Цецка

Човек няма право да оставя на сина си или на дъщеря си да му уреждат работите, да му оправят обърканите тефтери. Защото, ако остави другите да му оправят обърканите сметки, той ще остане между небето и земята и ще ходи немил – недраг.

Ако остави това на другите, такъв човек ще се намери в положението на онзи български свещеник, който вземал пари от хората да им споменава имената, но не ги споменавал. Събрал една голяма торба пълна с поменици, но не ги споменавал. По едно време умира, но не отива горе на небето, а остава да се скита по земята. Идва нов свещеник в църквата, влиза в олтара, иска да служи, но веднага старият свещеник му се явява. Новият свещеник избягва и казва на паството си: “Ще ме извините, не съм разположен да служа тук.” – и си отива. Идва втори свещеник, но и той избягва. Няколко души свещеници избягали, плашили се от стария свещеник, който им се явявал. Последния свещеник, който дошъл, бил по-смел, запитва стария свещеник какво иска. Той му показва торбата с помениците и му казва: “Моля ти се, прочети всички тия имена, защото не мога да отида нагоре.” Когато новият свещеник отслужил всички тия имена, старият вече престанал да се явява.

Сега ние казваме: Това са анекдоти. Не, с неизпълнението Волята Божия, човек се спъва. И колкото по-високо седи човек в света, толкова повече се спъва. И царе, и свещеници, и владици, и учители – с неизпълнението Волята Божия, с неизпълнението на онова, което Бог им е възложил, те все повече и повече се свързват и трябва да седят дълго време на земята, докато се развържат. Отговорности има човек в този свят!

1924_11_30 Който се учи

Има един закон, според който честното богатство никой не може да го краде.

Ще ви приведа един пример из американския живот, може да го вземете като анекдот, или като приказка, с който се потвърждава този закон.

Един християнин, бедняк бил той, често ходил на църква, но цялата му молитва била все за пари, тъй силно била концентрирана мисълта му към парите. Той се молил на Господа така: Господи, Ти знаеш че имам нужда от пари, прати ми парички отнякъде. Аз ще посветя живота си за Тебе, но помогни ми! Видиш ли, от 4 – 5 години как реформирах живота си, искам да Ти служа, но не ме забравяй Господи, прати ми парички! – Молил се, молил се и една вечер, като се връща в дома си, вижда прозореца на къщата на един банкер отворен и на прозореца сложена една торба с пари, които банкерът, както броил, дошло му някякво вдъхновение, отишъл да се помоли Богу и ги забравил. Този бедният християнин като вижда торбата с парите веднага я взима и си казва: Благодаря Ти Боже, загдето ми чу молитвата. Занася я дома си и започва да се моли Богу, обаче веднага торбата изпъква между него и Бога. Спира се и си казва: Е, тази вечер молитвата ми не върви, утре ще проверя дали ще се яви пак торбата. На другата сутрин отива при торбата, попипа я малко, порадва й се, и започва да се моли, казва: Благодаря Ти, Господи! - Моли се, но молитвата пак не върви, торбата отново изпъква. Вторият, третият ден все същото нещо се повтаря. Казва си: Господи, защо ми даде тази торба? Господ му казва: Тази торба не е за тебе. Иди, занеси парите на господаря и ги остави, нека той ти даде от любов колкото иска.

Всяко нещо трябва да се придобие по закона на Любовта. Не е ли придобито чрез Любовта, то носи смърт и проказа. Всяко нещо трябва да се придобие чрез пот на лицето и чрез труд. Знанието, мъдростта, всичко трябва да се употреби, за да донесе онова вътрешно богатство.

1924_11_30 Който се учи

Ще ви приведа един пример за един от древните царе. Този цар бил много умен, наричал се Синусий. В своята приемна той имал един стол, украсен със скъпоценности. Пред този стол имало една масичка с всякакви богатства, и онзи, който седнел на този стол имал право, след като стане от него, да вземе каквито богатства иска от масичката, и да ги занесе дома си. На този стол имало надпис: “смърт и живот”. Обаче, забележително било това, че никой не смеял да седне на този стол. Защо? Под този стол имало няколко дупки, в които се криели кобри, които излизали веднага от дупките си, щом някой се осмелявал да седне на стола и го ухапвали. Правилото за сядане на стола било следното: всеки, който искал да седне на този стол, трябвало да бъде с голи рамене и гол гръб. Следователно, ако той може да издържи на ухапването на тия кобри, той можел да вземе туй богатство, ако не издържи, моментално умирал. Мнозина опитвали този стол и знаели какъв е. Какъв е? – Който обича, нека опита.

И тъй, ние, съвременните хора, всякога седим на този стол, който носи смърт. Ние желаем външни богатства, от които умираме. Външните богатства днес раждат омраза между хората. Защо? Защото, щом човек забогатее, той няма вече приятели – те обичат неговите пари.

Сега, не трябва да вадите заключение, че не трябва да бъдете богати. Има богатства, които трябва да придобиете, но трябва да знаете Истината, че като седнете на този стол, и да ви ухапе кобрата, да не умирате. Като говоря за богатство, аз разбирам онова вътрешно богатство на Любовта, на Знанието и на Добродетелите. Туй е истинското богатство. Има ли го човек в себе си, той всякога може да бъде богат. Туй богатство почива на следующия закон: Всички онези хора, които са разбогатели по един естествен начин, в кръвта им се съдържа злато, и то толкова, колкото е количеството на външното злато, което притежават.

