alexamsterdam

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

(Чете се темата: „Защо аз живея“.)

Много лесна работа, колко мъчно е да се изпълни. Няма никаква мъчнотия. Туй вече в умственият свят лесно става. Като дойде до физическото поле, трансформиране трябва. Когато човек започне с пипането, първото движение е пипането, той се учи да се движи, да се премества от едно място на друго. След туй второто положение. Човек се е научил да се намесва в нещата, всички неща да опитва с уста. Явило се условие за ядене. Да вкусва, да възприема нещата. Да влиза във връзка с онова, което той не знае. Най-първо приема един плод. Той иска този плод да го приеме на гости, да се поразговори с него, да се запознае. Сега казваме: усеща, усет имаме. Колко мъчно е човек да развие своя усет, да бъде правилен, или да вкусва нещата. Колко мъчно е да развие своя вкус, да бъде правилен, нормален. Някой път и усета не е нормален. Тогава и впечатлението, което приемаме не е нормално. Разбираме – нямаме онази мярка, с която мерим, да имаме истинска представа за нещата. Ти пипаш, но имаш погрешно схващане. Или вкусваш нещо и нямаш онази норма, има погрешно схващане за вкуса. Тогава започват да влизат в тебе без преглед нещата, от които човек се разболява. Много болести са дошли от вкуса. То е като инспектор на цяла една област за здравословното състояние на човека. Когато този инспектор не наблюдава както трябва, идат болестите. Много болести се зараждат от яденето. Ядеш едно, второ, трето, четвърто. Пиеш едно и след туй въпрос става защо са тия болести. Вкусът, този инспектор, по някой път се подкупува. Може да го подкупиш лесно. Направиш сладко ядене, подкупува се. Казва: „Хубаво е, може да ядеш, може да опиташ“, дава разрешение.

Та казвам сега: Всички вие сте дошли до едно положение като ученици, всеки един от вас би държал една реч за вкуса. Но има една страна на яденето, да се научи човек какво да яде. Само чрез яденето, той ще добие безсмъртието. Казвам: Чрез яденето ще добие безсмъртие, но да знае какво да яде. Да може безсмъртната храна да я намери, някъде да си вкусне от нея и веднага ще стане безсмъртен. Сега може да се зароди във вас едно любопитство, къде се намира тази храна. Не, но има едно естествено положение. Човек като направи първото прегрешение, защото прегрешението започна с вкуса на човека. Той още във второто чувство, направи своето прегрешение, прояви второто нещо: непослушание. Казва му Господ: „Ти като дойдеш до яденето, ще бъдеш внимателен, всичко няма да ядеш. Има едно нещо, от което ще се пазиш, понеже ако вкусиш от това ядене, целият твой живот ще се измени, ще изгубиш смисълът на живота си“. Сега си представяте Адама като човек. Представете си го, имате едно въображение, тъй както е писано в Библията. Тъй както е писано в Библията, тъй ли е всъщност? – Вие го считате така. Ако кажете, че не е тъй, значи Библията не е верна. А щом не е верна. Не е въпрос за верно, но нещата не са съобразни. Когато старите баби казват на децата, че като се роди тяхното дете, те питат откъде дойде. Бабата казва, че го донесла от реката, между жабите било там. Че са го хванали оттам и са донесли детето. Някой ще каже това не е вярно. Че човек е изваден от реката е вярно, по отношение на чувствения живот. От астралният свят той е изваден от водата, той е минал през водата. От водата иде той. В тази вода и жабите и хората може да живеят. Но на физическото поле, това не е вярно. За друг един свят е вярно. За туй в херметическата философия казват: „Всяка Истина е наполовина Истина, и всяка лъжа е наполовина лъжа“. Във всяка лъжа има известна истина. Истината в лъжата е параван отпред. За да те излъже някой, той ще тури Истината като параван и ти поради Истината ще се излъжеш. Ако тази истина не е турена като параван, не може да те излъже по никой начин. А щом тури Истината, ще те излъже. Като тури Любовта за параван, ще те излъже. Като тури Истината за параван, ще те излъже. Като тури знанието за параван, ще те излъже. Навсякъде ще се излъжеш. Ние обясняваме донякъде. Писани са много книги в света. Пита сега някой: „Защо са нещастията?“ Те са толкоз ясни, но нека да ви ги обясня. Както и да ги обяснявам, ако започна да ги обяснявам, след като махна една мъчнотия, ще се яви друга. Ако ви дам едно хубаво ядене и ви кажа: Не яжте много от туй ядене, малко, наполовина – веднага във вас при сегашното схващане ще се зароди мисълта и ще кажете: „Колко е свидлив, да ни остави да се понаядем“. Какво ще се казва: Не яж, наполовина яж. Как ще разберете това? – Ако ви кажа да се наядете, тогава ще кажете: „Що не ни каза? Туй ядене много хубаво беше, но ни развали стомаха“. Ако не ви дам, ще кажете щеше да ни измори гладни. Ако кажа наполовина да ядете, ще кажете свидлив е. Ако кажа да ядете както трябва, ще кажете: „Не ни предупреди“. Тъй че, винаги другите са виновати. Онзи, който иска да ви направи добро, ще стане виноват. А вие ще останете единствен праведен. Всичките хора страдат, защото са праведни. Няма нито един грешник. Кой е виноват? – Господ. Светът го е направил. Че как трябваше да направи Господ света? – Както и да се обяснява, остава едно противоречие. Там, дето рибата живее в изобилие, човек се удавя. Там, дето човек започва да живее, рибата умира. Вземете в малката вода, намалена вода, дето принася приятно впечатление, премахва жабите. Ако турите малката вода, в нея те умират. Питате: „Защо рибата там дето човек започва да живее, тя умира? И защо там дето рибата започва да живее, човек умира?“ – Вас може да ви се представи, но ако направите един опит. Как бихте направили, че рибата да не умира и човек да не умира, невъзможно е. Рибата във водата ще живее. А ако човек влезе във водата, той умира, ще се удави. Той някога е бил някаква риба, но при сегашните условия той в туй изобилие не може да живее. Казвам: Понякой път вие искате нещо в изобилие. Но вашето изобилие ще ви причини смърт. Писанието казва: „Ако не се отречете, не можете да влезете в Царството Божие“. Ако не се отречете от многото вода, ти ще се удавиш. Да кажем искаш да плаваш като риба. Ако влезеш, може да плаваш, донякъде ще идеш, ще плаваш, след туй ще се намериш в трудно положение. Рибата няма да се умори, тя не потъва във водата. Ти искаш да си починеш, като се умориш и ще намериш смъртта. Това са аналогии.

Понякой път вие искате много знание, но многото знание на човека може да му причини и голяма вреда. И незнанието пак може да му причини вреда. Трябва да се намери една средна линия. Запример, вземете идеята за Бога. Вас тази идея за Бога ви е станала толкоз обикновена, че вече сте изгубили онова свещено значение, което думата съдържа. Или някой път за музиката се говори. Изгубили сте свещеното чувство, че музиката спада към онова, което е свещено. Музиката е свещено нещо. Казваш: „Защо така Господ направил света?“ – Така не се пита. Така би попитал, по този начин, ако би проучвал света, да знаеш проекта, да имаш всичките Божествени планове, да имаш всичките научни данни. Да си правил хиляди, хиляди и милиони опити. Някъде ще дойде да искаш едно изяснение. Сега вие искате изведнъж нещата да станат ясни. Кой не знае да пее. Вчера дойде една млада певица при мене. Тя била певица преди 15 години, и оттам насетне случило ѝ се нещо, че 6 години престанала, не може да пее. Не че е изгубила гласа, не е изгубила гласа си, но в нея се заражда едно чувство, като рече да пее, уплаши се. Иска да пее, не може да пее, стеснява се, тя не може да си го обясни. Тя казва: „Може ли да ми дадеш един начин. Искам да пея, пък не мога да пея“. Казвам: Случило ти се нещо в живота. За да дойде страхът, ти си причината. Нея я изпратили в света да пее на хората, тя отишла да служи на себе си. Служила на себе си. Казвам: Щастлива ли си? – Не съм щастлива. Развела се с мъжа си шест години вече. Питам: Колко години живяхте заедно? – Десет години. Имала дъщеря 14-годишна. Рекох: Искаш да се жениш втори път, но аз да ти дам правило. Ако искаш втори път да се жениш, трябва да умреш, да те заровят в двора, че този, който те обича, ако може да те извади от гроба, да те съживи, да ти даде светлина и свобода, върви с него. Онзи, който не може да те извади из гроба навън, подир него не отивай. Всичките нещастия са, че вие вървите подир онези, които не може да ви извадят от гроба. Ако една овца тръгне по пътя на един вълк, мислите че той ще я заведе в Царството Божие? Или ако дойде един вълк да преподава по музика, той като пее, ще ѝ одере кожата. След като ви научи, той пак ще ви одере кожата. Вие сте дошли до едно вътрешно противоречие.

Много пъти се явява желание в човека. Всичките хора страдат от желание. Казват: „Без желание може ли?“ Не е въпрос без желание. Въпросът не седи там. Ти нямаш само едно желание. Имаш милиони желания. В дадения случай имаш 100 желания, които седят и хлопат пред вратата ти. Умният човек трябва да знае кое желание трябва да пусне, по ред ли трябва да ги пуснеш. Ако идете при един съвременен професор по музика, той за да ви преподава, ще вземе цигулката. Ако искате да се учите да пеете, веднага ще ви изпита гласа. Щом попеете, ще ви каже: „Аз съм занят, нямам време да ви преподавам“. Ако искате да се учите да свирите, той пък ще ви изпита колко можете да свирите. Още като турите цигулката, като теглите ръката, знае този човек какво може да излезе от вас. И като излезете вие, може да имате каквото мнение искате. Въпросът е, че вие много пъти настоявате върху нещата. Човек настоява. Гледам някой път някоя муха кацне на носа. Аз се занимавам с важни философски работи, тя кацне. Като кацне не седи мирно, ами започне научни изследвания да прави. Тъй на върха на носа кацне. Понякой път седя, не искам да си мърдам ръката, дойде и пак кацне. Понякой път ме изважда из търпение. Махна с ръката. Тя кацне на носа. Какво ще добие тя от моя нос? – Тя е смешна. Аз ѝ казвам: Какво искаш? – Тя казва: „Искам да бъда учена като тебе“. Качи се на носа, дано да вземе от моята разумност и тя да стане учена. Казвам: Ти може да облизваш носа, колкото искаш, но все муха ще бъдеш. Не настоявайте върху някои работи. Ти като се качиш на носа на някой учен човек, учен няма да бъдеш. Трябва да се разбира. В даден случай онова желание, което имаш, което е определено, трябва да се научиш да четеш. Ще се намериш там. Желанието пише твоето име, трябва да знаеш името. Това желание е за тебе. Ще си го вземеш като едно писмо и ще го отвориш. Ще прочетеш каквото е писано. Някъде съвпада адреса. Няма да вземеш чуждо писмо. Има желания, които в даден случай не са за тебе, но близък адрес имат. С такъв приблизителен адрес има много желания, но което е за тебе, специфично, ще прочетеш адреса.

Сега много работи на вас ви са дадени, нали? – Изпеете една песен, не ви харесва. Донякъде какво е една песен? – Вземаш ти един тон, но то е чисто механическо. То е като грамофонна плоча. Там, дето не взема умът на човека участие, дето сърцето на човека не взема участие, нещата са механически. Не че не са хубави, но то е външната страна. В какво седи духовното? Човек трябва да го чувствува. В духовните работи има едно качество. Ако ти вземеш вярно един тон, какъвто и да е, следователно ако вземеш тона, и в даден случай ти си неразположен, щом вземеш вярно тона, веднага туй малкото препятствие, което имаш ще изчезне, ще се яви една светлина в ума, едно разположение. Може, ако вземеш вярно тона, туй неразположение да изчезне от тебе, ако не го вземеш вярно, то ще се усили. Ако ви кажа, че трябва да се учите да пеете, вие казвате: „Певец няма да стана“. Не е въпрос за пеенето, то е изкуство, цяла наука е. Но всички не са родени. Музиката е една среда, в която човек е потопен, защото той живее в нея, понеже ако не живее в тази среда, не може да има никакви постижения. Той може да има постижения, но ония хубавите постижения не може да ги постигне, ако не си служи с музика. В едно отношение музиката е най-хубавата страна, с която човек може да се храни. Станеш сутрин, попей си, един, два тона. Изпей една песен каквато и да е. Изпей песента „Премина люта страшна зима, настана пролет“. Преведете тогава. (Учителят нагласява цигулката. Тегли една струна). Този глас какъв е, духовен ли е? (Учителят свири нежно, тихо; после свири силно). От един цигулар се изисква прецизност. Не можеш да бъдеш цигулар, докато не бъдеш духовен, ако липсват на тона няколко трептения, тонът не е верен. На духовният тон, трябват духовни трептения. В музиката, там дето има обикновено впечатление, има обикновена музика. Сега ще започнете. В сегашната музика ще знаете всичките правила. Когато дойдете да изучавате качествата на музиката, трябва да имате свещено чувство. Трябва да има за какво да пеете. Сутрин като станете трябва да има за някого да пеете. (Учителят свири). Сега кои са моите подбуждения? – (Учителят свири). Едно движение има тази българската песен. Какви са подбужденията? – Може да съм слушал нещо. Но какви ми са подбужденията? – Да кажем вземете една песен. (Учителят свири: „Тъги, скърби“) Тя вече е в ритъма. Ако свиря и скръбта ме послуша, казвам: Тръгни с мене, заедно ще вървим. Другояче ще се качи на гърба ми. Сега я уча да върви. Искам да я убедя да слезе. Тя казва, че е болна, страдаща, всичко туй. Да кажем искате да изпеете: „О благи Господи!“ Как ще изпеете на Господа? – Бог, Който е създал музиката, как ще изпеете „О, благи Господи“. Те са свещени работи, рядко се свирят. (Учителят свири и пее: О, благи Боже мой) Право ли е, ще ме послуша ли Господ? – Има една неестественост малко. Като пея: „О, благи Господи, Боже мой“. Самодоволен съм. Следователно, моето самодоволство не ми дава един импулс. Оттам не може да си взема. Значи ще дойдеш до едно положение, дето да си, че Бог да ти даде нещо. Ти ще бъдеш при Него, когато си скърбен. Няма да идеш, когато си радостен. Щом си радостен, Той е в тебе; щом си скърбен, Той е отвън. Следователно, тогава ще Му говориш, да дойде Неговият Дух, да станеш радостен. Радостта показва, че Бог присъствува, а в скръбта отсъствува. Но за да отсъствува има някаква причина. Господ е едно същество и когато ние сме непослушни, не настоява на нашите желания, Той си излиза. Щом настояваш, тогава на Неговото място ще дойде скръбта. Искаш да настояваш, искаш да станеш какво ли не. Някой път искаш да станеш свят. Какво подразбираш под думата „свят“? – Да станеш свят, че всичките хора да го знаят. За мене да бъда свят, значи да живея добре, че аз да се радвам и Бог да се весели в мене. Значи, аз и Господ да живеем заедно. Според мене да бъда свят значи, аз и Господ да живеем добре. Сега ще оставим. Някои имате верни схващания. Святостта е едно естествено положение за душата. Ти не можеш да бъдеш свят. Само като станеш свят, ще знаеш да пееш. В святостта знание ще имаш, ще знаеш как да пееш. Като погледнеш небето на Господа, няма да се уплашиш. Ще запееш тогава. Когато се моли човек, то е пеене. Ако не знаеш как да се молиш, твоята молитва не е музикална. Ако не си представил страданията (си) на Господ – такива каквито са, ще ги опишеш, защото Господ ще ги премери. Ти няма да ги представиш по-големи, няма и да ги намалиш. Защото и в двата случая няма да бъдат приятни, ще ги опишеш точно такива каквито са. Като дойдат ангелите, ще кажат: „Много вярно описание“. Тогава ще дадат ход на твоето пожелание. Не може да се свири духовно, защото има влияния. Те са на особено мнение. Вземете този тон. (Учителят свири на цигулката и всички пеем). Това е болежката на едно малко изворче, което слиза от планината, развява знамето. Това са големите камъни, през които минава. (Учителят свири). Тъй много лесно се представя. Как ще представиш музикално, как се разцъфнало едно цвете? Най-първо като идеш при някой извор, да се ослушате как вървят вълните. Тази вода не е никога доволна, блъска се тук-там, върви. Хиляди и милиони неприятности минава, но капките скачат, казват: „Отиваме към морето, към дома“, всички се радват, веселят се. Блъскането в камъните не го считат нещастие. И ние в живота се блъскаме. Всяко страдание е блъскане. Ако си музикант ще започнеш да пееш. Понеже не си музикант, ти се спреш и казваш: „Защо трябва да се блъскам?“ – За да идеш до морето. Понеже, искате да ви турят на автомобил, на файтон, без да се трудите вие, без никакво движение. В живота сами ще вървите. В живота кой как дойде сам трябва да върви и да опита всичките неприятности. Неприятностите са най-хубавите работи. Те са път на живота. Тази линия на неприятностите един ангел, един светия вижда Божественият път, който Бог е начертал. Вие го считате голямо нещастие. То е най-голямото щастие, което Бог може да ви даде. Само че трябва да го преминете. Втори път няма да го минете. Втори път само на картина ще го гледате. Мнозина казват: „Младите да поживеят“. Ама не може вече. Ти като си бил млад, недоволен си бил, казваш: „Това защо е, онова защо е?“ А сега казваш: „Да съм млад сега, зная как да живея“. При сегашните убеждения които имате, вие сте недоволни. Казвате: „На съм доволен. И тук го няма“. Че тук го няма. Ако мислите, че всичко е тук, то е самоизмама. То е път. Казвам: Път е този, по който можете да влезете. Представете си сега, че имате охота. Може да ви донеса една баница. Събуди се охота, искате да знаете как е направена. Аз ви я препоръчвам, аз само хваля, свиря. Вие казвате: „Да я опитам“. Казвам: След като опитате баницата, какво ще придобиете? – Някой път е по-добре да не опиташ баницата. По-голяма сила ще добиеш, ако не опиташ нещо. Има неща, не ги опитвай. Запример, хубавата баница, като я погледнеш, само от миризмата да се наядеш. Като погледнеш, ще кажеш „благодаря“.

Сега вие искате да опитвате. Знанието, което ви е дадено, вие от това знание казвате: „Ех, ох“. Сега запример, малки упражнения имате, които посветените имат. Как са започнали посветените в училището? С коя дума ще започнеш като станеш сутрин? Как ще повикаш Бога? Отче или татко, или баща, как ще кажеш? На български имаме три думи за баща. На френски колко думи има? – Пер, папа. Сега забележете, че вие всички имате известни идеи, предустановени. Вие всички сте дошли с предустановени планове, искате на земята да бъдете щастливи. То е първото заблуждение. Щастливият свят е светът на музиката. Ако не намериш пътя на музиката, ти и в пътя на щастливия живот не можеш да влезеш. Музикалният живот е пътят за щастието. Много хора са музикални, но се дразнят. Ако станеш музикант и не вървиш по музикалният път, дразниш се. Понеже в музиката малките /дразнения/ оказват голямо влияние. Дойде някой, не знаеш музикално да говориш. Казваш: „Как да ме не разбираш?“ Или казвате: „Знаете ли моите убеждения какви са? Ами вие знаете ли кой съм аз?“ Ти си кал както и аз. Ти си направен от кал и аз съм направен от кал. В тебе има Божествено дихание и в мене има Божествено дихание. После казвам: Докажи го. Тегля го колко тежи. Каква част повече от грама има, не може да го докажа. Или казвате: „Аз пея по-добре от тебе“. И аз пея като тебе. Ще идем при един умрял, ще попеем и двамата. Ако можем да го съживим, ние сме певци. Ако не можем да го съживим ние сме като другите певци. Станеш сутрин и си неразположен. Попей се. Ако не можеш да махнеш неразположението, ти си обикновен певец, ако можеш да премахнеш неразположението, ти си певец. Сутрин като станеш дойде ти една малка тъга, недоволен си. Започни с недоволството. Кажи: Не, доволен съм от всичко що става. Не, доволен съм от всичко каквото става. Подир малко изгубил си нещо. Влезе някакво чувство, на туй чувство да имате някой, който да пее с вас. В музиката не да коригирате другите. Оставете всеки един свободен. Ако вие пеете хубаво, бъдете като основен тон, като мярка. Когато другите пеят, оставете ги те сами нека се коригират. Пък ако някой пее по-хубаво от мене, аз давам ухо и се коригирам /по/, който пее по-хубаво. Онези между вас, които пеят по-хубаво, вземете за основен тон и се коригирайте съобразно с тях. Като държите туй правило, ще пеете хубаво. Щом искаш да коригираш, то е обикновено пеене. И то е хубаво, но в духовния живот никога не коригирай. Ако ти коригираш, губиш. Всеки, който коригира другите губи. Пресеква се пеенето.

Казвам: Коя песен бихте избрали? Толкоз песни имате дадени, коя песен бихте избрали за себе си, да се упражнявате сутрин? Аз бих ви препоръчал – „Фир-фюр-фен“. Тя е хубава.

/Учителят пее песента/. Тао, тя е Първична дума, място дето Бог живее, навсякъде. /Учителят пее песента/. Има нещо неестествено. Ти туриш мисълта, но ти не можеш да вземеш един тон, докато не почнеш да се движиш, ще се коригира мисълта. Запример, ако аз сега свиря, какво впечатление ще ми направи? Аз трябва да свиря, да се коригирам, мисълта ще се измени. Ако вие пеете коригирате мисълта. Ще пеете правилно. Ако не обръщате никакво внимание на окръжаващата среда, то е обикновено пеене. Пейте за самите вас, понеже Господ, който е във вас да ви чуе, че вие пеете. Да ви покаже, че ти зачиташ. Пей на Господа, едно изкуство ти е дал. Ако оставиш гласа ти да не пееш. Сутрин като станеш поблагодари на Бога, че ти е дал един глас. С години седи гласа ти, никак не си пял, искаш да идеш в небето да те приемат ангелите. А като идеш между ангелите, ти ще влезеш в някой ангелски хор. Какво ще правиш? Ангелите няма да те коригират, ще те оставят сам да се коригираш. Ако не знаеш да пееш, ще намерят един начин да те изведат навън, толкоз деликатно, даже неусетно ти ще се намериш вън от този хор. Нали много пъти вие сте имали хубаво, отлично желание, едно самочувство вътре в себе си, нещо ви е пяло. Един ден вие сте недоволен. Търсите повече от това и изгубвате и малкото, което имате. Духовните работи са малките работи в света. Туй, което е интензивно то не е духовно. Целият физически свят е едно предметно учение, за да подкрепи човека да се учи да пее. Да кажем, ако видите една ябълка или един ваш приятел, или ако видите изгрева на слънцето, или ако четете някаква книга, ако речете да пеете, различно ще бъде пеенето ви. Да кажем всички имате по една цигулка, тогава? /Учителят поглежда часовника/. Верен ли е този часовник? /Отговарят/. Малко е напред. Недовършените работи са хубави.

Пейте сутрин „Фир-фюр-фен“, за една цяла седмица, като станете.

Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.

29 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 16 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще взема само една част от 5-ата глава от Евангелието на Матея.

Ще взема само думите: „Запалят свещ.“ Всяка дума, в живота трябва да има точки, чрез които човек може да се ориентира. На физическия свят човек има няколко точки, с които се ориентира. Щом ги изгуби, той изгубва посоката на своето движение. Когато един кораб изгуби своето положение, той се лута. Когато някоя птица попадне в мъгла, тя се лута, изгубва своето положение. Човек често изгубва своето положение и всички ония неприятности в живота, произтичат все от изгубването на някое основно движение. Ще взема думите: „Когато се запали една свещ, не се туря под шиник, но се туря на свещник, да свети на окръжаващите.“ Всеки човек има по една запалена свещ в себе си. Някой път може да е неговото сърце. Други считат неговия ум. Казвам: Ако свещта е запалена, тя не трябва да се туря под шиник. По някой път на хората се проповядва едно учение, като че хората са дошли на Земята като наследници. Но сега са определени наследниците на Земята – само кротките ще наследят Земята. За бъдеще Земята на тях се пада, а пък другите са само кираджии. Тъй щото онези, които са наематели, трябва да знаят, че как и да е, все ще дойде ред те да напуснат Земята – стаята, в която живеят. Къщата не е тяхна.

Онази изходна точка, която човек трябва да има, е: той трябва да знае своето начало и своя край. Ако не знае началото си, поне да знае краят какъв е. Човек знае, че е роден веднъж, ще има знания, че е роден. Той не помни кога е роден, кога се е раждал не помни. Не зная дали има някои, които помнят кога са родени. Дали някой помни, че е бил в утробата на майка си? Това не помни. Това е затворена книга, запечатана.

Казвам: Ние сме се стремили да сведем живота. Постоянно мислим, искаме да го сведем към Земята. Казва се, че Земята е за кротките. Всеки, който иска да бъде наследник на Земята, той трябва да стане кротък. А пък за Царството Божие Писанието казва, че в Началото Бог създаде небето и земята. Небето Бог създаде за разумните, за много напредналите същества, за тях е небето. А пък за онези, ненапредналите същества, за тях е Земята. И там ги е оставил. Тъй щото кротките едва сега се сподобили. Кротките още не са за небето, те са за Земята. Затова ще бъдат наследници.

Нас ни интересува запалената свещ. Човек всякога трябва да бъде ориентиран в своя живот. Малко хора има, които са запознати със себе си. Мнозина в съвременния свят има, които се занимават със спиритизъм. Казват, че има духове. Някой им говори, но кой? Някой път минава някой ангел, или архангел Гавраил, или Михаил, или Наполеон, или Александър Велики, или някой от пророците. Някъде Исаия говори. Кой ли не говори? Те все казват, но те нямат доказателства дали Архангел Гавраил говори. Някой казва: „Господ ми говори, откровение имам.“ Казвам: Какво откровение? Никакво откровение не е това. Те все казват, но нямат доказателства. Казал: еди-коя си страница на Библията писано. Това не е никакво откровение. „Казва ми, че ще умра.“ Това не е откровение. Това го знаят и децата. „Казва ми, че ще се оженя и ще имам лоша жена.“ Казвам: Че това не е откровение, и хората го знаят това.

Не е лошо човек да се съобщава с духовния свят, но той трябва да разбира законите. В старо време онзи, който се е занимавал с духовния свят, Питагор, който е учил в Египет, понеже била наука достъпна за жреците, за високопоставените, да се съобщават с другия свят, простият народ не е учил нищо. Питагор, който вземал своите ученици, по някой път своите ученици поставял една, две, три, четири години на подигравките на другите. Такива подигравки, каквито не сте сънували. Ако можеш да издържиш, ще влезеш като ученик да те посветят в работите.

Казваш: „Аз не искам така.“ Като дойдеш на Земята, ще те турят на подигравки. Такива големи подигравки, каквито не си виждал. Най-първо, ти си философ, пратен от небето, с високи възгледи за себе си. Майка ти ще те вземе тебе, философа – туря те на една страна, на друга и след като те хвърли, започнеш да плачеш. След това ще тури в люлката и ще те тури на гърба или може да ви тури в количката, ту напред, ту назад. Този, ученият човек, седи в люлката. Тя казва: „Не се смейте, един ден той велик човек ще стане.“ Той ще пише книги да заблуждава хората. Ще пише книги за това, което не знае. Ще говори за небето, дето не го е сънувал.

Сега аз поставям въпроса: небето не е място, дето може да надзърнеш, да виждаш. Тия виждания не мязат на истинското виждане. Някой казва: „Да видя.“ Виждането не е външната страна да познаеш един човек. Ти ако искаш да познаваш един човек, онзи, когото ти познаваш, още една година преди да дойде, ти знаеш и като тръгне, ти усещаш неговите стъпки и като наближава, чувствуваш, че иде. Един, когото познаваш, имаш за него съвсем друга представа. Между хиляди да е, го познаваш. Казваш: как може да го познаеш? Веднъж минавах през планината. Един овчар пусна агънцата при овцете. То търси майка си и между тия хилядите овце, всяко агънце намира своята майка. По обонянието, по мириса познава къде е майка му.

Някои хора задават въпроса: ако едно агънце между хилядите овце намира майка си по нейното ухание, ти досега Господа, Който те е създал, как по същия начин да не може да Го намериш? Въпросът не е там. Ние намираме Бога. Дойде някой и казва: „Тя не ти е майка.“ Сега таман някой се ожени, казва: „Тази не е за тебе.“ Зная едно семейство в един български град. Жена му много добра и той добър, един гледач (не съм против гледачите, но казвам, трябва да бъдем умни) иска да го предупреди и казва: „Пази жена си, че тя има слабост към мъжете.“ Веднага се зароди една мисъл и този човек стана неврастеник. Създава какви ли не образи за жена си. По кой начин тя да се оправдава? Казва: „Имаш слабост.“ Коя жена няма слабост към мъжете и кой мъж няма слабост към жените? Ако любовта е една слабост, благословена е тази слабост. Ако любовта е едно престъпление, благословено е. Казва: „Ти Бога не обичаш.“ Че, де има закон? Какъв закон има да не обичаш? Де е казано да не обичаш? Закон има да обичаш. Ако не обичаш, ще те накажат. Де има закон да не обичаш? Ние искаме друг закон – да създадем един закон против Божия закон. Престъплението седи там: когато един има обич и не обича. Няма обич – не изпълнява закона. Там е.

Та казвам: В нашия живот се изисква една вътрешна свобода. Онези от вас, които са се подигнали на една степен на развитие, искате да бъдете свободни. Да бъдеш свободен във всичките свои постъпки, никой да не те съди, ти сам да се съдиш. Как ще съди Господ света, не знаем. Че ще бъдем съдени, то е друг въпрос. Нам не ни е дадено да съдим; може да дадеш някому един приятелски съвет как да обича. За пример аз ако ида в един дом и видя, че мъжът и жената обичат, като ги погледнем ще кажем, на мъжа ще кажем: „Много добра жена имаш. Каквото ти каже тя, слушай я. Думата ѝ на две да не правиш.“ – „Ама, роб ще ме направи.“ – Не бой се, кой става роб; ами че в Писанието пророците били раби Божи, пък били най-обичаните от Бога, на тях Бог дава откровения. Мислиш, че ти ако обичаш жена си, ако я обичаш както Господ я обича... Бог я оставил да създаде едно тяло, което струва милиарди. Ти имаш една жена, за която Бог е похарчил несметни пари. По човешки говоря.

Или, мъжът като говори за жената, под думата „жена“ разбирам, това е първото дете, което се роди в света. Първото дете на човека е жената, а първото дете на Бога, което се роди, това беше Адам. Понеже първото дете е Божествено и нямаше с кого да си играе, нямаше забавление, Господ дава сън на Адама и даде му и друго дете. Божието дете и детето на човечеството идват да си играят, двамата да се забавляват, значи за едно развлечение. Думата „развлечение“ взимам в много хубав смисъл: да се занимава Адам. Той от Божествения свят носеше всичките свои богатства и Ева носеше всичките богатства на човешкия свят. Тя носеше своите богатства, за да могат двамата да живеят в рая добре.

Сега, разбира се, това е една далечна история, която трябва да се изправи, за да се оправят вътрешните връзки. Ние не сме дошли още до положението да разбираме какво е отношението на една майка към дъщеря ѝ, или отношението на бащата към сина. Най-първо, бащата на Земята още не ти е същински баща. Ако се приеме теорията на прераждането, ти досега най-малко си имал 20 бащи, във всяко прераждане имаш по един нов баща. Питам: кой ти е баща? Не е един, не са двама, не са трима. Там има бащи. „Баща“ подразбирам: първият, от който сме излезли. Един е Бащата в света. Значи душите са излезли всички от Бога. Истинският баща е Той. Всичките ония, които са се въплотили в материята, за да образуват нашите тела, те са помощници, те са съработници на Бога, които играят ролята на бащи. Някой играе известна роля, казва, че този твой земен баща не е, трябва да намериш твоя духовен баща. Христос казва: „Всеки, който изпълнява волята на Баща Ми, той Ми е баща, той Ми е и майка.“

Казват: Хубостта на живота седи в ония богатства, които ние имаме. В духовния свят всичкото благо е любовта на Бога, която има[ме] към Него. Всичкото благо на хората на Земята, на човеците, всичкото благо на мъжете седи в Бога. Да вземем мъжа – на мъжа всичкото благо седи в любовта, която Бог има към него. Всичкото благо на жената, на хората, които са на Земята, седи в любовта, която ближните имат към Него. Това са двата велики закона, които управляват света.

Казвам: Ти искаш да бъдеш щастлив. Трябва да имаш или първия закон – Любовта на Бога, или за да бъдеш щастлив, трябва да имаш втория закон на Бога – Любов към ближния. Ако в света няма едного да обичаш, да бъдеш проводник на Божията любов... Цяла история има. Вие мислите, че любовта, която имате на Земята... Щом влезете в невидимия свят, цяла история ще има за всеки едного от вас, ще има един роман написан: каква е била любовта ви, дали е била искрена или не е била – всичко туй написано в подробности. Всички тайни един ден ще видите на кино, като герой с името му. После ще кажете: „Да видим този герой, който играл тази роля.“ Тогава ще се намерите в положението на онзи актьор, който играл в Цариград, играл една роля от Шекспира, една от неговите драми, мисля „Отело“ е била, и като гледал турчинът ония работи, на другия ден казал на актьора: „Ти ли забърка ония каши снощи?“

Всякога, когато ние не разбираме нещата, създаваме своето нещастие в света. Ние търсим причината. Че причината е била в Ева. Ева създаде своето нещастие, така е. И Адам създаде сам своето нещастие. Синовете на Адама, техните деца, създадоха своето нещастие. Всеки сам създава своето нещастие. Тогава, след като създадем своите нещастия, казваме: „Как Господ нареди света!“ След туй ще намерим един дявол и ще го турим той за причина. Дяволът създаде своето нещастие, но дяволът не създаде нашето нещастие. Бог създаде благото, но туй благо не можем да възприемем, ако не възприемем Божията любов. Без Божията любов се създава нещастието на човека. С Божията любов се създава щастието на човека. Без любов към Бога се създава на човека нещастие. С любов към ближния се създава щастието на човека.

Казвате: „Не си струва да обичаме ближните.“ Другите може да се отнасят както искат. Другите може да кажат: „Вие не заслужавате да ви обичат.“ „За какво ще ме обичат хората?“ Може да ни обичат за нашите отлични мисли, може да ни обичат за нашите отлични чувства, може да ни обичат за нашите отлични постъпки, за 3 неща, които са съществени. Как може да ни обичат за нашето тяло? Понеже можем да им служим. Но 3 неща взимат съществени, за които може да ни обичат. Три неща има, за които ти може да обичаш другите. Защото, ако ти не обичаш хората, не може да стане обмяна. Ако не може да стане обмяна между твоите мисли и мислите на ближните, вие сте затворници, нищо не можете да се ползувате.

Казвам: Защо трябва да обичаме? Хубаво, ако можеше човек сам да живее, нямаше защо в света да живеят толкоз милиарди хора. Ако тия хора не се нуждаят от някои други пособия за своето развитие, светът не би бил създаден по този начин. Но всичките форми на природата са създадени, за да може Божията любов, по какъвто и да е начин, да достигне до всеки ум, до всяко сърце и до всяка душа. Всичко в природата е така нагласено, че както и да е, чрез радост или чрез страдания, по който и да е начин, Божията любов трябва да намери един път, да дойде в човешката душа, да може Божественият живот да произведе онова, което Бог е намислил. Света Бог го е създал, има си своя цел.

Целта на Бога при сегашните условия седи във втория закон – да се научим да обичаме ближните си. И ще започнеш ти тогава със закона за ближния: от баща си, от майка си, от брата, от сестра си, от слугинята и после постепенно започваш надолу към нисшите животни, към всички ти трябва да храниш едно възвишено чувство. Така е според моите разбирания.

Сега няма човек по света посветен. Само със своите чувства на една [мравя], която може да дойде вкъщи... Колективно се вземат мравите. Какво може да обичаме в една мравя? Там, дето има мрави, змиите бягат. Следователно една змия може да нагълта цяла жаба; една мравка някой път направи малка погрешка, ще вземе житеното зърно, ще го пренесе от едно място на друго.

Та казвам: Това са посторонни работи, които отвличат ума ни. Човек като живее на Земята, той трябва да владее известни закони. Засега ние казваме, че ако човек е богат, трябва да владее всичко. Отчасти е вярно това. Защото, едновременно с богатството, което създава блага, се създават други неприятности. Богатството може да го изгубиш, може да ти откраднат. С богатството може да се създадат и много приятели, и много неприятели. Това е при сегашния порядък на нещата. Ние считаме, че богатството е една необходимост, но ние схващаме само едната страна, резултатите на туй богатство. На Земята богатството е резултат на човешкия дух. От хиляди години туй злато, което е извадено от Земята, е складирано като разменна монета. При това, на туй богатство отгоре има нещо друго, което съответствува. На всеки един човек на Земята в разумния свят се пада по нещо от благата. Божествените блага са общи за всички. От въздуха всеки може да се ползува толкоз, колкото той разбира. Умният човек ще иде горе в планината, ще диша чист въздух, а който не е умен, ще седи в града, ще диша въздух, пълен с нечистота. Умният човек ще иде в планината, ще пие чиста вода, другият, който не е посветен, ще пие вода, която не е чиста. Единият може да каже: „Аз нямам време, не разполагам.“ Не е въпросът до време. [Посветеният човек], той събира едно богатство в себе си. Знанието е едно богатство. Аз наричам „богатство“ туй, което от детство до старини, и в ранни времена, и на старини да имаш едно богатство, с което да можеш да измениш живота си. Туй е знание вече.

Туй знание човечеството го има. Колективният човешки дух има лекарства за болестите. Има известни институти за спазване, за разработване на храните. Ред и порядък е турил човешкият дух. Колективно човек се ползува, [но] още човечеството не е достигнало до тази степен на съвършенство, както е горе в Божествения свят. Туй отношение между хората го няма, но всички ние се стремим към туй съвършенство. И ние се спираме върху въпроса: Какво ни ползува нас оня свят? Питам тогава другия въпрос: Какво ни ползува нас този свят? Ако има кого да обичаш, има оня свят, ако има кой да те обича, тоя свят го има. Ако няма на този свят кого да обичаш, няма го. Ако в този свят има кой да те обича, този свят го има. Ако няма на този свят кой да те обича, няма го. Ако има на този свят кого да обичаш, има този свят. Ако няма на този свят кого да обичаш, няма го.

Земният живот е приятен, ако има кой да те обича. В духовния свят е приятно, когато има кой да те обича. И двата свята представят едно цяло в себе си. Ако разглобим само физическия свят, той не е реален. Сега няма аз да ви убеждавам, аз зная вече, че вие знаете доста за оня свят, но понеже онзи свят, той прогресира...

Как се открива светът на един учител? Най-първо учителят, който постъпва в първо отделение, най-първо децата имат едни познания в първо отделение. Детето ще има едни понятия за учителя си в първо отделение, но ако върви 10–15 години, те ще имат съвсем друго разбиране за учителя. В началото ще видят едно, а после ще видят, че в душата на учителя се крият много тайни, които той постепенно разкрива.

Та казвам: Сега какви са нашите познания за Бога? Много елементарни. Да кажем, един момък може да опита за в бъдеще: ето как ще се женят хората. За да ви изясня една идея, сега да допуснем както е в науката. Един момък иска да се жени, той е от средна фамилия, или да кажем, беден е. Иска да знае неговата възлюблена ще го обича или няма да го обича. Да кажем, има много богати приятели, някой княз, някой лорд, някой много учен, някой ще бъде гениален, талантлив, ще каже: „Идете да я попитате, завържете малко любовни връзки, пишете малко любовни писма“, но тя го зареже. Щом го зареже, ще знае, че не му трябва той да я търси. Щом си престанал да пишеш писма, няма какво да ходиш да плачеш при вратата, въпросът е свършен, няма какво да плачеш, той не е за тебе, нищо повече. Момата от другата страна иска да опита, момъкът де ще го остави. Приятелски ще му пише такива писма. Ако той престане да ѝ пише, тя ще знае.

Тогава вие ще се намерите в положението на онази китайка. Една красива китайка се оженила за един търговец пропаднал, много умен човек, философ. След като живели дълго време, той станал философ. Намерила си тя един ден един богаташ, китаец с пари, и казва на мъжа си: „Ти си мъдър човек, но дотегна ми да живея в беднотия. Твоята философия не ме ползува. Освобождаваш ли ме, да живея с еди-кого си по-добре?“ Той ѝ казва: „Освобождавам те, радвам се.“ След 4–5 деня настанала криза в Китай и повикали този философ да я оправи и той станал първият човек в Китай. Тогава жена му искала да се върне при него и му казала: „Да заживеем както по-напред?“ Той ѝ казал: „Добре, да заживеем.“ Но взел чаша с нектар, разлял я на земята и казал: „Събери това масло в чашата. Ако може да събереш този нектар в чашата, тогава и ние ще можем да заживеем.“

Ако дойдат изпитанията, вие напущате идеята за Бога и казвате: „Що ми трябва да ходя да страдам за Господа!? Да идем в света, да живеем добре.“ Един ден, когато дойде Царството Божие, всички ще кажете: „Господи!“ Този китаец изля тази чаша и каза: „Ако можеш да събереш туй масло.“

Сега да напуснем този въпрос. Казвате: Какво нещо е любовта? Какво нещо е вярата? Да ви приведа простия пример. Една млада мома, която бащата и майката родили, каквото кажат баща ѝ и майка ѝ, тя критикува. Срещне я един млад момък, каже ѝ, че я обича и тя казва: „Той казва.“ Отлична вяра има. Той ѝ казва, че тя ще бъде царица и тя всичко туй вярва. Питам сега: Кой накара, откъде, какви доказателства има тази мома? Той само няколко думи ѝ казва. Кой накара тази млада мома да вярва? Кои са силните доказателства, кой автор, кой философ? Той ѝ казва: „Тръгни“, и тя тръгва с него. [До]сега тя живеела щастливо при баща си. Кой я накара да вярва, че при момъка ще бъде по-добре? Тя в Бога не вярва, но в него вярва. Че как ще обясните: в Бога не вярва, а в него вярва? На момъка всичко вярва.

Казвате: „Как да вярваме в Бога?“ Казвам: Както онази мома вярва в момъка. Той нищо няма, един глупак, оттук-оттам взема, и тя вярва в него. Тази мома не е глупава. Ако тази мома можеше да запази туй чувство към момъка, тия неща са дадени. Тази мома, когато се е влюбила, то е предметно учение заради мене. Похвалявам я. Тази мома, с едно срещане, трепна ѝ сърцето, готова е да пожертвува живота си. Казвам: Тя духовно седи в дадения случай много по-високо в своето разбиране, понеже има приложение. Тази мома не е заблудена, нито онзи момък, който се е влюбил, е заблуден. Заблуждението произтича от съвсем други съображения. Отпосле идват те.

