Iskri4ka

16 август, четвъртък Днес заседанието започна в 10 часа сутринта. Времето е намръщено, дъждовно. В заседателната зала влязохме наредени по датата на повикването. След прочитане на „Добрата молитва" и изпяване „Тебе поем", г-н Дънов продължи да чете стиховете за зелената краска и каза, че тези са основните краски, с които върви прогресът и цивилизацията на Земята. По-нататък г-н Дънов каза, че за синята краска още хората не са готови, а само когато са в нещастие, тогава гледат. - Синята краска е на Духа на Истината. Само синята краска е, която може да ни даде понятие за хубавото и тия, които притежават тая краска, обичат хубавото. Само чрез синята краска вие ще можете да изпълните стиха: „Което е истинно, което е праведно, което е любезно, което е доброхвално - това размишлявайте." Има неща положителни в тоя свят и вие трябва да ги гледате, защото под думата „реален" аз смятам нещо неизменчиво, а неща, които се изменят, те не са реални. Реалността е зад изменчивостта и затова не може да се каже, че реалността е сянка. Сянката е нещо временно. Ние сме носители на желанията и на природата. Щом ние противодействуваме, ние получаваме също противодействие и злото винаги произвежда лоши отпечатъци. Не може да имаш лошо чувство и да очакваш да станеш красив. За да станеш красив, трябва да имаш най-благородни чувства и разположение. Тук, например, четем: „Очите ти ще видят царя на красотата." Защо ние страдаме в тоя свят? Защото уповаваме на хора, които са като нас изменчиви. А като уповаваме на Господа, Господ ще даде заповед на Своите служители, които ще изпълнят волята Му. Който е маловерен, нека предизвика синята краска в себе си и тогава ще се махне маловерието. По-нататък имаме виолетовата краска. С нея се извършва спасението на човечеството. Силата произтича от виолетовата краска. Към виолетовата краска принадлежи благостта и без тази краска човек не може да бъде благ. Смирението също може да се приложи към виолетовата краска, почитта - също. (Чете съответствуващите стихове за краските.) Аметистовата краска е духът на благодатта и има по-високи вибрации от виолетовата и е също краска на смирението. {Чете съответствуващите стихове.) Винаги, когато Господ иска да очисти човека, прекарва го през страдания, за да го приготви, и ние не може да избегнем тия страдания. Радостта е плод на аметистовата краска. Светостта също принадлежи на същата краска. И когато тази краска преодолее в нас, ще примирим петте ни сетива, които сега са в явно противоречие. (Чете.) Египет в мистическо отношение представя физическия свят. Асирия представя умствения свят. Нека ви обадя, че с тия последните краски много мъчно може да се работи, затова вие ще започнете с петте краски, защото виждате, ние имаме пет пръста. За да може да работим с последните краски, трябва да имаме по-високо организиране. Духът винаги гледа да използува по-нисшия живот, за да му предаде по-високи вибрации. Всякой се чуди как може една майка да храни едно дете. Но то живее в това тяло и не се освобождава, докато се формира друго. В духовно отношение и мъжете раждат, както и жените, и затова и двамата зачеват, и то зачеване много благородно. И един човек, в духовно отношение щом не е заченал нищо, той се чувствува нещастен. Тия тайни от хиляди години са ги знаели, но при все това съвременното общество само в механическо отношение е много напреднало, но в духовно е останало много назад. Обаче всяка една култура ще се измени. И сегашната култура приготовлява бъдещето за една следваща такава. Затова не трябва да мислим, че тоя свят е лош. Напротив, по отношение на Бога всичко е добро. По отношение на нас, като се стремим да се усъвършенствуваме, има добро и лошо, но ние не бива да правим компромиси със злото и доброто, а трябва да бъдем или на страната на доброто, или на страната на злото. По отношение на Бога тия два принципа - добро и зло, ще се примирят, но как ще стане това, не знаем. Това е велика тайна, за която никой нищо не знае. Като дойде християнството, ние трябва да го изучаваме като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка, формите и догмите трябва да се изменят съгласно нашата възраст, също както се изменят дрехите на малките деца според тяхното растене. Да искаме, значи, от Господа Дух според нашата възраст. Дрехите ако са тесни, стесняват, та затова се явява нужда да се разширяват. Същият закон е, който действува и в природата. Трябва да сме умни и да не водим с никого спор. Нека сме много толерантни и да изслушваме всекиго, а тези, които не искат да възприемат нека останат; те ще дойдат дотам, гдето е определено. За да се повдигне светът, необходимо е да се разбере Христовото учение в неговото практическо приложение. И ако ние успеем да образуваме една духовна струя, да знаете, че ще свършим една много добра работа. Например, човек е сгърчен, вика към Бога, и Той му изпраща помощ. Същото нещо е и с народите. Няма нужда да се разправяме и да ни знае светът. Каква нужда от туй да даваме на хората да се бъркат в живота ни? Ами че то ще е същото, като да си разкрием стомаха, вените, мозъка и пр. - неща не само безполезни, но и вредни. Има, следователно, неща, които трябва да се пазят скрити, защото естеството им не търпи противното. Захлупеното мляко - казва поговорката -котки го не лочат. В Цариград един християнин отишъл да се моли за парични средства и му се внушило да се отправи до тамошните мисионери, от които поискал две хиляди лева, защото Господ го бил изпратил. Но мисионерът му отговорил, че ако Господ го е изпратил при тях, той щеше да има тая сума да му я даде, но щом я нямат, значи той сам е отишъл при тях. Мисионерите са прави, защото ако те имаха тези пари и не ги дадяха, щяха да са отговорни. Когато Господ ни даде известни благословения с особено предназначение, ако ги употребим не на място, ние ще сме отговорни. От неизпълнението на този закон се раждат много нещастия. Много често ние по нрав мязаме на онези десет души английски матроси, които в Египет се напили и цяла нощ гребали в завързаната лодка и не могли да стигнат парахода Ние често искаме Господ да ни благослови, викаме към Него и повидимому като че ли усърдно викаме, но понеже едновременно с нашия вик се привързваме и към света, то благословението не настъпва. Да, трябват ни знания, а тия знания лесно не дохождат. Учените хора, гледам, са все нервни, защото искат да разкрият всичките истини в природата. Но аз ще ви кажа: Не очаквайте от никой писател и автор да ви открие истината. Такъв може да ви даде само намеци, но истината открива само Господ. И от чисто Негово становище, у вас трябва да се пръкне, да се роди и развие съзнанието в неговите три степени: будно съзнание, подсъзнание, което е едно съкровище на съзнанието, и свръхсъзнанието, което се ражда сега. Един ден нашето съзнание и подсъзнание ще се слеят в свръхсъзнанието и тогава ще стане едно - тялото, сърцето, умът ще се слеят с Христа, ще се слеем с Бога и ще образуваме хармония с Него, защото Бог е жив в нас и ние живеем в Него. Само по този начин ние можем да примирим нещата в света. Правиш добро някому - не тръби. Ефектът на твоето добротворство ще настъпи по естествен начин и когато никак не го очакваш, ще ти бъде. Гледай в живота си да не причиняваш никому вреда. Пример: един млад американец се влюбва в една мома, която упътил в разблуден живот, от който тя изтощила своето здраве, че най-сетне умряла. Момъкът станал проповедник. Оженил се и тая именно мома, която той развратил, се преражда в негов син, който също сега се развращава и много скъпо коствал на баща си. Да, ние винаги ще платим за щетата и вредата, която причиняваме на другите. После, когато някой човек ни е неприятел, ние трябва да го обичаме, защото неприятелството на този човек към нас, пък и всичките въобще неприятности в живота, ние ги заслужаваме. Така, когато „Титаник" потъваше, четохме, че всички в него се молили. Но защо, като са се молили, потъна? Защото заслужаваха, ще кажа аз. А че това е тъй, свидетелствува фактът, че почти всички пътници при потъването пеели духовни, религиозни химни и песни - обстоятелство, което показва, че духът в тях съзнава, че те са заслужавали да потънат. Виждаме, че в този момент се родило и заработило свръхсъзнанието. Злото и страданието не са от Бога и който казва, че злото е от Бога, греши. И когато някого сполети някакво нещастие и роптае, той греши. Ние, които вървим в истината, не трябва да роптаем, когато дойде нещастието. Да кажем също както Исус Христос казва: „Благодарим Ти, Господи, че си утаил от мъдрите и разумните и открил си го на младенците и глупавите." И действително, мъдростта в света прилича на мехур, който щом надуеш, унищожава се. Когато хората започнат да ви хвалят, съветвам ви: Молете се да ви избави Господ от изкушението. Прочутият американски проповедник Муди, който неотдавна се помина, винаги е казвал, че е дяволска работа похвалата, която очи в очи му иде от хората след някоя блестяща реч и проповед. „Дяволът е, който хвали", казва Муди и затова никога не е приемал да го хвалят. Но когато пък се е смирявал, той се равнява на всичките висоти на небето. Христос е казал на Своите ученици: „Да не търсите слава от человеците, а от Бога." А знаем, че Христос е дошъл да ни каже истинския смисъл на живота, как именно трябва да живеем и затова ние трябва да приложим в живота Христовото учение по един нагледен начин. Още много работи бих могъл да ви кажа, но Соломон казва, че от много говорене няма полза. Изпяхме „Достойно ест" и „С нам и Бог" и ни се съобщи, че събранието ще продължи довечера в 6 часа. Забележка: На обед към 1 часа, когато всички обядвахме под нарочно стъкмения дървен покрив, заваля дъжд, наставахме всички и се оттеглихме на сушина под сайваните на Бостанджиевата къща, пеейки почти всички хвалебни религиозни песни. Подир обед в 6 часа събранието започнахме с „Добрата молитва" и с песента „Тебе поем" и „Да изправится молитва моя". Г-н Дънов, след като покани, та всички изказахме по един стих от Писанието, прочете стиха: „Винаги се радвайте, за всичко благодарете", каза: - Искам да зная кой е най-важният въпрос, който ви занимава тая вечер? След като някои от нас отговорихме по нещо, г-н Дънов каза: - Защо е този стремеж у хората, че всички демократически управления, при все че цар не искат, а пък гледам, че цар си турят? За да можем да изпълняваме волята Божия на Земята, трябва да разберем основния принцип. Предназначението на човека е да познае кои именно мисли и желания са съществени и кои могат да се реализират. Защото аз зная много християни, които проповядват Христа, но като влязат в живота, започват да твърдят, че Христовото учение е неприложимо. Обаче законът е един и същ, този закон има милиони приложения, та затова не можете да намерите нито двама човека на едно мнение и с едно и също разбиране. Основният принцип е много прост, но неговото приложение е много трудно. Например, как може да накараш двама души да бъдат в съгласие? Мъчна работа е, вярно е. Защото омразата и безверието са мисли негативни и понеже съвременните хора работят с отрицателни мисли, затова и в това отношение нямаме всякога сполучливи резултати, Христовото учение е не само стремеж към Бога, а е важно и неговото приложение. Защо подигаме ръцете си, когато се молим? Вдигането на нашите ръце към Бога означава съединение, защото като се съединим с Бога, приемаме сила. Дясната ръка означава Божествената мъдрост, а лявата - Божествената любов. Значи при вдигането на ръцете ние се съединяваме с Неговата мъдрост и с Неговата любов. За да се разкрият много работи в природата, трябва да няма съмнение, за да няма съмнение, трябва да има светлина. И не че не може да ви се дадат доказателства, но работата е, че и ако ви се дадат, няма да ви ползуват. Ние трябва да започнем с дома, и то не с децата си, а от бащата и майката, които са дясната и лявата ръка. Дясната ръка е бащата, лявата е майката. Като възпитате тях, вие сте възпитали всичкия дом. Защото, забелязал съм, че щом сме с един човек, мисли едно нещо; щом се отдалечи, мисли съвсем друго нещо. Защо? Защото този човек няма характер, няма стабилизирано убеждение. Такива хора искат да им докажем съществуването на Бога. Но този е най-глупавият въпрос, защото самото наше съществуване е доказателство за съществуването на Бога. И вие всички имате смътно понятие за Бога, защото някои мислите, че се намира в камъните, други - в дърветата, но това не е вярно, защото Той като Дух не присъствува там и философски има противоречие в това отношение. Ние трябва да разберем и възприемем в нашето съзнание, че Бог съществува като един Принцип, Който ние не можем да критикуваме, и ако Го критикуваме, ние се спъваме. В неразбирането на този Принцип ние някога и неволно даже приемаме лоши възгледи и затуй сме лишени от добри понятия, които би следвало да приемаме. Господ е, Който всяка сутрин ви събужда. И Той е първият, Който се явява на всеки в света. Ами че какво ще е впечатлението, което ще направи едно дете, ако каже на баща си: „Татко, докажи ми, че ти съществуваш." И това сравнение може да заслужават само децата. Но като метод е несъвместимо, защото хората много философствуват, а щом като дойдат в зор, пак се обръщат към Бога и викат: „Господи, Господи!" Значи в зор викат, те знаят накъде е Господ, при все че по-рано не знаеха това. Зорът предизвиква устрем на съзнанието към Господа, Който в последния случай е изпращал Своите лъчи на живота. Следователно философски право е, че Бог е Бог неизменен. Не бива да се заблуждаваме с мисълта, че Господ е далеч. Това не е вярно, защото Той е толкова близо, щото да посочи само с ръцете Си, ще може да ни набара. Затова необходимо е за нас да се молим с всичкото си сърце, с всичкия си ум Господ да ни упъти в истинския път. Ако така се държим, може да разчитаме, че сме свързани с Небето и следователно - полезни за България. И когато се молим да бъде волята Божия, ние казваме, че тя трябва да бъде не само за България, но и за всички да бъде полезна, даже и лично за тебе, който така мислиш. Ние като въглен трябва да се запалим. Аз мога да ви говоря на два езика: на някои - с прост език, а на други - с научен. Защото на нас ни трябва една гимнастика на ума, та затова трябва да се направи машината така, щото да се ползуваме. Трябва да се изпитаме готови ли сме да възприемем истината. Така около Исуса Христа имаше дванадесет души ученици, но някои не възприеха мисълта, че ако не ядат плътта Му и не пият кръвта Му, не могат да Го последват. От разбирането, прочее, много зависи - от нашето разбиране зависят някои въпроси. Това именно разбиране у нас да бъде една подкваса и затова трябва много да се внимава, защото често правим погрешки и спъваме Царството Божие, без да знаем, като възприемаме възгледи, които ни само вредят. Християнството е дълбока мистична школа и в нея, ако бяхте чисти, както аз разбирам, би ви се дало доказателства. Те са наистина потребни за живота, също както са потребни за дърветата плодовете,, но има всякога условия и причини. Господ никога не е отговарял на никоя моя молитва, докато не изпълня всички условия. От това излиза, че Бог е възвишено и чисто същество и всяка наша скверна мисъл Го прави да се отдалечава. Затова се казва: „Докога ще ви търпя?" Това са мрачните мисли, които правят човека да размишлява само за себе си. И като излезете в света, вие опитвате същото Как ще докажете на света, че вие сте чисти? Светът няма да ви разбере и затова е необходимо да влезем в съгласие с духовния живот, с невидимите същества, които са винаги над нас; и ако вие бяхте ясновидци, щяхте да видите тяхното присъствие и как именно те действуват. Когато, например, искате да направите известна пакост, тия същества са, които направляват отношението и регулират цветовете, като оттеглят отрицателния и го заместват с положителния цвят. Всяко наше състояние ние трябва да направим положително. Съмнението, например, трябва да отхвърлим, защото в него действува отрицателен лъч, затова твърде уместно е едно наше старание да можем да опознаем която именно мисъл е отрицателна. А за да познаваме която именно мисъл е положителна и коя - отрицателна, нужен е опит. Вие искате доказателства и аз ще ви ги дам. Но няма да сторя това, докато не можете да унищожите една лоша мисъл в себе си. За мене не са важни доказателствата, аз не искам с доказателства да прославям себе си. Не искам да [ме] направите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете, дори и добри, мисли. Не искам да изпъква във вашия ум някой си г-н Дънов, а онова, което желая, то е вие да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му работи. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и ще прави чудеса по-големи отколкото Той е правил. Всички се стремете към добри мисли и само тогава се бих помолил за вас и бих ви дал доказателствата, които искате. Тогава ще изчезне антагонизмът между вас и самия мене, защото сега както е положението, аз се стремя в една посока, а вие се стремите в друга посока и докато не сме аз и вие в една посока, никога не можем да се разберем и вие никога не можете да приемете доказателствата, които искате. А като разберем всичко това, всичко ще се оправи, защото всъщност какво виждаме? Като започне да страда някой, думаме; „Ха така, хак му е." А пък като дойде ние да го опитаме, виждаме, че не е така, както сме желали на хората. Така си отива и върви светът. Но аз ви желая на всички да отивате и вървите в пътя, който аз ви препоръчвам, защото само тогава ще можете да се ползувате от упражненията, които ще ви се дадат посредством четивото на даваните стихове от Книгата Господня за лъчите и краските. В нашето общество има три закона, които ни свързват. Първият закон е: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, ум, воля и душа." Вторият закон е: „Да възлюбиш ближния си като себе си." А третият закон е: „Да бъдеш съвършен, както Отец наш е съвършен." Тия са трите закона, на които почива всичко и нас тук нищо друго не ни свързва освен тези закони. Във всички ваши работи вие трябва да действувате в тази посока, защото иначе няма да сполучите. Всеки един страх и съмнение трябва да изчезне, а те ще изчезнат, когато разберем тази именно безгранична любов. Някога аз казвам на Бога, че аз ще понеса всичко и Божията любов изисква да понеса всичко, защото тази любов има това свойство, щото да преобръща злото на добро. Следователно, когато кажем: „Господи, заради Тебе съм готов", да знаете, че тогава именно Господ твори. Аз съм проверил този закон и зная, че Той действува в нас и ако ние не сме в съгласие, никакво обещание не може да се изпълни. Божествената любов не търпи съмнение. Аз разбирам вашите нужди и ви извинявам всички, защото всякога се поставям във вашето положение, та затуй и не ви се сърдя. А пък ако искате да знаете, вашите съмнения ми принасят и полза, защото те са тор и аз се ползувам от този тор. И когато някои приятели ми изневеряват, и това изневеряване пресметна за полза и кажа: „Господи, прости им." Ето, тази е силата, в която аз се държа. Аз зная много добре, че човек е стипчив и кисел плод, а туй, което е добро в човека, то е слънцето и Божествената любов, която работи върху нашата душа. И докато действува Бог, всичко върви добре; когато всичко отива в противоположен смисъл, тогава Бог не действува. Ако се съедините по Бога, товарът ви ще се улекчи и вие ще се радвате във вашите дела, също както се радва един човек, който има къща и други благословения. Например, виждате един човек, че се отдалечава от света, но пак живее за себе си, а ние не живеем за себе си, а живеем за себе си плюс за света. Господ казва, че люби света толкова, щото даде Своя единороден син. И като знаем тази именно любов, тогава ще се ползуваме и като пренесем тази любов на тези гладни хора, ще се ползуват и те, и другите. Ние имаме в себе си образ и подобие Божие и като е така, затова пророците и всички постници винаги са виждали Бога. Всичките мистици се стремят да се обединят и псалмопевецът казва, че когато видя лицето Му, лицето Божие, прави да изпада във възхищение. Всички тези мисли са мисли Божии. И ако разберем тези думи добре, тогава Господ ще дойде и ще направи жилище у нас, също както Христос каза на Своите ученици. Всичко това е потребно, защото политическото благо на една държава зависи от духовното повдигане на тази държава. Съдбата на България, за която толкова искате да знаете, зависи от тази добродетел. Нас сега като ни питат, ще кажем, че и този народ си има своите рани и ако такова е нашето понятие, то преди да искаме нашето право, прилично е да научим нашето задължение спрямо Бога и тук именно е най-същественото. Едно дружество търгува и някоя година може да има дивиденти, но някога може да имат и загуба, и, без да щем, изпъква въпросът: защо работите на един народ някога вървят по-добре, а някога по-лошо? Защото някога кармата му е назряла, поставя го в невъзможност да твори добро, даже да желае и да иска. Защото нали знаем, че човек не се е явил само един път на Земята. Па и вие не сте дошли за пръв път на Земята. Само че някои от вас сте по-напреднали, а някои са останали надире. Самият ваш стремеж, че вие искате да бъдете религиозни, показва, че духът у вас усеща, че иде, че настъпва нещо важно. Та, вие сте между този народ, да работите за неговото подигане. Спрямо българския народ ние трябва да бъдем изправни в сметките си, защото същевременно и той ни прави една услуга, за която ние трябва да сме задължени, да му бъдем благодарни. Ами че преди всичко този народ ни помогна да можем да порастем духовно, защото ако отидем в друг народ, ще ни познаят какви стоки сме, няма да ни допуснат, понеже ще намерят, че в минало време сме били двоеумни, двоелични и ще ни настанят на подобаещо място. Този път, из който вървим, ни изпитват. И някои от вас са изгубили в подвига, та трябват им още 10 години, за да постигнат това, което бяха спечелили. Но при все това, ако се изпълнява волята Божия, всичко ще ни се даде, защото Небето е богато и разполага. Ако страдаме, боледуваме, то е, защото сме опърничави и строптиви (упорити, своенравни), а напротив, трябва да имаме всичкото смирение с дълбоко съзнание пред Бога, а не пред хората, защото Бог е, Който може да прави всичко и Той е мощен. Докато главата е на тялото, то е здраво и живо, а като се откъсне тя, тялото пада. Така е и с нас - когато сме с Бога, ние правилно се развиваме и духовете идват да ни услужват. Само че тия духове идват понякога инкогнито и като не ги познаваме, това не ги спира да извършат работата си и да си отидат. Тези са духовете, които се разпореждат със съдбините на живота, повдигат когото повдигат и унищожават когото унищожават. Ние сега се стремим към това общество на духовете и затова бъдете всички чисти, защото то е тържествуващата църква, която воюва и за която Христос спомена на Петра, че може да поиска 12 легиона ангели. Затова, ако вие работите и живеете, ще искате тяхното съдействие и интересът на вашето повдигане изисква вие да дойдете в съприкосновение чрез Христа с тия същества. Искам да бъдете във вашите схващания свободни. Нещата не са толкова трудни, колкото ние ги правим трудни. Трудно и лесно е нещо относително. В това отношение ние трябва да бъдем като старовременните пророци, които не са ходили само с вяра, а са ходили и с виждане. Щото, ако ние вървим подир тях, ще кажем: „Аз познавам Господа, защото Го виждам." Това значи, че ние можем да имаме едно по-реално съприкосновение. Да, вярно е, че в такова едно събрание като нашето Христос може да се появи и вие ще Го видите, само че сега това още не може да стане. Вие постоянно думате: „Искаме да видим." Но ако искате да видите, трябва да се нагласите също както се нагласява един инструмент, та като започне, да засвири със същите тонове и вибрации. С други думи, неговите трептения трябва да изтърпяват вашите и обратно. Например сега Христос е между нас и за мене това е факт - по-скоро бих се усъмнил в моето физическо съществувание, отколкото че Той ей-сега присъствува. При все това, вие не можете да Го видите, защото не сте готови -не сте нагласени. А аз искам да се нагласите и да Го видите, та да бъдете всички Негови-ученици. Той ще бъде с вас и ще ви помага през годината. Това, което желаете, аз ще съдействувам да ви се даде. Всички следвайте Божествения път, изпълнявайте волята Божия и всичките ваши желания и стремежи ще се осъществят. Това е моето желание, защото аз зная, че ако една душа не осъществи своите идеали и желания, тя не може да се радва. След като изпяхме „С нами Бог", съобщи ни се от г-н Дънов първо, че събранието ни ще продължи утре в 10 часа сутринта, и Второ, че след като вечеряме сега в 9 часа, ще се съберем в салона всички членове, без повиканите тази година.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1912 година (15-21 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ И тази година срещата стана в Търново. Поканите за срещата се отличаваха тая година с това, че те бяха написани само с инициала и по форма еднакви за всички. Забележително бе и това, че не се изпратиха по пощата, а бяха натоварени неколцина от братята, за да ги разнесат; на малцина се изпратиха по пощата и то след като другите бяха разнесени. При откриването на срещата, 15 август, ден Св. Богородица, времето бе ясно, топло и с приятно поносима топлина. Събранията станаха в миналогодишните места - колибите на г. г. Ат. Бойнов и Бостанджиев. Колибата на първия служеше за събрания, а на втория - за трапезария. От поканените за срещата се явиха всички присъствуващи миналата година плюс 27 души новодошли, заедно с неколцина стари членове, които за една-две години не бяха се явявали. Не се явиха само двама, числящи се във Веригата за тази година - Серафим Шиваров от Балчик, Варненско, и Стефан Чалгаджиян от Пловдив. И така, присъствуващите на тазгодишната среща на Веригата бяха: От София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов и Сусана Голова, Петко и Гина Гумнерови, Михалаки и Магдалина Георгиеви, Спас Димитров, Велико Гоаблашев, Иордан u Елена Иванови, Мария Недялкова, Надежда Бъчварова, Матей Попов и Георги Давидов. От Бургас: Пеню Киров, Тодор Стоименов, Деню и Минка Цаневи, Никола Янев, Кънчо и Величка Стойчеви, Илия Зурков, Нейчо и Йорданка Паскалеви, Иван и Мария Гарвалови. От Търново: Константин и Елена Иларионови, Иван и Мария Дойнови, Анастас и Парашкева Бойнови, Драган и Здравка Попови. От Русе: Илия и Анка Стойчеви, Петър Тихчев, Никола и Величка Ватеви и Иван Русев. От Варна: Сотир Щерев и Сава Великов. От Шумен: Цани Боздуганов. От Айтос: Георги Куртев. От Ямбол: Тодор Абаджиев и Ради Дюлгеров. От Сливен: Димитър Добрев. От Казанлък: д-р Христо и Слава Дукови, Захари Желев, Никола Камбуров, Владимир Балтов и Христо Тончев. От Панагюрище: Боян Боев. От Пловдив: Петко Епитропов, Мария Епитропова, Ненко Кръстев и Дечко Милев. От Стара Загора: Панайот Ковачев. От с. Кръвеник, Севлиевско: Стефан Тошев. От Еленско: Симеон Драганов Белковски, поклонник. 15 август, Света Богородица Гореизброените шестдесет и трима души, поименно повикани, влязохме в заседателния салон, дето всеки зае мястото си по указание от г-н Дънов и то около отговарящата на числеността ни във форма на правоъгълник маса, покрита с бял ленен плат. върху която бе проточена морава лента. На източната страна на салона личаха отдясно ликът на Спасителя, под който бе поставено знамето на Веригата, поясняващо духовната и вечна еволюция. Над тия две картини имаше портокалена лента. Отдясно бе поставен даденият миналата година Пентаграм. поясняващ петте велики добродетели, над който също имаше портокалена лента. Между тия две дясно и ляво положения, в средата, зад самия г-н Дънов, който заемаше първото място на масата, личаха жълта и синя лента, жълтата бе над синята. Точно в десет и половина часа със ставане на крака и дигане на ръце се помолихме с „Добрата молитва", изпяхме „ Тебе поем" и г-н Дънов възгласи: - Аз ви поздравлявам от Господа като добре дошли. Речта, която сега ще започна да ви давам, е чисто Божие Слово, предавано, говорено и опитано от хиляди години. То са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно прочитане произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше подигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще ви прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което тук прочета, ще се сформирува и отпечати в особена книжка, която ще ви се даде за упражнение. В тая книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тия стихове. Тук г-н Дънов започна да чете стиховете, които възпроизвеждат лъчите на червената и портокалената краска. Тази е книгата под наслов „Краски". И след като изпяхме всички „Воскресение Твое" и „Великото славословие", г-н Дънов добави: - Аз искам да образуваме силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година. И всички тези неща, тези стиховс са извадени по Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всичките тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила, но първо трябва да се очистите от греха. Тази година ще вържем всичките духове, които спъват - това е желанието на Христа, защото ако не ги върже Христос, разногласие постоянно ще има. Ние сме станали смешни пред Небето и затова трябва да се събудим. Днес присъствуват много наши братя: присъствува г-жа Казакова, д-р Миркович, Иван Рилски, Паисий. После, имаме представители от Англия, франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и пр. И всички тези духове са с Христа, на Когото България дължи всичкото благословение, на което сега се радва. И ако не стане нещо от онова, което желаете, вашата опърничавост е причина за всичко това. Не сте само вие, които сте викани; викани са и множество други и всички съвокупно образувате съвременния Йерусалим. Да, да, този Йерусалим, който сме ние, трябва да даде пример на хората, на които със Словото, делом и с помишления да се даде образец на самоотрицание и смелост. Бъдете смели! Тук, в този град, се бяха опълчили двамина, които не искаха да стане срещата ни, но Господ ги обърна. При тази наша среща присъствуват и Христос, и Мойсей. Затова придържайте се о закона на любовта, защото който не иска да прости на хората, тогава се подига Мойсей и настава кармичният закон. Исус Христос обаче употребява нашите грехове като тор, върху който работи; и много усърдно работи, защото Той е Дух много енергичен и един много голям работник. Всички, които идат при Него, учи ги как да работят, като им преподава уроците, които постоянно учите. Чрез тия неща, които ще. ви се дадат тази година, аз искам да опитате истината. Няма за какво да се боим. Ние трябва да помогнем на този народ. И тази година ще работим само за Веригата. Който няма здраве, ще му дадем здраве; комуто липсва мъдрост, ще му дадем мъдрост; а който няма пари, пари ще му дадем. Ще дадем даже и живот, който усеща нужда от него. Като е тъй, бъдете радостни и весели, защото Христос присъствува и Той е, Който разпръсва облаците. Спре се и каза: „Ако Ме слушате, ще ви бъде простено." Той никога не е присъствувал така, както присъствува тази година, защото какви ли не мъчнотии ми се създадоха преди събора, когато особено се даваха стиховете от Господнята книга, които със своите вибрации образуват лъчите, потребни за всички. Духовете се опитаха да се докоснат дори до здравето ми. Само една сестра, която е между нас сега, знае всичките тези перипетии, но Господ е, Който всичко преодоля. Па и всички вие знаете, Христос тази година е с нас. Той казва, че иде сега да тури ред и порядък. Свободни са всички навън да опитат кармичния закон, но за вас аз искам да бъдете и да живеете под Христовия закон. Примирете се един с други, да не остава никаква омраза между вас - простете си заради Господа, защото Христос е, Който действува и ще Го опитате. Така в света има да станат много важни промени, но те няма да ви плашат. Тия промени са основни неща и Христос иде да уравновеси нещата, да ги постави в правилен път и след всичко това работите ще тръгнат и ще се развият по своя нормален ред. А вие следвайте да бъдете добри бащи и майки, защото само тогава ще са добри учители и добри свещеници, когато нова светлина ще изникне във вашето съзнание, с помощта на което ще видите, ще се уверите и дори попитате, че още по-чудни години ще настанат, отколкото са годините на настоящето, и то няма и 10 години да се минат, за да дочакате това. Сега-засега аз виждам и добре разбирам, че вам ви трябват главно три неща: живот, здраве и парички, но ако ги искате както подобава и ако постоянствувате да ги искате, те ще ви бъдат. В 5 часа подир обед събранието се продължи. Г-н Дънов продължи прочитането на стиховете за краските и след като свърши със стиховете, които произвеждат зелената краска, добави: - От зелената краска зависи успехът; в нея влиза и освежаването. От недоимъка на зелената краска се ражда сиромашията, а когато е в изобилие тази краска, развива се любостежанието (користолюбието) и скъперничеството. Затова когато зелената краска стане чрезмерно голяма, трябва да прибягваме до червената, за да реагира над нея. Чрезмерните желания в този свят образуват зелената краска. Отричане от себе си значи това, което на нас ни е потребно, а това, което не ни трябва, ние не трябва да желаем. Прочетените стихове когато съчетаем с известни лъчи на Слънцето, тогава се добива полза. И вярното е, че щом се съединим с цветните лъчи, започваме да творим. Земята тук е едно училище, в което трябва да се научим. Някой казва, че не може да обича и да люби. Това показва, че има недоимък в червената краска и затова такъв трябва да намери човек със зелената краска. Вие тук сте събрани без системност, но Господ ви събира не по знание или по изобилие на вашите чувства, но има нещо друго, което отличава човека. Следователно трябва да намерим един брат, на който може да му дадем и да направим обмяна. Много пъти ние трябва да употребяваме зелената краска. Например, трябват ли ви пари, положете зелената краска. Причината да търсим да обичаме е, че имаме излишък от зелената краска, а в зелената краска е органът на развитието, на растежа. Когато ние искаме да растем, тази краска трябва да я приемем във всичките й степени. И така, всичките спорове са в недоимъка на краските. Който мрази, има недоимък от червената краска. Нека ние използуваме светлината, защото всичко зависи от светлината, която е необходима за живота и през която ще прекараме всичките краски и тогава ще се обединят седемте духа и человек ще се върне към първоначалния източник. Затова Исус Христос слезе, за да научи човека. Сега ние трябва да употребим тия уроци - Христос иска по един много прост начин да употребите тия краски. Да кажем, че някой от вас мрази. Той ще прочете тази краска, тия стихове, които ще му доставят любов. Само че трябва да знаем как да употребяваме тия стихове и краски, защото много пъти употребяваме смирението, например, но не сме имали закон да ни ръководи. И сега Христос иска по този прост закон да ни научи да съчетаем нещата и да се ползуваме. По светлината изобщо излизат всички добри духове. Божествените духове, и те слизат сутрин, а вечер по същия път отиват при Бога. По всичките ваши мисли и желания тази вечер се привършват сметките и в Небето знаят дали имате да вземате или да давате. Така трябва ние да разбираме Христовото учение, че Христос духа и това духане се превърнало на светлина, а пък светлината - на живот. Тъмночервената краска рисува активността. В духовния живот винаги трябва да саждаме по нещо, тогава ще получаваме. Всеки ден да използуваме случаите, защото много пъти Божествените черти се реализират и Христос дохожда да ни посочи тоя прост начин на приложение за наше улеснение. Той дойде в света да донесе нова светлина, да озари умовете на хората, които все Нему дължат за всевъзможната просвета и култура. Числото 7 навсякъде е преобладаващо и винаги е Божествено. Библията е една книга повидимому като че ли разхвърляна, но ние нямаме друга книга като нея, защото в нея има всичките цветове, за които ще има да стане дума в книжката, която ще се отпечати. Даже съдържа още три други цвята. Някой човек казва, например, че „не мога да обичам". Но като му дадем червената краска, виждаме, че неговото състояние се изменя. От това се обяснява и обстоятелството, че като четем тая книга, задоволява по един чуден начин копнежите, които имаме. Например в книгата на Иова, 11 глава, 17 стих, се казва: „И твоят век ще бъде по-светъл от падне; и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора." Тия векове, които се подразбират в тоя стих, са епохи, които са били на периоди: златен, сребърен, меден и железен. Железният век е най-далечният, но сега иде пак една епоха, в която ще настане златен век, в който ще заживеем. И светът винаги очаква, че ще дойде нещо. Сега ние все се хвалим, но това наше желание именно да го преобърнем в злато, което по емблемата си е предпочитателно, тъй като желязото е, което съответствува на грубия живот, а среброто съответствува на това, което човек е използувал. Всички тия истини като разберем, между нас ще се възстанови една хармония, защото не е тайна, че има хора с лъчи, които ние отбягваме, защото са ни непоносими, също както съвременните хора бягат от Христа, защото Той ги осветява, та им се откриват петната. А ние няма защо да се боим от Христа, защото Той е нашият приятел. На нас се вижда всичко разхвърляно, грубо и безсмислено. Затова трябва да започнем от видимото към невидимото. Често пъти разправят за астралното тяло. Такива аз питам: разбират ли тяхното физическо тяло? И ако него достатъчно не разбират, какво ще знаят за астралното? Например тялото на Иван Рилски има известен обем. Но можем ли определи обема на невидимото негово тяло? Ние имаме всичките неща във физическото тяло и не бива да искаме да се освободим от физическото си тяло. А духовното тяло, което сега се сформирува, трябва да се ползува от това, което му се дава. физическото тяло е свързано с всичката материя и то е ключът - чрез него ние сме в съприкосновение с физическия свят, чрез тялото си ние влизаме във видимата природа, за да се ползуваме от нея. Никой не бива да се сважда със своето тяло, та каквото и да ето. Така някой казва: „Глупав съм." Но дайте на такъв жълтата краска и ще видите, че ще стане по-добър. Значи на такъв липсва краската, която му е необходима. И тъй, с тия стихове, които се дават, ще можем да работим върху нашето сърце. Например, що е страх? Той е излишък от портокалената краска. Ние често плачем за някой умрял, но ако се изпитаме по-основно, ще видим, че ние сме плакали не защото нашият ближен си е отишъл, но защото съществуванието на заминалия ни е доставяло удоволствие и удоволствието е, за което плачем. Та, този прост начин ще употребим сега. Написаните стихове от Библията са лъчите на светлината и нея ние ще използуваме. И ще започнем от ума към тялото си. То е Христовият закон и Духът ще ви каже и открие по-дълбоките работи в живота, които работи не се казват, а ще се дадат непосредствено чрез Духа. Защото основните работи в Библията са скрити в природата, в нашата душа, която е едно Божествено съкровище. И, повтарям, животът не е сам по себе си прост и лесно можем да го придобием. Всички да отворим прозореца на нашата душа, та да може да влезе светлината и я озари. Тъкмо тия работи Христос иска да урегулира и тази именно схема, която ви се дава, ще ви направи свободни. Някои от вас са богати с червената краска, но пък някои от вас са такива, че им липсват някои краски. Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действува положително, а от друга страна влиянията й са негативни. Щом Христос е с нас, не бива да ни е страх и ако не стане Той основен тон, други неща ще Го заместят. Всички наши действия много често трябва да се нагласяват по основния тон на червената краска - любовта. Да, любовта е краска и който не я е виждал, не знае и не може да знае що е любов. Вяра. Що е вяра? Тя е пътеводител на тези, които грешат. Но когато се примирим с Бога, ние ходим с виждане и тогава ще познаем розовата краска, в която Христос живее. И аз искам всички да видите основната краска, в която Христос живее. Не трябва да хвърляме разните отражения върху Господа, защото често пъти става това, а сетне се молим: „Господи, помогни ни, ние сме грешници!" Да, грешници, които не могат да се ползуват от дадени добродетели. Пък и да иска, не може, защото грешният човек е глупав човек, а умният човек не греши, защото знае последствията, затова именно е умен. Христос е, Който чака, за да ни покаже принципите, които обхващат живота и които принципи са от твърде съществено естество. Така нам е потребно най-вече да намерим основния тон, в който всичките духове живеят, и тогава няма да има никакво разделение. Нужна е жертва от наша страна - трябва да положим телата си, сърцата си, умовете си, душата си, духа си да бъдат свободни. Сърцето, умът и тялото, това са богатства, дадени от Бога, та затова Господ трябва да дойде, да огради нашата земя, та достойно да можем да работим. А напротив, когато нямаме тия богатства, усещаме пустота и униние. Прочее, сега се дава това, та всички, които искате да работите, да приложите тия правила. Исус Христос е, Който иска да ги приложите и това е първият урок, който ви се дава, и този, който приема да го изпълни, ще му го дадем; само че такъв да внимава, защото в случай, че не изпълнява този урок, ще има тъкмо обратна сила - ще послужи за проклятие. А при раздаването на стиховете, образуващи лъчите, които ви са потребни, ще посочи всекиго поотделно какво трябва да чете, според нуждата, която има. Христос ви дава много прост метод и вие непременно ще трябва да го приложите, защото е метод прост. Йогите, например, са, които имат много сложни методи, но този, който се дава вам, е прост. Метод като Христовия нигде няма да намерите, защото последната врата е Христос. А неприятностите, които ни се случват, нека не ни смущават, а да се радваме за тях. Господ е между нас, Той ни слуша, радва ни се и ни обича. Тази наредба не съм я дал аз, а я дава Господ за вас и затова вие трябва да мислите за Неговата любов, която да виждате във всяко едно лице. Господ ви изпитва и вие слушате гласа Му. Ние сме се събрали в тия няколко деня, за да се ползуваме и като се пръснем по домовете си, да работим, да обичаме всичките. Всичките разногласия между вас, тайни и явни, да ги изгладите, защото ако страда Господ, страда още от Неговите последователи и свещеници и проповедници, за които носи голям товар и гледа те да дойдат в познаване на истината. Ако страдаме в живота, то е защото много пъти си причиняваме ненужни рани. Затова тази година трябва да се махнат и пречистят всичките раздори и тогава Господ ще ви благослови всички. След като изпяхме „Грешна душо", към 8 часа Вечерта се разотидохме, за да се съберем в 10 часа сутринта. Към 9 часа вечерта (днес) заваля дъжд, който през цялата нощ спираше и почваше, като осъмнахме на 16 август с облачно дъждовно Време.