1924_11_30 Който се учи

Разправяха ми един случай за един заминал за онзи свят, дали е верен случай, или не, не зная, но той е следният: Някой си дядо Стоян умрял. Той не бил много благочестив човек, напротив – бил голям скъперник, парата делял на две. Като умрял, жена му и децата му си въздъхнали свободно, и си казали: добре, че дядо Стоян умря, та да можем свободно да си поживеем. Те поканили приятели, сложили богата трапеза, да ядат и пият. Едва се наредили, забелязват, че всичко по масата започва да се разхвърля. Омагьосана е стаята нещо, казват си. Всички чинии, лъжици, вилици започнали да се движат. Най-после някой от съседите се досетил, че това е духът на дядо Стояна, който иска да вземе участие в угощението. Наредили тогава на масата чиния, вилушка, лъжица и за дяда Стояна, сипали му ядене, турили му стол, и след като наредили всичко това, дядо Стоян вече си кротувал, нищо не разхвърлял. Казват: защо този стол е празен? – Не е празен, дядо Стоян седи на него.

Някой ще каже: това са приказки от 1001 нощ! Че и сегашния свят е от 1001 нощ. Всеки може да провери тези неща и да види, до колко са верни.

…Вие казвате: е, аз да си поживея сега, че като умра, като отида на онзи свят, тогава да бъде каквото ще. Не, това не е правилно разсъждение. След като умреш, ти ще се намериш в чудо, че пак живееш, пак имаш чувства и желания, пак имаш ръце, крака, тяло, както и сега. Само че туй тяло, което ще имаш в духовния свят не е тъй гъсто, тъй грубо, както това, което имаш на земята. Като се намериш в онзи свят, ти ще се очудиш, ще кажеш: е, имало и друг свят! И там ще живееш, ще ходиш, ще говориш, но ще намериш следующата разлика: говориш на жена си – не ти обръща внимание, говориш на дъщеря си, на сина си – не ти обръщат внимание…Разгневиш се, казваш: как тъй, тези хора оглушели ли са, оглупели ли са, че не ми обръщат внимание?

1924_11_30 Който се учи

Аз ще ви приведа един пример, който един мой приятел, виден и учен българин ми разправи. Той ми пише от Германия следното: Аз до сега в дявола не вярвах, и в сатана не вярвах, пък и сега не вярвам, но преди един месец сънувах един сън, който ме убеди, че има дявол в света. Тъй, както видях сатаната на сън, той беше по- голям и по-силен от мене, но глава нямаше. Разбрах, че ако му дам главата си, той ще може да направи много неща, но ако не му дам главата си, нищо не ще може да направи. В света ние даваме своята глава на дявола, затова хората полудяват.

Някои хора ги е страх от дявола. Няма защо да се страхувате, но не си давайте главата и мисълта на дявола! Дръжте си главата!

1924_11_23 Да угоди на народа

АМЕРИКАНЕЦ С БЪЧВА ПО НИАГАРА

Друг случай – един американец, след като живял известно число години, намерил че животът няма смисъл, омръзнал му, и решил по някакъв начин да се прослави. Да стане поет – не може. Да стане учен – не може. След като мислил дълги години, дохожда му най-после следната идея: да обкове хубаво една бъчва, да я осмоли добре и да я постели с пластина, че с нея да слезе по водопада. Отиват неговите приятели заедно с него, за да пуснат бъчвата горе от водопада. Пущат го отгоре и водата го поема. След като го въртяла около половин час, другарите му взимат бъчвата, отварят я, но той вътре едва диша. С мъка се събудил от това зашеметяване. Другарите му го запитват: е, как беше положението ти в бъчвата? – Втори път и целият свят да ми дават, не влизам в бъчва и от водопад не се спущам.

Има един закон, според който, човек може да бъде знаменит само един път. Първият път е знаменит, но като повтори същия опит, той е знаменит на половина; третият и четвъртият път вече не му обръщат внимание. Този американец научил един закон: и цял свят вече да му дават, втори път не влиза в бъчва, за да премине водопада. – Задънен човек не трябва да бъда, слава не ми трябва!

И тъй, първият искал да се разходи с лодка по водопада, но остава на канарата. Вторият минава водопада с бъчва, а третият поискал да мине водопада по въже. Първият път минава водопада с върлина в ръка, за равновесие. Вторият път го минава без върлина, а третият път, за да покаже своето изкуство, минава водопада с друг един на гърба си, и вече без върлина. Туй е изкуство. Харесва ми този човек.

Сега, вие ще ме запитате: какво трябва да правим с тия страдания, които бушуват, които разяждат сърцето ни и смущават ума ни. Казвам: ти ще имаш присъствието на духа, като онзи американец, който минава водопада един път с върлина, втори път без върлина и трети път с човек на гърба, та светът като се бушува отдолу, нищо да не те смущава!

1924_11_23 Да угоди на народа

Преди повече от 25 – 30 години, двама американци отиват да посетят Ниагарския водопад, но се понапили малко. Решили да се поразходят с лодка по течението на водата, над водопада, обаче не усетили как водата ги подела и ги завлякла към водопада. По едно време лодката се намерила във водите на водопада, всред най- силното течение. От това силно течение лодката се обръща надолу и единият от тях пада, а другият успява да се залови за една канара и остава на нея. Водопадът под него реве, бучи. Събират се американци от една страна, канадци – от друга. Мислят те ден, два, три, как да го спасят. Лодка не може да отиде до там. Всички се заинтересували от този случай. Как мислите са го спасили?

Съвременното човечество се намира на този камък всред водопада, както този американец на тази канара. Брегове отстрани има, но този водопад отдолу реве, и при най-малкото подхлъзване – всичко е свършено! Най-после американците решили да прехвърлят с един топ едно въже на канарата, и този там да се завърже здраво с него.

