости. 136-296

Една тежка болест е в състояние да отнеме от теглото на човека повече от 20-30 кг, но от теглото на мозъка - почти нищо. 74-82

Ако изгубим 20 кг от тежестта си, няма нищо. Казват за някого: Хлътнали му бузите. - Няма нищо! Другото е натрупване на материя. 215-239

Да може човек да се освобождава от своите болезнени състояния, в това седи красотата на новия живот, в това седи силата на културния човек. 159-53

Пази се от лошия господар - болестта. 91-114 Болестите и мъчнотиите показват, че има още много да се справяте със себе си. 102-168

Колкото повече роптаят, толкова повече болести ги нападат. 146-371

Като се смирява, човек се подмладява. Докато не се е смирил още, той се оплаква от болести, от страдания и т.н. Защо? Защото живее на Земята. Обаче, детето, което току-що се ражда, не страда от никакви болести. В него се проявява Божественото, в което няма болести, няма съмнения и противоречия. 62-50

Някои болести, някои болезнени състояния не идват така изведнъж. Болестта започва да идва малко по малко, като едно неестествено състояние и накрая се появява болката. Ти мислиш, че като дойде лекар и като даде лекарство, болестта ще си отиде. Най-нови-те изследвания показват, че болестта ще я повърнеш по същия начин назад. 199-43

Ако му дойде някаква болест, нека я приеме добре, като гост, да си поговори с нея, да види какво носи тя. И болестта носи някакво благо. 36-43

Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си. 103-13

Когато хората заживеят добре, болестите ще изчезнат. Намаляването на болестите показва, че животът се е подобрил. 70-77

Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота. 15-98

Помнете: Който обича Бога, има имунитет към болестите. 66-196

Болестите са вашите барометри. По тях се съди доде сте стигнали и какво ви липсва. Докато минавате още през болестите, благодарете на Бога и молете се да ви помогне да разберете какво ви липсва. Засега те представят отрицателната страна на вашия живот. Един ден, когато се справите с вашите болести, ще дойдете до положителната страна на живота. 15-98

Страданията, болестите са условия, чрез които проверяват доде е достигнало съзнанието на хората. 51-197

Болестите показват пътищата на нашето отклонение от великия Божествен живот или от правата мисъл. 127-86

Природата изпраща болестите като начин за изправяне на погрешките. 31-118

Не считайте, че болестите са наказание. Болестите са до известна степен наказание, но те дават знание и с тях ви се продължава животът. Ако не бяхте боледували, мнозина щяхте да заминете за другия свят. Всяко боледуване е едно пречистване на човека. В човека се натрупва една психическа кал, от която произтичат болестите, та човек трябва да боледува по 1-2 пъти на годината от хрема, кашлица и пр. 215-239

Понякога е добре да боледува човек. Ако хората не боледуваха, щяха да се натъкнат на големи нещастия... Никой не може да избегне страданието, което Природата му изпраща. Ако избегне едно страдание, ще го сполетят две, три и повече... Страданията имат за цел да калят човека, да го направят силен, подобен на Бога. 148-293

Коя е причината на болестите? Неразположението в човека. Всяко неразположение внася утайки, излишъци, инертна материя в организма и човек заболява. Инертните сили, утайките и наслояванията трябва да се асимилират по някакъв начин. Ето защо Природата е допуснала болестите, като метод за лекуване. Болестта не е наказание, но подтик, подбудителна причина, която кара човека да изхвърли всичко нечисто вън от себе си. 65-136

Чрез болестите и страданията човек се учи. Това са уроци, които той трябва да научи. 54-271

Сегашните хора не подозират, че болестите крият известни блага в себе си. Всяка болест е задача за човека. Който реши задачата си, той сам изважда благото, което е скрито в болестта. 146-371

Толстой казва, че след всяко боледуване придобивал известно прозрение. Той гледа на страданията, на мъчнотиите и на болестите като на посвещение. 82-114 След всяка болест и след всяко изпитание човек придобива някаква опитност, става по-силен и се калява. Колкото по-големи са изпитанията му, толкова по-силен става той. 109-291

Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издръжливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят. 102-286

Гледайте на болестите като на благо, дадено, за да работите върху себе си. 146-111

Болестите са естествени състояния на човешкия организъм... Думата „болест" е съставена от сричките „бол" и „ес". На турски „бол" значи изобилие, богатство; „ес" - така. Значи, болестта носи богатство на човека. 70-112 Защо идат болестите в живота? - Като възпитателно средство за хората. Те носят благословение за тях. Болестите носят повече добро, отколкото зло. При сегашните условия на живота, ако нямаше болести, хората щяха да бъдат по-нещастни. Болестите смекчават човешкия характер. 70-77

Всичките болести имат едно велико предназначение. Най-великото благо в сегашния свят, това са болестите. Вижте онзи богатия човек: тогова изпоял, оногова изпоял, на този продал котлите, на онзи продал къщата, но като го хване болестта, плаче. Дойде лекарят, направи една инжекция, друга инжекция, даде туй лекарство, онуй лекарство, а той дава тогава щедро от себе си, всичко дава... Става мекичък, на бедните раздава, щедър е. Питам: Кое състояние е по-добро? Казват: Горко на богатия човек! Казвам: Блажен е този богат човек, Господ го посетил и сърцето му се разширило. Тъй, нека спадне малко този кожух! Защо му е този багаж? 8-157

Във време на болестта си човек може да свърши една добра работа, а именно: от една страна той се учи да се моли, а от друга - придобива известно просветление. Като се види в невъзможност да се обърне на една или на друга страна, той започва усилено да се моли, да го подкрепи Бог. Той се моли и прави усилия, докато се обърне сам. Щом види, че може сам да си услужва, той придобива вяра в Бога, в себе си и в скоро време напуща леглото. Болестите правят човека разумен. Когато е здрав, човек се разсейва натук-натам, увлича се в различни работи, забравя Бога. Като се разболее, той се прибира в себе си и започва да мисли за Бога, разправя се с Него. Здравият всеки ден излиза от дома си, отива да печели, да придобива богатства. Болният пък се връща у дома си. Той е изгубил това, което някога е спечелил, и се връща между домашните си, дето се предава на размишление и молитва. 106-335

Какво е предназначението на болестите? Когато някое живо същество злоупотребява със силите, които му са дадени, Природата му изпраща болест, с която го ограничава. Като се види ограничено, то не може да прави погрешки. Значи болестта не е нищо друго, освен временно ограничаване свободата на човека или на живите същества изобщо. 86-302

Човек боледува по единствената причина, че в него се увеличава твърдостта. Той е станал по-твърд, отколкото трябва. Като го разтрива болестта, той постепенно омеква. Щом свърши работата си, тя го напуща. Наистина, като боледува известно време, човек става мек, започва да говори сладко, нежно - приятно ти е да го слушаш... Като заболее, казвате: „Горкият човек, изсъхна от тази болест. Какъв пълен, силен човек беше!" Пълен беше, но груб. Сега е слаб, но меко, сладко говори. 69-304

Болестите допринасят особено много за женствените, мекушави натури. Забелязано е, че след като боледуват известно време, те стават по-мъжествени, посмели по характер. Мекушавите хора се поддават на болести повече, отколкото мъжествените, смели натури. 35-61

Ако ви дойде някоя болест - тя е за изпитание; затова, макар и да страдате, издържете я, за да калите характера си. Страдание от болест е в реда на нещата. Не издържите ли болестта, ще ви дойде друго страдание. 116-106

Здравият човек може да обича, а болният ще се учи на Любовта; той ще се учи да обича, като гледа как другите хора му прислужват. 18.7-16

Докато е здрав, човек има отношения с много хора: с този се скара, с онзи, докато най-после легне болен. Като заболее, човек се смекчава, става по-добър. Той не се сърди на никого, с никого не се кара. Вижте какво става с онзи, който е боледувал 40 деня. Той омеква, става като светия. Той се намира под влиянието на отрицателните сили, които го възпитават. Когато положителните сили в организма му вземат надмощие, той оздравява. Ето защо, за да бъде здрав, човек трябва да организира силите в своето тяло, да не се отблъскват. Всяко отблъскване на силите произвежда сътресение в организма. 88-80

Болестите са дадени на хората за придобиване на смирение. 127-441

Защо боледуваме? - За да развивате и усилвате волята си. Ако можеш да се справиш с болестта си, ти си силен човек... Всеки може да бъде здрав. 68-178

Болестта, страданието са методи, чрез които Природата си служи, когато иска да застави човека да мисли. 58-93

Всяко заболяване има предвид освобождаване на организма от чуждите вещества. 81-125

„Боледувам, ще умра!" - Не, ти сега именно имаш възможност да станеш по-здрав. 102-286

Като дойде болестта със своя огън, тя изгаря непотребното и нечистото в организма на човека и той започва да мисли право. 86-192

Ако нямаше болести и страдания в живота, положението ви щеше да бъде по-лошо от това, в което се намирате днес. 146-118

Болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. 79-68

Болестите са благословение за човека. Благодарение на тях, той оценява красивите неща в живота. 113-175

В съвременната медицина болестите не само не се намаляват, но се увеличават. Болести след болести се явяват и не знаят вече с какви имена да ги кръщават. 31-118

Болестите не са само физически. Всяко неразположение, всяка скръб, мъка са болезнени състояния, които се отразяват върху организма. В този смисъл, болестите биват видими и невидими или физически и психически. 106-336

Всички болезнени състояния не са болести. Например хремата, треската не са болести, но състояния на пречистване. Чрез тях организмът се чисти от излишни утайки и наслоявания. Обаче туберкулозата, живиницата са болести. Има и психически болести. 25-423

Болестите биват физически и сърдечни, без да имат органически произход. 79-112

Обаче, има и органически болести, които крият своя произход някъде далеч в миналото на човека. 79-112 Болестите, от които съвременните хора страдат, биват три вида: физически, т.е. такива, които засягат тялото; сърдечни - засягат чувствата, и умствени - засягащи мозъка. С други думи казано, болестите могат да засягат твърдата, течната и динамическата нервна материя на човешкия организъм. 56-114

Слушал съм да ми се оплакват мъже и жени, че имат някаква болест, която се мести. Щом се мести, ходи от едно място на друго, не се плашете, тя лесно ще мине. 152-58

Като се говори за болестите, ние нямаме предвид статическите болести, които оставят утайки в човешкия организъм. Ние говорим за онези болести, които обновяват човека и внасят нови подтици в него. 148-358

Временна болест има, но вечна болест няма. 102-218

Болестта сама намира хората. 137-6 Като ви посети някоя болест, не се плашете, но изучавайте характера й. Има болести с груб характер. Дойде ли такава болест у човека, тя го заставя да вика, да се сърди, да удря и т.н. 143-191

Болестта взема нещо от тялото на човека, но нищо не дава. Който е боледувал, той всякога е дал нещо от своето тегло. Като оздравее, отново набавя изгубеното. 137-64

Мнозина от вас се плашат дали ще оздравеят, дали ще мине болестта им. Те се боят от смъртта. Писано е на човека, дали ще умре от дадена болест или не. Лекарите казват за някой болен, че ще умре. -Няма да умре. Когато трябва да умре, и здрав да е човек, пак ще умре... На всеки човек е определено точно кога ще замине. 51-255

Не се плашете от болестта или от страданието. Те идват при вас да ви научат нещо, да придобиете някаква опитност, да се калите. Като прекарате болестта, все ще имате някаква придобивка - по-силни ще станете. Хората се плашат от болестите и гледат на тях като на зло. Не, болестите са привилегия за човека. 47-111

Защо се страхувате от болестите? Те са професори, които преподават уроци на болния. Докато лежи, болният учи преподадените уроци. Чрез болестта той придобива нещо ценно: ако е бил непослушен, започва да слуша, подчинява се на лекарските съвети... Ако е бил груб, сега става мек, внимателен към всички. 146-341

Болестта е теляк, който иде да те разтрива. Ще те разтрие малко, докато извади простудата навън, и ще си замине. Ще внимаваш да не остане дълго време в тебе, да ти охлузи кожата. 69-304

Не се смущавайте от болестите и недъзите в света. Не се безпокойте за света, нито за себе си. Какво ще стане със света или с вас, не е ваша работа. Има кой да се грижи за това. Който е създал света, Той се грижи за него. 148-243

Като ученици, вие не трябва да се страхувате от смъртта, нито от болести и изпитания. 51-255

Защо боледува човек? За да се научи да живее правилно. 70-116

Какво представлява болестта? - Неорганизирана материя... неорганизирана сила... неорганизирана мисъл. 143-192

Болестите, мъченията, скърбите в живота на човека имат за цел да възстановят неговото нормално състояние. 79-68

Когато един низш организъм действа върху един висш и взема надмощие, образува болест. А когато висш организъм, висш живот действа върху един низш, образува здраве. Затова, ако плътта има надмощие върху духа, човек всякога ще боледува; ако духът има надмощие върху плътта, човек всякога ще бъде здрав. 210-26

Зад всяка болест се крият същества от различна степен на развитие: силни и слаби, добри и лоши. Повечето от тях са лоши, с ниска култура. Това не е научно обяснение на болестите, а за мнозина е заблуждение. Въпреки това, казвам: Зад всяка болест се крият същества, изостанали в своето духовно развитие. Те знаят химия, физика и когато искат да ти създадат някое нещастие, заставят те да ядеш такава храна, която организмът ти не приема. Така именно ти заболяваш. 67-170

Какво са болестите? - Те са духове, същества от невидимия свят, които упорито преследват известна цел. Като знаете това, не се карайте с духовете, но гледайте разумно да се справите... И на вас казвам: всички непослушни духове са във вас. Небето ги е пратило у вас на работа, да се възпитават. 113-176

Всички болести в нас са живи същества, които искат да си направят място за живеене. 152-58

Ако болестта се загнезди във вас, тури си темел, това значи, че иска да става собственик. Щом се мести болестта, тя прави опити, като някой инженер, дали може да се настани и де да се настани. 152-58

Болестите представят паразити в аурата на човека, от които той непременно трябва да се освободи. Паразитите пък са отрицателните мисли, които смучат човека, затова той трябва да се освободи от тях. 133-141

Болестите не са нищо друго, освен война на човека с низши същества. Като воюва известно време, човек се калява постепенно и става по-здрав. 35-61

Всяка болест не е нищо друго, освен една велика стачка. Това, че стачкуват 3 милиона и 500 хиляди хора, то не е нищо още, но когато нашият стомах или сърцето ни се разболее, когато толкова милиарди клетки се откажат да работят и се обявят в стачка, това разбирам стачка! Като се разболее стомахът, 10 милиона клетки стачкуват. Те казват: „Ние искаме от нашия господар да подобри положението ни. Ние искаме, щото той да престане да ни дава биволско месо, или изсушено свинско месо или тем подобни. Ние не можем да обработваме тази храна, не искаме вече той да ни измъчва, да ни кара да вършим работи, които не са по нашето естество, нито са по нашите сили." Господарят казва: „Не, аз ви заповядвам!" - „Хубаво, тогава ние няма да работим." ...Господарят започва да преговаря със своите работници слуги и ги пита какво искат. - „Ще ни даваш по малко варени картошки." - „После, какво ще бъде второто меню?" - „Малко варен ориз с вода и с малко сол." Господарят казва: „Добре, съгласен съм. Ами третото меню?" - „Варени сливи с малко масло." - „Добре, тъй ще направя." - „Никакво точено!" - „Слушам."

- „Никакво винце!" - „Ами какво друго вместо вино?"

- „Прясна топла водица." Това е резюмето от стачката... и господарят казва: „Най-после и моят стомах се подобри." Като се подобри малко, не се минава много време, господарят казва: „Чакай сега да си похапна, да си попийна малко." Но тогава се обявява още по-голяма стачка. Към стачниците от стомаха сега се присъединяват и стачниците от белите дробове и тогава идва голямото зло. 10.26-9

Болестите, от които съвременните хора страдат, не се явяват сега. Те крият своите зародиши в човека и чакат само най-малкия повод, за да се проявят. 79-66

Те не са нищо друго, освен задачи, които трябва правилно да се решават. 56-114

Те не са нищо друго, освен едно упътване за изправление. 115-4

Като дойде една болест, тя идва да ви покаже вашето невежество. 199-85

Онези болести, които не може да премествате от едно място на друго в организма си, много мъчно се лекуват. 152-58

Ще обикнеш болестта, ще й дадеш едно голямо угощение, ще й дадеш един банкет, ще й покажеш любовта си, а ти искаш тъй изведнъж да я изпъдиш навън, но тя е по-силна от тебе. Болестта казва: „Не излизам оттук!" Решиш ли се да я приемеш, ще се разберете с нея. 156-20

В Божествения свят болест не съществува. Човек създава болестите, а не Бог. 36-24

БИБЛИОГРАФИЯ НА ИЗТОЧНИЦИТЕ ОТ СЛОВОТО

НА БЕИНСА ДУНО - УЧИТЕЛЯ ПЕТЪР ДЪНОВ

• 1. Наука и възпитание. София, 1949.

• 2. Призвание към народа ми. София, Бяло братство.

• 3. Сила и живот, 1 серия. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1924.

• 4. Сила и живот, 2 серия. НБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1933.

• 5. Сила и живот, 3 серия. НБ. Русе, Д. Петров, 1929.

• 6. Сила и живот, 4 серия. НБ. София, Едисон, 1922.

• 7. Сила и живот, 5 серия. НБ. София, Съгласие, 1922.

• 8. Двата природни метода. НБ. Сила и живот, 6 серия. НБ. София, фотинов.

• 9. Настанало е Царството Божие. НБ. Сила и живот, 7 серия. Русе, Малджиев.

• 10. Сила и живот, 8 серия. НБ. Русе, Малджиев, 1926-1927.

• 11. Затова се родих. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.1 София, 1922.

• 12. Влизане. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.2. София, 1930.

• 13. Праведният. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.З. София, 1930.

• 14. Вехтото премина. НБ. Сила и живот, 9 серия. Т.4. София, 1932.

• 15. Мнозина казваха. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.1. Казанлък, Гутенберг, 1933.

• 16. Ни мъж, ни жена. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.2. Казанлък, Гутенберг, 1933.

• 17. Синове на възкресението. НБ. Сила и живот, 10 серия. Т.З. Казанлък, Гутенберг, 1934.

• 18. За съдба дойдох. НБ. Сила и живот, II серия. София, 1928.

• 19. Учителю благи. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.1. София, Бр. Миладинови, 1934.

• 20. Който има невестата. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.2. Казанлък, Гутенберг, 1935.

• 21. Голямото благо. НБ. Сила и живот, 12 серия. Т.З. Казанлък, Гутенберг, 1936.

• 22. Крадецът и пастирят. НБ. Сила и живот, 13 серия. Казанлък, Гутенберг, 1937.

• 23. Да възлюбиш Господа. НБ. София, Житно зърно, 1946.

• 24. Все що е писано. НБ. София, Литопечат, 1942.

• 25. Дали може. НБ. София, Литопечат, 1942.

• 26. Великите условия на живота. НБ. София, 1944.

• 27. Новият човек. НБ. София, Житно зърно, 1947.

• 28. Ще управлява всички народи. НБ. София, Житно зърно, 1948.

• 29. Живият Господ. НБ. София, Житно зърно, 1948.

• 30. Поучаваше ги. НБ. София, Житно зърно, 1949.

• 31. Петимата братя. НБ. София, Житно зърно, 1949.

• 32. Който дойде при Мене. НБ. Житно зърно, София, 1950.

• 33. Да ви даде. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1938.

• 34. Условия за растене. НБ. София, Житно зърно, 1949.

• 35. Делата Божии. НБ. Казанлък, Гутенберг, 1940.

• 36. Вечно подмладяване. НБ. София, 1944.

• 37. Учителю, да прогледам! Неделна беседа, държана на 21.06.1931. София, 1931.

• 38. Трите живота. ООК. София, Литопечат, 1942.

• 39. Окултни лекции. ООК. Г.II. София, Литопечат, 1923.

• 40. Общ окултен клас. Г.II. Русе, Малджиев, 1923.

• 41. Общ окултен клас. Г.II. Русе, Малджиев, 1922.

• 42. Високият идеал. ООК, Г.III. Русе, Малджиев, 1923.

• 43. Абсолютна справедливост. ООК, Г.IV. Русе, Малджиев, 1927.

• 44. Козативни сили. ООК, Г.V. София, Венера, 1930.

• 45. Светлина на мисълта. ООК. София, Венера, 1930.

• 46. Условия за разумния човек. ООК. София, Венера, 1930.

• 47. Отношение на простите истини към човека. ООК, Г.VI, т.1. София, 1933.

• 48. Неразрешеното. ООК, Г.VI, т.2. София, 1933.

• 49. Възможни постижения. ООК, Г.VI, т.З. София, 1934.

• 50. Четирите кръга. ООК, Г.VI, т.4. София, 1934.

• 51. Великото и красивото. ООК, Г.VII, т.1. София, Задруга, 1935.

• 52. Малки и големи придобивки. ООК, Г.VII, т.2. София, Задруга, 1936.

• 53. Добри и лоши условия. ООК, Г.VII, т.З. София, Задруга, 1937.

• 54. Ключът на живота. ООК, Г.VIII, т.1. София, Задруга, 1937.

• 55. Смени в природата. ООК, Г.VIII, т.2. София, 1938.

• 56. форми в природата. ООК, Г.VIII, т.З. София, 1938.

• 57. Определени движения. ООК, Г.VIII, т.4. София, 1938.

• 58. Естествен ред на нещата. ООК, Г.1Х, т.1. София, 1939.

• 59. Степени на съзнанието. ООК, Г.IX, т.2. София, 1939.

• 60. Доброто оръжие. ООК, Г.IX, т.З. София, 1939.

• 61. Божият глас. ООК, Г.Х, т.1. София, 1940.

• 62. Просветено съзнание. ООК, Г.Х, т.2. София, 1940.

• 63. Реалности и сенки. ООК, Г.Х, т.З. София, 1941.

• 64. Събуждане. ООК, Г.ХI, т.1. София, 1940.

• 65. Законът и любовта. ООК, Г.ХI, т.2. София, 1936.

• 66. Начало на мъдростта. ООК, Г.ХI, т.З. София, 1946.

• 67. Новата мисъл ООК, Г.ХII, т.1. София, Житно зърно, 1947.

• 68. Работа на природата. ООК, Г.ХII, т.2. София, Житно зърно, 1948.

• 69. Трите посоки. ООК, Г.ХII, т.З. София, Житно зърно, 1948.

• 70. Новият светилник. ООК, Г.XXIII София, Житно зърно, 1946.

• 71. Двата пътя. МОК, Г.I, т.1. София, 1934.

• 72. Противоречия в живота. МОК, Г.I, т.2. София, 1934.

• 73. Допирните точки в природата. МОК, Г.II, т.1. София, Андреев и Йотов, 1935.

• 74. Добри навици. МОК, Г.II, т.2. София, Задруга, 1936.

• 75. Разумният живот. МОК, Г.III. София, Просветен комитет.

• 76. Лекции на Младежкия окултен клас. Г.IV София, Просветен комитет, 1927.

• 77. Лекции на Младежкия окултен клас. Г.V, т.1. София, Просветен комитет, 1929.

• 78. Влияние на светлината и тъмнината. МОК, Г.V, т.2. София, Задруга, 1937.

• 79. Жива реч. МОК, Г.V, т.З. София, Задруга, 1937.

• 80. Посока на растене. МОК, Г.VI, т.1. София, 1938.

• 81. Светото място. МОК, Г.VI, т.2. София, Бр. Миладинови, 1939.

• 82. Божествената мисъл. МОК, Г.VII, т.1. Литопечат, София, 1942.

• 83. Божествените условия. МОК, Г.VIII, т.1. Литопечат, София, 1942.

• 84. Отворени форми. МОК, Г.VIII, т.2. Литопечат, София, 1943.

• 85. Служене, почит и обич. МОК, Г.IХ, т.1. София, 1940.

• 86. Закони на доброто. МОК, Г.IХ, т.2. София, Литопечат, 1940.

• 87. Път към живота. МОК, Г.Х, Т.1. София, Литопечат, 1941.

• 88. Методи за самовъзпитание. МОК, Г.Х, т.2. София, Литопечат, 1941.

• 89. Живот и отношения. МОК, Г.ХI, т.1. София, Житно зърно, 1947.

• 90. фактори в природата. МОК, Г.ХI, т.2. София, Житно зърно, 1947.

• 91. Великата разумност. МОК, Г.ХIII, т.1. София, Житно зърно, 1949.

• 92. Съразмерност в природата. МОК, Г.ХII, т.2. София, Житно зърно. 1949.

• 93. Силите на природата. МОК, Г.XXIII. София, Житно зърно, 1947.

• 94. Разцъфтяване на човешката душа. СБ. I младежки събор. Русе, 1923.

• 95. Да възлюбиш. СБ. II младежки събор. Севлиево, 1940.

• 96. И обхождаше Исус всичката Галилея. СБ. III младежки събор. София, Просветен фонд, 1940.

• 97. Вътрешни и външни връзки. СБ. IV младежки събор. София, Просветен комитет, 1940.

• 98. Мислещият човек. СБ. V младежки събор. София, Просветен комитет, 1940.

• 99. Закон за единство и общност. СБ. VI младежки събор. София, Просветен комитет, 1928.

• 100. Първите стъпки. СБ. VII младежки събор. София, Изгрев, 1929.

• 101. Право си отсъдил. СБ. София, 1930.

• 102. Абсолютна истина. УС, Г.I. София, Житно зърно, 1949.

• 103. Ново разбиране. УС, Г.II, т.1. София, Житно зърно, 1949.

• 104. Сеятелят. УС, Г.II, т.2 . София, Житно зърно, 1950.

• 105. Дреха на живота. УС, Г.II, т.З. София, Житно зърно, 1950.

• 106. Учение и работа. УС. София, 1939.

• 107. Трите родословия. УС, Г.У. София, 1943.

• 108. Ценната дума. УС. София, Литопечат, 1941.

• 109. Устойчиви величини. УС, Г.У, т.2. София, Литопечат, 1943.

• 110. Той създава. УС. София, Житно зърно, 1947.

• 111. Старото отмина. УС. София, Житно зърно, 1947.

• 112. Ликвидация на века. УС. София, Житно зърно, 1948.

• 113. Красотата на душата. УС. София, Житно зърно, 1948.

• 114. Новото начало. УС. София.

• 115. Мировата любов и космичната обич. СБ. София, Царска придворна печатница, 1919.

• 116. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1919.

• 117. Беседи и напътвания на събора. СБ. 1920.

• 118. Новото човечество. СБ. София, Слово, 1921.

• 119. Пробуждане на колективното съзнание. СБ. София, Слово, 1921.

• 120. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1921.

• 121. Новият живот. СБ. София, Житно зърно, 1947.

• 122. Беседи, обяснения и упътвания от Учителя. СБ. 1922.

• 123. Разумният живот. СБ. Русе, Малджиев, 1924.

• 124. Наряд и упътвания. СБ. София, Просветен фонд, 1925.

• 125. Две свещени положения. СБ. София, Просветен комитет, 1925.

• 126. Свещеният огън. СБ. София, Просветен комитет, 1926.

• 127. Пътят на ученика. СБ. София, Просветен комитет, 1927.

• 128. Обич към знанието. Съборна беседа, държана на 21.08.1927.

• 129. Абсолютна чистота. СБ. София, 1929.

• 130. По Бога направени. СБ. София, 1929.

• 131. Благословена между жените. РБ. София, 1930.

• 132. Любов към Бога. РБ. София, 1932.

• 133. Нашето място. РБ. София, 1932.

• 134. Отиване и връщане. СБ. София, 1932.