15 август, понеделник - ден Света Богородица В 9 часа и 25 минути се събрахме всички в заседателната зала около масата и г н Дънов каза: - Този е последният ден на нашия събор. „Търсете първом Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи." Тия думи на Христа дават смисъл и израз на човешкия живот на Земята. Царството Божие на Земята, това е целокупният човешки живот на Земята и обема всички отрасли и стремежи на човешката душа. С тия думи Христос е подразбирал въдворяването на реда и порядъка в човешката душа, ум, сърце и дух. По отношение на своята душа спрямо Царството Божие ние трябва да сме пасивни, също както Земята е пасивна, т.е. да възприемаме само светлината, както Земята възприема от Слънцето. Царството Божие в човешката душа значи да разрушаваме всичко, което е зло, и да бъдем активни. Това е мъжката страна на Божествения принцип. Вселяването на Царството Божие в човешкото сърце може да се каже, че прилича на житница - съкровище на душата, т.е. сърцето. И когато душата изгуби сърцето, прилича както когато господарката изгуби своята слугиня, та няма на кого да заповядва. Умът, това е хранилище на човешкия дух. Затова през тази година на вас е потребно да бъдете пасивни, без да се безпокоите, също както едно дете почива тихо в люлката, като че няма никаква грижа - така и вие да оставите всичко на Бога с пълно спокойствие. По отношение на света ние трябва да бъдем активни, като не го оставяме да ни завладее, а, напротив, ние трябва да го завладеем. Всеки един век си има своите мисли и своите желания и ние трябва да сме внимателни да не възприемаме тези, които ще покварят душата ни. Имайте предвид, че светът е едно училище за добрите хора и в това училище Господ е турил разни учители и слуги и вие ще се срещнете и с добри, и с лоши, и според какъвто урок иска Небето да ви научи, в такова положение ще ви постави Бог - такива слуги и учители ще ви даде; защото като вземем всички форми на животните, не е жабата, например, която е създала своята форма, а това е желанието на нейния господар. Но вие ще кажете: не е по желанието на коня да има такъв хомот, а ние сме му турили хомота, така е и с юздата, седлото, и каруцата на коня. Да, така е. Така е със закона в Небето. Всичките същества са такива, каквито ги направи Небето. Ако, например, конят не иска тази каруца, уверявам ви, че той не може да стори това, не може да въстава срещу своя господар, защото трябва да бъде далеч много по-силен от него, та да може да се противи на волята му. Искам да кажа с това, че условията на живота ние не можем да ги изменим. Само Господ изменя тия условия и когато Той ги изменява, нам е лесно, защото когато искаме да се изменят някои условия, ние трябва да се обърнем към Него с молитва и Той ще ги обърне. Ако нашите коне, които ние впрягаме, можеха да говорят, често пъти, а особено когато са претоварени, можеха да ни кажат: „Моля ти се, господарю, отнеми ми хомота." Но понеже то, като животно, добитък, е нямо и не може да каже и да се помоли така, затова то ще трябва да падне под своя хомот, та чак когато се завали, ние да видим, че действително хомотът му е голям. Обаче нашите отношения спрямо Бога не са такива, както е конят спрямо неговия господар. Напротив, ние сме под ръководството на Бога косвено, а прямо сме под влиянието на същества, които, познавайки нашия мозък, когато искат да изменят работите, веднага прибягват до съществуващите мозъчни центрове. Един човек, който не може да владее себе си във всяко отношение, да си не прави илюзии, защото е нищо. И ако сме умни и виждаме голям своя товар, ще го разпределим на няколко парчета. Понеже имаме понякога лоши господари, то ние трябва да сме умни, за да знаем като как чрез добро да се справим с тях. Затова именно е казано: Не се противи злому. И това е много право, защото ако се противиш на своя господар, ще го накараш да те бие повече. Ако бяхме под прякото ръководство на Бога, нямаше да са работите така, но като сме под особени условия, паднали от Бога и излезли от Небето, то затова сме в това положение. Ами че ние не сме още завладели света, а има още доста голяма работа. През тази година, когато ви дойде някоя голяма мъчнотия, поспрете се и помислете. Някога се плашим от болести, дългове, хорски думи и пр. Но няма по-голям враг за човека от смъртта. Всички тия неща в сравнение със смъртта са нищо. Много пъти ние искаме да ни вземат лозето, нивата и пр., но какво по-голямо нещастие, като ти задигнат тялото? Обаче в това отношение ние трябва да сме смели и дори от смъртта не трябва да се боим. Не трябва да се боим затова, защото и да се боим, пак ще го понесем. Ето как седи голата действителност. Затова ние трябва да сме готови за най-лошото и ако искат да ни бият, можем да кажем: „Бийте." Може би да сме деликатни и крехки, но те като бият, питат ли те дали си деликатен или слаб? Така, като разсъждавате, вие ще бъдете юнаци. С това аз представям най-мрачния аспект на живота, през който са минали хиляди и хиляди добри хора, затова преди всичко ние трябва да сме смели. Някой път Господ ни предава на смърт, но няма да ни остави да съгрешим. Както се казва: „Господ ме наказа, но на смърт не ме остави." Бъдете уверени, че няма да ви се случи нищо повече от това, което е определено. Вашата карма е стимулирана, тя е вече назряла и вие трябва да платите и изплатите - не може да се отлага, защото ако се отложи, ще се спънете. Гледайте на живота весело, а не мрачно, при все че съвременните проповедници казват, какво ние сме били пришълци, което изречение не е за добрия човек. Но и добрият човек има нещо, което не може да направи, а то е, че не може да грухти като свинете, затова такъв човек ще направи само това, което подобава на добрите хора в света. Ние трябва да отхвърлим всичките глупости, които светът прави, защото не можем да се връщаме назад. Има някои неща, в които ще отстъпим, но не трябва да казваме в света своите планове и позиции, защото ще ги узнае и развали. Когато Господ изпрати един човек на Земята, все ще му даде едно препоръчително писмо от няколко думи. А като е тъй, няма място за охкане толкоз, колкото често допущаме. Аз чувствувам, например, вашия подсъзнателен вътрешен страх, униние и упадък, но бъдете смели, защото всичко това е привидно. Когато дойдат тия страхове върху вас, това ползува и състояние[то] на света, защото на хората от съвременния свят даже и гащите им треперят от страх, при все че пред вас се представляват, че са смели. За уверение на това вземете им парите и ще видите що за хора са, ще видите, че са влечуги. Та, затовая не се бойте от света, защото той е много страхлив. Също и дяволът е много страхлив. Например, когато има запалена свещ, от нея дяволът се много бои. Даже от едно запалено кибритче лошите духове бягат. А пък ако вие имате нужния нож, ножа на истината, тогава бягат всичките пъклени сили. Но ако седите в тъмнота, тогава в тъмнината те са смели. Защо всякога, когато човек губи присъствието на своя дух, той става унил? Старите хора, например, като губят своите младенчески сили, стават дряхли и свадливи. Ние обаче не трябва да остаряваме. Човек, който губи вярата си, това значи да остарява, а като имаш вяра, постоянно си млад и любовта пресъздава младенческа сила у нас и ни освежава. И така, когато дойде някое изкушение пред вас, кажете: „Аз не се боя, защото Господ е с мене." И после, тази картина, която днес ще ви се даде, често я четете, защото за вас са много важни написаните в нея думи: „В изпълнението волята Божия е силата на човешката душа." Така щото, който от вас няма нож, да тури у себе си поне малко ножче и когато ви връхлети някоя нощ лоша мисъл, не й позволявайте да вземе мира ви. Може да каже някой: „Ами ако умрат моите деца?" По-добре умрете честно и почтено, отколкото да умрете като един лъжец. Какво ще каже светът за нас, е малко важно. Най-важно е какво ще каже Господ за нас и дали сме изпълнили Неговите заповеди. Най-после, всичките богатства сега хората са ги взели и казват, че са техни. Но това е цяла лъжа и заблуждение, защото силата Господ я [нам] дава. И всичките хора са глупци, ако мислят, че със своята сила и знание и ум са придобили тия неща, които са в ръцете им. Един слуга няма правото да злоупотребява с нещата на своя господар. Нито пък можем да заповядаме на един секретар или касиер на някоя банка, защото на тях се плаща само за работата. Те не могат да разполагат, тъй като банката е, която отпуска кредити. Когато Господ ви праща някъде, Той ще отвори и вратата там и нашият въпрос се много лесно разрешава. Бог знае всички ваши нужди. В най-дребните неща Господ се вмества и даже в дреболиите Той обръща много по-голямо внимание, отколкото в големите нужди. Така, ако имаш нужда от обувки, Той по-скоро ще ти ги даде, отколкото други големи работи. Но някой казва: „Аз не се занимавам с малки работи." Да, но Господ е, Който се занимава с малки работи и ние оттам трябва да започнем. Преди години ми се случи следната опитност. Във Варна наблюдавах как една котка улови една мишка, с която като си играеше, аз размишлявах: да, ето един случай, когато никой не може да помогне на мишката. Но котката в играта си уж заспа и мишката започна да бяга, котката скочи, сграбчи я втори път, като че ли нарочно я беше пуснала, после пак пусна мишката, която значително се отдалечи, но котката наново я достигна и пак я сграбчи. Трети пък пак си поигра, като я остави да побегне, обаче четвъртия път котката рече да се престори на заспала и не гледаше в мишката, последната успя и се мушна в едно малко отверстие, и когато котката я потърси отново да си поиграе с нея, вече не я намери. Аз си рекох: значи това не е вярно, че непременно котката всякога може да изяде мишката. Искам с това да ви кажа, че тази мисъл, какво във всичко и всякога вие трябва да уповавате и да се надявате на Господа, трябва дълбоко да се всади във вашите умове. Внимавайте добре да не се роди у вас малодушие, та да поискате пак да се върнете в Египет, за да правите кирпичи. Това не бива да струвате, защото в земята, в която отивате, има и хетейци, и гергесейци, и хаморейци, и хаханейци, и херезийци, и евейци, и исувсейци (Второзаконие - 7 гл., 2 стих), които представят човешките грехове и които вие трябва да изтребите. Имайте вяра непоколебима, вяра, вяра, вяра, вяра. Няма друго средство. Вярата ще даде мощ на вашия ум, сърце и душа и ще ви даде сила да бъдете решителни. Господ е около вас, даже Той е във вашите неприятели, на които опитва ума. Не си туряйте в ума, че с тия работи Господ не се занимава. Напротив, вярвайте, че това е по волята Божия, уповавайте на Него и ще ви бъде добре. Достатъчно е това засега, което вече ви се каза. Борбата ще бъде духовна борба, а с външните неща ще се гони цел да се отвлече тяхното внимание. Да, помнете, че настъпва сражение и вие ще бъдете на първата боева линия в това сражение, което иде за народа. Д. Голов: - Молим интендантството да се погрижи за снаряжение, облекло и храна за войниците, които ще воюват за Царя. - Има се всичко това предвид. Само да се пазите да не би някой от вас да му се снесе като от кукувица чуждо яйце в гнездото. На зададен въпрос от Деню Цанев г-н Дънов отговори: - Има за народа едно външно условие, което може би ще го поспъне, а освен това има опасност от една война на Балканския полуостров, в която възможно е да се ангажира и цяла Европа. Бурята, която се появи в петък подир обяд, показва, че в духовенството ще се явят големи раздори, понеже ще поискат Божествените работи да регулират с материални и оттуй, че първия ден беше топло, показва, че има първо изпотяване. На други въпроси г-н Дънов отговори: - Гимнастиките, които ви се препоръчаха миналата година, може да ги правите всякога, всеки ден и по колкото пъти искате. Но които искат особени упътвания по гимнастиките, това ще стане в частност. А пък онези от вас, на които са дадени ленти за препасване с тях, могат вече да не струват това. Г-н Дънов раздаде картините от Пентаграма и каза: - Умът ви да бъде съсредоточен към духовния живот, та за следващата година, като дойдете, да бъдете готови за по-твърда храна. Някои искат опит. Но аз искам да направя опит, с който ще писнат ушите на всекиго. Няма да правя опит за любопитство на който и да е. Аз искам да направя опит, който да бъде в полза на България. Всеки е свободен да вярва или да не вярва. Не съм пратен да давам отчет на някой, който не вярва, дали съм пратен. „Сега измежду вас, който иска да бъде пръв, нека бъде слуга вам." Вие се допълняте един други. Картините, които сега ви се раздадоха, ви се дават даром от Духа. Но за тия картини направете следното: През годината всякой от вас ще се помоли дълбоко за картината, която му се дава, и следи и види като колко ще му се внуши да внесе за нея, но няма да се спира върху други освен върху следните цифри: 1,2,3, 4, 5, 6, 10, 12, 14,15, 21, 24, 30. 35, 36, 40, 41. 50, 51, 60, 64, 71, 75, 82, 91 и 100. И която цифра ви се внуши, толкова лева ще дадете за картината. Тия пари ще изпратите в Търново на Константин Иларионов и, разбира се, може да ги изпратите, когато желаете през годината. Не бива тия пари да се изпращат в София, защото София не намирам готова за тоя закон. Тия числа, които ви се прочетоха сега, се отнасят за една година и важат не само за картината, но ще ви съдействуват през годината и във всичките ви частни работи, защото дръжте и се ползувайте от тях през течение на тая година. А от числата 7, 8, 9, 16, 18, 27, 91 отбягвайте. Те не са добри числа за вас тая година. Отбягвайте, изобщо, числата, сборът на които образува 13, 16, 17, 18 и 19. Числото 100 е числото на ангелите, общение с ангелите и светиите. Едно правило при общение с Господа може да усвоите. Да кажем, че когато си правиш сметка, печелиш на годината едно число. Но ако спечелиш повече, то като даваш обещание, ще се задължиш, например, че от това повече спечелено тая година ще внеса за Господа еди-колко си, или всичкото, или половината, или четвъртината и пр. И колкото обещаеш, непременно трябва да изпълниш. Ето на, това е контрактът, който свързваш с Господа. Опитайте се и упражнявайте себе си най-вече в изпълнение на такива обещания. Тук по желанието на Всички ни, изразено чрез Симеон Драганов, г-н Дънов даде следните разяснения върху картината, която ни се раздаде: - Външният кръг в картината представлява света, опитност, земното училище във всичките негови занятия. Ножът обаче показва силата. Значи силата ви трябва да бъде или във вашите мускули, или във вашия ум, или в сърцето. Без тази сила нищо не можете да направите. След като имате тази сила, като живеете и работите с хората, то ще правите и погрешки за които погрешки ще ви сполетят нещастия, та ще трябва да се научите да носите с търпение страданията, а тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото, както виждате, има формата на лале, показва, че страданията чрез търпение, т.е. чрез претърпяване на страданията, животът ни ще се разцъфти, а цветът ще се оплодотвори и ще даде добър плод. От книгата, която виждате разтворена, по-нататък ще се научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, та чрез неговата светлина ще можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем, по закона на правдата, при скиптъра, който не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е. при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта, ще застанеш при вратата, дето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядаш и да кажеш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата, която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнете да разсъждавате за дълбоките Божии наредби, за кармата, например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедлив. Първият кръг беше, когато вие биехте. А тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, но както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда и туряш в себе си Божествената правда и казваш, че като си дал думата някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помагате. После настъпва полето на мъдростта - сиянието на окото, гдето ще размишлявате за дълбоките наредби, защо именно Господ е наредил така света и там ще разберете това. Най-после идвате при дървото на живота, което е добродетелта, гдето с вашата опитност ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал. След всичко изложено дотук, иде вътрешният кръг, когато вече ще имате желанието да се слеете с Господа. Но това ще бъде последната работа на вашата еволюция. Колкото за буквите в картината, те са три инициала, с които Господ е известен в Небето. Първата буква е В, което значи ръководител в Небето. Втората буква, У, е известен като Учител, Спасител, а третият инициал, Ж, е известен за царствуващ, Господ, Който казва, че Му се даде всяка власт на Небето и на Земята. Тези са те, буквите на Христа, Който е ръководител на Веригата. Духът Елохил, който е Богу помазаник, е ръководител на българите. Той е ангел, който е поставен от Господа да води българския народ и цялото славянство. Той е Ангел на Завета Господен, на когото тази политическа свобода на българите се дължи. Да, българите дължат много работи на Елохила. И той ще се яви между славяните, но те няма да го разпнат, както евреите. Но най-право и ясно казано, Господ е с много имена. В еврейския език например Той е с 34-35 имена. А пък когато призоваваме Христа като Исус, то значи, че ще трябва да се научим на търпение. Исус е символът на търпение. А под сегашното си име Христос, Той е Син Божи. В 12 часа на обяд събранието се разотиде, за да се събере наново в 4 часа след обяд. В 4 часа след пладне всички бяхме по местата си в заседателния салон. Г-н Дънов поръча на всички един по един да отидем в горницата, за да благодарим на Бога за Неговата благост, милост, дълготърпение и изобщо за благата, които ни е дарил. Докато трая изпълнението на това трябване, г-н Дънов преподаде на всинца ни за знание, че следните псалми и стихове са благоприятно четиво за настъпващата година, върху които можем да се спираме всякога, да ги четем и размишляваме върху тях винаги, било делник или празник, петък или друг ден от седмицата. Тези стихове са псалмите: 1,2,3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, със същите стихове; 12:3; 15:4; 20:2; 21:3; 24:6; 30:3; 38:8; 36:9; 40:4, 50:5; 51:6; 64:10; 71:8; 75:3; 82:1; 91:10; 100:1. След като се изредиха всички и се завърнаха от горницата, г-н Дънов възгласи: - Думите Господни, които отправям към вас, са тия: „Вярвайте в думите Ми: Аз ще бъда с всекиго от вас. Моя мир ви давам, Моя мир ви оставям. Работете в нивата, в която сте поставени, и Отец Ми ще ви утвърди във всяко добро дело. Ходете в пътя на истината и живота, в който Аз пребъдвам. Отец ще промисли всичко за вашите души. Той ще ви даде според изобилието на Своите щедрости. Спънките във вашия живот Аз ще изгладя и ще преобърна всичко за добро. Вярвайте и ще ви даде всичко." Разотидохме се радостни и весели по своите местожителства и се разотидохме всички крайно доволни и до възторг възхитени от братското единомислие, единодушие, съгласие, които царяха във всичките събрания на тазгодишната среща, която в това отношение значително надминаваше последните неколкогодишни срещи. Всички се чувствувахме в благоразположението на апостол Петър, готови да възкликнем: „Господи, добро е да сме тука!" (Матея, 17:4). Край и Богу слава.

14 август, неделя В 5 часа сутринта всички се събрахме в горницата, дето дядо Петър Тихчев в съслужене с помощта на Илия Зурков отслужиха нещо като църковна православна литургия, от която всички приятели се доволствуваха, че им допринесло твърде много в духовно благоразположение в тоя момент. От 7 часа, т.е. подир свършването на литургията, започнахме двама по двама кратко бдение. Понеже този ден беше определен за въздържание, то нямаше закуска, на обяд към 1 часа се даде само чай и хляб. В 4 часа и половина след обяд се събрахме в заседателния салон, в колибата на Бойнов, но не всички, а само мъжете. Жените в това събрание не се допуснаха. Сега г-н Дънов само на мъжете, без жените, каза: - Ще ви говоря за най-съществения въпрос, който може да ви занимава през тази година, защото човек трябва да урегулира отношенията си със света. Но каквото и да питате, знайте, че ще се отговори само на строго определено желание. И добре е да се види кой от вас ще каже определено желание. Българите нямат почитание към Бога, нито към приятелите си. Българинът е съвестен, но не религиозен, а това е един народен грях, от който този народ е много страдал. Това е важно да се знае от Веригата, защото и вие изхождате от народа, та трябва да знаете, че като влизате във Веригата, вие сами влизате в съприкосновение със същества висши, та ако липсва във вас внимание, вашата работа ще бъде също както приближаване сламката при огъня. Днешният ден характеризира положението на Веригата. (Целия ден бе облачно и дъждовно и надвечер имаше силни и продължителни светкавици, които осветяваха целия простор и се придружаваха със слаби гръмотевици.) Днешният ден със своя дъжд показва, че вие не сте готови за Господнята трапеза, защото човек когато възприема виното, трябва плътта да бъде немощна, а пък като е силна тя, резултатите не могат да се добият. Понеже ние се приближаваме към Господа и искаме да Му слугуваме, то трябва да има контракт между вас и волята Божия, а пък в контракта знаете, че ако не е определен, то и двете страни не ще знаят какво да правят. Ето защо отношенията в контракта между вас и Бога трябва да бъдат напълно определени. Да кажем, че някой има 200 000 лева дълг и ако той си каже, че колкото и да е тежко положението му, пак на Господа ще уповава за избавление, такъв непременно ще бъде избавен. Та, всеки от вас, които сте в тежко състояние, нека си направи насаме контракт с Бога и да се посвети на Него, защото школата, в която сте турени, е християнска, мистическа, философско-научна школа. Християнска - да можем да приложим закона за другите, окултна - да можем да приложим закона за наша полза, научна - тя е опитната страна. Най-добрият, най-практическият и целесъобразен път за вас е да направите таен договор с Бога, за да ви помага. Иван Кронщадски беше повидимому глупав човек, но като се посвети, Господ разтвори ума му. Така стана и с Толстоя, който кулминира само след като се посвети. Същото и вие: Господ ще ви помогне само ако Му се посветите. Ако ли вие се облягате на мисълта, че като сте призовани във Веригата, сте в съприкосновение с висши същества и работите ви ще отиват, на това ще ви кажа следното: Господ действува чрез хората и ние в ръцете Божии трябва да бъдем като здрава ръчка на мотиката. И първото нещо е да се научим да живеем и като се научим да живеем, можем да изберем най-простата професия, даже такава, която е най-проста в очите на света. Например един християнин, добър човек, може да бъде и добър търговец, адвокат, земеделец, занаятчия и пр., изобщо, няма занятие, в което той да не може да сполучи. Сега аз ви моля, щом ви дойде една лоша мисъл, веднага я отстранете и й кажете: „Ти не си от Бога, нямаш власт върху нас." Никога не изпитвайте такава лоша мисъл и не се спирайте над нея. Просто затворете вратата си и й кажете: „Сега нямам време да се занимавам с тебе." Всичко туй искам от вас затова, защото ако кажем, че ще се приготовляваме да воюваме, то при воюването не може един да бъде активен, а друг пасивен, защото тогава, освен че никаква работа не може да се произведе, но и ще си напакостим значително един на друг. Значи ще трябва деятелността или да я отложим всички, или трябва да я възприемем всички. Среден път няма. Виждам, че като ви говоря всичко туй сега, в този момент духовете действуват върху Голов и Симеона. Защото и двамата са обременени и товар лежи върху тях. А пък това е тъй, защото те имат най-голяма нужда от всички за Господа. Ето на: Симеон, например, нали пред всички питаше може ли да проповядва в Търново, като понесе горяща кандилница през града и с това предизвика слушателство, да им говори. Да, но за да излезе с кандилницата си, Симеон трябва да има сила. Подир Голов и Симеон иде Михалаки Георгиев. Затова сега, за да ви освободим, вие трябва да станете активни. Няма случай в човешката история, в който праведен човек да е останал гладен, жаден, изоставен. Права е поговорката, която казва: „Аз мога, кон може, но когато Господ не поможе, нищо не можем да сторим." А то значи, че ние само отблизо посрещаме нашите материални нужди, когато според тоя закон следва да искаме и „Господ да поможе", защото действително е, че на физическото поле човеку му трябват материални средства и ум. И както всякога, така и тази година ние ще имаме работа с лоши хора, които знаят да ни въздействуват. Като например, яви се у нас мисъл да помогнем някому, но мислите на лошите хора парализират тази наша добра мисъл и ние като че ли неволно някак отлагаме доброто ни дело. Една мома се явява пред мене и ми разправя следната история: Принудена била да излезе от дома на брата си, понеже не се спогаждала със снаха си, но понеже в този дом щяло да стане убийство за някакви си 300-400 лева, тя, за да избегне убийството, при всичката своя сиромашия и несносно материално положение, намерила в заем тия пари и се нагърбила да ги плаща тя, само и само да избегне убийството. Пита се: Добре ли е сторила, като се е така хванала в дълг, когато не е имала средства при себе си? Да, добре е сторила, защото ако твоето утеснение избави ближния ти от гибел, добре струваш, че се доброволно утесняваш. И питам тази мома: откъде ще вземе тези пари, за да ги изплати? Тя отговори спокойно: „Господ ще ми помогне." Да, тъй е. И във Веригата трябва да има това стремление, за да се притичаме на помощ на другите и тогава Господ ще ни помага. И после, ние всички трябва да имаме стремеж да се приближим един до друг, без да имаме желание да се използуваме едни други. На въпроса на Симеон Драганов г-н Дънов отговори: - Ако един човек събира богатство, за да го употреби за славата Божия, то е право; но ако събира за себе си, тогава такова събиране на богатство не е благоугодно Господу. И ще се убедите, ако следите, че такива събирачи на такива богатства всички почти хора започват да ги мразят, да им завиждат и даже да ги преследват. На въпроса на Петко Гумнеров г-н Дънов отговори: - С това, дето преди малко ви се каза, че за да ви се помогне, трябва да направите таен договор с Бога, разбирайте следното: тия особено от вас, които сте в трудно положение, дайте обещание пред Господа в себе си, ама абсолютно никой да не знае, няма нужда да знае никой, обещание, каквото например Яков даваше Господу, което е описано в Битието, глава 28, стихове 20, 21 и 22 и глава 31, стих 13, или за каквито четем в книгата на Съдиите, глава 11, стихове 30 и 31 и във Втората книга на царете, 15 глава, 8 стих и прочее. Аз често пъти не посещавам някои приятели и от това им е криво, но не бива да им е криво, защото аз често пъти воювам и съм заобиколен с лоши влияния и лоши духове, та тогава ако направя посещение, тия влияния ще бъдат погълнати от хората, които посещавам, и в такъв случай вместо полза вреда може да се нанесе с посещението. Ние действуваме в България така, щото Господ да направи този народ по-религиозен и щедър, за да може чрез тия добродетели да му се помогне и да се подигне. Да, аз искам да вселя във вас онази дълбока вяра в Бога, която да започнете да прилагате вътре в себе си. Имайте дълбоко желание да приложите един Божествен закон и Господ ще ви научи и като е с вас, Той ще ви помогне. Обаче предупреждавам ви: никога да не допущате съмнение в сърцето си и никога да не Го огорчавате със съмнителните си мисли. През годината посветете колективна молитва за приятелите, които имат най-много нужда да им се помогне. Господ ви изпитва. Той нарочно ви туря в тия трудни обстоятелства, за да покаже силата Си, Много пъти Господ, за да докаже Своята сила, иска колективно действие. Колективността е важно нещо и ще видите, че и лошите хора се съгласяват и действуват колективно. И ако ние не турим нашия ум и сърце да работим за Господа, то как ще може Той да се прослави? Затова ние колективно действуваме, като се молим Господ да работи. Като говореше г-н Дънов тия поучения, в същия тоя момент гърмеше, преваляваше ситен дъжд навън. - Ето на. с тази гръмотевица Господ казва, че това, което сега се говори, е действително така. Тези гръмотевици отгоре тъкмо в този момент са за вас, а не за мене. Това е езикът Господен. И той казва: „Аз ще разпръсна враговете ви, ще помогна и ако Ме обичате и жертвувате живота си за Мене, всичко ще направя за вас." В този народ има хора, които страдат и на които ние можем да се притечем на помощ. Да, ние можем да сме проводници на силата Божия. Бог ще бъде силата, а ние - проводниците. По отношение на шегите между вас ще ви кажа, дръжте правилото: Каквото не искате да ви правят хората, не го правете и вие на тях. Всичко това, което ви се говори сега, се санкционира от Бога чрез постоянните гръмотевици. (Навън все вали и гърми.) А че това е тъй, е явно от обстоятелството, че винаги годишните наши събрания са се отличавали с ясни и чисти дни - никога не сме имали гърмежи като тази година. Всички по-стари приятели знаят това. Днешният ден е ден на благословение. Господ присъствува. Това, което става, Той ще го обърне за добро. Аз искам да не изгубите най-важния случай, който се дава в живота. Такъв случай рядко става. Имайте прочее вяра, защото Господ сега е близо, та ще ви чуе и помага. Тази година гледайте да не я изгубите, гледайте да приемете всички благословения, които Господ иска да ви даде: благословение умствено, благословение материално, да помогне във всичките мъчнотии в живота ви. да ви дари милост, благост и всички блага, защото когато дойде Духът Господен върху човека, може да го направи умен и чист и свят и животът му става хармоничен. Изобщо, тази година искам да бъдете свободни и дотам свободни, както когато ви се дава царство и да знаете, че Господ е с вас. А когато ви говори Той през годината, да се не плашите. Искам да бъдете свободни, та Духът във вас да действува във всички. Той, Духът, нарочно ви изпитва, да види какво ще мислите за Него - това често става в живота. Прочее, пак ще кажа: Бъдете свободни. Не се ограничавайте. Оставете Господ да действува според разположението и подготовката на вашия ум и на вашето сърце. Господнята вечеря В 7 часа вечерта всички се събрахме в заседателния салон по местата си около масата, на която беше сложено виното, хлябът и плодовете, а в другата къща - колиба, бе сервирана обикновената храна - риба и други, с която събранието си послужи след обслужването на Господнята вечеря. По поръка на г-н Дънов Пеню Киров прочете от Матея 26 гл., от 26 до 30 cm.; дядо Петър Тихчев - от Марка 14 гл., 22до 26 cm.; Илия Зурков-Лука 22 гл., 14 до 20 cm.; Д. Голов - Йоана 6 гл., 53 go 58 cm.; Матей Попов - Йоана 13 гл., от 1 go 29 cm.; Тодор Стоименов - Първо Коринтяном 11 гл. 23 до 32 cm.; Римляном 5 гл., 15 стих, се прочете най-после от Пеню Киров. След прочитането на горните места от книгата Господня г-н Дънов направи следната бележка: - Този обяд е един от великите обеди, установени за възпоменанието на великата жертва, която Господ е направил за спасяемите. Хлябът означава живота, който Господ ни изпраща. Трябваше да дойде Христос, за да установи живия хляб. И действително във всяко хлебно зърно по чуден начин се крие частица от Божествения живот. Виното, това е Божественият Дух и ако то се пие от един добър човек, в него ще подействува съвсем другояче. Един човек, който пие виното с вяра, той ще приеме дара на Духа, като вярва, че Господ е, Който дава благата, чрез които ще ни възкреси. И когато възприемем Господа в нашите сърца, тогава ще се появят у нас и плодовете на Духа. Искам да приемете във вас това, което Господ ще ви даде. Само като се обедините с Христа, вие ще Го познаете, както Той ви е познал. Искам Духът във вас да подействува, за да ви се открие, според начина и нуждата, щото всяко колебание, съмнение, страдание да го преобърне в радост и веселие. На всеки се раздаде хляб и вино от г-н Дънов, при когото един по един прихождахме. При подаването на хляба г-н Дънов изговаряше: „Това е живият хляб на живота, който е слязъл от Небето за спасението на твоята душа." А при подаването чашата с виното изговаряше: „Това е чашата Господня, Духът Господен, която се дава за твоето спасение." Думи в горния смисъл се изговориха от г-н Дънов на всекиго, само че на някои беше в по-друга форма, перифразирано, без да се изменя мисълта. Някои братя и сестри обаче поддържат, че за някого начинът на изказването изменял и смисъла. Понеже навън валеше и бе невъзможно да отидем на другата къща - колиба, дето бе сервирано обикновеното ядене, то от находящите се в заседателния салон при обслужването на Господнята трапеза плодове: сухо грозде и тазгодишно белени бадеми и лешници, смокини и круши и пр. закусихме, а като престана дъждът към 9-10 часа, Всички се отправихме В другата къща на Вечеря, при Все че беше нощно Време и кално, та доста трудно се пристъпваше по пътеката, свързваща двете къщи. Току-що почнахме да вечеряме, нов дъжд почна. Към 11-12 часа през нощта се разотидохме, кой пеша, кой с кола. Времето продължаваше да бъде начумерено -да е облачно и да превалява.