Сега оставям по-нататък историята да предаде факта. Вие прочетете историята, да видите, дали този американец се спасил, или не…

.1924_11_23 Да угоди на народа

Сега, ще ви разправя за един велик Учител от древността, наречен Ешавора, който направил един опит с един от своите обични ученици, наречен Бенам. След като му предавал дълги години окултното знание, знанието на добродетелите и злото, т.е. как трябва да живее човек, за да влезе в царството Божие, да стане гражданин на небето. След като му предал всичките правила, всичките закони, най-после трябвало да постави този свой ученик на един изпит. Ешавора имал един меч, остър и от двете страни, и накъдето посочвал с този меч, всичко се разрушавало: камъните се разчупвали, водите се разделяли, зверовете се умъртвявали. Един ден Ешавора казва на ученика си: искам да те опитам, дали в тебе има добродетели. Той туря най-силната отрова на върха на този нож и казва на ученика си: ти ще знаеш, че ако в твоя живот някъде има скрита най-малката лоша мисъл, ти ще изгубиш този си живот и ще започнеш наново живота си. Ако пък нямаш скрита нито една лоша мисъл, с твоя живот ще стане някакво чудо. Това било едно велико изпитание за този ученик. Ешавора го запитва: кажи ми сега, чист ли си? – Чист съм. Добър ли си? – Добър съм. Пълно ли е сърцето ти с Любов? – Пълно е. Умен ли си? – Умен съм. Изпълнил ли си всичко, каквото съм ти казал? – Изпълнил съм. Обичаш ли Истината? – Обичам я повече от всичко. Добре, ще извадя сега ножа и ще опитам. Ако ти умреш под моя нож, това показва, че говориш лъжа, но ако останеш жив под моя нож, значи говориш Истината.

Сега, всички вие, които живеете на земята, искате един живот без изпити, искате тъй много лесно да свършите и гимназия, и университет. Но, други са Божиите закони, не зависи нито от мене, нито от вас.

Този Учител Ешавора изважда своя меч, насочва го към ученика си и го допира до тялото му. Този нож веднага се превърнал в най-хубавата светлина и ученикът останал жив. По-нататък вие сами може да си правите заключенията. Какво означава този нож? – Този нож е Божественото Слово, което влиза в човека. Ако това Божествено Слово влезе в твоя ум, в твоето сърце и в твоята душа, и се превърне на светлина, ти ще останеш жив и ще покажеш, че твоето сърце е пълно с Любов, твоят ум е пълен с Мъдрост и твоята душа е пълна с Истина.

Та, онези от вас, които вървите в този път, трябва да издържите на всички изпитания. Ако вие, при сегашните условия не можете да издържите едно страдание, едно изпитание, как ще се оправи света? Светът изисква герои!

Дето бутне този нож на Ешавора, всичко ще се разруши. Защо всичко ще се разруши? – За да покаже, че има една лъжа, в която нищо не може да се съгради, за да покаже, че има една злоба, в която нищо не може да расте; за да покаже, че има едно лицемерие, което никого не е облякло. Лицемерието е една дреха, но никой не може да живее с тази дреха.

В човека сега се гради едно тяло по-хубаво, по-красиво, по- издръжливо от сегашното, и между него и новото тяло има една нишка. Като се освободим и от това тяло, ще се създаде друго тяло, и тогава ние ще започнем един съзнателен, духовен живот. Но за това нещо се изисква един нож, като този но Ешавора, и добродетели, като тия на Бенама. И като се докосне този нож до вас, трябва да се произведе една светлина.

И тъй, иде денят за един велик изпит! Вашият Учител ще дойде пред вас със своя нож, на върха на който ще има най-

ефикасната отрова. Ако във вас се намери някаква лъжа, някакво зло, вие ще изгубите живота си, но ако излезете тъй чисти, както говорите, вие сте на правата страна. Никаква лъжа да няма във вас!

1924_11_16 Градовете Содомски и Гоморски

Един каракачанин живял в Стара планина, гдето от ред години пасъл стадата си. Никога не му се е случвало някакво нещастие. Един ден, обаче, като минавал през една тясна пътека, гледа насреща му една мечка. Тя върви нагоре, той - надолу, срещат се. Втасахме я сега, казва си на ума каракачанинът. Намира се той пред една неразрешена задача и си мисли, как да я разреши. Вижда се, добър човек бил той, по Бога живеел, затова забелязва, че мечката се отстранява, доближава се до една скала, изправя се – отваря му път да мине и, като че му казва с погледа си: мини! Той я гледа, иска да се увери, дали тя няма предвид някаква особена стратегия, но вижда, че мечката действително му отворила път и го чака да отмине. Той тръгва, върви, но се обръща назад, да види какво прави мечката. Тя си продължава пътя, но от време на време се обръща назад и сякаш му казва “сбогом”.

Има много мечки благородни и със съзнание. Ако една мечка може да направи това, колко повече един разумен човек може да го направи!

1924_11_09 Блаженъ този рабъ!

ИЗПОВЕДТА НА СТАРАТА ЖЕНА

Сега, ще ви приведа един пример, да видите какво нещо са постоянните идеи в човека.

Един стар изповедник ми разправяше следния факт из българския живот в турско време. Един ден идва при него една старица, на около 90 години и казва: “Отче, искам да ти изповядам един грях, не зная дали Господ ще ми прости, но много голям грях е. Не мога да се освободя от този грях, и мислила съм върху него, и молила съм се пред Бога, дано ми прости, то туй е по-голям отколкото мога да си го представя. – Това се случи във Варненско, в село Хатърджа, сега Николаевка, преди 60 години. Бях млада, красива, хубава мома и се влюбих в най-красивия момък, когото толкова обичах, че не можех да живея без него. Обаче моите майка и баща не ме дадоха на него и ме ожениха за друг един, от когото имах 5 сина и 2 дъщери. Тези деца, които родих от него ги мразя, и мъжът си мразя, не исках да живея с него, но какво можех да направя? – Нищо, не можах да се освободя от него. Голям грях имам според това! Ето на, снощи сънувах дори, че ядем заедно със своя възлюбен.

