Jump to content

Sheny Idaet

Потребител
  • Мнения

    381
  • Регистрация

  • Последно посещение

  • Печеливши дни

    3

Мнения публикувано от Sheny Idaet

  1. СЪДЪРЖАНИЕ ТОМ III

     

    ОБРАЗИ НА УЧЕНИЦИ

     

    1. Д-р Георги Миркович и пророчеството на мадам Гранж (1825-1905) - 4

     

    2. Едно пророчество за България - 4

     

    3. Писмо на Учителя до д-р Миркович от 4.ХI.1899 г. - 6

     

    4. Д-р Миркович и спиритизмът - 6

     

    5. Пеню Киров (1868-1918) - 8

     

    6. Кой е брат Пеню Киров -10

     

    7. Посещение -10

     

    8. Тодор Стоименов -13

     

    9. Брат Теодоси Стоименов -16

     

    10. Пешком за първия събор -16

     

    11. Михалаки Георгиев (1854-1916) -17

     

    12. Петър Тихчев -19

     

    13. Учителят, ул. „Опълченска" 66 и Георги Димитров - 20

     

    14. Домът на Петко Гумнеров - 21

     

    15. Целувката на чичо Петко - 23

     

    16. Не коригирай Божественото - 24

     

    17. Горницата в Търново и Петко Гумнеров - 26

     

    18. Последното посещение в домът Гумнеров - 27

     

    19. Иван Петрович Радославов - 28

     

    20. Боян Боев (1883-1963) - 29

     

    21. Страшното езеро е наистина страшно и опасно - 32

     

    22. Боян Боев и пушката - 33

     

    23. Кой как проповядва - 33

     

    24. Слово на брат Борис при заминаването на брат Боян Боев - 34

     

    25. Брат Боян Боев напусна земния си живот - 35

     

    26. Дядо Благо (1865-1938) - 36

     

    27. Приятелят на дядо Благо - 38

     

    28. Двете свещи - 38

     

    29. Творчеството на дядо Благо - 38

     

    30. Сказания на двадесети век - 39

     

    31. Маркова превежда беседа от Учителя - 40

     

    32. Кой как слушаше и записваше Словото на Учителя - 41

     

    33. Георги Куртев, човекът който живееше с Бога (1870-1961) - 42

     

    34. За годишнината на брат Георги - 43

     

    35. Как е лекувал холерата брат Георги Куртев - 45

     

    36. Георги Куртев - 45

     

    37. Песента „Идилията" и брат Георги Куртев - 48

     

    38. Георги Куртев и файтона на Мустафа - 48

     

    39. Георги Куртев и спиритизма в Айтос - 50

     

    40. Брат Георги Куртев и холерната болест - 50

     

    41. Чешмата в село Тополица - 52

     

    42. Василка Иванова - 56

     

    43. Необикновената почерпушка - 57

     

    44. Любете враговете си. Методи Константинов (1902-1979) - 58

     

    45. Заканата - 59

     

    46. Двете ложи - 59

     

    47. Истинските грънци - 60

     

    48. Последното завещание - 60

     

    49. Влад Пашов - печатар (-1974) - 61

     

    50. Слово за Влад Пашов - 62

     

    51. Захари Желев дава молитва на владиката - 63

     

    52. Колю Каишев и владиката - 64

     

    53. Задруга - 65

     

    54. Сърмите на Колю Каишев - 66

     

    55. Постът на Колю Каишев - 66

     

    56. Беседа на Учителя за свещениците - 67

     

    57. Стефан Камбуров - „Вяра жива" - 68

     

    58. Слави Камбуров и четвъртото измерение - 70

     

    59. Стефан Камбуров и шрапнелите - 71

     

    60. Петър Камбуров и влакът - 71

     

    61. Слово за Петър Камбуров - 72

     

    62. Тако работи три години в градината на Изгрева - 73

     

    63. Братът на най-малките - 74

     

    64. Художникът Борис Георгиев - 75

     

    65. Художникът, който нарисува ръцете на Учителя - Герасимов - 76

     

    66. Атанас Димитров на конгресът на теофилите. Мировият Учител - 77

     

    67. Неразумното обещание на Георги Томалевски - 79

     

    68. Баба Коца - 80

     

    69. Георги Радев. Душа на девойка и дух на войн (1900-1940) - 81

     

    70. Георги Радев и цената на откупа - 85

     

    71. Дафинка върви стъпка по стъпка като бубулечка - 86

     

    72. Нива за посев и историята за крината жито на Изгрева - 88

     

    73. Стоил Стефанов и слугите - 89

     

    74. Стоил Стефанов и републиката - 90

     

    75. Стоил Стефанов и шумкарите - 91

     

    76. Стоил Стефанов и неговата молитва - 92

     

    77. Александър Кръстников - 93

     

    78. Брат Ради и парите - 94

     

    79. Побойиците и брат Ради - 95

     

    80. Генчо яде череши на тъмно - 96

     

    81. Васко Искренов - 97

     

    82. Начо Петров - 98

     

    83. Олга Славчева (-1967) -100

     

    84. Взимане-даване -100

     

    85. Защитата -101

     

    86. Испанската болест -101

     

    87. Раницата -102

     

    88. Стихове от Олга Славчева -103

     

    89. Слово за Олга Славчева -105

     

    90. Паша Теодорова. Кредитът -106

     

    91. Ти достойна ли си да се пречистиш? -106

     

    92. Мъглата -107

     

    93. Славка Керемидчиева. Изпитите на ученика -108

     

    94. Латвийското братство -108

     

    95. Стенографката Савка Керемидчиева и съществените неща -108 от живота на Учителя.

     

    96. Архивът на Савка Керемидчиева -109

     

    97. Кражбата на архива на Савка и последствията -113

     

    98. Светското знание предхожда Божественото -115

     

    99. Женени в Младежкия окултен клас не се допущат -116

     

    100. Никола Гръблев (1893-1968) -117 -

     

    101. Цочо Диков и луната -118

     

    102. Ръката, която пишеше лъжи и хули -119

     

    103. Димитър Звездински -120

     

    104. Един ден на Изгрева -120

     

    105. фото д-р Жеков - право запазено -121

     

    106. Астролози на Изгрева -122

     

    107. Петър Манев -123

     

    108. Георги Марков -124

     

    109. Стефан Велев -124

     

    110. Савов - имитаторът -124

     

    111. Алфиери Бертоли -126

     

    112. Дядо Димитър от Сливен -127

     

    113. Руси Караиванов. Спасението и отплатата -128

     

    114. Дядо Влайчо (1894-1981) - 129

     

    С УЧИТЕЛЯ ПО ПЛАНИНИТЕ. ЕКСКУРЗИИТЕ

     

    1. Екскурзия до Циговския чарк -134

     

    2. Първите екскурзии с Учителя до Мусала. Чак Курия -134

     

    3. Една зимна екскурзия до скалата на Царска Бистрица -136

     

    4. По пътеките нагоре към Мусала -138

     

    5. Първото езеро -139

     

    6. Изкачване на връх Мусала -139

     

    7. Малкият стрък -140

     

    8. Незнайния връх -141

     

    9. Изгледи от връх Мусала -142

     

    10. Седемте езера и Мусала -143

     

    11. Да полееш един камък -145

     

    12. Мъгли и молитва -145

     

    13. Братската екскурзия и сестрата -146

     

    14. Онеправданият рибар -146

     

    15. Главните места за пребиваване с Учителя на Мусала -147

     

    16. Екскурзии до Витоша и откриване на Бивака Ел Шадай -149

     

    17. Екскурзия до Черни връх -151

     

    18. Силата на общата мисъл -153

     

    19. Заканата -153

     

    20. Екскурзия до 7-те Рилски езера през 1942 г. -154

     

    21. Прощаване на Учителя с Черни връх -157

     

    22. Будно съзнание -158

     

    23. Кола без лъжа -159

     

    24. Първото отиване на 7-те Рилски езера -160

     

    25. Излизане през село Говедарци -161

     

    26. Първото езеро -162

     

    27. Второто езеро -163

     

    28. Как се устройваше братския живот -164

     

    29. Заслонът и кухнята -165

     

    30. Откриване на извора „Ръцете, които дават" -166

     

    31. Лодката -168

     

    32. Устройване и бит на лагера -169

     

    33. Спиралата -170

     

    34. Палатката на Учителя -172 ,

     

    35. Палатката на французите -173

     

    36. 72 стъпала -174

     

    37. Пътеката със 122 стъпала -175

     

    38. Молитвеният връх -176

     

    39. Росните капки -178

     

    40 Паневритмия при второто езеро „Елбур" -178

     

    41. Паневритмия при първото езеро „Махарзи" -178

     

    42. Паневритмия при третото езеро „Балдер Дару" -179

     

    43. Паневритмия при петото езеро „Махабур" -179

     

    44. Паневритмия на поляната над „Езерото на чистотата" -180

     

    45. „Харамията" ще се казва „Харно ми е" -180

     

    46. „Близнаците"-181

     

    47. Главата на 7-те езера „Шемхаа" -181

     

    48. Шестото езеро на Рила - „Сърцето" -182

     

    49. Кабул -183

     

    50. На екскурзия до Еленин връх -183

     

    51. Върхът на „Съзерцанието" -184

     

    52. Езерото на „Съзерцанието" -186

     

    53. Падналият Титан -186

     

    54. Беседи на Рила -187

     

    55. Формули дадени от Учителя на 7-те Рилски езера през 1940 г. -188

     

    56. Концерти на Рила -189

     

    57. Последните екскурзии с Учителя до Рила -189

     

    58. Екскурзии от с. Мърчаево до Витоша -190

     

    59. Последни дни -191

     

    ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част първа - Окованият ангел на Изгрева

     

    1. Животът на Братството след заминаването на Учителя -192

     

    2. Работата на стенографите след заминаването на Учителя -194

     

    3. Авторско право върху беседите на Учителя -196

     

    4. Кой съхрани и упази непечатаното Слово на Учителя. Трите кражби -197

     

    5. Съдбата на архива от Резньовете - 201

     

    6. Продажба на откраднатия архив - 203

     

    7. Къде са осемте куфара - 205

     

    8. Печатница на Изгрева - 206

     

    9. Книгата „Учителят" - 208

     

    10. Дар за Учителя - 209

     

    11. Дар за ученика - 210

     

    12. Как се издаде книгата „Учителят" на френски в Париж - 210

     

    13. Михаил Иванов - 213

     

    14. Как се дойде до процеса срещу Братството - 214

     

    15. Вещите на Учителя - 216

     

    16. Куфарът със скъпоценностите - 217

     

    17. Касетката на Учителя със 800 000 лв. - 221

     

    18. Съдбата на един протокол и съдбата на Братството - 222

     

    19. Печатарската машина - 228

     

    20. Закупуване на хартия. Неделчо Попов - 229

     

    21. Заем на Свободата - 231

     

    22. Братски пари за свинарник - 232

     

    23. 176 жълтици - 233

     

    24. С какъв полезен труд се е занимавал господин Дънов? - 235

     

    25. Кой издаде заповед за обиск на Изгрева на 6.Х11.1957 г. - 236

     

    26. Любезни брат. Писмо на Боян Боев - 237

     

    ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част втора - Окованият ангел на Изгрева

     

    27. Голямата и широка длан - 238

     

    28. Термус с гореща вода от слезналият ангел - 238

     

    29. Образът на Учителя в светлина - 239

     

    30. Хирургът, който ме оперира - 240

     

    31. Огнището на печката и топлата пита - 240

     

    32. На гости при циганите - 241

     

    33. Небето над нас винаги е свободно - 243

     

    34. Костницата - 244

     

    35. Злите кучета - 245

     

    36. Олтарят на църквата - 246

     

    37. Окованият ангел - 247

     

    38. Кой пише и печати статии срещу Учителя? - 248

     

    39. В тринадесетия кръг на ада - 249

     

    40. Трите въпроса и трите отговора - 250

     

    41. Заплата на инженер и възнаграждение на затворник - 251

     

    42. Човешката душа, която разцъфтя в тринадесетия кръг на ада - 252

     

    43. Нож в пояса и жаргон в устата - 252

     

    44. Злодеят и десетте торби с цимент - 253

     

    45. Занаятът получен от затвора - 254

     

    46. Първата минута в затвора - 254

     

    47. Борбата в подземията със седмоглавия змей - 255

     

    48. Гладът - 256

     

    49. Делото - 256 50 Шпионаж - 257

     

    51. Беседите със Словото на Учителя се претопяват - 258

     

    52. Най-важният въпрос и най-важният отговор - 259

     

    53. Голямата самоизмама - 260

     

    54. Присъдата - 262

     

    55. Нова година в затвора - 263

     

    56. Предатели и предателства - 264

     

    57. Прозорец към Витоша - 265

     

    58. Звездоброец - 266

     

    59. Посрещачът на освободения затворник - 267

     

    60. Съдбата на затворника - 268

     

    61. Сънят, който се сбъдна - 270

     

    ОКОВАНИЯТ АНГЕЛ Част трета - Окованият ангел на Изгрева

     

    62. Мисли за ученика от окованият ангел - 271

     

    63. Истината за ангела прикован в плътта - 283

     

    64. Истинската работа - 285

     

    65. Живот за Цялото - 286

     

    66. Радостта - 288

     

    67. Творчеството на Борис Николов - 290

     

    ВСЕМИРОВИЯТ УЧИТЕЛ, БЯЛОТО БРАТСТВО И НОВАТА ЕПОХА

     

    I. Учителят - 292

     

    II. Учителят за Божественото учение - 295

     

    III. Школата на Бялото Братство - 297

     

    IV. Бялото Братство - 300

     

    V. Князът на този свят и неговата власт - 303

     

    VI. България и Учителят - 305

     

    VII. Учителят и Русия - 308

     

    VIII. Пророчества - 309

     

    IX. Новата епоха - 311

     

    X. Словото Господне към пророк Иезекиил - 312

     

    XI. Пророчеството на Юдиното послание - 313

     

    XII. Божието откровение - 313

     

    XIII. Пророчество на Учителя за идните дни - 315

     

    XIV. Беседа върху 20 глава от Откровението - 316

     

    XV. Писмо от Учителя до учениците - 318

     

    XVI. Мисията на Славянството - 319

     

    1. Призвание - 319

     

    2. Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия - 321

     

    3. Учителят за мисията на славянството - 323

     

    4. Човек предполага, а Бог разполага - 327

     

    5. Послеслов - 330

     

    ПОСЛЕСЛОВИЯ

     

    Д-р Вергилий Кръстев

     

    1. Школата на Всемирното Велико Бяло Братство и уставите - 332

     

    2. Уставът на Русенското Братство - 335

     

    3. Кой извършва регистрация на Духовно общество „Бяло Братство" и кой го узаконява? - 339

     

    4. Списък на ръководителите на клоновете на Братството в страната към 1949 г. - 343

     

    5. Школа или Академия - 345

     

    6. Словото на Учителя и неговото тълкуване от новоизлюпените тълкуватели на Изгрева - 357

     

    7. Разрушаването на Изгрева. Хронология на събитията до 1957 г. - 359

     

    8. Изчезването на Изгрева. Хронология на събитията от 1957 до 1972 г. - 363

     

    9. Как Изгревът стана държавен? И защо държавата разруши Изгрева? - 367

     

    10. Мястото на Учителя - 368

     

    11. Как бе запазено мястото на Учителя? - 369

     

    12. Ново посегателство срещу мястото на Учителя - 370

     

    13. Спомените на Борис Николов - 372

     

    14. Със Слово и Музика от Учителя по земята българска - 375

     

    15. Бележки към „Изгревът", том I - 383

     

    16. Заключение към „Изгревът", том II и том III - 384

  2. 16. ЗАКЛЮЧЕНИЕ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ II И ТОМ III

     

    За написването на тези два тома изключителна заслуга има Марийка Марашлиева, която успя да издържи на необикновената трудоемка работа, на невероятното напрежение и стоически устоя на върховното противодействие, което идваше от много страни. Без нейна помощ аз не бих могъл да се справя. През нейните ръце и пръсти премина целия този материал на пишеща машина. Да се привлекат други лица от братските среди бе невъзможно. Бяха правени различни опити, но онези, които се явяваха не можеха да издържат, защото тутакси се обявяваха срещу съдържанието на материала. Причината бе, че чрез тях се опитваха да противодействат Сили, които не желаеха този материал да излезе наяве и под печат. Затова предпечатната подготовка бе дадена да се извърши от фирма и професионалист. Те се оказаха по-добри служители на Учителя. И достойни!

     

    Искам да благодаря на сестра Жана Новакова, дъщеря на ръководителя на русенското Братство Йордан Новаков, която закупи и ни подари хартията паус, която бе необходима за последният етап от предпечатната подготовка.

     

    Коректурата бе извършена от мен и Марийка Марашлиева, като последната се постара да открие някои изрази, на които леко трябваше да се оправи словореда. Старали сме се целия материал да остане непокътнат от редакторска намеса и допълнително изменение.

     

    Материалът е достоверен и изложен по такъв начин, както ни е разказван. Това са разкази на лица за събития и хора на една изминала епоха, която ни разделя 50 години от заминаването на Учителя. При обработването им запазихме разказите. Смятам, че така трябваше да се предаде този материал. Ако беше изпратен друг вместо мен по друг начин щеше да го предаде. Благодарете, че се яви един, който свърши една неотложна работа. А тя е за Делото на Учителя.

     

    Друго няма. Другото е от Вас.

     

    С уважение: Д-р Вергилий Кръстев

  3. 15. БЕЛЕЖКИ КЪМ „ИЗГРЕВЪТ", ТОМ I

     

    Когато трябваше да се завърши предпечатната подготовка на том I по погрешка, вместо последната корекция на материала, отиде предпоследната, в която имаше грешки. Това се видя много късно и в ход трябваше да се коригират пропуските. Някои от тях останаха. Сега ще се спрем на онези, които всеки трябва да си поправи. Не се спираме на печатните грешки, те са явни.

     

    1. На стр. 100, първи ред по таблицата общ сбор е 2100, а не 2000.

     

    2. На стр 229, 12 ред думата е АУМ, а не АУМЕН.

     

    3. 441 стр., 12 ред лицето е К. Иларионов, а не К. Икономов.

     

    4. 571 стр., 9 ред от долу - Учителят не се завръща на З.ХИ.1944 г. от Мърчаево в София. Това е грешка при набирането на текста. Тя бе изчистена в последната корекция, но при последващото им заменяне поради пропуск се отпечати предпоследната корекция. Днес коригираме. Учителят се завръща в края на м. октомври 1944 г. и най-вероятно към 19 октомври, защото Той започва да изнася беседи на 22 октомври 1944 г., неделя. До 24 септември 1944 г. той изнася беседи в Мърчаево. Според Боян Боев датата е 19 октомври 1944 г.

     

    5. 636 стр., 2 ред датата е 1894, а не 1984 г.

     

    6. На стр 636, трети ред датата не е 1885, а 1895 г.

     

    7. На стр. 673 втори ред да се чете 1922-1944 г.

  4. 14. СЪС СЛОВО И МУЗИКА ОТ УЧИТЕЛЯ ПО ЗЕМЯТА БЪЛГАРСКА

     

    След 1957 г., след затварянето салона на Изгрева, властта ограничи дейността на Братството. Беше спряна Паневритмията, забранени братските събрания, на които се четеше Словото на Учителя и се пееха песните Му. Накрая музикалния живот на Братството беше преустановен. Всички музиканти по времето на Школата бяха в почетна възраст. Но случи се най-неочакваното. Младите музиканти - певци и инструменталисти не отидоха при възрастните, за да поемат онзи огън, чрез който живееше Школата на Учителя. Няма нито един случай, където млад и школуван музикант да е отишъл при възрастните музиканти, от времето на Школата и да настоява, за да му предадат това, което са научили лично от Учителя. Аз бях свидетел на огорчението на възрастните приятели музиканти. Аз работих с тях дълги години, макар че не съм музикант и свърших тяхната работа. Нито един от музикантите не осъществи приемствеността на старото поколение. Затова има причини. И тези причини днес ги виждаме най-отчетливо. *

     

    От 1945 г. до 1990 г. единствено д-р Филип Стоицев работи целенасочено върху музиката на Учителя, направи много разработки за инструментален състав и през 1972 г. при нелегални условия направи магнетофонен запис на Паневритмията и на песни на Учителя изпълнявани от певци, съвременници на Школата. Тези записи са документи. В тях е запечатан Духът на музикалния живот на Школата. Но съм напълно сигурен, че нито един от днешните певци не са прослушали тези магнетофонни записи, за да чуят как съвременниците на Учителя изпълняват песните Му. Това е техен пропуск, който те трябва да коригират.

     

    След 1990 г. след промяната на политическата обстановка у нас и създаване условия за плурализъм и толерантност, мнозина се напънаха да възстановят братския живот. Напънаха се, но като не знаят как. Беше нарушена приемствеността на поколенията. И оттук започнаха големите проблеми на днешното поколение музиканти. Не са запознати с историята на музикалния живот на Изгрева и с историята на песните на Учителя.

     

    Една сестра прояви инициатива и успя да заангажира безплатен салон в дома на юриста през пролетта на 1990 г. с цел - благотворителна дейност в полза на някакви детски домове. Част от музикантите скочиха и бяха готови за концерт. Тогава бе им напомнено, че Школата на Учителя няма нищо общо с такива начинания. Никой не искаше да слуша. Тогава си припомних, че преди години бях работил върху биографията на д-р Георги Миркович от Сливен, знаех, че той е един от съоснователите на Червения кръст в България и един от основателите на благотворителното дело у нас. А той е един от тримата първи ученици на Учителя. Тогава се намесих и предложих да се ознаменува паметта на д-р Миркович с благотворителен концерт. Подготвих кратък обзор за житейския път на д-р Миркович, който бе публикуван чрез една листовка на списание „Братство" от Елена Николова. Концертът бе осъществен чрез музиканти-солисти и инструментален състав на д-р Филип Стоицев. Солистка бе певицата Стефка Калименова. За пръв път музикантите се качиха на сцена при новите условия, даващи концертна деятелност. Тогава се яви един проблем.

     

    Мнозина от музикантите излизаха с мнението, че песните на Учителя не са за концертен подиум, за сцена и за салон, както и за публика. Те били само за индивидуално изпълнение в специално предразполагаща обстановка и в подходящо хармонично съчетание на душите. Като принцип - да. Но тези музиканти не познаваха историята на музикалния живот по време на Школата и бяха подведени от Сили, които воюваха срещу Учителя. Благодарение на това, че имаше готови музиканти, които можеха да излезнат на концертен подиум, се направи първи пробив. Това бяха музикантите Йоанна Стратева и Ина Дойнова. Д-р Филип Стоицев имаше съвсем друга постановка за нещата. Единствено той беше готов със своите музикални разработки на песни от Учителя за инструментален състав. Инструменталистите бяха на лице и бяха готови да изпълняват разработените му песни. Но той тук направи една груба грешка, като пожела сам да дирижира. А той бе в почетна възраст и не можеше да се справи с тази задача. Не пожела да се вслуша в съвета ми и да отстъпи мястото си на Петър Ганев, който беше професионалист и можеше отлично да се справи като диригент. Стоицев не послуша и сам се провали. Времето го отвя.

     

    Следващият проблем след осъществения концерт през м. април 1990 г., който бе пръв концерт, бе как да Се организира музикалната изява на музикантите. Колкото музиканти, толкова и идеи. Трябваше някой да поеме ролята на организатор, но никой не позволяваше на онзи, който трябваше да ги организира. Можеше да ги организира само онзи, който познаваше музикалния живот по време на Школата и познаваше пътя, по който трябваше да се развие музикалния живот на Братството. Но това не бе му позволено от самите музиканти.

     

    На 15 юни 1991 г. по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев организирах концерт в камерна зала „България" по Слово и музика на Учителя. За пръв път музиката на Учителя се изпълняваше в сградата на зала „България". Беше направена подготовка на концерт. Забележете сега най-странното: Братският съвет в София, който се беше самоизбрал за такъв, защото Учителят е срещу Братските съвети, се обяви срещу концерта воглаве с неговия председател. Но музикантите не се поддадоха на заплахите. Те искаха концертен подиум и те бяха изведени от моя милост. Концертът бе повече от сполучлив.

     

    През есента на 1991 г. издадох една малка книжка за жизнения път на Георги Куртев. Есента към края на месец октомври, аз организирах да се изнесе за пръв път концерт в Градския салон на гр. Айтос, като финансирах концерта. Беше посветен на годишнината на Георги Куртев.

     

    Участвуаха музиканти от София и от Варна. Всички видяха, че няма нищо страшно и никак не е лошо да се изпълнява музиката на Учителя в официални салони. Явиха се протести, защо се изпълняват песни на Учителя в градски салон. Ами къде да се изпълняват? Нали музиката на Учителя трябва да излезне и да се представи на концертните подиуми от музиканти професионалисти. По времето на Учителя лично Той е настоявал да се изнесат концерти по Негова музика в музикалните зали на големите градове. Единствено в гр. Пловдив е изнесен такъв концерт. Посетен от наши приятели в Пловдив и от някои любознателни.

     

    През 1992 г. софийските музиканти, главно Йоанна Стратева и Петьо Цанов с цигулка и китара, заедно с Ина Дойнова - вокал и електрически орган посетиха редица Братства в страната и изнесоха концерти. Това бе една моя програма, която трябваше да осъществя почти сам. За целта закупих електрически орган с подходяща апаратура за концертни изяви в големи зали, който бе предоставен на Ина Дойнова. Нейните хармонизации на песните на Учителя за мен бяха сполучливи, а възможностите на органа бяха големи и тя спокойно можеше да изяви таланта си. Тогава се яви ново противодействие. Защо ще ходят музикантите по градове и села да изнасят концерт с музиката на Учителя и да правят пропаганда. Доводът беше, че с Учението, със Словото и музиката на Учителя ще се прави пропаганда. По принцип, това е така. Не всеки българин може да се добере до Словото. Само онези, които са изпратени от Небето. Но има нещо друго, което не се познава и не се знае. И да искат да знаят, няма от къде? Онези, които знаеха си заминаха, а приемствеността не бе осъществена. А случаят е много обикновен за разбиране. Учителят сам е изпращал всяка събота и неделя група братя и сестри, които са можели да пеят хубаво и задължително придружаващ ги цигулар там по селата и малките градове, където е имало поне един Негов последовател. Приятелите са пристигали и са започвали братската среща с молитви и песни. Песните са продължавали една след друга и през деня, та и през нощта. Така музиката на Учителя и песните Му са били занасяни там, научавали са ги и на някоя и друга песен от Учителя. Но друго е важното, което не се знае. Когато са изпълнявали песните на Учителя, те са сваляли от Небето живият огън от песните на Учителя. При такива случаи е имало посещение от Невидимия свят и всички присъствуващи са усещали това и са били намагнитисвани. Софиянци са си отивали, но е оставала духовната аура от музиката на Учителя. Тези, които са били определени точно те са влизали в братските кръжоци. Това е бил един от методите на Учителя, да се привлекат в братските кръжоци онези души, които са се преродили като българи, за да направят контакт със Словото на Учителя. Ето защо през 1992 г. музикантите тръгнаха по земята българска да разнасят музиката на Учителя. Те изпълняваха Завета на Учителя от времето на Школата. Питам: Има ли някой, който да е против това? Та това са методи на Учителя за работа с Неговата музика! А че някои не ги знаят, мога ли да попитам, защо не познават всичко това?

     

    През 1993 г. съставих книгата „Изгревът", том 1.Тя беше посветена на Словото на Учителя и главно бе предназначена за музикантите, за да попълнят своята неосведоменост. Този материал, който бе изнесен те не го познаваха, защото те не бяха работили с музикантите от предишното поколение. А дали са прочели тази книга е друг въпрос, фактът, че те продължават да правят груби грешки и със своите деяния работят срещу Школата на Учителя, показва, че те не са я чели и не се съобразяват с постановките на Учителя, с Неговото знание и с опитността на предишното поколение музиканти. Примери много.

     

    Музикантите бяха подмамени от групите на Михаил Иванов в чужбина. Бяха им изпратени билети, бяха им платени пътните разноски, бяха им направени подаръци, за да отидат там и да наливат вода в чужда воденица. Занесоха им музиката на Учителя, свириха им Песните на Учителя, пееха ги на български и накрая за благодарност чуха от чужденците, че това не било музика на Учителя, а музика на Михаил Иванов. Представете си, някои от тях не пожелаха да се противопоставят на тази лъжа, защото бяха вече купени от ми-хайловистите. Бяха им занесли от Живата вода от музиката на Учителя, продадоха се за грошове и наляха от нея във воденицата на михайловистите. По този въпрос може да прочетете в „Изгревът", том I стр. 472 как се налива вода в чужда воденица.

     

    Освен това се сбъдна пророчески онова, което бе написала Мария Тодорова на стр. 302 и 303 от същата книга. Някои от музикантите, след като бяха извикани в чужбина, беше им налагано как да пеят, дали да има съпровод на инструмент, какъв да бъде и т. н. Случаи много. Особено бе показателен случаят с певецът Огнян Николов от Варна, който през 1994 г. бил извикан за концерт в Англия. Там организаторите на концерта му наложили какво да пее, как да пее и са му казали, че музиката на Учителя не трябва да се изпълнява солово, че не трябва да има акомпанимент към нея, че той трябва да пее заедно с хора и още такива измислици на михайловистите с цел да го пречупят и подчинят. И ако вземат чрез него от Живата вода на музиката на Учителя, да си я използват както искат. По някаква случайност Огнян е носел синята книга „Изгревът". Бил в изключително затруднение и не знаел как да постъпи. От една страна е гост на англичаните и е на тяхни разноски. От друга страна трябва да защити себе си и песните на Учителя. Тогава решава да отвори на една произволна страница от книгата, за да види какво ще му се падне. Отваря на стр. 303.Прочита я, остава потресен от пророчеството на тази страница, защото всичко, което е написано там се е изпълнило до последната буква пред неговите очи и уши. Това ми го разказа лично Огнян през есента на 1994 г. на един от концертите, които аз организирах в София. Ей Богу, това пророчество се изпълни не само чрез него, но и чрез всички музиканти, които из-лезнаха в чужбина и се продадоха за паница леща. Други музиканти бяха повикани във Франция от михайловистите на гости. Поеха разноските им, музикантите им свириха, върнаха се оттам и донесоха методите на Михаил Иванов, и сега станаха техни застъпници. Започнаха да отпечатват в бюлетини и вестници за гостуванията си там. И те се продадоха за паница леща. Защо споменавам за паницата леща. Защото за тази леща Учителят спомена през 1939 г. когато се опитаха да Му наложат да влезне в палатката на французите. Този случай е описан. Думите на Учителя са написани също, както и огорчението на Учителя, че българите се продават за паница леща. Всеки отговаря пред Небето и Учителя. Всяко нарушение се санкционира много строго. И затова пътят на мнозина талантливи музиканти ще бъде спрян поради едно такова нарушение. Примери от времето на Школата колкото щете. Ще ги намерите в опитностите на учениците.

