alexamsterdam

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Т. м.

Тема за следния път: „Постигнати резултати“.

Ето, на масата има няколко геометрически тела и два плода – ябълка и праскова – постигнати органически резултати. Телата, които виждате тук, са дело на човешкия дух. Те имат такива форми, които не отговарят на природните тела. Всяка форма в природата се отличава със специфична яснота. В случая, понятието „яснота“има същото значение, каквото разбираме под понятието „ясно време, ясна мисъл, ясно чувство“. – Какво се разбира под „понятие“? – Когато анализира нещата, умът вади свои заключения, наречени понятия. Можем да дадем точна дефиниция на думата „понятие“, да отговорим напълно на съдържанието, а можем да дадем и отвлечена дефиниция, далеч или близо до смисъла на думата. В първо време, думата „понятие“не е съществувала. После дошъл един учен, който я създал и й предал право на гражданственост. – Какво имал предвид първият човек, като си послужил с тази дума? Тя може да бъде разбрана, както са разбрани понятията „хляб, вода, въздух и светлина“. Също е разбрана и думата „ходя“. Тази дума може и да не е разбрана. Човек видял хляба и разбрал смисъла и значението му. На обикновените понятия, достъпни за всички хора, човек не е турил едни и същи имена. – Защо? – Защото разбиранията им са различни. Например, българинът казва хляб, англичанинът – бред, французинът – пен, турчинът – екмек. Това са различни понятия за едно и също нещо, но общодостъпно. – Кой пръв е турил имената на животните? – Адам. Така е казано в Библията. Същите имена са останали и до днес. Съвременните учени боравят със завършени резултати. Те си служат с готови понятия, с разработени езици. Всеки език е клон от един стар, първичен език, който произлиза от неизменния език на природата. Хората се отдалечили от истинския език. В този смисъл, те си служат с преводи, близки или далечни. Колкото по-далеч е човек от природата и неговият език е по-далечен превод. Природата е жива, разумна. Който се свърже с нея, ще разбере езика й. Тя ще му проговори, ще се отвори за него и той ще я разбере. Ако не се свърже с нея, тя ще остане глуха и затворена за него. Колкото и да плачеш пред камъка, той ще остане глух за твоите страдания. – Защо? – Затворил се е за тебе, не иска да те чуе. Колкото и да разказваш на човека за тоновете, за музиката, за струните, той нищо няма да разбере, докато не види цигулката и не чуе тоновете й. Той сам може да дрънка и пак нищо да не разбира. Такова нещо е и природата. Не се ли свържеш с нея, нищо няма да научиш.

Сега вие живеете в неразбраната за вас природа и слушате да ви се говори на неразбран език. Вие влизате през вратата на природата, но не както трябва. В това отношение, вие приличате на онзи ученик, който отишъл при своя индуски учител да го пита, как трябва да живее за да има успех в своята работа. Учителят му отговорил: Ще излезеш на пътя и ще срещнеш един офицер, който се готви за бой. Ти ще му удариш една плесница. После, ще продължиш пътя си и ще срещнеш един брамин – и на него ще удариш една плесница. Най-после ще срещнеш един адепт. И с него ще постъпиш по същия начин. Ученикът изпълнил всичко, както го посъветвал учителят му. Ударил една плесница на военния, който веднага се обърнал към него, ударил му две плесници и го повалил на земята. По-нататък срещнал брамина, който си правил молитвата. Ударил и на него една плесница. Браминът, по стар навик, вдигнал ръка да го удари, но като се сетил, че живее по новия закон, спуснал си ръката надолу, без да го удари. След това отишъл при адепта, който съзерцавал нещо. Ученикът ударил и на него една плесница, но адептът нищо не усетил, толкова бил вдълбочен в мисълта си. Ученикът се върнал при учителя си и разказал, как изпълнил съвета му. Тогава учителят отговорил: За да успяваш в живота си, бъди като адепта. Както и да постъпват с тебе, дръж мисълта високо. Ако бъдеш като военния, ще изразходваш повече енергия, отколкото трябва. Това значи, да живееш по Мойсеевия закон. Да бъдеш като брамина, това значи, да мислиш по нов начин, а да живееш по стар. Новото трябва да ви стане плът и кръв. Религиозният, като мръдне само ръката си, изказва своето негодуване; не е нужно да отговаря на плесница с плесница. Бъди като адепта, който стои далеч от дребнавостите и разправиите в живота.

Има обикновени процеси в живота, които не са интересни. – Защо? – Защото се повтарят по един и същи начин, по една и съща форма. Вие говорите за точка, плоскост, тяло и мислите, че ги разбирате. Говорите още за ум, сърце, воля, душа, дух, но и тях не разбирате. Много естествено, не е достатъчно само да говориш за тях, за външните свойства на фигурите, на телата. Трябва да ги разбирате вътрешно, като живи фигури и тела. Нужно е да се знаят формите, т.е. фигурите и телата от гледището на живата, природната геометрия. Например, строиш къща. Ако си архитект, веднага взимаш в съображение всички измерения – дължина, широчина, височина. После, съпоставяш лицето на къщата към дължината и височината. Като направиш всички изчисления, ще вземеш предвид обема на къщата, височината и широчината на прозорците и вратите. Значи, освен геометрия, тук е нужна и естетика. Природата е построила човешкото тяло по същия начин. И тя е взела в съображение геометрическите и аритметическите съотношения между чертите на лицето, както и на цялото тяло. Значи, човешкото тяло не е нищо друго, освен къща. Едни къщи ви се харесват, а други – не. Казвате: Хубава къща е тази. За друга казвате, че не е хубава, намирате я сбутана, недодялана.

И тъй, къщата е резултат на нещо. Често, този резултат няма никакво отношение към вас. Че някъде се строи къща, това няма отношение към тебе. Обаче, мисълта за строежа оказва известно влияние върху тебе. Не се минават много години и ти казваш: И аз желая да си направя къща. Ако преди години ти казваха, че ще си направиш къща, не би повярвал. Обаче, след години тази мисъл ти се натрапва и в тебе се явява желание, наистина да си направиш къща. Следователно, всички процеси, които се извършват в природата, след време оказват влияние върху всеки човек. Това е въпрос на време: един процес оказва въздействие върху мисълта на човека след година, две или повече, а друг – след хиляди години. Ще кажете, че това са невероятни работи, ще чакате хиляди години! Какво ще кажете за процеси, които оказват своето влияние върху човешката мисъл след една – две години?

Помни: Това, което виждаш днес, след време ще остави отпечатък върху твоята мисъл. Това е неизбежен закон. Не мислете, че сте свободни от външното влияние. Каквато книга и да прочетете, каквото и да направите, рано или късно, то ще остави своето влияние върху човека. Вие ще влияете на хората, но и те ще ви влияят. Например, днес и жените си режат косите, както мъжете. Това става по тяхно влияние. Като гледали, че мъжете се стрижат, жените се подали на това влияние и днес, ако не всички, поне по-голямата част жени носят къси коси. Ти носиш една дреха, защото си видял тази дреха другаде и си я харесал. Значи, повлиял си се. Изповядваш едно верую, защото ти се харесва. Преди тебе други са го изповядвали. Запитваш нещо, без да знаеш, отде ти дойде този въпрос. Друг някой е мислил върху него, а ти го задаваш. Това са обяснения, които още не разрешават въпросите. Има въпроси, които нито миналото ги е разрешило, нито настоящето, но едва ли и бъдещето ще ги разреши. Покрай тези въпроси има неща, които трябва да се знаят. Например, малкият пръст на ръката ви пострадва, затиснат е от един голям камък. Какво е нужно сега: да разрешите въпроса, как е станало затискането на пръста, или по какъв начин да го освободите от тежестта. В случая, трябва да дойде един умен човек с лост и да вдигне камъка. Това е важно. Въпросът, как е станало затискането на пръста, коя е причината за това, остава неразрешен. На същото основание, казвам: В човешкото сърце има чувства, от които той трябва да се освободи. Отде са дошли те и как са дошли, не е важно. Този въпрос ще остане неразрешен. Говоря за влиянието, като закон, който засяга всички хора. Слушам един сказчик, в мене се явява желание да му възразя, да си изкажа мнението по даден въпрос. Отде се взе това желание в мене? – От окръжаващите. То не е мое желание. Всички, които го слушат имат желание да споделят мнението си по известен въпрос с него, да му възразят. Значи, желанието на едного обхваща всички и желанието на мнозина обхваща едного.

Трима американци отишли в Лондон. Единият бил висок 2 м и 30 см; вторият бил висок 2 м и 10 см; третият – 2 м. И тримата били гиганти. Като се разхождали из града, прочели обявление за сказка за американците. Те се заинтересували и отишли на сказката. Салонът бил пълен. Сказчикът, като описвал живота на американците, самите американци, с техните характерни черти, казал, че те повечето са дребни на ръст. Като го слушали, мнозина се запитвали, наистина ли са дребни американците. Под влияние на тази мисъл, тримата американци решили да възразят на сказчика по особен начин. Най-напред излязъл онзи, който бил 2 м висок; след него вторият, който бил 2 м и 10 см; и най-после излязъл Джон Холт, който бил висок 2 м и 30 см. Като ги видели, всички започнали да се смеят. Демонстрацията на тримата американци провалила сказчика. Това са крайности, наистина, всички американци не са толкова високи, но не и така дребни, както ги описвал сказчикът.

Често и аз ви говоря за неща, които за вас изглеждат отвлечени, без никакво приложение. Знайте, че това, което ви говоря сега, след 100 – 200 години ще има приложение. Това не е за утеха. Някои неща могат да се приложат още днес. Когато умът взима участие, всичко може да се приложи. Ето тази праскова. Виждате, колко е голяма. При развитието й човешкият ум е взел участие. Човек е положил големи грижи за нея. Иначе, по естество, тази праскова е дребна. Когато растението е благодарно за грижите, които полагат за него, съзнанието му се пробужда. Ако е плод, той изразява своята благодарност с големината си. В този плод е вложено повече чувство, повече любов. С това се дава стимул на желанията, скрити в семката. Тайната на градинарството се крие в изкуството да събудиш желанието в растението. Всички подтици се крият в семката, в зародиша. Как си обяснявате големината на динята? Едни дини са дребни, други – едри. Изобщо, плодовете биват различни по големина. Ще кажете, че това са лични въпроси. Каквито и да са, те заслужават обяснение.

Първата задача на науката е да даде такова знание, което да осигури здравето на човека. Здрав е онзи, в когото мозъкът, дробовете и стомахът работят правилно. Тези три системи трябва да бъдат в изправност. После, знанието се отнася до чувствата, които трябва да бъдат в изправност. Някои болезнени състояния се дължат на чрезмерно разширяване на чувствата. Други болезнени състояния се дължат на неяснота в мислите. Както на физическия свят хората изпадат в стълкновение, така се стълкновяват в мислите и в чувствата си. Ако те се борят за хляб, разбирам. Да се бориш в мисълта си за хляба, това значи, да го разпределиш така, че всички хора да са задоволени. Това е право и на природата. Тя е определила достатъчно храна за всички същества. Ето защо, ако разбирахте законите на природата, нямаше да имате никакви противоречия. Вие не сте съгласни с природата, затова постоянно се натъквате на противоречия.

Питате: По кой начин ще се оправи светът? – За да се оправи, светът трябва да мине през огън, всичко да изгори. Не говоря за обикновеното изгаряне. Например, имате безброй железни частички или парченца от стъкло. Какво можете да направите от тях? Да ги слепите по обикновен начин, това е невъзможно. Не остава нищо друго, освен да ги прекарате през силен огън, да се стопят и да образуват еднородна маса. Така всички хора трябва да минат през този огън, да се освободят от индивидуализиране. Този процес е неизбежен. Съвременните хора нямат ясна представа, как да се живее. Всеки мисли за себе си, как повече да се осигури. Разбойникът среща богатия и казва: Дай! – Чакай, има закони, не се да така лесно. – Никакъв закон; аз съм гладен, пари ми трябват. Аз трябва да живея. Богатият, който разполага със стока, повдига цената и казва: И аз трябва да живея. Касапинът, който коли говедата, казва: И аз трябва да живея. Аз не съдя никого, но констатирам известни факти. Такива са разбиранията на хората.

Вие сте дошли на земята, имате свои определени възгледи. Някои от вас са направени от такава материя, че като минавам покрай тях пазя се да не бутна някого. Ако го бутна, при най-малкото докосване до него, веднага се произвежда експлозия. Най-невинната дума да кажеш на човека, или невнимателно да се обърнеш към него, ще го изкараш от равновесие. Той ще постъпи или като военния, или като брамина, или като адепта. Ако постъпиш като военния, на една плесница ще отговориш с две. Ще се чудиш, защо си постъпил така. Отговарям: Това е твоя работа. – Другите имат ли право да постъпват, както искат? – Въпросът за правото и кривото и днес се изучава. Двама души се били. Те ще търсят адвокат, който постъпва по закона. Адвокатът доказва на съдията, че те нямат право да се бият. – Защо? – Еди – кой си член от гражданския закон гласи това – че нямат право да се бият. Моралистът казва, че Бог е създал човека и Той има право да го съди. Питам: Какво е вашето право? Какво трябва да знаете вие? Вие се интересувате, ще се оправи ли светът; ще живеят ли хората добре; ще бъде ли човек щастлив. Ето какво ще ви отговоря аз. Болният пита, как ще оздравее. Три неща са нужни за оздравяването: здрава храна, чист планински въздух и светлина. Покрай това, нужен е и човек да го гледа: да го пере, да го къпе, да го храни, да го утешава. Според мене, достатъчно е човек да измени начина на храненето си, за да оздравее. Щом има здрава храна, чист въздух и светлина, въпросът се разрешава. При тези условия и без да се насърчава, болният ще оздравее.

Някои от вас се интересуват от специфични работи, но такива не могат да се разглеждат тук. Много естествено. Ако изнесете светочувствителната плочка на фотографията на светлина, преди да сте я промили, образът на нея ще се изгуби. На същото основание, има идеи, които тук не могат да се разглеждат. Има въпроси от висок характер, за които се изисква особена обстановка. Всеки от вас има специфични въпроси, но тъй както сте наредени, те не могат даже да се повдигнат. – Защо? – У някои от вас личните чувства са силно развити; у други честолюбието е силно; у трети – гордостта, тщеславието. Ако учителят вдигне на урок един горделив ученик, който не е приготвил урока си, той ще преживее нещо страшно – изложил се е пред съучениците си. Какво ще бъде положението на ученика, ако в класа има момичета и момчета? Той ще изпита една обида, унижение пред съучениците си. Учителят не е предвидил, че ученикът не си знае урока. Ако знаеше добре урока си, честта на ученика щеше да се повдигне пред другарите му. Някога учителят си прави опити с учениците, но не всякога опитите излизат сполучливи. Учителят накара ученика да начертае права линия, а тя излиза крива. Учете се да чертаете прави линии. Има живи и механически линии, които трябва да се прилагат най-после. Ако искате да придобиете добро разположение, вземете лист бяла хартия и започнете да чертаете прави линии. Като правите това упражнение по три пъти на ден, ръката ви ще придобие известна техника и самоувереност, че можете да контролирате мускулите си. Упражнението ще окаже добро влияние върху чувствата и мислите ви, а също и върху вашия характер. Ако ръката ви трепери, а в мислите и чувствата ви има известно колебание, не можете да чертаете прави линии. Правите линии съществуват в мислите, чувствата и постъпките на човека. Ако не можете да чертаете тези линии, това показва, че в мислите, чувствата и постъпките ви има известна несъобразност.

Закон е: Човешката мисъл е в състояние да помогне на цялото човечество. Според този закон, всички тела са в равновесие. Достатъчно е да се закачи някъде една малка тежест, или да се бутне нещо, за да се докара едно тяло в движение. Представете си, че един неразумен човек отишъл на нивата, оставил семената незаровени и се върнал вкъщи. Обаче, разумният човек, като види това, засипва семената с пръст и те в скоро време изникват. Идеите на съвременните хора са също посяти и някои от тях ще изникнат, а други няма да изникнат. На всички семена, както и на всички хора, трябва да се дадат условия на развитие, защото е дошъл краят на века. Под „край на века“разбирам времето, когато всички идеи трябва да се опитат. Всички идеи – обществени, семейни, индивидуални, всички трябва да изникнат, да дойдат до един общ резултат. След това идва вече ликвидацията. Всичко ще се тури в хамбара и земята ще се покрие със сняг. Следната година земята отново ще се засее. Това е изнесено в поетическа форма. И съвременните хора имат свои идеи, които ще минат през същите изпитания. – Но моите идеи не отговарят на сегашните. Например, аз вярвам в Бога, а повечето хора не вярват. – Важно е, ще издържат ли твоите идеи? Може да те затворят, да те бият. Ще издържиш ли на вярата си? – И да ме убият, от Бога не се отричам. Друг казва, че не вярва в Бога. Като го поставят на изпитание и той умира за вярата си. Питам и двамата: Като сте готови да умрете за идеята си, какво допринасяте с това? След тях, още много могат да умрат за вярата си, но с това работата не се оправя. Да се жертвуваш за една идея, това значи, да паднеш в един голям трап. Един падне, убие се; втори падне, убие се; трети – също. Най-после, минат хора край трапа, запълнят го отгоре с пръст и никой вече не пада в него. Ето как се оправя работата. Светът не е обикновен трап. Той е сбор от множество малки трапове, които трябва да се запълнят и то не с хора, а с пръст. Трябва ли да се плаче за хора, които са умрели? Аз съжалявам живите хора, за тях плача. Ако с плач може да се върне живота на умрелия, плачете, но има неща, които не сте в състояние да направите. Ето, сега изсичат горите безразборно. Какво ще кажете за това? Горите са ценности на природата. Сега да ви приведа няколко примера. Един от нашите приятели си оставил палтото в кухнята и като го потърсил, забелязал, че часовникът му липсва. Търсил часовника си, но не можал да го намери. Чудил се, кой може да го вземе. Какво трябва да се прави сега? – Всички да дадат пари да му се купи часовник. Аз така разрешавам въпроса.

Друг случай: Носиш два хляба в торбата си. По невнимание, забравяш торбата някъде и един от хлябовете изчезнал. Ти предполагаш, че кучето е взело хляба. Подгониш кучето, не можеш да го хванеш. Сега не ти остава друго, освен да закачиш торбата на сигурно място, да запазиш другия хляб.

Ние се отклонихме от въпроса. Има въпроси, с които не трябва да се занимаваме. Те са толкова силни, че могат да повалят човека на земята. Те произвеждат такъв ефект, какъвто амонякът произвежда. Някой си чувал за амоняка и пожелал да го помирише. Приятелят му купил в едно шише от най-силния амоняк и неочаквано го поднесъл под носа му да го помирише. Миризмата му била толкова силна, че той не могъл да издържи и паднал на земята. Казвам: Много мисли и желания, много идеи приличат на амоняка. Достатъчно е да се докоснеш до тях, за да се повалиш на земята. Опитай се да се докоснеш, по невнимание, до ханъмката на някой турчин. Без да мисли много, той ще извади кобура си и ще те повали на земята. Днес повечето хора носят револвери. Кажеш ли нещо, което не им харесва, ще ти теглят куршума.

Днес всички хора воюват: едни са на фронта, други – в тила. Онези, които са на фронта, ще свършат работата си добре. Те са разумни, никой няма право да се меси в тяхната работа. Онези в тила само ще ги подкрепват. Как ще се бият те, с какви методи ще си служат, това не е ваша работа. Щом сте в тила, ще знаете, какво се иска от вас. Всеки трябва да знае, какво се иска от него. Едно се иска от всички: да изучавате по-високия свят, над вас и да се свържете с напредналите същества. – Де са тези същества? – Според едни, тези същества не живеят на земята; според други, те живеят само на земята, а според трети, те са навсякъде. Не е важно, де живеят те. Важно е да се свържете с тях. Те имат светъл ум, отлично сърце, благородна и разумна воля. Да се свържеш с едно от тези същества, това значи, ако си бил малодушен, да станеш смел; ако си в тъмнина, да придобиеш светлина. Велико нещо е да бъдеш свързан с възвишения свят!

Казваш: Каква полза, че съм свързан само с едно разумно същество? – Който знае закона на едното, той знае закона и на множеството. Едното е свързано с множеството. Под „множество“разбирам целокупността на Битието. Целокупността включва всички възможности и постижения. Дали си музикант, поет, художник или учен, щом си свързан с целокупното, ти ще бъдеш гениален. Ти ще помагаш не само на себе си, но и на всички хора.

Първата задача на човека е да изучи свойствата на твърдите, течните, въздухообразните и светлинните вещества. После ще изучавате свойствата на ума, сърцето и волята. Остават още три области за изучаване. Достатъчно е да изучите това, което ви казах. Който е готов, може да го поставим в магнетичен сън и като се събуди, ще види, че се е освободил от един свой недостатък. Ако е бил упорит, след събуждането си, няма да остане следа от неговата упоритост. Под „упорит“човек разбирам този, който не е полезен нито на себе си, нито на другите. И природата постъпва по същия начин. Когато иска да повдигне един човек или един народ, тя го прекарва през дълбок магнетичен сън. Няма велик човек или велик народ, който да не е минал през големи изпитания и страдания. И след като се справи с тях, той се новоражда, влиза в нов живот.

И тъй, от всички се иска вяра. Вярата има отношение към ума. Щом вярваш, ти ще се освободиш от всички трудни положения. Вярващият има знание, той разбира нещата. Някой му казва: Тури крака си в тази каша. Той поглежда, вижда, че кашата е циментова и казва: Преди да тури крака си, ще опитам с едно дърво. Ако след един час мога да извадя дървото, ще туря и крака си. Казвам: Глупавият направо ще тури крака си, но умният ще проучи свойствата на цимента и после ще прави опит с него. Друг е въпросът, ако туриш крака си във вода. Ако кракът ти е бил кален, водата ще го измие, без да му причини някаква пакост. Повече от половин час не дръж крака си във вода. Тя ще отнеме топлината на тялото ти и ще се простудиш. Ако ти кажат да се качваш на височина, пак ще бъдеш внимателен. – Защо? – Колкото по-нагоре се качваш, въздухът става по-разреден и организмът не може да издържа. От три хиляди метра нагоре, дишането се затруднява и от носа започва да тече кръв. Ако се изкачиш на височина 5 – 6000 метра, ти дохождаш вече до едно безразличие. Въздухът е приятен, разреден, но организмът не издържа на тези условия. Сега, вие сте дошли до една област на желания, колкото приятна, толкова и опасна: Искате всички хора да живеят добре. Идеята е отлична, но за да се създадат такива отношения, трябва да се изменят условията на живота. Това не може да се постигне в един ден, нито в една година, нито в един век. За да бъдат всички хора щастливи, нужно е участието на всички добри хора, на всички умни хора, да заработят в един дух. Освен това, трябва да дойдат разумни същества извън земята, да вложат и те своите усилия. Най-после, да дойде и Бог със своята мисъл, да вложи ред и порядък в света. Днес, една малка част от човечеството мисли за доброто на хората. Така не може лесно да свършиш училището. Да изясня идеята си: Ти искаш да свършиш училище. Това е първият социален въпрос, от който се интересуват мозъкът, дробовете, стомахът – неразделните другари на човека. После, трябва да вземат участие всички учители, всички професори, да мислят добро за тебе, да ти съдействат в уроците. Само така, ти ще бъдеш окрилен и ще вървиш напред.

Съществува един свят на опити, в който се влиза по особени пътища. Ако някой се опита да влезе там по обикновени пътища, непременно ще го върнат назад. – Защо? – Там не се позволява да влезе човек с кални крака. И най-малката кал не се допуща там. Като влизате в една къща, вие леко изчиствате краката си от прах, от кал и казвате: Изчистихме си обувките. Това не е достатъчно. Идеално чисти трябва да бъдат обувките. Вие ходите с обувки и в дома си и в учрежденията, където работите. Какво става най-после? Намирате един беден човек, който срещу малко възнаграждение, очиства калта или праха от обувките ви. Вижте, какво правят турците. Като им дойде гост, още отвън той събува обувките си и обува чехли, които домакините му предлагат. Какво заключение ще извадите от всичко казано досега? Докато сте тука, слушате, одобрявате, каквото ви говоря, а като излезете, нищо не можете да приложите – карате обикновения си живот. Такова е състоянието на болния, който има някаква рана на пръста си и казва: Дано Учителят ми даде цяр за ръката! Ако болният страда от корем, той се свива на една, на друга страна и не може да разбере, какво се говори. Много естествено, съзнанието му на много места е прекъснато от болки. За да си извадиш истинско заключение за нещата, това зависи от твоето здравословно състояние. Здравето подразбира първо, мисълта да бъде организирана. Без такава мисъл, човек може да попадне в дисхармоничен свят. Ако влезете в една външна организация, тя ще окаже особено влияние върху вас. Във всяка организация законите са едни и същи. Ако влезете между религиозни хора, които мислят криво и вие ще мислите като тях. Ако влезете в политическа партия и там може да придобиете криви възгледи. И земеделецът, като не разбира законите, сам изопачава мисълта си. Целта ми е да се усвоят правите неща, които помагат на човека. Като мисли и чувствува правилно, човек ще знае, как да постъпва в обществото и като го слушат хората с внимание, той ще умее да прокара своите възгледи. Ако не знае, как да постъпва, веднага ще предизвика реакция.

Ще кажете, че вие си имате правила, методи за прокарване на своите възгледи. – Имате методи, но те сега не вървят. Какво ще правите тогава? Вие трябва да се върнете в онова първично състояние, когато светът се е създавал, да разберете, по какви закони, именно той е създаден: по механически, органически или по законите на възвишения разумен свят. И като си отговорите на този въпрос, ще поемете пътя на естественото развитие на нещата. Всички се нуждаете от съществено знание. Толкова години ви говоря, толкова години вече изучавам българина и разбрах, за какво е способен той. Българинът е трезв и голям философ. Той лесно се сгорещява и лесно изстива. Като те срещне, веднага се отваря и те приема като спасител. Слуша, какво говориш и всичко одобрява. На другия ден го срещаш, но вече малко охладнял, държи се резервирано. Казва: Хубави са тези идеи, но... Той се страхува, да не се подхлъзне. Седи и си мисли: Ако приема тези идеи, може да пострадам. – Колкото можеш да пострадаш от слънчевите лъчи, толкова ще пострадаш и от моите идеи. – Много е патила моята глава. – От моите идеи глава не боли. – Могат ли да се приложат без пари? – Разбира се, могат. Остане ли да се прилагат с пари, работата е свършена.

Преди години срещнах един адвокат, голям скъперник. Рядко съм срещал такива скъперници. Аз пожелах да го изследвам, да измеря черепа му. Той се съгласи, но веднага започна да описва положението си. Каза ми, че имал жена и деца, все около тази тема се въртеше. Най-после се сетих. Той искаше да ми каже, че ако имам намерение да взема пари, ще знае, че не може нищо да ми даде. Като схванах мисълта му, аз го успокоих мислено, като му казах: Не се тревожи, аз няма да ти взема нито пет пари. Щом се успокои напълно, тогава започнах да измервам главата му.

Помнете: Новите идеи, които идват в света, ще ви принесат такава полза, каквато не подозирате. След време ще разберете, какво сте придобили. Новите идеи са като лотарийните билети. Купиш си един билет и не знаеш, ще спечелиш ли, или не. Когато се тегли лотарията, тогава виждаш, че билетът ти печели един милион. Днес приемеш една нова идея и едва след 20 години виждаш, какво си спечелил. В новото, което идва в света, всички билети печелят. Там няма празни билети. Ако една идея попадне при добри условия, тя ще донесе грамадни богатства. Едно се иска от вас: да не препятствате на новите идеи. Дайте им условия да растат и да се развиват и повече не мислете. Времето ще донесе своя резултат. Това няма да стане механически, но по разумните закони. Тогава условията ще се подобрят и невъзможното ще стане възможно. Сегашният социален строй ще се смени с нов. Тогава ще разберете, защо старото трябва да се замести с ново.

Ето защо, докато сте още в училището, изучавайте законите на живота, на разумната природа, за да се ползвате от тях. Тогава, като българският адвокат, трябва да знаете предварително, ще плащате ли, или не. Като приемате една идея, нужно е да знаете, заслужава ли тя да работите и живеете за нея, или не заслужава. Ако идеята, която приемаш е по-велика от тебе, живей за нея и бъди готов на всякаква жертва. Тя ще допринесе нещо не само за тебе, но и за цялото човечество. Има смисъл да се жертвуваш за една идея, ако тя донесе светлина, свобода и изобилие в човешкия живот. Под „изобилие“разбирам задоволяване на физическите нужди на хората. Под „свобода“разбирам освобождаване на човешкото сърце от всички заблуждения. Под „светлина“разбирам откриване на нови пътища за човешкия ум. Следователно, човек ще се спаси, когато в ума му влезе новата светлина, в сърцето – новата свобода, а във волята – физическото изобилие.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

6. Лекция от Учителя, държана на 28 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.

1932_10_28 Постигнати резултати.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Ще прочета 2. глава от II. послание към Тимотея. Животът има две страни: външна и вътрешна. Външната страна е изложена на постоянни промени. Формите на външния живот, обаче, са Божествени. Друг е въпросът за ония форми, които се менят като костюмите на човека. Като мени костюмите си, човек иска да се хареса на хората. Какво допринасят хубавите дрехи на човека? – И те носят някакво благо, но животът не е в това благо. Някой не обръща внимание на външността си, но това е неразбиране на живота. И като се облича добре, и като не се облича добре, човек все иска да обърне внимание на хората, но по различни начини. Богатият иска да обърне внимание с богатството си, а бедният с бедността си. Болният иска да обърне внимание с болестта си, а здравият – със здравето си. Чуйте болния, как усърдно говори за болестта си, като проповедник. В този смисъл, болният проповядва повече, отколкото здравият.

И тъй, човек трябва да разбира, както външната, така и вътрешната страна на живота. Казваш: Родил съм се, трябва да живея. – Не е така. Родил си се, и разумно трябва да живееш. То е все едно, някои да те пита, вярваш ли в Христа, или не вярваш. Казваш: Вярвам. Мислиш ли, че с това се свършва въпросът? Това е все едно да те питат, обичаш ли музиката. Отговаряш: Обичам музиката. – Пееш ли? – Пея. Обичаш музиката, обичаш пеенето, но нищо не си направил. Това е външната страна на нещата. Ще вярваш и ще прилагаш вярата. Ще говориш за музиката и ще я прилагаш. Ако не прилагаш, само ще си внушаваш, че си вярващ, че си музикален. Но ако те накарат да изпееш или да изсвириш нещо, сам няма да се харесаш. Ако трябва да приложиш вярата си, сам не си вярваш.

Помнете: Докато живеете на земята, вие сте под контрола на друго съзнание. Както кракът и ръката не са свободни да действат, както искат, така и твоето съзнание е под контрола на висшето съзнание. Ръката, кракът и всички останали органи на човешкото тяло представят сбор от живи, разумни клетки, които се подчиняват на човешкото съзнание, а човек – на Божественото съзнание. Една разумна душа управлява всички клетки. Ето защо, казваш на ръката си да се движи, и тя се движи. Кажеш на крака си да ходи, и той ходи. Ще кажеш, че това е механически процес. Не, това е разумно подчиняване. Някога заповядваш нещо на ръката си, но тя не се подчинява. Това се случва и с убежденията. Някога в съзнанието на човека се наслояват толкова много убеждения и възгледи, че дохожда до състояние на инертност – нищо не иска да прави. Щом се освободи от това наслояване, той е готов да се моли, да благодари на Бога. Питам: Какво ще правиш, ако си чиновник? Можеш ли да не отидеш на работа, под предлог, че си неразположен? Ще ти кажат: Щом не си разположен, друг ще те замести. И християнинът може да каже, че не е разположен, не може да се моли, да прави добро, но това не го извинява. Ако и ученикът е неразположен и не учи, ще остане на-зад от другарите си. Той казва: Не разбирам този предмет. – Ще учиш!

Сегашните хора говорят за свобода, но и те не я разбират. С тази свобода никой не може да влезе в Царството Божие. Аз не харесвам и вашата свобода. Така не се служи на Бога. Какво служене е това, като нямате страх от Бога и уважение към близките си? Днес и млади и стари са на един ум. Мислите, че и аз ще бъда на вашия ум? Един ден ще ви оставя, сами да се занимавате в школата. Ще се разправяте, кой е по-близо до мене и кой по-далеч. Близко до мене е само оня, който изпълнява Божията воля. Като останете сами, ще търсите друг учител. Ако той може да ви предаде идеите правилно, добре. Защо изпадате в заблуждения? – Защото умът ви е пълен с непотребни неща. Седиш на едно място и си недоволен – липсва ти нещо. Друг проповядва, но не от любов а от тщеславие. Какво можеш да разбереш от тази проповед?

Представете си, че пред вас са изложени няколко кубове. Учил си десет години; какво разбираш от тях? Има математици които не разбират вътрешния смисъл на куба. Ще кажете, че вие разбирате това тяло. Разбирате го по вашему. Морални сте по вашему, добри сте по вашему. Питате: Защо днес Учителят говори така? – Защото вие постъпвате така. Като ви наблюдавам, виждам, че нито гледането ви, нито движенията ви, нито сядането ви са както трябва. Срещне ме някой и си придаде вид на оскърбен. Не е вярно това. Друг се представя за много учен. Не е вярно това. Трети се представя за смирен. И това не е вярно. Аз зная, кой какво крие вътре в себе си. Не мислете, че можете да ме заблудите. Никой не може да ме заблуди. Пътят, по който вървите, нищо не може да ви предаде. По този път нищо не се постига. Човек трябва да бъде искрен към себе си. Само така, той може да служи на Бога. Ще кажете, че много съм ви проповядвал, много знания съм ви дал. Не е лошо това. Лошо е, ако с тези знания вие се възгордеете и помислите, че всичко знаете. Като знаете много, изпейте една песен. Ако задоволиш хората, добре пееш. Не се заблуждавайте, не се подавайте на много учители. Казвате, че аз съм говорил нещо. Всъщност, вашите учители са говорили това. Не ми приписвайте това, което не съм казвал. Освободете се от чуждите обявления.

Често някои ме запитват, дали са напреднали в духовния път. Нищо не отговарям, но изваждам термометъра и меря температурата. Ако топлината ви се е увеличила, добре сте; ако не се е увеличила, не сте добре. Докато живеете в заблуждения, никакво добро не ви чака; ще остареете, ще умрете, ще ви погребат, и след това поп ще пее на гроба ви, да прости Бог греховете ви. След време, всички ще ви забравят. Какъв смисъл има тогава животът? Това показва, че връзката между хората се прекъсва. Такива са отношенията между гостилничаря и неговите клиенти. Докато тенджерите са пълни, гостилницата се посещава. Щом тенджерите се изпразнят, няма гостилница, няма и посетители. Това е външно разбиране, което не почива на никаква основа. Вие сами разрушавате основата, на която сте стъпили. Старите казват, че младите не живеят както трябва. Как живеят старите? Според мене, и те живеят като младите, но се прикриват. Аз не се интересувам как живеете; не се занимавам с това. Казвам: Не можете да угодите на Бога, ако не изпълнявате Неговата воля. Не е въпрос, дали се обичате, или не и как се обичате. Важно е да водите чист живот. Това се иска от всички. Като се ръкуваш, да знаеш как. Който се ръкува с тебе да остане доволен. Като говориш с някого, първо той да остане доволен от разговора. Изкуство е да задоволиш човека!

Преди години, имаше един брат, който бягаше от упражненията. Щом се започваха упражненията, той веднага бягаше. – Защо? – Не могъл да взима участие в тях. – Може, или не може да взима участие, той трябва да стои и да гледа, как другите правят упражненията. Никой човек не е самостоятелен. Хората си влияят едни-други, особено в злото. Някои не слуша мене, че вас ще слуша! Вие се групирате в общества и философствате. Вместо да създавате, разрушавате. Ако е за разрушаване, и аз мога да руша. Всеки може да разрушава. В това отношение, всички хора са майстори. Аз мога в един момент да ви разпръсна като пилци, но какво ще придобия с това? Всеки може да запали една къща. Всеки може да пусне една дума, като запалителен фитил между хората, но какво ще постигне с това? – Еди-коя си млада сестра не върви в правия път. – Старата върви ли? Докато имате такива разбирания, и младите и старите ще постигнат толкова, колкото и апостолите на своето време. Те очакваха да дойде Царството Божие на земята, Христос да стане цар. Очакванията им не се сбъднаха. Един ден останаха сами и трябваше да проповядват, да бъдат гонени и преследвани. В края на краищата, те придобиха нещо ново. Днес едва ли ще се намерят 12 апостоли. Духът слезе над 12-те апостоли. Дали ще слезе над вас, не се знае.

Христос казва: „Ще изпратя Духа си да пребъдва във вас.” За да придобиете Христовия Дух, вие трябва да се проникнете от желанието да вършите Божията воля всеки момент. Някой мисли, че като се помоли един път, повече не трябва. Казано е: „Постоянно се молете!” Това не значи, да насочиш ума си към едно и също нещо, да изпаднете в еднообразие. За да бъде мисълта ви чиста, умът трябва да бъде насочен към възвишения свят. Влезе ли една нечиста мисъл във вашия ум, вие попадате в дисхармонията или в дисонанса на живота. Един неверен, нечист тон нарушава цялата хармония. Следователно, всеки дисонанс трябва или да се изхвърли навън, или да се изправи. Опитвал ли си да живееш за Бога?

Казваш: Не разбирам, как трябва да се живее за Бога. Не зная, кой е правият път. Не зная, какво да правя. – Ще дишаш, ще мислиш и чувстваш, ще работиш, ще ядеш и пиеш, но всяко нещо да бъде на своето място. Не влагай нищо непотребно в мислите и в чувствата си. Всичко непотребно внася смут и нечистота в човека. Ако се стремя да привличам хората, за да ми създават удобства, да се грижат за мене, да ме разхождат с такси и файтони, аз съм човек от старата култура. Това и царете имат, но аз не съм дошъл да ставам цар. Моята мисия е съвсем друга. Следователно, и вашата мисия не е да ставате големци. Запитайте се, доде сте дошли. Помолете се на Бога и вижте, дали молитвата ви ще се приеме. Ако не се приеме, има нещо криво в живота ви. Същото се отнася и до мене. Ако молитвата ми не се приема, има нещо криво, неправилно в моя живот. Аз зная, защо човек някога не успява, защо се развращава. Никой дявол не може да ме излъже и съблазни. Аз познавам намеренията му. Слушам някоя сестра говори с един брат любезно, меко. Казват, че сърцето й е запалено, гори от любов. – Запалено е сърцето й, но не от Бога – друг е запалил нейното сърце. Тази сестра се нуждае от хляб а не от пасти. Хлябът е от Бога, а пастите са човешко изобретение. Една сестра се оплаква, че очите й се зачервявали. Питаше ме какво, да прави, да се махне тази червенина. Посъветвах я да се подложи на житен режим: Всеки ден да яде само по сто грама сурово жито. Тя изпълни режима. Десет дена яде сурово жито, и червенината на очите й се махна. Същевременно тя започна да мисли и разсъждава по-добре.

Сега и на вас казвам: Приложете режима на любовта във всекидневния си живот. Не е въпрос да се прославите чрез любовта, но тя да бъде вашият естествен живот. Щом приложиш любовта, всички ще те обичат. Дето е любовта, там е силата. Казано е: „Сине мои, дай ми сърцето си.” Значи, сърцето принадлежи само на Бога. Никой няма право да влезе в твоето сърце, нито ти имаш право да влезеш в сърцето на кого и да е. Никои няма право да влиза в твоя ум и в твоята воля, нито ти имаш право да влизаш в чуждия ум и чуждата воля. Божественото трябва да царува в човешкия ум, в човешкото сърце и в човешката воля. – Стремим се и ние, искаме да постигнем нещо. – Вие се стремите, имате добри желания, но не мислете, че сте постигнали всичко. Трябва да учите и да работите. Ето, и аз съм дошъл между вас, да уча, да придобия нещо. Като придобия това, за което съм дошъл, ще отида на друго място. Какво правиш, като видиш чинията си пълна? – Нахраниш се и я оставяш настрана, за да свършиш друга работа. След време пак ще се върнеш към пълната чиния.

Казвате: Учителят ще ни остави. Не е въпрос за оставяне; въпросът е да разберете понятието „близост”. Божията Любов създава условия за близост. Дето има любов, там хората са близки; дето любовта отсъства, там никаква близост не съществува. Ако имаш любов, всичко можеш да постигнеш: без любов нищо не се постига. Казваш, че нещо ти е тежко, мъчно ти е. Търсиш причината вън, или вътре в себе си, но не можеш да я намериш. Причината се крие в натрупване на излишни вещества в мозъка, белите дробове или в стомаха. Тези вещества не се поддават на никаква обработка. Ако в малкия ти мозък се натрупа излишна материя, от сутрин до вечер ти ще мислиш за удоволствия и жени. Щом се освободиш от тази материя, ти ще гледаш на жената като на сестра. Знаеш ли, какво нещо е мъжът и какво – жената? Аз гледам на човешкото тяло като на свещен дом, в който душата живее. Като влизаш в този дом, ти ще изчистиш обувките си, ще ги събуеш, и така ще влезеш. Какво ще стане, ако влезеш с кални обувки? Калта ще проникне в очите, в носа, устата. Ако не разбираш, какво представя този дом, искаш да го пипнеш тук-там, да се докоснеш до него. Казваш: Зависи, кой ще се докосне. Това е лицеприятие. Често и на мене целуват ръка. Трябва да кажа, че ми е приятно едни да ми целуват ръка, а за други – неприятно. Ако днес си нечист, за утре ще се изчистиш. Душата трябва да се изчисти от наслоената върху нея кал. Не се чисти лесно тази кал – с векове се е наслоявала. Знание е нужно за това.

Какво се постига със знанието? Ако сега ви говоря с висок тон, какво означава това? Имам някаква цел. И музикантът взима високи и ниски тонове. Някога пее forte, някога piano. Каква е целта му? Има някаква цел. Ако някой е далеч от тебе, ще му говориш високо; ако е близо до тебе, ще говориш тихо. На културния и на музикалния човек ще пееш тихо; на некултурния и немузикален човек ще пееш високо. Това е външната страна на живота. Изобщо, външната, физическата страна представлява завършен процес. Тя е неподатлива материя, наслоена енергия. Когато едно същество от Божествения свят има нужда от материя, от която да създаде някаква форма, то слиза на физическия свят, т.е. в склада на Божествената енергия. Тук то изучава законите на енергията, от която изработва известна форма. Малко материя и енергия му трябват, но за да ги събере, то прекарва на земята 50-60 години. Така и търговецът, за да реализира своята мисъл, купува и продава стока. Ако една мисъл или едно чувство не се облекат в съответни форми, те остават недостъпни за човека. От отделните части висшите същества създават формите. От какво е съставена правата линия? – От множество точки. От какво е съставена плоскостта? От какво е съставен кубът? – От безброй плоскости. Когато линията се продължава, това показва, че плоскостта се разлага; когато линията се скъсява, частите на плоскостта се съединяват. Когато плоскостта се увеличава, тялото се разлага; когато плоскостта се намалява, частите на тялото се съединяват.

Питате: Какво се крие в плоскостта? – Голямо количество сили. Ако прекараме тези сили през едноизмерния свят, ще получим безкрайно дълга права линия. Ако скъсим тази линия, отново ще образуваме плоскост. Ограничим ли плоскостта, ще образуваме куб; ограничим ли куба,, ще образуваме четириизмерно тяло – тесаракт. И обратно: щом намалим тесаракта, образуваме куб; щом намалим куба, образуваме плоскост. Тази наука, приложена в живота, означава: когато силите на ума се увеличават, силите на тялото се намаляват; когато се увеличават силите на чувствата, намаляват се силите на волята. Значи, между ума, сърцето и волята има известно отношение. Ако волята е много силна, намалява се дейността на ума и на сърцето. Ако разумната воля е най-висока проява на човека, има смисъл, да се намали дейността на ума и сърцето.

И тъй, в природата става пренасяне на енергиите от едно място на друго. Като се храни, човек придобива енергия, която пренася в умствения и сърдечния свят. Мислите и чувствата са материал за човешката душа. Без тях тя не може да се развива, не може да се прояви. Хората искат да работят, за да угодят на близките си, да угодят и на Бога. Същевременно, те искат и друго нещо: жената, например, иска да се харесва на мъжа си или на приятеля си. Това желание е на място, но ако човек не разбира закона, сам ще се спъне. Същото се отнася и до мъжа: той иска да се харесва на жена си или на приятелката си. Ако онзи, на когото искате да се харесате, стои по-високо от вас в умствено и в морално отношение, вие се повдигате; ако стои по-ниско от вас, понижавате се. За да се повдига, човек трябва да желае да се харесва на Бога. Той пък ще бъде справедлив към човека. При всички условия на нашия живот, като грешим и като правим добро, Бог всякога е постъпвал абсолютно справедливо към нас. – Това ни радва. – Като знаете това, не бързайте да се произнасяте за нещата. Не правете бързи заключения. Какво ще ми говорят за планината, когато аз съм бил там? Какво ще ми говорят за този или за онзи, когато аз ги зная по-добре от тях? Каквото и да ми се говори за някого, аз не се влияя от думите му – познавам човека много добре. Аз познавам работите добре, Че този брат бил лош, или добър, това не ми е чудно – аз зная причината за всичко. Зная пътя, по които е минал той. Един човек може да изпълнява службата на стражар, друг – на учител, на свещеник, или друга работа – важно е да изпълнява Божията воля и да учи, да придобива знания.

Казвате: Учителят знае всичко; всичко може да направи. – Това е заблуждение. Ако се мисли така, това подразбира, че има неща, които още не са направени. Ако остане нещата да се правят отсега нататък, всичко е свършено с нас. Бог е създал цялата вселена. Всичко живо е Божие творение. Сега, Той само поддържа онова, което е създал. Следователно, след Него никой нищо не може да направи. Задачата на всеки човек е да изучава създаденото. Някои идат при мене, да научат нещо. Те говорят за хиромантия, за тайните науки, искат да погледнат линиите на ръката ми, да видят, какво е написано там. Понеже те имат лоши линии на ръцете си, искат да видят, дали и аз ги имам, та да кажат, че и аз съм като тях. Това са анормални, патологически прояви. Слабостите, злото, грехът са дошли отвън, те са вметнати, чужди неща. Те нямат нищо общо с човека и с неговото съзнание. Както гвоздеят се забива в дъската, така и лошата мисъл може да се наложи на човешкия ум. Знание е нужно, за да извадиш гвоздея. Един млад брат ми разказваше една своя опитност. Казваше ми: Много моми съм срещал, все красиви, но нито една от тях не ми направи впечатление. Един ден срещнах една черна, грозна мома. Чудно нещо, тя ми спря вниманието. Колкото пъти я срещах, смущавах се. Казвам: Тази мома е проводник на сили от невидимия свят, чрез които искат да те спънат. Това са чужди мисли и чувства, които ти се натрапват отвън.

Една сестра ми казваше за един брат: Учителю, обичам този брат. – Няма нищо лошо в това, но запитай се, откъде иде гази любов – от Бога, или от друго място. – И той ме обича. – Това е въпрос. Ти си въобразяваш, че те обича; всъщност, той мисли за друга. Можеш ли да го обичаш, без да искаш нещо от него? Обичаи го и желай, той да се повдигне, да стане учен, богат, красив, без да искаш да се жениш за него. Това наричам любов. Да мислиш, как да му сложиш гем и да го управляваш, това не е любов. Ако е така, съжалявам, че съм говорил толкова много за любовта. Според мене, любовта е отношение между възвишени души. Свещено нещо е любовта! Като се говори за нея, тя се опетнява. По-добре е хората да си грешат, отколкото да им говоря за любовта и да я опетняват. Аз говоря на някого за любовта, а гой мисли за симпатията си. Помни: Никога не можеш да владееш една душа. Временно можеш да я обсебиш, както животно, но един ден тя ще се освободи от тебе и ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща при Него. Като замине тази душа, ти ще страдаш, че не си постъпил с нея, както трябва.

Сега, аз не искам да се ровя във вашите грехове. Радвам се на вашите добродетели, а греховете ви оставям настрана. Те са резултат на вашите криви разбирания за любовта. Един брат се ръкувал с една сестра и стиснал ръката й по-силно, отколкото трябва. Тя е недоволна и се оплаква от него. Братът казва, че направил това от любов. Каква любов е тази? Сестрата трябва да бъде готова да му каже: Братко, Бог не стиска така ръцете на хората. Втори път не си позволявай да стискаш ръцете ми. Какво прави сестрата? От една страна се възмущава от брата, а от друга страна му се усмихва, пали сърцето му. Един ден е сериозна, а на другия ден се усмихва. Това е лицемерие. Едно поведение трябва да има човек! Ако се представяш такъв, какъвто не си, ти сам се осакатяваш. Това е лъжа. Ще се представиш такъв, какъвто си. Тогава и хората ще имат същите отношения. Искрени трябва да бъдете! Какво по-хубаво от това, да видиш на Божието лице изразено доволство или недоволство от тебе? Бог нищо не казва, но ти четеш по Неговото лице и изправяш живота си. Тогава лицето ти се озарява от Божествената светлина. Това значи да се подмлади човек. Аз мога да ви подмладя, но това е още опасно. Когото и да подмладя, ще се забрави и увлече в света. Ако направя някого велик музикант, и той ще се увлече в света. Малко хора използват красотата, младостта, дарбите си за полза на човечеството. Повечето се спъват от своите дарби и от благата, които им се дават. Има смисъл да бъдеш млад и красив, но ако с това повдигнеш обкръжаващите. Не можеш ли да направиш това, по-добре си върви в естествения път на живота.

Сега вие искате да знаете, защо си служа с примери от вашия живот. Това правя с цел, да ви предам по-отблизо своето учение. Не ми е приятно да си служа с тези примери, не ми е приятно да повиша и гласа си, но въпреки това, го правя. Искам, като приемете учението, да останете верни на него, да не го изопачавате. И способните, и неспособните могат да го изопачат. Къде ще бъдете след 50-60 години? Ще умрете и ще заприличате на един куб. Турят паметник върху вас и му предават геометрическа форма. Това е заблуждение. Като съедините шест куба в едно, ще получите тесаракта, който е в постоянно движение. Той е тяло в четириизмерния свят. Ако човек може да движи частите на тялото си, ще знае, как да подобри условията на своя живот. Днес учените, специално математиците, се интересуват от четвъртото измерение. Те искат да разберат какво представя това измерение. Едно е важно. Това, което не се постига в триизмерния свят, може да се постигне в четириизмерния. Това, което не се постига в плоскостта, в тялото се постига, т.е. в триизмерния СВЯТ. Невъзможното за човека е възможно за птицата. Човек не може да хвърчи, а птицата може. Обаче, има област, в която човек може да хвърчи, а птицата не може. Това е областта на мисълта. Чрез мисълта си човек прониква в обширните полета на многоизмерния свят. Едноизмерният свят е врата за двуизмерния, двуизмерният е врата за триизмерния, триизмерният свят е врата за четириизмерния и т.н. 0т четвъртото измерение нататък се влиза в духовния свят.

И тъй, невъзможното от физическо гледище е възможно от духовно гледище. Боли те пръст. Лекуваш го по един, по друг начин – не минава. Ако употребиш молитвата или мисълта си, болката минава. Намираш се в пустинята гладен, жаден, рискуваш да загинеш. Ако разбираш законите на духовния свят, със силата на молитвата и на мисълта си, хлябът ще дойде. Има един реален, духовен път, по който и в пустинята да си, хлябът ще дойде. – Как става това? -Има закони, които увеличават малкото, но все трябва да има нещо. От нищо нещо не става. Христос знаеше този закон. Когато петхиляден народ дойде да Го слуша, Той каза на учениците си: „Да нахраним народа'„. Те отговориха „Има само пет хляба. Много хляб е нужен за този народ „ – „Дайте хлябовете'„ – рече Христос. Той взе петте хляба, благослови ги и ги начупи. Те се увеличиха толкова много, че всички се нахраниха доволно и останаха 12 коша укрухи. Достатъчно е да има едно житно зърно в пустинята, за да се увеличи.

Казвам: Достатъчно е да имате една свещена мисъл в ума си, едно свещено чувство в сърцето си и една свещена постъпка във волята си, за да се създаде нещо ценно от тях. Обаче, без нищо нещо не става. – Не разбираме как става това. – Не е нужно да го разбирате – Защо? – Ако знаете всичко, ще се спънете. Все едно, че ви давам голяма площ земя да обработвате. Като не знаете, как да работите, ще изгубите времето, без да имате резултат. Дам ли ви малка площ, лесно ще я обработите и ще имате резултат. Твое е само това, което можеш да обработиш. Какво представя всичкият въздух, не зная, но се ползвам от въздуха, който поемам в дробовете си. Какво представя светлината, не зная, но се ползвам от онази светлина, която прониква в мене. Какво представя Бог в своето величие, не зная, но ако съм във връзка с Него, Той заставя обкръжаващите да ми съдействат в доброто, и аз се ползвам от Неговата Любов.

Дойде една сестра при мене, да се оплаква от един брат, че бил лош, че я гледал някак особено. – Братът не е толкова лош, но това станало причина, да дойде тя при мене, да й обясня известни неща. Много хора не гледат добре, не само този брат. Като гледа, човек трябва да внимава за движенията си. Някои движения внасят лошо разположение в човека. Съзнанието ви трябва да бъде будно, да контролира движенията. Видиш една жена, и мускулите ти трепват. Ще се пазиш. Това трепване замъглява ума. Това е особен род пиянство. Знае се, че пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.

Дяволът отишъл при едного и му казал: Искам от тебе да направиш едно нещо. – Какво искаш? – Или да убиеш човек, или да блудстваш, или да изпиеш чаша вино. – Да убия, не мога; да блудствам, не мога; ще изпия чаша вино. Като изпил чашата вино, извършил и трите неща. Казвам: Нито ще пиеш вино, нито ще блудстваш, нито ще вършиш престъпления. Същият закон се отнася и за доброто. Ще дойде един ангел и ще ги предложи една чаша, но не с вино, а с вода. Като изпиеш водата, ще имаш разположение да правиш добро. След това ще се яви пред тебе една млада, красива мома, която ще събуди желание за нещо красиво и възвишено. Ти ще държиш образа на момата в ума си, като нещо свещено, и ще й услужиш. След това ще отидеш да съживиш някой умиращ. Следователно, една и съща форма – чашата, например, може да се употреби и за зло, и за добро. Важно е съдържанието й. Когато живееш нечист и порочен живот, ДЯВОЛЪТ е вътре в тебе, ангелът – отвън. Когато живееш чист и добър живот, ангелът е вътре, ДЯВОЛЪТ – отвън. Дяволът трябва да бъде отвън!

Сега, не искам да говорим и да мислим за дявола, защото се свързваме с всички нечистотии, които съществуват от памтивека. Колкото по-малко говорим за него, толкова по-добре. Ние не желаем зло на дявола, но казваме: Нека си вземе стоката и си върви. Колкото стока има, да си я вземе, ние няма да задържим от нея нито грам. В нашия свят тази стока не се продава, нито купува. Ако може да направи нещо от нея, добре, да си я вземе. Аз искам да остане във вас мисълта да служите на Бога. Зная, че всички имате добри желания. Нито един от вас не мисли да върши зло и престъпления. От вас се иска чистота и будно съзнание. Дойде ли една нечиста мисъл в съзнанието ви, веднага трябва да проверите, откъде иде и защо е дошла. Пълен контрол на чуждите мисли и желания! – Не трябва ли да помагаме? – Има начини за помагане. Един млад брат дойде при мене и ми каза: По-рано мислех, че не е важно какво мисли външният свят за нас. Сега, обаче, разбрах, че ако не знаем законите да се пазим, лошите мисли отвън могат да проникнат в нас и да ни причинят зло.

И тъй, изучавайте законите на ума, на сърцето и на волята. За да се постигне една мисъл, трябва да се спазват известни правила. За да се изяви едно чувство, също са нужни известни правила. И добрата постъпка за да даде резултат, трябва да се съобразява с известни правила. При това положение, човек може да бъде здрав и разположен. Здравето се обуславя от хармонизирането на мислите, чувствата и постъпките. Ако тази хармония не съществува, нищо не можеш да постигнеш. Всеки човек иска да постигне нещо. Дадени ви са всички благоприятни условия за постигане на нещата. От вас се иска малко усилие.

Ще ви дам една работа за десет деня. Съсредоточете се в себе си и, без да се изобличавате, следете какви мисли и желания минават през вас. Ако намерите нещо нечисто, радвайте се, че ви се представя случай за работа. Освободете се по един правилен, естествен начин от нечистите мисли и чувства. Ако постъпката ви не е правилна, изправете я веднага. Често аз разглеждам по-раншните си действия и ги сравнявам с днешните. Виждам каква светлина съм имал тогава и каква имам сега. Не се питам, защо някога съм мислил по един начин, а сега мисля другояче. Много естествено, тогава съм имал по-малко светлина, сега имам по-голяма. При слабата светлина предметите се очертават слабо, неясно; при голямата светлина предметите са ясни. Кабалистът носи триъгълник на челото си – символ на хармония между ума, сърцето и волята. Този триъгълник е обърнат с върха нагоре – стремеж към Бога. Ако и вие имате този стремеж, на челото ви ще се опише същият триъгълник. Обърне ли се триъгълник с върха надолу и стремежът се обръща надолу. Известно време се стремиш към Бога, но после си кажеш: Не намерих Бога горе. Обръщаш върха на триъгълника към земята и казваш: Да си поживея малко. – Ще си поживееш, но резултатът ще бъде друг. В първия случай живееш като светия, придобиваш много знания, помагаш на хората и се ползваш от любовта им. Във втория случай, живееш само за себе си, ядеш и пиеш, нямаш приятели, хората не те обичат. И в двата случая ще умреш, но като си живял само за себе си, сега червеите ще има какво да ядат. Светията лесно излиза от гроба, а егоистът остава там дълго време, да се разправя с тялото си.

Много мъже са недоволни от жените си, че следват духовния път. Те не разбират живота. Вместо да скърбят, те трябва да се радват. Ако жената е станала духовна, тя ще излъчва светлина, от която и мъжът ще се ползва. Светлината помага за разрешаване на мъчнотиите и противоречията в живота. – Христос отне жена ми. – Христос не се нуждае от твоята жена. Той иска чрез жена ти да помогне и на тебе. Разбиране е нужно на сегашните хора!

Казвам: Има една тъмна зона, през която човек трябва да мине и на физическия свят, и в духовния. Като минаваш от светския в духовния живот, в първо време ще отслабнеш, ще изгубиш красотата си. Колкото повече навлизаш в духовния свят, толкова повече се укрепваш; чертите на лицето ти стават по-меки, нежни и красиви; тялото ти се изтънчва, линиите се оформяват. Лицето ти започва да свети. Казваш: Заслужава човек да мине през страдания, за да придобие тази светлина. Същата зона минава човек, когато напуща земята. Щом мине тъмната зона, той казва: И най-големите страдания са нищо пред този свят на светлината. Докато живееш само за земята, ти си нервен, недоволен, груб. Като се приближи някой до тебе, не можеш да го търпиш. Човек може да се докосне до човека не само физически, но и с мисълта, и с чувствата и с волята си. Казваш: Държа този човек в ума си, или държа го в сърцето си, във волята си. За да бъдеш свободен, трябва да живееш в чистота. Без чистота ти всякога ще бъдеш под влиянието на чужди мисли и желания. Затова е казано в Писанието:

„Молете се един за друг, за да изцелеете”. Много хора, много братя и сестри страдат, мъчи ги нещо. – Какво ги мъчи? Атакувани са от чужди мисли и желания. Чуждите мисли са като тенията. Влезнат ли в човешкото тяло, те изсмукват хранителните му сокове и може да го задигнат. Такива тении има и в духовния свят. Те отстъпват само при любовта. Влезе ли любовта в човека, всичко нечисто и вредно излиза навън.

Едно нещо искам от вас: Да се уважавате и да си давате свобода един на друг. Една идея имам в ума си: Любовта. Обаче, вашите умове са заети с други мисли. За да дойдете до любовта, трябва да разберете куба, като жива геометрическа форма. Ако разглеждате куба в едно положение, вие виждате само трите му страни. Останалите три са неизвестни; те са от по-високо измерение. Ако влезете в четвъртото измерение, в света на тесаракта, ще видите всичките страни на куба. В тесаракта всяка страна е куб, но и кубът от своя страна, е малък тесаракт. Тесарактът като геометрическо тяло, е свързан със съзнанието на живи, разумни същества. Същевременно, те са крепости. Превземеш ли крепостта, ще изучиш съдържанието й. Всяка външна крепост е свързана отвътре с друга, по-голяма крепост. Неприятелят като не знае това, минава през външната крепост, но отвътре го бомбардират. Влезеш ли в четвъртото измерение, мъчно се справяш с условията. В триизмерния свят лесно се справяш; в двуизмерния още по-лесно се справяш. Ако едно същество от четириизмерния свят е против тебе, то ще насочи същества от по-долните светове да се настроят против тебе, и ти ще се намериш вплетен в мрежа. Какво ще правиш? – Ще отидеш на главния телефон и оттам ще режеш с ножиците си жица след жица. Прережеш ли по-голямата част от жиците, ти ще произведеш дисхармония между противниците си. Те ще започнат да се карат помежду си, а в това време ти ще избягаш. Докато те се карат за богатството ти, кой повече да вземе, ти ще бъдеш свободен. В борбата помежду си, те ще се наранят. След това ти можеш да им помогнеш. Ако не можеш да прережеш жиците, ще изпиташ мъчнотията на положението и ще кажеш: Бог да ми е на помощ!