13 август, събота В 9 часа сутринта всички се настанихме по местата си. След като се помолихме и изпяхме „ Свят, свят Господ Саваот", г-н Дънов започна: - Сега ще ви говоря върху думите: „Истината ще ви направи свободни." Целта на човешкия живот не е само в развитието на душата, но и в придобиването на свободата, която душата е изгубила, следователно свободата е цел. Ако има нещо, от което сега пъшкаме, то е робството, което ражда тъмнината. Сега всички говорят за свобода, всички се стараят да я придобият, даже още някои искат придобиването й чрез острието на ножа. При все това обаче всички не са я още придобили. А Христос велегласно казва: „Истината ще ви направи свободни." Свободата е едно качество на душата, което тя търси. Тя е една първоначална сила, от която душата се е развързала и изгубила нишката и вследствие на тази загуба тя е потънала в материалния свят който е синоним на страдание и изпитание. И така, за да бъде човек силен, преди всичко трябва да бъде свободен. Сега, дали свободата произтича от силата, или силата от свободата? Силата произтича от свободата и силата е само едно средство за придобиване на свободата. Що е свобода? За да бъде човек свободен, значи да не прави никакъв грях. Да бъде човек свободен значи да не допуща в себе си никаква лоша мисъл. Да бъде човек свободен значи да не създава никакво лошо чувство в своята душа. Да бъде човек свободен значи да не допуща никога в душата си съмнение. Да бъде човек свободен значи да има абсолютна любов към Бога, Който го е родил. Това са атрибутите на свободата. И по тоя начин само може да се създаде тази мощна сила, която сега ние търсим. В този път на придобиване на свобода истината е посредница, тя е ръководител, който може да изведе душата към мястото на свободата, която е извор, от който душата всякога трябва да се ползува. Истината е метод в Божествената икономия, чрез която се изправят всичките грешки на миналото. Тя е сила. В истината се намира сила, която може да разедини злото от доброто и да развърже връзките, с които човек е свързан. Истината е, която може да даде на човека знание и мъдрост и да свърже човека с Божествената любов и когато вие схванете истината по този начин, тя ще даде на душата онази вътрешна пълнота, от която сега имате нужда. Само истината е, която внася в душата мир и спокойствие. Когато човек знае причините, от които известни последствия са произлезли, той не се безпокои, защото всичко може да провери. Поставете, например, едно дете в тъмнината - то ще почне да се страхува, защото няма как да види обстановката на нещата около него. И адът не е нищо друго освен липса на истината. Гдето няма истина, там е ад - всичко безпокойство, вечнa тъмнина, защото истината само е единствената сила, която въздига, усъвършенствува и въздига човешката душа. По този начин думите Христови, дето казва: „Аз съм Пътят към Истината в този Живот", стават ясни. Истината е център и Той казва: „Аз съм Пътят към тази Истина, която може да ви направи свободни. Аз съм тази Истина. Аз я призовавам в света и живея в Нея." Значи Истината е вратата за влизане и излизане от материалния свят в духовния и от духовния свят в материалния - през нея влизат и излизат. За мнозина от вас тия думи не са живи, но тези думи ще оживеят, когато призовете истината на помощ и започнете да действувате във вашия ум. И ако искате да знаете дали истината е във вас. питайте себе си дали сте мирни, или не се колебаете. Това е мерило. Истината не е нещо, което се натрапва, а моментално се явява и изчезва и при най-малкото неразположение тя се оттеглюва, а когато дойде, ние се усещаме спокойни и обстановката на нашата работа става по-ясна и не се плашим от бъдещето. Вие питате какво ще бъде вашето бъдеще? На този въпрос само истината може да ви отговори. Призовете истината и тя ще ви каже какво ще бъде вашето бъдеще. Ами че вие сте написана книга и като прочетете това, което е написано у вас, ще си спомните вашето минало и бъдеще. Прочее, ако искате да знаете какво е било миналото ви и какво ще бъде бъдещето, призовете истината и тя ще ви обнови. Коя църква е по-добра, кой народ е по-добър, кой човек е по-добър - призовете истината и тя ще ви каже. Скърбите ли, призовете истината ,и скръбта ви ще изчезне. Истината е нещо живо, тя е Бог, Който говори и създава и иска доброто на всяко съзнание. Когато у вас се зароди страдание, любовта може да ви утеши, но истината само може да ви направи свободни, да ви приведе при Бога, като оправи вашето бъдеще. Истината, това е любовта, която се проявява в духовния свят, истината това е Бог, Който се проявява между духовете. Това не е много трудно да се разбере. Няма по-лесно нещо в света, отколкото да призовеш истината. И това е толкова лесно, даже малките деца го знаят. И така, ако искате да разрешите въпроса кои са причините на вашите страдания, то призовете Истината, която ще ви разправи подробно и обстоятелствено и ще ви упъти и опази от бъдещи грешки. В света има два вида хора: едни са способни да знаят истината, а другите - не. Виждате, че когато водните капки падат върху канарите, те отскачат, но когато паднат върху рохка земя, те се попиват - така е и с истината. Когато отива у хората, които я не възприемат, тя образува светлина около тях, но вътре в тях е тъмно, а пък за тези, които я възприемат, е светло навсякъде. Истината трябва да я пуснем в живота си. Един човек, който слугува на Бога, трябва да пусне "истината в себе си, да постави себе си на съд и да не се плаши. Но в душата ни, когато остане един малък грях, нам ще е мъчно, също както когато в окото влезе една прашинка, която произвежда цяла тревога в организма. Когато не възприемате истината всецяло, няма да ви върви нито духовно, нито материално. Виждате, аз свързвам и материалното благословение с възприемането на истината. После, друго важно нещо трябва да знаете: а то е, че краят на работата е важен, а не началото. Може да започнем зле, но ако свършим добре, само тогава работата ви ще се приеме. По-добре е да се върнем към Бога като слуги послушни, като чада послушни, които са готови да искат от Бога да им прегледа сметките. Да се стремим всеки ден, като се уединяваме и като търсим Господа. Ако така действувате, аз мога да ви съдействувам. Мнозина искат да им съдействувам, но те не са съгласни с мене, не действуват в съгласие с мене и тогава как ще помагам? Затова първо аз искам между Веригата да дойде истината, да има не само привидно, външно съгласие, а да настане между членовете същинско съгласие. Ние сега сме съгласни, защото Господ е промислил за ядене и други нужди тук, на събора, но щом се разотидем, всеки се крие в своята черупка. А ние трябва да имаме вяра, защото светът черпи от нас. Плашим се от много работа, когато103 трябва да имаме истината заедно с един свят, който да ни служи като опорна точка в живота. Не да имаме страх, защото страхът е за грешните хора, когато* добрият човек трябва да бъде благоразумен. Затова сега вложете мисълта си, че може да направите много неща. Вие казвате, че само ако сте царе, разполагате с войска и пр., ще може да направите много неща, но като имате около си царе, защо не виждаме да правят? Даже ако сте министър, ще измените направлението си и ще гледате да бъркате в някой джоб, а пък като цар ще наложите данък. Има нещо у нас, което ни липсва, а то е, че нямаме сол, а трябва да имаме. Съвременните хора са избезсолнели, защото са изгубили истината в себе си, а знаем, че които избезсолнеят, изхвърлят се навън, за да се тъпчат. Сега истината е киселината, която трябва да реагира в нас, за да причини осоляване. Щом ние изгубим истината и останем без Бога, такива по Божие повеление се изнасят навън, за да не засмърдят. Следователно причината за падението на човешките души е защото са изгубили истината в Небето. Затова мисията на Христа е да осоли. А пък човек, който не се нагорещи отдолу и не влезе огън под него, не може да се осоли. Страданията в живота са едно кипене, в което се извършва реакция, която причинява осоляването на човешкия дух. Прочее, сега трябва да ви поосолим. Но казват някои от вас: „Нека се поспрат малко страданията." Не, една реакция трябва да стане и то да стане напълно, цяла, само до половина няма полза. И ето сега Христос ви пита: „Мога ли да ви осоля? Ако вие вярвате в Мене?" Всички отговарят: - Може. - Тогава вярвайте за това и Той ще ви осоли. Ако искаш да уплашиш един дявол, тури сол. Но Христос ето какво ви пита: „Мога ли да ви бъда помощник, мога ли да ви изведа в безопасност, ще се доверите ли на това Мое ръководство с цялото си сърце?" Всички отговарят: - Може, доверяваме се. - Щом така отговаряте, Христос казва: „Ще ви опитам." Десетият човек от вас да избере едно число. Никола Ватев, който на масата бе десети човек, избра числото 793. - Много твърдо число избра. Нека дванадесетият човек избере. Иван Русев избра числото 785. - Христос ви пита: „Знаете ли защо Аз дойдох в света?" И отговаря: „Аз дойдох, за да ви осоля и да няма нужда да ви изваждат навън." Прилагайте истината в живота си и викайте винаги Христа, за да ни осоли, защото ако не е Христос с нас и не пребъдва постоянно в нас, има опасност постоянно да се обезсоляваме. Ние можем да имаме всичката възможност на всяка минута да се осоляваме дотогава, докато осоляването придобие онази норма, при която външните условия ще съдействуват да се задържи осоляването. Вие имате нужда постоянно да ви осолява Христос. Той много пъти ви е осолявал. Има нужда постоянно да Го призоваваме, за да ни осолява, защото има опасност всякога да се обезсоляваме. През тази година вие ще трябва постоянно да палите, да бъдете като въглен, с който постоянно да палите другите, та да може огънят да се задържа у вас като въглен. А думата „запалите" остава за вас една запалка, която вие трябва да я разгадаете. Виждате, че тази година Христос ви даде един много добър план за работа. Той ще ви научи как да работите, не се безпокойте, защото Господ ще работи във вас, и когато Той е във вас, не бойте се. Не мислете, че само сега Той е с вас, а когато излезете оттука, не ще бъде с вас. Не, напротив, Той ще бъде постоянно с вас, ще ви ръководи и съдействува. През годината вие наистина ще се потите, но и тези, които са около вас, и те ще се потят. Вчерашната хапа е знак за това. От това ще познаете, че през годината България ще има някакво изпитание, ще премине през нея буря, но няма да ви се каже каква именно ще бъде тя и в какво ще се състои тази буря, защото винаги когато съм казвал, последствията са били нежелателни. При все че не ви се казва това, казвам ви: Въоръжете се и готови бъдете на своите позиции. Сформирувайте си всеки от вас по една мисъл върху вчерашната буря през годината и като стане, ще проверите дали сте били близо до истината. Главно гледайте вътрешно да укрепнете и да имате мир и спокойствие, силна вяра, силна любов, да е истината с вас. Тогава с духовете лесно се говори, няма по-лесно от това. Радостта, омразата, страхът докарват все един и същ резултат. Не бива да се страхувате, защото колкото повече се страхувате от едно нещо, това именно ще ви дойде. На зададени Въпроси г-н Дънов отговори: - Сатана, (Лукавият) работи в ума, а дяволът работи в сърцето. Христос работи в ума ни, а духовете, които дохождат, изпратени от Него, работят в сърцето. Мисълта е формата, а желанието е съдържанието. Когато в някое искане, отправено към Бога, вземат участие умът и сърцето заедно, на такава молитва непременно се отговаря, А ако на някоя молитва не се отговори, то е защото е била само с ума или само със сърцето произнесена. Еволюцията е правилна и успешна само когато умът и сърцето са съгласни и когато душата и духът също са съгласни. Настроение и съсредоточение с ума и със сърцето си в молитва - това е, което се изисква от всички ви. През тази година гледайте да снемете излишния товар, що тежи върху вас, и в моменти на съмнения, материални утеснения, почнете да размишлявате и кажете: „Ако Господ е искал тоя товар да го нося, ще го нося и износя, ако ли не, тогава нека се отмахне товарът." В 9 часа вечерта събранието се продължи. Изпяхме „ Свят Господ Саваот" и „Яко с нами Бог" и се молихме за всички братя и сестри, които имат нужда от нас. Г-н Дънов съобщи: - Понеже утре ще имаме нашата вечеря, аз искам да разгледате у вас всички неща по сърце и по ум, и ако намерите затаени прегрешения, изпъдете ги навън. С това искам да кажа, че когато Господ хлопа, оглушки да не си правите, а отворете да влезе във вас и да очисти сърцето ви, защото само с чисто сърце ще имате мир и истината всякога ще се отразява във вас. Пък нали е казано: „Сине Мой, дай на Мене сърцето си." Затова трябва да дадете сърцето си на Бога, защото всичкото богатство е в Него складирано. Пък и, когато и да е, сърцето трябва да се очисти. Утре заранта в 4 и половина най-късно всички трябва да бъдете тука. Всички трябва да сте с измити крака и с чисти долни дрехи преоблечени. След като един по един изказахме по една кратка молитва, и г-н Дънов се моли сам, а всички други мълчахме. Разотидохме се в 9 часа вечерта.

12 август, петък В 9 часа сутринта двама по двама влязохме в заседателната зала и се наредихме по местата си. Почнахме с прочитането от всички заедно дума по дума „Господнята молитва" - „Отче наш". След това г-н Дънов съобщи: - Редът, по който ще прекарате цялата следваща година, е тоя: дванадесеттях главни петъци за пост ще си изберете вие сами, като си определите който и да е от петъците в месеца, без да съобщавате някому за това - даже и мъж на жена няма да се споразумяват кой петък да си определят, а двамата са свободни един от друг. Тези от вас, които могат, ще постят по 40 часа, а които не могат, ще постят 24 часа. Първия петък ще посветите за прославяне името Божие на Земята; втория - за съшествието на Духа Светаго в сърцата на хората, т.е. верующите; третия - за идването на Христовото царство на Земята; четвъртия - за очистване на човешкото сърце; петия - за просвещението на човешкия ум; шестия - за възкресението на човешката душа; седмия - за въздигането на човешкия дух; осмия - за българския народ; деветия - за славянството; десетия - за човечеството; единадесетия - за здравето и благоденствието на вярващите, а дванадесетия ще употребите за съзерцание на Божията любов. Петъците ще почнете да пазите от настоящия месец август. Ако на някого се направи препятствие да не може да пости някой петък, то ще отложи за друг петък в следващия месец, през който месец ще пости два петъка. Никому няма да съобщавате кога ще постите или постите. Ще мълчите. И когато постите, ще прекарате в абсолютeн мир и спокойствие, без да се раздразвате. Постенето ще започнете от който час искате, от който час желаете. Имате свободата на Духа, Който ще присъствува във вас и ще ви ръководи. И после, знайте, че сте свободни, щото някои петъци може да постите 24 часа, а някои 40, само че ще си отбележите в такъв случай колко петъци- сте постили по 24 часа и колко по 40 часа. Спестените от неяденето в 12 петъка пари ще ги отделяте и давате на някои бедни деца без баща и майка, сираци. Защото вие постите, но тия пари, които щяхте да похарчите, ако ядяхте, не бива да остават у вас, а ги раздайте на нуждаещите се хора. Освен на бедни без баща и майка кръгли сираци, тия пари могат да се дават и на бедни жени с деца без баща и мъчен поминък. На такива места тия пари ще се раздават веднага подир прекарания в пост петък, като ще се внимава раздаването им да не става по-късно от следващия определен за пост петък. До следващия определен за пост петък парите ще трябва вече да са раздадени. Освен тия 12 петъка, в годината има още 40, нали? В тия 40 петъци вие сами ще си изберете предмета, върху който ще размишлявате и по който да се молите. Това ще направите според диктовката на Духа у вас. Идущата година ще се направи сравнение и да се види кой за какво се е молил. За 12-те петъка ще правите вашите размишления винаги сутрин от 2 до 6 часа, а за другите 40 петъка през годината вие ще си изберете часовете, през които да се молите и размишлявате. Четивото за 12-те петъка и другите 40 петъка през годината вие сами ще си го изберете според разположението на духа, откъдето желаете от книгата Господня. Само че това, което изберете за прочит и го прочетете, също ще си го отбележите. А за тези приятели, които поискат от вас упътвания, ще кажете да държат втория петък на месеца, като постят, които могат, 36 часа, а които не могат, 24 часа. За четиво им дайте цялата книга от Битието и което не стига, вземете от Изход две глави. Те са свободни през всичките петъци да се молят и размишляват върху каквото пожелаят, без да ги ограничавате. На един човек може да се посочи пътят и ако не може да го използува, тогава трябва да му се помага. Тази година гледайте да се даде свобода на Духа да работи, защото иначе, остане ли на нас, има препятствия. Трябва да оставим свобода на Духа. В България има течение, което действува да разединява. Това течение произтича от София и там донякъде то е сполучило с влиянието на раздор. Има даже хора, които служат на черната ложа и то служат съзнателно. Тия хора не бива да ги знаете. Лошите хора са мерзост на запустението и с тях даже да не се срещате. Те следят и със своите мисли правят пакости, но Господ ще ги съди, като ги употреби, искат-не искат, да извършат Неговата воля по който и да е начин. Преди да се започне събранието ни, аз срещнах едного от тях тук, в Търново, но вас Господ ще ви пази и защищава през годината и винаги от тия хора. Ами че всичките ни страдания откъде идват? Но аз искам Господ да ги направи тор на земята и едно същество, което е злоупотребило с Божествената любов, то трябва да стане тор. Човек, който е злоупотребил с всички блага, които Господ му е дал, той трябва да стане тор. Христос ги нарича такива псета и свине. И тези хора са извор на злото. Често ние мислим, че един грешник може да се обърне. Да, но грешникът, който има душа. Обаче ако няма душа, как ще го обърнеш? Бог първо трябва да го прекара през Божествения огън. Има една индийска поговорка, според която дяволът, и след като хиляди години го държали в огън, пак постоянствувал да казва, че е равен Богу, но като го подържали гладен, тогава вече капитулирал, подчинил се. На тази борба, която се води в света, вие ще бъдете само зрители, защото Господ е, Който ще воюва. Вие много пъти искате да станете явни, но за да стане човек явен, трябва да има сила. Когато започваме една война, разумното е да направим добре сметките си и да видим дали можем да устоим на войната. Виждаме, че Христос каза на учениците Си да стоят в Йерусалим, докато стане слизането на Духа Светаго, Който като дойде, те бяха вече силни за поход в света. Така и с вас. Пазете се от лошата деятелност - да няма корист в това, което вършите, защото ако поливате едно дърво, което Господ не е посадил, Той ще го изкорени, но ако поливате дърво, което Господ е насадил , тогава ще се ползувате. Сега нека ви кажа още как да се подвизавате в другите 340 дни в годината. Всеки ден ще се постараете да направите по едно добро дело, безразлично колкото и да е малко. Може да проектирате и една добра мисъл в пространството към някого. За добрата мисъл най-напред ще се обърнете към Духа и каквато мисъл ви внуши, изпратете я в пространството. И това, което ви казвам, е желанието на Духа и затова гледайте да го изпълните „мот-а-мо", без никаква философия и разсъждение от ваша страна. Само тогава ще имате Неговото лично ръководство. От препирания, каквито и да са, отбягвайте. На такива ще кажете: „Ние нямаме обичай да се препираме, не сме разположени за препиране." Но, разбира се, дето е необходимо, особено за истината, ще влезете в прение. За принципа ще влезете в прение, обаче за малки работи прението трябва да се избягва. Когато някои ви пита, било сериозно или не, какво правят духовете, на такива кажете: „Правят стълби." И ако питат какво казват духовете, отговаряйте: „Духовете казват, че които следват Господа, ще им е добре, а които не следват, ще гладуват." Но Господ ще ви научи в такива времена какво да правите и кога какво да кажете. Пазете се да бъдете чисти и безкористни във всичките си дела и начинания. Веригата може да проектира много добри мисли за този народ и много може да стори за него. Тази година почнахме да прилагаме нещата и вие сами ще се убедите в реалността на тия закони. Вие искате в себе си да видите един дух, но той е само една черупка, а Бог иска да ви отвори очите, та да видите духовния свят. Вярвайте и ще ви бъде. Ще ви бъде според вярата. Човек докато не ослепее, не може да прогледа. Павел ослепя, за да прогледа. Откак се е сформирувала Веригата в България, българите и респективно и България зло не е видяла. Виждате, например това лято последваха 5 милиона загуби, а 20 други милиона дойдоха заради нас, които живеем добре между този народ. Господ го държи и поддържа и като е щастлив народ, щастливи сме и ние. Ние сме на Земята като гаранти на българите, за да благослови Господ домовете им, и чадата им, и добитъците им, и житото им, и всичко. И народът като се благославя, благославяме се и ние. А пък че някои онеправдават този народ, за това Господ ще се погрижи. Господ сега ще бъде между вас. Опитайте Го и ще видите, че е благ. И според степента на вашето развитие вие ще срещнете и проявлението на Духа Господен. Вие търсите къде е Христос. Аз Го виждам във всинца вас, защото никой друг не ви е довел тук освен Господ. Ами че кой ви е свързал с мене? Министри в света не мога да ви направя, а защо тогава сте тук? Защото Господ ви е събрал и затова тоя Господ, Който ви е събрал, ще ви и благослови. Вие дължите Нему тази светлина и тази благодат. Той в дългото минало ви е крепил и подкрепял, грижил се е за вашите родители, самите вас и вашите деца и винаги е работил над вас, докато ви доведе до това състояние. Й така, Христос е в България между вас и с вас. Той е, Който повдига българския народ. Един ден ще Го видите. Той ще ви се открие по-ясно. Той ще ви се открие така. както се е открил на Своите ученици след възкресението Си. Любовта е обща за всички, а милосърдието е специална добродетел, която можем да покажем в особени случаи. Заседанието се отложи за вечерта в 9. В 9 часа събранието продължи. Всички сме на местата си, с изключение на Иван Русев, който с позволение отсъствува. Неговото място се запълни от търновските свещеници Щилиян и Тулешков, които също с позволение присъствуваха на това събрание. Подир молитвата и изпяване „Да изправится молитва моя" г-н Дънов каза: - Тая вечер ще ви говоря върху трите велики стъпки на живота. Първата стъпка на човешката душа е започнала с нейното отделяне от Бога, когато тя изгубила своята първа чистота. Първата стъпка е слизане от Бога към човека или от центъра към периферията. Това е един вечен закон, през който всяка душа трябва да мине. И всяка душа, която иска да развие своята индивидуалност, трябва да се отдели от Бога и с това нейното отделяне необходимо е било да се създаде първият зародиш, вярата в този принцип, че като се отделя от Бога, тя ще придобие нова опитност, чрез която да разкрие Божествената мъдрост пред себе си. Вярата е едно самосъзнание на душата, че излиза като един лъч от Божественото и че е невъзможно да изгуби пътя си. Втората стъпка е надеждата. Надеждата се е развила на Земята, когато душата се е облякла във физическо тяло, което е един образ на първоначалното тяло, което душата е имала в своята първоначална чистота, когато е била в Небето и когато е била една духотворна материя, която никога не умира. Жизненото тяло е съставено от органическа материя и е сходно с растителното царство. А тялото на плътта е тялото на животните. Борбата е между тези две тела. В тия три тела: физическо, жизнено и тялото на плътта се развива надеждата, която очаква нещата днес или утре. Ние с тия тела развиваме онзи принцип, без който не можем да съществуваме. Душата най-сетне ще се върне в тялото на любовта. Всички знаете какво нещо е любов, но що е любов, не може да се определи. Тя е едно качество, което е основа на здраве, щастие, блаженство. Във физическия святлюбовта се показва като разум, в духовния свят- като правда, а в Божествения свят се показва като истина. Хората, които никога не се решават да страдат, никога няма да влязат в Царството Божие. Страданието, това е разкопаване на душата, също както една земя ако не се разкопава, не може да роди нищо. И онези, които не искат да страдат, няма в нищо да прогресират. Ако някой от вас не иска да страда, то защо е дошъл на Земята? По-добре е да си седеше на Небето. Той е дошъл тук, на Земята, да се подига, а пък ще се подигнеш само чрез страданието. Също така страда Господ. А че страда Господ, явствува от това, че ние Го наричаме дълготърпелив. И така, първата стъпка е слизане, втората е. която сега минаваме, а третата стъпка е любовта. Тия 3 стъпки в християнството съответствуват на 7 стъпки. Първата стъпка е пътят към обръщението, което значи да измениш посоката на своето движение. Втората стъпка в живота е покаянието, или преглеждането на стари сметки, т.е. да признае човек, че е дал известно задължение, което трябва да изпълни. Третата стъпка е спасението, т.е. придобиването здраве на душата. Четвъртата стъпка е възраждането, Петата стъпка е да се новороди човек от дух и вода. Всички, които се родиха в Христа, те вече не грешат, защото един човек, който има новия зародиш, тъканите в него са се изменили. Но може да се роди у вас: „Ние от кои сме?" Обаче това да не ви плаши, защото щом у някого има стремеж, това показва, че той върви напред. Шестата стъпка - освещение (посвещение). В тази сфера на състояние се намират така наречените [...] - хора кротки и смирени, разпръснати из американските църкви, за които може да се каже, че те са тяхното украшение в духовно отношение. Седмата стъпка, това е вече възкресението. Като премине човек през тия 7 стъпала, той е вече готов за Небето. Сега, тия 7 стъпки се делят на 49 други стъпки, т.е. всяка една се разделя по на 7 стъпки, така че имаме 7 по 7 - 49 стъпки, по които трябва да се възкачите, за да възлезете при Бога. Виждате, числото 49 е съставено от числата 4 и 9, които, събрани наедно, дават числото 13, което показва цялото развитие на човечеството. Но за тия 49 стъпки трябват милиарди години, за да се пропътуват. В първите 4 от горните 7 стъпки на християнството човек еволюира, страда, а в другите последни 3 се възражда, т.е. в 4-те човек страда, а в 3-те си почива. Има и други стъпки за четирите полета. И те са 28 стъпки - за всяко поле по 7. Те също извеждат до Бога, но се изискват милиарди години, докато се стигне до Него. Да, нужен е добър живот, добри човеци, защото с добрия живот и с добрите мисли ние градим своето духовно тяло и затова колкото повече добри мисли имате, толкова по-скоро и по-добре изграждате своето духовно тяло. Така, в 360 дни ако проектирате по една добра мисъл, ще имате 360 добри мисли в годината и тези мисли, като се съединят с другите мисли, те оживяват и добиват динамическа сила за човешката еволюция. А щом изпращаме лоши мисли, ще дойде лош дух и ще се въплъти в тях. Та, да имате съобщение с добрите духове, непременно трябва да бъдете чисти, а за тази чистота Господ постоянно праща Своята сила и помощ, ако и ние постоянно да се каляме. Но ако решим да не грешим, то Господ ще очисти старите ни грехове. После, ако живеем добре, то добрите наши дела ще ни следят до хиляди поколения, когато лошите мисли ни следят само до 4 поколения. А от туй излиза, че доброто върви 1000 поколения, а лошото - 4 поколения. Значи само 4 добри мисли и желания са равни на 1000 лоши. Виждате колко Господ е отстъпчив. Никога не съжалявайте, че слизате на Земята. Напротив, бивайте благодарни, че сте дошли Ако искате да развивате вашата вяра, то всяка сутрин, като ставате, бъдете благодарни на Бога, че ви е пратил тук. Не бива да се сърдите, че сте дошли в лош свят, напротив, светът е много добър. Ако някой почне да говори лошо за тебе, приближи се към него и ще видиш, че той ще млъкне. После, бил си богат, вземали ти парите - обърни се към Бога и положението ви пак ще се подобри, Това, което виждаме, не е нещо реално, защото след години всичко това може да се измени, защото това, което в детинство виждаме, като пораснем, казваме, че е било глупаво. Кое е тогава реалното и умното? Коя е мярката, с която трябва да мерим кое е действителното? Новият човек в нас, това е самото Божество в нас, има нужда от хранене. Сега в този свят раждат само жените, а когато човешката еволюция отиде по-напред и настане нормалност в развитието на човешката душа, ще раждат и мъжете, и жените. Днес аз направих един опит: повиках да присъствуват в нашето събрание и двама свещеници от православната църква и всички видяхте каква буря се образува в пространството, а това показва колко прах и каква буря ще се образува, ако духовенството реши да тръгне в пътя Господен. Но едно нещо трябва да ни радва, а то е, че бурята тази вечер идеше от запад и отиде към изток. Значи и духовенството при своето подигане ще отиде към правдата. Заседанието се закри в 12 часа. Днес времето беше ясно и тихо, обаче от 3-4 часа подир обед западният небосклон започна да се заоблачава, докато небето се покри с черни облаци и задуха западен вятър, който като че идеше да прохлади атмосферата. Но към 6 часа всичко това се изрази в стихия и се яви такава вихрушка, щото дърветата се поваляха по земята и цялата околност се изпълни с прах и листа. След това настъпи слаб дъждец, придружен с гръмотевица.