Сега, разбира се, аз не обяснявам. Някой казва: увлякъл се е. Какво нещо е увлечението? Ако една вода влече, тя е силна. Слабата вода може ли да влече? Туй впечатление, туй обяснение не е така слаба работа. Туй впечатление, за да произведе такъв обрат в тебе, то е силно. Да кажем, видиш една млада мома, красива, и не може да се освободиш. Образът се е напечатал в ума ти, живееш с него. Казала ти е няколко думи, тия думи не може да излязат из ума ти. В света, дето ходиш, дето работиш, постоянно като някое кино се върти. Аз си обяснявам така: Влюбените хора са като грамофонни плочи на любовта. Двама души, които са влюбени, не е самата реалност. Грамофонните плочи се връщат. Има всевъзможни плочи. Онзи, който обича една мома, се върти. Но не се върти така бързо, не се върти. Той ту се върти на едната страна, ту на другата. Ту от ляво на дясно, но има едно въртение, плочата е крива. Някой път много бърже се върти. Бързото въртене замотава.

Ние се лъжем, че сме опитали любовта. Извинете ме. Няма нито един човек на Земята, който да е опитал любовта. Едва сега трябва да опитаме. Любовта не може да я опиташ, докато не видиш най-големите страдания, докато не минеш най-големите страдания. И [когато] влезеш в един свят без страдания, тогава ще опиташ любовта. Докато си в света на страданията, ти не може да опиташ любовта. Страданието, то е сянката на любовта. Там, дето има страдание, няма любов.

Казвате: „Дотегна ми от любовта.“ Дотогава, докато ти дотяга, ти не си опитал любовта. Любовта като дойде, разрешава въпроса и на Земята. Онази, истинската любов като дойде, настава вътрешен мир. Просветление има човек. Има едно самодоволство в себе си. Един мир, който никой не може да го отнеме. И Христос казва: „Мир ви давам, Моя мир ви оставям.“ После казва: „Както Ме Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих.“ Идете – казва, – за да имате Моята любов, вие ще имате страдания по-рано. Но радвайте се на всичко това, защото в края на краищата, Христос рече в един момент: „Сега познах като че всичко Ми е дадено от Тебе.“ Това беше в момента, когато умираше. И след туй, като се яви на Мария: „Не се допирай до Мене, защото отивам при Отца Си, който Ми е дал всичката Си любов. Не се допирай до Мене, понеже излизам из човешкия свят на страданията, не се допирай, нека да ида горе при Отца Си, да се пречистя и като се върна, ще нося със Себе си онази истинска Божествена любов.“

Този дух, като се различи, ще разбирате онова, което Бог изисква. Казвам: Тогава ще дойде законът. Ние търсим сега да ни обичат. Не, ще търсим онази любов. Тя ще бъде любовта на двамата, ще бъде любовта на Бога, Който живее между хората. Писанието казва: този период ще дойде на Земята, и Господ казва: „Аз ще се вселя между тях и ще направя Своето обиталище. Те ще Ми бъдат синове и дъщери и Аз ще живея между тях.“ Тогава ще се образува онзи дом, онова щастие, което хората търсят. Може да четете разни автори. Всичко онова, което се е писало, е хубаво. Изисква се сега, при най-лошите условия, когато се изпитвате, да употребите Божията любов в себе си и вярата към Бога – това е запалената свещ. Докато човешкото сърце, докато човешкият ум не се запалят с тази Божествена любов, човек всякога ще се намира в едно безизходно състояние. Когато се запали светилникът, казва Христос: „Вие сте солта.“ Светлината всякога осветява. Прави живота сносен, понятен. Тогава противоположностите, които сега съществуват, ще изчезнат.

Ние се намираме в края на един век, на най-големите изпитания. Ние се намираме в една епоха, гдето всичкото жито, което е събрано, ще мине през решето, ще се пречисти. Ще имаме друга една нова епоха, ще дойдат нови порядки, нови разбирания. Светът ще бъде преустроен. Светът ще бъде както гъсеницата, която става пеперуда. Така коренно ще се измени светът. Пеперудата се отличава по това, че тялото ще се смали, тя ще има две крилца и няма да прави пакости по листата и на дърветата. Ще ходи и ще се храни с нектар.

Казвате: „Как ще живеем?“ Да дойдем да живеем по Бога. Да живеем по Бога, то ще бъде вътрешен живот, няма да има смущения, недоразумения. Какви ли не терзания има във всяка душа. Една майка, на която умира синът или дъщерята, един слуга копае, има няколко души господари – какви ли не терзания, навсякъде написани и казват: „Животът няма смисъл.“ Той има смисъл за настоящия порядък. За бъдещия порядък други условия трябват. Апостол Павел казва: „Като бях дете, като дете мъдрувах, като станах мъж, напуснах детинските работи.“ Мнозина от вас, които сте излезли от детинството. Тази свещ трябва да бъде запалена. Всеки един от вас, като му дойде едно малко мъчение, изпитание, да бъде будно съзнанието. Ако на вашия тъпан има прах отгоре, аз вече зная, че този тъпан не е бит. Ако на вашия тъпан няма прах, зная, че тъпанът е винаги бит. Тъпанът трябва да се бие, умът трябва да мисли, не да се тревожи. Тревогата не е мисъл. Да търкаляш един тъпан и да го биеш, това са две различни неща. Колелото се търкаля, а тъпанът се бие. Като бие тъпанът, всичките войници се събират. Та казвам: Ако при вашия тъпан хората се разбягват, той е мъртъв; ако при вашия тъпан хората се събират, той е един от живите тъпани.

Трябва да мисли човек. Питам: Когато един овчар отдели една овца и от кожата ѝ направи една гайда, тури едно врещяло, тури един пискун, на тази овца кое е по-добро – овцата да е жива или да бъде на гайда, да свири? Да страда човек, аз го наричам овца, а да мисли, аз го наричам гайда. Гайдарджията вдъхне дихание и гайдата свири. В страданието овцата не разбира, тя живот има. Трябва да имаме известни условия, много по-високи. Фигуративно се говори.

Та казвам: Ако при нашите страдания животът не може да мине, в мисловния живот... Ти се смущаваш за утрешния ден, ти си свободен човек. Но религиозният човек си, говорил си на другите хора, че Бог ще промисли и т. н., но иде и ми казва: „Как ще промисли Господ заради тебе?“ Казвам: Ако човек сам не мисли, и Господ няма да мисли.

Да ви приведа един пример от американския живот: В Америка живял един работник, на когото името било Ева Ре. Това е класическо изречение, значи „Бог е промислил“. Жена му била по-реалистка и му казва: „Ти със своето „Ева Ре“ нищо няма да направиш. Ако ти не промислиш, ще умреш. Глупава работа е това.“ Но той все си мълчал. Започва една криза, уволняват всичките работници, един ден уволняват и него, и тя му казва: „Ева Ре.“ Един ден, когато се свършват парите, той отваря прозореца, моли се на Бога. Иде едно дете, той казва: „Йова Ре.“ Детето носи една умряла гарга и хвърля гаргата отгоре му. На него му станало мъчно, такава подигравка, но казва: „Няма нищо, Господ ме опитва.“ Хванал за врата гаргата и гледа, че нещо набъбнало в гушката на гаргата; отваря устата и гледа един наниз, и вижда една огърлица, надписана на жената на един фабрикант. Тази жена оставила си огърлицата на прозореца, чистила и гаргата я задигнала. Нещо му казва: „Иди я продай.“ – „А не, не продавам.“ Взема огърлицата и я занася на фабриканта и му разправя как седи работата, как дошла гаргата. Този фабрикант казва в себе си: „Този е честен човек. Той можеше да продаде огърлицата.“

Казвам: Господ като се грижи за тебе, и ти ще се погрижиш. Ако Господ се грижи за нас, и ние трябва да се грижим за другите. Трябва да бъдем честни като този работник. При най-малките изпитания, в най-малките работи, човек трябва да бъде честен. Трябва да наблюдаваме Божествения Дух. Бог ни гледа в малките работи, в ежедневния живот, в малките работи ние се изпитваме какво разбиране имаме. Дойде някой човек, ти искаш да го подядеш, ти си бакалин, искаш да продадеш 1–2 грама по-малко, но той е същият закон. Не подядай. По някой път някой реже хляб – на този, когото обичаме, даваме повече, по-дебела филия режем, а когото не обичаме – по-тънка филия. Не. Тури три пръста и по три пръста на всички давай. Някой път отрязваш едно парче наполовина, вижда ти се много и оставяш за себе си. Винаги по-голямото парче давай, а по-малкото оставяй. Каквото имаш – плодове или дреха или плат, по-хубавото давай. В Божествения свят всякога по-хубавото дават на другите, а за себе си оставят по-малкото. Туй е едно изпитание. Когато Господ не иска да те изпитва, той ще ти даде толкоз много ябълки, круши, но това е изпитание. Щом имаш 4–5 крушки, не е изпитание. Няма какво да се изпитваш.

Та казвам: В малките работи, владайте мислите си. Кипнеш в себе си – спри се, на тези, на които си кипнал, кажи: „Почакайте, ще ви задоволя и вас.“ Човек трябва да влада своята мисъл. Когато известна негова мисъл го нервира, когато известни чувства го нервират. Да престанат да ви нервират вашите мисли и чувства. Всякога, при най-лошото разположение, имайте разположение на духа, да живеете в един свят, който е независим от вашите слабости. Не оправдавайте вашите слабости.

Разправяше ми един брат. Един грък живеел в Бургас много щедро, но щом дойде някой просяк, той го изпъди навън, но той като излезе, вземе 5–10 лева, настигне [го] и му ги мушне в джоба. Като го изпъди, ще го настигне в някоя затънтена улица и ще му мушне парите в джоба. Вие ще кажете: човекът има съзнание, вижда, че не е хубаво туй нещо. Той ще каже: „А бе, глупак, ти сега ли намери, когато съм най-неразположен духом!“ Не мислиш правилно, защото ние трябва да бъдем внимателни. Ако си просяк, иди, когато този човек е разположен. Ти ще го намериш някой път в неразположение, ще искаш да уреди най-първо твоите работи.

Та, този, запаленият светилник, който е за мене, поставете го и работете съобразно със светлината в себе си, за да станете силни. Силни хора се изискват по дух. После, не съдете никого; имайте мнение за хората, но не съдете никого, понеже с каквато мярка мериш ще ти възмерят. Щом съдиш, ти образуваш една форма, непотребна за тебе. Не дръжте погрешките на хората в ума си. Ако искате да се освободите от много несгоди, не дръжте погрешките във вашето съзнание. Колкото се може дръжте всичките погрешки навън, а в ума си дръжте онова хубавото.

Ако искате да се избавите, ако искате да ви върви, това е Божественият закон. Това е солта. В солта няма гниене. В светлината няма заблуждение. Ако вашият ум е запален с Божествената любов, нека ви служи и каквото ви подари, онова чувство, интуицията, ви казва: „Постъпи право.“ Всякога постъпвайте право. Този е пътят, дето трябва да дадете пример. Да бъдем проводници. Бог иска да проявим своето благородство. Той сам няма да слезе, но всинца можем да бъдем проводници на Божията любов, на Божията светлина, на Божията сила, на всички Божии добродетели. Като служим на Бога, едновременно ще се подигаме, ще станем силни и мощни, ще имаме Божието благословение и доброто мнение на нашите ближни.

„Благославяй, душе моя“

„Отче наш“

27-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 13.VI.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

Пишете върху темата: „Защо аз живея“.

Ако запример вземете само един стих от Четвъртата книга на Царете глава 12 стих 8: „И склониха свещениците да не вземат вече сребро от людете и да не поправят развалянето на дома“. Какво ще разберете? – Ще ви прочета на друго място, Псалом 46 стих 6: „Смутиха се езичниците, разклатиха се царствата. Даде Той гласа си и земята се разтопи“. Ще прочета на друго място тъй на произвол. Еклесиаст, 10 глава, 19 стих: „За веселба правят пирове и виното весели живота и среброто отговаря на всичко“. Ще прочета още едно място. Еремия 2 глава, 20 стих: „Понеже отдавна строши хомота си, разкъсах веригите ти и ти рече: „Не ща да бъда вече престъпница, когато на всеки висок хълм и под всяко зелено дърло, лягала си блудница“. И от Йоана 1 глава, 14 стих: „И Словото стана плът и всели се между нас и видяхме славата Негова. Слава както на Единороднаго от Отца, пълен с благост и Истината.“

Понякой път ние попадаме на някой стих, но стихът, за да разбереш, трябва да бъдеш много умен. Сега вземате много пъти и вие казвате един стих. Значи една дума от един стих. И казвате: „Няма отношение“. Но отношението не е проста работа. То е цял принцип. Ти ако разбираш отношението, цялата философия има. Пък тъй както ти го считаш, казваш: „Отношение няма“. Трябва да разбираш едно. Там се крие една тайна вътре. Отношението, това е вторият принцип от философията на Хермеса. За да разбираш отношението, какво нещо е отношението, има три неща, които трябва да държиш в ума си. За да разбираш какво нещо е отношението има три свята. Физически свят, а физическият свят има две страни. Физическият свят и физическото поле. Физическият свят и физическото поле не са едно и също нещо. Духовният свят и духовното поле, не са едно и също нещо. То са две страни. Сега духовното вие разбирате. Но духовното ние ще турим между физическият свят, ще обърнем нещата. Туряме умственият свят и умственото поле, и духовният свят и духовното поле. Духовният свят аз вземам Божественият свят, но пак е неизяснен. Казваш: Физически свят, физическо поле. Духовен свят и духовно поле. Умствен свят и умствено поле. За да станат нещата още по-ясни, за да се уяснят, физическият свят това представя формата на нещата. Физическият свят и физическото поле са дето формите се опитват. Умственият свят съставя съдържанието на нещата. Там, дето е съдържанието на нещата, е умственият свят. А Божественият свят е смисълът на нещата. Значи казваш физически свят. Искаш да разрешиш физическият свят. Ако разгледаш отношението към физическият свят, ти ще разрешиш само формите на нещата какви са. Ако разглеждаш умственият свят, ще разрешиш съдържанието на нещата, а ако разглеждаш духовният свят, ти разрешаваш смисълът на нещата. Значи, за да разбереш отношението, трябва да го разгледаш по отношението на формата и по отношение на съдържанието и по отношение на смисъла. Казвате: „Той няма отношение“. Или да кажем някой певец пее. Казвате: „Няма отношение“. Знае на сцената как да се постави. Всеки един певец има един негов специфичен начин. Всичките певци и свирци на пиано имат един начин. То е външната страна. Той може да се постави много добре, но как ще постави гласа си? – Може да постави гласа си, но какъв смисъл ще даде на този глас? – Да кажем пее той някаква песен, какъв израз ще даде? – Не какво впечатление, но какъв смисъл ще произведе. Например, аз сега ви говоря, но то е въпрос какво вие ще разберете. Пита ме някой. Казвам: Какво ще разбереш? Може да се докачиш, казваш: „Мене ме считат невежа, не мога да разбера“. Вие ще разберете, но има неща трудни. Ако ви кажа, че всичкото нещастие на българският народ произтича от музикално гледище, в съпоставянето. Досега българинът не е разбрал онази естествена гама, в която живее. Той отношението между „ми“ и „фа“ не е разбрал. И отношението между „си“ и „до“, не е разбрал. Какво ще разберете? – Трябва да ви разправям. Ако дойдем до музиката, ред превръщания има на нотите. Вие казвате: „Как проста работа е „ми“. „Ми“ е форма. Може аз да пиша „ми“, „фа“. Казвате: „Че какво нещо има да се разбира. „Ми“ е това и „фа“ е това, ще го взема на пианото“. Не е така. Мъчна работа е да вземеш „ми“. Много хора пеят. Гледал съм някои певци. Първо, той пее, ама виждам, че той не може да вземе „ми“-то вярно. Туря го да мисли, но той не може да мисли. Той смесва чувство и мисъл. Смесва ги на едно място.

Много от вас смесвате вярата и чувствуването. Между вярата и туй, което е чувство има грамадна разлика. Вярата представя най-висшето, което ти имаш. То е един резултат на един Божествен свят. Той е цял един принцип вътре в човека. Той казва: „Нямам вяра“. Защо нямаш вяра? – Вярата не се управлява от твоите чувства. Вярата и без чувствата си живее. Чувствата понякой път подхранват вярата. Ти може да се намериш в лошо положение. Да бъдеш беден, можеш да бъдеш болен, но вярата може в един момент да те възкреси. Ти като кажеш, както казва баснописецът Лафонтен. Щурецът като пял цяло лято, намерил се в трудно положение и отишъл при кого? – Отишъл при мравката, която е нагласена по съвсем друга гама. Той е философ и той е умен, но като певец пял цяло лято, а пък онази мравка, архитект е тя. Тя му казва: „Ти какво прави през лятото?“ – „Е, свирих.“ Тя казва: „Ти не си довършил работата“. Ти казва, си свирил, но не си играл. Ще идеш да играеш, да разбереш работата на свиренето. Иди да играеш. Може да го вземете това за обида. Но ти си свирил и работата още не си завършил. Трябва да играеш, да превърнеш музиката в движение в живота. Вие казвате: „Човек трябва да вярва“. Вие казвате: „Добре, то е един принцип“. Какво нещо е вярата? Какъв е обектът на вярата? Кога се явява вярата? Ти може да вярваш само в онзи, когото ти обичаш. То е отношение. Вярата е отношение към Любовта. Някой казва: „Как може да се науча да вярвам?“ Вярата е отношение към Любовта. Следователно, ти ще оставиш отношението. Трябва да бъдеш музикален, да знаеш как да вземеш и откъде. От коя тема ще вземеш? Ако дойдеш да любиш, с коя гама ще започнеш? – Сега аз няма да ви кажа. Вие сте пели на Любовта. Всеки един от вас си има една гама. Ако река да кажа, вече имате изработено нещо.

Казвам: Да се не отделяме в частностите. Павел казва: „От части знаем и отчасти мъдруваме“. Искаш да усилиш вярата си, но трябва да имаш цел. Обект трябва да бъде вярата, или подбудителна причина на вярата трябва да бъде Любовта. Ти не можеш да имаш вяра, докато не обичаш. Ние, които обичаме, казваме: Не е така проста работа. Тогава в Любовта имаме да изучаваме три свята: физическият свят, умственият свят и духовният свят. Духовният свят, то е първият принцип. Хермес казва, че всичко е Дух. Но то е един принцип. Обяснението сега на реалността. Всичко е Дух. После Хермес казва: „Всичко е отношение“. Хермес казва още: „Всичко е трептение“. Три принципа. Всичко е раздвояване, или всичко е поляритет на нещата. Полярни са нещата. Винаги съществуват две противоположности. На земята имаме северен полюс, имаме южен полюс. Имаме мъж, имаме жена. Казвам: Северният полюс е мъжът, южният полюс е жената.Той ще каже: „Как така? Мъжът по-горен ли е?“ – Под думата „мъж“, аз разбирам Баща. А под думата „жена“, аз разбирам дъщеря. Под думата „мъж“, аз разбирам майка. А под думата „южен полюс“, разбирам синът. Съпоставяне правя: Ако турим бащата и дъщерята, може да турим така: Баща и дъщеря, майка и син. Сега вие ще се спрете върху нещата. Спирате се какви са отношенията на бащата към дъщерята. Виждаме, че Адам беше баща, а Ева беше негова дъщеря. Тогава във вашия ум ще се зароди, защо тя му стана жена? – Там се спънаха. Че Ева никога не беше жена, никога не стана жена. Тя съгреши, ожени се за друг. Че дъщерята на Адама се ожени за някого при дървото за познаване на доброто и злото. И Господ ги изпъди навън. Изпъди и бащата и дъщерята. Съгрешаването е женитба. Като се ожени Ева и бащата отиде с нея. Казвам: Понякой път искате да се жените. Като дъщеря ви. Бащата Адам остави дъщеря си и тя се ожени. Та сега пак се заблуждавате и казвате: „Ами защо Господ направи света така?“ Оставете този въпрос защо Господ направи света. Питам вас: Вие защо така мислите? Аз може да попитам себе си, защо аз така говоря. Не е въпрос защо аз говоря. Аз говоря, защото природата говори. Аз мисля, защото Бог мисли. Аз действувам, защото Бог действува. Следователно, аз не се спирам. Бог мисли. Защо мисли, аз не се меся, то е Негово право. Аз защо мисля, може да зная, но защо Бог мисли, аз оставям този въпрос. Свещен е той. Аз тогава вземам положението на един, който чувствува. Вземам нещата като чувствувание в мене. Защо Бог мисли? – За да Го разбера, вземам съдържанието. Защо Бог мисли, то е формата на нещата. Защо Бог създаде света, аз не го зная. Но този свят от моето гледище аз го зная. Аз опитвам съдържанието. Аз чувствувам и намирам, че туй, което Бог е създал, ползувам се от него. В дадения случай, онова, което Бог създал, аз може да се ползувам. Ти чувствуваш това. Вие схващате Любовта като чувство. Не че Любовта е едно чувство, но вие схващате резултатите на Любовта. Онова, което тя е създала. Но Любовта сама по себе си нищо не е създала. Защото Любовта е отношение на Бога. Казва се: Плодът на Духа е Любов. Тогава какво отношение има Любовта? – Любовта, това е първата дъщеря на Бога. Вие ще дойдете пак да се съблазните. Господ може ли да ражда дъщери, то е криво разбиране. Как ще се прояви сега Бог в своята абсолютност? Как ще се прояви Той като Любов? Ама Любовта ти няма да мислиш. Ще почувствуваш най-първо Любовта. Но все таки тази Любов трябва да се облече, за да бъде достъпна, трябва да се облече в някаква най-хубава дреха. Всеки един от вас, вие когото обичате, искате да го пипнете. При пипането, ти искаш да си вземеш нещо. При всяко пипане, ти ще си откъснеш някакъв плод от Любовта. Като дойдеш до някаква череша, не само да гледаш зелените ѝ листа, но и плода ще си откъснеш. Какво ще научиш? – Ти не си разбрал цялата череша. Не знаеш как е израсла. Какви са нейните познания? Казваш: „Тя има отлични плодове“. Ако започнеш да разправяш, че черешата е нещо отлично, то е само за плода. Че черешата е отлична, но докато дойде този плод, знаеш ли какви страдания е минала. От човешко гледище знаеш ли през какви страдания е минала тази череша, докато създаде хубавия плод. У нас, докато се създаде хубавата мисъл. Като дойде някой човек, казваме: „Много добър човек“. Но този човек може да ти каже през колко страдания е минал. Казвате: „Много добро разбиране има“. Но питайте този човек, докато дойде до тия разбирания какво е минал. Казва: „Тази глава колко е патила“. Казвам: Аз се радвам, че твоята глава е патила, понеже при твоята глава усещам една сладчина.

Казвам: Сега ще се спрем върху въпроса: „Отношение на нещата“. Трябва да мислите. Има три страни отношението. Отношение по форма. Отношение по съдържание и отношение по смисъл. Казвам: И Писанието вие не можете да разберете. Някой път аз говоря за Писанието. Най-първо ще проучваш Писанието по форма, от физическо гледище, ще проучваш Писанието и по неговото съдържание. Ще проучваш и смисъла на Писанието, защото не може да мислиш, ако не си разбрал формата, съдържанието и смисъла на нещата. Без това не може да мислиш. Ти мислиш: „Този човек какви са неговите отношения. Той вярва ли в тебе или не вярва?“ – Най-първо ти мислиш, дали този човек вярва в теб или не. Или искаш да знаеш дали този човек те обича или не. Как ще познаеш дали те обича? – Как познава една майка дали детето я обича или не? Най-после как ще познаете дали един плод ви обича или не? Ако ви дам един сладък плод и ако вие го занесете вътре, той е доволен. Цяла философия има. Когато едно растение ви обича, има отношение вече. Съвременните учени хора говорят за една здравословна храна. Храната не може да бъде здравословна, ако няма отношение към мен. Отношение трябва да има храната. Това е нова философия. Нейните трептения да са нагласени, че като ям, да стане едно удовлетворяване, че през целия живот да обичам тази храна. Между храната и мене да има обич. Следователно, ако ядеш една храна и тя има обич към тебе, и ти я обичаш. Тогава ще се зароди една мисъл. Христос казва: „Който ме яде, ще има живот“. Който ме яде, разбира съдържанието. „Който яде плътта ми и пие кръвта ми, има живот в себе си.“ Сега това са ред разсъждения,които превождам. Някой път нашите разсъждения нямат практическо приложение. Защото практическото приложение какво показва?

Тогава вторият пасаж на щуреца е. Практически трябва да започнеш едно нещо. Но най-първо се явява хубавото, за да дадем една идея, писано има. И започваш сега да градиш къщата. Това е практическо отношение. Дойде вече. Последният пасаж е студът като дойде. Значи, кога идва студът? – Студът иде, когато започваш да плащаш полиците. Полиците плащаш на къщата, и понеже не можеш да посрещаш и лихвите, започва да се увеличава дълга. Отиваш при мравката оттук-оттам да вземеш. А пък мравката ти казва: „Ти таз къща трябва да я дадеш под наем, с по-висок наем трябва да дадеш. А де ще намериш онзи наемател?“

Та казвам сега: Отношенията на нещата. Трябва да имате отношение. Най-първо трябва да имате отношение към Бога, то е вътрешната страна. Трябва да имате отношение към вашите ближни. Трябва да имате отношение към самите вас. Разглеждате въпроса за отношенията и аз може да го разгледам. Аз съм дошъл между вас и ви говоря. И във вас вие може да считате и да кажете. Някой път във вас се заражда желание и си казвате: „Много време съм слушал, трябва да започна да говоря“. Хубаво е да проповядваш. На малките деца ще откриваш малките работи. Започваш на някое дете да откриваш буквата А, буквата Б, всички тия букви ще ги откриваш. Представете си сега аз може да искам да ви дам да предадете един урок, да разправите вашата история. Една любовна история, един роман. По-важни пасажи на вашия роман да ми разправите. Веднага няма да ми разправите. От коя глава ще четете, от кой пророк? – Защото във вашия роман и пророци има и псалмопевец има и пророци има. Там е и Адам и Яков, какво ли не, всичко има. Казвате: „Да не би да се изложа“. Аз вече съм изложен. Вие вече сте изложени. Казвате: „Да не се изложа“. Ти след като си поставил своите картини като художник, ти си се изложил. Всичките неща си представил и казваш: „Да не би да се изложа. Да не кажат този не е даровит художник.“ Хубаво, дойде някой, намери погрешка. Носът не е нарисуван както трябва.

Седят там и мене ми дават урок. Един свършил по шивачество, дошъл, аз седя облечен като ученик. Обръща дрехата, та гледат, мерят ръкавите, слушам ги. Казвам: Защо туряте тия неща? – Те си имат особен термин – ревери. Казвам: Какъв е законът на реверите? – Той казва: „Туй е изкуство“. Реверът трябва да съответствува на тия линии на долната челюст на лицето. Казвам: Ами този отвор на палтото защо го туряте отпред? Това съотвествува на ума. Ами яката защо туряте? – Не може без яка. Яката трябва да съответствува на задната част. И тогава вече имате три неща. Реверът е съгласно с челюстта. Отворът и той е съгласен с носа, а после и яката, и тя е съгласна. Ако аз бих бил шивач, да ушия една дреха на човека. Не искам да се занимавам с този занаят.

Та музиката сега е едно изкуство. Мене ми се вижда трудно. Казвам: Чакай да видя какъв е произхода на българските песни. Гледам някоя песен не може да я свиря. Като огън е. Като дойда там, не мога да свиря, отвращение имам. Обикновена песен е, дето едно дете ще я свири, а аз не може да я свиря. Казва: „Как да не можеш?“ – Свиря, но туй не е свирене. След като прегледах всичките песни, едва се спрях на един образец. Един образец в класическите песни. Но този образец сега, за да свиря, трябва да го нагодя според ритъма на музиката. Не е направен тъй. Казвам: Този, който направил този образец, каква е била неговата първоначална идея, защото намерил един образ, един завъртян кръг. И като влезеш, ти си вече в конуса на един мравояд. Ти като влезеш вътре, обикаляш, няма изходно положение. Казвам: Всичките песни не дават разрешение. Тези хороводните песни имат една тропаница. Но питам сега: Защо българинът тропа? Защо са тия бързите ноти? – Защо ги туря дребните, живите ноти. Гледам то е завъртян кръг. Там няма разрешение. В класическите песни, той се е забъркал. В хороводните песни се е забъркал, няма изход. Българинът като му стане тежко, той си поиграе. Но като поиграе, огън има под краката. Огън отдолу има, след туй излезе той, но въпросът не е разрешен. Колкото пъти влезе на топлата площ – само за изяснение ви давам. Взех аз тия песни, български и забатачих. Дойдох веднъж и казах: Няма да бутам българските песни. Сега две песни взех и повече от 25 години минаха, докато дойда до едно разрешение, докато песента там да ми е приятна. Докато мина от българската песен към Божествената хармония на нещата. Като дойдох до класическата музика, в европейската музика някъде има упражнения не мога да ги свиря по никой начин. Едно дете ще ги свири. Аз свиря нещо, дето и виртуозът не може да свири, но има детски работи, които аз не мога да свиря. Няма ритъм. Без ритъм не се свири. Не че не може да свиря, може да свиря криво ляво, но ако река да свиря криво ляво, ще плащам после. Ако дойдеш да свириш криво ляво, ти ще мязаш на онзи българин, който отива в Германия. Той живее при една своя хазайка. По-рано той живял в Русия, а след това отишъл в Германия и хазайката от време на време му сварявала яйца. Когато трябвало да плати, трябвало да плати и за сваряването на яйцата. Той казва: „Как така?“ Напуща хазайката и отива на друго място, при друг германец и вече се пази да не вари яйца. Обаче, като дошъл края на месеца, трябвало да плаща пак, понеже имал приятел, който го посещавал, трябвало да плаща за стола. Взели му наем за столовете, на които седял. Анекдот е това. Казвам: И моята работа може да стане така, и вашата работа. И вие да се намерите на такава трудност в живота.

Един човек стане религиозен. Така върви 5–10 години и после казва: „Тази работа няма да я бъде. Хич не трябваше да започвам тази работа“ Казва: „Тази е празна работа“. Не че е празна работа, ами аз след като разреша тази песен на българина, аз влизам в неговото положение. Намерих погрешката къде е. И аз ще се ползувам. И един ден може да дам един съвет на хората. За всяка мъчнотия намерих как да излеза из мъчнотията. И казвам: Мини по този път.

Та казвам сега и на вас: Отношенията вие не може да разберете, докато вие не разберете формата на нещата. Отношенията ви не може да се подобрят, ако вие не разберете съдържанието на нещата. Отношенията ви не може да се подобрят, ако не разберете смисъла на нещата. Във вас вярата ви трябва да има един обект. И то е музика. Да обичаш, това е изкуство. Най-първо човек изучава само формите на нещата. Няма да чувате пеене. Щом започвате да изучавате съдържанието, ще започваш да чуваш гласа му. Започва да пее. Аз като чуя една мома, която пее, според моята философия по музиката и аз вече зная любовта как ще започне. За мене зная вече какъв ще бъде нейният живот, колко години ще живее, ще се обичат ли. – Колко деца ще имат. И в рая ще останат ли или из рая ще излязат навън. И досега не съм срещал още, който дом е пял, който да не е подписал. Те излизат из рая навън. Виждам, че са в рая, но виждам една опасност, ще излязат из рая навън. Но виждам, пак ще влязат в рая. Има разрешение. Има излизане. Но виждам в музиката, че има и влизане. Сега намерих пътя, начинът по който хората може да влязат наново в рая. Има една музика, която изкарва хората из рая. Има друга, която ги вкарва. Казвам сега: Намерих музиката, чрез която можем да влезем в рая. Новата музика не може да ви проповядвам. Казвате: „Я да видим?“ – Там виждане няма. Защото Ева като видя дървото, от виждането като го погледна, тя не можа да разбере нещо. Сега не се спирайте да кажете: „Колко сме невежи!“ Не е въпрос за невежество. Произходът на невежеството се крие другаде. Има един живот. Аз заместям думата „невежество“ с „невинност“. За мене невежеството не е термин. Не е дума, която определям. Невежеството е отклонение на нещо. Всички ония същества първо невинност са имали. Ако ти много философствуваш, ти не можеш да бъдеш невинен. Ти гледаш на всичките неща и им даваш една и съща цена, не правиш никакво различие. Някой път гледам, качи се някоя мравя по мене, не я бутам. Като че нещо мен ми е приятно. Но щом започне да ме човърка някъде, казвам, ти си невежа, която не разбираш живота. Всеки човек може да те погали, да те пипне. Ако те пипне като мравката, тогава блъсни го като мравката. Ако те пипне като невинност, тогава? Една мома може да ме пипне като невинна. Аз измервам, във всичките моми има Божествено. Че в Любовта хората изгубват своята невинност. Не изгубвайте в Любовта своята невинност. Има едно Божествено отношение. Когато обичаш някого или ти си като благодетел, или като баща, или учител, или като майка. Да занесеш нещо от Господа на тази душа. Напиши едно писмо. Ти ще кажеш: „Това писмо ми даде баща ми“. Той ще те хване и ще каже: „Върнете се пак“. Той казва: „Аз пак ще се върна при баща си“. Това са отношения вече. Такива отношения ще се явят, че като срещнеш някого да се радваш. Не като срещнеш да кажеш: „Не исках да се срещнем“ Вие нямате отношение. И в школата вие сте дошли тук и аз ви казвам: Вашият небесен баща ви е изпратил да ви учат. Дали съм аз или някой друг, безразлично е. Не се спъвайте, който и да е. Ти имай един учител. Един или двама, или трима, без разлика е. Колкото и да са учениците, каквото и да е онова знание, което ви се дава, да го придобиете. Та какво писмо ще напишете на баща си, ако ви кажа така: Напишете едно писмо на вашия баща, до училището. Да има едно невинно писмо. Как ще пишете, как ще учите. И какво сте научили запример. То е лично, каквото сте научили. Онова, което сте научили от този свят, което може да го внесете в другия свят. Какво ще внесете от този свят в другия? Ами, че аз като ида във Франция няма да занеса нещо от България. Като кажа на един французин /баснята „Щурец и мравка“ на френски/, той вече разбира. Това са думите на един виден баснописец. Става му приятно, че аз съм се заинтересувал, заучил съм нещо. Кое ще занесете в невидимия свят? От коя книга ще занесете? Ще носите вашата Любов. Като влезете в онзи свят, като се върнете в Божествения свят, ще искат да знаят какво сте добили. Понеже за Любовта материалите ще вземеш само от земята. После ще обработвате. Или на земята ще вземете книгата, в Божествения свят ще я четете. Ако тук от книгата не вземете, вие в невидимия свят няма какво да четете. Тази книга, която си взел тук, даром от живота. Аз разглеждам, че живота е една книга, която е дадена. Ние ще вземем от земята тази книга и Божествения свят ще четем. Тогава има връзка между Физическият свят и Божественият. Духовният свят е съединителната нишка между двата свята.

Казвам: Всички искате да бъдете щастливи. Аз съм правил много малки опити, и вие можете да направите. Че аз като имам един хубав глас, няма да ходя бос. Ще седна и ще пея. В Англия обичай е, не можеш да просиш. Трябва да покажеш някакво изкуство. И аз ще се спра и започвам да пея една песен. Ти щом изпееш една песен, всички са готови да ти услужат. Готови са да ти дадат. Но ако искаш да ги безпокоиш и без да пееш, да искаш да ти услужат, ще намериш затвора. И вие ще се намерите при трудно положение, понеже отивате да просите. Не трябва просия. Казано е: Молете се! Молитвата вие трябва да разбирате. Най-първо човек трябва да живее. След туй вече трябва да се моли. А след молитвата какво иде? – След молитвата трябва да се върши нещо. Да живееш, ще чувствуваш. А след като се молиш, тя ще ти достави ония необходими условия, при които човек може да живее. Търпение трябва да има. Като се молим на Бога, животът на Бога вече в нас минава по един музикален начин. Защо трябва да се молим? – За да живееш. По друг начин не може. Ти може да не се молиш, ще страдаш. Божественият живот минава по друг начин, чрез страданието Божественият живот пак иде. Статистиката показва, че ония хора, които страдат, живея по-дълго време, отколкото ония хора, които по-малко страдат. Аз говоря за страданията, които осмислят живота. Има известен род страдания, които продължават човешкият живот, подигат човешкото сърце, подигат и човешкият ум. Аз говоря за Божествените страдания, които ни са дадени. Другите страдания са излишни. Вие от тях можете да се откажете. Казвам: Сега: трябва да усилвате вашата вяра. За да усилвате вярата си, вие трябва да имате Любов. Без Любов вярата не може да се усили. Любовта предизвиква вярата. Онзи когото обичаш в него вярваш повече. Онзи, когото не обичаш в него по-малко вярваш. Казва Христос: „Ако имаш вяра колкото синапово зърно“. Тази вяра трябва да бъде динамична. Туй синаповото зърно, ако туриш в земята тогава се развива динамическа сила. Вярата не може да се развие. Твоята вяра е динамическо семе. Ако влезе в почвата на Любовта, тогава вече става дърво, което може да обработвате. Тогава говорим за онзи вътрешен процес, да уякне твоят ум, да уякне твоята душа, да уякне твоята воля. Непременно вярата трябва да дойде като един принцип, да даде възможност на Духа ти. Казваме да се прояви човешкият Дух, да се прояви човешката душа и да се прояви човешкият ум или да се прояви човешкото сърце. Не спирайте вашата проява. Не туряйте никаква спънка на вашето проявление. Разумно се проявявайте. Направите погрешка, нищо не значи. Погрешките, които ги правите, те са допуснати, може да направите хиляди погрешки. 10, 20 хиляди, 100 хиляди, един милион, 10 милиона, 100 милиона погрешки, те ще ви се простят. Изправете погрешките. Понеже при изправянето на погрешките ще придобиете богатство. Ако изправите 100 милиона погрешки, вие ще бъдете един гений приблизително в света. Гении са, които поправят 100 милиона погрешки. Онези, които поправят 10 милиона са талантливи. А онези, които поправят около 100 погрешки, те са обикновени хора. Обикновените поправят стотина погрешки, талантливите 10 милиона, а гениите 100 милиона, а пък светиите 100 милиарда.

Сега казвам: Силата ви седи в това. Считайте поправянето на една погрешка една възможност, една благост, който разбира. Това разбрах в музиката от 25 години. 25 години се занимавах с тия български песни докато един ден дойде разрешението, разрешиха се въпросите в трите свята. На физическото поле, в духовния свят и в Божествения свят се разреши въпроса. Та нали казах онзи ден, приведох какво е казал Платон за музиката. „Музиката върви по един закон, тя дава душа на Вселената и т.н.“

Моралните чувства се намират отгоре на темето, на главата. Там е Божественият свят. Пред тях имате личният живот, имате семейният живот, имате съхранителните чувства към очите. Това са все различен живот, в който като влезете поставяте се на изпитание. Понеже като не знаете закона, как да минете от един висш живот, трябва да знаеш как да минеш в един нисш живот, трябва да знаеш пътищата, по които да минеш. Не се минава безразборно в живота. Ще дойде във вас една отрицателна мисъл. Трябва да знаете как да се справите с една отрицателна мисъл. На една отрицателна мисъл, ще и поставиш противоположна на нея. На една отрицателна мисъл или на една лоша мисъл, трябва да я поставиш в съприкосновение, по закона на музиката. По закона на музиката вие лесно можете да се справите. Никога не понижавайте „фа“-то. В понижаването на „фа“-то, ти изгубваш Любовта. Щом понижиш „фа“-то, ти си изгубил Любовта, щом понижиш „фа“-то изгубил си Вярата, изгубил си Надеждата си. Щом си изгубиш „си“-то, ти вече разклащаш своята мисъл. Тогава в духовния живот вие не можете да бъдете духовни, ако не знаете как да понижите „си“-то. Трябва да знаеш как да понижиш. В сегашната гама на музиката е приблизително. Приблизително при Божествената гама. Между „фа“ и „ми“, между „си“ и „до“ има две врати. Едната врата е през, която може да се влезе. А другата врата е, през която можеш да излезеш. Ти трябва да знаеш как да понижиш „си“-то, за да слезеш от Божествения свят на физическият свят. Ти „си“-то ще понижиш. А ако искаш да се подигнеш към Бога българинът взима „ла“. Той туря „си“ в своето естествено положение. Да кажем ти имаш положението на Духа, това е „ла“. Щом туриш понижено „си“, ти имаш загуба. Дръж „си“ в естественото положение. Ако снемеш „си“-то, трябва да снемеш друго положение. На туй положение няма да останеш, ще вземеш някой друг тон. Ще слезеш от закона на „ла“ в закона на „ре“. Трябва да слезеш да работиш, да помагаш. Всеки проповедник, който отива да помага, той ще разбере може ли да проповядва или не, лесно става, за пет пари работа е. За пет пари е боята, но да знаеш как да боядисваш. Ако не знаеш много боя можеш да туриш, ще развалиш работата.

Та казвам: Някой от вас се намирате в трудно положение или на физическото поле, или в духовното или в умственото. Неизбежни са тези трудности. Ще кажеш: „Защо се родих българин?“ Българинът, това е само една гама, през която ще минете. Французинът, това е друга гама. Англичанинът, това е трета гама. Това са гами, през които ще минете. Ако се прераждате от един народ в друг, по музикален път ще минеш за да видиш Божествения свят. Най-после ще отидеш между ангелите, да учиш живота на ангелите, и то е една гама. Много пътища има. Един е Пътят. Писанието казва: „Внимавайте на Пътя“. Внимавай в Божественото. Като минаваш през всичките пътища внимавай. Може да минеш през всичките пътища в живота, но мисли. Внимавай през всичките пътища, през, които минаваш и като пеете научете се да мислите. Аз като взимам „до“ в мене вече има една идея. Да кажем искам да разреша една мъчнотия. Трябва да зная откъде започва мъчнотията. Един механик знае къде да тури лоста. Де е слабата страна, за да дигне по-лесно. Онзи, който не знае, пипне на едно място, на друго, хаби сили, а онзи спестява. В музиката вече имаме изработен метод и начин за съкратяване на времето, да не правим опити.

Та казвам: Аз проповядвам Любовта на основание на този закон. Аз искам да усиля в хората вярата. Но вярата не може да се усили ако нямате за обект Любовта. Щом Любовта стане обект, вярата се усилва. Между вас се заражда една ревност. Ревността е едно отклонение от Любовта. Ревността трябва да бъде подтик. За вас сега ревността става спънка. Някой обича някого, радвайте се, защото в Любовта Бог е, който действува. И за вас има условие. И за вас ще намери, има кого да обичате. Не едного, хиляди ще направи да обичате. Не ви забранява да обичате. Казвате: „Аз този човек не може да го обичам“. Вие криво пеете тогава. Вие турете в ума си: Всеки човек може да обичате, когото Бог е създал. Всеки човек, когото Бог създал, аз може да обичам. Всеки човек, когото хората създали, ще си помисля. Но турете определена идея: Всеки човек когото Бог създал, всеки човек в когото има душа може да го обичам. Всеки човек в когото има Дух, може да го обичам, всеки човек в когото има ум може да го обичам. Всеки човек в когото има сърце може да го обичам. Има ли тези неща те са Божествени. Като дойде ще го приемеш. То е новата мисъл, която трябва да имате. Казва: „Повярвайте в Господа Бога Исуса Христа“. Този, който казва: „Повярвай!“, вече какво разбира? Обичай, вярвай в този, който те обича. Павел казва: „Повярвай в Господа Исуса Христа“. Чрез вярата се спасява. Вярата е полето. Любовта е съдържанието. Вярата е полето, в което трябва да се прояви Любовта. Външната страна.