• 135. Светът на великите души. Беседа, изнесена на 12.01.1934.

• 136. Ценното из книгата на великия живот. РБ. София, 1932.

• 137. Бъдещето верую на човечеството. СБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1934.

• 138. Часът на любовта. СБ. София, 1934.

• 139. Великото в живота. ИБ. Казанлък, Гутенберг, 1934.

• 140. Царският път на душата. РБ. София, Задруга, 1935.

• 141. Да им дам живот. СБ. София, Задруга, 1936.

• 142. Лъчи на живота. РБ. София, 1937.

• 143. Двигатели в живота. РБ. София, 1938.

• 144. Езикът на любовта. РБ. София, Литопечат, 1939.

• 145. Божественият и човешкият свят. РБ. София, Литопечат, 1940.

• 146. Възможности за щастие. СБ. София, Литопечат, 1941.

• 147. Опорни точки на живота. РБ. София, Литопечат, 1942.

• 148. Вечното благо. СБ. София, Литопечат, 1944.

• 149. Път на мисълта. София, Житно зърно, 1949.

• 150. Кротостта и смирението. Беседа, изнесена на 22.01.1920.

• 151. В царството на живата природа. София, 1933.

• 152. Трите основи на живота. София, Слово, 1921.

• 153. Успоредните пътища. Проявление на ума. МОК. София, 1928.

• 154. Чист и светъл! ИБ. Пловдив, Хр. Г. Данов, 1926.

• 155. Човешкият дух. ООК. София, 1933.

• 156. До скончанието на века. НБ. Русе, Малджиев, 1926.

• 157. Отличителните черти на човека. ИБ. София, Просветен комитет, 1927.

• 158. Отворените очи. ИБ. София, 1928.

• 159. Положителни и отрицателни черти на човека. София, 1928.

• 160. Сфинксът. Начало и край на нещата. ООК. София, 1928.

• 161. Изгревите на слънцето. ИБ. София, 1928.

• 162. Духовното у човека. НБ. София, 1929.

• 163. Линиите на природата. Светлина върху живота. СБ. София, 1929.

• 164. Пътят на добрите постижения. Извънредна беседа, изнесена на 28.08.1930.

• 165. Движение нагоре. КД. София, Алфа дар, 1998.

• 166. Новата Ева. Издигнете жената. НБ. 1931.

• 167. Жал ми е за народа. НБ. 1932.

• 168. Майката на времето. ИБ. София, 1932.

• 169. Разумно разбиране. ИБ. 1934.

• 170. Великото в живота. ИБ. Казанлък, Гутенберг, 1934.

• 171. Да мисли. ИБ. София, Задруга, 1935.

• 172. Отец Ме люби. София, Задруга, 1936.

• 173. Баща и син. МОК. София, 1937.

• 174. Да живеем за Господа. ИБ. София, 1937.

• 175. Дигни одъра си! ИБ. София, 1938.

• 176. Свещени думи на Учителя. София, 1938.

• 177. Големият брат. ИБ. София, 1939.

• 178. Учителят говори. Избрани мисли от Словото на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов. Редактор и съставител Георги Радев. София, Житно зърно, 1939.

• 179. Живот за цялото. Из Словото на Беинса Дуно - Учителя Петър Дънов. Редактор и съставител Георги Радев. София.

• 180. Заветът на цветните лъчи на светлината. 1940.

• 181. Новият ден. ООК. София, 1941.

• 182. Път на зазоряване. НБ. София, Жануа '98, 1999.

• 183. Общение с Бога. ИБ. София, 1943.

• 184. Към новата култура. София, 1946.

• 185. Истината. 1948.

• 186. Новото човечество. СБ. София, Житно зърно, 1947.

• 187. Възходящият път. УС. София, Задруга, 1935.

• 188. Тихият глас. ИБ. София, Всемир, 1997.

• 189. Повече съзнание и светлина. Преработка на Георги Радев.

• 190. Заветът на любовта. Т.1. София, 1944.

• 191. Заветът на любовта. Т.2. София, 1944.

• 192. Заветът на любовта. Т.З. София, 1944.

• 193. Живият хляб. НБ. Бургас, Сила и живот, 1997.

• 194. Приготовленията на сърцето. НБ. София, Жануа '98, 1999.

• 195. Оживяване. НБ. АСК-93, София, 1998.

• 196. Силата на мисълта. ООК. София, Урания, 1998.

• 197. Ако говоря. ООК, Т.1. София, Жануа '98, 2003.

• 198. Ако говоря. ООК, Т.2. София, Жануа '98, 2003.

• 199. Запалена свещ. ООК. София, Жануа '98, 1999.

• 200. факти, закони, принципи. ООК, Т.1. София, Бяло Братство, 2002.

• 201. Наука за живота. ООК. София, Жануа '98, 1999.

• 202. Сила и живот. НБ. Т.2. София, Бяло Братство, 2006.

• 203. Акордиране на човешката душа. Т.1. Бяло Братство, София.

• 204. Акордиране на човешката душа. Т.2. Бяло Братство, София.

• 205. Акордиране на човешката душа. Т.З. Бяло Братство, София.

• 206. Първият момент на любовта. УС. София, Бяло Братство, 1997.

• 207. Свещени думи на Учителя. Т.1. София, Всемир,

• 208. Свещени думи на Учителя. Т.2. София, Всемир,

• 209. Свещени думи на Учителя. Т.З. София, Всемир,

• 210. Веригата на Божествената любов. София, Захари Стоянов, Бяло Братство, 2007.

• 211. Най-голям в Царството небесно. ООК. София, Жануа '98, 1999.

• 212. Пътят на доброто. МОК. София, Жануа '98, 1999.

• 213. Към извора. ООК. София, Бяло Братство, 2002.

• 214. Вас ви нарекох приятели. НБ. София, АСК-93, 1998.

• 215. Ново разбиране за времето. УС. София, Бяло Братство, 1996.

• 216. Младият, възрастният, старият. УС. София, Бяло Братство, 1996.

• 217. Изпитът на любовта. УС. София, АСК-93, 1998.

• 218. Годишен наряд, 1989-1990. 06.10.1989 г.

• 219. Годишен наряд, 1992-1993. 12.09.1993 г.

• 220. Годишен наряд, 1982-1983. 06.03.1983 г.

ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ

ИБ - извънредни беседи

КД - беседи от Класа на добродетелите

МОК - лекции на Младежкия окултен клас

НБ - неделни беседи

ООК - лекции на Общия окултен клас

РБ - рилски беседи

СБ - съборни беседи

УС - утринни слова

Книгата е съставена от тематично подбрани и подредени в логическа последователност извадки из Словото на Беинса Дуно (Учителя Петър Дънов, 1864-1944), живял и работил в България.

В края на всеки цитат е указано откъде е взет. Първото число показва номера на томчето в библиографията. Ако след първото число има и второ, то означава номера на беседата или лекцията в томчето. Числото след тирето показва страницата, откъдето е извадена мисълта.

----------------------------------------------------------

ИК ЕДИКТА, София, 2011г.

Съставители: Трендафила Балдевска, Ангел Кермедчиев

Предпечатна подготовка: Веселина Маркова, Наталия Ангелова

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

11 година

17 лекция на 1 мл.ок.клас

5.II.1932 год. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Ще ви прочета няколко стиха от 23-тата глава на Притчите. Отначало до 27 стих. Как определят във вашата словесност какво е притча? – Притча е една скрита реч по възможност. Да разбереш много и малко.

Има една поговорка, която казва: „Не отваряйте стара рана“. Тук казват: „Не премествай старо здание“. Може ли да преместиш едно старо здание. Ако отвориш старата рана, какво ще спечелиш? – Освен ако е живеница на петата. Не отваряй стара рана, която е била някога в ума ти, която е била в сърцето ти. Намажи ги с дървено масло и тури една бяла книжка, и напиши на книжката нещо. Какво бихте написали на бялата книжка? – (Не пипай!) Можем да кажем, че пипането и гледането са донесли на хората нещастие. Три неща са донесли на човека най-голямото нещастие: гледането, пипането и яденето. Всичките нещастия на човека започват оттам. Видиш нещо, пипнеш го, ядеш го и дойде всичката беля. После иде и обличането. Сегашните хора страдат и от обличането. Сега преведете думата, какво значи обличане? – Ако облечеш една прокажена дреха на някой прокажен, какво ще спечелиш? – Или ако облечеш една грозна дреха на тялото си, какво ще спечелиш? – Или ако окичиш характера си с лъжливи учения, какво ще спечелиш? Самоизмамваш се. Казваш: Друго яче не може да живея, ние сме млади. По някой път ще си позволим някои неща. Може да си позволиш, но ще имаш опитността на онзи американски апаш, който отишъл да обере един учен знаменит, американски професор, който се занимавал с нови открития по физика. Той имал два златни цилиндъра, съединени с електричество. Апашът си казал: Този професор няма защо да прави опити със златни цилиндри, може да тури железни цилиндри. Отива, изважда револвера и хваща цилиндрите. Професорът хваща дръжката на тока и апашът не може да пусне цилиндрите. Професорът го върти из къщата си.

Ти влизаш, имаш едно желание и мислиш, че това желание е един невежа. Не. Това желание е един професор, който се занимава с една велика сила. Ти хващаш златния цилиндър, но като го пипнеш, не можеш да се спреш. Като легнеш под юргана, не те свърта. Не че не те свърта, но професорът държи ръчката. Ти обикаляш наоколо. Професорът бил благороден, въртял го половин час с ръчката и казал: Много се радвам, че си ме посетил. Професорът изкарал апаша на улицата и още веднъж да идваш. Най-после той оставил ръчката и той пуснал цилиндъра. Професорът му казал: Не бутай златния цилиндър, опасен е. Има неща в света, които не може да се бутат. Това помнете. Има неща, които може да буташ, да пипаш, безопасни са. Но има неща в природата, аз ги наричам свещени области.

Запример в Библията се говори за дървото на познанието на доброто и злото. То беше свещена област, където човек не трябваше да туря крака си и за която човек не беше израснал, не беше достатъчно чист. Нямаше това знание. И Бог му каза: „Това свещено дърво няма да буташ, като го бутнеш ще умреш.“ Ти мислиш, че дървото за познанието доброто и злото беше дървото на греха. Не. Когато човек дойде до една свещена област, за която не е готов, ако си тури крака, ще пострада. Когато Мойсей се подвижи до горящата капина, гласът му каза: „Изуй си обущата, понеже мястото, на което стоиш, е свято“. Вие мислите, че онова място, на което може да извършите едно престъпление, е най-лошото място. Ако е най-лошото място, няма защо да ви държат отговорни. Защото кого държат отговорен? Искам да ви дам едно понятие. Когато вземат от някой сандък на богатия човек вехти неща, той ще обърне ли внимание? – Той ще каже, може да напълниш торбата си, но ако бутнеш свещената му каса, ти ще намериш участъка. Следователно, човек се държи отговорен само за онези неща, които са ценни и които той бута без позволение. Има известни мисли, има известни желания във вас, които никога не трябва да се бутат, понеже, са свещени. Помнете: Младите трябва да имат този морал. Това е морал. То е най-свещеното. Ти, ако го опозориш, ти преставаш да си човек, ти изгубваш своето равновесие. Щом изгубиш своето равновесие, изгубва се твоето кръвообращение, дишане, твоята мисъл. Най-после какво достойнство може да имаш? В какво седи достойнството? – Аз бих желал вие, младите, да ми кажете, в какво седи достойнството на човека? – В какво седи достойнството на един ученик или един студент в училището? – В учението. Да учи, да разбира предмета. После никога да не си позволява лъжа. Той се отличава с това, че е способен, учи се и никога не употребява лъжа. И се държи с всичките ученици добре или със студентите. Сега това правило важи не само в университета, но и във всяко едно общество.

Аз забелязвам, че на вас ви липсва обхода. Вие мислите, че на вас всичко ви е позволено. Младият трябва да живее като стария. Старият трябва да живее като младия. Ако мисли, че на младини се позволяват някои работи, а на старини не, или обратното, то е стара философия. Старият дявол, който беше ял от забраненото дърво, който беше оголял, дойде да измами младия човек, той каза: Аз имам опитност, стар съм. Аз като бях едно време като тебе млад, ядох от това дърво и познах истината. Представете си дявола като адепт, маг, погледна той Ева, тя беше една студентка, свършила университета на 21 години. Тя казва: Искам да пиша една нова теза: Докторат. След това вие седите и казвате: Закъсахме я. Ще я закъсате, разбира се. Ядеш ли ти веднъж от този плод, ще я закъсаш и оттатъка ще минеш. То е все едно да туриш огън в своята къща. И ако може да се запали да очакваш, че може да живееш в тази къща. Ще гледаш после като се запали, да имаш време да я изгасиш и каквото извадиш, спасяваш го. Всичкото друго ще изгори вътре. Аз представям това, което може да бъде в бъдеще. То и сега може да стане. Не говоря за това, което е станало. Аз ви говоря сега за три неща: Това, което е станало с младата студентка в рая. Знаете ли как се е наричала тогаз. Трябва да знаете тази свещена област. В знанието има една свещена област. Когато човек не спазва свещената област, нищо не може да сполучи в света, по простата причина, че ти ще бъдеш един инвалид. Какво може да направи един инвалид? Представете си, че един човек иска да чете, но му са развалени очите. Може ли да чете? – Не. Не. Представете си, че някой иска да стане музикант, но ушите му се развалени. Или пък иска да стане художник, но ръцете му са парализирани. Какво може да направи човек тогаз? – Та сегашните моралисти, онези, които са ви проповядвали, казват: Човек трябва да живее добре. То е много просташка работа. Как трябва да живее човек? – В какво седи добрият живот? – В какво седи доброто учение. Това, което учиш, да е вярно. И да може да ти послужи някъде. В какво седи добрината на парите? – Парите, които носиш в джоба ти, да могат да ти послужат там, дето трябва. Ако не ми послужат, тогаз защо ми са? – Те ми са товар непотребен. Ако знанието, което имаме, не може да ми помогне, то ми е товар непотребен. И ако имам едно верую и не може да ми помогне, то ми е товар непотребен. Вие нямате едно определено верую, макар че ме слушате. Вие младите студенти и студентки, всички сте многобожни, не сте дошли до еднобожие. Всеки ден вярвате в една религия, в едно ново Божество. Какво е новото Божество? – Разбирам човек да има Божество, да има едно свещено място, дето крак никога не е стъпил. Този човек има убеждение. А пък този човек, който навсякъде е ходил в себе си, няма място да не е стъпил. Такъв човек го наричам човек без убеждение, без морал, без самоувереност. Всеки човек, на когото това място е оцапано, той няма морал. Морал е това, да имаш едно свещено място, дето кракът ти не е стъпвал. То е убеждение. В душата си, в сърцето си вътре да имате такова свещено място. Там е смисълът. Всичката ти сила седи в това. Ти казваш: В какво да вярвам. Ще вярваш в онова святото място, което е в тебе. Ти имаш едно свещено място вътре в тебе. Това свято място е най-разумното, най-чистото, най-умното. Вие нали искате да влезете в света. С това знание, което имате, не можете да влезете в света. Силните ще ви разиграват, както американският професор, апаша. Ще кажете тогава, както казва турската поговорка: Теле дошъл, вол си отива. У вас може да се зароди една мисъл: Няма ли нещо добро в нас? – Ами, че аз за това говоря. Ако има място, на което не сте стъпвали, да. Но трябва да го пазите. Всеки един от вас, не оцапвайте себе си. Под това не разбирам, че не трябва да влизаш в условията на живота. Има едно свещено дърво в рая. С други думи, не бутай свещеното дърво на живота си. Това е новата идея. Това дърво е на познанието, доброто и злото. Това дърво беше свещеното дърво и сега не трябва да го бутате. Провидението иска да отучи хората да бутат това свещено дърво. Ако ме питате вие какво трябва да правите, ще ви кажа: Не бутайте свещеното дърво на познанието, доброто и злото. Не слушайте онзи, брадатия, старият професор, с дългата брада, който казва, че откак е ял от това дърво, всичко е научил. Той нищо не е научил. Всички стари студенти, които са се учили при този професор, какво са получили? – Ако той говореше истината, де е силата на човека? – В какво седи познанието? – Вие всички сте яли от това дърво. Вие, младите, сте яли. Кажете ми сега какво има на слънцето? – Кажете ми колко е температурата на слънцето? – Най-после кажете ми какво има в центъра на земята? – Нали казвате, че всичко сте научили. Де са скрити всичките богатства? Земята е много богата. Какво има на земята, не знаете. Какво има на слънцето, не знаете. Какво ще знае човек тогаз? – Казано е ще бъдеш като Бога. Какво значи да бъдеш като Бога? – Бог е навсякъде и всичко знае. Хубаво, ако е казал, че ще бъдете като Бога, тогава вие били ли сте на слънцето? – Трябва да бъдете тогава на слънцето. Защото Бог е навсякъде. Какви са последните новини от слънцето? – Даже новините на земята не знаете. Последните новини какви са? – Какво е станало сега в политическо отношение. Ще ви кажа сега какво става. Събрали се трима души, от най-учените, учили, учили и отишли да мелят брашно. Единият от тях носил една печена кокошка. И като учени хора се спрели и казали да я разделим, да я разделим едва ли ще си куснем. Единият казал: Да седнем да сънуваме и който ще сънува най-дълбокия, най-хубавия сън, нему ще дадем кокошката. Лягат да спят тримата души. След като спали, събудили се и първият започнал да разказва съня си: Отвори се земята надолу и една голяма пропаст, и аз слизам надолу, и като слязох надолу, и помислих, че не мога да изляза нагоре. Като погледнах нищо не се вижда. Обърнах се как съм слязъл долу? – Другият казал: Аз сънувах, че като заспах започнах да се качвам от звезда на звезда и едва отидох на слънцето, загубих се и видях, че земята едва се вижда малка. Чуден сън. Третият казал: Аз сънувах и като ви гледах, че единият отишъл до центъра на земята, няма да се върне, а другият отишъл на слънцето и няма да се върне, станах и изядох кокошката.

Това е сега политиката на света, която става в света, но тя е политика, която и с вас става. Какво ще става с вас? – Вие като сънувате чудни сънища, до вас третият ще изяде кокошката. Единият ще отиде до центъра на земята, другият – до слънцето, а третият ще изяде кокошката. Нали има нещо реално в това? – Онзи казва: Блазе на онзи, който нищо не е сънувал. Как ще приложите този разказ? – Онези, които сънували, изгубили кокошката. А онзи, който не е сънувал, а само видял, изял кокошката. Той казал: Като видях, че единият е на центъра на земята, а другият е на центъра на слънцето, аз изядох кокошката да не се вмирише. Кой може да яде кокошката? – Може да я яде само онзи, който не бута свещеното дърво. Онези двамата, които сънуваха великите сънища, единият отиде до центъра на земята, другият – на небето, те са двама студенти, студенти, които ядоха от дървото на познанието, доброто и злото. Това е приложението. И в живота сега е същото. Каквато и работа да се започне, ще има същия край. Защото в лъжата ти не можеш да съградиш нищо. Затова трябва да знаете. Трябва да изучавате онази същинската наука, да знаете кое е вярно във вас, коя мисъл е вярна и коя не. Нали казвате по някой път за нещо, че е илюзия. По какво може да познаете дали една ваша мисъл е произлязла от илюзия, или от някоя реалност? – Когато прекарате през разните пластове мътните води, те се пречистват. Но когато водата тече по повърхността, взема от нея елементи, през които минава. То е закон. Такъв е законът на земята. Вие може да извадите по същия закон известни правила за вас. Може да направите превод от реките, дърветата, ветровете, светлината. Ако изкарате превод от тях, то вие ще изкарате за себе си, цял един морал, как трябва да живеете. Аз не искам да ви казвам подробности. Като започнеш да учиш. След като яде човек от онова дърво, изпъдиха го навън, за да не яде. Тогава на първия човек му казаха, цялата земя стана проклета. Много ще работи земята и тя ще ти дава малко плод. И на студентката казаха: И на тебе ще се увеличат страданията ти. На студента казаха: Много ще работиш и все ще фалираш. Казвам: Когато в тебе се увеличава страданието, ти си студентка. Когато започнеш да загазваш, нямаш пет пари в джоба си, дойде сиромашията, много работиш нищо не печелиш, ти си студентът. У вас трябва да има една наука. Ти казваш: Смути се умът ми, смути се сърцето ми. В какво се смути сърцето ти и умът ти? – Сърцето може да се смути от какво? – Твоето сърце от какво се смущава? – От какво се смущава човешкото сърце? Едно време Илия избяга от Иезавел. Как е на еврейски, то е превод на български. Защо се уплаши Илия. Той се уплаши от една жена. Той като изби лъжливите пророци, те влязоха в него и той не можеше да ги носи, и той се уплаши от една жена. 400 души пророци той изби. Сне им огън от небето. Една жена му каза: „Ти изби тези пророци и аз ще ти покажа как трябва да мислиш и как ще реформираш света“. Илия може ли да реформира света. Тя му каза: Аз ще ти покажа какъв реформатор си ти. Оттогава насам има ли три хиляди години? – Светът не се е оправил. Илия мислеше, че като избие всичките лъжливи пророци ще се оправи светът. Най-после го удари на бяг. Той казва, светът няма да се оправи. Да ви приведа сега иносказанието. Някой път човек е сам като Илия. Ти казваш, пророк Илия съм, но после се сгушиш и казваш: Господи, сам останах, живота ми искат. Един момък на 25 години среща една жена и казва: Дотегна ми да живея, иде ми да се самоубия.

При мене идва един господин и ми казва: Ти си много учен човек. Казвам: Учен съм. Той ми казва: Познавал си. Казвам: Познавам. Той пак казва: Искам да опитам твоето учение колко знаеш. Искам да взема един лотариен билет. Един билет има, който печели 100 хиляди лева, той да ми се падне. Той като ми се падне ще ти дам 25 хиляди лева. Рекох му: Ти мислиш, че аз съм толкоз будала. Онзи ми казва: Защо не са ли ти достатъчни 25 хиляди лева. Те ти стигат, не ти трябват повече. На мене ми трябват повече пари. Казах му: Въпросът не е там, не разсъждаваш правилно. Аз на тебе ще кажа: Аз знам номера и ако ти го кажа, ти като ми дадеш 25 хиляди лева, ще кажеш аз му дадох 25 хиляди лева и утре ще започнеш да се хвалиш, че си ми дал 25 хиляди лева. Защо ще ходиш с моите пари да ми правиш благодеяние. Ти не поставяш въпроса както трябва пред мене. Ако ти се намериш пред голямо нещастие. Ако жена ти, децата ти, ги продават за 100 хиляди лева, то друг въпрос е. А пък нито тебе, нито децата ти продават, ти искаш да ме лъжеш сега. Ако ги продават живи, тогава ще му кажа номера, да се изкупи. И тогава няма да искам пет пари, не ми трябват. Аз не се нуждая от пари. Аз като имам това знание, не се нуждая от никакви пари. Няма нужда той да ми дава подаяние, от никого не се нуждая. Аз не искам да ви занимавам с това. На вас пари не ви са потребни още. Аз да ви кажа защо ви са непотребни. На вас е потребно знание сега. Сухи корички яж, но знание да имаш. Знаете ли какво нещо е знанието? – Аз не говоря за сегашния ни живот. В сегашния живот вие сте затворници. Някои сте в пранги, букаи. Някои сте в предверието, да ви пуснат. На някой от вас животът ви е уреден, хранят го. Затворникът гладен умира ли? – Не, пенсионери сте вие. Какви пари ще искате: Най-после какви пари ще могат да ви се дадат? – На затворника позволява ли се да има пари? – Той не разполага, другите му държат парите.

Та казвам: Само свободният човек може да бъде богат. Морал е това, не си правете илюзии. Само човек, който има знание, свободният човек, само той може да бъде богат и да разполага със своето богатство. Щом сте затворник, друг ще разполага. Знаете ли на какво прилича несвободният човек, който не разбира новото.

Да ви приведа друг един анекдот на вас, младите. Един турски ходжа изучавал корана. Много се молил, молил и казал: Аллах, трябват ми много пари. 20 години се молил на Господа, но Господ пари не му дал. И той казал: Не плаща Господ за молитвите. 20 години се молих и не дава. Един ден му се пада едно наследство от дядо му 200 наполеона. Той искал да има много пари, искал да ги даде 100% лихва. Казва: Така се печели. Идва при него един майстор и казва: Аз ще ти дам 100% лихва. Дай ми 200 наполеона. И той му дал 200 наполеона. Първият месец дал 100% лихва, и така 6 месеца му плащал и му дал 100 наполеона. Онзи казал, ами майката кога ще върнеш? – Другият казал: Ти за майката не мисли. Онзи му дал половината от неговите пари, а другата половина изял. Та казвам: Светът, в който живеете, ще вземе всичките ви капитали и ще ви даде половината от вашия капитал. Ще каже: Доволен ли си. Ти ще кажеш: Ами майката? – А онзи ще каже, ти остави майката.

Това са постоянните разочарования. И млади, и стари се разочароват в живота. От младини, откакто се роди човек, и в този свят, и в другия свят има разочарование. Защо? – Там не те приемат. Тук разочарование, там разочарование. Да оставим сега какви са разочарованията. Но понеже сте на земята, за да разберете този живот, който сега имате, в това тяло, при тези си способности, вие искате да бъдете полезни. За да бъдете полезни на някого, най-първо трябва да имате един свещен идеал, Божественото. Всеки един човек си има един вътрешен, Божествен стремеж. Три неща има човек, на които той постоянно да служи. На Божествения стремеж, на Бога, на себе си и на окръжаващите го. Та знание сега е потребно. Вие още не разбирате в какво седи алхимията. Някой път казвате: Аз имам много мисли, много желания, че то е едно богатство. Тогаз щом имаш много, кое те смущава? – Но има един закон, че в дадения случай, не всички мисли може да ги употребиш. Ти може да имаш желание, голямо богатство е да имаш много желания, но работата е във всеки даден момент да можеш да използуваш едно от твоите желания. То ти е полезно.

Онази наука, с която започва самовъзпитанието, е да познаваш качеството на мисълта, да знаеш всяка мисъл какво може да ти допринесе. Една своя мисъл можеш да я поставиш някъде. Гонят те някъде, може да поставиш на пътя някоя своя мисъл като преграда. Като дойде онзи, ще се спре, не може да премине. Това можеш да направиш, ако ти разбираш законите. И не само той, но и 10 полка да дойдат там, ще се спрат. Това е знание. Сега вие казвате: Кое е това знание? – Това знание го добива само онзи, който не е опетнил онова свещеното място на своя живот. Всички онези адепти, които разполагат с онези мощни сили на природата, те са онези, които са верни на онези Божествени принципи, на онова Свещеното начало. Те никога не са опетнили онова свещеното място. Природата има доверие в тях. Знаете ли каква е природата, като идеш при нея? – Тя не е лоша. Ти целия ден можеш да я занимаваш. Тя те гледа и нищо не ти дава. Тя ще ти даде много малко. Казва: Не ти трябва повече от това. Днес се разболееш, гладен си, гол си, бос си, спечелиш, изгубиш. Казва: Животът няма смисъл. Не че животът няма смисъл. Животът има смисъл, но има едно вътрешно неразбиране. Сега вие седите в един свят, който е крайно дисхармоничен. На пътя си имате големи препятствия. Как ще ги преодолеете. Представете си, че вървите по един път и 10 мечки са събрани насреща ти. Ти видиш тези десет мечки, какво ще правиш? – Ти казваш: Трябва да се върна назад. Обаче, пътеката е така, че и като се върнеш трябва да минеш през това място. Назад не можеш да се върнеш. Ще кажеш с пушката да стрелям, но речеш да стреляш, пушката не хваща. Не може да убиеш мечките. И за най-смелите ловци има изключение. Казва: Като ме погледна мечката, замръзвам. Ако мечката те е видяла по-рано, преди ти да я видиш, ти вече не можеш да си мърдаш ръцете. Ако вълкът те е видял по-рано, не може да си мръдаш ръцете, не можеш да викаш, схваща ти се гласът. Маг е вълкът. Ако го видиш по-рано, това значи, че си по-силен, ако той те види по-рано, той, като те види, те хипнотизира и ти се смразяваш. Зимно време вълкът има едно качество, казва нито пет пари не давам за тебе.