11 август, четвъртък В 9 и половина часа сутринта събранието се започна с „Добрата молитва", изпяване „Възкресение Твое", прочитането от г-н Дънов на 105 псалом и изпяването на песента „Да изправится молитва моя". След което г-н Дънов каза следното Слово: - Тази сутрин ще ви говоря върху служенетo. Смисълът на човешкия живот е в служенето на Бога. Когато човек разбере смисъла на живота, започва да служи на Бога и всички противоречия между Бог и него изчезват. Причината за страданията са именно тия противоречия с Бога, защото всяка работа, която Господ иска от нас, Той иска тя да се върши както трябва. Затова и тези, които са избрани да слугуват, по-напред ги турят под тежки страдания. Но при все това, да се служи на Господа, няма по-лесно нещо от това. Ще кажете, че „на нас е тежко да служим". Защото няма по-лошо нещо от това да накараш някой болен човек да служи. Най-почтеното място в Небето е служенето - това е една от най-почтените длъжности в Небето. Тук, на Земята, това нещо - служенето, службата, се е извратило, но на Небето се гледа другояче. Виждаме, че когато хората не могат да извършат всички работи, с които са били натоварени, тогаз Господ слиза и извършва тия работи. И Той е, Който има най-голямата работа, защото носи всичките ни бременна и тежести. Ако искаме да бъдем като Него, трябва да имаме същите Негови радости при служенето. Първото нещо, което ние необходимо, за да бъдем слуги на Бога - трябва да оздравеете, защото без това не можем да бъдем Негови слуги. А как ще оздравеем? Като се освободим от греха! Наистина, писано е, че в грях е заченат и роден човек, обаче това е така по отношение на тялото, а когато дойде духът да се зачне в нас, тогава този зародиш, грехът, изчезва; затова е казано, че роденият от Духа грях не прави. Ето защо това изречение не може да приложим еднакво навсякъде. Плодовете на старото дърво са кисели и мисията на Христа беше да донесе нов зародиш, щото соковете да се преобърнат в полза на човека и когато се присади клончето, тогава то има онази потенциална сила, щото да преобърне всичките си сокове в полза на човешкото подигане. Не е добре да не знае човек защо слугува някому. Да се учим да слугуваме е все едно, но не можем да се учим, ако не слугуваме. Това е закон. Дотогава, докато човек не може да приложи една истина в живота си, той всякога ще я повтаря. Една истина може да я научите за много години, а може да я научите и моментално. За да можем да служим на Господа, трябва да имаме известна сила, която се складира в нашия ум и нашето сърце. А пък за да можем да привлечем тия сили, обезателно трябва да въздействуваме с нашето сърце и затова нашите чувства са, които ще повикат хората. Вторият начин, за да можем да хвърлим известна виделина в хората е, че трябва да подготвим нашите умове за посвешение. Излиза, че има нужда от два вида работници. Ще гледате да нямате лошо разположение, когато предавате истината на хората, защото това ваше разположение ще го предадете на хората досущ дотамо. Затова трябва да се молите предварително, щото Господ да изпрати Своя Дух, за да подготви хората за истината, която ще им се предаде чрез нас. После, причината, по която бият някого, то е неговата неопитност, но по отношение това да му послужи за добро и, като верен слуга, той трябва да постоянствува, а не да се замислюва и да се връща назад от дадените му уроци. Как може да дойде Господ при вас? Духът Господен е толкова нежен, щото схваща у нас всичките вибрации, мисли и желания и тая е причината, че когато не сме в добро разположение, като дойде Господ, Той страда вследствие нашето неразположение и заедно с Него страдаме и ние и в такъв случай страданието се чувствува даже в по-голям размер. Ето защо, когато дойде Господ, трябва да изчистим сърцата си от всички лоши желания и тогава само Господ ще се всели в нас, ще проговори у нас и ще се яви сила Господня, която не ще бъде освен в наше услуга. И всичко това нещо е проста истина. Никога не трябва да се страхуваме от греха и никога не се опитвайте да биете дявола. Него само Господ може да го бие. Ако речете вие сами да се биете с дявола, помнете, че горчиво ще се разкайвате, че захващате борба не по вашите сили. Борете се с него само когато Господ е с вас и около вас, защото не така лесно се побеждава тоя Голиат. Виждате, че и Давид отиде срещу Голиата, но в името на Христа, а със силата на Духа (ножа на Голиата) отряза главата му. Вие трябва да имате прашката на Давида, което е вашият ум и сърце, и камъка в прашката, което е Христос. Ножът обаче не ви трябва. Давид не поиска нож, когато се срещна с Голиата, а чак когато го уби, извади неговия нож, та му отряза главата. Тази мисъл схващате ли я? Можете ли да я приложите? Дайте правилен отговор, защото сега Господ ви говори. Знайте, че вие имате у вас, у себе си прашката, защото притежавате ум и сърце. А пък камъка, който е Христос, вие ще го намерите, като се разходите из потока на реката (Първа книга на царете, от 17 до 40 cm., 17гл.).Имайте пред вид, че Христос е винаги на физическото поле. Той е постоянно на Земята. Той е вътре в нас, Той е един от най-постоянните работници в света, Който постоянно посещава хората, но Го не познават, защото е облечен с много прости дрехи и никога няма да се спре да разправя за Своята или за вашата мисия. Благородните дела, които вършат хората на Земята, показват, че Христос е между нас тук, на Земята. Христа ще намирате само когато очистите вашите сърца и тогава чак, като вече имате прашката - ума и сърцето, ще имате и камък - Христос, и ще можете да воювате. Човек без изкушение и мъчнотии ще мяза на морските гъби, които стоят все на едно и също положение и съзнание. Само страданията са ни докарали до това положение, до което се намираме днес. Досега Христос ви е само носил, и не само вас е носил, но е носил и носи всички други хора, които са около вас и които Той изчаква да съзнаят колко е безгранична Неговата любов. И Той ще постоянствува дотогава, докато не остане нито една душа в ръцете на лукавия. Съмнението е един червей, от който много учени и богослови са раззядани, покосени и духом отслабнали и пропаднали. Съмнението трябва да го отмахнете, защото то е в състояние да парализира не само вашата прашка, но и ще способствува да изгубите камъка в нея. Когато отмахнете съмнението, да знаете, че сте отмахнали един от най-лошите противници. Преди всичко, вярата ви ще се усили, щом се премахне съмнението, без което вярата у хората постоянно израства и укрепва душата им. А зародишът за вярата е у нас. Вярвам, че миналата година вие сте имали много изпитания и че сте си говорили: „Къде отиваме и какво ще стане с нас?" На това има да ви кажа: Свещта, която ви давам аз, вие я угасете, ако намерите друга по-добра, но докато не намерите друга свещ, дръжте си тая и им кажете да се махнат отпред очите ви. Най-сетне, ние трябва да се учим и от опитностите на светските хора в това отношение: не пущай старото, докато не дойде новото. А ние в разсъжденията си изгасваме свещта и после изпадаме в страдание, когато не трябва да бъде така. Често пъти аз срещам хора с добро желание, които искат да служат Господу, а че току ги видиш дряхли102 и обезсърчени, след което настъпват страдания. Защо? Аз казвам: защото са изгубили свещта си, която трябвало да не изпущат, докато не намерят друга. Друго нещо: Някои казват, че в книгата Господня било казано „да сеем с време и без време". Тук трябва да сте внимателни. Кога е това „с време и без време"? Седете си вкъщи и не сейте там, дето Господ не е орал. Та, преди да отидем на работа негде, трябва да внимаваме дали Господ е предшествувал пред нас и дали е орал. Как мислите се е образувала материята? Малките животинки са причинили напластявания, в които са израсли бурените, които после да се облагородили в сочни плодове, от които човечеството се толкова продоволствува и наслаждава. Така и тръните и бодилите в човешката душа Бог превръща в добри. И така, вие не бива да се спирате в себе си, че в миналите си животи вие сте били грешни, а от тия ваши грехове трябва да извлечете поучение, като се ползувате от живота, без ни най-малко да се връщате назад. Дяволът може да се подчини само като го държите гладен, не да го храните добре, а му давайте по малко хлебец, както що старите българи са хранили мечките си с по малко брашънце. Виждате от картината, Пентаграма, че главата на дявола мистически е вътре в нас. А при подвига ще трябва да се започне с ножа, който представлява силата, след който иде чашата, която символизира страданията, и оттам - към правдата. Като се завърши този кръг, слиза се вече в ъгъла на добродетелта -чисто Божествения кръг, дето става подигането. Жезълът означава закона на правдата. Книгата е разумът, а светилникът представя човека, който разсъждава. Но в истината като влезете, ще ви срещне Христос, ще минете тогава през втората врата, Божественото око, Божествения Дух, Който ще ви научи как да разбирате Божествените истини. Подир мъдростта вие ще дойдете до дървото на живота и след като свършите, ще слезете към змиите, дето ще се срещнете с най-големия противник. Но за вас сега е потребен външният кръг, а за втория кръг не сте подготвени. Трите инициала в картината са: В - Ръководител, У - Учител-Спасител, Ж - Царствуващ. А който иска да слугува на Бога, първото правило е написано в картината. То е: „В изпълнението волята на Бога е силата на човешката душа." Но специално върху картината ние ще се спрем друг път, а това, което се загатна върху нея сега, е мимоходом. На въпроса, зададен от Симеон Драганов, г-н Дънов отговори: - Че Христос ще дойде, това е безспорно и скоро ще дойде, но като как ще дойде, това никой не знае. Възможно е да дойде още в този век. На въпроса на Атанас Бойнов г-н Дънов отговори: - Под думата „второ пришествие" не бива да. се разбира свършекът на света, а то е второто идване на Христа. Най-после, и философски не е право да се приеме, че второто пришествие означава свършека на света. След това г-н Дънов каза: - Тази година ще се стараете да отстраните съмнението. Ние сме се събрали да опитаме Господа, но не е ли казано, че без вяра не може да се слугува на Господа? Тогава приложете вашата вяра и градете върху нея, което е вече направено от вас. Събранието се преустанови за довечера в 9 часа. В 10 часа вечерта събранието се продължи. Всички са по местата си около масите. По повелението на Духа чрез г-н Дънов всички се изредихме, та казахме по една втора мисъл с малко думи, след което г-н Дънов каза: - Тази вечер ще ви говоря върху пребъдването. Мнозина казват: „Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдете в Мене, каквото попросите, ще ви бъде." И после се казва още: „Аз ще явя Себе си вам и както Аз пребъдвам в Отца, така и вие ще пребъдете в Моята любов." Пребъдването в Господа е необходимо за един християнин, също както е необходимо за житното зърно да пребъде в земните пластове, та да може да чуе зова на Слънцето, да израсне и принесе плод. Човек би помислил, че зърното, като стои в земята, то вече е унищожено, обаче напротив - чрез това именно пребъдване в земята, заедно със слънчевата светлина, житното зърно принася плод.. Така трябва да се стараем да работим, щото да живеем в два свята. Както зърното живее едновременно в два свята, така и душата на човека живее на две места. От изпитите и страданията ние не трябва да се обезсърчаваме, защото по същия закон ние трябва да седим на Земята, да работим, да се развиваме и принасяме плод. Този именно е пътят, който ние трябва да следваме, а всеки друг път е фатален. Ако плодовете, например, на една ябълка искат да паднат преждевременно, господарят няма да ги приеме. В процеса на нашето развитие ние никога не можем да бързаме и това правило ако го приложим, нашият живот ще стане по-светъл. Ние не можем да се избавим от хилядите въжета в света и един човек, който е оплетен така, не може да се свърже с духовния свят, та затова всичките тия нишки трябва да се премахнат. Така, ако една душа с едно свое желание да влезе в Небето, тя ще страда. Христос казва: „Думите Ми да пребъдват във вас." Често пъти хората много искат, а някои никак не искат, обаче както едните, така и другите са в погрешка, защото човек не може, па и не бива да убива своите желания, а всяко желание, за да принесе полза, трябва да се впрегне на работа, защото едно желание може да ви подтикне към зло, а може и да ви подтикне към добро. Когато Христос говори за самоотричане от себе си, то значи самоотричане от онези наклонности, които събарят душата. А да слугува човек на своята душа значи да привлича и присвоява всички благородни качества, които я подигат. Мнозина са питали като как да впрегнат духовете. Как впрягат земеделците воловете? Изпървом добитъкът се малко поколебава, подскача, докато най-после започне да кротува. Така и с духовете. Дойде ли един дух при вас, впрегнете го. Започне ли да ви изкушава с известно свое желание, тогава такъв един дух изпитайте добре с ума си и със сърцето си - станете в дадения момент съдебен следовател, вижте що иска и като се убедите, че желанието не е износно за душата, в такъв случай подигнете се нагоре, също както балоните отскачат във висините, щом изхвърлят от багажа си и олекнат. При такова изкушение хвърлете и вие от вашия багаж и олекнете. Питайте духа защо идва и какво именно иска да върши. Въобще, дръжте това правило, че ако искаме да следваме Господа, ние никога не трябва да пожелаваме неща, които спират нашия напредък. Представете си човек, който има постоянно работа да движи махалото на една машина, която разлива вода, за да не нахлува вкъщи. Ако този човек спре, например, няма ли да тури в опасност жителите на къщата? Същото нещо може да се каже и за вас, ако не изпълните навреме и постоянно своята длъжност. Ние имаме задължение към всички духове и към нашите ближни. Ако имате известна нечиста мисъл, постарайте се да я премахнете. Няма нужда да питате как и защо. На това само Бог ще може да отговори, защото е вечен, а ние нека изпълним което можем, да премахнем из нас човешките мисли. Аз желая през годината да схванете и разберете добре що е вяра, надежда и любов, какво нещо са те и да можете да ги развивате. Вярата е първото стъпало в съзнателния живот. И вярата, и надеждата, и любовта са у нас. За да пребъдва човек, трябва да има равновесие, в който случай в пълнота ще дойде и вярата. Постарайте се през тази година да усилите вярата. Ако Господ ни даде някои страдания в живота, знайте, че всичките - големи и малки - са математически определени и това не е фаталност. фаталността настава само ако не вървим по Божествения закон. Първото нещо в живота е послушанието, затова, когато чуеш Господа, винаги тръгни, без да се съобразяваш с другия глас в тебе, който ти внушава може би: „Стой, стой!" Всички вие трябва да слушате и то с осторожно внимание да слушате, защото има случаи в живота, дето за една лоша постъпка Господ поне най-малко 3 пъти да не ни предупреди. Той предупреждава всекиго 3 пъти за лошата му постъпка. И който се съобрази с това предупреждение, работите му тръгват на по-добре и се оправят. Аз искам тук, на физическото поле, да бодърствувате. И аз много добре зная защо ceга, в този момент, вие спите. (Действително, за забелязване е, че всички дремехме, с усилие и напрежение слушахме важните истини, които се изтъкваха в настоящата реч. Причината на това се обяснява едно от непоносимата тазвечерна топлина - беше много задушно, и друго, от обстоятелството, че мнозина от нас не бяха спали през миналата нощ, когато им беше редът да участвуват в уреденото бдение. Но сигурно най-вярната -причина е скрита, психическа.) Спите, защото искате да се оправдавате. Но за вас е по-добре да бъдете будни. Прочее, размислете и вижте дали вие всички пребъдвате в Господа, с Когото аз искам да ви свържа чрез това пребъдване. Отивайте при Него тъкмо такива, каквито всъщност сте, нито се увеличавайте, нито се намалявайте. А през годината гледайте да развивате вярата без никакво съмнение. Вяра без съмнение, то е абсолютно право в Бога. Заседанието се свърши в 11 часа през нощта.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1911 година (10-15 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ Преди срещата Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години - в края на юни, Петровден. Освен тази особеност поканите се отличаваха от другите и по това, че съдържанието им бе различно и че срещата не се именуваше „среща", а „събор". Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване даже е съставило голямо удоволствие, защото морето кротувало - явно като тепсия. Също така от приятност при пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали Балкана, каквито например казанлъчани и някои други, идещи от Южна България. При все тазгодишното лято беше влажно, защото през 3-4 дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак -атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способствуваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-надолу ще видим как се развиха работите в това отношение. 10 август 1911 година, сряда Срещата на членовете на Веригата на събора, така наречен в поканите, и тая година стана в Търново, но занятията не ставаха както миналата година само в колибата на члена от Веригата, търновеца Атанас Бойнов, а ставаха и в оная на Тодор Бостанджиев, панталонджия, която е съседна с първата и отстои на южна посока от нея и която по нареждане също е била ангажирана с наем, докато трае съборът, понеже колибата само на г-н Бойнов по практика от миналата година се оказа малка. В колибата на г-н Бойнов ставаха заседанията на събора, а в колибата на Бостанджиев беше сформирувана горницата. Гостилницата също се помещаваше в Бостанджиевата колиба. От поканените на тазгодишния събор се явиха: 1. Д-р Христо Cm. Дуков, родом от с. Загоричане, Костурско, Македония, а живущ в Казанлък. 2. Илия Зурков от гр. Елена, живущ в Бургас. 3. Матей Попов, родом от Котел, живущ в Бургас. 4. Христо Тончев, родом от Казанлък, гдето и живее. 5. Сотир Щерев, родом от Татар-Пазарджик, живущ в Бургас. 6. Александър Кръстников, родом от Габрово, живущ в Бургас. 7. Димитър Голов, родом от Котел, живущ в София. 8. Симеон Драганов, родом от село Беброво, Еленско, гдето и живее (този брат не е бил поканен, но като се намерил в Търново по време на събора и разбрал, че той ще се състои, успял да измоли позволение и да бъде приет и да присъствува с обещание, че е готов да работи най-тежка работа, която му се отреди). 9. Петко Иванов Гумнеров от с. Церов, Татар-Пазарджишко, а живее в София. 10. Пеню Киров, родом от Карнобат, а живущ в Бургас. 11. Кънчо П. Стойчев, родом от с. Дервенет, Старозагорско, живущ в Бургас. 12. Атанас Бойнов, родом от Търново, дето и живее. 13. Костадин Иларионов, родом от Габрово, живее в Търново. 14. Тодор Стоименов, родом от Татар-Пазарджик, живее в Бургас. 15. Михалаки Георгиев, родом от Видин, а живущ в София. 16. Драган Попов, родом от с. Беброво, Еленско, а живущ в Търново. 17. Никола Янев, родом от Айтос, като дете живял в Русокастро. Бургаско, а сега в Бургас. 18. Деню Цанев, родом от с. Ханзаларе, Пловдивско, а живущ в Бургас. 19. Никола Ватев от с. Ново село, Троянско, детинството си прекарал в Габрово, дето и отрасъл като осиновен, а понастоящем живее в Русе. 20. Иван Дойнов, родом от с. Беброво, Еленско, живущ в Търново. 21. Петко Епитропов, родом от Панагюрище и живее в Пловдив. 22. Илия Стойчев, родом от с. Угърчин, Ловчанско, живущ в Русе. 23. Иван Русев, родом от гр. Бяла, живущ в Русе. 24. Спас Димитров, родом от Ямбол, живущ в София. 25. Петър Тихчев, родом от с. Беброво, живущ в Русе. 26. Еленка Иларионова, родом от Габрово, живуща в Търново 27. Мария Дойнова, родом от с. Беброво, живуща в Търново. 28. Парашкева Бойнова, родом от Търново, живуща пак там. 29. Здравка Попова, родом от Търново, гдето и живее. 30. Гина П. Гумнерова, родена в село Меричлери, Чирпанско, живуща в София. 31. Велика Н. Ватева, родом от Габрово, живуща в Русе. 32. Велика П. Стойчева, родом от Габрово, живуща в Бургас. Гореизброените по ред според името на повикването бидоха изпращани в заседателната стая, гдето около две маси насядахме всички по долуозначения ред (вж. схемата на стр. 113): ИЗТОК: П. К. Дънов СЕВЕР: Д-р Дуков, Матей Попов, Д. Голов, П. Гумнеров, К. Стойчев, К. Иларионов, М. Георгиев, Никола Янев, Никола Ватев, П. Епитропов, Иван Русев, П. Тихчев, М. Дойнова, Здр. Попова, В. Ватева ЮГ: Илия Зурков, Христо Тончев, Алекс. Крътников, Сим. Драганов, П. Киров, Ат. Бойнов, Т. Стоименов, Драган Попов, Деню Цанев, Иван Дойнов, Илия Стойчев, Спас Димитров, Ел. Иларионова, Пар. Бойнова, Гина Гумнерова, В. Стойчев, Върху масите личаха три ленти: синя, червена и портокалена, които изхождаха изпод стоящите пред г-н Дънов вещи, и двете от тях - синята и портокалената, се простираха до края на първата маса, а средната - червената. отиваше дори до края на втората маса, а на източната страна имаше две картини, от които едната бе ликът на Спасителя, чудесна художествена изработка, и бе положена в залата на изток, другата картина бе великата емблема - Пентаграмът, пред която малко вдясно се спущаше симетрично поставено църковно православно кандило, добре натъкмено и запалено. В 9 часа и 45 минути се откриха занятията с изпяване от всички „Воскресение Твое Христе Спасе", прочитане молитвата „Добрата молитва" и „Отче наш", както и с изпяването Великото славословие. Г-н Дънов след това възгласи: - Бъдете верни на своето призвание. Отец Мой ще преобърне всичко за ваше добро. Имайте пълна, съвършена вяра в Отца на виделината, от Когото произтичат всички блага на Земята. Отец, Който ви е пратил на Земята да се учите в послушание, желае да растете в Неговата истина. Тази истина ще ви направи свободни. В тази истина Аз пребъдвам; така и вие пребъдете, както и Аз. Помнете: скърбите, това са Божията повдигаща се ръка за вас; мъчнотиите, това са Божиите благословения, които ви се пращат. Отец, Който ви люби, бъдете и вие подобни Нему. Той е благ и дълготърпелив към всички, старайте се и вие да следвате по Неговите пътеки. Любовта, това е животът. Тя е вътрешната връзка на Небето, която ражда здраве, щастие и блаженство. Волята на Отца е вие да бъдете здрави духом, да бъдете щастливи по сърце, за да придобиете Божественото на живота. Вашите тела, това са храм на Бога, вашите души, това са камъните, които образуват небето, вашите духове, това са Божествените лъчи, които се пращат за изкупление и благото на света. Бъдете прилежни и трудолюбиви в живота си. Прилежание и трудолюбие са потребни на Земята. Те са неприятни, но плодовете им са сладки. Имайте мир в душите си, не мира на света, а Божествения мир. Пътят, по който вървите, е тесен и труден за изкачване, но само в него се намират всичките блага, които Господ е вложил. Помнете: Не сте свои си, вие сте раби на Бога живаго и ако пребъдете в Неговата воля, Аз ще пребъда във вас и ще явя Себе си вам, само тогава ще Ме познаете, както и Аз ви познавам. Сега има още голяма тъмнота в умовете ви, но Духът, Който Аз ще ви изпратя от Отца, да пребъде във вас, Той ще направи всичко светло и ще ви покаже пътя на бъдещето. Помнете думите, които са казани: Без вяра не може да се угоди на Бога. Не давайте ухо на шепненето на лукавия, защото в тия шепнения се крие отровата на злото. Бъдете смели и решителни, защото Аз съм с вас. Светът може да се вълнува, бурите на живота може да ви обезпокояват и да ви се струва, като че ли корабът, на който пътувате, ще потъне. Помнете: този кораб не потъва. В света може да стават много промени, много изменения, Но Отец, Който ръководи всичко това, остава всякога един и същ. Мир на вашите души. Аз ще ви дам този мир, който светът не може да ви даде. Когато завършите вашето поприще на Земята, Отец сам ще обърше всяка сълза от очите ви и ще ви даде всяка радост и веселие. Молете се да възтържествува Божията добродетел, да възтържествува Божията правда, да възтържествува Божията любов и да се прояви, да възтържествува Божията мъдрост и да се прослави Господ в Своите дела, да възтържествува Божията истина и чрез нея Господ да озари света, да възтържествува Божият живот и чрез него да ви се дадат всички блага, да възтържествува Духът на Отца Моего и Отца вашего, на Бога Моего и на Бога вашего и да се възцари Той и да бъде все и веех. Чада, имайте любов помежду си. Любовта дълготърпи, тя е всякога благосклонна, никому не мисли зло, на всичко се радва, всичко повдига, всички утешава, всички спасява и всичко провожда в дома на Отца. Слушайте този глас на любовта, оставете се да ви ръководи през всичкия ви живот. Само тя е в сила да отмахне неугасимото зло, което разрушава човешкия живот. Не се поддавайте на тази съблазън. Не се трудете да обърнете камъните в хляб. Не искайте от Господа това, което е противно на Неговото естество, не Го изкушавайте в безразсъдност. Макар и да ви дадат целия свят, отхвърлете го, защото благото на живота е само Господ. И когато Той пребъде във вас, вие ще бъдете силни да струвате това, което е добро и угодно Нему. И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа Си, да побеждавате. Дерзайте, Аз победих света. На Мене е дадена всяка власт на Небето и на Земята. Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавия, но Моята воля и волята на Отца Моего. Горното слово се диктува полека и при започването му г-н Дънов повели: След продиктуването му и след особената молитва, г-н Дънов се обърна към всички с думите: - Всеки от вас, освен даденото сега Слово, ще прочете и 14 глава от евангелието на Йоана, И добави: - Това Слово, което ви се даде сега, може да го прочете само на вашите ближни по дух и разбиране, а никому другиму, защото ако го четете на другите, може да си навлечете неприятности. На люде, които приличат на семето, паднало на камъните и пътя, не четете това Слово, а го четете на онези, които са като добрата земя, защото само там семето може да израсте. Подир няколко минути отдих, в 11 часа и половина заседанието се продължи. Обяви се от г-н Дънов, че от 5 часа днес нататък по половин час за всекиго ще има бдение - размишление и молитва, което ще стане в горницата. И като се смята, че това бдение ще бъде днес от 5 часа до 11 часа вечерта, утре, 11 август, от два часа след полунощ до 7 часа заранта, ще продължи пак от 5 часа подир обяд до 7 вечерта, когато прекъсва, за да се подкачи наново в 9 часа вечерта до 11 преди полунощ, след което бдението ще продължи на 12-того от 2 часа след полунощ и ще следва същия ред, който е бил на 11-того, то излиза, че свършване на бдението ще стане на 12-того в 4 часа и половина заранта. Редът, по който ще ходим един подир друг за бдение, е онзи, по който сме наредени на масата. А всеки, комуто е дошло ред да отива в горницата, ще предупреждава вътрешния с трикратно леко почукване на дверите и изговаряне на думите: „Да бъде Името Господне благословено!" - Във време на бдението - добави г-н Дънов - всеки ще бъде свободен да се моли за каквото иска. Няма никакви правила, никакви закони, които да ви стесняват и ограничават, но ще знаете, че само което е най-важното и най-същественото в живота, това искайте и за това се молете. Ще питате духа във вас и той ще ви научи Аз ще искам от вас никой нищо и никога да не казва за това, което види и чуе в горницата, защото там се образуват такива вибрации, щото можете да бъдете благословени, но възможно е да си навлечете и точно обратното. Господ е огън пояждащ. Затова, който от вас се почувстзува недостоен, за да се представи в горницата, по-добре да не отива там, да си навлечете отговорност. После, друго: аз искам в това училище вие да бъдете свободни. Под думата религиозен живот, не значи само да сме в религиозно настроение и да вярваме. Някои приятели, като бъдат религиозни, мислят, че са по-угодни, но това е едно заблуждение. Когато си готов да извършиш всичко за в полза на другите, без да усещаш някакво притеснение, това е то Божественият път. Често хората в това отношение си турят известни правила, които ги спъват, а пък то правото е. че здравето и щастието зависят.напълно от туй да притежаваме благословението на Бога и человеците. Хората често могат да ни развалят и повредят здравето, обаче тщеславни могат да ни направят само духовете. Те са, които могат да ни осакатят. Бъдете, прочее, свободни и по сърце, и по ум, Тази година ще ви се раздаде картината на Пентаграма, за да се занимавате с нея и да я проучавате, защото у вас искаме да образуваме огнище, олтар за Господа. Господ се проявява в един народ само тогава, когато има огнище в него. Когато Господ пребъдва в един народ, само тогава той се благославя. Та, целта е нашите мисли и желания така да засегнат всички наши приятели, които са в зародиш, щото да могат да се ползуват от тях. С нашите мисли трябва да окуражим мнозина, които са изтощени и обременени в борбата на живота, да помогнем на ближните си - към това се силим и това е намерението ни. Не бива да се стесняваме и питаме защо ли ни викат от Господа, защото този въпрос е излишен пред обширния простор на работата. Аз искам тия от вас, които имат някои важни въпроси, на които желаят да се отговори, нека си ги формулират и напишат на книжки, които да ми предадат. Тук вие съставяте само един конус, така че на физическото поле ви трябва широка основа, когато в духовния свят е потребна само една точка. Подир изпяването на „С нами Бог", „Ангел вопиящи" събранието се преустанови за довечера, когато в 8 часа и 25 минути то наново се продължи. В това събрание присъствува и баба Вината от Търново, а така също и Иван Русев, който отсега започна да присъствува на събора. Г-н Дънов говори върху следното: - Тази вечер ще ви говоря върху молитвата. Защо трябва да се молим? Павел казва на едно място: „В молитвата бивайте постоянни." А Христос казва: „Бдете и молете се." Молитвата има трояк характер. Тя се равнява на дишането. Човек трябва да се моли, та с това душата му да диша и да възприема нещата. Молитвата е необходима за душата, тя е съзерцание на най-висшите чувства. С молитвата виждаме. Че и детето се моли. Тя е един зов и както дишането е потребно за тялото, така молитвата е потребна за душата. Човек се нуждае много повече от въздух, отколкото от храна. Доказано е, че най-много 25 минути може човек да не приема въздух. И ако приравняваме въздуха с молитвата, която е храна за душата, виждаме колко голяма важност е тя за нас. Първият признак, че човек е влязъл в Божествения път, е молитвата. Затова винаги, когато и да дойде у вас настроение за молитва, никога не трябва да отлагате, а влезте в тайната стая на вашето сърце, помолете се и тая молитва ще бъде приета. Отложите ли, възможно е скоро Духът да не дойде, за да ви настрои наново. Значи, във всяко време ние можем да се молим. Между лошите хора трябва да се молим, за да искаме търпение. При това, с молитвата човек образува една крепост, непристъпна за лоши желания, които, ако даже са нападнали душата, изхвърлят се навън. Човек, който не се моли, за него са прекратени отношенията с Бога и по този начин, като не се сношава вече с Бога, злото настъпва. Молитвата не трябва да бъде едностранчива, само за облаги, а понеже тя е един израз на душата, то с нея трябва да искаме това, което нашият дух желае. Така, ако нямаме настроение за молитва, трябва само да съзерцаваме. Нашите души, когато се отправят към Бога с молитва, изпущат едно благоухание към Него, също както цветята, които навреме са разцъфнали. Та, човек, който не се моли, се лишава, и то сигурно, от мириса на Небето. А пък за да не се лиши от този мирис, Господ ни изпраща страдания, които ни упътват към молби и моления. Прочее, с молитвата се гонят двояки направления: първо, човек да се стреми към Бога и второ, да се обединят духовете. Ние сме събрани тук да отправим такава вълна, щото да настъпи и да даде голямо сътресение за доброто на народа. Молитвата е един силен Божествен импулс, та затова се казва да се молим във всяко направление, защото тя има влияние към всички отрасли на живота. Най-после, вие всички можете да правите опит и вижте на колко молитви Господ ви отговаря. Само че, когато се молите, никому не съобщавайте за какво се молите и какво очаквате, докато резултатите не се проведат и докато делото не се изпълни. Защото, ако някому съобщите, твърде е възможно да си попречите и тогава вие сами ще сте си виновни. Мюлер, за когото се разказва, че през живота си е принесъл един и половина милиона молитви, със силата на молитвата е прехранвал 2000 деца. Той от опитност твърди, че колкото повече с детинско настроение е принасял своята молитва, толкова по-скоро му се отговаряло на нея. Тази е молитвата и на Тайлера, който е събирал крупни суми за издържането на маса мисионери за Божието дело. Той уподобява молитвата на трена, в който един може да се качи и вози много спокойно до местопристигането, а друг да го тика. После, молитвата има сила и при изцелението на разните телесни недъзи и заболявания. С нея могат да се лекуват болести. По-нататък, всичките ни работи ще успеят, ако ги започваме с молитва. Който в молитвата е постоянен, ще види и ще се увери, че Господ е верен, но с молитвата трябва да се постоянствува, докато изгубите вече разположение да се молите, което показва, че на молитвата ви така или иначе, положително или отрицателно е отговорено. Но молитвата трябва да има благодарствен характер за всички блага и благословения, които Господ дава. Виждате понякога, че молитвата ви не помага Молите се, не получавате отговор. В такъв случай приличаме на човек, който иска да подигне едно бреме, но не може, понеже не е по силите му, повиква другиго на помощ и с него заедно успява да го подигне. Някога такъв може да се нуждае от помощта на един и двама, трима и повече човека. Та, следователно ние при несполука в молитвата ще искаме помощта на един, двама, трима и повече братя и сестри, според степента на нуждата, докато сполучим. Опитайте този начин и ще видите доколко може да го приложите на практика. Като свърши горното слово, съобщи се от г-н Дънов, че утре, 11-того, ще се говори на тема: Как трябва да се работи, начините на работа в света. Ще ни се дадат някои упътвания за работа. Изпяхме „Възкресение Твое" и г-н Дънов ни каза, че Духът дава за всички ни мисълта псалом 19, стих 5. Заседанието се преустанови в 9 часа вечерта.

ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРОТОКОЛА НА 1910 ГОДИНА Разни 1. На 12 септември 1909 г. г-н Дънов ни поясни, че Св. Богородица съответствува на Елохим, което е женско име. Йехова е Христос, а Елохим е Св. Богородица. Това пояснение ни се даде, когато бяхме на софрата с г-н Дънов и дядо Тихчев. 2. На 17 септември 1909 г., събота, на обед около един часа, в присъствието на Арнаудов и дядо Тихчев, г-н Дънов ни поясни: - Деветте блаженства, те са деветте правила, които християнинът трябва да изпълни, преди да започне да люби Господа с всичкото си сърце. Добре е да се спираме и да размишляваме например що значи „нищите духом". Светът казва: „Отнеми, Господи, благословението Си, но ни дай блага и не ни наказвай", когато ние трябва да казваме: „Накажи ни, Господи, но не отнемай благословението Си от нас." Тука е именно разликата между нас и света. Страх Божи е в Стария завет, а в Новия завет страх Божи подразбира благочестие. А вечерта същия ден, 19 септември 1909 г., когато се бяхме събрали около г-н Дънов, заедно с Я. Арнаудов, г-н Дънов в разговора си каза, че умният се поучава от погрешките на хората, а безумният се поучава от своите погрешки. Нищият духом е преди всичко от всичко доволен, хорските радости са негови радости, скърбите на хората са негови скърби. Той не е слабохарактерен и не иска нищо за себе си. От външните работи не се безпокои. На него пари не трябват. Че умрял някой, не се безпокои и най-после нищият духом разбира смисъла на живота. Гина каза: - Такива хора са рядко. - Да, на такива е Царството Божие. Всичко е лесно, когато отвътре е светло; всичко е мъчно, когато отвътре е мрачно. 3. 20 септември 1909 г. Събрание у дома в 11 часа сутринта. Присъствуват: Ние с Гина. Димитър Голов, Тодор Бъчваров, Спас Димитров, Я. Арнаудов, Иван Тачев, дядо Петър Тихчев. Между другото г-н Дънов каза: - Ако искате да си изплатите кармата, трябва да държите и спазвате следните 9 правила. (Чете блаженствата.) Първото правило е за нищите духом. За да измени човек своята карма, трябва да бъде един велик дух и да се свърже с цялото човечество. Исус Христос измени Своята карма, но Той беше един велик Дух. За да може да разрешите кармата си, трябва да се държите с Небето и Духът като дойде. Той ще я разруши. По-висшата форма е в състояние да защити по-нисшата, а последната не може да защити първата. По-висшият живот може да избави no-нисшия, а последният не може да помогне на първия. Например овчарят може да помогне на овцата си, когато* овцата не може да помогне на овчаря. Добрите желания вие трябва да ги асимилирате, защото иначе ще дойдат други духове и ще се възползуват от тях. Евангелието е една велика наука - наука за живота. В него са вложени всички основни закони, по които светът се развива. Без страдание няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдание, той желае невъзможното и немислимото. Христос иска от вас да се самопожертвувате, защото Той се самопожертвува - да бъдем подобни на Него. Силният човек трябва винаги да страда, а слабите и малодушните хора никога не могат да страдат Гордостта е болезнено състояние на духовния свят, а смирението е естествено състояние на същия свят. Сега нека захванем с нищите духом, което значи силни духом. Добрите желания, това са храната и душата. А тия желания щом влязат у вас, Духът ще ги асимилира у вас и след това настъпва реализиране на доброто желание от самите вас. Да любим врага си, значи да не запазим лоша форма в душата си за него. Любовта към Бога, към ближния и към враговете, може да се подраздели, както следва. (Виж чертежа|. Така Бога ще турим в светая светих у нас, ближните - в средата с нас, а враговете - навън от нас. Още навън от тях - дяволите. Когато един добър човек бие някого, то е доброто за тогова, когото бият, защото в същото време го магнетизира, но когато един лош човек бие добрия, лошо е, защото добрият човек се демагнетизира. Тук може да се каже и за Исуса Христа, Когото биха лоши хора, затова Той, колкото да е кротък Дух, каза: „Отче, ако е възможно, да премине тази чаша." Много тънката пръчица много добре действува при възпитанието на децата, и то когато се бият по задниците, защото в същото време и ги магнетизират. Вам е необходимо знание, за да можете да се борите. Трябва ви добро оръжие - с чакмаклии пушки не можете да се борите. Не бива да предизвиквате вие войната. Невидимият свят иде да ви помогне и вие не пропущайте да се възползувате от помощта. Силата не е във вас. Дотогава, докато държите Бога като светъл образ у вас, дотогава ще напредвате. Потъмнее ли тоя образ във вас, потъмнявате и вие. Докато Божественият образ свети у вас, вие ще бъдете на едно безопасно поле. В България има мнозина, които подготвя Духът, и те един ден ще бъдат внушително число. Те са църквата в България и те са хората, които ще искат служене от вас, както малките деца, на които трябва да се слугува. Пък и Христос ни казва, че който иска да бъде пръв, трябва да бъде слуга. Отсега нататък хората ще ви търсят, стига да бъдете готови да им помогнете. 4. 27 септември 1909 г. В събрание у нас г-н Дънов между другото каза: - Не сравнявайте себе си със себе си, т.е. не бива да сравняваш сегашните си стремежи и сегашните си прояви с миналите прераждания. У човека има две еволюции: лошите качества и добрите качества, и които качества взимат преимущество у човека, такъв е той, такава е и еволюцията му. 5. В събранието на 4 октомври 1909 г., неделя, 11 часа сутринта, на което присъствуваха: Ние с Гина, Петко Епитропов, Я. Арнаудов, Спас Димитров, Иван Тачев, В. Граблашев и Д. Голов. След като се прочете 12 глава от Евангелието на Лука, г-н Дънов между другото каза: - Вярата не може да се всади у хората, но тя може да се раздаде. Тя е атрибут на душата. Първоначалната вяра ние имаме у себе си и ако тя е постоянно у нас, животните нямаше да се плашат от нас. Ако имахме тази първоначална Божествена чистота, вълкът и мечката нямаше да ни нападат. Хората нямат свободна воля, защото мислите се предават от човек на човек и много работи вършим против нашата воля. Нашата свободна воля произтича от Бога, защото Той е свободен. Свободната воля е нещо относително и в пълния смисъл на думата ние не сме свободни. От съвременните хора на един милион души може да се намери само един със свободна воля. Защото със свободна воля се разбира човек, който, като го турят на всички мъчнотии, той устоява, а не ако му ударят 20 удара с тояга, той да се разколебава. Такъв човек не е със свободна воля. Какво трябва да разбираме с думата „воля"? Ако раздвоите първия слог** на думата, значи раздвояване. Воля в простото изражение на думата значи сила. А от чисто френологическо гледище във волята влизат: твърдостта, на която е основан инатът, смелостта и настойчивостта. И така, значи волята има три положения: твърдост, смелост и настойчивост. Волята във физическото поле има своето проявление, а в духовно поле има друго проявление. От френологическо гледище разните хора нямат еднаква воля. Например човек, на когото е ниско при ушите, той няма воля. Във волята изобщо трябва да се разбира желание да прави нещо. В правата смисъл сърцето е, което ни направлява. В нравствения свят волята не действува както във физическия свят, защото в нравствения свят много пъти трябва да се подчиним на друга една воля, когато във физическия е обратно. В духовния свят има сила винаги слабият, а във физическия - силният. В духовния свят силните слугуват на слабите, а във физическия е обратното. Човек, който не е смирен, всичко знае, всичко разбира. Библията знае от кора до кора. Ние просто сме играчка в тоя свят. Ако искаме да не сме такива, трябва да се съединим с Господа. Когато Господ се прояви в нас, тогава ще бъдем със свободна воля. В този свят всичко ни влияе: и въздухът, и водата, и духовете. Та ако искаме с ума си да преминем света, много се лъжем. Има две същества у нас: едното винаги се тревожи, гневи, а другото примирява нещата и не се смущава. Второто същество сме ние и то е, което мисли за Небето, а първото, като грубо и недодялано, си остава тука, на Земята, и когато второто същество замине за небето, то рече на човека в плътта - първото същество: „Сбогом, довиждане." За свободната воля може да се каже следното: Ние например не можем да се откажем да спим, но сме напълно свободни да си турим главата на изток, запад, север или юг. Може да си избереш каквато посока искаш, защото в това имаме избор. От гледището на френологията нашата свободна воля се много ограничава. Що е спане? От чисто френологическо гледище то е излизане на съзнанието вън от нас, за да се очистят, оправят и укрепнат клетките, та като дойде съзнанието, на нова сметка да започне нова деятелност. Па и в духовно отношение спането е потребно, защото ако не спим, или по-добре, ако не спяхме, щяхме да оставаме крайно материалисти, а в спането духът отива, откъдето е дошъл, странствува и с това черпи сили. Човек може в многото си опити ха това да стори, ха друго да извърши, губи време, даже губи предназначението си. 6. На 8 октомври 1909 г., четвъртък, когато бяхме на софрата с Гина, заедно с г-н Дънов, последният между другото каза: - Мъчнотиите, това е Божествената ръка, а страданието, това е Божествения оран. 7. На 11 октомври 1909 г., неделя, 11 часа, събрание у дома от Д. Голов, В. Граблашев, П. Епитропов, Спас Димитров, и ние с Гина. По покана на г-н Дънов В. Граблашев прочете 14 глава от Йоана, върху която gage някои обяснения, след което г-н Дънов подзе: - Какви са жилищата, поменати в тази глава? Те означават личното и общото развитие на човечеството. Всичкото знание, което имате, трябва да го смелите, затова засега нищо не ви се дава. Много знание във вас разваля, както майката, като напращят гърдите й, трябва да даде на детето си, за да се поизпразни млякото. Така и вие трябва да дадете от онова, което имате и което сте набрали, за да ви се даде друго. Засега се нуждаем от основните неща. А пък за жилищата, които се споменават, вие ги схващате от индивидуална страна. Представете си клетките: дойдат в тялото, отидат в черния дроб и пр. Какво ще научат тия клетки? Нищо друго освен отношението на разните други клетки едни спрямо други. Така и в духовния свят - духът, който пита, учи отношенията на духовете едни спрямо други. Да, на вас ви трябва опитност. За сферите вие всякога се излъчвате и ги бродите, само че сте в несъзнание, та не можете да си дадете отчет. Интересно е, че когато човек отива при един болен с мислите си, трябва да създаде противоположни мисли, та с това да събуди борба у болния. 8. На 18 октомври 1909 г. в 11 часа у дома. Присъствуват: ние двамата. Д. Голов, Иван Тачев, Я. Арнаудов, Спас Димитров. Прочете се 16 глава от Йоана от г-н Дънов, който след това между другото каза: - Само в две неща не трябва да се съблазнявате: първо в Бога, после и в Духа, Който ни ръководи. Човек, който се съблазнява в Бога и в Духа, Който го ръководи, той е осъден, няма сила, която може да го избави. Във всеки един човек живее един ангел и един дявол. У когото работи повече ангелът, има любов. Где е любовта? В световете на ангелите има любов. Тя е в духовния свят, а не в Божествения, и се проявява между слабите. Трите свята са: Божествен, духовен и човешки. Нашата любов на Земята е желание. Любовта е любов в духовния свят. А пък в Божествения свят любовта е мъдрост. На Земята конете и воловете представляват служебните духове. Коя е причината, дето съвременните християни не могат да разберат Евангелието? Защото всеки го чете и разбира от свое лично гледище. Какво нещо е търпението? Неволя ли е? Не, търпението е смелост и решителност, владане на себе си и липса на всякакъв страх. Търпението е за тия хора, които имат здраве и сила. То е за силните, а не за слабите хора. Любовта, дето е в рая, е примесена с малко егоизъм, а истинската любов е в самата мъдрост. Мъдростта, това е второто проявление на Бога и то е Неговият творчески акт. А пък любовта, която е в по-горната сфера, гдето е истината, е най-чиста. От майката, т.е. от капитала, никога не давайте, а давайте от лихвата. В прочетената глава вие виждате, че се казва: „Просете." Значи когато желаете и поискате да ви се даде каквото и да е благо, вие трябва да просите за вътрешната духовна светлина, за да ви се разкрие същественото, което ви е потребно да разбирате. 9. На 18 октомври 1909 г., неделя, в частен разговор в стаята на г-н Дънов, той ми каза: - Що е воля? Волята е желание, мисъл, сила - то е воля. А пък същия ден, като бяхме към Семинарията в 5 часа вечерта на изток г-н Дънов току-що ми казваше, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. На запад над дефилето на село Княжево се яви едно малко, червено, горещо като въглен облаче, за което г-н Дънов ми каза, че с това облаче се потвърждава разговорът ни, че човек трябва да използува благата, които Господ му дава. 10. На 22 октомври 1909 г., сряда, бяхме на обед в трапезарията. Г-н Дънов в разговора си с мене и Гина изказа следните важни мисли: - Тези, които умират, ги пущат в чистилището (пургаториум). Тези, които бракуват (тези, които заспиват), те чакат за прераждане. Тези, които заминават, отиват в рая. Грешните се мъчат. Тези, които се стремят да се усъвършенствуват, те се трудят, а пък тези, които помагат на другите, те работят. 11. На 8 ноември 1909 г., неделя, Арахангеловден, в присъствието на Д. Голов, Ив. Тачев, Т. Бъчваров, Спас Димитров и ние двамата, г-н Дънов между другото каза: - Гневът, яростта, страстите са отрицателни качества, в които няма интелигентност, а любовта и смирението са първоначалните добродетели, с които е създаден човек, и те са интелигентните сили, които го повдигат. Така например, в гняв и ярост вие ще се демагнетизирате и паднете, тогава, когато ако мислите за любовта и смирението и пр., вие започвате да размишлявате и с това се повдигате. Най-напред е направена астралната форма на Земята и човек, като е паднал, защото поискал жена и понеже такава не може да има в астралната земя, то трябвало да слезе тук. 12. Неделя, на 29 ноември 1909 г., на събранието в стаята на г-н В., гдето присъствуваха В. Гоаблашев, Ив. Тачев, дядо Сапунов от Айтос, Д. Голов, Сп. Димитров и ние двамата с Гина, ни се дадоха стихове от книгата Господня, които прочетохме по следния ред: В. Гоаблашев прочете Исаия 63 гл., от 7до 9 стих; Ив. Тачев - псалом 51, от 4 стих; дядо Сапунов - псалом 81, от 4 до 7 cm.; П. Гумнеров Първо Коринтяном 13 глава, от 5 до 7 стих; Д. Голов - Еклесиаст 12 гл., 9 и 10 стих; Г. Гумнерова - псалом 63,3и4 cm; Сп. Димитров - псалом 71, 7 и 8 стих, а за онези, които отсъствуваха. се прочете от Притчите 7 глава, от 1 go 8 стих. На 20 юни 1910 година, неделя, 11 часа преди обяд, събрание в стаята на г-н Дънов, ни се дадоха следните стихове: Ив. Тачев прочете псалом 22: 10, 25 и 14 cm.; В. Граблашев - Иезекиил 11 гл., от 5 до 8 стих и 16 и 17 cm; П. Гумнеров - Йоана 4 глава, от 1 до 7 стих; Г. Гумнерова - Исаия 36 глава, 6 cm., 37 гл. 27 cm.; Спас Дмитров - Лука 9гл.,3 и 57 cm., Д. Голов - Иезекиил 6 гл., 11 cm., 8 глава, 3 стих, и най-после В. Узунов прочете Малахей 3 гл., 15 cm. и думите: Нови завет. _______________________________________ * слог (рус) - сричка