Та казвам сега: Да бяхме попяли, но часът е 6 и 5, глоба ще имаме за 5 минути. Ще поправим една погрешка и ще спечелим.

Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.

28 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 9 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета само няколко стиха от първата глава от пророк Иона, първите 3 стиха.

„Аум“

Аз ще взема само две думи: „Ниневия“ и „Тарсис“. Иона търси своето избавление в Тарсис, бяга в Тарсис. Господ го праща в Ниневия, а той бяга в Тарсис. Тарсис, той е подобен на Земята, а Ниневия е подобна на сегашния живот. Дето Бог изпраща хората на Земята, за да живеят добре. Трябва да изпълни Божия закон. Хората имат прави желания, всички искат да живеят добре. Те разбират един живот да бъдат щастливи, да бъдат здрави, да имат достатъчно храна, да имат жилище, да имат дом, да имат деца, да имат приятели, да имат общество, да имат народ, но това са външни условия. Ние не сме пратени на Земята да я пресъздадем. Земята е създадена, тя има всичките условия за живота. Не сме изпратени да пресъздадем живота. Не сме изпратени нито да пресъздадем любовта, за да я изявим.

Сега, за няколко време бъдете свободни. Всички имайте своите възгледи. Те са частични неща. Отчасти виждате, отчасти разбирате. Вие казвате: „Аз виждам.“ Това, което ти виждаш, е част, една микроскопическа част. Казваш: „Аз разбирам живота.“ Това разбиране е микроскопическо. Казваш: „Аз имам познание.“ Това познание е микроскопическо. Какво разбира човек от живота? Или даже сегашните учени хора, след като са иждивили 30–40 години, за да се създаде такава наука като геологията, да се познае как се е образувала Земята, колко хиляди хора, колко хиляди умове са работили, за да се разгадае. Ние мислим, че геологически е доказано. Геологически доказано е, както един орач, който оре земята, поразровил малко, но какво се крие в нейните дълбочини? От 6000 километра, от повърхността до центъра на Земята – 6000 километра. Какво знаят учените хора? Предполагат както искат. Никой не е ходил в центъра на Земята. Всички мислят, че центърът на Земята е в разтопено състояние. Но центърът на Земята е по-твърд от твърдостта на нашите скали. Ами вътре има такова голямо налягане. При такова налягане може ли да има течно състояние? По-твърдо от камък е. Центърът на Земята е по-твърд от диамант. Веществата, които са там, са по-твърди от диамант.

Сега може да оспорвате. Аз твърдя върху научно основание. Който оспорва... В науката има спор. Двама души, които се спорят – двама души като теглят въжето. Коя е посоката на истината, по която вървят хората? Те като спорят в света, тогава се хваща тази диагоналната линия, по която хората ще излязат на спасителния бряг. Двама души – единият обича, другият мрази. Те теглят едно и също въже. Че, любовта е едно въже – единият на едната страна, който мрази, и другият на другата страна, който обича. Онзи, който мрази, тегли въжето към себе си и онзи, който обича, и той тегли въжето към себе си. Тогава има посока по средата. Тази посока, това е животът, който се изразява от условията на любовта и на омразата. Възражения има.

Всички казвате: „Защо е злото в света?“ Аз не съм казвал: „Защо е огънят в света?“ Без огън не може. Хиляди жертви стават. Колко пожари стават. Параходи се запалват, хора се изгарят, къщи горят, мъчениците с огън са ги горели. И при това зло, този огън допринася много големи злини, но зимно време, при този студ, ако нямате накладен огън, какво ще правите? Даже тия, които са на Северния полюс, са приготвили гориво, за да може да прекарат зимата.

Ние казваме в езическите времена, един езичник, който е бил преди Христа – Платон, какво е казал за музиката. Ние мислим, че християните, които носят идеите на Христа, те имат всичката истина. Той казва така: Музиката е морален закон. Тя дава душа на вселената, крила на мисълта, утеха на скръбта. Тя дава на всички неща радост и живот. Тя е основа на реда. Тя уяква човека, издига го към всичко добро, към всичко, що е добро, хубаво и красиво. Какво е разбирал Платон? Всичките певци и свирци. Щом певецът влезе при болния човек и му изпее една песен, той трябва да стане. Влезеш в една къща, дето хората са сиромаси, дошли до отчаяние – като посвириш с цигулката, веднага щастието ще дойде. Ще потече като мед и масло. То е музика. Ние изучаваме живота от едно гледище, което не е вярно. Ние изучаваме живота от няколко пречупвания.

Под думата „пречупване“ аз разбирам едно, а вие разбирате друго. Ако се пречупи човешката воля, е зло. Пречупването не поддържа друго пречупване, а се подразбира отклонение на светлината. Щом светлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом топлината се пречупи, тя се отклонява от своя път. Щом доброто се пречупи, то се отклонява от своя път. Всяко нещо, което се пречупи, се отклонява от своя път. Всяко отклонение, пречупване, не е отслабване обаче. Ако човек престане да живее добре, ако се пречупи в него доброто, последствията ще бъдат смъртта. Когато доброто се пречупва, ражда се смъртта. Когато злото се пречупва, ражда се животът. Тогава то е един контраст, една философска мисъл. Той пречупва злото в себе си, за да се роди животът. Защото в дадения случай злото и доброто са две възможности, които съществуват.

Ние не знаем всъщност какво нещо е зло. Ние знаем само проявите на злото, последствията, но и последствията не са една права мярка да покажат кое е зло и кое е добро. Да кажем, някой път може да откажете на един ваш приятел, който има слабост да пие. Може да му откажете да не пие. Той се усеща обиден, понеже вие не зачитате неговите чувства. Ако му дадете пари, ще седне в кръчмата и ще пие, докато изпие парите. Но от това добре ще го боли главата. Тогава ще мязате като онзи, който се оженил, ходил на кръчмата и се напил. Кръчмарят го бил и неговият другар го бил. Като се върнал в къщи, на сутринта става и казва на жена си: „Защо ти снощи ме би? Я, месата ми навсякъде сини, дето си ме била. Защо ме би?“ Питам сега: жена му ли го е била или кръчмарят го е бил? Всичките тия хора казват: „Защо Господ ме наказва така?“ Те са в кръчмата. Тебе кръчмарят те е бил. Не е твоята жена, която те е била, но кръчмарят и твоите другари, [с които си] ял и пил. Ти се връщаш и мислиш, че жена ти е крива. И каквото стане, казваш: „Защо Господ ми даде тази беля?“ Но ти си ходил в Тарсис, там търсиш своето спасение на запад, на запад е Тарсис.

Сега аз не искам да ви разубедя във вашите вярвания. Каквото вярвате, е право. [Но] искам от вас да направите една малка жертва, да направите едно малко пречупване, една хилядна част от правоъгълника, в едно направление. За пример, решете, че всеки ден като станеш, да кажеш 4–5 хубави думи. Да си туриш за правило, като срещат някой човек угрижен, да му кажеш 4–5 сладки, добри думи, но когато и да е, занят-не занят. Каквато работа имаш, да си оставиш работата и да кажеш тия 4–5 сладки думи. И ако бих отишъл по този начин да изпълня този закон, ето аз как щях да го изпълня. Ако бях един чиновник, ще си туря заплатата в джоба и като ида при една бедна вдовица, ще кажа: „Добър е Господ.“ – „Как е добър? Три–четири деня гладувам, какъв е този Господ?“ – „Добър е Господ. Ето, изпрати ме да ти кажа нещо.“ Ще оставя малко хляб, ще оставя малко сиренце, ако е пролетно време, ще ѝ оставя череши. Казвам: „Господ ме е изпратил.“ На второ място отивам, отчаял се човекът, казвам: „Ти си много способен. Много се учиш, от тебе човек ще стане.“ – „Какво ще стане от мене? Баща ми се кара, нямам условия, сиромашия, беднотия.“ Казвам: „Ето, аз нося хубави книги, давам ти, за днес да прекараш, 100 лева. Добър е Господ. Изпратен съм да ти кажа, че от тебе човек ще стане.“ Ако вярваш, утре друг ще изпрати, ако не вярваш, ще останеш както си бил по-напред. Четири думи, като ги кажа, ще бъркам в джоба, няма да раздам всичко, каквото имам в моя джоб.

Когато говоря аз за даването в света, разбирам: има един закон, едно вечно даване, което произтича от Бога. Даването е закон от Бога. Ти не може да даваш, ако не си свързан с онзи Вечен Принцип. Само здравият човек може да раздава, само разумният човек може да раздава. Само умният, само любещият човек, само истинолюбивият, само човекът, който носи истината, той може да раздава. Болният човек какво ще раздава, своите болести ли? Бедният какво ще раздава, своята сиромашия ли ще раздава? Длъжникът какво ще раздава, своите дългове ли ще раздава?

Какви ли не положения има в живота за морала на хората. Във Варна един грък, след като играл на комар, един голям търговец бил, като факт ще ви го опиша. Като факт е верен; може да има малко преувеличение, възможно е. Той след като играл, заложил всичко и като нямал какво да залага, заложил и жена си, и това е станало причина жена му да го напусне. Тя като се научила, напуща мъжа си. Питам: каква е била неговата идея, като е заложил жена си? Че, ние всеки ден не залагаме ли нашето сърце, не залагаме ли нашите мисли навсякъде? Не са ли заложени? Кой от нас не е заложил? Кой е свободен? Някой се влюбил. Друг тича отподире му. Какво от това, че се е влюбил? Казва: „Аз го обичам.“ Че, ти като го обичаш, при него ли ще идеш? Слънцето изгрява от изток и залязва на запад. Ще седнеш и ще почиваш. Туй не е любов. Ако обичаш Слънцето, ще използуваш неговата енергия, ще се научиш да четеш, ще бъдеш добър, ще бъдеш трудолюбив – то значи да обичаш. Някой казва: „Вярвам в Бога.“ Вяра, която не внася светлина в човешкия ум, това е невежество. Вяра, която не внася добрина в човешкия ум, това е невежество. Казва: „Вярвам.“ В какво вярва? Вярва в туй, което не е. Ако ние всички вярваме в това, което е, и животът ни ще бъде това, което е. И понеже не вярваме в това, което е, затова във всичкия наш живот е туй, което не е.

Вземете християните. Християните вярват, че Христос е Син Божий. Те вярват в туй, което не е. Че как ще вярвам, че Христос е Син Божий? Идете при някого, идете, питайте кой и да е свещеник, проповедник, много добри хора, но ще намерите, ще опитате и ще направите един опит. Повикайте един свещеник и кажете: „Моля, заради Христа, може ли заради Христа да ме приемеш в дома си, да преспя, може ли заради Христа да ми дадеш един обед, може ли заради Христа да ми дадеш една добра препоръка“, и ще видите изведнъж ще каже: „Ще ме извините, жена ми е болна.“ И ще започне да те праща на друго място. Някъде ще се намерят да те приемат, не отричам. Идете при някой владика и кажете: „Заради името на Христа, може ли, дядо владика, тази вечер да остана при вас?“

Аз не искам да опитвам в какво вярват християните. Вашите вярвания и моите вярвания пет пари не струват. Да мисля, че съм добър човек, пет пари не струва. И другите да мислят, че са добри, пет пари не струва. Ако струва пет пари, това е много. Но и пет пари не струва. Дойде при мене един човек, аз го предугаждам. Казва: „Слушай, може ли да ме осигуриш?“ – Казвам: Мога да те осигуря само за един ден. – „Ами за другите дни?“ – За мене съществува само един ден. Вън, в пространството, колко дни има? Казва: „Кой ще ме поддържа?“ – Ако си на Северния полюс, има само един ден и една нощ. Той иде с една човешка идея да го осигурявам. Какво ще те осигуря? Защо искаш да ме лъжеш? Ти идваш при мене да ме лъжеш. Светотатство е да искаш аз да уредя твоите работи. То е светотатство. Ние заедно излязохме [от Бога]. Колкото на тебе даде, толкоз и на мене. Даде ни еднакво и ни изпрати. Знаеш, толкоз и толкоз ти даде. Какво ги дяна тия пари? Какво ще те осигурявам? Какво направи с тия пари? Той започна да се извинява, че това било, онова било. Казвам: Тия извинения, аз за себе си не ги приемам и за тебе не ги приемам. Аз не може да те осигуря, но може да ти покажа своята добра воля – за една вечер може да те приема, с едно условие. За едната вечер ще ми бъдеш господар, за другата вечер ще ми бъдеш слуга. Колкото дни седиш, слуга ще ми бъдеш. Готов съм да те осигуря, но каквото ти кажа, ще изпълняваш волята ми, ако не искаш, извинявай.

Знаете защо му казах така? И аз имам един господар, и аз съм слуга. Следователно аз искам да се подчини тъй, както аз се подчинявам на моя господар. Понеже не искам да ме държат отговорен за тебе. Каквото ти кажа, ще го направиш. Като направиш това, което аз казвам, ти ще бъдеш отговорен заради [себе си]. Като дойдеш вкъщи за една вечер, ще те приема. Но втората вечер ти ще правиш аз каквото кажа. И всички ще работят за Един. Не тъй да кажеш: „Каквото Господ дал.“ Господ е дал нещата, тия неща, които Господ ги дал, не са вкъщи. Онова, което Господ е дал, не се намира в човешкото тяло. То е в природата. Ще го търсиш по хората, по водата, по земята, ще го търсиш по житото, хляба, въздуха, светлината. Всичките тия неща, които Бог дал, ще ги търсиш, те имат всичко отвън. Ти какво си събрал? Нищо не сме събрали. И ти си имал, но всичко си разпилял. Всичко не че си разпилял в този смисъл, всичко е поставено отвън. И тогава ние трябва да поставим една такава станция, както всички тези изследователи на Северния полюс, установили са, по 200–300 телеграми на ден от полюса пращат. От онези места телеграми пращат. Те там не могат да орат, не могат да обработват. Те там носят всичко за ядене, на тия места не могат фабрики да се образуват, но отиват с научна цел да изучават какъв е климатът на Северния полюс, какви са ветровете, каква е дълбочината на морето, магнетизма, електричеството изучават, има ли животни и т. н. И понеже вярват, че Северният полюс е, който направлява климатическите условия на Земята.

Казвам: Ние сме пратени на Земята с една цел да установим една станция. Ион установи една станция. Казва му Господ: „Иди в Ниневия.“ Да идеш на Северния полюс. Ниневия е град студен. Що е Северният полюс? Земята има два полюса. Защо Земята е студена на Северния полюс? Човешкият егоизъм е Северният полюс. Двата полюса са образец на онзи ужасен егоизъм, който съществува в сърцата на хората и на всички живи същества. Ако хората решат да живеят по Бога, и двата полюса, Северният и Южният, ще се стопят и ще бъдат тропически места. Било е време, когато Северният полюс и Южният са били тропически места. Това учените хора го твърдят.

Въпросът седи малко по-другояче. Не можем ние да разглеждаме живота само от едно гледище. Имаме 3 гледища и за да бъде вярно, трябва да ги вземем предвид. Имаме физическия свят, едно физическо поле. Физическият свят, то е външната страна на физическия свят, а физическото поле е вътрешната страна на физическия свят. Имаме едно духовно поле и един свят на духа. Имаме едно духовно поле, имаме умствен свят и умствено поле. Умственото поле, това е външната страна на умствения свят. Казвам: Сегашните учени хора още спорят. Онези, които не знаят дали има живот или не. Чудни са хората! То е толкоз очевидно. За един учен човек, за един адепт е очевидно. Като умре животното, къде ще иде? И хората като умрат, ще идат при хората, в човешкия рай. Едно животно като умре, ако не го приемат неговите, ако повярва, то ще влезе в човешкия свят на Земята и ще се прероди като човек. Тогава оня свят за животните ще бъде човешкият свят. Значи – минаването! Правилно ли е [като] едно животно да те впрегнат целия ден с хомота да ореш?! Ще кажеш, туй го вършиш от добра воля. Не е от добра воля, но насила работиш. Като влезеш от животинското царство в човешкия свят, няма да има хомот. Животът пак ще има трудности.

Казвам: Вие като умрете, къде ще идете? Вие ще идете в оня свят. Вие като умрете, трябва да идете при праведните хора. И те са на Земята и тогава ще се преродите. Праведните като умрат, ще идат при светиите. Светиите като умрат, къде ще идат? Ще идат при ангелите и т. н. Всичките са тук, на Земята.

Ама аз като говоря за Земята, още две Земи има. Вие една микроскопическа част виждате от физическата Земя, а пък за другите Земи имате такива някой път прозрения вътрешни. Земята какво нещо е в умствено отношение или какво нещо е Земята в духовно отношение? Тя е грамадна, велика е Земята в духовно отношение. Когато Христос се възнасяше, накъде отиде? Той отиде нагоре, в духовната Земя да живее. Тук беше долу, на физическото поле, излезе от физическото поле и отиде над облаците. И казва Писанието, че един ден ще Го видим по същия начин, ще дойде по същия начин. Не по същия начин ще дойде на Земята, но „по същия начин“ се разбира на вашето съзнание, защото тия, които Го изпращаха, имаха туй космическо съзнание да видят, че се е възнесъл. Даже Писанието казва: които са видели, се усъмниха в тази работа и подозирали.

Казвам: На първо място във вас трябва да се събуди съзнанието. Всички хора имат желание да се освободят от вътрешните ограничения на живота. И могат да се освободят. Как ще се освободят? Знание трябва. Рибите се научиха да плават, но те [се] ограничиха и влязоха във водата. Човек, който плава... И рибите се научиха да плават, но човек не се ограничи, направи си кораби и ходи навсякъде. И човек плава, но не плава като рибите. Птиците се научиха да хвъркат, туриха си пера, ограничиха се. Човек и той се научи да хвърка, но не като птиците. Направи си аероплан и вече достига да носи по 10 тона на един аероплан. Като влезе човек в този аероплан, може да пътува с много по-голяма бързина, отколкото птиците.

Та казвам: При сегашните условия, както сме ограничени всичките хора, има вярване, че като дойде Христос, ще оправи света. Това подразбира: Христос трябва да влезе в сърцата на хората, в техния духовен свят и да се научат тия хора да живея по любов. После Христос ще влезе в техния умствен свят, ще хвърли светлина и хората ще се научат да мислят. Ако един човек дойде при мене и ако сърцето ми е право... Ако един човек, който и да е от вас, сърцето му е право, умът му е прав, няма какво да иска от мене. Аз зная вече какво му трябва и аз ще му услужа. Аз наричам умните хора са прави. Лесно може да се услужва, а онзи, на 20–30 километра болен? Аз трябва да напусна работата, аз трябва да му занеса, наместо той да дойде. Той е болен, аз трябва да ида.

Христос какво казва: „Болен бях и не дойдохте при Мене.“ Тази е ограничена философия. Било е време, когато Христос, когато Господ е слязъл при болните. Сега ние трябва да отидем при Господа. Било е време, когато ние сме ходили при бедните, при болните. Сега болните ще дойдат при нас. Ние сме ги опитали, сега те трябва да дойдат при нас. Как трябва да дойде един беден човек? Да дойде бедният със запалено сърце, да дойде бедният при мене със запален светъл ум, добре дошъл е той. Този, който има запалено сърце – това са препоръчителни писма. Това е Законът на Любовта, който гори в неговото сърце. Той има свещен огън. Този, на когото умът е запален, той има свещен огън на Божественото знание, на светлината, която излиза. Всичко, което аз имам, може да го делим братски, но ако дойде той по същия начин, както е слязъл, нали ние сме слезли, яли сме, пили сме, че всичко сме изхарчили, дошли сме на Земята, тук да търсим братски живот. Такъв живот на червеи! Обикалям градината, виждам едно дърво изсъхнало, изсъхнали клоните му. В неговата градината. Казва: „Защо е станало така това дърво?“ Някои червейчета го изяли, да ги хванем. Трябва да намерим една голяма дупка, някой червей влязъл вътре. Преди години една ябълка беше нападната от червеи, изядоха я червеите и тя плати с живота си.

Казвам: По същия начин този червей като го намериш, този червей, него ще извадиш из дупката навън, за да спасим дървото. Ти си повяхнал в живота, обезсмислил се животът ти – влязъл е някой червей вътре. Бръкни в дупката, дето е влязъл, извади го навън, изхвърли го. Всяка горчива дума, всяко [горчиво] чувство, всяка горчива мисъл турете настрани. Сега много пъти вие мислите, че някой ви е обидил. Ако вас може да ви обидят хората, вие сте слаби хора. Всеки човек, който се обижда, е слаб. Но да оставим обидата. Че ви е обидил, то е друг въпрос. Но всеки, когото може да обидят, той е слаб човек. Силния човек никой не може да обиди.

Сега, един господин свършил университет и на друг казва: „Каква баба си.“ Онзи казва: „Баба съм?!“ Хваща го за крака, вдига във въздуха. „Аз ли съм баба или ти си баба? Кой е баба?“ Че, онзи, който те обижда, хвани го, вдигни го нагоре, надолу го обърни и питай: „Ти ли си баба или аз съм баба?“ Аз не разбирам думата „баба“ така. Тази дума ние сме я изопачили. „Баб“ е източна дума. „Баба“ значи „голям“. Баба, набъбва. И като не знае как да набъбва...

Всеки човек, който се обижда, той е слаб човек. Трябва да станеш силен, за да се не обиждаш. Всеки човек, който може да се окаля, той е невежа човек. Умният човек никога не се окаля. Умният човек ще си направи аероплан, в кално време ще се качи на аероплана. Щом дойде вкъщи и е окалян, аз го зная, че пеш е ходил. Дойде някой, окалял се, казва: „Много се окалях.“ Другият идва чист. – „Че как така? Времето беше кално. Аз се окалях. Онзи защо не се е окалял?“ Човекът знае да хвърка.

Сега чета във вестниците: 300 американци авиатори, които следвали в едно училище за авиаторство, всеки ден пътували по 180 километра за дома си. Качи се на машината и вечерта пак се връща. Ако би рекъл човек да ходи пеш, работата е непостижима.

Та, сегашните хора искаме без онова Божественото знание, без онази Божествена добродетел, без онази Божествена любов, без онази Божествената истина, ние искаме да постигнем нещо в света. Ние можем да постигнем само обикновени работи. Когото срещнеш, казва: „Къде отиваш?“ – В Тарсис. Гледам чиновниците като тръгнали в Тарсис. Домакините излезли в Тарсис. Художникът – в Тарсис. Никой в Ниневия не отива. След като се върнат, гледам, спорят кой е християнин.

Някои ме питат: „Ти вярваш ли в Христа?“ Ами ако аз съм Христос – какво ще кажеш? Той казва: „Слабият във вярата, зеле яде.“ – Ако аз съм Христос, какво ще кажеш? Какво разбираш? Две разбирания има за Христа. Ако разбираш Христа тъй, както един еврейски пророк, който казва на Господа: „Господи, Ти си станал като мечка на пътя ми“... Казва: „Като мечка си застанал на пътя.“ Ако ти мислиш за Христа, че Той е мечка на твоя път, ти не можеш да бъдеш като Него. Казвате: „Като Христа не можем ли да бъдем?“ Значи Христос е застанал като мечка на пътя му. Питам тогава: Ако Христос дойде, че влезе в тебе да живее и ти казваш като апостол Павел: „Не живея аз, но Христос живее в мене“? И Христос казва: „Сега ще бъде Моята воля.“ Апостол Павел слезе от коня долу и му каза: „Отсега ти няма да гониш християните.“ Пита го: „Кого гониш?“ И оттам като слезе, Христос го възседна. Казва: „Дето те пратя, ще идеш да проповядваш. В Ниневия ще идеш.“ И той ходеше с коня, и той търсеше Тарсис. В Тарсис отиваше.

Та казвам на този: Ако мислите, че аз съм дошъл в света, за да излъжа хората, такива преди мене са били много по-майстори. Аз не съм голям майстор. Ако аз съм дошъл да лъжа света, много прост съм. Аз съм последният в тази работа. Ако съм дошъл да завладея света, дошъл съм много късно. Много големи майстори имаше преди мене. Те дойдоха, няма смисъл сега. Ние трябва да дойдем да възстановим на ново място. Под думата „ако аз съм Христос“ – аз съм човекът, който съм дошъл да служа на Бога, да бъда последен слуга, както ми каже, да го направя. Това разбирам Христос. Сега аз оставям богословските теории, както те разбират, за тях ги оставям. Моето разбиране [е] да стана един слуга, да услужвам на всички ония, на които Господ иска да услужи, да услужа на всички, които се обръщат към Бога. Христос е дошъл. Той казва: „Син Человечески [не] дойде да му послужат на Земята, но да послужи на всички.“

Ако дойдем ние до онази страна, която ти обичаш, в света има само една същина. Турците имат едно вярване, то е следующето. То е източната философия. Те вярват, че един ден Господ ще унищожи всички същества, целият свят, няма да остане нито един. Ангелите ще останат, архангелите, архангел Михаил, понеже беше един, сам ще си откъсне главата. Сега Господ ще каже: „Има ли някой?“ Господ ще остане сам и Той ще каже: „Няма никой, Аз съм сам в света.“ Дяволът, всички отидоха, остана Господ сам и светът се изправи.

Ако вие така разбирате, нямам нищо против туй. Вие сте прави, но Той е сам. Един в света, Който е създал света, Който може да го унищожи, той е Бог. Когато дойдем до хората, ако един човек ми казва: „Знаеш какво мога да направя?“, аз казвам: Аз съм майстор в едно нещо – да слугувам съм голям майстор, като мене слуга не може да намерите. Господаруването сега го уча. Но за слугуването съм такъв майстор. Та, втори като мене няма. Втори слуга като мене не може да има. Ако някой иска да ме подражава, да сме разумни, да бъдем будни, туй няма да го бъде. Ако мисли, че слуга като мене да бъде, не може. Хич няма да го бъде. Той, като Архангел Михаил, да си откъсне главата.

На Бога е правото да господарува в света. Моето право е аз да слугувам. Аз го съзнавам. И всички ония, които слугуват, не сме един. Ние сме много. Бих желал всеки един, който слугува, той е в мене и аз в него. И всички като слугуваме, Бог живее в нас и се изявява. Ако вие така не разбирате, далечния живот за себе си, отвън не го изявявате. Аз на себе си го доказвам, на себе си казвам: Слушай, каквото и да правиш, ти си слуга. Бог е господар. Като тебе друг слуга няма. Няма мъчнотия, с която ти да не може да се справиш. А пък когато виждам, че хората правят погрешки, казвам: Туй е тяхно забавление, чрез своите погрешки те се учат. Това е. И от заблужденията се учат. Всичко е за тяхната наука. Но за онези, които слугуват... Който се учи, може да прави погрешки, но който слугува, никога не може да прави погрешки. Който слугува, той вече е свършил учението и започва друго учение – на слугуването. Той не трябва да прави погрешки. Някой път може в 100 милиона години да направи една погрешка. Много микроскопическа, която само той може да види, но веднага трябва да я изправи.

Та ви казвам една истина: Решете се в себе си да бъдете верни на Онова Начало, на Онзи, Който ви е дал живота. Задайте си един въпрос. След като напуснете земният живот, къде ще бъдете? Ще бъдете при праведните. От съвременните хора при праведните ще дойдат, от праведните – при светиите. От светиите – при ангелите и от ангелите – при Бога. Туй е един път, по който постепенно ще минеш. От стъпка в стъпка. И като идеш до Бога, тогава ще се върнеш да слугуваш на Земята. Който не е ходил при Бога, той не може да слугува. Веднъж човек ще слезе да се учи на Земята и след като завърши науката, ще иде при Бога. Втори път като завърши, ще дойде пак.

Едно време Христос дойде да слугува, не Го оставиха хората. Казваха Му: „Такъв слуга не искаме.“ Сега Христос иде в света да покаже на хората, на мъже и жени, на учители и ученици, на професори и свещеници, на владици и на царе, на всички, как трябва да се слугува на Бога. Какво нещо е да бъдат всичките хора слуги и синове Божии.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

26-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 6.VI.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

Коя тема е свободна? Кои са качествата на свободната тема? – Свободна тема е онази, в която има една трезва мисъл, едно трезво чувство, една трезва постъпка. Свободна тема. Самата дума „тема“ какво означава? Я ти, дядо Благо, ти си поет, кажи ми какво означава думата тема? (Гръцка дума е, значи задача, нещо, което се поставя за разрешение). Значи нещо, което предизвиква човешката мисъл. Филологически, според звуковете „те“ значи множество; „ма“ някое разумно същество, което поставя нещо разумно. Гласът, този звук, слогът какво показва? – „Те“, означава някоя енергия, която слиза не отдолу нагоре, но която слиза и като слиза едновременно тя среща известни мъчнотии. Запример, някой път вие мислите, че нагоре е туй движение. Всяко едно движение, което слиза надолу, може да срещне противодействие и едно движение, което се качва нагоре, може да срещне противодействие. Ние досега сме запознати само с движение. Казваме: „Нагоре е туй движение“. Когато се стремим нагоре тогава срещаме някои противодействия. А много пъти, когато слизаме надолу, пак имаме противодействие. Представете си сега, тъй както представят земята, ние сме сега обърнати към слънцето. Но ако земята се обърне от другата страна, тогава ние повидимому, пак имаме стремеж към центъра на земята. Но когато мислим надолу – додето стигнем до центъра на земята. Щом мислим за центъра на земята, то е надолу, щом мислим за центъра на слънцето, то е нагоре. Значи надолу, разбираме от главата надолу; нагоре, от главата нагоре. Всяко нещо, което седи от главата нагоре, е нагоре. Всяко нещо, което седи от главата надолу, е надолу. То са известни положения. Сега в човека има една възприемателна станция. Туй, което спъва съвременната наука е туй, че ние имаме много радиоактивни станции. Допуснете, че сега можете да изучавате религия или музика, но имате друга отворена станция. Като изучавате музиката, засягат се вашите лични чувства. Казва ви някой, че вие не знаете да пеете или вие не знаете да свирите. Вие не знаете да си поставите гласа. Това вече не засяга областта на музиката, засяга друго едно чувство. След туй като ви кажа: „Не знаете да пеете“, и ви кажа: „Пейте сега“, отиде вече, иде друго едно чувство. Та казвам: Има една потънкост, която при съвременните условия, великите музиканти разбират. Онези, които се занимават с музика, те разбират в какво седи същината на музиката. Защото музиката, това са трептения от една област, които трябва да се схванат. Сегашните трептения, с които се занимавате, те са физическо раздвижване на въздуха. Когато се размърдват струните, размърдват се частичките на кислорода във въздуха. Сега ние можем да кажем и частичките на азота. Сега някой може да каже: „Какво нещо е кислородът?“ – Поддържат, че кислородът увеличава горението. Водородът увеличава влагата, а азотът намалява гниенето на нещата. Въглеродът образува първите вещества на земята. Самата земя е твърда, благодарение на въглерода. Той има туй сцепление, свойства са туй. Кислородът и въглеродът имат и други същини. Но това са елементарни работи, които окултният ученик трябва да разбира. Не само съединението. Въглеродните съединения или кислородните съединения или азотните съединения, те са вече групи на елементи в света, които упражняват известно влияние върху нас. Ако във въздуха стане съединение на кислорода и водорода, ние ще се намерим в трудно положение.

Та казвам сега: Върху тия станции, които имате, вашата станция, както сега на северния полюс е възстановена една станция и по радиото съобщават какво е времето. Тук е хубаво времето, но на северният полюс не е така. Когато тук е развалено, на северният полюс е хубаво. Когато времето е хубаво там, тука е лошо и обратното. Понякой път се поддържа: и там е хубаво, и тук е хубаво. Казват, че времето на полюсите има влияние върху другите области на земята. Сега всеки един човек има по един полюс. Човешката глава вътре. Можем да кажем, че и земята е устроена сега според формата на човека. Тя е устроена според формата на човешкото сърце. Тъй щото когато човек проучава земята, проучава себе си. Това са само твърдения. Казвате: „Докажи“. За да докажа нещо, трябва работите да ги чувствуваш, не можеш да ги мислиш. При това, на тия работи трябва да им дадеш една форма. Да кажем вземате вие един тон. Може да вземете тона „до“. Може най-ниския тон да му турите каквото име искате. Този тон ще бъде обикновен и може (да) се чуе на 10, на 100 или на 200 крачки. Той има само физически качества. Но ако вие се занимавате с музика и внесете електричество и магнетически трептения в музиката, тогава на тона ще дадете проницателни елементи и вашето пеене оттук може да се чува до Ню Йорк или в Сан Франциско или в Лондон, където и да е. Запример, вие чувствувате понякой път, молите се. Молитвата ви не е чута в небето. Понеже вашето радио действува с много дълги вълни от няколко километра. Пък едва сега работят на къси вълни. Колко са дълги вълните в радиото? – (До 15 хиляди.) Тя е дълга вълна. Трябва с микрофона да действувате до една хилядна от милиметъра. С такива вълни тя ще дойде. Ако е няколко метра, една вълна от 3 метра, в небето не може да иде, не може да я възприемат. Вие се молите и някой път и „Ни глас, ни услишание“. Ако турите тия ситните вълни. Да кажем, когато човек чувствува нещата. Всяко нещо, което не е почувствувал, то са дребните вълни. Да кажем, ако изпратиш една своя мисъл чрез своите морални чувства, тя има друга сила. А ако изпратиш една мисъл, чрез своите лични чувства, те си дават подтик. Тя ще има друго влияние. Сега вие не изучавате себе си. Някой път трябва да се спреш, да изучаваш човека като един предмет, отделен от всичко онова, което той чувствува. Да кажем ти чувствуваш приятни работи и неприятни работи. Неприятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Приятните работи може да бъдат верни, може да бъдат неверни. Туй, което чувствуваш, може да бъде приятно, може да бъде и неприятно. Приятните работи и неприятните работи, ни най-малко не туряйте качество, че са лоши. Може някое нещо да е неприятно чувствувание от неразбиране. А пък може да ти е приятно, понеже мислиш, че си го разбрал, но в дадения случай да не е никак полезно за тебе. Да ви дам пример. Срещам някого и казвам: В лотарията ти се е паднал един милион, спечелил си. Изведнъж се зарадва. Отива, вижда билета си, и една реакция става. Казвам: Кое е онова, което му е дало приятно чувство? Аз съм го накарал да мисли, че е спечелил. Аз му предавам моята мисъл, че е спечелил, но то е схващане. Той като се обоснове на моето схващане, зарадва се. След това иде и казва: „Излъга ме“. Не съм го излъгал. Спечелил е, защото всяка лотария се тегли на три места: На физическия свят, в духовният и в умственият свят. Няма някой, който да (не) е взел лотариен билет. И в умственият свят има билети, и в духовният свят има билети. Някои очакват да умрат и да идат в рая. Че то е билет. Ако по трена тръгнеш и кажеш: „Билет не вземам“, може ли да вървиш без билет. Дойде кондукторът и казва: „Господине, тук има закон“. Ако вие не си вземете билет, ако той е благороден, няма да ви глоби, ще ви предупреди, че втори път, ако ви намери, тогава ще ви глоби.

Та казвам: Ние сме дошли до едно опасно място. Аз ги наричам опасните, плъзгавите места на живота. Разместване, разни радиостанции, които имаме. Някъде музика учиш като се върнеш, обидил си се; религия учиш, обидил си се, значи разместени са станциите на радиото. Предава ти се едно нещо, разбираш друго. Едно очакваш, друго иде.

Сега, най-после пяхте „Аум“. Защо пеете „Аум“? – То е все таки да ви питам, защо ядете и защо пиете вода. Ни най-малко след като съм ял, постъпката е добра. Но още не е постигнато туй, което искам. Във всяко ядене трябва да има едно малко постижение. Във всяка мисъл, във всяко чувствувание, във всяка постъпка трябва да има едно микроскопическо постижение. Понякой път вие се спирате, имате неразположение. Имате болка, която дошла в коляното. То е цяла наука. Защо болката е в коляното или някъде в долния глезен, или някой път в големия палец, или в гръбнака, в слабините, или в бъбреците. Болестта има свои причини. Тогава един лекар ще констатира. Ако ви боли кръст или бъбреците, тия отправления за водата, която трябва да се изхвърли навън, не функционира добре. Ако ви кажа, че не функционира добре, вие ще се успокоите (ли)? Едно малко нарушение на бъбреците е. Хубаво, какво трябва да правите, ако ви боли кръста? – Как ще преодолеете, вие не знаете. (Учителят показва с двата показалеца кръста)

Кръстът какво трябва да правите? Как ще преодолеете (болките) вие не знаете. Как правим геометрически? (фиг. 1) Туй е Божествено. (Успоредните линии) В кръст ще ги туриш и ще ги направиш хоризонтални. Ще премахнеш противодействието. Да кажем вие противодействувате на вашите чувства. Тази болка дошла в едно стълкновение за вашите чувства. Всичките страдания произтичат от стълкновението във вашите чувства. Имаш чувства с дълги вълни, от 4–5 км. Имаш чувствувание с 3–4 см. Те са по-силни. Но, ако не функционираме с тия късите и дълги вълни, болките ще останат. Сега някой път дойде някой човек при мене и казва, че го боли кръста. И мене ме хване. Много смешно. Аз, който го лекувам, хване ме и мене кръста. Забелязвам понякой път колко деня ще минат, докато мине болката от кръста. Правя своите научни изследвания. Някой път пея една песен, някой път чета една молитва. Не слуша. Чета друга молитва, няма отговор. Моля се в Името на Бога, не слуша. Един ден му намеря цаката на това. Дотогава, докато ме боли кръста, този човек не е оздравял. Ида потърся го, той като спи, раздрусам го, ударя му няколко плесници. Ти ще слушаш или няма да слушаш, защо те боли кръста? Той се стресне, оздравее. Като оздравее, изчезне болестта, и моята болест. Ти ще кажеш: „Защо ще го биеш?“ Хубаво, вечерно време как ще го бия? Вие казвате на френски bien (добре). Аз говоря на френски, бия го значи добре. Вие вземате тълкуванието на български, биел. Често, когато се говори, вие сте разбрали много неща криво. Има едно механическо разбиране. Някой казва: „Учителят говори тъй, както аз мисля“. Някой път аз говоря за младата мома – отгде ги намери Учителят тези младите, все за млади говори. Ами, че в Швейцария тази Юнг Фрау, която е близо до Мон Блан, като изгрява слънцето, като изгрява, зачервява се. Червеничко е, красивичко е. Тази мома мъчно може да се качи горе да я целуне. Аз като казвам Юнг Фрау: „Вие влюбвали ли сте се в Юнг Фрау“ какво ще разберете? Или тези изследователи се влюбват в Еверест. И той е хубава мома, за която постоянно идват да видят лицето, как живее. Пък тя е такава морална, не иска да стъпи там човешки крак. Как ще ме разберете?

Има някои идеи недостъпни за живота. Не, че са невъзможни, но трябва да измените чистотата, трябва да измените мекотата, човек трябва да олекне. Че думата „олекване“ какво означава? – Казват: „Олекнал този човек“. Вие ще го разберете. Мислите, че ако един светия не олекне, той светия не може да стане. Запример, ако вие стъпвате да се тресе цялото здание, можете ли да бъдете религиозен човек. Като видите тресе се зданието, ако е религия? – Че вие имате нещо твърдо във вашето тяло. Може да ви турят да градите къща, но не и да ви турят с този (тропот) да възпитавате хората. Вие ще накарате и те да тропат като вас. Всеки човек може да предаде на другите това, което той има и без да иска може да го предаде.

Казвам: Колко е хубаво да се пречисти езика ни. Сегашният език да се очисти от онази своя плътност. Има една неестествена плътност, неорганизирана плътност. Тогава вие говорите и казвате: „Нима не разбираш?“ – „Хубаво, ти не разбираш ли?“ (Учителят го изговаря силно). Казва: „Бъдете тъй добри да разберете“ (Учителят го изговаря много меко). Защо не кажете така? – „Ти знаеш ли кой съм аз?“ – И дяволът като дойде, всякога пита: „Ти знаеш ли кой съм?“ Казвам: Бъдете тъй добри да кажете кой сте. – „Аз съм онова величие, което преди хората да бъдат на земята беше; този свят аз го създадох, разбирам законите. Какво мислиш?“ Сега ще каже някой, разговаря се някой с някой велик Дух. След като се разговаряш знаеш ли какво ще стане, ще те хване краста, цяла година ще се дръгнеш, ще се мъчиш. Като отвориш тази станция ще се чешиш цяла година или понякой път онези, които се занимават със спиритизъма отварят станции и говорят с духовете. Откъде го чуват? До ухото. Тия неща, които тук се говорят, те не са верни. Колкото са по-близо до ухото, не са верни. Някой казва, че отвътре възприема. Какво подразбира? – Има някои неща, като ветропоказатели. Щом от пъпа разбираш тази работа, тя е от нисшия свят. А щом разбираш под лъжичката, то е вече нормален свят, на чувствата. Следователно, всякога вие тази станция (слушайте)! Когато мислите, тази станция на лъжичката, трябва да действува постоянно. Тя показва, че нещата са верни. Нещо, което се усеща от симпатичната нервна система. Седалището, старото седалище на душата е под лъжичката. Човек не се хваща за главата. Седалището на Духа, то е горе. То са само идеи, за да може вашето въображение да работи, за разсъждение. В геометрията има да изучавате. Всеки един от вас да започне най-малко да изучава своето чело. Да направите сравнения на вашите братя, на баща си, на майка си, на сестра си, на вашите слуги, какво знание бихте имали и колко бихте се ползували. Да видите какви хубави неща има. Някои наши недостатъци на какво се дължат. Имаш някъде малка трапчинка на челото. Да знаеш, тази трапчинка какво ти препятствува. Може да имаш една вдлъбнатинка, може да показва, че си умен, практичен човек, но показва човек, който има слаба памет, на хиляди думи една запомня. Сега вие хората, ако имате развит център, там ще имате силна памет. Сега напосоки може да наблюдавате. Верно е това, но още не е наука. Нещата може да бъдат верни, без да бъдат научни, от наше гледище. Нещата може да бъдат и верни, когато не са верни. И в безверието казвате: „Този е човек безверен“. Срещал съм хора безверни, които имат по-правилни идеи, отколкото някои, които казват, че вярват в Бога. Веднага щом го засегнеш като човек казва: „Човещина, трябва да покажеш човещина“. Щом засегнеш тълкуванието за Бога, Той казва: „Остави тия работи, не искам да мисля“. Той не иска да мисли за човешките схващания, казва: „И аз имам схващания, но моето схващане за Бога не може да бъде за всички хора“. А има едно схващане, което е общо за всичките. Щом ядеш, ти е приятно. Щом аз ям и мен ми е приятно. Ние имаме едно и също схващане, съществувание имаме. Щом аз пия вода и съм в здравословно състояние, и ти си в здравословно състояние; щом и твоята жажда се уталожва, имаме еднакви чувствувания и след туй разбираме, че имаме еднакви разбирания.