Един български свещеник ми разправяше: Зимно време било, тръгва той от село Чатма, Варненско, на попа насреща излиза един вълк. Той ми казваше: Четох му една молитва, не се мърда, хвърля насреща ми сняг в очите. Казвам му: Не те ли е срам, аз съм поп. Казах си аз, с тази вяра ще намажеш корема на вълка. Аз поседях, поседях, вълкът се отдалечи и ме чака. Тогава си казах: Докато е сам да се върна назад, извадих си поясът и го пуснах, и се върнах по пътя. Та се отказал да иде в село Чатма. Вълкът казал: Нито пет пари не давам за тебе. Да приведа: Ти срещаш в живота си една мъчнотия. Това е мечката, вълкът, змията, боата. Ти като я видиш, уплашиш се. Казваш: Както ме е страх от вълка, уплаших се. Че кой не се плаши от вълка.

Та, въпросът е трябва да имате едно същинско разбиране, трябва да се стремите към едно разбиране. Някой път аз изнасям някои идеи, вие казвате: Тези неща верни ли са? – Имате право да разсъждавате. Аз ги зная дали са верни или не. Вие може да предполагате. Вие казвате: Дали това нещо е вярно. Дали е вярно, че аз мога да ви дам например номера на един лотариен билет, но кога, само при един случай. Ако искате да ми дадете 25 хиляди лева от спечеленото, никога няма да ви дам номера. Само в един случай, ако вас ви продават и жена ви, и децата ви като роби, тогава може да ви дам номера, за да се откупите. Само при един случай ще кажа: В този случай вземете този номер и си свършете работата, и благодарете на Бога, че ви е избавил от зло. А пък ако вие ми кажете: Ти ми помогни и аз ще употребя живота си за добро, това са за мен залъгалки. Ти с това, което имаш, не помагаш, че за в бъдеще ще помагаш.

Вие казвате: Да дойдем ние до положителното знание в света. Най-положителното знание в света отива към тези хора, които правят нещо. Има ред учени, които много добре си гледат работата. Има учени хора, които не си гледат добре работата и те свършват зле. Първите помагат на културата. В химията, техниката, навсякъде има хора, които помагат. Те са, които подтикват. Има други, които искат да уредят своите си работи. Човек, който иска да уреди своите си работи, той е на крива посока. Най-първо ти дръж връзките, които трябва да имаш с Първото Начало, с Онзи, Който ти е дал живота. Който ти е кредитирал живота и ти е дал всичко. Не прекъсвай тези връзки. Дали го познаваш или не, то е друг въпрос, дръж тези връзки. Защото, ако ти държиш тези връзки с Бога, само тогава, когато ги виждаш това, е вярно. Ако ти обичаш някого, понеже той постоянно върши нещо заради тебе, това е право. За да обичаш ти, трябва да познаваш. За да те обичат, ти си длъжен да познаваш доброто на другите. За да обичаш, ти трябва да познаваш тяхното добро. Ти не можеш да бъдеш обичан, ако не познаваш доброто на другите. Такъв е законът. Този закон можете да го приложите. Ако си ученик, ако имаш един учител и имаш пълна вяра в него, той има всякога разположение към тебе. Но имаш ли малко неразположение, критикуваш ли професорите си, ти вече затваряш крана си. Защо? – Защото ти не признаваш доброто в тях. Та първото правило: Ти не можеш да бъдеш обичан, ако ти не познаваш доброто в другите. И ти не можеш да обичаш, ако те не признават доброто в тебе. Тогава се прекъсва онзи ток на Любовта. Ако другите губят вяра в тебе, веднага се прекъсва и твоята любов. Ти не можеш да бъдеш обичан никога, защото той няма вяра в твоето добро. За да обичаш някого, трябва да имаш нещо на (от) него. Обичта се познава по това, че тя трябва да даде нещо. Тази е положителната страна. Трябва да работите върху себе си. Ти не може да бъдеш обичан или да обичаш другите, ако не отговаряш на тия условия. Най-първо трябва да познаваш хората, това значи да познаваш тяхното добро. Човек вън от неговото добро, не знае къде е. Де е човек вън от неговото добро. – Аз дойдох до едно място, дето виждам, че ако ви говоря повече, ще ви стане тежко. Знаете ли защо? – Във вас има един процес. Ти си казваш: Какво искаше да каже Учителят, за мен ли се отнасяше или за другите? – Това което се отнася за тебе, вземи си колкото ти трябва, а другото, което не ти трябва, пусни го да отиде на другите. Да познаваш доброто на другите хора, ти трябва да пуснеш това добро, да те рентира. Всички трябва да бъдем проводници на живата природа. Всеки един със своя ум и със своето сърце, със своята душа, трябва да бъде проводник на великите идеали, които природата храни. Щом ние сме проводници на това, което природата иска да прояви чрез нас, тогаз можеш да прогресираш. Иначе не може да прогресираш. Алхимиците имат един начин на лекуване. Например за подмладяване. Например за добиване на богатство. Ако по този начин добиеш един диамант, тогава сиромах ли си? – Не си. Този диамант струва 400–500 хиляди лева, тогава ти можеш да идеш в странство, но природата си има закон тогава. Този диамант, ако го продадеш, онзи, който го взел диаманта, ще се разпукне от него. Щом се разпукне, той ще започне да те търси. Кой е онзи, който го е продал, че се измамил да го лиши от неговата свобода. Ще заведе дело против тебе. Сега вие мислите, че имате да продавате диаманта, нали така? – Онези от вас, които се занимават с геометрия, какво показват правите линии? – Това са кристалите. Какво показват кривите линии? Това са образите на организмите, на растенията. Правата линия съдържа безсмъртието, нищо повече.

Всяка права линия, всеки един кристал се отличава по това, че той се стопява, но не изгаря. При силните атмосферни налягания, може може би и при много хиляди градуса топлина, той се е стопил и после се е кристализирал, и след милиони години се е превърнал в скъпоценен камък. Правата линия показва високо налягане и силна температура, без да изгаря. Защото смъртта иде от изгарянето. Ако премахнете правите линии, ако махнете всички прави линии, в един живот, вие умъртвявате един човек, той вече изгаря. В едно твое желание трябва да има една права линия, за да издържи на високото налягане, защото големите мъчнотии са налягания, както атмосферното налягане. Терзанието, което усещате, е огън.

Та ако вие изучавате алхимията, най-първо ще изучите кристалите, с които най-първо висшето съзнание се е занимало. После ще влезете в микроорганизмите, растенията, животните и най-после ще дойдете до човека. Вие казвате, че сте човеци. По какво се отличават човеците? – Сегашните хора се отличават с велики паметници. Писано е: Тук почива един млад, който умря на 25 години. Тук умря един стар, който умря на 85 години. Благороден човек, цар и пр. Това ли е човекът? – Нe. Затова диплом ли се поставя. Това са дипломи на онези, които са свършили. Дипломи на гробищата, на умрелите на кръстовете. Какви дипломи са това? – Това не е разбиране на живота. Смъртта не е нещо съществено. Това не е закон в университета. Човек трябва да видоизмени този процес. Казвам това на вас младите. Сега понеже между вас няма стари, вие не можете да разберете напълно учението. И старите, когато няма между тях млади, не могат да разберат учението. Вие трябва да се намерите между две крайности, като стари и като млади. От единия полюс до другия полюс между младите и старите може да има функциониране. Процесът на остаряването какъв процес е? – Едни ще остареете, няма да знаете как сте остарели. Философията е да знаете как сте остарели. Запример: Един ден ще дойдат белите коси, ще се появи една бръчка, тук те свие нещо, там те свие нещо, понаведеш се малко, почваш да изсъхваш тук и там. Най-първо като си млад, лицето ти е като месечинка, после като стар, лицето ти хлътва. Хлътването на лицето не е хубаво. Като хлътне лицето ти, хлътне и стомахът ти. При новата наука: Като физиономисти трябва да разбирате. Тялото е една малка книга, която показва резултата на онази умствена дейност, която в миналите векове се е извършвала, и дейността, която сега трябва да се върши. И ако разбирате закона, трябва да разбирате онези щастливите моменти. Кога трябва да правите нещо. При мене, ако дойдете, ще ви пратя на баня, ще пратя един човек на банята, хубаво да се измие. После ще му дам очистително, рициново масло, после ще го пратя при бръснаря, след това ще го накарам да си изреже ноктите, никакви нокти да няма. И сега ще спра тук, няма да дам заключението, да мислите. Всеки един от вас, върху тази лекция мислете. Тя е за младите. Ако мислите, ще намислите нещо. Ако не мислите, ще ви накарат да мислите. Ако ходиш сам, няма да те заставят да ходиш. Знаете ли колко е лошо инвалида да чака да има някой да го подпира. Окултната наука, както сега се е развила в Америка и навсякъде другаде в странство, учат, учат, започват сто души, 500, 600 и все очакват. Учителят като учил целия клас, остават или един или двама, защото, като е говорил, говорил, трябва и приложение. А всеки човек не иска да губи време. Вие сега във вашата наука може да знаете много да смятате. За какво ще ви послужи висшата математика? Не че не е полезна, има известни формули в математиката, важни. Защо търсят учените хора квадратурата на кръга. – Аз ще ви дам сега една идея, върху която да мислите. Квадратурата на кръга е да знаеш онези свойства, върху които е построен кръгът. Да знаеш квадратурата на кръга, значи да знаеш онзи принцип, по който кръга да не си изгубва своята сила. Защото магията е в квадрата. Всичките маги си служат с квадрата. Силата е там. Всички неща са все квадрати. Маг, който знае силата на квадрата, той прилага тези линии. Та учените хора търсят онези линии, по които кръгът, органическият живот може да стане издръжлив. Това са правите линии. Това значи трябва да бъдеш морален. Истинският морал е следният: Трябва да издържиш на голямото налягане, на големия огън, на 35 хиляди градуса като имаш да не можеш да се запалиш. Да се разтопиш, да се превърнеш на всичко, но да не изгориш. Защото като изгориш, ти изгубваш вече условията за прогреса.

Защо е квадратурата на кръга? – За да се намерят елементите на безсмъртието. Тази идея е скрита в органическия живот. Дали всички математици го знаят или не, не важи. Досега не са го намерили. Но трябва да се намери. Тази идея е права. Може да кажете, че този кръг е затворен или отворен, то е друг въпрос. Кръгът е фигура в процес. В кръга лесно можеш да изгубиш силите си. Казват: Паднал в кривия път. Простите хора знаят това. Ако този кръг не се основава на квадрата, няма да има резултат. В квадрата ще имаш една определена величина. Или казано другояче, ще имаш едно верую, на което можеш да разчиташ. Представете си, че имаш телефон, съобщаваш се с баща си. Не знаеш пътя на станцията. Но ти казват като задрънкаш на този телефон, ще кажеш: малко хляб ми трябва. До вечерта хлябът ще дойде непременно. Ти дрънкаш на телефона и каквото искаш, не идва. Но който не говори на телефона, нищо не му се праща. Ти седиш, какво ти коства (на) тебе да знаеш как да говориш по телефона, как да натиснеш на звънеца, ще говориш и ще имаш. Ако не знаеш как да говориш, няма да получиш. Всеки един от вас трябва да има по един телефон, по който да говори. Вие имате по един такъв телефон.

Отче наш.

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

11 година

16 лекция на 1 мл.ок.клас

29.I.1932 год. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

Изпейте песента „Сила, живот и здраве“. „Аин фаси“.

Десет души да напишат по две думи и после да се образува от тях едно изречение или един период.

Мъдрост, Любов, Светлина, Живот, Майка, Девица, Първоизточник, Безкрайност са начало на Битието. Те съграждат човека. Истината и свободата дават простор. Любовта е в Бога. Ако за тези две думи се плащат две английски лири, то веднага ще излезете, понеже даром се пишат, затова сте така скръжави. Мъдростта може ли да се яви преди Любовта. Друг въпрос: Синът може ли да се яви преди майка си. Младостта може ли да се яви преди старостта. Или старостта може ли да се яви преди младостта. Светлината може ли да се яви преди живота. Мъдростта, Любовта, Първоизточникът, Безкрайността са все служби. Да любиш, то е служба, да си мъдър, то е служба. Любовта съществува ли сама по себе си. Срещали ли сте досега някъде Любовта. Любовта и Мъдростта са извън физическия свят. Ако срещнете Любовта, каква ще бъде тази любов. Аз бих желал да опитате Любовта, какво нещо е, като сте я срещнали. В човека се проявява Любовта, но той отчасти я проявява. Но как познавате Любовта в човека? Как познавате, че човек има любов? – Мъдростта и Любовта са атрибути на онзи, който твори. Той е, който създава. Защо нещата са наредени в този порядък, коя е причината? – Когато в природата вие намерите такъв надпис, на какво ще го отдадете? – Че много души са работили. Когато мнозина работят, какво има в работата им. Допуснете, че между тях има промеждутък 10 години от 100 години или от 1000 години. Всеки е направил по нещо. (Няма връзка). В речта какво място завземат глаголите. В живота на какво можем да уподобим глаголите? – Кога се явяват глаголите? Кога се явяват местоименията? В живота местоимения и глаголи има ли? – Ако някой ви запита така: Аз кой съм? – Какво ще му отговорите? – Коя е подбудителната причина на този въпрос? – Ако някой попита, ти знаеш ли аз кой съм? – Какво ще отговорите на този въпрос. Една загадка. Ако я разгадаеш, ще спечелиш. Но ако не можеш да я разгадаеш, същият закон е и в човешката мисъл. Когато много мислят, дават подтик за мислене. Тогава мисълта е разпокъсана. Или когато много чувства дават подтик за чувствуване, има един вътрешен закон, по който трябва да турим в ред и порядък. От много мисли и чувства, които имаш, трябва да знаеш кои да избереш и на кои да дадеш ход. Защото ако имате един овчар, с него ще говорите по-лесно, отколкото, ако имате един цар.Каква е разликата между един цар и един овчар. – Защо при царя човек се усеща стеснен, а при овчаря е свободен? – Или да ви представя друго яче въпроса: Защо, когато човек търговец има полица от 100 лева, не се безпокои, а когато има полица от 10 хиляди лева, става неспокоен. Защо не е така разположен? Защо при 200 хиляди, които има да дава, е неспокоен, а при стоте лева е спокоен? – Има различие. И кредиторът, който има да събира тази полица, той като вземе 100-те лева, казва си: Хабя си само времето, а като вземе 200 хиляди лева, той се усеща повече радостен. Радостта при стоте лева е малка. Обратното е за онзи, който има да дава и да взема. Първият е сериозен при 200 хиляди лева, а вторият е радостен като ги получи. Една полица тежи 5, 10 грама, а на нея пише 200 хиляди лева, понеже са живи левове, а те са книжни въображаеми и той се плаши от тях. Разбира се, ако са в гората, 200 хиляди лъвове, кой може да се справи с тях. Ако те пуснат между 200 хиляди лъва, какво бихте направили? Онзи, който има да взема, и онзи, който има да дава, като ги пуснат лъвовете, да му мисли онзи, който има да взема. Ако той беше един маг, онзи му казва: Ти ми дължиш 200 хиляди лева и той му каже: Заповядайте в пустинята, ще ти платя и пуща тези 200 хиляди лъва. Какво ще бъде положението на онзи, който има да взема? – Лъвовете са много ужасни. Българите имат да плащат данък, но като пуснат лъвовете.

Да се върнем към тез думи, които написаха 10-те души. Съществуват много загадки в природата и трябва да се разбират законите. Който от вас е графолог, защо започнаха писането на думите с думата мъдрост, а не с някоя друга дума? – Мъдрецът се отличава с едно качество. Той започва със самопожертвуванието. Той жертвува, мъдър е, понеже жертвува всичкото свое време. Младия си живот, той е иждивил. Първата буква М показва закона на самопожертвуванието. Българинът казва – Мъдрост, славянинът казва – Мъдрост. На немски мъдрец значи Вайзе, а на френски саж. Ж – означава човек. Човекът е закон на движение. Господ е закон на самовладане. (Една котка се движи в салона). Какво казва тази котка? – Няма ли нещо за ядене? – Българинът има два вида д., нагоре и надолу. – е което преодолява мъчнотиите. Р държи нещата в ръката си. О – това е, което дава условие. С-то – мъдростта има много страни. Мъдростта няма едно лице. m – ш обърнато надолу, означава, че каквито лъжи има в света, мъдростта ги обръща надолу. Ако устои добре, ако не устои, не устоява. Ь, ер малък, прилича на бемол или на числото 6. Ь и числото 6 на български се пишат еднакво. Това е закон на промените. Мъдростта постоянно не седи на едно място. Малкият ер показва. Законът на промените не се спира на едно място. Сега може да се приложи кои са качествата на един мъдрец.

Може ли да ми кажете едно от качествата на неразбраната любов. По какво се отличава разбраната и неразбраната любов? – Ако четете в Битието, там се определя Любовта. Българите често казват: Някои жени казват Лююю! – Слушали ли сте тази дума, какво искат да кажат? – Това, което остава от думата Любов, е Бог. Това значи един човек, който иска да се покаже. Любов значи всеки човек иска да се покаже, че е нещо. В думата Любов първата буква е най-силна. Това е един велик стремеж. Както е в думата любов, означава стремеж. А обърната надолу е противоречие. Онзи, който пише любов, казва, значи да бъдеш в съгласие с Битието, с разумността в природата. Първата буква това означава. Буквата Л означава законът на единството. Без закона на противоречие. Ю е сложна буква, съставена е от I, съставена и с точка и о. Тази буква и с точка означава първата причина с която човек трябва да бъде в единство. А буквата О означава, че любовта носи в себе си един зародиш, който трябва да се развие. Този зародиш е излязъл от Първата Причина.

В средните векове е имало въпрос дали яйцето се е явило по-рано или кокошката? Един от трудните въпроси: Яйцето ли беше по-напред или кокошката? Аз казвам кокошката. Има една кокошка, която е останала без яйце. Тя, като дошла, започнала да носи яйца. Това е един въпрос, както разказа за Колумбовото яйце.

В какво положение са учениците пред Учителя? – Те са изправени. Те показват, че всичкият им стремеж е нагоре. С това искат да покажат, че стремежът им е нагоре. Щом си отиде учителят, ръцете ни са надолу. Децата, когато гледат някоя ябълка, ако пазачът е там, ръцете са надолу, щом го няма пазача, посягат ръцете към дървото. Това е тактика. Значи, когато човек е изправен, стражарят е там. Човек седи. Аз научно изследвам. Щом пазачът го няма, това дете си позволява като учен човек, да вземе някой екземпляр за изследване в дома си.

Да кажем, че някой има да дава. Седи и мисли, и си казва: Трябва да платя. Ръката му е в джоба. После си тури ръката на главата. Казва: Мога да не платя. Все с плащане ли става? – Иска да каже: Мога да не платя.

Да допуснем, че вие сте срещнали един ваш приятел, който ви е писал едно любовно писмо. Приятел или приятелка. Той ви гледа и след това си подигне главата. Барне космите си. Как бихте изтълкували това движение на неговата ръка? – Има един закон, който определя движението. Един разумен закон. Всяко едно движение определя дадения случай, точно какви са крайните резултати, последствията. Ако сте запознати с тази наука, от движенията на един човек може да знаете какви ще бъдат крайните резултати, последствията. Този закон има значение при самовъзпитанието. Човек трябва да се учи, да си движи ръцете. Най-мъчното нещо е с ръцете. Говорителят като излезе да говори, не знае как да си тури ръцете. Когато си в някое общество и слушаш как си тургаш краката. Някой път туряш единия крак отгоре, другия отдолу, после си изваждаш ръцете от джоба, пак ги туряш в джоба. Кои са психологическите причини? – Или някой път си навеждаш главата настрани, на едната страна, на другата страна. Това са разни пози, които се дължат на човешките мисли и чувства. Като вървите, много пъти вашите движения се дължат на вашите чувства. Някой път някои се дължат на мислите. Други на баща ви, майка ви, на вашите ближни. Или пък на окръжаващата среда. Трябва да намериш движението, кое е повлияло? – Като се движиш по една улица, в която има много хора, може ли да се движиш в една права линия? – Не. Ще образуваш крива линия при ходенето. Защото всичките хора, които срещаш, ще упражнят влияние. Някой си хване двете ръце отзад. Ние не сме свободни при всичките си свои движения. Всички външни условия ни повлияват. Както една гемия, като върви, ѝ влияе вятърът.

Та най-първо, всички трябва да се освободите от посторонните влияния. Някой път ви дойде страх, песимизъм, обезверяване. Те са чужди мисли. Или ви дойде някоя лоша мисъл. Те са все чужди работи. Например радостен си и след това дойде едно мрачно настроение. Такива малки препятствия трябва да ги отстранявате. Има една наука, трябва да изследвате тия работи от научно гледище. Вие изучавате астрологически някои работи, но знаете ли взаимното влияние, което съществува между планетите и взаимното влияние, което съществува между звездите. Една звезда не може в две години да упражни едно и също влияние. Една звезда като упражни едно влияние, в нея стават ред промени. Всички същества, които живеят на тази звезда, техните мисли като достигнат до човека, ще упражнят едно микроскопическо влияние, във връзка, в съчетанието с други някои звезди. Видимите звезди са свързани с други някои звезди, които упражняват точно обратното влияние. Има звезди черни. Много пъти светлината на една звезда като минава край една черна звезда ще упражни едно обратно влияние.

Ние се отдалечихме. Коя беше първата написана дума? (Мъдрост). Онова, което трябва да започнете, е първата дума. Какво трябва да има човек, за да се бори с мъчнотиите в живота? – Мъдростта разрешава всичките противоречия в живота. Онзи, който иска да разреши всичките мъчнотии на живота, той непременно трябва да има силите на Мъдростта.

Отче Наш.

Послушайте думите на Небето:

Братя и сестри от дом славянски, род на страдание, племе на раздори, душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, синове на Царството Божие, слушайте Словото:

Небето ви отрежда една свята длъжност в Царството на Мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят; и ако се покажете верни отсега на това благородно и свято звание, което ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената ви във Върховните книги на висшите светове, които спомагат в полза на Висшето свято дело на великото избавление. Вас ви чака едно славно бъдеще, което иде, не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани люде и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, вашият изпит се завършва, часът на вашето призвание удря и минутата на живота настъпва - да се пробудите и влезете в тоя благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

Аз ида от горе, по висше разпореждане на Бога - вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да ви предупредя от лошия път и ви благовествувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чада на истината, предназначени да съставят зародиша на Новото човечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино, ще стане огнище (2).

Вождът на спасението, помазаникът Сионов, Царят Господен, братът на страдующите, ще пристигне във всичката своя сила и духовна пълнота и ще промени вида на тоя свят. Вие скоро наближава да заемете едно високо място в реда на изкупените висши светове, които постепенно, неотклонно възлизат, един след друг, в една нова област на горните върховни светове.В Небесата на Божествените разпореждания, в които и тоя ваш свят вече ще пристъпи напред една стъпка да заеме своето място, отредено му от Върховния Владика помежду другите. Вашето встъпване в тия нови безпределни граници на Новото Царство на вечните светове ще се ознамени с даване знака на Върховния Господар, Владетел и Цар над всичко (3). Той ще ви посрещне заедно с всичките ангелски ликове, които ще дойдат да ви приемат радостно и весело, като съграждани на Вечното Царство, на което силата и славата е нескончаема.

Не огорчавайте Бога с вашето поведение, не се съмнявайте в Истината Му, която ви носи от Небесното жилище в знак на Неговата към вас вярност и любов. Просветете се, елате на себе си, съзнайте истината на живота. Този, който ви е родил, бодърства над вас. Името Му знаете. Не се двоумете, не се колебайте, но отхвърлете вашето малодушие и вашето маловерие настрана и елате към вечната виделина на живота, да разберете вечния път на Бога, Който ви е въздигнал от пепелището на нищожеството към славата и величието на безсмъртието.

Не се заблуждавайте, но дайте място на Този, Който ви оживява. Пред Него: домочадията, поколенията, народите не чезнат, но се възобновяват и възраждат от този същ Вечен Дух, Който привежда в порядък всичко в тоя обширен Божествен свят. Възобновлението е велика благодат, която ви спомага да се удостоите, да влезете в пътя на виделината, в която обитава мир и любов във всяка нейна стъпка. Тя е мощния вечен двигател в живота, който повдига всичките паднали духом. Тя е пътят на Спасението, по който влиза злощастният человечески род, призоваван от Небето на още един велик подвиг, с когото ще се завърши все, що е отредено.

Пътят, в който ида да ви поведа да възлезете в Царството Божие, да Му служите, е път вечен; път, пълен с всяка благост на живота; по него са възлезли всичките чинове и ликове небесни преди зачатъка на самата тая вечност, която е без начало и без край. И помежду вас и пътя Небесни ликове съществува велика междина, която е неизмерима от никоя мощна сила и при все това има една невидима връзка, която всичко свързва в едно неразривно братство. Тази връзка е любовта на Вечния невидим Бог - Извора на живота.

Тая непреодолима любов на Този, Който ви люби и се грижи за вас, ме извика от горе да дойда да ви помогна в тия усилни времена, които настават за последен път в тоя свят.

Пред вази стои една голяма опасност, която се готви да разруши все що е свято посадено от ръката на вашия Небесен Баща. Затова съм в тоя свят дошел, да ви ръководя лично през тази най-опасна минута през живота. Покажете се мъже твърди и непоколебими, верни на призванието си, препасани през пояса, готови за бран. Направете всеки потребните самопожертвания да възтържествува истината; сега е случай благоприятен да се покажете род избран, семе Царско, народ, на който Господ на Силите е вожд (4).

Аз ида да подкрепя славянския род, комуто е дадено да възтържествува над всички негови врагове и неприятели, препятстващи му в пътя на неговото благородно знание, което той се стреми да постигне, и на неговото назначение, което му е отредено от Върховния Промисъл на Провидението. Времето е близо и при вратата на тоя свят.

Истината ще възтържествува и ще се възцари в пълната си хубост и красота, която ще озари лицето на тоя свят със сияние небесно. Ето деня на Истината, който ви е родил за Негова слава. Слушайте гласа Му, Той иде от горе, повдигнете очите си и вижте това, което ви очаква; отворете ушите си и чуйте сладките песни, приятните химни, величествените антими, песни от ангелските ликове, които се приготовляват за този славен ден.

Чуйте, верността е първата стъпка при влизание в новия живот, тя е първото условие при тесните врата на приемание, тя е първият плод на Любов, който има да поднесете пред Огнището на Отеческий олтар. Не остава време да се впускате в празни разправии за миналото, което няма да ви ползува, ако не вземете пример от неговите погрешки, да изправите настоящите. Вашето възраждание има голяма нужда от чисти добродетели, които липсват. Сега то е повърхностно и не коренно, временно и несъществено, което не може да принесе очакваните добри плодове. Този народ има въпиюща нужда да се ръководи и управлява от святи и Богоугодни начала, нужни за неговото успевание. Тия начала ги е определил отдавна още Бог, Който се грижи за подобрението на всички негови семейства; и тия начала са всадени във вашата душа. Във възражданието на народите умът и сърцето трябва да вървят успоредно, любовта и добродетелта взаимно, силата и разума наедно да ръководят и управляват пътя на техните добри стремления. Вън от тия условия всичко е изгубено за тях безвъзвратно. Затова е необходимо да се спрете и обмислите положението си, в което се намирате, за да избегнете общото разрушение, което виси вече над главите на всички ви.