     

    Днес представители на михайловистите в България започнаха да получават помощи във валута от своята централа във франция. Раздават тези пари на бедните от Братството. Какви бедни? Бедни няма! А защо няма?

     

    Първо: според Учителя всеки сам трябва да изкарва с труд прехраната си и да дава своя труд в полза на обществото и държавата, в която живее.

     

    Второ: от 1945 до 1990 г. беше наложено от комунистите задължението всеки да работи. Бяха написали и окачили по стените да виси един лозунг „Който не работи, не трябва да яде" (същото го казва и апостол Павел). Но комунистите го наложиха със сила. Всички работеха. Конституцията приета на 4.ХII.1947 г. гласи чрез чл. 73 „Всеки гражданин е длъжен да се занимава с общественополезен труд и да работи според своите сили и способности". Получаваха заплата и след това получаваха пенсии, с които днес да преживяват. И никой не е умрял от глад. И никой няма право да проси и да излага себе си и Учението на Учителя.

     

    А онези, които мързелуваха, лентяйствуваха и се подвизаваха да работят уж „духовно", а не работеха, накрая пак получиха милост от държавата т. н. социална пенсия. А че нямат нормални пенсии - това е тяхна грешка. Те имат подарък - социална пенсия от държавата. Днес има такива около 10 човека.

     

    Сега се явяват други, които да ги подкупят с пари, помощи от Франция. А защо? За да застъпват методите на михайловистите, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. Ето това е техния план. А ще се изпълни ли? Ще го проверите лично.

     

    Който иска да се продава за панища леща - да се продава. Но Небето ще вземе мерки срещу опорочението на Словото на Учителя. А неговите служители са и официалните власти. Те ще изпълнят волята Му. Досега са се справяли отлично!

     

    Изкочи и друг проблем за хармонизацията на песните на Учителя. Не може да се хармонизира музиката на Учителя и песните Му ако човек не познава Словото на Учителя, историята на музикалния живот на Изгрева, историята на всяка една песен, кога е дадена, при какви обстоятелства и за какво е дадена. Тези сведения не се знаят от днешните музиканти, защото няма от къде да ги знаят. Едва сега този материал се изнася. А те тръгнаха да правят хармонизации на музиката на Учителя и въпреки, че са музиканти-професионалисти и въпреки че имат талант, то направиха груби грешки. Учителят е дал правила за хармонизация, а те не се спазват, защото не се знаят. И всички опити на това талантливо поколение музиканти ще бъдат несполучливи, защото нарушават законите и принципите, по които са свалени тези песни. Пример: обикновено аз имам към 20 въпроса, на които отговорите не са познати от днешните музиканти. Най-обикновен пример. За Учителя има написани три песни с три различни текста, с три различни мелодии. Когато започнат да се превъзнасят, аз задавам този въпрос: забележете, никой не знае кой е написал текста и кой е дал музикалния текст на песните. Това какво означава? Означава много неща. Е, сега в тези два тома на Борис Николов ще научите отговорите.

     

    Есента на 1993 г. по случай излизането на книгата „Изгревът", аз организирах в камерна зала „България" концерт по музиката на Учителя. Изпълнители бяха: Йоанна Стратева - цигулка, Петю Цанов - китара и Ина Дойнова - вокал и електрически орган. За втори път музикантите бяха качени на сцена под покрива на зала България. Трябваше да вървим през онези етапи, които ще ни заведат до изпълнението на едно пожелание на Учителя. А то е да се изнесе концерт в голямата зала „България". До сега това не е изпълнено.

     

    Есента на 1993 г. аз дадох идеята за чествуване на 130 години от рождението на Учителя (1864-1994), както и 50 години от заминаването Му (1944-1994). Започнах подготовка за чествуването и организирането на концерта. На 20.II.1994 г., неделя, от 11 часа в дома на Българо-Руската дружба на бул. „Евлоги Георгиев" 169 бе изнесен концерт пред 400 души публика, в който концерт участвуваха Ина Дойнова - ел. орган и вокал, Искра Добрева - сопран, Добрина Стеврева - сопран, Йоанна Стратева - цигулка, която подготви инструментален състав - квартет, които поднесоха песни на Учителя. Беше устроена изложба от фотоси от времето на Школата на Учителя и имаше щанд за книги от Учителя. Това бе първият концерт, който се изнесе, за да ознаменува годишнината на Учителя, финансирането на концерта бе осъществен от мен, брат ми, Марийка Марашлиева, Добринка Ставрева. Концертът бе успешен.

     

    По това време идеята за чествуването годишнината на Учителя се поде от хора, които искаха да я опорочат. Бяха си направили план за изнасяне на лекции от лектори в София, застъпваха се становища и принципи, които нямат нищо общо с Школата на Учителя. В Пловдив си направиха също такъв голям план. Но той не им помогна да направят концерт за годишнината на Учителя. До сега в Пловдив не е изнесен такъв концерт, какъвто трябва да бъде. През 1992 г. музиканти от София изнесоха концерт в камерна обстановка. Музиканти има по избор, професионалисти, умеещи и можещи, но няма кой да ги организира. Причината е друга. На времето в Пловдив е имало голяма спи-ритическа група. И около Михаил Стоицев са работили спиритисти, медиуми и има написани стотици тетрадки от спиритическите им сеанси. Дали някой му харесва или не, нещата са точно такива. А където веднъж са се разигравали спиритически сеанси, на същото място отново се явяват духовете да разиграват заслепените както си искат и могат. А те са особено вещи в разиграването.

     

    Във Варна има също талантливи музиканти и певци. Ние с удоволствие каним Огнян Николов на Софийския подиум. Въпрос: Варненци изнесоха ли концерт по музика на Учителя? И ако не са направили, то вината е другаде. Там на времето също имаше една голяма спиритическа група, която обърка умовете на много възрастни приятели по времето на Школата. А като прибавим, че от Варна излезнаха Михаил Иванов и Кръстю Христов и като прибавим и Манол Иванов, който направи сума поразии в София, то идваме до обяснението, защо на варненци е трудно да направят такъв концерт. Има кой да им пречи и да не им позволява.

     

    Най-големите противодействия още от самото начало на Делото на Учителя започват от гр. Варна и гр. Бургас. Явяват се крамоли, разпри между членовете на кръжоците кой да бъде ръководител. Разделят се на групи, водени от ръководители. Съобщават на Учителя и по този повод казва следното:

     

    „Варна и Бургас представляват астралните дупки на Черно море. В него се влива р. Дунав, която донася от цяла Европа своите астрални нечистотии и извержения.

     

    Така, че Варна и Бургас са астралните дупки на Европа, през които трябва да преминат всички вързани тъмни сили и развързани духове, които се изпращат към дъното на земята. Затова пазете се да не се удавите заедно с тях."

     

    Ето защо вчера, днес и утре - за живущите там остава този изпит. Той няма да ги отмине. Изпит към Словото на Учителя. Изпит към Школата на Учителя. Всеки сам се изпитва. Всеки сам държи изпита си.

     

    Музикалния живот на духовно общество „Бяло Братство".

     

    Какъв е методът на Учителя? Той е много прост. Един сваля идеята, друг я поднася, трети организира и десетият член от тази верига трябва да я изпълни докрай. Ето защо при всеки един концерт, който аз организирах, изпращах покани до всички ръководители на Братствата в България, като не забравях и музикантите. Всички прочетоха за идеята, видяха как се организира и сами пожелаха да си организират такива тържества. Онези, които имаха музиканти по места, сами си направиха тържествата и поднесоха на слушателите от музиката на Учителя. Други, които нямаха музиканти ги извикаха от София, от Бургас и от Варна. Сами си реализираха чествуванията без някой да им се налага, какво да правят. Ето, това е методът на Учителя. Около една идея могат да се организират души в името на един Висок идеал и всеки реализира онази част от идеята, която може и за която има талант и умение. Това е пътят. Друг път няма.

     

    На 22 май 1994 г. в Драматичния театър „София" бе осъществен реци-тал-концерт върху оригиналния текст на Учителя „Призвание към народа Ми -български синове на семейство Славянско" пред 400 души публика. За пръв път бе осъществено публично оповестяване на „Призванието" по случай 130 години от рождението на Учителя. То бе публикувано. А Наталия Иванова от гр, Търговище сама подготви в разноцветни краски листовки „България - ключ за духовно единство на света." Раздаде към 300 броя безплатно.

     

    По случай рождения ден на Учителя 12.VII.1994 г. бе публикуван „Вечният Завет на Духа" оригинален текст, което е Приветствие на Учителя към учениците Му. На 21 .IX. 1994 г. в „Дома на техниката" зала 4 от 18 часа бе направен концерт-рецитал по Слово и музика на Учителя - „Вечният Завет на Духа".

     

    На 6 XI. 1994 г., неделя, 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата Ева" по Слово и музика на Учителя. Водещ - Виолета Гиндева. Изпълнители, музиканти от София и провинцията.

     

    На 25 декември, неделя от 14 часа на връх Коледа в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108 бе изнесен концерт-рецитал „Новата музика" по случай 50 години от заминаването на Учителя. С този концерт завършиха в София празненствата по случай двете годишнини на Учителя. Редица градове сами осъществиха тези празненства с редица концерти. Ето така се проведе един план без Братски съвети, без инструкции, без ръководители и тем подобни. Които можаха осъществиха. Които бяха готови се отзоваха. Другите останаха за следващата епоха.

     

    На 29.I.1995 г., 11 часа в „Дома на техниката", ул. „Раковски" 108 бе организиран концерт-рецитал „Мисията на Славянството". Бе посетен от над 300 човека. С този концерт се приключва първия етап от музикалния живот след 1990 г.

     

    Следващият период е изнасянето на индивидуални концерти от музиканти-певци и инструменталисти. Всеки трябва да се докаже, да се подготви и да се реализира на сцената като музикант. Публика има, салони има, на лице са онези, които ще финансират. Имат думата музикантите. Ние ги очакваме на концертния подиум.

     

    След като преминат рециталите идва и последният етап. Трябва да се изнесе голям гала-концерт в голямата зала „България". За нея имаме сили и музиканти. Но трябва подготовка. На времето Учителят нееднократно подканял музикантите на Изгрева да изнесат концерт в зала „България". Имало е и певци и инструменталисти и много добър Братски хор. Те не са посмяли и се страхували от музикалната публика в София. Учителят се усмихнал. Тогава дигнал двете си ръце и казал: „Рекох, излезте на сцената, застанете на сцената и започнете да пеете тъй, както пеете тук на Изгрева. Не се страхувайте, ние ще ви помогнем отгоре и помощта ще дойде от Небето". Тогава Учителят повдигнал главата си леко нагоре, усмихнал се лъчезарно. Музикантите около Него проследили с поглед накъде гледа Учителят. Успяли да видят, че над тяхните глави е синьото Небе над Изгрева. Навели поглед и въздъхнали. Тяхната въздишка останала на Изгрева като неосъществена мечта.

     

    За днешното поколение, това е Заветът на Учителя. Ние можем, ние имаме музикални сили, ние имаме таланти и ще се качим на голямата сцена на зала „България". Това е една от задачите ни, която трябва да реализираме през есента на 1995 г. Ще се реализира чрез музикантите. Останалите ще помагат.

     

    Моята програма, по която се осъществяват и организират концертите в София и няколко концерти в страната е съставена лично от мен, като голяма част от концертите сам съм финансирал с моята скромна лекарска заплата. В последствие се явиха и други, които пожелаха да участвуват като Добрина Ставрева, Марийка Марашлиева, Стефан Кръстев, Лили Анастасова, дъщеря на Георги Събев от Бургас, Янка Ангелова от гр. Русе, Роза Енгибарова от София и други със символични вноски.

     

    Искам да обърна внимание, че идеята за концертите бе дадена от мен и аз бях първи, който започнах да я реализирам. Братският съвет няма нищо общо с тази работа. Дори в началните етапи се противопоставяше и ако имаха власт щяха да ги спрат. Но музикантите повярваха на онзи, който ги качи на концертните подиуми и им даде възможност да се реализират като музиканти и да работят за Делото на Учителя. Това не е малко, а много на този етап. Настоящите бележки бяха написани, за да се знае по какъв път трябва да се върви. Твърдя, че това е единствения път, защото аз съм този, който е работил с всички музиканти от времето на Школата и съм свършил тяхната работа. Познавам много добре техния път на извисяване и пътят им на падение. И това го имаше в Школата. Всеки ще ползува това, което му е потребно и необходимо като музикант от тези томове на поредицата „Изгревът". Който не желае да се възползува от опита на предишните поколения ще направи груба грешка и ще се спре сам в своя път като музикант.

     

    И още нещо. Може би това е най-главното за музикантите. Музикантите затова са музиканти, да изучават, проучават музиката на Учителя и да я изпълняват. Музиканти не се занимават с политика. Не се занимават с организация. Не трябва да влизат в разни Братски съвети и да бъдат въвличани в борби, от които ще загубят време, сили и енергия. И накрая ще бъдат спряни и ще се провалят като музиканти. Примери много - и преди и сега колкото щете.

     

    Това бе написано, за да се знае и помни. Как е било, какво е станало и какво ще бъде. За онези, които желаят да се възползуват от идеята да се работи със Слово и Музика ще имат моето съдействие и помощта на всички музиканти от времето на Школата, които са в Невидимия свят. Които не желаят, ще останат с пожелание за добро здраве и дълъг живот на земята. А на онези, които ще работят пожелавам да се качат на музикалните сцени по градовете в страната.

     

    Нашият път е един. Той е: „Със Слово и музика от Учителя БЕИНСА ДУНО по земята българска."

     

    Словото и музиката на Учителя са живот и път на ученика!

     

    Този е пътят на учениците от Школата на Учителя. Амин!

  5. 13. СПОМЕНИТЕ НА БОРИС НИКОЛОВ (1900-1992)

     

    Спомените на Борис Николов за Школата на Бялото Братство бяха поместени във втория и третия том на „Изгревът", защото.в този момент те трябваше да отговорят на всички въпроси и проблеми на новата епоха от 45 години, която започва след 1990 г. А читателите на тези два тома лично ще си я проверят. Имат достатъчно време. Що години са - все са техни.

     

    Те са записвани в по-голямата си част чрез магнетофонни записи от 1969 до 1976 г. и незначителна част от 1976 г. до 1983 г. При всяка една среща с Борис Николов бяха засягани най-различни въпроси по времето на Школата. Водех бележки, които впоследствие систематизирах редовно. Целият този материал, който се помества във втория и третия том бе предварително одобрен от Борис Николов. Той ми бе дал свобода да включа и подредя материала му така, както намеря за добре. Смятам, че този изключителен материал ще задоволи всички, защото за да се събере и запази през годините бе трудно и непосилно. Противодействия се явяваха от всички страни. И то най-вече от онези, които бяха целували ръка на Учителя. Беше жестоко да се наблюдават хора, които се числяха към хората на Бялото Братство, а воюваха с всички непозволени средства срещу човекът, който бе изпратен да свърши една работа, за да бъде Школата на Бялото Братство исторически документирана.

     

    С Борис Николов се познавам от 1969 г. Реших да го посетя сам в домът му и му се представих. Запита ме: „Кой си ти и кой те изпраща при мене?" Отговорих: „Аз съм твоя приемник, определен съм за такъв и Учителят ме изпраща при теб, за да завършим една работа за Школата." „Каква е тази работа?" „С теб трябва да приключим исторически епохата на Школата." Борис се усмихна, изправи се на крака, с левия си юмрук се удари по гърдите и изговори високо: „Готов съм! Брат Борис е бил винаги готов да приключи разни епохи от край време. И тази ще приключа. Защо не?"

     

    Разсмяхме се. Бяхме трима. Мария Тодорова, Борис Николов и моя милост. Със следващата среща започна моят път към Голгота. Аз вървях напред, а те след мене двамата. Едва ли някой можеше да издържи в този дом дори и ден. Те бяха висок връх, а по високите планински върхове духат най-силните ветрове, бури и урагани. Те помитат и отвяват всичко. Опитаха се и мен да пометат. Но аз устоях. И си свърших моята работа. А с това свърших и тяхната работа, която беше работа за Школата на Бялото Братство.

     

    Да се работи с Борис Николов не беше лесно. По-скоро беше невъзможно. Най-трудно бе да го накарам да говори. Не искаше да се връща назад. Но когато разбра, че аз работих и с други ученици от Школата и записвам техните опитности, то тогава той се амбицира. По-скоро се ядоса, че онези ще бъдат исторически освидетелствувани, а той ще остане в забрава. Накрая склони. Работихме дълги години. Накрая, когато се разделяхме призна: „Това, което ти свърши, никой не можеше да го свърши. Ние оставаме зад тебе!"

     

    Да се подготвят тези два тома изискваше много време, усилия и преодоляване на много пречки и противодействия. Материалът е даден без литературна обработка и изглаждане на дадени езикови изрази, които днес се смятат, че са неправилни. Обикновено ми казваха: „Така не се говори, така не се пише, а трябва да се каже еди как си." Но онзи, който работеше и даваше материалът бе говорил именно така. Онзи, който работеше чрез мене и трябваше да свърши тази работа настояваше да се предаде материала именно така. А онези литераторите, граматиците и академиците ги нямаше по това време.

     

    Те не се интересуваха от това. Обикновено се повтаряше един и същ израз: „Това не е важно, онова не е важно. Важно е Учението и Словото". А когато трябваше да защитят Словото и Учението те извършиха най-голямото предателство към Словото на Учителя. Окрадоха и разпръснаха непечатаните беседи на Учителя. А това бяха представители на мозайкаджийската бригада и всички до един без изключение от нея извършиха преднамерено тази кражба. Днешното поколение трябва да знае това и да търси материалите. А тяхната цел беше точно такава - да остане мсичко в забрава. А Школата на Бялото Братство има история и тя трябва да се знае. И трябваше да се яви един, който да я запише. Аз вървях сам и посещавах последователно възрастните приятели, които бяха ученици от времето на Школата, настоявах и дори въздействувах със сила и власт над тях, за да свършат своята работа и да запишат спомените си от времето на Школата на Учителя. А след 20 години се явиха други, които се криеха като бухалите в хралупите през нощите, когато траеше комунистическата диктатура, които ги подмамиха с обещания и откраднаха моя труд и започнаха да ги отпечатват. Запитвах ги: „Нали аз свърших вашата работа преди 30 години? Защо ме изиграхте, излъгахте и ме продадохте за паница леща? Без мен вие оставахте в забвението на миналото." Те мълчаха и гледаха в страни. Нямаха усещане за някаква вина. И никакво неудоб-ствоГПричината бе от ясна по ясна. Тя е следната. Това бяха същите Сили, които воюваха срещу Братството и Школата на Учителя. Те се явяваха сега не да свършат някаква работа, а да попречат на онзи, който вършеше нещата по един строг план начертан от преди тридесет години. Те воюваха срещу идеята за историята на Школата. Не им изнасяше да се знаят нещата и искаха следващото поколение да остане в неведение. До сега те сполучиха. Но с излизането на тези два тома нещата ще се обърнат срещу тях. Тези Сили съществуват и съжителстват чрез дадени човеци, които се смятат последователи на Учителя. По делата им ще ги познаете. А какви са техните дела - ще разберете, като направите справка със Словото на Учителя. Няма човешки въпрос и проблем на Школата, който да не е засегнат в Словото Му. Затова го проучавайте.

     

    През 1972 г. Борис Николов и Мария Тодорова боледуваха често. Аз бях техният домашен лекар, продължавахме да работим и накрая те решиха да ме оставят за техен приемник. Аз само вършех моята работа целенасочено и по план. Без моя труд те нямаше да имат историческа проекция и следа в историята на Братството. А сега я имат. Това дължат на мен. Без мен те бяха на границата на провала. Аз ги спасих от отклонеието им от Школата, защото до този момент не бяха написали нито ред за Учителя и Школата Му.

     

    През 1986 г. бях се завърнал от работа в чужбина. Посетих Борис Николов. Той беше вече 86-годишен. Почетна възраст. Седнахме на пейката отвън, на двора. Изведнъж Борис стана. В него влезна Дух и Сила и той изрече: „Аз бях до тук. От тук нататък си ти. Завърши си работата и никому няма да отстъпваш. Върви напред. Ние ще ти помагаме отгоре. С теб ще бъдем всички, които са заминали и които са от Школата."

     

    Аз го гледах, пред мен стоеше онзи Борис, който познавах в Дух и Сила. След малко Духът се оттегли и той отново се превърна в един старец. Прегърнахме се, разцелувахме се и се разделихме. Аз поех моят път, а той остана да си доизживява последните дни. Замина си на 22.12.1992 г.

     

    От 1986 до 1992 г., а и след това всички до един, които по една или друга причина имаха вземане-даване с Борис Николов се опълчиха срещу мен. Всички без изключение бяха подскрекавани от едно и също място. А това бе мястото от където излезна Силата и разруши Изгрева. Беше трагично и беше жалко да гледам озлобени хора срещу себе си, които излъчваха злост и ярост. И представете си, че това бяха хората, които аз подпомогнах и материално и ги накарах чрез мен да си напишат опитностите за Школата. Без мен те оставаха в пустинята на забравата. Виждах, че това бяха Силите, които не желаеха и не позволяваха Школата на Учителя да има история. А Школата имаше история и трябваше да се напише. А че бях избран аз, то не беше моя заслуга. А че устоях и реализирах това което трябваше, това го дължа на Този, Който ме бе изпратил да свърша тази работа.

     

    Много от материалите на Борис, които бяха скрити по Витоша и по разни други места, останаха там скрити за вечни времена, защото след кражбата на архива на Савка Керемидчиева и на непечатаните беседи от Резньовете, както и при кражбата на осемте куфана от Боян Златарев, Борис изведнъж се озлоби, затвори се и дори на мен не каза къде се намират материалите. А когато пожела да ги разкрие, той беше забравил вече къде се намират. Много от материалите от 1976-1980 г. преминаха през него и те бяха определени да ми се предадат за съхранение. Но когато отидох при него, те бяха изчезнали и той беше ги предал на някого, а след това не си спомняше кое бе това лице. Беше голяма трагедия за всички. Затова днес има много пръснати материали по разни лица от провинцията, които ги държат без да могат да направят нещо с тях. Те не познават историята на Братството. И да искат да направят нещо с тези материали едва ли ще успеят. Те са предназначени за друг и кредитът на Небето върви след онзи, който е определен да свърши това. Това е окултен закон в Школата на Учителя.

     

    Накрая имам следното изискване към онези, които по един или друг повод съзнателно или несъзнателно прибраха материалите на Борис Николов:

     

    1. Да ми се върнат осемте куфара с непечатани беседи, които открадна на времето Боян Златарев и ги укри на място, което не пожела да каже. Има опасност те да бъдат продадени и след това да се явят редактори, които да променят Словото на Учителя. Отговорността ще носят всички, като се почне от Борис Николов и се свърши до този, който ги съхранява до този момент.

     

    2. Да ми се върнат и предадат негативите на Васко Искренов и снимките, които той беше направил на различните упражнения на Паневритмията с Мария Тодорова и Ярмила Менцлова. Тези снимки са необходими, за да могат да се приложат към онзи оригинален текст, който се съхранява и е с подписа на Елена Андреева, която лично ми го връчи. След това ще бъде издадена Па-невритмията в своя оригинал. До този етап излезнаха под печат няколко Па-невритмии, които не са точни. А снимките се укриват, за да се попречи на оригиналното издание. Те бяха определени от Борис Николов да ми се предадат, но те бяха отклонени от мен по недопустим начин, от онези, които се смятат, че са ученици на Учителя. Те си послужиха с лъжа, кражба и измама.

     

    3. Да ми се предадат двете папки с оригинални нотни текстове от песните на Учителя, както и оригиналния тефтер, на който са написани всички песни от Учителя, както и песнопойката на Мария Тодорова, на която тя лично бе направила своите поправки за допуснатите грешки. Заедно с друг текстов архив, останал от музикантите и от времето на Учителя ще бъде издадена нова песнопойка, в която ще бъдат включени всички песни и коментарите към тях. Понеже аз бях лицето, което работи с всички музиканти от времето на Учителя и записах техните спомени и опитности, то смея да твърдя, че аз съм този, който е запознат с този проблем. Ако се предадат материалите на мен, под мое ръководство ще организирам музикантите-специалисти, които да издадат новата песнарка.

     

    4. Да се върнат онези материали на Борис, които той подготвяше и които бяха надписани с моето име, но които бяха отклонени по същият начин. Към тях спадат и едно куфарче с 30 оранжеви тефтерчета 16 на 10 см, които бяха стенограми от времето на Школата. Едва ли някому са потребни и едва ли някой може да ги разчете. Всяка една стенограма на един стенограф има свой код за разчитане. Аз съм се погрижил да притежавам такъв код, лично от Борис. Аз съм се подготвил, да му се разчетат стенограмите, но се явиха други, които ги откраднаха от мен. Тяхната цел е ясна, да се попречи на една работа за Делото на Учителя. За сега успяха. А после какво следва?

     

    Към спомените на Борис Николов трябваше да се прибавят много документи и снимков материал. Всички лица и събития описани в този том са документирани и има снимков материал. Всички лица необозначени с имена са разчетени и обозначени на съответните снимки, групови или индивидуални с Учителя. Този материал не бе поместен, защото на този етап е най-важното да се отпечатат тези два тома. Поради финансови затруднения те се отпечатват на обикновена хартия, която е по-евтина, но от своя страна тя не позволява отпечатването на качествени снимки. При едно ново издание на луксозна хартия бихме включили и такъв документален материал.

     

    Днес тези лица посочени в точка 1, 2, 3, 4, които задържат материалите от Боцис Николов трябва да си дадат сметка каква непростима грешка са направили и да се коригират докато е време, защото ще бъдат осъдени от следващите поколения и най вече от Небето затова тяхно деяние. Има един закон на Школата и думите на Учителя са цитирани в тези два тома, а те са следните: „Нито едно престъпление извършено на Изгрева, няма да остане ненаказано". Ние проверихме, че това се сбъдна!

     

    Здравей Борисе! Вергилий си изпълни своята задача. Много здраве имаш от мен и да знаеш, че аз винаги си изпълнявам обещанията. Но другите, които бяха около теб се оказаха недостойни да бъдат твои съвременници.

     

    Желая ти всичко хубаво в Невидимия свят и помни, Вергилий, който бе и който отстоя на всичко. Аз бях един от верните. Друго нямам какво да ти кажа. Другото е от теб и от онези, които са в Невидимия свят. Ако съдействува-те ще ви свърша и останалата работа. Ако не съдействувате, то си останете със здраве и с добри възпоминания от земния ви живот по времето, когато бяхте в Школата на Учителя.

     

    Но непременно ще се яви един, който ще ви довърши работата. В това съм сигурен! И съм убеден!

     

    8.03.1995 г. С поздрав: Вергилий

     

    София

  6. 12. НОВО ПОСЕГАТЕЛСТВО СРЕЩУ МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

     

    След ноември 1989 г. и настъпилите нови промени през 1992 г. бе гласуван закона за реституцията, според който онези, които имат одържавени имоти и имат нотариални актове могат да направят постъпки пред съда за възв-ръзщането на техните имоти.

     

    И така през 1993 г. се прави иск N 1132 при 52 състав на районния съд гр. София от Кирил Кирилов, който е застъпник на 7 наследници на Върбан Христов от Ботевград, които настояват за правата си на собственици върху 1/3 идеална част от одържавеното място през 1958 г.

     

    Ето така „българска майка юнашка" ражда Върбан Христов, последовател на Учителя Петър Дънов, на чието име с нотариален акт заедно с още двама е записан един парцел от 7500 кв.м. Върбан Христов си заминава през 1955 г., но той ражда чрез „българска майка юнашка" наследници, които се размножават и вече са на брой седем. Те днес искат чрез съда да получат мястото на Учителя, да премахнат гроба Му и на Негово място да построят многоетажна сграда висока до небето.

     

    Това, което комунистическата власт не посмя да извърши, то сега българи родени от „българска майка юнашка" чрез „още по-юначни българи" решават да посегнат върху мястото на Учителя, купено с братски средства. Това наследниците знаят отлично, защото не могат да не знаят от устата на техният баща Върбан Христов, че това място е купено с братски средства и че той е скрит пълномощник. Те го знаят, но решават чрез съда да посегнат на мястото на Учителя. А защо? Кои Сили ги задвижват и защо те стават тяхни изпълнители? Открийте Силите, а другото е от ясно по-ясно за проумяване.

     

    Вече има дело и предстои решението на съда.

     

    Как може да се защити мястото на Учителя? Днес по някаква случайюност притежаваме оригиналните декларация (контър-летер) на собствениците на нотариални актове от 1949 г., че те не са собственици на местата на Изгрева. Притежаваме и декларация подписана от д-р Иван Жеков, за неговата 1/3 идеална част, че тя е купена с братски средства. Но не притежаваме декларациите на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, защо те не се написани и изпратени от тях. А защо? Това се дължи на немарливостта на предишните поколения. Тези декларации са подписани от собствениците, но те не са нотариално заверени през 1949 г. Същите декларации тогава през 1949 г., макар че са приложени не са зачетени от закона за едрата градска собственост и местата са отчуждени през 1949 г. Онези места, които не са отчуждени се одържавяват през 1958 г. Днес едва ли съдът ще зачете и признае тези декларации.

     

    Притежаваме и инвентаризационен опис подписан от комисия, в която се вижда, че мястото на Учителя се владее чрез пълномощниците д-р Иван Жеков, Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе. Съмняваме се, дали съдът ще зачете тези подписи, които също не са нотариално заверени. В такъв случай делото ще бъде спечелено от 7-те „велики наследници" на още „по-велик ученик" Върбан Христов, водещ се като последовател на Учителя Петър Дънов. Тогава те ще посегнат върху мястото на Учителя, ще преместят гроба Му и на освободеното място ще построят нова вавилонска кула до небето. И от този момент ще почне новата съдба на България и на българския народ и заличаването му от лицето на земята. Ще бъдат разпръснати както евреите след Христа.

     

    Единствената възможност за спасение на мястото е да се направи изложение до Държавния глава и Министър-председателя, който управлява чрез своето правителство страната в този момент. Той е приемник на комунистическата власт, която от 1945 до 1995 г. запази мястото на Учителя. Не случайно комунистическата власт идва отново на власт след спечелването на изборите от 18.XII. 1994 г. с цел да запази и съхрани мястото на Учителя. Това е тяхната задача и те носят отговорност за това. Всички останали са само обикновени наблюдатели!