Това са идеи, както ги наричам аз. Тази старуха и до 90 годишната си възраст не можа да забрави своя възлюбен. Обаче, кой извърши греха, тя или родителите й? Тя казва: и синовете и дъщерите, и мъжът си мразя! Голям грях е това, не искам да ги мразя, искам да живея с тях по Бога!

Тук, в нея се борят две противоположни чувства. Ние много пъти ще народим 5 сина и 2 дъщери и ще ги мразим. Защо? – Това е раждане по плът. Но в нас винаги ще остане онзи вътрешен, душевен копнеж за нещо велико, за нещо идеално. Други ще кажат как не я е срам тази старица, мисли за един момък. Грях е това! Защо за една стара жена да е грешно, че мисли за един момък, а да не е грешно, когато някоя мома мисли за някой момък? Ако е грешно за старата, то е грешно и за младата. Какъв е този морал? При тия съвременни разбирания, тази баба се намира в едно противоречие. В такива противоречия се намираме и ние. Нашият живот е тъй преплетен, че някой път става раздвояване на нашето съзнание и ние не знаем какво трябва да правим. Какво трябва да правим? Човек, при сегашните условия трябва да бъде твърд в съзнанието си и щом дойде да изпълни волята Божия, той трябва или да живее, или да умре, едно от двете. Когато искат някому да прекъснат пътя към онзи Божествен живот, той трябва да предпочете смъртта пред живота. Онзи момък, който обичал тази старица, той разбирал този закон. Той не се оженил, не влязъл в света да живее, да народи като нея 5 сина и 2 дъщери, а умира, жертва живота си заради нея, но той остава в нейния ум. Този млад момък, ни най-малко нямал някаква омраза срещу нейния мъж, но си казал: такава е волята Божия! Тя съзнава, че неговата любов е истинска любов.

Та казвам: щом се прояви Божественото в нас, ние трябва да го приемем, но щом срещнем противоречие, трябва да дадем известна жертва в света. Сега ние искаме да примирим Божественото в света. Не, светът и Божественото не могат да се примирят!

За да живеем ние, за да се издигнем, хиляди същества – растения и животни, трябва да умрат заради нас.

1924_11_02 Родените

Някой си римлянин, наречен Теофил, се влюбва в една благородна римлянка. По някакво нещастие той изневерява на своята възлюбена и тя изчезва, отдалечава се. В него започва гризене на съвестта. За успокоение на своята съвест, той възприема християнството; отива да живее 20 години в пустинята, като си дава обет, че от този момент нататък ще ходи все със затворени очи и никого няма да поглежда, за да се избави от греховете си. Той се прочул под името “пустинникът със затворените очи”. Викали го да изповядва хората. И мъже и жени изповядвал, но все със затворени очи. Един ден дошла да се изповяда и неговата възлюбена, да види колко е светия. Като чул гласа й, той веднага си отворил очите. Всички наоколо му, като видели това, казали си: каква беше тази чудотворна жена, че отвори очите на нашия изповедник.

Ние, съвременните хора, мислим със затворени очи. И със затворени, и със отворени очи, все сме същите.

Затварянето на очите е една почивка, отварянето на очите е активност, деятелност!

1924_11_02 Родените

неделна беседа в София

Един виден адепт от древността отива при една чешма, която имала три крана, три чучура. Средният чучур бил най-голям, после десният и най-после левият. Чешмата му проговорила: " Средният чучур е най-хубав, а левият и десният не са толкова хубави.”

- Че как?

– Да, ти ще забележиш, че когато идваш тук през различните времена на годината, средният чучур всякога си остава еднакъв, а другите два претърпяват някаква промяна. Средният чучур представлява Любовта на Бога, а левият и десният представляват любовта на индивида и любовта на обществото.

Когато любим себе си, и когато любим обществото, в тази любов всякога има една промяна.

1924_11_02 Родените

неделна беседа в София

Разправя се за някой си граф Берози, който отивал в Индия на посвещение, да се запознае с окултните методи на йогите. Той имал една възлюбена англичанка, която го придружавала навсякъде. Тя не знаела в какво седи силата на граф Берози. Той се представил пред нея много скромен. Обаче един ден, като минавали през гористите места на Индия, той се отдалечил за малко, но скоро чува силен вик. Отправя се към това място и вижда, че една голяма боа се обвила около тялото на неговата възлюбена. Ако вие бяхте на мястото на граф Берози, какво щяхте да направите? Графът се затичва към своята възлюбена, но боата тъй ловко се извила, като че искала да каже: и за тебе имам място в своите гънки. Обаче той тъй ловко хваща боата за врата, че тя веднага се отпуснала. С това той показва, че има сила в ръката си. Питам: кой от вас не е опасан с една такава боа? Аз виждам всички хора опасани с по една боа. Где е вашият възлюбен, който може да я хване за врата?

Изисква се сръчност, изисква се геройство. Туй наричаме закон на себеотричане и онзи, който не знае как да се бори, той ще плати с живота си. Туй наричаме любов, туй наричаме безстрашие.

В този случай графът показа своя ум, своята сила, разумност и своето благородство. Той казва на своята възлюбена: когато си слаба, сама не ходи! Слабите хора в опасни места нямат право да ходят сами!

…В човешката душа има много пороци. Много недоразумения се явяват вътре във вас. Те са тия животни, тия змии, и ние трябва да имаме силата на граф Берози, неговата вътрешна смелост, за да ги отстраним от себе си.

1924_10_26 Раздай всичко!