И тъй, вслушвайте се във всичко, което ви говоря. Вадете поука от всяка лекция! Вадете поука от всяка сказка! Ако сказчикът е по-глупав от тебе, кажи си: И от мене има по-глупав! Ако е по.умен от тебе, пожелай и ти да станеш умен. Така че, и в първия, и във втория случай може да се ползвате. Опитвайте се вие да говорите на хората, да им предадете нещо от себе си. И аз като засегнах въпроса за куба, искам да обърна вниманието ви върху неговия вътрешен смисъл. И за мене са нужни години, за да ви обясня смисъла му. За вас се иска още повече време, за да го разберете.

Казвам: Изкуство е да се предават мислите. За да предадеш мисълта си и да се възприеме, трябва да знаеш законите. Казвате: Мислите се предават чрез печата. – Това е добър метод, но има още по-добър, чрез мозъка. Едно време печат не съществуваше. Тогава мислите се предаваха чрез пространството. Няма по-добър метод от този, да приемеш една Божествена мисъл направо чрез мозъка си, като по антена. Едно време, когато хората не разчитаха на печата, работеха с мисълта си, затова мисълта им беше силна. Днес те работят повече с волята си. Днес много от болестите се дължат на слаба мисъл. Ако мисълта на хората беше силна, те щяха да се лекуват с нея. Мисълта лекува. Много от болестите се дължат и на бързината с която хората действат. Яде ти се нещо, бързаш по-скоро да го изядеш. Не бързай. Изпотен си, пие ти се вода, бързаш да се напиеш. Чакай малко, почини си, докато потта ти се прибере. – Нямам време. – Имаш време. Седни, почини малко, благодари на Бога. Не бързайте да реализирате мислите и желанията си. За всичко има време. – Лоши са условията на живота ми. – Те не се поправят с бързане. Молитвата ще ви спаси. Моли се ден, два, три, седмици и ако след една година най-много, условията не се подобрят, ела при мене, да ти кажа, коя е причината за неуспеха ти. Същевременно, ще ти помогна. – Срещам големи препятствия. -Това е в реда на нещата. Христос нямаше ли препятствия? Кой велик човек – мъж или жена, не е минал по пътя на мъчнотиите и страданията?

Задачата на човека е да изправя грешките си, а не да избягва мъчнотиите. Ако и вие не изправите грешките си, аз ще ги изправя. В един ден аз ще ви направя светии, но за предпочитане е вие сами да станете светии. И войникът може в един ден да стане генерал, но по-добре е да е роден генерал, да отговаря на изискванията на генерала. Моето желание е да се промените, но да ви промени знанието, което сега ви се преподава. Един ден, когато престана да ви говоря, други ще дойдат да работят върху вас. Друг процес ще стане тогава. Сега аз проектирам известни мисли в съзнанието ви; онзи процес, който ще действа отпосле, ще разработи тези мисли и ще внесе нова светлина във умовете ви. Новата мисъл е проектирана вече. Тя работи за растенето на хората, както и за тяхното освобождаване. Когато дойдат Божиите работници, вие трябва да ги познаете и да разберете, какво носят и какво искат от вас.

Мнозина идват при мене, искат да ги запозная с невидимия свят. И аз желая същото, но то не става механически. Тези които работят върху вас, са учени. Щом видят някого, те първо го изпитват, да видят как може да се работи върху него и какво може да излезе. Те имат свои методи и знаят, с кого как да работят. Аз наричам тези работници „братя на човечеството”. От моя страна, те имат пълно доверие, затова не се меся в тяхната работа. Само мога да им кажа, че еди-кой си брат или сестра са физически слаби, да не ги товарят изведнъж с много работа. Да се меся в техните методи, това е престъпление. Те имат желание да ви осветлят по всички въпроси, да ви избавят от мочурите на живота, от несгодите и страданията и да ви покажат пътя към мъдростта, истината и любовта. Няма човек в света без мъчнотии и страдания, но тези братя ще ви помогнат да се справите, да решите задачите си. Казано е в Писанието: „Ще изпратя Духа си, да ви освободи.” Духът иде чрез тези братя. Без тях нищо не можете да направите. И Христос дойде на земята с тези братя ангели. Те взеха участие в Неговото възкресение. Духът се е изявявал в миналото; изявява се сега, ще се изявява и в бъдеще. Каквото възприемете от Духа, това ще бъде вашият капитал.

Бъдете носители на Божественото. Станете проводници на великия Божи Дух. За да постигнете това, не се занимавайте със странични работи, които само спъват. Като майка, добри и умни деца. Като баща, също ще раждаш добри и умни деца. Под „деца” не разбирам само физическите деца, но и вашите мисли и желания. Ще бъдеш добра майка и добър баща, да раждаш светли мисли и благородни желания. Питате: Не сме ли добри майки и бащи? – Нищо не мога да кажа. Ако ви хваля, трябва да заслужавате похвала; ако ви укорявам, трябва да заслужавате укор. При това аз зная закона: като ви хваля, ще ме хвалите; като ви укорявам, ще ме укорявате. Не искам нито едното, нито другото. Влизам в положението ви и казвам: Ако съм на вашето място, и аз ще постъпя като вас.

Работа се иска от всички! За да се постигнат нещата, аз прилагам следния метод: на всичко гледам както Бог гледа. Някой ми препятства в нещо. Казвам: Бог му е дал всички способности, дал му е ум и сърце, няма защо да се безпокоя. Един ден той ще постъпи както трябва, няма защо да се боря с него. Като се пробуди съзнанието му, аз му казвам: Ще излезе нещо добро от тебе. – Кога? – Не бързай, Бог мисли за тебе. – Ти какво мислиш? – Остави това, моята мисъл не е толкова насърчителна, дръж се за Божията мисъл. Като свършиш работата си, тогава ще кажа мнението си за тебе. Сега се дръж за Бога. Той има специфична мисъл за тебе.

Помнете: Аз имам към всички добро разположение. Ако не е така, ще влеза в стълкновение с Божия закон. Щом имам добро разположение към вас, готов съм и да изпълня Божия закон. Затова казвам: Ще търпя хората с всичките им грешки, с невежеството им, с всичките им слабости. Ако сте прости, ще употребя тоягата, от никого няма да се страхувам. Понеже сте царски синове, не смея. Бащата -Царят ще ми каже: Деца са, имат слабости, бъди по-снизходителен към тях. Казано ми е да бъда мек, и аз пазя заповедта на Бога. Някога не съм мек. Кога? Когато намествам счупената ръка или крак. Тогава я пипам, разтривам, въртя я на една и на друга страна. Щом човек е здрав, имам друга обхода към него. – Не може ли да се отнасяш по-меко към счупената ми ръка? – Не мога. Ще ме извиниш, но трябва да я наместя и бинтовам. Щом оздравее ръката ти, аз ще се отдалеча от тебе и ще приложа друг метод.

И тъй, ако искате да работите за Божието дело, трябва да прилагате мисълта, чувствата и волята си. Ще работите върху тях, за да ги усилите. Човек трябва да има силна и светла мисъл, чисти чувства и разумна воля.

- В светлината на Божията Любов всичко се постига.

6 Лекция от Учителя, държана на 26 октомври, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 5 гл. от Матея.

Ще прочета една от Рилските беседи: „Слабото и силното.“ Слабото е плътта в човека, а силното – духът.

Често се казва, че човек трябва да има знания. Много хора имат знания и мислят, че знанията им са абсолютни. Абсолютни знания има само светията или геният, които вършат волята Божия. Даже и талантливият, ако върши волята Божия, има истинско, абсолютно знание. Всеки обикновен човек, който, от сутрин до вечер, мисли само за ядене и пиене, той има относителни знания, или познания. Каквото и да говори, той изнася нещата в една и съща форма. Неговите познания са еднообразни. Той казва: Да се обичаме, да бъдем здрави, да живеем в мир и съгласие, по братски, да имаме хубави къщи и т. н. За тези работи няма какво да се говори, те са дадени. Който е изпратил човека на земята, Той му е дал всички възможности. От честото повторение, човек изучава нещата наизуст, поради което си създава голямо еднообразие. Не е въпрос само да повтаряш „да живеем братски“, но важното е да знаеш, как да живееш братски. Това е голямо изкуство. Само великите хора, които са изучавали закона на любовта, знаят да живеят братски. Мислите ли, че като се ражда едно дете, то не се учи да живее братски? Обаче, сегашните отношения между хората ни най-малко не са братски. Едва след четири поколения ще се научат да живеят братски. През това време, ти ще забравиш баща си и майка си, брат си и сестра си. Всичко това ще се заличи, както морските вълни заличават написаното на пясъка. Тогава ще се развиват различни теории: как ще живеем, как ще се срещнем и познаем. И в онзи свят има срещи, но между най-великите и най-съвършените души. А за обикновените души няма никакви срещи. Те се познават дотолкова, доколкото се познават двама пияни братя. Те ще се срещнат, ще се разминат и толкова. Пияният не мисли за нищо. Той не се интересува от въпроси, като вегетарианството, въздържанието и др. Той мисли само за ядене и пиене, за жената и децата си и казва: Няма какво, ще живея, както хората живеят. С това се свършва неговата философия.

Вие искате да знаете, какво представя онзи свят. Искате да знаете, какво е състоянието на болния. Болният иска да има пружина на леглото си, да е меко, юрганът му да е топъл и да има кой да го гледа. Цял ден се върти той в леглото си, като риба. Който дойде при него, той все за болестта си разправя. Болният може да е владика, професор, цар, но една и съща мисъл ги вълнува. Като заболее, човек забравя, че е бил цар, владика или професор. Питате: Не може ли без болести? – Може, но като станеш сутрин от леглото си да кажеш: Нищо няма да разказвам на хората за болестта си, нищо няма да казвам, къде ме боли. Но мълчанието още не е признак на мъдрост. И рибите мълчат, но ни най-малко не са мъдри. В мълчанието умът е съсредоточен към нещо велико. Той е зает с велика идея. Що се отнася до второстепенните въпроси, те сами по себе си се разрешават. Няма защо да мислиш, кога ще се стопи снегът, или кога ще дойде пролетта. И да мислиш, и да не мислиш, пролетта ще дойде на своето време. Казваш: Аз се помолих за дъжд и скоро заваля. – Ти можеш да се молиш, да си мислиш, каквото искаш, но дъждът заваля и без твоята молитва. Едно съвпадение е станало, че дъждът завалял след твоята молитва. Някога молитвата ти може да произведе дъжд най много на 5 – 25 км. разстояние, но не и на сто километра. Ти си мислиш, че си донесъл дъжд, влага на целия свят.

Има два начина за въздействие върху човека. Ако кажеш на силния ученик, че нищо не знае, ти ще събудиш в него енергия да учи, да ти покаже, че знае; ако кажеш на слабия, че нищо не знае, той съвсем ще се обезсърчи. Затова, нищо не казвай на слабия. Също така, и на болния не давай нищо да яде, ако искаш по-скоро да оздравее. Колкото повече му даваш да яде, и колкото повече се грижиш за него, той по-скоро ще умре. Остави болния да гладува, за да събудиш в него подтик за живот. Така той по-скоро ще оздравее, отколкото, ако яде. Много хора умират от голяма грижа за тях: да ядат повече, да почиват повече. Това ги изтощава повече. Нужно е болните да гладуват, за да си почине организмът им. Болният, оставен сам на себе си, ще се върти на леглото, ще вика, ще се сърди и, като види, че няма кой да му помогне, ще стане от леглото си, ще вземе стомничката и ще отиде за вода. Докато има хора около него, готови да му услужват, болестта ще го държи по-дълго време.

Сега, като ме слушате, вие може да издекламирате нещо и да кажете: Ето, какво каза Учителят. И аз мога да отговоря: Ето какво каза пролетта. Това не ме интересува. За мен е важно, какво аз мога да направя в дадения случай. – Искам да опитам природата, да зная, какво представя тя. – Природата е сбор от най-висшите, най-разумните същества, завършили вече своето развитие. Най-съвършените същества, каквито можете да си представите, те съставят природата. В природата има още безброй същества, на различна степен на развитие, незавършили още своето развитие. Това, не е природа. Под „природа“ разбирам същества, които в продължение на сто милиона години не са направили нито една погрешка. Обикновените същества, обикновеният човек прави хиляди грешки на ден.

Всеки човек си има по едно съществено желание. За гладния, например, съществено желание е да се нахрани. Той отива в един дом, и домакинята започва да му разказва за сина си: как отишъл в странство да учи, какви мъчнотии срещнал и т. н. Слуша той, какво му разказва домакинята, но през всичкото време мисли само за едно: по-скоро да се свърши историята на сина, че да задоволи глада си. Някога и аз ви говоря за небето, но вие си мислите: Не ни интересуват тези неща. Същественото за нас е яденето. Че имало светии, гении, това сега не ни интересува; това е въпрос за далечното бъдеще. Ние се интересуваме само от онова, което има отношение към сегашния ни живот. Аз пък казвам: Има една страна на живота, която се отнася до чистия въздух, който прави човека здрав. Ако всеки ден не възприемаш чистите мисли на светията, твоята работа е свършена. – Не се интересувам от мислите на светията. – Не можеш да не се интересуваш. Те изпълват пространството, както въздухът. Като мислиш за светията, ти дишаш неговите чисти мисли и чувства. Ако не ги възприемаш, ще се задушиш. Ще кажете, че ангелите не ви интересуват. – Как да не ви интересуват? Ангелът не е само външна форма. Той е носител на светли и чисти мисли, които са необходими за човека, като чистия въздух.

Следователно, като си дошъл на земята, ще се интересуваш и от светията, и от ангела. Казвате, че всеки грешник може да стане светия. – Как ще стане светия? – Като промени живота си и стане праведен. – Истинският светия още отначалото на живота си е бил светия. Той никога не е падал, никога не е грешил. Като е помагал на другите, той се е калял, но сам за себе си, той не знае, що е кал, що е цапане и падане. Тъй щото, моето разбиране за светия коренно се различава от това на християните. Според тях, всеки грешник има условия да стане светия – достатъчно е да промени живота си. – Ние не се интересуваме и от религиозния живот. – Прави сте, няма защо да се интересувате от религиозния живот. Аз ви говоря за духовния, т. е. за Божествения живот, в който живеят истинските светии. И да не се интересувате от този живот, вие сте под негово влияние. И да не се интересувате от слънцето, вие сте под влиянието на неговата светлина и топлина. Докато си на земята, ти не можеш да бъдеш свободен от земната притегателна сила. Както и да си я обяснявате, вие сте под нейно влияние. Учените я обясняват по един начин, духовните – по друг начин, чрез символи.

Помнете: Символи се употребяват, когато искаме да направим отвлечените въпроси лесноразбираеми, т. е. достъпни за човешкия ум. Например, когато едно висше същество иска да стане достъпно за хората, то се въплътява на земята в човешка форма. Иначе, човек никога не би могъл да си представи, що е висше същество, що е божество. – Кое заставя висшите същества да слязат на земята и да се въплътяват в човешка форма? – Любовта им към хората. По този начин, те идат да помагат на хората, макар че последните не разбират, какво представя възвишената, безкористна любов. Вие не разбирате и любовта на Бога, затова, като мислите за Него, някога си Го представяте като цар, недостъпен за човека, а някога като обикновен човек, достъпен за всички живи същества. Който иска да се домогне до истината, трябва да напусне границата на обикновеното разбиране и да влезе в новото, в необикновеното разбиране. Това е възможно само за подготвения, за човека с пробудено съзнание. Остане ли обикновеният човек да минава границата на обикновеното разбиране, той ще изгуби смисъла на своя живот. Знаете ли, какво става с такъв човек? Той изпада в положението на човек с обикновено съзнание, който изведнъж влиза в духовния свят. Той става замислен, сериозен, малко говори. Прилича на влюбена мома, която мисли само за своя възлюбен. По цели часове пише любовни писма, усмихва се, мълчи, на никого не поверява тайната си. Ако не е готов за духовния живот, човек се разочарова. Така се разочарова и младата мома. Като се ожени за своя възлюбен, тя казва: Излъгах се в него. Той не бил такъв, какъвто се представяше.

Питам: Защо хората се излъгват в любовта си? – Защото не са готови за нея. Любовта изисква служене. Следователно, ако обикнеш някого, трябва да му служиш. Ако обикнат тебе, ще ти служат. Някой ме пита: Не ме ли обичаш? – Аз зная вече, какво означава този въпрос. Това подразбира: Като ме обичаш, защо не ми служиш? Представи си, че обичам десет души. На всички служа. Ти си единадесетия, на когото също трябва да служа. Аз нямам време да служа и на тебе. Следователно, нямам възможност да те обичам. – Нали е казано всички да се обичаме? – Казано е, но нямам време. Любовта на съвременните хора прилича на спиритическо учение. Духовете се оплакват, че нямат дрехи, гладни са, искат да им слугуват. Хората от сутрин до вечер се молят за тях, но никой нищо не дава. Такава е вашата любов: обичате, а нищо не давате. И духовете на заминалите за онзи свят пак си остават на земята. И те, като хората, се местят от една къща на друга. Ако някой е бил търговец, пак си живее с мисълта за търговията. По-напред е бил чиновник на длъжност, а като заминал за другия свят, станал чиновник без длъжност.

Един турски кадия бил уволнен от служба. Като нямало какво да прави, той намислил следното: да вземе 40 – 50 стомни, да ги напълни с вода, да седне пред джамията, и кой как мине, да им предлага да пият. Той купил 40 – 50 стомни, напълнил ги с вода и канил минувачите, като им казвал: Заповядайте! Гледали го хората, той пак бил важен, на служба. Аз ви разказвам това, което няма да ви ползва. Като ви говоря по този начин, вие ще се смутите и ще кажете: Тази работа е съвсем объркана. Такова е положението на умрелия. Като умре, той мисли, че е на онзи свят, а всъщност, не е. Представи си, че туряш едно парче желязо в огъня. То се нагорещява, но не изгаря. Питам: Желязото разбрало ли е, какво нещо е нажежаването и горенето? То е опитало нагорещяването, но горенето е непонятно за него. Ти си свързан с един човек, без да го познаваш. Какво понятие ще имаш за него? Говориш за любовта, но не я разбираш. Под „любов“ се разбира, най-малко, да имаш готовност да задоволиш желанията на онзи, когото обичаш. Божията Любов се отличава по това, че задоволява и най-малките желания на хората.

Обикновено, хората очакват големи, велики неща от Бога, но Той не ги задоволява. Бог е разпределил благата между всички хора. – Тогава, защо съм беден? – Този живот Бог е решил да не те направи богат. Колкото и да се молиш, богат няма да станеш. Учен можеш да станеш, защото е определено да станеш такъв, но богат няма да станеш. Всеки човек трябва да заеме онова положение, за което е роден. Земният живот служи като подготовка за пробуждане на човешкото съзнание, а не както хората мислят. Каквото и да мислят, те дохождат до две идеи: едната идея е в съзнанието му, а другата – в подсъзнанието. Така някои се раздвояват. Това става несъзнателно. Някога хората изразяват две различни желания, от които сами се спъват. Говорят за любовта, а не я разбират. Искат да обичат, а не са готови да приложат любовта. Те казват: Ние не сме готови още за любовта. Само светиите могат да живеят в любовта. Това е право. Светиите се качват на най-високите върхове, а обикновените хора ходят в подножието на планината. Така е и с човешката мисъл. Тя се движи по високите върхове. Не казвам, че високите върхове са изключени за хората. Обаче, там се движат избраните.

Време е вече да минете в нова гама: да се интересувате от обикновения живот, но същевременно и от духовния живот. Например, още първите християни са проповядвали против женитбата, не в обикновен смисъл на думата, но в духовен, широк смисъл. – Кой не трябва да се жени? – Светията. – Какво ще стане, ако всички хора се откажат от женитбата? – Тогава ще се измени естественият ред и порядък в живота. Ако хората не се женят, на земята ще останат само тези, които са родени вече. Какво ще стане тогава? Други проповядват, че всички хора трябва да се женят. Това е друга крайност.

Един човек, като се молел на Бога за деца, казал: Господи, нека моето жито се превърне на деца, та като го посея, от всяко зрънце да се роди дете. Молитвата му била чута. Като посял житото, всичкото се превърнало на деца. Цяла армия деца около него! Той се уплашил, как ще ги изхрани. Тогава взел едно дърво и почнал да ги бие по главата, по краката, дето му паднело. Едно от тях успяло да се скрие. То казало на баща си: Татко, остави ме да живея! Това е неразбиране на въпроса. Семейството, като социален въпрос, трябва да се изучава дълго време, както са го изучавали мистиците. Важна е вътрешната страна на въпроса. Всички души, дошли на земята да се усъвършенстват, са излезли от Бога. Обаче, пътят, по който душите идат на земята, не е един и същ. Те са идвали като растения, като риби, като птици и като млекопитаещи. Това е раждане. Обаче, има и друг начин за идване на душите. Раждането не е единственият път, по който една душа може да завърши своето развитие. Щом душата се въплъти в човешка форма, смъртта неизбежно иде. Човек трябва да се ражда и преражда, докато дойде до положението, за което Павел казва: „Да имаме едно тяло неръкотворено, дом, който не се разрушава.“ Колко време трябва да мине, докато човек дойде до истинското разбиране, до истинското познание?

Да се върнем към въпроса за светията, за неговото верую. Ако искате да имате истинско верую, започнете от това на светията. Ако искате да придобиете нов живот, започнете от живота на светията, от неговите мисли, чувства и постъпки. Както чистият въздух и светлината внасят нещо ново в човека, така и мислите на светията обновяват и подмладяват човека. Ще живеете своя живот и ще се стремите към живота на светията, да разберете, кое е слабото, и кое – силното. Слабото е плътта, а силното – духът. Между слабото и силното има такава връзка, каквато между плътта и духа. Всяко нещо, което в началото е слабо, в края става силно. И обратно: това, което в началото е силно, в края става слабо. Един от важните въпроси на живота е да се разбере правилно отношението между слабото и силното. Първоначално, слабото се показва силно, а силното – слабо. За да имаш ясна представа, кое е слабо и кое – силно, трябва да ги проследиш до края. Там ще видиш истинското им състояние.

Сега се явява въпросът, кое е добро, и кое – зло. Всяко нещо, което отнема свободата на човека, е зло; това, което му дава свобода, е добро. Като прави добро, човек всякога дава нещо от себе си; като прави зло, той всякога взема. Добрият човек, като влезе в дома ви, непременно ще ви остави поне една добра мисъл. Лошият ще остави поне една лоша мисъл. Той казва на домакинята: Видях мъжа ти че се разхожда с две госпожици. Друг път казва на мъжа: Днес жена ти, се разхождаше с един хубав момък. Това е достатъчно, за да се разтревожат и мъжът, и жената. Това са интриги, които наричам „съвременни новини“. И на Изгрева се пущат такива новини. Че някой направил баница, веднага новината се разнася от единия до другия край на Изгрева. И всички знаят, кой колко взел от баницата. И това не е лошо, но не трябва да се разнасят неща, които не са проверени. Чул си или си видял нещо и, без да го разбереш, разнасяш го. Почувствал си нещо и веднага го изнасяш като истина. Например, казваш: Почувствах, че еди-кой си не е добър човек. Чувстването не е всякога меродавно. Бог, най-съвършеният от всички, никога не се произнася за нещо, преди да го провери. Когато иска да каже мнението си за даден човек, Той го поставя на изпит, да види какво е сърцето му, какъв е умът му и тогава си казва думата. – Искам да стана съвършен. – Ще постъпваш като Бога. – Аз чувствам нещата; нещо ми говори отвътре. – Това не е меродавно. На кого не говори нещо отвътре?

При мене са дохождали млади хора, с образование, искат да им кажа нещо, но се страхуват да не им повлияя. Озъртат се натук-натам, като че дебнат нещо. Те казват, че имало нещо скрито в учението. – Има нещо скрито, но какво е то? – Щял съм да им повлияя. – И това е вярно. Човек не може да се запази от влияние. Важно е, че когато човек е далеч, по-лесно може да му се повлияе, отколкото когато е близо. Изобщо, отдалеч влиянието е по-силно, отколкото отблизо. Този закон се отнася и при удара. Ако удариш някого с камък отдалеч, ударът ще бъде по-силен, отколкото ако го удариш отблизо. Същото е, когато стреляш на човека с револвер. По-лесно ще го убиеш отдалеч, отколкото отблизо. Едно е важно: Дали отдалеч, или отблизо стреляш, ако е допуснато да убиеш човека, ще го убиеш; ако разумният свят не е допуснал това, всякакъв опит остава безрезултатен. Ако човекът, когото искаш да убиеш, е под покровителството на разумния свят, мъчно ще реализираш желанието си. – Защо е така? – Има причини за това.

И тъй, докато живее в света на доброто, човек постоянно дава. Щом влезе в света на злото, той обикновено взима. Обаче, при злото той се натъква на закона за възмездието. Например, влиза в дома ти човек и открадва парите ти. За да не го хванат, той се качва на една лодка и се опитва да преплава реката. Понеже на гърба си носи раница, тежка 40 кг., лодката започва да потъва, а с нея заедно и крадецът. Тук той намира отплата за кражбата. Злото ще те накара да вземеш нещо от човека, но после ще те постави под закона на възмездието. И религиозните хора грешат, но се мъчат да се оправдаят, да предадат особен характер на грешката си. – Не, злото не се оправдава с нищо. Дали грешиш като учен или прост, като светски или религиозен, злото си е всякога зло. Това се наблюдава в ежедневния живот на хората. Така, именно, човек дохожда до истинското разбиране на живота, до положителната вяра.

В беседата „Слабото и силното“ е казано: „Ако тръбите на Божествената инсталация са запушени, трябва да се очистят.“ И тогава, ако умът на човека е чист, той ще възприема нещата в техния първичен вид. Ако умът и съзнанието на човека са чисти, той ще възприема Божествената светлина. Който има светлина, той може да прави добро. Затова и ние толкова години посрещаме слънцето. Чрез него ние искаме да се свържем с неговите сили, да получим нещо от него. Това показва, че зад слънцето се крият особени сили. То е носител на живота.

Набюдавайте живота си и вижте, как вървят вашите работи. Ако не вървят добре, вие сте невежи; ако отчасти се нареждат добре, вие минавате за ученици; ако напълно се нареждат, вие сте от посветените. Обаче, Павел казва: „Бог възраства нещата.“ На земята, т.е. на физическия свят, слънцето възраства нещата. Тази сутрин, като ви говоря, още не е изгряло слънцето. Ние сме подранили. В това отношение, ние сме в положението на онзи, който влязъл в подземието си и очаквал слънцето да проникне вътре. Един слънчев лъч може да проникне, но не повече. Ако иска да види слънцето, той трябва да излезе вън от подземието. С други думи казано: Човек трябва да излезе от своето старо разбиране и да влезе в новото разбиране. Сегашните разбирания на хората са ужасни подземия. Те трябва да се освободят от тях и да излязат на светлина. Нужно е всеки да влезе в своето скривалище, в архива на своя живот, дето има записани ценни неща. Ако не попадне на тях, той ще се лута натук-натам, ще си губи времето, без да има резултат. Искаш да отидеш между ангелите. Това желание е на място, но трябва да имаш ума на ангелите. Ако отидеш между светиите, също трябва да имаш техния ум, техните разбирания. Без тези разбирания, човек е изложен на постоянни смущения. Например, свириш на цигулка и една оса те безпокои. Достатъчно е да махнеш с лъка си и да се освободиш от нея. Питаш: Защо ме безпокои тази оса? – Много просто, интересува се от твоето свирене. Не се смущавай, като махнеш с лъка, тя ще хвръкне. Доколкото зная аз, осата не обича музиката. Щом започнеш да свириш, и тя започва да те безпокои, с което иска да каже: Престани да свириш! Не ме смущавай. Обаче, ти всякога можеш да я изпъдиш. – Как? – Вземи цигулката и започни да свириш. Всички оси ще излязат навън. Правил съм опити с мисълта си да изпъдя осите вън от стаята си. Съсредоточа мисълта си към тях, но те не разбират, даже повече влизат. Обаче, като свиря, аз ги пъдя най-лесно. Някоя оса остане и започне да ме безпокои, иска да излезе. Като влязла, не ме питала, а сега иска позволение да излезе. Някога отварям прозореца, оттам да излязат, но те намират друго място, отдето излизат. Чудни са осите. Има случаи, когато всички прозорци са затворени, вратата – също, но, въпреки това, те намират малки отвори, отдето излизат. Ако днес се справя с тях, на другия ден започва същата история.

Приложете този закон и към вашите мисли. Има мисли, които приличат на осите – постоянно нападат човека. Те не са опасни, но могат да го ужилят. Щом го ужилят, те не могат да намерят отвор, отдето да излязат. Затова ще държиш прозорците си винаги затворени. С други думи казано: Умът ти трябва да бъде зает с положителни мисли. Не ти върви работата. – Дръж в ума си поне една мисъл за доброто, и работата ще се уреди. Считай, че всичко, което става, е за добро. Ако не е така, Бог не би го допуснал. Ако допуснеш в ума си мисълта, че всичко е за добро, веднага ще получиш светлина. Ако в живота има нещо хубаво, ние не трябва да се отказваме от него. Отказването от живота подразбира съзнателно отричане от отрицателното в живота. То, именно, пречи за възприемане на благата, дадени от Бога.

В човека има нещо странно и, ако не внимава, той ще изхарчи всичко, което е придобил. Нещо ти казва отвътре: Бъди внимателен, не изразходвай всичко, което имаш в себе си. Ако не слушаш този глас, сам ще си напакостиш. Онези, които не разбират закона, ще се уплашат и ще помислят, че дяволът им нашепва. Страхът от дявола толкова оживява в тях, че навсякъде го виждат. Ако дяволът живееше между хората, те щяха да го виждат. Обаче, той не живее между тях. Той се изявява чрез своята мисъл и отдалеч влияе на хората. Не питай, как е дошъл дяволът при тебе. Никакъв дявол не е дошъл. Това е неговата мисъл. Той отдалеч хвърля гранатите си към вас, и сам се забавлява. Сега не е въпрос за дявола, а за Бога. От толкова години вие живеете на земята и още не се е явило желание у вас да изпълните волята Божия. – Как да изпълним волята на Бога? Да раздадем имането си ли? – Не, това е само едната страна. Да се облечете и нахраните добре, това е другата страна. Има хора, които постоянно престъпват Божия закон, но има други, за които служенето на Бога е една велика задача. Когато реши да служи на Бога, човек изпада в затруднение, не знае, как да служи. Същото е и с християните, и с всички вярващи. И те искат да служат на Бога, но не знаят как. Този е един от мъчните въпроси. Мнозина мислят, че като служат на Бога, ще влязат в противоречие със своите разбирания. Не е така. Мислите ли, че един човек, който не споделя вашите разбирания, не обича Бога? Той може да каже: Аз съм свободен да вярвам в каквото и да е, но все пак можем да живеем заедно. Така живеят и овцете. Вълците не живеят заедно, както овцете. Вълкът живее на гърба на овцата. И човек живее на гърба на овцата. Обаче, овцата живее на гърба на тревата. Който иска да се развива правилно, трябва да изучава положителните състояния. Когато една мисъл ви безпокои, вие трябва да намерите нейния произход и да я отстраните. Също така трябва да знаете произхода и на вашите желания.

Тази сутрин една сестра ме пита, ще правим ли гимнастическите упражнения. От известно време ние правим упражненията след лекцията, а тя разбрала, че ще ги правим преди лекцията. Без да разберете добре, вие излизате на упражнения. Изобщо, упражненията могат да се правят и преди лекцията, но те ще ви разсеят. Всеки има желание, като тази сестра, да се прояви, но важно е да се прояви човек от любов. Само любовта допринася нещо за човека. Аз не поддържам неустойчивия живот. Тук и младите, и старите живеят еднообразно. Като се моли на Бога, човек трябва да бъде свободен. – Какво положение трябва да вземе човек, като се моли? – Всеки си има свой начин на молене, но един естествен начин е, когато умът, сърцето и волята вземат участие в молитвата. – Как става това? – Едно от най-мъчните неща е да се моли човек и да заеме естествено положение. Като се молиш, трябва да застанеш пред Бога, като човек, който е ходил на баня. Той е чист, облечен в чисти дрехи.

Един млад момък обичал една красива мома и пожелал един ден да я целуне. Тя му казала: Не те намирам достоен. За да ме целунеш, трябва да се окъпеш и да се облечеш в чисти дрехи. Той отишъл на баня, окъпал се, облякъл се в чисти дрехи и отишъл при своята възлюбена. – Още не си готов. – Той пак отишъл на баня, измил се, преоблякъл се и, когато посетил възлюбената си, тя пак му казала: Още не си готов. Така той продължавал цяла година да ходи на баня, но чувал един и същ отговор: Още не си готов.

Казвам: Природата е скрила в целувката една от великите тайни. Който може да целува според изискванията на природата, той ще получи нейното благословение. Ако не знаеш да целуваш, няма да получиш благословението на природата. Дълго време ще ходиш на баня, дълго време ще чакаш, докато един ден получиш благословението на природата, т. е. на красивата мома. Младият момък ходил цяла година на баня, но не могъл да целуне красивата мома. Тя му дала един добър урок. И вие, като този момък, отивате при Бога и се връщате, но Той не ви приема. И момъкът се разговаря с момата, но тя не му дава целувка. Ако вземете буквалната страна на този пример, ще кажете: Тежък е животът. Цяла година отиваш на баня, но, в края на краищата, красивата мома не ти дава една целувка. – Не струва човек да се влюбва. – Приеми, че красивата мома е в тебе, а не вън от тебе. Щом е в тебе, ти ще я виждаш, ще се разговаряш с нея, ще й се усмихваш. Така ще си мислиш, че служиш на Бога. Обаче, един ден ще се обезсърчиш. Тогава тя ще ти каже: Не ми се харесваш. И ти ще кажеш, че повече не я харесваш. Щом не харесваш младата мома, ти няма да харесваш и себе си. Ще се отчаеш и ще кажеш: Не ми се живее вече! – Не, смирение ти трябва. Кажи си: Аз съм готов да служа на красивата мома година, две, десет, сто и, като стана на 120 години, пак ще отида при нея. – Тогава тя ще те удостои с една целувка. Щом тя те целуне, ти ще завържеш и узрееш. Ще служиш на Бога цял живот, цели 120 години и ще получиш една целувка, т. е. Неговото благословение.

Това, което говоря, се отнася до светията. Той може да получи такава целувка. Иначе, който не е готов за тази целувка, и да го целуне красивата мома, нищо не е получил. Да получиш целувка от Бога, това е идеалът, към който се стреми човешката душа. В този смисъл, целувката е развързване, т. е. освобождаване от ограничителните условия на живота. Само така животът на човека се осмисля и се слива с живота на Бога. Тази е мистичната страна на целувката. Тя е в сила да подмлади и старата баба. Следователно, ако младата мома не запази красотата си, и старата баба не се подмлади, това показва, че те не са разбрали смисъла на живота. Старата дреха не може да стане нова, но тя може да се тури настрана и да облечеш нова. Да се облечем в нови дрехи – ето смисълът на живота.

Всички трябва да си изработите нов мироглед. Сегашният ви мироглед не е лош. И с него може да прекарате цял живот. Казвам: Ако нямате нов мироглед, вие не можете да разгледате живота в неговата пълнота. Това се отнася до онези от вас, които искат да прогресират. Ще дойде ден, когато ще престанете да учите. – Това не може да бъде. – Ако не бързате и учите, това няма да го бъде. Значи, винаги ще учите. Аз ви слушам, как четете молитвите, бързате, по-скоро да свършите. Когато аз се моля, „Добрата молитва“ ми отнема 15 минути; за „91 псалом“ и „Пътят на живота“ употребявам 20 м., а като чета „Отче наш“, минава половин час и, като дойда до „Молитвата на Царството“, става един час. Ако се молите с мене заедно няколко пъти, по този начин, нито един няма да остане тук. Много естествено, ако накарам един човек да работи 10 – 12 часа на ден, ще му излязат пришки на ръцете. Ако работи 15 минути, нищо няма да му стане. Обаче, с бързане нищо не се постига. Тези 15 минути представят закон, чрез който се разтопяват всички заблуждения, а 20 минути е закон на творчество, на работа; 30 минути, или половин час, е закон на равновесие. Който не разбира тези закони, ще се обезсърчи; който ги разбира, ще приложи и 15-те, и 20-те, и 30-те минути и при молитва, и при четене на Библията.

Тъй както досега сте правили упражненията, нищо не сте придобили. Ще правите упражненията с дишане и с изговаряне на формулите. Като се навеждате, ще издишате; като издигате тялото си нагоре, дълбоко ще поемате въздух. Изобщо, при всяко упражнение ще концентрирате ума си. И при упражненията има известни правила, както и при писането. Например, източните народи пишат отдясно-наляво, а западните – отляво-надясно. И природата има свой език. Следователно, всяко движение трябва да бъде свързано с известни мисли, чувства и постъпки. Така човек може да се лекува. Ако можеш да концентрираш мисълта си, ти се лекуваш и с упражненията. Ако вземеш една чаша дестилирана вода и в продължение на два часа да пиеш капка по капка, ти ще обновиш организма си. Мисълта обновява организма. Сега вие правите точно обратно: бързо ядете, бързо пиете вода, бързо работите, бързо се движите. Казвам: Никога не бързайте – нито в мисълта, нито в храненето, нито в говоренето. Нека всичко става по-бавно, но обмислено. Тази е най-простата философия, която осмисля живота.

Бъдете носители на новото! Ние сме за Царството Божие, което иде на земята. Носителите на Царството Божие изпращат вече своите мисли на земята. Всичко може да стане на земята, но тяхната мисъл е толкова силна, че никой не може да се освободи от нея. Мисълта за Царството Божие ще разтопи сегашните теории, вашите стари схващания и ще преобрази сегашния живот. Вие ще се чудите, какво става. Върху вашата мисъл ще се постави същественото. Виждате един болен човек, само кожа и кости, но като възприеме мисълта за Царството Божие, той се съвзема и става по-красив, отколкото е бил по-рано. Това е слабото и силното. Слабото служи на плътта, а силното – на духа. Слабото и силното заедно служат на свободата.

– Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

5. Утринно Слово от Учителя, държано на 23 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

21 октомври 1932 г.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Непознатото в процес на познаване“.

Съвременните хора се намират в свят на видимо противоречие. Те искат да намерят смисъла на живота, без да разбират причините, които действат в него. Има елементи, условия и причини, които създават противоречията. Знаете от геометрията, що е кръгът, който претърпява видими промени. И в науката стават постоянни промени. Виждаме, как една теория се замества от друга. Новата теория измества старата. Така се редуват една теория след друга, при което и старите теории не изгубват своето значение. Това показва, че ние живеем в относителен свят, следователно и науката е относителна. Казва се например, че светлината се движи с бързина 300 000 км в секунда. Обаче, как става това изчисление, малцина знаят. Математиците са правили тези изчисления в етера. Там светлинните вълни имат свой определен център. Учените имат предвид свойството на етера и бързината с която той се движи. Който не разбира математика, той се обърква в математическите изчисления, в знаковете плюс и минус, с които те си служат. И природата си служи с такива знакове. Достатъчно е да погледнеш човешкото лице, за да видиш, какви сложни формули са написани там, какви знакове е поставила природата върху него.

Като изучава човешкия характер, физиогномистът спира вниманието си върху веждите, изучава формата им. Наистина, веждите имат различна форма: дъгообразна, наклонена, правоъгълна. Математикът разглежда веждите геометрически, като прави и криви линии. Ако веждите са дъгообразни, трябва да се намери центърът им, да се види, как са образувани. Такива вежди представят отсечка от окръжността, т.е. част от енергията с която се движи кръгът. Като види такива вежди, математикът веднага прави превод; той гледа на веждите като резултат от разумната дейност на някое същество. Той намира връзката между веждите и разумността, която е работила върху тях. Най-малката промяна в работата на разумното същество се отразява и върху веждите. И децата, като играят с карти, нареждат ги кръгообразно. Обаче, достатъчно е да се бутне една от картите, за да паднат всичките на земята. Коя е причината за падането на картите? – Детето. То е бутнало само една карта, а причината за падането на другите карти е в самите тях. Детето е разумната причина, а останалите карти се намират под влиянието на несъзнателна, механическа причина. Често и хората се натъкват на неразумни причини в своя живот. Това показва, че нещата в тях са наредени, както картите, с които децата играят. Друг е въпросът, ако разумният човек – първата причина – разпредели всяко нещо в себе си така, че да не става сътресение в него. Тогава може да се очаква падане само там, където специално си бутнал. Значи, само една карта може да падне на земята, а останалите да бъдат незасегнати. В такъв смисъл, първата причина е винаги разумна, а останалите са последствия на първата причина. И съвременната наука е дошла до своите придобивки по този път. Когато грамофонната плоча произвежда песента на някой певец, съзнава ли тя това? Завъртиш я веднъж, тя свири; завъртиш я втори път, пак същата песен свири. Това са механически процеси, в които не участва първата причина. Певецът е разумната причина. Щом се отдалечи от грамофона, останалите процеси, т.е. повтарянето на песента, са последствия на първата, разумна причина. Сто пъти да завъртиш грамофона, все същата песен ще свири. Ако и във вас, от детинство до старини, се явява едно и също желание в една и съща форма, това са механически процеси. Решението на задачите не е в механическите процеси. Защо ще носиш на гърба си грамофон, който да ти свири една и съща песен? Животът не се ограничава само в една песен.

Като се говори върху известен въпрос, някои казват, че не се интересуват от него. Мислите ли, че това, което вас интересува, ще интересува и бъдещето? Ако разбойниците те оберат, разумните същества ще се интересуват ли от това? Разбойниците ще те нападнат, без да се интересуват, гладен ли си, или не. Ти искаш да те оставят свободен, докато се нахраниш, но те казват: Дай парите по-скоро! Колко време ще те чакат те? – Докато им дадеш парите. Ако парите ти са заровени в земята, те ще дойдат с тебе и ще чакат, докато ги извадиш. Аз мога да определя точно, колко време ще те чакат. Ако си страхлив, лесно ще се справят с тебе; ако си твърд, волев човек и обичаш парите, те ще срещнат мъчнотии. В първия случай, по-лесно ще се освободиш от разбойниците. Ако обичаш парите, цял ден като се разправят с тебе, в края на краищата, те ще отстъпят. Обичта към парите те кара да се бориш с разбойниците. Ти мислиш за бъдещето си и казваш: Какво ще правя без пари? – Ще те убием! – И да ме убиете, нямам пари. Те го заплашват само, че ще го убият, но той не дава парите си.

Днес и учените постъпват по същия начин. Един учен работи върху известен въпрос и като срещне нови теории по въпроса, с готовност ги приема. Друг учен работи върху същия въпрос, но държи за своето, не отстъпва нито на йота. Той изследва въпроса за светлината и пише x = ax/a2 – нова формула във физиката. Тук всяка буква има значение. Казвате: Какво ни интересува тази формула и нейното решаване? – Дали ви интересува или не, тя съществува в самата природа. Светлината съществува и без вашия интерес. Обаче, физикът иска да изучи нейните закони, да си обясни всички явления. Ако ви говори за електричеството и това не ви интересува. Какво ще се ползвате, ако знаете, какво количество положително и отрицателно електричество приемате всяка секунда в организма си? Въпреки това, вие се ползвате от електричеството. Всяко знание, от което се ползва мисълта, принася полза на целия човек. Теорията е тясно свързана с практиката. Закон е: Всяка мисъл, която прониква в човешкия ум, е в полза и на целия организъм. Кога ще се отрази мисълта върху организма, не е важно: може още днес, може и след хиляда години. Същото е изказано чрез стиха: „Всичко, каквото се случва в живота на онези, които обичат Господа, се превръща на добро“. Като разглеждат живота си, мнозина казват: Има неща, които не трябваше да стават. – Не трябваше, но щом са станали, това е за добро. – Не трябваше да боледувам. – Не трябваше, но боледуваш. – Не трябваше да остарявам. – Не трябваше, но остаряваш. – Не трябваше да живея в беднотия. – Не трябваше, но си беден. – Не трябваше да нося такива дрехи. – Не трябваше, но ги носиш. Изобщо, каквото е станало и става, все допринася нещо на човека. Носиш дебела кожена шапка на главата си, но тя те предпазва от удара, който ти е причинил падането на една керемида. Ако не беше паднала керемидата, можеше да бъдеш и без шапка. Днес е модерно да се ходи без шапка. Обаче, ако шапката ще те спаси от удара в главата, благодари, че си бил с шапка. Някога и лекият удар може да причини нещастие.

Това са предположения, които могат да се докажат, могат и да не се докажат. Не всякога доказването на нещо е вярно. Всичко, което съм доказал, е излязло вярно. Има неща, във истинността на които ще се убедите в бъдеще. Тогава всички хора ще ги доказват, може по друг начин, може и по същия начин. Учените, например са доказали чрез изчисления бързината с която се движи светлината. Това изчисление не е абсолютно вярно. И в бъдеще ще работят върху този въпрос. Има разлика между изчислението с което днес работят и това, което отговаря на истината. Според някои учени, етерът е навсякъде еднакъв, обаче, не е така. Има места, където етерът показва различна гъстота, а това се отразява върху бързината на светлината. Това са ред научни и философски въпроси, които нямат значение в сегашния живот. Въпреки това, човек трябва да има желание да учи, да изследва явленията в природата. Кой не се интересува от светлината? Що се отнася до бързината с която се движи светлината, всеки трябва да знае това число. То служи за единица мярка. Ученият трябва да знае всичко за светлината. Това е мое заключение. Колкото повече знание има човек за светлината, толкова по-добре мисли той. Не може да имаш ясна представа за нещата, ако нямаш достатъчно светлина в съзнанието си. Голям фактор е светлината. Следователно, не питайте защо страдате, защо не ви обичат и защо не обичате хората. Мразиш някого, защото нямаш достатъчно светлина в ума си. Ако имаш нужната светлина, ще гледаш на човека като на жива формула. Ще изучаваш тази формула, ще разглеждаш, какви знаци има тя. Ръцете, краката също са формули, които трябва да се изучават. Ще изучавате пръстите на ръцете, отделните фаланги. Всеки пръст, всяка фаланга има съответен знак – плюс или минус. Също ще изучавате широчината и дължината на ръката. Широчината има отношение към издръжливостта на човека. Който има тясна ръка, е повече мечтател, отколкото реалист. Той не е практичен, не е пригоден за груба, физическа работа. Кой за каквато работа е роден, това ще върши. Житното зърно ще роди жито. При каквито условия и да го поставиш, пак жито ще даде. То може да бъде по-едро или по-дребно, но нищо друго, освен жито.

И тъй, каквото е вложено в човека, това ще се прояви. Една мисъл може да се разшири, но в никакъв случай не може да измениш нейното естество. Едно чувство може да се облагороди, но в никакъв случай не може да се измени естеството му. Следователно, всякога трябва да знаеш, кои неща са възможни и кои са невъзможни. Това важи за единица време и за даден момент. Ето защо, това, което днес не е възможно в бъдеще може да се реализира. Днешното невъзможно е бъдеще условие за постигане на нещата. Природата се отличава с голямо разнообразие. В разнообразието, именно се заключава развитието на човека. Невъзможното за даден момент е възможно за следващия. Непостижимите неща в този живот са постижими в бъдещето, във вечността. Няма нещо, което човек да пожелае и да не постигне във вечността.

– Що е вечността? – Постижение на всички възможности. Да се говори за вечността, това значи, да се постигнат всички човешки желания. Като чуя думата „вечност“, казвам: Всичко е постигнато, всичко се постига, всичко ще се постигне. Това, което ти не можеш да постигнеш, някой го е постигнал вече, друг го постига, а трети ще го постигне. Приятно и весело е да се говори за вечността. Когато постигне нещо, човек се е установил вече. Добре е, когато живееш с мисълта, че ще постигнеш нещо. Тази мисъл поддържа духа на човека и го прави млад.

Сега ще ви представя една жива фигура. Излиза гайдарджията на хорището и започва да надува гайдата. Той застава в центъра, а около него, на периферията се нареждат моми и момци, и хорото започва да се върти. Като наблюдавам движението на тези точки, аз правя изчисление, колко точки ще се движат по периферията и колко време ще продължи движението. Една по една точките се разпръсват и в скоро време гайдарджията остава сам, докато най-после и той си отиде. Хорището остава празно. Следната неделя центърът на хорището отново оживява и периферията започва да се върти. Това е фигурата на установените и подвижни точки на кръга. Точките А и В в кръга (фиг. 2 ) са неустановени. Те са крайни точки на диаметъра, който дели кръга на две равни части. Вторият диаметър CD разделя кръга на още две равни части (фиг. 3 ). Така се получават точките ABCD, които вече са установени и като такива, те отсъстват от кръга. Центърът на кръга е жив, затова след време около него се образуват концентрични кръгове. Като говоря за хорото, вие казвате, че само онзи играе, който има желание за това. – Що е желанието? – Събрана енергия в човека, която иска да се прояви. – Що е мисълта? – Подтик, който слиза отгоре – надолу, като река и се влива някъде в близкото море. Волята е сила, енергия, която извършва всичко. Тя е резултат от дейността на мисълта и желанието. Тялото е резултат на човешката воля. Докато е на физическия свят, човек се нуждае от тяло, като от къща. Пипне ръката си, вижда, че може да направи нещо с нея. Пипне главата си, вижда, че може да мисли, да създава нещо. Щом изгуби тялото си, той остава голо съзнание и мисъл. Тогава той мисли, съобразява, но не може да се изяви навън. Тялото е къщата на човека, която може да пристава, както момата пристава на момъка. Ще дойде ден, когато някой ще я купи. Докато се извърши продажбата, могат да я препродадат. – Колко души могат да владеят една къща? И за колко време ще я владеят? – Най-много 10 – 20 години. Лесно се менят господарите на къщата. Това наричат хората женитба.

– Що е женитбата? – Отношение между души. За обикновените хора женитбата е търговска сделка, купуване и продаване на нещо. Някой купува една къща и сърцето му се стяга, дали ще излезе добра, или не. Той има тясна връзка с къщата и не му е безразлично, какво ще излезе от тази покупка. Как да не се свива сърцето ти, ако къщата гори? Ако къщата ти гори, ще страдаш; ако не гори, приятно ти е.

– Защо една къща гори, а друга не гори? Това са символи, които трябва да разбирате. Когато се запали къщата на учен човек, това ще му бъде в полза, а именно, той ще започне да мисли право. Ще разгледа отношенията си в семейството, с приятелите си, с познатите си и от това ще извади заключение за причината на пожара. Като умен човек, той ще търси причината първо в себе си, а после, в окръжаващите. И като я намери, ще изправи живота си. Ако си отчаян и видиш, че една къща гори, имаш възможност да се справиш с отчаянието си в един момент. Ще си кажеш: Както една къща, труд на десетки хора, изгоря в един момент, така и моето отчаяние може да изчезне в един момент. Като разсъждава така, той сменя състоянието си и започва да мисли право.

И тъй, всичко което се случва с учения и добър човек, произвежда добри резултати. Всички явления в природата – изгряването и залязването на слънцето, изгравянето на звездите, духането на вятъра, шумоленето на листата, валенето на дъжда, на снега се отразява благоприятно върху хода на човешкия живот. Няма явление в природата, което да не се отразява върху човека. Като знаете това, използвайте всичко за добро. Ще кажете, че не струва да се живее. – Така може да каже глупавият, но не и умният. Право е, че не трябва да живееш като глупав. Обаче, ще живееш като умен човек. – Не ми трябва много знание. – Да, не ти трябва знание, което те спъва. Нужно ти е такова знание, което внася живот и свобода. Казваш, че не се нуждаеш от знание, а искаш да живееш. Според мене, да живееш, това е наука, това е истинско знание. Друг е въпросът, ако под „знание“разбираш човешкото, преходното знание. Всъщност, всеки човек се нуждае от Божественото знание, което носи със себе си през вековете. Да живееш добре, това е Божествено знание, Божествена наука. Стремете се към онова знание, което ще ви помогне при решаване на всички мъчни задачи. – Зная да играя комар, пръв играч съм. – Пръв си на комар, но последен в училището на живота. Бъди пръв в Божественото училище, а последен – в човешкото.

Първият кръг, на фигура 1 представя човек в потенциално състояние, още непробуден. Вторият кръг, с един диаметър, представя поляризирания, т.е. пробудения човек, с два полюса. Това е човекът на движението, както се движи совалката и тъче платното. В този кръг човек се движи само отдясно – наляво и отляво – надясно, не може да кръшка в друга посока. Това е движение в едноизмерния свят. Като дойдете до кръга с двата диаметъра, имате възможност да се движите от А към С и D и от В към С и D. Тук човек разполага с повече възможности и с повече постижения. Колкото по-високо се качва в дву, три и четири измерния свят и възможностите му се увеличават. Като ученици, вие имате няколко възможности за постижения. Имаш възможност да работиш с ума, със сърцето и с волята си. Това са възможностите на триизмерния свят. Имаш възможност да работиш и с душата и с духа си. Те водят към по-високи постижения. Ще се стремиш да усилиш волята си, за да имаш постижения на физическия свят. Ще работиш върху сърцето си, за да имаш постижения в сърдечния свят. Ще усилваш ума си, за да имаш постижения в умствения свят. Сърцето помага на ума и умът – на сърцето, но постиженията на ума зависят от ума, а постиженията на сърцето зависят от сърцето. Всеки орган работи в своята област, но въпреки това, взаимно си помагат. Без воля нищо не се постига. Болният е човек без воля. Какво може да постигне той?

– Кой човек е здрав? – Здрав е онзи, на когото умът, сърцето и волята са в пълна хармония. Той има светлина в ума си, импулс, подтик в сърцето си и сила във волята си. Влезе ли най-малкото колебание в сърцето на човека, той вече е нарушил здравето си. Той е психически болен, страда от психическа хрема. Здравето има отношение не само към физическия свят, но и към сърдечния и умствения. То е резултат на действието на висшите закони, т.е. на законите на разумния свят. Да бъдеш здрав, това значи, да си в хармония с Първата Причина на нещата, с ближния си и със себе си. Здравето подразбира интензивни мисли, интензивни чувства и интензивни действия. Може да имате само едно от тях, но ще работите върху себе си, да ги съчетаете. – Как ще постигнем това? – Дружете с хора, които имат силна воля, светъл ум и просветено сърце. Ако дружиш с невежи, ще станеш като тях. Горко на онези, които се оставят да ги управляват невежи!

Помни: Никога не давай обещание, което не можеш да изпълниш! Има само Един, Който всякога е верен на обещанията си. Всъщност, Той няма защо да обещава. Той всякога дава. Той е Бог. Само на Него може да обещавате всичко. На хората ще обещавате само това, което можете да направите и което искате да направите за тях. И като обещавате на Бога всичко, Той никога няма да ви изнуди. Човек, обаче, изнудва. Ако дадеш обещание на господаря си да му служиш, той никога няма да ти даде почивка. За да не изпада в противоречия, човек трябва да знае, кога да обещава. Ето какво правило ще ви дам. Преди да обещаеш нещо, питай Господа, съгласен ли е да дадеш обещание. После питай себе си, съгласен ли си и ти. Най-после, питай и своя ближен. Ако Бог, ти и твоят ближен се съгласят да дадеш известно обещание, дай го. Само така ще имаш сила да изпълниш обещанието. Следователно, никога не обещавай, преди да си взел съгласието от Бога, от себе си и от своя ближен. Иначе, работата ти ще се развали. Внимателен ще бъдеш!

Турците имат обичай, стомните им да бъдат всякога пълни с вода. По това се съди за качествата на жената. Когато турчинът се върне от работа и види, че стомните са празни, той има право да изпъди жена си. Днес младите турци не гледат толкова строго на това, но старите турци са крайно взискателни. Те гледат на празната стомна като на лош признак. Щом влезе вкъщи, първата работа на турчина е да бутне стомната, да види, празна ли е, или пълна.

Сега и аз казвам: Ако разумният свят бутне вашия ум и намери, че е празен от мисли, сърцето ви празно от чувства и волята ви – от действия, има право да ви изпъди вън. Стомната на вашия ум трябва да бъде пълна, да събере толкова, колкото в дадения момент може. Стомната на вашето сърце трябва да бъде пълна, да събере толкова желания, колкото може в момента да реализира. Стомната на вашата воля трябва да бъде пълна, да събере толкова постъпки, колкото моментът определя. Ако не си доволен от стомната на своя ум, можеш да си купиш нова. Касае се до формата на познанията. Ще смениш старите форми с нови. Твое право е всеки ден да сменяш формата на своите познания, да разширяваш формата на своите желания и да облагородяваш формата на своите постъпки.

Изучавайте всички факти и явления, които науката е открила, за да се домогнете до истината. Знайте, че всичко в света е предвидено. Изучавайте формулата на живота, както химикът изучава формулите на съединенията. Без това знание нищо не се постига. Някога и други хора могат да ви решат задачите. Обаче, има случаи, когато всеки сам трябва да реши задачите си – никой друг не може да му помогне.

Днес, от всички се иска здрава, положителна мисъл. Не съжалявайте, че не разбирате всичко. Това, което сега не разбирате, ще го разберете в бъдеще.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

5. Лекция от Учителя, държана на 21 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.

Начало: 05:00

1932_10_21 Възможности и постижения.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 4. глава от I. Петрово послание.

За следния път извадете резюме от първата беседа на тома: „Пътят на ученика.”

Като вадите резюме от лекциите и беседите, обръщайте внимание на основната идея. Всяка неразбрана идея е като храната, която се приема, без да се асимилира от организма. Това е механичен, външен процес. Така и любовта има външен израз. Можеш да ядеш по няколко пъти на ден, без да асимилираш храната – това е механическа любов. Обличаш се и се събличаш по няколко пъти на ден, без да влагаш идея в това – механическа любов. Срещаш се с един учен по няколко пъ1и на ден без да възприемаш нещо от него – механическа любов. Разхождаш се между цветята, усещаш благоуханието им, без да възприемаш вътрешно тяхното благоухание – пак механическа любов. Докато хората разнасят само външно благоуханието на цветята, докато тяхното собствено благоухание ги отвращава, те са в относителното знание, в относителната любов. И това знание е на място – помага на Божественото. И относителната любов е на място – помага на Божествената.

Често хората се застъпват повече за относителното, т.е. за човешкото знание, отколкото за Божественото. Те познават повече човешката, относителната, временната любов, отколкото Божествената. Това са извори, които текат само през пролетта. Дойде ли лятната горещина, те пресъхват. На пролет пак протичат. Това са хора, които като учениците, лесно се възхищават. Слушат учителя си, как преподава, възхищават се. Щом ги вдигне учителят на урок, малко знаят – външната страна на урока. Дойде ли до същественото, там ги няма. Добре е да запомня човек нещата, но не и да товари ума и съзнанието си с непотребни неща. От всички се иска прилагане на това, което знаят. Може да се говори много за грешките на хората, но те трябва да се изправят. Казвате: Ние сме грешни. – За кои „ние” говорите? Ако под „ние” разбирате всички хора, прави сте. Според Писанието, няма праведни хора в света. Това се отнася до онези, които не познават Бога. Който е излязъл от греха, той е познал Бога. Той не може да се постави под общ знаменател с другите. Казвате, че всеки човек е интелигентен, но всеки не може да прояви своята интелигентност. Ако се разсъждава така, и ВОЛЪТ е интелигентен, но неговата интелигентност е потенциална. Голяма е разликата между вола и човека. Каквито права има човекът, ВОЛЪТ ги няма. Едва след хиляди години ВОЛЪТ ще се ползва с правата на човека. Следователно, ако човек е хиляди пъти по-високо от вола, няма право да греши като него.

Сега, като говоря така, някои ще се запита. Кого ли има предвид Учителят? – Никого нямам предвид. Вие мислите, че като говорите за някого, познавате го. – Никого не познавате. Външно виждате, че някой човек се движи, маха ръцете си, има черни очи, големи уши и т.н. Друг има сини очи, малки уши. Това е външният човек – неговият автомобил, неговата къща, чрез която той се проявява. Ако един автомобил иде срещу вас, какво сте видели?- Светлината му. – Това не е човекът. Има външни, привидни неща, които не са съществени за човека. И в природата има привидни, случайни неща, но в тях се крие дълбок смисъл. – Как ще разберем това? – Първо ще разберете обикновените неща, а после необикновените. От обикновените неща ще извадиш известни принципни заключения, с които ще се ползваш. Обръщайте внимание на малките неща. Малка е иглата за шев, но много работа върши. С нея ще закърпиш панталоните си и ще се спасиш от мъчителни положения. Ще кажеш, че вън е топло, могат да бъдат скъсани панталоните ти. Така е, но комарите ще те хапят през дупките на панталоните. Вземи малката игла и си услужи с нея.

Какво представят малката игла и конецът. Символи. Зад тях се крият извести сили. Ето защо, искам да обърна вниманието ви и върху най-дребните явления в природата. Казано е в Писанието: „По-лесно може камила да мине през иглени уши, отколкото богат да влезе в Царството Божие „. Ти си богат, учен, знаеш как е създаден светът, какви йерархии ангели има, но работата ти не върви добре. – Защо? – Не обръщаш внимание на малките неща. Многото знание е излишен товар. То е все едно, да облечеш три-четири ризи на гърба си. Едната риза е на място, но останалите са тежест за човека. Не се опитвайте да разрешите всички въпроси изведнъж. Сегашното знание не е в сила да направи това. В миналото хората са разрешавали въпросите по един начин; сега ги разрешават по друг начин. Те се раждат и умират, борят се, но въпросите и до днес не са разрешени.