     

    Аз смятам, че единствено правителството на комунистите може да разреши този въпрос и да отмени посегателството върху мястото на Учителя от появили се незаконни наследници, желаещи да разрушат това свещено място за българите и за цялото човечество. Те имат задължение към Учителя, защото той ги пусна да слезнат на земята и да вземат политическата власт в България, каккто на 9. IX. 1944 г. така и в днескашни дни.

     

    Аз смятам, че единствено държавата, като институция ще запази мястото на Учителя за идните поколения. Амин!

  7. 11.КАК БЕ ЗАПАЗЕНО МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ?

     

    1. Георги Димитров с неговата телеграма от Москва дава разрешение за погребение на Изгрева на тленните останки на Учителя Петър Дънов.

     

    2. С писмо на Антон Югов - министър на вътрешните работи - 30.XII.1944 г. се разрешава погребението.

     

    3. През 1954 г. се прави нова регулация на Изгрева. Мястото на Учителя попада под тая регулация за отчуждаване. Пише се писмо до генерален секретар на БКП и министър председател Вълко Червенко, който дава резолюция за отменяне на стария план и за освобождаване на мястото на Учителя от регулация.

     

    4. Изпълкомът при СГНС с протокол от 20.8.1955 г. решава да се направи нова регулация на кв. Изгрева, чрез която се засягат поляната за Паневритмия и мястото на Учителя. Прави се ново изложени до Министър-председателя Вълко Червенков, който отново дава резолюция за сваляне от регулация мястото на Учителя. От 9.II.1956 г. отдел „Архитектура" при СГНС освобождава от парцелиране мястото гдето е положено тялото на Учителя.

     

    5. При следващата регулация се предвижда местата на Изгрева да се дадат за построяване на Лесотехническия институт, в който да влиза Салона и поляната. Пише се писмо отново до Вълко Червенков от 22.VI.1958 г. който е заместник Министър-председател и Министър на просветата и културата и се иска да се запази същото положение. Пише се второ писмо до него, с което се иска да се запазят имотите от ново посегателство от Министерството на транспорта и съобщенията. Въпросът се разрешава благоприятно и мястото на Учителя отново е освободено от регулацията.

     

    6. След решението на Министерския съвет от 11.VII.1958 г. се взимат мерки срещу общество „Бяло Братство" за изземване на всички имоти на Изгрева, които се водят на подставени пълномощници. Това решение се изпълнява. Изпраща се изложение от 10.VIII.1958 г. до Антон Югов и Вълко Червенков и се иска запазването на мястото на Учителя. То се запазва до 1972 г. Антон Югов през 1952 г. е заместник Министър-председател на Министерския съвет, а от 1956 до 1962 г. е Председател на Министерския съвет.

     

    7. През 1972 г. Салонът на Изгрева и постройките към него се разрушават. Българското правителство предава този терен за строеж на легации.

     

    След протестите на последователи на Учителя Дънов японското правителство се оттегля от Изгрева и си построява легацията на друго място на 500 м на изток от Дървенишкото шосе. На мястото на Изгрева се построяват легации и посолства на СССР - Съветска Русия. Изпраща се изложение до държавния глава - Тодор Живков с около 80 подписа с искането да се запази мястото на Учителя от регулацията. По това време усилено се говори, че гробът ще бъде изкопан с багер и ще бъде пренесен в Софийските гробища. Но това не става, защото държавният глава със свое решение освобождава мястото на Учителя от регулационния план и го остава свободно. А този държавен глава е Тодор Живков. Всички лица, заемащи правителствени постове в държавата от 1944 до 1972 г. са разрешили мястото на Учителя да бъде свободно от регулация. А това са три лица: Антон Югов, Вълко Червенков и Тодор Живков. За тази своя постъпка те доживяха до дълбока старост, а техните противници и опоненти за властта в България ги оставиха свободно да си доизживеят земните дни.

     

    Те и тримата имаха заслуги пред Някого и затова бяха надарени с жизненкредит.

     

    8. За мястото на Учителя започват да се грижат Неговите последователи, което те вършат непрекъснато от 1945 г. Отдел „Архитектура" към СГНС разработва план как да се оформи мястото на Учителя. Съгласно този план, то трябва да се оформи, да се огради и да се постави човек, който да се грижи за него. Запланувано е да се отпусне щатна бройка и да се назначи човек със заплата, който да се води към „Градини, паркове и украса" към СГНС и да получава от там разсад за цветята. Но се явяват лица, които се противопоставят на този план на отдел „Архитектура". Започват протести, след което то било освободено от всякакво архитектурно оформление. Минават години и мястото на Учителя е разградено и то служи вече за градинка и за сладки приказки на граждани от квартала. Тогава други последователи на Учителя решават за заградят мястото на Учителя с ограда, да се сложи врата и да се заключва. Явяват се такива, които протестират на заключването, с довода, че не могат по всяко време да посещават мястото на Учителя. Според мен тази форма с ограденото място и с заключената врата е най-удобна и правилна, защото се отключва през деня, а се заключва през нощта. Благодарение на самоотвержения труд на Атанас Янчев и особено на Йордан Василев Ценков оградата бе направена и днес мястото се подържа образцово.

  8. 10. МЯСТОТО НА УЧИТЕЛЯ

     

    Мястото, където бяхо положени тленните останки на Учителя Петър Дънов беше оформено като парк-градина. Бе прието да се казва „Мястото на Учителя". Това беше един голям парцел от 7500 кв.м Той бе закупен с братски средства, но бе изваден нотариален акт на три лица: д-р Иван Жеков Стойков от гр. София, Върбан Христов от Ботевград и Иван Д. Вълчанов от гр. Русе. Мястото бе обозначено в парцел N 115 и N 19 от кв. ХII, ХIII, ХIV. Нот. акт. 102 в том IХ, дело 1885 от 1926 г. Тези лица бяха скрити пълномощнии на този голям парцел. Какво става по-нататък?

     

    Поради това, че д-р Иван Жеков Стайков декларира на свое име друг имот, то съгласно закона по преписка N 45 от 1948 г. и с акт N 2228 от 19.9.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от цялото място 7500 кв.м притежание на горните три лица. Частта на Жеков се предава на Софжилфонд през 1949 г. за владение. Останалите 2/3 ото парцела, т.е. 5000 кв.м. са неотчужде-ни до 1958 г. Притежателите на тези места до тази дата са Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе.

     

    На заседание на Братския съвет на Изгрева от 4 юли 1954 г. чрез протокол N 17 е отбелязано в точка 3 следното: „Брат Върбан Христов от Ботевград предлага да се посочи лице, на което да прехвърли своята част от записаното на негово име братско място на Изгрева. Братския съвет определи това да стане на името на /името ще се определи допълнително/. Да се пише на брат Върбан Христов, да изпрати пълномощно за извършване на формалностите по прехвърлянето.

     

    На 13 април 1957 г. Братския съвет с протокол N 22 взима решение в точка 2 „Да се направят постъпки за прехвърляне на името на Методи Константинов на Изгрева - София мястото водено досега на наследници на Иван Вълчанов Явашев. Възлага се на брат Петър Филипов да уреди всички формалности по издаването на нотариалния акт."

     

    В точка 3 четем: „Възлага се на брат Николай Дойнов във връзка с наследниците на Върбан Христов за евентуално уговоряне прехвърлянето на посоченото от нас лице, владението на частта от Братското място - парка на Учителя."

     

    На 15 юни 1958 г. в заседание на Братския съвет в своя протокол в точка 5 е отбелязано: „Да се проучи възможността за прехвърляне на нов пълномощник частта от мястото - парка на Учителя, водено на наследници на Иван Вълчанов Явашев от гр. Русе. Понеже целият парцел се владее по съпритежание, да се поиска за идеалната част на Иван Вълчанов Явашев да се определи съответен парцел и тогава да се извърши прехвърлянето. Братския съвет дъпълнително ще посочи новия пълномощник за частта на Иван Вълчанов Явашев. По необясними причини и това решение не се изпълнява.

     

    Ето защо на името на Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе съгласно нотариален акт се водят, че са собственици на 2/3 от мястото до 1958 г. С държ. акт N 3646 от 11.8.1958 г. съгласно предписанието се одържавява имотът на скритите пълномощници Върбан Христов от Ботевград и Иван Вълчанов от Русе, 5000 кв.м. По този начин мястото на Учителя е одържавено. Делът на д-р Жеков от 1/3 е одържавен 1949 г., а делът на другите двама през 1958 г.

  9. 9. КАК ИЗГРЕВЪТ СТАНА ДЪРЖАВЕН И ЗАЩО ДЪРЖАВАТА РАЗРУШИ ИЗГРЕВА?

     

    На 3.II.1958 г, в гр. София се прави инвентаризационен опис на сградите и на дворните места на Верска общност „Бяло Братство" в гр. София от комисия в състав: Никола Антов, Коста Стефанов, Жечо Панайотов и Влад Пашов като отговорнок на недвижимото братско имущество. Този опис е подписан и е поместен в „Изгревът", том I, стр. 607-610. Оригиналните подписи на този опис днес удостоверяват неговата достоверност. На 17 август 1958 г. се прави списък на недвижимите имоти на Верска общност „Бяло Братство", кв. 2 - Сталин - Изгрева. Тези списъци са запазени и днес можем да съдим по тях как е бил одържавен имота на Изгрева.

     

    ПОЛЯНАТА НА ИЗГРЕВА е била собственост на подставени пълномощници от следните лица: Тодор Стоименов, Боян Боев, Начо Петров и Ни-колаида Христова. Този имот те са го притежавали по следния начин:

     

    1. Тодор Стоименов Георгиев притежава парцел 2 от квартал II с нот. акт. N 53, том XI, дело 1657 от 1926 г. место 3500 кв.м. Същото място е одържавено с акт N 1092/2176 б.с. от 1948 г.

     

    2. Боян Димитров Боев, притежаващ парцел N 2 в кв. II с нот. акт N 164-V дело 759 от 1938 г. парцел с 3000 кв.м Според закона за едрата градска собственост е отчуждено 1500 кв.м с акт 1094/2177 б.с. Останалите 1500 кв.м. се отчуждават с акт N 3639 за държавна собственост за недвижим имот на 11.8.1958 г. съгл. предписание N 06-4760 от 8.8.1958 г. на МКСБ. Одържавените 1500 кв.м се предават на Министерство на транспорта и съобщенията по чл. 15 от П.Д.И. - писмо N 243 от 11.08.1958 г. на СГНС-ЖСДИ.

     

    3. Начо Петров Купенковски, притежаващ парцел 2 от кв. II, с нот.акт N 9, том 12 дело 2372, дело 2108 от 1931 г. парцел от 3500 кв.м. Понеже Начо Петров записва този парцел на свое име и не притежава други имоти, то този парцел през 1949 г. не е отчужден. Той съществува до 11.08.1958 г. когато с акт N 3637 е одържавен, съгласно цитираните предписания и също се предава на Министерство на траспорта със същото писмо.

     

    4. Николаида Димитрова Христова, парцел N 2 в кв. II с 1000 кв.м, нот.акт не е представен, но парцела се одържявява с акт N 3642 със същото предписание и се предава на Министерство на транспорта. До 1958 г. то не е отчуждено.

     

    МЯСТОТО НА САЛОНА И ТРАПЕЗАРИЯТА е издадено на три лица: Параскева Теодорова, Савка Керемидчиева и Елена Щерева, което място е записано в парцел 2, кв. II с нот. акт. N 2370, том ХI-7, дело N 2106 от 1931 г. През 1949 г. съгласно излезналия закон за едрата градска собственост Паша Теодорова записва собствената си къща на свое име и се отказва от имота на Изгрева, върху който е построен Салона. Същото прави и майката на Савка Керемидчиева, която записва къщата си на свое име и се отказва от дела на Савка за Салона, която си е заминала от този свят през май 1945 г.

     

    По този начин на Параскева Петрова Теодорова по преписка N 316 от 1948 г. с акт 2179 е одържавена 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на която е построен Салона и трапезарията. Актът носи дата 20.09.1949 г. и е предаден на Софжилфонд съгл 51 от правилника за приложение на закона. По-късно през 1958 г. с акт N 2180 те се предават на Министерство на транспорта и съобщенията.

     

    Савка Георгиева Керемидчиева, която притежава 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията след кончина-та си се наследява от майка й Тереза Георгиева Керемидчиева по преписка N 315 от 1948 г. и с нот. акт 2180 от 20.IХ.1949 г. се одържавява 1/3 идеална част от 1500 кв. м и се предава на Софжилфонд. А през 1958 г. се предава на Министерството на транспорта и съобщенията.

     

    Елена Андреева Щерева запазва през 1949 г. 1/3 идеална част от 1500 кв.м, на което място е построен Салона и трапезарията, понеже го записва и декларира като своя собственост. Тя не се отказва от него, защото не притежава друга собственост. По този начин тя е собственик до 1958 г. Затова, че 2/3 от салона и трапезарията са отчуждени, то Братството плаща наем на Софжилфонд като собственик - наем годишно 3000 лв. С акт N 3633 от 11.08.1958 г. съгласно цитираното предписание се одържавява нейния дял от 1/3 идеална част и се предоставя на Министерство на транспорта и съобщенията.

     

    По този начин с три държавни акта с N 2179, N 2180 и с N 3633 бива одържавен Салона на Изгрева, трапезарията и мястото, на което са построени. През 1971-72 г. всичко е разрушено.

     

    Честито българи! Живейте вечно! Бяхте във времето на разрушението. Но времето на съзиданието е на други българи, които ще дойдат.

     

    А времето на ученика от Школата на Учителя е в Словото Му. Затова то е вечно и безпределно и обхваща цялата Вселена. Амин!

  10. 8. ИЗЧЕЗВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

     

    Хронология на събитията от 1957-1972 г.

     

    1. На 28.III.1957 г. Братският съвет прави изложение до управление „Архитектура", гр. София, във връзка с пререгулацията на квартал „Сталин" и подквартал „Изгрев". Обяснява се, че в квартал 2, парцел 2 се намира салона на Братството и непосредствено до него поляната за Паневритмия. А в кв. N 15 има парк, където е положено тялото на Петър Дънов с разрешение на Министерския съвет от 30.XII.1944 г. Подчертава се, че при съществуващия досега план, управлението „Архитектура" - София, е запазило съществуването на поляната и мястото на Петър Дънов. Иска се да се запази това за в бъдеще.

     

    2. След разпрата на 9.VI.1957 г. и изгонването от общото събрание на Изгрева на Никола Антов и Коста Стефанов, с което им се попречва да прочетат доклада на финансовия съвет и изхвърлянето им от ръководството, то те изпращат изложение до Министерството на финансите и Държавен контрол, след което на Изгрева пристигат трима ревизори. Започва ревизията на Братството, след което ревизорите изпращат докладна записка до Министерството през май 1958 г.

     

    3. На 14.I.1958 г. се изпраща молба до ЦК на БКП с искането Общество „Бяло Братство" да бъде признато за юридическа личност като преди това им се подпише представения от по-рано устав. По този начин ще се освободят от данъци, които трябва да платят върху доброволните вноски, които в момента се считат за такива от ревизорите. При положение, че са юридическа личност ще се считат тези вноски за членски внос на членовете и няма да бъдат обложени с данък. Освен това ще бъде запазен Салона и поляната за Паневритмия.

     

    4. Следва решение на Министерския съвет от 11.VII. 1958 г.:

     

    „Министерския съвет след като разгледа доклада на Министерството на финансите и Държавен контрол на Общество „Бяло Братство" реши: възлага на Министерството на финансите и Държавен контрол, Министерство на комуналното стопанство и Комитета по въпросите на Източната православна църква и религиозните култове, да вземат мерки спрямо Бялото Братство по законите в страната.

     

    Въз основа на това Министерството на комуналното стопанство и благоустройство взема мерки за имотите, които не могат да принадлежат на Бялото Братство, защото не е юридическа личност, а са на името на подставени лица и преписва на С.Г.Н.С. -I Сталински Райсъвет, отдел жилищен и комунален, да издири и изземе всички такива имоти, които по горната причина се считат за ничии и следователно са държавни по чл. 6 за собствеността."

     

    С решение на Политбюро на БКП на 21 юли 1948 г. в т. 10 се казва: „Да се вземат специални мерки срещу дъновистите, баптистите и другите религиозни секти, които вършат вражеска пропаганда и шпионаж". Отговорен Руси Христозов.

     

    Тези мерки се насочват към одържавяване на имотите, спиране на печатницата, финансово изтощаване чрез закупуване на облигации към 1 300 000 лв. и други ограничителни мерки. Руси Христозов като член на Политбюро на БКП, когато е бил в нелегалност се е укривал на Изгрева. А сега е трябвало да проведе това решение на Комунистическата партия. Изпит за него и за комунистите от Изгрева. И то какъв!

     

    5. В Държавен вестник „Известия" в бр. 63 от 8.8.1958 г., год. IХ излиза съобщение, с което се съобщава на собствениците на Изгрева, че с протокол N 23 от 17МИ958 г. на изпълнителния комитет на С.Г.Н.С. - София, се отрежда за нужните на Министерство на транспорта и съобщенията за построяване на Телевизионен център и Радио-дом. В 14-дневен срок заинтересованите собственици могат да направят писмени възражения.

     

    6. Отдел „Архитектура" при С.Г.Н.С. - София с писмо N А-1-1954 от 4.8.1958 г. до Верска общност „Бяло Братство" съобщава, че според изложението заведено под N А-1-1954 от 17. VII. 1958 г. се съобщава, че квартал 2 -Сталин с протокол 23 от 17МИ958 г. на С.Г.Н.С. - Изпълнителен комитет се отрежда за Телевизионен център и Радио-дом в София.

     

    7. На 10.VIII.1958 г. се изпраща писмо до Управление „Архитектура" и се протестира срещу това решение.

     

    Едновременно се изпращат писма до Антон Югов и Вълко Червенков от 1.8.1958 г. с подписи на членове и съмишленици на Общество „Бяло Братство", с което се протестира за отнемането на Салона и поляната.

     

    8. На 20.8.1958 г. се изпраща писмо от Софжилфонд Сталински район, с което се посочват кои места се одържавяват. Прилагаме писмото.

     

    Софжилфонд Сталински район

     

    Стопанско предприятие при СГНС

     

    ул. „Стамболийски" N 5

     

    Отдел: „Домоуправление"

     

    N II 8641

     

    ДО БЯЛОТО БРАТСТВО кв. Изгрева" N 9 ТУК

     

    Съгласно писма N 1131/16^Ш.58 г. на ЖСДИ - Сталински Р.Н.С., Ви съобщаваме, че местата намиращи се в кв. II се предават на М-во на транспорта и съобщенията, съгласно предписание N 243/11. VIII.58 г. на СГНС - ЖСДИ. Местата включващи се в тоя терен и фигуриращи като държавни са следните:

     

    1. 2/3 ид. части от празно място, представляващо цялото 1500 кв.м., което е парцел 19 от кв. II, заедно със сградата, състояща се от трапезария, салон, кухня, 3 стаи, канцелария, две бараки, бутка и пр. одържавени с актове N 1269/2179 и 1203/2180, б.с. на Параскева Тодорова и Тереза Георгиева Кере-мидчиева.

     

    2. Празно място от 1184 кв.м в кв. 2, одържавен с акт N 1205/2181 б.с. на Жечо Панайотов Жеков, парцели XII, XIV и XV за имот пл. N 10 слети в парцел

     

    1, при съседи: шосе, улица „Дим. Христов" н-Антон Люпчев и Иван Т.Узунов.

     

    3. Празно място от 1944 кв.м, съставляващо част от имот пл. 10, квартал 2, местност „Изгрева" при съседи: дървенишко шосе, улица, н-ци Андрей Ляп-чев, Асен Диков Йовев и място на СГНС, одържавен с акт N 6417 б.с. на Христо Петков Керезов, Блага Щерева Николова, Елисавета Ст. Димитрова и Елена Ст. Кебапчиева.

     

    4. 1/2 (една втора) ид. част от празно място цялото от 7120 кв.м, одържавено с акт N 1092/2176 б.с. на Тодор Симеонов Георгиев, стар кв. 1, нов кв.

     

    2, пл. 6, при съседи: П. Чулев, бр. Калеви, Д. Кръстаров.

     

    5.1/2 (една втора) ид. части от празно място цялото от 3000 кв.м (отчуждената част представлява 1500 кв.м) одържавено с акт 1094/2177 б.с. на Боян Димитров Боев, при общи съседи П.Чуклев, Н. Гьондов, Бр. Колеви, Д.Н.Грънчаров.

     

    6. Част от празно място, което по новия план се придава към кв. 2 от кв.1, одържавено с акт N 2175/1299 б.с. на Васил Апостолов Славов. Останалата част от мястото остава към кв. 1.

     

    7. 1/3 ид. част, от която част се придава от кв. 15-а към кв. 2, одържавени с акт N 1267/2228 б.с. на Иван Жеков Стойков.

     

    СП „Софжилфонд" считано от 11 август 1958 г. отписва горните имоти от основните средства и се считат за предадени на Министерство на транспорта и съобщенията.

     

    Зам. нач. отделение: Ст. Николов Зам. директор: Ал. Методиева

     

    София, 20 август 1958 г. (следват подписи и печат)

     

    9. На 22.8.1958 г. Братският съвет изпраща писмо до Комунален отдел на Сталински Районен съвет, в което се уведомява, че са приложени нотариалните актове, както и декларациите на скритите пълномощници, с които се декларира, че имотите принадлежат на Бялото Братство. На 26.8.1958 г. се изпраща молба и се прилага списъка на подставените лица и скрити пълномощници с N на квартала, N на парцела, планоснимачни номера, дата, том на нотариата, акт за недвижимите имоти, с което се доказва, че фактически собственик е Бялото Братство.

     

    10. На 28.8.1958 г. се получава писмо от Министерство на транспорта и съобщенията, с което се съобщава, че като нови собственици тези имоти трябва да се предадат на Министерството в 7-дневен срок.

     

    Братския съвет започва да се жалва до всички инстанции с искането да се отмени нареждането за отнемането на имотите. Но те се одържавяват с акт за държавна собственост на недвижим имот още на 11.8.1958 г. въз основа на предписание N 06-4760/8.8.1958 г. на М.К.С.Б./Министерството на комуналното стопанство и благоустройството.

     

    11. След одържавянето на имотите на Изгрева на 16 октомври 1958 г. пристига служебно лице от Министерство на транспорта и съобщенията и предупреждава в разстояние една седмица да бъде освободен Салона на Изгрева, трапезарията, за да бъде предоставена за занималия за ученици от едно столично училище, понеже строежа на Телевизионния център нямало да започне скоро. На 17 и 18 октомври 1958 г. се изпращат протестни писма до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове и до Главния прокурор на Републиката, с което се протестира за изземването на имотите и предоставянето им за занималия на ученици.

     

    На 6 декември 1958 г. отново се пишат изложения, но с предложение имотите да бъдат оставени срещу наем, да се ползват от общество „Бяло Братство", до започване строежа на Телевизионния център. Но това се отхвърля.

     

    12. На 15 декември 1958 г. цялата сграда на Салона се предава на 56 основно училище „Васил Коларов", кв. Сталин за ползване на Министерство на транспорта и съобщенията. Общество „Бяло Братство" е изхвърлено от Салона на Изгрева. Така завършва 1958 г.

     

    13. На 11 май 1959 г. започва процеса, следва присъда на 19 май 1959 г., обжалвания и накрая затвор за Борис Николов и Жечо Панайотов. С това завършва разрушаването на Изгрева.

     

    14. Като епилог на тези събития ще публикуваме едно писмо на Боян Боев до Желю Матев от село Прослав.

     

    „Изгрев, 6 ноември 1959 г.

     

    Обични брат Желю Матев,

     

    Наскоро се съобщи решението на Върховния съд по делото на Борис и Жечо. Ако съдът не оправдае напълно Борис и Жечо, а само намали наказанието, то ще трябва да се помисли по въпроса за Братския съвет. По този въпрос поговорете с Мария Тодорова и Петър Филипов.

     

    Квартирантът в горната стая на Учителя над салона каза, че съжалявал, че трябва да напусне стаята, понеже му е съобщено, че ще събарят Салона. Трябва да се направят постъпки, за да се предотврати това. Аз и от други места чух, че готвят събарянето на Салона.

     

    Вие бяхте писали, че след като се съобщи решението на Върховния съд, ще се работи за връщането на Салона и полянката на Братсвото. Сериозно трябва да се помисли по този въпрос и да се пристъпи към действие.

     

    Преди няколко дена няколко чиновници правеха измервания в градината на Учителя. Те казаха, че ще се продължи ул. „10". Ако я продължат, то мястото на Учителя ще остане в средата на улицата. Трябва да се направят постъпки на високо място да не се продължава ул. „ 10", като се каже, че разрешението за погребението на тленните останки на Учителя е дадено на 30.ХII.1944 г. от Министерския съвет и пратена е по този повод телеграма от Георги Димитров от Москва.

     

    Поговорете по тия въпроси с Мария Тодорова и Петър Филипов.

     

    Кога мислите да дойдете на Изгрева? Ще бъде хубаво да дойдете по-скоро. Обадете се чрез Станка.

     

    Пожелавам ви всичко хубаво и светло. Нарочен поздрав от Желю Тонев и мен, на Марин Камбуров, родителите му, Христо Колев, Христон и др.

     

    Ваш верен Боян Боев

  11. 7. РАЗРУШАВАНЕТО НА ИЗГРЕВА

     

    Хронология на събитията до 1957 г.

     

    1. Учителят Петър Дънов, основател на Школата на Всемирното Велико Бяло Братство в България напусна тялото си в 5 ч. и 45 мин. на 27.ХII.1944 г. в присъствието и заобиколен от своите ученици. Тялото Му е поставено за поклонение в салона на Изгрева до 31 .XII.1944 г.

     

    2. Изпраща се телеграма до Георги Димитров в Москва като се иска разрешение от него погребението Му да стане на Изгрева, а не в Софийските гробища. Получава се телеграма с разрешение. Този случай е описан в книгата „Изгревът", том I, стр. 480-482.

     

    3. Мястото за погребение на тялото Му е посочено и очертано лично от Учителя в присъствието на Боян Боев. (Виж „Изгревът", том I, стр. 479 и „Изгревът", том II, „Примери из живота ни с Учителя" N 6 „Елипсата".

     

    4. Телеграмата с разрешението е получена от Москва. Един последовател на Учителя, ятак на комуниста Антон Югов, който заема длъжността министър на вътрешните работи в новото правителство, занася телеграмата на последния. С неговият подпис на 30.ХII.1944 г. с писмо на официален лист от Министерството на вътрешните работи се разрешава погребението да се извърши на Изгрева.

     

    5. Мястото, където е положено тялото на Петър Дънов впоследствие се оформя. Поставя се одходяща елипса, която огражда гроба и една кръгла плоча с издълбан Пентаграм. Около гроба е оформена градина, за която се грижат последователите на Петър Дънов.

     

    6. На 3.I.1948 г Братският съвет прави изложение до Министър председателя на Република България пред когото се настоява да се спре отчуждаването на имота на Изгрева.

     

    При първото отчуждаване се съставя списък, по който са отчуждени 295 парцела от квартал „Сталин" и квартал „Гео Милев". В този списък попадат квартали находящи се в месността Изгрев, а именно квартал N1 и квартал N 15 със всичките свои парцели. Първото отчуждаване е станало въз основа на закон, според който онзи, който владее повече от един парцел, то втория се отчуждава за нуждите на обществото. Но понеже имотите на Изгрева са записани на частни имена, то те се отчуждават. А върху тези имоти е построен салона на Изгрева, поляната за Паневритмия и зеленчуковата градина, даваща продукти за кухнята.

     

    При второто отчуждаване общината отчуждава област, която обхваща квартал N 1 и квартал N 15. Тази отчуждена област е заградена северо-запад-но от гората, северо-източно от Дървенишкото шосе, югозападно от квартал N 1 (в който се включват отчуждените земи) и югозападно от първата успоредна на горната улица „Незабравка". Второ отчуждаване е станало за обществени цели. Отчуждават се поляната, Салона, зеленчуковата градина за детски дом и детски игрища.

     

    В това изложение Братския съвет умолява да се спре отчуждаването на собствеността на общество Бяло Братство. Прилагат се цитати на Учителя, че Той е против частната собственост и че Той е за разумно разпределение на благата за всички.

     

    7. През 1948 г. се изпраща изложение до Министерския съвет, в което се казва, че според Закона за отчуждаване на едрата градска покрита, недвижима собственост (З.О.Е.Г.П.Н.С.) имотите трябва да бъдат декларирани от лицата, на чието име са нотариалните актове за собственост. Това е сторено, но е направена забележка, че тези собственици не са действителни собственици, а са поставени лица и се явяват скрити пълномощници. Имотите чиито нотариални актове те притежават са закупени с пари на Братството. Ето защо са направени клетвени декларации от притежателите на нотариалните актове, че тези имоти не са тяхни, а са купени с братски средства. Тези декларация са „контър-летър", една форма позната при юристите за удостоверяване на скрити пълномощници. Братският съвет се съмнява в това, дали новоприетия закон ще зачете тези декларации за действителни и затова представя отделен спикъ на притежаващите недвижими имоти от обществото, в което се вижда местонахождението на имота, както и самите лица, притежатели на нотариални актове. Умоляват се да бъдат изключени от отчуждаване въпросните имоти.

     

    8. На 3 юни 1948 г. се изпраща изложение до Министъра на външните работи във връзка с новият градоустройствен план на София, в който се отчуждава от Изгрева: салона, поляната и парка-градината, където е положено тялото на Петър Дънов. Настояват да им се издаде удостоверение, че са призната Верска общност и че въз основа на чл. 78 от Конституцията имат право на свободна дейност и не трябва да им се отчуждава салона, поляната и градината.

     

    9. По това време със закон е създадена Комисия по чл. 11 от Закона на О.Е.Г.П.Н.С. в София. Получена е призовка до обществената организация Бяло Братство в квартал Изгрев, да се яви техен представител на 10.ХI.1948 г. в 8 часа в Съдебната палата при районния състав на Софийската комисия по чл. 11 по З.О.Е.Г.П.Н.С. в качеството си на векларатор по преписка N 4769, като трябва да се донесат планове, скици и нотариални актове за имотите на Изгрева.

     

    На 17.ХI.1948 г. отново с призовка се извикват за оформяне на документацията на същото място във връзка с преписка N 314.

     

    По този начин всички документи за занесени. Дават се нотариални актове на частните лица, които притежават онзи имот, който се отчуждава. Предстсавени са и техните декларации, че този имот е купен с пари на Братството и че те са скрити пълномощници. Но законът не признава подставените лица и скрити пълномощници и отчуждава имотите в полза на държавата. Преди това въпросните лица, притежаващи нотариалните актове за собственост на братските места са декларирали своите лични имоти и според закона те им се признават за собственост. А нотариалните актове на братските имоти се смятат също за лични имоти и държавата ги отчуждава понеже при събирането на тези имоти с личните имоти на скритите пълномощници превишават по декари онази квота, която е допустима от закона за притежаване на личен имот.