неделна беседа

Когато Господ създал света, определил на всяко животно да живее по 30 години: на човека определил 30 години, на магарето 30 години, на кучето 30 години и на маймуната пак 30 години. Един ден Господ извикал магарето и го запитал: “Ти блогодарно ли си от 30-те години?” – Е, Господи, не искам да живея 30 години, много ми са! Този бой, тези подигравки, които се сипят върху ми, тежко е да ги нося 30 години, намали ги малко - поне наполовина. Вземи 15 години.” Понеже човекът бил цар, живеел добре, казал: “Господи, аз съм цар, ще управлявам дълго време, дай на мене тези 15 години.” Той имал 30 години и като взел 15 от магарето, станали му 45 години. После Господ извикал кучето и го попитал: “Ти доволно ли си от твоите 30 години?” – “Много ми са тия 30 години, да ходя да се скитам натук – натам, да зъзна на студа, посъкрати ги малко.” Съгласил се Господ, взел 15 години от живота на кучето и пак ги дал на човека, та му станали 60 години. Най-после Господ извиква и маймуната: “Ти благодарна ли си, че живееш 30 години?” – “Не, не искам, Господи да бъда подигравка на света, да ме карат да се качвам и да слизам от върлините, много ми са тия години, посъкрати ги малко.” И от нея взел Господ 15 години та ги дал на човека. Затуй животът на човека се продължил повече, отколкото на другите.

Истинската философия на живота седи в това: ако постъпваме според ума на магарето, ще носим последствията на магарешкия живот; ако постъпваме според ума на кучето, ще носим последствията на кучешкия живот; ако остъпваме според ума на маймуната, ще носим последствията на маймунския живот.

Значи, всеки един живот се обуславя от степента на вътрешната интелигентност, т. е. от съзнанието, което човек има.

1924_10_26 Раздай всичко!

неделна беседа

Един красив петел намерил едно парче сирене и се качил на едно дърво да си го изяде. По това време минава една лисица и вижда, че той държи сирене в устата си и като по-умна от него, казва му: “Искам да се поразговоря малко с тебе, дай ми от твоето внимание. Ти си отлична, красива птица, имаш ангелски глас, попей ми малко!” Петелът, без да му мисли много, отворил си устата, изкукуригал. Сиренето му паднало от устата и лисицата го изяла… След като си заминала лисицата, петелът си казал: ”Аз пях много хубаво, но сиренето ми отиде.” На другата година петелът пак имал сирене, качил се на един клон да го изяде. Минава пак лисицата, вижда го, че седи на клона и започва да го хвали какъв добър певец е, иска да й попее, но той мълчал. “Защо мълчиш?” Той изял сиренето и после казал: ”Миналата година пях преди да изям сиренето и го изгубих, но сега ще изям сиренето и после ще пея.”

Та, някой път хората пеят преди да развият своите добродетели и ги изгубват, а някой път ги развият и след това

пеят!...

Не се поддавайте на ласки и похвали, защото като петела ще изкукуригате и ще изпуснете сиренето от устата си. В случая сиренето представя условията, необходими за вашето развитие. Може да не изгубите всички условия, но колкото и да изгубите, след това трябва да чакате известно време отново да дойдат същите благоприятни условия. Благоприятните условия идат периодически.

1924_10_19 Настанало е царството Божие

неделна беседа

Ако направите едно статистическо изчисление, ще видите, че никой стрелец или ловджия не е придобил някакво благо със своята пушка. Който умишлено счупи крака на заек, или на друго някое животно, той ще получи своето възмездие до четвърто поколение. Нито едно престъпление не е останало безнаказано. Това е доказано с ред примери из живота.

Едно дете, от габровските села, видяло пет малки лястовички в едно гнездо и решило да си поиграе с тях. Качило се на дървото, взело лястовичките в ръцете си и слязло на земята. После му дошло на ум да отреже езичетата им. Извадило ножчето си и извършило каквото намислило. Като се върнало дома си, детето разправило на майка си какво направило с лястовичките. Майката се засмяла и нищо не казала. Като видяла една от комшийките си, тя казала: Знаеш ли, какво направи днес моят Иванчо? Намерил пет лястовички в едно гнездо и на всички отрязал езичетата. Отде му дойде на ум да направи това нещо? Майката разправила този случай на съседката си и се засмяла на геройството, което нейното дете проявило. Обаче това дете расло, порасло, станало голям момък. Един ден този момък се оженил и му се родили пет деца. Каква била изненадата и отчаянието на този баща, когато всичките му деца се родили неми!

Ще кажете: Защо са неми тези деца? Защото преди години техният баща отрязъл езичетата на пет малки лястовички.

Това показва, че съществува един велик закон, велик морал, който регулира всички явления в живота и в природата.

Законът на Великата Правда следи за всичко, което става в света, и според делата въздава всекиму заслуженото. Никой няма право да си играе с този Божествен закон!

Ново възпитание трябва да се даде на младото поколение!

Само новата мисъл, новата светлина може да направи човека здрав, да събуди в него великото, идеалното, което е вложено в душата му!

1928_01_22 Никодим

неделна беседа в София - Изгрев

Преди години, в околностите на Бургас, във водите на Черно море потъна един параход. Същият ден един каракачанин, придружаван от кучето си, отивал на пристанището да си купи билет за пътуване с този параход. Обаче кучето му го хванало за дрехата и започнало усилено да го тегли. Той погледнал към кучето си, позамислил се, но направил няколко крачки към гишето и си купил билет. Кучето пак започнало да го тегли за дрехата. Най-после той си казал: Ще послушам кучето си, може би чрез него ме предупреждават. Възможно е да ми се случи някакво нещастие. Той отложил пътуването си за друг ден. И наистина, същият този параход потъна. Каракачанинът и кучето му избегнаха катастрофата, която сполетя парахода и неговия екипаж. В дадения случай кучето беше астролог. То казваше на господаря си: Господарю, послушай ме, аз съм ясновидец. Виждам, че този параход ще потъне. Ако влезем в него, и ти и аз ще потънем. Вярвай в моята астрология! Не се срамувай от формата ми!