Аз пристигам в тоя развратен свят в минута важна да упражня нужното влияние, да ви отвърна от тоя пагубен път, в който народите по земята са се втурнали да следват безразсъдно. Знайте, в случай, че отхвърлите моите благи съвети и се възпротивите на моите Божествени диктувания, които ви давам, защото сте близки на сърцето Ми, то ще употребя и други мерки, много по-лошави, с които съм натоварен да приложа в замяна на вашето непослушание на святите Божии заповеди. Вие сте под мое покровителство и съм длъжен да ви ръководя и възпитавам в словото на Истината (5).

Аз съм ваш хранител и Върховен водител в Небесните ликове. Когато встъпих да ви взема под своя охрана, Аз предвиждах всичките мъчнотии, които времето щеше да ми създаде, догде ви изведа в безопасно място. Аз знаях колко препятствия, колко несполуки щяха да ме посрещнат с вас наедно в тая велика борба, но моят дух не отстъпи своето намерение. Моята любов за вас ми продиктува свято задължение и Аз встъпих напред да ви взема под моята върховна охрана. В това отдалечено минало вашият дух не притежаваше никаква красота, която да ме привлече да ви обичам. Вие бяхте отвратителни на глед и който ви погледнеше, се отвращаваше от грубото ви сърце. За тоя ви лош недостатък Аз не ви отхвърлих, нито ви презрях за грубата външност, с която беше облъчена вашата душа, но ви възлюбих напълно с благия си дух, който се завзе да проникне и намери някоя Божествена добродетел, някоя благородна черта във вашата душа, та да може да я обработи и оплодотвори, за да принесе плод изобилно и да създаде у вас поведение чисто, свято и възвишено, за да ви удостои да влезнете в рода на първите народи, които Бог на Силите е избрал да извършат Вечната Му и Свята Воля. Днес вече настава да се реши главната съдба на тоя покварен свят, в който Небето иде да извърши един коренен и велик преврат и то скоро, в Новия век, който приближава да отбележи нови страници по лицето на земята. За това желая да ви подготвя, защото сте останали надире поради вашите настоящи престъпления и минали народни грехове, за които безбройни жертви и страдания бяха нужни да пренесете, догде се измие и очисти вашата отвратителна гнусота, с която раздразнихте Бога, та отвърна лицето Си от вас и ви остави под тежкия вековен изпит, за да познаете и се разкаете за греховете си, които разкъсаха святите връзки на Любовта Му. Но Бог се вечно не гневи; милостта Му е в род и род, благостта Му пребъдва винаги с тези, които Го любят и благословението Му не се оттегля. Той ви ръководи през всичките тъмни времена с крепка десница и окото Му бди за вас, когато преминавахте през опасните пътища на този свят. В това - Аз, Вашият Върховен Покровител, имаше да полагам големи усилия и жертви, да поправя вашето минало, да ви възпитам и облека в хубостта на Вечното, което ви е отредено. За това благоволих да извикам отдалеч, от край небесата, двамата братя, светила на славянский род и да им връча Словото на Истината и Словото на Живота, да ви го донесат и ви научат пътя Ми (6), по който да възлезете във Вечната Виделина, в която обитавам; Виделината на живота, която ви проводих да пребъдете в нея, която светът не прие, но я отхвърли и предаде помазаника Ми на завета, Исуса, на поругание и смърт, защото делата на тоя род бяха лукави. Но престъпниците на завета Ми приеха заплата за своите беззакония и от нине всичко се прекратява. Правдата е вечна, Отец ми е неизменяем, делата Му са неотложими, вий сте Мой народ. Господ потърси дом за Себе Си и изборът Му падна в славянското домородие, което Небето възлюби за неговата Божествена добродетел (7). За това ви пратих двамата Мои служители (8) да ви донесат радостната вест да напуснете мрака на тъмните езически богове. И биде радост голяма в световете на виделината, кога Бог положи печата на великото Си име на вази и вложи Духа Си в сърцето ви в завет вечен. И явих се на тогавашния ви Царствуващ Господар и му известих Волята на Небето да приеме Пратениците Ми на Новия завет (9) и той ми послуша гласа и се удостои пред Мене да стане родоначалник на духовното ваше възраждание. И казвам ви, че не се е раждал в дома Славянски от Него по-смирен и по-чистосърдечен Господар, който с непоколебима вяра прие даденото обещание, подобно Аврааму, който не пожали сина си, но го принесе жертва жива Богу, така се подвиза благоугодно вашият началник и баща на славянския род, който даде очите на първородния си в жертва благоприятна, дар избран Господу, в знак на неизменна вярност Нему (10). И от този ден се извърши призванието ви от Бога на Силите, Който съизволи в Своята неизмерима мъдрост да прослави с вас наедно всичкото Славянство, в което Господ Всесилний пребъдва и на което отрежда да заеме най-първо място в Неговото Царство, което встъпва вече в своята сила в тоя страдующ свят. Разберете неизменяемата истина, че въздиганието на славянския род е въздигание необходимо за всички, което Бог сам върши за своя избраник Вожда на Спасението, Който скоро ще се яви по между ви в пълната своя Слава и Сила, да възстанови вечното Царство на Мира, Царството Божие на земята (11). И който оспорва вашето първенство от нине, казва сам Господ, оспорва Моето, понеже имам власт да дам Моето, комуто искам, и ако Аз давам от добрата Си воля, кой е този, който ще Ми се възпротиви и Ми каже що върша? Онзи, който се осмелява, нека излезе и опита силите си и ще види. Аз съм един и думата Ми е неизменяема и съм верен и истинен във всичките Си пътища. Словото Ми е неоспоримо. Господ ви е ръководител. Той ви е жених, Който изпраща даровете Си, Който ви се радва като младоженец за любовта, която сте приели с верност от Него, Който е Цар над Царете и Господар над Господарите. Ето затова ида от предвечните обиталища да ви подбудя на добър и свят живот, да ви предохраня да не съгрешите изново против Върховната Воля на Небето и ви отхвърли както в миналото, когато с беззаконията си дотегнахте на Бога и Той ви остави да паднете под ръцете на вашите врагове, които дойдоха отдалеч да ви накажат за престъпленията и да изпълнят волята на Върховния Съдия над вази (12). Но в тогавашно то ваше падание Аз ви подкрепих с Любовта Си, понеже не бяхте съвършено отхвърлени от лицето на Този, който ви беше избрал. И в дълговечното робство постоянно ви ръководих в пътя на търпение и смирение, и ви учих да изправите живота си, да съзнаете греховете си, да се разкаете и обърнете с всичкото си сърце към Господа Бога вашего, с Когото сте съединени с брачни връзки на чист и непорочен живот. И във всичките ви страдания и изпити Аз ви подкрепях с Моята ръка и ви придавах сила и мощ на духа, да не отпаднете съвсем духом и се изгубите в тинята на отчаянието. И с всички сили, които разполагам, завзех се да създам у вас душа чиста и непорочна, с поведение Божествено. И в края на вашия дълговековен изпит, когато Небето реши по Висше усмотрение на Божия промисъл да ви избави от тежкото робство, Аз бях първият, който се явих да се застъпя да ви освободя (13), като предполагах, че ще се възползвате от дадената благодат да поправите миналото; но вие злоупотребихте с даровете на свободата. Обаче Аз почнах освобождението ви, като турих в действие всичките си мощни сили да работят навсякъде за постигание и осъществяване на великата мисъл, която има да завърша в най-кратко време, което чака Моята върховна заповед; но вашите раздори, вашият новоразвратен живот, възпират святата мисъл, която имам на сърце за вашето добро и доброто на целия род человечески; но всичко си има своите граници, това трябва да знаете. През тия последни години на новопочналия ви живот съм ви ръководил безопасно до тая минута и съм полагал най-големите усилия да ви опазя от много опасни злини. Въздайте хвала Богу, че Аз не съм от тия, които се побеждават. Иде време и сега е, когато ще опитате Силата Ми и ще познаете, че Аз съм Бог, Който се не лъже, но вие сте народ своенравен, който не съзира къде се крие неговото добро.

Слабата черта на душата ви е общото разединение и огласие(?), което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който Ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна и все, що е рекъл, ще бъде, но не във вашите дни, ако се повърнете назад, както израилският народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за вашето малодушие и общо неверие. Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения, предопределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот на покварените народи и това Ме прави повече да бодърствам за вази, да не би изново да се повърнете и паднете в примката на лукавия, което падание ще ви коства живота. Това Ме принуди да сляза от горе помежду ви, да се застъпя изново да изгладя и премахна адската омраза с братския вам род, който е положил за вази безброй человечески жертви; той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще, да изпълни волята Му за ваша слава и славата на Неговото Царство (14). Ще приемете от нея дан като Мелхисадек от Авраама, когото и благослови. Днешната сила и слава я вам дължи, такива са Божествените наредби: един сее, друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо (15). Днес адската злоба се отстранява, ходът на работите взема друг вид, адските сили отстъпват в първите сили на бойното поле, нарушителите на Божия мир ще бъдат наказани на всякъде и правдата Му ще се възстанови на земята. Царството, което ще да възстановя, не е царство на омраза, но на любов; подигнете очите си и вижте, че светът е узряла жетва. В скоро време ще заверя верността на моите Божествени думи. Още един велик подвиг и всички сърца ще треперят и мъдруванията на света ще престанат веднъж за всякога. Небето, в знак на своето благоволение, ви е дало един свят залог на велика милост и любов, който се пази помежду ви от този ден, в който е даден отговор, започва вашето изкупление и ви предупреждавам да пазите това, което градя, да не го съборите, защото е свято, и ако се опитате да светотатствате, три злини ще ви допусна: глад, мор и разорение, и няма да ви пощадя, но ще се съдя с вас и ще помните винаги, че Бог е говорил. Пазете думите Ми. В тоя Залог, който съм ви поверил, почива бъдещето ви, той е скрижалът на дома ви, надежда и живот за рода ви. Слушай Ме, доме Славянски, да сте ми свидетели, че съм ви говорил.

Обръщам се към вас сега, мои служители, водители, учители и към вас книжници, фарисеи и лицемери, и ви заповядвам да не развращавате народа Ми, който съм ви поверил. Престанете от лошите си пътища, време е за вази да поразмислите, водете народа ми в пътя на истината и не го заблуждавайте, помагайте на беззащитните в теготите им и не оскърбявайте бедните. Напуснете беззаконието, отхвърлете неправдата, оставете развращението, защото Бог не може да гледа на това отвратително дело, което се върши пред Него навсякъде. Търпението Му е вън от границите си, повикан съм да туря край на неизцелимо зло. Поразмислете догде е време, иде час и сега е, когато ще бъде късно да ме търсите, мислете, неверието, което ви е обхванало, самоволно не ще ви принесе никое добро. Ето, вторий път ида от как сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око какви сте наглед, как живеете и духът Ми е трогнат от печалната картина. За оплаквание сте вие, над които пожертвувах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов.

Пред лицето Ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядвайте прегрешенията си, и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който ида да ви се открия в Моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден, посветен Богу Моему.

Аз СЪМ ЕЛОХИЛ,

Ангел на завета Господен.

Съобщено на 8 октомври 1898 година

Варна - България

Дадено чрез Учителя Петър Дънов (16).

Преписано от печатни за корекция коли (страници 5) на брата П. Киров на: 30 май, събота вечер, 1 юни, понеделник вечер и 3 юни, сряда вечер, 1915 година, гр. Бургас.

Преписал: М. Сотиров

Ще ви кажа една истина: Животът чрез изобличение никога няма да се поправи! Ако ние се изобличаваме, никога няма да се поправим.

(По пътя, ООК, 26.V.1922, четвъртък, на Витоша - https://petardanov.com/topic/1207-1922-05-26-%D0%BF%D0%BE-%D0%BF%D1%8A%D1%82%D1%8F/)

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

11 година

15 школна лекция на 1 ок.мл.клас.

22 януарий 1932 г. петък, 6 ч.с.

сухо време, ясно, прохладно.

Изгрев.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Имате ли някоя зададена тема? (Да: ПРОИЗХОД НА ГРЪЦКАТА МИТОЛОГИЯ). Четоха се темите по желание. Учителят чертае на черната дъска, учениците четат темите си.

Можем да кажем – митологията, това са останки на предипотопни същества, изразени в новия език на хората, на човечеството; или това е азбуката, по която нещата могат да се тълкуват. В митологията защо египтяните са кръстили своя Бог Озирис? И кои са били причините, които са заставили гърците да го кръстят Зевс, а римляните – Юпитер? Това е един вътрешен процес. Вземете в математиката един прост процес. Имате аритметиката; с какво се занимава аритметиката? С числата. С какво се занимава алгебрата? Какво е отношението на алгебрата и аритметиката? Имаме едно разрешение. След това иде висшата математика. Значи във всичките науки има едно растене вътре. Сега разбира се, когато поетите разглеждат митологията, те изхождат от съвсем друго гледище. Тези митове и божества днес съществуват ли? В изкуството има много картини, които са останали и днес, а самите художници са заминали някъде. Къде са художниците? Или има много гръцки скулптори, които са оставили своите творения, а къде са скулпторите? Сега мен ми е целта, тези скулптори, които са оставили своите творения, тяхното съзнание свързано ли е с техните творения, които са оставили на земята? Да допуснем един поет, който е оставил своите кости и е заминал, този поет интересува ли се от своите кости? (не). Тогава защо ги оставя? Обаче другите, съвременните учени, хора се интересуват от костите на заминалите. Френолозите се интересуват много от главите; по черепа на един такъв заминал поет преди хиляда години може да се каже какъв е бил той.

Та казвам: Митологията това е знанието на миналото, турено в една алегорична форма; разбира се сегашната митология е още разхвърляна, не е преведена в една научна форма, тъй да се обосноват всички форми и да се свържат. Миналото трябва да се свърже със сегашното и настоящето трябва да се свърже с бъдещето от гледището на сегашния живот. Но сега да разгледаме живота и от ваше гледище, от настояще гледище, от степента на настоящето съзнание. (Учителят показва чертежа).

Имате в геометрията една права линия. Коя е онази вътрешна причина, която е дала повод на човешкия ум да се образува правата линия? Какво подразбира той под права линия или под точка, център, съсредоточие? Там, дето се явява известна деятелност, човек е кръстил, това е център на известна деятелност, където хората си съсредоточават вниманието. Правата посока, в която тази точка се развива. Щом посеете едно семе вътре в почвата, това семе иска да се прояви. То изведнъж не се проявява във всички посоки; най-първо трябва да се проявява в права линия, но тази права линия не върви така геометрически, както се чертае тук, тя не върви по права линия, понеже има съпротивление. Средата, в която едно семе расте и се развива, не е тъй благоприятна и при среща на противоречие тази линия се огъва; тогава да допуснем, че някои растения са живели преди хиляди години и са били прави като свещи, а други – изкривени. Пита се, защо едните растения са прави като свещи, а другите са изкривени? Вие ще почнете да философствате; някой ще каже: Тъй са ги направили условията. Какви са били условията на правите свещи? (благоприятни). А условията на кривите свещи? (неблагоприятни). Тогава как ще си обясните, че всички растения са били криви? Има някои растения, тръгнали са право, а след това се изкривили? Но в това изкривяване на клонищата ние виждаме известна красота. Тези линии на огъване има ги и у хората; когато почнат да преобладават кривите линии, вече съществува известна дисхармония в тях.

После геометриците тургат кръга. Какво представлява кръгът сам по себе си? Една хармонична линия без противоречие. Какво представлява триъгълникът? Това е езикът на нещата. Но триъгълникът може да се измени. Когато поставяме един кръг в тази форма, се подразбира едно..., което е хармонично. Тук съществува известна хармония. Щом се измени кръгът, това показва, че силите, които са включени в кръга, (са) се изменили. Какво става с едно яйце след като се измъти? (разчупва се). Защо? Къде е отишло яйцето тогава? Сега трябва да направите един превод. Ако вие имате известни установени възгледи както правата линия, ако имате известни установени възгледи както кръга или имате установени възгледи както този триъгълник, питам: И ако у вас правата линия се измени, и вашият кръг се измени, и триъгълникът се измени; вие някой път се считате нещастни. Защо? Защо богатият след като изгуби своето богатство, трябва да се безпокои? (Защото няма пари повече). Няма пари, добре. Питам тогава: Защо богатият след като натовари магарето си, се радва, че е натоварил магарето си, а магарето страда, съжалява, че е натоварено; когато разтоварят магарето, то се радва, а богатият съжалява. Защо? Преведете това. Това е една математика, преведете тия числа. Нали в математиката превеждате числата. Какво отношение има сега, ако вземем, кое свързва богатия и магарето? (товарът). Значи, в дадения случай богатият не може да пренесе своето богатство от едно място на друго. Кой е богат? Магарето може да пренесе богатството, но не е богато. Защо това, което носи богатството, не е богато, а това, което не носи богатството, е богато? Вие ще обясните това по следующия начин, ще кажете: Човек е по-умен, а магарето не е умно, то е по-глупаво. Как е възможно тогава туй, което е глупаво, да е по-силно, а това, което е по-умно, да е по-слабо? За човека е право; човекът е по-умен, но той не носи товар, а магарето носи товар. Как е възможно тогава, това, което е по-глупаво, да е по-силно, а това, което е по-умно, да е по-слабо? Значи тълкуването не е право. Има известни отношения – между магарето и човека има съдружие. Т.е. теоретически, когато изясняваме някои известни теории, ние можем да ги изясним по един, по друг, по трети начин, можем да дадем каквото да е обяснение; но има едно реално приложение в живота на човека, на което ние ще се натъкнем. Ако ние сме в самата истина, ние ще се ползуваме, ще изтълкуваме нещата вярно, но инак не. Ти един факт можеш да тълкуваш както искаш; в музиката може да вземете един тон както искате, но не всякога един тон може да бъде музикален. Кои са причините, че някой път тонът не е музикален?

На този триъгълник какво му липсва? (виж първия чертеж). Правилен ли е този триъгълник? (Не той е правоъгълен). Защо и кои са причините, които са го заставили да бъде правоъгълен? Представете си, че тия страни са живи. Ако вие вземете страната A., как се казва тя? Хипотенуза. Защо е тя по-дълга? Кой ѝ е дал това право. Тя е взела от страната D. и тя се е удължила по причина, че е взела от страната D. Ако от тази страна постоянно вземаме и удължаваме хипотенузата, какво ще стане? Следователно, за да дойдем до това вътрешно равновесие, трябва да вземем от страната A., понеже тези страни са били равни, равностранен триъгълник. Та ако вземем от тази страна, триъгълникът ще бъде равностранен. Но това е известно положение, което се взема; в дадения случай има известно споразумение между тия хора, едната страна има по-голяма дължина, а другите имат по-малка.

Сега да вземем онези, които изчисляват в пространството, когато се изчислява светлината, която иде от далечното пространство, по какво се изчислява? Колко начина има за изчисляване бързината на светлината? По колко начина я намират? Как са изчислили това? (има 3 начина за това). Ако един лъч падне по права линия в човешкото око, може ли той да бъде видян, ако не стане някъде пречупване? Все таки трябва да се образува един малък микроскопически ъгъл, за да бъде лъчът видян. Или виждането на лъча, показва, че има своя сянка. Виждането на лъча не е нищо друго освен сянката на лъча. Всеки лъч, който не хвърля сянка, остава невидим. Всяка мисъл, която не пуска сянка, остава неразбрана; всяко чувство, което не хвърля сянка, остава непознато. Тогава идваме до изяснението, що е страданието? – Една сянка, за да бъде разбрана радостта! Сянка е това, но ако тази сянка не съществува в света, тогава самият лъч ще мине и замине. Той ще бъде непознат, той ще бъде недостъпен за човешкото съзнание един ден, ако си замине. Значи каквато и да е светлината, ТРЯБВА ДА ИМА СЯНКА! Следователно, от това гледище, когато един лъч се пречупи и даде цвят, когато цветовете изникнат, какво представлява цветът? Как разглеждат физиците пречупването на известен лъч, от който излизат цветовете, разлагане на цвета, елементи ли са цветовете на светлината? Като се разлага светлината, елементи ли са цветовете? Питам тогава, как е възможно 7 цвята като ги съедините в едно да образувате светлинния цвят, бялата светлина? Да образувате светлина? Светлината мяза ли на цветовете? (не). Следователно, от това гледище как ви гледам, цветовете не са елементи на светлината, това са сенки на светлината. Сега това да го имате за вас. Това не е ядене, това е сянка. Ако съедините два елемента, това, което произлезне от тях, то трябва да мяза на тях. Ако съедините кислород и водород, водата мяза ли на тях? Не, съвсем не. Питам тогава, ако съедините един петел и една кокошка и излезне едно магаре. Това значи едно разсъждение; че водата излязла от кислорода, трябва да мяза на кислорода и водорода, щом не мяза, то е нещо противоположно. Кислородът и водородът в дадения случай, това са проводници. Нищо повече! Но учените хора зад кислород и водород, те разбират нещо друго, учените хора са скрили, водата се е родила от съвсем други елементи, но те са скрили истината от простите хора и казват, че водата е от водорода и кислорода. Че как тъй от кокошката е излязло това магаре? Казват, че по закона на еволюцията. Та когато се казва, че водородът и кислородът са елементи, това, което излиза от тях, трябва да мяза, детето, което се ражда, то трябва да мяза на баща си и майка си. Може да се отличава от майка си или от баща си в някои черти, все таки ще се отличава някъде, но и ще мяза на майка си. Може да се отличава от единия, но да прилича на другия. Например може да се отличава от баща си, а да прилича на майка си или обратното.

Сега ние идваме до въпроса да се научите да мислите. Вие сега като разгледате вашия живот, се питате, защо сте нещастни, искате да бъдете в живота си щастливи. Щастието от какво произлиза? МАЙКА НА ЩАСТИЕТО Е ДОБРОДЕТЕЛТА. А БАЩА НА ЩАСТИЕТО Е РАЗУМНОСТТА. Нищо повече! Те са двамата. Там, дето няма добро, може ли да има щастие? Не може. И там, дето няма разумност, може ли да има щастие? Не може. Може да има нещо; какво ще бъде то? Нещастие. Е коя е майката на нещастието? Защото и нещастието си има своя майка. (Грехът). Но Агар е това, слугинята, от която се родил Исав. Какво подразбирате тогава под думата слуга. Защо слугува човек? Има едно обяснение. Защо пие човек вода? За да утоли човек своята жажда. Защо яде човек? За да утоли своя глад. Ако нямаше гладът, би ли ял човек? Ако нямаше жажда, той не би пил. Защо гледа човек? За да види. Ако нямаше желанието да види, нямаше да има желание и да приема светлината. Светлината е гостенка. Щом дойде, човек трябва да има една стая и ще седне на кревата. Щом дойде светлината, тя е господарка, а човек е слуга. Докато я няма светлината, ти седиш на едно място, щом дойде тя, ти почнеш да обикаляш наоколо. Защо? Сега аз не изнасям противоречие, аз изнасям само неразбиранията, които съществуват в живота; и вследствие на това има цяла една галиматия във философията, в научните разбирания, в изясненията на търсене смисъла на живота. Дали има задгробен живот, има ли душа, няма ли, духове има ли? Досега толкова години не са узнали хората дали има душа, дух и го правят голям научен въпрос. Или ако вземем от това гледище, има ли човешката душа сянка? Има ли човешкият дух сянка? Има, разбира се! СЯНКА НА ДУХА Е УМЪТ, СЯНКА НА ДУШАТА Е СЪРЦЕТО. А СЯНКА НА УМА КАКВО Е? МИСЪЛТА. СЯНКА НА СЪРЦЕТО, ТОВА СА ЧУВСТВАТА. А сянка на мисълта кое е? (О кажи: Не зная). Не знаеш ли? Сега това е само един начин за изяснение. КОГАТО ГОВОРИМ ЗА ФИЗИЧЕСКИЯ СВЯТ, ТРЯБВА ДА ВЗЕМЕМ ПРЕДВИД СЕНКИТЕ. Без тях на физическия свят не можете да обясните живота. Без сенките, то няма да бъде пълното обяснение; на един физически свят, за да разберете нещата трябва да имате сянка. ЩОМ ИМАТЕ СЯНКА, ЩЕ ДОЙДЕТЕ ДО САМАТА ИСТИНА. И щом имате в ума каквото и да е противоречие, вие трябва да го снемете на физическото поле. Вие се питате, защо трябва да страдаме? Е, какъв отговор ще дадете на този въпрос? От две злини човек трябва да избере по-малката. Страданието – това е най-малкото зло в света. Следователно, трябва да приемеш по-малкото зло, за да не дойде голямото. Не си свободен от да не страдаш. Какъвто и да е животът на физическото поле, не може да се прояви в света без страдание. Това е невъзможно. Ако може тогава онзи, който казва, че може, нека покаже живота на физическото поле, дето няма страдание. Птицата поглъща комара и казва: Така е наредил Господ. Дойде соколът, изяде нея и казва: Така е казал Господ. И човек хване птицата и каже: Така е казал Господ. Дойде друг, изяде човека и той каже: Така е казал Господ. Изядат се един други. Има един закон: Умният гълта глупавия. Любящият гълта кого? Любовта гълта безлюбието. На общо основание го гълта. И като го глътне, то стане любов. А РАДОСТТА ГЪЛТА СТРАДАНИЕТО. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин. Идвате до едно разсъждение, казвате: Светът не е направен разумно. Или светът не е направен разумно, или вие разумно не го обяснявате. Така аз съпоставям нещата. Ако вие разумно направите или обясните света, в света има противоречие – светът не е направен разумно; щом вие разсъждавате по-добре, отколкото е светът, щом светът не е направен разумно, тогава вие можете да направите един разумен свят, нищо повече! Аз ви давам право да го направите. Вие казвате: Нещастен е моят живот. Щом знаеш, че е нещастен, направи по-добър живот.

Всеки един човек, който съзнава, че страда, той може да бъде радостен. Всеки човек, който съзнава, че е сиромах, той може да бъде богат. Нещастни са само онези хора, които съзнават, че са сиромаси и щастливи са само онези хора, които съзнават, че са богати. Едното и другото то е богатство. Щом съзнаваш, че си богат, това е богатство. Щом съзнаваш, че си сиромах и това е богатство. Съзнаваш, че не си учен толкова, можеш да бъдеш учен. Съзнаваш, че не си добър, значи, можеш да бъдеш добър. А съзнаваш, че си добър, значи, придобил си, господар на положението си. Човек, който мисли, че е добър, той е разрешил въпроса на времето. А човек, който съзнава че е грешен, той съзнава, че не е решил въпроса. Там е грехът. Какво му коствува да го разреши. Та вие ще мязате на онзи български поп, отишли да се изповядат млади моми, пък той бил пийнал малко винце, казва: Вие, млади моми, какви грехове имате? Елате, сега аз ще ги изтъркам всичките. Като видели момите пилата, избягали. Казват, не искаме да се изповядваме, нямаме никакви грехове. И страданието в света, противоречието някой път е, ти отиваш да се изповядваш, казваш: Много погрешки направих, но като дойде попската пила, ти веднага тургаш в ума си мисълта, казваш: Нямам грехове. Някой ще каже: В света има една голяма пила, която пили всичките млади моми. Пили ги на общо основание и когато отивате вие на училището, ще кажете: Как тъй? Та всичките професори не ви ли пилят вас с голямата пила? Защо? За поведението там тургат бележка. По колко ви тургат за поведение? За знанието ви тургат по 6, по 5 за всеки предмет. Като дойдеш ще кажат: Ще учиш и ако не искаш да учиш, отварят ти вратата и казват: Тук, който учи, може да седи в университета, но щом не искаш да учиш, ще умреш. Такъв е университетът и в живота. Като умреш, къде отиваш? Отиваш в света на свободата, където не учат всичко.