     

    Единствено Начо Петров декларира на свое име с нотариалният акт онзи имот, закупен с братски средтва, а това е мястото на поляната. Благодарение на него тя не се отчуждава до 1958 г. където на нея се играе Паневритмия. За справка вижте „Изгрева", том I, стр. 605-613.

     

    10. През февруари 1949 г. се прави молба до Министерството на Правосъдието, до комисията при З.О.Е.Г.П.Н.С., в което се упоменава, че е подадена молба под N 312 от 1948 г. V район и че отново се прави същата молба, с която да бъдат освободени декларираните имоти като се прилагат съответните декларация на брой 8. Тук ние прилагаме молбата и шест декларации като другите две липсват. Това са декларациите на онази група от д-р Иван Жеков, Върбан Христов и Иван Вълчанов Явашев, които са подставени пълномощници и притежават с нот.акт N 102, том 9, дело 1885 от 1926 г. и което оформя кв. 115 и 19 на парцел XII, XIII, XIV. Размерът на това място е 7500 кв метра. Защо липсват тези две декларации ще се спрем по-нататък.

     

    Ето самата молба и шестте декларации:

     

    До почитаемото Министерство на правосъдието - З.О.Е.Г.П.Н.С. Чрез почитаемото Министерство на Вътрешните работи и вероизповеданията отдел „Вероизповедания"

     

    МОЛБА

     

    на Общество Бяло Братство, подадена от Братския съвет за всички имоти, София, кв. Изгрев

     

    Под/N314/48 г. V район

     

    Другарю Министре,

     

    Имотите, описани в декларацията ни по З.О.Е.Г.П.Н.С. са имоти собственост на Общество Бяло Братство, което фактически ги е владяло, използу-вало от начало до сега и им е плащало данъците. Това се вижда от приложените тук клетвени декларации. Нотариалните актове са издадени на частни лица само за услуга, понеже по него време верската ни общност не бе призната официално, за което и тези честни лица издадоха на братския съвет надлежни „контър-летър".

     

    Обществото Бяло Братство вече е признато за верска общност, видно от приложеното тук удостоверение от 11.VI.1948 г., издадено от Министерството на външните работи.

     

    По силата на чл. 2 от З.О.Е.Г.П.Н.С. се отчуждават само имоти на частни лица и дружества, а не обществени, каквито са въпросните имоти.

     

    Ето защо, молим, декларираните имоти да бъдат изцяло освободени от отчуждение.

     

    Тук прилагаме:

     

    Едно удостоверение от Министерство на Външните работи, осем клетвени декларации на частни лица, заедно с техните молби.

     

    февруари, 1949 г. С почит:

     

    София Братски съвет на общество;„Бяло братство"

     

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

    Подписаната Мария Михайлова Тодорова, от гр. София, декларирам, че имотът парцел N 21 и 22 кв. 19, на Градоустройствения план на гр. София, нот. акт N 147 т. VI. р. N1227 д. 1164/914 г„ предмет, на дело N 317/1948 г. V р-е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.

     

    24.1.1949 г. Декларатор: Мария Тодорова

     

    София (подпис)

     

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

    Подписаният Жечо Панайотов Жечев, от гр. София, кв. Изгрев, декларирам, че означения като парцел 10, кв. 2 на Соф. градоустройствен план, нот. акт N 180 т.XVIII N 180 р. N 3801 д. 3536/934 г„ предмет на д. N 313/948 г. V р. е имот на обществото Бяло Братство купен с негови средства и за негова сметка.

     

    24.1949 г,-София Декларатор: Жечо Панайотов

     

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

    Подписаната Паша Петрова Теодорова, от гр. София, декларирам, че имотът означен като парцел ХII кв. 19 в Софийския градоустройствен план по нот. акт. N 42, Т.IХ N 1568/930 предмет на д. N 316/948 V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.

     

    24.1949 г. Декларатор: Паша Теодорова

     

    (подпис)

     

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

    Подписаната Тереза Георгиева Керемидчиева, от гр. София, декларирам, че имотът по д. N 315/948 г. V р., е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.

     

    24.1949 г. Декларатор: Тереза Керемидчиева

     

    (подпис)

     

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

    Подписаният Боян Димитров Боев от гр. София, кв. „Изгрев" N 28, декларирам, че означените като парцели - квартал 2 „Детска градина" в Софийския градоустройствен план, 1500 кв-.м нот.акт N 164 т. V р. 991 N 759/1938 г., предмет на д. N 311/948 г. имот е собственост на обществото „Бяло Братство" купен с негови средства и за негова сметка.

     

    24.1949 г. Декларатор: Боян Боев

     

    (подпис)

     

    ДЕКЛАРАЦИЯ

     

    Подписаният Тодор Стоименов Георгиев от гр. София, кв. „Изгрев" N 68, декларирам, че обозначените в парцелите кв 2 имот 10 в Софийския градоустройствен план, нотариален акт N 9, том XII. Д.N2108/931 и имот на Изгрева, нотариален акт N 140, т. XVI, д. N 3043/938 г., които имоти са предмет на дело N 312/948 г., I р. по З.О.Е.Г.П.С. са имоти собственост на общество „Бяло Братство" - София, закупени с негови средства и за негова сметка и аз никога не съм ги владял.

     

    24.1949 г. Декларатор: Тодор Стоименов

     

    София (подпис)

     

    11. Накрая законът за едрата градска собственост задействува и тези места, имащи ги в декларациите бяха отчуждени (виж „Изгревът", том I, стр. 605).

  12. 6. СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ И НЕГОВОТО ТЪЛКУВАНИЕ ОТ НОВОИЗЛЮПЕНИТЕ ТЪЛКУВАТЕЛИ НА ИЗГРЕВА

     

    Това е една много стара история идваща от времето на Христа. Когато се дава Божието Слово чрез Учителя Христос, веднага са се явили и противници, които започват да преиначават Словото Му. Не минават и сто години и вече има към 60 евангелия от Неговите последователи и всеки по различен начин тълкува и преразказва събитията.

     

    По времето на Школата на Учителя се случва същото. Михаил Иванов, който заминава във Франция, започва отначало да преразказва на французите какво е искал да каже Учителят. По-късно взима Негови идеи и започва да ги тълкува както си иска и както намери за добре. Прави писмени експозета за своите последователи, от които да се обучават, но изпраща от тях на Изгрева в София още по време на Учителя. Всички трябва да видят на Изгрева колко знае Михаил и колко е умен и какво може да направи. Но Учителят ги изхвърля от стаята си изключително възмутен от опита да се променя Словото Му. Тезата на Михаил е, че французите се отличават с изключителен интелект и те от висотата на своят интелект не могат да разберат какво иска да каже Учителят и затова трябва някой интелигентен българин да им обясни какво е искал да каже Учителят. И така започва да им обяснява. В следващият етап той се провъзгласява за Учител на Бялото Братство. Дегизира се, взима Неговият образ, облекло, направя си цветни снимки и ги изпраща на Изгрева, за да видят всички, че той е Учителят. Оставаше да дойде в България, да протегне ръка и всички да му целуват ръката. Но неговите съвременници го знаеха какво представлява, а освен това Новата комунистическа власт не го допусна в България в онзи етап.

     

    На Изгрева се случва почти същото. Защото всичко това е задействувано от едни и същи Сили, които воюват срещу Словото на Учителя и търсят подходящи проводници и осъществители, за да се проявят. Ето какво се случва:

     

    Издига се идеята, че вместо да се четат беседите на Учителя по четири пъти седмично, както е било по времето на Школата, то днес е по-добре някой брат или сестра да прочетат предварително беседата и след това пред всички да обясняват, да тълкуват какво е искал да каже Учителят с нея. А затова е необходимо напреднал, интелигентен ученик. Намират се много кандидати. Онзи, който ще излезне пред всички, трябва да тълкува изрази, да изяснява закони, да пояснява формули и да ги наставлява със своето умение. Мнозина на Изгрева са стреснати и изненадани, защото излизат отново същите лица, които са искали да бъдат преподаватели в Академията и не се примиряват, че тяхната кариера е завършена. Сега търсят друго поприще за изява.

     

    Явяват се като тълкуватели на Словото на Учителя. Определен е вече състава на тълкувателите по списък.

     

    Но се явяват и други, които се противопоставят. Един от тях е Галилей Величков, който тръгва от барака на барака и вдига на крак целият Изгрев.

     

    Доводите му са: „Искаме Словото на Учителя и музиката на Учителя. Не искаме тълкуватели на Словото. Не искаме преразказване на Словото Му. Искаме да остане редът даден от Учителя - да се четат беседи четири пъти в седмицата." Мнозинството възстава и дава отпор на онези от списъка - тълкувателите. Трябва да споменем, че Галилей Величков е определен също като лектор в Академията. Но тук той вижда отклонението на Школата и се противопоставя. Подкрепят го мнозинството. Години след това онези тълкуватели не можеха да му простят, че им е попречил да се покажат като най-достойни, знаещи и можещи ученици на Учителя. Днес това е кощунство. Но тогава е била борба на живот и смърт за отстояване Чистотата на Словото. И всеки се определя сам.

     

    Но тълкувателите не мирясват. Издигат друга теза, че Словото на Учителя е неразбираемо от българската интелигенция и от по-просветени и начетени хора. Според тях то не било разбрано и от обикновения българин. Затова е нужно да се преразкаже Словото в по-достъпна и разбираема форма. Кой ще Го преразкаже? Разбира се онези, които имат писателско перо. А на Изгрева писатели и поети колкото искаш. Във всяка барака е подслонен поет и неоценен писател. Но тук се явява Георги Томалевски, който е бил вече признат от обществеността за писател. Той започва да преразказва беседи на Учителя и съответно ги преписва на пишеща машина. На Изгрева не ги искат. Тогава той решава да направи своя група извън Изгрева и там да им говори по дадени теми, след което им предава да четат една преразказана от него беседа на Учителя. След него и други правят същото, затова, когато ви попадне някоя беседа на Учителя в ръкопис от онова време, внимавайте да не се заблудите и препишете или отпечатате преразказана беседа на Учителя от великите писатели на Изгрева.

     

    И както се случва в такива съдбоносни моменти, Учителят винаги протяга своята Невидима ръка, натиска своят невидим бутон и Неговите служители отново се явяват да изпълнят Волята Му. Комунистическата власт предприема мерки за ограничаване дейността на Братството. Още през 1949 г. са отнети голяма част от имотите на Изгрева, 2/3 от Салонът е одържавен, печатницата през 1950 г. е затворена. Дейността на Братството се ограничава постепенно. Тя се прибира в онези рамки и в онази форма, чрез която е съществувала по времето на Учителя. Един от неговите завети към учениците е: „Не се обличайте в други форми освен в тези, които съм ви дал". А онези, които прокарват решението на Учителя и го изпълвянат е именно властта. А че това е комунистическата власт, това няма никакво значение. От значение е само това, че се явява един, който да изпълни волята на Учителя и той я изпълнява.

     

    След това се явяват и други, които пък искат да правят нова редакция на излезналата книга „Учителят" и „Разговорите при седемте Рилски езера". Не само редакция, но и преразказване на целия материал. Смята се, че в книгата изнесеният материал не е литературно обработен. Един от застъпниците на тази теза е Димитър Кочев. Работи години и прави своя литературна редакция и предава най-тържествено своите папки на Борис Николов. А той по онова време е следвал в Австрия, идвал е от време на време на Изгрева и нито е стенографирал ред от беседите на Учителя, нито път е литератор. Той завършва индустриална химия. Освен него и други решавате да се подвизават с такава работа. Какъв е изводът? Силите, които воюват срещу Словото на Учителя търсят проводници и изпълнители, чрез които да променят Чистотата на Словото. Това е едната страна. А има и друга. А тя е по-изтънчена и безмилостна към Словото.

     

    Другата страна на този въпрос се отнася за свободната редакция на стенографката Паша Теодорова, която често пъти редактира свободно беседите на Учителя и от тях тя прави литературно изложение на Словото на Учителя. Този въпрос е разгледан подробно във втори и трети том.

     

    Ето накратко историята на онези тълкуватели на Словото на Учителя, които се пръкнаха на Изгрева, изкочиха на бял свят, за да променят пътя на Школата още от самото начало след заминаването на Учителя. Тези опити са правени и до ден днешен.

     

    Днес също излизат тълкуватели на Словото на Учителя. Явяват се пре-разказвачи на Словото на Учителя, които търсят трибуни. Те настоятелно се борят за аудитория и за слушатели, като искат да отклонят верните по Дух на Учението последователи на Учителя. Правят го напълно съзнателно.

     

    Те могат спокойно да отидат в света и там да развиват своята дейност. Но светът не ги иска и не ги допуска. Затова се грижи закона на Кесаря. Затова се връщат отново към последователите на Учителя и искат да ги отклонят от пътя на Школата. Това е вече не кощунство, а престъпление.

     

    Школата на Учителя е създадена от Неговото Слово и тя се управлява от Него. Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно е Слово на Бога и То е неприкосновено. То е свещено. Към свещените неща новият човек трябва да пристъпва с чистота. Това е пътят на ученика. Път към проучаване Словото на УчиТеля. Амин.

  13. 5. ШКОЛА ИЛИ АКАДЕМИЯ

    След заминаването на Учителя на 1.I.1945 г. се избира Братски съвет от 7 души. Едновременно се избират три помощни съвета - финансов, домакински и просветен. Просветният съвет има за задача да се грижи за просветната дейност и за братските издания. В него влизат: Боян Боев, Паша Теодорова, Сашка Керемидчиева, Елена Андреева, Борис Николов, Георги Томалевски, Славчо Печеников (Славянски), Елиезер Коен, Тодор Стоименов.

    Просветният съвет изработва план за работа и изнася доклад на Братската среща в София на редовния Братски събор през месец август. Изведнъж се издига една нова идея в Братството. Това е идеята за създаване на Академия по начина, по който е създадено Висшето университетско образование в България. До това време в София има Свободен университет и Софийски университет със своя структура, организация, със асистенти, доценти и професори към всяка катедра. Ето тази идея се прок радва и някои сили искат да я наложат. А защо? Нали на Изгрева има Школа, която е основана от Учителя от 1922-1944 г.? Защо се загърбва Школата и се дава път на Академията?

    По това време Георги Томалевски, който е писател-есеист, завършил факултет, учител по физика в една от софийските гимназии, е назначен за инспектор по училищното образование в Министерството на просветата. Той се занимава с организацията и преструктурирането на гимназиите в София. Като е запознат с организацията в Министерството на просветата, споделя с други приятели и решават да се приложи тази форма и на Изгрева. Да се създаде Академия, в която да се представят лектори по предварително разработен план за изнасяне на лекции по различни теми. А за да има лектори трябва да има ученици, на които да се четат лекции. Учениците на Учителя по време на Школата от 1922-1944 г. сега са израснали по години, по знания и опит и са на възраст от 50-70 години. Точно сега е времето им да станат преподаватели, обучаващи в знания една младежка аудитория. Но от къде да се вземат за тях ученици, когато Учителят си е заминал и с Него е закрита и Школата Му. Всички до този момент смятат, че Школата на Братството продължава и на тях им се пада задължението да я продължат. Поне така им се иска на всички. Но се забравя едно, че за да има Школа трябва да има Учител. Учителят си е заминал, значи Школата е закрита. Останало е само Словото Му. И вместо да се чете само Словото Му някои Сили намират проводници и издигат една друга форма, чужда на Школата и се прокарва идеята за Академия. А това няма нищо общо с Школата на Учителя и на Бялото Братство.

    Тогава се решава да се запишат желаещи и да се създаде нов Младежки окултен клас на Изгрева, който да се събира в определен ден, а лектори на този клас да бъдат предишните ученици от Школата на Учителя. Но забележете, те ще бъдат лектори, а не четци на беседите на Учителя и Словото му, което Той е изнасял на времето пред Младежкия Окултен Клас от 1922-1944 г. Започват да се разработват теми, като се използват и някои идеи от Словото на Учителя. Всеки един от лекторите си написва темата, след което се отпечатва на циклостил от печатницата на Изгрева, които теми трябва да служат като помагала и учебници на младежите от Новия Младежки клас. Днес такива теми има запазени около 20 на брой. Тези циклостилни напечатани теми трябва да представляват ръководства, от които да се ползват новите ученици. Новият Младежки клас започва да се събира по план и новите лектори започват да четат своите предварително подготвени теми. Всички смятат, че точно така трябва да се работи.

    Преди това просветния съвет изпраща един бюлетин до всички ръководители в страната с надслов „Из живота на Братството". Отбелязана е датата 31 .XII. 1945 г. и точно това е една година от полагане тялото на Учителя на Изгрева. Този бюлетин е подписан от всички членове на Братския съвет и се съобщава за решението за образуване на Академия. Какво става по-нататък? Започват да се изработват правила за лекторите, които да се превърнат от днешни преподаватели в утрешни асистенти, доценти и професори в новооткритата Академия.

    Залогът е голям. Амбицията също. Лекторите са въодушевени. Но започват да се чуват протести от верни по дух на Учението братя и сестри, че се загърбва Словото на Учителя и то остава на заден план. За доказателство, че това не е така се доказва и посочва, че четенето на беседи от Словото на Учителя продължава четири пъти в седмицата, така както е било по време на Учителя. Значи всичко е наред и Школата си продължава, а наред с нея Академията набира сили и скорост.

    Има верни по дух ученици на Учителя, които протестират. Другите ги обвиняват, че това са протести на невежи и че Учението на Учителя трябва да се разпространява сред младежта. На някои от протестиращите им се предлага също да бъдат включени като лектори. Някои скланят, а други не. Онези които са против издигат следния довод: Може ли един човек в един човешки живот да прочете всичките изказани от Учителя 7500 беседи, да ги проучи и от всяка една беседа да вземе един закон и да го приложи в живота си? Те питат възможно ли е това? Всички отговарят, че това не е възможно. Но никой не може да спре устрема на лекторите и разрастването на Академията.

    И тогава се намесва Учителят. Протяга Невидимата си ръка, натиска невидимият бутон и чрез него се задействуват служителите Му, които трябва да изпълнят Волята Му. Тутакси Академията се спира. Как ли? Ето така:

    През 1949 г. излиза и се публикува Закона за младежта. Според този закон се разтурят всички младежки организации на различни партии, сдружения и фондации. Единствен правоприемник е новоучреденият Димитровски съюз на народната младеж (ДСНМ), като след години е преименуван в Димитровски комунистически младежки съюз (ДКМС), който се управлява от Комунистическата партия, която е дошла на власт на 9.1Х. 1944 г. С този закон се разтурят организираните младежки сдружения на всякакъв род секти, организации и така на Изгрева се закрива Младежкият клас. А лекторите остават без работа и няма кому да преподават. Тяхната кариера приключва. Всички упрекват новата власт. А тя е затова власт, за да управлява и нейните разпореждания да се изпълняват. Всички я обвиняват и се учудват кой я е докарал в България. А е известно на всички от Изгрева, че Учителят бе този който първо пусна болшевиките на земята от Невидимия свят и второто, което знаят е, че Учителят пусна руснаците и комунистите в България, за да поемат управлението на страната. Това е една истина, която всички знаят, но на някои не им изнася. Затова следващото поколение трябва да знае как стоят нещата.

    Тридесет години след това Георги Томалевски и другите лектори около него разказваха с усмивки за техните начинания и за усърдната им наивност да създадат Академия. Разказите им бяха повече огорчения от несбъднати мечти, а не бяха разкази за поучение на следващите поколения. Те още не бяха разбрали, че пътят на Школата се определя от Словото на Учителя.

    Предоставяме няколко бюлетина на Братския съвет от 1945 г., за да се види през какви етапи преминават учениците след заминаването на Учителя, за да дойдат до отклонението. Тяхното отклонение започва от създаването на Академия.

    Следващите поколения могат също да направят такъв опит и да решат да създадат Академия или Университет. Това е опит срещу Школата на Учителя и срещу Неговото Слово. Има едно изказване на Учителя срещу такива инициативи. То гласи: „ Този път Небето и Невидимия свят е взело всички мерки Словото и Школата да не бъдат опорочени".

    Да, Небето няма да позволи отклонението и опорочението. То ще намери своите служители, които ще изпълнят Волята Му. Тези служители ще бъдат облечени с Власт и Сила и ще действуват в името на закона, чрез който се управлява държавата, наречена България.

    ОБИЧНИ БРАТЯ,

    Учителят каза преди няколко месеца: „Иде пролетта. Божесвеното Слънце ще изгрее, снеговете и ледовете ще се стопят, цветята ще цъфнат и дърветата ще дадат своите плодове." Иде един светъл ден, иде шестата раса, която ще бъде осъществяване на вечния блян на човечеството за една красива култура на земята. Небето ще слезе на земята. Учителят дойде, за да подготви това светло утро, за което копнее човешката душа.

    Учителят каза в беседата от 10 декември 1944 г.: „Ние сме вече в демар-кационната линия между две епохи - старата и новата. От 1945 г. встъпваме в една нова епоха. Всички народи са призвани да бъдат служители на Бога, на Великото."

    Нека ние, окрилени и радостни, да продължим красивото дело на Учителя, за да се увенчае с успех Неговата мисия. Делото на Учителя надхвърля границите на България. То надхвърля и днешнатаепоха. Предстои ни грамадна работа.

    Тая работа можем да извършим, само когато винаги сме в досег с вечните Божествени извори на живота и когато погледът ни е устремен към светлите Божествени върхове, от гдето общочовешката култура черпи своите животворни сокове.

    Нека с отворени души, пълни с любов към обичния ни Учител, да станем възприемчиви към възвишената струя на новото, което иде от горе. Всички чувствуваме Неговото присъствие в нас. Неговата мощна подкрепа. Той сега вдъхновява цялата ни дейност. Всички чувствуваме Неговото вътрешно ръководство. В глъбините на душите си трябва да чувствуваме зова на Небето, зова на Учителя и да работим с вдъхновение за великото дело.

    Днешното човечество е безпомощно. То се гърчи в страдания, мъчения, в тъмнина. Светлината на новите идеи на Учителя трябва да озари умовете на всички народи. Чрез нея те ще получат отново надежда и вяра в светлото бъдеще, което ги очаква. Чрез нея те ще строшат оковите, които са свързали техните нозе и ръце. Чрез нея те ще намерят пътя към свободата и радостта.

    Важната работа, която ни предстои, можем да вършим, само когато сме споени в едно цяло чрез хармонията, чрез любовта. Всички трябва да бъдем годен оркестър, на който Великият Диригент ще свири. За тая цел всички инструменти трябва да са хармонично нагласени. Нека оставим настрана всичко, което противоречи на любовта, на хармонията. Нека всички да почувстваме вечните връзки, които ни свързват с всички същества. Нека една велика любов, един дух на преданост да минат през нас.

    В нашата дейност няма да сме сами; ще имаме подкрепата на Небето. Учителят казва, че Светли Същества от възвишени светове са слезли на земята, за да подкрепят човечеството в днешната тъмна епоха и да го изведат към светли простори. Всеки, който работи за новото човечество, ще има подкрепата на невидимия свят, на всички напреднали същества.

    В лекцията от 6 декември 1944 г. Учителят казва: „Сега искам да се върнете 25 години назад и да станете такива, каквито бяхте преди 25 години. Трябва да се върнете 25 години назад." Т. е всеки да има онзи младежки огън, възторг и ентусиазъм, който е имал преди 25 години! Нека всеки да почне да работи с велика вяра в светостта на делото, за което работи.

    Учителят е оставил грамаден материал. Това са 600 тома беседи и лекции, в които са изложени принципите, законите и методите на новата култура. В тия беседи и лек ции са посочени методите за разумно разрешение на всички противоречия на днешната култура. Всеки ученик, който иска да бъде полезен за човечеството, за божественото дело, трябва да проучи материала, който се съдържа в тези беседи и лекции. Те се нуждаят от планомерно и систематично проучване.

    Това е вече почнало на Изгрева. В сряда е почнато основно проучване на лекциите на общия окултен клас по ред. Например, в сряда на 3 януари т. г. се прочете първата лекция на първата школна година (в тома „Трите живота"). В младежкия клас в петък е почната подобна работа с младежките лекции. На 5 януари се почва с първата лекция от първата година на младежкия клас (в тома „Двата пътя"). След прочитането на лекцията в сряда или петък се избират няколко души, които да приготвят за следния път резюме на прочетената лекция. Това се прави, за да се запечатат основните мисли в душите. В неделя, в 5 часа, на 14 януари, се почва проучването на тома „Ценната дума" (утринни слова). Същия ден, в 10 часа, се почна проучването на новия том неделни беседи „Великите условия на живота" и на беседите „Езикът на Любовта". Хубаво е подобна работа да се започне и във всички кръжоци в провинцията.

    Освен огромния материал, вложен в напечатаните беседи и лекции на Учителя, има още толкова беседи и лекции ненапечатани. Взети са мерки за постепенното им отпечатване.

    Жетвата е готова. След днешните страдания умовете на много хора са отворени за новото, което иде. Има нужда от много работници. Нивата се нуждае от жетвари - борци за великата култура на братството и сестринството. Нека влезем в народа, нека работим всред него, да проникнем в широките народни маси и нека светлината, която излиза от идеите на Учителя, да освети света!

    На работа!

    Мото, дадено от Учителя на 20 декември 1944 г.: „Да се прослави Бога в Бялото Братство и да се прославят Белите Братя в Божията Любов."

    Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.

    Със сърдечен братски поздрав. Братски съвет:

    Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.

    София - Изгрев, 21.I.1945 г.

    ОБИЧНИ БРАТЯ,

    Както днес пролетта пристъпва с тихи стъпки към нас, така иде една друга пролет в душите и в живота. Човечеството ще влезе в новата епоха, епохата на любовта.

    Учителят казва: „Всички се пригответе за любовта! Бъдещето е в нея. Шестата раса ще има един нов морал, който ще почива върху любовта. Слънцето ще изгрее, то няма да закъснее. Каквото и да стане, то ще изгрее. Когато зиме кажеш на тревата да израсне и на черешата да даде плодове, те мълчат. Но когато заговори слънцето, те всички слушат. Сега иде вече това Божествено слънце, и всичко ще цъфне и завърже. Сутрин, когато изгрее слънцето, светлината идва на власт. Днес властта на тъмнината си отива. Сега светлината ще управлява.

    За характера на новото, което иде, Учителят казва: „Сега доброто иде да управлява. Новото учение иде в света да внесе идеята за братство и сест-ринство между хората, да работят един за друг. Дето съществува братство и сестринство, там любовта царува. Сега иде един нов порядък в света, който ще се ръководи от любовта. За него всички трябва да бъдете готови. Нови светли дни идат в света. Те изискват нови чисти дрехи, нова светла премяна".

    Слънчевата система, казва Учителят, излиза от тринадесетата сфера. Слънчевата система в миналото е слизала, т. е. е отивала в по-гъста среда, а сега отива към по-възвишени области. Това ще улесни идването на новата култура.

    Новият ден се гради. Хиляди работници от всички краища на земята с радостни сърца и с поглед, устремен в далечината, градят новия ден. Той е тъй близо до нас! Въздухът е напоен вече с лъха му, въпреки вихъра на днешните събития, въпреки водовъртежа, през който минава сега човечеството. Днес сме свидетели на едно небивало раздрусване на света. От всички тия страдания, през които минава светът, ще излезе едно възродено човечество, което ще тръгне по съвсем нови пътища. Новото е по-близо до земята, отколкото всеки друг път. В тая красива градежна работа участвуват не само всички решителни и искрени борци на земята, но и цялото небе.

    Днес, казва Учителят, се създава един нов тип човек на земята. Представители на шестата раса има вече между всички народи, Цялата природа е затаила дъх, за да присъствува при раждането на новия човек на земята. От сърцето му ще блика бистър кристален извор, който ще напоява всички тревички, цветя и дървета, които ще срещне по пътя си. Над главата му ще блести светла звезда, която ще показва пътя на всички, които са се залутали в пътя на живота. В очите му ще се чете светлината на възвишения свят, отдето иде.

    В новата епоха за всички народи се открива велико бъдеще. Учителят казва: „Великото бъдеще на човечеството е поради любовта, която ще се изяви. Защото вълната на любовта иде в света! Близо е времето, когато човечеството ще схване, в какво седи великата цел на човешкия живот, а именно в това да бъде човек свободен и да служи на любовта. Да служи човек на Цялото, това е главната задача, която човек трябва да разреши".

    Светът днес се нуждае от новите хора, от хората на любовта. Щастието е в любовта. Тя е идеалът, към който човешката душа се стреми. Човек трябва да бъде извор, да дава от изобилието на своя живот.

    Учителят казва: „Новата култура изисква от човека да обича Бога. Къде ще намери Бога? Във всеки човек!" За любовта Учителят казва: „Любовта изглежда най-малката сила, но тя е най-великата сила. Тя започва със слабите работи и свършва с най-силните. Придобиете ли лобювта, вие придобивате помощта на хиляди, милиарди любещи души".

    Тук на Изгрева кипи интензивен живот. Работите в общия клас в сряда в 5 ч., в младежкия клас в петък в 5 ч., в неделя в 5 часа и 10 часа сутринта продължават радостно и енергично. Продължава се четенето по ред на беседите и лекциите от книгите, които посочихме миналия път. Само в неделя в 10 часа се започна четенето на беседи от тома „Все що е писано", понеже се завърши томът „Великите условия на живота". В школите в сряда и петък всички братя и сестри на Изгрева изучават старателно словото на Учителя. Всички теми и резюмета се правят редовно. И всички упражнения, давани в школни-те лекции, се изпълняват съвестно. Сестра Цветана Симеонова разяснява някои от лекциите в сряда чрез художествени цветни картини, които илюстрират някои основни идеи на четената лекция.

    Учителят казва: „Сега сме в една от най-великите епохи в човешката история!" Нека ние, вдъхновени от величието на епохата, в която живеем, да работим за красивия ден, който иде. Има какво да се работи. И нека тази работа да ни изпълва с радост.

    Всички живо чувстваме присъствието на Учителя, Неговото непрекъснато съдействие и благословение! Това, за което гладуват днес душите на всички народи, това, което те търсят съзнателно или несъзнателно, това е животът, който излиза от Словото на Учителя!

    Нека бъдем благодарни на небето за тази привилегия, която сме имали, че в този живот бяхме в досег със Светлото Същество на Учителя и с Неговите идеи. И нека това съзнание да ни даде нов потик да вложим всичките си сили за проникване на идеите Му всред народните маса! Нека във всички градове, паланки и села, нека до всички души да занесем новата, блага и радостна вест за красивия живот, който иде на земята!

    Настоящето се прочете пред братята и сестрите на Изгрева. Всички те горещо ви поздравяват и ви пожелават радостна плодотворна дейност.