Каракачанинът послуша кучето си, но после постоянно казваше: Моето куче спаси живота ми.

Казвам: Ние трябва да слушаме всеки, който може да ни спаси, независимо от това, дали той ще бъде човек, или някое

животно. И като ни спаси, ние трябва да му благодарим, че имал добро желание да ни помогне.

1928_01_22 Никодим

неделна беседа в София - Изгрев

Ще приведа един пример за благодеяния, които правил един милионер американец. Един ден този американец умрял и, като се видял в онзи свят, първата му работа била да потърси рая. Посочили му рая, и той започнал да търси вратата, която води към райската градина. Намерил вратата и се запътил направо за там. Пред вратата на рая стоял свети Петър, който го спрял, като му казал: Не можеш да влезеш в райската градина.

– Как да не мога? В един американски град съградих една църква.

– Записано ли е името ти за това благодеяние?

– Записано е.

– Щом е така, платено ти е вече.

– В еди кой си град построих голямо училище за сирачета.

– Записано ли е името ти там?

– Записано е.

– И за това ти е платено. Помисли си направил ли си някакво добро дело, за което никой да не знае, нито пък името ти да е записано в книгата на добродетелните хора на земята. Иначе, ще бъдем заставени да те върнем в ада. Той се почесъл по врата, позамислил се и по едно време се сетил, че един ден, като отивал за бърза работа в града, срещнала го една бедна вдовица, спряла го и започнала да му разправя положението си, че имала няколко деца, слаби, гладни и боси, и няма кой да й помогне. Понеже бързах за работата си, аз се обърнах към нея с молба да не ме спира в пътя ми, но тя вървеше след мене и настояваше да й помогна, защото децата й умирали от глад. Най-после, за да се освободя от нея, бръкнах в джоба си, извадих 1 долар и й го подхвърлих. Този е единствения случай на малко благодеяние, за което никой вестник не е писал.

– Тази работа е малко по-особена, не зная как да я реша, затова ще отидем двамата при Господа, да видим какво Той ще каже. Само Бог може да разреши правилно този случай. Свети Петър разказал всичко това на Господа, Който му отговорил: Дайте 2 долара на този човек и го пуснете да си върви. Той още не е готов за рая.

Ще приведа един пример, да видите как действа истината върху човека.

Една богата американка заболяла сериозно, и всички лекари се произнесли, че болестта й е неизцерима. Някои от лекарите, които я лекували, били по-смели и направо й казали да се готви за другия свят. Тя извикала мъжа си да се прости с него и почнала да плаче, да го милва, да го целува. Най-после се обърнала към него с думите: Слушай какво ще ти кажа. Досега съм те обичала много, живяла съм добре с тебе и сега искам само едно обещание. Готов ли си да ми дадеш това обещание? Мъжът отговорил: Докато не чуя какво искаш от мене, нищо не мога да ти обещая. Ако е нещо, което влиза в кръга на моите възможности, обещавам ти, че ще го изпълня; ако не е в кръга на възможностите ми, никакво обещание не мога да ти дам. – Слушай тогава какво обещание искам от тебе: дай ми честната си дума, че след смъртта ми ти няма да се ожениш за друга. – Виж, такова обещание не мога да ти дам. Ти знаеш, че аз обичам истината и затова казвам: След твоята смърт аз ще се оженя. Болната била много ревнива. Като чула думите на мъжа си, събрала последните си сили, скочила от леглото си и казала: Тъй ли? Да знаеш тогава, че аз няма да умра! В този момент в организма й станала някаква вътрешна реакция, един подем на силите, и в продължение на 24 ч. тя се почувствала по-добре. След една седмица била напълно здрава и се движила из стаите, изпълнявала задълженията си. Идея имала тази жена! Тя не позволявала друга жена да влезе в нейния дом, макар и след смъртта й.

Понякога една негативна мисъл може да спаси човека!

1928_01_22 Никодим

неделна беседа в София - Изгрев

Сега ще приведа един пример из живота на християните, във времето на Нерона. Един от римските благородници приел християнството, но като християнин, бил подложен на големи гонения, заради което се принудил да напусне Рим и да отиде в Африка. Там той се скитал из горите и се криел в една пещера. По едно време той видял, че един лъв се приближил до пещерата. Като видял вътре човек, лъвът спрял спокойно пред входа на пещерата и вдигнал лапата си нагоре. В първо време християнинът помислил, че лъвът ще го разкъса, но като видял спокойствието му, разбрал, че друга някаква причина го заставила да спре пред пещерата. Той се вгледал в лапата на лъва и забелязал в нея един голям трън. Приближил към лъва, извадил тръна, превързал го внимателно и го оставил да си отиде. Лъвът се отдалечил, а римлянинът започнал да мисли: Каква полза, че съм направил едно добро на лъва? Извадих тръна му и нищо повече.

След известно време този римлянин се върнал в Рим, когато християните отново били подложени на преследвания. Като християнин, и той бил уловен и осъден на смърт – да бъде разкъсан от лъвовете. Когато го извели на арената и пуснали срещу него един лъв, всички останали поразени, като видели, че този лъв не се хвърлил върху него да го разкъса, но коленичил и започнал да лиже нозете му. Цялата публика се изказала в полза на този римлянин да бъде помилван, защото такова нещо може да се случи само с Бога, но не и с човека. Този лъв бил същият, на когото римлянинът извадил тръна от лапата.

Оттук вадим следния закон: Доброто, което човек прави, се връща към него. Велико, мощно е доброто!