Религиозните вярват, че ще дойде Царството Божие на земята, и хората ще заживеят добре. И в миналото вярваха в това, но не стана според вярата им. Сега вярват в същото, но и тяхната вяра не се сбъдна. Ще стане нещо, но не това, което очакват. Ще стане това, което никой не е очаквал. Какво ще стане, ще видите. Сега ви казвам това, за да не се обезсърчавате. Има неща, които всеки човек може да реализира. Никой не може да му препятства. Ако славеят развали гнездото си, трябва ли да чака някакви големи преобразования, за да изправи гнездото си? Славеят не се интересува от никакви теории, от никакви преобразования. Изобщо, всички съществуващи теории не се отнасят до всички хора. Обаче, учението е потребно за всички, и светлината е потребна за всички. Но специфичната светлина може да се употреби различно. Първо, човешкото съзнание трябва да се освободи от непотребните мисли и желания. Как ще се освободи, не знаете. Вие не знаете даже как да обичате, как да задържате любовта си. Често изучавам човешката реч и виждам, колко посредствени, несъстоятелни са думите, с които си служим.

Преди няколко дни дойде при мене една 30-35 годишна светска жена, която ми разказа, как в най-ранната си възраст почувствала трепета на любовта, но в скоро време се разочаровала. Изгубила вяра във всички хора. Била едва на 17 годишна възраст, и в нея бушувало недоволството и скръбта. Тя се оплакваше и казваше, че не й се живее вече, много нещастна се чувства. Аз й казах: Имам една теория. Според моите изчисления, най-късно 20 години след тези изживявания, в тебе ще стане един преврат, и това, което си чувствала тогава, пак ще го почувстваш. Само по себе си, то ще дойде. След известно време, тя дойде една неделя на беседа и след това ми каза: Ида при тебе не с онази скръб, както преди шест месеца. Нещо трепна в мене, по особен начин, в още по-красива форма и добих вече вяра в хората. Казах й, че, което й говорих, сега стана. Закон е, някои неща след 20 години се повтарят. Предупредих я, да бъде сега умна да не изгуби този трепет на сърцето, защото пак след 20 години то ще се повтори. Всичко, което става, не е произволно. Не мислете, че животът е произволен, механичен. Той върви по известни разумни закони.

Сега да ви обясня едно положение. Допуснете, че точката А е едно същество, което иска да се прояви. Досега това същество е живяло самотно, без отношение към други същества, които мислят и чувстват като него. То иска да се подвижи някъде, където не се е движило досега. Щом в това същество се е явило желание да се движи, то е възприело гази мисъл от някой невидим център (В). Значи, А възприема мисли от В. Същевременно, В живее също самотно някъде в пространството. Най-напред съществото А ще се подвижи в посока С. Нещо го привлича към С. Щом пристигне там, донякъде неговото желание е реализирано. Сега в него се заражда друго желание, да се движи в друга посока – да измени посоката. Но по-далеч от точката С не може да отиде. Може да се движи нататък, но го не разбира законите. Има едно препятствие. Представете си, че от точката А до С е твърда почва, а от С нататък е въздух. С е границата на твърдата почва. Какво трябва да прави съществото А? – То започва да се движи нагоре, в посока към В. Каква идея имал Питагор, когато открил, че квадратът, построен върху хипотенузата, е равен на сумата от квадратите, построени на катетите на правоъгълния триъгълник. Питагор е живял около 20 години в Египет, и 10 години във Вавилон и Палестина. Основната идея в учението му била обща идея на всички тогавашни мистици. Правият ъгъл в триъгълника представлява едната страна на човешката природа. Двата триъгълника представляват целия човек. А, В, Д – това е целият човек, поляризиран. Следователно, едната страна на човека има едни стремежи, а другата страна -други стремежи. Човек се движи в две противоположни посоки. Когато умът на човека се стреми нагоре, човешкото сърце се стреми надолу. Ако умът се стреми надолу, сърцето се стреми нагоре. Ако сте усърдни в религията, след 20 години във вас ще се зароди един процес, и вие ставате крайни материалисти; тогава ще вървите в противоположна посока. Чувствата са по-нисши и става един обрат в движението. Само така се обясняват някои подхлъзвания в живота на човека. Това е закон за смените, които стават в живота. Не могат да не се сменят и вашите чувства. Вашата любов не може да бъде все така гореща, както в началото, тя трябва да се смени. Но тази смяна не показва, че любовта ви се е изгубила. Ако тя продължава със същата горещина, нервната система не би могла да издържи. Ако чувствата взимат голям дял, човек почва да се изтощава – той отслабва, очите му хлътват. Това показва, че неразбирането на любовта ги топи. Любовта няма разположение нито към слабите, сухи хора, нито към затлъстелите. Тя има разположение само към онези организми, в които може да се прояви. Аз говоря за любовта, като израз на една висша интелигентност, която иска да се прояви. Любовта ни обича дотолкова, доколкото можем да изразим нейните мисли и идеи. Колкото по-големи изразители сме на нейните идеи, толкова и привлекателната сила, с която може да ни съдейства, е по-голяма. Като искате да бъдете обичани, вие се стремите към любовта. За да се образува във вас желание за работа, трябва да имате импулс. Така поетите търсят импулс, за да ги привлече някой център. И като намерят такъв център, те се вдъхновяват и пишат. Ако е музикант, свири с вдъхновение. Ако е градинар, копае градината с особено усърдие. След като изгуби центъра, човек престава да работи и казва, че е завършил своето развитие. Никакво развитие не е завършил, но импулсът е изчезнал. Изгаря бензинът, спира автомобилът. Автомобилът трябва да има достатъчно бензин, за да се движи свободно по своя път.

Човек трябва да има правилно разбиране за реда и порядъка в природата, както и за Божествения порядък в живота. Бог се отличава по това, че обръща внимание и на малките неща. Той не се интересува от големите войни, в които умират милиони хора. Той повече се интересува от живота на праведния, колкото и да е незначителен в голямото общество. Животът носи безброй блага, малки и големи. Според мене, малките блага са толкова важни, колкото и големите. – Нужна ли е войната? – Днес тя е толкова нужна, колкото и разораването на почвата. Ще дойде ден, когато и без разораване ще може. Днес орането е потребно дотолкова, доколкото може да служи за подтикване на човешкия дух. Мислите ли, че чукът ще бъде всякога нужен на човека? В бъдеще условията на живота ще се изменят, чукът ще бъде излишен. Всяка идея е дотолкова съществена, доколкото носи живот в себе си. Ако е човешка, идеята е временна; ако в Божествена, тя е вечна. И светлината е временна и вечна. Лампите, с които си служим сега, са временни. След десетки години това осветление ще се замени с ново. Тогава ще има друго осветление. Бог е помислил за човека, изпратил му е светлина – слънчевата. Днес хората възприемат светлината отвън; в бъдеще светлината ще иде отвътре. Тогава светлината ще иде от очите; ще седнеш да четеш и полето, в което си концентрирал мисълта си, ще се освети. Човек сам ще си свети и ще чете. Виждал съм, как стари свещеници четат на вощеница. Държи свещта в ръката си и я движи по книгата. Щом престане да чете, той изгасва свещта.

Сега, като изнасям различни примери, има опасност да ги разберете криво. Така, някой казва: Учителят говори, както аз мисля. – Това е криво разбиране. Аз не мисля като тебе. – Допадат ми твоите мисли. – Не е важно да ти допадат моите мисли; важно е, доколко те са Божествени. Какво мислиш ти, или какво друг мисли, това е второстепенна работа. Като държа беседа, за мене е важно, какво мислят разумните същества, и какво мисли невидимият свят, а не какво вие мислите. Дошъл някои да ми каже, че Иван Пенджурски се опопил. – Това не ме интересува. За мене е важно, доколко аз мога да възприема мисълта на живата, разумна природа и да бъда в съгласие с нея. За мене е важно, доколко и ти си възприел тези мисли и можем взаимно да си помагаме. Че си възприел мисълта на някой човек, това не е важно за мене. Човешките мисли са преходни. Всяка човешка мисъл и всяко човешко чувство съдържат в себе си нещо користолюбиво. Като изучавам себе си, своето тяло по форма и строеж, същевременно изучавам българина. Формата на ръката ми е българска. Някой от движенията ми са също български. И в говора, и в речта си някога виждам българина. – Защо понякога нещата не са ясни за нас? – Защото съзнанието ви се натрупва с излишен материал. Всяко натрупване произвежда огъване.

Когато съзнанието е огънато, нещата се възприемат по един начин; когато е изпъкнало, нещата се възприемат по друг начин. Когато очите на човека са изпъкнали, той възприема нещата по един начин. Ако очите му са вдлъбнати, той възприема нещата по друг начин. Вдлъбнатите очи възприемат малко впечатления: малко светлина влиза в тях. Те са съсредоточени повече към себе си. Обаче, приемат ли нещо, което им прави впечатление, те се занимават с него ред години. Добрите хора имат изпъкнали очи, разнообразие има в тях. Те събират много впечатления. Една лоша черта у тях е, че като събират много впечатления, могат да проявят алчност. И вдлъбнатите очи имат добри и лоши страни.

Има патологически линии, които се явяват отгоре и отдолу на очите, в неправилни геометрически форми. Тези неправилни геометрически форми показват, че мозъкът не функционира добре. Такъв човек няма правилно разбиране за природата. Всичко очаква от другите. Ние, например, очакваме да се оправи животът, и хората да станат добри. Хората могат да се оправят за един ден. Ако знаете, какво е състоянието на днешния човек, ще разберете, защо той не е в състояние да прокара благородни идеи в своя живот. Хубави желания има у хората, но те са като деца. Детето казва: Аз мога да дигна този чувал. Като му кажат да го дигне, то се опитва и, като не може, казва: Малък съм. Нас трябва да ни радва, че в човечеството има зародени хубави мисли, но за осъществяването им се явяват препятствия. Ако в света не може да стане преобразование, какво трябва да се прави? Ще кажете: Може би, след 100 години ще стане това. Първите християни вярваха в тогавашните времена. Ако биха дошли сега апостолите, те щяха да бъдат разочаровани от това, което ще видят. Вие чакате да видите Царството Божие там, където никога няма да дойде. Какво количество розов цвят трябва да се сложи в казана, за да се извади 1 кг. розово масло? Нужни са около 3000 кг. розов цвят. Ако цветовете са много хубави, може от 2500 кг. розов цвят да се получи 1 кг. розово масло. Голямо изкуство се изисква, за да се извади розово масло. Ако се свари вашето знание, колко розово масло ще се изкара?

Днес ви говорих малко за квадрата. Занимавах ви с геометрията на плоскостта, т.е. с равнинната геометрия. Като изучавам човешкото лице, виждам, че квадратът се намира и на лицето. Това наричам жива геометрия, или органическа. В тази геометрия се крият ценни изводи. Като изучавате кривите и правите линии на лицето си, както и фигурите по него, ще разберете, какви сили се крият във вас. Това ще познаете по кривите линии на веждите, на клепачите, на носа, на устата, на ушите. По тези линии ще познаете отклонението, което сте направили от правия път и ще намерите начин да го изправите. Като не разбират органическата геометрия, хората се питат, защо страдат. Страданията идат за изкупване на известни грешки. – Как ще знаем, какви грешки сме правили? – По лицето си. Там е написано най-малкото отклонение. Смъртта на близките ви е също изкупване на грешките. Не е страшна смъртта. Страшно е, ако отношенията между заминалия и вас се прекъснат. Ако не се прекъснат, смърт не съществува. Случва се, че отношенията между вашите близки се прекъсват и приживе. Тогава, и като живи, хората пак са умрели едни за други. – Трябва ли да скърбим и плачем за умрелите? -Може да скърбите и плачете, но разумно, да цените всяка сълза. Бях ви казал да събирате сълзите си в шишенца, да не оставяте да падат на земята. Колко от вас сте изпълнили това? Много неща сте ме питали, но малцина изпълняват това, което им казвам.

Мнозина ме питат, да се записват ли в партии и в коя именно. – Това не е моя работа. – Коя партия е най-добра? – Всички партии са добри за себе си. Нали се жените? Ето една партия. Всеки се жени и прави такъв избор, какъвто е създал в ума си. Жената носи някакъв образ за своя възлюбен в ума си и такъв търси. И мъжът си създава образ за своята възлюбена и такава търси. Като намери своя образ, веднага се жени. Щом се ожени, всичко се свършва. Ще кажеш, че не излязло, както си очаквал. – Нищо от това, ще се учиш. Женитбата е отношение между разумни души. Следователно, щом се ожениш, ще изучаваш отношенията между душите. Вие нямате правилни отношения помежду си и се чудите, защо животът ви не върви, както трябва. В отношенията между хората ще различавате човешките прояви от Божествените. Човешкото ще търпите, а Божественото ще почитате и уважавате.

Един познат ми разправяше една своя опитност. Една вечер влязъл в едно кабаре, да види, какво правят хората там. Понеже се възмутил от поведението им, опитал се да направи една забележка на едного. Веднага той се хвърлил върху него и го набил. След това скочили и други от присъстващите и го изпъдили вън. Те му казали: Твоето място не е тук. Аз не съм влизал в кабарета, но, като ясновидец, имам представа, какво нещо е кабаре. Казвам: Животът на хората е кабаре. – Защо? – Защото не е естествен. Аз не осъждам хората в кабаретата – разбиранията им са такива. Понеже нямат работа, която да погълне силите им, те отиват в кабаре, да търсят своето щастие. Ако си писател, художник, музикант, ще седиш в стаята си и ще работиш. Докато не се отречеш от света, ще се отклоняваш от правия път, ще се биеш, ще ти чукат главата. Това не е живот. Сегашният живот на хората не може да се нарече истински живот. Който иска да влезе в истинския живот, трябва да работи върху себе си, върху своето чело. Човек с голямо, добре обработено чело е готов да бъде гражданин на Царството Божие. Щом влезе между хората, той веднага изпъква. Разликата между него и обикновените хора е такава, каквато между говедаря и говедата. Ум, сила, любов са нужни на човека. – Говори ни, искаме да се изправим. – Мога да ви говоря, но не мога да ви помогна, ако вие сами не работите.

Преди няколко дена получих писмо от една млада жена, способна, но крайно нещастна. Свързала се с един мъж, с когото не трябвало да се свързва. Пита ме, как да се освободи. Виждам, че засега това е невъзможно. Тя направила тази грешка, защото не се познавала – разчитала на себе си повече, отколкото трябвало. Сега не й остава нищо друго, освен да търпи. С търпение въпросът ще се разреши по-добре, отколкото с раздяла.

Питате: Трябва ли човек да се жертва за една жена, или за един мъж? Като ви поставят на изпит, сами ще видите, трябва ли да се жертвате и можете ли да се жертвате. Човек трябва да се жертва само за Онзи, Който му е дал живота и Който всеки ден го кредитира. Към Бога човек трябва да бъде верен. – Към партиите? – Всички партии крият нещо користно в себе си. Те първо уреждат своите работи, а после работите на народа. Една партия има в света, която има предвид благото на всички живи същества. В нея няма никаква корист. Тя е партията на Бога. Всички останали партии са човешки.

Днес всички се интересуват за съдбата на славянството. Русия, като представителка на славянството, ще мине през големи изпитания, през специфичен път на развитие. Отсега нататък идат за нея изпитания. Ако сте живи до това време, ще видите, през какви изпитания ще мине тя – разумни изпитания. Това се отнася не само за Русия, но и за Европа, за цялото човечество. Всички ще минат през разумни изпитания. Като минат през големите изпитания, хората ще кажат: Не се живее така! Има и друг път в живота. Аз зная, че политиката, политиците няма да спасят човечеството. И те носят идеи, но не са носители на новото. Други ще ги спасят. Други са носители на новото. Днес човечеството живее в безлюбие. Любовта ще го спаси. Затова казвам, че и без партии хората ще се спасят и ще се развиват. Засега и партиите са на мястото си. И те ще донесат някакви идеи. Изобщо, левите партии са по-демократични. Според мене, съществуват женски и мъжки партии. Демократичните партии са женски, защото жените говорят много. Следователно, където много се говори, там жените управляват. Някой казва: Била ли те е жена? – Как бие жената, и как мъжът? Жената бие много, но на различни места, а мъжът – на едно място и силно. Той ще те удари един-два пъти, но ще те простре на земята.

Сега, ние се отдалечихме от въпроса. Вие искате да знаете истината върху политическия живот. Този живот е израз на вътрешния духовен живот на хората. Политическите партии идат в света по силата на специален закон. Искате или не искате, те ще дойдат, както расте троскотът по нивите. Партиите са израз на човешкия дух. Те са канал, чрез който се изявява човешката дейност. Има светски и религиозни партии. И едните, и другите са естествено последствие на човешкия живот. Преди години, религиозните партии се деляха: всяка партия, всяка секта държеше за своята черква. Днес те си подават ръка и казват: Важно е Христос да се прослави. Същото става и между светските партии. Днес и те си подават ръка, обединяват се. Всяка партия носи известни идеи, които могат да се обединят. – Коя партия е най-добра? – Според мене, добра партия е тази, която носи високо човешки идеи и която включва в себе си добри, умни, справедливи и честни хора. Всяка партия, всеки човек трябва да бъде носител на новото.

Една партия съществува в света – партията на Бога. Запишете се членове на тази партия. В тази партия няма болни и страдащи – всички хора са радостни и бодри; в тази партия няма невежи – всички си помагат взаимно, всички се просвещават; в тази партия няма бедни и богати, прости и учени, генерали и редници по чин. Там всеки заема мястото си, според интелигентността си и според работата, която върши. Който работи най-много, той е генерал; който работи малко, той е редник. Тези хора живеят на земята, между вас. Като минават по-между ви, те се усмихват, погледнат ви и си казват: Няма нищо, всичко ще се оправи. Те са спокойни, от нищо не се смущават, защото в техни ръце е бъдещият план на човешкото развитие. – Какви са те по народност? – От всички нации: и българи, и руснаци, и французи, и германци, и англичани. Те знаят, как ще се оправят работите. Преди европейската война те начертаха карта на бъдеща Европа. Обяви се войната, народите се биха, помириха се, и картата се изпълни точно така, както беше предвидена. Днес се чертае друга карта.

Момък се влюбва в една мома. След две години я разлюбва и се разделят. Кой е виновен за това? Зимно време ледовете се спояват, но щом изгрее слънцето, те се стопяват и разединяват. Кои е виновен за това? – Временната човешка любов. След време, двете капки вода отново се сливат – като капки на един и същ извор. Любовта им отново се проявява. – Не сме ли свободни да се изявяваме както искаме? – Свободни сте. Фактът, че разсъждаваме по всички въпроси, показва, че сме свободни, не сме автомати;

И тъй, нова карта се чертае на човечеството. Аз зная, каква е последната карта. Тя ще освободи хората от страданията им. За това време е казано в Писанието: „И ще бъде една държава, едно стадо, един пастир.” Тогава ще има само един народ. Аз не искам да се спирам Повече върху въпроса за партиите, защото някои имат разположение към известна партия и ще се засегнат. Някои са демократи, други – земеделци, радикали, трети – социалисти, комунисти. Каквито имена да носят партиите, вие сами сте ги нарекли така. Всеки е свободен да има каквито ще възгледи. Политическият живот е външен, временен, преходен. Той не е нещо неизменно. Ако отидете в Америка, там е позволено всичко. Можете да се занимавате с наука, с религия, но, дойдете ли до политиката, това не се позволява – ще се намерите в затвора. Движиш се по улиците, но ако си позволиш да вървиш, където не е за пешеходците, веднага ще дойде стражар и ще ти каже, де да вървиш. Окажеш ли най-малкото съпротивление, ще се намериш в участъка. Следователно, като отидете в Америка, ще трябва да се подчинявате на наредбите, които съществуват там. Каквито възгледи и да имате, ще ги държите за себе си. Животът не се заключава в политическите възгледи на човека.

Първото нещо, което се иска от човека, е да има правилни отношения към Бога. Той изпитва човека по два начина: първо, Бог влиза във вас, да види, достатъчно ли ви е дал и доволни ли сте от полученото. После, влиза в ближния ви, да види, как и колко давате вие. Така Той изпитва доволството и щедростта ви. Ако не си доволен от живота, две причини има за това: или Бог не ти е дал, колкото трябва, или ти не си дал на ближния си, колкото трябва. В първия случай, ще се молиш на Бога да ти даде толкова, колкото да се задоволиш. Във втория случай, ти ще дадеш на ближния си още толкова, колкото да го задоволиш. Сегашните хора много взимат, малко дават. Богатите са взели всичко, което Бог е дал, и нищо не дават. Сега се създава партия, която иска да вземе богатството на хората и да даде на бедните. Това е неестествен процес. Ще дойде ден, когато богатите ще дадат всичко доброволно. Това е правилно разбиране.

Като ви наблюдавам, виждам във вас желание да прилагате онова, което сте разбрали. Много сте чули и разбрали, но малко сте приложили. Не че нямате добра воля, но ви липсва постоянство. Аз трябва да настоявам повече, но ви оставям да се проявите естествено, без външно насилие. Ако минете по моя път, ще имате ясна представа за живота. Но това е невъзможно. Пътят, по който съм минал аз, е пълен с противоречия. Който мине по този път ще се стопи. – Какво да правим тогава? – Ще вървите по своя път бавно, но сигурно. Бог ви е търпял толкова години, и аз ще ви търпя. Той е бил много снизходителен към вас, и аз ще бъда снизходителен. Казвам си: Ако Бог е дълготърпелив, не мога ли и аз да бъда поне търпелив? Някой не мисли като мене. Нищо, ще мисли като себе си. Аз съм дошъл до заключението: Какъвто човек и да срещна, добър или лош, първо, ще потърся една добра черта в него. Намеря ли такава черта, ще я държа в ума си. При това положение,. този човек ще се отвори и ще прояви Божественото в себе си. Той минавал за лош човек, защото всички хора са го мислили за лош, не са го обичали. Щом гледат на него лошо, той се затваря за хората и не проявява доброто, вложено в него.

Преди години, когато ме интернираха във Варна, с мене дойде един стражар, със строго, лошо лице. В първо време, като пътувахме във влака, той гледаше към мене с недоверие. Стана ли от мястото си, мръдна ли една крачка напред, той веднага ме проследяваше с очи, да не избягам от влака. Аз го поглеждах спокойно, виждах в лицето му нещо добро и не се смущавах. Той постепенно се отпущаше, взе да гледа на мене с доверие и, по едно време, каза:

Чудно нещо, защо те пращат във Варна? Лоши хора има по света. Той искаше да каже, че хората са неразбрани. Казах му: Мислят, че съм опасен човек, че мога да направя нещо лошо. – С очите си да видя, няма да повярвам в това. – Няма нищо, те постъпват, както разбират.

Сега, аз изнасям само примера, да видите, как човек може да прояви доброто. Първо, ти трябва да мислиш добро за него. Ако исках, аз можех да взема оръжието на стражаря, но друга мисъл ме занимаваше, не исках да се боря със злото. За мене е важно доброто в човека. Всеки трябва да знае, че той сам е господар на своята съдба. Може да си затворник, и пак да си господар на себе си; може да си цар, и пак да си роб. Може да умираш и да си роб, а може да умираш и да си свободен – господар на своята съдба. Свободата на човека не се заключава в положението, което той заема, но в неговата мисъл, в самообладанието, което той проявява.

Т. м.

5 Лекция от Учителя, държана на 19 октомври, 1932 г. София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Духовният свят е странен, неразбран за човека. Който влезе в него, той е изложен на проветряване. На физическия свят, човек може да затвори вратата и прозорците на стаята си, отникъде да не духа. Така той се чувства защитен. Това му дава една самоувереност, и той си мисли, че е запазен от зло. Забелязано е тъкмо обратното: хора, които живеят затворени в стаята, по-рано умират от онези, които са изложени на проветряване. Като влезе в духовния свят, човек се чувства, като че ли е оставен на произвола на съдбата. Той прилича на малко дете, излязло само навън в бурно време, настръхнало от страх. Той казва: Духовният свят не е за всички хора. Така е, духовният свят не е за всички хора. Той е само за онези, които са готови да излязат вън от физическия свят. Докато не излезеш от къщата си, ти не можеш да станеш духовен човек. С други думи казано: Докато стоиш в стаята си и дишаш нечист въздух, ти не можеш да издържиш чистия, планински въздух. За да отидеш на планината, трябва да имаш здрави крака. Но това не е нещо непостижимо. Да се качиш на планината е толкова постижимо, колкото да се качваш по стъпала. Каквато е опасността да паднеш от планината, такава е и да паднеш от стълбите на къщата. Има случаи, когато при падане, от стълбите някой си е счупвал крака. Мъчнотията е докато се качиш и слезеш от планината. На върха ти си изложен на бури и ветрове, на слънчевата топлина и светлина, на всички промени, които стават в природата. Това, именно, внася в човека страх и безпокойство. Това е една от причините за противоречията в живота. Това показва, че духовният живот не е за всички хора.

Казвам: Физическият и духовният свят коренно се различават. Ако живееш само на физическия свят, ще те товарят като кон. Цял живот ще те товарят, ще пренасяш товара от едно място на друго. И ако не разбираш законите на този свят, считаш се нещастен. Като свършиш работата, ще ти дадат малко вода, зоб и ще те вкарат в обора, постлан със слама, да си починеш. Като задоволят нуждите ти, казваш: Има нещо хубаво в този свят. – Да, има нещо хубаво и за кираджийския кон. Не се минава много време, един ден те уволнят от служба. Всички плачат за тебе, че изгубили един добър работник. – Добър работник беше, защото пренасяше товара. Кой господар не плаче за своя добър кон? Той е готов и паметник да му направи. Духовният свят, в сравнение с физическия, представя свят на произвол. Ако влезеш там, никой няма да те пита, защо си дошъл, какво искаш. Там никой никого не товари. Всеки е свободен да прави, каквото иска. Гледаш над себе си слънце, въздух, простор, но хора няма. Доволен си от свободата си, но искаш да видиш поне един човек. Докато се нагодиш на новите условия, ти ще изпаднеш в голямо заблуждение. На земята си трупал богатства, уреждал си къщата си – и сам си се товарил, и други са те товарили. Изведнъж се виждаш в духовния свят без къща, на открито, изложен на слънчевата светлина и топлина, без товар на гърба си. – Не може ли в духовния свят да се живее като на земята? – Не може. На земята ти си в долина, а в духовния свят – на планина. Следователно, като отиваш на планината, ще вземеш само толкова товар, колкото можеш да носиш. Щом отиваш на планината, ще оголееш. Из пътя ще се изпотиш и ще започнеш да сваляш. На този ще дадеш един килограм, на онзи още един, докато олекнеш. Като се върнеш вечерта, ще видиш, че си изгубил два килограма от теглото си. Ако отидеш на планината десет пъти наред, ще изгубиш 20 кг. от теглото си. Тежал си 60 кг., а след това тежиш 40 кг. – Не искам да бъда духовен човек, щом трябва да изгубя 20 кг. от теглото си. – Какво особено си изгубил? Все едно, че си разтоварил колата си. Това е излишна материя, от която трябва да се освободиш.

И до днес още хората се товарят с непотребен материал. Това внася голямо противоречие в човешкия живот, което и напредналите хора не могат да разрешат. – Щом разликата между духовния и физическия живот е голяма, не ни трябва никакъв духовен свят. – Вие още не сте живели там, не знаете, какво представя той. Вие сте били само на разходка в духовния свят – отиване и връщане, като екскурзианти, не го познавате. Щом вятърът на планината ви подуха, и слънцето ви попече, вие се уплашите и бързате по-скоро да се върнете на земята. Там няма кой да ви пази. Всъщност, това не е духовният свят. Вие едва сте надзърнали в онзи свят.

И тъй, който влезе в духовния свят, трябва да е готов да се подчини на неговите закони. Още на вратата започват да го събличат: свалят дрехите му една след друга, окъпват го и го обличат в нова дреха. Значи, минаването от физическия свят в духовния не е нищо друго, освен събличане на старите дрехи и обличане на нови. Това е само приготвяне, подготовка за духовния свят. Като не разбиращ това, ти оставаш недоволен от онзи свят. От физическия свят доволен ли си? Докато си бил на земята, само са те товарили. Цял живот си ял, но и от яденето не си бил доволен. Обличал си се, пак си бил недоволен. Имал си къща, удобства – също не си бил доволен. Малко хора са останали доволни от живота си на земята – повечето са били недоволни. Питам едного: Нали имаш хубава къща, защо си недоволен? – Хубава е къщата ми, но е на улицата, голям шум се вдига. Нямам градина, нямам цветя и плодни дървета, от които да се ползвам. – Мъчно е да задоволиш човека. Каквото и да му дадеш, все недоволен ще бъде.

Като изучавам хората, виждам, че светските и духовните хора си приличат в едно отношение: и едните, и другите са недоволни от живота си. Светските хора живеят на земята, мислят, че разбират физическия живот. Всъщност, не го разбират. Духовните хора мислят, че разбират духовния свят, но и те се заблуждават – не го разбират. Казваш: Щом съм на земята, ще ме товарят. – Това не е физически живот. Духовният пък казва: Щом съм в духовния свят, ще бъда свободен, само ще се събличам и обличам. – Това не е духовен живот. Да се събличаш и обличаш и да си свободен от физически грижи, това не е свобода. Бил си болен и си оздравял – това не е свобода. Това не е духовен живот. Ако си в болницата, и здрав да си, пак не си свободен. И това не е духовен живот. Духовният живот се отличава с особени качества.

И тъй, за да разбира човек същината, т. е. съдържанието на духовния живот, той трябва да се освободи от много лъжливи понятия, които са напълнили неговия ум. Първо, човек търси начин да бъде щастлив, но не знае, в какво седи щастието. Той може да мисли, че щастието е в яденето, но за всяко ядене, се плаща. В физическия свят има спане, но и за спането се плаша. Човек е странник, който пътува по земята. Спрял се в един хотел. Хотелджията му дава хубаво легло, ядене и пиене, но на сутринта, като си отива, той му казва: Плащай сега! Хубаво е всичко това, но скъпо се плаща. Хотелджията те моли внимателно, да си запишеш името в адресната книга. Казва: Искам да си оставиш името в моята книга за спомен. Като престоиш няколко дена в хотела и се готвиш да си заминеш, хотелджията ще ти каже: Сега ще си платиш за дните, прекарани в моя хотел. Какво ще правиш, ако си в един лондонски хотел, дето за вечер се плаща по десет долара? Отде ще вземеш пари, ако трябва да прекараш десет дена в този хотел? Питам: Какво щастие е това, да дохожда хотелджията всеки ден при тебе, да ти иска по десет долара на вечер? Първо, той те записва в книгата си, като виден човек, и започва да те дои всеки ден, като крава. Като се върнеш в отечеството си, казваш: Бях в Лондон, в един голям хотел, но там ме издоиха хубаво. Какво благо си придобил от пребиваването си в хотела? Чистият юрган, чистите покривки не са били само за тебе, мнозина се ползвали от същите блага.

Често се говори за щастие. Това е хубаво. Щастието е идея, вложена в човешката душа. За всеки човек е определен специфичен път, в който се развиват неговите дарби и способности. В този път, той се натъква и на доброто, и на злото. За да ги използва разумно, той трябва да мисли. Има една страна на злото и една страна на доброто, които всякога трябва да имате предвид. Не мислете, че като вършите зло, то само по себе си е зло. То е зло само в една страна на неговото проявление. Влизаш в една стая и виждаш на масата сложено хубаво ядене. Гладен си, сядаш и изяждаш яденето. Казваш: Отлично е това ядене. Бих желал и втори път да имам такова ядене. – Да, но това ядене не е приготвено за тебе. Ето де се явява злото. Като дойде онзи, за когото било приготвено яденето, пита: Кой ми изяде яденето? – Каква разлика има в това, че ти си изял яденето, а не онзи, за когото било приготвено? Значи, злото представя отношения между хората. Ти си взел това, което не е било приготвено за тебе. Ще кажеш, че Господ е наредил така. – Не, в този случай, Бог не е наредил това.

Човешкият и Божественият свят съществено се различават. Всеки човек трябва да знае, кога е в човешкия свят и кога – в Божествения. В човешкия свят, т. е. във физическия, каквото да направиш или получиш, трябва да платиш. Ако ядеш, веднага ще дойде някой да те пита: Доволен ли си от яденето? – Доволен съм. – Тогава, плащай! Ако си купиш обувки, дрехи, трябва да платиш. Ако не платиш, злото се явява в своята пълнота. В човешкия свят, каквото бутнеш, трябва да платиш. Там за всичко се плаща. Нещастията във вашия живот се дължат на това, че всичко бутате и после трябва да плащате. Така аз си обяснявам причината за несгодите в живота, дето често се изменят условията. Оплакваш се, че животът ти е тежък. Трябва да знаеш причината за това. Например, ядеш повече, отколкото трябва, и ти стане тежко. Носиш тежест повече, отколкото можеш, и ти става тежко. Не лягаш навреме, пак ти е тежко. Следователно, физическият живот е свързан с известни ограничения, каквито в духовния живот няма.

Същественото във физическия свят е това, че каквото търсиш, ще го намериш. Дето и да е – в бакалница, в магазин, в градина, непременно ще го намериш, но ти трябва да го търсиш. И в духовния свят е същото: каквото ти потрябва, ще го намериш. Разликата е само в това, че без да го очакваш, ще го намериш – то ще те търси. На физическия свят ти търсиш, каквото ти е нужно, а в духовния свят нещата сами те намират. С други думи казано: На физическия свят човек сам търси благата, а в духовния свят благата сами идат при него. Физическият свят е подобен на хотел; там влиза всеки, който търси подслон. Като прекара известно време в хотела, един ден той го напуща, но плаща за прекараното време. Така постъпва и въздухът. Той влиза през носа на човека, напълва дробовете му и, като си свърши работата, излиза навън, като оставя нещо от себе си. Той знае закона, че на физическия свят се плаща за всичко. Въздухът представя същество от духовния свят. Той влиза и излиза от човека, без да го очакват. Като остави благото, което носи, сам излиза навън. Щом отвориш очите си, светлината влиза вътре и оставя част от благото, което носи. В това отношение, въздухът и светлината са слуги на Бога, чрез които Той изпраща подаръците си на всички живи същества на земята. Можеш ли да бъдеш недоволен от тези подаръци? Ето защо, влезе ли човек в духовния свят, дой трябва да благодари за всичко, което му е дадено даром. Там ще намериш водата, въздуха, светлината и топлината – великите блага на живота. На физическия свят човек още търси водата, но в духовния свят, достатъчно е само да отвори очите, носа и устата си, за да получи всичко наготово. Ето защо, в духовния свят съществата не мислят за нищо друго, освен за едно – как да предадат Божията Любов на земята, как да убедят хората, че вън от физическия свят, съществува един прекрасен, светъл свят. В духовния свят няма страдания, няма болести, няма смърт. Духовният и физическият свят са свързани помежду си, както е свързана планината с долината. Под „духовен свят“, в широк смисъл, разбирам Божествения свят.

Казано е в Писанието, че богатият няма да влезе в Царството Божие. Под „Царство Божие“ разбирам Божествения свят, към който всеки се стреми. Значи, и богатият иска да влезе в Божествения свят. Имате ли представа, кой човек е богат? – Защо богатият не може да влезе в Царството Божие? – По единствената причина, че няма хотел, в който да влезе неговото тяло. В хотела няма обор за конете на богатия, няма склад за стоката му. А както знаете, когато богатият тръгне на път, той трябва да има на разположение цял керван камили. В Царството Божие не се приемат багажи; не се приемат животни, които ще оставят своите извержения. Който иска да влезе в духовния свят, ще остави всичкото си богатство навън. Ако му се хареса там, може да остане; ако не му се хареса, ще слезе пак на земята и ще си вземе богатството, което го чака вън. Под „богат“ не разбирам само онзи, който има пари и говеда; богат е онзи, който има пороци и слабости: гордост, тщеславие, алчност и др. Такъв богат не може да влезе в Царството Божие. Той е богат със съмнение, с подозрителност, със скържавост и др.

Има хора материално богати и материално бедни; обаче, има и духовно богати, и духовно бедни хора. Не е важно, какво богатство имаш; важно е, да си готов да оставиш богатството си вън и така да влезеш в Царството Божие. Защото е казано: „По-скоро камила ще влезе през иглени уши, нежели богатият в Царството Божие.“ Кой богат е готов да даде богатството си за Господа? Христос не се спира тук, но продължава: „Който не се отрече от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си, най-после и от себе си, той не може да бъде мой ученик.“ – Какво ще остане от човека, като се отрече от всичко? – Душата му ще остане свободна, и той ще разбере, какво представя Божественият свят. Преди да се отрече, човек носи баща си и майка си, брата си и сестра си, приятелите си, понеже всички те са инвалиди. – Докога ще ги носиш? Не стига, че ги носиш, но още те морализират, че не си ги носел, както трябва. Казваш: Любовта изисква да ги нося. – Не, любовта е разумна, тя не изисква това. – Страхувам се да ги сваля на земята, да не им причиня болка. – Не се страхувай. Баща ти, майка ти, жена ти искат цял живот да ги носиш на гърба си, а за тебе не мислят. Срещнеш на пътя си един болен, беден човек, искаш да му дадеш малка помощ и се спреш да извадиш кесията си. Веднага жена ти казва: Не се спирай, продължавай пътя си! Не знаеш ли, че всяко твое спиране ми причинява болка? За да не причиниш болка на жена си, ти продължаваш пътя си и отминаваш бедния. Някога и жената носи своя инвалид-мъж на гърба си. Питам: Каква любов, какви отношения могат да съществуват между инвалиди? Някой е осъден цял живот да носи на гърба си майка си или баща си, жена си или приятеля си. Ще ги носи до известно място, докато един ден се освободи от тях. Ще ги изтърси на пътя и ще се освободи от робството. Това означава стихът, който някога Христос е казал: „Ако не се отречеш от майка си и баща си, от брата си и сестра си, от приятелите си и от себе си, не можеш да бъдеш мой ученик.“

Казвате: Не е дошло още времето за отричането. – За онези, които още не са носили товара на гърба си, времето не е дошло. Но за онези, които са го носили, времето е вече дошло. Който е носил товара си цели 60 години, най-после ще каже: Докога ще нося аз този товар? Стига вече! Не искам повече да го нося; не искам да бъда роб на другите. И наистина, съвременните хора са роби едни на други. – Какво ще кажат хората, като се отречем? – Ако харчиш много, ще осиромашееш, и хората ще те питат, защо осиромаша? Къде останаха парите ти? Ако се разболееш, ще те питат, защо боледуваш. – Боледуването е разтоварване. Питат коня: Защо те разтовариха? – Защото господарят продаде стоката си. И човек, като заболее, губи от теглото си 10-20 кг. Казваме, че той се е разтоварил. Други казват, че е отслабнал много. Не е отслабнал, но се е освободил от ненужния товар. В това отношение, болестите са благословение. Когато Бог иска да събуди съзнанието на човека, изпраща му някаква болест. Като оздравее, той е вече готов за работа. – Искам да стана духовен. – Не е лошо желанието ти, но искаш да станеш духовен, без да разбираш живота.

Мнозина искат да бъдат духовни, без да разбират, какво иска духовният свят от тях. Да бъдеш духовен, значи, да разбираш духовете, да знаеш техния език. Онези, които се занимават със спиритизъм, често си служат с пишещи медиуми. Като дойде духът, вземе перото и дълго време го движи върху хартията: пише кръгове, спирали, линии. Чрез тези знаци, той предава нещо, но окръжаващите не го разбират. Той изпише няколко листа, докато започне да пише думи и цели изречения. Като гледат тези знаци, присъстващите казват: Учен е този дух, но не можем да разгадаем неговите знаци. – Учен е той, колкото са учени и малките деца. Учени са духовете, изучавали са Божествената азбука, но малцина от тях могат да съчетават буквите в срички, и думите в изречения. Малцина могат да предадат нещо цялостно. Започват с Божествената азбука, но става някакво прекъсване, и те престават да пишат. В някои спиритически сеанси, казват за някого, че е добър човек, че ще стане учен или музикант. Някога предсказанието им се сбъдва, а някога не се сбъдва. Следователно, ако влезеш в духовния свят и не можеш да съпоставяш нещата, ти не си попаднал на място, т. е. съзнанието ти е още на физическия свят. Ако си готов за духовния свят, ти ще знаеш, как да съчетаваш буквите, да образуваш от тях разумна мисъл. И тогава, каквото напишеш, ще можеш да го направиш. В духовния свят процесите са завършени. Там, каквото мислиш, става. Ако имаш къща в духовния свят и не си доволен от нея, тя веднага се стопява. На земята, ако не си доволен от къщата си, ще купиш материали – тухли, цимент, вар, пясък и ще повикаш работници, да я поправят. В духовния свят, обаче, къщите изчезват една след друга и отново се явяват, докато ви задоволят. Там не се търпи никакъв дефект.

Човек може да живее едновременно и във физическия, и в духовния свят. Докато е млад, той е идеалист; иска да приложи идеалите на духовния свят в своя личен живот. Колкото старее, човек забравя идеалите си. И да иска да ги приложи, той няма вече сили. Значи, докато с млад, човек има сили да обработва градината си: носи вода, полива цветята, плодните дървета, но не знае, как да ги обработва. Като минават годините, той се научил вече да обработва градината, но водата е далеч, не може да я носи – вътрешни условия няма. Питам: Какъв смисъл има твоето знание, щом не можеш да го приложиш? То е все едно, да имаш градивен материал, а да не знаеш да градиш. Какъв смисъл има твоята медицина, ако няма болни, които да лекуваш? Каква полза, че си учител, ако няма кого да учиш? Знанията трябва да се прилагат. Ако не могат да се приложат, явяват се ред противоречия между физическия и духовния живот на човека.

Човешкият живот е преходен; в него няма нищо постоянно. Единственото постоянно нещо, това е придобитото от човека. Според мене, физическият свят е изложба на всичко придобито в живота. Тази изложба трае няколко хиляди години. Там се изнасят всички къщи, учебни заведения, обществени и частни сгради. Както някога са представяли пирамидите, така днес се излагат всички човешки произведения. Къде са днес пирамидите? Духовният свят е установен, там не стават промени, както на земята. Ето защо, който иска да изучава духовния свят, трябва да го разглежда от друго становище, а не както днес го изучават. Нужно с да се отрече човек от всички удоволствия и удобства на земята. Само така той ще влезе в Божествения свят. Как ще влезеш в този свят, ако умът ти е зает с неща, които го отвличат и заличават знанието ти? Така не можеш да влезеш в Божествения свят. Не можеш да учиш, ако на ръката си имаш цирей. За човешкия ум, циреят е препятствие, което трябва да се премахне. Всяка материална мисъл в твоя ум трябва да се изхвърли. Ако не я изхвърлиш, тя ще ти причини такава болка, която ще отклони вниманието ти от духовния свят. Следователно, ако искаш да изучаваш Божествения свят, трябва да освободиш съзнанието си от всички странични мисли. Те са товар за твоето съзнание. И тогава не ти остава нищо друго, освен да възприемеш най-хубавото нещо на земята – любовта. Защо съвременните хора не се обичат? От практическо гледище, те знаят, че като залюбят някого, той веднага ще иска да ги ограничи. Той има желание да ги използва, като кираджийски коне. Такова нещо е човешката любов. Тя постоянно взима: от този взима, от онзи взима, а нищо не дава. Онзи, който знае този закон, казва: Не си струва човек да обича, нито да го обичат. Това е криво разбиране на закона.

Отличително качество на Божествения свят е даването. Бог дава и на богати, и на бедни, на учени и на прости – на всички дава. Ето защо, който отива при Бога, трябва да е готов, правилно да възприема Божественото и разумно да го използва. Ако не използваш разумно даденото от Бога, ти сам ще си създадеш нещастия и страдания. Ако влезеш готов, с будно съзнание, в Божествения свят, ще придобиеш изобилно блага. Обаче, на физическия свят не е така: Там всички искат, а никой не дава. Там привидно дават. Докато ти дадат нещо, веднага си го вземат. Така дава бакалинът: даде ти нещо, срещу което взима повече. Казвате: Такива са времената. Това не ви оправдава. Ще продадеш едно яйце за 20 лв. Колко трябва на получава човек, за да плати 20 лв. за едно яйце?

Като ме слушате да говоря така, вие казвате: Човек да си поживее, както разбира, че каквото даде Бог. – Това е криво разбиране. Ами ако се намерите в особено положение, като очаквате само на Бога? Каква философия има в думите „каквото Бог даде“? Живееш известно време на земята, ядеш и пиеш, работиш, спиш, ставаш пак да работиш, докато един ден заминеш за другия свят. Около тебе се съберат роднини и приятели, които плачат и скърбят. След това те вдигнат на колесница, занесат те на гробищата, дето държат надгробни речи. Турят цветя и венци върху тебе, и най-после те спущат в гроба. Тук започва угощение на малките братя – червеите. Всички се разотиват по домовете си и казват: На добър час! Питам: Защо заровиха този човек? Нали го обичаха? Защо не го задържаха вкъщи? Каква е тяхната любов?

Казвам: Така постъпват хората и със своето щастие. Едва го придобият и го заровят в земята. И като погребат човека, започват да ви убеждават, че след време той ще възкръсне. Това е друго заблуждение. Горко на онзи, който очаква да възкръсне от гроба! Има смисъл да възкръснеш, но докато си още в тялото, със своите мисли и чувства, със знанието, което имаш. Да възкръснеш, но коренно да измениш живота си. Цял живот си бил неспокоен, недоволен, че това, онова нямаш, и в един момент да стане преврат в твоя живот, да заживееш в радост и веселие, в доволство и светлина. Това наричам възкресение. А тъй, цял живот ще бъдеш недоволен и ще почнат да те убеждават в прераждането. Ще дойдеш втори път на земята, със същото съзнание, да направиш същите грешки. Значи, ако си женена, и мъжът ти те бие по няколко пъти на ден, като се преродиш отново на земята, пак да се ожениш и пак мъжът ти да те бие. Благодарим за такова прераждане! Прераждането има съвсем друго значение. Питате, като се преродите, дали ще се познавате. – Да се познавате като стражари, съдии, бакали, познаване ли е това? Да познаваш Бога, това е живот вечен. Да познаваш Онзи, Който дава живот, а не онзи, който взима живот.

Като изнасям тези неща, аз нямам предвид да ви обезсърчавам. Обаче, казвам, че вие криво разбирате физическия живот. Той има своите добри страни. Вие не разбирате правилно нито физическия живот, нито Божествения. Вие живеете в един свят, който не разбирате. Всеки си е създал свой живот, който се отличава по това, че е сянка на Битието, а не негова реалност. Докато уповавате на човешкото, един ден вие напълно ще се разочаровате. В този свят всичко ще премине така, както снегът се стопява. Следователно, не уповавай на този свят, който изчезва като снега през пролетта. Смешна е, именно, тази несъобразност. Снегът трябва да се стопи, за да израснат тревите и цветята. Ако снегът на физическия свят не се стопи, хубавото в човека няма да израсте, т. е. Божественият живот – цветята и плодовете няма да дойдат. Божественото иде от цветята и плодовете. Като знаете това, не гледайте на външните несгоди. Несъобразността в човешкия живот се дължи на вашите криви разбирания. Това показва, че вашите разбирания са станали крайно материалистични. Тази е причината, че съществуват противоречията. Какво е тяхното предназначение? Казваш, че трябва да се живее с вяра. – Кой живее днес с вяра? Да живееш с вяра, това значи, като нямаш къща, имоти и пари, да не губиш своя вътрешен мир. – Уповавам на Господа. – Всъщност, ти уповаваш на къщата и на имотите. Ако хората живееха с вяра, те щяха да съзнават, че са части от едно велико Цяло. И като части от Цялото, те щяха да имат еднакво отношение към Него. Това значи, да живееш с вяра. Така ще разбереш, че благата, дадени от Бога, трябва да се разпределят правилно. А тъй, да живее всеки за себе си, както днес се живее, това е индивидуален живот. Казвате: Да си уредим работите. Всички уреждат работите си, но като отидат на гробищата, виждат, как майка им и баща им са уредили работите си. Казваш: Те умряха, и аз един ден ще умра. – Ако един ден заминеш за другия свят, без да си уредил сметките си, ти нищо не си постигнал. Тази мисъл, взета буквално, става много тежка, мъчно се носи.

Един милионер, американец, попаднал в едно молитвено събрание, дето проповедникът говорел за даването. Присъстващите били все бедни хора. Като говорел за даването, проповедникът имал предвид богатите хора. Слушателите му насочили погледа си към милионера, единственият богат човек между тях, с което искали да му кажат: Чуваш ли, какво се проповядва? Готов ли си да даваш? Милионерът се намерил в трудно положение, едва издържал края на проповедта. Той си мислел: Дано по-скоро се свърши проповедта, да изляза оттук! Втори път няма да стъпя в това събрание. Такова е положението на всеки човек, който е преял. За да се облекчи, той трябва да вземе очистително. Като знаете това, никога не преяждайте! Никога не употребявайте храни, които разстройват стомаха и отравят кръвта. Освободете се от всички мисли, чувства и желания, които тровят организма. Тази е задачата на духовния човек. Той сам трябва да се пази, сам да се чисти, да стане господар на себе си.

Следователно, да бъдеш господар на себе си, това значи, да живееш в Божествения свят, дето няма кражби, дето няма никакви престъпления. Кой може да открадне водата, въздуха и светлината? Веднъж запалена свещта ти от Божествената светлина, никой не може да я изгаси. Тази е разликата между физическата и Божествената светлина. Физическата светлина се явява и изчезва, светва и загасна, а Божествената е вечна, никога не изгасва. Всяко чувство, което се явява и изчезва, е човешко. Всяка любов, която ту се явява, ту изчезва, е човешка. Как може да разчитате на такава любов? Проникне ли Божията Любов в човешкото сърце, никой не може да я изгаси. Тя вечно свети и грее. Затова казваме, че Божественото слънце грее и свети на всички. То еднакво дава своята светлина и топлина на всички живи същества. Ако си на физическия свят, и твоята свещ изгори, ще отидеш в някоя бакалница и ще си купиш нова. Ще дадеш пари, ще си вземеш свещ. В Божествения свят, обаче, ако искаш повече светлина, ще си направиш по-големи прозорци. Там светлината се дава даром. Колкото по-големи са прозорците, толкова повече светлина ще приемеш.

Работете върху себе си, да се убедите в силата на Божествената светлина. Тогава, при каквито изпитания и да се намерите, лесно ще се справите с тях. Казваш: Ако не мога да се справя с изпитанията си, ще замина за другия свят. – Важно е, как ще заминеш: ще възкръснеш, или ще останеш в гроба. Който е ликвидирал със своите земни желания, лесно умира. Той лесно се освобождава от тялото си. Душата му хвръква в Божествения свят, дето продължава да живее. Обаче, онзи, който е свързан за земята, мъчно умира. Той се държи за тялото си в гроба и чака да дойде някой да го освободи. Ако погледнете с очите на ясновидеца, ще видите, как умрелите се държат за телата си, не могат да се отделят от гроба си. Ето защо, докато си на земята още, стреми се да се освободиш от всички земни, материални връзки, та като влезеш в Божествения свят, да паднеш като зрял плод. Не мислете, че можете да живеете самостоятелно, свободно на земята. Вие сте плод, който всеки може да откъсне. Важно е, да ви откъснат навреме, като узрял плод, а не преждевременно. И в царска дреха да си облечен, един ден ще те откъснат, както ти късаш ябълките и крушите от дървото. – Какво ще стане тогава с мен? – Ще те изядат. Да те изядат, това е привилегия за тебе, не е нещастие. После, ти ще кажеш: Само едно нещо искам – да посеете семката ми отново в земята.

Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си.“ Какво разбирате вие под „изяждане“? Ще кажете: Учителят ни говори за изяждането: всеки от нас трябва да бъде изяден. – Право е това, но как ще ви изядат? Като ви турят на ръжена да ви опекат, тогава ли ще ви ядат? Аз не разглеждам яденето в такъв смисъл, да те опекат и изядат. Има смисъл да те изядат, но тогава, когато ти считаш това за привилегия. Както въздухът и светлината влизат и излизат от човека, така и той трябва да бъде изяден. Като влизат в човека, въздухът и светлината оставят нещо от себе си и пак излизат навън и продължават своя път. Губят ли нещо с това? Нищо не губят. Така и човек трябва да бъде изяден. Като плод ще влезеш в своя ближен, ще оставиш нещо от себе си и ще продължиш своя път. Който яде така човека, той всякога печели. Изядеш една круша и казваш: Колко хубава беше крушата! Ще посадя семките й. Ти спечели нещо от крушата, но и тя остана доволна от тебе – посади семките й в земята.

И тъй, ако не сте готови да пожертвате своите мисли, чувства и постъпки за Божественото, вие не можете да влезете в Царството Божие. Човек може да се жертва по закона на любовта, а не по закона на насилието. Само любовта освобождава. Същото се отнася и до мисълта. Всяка мисъл, която не освобождава човека, е робска, т. е. човешка. Всяко чувство, което не освобождава човека, също е робско. То стяга, ограничава човека. И обратно, всяка мисъл, всяко чувство, които освобождават човека, са Божествени. Те носят благата на живота. Задача на човека е да бъде проводник на Божественото.

Мнозина от вас, от сутрин до вечер, са заети с това, което става около вас. Ако се чуе някаква новина на Изгрева, тя веднага се разнася от единия до другия край. Някога цяла беседа се разваля за един спор между вас. Ако изнеса в беседата си известна погрешка, този, за когото се отнася тя, казва: Аз ли съм най-големият грешник? – Аз не се занимавам нито с праведните, нито с грешните. Не се интересувам от това, кой знае повече и кой – по-малко. Ще дойдеш да ми се оплакваш, че си сгрешил. – Аз не се интересувам от твоите грехове. Друг ще се оплаква, че имал големи дългове. – И това не ме интересува. Щом имаш дългове, трябва да ги платиш. Ако се интересувам от вашите грехове и дългове, ще постъпя като съдия и ще кажа: Плащай сега! В едновремешните турски съдилища лесно решавали делата. Пострадалият се оплаква. Съдията го изслушва и вика обвиняемия: Иване, дължиш ли на този човек? – Дължа. – Плащай тогава! Той изважда кесията, преброява парите и плаща. С това всичко се свършва. Какво става сега в съдилищата? Дават някого под съд и завеждат дело против него. Насрочват деня за разглеждане на делото. Викат свидетели. Ако един от тях не се яви, делото се отлага. Месеци и години минават, докато се реши едно дело. Най-после, делото се решава, но и парите се свършват. За предпочитане е да се разглеждат делата по турската процедура, отколкото по новия начин, дето има и апелация, и касация. Ако и в тези инстанции не се реши делото, отправят го на онзи свят, там да се реши.

Сега искам да остане у вас следната съществена мисъл: Възлюбени на Бога са онези, които носят Неговите мисли. Всяка Божествена мисъл носи живот. Ако спреш Божествените мисли, ти спираш живота си, както и живота на другите хора. Ако умъртвиш една Божествена мисъл в себе си, ти умъртвяваш и своя живот. За да живееш, внасяй в ума си, както и в ума на окръжаващите, Божествени мисли. Питате: Влязъл ли съм в духовния живот, напреднал ли съм? Аз пък искам да зная, носител ли си на Божествения живот и на Божествените мисли. – Как да позная това? – Ако ти още не си узнал това, много си закъснял. Аз считам, че вие трябва да знаете това, да не изпадате в положението на онези български чорбаджии от турско време, които заравяли парите си в земята и не казвали, де са ги заровили. Като дохождали разбойници да ги обират, искали им парите, а те отговаряли, че нямат. – Къде ги заровихте? – Не знаем. Обаче, като им туряли нагорещено желязо на врата, веднага си спомняли, де са ги заровили. Та вие не очаквайте да дойдат разбойници с нагорещени железа, но доброволно дайте всичко за Бога. Един ден ще дойде при вас цяла тайфа от разбойници, ще похлопа на вратата ви и не само че ще ви обере, но отгоре на това и ще ви убие. Майка ви и баща ви не са ли убити по този начин? Или ще кажете, че ангел Господен дошъл да ги вземе. Съгласен съм с това. Всички разбойници са все ангели, пратени от Бога.

Като говоря по този начин, губи се свещеното в думите. Казваш: Как така се убива човек? – Не убиха ли Христа? Мислите ли, че това, което Христос преживя, беше съгласно с Божията воля? Не, това имаше съвсем друг смисъл. Римските войници не убиха ли Христа? Обаче, Той не умря. Онези, които Го обичаха, Му дадоха нов живот. Това стана, за да се опита Любовта на Бога. Хората умъртвяват, а Бог възкресява. Човешкото умъртвява, а Божественото възкресява. Дето няма щастие, е човешко; дето има щастие, е Божествено. Дойдете ли до любовта, вие сте в Божественото. Всички добродетели – любов, кротост, въздържание, вяра, са присъщи на Божествения свят. Следователно, човешкият свят се отличава с отрицателни качества. Единственото нещо, което прави човешкия свят приятен, е Божественото. То остава за късо време у нас. Затова, докато Божията Любов живее у нас, и ние приличаме малко на Бога. Обаче, Бог не прилича на нас. Това значи: в Бога няма нищо отрицателно, както у хората. Това е изнесено в 4 гл. от Матея.

Вашият хотел е пълен с гости, които ви казват: Не слушайте, какво ви се говори. Ако слушате Учителя си, той ще ви обърка. Къде ще отиде животът ви? – Не, ако ме слушате, ни най-малко няма да пострадате. Бог казва: „Слушай ме, Израилю, за да не пострадаш.“ Под „слушай“ аз разбирам: Вземи това, което Бог ти праща. Не казвам да слушате моите думи, но да слушате Бога и да вземете това, което Той ви дава. Да слушам светлината, аз разбирам, да взема онова, което тя ми дава. Обработвайте Божественото и не се влюбвайте в това, което може да ви заблуди. Нека всеки от вас си изработи мироглед, който да е в хармония с Бога и с небето. Това е човекът. Като вървите по този път, слушайте Божия глас и знайте, че Той ви говори, както говори на Адама в райската градина. Като дойде Бог, трябва ли да се криете от Него, като Адама?

Мнозина от вас, като чуят гласа на Бога, се скриват и после се питат: Дали беше Бог, или не? Когато греши, човек не познава вече Господа. Тогава Бог става страшен за човека. Той казва: „Чух, Господи, гласа Ти, но се убоях.“ – За кого се отнася това? – За болните, за фалиралите. Аз говоря за здравите, за онези, които искат да следват правия път.

4. Утринно Слово от Учителя, държано на 16 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Непознатото“.

Казвате, че много неща в природата се повтарят и то – най-познатите. Всъщност, в познатите неща се крият непознатите. Например, не можеш да напишеш нещо, без участието на познатите букви. Може написаното да е нещо непознато, но то е изразено чрез познати букви. Голяма философия представя разкриването на буквите. Това не подразбира знанието на езика. Важно е да имаш понятие за буквите, да знаеш, как да ги съчетаваш. След това идва знанието на езика.

Сега ще ви говоря за една особена азбука. Буквата „А“представя точката в геометрията. За да се изяви точката, необходимо е участието на някаква причина. Казва се, че точката не заема никакво пространство. Според мене, точката е онова най-малко, микроскопическо пространство или най-малката концентрирана енергия, или най-малката мисъл, чувство или постъпка. Както буквата „А“, написана на хартия, е видима, така може да бъде видима и точката. Казва се, че тя се движи в известна посока, обаче, сама по себе си, точката не се движи. Едновременно с буква „А“, като точка, следва буква „В“, също точка. Колкото е видима точката „А“, толкова е видима и точката „В“. Следователно, когато точката „А“се движи в известна посока, точката „В“се движи в посока, противоположна на нея. Значи, когато се движи електрически ток по известна посока на жицата, друг ток се движи в противоположна посока на първия. Двете точки образуват едновременно едно и също течение и се отличават по своите качества. Горното течение е положително, а долното – отрицателно. Ако движението на точка „А“стигне до „В“и продължи по-нататък, виждаме, че това движение става отрицателно (фиг. 1). То не върви вече по права линия, но се изкривява и минава под земята. Движението А – В има отвесна посока. Когато точките „А“и „В“се движат в хоризонтална посока, движението е положително. С всяка точка в пространството се проявяват още четири точки. Така се образуват две по две успоредни прави, които заедно образуват квадрата – (фиг. 2 ).

Двете успоредни показват възможностите на движението. Двете успоредни могат да се извият така, че да представят крива линия, а затвореното от нея пространство – кръг. Линиите АВ и СD са възможности на точката „А“. Точките показват ограничението. Силата, която действа от „A“към „B“, показва, че и тя е ограничена, не може да отиде по-нататък. Следователно, тя ще мине в друга посока, а именно, в посоката CD. От точка „В“силата не може да продължи по-нататък. Тя ще се върне, отдето е излязла. Това е закон, но не механически. Много естествено, във вселената не съществуват отделни точки. Вселената е едно цяло, а всички точки – линии, плоскости, тела са възможности, в които Цялото може да се прояви. Ако възлагаш нещо на малките плоскости, на малките линии, на точките, това показва, че Цялото се разлага на съставните си части. Същото става и с парче лед, като го удряш с чук. То ще се разпръсне на безброй частици. Обаче, ако слънцето грее и пропука леда, стопената вода ще се стече в низината. Щом водата прониква в земята, това показва, че повърхнината и не е плоска.