Вие мислите, че имате силна мисъл. Мисъл, която не може да измени човешката коруба е слаба мисъл. Чувства, които не могат да изменят човешката коруба, са слаби чувства.П постъпки, които не могат да изменят човешката коруба са слаби постъпки. Всяко нещо, което е слабо, не може да измени човешката глава. Пък на едно място станала пертурбация, станала известна промяна. Ако главата на децата не расте. В стари години, старите хора трябва най-малко да развият горната част на главата. Някой път някои хора развиват главата при ушите. Някои развиват главата отзад, дето е малкият мозък; някои развиват долната част на челото; някои развиват горната част на челото. След туй някой може да развие своите уши. Има хора на които ушите с време се продължават. Има хора, у които с времето ушите се скъсяват, то е лош признак да се скъсят ушите. Лош признак е, ако тази меката част се скъсява. Тя не трябва да се скъсява. Ако стане много дълга, повече, трябва пропорция да има. Тази част може да стане по-голяма. Сега туй да ви не плаши. Не вземайте сега тия общите твърдения да се изпоплашите. То си има известни мерки, колко трябва да бъде дълго ухото. Когато Господ създаде света, определи точно геометрически. Според тази висша геометрия определено е, колко трябва да бъде дълго. И като се продължи твоя нос, определено е. С една десета от милиметъра да се продължи, ти си извършил нещо. Ако през целия живот не се продължи, в умствено отношение не си напреднал. Определено е, твоят нос с една пета от милиметъра. Не че Господ така го направил, но аз правя превод. Ако ти не си разширил носа с 1⁄5 от милиметъра, ти в своето сърце нищо не си постигнал. Определено е, с един сантиметър да продължиш ръката. Ако ти с един сантиметър не си продължил ръката, ти в живота си всичко, каквото си направил, не струва. То са мерки. Щом ти измерват ръката, аз искам да зная продължил ли си ти. Една мярка имам на хилядни от милиметъра, на една десетохилядна от милиметъра. Казвам: Някой път аз като правя своите изчисления, виждам, трябва с една десетохилядна от милиметъра да се продължи носа. Може да се продължи на една стохилядна от милиметъра. Каква материя, каква енергия в дадения случай може да обработим.

Опасната страна е, че религиозните хора наместо да развиват религиозното чувство, те развиват своите лични чувства. Наместо да развиват своето религиозно чувство, развиват своята алчност мислят, че е религия. Наместо да развиват Божествената Любов, развиват любовта на Купидона. Като говорят за Любовта към всичко, те разбират жена, имат предвид жената. Като му поменеш за Любов, той мисли за жени. И като види, трепери. Ама не стари, като е млада, има вече една такава хубава усмивка на лицето, а като види стара баба, индиферентен. За такава Любов не говори. Това са маски в живота. Ти може да облечеш старата баба с една маска на хубава мома, да ти трепне сърцето. И цяла година да не се успокоиш. Като се смъкне маската, ти ще видиш старата баба. В младата мома има чист ум. Има едно чисто сърце и чисти постъпки. За мене всеки човек е млад, който има чист ум, чисто сърце и чисти постъпки, той е млад. Той може да има хиляди години; всеки, който няма чист ум, чисто сърце и чисти постъпки, той е стар. Подразбирам такава гъста материя има, че трябва хиляди години той да работи.

Мислиш за Бога, ама си недоволен. Жена имаш, ама си недоволен. Деца имаш, недоволен си. В църквата се молиш, казваш: „За какво ми е всичко туй, в което вярвам?“, не си доволен; и за себе си най-после нямаш ясна представа. Вие се намирате в положението на американския професор Браун, който преподавал в Бостон психология в университета. Разправил той на студентите какво е „Азът“. И така се объркал, и не знаел в тяло ли е или в тялото не е. Защото в даден случай ти не можеш да говориш на един човек, докато нямаш един обект отвън. И запример, ако слънцето не съществува на земята, ти не можеш да имаш този възглед на земята. Като изгрее слънцето, вече имаш външен обект. Твоите очи може да се настанят. Ако слънцето изгрява, ако аз не съм на земята, неговото изгряване е безпредметно. За мене слънцето е предмет, когато аз живея. Вие ще кажете, че слънцето е материално тяло. То е външното. Слънцето е разумно същество. Туй слънце, то не е още. Но то самото е разумно същество. Тогава някой ще цитира, че Бог създаде небето и земята, създаде и слънцето. Тогава Бог не създаде ли човека? – Кога създаде слънцето? Слънцето го създаде по-рано от човека, в четвъртия ден. В кой ден създаде човека? В шестия ден. В четвъртия ден създаде слънцето. То разрешава една от големите мъчнотии. Слънцето разрешава един семеен въпрос. Слънцето има толкоз дъщери и синове. Вземете големият му син Юпитер, търси да се ожени. Другият голям син Сатурн и двамата се влюбили в една и съща мома и спорят. След туй синът на Слънцето Марс и другите синове, които по-рано са излязли. Има една дъщеря Венера, тя е доста благородна. Другата дъщеря е нашата месечина. Казват, че се оженила и развела. Не зная за кого се женила. Кога се оженила и развела. Земята е нейна дъщеря, и понеже дъщерята и майката са влюбени в един и същи любовник, дъщерята казва: „Аз не искам да те виждам“. И затуй тя мени лицето си. Някой път дотъжее за майка ѝ, и тя става голяма. Пълнолуние е тогава. Като се разсърдила, че тя е хвърлила око на този, когото и тя обича, тя тогава се скрива. Вие ще разберете или да ви кажа туй, което няма да ви съблазни. Майката не хареса избранника ѝ и тя се докачила, как тъй майка ѝ да не хареса този, когото тя обича! Между месечината и земята едно стълкновение има. Но да оставим, това са истории за деца. Слънцето има свои дъщери и синове, разрешават тези въпроси. Ние сме създадени в шестия ден, той е ден на илюзиите. Ние се занимаваме с неща, които нямат никаква реалност. Ти се занимаваш с една къща, с една нива. Вземеш крепостен акт, собственост за къщата, ходиш 60 години да правиш давия, да доказваш, че къщата е твоя. Утре умираш и къщата остане в този свят. Не може да я продадеш. Идеш в другия свят, мислиш, че имаш къща от този свят. Не може да я продадеш. Тази къща не може да я дадеш, пари вземате от къщата, но не можеш да ги пращаш в другият свят. Пари нямаш, казваш: „Две къщи имам“. Валута между небето и земята не е уредена. Че земята не отпуща валута за онзи свят. За тук на земята от едно място за друго може, но за небето пет пари не дава. Толкоз скържава е, че нищо не дава, какво ще направиш? – Идеш в другият свят, ще се мъчиш и най-после като плачеш, молиш се, в другият свят ти дадат даром един билет, дойдеш да търсиш тия, които са взели къщата. Пак започват другите илюзии. Пак мислиш за къщата или ходиш да търсиш жена си. Тази жена къде е отишла. Децата ти е взел някой, търсиш ги къде са, това са все илюзии. Онова дете, което ти си направил твоя кукла, ти вземат, ти не си на правия път.

Реално е само онова в живота, което никой не може да ти вземе. Всяко нещо, което може да ти вземат, искат да ти покажат, че нещата не са реални, те са илюзия. Следователно, тревогата ти да бъде временна. Ти ще туриш: „Защо да се счупят краката на моята кукла?“ Нищо не значи, по-хубаво беше да се не счупят, но кукла е. Куклата не е реално. Ако куклата беше реална. На реалната кукла краката не се чупят.

Казвам: В онзи свят ще се познаваме, ако Любов имаме. Че Любовта на земята, аз бих желал с Любовта, която имаме тук на земята, не бих желал да имаме. В този свят ще имаме една Любов, която никога не престава. Има една Любов, която свързва хората. Когато вие се запознаете с тази Любов, тя е реалността на живота. Тази Любов, аз я наричам Любов към Бога. Любов, която обединява всичките хора, осмисля живота, осмисля всичките постъпки. Това наричам Любов към Бога или Любов към всичките души. Тя е една. Сега може да зададете въпроса: „Възможно ли е да обичаме всичките хора“. Със сегашната Любов, невъзможно е. Да ви обясня. С една малка лампичка, вечерно време, аз може да виждам само близките предмети, но с тази малката светлина, не може да виждам всичките предмети, туй означава. Човек трябва да мисли. Щом дойде дневната светлина, на слънцето, с тази светлина всичко може да виждате. Ако вие имате един далекоглед, работите стават ясни. Много неща в нашия живот, не са ясни, понеже ние носим една малка светлина. Трябва една по-голяма светлина. Затуй всеки един от вас, какъвто и да е, трябва да намери един приятел, който да бъде отзвук на неговите мисли, отзвук на неговите чувства. Един приятел трябва да имате. Ако си сам, нямаш един приятел, ти ще минаваш, (заминаваш). Ти няма да имаш никакъв импулс. Връх Еверест е важен, по отношение за всичките планини. Но, ако той седеше сам по себе си, нямаше никакви други планински вериги, той щеше да бъде безпредметен. Но тия планински вериги, те си имат свое предназначение. Казвам: И човек има висок връх. Сега не мислете, че индусите, което наричат Суат (суата), е първото откровение, което е дадено на човечеството. Имаме и думата Ману, от (мене) човек започнал да мисли. Ние мислим още по втори начин. Откровението, което е предадено е Суат. Ние не сме в състояние да ни се предава по този език. Идва едно приспособление, схващането на човешката мисъл. Човешката мисъл не може да бъде родена, докато ти в себе си нямаш едно чувство и човешките постъпки не може да бъдат оценени, човешкото чувствувание не може да бъде оценено, да има отражение, докато няма постъпки. Постъпките са подкрепа на чувствата, чувствата са подкрепа на човешката мисъл, а човешката мисъл е за подкрепа на човешката душа. Всичките тия неща идват за подкрепа на душата ти. За да познаеш душата си, трябва да мислиш, трябва да чувствуваш, трябва да си постъпвал. Само човек може да познае душата си.

Има ли някой певец от вас да ми изпее някаква песен? Каква песен ще ми изпеете? – Да изпее една песен „Господи, Боже мой“. Кой от вас е направил „Господи, Боже мой“? Има ли някой, който да е съчинил „Господи, Боже мой“? Една сестра ми казваше, тя е съчинила нещо, но като рекла да каже, потреперало ѝ сърцето. Трябва да бъдете свободни. Ако стане някой да пее, неговата погрешка е там, че той иска да изпъкне, иска да покаже, че знае. Туй е на погрешна страна. А като стане, другите ще кажат: „Този ли се намери“. Като стане някой да пее, като че вие пеете, и като изпее, като че вие сте пяли. Да схванете нещо. Каквато и малка погрешка да направи, да разберете в какво седи. Някой път има едни тонове, които не сте изучавали. Вие не сте изучавали безгласната музика. Аз на вас не бих ви свирил, защото на когото и да съм свирил, все аз съм плащал. След като свиря, плащам. Аз не обичам да свиря, понеже трябва да плащам. Някой път след като съм свирил, и четирите струни ще ми се скъсат. Някой път като свиря, някоя пакост ще стане на лъка. Не мислете, че от цигулката ще излезе нещо. Цигулката е само едно условие. Истинската музика е вътре в човека. Ти не можеш да свириш, ако умът ти не пее, ако умът ти не е музикален, ако сърцето ти не е музикално, ти не можеш да бъдеш музикален. (Учителят удря с лъка поотделно на струните). Защо са неясни тоновете? Или някое дете, което за пръв път свири, в детето има амбиция, иска да се покаже, да даде концерт, да каже майката: „Не свири ли моето дете хубаво?“. (Учителят свири българска песен). В българските песни, българинът е майстор на „фа“. Туй е тъжно, мелодично. Казва: „Спечелил съм нещо, имам си хубава къщица“. Но с българските песни, българите доникъде не са дошли. Много малък кръг е. Понеже българинът не е намерил път да свърже мелодията с хармонията, не върви. Навсякъде българските песни в мелодично отношение има такива трели, които в европейските песни не се употребяват. Много дребнички трели, много хубави.

Та казвам: Някой път песните са мелодични. Но една песен трябва да стане хармонична. Някой от вас, щом се свири една стара песен, но старите песни нищо не ви донасят. Тази песен е стара, аз съм я преобразил, съвсем друг характер съм ѝ дал. (Учителят свири българска песен). Аз съм изменил много работи. Ще каже някой, че не е така, както е старовременската песен. Вече минаваме от мелодията в хармонията. (Учителят свири българска песен). Тогава как пеят адептите? (Учителят свири). Това е един обикновен тон. (Учителят свири и пее). Един адепт пял така, но свързва той живота с едно подигане, всичко се завършва. (Учителят пее). Ако усиля чувствата си, не е за мене. (Учителят пее гърлено) То не е музикално. (Учителят пее отворено). Казвам: Всички можете да пеете добре. Понякой път вземете два, три тона, дотогава, докато вие почувствувате една малка топлинка. Аз вземам музиката не като изкуство, но като метод за живота е музиката. Във всичките области ти не можеш да мислиш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да чувствуваш правилно, ако не си музикален. Ти не можеш да постъпваш правилно, ако не си музикален. Музиката я употребете, като един метод, да изрази живота ти. Не като външно изкуство. Сега, аз не искам вие да станете цигулари. Много мъчно се свири. Може някой на китара, на мандолина, на тамбура да свири. Може с два тела да свири. Поне всеки един от вас да има тамбура. Най-малко да имате едно тъпанче, дааре. Станеш от леглото, вземи даарето. Музиката трябва да се преподава. Изискват се особени условия. Туй дисхармонични състояния има у нас. Ние не можем да ги премахнем. Аз бих желал да се занимавате. Аз с музика се занимавам между другото. С философия на музиката аз съм се занимавал по 5–10 минути. Навсякъде, дето са пели жени, моми и други изучавал съм философията на музиката, вземал съм известни пасажи. Тя е област широка. Вие ще влезете там.

Сегашната работа е едно благо. Музиката ще излезе. Сегашната хармония ще излезе. Светилище на посветените. За бъдеще още повече ще дойдат, ще дойдат тогава тия музиканти и оттам ще стопят. За да разберем музиката трябва да имаме тия чувства. Не само музикални чувства, но много работи трябват, за да бъде човек музикален. Той трябва да има един отличен ум, трябва да има едно отлично сърце. Та сега изучавайте вашето чело. Някои от вас в музиката не сте работили. Дарбите си не сте разработили. Капиталът ви не е разработен. Ако речете да пеете, нямате търпение. Нямате търпение да изпеете някой тон. Запример вземете сега „до“. Вземете изведнъж горно „до“. Ако вземете в този смисъл „до“-то, вие разрешавате някой път работата. Ако кръг някъде можете да теглите, не знаете какво да правите. Вие сте яйце под квачката, което се мъти. Квачката в дадения случай може да бъде музиката. Като седнете под нейното крило, ще се измъти пилето, и след туй ще дойдете да учите „ре“. Дълго време, 20 дни трябва да седите под квачката. Ще пеете във всичкото разнообразие. А като излезете от квачката, целият живот ще пеете все „ре“. Животът е едно движение. „ре“, ще пееш. Тонът на движението „ре“, навсякъде се отличава. Ти отсичаш нещата. И животните имат едно търкане, то е „ре“. Те не са се научили да пеят, да дадат правилен ход на своите чувства. Всяко недоволство, музикално, тонът не излиза както трябва. Вие се намирате в едно противоречие. Казвате: „Да служим на Бога“. Учили ли сте вие какво нещо е служенето на Бога? Били ли сте вие на небето? На себе си да кажете били ли сте на небето, да слушате небесният хор от 144 000 души, които пеят в хармония? Слушали ли сте вие 144 000 души, които пеят в един хор? – Тогава ще разбереш какво нещо е музиката. Ти като влезеш там, ще се погълнеш, ще забравиш всичките дрязги на живота и ти ще влезеш в този хор, и ти ще започнеш да пееш. Тук слушам (хор) от 30, 40, 50, 100 души. Понякой път аз казвам: Не трябва да се дирижира. Обиждам диригентите. Има една музика, диригентът трябва от главата до петите трябва да бъде музикален. Всяко помръдване трябва да бъде музикално. Не съм против движенията. Но всяко движение трябва да бъде израз на музикални вибрации. Диригентът от главата до петите трябва да бъде музикален. Колкото е по-музикален, толкова по-добре. Щом е от главата до петите музикален, той ще свири. Бих желал и вие от главата до петите да бъдете музикални.

Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.

27 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 2 юни 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета няколко стиха от първата глава от Исаия, от 16-и стих нататък. Неща, които са казвани повече от преди 2500 години.

„Аум“

Ще се спра върху думите: „Елате сега да разискваме, говори Господ.“

В сегашния век се изисква малко другояче да се разглежда животът. Не може да го разглеждаме както преди 2000–3000 години, нито даже преди 100 години. Във всичките форми, които сега съществуват, те ще останат за децата, за бъдещите деца, които прогресират. Те ще останат за забравените. Сегашното знание може да е забавление за малките деца на бъдещето. Онези от вас, които искат да разберат смисъла на живота – вече се разкрива в ново. Всичките тези нови открития, които идат, туй е сближение на цялото човечество, на хиляди и хиляди учени хора, които работят. Те не работят по свой почин, от само себе си. Всеки, който не разбира, мисли, че туй е произволно. Туй показва, че има един разумен свят, който е решил да се открие на човеците. Не е далече времето, когато някоя сутрин ще се събудите, ще видите, че виждате. Не това, което е, не което сега виждате, но нещо повече. И ще се намерите в едно противоречие, като онзи бедния американец, който бил съвсем закъсал и мислил да се самоубие, направил завещание, но сутринта като става, гледа една торба злато, турена отпреде му, и едно писмо. В писмото пише: „Няма защо да се самоубиваш, вземи торбата и не се самоубивай. Животът ти струва повече от тия пари.“ Той се чуди откъде е дошла тази торба. Търка очите си, да не би да е сън.

И съвременната култура мяза на този американец. Всеки иска да има, понеже не му върви както той мисли, но иска да се самоубие. Бащата е тъжен, понеже синовете му не са такива, каквито той иска. Майката е тъжна, понеже дъщерята не е такава, каквато тя иска. Учителят е тъжен, понеже учениците не са такива, каквито [той] иска. Държавниците са тъжни, понеже поданиците не са такива, каквито те искат. Навсякъде има едно разногласие. Но туй разногласие сме го произвели ние.

Та казвам: Трябва да благодарите, понеже нова светлина е влязла в света. Условията, при които вие живеете, са толкова благоприятни, понеже самата Слънчева система, самата Земя е навлязла в една нoва чувствена област. Има чудни работи да се откриват за бъдеще. Ще станат промени на Земята. Има един нов план, който трябва да се изпълни. Че някоя и друга къща ще се засегне – няма нищо, на друго място ще се съградят. Нали сега, когато прокарват един план в града, нали сега в София ще прокарат Мусмановия план, някой се безпокоят, че ще засегне къщата им. Няма нищо, ще платят тази къща и ще съградите на друго място. В света иде един план, не се безпокойте, може би другите къщи ще бъдат 3–4 пъти по-добри, отколкото сегашните. За бъдеще ще имате кооперации. Най-малко един дом ще има два декара. За всичките квартиранти ще има място. Сега едва 100 метра има. Малко място има. Едни до други се трупат и не знаят какво да правят.

За да видите великия план на природата колко е умен, природата в един апартамент от 19–21 сантиметра на дължина и от 15–16 широчина и от 15–16 в дебелина е турила квартиранти от 3 билиона и 600 милиона жители. Живеят вътре, не се карат. Всеки има апартаментче, градина. Този апартамент ние го наричаме Великата човешка глава, която ражда много работи. Тия жители вътре не се карат, но оставят време да мислят заради нас. Като уреждат своите работи, и на нас, хората, уреждат работите.

Казвам: Тия ограничения, които сега съществуват, ние сами сме ги наложили сами на себе си. Неразумните желания ограничават човека. Човек има много неразумни желания, които са го ограничили и са внесли сегашната тъмнина, която съществува. Когато човек има неразумни желания, тогава и науката не може да му помогне. Мислите ли, че в Индия, тази философия... Още в началото [Индия] имала една отлична философия, но в ума на индусите имаше [от] тази тъмната материя. И най-после индусите, като не можаха да намерят онзи Божествен път, искаха да турят табела върху човешкия живот и да узаконят както е бил създаден човек. Те узакониха четирите свои касти и казват, че така е направил Бог света. То не е така. Че е така светът, съществува като факт, но това е един общ ред и порядък, който по-нисши, други същества поставиха.

Бог признава този ред, но Той ни най-малко не иска да го узакони. Бог не е узаконил тия касти, тези разделения между хората, които съществуват. Те са разделения, които ние сме образували. Че в една къща единият [е] мъж, а другият [е] жена, а други са деца, това е един ред, който произтича от едно естество, понеже хората са паднали. Сегашният порядък произтича от едно отклонение от правата посока на човешкото развитие. Ние не сме в правия път на човешката еволюция. Туй трябва да го имаме предвид. Следователно силите, с които разполагаме, материалите, с които разполагаме, не са тъй чисти. И затуй всичките наши мисли са теории и понятия за живота. Има нещо, което е криво.

И в сегашния век иде нова епоха, която иде да изправи една погрешка, която някога е направена. Не е далече туй бъдеще. Туй може да ви подпиша. С двете ръце може да ви го подпиша. Ако не вярвате, чакайте и когато стане, ще видите, че е така. Иде един порядък в света, който всичките хора ще видите. Всичките неправди, всичките тия противоречия, индивидуални, обществени, семейни, народни, на цялото човечество, всичко туй ще се оправи. Как? – Ще го видите. Не може да разправям. Не може да разправям на един болен човек как ще оздравее. И да му казваш, пак, но като оздравее, ще види. Туй е вътрешен процес, който ще се извърши от светлината, от слънцето, от въздуха, от водата, от храната, от окръжаващите хора, но този процес е вътрешен, не може да видим по-тънкостите, които стават.

Казвам: Всички трябва да се радват. Някои философствуват, имат малко познания. Ние не може да не се радваме. Тълкуванията на хората нас ни радват. Фактите на нещата мен ме радват. Една череша ме радва повече, отколкото тълкуванието на черешата. Мене ме радва една слива повече, отколкото тълкуванието на сливата. Фактите ме радват, които съществуват. Мене ме радва един скъпоценен камък такъв, какъвто е, повече, отколкото философията как се е образувал камъкът. Учените хора имат своите теории как са се образували камъните. Но скъпоценните камъни си остават такива. Ние нямаме скъпоценни камъни още като камилско яйце. Такива камъни нямаме. После, с всичката наша култура, нямаме 12 000 скъпоценни камъни като камилски яйца. 12 000 дребосъци, имаме ги, но като камилски яйца не зная колко има.

Та, в съвременните математически изчисления, някой път вас ви се вижда грамадно число 14 000. Мислите кой знае какво означава 14 000. В даден случай 14 000 няма тежестта на 1 килограм жито. В един килограм жито има 16 000 зърна. 14 000, трябват още 2000, за да станат 1 килограм. Във вашия ум седи 14 000 зърна. Тия зърна, за да проявят своята сила, която е скрита в тия зърна – тя е грамадна, но на тия зрънца трябва да се създадат условия, да се проявят. Един килограм жито колко струва? – 4–5 лева. Сега [едва] 2–3 лева. Какво може да направят с 14 000, което струва 3 лева? Какво може да направиш? Но ако знаеш езика на житното зърно, ако знаеш да говориш на житото както трябва, ако можеш да говориш на неговия език, ти си разрешил един от главните въпроси – икономическият въпрос е разрешен. Ти може да имаш само едно житено зрънце, не ти трябват 14 000. Като станеш сутринта, на туй житено зърно да говориш, ще го покриеш с един прах, ще му поприказваш и след туй ще видиш, че ако сте двама – ти с жена си, ще намерите цял един сомун и [тъй] вкусен, знаеш колко вкусен! Ако имате деца, като го ядете, след туй пак ще остане житното зърно. Няма да чакате от фурната да го изваждат, но хубав опечен хляб ще бъде.

Аз вземам тази форма само за да изясня тази идея. Вас ви се вижда несъвместимо и фантастично. Така беше фантастично и за радиото. Така беше фантастично и за телефона. Сега руските учени са на полюса и съобщават по радиото, дават сведения. Туй показва какъв е мощен човешкият дух. Приготвили са храната. Трябвало да заколят 3000 кокошки, за да направят 30 оки кокоши прах. Трябвал им, за да не ги хване една болест, да имат пищна храна. Казват, че тия 22-ма души, които отиват, ще прекарат много хубаво и само ще се лишат от едно благо – няма да има топла баня, но ще се мият само с разреден спирт. Зимно време 50–70 градуса, всичката вода замръзнала, с какво ще се мият? Ще имат може би в палатките под 7–8 градуса. И тия хора ще прекарат най-малко 6 месеца в тъмнина, при тия несгоди, и пак ще се занимават с научни работи, ще изследват магнетизма, ще изследват теченията на Северния Океан, ветровете и ще дават сведения по радиото какво течение става. Казвам: Кой ги праща сега тия хора на полюса?

Според мене Северният полюс представя главата на човечеството. Южният полюс представя краката. Следователно откриха краката, сега се открива главата. Кацнаха на главата и ще видят какво ще ги научи тази глава. Показва, че главата има най-високата точка на света. Хималаите не са толкова високи; най-високата точка, това е Северният полюс. Това е добър признак. От тази глава ще дойдат нови разпореждания, туй показва, че човешкият дух се е повдигнал на една вътрешна висота, хората на Земята мислят заедно, искат да се съединят и да почнат да мислят заедно. Постигнатото благо от един народ не е важно кой го е открил. Той не се открива, Северният полюс. А на славяните – отиват първи и се дават наставления, понеже първи отиват на полюса, дават им се наставления какво трябва да правят. Ходиха англичаните – не можаха да отидат там. И французите ходиха, и италианците ходиха.

Едно време, ако четете еврейската история, когато Господ създаде света, явиха се всичките еврейски букви 22 и Господ казва на първата буква: „С тебе не може да създам света, понеже лоши имена с тебе се пишат.“ Явило се е М-то, казва: „Ти си буквата на смъртта.“ Всичките букви се явили и най-после останала втората буква на еврейски – Б – и с нея Бог започнал да създава света. И казва Господ: „Бера, бераша, берахи.“

Казвам сега: Новото създание – славяните, са първата буква. Славяните са първата буква, с която ще започне новата култура. Славяните започват с буквата С. Сега някои ще кажат: „Не е така.“ Всеки един народ, който може да допринесе на човечеството, който може да бъде проводник на Божественото, всеки народ може да бъде като славяните. Славяните ако не слушат, и те ще станат като другите народи. В славяните трябва да се пробуди онова Божествено Начало, първо в света да служат на Божественото, а второ да се служи на човешкото. Първо човек да урежда благото на своите ближни, а после да урежда своето благо. Сега въпросът е другояче поставен. Всеки урежда своето благо и после урежда благото на своите ближни. Това е само един принцип. Този принцип навсякъде ще засегне. Ако идете в Америка, в Англия, навсякъде в семейството раздорите са върху това кой да управлява вкъщи. Бъдещата култура носи две качества: вкъщи ако мъжът иска да бъде господар, трябва да бъде господар и слуга; и жената, която иска да господарува, и тя трябва да бъде господар и слуга. Нямат ли тия качества, нищо няма да стане. Ще заповядваш и сам ще го направиш. Жената ще заповядва и тя сама ще го направи. Синът, и той ще бъде господар и слуга; и дъщерята ще бъде господар и слуга. Всички ще бъдат господари и слуги. Най-първо ще заповядват на себе си и ще го направят. И след като го направят, тогава ще го предават на другите.

Сега казва пророкът: „Елате да разискваме – казва Господ.“ Тогава трябва да се разисква. Няма да търсим Господ в будизма, в християнството, във всичките създадени форми. Аз говоря за християнството като човешка форма и за будизма като човешка форма. В Божественото трябва да има правилни отношения, както човек има отношение със Слънцето. Вечерно време може да представят Слънцето на кино. На киното може ли да зреят плодове? Може да имате една илюзия, но ако очаквате от киното да излезе нещо, 40–50 лева ще отидат и нищо няма да дойде от киното. Вие ако очаквате от човешките системи, вие ще имате едно задоволство. Не че са безполезни, но същественото е онова, което съществува в природата. Ние вече живеем в такъв свят. Трябва да научим тия закони.

Пита някой има [ли] друг един начин на разглеждане. Представете си, че аз искам да ви опитам доколко вие сте верни. Като дойдете, вие ще кажете, че „аз ви обичам, аз съм готов да умра.“ Сега слугата казва: „Аз съм готов да умра.“ Дойде другият, казва: „Аз съм готов да умра.“ Десет слуги дойдат и всичките казват, все ще умрат. Аз не искам слугите да умират. Искам вие да живеете и да работите. Тези, които умират, ето аз как ги опитвам: на всичките тия мои слуги, ще им дам всичкото имане, пари, и ще ги оставя да управляват. Те не знаят, [че] като дам парите, ще ги разделя и няма да ме познават. И като ида, питат ме: „Ти кой си? Трябва да си удостовериш личността.“ Да имам карта. Аз съм умен човек, вземам, че си изтеглям всичките пари по един начин, който те не знаят. Отивам, касата празна. На друго място изграждам една къща, много по-хубава, те са пак сиромаси. Тия слуги аз ще ги накажа. Едни ще станат болни. На други дрехите им взели. На други децата им ще ги бият. Всичките нещастия ще опитат, какво да правят. Те няма да ме знаят. Аз ще кажа: „Вие как постъпихте – много зле. Ограбихте човека.“ Хората ще изчезнат, не знаят накъде отиват. „Тъй ли? – казвам. – Ще идете да го търсите, да се разкаете за прегрешенията и като го намерите, аз ще ви кажа тогава и всичките болести ще изчезнат.“

Някой път не е хубаво да се разкрие истината на хората и да ви кажа защо. Някой пред мене седи, виждам го, той ми е длъжен, той ми дължи 200 000 лева, но той не ме познава. Той казва: „Моля, господине, може ли да ми кажете кой сте?“ – „Странник съм.“ Не искам да му кажа, понеже ще му се обърне сърцето. Ако му кажа, че съм аз, ще се смути. Искам да го държа в невежество, за неговото щастие. Не искам да подигам този въпрос, за да не подигам неговите страдания. Някои от вас искате да се запознаете с Господа. „Къде е?“ Ще ви се обърне сърцето, ако ви кажа. Пред вас ще излезе една картина, едно пространство, неизмеримо, с хиляди години ще мислите, че се е обърнал светът. Господ, Който е толкоз благ, Той се е скрил, минава за един много обикновен човек в света. Вие питате къде е Господ и казвате: „Някъде е Господ в света.“

Та казвам сега: В правата мисъл, новото човечество трябва да се отличава с две качества. Първото качество го имате. Вие може да грешите. Всички от вас ви считам първокласни герои, това го знаете, туй геройство го познавам. Ако сега не дойде второто качество – да направите... Първото нещо – прегрешенията, сте ги правили, но герои на доброто още не сте станали. Щом дойдете до доброто, казвате: „Не може.“ Щом правиш прегрешение, казваш: „Мога да го направя.“ Щом дойдеш до доброто, казваш: „Условия няма, хората не са още добри. Доброто не е дошло.“ Казва някой, че не живее добре с жена си. Той казва: „Живял ли си с такава неразбрана жена?“ Аз му давам съвет и му казвам: Търпи я. Той казва: „Изяде ме. Ти – казва, – живял ли си с лоша жена?“ Казвам: Аз не съм толкоз герой, намирам, че си голям герой, понеже живееш с тази жена. Понеже не съм герой, не се завземам за такъв живот. Понеже тя е по-паднала на един герой. Герой е тази жена. Той казва: „Какво да правя?“ – „Ще ѝ станеш слуга.“ – „Как?“ – „Каквото ти каже, ще го изпълниш. Думата ѝ на две няма да правиш. Kакъв ще бъде краят?“ – Направѝ това за една година и ела при мене, аз ще ти кажа какъв ще бъде краят.

Само един господин дойде при мене и ми казва: „Господ живот и здраве да ти дава. Каквото ми каза, стана. Жена ми била ангел. Каквото ми каза, като те послушах, измени се цялата работа. По едно време се подчинявах, започна да ме слуша, влиза в положението ми, тръгна добре работата.“ Ами че този закон е верен. Ако тази жена не се подчинява, в нея Божествено възмущение има. Ти искаш да подчиниш Божественото – ти ще си строшиш главата. Ако жената мисли да подчини в мъжа Божественото, нищо няма да остане от нея.

Казвам: Не е въпрос за човечеството да се подчини мъжът. Човешкото у мъжа трябва да се подчини на Божественото у жената. И човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа. Туй е сега процес. Тъй разбрано, вече има смисъл. Мъжът трябва да се подчини на Божественото у жената и човешкото у жената трябва да се подчини на Божественото у мъжа. Тогава имаме философия и в децата ще бъде така. Човешкото на бащата и майката ще се подчини на Божественото у сина и човешкото на сина ще се подчини на Божественото на бащата и майката. Вече имаме нов закон, който важи и за дъщерята, и за слугите, навсякъде. Като се приложи този закон, вече имаме едно истинско положение, една нова философия, едно ново разбиране. При сегашното разбиране ще имаме постоянно стълкновения, неразбиране в живота.

Казвам: Новите разсъждения кои са? Трябва да се научим да зачитаме. Всеки човек иска да бъде уважаван и почитан. Почитайте в човека Божественото. Като срещнете един човек, във вас да се роди едно чувство да зачитате туй, Божественото, да намерите Божественото в човека, да знаете, че той има нещо, което може да уважаваш. Не като минеш, да кажеш: „И този е като другите хора.“ Има нещо у човека, което ние още не сме проучили. Ами че всички поддържат, че Бог толкова е възлюбил света, че Бог слязъл да спаси света. Писанието казва: „Не обичайте света. Бягайте от света.“ Как ще приемем тези две неща? Бог е залюбил този свят. И на нас ни проповядва ние да не обичаме света, а да бягаме от света. Трябва да се даде едно тълкувание. Понеже Бог възлюбил света, не влизайте да разваляте онова, което Бог съгражда. Аз виждам често какво става. Няма да се обиждате. Нямам предвид да изнасям недъзите, но казвам къде е погрешката. Аз съм наблюдавал тия неща, имам данни отвсякъде. И в Германия [е] така, и в Америка е така, и в Русия е така.

Един от видните проповедници в Германия, няма да му кажа името, толкоз виден красноречив проповедник, прочул се е, че е дошъл императорът да го слуша. Като го чул, понеже бил беден, казал да му подобрят материалното положение, да му увеличат заплатата. И така направили. След време императорът попитал: „Какво става с нашия проповедник? Не се чува, както по-напред, както говореше по-рано.“ Министърът бил духовит и казал: „Петелът, като затлъстее, не пее.“ Като затлъстял този петел, намерил си една тлъстичка кокошчица, оженил се за нея, родили му се деца, започнали да ходят по удоволствия и проповедта тогава останала. Всичките в света казват: „На този човек материалното положение се е подобрило.“ Щом се подобрява материалното положение на хората, ако те са неразумни, ще имат опитността на този германски проповедник. След време ще затлъстеят и няма да пеят.

С това не ви препоръчвам сиромашията, но сме дали на богатството по-правилно разрешение. Богатството е условие за разумните хора. Богатството в ръцете на разумните хора; да не става както сега, да минава от едно лице в друго. Аз считам богатството важно произведение. Всичките хора да имат туй произведение, те са общи блага. Всеки един човек трябва да има свой дял. Така трябва да седи идеята в ума.

Да допуснем, ти имаш една слугиня. От тебе зависи да работи 10 или 12 часа. Може да имаш съзнание, че тя да има отношение като дъщеря. Много пъти случва се, че като постъпите с една слугиня, ще се родят противоречия. Но туй още не показва, че този закон още не може да се приложи. Може да се приложи. Няма човек в света, когото ти обичаш, ако знае, че го обичаш... Когато един човек е уверен, че го обичаш, той никога няма да злоупотреби с твоята любов, понеже, ако ти изневери в дадения случай, той ще усети такава голяма болка, както никога не е чувствувал.

Вие не сте страдали, когато човек изгуби любовта. Били ли сте на Северния полюс с руските учени, където да останете 6 месеца, да бъдете в тъмнина 6 месеца, че като изгрее Слънцето, като ви светне, ще мислите, че някое божество излиза. Когато човек изгуби любовта – това слънце на душата, – настава такъв мрак и тогава да си като че в ада си. Онова, което [носи] радости на човека, то е любовта. Парите са само украшение. Имането е само украшение. Но онова, което дава трайност на нещата, то е любовта. Любовта е свързана с още други велики добродетели в света и техните сили заедно работят върху нашата душа. Помнете само едно нещо: когато става в света едно подобрение, количеството трябва да се намали. Когато количеството се намалява, ценността се увеличава. Ето какво подразбирам. За да изкарате един килограм розово масло, трябва да сварите 3000 килограма розов цвят. От 3000 килограма вие ще изкарате един килограм; количествено имате един килограм, но цената на този килограм се повишава. Цената на един килограм розов цвят може да е 5, 6, 9 лева, но 1 килограм розово масло струва много повече, отколкото 1 килограм розов цвят.

В сегашния наш живот много от количествените неща, които ние притежаваме, от нашето знание, от ония обществени схващания, ние мислим, че сме много силни, че сме много здрави, един ден човек остарее и се чудиш къде е отишла твоята младост. Къде е отишла? Ти може да вярваш в Бога, един ден ще остарееш и ще започнеш да се съмняваш.

Един български православен свещеник ми разправяше: „Аз бях голям верующ, но като станах на 85 години, почнах да остарявам и си казвам: „Я има Господ, я няма.“ Започнах да мисля: „Ти едно време учеше хората да вярват, а пък сега един дявол е влязъл.“ – Не е дявол, но това е твоята старост. Много нечиста кръв се е събрала в твоите жили, в твоята глава, че Божествената светлина не може да влезе. Казва: „Тъпак станах. Едно време четях, а пък сега не мога. Едно време имах отлична памет, сега вече една молитва 4–5 деня чета и не мога да запомня. Попска глава.“ Казвам: Трябва да влезе нова кръв. Човек трябва да се обновява. Кръвта трябва да се обновява. Ние като поддържаме животът да се подмлади, човек най-първо трябва да подмлади кръвта си. На един стар човек ако се внася чиста кръв – един ден ще се подмладяват хората и няма да бъде далече, когато хората ще може да се подмладяват. Ако човек рече да умира, ако се внесе тази кръв, веднага ще се подмлади, бръчките ще изчезнат и човека можем да го върнем назад 40–50 години, да му турим една възраст 25 години. Казвате: „Възможно ли е?“ – Възможно е.

Когато вие започвате да остарявате, не се спирайте върху вашето минало. Когато едно религиозно общество започва да отпада, започва да мисли едно време как живееха светиите. Остави светиите. Ако едновремешните светии дойдат да живеят сега, те за мене не са светии. Едновремешните светии трябва да бъдат сегашни светии. Сегашните светии трябва да бъдат бъдещи светии. Тъй гледам на въпроса. Ние ги туряме някъде. Ще им турим образ, ще ги търсим по гробищата.

Сегашните християни ходят да търсят Христа в Иерусалим. Целият православен свят отива там да Го търси. Ами че нали вярвате, че Той е възкръснал, че е горе на небето, че Той не е в Палестина? Че трябва да почитаме мястото – ами не е ли по-хубаво да почитаме Неговото Слово? Ако ние имаме Христовата любов, Палестина ще бъде най-малко три пъти повече почитана.

Често ме срещат и казват: „Ти вярваш ли в Христа?“ Казвам: Едва сега се уча. „Че как така?“ Казвам: Вяра имам, но сега се уча. Вярване имаме в Христа, но вяра няма. Много слабо ми е вярването. Даже се съмнявам дали Христос е проповядвал. – „Че как?“ – Това за мене не са факти. Историческите работи са приказки, но вяра имам. Казва: „Ти вярваш ли?“ Казвам: Че аз вчера с Христа приказвах. – „Где Го срещна?“ – Аз с вяра ходих. Аз приказвах с Христа. Приказвам не с вярване, а с вяра. – „На какъв език се разговаряте?“ – На български. – „Христос знае ли български?“ – Много добре го знае. – „Ами после на какъв език?“ – После на английски, на френски, много езици знае. – „Ти какво ме смяташ?“ Счита, че го смятам. За мене аз ти говоря една истина, както е заради мене. Ако считаш, че те смятам, ще извиниш. Ако мислиш, че искам да те смятам, казвам: Не може да имаш туй познание, докато сам не се запознаеш с Христа. Когато дойде Христос на Земята, вие няма да Го срещнете. Нито цилиндър ще носи, нито фрак. Той ще бъде простичко, хубаво, чисто облечен, ще бъде достъпен, навсякъде ще ходи и ще изучава хората както са. Влезе някъде при бедните – Той няма да ги направи богати, но в който дом влезе, ще даде наставления как да живеят. Там, дето Христос мине, светът ще се поправи.

Христос иде сега на Земята, не както в Палестина, да Го знаят; Той иде неизвестен. Той сега иде да оправи света. Сега някои казват, че не е време. Сега иде вече. Христос иде на Земята, понеже има власт. Не тъй, както господарите, но отдето мине, има власт да поправи света. Като мине, като стъпи кракът на Христа в някоя богата къща, ще се запали сърцето на богатия човек и той ще започне да раздава. Като светне Христос в сърцето на младата мома, тя ще иде да слугува на хората. Ще я считат глупава. Всичките хора ще станат глупави, ще ги считат за глупави, че те няма да си уреждат работите. Какво има да си уреждам работите си? Казват: „Слушай, ти ще остарееш.“ Казвам: Едно време бях стар, сега се подмладих вече. Остаряването – в миналото. В каквото ти вярваш – може да турят под магнетически сън, че те считат, че си стар, а може и да се подмладиш.

Божественото в себе си носи вечната младост. Човешкото носи вечната старост. В небето има 24 старци, които представят човешкия порядък на Земята. Всичките други са млади. 24 старци и Господ ги е турил на почетно място. Казвате: „Какво представя?“ – Епоха на човешкото вярване. Че от всяка една епоха на човешкото вярване Господ взел по един екземпляр, че като го погледнеш, той представя цяла епоха на хората, които вярват като него. Тия старци казват: „Да не вярвате, да не живеете както ние живяхме.“ Защото казва Евангелист Иоан, че всички се покланяли пред Господа и всички падали пред Господа и хвалили. Онези, които не разбират този закон, ще кажат: „Какво унижение, да се покланят.“ Те благодарят на Бога, че ги избавил от голямото заблуждение и очакват да се подмладят. Но докато ние не завършим цялата еволюция на човеците, не може да излезем от това положение.