В един разказ за Христа се разправя следното: Детето на една бедна вдовица било зле болно, и тя решила да го занесе при Христа, Той да му помогне. По пътя още то издъхнало в ръцете й. Обаче с мъртвия труп на детето, тя продължила пътя си да търси Христа. Най-после й казали, че Христос е разпнат вече, не може да й помогне. Въпреки това, тя отишла на Лобното място, сама да види Христа, да Го помоли да съживи детето й. Като видяла Христа на кръста, тя започнала да плаче, че единствената й надежда е изгубена. Христос помолил един от войниците да извади гвоздея от дясната му ръка, да помогне на тази нещастна вдовица, и след това отново да го закове. Войникът изпълнил желанието на Христа. Тогава Христос положил ръката си върху мъртвото дете, и то оживяло.

И тъй, вземете пример от Христа. Що се отнася до правене на добро, и на кръста да сте, помолете да отковат ръката ви само за момент, да направите последното добро. Това е геройство. Ако искате да бъдете такива герои, идеята за доброто трябва да стане във вас плът и кръв. Такива трябва да бъдат младите хора.

1928_01_01 В образ Божи

неделна беседа в София - Изгрев

Ще приведа един мит, който съм извлякъл от архивите на източните философи. Този мит съм облякъл във форма, понятна за българския ум.

В царството на Ормузд-Дай съществувал един от най-видните, най-великите поети, който се наричал Адат-Махри. Той написал много съчинения, песни и поезии, за които целият народ го възхвалявал. Един ден, за негово нещастие, той написал някаква строфа в една от поезиите си, с която докачил боговете, и те го осъдили на смърт. Каква била тази строфа? Аз няма да я предам цялата, но отчасти само. Тази строфа била следната: “На Божествената трапеза видните богове станали немирни духове.” Събрал се велик съд да решава, какво наказание трябва да се наложи на поета. Те единодушно решили да му наложат смъртно наказание, но въпросът бил какво именно да бъде това наказание, че всички поети да помнят, как могат богове да обиждат. В събора на боговете присъствали всички дървета, всички тревопасни и месоядни животни, дано могат и те да услужат с нещо на боговете при осъждането на поета. Тигри и лъвове, чакали и хиени, слонове, акули, всички се интересували по какъв начин ще бъде наказан поета. Те разсъждавали помежду си: Досега не сме имали такъв случай. Какво ли ще бъде месцето на този виден поет? Пред съда се явили представители на няколко медицински дружества със заявление, ако стане нужда поетът да се умъртви, да го дадат на тях, те да изследват от научна гледна точка дробовете, сърцето, мозъка, както и всички останали органи на поета, да видят, коя е причината, дето поетът се осмелил да обиди боговете. Поетът се видял в чудо. Той никога в живота си не бил виждал толкова страшни същества.

Към когото и да поглеждал, всички му казвали: Само да попаднеш в нашите ръце! Ние ще ти покажем как се пише поезия! Всички отправяли към него страшни, свирепи погледи. Той се чудел, каква обида може да се крие в тази малка строфа. Като оставал сам, той четял и препрочитал тази строфа, сам да намери де седи обидата в тия думи, и си казвал: Аз нямах никаква мисъл да обиждам боговете, но отде излезе тази обида и аз не зная.

Както и да е, настъпил определеният ден, когато поетът трябвало да се яви в съда. Явили се боговете в съда и заседанието започнало. Едни от боговете казали да дадат поета на акулите, те да го разкъсат и изядат. Други пък настоявали да го дадат на лъвовете, те да го разкъсат. Трети решили да турят поета на гърба на един кон, без право да се държи за него, и конят да прескача препятствия, да минава гори и планини, докато един ден поетът съвършенно изнемогне и умре. Четвърти предлагали жив да заровят поета в земята и отгоре му да засадят дървета, чиито корени да смучат сокове от очите на поета, да разбере най-после, как се пишат обидни строфи за боговете. Последните богове предложили да дадат поета Адат-Махри на някое медицинско научно дружество, то да разполага с него, както намери за добре. Като слушал всички тия наказания, поетът изпитвал ужас, страх и започнал да се моли: Господи, кажи ми в какво седи моята вина? Когато писах тази строфа, ни най-малко не внесох някаква злоба или омраза срещу боговете. Всичко това писах с голяма чистота на сърцето. Според мене боговете ме осъждат несправедливо. Докато боговете разглеждали всички предложения за наказанието на поета, за да се установят върху едно от тях, в съда влязла най-красивата и на всички известна дъщеря на царя Ормузд-Дай, която също така се заинтересувала от съдбата на поета и дошла да предложи своето наказание. Като я видели всички богове, както и всички животни, обърнали се към нея да я гледат и забравили за вината на поета. Царската дъщеря се обърнала към поета и го запитала:

- Искаш ли да ми станеш слуга?

– На драго сърце бих ти служил.

– Имам нужда от един прост слуга, който да полива цветята в моята градина.

Като чули това, боговете единодушно решили:

- И ние сме съгласни да ти дадем поета, да правиш с него каквото искаш. Нека полива цветята в твоята градина. Този бил единственият начин, по който поетът можел да бъде спасен.

Този мит има дълбоко съдържание и смисъл. От една страна човек вижда, че само при страданията ще намери своите погрешки; от друга страна той вижда, че само при трудностите и мъчнотиите в живота ще разбере доброто и ще го оцени. Значи, ти ще дойдеш при доброто и ще го познаеш, само когато станеш слуга и се смириш.

При най-тежките моменти в живота на човека, при най- голямото му отчаяние, все ще се намери поне едно същество, което да окаже към него известно състрадание. Царската дъщеря била единствената, която влязла в положението на поета.