Виждаш, че един човек се движи към тебе. Спирате се и почвате да разговаряте. Това показва, че желанията и стремежите ви са еднакви. Ако и двамата се разминете, без да се спирате, това показва, че желанията и стремежите ви са различни. В първия случай и двамата са на плоскост; във втория случай, единият човек се движи във вдлъбнатина, а другият – по изпъкнала повърхнина. Затова стремежите им са различни. В народа се казва за някого, че стои на високо място, т.е. той е от високо произхождение. За друг се казва, че е слязъл ниско. Значи, единият живее на планина, а другият – в долина. Те се коренно различават. Като наблюдавате полските хора, виждате, че те се различават от планинците по строеж, по мускулатура. Планинците са по-издръжливи. Когато полският човек попадне в една местност, ако е земеделец, той започва да мисли, как да я изоре и посее. Ако е инженер, започва да прави изчисления, къде да построи някое здание. Ако е индустриалец, започва да търси минни богатства в тази местност. Планинецът ще мине през тази местност, без да и обърне внимание. Той ще се стреми нагоре, към планината.

Да се върнем пак към точката. Какво се крие в нея? Зависи, каква е тази точка. Ако е житно зърно, точката е жива, в нея се крие известна енергия. Когато точката „А“мине през трите точки „В, С, D“и се върне пак в „А“, образува се плоскост. Когато плоскостта се движи, образува се тяло – куб. Значи, всяка плоскост е страна на тялото. Защо ви говоря за плоскостта, за куба? С това искам да ви наведа на идеята, че всяка мисъл, всяко желание, всяка постъпка имат определена геометрическа форма, т.е. определена геометрическа възможност. Ако се случи една точка, линия или плоскост да не проявят своите възможности, това се дължи на факта, че по пътя им се явяват големи препятствия. Щом се преодолеят препятствията, възможностите им веднага се явяват. Какво прави инженерът, когато иска да прекара някъде железопътна линия? Първо, той разглежда пътя, дали е равен, или не. Някъде пътят слиза надолу, някъде се качва по планината. Инженерът съобразява, как да преодолее тези препятствия. За да мине влакът през планинската местност, пробиват тунели, прекарват шосета. Ето защо и човек може да приложи същите методи в своите мисли и желания. Щом срещне известно препятствие, той трябва да прокарва тунели, шосета и др. Който не разбира законите на геометрията, той изпада в големи противоречия.

Представете си положението на един беден. Животът му е в квадрата. Колкото са възможностите на този квадрат, толкова са и неговите възможности. Бедният е в съседство с един богат, значи, неговите възможности граничат с възможностите на богатия. Точка „С“съединява двата квадрата – на богатия и на бедния (фиг. 3).

Богатият може само да кредитира бедния, да му даде част от своя капитал, но в никой случай няма да му даде, колкото са неговите възможности. Богатият изчислява възможностите, които се крият в квадрата на бедния и се съобразява с тази оценка. Бедният е недоволен от оценката и с това отношението му към богатия се изменя. Питам: Колко оценява всеки от вас своя квадрат? Ако го оценява един земеделец, собственик на много земя, първо ще ви разгледа физически, дали сте здрав, снажен, готов за работа. Той казва: Давам ти сто лева надница, иди на лозето да работиш. На слабия ще каже: Определям ти 50 лева надница. Колкото по-слаб е работникът, толкова по-малка е надницата. Това са порядките на стопаните. Изобщо, колкото по-малки са възможностите на твоя квадрат, толкова по-малко те възнаграждават. Шивачките, които се занимават с дребни работи, получават малка надница. Дипломатът, който се занимава с важни политически въпроси, получава голямо възнаграждение. Значи, астрономът, който изучава големите небесни тела, би трябвало да получава най-голямо възнаграждение. Всъщност, възможностите на човека, т.е. неговите прояви на физическия свят, зависят от неговото вътрешно разбиране.

Като е дошъл на земята, човек проявява известни желания и мисли, че е свободен. Той се лъже. Много от неговите желания са желания и на другите хора. Следователно, не мисли, че си свободен. Квадратите, които те обикалят, показват, че си ограничен отвсякъде (фиг. 4).

Всяка точка на твоя квадрат е граница, отдето можеш да минаваш. Ти си свободен само вътре в квадрата, но речеш ли да излезеш вън от него, веднага ще те ограничат. Ще се намериш пред една митница. Там ще кажат: Ти искаш да минеш в чужд квадрат. Разкрий картите си! Ти не съзнаваш това, но се стремиш към една цел – да се освободиш. Опиташ ли се чрез насилие да минеш митницата, ще се намериш в положението на онзи, когото аутопсират. Докато е бил жив, родителите са треперили над него. Щом умре, лекарите се разпореждат с трупа му. Събират се около него няколко студенти и почват да го режат. В първо време им се вижда страшно, странно, а после се спират върху научната страна на въпроса. Кога и да е, всеки човек ще се намери на дисекционната маса. Никой не може да я избегне. Студентите поглеждат към трупа и си казват: Какъв си бил, какво те е вълнувало, това не ни интересува. Че си бил разочарован, че си имал несполуки и това не ни интересува. Дали си служил на Бога, или не и това не ни интересува. Ние искаме да знаем, какво се крие в твоето тяло. Взимат ножа и режат. Те изучават вътрешността на човешкия организъм и като свършат работата си, казват: Благодарим ти за услугата, която ни направи. След това, събират частите му и го погребват. – Няма ли друг начин за изучаване на човешкото тяло? – Ще дойде време, когато изучаването на човека ще става по живото тяло. В живото сърце ще намериш това, което в мъртвото никога не може да намериш.

Квадратът, като фигура, не е нищо друго, освен дисекция на вашите желания. Всяка мисъл, всяко желание е ограничено от страните на квадрата. Не че дадена мисъл или желание не могат да се реализират, но преди да дойдете до това, трябва да изучавате известни закони. Отиваш при един професор и очакваш, той да те приеме с разположение. Обаче, той те погледне отвисоко и казва: Първо ще опитам способностите ти; от това зависи моето отношение към тебе. Той ще ти даде една трудна задача. Погледнеш задачата и казваш: Мъчна е задачата, не мога да я реша. – Щом искаш да влезеш в по-висока област, ще работиш. Колко въпроси са преплетени в аналитичната геометрия. Това е още само физичната страна на геометрията! Колкото по-навътре влизаш, ти идваш до силите и законите, които действат в геометрията. Само така ще се домогнеш до великата разумност на природата. Сложно нещо е живата геометрия! Ти имаш едно любовно чувство и не можеш да го разрешиш. То е толкова просто нещо, а ти казваш: Не пипай тук, това е болно място. Според мене, любовното чувство е точка, толкова деликатна, толкова фина, че трябва да я пипаш много внимателно, за да не причиниш някаква болка. Любовната точка не се пипа, даже и с поглед не я бутай! На сто години само един път може да се докоснеш до нея. Под „сто години“разбирам една проява на великата разумност. Имаш право да надникнеш в областта на любовното чувство, само ако си разумен. В любовната точка се преплитат хиляди същества. Любовното чувство е художествена изложба. Най-видните художници са изложили своите картини там. Ако си умен, ще научиш нещо от тях; ако не си умен, нищо няма да научиш. Хвалиш се със своето любовно чувство, но си изпъден от галерията на художниците. Ако не си готов вътрешно, отиваш в художествената изложба и буташ тази – онази картина. Дойде стражарят и казва: Вън! Нямаш право да пипаш тези картини.

Срещаш един свой приятел и го гледаш право в очите. – Защо го гледаш? – Искаш да узнаеш, какво мисли и чувствува той в дадения момент. Според мене, нямаш право да изследваш човека по този начин. Право е да знаеш, с какъв човек се срещаш, дали е умен, или не, но начинът на изследването ти е крив. За да постъпваш право, ти трябва да знаеш законите на своите мисли и чувства, т.е. тяхната геометрия. Искаш да реализираш една своя мисъл или едно желание, но срещаш мъчнотии на пътя си. Това показва, че някои същества се интересуват от тебе и съзнателно ти препятствуват. Какво ще направиш? Как ще постъпиш в случая? – По два начина: или ще се върнеш назад, или ще търсиш път да преодолееш препятствието. Когато изследва една планинска местност, ученият не се плаши от мъчнотиите. Оттук – оттам ще се промъкне, докато най-после си пробие път. Искаш да заемеш професорско място. Даваш заявление, но виждаш, че за това място са подадени сто заявления. Трябва ли да се откажеш от желанието си? Колкото и да е мъчно това, ти трябва да се опиташ. Ако успееш, ще знаеш, че си преодолял известна мъчнотия. – Голяма е конкуренцията. – Където има конкуренция, там мъчнотиите са по-големи. Обаче, и условията за растене там са по-големи.

Една муха влиза в една стая и започва да търси нещо за ядене. Като се нахрани, иска да излезе вън, но не може. Тук кацне, там кацне, никъде няма изход. Започва да лази по прозорците, стъпва ту на единия, ту на другия си крак, прави своите изследвания и се чуди, защо не намира изход. Много просто, тя е влязла без позволение в кухнята на едно аристократическо семейство, яла и пила, а след това иска да излезе, без да плати нещо. Като се блъскала от едно място на друго, тя се хваща на мухоловката и се чуди, отде й дойде това нещастие. Тя се пита, кой има право да я поставя на такова изпитание. Обаче, никой не може да защити мухата. И човек, като мухата, попада при известни мъчнотии и се чуди, коя е причината за това. – Много естествено, той не знае законите на природата. Може да си учен, но ако си невнимателен, непременно ще попаднеш в мъчнотиите на мухата. – Може ли ученият да изпадне в мъчнотии? – Може, разбира се. Представете си, че той пътува вечер през една планинска местност и по невнимание, пада в една пропаст. Ако пропастта не е дълбока, лесно ще излезе; ако е дълбока, ще очаква външна помощ.

Като слушате да говоря така, казвате: Кажи ни нещо интересно. Остави настрана научните работи. – Какво ви интересува? – Искаме да знаем, де има заровени пари, де има вода, де са плодните градини. – Този, който има хубави плодове и той като тебе е търсил градини с плодни дървета, и като не е намерил, сам си направил градина и сам отглеждал плодни дървета. Направи и ти като него, да задоволиш желанието си. Ако не работиш, животът ти ще се обезсмисли. Затова, кажи си: Ще копая, ще садя плодни дървета и ще чакам 12 години, докато получа изобилно плодове. Кажеш ли, че нямаш търпение, ще ходиш гладен и бос. И учен да си, пак ще копаеш и садиш. Учил си, свършил си висша наука, но не можеш да работиш. Като огладнееш, влизаш в една гостилница и се молиш на гостилничаря да ти даде малко ядене. Той ти сипе ядене в една чиния и ти започваш да ядеш като учен. Казваш: Ще покажа на тези хора, как яде учен човек. – И ученият, и простият ядат по един и същ начин. И двамата искат да задоволят глада си. Ще кажете, че науката е свещено нещо. – Свещена е, ако тя може да преодолее всички мъчнотии.

Днес моята цел е да прегледам писмата, които сте ми писали и да видя, на кои може да се отговори. Някои писма не заслужават отговор, не че са глупави, но са ненавременни. Вие искате неща, за които не сте готови. В това отношение, вие приличате на онези деца от първо отделение, които заедно с букваря си, носят учебниците на своите по-големи братя и сестри. Какво разбират те от алгебра и аналитична геометрия? Защо им са тези учебници? И вие, като тези деца, се занимавате с велики мисли, които изискват голям капитал. Казвам: Не губи времето си да носиш големи книги. Те са за библиотеките. Щом изучиш буквара си, тогава ще пристъпиш към големите книги – алгебра, аналитична геометрия и др. Големите книги са за университета. – Дотегна ми да уча и да живея. – Дотегна ти, защото се товариш с мисли и с книги, които не са по твоите сили. Щом ти дотегне живота, или ти ще режеш, или тебе ще режат. Това е трудна задача, която трябва да разрешиш. Лесните задачи не дотягат, но трудните всякога дотягат.

Опростете живота си и вложете в него само лесноразрешимите задачи. Започнете от малкото, от един килограм и постепенно увеличавайте. Така ще се калите и ще можете да вдигате големи тежести. Не се опитвай да вдигнеш с ръката си голяма тежест, защото ще изгубиш и тази сила, която имаш. За да вдигнеш сто килограма тежест, трябва да се упражняваш дълго време. Да вдигаш големи тежести, това са изключителни явления. Изключителните неща са за изключителни времена. Успехът на човека е в малките величини, в малките желания. Ще дойде време и за големи желания. – Кога? – Когато станеш силен. Казват за някого, че го очаква голяма слава. Той си знае, какво го очаква. Голямата слава има отношение към големия товар. Тежка е голямата слава. Като знаеш това, бъди доволен от малките постижения. Радвай се на малките мисли. Малкият квадрат причинява по-голяма радост от големите квадрати. Във всеки квадрат живее по едно същество, чиито граници не можеш да прескочиш. Ако се опиташ да прекрачиш границата, ще се натъкнеш на големи мъчнотии и противоречия. На това, именно се дължат страданията на хората. Зачитайте живота на всеки човек. Животът на всекиго е ограничен в известна област; той има определен кръг на дейност. Щом зачиташ живота на другите и твоя ще зачитат. И тогава, разумните същества, които направляват целокупния живот, ще имат определени отношения към тебе.

Т. м.

4. Лекция от Учителя, държана на 14 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.

Начало: 05:00

1932_10_14 Граници на възможности.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Тема за следния път: „Съществена разлика между физическия и духовния живот.”

Ще прочета I. Петрово послание, 5 глава. Всеки човек очаква нещо и мисли, дали ще се сбъдне, или не. Някога в живота на човека се случва това, което очаква; някога се случва това, което не очаква. Значи, резултатът на очакването му е положителен, или отрицателен. Някога човек се радва, а някога скърби. Кое причинява радост? – Богатството, знанието. Като забогатее, човек мисли, че е придобил всичко. Не е така. Някога богатството прави човека щастлив, но някога го прави нещастен. За да не е нещастен, гой не трябва да носи богатството в ума си. То обременява човешкия ум. Ако искаш да знаеш всичко, ти пак обременяваш ума си. Какво печелиш, ако знаеш, колко пъти си ял през живота си, колко дрехи и обувки си скъсал, колко книги си прочел? Ако туриш всичко което знаеш в паметта си, ще си създадеш един „битпазар.” Какво ще придобиеш от този битпазар? Където отидеш на гости, или с когото се срещнеш, все ще разказваш за своето минало. Бог изчистил греховете на твоето минало, но ако намериш малко нещо останало от тях, веднага започваш да говориш за него. Значи, ти обичаш греха и не се отказваш от него. Не говоря за черния грях, но за обикновения грях, кавалер на голям орден.

Сега, като изнасям истината, вие искате да проникнете в моята мисъл, но не можете. Не е важно, каква е моята мисъл, отде я взимам. Важно е каква полза ще ви принесе тя. Някой ми носи вода. Не е важно, кой я носи, откъде я носи и кога я донесъл. Важно е каква е тази вода и как се отразява на моя организъм. Трябва ли да питам, каква е водата? – Веднага ще я вкуся. Това е същественото за мен. Останалото е несъществено. Следователно, не обременявайте ума си с несъществени неща. – Кое е съществено в живота? Представи си, че един човек те среща и те поглежда. Ти започваш да се питаш, защо те гледа и какво иска да каже с този поглед. Важно е, какво се крие в погледа. Може би, този човек нямал работа, минал-заминал край тебе и те погледнал. Ако имаше работа, нямаше да те гледа. Понеже е свободен, той те погледнал и си заминал. Друг е въпросът, ако в погледа му се крие нещо дълбоко. С погледа си той ти казва: Ти имаш една скрита болест в себе си. Отдавна я носиш, но аз мога да ти помогна. Ето, това е същественото в погледа на човека – да те погледне и да ти предаде нещо, или да ги помогне.

И тъй, при сегашните условия на живота, човек трябва да се занимава с нещо, да помага на някого. Ако ядеш, ще се занимаваш с храната, главно с хляба. Ако си жаден, ще се занимаваш с водата. Ако си в салон, където избухва пожар, ще гледаш час по-скоро да излезеш навън. Останеш ли в салона, животът ти е изложен на опасност. Казваш:

Ще отида в другия свят. – Вярваш ли в съществуването на този свят? Някои вярват, някои не вярват, но нито едното, нито другото определят съществуването на другия свят. Младата булка, като напусне бащиния си дом, отива със своя възлюбен в странство, и след четири-пег години се връща при родителите си. Бащиният дом е небето, откъдето сте слезли. Ако не се върне скоро в бащиния си дом, тя ще копнее да се върне, да види родителите си. Въпреки това, малко хора мислят за онзи свят, отдето са дошли. – Защо младата булка не се връща в бащиния си дом? – Средства няма. Понеже постоянно мисли за родителите си, тя често ги сънува. Аз уподобявам сънищата на портретите на хората. Гледаш портрета на своя възлюбен и мислиш, че е реален. Не смесвайте сенките на живота с неговата реалност. Всяка реалност, която веднъж си опитал, оставя неизличими отпечатъци в човешкото съзнание.

Често хората мислят по стар начин. Седи някой и е недоволен от живота си. По лицето му е написано недоволството. Кой е виновен за това. Когато сте напущали другия свят, разумните същества и светиите са ви казвали; Не слизайте на земята! Тази мома не е за вас. – Ех, да знаех! -Сега вече знаете. Но тогава не знаехте, бяхте запалени от четирите страни. Вие слязохте да търсите някого на земята. Любовни работи! Избягахте от небето, за да дойдете на земята. Любовни работи! Дошли сте на земята по незаконен път, избягали сте от небето. Оженили сте се пак по незаконен път. Това са фигури на речта. След това, случи ви се някаква неприятност или нещастие. Има три разбирания за живота: Едно за обикновените хора; второ, за средните и трето за великите хора. От тези гледища, животът и страданията в него имат специфичен смисъл. Всяко страдание, което сполетява човека, е строго определено. То е като четката в ръката на художника. То чертае линиите по лицето на човека. Ако четката на това страдание не мине по лицето ти, нищо няма да придобиеш. Живот без страдания нищо не представлява. Никой не може да избегне страданията. Христос, Син Божии, мина през най-големите страдания. – Не можа ли да мине Той без страдания? – Можа, но Той мина през големи, велики, разумни страдания. Той се опита да мине без тези страдания и казваше: „Ако е възможно, нека ме отмине тази чаша”. Но най-после каза: „Отче, да бъде Твоята воля, в Твоите ръце предавам духа си.” Той разбра, че Му е определено да мине през тези страдания. Мнозина се оплакват и казват, че имат големи страдания. Колко големи? Големи страдания са ония, при които излизат кървави капки от порите на човека. Така беше с Христа. Неговите страдания са образец на най-големите страдания. Колко души са минали през такива страдания? Привилегия е за човека да мине през Божествените страдания. Привилегия е за човека да бъде изпитван. Ти се намираш пред комисия. Тя те наблюдава, изпитва това, което става в ума, сърцето и душата ти. Щом възприемеш нещо чрез своите мисли, чувства и постъпки, турят ти известна бележка. Ти си мислиш: Издържал ли съм изпита, или не?

Сега, от всички се иска да знаят същественото в живота. Един милионер търсел доверено лице за кантората си. Явили се много кандидати за това място. Всички били добре облечени, спретнати, с големи препоръки. Пред вратата на кантората, милионерът оставил две празни стомни. На всички кандидати той отговарял учтиво: Ще ви имам предвид. Най-после, дошъл един млад, беден момък, който също представил молбата си. Преди да дочака отговора на милионера, той взел набързо стомните, напълнил ги с вода и ги оставил на мястото. След това се изправил в стаята да чака отговора. Милионерът му казал: Вие ще останете при мене на работа.

Следователно. докато първите кандидати гледали да вземат нещо от милионера, а не да му дадат, последният кандидат дал нещо от своя труд. Всеки трябва да изпълни нещо, да свърши една добра работа. Това е неговият документ, това е неговата препоръка за морала и качествата му. Това е една неразгадана тайна, а за разумния – разгадана тайна. Той взима стомните, отива да ги напълни и след това ги оставя на мястото им.

Сега, на фиг. 1 имате правата АВ. Какво ще стане с тази права? Какво ще образува, ако тя се умножи четири пъти сама на себе си? Тя може да се продължи четири пъти в една и съща посока и четири пъти в различни посоки.

Като се продължи четири пъти в различни посоки, ще се образува геометрическата фигура квадрат. За учения квадратът е образец на нещо. Той може да се ползва от него. Обикновеният човек, който не разбира законите, ще се чуди, какви са били намеренията на природата, да създаде квадрата. – Как се е образувал квадратът? Когато растенията слязоха на земята, образуваха линията АВ – посоката на тяхното движение. След това слязоха животните и образуваха линията ВС – те вървяха в хоризонтална посока. После, дойде човекът и образува линията СД. Понеже нито растенията мислеха правилно, нито животните, никой от тях не можа да затвори квадрата. Човекът, със своята права мисъл, образува правата АД и затвори квадрата. Като се видя затворен в този свят, човек започна да мисли за друг свят. Той разбра, че квадратът не е единственият свят. Обаче, докато е на земята, той си служи с квадрата, като мярка за разрешаване на известни мъчнотии.

Сега, като не можете да разрешите всички мъчнотии, питате се, какъв е смисълът на живота. – Смисълът на живота е да познаете Бога и да изпълните Неговата воля. Понеже не Го познавате, вие разчитате на майка си и на баща си, на братята и сестрите си, на окръжаващите. Обаче, ден след ден, тези хора започват да капят като листа. Виждате това, но си мислите, че с вас ще се случи другояче. Не, и с вас ще стане същото, каквото с всички хора. Най-после и вие казвате: Млад бях, но остарях. Спечелих пари, и после ги загубих. Сега нищо друго не ми остава, освен да отида на онзи свят, при близките си. Старият мисли за онзи свят, а младият – за този свят, да се ожени, да си поживее малко. Старият казва, че е определено на човека да отиде на онзи свят. Според мене, това не е определено. Аз се интересувам, защо старият мисли за онзи свят, а младият мисли за женене. Старият мисли, че като отиде на онзи свят, ще бъде щастлив. И младият мисли, че като се ожени, ще бъде щастлив. И двамата ще опитат, доколко са прави в мисълта си. Не е въпрос да търсите щастието. Човек трябва да се стреми към целокупния живот, да придобие истинското знание, да разбере своето предназначение. Иначе, ще живее в личността си и ще бъде недоволен. Ще живее в обществените си чувства, и пак ще бъде недоволен. Докато е в личния живот, той всякога ще се обижда. Слушаш, например, един оратор и се обиждаш от примерите, с които той си служи. Някои примери ти харесват, но някои те засягат.

Американският проповедник Муди имал обичай да си служи в проповедите си с примери от живота на хората. Мъже и жени посещавали събранията му. Един ден той си послужил с пример от ежедневния живот и отношения в семействата, като изнесъл лошите отношения между мъжа и жената. Един от слушателите се засегнал от тоя пример и, като се върнал у дома си, сърдито казал на своята жена: Как не те беше срам да се оплакваш от мене на проповедника! Ето, той изнесе нашия живот пред цялото събрание. Всъщност, жената не се е оплаквала на проповедника, нищо не му е казвала. Това е пример, който се отнася до много семейства, а не само до едно. Проповедникът има право да говори и за обикновения човек, както и за адепта. Трябва ли да помислиш, че и ти си адепт?

Какво представлява адептът? – Адепт може да бъде всеки. Тази дума има отрицателен и положителен смисъл. Отрицателното значение на тази дума подразбира човек, който поддържа известно учение, без да прилага неговите закони. В положителен смисъл, адепт е онзи, който разполага със силите и законите на известно учение. Може да бъдеш посветен. Кое от двете предпочиташ? Казвате: Кажи ни, доде сме дошли в своето духовно развитие. Дошли сте до правата СД и трябва да работите в посоката АД, да затворите квадрата и да разрешите мъчнотиите на своя живот. Вие искате да ви покажа нещо от онзи свят. Какво искате да видите: ангел, светия, или друго нещо? Ако искате да видите ангел, и на земята има ангели. Ако е за светия, и на земята има светии.

Какво представлява онзи свят? Той е нещо особено, с особени условия и обстановка. Както вие си го представяте, това значи, сами да се заблуждавате. Старият, които търси щастие на онзи свят, се заблуждава. И младият, който иска да се жени, за да бъде щастлив, също се заблуждава. Той ще бъде толкова щастлив, колкото и английският реформатор Йоан Веслей. Оженил се за една добра християнка, която на другия ден още му казала: Сега вече аз заповядвам. Няма да се срещаш със сестри, да им проповядваш! Тук аз съм сестра, мене ще слушаш! На третия ден след женитбата си, той казал на своите приятели: Не струва човек да се жени! Той си казвал: Наистина, не трябва човек да се жени за сестра, която има предвид само себе си и своето щастие. Какъв повод имала тази жена да се съмнява в един велик реформатор?

Често и религиозните хора, като повярват в Бога, започват да се съмняват и да изискват от Него това, както жената на Иоан Веслей. Понякога те казват на Бога: Искаме да обръщаш внимание само на нас, с нас да се занимаваш. Имат ли право да се съмняват в Бога и да изискват от Него това, което искат от човека? Това е неразбиране на живота. Човек не е дошъл на земята да се осигурява и да търси своето щастие. той е дошъл на земята да работи. Дадени му са крака, да ходи с тях; ръце, за да работи; глава, с която да мисли. Ако ходи, работи и мисли, човек непременно ще подобри живота си. Ще мислиш със своята глава и от нея ще учиш. Иначе, ще се натъкваш на противоречия. Много естествено. Ако влезеш в театъра, ще видиш един морал; между търговците ще видиш друг морал; между политиците – трети морал; между религиозните – четвърти морал. Всеки има специфичен морал. Накарайте търговеца да не търгува. Накарайте политикана да не политиканства. Това е невъзможно! За кого търгува търговецът? За себе си. Той не работи за народа. За кого работи политикът? За себе си, а не за народа. Народът е знамето, в името на което всички говорят. То е привидно. Никой не се бие за знамето, никой не работи за народа. Много хора се бият без знаме. Мъжът бие жена си без знаме. Двама приятели се бият без знаме.

В този бой няма никаква идея. Въз основа на това, казвам: И политическите партии нямат онази истинска, вечна идея. Техните идеи умират една след друга, както хората на бойното поле. Ще кажете, че без война не може. Това е друг въпрос. Според мене, войната е отрицателно средство, а според вас, тя подтиква човечеството напред. Войната е послужила като възпитателно средство за хората, но не ги е подтикнала напред. От осем хиляди години хората се бият. Какво особено е допринесла тя? Като не могат да разрешат известен въпрос по мирен начин, народите прибягват до войната, но това е разрешаване на въпроса със сила. Това е човешко разрешаване на въпросите.

Какво е нужно за развитието на дома? – Взаимно уважаване и почитане между членовете. Жената трябва да уважава мъжа си, мъжът трябва да уважава жена си, и децата трябва да уважават и почитат родителите си. Не можеш да уважаваш човека, ако първо не уважаваш себе си. Най-силното чувство в човека е бащата в него; най-нежното чувство е майката. Останалите чувства са децата. Ако между най-силното и най-нежното чувство се яви разногласие, човек губи силата си. Мъжът е слънцето, а жената – земята. Ето защо, когато момъкът казва, че обича една мома и желае да се ожени за нея, той се заблуждава. Може ли слънцето да се ожени за земята? Може ли го да я прегърне и целуне? Истинската женитба подразбира изливане на чувства, но отдалеч, както се разговарят слънцето и земята. Между хората не е така. Мъжът иска жена му да бъде постоянно около него, да знае, както прави, с кого се среща и т.н. Какъвто е мъжът, такава е и жената. И жената иска от мъжа същото, каквото той от нея. Това са неестествени, неправилни отношения между хората. От това гледище, казвам, че няма женени хора на земята. Външно вие сте женени, но вътрешно не сте. Апостол Павел казва: „Сгодих се за Христа.” Значи, той е сгоден от две хиляди години. Много хора се годяват за Христа и така си остават.

Някои мислят, че като умрат, пак ще се женят. На другия свят няма женитба Умрелият не се жени, но и който се ражда, също не се жени. Обаче, в обикновен смисъл на думата, хората се женят и разженват. Умре жената на някого, той започва да търси друга. Това отношение между мъжа и жената е подобно на отношението между господар и слуга. Слугата напусне господаря си, но господарят му го замества с нов. Вторият слуга го напуща, гой намира трети. Трябва да разбирате същността на живота, а не както сега се проявява. За вас и вашите разбирания, животът не се е проявил още в своята пълнота. Какво разбиране е това, с което не можеш да разрешиш въпросите, които те смущават? Не е нужно да разрешиш социалните въпроси. Разреши само тия въпроси, които имат отношение към твоя личен живот. Какво направил Александър Велики? Като дошъл до Гордиевия възел, разрязал го. Какво спечелил с това? Ако бях на мястото на Александър Велики, щях да прескоча възела, нямаше да го режа. След неговата смърт царството му се разпадна. Наричат го велик, но в какво се заключава неговото величие? Има нещо, за което е велик, но не за това, което той направи. Питам: Кое е същественото за ученика? – Да учи. – Не е само това. Щом е ученик, той не може да не учи. Ще учи до известно време и като свърши училището, ще стане учител. И като учител той ще се натъква на неразрешени задачи, както ученикът. Той има слабости, каквито и ученикът.

Казвате: Ние сме свободни. – В какво се заключава вашата свобода? Свободни ли сте в своите възгледи? Казваш, че си свободен, но търсиш човек, да видиш, дали твоите възгледи съвпадат с неговите. Ако се съвпадат, ще кажеш, че си прав. Има едно право, при което не е нужно да ти казват, дали възгледите ти са верни, или не. Право ли, е като ядеш, да ти казват, как да ядеш и с какви прибори да си служиш? Ако си в гората и не носиш нож, вилица и лъжица, как ще ядеш? Ще измиеш плода с вода и ще го изядеш. Това е естественият начин на хранене. Естествен начин е този, при който се изразходва най-малко енергия. Днес домакинята губи три-четири часа за готвене. В бъдеще готвенето ще се опрости. Тогава голяма част от времето ще се използва в друго направление. Какво ядене ще приготви домакинята, която готви и е недоволна от работата си. Недоволството е резултат на социалните несгоди в живота. - Какво трябва да се прави? И младият, и старият трябва да се повдигнат до същественото. Младият иска да се жени. -Защо? – В къщи го ограничават. Той мисли, че като се ожени, ще стане самостоятелен. Старият иска да умре, да се освободи от мъчнотиите си. – И двамата се заблуждават.

Сега, да дойдем до заключението. Това не подразбира, че всичко ще разрешим. Ако днес се нахраниш добре, временно си разрешил въпроса за яденето. Утре пак ще искаш да ядеш. Всички хора са недоволни от нещо. Защо са недоволни? Слънцето грее, водата тече, въздухът се движи. Казваш: Аз съм доволен. – Щом си доволен, помогни на недоволните. Покажи им пътя за придобиване на доволството. Кой те направи доволен? Колко време ще бъдеш доволен? Днес си доволен, но утре те заболи глава и ставаш недоволен. Кое е реалното в твоя живот: доволството или недоволството?

По кой път е вървял човек за да дойде до сегашното си положение? Той е минал по пътя на растенията и на животните. Наистина, и до днес още, като се намери в мъчнотия, човек пада духом, главата му увисва, като главата на растението. Мъчнотиите са заставили растенията да заровят главата си в земята. Значи, животните са разрешили мъчнотиите на растенията. Човек е разрешил мъчнотиите на животните. – Кой е разрешил мъчнотиите на човека? – Божественото начало в него. Въпреки това, човек има да разрешава още много въпроси. Старият умира. – Защо? -Защото не е доволен от живота си. След време пак се ражда на земята. – Защо? – Не е попаднал на това място, което е търсил. И на онзи свят не е доволен. На земята не е намерил ключа на живота, но и в другия свят не може да го намери. Ако на земята не разбере смисъла на живота, и на другия свят няма да го разбере. Младият остарява, защото не е разбрал смисъла на живота. Старият умира и пак се ражда, защото не е разбрал смисъла на живота. Като умира, старият ще се прероди и млад ще стане. Като млад, ще иска да се ожени. Щом остарее, ще иска да умре. Едно колело в движение: раждане, умиране; пак раждане, пак умиране. – Какъв е края на това нещо? – Краят е младият да не се жени, и старият да не умира. Когато дойде до това положение, човек влиза в епохата на новия живот. Докато старите умират, младите непременно ще се раждат; докато младите се женят, старите непременно ще умират.

Искам да ме разбирате добре. Аз не засягам формата на сегашния живот. Аз не засягам и характера на сегашния човек. Според мене, това е малка отсечка от безкрайната права. За мене, да критикувам човека в сегашните му прояви, това е губене на време. Срещам едного, чета по лицето му една тъга или парите си изгубил, или баща си, или работите му не вървят добре. Срещам млада мома, и на нейното лице е изписана тъга. Мъчи се, дали ще срещне онзи, когото търси. Във всички хора виждам едно и също нещо.

Казвам, Онзи, Който ви е изпратил на земята, иска да ви освободи от актьорските дрехи. Не по Негово желание сте станали актьори. Вие сами сте се облекли в тези дрехи, и Той досега ви е търпял. Днес Той казва: Има и друго изкуство в живота, а не само актьорството. В източните народи наричат това изкуство „Майя” – омагьосване. Правиш това, което не искаш. Ядеш – недоволен си, казваш: Трябва да се яде. Време е да се освободите от илюзиите на живота и да станете господари на себе си Не казвам да бъдете победители, но да бъдете свободни хора. Няма по-хубаво нещо от това – каквото правиш, да чувстваш, че си свободен. Казваш: Друго нещо е да си апостол Павел или някои пророк, а ти си обикновен човек – Апостол Павел беше обикновен. Той гонеше християните, контузи главата си и след това чу глас: „Защо ме гониш ? Пътят, по който, вървиш, не е прав” Всеки от вас ще се качи на коня си и ще отиде някъде. Казвам. Пътят, по който си тръгнал, е пътят на апостол Павел. Ще паднеш от коня и ще си счупиш главата. Ще чуеш глас, който ще ти каже: Ще отидеш да проповядваш. Питаш: Не съм ли тръгнал на път? Тръгнал си, на кон си, като апостол Павел. Някога разрешаваш въпросите с мир, а някога, като Александър Велики, разрязваш Гордиевия възел с нож.

Сега хората всичко имат, любов нямат. Чудя се на подозрението между хората. И между най-добрите хора има подозрителни. Това се дължи на вътрешния страх у тях. За да се справи със страха, човек не трябва да насилва нито себе си, нито другите, да не измъчва нито себе си, нито другите. Направиш погрешка, изправи я. Така сам ще се възпитаваш. Ще се оправдаваш със слабостите си... Няма да се оправдаваш, но ще бъдеш готов да признаеш истината.

Пишете върху темата „Най-малката истина, с която човек трябва да започне”. Най-малката истина е мястото, където може да срещнете най-малката любов.

Преди няколко дена дойдоха при мене двама приятели, и аз им казах: Работата ви ще тръгне напред. Слънцето е свидетел на това. И на вас казвам: Слънцето е свидетел на всичко, което ви говорих днес. Започнете с малката истина. Прилагайте я без страх. Тя изисква най-малката жертва от вас. Ако прилагаш най-малката любов и мислиш, че може да се урони твоето достойнство, не се страхувай. Нека се урони достойнството ти, но да не се уронват любовта и истината. Те спасяват човека. Представя ти се случай да направиш едно малко добро. Спри се в пътя си и направи доброто. Тази сутрин и аз направих една малка услуга. Седя в стаята си, чувам, една муха бръмчи жално; моли се някой да я спаси. Едно паяче я хванало за крака, а тя се моли да я пусне. Гледам – нямам пръчка, затова, хващам паяжината – тя се повлече. С нея заедно се повлякоха и паякът, и мухата, мухата на една страна, паякът – на друга. Гледам – мухата много по-голяма от паяка, но се оплела в паяжината. Освободих мухата и казах: Това място е за молитва, а не за престъпления. Някой ще каже: По-добре паякът да изсмуче кръвта на мухата, отколкото мене да безпокои. Често мухите безпокоят хората от любов.

Коя мисъл от лекцията остана в ума ви? – Най-малката истина, най-малката любов и най-малкото добро.

В древността, за да изпитат учениците на окултните школи, те били поставяни на изпит. Така проверявали знанията им. Например, неочаквано ученикът заболявал. Ако успявал да се справи с болестта си, той имал знания. Колкото по-дълго време боледувал, толкова по-малко знания имал. Това са задачи, които ученикът трябва да решава. И вашите мъчнотии сега са елементарни задачи, които трябва да се решат. Ако трябва Учителят да освобождава ученика, това показва, че изпитът не е издържан. Ученикът трябва сам да решава задачите си.

Т. м.

4 Лекция от Учителя, държана на 12 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета трета глава от Евангелието на Матея.

Днес аз ще говоря само на онези от вас, които разбират. Останалите ще чакат още много време, докато започнат да разбират. Те са като малките деца, които едва пъплят. Каквото и да им кажеш, те все ще си пъплят: нито разбират, нито могат да мислят. Да оставим децата настрана, нека си пъплят. Като видя червея, казвам: Нека си лази, не му е дошло времето да ходи и да разбира. Като видя птицата, казвам: Нека си хвърчи, не и е дошло времето да разбира. Като видя рибата, казвам : Нека си плува, още не й е дошло времето да разбира. Червеят, рибата, птицата още не могат да се разглеждат като символи на съзнателен живот. И сегашните разбирания на хората са детински. Има добри, възпитани и благородни деца. Има и деца своенравни. Дето и да ги туриш, всичко развалят и опетняват.

Като говоря, някои не ме разбират, и думите ми произвеждат обратен ефект. Те се засягат, защото личните им чувства са силно развити. Като зная това, аз заемам известна дистанция, да не ви засягам. Не само хората се засягат, но всички същества се засягат. И най-малките същества се докачат. Докато се докачате, всякога ще се намери нещо, което да ви засегне. И светлината даже ви засяга. Кой не е свивал очите си пред силната светлина? Казваш на светлината: Не влизай толкова силно в очите ми. По-малко влизай. И току свиеш очите си. На силния вятър казваш: Не духай толкова силно. Но той не иска да знае, че се обиждаш, влиза в дрехите ти, развява ги; разпръсква косите ти и т. н. Като се обиждаш, на кого първо ще се сърдиш: на вятъра, на слънцето, или на светлината? Някога човек се раздвоява в себе си, сърди се на самия себе си. В първо време, човек е весел, разположен, доволен от себе си. После става сериозен, гневи се. На кого се гневи, с кого се разправя, сам не знае. Гневът е сила, но смехът и радостта също са сили. Изобщо, всяко състояние, през което човек минава, е сила.

Казваш: Аз не се гневя. – Не, няма човек в света, който да не се гневи, да не скърби и да не се радва. Всички се радват, скърбят и се гневят. Има състояния, общи за всички – разликата е в степента. И греховете са общи за всички същества. Няма същество на земята, което да не греши, само че едни грешат повече, а други – по-малко. И най-малкият грях е толкова силен, колкото и големият. Няма защо да се доказва това. Обаче, за разбирането на този закон е нужен умът на философа и мъдреца. Питате: Как е възможно, най-малкият и най-големият грях да са еднакво силни? Казвам: Големият пожар е станал от една малка искра. Следователно, ако на малкия грях, като искра огън, дадеш условия да се прояви, той може да има резултата на големия огън, на големия пожар. Този закон се отнася, както за грешките, така и за добродетелите. Законът е един и същ и за големите, и за малките добродетели. Резултатът от греховете съсипва, разрушава човека. Краят на всеки грях е разрушение. И ако човек не се опомни, не се осъзнае, ще изчезне от Битието. Така е писано в Божествената книга. Следователно, краят на човешкия грях води към заличаване на човека от великата книга на живота. Злото ще остане, но ще заличи, ще погълне човека. Каквото носиш в съзнанието си, какъвто капитал си придобил, всичко ще изчезне. Капиталът ти, даден от Бога, ще стане достояние на дявола, а ти ще станеш негов роб.

– Как можем по лесен начин да се освободим от злото? – Така питат само мързеливите. Като говоря за злото, аз нямам намерение да плаша хората, че ще влязат в ада. Те и сега са в ада. И аз не зная, дали ще намерите начин да излезете оттам. Когато ви боли корема и с часове се въртите в леглото, не сте ли в ада? Вие имате такива опитности. Аз говоря за злото, като сянка на доброто. Много естествено, ако не вършиш доброто, ти си под влияние на злото. И тогава, ти губиш свободата си. И в злото си свободен, но само за злото, не и за доброто. В доброто е обратно: свободен си за доброто, но не и за злото. Значи, човек е ограничен и в доброто, и в злото. Свобода има само онзи, който може да прави и добро, и зло. Но и това не е истинска свобода. – Защо? – Защото едната свобода те ограничава в едно отношение, а другата – в друго отношение. Следователно, в относителната свобода има ограничение в злото и ограничение в доброто – това зависи от познаването на закона.

Вие искате да прогресирате, но без познаване закона на доброто, за никакъв прогрес не може да се говори. Ако се ограничиш от доброто, ще бъдеш свободен от злото. Само така ще имаш постижения, чрез които всеки ден ще се увеличаваш и разширяваш. Обаче, ако попаднеш под влиянието на злото, ти постепенно ще се сгъстяваш, докато паднеш от тежестта на собственото си тегло. Всяко тяло, което се ограничава от доброто или от злото, има тегло, поради което се привлича от земята. В този смисъл, и най-лекият човек, като насочи ума си в известна посока, придобива определено тегло. Онези хора, които обичат земята, тежат повече за земята, по-малко за небето. И обратно: онези, които обичат небето, тежат по-малко за земята, повече за небето. Добрият, праведният човек е тежък за небето; лошият, грешният човек е тежък за земята. Следователно, тежестта на човека показва, какъв е неговият стремеж – към земята, или към небето. Когато страдаш, това показва, че имаш някакво земно желание, което не можеш да постигнеш. Това желание не е неестествено, но с него не можеш да отидеш на небето. Позволено е на човека да има желания, но той трябва да ги ограничава. Например, позволено е на човека да яде, но не му е позволено да преяжда; позволено му е да пие, но не му е позволено да се напива; позволено му е да мисли за злото, но не му е позволено да прави зло. Да знаеш, как да използваш силата на злото, това е велика наука, с която малцина разполагат. Не се смущавайте от това, че някои неща не ви са позволени. Злото не се пипа. Въпреки това, вие заемате положението на професори, които правят своите опити. Вие правите опити със злото и се натъквате на противоречия. Много от вас са доктори, с титли, но въпреки това, минават през най-големите нещастия и страдания. Питам: Какво ти струва титлата доктор, ако ти сам себе си не можеш да лекуваш?

Преди години ме извикаха в Сливен да лекувам един доктор. Отидох при него, и го запитах: Защо викате мене, а не извикате един от вашите събратя лекари? – Страхувам се да не ме отровят. Те са завистливи, ще ме отровят на общо основание. Какво искам да ви покажа с този пример? Искам да ви обърна вниманието към личните чувства на човека, като спънка за неговото развитие. Всяко живо същество, колкото и да е малко, има лични чувства. Когато мисли изключително за себе си, човек е в своя личен живот който има отношение към тялото. Докато живееш в тялото си, ти не можеш да постигнеш всичките си желания. Физическата форма не разполага с големи възможности. Например, волът има здрави, големи рога, здрави крака, голямо тяло и макар да е с голямо мнение за себе си, той не може да постигне всичко. Всяко живо същество обича своята форма, има мнение за себе си, но не може да излезе вън от тази форма. И човек обича своята форма, но вън от нея не може да излезе.

Да се върнем към закона на доброто и злото. В доброто човек е свободен да прави добро, а не е свободен да прави зло. В злото е обратно: човек е свободен да прави зло, а не е свободен да прави добро. Значи, законът на доброто се отличава от закона на злото по резултатите. И едното ограничение, и другото са на мястото си. При сегашните условия на живота, доброто работи в наш интерес. – Защо? – Защото ни ограничава в правене на зло. Радвай се, че се освобождаваш от злото. По такъв начин, ти си свободен да правиш зло. Казваш: Аз съм свободен в злото. – Значи, ти си свободен да правиш зло. – Не е така. Бъди свободен в доброто, а ограничен в злото. В този смисъл, както хората разбират свободата, никой не е свободен. Например, кой е свободен да изминава по сто километра всеки ден? Първо, организмът му го ограничава, няма сили да издържи. – Кой може да стане милионер? – Който е умен; ако не е умен, не може да стане милионер. Кой може да стане виден философ? Искаш да станеш философ, но умът ти е ограничен, не си толкова способен. На всяка стъпка човек е ограничен, не може да постигне желанията си.

Хората говорят за свободата, но те трябва да определят, що е свобода. Има една свобода, която сега се изучава. Тя е свободата, която иде от любовта. За тази свобода аз още не съм говорил. Това, което хората наричат свобода, не е нищо друго, освен ограничение. Човек е ограничен и в доброто, и в любовта. Искаш да направиш едно голямо добро на някого, но се страхуваш, да не би този човек да се пресити от твоето добро. Значи, пресищане има и в доброто. Майката може да даде на детето си повече мляко, отколкото му трябва, и да го пресити. Обаче, разумният знае, кога колко да дава, да не става пресищане. Казваш: Трябва да храня добри мисли за човека. – Знаеш ли, какво значи да храниш добри мисли за някого?

Каква мисъл трябва да храниш за своя приятел? – Искам да стане той велик човек, да стане цар. – Ето една мисъл, която може да заблуди човека, да го пресити. Ако от днес нататък започне да мисли, че може да стане цар, той е закъснял. Сам за себе си, той е цар. И сега е цар. Ако е уверен, че е излязъл от Бога, той има царско произхождение. Ако мислиш, че сега ще станеш цар, това показва, че идеята за произхода на човека от Бога е лъжлива. Той е на крив път. Който е излязъл от Бога, той носи в себе си мисълта, че е от царско произхождение. Да си цар, това значи, да заповядваш на всички хора, и те да ти се подчиняват. Тогава между тебе и тях ще се създаде едно вътрешно стълкновение. При това положение, нито един от твоите близки няма да те обича. Следователно, противоречията в човешкия живот се дължат на факта, че всеки иска да царува, т. е. да управлява другите. Не е лесно да управляваш хората. Ако искаш да станеш цар, първо направи този опит със себе си. Опитай се да станеш цар на своите мисли, чувства и постъпки. Когато твоите мисли, чувства и постъпки останат доволни от тебе, тогава ти можеш да направиш микроскопически опит със своите ближни, да им станеш цар. Така, ти сам ще видиш, доколко те ще бъдат доволни от тебе.

Мнозина мислят, че са свободни. – Аз не зная, в какво се заключава тяхната свобода. Преди всичко, те имат крив възглед за свободата. Тепърва трябва да се изучава закона на свободата. Това, което хората наричат свобода, всъщност е ограничение. Някой иска да се изкаже, но се въздържа и казва: Като говоря, трябва да мисля, как и къде да поставям думите. Всеки език има свой начин на изложение. Например, на български казваме: Аз направих, или направих. Двата израза имат различно значение. Когато се поставя личното местоимение „аз“ пред глагола, човек развива една черта в своя характер; ако употреби глагола без местоимението, развива се друга черта. Ако кажеш „аз обичам“, разбираме едно нещо; кажеш ли „обичам“, разбираме друго нещо. Добре е да те обичат, но добре е и ти да обичаш. Ако само тебе обичат, няма да имаш възможност ти да обичаш. Ако ти сам се обичаш много, няма да остане място другите хора да те обичат. Как ще разберете мисълта, че „няма да остане място други да те обичат“? Ако съзнанието ми е запълнено от мисълта, че аз трябва да се обичам, какво допринасям с това на себе си и на другите?

Аз бих желал, вие да ми държите една лекция върху темата „Какво значи да обичаш себе си.“ Да обичаш себе си, значи, да задоволиш всичките си нужди: да се нахраниш добре, да дишаш, да се облечеш с хубави дрехи, обувки, да си вчесан добре, да имаш хубава стая, с меко, удобно легло. С една дума, всичко да ти е на място. Какво се крие зад мисълта „да обичаш себе си“? Ти правиш всичко за господаря в себе си, който не подозира, че си готов да направиш всичко за него. Ти се движиш нагоре-надолу като „кираджийски кон“, а той не знае, че има толкова предан слуга, готов да му угоди във всичко. Така, някой момък се влюби в една мома. Той обикаля момата, готов е на всякаква услуга, но тя даже не подозира. Той е неин слуга, а тя – господарка. Той казва: Моля ти се, обърни внимание на мене. Някога този господар – момата, се излъгва и го признава за господар. Той веднага казва: Плати ми сега! – В какво се изразява плащането? – Тя трябва да му напише едно любовно писмо, да му каже, че и тя го обича. Всяка мома, която се излъже да каже на момъка, че го обича, тя е на погрешен път. И всеки момък, който се излъже да каже на момата, че я обича, и той е на погрешен път. Любовта не се определя във време и пространство. Като кажеш, че обичаш някого, това се отнася само за даден момент, при дадени условия. Можеш да обичаш някого, защото си в бурно море, или в тъмна гора и си изгубил пътя си. Той иде със запалена свещ и ти посочва пътя. В дадения случай, ти обичаш този човек. Утре той поставя бомба на пътя ти. Ти излизаш със свещ и виждаш бомбата. Как мислиш, свещта може ли да те спаси от бомбата? Мислите ли, че хубавите думи всякога произвеждат един и същ резултат? – Не, някога хубавите думи носят спасение, а някога – разрушение. Когато младият момък каже на момата, че е ангел, божество, тези думи спасяват ли я?

Казвам: И вие трябва да дойдете до едно по-дълбоко схващане на нещата. Ако не ги разбирате, ще изпаднете в противоречие. – Какво да кажа на човека, ако се въздържам това да не му кажа, онова да не му кажа? – Всичко можеш да говориш, но ако думите ти са верни и истинни. Ако думите на момъка са верни, нека говори; ако не са верни, по-добре да не говори, защото момата ще измени мнението си за него. Къде остава верността на неговите думи? Утре той ще нарече момата „демон, паднал дух“ – думи, точно обратни на първите. И в единия, и в другия случай, той има някаква користолюбива мисъл, или чувство, които крие от другите. Аз изнасям тези примери не толкова за вашите отношения – те не ме интересуват. Те са за ваша сметка. Ако дъвчете добре храната си, това е полезно за вашето храносмилане; ако не я дъвчете добре, тежко ви. Аз не се интересувам, че цяла нощ ще се превиваш от болки. Причината е в тебе, че не си сдъвкал добре храната.

Аз ви привеждам тези примери, за да ви докажа, че отношенията ви към Бога не са правилни. Щом отношенията ви към вашия ближен и към самия себе си не са правилни, естествено, че и към Бога няма да бъдат правилни. Докато нещата се нареждат по ваше желание, вие сте доволни. Утре излезе нещо неочаквано за вас, и вие казвате, че Бог не е справедлив. В човека има една [с?]потаена, скрита мисъл, която го кара да критикува. Така той дохожда до крайни предели. Така се създава злото. Всеки от вас е изложен на такива състояния. Щом се разболеете, вие веднага ще се усъмните в Бога. Ако някой умре от дома ви, или някаква неприятност ви се случи, вие пак ще се усъмните в Бога. Питам: С такава вяра докъде ще отидете? А сега, всички очаквате ангели да ви посрещнат на онзи свят: с букети в ръце, с каляски, с музика, с бели дрехи облечени. Хубави са тези работи. В онзи свят има и китари, и бели дрехи, но като ти дадат китара и не можеш да свириш, веднага ще те изпъдят от рая. Само един фалшив тон решава съдбата ти: китарата остава на небето, а ти слизаш на земята. Ако ти дадат перо в ръката и напишеш нещо неправилно, перото остава в рая, а ти слизаш на земята. Това е фигуративно казано.

Следователно, ако отидеш в онзи свят и направиш най-малката грешка, изпъждат те навън. Нещата остават там, а ти се връщаш на земята. Този закон има приложение и на земята, в самия живот. За всички непостижими неща се казва, че са отвлечени. Възможно е, може вие да имате право, но сегашният живот трябва да има приложение. Всички противоречия в живота се дължат, именно, на този закон. Градиш, създаваш нещо, но като дойдеш до върха на постижението, всичко се събаря, нищо не остава от твоя градеж, и ти започваш отново. Започваш да пъплиш и наново се сгромолясваш. Тъкмо дойдеш до един малък връх и оттам се сгромолясваш и казват: Няма да я бъде! Мога да ви наведа хиляди примери от вашия личен живот, от живота на вашите мисли и чувства, както и от обществения живот. Всичките ви разочарования се дължат на двата велики закона – възлизане и слизане. Те показват, че човек не е свободен. Това не значи, че като не е свободен, някой го ограничава. Той трябва да благодари, именно, на това. Че не е свободен, това значи: свободен е да направи едно нещо, а не е свободен да направи друго. Не може едновременно да обичаш и да мразиш. Обичта може да се смени с омраза, и омразата – с обич. Това става лесно. За да се смени едно състояние с друго, нужна е малка причина. Ако имаш приятел, когото обичаш, той трябва да бъде внимателен към тебе. Една горчива дума, или един крив поглед са в сила да изменят неговото разположение към тебе. Той става сериозен. – Какво е станало? – Станало е нещо. Той сменил мястото си: от върха е слязъл долу. Видимо, това място е малко пространство.

И тъй, най-малкото побутване е в състояние да наруши равновесието на човека и да го застави да вземе друго място. Вие мислите, че никой не може да ви бутне от това място. Лъжете се, вие не познавате нито себе си, нито другите. Щом измени мястото си, човек не е същият – и той се изменя. Много естествено, той заема друго положение. Законът гласи: Стойте далеч от този, който ви обича. Той е като пружина. Щом бутнете и засегнете върха му, каквото и да му говорите, той не може вече да ви обича. Дето е застанал той, не го бутай. Бутнеш ли го, той ще се качи на друг връх. Щом отиде на другия връх, положението е вече изменено. Ако мислите, че никой не може да ви бутне, много се лъжете. Дръжте в ума си мисълта: Никога не стойте близо до хората. С други думи казано: не се приближавай до хората толкова близо, че да ги буташ. – Защо? – Защото, ако ти ги бутнеш, и тебе ще бутнат. Стой далеч от хората, не на един метър, а на 300 хиляди километра разстояние. Такава е мярката за бързината, с която се движи светлината.

В какво отношение трябва да стоим на такова разстояние от хората? И кога, именно? Когато се обичате. Двамата, които се обичат, ще бъдат станции, и в една секунда светлината ще минава от единия до другия. Това е пътят на любовта. Щом измените тази мярка, любовта не може да действа. Вие не сте мислили по този начин. Сега аз ви давам нов начин на мислене. Досега вие не сте знаели мярката на любовта. Казвате: Вярно ли е това, или не? – Приложете тази мярка и ще опитате резултатите. Аз още не съм срещнал двама души, които да се обичат по този начин. Срещал съм хора, които от любов един към друг, умират, жертват се един за друг. Обаче, не съм срещал хора, които да се обичат по новия начин. Не че хората не се обичат, но не разбират закона на любовта. Едни са по-близо, други по-далеч, но не могат да спазят точната мярка. Нещата трябва да се съпоставят правилно. Хората определят отношенията си към Бога, според своята любов. Те Го търсят близо някъде до тях, обаче Бог абсолютно пази своята мярка. Той нито се приближава до хората, нито се отдалечава от тях. И ние сега търсим Бога, искаме и Него да бутнем, но не можем.

Тази лекция не е за насърчение. Вие искате да ви насърчавам. Аз не мога, нито искам да ви насърчавам. Ако искам да ви насърчавам, трябва да ви кажа: Не бойте се, майка ви през целия живот ще ви кърми. Не, това не може да бъде! Още първата година майката отбива детето си. В първата година тя го вози в количка, но в края на втората година, тя го оставя да ходи. След третата година вече тя оставя детето самостоятелно да се проявява. Докато е малко, майката го нарича ангелче и нищо не иска от него. Но като порасне това ангелче, майката го изпраща на нивата, само да работи. – Каква е тази любов, ако очаквате майка ви постоянно да ви държи на ръце? Това се отнася до вътрешното разбиране на живота.

Като говоря по този начин, думите ми звучат като тези на ходжата, който се моли на минарето. Той казва: Един е Бог. – Какво се разбира под „един е Бог“? Единство в Бога се разбира само тогава, когато спазваш мярката на любовта, която Бог е определил. Ако не я спазваш, не е един Бог. Да разбираш Бога, значи да Го обичаш при всички условия и никога твоите мисли да не се изменят. Това значи, да имаш една свещена мисъл в ума си, да знаеш, че в Бога всичко е определено; да имаш за Него само една мисъл. И като отидеш при Бога, злото и доброто да изчезнат, да не мислиш, нито за доброто, нито за злото. Кой от вас е имал тази опитност? Ако някой е имал тази опитност, нека я разправи. И аз се интересувам от нея. Това е една от най-хубавите опитности, една от най ценните придобивки на този свят. Тя води към един свят, дето няма нито зло, нито добро. Тук даже и доброто остава далеч, и вие влизате в новия свят, дето мярката за доброто и за злото не е мярка за живота. Науката за доброто и за злото е занимание за децата. В този смисъл, и вие сте деца за доброто и за злото. Казват ти: Не бутай ореха! А ти буташ ореха, не зачиташ думата на майка си. – Къде е престъплението? – В незачитане думата на майката, а не че си взел един орех. Като пораснеш, майка ти не ти забранява да буташ орехите. Тя казва: Можеш да ядеш орехи, колкото искаш – няма закон, който да те ограничава. На детето е забранено да яде много орехи. Те съдържат органически йод, който причинява отравяне. Като ядеш орех, добре е да обелиш сухата кожица, да не ти причини болки. Има мисли, които приличат на орехите. За да се ползвате от тях, първо, снемете люспиците им, и тогава ги яжте. Всяка мисъл, която не е освободена от тази люспица, внася известна отрова в организма. След време отровата се изхвърля навън.

Обичаш някого. Ти се питаш: Защо обичам този човек? Мъчно е да определиш, защо го обичаш. Защото е добър ли? Той още не е добър. – Обичам го, защото е богат, има какво да взема от него. Обичам банкера, защото има какво да ми даде. Обичам майка си, защото ми услужва. Казвам: Трябва да дойдете до безкористната любов, която не е свързана с материални облаги.

Аз говоря на онези от вас, които искат да следват правия път. В това отношение, вие сте правили ред опити. Дошли сте вече до пътя на любовта. Няма по-лесен път от този на любовта, но няма и по-труден път от него. Вие се стремите и към доброто. Труден е пътят към доброто, но още по-труден е пътят към злото. Казано е: „Тесен е пътят, който води към вечния живот.“ Но в този път постиженията са големи. Малцина ходят в тесния път. Широк е пътят към злото. Мнозина ходят по този път, но той води към погибел. Следователно, ако пътят е широк и води към погибел, той е пътят на злото и непостижението. Няма нито един в този път, който да е постигнал своята цел. Ако търсите постижения, ходете в пътя на любовта. Обаче, в пътя на омразата няма никакви постижения. Това е философията на живота. Труден е пътят и на истината, но в него има постижения. Лесен е пътят на лъжата, но в него няма постижения. – Защо да не правя зло? – Защото в пътя на злото няма постижения. Това са нови мисли, които трябва да имате предвид.

И тъй, като ви се случи някаква малка неприятност в живота, бъдете герои, носете я. Ако не можете да носите страданията, няма да имате постижения. Ако при най-големите мъчнотии в живота си не обичате Бога, де е вашата любов? Ако всеки ден губите по един приятел и страдате за него, де е любовта ви? Аз всеки ден губя по един приятел и не скърбя. – Защо не скърбя? – Защото губя един приятел, а двама печеля. Там е смисълът. Ако скърбите, това показва, че имате повърхностно понятие за любовта. Синът ви, за когото плачете, не е ли бил във вашия ум и във вашето сърце през целия ви живот? Той не е бил само вън от вас, но е и вътре във вас. Когато бяхте млада мома или млад момък и тропахте на хорото, той беше при вас и се радваше. Когато вие се оженихте, той беше около вас. Къде отиде той сега? – Дето беше по-рано. – Ще дойде ли пак? – Ще дойде и ще си отиде. Ново разбиране ви е нужно.

Питате: Къде отиде нашият баща? – В онзи свят. Аз бих ви завел някога в онзи свят, но ще забогатеете там и не ще искате да се върнете. – Как ще забогатеем? – Ще ви дам един пример за онзи свят, да видите, какво е измислил умът на българина. Един млад българин се оженил за една красива чорбаджийска дъщеря. Тя била мързелива и не обичала да работи. Мъжът и, като виждал, че тя нищо не прави за къщата, казал и: Така не може да се живее. Ти нищо не работиш, ще оголеем. Аз не съм богат човек, и не мога сам да поддържам къщата. Тя не обръщала внимание на думите му. Откак се оженила, тя изпрела само две вретена, колкото да покаже, че работи. Един ден ги поканили на сватбата на брат и. – Какво ще правим сега? Как ще те заведа при баща ти и майка ти? – Лесна работа – отговорила тя. Ще впрегнеш колата, ще туриш големия кюп в нея, и аз ще вляза вътре. Никой няма да ме види. Като стигнем до селото, ти ще отидеш у майка ми да поискаш нови дрехи за мене, да се облека. Мъжът отишъл в селото. Като го видяла, майка й попитала: Защо си сам? Къде е дъщеря ми? – Тя ме чака на край селото. Нали знаеш, че е своенравна. Иска с песни и свирки да я посрещнете. И те изпратили музикантите с мъжа й. Като чула свирнята, тя вдигнала капака да види, какво става. Щом видяла свирачите, тя веднага се скрила. След това избягала и се върнала в селото си. Мъжът и останал до края на сватбата. Като се върнал у дома, той останал изненадан, като видял жена си с хурка да преде. Сготвил качамак и я поканил да яде. Но тя, заета в работа, му казала: Тури каша на рамо, нямам време за ядене. Той турил кашата на рамото и, а тя продължила да преде.