Сега това са ред разсъждения, които по законите на аналогията вие трябва да преведете, за да станете силни. От сегашния живот вие трябва да излезнете. Трябва да знаете най-първо кои са елементите на щастието. Аз ще ви обясня елементите на щастието. Представете си, че вие имате една кибритена кутия вътре в джоба си, но сте забравили, че имате кибрит. Зимно време, седите в една хижа, треперите и сте цял вкочанясал, казвате: Да има огън. Дърва има, всичко друго има и казваш: Как не са наклали огъня? Защо са направили тази хижа? Седите и философствувате, но са вкочанясали ръцете ви. Но бъркате в джоба си, да стоплите малко ръцете си и виждате кибрит! Веднага трас и запалвате. Казвате, намерих го в джоба си като се намирах в противоречие и бръкнах в джоба си. Та като се намираш в противоречие ще бъркаш в джобовете си. Като бръкнеш в джобовете на сърцето или на ума си, все ще намериш една запалка, с която да се освободите от голямото противоречие в света. Наоколо са вложени много блага в човешката душа. И всеки един от вас трябва да намери ония блага в себе си. Те няма да дойдат отвън. В дадения случай казвам, няма да дойдат отвън. Може някой път някой друг да дойде отвън да носи своя кибрит, да ви запали огъня, но в дадения случай когато сте сами вие, при неблагоприятните условия все трябва да имате няколко клечки кибрит в джоба си, да си запалите огън, а може да дойде някой отвън да ви помогне.

Та най-първо ще създадете една обхода. Вие мислите, че природата е нещо неразумно. Природата това е най-разумното, което съществува засега в света! Най-разумното същество е тя! Аз мога да ви представя природата като есенция, събрани съзнанията на всички разумни същества! Едно същество е тя, която ги свързва над тях. Всички имат отношение към него. Природата създава съзнанието на най-разумното същество, което вземе предвид, когато вие страдате. Това същество влиза във вашето положение и се стреми да намерите вашето най-малко щастие. Вашето щастие е щастие на това същество. И някой път, ако ние страдаме, нашите нещастия са необходми за Бога; някой път нашите глупости са необходими за Бога и греховете, и те са необходими; всичко е необходимо за Него. И следователно, Той като го приеме в себе си, от другата страна ние излизаме радостни и честити. Друго яче, ако не страдахме, това съзнание не би ни приело в себе си. Някъде Писанието казва тъй, когато човек се намери в голямо противоречие, Писанието казва, Бог казва: Обърнете се към мен. Разумните хора са взели това: „Потърсете ме в ден скърбен“. Ние казваме как да Го потърсим? Как ще търсиш светлината? Какво ти струва да си отвориш мигачите? Питаш: Как да я намеря? Казвам, отвори си мигачите и тя сама ще влезне вътре. Няма защо да плащаш 10 и 20 бъклици на тази светлина. Щом си отвориш очите, тя ще влезне и ще ти представи света такъв, какъвто трябва да бъде.

Сега ние се учим как да мислим, ние осакатяваме мисълта си. Светът трябва да гледаме по новия начин. Запример по този начин на разсъждение трябва много време да се изнасят нещата. Казваш: Човек трябва да върви по права линия. Всеки човек, който не върви по права линия, е крив. Но кажете ми кой човек върви по права линия? В ходенето вие вървите ли по права линия? Не. Вие само се кривите, а говорите за права линия; говорите за човеколюбие всичките. А де е човеколюбието? Говорите за обхода, а де е вашата обхода? Я ми кажете вашата мисъл, вашите чувства; всеки един от вас се дразни; по-слабият се дразни и по-силният се дразни, и всеки си има една мярка, с която се разправя с по-слабия, с която се отнася към другите. Това е хубаво. Един човек трябва да бъде справедлив. Дойде някой по-силен, блъсне го. Щом те блъсне, казваш: Защо ме блъска той? Тогава трябва да разсъждаваме правилно. Не само да го отместиш. Има отмествания дисхармонични. Ако един музикант прекара само своя лък и дига шум, взима дисхармонични тонове, ще му кажат: Или излез, или ще си излезнем. Защо? Не можем да слушаме. Или излез, или да излезна. Ако те са умни, те ще си излезнат; ако той е умен, той ще си излезне.

Та казвам: Вие сте от онези музиканти, които сте дошли в света и не знаете още да свирите, и ви казват: Или си излезте, или ще излезнем. Че не сте от знаменитите музиканти, не сте. Аз съм гледал някой млад, върви той, въодушевил се той, чете. При мен са идвали много млади поети, чете той стихотворението си, въодушевил се той. След една–две години, срещам го, навел глава, казвам: Къде? – С поезия не се върви. Че как тъй? Ти казваше едно време: Без поезия не може, а сега как тъй си дошъл до противното? А, не стига, човек гладен ще умре с поезията. Не, той не е турил поезията на мястото. Аз с поезията бих си уредил живота по-лесно, отколкото с прозата. За мен прозата е реването на едно магаре, а за мен поезията е пението на един славей. Разбира се магарето като ми носи товар, ще му търпя прозата и то може да реве. Но когато искаме да имаме приятните впечатления, ще слушаме славея като пее сутрин рано. Та кой от вас не е слушал славеят като пее? И всеки един от вас нали си има по един славей? Хем с много пъстри перца! Когато неговият славей престане да пее, той става нещастен. Нали така. Съгласни сте. Но и магарето като престане да реве, пак сте нещастни.

Или сега да турим в положителна смисъл, при славея щастието се добива, то е вече едно качество не на човешкото сърце, то е разбиране. Щастието е качество на човешкия ум, то зависи напълно от ума. То върви по мъжка линия. А нещастието върви по женска линия. Тогава кои са строго научните неща? Научни неща наричаме тези, които могат да се приложат в живота. Да имаме един резултат. Това е научно, всеки един човек може да бъде щастлив. Но той трябва да има предвид не само своето щастие, той трябва да има предвид и щастието на другите хора; тогава той ще бъде щастлив, нищо повече! Но той трябва да има предвид не само своето щастие, но той трябва да има предвид и щастието на другите хора, тогава той може да бъде щастлив, нищо повече. Дръж в ума си не само идеята за своето щастие, но дръж идеята и (за) щастието на другите хора. Ти като държиш щастието и на другите хора, ще ти върви напред. Ти като държиш своето щастие, дръж и щастието на другите хора; така ти ще усилиш своя ум, усилване е това на ума. Като търсиш своето право, дръж и правото на другите хора в ума си и ще бъдеш силен. Това е закон, по който хората сега се усъвършенствуват – това (е) съединение на хората да си помагат един на друг. Това, което търсиш за себе си, имай го предвид и за другите хора. Това съзнание трябва да се роди у хората. Ние сега живеем още отделно. Ние казваме: Аз да съм щастлив, пък за другите да става каквото ще! По този начин става едно разслабване, ние се сблъскваме, но два предмета като се сблъскват, става едно счупване. Някои хора казват, че търкането на умовете произвежда мисълта, развива я. Да по някой път, но някой път търкането и скъсва мисълта.

Та у всинца ви трябва да се роди една мощна мисъл: Никога не изменяйте вашите основни възгледи, с които сте родени! Тълкувайте нещата добре! Вас ви трябва една права линия. Вас ви трябва един кръг. Вас ви трябва един триъгълник. Това са мощните сили, с които човек може да воюва. Искаш да оправиш работите си в живота. Върви по права линия! Искаш да растеш в живота. Воювай с кръга! А искаш да имаш един завършен резултат. Дръж триъгълника! Ако искаш да постигнеш целта си, ти непременно трябва да имаш един триъгълник. Това нещо практическите хора го знаят от памти века. Те си носеха нож и стрела, да си пробиват пътя. Ти имаш една силна мисъл – твоя нож. Тълкувайте вие нещата, твоята силна мисъл не трябва да се пречупва никъде.Тя трябва да минава през всички мъчнотии в света и трябва да строшава всичко! Ако твоят нож при всеки един камък се троши, ти нищо не можеш да направиш; ако твоята мисъл при всяка мъчнотия се губи, това не е никаква разумност в света; ако твоята мисъл при най-малкото спъване се спре и ти кажеш: Нищо няма да направя! Това не е никаква мисъл! Сега вие сте се явили в света, не сте фактори на света, а сте удове на едно велико съзнание и трябва да извършите работата си тъй както трябва. Трябва да бъдете в хармония с това съзнание. Вие сега се индивидуализирате. Прави сте. Едно малко клонче е вашето съзнание на това велико съзнание, на което вие сте един уд на съзнанието и следователно, ако се държите в хармония и силите на това съзнание ще минат през вас, и във вас ще се роди нещо хубаво, ще се яви нещо велико. Но ако вие загубите връзката на това съзнание, вие ще изгубите смисъла на живота, ще замязате на един сух клон. И ако някой път в обществото кажете: Отщя ми се да живея, тогава вие сте в дисхармония с битието, с това съзнание.

Тогава ако аз ви дам една задача, как може да се поправи един сух клон? (Да се отреже). Щом сте обидили един ваш приятел, какво трябва да правите? Щом сте осакатили една ваша мисъл, какво трябва да правите? Щом сте осакатили едно ваше чувство, какво трябва да правите? Че ако вие това не знаете, как да изправяте вашето осакатено чувство, вашата осакатена мисъл и не знаете как да изправите вашата осакатена постъпка, вие сте един инвалид; вие сте изложени на външните условия да ви помагат хората. Най-първо ти ще мислиш, че можеш да изправиш една своя осакатена мисъл, че можеш да изправиш едно свое осакатено чувство и че можеш да изправиш една твоя осакатена постъпка. Можете и ако така вървите, вие сте в едно нормално състояние. Ако кажете вие: Тази работа не може да се оправи. Питам тогава, защо ви е знанието? Вас не ви трябва знание. Щом така мислите, вие ще бъдете едно натоварено магаре; щом мислите по друг начин, вие ще бъдете един славей, който сутрин пее. Защо пее славеят? Казва: Разреших магарешките въпроси. А защо реве магарето? Сега аз оставям на вас вие да разрешите въпроса, вие да мислите защо реве магарето? Аз ви давам същинското разрешение на въпроса и бих желал и вие всички да разрешите въпросите както славея. А защо реве магарето, оставете този въпрос за по-после. Той е МАГ ХА ХАРЕЦ. Ако знаете как да съедините вашата мисъл да работи; когато вашата мисъл се съединява, вие ще бъдете светлина. Това е силата или магията, да знаете как да работи вашата мисъл.

Станете сега.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

6.10 ч.с.

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

11 година

14 окултна лекция на 1 младежки окултен клас,

държана на 15.I.1932 год.

Изгрев.

Отче наш.

Тема: Произход на гръцката митология.

Втора тема: Предназначението на митологията. (Прочете се темата: Най-хубавият стих от Библията).

Какво трябва да подразбирате под думата „свобода“. Свобода лична, обществена, народна, общочовешка и свобода на цялото битие. В какво седи личната свобода на човека? Може човек индивидуално да бъде свободен. При сегашните условия, както е устроен човек, докъде се простира неговата физическа свобода. Ако съберете десет души най-силни, но тия десет души са зависими един от друг, вървят по градация, всеки е малко по-силен от другия. Кой е най-свободен? Най-силният. Ако направите едно аритметическо отношение, математически как ще изчислите постепенно. Първият от тях може да бъде най-силният или най-слабият. Може да ги турите във възходяща степен или в низходяща степен. Ако първият е най-силен, с колко единици ще бъде силен? (с 9). Вторият с колко единици ще бъде? Всички вие мислите по един изтъркан начин – път на разсъждение. Против туй нямам нищо. Ако е десет, тогава той е десетият. Може да допуснем сега първото положение 10 и 9. Ако е с десет по-силен, тогава той трябва да се бори със себе си. Ако човек може да надвива себе си, какъв е. Ако може да побеждава себе си или да познава себе си. Ако един човек побеждава себе си, какво спечелва, герой ли е? Може. Какво ще добие. Човек може да вземе ножа да го забие в себе си. След като забие ножа, какво ще почувствува. Ще отслабне, ще изтече част от неговата кръв, ще почувствува, че е по-слаб, отколкото е бил. Сега вторият има при това 9 и 8; третият ще има 8 и 7; четвъртият – 7 и 6. Тогава някои от героите ще имат рационално число, делимо, някои – ирационално. Кои герои са най-големи в света? Срещнат се двама герои, единият казва на другия: Аз може да ти счупя главата. Другият казва: Знаеш ли, че аз като те духна ще те отвея. Кой е по-силен, който може да те бие или който може да те духне и отвее. Питам: Кой е по-силен? Който с едно съвременно оръжие може да те отстрани на един километър и да те убие или онзи, който със своята мисъл, щом излизаш от къщи, може да те повали. Някой казва: Не може аз да бия.

Сега кой е свободен от тия десетте? Последният нали? Но по-енергичен кой е, кой е по-силен. Може ли силата на първия да се равнява на силата на деветия? Как мислите? Възможно е. Един пехливанин може да е по-силен от девет деца, може да ги разкъшка, но девет юнаци ако са, той може всеки едного да ги повали, но ако се съединят деветте души против него, може ли да устои? Аз наричам юнак онзи, на когото силата да се равнява на силата на деветте, не да е по-голяма, но да се равнява с тях. Ако първият е по-силен от втория, от третия, от всеки едного това още не е юначество. Защото ако вие сте юнак, пехливанин, на хорището да се борите и метнете двама, трима, четирима души, вие минавате за герой. Не да метнат вас. Дойде друг по-силен, метне ви. Вашата слава престава. Дойде друг и той го метне. Питам: Каква е философията на пехливанлъка в света? Защото пехливанството навсякъде го има. Пехливанлък има на физическото поле, има в астралния свят, има в духовния свят и в Божествения свят има пехливанлък. Тъй ще говорим. Героите от Божествения свят, когато искат да проявят своето геройство, слизат да спасят човечеството от неговите грехове. Те са герои, това е геройство. А пък героите на земята, те снемат главите на хората. Туй е общо във всичките животни и растения – на физическото поле се унищожават, избиват се. Друго яче геройство няма да бъде. Ти трябва да унищожиш неприятеля си, защото друго яче той ще те унищожи на физическото поле. Ако твоят неприятел е на физическото поле, ще го унищожиш, но ако не е на физическото поле? Методът не е правилен. Ако работите се решават само с физическа сила, право е. Нямам нищо да набиеш когото и да е. Защото няма някой, който да не е бит. Най-големите герои в света, няма някой, когото да не са тупали като малко дете. И голямо като стане, се ще се намери някой майстор, ще го натупа. Вие ще мязате като онзи турски пехливанин, който се хвалил всеки ден да бие гяурите. Казва: Баба, днес бих един гяур. Бащата бил силен и му казва: Синко, не ги бий тия гяури, ще се намери някой по-голям герой. Казва: Те са всички страхливци като плъхове, но обаче един ден той се върнал с пукната глава и счупена ръка. Значи намерил се един от гяурите, който бил много самостоятелен. Той бил един овчар и без да му мисли спуска се с кривака, турчинът върви с ножа. Хвърляй тоягата си. – Ела да я вземеш.

Та казвам: Вие искате живота, който срещате, туй, което става пред вас; за да бъдете силни и вие не трябва да бъдете изненадвани. Как човек трябва да запази своята сила. Мен сега не ми е до физическата сила на човека. В света се биха боговете, най-умните същества, най-умните същества някога в историята пощуряха, че се биха на общо основание. Физически се биха, не духовно и най-силните от тях останаха, онези слабите паднаха, задигнаха се от земята и си отидоха. Мнозина след боговете се биха, сега и вие се биете, вървите по примера на боговете. Но както боговете заминаха, така и вие ще си заминете. Но както боговете заминаха, така и вие ще си заминете. Има закон в природата: Всеки който се бие, понеже е герой, пращат го на едно место, пак да се бие. Тогава ако човек е направен от твърда материя, с какво ще го биеш? С тояга. Но ако е направен от вода, с какво ще го биеш? Ако е направен от пара, с какво ще го биеш. Парата е въздухообразна, каква тояга трябва да имаш, за да го биеш. Ако е направен от огън, как ще го биеш. Дилаф имате, но тия дилафи са слаби. Огънят при вашето огнище това не е от много силните. Той е най-слабият, който е дошъл при вас. Питам: Ако дойде онзи силният, който може да запали цялата земя, с какво ще го биете. С вашия дилаф какво ще правите. По някой път вие го потупвате, казвате: Слушай, ще гориш. Смушнете го да гори. Вие някой път го биете с дилафа, посмушкате го, той току пламне. После дойдете, че го духате, казвате: Слушай или ще слушаш, видиш ли дилафа или ще те изпъдя, друг ще дойде на местото. После не само това, но аз ще те отвея. Огънят вече познава тия герои и двамата. Тогава много хубаво. Аз ви (познавам тия герои) намирам, синца сте герои в туй отношение, отлични герои сте за огъня, да не стигне по-нататъка вашето геройство. Всичките хора са така герои. Дойде във вас едно малко зло, един малък герой дойде във вас, този герой вие не знаете. Биете го постоянно, всеки ден вие го наричате малко изкушение. Запример, един пияница доще му се чашка винце, трепери. Той се въздържал веднъж, дваж, триж, след туй вече изгуби своята сила, пие. Онзи го е победил. Питам сега с този вътрешен юнак как ще се бориш? Сега казвате: С дилаф не може и с духало не може. Вие ще кажете: Парен каша духа. Не зная някой от вас дали се е борил с чашата. Много силни са чашите, като речеш да се бориш с нея, тя те похлупи. Щом речеш да направиш нещо с нея, тя като капак те захлупи и ти останеш отдолу. Ти мязаш на човек в някой миши капан. Аз наричам туй положение... Един от най-големите герои в света, който някога съществувал, той е бил един плъх, който победил всичките плъхове, по всичките къщи ходил. Обаче един ден огладнял, той вижда един капан вътре. Казва: Не съм ли ходил през толкоз къщи, през керемидите дупки съм направил. Гледа капана, има нещо за ядене. Влиза вътре, започва юнашки да потегля, затваря се в капана вътре. Гледа зъбите му са силни, да разяде стените, но желязо навсякъде. Ден, два, три, казва: Беше, чорук излезе тази работа. Онзи, който направил капана, бил по-майстор от него, по-юнак. Питам сега: Как ще излезе из капана навън? Какво трябваше да знае плъхът. Той беше изучил изкуството на тоягата, изкуството на духането, но липсваше на тоя плъх едно знание. Той не знаеше свойството на огъня. Тогава митологически може да ви обясня, как се зароди изкуството в растенията. Когато срещнаха съпротивление, растенията воюваха в света. Докато си пробият път в света, какви ножове са имали; докато се засилят и пробият тази твърда материя, не знаете каква война са водили. Но те водиха химическа война, която хората водят, химията употребиха и онези елементи се подчиниха, тогава започнаха да вземат материал да градят своите тела.

Сега аз не съм от миролюбивите хора, да се не бием. Аз съм да биеш и да не могат да те бият. Ако ще биеш, ще те бият, ти само повод даваш да дойдат да те бият. Може някъде скрит пък като започнеш една война, ти да биеш, да не може да те бият. Че това е свобода. Когато говорят за свобода, за юначество в света подразбирам тази вътрешна свобода.Отрицателната свобода заробва човека. Тогава чашата ще бъде още по-горчива.

Та казвам: Ако вие изучавате тия числа, на всеки един герой може да му предскажем каква ще бъде съдбата. Някои числа са рационални, някои – ирационални. Събират се двама герои на едно място, единият казва на другия: Да внимаваш,видиш ли тая тояга? Другият казва: Зная, но тази тояга ми е била учител преди тебе, тази тояга, която е в твоите ръце, тя ме много познава, тя е мой ученик; тя ме толкоз познава, защото ти с нея не може да ме удариш. Как, казва, да не мога да те ударя. – Не може да ме удариш. Дига тоягата, дига, не може да я дигне. Питам: Ако тази тояга не може да я дигнеш, как ще удариш човека с нея? Ако онзи юнак, когото искаш да биеш, може да внася сила в твоята тояга, никога не може да го биеш. Всеки човек, който може да внесе своята сила в твоята тояга, ти по никой начин не можеш да го биеш. Тълкувайте сега, какво значи да внесеш сила. Сега вие в света искате да бъдете герои, да успявате. Някои от вас за учители се готвите, някои от вас за семейство се готвите, някои ще имате деца, синове и дъщери, не знаете какво ще ви се случи. Ако сте учители, ще ви изключат из училището, не се подчинявате на закона, искате да покажете вашето геройство. Дадат ви път. Ако сте жена, ако сте майка, не се подчинявате на вашия възлюблен, ще ви даде път. Ако сте майка, не знаете как да се борите с децата, ще ви дадат път. Някои от вас казват, да станат майки. Но ако сте майка и не знаете как да се борите с децата. Ако децата ще те бият, каква майка си. Майка значи, да те познават, че да треперят всичките деца, казват: Мама иде. Вие си представяте майката, че е много мекичка, че тя всякога ги милва. Казва: Вие сте герои между другите хора. Майката е голяма героиня. Вие още не сте научили изкуството на майката. Преди да бяха израснали тези гаржета, тя като лисицата ходеше по чуждите курници, оттук вземе една кокошка, оттам вземе една кокошка, престъпи всичките писани закони в някоя камара. Казва: Ни пет пари не давам, кокошките да дойдат при мене. Така мисли лисицата. Герой е. Тя като приспи малките герои, след туй влезе в курника и вземе толкоз колкото ѝ трябват. Мислите ли , че физическите лисици са донякъде укротени, но духовните – ни най-малко. Вие мислите, че сте самостоятелни, но лисиците ви приспиват, вие още не сте ги укротили. Няма някой от вас, когото да не приспива някоя лисица. Няма някой, който да не е приспиван от някоя мечка. Един българин носи два кобура, казва: Защо ги носиш? Герой е. Казва: Може да срещна някоя мечка. Той срещнал мечка, но забравил, че носи револвер. Минала мечката покрай него, пък го плюла, плюла. Казват му: Защо те плю мечката? Плю ме – казва – защото не можах да употребя кобурите. След като го плюла и си заминала му дошло на ум, но забравил по-рано. Тази мечка го видяла по-рано и той забравил, че има револвер. Някой път не се знае, друго яче мисли човек в страха си. Тази мечка разбира закона на хипнотизма. Една мечка, ако не стреляш, имаш шанс да оживееш. Ако извадиш и стреляш, тогава питайте всички ловджии какво правят. Ако само я засегнете някъде, хванете изтръгне ръката и си замине. Колко такива ловджии има с откъсната ръка от мечка. Защото ако я удари и убие, (се отървава), но ако я удари някъде и тя е здрава, като го хване изтръгне ръката, тя знае коя ръка. Това са истории на земята, много са ви ги приказвали. Но тази вътрешна борба става и в самите вас. Когато две мисли се борят във вас, вие се борите с вашите мисли, вие се борите с вашите желания. Ако вие не можете да надделеете над вашите мисли, ако вие не можете да надделеете над вашите чувства, ако вие не можете да надделеете над вашите постъпки, тогава де е геройството. Човек е вътре. Външната борба е донякъде завършена, но ако не можете да се справите със себе си, де е юначеството ви. Вътре трябва да се принесе юначеството ви в дадения случай. Когато ние говорим за постъпки, да знаеш при какви условия и как трябва да постъпиш. Вие трябва да постъпите, както Иван Кронщадски е постъпил. Той е бил един от героите. Вика го епископа в Петербург, казва: Слушам, че ти си учил учение несъгласно с православната църква, аз ти забранявам да проповядваш такива работи. Казва: Много добре, щом така желаете, ще се постарая да изпълня волята ви. Но щом като излиза Иван Кронщадски, епископът се простира болен ден, два, три, не може да стане цяла седмица. Вика го и му казва: Моля ти се, направих една погрешка, че ти забраних да проповядваш, помоли се на Бога да дойде здравето ми. Помолва се онзи и епископът оздравява. Казва: Ти проповядвай, както знаеш. Герой е Кронщадски.

Аз искам сега да ви кажа: Бъдете юнаци, където трябва. Да бъдеш юнак със слабия; това не е юначество; да биеш малкото дете не е юначество. Да хванеш някой по-юнак от тебе, че да го набиеш тъй както този епископ, който беше по-силен от него го просна, разбирам, това е юначество. Казвам: Ще пренесете и вие имате епископи. Кой от вас няма епископ? Аз ги зная вашите епископи с епатрахили така. И млади и стари, и братя и сестри, всеки си има не само по един епископ, владика и в буквалния, и в преносен смисъл. Но Иван Кронщадски не дойде да служи на един епископ, под неговото ведомство спада, не е бил по-умен от него, нито по-силен, но имал власт дадена. Казват хората на някой човек, че всяка власт била дадена от Бога. Така се говори за деца, така се говори за онези, които не разбират. „Всяка власт е от Бога дадена“, то е вярно само в известно отношение. Под думата власт, вие разбирате туй, което подчинява, но ние отделяме тогава: Всяка една власт от Бога дадена, ние отделяме Бога отвън, ние сме отделени от Него и Той ни дава нещо. Ако знае човек как да употребява властта, той е свободен. За да имаш власт, значи да бъдеш свободен. Или казано друго яче, всяка свобода е от Бога дадена. А всяко робство от кого е дадено? Всяка свобода е от Бога дадена. След като те набият и ти пукнат главата казват: Тъй е писано. Кой го е написал? Действително, всичките неща, колко ни е писано? Когато майката бие детето, какво пише на гърба? Пише на общо основание, някой път по главата, някой път по ръцете, по краката пише, разни методи има. Запазили ли сте стихотворението, превели ли сте нещо, нито един не е превел от съчиненията на майката. Казвате: Не знаела майка ли как да пише, нейните стихотворения не са за превод. Ако вие вземете сега във вашите отношения, кой от вас е написал нещо хубаво, докажете ми. Не едно нещо да е написано, ако сто погрешки си написал, а си написал една дума правилна, ти разбираш ли езика? Да имаш 99 погрешки, а да имаш само една права дума, какво знание е това? Да имаш 99 верни, а една погрешка разбирам. Казвам сега: Вие може да изучавате философията на окултната наука, тайните науки да знае човек като онзи българин, когото баба му повикала: Синко, юнак бъди! Ела баба да те научи една мъдрост. Ела баба знае да бае, че като те срещне мечка да те не бута. Той казва: Бабо, бай ми никак да ме не среща меца. Ако знаеш туй изкуство, ако ще проповядваш, никак да ме не среща, не съм до там юнак. Бабата казва, че знае едно изкуство да бае, да го не бута мечка. Той казва: По-добре ми бай никак да ме не среща. Сега кой е по-умен, бабата или юнакът? Бабата е умна, тя е по-умна от юнака. Вие казвате, че онзи, който написал тази поговорка, не е бил умен, или който дал тълкуванието, той нямал вяра. Казва: По-добре ми бай да ме не среща мечка. Аз вече разбирам, че този юнак е по-слаб от мечката. Аз няма защо да му бая на него. Ела, казва, баба да те научи, че като те срещне мечка, да знаеш как да приказваш, да те науча да разбираш езика на мечката. Ако вие не разбирате езика на мечката, тя всякога ще бъде по-силна от вас. Ако вие разбирате езика, туй, което вие разбирате, вие го владате, туй, което не разбирате, то ви влада вас. Кой е по-силен келевото, което се върти, или водата, която върти келевото? Кой е по-твърд? Самото келево, което се върти е по-силно, водата е по-слаба. Видимо е по-слаба, но в даден случай е по-силна от келевото.