    Със сърдечен братски поздрав

    Братски съвет: Тодор Стоименов, Симеон Симеонов, Никола Антов, Паша Теодорова, Борис Николов, Жечо Панайотов, Боян Боев.

    София-Изгрев, 20.III.1945 г.

    ОБИЧНИ БРАТЯ И СЕСТРИ,

    „Ако ме любите, ще упазите моите заповеди. И аз ще поискам от Отца и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас във века.

    Духът на Истината, Когото светът не може да приеме, защото Го не вижда, нито Го познава. Вие го познавате, защото Той пребъдва с вас и във вас ще бъде. Няма да ви оставя сираци; ще дойда при вас."

    Ев. от Иана, гл. 14, стихове 15-18

    Днес сме в едно преходно време между една стара култура, която си отива, и друга, която се ражда. Винаги в такъв преходен период има големи сътресения, катаклизми, страдания и пр. Те се явяват, за да се стопят всички стари, неправилни мисли, схващания и разбирания на човека. И след това изгрява тихата, красива зора на новия ден.

    Винаги в началото на всяка нова култура седи един нов потик, даден от Всемирното Братство. Идването на Учителя дойде в зазоряването на Новата култура, за да даде новия потик, новите идеи, които ще легнат в основите на идващата култура.

    Ние сме живи свидетели на един велик живот, на едно мощно творчество в България и в света. Това е делото на Учителя. Творчеството му е разнообразно. Той е държал 7000 беседи, дал ни е оригинална нова музика, дал ни е методи, извлечени от разумната природа, методи за разрешение на всички индивидуални, обществени, народни и международни проблеми. Безкрайно сме признателни всички, че сме били в досег с Учителя през време на земния Му живот. Предстои ни грамадна работа.

    Тзи работа е вътрешна и външна. Учениците на Великото Божествено учение от най-малките до най-големите знаят закона, чрез който се подържа връзката с Учителя, независимо от това, дали Той е в този или онзи свят. Това правило гласи така:

    Пригответе умовете, сърцата и душите си, за да чуете гласа на вашия Учител. Божият Дух работи в чистота, светлина, мир и доброта. Още когато нашият Учител беше между нас, това правило беше необходимо, за да приемем Словото Му. Това правило е необходимо и днес, за да поддържаме връзката с нашия обичен Учител. То ще бъде необходимо всякога. Това е най-малката работа, която се изисква от ученика - да бъде достоен за своя Учител. Духът не търпи никаква нечистота, никаква небрежност, никаква немарливост.

    Христос казва: „Ако имате любов към Мене, упазете заповедите ми".

    Ние сме поставени в този свят да се учим. И ако този, външният свят е достапен за нас чрез петте ни сетива, които трябва да подържаме в изправност, за да го познаваме, то в духовния свят ние познаваме чрез ума, сърцето и душата си.

    Как да обновим живота си, как да развием ума си, как да очистим сърцето си, как да развием душивните си сили, знанието за това нашият обичен Учител ни е дал в лекциите на класовете. И методите за работа ни е дал пак там.

    Мнозина от вас сте слушали лекциите. Сега предстои те да се проучат иприлагат. - Запознах се с вашето учение. - Как? - Прочетох всичко, коетто сте говорили. - Приложихте ли го? - Не. - Тогава не сте разбрали учението. -Какво ползва хлябът, ако не се вкуси? - Знанието трябва да се приложи и опита. Правилото на Божествената школа гласи: Знанието се.придобива по закона на Любовта. Ако придобиеш знание без Любов, няма да те ползва. За да ходим в пътя, който Бог ни е отредил, това знание, трябва да придобием тук на земята. Това азнание е и за трите свята: физически, духовен и Божествен. Чрез добрите постъпки ученикът работи във физическия свят; чрез добрите чувства - работи в духовния свят; чрез молитва, съзерцание и уединение - в Божественият свят. За молитвата препоръчваме беседата от Учителя „Общение с Бога" (тя е изчерпана, но скоро ще излезе във второ издание).

    Учителят казва: „Като мислите, чувствате и постъпвате правилно, вие изправяте погрешките си." Има идеи човешки, има и идеи Божествени, които стоят по-горе от човешките. Ученикът трябва да ги познава и да знае, на кои да служи.

    Учителят казва: „Вън от Истината животът няма смисъл." Тя дава протик на човека за работа и внася в сърцето и душата му радост и веселие, в ума светлина и знание. Който има тези неща, той се чувствува свободен. Затова е казано в Писанието: „Истината ще ви направи свободни".

    За да бъде проучването на беседите и лекциите систематично, планомерно и плодотворно, най-добре е човек да изважда в тетрадки при четенето им по-важните закони, правила и методи, наредени по отдели.

    Вътрешната работа на ученика да върви паралелно с външната му работа. Външната работа е разнообразна, и в каква форма ще се изрази, това зависи между другото и от местните условия. Трябва да се направи възможното за проникване идеите на Учителя всред народа.

    Ще завършим със следните думи от Учителя:

    „Съвременните хора се намират пред светло бъдеще. Всичко лошо ще изчезне. Бог ще сътвори нов свят, нови условия. Нови, светли дни пристигат. Иде нов порядък в света, за който всички трябва да бъдете готови. Новото изисква приложение на всичко добро, което човек носи в себе си.

    Пред вас, пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството, поради любовта, която ще се изяви. Вие живеете в един свят на щастие и сте нещастни поради вашето неразбиране. Любовта е един огън с 35 милиона градуса и когато този огън влезе, той внася живот; и тогава твоята душа ще трепне, както душата на един ангел. Този огън всичко старо събаря. Този огън иде в света! - Ако можеш да любиш всички хора, всичко е възможно. Когато дойде в душата ти това чувство - аз го наричам прозрение - такава сила ще получаваш, че всичко ще превръщаш в добро.

    Окултната наука казва за такъв човек, че е станал маг. Истинската Любов прилича на вадичка, която ще внесе нещо ново в живота ти: умът ти ще стане светъл, душата ти свежа и волята ще стане мощна."

    Всички братя и сестри ви поздравяват и ви пожелават радостна ползотворна дейност за Великото дело.

    Със сърдечен братски поздрав:

    Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайотов, Борис Николов, Боян Боев

    12.ХII.1945 г.

    Изгрев-София

    ИЗ ЖИВОТА НА БРАТСТВОТО

    През време на Братската среща тази година, в доклада на Просветния съвет се разгледа в подробности нашето организиране и разпределяне на работата в Братството. Нашата дейност може да се сведе засега в следните точки:

    1. Изработване беседите.

    2. Книгоиздателство и печат.

    3. Домакинство.

    4. Музика и паневритмия.

    6. Литература.

    7. Изобразителни изкуства.

    8. Връзка с чужбина.

    9. Академия.

    Всички тия отдели, малко или повече, действуват в своя обикновен ход, но ще се спрем повече върху последния споменат отдел - Академия, като нещо ново в живота на Братството.

    Засега, това са редица сказки на окултни и научни теми, изнесени в братския салон на Изгрева от наши братя. Сказките се предшествуват от малко музика - изпълнение братски песни от наши цигулари, пианисти или певци. С течение на времето, тия сказки добиха интерес не само от нашите братя и сестри от Изгрева, на живущите в града, но също така са посещавани и от множество граждани, наши съидейници от по-рано и въобще интересуващите се от идеен живот. Затова виждаме салона пълен с посетители, които жадно слушат новите съвременни идеи - насъщния хляб за всяка душа.

    Сказките започнаха към края на м. септември. По-долу изброяваме имената на сказчиците, темите и някоя основна мисъл от всяка сказка.

    1. Г. Томалевски - „Знакът на новото време". Ще ви говоря за една категория хора, които изучават света, живеят и промишляват проблемите на живота. Това са смирените дховни, съзнателни люде в света. Като изучаваме явленията на живота, ние изключваме суеверието, което е голям враг на вярата. Признаваме същевременно, че науката е един непрестанен прогрес. Ние твърдим, че както науката, така и човешкият усет са продукт на Божествения замисъл и продължение на развитието.

    При наличността на всички днешни изнамирания, привидно нищо не ни липсва; изглежда, че ние живеем много щастливо; ние сме близо до щастието, но трябва да открием и още нещо, което ни липсва, за да бъдем наистина щастливи.

    Между хората съществува голямо ротиворечие, когато дойдат до въпроса, какво е предназначението на човека.

    Всички Учители на човечеството са вярвали в безсмъртието на живота; същото може да се каже и за хората на науката.

    Човек, отвреме навреме е хващан за ръка и повеждан напред. Отделните религии не са нищо друго, освен опит за извеждане човека на пътя на неговото издигане. Човек не се ражда на земята, за да прекара един безмислен живот, а съзнателно да преживее известно време на земята.

    Ние искаме да осъществим идеите на Великите Бели Братя, които представят всички добри и съзнателни светли люде. Един ден техническият човек, който създаде днешната култура, ще дойде да се покори на духовния човек.

    Носителят на ношия живот ще дойде, както идва пролетта. Сред разочарованието на епохата, в която живеем, ще се надигне новият божествен човек, който ще има волята да не върши насилие и да впрегне всичко, за да осъществи Царството Божие на земята!

    2. Боян Боев - „Инволюция и еволюция". Инволюцията е слизане на човешката душа от Бога към материалния свят, а еволюцията е изкачване от материалния свят към Бога. В XIX век човечеството беше слязло най-ниско в материалния свят. Потик за издигане към Бога даде Христос. От днес нататък, човек, при своето издигане ще развие най-първо колективното съзнание, после космическото и най-после Божественото. А чрез това става подготвянето на една нова култура и побратимяване на всички народи, членове на шестата раса.

    3. Кирил Икономов - „Граници и възможности на музиката". След основната тема на Учителя - Любовта, Той е говорил най-много за Музиката. Учителят казва, че човек е още в началото на своето музикално развитие. Въз основа на устройството на вътрешното ухо и на музикалния център в мозъка. Учителят твърди, че човек в бъдеще ще може да възприема 3000 октави - около 25000 тона. Особено в славянската раса, музиката в бъдеще ще дойде до висок разцвет.

    Музиката прониква цялата природа. Истинският музикант, чрез вдъхновението сваля музиката от Божествения свят и я предава на човечеството. Не може да дойде новата култура без музиката. Тази музика, която Учителят ни дава, има магическото свойство да организира силите на ума, сърцето, волята, душата и духа и да ги насочи към възходящо направление. Един ден музиката ще бъде молитвата на душата.

    4. Влад Пашов - „Идеите на Бялото Братство през вековете". Културата в света е плод от дейността на Бялото Братство. Дето се е установявал центърът на дейността на Бялото Братсство, там се е развивала и културата. В развитието на петата раса, Бялото Братство е дало четири велики импулса, от които са се развили пет култури (Древно-индуската, персийската, египетс-ко-халдейската, гърко-римската и най-после западно-европейската). Сега се подготвя шестата култура, която ще се развие между славянството. Първият импулс създаде древните култури и изнесе основните принципи на Божественото учение. Вторият импулс подготви условията за идването на Христа на земята и подготви хора, които да разнасат учението по цялата земя. Третият импулс, минал през Мала Азия се разви в България, даде азбуката на славянството и достигна кулминационната си точка в Богомилството, което се разпространи по цяла Европа и подготви Ренесанса, като произведе цяла революция в духовния живот на човечеството. На Запад богомилството се превъплъти в Розенкройцерството и създаде западноевропейската култура. Четвъртият импулс идва чрез Учителя и има за задача да даде методи за приложение на Божественото учение. Новото, което Учителят внася в света, е пътят на ученика и учението на Любовта, като прави Божествената светлина достояние на цялото човечество. Учениците приели вече тази светлина, сме квасът, от който ще се закваси цялото човечество. Ние сме на пост, от който зависи съдбата на България, славянството и цялото човечество. Животът на света е отражение на нашия живот. Затова ние трябва да реализираме братството помежду си и да въззстановим хармонията в себе си, за да послужим като образец и стимул на света, както Учителят, който е живо въплъщение на Божествения живот на земята, е образец и стимул за нас.

    5. Иван Антонов - „Майката и съдбата на човека, според Учителя".

    Животът и идеите на майката, особено през време на бременността, определят съдбата на човека. Сказката бе подкрепена с множество мисли примери от Учителя. Имаме и един пример от Библията - Яков, който роди много синове, но Йосиф бе роден от любимата Ревека, затова неговите качества бяха съвършени.

    6. Д-р Илиян Стратев - „Хармония и дисхармония на организма".

    Човешкото тяло е един нежен инструмент, необходим за душата. Голяма част от болестите се дължат на тревогите и безпокойствата, с които обременяваме нашия живот. Трябва да бъдем спокойни и жизнерадостни, тъй като доброто духовно разположение дава и хармонично развитие на тялото, здраве и устойчивост на живота.

    7. Инженер Д. Кочев. - „Атомната енергия". Науката доскоро твърдеше, че атомът е най-дребната частичка, на която се дели материята. Но в научните изследвания се стигна и до делението на атома. Частиците на атома са в постоянно движение около едно ядро. Това доведе до заключението, че атомът е един микрокосмос, подобен на макрокосмоса, че няма материя, а само движение на енергия. Колкото по-силни трептения на енергия имаме, толкова тя е по-възвишена. Тук е допирната точка на науката с окултизма, който твърди, че освен материалния свят има етерен, астрален, ментален и пр. - светове, различаващи се по своите трептения. Тия въпроси за материята, разпадането на атомната енергия са разгледани от Учителя в беседите му през 1925-26 г. Още тогава Той е предвидил, че науката ще стигне до днешното напредничаво разбиране и ще признае твърденията на окултизма.

    8. Тодор Симеонов - „Идея и число". В творчеството на природата съотношенията на числата взема голяма участие. В неорганическата природа преобладава числото 6 (снежинки, минерали, раковини и др.), а в органическия цвят - числото 5 (цветовете на растенията и др.). Красотата на античното изкуство, изразено в постройки, статуи, вази и пр., както и всички възвишени форми в изкуството на всички времена, носят отражение на тия съотношения на числата. Числото 5 е изразител на развитието на новата култура, която иде. Това е „Пантаграмата" на окултизма, предадена на Братството ни от Учителя.

    9. Антон Петков - „Педагогическите идеи на Учителя, приложени в моята учителска практика". От приложение на педагогическите идеи на Учителя в училището, добих чудесни резултати. Това показва, че новото училище трябва да бъде съградено върху идеите на Учителя. Приложих Любовта, като най-важен възпитателен фактор, и с нея преобразявах най-развалените и покварени деца. Приложих идеите на Учителя за трудовото училище - трудът на децата сред природата. Посаждане и обработване на зеленчукови, овощни и цветни градини. При тази идейна работа, детето събира много знания и опитности, които после ще служат за изходна точка при обучение по геометрия, смятане, роден език, рисуване, пеене и пр. Приложих и Паневритмията в гимназията. Цялата гимназия се промени чрез нея. Немирства, буйства и пр. престанаха. Учениците станаха съвсем нови хора. От това се вижда, че Па-невритмията трябва да се въведе във всички училища в България и в света. И учителят, когато влиза при децата, трябва да остави своите семейни, обществени, политически и други грижи, защото той влиза да работи в една свещена област. Както и Господ каза някога на Мойсея при капината: „Изуй обущата си, защото мястото, на което стоиш, е свято!"

    10. Г. Томалевски - „За изкуството". Човек понякога върши неща, които не всякога са потребни. Когато нашият пра-пра дядо е правил в пещерите разни изображения, това са били първите опити да се създаде изкуството. Историците никога няма да забравят цъфтящата елинска, култура, няма да забравят и усмивката на Ренесанса, който върна радостта на човека. Изкуството е една деятелност, която ни посочва величието на вековете. То е създадено за преобразяване на човека. Творческите импулси идват извън човешкото, извън тоя свят. Истинският творец вижда бъдещето. Изкуството е общочовешко.

    Музикалният гений слуша музиката в небесните сфери и я предава в нейната красота. Човек трябва да се научи да живее музикално, както казваше нашият Учител. Музиката трябва да се счита за най-първия закон на възпитанието. Бялото Братство е построено на музиката. Като Изброи всички видове изкуства, сказчикът заключи:

    Изкуството е път към Мъдростта и Истината, която ще освободи заробения човек. Непобедимият човешки дух намира своя път. Майките, които родиха децата на красотата, пак ще ги родят и ще донесат на човечеството оная радост, която му е обещана.

    Според съобщената по-рано програма, четенето на беседите в братския салон продължава четири пъти в седмицата. Всички братя и сестри тук се подвизават добре, посещават редовно тия беседи, а в неделен ден имаме посетители и външни хора, съмишленици на Братството.

    Съобщава Ви се за сведение, че на 2.ХII. т.г. сутринта се прочете от тома „Учение и работа", беседата „Причинния свят", а на 10 часа - от тома „Дали може", беседата „Дух Господен"; в сряда - 5.ХII. т.г. се прочете от лекциите II година на Общия окултен клас, беседата „Съмнение и воля", а на 7.ХII. -петък, се прочете „Педагогическата лекция" от тома „Добри навици".

    Всекидневните молитвени събрания на Изгрева продължават редовно в 7 часа вечер.

    Освен тия сказки, братският салон се указа удобен и на неколцина видни музиканти от града,които дадоха безплатни концерти пред наши братя и сестри и поканени гости. Такива бяха концертите на братя Янкови (цигулка и пияно), съпровождани с флейта от тяхния баща; същата вечер взе участие и певицата - сестра Л. Табакова.

    По-късно слушахме твърде хубавия концерт на квартета Владимир Аврамов, който изпълни музикални творби от Бетовен, Чайковски и други композитори.

    Третият концерт, който ни се даде, бе от г-жа Недялка Сименонова, известна наша цигуларка, прекарала последните 6 години в странство. С чистотата на своите тонове и извънредно добро изпълнение, тя затрогна всички присътвуващи на концерта, а особено с изпълнението на Учителевата песен „Вехади"...

    На 9.Х11. нашата млада сестра Ветка Жечкова - виртуозка цигуларка и пианистка даде последния концерт за тази година, изпълнен с вещина и разбиране. Тя изпълни няколко композици от Шопен и „Жоконата" от Бах.

    Като съобщаваме всичко това на любезните ни братя и сестри, живущи навсякъде в страната, ние им пожелаваме добро здраве и усърдно подвизаване в духа на това, което Учителят ни научи. Изгревът продължава да бъде духовен център, и всеки брат или сестра, които биха пожелали да вкусят от настоящия наш братски живот, се считат добре дошли между нас.

    Ще ни бъде особено приятно, ако братята ръководители из цялата страна се отзоват на молбата ни (повтаряме тази молба и сега), отвреме на време да ни пишат подробно за живота на кръжока им. Знаем, че се устройват братски срещи, посещават ги братя и сестри от съседни градове; има братски вечери и вечеринки - всичко това е интересно да ни се описва, за да го прочитаме и пред софийското братсство. Ще очакваме да ни пишете по-често.

    Братският съвет, по случай Новата 1946 г. благопожелава най-сърдечно на всички предани приятели, братя и сестри всичко най-хубаво в живота!

    София - Изгрев

    31 декември 1945 г.

    С сърдечен братски поздрав:

    Братски съвет: Тодор Стоименов, Паша Теодорова, Симеон Симеонов, Никола Антов, Жечо Панайтов, Борис Николов, Боян Боев.

  14. 4. СПИСЪК НА РЪКОВОДИТЕЛИТЕ НА КЛОНОВЕТЕ НА БРАТСТВАТА В СТРАНАТА КЪМ 1949 ГОДИНА.

     

    1. Велко Милев Петрушев, техник ул. „Оборище" 6 Варна

     

    2. Никола Василев Ватев, пенсионер „Свирчовица" Русе

     

    3. Йордан Калчев Новаков, пом. ръков. ул. „Толбухин" 121 Русе

     

    4. Петър Филипов Николов, пом. ръков. ул. „Толбухин" 19 Русе

     

    5. Стамат Тодоров Михайлов, земед., лозарул. „Дим. Иванов" 186 Търново

     

    6. Стефан Лазаров Тошев, пенсионер ул. „св. Троица" 3 Севлиево

     

    7. Каню Великов Христов, кожухар ул. „Св. Спас" 50 Ямбол

     

    8. Георги Маринов Петров, златар Нова Загора

     

    9. Тодор Чернев Йорданов, земед., лозар Кортен Новозагорско

     

    10. Панайот Желязков Ковачев, пенсионер ул. „Цар. Калоян" 79 Ст. Загора

     

    11. Петър Николов Камбуров, пенсионер ул. „Търново"17 Казанлък

     

    12. Желю Танев Николов, пенсионер с. Козаре Карнобатско

     

    13. Ангел Тотев Минков, земеделец с. Белчево Старозагорско

     

    14. Таню Делчев Терзиев, земеделец с. Богомилово, Старозагорско

     

    15. Ганчо Кънчев Георгиев, земеделец с. Кирилово, Старагозарско

     

    16. Михаил Стоицев, зъболекар ул. „Болярска" 16 Пловдив

     

    17. Морфа Величкова Точкова, домакиня с. Костнево Пловдивско

     

    18. Желю Матев, земеделец с. Елхово Старозагорско

     

    19. Ради Кънев Петков, земеделец с. Пет могили Старозагорско

     

    20. Иван Желязков Калканджиев, фотограф ул. „Сините камъни" N20 Сливен

     

    21. Гергина Стефанова Жекова, домакиня ул. „Добри Войников" 10 Шумен

     

    22. Мирчо Георгиев Филипов, търговец ул. „Връх Китка" 16 Петрич

     

    23. Христо Петров Къратлиев, земеделец с. Любимец Свиленградско

     

    24. Недялка Василева Андреева ул. „Патели" 2 Хасково

     

    25. Димитър Пенчев Станев, обущар ул. „Станев" 12 Троян

     

    26. Геран Вълков с. Липница Оряховско

     

    27. Христо Иванов Тиквеников с.Градец Котленско

     

    28. Георги Стоянов Пейковски, шивач с. Искрен Котленско

     

    29. Рашо Ралев Болашиков с. Мъглиш Казанлъшко

     

    30. Руси Иванов Караиванов, билетопродавач спирка Ветрен Казанлъшко

     

    31. Йордан Славов Шопов, земеделец с. Имренчево Преславско

     

    32. Йордан Данев Василев, земеделец с. Драгоево Преславско

     

    33. Илия Цонев Стефанов, земеделец с. В. Левски Търговищко

     

    34. Васил Стефанов Харизанов, електротехник ул. „Аспарух" 55 Търговище

     

    35. Георги Велчев Куртев, фелдшер Айтос

     

    36. Иван Георгиев Манев с. Булчино Айтоско

     

    37. Сава Златев Грозев, земеделец с. Българево Айтоско

     

    38. Димитър Н. Киряков, земеделец с. Бросово Айтоско

     

    39. Михаил Краев ул. „Опълченска" 13 гр. Оряхово

     

    40. Иван П. Бойчев ул. „Тоблухин" 136 Бургас

     

    41. Кругер Дерлипански с. Враня стена Радомирско

     

    42. Димитър Тенев Димитров, земеделец с. Лесково Айтоско

     

    43. Димо Иванов Джеджев, земеделец с. Тополица Айтоско

     

    44. Филип Илиев Чернев, земеделец с. Баня Бургаско

     

    45. Илия Чернев Калушев с. Изворище Бургаско

     

    46. Вълю Ненев Вълев, земеделец с. Рудник Бургаско

     

    47. Васил Киров Долапчиев с. Каблешково Поморийско

     

    48. Слави Тодоров Стоянов, земеделец с. Габерово Поморийско

     

    49. Петър Чернев Славов, шивач с. Оризаре Поморийско

     

    50. Михаил Вълков Михайлов, земеделец с. Горица Поморийско

     

    51. Владимир Калудов Стайков, земеделец с. Бата Поморийско

     

    52. Злати Янев Желев, земеделец с. Страцин Поморийско

     

    53. Лефтер Христов, земеделец. с. Просеник Поморийско

     

    54. Пенко К. Пенков, пенсионер ул. „Яворов"2 Габрово

     

    55. Цанка Йорданова Якимова, пом. ръков ул. „Баждар" 24 Габрово

     

    56. П. К. Василев с. Челник Ямболско

     

    57. Мария Кирова Кръстева ул. „23 септември"3 Лом

     

    58. Атанас Кънев Димитров с. Омарчево Новозагорско

     

    59. Дона Стефанова Мартинова, домакиня с. Шейново Казанлъшко

     

    60. Тотю Георгиев Даракчиев с. Деветак Карнобатско

     

    61. Минчо Сотиров Господинов гара Нейчево Карнобатско

     

    62. Миню Митев Минев, земеделец с. Крън Казанлъшко

     

    63. Христо Ненов Касев с. X. Димитрово Казанлъшко

     

    64. Димитър Добрев, строител гара Голямо село Дупнишко

     

    65. Петър Николов Киров, земеделец с. Мърчаево Софийско

     

    66. Димитър Добрев ул. „Желязни врати"6 Сливен

     

    67. Добри Ганев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос

     

    68. Вълко Пенев, шивач ул. „Славянска" 25 Айтос

     

    69. Велчо Ив. Милевски ул. „Априлов" 9 Айтос

     

    70. Леко Вълчинов кв. „Раковски" Димитровград

     

    71. Димитър Стежов Свиленград

     

     

    Братски съвет - София, Изгрева

     

    1.Тодор Стоименов кв. „Изгрев" N 68

     

    2. Борис Николов ул. „Зелен синур" N 32

     

    3. Боян Боев ул. „Зелен синур" N 18

     

    4. Паша Теодорова кв. „Изгрев" N 8

     

    5. Симеон Симеонов

     

    6. Никола Антов ул. „10" N 4

     

    7. Жечо Панайотов ул. „Зелен синур" N 43

  15. 3. КОЙ ИЗВЪРШВА РЕГИСТРАЦИЯТА НА ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" И КОЙ ГО УЗАКОНЯВА?

     

    В последните месеци Учителят Дънов казва пред своите ученици следното: „Оформете нещата!". Това поръчение е записано и се знаеше от всички Негови съвременници. Но според някои от тях това означавало юридическа регистрация и признаването на Обществото като юридическа личност. Според други, това изказване означавало, че трябва да се работи и да се спазват законите на държавата. Кои от двете тълкувания имат претенцията за Истината, може да се провери от последвалите събития в разстояние на 45 години от 1945-1990 г.

     

    Едни от последните думи на Учителя са били също за учениците от Школата. Учителят казал: „В бъдеще работете по малки групи. Работете в хармонични групи!Хармонията създава Единството!' Това изказване също се помнеше и се цитираше нашир и надлъж. Но още от заминаването на Учителя, това правило не бе спазено. След като комунистическата власт през 1957-58 г. затвори салона на Изгрева и започна гонението срещу Братството, то тогава мнозина бяха принудени от стеклите се обстоятелства да работят по групи в отделни квартири. Там се събираха, четяха беседи, правеха молитви и пееха песни на Учителя, но тихичко, за да не смущават съседите. Така властта накара последователите на Учителя да изпълнят волята Му като работят по отделни групи, които си хармонират. Това трябва да се запомни добре.

     

    Братският съвет прави постъпки до Министерството на външните работи, отдел за Вероизповедание, който по-късно бе преименуван като Комитет по въпросите на Българската Православна църква и на религиозните култове след излизането на закона за изповеданията от 1 март 1949 г. и публикуван в Държавен вестник брой 48 за съответна регистрация. С писмо от 3 юни 1948 г. вх. N27526-40 от 5 юни 1948 г. Министерството на външните работи признава Общество Бяло Братство за Верска общност на основание чл. 78 от Конституцията. Писмото е подписано от пълномощен министър Димитър Илиев на 11 юни 1948 г.

     

    Същото удостоверение се заверява при Нотариуса при Софийския областен съд от Ганчо Генчев с N6786 от 13 септември 1950 г. Същото удостоверение е заверено от нотариус Г. Върбанов при II Нотариатът при Софийския областен съд още на 23.1.1948 г. от Ганчо Генчев.

     

    След години с писмо N346-20 от 20 октомври 1956 г. е отнета и отменена регистрацията. Братският съвет е нелегитимен, както и обществото, което представлява.

     

    Преди това на 6 май 1948 г. Братският съвет пише едно изложение до Министъра на външните работи, в което се подчертава, че Духовното общество „Бяло Братство" няма написан устав, защото принципите на Бялото Братство са изложени в беседите на Учителя Петър Дънов. А според тях Бялото Братство не е нито секта, нито църква. Но на 24 юни 1948 г. Братският съвет пише благодарствено писмо подписано от всички от отдела по Вероизповеданията, за това, че са зарегистрирани. Вижда се явното противоречие - веднъж заявяват, че не са нито секта, нито църква, а следующия път изпращат благодарствено писмо, че са регистрирани там, където членуват разни църкви и религиозни култове. Как се разрешава такова противоречие? Много просто. Някой натиска с власт и сила онзи бутон, който се намира в Невидимия свят, той извънява, явяват се служителите му и те изпълняват волята му. Така се отменя регистрацията, впоследствие за почуда на мнозина през 1956 г.

     

    На 1 март 1949 г. в Държавен вестник, бр. 48 е публикуван закона за изповеданията, според който, за да се регистрират, трябва да се представи устав. В тримесечен срок според закона се съставя устав, който е приет в Братската градина - Айтос през месец април 1949 г. от всички ръководители на Братствата и се връчва в Министерството на външните работи за одобрение. Той се връща за поправки и допълнения. След направената поправка отново се занася в Министерството, но той не се подписва и така не може Братството да се регистрира пред съда като юридическа личност. Всички упрекват властта, че не желае да регистрира като юридическа личност обществото „Бяло Братство". А каква е волята на Учителя? Отговора ще го намерите в Словото Му, според което учениците в Школата не се управляват от Устави и съдебни регистрации. Те се управляват от Словото на Учителя, защото това Духовно общество се ръководи от друго място. И така, кой изпълни волята на Учителя? Учениците или властта на Кесаря, който не разреши регистрация?

     

    Преди това на 10 април 1950 г. се иска от Братството удостоверение, че е предало своят устав и е спазило всички наставления на закона на Верите. Подготвен и отпечатан е устав на Верска общност „Бяло Братство" в Народна Република България, приет на 26 април 1949 г. в гр. Айтос. Днес, този устав съществува като документ за пътя, по който е минало предишното поколение.

     

    На 24 ноември 1951 г. се получава писмо N 705-23 от директора на Вероизповеданията, като се иска точното наименование на централния ръководен орган и имената на членовете му. Отговаря се, че името му е Върховен съвет, състоящ се от ръководителите на Братствата в България плюс Братския съвет от София, състоящ се от седем члена.