Казвам: За да отидем на онзи свят, трябва да се облечем с дрехата на любовта. – Защо? – Красив е онзи свят. Който влезе там, ще се възхити от неговата красота. Аз говоря за онези от вас, които любят Бога. Повечето хора са крайно своенравни. Не е лошо своенравието, но трябва да знаете, как да го употребите. И то е потребно. На земята без своенравие не може. Аз уподобявам своенравието на добре заключена врата. Турям ключа, завъртам го, но вратата не се отключва, опъва се нещо. Като влезе ключът добре във вратата и я отвори, вратата казва за мене: Ето един своенравен човек, който хлопа силно. Наистина, когато вратата се хлопне силно, мазилката се изкъртва. Всички хора поизкъртват мазилката. – Защо? – Не знаят как да отварят. Аз съм наблюдавал, как хората отключват вратите си.

Човек има три врати: на ума, на сърцето и на волята. Бъдете внимателни, когато отваряте тези врати. Оттук започва вашето възпитание. Пазете се да не обърквате вратите си. Ако вратите на ума, на сърцето и на волята са в изправност, своенравието е на място. Ако искате да бъдете щастливи, следвайте правия път. Той се заключава в правилното и навременно отваряне на вратите. Аз бих говорил повече за щастието, но оставям за друг път. Един теософ казва, че щастието е цел в живота. Той не казва, как може да се постигне щастието, но определя, що е щастието. Мнозина говорят за щастието, но то си има свой път и методи за постигане. То има известни подтици и навици. Например, какво прави красивата мома? – Тя привлича младия момък и мисли, че го направила красив. И момъкът мисли, че направил момата красива. Така ли е в действителност? Вземете, например приказките „1001 нощ“. Там виждаме, че красивите жени се привличали от грозни, черни мъже. Това привличане се дължи на известен контраст. Ако черният човек е грозен във физическия свят, той е красив в чувствения, в астралния свят. Значи, външната грозота е красота в астралния свят. Една жена, физически красива, се стреми към мъж, красив в астралния свят. Външно черните мъже са красиви в астралния свят. Черният човек е чернозем, следователно, той е богата почва. И като се казва, че богатите няма да наследят Царството Божие, аз разбирам, че те не могат да влязат там, защото са черни.

Питам: Колцина от вас имате ясна представа за тази сложна мисъл, която ви изнасям? Не е въпрос за черния цвят, но той е символ на алчност. Както алчността събира всичко в себе си, така и черният цвят поглъща всичката светлина. Който събира всичко в себе си, той е черен. От сутрин до вечер, той мисли само за себе си.

Използвайте следното правило: Бъдете ограничени и в доброто, и в злото; бъдете свободни и в доброто, и в злото. Ако едновременно не сте ограничени и в доброто, и в злото, вие не сте в правия път. Ако едновременно не сте свободни и в доброто, и в злото, пак не сте в правия път. Това е философска мисъл. Това е основен закон, наречен закон на любовта. Който изпълни този закон, той ще придобие първия лъч на любовта. – Как ще се убедим в това? – Като го опитате. Приложете този закон и, като се убедите в неговата сила, сами ще кажете: Ето една наука, до която се дохожда чрез опит. Не е достатъчно човек само да вярва. Той трябва да опита нещата, сам да се убеди в тяхната истинност.

Съвременните хора и досега още имат окови на ръцете си. Дето минат, оковите им дрънкат. И вие носите окови на ръцете си, турени от вашите възлюбени. Освободете се от тези вериги, хвърлете ги настрана. Освободете ума и сърцето си от ограниченията. Ще кажете, че това не се отнася до вас. Ако имате ограничения, сега не можете да се освободите. – Кога ще се освободите? – В бъдеще някога. – Не отлагайте нещата за бъдещето, за следващия живот. Ако днес не можеш да се спасиш и да влезеш в Царството Божие, и в бъдеще няма да влезеш. Ако сега влезеш в Царството Божие, ще влезеш и в бъдеще. Важен е сегашният живот. Каквото направиш сега, това е важно. Кое ви пречи още днес да влезете в Царството Божие? – Нищо не ви пречи – от вас зависи да влезете, или да не влезете. Казваш: Малък съм още, не съм достатъчно израснал, не съм готов за Царството Божие. – Така говори онзи, който не е разбрал закона. – Не разбирам, какво преподава Учителят. Ще питам учениците, те да ми обяснят. – Ако ти не си разбрал Учителя си, от учениците още по-малко ща разбереш. Ако твоето внимание е затворено за Учителя ти, за съучениците ти ще бъде още по-затворено. Ако не даваш ухо да чуеш и разбереш това, което Учителят ти говори, нищо няма да разбереш от онези, които отвън ти говорят. Ако разбереш Божественото, ще разбереш и човешкото.

Днес аз ви нахвърлих много мисли, които можете да използвате. Те се отнасят до онези, които искат да вървят в правия път. Вие искате постижения на материалния свят. Под „материални постижения“ разбирам онези, които са лишени от духовна основа. Те свършват с разочарования. Богатство без знание, храна без здраве водят към страдания. Здрав стомах, отлична храна, просветен ум и възвишени мисли, това са духовни блага, духовни постижения.

И вие, като религиозните хора, казвате, че човек трябва да се спаси. – Да, всеки ден трябва да се спасявате, но от какво? От заблужденията си. Мрачните състояния на духа – на обезверяване, на разочарование, трябва да турите настрана. Не казвайте, че животът няма смисъл. – Животът има велик смисъл. Ако изгубиш този смисъл, естествено, ще изпаднеш в състояние, и себе си да не познаваш. Някога обичате хората, някога не ги обичате. Често и себе си не обичате. Питам: Къде е краят на тези състояния? Когато тези състояния са чужди за вас, лесно се справяте с тях. Като дойдат до вас, мъчно се справяте. Това са мъчни задачи за решаване.

Казвам: Обичайте Бога при всички състояния. Дръжте в ума си свещени мисли за Него. Бъдете радостни и весели при всички положения: и при доброто, и при злото. Това се отнася до вашия вътрешен живот, който е съвършено свободен от външния живот, от всичко онова, което може да ви смущава. Христос казва: „Князът на този свят няма нищо общо с мене.“ В своя свят той може да прави, каквото иска, но той няма нищо общо с любовта. Омразата и злото съществуват, но те нямат нищо общо с любовта. Тя може да ги допусне, но те не я поддържат. Значи, злото и доброто се поддържат от любовта, но тя не се поддържа от тях. Не мислете, че ако сте добър, ще имате повече любов. Всъщност, ако не сте нито добър, нито лош, любовта ще има по-голямо влияние върху вас.

Да остане у вас мисълта: Ограничени в доброто и в злото; свободни в доброто и в злото. Всичко друго можете да забравите, но тази мисъл – никога. Щом тази мисъл остане у вас, вие ще намерите пътя, ще намерите и своето място.

Формула: – Проявената любов на Духа, проявената мъдрост на Духа, проявената истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота. (Три пъти).

3. Утринно Слово от Учителя, държано на 9 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Тема за следния път: „Как са създадени ръцете и краката“.

Природата не обича безпорядъка. Поради безпорядъка в човешкия живот, хората са изпаднали в невежество.

Толкова години наред и стари, и млади, правите гимнастическите упражнения но никога не ги изпълнявате, както трябва. Преди всичко, трябва да се изпълняват ритмично. Когато си вдигате ръцете нагоре, трябва да си напълните дробовете с въздух. Значи, с вдигането ръцете нагоре, трябва да възприемете нещо. И гайдата не може да свири, докато не я напълните с въздух. За да добие сили, човек трябва да яде. Ако няма храна и движение няма. Като спускаш ръцете надолу, ще изпускаш въздуха. А вие правите обратно: като се изправяте и вдигате ръцете нагоре, вие издишате, а като сваляте ръцете и клякате – тогава вдишвате въздух. По такъв начин изпълнявани, упражненията не дават никакъв резултат. Гледаш някой върви, главата му наведена на едната или на другата страна, гръбначният му стълб се изкривил. Това са неестествени положения. А трябва да вървиш прав по отношение на известна плоскост, на известни сили, които действат в тебе. Ако не си в хармония с тези сили, ти не можеш да мислиш правилно, да чувствуваш правилно. Ти си загубил перпендикуляра си към плоскостта, по която се движиш. Тук плоскостта я разбирам чисто физическо поле, в което едновременно и работиш.

Вие изучавате различни науки, като упражнения за вашия ум. Всичко това, обаче, няма особено приложение в живота ви. Като казвам, че няма приложение, искам да разберете, че това, което знаете, има повече отрицателен характер, отколкото положителен. Под „отрицателен“характер разбирам, че човек яде повече, отколкото трябва. Следователно, стомахът му не е в състояние да смели приетата храна и той повече губи, отколкото печели. Тогава човек изпитва едно неразположение. Какво се иска от него? – Да яде по-малко. Идеята, че с малко храна не може да се поддържа организмът, не е права. Малкото количество храна, добре асимилирана, дава повече енергия, отколкото многото храна, не добре обработена.

Човек трябва да има ясна представа за себе си. Ти имаш едно тяло с различни органи: мозък, сърце, дробове, стомах, ръце, крака. Те са резултат на работа от хиляди векове и хиляди същества. Днес ти се ползуваш от този готов резултат. Ти имаш тяло тежко 60, 70 или 80 кг и не знаеш защо, всъщност, ти е това тяло и защо е толкова тежко. Не знаеш истинското предназначение на твоите органи. Казваш, че можеш и без това знание. – Съгласен съм и без знание може. Вие влизате в една стая. Хазяинът ви показва стаята и си излиза. Къде са ключовете на осветлението, не знаете. Въртите се натук – натам, не можете да светнете и оставате в тъмнина. Защо не попитахте хазяина, има ли осветление на стаята; къде са ключовете; къде е чешмата? Много неща трябваше да разпитате, за да не се намерите в затруднение. Това са положения, които не зависят само от вас, но от всички живи същества. Всяко живо същество се нуждае от ориентировка. В това отношение, низшите същества живеят по-добре от висшите. Вие, например, сте заети със своите нововъведения. Например, новата дреха внася нещо ново във вас и вие искате да я облечете. Обличате дрехата, въртите се наляво – надясно, радвате и се. Забравяте даже да ядете. Все за дрехата си мислите. И уроците си забравяте да учите. Готови сте цял ден да се разправяте с новата си дреха. Има смисъл да се облечете с тази дреха, само когато нямате работа. Щом имате уроци, оставете дрехата настрана. Какъв смисъл има, да бъдеш облечен с нова дреха и да отидеш на училище с неприготвени уроци? Така облечен, ти може да съблазниш някого с дрехата си.

Сега, да разгледаме известни процеси от гледището на науката. Например, казва се, че и студът изгаря и огънят изгаря. Обаче, вода, изложена на студа, замръзва; ако се тури на огъня, тя започва да ври и постепенно се изпарява. В двата случая имаме два различни процеса. Значи, има огън, който смразява, т.е. втвърдява телата. Има огън, който ги изгаря. Какво придобива човек, ако в един случай замръзва, а в друг ври и се изпарява? Ще кажете, че и едното и другото са тежки психични състояния, през които вие често минавате. Казваш: Тежи ми раницата. – Това не ме интересува. – Какво да правя да облекча състоянието си? – Извади от нея едно кило и го хвърли настрана. – Пак ми е тежка. – Извади още едно кило. – Гърбът ми е охлузен от тежката раница. – Вади от нея и хвърляй, от тебе зависи, ти си господар на положението. Ако не можеш да хвърляш, ти си слуга. Напусни господаря си и стани господар на себе си. – Кой ще ме храни тогава? – Щом не се решаваш да напуснеш лошия си господар, ще носиш тежката раница. – Кой е лошият господар? – Кривата мисъл. Докато мислиш криво, ти си при лош господар. Щом изправиш мисълта си, отиваш при добър господар. Пази се от кривата мисъл, т.е. от лошия господар, който ще ти тури юлар на главата. Кажи си: Господарю, не искам да ходя с юлар. Всичко хвърлям, искам да бъда свободен.

Нова мисъл, ново разбиране е нужно на човека! Досега си мислил по стар начин. Отсега нататък ще мислиш по нов начин и ще разбираш нещата по нов начин. Представи си, че колата, на която се качваш, е счупена. Какво ще правиш? Ако чакаш да дойде майстор отнякъде да я поправи, това е старото разбиране. Майсторът може да дойде след два – три месеца. Ще чакаш ли толкова време? Новото разбиране ще те научи, какво да правиш. Ще свалиш товара си, ще го сложиш на гърба си и ще продължиш пътя си. Докато разчиташ на хората, ти си в старото разбиране. Щом разчиташ на себе си, ти си в новото разбиране. Разчитай на своите сили, за да се обновиш. Този е естественият път на живота. Всяка неестествена мисъл, всяко неестествено чувство внасят противоречия в човешкия живот.

Работете съзнателно върху себе си, да се подготвите за новото знание. Ще дойдат великите учени, великите майстори, които ще ви въведат в пътя на новото знание. Ако вървите по пътя на сегашното знание, нищо няма да придобиете. Външно ще минавате за учени или за богати, но нито знанието, нито богатството могат да ви спасят. Ако си богат, ще си направиш голяма къща, ще си купиш автомобил, ще се ожениш, деца ще имаш. Един ден ще умреш и на паметника ти ще пишат: Тук почива добър, благороден човек. Тези думи ще ви спасят ли? Лежи богатият в гроба, съзнава всичко, което става с него, но никой не може да му помогне. Четат му молитви, плачат, говорят добре за него, но той лежи в гроба и се мъчи. Той предпочита да дойде някой човек да каже нещо лошо за него, но да го изхвърли вън от гроба, отколкото всички да говорят добре за него и да го оставят да се мъчи долу, дълбоко заровен в земята. Такова е и вашето положение, като ученици. Вие очаквате да дойде някой при вас да ви похвали, да каже, че сте способни и даровити. Даровит, способен си, но ходиш бос и окъсан, без пет пари в джоба. Даровит и способен си, но професорът те скъсал на изпита. Благороден си, но гостилничарят няма доверие в тебе, не ти дава ядене. Той те пита: Имаш ли пари? – Нямам. – Щом нямаш пари и ядене няма. Ако остане нещо от яденето, ще ти дам малко да се нахраниш. – Кой е изходният път от това положение? – Според мене, ще правите опити, ще се упражнявате и така ще намерите изходния път. Ще изнесеш водата вън, при голям студ и ще я нагряваш. От една страна ще я нагряваш, от друга ще замръзва. Това е упражнение със знака плюс. После ще внесеш водата в стаята, ще я сложиш на огъня и след няколко часа водата е изчезнала. – Защо? – Огънят е силен.

Поглеждате в тенджерата, нищо няма – празна е. Значи, имате знака минус. И ледът, и водата са полезни на воденичаря. Той чака да се стопи леда и да кара воденицата му. Ако водата се е изпарила, ще почака, докато се охлади, да се превърне във вода и пак да кара воденицата. Ще работите с плюсовете и с минусите, като знакове в алгебрата, докато решите правилно всичките си задачи.

Нека спрем вниманието си върху ръката, като израз на известна дейност в човека. Коя страна на ръката е положителна и коя – отрицателна? Ръката има отношение към известна област на мозъка. Не само цялата ръка, но всеки пръст на ръката има отношение към специфична област на мозъка. Доказано е, при това, че силата на палеца е равна на силата на останалите пръсти. Половината от енергията на човека е вложена в палеца. В него е вложена разумността на човека, по която той се отличава от животните. Животните имат най-много четири пръста. В тях липсва палеца, т.е. разумността. Приложението се крие в палеца. От енергиите, които излизат от него, зависи активността на човека. От палеца излизат енергии, които дават подтик.

И тъй, всеки пръст е източник на известен род енергия. От енергиите на пръстите се определят желанията на човека. Имаш желание да се качиш на един връх, висок около 8 – 10 км. Не е достатъчно само да желаеш. Важно е, можеш ли да издържиш на тази височина. Който се качва на големи височини, той започва да се задушава. За да се изкачи на тази височина, трябва да поема въздух отвън. Иначе, той ще изгуби съзнание. Днес малцина могат да се качват на високи места. Желанието на човека, да се качва по високи места, има отношение към неговия вътрешен стремеж да се повдигне. Да се повдигнеш в обществото, да заемеш висок пост, да станеш известен, виден човек, това значи, да се качиш на висок връх. Можеш ли да издържиш на такава височина, без да изгубиш съзнание? Лошо е, никой да не те познава, но още по-лошо е, всички хора да те познават. Желанието на човека да се прослави е Божествено, обаче, да се прослави пред онези, които го обичат. Да те обичат хората, това значи, да те повдигнат. Няма по-страшно нещо от това, да те повдигнат хората, с цел да те използват. Какво се ползва овцата от познанството си с вълка? – Тя се излага на голяма опасност. В края на краищата, овцата ще плати с живота си. Казваш, че като по-силен, вълкът ще постъпи кавалерски с овцата, ще я придружава до ливадата да пасе. – Ще я придружава, докато я изяде. След това, никъде не можеш да я намериш. Не правете връзка между вашите благородни мисли и вълчите мисли, т.е. мислите от низш произход. Не запознавайте една висша мисъл с една низша мисъл.

Казано е в Писанието: „Побеждавайте злото с доброто!“Това е друг въпрос. Оставете добрите мисли да минават през ума ви, за да станат силни, мощни. Вън от ума, мисълта е слаба, пасивна. Щом мине през човешкия ум, тя става силна. Тогава тя може да прави чудеса. Всяка мисъл, добра или лоша, може да се използва от човека, като разумно същество. Какво ще постигнете, ако енергиите на вашите пръсти са отрицателни? Ако енергиите на пръстите са положителни, всеки момент вие придобивате нещо. Средният пръст е високият връх на човешката ръка. На този пръст винаги може да се разчита. Той представя човешката съвест. Да бъдеш положителен, това значи, всеки ден да преглеждаш сметките си; да знаеш, какво можеш да изразходваш и какво ще ти остане. Средният пръст отдава правото на всички хора. Да се качиш на този връх и да не отдадеш правото на всекиго, това показва, че не си се издигнал над хората. Какъв смисъл има изкачването на този връх? Следователно, има смисъл да се изкачиш на върха, ако можеш да отдадеш правото на всеки човек. Иначе, качването е безпредметно. Дали само на един човек, или на себе си отдаваш правото, това подразбира изкачване на върха. Когато енергиите в малкия пръст са положителни, това показва, че можеш да се ползваш от скритите богатства в него. Каква полза, че си богат, а стомахът и гърдите ти са слаби? При тези условия, малкият пръст ще ти създаде големи нещастия. Около тебе ще се съберат лекари да правят опити, с цел да те лекуват. Богат си, щедро плащаш, но същевременно страдаш. Такова е положението на мнозина от вас.

Мнозина питат: Защо идват страданията? Защо светът е създаден така, че хората трябва да страдат? Ето един въпрос, на който никой не е отговорил. Като не можете да си отговорите, вие казвате: Светът трябва да се оправи, да се махнат страданията. Така мислят и мишките. Като видели, че не могат да се освободят от преследването на котката, те решили да и закачат звънец, че отдалеч да я чуват. Обаче, и досега не се е намерила мишка, която може да закачи звънец на котката. Знание е нужно за това! И хората не успяват в желанията си, защото не са техни. Те са наемници, служители на чужди желания. Казваш: Ще убия този човек! – Твое ли е това желание? Ти ще го убиеш, но и тебе ще убият. Ти, който изпълняваш чуждо желание, господар ли си на себе си? Ако две тела се движат едно срещу друго и се блъскат, какво са постигнали?

Аз искам да ви обърна вниманието на факта, кога служите на вашите желания и кога – на чуждите. Всеки трябва да си отговори, господар ли е на своите желания, или техен слуга. Ако си господар на своите желания, ще имаш един резултат; ако си слуга, ще имаш друг резултат. Освен това, важно е, дали си добър, или лош господар. Също така, от значение е, какво е желанието ти: добро, или лошо. Ако желанието ти е лошо, търси начин да се освободиш от него. – Не мога да се освободя. – Щом не можеш, ще носиш последствията на своето лошо желание, без да ти помогне някой. Следователно, ако намирате, че светът е лош, ще знаете, че той е резултат на нещо. Всеки човек е отделна единица, която работи в света. Ето защо, като говорите, че светът е лош, имам предвид човешкия свят.

Да вземем числото пет, като сбор от пет единици, или числото пет в първа степен. Това число може да представя пет пясъчни зърна, пет ябълкови семки, пет вола, пет коня или пет души, ваши приятели. От пясъчните зърна нищо не можете да получите. От ябълковите семки, като ги посеете, ще получите ябълки. Конете и воловете можете да впрягате на работа. Най-много можете да получите от вашите приятели. Значи, имате едно и също число, а различни резултати. Ако знаете произхода или съдържанието на това число, ще направите много работи. Какво ще направите с петте ваши добри приятели? Можете ли и тях да впрегнете на работа? Как ще ги впрегнете, ако са по-силни от вас? Ще кажете, че това е мъчно разрешима задача, като Гордиевия възел. Понеже не се намери човек да го развърже, Александър Велики го разрязал с ножа. Обаче, това е механично разрешение на въпроса. Александър Велики разряза Гордиевия възел, но не можа да запази империята си. В какво се заключава величието на Александър Велики? Той разреши задачата на Гордиевия възел само в едноизмерния и двуизмерния свят. Той не знаеше, че освен чрез разрязването на Гордиевия възел, има и друг начин за разрешаване. Така разсъждават всички същества, затворени в един кръг. За да излезеш от кръга, той трябва някъде да се пречупи. Ако едно същество от триизмерния свят разрешава въпроса, то ще прескочи кръга. За него кръгът представя една от великите тайни. То казва: Кръгът трябва да се прескочи. Така и кръгът ще остане цял, и задачата решена. Понякога и вие, като съществата от двуизмерния свят, разваляте връзките си с кръга. В случая и вие сте двуизмерно същество. Следователно, ако имаш пречка на пътя си, вдигни крака си и я прескочи. Няма защо да я късаш, да я пречупваш. Кажи си: Аз ще прескоча кръга и ще вървя напред. Повече няма да се занимавам с този въпрос.

Съвременната математика си служи с числата, като с мъртви величини. Живата математика гледа по друг начин на числата. Достатъчно е да погледне на петте пръста на ръката, за да ги определи като живи числа. За нея са важни не само петте пръста, но и тяхното подразделение на фаланги. Тя разглежда и линиите на ръката, като възможности, вложени в самия човек. Това не е само предположение, но и реална мярка. Ще влезете в световете на фалангите, като отделни от световете на пръстите. Това са все ваши приятели, с които ще мерите разстоянието от един свят до друг. Първата фаланга на всеки пръст представя Божествения свят. Втората фаланга представя ангелския свят, а трета фаланга – човешкия свят. Основата на пръста е животинският свят. Като изучавате пръстите си, ще знаете, кой свят взима надмощие във вас. Наблюдавайте ръката си – долната, горната, дясната и лявата страна, после върховете на пръстите си и ги съпоставяйте.

Като ученици, вие трябва да прилагате знанието си в живота. Пееш, упражняваш се с години, но като трябва да приложиш знанието си, не успяваш. Минаваш през гората и пееш. Обаче, като срещнеш мечка, веднага бягаш. Защо не я спреш с песента си? Гладен си. Иди при гостилничаря и пей. Ако той те нахрани, ще знаеш, че пеенето ти има успех. Окъсан си, нямаш дрехи. Иди при дрехаря и пей. Ако ти даде нов костюм, пеенето ти има успех. Ако нямаш приятели, пак пей. С доброто пеене ще си намериш добри приятели. Въпреки това, казваш: Защо Бог ме създаде? – Колкото и да питаш, няма да ти се отговори. Ти бил ли си при създаването на човека? Знаеш ли, от каква кал си създаден? – Не зная. – Щом не знаеш, мълчи, не питай, защо Бог те създаде. Ще кажете, че вашите баби и прабаби знаят, как е създаден светът. По този въпрос никой нищо не знае. – Мойсей е писал за създаването на света. – И Мойсей нищо не знае. Създаването на света е въпрос на далечното минало. Често чуваш да казват: Аз го направих човека. – Какво означава това? Никой никого не може да направи човек. Бог е създал човека, вдъхнал в него дихание на живот и той станал жива душа. Бог е създал човека, без да види някой, без да го пипне. Може ли и вие да направите същото? То е все едно, да изпълните заповедта на онзи цар, който искал да му ушият дрехи, без да ги пипне човешка ръка. При днешните условия, това е невъзможно.

Днес аз говоря само за онези от вас, които разбират. За останалите, това е забава, както се забавляват момите и момците. Щом чуят тъпана, всички трепват, хорото започва да се върти. Някога барабанът бие и във време на война. Щом удари барабанът, войниците влизат в бой. Горко на онези, за които бие тъпанът. Ще одереш кожата на едно животно, ще направиш от нея тъпан и после ще очакваш щастие. Няма случай, да бие тъпан на сватба и след време сватбарите да не се разбягат. Разумната природа избира средствата, с които си служи. Тя казва: За благородни работи са нужни благородни средства. Ако обичаш един човек, ще му дадеш най-хубавата храна. Ако не го обичаш, ще му дадеш най-лошата храна. Природните закони действуват навсякъде – и в атомите, и в молекулите. И химикът, колкото и да е учен, е длъжен да спазва природните закони. Опита ли се да ги заобиколи, те гледат на него като на крадец и разбойник и го държат отговорен за всичко. Той краде, а природата налага своето наказание.

Учените измислиха различни изобретения, а природата ги коси. Те измислиха електричеството, а природата ги свърза с електрическия ток. Учените се стремят да се домогнат до най-скритите тайни на природата, но те не подозират, че един ден тя ще ги унищожи. Когато се доберат до последната тайна на природата, те ще изчезнат от лицето на земята. Да изучавате тайните на природата, без нейно съгласие, това е насилие, това е престъпление. Ако природата има любов към тебе, тя сама ще ти повери своите тайни и ти никога няма да злоупотребиш с нейното доверие. Щом ученият изчезне от лицето на земята, това показва, че той не е работил в съгласие с волята на природата. Където има насилие, там последствията са лоши. Не стана ли същото с първия човек? Бог му каза: Няма да се докосваш до това дърво! Ако се опиташ да разбереш тайната, която се крие в него, ти ще умреш. Що е злото? – Последната тайна на природата. Трябва ли да разрешиш тази тайна? Не се опитвай да разрешаваш въпроса за злото. Не разрешавай и въпроса за доброто. Приеми ги като факти. Тогава злото ще носи своите лоши последствия, а доброто – своите добри последствия. Ползвай се от добрите последствия на доброто, а избягвай лошите последствия на злото. Не се стреми да победиш злото, нито да го помириш с доброто. Не търси произхода на злото. Досега никой не е разрешил въпроса за злото. И първият човек не можа да го разреши. Вместо да постигне нещо, той изгуби и това, което имаше. Затова, за него се казва, че оголял. Но и с това не се свърши.

Това е тайната, която ви разкривам сега, а именно, да не се занимавате с доброто и злото. – Значи, не трябва да учим. Каква наука е тази – да се занимаваш със злото? Питам: Какво се ползуваш, ако знаеш теглото на земята? Някои учени изчисляват теглото на земята, но това са предположения. И аз съм теглил земята, но още не съм дошъл до истинското и тегло. Всеки ден я тегля и учените я теглят, но в изчисленията им намирам грамадна разлика – с тонове килограми. Правят изчисления и с теглото на слънцето. Според мене, земята тежи точно толкова, колкото и аз тежа. Всеки може да каже същото за себе си. Никой не може да изчисли теглото на земята. Тя е толкова тежка, колкото и лека. Земята е съставена от безброй малки частички. Всяка частичка е малка земя, която се движи с неимоверна бързина, която си има северен и южен полюс, свое слънце и планети. Тя се движи толкова леко из пространството, с такава подвижност, че не се поддава на теглене. Всички частици, събрани заедно, образуват земята, със свой собствен център, наречен тегло на земята. Привличането на земята от слънцето означава нейното тегло. Казват, че мисълта на някого е тежка или лека. Това подразбира нейното тегло. Кои мисли са за предпочитане: леките, или тежките?

Казва се, че злото е тежко, а перото – леко. В случая, златото, макар и тежко, е за предпочитане. Какво може да се направи с лекия чук? Тежкият чук забива гвоздеите, а не лекият. Тежкият чук е на мястото си. Внесете ли го в ума си, той ще ви причини вреда. Там той представлява отрицателната мисъл. Къде ще поставите например, омразата? Мястото и е на физическия свят, а не в умствения. И гневът е чук, с който се чупят камъни. Ще чукаш камък след камък, докато излезе нещо от тях. Не става ли същото и на бойното поле? Там хората се мушкат с ножове, а после минават за герои.

Един войник разказваше, че като влязъл в един сръбски окоп, намушкал с ножа си 30 сръбски войника. Това не е истина. Турците казват: И да видиш, не вярвай! Може да е намушкал един – двама сърби, но тридесет! Той иска да се представи герой. Казвам: Ако всички българи бяха намушкали по 30 сърби, България щеше да бъде велика и свободна – нямаше да има неприятели. Ако наистина си намушкал 30 сръбски войника, ти щеше да изгубиш сражението. С мушкане въпросите не се разрешават. В някое отношение и вие приличате на този войник. Той се хвали, а другите ударили на бяг от страх. Лесно се казва, че не те е страх от нищо, но като се натъкнеш на мъчнотия, не знаеш, как да я разрешиш.

И в математиката има мъчни задачи, някои и досега не са разрешени. Такава задача е, например, определяне квадратурата на кръга. Ето един начин за разрешаване. Вземете един кръг и направете от него квадрат. Това е практическо решение на задачата. Обаче, математиците искат да изчислят квадратурата на кръга. Мъчнотията на изчислението е в това, че кръгът е в постоянно движение, при което ту се разширява, ту смалява и не може да се изчисли. Значи, кръгът трябва да се спре. Тогава ще намерите четирите точки на квадрата и ще пуснете кръга в движение. Важно е да спрете временно кръга и така да определите неговата квадратура.

И тъй, не се спъвайте от неразрешените задачи на науката, но знайте, че те представят богат материал за бъдещето. Досегашните научни теории, взети заедно, представят известни истини. Ако те не са напълно обработени, бъдещето ще завърши работата. Учените ще се домогнат до абсолютната истина. Всяка научна теория представя известна фаза от истината. Следователно, не мислете, че тази фаза ще разкрие цялата истина. Тя е част от истината. Да се мисли, че сте дошли до цялата истина, това е заблуждение.

Често се запитвате, ще имате ли успех в живота си, или няма да имате. Ще ви дам един практически метод, с който ще си отговорите. Вземете един сантиметър и точно измерете палеца си на дължина и широчина. Запишете мерките и си легнете. Като станете от сън, пак измерете същия пръст и сравнете двете мерки. На дължина, едва ли ще има разлика в двете измервания. Обаче, на широчина може да има разлика. Най-малкото разширяване показва, че ще имате успех: ако разширяването е станало в долната, т.е. в месестата част на палеца, успехът ще бъде на физическия свят; ако разширяването е в средната фаланга, успехът е в духовния свят и най-после, ако има промяна в горната фаланга, успехът е в умствения свят. И тогава, ако си ученик, ще свършиш успешно училището. Като измервате пръста си, трябва да бъдете крайно внимателни, да не се подавате на своите желания. Желаеш, например, да имаш успех и несъзнателно продължиш или разшириш мярката. Точност се иска в измерването! Не мислете, че разширяването на пръста е всякога добро. Има случаи, когато смаляването е за предпочитане. На някои пръстите постоянно се разширяват, а на някои – постоянно се смаляват.

Този опит – измерването на палеца е първият малък опит. След това ще измервате и останалите четири пръста. За всеки опит е нужно поне една година. Много измервания, много наблюдения ще правите, докато дойдете до вярно заключение. Значи, пет години измервания, наблюдения и изчисления ще ви доведат до положително знание. Каквото научите от палеца, това знание е меродавно. От първите измервания ще разберете, дали ще станете богат, духовен или учен човек. После ще приложите други методи, за да успеете в това, което сте констатирали. Ще ви дам още три метода за работа. – Кажи ни ги наведнъж. – Това е невъзможно. Ако някой ви ги даде наведнъж, той не разбира законите. Едно ще знаете: Не можеш да станеш богат, ако не си бил беден. Не можеш да разбереш цената на хляба, ако не си бил гладен. Само бедният има условия да стане богат. Само гладният може да оцени хляба. Само болният цени здравето. Без контрасти в съзнанието си, човек не може да дойде до истината. Човек борави с много понятия, но те стават ясни за него само тогава, когато носи опитност за тях от далечното минало. – Къде се крие тази опитност? – В съзнанието, самосъзнанието и подсъзнанието му. Оттам тя изплува в свръхсъзнанието му и понятията вече стават за него положително, истинско знание. Разчитай на това, което е вложено в твоето подсъзнание и свръхсъзнание, а не на това, което е вложено в съзнанието и самосъзнанието ти. Болен си, викаш лекари да те лекуват. Всички казват, че няма да оздравееш. Обаче, нещо дълбоко в тебе ти казва, че ще оздравееш. Външни доказателства нямаш, но нещо вътрешно те успокоява. И наистина, оздравяваш. Твоето вътрешно разположение излиза вярно. Значи, твоето подсъзнание ти казва истината. Лекарите, които се водят от съзнанието и самосъзнанието си, не можаха да попаднат на истината. Много гадатели се провалят, защото не се ръководят от подсъзнанието. Те изнасят фактите, както са в съзнанието и самосъзнанието им, поради което грешат. Малко гадатели могат да кажат, точно какво ще стане. Някой гадател ти каже, че ще станеш богат, учен, но не ставаш такъв. Е, ако ти не забогатееш, все някой ще забогатее. В това отношение, гадателите приличат на младите войници, които се обучават в стрелба. Те се учат да стрелят в мешанки, но и в тях не попадат. Те се шегуват помежду си и казват: Не ударих точно в мешанката, но ударих в камък. Когато господарят иска да си почива, слугите търсят развлечение. Това не е лошо, но за да не безпокоят господаря си, те трябва да отидат надалеч. Защото, ако го смущават, като стане, той ще им се кара. Та като идат по-далеч, там свободно ще се забавляват и като се върнат, господарят си е починал, и те са се забавлявали добре. Трябва да разбирате своето естество. Има известни сили, които действат във вас и които нищо добро не ви допринасят. Казваш: Аз ще свърша с училището. Какво ще свършиш? Напротив, ще кажеш: Никога аз няма да свърша с училището – така е много по-право да кажеш. Често казвате: Ще стана човек. Значи, ти отричаш, че сега си човек. Щом отсега ще ставаш човек, от тебе нищо няма да излезе. Моето разбиране е: Ако досега не си станал човек, никога няма да станеш такъв. Постави си мисълта: Аз съм човек. Аз съм станал човек, а сега ще живея като човек. Ако кажеш: Аз ще стана добър човек – ти не мислиш право. Кажи така: В естеството ми е да живея добре.

Като ученици, вие трябва да се научите да мислите правилно. Какво остана в ума ви от тази лекция? – Да има положително отношение между природата и човека. Човек не трябва да бъде в стълкновение със себе си. Идеята, че човек трябва да се бори със себе си, не е права. Той трябва да разбира себе си, да работи в съгласие със себе си и с живата природа. Когато престанем да се борим със себе си, тогава ще дойде съгласието и ще бъдем в мир и хармония с разумната природа. Към това трябва да се стремим.

Като ви гледам, вие сте силно напрегнати. Аз не искам да разрешите всички задачи. Когато диша, човек възприема въздуха и се ползва от него. С това той нищо не допринася на света, но на себе си. И ако има правилни отношения към природата, и тя ще има такива отношения към него. Не забравяйте, че има един закон, който регулира всичко в света.

Първото нещо, което трябва да знаете: Не уреждайте вашия живот. С това не искам да ви кажа да не работите. Съвсем друга идея имам: Не мислете, че вашият живот не е уреден. Не мислете, че не сте способни и че отсега ще развивате вашите способности. Посадете вашите способности и ги оставете, те сами да поникнат.

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

3. Лекция от Учителя, държана на 7 октомври, 1932 г.

София – Изгрев.

Начало: 05:00

1932_10_07 Съзнание и свръхсъзнание.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Ще прочета 5 гл. от Еванг. на Иоан.

Човек трябва как да знае да използва благата, които Бог му дава. Животът в едно отношение е благо, а в друго отношение е страдание. Любовта в едно отношение е благо, в друго – не е благо. Доброто в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Знанието в едно отношение е благо, в друго отношение не е благо. Следователно, трябва да знаете, в какво отношение нещата са блага, и в какво – не са блага.

Да се самовъзпиташ – това е благо за човека. Самовъзпитанието не е прост процес, също така и самопознанието на човека. В древността се е говорило по тези въпроси, и сега се говори. Ако ви се даде тема за възпитанието, всеки ще напише нещо. Ако ви се даде тема за доброто, всеки ще пише нещо за доброто. Ако ви се даде тема върху любовта, може да се напишат цели съчинения. Всичко това е хубаво, но от едно съчинение до друго има голяма разлика. Да кажем, вие сте учили да смятате. Например, ако ви попитат какво означава единицата, как бихте отговорили? Или числата две, три. За вас това са обикновени числа. Но знаете ли, колко време е струвало на природата, за да се прояви единицата във вашето съзнание? Тази единица не е изникнала така. Взимате един орех и казвате: Един орех. Обаче, никога не се спирате върху сложния процес при образуването на ореха. Може да разгледате ореха в неговата ядка, в неговата черупка или в неговата скрита сила. Имаш орехи, може и да ги ядеш, но от ядене до ядене има разлика. Ти не знаеш кога да ядеш. Храненето не е произволен процес, то е разумен процес. Храненето е един от най-разумните процеси, и понеже природата не счита, че ние сме разумни, не е предоставила храненето под наш контрол. Имаме желание да ядем. Ние взимаме храната, посдъвчем я, но влезе ли вътре, тя казва: Не се меси в тази работа, друг ще я свърши. Месиш ли се, ще я объркаш, и нищо няма да излезе. Човек мисли, че разбира нещата. Добре е това, но разбирането не е затворен процес. Например, мислиш, че си богат човек. Богатството подразбира да имаш почитта и уважението на хората. Каквото пожелаеш, всякога да го имаш.

Богатството е благо за човека, но го може и да не бъде благо. Ако си богат в един свят на крадци и разбойници, те ще те спират на всяка крачка и ще те глобяват, че си богат, докато вземат и последната пара от джоба ти. Като ти вземат всичко, ги ще бъдеш вече сиромах в тази държава. Тогава сиромашията ще бъде благо за тебе, защото си се отървал от крадците. Ако живееш дълго време между тях, ще си кажеш, че не струва да бъде човек богат. Но като влезеш в друг свят, дето няма безправие, тогава ще имаш желание да бъдеш богат. В тази държава сиромашията се счита за леност. Така че, в едно отношение, сиромашията е благо, а в друго – не е.

Искам да внеса една нова мисъл, която и за природата е нова. Вие четете, какво е казал Христос преди 2000 години. Много неща е казал Христос. По някой път се интересувате, какво е казал Господ за бъдещето – и то е хубаво. Но има нещо, което Господ сега казва. Кое е важно за вас в дадения случай? Това, което Бог е говорил в миналото, това което говори сега, или това, което ще говори в бъдеще? – Това, което Господ говори сега, е най-важното. От сегашното говорене ще се образува миналото и бъдещето. Миналото и бъдещето са относителни неща. Миналото за едного е бъдещето за другиго. Това което за нас е настояще, за другиго е минало. Старият човек, който е преминал десетгодишната си възраст, за него детинството е отдавна минало. Но детето, което е на десет години, то живее с тези въжделения, които Старият някога е имал. Сега той казва: Това са детински работи. Защо той мисли така? Защото не е разбирал в детинството това, което трябвало да разбере. И сега казва: Да умра, да се освободя. Той и старостта не е разбрал. Често той казва: Като отида на онзи свят. – Добре, като отидеш на онзи свят и разбереш нещата, тогава онзи свят ще бъде благословение за тебе. Но ако отидеш в другия свят и там не разбереш това, което търсиш, тогава ще се намериш в противоречие. Много примери са привеждали за противоречията, но те могат да ви залъжат. Примерът е като бонбонче. Ти го близваш сегиз-тогиз, но със сладки работи животът не се поддържа. Сладките думи са необходими, но освен тях, за човека е нужна храна.

Ако ви зададат въпроса, какво нещо е топлината, какво ще отговорите? За топлината имаме друго понятие, за което едва сега учените хора ще трябва да мислят. Топлината е един процес в природата, който ни освобождава от несгодите. При разлагането на твърди тела се образува топлина, а някога и светлина. При разлагането си, те се освобождават от твърдото си състояние. Следователно, топлината и светлината освобождават. Обаче, не всякога е така. Има топлина и светлина, които освобождават, но има светлина и топлина, които заробват. – Възможно ли е, едни и същи сили да произвеждат два различни резултата? И Никодим, един от учените на своето време, адепт, запита Христа: „Може ли човек наново да влезе в утробата на майка си?” Христос му отговори: „Ти си учител Израилев. Как да не знаеш това? Роденото от Духа дух е; роденото от плътта, плът е”.

Ако вие питате, как може втори път човек да влезе в утробата на майка си, ще ви кажа: Как е възможно да не знаете това? Като вляза в клас, ще ви запитам: Какво представят числата 1, 2, 3, 4, 5 и т.н.? Ще кажете, че не знаете. -Как да не знаете толкова прости неща? Тези числа могат да бъдат ябълки. Както числата не съдържат еднакво число единици, така и ябълките не са еднакви по форма и големина. И орехите не са еднакви по форма и големина. Всяко нещо в природата има точно определена форма и големина. Всяко число може да се увеличава с цифрите 1, 2, 3, но може и да се намалява – с отнемане на същите числа. Например, като поставим тройката при двойката, получаваме числото 23. Какво печелите, ако числата се увеличават? Казвате: Имам да давам 50,000, а да взимам 150,000 лв. Или имам да давам 24,000, а да взимам 5,000 лв. Това са механически процеси. Друг е въпросът, ако кажете, че 60,000 души са против вас, а 5,000 с вас. Това са положителни и отрицателни числа. Когато имаш да взимаш, числата са положителни; когато имаш да даваш, те са отрицателни. Когато хората са с вас, числата са положителни; когато са против вас, числата са отрицателни. Какво ще кажете, ако стомахът и дробовете са с вас, а главата – против вас? Или, ако стомахът и главата са с вас, а дробовете против вас? Значи, имате здрава мисъл и чиста храна, а въздух нямате.

И тъй, който не е навикнал да мисли по нов начин, ще каже като турчина: „Седем ката нагоре, седем ката надолу.” Това значи: Защо ще си блъскам главата с тези въпроси? Всичко е седем ката нагоре и седем ката надолу, няма защо да мисля. Казвам: Когато животните престанаха да мислят, израснаха им рога, козина, копита. Ако и ти престанеш да мислиш, ще ти израснат рога, копита, козина. Какво ще спечелиш от това? Козината, рогата и копитата трябва да изчезнат. Те са ограничителни условия. Искаш да станеш силен. Ако успееш в това, какво благо си придобил? Конят, волът, слонът са по-силни от човека, но въпреки това, те му работят. Човек не е много силен, но успял да впрегне и най-силните животни в негова услуга. Казвате: Синове Божии сме. Бог живее в нас. – Синове Божии сте, но боледувате. Синове Божии сте, но не можете да се справите с условията. Синове Божии сте, но се гневите и сърдите. Синове Божии сте, но не можете да вземете правилно един тон, не разбирате смисъла на числата. Казвате, че във вас тече царска кръв. Под „кръв” разбираме живота. И Мойсей казва: „Няма да пиете кръвта на животните.” Животът носи интелигентността.

И тъй, ако не се е събудил великият живот и не мислиш, това показва, че в тебе не тече царска кръв. Как ще се справите с мъчнотиите в света? Досега сте се справяли с мъчнотиите от паразитите по механичен начин. Паразитите заставиха човека да създаде гребена. Ако нямаше паразити, гребен не щеше да има. Значи, паразитите са образували гребена. Но те могат да се заставят да излязат от главата и без гребен. Под „паразити” аз разбирам нисши, неразбрани мисли. Много пъти в тебе се явява известна мисъл. Искаш да станеш богат, когато предназначението ги в живота е да станеш добър. Но и това не е смисълът на живота. За предпочитане е, при всичките блага, които имаш на земята, да ти бъде като цел в живота – да станеш добър. Това е един резултат – число, което трябва да се разложи, за да намериш вътрешния смисъл. Доброто се отличава по своите качества. Казват за някого: Той е добър човек. Но той е добър спрямо едного, не е такъв спрямо другите. Аз разглеждам природата от това становище. Вземете някое от свирепите животни, лъвицата или тигрицата. Мислите, че тигрицата е лишена от любов. Тя не проявява любов по отношение на човека, може да го разкъса, но като отиде при малките си, тя проявява голяма нежност. Как ги ближе, как ги глади! Донесе им едно агне и ги кани да си хапнат. Тигърът има такава любов, както в човешкото сърце. Как ще обясните това противоречие? Спрямо едного проявявате любов, а спрямо другиго не. Някого обичаме повече, някого – по-малко. Това различие същества. Всяко чувство си има обект. Не може да проявиш чувството си, ако нямаш обект. И мисълта има външна форма. Чистата мисъл, сама по себе си, в нашия живот е непонятна. Тя всякога е свързана с известен материален предмет.

Да дойдем до разумната страна на въпроса. Вашият живот е брънка от противоречия. Противоречията са повече, отколкото хармонията в живота. Връщаш се от университета или от гимназията и мислиш, че работите са уредени. Казваш: Моите работи не са уредени. Какво ще стане с мене, като остарея? Всички се мъчите със същия въпрос:

Какво ще стане с нас? Генерал си, учител си, ученик си -питаш: Какво ще стане с мене? Казваш: Аз познавам Бога. Христос е казал: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога, и Христа, Когото си изпратил.” Ти познаваш Бога, но това познаване няма резултат. Под „познаване” аз разбирам, да имаш интимно, вътрешно общение с Бога. Да гледаш само ореха, това е външно познание. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си.” Под „плът и кръв Той разбира вътрешния живот. Ако Христовият живот не влезе във вас и не стане едно с вас, не можете да имате живот в себе си. Тази е вътрешната страна на идеята.

Ще кажете, че това е отвлечена идея, която ни отдалечава от истината. Дали е отвлечена идеята, познавате по това, придобивате ли нещо от нея, или не. Това е все едно, да се интересуваш какво мисли твоят приятел. Ако придобиваш нещо от това, интересът ти е на място; ако нищо не придобиваш, желанието ти е отвлечено. Искате да знаете, дали учителят ви обича. Ако мислите, че не ви обича, считате, че сте открили някаква велика тайна. Нищо не сте открили. Кажете ли, че ви обича, пак нищо не сте открили. Да откриеш една тайна, значи, да придобиеш нещо. Всяко нещо трябва да бъде на своето място и време. Ще ме подражаваш, ще мислиш като мене, ще правиш сравнения като моите, но всичко това не е на място.

Един ученик отишъл в топлите страни. Учителят му се обличал с бели тънки дрехи. Като се върнал в родното си място, той решил да подражава на учителя си – да се облича с бели дрехи. Но там било студено. Ако учителят му посети студените страни, няма да се облича, както в топлите страни, а с дебели, топли дрехи. Невъзможно е, зимно време да носиш летни дрехи.

И тъй, знанието е процес за постигане на истината. Важно е, дали знанието води към истината, дали освобождава човешката душа. Всяко знание, което не води към истината, към свободата, няма голяма цена. От всички се иска права мисъл. Това е новата свободна мисъл. Например, вие сте ученици, имате мнение за себе си, мислите, че всичко знаете. Обаче, като излезете пред дъската, пропадате на изпита. Учителят ви поставя слаба бележка. Отивате си на мястото унизен, обиден. Казвате: Как така, да ми пише учителят слаба бележка! Започвате да протестирате против системата на предаване и изпитване, на възпитание и самовъзпитание. Намирате, че системата е механична. Ако аз бях учител, на способния ученик щях да пиша двойка, а на неспособния – шесторка; на способния нищо нямаше да дам, а на неспособния щях да дам златен кръст. На болния щях да дам по един самун хляб, а на здравия ще кажа: Ти сам ще си изработиш хляба. За предпочитане е, по-малко да ми дават, но да съм здрав, отколкото да съм болен и да ми донасят по един самун хляб.

Мнозина се възхищават от своя живот. Прави са, но за себе си. Според мене, целият свят е една голяма болница, в която повечето хора са болни. Една малка част от хората са здрави, но и те са заети с гледане на болни. Болният казва: Това ме боли, онова ме боли; това искам, онова искам, и здравият е принуден да задоволява желанията му. Щом оздравее, болният напуща болницата и излиза навън. Веднага му дават мотика, лопата или друг някакъв инструмент да работи. Той седи, гледа инструмента и си казва: Чуден свят! Има нещо опако в него. Колко внимателни и добри бяха онези сестри в болницата, колко грижливо се отнасяха с мене, а тези тука! Вие си представяте небето като болница, където само ще ядете и лежите. – Не, влезете ли в другия свят, веднага ще ви дадат работа. И в рая да сте, и там има работа. Казваш: Да отида на оня свят, да си почина малко. – Прав си, онзи свят е място за почивка, но почивка от греха. Най-голямото мъчение на земята е грехът.

Докато е на земята, човек работи, труди се, събира богатство. Като замине за другия свят, оберат го и го пращат с празни ръце. И там той събира богатства, но духовни. Щом забогатее, пак го пращат на земята. На земята човек се движи между доброто и злото. Спрямо себе си той може да е ангел, а към другите – дявол. Или към себе си дявол, към другите – ангел. – Възможно ли е това? – Възможно е. Какво ще кажете за онзи човек, който се самоубива? Не върши ли престъпление към себе си? Да се самоубиеш, това значи неразбиране на живота. Красив е животът, но трябва да се разбира. И най-хубавото ядене, като стои няколко дни на топло, непременно ще се развали. И най-хубавият плод, не добре запазен, лесно се разваля. Следователно, ако не пазиш благото, което Бог ти е дал, ще се превърне на зло.

Сега, като ви говоря така, не искам да остане във вас мисълта, че сте грешници. Греховността се дължи на отклонението ви от правия път. Бог ви е дал всички блага и добри условия да се изправяте. Като живеете разумно, ще изправите живота си и ще се ползвате от благата му. Новата мисъл, която трябва да приемете в себе си е, че имате дарби и способности, които трябва да се развиват. Всеки човек е надарен с различни дарби и, от резултатите на неговата работа, съдим за това, как е обработвал този материал. Кажеш ли, че нямаш резултат от своята работа, това показва, че си вървял по крива линия – направил си голямо отклонение.

Религиозните хора говорят за спасение и се питат, дали ще дойде спасението за всички? – Кога и да е, всички хора ще се спасят. Ако продължават да грешат, животът ще се обезсмисли. Всички трябва да знаят, че светът е създаден, за да се прояви Божията сила и Божията благост. Като живеят разумно, хората ще разберат величието на Бога.

Те постепенно ще се усъвършенстват, ще станат подобни на Бога, но не и да управляват света, като Него. Бог управлява и ще управлява света. На човека е дадено да разбере Бога, като великото голямо, но не и като великото малко. То ще остане една от великите тайни на Битието. Всички хора се стремят към великото голямо. Всички искат да станат големи. Никой не иска да бъде малък. Христос казва:

„Ако не станете малки като децата.” Значи, малкото освобождава, а голямото заробва. Ако носиш на гърба си чувал със злато и потънеш във водата, ти си загубен. Ако си беден и нищо не носиш на гърба си, и да паднеш във водата, спасен си, лесно ще изплуваш. Ето защо, казвам: Не се товари чрезмерно. Носи толкова, колкото сам можеш да носиш.

Като ученици, вие трябва да изучавате окултните науки, за да познавате първо себе си. Ще отвориш ръката си и ще я изучаваш. Аз изучавам ръката по нов начин. Първо гледам кои пръсти на ръцете са положителни и кои – отрицателни. Това значи, какви сили текат през тях. После спирам вниманието си върху палеца. Той е най-големият пръст. През него тече Божествена енергия. Искаш пари на заем от него. Достатъчно е да погледна палеца му, за да зная, ще даде ли пари или не. Като изучавате този пръст, трябва да го измервате, да видите, колко дълги са трите фаланги на пръста. Горната фаланга на пръста има отношение към Божествения свят, средната – към умствения свят, а долната – най-широката – към материалния свят. По големината на пръстите и на техните фаланги, природата определя характера и проявите на човека. За да изучите хиромантията, нужни ви са 10-20 години. Някога и най-добрите хиромантици се объркват в тази наука. В общи черти, казвам: Ако показалецът е по-дълъг отколкото е нормата, човек е Юпитеров тип. Ако средният пръст е по-дълъг, той е Сатурнов тип. Ако безименният пръст е по-дълъг, преобладаващо влияние има Слънцето. И най-после, ако малкият пръст е доста дълъг – човек е меркурианец. Когато Юпитер взима участие в човешкия характер, пръв стомахът го посреща, дава му различни подаръци. Затова пръстите в основата си надебеляват. След стомаха идат гърдите. И те носят подаръци на Юпитер, а той им определя средно място в пръстите – средната фаланга. Най-после иде главата. Тя посреща Юпитер с подаръци, а той я поставя в горната фаланга на пръстите. Правилно е показалецът, т.е. Юпитеровият пръст, да има конична форма. Тези типове са пълни по тяло и лице, имат добро разположение на духа. Слабите и сухи хора са нервни, сприхави. Те приличат на конници или акробати, които ходят по въже с върлина в ръка. За да пазят равновесието си, те са строги, сериозни. Пълните хора, които имат добро разположение, казват: И с върлина, и без върлина можем да се смеем. Който цени Божиите блага и ги използва разумно, прилича на човек с добро разположение и уравновесен. Който не ги цени и не ги разбира, прилича на акробат, който ходи по въже. Той трябва да бъде съсредоточен, да не губи равновесие. Не се върви лесно по въже. Като вървиш по земята, всякога ще се ползваш от Божиите блага. Човек трябва да уповава на благата, които е придобил от Бога, а не на човешките блага.

И тъй, който уповава на благата, придобити от самия него, прилича на идолопоклонник, който всеки ден вика:

„О, Ваале!” Свършваш университет и казваш: „О, Ваале!” – Не поставяй силата си на човешкото знание. Ти не си завършил развитието си, още знания трябва да придобиваш. Не си достатъчно учен и силен. Утре ще дойде някой по-учен и по-силен от тебе и ще се чудиш, къде остават знанието и силата си. Още много знания трябва да придобиваш. Многото и малкото знание могат да те спънат. Не се радвай, че си свършил училище – още много има да учиш. Не казвай, че нищо не знаеш. Радвай се и на най-малката способност, че знаеш да пееш, да пишеш и да четеш.

Отиваш в едно село, и кучетата започват да те лаят. Как ще ги накараш да млъкнат? Започни да пееш. Ако кучетата престанат да лаят, това показва, че си постигнал някакъв резултат – добре пееш. Искаш да знаеш, дали говориш добре. Влез в едно общество и започни да говориш. Ако хората те слушат с внимание, добре говориш. – Дали съм силен, това е важно за мене. – Опитай се да вдигнеш някого във въздуха. Пръв той ще признае твоята сила. Обаче, ще се намери друг, който ще вдигне тебе във въздуха. Тогава? Така нищо не се постига. Силата, с която разполагаш, не може да те спаси. – Докога ще ме обират хората? – Докато си слаб. Слаб е онзи, които не разбира Божиите закони и Божиите блага. Любовта е Божие благо. Знанието е Божие благо. Силата е Божие благо. Щом разбереш Божиите блага и ги използваш разумно, ти се освобождаваш от всички мъчнотии и ограничения.

Сега, аз се радвам, че направих нещо. Посях семето и го изникна, цъфна и върза плод. Смлях плода и го омесих. Оставям хляба да постои малко, след което ще го опека. Веднага няма да го ядете. Ще го оставим да изстине. След това ще се съберем всички на общ обяд.

Какво ще кажете за числото 35,656? Тройката представя Божествения свят. Сегашните хора не разбират този свят. Те се отнасят към него отрицателно, поради което и отношенията им към природата не са правилни. Искат да заставят природата да постъпва като тях, или както те желаят. Който мисли право, той е готов да плаща дълговете си. Който не мисли право, не плаща нищо, поради което дълговете му се увеличават. Казваш: Толкова време съм учил! Нищо ли не научих? – Какво си учил? Нека дойде един учен, да ми каже какво е научил. Той ще каже, че е свършил гимназия и университет. – Кое е същественото, което дават гимназията и университета? – Аз съм християнин. -Кое е същественото в християнството? Аз съм за същественото. Затова, като срещна учен човек, радвам се, че мога да науча нещо от него; като срещна невежа, пак се радвам, че мога да му помогна. Срещам богат, радвам се, че мога да получа нещо от него; срещам беден, радвам се, че мога да му дам нещо. Богатството е благо от Бога. Следователно, като съзнава това, богатият доброволно дава от себе си. На бедния пък аз давам доброволно.

И тъй, едновременно ще даваш и ще ти дават; ще обичаш и ще те обичат. Закон е: Като даваш, ще ти дават. Като се изпразниш, отново ще се напълниш. Бог дава на онези, които дават, но не и на онези, които не дават. Казваш за някого, че е богат. – Не се заблуждавай. Той е натоварен човек, не е богат. Да си натоварен с богатство и да ядеш сладко на трапезата, това са две различни състояния. Богатият пъшка и не може да яде – натоварен е. Бедният е лек, без товар. Той сяда пред трапезата и сладко яде.

Сега, вие трябва да се спрете върху същественото, да го намерите в своя вътрешен живот. Без същественото, всичко ще се обезсмисли за вас. Казвате: Остаряхме. – Добре, старите са остарели, но какво казват младите? Те казват, че животът няма смисъл. – Колкото са прави старите, толкова и младите. Ако си учител, какво трябва да кажеш на хората? Ще отвориш вратата и ще им кажеш: По този път ще вървите! – Защо? – За да влезете в новия живот. Божиите блага са в новия живот. Когато овчарят изкарва овцете на нова паша, казва ли им какво да правят? Щом видят прясна, зелена трева, те сами, знаят какво да правят -пасат.

Днес и аз отварям вратата на болницата и казвам:

Тръгнете по този път! Хвърлете болничните дрехи и се облечете с дрехи на здрави хора. – Ще имаме ли удобства, каквито в болницата? – Излезте от болницата и вървете по този път! Питам ви: В болницата ли сте още, или извън нея? Болни ли сте, или служите в болницата? Ако служите в болницата, похвалям ви. Ако сте болни, пак ще ви похваля. На мене ми е приятно да ви видя и като болни, и като слуги в болницата. Болният е мек, кротък, служителят в болницата прилага милосърдието си. И двамата придобиват нещо. Виждали ли сте разочарована мома, или разочарован момък? Момата казва: Не съм красива, не съм учена и богата, затова той не ме обича. Момъкът казва: Не съм силен, не съм здрав и богат, затова момата не ме обича. Аз гледам на живота като на красива мома, която не те обича. – Какво ще правиш? Ти седиш, очакваш благоволението на живота, т.е. на красивата мома. Значи, в широк смисъл, животът е красивата мома. Тя заповядва и на царе, и на владици, и на патриарси. Каквото каже тя, всичко се изпълнява.

Казвам: Същественото за човека е животът. Вижте, какво крие той в себе си и го използвайте. Животът е разумен резултат. Приближавайте се постепенно към този резултат, за да се домогнете до великата истина, скрита зад живота. Христос казва: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил.” Каквото и да правите, не може да се откажете от живота. Ние сме за любовта, за знанието и за свободата; ние сме за живота, силата и мекотата; ние сме за правдата, за истината и мъдростта: ние сме за доброто, за красивото и великото в света. И вие трябва да вървите по този път. Това да бъде вашият идеал! Като придобиете тези блага, принесете ги на Божествения олтар. Всичко да бъде за слава Божия!

По този път вървете! Той е пътят на новото съзнание, на новата мисъл.

– Само вечният път на светлината води към истината.

3 Лекция от Учителя, държана на 5 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Изпълнявайте наряда по дух, а не по форма. Всяко нещо, което се изпълнява по дух, допринася полза на човека. Светлината е полезна на човека дотолкова, доколкото му посочва пътя. Правият път е пътят на светлината. Ще ходиш в този път по дух, ще живееш по дух и ще постъпваш по дух. Ако живееш по форма, т. е. по буква, ти сам се спъваш. Формите са външната страна на физическия живот. Едно физическо желание в човека е да яде. Това желание е на място. Не е важно само да задоволиш стомаха си, но храната трябва така да се асимилира, че да внесе нещо в организма. Ако нищо не му се предаде, храната е безполезна. Същото се отнася и до молитвата. Ако молитвата не внесе нещо в душата на човека, тя е безпредметна.