Казвам: Всички тия образи ще ги преведете, защото в света вие има да се борите, няма да остане нито един от вас, вас ще ви изкарат да се борите в света. В живота от единия край до другия е борба, не са още мирните години, не си хабете времето, ще се борите. Мнозина от вас очакват да ви посрещнат с венци. Тук синца вас ще ви посрещнат с венци, както агнетата посрещат с венци на Гергьовден. С такива венци ще ви посрещнат и вас и ще ви запалят по една свещ. Не е венец сухият венец, който турят на главата и може да гори. И на Христа туриха венец на главата, но го заковаха на кръст. Туй е сега мъчната страна на живота. Хубаво. Къде е разрешението? Сега ще кажете: Такива работи, какво ни очаква нас – страдания. Ами онези малките деца, които са народени, те нищо не знаят. Майката ще помисли, направи къща, ще съгради, тури печка. Децата изгарят вкъщи, излязат вън, майката ги пази. Но казвам: Когато майката замине, кой ще остане на мястото? Или най-големият брат, или най-голямата сестра – тя ще играе ролята на майка, ако знае, ако не знае, питам тогава?

Ще ви попитам един въпрос: Защо след като ви изстинат ръцете, пръстите ви болят? Много деца плачат, защо плачат? Бие ги студът. Той казва: Вие като не разбирате с кого имате работа защо ходите да се закачате с мене? Той като ги е бил, всеки се наплашил от студа. Ръкавици ще има, дрехи ще има, обуща ще има, шапка ще има. Защо носиш дрехи? Да се покаже страхливецът. Всички вие и аз все сме страхливци. Голи бяха първите хора, герои бяха, голи ходеха, юнаци бяха, (след като съгрешиха) не ги беше страх от студа. След като съгрешиха казват: Колко хубаво е облечен. Казвам: Първокласен страхливец. – Шапката колко е хубава. – Много голям страхливец е. Обущата лачени, яката, пък ризата. – Страхливец е. – Пък кожата му колко е хубава. – Страхлив е. Моите понятия за живота са съвсем други. Красивото, което имате, не е в дрехите. И аз като седя, играя рол. Казват някому: Много хубави са дрехите. Не си прави никакви илюзии. Ти носиш един халат в затвора си вътре. Този халат в затвора показва, че сме в ограничение. Имаме велика задача да се освободим, не да кажем: Съдбата е такава, няма какво да правим. Не, не, този халат трябва да го хвърлим, по който и да е начин.

Сега искате да разберете въпроса на живота. Няма изходен път, някой казва: Да се самоубия. Тогава ще нападнеш на друга бела. Няма освобождение. На страхливите хора никъде не върви. Страхлив ли си, никъде не върви, юнак ли си, ще намериш пътя. Някой казва: Да отстъпя. Юнакът той трябва да знае как да отстъпва. Да отстъпиш, да дадеш место, нищо не се разрешава. Някой казва: Да замина за другия свят. Онзи свят е за героите, страхливците като идат пак ги върнат тук. Така е писано там: Само героите ще влезнат в Царството Божие, страхливците ще живеят на земята. Някои от вас казват: Тъй Учителят иска да ни каже, няма да бъдем баби. Аз ви казвам какви трябва да бъдете. Вие всички сте баби, няма нито един от вас, който да не бъде баба. Подмладете се, на вас знание трябва. Ще мислите правилно. Не само един противник, но всичките противници трябва да ги победите. Юнаци трябва да бъдете. Вие казвате, че еди-кога си победих много. Но имаш още толкоз врагове. Пред тебе седи едно бъдеще, но ти ще минеш с тояга, с нож и кобури ще минеш навсякъде като юнак, че като победиш всичките неприятели ще дойдеш до царската врата на Царството Божие. Ще сложиш всичките оръжия, и ножа, и кобурите, ще бъдеш свободен човек. Ще дойде един ден, когато ще победиш всичките врагове. Сега взимам борбата в широк смисъл. Някой път и между вас става борба. Борите се не знаете да разрешите един въпрос. Запример по някой път онзи, който лъже, е един страхливец, онзи, който не седи на думата си, е един страхливец, онзи, който нищо не прави, той е един страхливец.

Аз гледам културната страна. От моето гледище хората още не са много културни. Има и други начини за приготовление на обуща. И в туй отношение птиците са по-умни от хората. У тях дрехи не може да крадеш. За да откраднеш дрехата, трябва да откраднеш целия господар. Тук на всеки може да откраднеш обущата, може да откраднеш шапката, палтото и не само това, но в живота има голяма борба. Някоя мечка хване един голям вол, пробие му дупка, вземе му кръвта. Погледнеш този големият вол се моли, той да дойде на себе си. Мечката изтегли кръвта, тя се оправя, става юнак. Казвам: Браво, че на онзи вол защо му са дадени рогата? Страхливец е той, два кобура има.

Аз наскоро четох един разказ: в Атлантическия океан на север горе тези мечоносци гонят един голям кит, бяга, той най-първо влиза в една река, китът бил женски, наближава да ражда, атакуват го. Най-първо като ражда, атакуват детето, този големият герой бяга от мечоносците,той не е в състояние да запази детето си, убиват детето и нея убиват. Защо станал този пример? – За да ви го приведа на вас. В туй голямото море вие сте един кит, мечоносците са много малки, но има оръжия, с които вие не сте се справяли. Вие имате едно малко желание, на което вие не сте господари. Дойде едно, второ, трето, дойдат, с ножове мушкат, изтече кръвта. Вие се оплаквате, казвате: Дотегна ми. А дотегна ви, какво трябва да правите тогава? Вие ще отговорите: Нашите бащи не са разрешили този въпрос и ние не ще го разрешим. Има една философия. Вземете предвид всякога една мъчнотия. Мъчнотия значи нещо, което трябва да преодоляват тия герои пред вас, не се самозаблуждавайте, вземете предвид силите на вашите противници. Не се самозаблуждавайте от привидността на противника отвън. Вземете всичко предвид, за да не бъдете изненадани. Всеки човек, който не взема предвид, той ще бъде изненадан. Изненадата в живота никога не носи добри резултати. В каквото и да е поле вие може да приложите този закон. В науката правите изследвания. Каква нужда има природата от вашите изследвания на нейните истини. Правите изчисления. И досега учените хора не са могли да изчислят квадратурата на кръга. Защо? Вие казвате: Тази задача е неразрешима. Разрешима е тя в природата, но тъй както е сега кръгът, той е понятие в съзнанието на хората, той е неразрешим. Една задача, която по един начин не може да се разреши, може по друг начин да се разреши. Трябва да се намери една мярка. Вие вземете един пергел, опишете един кръг, какъв е смисълът на кръга в живота? Всяка една ваша сила, дали е тя физическа, духовна, или тя има един център, от който започва, има един кръг, додето може да стигне. Силен е онзи човек, който знае всичките възможности в този вътрешен кръг, който имате на вашата сила. Ако вие ги знаете, вие може да се справите с мъчнотиите. Да допуснем един прост пример. Да допуснем, че вие сте студент в университета, искате да свършите с отличие. Но имате един професор, той вижда, че вие сте амбициозен, веднага вашето държание събужда в подсъзнанието му друга амбиция. Той иска да ви покаже, че по този път, по който искате да се подигате при всичките професори е добре, но като дойдете при него къса ви. Какво трябва да правите? Къса ви на общо основание, се намира някъде да не знаете. Учите, учите, се ще дойде да ви изпита от това, което не знаете. Той ви знае слабостта. Като ви изкара на дъската, винаги ще ви зададе тоя въпрос, който не знаете, погледне ви тъй с ирония, казва: Този е голям пехливанин. След туй пред всичкия клас ви изложи не може да решите задачата. След туй казвате: Как ме метна, не бях добре намазан. Втория път пак се намазвате, но този професор е майстор, той има такъв сюнгер, че като те хване някъде, обръсва всичкото масло и пак те хване за ръката, че не се изхлъзва ръката му. Какво трябва да правите? Вас ви се вижда смешна тази работа. Терзаете се, казвате: Ще му дам да се разбере, ще го набия. По някой път се случва тия професори са от героите. Среща един ученик един от своите професори, казва: Господин професоре, ти имаш смелост да туриш слаба бележка, знаеш ли ще те набия. – Много добре, ако можеш да ме набиеш, ще ти туря шест. Удря му един юмрук, той се поваля по гърба си. Казва: Много добре, че съм ти турил слаба бележка, защото не може да ме биеш. Ако може да ме набиеш, някога ще ти пиша шест. Правилно разрешава въпроса. – Ако може да ме набиеш, разбирам, но сега какво ще ме плашиш. Ти си представяш това, което не е. Казва: Ти знаеш ли, че мога да те набия? Сега на вас ви се вижда смешно.

Ти влизаш в живота с идеали, държиш ги. Веднага те скъса някъде този професор. Удари ти един юмрук, повали те на земята, ти наведеш главата, казваш: Лошо е робството. Че е лошо, лошо е, но то не е по-лошо от нас. Съдбата не е по-лоша от нас. Съдбата казва тъй: Победи ме, ако можеш да ме набиеш, аз ще ти туря шест. Тя е един професор съдбата. Ако ти кажеш: Знаеш ли кой съм? – Тогава започва борбата. Ти още не може да биеш професора си. Ти какво трябва да правиш? Ще намериш дъщерята на професора и ще направиш съюз с нея. Ако си момък, ще намериш дъщерята и пак ще направиш съюз с нея. – Тогава ще победиш. Ако си мома, ще намериш сина на професора, ще направиш съюз. Преведете ги сега. Вие казвате: Ние тая работа знаем. Не я знаете вие. Вие вършите любовни работи само да ви бият. Аз не съм срещнал някой, когото да не са били за любовни работи. Хубаво е да те бият, не е лошо.

Аз в живота имам особени възгледи. Аз като се спъна някъде, падна, оцапам се малко, не казвам: Препънах се. Веднага в моя ум изскочи една картина в дадения случай. Бутнал си нещо повече. Бутнал си, стани, засмей се и кажи: Ще бъда внимателен. Казва: Паднах. Aз казвам: Отивам за някоя работа, имам търговия, отивам да разрешавам. Аз вече зная, аз врачувам. Още не съм дошъл до мястото, той ме повали на земята. Започвам да мисля сериозно. Вървиш, пак паднеш, казваш: Не ми трябва тая работа, няма да я бъде. Подхлъзнеш се на десет места, изкълчиш си крака. Онези хора, с които имаш работа, са силни хора. Това е, дето наричат лошата съдба. Това са съзнания, които противодействуват. Те са съзнателни. Дали вие съзнавате или не, но онова, което противодействува, което ви огражда, което ви спъва, е съзнателно. Вие ако наблюдавате, ще забележите, че има нещо, което постоянно ви спъва. Онези ученици, които по-малко се спъват, са по-способни, а които много се спъват, са по-неспособни. Той, горкият, много се спъва, чака благодат от професора, гледа го. Поведение има много добро, шест има на поведение, а две на знание. Винаги онези способните учители – не обичат онези ученици с високо поведение, а със слабо знание, винаги имат почитание към онези, които имат шест в знанието, а две в поведението, по-лесно се преподава на онези, които в поведение имат две. Аз имам крайно отвращение към лицемерието. То е страхливост. Казва: Аз не мога да се изказвам. Страхлив е той. Изкажи се. Ако трябва да го кажеш, кажи го. Някой казва: Не може да изкажа мнението си, понеже отивам да се боря. Ще изкажеш мнението си, дето трябва. Ще си изкажа мнението. Като бият, кажи: Бият не бият, ще кажа, поне ще се боря, ако надвия, ако ме надвият, ще се върна назад, ще зная, няма да се обезсърчавам. Ще започна да се мажа със зехтин наоколо.

Сега тайната на живота седи в туй вътрешно геройство. Трябва ви едно ново разбиране за живота. Когато срещнете един нещастен човек, не да съжалявате, че той е нещастен, но да съжалявате, че той не е праведен. Дойде някой, оплаква ми се, че гладувал, че бос ходел. Аз не го съжалявам, че е бос, аз не го съжалявам, че е гологлав, но го съжалявам, че не е праведен. Той казва: Ако бях облечен. Аз казвам: Аз имам друго мнение за облечените. Казвам: Ето един голям страхливец. Като дойде много учен, казвам: Ето още един страхливец. Знание е само това, което употребяваш. Да преведем: Да имаш знание, да те бият заради него, да натовариш своето знание в книгите и да ти го вземат, и после с туй знание да бият. Защото като прокараш някаква теория с твоите факти вземат, че те бият. Колко учени хора не са се отчаяли. Да имаш едно знание, с което да те бият, това не е знание. Да имаш едно богатство, с което да те оберат, не е богатство. Туй, което имаш в даден случай, никой да не може да ти го вземе. Към това трябва да се стремите. Сега хвърлете дрехите. Човек може да си хвърли дрехите, но пак е страхливец. – Какво ще кажат хората. Защо ходиш гол? – Пак си страхливец. Като се облечеш хубаво, имаш едно упование, хората вече вярват, че ти си станал вече праведен. Това е хубаво, против това нищо нямам. Но когато дойдем до истинския живот, не уповавай на едно оръжие, което може да ти изневери в един важен случай. Не уповавай на дреха. Може да уповаваш, но вземай предвид, че ще имаш една борба, в която ще се биеш, ако твоето оръжие не дойде, тогава ти изгубваш всичко и ставаш роб на условията.

Казвам тогава: Най-важното е да правите съюз с дъщерите на професора и със синовете на професора. Ако може да направите един превод, хубаво ще намерите. Човек който не знае да прави съюз с Любовта, човек, който не знае да прави съюз с Мъдростта, него всякога ще късат. Те са дъщерите на професора. Преведете тогава. Не да завладаш Любовта, но съюз да направиш с нея. Като говориш за баща ѝ, какво ще пишеш на тая професорска дъщеря, баща ѝ десет пъти те е късал. Хайде сега един брат и една сестра да напишат по едно любовно писмо за дъщерята и за сина на професора. Доброволно, които искат. Вие сте страхливци сега. Аз ви наричам страхливци, щом не може да напишете по едно любовно писмо. Аз говоря на един много разбран език. Смело напиши едно любовно писмо. После ще кажеш: Ще ме вземат на вили и мотовили тези тук. Да пишеш едно любовно писмо, че като го напишеш, да бъдеш доволен и да получиш отговор! Ако тази професорска дъщеря не отговори, ще пишеш друго. Не само да го напишеш, но да получиш отговор. Не получиш ли отговор, не върви тая работа. Тогава по бащата може да познаеш дали писмото е получено или не. Щом е добре написано, професорът като те срещне, ще те погледне малко милно, казва: Ти си даровит, аз на шега го правех това. Ще те потупа малко, виждаш в неговото лице едно благоразположение. Дъщерята казва: Не го плаши, той е страхливец. Наскоро получих едно писмо от един студент, много си го наплашил, ще му се пукне жлъчката. Тогава бащата като дойде, понеже обича дъщерята, поне 3, 4 ще тури.

Сега вие търсете, превеждайте нещата. Докато човек не си състави ясна представа за живота, ако вие не може да изтълкувате произхода на всичките неща, ако вие не знаете произхода на дрехите, вие не знаете произхода на ония противоположни чувства вътре във вас, вие не знаете произхода на ония противоположни мисли във вас. Трябва да знаете произхода, откъде, къде е станала. Докато не се запознаете с тази вътрешна философия, сегашният живот не може да ви бъде ясен. Ще срещнете големи мъчнотии, няма да са непреодолими, но мъчнотии. Ще ви се осмеят. И най-великите хора са били осмивани. Вие не си правете илюзия да не ви се осмеят. Ако един от великите хора като Христа го туриха на кръста и му казаха: Я слез долу. – Подиграваха се. Герой е бил този. И вие ще опитате ограничението. Ако вие мислите, че за вас друго яче хората ще мислят, вие се лъжете. И вас ще ви се смеят, се ще се намери някой да ви осмее. Не е останал човек на земята, който да не е осмеян. Лошото не е там. Няма лошо в това. Те ще говорят за нас, усмихване ще има. Ако ти кажеш: Защо така да бъде. – Ще учиш тогава причините, защо и за какво. Онзи, който казва: Тази работа тъй ще върви, не само за героите. Герой е онзи, който има знание, как да постъпи.

Тогава сега какво разбрахте? Разбрахте, че не сте герои. Досега считахте, че сте герои. Сега ще се поставите герои.

Казвам ви: Ще напишете първото любовно писмо. Нищо повече. Тази младата дъщеря на професора, тя отдавна е издържала своя изпит; този младият син на професора отдавна е издържал своя изпит. Никога не пишете любовно писмо на човек, който не е издържал изпита. Да искаш помощ от онзи, който може да ти помогне, разбирам, но да искаш помощ от онзи, който не може, е глупаво. Глупостта на човечеството беше, че те се молеха, на молбата искаха помощ от там, отдето не може да дойде. Това е всичкото безумие. Безумие на живота е, когато ние търсим изходен път на живота там, дето го няма. Ще дойдеш до онова место, дето може да се разреши животът. Вие търсите едно разрешение на живота в този смисъл. Ние търсим едно разрешение на нашия живот на земята. Той е най-щастливият момент, като намерим туй разрешение на живота си. То е най-близката програма; разрешението на сегашния живот, не само еднократно разрешение, но целокупно разрешение на живота.

Сега да не остане мисълта, за какво трябва да живеем? Ще живееш да намериш разрешението на живота или ще живееш, за да бъдеш пълен юнак. Смисълът е и десет пъти да те бият, ще станеш. Онези, които са страхливи, съвсем се обезличават, те нямат никакъв поменик. Помнете туй, за страхливите поменик няма, за юнака поменик има. Памет нямат страхливите, памет имат само юнаците. Синца ви бих ви нарекъл с едно име, но ще кажете, че ви се смея. Вие сте кандидати за герои. Може да питате, какво значение в света е да сте кандидати? – Ще може да набиете професора. Сега от вас нито един не е бил професорът, други сте били, но професора не сте били. Може да сте били някой малодушен професор, но някой герой не сте били. Всеки от вас ще каже: Професор не се бие. Бие и той не се церемони. Та професор аз наричам в дадения случай съдбата. Туй ще помните. Онзи професор, с когото вие ще трябва да се справите, то е вашата съдба. Тя е безпощадна. Няма веднага да му четете морал. Той като те погледне, ако знае, че си страхлив, казва: Такъв страхливец да го няма. Като се покажеш на съдбата, че си умен, професорът казва: Има надежда от този ученик да излезе нещо. Съдбата е много справедлива, има надежда. Нали знаете онзи разказ на Тарас Булба, той е много хубав. Изтълкувайте го тъй, както казвам. Като идва бащата със сина, там има смисъл. Гогол както го изнесъл има смисъл. Ще дойде съдбата, този пехливанин вече и ще налага. Там синът налага бащата и бащата налага сина. Казва: Как тъй бащата да те изпитва и ти ще седиш да те бие. Опретва се синът, раз-два, раз-два. После казва: Бива го този. Та ще бъдете юнаци. Искам да ви кажа, де седи юначеството. Не мислете, че сте юнаци, ако набиете слабия. Ако ти не си се борил със своята съдба, със своя професор, тогава юначеството го няма.

Сега какво правило остана? Две любовни писма. Ако има такива герои, то е вече не по принуждение. Ако напишете едно любовно писмо, добре. Вие всички напишете по едно писмо, пък кое от тях ще се приеме, не се знае.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

Бележки:

Спомени за Михаил Иванов и Кръстю Христов (разкриващи корените на спорното отношение към М. Иванов)

от Борис Николов: МИХАИЛ ИВАНОВ

"При една среща с брат Георги Куртев Учителят се произнася за Михаил Иванов и Кръстю Христов така: „Срещнахме се сега. И двамата не Ме познаха. След два милиона години като се срещнем, тогава ще ме познаят."

от Методи Константинов: Проблемът Михаил Иванов и Кръстю Христов

въпросната беседа е Милосърдието

от Мария Тодорова по същия случай: "Женитбата" на Михаил Иванов и Кръстю Христов за света; Рибарската мрежа на Черната ложа

и още: Котката, която мижеше; Самозванецът; Бурените в Божията нива

Виола Йорданова(!) - СРОДНАТА ДУША" ОПРЕДЕЛЕНА ОТ СЪДБАТА; ИСТИНСКИЯТ УЧИТЕЛ И НЕОБИКНОВЕНАТА ЛЪЖА; ПОВЕЛЯТА НА УЧИТЕЛЯ; КАРМИЧНАТА ВРЪЗКА; ОПОРОЧЕНИЕТО НА ВИСОКИЯ ИДЕАЛ; РАЗМИШЛЕНИЕ И ПОУЧЕНИЕ

Величка Няголова - МИХАИЛ ИВАНОВ

Елена Андреева - ГРЕШКИ И ПРЕГРЕШЕНИЯ

в ИЗГРЕВА Том 4 (за М. Иванов и К. Христов) - М. Константинов, Драга Михайлова, Лиляна Табакова

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

- Галилей Величков (за Бо Ин Ра)- Отклонението от Школата

- Сава Калименов (Том IV) - (за издаването на Бо-Ин-Ра и Агни йога) - КАК И ЗАЩО БЕ ИЗДАДЕНА КНИГАТА "АГНИ ЙОГА" В БЪЛГАРИЯ

- Е.Андреева (за Бо Ин Ра, Седир, "Занони") - https://petardanov.com/topic/10553-76-%D0%B3%D0%B5%D0%BE%D1%80%D0%B3%D0%B8-%D0%B6%D0%BE%D1%80%D0%B6-%D1%80%D0%B0%D0%B4%D0%B5%D0%B2/#entry10668

- М.Тодорова - https://petardanov.com/topic/6363-56-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8F-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%BA%D0%B0/#entry6409

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Весела Величкова - РУДОЛФ ЩАЙНЕР

Мария Тодорова - Рудолф Щайнер и Всемировият Учител

- Методи Константинов (Том IV) - (за Щайнер, Седир) - - Учителят към Щайнер имаше едно положително отношение. Смяташе го като добър работник, докато за другите беше крайно критичен. Особено за Бо-Ин-Ра - и го отхвърли. За Щайнер Учителят говори, че в него тече славянска кръв, че той не е чист германец. Носи нещо от славянската психика и чувствителност. Смяташе го като един авторитет, в този смисъл, че имаше ръстът на един учен. Учителят го смяташе като едно въведение, като една подготовка на европейския ум, за да може да се добере до Учението на Учителя. Учителят беше казал, че единствено от заминалите окултисти, само Рудолф Щайнер и Седир посещават беседите Му в невидимата аудитория за нашите очи.(продължава за Седир)

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

11 година

13 школна лекция на I мл.ок.клас.

8.I.1932 год. петък.

Изгрев.

Отче наш.

Един основен въпрос е дишането. Дишането физиологически е частно, специфично по отношение на дробовете. Човек диша чрез цялата кожа, седем милиона пори има и през порите си диша. Ако затворите порите на човешкото тяло, веднага умира. Специфичното дишане не може да го спаси. Ако диша през порите и специфичното дишане премахнете, пак умира. Следователно, тия двата процеса – специфичното дишане и дишането чрез порите, трябва да бъдат в хармония. Човек, следователно, трябва да диша с цялото тяло и специфично трябва да диша. Ако вие не се научите да дишате с цялото тяло и с дробовете, всякога ще бъдете болен, само ще боледувате. Значи в природата има един закон: тя обича туй, което ти е определено, дажбата, която имаш, известно количество въздух трябва да го преработиш. Че вие сте ученици на земята, известно количество въздух е определено да го преработите. Ако вие не го преработите, в книгата на вашия живот се пише, че вие не сте преработили. Тогава идат болестите, намалява се заплатата ви. Казва: Защо аз съм болен? – Не си обработил въздуха. После от въздуха ще извадиш тая енергия, която едновременно е потребна и за вас, потребна е и за природата. Всичките съзнания са съединени като клетки в един организъм. Следователно, вие сте полезни в общото, тази работа, която вършите, ще влезе в общо употребление на цялото. Защото, ако вие нямате туй схващане на живота, мислите, че сте самостоятелни, не сте толкоз нужни, вие се самозаблуждавате. Може от вашето гледище да не сте полезни, но от гледището на природата сте полезни. Може от вашето гледище да сте малки, но може туй схващане да е криво. Трябва да схванете в какво отношение сте полезни. Тия двете стрелки на часовника доколко са полезни? – Доколкото показват времето, са полезни. Но същевременно махането не показва времето, в него има обратно движение, но туй движение е във връзка с горните две стрелки (ръчици), но същевременно махалото е свързано с цял един организъм. Ако колелцата, ако всяко колело, пружината, която извършва известна служба, ако те се откажат, кажат: Какво ще стане? Не може да има един общ резултат. Сега в този живот като малките деца елементарни работи да се научите, да вършите работа. Вие седите, не знаете да дишате. Запример, ти дишаш само с върха на дробовете, с наведена глава. Когато дишаш, ще държиш главата перпендикулярно. От центъра на слънцето до центъра на земята ще теглиш една права линия и тогава ще се изправиш точно на перпендикуляра. После едно отклонение може да става. Вие не сте господари. Сега сте млади, гледате защо старият човек се е прегърбил. Защото нарушил този перпендикуляр. Кога се нарушава перпендикулярът? – Когато се туря известна тежест. Върху един перпендикуляр абсолютно никаква тежест да няма, която да стане причина да се наведе. Той трябва да бъде абсолютно без тежест. Перпендикулярът това е положението, дето всичките сили са уравновесени. И следователно, щом този перпендикуляр е уравновесен, поне вие може да мислите.

Тази линия на перпендикуляра всякога трябва да бъде успоредна с гръбнака. Правата линия, която не е успоредна с гръбначния стълб, не е перпендикулярна. Той не може да бъде мярка по отношение на плоскостта. Защото ти схващаш, че AB е плоскост, но ако ти нямаш съзнанието, твоето схващане за тази плоскост ще зависи от твоето будно съзнание. Следователно, дотолкоз, доколкото твоето съзнание е будно, дотолкоз този перпендикуляр напълно зависи от твоето съзнание. Тогава щом има известно нарушение, щом ти си неспокоен, ако в духовния свят, в умствения свят си неспокоен, нямаш перпендикуляр, ти си в бурно море, ти мязаш на часовник. В часовника има перпендикуляр. Перпендикулярът е точката, която не се мени. Тази точка не се мени, тя е в общение с една пружина, която държи перпендикуляра, да се движи махалото. Казвам: Всеки един перпендикуляр трябва да бъде успореден с човешкия гръбначен стълб, тогава е перпендикуляр. Сега този закон ще пренесете. Един физически закон ще пренесете към хората. Вие не можете да бъдете в хармония с когото и да е, ако неговият перпендикуляр и вашият перпендикуляр не са успоредни. На двама хора физическите перпендикуляри трябва да са успоредни. Ако единият е гърбав, а другият – прав, никога не може да дойдат в съгласие. Тогава какво ще правят.