18 август, сряда Днес е последният ден на тазгодишната среща на Веригата. Това ни се каза още вчера преди обяд. Времето е отлично, ясно навсякъде, тихо и приятно. В 7 часа и 15 минути преди обяд бяхме в определените отначало места. Розовата, синята и жълтата ленти все още са на масата. Преди всичко г-н Дънов нагледно ни показа как да направим гимнастическите упражнения, които ни се дават тази година от Духа, като сам той направи тия упражнения пред всички и за които упражнения ни се каза от него още вчера подир обяд, че ще ни се дадат. Тези телесни упражнения се състоят в следните 7 прийома: 1 упражнение: Ръцете опънати назад и надолу с дланите, движим ръцете кръгообразно отзад, нагоре и се навеждаме заедно с тялото, докато по възможност пръстите на ръцете опрат до земята, след което се изправяме и ръцете се повдигат нагоре, като се изнасят назад, докато дойдат в първото положение. Прави се 3 пъти. Това упражнение е за стомаха. 2 упражнение: Изнасят се ръцете напред успоредно, после се разширяват встрани хоризонтално, като се гледа дланите да бъдат обърнати към земята. Прави се 3 пъти .Това упражнение г-н Дънов обяви, че е за гърдите. 3 упражнение: Повдигаме ръцете нагоре, повиваме (прегъваме) тялото от кръста надясно, напред, наляво и назад, за да образува кръг. Три пъти наляво и 3 пъти надясно. Това упражнение е за долните центрове на симпатичната нервна система. 4 упражнение: Изнасяме ръцете встрани хоризонтално с длани надолу, после ги издигаме нагоре, като се превиват край главата и образуват кръг върху раменете, като се връщат, докато достигнат първото си положение. Прави се 5 пъти. Това упражнение е за развиване на горните центрове на симпатичната нервна система. 5 упражнение: Изнасяме десния крак и дясната ръка един срещу друг. докато се допрат пръстите им, след което се описва кръг с ръката, а кракът се свива назад постепенно и съобразно с кръга на ръката, докато пръстите на ръката допрат петата на крака, който се превива в коляното назад със стъпалото нагоре. Прави се 3 пъти с десния и 3 пъти с левия крак и ръка. Важи за уякване на нервната система. 6 упражнение: Изнасяме ръцете хоризонтално напред с длани надолу, извиване на трупа от кръста нагоре отдясно наляво, като се гледа, щото главата да бъде на противоположната страна на ръцете и трупа. Прави се 3 пъти. Това упражнение важи за усилване кръвообращението в мозъка и за него г-н Дънов обясни, че е най-хубавото упражнение. 7 упражнение: Протягат се ръцете напред с длани надолу, завиват се нагоре и се извръщат назад, прикляква се на цяло стъпало, без да се вдигат петите, загребва се с ръцете, като тези последните се изнасят нагоре в първото положение и се изправя и тялото. Прави се 3 пъти. Това упражнение се дава за усилване на малкия мозък. След това г-н Дънов сам направи горните упражнения, за да ги видим и разберем, после седна и поде: - Тези упражнения ще правите, защото са дадени от Духа, и ще ги правите всеки петък или сутринта, или преди обед, или преди лягане, на гладно сърце, по половин час. Когато ги правите, всичките минути, докато траят, умът ви да е съсредоточен върху тях. Тези упражнения са вързани с известни влияния и ще произведат много силни вибрации. Най-благоприятното време да се правят тия упражнения е сутрин или преди лягане вечер, както Духът повели. Подир-обедното време е най-неблагоприятно време за тия гимнастически упражнения и Духът него не препоръчва. Тия упражнения ви се дават, за да бъдете здрави. Те се дават за пръв път и в никоя книга по здравословието няма да ги намерите. И аз искам да видя как ще подействуват тия упражнения върху вас, защото те се дават и за концентриране на ума. Продиктува ни се молитвата, с която се молихме снощи подир обед, когато влизахме в олтаря по 6 души. Но тази молитва не може да се изложи тук. След това г-н Дънов прочете на всеослишание и ни продиктува и си написахме посланието, което Духът даде вчера преди обед. Това послание гласи: „Аз съм Господ ваш верен и благи, Който винаги пази Своето обещание към ония, които Ме любят. Ходете пред Мене с чисто сърце и Аз ще благоволявам да ви помагам в трудните времена на вашия живот. Помнете: Аз съм Син на мира, Син человечески, името Ми знаете. Трудности в тоя живот ще имате, но тях Аз ще преобърна да работят за вашето добро. Времето е близо, жетвата е зряла. Работете, докато е ден!" - Това е общото състояние - каза г-н Дънов - за всички. След време и то ще има своето значение. На Земята хората всякога черпят, а Господ всякога дава. После г-н Дънов пристъпи и даде отговор на следните запитвания, написани на хартийки и депозирани пред него на масата, според както бе обещал снощи, 17 август, вторник подир обед. 1 въпрос: - Как да различаваме влиянията на Духа от личните индивидуални мисли? Отговор: - Всякога, когато вие си говорите, усещате празнота, а когато Духът внушава, никакво колебание в тебе не остава. 2 въпрос: - Какво значение има общото събиране тази година на Веригата й Търново, във връзка ли е това с някои близки промени за доброто на народа и какво? б) Има ли опасност от минаване на холерата в България? Отговор: - Вие се срещате в Търново тази година, за да решат духовете какво трябва да правят с България. Събрахме се в Търново още и затова, защото всички духове са живели тук и затова се събират. Те гледат сметките на България и резултатът от тия сметки ще бъде известен следната година. За холерата ще има една малка опасност, но не може да се отбие. Има условия да дойде, но има и условия да се предотврати. Щом вие имате лични закачки помежду си и ги не изравните, тогава бъдете уверени, холерата непременно ще дойде и ще задигне мнозина. Ако се молите и нямате никакви закачки, тогава холерата няма да дойде, също както не дойдоха в България смутовете и революциите, които засегнаха Турция и Румъния. 3 въпрос: - Ще станели политическо обединение на целия български народ: България, Македония и Добруджа? Отговор: - Ще стане обединение между българите в Добруджа до 1914 г. До 1914 година ще има такива пертурбации, щото и вие сами ще се учудите. Обединението на българите от България и ония от Македония и Добруджа е в реда на нещата. Също трябва да се обединят Сърбия, България и Черна гора и ако доброволно не се обединят, то насила ще ги накарат. Под думата „обединение" разбирайте туй, че държавното устройство ще си съществува, но само няма да има туй ръмжене между българските народи, което сега понякогаш изпъква. Нещо повече, имайте предвид, че в реда на нещата е всички славяни да се обединят в една империя, която ще заема, то се знае, и Солун. Но най-важното е, че докато Христос дойде, ще настане една велика империя, 4 въпрос: - Как да познаваме дадени проявления от добри или лоши духове са? Отговор: Този въпрос е много обширен, но най-краткият му отговор е: От делата им ще ги познаете. Защото, ако един медиум ви пише например от името на Св. Богородица и ви говори от същото име, а от друга страна пиянствува и блудствува, то такива прояви чрез такъв медиум не може да се приемат, че са от добър дух. После, някой медиум вижда триъгълници, Бог Саваот и пр. -това не е нищо друго освен астрални картини, заседнали в неговото въображение, което се е образувало от картините, виждани от него тук, на физическото поле. А че това са картини, е ясно от тази истина, че когато Господ се приближава при някого, най-напред ще има сътресение и тогава настъпва духовно усещане. Човешките духове могат да се явят и да дадат даже масло, но когато ви благослови един висш дух и после вие се подлагате да ви благослови един човек или човешки дух, който е две или три стъпала по-долу, то вие вече губите първото благословение, защото вибрациите на последния са далеч по-долни от ония на първия и с това си навличате отговорност. Един благословен човек трябва да пази да допуща духове да довършват работата на Господа, Който е дал по-рано Своето благословение. Много от духовете вършат тирания, защото като дойдат, все искат да отвлекат някого. Много са различни начините, по които всеки от вас може да стори нещо за Господа, но на никого не е дадено особено правило. Аз искам членовете на Веригата да знаят, че при употреблението на някой медиум, вземат ли маслото, то те ще плащат, също както едно време плащаше г-жа Казакова. Но всички тия работи да не ви плашат, защото те ще дойдат и все пак ще принесат известна полза. Забележете, че във Веригата има 12 петъци и ако някой пости повече, той е свободен, но няма да го ползува нищо. Бързането на някои не може да бъде от Бога. При някои от кръжоците дохождат духове, които си налагат волята и те ги слушат, но не знаят какво вършат, защото не знаят закона. А това, което се дава тук, което се преподава в годишната среща на Веригата, е по образеца, който Господ е устроил в началото на сътворението на мира и са го преживели хората от памтивека. Няма човешко същество, на което да сме направили добро, да не е признателно - повидимому може да не е признателно, но в душата си дълбоко не може да не е признателно. Този, който търси кусура на хората, и той сам не е много келепир. Неговото идване при тебе е като някое придошло наводнение, та затова ти се отстрани, за да не те завлече. От един метър по-близо не се приближавайте един до друг. защото инак ще се измесят вашите аури, та ще започнете да се нервирате. И когато виждате, че вашите вибрации не са като вибрациите на някого си и не мислите еднакво, тогава се повдигнете над него и тутакси ще се измени настроението ви. С други думи: да сте готови да правите самоотричане. Запример един човек върви из улицата и без никаква причина ви накаля - бива ли от тоя случай и ти да го накаляш? Не е ли по-добре да се заемеш и сам да се очистиш от калта? В много такива предизвикателни случаи да знаете, че се изпитва вашето търпение и според каквото сте сторили, ще се отбележи и балът на вашето търпение. Членовете на Веригата в много отношения са взискателни и честолюбиви и това е, което ви пречи. Най-мъчно нещо е да се научим как да живеем. 5 въпрос: - Каква работа трябва да заловя, да не ме спъва духовно? Отговор: - На тоя въпрос ще се каже туй, че каквато работа и да заловиш, е най-добре, отколкото да стоиш празен. Най-хубавото е да се заловиш за работа, която е по сърцето ти и която ти е приятна да я вършиш. Всичките работи, които добре се извършват, са добри. Но има и духове, които се занимават с работите на человеците, та човек като се обърне към Бога, Той ще ги прати и те ще оправят работите му. В Небето има специалисти за всичките работи и няма работа, която духовете в Небето да не могат да я оправят. 6 въпрос: - Ще оздравее ли окото ми и какво да правя да стане изцелението? б) Ще стана ли консул в Америка и ще бъде ли добре за мене? Отговор: - Този въпрос е на г-н Граблашев. На първата част отговорът е: да започнеш, казва Духът, постепенно да мислиш, че окото е нормално и да престанеш да се съмняваш, че в окото има нещо. Освен това да започнеш да направляваш и отправяш над себе си зелената и синята краски и то веднъж в седмицата, а именно петък, след като си направите упражнения. 1/1 това ти се дава за една година, та да се види какви резултати ще се добият. Това така се дава, защото окото Ви не е болно; ако беше болно, щеше да Ви се даде да отправяте портокалената краска. Никаква операция не бива да се прави на окото, пак казвам, че е здраво, само има някои вещества в него, които трябва да се очистят. На втората част на въпроса на г-н Граблашев Духът казва, че за тази година няма условия. 7 въпрос: - Ще оздравее ли ръката ми? Отговор: - На Тодор Стоименов по този въпрос се каза да насочва портокалената краска върху ръката си. 8 въпрос: - Какъв съм бил, какъв съм и какъв ще бъда? Този въпрос носи подпис Иван Тачев. Отговор: - Сега си един човек, който изкупваш миналото, а за бъдеще ще бъдеш човек, който изправяш своето минало. В миналото си бил просто един престъпник. Преди 3 прераждания си бил в Мала Азия между турците, заемал си длъжност като турски чиновник, чрез което положение си правил пакости на християните. Бил си близо някъде до Йерусалим, именно в града Яфа. А сега си вече със съзнание, човек, който е познал своите грешки, та за бъдеще те очаква добро, но ако само така вървиш. По-нататък на разни устни въпроси г-н Дънов отговори: - При заробването на България членовете на Веригата са вземали участие. Вие всички сте виновници за падането на Българското царство и понеже сега трябва да изправите погрешката си, то сега се подлагате на изпити при благоприятни условия, за да може да помогнете на България. В миналото, при падането на България, сте били боляри и какви ли не зулуми сте правили. На всекиго миналото му е интересно и може да се наредим, та всеки да види своето минало, но няма благоприятни условия тази година, а идущата година, ако се създадат условия, тогава ще правим опита. Цар Борис сега е на физическото поле, в България е. Всички онези хора, с които сте имали тесни връзки в миналото, ще ги познаете, щом се дигне тази завеса, която забуля работата. В мнозина от вас има възможност да се развие ясновидството, но трябва да се концентрирате и само тогава ще видите. Но тези, които имат условия, аз ще им кажа лично. Аз бях ви дал правила да развивате ясновидството, пък и досега колко правила ви са дадени, но нищо не сте спазили. Има общи правила за ясновидството, но има правила, които трябва да бъдат спазени от всекиго за себе си. Да, интересен е астралният мир и добре ще бъде, ако някой от вас може да отива и пак да се завръща. Г-н Дънов спря да говори и написа върху 29-та книжка словото за отсъствуващия член на Веригата Илия Стойчев. Избрани от г-н Дънов 14 души се изпратиха в олтаря, та се молиха за подобрението на положението на г-н Голов и дома му. А след това влязоха всички в олтаря, та в присъствието и ръководството на г-н Дънов се молихме поотделно за всички членове на Веригата, поотделно и поименно за домовете и приятелите им, после за духовенството, за целия български народ, за цялото славянство и за всичкото целокупно човечество. Най-сетне изпяхме „Видехом свет истина" и „Свят, свят Господ Саваот". След това насядахме по масите в заседателния салон. Веднага след изпяването на песните г-н Дънов съобщи и за присъствието на духовете на починалите наши приятели д-р Миркович и Мария Казакова, подир което добави: - Поздравляват ви и казват: „Ние се радваме на делото, което Господ ръководи на Земята, защото животът е както на Небето, така и на Земята и най-голямата ни радост е да изпълним Неговата воля. В Небето става приготовление и скоро Земята ще бъде посетена от жителите на духовния свят, които идат да изпълнят волята Божия на Земята. Ние се радваме - казват те още, - че Веригата е нараснала и че има толкова присъствуващи. Ние се радваме, че семето, което посяхме, сега възраства. Нашите поздрави на двама ни към вас. Бог да ви благослови и във всичките ви желания, намерения и усилия. Ние през цялата година сме работили с вас за делото. В България сега има много неприятности, но тия неприятности Бог ще изглади. Ще има няколко държавни мъже да се вземат от Земята, защото е потребно изкупление." Михалаки Георгиев пита: - Моля да ми каже докторът защо първата година ми говори много, а сега нищо не ми каза? - На този въпрос докторът отговори: Върви, издръж изпита докрай. М. Георгиев пита пак: - А г-жа Казакова какво ще ми каже? - Тя отговори: Ти си, който можеш да носиш. Дядо Петър Тихчев пита: - Сестра Мария може ли да ми каже нещо за мене? Отговор: - Аз ти обещах да ти помогна материално, но сега, както виждаш, не съм на физическото поле, но пак ще ти съдействувам. Т. Стоименов пита: - Г-н докторе, още колко години ще съм тук? Отговор: - Като свършиш работата си, а може да я свършиш в 10 и в 25 години. Аз ще те посещавам сегиз-тогиз и ще те упътвам да работиш. Тодор Бъчваров пита: - Одобрява ли докторът плана на сп. „Виделина"? Отговор: - Ще имате материални спънки, планът е добър, но материално се спъва. Но да не се обезсърчаваш от духовете, не оставяй да те обезсърчават духовете. Иван Дойнов пита: - Явява ли се г-жа Казакова тази година някъде и колко пъти? Отговор: - Явявала съм се на три места: при г-жа Елена Тодорова, г-жа Маркова и при ..., но жалко е, че при вас съществуват същите разпри, както когато аз бях жива. Приятно ми е, че г-жа Величка е тук. Сега ще работиш за мене. В. Гоаблашев пита: - Не желае ли д-р Миркович да каже нещо за мене? Отговор. - Радвам се, че ти поддържаш каузата, която аз съм поддържал, и за усилията, които правиш, поздравлявам ви, и да не се боиш. Аз ще ви съдействувам в работата. Българите мъчно стават спиритисти. Константин Иларионов пита: - Доволна ли е г-жа Казакова от направлението, което се дава по възпитанието на Марийчето? Отговор: - По-добре от това не може да бъде. Г-н Дънов каза, че г-жа Казакова е посетила Тодор Стоименов миналата година на 15 август. Т. Стоименов пита: - Г-жа Казакова има ли да каже нещо за мене? Отговор: - Да не се жениш. Ат. Бойнов пита: - Нещо за България да кажете, г-жа Казакова? Отговор: - Много мътна вода ще изтече от България още, докато се оправи работата. Ами г-жа Бойнова и Дойнова навикнаха ли да ме обичат? Г-жите Бойнова и Дойнова отговориха: - Любовта изправя много грешки. - Сега да се обичате и да не се карате. А със Стефани да оправите недоразумението, което имате. На Стефанка Дойнова пожелавам учителствуване и добра сполука. Докторът каза на Т. Бъчваров, че е срещнал баща му и майка му и че са били добре. В. Узунов пита: - С какво се занимават докторът и г-жа Казакова сега? - Г-жа Казакова поздравлява Елена Иларионова и пита получила ли е нейното наследство. Ел. Иларионова отговаря: - Благодаря, моля да ми съдействува. - Г-жа Казакова ти казва, Еленке, че това, което си намислила да вършиш, ако го вършиш с вяра, ще успееш. Отказа се от мисълта да прати столовете на Иларионов, след като премина, защото няма възможност, липсват условия. Ако подобно нещо е обещала, то е, защото е била на физическото поле. За материализация е готова, стига да има условия, сходни с нейните вибрации. Но такъв подходящ медиум аз не зная. В пространтството има много препятствуващи духове, та не мога да свърша тази работа. Работата ми е -добави Казакова - да внушавам добри мисли на всекиго от вас. Това е много мъчна работа, защото много пъти, когато ви шепна на ухото, вие не ме слушате. А пък аз сега си върша стария занаят-даскалувам, защото това ми е по сърце. На въпроса на В. Граблашев отговори: - Тук има и съдилища, следователно има нужда от адвокати, само че държат добрите адвокати, а лошите ги отстраняват. На въпроса на Бойнова г-жа Казакова каза: - Няма нужда да се явявам често. А на въпроса на Д. Голов тя каза: - Да не бъдеш малодушен като мене, когато бях на Земята. За всекиго малодушието, Димитре, не е. Види се, ти искаш чорбица, но съжалявам, че не мога да ти я сготвя, защото има друга тука. Но ти, Димитре, не се бой, работите ти тази година ще се оправят. На въпроса на Пенка Бъчварова М. Казакова отговори: - Да, помня те, че исках да ти ставам кръстница. Дребните работи в живота, това са сенките, които са също потребни, но делото ще има успех в България. Пенка Бъчварова пита Казакова: - По същия ли начин се разсъждава на Небето за Божиите работи, както разсъждаваше ти, когато беше на Земята ? Казакова отговори: - Моите взглядове сега са малко по-определени. Д. Голов към д-р Миркович: - Още една дума, докторе, хайде и тази година да не мине на сухо. - Съжалявам, че нямам валчести, тогава щях да бъда повече приятен. Ами ти антиката държиш ли? -Да, портрета ти държа и в книжарницата стои право над мене. Виждаш ли го там? Мнозина те оприличават на Евлоги Георгиев. Д-р Миркович отговори: - Само че не съм богат колкото него. Благодаря за чувствата, които храните към мене, и за това ще ви се отплатя. В. Гоаблашев: - Сега ли знае докторът повече, или когато беше на Земята? Отговор: - Сега каквото зная, зная го по-добре. Светът е вода, която не стои на едно място. Величка Ватева пита г-жа Казакова видяла ли е сестра си. Г-жа Казакова отговори: - Да, виждах моята сестра, но тя е с тежка карма. Т. Стоименов пита д-р Миркович: -Дойдели моето време да се прибера, докторе? Отговор: - Не е още готово мястото ти тука и щом като го приготвят, ще те повикат. Най-после, какво ще прави тук Пеня без тебе, ще повикат и него. Ти за да заминеш, трябва да си купиш билет, а за това трябва да чакаш. Да ти кажа ли, Тодоре, ако живееш естествено тук, на Земята, трябват ти 25 години, за да дойдеш тука. Т. Стоименов: - Ей, че много, докторе. 5, 6, 10, разбирам, но 25? - Хе, тогава, ако искаш по-рано, трябва да се самоубиеш. - Но ти, докторе, да ти кажа, играеш на въже, шегаджия си, голям си шегаджия. - Ти искаш да заминеш по-рано, та да се въплътиш и да можеш да излекуваш ръката. Тази е причината, по която искаш да умреш. Ако ти беше ръката на място, ти нямаше да желаеш да дойдеш. Аз не съм виновен, че ти не си дошъл с всичките припаси. Но гимнастиките, които ги дадоха сега, ако ги правиш, ще ти помогнат. К. Иларионов пита: - Има ли да каже нещо за мене г-жа Казакова? Казакова пита: - Какво желаеш да ти кажа? Иларионов отговори: - Каквото тя желае, това да ми каже. - Тогава отвори Библията и ще намериш моя отговор. Иларионов отвори на два пъти Библията и прочете онова, което му се падна. Т. Бъчваров: - Г-жа Казакова каза, че се явила на три места, като определи само две места. Де е третото място, дето се явила? Отговор: - Третото място, дето се явих, е именно тук. Т. Бъчваров: - А докторът няма ли да каже нещо за списанието? - Докторът обеща да работи за списанието, има си свой план, който ще съобщи отпосле. „Аз не искам списанието ми да бъде повече товар на вас и ще ви освободя от него." Подир горния разговор г-н Дънов съобщи, че духовете на д-р Миркович и г-жа Казакова си заминаха и след това добави: - Още преди 6 години в едно видение се показваше България като каруца, в която са впрегнати 6 бели коня. От това се разбира, че няма да има война. Но после се казваше, че България, ако се отклони от пътя, в който е поставена, ще претърпи наказание. За една война между България и Турция ще зависи от другите велики сили, които, ако само се сритат, може да последва война между България и Турция. Сега какви трябва да бъдат вашите отношения в България? Винаги трябва да обмисляте за постъпките си, ако се мешате в политическите работи. Трябва да обмисляте дали можете да бъдете полезни, защото ако само се включите в политическите партии за облаги само, тогава трябва да знаете, че се поставяте на хлъзгава почва във вашето развитие. Ето защо, желателно е, когато някой от вас иска да вземе стъпка в политическо отношение, да се отнесе до приятелите на Веригата, тримата ръководящи духове ... тогава ще имаме по-малко мъчнотии, работите ще се уреждат и ще имаме по-обширна деятелност и като се подобри положението на България, знайте, че едновременно се подобрява и вашето положение. Война не бива да става сега, защото ако една война стане сега, то това ще бъде спънка за България. Има наистина случаи, когато войната е наложителна, но то е, когато народът се е сплул, обаче тъкмо ей сега в настоящия случай няма такава причина за война. Годината 1914 представя един етап, промяна. След това ще настане у хората съзнание, ще се усети брожение за по-добър и свят живот. Например ще се усети желание вече да се дойде до разоръжаване, защото, като се усъвършенствуват балоните, ще започнат хората да унищожават градовете си, на множеството милитаристи ще се принудят да пасуват. За реда на нещата през годината г-н Дънов каза: - Най-първо за четене ще вземете цялото Евангелие на Матея, цялото Евангелие на Лука, цялото Евангелие на Йоана, цялото Първо послание към Коринтяните, цялото Битие, цялата Първа книга на царете. Изцяло този прочит се състои от 170 глави, от които 104 ще употребите за 52 петъка в годината, т.е. по две глави всеки петък, като ще разпределяте по възможност тъй, щото четивото за всеки петък да е от Новия завет, а колкото глави не стигнат от Новия завет за четиво в петъците, ще вземете от Стария завет. Тях ще употребите по една за всяка света неделя и по една в разните други православни Господни празници наред. Както упражненията, които ви се дадоха, така и четивата ще започнете от първия петък на месец септември текущата година. За пост остава пак четвъртият петък. И постът ще бъде тази година така: Ще започвате точно в 8 часа в четвъртък и ще отпоствате точно в 8 часа и половина в петък. В петък ще се следват опасванията от тези, на които са дадени, но ще се опасват след като мине петък, та в събота между 3 и 5 часа заранта, когато ще се молят и направят четивата. Колкото за упражненията кога именно да ги правите, ви се каза и обясни, след като ви се дадоха днес. Също се подчерта сега, само се добавя и че като следвате редовно тия упражнения, да знаете, че в петък с тях ще пъдите дявола из тялото, а в събота заран, като ставате да се молите между 3 и 5 часа, ще пъдите дявола из душата. Предметите за размишление, върху които трябва да се молите през определените 12 петъка, са следните: Първите шест петъци ще употребите изключително за усилване на Веригата и за всички тия, които са свързани с Веригата, за тяхното укрепване. Седмият петък ще бъде за духовно възраждане на България. Осмият петък - за плодородието на България. Деветият петък - за умственото и духовно единично развитие на членовете на Веригата, като се споменават и техните имена при молитвата върху този предмет. Десетият петък - за подобрение на всички народи в Европа в духовно и политическо отношение. Единадесетия петък ще посветите да ви научи Господ как да мълчите. Дванадесетият петък - за обединението на славяните и за идването на Царството Божие между тях. Най-сетне всички станахме прави около масата в колело, хванахме четирите ленти - жълтата, синята, портокалената и розовата, и след като се помолихме с „Добрата молитва", подържахме лентите в мълчание за минута, когато Духът даде следното благословение на всички: „Ако Ме любите, ще опазите закона и Аз ще умоля Отца да ви даде утешител." В 9 часа вечерта Веригата, с изключение на Граблашев и Ив. Тачев, които поради сказката, която първият даваше в града, отсъствуваха, всичките други се събрахме на молитва в олтаря и като се молихме, най-накрая г-н Дънов възгласи: - Господ ще изпълни Своето обещание. Идете си с миром. Край на годишната среща на Веригата в гр. Търново през 1910 г.

17 август, вторник В 10 часа сутринта се събрахме по местата си, когато, след като изпяхме .Ангел вопияще", г-н Дънов прочете 14 глава от Евангелието на Йоана, като между прочита се спираше и поясни: - Тук думата „път", това е тялото, „истината", това е душата, а „животът", това е Духът. Пътят, това са всичките човеци, истината, това са духовете, а животът, това са синовете Божии. Върху листовете с 29-те думи г-н Дънов започна да пише върху всеки един нещо и ги даваше поред на всички ни, като ни казваше да отиваме в олтаря и да благодарим за написаното. Всеки вземаше своя си лист със себе си. Като се изредихме всички, Духът продиктува нещо и г-н Дънов написа цели три страници от цяла кола и каза: - Нашите събрания ще се свършат утре, 18 [август], подир обяд, когато ще се прочете написаното сега. После тия листове, които ви давам тая година, ще ги пазите чисто, защото ще ви трябват и за следващата година, когато на другия лист има да се пише друго нещо. Особено да внимавате някои от вас да не изгубите плика и книжката, защото това е лошо. Подир обяд в 5 часа ще започнете да влизате вътре (в олтаря), за да довършим и третата лепта. Ще влизате по 6 души и това, което е отредил Духът, ще ви се каже. Сегашното ви влизане ще е, за да имате любов, сила, дух, за да работите. Трябва да се радвате сега, че имате мир, да не изгубите това, което ви е дадено. Да имате мир, съгласие, любов помежду си и тази любов да проявявате навсякъде. А пък въпросите, които се засегнаха вчера преди обяд, ще ги оставим за утре, 18 август, когато ще се съберем по-рано. Тия неща, които сега ви се дават, в хилядите години се дават веднъж, затова трябва да ги пазите. Това, което е дадено на човека, а не го оценява, той върши престъпление. Който върши това, подлежи и на наказание. От това именно се обяснява тежката съдба на ония лица и народи, на които Господ е говорил, а не са слушали. Прочие, вие трябва да заслужите за любовта, която Господ ви е дал - да отговорите на нея. Всякога ще Го призовавате в сърцето си, в ума си, защото Той е вътрешната сила на един християнин. Когато Господ е с нас, няма мъчнотия, която да не се победи. Тогава сме весели, бодри, макар и целият ад да ни заобикаля, не искаме нищо да знаем. Но когато Господ ни остави, ние изгубваме вяра в Небето и съвършено пропадаме. Всеки един от вас да бъде по едно малко огнище, на което Господ да запали огъня на живота, огъня на истината и върху това огнище Той ще бъде олтарят, върху който вие ще принесете своите молитви и те ще бъдат чути и приети. По покана на г-н Дънов всички изпяхме песента 184 от евангелската песнопойка, но само първия стих. „Животворящи Дух, небесен гост, ела с любов гореща, разпали студените сърца." Някои почнаха и втория стих, но г-н Дънов повели да спрат, като обясни: - Първият стих е съдържанието и духът на Писанието, другите са допълнителни. Духът казва, че вторият стих е без значение и той е писан далеч не от този, който е писал първия стих. Последва мълчание и г-н Дънов възгласи: - Духът се обръща към всички вас и ви пита: Кое е най-голямото ваше желание? Мнозина изказаха желанията си, след което г-н Дънов добави: - Господ казва: Всичко това ще бъде на всички вас. После Господ казва и още това: Да имате всякога предвид, че винаги Той ви гледа и всякога следи всичките ви постъпки. Затова имайте предвид, че кога каквото вършите, кога I каквото мислите, всичко е пред Неговото лице. Изберете сега едного между вас да избере и да каже една страница от Библията. Единогласно избрахме дядо Петър Тихчев, който заяви, че избира 999 страница. Г-н Дънов отвори Библията и на избраната страница прочете Второто послание към Коринтяните, 13 глава, от 3 стих до края. Събранието след това се преустанови, за да продължи днес в 5 часа. В 5 часа се събрахме и г-н Дънов каза: - Една бележка ще направя върху работата, която имате предвид тази година. В духовния и във физическия свят законите са подобни, едни и същи, само че техните приложения са различни. Разликата е само в метода и затова, ако искате да работите за Бога във физическото поле, трябва да изваждате поука от светските хора. Например, има земеделец, който най-напред търси да купи земя, работи на нея, следи какво може да роди и чрез дълъг опит най-после се приспособява на почвата, аклиматизира на почвата онова растение, което е годно. После вземете предвид един търговец, който взима всичките случайности предвид и чак тогава започва търговията си. Вземете един адвокат, който взема в съображение разните перипетии по делото и тогава го взема или не за защита. Така е и ако се вгледате във военния генерал и пр. Така трябва да постъпите и вие в света. Защото ако искате, ако пожелаете, например, да уловите голяма риба, а мрежата ви е слаба, то е една несъобразителност, понеже ще скъса мрежата ви. Според вашата мрежа гледайте да ловите рибата си. В старо време изобщо всички учители са постъпвали така, като първом са проучвали хората и тогава са работили върху тях. Човек в своето съществуване в разните бития е проявил и проявява разни сили. Така вие имате съвременните взривни вещества, с които често пъти, за да може да работите, трябва да ги подчините на други вещества. Вземете например един доктор, лекар, който, за да може да работи върху известна болест, внася антиподи за реакция. В духовния свят е същото - вие трябва да предизвикате мисли, които са химически елементи, действуващи благотворно. Но всяка една мисъл трябва да я изучавате, за да видите какви качества има тя, защото от съединението на тия две качества ще зависи какво ще е последствието или работата, която вършите. Например глицеринът, съединен с памука, образува динамит и пр. Веднъж аз попитах един химик какво струва една сол, когато обезсолее. А той отговори, че трябва да се хвърли. - „Но ако искате да се поправи - добави химикът, - трябва особена киселина." Така е и човекът. Като обезсолее, като се подложи на страдания и мъчнотии, които не са нищо друго освен един процес на възобновяване, необходимо е за запазване на неговите чувства и така ще се възстанови това, което е изгубил. Прочее, когато дойдат върху вас страдания, трябва да се попитате какво Господ иска да въздействува у вас. Затова не бива да се плашите от страданията, а размишлявайте какво иска Господ да ви научи. После, съединявайте се с всичките в света - не отбягвайте хората в света, а се съединявайте с всичките. Всячески гледайте да се срещате с някой добър човек в света и с него вие ще си послужите като при оазис, на който ще си починете и ще си вземете чрез него храна, с която ще си послужите, докато достигнете до друг оазис. Затова свързвайте [се] с добрите хора в света, за да се ползувате от тях. Според учителите на всичките окултни школи, човек трябва да търси известни елементи там, където те съществуват. Например не можете да станете богат човек между лоши хора, защото това, което вие насаждате, те ще го разрушат. Добри може да станете само между добри хора. Но добрият човек сам по себе си трябва да бъде съвсем силен, та да може вредните елементи да ги направи годни за своето естество. Не се съединявайте с хора, които имат отрицателни мисли, а винаги се съединявайте с хора, които имат положителни мисли. После, когато се приближавате при хората, не трябва да бъдете активни, а трябва да се поставите както Земята спрямо Слънцето. Вашата душа се нуждае от Божествената виделина, а вие, като се поставите спрямо Бога така, както Земята към Слънцето, няма да се ползувате, злото може да има отношение и спрямо вас, затова не бива да изкушавате Господа, защото за Бога няма лошо нещо и когато Го викаме като един учител, Той знае законите и отстранява нещата, които ни вредят. По отношение на Бога всяко нещо е на мястото си и всичко безпрекословно работи за изпълнение на Неговата воля. Затова Бог, Който управлява света, няма противници. Господ, Който е между нас и нашите противници, дохожда между тях и нас и тогава те се опълчват против Него. Той връща техните мисли и действия върху тях и те страдат. Пазете се от лошите мисли, защото ако този, комуто ги изпращате, въздъхне към Господа, тия мисли ще се върнат към вас и тогава ще бъдете наказани. Друго нещо: Всички трябва да се научите да контролирате себе си. Ами че вие нямате самообладание. За един християнин самообладанието е едно необходимо качество, защото без него той нищо не може да направи. Човек, който не се самообладава, е разнебитен мозък, разнебитена каца, разстроен организъм. Самообладанието е качество на душата и това е една висша интелигентност, с която сме свързани с твърда, непоколебима вяра. Когато сме в пълно съгласие с Бога, тогава сме в пълно самообладание. Но някога се докачим, честолюбиви сме. Тия качества са отрицателни и питаме само защо е така. Човек ако не върви в тоя път, ще слезе е чистилището. Самообладанието е трудно, то е едно качество, което с години може да се добие. При самообладанието човек е тих и спокоен, никому не се сърди, пред всяко страдание извлича поука и следующия път след страданието той знае как да бие своя противник. С мъчнотиите в живота се опитва нашето самообладание. Аз в София наблюдавам как около първо число на месеца хората са добри и весели, защото са взели пари от заплатите, но към 13 число са вече дряхли, с философски изглед и улиците - празни. Пътят, в който вървите сега. е най-добрият, и за вас ще бъде щастие, ако завършите благополучно края му и го осъществите. Бог е определил много добри работи във вашия път, но ви липсва самообладание и така сами си вредите, защото, щом се раздразните, свързвате се с всички лоши духове, настане у човека една суматоха и се чувствува някак си в ада, па и в действителност е в ада. Сега опитайте следното. Намерете един човек, когото любите, направете му добро и ето вие ще се свържете с добродетелта. Ако искате да растете в истината, намерете един човек, който винаги говори истината, и вие ще си помогнете. Всеки един ден вие преминавате всички сфери, вашата душа се движи през всичките сфери и всеки ден вие имате случаи и възможност да не дружите с коя и да е сфера и да се свържете с която и да е противоположна сфера. По-нататък, аз се опасявам за вас, за вашето здраве и физика. Някои от вас, вместо физически да се повдигнат, те физически се разглобяват и на това именно аз не се радвам, та затова ще ви се препоръчат тая година телесни упражнения. Аз искам да бъдете физически здрави, защото болният човек не е духовен човек. Та вие чухте някои работи тук и като излезете навън, всичко забравете, като че ли не е било, но аз не искам болни хора във Веригата. От болни хора във Веригата не се нуждая. В един болен човек все може справедливо да се предполага, че има лоши духове, които влияят върху него, за да го разрушават. Не че не съм ви помагал, напротив, много пъти съм идвал да ви помагам, но вие като не се свързвате с мене, помощта не е идвала [и] не може в такъв случай да ви се помогне. Вие трябва да сте в пълно съгласие и хармония с мене. Ако имате някоя затаена мисъл във вас, трябва да си я кажете, защото един човек, който лицемери с мене, лицемерието намери ли се в него, ще бъда безпощаден с него. Защо да държим дявола, та да страдаме и да работим с него? Защо дяволът да се ползува от нашия мед и от нашето благо? Дяволът сега, изобщо взето, няма власт, но всеки се подчинява на този дявол, който е в неговата собствена държава. Всички тия работи са необходими за тия, които искат да се подигнат. Започнем ли да работим, Небето е вече взискателно, а вие не сте достатъчно чисти и вследствие на това има си и мъчнотии. Дяволът е много хитър и иска да ви препятствува, но когато го изгоните измежду вас и от вас, всичките ви работи ще се оправят. И когато ви говоря аз, в мене не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, Който ви говори и Който иска вашето подигане. Знайте, че Господ е вашата слава и величие. И ако разберем така живота, ще ни настане светлина и виделина. Когато дойде някое страдание във вас, аз може да го лекувам, но когато дойде върху мене страданието, то аз трябва да изпия чашата до дъното, защото на когото е много дадено, много се иска [от него]. Прочее, ние имаме работа с един свят организиран, който държи сметка за желанията ви, та изпитът е много строг. И понеже вие сте, които се готвите за Небето и за духовния свят, то членовете на духовната Верига имат предвид да ви приготвят място, та животът ви няма да бъде изоставен, а ще имате тяхната протекция, но вие трябва да докажете, че заслужавате това. Някои от вас знаят това, пъшкат от дълговете си, но тия дългове ги имате знаете ли защо? Причините на всичко това ви са известни. Така щото ще оставим теоретическата страна на въпроса и ще пристъпим към работа. По-добре да работим малко, отколкото да имаме велики проекти. Имаме няколко приятели, които са в затруднително положение и на които Веригата трябва да помогне, но не само да им помогне, но дълбоко да пожелае, щото на всеки един от тях да се помогне. Ние трябва да помагаме на хората, от онова, което имаме, да им дадем, да им дадем онзи стимул, който да ги повдигне и помогне. По тоя начин можете да си помогнете и работите ви да вървят много добре. Аз забелязвам, че когато насоча мисълта си да помогна на някого, в другите от вас се заражда завист и по този начин се въздействува. Тогава трябва да губя много време, та да се връщам и бия този, който въздействува. Не би трябвало така да въздействувате, защото, бъдете уверени, че тия приятели от вас, които са материално спънати, препятствуват и на вас. А пък тия приятели, които въздействуват, защото завиждат, нека не гледат така на работата, но да бъдат уверени, че един ден ще дойде и техният ред да им се помогне. Спънката на тия приятели от материалните мъчнотии е дяволска мрежа, която трябва да се разкъса и която е изместена отдавна. Но когато искате да помогнете на някой човек, питам аз, как трябва да го заобиколите с вашите мисли? Гоаблашев и Тачев разказват свои опитности по зададения въпрос. - При прилагането на психическите закони има много методи, но ние имаме често пъти отрицателната страна на субекта, на когото искаме да помогнем. Например искате да нахраните някой човек, дадете му храна и той я повърне. Искате да помогнете на човека материално, но той е черезвичайно честолюбив. Той последният трябва да счита, че тия мисли на неговите приятели са от Бога, а не от хората, защото ако мисли, че са от хората, то в този случай той, като честолюбив, неутрализира мислите на своите приятели и така не могат да се уреждат работите му. Искам от всички вас, които сте в мъчнотии, да имате самообладание и да не се страхувате. Страхът и съмнението искам да изчезнат от тези, на които аз имам намерение и желание да им помогна. Това е волята Божия. Страх може да има човек само когато греши, а от нищо друго да не се плаши. Христос много ясно е казал: Всичко, каквото попросите, като вярвате, ще ви бъде, ако не се усъмните. Ние трябва да се предоставим на Бога като едно Същество, Което ни слуша. Бог не търпи абсолютно никакви съмнения. К. Узунов: - Когато искаме нещо от Бога и дойдат мисли, които ни внушават, че няма да ни послуша, то този глас пречи ли ни? - Тоя глас трябва да го победиш. Имайте предвид кривите отношения на нас спрямо духовния свят. Трябва да въдворим съзнанието, че имаме връзка с Бога, че Той е Бог верен и неизменен и че нищо друго не може да ни въздействува. Първото нещо е да поправим отношенията си с Бога, че Той е наш Баща, наш Господар, Който ни е изпратил на работа и като имаме предвид, че е най-добрият господар и че непременно ще ти даде това, което искаш. Та, трябва да възстановим в своята душа едно от тия две положения: или че Господ ти е благ Баща, или пък че ти е Господар и то най-добрият господар. Представете си, че хората ви раздумват да не следвате този път. И тук аз ще ви кажа, за пояснение, като какво може да свърши съмнението. В Англия един бележит лорд имал 400-500 длъжници, за които той дал обявление, че ще прости задълженията на всички онези от тях, които на определено място и на определен ден и час се явят при него и изявят това желание. Много и почти всичките се събрали, но вместо да побързат на определения ден и час да се явят при него. на когото да изявят желанието си, че искат да им прости, те започнали да разсъждават помежду си и да си казват, че това обявление и тая покана лордът го правил само да ги опита, а не че всъщност ще им опрости дълговете. Продължавали да разсъждават върху характера на лорда и остро го критикували и така увлечени, нито един не се явил пред лорда. Изведнъж дохожда един бедняк: дрипав, окъсан, и се упътва право при лорда, без да губи нито минута, понеже часът бил настанал. Явил се на определения час при него и лордът му простил дълговете. Много често тази история се повтаря и с вас. Когато имаме нужда, очевидна или явна, ние започваме да философствуваме и разсъждаваме, че сме недостойни, че Господ няма да ни послуша, че няма да се занимава с нас и пр., и пр. Та, виждате, че съмиенията и колебанията са, които ни препятствуват. В. Узунов: - Тази година детето ми се разболя, молих се, обаче един глас в мене ми казва: „Няма, няма да те послуша." Питам аз: мое ли е съмнението или чуждо? - Съмнението е чуждо. Законът е следният: Ние трябва да имаме помощ всякога. За да работят духовните закони на физическото поле, трябва да има огнище, фокус. В душата си трябва да имаме фокус. И ако вие нямате достатъчно тоя фокус, трябва да намерите друг човек, който е с по-силни трептения и той ще даде по-силно потеглуване нагоре и ще ти помогне. В разните окултни школи при приложение разни са и начините. Но най-безопасният начин е този, който употребяват християните, защото ако прибегнем до някоя окултна школа, там са свързани с духове, които, за да ти помогнат, ще искат да възприемеш техните възгледи и пр. и така работите се затрудняват. Ако се обръщате към Бога и вярвате, че Той действително е силен и че всичко може да ви даде, то ще ви се помогне. Но ако чувствувате слабост тук, то обърнете се към разните краски. Така, когато искаме да въдворим здравето, прибягваме до портокалената краска; когато искаме да въдворим волята, употребяваме жълтата; когато искаме подем на ума и духа - синята и т.н. Човек трябва да се упражнява, да види коя краска може по-добре да си представи и да знае, че тя е основата на неговия мозък, а човек, който не може да си представи нито една краска, то значи, че мозъкът му е в анормалност. И така, вие трябва да търсите скъпоценните работи между хората и когато подобрите един лош човек, вие сте изкопали един много голям брилянт, който ще ви бъде съкровище. Не се плашете от лошите хора. Вие се плашете от тях само когато им съдействувате и вървите наедно с тях. Лошите хора са потребни, за да ни размърдат в тоя свят, защото, както върху водата, която е в бездействие, се явява жабуняк, а напротив, когато е подвижна, тя е полезна, плодотворна и здравословна, така и с нас, затова вашата вода у вас трябва да я размърдате. Образувайте си добри мисли и никога не мислете, че някой ваш приятел може да ви спъне. Ами че вие сами се спъвате, като задържате тази лоша мисъл у вас. Иначе, казвам ви, няма сила, която може да ви спъне в тоя свят. Щом се роди в ума ви лоша мисъл против някой ваш приятел, това е вече от лукаваго и днес хората знаят повече за дявола, отколкото за Христа. Церът против лошата мисъл, когато попадне върху човека, е хич да не се разговаря с нея и да обръща ума си към Бога. Аз искам всичките приятели, които имате утаени мисли, да ги изпъдят, да ги напуснат. Тази година аз искам да стимулирам тази утайка. Трябва да има чистота между вас, за да може да действува законът, който ще турим да работи между нас. защото иначе може да последва и скъсване на брънката. Дръжте се към Бога с всичката си сила, с всичкия си ум и воля и тогава само ще дойдете в правата посока. Истината сама по себе си е ясна. Вие трябва да се държите с Господа също както що гледате мене. Старайте се да виждате Господа във всеки един човек - тогава сте в правия път. Не изпускайте из предвид думите Христови: Търсете първо Царството Божие и правдата негова и всичко друго ще ви се приложи. Един човек трябва да бъде 9 пъти прекаран през Божествения огън, за да се пречисти. Господ ни е казал, че през тая година ще помогне на всички тия, които са Го призовали и са искали от Него, и аз съм свидетел, че Той е обещал да ви помогне през тази година, но вие гледайте да не Го спънете [в] работите Му. Това не е едно предположение, а една действителност. Искам от вас да бъдете тихи и спокойни - не бива да се страхувате. Аз съм свидетел на обещанието Господне, че през тази година Той иска да ви помогне на всички в това, което сте искали. И помнете, че всякога вашето съмнение оскърбява Господа, Който е нежен, твърде деликатен. Бог е истинската свобода в света и иска всеки да Му слугува по свобода. Господ е много трудолюбив и деликатен. Всичките духове са се научили от Него как да слугуват. То се знае, че и Той има известни несгоди, и Той страда, но всичко това преобръща на добро. Най-после, искам всички членове от Веригата да правят упражнения -чисто и ясно телесни упражнения. Това го изисква Духът и то е, за да се образува хармония във вашия организъм. И това ще го правите редовно поне няколко пъти в седмицата. Това е един начин как да връзваме ума за работа за тялото. Тъй щото, ще имате тогава здрави тела, здрави умове и здрави души. Ако искате да помогнете на някои от приятелите във Веригата, трябва да съсредоточите ума си към него. Аз искам вие да се научите да действувате от името на Веригата, за да уякне вашата вяра. Да изпращате всичките си добри мисли към приятелите, защото ако не сторите това, аз сам ще го направя, но искам и вие да направите нещо, та да се уякне вярата ви. Аз ще ви дам думата, а вие ще я разработите и оползотворите - за труда няма да ви се даде нищо, трудът ще бъде даром. Искам да бъдете свободни, свежи, весели и като заминавате оттука за домовете си, да мислите, като че ли имате всичко със себе си. Унилостта на духа да ви напусне. После, трябва да имате смирение. Най-сетне, на Христа удариха 60 хиляди удара, а знаем, че и Той, като е в човешко естество, имаше честолюбие. Защо Слънцето е потъмняло, като е умрял Христос? Защото с умирането Христово е дошла една велика вълна, която е затъмнила Слънцето; също, ако имате една обикновена лампа, пред която ако положите електрическа, обикновената лампа няма ли да потъмнее? За тия братя, на които искаме да помогнем, ще затаите мислите си в сърцата си и ще им пожелаете сила, като се помолите с девиза: „Гдето са събрани двама или трима в Мое име, Аз ще бъда там посред тях." Изредихме се по 6 души в олтаря на молитва, след което г-н Дънов обяви: - Въпросите, за които се каза, че може всеки от вас да зададе, можете да сторите това утре, 18 август, за което трябва да се явите тука в 7 часа сутринта. Събранието се свърши, след като изпяхме „Достойно ест" и се молихме с „Отче наш".