Казваш: Каквото съм научил, това е достатъчно; повече няма какво да уча. – Това е механическо разбиране. Това е застой. Както не може с едно ядене, така не може и с малко знание. Всеки ден ще ядеш, и всеки ден ще прибавяш по нещо към знанието си. Докато си на земята, не можеш да кажеш, че всичко знаеш. Придобиването на знанието е непреривен процес. И хората са деца – глупави и умни. Глупавите деца мислят, че много знаят; умните деца мислят, че има много да учат. Който мисли, че много знае, той се представя за силен. – Колко силен е той? Ако го натоварят с нещо, той може да носи най-много 50-60 кг. на гърба си. Цяла планина може ли да носи? Имаш знания, а не можеш да наредиш живота си; имаш знания, а не можеш да се въздържаш. Какво знание е това? Ако те смущават най-малките неща, учен човек ли си ти? Смущението е външен процес. То е резултат на чуждо съзнание, което се намества в човека. Това чуждо съзнание наричат дявол. Той си мисли, че може да бъде като Бога и със своето голямо мнение за себе си, влиза в хората и ги отклонява от правия път. Няма място в човека, дето чуждото съзнание да не може да проникне. То управлява човека: кара го да се моли, да работи повече, отколкото трябва; да учи, да чете, да копае и т. н. Някога става точно обратно. То казва на човека: Няма защо да се молиш, няма защо да учиш, да четеш, да работиш. Ти си създаден да управляваш и да заповядваш, не може други да ти заповядват. Така, именно, човек започва да се колебае, да се раздвоява, докато дойде в състояние, сам себе си да не познава. Павел казва: „Въоръжете се с търпение, докато дойде във вас Христос, т. е. любовта.“ Тя ще ви покаже вашия истински вътрешен образ.

Казано е: „Да се не смущава сърцето ви.“ Въпреки това, хората се смущават. Те се страхуват от дявола, т. е. от злото и го търсят в този-онзи човек. Дяволът няма физически образ. Искаш да станеш богат. – Защо? – Дяволът в тебе те подтиква да станеш богат. Той ти нашепва: Виж, как живеят другите хора! Всички живеят в охолство, а ти работиш по цели дни и едва изкарваш прехраната си. Ти се поддаваш на това внушение и си казваш: Наистина, животът ми не е уреден, трудно изкарвам прехраната си. Ще търся начин да забогатея. Какво виждате в живота? – Навсякъде неуредици. Няма богат човек в света, на когото животът да е уреден, както той желае. – Защо? – Защото истинското богатство е в добродетелите, а не в парите. Да бъдеш добродетелен, мъдър и истинолюбив, това значи да имаш богатство, което никой не може да ти го отнеме.

Съвременните хора, от сутрин до вечер, живеят в смущения и безпокойство. Ако си домакиня, смущаваш се, че не си приготвила зимнина, че нямаш въглища и дърва за зимата, че дрехите и обувките на децата са стари и скъсани. Ако си чиновник, смущаваш се, че заплатата ти е малка и не можеш да изхраниш семейството си. Ако си търговец, смущаваш се, че търговията ти не върви добре. Може да се напише цял поменик от човешки смущения. Живееш 50-60 години на земята и преждевременно остаряваш, прегърбваш се и заприличваш на стар дядо. Носиш на гърба си голям багаж, като някой битпазарджия, но никой не купува стоката ти. Най-после дойде смъртта и тя купува всичката ти стока. Тя съблича старата ти дреха и те изпраща на онзи свят, там да видиш, колко си бил умен.

Като наблюдавам хората, виждам, колко са оригинални. Като не разбират същината на нещата, те им дават криви, своеобразни тълкувания. Майката се кара на детето и то плаче. Тя си казва: Плаче детето, значи, има възможност да се поправи. – Не, детето плаче, защото не е взело повече орехи. То плаче и си мисли, как може втори път да направи по-голяма пакост. Същото мисли и възрастният. Той плаче, но не мисли, как да изправи грешката си, а каква по-голяма пакост да направи. Колко пъти децата бъркат в коша с орехите без позволение! Грехът не е в това, но те взимат орехи без любов. Всяко нещо, направено без любов, е престъпление. Ако търсите причината за престъпленията, ще я намерите в безлюбието, в скритото желание. Който обича, всякога дава; който не обича, взима. По това ще познаете, кой ви обича, и кой не ви обича.

Преди години, като правех своите научни изследвания, дойдох до следното заключение: Който дава, любовта действа в него; който само взима, безлюбието действа в него. Когато ти дават, радваш се; когато ти взимат, скърбиш. Божията Любов се изявява в това, че постоянно дава. Тогава казваме, че любовта се втича в човека. Когато любовта изтича, животът се обезсмисля. Докато животът на Бога се влива в нас, ние живеем и се радваме. Обикновено, майката страда, че детето й умряло. Тя се чуди, как детето й, толкова здраво, да умре! Когато родителите грешат, децата не могат да живеят дълго време. Детето е богатството на родителите. Щом един от тях греши, то заминава за другия свят. Значи, като греши, човек може да заболее. Като греши, той може и да осиромашее. Казваш: Не искам да бъда богат. – Това е друг въпрос. Обаче, ако вземат богатството ти насила, има причина за това.

Ново разбиране е нужно на хората. И тогава, като имаш желание да растеш, ще разбереш закона за растенето. Искаш да обичаш, ще разбереш закона за обичта. Да обичаш и да те обичат – в това е смисълът на живота. Кой да те обича? – Бог да те обича и ти да Го обичаш. След това иде вторият закон: Да обичаш ближния си и ближният да те обича. И най-после, да обичаш себе си. Кой е твоят ближен? – Твоят син, твоят брат или твоят приятел. На физическия свят, всеки, който може да ти направи услуга, той е твой ближен. Или на всеки, на когото можеш да услужиш, ти си негов ближен. За да не изгубиш любовта си, да не се отклонява съзнанието ти от Бога, бъди далеч от света. Оплетеш ли се в света, от сутрин до вечер ти ще мислиш за неща, които смущават духа ти. Например, ти мислиш, какво ще бъде утре времето. То може да се развали, да има буря, гръмотевици, земетресения. Тези мисли смущават твоя дух. Какво ще придобиеш от тези смущения? По негативен път, ти искаш да се измени Божествения ред на нещата. Молиш се: Господи, дай ни хубаво време, да изора нивата си. Ти искаш да заповядваш на Господа, а някой друг в това време се моли за дъжд. Единият иска хубаво, слънчево време, а другият иска дъжд. Какъв ще бъде отговорът на техните молитви? – Половин час ще вали дъжд за единия и половин час ще грее слънцето за другия. Ти имаш право само на половин час време от деня. Колко време ти трябва, за да се нахраниш? – Половин час. Аз наричам яденето мярка на работата. За половин час можеш спокойно да свършиш работата си. Докато се храниш, ти искаш да бъде времето хубаво. Щом се нахраниш, казваш: Сега вече, времето може да бъде, каквото иска. Аз не искам, заради мене, целия ден времето да бъде хубаво.

И тъй, няма по-хубаво нещо от работата. Ще работиш с вяра, и ще успееш. Аз не говоря за онази натрапена вяра, която дотяга. Тръгнеш с някой другар. Той е замислен, а ти го дърпаш и му говориш; дърпаш го да те слуша. Той те отблъсне и казва: Стой настрана, дотегна ми. Искаш да му кажеш нещо, отиваш до ухото му и му шепнеш. Това му е неприятно. Кажи му отдалеч, той ще те чуе и разбере. Нека у вас се създаде навик, да бъдете внимателни и да не се натрапвате на другите. Дойде някой при мене и почва да ми разказва своята история, която според него е много интересна. Бил търговец, забогатял и след време изгубил всичко. Дойде друг път и пак ми разправя същата история. Трети път пак чувам същата история. Аз го наричам „обран поп“. Защо го наричам така? – Защото един поп, като вършел службата си, спечелил много пари, но го обрали. Той взел поука от това, и втори път не допуснал да го оберат. Обикновено, хората изпадат в смешно положение. Като деца, те са недоволни от положението си. Като възрастни, също са недоволни. Като стари, пак са недоволни. Слушате дядото, цял ден мърмори: жената била непризнателна, синовете и дъщерите – също. Той е недоволен от всички. Кое е отличителното качество на стария? – Той мисли само за ядене. За какво мисли младият? – За работа. Обаче, има едно състояние, през което всеки човек минава – то е смъртта. Тогава човек не може нито да работи като млад, нито да яде като стар.

Освободете се от старите навици, които ви спъват. Някой ме пита как да обича. Казвам: Ако ти досега не си научил да обичаш, никога няма да се научиш. Другояче казано: Ако досега не си научил как да ядеш, никога няма да се научиш. Кой научи пиленцето да яде? – То носи това изкуство в себе си. Следователно, има неща, които ние знаем от рождение, те са вложени в нас. Тогава не питай за онова, което знаеш. Ако си го забравил, направи справка, да го възстановиш. Това можеш сам да провериш в съзнанието си. Достатъчно е да се съсредоточиш, за да стане вътрешно пречистване в съзнанието ти. Всички, които са тръгнали в правия път, се нуждаят от такова пречистване. Бог изисква от всички да работим, да дадем добър пример на другите. Ако си художник, ще нарисуваш една хубава картина и ще я изложиш, да видиш, дали хората ще я харесат. Няма какво да им се говори. Те сами ще я оценят. Добре сготвеното ядене не се нуждае от похвали. Сготви, сипи яденето в чинията, и остави други да го опитат. Ако кажат, че е хубаво, наистина е добре сготвено. Ако не го одобрят, значи не е сготвено добре. Обаче, ако яденето за мене е хубаво, не значи, че и за другите е хубаво.

Ще ви дам едно правило за живота, което трябва всякога да спазвате. То е следното: Не говорете много. Някои от вас говорят много – това е една слабост. Други говорят малко – това е друга слабост. Човек трябва да говори умерено. Ако говориш пред публика, ще вземеш най-много пет минути. Само така ще станете духовни хора. Под „пет минути“ разбирам пет минути върху известен въпрос. След това ще промениш темата и ще говориш още пет минути върху друг въпрос. Не занимавай хората с едно и също нещо. Еднообразието действа убийствено. Божествените работи се свършват за пет минути, а човешките – за повече време. Имаш нужда от хиляда лева. Отиваш при един свой приятел и му казваш: Приятелю, моля те, да ми дадеш 1,000 лева на заем. Ако свършиш разговора си в пет минути, той ще ти услужи. Ако му говориш десет минути, той няма да ти услужи. – Защо? – Защото го занимаваш с човешки работи. На Божественото никой не се противопоставя. Кой извор е отказвал да ти даде от своята вода? Обаче, кладенецът някога може да ти откаже. – Защо? – Отиваш при него, нямаш въже, нямаш кофа, не можеш да си извадиш вода. Значи, изворът, като Божествен, всякога дава. Кладенецът, направен от човека, някога дава, а някога не дава. При това, изворът дава, колкото трябва. Това е правият път на действие. Кладенецът е като хората. Той казва: Готов съм да ти дам вода колкото искаш, но условията са неблагоприятни – въже няма, кофа няма. Така казват и хората. Като объркат работите си, те казват: Светът е лош, животът е тежък. Жената мете къщата си, вдигне прах и казва: Къщата е лоша, много прах събира. – Не е лоша къщата, но ти не знаеш, как да метеш. Съвременните хора сами вдигат прах, а търсят причината вън.

В любовта, като проява на живота, трябва да се спазва следното: да се дава навреме и да се възприема навреме. Значи, първо ти ще слушаш Бога като любов; после, ти ще говориш на Бога. Той не обича да Му се говори много. Казано е: „Не бивайте многословни в молитвата си.“ Не мисли, че с многото говорене ще постигнеш нещо. Достатъчно е да говориш пет минути. Ако си гладен, кажи: Гладен съм, Господи! Щом кажеш така, хлябът ще дойде. Ако започнеш да плачеш, да разказваш за жена си и децата си, че са гладни, че нямате хляб, никой няма да те чуе. Това е повторение на една и съща песен, в която няма никаква музикалност. – С глада си ли трябва да занимаваме Господа? – По-добре ли правите като Го занимавате с греховете си? Важно е, като говорите с Него, да не Му отнемате повече от пет минути. Днес има около петстотин милиона християни в света. Ако всеки отнеме по пет минути на Господа, колко време трябва да им даде Той? Бог има много служители – напреднали същества, които изпълняват Неговата работа. Затова се казва, че Бог изслушва едновременно и на всички отговаря изведнъж. Казваш: Ако се моля сам, Бог по-бързо ми отговаря. – Зависи, каква е молитвата ти. Някога Бог отговаря по-бързо на общата молитва на хората.

Като ученици, вие трябва да бъдете досетливи и да живеете в чистота. Това значи: като отиваш при своя приятел, иди с най-хубавата си мисъл и най-хубавото си чувство. Като отиваш при Бога, иди с най-хубавото си разположение на душата. Ти отиваш Там да придобиеш нещо и после да свършиш известна работа. – Кален съм, грешен съм. – Ти не си образувал калта. Вървиш по калния път, естествено, ще се окаляш. Калта е от дявола, но щом попаднеш в този път, длъжен си да го изчистиш. Ако не искаше да се каляш, не трябваше да излизаш този ден от къщи. Колко неща има в живота, които отегчават човека! Колко петна имаш на дрехата си, които непременно трябва да се изчистят. Някои петна лесно се изчистват, а други – мъчно. Мнозина мъчно разбират нещата, защото в съзнанието им едновременно изпъкват две неща. Например, говоря на едного за Божията Любов. Той ме слуша, но мисли за своята любов, решил е да се жени. Грешката е в мене. Докато момата и момъкът мислят за женитба и удоволствия в живота, аз не трябва да им говоря за Божественото. То отпосле ще дойде. Гладният първо трябва да се нахрани. После ще му говориш за Господа. Запазете същото правило за себе си. Внимавайте да не бъдете тягостни на себе си.

Научете се, тази година да говорите малко, по пет минути. Каквото кажеш за пет минути, да струва брилянти. Ще говориш пет минути и през това време аз ще броя, колко злато струва. Така трябва да се оценяват изказаните думи за пет минути. Ако през време на говоренето се брояха каравелчета, стойността на изказаните думи нищо не би стрували. Аз ще бъда по-доволен, ако ми говориш пет минути, оценени в златни монети, отколкото пет часа, оценени в каравелчета. Следователно, кажи няколко ценни мисли, от които да са доволни всички. Духовният живот е ценен в мислите, в истините, които изнасяш, а не в многото говорене. Казваш: Трябва да се обичаме! – Това са каравелчета. Това е човекът, който иска да вземе нещо. Който не говори за любовта между хората, а я прилага, той не иска да взима, но казва: Аз трябва да давам. Значи, който дава любов, никога не говори за нея. Който взема любов, постоянно говори за нея. Всъщност, и той не трябва да говори за любовта. Той има право да говори за любовта, само когато получи нещо от нея. Преди да е получил нещо, той трябва да мълчи. – Защо? – Защото Бог е Любов. Аз не мога да заставя любовта да се изяви към този или онзи. И мене никой не може да ме застави да изявя любовта си към даден човек. Въпреки това хората се налагат един на друг. Казвате: Ти трябва да обичаш този или онзи. – Имаш право да обичаш онзи, който ти е направил някаква услуга или някакво добро. Има хора, на които давам много и зная защо давам. На някои пък нищо не давам. Как ще обичам младата мома, която има всичко? На нея мога само да се радвам. Богатият ме пита: Обичаш ли ме? – Раздай богатството си!

Има една философия в живота, според която човек може да постигне желанията си, да се развива, сам да е доволен от себе си. Само така той ще следва пътя на своето вътрешно разбиране. Това се постига чрез съзнателна работа върху себе си. Следователно, ще говориш само пет минути. Всеки, който говори много, аз го изпращам с празна торба. Дойде при мене една циганка с пълна торба. Тя ме пита: Ще ми дадеш ли нещо? – Нищо няма да ти дам, торбата ти е пълна догоре. Ако извадиш нещо от нея, ще ти дам цял хляб. Не можеш да говориш много и да получиш нещо. Малко ще говориш, само пет минути.

Казано е в Писанието: „Като отиваш при Господа, ще носиш празна торба.“ Следователно, ако торбата ти е пълна, ще я изпразниш. – Ще осиромашея. – Значи, ти си богат човек. Защо просиш тогава? Щом просиш, трябва да изсипеш богатството от торбата. И тогава, като носиш празна торба, ще получиш нещо. Ако богатият търговец фалира и стане виден астроном, обеднял ли е той? Ако фалира като търговец и стане министър председател, обеднял ли е той? Трябва да обеднееш в едно отношение, за да минеш в друго по-добро. Ще смениш богатството със сиромашията. Иначе, не можеш да станеш нито учен, нито министър председател. В този смисъл, каквито процеси стават във вас, да ви радват. Ако минаваш от едно състояние в друго радвай се, защото това, което получаваш, е по-хубаво от онова, което си имал. Ти не знаеш, какво е определил Бог за тебе. От Божествено гледище, радвай се на всичко.

Първото правило: Говорете малко, но разумно.

Благодарете от дълбочината на душата си за всичко, което ви се случва. Взимайте участие в общата благодарност към Бога.

Не задържайте дълго време един човешки недъг в ума си. Дръжте в ума си добродетелите на хората. Само така можете да се чистите вътрешно.

Благодарете, че сте станали, че дишате въздуха. Благодарете за всички мисли, за всички чувства, които ви посещават. Всяка вечер, преди да си легнете, отделете пет минути от времето си, да благодарите на Бога за всичко, което ви е дал. Като си легнеш да почиваш, ти ще отидеш в другия свят, ще се разходиш, и сутринта ще се върнеш отново на земята. Ще бъдеш радостен и весел и готов за нова работа. На онзи свят се отива със специално такси. Тази сутрин вие дойдохте тук без такси. С такси иде само човекът на любовта, а не онзи, който иде със своята кал. Човекът на любовта иде точно навреме. Щом тръгваш и се колебаеш, да отидеш, или не, ти не си господар на положението, ти идеш с чуждо такси. Аз искам всеки да дохожда със своето такси.

Казвате: Нищо не разбрахме от това, което ни говорихте. – Радвам се, че нищо не сте разбрали. Давам на някого пари назаем. Той казва: Разбрах, много ти благодаря. Аз ще ги платя. – Когато ги плати, тогава пък аз ще разбера. Когато някой казва, че ще ми плати, той има предвид бъдещето. Той и на смъртта казва: Ще ме почакаш няколко минути, да си платя дълга. Ако не каже така на смъртта, той не е разбрал закона. Следователно, ако дойде нещастието или страданието при тебе, кажи: Дай ми пет минути на разположение, да си свърша работата. Обиди те някой, кажи: Дай ми пет минути, да си свърша работата. Кажи същото и на кредитора. Петте минути ще употребиш за молитва, да благодариш на Бога, че ти изпратил изпитанието. Законът е такъв. Първо ще вземеш, после ще плащаш. След това, пак ще вземеш и т. н. Значи, всяко нещо трябва да се направи на времето си. Ще бъдеш ту длъжник, ту кредитор. Като се помолиш пет минути, или ще даваш, или ще взимаш. Ще имаш две кесии: едната в левия джоб, другата – в десния. От лявата ще даваш, в дясната ще туряш. Който има да ти дава, например, хиляда лева, а не иска да ти ги даде, ти ще му дадеш. Ще бръкнеш в левия джоб и ще му дадеш. Това е новото правило.

Т. м.

2. Утринно Слово от Учителя, държано на 2 октомври, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Гергана Костадинова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

– Само светлият път на мъдростта води към истината.

– В истината е скрит животът.

Чете се темата: „Разлика между мъртви и живи тела“.

Тема за следния път: „Признаците на сития и гладния човек“.

Попитали едного: – Кой е стар човек? – Прегърбеният и побелял човек е стар. – Кой е млад човек? – Изправеният и с черна коса човек е млад. Това са относителни разсъждения. Сега, от вас се иска да изучавате четвъртото измерение в широк смисъл, не както сте го изучавали. Изучавайте също и въпроса за разпадането на телата. Интересно е разпадането, т.е. разделянето на клетката при размножаването. Макар и да се дели, клетката си остава жива. Вие говорите за живота и за смъртта, но повече от религиозно гледище. Важно е да изучавате тези процеси от научно гледище, да дойдете до безсмъртието. Думата „смърт“има широк смисъл. Казвате, че някой умрял. Когато банкерът не ти дава пари на заем, той е умрял за тебе. Ако престанеш да внасяш пари в банката и ти си мъртъв за банкера. Виждате, че един плод паднал на земята и казвате, че е умрял. – Не, той се е посял в земята, жив е, от него ще излезе ново дърво. Когато човек съблече старата си дреха и облече нова, умрял ли е? В този смисъл, смъртта не е нищо друго, освен събличане на старата дреха, т.е. излизане на човека от тялото. Мислете за смъртта и за живота така, че да не се спъвате. Казвате, че някой умрял, защото не диша, не говори. Според мене, това не са признаци на смъртта. И умрелият говори, но по друг начин. Той влиза във вас и там говори. Не може да мислиш за умрелия, ако той не е жив. Всяко нещо, за което мислиш, е живо.

В обясненията, с които съвременната наука си служи, тя дохожда до механическо разбиране. Тя говори за измеренията, но спира до третото измерение. По-горе от третото измерение, тя не допуща никакъв живот. Говори се за четвърто, пето, шесто измерение, но и те не са изучени, както трябва. Сегашните астролози и физиогномисти изнасят нови факти из науката, но и те още не са дошли до дълбокия смисъл на нещата. Казват, че един човек се намира под влиянието на Юпитер, например, друг – под влиянието на Марс, но какво може да излезе от тях, не могат с точност да кажат. Те говорят общо за човека, но това не е достатъчно. Физиогномистът гледа веждите на човека и казва, че са дебели или тънки, но какво точно означават едните и другите, не обяснява. В общи черти лесно се говори. Но изкуство е да се каже на човека, какво означават неговите вежди.

Като разглеждаме веждите на човека, виждаме, че има дебели и тънки вежди. За човека се казва, че е дебел или слаб. За реката се казва, че е пълноводна или не, че е широка или тясна. Както виждаме, за изясняване на нещата си служим с различни понятия. Който има дебели вежди, мускулната му система е здрава, силна, също и космите му са дебели. Който има тънки вежди и космите му са тънки, и мускулите му са по-слаби. Постъпките на човека са в зависимост от веждите. Много физиогномисти и френолози идват до същата каша, както и в науката. Където има каша, там няма прогрес. Френологът спира вниманието си върху изпъкналите места на черепа, но само те не разрешават въпросите. И дебелината на черепа е от значение при определяне дарбите и способностите на човека. От голямо значение също е устройството на мозъка, дължината на мозъчните нишки. Обаче, за да се дойде до истинското знание по тези въпроси, нужно е не само материален, но и духовен поглед. Ще кажете, че от проявите на човека се съди за неговите дарби и способности. Не са само проявите, които определят човека. Ако от проявите на хората и от резултатите на нещата се съди за културата, тогава и от фабриките, от къщите, от училищата ще съдим за сегашната култура. Може ли от броя на богомолците да се определи религиозността на един народ? Може ли броят на църквите да определя религиозността? Може ли от броя на богомолците да се определя способността и красноречието на проповедника? Ще кажете, че църквата е духовно заведение, а проповедникът – служител на това заведение. И наистина, в ръцете на такъв проповедник, Библията е доходна книга. Тя губи значението си като свещена книга. Външният вид на нещата не определят истинността им. Например, някъде има малко църкви, а хората са религиозни; имат малко училища, а са просветени. Другаде има много училища и хората са също просветени и напреднали. Не всеки учен е истински учен. Има учени, които са като бакалите. Значи, бакалинът, като човек може да учи, но от него учен човек не може да излезе. Всеки човек се учи. Може ли да бъде учен онзи, който реже или изследва жаби? Как е възможно, да разрежеш едно животно и да говориш за функциите на неговите органи, т.е. за живота, който се изявява в него? Ще кажете, че и животните, като човека, имат вътрешни и външни органи, които определят тяхната разумност. Това е предположение. Не съм се разговарял с микробите, не мога да кажа, доколко са разумни те. Не съм се разговарял и с маймуната и за нея не мога да кажа нищо. Като срещна един човек и за него не мога да кажа, дали е добър, или лош. Който гледа материалистически на живота, не може да даде точно определение за него. Изобщо, с думи, животът не може да се определи. Следователно, това, което не можем да определим, е животът; това, което може да се определи, е проява на живота.

Ето защо, не питайте, що е животът. Обаче, движението, мислите, чувствата и постъпките на човека имат известно отношение към живота, но те сами не са животът. Изучавайте тези отношения. Мнозина се смущават и изпадат в противоречия. Защо се смущават? – От някои установени възгледи за живота. Докато е малко, детето разхождат в количка; като порасне, количката е вече безпредметна. Къде е тука установеното? То има отношение към възрастта. Значи, количката е нужна само до известно време. На същото основание, човек се мени: от малък става голям; от прост става учен; от сиромах – богат. Тук играе роля събуждането на съзнанието. Този процес представя проява на живота. В първо време, детето не съзнава нищо, после, съзнанието му почва да се проявява, а накрая на живота, изгубва съзнанието си. С постепенно пробуждане на съзнанието, усилват се и движенията на човека и накрая също и движението отслабва. С това се обяснява остаряването на човека. Като остарее, той отива в другия свят. Къде? – Ще кажете, че е отишъл при Бога. Значи, като се ражда, човек идва от Бога, а като умира, отива при Бога. Идва от Бога, а е невежа; отива при Бога, но е грешен. Как е възможно, едно същество да иде от Бога, от вечния живот, а да е невежа? Или отива при Бога, а е грешен. Според мене, онзи свят, за който се говори, не изхожда от Бога. Как е възможно, Бог на любовта да ни дава гнили плодове? Под „гнили плодове“разбирам греха. Трябва да бъдеш посредствен човек, за да мислиш, че Бог има отношение към света на греха. Който мисли по този начин, той ще фалира.

Днес хората се делят на материалисти и идеалисти. Според мене, нито едните са на прав път, нито другите. Казват за някого, че бил идеалист. – Как се изявява неговият идеализъм? – Няма отношение към парите, раздава парите си на бедните. – Чии пари раздава? – На баща си. Значи, идеалистът раздава чуждото, а материалистът събира чуждото. В случая и двамата са материалисти. Истинският идеалист не борави с материята. Това значи, той да бъде без мозък, без дробове, без стомах, без ръце, крака, мускули, кости и т.н. Материалистът и идеалистът се опълчили един срещу друг, кой е по-прав. Ще кажете, че реката тече надолу. – Това не е по нейно желание. Като замръзне, накъде ще тече? И човек мисли, защото всички хора мислят. Ти желаеш нещо, защото и другите желаят; грешиш, защото и другите грешат; добър си, защото и другите са добри.

Веднъж дойде при мене един външен човек, който ми каза: Ти поне имаш ученици, на които можеш да разчиташ. – Аз разчитам на човека толкова, колкото и на мечката; и обратно: на мечката разчитам, колкото и на човека. Ако разчиташ на себе си, ще разчиташ и на другите; не разчиташ ли на себе си, на никого не можеш да разчиташ. Някой разчита на себе си повече, отколкото на другите. Има студенти, които разчитат на професора си, да им пише добра бележка, а те нищо не учат. Да разчиташ на себе си, това значи, да си свободен от всякакво противоречие. Работа се иска от всички! Кой не работи? Няма същество на земята, което да не работи. Като яде, човек пак работи. Значи и храненето, като процес, означава работа. В този смисъл и ангелите работят. Иначе, те нямаше да имат енергия. Това са странични въпроси. Важен въпрос е да знаеш, кой човек е учен и кой не е учен. Гледаш едного, изкривил главата си надясно. Ако искате да знаете, коя е причината за това, питам: Защо корабът се наклонява повече към дясната страна? – Не е добре натоварен. Ако искате да го изправите, преместете част от товара на другата страна, да го уравновесите. Така, както се развиват, хората постепенно се поляризират. Старият не мисли право, но и младият не мисли по-добре. Старият не мисли за Бога, но за живота си – кой ще се грижи за него. Той казва, че остарял от жена си, от децата си, от внуците си. Той си въобразява, че има много опитности. – Какви опитности има? – Живял 120 години, по три пъти на ден ял, но никаква работа не свършил. Най-после съжалява, че не разбрал живота. Какво правят хората? – Сдружават се, с цел да научат по-добре живота. В това съдружие влизат хора с образование и други, без образование. – Каква е разликата между едните и другите? – И едните, и другите не говорят истината. Обаче, онези с образование изопачават истината повече от тези, които нямат образование. Сегашните хора са дошли до положение да мислят само за себе се. Който мисли за себе си, умира по-скоро от този който не мисли за себе си.

Аз познавам един от учениците, който много мисли за себе си. По цели нощи не спи от мисъл за себе си. Слагам на гърба му една раница от 10 кг, той пъшка, не може да я носи, иска някой да му помогне. Въпреки това и вечер спи с раницата си. Без раница засега не може. Ще кажете, че отричам живота. Не, аз отричам вашите заблуждения. Вие не сте влезли още в живота, не знаете, какво представя той. Сегашната култура не представя живота. Едно нещо ще знаете: Животът по никой начин не може да се определи – колкото и да искате, не може да го определите. Ще кажете, че животът носи страдания. Това е крив възглед. И източната философия поддържа същия възглед. Да се мисли така, то е все едно, да пиеш вода с различни примеси и да казваш, че това е вода. Не, тази вода е загубила естествените си свойства. Каквито вещества да турите във водата, тази вода не може да се сравни с естествената. Пиете ли нечиста вода, винаги ще бъдете разочаровани. Какъв е цярът на това? – Такава вода трябва да се пречисти. Ако ножът е остър, трябва ли да се реше с него човешка глава? Ако чукът е тежък, трябва ли да се пука с него човешка глава? След всичко това, искате да осигурите живота си. – Ако досега не сте се осигурили, никога няма да осигурите живота си. Никога не внасяй в ума си мисълта, че не си осигурен. Ти си осигурен, но мислиш втори път да се осигуриш. Осигурен си за 10 000 лв., а искаш още да се осигуриш. След 20 години ще умреш и други ще използват твоята застраховка. Какво разбирате под думата „сигурност“? Важно е да имаш някаква работа. Тя е вашата законна осигуровка. И като работите, да дойдете до познаването на живота. Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът“. А ти казваш: Знаеш ли, кой съм аз? – Ами ти знаеш ли, кой съм аз?

Един полковник отишъл в агенция „Сингер“в Русе, където работил един от нашите братя. Полковникът поискал нещо и за да си даде по-голяма важност, казал: Ти знаеш ли, кой съм аз? – Аз съм полковник Д... – Ами ти знаеш ли, кой съм аз? – Ефрейтор С... И двамата се засмели. Някога ефрейторът е по-умен от полковника, а някога, обратно, полковникът е по-умен. Това не е за критика, аз правя разбор на нещата.

Казваш: Аз, човекът, имам право да мисля свободно. – За какво да мислиш? Ти, разумният човек, нямаш право да спъваш живота, който произтича от Бога. Ти, разумният човек, нямаш право да затваряш крана на живота и да го отваряш, когато пожелаеш, както кръчмарят със своите бъчви. Питам ви: Продавате ли живота? Щом повярваш, че някой те обича, ти продаваш живота. Казваш ли на някого, че трябва да плати за чашата вино, ти си вече кръчмар. Животът, който се продава, не е истински. Това, което не се продава, е живот. Същото се отнася до любовта. Това, което не се казва за любовта, е истинска любов. Знай, че ти още не си проявил любовта. И аз досега не съм разбрал, защо ме обичат хората. Казвате, че съм добър човек. Не забранявам да ме обичат, както и на мене не могат да забранят да обичам. Следователно, мога да обичам, когото искам и както искам. Мога да живея, както искам. Животът и любовта не търпят никакъв закон. Те са като водата. Тя носи всичката кал, но един ден калта ще се утаи. Ти можеш да внесеш жлъч, смърт в живота си, но един ден животът ще се освободи от нея. Някога ти несъзнателно се цапаш; някога за дребни работи се докачаш. Що е „докачение“? – Значи, да се качиш на гърба на баща си. Защото бащата никога не се докачва. Мислете върху докачението. Кажете ми, какво трябва да правите сега? Ученикът ще каже, че трябва да учи, музикантът – да свири, певецът – да пее. Ако и аз уча, пея, свиря, като вас, какво ще спечеля? При всичко това, хората пак страдат и умират. Изкуство е, да пееш, без да страдаш; да пишеш любовни писма, без да се разочароваш; да търгуваш, без да губиш; да спиш, без да се оплакваш, че те боли нещо. Докато е на земята, човек се ползва от капиталите на три важни инсталации: мозъчна, белодробна и стомашна. Човек е представител на тези инсталации, те го кредитират.

Някой мисли повече за ядене и пиене, затова той препоръчва своята стомашна система. Друг препоръчва своята мозъчна система, затова той повече мисли. Три главни фирми услужват на човека, но животът не е нито в мозъка, нито в дробовете, нито в стомаха. Животът се проявява и чрез тях, но временно. Животът се проявява чрез много фирми, но важно е да се намери онази фирма, чрез която всякога се проявява. Казваш: Загазих нещо. – Който има живот в себе си, никога не загазва, никога не заболява, никога не умира. Който има живот в себе си, грях не прави. Той не се натъква на противоречия. Той се е домогнал до изворите на живота. Кои са изворите на живота, това оставям на вас, да мислите и сами да си отговорите.

2. Лекция от Учителя, държана на 30 септември, 1932 г.

София – Изгрев.

Начало: 05:00

1932_09_30 Изворите на живота.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Тема за следващия път: „Предназначението на светлината.”

Фигура 1 представя символа на човека в движение. Този символ означава още разпределяне на разумните сили в човека. – Отде започва действието на тези сили? – От точка 1.

При сегашното развитие на хората, всеки има особено разбиране за нещата. Това е частично разбиране. Не може да намерите двама души, които имат еднакво разбиране, еднакво чувстване, еднакъв начин на мислене и прилагане или еднакви движения. Хората се различават коренно едни от други. Ако те мислеха, чувстваха и постъпваха еднакво, в света щеше да съществува голямо еднообразие. Разнообразието между хората се дължи на вътрешното различие в тях. И между животните има голямо разнообразие. В природата е важен първоначалният вътрешен импулс. Някъде този импулс е несъзнателен – това не е важно. Обаче, някъде е съзнателен. Например, когато камъкът пада, това се дължи на известен тласък, макар че той не го съзнава. И водата, като слиза надолу, не съзнава предназначението на това движение, но то се дължи на известен тласък, на известен импулс, даден отнякъде.

Представете си, че започвам да се движа от точка 1, 2, 3 и т.н. (фиг. 1). На какво се дължи това движение? Защо вървя в тази посока, а не в друга? Посоката на дадено движение се определя от нещо, а именно, от това, дали пътят е отворен или не. Движиш се в известна посока, защото пътят е отворен. – Кога е отворен пътят? – Когато имаш обект към който се стремиш. Този обект може да бъде човек или друго нещо което обичаш. Любовта е първият зов, първият импулс, първото освобождаване. Ти се стремиш към известна посока, за да се освободиш от затвора. Отварят вратата и ти казват: Ето, оттук можеш да излезеш. Любовта е единствената врата от която можеш да излезеш от затвора. Тя е единствената сила, която освобождава. Процесът на освобождаването се нарича истина.

И тъй, всяко движение започва от пътя на любовта. Тя се кръстосва с разумността. Пътят от точка 1 – 2 е път на истината. Той е прав и води към свободата. През това време, ти ще измениш материала, който ти е даден да обработваш и ще влезеш в света, но свободен. Да имаш свобода, това значи, да правиш каквото искаш, но разумно. Щом излезеш от затвора, ти си в света на свободата, никой не те пази, но вече сам се грижиш за храна, за подслон, за почивка.

И тъй, това, което става вън от човека, става и вътре в него. Намираш се в безизходно положение. Казвам: Скоро си излязъл от затвора. Страдаш, мъчиш се, не можеш да си отговориш, защо идат страданията. Казваш: Защо Бог създаде този свят? Защо допусна страданията? Пиленцето, което е още в черупката на яйцето, не е ли без страдания? Въпреки това, то хлопа на черупката и казва на майка си: Освободи ме, искам да живея като тебе! Майка отговаря: Не е време още, почакай малко! – Искам да излеза, да бъда свободно като тебе. То мисли, че щом излезе на бял свят, ще бъде свободно като майка си. Много се лъже то! Щом излезе от черупката, то ще се натъкне на големи противоречия. Колкото едно същество е по-близо до една разумна форма, толкова по-големи ще бъдат противоречията му. Страданията и противоречията на човека са най-големи, защо то е най-разумната форма на земята. Дойде ли човек до ангелския свят, страданията му стават по-големи. Като грешиш на земята, ти изкупваш греховете си. Обаче, сгрешиш ли в ангелския свят, никакво изкупление няма.

Това са разсъждения, подобни на тези, които мъжът прави за любовта на жената и жената – за любовта на мъжа. Мъжът никога не може да разбере любовта на жената и жената никога не може да разбере любовта на мъжа. Жената мисли, че разбира сърцето на мъжа – това е въпрос. И мъжът мисли, че разбира сърцето на жената – и това е въпрос. Колкото могат да разберат външния свят, толкова и те се разбират. Като казвам, че мъжът и жената не се разбират, това не показва някакво невежество. За да разбере жената, мъжът трябва да стане жена. За да разбере мъжа, жената трябва да стане мъж. Казвате: Как е възможно това? И Никодим зададе същия въпрос, когато Христос му каза: „Ако не се родиш изново, не можеш да влезеш в Царството Божие.” – Възможно ли е голям човек да влезе в утробата на майка си? Христос го запита: Ти си учител Израилев, и не разбираш ли това? Плътта не може да разбере роденото от Духа.

Пентаграмата (фиг. 1) представя човек с прострени ръце настрана. – Какво показват прострените ръце? – Че човек е в движение. Като ви наблюдавам как правите упражненията, виждам, че не разбирате техния дълбок смисъл. Ако разбирахте смисъла им, никои от вас нямаше да гладува и боледува. Те са само шест упражнения, но всяко от тях има свое предназначение. Както ги правите, малцина от вас се ползват. Всяко движение, което човек прави е резултат на вътрешна разумна сила. С всяко движение на главата, на ръцете и на краката, хората сами се правят щастливи или нещастни. Дали съзнавате това или не, не е важно. Един ден ще го съзнаете. Представи си, че си чирак в една грънчарница. Влизаш в работилницата и започваш да движиш краката си на една и на друга страна. По невнимание докоснеш едно голямо гърне с крака си и го счупиш. Какво ще правиш? Ако си майстор, ще направиш ново гърне, а ти си чирак, сам нищо не можеш да правиш. Господарят ти казва: Ще платиш гърнето! – Случайно го счупих. Не съм ли свободен да се движа както искам? – Тук не си свободен. Излез на полето и се движи както искаш. Тук има грънци, ще внимаваш при движенията си. Сега, за невниманието ти ще те глобя, ще платиш 500 лв. – Ето едно неразумно движение.

Простираш ръцете си, прегръщаш някого и го целуваш. – Защо правиш това, сам не знаеш. Нито ти му даваш нещо, нито гой ти дава. Това е движение по навик, по традиция. Друг е въпросът, ако прегърнеш една чаша вода и я доближиш до устните си да я целунеш. Водата ти дава нещо, а ти й благодариш. Това движение е на място. Щом изпразня чашата, не я търся. Като ожаднея, пак отивам към чашата и, като видя, че е пълна, пак простирам ръце към нея, прегръщам я и я целувам. Ето едно разумно и смислено движение. Ако вашите мисли, чувства и постъпки не са пълни с нещо, нямат съдържание, мислите ли, че някой ще дойде при вас? За да бъде животът ви красив, поне един пътник трябва да спре при вас. Вие сте дошли на земята да изпълните Божията воля. Щом се подчините на тази воля, ще вървите по пътя на истината.

И тъй, когато се отправиш към истината, трябва да знаеш, защо отиваш там. Отиваш при златаря. – Защо? -Да си купиш, или да си поръчаш един златен предмет. Искаш от него да ти направи пръстен. Трябва да знаеш, какъв да бъде пръстенът, колко широк и дебел. Една мома си поръчва пръстен. Тя дава златото, а златарят прави пръстена. Обаче, той излиза тесен. – Защо? – Златото не е достатъчно. Случва се, че и богат човек носи тесен пръстен. Той има достатъчно злато, но пръстенът му е тесен. Значи, с дебело въже ще извадиш много вода от кладенеца. С тънко въже ще извадиш малко вода. На същото основание казвам: Ако пръстенът на младата булка е дебел и широк, много ще дава; ако пръстенът й е тесен и тънък, малко ще дава. От първата се иска много, а от втората – малко. Всяка разумна дума има цената на златото. Кажеш ли една дума, или обещаеш нещо, трябва да го изпълниш. Природата те държи отговорен. Болен си, молиш се на Бога и оздравяваш. Понеже си обещал да направиш нещо за Господа, като оздравееш, трябва да го изпълниш. Природата те държи отговорен. Бъди готов да направиш поне една жертва за Господа. В Стария завет са жертвали животни, но сега жертвата подразбира друго нещо – ще пожертваш себе си.

И тъй, да се жертваш, това значи, да се движиш в посока на точките 3-4, т.е. в посока на любовта. Можеш да се движиш и в друга посока, но ще измениш хода на своя живот. От точка 1 можеш да отидеш към точките 2 и 5, но отношенията в човека се изменят. При всеки връх ще придобиеш нещо. Не е безразлично, през кой връх ще минеш. Добродетелта, например, е завършен процес, който става в човешките мисли и чувства. Някой се сърди, гневи се. – Защо? – Защото нещата не ставали както трябва. Щом направиш една грешка, ти допускаш вече и втора и трета. За да не става така, дръж първата грешка. Щом я изправиш, другите грешки се избягват.

Тези дни започна да се строи на Изгрева салон. Наблюдавах как се работи. Двама майстори туряха дюшемето на салона. Понеже е голям, те правеха опити, от коя страна да започнат поставянето на дъските. Започнаха от източната страна – не вървеше, имаше нещо криво. Единият майстор започна от средата – и там не вървеше добре. Какво да правят? Виждам грешката им, но не искам да се меся в тяхната работа. Не е приятно да изправяш чуждите грешки. Това е най-голямото нещастие! Гледах майсторите, но разбрах, че не можаха да си изправят грешката. Казвам: Българска работа! Добре, че майсторите направиха грешка, да вземем пример от тях. Често бащата направи грешка в дюшемето, а майката го изправя. Като гледа, как работи бащата, синът казва: Дай, аз да го направя. Започва да го прави, но не може. Той го прави още по-лошо. Обаче, в края на краищата, нашите майстори изправиха грешката си.

Често слушате синът да казва за баща си: Баща ми не ме е възпитал както трябва. Бащата отговаря: Ожени се, роди деца и ги възпитай по-добре от мене. Синът иска да се жени, но бащата казва: Млад си още, не бързай. – Ти, като се жени, пита ли някого? И аз ще постъпя като тебе. Бащата престава да говори на сина си. Последният се оженва и, за да докаже на баща си, че може да издържа семейството си, заминава със своята възлюбена за Америка. Колкото пари имал, вложил ги в една голяма банка. Не се минало много време, банката фалирала и той изгубил всичко. Сега пише на баща си: Татко, прати ми пари да се върна. Бащата отговаря: Ще останеш там, докато издържиш изпита си. Само така ще научиш урока на послушанието.

Запитали едного: Защо се жениш? – Да не се ли женя? – Не е въпрос да се жениш, или не; важно, е като се жениш, да разбираш отношенията между душите. Може да се ожениш и пак да не си женен. Женитбата е вътрешен процес. Речеш ли да се жениш по външен начин, ще се жениш и ще те разженват. Твоят възлюбен или възлюбена ще види, че умът и сърцето ти са в противоречие. Следователно, ти си раздвоен. Твоята възлюбена е недоволна вече от тебе и започва да мисли за друг някой. При това положение, ти си вече развенчан. Такова е положението ти в невидимия свят, но на земята ти още си окован във вериги, ограничен си. Сега аз говоря безлично, нямам никого предвид. Личният живот се проявява в даден момент, когато се кръстосват два интереса. Ако двама души се настанят на двата края на земята, личният интерес между тях ще изчезне.

Какво представя пентаграмата? – Път към истинския живот. Ти се ожениш. Ако искаш да живееш добре с жена си, трябва да знаеш, какъв път да избереш. Тръгваш по пътя на истината, а жена ти – по пътя на любовта; При това положение, между вас не съществува никакво отношение. Друг е въпросът, ако жена ти тръгне по пътя на правдата, а ти – по пътя на истината – ще имате отношение. Жената може да върви по пътя на любовта, а мъжът – по пътя на доброто. Те са дошли до границата на разумния живот.

Как се молят хората? Ако вдигнеш ръцете си нагоре, лявата означава любовта, а дясната – мъдростта. Така човек може да разреши много въпроси. Колкото и да е културен, той няма да разреши твоите въпроси. Той ще те остави сам да изправиш грешките си, но ще ти покаже, как да ги изправиш. Това значи, да намериш начин, да изправиш кривото дюшеме. Вие постоянно изправяте своите дюшемета, но още не сте ги изправили. – Защо? – Защото се месите в чужди работи. Не вади гвоздеите от чуждото дюшеме, да не се набодеш на тях. Мислиш ли, че можеш да поставиш дюшемето по-добре от майстора? Трябва да имаш точни мерки, за да знаеш, как да го поставиш.

Мнозина ми говорят за любовта, за доброто и за добрия живот. Добър живот за вас е този, при който вие забогатявате, а окръжаващите обедняват. Не е добър живот този, при който вие обеднявате, а окръжаващите забогатяват. Ако взема товара от гърба ви и го сложи в своята празна кола, лошо ли е това? Пущам колата си напред, а вие тичате след нея и си казвате: Отиде богатството ми! Като стигна на определеното място, спирам колата и ви давам багажа. Верни ли са вашите съмнения? – Това са предположения. – Хората ме гледат накриво. – Това е предположение. – Те не искат да ме видят. – И това е предположение. Когато някой не иска да те види, това показва, че той е болен, кракът го боли, не може да се движи и да те срещне.

Всеки от вас трябва да си начертае по един пентаграм, да знае по кой път да върви. Ако правиш лоши движения, ще чупиш грънци, ще ги плащаш. Единственият път, по който можеш да вървиш, е правата линия. Можеш да вървиш надясно и наляво, напред и назад, но ще правиш грешки. Прави упражнения, които да те повдигат. При първото упражнение, от шестте дадени, първо слизаш долу, навеждаш се и казваш: Господи, слязох до дъното на кладенеца. Помогни ми да се издигна и изляза на свобода. Ще слизаш и ще се качваш, ще грешиш и ще изправяш грешките си, но никога не се занимавай с чуждите грешки. – Защо? – Защото те се отпечатват върху съзнанието ги. Можеш да фотографираш всичките глупости и престъпления на хората, но трябва ли да се петниш с тях? Човешкият мозък е подобен на фотография, която отпечатва всички образи. Всичко можеш да отпечатваш на тази фотография, но в края на краищата, ще носиш отговорност. Няма нещо, което не е позволено на човека да прави, но гой не може да се освободи от отговорност. Можеш да правиш и добро, и зло, но ще отговаряш. Това е аксиома. Питаш се: Защо ми дойдоха толкова страдания? – Защото си правил зло на хората. -Как ще се освободя от тях? – Като се върнеш назад и изправиш грешките си. Ще изправяш грешките си, без да се занимаваш с чуждите грешки. Те са нечистота, която като разбъркаш, започва да мирише. Тури запушалка на нечистотиите и ги остави далеч от себе си. Като отиваш при Бога, не говори за грешките на хората, но питай Го, какво да правиш за да се освободиш от мъчнотиите и противоречията си.

И тъй, правете упражненията съзнателно. Вдигнеш ли ръцете нагоре, това значи, да прилагаш правдата и истината в живота си. Без правда и истина нищо не се постига. Истинският човек съдържа в себе си всички добродетели. Някой художник нарисувал образа на св. Богородица. Това не е образът на св. Богородица, но образът на наша Мара. Друг нарисувал Христа. Това не е Христос, но наш Христо, Стоян или Иван. Никои не може да нарисува Христа. Той съдържа в себе си петте добродетели: любов, мъдрост, истина, правда и добродетел. Това са пет велики свята – пет мощни сили, събрани в една велика, необятна сила. Тя разрешава всички мъчнотии в света. Кажеш ли, че Христос е в тебе, ти трябва да разрешиш всичките си мъчнотии. Ако не можеш да ги разрешиш, Христос не е в тебе. За момент може да е в тебе, но понеже живееш в закона на свободата, направиш една грешка, и Христос те напуща.

Пентаграмата се пише обикновено с върха нагоре. Обърнеш ли я с върха надолу, ти влизаш в ада. В човека адът и раят са едновременно. Ако живееш разумно, ти си в рая; ако живееш неразумно, в ада си – от тебе зависи твоето щастие и нещастие. Човек представя пентаграм. Всички искат да имат по един пентаграм. Женен си – мъжът ти е пентаграм, жена ти – също е пентаграм. Ако не живееш добре с мъжа си или с жена си, ще се разведете. Като наблюдаваш човека, виждаш в него петте добродетели: правата, която води от левия крак към главата е истината; от главата към десния крак е правдата; от десния крак към лявата ръка е любовта; от лявата ръка към дясната е мъдростта, и от дясната ръка към левия крак е добродетелта.

Помнете: Движенията които правите при упражненията, се основават на велик вътрешен закон. Като правите упражненията, умът, сърцето и волята ви трябва да участвуват в тях. Колкото по-съзнателно ги правите, толкова по-оправен е вашият път. Каквото да правите, не можете да се освободите от петоъгълника. Той определя пътя на вашите движения. Един ден ще ви обясня значението на числата от 1 – 5. Всяко число е формула. Ако съчетаете единицата с числата 2, 3, 4 и 5, ще имате различни постижения.

От единицата и тройката се образува числото 13 – фатално. То представя купчина барут. Детето се приближава към барута, да види каква стойност има. Драсне клечка кибрит, и цялата къща отива във въздуха. Значи, числото 13 е динамично, взривно число, както бомбата. Като се изговори това число, трябва да бягаш далеч от него. Като се гневиш, ти си в числото 13. Който не разбира свойствата на това число, вижда разгневен човек и, вместо да се отдалечи, отива при него със запалена клечка кибрит. После се чуди какво е станало, че произлязла експлозия. Вие се смеете, но след смеха иде плач.

Числото 13 се изявява често в живота на младите. Мома и момък се обичат и се оженват. Момата мисли, че ще бъде щастлива с него, но като се оженят, разочарова се. Иска да се облече хубаво, но той сваля шапката й, новата й рокля и я затваря вкъщи. Тя се сърди, недоволна е от него. Това е ревността – числото 13. Тя мисли, че като се облече хубаво, като нея няма друга. И в духовно отношение е същото. Някой прегърне известно верую, облече се с него и мисли, че е единствен в света. Не, ти ще се облечеш с петте добродетели – с живия петоъгълник.

Като ученици, бъдете готови да изправяте грешките си сами. Обидиш някого. Иди при него да се извиниш. – Не искам. – Щом не искаш доброволно, ще дойдат неорганизираните сили на природата и ще се справят с тебе по закона на петоъгълника, но обърнат с върха надолу. Не чакайте да се приложи Божият закон насила. Казва Христос:

„Раздай богатството си на сиромасите.” Това не значи, да тръгнеш от един сиромах на друг да раздаваш. Бъди готов в себе си, всеки момент да даваш, че като изпрати Бог някой беден човек при тебе, да си готов да дадеш. Под „сиромах” разбирам добър и разумен човек. Престъпникът не е сиромах.

Какво разбрахте от днешната лекция? Ще кажете, че това е ваша работа. – Ако свършите тази ваша работа, както ви казвам, добро ви очаква. Ако свършите работата си, както вие разбирате, не ви очаква добро. С други думи казано: Свършете работата си, както Бог изисква.

Казвам: Има един разумен, красив свят. Ако се свържете с него, нова светлина ще блесне във вас.

Казано е в Писанието: „Всички няма да умрем, но ще се изменим.”

- Само пътят на вечната светлина води към истината.

2. Лекция от Учителя, държана на 28 септември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Ново разбиране", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Всеки човек трябва да се научи да служи на Бога. – Ами ако не може? – Ще прави усилия. Да служи на Бога това е необходимост за човека. Казваш, че си зает с много работи, не можеш да си губиш времето. Ако вършиш своите работи по механически начин, това не е истинска работа, а още повече, не е служене на Бога. – Аз имам да решавам важен семеен въпрос – да подобря отношенията си с жена си. – Това не ме интересува. – Търся път, как да служа на Бога, да съгласувам служенето със своето верую. – Това не ме интересува. Че се спъваш, че има много камъни и кал в твоя път, това са обикновени работи.

Важно е новото в живота. Ако е за любов, всички хора говорят за любовта. Ако е въпрос за истина и правда, всички хора говорят за тях. Мнозина са дохождали при мене и са ми казвали: Кажи ни нещо съществено. – Нищо съществено не мога да ви кажа. Същественото е, когато си в тъмнина, да очакваш изгряването на слънцето и, каквото видиш, да знаеш, че е за добро. Същественото е да дойде храната и да я опиташ. Трябва ли да доказвам, че хлябът е нещо съществено? Безполезни са всякакви думи за него. Като възприемеш хляба в себе си, тогава можеш да говориш за него. В света има души, които говорят на Бога по особен начин. Някои от вас служат на Бога, като онзи млад човек, който иска да се жени. Той има интерес да търси богата жена: да има къща, пари. Момата пък търси учен човек. Вие не знаете, за какво е създаден човекът. Ще ви приведа една мисъл. Когато майката отбива детето си, с това тя не иска да каже, че то не трябва да яде, но по стария начин не може вече да яде. Когато каруцарят сваля някого от каруцата, с това той не иска да му каже, че не трябва да се движи, но да слезе от каруцата. Пътят, по който аз вървя, изключва всички превозни средства.

Казваш, че хората трябва да мислят за тебе. Щом мисля за Бога, аз мисля и за другите, и за себе си. Кажеш ли, че трябва да те обичам, или ти да ме обичаш, това е неразбиране. – Защо? – Защото любовта никога не се изменя. Христос казва: „Нова заповед ви давам.“ Това не подразбира стара заповед. Християнският свят разбрал ли е Христовите думи? – Нито тези християни, които са на земята, нито онези в другия свят, са ги разбрали. Всеки иска да служи на Бога, въпреки това, всеки служи на себе си. Новото, което може да се проповядва, то е да се обичаме, да вярваме в Бога. Това е учението на Любовта. Като проповядвам това учение, ще дойде някой да ме пита, какво нещо е любовта. Ще дойде друг да ми иска някаква услуга или пари на заем и, ако не го задоволя, ще каже: Този човек няма никаква любов. Значи, ако му дам нещо, имам любов. Следователно, и гостилничарят, който ви храни и услужва, и той има любов. И вие ще се нахраните и ще платите. Гостилничарят пита: Какво ще извадите от кесията си? И това става по любов.

Казвам: Има неща, които човек лесно може да изгуби; има неща, които никой не може да му отнеме. Например, всеки може да ти вземе парите. И на пеперудата, колкото и да е красиво напъстрена, ако отнемеш праха на крилцата й, нищо няма да остане от нейната красота. Най-малкото докосване до крилцата й е в състояние да отнеме всичкия й прашец. Хората често говорят за любовта. Това не е нищо друго, освен пипане на крилцата й. Любовта не позволява да я пипат. – Защо? – Крилцата й се развалят. Остане ли да опитвате любовта, всичко се свършва с вас. Ако опитвате Божията Любов, и с нея всичко се свършва. Друго нещо иска любовта. Една жена се оплаква, че светът й потъмнял. – Защо? – Мъжът й умрял. Тя го обичала, и сега не може да живее без него. – Каква любов е тази, която се прекъсва? Смъртта не е пречка за любовта. Тя обичала само мъжа си, затова не може да живее. Майката плаче за детето си, че умряло. Какво се постига с плача? – Нищо не се постига. Детето не е умряло; то отишло на училище, да учи. Трябва ли тя с години да плаче за това дете?

Всички хора се нуждаят от ново разбиране. Старото разбиране е на егоизма, а новото разбиране – на чистотата. Хората искат да заемат високи места, да станат божества, всички да се въртят около тях. Това е предвзета идея. Ако си божество, ти трябва да задоволиш всички. И аз, като направя едно добро, от което всички се ползват, казвате: Учителят може да направи всичко. Възможно ли е в една минута да услужа на всички? Някой дойде, иска да ме ангажира за пет минути. Ако всички ми отнемат по пет минути, мога ли да ги задоволя? Преди всичко, не разполагам с толкова време. Това е външната страна. Има начин за посещение: всички да се съберат на едно място и, като едно цяло, да направят своето посещение. Не е ли така с клетките на организма? Те представят едно цяло и заедно се ползват от общото благо, което природата дава.

Сега аз виждам една мъчнотия във вашия живот. – В какво се заключава мъчнотията? – В бързането. Всеки иска по-скоро да постигне желанията си и, ако не успее, страда. Питам: Може ли гъсеницата да се превърне в един ден на пеперуда? За да стане пеперуда, нужен е период от около 45 дни. Като изяде нужното количество листа, гъсеницата сама ще стане пеперуда. Гъсеницата живее в материалния свят, а пеперудата – в Божествения. Много пъти съм ви говорил за Бога, за Божествения свят.

И вие говорите за Бога. В която църква влезете, все за Бога слушате. Според мене, човек трябва да изслуша всички, и след това да служи на Бога. Не става ли същото в училищата? Първо, учителите преподават,учениците слушат; после, учениците говорят, учителите слушат. Соломон казва: „Който мълчи, минава за мъдър.“ Щом е така, защо учителят се сърди, когато ученикът мълчи? – Защо мълчи ученикът? – Защото знае, че ако проговори, учителят няма да бъде доволен от него. Много естествено, като не знае уроците си, по-добре да мълчи. Учителят минава за учен, защото дава знания на учениците си. И вие, за да преподавате, трябва да учите, да придобивате знания.

Мнозина мислят, че са дошли до края на своето знание и няма какво повече да учат. Много още има да учите. Вие не сте изучавали великия път – пътят на душата. Много неща е знаел човек, но много от тях е забравил. Важно е, какъв е новият път на душата. Този път трябва да намерите и да го изучите. – Аз имам душевни преживявания. – Имаш, но те не са достатъчни. С едно ядене нищо не се постига – много пъти ще ядеш. И с едно преживяване нищо не се постига. Ще работиш, докато постигнеш нещо и задоволиш стремежа на своята душа. Дете си – недоволен си от детинството; станеш голям, възрастен – пак си недоволен; остаряваш – недоволен си; умираш – недоволен си. И на онзи свят човек е недоволен и желае отново да дойде на земята, да се прояви. Значи, човек слиза на земята, качва се горе; пак слиза, пак се качва и т. н. Казват, че човек се преражда много пъти, от които 777 пререждания са епохални. Другите са обикновени. Дали е така, не зная. Аз не съм проверил това. Ако някой от вас е проверил тази истина, нека каже, вярно ли е, или не.

Питам: От ваше гледище, какво постига учителят? Ще кажете, че той преподава, учи хората. Така е, учителят преподава, учениците слушат. Един ден и учениците ще станат учители. Могат ли всички хора да станат учители? Ако това стане, не ще има ученици. – Може ли без ученици? – Не може. – Обаче, човек трябва сам за себе си да бъде ученик и учител. Естественият ред в живота изисква едни да бъдат учители, а други – ученици. Според теософите, човек трябва да стане божество. – Какъв ще бъде животът, ако всички хора станат божества? Нали трябва да има такива, които да се учат от божествата, да ги слушат и да им се подчиняват? Ако всички са божества, те няма какво да правят на земята. То е все едно, да живеят на земята без тяло. Възможно ли е това? Под „божество“ аз разбирам разумен човек, който използва правилно и добрите, и лошите условия на живота. Ако става въпрос за божество, както вие го разбирате, и царят минава за божество, но може ли той да използва разумно и добрите, и лошите условия? Днес царят разполага със сила и, ако някой не изпълни царската заповед, наказва се. Силен е царят, но не е разумен. – Защо? – Защото не може едновременно да бъде и учител, и ученик.

Това, което говоря днес, всичко не е съществено. Аз имам предвид да пресея нещата така, че да отделя триците от брашното. Триците ще останат на ситото, а брашното ще падне долу. Обаче, пресяването не е наука, нито философия. Какво се постига с отделяне на триците от брашното? Според някои учени, триците съдържат повече витамини от брашното. Следователно, хората отделят същественото от несъщественото и се хранят с несъщественото. И за люспите на лука се казва, че съдържат витамини. Въпреки това, домакинята хвърля люспите на лука, а употребява вътрешните листа, в които няма толкова витамини. Каквото правят хората в обикновения си живот, това правят и в духовния живот. Едни от тях говорят за небето, а отричат земния живот; други говорят за земята, а отричат духовния живот. Това значи, да хвърляш едни витамини за сметка на други. Витамини има и в земния, и в духовния живот. И едните, и другите ще използваш разумно. Следователно, ако в даден момент си свързан с духовния свят и се разговаряш с разумните същества от този свят, използвай ги, да придобиеш нещо от тях. Но в това време, не отричай знанието, което си придобил на земята. Тези знания взаимно се допълват. И на земята да си, ще се учиш едновременно и от земята, и от небето.