Сега ще ви преведа един пример. Представете си, един господар отива да хваща работници, но здрави работници. Питам: Кого ще хване той за рамото? – Правия. Гърбавия от нямай къде ще хване. Той знае, че този гърбавият не може да върши така добре работа. Сега гърбав човек кой е? Всеки човек, който не мисли право, е гърбав; всеки човек, който не чувствува право, е гърбав; всеки човек, който не постъпва право, е гърбав, гърбица има. Има един паралел между тази гърбавина и има една неправилна гърбавина в живота. Аз говоря за тия гърбавини, които нямат никакъв център. Не говоря за окръжностите. Окръжността не е гърбавина, тя е кривина. И в една окръжност няма никаква гърбавина. Всяка една окръжност е направена от безброй прави линии. Защото между две точки, може да се тегли само една права линия. Една окръжност е направена от безброй точици. Следователно, между тия точки има само права линия, няма никакви криви линии. По отношение на главния център, те са полюси. В окръжността имаме полюси. По отношение на другата линия, която съставя триъгълника, между двата радиуса правата линия е вече основа на тяхното действие. Следователно, във всяка една линия...

Ако начертаете от един център една окръжност, тогава правата линия, разстоянието... да допуснем, че правата линия е AB. В природата в този общия център се разбират всички радиуси. Някой път вие начертавате по-голяма окръжност, следователно, линията AB ще бъде по-голяма. Но в природата такива кръгове не съществуват. Такива ние си ги чертаем. Тогава да кажем радиуси CD и CB – имате линията AB. Тия линии, които се образуват, равни ли са? Кога са равни? Те образуват безброй триъгълници. В сегашния живот е така. И следователно, ние се стремим да уравновесим своя характер. В що се изразява характерът? Защото има по-голяма окръжност. Как се наричат тия страни, катети. Във всеки един организъм катетите са по-дълги. Ако всичките тия триъгълници, които са събрани, как може основите да бъдат на повърхността. Вие казвате, че другото е основа. Да изясним тази идея. Представете си, че вие имате един стан. Основата нали е турена на две кросна. Ето едното кросно, ето и другото. Вътъкът върви перпендикулярно с кросното, не върви успоредно с основата. Следователно, кой е онзи хубав изтъкан плат? Някои нишки са вървели перпендикулярно на основата, а успоредно на кросното. Добре. Изяснете ми тия двете кросна. Къде са двете кросна. AB е основата. Другото заблуждение седи в туй, че вие мислите, че центърът на една окръжност е невидим. Точка. Но няма нищо от центъра. Този център вас ви се показва, че е малък. То е едно перспективно гледище, понеже този център е във вечността. Този център на деятелност е толкоз далече, че вас ви се вижда като точица. Следователно, като го погледнете този център във физическия свят, ви се вижда като точица, отношенията ви се виждат по-големи отколкото центъра. Туй е противоречие на съзнанието. Много малка е точката. Но всичката деятелност на този кръг произтича от този център. Силата, която произтича от този център, не е пространството, което завзема.

Мислите ли, че едно колело, което завзема едно голямо пространство, е силно? Ако направим един кръг около себе си, мислите ли, че мястото, което сме описали, ако е голямо, този кръг е силен? Силата е в центъра, която прави кръга, онази малката точица е по-силна от цялата тази окръжност. Сега приложението. Вие избягвате едно приложение. Вие разсъждавате механически. Казвате: Аз съм голям. Твоята големина още нищо не значи. Същевременно ти може да имаш голяма глава, ти може да имаш голямо тяло, ти може да имаш дълги ръце, ти може да имаш дълги крака – това са само възможности. Доколкото ти може да бъдеш господар на твоята ръка, да имаш отношения с ръката, доколкото може да работиш с мозъка, може да работиш с дробовете, дотолкоз, доколкото ти си господар на онова, което притежаваш – разумен господар – толкоз ти може да бъдеш силен. Ако един ден се откаже твоята ръка да ти служи, кои са причините? Не си ти господар. Че ти един ден изнасилваш ръката, работиш повече, осакатяваш ръката си. Правиш престъпление спрямо себе си, спрямо онези живите сили. Един ден ръката се отказва да ти служи. А пък някой път не работиш никак, ръката пак се отказва. Казва: Не да не работиш, но да работиш толкоз, колкото трябва. Коя е мярката да работим колкото трябва. Във всяка една работа, която усещаш приятност в работата, тази работа е нормална, тя е в съгласие със законите на природата. В момента, в който почувствуваш най-малкото неразположение, ти си в дисхармония, спри там, престани повече да ядеш. Седнеш на една богата трапеза, вземеш една хапчица, тебе ти е приятно, дойдеш до едно място, усещаш тежко. Какво показва? Преработил си. Спри. Не довършай работата докрай, ако искаш да бъдеш здрав. Вие казвате: Да се свърши работата докрай. Никога не довършвай работата, физическите работи всякога остават да има нещо недовършено. Понеже туй недовършеното в природата е. Ти ако довършиш своята работа, има общ план, ти ще влезеш в дисхармония. Природата трябва да довърши своята работа и тогава завърши. Ако ти завършиш своята работа преди нея, ти си в дисхармония, ти не вървиш по правия път.

Хубаво, ако 10–20 души са определени да идат към една точка, ако един иде по-рано, работата не е свършена. Всички трябва да пристигнете на мястото в пет и половина и тридесет секунди, ако ти пристигнеш десет секунди по-рано или десет секунди по-късно, ти не си изпълнил задачата точно. Вие сега не мислите правилно и не чувствате правилно. Кои десет секунди, кои петнадесет, коя една, но една или петнадесет, ти си вече в дисхармония с природата, следствие на това усещаш известно разногласие вътре в себе си. На какво се дължи? Ти си недоволен. Ти си бързал най-първо да глътнеш една хапка. Знаете ли колко пъти трябва най-малко да я прекарате в устата. Твърда или жидка храна трябва да се прекара по същия начин. Всяка храна, която не е прекарана в устата толкоз колкото трябва, не може да принесе полза. Сега вие имате една илюзия. В една храна или в съдържанието на храната, в яденето на храната има три процеса, които трябва да станат едновременно. След като дъвчите тази храна дълго време в устата, тя съдържа известна енергия, прана – туй което наричат индусите, или животворна сила, или животворно електричество, или магнетизъм. Като дъвчите, тази енергия минава през езика и се складира в нервната система. Ако вие дъвчите по-малко, значи по-малко енергия туряте. Като влезе в стомаха, започва един друг процес. Отгоре на мозъка трябва да се даде енергия на стомаха, тогава вие ще харчите повече енергия, ще добивате по-малко. Като нямате енергия в мозъка, храната долу не може да се смели. Смилането зависи от енергията, която е в мозъка. Ако вие дъвчите дълго време, учените обясняват, дълго време да се дъвчи храната, за да може да се възприеме и да се складира, за да може после другата енергия да се изкара, която е потребна за мускулите, за костите. Казвам: Ако ума ви не е съсредоточен в яденето, туй ядене е без полза. Ще бъдеш като някой търговец, който има не книжни пари, но златни. Той като ги види приятно му е, гледа една златна монета, втора, трета, четвърта, пета. Вечер ги извади, брои ги, туря ги в касата. Търговец, който изобщо по този начин работи, никога не боледува. Боледуват, знаете ли кои търговци? Които дават на вересия. Дойде някой, няма пари, даде на вересия, той пише, няма пари, тревожи се. Дойде втори и той на вересия, трети на вересия и търговецът се разболява на вересия. Ако туй дъвкането не си свършил, ти си ял на вересия. Мислиш ти някъде, умът ти не присъствува, всякога когато умът не присъствува в яденето, ти си дал стоката на вересия. Може да вземеш някога нещо, но ще мине време, ще се съдиш, ще кажеш: Втори път на вересия не давам. Затуй в природата няма такава отделна рубрика, за да оперира на вересия. Argent conte – в брой. – Ама ще получа, ще почакам. Тогава ще ти кажат тъй, щом нямаш, ще ядеш толкоз колкото имаш. Като идеш на гостилницата, нищо не дават на вересия. Ти ще бръкнеш в джоба си, ще ядеш толкоз, колкото имаш в кесията си, само с това имаш право да се разполагаш. Или в даден случай, да обясня работата; ти дотолкоз си ял правилно, доколкото твоят ум присъствува в първата хапка. Ти ядеш първата хапка, гледаш яденето – голяма паница. В даден случай ти като вземеш първата хапка, ще ядеш, тя трябва да бъде център, а другото ядене е реално толкоз, колкото влиза в устата. Туй ядене, което е до тебе, то не е реално. Ти я го ядеш, я не. Знаете какво става с вас. Сядат двама англичани на една богата трапеза. Единият, като яде, умира, яденето остава наполовина. Другият англичанин продължава яденето, нахранва се и казва на келнера – Дайте ми сметката. – Който прави сметка за двамата. – Не на приятеля наполовина седи яденето. Та казвам: Вие сега не знаете, може наполовина да оставите лъжицата. Набраното е важно. Няма какво да гледаш паницата, ти гледай хапката. Ти, като ядеш, радвай се на тази хапка. Една хапка, на която се радваш, ще принесе хиляди пъти по-голямо благо, от хиляди паници, те нищо не допринасят. Този закон може да го приложите по-широко. Онова, което виждате отвън, то са паниците; онова, което вие чувствувате вътре в себе си, то са хапките. Философия трябва да имате на живота. Вие искате да бъдете здрави, от туй зависи здравето на човека, от туй зависи неговата права мисъл, от туй зависи неговото бъдеще отсега до вечността, от този момент зависи. Ти казваш: Ние за бъдеще ще станем нещо. Оставете тия глупави работи. Ти ако в даден момент човек не може да станеш, ако хапката сега не я сдъвчеш, както трябва, всичките ти работи през цялата вечност такива ще бъдат.

Казвам: Физическият свят това е прелестно учение, туй за ученици, които са напреднали. Вие искате да знаете смисъла на живота. В геометрията най-първо какви отношения има? Има отношения към вашите къщи, има отношение към ниви, към физическия живот, геометрия има във вземането на пари, трябва да знаеш какво пространство има. Правиш разчет, за да може разстоянието, което имаш в ума, да го събереш. После когато потопяваш парите в мастилото, изчисляваш колко трябва да туриш, всякога умът ти работи. Ако ти не разбираш тая сложна геометрия, тогава няма да знаеш да пишеш правилно, едната по-голяма буква, другата по-малка. Защо не харесвате една буква по-малка, друга по-голяма, какво означава. Голямата буква е несдъвкана буква. Онзи, който пише много малки букви, той е много скържав, пък онзи, който пише големи букви, той е щедър. Някой път е щедър на чуждото. Има едни букви, които са нормални. Ти като погледнеш ще кажеш: Защо пишеш толкоз ситно. Казва: Защо пишеш толкоз едро. Онзи не довижда, той пише големи букви, нему са слаби очите. Ако пишете на един човек писмо с големи букви, той е стар. Ако пишете много ситно писмо, той е млад, скържав. Когато пишете нормално, както трябва да бъдат геометрически, има една норма в природата. Тогава каква е нормата? Всяко едно писмо, което като напишете, сте доволни по форма, съдържание и смисъл, туй писмо е хубаво. Всяко едно писмо трябва да принесе полза на вас. Аз да ви кажа: Писмо, което не донася полза, трябва да го сдъвчете. Хубавото писмо трябва да е сдъвкано. Тъй както майката дава на детето мляко. Ако писмото, което вие сте написали не е излязло мляко, не го давайте на децата, защото всеки комуто пишете, ще го развалите. Защо не хранят децата с твърда храна? Знаете едно правило: Всеки човек, на който пишете едно писмо, той е дете много малко. Когато на вас пишат, вие сте такова малко дете. Защо пишат хората писма, деца са. Писмата трябва да бъдат добре сдъвкани. Написаното трябва да бъде разработено, че като го четете, че туй дете биберончето като туриш, много хубаво писмо. Питам: Вашите идеали такива ли са? Каквото и да е да го прекараш отгоре-отдолу, криво-ляво. Не, чисто трябва да бъде писмото. Капане, зацапване, такива работи да няма.Да бъде преписано много хубаво, и в съдържание, и в смисъл да е много хубаво. Казва: Не струва такова писмо да му пишеш. Ти правиш пакост на себе си. Ти като напишеш едно хубаво писмо, допринасяш на себе си, ти се подигаш. Ако пиша хубаво писмо, аз го пиша най-първо за себе си. Майката яде най-първо за себе си, излишъкът, който остава, се набира в гърдите. Тя казва, много хубаво ядох, мама. И детето като го тури на гърдите казва: Много хубаво ядох.

Вие сега още не сте се освободили и сега ви подуват. Вие казвате, че майките ви не ви подуват. Аз отричам. Вие нали пиете мляко, овцата е вашата майка. Всеки човек, който яде мляко от кое да е животно, туй животно му е майка. Аз правя заключение. Затуй казвам: Щом напуснеш детинската възраст на млякото, тогава идваме до твърдата храна. Храната, която трябва да се сдъвчи, показва, че сме станали възрастни. Затуй именно децата правят една погрешка, че не дъвчат храната. Затуй децата боледуват. Майката трябва да даде урок на детето да дъвчи. Като смуче млякото, трябва да го прекара един, два, три, десет пъти през устата, чрез езика да изкара храната, да складира, че тогава да го глътне. Те са умните деца. Онези деца, които постоянно гълтат, гълтат и след туй знаете какво става. Аз съм наблюдавал някое дете, майката като го подува, повърне млякото навън. Млякото се е съсирило, образували се киселини.

Та казвам: Този сложния физически живот, който имате, вие мислите, че добре живеем. Колко нещастия трябва да се коригират в сегашния живот, за да може човек да живее на земята. От него зависи бъдещото щастие, здравето, от него зависи бъдещият прогрес. От яденето, от дишането, от ходенето зависи цялото щастие на човека. Три неща са потребни. Ако вървиш, да вървиш правилно, да не вървиш като пиян. Как вървите някои от вас? Трябва да имате една права линия и ако тази кривата (правата) линия се мени, като ходите, трябва да мислите. Човек, който върви и не мисли, не ходи правилно. Отиваш към една работа, трябва да избираш пътя, по който трябва да минеш. Ти отвсякъде не можеш да минеш. Тръгнеш из София, искаш да познаеш откъде да минеш, щом стигнеш до мястото да знаеш коя улица да хванеш. Определено е през коя улица да минеш. Ако ти не минеш през тази улица, ти не знаеш как да ходиш. В човека има едно чутие, едно чувство. Щом като пристигнеш някъде, ако пазиш едно чувство, като пристигнеш, нещо ще ви каже или вляво или вдясно. Ако вие се поведете по това чувство, право ще бъде, но ако започнете да се колебаете, ще изгубиш само време. Нещо ти казва вляво. Ти започваш да разсъждаваш, тогава изгубиш целия ден. Казвам сега: Зависи от правилното дишане. Законът на дишането е важен.

В тези триъгълници тия основи са равни. Какво означават катетите, защо ги наричат катети. Втория път разгледайте думата. Радиусите успоредни ли са, как се смятат? Успоредни са. През един център колко успоредни може да прекараме. Безброй. Две успоредни линии в далечността нали се съединяват. Радиусите, които излизат от една окръжност, не са успоредни. Тъй както ги чертаете не са успоредни, но в природата те са успоредни. Сега въпросът не е да вярвате, то е едно твърдение. Вие ще разсъждавате, ще кажете тъй, че описаната окръжност не е тъй. Но туй ли е в природата. Сянката мяза ли всъщност на дървото. Ако вие начертаете една окръжност, донякъде представлява реалната окръжност в природата. Допуснете сега, че ви представя положението: вие се намирате на физическото поле нали. Ако построите каква да е машина, едно колело, някаква воденица в третото измерение, колелото и оста се движат, повърхността седи, в покой е, остава в четвъртото измерение и се показва, че и цялата плоскост се движи, тя се върти. На какво седи тази плоскост, на какво се върти. За да се върти плоскостта на физическото поле, плоскостта трябва да е в покой. А пък ако цялата плоскост започне да се движи, тя трябва да има някаква друга основа. Та казвам: Вие ще се намерите в едно чудо. Понеже вие имате едно разбиране, вие имате ос, колело и вашата ос седи сега, понеже караме и вашата плоскост да се движи, кажете на какво мяза. В природата всичко е в движение, всичко е в движение, но туй движение е разумно. В туй движение няма никакво сблъскване, всички същества се движат, но всяко същество се движи в своя посока и никога не става сблъскване. Туй движение то е разнообразно. Като започне от най-слабите импулси, които има, има едно движение, което след няколко милиона години като се движи една точица, едва ли е извършила една хилядна от милиметъра. Тогава във вашето съзнание един милиметър като се движи е голяма бързина. Ако извърви една хилядна от милиметъра, питам: Ще забележите ли туй движение? Вие ще мислите, че туй тяло е в покой. Някое голямо тяло се движи толкоз бързо, един милион години ти няма да го намериш. В природата има каквито искаш движения, може да избереш, каквито искаш, може да започнеш от най-слабото до най-бързото, което изведнъж се движи, че едновременно е навсякъде. Едни се движат толкоз бързо, други се движат толкоз слабо, че движенията съвпадат. Най-бързото движение съвпада с най-слабото, достигат се и двете. Защото да допуснем, че нашата вселена обикаля цялата вселена за 36 хиляди години, светлинни години. Знаете ли колко е светлинната година? Колкото път извърви светлината за цяла година се взима за единица, като се движи всяка секунда с 300,000 километра. Такава една единица и туй 36 хиляди години. Едно същество, в което се зародило една идея да извърви с най-слабо движение, което се движи микроскопически. Тогава значи, каквото извърви в 36 години и с едно слабо движение се съвпадат. Най-силното движение, понеже оттам, отдето изхожда, и най-слабото движение, като дойдат те съвпадат. Слабите и силните движения са винаги съединени и свързани. Слабите движения в света представляват опорните точки. Най-слабото движение това е опорна точка. Най-силното движение това е периферия на тази точка. Те вървят в противоположност. Представете си тия две точки вървят в две противопосоки, направления – едната се движи вдясно с голяма бързина, другата докато направи една хилядна от милиметъра за 36 хиляди години, първата извървява грамадно пространство, те се съединят, завършат цял един кръг. И двете се събират. Казва: Една грамадна работа свърших. 36 хиляди години работил и извървял една хилядна от милиметъра. Другата знаете за 36 хиляди години какво голямо пространство извървяла. И двете разправят опитности. Според вас коя е по-учена? Тази, която се движи с голяма бързина, това е външният обективният свят. Тази, която извървяла една хилядна от милиметъра за 36 хиляди години, е нашият вътрешен свят. Движението във вътрешния свят става много по-медлено. Вие сте на особено мнение. Аз нямам нищо против, може да направим вътрешния свят да се замени, безразлично е, ще се пазят само отношенията, които съществуват. Отношенията между A и B са определени. За мене е все едно дали A е председател и B слуга или B е председател и A слуга. Изменя се положението. Но питам: Когато A работи добре и B работи добре, какви ще бъдат резултатите C. Ако се сменят, какъв ще бъде резултатът C. Стига работата да е свършена добре и резултатът ще бъде добър. Следователно, който и да бъде председател, нищо не значи. Когато жеравите вървят, пътуват, има председател, няколко председатели има. Най-силните жерави образуват триъгълник, те излизат напред като генерали, всички вървят, той отваря въздуха, вървят в крива линия, като се умори председателят иде друг на мястото му. Председателят върви напред, по-слабите остават на опашката, не са уякнали крилата им. Председателят, като извървят стотина, двеста километра, казва: Да се спрем за децата, за по-слабите. Слезнат, малко починат и пак тръгнат. Тия младите един ден и те станат председатели. Идущата година крилата станат яки, станат председатели.

Искам да оставя мисълта. В природата трябва да схващате двата процеса. Трябва да се движите бързо като светлината, някога човек трябва да бъде тъй медлен в своето движение, че движението на един охлюв да ви се вижда като светкавична бързина. Един охлюв за 36 години колко место ще изходи. За 36 години доста път ще извърви. Има отношения вътре в света, които се свързват с тия медлените движения. Но този, който е минал по туй медленото движение, всичко знае, затуй този, който извървял една хилядна от милиметъра в 36 хиляди години, той е специалист, мястото го знае. Онзи, който се движил с тази голяма бързина, той е обиколил много работи, но нищо не знае. Затуй онзи, който малко върви, много знае, всичко знае наоколо, онзи описал грамаден кръг, но нищо не проучил. Тия хора, които имат големи идеи, казват: Голяма идея имам. Хубава идея има, но тия работи не ги знае, той не е проучил работите, както онзи, който се движи медлено. Онова, което е проучил, знае го да го приложи. Този ще разправя всичко туй, което опитал, той го обработил. Той казва: И аз искам да посетя тези места, дето ти си посетил. Колко милиона години му трябват на този медления да изходи всичкото туй место. Знаете какъв учен би станал. Онзи, който описва големия кръг, за да може да вземе периметър, той е предприемчив. Онзи, който се движи с микроскопическата бързина, на него се дължат всичките изводи, енергията ще преработи и животът ще добие смисъл.

У вас има два процеса: недоволният процес, той е който се движи с голяма бързина. Той бърза, казва: Времето тече. Пуснете го нека върви. Един има, той яде, яде. Не спъвайте нито единия, нито другия, нека се движат, но като се върнат, като се срещнат на същото място да образуват един правилен кръг. Във всяка една ваша мисъл, вашите медлени мисли на движение и силните движения на мисълта да се образува една връзка. Туй е правилно схващане или го наричам да бъдеш доволен от онова, което си извършил в даден случай. Някой път може да възразите: Как да бъде доволен. Ако първата хапка не си сдъвкал. Ето аз как разрешавам въпроса за мене. Недоволен съм. Казвам: От какво произтича моето недоволство? Не си сдъвкал втората хапка, започни да дъвчеш. Ние бързаме да дишаме. Поемам въздух, концентрирам ума си да изведа из въздуха всичката сила, която е скрита да я складирам. Тя ми е работа дадена. Понеже като изхвърля вън от себе си въздуха... която работи, аз няма да извадя съдържанието, няма да извърша работа. Ще имам обратния процес. Всяко едно дишане умът трябва да присъствува, като възприема първата въздишка в себе си, след като извадя силата, ще има в душата една благодарност. След туй ще дойде друга радост. Като дишаш, в живота се получава една малка радост. Като направиш упражнение да речеш: Много съм благодарен, че направих тия упражнения. Казвам сега: Ако вашето дишане не е правилно, вие искате да дишате, да сте поети. Знаете ли каква галиматия може да напишете. Поезията ви напълно ще зависи от дишането. Както сте дишали, тъй ще пишете, както сте яли тъй ще пишете. Всякога може да направим един опит и да видим какво отношение ще има. Донесете ми съчиненията на няколко души, български поети, които аз не зная, след като ги прочета, ще ви кажа, дишат ли добре, хранят ли се добре, ходят ли добре. Най-добрият философ в света, какъвто е бил Кант, и в движенията си той е бил като часовник. Всяка сутрин минавал като часовник. Само две изключения направил в живота си. Като умрял хората, които свикнали да го виждат, казали: Случило се е нещо с Канта, не минава. Кант така е могъл да напише „Чистия разум“.

Като тръгнете в пътя си да знаете, че ходенето е много важно. Ангели от невидимия свят ви гледат как ходите и веднага определят вашия манталитет само от движението ви. Тъй като вървиш не като войник, но като поет. След като си ходил право да станеш философ, да станеш поет. Поетически ход няма, философски ход няма, Божествено ходене няма, музикално ходене няма, има едно ходене, аз го наричам правилно ходене. Хубаво, вие бягате, засилвате, после спрете или равномерно ходите. Някой път искате да се научите на търпение. Трябва много бавно да движите краката си. Сега вие какво ще кажете, че всякога трябва да правите туй движение, за да добиете търпение. Във всичко да участвува умът. Някои неща са смешни, казва: Много бързо ходи. Смешността не е там, но движението не е отмерено, смешно е, че неритмично е движението. Той полека се движи и там няма ритъм. Във всичко може да има ритмичност. Когато мислиш, то е движение, философската мисъл е най-слабото движение. Ти мислиш сега какво да направиш, имаш да плащаш на гостилничаря, студент си, вървиш, имаш сто, двеста лева, трябват ти за много други работи. Ти вървиш бавно, върнеш се, забързаш. Ти мислиш да платиш или не. Да платя ли на този човек или има концерт вечерта, пък има и друго представление. Тръгне бързо и отиде плати. Свърши се въпросът. Казано свършено. Каквото решиш, не отлагай, иди точно навреме. Иди навреме,ти си изправен, в невидимия свят считат, че си платил. Казал си, че в пет и половина ще идеш да платиш. Ще идеш в пет и половина, ще кажеш, ще ме извините, обещах, ще дойда навреме да ви платя, след три дни. Ще се ръкувате. След три дни ще кажеш: Моля, извинете. Ще бъдете точни, на третия път давате, свършва се. Бъдете точни, не се срамувайте да кажете: Какво ще каже човекът за мене. Бъдете точни, за да имат добро мнение в невидимия свят. Казват: Той е изправен, поне държи времето. Ти щом отпуснеш и времето не държиш. Казвам: Бъдете в изправно положение, трябва да имате една философия на живота. Казвате: Туй нищо не значи, онуй нищо не значи. По този начин не може да имате успех в живота. Вашият успех зависи от много малки работи.

Кои неща останаха? Трябва да имате прав перпендикуляр. Гледайте да оправите всичките гърбици, никой да няма гърбица. Не се навеждайте. Като дойде някоя скръбна мисъл, не се навеждайте. Като дойде някоя скръбна мисъл не се срамувайте. Като дойдат скръбните мисли много се срамувате, вземете раболепно положение. Като дойде скръбната мисъл, поусмихнете се. Ами че то е характер. Като срещнеш мечка, погледни я, поусмихни се насреща. Казва: Не се нахвърли отгоре ми. Помнете едно; присъствието на духа в човека дава сила. В даден случай дойде една скръбна мисъл, вие се уплашите. Лошото е в уплахата. Вие не знаете дали тази мисъл е скръбна или не, но вие предполагате, не знаете. Вие в какво положение ще се намерите. Във Франция отива един французин, който ходил в странство, забогатял, понеже станал възрастен, не мислел да се жени, мислел, че между двамата си братовчеди ще преживее. Искал да ги изпита, при кого може да живее. Взема че се облича в скъсани дрехи, тояжка, отива при единия и казва: Изгубих всичко, дойдох, ще може ли да прекарам живота си при вас. Може. След като седял една седмица, казва: Ще извиниш моята другарка жена ми, тя не е благодарна. Отива при другия братовчед. Посреща го казва: Не бой се при нас ще живееш, няма нищо, случват се тия работи. Минава месец, два, цяла година след туй казва: Аз не съм беден, имам толкоз милиона. Научава се другият братовчед, идва.

Всяка една скръбна мисъл, тя ви изпитва, тя е вашият братовчед, който ви изпитва, ще може ли да остави парите при вас или не. Във всеки един момент Бог ви изпитва какво може да направите. Вие се поставяте на изпит. Посрещнете тази мисъл, кажете на братовчеда при мене може да седиш, ще се уреди тази работа. След една година тази ваша скръбна мисъл ще ви каже: Аз не съм от бедните, но от богатите, цялото богатство го оставям на вас завещание.

Сега разбрахте ли. Ако сте разбрали, движете се с медлено движение, една хилядна от милиметъра в 36 хиляди години. Туй е много нещо.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.

В Истината е скрит животът.

За втория път всеки един от вас да направи една картина, да обрисувате геометрически тази лекция. Цялата лекция преведете в геометрическа форма. Само скицирайте основните форми, основните положения.

От книгата, "Съществувание, живот и отношение". Младежки окултен клас. XI школна година (1931–1932).

Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

11 година

12 лекция на 1 мл. ок. клас

25.ХII.1931 г. петък, 5 ч.с.

Изгрев, София.

Добрата молитва.

(Учителят написа на дъската.)