Сега туй ще оставим, то е вярване. То спада към друга категория. Сега аз искам да ви изнеса онова, което е за вашето подобрение, което може да ви направи герои в света. То е Божественото начало. Но в туй Божествено начало вие трябва да вложите една вечна справедливост в себе си, една вечна святост да вложите в себе си. Не само да вложите, ами да възприемете тази вечната истина, която носи свобода.

Тогава Господ казва: „Елате да разсъждавате. Всичките ви минали грехове, всичко туй ще бъде заличено.“ Казвам: При новите условия мъчнотиите, в които се намирате, как трябва да се разрешат? Има религиозни мъчнотии. Християните още не могат да се спогодят, нямат едно верую в Христа. Ако вземете католическата църква, тя мисли, че е най-права. Ако вземете евангелистката църква, тя мисли, че е най-права. Всичките секти мислят, че са най-прави. И право забелязва един американски писател. Той прави едно сравнение и казва: „Ние, съвременните християни, мязаме на евреите, всичките 12 племена, които носеха скинията. Всички носеха някаква част от скинията. Кого как срещнеш, казва: „Скинията носим.“ Не носеха цялата скиния. Отидат до едно място и се покланят. Сега всички вярват, че носят по нещо от истината.“

Когато дойде цялото човечество до онова Божествено учение, което ще открие първоначалното учение, на великата Божия любов, учение на великото Божие знание, на което светът е бил създаден. Учение на великата свобода, на Божията истина, учение за любовта, което е храна на човешкия живот. Как трябва да се преобрази човешкият живот? Ние не може да се подмладим, ние не може да бъдем щастливи, докато не почнем да се храним с плодовете на любовта. Можем да остаряваме, можем да страдаме, понеже не се храним от любовта. Говорим за любовта, но тя е нещо умствено, отвън. Вие още не сте яли от плодовете на любовта. Ако вие вкусите онзи първия плод на любовта, вие ще възкръснете. Ако вие вкусите от плода на любовта, всичките ви болести ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие хапнете от първия плод на любовта, сърцето ще светне и всичките недоразумения ще изчезнат. Ако вие вкусите от плода на любовта, ще имате любов към всичките хора. Ще обичате всеки един човек. Понеже вие като хапнете от този плод, всички, които са около вас, понеже съставят един организъм, тази кръв ще мине в другите и ще започнат да чувствуват като вас. Вие искате да обичате някого, но връзка няма между двама ви. Ако се образува вътрешна връзка, онази Божествена връзка, в която ние живеем и се движим, тогава онова, което аз придобивам, придобиват го и другите. Каквото другите придобиват, това и аз го придобивам.

Следователно живеем не за себе си. Всеки живее и за другите. Бог живее за нас и ние живеем за Бога. Бог живее в нас и ние живеем в Бога. Но за тази идея трябва едно изяснение. Ние казваме: „Ще се върнем.“ Къде ще идем? Тогава нашата личност, нашият дух, нашият ум, нашето сърце, ще придобият друг израз. Тогава ще се почувствуваме свободни и ще видим какво е свобода. Ние сме роби сега. Някой казва, че е свободен. Един слуга, когото тормози господарят, свободен ли е? Един верующ когато го е страх от Бога, верую ли е това? Казва: Любовта изпъжда всеки страх. Ако в нас съществува страх от Господа, туй е неразбрана идея.

Та казва сега: „Елате да разсъждаваме.“ Сега другата идея – казвате: може ли туй да се приложи? Може да се приложи. Давам възражение на едного. Той носи един тон лед. „През една малка дупка – казва – можеш ли да прекараш този лед?“ – „Ще ми дадеш време.“ – „Как?“ – „То е моя работа.“ След 3 часа той прекарва. – „Че къде е ледът?“ – „Стопих го.“ Ледът може да се прекара през една дупка.

Ние, съвременните хора, искаме да минем в другото царство. Като стопим леда. Ние искаме да влезем в Царството Божие. Ще се стопим като водата. Ние ще се разтопим под огъня. Може да влезем, но не такива, каквито сме. Сега подигат въпроса: „Какви ще възкръснем?“ Ще възкръснем 4–5 пъти по-добри, отколкото сме сега. Но трябва сегашното смъртно да се погълне от безсмъртното и съвършено да се изменим.

Сега не засягам вашия живот, сегашния живот. Сегашният ваш живот е предисловие. Ония хубавите мисли, които идат някой път, ония хубавите чувства, благородните постъпки, не ги отблъсквайте от себе си. Не считайте, че е нещастие. Хубавото, което е дошло в ума ви, [не] е илюзия. Илюзия не е хубавата мисъл. Илюзия не е едно хубаво чувство. Една опечена кокошка не е илюзия. За мене една мисъл е много по-реална, отколкото една опечена кокошка. И аз ям понякога опечени кокошки. Че как не? Всяка кокошка, която ям, оживява. И риба ям. Щом като изям рибата, ще я намеря в морето и тя е жива. Всеки приемам в дома, но го приемам не да го използувам, а да му дам живот.

Казва: „Който Ме яде, ще има живот.“ Като ядем Христа, ще влезе да поправи това, което по друг начин не може да се поправи. Има нещо мъчно за разбиране, понеже схващате материално, нашите ръце, нашата глава, нашата красота. Казвате: „Как тъй, аз, човека, да вляза вътре?“ Ти, човекът, за когото аз говоря, ти не може да минеш през най-малката дупчица. Ти, човекът, няма кой да те спре. Ти, човекът, като излезеш из тялото, ще бъдеш толкоз учен, че може да идеш до Слънцето, може да идеш до Вселената. След като излезеш из тялото, ако не задържиш нищо материално, ще идеш до Слънцето ще влезеш. Всичките души на хората ще бъдат отворени и ти може да влезеш в тялото. Ти като искаш да изучаваш хората, ще видиш техните глави, ще видиш тайните, които се крият, и целият свят ще бъде за тебе отворена книга. Какво страшно има в такава смърт? Тогава ще живееш за всичките хора и те ще живеят за тебе. Ще живееш в който и автомобил искаш. Няма да имаш един автомобил. Който автомобил искаш, с него ще пътуваш. Сега имаш специален автомобил. Ако той се строши, работата е вече свършена.

Тази идея е малко неразбрана. Казвате: „Как да живеем в другите хора?“ Че, то е красиво. Да живеем в Бога какво е? То е великото. В Бога се разширява нашето съзнание. Бог не се нуждае от нас. Той е безпределен в Своите прояви. Материалният свят сам по себе си е ограничен. Ние сме ограничени по единствената причина, понеже Божественото у нас се е прекъснало. Ако някой път ние се обичаме, то е по единствената причина, че Божественото у вас и Божественото у мене, те не се съобщават. Но Божественото в един човек не може да проникне в материалното в другия човек. Божественото в другия човек не може да проникне в материалното на другите. За бъдеще Божествената светлина ще влиза в човешкия свят и тогава нещата ще станат ясни.

Казвам: Когато дойде Божествената светлина в света, ще разкрие тайните, които сега са скрити. Един учен човек сега правил опити. Той правил опит, че може да скрие нещата на сцената. Туря скъпоценни камъни. Поставяме един артист на сцената и като пусне тази светлина, артистът изчезва, не че го няма, но не се вижда. Сега ще дойдат учените хора. Като блесне тази светлина, веднага вие ще се видите. Сега първото вече вие сте го направили. Вие сте невидими един за друг. Ще дойде сега ученият човек, който ще ви направи видими един за друг. Всинца сте невидими, не се познавате.

Казва Господ: „Елате.“ Къде да идем? Казва: „Елате да разсъждаваме.“ То е някъде. При сегашните наши разбирания как ще Го намерим? Как ще разсъждаваме, [къде] да идем? Ще ми кажете: „Вярвай, както аз вярвам.“ Много добре. Дойде на друго място. Казват: „Другите каквото говорят, не вярвай.“ Едно Божествено учение приема всичките вярвания и счита всичките хора, в каквото вярват, е право, но то е право само заради тях. Следователно има нещо, за което вярвам. Следователно има нещо вярно само заради нас, а Божественото е право за всичките души. Ако аз имам Божественото, имам правата вяра. Говоря на един човек, схваща го. Щом не може да го схване, изменя, намеря друг начин. Дошъл съм, че човек може да го разбере.

Веднъж говорих на един голям материалист, от крайните материалисти. То беше преди 25 години. Обръща се към мене и ми казва: „Ти трябва да знаеш, че на прости хора не говориш. Аз съм свършил университет. Имам ум да разсъждавам. Чел съм много, няма да ме заблуждаваш. Говорѝ като на човек.“ Рекох му: Аз не искам да ти говоря нещо, което не вярваш. Няма да те карам да вярваш. Аз те поздравлявам и казвам: твоето верую е отлично, много хубаво е. Казва: „Допусни, че аз вярвам в нещо. В какво вярваш ти? Ти – казва – вярваш в заблуждения.“ Хубаво – казвам, – да допуснем, че е така. Какви са твоите аргументи, че аз вярвам в заблуждения? Ти – рекох, – може ли да ми предскажеш моят живот след 5 години какъв ще бъде? – „Аз съм човек в заблуждения. Тази теория за Бога е на заблуждение. Аз не поддържам такава теория – казва, – аз не мога да ти предскажа.“ Аз пък – рекох, – ще ти предскажа. След 5 години, в еди-коя си година, еди-кой си месец, в твоя живот ще стане едно коренно преобразование. След като се ожениш, туй ще стане. – „Че как?“ – Запиши си го.

Той сега е в другия свят. Преди една година дъщеря му идва при мене, и това стана, най-после жена му изгоря и той казваше: „Аз вече повярвах в оня свят, но тя стана жертва заради мене.“ Та му казвам: Хубаво, ако на тебе този Господ, Който ти проповядвам, ти даде разумна жена, която да те обича, как ще постъпваш с нея? Ще повярваш ли? Ако този Господ, за Който ти говоря, може да уреди всичките противоречия на хората, ти какво ще направиш? Ще повярваш ли в Него? Ако този Господ, за Който ти говоря, може да освободи всичките хора от робство, ще повярваш ли? Казвам: Аз проповядвам този закон. Този Господ иде, този Господ проповядвам. Аз проповядвам и друг Господ – Който може да ме освободи от всички противоречия.

В тази истина трябва еднакво да вярваме. За мене и за вас трябва да има същата цена, но аз вярвам по един начин, вие – по друг. Тази светлина не трябва да минава през много умове. Тя трябва да минава от източника направо във вас. Ако една истина мине от един ум във втори, в трети, четвърти, то не е истина. Аз, казва Исаия преди толкоз хиляди години... Аз говоря за Исаия не какво е писал, но чета откъде е взел, откъде е излязъл и казвам: от главата на Исаия ли е излязла, от главата на един евреин? Той казва: „Измийте се, очистете се.“ Отлична е тази идея. Значи Исаия преди туй време е бил един адепт, който учил цялата история, знаел цялата история. Не се преражда, много пъти идва. Най-после идва като пророк, доста видно място заема. Исаия сега пак е на Земята, пак е проповедник, виден учен, където и да е. Онова, което той е черпил, той не го е измислил. И аз като ви говоря, не ги измислям тия неща. Аз говоря за една реалност, в която живея. Опитвам я, не само аз, но хиляди милиони същества има, които опитват неща, които за в бъдеще ще опитваш. Приятно ми е, че като опитате, ще кажете: „Вярно е.“ Всичко онова, което не е вярно, ще видите, че не е така.

Сега не считайте, че оня свят е нещо непонятно за вас. Вие като влезете в другия свят, вас ще ви падне като мед това, което ви говоря. Ще кажете: „Това е за света, за който мислихме. Това разбираме.“ Вие мислите, че оня свят е като вятър, няма никакво съдържание. Какви ще бъдат къщите ви? – „Дали ще има семеен живот?“ Тъй, както живеят, и мъже има, и жени има. Тогава какво ще кажете? Законът е такъв. Мъжът само криво да погледне жена си, и тя ще изчезне. И ако жената хвърли само крив поглед, мъжът ще изчезне, тя не може да го види. В този свят ти не може да се скараш, ти не може да помислиш зло. Или ти, или този, за който мислиш, изчезва. И семейство има, и възпитание има, и университети, и музика, и художество, но каква грамадна разлика има. На какво ще мяза идеята – ще мяза на „Хиляда и една нощ.“ Турската поговорка казва: „И така да е, пак не вярвайте.“ Сега как ще ми вярвате? Понеже не искам да ви говоря, аз не искам да ми повярвате. Понеже, ако ми повярвате, няма да искате да седите на Земята, ще искате да заминете от Земята. Преди години в Америка имаше една цяла треска в Аляска за злато. Много хора изпродадоха своите къщи. Няколко души забогатяха, но другите какви ли не страдания претърпяха.

Та казвам: Бъдещият свят е създаден за вас. Този свят, вие няма да идете при него, той сам ще дойде при вас. Вие със своите мисли, със своите чувства, ще идете. Този свят ще слезе при вас и ще се нагоди като външно условие. Един ден ще се намерите и тогава ще благодарите в себе си, че сте поддържали тия идеи на човечеството.

Казвам: Сега е необходимо да поддържате човещина. Не да мислите за своето благо. Ако река да говоря за моето благо, какво ще ви проповядвам за другия свят? Какво ще придобия, кажете ми? После, повече от 30 години мене ме считат, че малко не ми достига, че моят ум не е на място. Тези, които ме считаха така, техният ум изхвръкна. Много пъти са ми казвали: „Трябва да има английски които да те заставят да проповядваш.“ Казвам: Ако мене ме заставят английски да проповядвам, то съм нещастен човек. И по-нещастен човек от мене няма в света. Ако имам някаква користолюбива идея, казвам, по-ниско от това нещо няма. Аз не искам да убеждавам хората да вярват в това, което не е. Искам да вярват в онова, което живеят, в онова, което носят в себе си. Онази човещина, онова Божественото. Казвам: Вярвайте в това. Аз казвам: От себе си нищо няма да ви дам, от себе си мога да ви дам само условия да се подигнете и да познаете Божественото.

Казва: „Елате да разсъждаваме.“ Тогава има един пример за Исуса Навина. Среща една вечер в лагера един въоръжен, той си изважда меча и казва: „Кой си?“ Онзи, въоръженият, казва: „Аз съм от Господа.“ Изважда си меча, мисли, че е неприятел. Тогава Исус Навин му се покланя.

Като срещнете, ще попитате: „Ти от кои си?“ Ще извадиш меча си – „От Господа съм.“ Мечът, това е Словото. Като извадиш твоя меч, да светне, да излезе светлина. Не светне ли твоето чело, твоята глава, твоят гръб, твоето лице, твоите очи, твоят нос, твоята уста, не светнат ли дрехите ти, нищо няма да излезе. Хората със светлина се отличават. Умовете със светлина, лицето със светлина, челото със светлина, страните, сърцето, тялото – навсякъде светлина трябва да има. То е Любовта, която трябва да познаете във всичките сърца и да не мислят хората за своите нещастия в света, защото нещастията ние може да ги поправим. Всичките нещастия идат само от материалните несгоди. Сега имаме всичките изгледи. Трябва ни голяма разумност, не само на един човек, не само на един народ. Цялата култура, всичките образовани народи, тази идея да проникне у тях: да бъдат добри. Тази борба, която става, е на място. Не е лоша борбата, но ще дойде едно споразумение. Всички имат добро желание, всички искат свобода, но тази свобода ще дойде по един закон, както в механиката – всяко нещо трябва да бъде на своето място.

Та казвам: На вас препоръчвам да напуснете старото верую и да възприемете вярата, вярата в Божественото. То да бъде ваше ръководство. Умът ви да бъде служител на онова, което вие разбирате. Не мислете, че няма да имате нужда от другите. Мене ми е приятно, когато слушам един музикант. Когато видя един художник, който рисува, един работник, който работи, навсякъде, каквото възприемам – мравите, пчелите, дърветата, навсякъде виждам каква разумност има в природата. От туй, което виждам, аз се спирам пред едно дърво с благоговение, виждам каква разумност, каква интелигентност работи. По някой път като ви казвам, че си разговарям с тези дървета, при неблагоприятните условия ми разправят как са преминали. В туй аз не ви казвам да вярвате, не искам да ви убеждавам. Казвам какво виждам. Ако не виждам такива дървета, вие сте прави. Ако мисля, че аз се разговарям при тия дървета, които виждате, то не е вярно, за мене дърветата са вече друго нещо. И като седна при туй дърво, като седна при една череша, клонът се приближава при мене. Нещо казва: „Я ги вземете.“ Всички те оживяват. Тия дървета с любов вече ми дават. Като ям, [с] всяка череша, която изяждам, влиза живот. Виждам какво голямо самоотричане, каква голяма жертва правят. Те са жертва на цялото човечество. Казвам: Много благородна черта. На тях казвам: „И аз бих желал да бъда като вас. Туй значи разбиране.“ Те ми казват: „Ние желаем два пъти повече да бъдем като тебе.“ Казваме: те са дървета, растения. Но аз съм минал по този път, съзнавам това. То е Божественото. Казвам на всинца ви: Спрете се при едно животно, трябва да имате благородство. Погледнете – една душа седи, за бъдеще ще има Царството Божие. Седите при един беден човек – пред него има бъдеще. Който и да е, това е Божественото.

Елате сега да разсъждаваме. Като разсъждаваме така, ще се премахнат всичките противоречия. Но за нас още от днес може да се премахнат всички противоречия и тогава трябва да работите без противоречия.

„Благословен Господ Бог наш“

Тайна молитва

25-а неделна беседа,

държана от Учителя

на 30.V.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев*.

* На 23.V.1937 г. по каталога на Елена Андреева няма беседа (Бел. на координатора Вергилий Кръстев).

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

Пишете върху една свободна тема. Всеки да избере най-любимата тема, върху която да пише.

Ако вас ви попитат за биографията ви и как сте дошли, как ще пишете биографията? Пътят, който сте изминали, няма да можете да опишете. Онзи момент, когато се е пробудило вашето съзнание, той е много далече. Вие сте като някои странници, пътници, които са се изгубили в света. Знаете, че сте дошли отнякъде, но как сте дошли на това място, не знаете. Мислите, че пак ще се върнете някъде, но и где ще се върнете, и него не знаете. У вас често се задава идеята, какво нещо е злото? – Аз няма да ви изяснявам. Най-хубавите работи може да ни създадат най-големи злини. Представете си един цигулар вземам. Един цигулар може да създаде най-големите злини. Аз си нося цигулката като предметно учение. Аз имам само един пример. Един цигулар като свири, тази струна се скъса, отгоре като свиреше. Всяка струна може да се скъса и да те осакати. Не че тя, цигулката има някакво предразположение, но никога не трябва да натягате цигулката повече, отколкото трябва. Най-малко трябва да оставите 30 трептения по-слабо, отколкото може да издържи, понеже атмосферата се мени и често такава струна скъсва се. В атмосферата става отпущане и свиване. Ако стягаш, трябва да оставиш 30 единици за свиване, тъй щото като се свие струната, да може тя да издържи. Сега приложението. Сега, вие сте инструмент, създаден от милиони и милиони нишки, и то разнокачествени, от най-фината до най-грубата материя. Че милиони такива нишки се проявяват във всичките ваши чувства, мисли и енергии. И всичките ви постижения се дължат на тия нишки. Ако ги имате, постижения може да имате. Ако ги нямате, нямате постижения. По такива нишки се предават светлинните лъчи. По такива нишки се предават звуковите трептения. Вкусът се предава, обонянието, пипането. На първо място, на някои от вас ви се виждат много прости. Вие искате някаква философия. В какво седи философията? – Философията седи в туй. Това е философствуване. Всичкото философствуване в света седи в туй. Само един философ има. Онзи, Който създал света, той е философ. Другите,които философствуват и всички вие, които и да сте. Във философията, всяко нещо си има причина. Ще кажете, ама то е философия. Щом като кажете, че всяко нещо има причина. Щом като имам следствието, зная причината, може да създаде това нещо. Запример, някой може да говори за музика. Но той трябва да разбира от музика. Или някой иска да рисува, но най-първо той трябва да създаде скица. Като иска да нарисува един човек, най-първо ще го нарисува геометрически. Тук под носа има малко пространство. Трябва да имате един закон. Те са успоредни линии. Нещата не са произволни. Отпосле да влезе онази свобода да си дадете. Най-първо е свободно рисуването. Какво означава? То означава едно състояние. Когато се рисува един човек, трябва да му се дадат онези основни черти върху характера, които всякога трябва да ги намерим. Има някое състояние в устата на недоволство. От туй недоволство, една част на устата е изкривена. Ако погледнеш устата се е изкривила или някой път изкривил се носът. Като го рисува, изкривил се носът. На едната, или на другата страна. Но туй произтича от някакво недоволство, което има постоянно. Изкривил се носът, изкривила се устата. Някои хора очите им мижат, не искат да възприемат повече светлина, понеже ги е страх, ако възприемат повече светлина, да не се изкривят. Страх ги е сами от себе си. Някои не искат много светлина. Някой не искат много мисъл, понеже ако мисли ще се забърка. Има някой, не иска много чувства. Разни предразположения има. Така хората се осакатяват. Представете си, че вие седите на един камък отгоре. Но представете си, този камък е вътре в тебе. Този камък, ако го изместиш от неговото място и го туриш в някое положение неустойчиво, може да ви смаже. Така е въпросът. Защото на този камък, някои седяха отгоре. Но не му дадоха такова почитание и уважение, защото не взеха предвид, че може да падне отгоре и да ги смаже. Как ще го обясните това? – Вие поставяте една ваша мисъл там, дето не трябва. Вие поставяте едно ваше чувство там, дето не трябва и вследствие на това се създава едно голямо зло. Запример понякой път, искате да бъдете господари на Любовта. Аз ви казвам: То е ваша работа. Че какво като ме обичаш. Ако ти обичаш някого, ти развиваш себе си. То е привилегия за тебе. Че ти ме обичаш, аз съм предметно учение за тебе. Ти се учиш. Трябва да ми платиш нещо. Вън от това, той като се учи от мене, рисува ме. След туй казва: „Ти ще ми платиш, че си ме рисувал“. Че, кой на кого трябва да плаща? – Когото рисуват ли плаща, или който рисува плаща? – Винаги, когато рисуват някого, той трябва да му плати. Понякой път някой невежа е, че ти го учиш, ти се заблуждаваш. Че този човек не е невежа. Той седи и се представя като невежа. Ти го учиш и най-после казваш: „Плати, за туй, което учиш!“ Но онзи, че го учиш, като го научиш, ти трябва да му платиш. Ами ако научиш някого да свири пък не му дадеш инструмент, учиш го на цигулка, ти ще му създадеш нещастие, понеже няма цигулка. Учиш го да свири, пък няма на какво да свири. Този човек хич не го учи. Като го учиш да свири, дай му един инструмент да те помни човекът. Вие сте от тия учители, които ще научите някой човек, пък не му давате с какво да свири. По-добре е да му разправяте за пеенето. Сега аз ви разправям за пеенето. Аз съм слушал най-добрият певец в света, който никой не е слушал. Аз съм бил в Америка, в Англия, навсякъде съм слушал свирци, певци, даровити. Гениален човек, слушал съм го, той пее най-простите работи, непринудено, но разбира много добре музиката. Казва: „Я пей“. Никога, когато той пееше, аз не пеех с него заедно, защо? – Защото исках да схвана, да наблюдавам как той пее. Неговото разрешение същевременно в дадения случай какво мисли като пее. Някой ще каже: „Имаш ли ти нужда да се учиш?“ – Чудни са хората. Че голяма привилегия на хората е да се учат. Та казвам: В този човек на пеенето, нямаше никаква превзетост. Той имаше един глас такъв хубав, такова хубаво гърло имаше, че като го слушам казвам: Колко умен е! Аз разсъждавам: Колко милиона години е взело на природата да създаде тази малката ципица, да излезе този човек да пее. И да има създаден най-хубав инструмент. Тогава онзи, който не разбира закона,ще каже, в него ще се зароди едно желание: „Защо и аз да нямам“. Вие имате всички, но сте осакатили вашия ларингс от голяма небрежност. Може да ви кажа кои са причините. Вие сте пили вряла вода, студена вода, студена бира, люти работи, чушки, чесън. Та какво ли не? – И таратор и баница, сирене, какво ли не е минало през гърлото, та се чудя, че останал този ларингс, че останало нещо досега. После и музиката някой път трябва да учите. Човек в музиката трябва да страда, за да може да се учи. Знаете ли вие какво значи страдание? – Леките работи в света всеки може да ги учи, но в мъчните работи има големи противоречия. В музиката трябва да ги преодолеете. Не всички могат да станат музиканти. Защото всички имат дарби, но всякога природата е турила едно препятствие. Създаде му дарби, които не може да останат недоразвити.

Сега аз не говоря за вашето верую. Аз не говоря за вярата и веруюто. Те имат едно различие. Може да вярваш в нещо. Знаете ли какво означава вяра? – Вяра е туй, което постоянно дава. Онзи Божествен момент, който като помислиш нещо и ти го дават, то е вяра. А пък вярването е, че като поискаш, ще ти го дадат, но ще почакаш. Във вярата искаш и на момента го приемаш. А във вярването ти ще чакаш. Тогава казват, времето не е дошло. Във вярата всичките неща са поставени на своето място. Който дойде няма какво да искате. Само ще си кажете и веднага ще дойде. Ако искате интрумент, ще дойде. Ако искате богатство, ще дойде; ако искате сила ще дойде, всичко ще дойде, няма нещо невъзможно.

Казва Христос: „Ако имате вяра като синапово зърно и кажете на тази планина да се премести и тя ще се премести“. Онези, които не разбират закона, казват: „Ако ние имаме тази сила, тогава светът ще го разрушим“. Човек, който има вяра, няма да руши, той няма да премести Витоша върху София отгоре. Веднага ще имаме едно болезнено чувство. Той за да премести Витоша върху София, трябва да е крайно докачлив. Такова болезнено честолюбие, гордост или болезнено користолюбие, да си отмъсти. Тогава религиозните хора обичат да отмъщават, обичат да кълнат. Та казвам сега: Вие се учите и искате да се запознаете с Христа. Как ще се запознаете? – Какъв характер имаше Христос? Сега аз не искам да ви изкарам, че сте невежи, но формата, с която сте я считам невежа. Ако Господ ми дал очи, а аз си затворя очите и започна да пъпля, тук се блъсна, там се блъсна, коя е причината за туй? Аз го правя нарочно. Ако си отворя очите може да минавам свободно. Сега вие искате да изучавате Христа със затворени очи. Какъв човек е бил Христос? Той е бил Син Божий. Знаете ли какво нещо е Син Божий? – Тази идея е неопределена. И думата Бог и тя е неопределена. Бог е Същество, Което всичко прави и разумно го прави. Няма за Него нещо невъзможно. Време и пространство и вечност, всичко това е построено от Бога. Божественото регулира нещата. Ти като идеш при Бога, при най-големите нещастия, оплачеш му се за смъртта, която те е постигнала, Той веднага каже само една дума и като каже, животът, всичко дойде и мир ти даде, и радост ти даде, и всичко. Каже една дума и радостта ти иде, мирът иде, богатството иде. Всичко се заличава. То е Господ. Като каже една дума и изчезнеш от света, като каже друга дума, ти се явиш в света. Сега вие казвате: „Да вярваме ли в това?“ Оставете се от вашата вяра. Може да вярвате, може да не вярвате. Може да вярвате, то е ваша свобода. Вярването е закон на свобода. Да правим това, което искаме. Опити правете. Във вярването, всичко, което правиш не е вярно. Запример, вие казвате, че обичате някого, но как мерите Любовта? – Казваш: „Този обичам повече, онзи, по-малко“. Вие как определяте, че обичате някого, бих желал да зная? Веднъж видях едно дете, питат го: „Колко обичаш майка си“. То казва: „Толкоз“ и показва с ръцете си. Ами сестра си? – Цялата си ръка. Ами баща си? Отваря си ръцете. Ами майка си? Отваря си широко ръцете. Обичта може да се дължи на ума, може да се дължи на сърцето, може да се дължи на душата, може да се дължи на Духа. Това са различни степени на Любовта. Някой казва, че ме обича. Казвам, с какво ме обичаш? – И котката обича една мишка, но каква е тази любов? – Тя е Любов на сърцето. Сърцето всичко онова, което обича, все го изяда. Този, който със сърцето обича, ще те хване, ще те изхруска. Какво става? – После, ти може да се уплашиш от туй изядане. Той като те изяде, после пак наново може да те пресъздаде. Онзи, който изял ябълката, ако ти му се скараш, казва: „Извинете“, и пак поставя ябълката на твоето дърво. Той поставя по-хубава, отколкото първата, която изял.

Сега да дойдем до същественото. Не считайте за едно противоречие във вашия живот да казвате: „Толкоз години ние се учим“. Ами именно трябва да се учите. Вие не трябва да ходите и да казвате: „Аз вярвам“. Във вярата нещата са дадени. Но в ума, какво може да възприемете от даденото? – Ти може да имаш хубава цигулка. Ти можеш да имаш хубав инструмент. Ти може да имаш добър баща. Майка ти може да е добра. Братята ти може да са добри. Но добрината на баща ти, няма да те научи да свириш. Че брат ти е добър, че сестра ти била добра, че те са даровити, че те са свирили, туй което те са направили, то е за тях. Ако при тия условия само ти учиш, ти ще придобиеш нещо. Аз понякой път произнасям някоя дума. Запример произнасям думата „дете“. Какво означава думата „дете“? – Произнасяли ли сте „де-те“? – „Де“, значи къде. Българинът казва: „Де – те“ и станало дете. Какво е детето? – Туй, което е „де“, да тръгне. Туй, което го подкрепят е дете. Бащата и майката кажат на детето: „Ти тръгни сега“. Вие ще си представите една фигура, изопачена. Ще си представите туй, което не е. Като кажете „дете“, веднага ще изпъкне детето. Да изпъкнат и тези, които са образували този плод. Да изпъкнат земята, да изпъкнат изворите. Като кажете дете, какво трябва да разбирате? Детето, това е един неузрял плод. И радва ви у децата неузрелия плод. Утре този плод падне, не узрее. Някой червей го изяде, вие плачете за плода. Казвате: „Умря нашето дете“. Защо умря детето? – Защото го подкарахте. Защо го оставихте да умре? – Значи го накарахте в един път да тръгне. Хлътна това дете. Кой е отговорен за умирането на децата? – Бащата и майката. Кой е виноват, че учениците не учат? – Учителите. В какво седи вината на учениците? Че не се учат. – Виновати са дърветата. За децата, които не учат, виновати са дърветата. Винаги по-нисшето съблазнява човека, по-висшето го назидава. Нисшето съблазнява човека, а висшето го назидава. Туй, което те съблазнява, е по-нисше. На нисшето, ти си господар. Следователно, нисшето, което представя една идея, ти ще вземеш в съображение, ще видиш право ли е или не. Хубаво ще го изслушаш, няма да тръгнеш по ума на туй нисше. А пък висшето, щом като говори нещо, ти ще го приемеш. Никакво разсъждение няма да има. Ти веднага ще опиташ нещата у нисшето. Ще опиташ и ще провериш веднъж, дваж и три пъти ще провериш. Във вас дойде някое чувство, някоя идея дойде в ума ви. Тук идват какви ли не хора. Хрумнало му някоя идея, дошла някоя религиозна идея, мисли, че е от Бога. Ни най-малко не е от Бога. Ако така разговаряме, всички неща са от Бога. Добре, но тази идея не е излязла от Бога. Аз тук в моята стая имам изкуствени гъби, направени. Така хубаво ги направили. Тъй хубаво са направени от сладкиши, две гъби имам, трябваше да ги донеса. Тази гъба не трябва да я печеш, тя сама се топи в устата. На вас ви трябва нещо съществено. Вие постоянно се колебаете в онова, което знаете. Онова, което аз зная, аз правя с него опит. В музиката, аз като съм изучавал произхода на музиката, съм правил опити. Свирил съм при бурно време и бурята е преставала. Свирил съм при тихо време и бурята е идвала. Свирил съм при дъждовно време и сухо е ставало. Свирил съм при сухо време и влажно е ставало. Свирил съм на рибките, на какво ли не съм свирил. Свирил съм на цветята, опити съм правил. Сега тази музика остава за мене. Философията на музиката. Има неща, не може да ви ги казвам. Два пъти не ги правя. Има неща, ако ги направиш два пъти, много са скъпи. Сега, то е една интрига, какво ли съм свирил? – И на хората съм свирил, и съм опитвал хората какви са. Свирил съм песента на блудния син. Една песен съм свирил. Тя седи в туй, как на младия син му иде на ум да напусне баща си. Представя си, че в света ще иде, голямо величие ще стане. Тръгва музикално, върви в света и намира другари, започват да ядат и да пият. Млади и стари, както тук миналата вечер абитуриентите се веселиха. Гледам там свирят, въртят се, след туй викат, свободни са. Няма да се смущават. Вие казвате: „Учителят как ли е преминал?“ Те не викаха повече от Ниагарският водопад. Те не викаха повече, отколкото някои бури, които са минавали. Седяха абитуриенти и абитуриентки, веселяха се, въртяха се на един квадрат от цимент, изучаваха Питагоровата теорема. Сутринта рано пък, една православна служба предаваха и като започна да кряска един свещеник с усилване на гласа. Като играха младите, една стара жена казва: „Господ живот и здраве да им дава на тия младите, че нас старите ни оживиха“. Тук нас ни услужиха, понеже на църква не можем да идем. Това е хубавата страна. Понякой път хората мислят едно, едно съчетание става на нещата. Някой път ние съпоставяме нещата, тъй както не са. Иде ни на нас една неприятност. Защо ни иде? Ние сме съпоставили нещата тъй както не трябва. С тия разбирания, които те имат и вие на тяхното място ако сте, така ще правите. Не че те правят погрешка, но понеже те служат на себе си, искат да бъдат свободни. Казват: „Който не иска да ни слуша, да бъде надалеч“. Аз ги наблюдавах до два и половина, после станаха тържествено и си заминаха. Ха, казват, на добър път! Слушам казват: „Не е религиозен той“. Аз разгадавах съдбата на всички, каква ще бъде. И като пееха и като викаха, веднага в картини виждах кой как ще завърши живота си, какво ще стане. Всичко туй е една картина, какво ще стане от тях. Те пяха толкоз хубаво, че сутринта докараха дъжд. Че му платиха, хубаво пяха, понеже дъжд донесоха. Те пяха песни, които носят дъжд. В музикално отношение като играха игри, има едно викане музикално. И женско и мъжко, „хе“ извикат. За мене всичко това беше (развлечение). Иде един брат и казва: „Не зная как изтърпя“. Казвам: Имах голямо развлечение, един отличен концерт, де ще го намеря. Много благоприлично се държаха, на светлина, нищо в тъмно не извършиха. Всичко, каквото правеха, на светлина, на квадрата там показваха всичкото изкуство, после на масите седнаха, ядоха, много добре допираха чашите, извикваха „ха“, „хе“.

Сега да се върнем. Това са посторонни работи. Това са сенки на живота, които произтичат от известни енергии. Известна енергия се е набрала както в някое планинско място. Като дойде пороя, не е залесено мястото, явява се повече вода, наводнение става. В младите понякой път иде тази енергия и тя ще изтече, докато остане онова същественото в живота. Същественото е вече, което остава. Започват нещата да се градят сами по себе си.

Та казвам: Кое е онова, запример, което вие трябва да градите във вашия живот? – Тук, когато се създаде Изгрева, идваха мнозина и на всички позволявах. Дойде един и пита, казва: „Да ви посея дърветата?“ Казва: „Тук плодните дървета трябва да ги посеем“. Казвам: Както намираш за добре, тъй направи. Той ги пося. Дойде друг млад момък, той искаше да ги посее на друго място. Казвам: Посей ги. Той постави прасковите, които имаме. Половината изникнаха, а половината от тях измръзнаха. Някой са били посадени на сливи, някой на дюли, и половината само израстнаха. След туй той сади лозето долу. Между онова, което хората правят, аз гледам да видя. Салонът други го правеха, не им дадох план. Тъй както намериха за добре, тъй го направиха. Единственото нещо, което дадох, план, беше за прозорците. Те бяха направили салонът и турили малки прозорци. Казвам: Не, големи прозорци ще турите. Те казаха: „Няма да издържат“. Казвам: Ще усилите, но ще издържи. В живота нещата няма да станат тъй, както ние мислим. Всеки човек ще дойде, ще направи нещо във вас и вие трябва да се съобразите. Бог е направил света и оставил хората да внасят нещо ново. И в музиката ние сме внесли нещо. В Божествената музика, хората са внесли много човешко вътре. В какво седи Божественото и човешкото? – Човешкото е силно, но не е проницателно, надалеч не отива. Някой глас е силен, (но) на един километър не прониква. Има гласове, които не са силни, но проникват от единия край на другия. Ако ти пееш в Ню-Йорк, в Сан Франциско, в Лондон, в някой друг град, гласът ти ще се чуе. Значи една мисъл може да бъде силна, но тя е външно силна. Нещата външно са силни, но и вътре трябва да проникват. Ако вашата мисъл не прониква, вие винаги ще се усещате ограничен. Всичко, което остава, остаряването на човека. Вие всички сте задръстени. Всичките бръчки на лицето, дисхармоничните, се дължат на течения, едно подпушване на човека. Ако аз имам Любовта. Да кажем някой човек не върши туй, което на мен ми е приятно. Един човек обича една песен, друг човек обича друга песен. Каква разлика има в песните? – Каква разлика има между една светска и една религиозна песен? Няма никаква разлика. Думите са същите. Само че, светският човек на своята песен дава едно тълкувание. Религиозният човек дава друго тълкувание. В единия има повече вътрешно съдържание, в другия има повече външна форма. Вземете светският човек, той ще се облече много хубаво. Яката, връзката са хубави. Хубаво вчесан, зъбите изчистени; ноктите изчистени; всичко изчистено, няма нечисто. Религиозният, понеже е занят със своя вътрешен живот, ще го видиш по-скромен, оцапан. Той казва: „Вътре човек да бъде чист“. Ако човек външно не е чист. Външната чистота се дължи на вътрешната. Тогава как (при) светските хора ще обясните противоречията? – Светските хора отвън са чисти, отвътре са нечисти. А духовните хора отвън са нечисти, а отвътре, чисти. Аз ще ви обясня как. Духовните хора, като мислят, отвън да бъдат чисти, светските хора схващат тяхната идея и я прилагат отвън, казват: „Туй можем да го направим отвън“. Светските хора са чисти отвън, както духовните хора отвътре са чисти. Защото духовните хора отвън са нечисти, понеже светските хора са отвътре нечисти. Тогава религиозните хора казват: „Ние отвън няма да бъдем чисти“. Тогава духовните хора показват вътрешния живот на светските хора. Светските хора показват външният живот на духовните хора. Като видите светски хора добре облечени, то сте вие отвътре. Ако видите светски хора, те сами не се харесват, вие ги харесвате; отвън вас те не ви харесват, това те са самите те. Вие харесвате светските хора отвън, вие сте това. Те са отвън така, но отвътре не са. Тогава радвайте се на светските хора, понеже те са копие на вашата вътрешна чистота. Радвайте се. Като видите, че вие сте оцапани, тогава съжалявате, че носите формата на един нечист живот. Вие сте немарливи отвън, тогава какво трябва да направите? – Ще започнете да ги коригирате. Ще започнете вие да се коригирате. Като започнете да коригирате отвън, вашата външна чистота, ще коригирате тия хора отвътре. Ако вие се носите хубаво, не натруфено, като туриш една дреха, да има линия. Направиш си една риза, да ти е приятно, като я носиш. Яката да не опира на шията, да не те дразни, но да има един, два пръста място около врата. Едно време имаше такива колосани яки. После, някои жени обичат да носят деколтета, то е научно изследване. Духовните хора се закопчават, те са много скрити хора. Затуй се закопчават. Онези, които отварят, казват: „Вижте ме“. Казва: „Какво се е разголила!“ Но тя е откровена, има нещо хубаво, тя е оставила тази хубавата страна. Оставила гърлото отворено. Туй мястото на Адамовата ябълка. После, райската долина е тази. Човек рая си показва. Раят на жената се показва. Мъжете се крият. Жените са станали по-откровени, а пък мъжете скрили рая. Това е тълкувание. Раят е свързан с човешката дихателна система. Раят е непонятен вън от дихателната система. Раят, това е дихателната система на космоса. На туй, което диша, то е раят. Там, дето има дихание, раят е. Всеки човек, който казва: „Де е раят?“ – От твоята дихателна система, от твоята дихателна система, твоите дробове, те представляват рая. Твоят рай е миниатюрен. Твоят рай се радва на ония блага, които идват чрез въздуха. На онова пречистване, на онзи свещен огън, който постоянно пречиства и изпраща в мозъка да работи. Като дойдете в Божественият свят, то е вашият мозък, ако влезете в човешкият свят, то е стомахът вътре. От стомахът като влезете в тънките и дебелите черва, то е адът. Тъй щото имаме: Божествен свят е раят. Човешкият свят е адът и мъчението. Всички ангели и дяволи, всички са вътре в нас. Вие сега искате да се освободите от тях, искате да се освободите от злото. Няма какво да се освобождавате. Няма да размествате нещата. Отгде произтича нещастието на една мома и на един момък? Вземете един млад момък. Бог поставил момъкът на едно място. Този момък най-първо не обръща внимание. Той е занят с една свещена идея. Всичко върви и не размества центъра на неговата тяжест, докато най-после се привлече вниманието му. В този момък се събуди желание да опита тази мома. Какъв плод е тя? Тя не знае, че като му обърне внимание, в него ще се зароди желание в стомаха да я изяде; в стомаха да я хапне. Тогава ще се зароди първото нещо. Той да я прегърне, да я стисне, да ѝ хване ръката на хорото. Тя гледа да хване ръката Той гледа да ѝ извие ръката, като че къса някое парченце. После ще вземе китката ще помирише малко. Вие казвате: „Невъзпитан“. Не, в моя ум изпъкват съвсем други работи. Изпъква цялата история как се създаде едно събитие. Защо тази мома иска да привлече вниманието му? – На тази мома и този момък, който ако постъпва с момата, тя го събуди преждевременно. Знаете какво е, когато се събуди един човек, който не си е отспал. Друго е когато се събуди, като си е отспал. Тя трябва да го събуди навреме. И той ще ѝ благодари. Не събуждайте Любовта на когото и да е преждевременно. Не внасяйте в човешкия ум светлина преждевременно. Не давайте на човека свобода преждевременно. На спящия човек каква свобода можеш да му дадеш? На спящият човек каква светлина можеш да му внесеш? – При тъмнината може да спи по-добре. Щом вече се събуди, тогава да внесеш Любовта. То е ядене. Първото нещо човек ще представи яденето, то е емблема на Любовта. След туй ще дойде светлината, слънцето ще изгрее. Божественият (свят) е създаден по същият закон. Слънцето показва за ония, които са събудени. Днешният ден носи известни блага. Ако вие сте събудени, тези блага ще дойдат, ако не сте събудени, вие се смущавате, тогава ще се зародят ред нещастия. Тук една несгода, там друга несгода, ще прекарате целия ден в несгоди. Казвате: „Защо Господ създаде света така?“ Не го създаде така Господ, вие така го създадохте.