     

    Настъпва затишие от няколко години, при което Братството не е узаконено и не е юридическа личност. Идва денят, в който Братския съвет, съгласно протокол N 17 от 26.10.1956 г. съобщава, че е получено въпросното писмо, което бе вече цитирано, с което е анулирана регистрацията в дирекцията на Вероизповеданията и че Братството вече няма никакво правно положение и

     

    не се счита за юридическа личност.

     

    На 19 април 1958 г. Верска общност „Бяло Братство" и Братския съвет изпращат изложение до Министъра на външните работи в Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове, като иска да се подпише уставът им и да се регистрират като юридическа личност. Защото според чл. 6 от Закона на Вероизповеданията, от момента на утвърждавана на устава от Министъра на външните работи, същата общност се счита за призната и добива качествата на юридическа личност. Но там е казано, че Министъра може да оттегли мотивирано дадено признание, когато дейността на последното нарушава законите, обществения ред или добрите нрави. Според чл. 16 от Закона централните ръководни органи на Вероизповеданието са длъжни да се регистрират при Министъра на външните работи, а ръководните органи на местните поделения да се регистрират при местните народни съвети с поименно обозначение на всички членове. Ето защо някои местни Братства успяват да се регистрират като представят поименен списък на членовете си и така запазват салоните си дълго време. Някои от тях ги загубват, но по съвсем други причини.

     

    Защо през 1958 г. се иска отново регистрация? Защото през 1957 г. на Изгрева пристигат трима ревизори и започват ревизия на Братството. Тогава се вижда, че трябва да се плащат данъци върху доброволните вноски от последователите на Обществото. Ако Обществото е признато за юридическа личност, тези данъци отпадат, защото те се смятат тогава за членски внос. Но такава регистрация не се получава и по-късно ревизията надчита Братството за неплатени данъци в разстояние на 12 години. Получава се голяма сума и накрая се вижда, че думите на Учителя „Оформете нещата" се отнася за това, че всички трябва да спазват законите на държавата.

     

    Кой предизвика ревизията? На 9 юни 1957 г. след едно събрание на Изгрева не се разрешава на председателя на финансовия съвет Никола Антов и на счетоводителя Коста Стефанов да прочетат своя доклад за финансовото състояние на Братството. Те били изгонени от мнозинството, направен е протокол, гласувана е резолюция от всички на Изгрева и те са изхвърлени от финансовия съвет, а Никола Антов отстранен от седемчленния Братски съвет, който е избран пожизнено още на 10.У111.1945 г. Двамата изгонени и отхвърлени от всички изпращат доклада си до Министерството на финансите, след което то назначава трима ревизори да направят ревизия на Общество „Бяло Братство". Започва големият погром. Следва записка на следователите до Комитета за държавен контрол, следва последващото следствие от Държавна сигурност. Връчва се обвинителен акт, насрочва се съд, следва присъда и затвор на ръководителя на Братството Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов.

     

    Изгревът се разрушава, салонът е заключен, а по-късно през 1972 г. целият Изгрев е разрушен и е вече само история.

     

    Един въпрос. Спаси ли регистрацията, която бе направена към Министерството на външните работи при Комитета на Православната църква и религиозните култове разрушението на Изгрева? Не го спаси, защото регистрацията бе отменена. А кой натиска онзи невидим бутон, за да се задействуа с власт и сила от повелята на Онзи, Който не разрешава регистрация? Отговорете си сами.

     

    Спаси ли уставът, който бе изработен и одобрен от Братствата, унищожението на Изгрева? Не го спаси, защото не беше подписан и одобрен. А кой не разреши да се подпише? Помислете за невидимия бутон и си отговорете сами. Кой ръководи съдбините на света?

     

    Днес Изгревът го няма. Останало е Словото на Учителя. Духовно общество „Бяло Братство", се управлява от Словото на Всемировия Учител Бе-инса Дуно. Него проучавайте, Него изпълнявайте и Него провеждайте в живота си, тогава ще бъдете ученици на Учителя в Дух и Истина. Това е пътят за учениците.

     

    Има и друг път. Другия път означава, че трябва да повторите всички етапи, през които е минало предишното поколение. След събитията през ноември 1989 г. и настъпващия нов период от 45 години, някои последователи на Учителя, решиха да вървят по другия път, т. е. да повторят предишните етапи.

     

    И така, беше направена молба с учредителен протокол до Комитета по въпросите на Българската православна църква и религиозните култове с писмо от З.Х. 1990 г. с N Ц-79-06-1, след което се регистрира Духовно общество „Всемирно Бяло Братство".

     

    Бе извършена процедура и утвърден устава на Духовното общество „Всемирно Бяло Братство" с писмо N 04-02-172 от 7.Х1. 1990 г. и бе разрешена дейността му.

     

    По-късно на 17.10.1992 г. в гр. София се правят постъпки за узаконяване на Общество „Бяло Братство" по закона на лицата и семействата. Приет е устава с протокол от 14.03.1993 г. и е подписан от 19 учредители. Представя се пред съда и бива регистриран с решение на съда от 04.05.1993 г. със съдебно решение регистрация по гражданско дело N 27712/92 г.

     

    Всички се успокояват, че най-после всичко е в ред и са признати за юридическа личност. Но учредителите, които са подписали устава и са се регистрирали пред съда не знаят, че някъде горе на Небето има невидим бутон и някой от време на време го натиска със Сила и Власт и тогава се явяват служителите на Господаря, за да изпълнят Волята на Невидимият Повелител. И така служителите изпълняват Волята Му. Тогава с решение N 301 от 25.УИ.1994 г. на Министерския съвет, публикувано в Държавен вестник от 9.1Х. 1994 г., брой 73 на стр. 5 се отказва да бъде пререгистрирано като юридическо лице с нестопанска цел фондация „Окултен научен приложен и просветен център на Бялото Братство" със седалище София на основание чл. 133а и ал. 1 на параграф 1 от закона за лицата и семействата. Отново Общество „Бяло Братство" няма юридическа регистрация. Какво следва по-нататък? Проверете пътят, през който е минало предишното поколение. Ще се случи същото.

     

    Отново някои представители на Духовно общество „Бяло Братство" решават да вървят по същия път преминат от предишните поколения. Ето защо през месец ноември 1994 г. се извикват ръководителите от Братствата от страната в София, за да одобрят новият устав. На следващият месец на 12.Х11. 1994 г. те отново се събират и след направените корекции го гласуват единодушно. Единствено Христо Маджаров от гр. Варна се противопоставя за гласуването на такъв устав, като цитира мнението на Учителя по този въпрос, но бива спрян и гласът му заглушен от ръководството. Кое е най-интересното? И при двете събирания на ръководителите в София се заплащат пътните им разноски. Те се заплащат от Братската каса. А в тази Братска каса постъпват суми от последователите на Учителя от техния десятък, предназначен за делото на Учителя и за Неговото Слово. Те дават своя десятък в името на Господа и в името на една идеална цел. Ръководството взима от тези суми, предназначени за Господа, за да плати пътните разноски на ръководителите от Братствата в страната, за да гласуват един човешки устав. А Учителят е срещу уставите. Тогава какво излиза? С парите от десятъка предназначен за Господа за Делото на Учителя и за Словото Му се плащат пътните, за да дойдат ръководителите от Братствата от страната, да гласуват устав и със своя глас да работят срещу Словото на Учителя. Друг такъв случай досега няма. С десятъкът предназначен за Господа, да се работи срещу Господа и срещу Делото на Учителя.

     

    Законът за десятъка е Божествен закон. Той носи благословение на онези, които го дават в името на една идея и за една идеална цел. Но той е безпощаден към нарушителите и онези, които крадат от десятъка на Господа.

     

    Ето защо наближило е времетр, когато Онзи върховен Повелител отново ще натисне Невидимия бутон и Неговите служители на земята ще изпълнят Волята Му. А каква ще бъде Волята Му? Проверете пътя на предишните поколения, тогава ще се яви един отново, който да отпечати списъка на всички ръководители, които на 12.Х11. 1994 г. гласуваха и одобриха устава.

     

    Сега разбирате ли защо ще бъде публикуван списъка на ръководителите на Братствата, направен лично от Боян Боев през 1947 г., за да служи за кореспонденция. Той ще бъде поместен в този том, за да се види и знае, кои бяха онези, които на 26.V. 1949 г. в гр. Айтос подписаха устава и предизвикаха след това да се протегне Невидимата ръка, да натисне онзи бутон със Сила и Власт и чрез 620 постановление на Министерския съвет от 13 март 1950 г. да се затвори печатницата на Изгрева, заедно с всички печатници в България и да се спре частното книгопечатане. Според „Държавен вестник" в брой 65 от 1950 г. печатница „Житно зърно" се отчуждава в полза на държавата.

     

    Ето тук се постарахме да предадем тези етапи, които са важни за поучение на следващите поколения. Има два пътя: или ще се поучиш от опитнос-тите на предишните поколения и ще вървиш по пътя на ученика определен от Словото на Учителя, или ще тръгнеш по втория път, за да проучваш сам колко струва и каква е цената на опитността на предишните поколения ученици.

     

    Ние избираме първия път, където гласи законът: „Опитността на един ученик е опитност на цялата Школа!" Ученик е онзи, който проучава Словото на Учителя и Го изпълнява безпрекословно, като го прилага в живота си според своите възможности и в условията, при които е поставен от своята лична съдба.

     

    Пътят на ученика е даден от Словото на Учителя. Онези, които се ръководят от Словото на Учителя, те определят пътя и съставляват Духовното общество на Всемирното Велико Бяло Братство. Амин.

  16. 2. УСТАВЪТ НА РУСЕНСКОТО БРАТСТВО

     

    -Русенското Братство след като си създава устав и като го узаконява чрез съдебна регистрация, накрая решава да го реализира. По това време, като съмишленик на Никола Ватев е и Иван Явашев, който е бил собственик на чифлик от 300 декара със зеленчукова и ябълкова градина и лозя. Със средства на Никола Ватев в чифлика се построява жилище с пет стаи. Поканват се млади членове на Братството да обработват земята. През 1923 г. от София и от другите Братства идват младежи през лятото и създават втората комуна. По-късно Иван Явашев при една злополука почива. В стопанството работят петимата братя Маркови - Симеон, Никола, Рашко, Йордан и Стою. Братята Маркови започват да налагат свои интереси и решават да завладеят имота.

     

    Но другите се противопоставят. Затова на 30 декември 1935 г. решават да разделят цялото стопанство на три части с цел да се стопанисва по-добре, като се използват приходите за подръжка на членовете му, а излишъка да се внася в общата братска каса. Така в първата част са Иван Вълчанов и София Иванова - получават 95 декара земя. Втората част от 70 декара получават братя Маркови. Третата част от 50 декара се взима от Никола Ватев и Петранка Чернева. Подялбата на общото стопанство е в резултат на несъгласие и раздори.

     

    По-късно Учителят предава една голяма сума на Никола Ватев, който закупува един съседен имот от петдесет декара, където са поканени като нови членове Велико Марашлиев, Йордан Новаков, Георги Димитров и Георги Константинов.

     

    В Русе става отново разкол и размирици. Упрекват се, че общият имот започва да попада в частни лица, които го смятат вече за лична собственост. Пишат писма до София, до Учителя. Тогава една делегация от София начело с Тодор Стоименов, в която са включени Начо Петров, Симеон Симеонов, Петко Епитропов, Никола Камбуров, отиват в Русе да се запознаят на место с проблемите. На 5 и 6 януари 1936 г. след дълги разговори се прави протокол, според който всички подписали се признават, че всички имоти и целият капитал е на общество Бяло Братство - Русе.

     

    Този разкол е затова, кой да управлява стопанството и кой да разполага с доходите му. Води се ожесточена битка за ръководство. Тогава Учителят дава следния съвет: „В управата на Русенското Братство да влезнат всички 37 човека, толкова колкото са и самите членове на Русенското Братство". Ето, това е разрешението на задачата според Учителя. Но тази задача не може да се разреши от русенци, защото според устава им трябва да има управление и управителен съвет, а останалите членове да бъдат изпълнители. Въпреки устава и регистрацията си пред съда, те не могат да решат задачите си по управлението и стопанисването на братските имоти. А защо ли? Защото се сбъдват онези думи на Учителя от писмото до Никола Ватев: „Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна. Живейте по Бога. Само Божията Любов."

     

    Ето как човешките разпореждания и уредби докарват до там, че постепенно общата земя започва да се разпределя главно между братя Маркови през 1946 г.

     

    С протокол N 12 и решение 24 от 22 юли 1950 г. комисията за трудовата поземлена собственост решава да бъдат отнети голяма част от имотите на Бялото Братство, възлизащи на 192 декара и да бъдат записани 162 декара в полза на Държавния поземлен фонд. Тук трябва да отбележим, че първо членовете на Русенското Братство вземат и разделят общата земя още през 1925 г., че се идва до 1936 г. и после до 1946 г., че накрая идва ред и на държавата да вземе своето си.

     

    С протокол N 45 от 23 декември 1957 г. на Общото събрание на членовете на Културно-просветно общество Бяло Братство в гр. Русе, в присъствието на десет човека, водени от председателя Георги Димитров, решават да се влеят с целия си имот, актив и пасив в Народно Ловно-рибарско дружество в гр. Русе. Техните доводи са, че са вече възрастни, че няма кой да обработва земята и да се грижи за стопанството и че са затруднени с нарядите, които им налага държавата по онова време. Тогава, според държавните разпореждания на определено число декари трябва да се предаде наряд на държавата в натура: месо, мляко, зърнени продукти и плодовете от стопанството. Това е доводът. А причината е друга. Вие я знаете. А къде отива уставът на Русенското Братство? Нали той трябва да им помогне? И наистина той им помага по следният начин:

     

    На 31 декември 1957 г. пред Русенския Градски съд се прекратява дейността на Общество Бяло Братство в гр. Русе с партиден N 3 от 20 ноември 1933 г. и преминава към Народно Ловно-рибарско дружество като всички членове на общество Бяло Братство със съдебно решение получават редовни риболовни билети за лов на риба. С тези риболовни билети учениците от Русенското Бяло Братство, които са вегетарианци могат да ловят риба в зарибени-те блата на Русе, както и да ловят сомове от река Дунав. Ето, по такъв начин членовете на Русенското Братство се отказват от предишните членски карти с печата на Русенското Братство и получават риболовни билети. Дори на Председателя им Георги Димитров му се дава ловна пушка.

     

    За какво може да му послужи? Нали са вегетарианци и не убиват жива твар и не ядат месо? Георги Димитров влиза в Братството през 1934 г. За да се противопостави на братя Маркови, които заграбват имота, той събира около себе си свои съмишленици за нови членове и с тези членове избират нов съвет със седалище София. В този съвет и около него той привлича свои роднини. Идва се до следващия етап. Той прехвърля имота на своите роднини, за да изпревари братя Маркови, които преди него също посягат на Братския имот. Всичко това непрекъснато се донася до Изгрева, до онези членове от София, които също участвуват в Братството на Георги Димитров, което има друго название „Културно-просветно общество Бяло Братство". Но по-късно софиянци си подават оставката и около Георги Димитров остават неколцина от роднините му.

     

    На 29 ноември 1966 г. Русенския градски съд с решение N 1065-а осъжда братя Маркови да опразнят и предадат владението на сградата в местността „Свирчовица". Интересно е, че в мотивите си съда признава, че общество Бяло Братство, като стопанска единица в града е съставено от членовете на съществуващото в страната Бяло Братство, оглавявано от Петър Дънов. То е имало за задача да владее имоти, да ги обработва, за да осигурява от тях своите приходи и да задоволява личните нужди на всеки един от членовете му, а чистата печалба да бъде внасяна в общата каса на обществото. Ето какво Русенския съд признава. Признава една идея от Словото на Учителя. Но едновременно с това съдът санкционира и опорочението на тази идея.

     

    И накрая ще цитираме едно изказване на Учителя за онези събития, разиграли се през времето на Школата, когато братя Маркови посягат върху Братския имот. Той казал: „Ще дойде време, когато те ще излязат с просеш-ка тояга и ако не искат, с тояга ще ги изгонят."

     

    Така става, че накрая се изпълняват думите на Учителя. Русенския съд осъжда братя Маркови, освен да напуснат сградата, която са обитавали на „Свирчовица", но и да заплатят наем за сградата от 250 лв. плюс разноските по делото, на сума 88,85 лв. А това се равнява на 3 чиновнически заплати.

     

    Един въпрос към всички: кой изпълни волята на Учителя? Дали членовете на Русенското Братство, с техните членски карти и устав или Русенския съд, който санкционира опорочението на един висок идеал? Моят отговор е: Волята на Учителя бе изпълнена от Князът, т. е. от Русенския съд.

     

    Един въпрос към следващите поколения русенци. Вие искате ли имоти, стопанство, устави, членски карти и пр. Ако искате, какво ще кажете за опита на онези преди вас и за думите на Учителя, които се сбъднаха?

     

    УСТАВ

     

    НА ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО" В ГР. РУСЕ

     

    Утвърден от министъра на Вътрешните работи

     

    с N 1617 от 13 юли 1921 г.

     

    Утвърден от Министерството на земеделието с N 7808

     

    от 22 юни 1922 г.

     

    Чл. 1. Състави се в гр. Русе общество под наименование „Бяло Братство", целта на което е: културна, научно-просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ; за уреждане екскурзии за изучаване географско, геологично, флората и фауната в България; за материално подпомагане способни ученици за добиване висше земеделско образование, за усилване модернизиране и повдигане земеделската култура в страната във всички нейни отрасли като открива и издържа клонове на всякъде в царството, където се укаже нужда.

     

    Чл. 2.3а горната цел обществото си служи със следните средства: а) отваря курсове; б) устройва сказки; в) издава литература (книги, брошури, периодически издания и пр.), чрез които популяризира своите идеи.

     

    Чл. 3.3 а издържане на обществото служат: а) доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете; б) волни пожертвувания; в) приходите от литературните издания; г) урежда и подържа образцово стопанство с цел да привикне членовете на обществото на производителен труд и да модернизира селското стопанство.

     

    Чл. 4.Членове на обществото могат да бъдат само основателите и тия, които са пожертвували крупна сума или имот и са се записали при подписване на настоящия устав.

     

    След това могат да бъдат приети за членове само ония лица, които се ползуват с добро минало в морал и добродетел и за чието приемане гласуват всички членове без изключение.

     

    Чл. 5.3а почетни членове н обществото могат да се приемат само такива лица, които са допринесли голяма заслуга на обществото и са спомогнали за нравственото повдигане на българския народ, като за това приемане са съгласни всички членове на обществото без изключение.

     

    УПРАВЛЕНИЕ

     

    Чл. 6.На чело на обществото седи управителен съвет.

     

    Забележка: Управителния съвет се състои от председател, секретар-ка-сиер и библиотекар-домакин.

     

    Чл. 7.Управителния съвет се избира в общото годишно събрание на членовете на обществото при явно гласоподавание. В случай на разногласие - решава се чрез жребий.

     

    Чл. 8.Мандата на управителното тяло е за три години. Ако единия от членовете на управителния съвет излезе преди изтичане на мандата му, то мястото му се заема от получилия най-много гласове и се избира на общо основание друг.

     

    Чл. 9.Управителния съвет върши следното: а) свиква събрания и определя дневния им ред; б) управлява имотите на обществото; в) приема пожертвувания, прибира приходите, посреща разходите и пр. грижи за периодическите издания на обществото, за издаване на книги и брошури и урежда въпросите възникнали наред с тях; д) урежда курсове, сказки, и пр. наема помещения, поканва говорители и пр. е) дава отчет за своята дейност пред общото събрание и ж) представлява и подписва обществото пред всички учреждения и лица.

     

    ОБЩО СЪБРАНИЕ

     

    Чл. 10.Общо годишно събрание се свиква веднъж в годината на 1 януари, но то може да се състои всякога, когато управителния съвет счете за нужно. Дневния ред и дата на събранието се съобщават един месец по-рано.

     

    Чл. 11.Общото годишно събрание се занимава главно: а) преглежда и одобрява отчета на управителния съвет; б) избира управителен съвет и освобождава същия след изтичане мандата му; в) разисква и взема решения по направени предложения; г) изменя устава; д) провъзгласява почетни членове; е) приема нови членове; ж) изключва провинилите се.

     

    Забележка 1.3а изменение устава е нужно болшинство най-малко 2/3.

     

    Забележка 2.Събранието се счита за редовно ако присъстват най-малко 2/3 от всички членове.

     

    Забележка 3.3а разискванията и решенията на събранията съставлява се протокол, подписан от председателя и всички членове на управителния съвет.

     

    Чл. 12.Извънредно събрание на членовете става по решение на Управителния съвет.

     

    ПОСТЪПВАНЕ

     

    Чл. 13 За постъпване в обществото подава се писмена молба до управителния съвет, която се разглежда в годишното общо събрание и когато всички членове единодушно са съгласни - заявителя се приема за член.

     

    Напускане на обществото става тъй също с писмена молба, която се разглежда по горния начин.

     

    Чл. 14.Печата на обществото е кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: „Общество Бяло Братство - Русе".

     

    Чл. 15.Обществото може да се разтури само когато 2/3 от членовете му решат това.

     

    Събранието на всички членове решава какво да стане с имотите му.

     

    Настоящият устав се разгледа и прие от учредителното събрание на 9 март 1921 г.

     

    Членове основатели: Н. Ватев, Сим. Марков, К. Марков, Рашко Марков, Юр. Марков П. Чернева, Ив. Вълчанов, София Иванова, Ст. Марков.

     

    Председател на обществото „Бяло Братство": Н. Ватев Секретар: С. Марков Домакин: Ив. Вълчанов

  17. ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

     

    ПОСЛЕСЛОВИЯ

     

    ХРОНИКА НА СЪБИТИЯТА

     

    ПЪРВИ ПЕРИОД - 1945-1990 Г. ВТОРИ ПЕРИОД - 1990-1999 Г.

     

    1999-2035 Г.

     

    летопис - ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

     

    ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ

     

    1, ШКОЛАТА НА ВСЕМИРНОТО ВЕЛИКО БЯЛО БРАТСТВО И УСТАВИТЕ

    В том I на книгата „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ, УЧИ И ЖИВЕЕ" е дадена Космогонията на Словото на Учителя Беинса Дуно и на Бялото Братство от стр. 632 до 672.След нейното отпечатване е вече престъпление някой след това да говори за устави и регистрации на Духовно общество Бяло Братство в някакви държавни структури и институции.

    По-подробно е разгледан този въпрос на стр. 667 до 672 под заглавието: „Школата на Всемирното Велико Бяло Братство". Но това трябва не само да се прочете, но и да се проучи от Словото на Учителя и да се проследи историята на Школата създадена от Учителя от 1922-1944 г., както и всички етапи, през които тя мина от 1945-1990 г. А след това всеки може свободно да се определи кому да служи: На Духът на Заблуждението, който сега властвува и шествува по земята българска или да служи на Духът на Истината, който се намира в Словото на Всемировият Учител Беинса Дуно.

    За изясняване на този проблем създаден от невежеството и забравата на предишните поколения, ще приведем някои факти последователно.

    1. През 1921 г. русенският кръжок под ръководството на Никола Ватев и петте рождени братя Маркови съчиняват устав, чрез който се регистрират в Русенския съд като юридическа личност. Техният устав преди това е бил утвърден от Министъра на Вътрешните работи с N 1617 от 13 юли 1921 г., както е и утвърден от Министерството на земеделието с N 7808 от 22 юни 1922 г. Уставът го издават в отделна книжка, поради което е запазен и досега. Създават си Управителен съвет с мандат три години, правят си печат, издават си членски карти със снимки на всеки член. Зарегистрирани са като „Общество Бяло Братство".

    2. Всеки, който днес се запознае с устава им ще види, че той няма нищо общо с Школата на Бялото Братство и със Словото на Учителя. Днес някои поддръжници на тезата за уставите твърдят, че уж Учителят лично е дал тази идея и е дал подтик да си създадат устав на времето Русенския кръжок. Това не е вярно. Това е една голословна лъжа. А защо ли? Ето защо: На този въпрос Учителят се спира и го разглежда като отговор на устава на русенци и на тяхната регистрация в 27 школна лекция на Общият Окултен Клас, II година от 29 април 1923 г. в гр. София и е отпечатано в съответното томче на стр. 10,11 ред отдолу. „Една от главните мъчнотии е, че вие се стараете да поправяте неща, които не се нуждаят от поправяне. Вие искате да турите ред и порядък на туй общество, когато не се нуждае от ред и порядък Това общество си има свой ред и порядък, то си има ръководство от друго място. Сега, вземете за пример защо вие не харесвате туй общество? Вие казвате: какво ще кажат хората, какъв е уставът на това общество? Я вижте как е нагласен светът! Ами че какво се нуждае това общество от устави? Като имат другите общества устави защо не седите при тях? Всичката ви грешка седи в това, че вие искате като дойдете тук да се проявите като в света. Не, тук ще се проявите най-естествено, по Божествено."

    Ето, това е категоричното мнение на Учителя за уставите. Който иска устав да си ходи там, гдето има устави и чрез които устави се управляват общества, организации, партии, сдружения, фондации и т. н.

    3. Това изказване на Учителя е също и във връзка с желанието и плана на възрастните приятели от Школата в София, да създадат устав и от Школата да направят организация и да се регистрират пред съда. Една сряда след предварително договаряне те решават след редовната беседа на Учителя, да поставят въпроса пред Него за създаване на устав и организация и съответна регистрация пред съда. Но точно в този определен от тях ден, Учителят не идва на редовната беседа, която изнася в този ден, а изпраща едно писмо в плик чрез Тодор Стоименов, който го прочита в салона на всички. Този текст е познат с името „ПИСМОТО". Целият този случай е описан в книгата „Изгревът...", том I от Нестор Илиев под надслов „Защо Учителят даде песента „Писмото" на стр. 513. Освен това и стенографката на Учителя Елена Андреева описва подробно този случай, „Как и за какво бе дадена песента „Писмото", от стр. 541-550... Накрая на книгата бе публикуван за първи път нотния текст на песента „Писмото". Според спомените на Елена Андреева, тази случка се отнася за 1926 г., но днес ние се сдобихме със самият оригинал на „Писмото", което ще публикуваме с почерка и подписа на Учителя. Там е записана датата 14 януари 1923 г., София. От тук следва, че грешката на Елена Андреева се състои в погрешна дата, защото когато бе разказвана тази история е записана през 1975 г., дотогава бяха се изминали 50 години от историята на „Писмото". Нейният ум и разсъдък бяха на изключителна висота и никой не може да постави под съмнение истинността на нейният разказ.

    4. Забележете, че датата на „Писмото" е 14.1.1923 г., когато Учителят дава отпор на онези, които искат устав и организация. И понеже някои не мирясват и отново човъркат този въпрос, то няколко месеца по-късно Учителят повдига отново този въпрос и говори в беседата си на 29 април 1923 г., чийто текст бе публикуван в точка втора.

    От тук какво следва? Учителят е срещу уставите. Той дава три урока на учениците от Школата: 1. Не се явява на беседа, когато те искат да създават устав и организация. 2. Изпраща „Писмото" по Тодор Стоименов, като отговор на въпросите, които са решили да Му зададат. З. Дава след време мелодията на този текст и така ред поколения ученици пееха песента „Писмото". 4. Тази песен става „Бяла Магия" срещу устави, организация и тем подобни. Едновременно тя представлява Скрижалите на Бялото Братство, чрез които човеците на земята трябва да работят. Ето текста на „Писмото":

    „До учениците на Всемирното Бяло Братство.

    Когато Любовта царува смут не става;

    Когато Мъдростта управлява реда не се нарушава;

    Когато Истината грее, плодът цъфти и зрее. Иаве, Ива. Шела шалу."

    14.1.1923 г. Свещеният подпис на Духа Беинса Дуно

    5. Учителят е дал думите на „Писмото" в три изречения. Това са Скри-жалите за три свята: на Любовта, Мъдростта и Истината. Тези три свята се управляват от Словото на Всемировия Учител Беинса Дуно. Те не се управляват от човешки устави и човешки закони. Управляват се от Словото на Учителя, което е Слово на Бога. А защо? Защото Учителят завършва „Писмото" със следните думи „Иаве, Ива. Шела шалу". Какво означават ли? Означават Онзи, Който управлява трите свята на Любовта, Мъдростта и Истината. Означава също, че Школата на Бялото Братство се управлява от тези три скрижала и от думите: „Иаве, Ива. Шела шалу."

    Така въпросът е приключен за нас и за онези, които искат устави и организации.

    6. След като на учениците в Школата и в салона на ул. „Оборище" 14,София е предаден един от уроците на Школата те вече щат не щат трябва да се съобразяват с Учителя, да мируват и да не поставят вече въпроса за устави и организации. Но в гр. Русе, тамошното Братство е завладяно не само от идеята за устава, но и от идеята за общо стопанство и за комунален живот. Там през 1923 г. се прави опит за втора комуна от, младежите. Всички смятат, че това е пътят на Школата. А това са опити, които се поставят на учениците, за да се види, дали могат да ги разрешат и оттам да се прецени доколко е будно тяхното съзнание за претворяване в живот на идеите от Словото на Учителя. Тогава Учителят изпраща лично писмо до Никола Ватев и разрешава въпроса по следния начин: „Живейте по Бога. Само Божията Любов." Ето и самия текст:

    „София, 8 май 1924 г.

    Любезни Никола Ватев,

    Всичко постепенно ще се изправи. Животът има друг един смисъл. Избягвайте изкуствеността. Нека всичко да почива върху закона на разумността. Бог е Бог на живите, на любящите души. От всичко трябва да се вади поука. Аз ще уредя всичко. Пазете доброто от миналото, което Бог е вложил във вас.

    Мир имайте в себе си. Гледайте с вяра на бъдещето. Не се уповавайте на човешките разпореждания и уредби. Доброто, Любовта с устави не върви, тя е свободна.

    Живейте по Бога, Само Божията Любов.

    Ваш верен: Подписът на Учителя."

    Никола Ватев получава писмото и знае мнението на Учителя. Но едно е да се знае мнението на Учителя, а съвсем друго нещо е да се изпълни. Това зависи от послушанието на ученика към Учителя. Следващият етап ученикът трябва сам да провери колко струва и каква е цената на непослушанието към думите на Учителя. И русенци го проверяват тридесет години след това, като накрая се стига до пълен провал.