До – червен цвят

си – виолетов цвят

ла – син цвят

сол – светлосин цвят

фа – зелен цвят

ми – жълт цвят

ре – портокален цвят

Тези цветове имат влияние. Между музиката и цветовете има известно съотношение. Ако някои тонове в организма вземат надмощие, то и цветът взема надмощие. Ако ми взема надмощие, човек пожълтява. Ако ре взема надмощие, лицето става оранжево. Ако лицето е почервеняло, то до взема надмощие. Ако фа вземе надмощие, тогава човек става зелен, позеленява. Каква е теорията за светлината? – Да кажем, че някои предмети отразяват червения цвят, зеления, жълтия, какво е теорията за отражението? – Когато имаме до, червеният цвят преодолява. Когато тези звукови вълни на дото преодоляват, имаме червен цвят. Ритъмът се възприема тук в носа. Като минаваш някъде, помиришеш от някоя тенджера. Запример защо се смеете? – Можете ли да ми определите произхода на смеха? – От кой тон е образуван смехът. Кои хора се смеят най-вече? – Които имат червен цвят или син, зелен, портокален, кои се смеят най-вече? – Между смеха и плача има ли известно съотношение? – Смехът е пеене. Например не може ли да се засмее някой от вас, ако може да определиш с какъв тон си се засмял, ти вече имаш едно разгадаване на характера, ще знаеш преодоляващия тон, ще знаеш кои са подбудителните причини за смеха. Ако издадеш при смеха тона до, ако оттам започне тази гама, ще знаеш как да нареждаш всичките други музикални тонове и после какво е отношението между смеха и плача. Можете ли някои от вас да ми кажете как плачат децата? – Как плачат децата и как плачат възрастните? – Запример ако някоя мома плаче, как плаче? Когато бащата плаче или когато майката плаче, или пък някой поет плаче и поетите плачат. Няма човек, който да не плаче, бащата по-рядко плаче. Сега вие ще кажете какво ни интересува това сега. До, си и пр. Да си имаме хлебец, да си похапнем. Човек, който разсъждава по този начин, де се намира той? – Той е при фа, при зеления цвят. Всичките животни са се спрели при тревата, при фа-то, зелена е тревата. Всяко говедо пее фа, пасе тревата и казва фа. Онези, месоядните, са на до. А тревопасните на фа. Къде се намира човекът? – Между фа и до.

Сега природата защо дава разни храни на човека? – За да предизвика разните тонове, да има едно разнообразие. Еднообразието на тоновете причинява в организма едно болезнено състояние. Всички болезнени състояния на тялото, разгледани от музикално гледище, имат вече дисхармонични съчетания. Сега има учени хора на запад, които лекуват известни болести чрез музиката. Да допуснем, че вие имате коремоболие. Как ще го лекувате с музика? – Сега опасната страна е там. Това е една далечна наука. Мъчна работа е да приложиш музиката като едно лечебно средство. Забележете, че щом човек се е разболял, той престава да пее. Той е замислен, върви, върви и издава един звук. Какъв е звукът, когато човек е заболял? – (Ох, ох.) Ако му кажеш да пее, той ще каже: Не ми се пее. Щом човек каже не ми се пее, той вече е заболял. А пък щом на човека му се пее, това е едно здравословно състояние. Веселият човек, който иска да пее, какъв звук издава? – Онзи, който е заболял, казва ох. Онзи, който оздравява, какво казва? – Забележете, че много работи вие знаете, но най-важните работи вие не знаете. Знаете от науката колко километра има оттука до месечината. Знаете каква е големината на Слънцето, на Юпитер, на Марс. А такива най-съществени работи не ги знаете. Или пък сте ги знаели, но сте ги забравили. Като разглеждаме слънчевата система, най-близката планета е Меркурий, но предполагат, че има още една близка планета, но тя не се вижда. Меркурий е най-малката, после е Венера, Земята, Марс, Юпитер, Сатурн. Най-малката планета е най-близка. Колкото отиват по-далече, стават по-големи. Между Марс и Земята има едно изключение. Земята е по-голяма, а пък е по-близо до слънцето. След Марс иде най-голямата планета Юпитер. А след това идат другите планети, по-малки от Юпитер. Защо планетите не вървят постепенно, така че най-напред да са най-големите? – За земята законът е верен. Има еднакви отношения. Меркурий е най-малката планета, а от слънцето до земята, земята е най-голямата. След земята иде една по-малка планета, Марс и след това най-голямата планета на слънчевата система. Някои от вас учили ли сте нещо по този въпрос?

Някои въпроси вас ви интересуват толкоз, колкото един петел се интересувал, който ровел в едно бунище и изровил един скъпоценен камък, и казал, тази пущина. Ако беше едно зрънце да го клъвна, свети нещо там. Вие сега бихте се посмяли. От гледището на петела този камък е безполезен. В техния свят нямат понятие за скъпоценности. Кой петел ще го продаде. Няма търговци в техния свят. В нашия свят има търговци за скъпоценности. В петловия свят няма такива търговци. В петловия свят едно житено зрънце струва повече от един скъпоценен камък. Значи понятията в петловия свят са други.

Аз сега няма да ви отговарям. Само ще ви кажа друго. Да кажем, че някой човек не го познавате и аз казвам: За едикой си човек трябва да мислите. Вие казвате, този човек не ме интересува. Да кажем, че някой си Драган Стоянов. Ти казваш: Мене Драган Стоянов не ме интересува. Но един ден ти дадеш на Иван Драганов сто лева, ти вече се интересуваш от Иван Драганов, защо? – Казваш: Срещна ли Иван Драганов? – Тук ли е той? – Срещна ли го някъде? – Казвате: Срещнах го. Вие сте му дали 100 лева, това е причината за вашето внимание. Но утре вие му дадете 1 000 лева, какво ще бъде вашето отношение. Колко пъти на ден ще питате за Иван Драганов. Добре, дадете му 10 000 лева, колко пъти ще питате за него. Дадете му 100 000 лева, с тези пари се увеличава вашето внимание. Където ходите, разправяте на хората за него. Питат ви, защо ви интересува толкоз този човек – ти казваш: Има да ми дава. Ако вие имате да вземате, какво е вниманието на Иван Драганов към вас. В първия случай, това е положителната страна. Вие търсите да го видите, като го зърнете, приятно ви стане, че сте го видяли, потупате го по рамото. Как сте, добре ли сте? А парите? – Иван се посвие. Вземе една поза. Как да кръстим този, който е дал 100-те лева? – Да му дадем едно музикално име. Иван Драганов музикално име ли е? – Той пита: Тук ли е онзи? – Той пита, за да го срещне. Ако му каже, че го няма, той се поотпусне. Този, който има да взема, да вземат от него по-добре е за него, защото му желае доброто. Казва: Дано да не заболее онзи, да е здрав. Да не би да му се изкълчи кракът, да не му изгори къщата, да не му умре козата, да го поживи Господ, живот и здраве да му дава. Той като ходи все се моли. Казва: Дано не му се случи някакво нещастие. Защото щом му се случи нещастие, ще отидат и неговите пари. Та казвам: Хубаво е някой път да има да взема някой от вас. Вие казвате някой път: Аман този човек ви желае доброто. Той не иска вие да пострадате, да умрете.

Щом си изплатиш дълга, той казва: Може да умре. Престава да се интересува от вас. А онзи, който има да дава, той казва точно обратното: Да пукне. Когато казва, че се е разболял, става му приятно. Та в това отношение е хубаво да имаш да даваш. Този, на когото ти имаш да даваш, той ще ти мисли доброто. Най-опасната страна е в това, че ти ще си изопачиш характера и ще станеш лош. На това основание, изплащай си дълговете, за да не станеш лош. На това основание природата не иска човек да бъде грешен. Всеки, който има да дава, е грешен, в какъвто и да е смисъл. Някое дете откъснало една ябълка от една градина, казват: Какво престъпление има да ядеш една ябълка, опасна работа е. Щом има закон, предвижда се затвор. Представете си, че първият човек е изял ябълката, вие съгласни ли сте с това, че ябълката съблазнила хората. Вярно ли е това? – Този, който вмъкнал греха в света, е бил доктор по алопатия. Той е бил алопат. Но за да прокара своите хапове, да ги продава, станал хомеопат и обвил своите лекове с една сладка обвивка, направил ги сладки. И казал: Когато човек иска да прокопса, да вземе от тези хапове, но те били отвън сладки, а отвътре горчиви. Този плод, който човек е ял, отвън е бил сладък, а отвътре дошло отравянето. Този плод отвън бил сладък, а отвътре горчив.

Ти вземаш 100 лева назаем отнякъде. Най-напред има една приятелска обмяна. Този човек е готов, веднага да ви услужи. Кой е по-виноват, който взема парите назаем или който ги дава. Всичките дървета в райската градина от чисто психологическо гледище. Ева беше гранд дама. Така ли се казва на френски? – На английски е грейт лейди. Който взема парите, е изкусителят. Ева беше богатата. Дяволът, който дойде, адептът, който дойде, той дойде да вземе пари назаем, нищо повече. Защо това дърво беше в рая? – Той не донесе плодове извън рая. Интересно е, че той откъсна от плодовете. Един бакалин ще ти продаде едно кило захар и ще дадеш 8 лева, ще ти даде едно кило ориз и ще ти даде нещо. И ти ще дадеш нещо. Свещеникът ще продаде въздуха и ще ти каже: Плати 20 лева. Ще те убеди, че е чел за дядото, който е умрял. Ще каже, че неговата молитва ще направи нещо. Ти не си проверил, казва: Дядо ти е в по-добро положение. Ти вярваш и казваш: Чете попът. Нито ти знаеш, нито попът знае, дядо ти не е получил това, но попът и ти вярвате, че на дядо ти е добре станало. Явява се този черният адепт при това дърво, което е забранено, той откъсва един плод и дава. Той го продава на Ева. От рая продава на нея. Не е ли смешно един човек да вземе твоя скъпоценен камък от къщи и да ти го продаде, и ти да плащаш. Питам: Каква философия има в това? – Или често вие, младите сестри, искате да опитате любовта на някого. Имате ли право да опитате колко му е любовта? Вие сега се възмущавате, казвате: Да опитам любовта. Хубаво, но кой трябва да опита любовта? – Може ли да опиташ любовта? – Как ще опиташ любовта? – Искаш да знаеш дали един човек те обича или не. Как се ориентирате вие? – Как познавате дали ви обичат или не? По постъпките, по чувствата му, син или дъщеря. Имат ли право да опитат дали баща им ги обича? Приятелят има ли право да опита приятеля си? (Не.) Защо? Това приятелство на връзките на любовта, трябва ли тези връзки да се изпитват. Щом се изпитват някои работи, какво се подразбира от това. Ако трябва да се изпита едно въже, ако аз го изпитвам, това показва, че има съмнение и го поставям на изпитание.

Никой няма право да изпитва любовта на другите хора. Едно правило ще си турите. Другото правило е: Ако искаш да знаеш любовта на другите хора спрямо тебе, това може да познаеш от твоята любов. Ако твоята любов към тях се увеличава, и тяхната любов се увеличава. Ако твоята любов се намалява, и тяхната се намалява. Ти казваш: Моята любов е неизменна, а пък тяхната се е намалила. Такъв закон не съществува в природата. В природата съществува законът. Имате величините плюс и минус. Каква е разликата в математиката между плюса и минуса? Запример имате числото 5. Турите пред петте минус, а след петте плюс, какво ще разберете? − 5 +. Мога ли да туря така. Плюс 6 минус − 6 − . Как ще го изтълкувате. Едно живо число е това. Може да имате така: + 7 + − 7 −. В природата съществуват тези неща. Започнеш без пари и свършиш с пари. Започваш с пари и свършиш без пари. Или започваш с пари и свършваш с пари. Или започваш без пари и свършваш без пари. Или започваш болен и ставаш здрав. Или в началото си здрав и накрая пак си здрав. Или в началото си болен и в края пак си болен. Роди се някой човек болен и умира болен. Някой път състоянията може да се сменят. Всяко едно отрицателно състояние може да се смени. Само ако разбираш законите му. При минуса къде е опасността. От бездействие. Той има повече капитал, но това богатство, което има, не може да го разработи. Аз уподобявам минуса и плюса на следното: Минусът е поле, а плюсът е поле с дървета израснали вече. Минусът е следното: Имаш ниви без дървета, раждат се само магарешки тръни, цигански тръни и си сиромах. Плюсът е следното: Представи си, че на това поле отгоре имате няколко дървета от круши и ябълки и всяко дърво, ако даде по 10 кг, ако имате 1 000 дървета по 10 килограма, ако даде всяко, 10 000 кг, ако по 25 лева единия килограм продадете, ще имате 10 000, 250 000 лева.

Вие имате един минус, който трябва да превърнете в плюс. Имате известни енергии в ума и в чувствата си, те трябва да се разработят. Ако превърнете минуса в плюс, изменя се състоянието ви. Този плюс е сила в движението. Който не работи, не може да страда, а който работи, може да страда в началото. Най-напред си в едно пасивно състояние. Докато те събуди природата, ти страдаш, значи страданието продължава дотогава, докато човек се подвижи, щом човек се подвижи, престава страданието. Този минус се върти, върти и като се върти, всичкото страдание отскача и човек казва, победих. Да допуснем, че ти си в едно пасивно състояние и само чувствуваш нещата и предизвикваш една силна мисъл. Тогава вече имате плюс. Тогава има и отрицателна мисъл. В този случай законът е обратен. Трябва да предизвикаш едно положително чувство. Мислите и чувствата са положителни и отрицателни.

Вие трябва да знаете как да говорите. Няма по-голяма магия от човешката реч. Музиката това е магия. Ако човек повярва в силата на речта, на словото, което има, той в устата си има силата, с която може да направи всичко. Вие седите и търсите магията. Ти ще намериш една дума, например вземете в българския език думата светлина. На френски е люмиер, на английски е лайт, на немски е лихт. Англичаните и западните народи са впрегнали светлината на работа. Българинът и славянинът не е впрегнал. Тя само минава и заминава. Тя си тече. Лайт на английски значи светлина. Но от там произтича светлината. Като дойде светлината, всички неща стават леко. Мъчните работи през деня стават ясни и леки. Лайт, lа англичанинът без да знае употребява нотата ла – синия цвят. А пък синият цвят какво означава? – Сега забележете, че това е една материя отвлечена. Аз мога да направя тази лекция много интересна за вас. Мога да направя червения цвят за вас много интересен. Ако в една червена кърпа ви дам 25 английски лири, а на друг, в жълта кърпа, дам 10 английски лири, тогава и жълтият цвят става интересен. Всички неща стават интересни, когато имат известно съдържание. Когато станеш сутринта, природата ще ти даде една мисъл, една добродетел, известно благо. Но ти не обръщаш внимание. Природата ти говори едно, пък ти мислиш само за земята. Природата идва и ти казва: Стани голям, богатството ти ще дойде. Обаче ти не обръщаш внимание на тези думи, ти си мислиш, че имаш да вземаш от Иван Драганов. – Питаш по телефона Иван Драганов там ли е? – Защото има да ти дава 1 000 лева. Казваш на природата, като свършиш с него, тогава. А пък в дадения случай, това което ще ти даде природата и 1 000 Драгановци не могат да ти го дадат. 1 000 Драгановци по 1 000 лева, правят 1 000 000. А пък знаете ли най-малката сума, която природата дава, коя е? – Знаете ли най-малката единица, с която природата оперира. Разликата е голяма. Представете си, че природата дава един обяд на един човек. Колко пчели трябва да извика, за да изядат един обяд на човека. Колко пчели биха се нахранили с един обяд? – Една пчела каква част от един грам мед ще изяде? – Ще бъдете така добри, втория път да прочетете в някои пчеларски книги един пчелен кошер, който има 30 хиляди пчели и остава 10, 12 кг мед за зимата за 6 месеца. Направете една сметка 12 кг за 30 хиляди пчели, за 6 месеца колко изяда всяка. А те не изядат всичкото, все остава нещо. Каква част от грама изяжда всяка една пчела? – Всяка една пчела като отиде при един цвят най-първо се наяжда. Това е правилото. След това, каквото остане тя го събира и го занася. Каква част от грама тя изяжда? – Приблизително, аз предполагам, че 30 хиляди пчели са малко, за да изядат това, което човек изяда на един обед. 30 хиляди пчели ще изядат толкоз, колкото ние ще изядем. Пчелата, колкото и малко да яде, нейният обед ще струва толкоз, колкото и на човека. Много пъти по отношение на количеството има разлика. – Този човешки обед както го виждате на 30 хиляди какво ще даде? – Представете си 1 000 лева струва един обяд. Като го повишите на 30 хиляди, ще даде 30 милиона. Аз изваждам един закон: Най-малкият подарък, който дава природата, костува 30 милиона злато. За нея 30 милиона са нищо. Да нахрани една пчела или един човек за нея няма разлика. В съзнанието на природата да нахрани един човек или една пчела е все едно, тя не прави разлика. Тогава на една пчела колко струва обядът. И на нея струва 1 000 лева, и на човека струва 1 000 лева, и за всяко едно същество е същото. Изваждам правилото: Когато природата иска да даде едно благо за 30 милиона лева, ти се потриваш, казваш: Иван Драганов там ли е, има да ми дава? – Вие много пъти и толкоз време да ме слушате, всички седите и все слушалките на телефона, и като ви гледам сега, не виждам нито един без слушалка, всеки има по една слушалка. Вика Иван Драганов и пренебрегва благото, което му дава природата. Ти гледаш земните работи да придобиеш, знание, да прочетеш книги, а какво ще ти даде природата казваш: После ще видим. Ти казваш: После. Мъчно се ядат плодовете зимно време. Лятно време е лесно, зимно време като ти дадат един плод, при 35 градуса студ как ще ядете. Мъчно ще ядете. Ще търсите топла стая. Това се наричат неблагоприятни условия на живота. И в природата се заражда един процес веднага в нея се понижава температурата, която природата дава, в тази температура вие... че при големите блага, които имате, няма да може да ги използувате. Това е все таки като онази млада мома, която мечтала на младини да има корона, огърлица, станала на 80 години на умиране и тогава ѝ донесли огърлица и короната. Тя казала: Да беше на млади години. Сега я погребват с огърлица и корона. Тя ги поглежда и като ги погледнала, знаете ли какво излязло из очите и две сълзи покапали. Но те защо не дойдоха навреме тази огърлица и корона. Понеже тя е държала дръжката на телефона и викала Иван Драганов. Всички сегашни нещастия са все от тези слушалки на миналото, от мисълта: Как ще прекарам аз живота си. Ще стана ли аз учен човек, ще стана ли музикант. Много глупава работа е да мислиш, че ще станеш музикант, ти и без това си музикант, само че не си се опитал да пееш. Ти казваш: Богат ще стана ли? – Ти и без това си богат. Ти като умираш ще научиш, че много работи си знаел. Ти сега през целия живот ще се мъчиш да прогледнеш. По индуски начин, по западен начин. А пък като умираш ще прогледаш. Защо ти е това проглеждане като умираш. По-напред трябва да знаеш този закон. Ти влизаш в една зона и не си готов. В сърцето ти седи страхът. Следователно, изгубил си условията. Човек и без това е ясновидец. Било е време в човешкото развитие, когато хората са виждали, те са виждали и каналите на планетите, на слънчевата система, те са виждали и без телескопи хората там. Всичко това е изгубено. Защо? – И човек си е направил една тръба, един малък телескоп. Казва: Какво чудо, каква голяма придобивка на науката е това. Това все таки прилича на следното: Да спечелиш изгубеното богатство. Днес вземеш 1 000 лева, утре 1 000 лева и най-после като вземеш половината казваш: Слава Богу. Взел ти 30 милиона, ще ти плати 15 милиона, това е придобивката. Човек по-рано имал повече.

Това, което търсите, е вътре във вас. Сега вие трябва да намерите онзи метод, с който да развивате вашите способности, но не всичките изведнъж. Трябва да започнете с най-силните способности, с най-силните чувства, но не по подражание. Например като слушате някой музикант да свири и вие искате да свирите. Това е външно подражание. Вие ще започнете с най-силните способности, докато дойдете до другите. Между способностите има връзка. Като развиеш едни способности, ще развиеш после други. Ти като вървиш по един музикален начин, то способностите си помагат една на друга. Музиката не е чувство, тя е способност. Вие казвате, музикално чувство. Музикалните чувства развалиха музиката. Морално чувство има, но музикално чувство няма, има музикални способности. Религиозни способности няма. Ти като дойдеш, като започнеш да мислиш какво нещо е Господ, ти ще осакатиш чувствата си. Ако човек иска да направи религиозното си чувство способност, то е глупаво. С ума си няма какво да търсиш Бога. Ти като намериш няма какво да Го изучаваш. Както лукът, колко люспи има. Или като дойде колата да видиш колко спици има колелото, или колко оси има. Реалността не е като колата. Няма какво да четеш в реалността. В нея няма никаква наука. Тя съдържа всичката наука. В нея няма никаква истина. Тя съдържа всичките истини. В нея няма никакво знание. Тя съдържа всичкото знание в себе си. По човешки говоря. Защото в другото има нещо по-високо от чувството. При чувството без да разсъждавате, без да анализирате, схващате изведнъж нещата, усещаш радостта. Ти като схванеш с радост светлината, ти схващаш нейните трептения. Всяко едно трептение има свое предназначение. Ако ти едно трептение изгубиш, ти изгубваш всичко. Тогава червеният цвят няма това качество.

За да се образува една човешка мисъл, колко цветове трябва да влязат в нея. Трябва да имате съчетания, най-хубавото съчетание на всичките цветове, в тяхното съвършенство, за да имате една хубава мисъл. Мисъл без цветове не съществува. И най-после когато всичката тази мисъл дойде в своя апогей, до своето развитие, тя ще стане светлина. Светлината съдържа в себе си всичките хармонични съчетания на цветовете. Червеният цвят в света, ето какво показва от Божествено гледище. Щом аз видя червения цвят в Бога, Бог казва така: Аз съм всякога готов да дам живота си жертва за другите. Вие схващате обратно червения цвят. Вие казвате: Позачервил се е човекът. Червеният цвят трябва да схващате така, че природата всякога е готова да даде живот на когото и да е. Ако така схващате червения цвят, тогава той има смисъл. Сега аз давам само един ключ. За другите цветове какво може да се направи? – Едно вътрешно разгадаване, тълкувание. За червения цвят вие казвате, че той е чувствен. Първоначалният червен цвят има следното значение: Че всякога е готов да даде комуто и да е.

Сега аз ще ви попитам като онзи български поп, който след като говорил, попитал, разбрахте ли? – Ако не сте ме разбрали много добре, ако сте ме разбрали няма какво да ви говоря повече. Сега аз мислех да ви посвиря. Изпейте ми песента „Сила, живот, здраве“. Ако я изпеете хубаво, ще ви дам един банкет. (Изпяхме песента.) Много пъти не сте свободни. Човек не е свободен. Той иска да изпее нещо съвършено. Това не може да бъде. Започнете с това, което може да направите. Не се безпокойте от погрешките, които може да направите. Те са естествени погрешки. Ако не искате да правите погрешки, ще направите 10 пъти повече. Ако искате да направите естествени погрешки, то вие ще дойдете до правилния тон. (Учителят свири на цигулката и пее.) „На мене ли се дадоха тези страдания.“ Тогава аз отговарям: (Учителят пее и свири.) „На тебе се дадоха, по-хубави от тях няма.“ При музиката вие не може да мислите лошо. Българинът е песимист. Всичките хороводни песни българинът ги е създал, за да се лекува. Когато българинът се е лекувал, той е играл хороводни песни. Няма какво да мислиш лошо, търпи. Музиката лекува, колкото и да е болен човек. Двама души, кавалджии или гайдарджии четири деня, ако свирят на болния, той най-първо ще бъде спокоен, а после ще скочи от леглото. А пък тъжните български песни как са дошли? – Българинът казва: То така не става. Най-малко трябва да се замисли човек. Тези тъжните български песни са патологични, не са здравословни, а пък другите са здравословни. Има хороводни песни, при които, ако си болен, ще станеш. Има болни тъжни песни, при които ако си здрав, ще заболееш. Хороводните български песни са лечебни песни. Който иска, може да ги употреби. Някои от вас направете опит. Ако някой го тресе, пейте му два, три деня наред. Идете при някоя ваша приятелка, болна, да се заиграеш, да се затропаш, леко на пръстите си и онзи, болният, да загуби съзнанието си, че е болен. Като те гледа, ще започне и той да скача. Ти го хвани за ръката и кажи: Няма какво да се тревожиш, Господ не е създал земята за болни хора, земята не е болница, тя е за здравите хора. Че има болести, то е изключение. Болестите на земята са микроскопически. Но в природата съществува едно здравословно състояние и всички ще тълкувате добре.

При най-добрата песен вие ще кажете, не струва тази песен.Тя лекува. Тя носи здраве. Но ако целия ден играеш! – Трябва да знаеш колко време да играеш. В природата има музикални часове. Я изпейте още веднъж „Сила, живот и здраве“. Ако имаме време, ако сте способни, с някои от вас за една две години ще упражним да станете певци по новия начин. Другите по стария начин да видите каква е разликата, по единия и по другия начин. Хубави певци има, но методите, по които те пеят, не може да им дадат онзи естествен тон. Онази певица, която излиза да пее, тя не се въодушевлява от една велика идея, тя иска да пее, да угоди на хората, да придобие повече пари. Но малко хора има, които да пеят с идея. Аз това го наричам да пеят за себе си. След като пее за себе си, да пее и за другите. Най-хубавото пеене е това. Аз го разбирам така. Като пея за себе си, да пея за Божественото. Аз не мога да мисля, да чувствам и да извърша каквато и да е работа, ако аз не пея правилно. Ти не може да се явиш пред Бога с тъжно лице, клюмнал. Когато ти се явиш при Бога, нито скръб, нищо отрицателно не трябва да има в тебе. Ти трябва да приличаш тогава на едно малко дете, което като види баща си, да светнат очите му, да е радостно. Но не затова, че ще чакаш, че ти е купил круши или ябълки, но да се радваш, че си видял баща си. Щом мислиш за дрехи и други работи, то са мъртви работи. Като имаш първичното онова състояние, ти всичко друго може да имаш.

Ако дойдете след хиляда години ще видите, че тази наука се е изменила. Отношенията между сегашната наука и бъдещето ще бъде както между гъсеницата и пеперудата. Ще турите за една седмица следното упражнение: Всеки един от вас да си вземе по едно огледалце и като се огледате си кажете: Няма да мисля по старому, малко по-весел ще бъда. Какво си се намусил. Я ми дай една хубава усмивка, усмихни се насреща ми. Ще приказваш на себе си в огледалото. Ще се постараеш да дадеш на лицето си най-хубавия оттенък, че като се огледаш в огледалото да ти е приятно и да се харесаш. Да кажеш: Така да те запомня. Поне една, две, три, пет минути в огледалото да се оглеждаш. Ако някой може и без огледало да го направи, може, но с огледалото е по-лесно. Най-първо ще си представите, че имате едно чуждо лице, един ученик и ще кажеш: Какво си се представил така пред мене, я се представи, както едно време те знаех, я се представи хубаво, а пък той се смущава горкият. В тебе низшето се смущава от висшето. Като дойдат те в съгласие, ти ще видиш един оттенък в очите, в мускулите. Най-първо едно недоволство, веждите, устата изкривени, косите разхвърляни. Ти ще се загледаш хубаво, има разни методи. Едно време учениците правеха косата да щръкне, косите не трябва да бъдат много пригладени, но и много чорлави не трябва да бъдат. Ако са много чорлави имат много електричество, ако са много прилепени, имат много магнетизъм, а трябва равновесие. Косата един, два пръста, един сантиметър да излиза вън от ушите.

Отче Наш.