16 август, понеделник Времето е ясно навсякъде, но атмосферата е някак уморена, като че ли Слънцето прониква през мъгла, а пък не само такава че не се вижда, но не се съглеждат и облаци. В 10 часа сутринта всички са по местата си, определени в началото. След като се помолихме гласно с „Добрата молитва", г-н Дънов ни продиктува, та си преписахме една молитва, която каза, че се казва „Молитва на Духа" и за която ни обясни, че не можем да я даваме никому. - Тези молитви - каза той - ще четете само при голяма нужда, но никога пред хората, защото човекът, с когото ще я четете, ще съсредоточи ума си и ще ви повреди и напакости твърде чувствително. Вие трябва да се научите да не огорчавате Господа, защото ако Него огорчим, никой не може да ни помогне. Трябва да сме чисти, святи и послушни. Послушанието е първият основен закон на Небето и който се готви да стане член на Небето, трябва да бъде послушен, защото знайте, че се приближаваме до Същество, Което е безгрешно, чисто и свято. В края на тази молитва има като че ли 4, а те са 5 букви, четвъртата и петата са една до друга. Тези букви значат (тълкуванието на тия букви не може да бъде достояние на тази протоколна книга, при все че аз го отбелязах за себе си на доуго място, гдето е самият текст на молитвата, който текст тук също пропущам. Това е заповедта.) Всички молитви са лозинки, пропуски; и които нямат в себе си такова нещо, нямат смисъл. Днешният ред ще бъде следният: В началото ще имаме едно Слово от Духа, после може да се дадат някои писмени работи. А следобед към 5 часа, двама по двама ще продължаваме реда на нещата. Ще имаме молитва, така щото в 5 часа трябва да бъдем всички тук. Всички, които има да задавате някакви въпроси, ще си ги напишете на книжка, която ще оставите на масата. Снощи някои от вас направиха една грешка. Такава грешка избягвайте. Вие излязохте оттук снощи и отидохте някои от вас на гости. Господ не е човек, когото можем да привлечем със сладки думи, а иска да Му бъдем покорни на закона. Виждате колко лесно може да се поддавате. Черните облаци, които вчера висяха, бяха символ на това. После, вчера някои от вас се карахте. Това Духът не одобрява. Подигравате се едни на други и се шегувате. Знаете ли, че това може да привлече вибрациите на целия пъкъл? И туй също Духът не одобрява. Мъчнотията да се състои Веригата е тая, че във всяка вече съставена трябва да има чистота. Аз искам от вас всички да не ни препращате лоши мисли. Който иска да слугува на Господа, да слугува доброволно, а който мисли, че аз го викам, такъв по-добре да си седи у дома. Ако някой от вас мисли, че парите, които се събират тук, са за мене, не мисли право, защото освен по 20-30 лв., които може да взимам годишно, по случай годишната среща, другите стоят и се употребяват там, дето Духът изисква. Лично аз нямам нужда от пари, защото и така достатъчно си имам. Това е забележка на Духа, Който ви желае доброто и иска да не се оставяте на духовете, които не ви мислят доброто. Законът е такъв, че за погрешките, които правите, на вас ако ударят по една, на мене стоварват три плесници. Желание има в някои духове да изядат всичките благословения, които тук се дават за вас, а вие да си отидете с празни ръце и с празни торби. Има дух, който всяка година е много и много крал, но тази година не искам да му дадем да краде. Вследствие на тия стъпки и недоразумения, нашите приятели отгоре закъсняха да се явят днес, а с тях щяха да се явят и д-р Миркович и Казакова, но закъсняха. Сега ще почакаме. Веднага г-н Дънов даде една книжка, върху която всички, а включително и той, написахме по една дума, та всичко се написаха 28 + 1 = 29 думи, които бяха следните: Господ, правда, смирение, послушание, любов, милост, послушание, смирение, помощ, милосърдие, правда, смирение, любов, слава, милост, любов, сърце, живот, светотърпение, съзнание, а г-н Дънов написа думата изпълнение. Срещу всяка дума се поставиха цифри, номер поред. Така срещу думата Господ, написана от Пеню Киров, се постави цифрата 1, срещу думата правда, написана от Т. Бъчваров, се постави цифрата 2, срещу думата смирение, написана от П. Гумнеров, се написа цифрата 3, срещу послушание се написа 4, срещу любов -5, срещу милост -6, послушание - 7, смирение -8, възвишение -9, чудо - 10, дълготърпение - 11, надежда - 12, вяра - 13, мъдрост - 14, помощ - 15, смирение - 16, милосърдие - 17, правда - 18, смирение - 19, любов -20. слава -21, милост -22, любов -23, сърце -24, живот -25, свят -26, търпение -27, съзнание -28 и срещу думата на г-н Дънов: изпълнение - 29. По разпоредба на г-н Дънов всички горни числа от 1 до 29 се написаха поотделно на 29 книжки, от които всеки от нас взема по една, като един вид жребие. Като си взехме всеки по една книжка, върху която беше написана една от горните цифри, г-н Дънов произнесе следната реч разбрана и схваната от мене, П. Гумнеров, така: - Върху отношението на написансто ще бъде текстът на Словото - това са духове, които работят чрез вас. Първото число е Господ, това е първото същество, което излиза от Бога, от безпределния, незнайния Бог. То е първото същество, което е създало света. В това число се е проявило и второто лице -правдата, която има съотношение към всички същества, които са влезли в света, за да се изявят. И то е числото 2, което трябва да страда, защото винаги този, който се съди между хората, не е най-обичаният Този, който раздава правдата, не може да бъде обичан, понеже всякой, който е настаняван, ще го гледа с криво око. Всичките погрешки ние ги туряме на числото 2, като се извиняваме, че майка ни ни е научила така. В числото 2 човек трябва да се освободи от онова вътрешно заблуждение, че Бог е крив. Всеки трябва да разбира думата „правда" в истинския смисъл за себе си. Какво значи думата „правда"? Това значи мъдрост, знание, че разбираш законите и че можеш да се помириш с другите неща, че знаем нашите отношения, какво и как да ги примиряваме с другите неща и после имаме стремеж към Бога. Числото 3 - това е изкупление. Господ се смирил, страдал и заплатил всичко. Той е третото лице на Божеството. И след като Господ се е смирил, представлява човека в животинското му естество, като например имаш вол, впрягаш го и с това казваш, че трябва да ти бъде послушен. И всички животни, ако не служат, се подлагат на наказание от човека. Върху числото 4 аз (П. Гумнеров) не съм отбелязал нищо да се каже от г-н Дънов, но г-жа Величка Стойчева ми каза, какво в нейните бележки стояло върху числото 4, че г-н Дънов казал: - Четирите означава човека в неговото животинско развитие. Човешко е числото 5. За да не бъде бит, човек трябва да има любов. А да любим, най-напред трябва да се стремим към Бога, а за да Го любя, значи да каже Той нашите отношения спрямо Него, като ни изпрати тук да слугуваме. Ние с радост и веселие трябва да пренесем това, което ни изпраща Господ. Трябва да имаме стремление добро към человеците и да работим за тях, че така следва да ни се улеснява, че в думата „любов" имаме буквите „ю" и „б", които са характерни заедно с куката, която се образува в последната буква. После, да сме готови да слугуваме на ближните. Числото 6 - то е законът на еволюцията, което показва отношението на човека спрямо животните, че ние трябва да сме милостиви спрямо всички същества. Това число е създадено от 2 по 3, в него е майката и синът, следователно числото 6 включва всички същества. Никой човек, който не е милостив, не може да има еволюция в него. Аз изхождам от това правило, че когато някой ме обиди, служи си с цифрата 6, която деля на 2, което представлява майката, на която човек не може да прави зло, то примирявам се с човека, който ме е обидил. * какво - остар. и диал. че. После иде числото 7, което е също като числото 6, само с прибавено послушание. Числото 8 е смирението и когато човек иска да смири някого, дава му цифрата 2 и 4 и 8. Господ, когато дава на човека богатство, значи иска да го смири. 9-тях представлява възвишеност, всичките възвишени духове, и показва, че те са страдали, дохождали тук да работят. Числото 10 е чудо. Хората искат винаги в света чудеса. С думата „чудо" иска да каже Господ, да извади истината и да я покаже на света. Страданието, например, е чудо, понеже не си го очаквал; всякога, когато се дава едно чудо и един урок, трябва да го разбереш и ако не сме го разбрали, значи не сме се ползували. Числото 11 се състои от две единици и представя вечната борба в света. Това са двата бога, които воюват. Тия две числа воюват. Първият бог е дълго-търпението и той е дълготърпелив спрямо другия бог, който иска да го завладее, но понеже две единици никога не се побеждават, затова и борбата между тях е вечна. Числото 12 е завършване на еволюцията. Тук 1-то се въплътява в 2-те, та сега Той дълготърпи пакостите, които ние правим. Не е било време, нито ще дойде такова, когато Господ да не е бил дълготърпелив. 13 - това е число на вярата, че от всички тия страдания ще бъдем освободени чрез приближаване към Бога и ще Му благодарим за тия две крилца, които ни е дал. 14-тях представлява 2 по 7. То е мъдростта, която е привела животинското царство в разумно царство. Значи, всичките животни, които са искали да придобият знание и мъдрост, тази сила, която е направило това чудо, е мъдростта. Всички сили, които работят в полето на мъдростта, си имат свой ръководител. Числото 15 е пък законът на еволюцията, която се повтаря, понеже 5 плюс 1 е равно на 6, то е помощ. Числото 16 е преповторение на числото 8, което е смирение. 17-те е милосърдието, защото с 8-тях, което се е образувало от 1 плюс 7, има падение и слабост. 18-те означава правдата, защото в него виждаме 1 плюс 8, равно на 9, което е най-строгото число. И когато иска Господ да направи някой човек, Той го прекарва на 3 места по 3 - равно на 9 и там се минава през такива вибрации, които пречистват всичките мъчнотии на човешката душа, затова са турили, че има 9 ангелски чинове. Числото 19 представлява човека в неговото обществено развитие. Числото 20 представлява любовта. Числото 21 е съставено от 3 пъти по 7, това е числото на славата, значи човек, когато завърши своята еволюция, него го очаква слава. Числото 22 е пак преповторение, то представлява пак животните. Числото 23 е съставено от 2 и 3, което е равно на 5. Значи човек винаги трябва да има любов. Числото 24 е съставено от 2 плюс 4 равно на 6, там е сърцето. Числото 25, това е числото 7, защото 2 плюс 5 е равно на 7, то е животът, истинският живот, Божественият живот. Числото 26 е съставено 2 и 6 равно на 8, това е светът, в който ние живеем. Числото 27 е съставено от 2 и 7, които правят 9. Значи то е числото 9. Значи то е търпението. 9-те е най-строгото число. Числото 28 е пак числото 10. То е съзнанието, то е преповторение на човешкото и политическото развитие. Числото 29 е равно на 11, то е изпълнение. Значи, всичкият този процес на нашето развитие трябва да се изпълни, следователно през тази година то трябва да бъде мястото в живота ни. Тази книжка, върху която е написано 28 плюс 1, равно на 29 думи, ще я поставим пред Господа, за да се освети, а след това вие ще си я препишете, като всеки един от вас си постави под думите знака на Веригата и след това ще си ги вземете, да ги носите у вас през годината. Това ще е Словото, което ви се дава през тази година. По направено предложение помолиха господата Т. Бъчваров и Н. Ватев да препиииат книжката с 29 думи в 29 екземпляра за всеки един. Поканиха се всички от г-н Дънов да приберем и съхраним всеки един от час своята книжка с написаното на нея число, което му се падна при жребието. Но понеже всички бяхме написали до числото в книжката и съответната дума, г-н Дънов каза: - Това сте сторили без позволение, всички сте побързали, а с това сте и погрешили. Но за да се изправи грешката ви, всеки един от вас се задължава сега, веднага, да напише на другата страна на листчето следните думи: „Това "0 направихме, за да научим своя урок." Всички изпълнихме тая наредба, след като прибрахме всеки листчето, което му се е паднало. На разни въпроси г-н Дънов отговори: - Снощи при осветяването на хляба на четирима нещо не се каза от Духа. Донякъде вървеше всичко добре, а отпосле спря, защото трябваше да се не прави грешката, направена от някои от вас вчера. Защо в църквата се кланят? Защото при кланянето се образува един ъгъл, а това показва, че с поклона вие искате да се смирявате. Поклон не бива никога да се прави, дето виждат хората. Дето се прави поклон на нечисто място, там е опасно. Никога да не се молите, когато лежите. Това Духът не обича. Духът ви казва тия неща, за да не се създава у вас вътрешна мъчнотия. Няма защо ние да си доставяме непотребни изключения, защото, както казва Христос: „Достатъчно е на деня неговото зло." Заповедта на Духа е: Много и дълги молитви пред хората ги избягвайте. Кратки, много кратки. За черкуването: - Ако отиваш в църква, каквато и да било тя: православна, протестантска, католическа и пр., с намерение да се ползуваш, да вземеш оттам, да ти се помогне, в него случай да знаеш, че ще платиш. Но ако отиваш в църква с цел да помогнеш на другите, тогава е добре, в правата посока си. Изобщо, когато човек отива в църква, трябва да носи настроение да помага на другите, а не с настроение да взема, да се благослови и подкрепява духовно от черкуването. Това последното е погрешка и който я върши, ще си плаща. Когато отивате, например, в една православна църква, всякога се молете за другите, а никога за себе си. Но по този въпрос засега толкова. Защото, както казва Христос, много може да ви се каже, но сега не можете да носите. Затова сега толкова се казва, а за по-големите подробности ще чакате. Духът иска да бъдете свободни всички, но свободата ви да не става съблазън, а нашите постъпки да служат за слава Божия. Затова вие представяте сърцето на тоя народ, който е тялото, а вие сте душата. Душата никога не може да мрази тялото. Определеното число за възкресение между българите, това е числото 1400, това е то българският народ. Те са силата. Възкресение, то значи човек да сее наново. Значи 1400 българи има да се сеят наново. Те са тези, в които Духът се е вселил и очакват своето пълно раждане. Тези 1400 души, които от червеи ще преминат в пеперуда, а другите ще останат още дълго време като буби да ги хранят още. Първото възкресение и второто възкресение: - В първото възкресение са тия, които ще знаят да дохождат, да оставят своето тяло и доброволно да се връщат, а второто възкресение е завършването на човешката еволюция; когато Земята ще запустее, те няма да имат условия за развитие. Начинът, по който ще се яви Христос за предстоящото съживяване, Духът не иска да каже; после, дали вие ще бъдете с тези тела или не, когато се яви Христос - и на това Духът не иска да отговори. Духът иска да вземе някои мерки заради вас. да можете да се пазите, за да не се загнезди дяволът във или между вас, защото успее ли да се загнезди и не опазите ли се, да знаете, че трима души ще вземе от вас - ще заминат от този свят. Пазете се да не давате никакво колебание в душата си, нито ярост, нито омраза. И ако някой брат насочи мисълта си против другиго във Веригата, той върши непростимо престъпление, защото последствията са лоши, фатални. Ако някой има против някого нещо, нека отиде и му каже лично - по тоя начин ще се предотврати злото. И второто е, че тези трима души, които ще заминат в случай, че дяволът се утвърди между вас, не им е редът за заминаване, но дяволът е насочил окото към тях, та ако те са извън Веригата, непременно ще ги вземе - просто ще ги удуши. Това е то предупреждението на Духа. Той иска да ви предпази, за да останете и да работите, защото Господ е дал много добри условия за работа в България и във всяко едно отношение ще се подобри положението ви. Иначе ще изгубите благоприятния момент и 2000 години ще бъде ужасно скитане. Интересно е това, че колкото и кражби да станаха в България, нито една не можа да не се открие. И така, опасността ще бъде малка, ако пазите между вас взаимно почитание и любов. Любовта да бъде такава, щото да не предизвикваме никого между нас. Пазете се и живейте по този начин и тогава опасността ще бъде малка. Събранието се преустанови в 1 часа, за да продължи в 5 часа следобед. В 5 часа следобед бяхме на местата си. Т. Бъчваров и Н. Ватев написали 29-те книжки с 29-те думи, както бяха помолени от събранието. Съобщи се на всички, че като вземем всеки по една от написаните книжки с 29-те думи, ще отиваме в олтаря, ще ги оставяме да се осветят. При отиването ще съблюдаваме правилата, които, понеже не бива да се знаят, не се и протоколират. - Ще се молите - добави г-н Дънов - за домашните си, за приятелите си, за българския народ и за цялото човечество. Размишлението и молбата няма да траят повече от 4 минути. С всичко това ще се изкупи вчерашната грешка на някои приятели. Като свършихме всички горната заповед, позволи се да си препишем молитвата, с която се молихме в олтаря и за която не е позволено да се произвежда тук. Г-н Дънов каза: - Освен тази молитва ще ви се даде и друга утре, 17 август, вторник. И да знаете, че тези молитви се дават много рядко и те са за изгонване на лоши духове и да се самомагнетизирваме. И тези молитви винаги се придружават с поклони. Стези две молитви, заедно с дадената днес преди обяд, ще си служите само в краен случай, когато например се чувствувате изолирани отвсякъде, обезнадеждени и безпомощни. Само тогавa ще си служите с тези молитви. Тази молитва, дадена сега, заедно с дадената тази заран, ще бъдат коригирани от Духа, който я дава, за да не би да се е вмъкнала грешка, та с коригирането й дa се запазят вибрациите и в него случай Духът винаги ще се явява на помощ, когато чрез тия молитви се призовава. Тази молитва, освен че ще се употребява в краен случай, както се каза, но ще се употребява и тогава, когато се посвещава някой новоповярващ. От снощи Търново е в обсадно положение и всички духове, които искаха да пречат, са уловени. Тук г-н Дънов разказа един свой сън, как нощес Стефан Стамболов му се явил и между другото му казал, че ще отиде да живее негде в Бесарабия, дето да наглежда своите воденици. На тоя сън г-н Дънов каза: - Стамболов отиде към север, към смъртта. Север, това е смъртта, защото всички народи дохождат от север на юг. Тъкмо сега се бяхме всички изредили на четириминутно бдение в олтаря, дето оставихме написаните на листа 29 думи. Подир всички нас отиде в олтаря и г-н Дънов, който, като се върна, каза: - Господ казва, че е доволен от вас и ако така Го слушате и изпълнявате волята Му, Той ще ви се притича на помощ. Утре ще дойдете в 10 часа, е казано от Духа. Днешното събрание свършихме с изпяването „ Свят, Свят Господ Саваот".

15 август, неделя В 5 часа и 15 минути бяхме по местата си Всички, както в началото. По покана всички в тайно изказахме по една благодарствена молитва. Г-н Дънов съобщи, че днешният ред е следният: - Двама по двама ще отивате в молитвената стая да се молите и ще стоите по 10 минути. Молбата ви ще бъде за идването на Божията любов в сърцата ви. Тук се изясни от г-н Дънов начинът на влизането в олтаря, стоенето вътре и излизането - начин, който сме задължени да изпълним, но понеже всичко туй трябва да е непроницаема тайна, протоколът го изостави. Започнахме веднага двама по двама да Влизаме по 10 минути за молитва. А на тези, които останаха по местата си да чакат реда си, или вече са свършили, се определи следната работа. Даде се Библията, която ходеше от ръка на ръка, та всеки си отбележи по един стих, върху които отбелязани стихове г-н Дънов каза, че ще ни каже сетне по нещо, ако остане време. Библията се даде най-напред на Пеню Киров и заобиколи масата. На Тодор Стоименов се даде написана на лист „Хвалата" (Хваление) със задължение да я прочете и да я даде на Димитър Голов, та да се предава от ръка на ръка, също както Библията от ръка на ръка от другата страна на масата. Освен Библията и,.Хвалата", които се подаваха от ръка на ръка, на трето място г-н Дънов извади една дълга новонаписана молитва, която даде на Пеню Киров, който я прочете, прочете я и Тодор Бъчваров, от когото я взе и прочете Петко Гумнеров, и като чели изглеждаше, че и тя ще пътува около масата от ръка на ръка, също както Библията и „Хвалата", обаче г-н Дънов я прибра, щом Петко Гумнеров я прочете и сам на всеослушание я прочете пред всички на двора, дето се бяха събрали на почивка, докато се изредят всички в десетминутна молитва в олтаря. За тази прочетената от г-н Дънов молитва сам той се изрази: - Тази молитва е молитва на духовете, които участвуват във Веригата, и тя е, която ни свързва с тия духове. Докато не бяхме слезли на почивка в двора, когато г-н Дънов ни четеше молитвата, той каза следното: - Вчера, 14 август, събота, господствуваше портокалената краска -цифрите 1 и 4, т.е. животните (животинското царство); днес, 15 август, неделя, господствува розовата краска - цифрите 1 и 5, значи днес сме ние, хората. Утре, 16 август, понеделник, ще господствува жълтата краска - цифрите 1 и 6, значи духовете; другиден, 17 август, вторник, ще господствува синята краска -цифрите 1 и 7, значи синовете Божии. В 8 часа и половина сутринта всички свършиха десетминутната молитва и от двора, дето бяхме на почивка, се изкачихме в заседателния салон и насядахме по местата си. Г-н Дънов показа емблемата на Веригата, нарисувана на страница, пръчката, която се даде миналата година, на 16 август 1909 г. преди обед, и върху нея каза: - Това е законът на Веригата, в който са отбелязани всичките етапи на човешкото развитие. Тук г-н Дънов по дълбок начин и на философски език обясни етапите и подразделенията на емблемата, но аз не разбрах и не останаха освен следните откъслечни мисли: Всички души, които са излезли от Бога, пречупват правата линия и тогава е станало отражение в триъгълника, а това е, което се казва падение. После се образува друг триъгълник и виждаме същество с две глави, а същество с две глави не може да бъде в хармония с Бога. И това в науката се нарича еволюция. Всяка една душа трябва да премине през всички форми и всяка форма, която човек може да усвои, става негов капитал. Без форма никакво знание не може да съществува. В тази така наречена еволюция ние сме отишли до дъното на самия триъгълник и се възкачваме към Бога, та така е станало спасението. Втората картина представлява еманципацията, която е петоъгълник, дето са петте велики добродетели, които представят Правдата, Любовта, Добродетелта, Истината и Мъдростта. Ние сега влизаме в шестия етап, който е еволюцията на духовете. Същевременно тази пръчка-емблема показва двоякото проявление на Бога. Ние сме се качили на първия Божествен етап. Показа се от г-н Дънов на всички и другата емблема на Веригата - ножът, след което каза: - Всяко събитие, за да се появи, трябва да има сила - този нож показва силата. Това е единственото оръжие, което човек може да носи. Всичките молнии, които се извършват отгоре, имат формата на това оръжие. Този нож е също емблема и представя меча Божи и затова го виждаме в кръстообразна форма. От едно свое тефтерче г-н Дънов прочете един текст, в който имаше наставления, но понеже не се позволи да го препишем, не може да бъде вместен и този текст в настоящата книга. За него Той каза: - Прочетете го, то се отнася за нас и всеки трябва да го вземе със себе си. След гореизложеното г-н Дънов обяви събранието за завършено, като добави, че между би 7 часа тази вечер трябва да се явим всички, за да се осветим. Но понеже почти всички не се считаха уморени и не напуснаха местата си и сам г-н Дънов не излезе на почивка, то завърза се частна беседа, в която се задаваха частни въпроси. В този разговор г-н Дънов изказа следните по-важни и от мене разбрани и схванати мисли: Здравето отговаря на тялото, щастието отговаря на душата, а блаженството отговаря на Духа. В първата емблема - законът, виждаме цифрите 1, 2, 3, 5, 7. 1-то е Бог в нас; 2-те е Божествената любов, но това число е, което се подава. 3-те е символ на живота, целта, към която се стремим. То е падение, сила. То не е поделимо. 3-те само Бог може да го победи. 5-те - то сме ние. Нищо не може да ни победи освен любовта. По-нататък, към 5-те като се прибави 2-те, образува се числото 7; то е центърът на шестоъгълника. В астралния мир половете не са както на физическия. Там мъжете, които са били на физическия свят, стават жени, а жените стават мъже. В ума ви нека стои следното: Не отделяйте духовния свят от физическия, защото всичко е духовно. В света ежегодно се изтрепват и умират по 32 милиона хора, та в тях, разбира се, се включват и умиращите всяка година македонци. Не се безпокойте за изтребването на македонците, защото ще видите, че колкото се изтребват, двойно се размножават. Следователно тези, които умират, те са сухи клони, а Провидението не иска такива. Вас много ви спира мисълта кой каква роля ще играе в света. Не е лоша тая мисъл, напротив, тя е Божествена, но все-таки пак не бива да се бърза. И друг път съм ви казвал, и сега ви повтарям: Не се старайте да се представите пред хората за добри, защото тогава именно те ще ви поставят на изпит и може би ще ви лапнат. Ако ви лапне светът, хората около вас нека ви лапнат, вие сами не се показвайте за добри. И този или тези, които ще лапнат един добър човек, има да си патят. Голям е рискът в изпитанието на този, който иска да лапне и унищожи един добър човек. Това е подобно на следното. В река Нил живеят едни жабчета, които при опасност се така сгушват, че образуват острота, па и да ги лапне някое животно, прояжда стомаха му, та те се избавят, а животното, което ги е погълнало, се извръща и умира. Крокодилите, например, ги гълтат, но винаги жабчетата прояждат корема им. Така става с всеки, който се опита да погълне един добър човек, който повидимому е малък, но си плаща онзи, който рече да го закачи без причина. После, забележително е другото: в турско време, разказват, всеки българин, който е бъхтал турчин, винаги турчинът му е ставал приятел. Плътта, светът и дяволът - в тия три неща се проявява нашият враг. Така плътта е жената на дявола, дяволът е мъжът на плътта. Светът, това са синовете, които са родили плътта и дяволът. Никога не се заемайте да се борите с плътта, греха, дявола, защото който се помъчи да стори това, поставя се на фалшива почва. Ако искате да вървите добре, то на лошата мисъл и изкушението противопоставяйте една добра мисъл и тогава, ти, като станеш център, ще оставиш двете мисли и желания да се борят, а ти ще вървиш из пътя неповредим. Намразиш ли се с някого, например, на когото често и без да знаеш изпращаш лоши мисли, в такъв случай намери и се събери с приятели, с друг човек, на когото животът и линията на поведението са диаметрално противоположни с живота и линията на поведението на човека, с когото си се намразил. И тогава добрите мисли и чувства, които храниш към добрия човек, с когото си се сприятелил, ще влязат в борба с лошите мисли и чувства, които изпращаш към човек, с когото си в ненавист, и така ти ще останеш неуязвим. Всичките сили в света вървят по известна плоскост, Те са 7 горни и 7 долни етажа, та всичко 14 течения. И за да се приложат законите, трябва добре да се изучава кои сфери съответствуват, та да се подигне умът към духовете, обитаващи сферата, която в конкретния случай ви трябва. За да стане срещата на Веригата тая година в Търново, си има своето дълбоко значение. То си има свръзката с астралния мир, но как и що, Духът не желае да ви отговори. До 1914 година ще се приготвят всичките условия за духовното обединение на този народ, но всичко това дали ще се реализира, не се знае. Молихме се всички по една кратка молитва, а след това събранието се преустанови за до 8 часа вечерта. Господнята вечеря Точно в 8 часа вечерта се събрахме в заседателната стая около масата, както се бяхме наредили, и върху масата имаше сложена трапеза със следните съестни продукти: хляб, вино, риба, грозде, сливи, ябълки, круши, праскови, стафиди, сухо грозде, чукани бадеми, диви, пъпеши, смокини, лимони, пиперки с домати и лук, захар, орехи зелени небелени и лешници. От всичките тия продукти по двама взехме по нещо, занесохме го в олтаря, освещаваше се и ги връщахме по местата им. Не се позволи да се говори за онова, което ставаше в олтаря при внасянето на съестните продукти, затова то се премълчава. Ето какво всеки от нас внесе за осветяване в олтара: Пеню Киров внесе грозде, Тодор Стоименов - ябълки, Т. Бъчваров - вино, К. Иларионов - риба, Ив. Дойнов - праскови, Am. Бойнов - риба, Н. Янев - грозде, Д. Цанев - сливи и смокини, П. Тихчев - хляб, В. Узунов - сухо грозде, Петко Епитропов - захар, К. П. Стойчев - грозде и хляб, Н. Ватев - вино, Ив. Тачев -вино, Драган Попов - диня, В. Граблашев - грозде, Спас Димитров - диня и смокини, Г. Гумнерова - грозде, Елена Иларионова - вино, Велика Стойчев - хляб и бадеми. Здравка Попова - праскови, Пенка Бъчварова - грозде, П. Бойнова -вино, М. Дойнова - диня, В. Ватева - сливи. По покана на г-н Дънов следните лица прочетоха: П. Киров - Матея 26 гл., от 26-30 cm., Т. Бъчваров - Марка 14 гл , от 22-26 cm., Т. Стоименов - Лука 22 гл., от 14 до 20 cm., Д. Голов - Матея 26 гл., от 26-30 cm., П. Гумнеров - Йоана 13 гл., от 1-29 cm., К. Иларионов - Първо послание към Коринтяните 11 гл., от 23 go 32 cm., П. Тихчев - Римляном 15 гл., 15 cm., В. Граблашев - Йоана 6 глава, 61 cm., Г. Гумнерова - Йоана 6 глава, 15 cm.. Е. Иларионова - Йоана 6 гл., 49-52 cm. Подир прочитането на горните стихове от книгата Господня г-н Дънов раздаде хляба и виното, преди което всички заедно изказахме кратки молитви. При подаването на хляба г-н Дънов каза: „Това е тялото Христово, което за вас се даде и за вашето спасение." Това се повтаряше на всекиго, на когото се подаваше хлябът, от който си отчупваше малко. Г-н Дънов даде най-първо на Пеню Киров вино и той подаде на стоящите до него. При подаването на виното г-н Дънов каза: „Тази е чашата, която се излива за вашето спасение. Тя е чашата на вечния живот, тя е чашата на Божествената любов." Най-после каза: „Това е чашата на нашето спасение" и я подаде на Пеню Киров. Така чашата се подаваше на всекиго, който при подаването изговаряше: „Това е чашата на нашето спасение." След това всички прочетохме „Добрата молитва" и вечерята се започна. Вечерята свърши в 10 и половина часа, когато г-н Дънов ни съобщи, че трябва да се явим на закуска утре, 16 август, понеделник, в 10 часа сутринта, след което се разотидохме.