    7. Учениците от Школата в София знаят мнението на Учителя за уставите. Но едновременно с това русенци имат устав, имат стопанство и продължават да правят своят опит. Всички очакват какво ще излезе накрая от този опит. На 20 април 1933 г. в брой 13 на „Държавен вестник" излиза законът за юридическите лица. Според него всички сдружения и фондации със нестопанска и идеална цел, трябва да си представят устав с молба от управителния съвет и решение на учредителното събрание с подписите на всички, както и да е подписан устава. След това се разглежда в съдебно заседание и се изпраща преписа до Министерството на Вътрешните работи. Това е редът, който трябва да се спазва по глава 2 на чл. 10 и чл. 11. Това е законът за юридическите лица в общи линии. Знаем мнението на Учителя за уставите. Ето защо Учителят не разрешава да се прави устав в София и да се минава през съда, и особено да се иска мнението на Министъра на вътрешните работи. През времето на Школата Учителят е викан седем пъти в полицията и Държавна сигурност, за да отговаря на въпроси по донесение на частни лица. Завеждат се и две дела срещу Учителя. И всичко това преминава през полицията и Министерството на Вътрешните работи. Поради това Учителят не позволява да се повдигат въпроси за положението на Бялото Братство пред онези институции на държавата, които преследват Учителя и разтурят съборите на Бялото Братство. Това трябва да бъде ясно на всички. Школата има свой път и той е определен от Словото на Учителя. А опитностите на учениците от Школата са много важни и те представляват етапи, през които е минала Школата. Следващите поколения не могат да разрешат нито един въпрос, ако не са запознати с опитностите на предишните поколения, защото има един закон в Школата: „Опитността на един ученик е опитност за цялата Школа".

    Смятаме, че днешното поколение, както и утрешното такова ще се запознае с въпроса за уставите. Те имат два пътя: единият е да се съобразят с мнението на Учителя за уставите и да проследят патилата на учениците от Школата в резултат на тяхното непослушание към Учителя. Другият път е сами да си направят опита и да проверят колко струва цената на непослушанието им към думите на Учителя. Можем да ви уверим, че тази цена е много голяма и се заплаща понякога не само с време и години, а и с изразходване на сили и на пропилян човешки живот.

  18. XVI. МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО ПО СЛОВО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ - БЕИНСА ДУНО

    Обзор от Словото на Учителя

    I. Призвание към народа ми Български Синове-на Семейството Славянско

    II. Учителят за българите и славянството. Учителят за България и Русия.

    III. Учителят за Мисията на Славянството.

    IV. Човек предполага, а Бог разполага със съдбините на света.

    Настоящият обзор „Мисията на Славянството" бе направен по Слово на Учителя Дънов - Беинса Дуно по случай изнесения рецитал-концерт състоял се на 29 януари 1995 г. в неделя в 11 ч. в зала 4 на „Дом на техниката" ул. „Раковски" 108

    I. ПРИЗВАНИЕ

    към народа ми Български Синове

    на

    Семейството Славянско

    Послушайте думите на Небето:

    Братя и сестри от дома Славянски, род на страдания, племе на раздори душа и сърце на бъдещето, Живот и Спасение на настоящето, носители и застъпници на мира, Синове на Царството Божие, слушайте Словото: Небето Ви отрежда една свята длъжност в Царството на мира, което иде и наближава в силата си да отбележи едно велико събитие в живота на тоя свят. И ако се покажете верни от сега на това благородно и свято звание, което Ви чака, то, вярвайте, сам Бог на Силите ще Ви увенчае със слава и величие на своя живот и ще отбележи имената Ви във Върховните книги на Висшите светове, които спомагат в полза на Висшето и свято дело на великото избавление. Вас Ви чака едно славно бъдеще, което иде не да затрие и унищожи живота, но да го възкреси в неговата съвършена пълнота. В този живот са призовани да вземат участие всичките избрани людие и народи, които образуват цвета на новите поколения на человеческия род. Вашето време наближава, Вашият изпит се завършва, часът на Вашето призвание удря и минутата на живота настъпва: Да се пробудите и влезете в този благ живот, който встъпва в тая многострадална земя.

    Аз ида от горе, по висше разпореждание на Бога - Вашия Небесен Отец, Който ме е натоварил с великата мисия да Ви предупредя от лошия път и Ви благоветствувам Истината на живота, която слиза от Небесното жилище на вечната виделина да просвети всякой ум, да възобнови всякое сърце и да въздигне и обнови всички духове - отбрани чеда на Истината предназначени да съставят зародиша на Новото человечество, на което Славянското семейство, коляното Юдино ще стане огнище.

    Слабата черта на душата Ви е общото разединение и разногласие, което спъва святото дело на Славянския род, но верен съм в делото на Този, Който ме е проводил. За Него няма препятствие, няма мъчнотии, волята Му е воля вечна и непреклонна. И все що е рекъл, ще бъде, но не във Вашите дни, ако се повърнете назад, както израелския народ в пустинята, и ще оставите костите си, както тях за Вашето малодушие и общо неверие.

    Но новото поколение, което сам Бог на Силите ще повдигне, ще осъществи Неговите възнамерения предупределени да се изпълнят. Можете да ускорите и затрудните вървежа на Вашето дело, ако се вдадете на разпуснатия живот, на покварените народи и това ме прави повече да бодърствувам за Вази, да не би изново да се повърните и паднете в примката на лукавия, което падение ще Ви коствува живота. Това ме принуди да сляза отгоре помежду Ви, да ви застъпя изново, да изгладя и премахна адската омраза с братския Вам род, който е положил за Вази безброй человечески жертви. Той е свята Русия, на която Бог е отредил велико бъдеще да изпълни волята Му за Ваша слава и славата на Неговото Царство. Ще приемете от нея дан, както Мелхиседек от Аврама, когото и благослови. Днешната й сила и слава я Вам дължи. Такива са Божествените наредби: един сее - друг жъне, в края всички ще участвуват в Божието благо.

    Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри изнасилени и ограбени от самите Вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир всякой с ближния си. Този ден, който иде да Ви се открия в моята пълна Слава, искам да е ден на радост, а не на скръб, ден посветен Богу Моему.

    А3 СЪМ ЕЛОХИЛ, АНГЕЛ НА ЗАВЕТА ГОСПОДЕН!

    Съобщено на 8 октомври 1898 г., гр. Варна, България.

    Дадено чрез Учителя Петър Дънов.

    Ангел ЕЛОХИЛ е Върховен Водител и Ръководител на Българския народ и на целокупното Славянство.

    Духът ЕЛОХИЛ е Ръководителят на Българския народ. Той е Ангелът, който е поставен от Бога да води Българския народ и цялото Славянство. Политическата си свобода българите дължат Нему. И той ще се яви между Славяните, но те няма да го разпънат както направиха евреите.

    Казано от Учителя в 1911 г. в гр. Търново.

    Забележка: Пълният текст на „Призванието" бе публикувано от издателство „Бяло Братство" през 1994 г. със стария ръкопис по оригинала с 13ВМ 954-8091-16-Х във връзка с организирания концерт-рецитал, който бе осъществен за първи път в България.

    ДУХОВНО ОБЩЕСТВО „БЯЛО БРАТСТВО"

    ПОКАНА

    Заповедта

    на Учителя

    Обичай съвършения път

    на Истината и Живота.

    Постави Доброто

    за основа на дома си,

    Правдата за мерило

    Любовта за украшение,

    Мъдростта за ограда

    и Истината за светило.

    Само тогава ще ме познаеш

    и аз ще ти се изявя.

    Концерт по случай 130-годишнината от рождението

    на Учителя Петър Дънов (1864-1944)

    ЗА ПЪРВИ ПЪТ ПУБЛИЧНО ОПОВЕСТЯВАНЕ

    „ПРИЗВАНИЕ

    КЪМ НАРОДА МИ

    БЪЛГАРСКИ СИНОВЕ

    НА СЕМЕЙСТВОТО

    СЛАВЯНСКО"

    Дадено чрез Учителя

    на 8 октомври 1898 година

    С участието на Виолета Гиндева - четец на Призванието

    Музиканти: Ина Дойнова, Иоанна Стратева, Добринка Стратева, Коста Динков.

    Режисьор Зунка Янкова, художник Георги Пенчев.

    Вход свободен.

    22 май 1994 г. 11 ч. Драматичен театър „София"

    II. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИТЕ И СЛАВЯНСТВОТО. УЧИТЕЛЯТ ЗА БЪЛГАРИЯ И РУСИЯ.

    „Българският народ е приготовляван от 5400 години насам от Невидимия свят, за да може в днешния век да извърши задачата, която му се възлага.

    България сега е в своя златен век, а Русия е в края на своя железен век. В 21 век България ще влезе в своя сребърен век, а Русия в своя златен век. За сега единственият народ, който живее в златния век е България.

    Мисията на Учителя е подготовление на Славянството и приготовление за идването на Шестата раса, която ще е в разцвет след няколко хиляди години.

    Евреите първоначално имаха република, но после поискаха и въведоха царство, имаха си цар. А пък българите ще вървят по обратния път: Те досега са имали все царство, царе, а сега ще имат република. Какво трябва да правят българите? Трябва да се върнат назад. А какво значи това? Да се свържат с Русия!

    България направи погрешка, че имаше неприятни отношения с Русия. България трябва да си поправи грешката. Да не се бие с Русия. В Русия ще стане духовна промяна. Те ще приемат новите идеи. Русия ще изпълни своята духовна мисия.

    Българите бяха 500 години под турско робство за наказание за гонението против богомилите. Какво направи българската църква за своя народ. Тя допринесе за падането на българския народ под турско робство.

    Българският народ се освободи от турското робство, именно заради делото на Бялото Братство.

    Христос се явява сега в Славянството с център българския народ. Понеже цикълът е много напреднал, то време за отлагане няма. А за отменение и дума да не става. Българският народ ще не ще, ще изпълни своята задача. Могат да станат и 300 000 българи, но възложената им от Небето мисия ще изпълнят. Българите духовно трябва да се повдигнат.

    България сега е в златния век на своята история. Тя е още в началото на златния си век. Не е достигнала още кулминационната си точка. България сега кредитира всички европейски народи и в бъдеще те ще й се отплащат, в бъдещите епохи те ще я кредитират. Понеже България е в златния си век ще бъде пазена и закриляна от Провидението. Никой няма да стори зло на тази страна, която кредитира цяла Европа. Само малко може да бъде засегната, но и то може да бъде избегнато.

    Някои казват: Какво ще стане с България? Щом България приеме Божественото Учение, добре ще бъде с нея. Но ако не Го приеме, зле ще й бъде. Колкото евреите прокопсаха, толкова и българите, ако попречат на Бялото Братство. Да го знаят българите. Съдба има. Какво са дали досега българите на света? Само една малка светлина: богомилството. Доколкото можем да служим за проводници на Божествените идеи, ще имаме място в света.

    Сега цяла София е неспокойна, разтревожена. Защо? Защото политиците не послушаха. Казваше им се да пазят неутралитет. Българите запазиха неутралитет само с Русия, а на другите обявиха война. Какво ще спечелят с тази война? Тук имаше някакво користолюбие. Свързаха се с Германия, за да им даде Македония. Не са германците, които ще им дадат Македония, нито останалите велики сили могат да ги задоволят. Казват, че Русия ни е освободила. Казано е обаче в Свещените книги, че само Бог освобождава. Следователно Бог ни освободи чрез Русия. Каквито са заблужденията на народите и на държавите такива са и на отделните хора.

    Русите освободиха българите от турско иго. Но освободиха ли ги? Тези, които господаруваха в турско време и днес господаруват.

    Толстой казваше в Русия да се обърнат към Господа, но не го послушаха. Той беше пратеник на Господа, но гласът му остана глас в пустиня. След това Русия пострада. Мислите ли, че ако и вие не ме послушате, България няма да пострада? Аз бих желал българите първи да дадат пример. Важно е българския народ да се просвети духовно и да заеме достойно своето място между другите народи.

    Каква полза ще има България, ако очаква да дойдат страданията както на Русия? Чрез страдания ли трябва да разбере Истината? Защо българите не вземат поука от Русия? Ако българските управници и духовенството не вземат поука от страданията на руския народ, и тук ще дойде същият закон. Те сами тласкат народа към бедствие. Мислите ли, че и в България няма да дойде същия закон? Ще дойде, но ние искаме да го предотвратим.

    В общославянския организъм България представлява волята, тя се явява като средоточие, дето тези две сили - умът и любовта трябва да се уравновесят.

    Бъдещето е на Славяните, бъдещето е на българите. Те ще оправят всички народи. България ще бъде духовен кредитор, духовен разсадник за целия свят. Славянин е този, който слага великият закон на Любовта като основа на живота си и познава своят баща. Славянин е този, който познава своя Баща и върши Неговата воля. Христос казва: „Аз и Отец едно сме." Днес Славянството представлява Юдино коляно, чрез което Христос се проявява.

    От стотици години българите викаха към Бога да ги освободи от турско иго. Господ ги освободи чрез Русия, но те попаднаха под друго робство. Преди години русите освободиха българите от турците. Е, освободиха ли се днес българите? Всички българи са отговорни пред Бога. Няма същество, което да не е отговорно пред Бога. В света има обща власт, правова държава, която казва: всяка власт от Бога е дадена. Бог е внимателен към тази власт. И ако тази власт е от Бога дадена, трябва да е право дадена. Всички онези, които служат на тази власт, Той ги държи отговорни. Единственото нещо, което иска Господ, то е абсолютно всички същества да бъдат свободни като Него.

    От трънения венец на България ще се изплете великото благо на балканските народи и Славянството и само по този път ще се дойде до обединението.

    Българинът е взел от Славянина самопожертвуванието. От Аспаруховата чета е дошла храбростта на българина. Духът на самопожертвованието го има у славяните. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Божието Царство на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея.

    Българите са изпратени на Балканския полуостров между Славяните, за да развият религиозното си чувство и Любов към Бога. И тия, които се запишат, ще се нарекат Божий народ. Те ще бъдат избран народ. Ще бъдат царе и свещеници на живия Господ.

    III. УЧИТЕЛЯТ ЗА МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО

    „Славянството е девствената почва на бялата раса. Това, което евреите не можаха да разрешат, славяните ще го разрешат. Бъдещето е на славяните. Славяните не трябва да вървят по пътя на западните народи, защото досегашната култура на бялата раса са култури на насилието. Петата раса ще предаде управлението на Шестата раса. Шестата раса още не е слязла, сега почва да слиза. Тя подготвя формите, с които ще слезе на земята. Най-старите раси ще бъдат корените на дървото, бялата раса ще бъде стеблото и клоните, а Шестата раса ще бъде плода на дървото. Плодовете на Шестата раса са свобода, разбирателство между народите, ще има едно стадо и един пастир и това няма да бъде по закон, а Любовта ще обединява всички народи.

    Духът на самопожертвование го има у славяните. В Славянството има проявление на Бога. Бог извика Славяните, за да съдействуват за Царството Божие на земята. Славяните са определени от Бога да бъдат носители на една нова идея. Германците, англичаните, французите са назначени като учители на Славяните.

    В Славянството ще се въплотят 8000 посветени в 20-тия век. В Славянството има условия да се въплотят тези, които идат от горе - адептите. Дали те ще дойдат чрез вселяване или чрез прераждане, зависи от тяхната степен на развитие.

    Славянството е Олтарят на Новата Култура.

    Славянството е майката, която ще роди Царството Божие на земята.

    Тези идеи, които Аз говоря тук ще бъдат приети в Русия и там ще се играе Паневритмията.

    Коренът на думата Славянство идва от думата Слава. Значи Бог ще се прослави в Славянството. А какво значи прославяне на Бога? Когато човек прояви Любовта, той слави Бога.

    Освен Славяни, ние казваме Словени. Коренът на тази дума е думата Слово. Значи Словото Божие ще стане плът в славянските страни.

    Бъдещето на Славяните е добро. Те носят такава култура, каквато никой не подозира. Всички народи ще черпят от тази култура. Тя ще бъде култура на Братство, Равенство и Свобода. В името на тази Свобода всички народи ще се обединят и то така че големите народи ще покровителствуват малките.

    Който препятствува на Славянството да се прояви, няма да види добро.

    В бъдеще всички народи ще работят за Славянството. Така е писано в Божествената книга. Славяните са богати хора. Техните житници, техните кесии ще се отворят за всички народи и ще кажат: „Братя, елате при нас да живеем в мир и съгласие, в Братство и Равенство помежду си." Това носи Новата култура за цялото човечество.

    За да се развие доброто, красивото в Славяните, те трябва да минат през страдания. Ето защо днес никой от славянските народи не минава през такива големи страдания както Русия. Лошото, което съществува в славянските народи днес излиза. Злото, което днес виждаме в света, е било скрито в човека и сега излиза навън. Нечистотиите, които се крият в кръвта на човека трябва да излезат навън във вид на циреи. Само по този начин злото ще се изчисти, ще излезе вън от човека.

    Най-хубавото у Славяните е това, че те имат силно развито религиозно чувство, но не фанатическо, а алтруистическо, общочовешко. За да се развият силите заложени у Славяните, изисква се една мощна, духовна среда, която да ги видоизмени и приспособи за общополезна работа. На Славяните предстои да внесат чувството на съзнателно побратимяване между народите. Също така и правилото, че всеки народ трябва в политическо отношение да действува не с насилие, а със силата на моралното въздействие и човеколюбив.

    Славянинът трябва съвършено да изключи насилието от живота си. Защото насилието прилича на остър нож, който не признава никакъв господар, никакво добро, никакво право, освен правото на оногова, в чиято ръка се намира. С този нож, с който отрязваш главата на другите, със същия нож ще отрежат и твоята глава, ако попадне той в чужда ръка. Славяните не трябва да подържат политиката на точилото и ножа. И ножът и точилото се изхабяват. Това показва, че всички народи, които употребяват тия методи на насилието физически се изтощават и изхабяват, а морално се смаляват и обезобразяват. А това на съвременен език значи: израждат се. Всеки народ, всяко общество, всеки индивид, всички които си служат с насилието и неправдата, самоосъждат се и ще погинат.

    На Славяните препоръчваме четири неща. Великият закон на Братството е произвел четири лъча от себе си и ги е проектирал в света. Тия лъчи са: Светлината, Животът, Любовта и Свободата. Всеки народ, за да намери своя път трябва да има Светлина в ума си. Всеки народ, за да постигне целта си, необходимо е да има съзнателен Живот в душата си. Той трябва да има чисто и непокварено сърце. Трябва да разбира методите на Любовта, която е една от най-могъщите сили, които свързват живите същества и ги подготвят за вътрешния смисъл на живота. И накрая - Свободата, която трябва да внесе хармония в човешкия дух, да примири всички противоречия и да даде правилна насока на всички сили: физичеки, духовни и умствени, към едва велика цел - Божественото в света. Само чрез тези четири лъча ще изгрее новия живот и ще се появи Новата култура, която ще даде нова насока на Славяните и на всички други народи към великата цел на обединението им.

    Нека покажем сега какъв метод се налага на Славяните, за да постигнат своето обединение, но не обединение частично, но обединение общочовешко:

    1.Никакво насилие. 2.Да се приложи Светлината, Живота, Любовта и Свободата.

    Славяните наближават Златния век на своята история, но само при тия условия те ще могат да изпълнят своята мисия. Защото всяко нарушение на един природен закон води към смърт. И цели раси са били изтребени. Много раси има, които са изчезнали поради неспазване на тези закони в природата. Всички народи, които живеят с неправда ще се изродят. Това е закон. Всички ръководители на народите трябва да знаят това.

    Славяните сега със изключение на българите, преживяват железния си век. Затова са сегашните изпитания на различните славянски народи. Към края на 20-тия век Славянството ще излезе из железния си век и ще навлезе в златния век на своята история. Единствения народ, който сега се намира в златния век, това са българите.

    Златния век е започнал в България, когато Бялото Братство е започнало да работи в тази страна. Богомилите едно време от България се разпространиха на запад. И сега това движение от България ще се пренесе в другите славянски народи и навсякъде. Сега искат да ни изгонят. Казвам: Трябва да знаете, че зад нас е цялотб Небе.

    Разногласието на Славяните е пословично. Понеже ги обича Бог ги прекарва през огън, за да се обединят. Няма други народи в света, които да са минали през толкова страдания както Славяните. Бог казва: От вас трябва да излезе нещо добро.

    Славянството ще бъде ковачницата на Новата култура. Там вече работят силите. Там се натрупва материала и ще дойдат онези, които ще използват натрупаните материали и ще изградят новото.

    Славянската раса ще бъде жизнения център на Новата култура. Това ще бъде на първо време. А след това ще дойде Шестата раса. У всички славянски народи ще се въплотят напреднали души. И това е вече почнало.

    До края на двадесетия век слизат да работят чрез Славянството 8000 адепти. Бъдещето е на Славянството, то ще се обедини. Русия ще бъде дървото, под което ще се подслонят славянските родове, племена и народи.

    Сега Христос идва при Славяните и ще ги прати да работят.

    Славяните са Новия Израил. Новият Израил за разлика от евреите, ще изпълни мисията си, няма да пропадне като евреите. Българите сега са в златния си век. Той ще трае до края на двадесетия век, до 2000 година. Русите са сега в железния си век. За следващия век русите ще бъдат в златния си век, а българите ще преминат в сребърния век.

    Ако Славянството не използва благоприятните условия, вместо него ще дойдат други, но Божият план ще се реализира. Всеки народ като един човек трябва да изпълни своята мисия.

    В реда на нещата е, всички южни Славяни да се обединят доброволно. Ако не го направят тогава ще ги заставят.

    Днес Бог благоволи към Славянството. Иска да го тури на работа, да свърши една велика мисия за човечеството. Големи блага, велики условия се предвиждат за Славянството. Но за това се изискват разумни, просветени хора, които да използват тия условия правилно.

    Които не приемат Божественото Учение, те са изменици не само на своят народ, но и на цялото човечество. Защо? Защото Божествената енергия открива нов път, нови условия за човечеството. Това трябва всички да знаят. Ние не казваме на хората да вярват, но им казваме да опитат нещата.

    Западните народи достигнаха кулминационната точка на своето развитие. Те цъфнаха и вързаха плод. Славяните от сега нататък ще цъфтят и връзват.

    Погрешно е да се мисли, че Славянството трябва да господарува, да заповядва на другите народи. Напротив, то ще бъде полето, дето ще се проявят техните положителни качества.

    Славяните ще донесат нещо ново. Те идват сега да създадат Нова култура. В известен смисъл сега те са духовния Израил.

    У западните народи изобщо умът е развит. В латинската раса са развити чувствата, сърцето. Славяните сега носят силите на душата - Любовта. Те са хора на човеколюбието. Те носят културата на Братството.

    Бог иска Славяните да изпълнят една мисия. Чрез Славяните трябва да се внесе нещо ново - щедростта. Щедростта е качество на Славяните. Никой народ не е толкова щедър като тях.

    Една от великите черти на Славянството е самопожертвуванието. В Славяните работи Духът на жертвата. Ето защо бъдещето е в Славянството. Новата култура ще излезе от Славянството. Досега не е имало такава компактна маса като Славянството готова за Новата култура.

    Хубавата черта на Славяните е алтруизмът. То е Божественото начало в тях.

    Славянството е представител на идеята за Бога. В съзнанието на Славяните има нещо възвишено - Любов към Бога.

    Бог прекарва Славяните през огъня. Няма друг народ в света, който да е преминал през толкова страдания като славянския. Бог казва: „От вас трябва да излезе нещо добро." Определено е Славяните, като едно голямо семейство да извършат Волята Божия. В това е величието на тяхната мисия.

    Тази промяна, която става сега в Русия се дължи на действието на много напреднали същества - братя на Любовта, предци на човечеството, които ще се вселят в славянските народи. Те ще докарат велик духовен подем. Тези Същества, които слизат сега в Славянството, те именно докарват тяхното обединение и работят за мисията им.

    В Русия има пръснати на разни места хора, които работят за духовната наука. Те са адепти, Божествени пратеници. В Русия се изработват нови форми на живота за бъдещето. Тя е творческото поле на тези нови форми.

    Славяните преминаха вече своя страшен студ и сега са пред възход.

    Русия и Славянството сега са излезли от черната зона, от тъмния век. Сега се дава възможност на Славянството да заеме своето място в света.

    Българите са пионери между Славяните.

    Славяните ще бъдат обединени. Те ще бъдат като мост между Европа и Азия. Всички Славяни трябва да се приобщят в едно.

    След обединението на Славяните трябва да се обедини цялото човечество. Бъдещата раса ще обедини всички."

    Славяните ще внесат един духовен елемент в света - побратимяването. Тяхната мисия е ПОБРАТИМЯВАНЕТО на всички народи.

    Идеята за Братството иде. Земята ще стане място на благословение. Това ще стане скоро. Но докато дойде то, хората ще минат през големи страдания, които ще пробудят съзнанието им.

    Идва ново Небе и нова земя. Идва порядък, в който ще царува Любовта в света. Общо Братство ще се създаде по целия свят.

    В Шестата раса ще живеят безсмъртните - хората на идеала. Сегашното проявление на Христа ще бъде проявление на Синовете Божии на земята, или на съвременен език казано: побратимяване на хората - Братство и Единство.

    Идеите на Шестата раса са като въздуха, като светлината. Те сега проникват навсякъде. В Шестата раса всеки ще съзнава, че и другите имат право на свобода като него. Бъдещата култура се отличава с три неща: 1. Повдигане на жената. 2. Повдигане на бедните, на слабите в света. 3. Застъпване за правата на човека - човещина, свобода и никакво насилие.

    На Шестата раса й трябват 300 000 години да се развива. Шестата раса е започнала в своето най-слабо начало. Представители на Шестата раса сега има навсякъде. Те вече постепенно ще вземат ръководството в свои ръце. И Толстой ще дойде в Шестата раса. Ангелът на Благовестието е, който носи Новото Учение.

    От 1914 г. е започнало съденето на света и ще продължава до 21 век. Не се смущавайте от последствията. Никаква сила не може да измени Божият план. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Тук се подразбира под думата „вълци" пак хора, които са по природа вълци със скрити зъби и нокти, които като хора не разсъждават, а само дращят и хапят. Всички досегашни умения като Християнство, будизъм, мохаме-данство, теософия и пр., в тяхната формална външна страна си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Мовото Учение на Христа, което ще ви възкреси. През целия този двадесети век ще бъде съденето на света. В двадесет и първия век ще се възстанови Царството Христово на земята.

    Ангелът на Благовестието, който' оси Новото Учение е ангел ЕЛОХИЛ, ангел на Завета Господен. Това е Третия Завет на Бога към човечеството. Този Завет днес се дава чрез Словото на Всемировия Учител БЕИНСА ДУНО.

    Ангел ЕЛОХИЛ е върховен Покровител и Ръководител на българския народ и на целокупното Славянство.

    Иде Новата култура! Иде Шестата раса! Иде Божественото в света!

    IV. ЧОВЕК ПРЕДПОЛАГА, А БОГ РАЗПОЛАГА СЪС СЪДБИНИТЕ НА СВЕТА

    По време на цялата Школа от 1922 до 1944 г. на Бялото Братство, която бе открита на Изгрева от Всемировия Учител Беинса Дуно, както и десетки години преди това, българското духовенство, политически власти и общество хулеха непрекъснато Учителя, бълваха огън и жупел срещу Него, спираха съборите на Бялото Братство и воюваха срещу Него с всички непозволени средства. Тогава Учителят бе казал: „Вие искате Аз да сляза от тази катедра и да не проповядвам Божието Слово. В момента когато Аз сляза, в България ще дойдат болшевиките". Точно така и стана. Учителят пусна руснаците в България, когато бе в Мърчаево и комунистите дойдоха на власт. Започна една нова епоха. Словото на Бога бе дадено чрез Великият Учител и Школата бе закрита.

    На 22 юни 1941 г. Германия напада Съветска Русия, СССР. Германците настъпват и са пред Москва. Москва е обкръжена и се очаква всеки миг да падне. Всички в България са разтревожени. Има много русофили, които помнят как Русия ни е освободила от турците. Има още живи опълченци и всичко това се помни. Има и много комунисти, които направо са объркани и се питат какво ли ще стане. Един от тях е Руси Караиванов от село Ветрен, Казанлъшко. Отива при Учителя на Изгрева, среща се с Него и Му казва: „Учителю, Вие винаги говорите, че бъдещето принадлежи на Славянството и че Русия ще има дял в Новата култура, която трябва да дойде чрез Вашето Учение. А сега какво ще стане? Ето германските войски са разгромили руската армия и наближават Москва. Очаква се Москва да падне и германците да завладеят Русия. Как тогава Славянството ще изпълни своята мисия след като я няма Русия?" Учителят го изглежда от глава до пети и му казва: „Отговорът на този въпрос ще намериш в следващия брой на в-к „БРАТСТВО". Руси Караиванов се връща у дома на село и поисква с телеграма от редактора на в-ка Сава Калименов 200 броя. Получава поредният брой и какво да види. Уводната статия е озаглавена „Славянството". Тази редакторска статия е подписана от Сава Ка-лименов с неговия псевдоним Пламен. С едър щрих е написано следното: „Славянството трябва да осъзнае своята сила! Тази сила не е човешка, а Божествена. Тя не е външна, а вътрешна. Следователно тя не може да се унищожи." А финала на статията гласи: „Славянството е определено от Бога да внесе елемента на Новото в живота на цялото човечество. Това иска Бог, а не хората. Нека знаем това. Нека го вярваме без да се съмняваме. Нека го помним и никога да не го забравяме." (В-к „Братство", бр. 281 от 1.VIII.1941 г.)

    Учителят е в Мърчаево и Го посещават различни приятели. Веднъж Го посещава съпругът на една наша сестра Мария Младенова заедно с дъщеря й Лиляна, ученичка в гимназията. Съпругът е офицер с чин подполковник, дошъл с военната си униформа и Се казва Илия Младенов. Той е боеви офицер още от Балканската и Европейската война. Запитва Учителя: „Учителю, аз съм чувал и съм чел от Вас за бъдещето на Славянството и на Русия и че Вашето Учение ще намери най-добър прием в Русия. Германците са пред Москва и всички военни очакват, че тя ще падне всеки момент. Тогава какво ще стане с Русия и с бъдещето на Вашето Учение?" Учителят го изглежда, после поглежда и дъщеря му Лиляна, обръща се към него, посочва му с пръст и казва: „Рекох, пиши: РУСНАЦИТЕ ЩЕ ЗАБИЯТ ЧЕРВЕНОТО ЗНАМЕ НАД РАЙХСТАГА." Подполковник Илия Младенов е стреснат. Учителят повтаря същото изречение три пъти. Накрая Илия записва съдбоносното решение на Учителя за войната. Там пред един висш български офицер и в присъствието на дъщеря му; Учителят предрешава и дава изхода на войната. Войната така завършва. Двама воини от руската, съветска армия забиват червеното комунистическо знаме над Райхстага и Германия бива разделена на две. Там бе мястото където на времето през 1888 година България бе разделена на две чрез Берлинския конгрес след освобождението на България от турско робство чрез Русия. Дойде това време -1945 г. когато Русия заби червеното знаме и раздели Германия на две, за да се провери как се изменят Божиите решения, защото освобождението и обединението на България бе решение на Бога. Та сега руснаците изпълниха едно Божие възмездие.