Вчера дойде при мене един млад българин, с Евангелие в ръка. Той започна да ми говори: От няколко години аз чета само Библията и Евангелието, нищо друго не ме интересува. Каквото сам разбера, това ми е достатъчно. Не искам да слушам тълкуванията на други хора. – Имаш ли някакъв занаят? – Нямам. Аз влязох в един манастир, искам да стана калугер. – Сам ли ще бъдеш? – Не, има още двама: единият е игумен, около 50 годишен човек; другият е калугер, на 26 години. Аз съм най-млад. – Облякоха ли те с калугерско джубе? – Не искам да нося джубе, то е доста компрометирано. – Какво правиш в манастира? – Пращат ме да събирам помощи, но дето отида, всички ме ругаят. Досега съм събрал всичко 750 лева. – Какво ще правиш с тези пари? – Ще ги дам на игумена, той се разправя с тях. – Работата ти не е добра. Така ти ще се научиш да просиш. Всъщност, като човек, ти трябва да се научиш да даваш. Мислиш ли, че като просиш пари от хората, изпълняваш волята на Бога? – Какво да правя тогава? – Ако аз съм на твое място и съм длъжен да събирам с тефтера пари, така ще постъпвам, че хората да не ме ругаят: ще оставя тефтера при тях, и кой колкото иска, да даде. Някой ще запише, че дал известна сума; друг ще даде пари, без да запише името си. Тези пари ще раздавам на бедни вдовици и сирачета. Така ще изпълня Божия закон. С парите, срещу които има подпис, ще изпълня човешкия закон. Важно е да не насилвам хората – всеки да дава по свобода. После, младият човек ме запита: Какво е твоето мнение за иконите? Изглежда, че нещо го мъчи. Казах му: Има нещо добро и в иконите, но те имат смисъл, ако могат да те повдигнат. Не могат ли да те повдигнат, те не са на мястото си. Според мене, сега е време да мислим за живите икони – за бедните и страдащите – тях да спасяваме. Аз съм намислил да направя една църква с живи икони. Всеки ден ще сменям иконите. Защо ще целувам едно дърво с образа на някой светия? Ако целуваш, по-добре целуни една жива икона, един жив човек. Има икони, които могат да се целуват; има икони, които не могат да се целуват. Целуни страдащия, за да го повдигнеш. Целуни болния, за да го излекуваш.

Сега аз разглеждам въпроса за същественото и несъщественото в живота. Несъществено е онова, което пречи на човека да разбере живата истина. Има неща, от които сте заинтересувани, но с тях не се постига целта на живота. Например, заинтересуван, си от любовта на някой човек и отправяш интереса си към него. Това е разбиране на любовта по буква, а не по дух. Ако постъпваш така, непременно ще сгрешиш. Казваш: Целунах този човек. – Целунал си го от интерес. Той ще търпи ден-два и след това ще те отблъсне. Понеже е богат, много хора го целуват, не само ти. Като разбере заинтересоваността на всички, най-после, той ще ги отблъсне и ще се освободи от тях. Любовта не се крепи от интереси. Ето защо, който иска да работи за Бога, трябва да бъде безкористен, чист.

Мнозина са идвали при мене да искат пари. Ако не искам да дам, трябва да се крия. Докато съм на първо място, много ще ме безпокоят. И красивата мома, като излезе в града, добре облечена и напета, всички момци тръгват след нея. – Как може тя да се освободи от тях? – Като тури тъмен воал на лицето си и се облече с проста, скромна дреха. Всеки търси хубавата книга. Пази я да не се оцапа. Чети тази книга, когато си сам. Щом дойде някой при тебе, затвори книгата и тури вместо нея друга. И при мене идват много, искат да отворя Свещената книга и да им чета. Казвам: Не съм тук. – Как да не си тук, нали те виждаме? – Виждате ме, но аз не съм тук. – Как да си обясним това? – С тялото си съм на земята, а с духа – на слънцето. Щом отида на слънцето, топлината и светлината му се увеличават. Щом се отдалеча от него, топлината и светлината му се намаляват. В първия случай се оплаквате, че е горещо, а във втория – че е студено. Някога влезна във въздуха и веднага се яви вятър. Щом изляза от въздуха, времето утихне. Като дойде бурята, оплаквате се; като дойде зефирът, доволни сте. Някога съм зефир, някога съм буря. Всичко събарям на пътя си. Често казват за мене: Той е много добър човек. – Да, направил съм ти къща. – Лош човек е той. – Къщата ти изгоряла. И в единия и в другия случай, все аз съм причината. Някой умрял, друг се родил, пак аз съм причината. Главата на някого е пукната, на другиго е здрава – все аз съм причината. Преди вие да ме обвинявате, аз сам ще се обвиня. За всяко нещо, което е ставало и става в света, все аз съм причината.

Ще кажете, че това е иносказателно. Ако е буквално, как ще го разберете? Дали е буквално, или преносно, в него има доза истина. Ако си твърдо вещество, ще ти пукнат главата. Ако си вода, въздух или светлина, нищо не могат да ти направят. Когато пукнат главата на някого, с това искат да кажат, че той е невежа. Следователно, докато си на земята, главата ти не трябва да бъде твърда, но да бъде вода, въздух или светлина. Щом главата ти не е светлина, никой не ти е виновен, че е пукната. Щом не предвиждаш нещата, непременно ще ти се случи нещастие. Научи се да предвиждаш, какво ще ти се случи. – Аз всякога мисля. – Мислиш, но не разрешаваш въпросите. Гледаш човека, но не го разбираш. Страдаш, но не можеш да си помогнеш. Като дойде болестта, не си спокоен. Вие не сте в състояние да издържите на противоречията в живота. Докато сте в сегашното си тяло, непременно ще боледувате. За да се справите с болестите, трябва да преустроите тялото си.

Ново разбиране е нужно на хората. Двама души могат да се обичат, само ако се разбират. Ако дойдат при тях още двама души, няма да се разбират. – Много просто, не можеш едновременно да четеш две книги. Първата книга е ангажирала вече вниманието ти. Всички хора са листа от Свещената книга на живота. Някои от тях са букви на книгата, други са отделни думи, а трети – цели изречения. Ако всеки иска да бъде отделна книга, ще остане завинаги затворена – не ще има, кой да я чете. Има една единствена книга в света, от която всички хора четат: това е книгата на великия живот. Женените четат заедно от тази книга. Някога мъжът отвори една страница, интересна за него, и чете. Друг път жената отвори една страница, интересна за нея. После, разказват, кой какво разбрал. В Библията има интересни и неинтересни страници. Например, страниците на родословието не са толкова интересни, защото не можете да ги разберете.

Т. м.

1. Утринно Слово от Учителя, държано на 25 септември, 1932 г. София. – Изгрев.

Начало: 05:00

Аудио - чете Гергана Костадинова (по изданието на "ИК Жануа" - тук )

Аудио - чете Петя Маринова

Архивна единица

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, изд. София, 1949 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Великата разумност“, 20 лекции на Младежкия окултен клас, 12-та година, т.I, (1932 г. - 1933 г.),

държани от Учителя П.Дънов, Второ издание, 1994 г., "Хелиопол", 1994 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Тема за следния път: „Разлика между живите и мъртвите тела“.

Като се говори за знанието, ние си задаваме въпроса: Какво трябва да знае човек и какво не трябва да знае. Казват, че невежият страда, а ученият се радва. Обаче, виждаме, че и ученият страда, даже повече от невежия. Казват още, че лошият страда, а добрият се радва. Виждаме, обаче, че и добрият страда. Питам: Скръбта, страданието на хората реално ли е или привидно?

Какво се разбира под думите „знание и невежество“? Имате две деца от благородни семейства, но едното е бедно, а другото – богато. И двете си играят заедно. По едно време те минават покрай една бакалница и виждат на витрината бонбони. И двете деца се заглеждат в бонбоните, привличат ги те. Бедното дете ги пожелава, но няма пари; богатото бръква в джоба, влиза в бакалницата и си купува бонбони. Бедното го гледа, търси начин, как да си вземе няколко бонбони. Бръква в стъкленицата и си взима две-три бонбончета. То мисли, че бакалинът не го вижда, но остава излъгано – бакалинът му удря една плесница. Ето последствието на невежеството. Детето нямаше опитност, не знаеше, че няма право да бърка в стъкленицата. То не можеше да предвиди резултата на своята постъпка. Значи, невежеството подразбира отсъствие на опитност. И детето, като опита плесницата, става учено. Втори път, ако иска да си вземе едно – две бонбончета, ще следи, да не го види бакалинът.

Ще кажете, че детето откраднало бонбони, затова бакалинът го бил. Казано е: „Не кради!“ Прави сте, но детето още няма понятие за кражба. Ако разбираше, що е кражба, то имаше две възможности: да се помоли на бакалина да му даде едно бонбонче, или да му каже, че утре ще донесе парите. Тук не става въпрос, дали бащата има възможност да плати дълга на детето си. Закон е: Който става баща, той е богат. Бедният не може да стане баща. Бедността иде впоследствие. Или някой отвън ти е внушил, че си беден или ти сам. Значи, беден си, защото мислиш, че си беден. Глупав си, защото мислиш, че си глупав. Каквото мислиш, такъв ставаш. Първата Причина, Която е създала света, изключва невежеството и бедността. – Мога ли да имам знанието на Бога? – Това е невъзможно. Ще имаш относително знание, а не абсолютно, като това на Бога. Следваш по скулптура и, колкото да си способен, не можеш да имаш знанието на своя професор, който цял живот е работил в това направление. – Мога да го достигна. – Ако той не работи, ще го достигнеш, но той работи непрекъснато. Следователно, никой не може да придобие знанието на Бога, Който е работил във вековете и продължава да работи.

Често се говори за деца на бедни родители. Аз оспорвам това – няма бедни родители. Ако едно дете е стигнало до известна възраст, то не може да бъде от бедни родители. Бедността и богатството са състояния, които постоянно се сменят. И двете състояния имат добра страна. Лошо е, когато те не се сменят и завинаги оставаш или беден, или богат. Бедността е глад, а богатството – насищане. Сега всеки от вас е беден – гладен е, не е ял още. След един час ще бъдете богати – ще се нахраните. Дали ще бъдете доволни от богатството си, това зависи от яденето. Ако сте яли добре, ще бъдете доволни. Казвате, че трябва да се готви добре. – Това е вторичен процес. Първо природата готви, а после човек. Нима житото на нивата не е сготвено? Трябва ли да го мелиш, месиш, печеш и тогава да го ядеш? Яж сурово жито! – Как ще ям сурово жито и сурови храни, изобщо? Животно ли съм, да ям сурови храни? – Като ядеш печен хляб, стана ли истински човек? Аз предпочитам суровото жито пред топлия, печен хляб. В житото има витамини, които при печенето на хляба изчезват. При меленето на житото с воденичен камък се губи голяма част от неговата хранителност. През колко ръце минава житото, докато стигне, като хляб, във вашата уста! Идете в някоя фурна, да видите, как се приготвя хлябът.

Има известни въпроси в живота, които не се отнасят до вас. Например, въпросът за оправянето на света. Вие не можете да разрешите този въпрос. Вие не можете да разрешите и въпроса, защо еди – кой си е умрял. – Ама той искал още да живее! – Това не е ваша работа. – И аз ще умра. – И за това има причина. За да живее човек, или да умре, това не зависи от него. Цял колектив решава този въпрос. И ако Бог даде съгласието си, тогава се изпълнява присъдата. – Един ден умрелият ще възкръсне. – Зависи, какъв е този умрял. Как ще възкръсне волът? Ако възкръсне, пак ще го впрегнат в ралото, цял ден да оре нивите. Ако възкръсне престъпникът, пак ще дойде на земята да върши престъпления. Ако възкръсне богатият, ще продължи да изтезава бедните. Ако възкръсне бедният, страданията му ще продължат. – Кой ще възкръсне тогава? – Разумният. Ако аз съм в състояние да възкресявам, ще възкреся разумния и ще му кажа: Пращам те отново в живота, като разумен, а не като богат или беден. Ако си богат, ще бъдеш готов да смениш положението си с бедния; ако си беден, ще се смениш с богатия. Богатството и сиромашията са състояния, през които човек минава всеки ден: ту си радостен, ту скръбен. Радваш се, мислиш, че си разрешил всички въпроси. След един час или един ден те налегне скръб, виждаш, че не си разрешил всичко.

Казваш: Не искам да бъда сиромах, не искам и да страдам. – Какво искаш тогава? – Да бъда винаги богат и радостен. – Според мене, радостта има смисъл само тогава, когато и другите хора се радват. Ти да се радваш, а те да скърбят, тази радост не е на място. Има смисъл да бъдеш богат, ако и другите хора са богати. Обаче, ако твоето богатство прави хората сиромаси, това богатство не е на място. Бъди герой да носиш онази скръб, която причинява радост на окръжаващите. Бъди герой да носиш онази сиромашия, която прави окръжаващите богати. Сиромашия, която кредитира богатите, е щастлива. Питам едного: Защо си сиромах? – Защото раздадох всичкото си богатство на бедните. Значи, ти си внесъл своя капитал в банката на бедните. Един ден, като обработят този капитал, ти ще имаш дял в него. Такова е отношението на бащата към децата. Той дава от своя капитал на синовете и дъщерите си, докато най-после окончателно осиромашее. Един ден бащата ще иска част от вложения капитал в банката на своите деца. Ако те са разумни, доброволно ще върнат дяла, който принадлежи на бащата. Ако не са разумни, ще се натъкнат на друг закон – строг и неумолим, който насила ще ги накара да върнат частта на бащата.

И тъй, да се стремиш към богатство, това е неразбиране на живота. Богатството и сиромашията са социални въпроси, при разрешаването на които се явяват ред противоречия. В каквато партия и да влезете, навсякъде се повдига въпросът за оправяне на света. Партиите ще оправят света дотолкова, доколкото и банкерите ще го оправят. Те създават банки с цел да запазят капиталите на богатите, а бедните да внасят спестяванията си за черни дни. В края на краищата, богатите фалират, а бедните си остават пак бедни. Една банка съществува в света и в нея хората трябва да влагат своя капитал. В бъдеще, банките трябва да се управляват от честни хора. Сегашните банки имат председател, подпредседател, членове – управителен съвет, за издръжката на който са нужни милиони. В няколко години капиталът на банката се изразходва. Какво печелят онези, които влагат капиталите си? В сегашния живот, за да спечелиш, трябва да ограбиш някого. За да оправи работите си, държавата прави заем от други държави. Много търговци са станали богати от кожите на животните, от растенията, от минералите. Това са все богатства на земята. Природата разполага с грамаден бюджет – жито, царевица, ръж, ечемик, минерални, растителни богатства. Всичко това се използва от хората. Тези богатства трябва да се разпределят равномерно. Казвате: Който управлява света, той има грижата за всичко. Знаете ли, всъщност, кой управлява света? Вие се възмущавате от сегашния ред на нещата. Защо се възмущавате? – Искате вие да управлявате. Обаче, ако вземете управлението в своите ръце, ще управлявате като тези, от които сега сте недоволни. Ето, България съществува като свободна държава повече от 50 години. Кой български министър я оправи? Ние засягаме принципно въпроса, не се спираме върху дребнавости. Аз не засягам модата в политиката; не съм човек на модата, но не я отричам. Според мене, модата е сянка на нещата, а политическият живот е забава за децата. Политиците забавляват себе си и народа, но това не разрешава въпросите.

Отиваш при един гостилничар, нахраниш се и мислиш, че си задоволил глада си, но това е временно. Едно ядене не разрешава въпроса с глада. Три пъти на ден ядеш. Нахраниш се, мине деня и нищо не плащаш. Колко дни ще минеш без плащане? Още на втория ден ще те заставят да платиш. Каквото да мислиш, светът ще си върви в своя път и земята ще се върти около своята ос. Ти не можеш да се месиш нито в работите на света, нито в работите на земята и на слънцето. Можеш ли да дадеш съвет на земята, как да се върти и на слънцето как да грее? Земята ще се върти, както иска и слънцето ще грее, както си знае. И реката ще си тече, както знае. Ако направиш канал и отбиеш реката от пътя и, какво ще постигнеш?

Казват, че реката Нил е отбита от своя път с цел да се създаде добра култура, да се натори хубаво почвата. Отбиването на реката Нил се отрази зле върху културата на египтяните. Умните, добрите хора изчезнаха. Много естествено, когато гъсеницата се превръща в пеперуда, тя напуща своето място. Коя е причината за това? Така се сменят и вашите състояния. Срещнеш един човек, приятен ти е. Живееш известно време с него, става ти неприятен. – Защо? – Не ти е направил никаква услуга, никакво добро. Ако на тебе ти е неприятен, това не показва, че той е лош. За да имаш правилна представа за него, трябва да се освободиш от лошото чувство, което ти причинява той. Че не ти е услужил, това е частен въпрос. И ти може да не си услужил на някого. И аз не съм услужил на всички хора. Който и да е от вас, може ли да услужи на всички хора? Има случаи, когато съзнанието на хората не е будно. Човек трябва да знае, какво нещо е услугата. Когато някой иска да използва готовността на другите да му услужват, без той да работи. Питам: Трябва ли да му се услужва?

Сега аз не искам да ви направя индиферентни към живота. Обаче, искам да ви дам една философия за живота, да мислите право. Ако десет души се сражават с 10 000 войника, разумна ли е такава война? Ако с една кибритена клечка запалиш огъня, тази жертва е на място, но ако изразходваш цялата кибритена кутия и не запалиш огъня, тази жертва не е на място. Казвате: Да жертвуваме! – Кои неща се жертвуват? Ти жертвуваш агнето, понеже считаш, че неговият живот не е тъй ценен както човешкият. Представете си, че един баща има пет дъщери и пет сина. Те се намират в голямо материално затруднение – нямат какво да ядат. Трябва ли един от тях да стане жертва, да го заколят и изядат? Ако колят днес една дъщеря, утре един син, най-после ще останат един син и една дъщеря. И те започват да се гледат, кой от тях ще стане жертва. По-силният напада по-слабия и го изяжда. Като остане последният сам, какво ще стане? Как бихме отговорили на този въпрос? Имате ли опитност? Според мене, никой не трябва да става жертва. Това е разумното разрешаване на въпроса. Нека всички хора се впрегнат на работа. Ако всички хора работеха, природата никога не би ги изложила на страдания. Нека копаят, нека сеят царевица, жито. Няма защо да се ядат братя и сестри. Ще кажете, че може да колите животните. Това е въпрос. Преди всичко, вие трябва да знаете, какъв е произходът на животните: на тревопасните, на месоядните.

Какъв е произходът на месоядните животни? – Има много причини, за да станат те месоядни. Сама по себе си, водата е тиха, но като й се даде наклон, дето минава, тя кърти и руши. Щом навлезе в равнината, тя отново утихва. При тези промени водата изменя ли естеството си, става ли по-лоша? Като тече по наклон, тя прави пакости, без да е станала по-лоша. Удариш плесница на някого. Той се търколи на земята и пита: Защо ме биеш? Ти съжаляваш, че си го ударил и виждаш, че нищо не си придобил от това. Утре този човек ще стане по-силен, тогава той ще ти удари плесница. Не, добър, благороден, справедлив трябва да бъде човек. Едно време, когато хората защищаваха честта си на дуел, след това се ръкуваха и помиряваха. Някога, при дуела, единият ставаше жертва. Да се раняват и убиват хората, това не е разрешение на въпроса. Днес на дуела се гледа като на глупава постъпка. В света са позволени всички глупости. Сега, момъкът краде момата. Това е идея. Някои считат това за престъпление. Някога момата е съгласна да я открадне момъкът, но майката и бащата не я дават и тя се уговаря да избяга с него. Някога, обаче, момата не е съгласна да я крадат. Като говоря за крадене на момата, вие започвате да мислите върху това. Момъкът казва: И аз мога да открадна една мома. Момата пък си мисли: Не мога ли и аз да пристана на някой момък? Дали ще откраднеш мома, или ще пристанеш на момък, с това нищо не разрешаваш. И в двата случая няма щастие. Вие търсите щастие там, където го няма.

Едно се иска от човека: Да бъде разумен. Велика разумност работи в света. Сиромашията не се разрешава с богатство, а с разумност. Разумен е онзи, който взима от касата само толкова, колкото му е потребно. Такава каса никога не се изпразва. Ако касата обеднява, ти не си разумен. Абсолютно разумен е само Бог. Той е създал света толкова разумно, предвидил е всички отношения между съществата. Всичко се подчинява на точни математически изчисления. Бог дава свобода на човека, да прави, каквото иска, но не го е освободил от отговорност за своите постъпки. Той въздава всекиму заслуженото. Искаш да станеш богат, но не по естествените пътища. Може да успееш в това желание, но в края на краищата, ще завършиш зле. – Всичко ще загубиш и, като последен сиромах, ще ти дадат задача – да носиш богатството на другите хора, както конят носи богатството на своя господар. Искаш да станеш религиозен. – Защо? – За да се спасиш. И това е неестествен живот. Ще се молиш, ще целуваш икони. Това е външна религиозност, която не спасява човека. Единственото нещо, което спасява човека, е Разумното Слово. На земята Словото се изразява чрез хляба. Значи, хлябът спасява човека. Разумната, права мисъл също спасява човека. Когато се нуждаеш от нещо, не ходи да се молиш на този-онзи да ти услужат, но приложи твоята разумна мисъл. Потърси в човека една добра черта в характера му и я дръж в съзнанието си. Тогава, без да се молиш, той ще бъде готов да ти услужи. Още с влизането ти при него, сърцето му се отваря и той сам предлага своята услуга. Всеки може да направи опит, да види действието на добрата мисъл. Без нея много ще хлопате и няма да ви се отвори.

Закон е: Никога не отказвай да направиш едно добро. То е резултат на разумността, която всякога помага. Ако си умен и силен, ти никога няма да просиш. Отиваш в едно село без пет пари в джоба си, но си сръчен, от всички занаяти разбираш. Виждаш колата на някой селянин счупена. Ти се спираш, поправяш колата и се прочуваш в селото, като добър майстор. Тук те търсят, там те търсят, изкарваш прехраната си. Ще просиш ли? Минаваш покрай реката, виждаш един човек се дави. Ти си силен, умееш да плуваш. Веднага се спущаш и спасяваш давещия се. Пострадалият ще ти благодари. Ще ходиш ли да просиш при това положение? Днес от всички хора се изисква работа. Има нови начини за работа. Едно е опасно – користолюбието у човека. Всеки иска да бъде център; да създаде партия около себе си, да стане голям. Генералът казва: Напред момчета! Те хукват напред, но не се връщат, избиват ги. А генералът се връща като победител, с кръст на гърди. Казват за него, че спасил отечеството си. – Спасил отечеството си! Това е заблуждение. Мнозина могат да спасят отечеството си, като актьорите в театъра. Те играят такива пиеси. И това не е лошо, но то е забава. А истинското положение е това, което повдига хората. Време е да дойдат хора, да премахнат неестествените положения в живота. Не е само да се премахнат тези положения, но да се внесат в живота нови идеи. Ако хората нямат нови разбирания, светът не може да се оправи.

Ето и комунизмът е една идея. – Партия ли е комунизмът? – Партия, но по-добра от другите. Трябва да мине и тази партия, но и там няма да спре. Комунизмът подразбира нещо общо, общност. В този смисъл, всички трябва да имат еднакви права. Комунистическата идея е права, но тя не може още да се приложи. В малък мащаб, тя се прилага в дома, в семейството. Майката и бащата, които били аристократи, в семейството постепенно отстъпват и стават демократи. Те дават първенство на децата. И децата трябва да си отстъпват. Когато се роди едно дете, по-голямото му братче или сестриче не го приема. Това е ревност в малък мащаб. Гледаш, по-голямото братче налага малкото в люлката. Тази ревност може да вземе и големи размери. Трябва да дойдем до съзнанието, че всички хора имат еднакво право да се радват и ползуват от благата. Обаче, животът трябва да мине в нова фаза. Всеки да бъде носител на новите идеи. Всеки трябва да се стреми не до идеята на своя народ, не до идеята на цялото човечество, но до нещо още по-високо. По отношение на Великото и цялото човечество представя партия.

Сега ние идваме до въпроси, които не могат да допринесат никаква полза. Например, колкото да се занимаваме с въпроса за сиромашията, няма да помогнем на сиромасите. Какво ще се прави със сиромасите? Казваш, че ще се бориш да им помогнеш. Но тази борба нищо не допринася. В бъдеще, може да ги ползува, но засега те нищо не придобиват от нея. Тяхното освобождаване е в бъдещето. Например, наблюдаваш жабите в блатото. Колкото повече вода има в блатото, толкова повече те крякат. Те разискват върху важни социални въпроси, отнасящи се до тях. Колкото водата намалява, те по-малко крякат и започват да мислят, откъде да докарат вода, как да си прокарат канали. Обаче, това е немислимо за техния ум. Едно е възможно за тях: да минат от едно блато в друго. Като завали дъжд, текнат пороите и блатото се напълва. Всяка жаба казва: Като кряках, аз докарах дъжда. – Жабешко разбиране! Често и хората така разрешават социалните въпроси. Никой нищо не направил, а само крякал. Все направил нещо, но от това положението на блатото не се подобрило. И в света става известно подобрение, но микроскопическо, незабелязано. И в умствения живот на човека става микроскопическо подобрение.

Като изучавам съвременните хора, виждам, че те се различават от хората на миналото. Обаче, отношенията им в обществения живот са почти същите. Разликата е в съзнанието им, което е по-интензивно и по-будно. Като видят страдащия, веднага му се притичат на помощ. Мъчно е за тях още да се жертвуват безкористно. Богатият не дава своето богатство. Майката обича своите деца повече от чуждите. – Лесно се казва: Да обичаме децата! – Ти била ли си майка, да обичаш всички деца? Ти обичаш и парите си, като свои деца. Като ги изгубиш, страдаш. Чуждите неща нямат място в твоето съзнание. Казваш, че се интересуваш от социалните въпроси. – Интересуваш се, но не от всички. Аз зная, де е причината на този частичен интерес. Представете си, както ви говоря сега, в класа влезе един милионер и пошепне на неколцина, че е дошъл с намерение да помогне на бедните. Вниманието ви веднага ще се отклони. Няма да слушате вече лекцията. Съзнанието ви ще се раздвои и ще започнете да мислите за милионите на богатия. В случая, аз мога да бъда недоволен, че вниманието ви се отклонява и не слушате лекцията. Какво трябва да направя? Ще прекъсна лекцията и ще кажа: Запознайте се с този човек, поговорете си с него и вижте, с какво може той да ви услужи. Като се разберете помежду си, аз пак ще продължа лекцията си. Ще кажете, че той не трябваше да влиза в класа. Но може някой да ви пошушне, че той е в хотел и вниманието ви пак ще се отклони. Ако искаш да отидеш при него, ще подадеш заявление. Стотици, хиляди хора чакат ред, да влезат при него.

Съвременният порядък е такъв, че за всяко нещо трябва да даваш заявление. Искаш да станеш учител, чиновник, непременно ще дадеш заявление до съответния началник или министър. Ако те назначат, ще дадеш клетва, че ще служиш честно. Щом нарушиш клетвата, ще те държат отговорен. Ще те питат, на каква идея служиш и веднага започват да те гонят. Аз съм дошъл до заключението: За да не те преследват, трябва да знаеш изкуството да ставаш малък или голям, видим или невидим – според случая. – Можем ли да научим това изкуство? – Можете. – Кой ще ни научи? – Светлите идеи идват отгоре, хората ги възприемат и едни-други се учат. Има нещо, което учи хората. Това, което ги учи, идва пак чрез хората. Ти си голям, тежък човек, тежиш 80 кг, но паднеш във водата и започваш да се давиш. Кой ще те спаси: детето, или възрастният? Трябва да се намери човек по-силен от тебе, здраво да те хване и изнесе на брега. Дойде ли по-слаб от тебе и двамата ще се намерите на дъното. Само силният може да помага. Под „силен“разбирам разумен. Щом те спаси, той се отдалечава от тебе, не иска никакво възнаграждение. Слабият, обаче, помага някога, но очаква възнаграждение. Слабият се страхува от живота и се стреми към осигуряване. Силният не се осигурява.

Сега, да дойдем до научната страна на въпроса, как да се живее правилно. За да се живее добре, трябва да се събудят скритите сили, вложени в човека. Изучавайте вътрешните закони, те ще ви заведат към целта. Да събудиш скритите сили в себе си, това значи, да се свържеш с Великата Разумност в природата. Който се свърже с тази Разумност, той всякога успява. Без тази връзка няма успех. Искаш да се ползуваш от светлината на учения. Как ще ти помогне той, ако ти никога не си му услужил? Представи си, че този учен отива на екскурзия в тъмна нощ и обърква пътя си. Ти живееш в края на гората. Излизаш със запалена свещ и осветяваш пътя му. Няма ли, при случай и той да ти помогне? Някога ученият е готов само за един човек да работи, ако той го вдъхновява. Същото се отнася и до музикантите. Един виртуоз дава концерт. Той отправя вниманието си към едно лице от публиката, което го вдъхновява и свири само за него. Той е опорната точка, в която виртуозът закрепва своя лост. Вдъхновителят не подозира това, но виртуозът го използува. Без лост човек не може да вдигне своята тежест. Следователно, всеки човек се нуждае от център, от специално място, дето да поставя своя лост. Центърът е числото две. Ако не се справите с двойката, не можете да минете към числото три. На това се дължи способността на някои хора към изобретения. Питате, защо се безпокоите, защо се тревожите. – Нямате опорна точка. Щом намерите опорна точка, вие се уравновесявате и силите ви се балансират. Иначе, енергиите ви ще се отправят ту към лявото, ту към дясното полушарие. Ако се съберат повече енергии в дясното полушарие, човек става нервен, не може да си намери място. Ако се събере повече енергия в лявото полушарие, човек става активен. Като видиш нервен, неспокоен човек, тури лявата си ръка върху главата му и той ще се успокои. Правилно е, енергията от едното полушарие да тече в другото – да се разпределя равномерно. Лесно се помага на хора, с които си свързан. Твоята енергия минава през тях, прави цял кръг и ги успокоява. Тези хора представят скачени батерии. Живите енергии минават от един човек в друг и се връщат там, отдето са излезли. Така хората се обновяват. Като ученици, поддържайте положителната мисъл. – Тъмно е в съзнанието ми. – Ще ти светне. Когато кажа: Ще съмне, това аз ли правя? И без моите думи ще съмне, но те ще внесат успокоение. Правете опити в това отношение, за да се уверите в известна истина. Опитът има резултат, когато е лишен от егоизъм. Направи опита, първо за проверка на истината, а после, за своя лична полза. Само в такъв случай, опитът може да ви подтикне да вървите напред. Ако получите резултат, пазете се да не се възгордеете. Помислете, например, за някого, че може да свири отлично. Ако няма никаква корист в мисълта ви, той, наистина ще свири като истински виртуоз. За това се иска вътрешна подготовка. Като направите опита, ще се уверите в скритите сили и възможности в човека. Като видиш някъде една капка вода, придобиваш вяра, че оттам ще протече повече вода. Сега и вие се нуждаете от повече влага, станали сте доста сухи.

Т. м.

1. Лекция от Учителя, държана на 23 септември, 1932 г.

София – Изгрев.

Начало: 05:00

1932_09_23 Великата разумност.pdf

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата „Новата мисъл“, 15 лекции на общия окултен клас,

12-та година, т. I (1932-1933 г.), изд. София, 1947 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Новата мисъл“, 47 лекции на общия окултен клас,

12-та година, (1932-1933 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Размишление.

Всички хора живеят в обикновените процеси на природата, благодарение на което животът им става прозаичен. В обикновените процеси всякога съществуват контрасти и противоречия. Обикновено нещо е човек да се радва и скърби, да се ражда и умира, да забогатява и обеднява, да поумнява и оглупява. Това са смени, които стават и в живота, и в природата. Явява се въпросът: Кои е изходният път от тези противоречия? – Да живееш в необикновеното. Обикновено нещо е бедността, необикновено е да се освободиш от нея и да станеш умен а не богат. Да си богат, това е обикновено. Умен трябва да станеш! Щом си умен, ти си богат. Казваш: Болен съм. – Какво трябва да се прави? – Да оздравея. – Първоначално ти си бил здрав, отпосле си заболял. Болестта е резултат. Докато живеят при обикновени условия, хората използват резултатите на миналото. Не се стремете да бъдете творци на своята съдба, но използвайте това, което Бог е вложил във вас. За да се освободите от обикновените процеси, не вървете по пътя на миналото, на своите родители. Това е закон на самоотричане. Това значи, да не следваш пътя, по който някога си вървял. Какво прави детето, което постъпва в първо отделение? – За да научи нещо, то трябва да се откаже от своите играчки и да прави усилия да научи това, което му се преподава в училище. Ако учи само буквите, без да ги съчетава в срички, в думи и изречения, те няма да го ползват. Същото се отнася и до числата. Ако знае да пише числата от 1 – 10, но не знае да ги съчетава в по-големи числа, те нищо не го ползват. Човек трябва да знае не само отделни факти и явления, но да разбира отношенията, които съществуват между тях.

Сега ще приведа един мит от новите времена, от 20 век. Един ангел слушал да се говори за хората на земята, за тяхната култура и наука и решил да слезе между тях, да види големите им научни постижения. Като слязъл между хората, веднага се натъкнал на един учен с чанта в ръка, който отивал да прави научни изследвания. Той се приближил до него и тръгнали двамата да правят научни изследвания. – Къде отиваш? – запитал го ангелът. – По научни работи. А ти? – Да се запозная с хората. – Ти знаеш ли, какви постижения имаме в областта на астрономията, математиката и физиката? Знаеш ли, колко придобивки има сегашната наука? – Не зная, сега ще разбера. Какво носиш в чантата си? – Инструменти и храна. Де е твоята чанта? – Аз не нося чанта, пътувам с празни ръце. Спрели се те на едно красиво място в природата, да си починат. Ученият отворил чантата си, но останал изненадан – чантата му се оказала празна. Ангелът го запитал: Де са инструментите и храната ти? – Взел ги някой. Между нас се намират хора, които обичат да крадат. – Като си заспал, те извадили всичко от чантата. Не остава нищо друго, освен да отидем в гората и там да намерим крадеца. Двамата отишли в гората. Ангелът казал на учения как да вика, за да му се върне чантата. След малко погледнали в чан гага и видели, че всичко е на мястото си. Като се нахранили и починали, те пак се разходили, разговаряли се върху различни научни изследвания. Като се уморили, легнали да си починат.

По едно време, ученият се събудил, искал да стане, но не могъл – бил окован във вериги. – Какво стана с тебе? Кой те окова? – Между нас има хора, които обират и оковават, когато видят, че някой спи. – Опитай се да се освободиш от оковите. – Не мога. – Тогава остани ти тук с лице към земята, а аз ще отида в гората, да намеря този човек. Ангелът отишъл в гората, извикал няколко пъти, духнал във въздуха и срещнал човека, който оковал учения. Така оковите паднали от краката на учения.

Казвам: И вашето знание е като на този учен, свършил четири факултета. С такова знание всеки може да ви обере и окове във вериги. Вие не знаете какво трябва да направите, за да ви върнат изгубените вещи и да се освободите от веригите. Първата буква е зародиш, от кой го могат да излязат много неща. Важно е да знаеш как да го посееш. Ако не знаеш при какви условия да посееш едно семе, няма да имаш никакъв резултат. Посееш ли тропическо растение в умерения пояс, ще имаш един резултат; посееш ли го на север, ще имаш друг резултат. Тропическите растения не виреят на север. Ако не знаеш, де да поставиш една своя мисъл, де да я посадиш, ти не можеш да я използваш.

Често се говори за музиката. – На какво е резултат музиката: на ума или на сърцето? – На ума. Ако искате само да чувствате музиката, без да засегнете ума си, ще станете на каша. Центърът на музиката, т.е. музикалният център е отпред на челото, където са умствените способности. Като пееш или слушаш да пеят, трябва да мислиш. В мисълта има чувства. Значи, не е правилно, като слушаш музика, да плачеш. Друго нещо е, когато в чувствата се влага мисъл. Ако мисълта се раздвоява, това не е мисъл. Както калта се образува на земята, а не на небето, в облаците, така и лошите мисли не идат от Бога, нито от природата. Те се образуват в човека, като резултат на лошите чувствания. – Кога греши човек? – Когато не знае да яде правилно. Грехът влиза в човека още при първата хапка, неправилно приета. Казва се, че Ева сгрешила, като яла от забранения плод. Казваш: Без храна не може. – Така е, но трябва да знаеш каква храна ти е нужна. Днес ядеш кокошка, на другия ден – агне и ,като се намериш в мъчнотия, ще изядеш и човек.

Казвам: Този начин за хранене не е единственият. Начинът, по който се хранят сегашните хора, е за грешните. Праведните се хранят по друг начин. Но да оставим този въпрос неразрешен, както учените са оставили неразрешен въпроса за квадратурата на кръга. Има въпроси които и да се разрешат, нищо не допринасят. Ако в тъмна нощ ви доказват, че съществува слънце, а то не изгрява още, каква полза имате от това доказване? И без да се доказва това, слънцето ще изгрее. Ако учен и невежа едновременно наблюдават изгряването на слънцето, какво ще придобият? -Нищо особено. Ученият ще каже, че изгубил времето си, а невежият няма да съжалява за времето, защото и без това не знае, как да го употреби. Ученият прилича на бирник, на митничар, който обръща куфарите на хората, да види, какво има в тях. Ако намери нещо, което законът не позволява да го носиш, ще го вземе. Простият ще ти каже: Вземи куфара и си върви! През кой път е по-добре да минаваш: дето има граница, или дето няма? За предпочитане е да минаваш през място, дето няма граница и митничар. Ако има граници и митничари, това показва, че хората не са честни. И тези, които преглеждат куфарите, не са честни хора. Някога те обират и парите на хората и казват: Кесиите ви трябва да бъдат празни! Питате: Не трябва ли да има ред и порядък в света? – Трябва да има, но за глупавите, а не за умните. Срамно е да отваряш куфара на човека! Това е крайно материалистично гледане на живота. Който не разбира живота, гледа и на небето, както на земята. – Не е така. Пред вас се открива велик ЖИВОТ. Вашият живот е предговор на великия живот. Така и слонът е предговор на човека, а човекът – предговор на светията или на ангела. – Как ще стане това? – Не е ваша работа. Гъсеницата не трябва да мисли как ще стане пеперуда. И детето не трябва да мисли как ще го облече баща му и как ще стане голям човек. Детето не разбира, какво нещо е мярка. Шивачът ще дойде вкъщи, ще измери дължината и широчината му, ще измери дължината на ръката, широчината на врата и ще си отиде. Като дойде Великден, той ще донесе дрехите на детето. То ще се облече и няма да се интересува, как са ушити. И на вас казвам: Като се облечете в нови дрехи, тогава може да ви се говори. Докато сте в стария живот, не може да ви се говори.

Казвате: Да се обичаме! – Как ще се обичате? Ако е въпрос за вашата любов, тя е любов на контрастите и противоречия та. Такава любов съществува и между растенията и животните. Тя минава от любов към омраза и от омраза към любов. Като обикнеш някого, гой започва да иска от тебе повече, отколкото можеш да му дадеш. Без да искаш, ги започваш да се отдалечаваш от него. Виждали ли сте, как постъпва паякът с мухата? От любов той я привлича към себе си и започва да смуче кръвта й. Щом изсмуче всичката й кръв, захвърля я настрана. Обичаш гроздето, докато изсмучеш сока му. Щом го изсмучеш, хвърляш го настрана. Обичаш човека, докато вземеш нещо от него. Щом вземеш каквото искаш, захвърляш го. Който люби, взима от възлюбения нещо и го захвърля. Той ще ви посее в земята, отдето ще израстете наново. Не мислете, че като ви залюби някои, ще бъдете щастливи. Напротив, нещастни ще бъдете. Ако женена жена залюби друг мъж, по отношение на него, тя минава за престъпница. – Защо? – Защото един я люби вече. Същото може да се каже и за всеки човек. Щом Бог го е залюбил, той е престъпник по отношение на Бога, ако залюби друг някой. Разберете ме право. Вашата любов на земята не е истинска любов. Между вашата любов и Божията няма никакво отношение. Истинската любов започва със Закона на даването. Когото обичаш, ще го поставиш на същото място, на което си и ги. Ще го носиш в съзнанието си като нещо свещено. Каквото ти знаеш, трябва и той да знае. Ще му помагаш, за да го издигнеш на нивото, на което си ти. Каквото знае той, и ти трябва да го знаеш. Ако гой има богатство, което крие от тебе, това показва, че и ти криеш нещо от него.

Сега, аз изнасям тези примери за обяснение, както постъпва учителят със своите ученици. Не искам да ви разколебавам, както и учителят не разколебава децата от първо отделение. Те носят известно знание, придобито от родителите, но учителят не ги разколебава. Внесе ли някакво разколебаване в тях, гой не е истински учител. Да разколебаваш човека, това не е наука. И вие имате за Бога невярна представа. Преди всичко, Бог не е такъв, какъвто си Го представяте. Той създаде света и ни държи в съзнанието си, но не иска да ни направи като себе си. – Слаб човек съм. -Слаб си по единствената причина, че искаш да станеш като Бога. Това е неразбиране на живота. Закон е: Всеки лист, който иска да стане голям като дървото, в края на краищата, ще отслабне. Щом иска да стане голям, ще слезе от дървото. Слезе ли на земята, няма да бъде свободен, но ще стане за посмешище. Вятърът ще го носи от едно място на друго. Листът трябва да стои на дървото и да върши работата си като лист. Ако има търпение, след стотици години, той ще стане голям като дървото. Следователно, ако и човек има нужното търпение, след години ще стане като ангела, който вадеше инструментите от чантата на учения и ги връщаше отново. Той го окова във вериги, и след малко го освободи.

Мнозина очакват да умрат, да отидат на онзи свят, там да благуват. Това е заблуждение. Те приличат на Настрадин Ходжа, на когото казали, че след три дена ще умре. Той напуснал дома си, излязъл на края на селото и седнал под една круша. Цели три дена той ял круши и очаквал смъртта си. После казал: Ядох круши и предадох Богу дух. – Това не е никакво умиране. На третия ден се върнал у дома си. Учителят предава урок на учениците си, а те учат. Човек трябва да дойде до същественото знание, да каже една дума, и всичко да стане така, както е казал. Да каже: Искам да стана млад! И в един момент да изчезнат бръчките от лицето му. Волният да каже една формула и веднага да оздравее. Бих желал, така да се измени човек, че да не го познаят. – Нали човек трябва да има определени черти? – Според мене, определени черти са тези, които са подложени на постоянна промяна. Вие искате, например, да бъдете постоянно добри. Това желаят и свещениците, благодарение на което, от памтивека досега, те имат един и същ тип – всички си приличат. Владиката мисли, че служи на Бога. Всички владици си приличат И свещеникът мисли, че служи на Бога, затова всички свещеници си приличат. Каквото мисли човек, такъв става. Това е обикновеният живот. Едно време всички хора – мъже и жени, са имали мустаци. Днес жената няма мустаци. Това зависи от условията. Някога условията са били едни, жената имала мустаци; днес условията са други, тя няма мустаци. В животните – и мъжките, и женските имат мустаци. Вижте, шаранът, сомът, всички имат мустаци. В животните мустаците играят роля на осезателен орган. С тях те усещат, отде иде храната. И момъкът, по атавизъм, като види една мома, засуква мустаците си. Той трябва да се освободи от този навик.

Сега, вие трябва да дойдете до придобиване на новото знание, което ще ви освободи от всички противоречия. Трябва да израстете, да превъзмогнете противоречията. Сегашният човек е поставен пред задачата да подобри условията на своя живот. Това не може да се постигне по външен начин, нито по вътрешен. То се постига чрез дълбоко разбиране на нещата. Човек трябва да разбира отношението си към природата, не само към себе си, като част от Цялото, но и към Цялото. Ти си лист на едно дърво. Следователно, имаш отношение към другите листа, но имаш отношение и към дърво го. Между частите съществува една вътрешна връзка, която наричаме любов. В любовта има вътрешен стремеж – към Бога. Като душа, човек има любов само към Бога. Към хората той има отношение. Като не разбират този закон, хората сами се измъчват. Някоя мома се ожени за религиозен човек. Тя веднага започва да го ограничава: ти ще обичаш само мене, няма да мислиш за Христа и за Бога. И мъжът огранича жена си, ако тя е религиозна. – Не е така. Бога и Христа ще любиш, а към човека ще имаш отношение. Щом имаш отношение към някого, ще даваш. Ако едновременно обичаш и Бога и човека, ражда се ревност. Тя е причина за проявяване на злото между хората. – Не ме обича мъжът ми; той обикнал друга някоя. – Потърси причината за това. Мъжът ти не те обича или защото не си умна, или не си сръчна, не готвиш добре и т.н. Така казват всички хора, че Бог не ги обича. Търсете причината за това. Ако мъжът е инвалид, жена му ще го гледа добре. Страхът му да не я изгуби, е на място. Но ако не е инвалид, не трябва да се страхува. Следователно, само инвалидът има право да се страхува, да не би жената или мъжът, да го разлюби. Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношение и, в името на любовта, да дава. Едно начало има в света – Бог.

И тъй, днес всеки иска да взима, без да дава. – Не, ще даваш. Това значи, да признаваш само едно начало в света – Бога. Не свързвайте моите думи със сегашния строй. Аз нямам пред вид сегашния строй на държавите. Имам желание да освободя хората от обърканата каша, в която са попаднали. Питам се: Как мога да направя всички хора щастливи? Това са два милиарда и половина? Така, както сега хората мислят, светът не може да се оправи. Всеки трябва да вземе дял в оправянето на човечеството. Гъсеницата никога не може да оправи живота си. Онова, което ще я спаси, е пеперудата. Като гъсеница, все ще дойде една птичка и ще я клъвне. Пеперудата снася яйца, а гъсеницата не може да снася. И вие, като гъсеницата, разрешавате един социален въпрос, който не е решен в самите вас. Казваш:

Да ми се дадат добри условия. – Така е, но хората не ти дават тези условия. Ето, осем хиляди години вече хората воюват помежду си, но светът още не е оправен. За някой е оправен, но за други – не е оправен. Източните народи проповядват за кармата, за да покажат на хората, че сегашните бедни ще станат богати, а богатите – бедни. Това не може да се постигне в един ден. Условията на живота ще се изменят, но работа е нужна за това. Работа се иска от човека, а не бързане. Ако сегашните бедни станат управници, мислите ли, че те ще оправят света? Пак ще има събиране на данъци, бесене, клане, убийства. Светът се нуждае от умни хора. За да се оправят работите на земята, хората трябва да бъдат по-малко, отколкото са сега. Днес има два и половина милиарда хора на земята. Според мене, те трябва да бъдат най-много сто милиона. – Какво ще стане с другите хора? – Ще ги изпратят на други планети. Има планети, които са слабо населени. Като се разредят хората на земята, ще станат щастливи. Оттук – оттам ще вземат по няколко души и ще ги изпратят на луната. Ще се карат ли тогава? Така, както днес разсъждавате, нито ще бъдете щастливи, нито ще разрешите въпросите. За всекиго има начин, по който могат да се разрешат всички въпроси. Имаш нужда от пари, не знаеш, как да си помогнеш. Ако можеш да отправиш мисълта си към някой банкер, но с любов, гой сам ще ги донесе исканата сума. Нямаш ли любов, колкото и да хлопаш на вратата му, той ще ти отговори сърдито: Работи! – Ако си умен, ти ще отбиеш водата на някоя река, да напоява твоята градина и градините на близките ти. Ако не си умен и не знаеш как да я отбиеш, реката ще си тече по своя път, без да се ползваш от нея.

Сегашните хора не успяват в живота си, защото техните сили са отбити от правия път. Много естествено, ти не можеш да напредваш без мисъл, без морални чувства, без обществени чувства, без инстинкти. Щом си дошъл на земята, ти се нуждаеш от тези чувства. От правилното им съчетаване зависи твоето щастие. – Искам да се освободя от греха. – Грехът се дължи на неразбирането на живота. – Искам да се освободя от своите слабости. – И слабостите се дължат на неразбирането на живота. Някоя млада мома срещне красив момък, влюби се в него, започва да му пише писма и изисква и гои да я обича. Момъкът казва: Не мога да отговоря на чувствата й. Тя се чуди, защо не може той да я обича. Това е неразбиране на живота. Желанието й да бъде обичана е на място, но тя не се запитва, на какво основание ще я обича. Много момци има в света. Може би, друг ще я обикне. Ако я обикне този момък, ще бъде ли щастлива? Временно ще бъде щастлива, но като остарее, ще стане нещастна. И двамата ще се чудя г, де отиде тяхната красота. Как могат да се обичат, щом остаряват? Те трябваше да знаят закона на подмладяването, че и като умират, пак да бъдат млади. За да бъдеш щастлив, трябва да разбираш земната любов, да знаеш, че тя има две страни, права и крива, или опъка страна.

Казваш: Еди-кой си ме мрази. – Всъщност, омраза не съществува. Казваш: Бог ме наказа. – Бог никога не наказва. Той е благ и винаги възнаграждава човека, каквото и да прави. Като греши, човек без да иска, изменя отношенията си към Бога. Това нарича той наказание. Бог, при всички условия, дава нещо на човека. Обаче, той не разбира законите и се мъчи. Каквото и да получи от Бога, все го боли нещо, измъчва се. Значи, грехът го мъчи и наказва, а не Бог. Които те обича, приготвил ти вкусно ядене, но понеже имаш язва в стомаха, колкото и малко да хапнеш, изпитваш болка. Вината не е в онзи, който те обича, нито в яденето, но в стомаха ти. Значи, хората страдат поради своите болезнени чувства, поради своите болести, а не от това, че никой не ги обича. За да възприемеш любовта, трябва да бъдеш здрав.

И тъй, правете разлика между човешката любов и истинската любов, както се изявява във великата, разумна природа. До известно време ще бъдеш гъсеница; след това ще започнеш да мислиш как да си направиш пашкула. Най-после, ще излезеш от пашкула във вид на пеперуда. Докато не мине през неблагоприятните условия на живота, човек не може да обича. Страданията имат, именно, тази цел, да повдигнат човека, да събудят в него възвишени мисли и чувства. Всички велики и възвишени души, които помагат на човечеството, са минали през дисциплината на страданията. Само чрез мъчнотиите и страданията, те са разбрали своето истинско предназначение. Без страданията те щяха да останат обикновени хора. И Христос прояви своето величие, благодарение на неблагоприятните условия, през които мина. Те го поставиха здраво на пътя, определен от Бога. Той превъзмогна и най-големите страдания. Когато Го туриха на кръста, Той каза: „Който ме е поставил тук, той ще ме снеме.” Като видя, че не стана така, Той каза: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема.” Христос доказа на света, че е повече от цялата римски империя, че стои над смъртта. Днес виждаме, че 500 милиона хора вървят в Христовия път, но нямат Неговото разбиране. Докато не минете през гроба, не може да бъдете християни. Станеш християнин и започват да те преследват, гонят, разпъват, и един ден те турят в гроба. Ако на третия ден не възкръснеш, не си истински християнин. Колко такива християни има днес! Владиците минават за християни, но ако след смъртта си не възкръснат, не са истински християни. По човешки, всеки може да се нарече християнин. Ако и ние мислим по човешки, ще имаме такива резултати. При такива разсъждения, ще изгубим условията на живота и ще се чудим, защо не успяваме.

Сега, като проповядвам, искам да ви свържа с разумните същества, с вашите напреднали братя. Като отидете при тях, вие трябва да бъдете свободни от своите стари възгледи и теории. Светотатство е да се явите пред тях със старите си дрехи! Дойде някой при мене. Аз му проповядвам истината, а той иска пари на заем. Не го съдя, такова е разбирането му, но не може да се ползва от това, което му давам. Друг иде с користолюбива цел, иска да заеме първото място. Ако съм в неговото положение, ще искам последното място. Щом взема последното място, аз ще науча реда и порядъка в дома, където съм влязъл, и ще бъда в полза на окръжаващите. Щом заема първото място, всички очакват да им помогна. Какво ще бъде разочарованието им, ако нищо не направя за тях. Казвате: Вяра трябва да има човек! Ум трябва да има! Сърце трябва да има! Воля трябва да има! – Така е, всичко трябва да има човек, за да се домогне до истинската, положителната наука.

Един 80 годишен калугер се пренесъл на онзи свят. Като разбрал, какво станало с него, дълго време се молил усърдно, да се върне отново на земята, да изправи живота си. Молитвата му била чута. Той се върнал отново и живял пак в манастира, но вече много по-добре, отколкото по-рано. Казвам: Ако и вие имате силата на този калугер, да се върнете от смъртта в живота, ще живеете по-добре, отколкото сте живели досега. В човека се крият заложби и способности, които още не са развити. Сегашният човек прилича на мома, която мисли само за женене: тя стои на прозореца, нагиздена и пременена, гледа, дано мине някой да я хареса. Тя трябва да учи, а не само да се разхожда с чантата си. Знание е нужно на човека. – Какво знание? – Което лекува болни, просвещава невежи. Като придобиеш знание, ще го разработваш. Така ти ще внасяш нещо в хората, и те ще внасят нещо в тебе.

Мнозина от вас са дошли тук, за да се спасят. Те казват: Това е правото учение. Питам: Вие мислите ли право? Ако не мислите право, с вашия ум нищо не можете да постигнете. Щом мисли да се жени, момата трябва да е готова да работи. Ако очаква на възлюбения си, да й вземе слугиня, тя се лъже. Ако слугинята разчита на добрината на своята господарка, и тя се лъже. Ако господарката разчита на честността на слугинята си, че няма да я краде, и тя се лъже. Господарката трябва да бъде умна, да не дава възможност на слугинята да я краде. Следователно, разчитайте на своята разумност.

Днес от всички хора се иска да имат правилни отношения към Бога. Търсете Го навсякъде, а не само в себе си. Бъдете готови, всякога да изпълнявате волята Му! Правете всичко заради Него с любов. Каквато жертва иска Бог от вас – малка, или голяма, бъдете готови да я направите. Пред Бога и малките, и големите жертви са еднакво приети. Казвате: Добре говориш. – Добре говоря, когато ме разбирате. Щом се яви препятствие на пътя ви, не говоря вече добре. – Защо? – Не ме разбирате. Момък иска да се жени. Той намерил една мома, влюбил се в нея, а ти му казваш да не се жени. Той не разбира какво му говориш. – Защо да не се женя? – Докато не намериш Господа, не трябва да се жениш. – Остави човека свободен, нека се жени. В лицето на момата той вижда Господа. Значи, е намерил своя Бог. Момъкът те пита: Ти женен ли си? – Женен съм. – Защо тогава казваш на мене да не се женя? Когато съветваш някого да не се жени, това значи, да не се свързва с човек, с когото не се разбира. Не се свързвай с онзи, който ще ти донесе страдания. Два ума, които се разбират, събрани на едно място, могат да създадат нещо хубаво.

Сега и аз, като вас, засягам много въпроси, които не могат едновременно да се разрешат. Вие имате много желания и, като не можете да ги реализирате, постепенно отстъпвате. Първото ви желание е най-силно, като на онзи, които купил лотариен билет и очаквал да спечели най-голямата печалба. Като не я спечели, задоволява се с втората, по-малка печалба. Щом не спечели и втората, задоволява се с третата. Като не спечели и третата печалба, най-после казва: Съгласен съм да спечеля колкото да изкарам парите си. Какво се разрешава с тази мисъл? – Нищо не се разрешава. Аз не съм за еднократната любов. Съществува една любов, извън човешкото съзнание и самосъзнание. Нещастията се дължат на съзнанието и самосъзнанието на човека. Любовта трябва да изхожда от подсъзнанието и свръхсъзнанието. Съзнателният и самосъзнателният живот са ограничени, а подсъзнателният и свръхсъзнателният – свободни и неограничени. Ти съзнаваш, че си слаб, че нямаш знания, че обществото не е такова, каквото трябва. Какво придобиваш от това съзнание? – Нищо не придобиваш. Сегашните хора са в болницата и очакват да дойде някой отвън, да подобри положението им. Кой ще го подобри? Лекарите и милосърдните сестри ли? Не се лъжете. Всеки сам трябва да подобри своето състояние, сам да си помогне.

Като ме слушате да говоря, някои казва: Искам да чуя нещо съществено. Аз зная какво иска той – пари иска. И това може да стане, но е човек без ред и порядък. Като му дам пари, ще ги прахоса, и пак ще иска. Колкото пъти и да му се дават пари, все ще има нужда от тях. Първо, гой трябва да се наеме да работи върху своите дарби и способности, сам да си помага. Не казвам, че не трябва да даваш на нуждаещия се. Ще даваш, за да подхранваш милосърдието си. Ако не подхранваш милосърдието си, ще станеш инвалид; ако не правиш добро, ще станеш инвалид. Който дава, е добър, благороден човек. Казвате, че има милосърдни хора. – Кои са те? Според мене, всеки трябва да бъде милосърден. Ако не подхранваш милосърдието в себе си, ти ще огрубееш. Не ви упреквам, но казвам, че трябва да работите върху себе си. Кой може да каже, че е истински човек? Аз мога да кажа на всекиго, какво го очаква. Мога да предсказвам бъдещето, но не обичам да правя това, защото хората не могат да понасят.

Преди години дойде при мене един човек и ме помоли да му кажа всичко, каквото зная. Попитах го: Можеш ли да понесеш всичко спокойно? – Мога, аз съм учен човек, имам знания. Казах му всичко, каквото зная за него от детинството досега, както аз разбирам. Той ме изслуша внимателно, нищо не възрази и си отиде. Повече не го видях. Всичкото му знание пропадна. Казах му, че за да се поправи, трябва да живее по нов начин. Дадох му методи как да живее. Ако приложи методите и няма успех, нека ме намери и ме изобличи.

Помнете: Животът на човека е точно определен. Има неща, които на са определени от Бога, и те могат да се изменят. Следователно, аз предсказвам това, което сам мога да изменя, или другите могат да изменят. В никой случай не предсказвам неща, които са определени. И на този човек предсказах само онова, което не е по Божия закон. Има нещастия, които се готвят да сполетят човека, но той може да ги избегне. Това може да му се предскаже. Обаче, за избягването на тези нещастия, той трябва да направи някаква жертва, трябва да даде нещо от себе си. Една мома може да се ожени за княжески син, но може и да не се ожени. Не всичко става по механически начин. Човек трябва да бъде умен и търпелив, да понася нещата добре. Така той ще решава задачите си правилно.

Преди години бях в Търново и наблюдавах една схватка между две кучета – едно голямо и едно малко. Кученцето носеше един кокал в устата си. Голямото куче се хвърли върху него, искаше да му вземе кокала. Кученцето излезе много умно: приближи се до голямото куче и започна да се гали около него. Голямото куче, което е готово да се хвърли върху малкото, е вътре в човека, в неговото животинско естество. Няма да се разправяш с него, нито да го убеждаваш, но ще го погалиш малко, да се укроти. После ще му кажеш: Имай търпение, работата ще се нареди добре. Няма защо да мърмориш. Старият човек мърмори и казва: Всички хора са лоши. – Да, но и ти си между тях. Той прилича на скъперника, който се оплаква, че го обрали. – Кой те обра? – Всички ме обраха, целият свят ме обра.

Като сте дошли на земята, запитайте се, кой ви изпрати. Ще кажете, че майка ви и баща ви са виновни за идването ви на земята. Те се обичали и ви създали. – Тях кой ги създаде? – Така не се решават въпросите. От тебе се иска да се вдълбочиш в себе си и да разбереш, че има Един в света, Който те обича, да влезеш във връзка с Него. Един ръководи съдбата на цялото човечество, на цялото Битие. Кажеш ли, че Бог не се занимава с тебе, малката мушица, ги не мислиш правилно. Малък е писецът, но в ръката на учения, поета или философа, той ще свърши по-велика работа, отколко го големият скъпоценен камък на пръстена на някой милионер. Значи, има Един, Който ви обича. На Него дължите сегашния си живот Той ви е дал ума, сърцето, тялото. И каквито грешки да правите, Той всичко изглажда и казва: Стани и върви напред. – Вярно ли е това? – Вярно е. Със своето своенравие човек всичко разваля. Няма по-своенравно същество на земята от човека. Казано е в Писанието: „И разкая се Бог, че направи човека”. Това се отнася за всички хора, за цялото човечество. Същевременно, по-добро същество от човека няма. Той се движи между две крайности.

Сега аз говоря за онези от вас, които искат да се повдигнат. Те трябва да гледат на Бога като на Любов и да се свържат с Него. Щом направят тази връзка, каквото пожелаят, ще го постигнат: ако са болни, ще оздравеят; ако са невежи, ще се просветят. Това не става изведнъж, но постепенно. Не желай да станеш цар, но пожелай да придобиеш истинското знание, да познаеш Бога като Любов. Това е най-великото благо за човека на земята. Това значи, да влезете във връзка с всички разумни души, които ви обичат. Чрез тях Бог ви обича. Дали те обича мъжът ти, жена ти, или слугата ти, не е важно – това е любовта на Бога. Тогава господарят познава слугата си, и слугата познава своя господар. Казваш: Откак дойде този слуга в дома ми, стана ми радостно и весело. Щом те напусне слугата и радостта ти изчезва. Да бъдем разумни слуги на Господа! Казвате: Обществото не е разположено към нас. – От нас зависи това. Ние носим благата на България. Ние носим благата на света. От нас зависи всичко. Благото е на наша страна. Това не се говори, но се опитва. Аз правих много опити в това направление, но всички останаха на особено мнение – своенравен е човекът. Всички очакват чудеса. Сега ще видите най-големите чудеса. Най-голямото чудо е в приказката „Златната рибка и рибарят.”

Всички знаете тази приказка. Първо, дядото поискал от рибката корито за своята баба. Като получила коритото, тя започнала да иска още много неща, докато стигнала до положението на царица. Недоволна от това, тя пожелала да стане като Бога. Рибката се разгневила и отнела всички блага, които дала на царицата. Така бабата се намерила в първото положение, в своята бедна, скромна колибка.