Та казвам: Трябва да имате един начин. Искате да проповядвате само. Не само да проповядвате, ами дайте място на вашия живот, той сам да се изяви. Дайте място на Любовта. Щом дойдете до света на Любовта, не мислете вие за Любовта. Щом дойдете до света на светлината, не мислете за светлината. Щом дойдете до света на свободата, не мислете за свободата. Нещата, за които мислим, ние ги нямаме. Нещата, за които не мислим, ние ги имаме. Какво ще мислим за въздуха. Аз живея във въздуха. Въздухът постоянно влиза, има една обмяна. Ако се заинтересувам, ако мисля какво нещо е въздухът, ако две–три минути не приема въздух, да не стане една обмяна, аз ще почувствувам какво нещо е въздухът. Значи една обмяна става. То е резултат на разумни същества. Въздухът произлиза от същества от един по-висок живот. И този живот трябва да подкрепи моето съществувание. Въздухът е резултат. Водата е резултат. Следователно, и тази земя е резултат. Ти се ползваш от земята, казваш: „Тази земя е проста“. Ти на земята може да посадиш всичко. Ако имаш тази земя, може да работиш. Ако твърда почва няма, ти нищо не можеш да посадиш. Ако ти нямаш вода, ти не може да проявиш мекота, не може да има в тебе мекота. Значи, в тебе трябва твърдо тяло, трябва да има една твърда материя, която трябва да устоява. След това трябва да има една жидка материя, пластична, без нея мекота не можеш да имаш. После, ти не може да имаш разширение, ако нямаш туй свойство, което въздухът има. Сега ние казваме вие схващате много материално: „Като дойде Христос, Той ще ни научи“. Че какво ще ви научи Христос? – Той когато беше на земята, казва: „Син Человечески няма где глава да подслони“. Всинца от вас имате къщи. Той нямаше глава къде да сложи. А вие имате къде да сложите глава. Вие имате повече, отколкото Той имаше. Той нямаше. Той имаше толкоз големи противоречия, постоянно Го преследваха. Вървяха такива религиозни детективи, за всяка дума като каже, да намерят за какво да Го хванат. (Учителят поглежда часовника си) Шест часа е, 5 минути имаме още.

Какво представя българската песен? – Българската песен представя път, по който българинът е минал, тъй както е създаден. Някои считат той е път. При всяка една песен, българите са минали. Всички не са композирали. А пък съвременната класическа музика представя пътя, по който съвременната цивилизация (минала). Ако вие свирите кой да е от тия големи музиканти, творци на музиката, те показват на какви основи е поставена съвременната култура. Та казвам: Музиката е път, понякой път се връщат по пътя, по който е минала. Сегашната музика, която се е образувала, показва пътя, по който минаваме. Музиката е движение на самия живот, местата, през които животът е минал. Такава форма взема музиката. Ако музиката е приятна, мястото е красиво и хубаво; ако музиката не е толкоз хармонична, мястото не е така хубаво. Казвам сега: Вземете българите. Имат повече от 6–7 хиляди песни събрани. Колко песни вие знаете на български? – Има 4–5 хиляди песни. Има един нюанс. Когато аз се занимавах с българската музика, намерих в някои песни толкова кал, че всякога почивах по една седмица след това, да мине да се очистя. Известни тонове има, че оставят в тебе нещо, неудоволствие. Като дойдат тия игривите песни, една подвижност имат те, повече отколкото трябва. Понеже мястото, през което българският дух минава, е било такова. Няма какво да се сърдим на българите. Песните представят пътя, през който са минали. Ако искате да изучавате историята на българите, вземете песните, те ще ви разправят цялата история. Кои били техните предци, къде са живели, големи земи ли са имали, богати ли са били, благородни ли са били. Всичко е вложено в музиката. Музиката има свои тайни. Сега искам да ви заинтересувам в музиката. Не може да се изявява вашият живот, ако не пеете на себе си. Всеки един от вас трябва да пее не на другите, на себе си. Наскърбен си, седни, че пей. Гневен си, седни че пей на гнева си. Пей! Как ще пееш на разгневения господар? Обезсърчен си или недоволен си, пей една песен да станеш доволен. Как ще пееш на недоволния господар? Как ще пееш на този, който ти се сърди? Този, който се сърди е господар, защото слабото не може да се сърди. Винаги голямото се сърди. Малкото се подлизурква. Той като се сърди, той е господар. Ще дойде с благоговение. Как ще пееш на Господа? – Сърдиш се, как ще му пееш? – Ще пееш и на туй, което се подлизурква. Как ще пееш на един, който се подлизурква? – Каква песен ще му пееш? – Трудно се пее. Страхливи сте, на себе си как ще пеете? Или, обезверил си се, какво трябва да пееш?

В ума ви да остане идеята. Вие искате изведнъж всички неща да ви станат ясни. Не искайте нещата да ви станат ясни. Само в онова, дето човек усеща големи мъчнотии, туй за което се е трудил дълго време, то остава. Онова, което иде лесно, лесно си заминава. Лесните работи ще ви оставят. Онези неща, които сте придобили с голямо мъчение, те ще останат за вас ценни. Знайте, че един ден в живота ви ще останат само големите неща. Лесните работи са общо достояние за всички. Ако искате нещо ценно да остане във вашия живот, да ви радва, то са най-големите мъчнотии. Затова казвам: Страданието във вас ще остави най-ценните работи. Ако сте страдали за музика, някой иска да свири, няма пиано. Хубаво, че аз имам пиано, не съм виртуоз. Някои хора нямат пиано и са виртуози. Човек може да има работи и да не е виртуоз, друг може да няма и да е виртуоз. Колцина от вас сте изследвали дали имате тази магическа сила, че като дойде един човек отчаян, като му кажеш една дума да му падне като мед на сърцето. Запример, майката как ще каже на детето: „Моето любезно дете“. Как ще произнесете: „обични приятелю“, или „мили другарю“, или „другарке“, как ще произнесете? Който е недоволен, обиден е, как ще пеете на себе си? Или от господаря от който си недоволен, как ще му въздействувате? – Хвани на господаря дясната ръка, тури лявата отгоре, започни да му пееш. „Колко си велик, като те гледам колко ми е приятно твоето лице. Като те виждам толкоз сериозен, колко си енергичен? Кое в света можеш да бъдеш?“ Казваш: „Това ли трябваше да направя?“ Кажи: „Много добре го направих“. Господар си, няма кой да те оцени. Защото подбудителната причина, когато някой човек говори, по който и да е начин, в него има свещена идея, но той не може да я изрази. Нашия покойния Гумнеров, някой път съм говорил сериозно. Казва: „Защо ми се кара, какво съм направил?“ – А аз малко сериозно съм говорил, но казвам: „Такъв характер имам“. – „Ха, тъй кажи. Кажи да зная. Много сериозно говориш.“ Кажеш на някого: „Ама вие не вярвате!“ Вярва този човек. – „Ама вие не пеете хубаво!“ Пее човекът хубаво. – „Той си мисли, че пее“. Сега аз може да взема да ви свиря и аз може да мисля. Понякой път аз сравнявам оригинала, сравнявам своята музика, от друго място, гдето черпят тия музиканти. И вие трябва да черпите сега. И да придобиете всичкото изкуство, което светът има. То е достояние заради вас. Защото тук са работили. Не мислете, че всичката музиката, която съществува, в изкуството, във философията, в поезията, в техниката – един ден това трябва да бъде достояние за всинца ви. Всичките хора работят за нещо, което след време ще бъдат наследствени черти. Но същевременно, работете над себе си.

Сега основната мисъл: Каква мисъл основна остава? – Тия разстояния между носа и челото нагоре има една малка кривина под челото и под носа. Тази гънка между челото и носа се е образувала преди милиони години. Носът е голям, понеже сме близо до носа. Тази начупената линия е далече. Огъването се е образувало много далече. Челото се е образувало после. А тази линия под челото се е образувала преди челото. Тази линия се е образувала много по-рано, отколкото носът и той отпосле е дошъл. Тази част под носа е по-стара. А като дойдете до брадата, тя по-скоро се е сформировала. В животните ще видите, че чуканчето го няма. Тук в човекът се е образувала. Тия неща, които са големи, са образувани по-после. Вземете големите дебели вежди, отпосле са се образували. По-напред са тънките вежди. Сега тънките вежди искат. Но зависи каква е линията. Кривата линия на веждите, цяла една философия има на веждите. На щастливите хора, ако ги изследвате други са веждите. На учените хора, други са веждите, на красивите хора, други са веждите. На поетите други са веждите. Все се различават веждите. На духовните, на светиите, на гениите, на талантливите. Талантливите имат особени вежди. На гениите веждите са особени и на светията веждите са особени. Във всички има една особеност. Вие не можете да намерите двама гениални хора, на които веждите да са еднакви. Вие не сте изучавали. Това са антени, космите на веждите. Приемане на нещо от един възвишен свят. Чрез веждите ние приемаме. Колко антени има. Отвсякъде може да се възприеме. Учените хора казват, че спират водата. За обикновения човек, те са за да спират водата. А пък за гениалния, това са антени, ключове са, откъдето той трябва да възприема. Той ако иска да свири, ще си барне, има особени места. Мога да ви барна някой път, ще пеете, ще свирите. Това може да трае няколко минути. Казвам: Всичкото щастие на човека седи в неговото лице. При всичкото богатство, което Бог му е дал, той е нещастен. Не знае къде да се бутне. Той търси своето щастие в другите хора. Когато той го намери в себе си, после ще го намери отвън. Външният свят е едно отражение на самия него. Ако той себе си не разбира, той не може да разбере и хората. Ако ви кажа сега станете да пеете една ангелска песен, кой от вас ще пее една ангелска песен? Ако изпеете една ангелска песен, ще му дам най-голямата Любов, която аз може да имам. Колцина от вас можете да изпеете една ангелска песен? Тогава ще дойде другият въпрос. Вие ще кажете: „Понеже ние не можем, вие изпейте една ангелска песен“. И аз не ще може да пея. Трябва да имам едно ангелско разположение. Вие трябва да бъдете всички ангели, за да ви пея. Аз нямам желание и вие не можете да пеете, понеже всички не са ангели. Пред един ангел можеш да пееш, пред който не е ангел, не можеш да пееш. Тогава някой от вас има ли, който би изпял една песен от две думи, да композира една песен. Не може да съчините. Кой би изпял „Господи, Боже мой“? После, той знае, че ще го осмеят. Тук са критици. Тя е една свещена дума „Господи, Боже мой“ да я изпееш, ти трябва да влезеш в самата идея, то не е нещо физическо. Човек ще се разтопи. Ние се намираме в едно високо място, в замръзнало състояние. Като дойде слънцето, ще започне да се топи снега и леда. Водата ще тръгне. Ако не можеш да пееш, ти си в замръзнало състояние. Чувствуванието е признак, че си започнал да се разтопяваш. Мисълта дава направление, в което тръгва тази вода. Мисълта трябва да канализира нашите чувства. Пението, музиката, това са методи, по които ще се облече бъдещият ни живот. Казвам: Някой друг път ще оставим за свиренето.

Сега благата, които Бог ни е дал, да ги оценим. Да оцените благата, които Бог ви дал, които вие не сте съзнали. Бог ви е дал блага, а вие постоянно роптаете. Напуснете вашия ропот. Всички мязате на евреите, които изведе Мойсей и постоянно роптаеха, защо ги изведе из Египет. Престанете да роптаете, понеже отивате в Обетованата земя. Безброй блага имате и казвате някой път защо сте се родили. Да влезем в Ханаанската земя.

Тогаз съчинете още една песен: „Господи, научи ни добре да живеем като влезем в Обетованата земя“. Коя е песента на Обетованата земя? – Тя е първата песен на Любовта. Коя е първата песен на Любовта? – Първата песен на Любовта, това е светлината. Коя е първата песен на светлината? – Това е свободата. Коя е първата песен на свободата? – Това е Любовта. Първата песен на Любовта е светлината. Светлината пък пее за свободата. Първата песен на светлината пее за Любовта. Само когато влезем в Истината, когато започнем да пеем за Любовта, когато започнем Истината, тогава ще разберете какво нещо е Любовта. Човек, на който Любовта не е показала светлината; светлината, която не е показала свободата, и свободата не е показала Любовта, той не може да познае Любовта. Затуй казваме: Истината ще ви направи свободни. Истината, която ще ни покаже Любовта, ще ни изпее първата песен на Любовта. Тогава ние ще я почувствуваме.

Желая на вас от Любовта към светлината, от светлината към свободата, от свободата към Любовта.

Само Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.

26 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 26 май 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

Силното и слабото въже как ще се определи? Въжето, което има повече нишки е по-силно. Въжето, което има по-малко нишки е по-слабо. Тогава ще ви дам една формула, на която човек може да гради: Когато частите се съединяват в едно цяло, цялото става силно. Когато частите на цялото се разединяват, цялото остава слабо. Вие може да приложите този закон и ще имате резултат. Онзи казва: Който действително мисли, който мисли става умен; който не мисли, става глупав. Който мисли, не става силен. Силата е резултат на съвсем друго. Тя е свързана с мисълта, но силата има друго предназначение. Може хората да са силни, без да са умни. Не че не влиза силната мисъл. Че умните хора не са пехливани. Само умният човек, ако концентрира своята мисъл, своята енергия в своите мускули, там съвсем друг е законът. Силата е нещо колективно. Когато няколко способности, две, три, четири, пет се съединят в едно да работят, тогава това се нарича сила в човека. Силата е комбинирана енергия или сбор от способности, които се съединяват да работят. Силата на човека тогава е турена за действие. Когато силата се разединява, проявяват се способности. Запример, имате един човек морален. Как ще определите моралът? – Моралността е сбор на известни чувства, висши чувства, във връзка с човешките способности, с висшите способности на човека, тогава образуват морал. Пък когато по-нисшите чувства във връзка с неговия нисш ум се проявяват, тогава се образуват долни чувства. Сега в нисшите чувства и висшите чувства разликата седи в туй: висшите чувства имат право над другите в своето съзнание, а нисшите чувства имат правото само, което се отнася до тях. Когато човек живее един егоистичен живот, той е под влиянието на нисшите чувства. От сутрин до вечер мисли само за себе си. Мисли, че не е здрав, че не е умен, че не му върви, че богатство няма, жена няма, деца няма, сила няма, това няма, онова няма. Или започва да мисли каквото има. Когато има и когато няма, той си мяза. В единия случай, когато има, става силен; в другият случай, когато няма, става слаб. В единия случай, когато има, става кротък. В другия случай, като няма, става свиреп. Някои хора са лоши, понеже нямат. Дайте им и те стават добри. Не мислете, че като станат добри, всъщност са добри. Сега туй е само едно смятане. Хубаво трябва да знаете да смятате, да изваждате две камъчета. Извадиш две камъчета от една царска корона. То е престъпление. Туриш две камъчета, които нищо не струват на короната отгоре, това е пак престъпление. Извадиш простите камъни от короната и туриш скъпоценни, то е една добродетел.

Сега, да допуснем, че вие искате да бъдете добри, тогава трябва да разбирате изкуството за да бъде човек добър. Има един свят, дето добродетелта е нещо видимо, материално, осезаемо. Сега не мислете, че когато човек стане добър, той е добър. Наполовина е добър. Че самата философия, може да му е забранено да познава дървото на познание доброто и злото. Забранено му е било да се занимава с доброто и злото. Значи има един живот, щом дойдеш да бъдеш добър, ти ще се натъкнеш на злото, понеже злото след себе си води доброто. След доброто върви злото и след злото върви доброто. След злият човек върви добрият. След добрият човек – злият. След злият човек, доброто отзад върви. А пък в добрия човек злото животът, отзад върви. Може да кажете: „Как да го разбираме?“ Как ще го разбирате? – Дойде господарят, яде на първото място. Той като дойде, веднага му служат. Дойде слугата, най-после каквото остане в тенджерата, това му слагат. Казвам: Когато искате да бъдете добър, ще се натъкнете на злото. Всички от вас, които искат да станат добри, да ги обича Господ, молите се повече, натъквате се на най-голямото зло. Тогава ще изкарат голямата неприятност. Ако искаш да бъдеш добър син, ти малко ще станеш кишав, влажен или неразположен. Или слугата ти, или даже животните ти ще се изопачат. Казвам: Трябва да имате предвид, че то е вече закон. Трябва да познавате, че подир доброто върви злото. Трябва да знаете доколко трябва да бъдете добри. Защото голямото богатство е родило крадците. Там, дето се събира голямото богатство, събират се и крадците. Дето има добри хора, там са и най-лошите хора. Ако искате разположение, намерете някой лош човек. Там ще намерите и добрият. Дето има един светия, ще има един дявол. Единият е чер светия, другият е бял светия. Дето има един чер светия, ще има и един бял светия. Дето има един чер, ще има един ангел. Вие сега ще кажете: „Защо е така?“ – Ами защо така се свири? – Че как да се свири? – Защо на цигулката има четири струни? – Че колко да има? – Шест да има. Вземете китарата. Ако искате цигулка, четири струни. Защо има толкоз струни на пианото? Ако искате с много струни, свирете на пианото. На цигулката четири, на китарата – шест. На пианото, колкото искате. Там има повече. Ако искате повече, онези, които задават въпроса, имат едно чувство на тщестлавие. Някои задава въпроса и пита: „Кой създаде Господа?“ – То е най-глупавият въпрос, който някога може да се даде. А той мисли, че е умен. Кой създаде Господа? – Туй, което създава нещата, не може да бъде създадено. И създаденото е само туй, което не може да създава. Всяко нещо, което не може да създава, е създадено. Всяко нещо, което създава, то не може да се създаде. Трябва да разбирате думата „създава“ какво означава. Вие мислите, че създава нещо. Много проста работа е, създава. Ти не можеш да създадеш, ако нямаш. Създаде. Бог е създал света, понеже е богат, дал нещо от себе Си. Вие мислите, от нищо нещо е направено. Знаете ли какво нещо е от нищо нещо? – От НИ-ЩО, като туриш „ни“ и „що“, мислиш че е нищо. Но нищото, то е „ни“ и „що“. „Ни“, значи изготвям нещо. „Що“ – искам нещо. Казва: „От нищо нещо стана“. Туй, което разнищя. Бог е искал от нищо, нещо да създаде. Ние хората се спъваме от думите си. Казвате: „Той е претенциозен човек“. Какво значи претенциозен човек? – Претенциозен значи нещо, което е натегнато. У българите имат един общ глагол, зает е от един език. Тегнет. Един човек, който натегнал, иска да се поправи. Иска да тури един глас, че да го слушат хората. Натегнал нещо, иска да се покаже. Какво лошо има, че иска да се покаже? – Свири човекът, претенции има, че свири. Щом може да свири, защо да няма претенция. Знаеш да говориш език, що да нямаш претенция, да говориш? – Щом знаеш, има претенция. Щом не знаеш, нямаш. Ако вземете „ten“ (тен), на английски какво значи? – Кажи на английски „тен“, той веднага ще отгадае и веднага ще разбере. „Тен“ какво означава? – Но ако кажеш на един англичанин десет, той какво ще разбере? – Кажи на българина десет, той ще го разбере. Кажи „тен“ на англичанина, той ще го отгадае и веднага ще разбере. При „тен“, англичанинът е учен, българинът е невежа.

Та казвам: Когато дойдем до религиозните разбирания, има известни чувства в хората, които не са религиозни. Някои хора са турили религиозна табела на своите лични чувства. Религиозните чувства са за един малък кръг. Те са да подигнат индивида. Семейните чувства са, за да запазят дома. Самосъхранителните чувства са да запазят индивида от нещастия, които има в света. Моралните чувства са, които да пазят общия порядък в света. Висшият ум е, който се занимава с причините и последствията на нещата, как светът е създаден. Нисшият ум е, който се занимава с малките работи, които са необходими за ежедневният живот. Казва: „Трябва да имаме един нисш ум“. Думата „нисш ум“ е взела съвсем друг характер. Англичанинът може да каже „lower mind“, и понеже вие се занимавате с едно изкуство. За да стане човек слаб, той трябва (да) отслабне. Запример, онзи, който дебелее, казва: „Да отслабна“. Той трябва да разединява. Тия хора, които надебеляват, где е злото? – Тия хора не са организирани, натрупали са мазнини. Тия хора, които надебеляват, имат повече мазнини, отколкото тъкани. За да бъде човек добре организиран, трябва да се развива мускулната система. Има мускули от разен характер, които си помагат. Цялото тяло на човека е изтъкано от мускули. Има морални мускули, има лични мускули, има индивидуални мускули, има самосъхранителни мускули, има семейни мускули. Съвременната наука не ги обяснява. Значи, ако у тебе са слабо развити моралните мускули, ще бъдеш слабо морален човек. Не че нямаш светлина, но нямаш тия силни мускули. Ако си умен човек, тогава ще вземеш един лост отвън, с малко сила ще работиш. Този лост ти е спомагателно средство. Не принадлежи на тебе. Сега тази философия е отвлечена. Ако искаме сега отвлечени неща, казвам: Когато частите се разединяват, цялото става слабо. Щом ти се разделяш от онова, което Бог създал, ти ставаш слаб човек. Щом се съединяваш с онова, което Бог е създал, ти си силен човек. Не търсете силата извън себе си. Сега думата „себе“, себелюбие, съвсем не означава туй висшето в човека. Себето е обосновано на личните чувства. У себелюбивият човек личните чувства вземат връх. Морален човек значи, в който моралните чувства вземат връх. Или семеен човек, в който семейните чувства вземат връх. На семейният човек сега не му ли трябват лични чувства? – Той не може да се обезличи. На семейният човек морални чувства не му ли трябват? – Защото без морални чувства ще му липсва вътре една връзка. Той ще бъде слаб човек. В тебе всичките чувства, които имаш, всяко едно чувство ще бъде поставено на място. Сега аз като говоря върху този въпрос, не че вие не разбирате нещата. Понякой път аз виждам хората, тяхните понятия са смешни. Той смесил леща, боб, ориз, всички тия неща. Не иска поотделно ориза, поотделно лещата, смесил ги, понеже на едно място щяли да идат всичките. Леща, боб, ориз, всичко турил в тенджерата. Казвам: Не е лошо, няма престъпление в туй. Но в храносмилането бобът не се смила еднакво с другите. Еднакво време не вземат. И да уврат еднакво време не вземат. И да се смелят, еднакво време не вземат. Не можеш да туриш боб и ориз заедно. Оризът за половин час ще се свари, но бобът два часа трябва да заври. Казва: „Не размесвайте“. Вие понякой път смесвате. Казвате: „Той е много набожен човек“. Че кой не е набожен? – То не е основано. Че когато искам да ям, не съм ли набожен? Треперя. Когато съм жаден, не съм ли набожен. Всеки човек, когато е вдаден в един предмет повече, отколкото трябва, той е набожен човек. Прекалил го, той ще се моли. После другото. Казват: „Да се съберем да се молим“. Хубаво, но вие се събирате външно. Молитвата седи от два факта. Ако се молиш външно, трябва да се молиш и вътрешно. В какво седи вътрешната молитва. Най-първо ще мислиш, чувство няма. Щом започнеш да изказваш молитвата, ще дойде външна молитва. Най-първо ще дойде вътрешната молитва, ще мислиш. След туй ще дойде външното моление. Щом дойде ти да произнасяш думите, то е външно моление. Силата на човека седи не външно, но вътрешно трябва да се моли човек. И отвън трябва да се моли. Сега вътре какво означава, и отвън какво означава. Отвън е достояние на всички. Отвътре е достояние само на човека. Щом се молиш отвън, нали Христос казва: „Не бивайте като тези, които се молят като фарисея, които правят дълги молитви“.

Разправя един евангелист, завел детето си в църква да го учи да бъде набожно, да не би да стане безверник. Проповедникът обичал много да се моли, започвал да цитира отначалото на Битието. Започнал да изчислява тия глави, че пророците, че най-после стигал до Откровението. Вие седите тук и се молите. Но трудно е да се молиш по евангелски, да коленичиш на земята, да седиш един час на колене. Вие седите и се молите. То е рахатлък. Аз ги похвалявам. Евангелистите на колене ще коленичат и ще се молят. Православните, когато искат да дадат тържественост на молението, коленичат. Хубаво е то, не е лошо. Коленичили бащата и детето, и като седели половин час, детето казва: „Татко, свърши ли се?“ – „Не синко, той е още в пустинята, евреите за Египет отиват, изход е“.

Казвам: Ако аз задържам в себе си по-дълго време една мисъл, отколкото трябва, тя ще причини същото. Никога в ума си не трябва да държиш дълго една мисъл. Казва: „Дръж своята мисъл“. Трябва да разбираме. Ако ти държиш една мисъл в ума си, ти с туй по-силен няма да станеш. Тази мисъл ще заеме мястото на други мисли, които трябва да минат в твоето съзнание. Никога една мисъл и едно чувство не трябва да останат по-дълго време, отколкото трябва. Ако останат, ние се пристрастяваме към туй чувство или към тази мисъл. Човек само с туй чувство не може да живее. Ако се пристрасти човек само за ядене, от сутрин до вечер мисли само за ядене, яденето е момент. Ще ям, ще благодаря на Бога. Или имаш една мисъл, която постоянно държиш в ума си: „Пари нямам“. Или държиш мисълта, че знание нямаш. То не е толкоз мисъл. Ти чувствуваш, че нямаш сила, то не е мисъл, то нищо няма да ти допринесе. Та казвам. Понякой път вие сами си ослабвате. Аз съм забелязвал, на мене са ми проповядвали да ме обръщат, да ме направят съботянин, да ми разправят за кръщението, че трябва да се кръщава човек. Питам аз този човек: Колко пъти трябва да се кръщава човек? – Веднъж. Идва сега един православен, казва: „Ти защо не се кръстиш?“ – Аз го питам: Христос кръстеше ли се? Христос правеше ли този знак? Отпосле дойде кръстенето. Ти казва: „Защо не даваш милостиня?“ Христос даваше ли? – Никога той пари не е давал. Каква милостиня е да извадя от джоба си 5,10 лева? – Христос не зная дали е носил пари. Даже при един случай, когато Му поискаха пари да си плати данъка, той нямаше пари и каза на Петър: „Кой трябва да плаща?“, но казва: „Вземи мрежата, ще хванеш една риба, ще намериш в гърлото ѝ една златна монета, плати за Мене и за себе си!“

Сега аз засягам въпроса: Вие всички пеете, но сте обикновени певци. Ще пеете за да послуша Господ. Представете си, че трябва да изпеете „Господи, Боже мой“. Че как ще го изпеете? Не че Господ се нуждае от нашето пеене. Ако Той запее, най-хубаво ще пее. Той е създал всичко. Казвам: Ако се явим при Него, пеенето е един от най-добрите начини, по които може да се изкажем. Пеенето е най-добрият начин и най-естественият начин да изкажем една мисъл. Вие като говорите, говорът е пеене и в говора има музика. Вие каквото и да говорите, музика има в говора, мелодия. Казвате: „Може да ида във Варна“, или казвате: „Може да не ида във Варна“. Вие това го казвате по-високо или по-ниско? – Какво искате да кажете? – Казвате: „Празна работа“. Не е празна. Кои предат на тънко? Ония хора, които дълго време говорят, много на тънко предат. Някой мисли какъв занаят да захване. Мисли година, две, на тънко преде. Някой на дебело. Току изведнъж рече и отсече. Няма какво да прави. Вземе мотиката, отива да работи. Казва: „Ще ми излязат пришки. После, ще ми се осакатят мускулите, няма да бъдат меки ръцете. Гладкостта на кожата ще се изгуби. Тогава ръцете няма да имат цена“. Хубави са тия мисли, кожата не трябва да губи своята цена, но и една добродетел има при работата. Без работа, ръцете не може да заякнат. Не похвалявам, че много трябва да се работи. Онзи, който много работи, труди се той. Работата е един вътрешен процес.

Сега същественото. Кое е същественото? Същественото е туй, което носи светлина. Кое е, което носи светлина? Всякога, когато можем да извършим нещо, (без погрешка). Погрешките произтичат от нямане достатъчно светлина. Не само светлина, но и трябва да има топлина. Понеже повече кръв топлината дава, известна пластичност. Ако в мене една мисъл не носи светлина сама по себе си и не носи тази топлина, която е потребна, тогава тази мисъл не може да се реализира, както ние искаме. Всяка мисъл трябва да има съответна светлина и съответна топлина, за да може да се реализира. В чувствата е обратен процеса. Чувствата по-напред носят топлина, после носят светлина. В мислите, мисълта носи по-напред светлина, а отпосле носи топлина. В мислите много малко топлина има. Всичките хора, които много мислят, са студени. Хора, които имат хубав ум, чувствата им са много устойчиви. Малкото, което имат, е много устойчиво. От много здрав материал са направени.

Та казвам: Животът, който трябва да образувате от себе си, този живот един ден ще се провери. Животът на нашите мисли, животът на нашите чувства ще се провери, от същества, които седят много по-високо, тъй както можем да дадем изпит на земята, така един ден ще дадем един изпит и за живота. Ще дадеш изпит, набожен ли си или не. Какво нещо е набожният човек? – Каква е разликата между набожният и светският? – Няма да го разрешаваме. Набожният човек е всеки човек, който извършва всяка работа не за себе си, но за Бога. Светски човек е всеки, който извършва Божията работа за себе си. Когато дойде да плаща дълговете, оставя ги Бог да ги плаща. То е светски човек. То е в понятията на светския човек. Светският човек съзнава какво е дал, казва: „Аз съм господар на своя живот“. А пък религиозният човек иска да признае, че Господ е владетел. Някой път това отчасти го съзнавате. Запример, вие можете да идете да се подчините на Бога, но много мъчно е да знаеш как да се подчиниш. Има едно подчинение от страх. Гледал съм някое куче влезе, ти дойдеш с тоягата, то легне, моли се, започне да квичи. Щом го пуснеш от вратата навън да излезе, на улицата току се изпъчи и започне да те лае. Казва: „Какво искаш от мене?“

Та казвам: В религиозният живот, заплашват човека с дявола. То са методи на възпитание, на подчинение, значи трябва някои работи да извършиш, понеже по друг начин не може да се извършат. Казва: „Аз може да обичам както аз искам.“ В Любовта ти не можеш да любиш както искаш. Ти може да любиш, но не може да имаш тия резултати. В Любовта ти ще любиш, както Бог люби. Както Бог люби, така ще се учиш да любиш, то е изкуство. Как ще го учиш? – Дълго време ще се учиш при Него, докато се научиш. Не мисли, че Любовта изведнъж ще дойде. Тя може да те повика много пъти, много пъти се показва. Запример: Отгде се раждат заблуждения? Най-първо силният човек като се влюби, става слаб. Той е голям човек, пехливанин, като се влюби, коленичи пред едно малко момиче, казва: „Ти си за мене божество“. Той се самозаблуждава. Той казва: „Ти каквото кажеш, твоята дума ще бъде“. Но след две три години погледнеш, тя коленичила, пък той седи на място. Това не е право. При слабия ти никога не можеш да се поклониш. Силният човек, при който се покланяш, ако той не ти даде от своята сила, и той не е силен да се поклони. Кога се покланяме на Бога? – Ние като Го познаваме, от Неговата сила минава в нас, проявява се и ние сме част от Бога. За да проникне неговата сила в нас, ние трябва да имаме туй съзнание, подчинение – под-чин. „Чин“ какво означава? – Чин, значи степен. Да съзнаваш, в реда на нещата е. Подчинение в реда на нещата е. Подчиниш се на реда, или подчинил се един на друг. Не във вид на робство, но съзнателно, тъй както нотите са наредени в една музикална гама, или както са наредени в една музикална пиеса. Или както са наредени думите в едно стихотворение; както един поет нарежда думите и то е музикално. Там се нареждат и някъде окончават на А, друг път на Е, на И, после някъде на А окончават през ред. Ако в първия ред свършва на А, на другият ред е Е. Наредил е поета думите. Който е поет естествено му идва това. Който не е поет, неестествено е. Аз вчера декламирах: „Нашата Рила при двата бряга се свила“, „Платното насновали и добре го затъкали“, декламирам, казвам: Напиши го. „Нашата Рила, която се свила“. Значи думата „свила“ сега не е на място. В музиката не е хубаво композирано. Нашата Рила не може да се свие. Сега каква дума може да се тури на мястото на свиване? – Можем да турим „нашата Рила на двата бряга добре се е настанила, разположила“.

Сега всичките тия упражнения, понякой път човек трябва да се упражнява, за да мисли, за да може всичките клетки на неговия мозък да се упражняват. Всичкото изкуство при учението е. На всичките хора като погледнеш челото, да е добре развито. Човек, у когото челото е развито, ред поколения са работили, развило се челото. Някои са работили само и долната част на челото е развита. Някой са работили и горната част на челото е развита. На някои средната част е развита. Едно нормално развитие на човешката глава (за да има), трябва постоянно човек да мисли, да чувствува, да прекарва всичките чувства, да не бъде еднообразен. После, всички трябва да изучаваме, да мислим, не да правим своята специалност, но за да може да се хранят нишките на мозъка. Някой има музикална ръка. Някой има религиозна ръка. Някой има музикален нос. Някой има философски нос. Има и морален нос, то са специфични особености, отенъци. Човек трябва да наблюдава. Някой дошъл и минава за религиозен човек. На религиозния човек какъв му е носът? Като направите своите наблюдения, донесете ми ги. Сега аз не искам туй да подействува малко обезсърчително. Аз съм за онзи ред, който съществува. Преди хората е съществувал един ред на земята. Тия, които са напуснали земята, са оставили този ред. Ние трябва да го проучим. Онези, които създадоха земята, оставиха този ред. Тази земя още се строи. Земята не е още създадена. Човек не е създаден още.

Ако четете в Ефесяном, тук аз няма да чета, но ви препоръчвам вие сами да прочетете 4-тата глава от „Посланието към Ефесяните“. За да се облечете в новия човек, за да създадете в образа на Бога, в правда, в святост и Истина, за да се облечете с новия човек, да създадете качествата по образа на Бога, в правда, в святост и в Истина. Тогава де е правдата у човека? – Правдата е чувство. „В святост“ и то е чувство. Щом дойдем до Истината, то е вече мисъл. Истината е мисъл. Казвам: Две висши чувства на човека, горе на главата. (Учителят показва главата на един брат.) Правдата на човека и неговата святост е тук, на главата до Истината. Човек не може да бъде свят, който няма Любов към Бога. Той има чувство на благоговение. Като носиш в себе си туй чувство, от този най-високият връх се подкрепя. Туй, висшето чувство слиза и се разтопява, помага на човешката мисъл да мисли. Моралните чувства блага пращат – туй по човешки говорим. То е един дълъг процес, по който човек трябва да се възпитава. Не трябва да се измъчва. Казва: „Аз не съм добър“. Именно ти страдаш, защото си добър. Защото си дошъл да изучаваш доброто. Затова страдаш, защото си добър. Щом страдаш, ти си в пътя на доброто и не трябва да се обезсърчаваш. Дойдат големи страдания, големи изпитания, понеже търсиш доброто. Понеже търсиш доброто, доброто съставя основа за физическия живот. Ти не можеш да имаш едно тяло хубаво устроено, ако не си добър човек. Добротата на човека дава най-доброто устройство на тялото. Красивият човек, той трябва да има основа. Той трябва да бъде добър. В него ще работят две противоположни сили – доброто и злото и те създават неговото тяло. Та в яденето ще мислите. Вие сте добри за себе си, а сте лоши за окръжаващата среда. Ако изядеш една кокошка, ти си добър за себе си, но си лош за кокошката. Но и тази кокошка печели. Какво ще научи отвън. В тебе като влезе, ще бъде на пансион, ти ще ѝ платиш. Тя ще пострада. Кокошката ще стане по-добра, тя нищо не е изгубила. Ако кокошката мен изяде, тя нищо няма да спечели. Ако аз изям кокошката, тя ще спечели повече. Ако тя ме изяде, аз ще изгубя. Пък и за нея няма да има печалба. От тази теория ще теглите съвсем други заключения, че може да ядеш кокошка. Само онази кокошка, която ви обича, може да я изядете. Щом ви обича, може да я ядете. Ще намерите една кокошка и ще я попитате, и когато ви каже кокошката, че тя ви обича, може да я ядете. Това са философски въпроси, за разсъждения. Аз не искам да ги разрешите. Знаете ли защо? – Защото въпросите щом се разрешат, трябва да се плащат. Никой не разрешава въпроса. Запример, вие искате да бъдете съвършени. Щом станете съвършени вие трябва да напуснете земята. Щом станете умни, вие трябва да напуснете земята. Щом станете любещи, вие трябва да напуснете земята. Дотогава, докато сте тъй средни. Запример, някой път вие мислите, че сте много добри, но мислите и че сте лоши. Оставете тия въпроси неразрешени. Дали съм добър или лош, Господ знае. Някой път мислим, че сме много добри. Някой път мислим, че сме много лоши. Понякой път хората мислят, че са много добри. Понякой път мислят, че са много лоши.(Учителят взима цигулката.) Аз сега ще взема няколко тона само. (Учителят свири високи тонове.) Няколко души могат само да ги вземат. (Учителят свири много ниски тонове.) Колко души могат да вземат този тон? (Учителят свири: „сол“, „ре“, „ла“, „си“, „сол“, „ми“, „до“, „ла“, „ре“, „сол“.) Каквото и песимистично настроение да имате, може да го измените. (Учителят свири ритмично.) „Сол“, „ми“, „си“, „до“, „ми“, „сол“, „до“, „сол“, „ми“. Ако вие седнете да свирите, трябва да мислите. В колко време човек може да добие това изкуство на свирене? – То е много трудна работа. Песента ви сега „Господи, Боже мой“. (Учителят свири). Тази е набожна песен. (Учителят пее и свири „Господи, Боже мой“). Ако сега в пеенето трябва да приложите един метод. От човека винаги, във всеки един тон трябва да приложите. (Учителят пее „Господи, Боже мой“). Вече ще мисли съединен с Него. „Всичко онова, което Ти искаш аз ще го направя“ Не мисли за себе си. (Учителят пее „Господи Боже мой“). Защо Го наричам Господ? – Понеже в мене има желание да изпълня волята Му. Той мисли за себе си. Мисли само заради Него, да извърши така, че Бог да се весели в онова, което е направил заради него. Колкото и да е малко, като го направи, ще Му бъде приятно. Че малката му постъпка или малката мисъл, малкото чувство, колкото и да са дребни, Бог се услаждава на малкото, което правим. Ако пея и мисля за друго, то не е пеене. Да обичам някого, значи да (го) събудя. Аз да обичам другите хора, понякой път друго мнение имам. Когато обичам Господа в някой човек, тогава човекът усеща подем. Казвам: Ти имаш един Господ, Когото не обичаш. Ти не си готов (да изпълниш) Неговата воля. Казва: Ти за Него това не го правиш. Казва ти да учиш, не учиш. Ти правиш каквото знаеш. А след като дойдат страданията, казва: „Защо са тия страдания?“ – Понеже си работил каквото ти искаш, страданията ще дойдат. Ако човек работи за Бога, то и страданията щяха да идват по естествен път.

Разрешението на песента „Господи, Боже мой“ какво трябва да бъде? (Учителят пее). Какво бихте турили вие сега? – Щом е Господ, вече трябва да вършите Неговата воля.

Една сестра казва: „Прати ме дето искаш, аз ще извърша Твоята воля“. То е заповед. Как ще извърши волята? – Аз върша Твоята воля. Върша ли я? – Върша Волята Божия. В дадения случай, тъй както разбирам върша или правя? Върша е конска работа. – Правя? Каква друга дума можем да турим? – Изпълнявам. Но за да изпълниш Волята Божия трябва да бъдеш друго нещо. Трябва да станеш дете. Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие. (Учителят пее „Господи, Боже мой – Аз съм малкото дете, що днес се родих. Господи, Боже мой, аз съм малкото, що днес се роди“). Щом си малкото дете, родило се е, музика може да има, може да изпълни волята Божия. Ако си някой старец, този въпрос другояче стои. Тази дисхармония, която произтича от вас, то е разколебаване. Дали ще изпълня. Човек, който пее криво-ляво, да пее, да не се раздвоява. Ами дали може да пея? – Речеш ли да пееш, не се раздвоявай. Пей, както знаеш. Хубавото пеене ще дойде. Както и да пеете, все е хубаво. Разногласието произтича, понеже двама хора, когато не хармонират гласовете, единият пее в една гама, а другият – в друга. Всичко е хубаво, само имат свои гами. Има една обща гама, която обединява хората. Тогава има хармония. Аз съм взел някой тон по-ниско, ти си взел по-високо, човек като мисли, всичките тонове нямат еднакви качества. Но не се раздвоявайте когато пеете. Аз не искам вие да станете музиканти, ами да имате музика дотолкоз, доколкото тази музика помага да се трансформира вашата енергия. Музиката е едно условия за добрия човек. Без музика човек не може да бъде здрав. Без музика, той не може да бъде и морален. Без музика не може и дом да образува. Без музика и личните чувства, всичко е анормално. Музика трябва да имаш като едно условие, което Бог е вложил. Музиката е условие за здравето. Някой път вие не искате да пеете, и болестта ви мъчно може да се излекува. Болест, при която можеш да пееш, лесно се лекува. Ще пееш. Не пееш ли, това показва, че нямаш една светлина, която да е носителка на Божественото. Казвате: „Не ми се пее!“ Ти ще заставиш себе си да пееш. Нека да се научиш. Ще намериш някой учител. Някой път трябва да учиш 10, 15, 20 години. Ако имаш пари, ще намериш някой добър учител. Добрите учители знаеш колко вземат? Един богат американец дошъл в Европа, взел един много виден музикант за учител и взел един урок. Пита го: „Искаш ли още?“ – „Не, казва, всичко научих.“ Понеже човекът плаща скъпо, всичко научил. Не иска още един урок, но казва: „Достатъчно е“. Казвам сега: Трябва да ви се вземе много скъпо. Понякой път виждам, че мислите, че може да ви държа един ден лекция върху музиката. Аз не обичам теориите. Теория и практика трябва да вървят заедно. Някой път теорията е крива. Някой път практиката е крива. Някой път трябва да се съгласува теория и опит, и изпълнението. Сега не е въпрос да се покажат всичките тия свирци и виртуози в света. Те представят едно цяло. Всичките музиканти в света, всички поети в света са благословение. Цигуларят, който свири, какъвто и да е, е едно благо за човека. И който пее, и той е едно благо. Онзи, който пее носи благо на човека. Който не пее, нещастие носи. Като седнете някой път, попейте си. (Учителят пее: „Колко ме боли кракът, в коляното, под коляното, над коляното“.) Казвате: „Да повикаме лекар“. Кажи тъй: „Колко ме боли кракът“. Вие ще кажете: „Това е неблагоприлично“. Ами ако вземете едно светийско лице, то е лицемерие. Едно положение да има естествено. Ако се представим по-силни, отколкото сме, или по-честни, или по-слаби отколкото сме, те са неща неестествени. Пей! Кажи: „Добре пея. Аз като пея, сам се харесвам. Добре пея. Не съм някой артист, но добре пея за себе си“. Желая всички вие да се харесвате като пеете. Вслушвайте се като пеете. Кажете: „Добре да пея“. Бих желал всеки да каже: Добре пея. Но разбирайте думата. Вие имате право когато станете артист, според правилата на музиката да пеете. Когато се мислите за артист, то е вече друг въпрос, но когато вие изучавате живата музика, сами трябва да слушате. Онази музика е едно благословение за света, отвън. За в бъдеще скарат се двама души, обидили се, ще запеят една песен „Как ме обиди ти?“ – Единият сопран, другият бас. – „Как те обидих аз“. – „Ама ти знаеш ли какво ми каза“. – „Аха“. – И двата след като попеят подадат си ръка, много хубаво се обидили и превърнаха обидата в музика. Ами когато имаме обида, може да я превърнем, ние сме музикални и добри хора. Една твърда материя е турена в огъня. Ще я направим по-мека и веднага ще разрешим въпроса. Казвам: Новите начини на възпитание са това. Ако вървим по старите начини ще имаме един живот, както сегашния. Никога не можете да бъдете щастливи. Никога не можете да бъдете добри, нито можете да мислите. Човек да се освободи като малкото дете и да каже: „Благ е Господ. Не му търси корена. Щом Господ ме търпи на земята, добър съм. Защото ако не бях добър, той не би ме търпял. Щом ме търпи, добър съм. Щом Бог ме държи, аз се радвам на туй“. Казвам: То е новото Учение. Новото учение ще бъде учение на Любов. Новото учение ще бъде учение на знание, на светлина. Новото учение ще бъде учение на свобода, да се освободиш. Ако срещнеш умния, ще го послушаш. Онзи, който е невежа, да слуша умния. Силният ще помогне на слабия. Няма да има борба между вас кой знае повече.