14 август, събота Срещата на членовете от Веригата тази година стана в Търново в лятната къща, или по търновски - колибата, на търновеца Ат. Бойнов, дето по поръка са били събрани в 7 часа заранта поканени да участвуват тази година в срещата. Явиха се поканените от София: Тодор Бъчваров, Димитър Голов, Петко Ив. Гумнеров, Гина П. Гумнерора, Пенка Т. Бъчварова, Велико Граблашев, Михалаки Георгиев, Иван Тачев и Спас Димитров; от Търново: Константин Иларионов, Елена Иларионова, Иван Дойнов, Мария Дойнова, Атанас Бойнов, Парашкева Бойнова, Драган Попов, Здравка Попова; от Русе: Никола Ватев, Величка Ватева и Петър Тихчев; от Бургас: Никола Янев, Кънчо Стойчев, Величка Стойчева, Деню Цанев. Тодор Стоименов и Пеню Киров, от Пловдив: Петко Епитропов и от Шумен: Васил Узунов. Гореизброените по ред, според датата и времето на тяхното приемане за членове на Веригата един подир друг бидоха повикани и изпращани в заседателната стая, гдето около масата насядаха под следния долупоказан ред: ИЗТОК: П. К. Дънов СЕВЕР: П. Киров, Т. Бъчваров, П. Гумнеров К. Иларионов, Ат. Бойнов, Д. Цанев, В. Узунов, К. Стойчев, Ив. Тачев В. Граблашев, Г. Гумнерова, В. Стойчева, П. Бъчварова, М. Дойнова ЮГ: Т. Стоименов, Д. Голов, М. Георгиев, Ив. Дойнов, Н. Янев, П. Тихчев, П. Епитропов, Н. Ватев, Др. Попов, Ел. Иларионова, Здр. Попова, П. Бойнова, В. Ватева На масата личаха три ленти, прострени от изток към запад с цветове: розов, жълт, син, поставени тъй, както е отбелязано по-горе. Преди всичко обяви се програмата за днешния ден, за която г-н Дънов каза: - Най-напред ще последва встъпителна реч, която ще бъде преди обяд, а в 3 часа след пладне ще започне бдение за всекиго по 15 минути в стаичката пред олтаря. Утре, 15-ого, неделя, трябва всички да се явите сутринта рано между 4 и 5 часа, а за подиробедното бдение да помните, че в 7 часа сте свободни с изключение на тия, на които е редът да влизат на бдение, а в 6 часа довечера всички да сте тук. Засега, понеже часът е 9, нашите приятели ще дойдат в 10, дотогава, до 10 часа, сте свободни. В този свободен час, между 9 и 10 часа, между другите разговори се разпределиха минутите, през които всеки един от нас ще влезе пред олтаря за бдение от 3 часа следобед. Точно в 10 часа г-н Дънов влезе в олтаря а нас остави в горната обстановка около масата в тишина и внимание. Няколко минути след влизането ни по г-н Пеню Киров г-н Дънов ни покани към внимателно следене хода на нещата в тая минута, та да можем добре да чуем и запомним тона и гласа, по който приятелите горе ще изпеят „Отче наш", щом дойдат да присъствуват. След като всички по покана на г-н Дънов изпяхме „Благословен гради во имя Господня" и след настаналата между всинца ни тишина и внимание на колене изслушахме молитвата „Отче наш", която се изпя на чисто български по думите, както е отбелязана в Евангелието от Матея 6 глава, стихове от 9 до 13, но на глас от никого от нас не слушан досега, глас, отличаващ се с хармония, в който преобладава духовно трогателно тържество. Гласът бе глас на г-н Дънов и се носеше откъм олтаря към нас. След като изпя „Отче наш", г-н Дънов дойде при нас, като зае мястото си на масата и в своята реч между другото каза: - Имате поздравления от приятелите, които сега присъствуват, и тяхното присъствие ние усещаме от изражението на днешния ден. (Времето днес е навсякъде ясно. никъде облак не се забелязва, без вятър, съвсем тихо и слънчевият пек е поносим, даже желателен. Въобще всичко в атмосферата е приятно.) Ако можем да нагласим душата си, ние през тази година ще получим големи благословения. За да можем да разбираме това, което ни се казва, необходими ни са високоблагородни чувства и отваряне на духовните очи, а всичко това става с Божествена сила. И ако почнете да обичате Господа с всичкото си сърце, Той ще измени сърцата ви. Той е един. Вашето събиране тук се дължи на Него и силата, която ви държи, е Божествена. Това искаме времето да го потвърди и вий ще се уверите, че Бог е бил с вас и че от каквото и да се нуждаете, от нищо не сте лишавани. А ако този свят на вас е нещо неприятен то се дължи на нашия вътрешен егоизъм, от който нашата душа става като пуста земя, в която нищо не се ражда. Всеки е опитал, че когато минава през някой планински кът, как птиците и ручеите в едно със зеленините, висините и планините правят всичко весело и приятно. Но когато отивате през пустинята, дето липсата на тези приятности се усеща, няма никаква влага и всичко е пусто пред окото ти, униние и тъга на душата ти преобладава. Животът, който ще дойде в нас, е Божествената влага, а радостта, която усещаме, то е нещо като онова, което прозябва като семето. За радостта, значи, трябва да има обект и душата ни се радва и весели; когато усещаме това. През тази година искам да спазвате следната основна мисъл: смирението в живота е една велика добродетел. Не искам да кажа нископоклонничество, а смирение. Смирението е нискотекущите места. И човек без смирение представя високо място, гол планински връх, гдето няма нищо, нищо не расте, не вирее никаква растителност. Може да има слънце, но нищо не ражда и над него или на него може само някой орел да прелети и нищо повече. Даже снегът, който пада върху високите планински върхове, слиза върху низините и високият връх нищо не може да се ползува. Така са и горделивите хора, които не могат да се ползуват. Както снегът от висините слиза в долините, та се ползуват хората в тях, така и горделивите хора, които служат за благословение на чадата Божии, които са долините, върху които животът расте. Може наистина да се яви противоречие, че горделивите хора изнасилват смирените, обаче това противоречие е само във вашия ум. Може ли един планински връх да влияе върху долините? При разтопяването на снега възможно е да се запълни някоя долина и да понесе неща от нея, но от това нищо не значи, защото отнесеното е било на повърхността и долината в качествено отношение си остава все долина. Не осъждайте света, защото лошите светски хора служат за нас. Па нали и в Писанието е казано, че дъждът се изпраща и на праведни, и на грешни? Втората мисъл е, че ние трябва да имаме прямо съединение. И третата мисъл е да имаме един център, също както когато правим къща, търсим да положим една основа. И първото нещо на човека е да има една основа, а то е добродетелта, която е неизменяема ядка и която с минаването ни през страданията Господ сгъстява, та в тази форма Той започва да гради новото тяло, което трябва да се съгради само върху добродетелта. Когато дойдете до любовта, ще научите, че трябва да слугувате и в слугуването Божествената любов ще се прояви. Господаруването е най-отегчителното нещо. Чрез законите на любовта ние можем да преобърнем в добри и най-лошите хора. И който знае най-добре да слугува, той е най-близо до любовта. Слугувайте, прочие, и на жена си, и на децата си, па и на всичките хора. Човек, който не помага и не услугва на страдащите пред очите му, как ще помага на хората, които са далеч от него? Законът е такъв, че трябва да послужите на тия, които са по-близо до вас, та да се отдалечат и ви не препятствуват. Тази е заповедта, която ще приложим през тази година: да започнем да слугуваме. Това е, което Господ иска от нас. И на всички, които сте готови в това отношение, Той ще ви съдействува. Злите хора спрямо вас имат същите отношения, които вие имате спрямо духовете. И както отгоре вас ви учат, така и ние трябва да учим лошите хора. Тия противоречия в живота искам да ви станат ясни. Тази е мисълта, която Господ ви дава, за да ви направи живота сносен. Сега ви се дава 12 глава от Йоана и нека през време на прочитането каквото на всекиго направи впечатление, да си го отбележи, та по тия бележки ще станат някои разисквания. Главата се прочете от г-н Дънов, а след това той даде отговори на някои от въпросите, възбудени след прочитането. - Един горделив човек, за да се обърне, трябва да слезе от височината си в долината на смирението. Има един стих, който казва, че сиромасите имате винаги при вас, а Мене не. Това значи, че сиромасите и грешните са едно и също нещо, после, сиромашия и болест, богатство и здраве са синоними. Един грешник, например, е като един вълк: колкото повече го храните, толкова повече иска да хапе и да къса. Преди 2000 години, когато онази тъмна тълпа искаше разпятието на Христа, вие всички тук сте били в онази тълпа и сте викали в едно с нея: „Разпни го!" Но понеже от толкоз години насам Христос вече ви е засегнал, защото всичко туй вие сте сторили от незнание, и понеже съзнанието се е родило във вас, то сега се събуждате, за да изправите грешката на миналото си. Исус Христос дойде за езичниците, това е вярно, но това значи, че дойде за кавказката раса, а семитите не Го приеха. Виделината е във вас, Господ е във вас, вземете мерки, защото не е изключена възможността да Го разпънете пак. Името Божие е целта, към която се стремим. То е прицелната точка и името Божие е единственото име, чрез което се спасява целият свят. Може да се приеме, че има хора, които не са чули за името Господне от плът и кръв, но и такива хора има, които познават Исуса Христа. Сократ, например, е един мъдрец, който е познавал Христа, а това е явно от сегашното му особено проявление в Толстоя. Да, сегашният Толстой е Сократ. Той е живял едно време в Гърция. Толстой е същинското прераждане на Сократа. Духът казва: Това, което се казва тук, което видите и чуете през време на срещата, няма да го съобщавате навън под никакви условия. А ако някои полузаинтересовани и любопитни ви питат, ще отговорите: „Бяхме във Великото училище на природата." Това ще бъде името на Веригата. Това е заповедта на Духа. Това ви го казвам, за да го имате предвид за една година, а следващия път ще ви спомнят. Да не мислите, че като кажете на света нещо от туй, което става тук, та вие ще го спасите. Не, Господ по-скоро ще го спаси, ако вие мълчите. После Духът иска да ви каже друго нещо: Не се плашете от света, та да искате да отидете в манастир. Някой, например, е чиновник и мисли, че ако той остави тази работа, ще му бъде по-добре. Това е грешка. Никога не оставяйте първата си стъпка, докато Господ не ви отвори нова. Ако някой има желание, лозето не може да разреши, такъв да се отнесе до Веригата в годишната й среща и ще се разрешат. Първата дума е влязла в човека чрез храната. Втората е влязла чрез носа и тя именно е разумната душа, та затова носът е символ на разумната душа. Устата е също символ на любовта, но и същевременно е и символ на животинската душа, която диша, храни се с въздух. Едната живее в основата на главата, а другата - на покрива; едната живее в долния етаж и тя е животинската душа, а другата, разумната душа живее в горния етаж. Но и двете са едно, и разумната, и животинската душа живеят заедно. Тронът на душата е сърцето - там е, дето тя живее. Сега ще ви дам някои упътвания за начина, по който ще влизате за молба в олтаря днес подир обед от 3 часа насетне. Ще се молите, щото Бог да ви даде здраве, разумение на ума и сърцето, но най-същественото е да искате здраве, за да можем да работим за Господа и да изпълняваме длъжностите си. Тук г-н Дънов обширно обясни употребата и всичката обстановка на вътрешността на олтаря, гдето предстоеше да отиваме да се молим. Но понеже тази вътрешна олтарна уредба не може да бъде достояние на протоколно описание, затова тези разяснения на г-н Дънов се премълчават. Позволено е да се протоколира само казаното върху находящите се в олтаря пет ленти, върху които г-н Дънов обясни: - Тези пет ленти представляват петте цвята, ще ги видите: розова, жълта, синя, портокалена и зелена лента. От тях розовата означава Божествената любов, жълтата - Божествената мъдрост, синята означава Божествения Дух. Останалите две ленти са портокаленият и зеленият цвят-двете те представляват човешката душа. Портокаленият цвят представлява физическият човек, а зеленият - сегашното развитие на човека. И след всичко добави: - Сега благото, което Господ ни дава, трябва да го използуваме, защото то се дава веднъж в годината. Изпяхме всички „Ангел вопияще" и „Свят, свят Господ Саваот", като свършихме с молитвата „Отче наш" в 12 часа на обед. В 3 часа подир пладне започна бдението, за което се оповести тая заран и през което ще се молим за здраве и прочие, което бдение продължи дори до 10 часа вечерта. Някои, на които не бе редът да бъдат между 3 и 6 часа на бдение, бяха из града, но в 6 часа всички се събрахме и на групи беседвахме из двора на лятната къща докъм 10 часа вечерта, когато всички изредихме бдението си и когато, след като Вечеряхме, се разотидохме по квартирите си. Заслужава отбелязване следната мисъл, която г-н Дънов изказа пред групата беседващи, които го бяха обкръжили за частен разговор, която мисъл изказа към 7 часа вечерта. Мисълта бе: Грехът е сила в природата, която демагнетизира атомите. На разотиване г-н Дънов ни напомни заповедта, дадена тази заран, че трябва утре да дойдем между 4 и 5 часа заранта, като добави, че целия ден утре, 15 август, ще посветим в пост.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1910 година (14-18 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ Преди срещата Тазгодишната среща беше определена да стане в гр. Търново от 14 август. От София тръгнахме ние с Гина, Д. Голов, Иван Тачев, Васил Узунов, Михалаки Георгиев и Тодор Стоименов от Бургас и то на 12 август, четвъртък, с бързия влак сутринта, който тръгва в 7 и половина часа. И понеже на 11 август, сряда, вечерта в София валя изобилен дъжд, то и при нашето заминаване времето беше облачно, клонящо да завали, но не валя. Такова си остана времето до пристигането ни в Търново към 5 часа. Това закъснение бе следствие от спирането на трена на станция Дъбник, гдето чакахме повече от 1 час, докато дойде от Плевен друга машина, за да потегли влакът, защото машината, която го взе от плевенската гара, се развали, пукнали се някои от тръбите й, два километра от станция Дъбник, до която тренът достигна само по инерция, благодарение на която инерция като по чудо спря пред гарата и с това се създаде възможност да се депешира в Плевен, отдето достигна друга машина да ни потегли. Иначе, ако машината се пукнеше сред пътя, кой знае колко щяхме да чакаме. Казах, че машината, която дойде от Плевен да замени развалената, била същата, с която тръгнахме от София, но която била сменена в Плевен от развалената. На 13 август, петък, откъм 10 часа сутринта времето в Търново започна лека-полека да се разведрява и до вечерта съвсем се разясни, така щото нощта на 13 срещу 14 август беше съвсем ясна и чиста, времето - тихо и много приятно.

20 август 1909 година, 4 часа сутринта: Молба за управляващите в България. Край на срещата.

19 август, 9 часа сутринта Г-н Дънов написа девиза и каза: - Ще го носите със себе си. В това има три велики заповеди. Ще ги носите със себе си и ще се стараете да съобразявате живота си с него. Това е Божията воля за вас. След трите закона на Веригата, дадени на 16 август, написва се това, дадено на 19 август сутринта. „Все, що попросите в Мое име, Аз ще го сторя. Не бой се, мало стадо, Отец е благоволил да ви даде царство." За обещанията: - Всякога, когато човек дава известен оброк, той го дава пред други и всякога, когато даваме едно обещание пред други дух, той ще те последва и ще понасяш всичките последствия и страдания. Един по-висш закон отменява разпорежданията на по-нисш закон. Например да кажем, оженил си се, но ако ти се каже да следваш Господа и да оставиш жена си, ти си длъжен да я оставиш, защото Провидението по един естествен начин може да я задигне, но, за нейно добро, то не я задига, но пък излъчва мъжа от нея, за да следва Господа. Във всички свои обещания да внимаваме и да ги даваме разумно. Тази година се взима четвъртият петък на месеца за пост, и то ще постите така, че да се наберат 25 часа, за да се образува числото 7, вечерта да сте вече нахранени, а щом удари 7, хапнете, дето и да сте, после да вечеряте. Аз желая през тази година да сте духовно добре и весели. Всеки може да работи за Господа. Всичките работи са благословени. Господ и най-лошите работи обръща за наше добро. Господ е единственият, Който е най-близо до всичките. Той е на Небето, на Земята и вътре в човеците. Цикълът на развитието се равнява на 24 милиарда години и този цикъл с най-долната част представлява адът, най-гъстата материя, докъдето духът може да слезе. Чистотата на един дух зависи от неговото влияние. Колкото по-голямо влияние има един дух, толкова той е по-чист и обратно. Мойсей, Илия, Исаия са били с най-голямо влияние между еврейските пророци. Най-младият ангел в Небето е на 24 милиарда години. За картина, за която г-н Дънов каза: - Тая картина е философията на Веригата и няма в никоя окултна школа такава картина. Сърцето лежи в лявата страна затова, защото лявата страна представя отрицателната страна на живота. Лявата страна е любовта, а дясната страна е мъдростта. Духовете слизат от лявата страна, а се възкачват от дясната страна. Тези, които воюват, ако бъдат внимателни, ще получат благословение. Но ако изгубите силата си, тогава ще изпаднете. Ако някога се намерите в утеснение, зор, пишете ми и аз ще ви помогна. Ако се обръщате към мене от духовни съображения, добре, но ако от някоя гордост, тогава вие губите. Ако се роди някоя мисъл: „защо да се обърнем към него", тогава вие губите, защото заради вярата вие се благославяте. Славяните са по-близо до духовния свят и сърцето трябва да се развие. Англосаксонската раса развива интелекта и приготовлява следващата култура, която иде. Свети Иван Рилски се въплотил в някой си Йосиф, който живял е работил около Варна - Месемврия, и той е, който е подготвил освобождението на България. И сега той работи за България. Тогава е живял около 80-90 години. Най-напредналите духове между славяните са Св. Св. Кирил и Методий и Борис. Кирил и Методий са славяни. Те ще се явят чрез въплощаване до края на този век, за да подготвят духовно този народ и ще повдигнат славянството. Цар Борис е бил ръководен от един дух, който е обединявал славянството. Казакова ще дойде след 4 години чрез въплъщаване на физическото поле, а докторът (Миркович) - след 2 години. Този век е определен като век за чистене. И ако кавказката раса не приеме, ще стане катастрофално променение - половината от Европа ще потъне в океана, а културата ще се пренесе в Африка. Но през този свят сега иде магнетическа вълна, която ще пречисти всичко негодно и тая вълна ще се пред-шествува от признаци: земетресения, омрази, напасти, злото ще се увеличи, войните, които се готвят, и пр. Но има всичките условия да стане обединение на народа и положението на българския народ е много добро. Влиянията в Европа му съдействуват да се подигне, а именно английското и германското влияние му съдействуват да се подигне. Опасността е, че с подигането на България управляващите ще могат да се заблудят и да го ударят на ядене и пиене, да забравят, че са били 500 години под робство и затова ние работим именно, за да не се повтаря робството. Цар Освободител (Александър II) е бил оръдие на духа, който обединява славянството, той е именно, който му е заповядал и той не можеше да не послуша да не освободи България. Най-важните събития, които има да станат, не може да се кажат положително, защото много работи се отсрочват, понеже фактите не се подчиняват на пророчествата, а пророчествата - на фактите. Аз не искам да знаете кой съм аз, защото ако искам да бъда известен, ще отворя очите на двама слепи, те ще разправят кой съм. Добре, да ви явя кой съм, но ако се подигне едно гонение, колко от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви туря на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но Го не приеха и си навлякоха карма. Аз не искам да създавам карма на народа. Аз не се изявявам, искам да оставя народа да се развива по естествен път. 7 часа вечерта. - Искате материализация, но сега няма условия. През годината вие се гответе и усилете духовно и аз ще ви съдействувам да стане това. Обаче при сегашните условия и сегашната обстановка материализацията е невъзможна. Отидохме в друга стая за моление. Молбата бе за българското духовенство и православната църква, за българския народ, за неговото духовно развитие, за учителите и учащата се младеж, за цялото славянство, за всичките други народи, които съдействуват за идването на Царството Божие. Г-н Дънов каза: - Ще почнем с „Хвалата" (Хвапение) и ще благодарим на Бога за всичките милости и благости. Хвала(Хваление) „Господи Боже наш, душата ни тихо уповава на Тебе. Открил си ни пътищата Си и виждаме Твоята благост; проявил си ни милостта си и виждаме дълготьрпението Ти; показал си ни любовта Си и виждаме Твоята доброта; посочил си ни истината и виждаме Твоята святост; изявил си ни името Си и виждаме Твоята правда; научил си ни на всяка мъдрост и знание и виждаме Твоите велики дела; обърнал си сърцето ни и виждаме Твоето присъствие навсякъде; просветил си ума ни и виждаме Твоите творения, че всички са добри; опасал си ни със силата Си и гледаме Твоето могъщество. И след всичките добрини и благости, които си излял отгоре ни, според Твоята вътрешна пълнота, нашето желание е винаги да гледаме Твоето лице и да се радваме и веселим в пълнотата на Твоята любов. Ние Ти благодарим за Твоята милост и грижливост, с които си ни заобиколил. Нашата душа винаги се радва, че милостта Ти ни следва. Ти всякога ни слушаш и си готов винаги да ни крепиш и да ни даваш помощ, когато сме в нужда. Благи Господи, Велики Отче на Небето, избавяй ни от ухищренията на лукавия. Ето, Ти си говорил и ние вярваме, че Ти ще ни утвърдиш във век да те славим. Господи, Който си неизменен, закрепи нашите братя и сестри, за да пребъдем всичките в Тебе и да пребъдеш в нас, за да сме в едно, както Ти и Отец и да Те прославим с плодовете на живота си пред человеците. Благи Боже, Който си ни дал живот и здраве, Който ни насищаш с хляб и вода и ни задоволяваш с хилядите Си благоволения всеки ден. Твоето Слънце изгрява всяка заран като младоженец тича в пътя си, който си му начертал. То ни донася и разпръсва Твоите благословения повседневно. В Твоето име оживоторява всичката Земя. Задига и донася облаците, напоява земята с дъжд и влага и изважда всеки стрък изпод земята. Украсява полските цветя с всичката им хубост, която си им дал отначало, развеселява всички живи същества и человека, когото си направил според подобието Си, вдъхва в неговите жили вяра и надежда да се труди и работи, като му казва, че Ти ще благославяш труда му. Велики са Твоите наредби. Всичките ние, Твои чада, идем днес да Ти поднесем своята благодарност. Облякъл си ни в дрехите на живота и колко хубави са тия облекла, в които си ни обгърнал. Благословени Господи, от всичките векове, приеми нашата благодарност, която Ти поднасяме от душа. Амин." Дадена чрез г-н Дънов. След молитвата г-н Дънов ни каза: - Ето що говори Господ: „Аз съм чул гласа на вашата молитва, ще Ме познаете според делата. Имайте мир в себе си и любовта ви ще бъде съвършена." Всички казахме. - Благодарим. След това г-н Дънов каза: - Тая вечер събранието се свършва, а утре ще се разискват въпроси от частен характер.

18 август, 7 часа сутринта Г-н Дънов прочете 10 глава от Матея, 1 и 2-ри стих и след това от 16 стих до края, и каза: - В живота мъчнотиите ще дойдат. Тия мъчнотии могат да бъдат на физическото поле, астралното и менталното тела, те могат да бъдат в ума ти, сърцето ти, но тия мъчнотии трябва да ги победиш, защото неприятели на нашата душа имаме и в трите полета. Завистта е едно свойство на духовете, които са напреднали умствено, но не са довършили своето духовно развитие. Духовете, напреднали умствено, а останали духовно, създават хиляди мъчнотии и нещастия на хората. Затова с борбата, която водим, ние трябва да имаме мисълта, че Бог е с нас и какъвто кръст да ни се дава, да знаем, че това ни се дава от Небето, Което работи за нашето добро. Щастие е онова, което Бог счита за щастие. Може да направи човек много грехове, но заражда се в душата му нещо и тя се оправдава. А пък друг човек може да не е направил грехове, но се отклонил от пътя, в който е поставен, пропада. Но Христос казва, че ние чрез Божествената любов можем да победим тия мъчнотии. Да призоваваме Господа и да не обръщаме внимание на ония шепнения, които черната ложа чрез разните мисли прави. Искам да ви кажа да не се съблазнявате от нищо. Онзи, който люби Господа, не може да прави грях. И онзи, който люби Господа, никоя сила не е в състояние да го спъне в неговото развитие. Вашият подвиг тази година ще бъде личен подвиг. Ще имате мъчнотии, но Господ ще ви помогне. Следователно никой от вас да не е малодушен. Когато ви нападат мрачни мисли, да знаете, че има кой да ви помага и че Небето е винаги готово да се отзове на вашите молитви. Вие действувайте всичките с Господа и не бива да се обезсърчавате, че не виждате. Ако вие имахте ясновидство преди любовта в живота, вие щяхте да се отчаете от живота. В ясновидството има знание и то може да накара човека да се възгордее. Затова и Павел казва, че знанието възгордява, а любовта назидава. Ясновидството наистина е едно велико благословение, но то трябва да се използува разумно. За вас е важна вътрешната опитност, а не това, което е писано, защото може много да четете, но от вътрешна опитност се нуждаете. Тази година всеки ще си върви, щом се свърши съборът, без да прави никакви посещения. После, вие често пъти свързвате Веригата с баща ми, сестра ми, родовете ми и пр. Но аз нямам баща и сестри. Някои питат: „Как е баща ти и сестра ти?" Баща ми е на Небето и всеки, който прави волята Божия, той е баща ми, сестра ми и брат ми. Никакви кръвни връзки не трябва да се мешат с Веригата. Това е то Духът Господен и аз искам да препятствувам на всичките спънки, които ме спъват. Няма по-голяма спънка в духовния живот от домашните. Волята Божия е да възлюбим ближния си. Да даваме предпочитание на домашните ми, заради мене това е грешка, защото това е една спънка, с която съм спъван от 7-8 години. От вас аз искам да любите Господа и ако имате любов към Господа, покажете я на нуждаещите се, а аз за себе си нищо не искам. Ако искате да покажете към мене любовта си, можете да я покажете само когато любите ближния си както себе си. Аз желая вие да растете, Словото да расте във вас. Да бъдете благодарни духом е да бъдете здрави, да порастете по дух и по ум и това е, което ще ме радва. Вие всички спрямо домашните си бъдете справедливи, а не меки. Там, дето те искат да ви се противопоставят в някой Божествен принцип, вие се поставете диаметрално против тях, защото може да ви убедят в нещо и да ви накарат да извършите нещо против волята Божия. Колкото за тяхното спасение, не се безпокойте, защото, щом се повдигнат вибрациите във вас, тогава и те ще се възползуват, както е с д-р Миркович. Докато той още беше жив, неговите роднини не искаха да знаят за истината, а когато си замина, те почнаха да се интересуват. Тази вечер ще се молите за вашите домашни, да бъдат просветени, и то по следния начин. Да кажем, че един човек ви прави спънка. Най-напред вие се укрепете да станете силни, после го потьрсете умствено, за да му въздействувате и това предпочитателно ще правите нощно време от 9 до 12 и от 1 до 4 часа. Ние имаме във Веригата приятели, които се спъват и ние искаме да се урегулират работите им, та трябва да им изпратим помощ. Помислете си добре, защото аз искам това желание да изтича изцяло доброволно. Сега по двама ще отивате в другата стая да се помолите. 1. Димитър Голов и М. Георгиев 2. Илия Стойчев и Т. Бъчваров 3. П. Тихчев и П. Епитропов 4. Сава Величков и Иван Дойнов 5. Атанас Бойнов и Д. Цанев 6. Пеню Киров и Т. Стоименов 7. К. Иларионов и Елена Иларионова 8. Кънчо Стойчев и Величка Стойчева 9. Петко Гумнеров и Гина Гумнерова 10. Милкон Пертанян и Никола Янев 11. Серафим Шиваров и Никола Ватев 12. Анастасия Желязкова и Васил Узунов След това изпяха се няколко песни от молитвеника и събранието се закри.

18 август, 9 часа сутринта Г-н Дънов прочете 4 глава от Посланието към Галатяните и 5 глава от същото. Г-н Дънов каза, че това е проповедта, която ни дава апостол Павел. След това г-н Дънов каза: - Това, което ще ви кажа, това са мои възгледи и сте свободни върху това да ги приемате или да не ги приемате. За да можете да имате каквато и да е посока в света, трябва да имате опорна точка - то е общ закон. Опорна точка всякога е необходима. Опорна точка трябва да има сърцето, умът, волята и пр. Без опорна точка вие ще се грижите всякога, а няма да извършите никаква работа. Следователно, да извършите каквато и да е работа, човек трябва да има прицелна точка. Ние трябва да имаме правилно гледище върху нещата в света, т.е. да се попитаме какво е нашето предназначение, защо сме дошли на света. Може да се каже, че сме проводени да се учим. Но какво отношение има това учение с бъдещето на света? Ние ще добием един вътрешен импулс, ако успеем да отговорим на този въпрос. Щом се докоснем до Библията, тя е една книга, която е излязла от опитността на вековете. Истините в нея са кристализирани от опитността на вековете. Изобщо основният принцип е Бог, но разбирането за Бога не е едно и също, разни са разбиранията. Има две главни разбирания: едни схващат Бога като разхвърлен във вселената, а като че ли ние не съществуваме, а други поддържат, че Бог е една личност със съзнание и че ние имаме връзка с Него. Тия две гледища пораждат причини за разискване. Но каква е била първоначалната причина и какви нужди има Бог да създаде света? За Него това е една играчка и каква нужда има Той от играчка? Следователно този въпрос не съществува в Божието съвършенство. За да се избегне противоречието, другата страна приема, че Бог е личност в Себе си и следователно Той иска всички неща да се индивидуализират както самия Него. Обаче и това не обяснява самата истина. Защо Той иска да се индивидуализират нещата, като Бог е личност? Моето възражение е, че Бог съществува във вид на два принципа. Всичките души съществуват в Него и имат известно съзнание и тия души са, които заставят Бога да твори нещата заради тях и от тях Той се принуждава да твори света. Да дойдем до първоначалното състояние на света. Първоначалното състояние на света, състоянието на материята, е било едно състояние, което не хвърля никакво съмнение, Материята е била съвършено прозрачна, а в такава прозрачна материя нищо не е могло да се разбере. Бог е трябвало да видоизмени първоначалните вибрации на материята и да я сгъсти. По принципа, как именно е създаден светът, ако четете известни книги, там ще намерите известни възгледи, но аз ето какво мисля: Всичката Божествена енергия се движи по една права линия. Следователно в това движение еднакъв резултат не може да излезе, но понеже Бог направи да се образува едно пречупване на линиите в един ъгъл и линиите почват да се прекръстосват и се образува Волтерната теория, т.е. движението на всичката материя около спирална форма и така са образувани великите светове, а по-после - по-малките слънца, които постепенно са изгубили своята светлина и са станали като нашата Земя, на която могат да живеят хора. Разбира се, този процес не е изработен за 10-20 милиона години, а най-малко са били нужни 10 милиарда години, за да се приготви една бъдеща еволюция за една нова вселена. Следователно, като теглим аналогия и като вземем предвид движението на Слънцето, потребни са един милиард години. Значи, за да завърши човек своята еволюция, трябва да премине през тия 12 милиарда години. В нашите умове може да се зароди въпросът: Какво ще бъде положението на човека? Разбира се, след като премине човек тези 12 милиарда години, няма да бъде положението както сега, а ще бъде положението както жабата спрямо човека. Такава ще бъде разликата между сегашното и бъдещото положение на човека. И като дойде човек до това положение, той ще има една велика работа и Провидението ще ви даде цели светове да създавате, да се разпореждате и вие ще бъдете натоварени с редица отговорности, и доброто и злото ще се товари върху вашите гърбове. Ще настане една нова еволюция за вас. Като имате предвид тази велика цел на живота, то съвременните ваши страдания трябва да ви се видят дреболии, защото това, което сега ви спъва, за бъдеще ще бъде една играчка (кукли) като на децата. Ако и да ви са потребни сега, за бъдеще обаче, когато промените състоянието си, ще бъдете готови за по-високи и по-велики работи. Вашата душа ще бъде готова за нова служба. Следователно вие трябва да сте благодарни за настоящото си положение и следващите спънки ще дойдат по един естествен път. Сега да се върнем за отношенията в света. Всичко в света: огънят, цветята, водата, това са предмети на това училище - светът. Нищо в света няма да бъде без съдържание. Ако вие можете да възприемете вибрациите на цветето, например, то вие може да се вслушате в гласа на цветето и да чуете неговата история, защото и цветето има толкова съзнание, колкото ние в нашия свят. Както ние гледаме на цветята, така и напредналите духове гледат на нас, защото и ние сме цветя спрямо висшите духове. Ние за духовния свят сме още растения, а спрямо органическия свят ние сме човеци. Вие трябва да познавате своето положение, за да се не възгордеете, защото духовете бият и много бият. Защото човек когато напусне своята сфера, неговото положение ще бъде смешно, както магарето едно време се молило на Господа да му даде по-голям ръст и то с това добило голям глас, с което станало посмешище. Човек не бива да бърза. Тези, които го товарят, те ще го разтоварят, така щото няма нужда от бързане. Например, по въпроса за мислите и желанията. Колцина от вас сте господари на вашите мисли и желания? Мнозина ще кажете, че сте господари, но като се турите на изпит, вие сами ще се убедите, че не сте господари. Следователно на такъв човек, който не е господар на мислите и желанията си, не може да му се даде свобода, защото ще се увлече и ще си направи по-голяма пакост. Това, което се нарича Страшен съд, това е за тия, за които ще настъпи Божествената нощ от 12 милиарда години, докато настане Божественият ден, и това е, от което една душа трябва да се бои. Работите на Бога са разпределени с математическа точност и Господ никога не повтаря Своите работи. Една душа ако остане назад в своето развитие и дочака Божествената нощ, след като премине тази нощ, чак тогава ще се дадат условия на тия души да се развиват и еволюират. Да се върнем назад към предмета си. Какво отношение има Библията спрямо нашия живот? Тя има отношение, защото е излязла из опитността на хората и може да се ползуваме от тая опитност. А опитността на цялото човечество е опитност на индивида. И тези опитности ние не трябва да игнорираме и да не мислим, че ние ще намерим нови и по-добри правила за живеене. Принципите не са претърпели никакво изменение, но нашите отношения спрямо тия принципи са претърпели изменение. Например светлината за нас е по-голяма или по-малка спрямо нашето схващане и доколкото тя може да реагира върху нас. В Библията имаме една духовна растителност и от нея може да образуваме гориво, от което ще се ползуваме във време на мъчнотии. Запример един час си разположен, а друг час си неразположен и после, една година разположен си, а друга година не си разположен и така се редуват. Затова имаме 12 милиона за разположение и неразположение. Това е великият Божествен закон за вдишването и издишването, за прилив и отлив. Когато ние сме разположени и неразположени, става една обмяна между нас и Бога и тази именно обмяна е любовта Божия. Ние сме един предмет за любовта на Бога. Господ дава на една душа добро и зло. В това се състои съзнанието на Бога и каквито последствия да има, Той ще ги даде. Следователно, каквото поискаме от Бога, Той ще ни го даде. Той никога не отказва. Той е единственият, Който никога не отказва, в Него думата „няма" не съществува, затова всичките духове, от най-големите до най-малките, пред Него благоговеят, защото Той е един Дух, Който носи бремето на всички, защото всички същества постоянно искат от Него. Например един възвишен дух иска от Бога да му направи един голям свят и Бог ще му го даде. Вие запример искате 10 хиляди лева за къща - и на вас ще ви ги даде, няма да откаже. Нали и Христос казва: „Търсете, искайте, хлопайте и Господ ще ви даде и отвори." Ако постоянно ти стоиш на вратата и хлопаш, Бог ще ти даде това, което искаш. Разбира се, че тук аз ви говоря за закона какъвто е, но как ще го приложите, то е друг въпрос. Като искате, Господ ще ви даде, но как ще иждивите това, което ви се дава, то е друг въпрос. Тия принципи в Библията трябва да се оползотворят. Те имат практическо приложение в живота. Ние ще слезем от философията към практическото приложение в живота. Защото живеете между вълци, та да знаете как да постъпвате. За да може правилно да се развивате и да могат материалните работи да се оправят, трябва съблюдаване на известни правила и аз казвам, че материалните богатства са резултат на добро духовно състояние. Материалните богатства са само за добрите хора. Богатството винаги е във връзка с нашите души и с нашия ум. Така ние може да сме богати с мисли, може да сме богати с материални неща. Често пъти в духовния свят в тия неща става обмяна. Например вие давате добри мисли, а отгоре ви дават материални улеснения Най-сетне, след обмяната, която става доброволно и вследствие на която обмяна човек може да става богат, тогава само той вижда, че една печалба не е едно богатство, обаче щом го поиска, отгоре му се дава. Затова в желанията си, които искате да използувате, гледайте обмяната и залогът да са чисти. Съвременното богатство тук е пратено отгоре и виждате колко жито имаме ежегодно, плодове и др. Васил Узунов пита: - Какво отношение има духовното развитие за човека отказването му от всичко в света? ,Не е ли това доброволен отказ от всичко? - Това е само една икономия, за да не влезем в дългове. Христос никъде не казва, че трябва да сме бедни, а това, що казва за камилата с иглените уши, с това не иска да каже, че богат не може да влезе в Царството Божие, но иска да каже, че богатият човек трябва да остави камилата с богатството си отвън и тогава да влезе в Царството Божие. По отношение на нашите работи в света, когато искаме да прокараме една мисъл, на тази мисъл трябва да й дадем определена форма. Всяко желание, което искаме да се изпълни от невидимия свят, трябва да се оформи, т.е. трябва да се определи ясно какво се иска, а не повидимому да показваме смирение, че нищо не искаме, а всьщност роптаете в себе си, че ви не дават каквото ви е нужно. Такова благочестие е фалшиво благочестие. Небето иска от нас желанието ни напълно да бъде определено и оформено. Ако не се отговаря на много молитви, то е защото желанието, искането ни не е напълно определено и няма да се отговори от Небето на такива молитви, докато не се оформят. Най-голямото отклонение, което би могло да се приеме от Небето в това отношение, е, че е възможно да се каже на Небето един наш проект за материални или други нужди и да искате да се изпрати проектът от Небето, както то желае. Удовлетвореното желание на такъв проект ще се отложи дотогава, докато проектът се изправи. Най-после, от много искания даже има и бой. Вие пак искайте, нека ви бият, нека си научите уроците, отколкото да не ви бият и да не можете да ги научите. Аз срещам християни, които винаги са начумерени, защото нямат и уж от смирение не искат, но затова по-добре да искат, отколкото да се чумерят. Някои християни не искат да безпокоят Господа и затова не искат. Но като не искат, те повече безпокоят Господа. Ако не искат, защо пък се чумерят и роптаят в себе си? И то е такова безобразие да натякваш, без да искаш. Пазете се да не се хвалите и да не говорите, че сте обърнали този или онзи. Ние не трябва да си даваме голяма важност в това отношение, защото всички тия, на които сме помогнали, като отидат на Небето, ще ни дадат всичката благодарност. От друга една слабост се пазете, именно: да си заповядвате един на друг. Пазете се от туй, защото вие като налагате на други своята воля, друг пък върху тебе ще наложи своята воля, а пък знаете, че пъкълът е основан на насилието. Винаги доброволно трябва да очаквате другите да ви послушат, а не по един или друг начин да натрапвате себе си на тях. После, трябва да се пазите да не се оскърбявате един друг, защото оскърбеният, без да иска, може да ти препраща лоши мисли чрез своите подозрения и така го спъваш в пътя му, а временно ще напакости и на самия тебе. Всички сте човеци и правите грешки, но гледайте грешките ви да не са от естество да ви спъват в пътя ви. Не е волята на нашия небесен Баща да мърморим един на друг. Няма никоя работа в света, която да не мога аз да изправя. Законът е такъв, че всеки трябва да работи, а Господ ще оправи работите му. През тази година вие искате да работите. Турете всеки в ума си, че през тази година ще работите да приведете трима души в Царството Божие. Молете се за тях и искайте Господ да ви ги покаже где са и Господ ще ви ги покаже. Три неща изисква Духът Божи: да се храниш добре, да живееш добре и да мислиш добре. Първата храна е Неговото Слово, добрият живот и Божията Воля, а доброто мислене е Неговата Любов. Добре да се храниш значи да възприемеш всичко, каквото Бог е определил за живота; добре да живееш е да изпълниш всичко, каквото Господ е наредил; добре да мислиш е да разсъждаваш и гледаш това, което Бог е създал. Но каквото и да мислиш друго вън от това, което е в Бога, то няма да ти придаде нито една педя на живота ти. Животът седи в тия неща, които Бог е създал, и неговото повишение и облагородяване седи в тяхното възприемане. Пълнотата обаче на съвършения и свят живот зависи от познаването на Бога и възприемането на Неговата чиста любов Там, дето Духът Божи живее и действува, има мир и радост. Това е единственият вседостатъчен Дух, Който може да ти даде всичко, да те направи да познаеш пълната истина, която е Господ на нашето спасение. Той може да всади в твоята душа истинско познание и мъдрост за Божиите наредби. Сега какво желаеш ти? Мъдрост. Какво искаш? Знание. Какво е нужно за живота ти? Здраве, храна, облекло. Помни, че Господ е обещал, че няма да лиши от нищо Своите добри чеда. Това е такава необорима истина, както Слънцето на деня. Що са тревогите и смущенията на твоя живот? Те са привидения, сенки, които нямат нищо зад себе си. Измени мислите си, ще се измени и настроението; и обратно: измени настроението си, ще се изменят и мислите ти. Не е ли най-после сърцето двигател на всичко? Според посоката и мисълта, според стремлението и настроението. Какво те смущава? Бъдещето. Добре, остави го настрана. Защо ти е, когато ти причинява вреда? Добре, какво те безпокои? Отношението на другите. Тури го настрана и не мисли за него. Всичките хора една майка ги е родила. Няма нито един по-добър. Всякой става такъв, какъвто иска. Адам беше в рая добре, нямаше да го боли глава. Но ето, един ден му се поревна да вкуси и от последното дърво в рая, което му беше забранено. И какво излезе от вкусването на този последен плод? Като влезе в душата му и се смеси с всички други - едното пожелание развали за хиляди години неговото щастие. То беше истинска отрова. Добре, вземи пример: ако в живота ти има едно желание само, което не си опитал, да ти се не свиди. То е най-последното, като Адамовото дърво. Не пожелай плодовете му. Храни се с плодовете на дървото на живота и ще изцелееш. Това дърво е Христос. Имай Неговото сърце, желай Неговия ум, да бъде у вас Духът Христов. Прочее, и онова, което има да ти каже, разбирай, защото ще бъде написано на друго място по-добре - в твоето сърце. Там, дето Бог ще го напише с ръката Си и ти сам ще го четеш. Защото Божият закон е да се спазват всички добри неща в душата, която е олицетворение на всичко, което Той върши. Тя е книгата, в която се вписват Неговите дела, наедно с Неговото Слово. Да ти не дотяга, когато Господ работи в твоята душа. Ако Той не се уморява да поправя сърцето ти, то поне имай търпение да не Го безпокоиш и да не Го смущаваш в работата Му, която върши за тебе. Но повече от това - съдействувай за скорошното й привършване. Разните занимания ще престанат, но делото Господне ще продължава. Всичко един ден в тоя свят ще изчезне, но душата ти заедно с Господа ще остане. Баща, братя, сестри, приятели, роднини, познайници, Той ще остане. Сега, ако разбираш смисъла на тия думи, няма повече да говоря, затова помни: съвършенството е целта, блаженството е любовта, хубостта е мисълта, а пълнотата на всичко е Бог. Без Него нито съвършенство се постига, нито любовта, нито мъдростта. Той е тайната връзка на всичко. Неговите мисли винаги ще работят и небесата винаги ще разказват Неговата слава и Небето винаги ще възвещава правдата Му, милостта Му в род и род. Следователно приеми чашата на спасението Господне и не роптай за твоята участ, каквото ти се случва, понасяй го с търпение и кротост. С тия оръжия ще победиш. Размишлявай добре и върши волята Му. Все-таки един ден Неговата благодат ще те намери и Неговата ръка ще те укрепи. Тогава ще ти се открие пътят Господен. Сега е тъмно, тогава ще стане видело. Помни: В Бога няма измяна. Това ти казвам аз, свидетелството на този Дух, Който свидетелствува заедно с твоя дух, е вярно. „Всичко, каквото попросите в Мое име, Аз ще ви го направя." Може ли Земята или Слънцето да пропадне, когато законът царува? Те ще съществуват дотогава, докато Той държи юздите в ръцете си. Може ли една душа да пропадне или да изчезне, докато Господ царува? Може ли тя да се отдалечи и пропадне в бездната, докато Той държи съдбините в ръцете Си? Не, както всеки свят се създава за целта си, да се насели и да даде място на живота да се развива, така и всяка душа, сътворена от Бога, се ражда да даде място на Неговото съзнание да се облече в нея. Както световете служат за живота на душата, така и животът на душата служи за Божието съзнание. Както душите се изпитват в световете, така и Бог се въплъщава в душите и проявява Своя Дух. Няма, прочие, никоя причина, която да те застави да се боиш и плашиш от някого. Не си обязан никому, нито си длъжен някому освен на Бога. Всичко, което си придобил и което имаш, е дар, дар Негов. Следователно гледай да го употребяваш за добро както за себе си, така и за другите. А Бог, Който живее в тебе, ще те научи на всичко, което е най-добро и истинно. Той ще ти покаже Своя си път и ще ти покаже начина, по който да проумяваш делата Му. Вътрешните възмущения в душата ти са предвестник, че времето на твоето обновление е близо. Когато малкото дете в утробата на майка си почне да се движи и усеща, че мястото му е станало тясно, то е вече признак, че е дошло времето на неговото освобождение. Не ще да мине дълго време да не се чуе неговият глас на радост вън в широкия свят. Когато една девица почне да вижда образа на любовта и почне да й става тясно в себе си и почне да се стреми да излезе от тясната ограда на бащиния си дом, това е признак, че нейното време е дошло да влезе в обятията на брака, да даде място на по-широкия душевен живот. Да стане майка е по-благородно и по-добро. Такова състояние я довежда до съприкосновение с друг живот много по-богат, отколкото първия. Така и ти, без да се впущаш надълго, твоята душа не може да бъде задоволена от нищо друго освен от Бога. Изминало се е вече времето, когато ти можеш да се забавляваш със суетите на живота. Куклите на малкото момиче трябва да се преобърнат в действителност. Твоите минали желания трябва да се въплотят в нещо по-реално и твоите мисли трябва да вземат характер по-действителен. Обаче, да се даде действителност на живота ти, трябва да влезеш в съюз с Бога и Нему да се отдадеш всецяло и тогава вечната любов може да роди нещо ново в тебе. Ето в това преддверие на Божия дом те очаква това, което желаеш. Бог те чака и Небето те призовава в своето обещание. Да, лицето на Господа е повече от всичко видимо. Слушай, прочие, този вътрешен глас. Господ има да стори нещо за тебе. Ръката Му се простира и Той те извежда веднъж завинаги от това място и те завежда там, гдето Той желае. Дните на робството са вече минали. Пред тебе лежи обетованата земя, в която влизаш. Господ е сам, Той те въвежда и ще бъде с тебе винаги. Ти не ще бъдеш лишен от Неговото присъствие. Стой сега и слушай какво Бог ти говори. Стои и чети това, което ще пиша. В това, което ще чуеш, и в това, което ще прочетеш, стои животът. Блаженството, обаче, ти ще придобиеш в това, което видиш.