    В двора на брат Темелко Темелков в село Мърчаево имаше един извор. По идея на Учителя и с помощта главно на руснака Владо Николов и на Весела Несторова този извор бе каптиран. Беше направено едно четвъртито корито, което да събира изтичащата от него вода. Един ден Учителят пристига на извора, а там са Владо и Весела. Казва им: „Време е. Днес ще отворим западния фронт." Владо и Весела Го поглеждат учудено. Не разбират нищо. Учителят се навежда, взима един инструмент и на това корито прави изход, отверстие, през което водата да изтича от коритото. След няколко дни, на 5.VI.1944 г. по радиото се съобщава, че е открит западния фронт и че съюзниците са дебаркирали с флота си и са ударили в гръб германските войски. Започва освобождаването на Франция и Европа от германците. Чак тогава Владо-руснака и Весела Несторова разбират, че са присъствували на един исторически момент в разрешаване на съдбините на света от Учителя.

    Беше студен пролетен ден и прехвръкваше сняг в село Мърчаево през 1944 г. В двора на Темелко Темелков имаше много братя и сестри насядали по пейките. Три дни Учителят не приемаше никого и беше затворен в Неговата стаичка. Ето, изведнъж и неочаквано за всички Учителят излиза на терасата с наметнато палто и бял шал около врата, разчорлен и казва пред всички: „Ние решихме да пуснем руснаците и комунистите в България". Каза това и отново се прибра в стаята си. Онези, които бяха долу на пейките бяха свидетели, че думите на Учителя се сбъднаха и на 8 септември 1944 г. руските войски влезнаха в България.

    Руските войски са навлезли в България. Посрещнаха ги с хляб и сол и с цветя. Срещу тях не гръмна нито една пушка. Руските ешелони преминаваха през България. Руси Караиванов, който е железничар по професия е дежурен на гара Ветрен. По това време спира един влак пълен с руски войници. Руси отива и поканва един руски офицер да му гостува. Предоставя му гостната си стая и му дава една беседа преведена на руски, беседа на Учителя. По едно време в стаята му нахлува руския офицер. Пита го: „Какво е това? Кой го е писал? Жив ли е този човек? Такова нещо аз никога не съм срещал и няма никъде по света. Аз съм професор по литература и обществени науки и досега никога не съм чел такова нещо." Руси Караиванов му обяснява, че това са беседи от Учителя и че Той живее в София на Изгрева. Руският офицер пожелал още утре да го заведе в София и да го представи на Учителя. На следващият ден те се качват на влака, пристигат в София и го въвеждат при Учителя. В момента, когато руският офицер вижда Учителя, пада на колене пред Него и извиква: „Отец мой и Бог мой!" И започва да целува краката и обувките на Учителя. Учителят го повдига и го въвежда в стаята си. Цели два часа се води разговор между руския офицер и Учителя в присъствието на Боян Боев. Така руският национален дух изпрати своя представител, за да падне на колене пред нозете на Учителя. Руското войнство, неговият представител, паднаха на колене и благодариха пред Великия УЧИТЕЛ, защото Той изрече и даде Божието решение за съдбините на света. Руският народ заплати с милиони жертви над 20 милиона убити. Руското оръжие спечели войната, защото ги водеше Учителят в Невидимия свят, за да изпълнят Божието решение и да бъдат съвременния бич в ръцете на Бога.

    В дома на Темелко Темелков в село Мърчаево братята бяха донесли едно радио и по него слушаха новините. Тогава всички радиоапарати бяха запечатани така, че стрелката трябваше да стои само на онази вълна, на която предаваше радио София. Това бе цензура и имаше за цел да не могат да се слушат новини по други радиостанции. Така веднъж Учителят отива да пуска радиото, за да чуе някаква новина. Точно по това време пред радиото е Крум Въжаров и Учителят му нарежда да включи радиото, за да чуят новините. Разнася се новината, че руските войски са навлезли в България. Крум се обръща към Учителя и Го пита какво означава това? Учителят отговаря: „По-добре така стана, че влезнаха руснаците отколкото турците". Значи ако беше открит вторият фронт на Балканите, тук в България щяха да влезнат турските войски и България щеше отново да бъде окупирана и завладяна от турците. Това бе целта на онези сили, които искаха да се открие втори фронт на Балканите, чийто представител бе Чърчил. Но Учителя промени нещата, защото Божият план трябваше да се изпълни. А той бе от ясен по-ясен.

    Методи Константинов е при Учителя в село Мърчаево. Учителят му чете 20 глава от Откровението на Йоанна и му обяснява, че то съответствува на сегашните времена. След това му изважда едно малко подвързано тефтерче и му го показва, че то е писано преди 40 години, някъде около 1903 г. Учителят го разгръща и от избледнелите страници му прочита следните думи, които са написани в тефтерчето: „От север 1944 г. ще дойдат руските войски. В България ще се смени строя." След това Учителят му показва и една страница и Методи вижда, че там има някакви цифри и чертежи и с това разбира, че втората Световна война е астрологически и исторически предопределена. Методи пожелал Учителят да Му прочете по-нататък и нещо от следващата страница. Но Той затваря тефтерчето и казва: „Не, ти ще го видиш". Както Методи, така и ние бяхме свидетели на всичко това и го записахме, за да се знае, че това е било и е станало когато Великият Учител бе на земята между българите и Славянството.

    А за человеците от Шестата раса оставяме Словото на Великия Учител. Това Слово е на Бога.

    Защото:

    То е Духът Божий на Славата.

    То е Силата Господня на Виделината.

    То е Животът Христов на Светлината.

    Амин.

    (Извадки от книгата „Изгревът" том 1,стр. 334-340)

    Обзорът „Мисията на Славянството" по Слово на Учителя Дънов подготви д-р Вергилий Кръстев"

    ПОСЛЕСЛОВ

    На 29 януари 1995 г., неделя, в 11 ч. се състоя рецитал-концерт

    „МИСИЯТА НА СЛАВЯНСТВОТО"

    по Слово и Музика на Учителя Дънов

    Водещи: Виолета Гиндева и Юри Ангелов

    Гост солист - Евгения Шевельова - сопран от Москва

    Ина Дойнова - електрически орган, Йоанна Стратева - цигулка, Ивелина Иванчева - пиано, Симеон Симеонов - тенор, Петър Ганев - електрически орган.

    Накрая концертът завърши със следните думи:

    През 1920 г. Учителят Дънов свали от небесните висоти песента „Братство, Единство".

    Това е зовът на ангел Елохил, ръководителят на целокупното Славянство.

    Този зов започва така:

    „Братство - Единство ние искаме

    Зовът на любовта ние пускаме

    Мирът на радостта ние викаме

    благ живот в нас да вливаме."

    Тази песен е химнът на Обединеното Славянство.

    Славянството ще бъде обединено. Ще бъде. Амин.

    С този химн закриваме днешното тържество за мисията на славянството по слово и музика на Учителя Дънов - Беинса Дуно.

    Ще я изпеем всички.

    Всички станали на крака я изпяха.

    Концертът се състоя пред 300 зрители в „Дом на техниката", ул. „Раковски" 108,11 етаж, зала 4 на 29 януари, неделя от 11 часа в град София - България.

  19. XV. ПИСМО НА УЧИТЕЛЯ ДО УЧЕНИЦИТЕ

     

    Сряда, 10.I. 1934 г. 5 1 /2 ч. с.

     

    Три неща са потребни на ученика:

    разумност, сила, доброта.

    Разумността има предвид

    правия път на живота,

    силата има предвид свободата -

    истината на живота,

    добротата има пред вид

    постиженията на живота -

    ЛЮБОВТА.

    Разумността носи виделина,

    що не гасне,

    ни потъмнява;

    Силата носи това,

    що побеждава -

    то не отслабва;

    Добротата носи това,

    що постига.

    Разумността води, направлява,

    Силата пази,

    Добротата въздига.

    Разумността носи всичките възможности

    на Божествения свят,

    Силата носи всички възможности

    на Духовния свят,

    Добротата носи всички възможности

    на човешкия свят.

    Блажен онзи,

    що от тях се води,

    пази и крепи.

    Той е там -

    в светлия ПЪТ,

    в светлата ИСТИНА,

    в светлия ЖИВОТ.

    Там е МИРЪТ,

    РАДОСТТА

    И ВЕСЕЛИЕТО.

    Моя поздрав на добрите ученици

  20. XIV. БЕСЕДА ВЪРХУ 20 ГЛАВА ОТ ОТКРОВЕНИЕТО

     

    Държана от Учителя на 11 юни 1916 г.

     

    (Кратки бележки)

     

    Двадесетата глава на Откровението съответствува на двадесетия век за събитията, които ще стават през него. В тази глава се говори за злините, които са символ на светската мъдрост, които сега ще изчезнат.

     

    Приелите белега на челото означава: Онези, които са съгрешили с умът си. Приелите белега на ръката си, са ония, които са съгрешили с волята си." (гл. 20,стих 4.)

     

    В глава 20,стих 11 се казва за земята. Под думата „земя" се разбира сегашния строй, който ще се разруши. Небето пък означава сегашния ред установен от Христа. Сегашната война е велико събитие. Всеки човек трябва да даде отчет за делата си. (глава 20,стих 12). „Морето", за което се говори в тази глава (гл. 20,стих 13)означава астралния свят от гдето всички ще бъдат преродени на земята, за да бъдат съдени. „Адът" означава вързаните в земята духове, които ще излязат, за да бъдат съдени, т. е. те пак ще бъдат преродени. Под думата „смърт" пък се разбира (гл. 20,стих 14)всички ония елементи, които дават гниене, разлагане.

     

    Няма да ви обяснявам сега за важните събития, които има да станат. Вие сами ще видите всичко това. ТоЗи век съответства на онези времена, за които се говори в притчата, че са били поканени на сватбата, но те не са отишли. Значи в този век ще се даде достъп до управлението на ония, които досега са били вън от него, ще се даде на социалисти, нихелисти и др., но не и на ония, които са се борили уж за християнството, но само по форма са го изпълнявали.

     

    Спомнете си за видението на Навуходоносор, тълкуванията, които даде Данаил на този образ, който той видя (Данаил, гл. 2,стих 31-36). Сега сме в ония времена, които представят краката на видената фигура. (Нозете му една част от желязо, една част от кал), (стих 33)

     

    Времето на десетте царства: седем в Европа, едно в Америка и две в Азия. През тези времена ще се установи Царството Божие. Ето виждате как тези държави се стремят към обединение, към обща конфедерация. Тези царства постепенно ще отслабнат и ще бъдат заменени с Царството Божие на Господа. Неговото Царство ще бъде духовно и разумно във всяко отношение, т. е. Царство на Правдата, на реда и порядъка, които ще бъдат в душите на хората. То ще бъде царство на Мир, Правда и Святост.

     

    Тогава от невидимия свят ще дойдат ония, които са направени по образ и по подобие Божие, т. е. светиите. (Послание Юдино стих 14-15). Те ще завладеят сегашния свят и ще турят ред и порядък.

     

    Преди осем хиляди години в рая е имало големи борби между Адама и Злото, т. е. между Бялото и Черното Братства. Тогава Адам е бил победен и Ева е станала наложница. Сега първият Адам ще победи (Дух животворящ). Сега старата „жена" прави договор с всички държави и хора. Сега и жените и мъжете се продават също. Когато мъжът е беден, тогава е грозен за жената. А когато е богат, той е хубав. Въобще сегашните хора са без характер, без благородство. Ето защо трябва да дойде първата жена, направена по образ и по подобие Божие, а не сегашната жена, която е направена от реброто на Адама.

     

    Чрез закона на страданието всички трябва да възкръснат. Някои от вас и сега мислят да си правят къщички, но напразно. Мина вече това време. Сега Господ ще отвори книгата на миналото и тогава ще ви се обясни какви сте били по-рано. И чак тогава ще дойде възкресението. Най-първо ще бъдат съдени добрите хора. Съдбата на този век започва от дома Господен, затова тези, които се оплакват, че Господ ги съди, не знаят какво искат. По-добре съденето ти да свърши сега в мировото съдилище, отколкото да стане в горния, в касационния съд. По първия начин са били съдени светиите.

     

    Бъдете мъже и носете съдбата си с мъжество. За да бъдете освободени чрез възкресението, непременно трябва да бъдете съдени. В този процес на съдене, едно е необходимо: Да се молим на Господа, да бъде милостив към нас. Плачът нищо няма да помогне. Трябва да има човек дълбоко смирение. И чак след това ще дойдем на земята с Христа и няма да бъде като сега, защото жената ще пребъде в небесен живот.

     

    Ангелът на Благовестието е, който носи Новото учение. От 1914 г. е почнало съденето на света и ще продължи усилено 50 години. Те са петдесет юбилейни, ликвидационни години. Не се смущавайте от последствията. Никой сега не може да измени Божия път. Всички ще минат седем пъти през огън и ще станат кротки, умни и добри. Ще дойде времето, за което казва Исая, че вълкът и агнето заедно ще живеят. Под думата „вълци" се разбира пак хора, които са със скрити зъби и нокти, които не разсъждават, а само дращят и хапят. Това не са човеци, а вълци. Всички досегашни учения като мохамеданство, будизъм, теософия и формалното проявление на всички религии си изиграха вече ролята. Сега ще дойде Новото учение, Христос който ще ви възкреси.

     

    Сега вие ще попитате какво ще стане с вас, дали ще възкръснете. Това зависи от Бога Отца. Ако не възкръснете Той ще ви постави от лявата си страна и ще ви прати пак на земята да се усъвършенствувате. Вникнете дълбоко във всичко това, вникнете дълбоко в себе си и ще почувствате дали ще възкръснете. Никой да не съди другиго. Аз вярвам, че и на вас ще се даде поне последното място.

     

    През целия този двадесети век ще бъде съдба на света.

     

    Пред двадесет и първи век ще стане връщането при Баща си, както блудния син. Той е век за възстановяване навред на нов ред и порядък в света, съгласно изискването на Божието Царство и силния духовен подем.

     

    В двадесет и втория век ще се въдвори, възстанови Царството Божие, Царството Христово на земята.

  21. XIII. ПРОРОЧЕСТВО НА УЧИТЕЛЯ ЗА ИДНИТЕ ДНИ

     

    Това пророчество на Учителя е дадено на д-р Радка Прокопиева Давидова, родена на 12.VII.1893 г. в гр. Русе. Тя разказва следното:

     

    „Аз получих на 19. VIII. 1944 г. съобщение от Учителя: „По възможност тръгнете за София." Понеже не можах да си извадя открит лист, тръгнах от Кюстендил за София само с редовен билет. Във влака на всички искаха открит лист, а на мене никой не ми поиска. При отиването ми на Изгрева Учителят ме посрещна вън, при входа и ме попита: „Рекох, нали не ти поискаха открит лист? Аз знаех това." И аз му отговорих: „Никъде не ми поискаха открит лист."

     

    Учителят ме покани да влеза вътре в 10 и 30 ч. сутринта. Сложи на масата лист и писалка и ми каза: „Ще пишете рекох".

     

    Той ми каза: „Кажете Видението, което сте видяли на 9 срещу 10 януари 1944 г.? Аз Му разправих, че в салона на гр. Айтос в 6 ч. вечерта във време на молитва, при ставане в началото на лекцията аз изтръпнах и видях на стената на изток един подвижен кръг, един метър в диаметър със златен ореол. Вътре в кръга веднага се спуска една лента като бял атлас с около 30 см широчина в диагонал от север горе към юг долу. Веднага видях горе над лентата образа жив на Учителя, а долу също беше Неговия образ, но не така светъл както горния. Изведнъж чух Учителят да казва: „Дойде часът, свърши се!"

     

    И аз преди да проумея казаното от Учителя, един ангел написа в диагонал върху лентата същото: „Дойде часът, свърши се!" След една малка пауза същият ангел преряза лентата под написаното със златни букви. След срязване на лентата, Учителят излетя нагоре, освети стаята и каза: „Мир вам!" и изчезна, а остана само долният образ и видението се свърши.

     

    При отиването ми за София аз се отбих в Нова Загора, в салона на Братството. При беседата ми се даде същото видение както в Айтос. А освен това същото видение е видяла и една сестра от Нова Загора във време на молитва. А това е другарката на Георги Маринов - сестра Керачка.

     

    Учителят ме изслуша и каза: „А сега пишете сестра: „Да, Ново небе и Нова земя сестра идва. Аз си заминавам. Какво следва?

     

    От 1945 г. с 25% почва една духовна вълна в България.

     

    от 1946-47 г. с 55% е духовната вълна.

     

    От 1947-48 г. със 75% е духовната вълна.

     

    В 1949 г. ще стане едно събитие. Георги Димитров ще си замине.

     

    От 1948-1950 г. с 90% е духовната вълна.

     

    1950-1954 г. една армия от 1500 пророци и светии ще работят в Русия.

     

    От 1954-1960 г. слаби преговори между противниците - Русия и САЩ, Англия.

     

    От 1960 г. до 1968 г. преговорите се усилват между Русия и САЩ.

     

    Трета Световна война няма да има.

     

    От 1968-1970 г. понеже иде Бялото Братство хайде да видим кои ще се кандидатират за идването на Бялото Братство. Всички ще бъдат на 33 години.

     

    Аз си заминавам. Възрастта ми е 80 години. Пратен съм за 180 години. Сега остават 100 и понеже събитието е важно тия 100 години ги подарявам на братята и сестрите за работа на Бялото Братство. Сега са родени 11 светии.

     

    България става втори Ерусалим. Христос няма да се разпъне. Но това Слово ще влезе в готовите човеци. От петте континента ще дойдат през България да се благословят.

     

    България става втори Ерусалим. Няма да ходите да проповядвате Моето учение. Те сами ще дойдат да ви търсят, защото в света ще настъпи духовен глад. По етера ще предават Моето Учение.

     

    Моето Учение ще дойде отвън. От вас няма да Го възприемат. От 6до 12 г. ще имате ясновидци в целия свят.

     

    Какви са тези прегради? Трябва всичко да бъде Братство. Всичко ще е без граници и от петте континента ще идват да се благославят. България става втори Ерусалим.

     

    Бог е Любов, Мъдрост и Истина. Да бъде Божието благословение върху нас."

     

    Това е пророчеството, което бе дадено от Учителя на д-р Давидова.

     

    Тя пише следното: „Един ден бях седнала на скамейката на Изгрева точно срещу приемната стая на Учителя. По едно време Учителят излезе от приемната, дойде при мене и ми каза: „Сестра, като се молите с мисълта си обикаляйте цялата земя." Само това ми каза и се върна в стаята си.

     

    И сега аз когато се изправя на молитва с мисълта си обикалям цялата земя. Казала съм го на много братя и сестри и дано да имат грижата за Доброто в света."

     

    Това пророчество на Учителя се изпълни точ в точ.

  22. XII. БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ

     

    „Това, което е писано, че дванадесетте апостоли ще седнат на дванадесетте престола да съдят дванадесетте израилеви племена, това ще бъде съдбата на народите. Божият съд е сега.

     

    До сега Доброто растеше в цветарници, а като дойде Царството Божие ще бъде извън оранжериите, при естествени условия. Ще има естествени условия за Доброто да расте и да се развива.

     

    Тези, които сега се избиват във войните ще отидат горе в невидимия свят да посрещнат ония, които сега слизат отгоре. Те са делегатите, които се изпращат да посрещат ония, които идат отгоре и след това ще дойдат с тях на земята. Тогава работите ще вземат друг обрат. Тези, които идват от другия свят са предците. Хората на Новата Култура, които идат отгоре, за да вземат Царството Божие и да царуват, защото това Царство й тяхно. В Откровението на 20 глава, стих 2 се казва, че старовременната змия, дявола и Сатаната сега се връзва. Това се отнася за сегашните времена.

     

    А в стих 8. се говори за Гога и Магога, които събират народите на война. Това е Германия и Русия и се отнася за днешната война - Втората световна война.

     

    Комунистите разрешават въпроса за материалната страна - за хляба и жилищата. Но ще се създаде връзка между хората и за духовна работа.

     

    Сега се съдят праведните хора. Делото е в касационния съд.

     

    А за грешните делото ще бъде голямо. То е отлагано много пъти до сега. Сега ще бъде гледано във висшите инстанции и сега се предвиждат големи наказания.

     

    Всичко, което става сега е, за да се изпълнят Писанията. Всичко се плаща сега, за неизпълнение Волята Божия. Защото отбягва човечеството да служи на Бога. Евреите на времето ги наказаха и изгониха, защото не станаха проповедници на Христовото Учение. А християните днес ги наказват, защото не приложиха Христовото Учение. Сега е окончанието на века, на Стария Завет, на старото учение.

     

    Почва векът на приложение на Новото учение. Христос идва със своите светии със своето войнство да го приложи или доброволно или чрез страдания. Господ като дойде на света, всичко ще обърне на добро. И сега започва да слиза."

     

    Тези, които бяха из планините, шумкарите, ако не беше Господ с тях хиляди глави щяха да се търкалят по земята. Господ ги сне от горите, от Балкана без да им навреди. Учителят ги запази. Знаят или не знаят комунистите, но Учителят беше Този Който запази тези, които бяха в планините. Чрез своите явни и тайни пътища, чрез своите служители на Доброто, видими или невидими.

     

    Сега се изпълняват пророчествата дадени преди хиляди години. Днес е окончанието на века. Съвременната култура е отживяла своето време, а сега идва вече Божествената Култура на хората от Шестата раса. Новото Учение е Устава на Шестата раса и основата на бъдещата Култура. Сега сме в началото на новия век. Новото днес иде със светлината. Тя ще определи посоката на мисълта, пътя и движението на човечеството. Братството между човеците се изгражда от вътре навън. То е преди всичко Братство по Дух, по Идеи и приложение.

     

    На 14.11.1940 г. накрая на неделната беседа в салона на Изгрева Учителят каза: „Има един вътрешен Изгрев, вътре в човешката душа и всеки един от вас трябва да бъде готов да го посрещне."

     

    От този вътрешен Изгрев ще изгрее Новото човечество, което ще се управлява в Дух и Истина.

  23. XI. ПРОРОЧЕСТВО НА ЮДИНОТО ПОСЛАНИЕ

     

    1."... че Господ откак избави своят народ от Египетската земя, погуби после онези, които не повярваха." (стих 5)Избраният народ, това е Юдиното племе. А днес това е Славянството и по точно българския народ.

     

    2. „Идването на архангел Михаил - това е днешната епоха, която се управлява от него (виж стих 9). Той е военоначалникът и променя цялата епоха. Голямата скръб, която идва след него, това е днешната епоха и нейното страдание, което е описано като „облаци безводни носени от ветровете, дърветата есенни, безплодни, дваж умрели, изкоренени." (стих 12)

     

    3. „Ето иде Господ с много хиляди Свои светии да направи Съдба над всички и да изобличи всичките между тях нечестиви за вейте дела на техното нечестие, които сториха и за всите жестоки думи, които говориха против него, нечестивите грешници." (Стих 14-15). Съдбата на света започна от Изгрева в София. Всички, които воюваха по времето на Школата срещу Учителя направиха съдба с домът Господен.

     

    4. „Царството Божие е Царство на избраните. Това са хората на шестата раса, които ще установят Братството на земята и всички народи ще бъдат едно цяло. Но това ще бъде, когато Духът святий ще слезне до званите, осветени от Бога Отца и съхранени в Исуса Христа. Това ще бъде Царство, където Славата Господня ще бъде нейното величие и Царствтото Божие ще бъде от нине и във вся веки."

     

    5. „А вий възлюбени назидавайте себе си на пресвятата ваша вяра и молете се Духом Святим" (стих 20)Падналите ангели, които напуснаха едно време небето и бяха изгонени от там и понеже много добре разбирам окултните закони, обсебват днес човеците и ги поставят в хипнотическо състояние и по тяхно внушение се управлява днес човечеството. Човешката душа днес е поле, арена и върху тази арена работят лошите и светлите духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всички добри и светли духове имат интерес да избавят човечеството. Затова днес всички трябва да се назидават чрез вяра и да се молят да дойде Духът Святий и да съгради в тях Новият духовен човек."

  24. X. СЛОВОТО ГОСПОДНЕ КЪМ ПРОРОК ИЕЗЕКИИЛ

     

    Мисли на Учителя записани от Боян Боев за пророчеството на Иезекиил гл. 38.

     

    1. „И Слово Господне биде към мене и рече: „Сине человечески, утвърди лицето си върху Гога, земята на Магога, вожда на Рос, Мосох, и Тувал, и проречи против него и речи: Така говори Господ Иеова: Ето Аз съм против тебе Гоге, вожде на Рос, Мосох и Тувал. (гл. 38,стих 1 до З.Иез.)

     

    2. Гог и Магог - това е сдружението между Германия и Япония през Втората Световна война.

     

    3. Гог е наречен князът на този свят. Рос е Русия. Мосох е Москва. Тувал е Урал. Това е превода днешен на тези горни стихове.

     

    4. Пророкът казва, че Гог (князът на този свят) иска да царува над тях. „И ще възлезеш и ще дойдеш като вихрушка: ще бъдеш като облак, за да покриеш земята, ти и всичките твои пълкове и много люде с тебе. (Стих 9)

     

    5. „За то сине человечески, проречи и кажи Гогу: Така говори Господ Иева. В онзи ден когато людете ми Израил ще живеят в безопасност, ти не ще ли знаеш?" (стих 14). Израил днес се разбира, че това са Славяните.

     

    6. „То ще бъде в последните дни и ще те докарам против земята си, за да ме познаят народите, когато се осветя в тебе, Гоге, пред очите им." (стих 16). Последните дни, това е краят на стараха епоха, за да може да започне Новата епоха.

     

    7. „Но в онзи ден, деня, в която Гог дойде против израилевата земя, гневът ми ще възлезе по лицето Ми, говори Господ Иеова." (стих 18). „Онзи ден", това е началото на Новата епоха.

     

    8. „И ще дойда със съдба против него" и „дъжд на потоп и камене на градушка огън и жупел" (стих 22). Това са бомбардировките над градовете в Европа и над София по време на Втората световна война.

     

    9. „И ще се възвелича и осветя и ще стана познат пред очите на много народи и ще познаят, че Аз съм Господ." (стих 23)

     

    Избраният народ, юдиното племе, това са Славянството и по-точно българския народ, който трябва да познае кой е Господ в тази земя.

     

    10. Иезекил 39 глава, стих 6.„И ще проводя огън върху Магога и между онези, които живеят в островите в безопасност. И ще познаят, че Аз съм Господ." това се случи и САЩ през 1945 г. хвърли две атомни бомби върху Япония.

     

    11. „И ще направя святото си Име познато всред людете си Израиля и не ще оставя да омърсят вече святото Ми Име. И ще познаят народите, че Аз съм Господ, Святий в Израил." (стих 7). Това е избавлението на Славяните и по-точно победата на Русия във Втората Световна война и изкуплението на България.

     

    12. „И в онзи ден ще дам Гогу место за погребване там в Израил. (стих 11). Това е капитулацията на Германия на 9 май 1945 г., когато Съветска Русия окупира половината Германия.

     

    13. „И ще познае Израилевия дом, че Аз съм Господ, техен Бог от този ден и после." (стих 22). Славяните ще познаят кой е Господ, техния Бог на спасението.

     

    14. „И народите ще познаят, че домът Израилев биде пленен заради беззаконието си. Понеже станаха непокорни Мене, за то скрих лицето Си от тех и ги предадох в ръката на враговете им. И паднаха всички чрез нож." (стих 23). Това е причината поради което Славяните - чехи, поляци и Русия бяха прегазени от Германия, т. е. от Гог.

     

    15. „И не ща да скрия вече лицето Си от тях, защото излях Духът Си върху Израилевия дом, говори Господ 'Иеова". (Стих 29). Духът на Господа Иеова се изля чрез Словото на Учителя - Петър Дънов - Беинса Дуно.

  25. IX. НОВАТА ЕПОХА

     

    Писмо на брат Боян Боев изпратено до Казанлъшкото Братство. Изказани мисли от Учителя на 20 октомври 1943 г.

     

    „Любезни братя и сестри,

     

    Ние имахме един тържествен момент в Школата. Учителят изсвири на цигулка една мистична нова музика, която не е свирил до сега и каза:

     

    „Свърши се Старата епоха! Новата епоха, която идва е Епоха на Симфонията. Човечеството в своето развитие минава през три епохи: „На Драма, която е минала. На Трагедия, която е сегашната епоха. И на Симфония, която е епохата, която Иде. Считайте, че светът е много добър, но ние не го разбираме.

     

    Ние чакаме светът да се оправи. Но кой ще го оправи? - Бог. Но как? -Чрез Нас. Божествената Мисъл, която ще мине през нашите умове, Божествената Любов, която ще мине през нашите сърца и Божествената постъпка, която ще мине през нашите души, те ще оправят света.

     

    Ние живеем между несметни богатства, но не можем да ги използваме.

     

    Животът на човечеството в края ще бъде Симфония.

     

    Ние чакаме други да оправят света. - Не, ние ще оправим света."

     

    В неделя Учителят каза:

     

    „Ние очакваме някой да победи в тази война. И питат кой ще победи? -Не, в тази война трябва да победи Любовта, Правдата, Божествената Истина. Сега идват Светлите Същества, Светиите, Всевишните Духове, които ще оправят света. Те идват на земята по два начина: едни от тях ще се родят на земята както обикновено, а други ще се вселят в готовите души.

     

    Тази война не е човешка! Черните Братя са виновни за тази война!

     

    Сега в днешната епоха се свършва тъмната епоха. Кали-Юга е епохата на тъмнината и почва светлата епоха! Земята излиза от тринайстата сфера."

     

    Днес, когато Учителят изсвири тази музика у всички имаше чувство, че се даде голям подтик за идването на Новото в света!

     

    Поздрав на всички братя и сестри."

     

    С братски поздрав Ваш Боян Боев

     

    МИРЪТ ИДЕ!

     

    Писмо на Боян Боев до Мария Тодорова и Борис Николов

     

    Село Мърчаево, 9.VII.1944 г.

     

    „Любезна сестра Мария, любезни брат Борисе,

     

    Вчера бях на Изгрева, но за малко и нямах време да се отбия. Желаех да дойда, за да си поговорим.

     

    Учителят каза, че ще ходим на хижа Острец по няколко дена след Петровден.

     

    Вие, ако ви е възможно елате за Петровден. Разбира се за отиването до хижа Острец ще ви съобщя предварително.

     

    Днес Учителят каза: „Мирът скоро ще дойде. Скоро ще се върнем на Изгрева".

     

    Поздрав до сестра Стойка и брат Иван Петрович.

     

    С братски поздрав

     

    Ваш Боян."

     

    Забележка на редактора: На 9.09.1944 г. се сменя властта, която се поема от комунистите с помощта на руските войски, които навлизат на

     

    8.09.1944 г. в България.

     

    Учителят се завръща на Изгрева в средата на месец октомври - 19 октомври 1944 г.

×
×
  • Създай нов...