Понякой път, аз като говоря, като държа една лекция и като се върна, държа си лекция на себе си, казвам си: На еди кое си място, говорих повечко думи, изхарчих повече енергия, така не се говори. Еди къде си туй, което говори ти сам още не си го опитал. Не беше както трябва. Ти казваш на хората: Давайте, обичайте. Как ще обичаш хората? – Ще дам пример. Та Господ в света ще тури на изпит хората. Казвате: „Каква е Божията Любов?“ Той е направил света. Това е едно благо. Използувайте това благо. Благото, което употребяваш, животът, който имаш, нашите мисли, нашите чувства, всичко това е Божията Любов, която се проявява. Ако затова сме слепи, тогава каква друга Любов ще се прояви?

Казвам: Най-първо обръщайте внимание на Божията Любов отвън. Божията Любов за мен е моя Любов. Божията Любов, е Божия Любов. Моята Любов и Божията Любов, нямат различие. Казвате, че моята Любов е отделна. Божията Любов е моя Любов.

Желая Божията Любов да бъде ваша Любов, и вашата Любов да бъде Божия Любов. Тогава значи да имаме хармония с великото в света.

Отче наш.

XVI година.

25 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 19 май 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета само 15-и стих от 15-а глава от Евангелието на Иоана: „Не ви наричам вече раби, защото рабът не знае що прави господарят му, а вас нарекох приятели, защото всичко, що чух от Отца Си, явих ви го.“

„Аум“

Сега ще говоря върху двете думи от прочетения стих: рабство и приятелство. Отличителната черта на рабството седи в това, че рабът не знае какво прави господарят му, а приятелят знае какво прави приятелят му. Следователно човек в живота си може да играе роля на раб, който не знае що прави господарят му. На същото основание понякога хората не знаят какво върши природата, защото са раби, а те могат да знаят какво върши тя. Такова е положението на човека в живота, а той сам е създал рабството. Човек сам е станал раб, не е слугувал, но раб е станал. А рабството не е нищо друго освен отдалечаване от онзи прав път на познаване. В рабството влиза чувството на страха. Страхът е най-високото чувство, което е развито у животните. Рабът се страхува от господаря си, а при чувството на приятелството има известна привързаност. В приятелството страхът не играе важна роля, там важна роля играе съзнанието, което човек има.

Ако се спрем върху живота на сегашните хора, ще видим, че между всички, били те учени, религиозни или светски хора, все има едно неразбиране. Всички религиозни все спорят за нещо, не се разбират. Това показва, че в религията има робство, там никой не може да мисли свободно. Ако срещнете един мюсюлманин, той ще ви каже, че има всичко 7 ката нагоре и 7 ката надолу – повече от това нищо няма. Какво означават тези 7 ката нагоре и надолу – има нещо в тях, но той нищо не казва. Знае само, че така е писано. Вие сте изучaвали закона на Моисея и виждате, че там има закон на рабство. Когато Моисей изведе евреите от Египет, той ги води цели 40 години из пустинята, път, който можеше да се извърви най-много за 3 месеца. Те се обезсърчиха и въстанаха против Моисея. Защо трябваше цели 40 години да пътуват из пустинята? За да се образува в тях характер. Като четете историята, ще видите, че през това време евреите постоянно третираха въпроса за яденето и пиенето. Те казваха на Моисея: „Ти ни изведе от Египет да умрем тук гладни.“ Египет представя света, а влизането на евреите в пустинята, това представя отиването им към Ханаанската земя. Който влиза в Ханаанската земя, той трябва да има особени разбирания върху нещата.

Сега хората казват: „Да си поживеем малко на Земята.“ За да си поживее човек на Земята, за това се изискват условия. Ти можеш да бъдеш богат човек, милионер, учен, но не можеш да разбереш живота. За да разбереш живота в неговата вътрешна пълнота, твоята душа трябва да бъде будна, твоят ум трябва да бъде буден, твоето сърце трябва да бъде будно и твоят дух трябва да бъде буден. Тези 4 неща в човека трябва да бъдат събудени.

Сега аз искам да ви наведа на факта: Хубавите неща се раждат на хубави места. Хубавите неща не се раждат на лоши места. За пример, ако ти се родиш при мъчни условия, не можеш да живееш лесен живот. Вземете за пример, от Стария Завет примера с Иосифа. Той представя един млад човек със силен характер. Той прояви такъв характер, защото имаше убеждение. Иосиф се роди от една майка, която беше обичана от Якова. Той трябваше да работи цели 14 години заради нея, за да му я дадат. Седем години го лъгаха и той трябваше да работи още 7 години, докато взе Рахил. При това трябва да се знае, че характер като този на Иосиф може да се роди само от такава майка. И само от една майка като Мария можа да се роди Исус. Една обикновена майка ще роди един обикновен син и една обикновена дъщеря. Една обикновена глава ще роди една обикновена мисъл. И едно обикновено сърце ще роди едно обикновено желание. Една обикновена душа ще роди един обикновен стремеж. Един обикновен дух, който се занимава с дреболиите на живота, с това, което занимава кокошките, ще роди също такива дреболии.

Сега, понеже сме влезли в една фаза на живота, дето смъртта царува, искаме-не искаме, ще умираме. Земята е едно училище. Човек е изпратен отнякъде на Земята, като на училище, да се учи. И той трябва да свърши това училище. В Слънчевата система по-добро място от Земята няма. И по-горно място от Земята няма. Великите души, които искат да свършат нещо, слизат на Земята да се тонират.

И тогава вие запитвате: „Нима Христос, една такава велика душа, слиза на Земята да научи нещо?“ На едно място Павел казва, че макар и да е знаел много нещо Христос, Той все таки е научил много работи, които не е знаел. Христос не е знаел какво нещо е страданието на Земята. Той не е знаел какво нещо е смърт на кръста, да Го прободат в ребрата, да Го бият римските войници, а след това да се подиграят с Него. Той не знаеше какво значи да Го облекат в царска мантия, а после да Му турят трънен венец на главата. Той не е знаел какво значи да Му изневери някой от учениците и после да Го продаде, и то така евтино, само за 33 сребърника – толкова евтино. Христос не знаеше всички тези неща и ги научи. Някои казват, че Христос е знаел всичко. Не, има някои работи, които Христос не е знаел. Тези неща именно Той не ги знаеше, а знание без опит не е знание. Той трябваше да преживее тези неща, които не ги знаеше, да има опитност за тях. Ако Бог всичко знае, Той всичко е преживял. Знаете ли вие това? В Него стават и добрите, и лошите работи – всички представления. И адът е в Него, и раят е в Него. И доброто е в Него, и злото е в Него. Всички противоположности са в Него. И добрите, и лошите хора са в Бога. И сега Бог трябва да се справи с тях, да ги извади от заблужденията им, в които се намират.

Сега да оставим настрана въпроса защо светът е създаден така. Когато вие ще създавате един нов свят, създайте го не така, както Бог го е създал, но така, както вие намирате за добре. Създайте един нов свят по ваш начин. А това защо Господ е създал света така, това е Негова работа. Хората разглеждат живота, света, по човешки начин. И наистина, ние виждаме, че много религиозни хора, които искат да минават за набожни и милостиви, не издържат на това положение. Те вършат ред престъпления. За да не вършат престъпления, съвестта им трябва да бъде силно развита, обаче има религиозни хора, на които съвестта ни най-малко не е развита. Човек може да бъде религиозен, без да е справедлив. Религиозността се дължи на чувството на привързаност на човека към нещо. Като обичаш един човек много, ти вече имаш религия. И понеже сега човек обича себе си повече от всичко друго, той има една религия на егоизъм.

Сега да се върнем към съществения въпрос. Човек първо трябва да има права мисъл, прави разбирания за нещата. Ще ви приведа един пример из живота на американските религиозни общества. В Америка има много съживителни събрания, в които хората ходят да се молят. Един беден християнин често ходил в едно от тия общества да се моли. Като се връщал от едно от тия събрания, той минал покрай дома на един банкер, който, като броил парите си, забравил една торба с пари на прозореца на къщата си. Като минал покрай банкерската къща, бедният погледнал нагоре към прозореца и видял торбата с парите. Той си помислил: „Ето, този банкер оставил тази торба с пари за мене.“ Като си казал тези думи, той взел торбата и отишъл у дома си. Като видял жена си, казал: „Жена, ето аз ходя в съживителните събрания, моля се на Бога и Той като знае положението ми, наредил така, че банкерът да забрави торбата си с парите на прозореца заради мене. Бог послуша молитвата ми.“ Как стана това? Банкерът оставил тази торба на прозореца на къщата си, но той има много торби с пари.

Обаче какво станало? Като започнал да се моли, торбата веднага застанала между молитвата му и Бога, вследствие на което не може да се моли. Той разсъждавал правилно, но торбата с парите непрекъснатo го следяла. На втория ден пак започнал да се моли, но торбата пак застанала между молитвата му и Бога. Той си казал: „Отде се взе този дявол да ми пречи?“ На третия ден пак се моли, но торбата пак изпъква пред него. Най-после той си казал: „Не мога да търпя това положение, ще отида да занеса торбата с парите на банкера.“ Той забелязал, че връзката му с невидимия свят започнала да се къса. Като занесъл торбата на банкера, той казал: „Ето, вземи си торбата. Ако тя не беше застанала на пътя ми между мене и Бога, нямаше да ти я върна, щях да я задържа за себе си, но понеже тя ми се яви като препятствие в живота, връщам ти я назад.“

Ще кажете, че този човек нямал съзнание. Не, невидимият свят насила го заставил да върне парите назад, с което да докаже, че парите не са една необходимост в живота. На религиозния човек не му трябват никакви пари. Той трябва да мине покрай торбата без да я забележи и торбата, „алe-пасe-хоп“, да тръгне подир него. Казвате: възможно ли е това? Значи, да вземете торбата и да бягате с нея, е възможно, а да бягате от торбата и да кажете „але-пасе-хоп“, било невъзможно. Защо да не е възможно да кажа тези думи и торбата да тръгне след мене?

И златото си има свой език. Ако знаете езика му и говорите на него, то ще ви следва. Питат банкерите как са спечелили богатството си. Те знаят как са го спечелили. Те знаят езика на златото. Според наблюденията в психологическо отношение е доказано, че в известно отношение човек може да стане толкова богат, колкото злато има в кръвта си. Златото при златото отива. Доброто при доброто отива, злото при злото отива. Такъв е великият закон. Подобните неща се привличат.

Сега, това, което ви говоря, не го туряйте в противоречие с това, което имате в себе си. Защото, ако го турите в противоречие, вие ще мислите, че имате всичкото знание на света. Тогава, ако имате всичкото знание, няма защо да ме слушате. Седете в къщи и уредете вашия живот. Ако всички ония, които проповядват... В света има толкова проповедници, които проповядват туй, което не знаят. И аз мога да проповядвам. Мога да ви избера на всинца ви да вземете лотариен билет и да ви кажа, че ще спечелите. Ако аз сега ви предскажа и всинца ако вземете по един билет и ако ви предскажа колко души от вас ще спечелите? Има един закон на вероятностите. Тънки изчисления трябват, но ако направите изчисления и ви накарам да спечелите пари преждевременно, аз ще съгреша сам. Аз считам, един човек, ако го нагостя преизобилно и разстроя неговата стомашна система, аз не съм направил услуга. Аз считам, че не е уместно в човека да събудиш алчност. Всичките хора не обичат еднакво парите. Някои много ги обичат. Тези, учените хора, като изследват човешкия мозък, забелязват, че ония хора, които обичат парите, имат на главата си един център, който обича да трупа. Те намерили в катерицата, в мравята, че този център е силно развит. Мравята, дето влезе, трябва-не трябва, задигне го, носи го; и катерицата като намери каквото намери, събира го. Пък има едни земни кучета, които събират картошки, правят цели складове. Та, в обществото на животните се зараждат всичките нещастия, всичките недоразумения, всичките противоречия.

Религиозните хора са роби, не са добродетелни. Между тях едва сега започват [...]. Преди 30–40 години в Америка между евангелските църкви, между православните, баптистките не може да излезе проповедникът да проповядва от една църква в друга. В православните църкви мислят, че който е православен, той може да бъде спасен, който е езичник не може да бъде спасен, но въпросът не седи тъй. Много езичници има в света, които ще ги намерите един ден в Царството Божие. Не е въпрос до името, но до онова чувство, което човек чувствува в себе си. Има езичници, които познават Христа по-добре, отколкото християните. То е до любовта. Ти не можеш да познаеш един човек, ако нямаш любов.

Тогава, ако ние познаваме Христа... Че, икономическия въпрос Христос го разреши. Ако всичките хора бяха като Христа, икономическият въпрос щеше да бъде разрешен. На 5000 души Той даде хляб и с 5 хлебчета ги нахрани. Много добре разбираше икономическия въпрос. 500 милиона християни, ако имаха едно сърце като Христа, икономическият въпрос не щеше ли да се разреши? Ако всичките свещеници във всичките религии на християнството, ако всичките имаха този ум на Христа, не щеше ли да се разреши икономическият въпрос? Ако всичките управляващи имаха този ум на Христа, не щеше ли да се разреши този въпрос? Значи има нещо в съвременните държави, има едно положение, което е робско. То е законът на Моисея, който господарува върху човека. За да дойде до второто положение, той трябва да има съответни качества.

Тогава аз да ви представя един пример. Един господин, който имал обичай да ходи да купува инструменти, намерил един екземпляр от Страдивариус, но не знае да свири; ходи, показва цигулката, но не иска да я продаде. Само я показва. Един ден влиза в едно богато семейство, носи цигулката. Там имало гениален музикант. Той като [я] вижда, казва: „Аз нямам такава цигулка, може ли да ми я дадеш да посвиря?“ – „На радо сърце.“ Какво става с двамата? След като посвирил половин час, казва: „Аз ти подарявам тази цигулка, тя не е за мене, тя е за тебе.“ И оттам насетне този виртуоз и този, който носел цигулката, се сприятелили. Онзи говори на обществото, а пък кой свири – онзи свири. Онзи, който носил цигулката, своето богатство той подарил на онзи, който знаел да свири. Онзи, който знае да свири, днес е министър.

Днес трябват в света певци, трябват свирци в света. В света трябват мислители на новата мисъл, не да се повтарят старите мисли, че Бог е Любов. Тогава вие ще се намерите в едно противоречие [като оня човек], който като намерил Библията, взел да я чете, да направи връзка, да му се оправят работите. Станало точно обратното. Като [не] чел Библията, имал пари, но като почнал да я чете, изгубил парите, изгубил всичко, което имал, и най-после казал: „Тази книга ми донесе всичките нещастия.“ Взел, че я хвърлил в огъня. Изскочило едно парче и на него той прочел: „Бог е Любов.“ И той разбрал тази мисъл и туй парче го турил в джоба и от него ден всичко му тръгнало напред.

Ти докато не се научиш да обичаш хората, [...]. Аз това го турям правило за себе си, но и за вас. Христос казва да обичаш ближния като себе си. Аз казвам тъй на себе си: Ще обичаш другите хора тъй, както Бог ги обича. Както Бог ги държи в ума Си, в Своето сърце, и ти ще бъдеш така внимателен, защото то е закон. И за в бъдеще, ако така не се внесе законът, няма да може да се разбираме. Христос казва така този закон: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз“ – значи по същия начин. Не казва: „Както Себе си ви обичам.“ Същия закон туря. Казва: „Както Ме е Отец възлюбил, тъй и Аз ви възлюбих.“ Следователно, ако ние не може да обичаме другите хора, нашите ближни, на които съзнанието е пробудено, онези хора, които очакват нашата помощ... В света има хора страдащи, които очакват да им се даде помощ. Тази помощ няма да бъде толкоз материална, колкото духовна, защото материалните блага, това са резултати на един духовен живот. Духовното в света е, което урежда нещата. Ако хората духовно биха уредили или ако Божествено биха уредили, светът ще се уреди. Другите неща лесно се уреждат.

Христос казва: „Не ви наричам вас раби, наричам ви приятели, понеже каквото чух, изявих ви го.“ Какво направи Христос? Той оправи много работи. Той казва на учениците: „В дома на Бога Моего много жилища има.“ Цялата Слънчева система, всичките системи, това са условия за всички, които любят Бога. Казва: „Всичките земни страдания, те са нищо. За вас този великият свят е създаден.“ А пък ние се самозаблуждаваме, а пък нас ни заблуждават от временните неприятности, които имаме на Земята.

Сега някой казва: да се научи човек да говори. Човек не може да говори хубаво, ако душата му няма този импулс. Не може да дадеш на другите това, което в себе си нямаш. Само великият музикант в света може да научи хората да свирят. Само великите певци могат да научат другите да пеят. Само онзи, който разбира, може да научи другите да разбират. Следователно, ако вие имате дарба, тя ви е дадена отнякъде. Ако имате дарба отнякъде, тя ви е дадена. Ще повикате Онзи, Който ви е дал тази дарба.

Всичките гениални хора, всичките талантливи хора, всичките светии на Земята, които имате, и те са имали подобни майки. И техните майки са били гениални. А за майката има съвсем друго понятие. Аз не разбирам майката [като] една обикновена жена. Аз разбирам майката [като] една необикновена жена в света, която може да роди един необикновен човек. Аз разбирам баща[та] [като] един необикновен дух, който може да роди в света пак подобен на себе си. И Писанието казва, че Бог направи човека по образ и подобие.

Ние седим и се занимаваме, мислим, че съвременните хора, със сегашните наши схващания, ние мислим, че с нашите сегашни разбирания и схващания, ние мязаме на Бога. Ами тогава как ще разберете думите на Христа: Ако човек не се роди изново, ако човек не се отрече от себе си, ако човек не се отрече от баща си и майка си и от всичко в света, той не може да бъде ученик? Не само той не може да бъде ученик, но той никога не може да извърши това, което се изисква от него. Следователно, ако ние сме ученици, ние ще извършим на Земята туй, което никой не може да извърши.

Сега някои мислят, че ако тръгнем по пътя, по който Христос [е] казал, ние ще бъдем нещастни. Не. Животът ще се подобри – 10 пъти по-добре ще бъде, отколкото е сега. Ако се приложи Христовото учение, тъй както Той е проповядвал. Болни хора няма да има. Затворници няма да има. Недоразумения няма да има. Погребения няма да има. На Земята ще живеят само толкоз хора, колкото могат да бъдат щастливи. За всеки едного от тях ще има преизобилно. Преизобилно трябва да има. Човек не трябва да седи в една къща от 300 метра. Един човек не трябва да мисли, че е щастлив. Не, най-малко 1000 декара земя трябва да има, с градини, с паркове, с ябълки, с круши, с лимони. Вселената е толкоз широка, че Бог е предвидил всичко. Някои мислят, че земята е разсадник. Тогава всичките слънчеви системи, колкото има, Бог е предвидил по една Земя за един човек. Най-после, като ти дотегне, Господ ще те прати на толкоз широка Земя, и ти, [на] който искаш отнякъде може да пратиш писмо да ти дойдат на гости. Тогава хората ще си ходят на гости. На Земята само един ще живее, а другите ще идат като гости, ще живеят и ще се връщат. Така Бог е разрешил въпроса.

Понеже ние по човешки мислим, като сме дошли, не искаме да идем по-далече. Всеки хванал по 300 метра, направил една къща и казва: „Не се мърдам.“ Някой път с лостове трябва да го изпъдят. И като умира, не умира, ами моли се, не иска да умре, не иска да иде в другия свят. Сега, аз мисля, че вие не сте от тези, които не искате да идете, не искате да умирате.

Ама не се самозаблуждавайте както онзи българин в Свищов. Пак ще ви приведа примера за един, който се занимавал с окултизъм. Молил се, молил се, да му покаже Бог как да забогатее. Той казва: „Беден окултист не може.“ Напредва времето му и като се моли, моли, една вечер иде един и му казва: „Аз ще ти кажа къде има пари.“ Отиват на едно място и му дава една голяма торба пари. Той хваща парите, той върви, уловил парите, но отде около него е дошла една крава и започнала да се върти наоколо. И той казва: „Тази беля отде дойде.“ Най-после догневяло го, че ритнал кравата, и като ритнал кравата, помислил, че кравата се обърнала с четирите крака нагоре. Той казал: „Така ти се пада.“ Но какво да види: това той сънувал и като се събудил, държал с ръцете си чаршафа, покривката на масата и като дръпнал покривката, на масата имало шише вода, то се разляло и паднало на земята, а пък масата я обърнал нагоре с краката. То е смешно положение. След като се събудил, видял това.

Другият свят е видим. Ще държим една покривка. Тази живата крава е масата, която е обърната с краката нагоре. Сега, може би в този пример има нещо преувеличено. Но аз вярвам, като правя своите преценки, 25% е вярно, а 75% го намирам преувеличено. Защото този, който го направил, малко го [преувеличил], да поосмее окултистите. Но вярвам, че 25% е вярно.

Мисълта, която ще ви наведа. Има едно положение, което трябва да го възприемете сега. В окултизма има една теория. Човек много пъти след като се е раждал, от много майки като се е раждал, най-после трябва да се роди сам. Онези от вас, които са дошли до положението, няма да ви раждат майките, вие сами трябва да се родите. Вие трябва да създадете един характер, такава гениална мисъл, че всичките нови мисли, нови чувства, които ще дойдат, да влязат, да образуват бъдещето ви. Сами да се родите. Човек в себе си сам ще се зачене и ще стане в него една метаморфоза, тъй както гъсеницата може да се превърне в една пеперуда и човек ще се преобърне, ще се роди сам. Човек няма да бъде съвършен по сегашното обикновено разбиране. По сегашния път ако вървят, такива ще бъдат резултатите. Ако сега ви говоря по въпроса на самовъзраждането, отсега трябва да събирате онова богатство във вас, във вашите умове и сърца, богатство, което е потребно за новото, за създаване на новото тяло, с което вие трябва да се облечете.

Докато човек не се облече с това новото тяло, той винаги ще носи тия недъзи, които сега носи. Знаете ли какво влияние оказва стомахът? Знаете ли какво влияние оказва дихателната система? Знаете ли какво влияние оказва нервната система върху целия организъм? Ако стомашната ви система у вас не е правилна, ако правилно не се развива, както трябва, непременно ще се струпат такива вещества и ще започне да расте коремът ви, ще се натрупат вредни вещества в кръвта ви, ще станат анормалности. Ако във вас вземе надмощие вашата дихателна система, във вас може да се роди един темперамент много избухлив. Вие ще станете съвършено лековерен. Тези хора, които са лековерни, дихателната им система е много слабо развита. Ако е силно развита нервната система, те стават неврастеници.

Та казвам: Потребно е едно нормално развитие на мозъчната система, едно нормално развитие на дихателната система, понеже дихателната система е свързана с чувствата на човека. Човек не може да има едни благородни възвишени чувства, ако няма една отлична дихателна система.

Аз бих ви препоръчал да не се изтънява носът ви. Онези от вас, които сте много нервни, нетърпеливи, хващайте носа си за края и го упражнявайте, после го изтегляйте назад и малко на широчина. Природата тъй е направила, тези, които се секнат постоянно, те постоянно упражняват носа си, за да започнат да мислят.

Много пъти вие се гневите. Аз да ви кажа, лесно може да се оправи това. Щом се разгневите, направете един опит. Ти си добър, няма защо да се сърдиш, поглади носа си и ще видиш по него, че от носа излиза нещо. Когато човек се разгневи, ноздрите се разширяват, трептят. Поглади го отгоре, отстрани. Ти кипнеш и направиш нещо, може година, две години да минат, за да изправиш това. Поглади малко носа си. Това е честолюбие, как да ни обидят. Той има особени понятия. Носът е отделен, някой път действува отделно.

Някой ще каже: „Ще се занимавам с носа си!?“ Ако дигнеш ръка, да започнеш да налагаш другите, кое е по-хубаво: с носа си ли да се занимаваш или с другите хора? Аз съм забелязал: там, дето не сме употребили ума си, всякога има лоши последици. Дойде някой, поглади носа си. Той като види, че гладиш носа си, той ще се поусмихне, и той хване носа, мисли: „Да не прави някаква магия?“ Той само се поусмихне и казва: „Дай си ръката. Защо бараш носа?“ Казва: „Имам лоша хрема.“

Ще кажем: има една лоша хрема в човека. Едно лошо чувство, аз го наричам „хрема“. Цял час, два часа не можеш да дойдеш на себе си, изхарчиш излишна енергия. Ще бъдеш много внимателен – като дойдеш, ще пипнеш носа си много деликатно. Много деликатно ще концентрираш ума си. Ако ти го хванеш, няма да го разтриваш, но едва ще се докосваш и по този начин ще направиш връзка.

Защото двете ръце, това е законът на духа. Това са положителни сили, които действуват. Дясната ръка е положителна сила, която възприема. Лявата ръка е положителна сила, която дава в природата. По някой път ти ще употребиш ръцете. Ако цигуларят иска да свири на цигулката и някой път не може да вземе тона, като поглади няколко пъти, може да свири хубаво. С него и виртуоз може да се състезава. Като не прави туй упражнение, той е един обикновен цигулар.

В човека има нещо гениално, стига той да го знае. Туй го наричат „вдъхновение“. Ти ще гледаш с духовните неща да влезеш в съприкосновение, с Божественото. Хубаво е по някой път да имаме един наш приятел. Аз бих желал... ако имам един учител по музика да ми преподава, аз какво ще направя – ще избера първокласен учител и ще искам той да ми поглади лявата ръка, по 3 пъти да си прекара към пръстите, нищо повече. А пък ако този учител преподава, тогава бих желал да ме бутне по челото, да прекара двете си ръце. Ако някой пее хубаво, бих желал да ме бутне по челото, да излезе и да предаде от магнетическата сила.

Ти, ако дружиш с обикновени хора, обикновен ще бъдеш; ако дружиш с велики хора, велик ще станеш; ако дружиш с талантливи, талантлив ще станеш.

Та, има един закон в света. Великите хора се събират, за да помагат на другите. Те са проводници на великите блага.

Писанието казва: Божественият Дух е, Който раздава дарбите в света и затова човек трябва да мисли върху Божествения Дух, за да може да дойде онова великото в неговата душа.

Христос казва: „Аз не ви наричам вече раби.“ Сега ще кажете: „На стари ли години ще уча?“ На стари години ти страдаш, защото не си учил досега. Аз на вас, старите хора, препоръчвам да си направите една китара, някоя цигулка или тамбура, най-малко тамбура, или окарина, или пищялка, а който не знае и на тях да свири, нека си купи един тъпан. В съвременната наука, която е постигнала толкоз велики факти, в своите наблюдения подразделят науката и материала подразделят. За пример, ако аз бях един геолог, най-първо ще има да изсвиря едно парче – като ида, ще ми върви. Ако съм някой химик или физик, пак ще изсвиря друго парче и като ида, природата ще ми отвори вратата. Сега учените хора мислят, кой каквото и да е, трябва да пее, да пее за себе си. Тогава за геология има особени парчета, за химия има особени парчета, за физика има особени парчета. Ако съм един красив и млад момък, искам да запазя здравето. За здравето има особени песни.

Сега аз не искам вие да вярвате. За мене вярата е изключена, понеже аз ви говоря за неща, за които съм правил опит. В музиката аз съм правил опити, доста опити съм правил. Много пъти някои братя са ме слушали и някои са бягали. Трябва да знаете закона, ако не знаете как да мислите, хората ще започнат да мислят. Като знаете как да мислите, хората ще се приближат. Ако не знаете как да чувствувате, хората ще бягат от вас и ще се чудите защо. Ще се образува сила, която отблъсква.

Религията за какво служи? Казваме: „Да обичаме Господа.“ – „Че къде да Го намерим?“ Мислите ли, че Господ е като човека, да Го намерим на едно място? Къде е Той? В тази грандиозна идея. Всеки един от вас в живота си има моменти, когато неговото съзнание може да бъде будно. И аз зная, за пример, дали един билет може да спечели от лотарията. Аз вземам един билет. Понеже този въпрос е неразбран, недостъпен е за вас. Ако седя до един, който има билет, ще му кажа щом дойде времето за неговия билет, неговият ум се отвлича нанякъде и няма да спечели; той седи и е уверен 101%, че ще спечели. Този човек, който ще спечели, той гледа всичките, които спечелят, той се радва на всичките, че спечелили някои 100 лева или 100 000 лева или 1 милион, все едно е за мене. 5 лева са както 5 милиона. Някой път аз бих взел 5-те лева, отколкото 5-те милиона. Петте милиона ще ми създадат много неприятности. А при 5-те лева аз съм спокоен. Ако знаят, че има 5 милиона, апашите ще се наредят, а пък при 5-те лева, аз съм свободен. При дадените условия, аз бих предпочел да нося 5 лева, отколкото 5 милиона. Сега вестниците пишат, че от [...] имало нещо откраднато. Навсякъде трябва да имаш 5 очи.

„Не ви наричам вече раби.“ В обществото има един вътрешен страх, една вътрешна несамоувереност, едно вътрешно подозрение. Ние сме в една епоха, когато трябва да се научим да вярваме в нещата. Не да вярваш, че вълкът може да стане една овца. Не може да стане овца. Не да вярваме, че овцата може светия да стане. Овцата светия не може да стане. Всякога да даваме на овцата туй качество, което тя в дадения случай има в себе си. За мене една овца е само това, което в даден момент е в моето съзнание. Някой път и вълкът е момент на моето съзнание. Може да минава някой път една мисъл. Един момент или едно чувство минава, което има характера на овцата, или на птицата, или на светията, или на ангела. Зависи доколко може да схвана, кой е зад тази мисъл вътре в [мене]. Минава един господин, някой млад момък, оттук иска пари, оттам иска пари, навсякъде го изпъдили. Той казва: „Няма оправия в света. Да живея както Господ писал.“ Един ден върви една госпожица модерна, паднала ѝ кърпата, дава ѝ я, доста скъпичка била, казва: „Госпожице“, и подава кърпата. Тя му казва: „Дайте си името“ и оттам насетне всичко тръгнало, тя му урежда работата.

Една кърпа навреме дигната, навреме ще оправи работите. Една кърпа ненавреме дигната няма да оправи работите. Ти ще пропаднеш в този живот. Една мисъл, която дошла навреме в твоята душа, в твоето сърце – ако кърпичката на твоята мисъл вдигнеш, работите ще се оправят.

Казвам: Какво ни препятствува да имаме любов? Не тази любов, от която хората стават неврастеници. Аз наричам „любов“ – в присъствието на един човек ставаш спокоен, колкото и да си скръбен, мязаш на един хубав ден, като днешния. Като изгрее Слънцето, птиците пеят. Казвам само по някой път: че какво ми липсва? Другите хора са богати, че този е красив – радвай се на това. Радвай се, че този човек е здрав. На туй трябва да се радваш. Щом го имат, туй нещо от тях ще мине и до тебе. Ако един човек някой път е болен, може да направите опит. Когато лекарите казват, че вашата работа е свършена и трябва да се готвите за другия свят, тогава направете този опит. Понеже ще заминете за другия свят, свържете се с най-здравите хора в света, хванете се за тях и вижте какво ще стане с вас. Който е правил този опит, е имал сполучлив резултат.

Ще бъдеш искрен, като се обърнеш към Бога, и Той ще ти помогне. Не да играеш на въже или да играеш ролята на онова магаре, което минавало през една вода, натоварено със сол. То паднало във водата и като се вдигнало, солта се разтопила и му олекнало. Но вторият път като минавало, било натоварено с вълна и като се потопило във водата, вълната се намокрила и товарът му станал по-тежък. Ако направите този опит, вие изневерявате на вашите обещания. Всеки път не изпълнявате това, което сте обещали. Не обещавайте много. Казвате: „Утре ще стана, ще взема един хляб, ще го занеса на една вдовица.“ Стани навреме, иди в църквата, запали една свещ, занеси хляб на вдовицата. Или някой човек се е съблазнил, закъсал е – ти на него ще му кажеш една блага дума. Срещна един човек, казва: „Закъсал съм.“ Казвам: „Ще се оправят твоите работи. Ако твоите работи не се оправят, ела при мене, аз ще ти дам. Но аз ти казвам, че ще [се] оправят 101%.“ На другият ден иде този човек, казва: „Започнаха да се оправят моите работи.“

Ние сме служители на Бога. Говорете на хората, че работите се оправят, и ще се оправят. Божественият Дух казва: „Този свят Аз го създадох за вас, не грешете. Добро правете.“ Казвам: Не грешете, но добро правете. Щом се запознаеш с доброто, злото иде като сянка. Щом се запознаеш с любовта, омразата идва като сянка. Щом се запознаеш с истината, лъжата идва като сянка. Да ви не смущава тази сянка. Дръжте се за тази реалност на живота, която ще даде стабилност на вашето сърце, стабилност на вашия организъм. Стабилност ще даде и на вашия ум. После, трябва да имаме един ум да схваща, не да забравя. Че, каквото сме обещали, да [не] забравим. Но всички ще помним, както Бог помни нещата. Като обещае нещо, никак не трябва да забравя нашите обещания.

Сега пожелавам на всинца ви да бъдете не добри, но при сегашните условия да бъдете приятели на доброто, което сега иде в света, и да бъдете готови, че да носите даровете и дето минете, да казвате: „Доброто иде. Правдата иде. Любовта иде. Светлината иде вече в света.“ Всичките страдания ще си идат. Иде вече светлината. Всичко е на оправяне вече. Всичко се свърши вече. Повече страдания няма да има. Много гноища ще излязат. Всичкото лошо трябва да излезе навън. Тази гной, нечистотиите, отвътре всичко туй ще излезе. Че новото ядене, новото пиене, новото мислене, новото чувствувание ще създадат нещо ново в света.

Та казвам сега: Изстисквайте всички нагноясали неща, да идат навън и да остане само същественото. И тогава турете онази основа в живота си – да любим един другиго тъй, както Бог ни е любил.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

24-та неделна беседа,

държана от Учителя

на 16.V.1937 г., 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

Тема: „Силни и слаби мисли“

Каква беше основната мисъл на миналата лекция? – (За разумното музикално сърце.) Ще прочета 14 глава от Марка от 66 стих нататък.

„Мога да кажа“.

При четенето на Писанието на този текст, веднага вие ще си извадите заключение, с което можете да си помогнете. Казвате: „Колко слаб човек, да се отрече“. Трябваше ли да се отрече? Че тази слугиня всеки ден идва при вас. Дойде ти някое нещастие и вие веднага се усъмните. Кога иде нещастието? – Нещастието на Петра дойде в това, че той мислеше, че неговият Учител, че е силен, пък те Го хванаха и го вързаха, и като дойде слугинята, каза: „Не си ли ти от тях?“ и той казва: „Не съм“. Няма вече да разчитате на слугинята. Слугинята всеки ден ви плаши. Бръкнеш в джоба, нямаш пари, и ти си от тях. От кои? От бедните. Ти вече не искаш да бъдеш беден, започваш да търсиш богатство, ти се отричаш от Истината. Ти дойдеш до мъчните задачи и не може да ги разрешиш, веднага ще видиш, ти си невежа. Невежа си, то е хубаво понякога. Да не знаеш да лъжеш, да крадеш, да смяташ, да омотаваш хората, свободен си. Ти започваш да се отричаш: „Не е потребно невежеството“. Знай, потребно е в този свят. Казвам: Всичките хора страдат от много знания. Станеш сутрин, неразположен си духом. Не знаеш причините. Причината се крие. Ти още като видиш един човек, казваш: „Не ми е приятен, не ми е симпатичен този човек, не го обичам“. Да ви обясня малко. Вие съвсем не разсъждавате филисофски. Една котка как обича една мишка, симпатична ѝ е, минава покрай някоя жаба, не я обича. Жабата е свободна. Когато котката не обича жабата, жабата е свободна. Когато котката обича мишката, тя не е свободна, щом я хване. Сега вие всички искате да ви обичат, заслужава ли си? – Та няма да имате никаква свобода. Тъй както вие разбирате, най-голямото изобилие седи в обичта, да ви обичат. Капитанът обича войника: „Войник ела насам, от коя рота си?“ Каквото каже той, войникът трябва да слуша. Познава те човекът. Заслужава ли капитанът да те познава? – Заслужава ли полковникът да те познава? Заслужава ли подполковникът да те познава? – Заслужава ли фелдфебелът да те познава? – Всичките те познават, искат с тебе да си поговорят, но ти не си свободен сега. Но когато казвате, че вие искате да ви обичат, се крие една друга идея. Вие искате да бъдете най-малко ефрейтор или най-малкото искате да бъдете офицер. С една две звезди, взводен, след туй фелдфебел, домакин е той вече. Казал един войник, питали го: „Кои са народните врагове?“ И той казал: „Народните врагове са капитанът и фелдфебелът“.

Та казвам: Във вас се крие една идея, вие искате каквото кажете да стане. Хубаво, вие каквото кажете да стане. Значи и другите трябва да ви кажат нещо. И той каквото каже да стане, ами на тебе каквото ти кажат какво става? – Например, съдията съди. Съди някого. Съдията е много добър в чин, но подсъдимият на почит седи. Той си има гвардия, от едната и от другата страна, Той седи по средата, но не е свободен човек. Казвам: Сега вие искате свобода, в какво седи свободата? – Свободата седи в това да те не познават. Котката да не те познава като птичка. Свободен си като имат да вземат от тебе да те не познават. Като те срещнат да не знаят, че имаш да даваш. Ако знаят, веднага ще кажат: „Войник, от коя рота си?“ – „Колко войника имате в една рота?“ – Ти трябва да даваш всичките тия подробности, ако не даваш, отговорен си. Държат те отговорен. Ще трябва да гледаш пушката, ако намерят някакъв дефект, ако намерят, че не е чиста, или копчетата, ако не са чисти, веднага под арест. Как тъй да не си ги изчистил. Как тъй пушката да не е изчистена, ще прегледат. Ако намерят нещо в безпорядък, хайде в ареста. Вие казвате: „Колко са груби“. Всеки ден тия работи ние ги вършим. Ти си неразположен, че ти със своите мисли, със своите желания, ти вършиш същото нещо. Твоите желания, току постоянно ги спираш. Войник, от коя рота си? Ти питаш от коя рота си, от кой взвод. Има четири взвода, първи, втори, трети, четвърти. От кой взвод си? Или пък: От коя рота си?

Онова, което ви е потребно, кое е? – Всяка сутрин трябва да имате една нова мисъл. Новото в света, което иде, освобождава човека. Старият е вече изнемощял. В природата старите са изнемощели по единствената причина, че онова, което са имали, те са го дали. Казват: „Ами защо да е така?“ – Това е в реда на нещата. Онази торба, която е изпразнена е стара. Пълната торба е важна, защото има съдържание.