Защо съдили поета? За една пропусната дума. Когато преписвали неговото стихотворение, станала една грешка, а именно: в цитираната строфа била изпусната думата “светли”. В същност строфата имала следното съдържание: “На Божествената трапеза видните богове станали светли немирни духове.” Царската дъщеря сверила оригинала с преписа и намерила тази пропусната дума. Тогава боговете казали: С тази дума, строфата има смисъл. Значи, смисълът на тази строфа се заключавал в това, че тия светли немирни духове тръгнали по света да разнасят светлина.

1927_12_25 Идат дни

неделна беседа в София - Изгрев

Страданията са благо за човека. Те могат да го предпазят от известни изкушения.

При един светия, по народност руснак, от княжеско произхождение, отишла една красива жена, с намерение да го изкушава. Като я видял, той турил пръста си в пламъка на запаления светилник и започнал да говори с нея. В това време пръстът му горял. Той си причинил тази болка съзнателно, за да отклони ума си от мислите на своята посетителка. Той си казал: По-добре пръстът ми да гори, отколкото сърцето. И наистина, по-добре да изгори пръста на човека, защото той е един малък уд от тялото му, отколкото да гори сърцето, което съставя почти целия човек. Като видяла всичко това, жената се смутила от своето поведение и казала на светията: Моля ти се, извини ме! Аз влязох в килията ти с лошо намерение, но се разкайвам, готова съм да изменя начина си на живот. Свали пръста си от пламъка! Тази твоя постъпка събуди в мен желание да водя чист живот, да служа на Бога, на ближните си, и на себе си, както ти служиш.

1927_12_18 Твърдата храна

неделна беседа в София - Изгрев

Ако разумния баща не иска да поддържа сина си и не му праща пари, де е вината? Докато се отнасяш грубо с баща си, нищо няма да получиш. Щом се отнасяш меко, учтиво, сърцето му ще се отвори към тебе.

Един богат, но прост, неграмотен човек, изпратил сина си в странство да учи. Един ден бащата получил писмо от сина си, но като неграмотен, той го занесъл на един касапин да го прочете. Касапинът чете с груб, рязък глас: Татко, изпрати ми пари, трябват ми. – Виж го ти, хем иска пари, хем грубо пише. Няма да му изпратя нищо! – казал бащата. Като му минал гневът, той занесъл писмото на фурнаджията, добър човек, с мек характер. Фурнаджията отворил

писмото и чете с мек глас: Татко, моля ти се, изпрати ми пари, трябват ми. – А, сега е друго нещо! Като се моли, ще му изпратя.

И тъй, не искай съвет от касапина, нито от фурнаджията. Единственият, който може да ти бъде авторитет, това си ти сам. Съществува една истина, обща за всички!

1933_08_09 Работа и почивка

лекция пред общия окултен клас в София - Изгрев

Да мислиш,че страдаш, това значи да не разбираш истинското страдание.

В древността, един цар често правил разходките си из града с цел да види как живеят неговите поданици. Един ден, като се разхождал из крайните квартали, видял едно семейство, състоящо се от мъж, жена и няколко деца, всички голи, с изпокъсани дрехи.

Мъжът нямал риза на гърба си. Всички били здрави, весели, работели, за да изкарат прехраната си. Царят се трогнал от положението им и веднага разпоредил да им се даде известна сума, да подобрят материалното си състояние. Като получили парите от царя, те веднага си направили къща. Мъжът накупил стока и започнал да върти търговия. В няколко години състоянието им се подобрило; жената и децата започнали да живеят богато – не останал никакъв спомен от тяхната сиромашия. Случило се, този търговец заболял и помолил царя да му изпрати един опитен лекар. Като дошъл лекарят, първо го запитал как е заболял, коя е причината за неговата болест. – Както седях в магазина, от полицата падна една топка памук и ме удари по рамото – отговорил търговецът. Лекарят се почудил, как е възможно такава малка причина да стане повод за такава сериозна болест. – Много естествено, изнежил се човекът, не може да издържи никакво сътресение. Богатството изнежило цялото семейство.

1933_07_05 Непреривност в процесите

лекция пред общия окултен клас в София - Изгрев

Интуицията е Божествено чувство в човека. Тя му говори с тих глас и го предпазва от лоши мисли и деяния.

Млад момък се влюбил в една красива мома и пожелал да се ожени за нея. Тихият глас отвътре му казвал: “Откажи се от нея, няма да живеете добре.” – “Не мога, дал съм вече дума.” – “Откажи се и за нея ще бъде по-добре. Тя иска да се ожени, за да се осигури. Дай й известна сума, да я осигуриш и помогнеш в живота.” –

“Обещал съм, че ще я взема.” – Помни: Човек е длъжен да изпълни думата си, ако е за добро. Щом е за зло, той е свободен от обещанието си.

Следователно, и ти си длъжен да изпълниш думата си само за доброто, което си обещал да направиш. Дойдеш ли до злото, свободен си да не изпълниш обещанието си.

1933_05_31 Обходата

лекция пред общия окултен клас в София - Изгрев

Ще приведа един пример за подкрепа на мисълта, как Бог спасява.

Един свещеник пътувал за Варна с кола. По пътя конете се подплашили и започнали да бягат. Пред тях се изпреяила голяма пропаст. За да избегне пропаста свещеникът скочил от колата и паднал. Но каква била изненадата му, когато усетил под главата си нещо меко. Това било къртичина. До къртичината стоял голям камък. Като се окопитил от падането, свещеникът се огледал и видял камъка. Той си казал: Каква разумност, какво Провидение! Ако къртицата не беше си направила своята къртичина и си бях ударил главата в камъка, нищо нямаше да остане от мене.

– Какво показва това? – Божията предвидливост. Бог отдавна е предвидил този момент и поставил къртицата на това място, да спаси главата на свещеника. Това е великият Божествен план, който предвижда нещата.

1933_05_31 Обходата

лекция пред общия окултен клас в София - Изгрев