Същото става и със сегашните хора. Те са недоволни от това, което имат. Обаче, отнеме ли им се всичко, те се примиряват и започват отначало. Казано е в Писанието:

„Ако не станете като децата, няма да влезете в Царството Божие.” Ако и вие не станете като децата и не започнете да учите, няма да влезете в Царството Божие. Мислите ли, че със сегашното си знание ще влезете в Царството Божие? Има учени хора на земята, но малцина от тях ще влезат в Царството Божие. Който може да се разтовари от своя научен багаж и да остане в положението на дете, той ще влезе в Царството Божие. Защо да не оставиш богатството и знанието си на земята? Нека и други хора да им се радват! Нека и другите да ядат и пият!

Какво е положението на сегашния човек? – Положение на разочарован. Всички хора са разочаровани. – Защо? – Защото никои не е постигнал желанията си. Както живеете, хиляди години още няма да ги постигнете. Във всеки човек има една затворена стая. В нея е неговото богатство, неговите скъпоценности. Ключът на тази стая е изгубен. Щом се намери този ключ, лицето ви ще просветне. Това е човешката душа. Велика и голяма е душата – като вселената. Отвори душата си, драсни клечка кибрит, да запалиш огъня на любовта. На този огън ще се топлиш, на него ще готвиш.

И тъй, щастието на човека е в затворената стая. Намери ключа, отвори стаята и започни да учиш и да любиш. Затова е нужен чист ум и благородно сърце. – Открий ни тайната, как да намерим загубения ключ. – Ако ви открия тайната, ще кажете, че повече не се нуждаете от знание. Помнете: Малкото клонче всякога се нуждае от големия клон. И големият клон има нужда от дървото. Аз не казвам, че мога да живея сам, че не се нуждая от хората. Казвам: Всички имаме отношение първо, към Цялото, а после, един към друг. Ако отношенията ни към Цялото са правилни, и КЬМ частите ще бъдат правилни. Ние се разбираме, докато Бог живее в нас. Щом не живее в нас, никакво разбирателство не можем да имаме. Дето е неразбирането, там не е Бог. Той живее там, където е кротостта, въздържанието, смирението, любовта. Това се иска и от вас. Какво се иска от младата булка: дрехите й, или венеца? – От нея се иска работа. Щом влезе в дома на своя възлюбен, тя закачва булчинската си премяна, сваля венеца си и започва да работи. Ако нямаш никакви добродетели, не си женен. Имаш ли добродетели, женен си. Да се ожениш, значи, да правиш това, което Бог прави. Оженил си се за целия свят, за Бога. Затова се казва, че Бог е нашият възлюбен.

Желая на всички, да бъдете умни, добри, морални, пълни с добродетели. Това значи, да бъдете женени.

1. Лекция от Учителя, държана на 21 септември, 1932 г. София. – Изгрев.

Аудио - чете Ганка Кирилова

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,

Първо издание - ИК "Сила и живот", Бургас, 1994 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата, "Живот, светлина и свобода", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932). Том III,

Второ издание - ИК "Жануа'98", София, 2012 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

18 септември 1932 г.

41-ва неделна беседа от Учителя, държана на 18 септември 1932 г., неделя, 10 ч. София – Изгрев.

Ще прочета част от 15-та глава от Евангелието на Йоана.

В онова, което ще прочета, аз внасям нещо и искам да знаете кое е същественото и кое е вмъкнатото. "Аз съм истинната лоза, " на която сме насадени. Всички добри пръчки са, които дават добър плод. Отец ми е земеделецът, който обработва по нов начин. Всяка пръчка в мене, която е насадена, която принася плод, Той я отрязва, Той я наглежда, а всяка, която не дава плод, очиства я съвършено, изхвърля я навън. Вие сега сте добре очистени, отрязани сте добре. Пребъдете в мене, тъй както лозовите пръчки пребъдват на лозата. Но тъй както лозовата пръчка не може да принесе плод от себе си, ако не пребъде на лозата, така и вие, ако не пребъдете в Мене, не може да дадете плод. "Аз съм лозата, вие – пръчките. Който пребъдва в Мене и Аз в него, той принася плод много. Защото без Мене не може нищо да сторите."

Днес вашата работа стои като тая на добрия гостилничар, който една сутрин бил уморен и писал на вратата; "Днес съм уморен, неразположен съм, клиентите да си търсят храна на друго място"; обаче към 10 часа поправила му се работата, решил се пак да готви.

Има една черта в живота, аз я наричам най-красивата черта. Няма да ви кажа коя е. Но ще говоря за нея. Ще говоря по единствената причина, че тя е, както казвам, най-красивата черта. Не може да ви кажа коя е, защото за да ви я кажа, трябва да ви обясня, трябва да ви кажа истината. В дадения момент не може да ви се каже истината. Казвате: "Как, не можеш да кажеш истината?" Не мога да кажа истината. Сега, я ми кажете вие колко тежи Слънцето? За да ви кажа истината, трябва да претегля едного и да кажа толкоз тежи. Сега може ли да ми кажете Слънцето колко тежи. Може 10 години да го теглите и след 10 години да кажете: вие искате да кажете истината, но не може да се каже истината за слънцето. Няма учени хора. После друг въпрос. Аз като говоря, те може да са казали нещо невярно и почнат да ги бесят. Защо и аз, да мина с тях? Днес ми дойде една нова мисъл. Искам да я сготвя. Човек трябва да се научи да мисли. Не че не мислят хората, но те имат един лесен начин за готвене. Когато готвачът не е добре разположен, той гледа набързо да сготви. Трябва да знаете, че всички клиенти, които ядат са професори. Веднага си дават мнението. Казват: така не се готви, това е буламач. Ако ти продължаваш да готвиш така, няма да стъпим в гостилницата втори път. Готвачът, макар да е един авторитет, вие казвате, че той трябва да бъде като някой професор. Какво място заема професорът в един университет? Той е един готвач. Студентите, които го слушат, те са клиенти. Ако професорът говори умно, те ще дойдат да го слушат и казват: хубаво говори професорът, ще дойдем и друг път. Но щом не е наготвил, казват: този професор не го бива. Дават си мнението. Всички говорят за професора, никой не говори за клиентите. Питам, колко пари струва професорът без клиентите, пък и колко струват клиентите без професора. Това е едно математическо съотношение. Казвате: пет пари не струваш. Но и ти без него пет пари не струваш. Водата пет пари не струва в дадения случай без тебе, но и ти без нея пет пари не струваш. Много пъти вие задавате въпроси и казвате: нека ми се каже истината. Има известна истина, за която 10 години, 20 години трябва да чакате да ви се каже. Казвате: сега какво още излезе от мене. Много сложна работа. Най-първо трябва да взема в съображение колко тежи тялото ти. Колко хляб има в тялото? Какво мнение имат за човека клетките на това тяло, "какви съображения имат. После трябва да взема в съображение какъв е обема на стомаха ти. Какви са неговите разположения. Какво е неговото обществено мнение, богат ли е, сиромах ли е, силен ли е, слаб ли е. След това трябва да взема във внимание неговите съседни държави. Какви са белите дробове, имат ли пари, нямат ли пари, могат ли да гарантират. След туй другата държава трябва да взема във внимание каква е главата на човека, какви са дробовете, какъв е стомахът. След туй ще взема външните условия. И след 1000 години като изследвам всичко, ще се произнеса. Един сложен въпрос. Вие казвате, еди кой си е гадател. Той може да е гадател. Той може да гадае по този начин. Но когато ги бесят, аз не искам на бесилката с тях заедно. Някой път казвате: отличен човек ще излезе. Вярно е, ще излезе, но ако работи, ако не работи, нищо няма да излезе. Казва: ти и без да работиш ще излезе нещо. Пак ще излезе нещо, но воня ще излезе, нищо повече. Преди няколко дни, запушил се нашият канал на миялника. Водата вместо да тече навън, връща се. Назад и навън мирише. Минавам аз. Един казва: запушил се е каналът. Друг казва: напълнила се е с вода долу ямата и мирише. Бъркат вътре, още повече мирише. Каналът не се поправя. Каналът нищо не иска да знае и казва: днес съм решил да не пущам нищо. Обаче, онези, които са мили, турили са економия, турили пепел, всичко туй. Казват: каналът носи, а каналът от економията и пепелта, от всички тези утайки се задръстил още повече, кюнците нищо не пущат. Всичко навън, ние сме господари на положението. Един брат казва: ако се е напълнил и на мястото, дето отива водата, трябва да се направи нов кладенец. Казвам: сериозна работа, пет-шест метра да се копае, ще мине цяла седмица. Разровихме канала оттук-оттам, и най-после намерихме че економията била виновна за задръстването, направихме дупка и тръгна водата. Това показва че онези, които са мили, не са били умни, трябвало да пущат само чиста вода. Аналогията: всеки си има по един миялник. Някой път с водата минава пепел, минава и економия, задръства се каналът. Вие не знаете де се е задръстил каналът, долу или не.

Сега трябва да се правят разумни изводи в света. За пример, вие искате един човек да има добро отношение към вас. Питаме един учител как трябва да се поддържа духът в училището, че то е неразбрана работа. Какво иска да каже – духът на училището? Казвам: тази е нова идея. Самото училище няма никакъв дух, аз не виждам никакъв дух. Училището за мене е една ограда. Там са учителите и учениците, никакъв дух не виждам. Виждам хора, които се движат. Сега в преносен смисъл, ако се каже как трябва да се поддържа доброто здраве на организма. Там вече имаме една теория, която е вярна в следното отношение. В туй отношение най-малките същества знаят на земята как да поддържат своя организъм. Ще трябва светлина въздух, храна, дрехи. Те са, които поддържат доброто здраве. Сега ако вземете училището като един организъм, клетките, това са учениците. Учителите – външното общество, държавата, всички тия неща са свързани с училището. Следователно, за да извадиш едно правило, как трябва да поддържаш духа в училището, трябва да си правил опит, как да се поддържа доброто здраве в тялото. Ако знаеш как да го поддържаш, по същия начин ще знаеш как да поддържаш духа на училището. Най-първо трябва да поддържаш духа на своята глава. Главата ти не трябва да бъде болна. После трябва да поддържаш добро положение на дробовете, те не трябва да те болят. Не трябва да усещаш никаква тежина. И най-после стомахът не трябва да те боли. Някой път човек в живота се е обезверил. Той иска да знае има ли Господ в света или няма Господ. То е една теория. Има право да пита този човек. Господ е много обикновено дума. Това значи туй първично същество няма господар. Има ли Господ тук в света или няма? Когато се говори за Господа, ни най-малко не се разбира Първичната Причина, която е създала всичко. Може да е същество второстепенно, третостепенно, четвъртостепенно, и то да минава за Господ. Та главата не е ли един Господ за човека? Дробовете не са ли един господар, стомахът не е ли един господар. Нека се откаже стомахът да работи, да видиш какъв авторитет има. Ти си професор, ти си цар, но ако стомахът откаже да те поддържа, ти скоро ще дадеш царството си. Ако главата ти се откаже да те поддържа, ти скоро ще дадеш професорството си. Четири-пет пъти като те боли главата, не може да мислиш, ти не може да преподаваш никакви лекции. Сега да приведем. Главата, дробовете, стомахът, в математиката това са неизвестни числа. Делите едно на едно, колко дава. -Едно. Две делено на две, колко дава? – Едно. Три делено на три, колко дава? – Едно. Четири делено на четири, колко дава? – Едно. Всяко число разделено на себе си, все по едно дава. Ако делите две на едно, ще даде две. Ако делите три на едно, ще даде три. Въпросът малко се усложнява. Ако делите три на две, колко ще ви даде? – Ще ви даде едно и половина. Питам сега: онези, които разсъждават, математиците, по някой път изказват една тайна. Ако делите две на едно, ще даде две. Ако делите две на две, дава единица. Ако делите две на три, ще даде две трети. Ако делите три на две, ще даде едно и половина. Какво се разбира под думата деление? Какво разбирате под едно и половина? По един механически начин, вие процесите ги обяснявате, но съвсем друг резултат имат. Ако вие построите света на механически правила, вие ще имате каци, бъчви, ще имате един винарник, пълен с вино. Ако построите света от органическо гледище, ще имате растителното царство, но ако го построите от психологическо начало, ще имате разумни същества. Следователно, тия трите процеса – механически процес, органически процес и психически процес, ще имате три различни резултата. Следователно някой казва: как е направен светът? Искам сега да обясня психологическите процеси по механически начин. Такава аналогия не може да се тегли. Понеже между частите в един механически процес няма никаква вътрешна връзка. Единствените връзки са обръчите отвън. Вие имате една държава, имате закони. Държавата е създадена по механически начин. Докато съществуват законите, има ред и порядък, но когато външните обръчи са отмахнати, всички тия части на кацата се разглобяват. На всяка една държава щом обръчите отвън изчезнат, тази държава отвън се разкапва. Какво лошо от това, че се разкапва една каца? Туй показва, че онези, които са били задължени да поддържат този ред и порядък, са били невнимателни, оставили са обръчите да се разпокъсат. Та дохождаме до един органически процес. Ако процесът е правилен, всичките дървета са зелени. Ако се прекъсне този процес, всички дървета започват да изсъхват. Туй съхнене не е по желанието на природата. Някой друг елемент или някои външни фактори са влезли. Може да е по желанието на някои малки буболечици. Следователно, дърветата съхнат не по желанието на природата. Вие няма какво да обвинявате природата, но ще се разправяте с тези малки буболечици. Трябва да им кажете или да си вървят, или да имате знанието и веднага ще ги изпратите, ще освободите дървото от тях. Вие се интересувате защо по някой път хората се прозяват. То е все същият въпрос. Защото хората боледуват. Защо хората заспиват? Защо вниманието им не е съсредоточено? Който няма съсредоточено внимание, той не може да го съсредоточи. Съсредоточеното внимание всякога остава съсредоточено. Разточеното остава всякога разточено. Между чувствения свят и умствения свят има допирни точки. Но щом чувствения свят се намеси в умствения свят, веднага умът става разсеян. Човек е винаги разсеян, понеже обектите на чувствения свят са по-силни, привличат вниманието, човек се раздвоява и не може да мисли. Казвате за някой човек: нима той мисли? Когато отидете при някой банкер да вземете пари от.него, той мисли, той смята колко пари да ви даде в заем. Това е мисъл. Че не е ли все същото? Когато един вълк хване едно агне и мисли откъде да го започне. Отдето да го започне, той има съображения. Мислите ли, че един вълк, който изтърбушва една овца, няма съображения, нима един касапин като заколи едно животно, не мисли как да го изчисти. Това е преносно. В един процес, дето хората измират, само един живее, какво добро се допринася на света? Представете си такова нещо. Една овца е заразена от чума или от някоя друга болест. Заколят я и един гостилничар я сготви. Вие сте едно общество от хиляда души и се нахранвате, мислите ли, че вашето положение е спасено? Мислите ли сега, че известни идеи ако се внесат у вас няма същата отрова да ви отрови. Под ново разбираме всички онова, което носи живот, което гради, то е ново. А всичко онова, което събаря, всичко онова, което разстройва живота, то е старо. А пък когато говоря за старото, старите книги и идеи, разбираме доброто, което е преживяно в миналото. То е пак ново. Истината в нашата мисъл не може да бъде стара. Сега съвременните хора искат да подобрят своето икономическо положение. То е най-лесната работа. Много лесно е да подобрите положението на един човек. Във всеки едного от вас се крие тайна сила. Човек може да развие своята чувствителност. Има известни закони, не искам да ви разправям, понеже имам известни задължения. Природата за мене е разумна. Тя ми е поверила известни тайни и аз нямам право да разкривам нейните тайни, нито да давам ключовете на хората да бъркам в нейните каси. Следователно, ако тя ми позволи, може да дам. Казвам: мога ли да дам този ключ? Ако каже, че мога, ще го дам. За касата може ли да говоря? Как се отваря тази каса, мога ли да кажа? Има в човека една тайна сила, и ако вие бихте знаели да боравите с нея, ще знаете къде има злато, сребро, скъпоценни камъни, ще идете там, ще си вземете малко, няма какво да огъвате сухите корички от хляб, нито да носите скъсани обувки, но след като разкриете тези тайни в природата, има закон, всеки който е кредитиран от природата, не му се позволява на такси да се вози. После не му се позволява да има повече от три костюма, от три шапки. Вие сега може да запитате защо е така. Чудни са хората – защо е така? Аз да ви кажа, смешната страна в съвременния живот седи в следното. Сега в странство, в Париж, в Лондон, в Берлин, където и да е, има един обичай, някой човек е беден, не може да си купи, един костюм струва 10 - 15 хиляди лева, а той има 500 - 600 лева, взема си дрехи на заем, облича се с обуща, с цилиндър, види го някоя мома, влюби се в него. Питам, тази мома умна ли е, която се е влюбила в този момък? Тя казва; много представителен. Казвам: много представителен, но всичко е чуждо, утре като съблече дрехите, той пак е сгушен, дрехите турил ги в книгата. Защото ако не е честен, втори път на заем дрехи не се дават. Питам тогава: ако една мома се влюби, туй е лесно. Но за влюбването имаме особено мнение. За мене всички онези хора, които са се влюбили, вървят в тъмно, без никаква цел, и пътят, по който вървят, има трапища. По един, по два, по три метра, че като се върне влюбеният на сутринта, ще го видиш, че все е охлузен някъде. Или ръката, или кракът изкълчен. И затова влюбеният е все неразположен. Сърцето го боли. Няма по-лошо от влюбването. Друг е въпросът да обичаш. Ако човек вечерно време ходи, без да падне в някой трап, за него казвам: очите му са отворени. Вече съвременните хора са започнали да гледат къде стъпват, особено които са се парили от влюбването. Веднъж в своите изследвания срещнах една жена, тя ми разправяше своя опит. Казвам: мога ли да го кажа на моите ученици? – Може, но не ми казвай името. Тя каза- аз съм отвисоко, благородно произхождение. Но не знаех какво е любов. Такива работи не знаех. Млади момци се явяваха, но пет пари не давах за никого. Ожених се и живях с мъжа си 10 - 15 години. Един ден се влюбих в един хлапак, чудя се на себе си, аз ли съм или не. Защо го обичам и аз не зная. Но постоянно седи в ума ми, безпокои ме. Седна да спя, за него. мисля, стана, за него мисля, непрекъснато ми е в главата. Окъсани му дрехите, ще мисля за окъсаните му дрехи. Скъсани му са обущата, шапката, търся да му купя нова шапка, да му купя нови дрехи. Купувам му нова шапка, пак лошо, турям му нови обуща, пак лошо, наготвя хубаво, все лошо. Чудя се какво да правя, я ми дай един съвет. Още не съм й дал съвет. Не е подигравка, много сложен въпрос. Тя разправя как се е измъчвала с този труден въпрос. Ако аз бях на твоето място, и аз не бих знаел какво да правя, и аз се чудя, и ако бях на мястото на хлапака, пак нямаше да зная какво да направя. Аз вземам нещата тъй: хлапакът това е един стар осиромашал аристократ, който външните условия са го изменили, но вътрешните условия той си ги има запазени в него. Той отвън пет пари няма, но вътре има високо мнение за себе си, от това не се е освободил. Искам да ви наведа на една мисъл, върху която да мислите. Вие обвинявате света, защо така е създаден. Има едно обявление дадено от природата. Всички умни хора в света, които знаят да дадат своето мнение как да се преустрои светът, понеже тя е намислила да строи един нов свят и иска да има мнението на учените. Всеки да си даде проекта. Всичките несгоди на света, неразбиранията между мъже и жени, учители и ученици, всички да си дадат проекта, съобразен с разбиранията им, всичко туй ще се вземе под внимание. Онези, които не разбират работата, казват: Господ ще оправи света. Това е залъгване. Господ ще оправи света, тъй както онзи, който карал воловете си целия ден и казал: ха днес ще работим, пък довечера, в дама ще си почивате и на другия ден ще си почивате. Но не почива волът. И като умре волът, одере му кожата и я продаде.

Сега в природата ние не трябва да приложим нашите възгледи и да обвиняваме природата за онова, което наум ни е идвало. За съвременните престъпления, отклонения, несгоди и страдания, тя даже не е помисляла, и тя по някой път изследва, изучава сегашните причини. Тя знае причините, но ни най-малко не са били в нейния проект, но понеже тя има един разумен път за самовъзпитание, оставя хората да видят последствията на своите теории, да учат и след туй да каже: ето вашият път. Толкова години страдате, ето моят път, по този път ще вървите.

Та казвам сега: пътят, по който ние искаме да преобразим своя живот, пътят, по който искаме да преобразим съвременното общество, той е крив. Това е един кърпеж, каквото и да правят хората, това е само един кърпеж. Каквато и идеална страна да се внесе, то е все едно да внесат идеалният строй между болните хора. Идеален строй, но кой ще слугува? Хиляда души болни, но десет души, които шетат. Питам тия, здравите хора, и те трябва да почиват. Този вика, онзи вика, дайте това, дайте онова, тия хора не са в състояние на всички да направят услуга, при всичката си добра воля. Друг един въпрос: една идея, която е съгласна със законите на природата, тази идея трябва да се подеме от всички разумни същества. Тя трябва да бъде присърце. Еднакво трябва да любим, и всички трябва да подкрепят тази идея. После, благото трябва да бъде благо, еднакво за всички, според степента на тяхното развитие. Всички може да участват в тия вътрешни блага. Има някои неща сега, които вие може да проверите. Когато аз говоря за духовния свят, аз имам строго определена идея, не идея която съм създал, но идея, която съществува в природата, която има свое място. За пример, хората не са най-разумните същества в света. Освен нашата земя, има други светове в света, които са населени от същества, които са хиляди пъти по-интелигентни от хората, седят много по-високо от нас. Аз не искам туй да го приемате, то не е въпрос на вяра. Когато видя нещо хубаво, за мене е безразлично дали хората го виждат или не. Аз се радвам. Че мога да ходя също се радвам. Срещам един сляп, той тук се блъсне, там се блъсне и казва: лош е светът. Зная защо е лош. Аз зная причините защо се блъскат тук и там. Като казвам, ходя, значи не съм сляп, виждам. Тъй не се виждам никъде. Между мене и тебе разлика има. Ти се блъскаш, пък аз не се блъскам. Може причините за мъчнотиите да седят в обществото. Може един народ да измъчва друг народ. Цялото човечество е измъчено. Питам: де са мъчнотиите?

Искам да сведа въпроса дотам: как може да си помогнете по един разумен път. Може вие да опитате следното правило: ти си болен, най-първо в тебе се явява желание да повикаш някой доктор. За да дойде един доктор, той трябва да бъде последното лице, което трябва да дойде. При един краен резултат ти викаш лекар. Най-първо нещо, което болният трябва да направи, е да живее между здрави хора. Човек, който живее между здрави хора, болен никога не може да бъде. Всеки, който заболява, той влиза в една болна среда. Туй мога да докажа с факти. Ако вие живеете в една област блатиста, мочурлива, пълна с влага, или дето ветровете имат особено влияние, тия хора постоянно страдат. Условията не са благоприятни. Какво трябва да направите? Най-първо трябва да излезете из тази област, да се аклиматизирате. Най-първо трябва да се аклиматизирате. Тези, лошите условия не може да се отстранят.

Казвам: най-първо трябва да бъдете с хора, които имат здрави тела. Здравият човек се отличава с това, че от него излиза ухание, както от някой плод или като от някое цвете, от роза, като от узряла праскова. От здравия човек лъха голяма свежест. Той като отмине, усещаш подем, приятно ти е. Здравият човек като го срещнеш, усещаш нещо приятно. Като се здрависваш с него, усещаш една хубава идея. А болният човек като го срещнеш, ти си неразположен оттам насетне.

Питам: в един свят между болни хора, какво щастие очаквате? Когато телата не са здрави, или у някои хора сърцата са болни, те се безпокоят за нищо и никакво. При всичките безпокойства отвън, ти трябва да имаш едно прекрасно настроение на ума и на сърцето. Мисълта ти да бъде всякога светла и да кажеш: в света един ден всичко ще се оправи. Някой път се зададе от запад или от юг, или от север, или от изток, откъдето и да е някоя силна буря, ти мислиш, че ще стане някой катаклизъм, катастрофа, някакво премеждие, мислиш, че ще стане. Нещо страшно. Че къщата ще се срути. Но след един-два часа всичко отминава, пречисти се небето. Питам сега: кой оправи небето? За онези облаци, които минават през вашия живот, ти не се безпокой. Това е облак, гръмотевица, тя ще мине, ще замине и ще се оправи. Ще се оправи, понеже има един, който да ги оправя. Ако нямаше кой да ги оправя в света, то самият свят не би съществувал. Питам тогава всички майки и бащи, кой заставя страхливата кокошка, която от сянката си бяга, кой я заставя да мъти яйцата и да излюпва пиленцата? Вие ще кажете, това е инстинкт. Няма никаква разумност там. Тя е най-висшата разумност. Кокошката докато отглежда децата си, тя е умна. Щом ги отгледа, нейната разумност дохожда до първоначалното положение, до обикновено положение. Сега хората са неразумни, когато страдат. Най-богатите хора са най-глупави. При страданията си хората са умни, мислят, сериозно мислят. Особено при сиромашията се явяват известни условия и ти се налага да мислиш. По този начин ти придобиваш една сериозна мисъл. При сиромашията се явяват големи страдания, които дават мисъл.

Целта ми не е да ви залъгвам. Аз не съм и за това, че страданията човек трябва да ги носи и да се примирява. Аз с болестите не се примирявам, и със сиромашията не искам да се примирявам. Трябва да седя по-горе от богатството, по-горе от сиромашията, аз трябва да седя по-горе от страданието, нищо повече. Туй е човекът. С нищо човек не трябва да се подкупи. С никаква радост не трябва да се подкупим. Ако едно страдание дойде да ме подтикне да мисля, добре дошло е. Ако и една радост дойде да ме подтикне да мисля, добре дошла е. Страданията са пробен камък, за да се покаже колко духът е силен. Пробният камък показва какви са нещата в същината. В себе си какви са. Сега вие не смесвайте това с вашите разсъждения, които сега имате. Всичко, което имате сега, аз да ви дам една картина, на какво мязат съвременните хора. Вие имате една хижа горе в планината, отлично построена, дърва имате, храна имате, покривки, одеяла имате. Имате 35 градуса студ, но онзи, който е направил хижата, забравил да тури една кутия кибрит, с кибритени клечки. Отивате горе в хижата, всичко е на местото си, но най-важното, огън нямате. Вие не носите кибритена кутия. Вие сте недоволни, че в хижата не намирате всичко, кибрит нямате, аз, който идвам, нося кибрит, давам ви една кибритена клечка, не две. Една кибритена клечка е достатъчно.

В съвременната наука, в този живот на индивидуализъм, ние сме в състояние да подигнем своя живот, т. е. да станем съработници на природата вътре. Да бъдем добри чиновници на природата. Тя всекиго точно оценява. След туй всичките хора може да се кооперират, има един вътрешен закон, който ще изучавате тепърва. Любовта, обичта е връзката между хората, да се опознаят, да работят заедно. Когато двама души се обикнат, те трябва да разпределят труда, да си помагат. Ако вие не си помагате, никаква любов няма между вас. Любовта иде да разпредели труда любовта иде да разпредели благата да направи живота сносен. Любовта не иде само да ни облече отвън, да ни угои. Ако е за угояване, свинете са най-угоени. Ако е за щастие, най-щастливите хора аз ги намирам в кръчмата. Който пие последен, той вдига ръката и казва "да живее" – нищо не се разрешава, туй не е разрешение. Аз не намирам тия неща за лоши, но казвам, по този начин въпросите на живота не се разрешават. Младият момък, който е намерил една красива мома не е намерил своето щастие, и младата мома която е намерила красивия момък, не е намерила своето щастие. Младата мома, която е намерила силния момък, не е намерила своето щастие. Той я налага час по час. Пък и красивият, и той я налага. Ако аз съм една мома, аз бих се оженила за най-слабия момък, който е хилав, за да може аз да го бия. Ако аз мисля да бъда силен, и той да работи за мене, аз да съм силен, аз да работя и ти да гледаш от мене. Щом искаш той да работи заради мене, или щом той гледа от мене как аз работя. Казвам: как хората разрешават въпроса? Право ли е или не е право? Единият въпрос си има поне едно свое разрешение. Защото аз виждам -един мъж, който бие жена си, той е отличен тъпанар. Жената е отличен тъпан и тъпанджията е на място и тъпанът е на място. Сега някой може да направи възражение и да каже: ти мислиш така, но не е на твоя гръб. Дали е на твоя или на моя гръб, безразлично е. Ако е на моя гръб, ще ми причини благо, аз ще позная дали е истина или не.

Всеки човек може да поддържа своето верую и старите възгледи, колкото иска. Защото върху старото се гради новото. Всяко нещо е на мястото си. Обичта е на мястото си. Казвам: туй е право, по простият начин не се говори. Една жена не трябва да бъде бита. При сегашните условия има нужда от биене само върху тъпан, и то при известни условия. Дето няма нужда от тъпан, няма да го бием. В сегашния свят има много инструменти и най-различни. Природата е направила един малък инструмент, ларинкса – малка гласна ципица и ларинкса, но какво ли не прави? Вижте и славеят, какви постижения може да има, а пък човек къде е по-високо от славея.

Та най-първо онова, което ние сме изследвали, не е най-разумното. То дори в известен смисъл е най-глупавата работа. Ние сега се намираме в един пробен свят. Добрият шивач първо ще скрои дрехите от хартия, от тънка хубава хартия, след това ще ги скрои от плат и после ще ги шие. Ние сега се намираме в един пробен свят, дето кроят и шият дрехи от хартия. Отсега нататък, като видим, че пробните дрехи са добри, тогава ще ни ушият истински дрехи. Виждам, че дрехарите са добри хора, те шият истински дрехи. Аз лесно познавам дали едни дрехи са ушити добре или не, добър шивач ли ги е ушил или не. Ако има в дрехата свобода, добра е, ако няма не е добра. Ако кацата има обръчи, добра е, ако няма обръчи, не е добра. За мене кацата, това е една мода

Сега аз може да ви кажа една истина, но колцина от вас могат да я проверят? Знаете ли какво подразбирам под вяра? И като ви кажа, че няма да стане нищо, пак да вярвате. Разправяше ми един българин, който направил един опит в Америка. Аз казвам какво нещо е вяра! Неговият приятел бил "реален философ" – понеже в Америка философия не съществува, там съществува много реален живот. В Америка като идеш, трябва да се опретнеш да работиш, ако работиш, ще изкараш прехраната си, ако не работиш, ще се намериш в едно много трудно положение. Един ден приятелят ми казва така: "Много пъти си ми говорил, че има целесъобразност. Аз съм в тежко положение, съвсем загазих. В едно училище вечерно време ходих, на един имам да давам 20 долара, на друг имам да давам 30 долара. Нямам пари!" "Ще дойдат", му казвам. "Отде ще дойдат? Искам да работя, нямам работа, от небето няма да дойдат. " Аз му давам кураж, но гледам в джоба си. Тия 30 долара аз ги имам. Казвам му: "Ти ще имаш парите! Като ги получиш, пиши ми едно писмо. Всичко ще имаш! Вярвай! Ако не ги получиш, не преставай да вярваш, пиши пак. Пиши едно писмо!" Чакам седмица, две, три, нямам писмо. И си казвам: дали не се отчая, дали не се хвърли отнякъде? След три седмици получавам писмо, в което ми пише: "Вчерашният ден беше най-щастливият ми ден! Имам пари да платя дълга си и ми остават 20 долара. Като се върна, ще ти разправя, не мисли за мене. " И досега не съм го срещнал. Моите 30 долара останаха в джоба ми. Как стана това и аз не зная."

Вие казвате, че това е едно съвпадение. Да ви разправя друг един пример. Имало едно. момче, което ходило да търси работа по банки, на тук, натам, но никой не го приемал да работи нещо. Един ден минава по една улица и вижда една красива млада мома. Той я поглежда само, нищо не иска. Тя обърнала внимание на погледа, който й отправил този момък и казва: "Като ме погледна, стана ми приятно. Никога не съм виждала такъв поглед. " Без той да знае, тя се заинтересувала от него, и заради този поглед му дава средства, той отива да свърши някое училище. Той казва: "Не знам как я погледнах, и то само веднъж, и оттам насетне ми тръгна, от този час всичко ми върви. " И на момата й провървяло, и на него му провървяло.

Имаш ум,който ти е даден от Бога, ако не можеш да изпратиш една възвишена мисъл, за какво ти е този ум? В дадения случай прати тази мисъл и тя ще те спаси. Прати едно хубаво, благородно чувство, силата е там. Всички други неща са второстепенни. Ако не можеш да направиш една вътрешна връзка, тя няма да ти коства нищо, но там седи пробният камък. Всичките хора се разколебават в това: като дойдат до едно място, до вратата на Любовта, започват да питат дали този ме обича или не. Питаш ли, ти не си на правия път. Престанеш ли да питаш, ти си на правия път. Остане ли да питаш обича ли те или не, въпросът не се разрешава с питане. Онзи, Който те обича, за теб е разрешил въпроса преди ти да питаш. Писанието казва: Преди да попросите, Господ ще ви даде туй, което искате. Преди ние да попросим, Той вече го е направил за нас. Преди ние да потърсим нашето щастие, Бог е предвидил, Той е насочил нашия ум по правия път, по който ние трябва да вървим. Сега хората се отклоняват от пътя на правата мисъл. Ти трябва да мислиш, ти трябва да чувстваш, да вървиш в правата посока. Ти имаш идеал, не се отклонявай от него. Може да срещнеш сиромашия, може да срещнеш подигравки – не се отклонявай! То е все едно, като отиваш в едно село и кучетата лаят и ти да спреш на средата на пътя, да не продължиш, защото те лаят. Те нямат лошо разположение. Вятър може да духа или слънце може да грее, това са второстепенни работи, ти не обръщай внимание на външните условия. Казвам, ако водата дойде във вашата градина, не си давайте всичката важност че тя прави това от обич към вас. Тя идва по своя наклон. Вие казвате: "Той, вятърът ни охлажда. " Казвам: той не дохожда по вашия ум, и топлината също, и водата, те не дохождат по вашия ум. Ще мине време докато дойдете да разберете онова, което е същинската им причина. Тия неща са посторонни. Ако някой човек се усмихва, не мисли, че той се усмихва на тебе. Ако някой плаче, не мисли, че той плаче за тебе. Ще ви приведа един пример. Един гръцки свещеник, който държал една отлична проповед, гледа един от слушателите плаче и си казва: "Затрогнал се е от моята беседа. " След като свършил проповедта, пита го: "Кой пасаж от моята беседа те заинтересува?" Той му казва: "Господине, -свещеникът имал хубава брада – едно време имах хубав пръч, много го обичах, той умря. Като погледнах вашата брада, спомних си за пръча и ме заболя. " Ти си мислиш едно, а то излиза съвсем друго. Ако аз не съм затрогнат от истината, аз не мога да зная как се затрогват хората. Ти най-първо виж дали си ти затрогнат от тази истина. Другите хора могат да се затрогнат дотолкова, доколкото ти можеш да се затрогнеш. Истината за мен е велик закон, който съществува в света. Той е пробният камък. При всяка несгода, при всяко нещастие, при всяка несрета и мъчение, като помислиш за нея, твоята мъчнотия се разрешава. Казваше ми един студент: "Един професор ме беше нарочил да ме скъса, каквото и да правех, беше ме нарочил този професор, намерих се в чудо. Едно от двете трябваше: или да напусна университета, или да направя една беля, да пребия този професор. Търсех среден път. " Един ден той решава да приложи закона на истината. Отива при професора и казва: "Господине, ако ми направите услуга, ще ви слушам. Аз съзнавам, че туй, което искате от мене, не мога да го зная. Има нещо, съгласен съм с вас. И вие сте прави. Аз разбирам, че предмета, който преподавате, трябва да го знам, както го изисквате. Но има нещо, което ми пречи. Ако вие сте на моето място, какво ще направите? Искам да бъдете снизходителен към мене. Аз съм готов дави послушам. Ако ми кажете да напусна университета, ще постъпя както вие ми кажете. Ако ми кажете да не държа изпит, каквото ми кажете, ще го направя. Кажете ми един начин. Професорът казва: Слушай, ще се уреди, това не е мъчен въпрос. И оттам насетне неговото отношение към студента се изменя. Казвам: кое изменя? Истината в него го измени. Влезе друго едно същество между професора и студента. Професорът вече мисли другояче за студента. До това време те се гледаха като мишка и котка, а оттам насетне между тях се създаде една вътрешна връзка. Истината е нещо, което може да повдигне реномето на студента в ума на професора и да промени неговото мнение и отношение към студента. Ако туй става в душата ви, вие сте в пътя на Истината. Ако туй става в ума ми, аз съм в пътя на Истината. Ако туй не става във вашия ум; туй е само едно предисловие. Ето едно практическо гледище. Каквото и да мислим, има много въпроси да разрешаваме. Трябва да се радваме, че ние сме едва в предверието. Пробните костюми ние още не сме носили, онези, хубавите костюми да се облечем както трябва. Или казано другояче, да се облечем в онзи живот на безсмъртието, да се облечем във всички хубави възможности, когато човек ще има всичките постижения, които са потребни за неговата душа. Туй за бъдеще трябва да се реализира. Сегашният свят както е нареден, той може постепенно да ни води към желаната цел. Нали ви казах, че няма да ви казвам много. Ключовете не мога да ви ги дам, но ви казах един пример, ако идете при този професор и му кажете: аз искам да постъпя тъй както ти ми кажеш. Ако ми кажеш да напусна университета, ще го напусна. Ето един начин, дето може да разрешите една от великите задачи на вашия живот. Между професора и вас ще настане едно хубаво отношение, между природата и вас ще настане едно хубаво отношение, вие ще почнете да гледате с друго око на нея, и тя ще гледа с друго око на вас. Природата ще внесе нов елемент в живота ви. Това е човекът, това е новото, което сега иде в света.

41-ва неделна беседа от Учителя, държана на 18 септември 1932 г., неделя, 10 ч. София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

Архивна единица

От книгата „Начало на мъдростта“, 17 лекции на общия окултен клас,

11-та година, т. III (1931-1932 г.), изд. София, 1946 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Събуждане“, 40 лекции на общия окултен клас, 11-та година, (1931-1932 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

14 септември 1932 г.

Ще прочета 13 гл. от Матея, от 4 – 53 ст.

Всички хора говорят за живота, но разбиранията им са различни. Колкото хора, толкова разбирания. Много от човешките разбирания за живота са подобни на разбиранията на оня, който суши хляба, да има за дълго време, да се осигури. Днес суши хляб, утре суши и постоянно го складира, да се запази. В края на краищата, животът му се обезсмисля. Какво ще му допринесе сухият хляб? Както сухият хляб убива апетита на човека, така и много от сегашните разбирания на хората за живота обезсмислят тяхното съществуване. Учените казват, че в бъдеще ще се приготвят особени пилюлчета, които ще заместят хляба и другите храни. Те смятат, че по тоя начин ще улеснят живота. Колкото сухият хляб улеснява живота, толкова и пилюлчетата ще го улеснят. Колкото разбиранията на хората улесняват живота им, толкова ще помогнат и пилюлчетата. Знание е нужно на човека, да превърне сухия хляб, да го направи годен за ядене. Ще вземеш вода, ще натопиш хляба, и той ще омекне. Какво ще правиш, ако нямаш вода? Понеже разбиранията на хората са различни, едни от тях ще се хранят със сух хляб, други – с пресни плодове. Те взимат плодовете направо от дърветата: всеки ден имат прясна, чиста храна. Има ли смисъл да пазят храната си?

Съвременните хора се различават и в разбиранията си за доброто. Затова някой казва: Едно време бях добър човек, сега не съм добър; в бъдеще пак ще стана добър. Това е неразбиране на доброто, неразбиране на живота. Като не разбираш живота, не се ли питаш, на какво се дължи вътрешната връзка между хората? Доброто обединява хората. То ги свързва и създава известна близост между тях. Не се ли питаш, защо искаш да те обичат и защо обичаш? Някой път искаш да направиш добро, но се въздържаш, страхуваш се да не изпаднеш в противоречие. Казваш: Вместо аз да страдам, по-добре другият да страда. И така се отказваш от доброто. Когато страдаш, ти разбираш своето страдание. Дойдеш ли до страданието на ближния си, по-малко разбираш. Истинският морал изисква да разбираш страданията и радостите на ближния си толкова, колкото и своите. Ако разбираш себе си повече от другите, ти живееш в обикновения човешки морал. Стремиш се към нещо и казваш: Ако постигна своя идеал, от мене ще стане човек. Обаче, не ти се дават условия за това, и ти оставаш обикновен човек. При обикновения морал се дават посредствени условия на човека. Друг е въпросът, ако той живее по високия морал. Там се дават богати условия. Дава се възможност на човека да постигне своите желания.

Какво представя човек? – Неизмътено яйце, в което се крият всички негови възможности. За да се прояви човек, яйцето трябва да се тури при условия да се измъти. Защо е затворен човек в яйцето? Защо трябва да се поставя при условия да се прояви, т. е. да се измъти? - Само така той влиза в нова фаза на живота и се явява в нова форма. Обаче, не всяко яйце, поставено под квачката, се излюпва. Не всички човешки желания са постижими. Едни от желанията се излюпват, а други не се излюпват. За да се излюпят, човек трябва да спазва всички външни условия: да подържа нужната температура и светлина. Ако излюпването стане навреме и правилно, след това трябва да се следи за развитието на желанията. Измътването на яйцето има отношение към проявите на човешката мисъл. Следователно, не е достатъчно само да мислиш, но мисълта ти ле трябва да бъде тревожна. Защо ще се безпокоиш, какво ще стане с тебе? Тоя въпрос е разрешен. Иди на гробищата, ще видиш, какво ще стане с тебе. – Кога ще стане това? – Когато и да е. Като започнеш от първата година на своя живот и дойдеш до 120 години, един ден все ще стане това. Ще отидеш на едно място, дето се разрешават всички въпроси. Ще кажеш, че има друг свят. – Това не е важно. Докато си на земята, за тебе е важно, че ще отидеш някъде, дето отиват всички хора. Въпреки това, човек копнее, желае, стреми се, като че вечно ще живее. При това, той предпочита радостта пред страданието. – Защо? – Защото не разбира живота. Животът трябва да се разглежда от ново становище. Има ли нещо лошо в събличането? Има ли нещо лошо в обличането? И едното, и другото са два важни, необходими процеса. Не е нескромно, че си се облякъл добре. Не е скромност, че си облечен лошо. Казвате, че не е морално да се облича човек много хубаво, т. е. да се труфи.

Какъв е моралът на живата природа по отношение на облеклото? Ако се вгледате в млекопитаещите, виждате, че природата ги е облякла в скромни, еднообразни дрехи. Дойдете ли до птиците, до пеперудите, тя е облякла някои от тях в красиви, разнообразни дрешки. Тя ги е напъстрила, накичила толкова много, че човешкото око се губи в тая външна красота и разнообразие. Човек се чуди, защо, по отношение на едни същества, природата е проявила всичката си щедрост, а спрямо други се е затворила толкова много. Тя е дала най-красивите дрехи на птиците, най-красивото лице на човека, най-хубавия ум на ангелите и най-доброто сърце на боговете. Най-силна воля има Бог, затова Той управлява света. Това е само за изяснение, да разберете нещата,

Това, което ви казвам за облеклото, за лицето, за ума, за сърцето и за волята са разхвърлени думи, както и вие взимате числата разхвърлено и казвате: Това е числото пет, а това – десет. Какво означава числото пет? – Пет единици. Обаче, това число има различни степени. Ако напишете четири петорки една след друга, те се различават, както в качествено, така и в количествено отношение: 5555. Не е все едно да имате пет единици, пет десетици, пет стотици или пет хиляди. Кое от тия числа би желал да имаш: петорката, в реда на единиците, на десетиците, на стотиците, или на хилядите? Можем да отидем още по-нататък: да имаме петорка в реда на десетохилядите, стохилядите и т. н. Числото пет в една от тия степени може да спаси човека. Ако отидеш при някой гадател, той ще ти каже, например, че твоето щастие зависи от числото пет, взето в четвърта степен. Ти се чудиш, какво означава това. Седиш умислен, недоволен от живота, нещастен, без пет пари в джоба. Някога си купил един лотариен билет, но си го забравил. Дойде твоят приятел в дома ти и казва, че билетът ти печели. Веднага скачаш, обличаш се и отиваш да видиш, колко печелиш. Гледаш, сумата е голяма. Докато нямаше пет пари в джоба си, сега разполагаш с голяма сума. Това са пари! Това е красивата мома, към която трябва да бъдеш внимателен. Ако не си внимателен, може да я изгубиш. Тя има неустойчив характер и може да пристане на всеки, когото срещне на пътя си. По-неустойчиво нещо от парите няма. Те са опасно нещо. Трябва да се молиш на Бога, да не те напусне твоята красива жена. Такова нещо са и парите.

Когато се говори за лошата жена, аз разбирам парите. По-лоша жена от парите не съществува. Казват: Да те пази Господ от лоша жена! Превеждам: Да те пази Господ от парите! Те имат отношение към външния живот на човека, но не и към вътрешния. Не допущай парите да влязат в ума, в сърцето или във волята ти. – Защо? – Защото те развращават. Само по себе си, златото е устойчиво и неизменно, но и то внася съблазън в човека. Казваш, че парите са глупаво нещо. Така е, парите нямат никаква интелигентност, но те могат да съблазнят и опорочат човека. Както лошата жена може да съблазни човека, така и парите съблазняват, даже по-страшно. За пари ти можеш да лежиш в затвор. Откраднеш една голяма сума, но веднага те хващат, съдят те и те турят в затвор, дето пропадат всичките ти мечти. Готвиш се за министър, за председател на република, но парите те съблазнят и свършваш живота си в затвор.

Кое съблазнява човека? Коя е причината, дето той не устоява пред парите? – Неговото криво възпитание и разбиране. Човек мисли, че ако се домогне до числото 555 хиляди, пред него ще се разкрият всички възможности в живота. Зад числото 555 хиляди се крият много човешки мисли и желания. Човек започва да си мисли, как ще се облече, какъв вид ще има, как ще се представи пред обществото, какво ще говорят хората за него и т. н. Едни ще гледат на него като на благороден човек, но други ще го осъдят. Всички хора не се съблазняват от парите, но мнозина не се познават, не знаят, доколко са устойчиви. Те казват, че хората трябва да бъдат добри, да живеят братски, да се обичат, да се жертват един за друг. Лесно се говори, но като дойдат до изпълнение на казаното, отстъпват. Питам: Обичали ли сте вие, да знаете, какво нещо е любовта? Обичали ли сте всички хора, да знаете, как се издържа на това? Правете опити в любовта, прилагайте я, да видите, колко сте силни. Преди години бях във Варна. В стаята, дето живеех, дойде отнякъде една мишка, която редовно напипваше хляба и започваше да гризе. Дето и да го криех, тя все го намираше. Както и да се разговарях с нея, тя не взимаше във внимание думите ми. Не е въпрос, че яде от моя хляб, но остават следи от нея. При това, тя взимаше хляб без позволение. Готов бях да й дам повече, отколкото сама взима, но да иска позволение. Тя не разбираше, че мога да й причиня голямо нещастие. Един ден я хванах и започнах да се разговарям с нея. Тя цяла трепереше от страх. Казах й: Знаеш ли, че животът ти е в опасност? Аз мога да направя с тебе, каквото искам, но ще те оставя да живееш. Отворих прозореца и я пуснах на покрива върху керемидите. Тя бързо се скри някъде и повече не влезе в стаята ми. Казвам: Така постъпват всички хора по отношение разумната природа. Те престъпват нейните правила, вършат неща без нейно позволение. Един ден тя хваща някого с ръката си, и той цял се разтреперва. Тя му казва: Знаеш ли, че животът ти е в моите ръце? Но, от мене да мине. Тя го пуща на свобода, и той престава да върши неща против волята й. Тя му казва: Мястото ти не е тук. Това значи: не трябва да живееш при условия, дето животът ти е в опасност.

Казвате: Какво трябва да правим тогава? — Намерете правилен начин за разрешаване на въпросите в живота. Има един начин, който разрешава една трета от въпросите. Има един начин, който разрешава две трети от въпросите. Има един начин, който разрешава три трети от въпросите, т. е. всички въпроси. Той е начинът на единицата. Той се заключава в две думи: Възлюби Господа! – Какво трябва да правя? — Възлюби Господа! – Болен съм, страдам. – Възлюби Господа! – Беден, нещастен съм. – Възлюби Господа! Това е формула, в която се крие кардиналното разрешаване на всички въпроси. Който може да приложи тая формула в живота си, всичките му работи се нареждат добре.

Защо хората не успяват в живота си? – Защото не прилагат формулата „любов към Бога". Те и до днес още прилагат старата формула – любов към себе си. Едно време хората са живели като животните, в стада, в големи общества. Това е една трета разрешаване на въпросите. Те и до днес още живеят на стада, на чарди – прилагат любовта и към ближния. Човек е дошъл и до любовта към себе си. Време е вече да приложи любовта към Бога и с това да разреши всички житейски въпроси. Това значи, да виждаш Господа навсякъде, да съзнаваш, че Той присъствува във всички живи същества. Казваш: Велика опитност имам, намерих Господа. Щом се намериш пред известно изпитание, започваш да се колебаеш. Ти се разколебаваш в това, което сам си разрешил, и казваш: И Бог е като хората. Той не ме обича. – Това е човешка мисъл. Какви са отношенията на Бога към човека, никой не знае. Това не е важно. За тебе е важно, ти да обичаш Бога. Аз мога да говоря много за любовта към Бога, но искам да чуя нещо от вас. Две хиляди години вече, откак вие прилагате формулата любов към себе си. Искам да ми кажете, какво значи, да обичаш себе си. Искам да ми кажете, защо някога човек не обича себе си. Как е възможно да обичаш себе си и при известни изпитания да се самоубиеш? Как е възможно да обичаш себе си и да се оставиш да те заробят? Да обичаш себе си, аз разбирам, да разрешиш всички мъчнотии в живота си с любов. Да обичаш себе си, това значи, да разрешиш въпроса с ближния си, да го възлюбиш като себе си. Който е разрешил тоя въпрос, минава за учен, но не като оня, който казва, че разстоянието между земята и слънцето е около 92 – 93 милиона мили. Не е все едно, дали това разстояние е 92 или 93 милиона мили. Един милион мили разлика не е малко. Даже и изчисленията на учените за бързината на светлината не са точни. Да знаеш точно бързината, с която се движи светлината, това значи, да разрешиш един важен въпрос. Истинската наука изисква точни изчисления. Истинският живот изисква точни разбирания.

Сегашните хора говорят за любовта, без да имат точно разбиране за нея. Те не знаят, какво нещо е любовта. Стиснеш ръката на някого, но той е недоволен от тебе. – Защо? – Стиснал си го повече, отколкото трябва. Взел си от него повече, отколкото трябва. Някога стискаш по-малко, отколкото трябва – взел си по-малко, дал си повече. И в даването, и във взимането трябва точност. Птиците и млекопитаещите също прилагат стискането, като метод на любовта. Птицата хваща жертвата си между клюна и краката си и започва да я стиска, докато я удуши. В първо време я глади, милва, докато я задуши и изчезне от краката й. Това са целувките на животните. Такива са целувките и на хората. С такива целувки нищо не се разрешава. Докато не целунеш човека, лесно се разбираш с него. Щом го целунеш, всякакво разбирателство изчезва. Мислете върху тоя въпрос, сами да се убедите в истинността на моите думи.

Любовта на сегашните хора е материалистична. Те се обичат, когато имат пари. Щом момата даде 25 хиляди долара на момъка, любовта се явява между тях. Те стават топли и си разменят целувки. Ако няма пари, и двамата са студени. Парите създават условия да се обличат добре, да се разхождат с автомобил, да живеят в хубава къща, да се хранят добре. Докато единият не дава правилно, а другият не взима правилно, никакво разбиране, никаква любов не съществува между тях. Ако целувките се определят от парите, това е търговия. Ще целуваш по един път на ден, за да получиш 25 хиляди долара. Ако целуваш по три пъти на ден, ще получиш 75 хиляди долара. Ти ще богатееш, а другият ще обеднява. Каква философия има в това? – Търговия, нищо друго. След това оня, който е целувал, ще дава, а другият ще взима. Любовта е безкористна. Като любиш, ще даваш и ще взимаш без пари; като любиш, ще лекуваш и ще помагаш без пари. Любовта на сегашните хора е любов на взимане и даване. Ако даваш, очакваш да получиш; ако получиш нещо, другият очаква да вземе. Направиш нещо, очакваш да те възнаградят. И това не е лошо, но не е правилно. Даваш една целувка и получаваш 25 хиляди долара. Това е продажна любов, която коства понякога живота на човека. Целунеш един човек, но оказва се, че той е прокажен. Получиш 25 хиляди долара, но излагаш живота си на смърт. Това става навсякъде в света. Ти забогатяваш, заемаш високо обществено положение, ставаш знатен, но в замяна на това, придобиваш отнякъде проказа. Какво става с тебе? Постепенно губиш своята интелигентност, своя светъл ум, и животът ти се обезсмисля. Днес и млади, и стари се оплакват, че животът им се е обезсмислил. Не казвам, че общественият строй е напълно виновен за това. Донякъде и той е виновен, но има още много външни и вътрешни причини, които заблуждават човека и го правят нещастен.

Ново, разумно разбиране е нужно на човечеството. Обществата и народите се нуждаят от нов строй, при който всеки да е готов да дава по 25 хиляди долара, а не да очаква да получи. Давайте, без да очаквате възмездие. Докато има хора, жадни за целувки, това показва, че те са бедни и очакват да получат нещо. Щом няма кандидати за целувки, хората са богати, никой не се нуждае от пари. Имаш пари, но няма кого да целунеш. Лошо ли е това? Аз взимам целувката като идея, като символ на нещо, а не в буквален смисъл, както днес я разбират. Всеки човек е целувал, но вижда голямото различие между умствената целувка и действителната. Кой момък, или коя мома, като целуне, не си каже: Не е това, което си представях. Под „целувка", в красив смисъл на думата, разбирам онова, което повдига падналия, лекува болния и възкресява умрелия. Можеш ли да целунеш така, ти си целунал по Божествен начин. Не можеш ли да целунеш така, никога не целувай. Хората разменят Божествената монета с човешката, затова са я обезценили.

„Възлюби Бога!" – е казано в Писанието. Ако можеш да разрешиш всички мъчнотии в своя живот, както и в живота на цялото човечество, ти си възлюбил Бога. Ти влизаш вече в новия живот. Не е достатъчно само да говориш за любовта, но да живееш в нея. Не е достатъчно само да посрещаш изгряващото слънце, но трябва да се ползуваш от неговите енергии. Ако между енергиите на слънцето и енергиите на твоя организъм става правилна обмяна, ти всякога ще бъдеш здрав. Щом си болен, това показва, че обмяната не е хармонична. Който вярва в теорията на прераждането, казва, че, като дойде втори път на земята, ще постигне всичко, което сега не е могъл. Може да дойде пак на земята, може и да не дойде. Или, може да дойде и нищо да не придобие. Какъв смисъл има да посетиш десет пъти концерта на някой велик музикант, а в това време се превиваш от болки в стомаха? Има смисъл да слушаш великия музикант, ако стомахът ти е абсолютно здрав. Има смисъл да се прераждаш, ако всеки ден учиш и придобиваш нещо ново. И тъй, новото учение изисква здрави хора. Само здравият може да схване идеите на новото учение. Какво представя новото учение, малцина знаят. Какво е проповядвал Мойсей, какво е проповядвал Христос, също малцина разбират. Днес има условия да разберат и Мойсея, и Христа. Казват: Христос ще оправи света. Казвам: Светът ще се оправи, когато хората възлюбят Господа. Има един свят, който е оправен, но човешкият свят още не е оправен. Време е тоя свят да се оправи. Да се оправи светът, това значи, да се разрешат правилно всички социални въпроси. Първият въпрос, който трябва да се разреши, е въпросът за Цялото и отношението на частите към Цялото. Щом се разреши тоя въпрос, човек се освобождава от заблужденията и ограниченията на живота. Всички говорят за хляба, като един от важните икономически въпроси. Да се разреши тоя въпрос, това значи, да освободите само стомаха. Това е частична свобода, а не обща. Това е само една трета от истината. Когато се разрешат всички въпроси, тогава ще се придобият три трети от истината, т. е. абсолютната свобода.

При разрешаване на въпросите, мнозина излизат от своите желания и се стремят да ги реализират. За да реализираш едно свое желание, трябва да платиш два пъти повече, отколкото струва то. Ако не си съгласен да платиш, трябва или да отстъпиш, или да отложиш реализирането му. Такъв е законът. Който не иска да дава, трябва да е готов да отстъпва. Има известни желания в човека, които не се поддават на външно разрешение. В човека се явява вътрешен спор, докато най-после реализира тия желания, т. е. намери изходен път. Например, ти си женен. Жена ти е тежко болна, децата ти следват в странство, а нямаш пари, не можеш да посрещнеш нуждите си. Чудиш се, какво да правиш, отде да вземеш пари. Спомняш си, че един твой познат ти дължи известна сума, но не мисли да я връща. Ти казваш: Ако го дам под съд, ще получа парите си и ще си помогна. Но как ще го дам под съд? Аз вярвам в Бога, зная, че не трябва да давам брата си под съд. В тебе се явява една вътрешна борба. Мислиш за жена си и за децата си, но мислиш и за Бога. Най-после решаваш въпроса в полза на твоя познат, отказваш се да водиш дело против него. Казвам: Много от вашите спорове са все от такъв характер. Ти се бориш в себе си, в чия полза да разрешиш даден въпрос: в полза на Господа, на жена си, т. е. на своя ближен, или на себе си. Трябва да се откажеш от желанието си, да дадеш брата си под съд. Това е правилно разрешаване на въпроса.

Един човек услужил на свой познат с хиляда лева, които трябвало да му се върнат в скоро време. Случило се, че познатият не могъл да върне парите навреме. Обаче, кредиторът му се намирал в затруднение, имал нужда от пари. Той си мислел: Да дам под съд своя длъжник, не мога. Какво да правя? Как да си помогна, отде да взема пари? Най-после решил да не дава под съд своя познат и потърсил друг начин да посрещне нуждите си. След време неговият познат забогатял много, станал милионер. Той си спомнил, че дължи хиляда лева и, от благодарност към своя другар, отишъл при него и му предложил сто пъти по-голяма сума от дължимата. Ако беше го дал под съд, положението му щеше да се затрудни. Понеже видя пример от Божествено разрешаване на въпроса, и той постъпи по същия начин. Закон е: Постъпи по Божествен начин, за да ти отговорят със същата мярка. Това подразбира стихът: „С каквато мярка мериш, с такава ще ти се отмери."

Казвам: Изпълнявайте Божията воля доброволно, а не чрез насилие. Например, в нашата градина има няколко дървета праскови. Много братя и сестри минават покрай тях, погледна! ги, но не вдигат ръка да си откъснат – морал имат те. Знаят, че това е благо за всички. Те не са работили за тях, следователно, нямат право сами да късат праскови. Други братя и сестри отиват за вода и, като видят прасковите, посягат с ръка и си откъсват две –- три направо от дървото. Те са умни, искат чисти праскови. Децата не късат направо от дървото, но се навеждат и събират падналите праскови. Това е морал от страх. Те се страхуват, да не ги бие някой. Нито възрастните са прави, нито децата. Човек трябва да се въздържа, да не взима от това благо, за което не е направил нищо. Вятърът, светлината, водата, въздухът са създали плодовете. Ако искаш да ядеш праскови, сам посаждай. Не хвърляй костилките на земята, но ги посаждай. Ако в една градина има десет хиляди плодни дървета, всеки ще може свободно да си къса плодове. Божията воля се заключава в това, да работиш за общото благо, за да могат всички хора да се ползуват от плодовете на твоята работа. Като работят всички така, изобилието ще дойде на земята.

Посаждайте навсякъде семената на доброто. Тогава, дето минавате, ще има изобилно плодове. Изобилието ще разреши всички въпроси. Любовта носи и изобилието. Тя казва: Благото на едного е благо за всички. Ако имам всичко в изобилие, трябва да помисля и за окръжаващите, имат ли и те това изобилие. Защо трябва аз да живея в изобилие, а другите да нямат насъщния хляб? Ще ям скромна, проста храна, за да има за всички.Тази е основната идея, от която трябва да се ръководят всички хора. Благото, което иде от Бога, е общо благо. Човек трябва да бъде разумен, да знае, как да разпределя благата на живота. Обаче, с един разумен човек светът не се оправя. Всички хора трябва да бъдат умни, добри, справедливи и силни.

Аз имах една бяла дреха, върху която беше капнало малко олио. Какво не правихме, за да изчистим олиото. Прахме дрехата с вода и със сапун, със сода я прахме, но олиото не излезе. Най-после намазахме петното с хума, оставихме го да постои известно време и, като изпрахме дрехата, петното се махна. Какво представя хумата? Закон за самопожертвуване.

Прилагайте закона за самопожертвуването доброволно, не само веднъж, но много пъти. В тоя закон се крие разрешаването на всички въпроси. Той ще изчисти всички петна в живота ви. Той ще изличи всички ваши погрешки и престъпления. За прилагането на тоя закон не се изисква голяма философия. С малко хума се свършва много работа.

– Само Божията Любов носи пълния живот.

17. Лекция от Учителя, държана на 14 септември, 1932 г. София. – Изгрев.

Книги:

Любов към Бога

Начало на Мъдростта (София, 1998)

17 беседи от 16 март 1932 г. до 14 септември 1932 г.

Начало: 05:00