17 август, 9 часа сутринта - Човек има две души: животинска и Божествена, и два духа: животински и Божествен. Инстинктът за самосъхранение е прямо влияние на всичкото същество. Божественият ум е свръх всичките същества. В присъствието Божие човек не може да прави грях. Животинското царство представя разложен човек, а човекът е композиция от животинското царство. Човек, за да постигне това си състояние, е минал, съгласно закона на еволюцията, през всичките животински царства. Слънчевата светлина можем да добием благодарение на една мрежа, която се намира около нас, която е опорната точка, върху която слънчевата енергия се спира и проявява тази светлина. В пространството тая светлина я няма. Така е, когато ние добием друга една мрежа, за която трябва да се стремим, духовна мрежа да получим, която има по-голяма светлина, благодарение на която пък ще можем да познаваме невидимия сега за нас свят и живот. Светлината е една тъкан в невидимия свят. Светлината е дреха на душата. И Бог създаде светлината, за да облече душата. И за тая дреха всичките създания се радват, защото е красива. Ако съществува душата, съществува и светлината; ако изчезне душата, изчезва и светлината. Затова е казано, че Бог живее и съществува в светлината. Затова и човек, когато сгреши, усеща се гол. Виждаме, че и Адам като съгреши, повикаха го, но той сам каза: „Гол съм, Господи", при все че беше облечен с много хубава дреха. Адам е бил светъл по-рано, но откак е изгубил душата си, потъмня. Йот - Хей - Вав - Хей.

На 17 август, понеделник, 7 часа вечерта се каза проповедта на Казакова Г-н Дънов прочете филипяном Първа глава, след това - тайна молитва и г-н Дънов добави: - Тук Павел се оплаква, че има окови. И това оплакване подхожда на вашите окови. Всеки един от вас има по едни окови, които ви спъват. Както и да е, вие тия окови сами си ги носите, защото те ще послужат за вашето подигане. Силата не е в плътта, а в духа на нещата. Ние ще придобием нещата с Духа. Преди години имаше в Америка един пример, където 8 души не можаха да удържат едно дърво, а също имаше една много слаба жена, която го удържа само с едната си ръка. Човек може да има железни окови. Но тия неща са естествени и не бива да ви смущават. И Павел, който присъствува сега тука, си разказва своята опитност. Светът се е изменил много от Павловото време. По дух светът е същият, както е бил по онова време. Тази вечер присъствува г-жа Казакова, присъствува и д-р Миркович; и Павел присъствува, защото той е един от любещите духове на Казакова, която обичаше неговите послания и затова той я придружава. Сега ще ви дам някои мисли на г-жа Казакова. „Мъчно е - казва Казакова - да предам своята опитност, понеже има една съществена разлика между вашата обстановка и моята. Човек в тяло на Земята схваща нещата по един начин, а извън тялото - по друг. Във физическия свят човек гледа опакото на нещата, а в духовния свят - тяхното лице. Във физическия свят човек вижда сянката на нещата, а в духовния вижда тяхната същност. Няма съмнение, моята деятелност между вас е известна, всичките погрешки - също, но тия погрешки имате и вие, както и аз. Но понеже аз бях по-активна, погрешките ми излязоха, а вашите са скрити, понеже вие не сте толкова активни. Скрити са, казвам, във вашите души, във вашите умове, при все че вие не съзнавате и не искате да ги изповядате. Но когато дойдете в моето положение, и вие ще направите същата изповед. Що е бил моят живот между вас? Каква полза съм принесла? Мислила съм и съм проектирала много работи, желала съм политическото подигане на българския народ, неговото освобождение, неговото вътрешно възраждане, но това схващане бива по особен начин, схващане, което няма тясна връзка с общото, Божественото развитие на цялото човечество. Земята е арена на постоянни стълкновения, стълкновения на индивидуално развитие. На първо място ние желаем да развием своето тяло, своя ум, да се повдигнем в обществото, да завземем известно положение, да се осигурим, като мислим, че това е истинският път на нашето развитие. Обаче, питам се аз сега, какво е останало от всичко това в мене? Като виждам тялото си, за което съм се грижила, оставено в Божествения склад за разглобяване. Тия мисли, които съм имала на Земята, понеже са тежки, не мога никога да ги взема със себе си. Желанията също, и тях не мога да взема. Моето положение е такова, каквото е положението на шестгодишното дете, което, като стане двайсетгодишна мома, срамува се да носи своите кукли. Моите кукли са оставени, моите надежди са разрушени. Надежда! За какво човек може да има надежда! Светът е изменчив, така и хората в света са изменчиви. Тази надежда може да се породи само в оногова, който търпи всичко. А можем ли да знаем каква е Неговата воля? Да, можем. Тя е ясна. Тази воля се състои в това, щото да извършим всичко онова, което ни е дадено на Земята, да не се отклоняваме нито наляво, нито надясно, нито да желаем това, което е непостижимо. Ако аз бях преживяла моите години на Земята, щях да ги употребя другояче. По-добре едно дете на Земята, отколкото 10 клосни и луди. Вие мислите, че много работи вършите, нали така? Така мислех и аз. Но не е въпросът колко голяма работа съм захванала, но колко добре е свършена. Как мислите? В колко души моят образ е останал за всякога? Ето въпросът, който мъчи духовете. Няма ли аз да бъда често пъти разпъвана от вас, като си спомняте често моите погрешки? Но аз зная, че лошите възпоменания не са се огладили във вашите умове, че това е един факт, че ако бих се явила между вас, вие щяхте да ме третирате пак така, както по-преди: щяхте да ме наричате малко смахната, налудничава, която не знае мярка на устата си, говори, дето не трябва, дърдори много, остави глупави протоколи след себе си; говори за неща, за които не трябва да говори, а за които трябва да говори, не говори и пр., и пр. Това е то работата на Казакова! Такива са и вашите работи. Блажени верующите. Вашите работи са както детските кукли пред децата. Няма съмнение, че и вие обичате да се похвалите като мене, често обичате да говорите за себе си като мене, да се покажете пред хората, че сте извършили това и онова нещо, което вършех и аз. При правенето на сеанси и аз правех като вас, по смелост не ви отстъпвам. Да, да, но това е човешката страна на човешкия живот. Всяка душа си има своите добри и слаби страни. Говорят както разбират; работят както знаят. И всеки, който се опитваше да ми противодействува, аз исках да го изтикам навън, обаче това съм го сторила, както и Павел в своето ревнувание, от несъзнание. Да, да, несъзнание. Това е един мъчен въпрос за разбиране. Какво мислите, че е сега моето положение? Няма съмнение, в разните сеанси ще ви дадат разни показания за мене: това каза Казакова, онова каза Казакова и всичко ще натрупат върху гърба ми. Да, и по моя адрес ще има апокрифни евангелия, може би Казакова ще присъствува на 10 сеанса и тогава ще се озадачавате да си обяснявате с каква бързина аз се движа. Как е възможно едновременно на 10 места да говоря. Е, как мислите вие, възможно ли е да се обясни това? Ако в 10 сеанса показанията са едни и същи, то може да се обясни, но ако се различават, то е трудно за обяснение. Представете си баща на име Свинаров, човек доста заможен, има 500-600 хиляди лева готови пари, но този баща има 10 сина и те са все Свинаровци. Умира бащата и синовете му взимат парите и навсякъде казват все Свинаровци. Кой ще каже, че Свинаров не е бил във вашия град? Това е то, когато човек умре, неговите синове да говорят долно за него. Разбирате ли тази аналогия? Може да го кажете както искате, безразлично е, Това не е още, че аз не мога да имам съобщение с вас, това обяснява само противоречието. Сега няма нужда да ви разправям за своето положение, за моята нова обстановка. Тази сутрин ви се говори за тази вътрешна мрежа и действително, че ако я имате, само тогава духовният свят ще ви стане ясен; другояче, всичко ще ви бъде тъмно, както и на мене беше тъмно на Земята. Разбирам, да се говори по този начин е малко отегчително за вас, понеже виждам, че има много други работи, които ви смущават, много мисли и желания, с които вашите умове са заети. Вие мислите да оправите света. И тези желания не са лоши, но пристъпете към една по-положителна работа, а именно работа над себе си. Бъдете отстъпчиви един към друг, снизходителни, имайте взаимно уважение и почитание, защото само това е, което остава на човека. Не е омразата, която гради живота, а е любовта. Аз може да съм имала много грешки и ги имам, но поне в едно отношение съм била чистосърдечна: нямала съм в себе си задни мисли. И ако има добродетел, с която мога да се крепя, тя е само тази. Всякога съм била готова да се разкая и изправя грешката си пред себе си и благодаря на Бога, че ми даде поне това добро. А коя е вашата основна добродетел? Сега гледайте всеки един от вас да има поне по една добродетел. Мене ми е приятно да ви виждам толкова души събрани на едно място. Един заминава, мнозина идват на негово място. Така върви животът като верига, всяка халка влече след себе си други халки и ако една се скъса, всичките други халки пропадат. Аз минах през ръба на колелото и изпълних своя ред, сега остава ваш ред да го изпълните. Няма съмнение, че ще имате много мъчнотии и препятствия, но тези неща са обикновени, с време всичките ще се обърнат на добро. Аз бих ви говорила още, но понеже атмосферното налягане е доста голямо, ще оставя другата част от своя разговор за друг път. Имате също поздравление от д-р Микрович." Казакова предава своя поздрав на търновци, нарочно поздравление за вас. Докторът (Миркович) каза, че България е израснала много, че ще й кроят нови гащи. Децата се радват, но всякога е бащата, който трябва да плаща гащите. Поздравлява Пеня, пита те защо си толкова сериозен, а не се разпуснеш, преждевременно искаш да остарееш. Поздравлява Тодора. „Той още на същата длъжност е, нали? Хайде, да е хаирлия." Тодор Стоименов пита: - Има ли нужда от гости там? - „Ще ви тупат, ако дойдете преждевременно тук, не е място още тук." Докторът поздравлява всички други приятели и каза: „Не бойте се, няма съществена разлика между живите и мъртвите. Вашето отношение към вас и мене е като водолаз, който е спуснат във водата вътре и каквото теготение усеща той, така усещате и вие. Вие сте отдолу, ние - отгоре."

17 август, 9 часа сутринта Програма за 18 т.м.: в 9 часа сутринта - разискване върху учението на Библията. В 7 часа вечерта - събрание, което ще бъде посветено за домовете на Веригата. Г-н Дънов каза, че Веригата има свои домове. Всичките подразделения на християнството са домове на Веригата. В обмена на мисли г-н Дънов каза, че най-благоприятното време за молене са часовете от 9 до 12 часа вечерта и от 1 до 4 сутринта. - Всякога, когато сте в мъчнотия, обръщайте се за помощ към центъра на Веригата, та работата ви да се взема в защита от нея, защото е немислимо сами да воювате. Обръщение към центъра на Верига значи да се обърнете към Господа за помощ и ако видите, че се раздвоявате вътрешно, то се обърнете към мене, аз ще ви улесня. Духовете винаги ви впрягат, когато сгрешите; когато живеете за и в Господа, тогава пък вие впрягате духовете и те ви слугуват. И много добре ще ви слугуват. Разбира се, други са духовете, които ще ти помагат, когато живееш добре, и други са, които те впрягат, ако сгрешиш. Човек е един цар, на когото в случай на грях поданиците му го детронират. Когато човек падне в слабост, да знаете, че духовете са вземали връх над него. И помощта обезателно трябва да дойде отвън, затова падналият в слабост трябва да се обърне към Господа за помощ. Защото отвън трябва да дойде нужната помощ, за да се смирят метежниците. Съзнание и подсъзнание - Подсъзнанието носи миналата опитност, а съзнанието е сега, което е обработено. Какво се подразбира под думата „Верига"? Това означава, че ние се движим във веригата на Божествената любов, както се казва и в Библията: „И привлякох ги с нишките на любовта."

Програма за 17 август 1909 г. В 9 часа сутринта - обмяна на мисли. В 7 часа вечерта - общение с духовете. - Пръчката прилича на една флейта. И наистина, животът е една песен, един концерт, а сега вие сте звуковете. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ВЕРИГАТА Така говори Господ: Изпълнете Моите заповеди и повеления. Ето, Моето Слово пристига. Заповед ви носи да заверите Свидетелството на Духа Ми, заверете истината на Завета Ми с живота си. Дайте Свидетелството на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог за вашата вярност към Него. Засвидетелствувайте истината на Бога чрез изповед, явно пред Неговия свидетел-пророк. Отговорете с пълнотата на сърцето си и ума си, без всяко стеснение, и Бог, Който вижда и дава всичко, ще ви даде според Своята неизмерна благост и вечна милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствувайте я и пред Небето. Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единаго, Вечнаго, Истиннаго и Благаго Бога на живота, Който е говорил? Отговор: Вярвам. Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, твоя Господ и Спасител, Който ти говори сега? Отговор: Вярвам. Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение? Отговор: Вярвам. Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (покровител) и във всички твои братя и сестри? Отговор: Вярвам. Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на Единаго, Истиннаго и Праведнаго Бога без колебание? Отговор: Ще изпълня. Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата любов? Отговор: Ще се отрека. Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живота, здравето и всичко друго за Неговата слава и напредъка на Неговото дело? Отговор: Ще посветя. Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, които ти говоря? Отговор: Ще слушам. Девето свидетелство: Ще ли си готов да изпълниш Моите заповеди без всяко колебание? Отговор: Готов съм. Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моите овце с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчиш? Отговор: Ще ходя. БОЖИЕТО ОБЕЩАНИЕ „И тъй във всичко, що обещаеш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъдеш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непостоянно сърце, което е пълно с всички пороци. Ето защо то трябва да се обърне към Мене и да се възобнови чрез Моя Дух, обработи и възпита чрез Моето Слово. Ти, който отсега ставаш Мой и поверяваш всичко в Моите ръце, отсега нататък Аз сам ще те ръководя, Аз ще промишлявам и отреждам всичко за тебе. Аз ще те уча все. що трябва да вършиш. Ще лягаш и ще ставаш под Моите криле. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце. Ще Ме призоваваш рано и Аз ще ти отговарям в утринните зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарувания. Ще бодърствувам за всичките ти нужди. Гледай да не оскверняваш името Ми и да не опетниш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестокосърдечието се огорчавам. След всичко това, бъди винаги готов да изпълниш всяка Моя заповед, която ще ти дам. Когато лягаш, когато ставаш, когато ядеш, когато пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш на Бога в сърцето си. Аз съм Господ, Който ще те утвърдя във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното Слънце на живота. Да знаете, че Господ гледа на вас. Слушайте Ме и внимавайте на постъпките си. Господ постоянно ви претегля и ще се оправдаете в сърцето си от Него." - Във Веригата няма закон и правило, а единствените неща, които са задължителни, са законите, които се дадоха. Тая пръчка е продиктувана отгоре и докато се направи, срещнах много препятствия, фактът, че тя се направи, показва, че Господ иска да направи добро на този народ. Господ се интересува за всичките работи на България - в икономическо, политическо и материално отношение. България е по-добре от всички съседни държави. Например движението в Румъния, земетресението в Италия и това, което става в Турция, подобни катастрофи щяха да станат и в България, но тя остана незасегната. Това е общият план на Небето. Трябва да образуваме една добра почва, за да дойдат в България да се преродят по-добри духове, защото целта на Веригата е да тури почвата - тора, та когато дойдат по-добри духове, да помогнем за тяхното въплощение, та да ги поставим на работа и тогава ще имаме в България по-добри министри, управници, съдии и пр., а за тия, които крадат пари, не се тревожете, тях ще ги оставим тука. Трябва да пребъдваме в една лоза, а вие да сте пръчките. Всичко стои в изпълнението на нещата. Ако ти дадат най-малката работа и я изпълниш, ти си най-почтеният човек в Небето; ако ти дадат най-голямата работа и нищо не изпълниш, ти си най-нещастният човек. Значи не е работа[та] в количеството, а в качеството на нещата. У вас може да дойде изкушението да съставите и водите вие Веригата. Няма желание, което да не се осъществи, на човека, но малко може да закъснее, та и туй ваше желание един ден ще бъде осъществено, но трябва подвиг, търпение, чакане. Аз, например, ако бях навънка, щях да бъда повече успешен, а сега е по-мъчно с вас, защото изпъква вашата индивидуалност, именно: искате и вие да бъдете напреднали; но и това ще бъде един ден. Никой не може да разположи сърцето на хората, за да го обичат, освен Господ. Само Той може да разполага със сърцата на хората. Това са го опитали духовете, това е и законът. Господня вечеря - 16 август, 7 часа вечерта Тодор Бъчваров прочете от Матея 26 глава, от 26 до 30 стих. П. Гумнеров прочете от Марка 14 гл., от 22 до 26 стих. П. Тихчев прочете от Лука 22 гл., от 4 до 20 стих. Д. Голов прочете от Йоана 6 гл., от 53 go 58 стих. Т. Стоименов прочете от Йоана 14 гл., от 1 go 21 стих. Пеню Киров прочете Първо Коринтяном, 11 гл., от 23 go 24 стих. К. Иларионов прочете Римляном 5:15. Г-н Дънов прочете 23 псалом и каза: - Господ тая вечер се изявява към вас, тая любов се изявява към всички. Това, което има на трапезата, е Божественият живот, Божествената любов, които се вливат във всекиго. Затова е казано, че даже при всичките мъчнотии Господ е приготвил такава трапеза. Със Своята любов Той фактически свидетелствува, че към цялото човечество любовта Му е еднаква. Затова ние трябва да Му благодарим, защото Той е смисълът на живота от Него към Него. При преломяването на хляба се каза следното: - Господ казва: „Аз съм, Който съм ви водил в миналото; Аз съм Същият, Който ще ви води в бъдещето. Уповайте на Мене и ще проверите Моята вярност. Няма да се лишите от Моето благоволение. Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота. Бъдете носители на светлина в живота си и с делата си и с живота си да прославите Неговото име. Бъдете благословени от Отца Моего. Този хляб е символ на Моята любов и така искам да пребъде вашият живот за вашите братя." При подаването на чашата каза следното: - Тази чаша е на спасението, тази чаша е вечната любов и Моят Дух, Който работи във вас и Който ви повдига и Който просвещава вашите умове и вашите сърца. Пийте от нея и бъдете благословени. И като се раздаде хлябът, каза се: - Това е Божествената любов за вашето спасение. Да благослови Бог всички страдащи, които имат нужда от този хляб. Молитва, преди да почне вечерята; Благодарим Ти, Господи, за всичката любов, с която си ни възлюбил; благодарим Ти за живота, който си ни дал; благодарим Ти за ума, който си вложил в нас; благодарим Ти за добродетелта, която си турил като основа на нашия живот; благодарим Ти за правдата, с която си ни заобиколил; благодарим Ти за любовта, с която си ни изпълнил; благодарим Ти за великата Ти мъдрост и Те славим за Твоята истина, с която си ни озарил, и се радваме за живота, който си ни дал. Изпълняваме Твоята Воля заради Духа, Който си ни дал да ни ръководи. Бъди благословен от всинца сега и всякога! Амин.

16 август 1909 г., 9 часа сутринта Довечера в 7 часа - събрание, в 7 часа и половина - Господня вечеря. - Кой какво ще купи за Господнята вечеря? Голов и Епитропов: 6 кг грозде Бъчваров и Т. Стоименов: 6 кг круши Илия Стойчев и К. Стойчев: 6 кг праскови К. Иларионов и П. Гумнеров: 3 кг маслини Ив. Дойнов и Бойнов: 3 големи сомуна хляб Гумнерова, Иларионова и Стойчева: 3 кг пресни лешници Цанев и Янев: 4 кг вино П. Киров и В. Узунов: 3 големи дини М. Георгиев и М. Партам: 3 кг сухи стафиди Н. Ватев и П. Тихчев: 7 дузини от едрите смокини С. Шиваров и С. Величков: 6 кг сливи от едрите А. Желязкова: 3 кг захар Петко Гумнеров, Илия Стойчев и Т. Стоименов ще имат грижата с нареждането на трапезарията. Тия неща ще ги купи всеки от себе си и ще се наредят на масата, която е определена за трапеза. Г-н Дънов прочете 10 глава от Йоана, след това всички мълком се помолихме и след молитвата г-н Дънов написа и продиктува трите закона: ТРИТЕ ЗАКОНА НА ВЕРИГАТА: Първо: Люби Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум, с всичката си сила. В Него ще намериш своето здраве, своето щастие, своето блаженство. Второ: Люби ближния си като себе си. В него ще намериш основите на твоето повдигане. Трето: Бъди съвършен, както е съвършен Отец твой! В Него ще намериш връзките на вечния живот, извора на всички блага. След това г-н Дънов добави едно малко обяснение на първия закон: - Отношението на първия закон има връзка със сътворението на света. Нему се дължи произхождението на света. Когато се каже любов, това показва за всичките светли духове, които са излезли да търсят своите братя е материята, това е техният глас. Те казват: „Ние любим Господа, ние ви казваме да любите и вие Господа с всичката си душа, с всичката си сила, с всичкия си ум и с всичката си воля, защото в Него само ще намерите блаженството на своята душа и на своя дух." Всеки, който има живот в себе си, както слънчевите лъчи произвеждат най-благоприятни резултати, така е и когато пръчките на едно духовно лозе са силни, когато тия духовни братя дохождат на подобните братя, намират това, което човечеството търси. На физическия свят ние търсим здраве, а в духовния свят не можем да живеем без Бога. Можем да живеем между духовете и Бога, когато сме с Господа навсякъде. Вторият закон: - В него ще се намерят основите на вашето повдигане. Двата закона имат отношение към духовете, които са слезли от горе и тях трябва да любим, понеже те са наши ближни, понеже те са, които са слезли отгоре, знаят волята Божия и както ги любим, ще знаем основанията, върху които са съградили своя живот. И вие, когато любите една душа, с това вие й помагате, като едновременно това помагане съдействува и на вас да се повдигнете. Единият закон показва слизането надолу, другият показва работата на Земята. Първият закон показва слизането от небесните жилища, вторият закон е работата на Земята - да любим, а третият закон е, както се казва в третия закон на Веригата, това е възшествието към Небето. Този закон има отношение само към живота, който ще прекараме, след като напуснем Земята. Този закон е за Небето и без този закон никой не може да влезе в Небето. В тоя закон ще намерите извора на всички блага и следователно, като изпълним двата закона, излиза, че първият закон представя бащата, вторият - майката, а третият закон представя сина, който един ден ще се яви в дома на Вечния Баща, за да предаде вечните резултати от целокупното служене на Земята. Който изпълни двата закона, той се приготовлява да изпълни и третия закон, който е най-усилният и който е накарал да станат всички преобразования. Този закон е, който е смъкнал ангелите на Земята. Тоя закон не щади никого, затова, понеже светът и всичките ангели ще бъдат съдени от третия закон, то който иска да се спаси, трябва да изпълни тия три заповеди. Съвършенството е потребно, защото без него не можем да намерим връзките, за да се съединим с Бога. Това трябва да се почувствува в душата; когато ние вникнем в тия закони и ги почувствуваме в себе си, тогава ще познаем що е вечният живот и какво нещо е изворът на всички блага. За вас сега остава една емблема (показва пръчката). Това ще си пазите за вечно възпоменание. Първото подразделение е Божественият свят, второто е светът на духовете и третото е човешкият свят. Четирите точки представляват четирите естества, които има човек. Първото показва Божествената частица, която има в себе си началния зародиш. Второто показва майката, която може да възприема - макрокосмоса - големият свят, духовете, които слизат от Бога надолу, да работят. После иде третото - човешкият свят - синът на Бога. Днес присъствуват нашите приятели, те са, които съдействуват на Веригата. Това е законът, с който трябва да се управлява България - тази пръчка - 61 см дължина, един сантиметър в дебелина. Дървото е от хвойна, заръчано и изпратено от Рилския монастир. Имате още една емблема (показва ножа) - това представлява силата Божия. С тоя нож обсаждаме Варна, но за тая работа не е позволено да се казва никъде и никому. Тези неща са вътрешни, те са емблеми, които трябва да се пазят само от Веригата. Това е единственото оръжие, което се позволява на Веригата да го има. Господ пита: - Благодарни ли сте от всичко това? Отговарят: - Благодарни сме. Всички станахме и по поръка на г-н Дънов казахме гласно по нещо за Господа. - Духът дава 12 глава от Евангелието на Йоана, [от] 12 стих нататък.

ПРОТОКОЛИ ОТ ГОДИШНАТА СРЕЩА НА ВЕРИГАТА 1909 година (15-20 август) ТЪРНОВО Записал: ПЕТКО ГУМНЕРОВ 15 август 1909 г., 10 часа и половина сутринта -Днешното събрание е подготвително. Утре ще се съберем в 9 часа и ще се продиктуват трите велики закона на Веригата. В това събрание ще присъствуват само двама заминали наши приятели. Ще присъствува така също и Господ. Довечера в 9 часа ще имаме молитвено събрание, а от 7 до 8 часа ще имаме събрание за разговор - обмяна на мисли. В тазгодишното събрание ние взимаме една от най-важните стъпки. Веригата взима първата стъпка без изключение. Този е редът за днес, а утре ще се даде друг. Това е за пръв път в тоя век, когато ще се дадат трите основни закона, а досега са давани само половината. Това, което е писано в Евангелието, законите са написани наполовина, а сега ще се дадат изцяло трите закона. Първата част от законите ви са известни, а втората част утре ще ви се даде. А сега засега ще говоря върху три думи, които Христос казал: Пътят, Истината и Животът. В мистично отношение или според кабалата това значи един цикъл -завършен кръг от Небето към Земята и от Земята към Небето. В този Път слизането от Бога към Земята е пътят на страдание - път на изпит. Пътят е отгоре надолу. Втората половина на Пътя е, така да кажем, че нашият живот е обърнат наопаки, Слънцето е от другата страна на нашия живот и ние на Земята сме в един мрак. Втората половина е, когато дойде равноденствието и зазоряването в нас и почнем да разбираме известните нам страдания. И затова казва Христос, че „Аз съм Пътят, Истината и Животът, Аз съм Животът". Пътят - това е символ на всичките страдания на Неговото слизане до Неговото възлизане. Истината, това е знание - мъдрост. Всичкото знание, всичката мъдрост, това е Истината, а Животът означава всичкото богатство, което човек придобива от страданието. Животът е символ на Божествената Любов, която ще остане съпричастница в бъдеще. Имайте предвид, че додето няма слизане, няма и възлизане. Който не иска да слиза, не иска и да възлиза. Едното подразбира и другото. Щом влезете в Божествената Любов, тя ще ви застави да се откажете от Небето и ще ви застави да дойдете на Земята, да помагате на вашите страдащи. Затова при сегашния живот вие едва се приближавате към вашето равноденствие. От друга страна, трябва да знаете, че без страдание няма любов. Страданието е символ на една велика жертва, която Господ прави към човека и когато вие страдате, същевременно страда и Бог, т.е. Бог страда, но не в този смисъл, както хората разбират. Когато една душа страда, тези страдания се отразяват в Господа и затова Той е принуден да страда, за да помага на тази душа, та да не страда целият небесен организъм във вас. Затова трябва да знаете, че когато страдате, това се отразява върху всичките вас, защото сте свързани от Небето, тъй както вие съставяте една верига, едно клонче, насадено в Божественото, и ако не може да се ползувате, то се пристъпва към отрязване - за да се освободи общият организъм от страданието. Тия работи, които ви говоря, са съществени неща, а не само теория, те са неща, които са велика Божествена Истина, която вие ще проверите. Те са аксиоми. За да прави човек доста грехове, той трябва да бъде доста напреднал, защото този, който прави много грехове, Небето е много взискателно към него. Вие сте снизходителни към децата, когато правят грехове, защото са деца, но когато станат възрастни, вие сте взискателни. Така и Небето е взискателно към вас, като ставате възрастни. Вашата любов към Бога може да се прояви само във вашия живот, да ходите в Истината. Вие в това може да сте далеч от Истината, затова трябва да правим известни самоотричания. Някои между модерните спиритисти обичат да се молят за умрелите и добре правят. Но когато дойде един човек да иска помощ, не трябва да го избягват. Такава една жертва пред Бога ни предстои. Пред Бога е приета помощта, от която ние можем да пострадаме, тъй като за да бъде помощта помощ, трябва душата ни и сърцето ни да влязат в нея. В тая стъпка, която ще вземем тая година, необходимо е да имаме това съзнание на Духа, за което Христос казва: „Ако не станете като децата, не можете да влезете в Царството Божие." Човек може да влезе в рая, но да не е негов член, също както един човек може да живее в една държава, но да не е неин поданик. Затова вие трябва да се родите от Духа - тогава Небето ще бъде готово да изпълни вашите желания и то да ги изпълни преди да ги поискате. Всякога, когато в човека дойде Дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото само един Учител има, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивците се противи, а на смирените дава благодат." Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват, не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме, това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, дето могат да се развият най-хубавите цветя, дето има най-хубави извори, дето пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато дойде Духът да работи в глъбините на вашата душа в смирение, вие да знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат своите облаги. Със смирението ви трябва заедно още едно качество, а именно кротостта. Тя е необходима, когато човек слиза надолу, а когато няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза. Всеки знае, че ако върви един кон из една урва, какво би станало с коня и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: Бъдете кротки. Вие трябва да съсредоточите вашето магнетично течение нагоре, за да може да схванете, защото гледаме, че магнетическото течение от Небето нееднакво действува върху всички. Някои от вас, например, мислите към другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате някакво качество в някои, което не е по вашата воля, то да знаете, че изучавате един елемент, който вие не знаете. Когато сте в добро настроение, да знаете, че вие сте под влиянието на Небето, а когато сте в лошо състояние, то вие сте под влиянието на черната ложа и тогава ще ви идат най-черни и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и има духове, които влизат в контакт с вас и тогава ви се изменя настроението, но вие трябва да бъдете тогава много внимателни. Тия училища са изяснени от вътрешното съдържание на религията. На пръв поглед всичко се вижда разхвърляно, но тая разхвърляност е по подражание в природата, където всичко е разхвърляно и там именно е хармонията. Всичко, каквото човешката ръка пипне, няма тая грандиозност, която има в природата. Когато човек се въодушевява от някаква идея, веднага ще му дойде на ум някаква форма. Вземете например един скулптор, който работи. Той може да тури всичките краски, но не може да вложи в статуята всичко, каквото вие имате и чувствувате в душата си. В нея той ще вложи само вибрациите, а не онова, което у вас се дълбоко слага. Това, което е велико в природата, не може да му се тури форма. Така и вие не можете да турите форма на Любовта. Някои смесват красотата с любовта, но това е съвсем неудачно. Затова буквата на закона са обредите, а истината е в духа на нещата. Животът, това е безформеното. Може би във вашия ум може да се породи въпросът защо, като се трудим и живеем, не успяваме в живота си. Има два момента в живота: когато трябва да се работи и когато трябва да се почива. Когато ние почнем да действуваме, опорният пункт е Небето; а когато ние пасуваме, Небето работи върху нас. Щом дойде такова състояние, съсредоточете само ума си в молитва, съзерцание и размишление и на хората не говорете нищо. Не се пресилвайте. Като казвам да не говорите на хората, разбирам следното: През октомври, ноември, декември, януари не можете да сеете. Аз ви говоря това, защото вие, които се водите от Духа, вашата работа трябва да бъде внимателна и тогава вашата работа ще бъде много по-успешна. Не е важното колко ще посеете, а важното е колко ще поникне и колко ще пожънете. Някои казват, че много работа са свършили, когато са говорили, но то е въпрос, защото плодът е, който ще определи работата. Тази Верига, в която сте свързани и която опасва цялата Земя, тя върви отгоре надолу и във всички народи не действува еднакво. Но щом вашата душа е добра, ще имате съдействието на всичките добри хора по цялото земно кълбо, защото вие действувате за Бога. Ще дойде време, когато тези ваши братя ще ги познавате, защото те си имат белези и се познават, но те никога няма да дойдат при вас да ви се препоръчат, а вие, като имате Светия Дух, ще ги познаете. Вие ще ги познаете също както онова детенце, което 12 години не видяло майка си, но когато се разболяло, докторът повикал майка му и когато майката дошла и се докоснала до него. то веднага казало: „Мамо!" И така, когато вие срещнете тези ваши братя, ще ги познаете по вътрешната любов и няма да ви питат християни ли сте или какъв път държите. Те са хора, които само помагат на света и си мълчат. Има някои от тях, които говорят, но тези, които мълчат, те са най-напредналите. Нашите души в живота са чук, но с чука можем да пробием нещата, когато94 Духът е Оня, Който топи нещата. С чука не можем да се спасим, но с огъня можем да се спасим; и то с огъня, който е Любовта, ще можете да стоплите сърцата на хората. В сегашния ви живот никой от вас не е беден. И мислите, които през вас минават, не зная дали ще намерите една ваша мисъл - това е много казано. Но аз ще ви кажа, че преди 15 години даваха 25 хиляди долара в Америка на оня, който каже някоя нова мисъл, но и досега не се е намерил такъв. Това, което ние наричаме гений, това е изменение на формата - един нов начин на работа. Затова виждаме, че в избирането на формите, изменяват се. например, формите на параходите, железниците и пр. Този, Който всъщност мисли, Той е Господ, Който съставлява организма на Вселената и този, който иска да има нови мисли, трябва да е свързан с Бога, защото там е изворът. Утре ще се научите защо именно трябва да любите Господа, кои са причините, защо трябва да любим ближния си. Вие трябва да съсредоточите мислите си нагоре, та утре да ви се каже повече, иначе някои неща аз ще премълча и няма да ви ги кажа. Законът е такъв, че ако ви се каже нещо, за което вие не сте готови, вие ще почнете да се гордеете, че много знаете. Това ще се отрази върху мене и аз ще почна да чувствувам същото, пък аз нямам нужда да мисля, че много зная. Аз не искам да бъдете напрегнати, като че ли ви съдят, а да бъдете свободни, че нещо не разбирате, защото даже подир година, две, десет, пак ще ви стане ясно. Всеки един човек трябва да бъде една прекрасна долина, в която да има за ядене и пиене. Това е желанието на нашите приятели от горе. Да не се боите, да са свободни сърцата и умовете ви и да бъдете готови за утре. (Амин.) В 7 часа вечерта се прочете 3 глава, 4 стих от Първо Иоаново послание. - Този стих ще служи за база за разговора. Когато говорим за Господа, трябва да разбираме колективност от духове, а когато говорим за Бога, трябва да разбираме единствено число.