Та казвам: Когато вие направите едно добро някому, вие сте празна торба, ако не съзнаете този закон, да занесете тази торба някъде, да я напълните със злато, вие нямате знания. Станете сутрин, вие сте неразположен. Казвате: „Липсва ми нещо, неразположен съм“. Защо? – Изпразнена е торбата. Торбата останала сама. Понякой път вие искате да останете сами. Знаете ли какво нещо е самота? – Самотата е една празна торба. Ти трябва да бъдеш сам, но да имаш пълна торба със злато. Когато искате хората да ви обичат, злато имате и понеже торбата е ценна, когато е пълна повече отколкото, когато е празна. Сега това са все аналогии, сравнения. Понякой път вие правите аналогии, сравнявате хората. Казвате: „Този е добър, онзи е лош“, но трябва да имате ясна представа. Какво нещо е лошият човек? Лош е всеки човек, който живее за себе си. Думата лош, тя не означава нещо. Буквата Л означава, че има стремеж. Този стремеж е за самия него. Той иска всичките условия да съдействуват за неговото добро. Лошият човек се отличава с една черта, че той не обича да лъже. Той като го питаш, ще си каже истината. Казва: „Да си кажа мнението“. Казва: „Ти си много добър човек“. То е човешко разсъждение. Често казваме: „Ти си много добър“. Или казвам: „Аз не съм много добър. Добър съм“. Някой казва: „Не съм много лош. Лош съм“. В дадения случай под лош разбирам, че обича да живее за себе си. Идеш някъде, не те почитат хората, ти се докачиш. Защо? – Че Господ не създал тия хора като войници да ти дигат кози рог. Ти вече си на мястото на един офицер или на мястото на един взводен, или на мястото на един фелдфебел, или поручик, или подпоручик, или капитан, майор, подполковник, полковник, генерал, генерал-лейтенант. Този човек е свободен. Всеки един човек е свободен, само тогава, когато не искаш от хората да ти дават тази чест, която искаш. Свободен си, когато хората не искат да им отдадеш тази чест, каквато те искат. Някой път хората искат да те почитат по тяхному. Дойде войникът пред офицера, застане мирно, казва: „Г-н полковник“, или казва: „Слушам г-н полковник“. Сега вие виждате някой войник, заповядват му. Ако сте на мястото на войника, вие ще се обърнете три–четири пъти. Ти ще кажеш: „Как да не знаеш как да туриш краката?“ Ако човек знае как да направи нещата, ако сте ефрейтор, знаете ли колко възможности има във вас като ефейтор, колко души са подчинени на него? 10–15 души. Значи един ефрейтор има 15 възможности. Един взводен има двойно. И най-после фелдфебела, една цяла рота, може би от 100 души нагоре. Вие искате да заповядвате, нали? – Започнете оттам, отдето трябва. Аз ако искам да заповядвам, най-първо ще ида да извадя 10 житени зърна, като войници ще ги взема, ще ги насадя на една права линия и като мина там, ще им кажа: На всички заповядвам. Ще казвам: Ти си войник! Ще ги прегледам. Ще направя преглед и ще видя, че някое зърно е по-голямо, друго по-малко. Когато полковникът говори или капитанът, или фелдфебелът, никой няма право да говори, понеже нарушават дисциплината. Казвам: Аз ви предавам някои работи, разбирайте ги. Вие искате да станете силни в света. По този път, по който вие вървите, няма нищо сигурно. На кое вашата сила е обоснована? – Силата всякога можете да изгубите. Така трябва да разбирате нещата. Следователно, рибата е силна, докато е във водата, щом излезе вън от водата е слаба. Птицата е силна, докато е във въздуха, щом излезе из въздуха, тя вече е слаба. Човек е силен, докато той мисли. Това е среда за мисълта. Та ако искате да бъдете силни, вие трябва да мислите. Когато мислите, вие сте във връзка с оня свят, дето могат да ви помагат. Човек, който мисли всякога му помагат. Човек, който не мисли, никога не му помагат. Един параход, когато иска помощ, дава сигнал по радиото, иска помощ. Онзи, който няма апарат, каквато и авария да се случи, няма да дойдат на помощ. Та в Божественият свят, ако ти мислиш, тебе не може да ти се случи авария, всякога ще ти дойдат на помощ. Това значи да имаш една връзка. Та пазете вашите връзки. Не правете връзки, но пазете връзките си. Не можете да направите някоя връзка; безпредметни са връзките. Какво ще ви допринесе, ако направите една връзка с един беден и с един болен човек в болницата? Той очаква вие да му помогнете. Щом се запознаете с него, той вашите търговски работи няма да оправи, нито семейните ви работи няма да оправи. Но ако се запознаете с някой богат човек, тогава семейните ви работи може да се оправят. Ако се запознаете с някой учен човек, може да хвърли светлина. Ако се запознаете с някой, който нищо не разбира, какво ще ви допринесе? – Сега вие ще кажете: „Да се не запознаваме ли с хората?“ Вие се поставяте вече в друга категория. Полковникът като върви се запознава с войниците. В сърцето на полковника не му е приятно като срещне войници да (не) му отдават чест. Той като върви, един войник го срещне, отдаде му чест, друг войник му отдава чест. Някой път енергията на полковника се предава на войника, някой път полковникът като не може да срещне някой войник му става мъчно, а във войниците има едно желание да не срещат полковникът или капитанът. Той иска като ходи да е свободен. Мене ми са се оплаквали. Като срещнеш един офицер, не си свободен, трябва да дигаш ръката. Или пък някой път минал войникът и не го е видял. Може да се случи да мине полковникът зад гърба на войника. И понеже не го е видял войника, може да го накаже. Как трябва да вижда отзад. Помнете вие нямате никакво оправдание както този войник. Трябва да знаеш тази работа. Знаеш, не знаеш, трябва да знаеш. Войникът трябва да вижда като върви, трябва да се озърта навсякъде, отдалече да се оглежда дали не иде неприятелят. Полковникът е неприятел. Онзи (е) войник, който вие не може да го (изненадате). Така той е войник на пост. Той като върви, хвърля окото си натук-натам. Полковият и той е готов. Та и вие сега, вашите войници да не ви изненадат. Да ви не изненадат условията. Ставате сутрин, неразположен сте. На какво може да го отдадете? – Имате едно неразположение. Едно неразположение може да се дължи на физическите условия. Може да се дължи на храната, която си ял. Може да се дължи на нечистия въздух. Може да се дължи на атмосферните енергии, които функционират. Едно неразположение може да се дължи на отношенията, които имате в семейството си или в обществото. Неразположението на един ученик може да се дължи на това, че не научил уроците си в класа. Ще го изпитат и ученикът е неразположен.

Сега туй са обикновени разсъждения. Вие искате да бъдете силни. Силен човек може да бъде само тогава, когато доброто царува в него. Силен човек може да бъде само тогава, когато Любовта царува в него. Силен човек е онзи, когато Истината царува. Три неща трябва да царуват: Като станеш силен, да признаеш властта на Любовта. Тогава ти си силен човек. За да станеш силен, трябва да признаеш властта на Мъдростта, тогава ти си силен човек. За да станеш силен, ти трябва да признаеш властта на Истината, тогава ти си силен човек. Ти като станеш силен, сутрин ще те срещне Любовта и ще козируваш. А пък ти сутрин като станеш, искаш да заповядваш, ти си слаб човек. Че какво ще заповядва онзи офицер, който бяга от бойното поле. Какво ще прави? – Войникът дигнал пушката. Какво ще прави онзи офицер, когато всичките войници го напуснат? Тогава заповедта не струва пара. Ако вашите войници са се обезглавили, положението ви не е добро. Коя е причината, че войниците ви бягат? – Тия войници бягат, понеже тия войници ти не си ги обичал. Тия войници бягат, понеже ти не знаеш как да заповядваш. Не си ги оставил свободни. Те като намерят слабата страна, те ще турят на изпитание. Казвам: Вие сега сте от ония войници. Вие сега не сте благодарни на онова, което Бог ви е дал. Благодарен човек ето аз какво наричам: Срещне те някой човек, че те обиди. Този, който ви обижда, той ви е началник вече. Двама войници може да се ругаят и двамата се ругаят, и двамата се обиждат, но двамата са с еднакви чинове, единият казва и другият казва. Но като те срещне полковият, той като те ругае ти ще мълчиш и ще казваш само: „Тъй верно“ Той ти казва: „Ти си едно голямо магаре“. Ти казваш: „Тъй верно, г-н полковник“. – „Ти си един сволъч!“ – „Тъй верно, г-н полковник“. Казвам: Може да ви обиди само вашият началник. Вие ще потвърдите значи. Ако не му кажете „тъй вярно“ пак сте виноват. Тогава аз превождам някой път онази приказка. То било във Варненско, село Четма. В една област Горшик, дето обичат много да крадат. Аз ги наричам горичко поколение. Като минат някъде, ако не могат с ръката да откраднат, с крака ще откраднат. Де са откраднали овца, де куркой, кой го е откраднал, все чатмяни ще бъдат. Един чатмянин го съдят и (съдията) казва: „Не ви ли е срам, туй село да се поправите с тия кражби“. Той казва: „Господин съдия, ние сме хора прости, говеда, а пък вие сте наши братя и ни прощавайте“. Как ще го осъди съдията? – Аз ви привеждам този пример, вие се смеете, но това не помага. Мене не ме интересува този четманец. Какво ме интересува? – Казвам: Днес четманец ли ще бъдеш? Днес капитан ли ще бъдеш? Офицер ли ще бъдеш или ще бъдеш човек, който е дошъл да учи. Хубаво, нямаш власт, тебе ти е мъчно. Казваш: „Не съм на почит между хората“. Значи не си турен още да заповядваш на хората. Разправя ми един капитан, казва: „Аз не оценявах един мой войник. Турих го на сръбския фронт. Мисля си тия войници такива будали, много лошо мнение (имах) за тях“. Но го раняват на фронта. Всичките войници го оставят, връща се само един войник, взема го, много сърби стрелят по тях и казва: „Изнесе ме човекът, спаси ме, изнесе ме на гърба си. Оттам насетне си измених мнението за този войник. Този човек ме изнесе и ме спаси“. Казвам: Ако вие не сте толкоз смели, да спасите себе си. Казвате: „Да го спаси Христос“. Тогава трябва да си съставите за Христа друго мнение. Този офицер казваше: „Аз имам любов към войниците. Видях, че човещина имат“. – „Аз като човек трябваше да го изнеса“ – тъй казва войникът. Че казвам сега, защо Христос минава за един прост войник. Вие сега мислите Христа за генерал. Хубаво, няма противоречие да го мислиш за генерал. Но тогава какво ще бъде вашето мнение за един генерал, който дига войника, че го изнася? Високо мнение ще имаме за този генерал, който се връща, да вземе войника, да го носи, да го спаси. Този генерал ние ще го считаме един гениален човек. Той е готов да даде помощ на своите войници. Не на здравите войници, но на онези, които имат нужда от него. Сега да се върнем към същественото. Голямата опасност, която имате сега, седи в туй: Вие сте като княжески синове или като княжески син. Баща ви е богат, имате всички удобства. Имате слуги да заповядвате. Този живот няма да върви така. Условията ще се изменят, вие ще останете сам, ще ви се отнемат всичките условия на богатството и почитта ще изчезне. Какво ще правите тогава? – Имате една задача. Имате в живота един човек, който е направил голяма пакост. Сега Провидението го е поставило в голяма нищета, унижение. Вие минавате покрай него. Какво трябва да направите? – Теоретически трябва да направите, че трябва да му помогнете. Как ще му помогнете? – И в този човек вие трябва да изучавате нещата. Ако в този човек настане едно съзнание, той ще дойде при тебе и ще каже: „Ще ми простиш. Аз на тебе съм направил много голяма пакост, аз съзнавам, Господ ме постави в туй мъчително условие“. Извинява се човекът. Ти в душата си може да се злорадваш и да кажеш: „Туй ти трябва!“ Ако кажеш така, няма да се мине дълго време и ти ще имаш някаква болест, и тебе Господ ще те постави в същите условия. Ще дойде онзи, на когото имаш да даваш и ще ти каже: „Хак ти е“. Какво означава „хак ти е“? – Хак ти е, е една неразбрана дума. Хак, означава право. Тя не е българска дума. Отнемай и къде има хак. Господарят дал на своя слуга хакът. Има да му дава нещо. Ние сме дошли на земята не само да съставим за себе си едно понятие, че идем да търсим щастието в света. Щастието ще дойде отпосле. Най-първо трябва да изпълним своята длъжност. Каква ти е длъжността? Най-първо длъжността. Едно малко дете, момиченце, длъжността му е да обича баща си, майка си, братята, сестрите си. Ако туй момиче или момче не обича майка си и баща си, братята и сестрите си, казвам ви, където и да мине в света, то ще се възпита, но има да прекара много големи горчивини. Та казвам: И вие в себе си не обичате. Ако ти в себе си не обичаш своята душа, своята майка; ако ти в себе си не обичаш своя Дух – своя баща; ако ти в себе си не обичаш своето сърце – своята сестра; ако ти в себе си не обичаш своя ум – своя брат; питам тогава: Мислиш, че като излезеш в света, ще ти върви напред? Да обичаме другите, аз разбирам да обичаме не този човек, не заради него в тази форма, но да обичаме Бога, Който го е създал. Аз като го виждам, виждам, че Господ е в него. Тази обич, която му давам, давам я за Него. Аз уважавам баща си навсякъде. Така трябва да турите. Вие мислите да обичате другите хора, че като идете в другият свят те да ви отдадат някаква почит. В Любовта няма уважение, няма почитание. Любовта дава всичко. Но ако вие от Любовта очаквате отпосле да ви даде нещо. Любовта отпосле взима, но не дава. В началото дава толкоз, колкото никой друг не дава, тогава тя дава преизобилно. Туй, което в един момент Любовта ти даде, ти с хиляди години от него има да ядеш и да пиеш. Ако очакваш отпосле Любовта да ви даде нещо, то е погрешно схващане. Нима аз като ходя в природата, всичко не ми е дадено. Като ида на Витоша, навсякъде разполагаш с онзи хубав въздух, който Бог ти дава. – Какво очакваш? – Въздухът няма да ми го напомпат в моите дробове. После, другото положение, че вие не сте като другите хора. Аз разбирам две положения: Да мязате на хората. Някой път аз искам да мязате на бедните хора, защото във всичката беднотия, която има този беден човек, като идеш в къщи, приема те на гости. Ще те покани с едно хубаво чувство. Казвам: Аз бих желал да бъдете като този човек. Тогава желая всички да бъдете тъй както Любовта. Тя не е нещо мъртво. Любовта където и да те срещне, ни най-малко няма да обърне внимание на твоето минало. Веднага ще ти укаже на тебе услуга, без да обръща внимание какъв си и какво си правил. То е второстепенно. Тя ще обърне внимание на ония нужди, които имаш и ще си замине. Като онзи самарянин, тя ще те остави в гостилницата, ще плати за тебе и ще си иде. Ако вие мислите, че Любовта с вас трябва да върви, вие имате съвсем друго мнение за себе си. Вие искате Любовта постоянно да върви подире ви като войник и вие да заповядвате; вие се лъжете. Единственото нещо, което не търпи никаква заповед; ти даже като помислиш да заповядваш, нея я няма. Ако някой от вас сте изгубили своята Любов, вие сте искали да бъдете или полковник или генерал, или майор. За да имате Любовта в себе си, вие трябва да бъдете като един редник, да нямаш никакво желание да заповядваш. Понякой път войниците ще ти заповядват. Ако не познаваш полковия, вие ще кажете, че той има власт, войникът ще каже някой път на полковникът, че той е от високо място. Власт има. Този полковник, ако направи погрешка, войникът може да каже някаква дума. Срещнеш войник на княжески син и ако не знае полковникът как да постъпи с войникът, княжеският син, знаеш какво ще стане. Може да изгуби цялата служба. Като го срещне, полковият има една усмивка. Този войник е важен, той не се подчинява. Разправят за един княжески син, наследник на английския трон, водил малко разпуснат живот. Хващат го в едно кабаре, извеждат го и един английски съдия го съди и му казва: „Ето, ти ще бъдеш наследник на английския трон. Цар ще бъдеш.“ Той бил много честолюбив. Удря една плесница на съдията. Съдията го осъжда и три деня го туря в затвор. Бащата като чул за постъпката на съдията, казал: „Много добре направи съдията“. Но когато той станал господар на Англия, понеже го арестувал три деня, този английски крал го повикал и му дал най-голямата почит. Той съзнал, че постъпката му е умна. Казвам: Ако вие сте един съдия, какво ще направите? – Някой път в себе си вие не осъждате нещата право. Гледам мнозина като дойдат, не ми представят фактите както трябва. И аз не представям някой път фактите както трябва. Някой път нещата ги преувеличават. Разправя ми той за един ангел. Той е величие. Светнал като слънце. Пък туй не е вярно. Аз му казвам: Ти падна ли на земята? Не. А го виждам, туй не е никаква светлина. Апостол Павел като видя Христа, падна от коня. Една сестра ми разправя, че видяла ангели, като слънцето да светят. – Тя много голямо мнение дава за себе си. Нейният ум не може да издържи тяхната светлина. Тя видяла един прост човек, доста угледен и тя (го) оприличава на слънцето. Ако свети като слънцето, че той има 25 хидяди градуса. Как ще може да устои на тази ослепителна светлина? – Тъй се говори. Като срещнеш един ангел, той има проницателен поглед и като те види, прониква в тебе. Ти се страхуваш от ангела, мислиш, че той е ангел, иде да те съди. Той като те срещне, ти ще се уплашиш. Той казва: „Този път, по който вървиш, не е този пътят. Никой не е излязъл по него. Не само ти, но и ние едно време когато живеехме като вас, мнозина от нашите ангели направиха същата погрешка. Вие сега мислите, че ако направите погрешка. Може да направите погрешки, колкото искате, но ще изгубите туй, което имате“.

Сега заключението какво ще бъде? – Нищо в света не е произволно. Любовта изисква пълна свобода, за да се прояви. Любовта изисква пълен живот, за да се прояви. Когато дойде Любовта, ти няма да питаш откъде иде и къде отива. Ти ще я приемеш тъй, както приемаш слънцето. Като приемеш слънцето, ти не го питаш откъде иде. Отникъде не иде. Земята се върти около него, пък и то се върти. То има предназначение, някъде отива. За слънцето казват, че слънцето изгря у нас. То е лъжлива идея. Слънцето досега никога не е изгрявало и никога не е залязвало. Земята като се върти около себе си, тя прави слънцето да изгрява и да залязва. Ние сами ставаме причина и изгубваме Любовта. Изгубването на Любовта, то е залязване. И ние правим някой път да дойде Любовта. Ние го правим това. Някой път вие казвате: „Не ме обича Господ“. Не ви обича Господ? – Вие сте се обърнали и вие мислите, че Господ не ви обича. Господ не може да се измени. Той не е човек, който за някоя твоя погрешка да мисли. Ако съгрешиш пред Господа, Той ще те прати да изучаваш добродетелите. Като съгрешиш, Господ ще те прати между лошите хора те ще те възпитат. И като направиш добри постъпки, ще те прати между добрите хора. При тях ще живееш. Някои от вас живяли ли сте при Господа? – Кажете ми? Вие понякой път си давате по-голяма тяжест, че Господ живее във вас, то е много казано. Значи, Той толкоз закъсал, че дошъл в твоята колиба да живее. Като че няма друго място. Като кажеш, че Господ дошъл да живее във вас, като че няма място. Ти си даваш в себе си мнение, че у тебе Господ живее. Казвам: Толкоз колиби, толкоз къщи, че у тебе ще дойде да живее. Няма философия. Сега не съм за отричането на нещата. В онази същина, в която Бог живее между нас, трябва да схванем философията: има 9 иерархии, една от друга по-напреднали. Числото 9 е Божествения свят. Показва, че има 9 степени. Ти трябва да минеш през 9 степени, докато дойдеш до числото 10. Числото 10, това е Бог. Едното си ти. Нали казват, че всичките хора от човека са излязли. Нали от един човек се създадоха всичките хора? – Всичките тия хора, които съществуват от един човек излязоха.

Та мисълта, която трябва да остане в ума ви: Ако Бог живее в тебе, ти ще имаш един свещен трепет. Ти само веднъж да видиш Господа, не ти трябва втори път да го видиш. Ако веднъж Го видиш, ти няма да Го забравиш. Ти си спасен. И ако веднъж Го видиш, ще се зароди желание и втори път. Да не Го виждаш, ти си загубен човек. Човек, който не иска да вижда Господа, той е изгубен. Но когато иска да Го види и когато някой Го види, той е спасен човек. Да видиш Господа, това е спасение, да не искаш да Го видиш, че да те е страх от Господа, ти си от изгубените хора. Сега вие може да не ме разберете. Аз ви представям две думи, изгубен и спасен. Даже понякой път трябва да го турите на място, трябва да му държите по една лекция. Вие как разбирате от вашето гледище? Ще кажете как можем ние да ти проповядваме. На мене са ми проповядвали котките, на мене са ми проповядвали птичките, доста са ми проповядвали. Гледам, приближа някъде и една птичка хвърка наоколо. Спирам се и казвам: Накъде да вървя сега? – Безпокоя се. Виждам в тази посока, върти се. Връщам се назад и казвам: Извинете, че ви смущавам. Тя казва: „Не разбираш ли? – Там е моето гнездо, не отивай да плашиш децата ми“. Аз имам високо мнение за себе си, но ти ни най-малко нямаш туй високо мнение заради мене. Казва: „Не отивай да плашиш децата ми!“ Някой път нарочно ида да ги плаша. Мене ме интересува къде е гнездото. Интересувам се и сега, колкото повече се приближавам, толкова повече тя дига шум. Докато дойда донякъде, в гласа има много мощно нещо. Аз яйцата не бутам, понеже в птиците има традиция. Ако бутнеш яйцата, тя не отива повече там да ги мъти. Щом някой им бутне яйцата, те знаят, че не са избрали хубаво място, даже и да измътят яйцата си, няма да харосат. Те вярват, една традиция имат. Отдалече разглеждам яйцата, тя после иде, мирише ги. Забелязъл съм някой път ходи тя, 4–5 пъти тя ходи и познава, че имам доверие. Погледне някой път, някой път съм ходил, когато са измътени. Тя го счита високо мнение. Започва да се съзнава.

Казвам сега: Какво мнение има Господ заради нас? Ако ви каже Господ нещо да го направите, ще го направите ли? – Че тогава вие мязате на онази млада мома, която иска да покаже на своя възлюблен, че го обича. Че казва: „Толкоз го обичам“, в реката се хвърля да се удави. Тръгва тя край брега, а той седи спокоен. Той е плувец. Тя иска той да се хвърли, да я извади от водата. Тя отива, пък се обръща и казва: „Кажи да се не хвърлям във водата“. Всяка мъчнотия, в която вие можете да попаднете, вие сте се хвърляли в тази река и тогава ще дойде Господ да ви избави. Ако вие не можете да покажете вашата Любов, Господ ще ви я покаже. Всеки ден, всеки един от вас, направете един малък опит. Ти си едно дете. Съгрешил си пред баща си. Помоли се на баща си и веднага ще се измени настроението на бащата, на майка ти, на братята ти. Вие всеки ден трябва да се молите. Казвате: „Да се примирим“. Молете се. Че вие, ако сте събрани тук, и ако за Господа не можете да изпълните Неговата Воля, вие очаквате аз да ви дам. Мнозина от вас очакват да ви дам голяма сила. Аз не искам да ви направя полковници да безпокоите войниците по пътя, по никой начин. Аз не искам да заповядвам никому. Но и другото нещо: Не злоупотребявайте! Има един свят, който не търпи погрешки. Не мислете, че може да бъдете възлюблени на Христа или на Господа, ако имате скрити в себе си прегрешения и ги криете. Вие не можете да бъдете възлюблени. Има неща, които нас не ни са потребни, не се безпокойте за тях. Аз не искам да мислите, че сте грешници, в себе си казвам: Трябва да бъда справедлив. Срещна един човек казва, или някое куче ме лае, аз се спра и си кажа: Ако аз съм на неговото място, какво ще направя? – Изваждам хляб, давам му, казвам: Много добре изпълняваш длъжността си. Казвам: Занапред ще минавам малко по-далече, втори път, трети път. От нас зависи. Сега мнозина гледам тук в Братството казват, съдят и казват: „Не живеят тук добре“. Ти, който казваш, че не живеят добре, дай един проект, как трябва да живеят. Че как трябва да живеят? – Ти не постъпваш добре! – Как трябва да постъпвам? – Аз бих желал да постъпя тъй, както трябва. Но вашата погрешка е там. Вие като полковника не можете да постъпите. Ако бяхте обикновен човек, да нямате служба, няма да безпокоите никой войник, като полковника. Войникът сега е тук. Войникът като заминеш, какво ще каже по твоя адрес? – Много остро говорят. Някой път като съм гледал войникът върви, като замине полковникът казва: „Едно говедо. Полковникът ще ми държи сметка, че копчетата не са били в порядък, че нещо друго не е било в ред“. Войникът върви и мърмори. Хубаво, да кажем, че вие сте религиозен полковник. Срещате един човек редник и казвате: „Ти нямаш правилно понятие за Христа“. Ама ти не знаеш какво нещо е вяра. Какво нещо е надежда. Какво нещо е спасение. Нареждат по този начин. Аз като срещна един художник, казвам: Я ме нарисувай. Той като ме нарисува казвам: Стой сега, позирай. Аз ще те нарисувам. Искам да зная той ли знае или аз зная. Той ме нарисува и аз го нарисувам. Аз излагам него както съм го нарисувал и той излага картината си. Ама той турил публика. Кой е нарисувал нещо по-хубаво, ще се провери, и което е по-верно, той е по-добър художник. Който иска да критикува някого, ще го нарисува. Който иска да ви критикува, ще ви нарисува правилно. Два образа трябва да има. Само един образ не може. Та сега аз като живея, не живея за вас. Аз да ви кажа какво разбирам. Под думите „аз живея за себе си, но аз живея и за другите“. Аз съм художник, който рисувам за себе си, но аз живея и за другите. Аз съм художник, който рисувам на себе си, не рисувам хората. Този живот не е мой. Искам хората да живеят моя живот. И хората не живеят за себе си. Един художник няма да рисува себе си. Той ще търси сюжети от външния свят. Та казвам: Никой за себе си не живее. Никой за себе си не живее, за Христа живее. Христос не живее за себе си, Той живее заради нас. Следователно, една обмяна има. Ние трябва да живеем за Христа и Христос трябва да живее заради нас и между нас трябва да бъде. Вие искате да станете светии, да бъдете обичани, обични на Господа. Да казват: „Като този светия не е имало“. Или да кажат: „Като този Учител в България втори не е имало“. То е заблуждение. Като Бога няма. Защо е, аз зная защо е. И като нас няма. Като Бога няма, но и като нас няма. Аз живея за Господа. В душата си аз казвам: Това е в Името Божие. Да живея за Господа и Господ да живее заради мен. Като направил света, зная, че Той направил света заради мен. Той не го е направил заради себе Си. Но като дойдох в света и се родих, не се родих заради света, родих се заради Господа. Аз признавам този свят, заради мене е създаден. Понеже съзнавам, че животът, който живея не е заради мене, но за Бога. Бог направи света, заради себе Си. Но ако тъй разбирам, че Бог направи света заради себе Си, ние ще разберем частично, само заради нас. Сега туй, което ви казвам, не искам да вляза в стълкновение с вашите идеи. Днешните ви идеи няма да бъдат за утрешния ден. Един ден бяхте малки деца, тогавашният живот де е детският ваш живот. Тогава бяхте невинни, искрени, не обичахте да полъгвате, не се преструвахте. Дойде някой, прегърнете го, целунете го. Децата са много свободни. Щом станете възрастни, вече има други правила. Аз съм ви превеждал на вас един пример: Аз, мисля, в Пловдив беше. Отивам в едно семейство, правя своите изследвания, останах на гости. Едно малко момиченце на 5–6 години седи в стаята и като излезе майка му, хвана ме, прегърна ме. И после пак седна мирно като дойде майката. Казва: „Не ме разбира майка ми“. Виждам онова дете не прави нищо, но на какво се дължи, майката постоянно му казваше: „Ти да не направиш нещо“. Всичките тия деца всякога не показват своите чувства. Аз не разсъждавам, отивам при една чешма да измия лицето си. Имам добро мнение. Но ако ида при някоя кална чешма. Към всичките хора ние не можем да бъдем еднакви, запомнете го това. Колкото една душа е по-чиста, не само привидно. Най-първо освободете се от мнението, че сте добри хора, защото да мислиш, че си добър, то е голяма тяжест. Добър съм, Господ ме е направил добър. Как ще мисля другояче. Душата е излязла от Бога, Духът е излязъл от Бога. Умът е излязъл от Бога, сърцето е излязло от Бога, не може да бъда лош човек. Най-много сърцето може да се пооцапа. Понеже съм дошъл в света, нямам никакво користолюбие в себе си, взел съм кесията на някой човек, за да не го оберат. Утре вложа тия пари в банката и с лихвите ще му ги върна.

Казвам: Съзнавайте, носете в себе си Божественият живот. Живейте за Господа и считайте, че всички страдания, които ви идват са едно благо. То е много мъчно да се разбере, че страданията са едно благо. Някой път забележете не само това, има думи, които като произнесеш, може да произнесеш една дума много добре, може да произнесеш думата Любов много добре, пък да обидиш човека. Може да ти кажа, като вашата глава няма в света. Но ти вече го взимаш на подигравка. Или като вашата Любов няма. А пък някой път може да ви кажа нещо лошо и пак да не се обидите. Казвам: Ти си много лош човек, но на тебе ти е приятно. Аз като произнеса думата „лош“, турям една мекота и тебе ти е приятно. Слушам двама млади си говорят, Той казва: „Аз никак не те обичам“. Тя се поусмихне. Тя казва: „Я ми кажи още веднъж“. Той пак ѝ казва. Тя иска да ѝ повтори онова, което е казал. Понякой път аз си позволявам. Някой казва: „Учителят все за Любовта говори, има някого предвид“. Аз бих желал ония, които се обичат да нямат никакво противоречие. Така седи в моя ум. Аз съм говорил досега за безлюбието. Ние си представяме, че се обичаме. Вие когато обичате човека той за тебе е добър и за него е добър. Любовта носи здраве. Любовта носи свобода. Любовта носи живот. И мъртъв да си като дойде Любовта, ще те оживи. Казвате, че тази Любов сега не могла. Любовта е от една категория. Любовта възкресява мъртвите. Любовта повдига болните. Любовта обогатява сиромасите. Любовта просвещава невежите. Всичко прави тя. Ами че нека дойде онази Любов, която нас ще ни повдигне. Сега ще кажете: „Тъй не говори Любовта, но другояче“. То е човешко разбиране. Казвам: Някой път трябва да държа една лекция, аз ще слушам, вие ще говорите, какво разбирате под думата „Любов“. Аз какво разбирам под думата Любов, ще намеря някой болен и ще туря ръката си и той оздравява. Или мина покрай някой беден човек и си туря ръката, и казвам: От коя рота си? – Не го питам нищо за неговата Любов. Туй е да съм като някой полковник, питам така. Туй не питам, като редник съм. Някой ще те пита ти обичаш ли Христа. Пита един евангелски проповедник: „Ти обичаш ли Христа?“ Казвам: Покажи ми как да Го обичам. Аз досега не съм намерил начин, искам да Го обичам, но не зная как да Го обичам. Казвам: Аз ще ви бъда много благодарен, ако ми покажете. Казвате: „По стария начин. Щом река да го обичам, аз искам да стана като Него“. Рекох: Туй не го харесвам. Аз искам да стана като Христа, но погрешката е, че без да съм страдал като Христа, без да съм имал Неговите противоречия, искам да стана като Христа, да имам Неговите почести. Откъде накъде. Казвам: Синко майчин, ти искаш почестите на хората, ами ти нищо не си дал за Христа. Казвам: Като минеш през тия страдания на кръста, тогава ти ще бъдеш едно с Него. Пък аз искам да имам почестите на Христа, но не искам да мина през кръста. Даже понякой път искам да покажа, че разбирам живота по-другояче, отколкото Христос го е разбирал. Сега учените хора казват, че Христос навремето така Го е разбирал. Като че те по-добре разбират от Христа. Христос не седи на едно място. От две хиляди години той се е учил. Той е станал по-учен. Той не е седял на едно място. Учил, знае повече. Десет пъти повече, отколкото всеки едного. Казвам: За мене Христос не е един невежа човек, но който постоянно се усъвършенствува и каквото каже го прави. Не казва едно нещо, пък да прави друго. Казвам: Ти като Христа, като те разпънат на кръста, можеш ли да кажеш: „Прости им Господи!“ Може ли ти да простиш на тия, които те турят на кръста? – Ти казваш: „Господи, унижаваш ме!“ Казвам: Далеч си от Христа. Някои обявяват и казват: „Господ да го накаже!“ Оставете тия ваши заблуждения! Казвам: Оставете се от вашите заблуждения. И аз ще се оставя от моите заблуждения. Аз имам едно заблуждение: Мисля, че от вас светии ще станат. То е едно заблуждение. Ако вие сега станете светии, то е изгубена работа. Аз няма да ви кажа, че сте много добри. Добри сте. Няма да ви кажа, че сте и много лоши, лоши сте. Под думата „лош“ човек какво разбирам? Аз някой път казвам за себе си: Лош си, значи за себе си живееш. Казвам: Аз трябва за другите да живея. За мене това е ясно. Направя нещо за себе си, не е хубаво това. Защото моя пример, като го видя в другите хора няма да го харесам. Когато другите хора живеят за себе си, мене не ми е приятно. Когато видя, че другите хора живеят за другите, казвам: Ако тебе ти е приятно, другите хора да живеят за тебе, и на тях е приятно ти да живееш за тях. Когато хората не ме обичат, казвам: Аз не живея достатъчно за тях.

Казвам: Сега искам всички да живеете за Господа и Господ да живее за вас. Всички да живеете за Христа и Христос да живее за вас, то е една идея. Да живеем за Христа и Христос да живее заради нас. Тогава ще добиете тази сила, която искате. Ще направим един опит. Не опит, не искам да правя опит, да установим вашето верую. Вие искате да ме заставите да направя някои неща, да вярвате дали съм това, което съм. Вие този въпрос не го разрешавайте. Онова, което съм, съм. Което не съм, не съм. За мене е ясно. Аз не мисля за себе си онова, което не съм. Онова, което Бог е направил и онова, което Божественото иска е, и вие да мислите за себе си. И вие да мислите за себе си това, което сте. Няма да ви казвам аз какво съм. Казвам: Опитайте водата, която излиза из мене, това е то. Няма да търсите външни украшения, те са второстепенни. Водата, ако ви хареса, това съм. Тази вода съм. Ако не ви харесва, каквото и красноречие да имам, за мене то е същественото. Онова, което изтича от вас, туй е за мене важното. Онова, което от всеки един човек изтича. Искам от всинца ви да изтича Божественото. И от мен да изтича и от вас да изтича. Че тия двете течения, като се съединят, тогава ще влезе новата музика и новият живот. И семейният живот и частният, и ще се образува един съвместен живот, друг живот. Казвате: „Кой ще се грижи за нас?“ Казвам: Бог ще се грижи. Запример, ако вие ми дадете 1000 лева, искате да знаете след колко време ще ви ги върна. Ако аз ви дам нещо и мисля след колко време ще ми го върнете, това не е разбиране. Онова, което давам, ще остане за онзи, тогава на онзи, Бог ще остави на мене. Онзи, който разбрал живота, той не мисли аз как ще живея. То е моя работа, аз как ще живея. Казвам: Бог е дал на нас абсолютно доверие. Че той ни дал живота и този живот как ще живеем оставил ни свободни. Когато се върнем в невидимият свят, може да иска сметка. В този живот няма какво да те ревизират. Той те оставя напълно свободен. Радвайте се на онази свобода, която Бог ви дал. Когато дойдоха и доведоха при Христа онази блудница, искаха да Го предизвикат. Той писа на земята, прави своите изчисления. Казват: „Ти какво казваш? – Според Мойсеевия закон, тази жена трябва да я убием с камъни“. Христос казва: „Който от вас е праведен, да хвърли камък“. Когато всички се разотидоха, Той я пита: „Не те ли осъди никой? И Аз не те осъждам. Иди и не прави тия погрешки!“ Онова доверие, което Бог ти дал, не престъпвай, не злоупотребявайте с доверието, което Бог има към вас. Аз казвам: Не злоупотребявайте с доверието, което Христос има към вас. Туй трябва да бъде като едно мерило. Не искам един други да се съдите. Всеки себе си да съди според закона на Божията Любов, според закона на Божията Мъдрост, според закона на Божията Истина и свобода. Тогава само ще се образува едно общество и вие ще се разбирате. Като се срещнете, в лицата си ще видите какви сте. Аз като ида при една мечка, вече зная какво е състоянието на мечката. Като срещнете един човек, вие можете да знаете неговото състояние.

Сега да се върнем. Казвам: Вие сте добри по моему, но още вашата доброта не сте проявили. Вие сте умни, но вашият ум не сте проявили. Вие сте силни, но вашата сила не сте проявили.

Желая сега да проявите вашата доброта, капиталът ви да бъде в обръщение. Желая да проявите вашия ум. Желая и да проявите вашата сила, която имате.

Божията Любов носи пълния живот!

XVI година.

24 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 12 май 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Бог е Любов“

Ще прочета 18-а глава от Иезекиил и ще се спра главно върху думите: „Направете си ново сърце.“

„Духът Божи“

Съвременната култура е достигнала до едно положение – хората се нуждаят от почивка. Те трябва да знаят как да си почиват. Съвременните хора не знаят именно това – как да си почиват. Там се крие най голямата опасност. Почивката е обмяна, при която известен род почиващи енергии трябва да минат в активно състояние. А онези енергии, които са в активно състояние, трябва да минат в почиващо състояние. Човек не е създаден да работи постоянно. Казва се, че човек трябва да работи, но хората не разбират какво нещо е работата. Работата не е нещо физическо, тя е нещо вътрешно. Само човешкият дух работи. Това, което наричат „мъчение“, мъчението е работа отвън, работа на краката. Трудът е в ръцете, а работата – в духа. Вие смесвате понятията „мъчение“, „труд“ и „работа“, а те не трябва да се смесват. Работа имаме, когато духът на човека работи разумно. А трудът е по необходимост. Мъчението иде пък без да го иска човек. Във всички области на знанието не са дадени точни понятия за мъчението, за труда и за работата.

Ако се спрете върху човека, как е създаден индивидуално, и той сам няма ясна представа какво нещо е човекът. Човек говори и за семейството, но той няма ясна представа какво нещо е семейството. Семейството е образувано от индивиди. Обществото е образувано от семейства. Днес хората говорят и за общество, но и за него нямат ясна представа. Обществото е по-сложен организъм и от индивида, и от семейството. Най-после дохождаме до цялото човечество. То е създадено от индивиди, от сърца и от умове, от души и духове.

Душата е онова, в което ние живеем. Духът пък твори. Умът е това, с което ние сега се запознаваме. Умът и сърцето, това са деца на духа. Умът е момченце, малко дете, което върви по мъжка линия. Дъщерята пък е момиченце – това е дъщерята на духа. Дъщерята на духа е сърцето на човека, което върви по женска линия. Това значи: умът е роден от големия баща – от духа; сърцето, то е родено от голямата майка – от душата. Та, когато пита някой какво нещо е духът или какво нещо е душата, казвам: Това, от което е роден умът, е духът; това, от което е родено сърцето, е душата. След това се задава въпросът какви трябва да бъдат отношенията на ума и на сърцето към духа и душата и обратно – какви трябва да бъдат отношенията на душата и на духа към ума и към сърцето. Отношението на ума към сърцето е такова, каквото е отношението на водата към вятъра. Водата е сестра, а вятърът е брат. Какво не прави, когато братът дойде. Когато сестрата дойде и е събрана на едно място, тя се отличава с голяма мекота. И който се разхожда покрай нея, изпитва приятност. Обаче като се разсърди, тя обръща всичко наопаки. Къде е майката? Майката е Земята. Слънцето пък е бащата. Къде е Бог? Сега се явява друга категория. Слънцето е синът на Бога, а Земята – дъщеря на Бога.

Това са сравнения, аналогии. Вземете, на Земята няма таланти, няма и гении, но има обикновени, религиозни хора, които казват, че трябва да се вярва в Господа. Когато говорим за вярата, ние разбираме онази абсолютна и непоколебима вяра. Не мислете, че ние туряме на нещата цена, каквато те нямат. Ако турите на книжните пари еднаква цена, каквато на златните монети, няма да се мине много време и цената на книжните пари ще мине, а ще остане само цената на златните монети. Златните пари винаги ще запазят своята цена. Същото се отнася и до идеите. Вие имате една идея, на която давате известна цена. Обаче, ако тази идея един ден изгуби цената си, тя се намира в положението на книжните пари, които лесно се обезценяват.

Питам: един ден, когато отивате от този за онзи свят, можете ли да вземете една колесница и с нея да се качите? Аз виждам всички хора, които днес умират, отиват в онзи свят с колесници, взети от Земята. Казват, че свети Илия заминал за небето със своята огнена колесница. Защо е заминал с огнена колесница? Казвате, че това е станало, защото той е бил светия. Че какъв е бил свети Илия? Един евреин военен, който изклал главите на 400 пророци. Той беше военен, както в наше време има войни, и казваше, че трябва да се убие този, да се заколи онзи и т. н. Той боравеше с нож и след това мина за светия. Защо тогава и ние да не минем за светии? Значи всички хора, които колят, могат да минат за светии. Свети Илия клал и минава за светия. Защо тогава и ние, които колим, да [не] минем за свети? В това няма никаква справедливост. Аз изнасям тия неща логически. Това, което е било справедливо тогава, защо да не е справедливо и днес? И сегашните хора се бият, колят все за Бога, за обществото, за отечеството. Сега, като говоря за свети Илия, аз не искам да се меся в неговите работи, не искам да отговарям за него, то е негова работа. Това не е моя работа. Той да си отговори за своите работи, какво е правил на времето си. Ние никога не трябва да се месим в чуждите работи. Какво правят сегашните хора, и в това не трябва да се месим. Ако искат да се бият, да се бият, ако искат да търгуват, да търгуват. Кой каквото иска да прави, оставете го на мира, не му се месете в работите.

Съвременните хора знаят много неща, но те трябва да научат децата си как да ядат. Сегашните майки искат да дават на децата си да ядат много, изобщо повече, отколкото трябва. Вижте какво правят кравите със своите малки. Когато теленцето иска да яде повече, отколкото трябва, майка му веднага го бутва. Когато не иска да му даде повече, отколкото трябва, вдига млякото си нагоре. Щом дигне крака си и го бутне, теленцето вече разбира, че майка му не иска да му даде. Някои телета са много деликатни, досетливи. Достатъчно е майка им малко да ги бутне, за да се оттеглят от нея. Кой учи теленцето как да иска от майка си? Щом трябва да поиска нещо от нея, то знае вече как да иска. То само се учи как да проси от майка си, как да иска от нея. Ако останем ние сами да се учим как да ядем, ние по-скоро ще се научим, отколкото да ни преподават това изкуство в училище. Невъзможно е човек да не знае как да яде.

Сега не мислете, че искам да ви уча. Целта не ми е нито да ви уча, нито да не ви уча. Казвате: „Каква ти е целта тогава?“ Целта ми е да си продам стоката на цена. Хубавата стока искам да си продам на цена и от вас да взема пак хубава стока. Аз съм търговец. Ще ви продам хубави дрехи, но и от вас искам хубава цена. Вие имате нужда да се облечете хубаво и да се покажете пред хората, пък аз имам нужда от пари. Аз искам да отида на разходка на Парижкото изложение, да видя чудесиите на съвременната култура.

Един проповедник проповядвал за онзи свят. Като го запитали дали е ходил на онзи свят, той казал, че не е ходил, но така са го описали някои. – „Ами тогава защо проповядваш неща, които не са верни?“ – „Как да не са верни?“ – От всичко, което казваш и проповядваш за онзи свят, само 25 на сто е вярно, а останалите 75 на сто не е вярно. Ти проповядваш, че съществата от онзи свят били наредени на родове, едни били по-близо до Христа, а други – по-далеч. Казвам: В този свят е така, но вие си представяте онзи свят подобен на този и му туряте една Божествена табела. В онзи свят онези, които много обичат, са най-далеч от Христа, а онези, които малко обичат, са близо до Христа. – „Отде знаеш това?“ – Ами ти отде го знаеш? Колкото ти го знаеш, толкова и аз го зная. Близо или далеч, това са относителни човешки работи. Ние можем да чувствуваме, че сме близо до Христа, но Бог има съвсем други отношения към нас. Който взима повече, той е по-близо. Като взима по-малко, той е по-далеч. Който иска да вземе повече, той е по-близо. Следователно, щом си малък, ти си далеч; щом си голям, ти си близо. Щом си богат, ти си близо при Бога; щом си сиромах, ти си далеч от Бога. Щом си болен, щом страдаш, ти си далеч от Бога. Щом си здрав, ти си близо до Бога. Щом си умен, ти си близо до Бога; щом си глупав, ти си далеч от Бога.

Това са ред сравнения, чрез които трябва да дойдем до новото. Другояче трябва човек да мисли. Ако Христос дойде днес на Земята, при сегашните социални отношения между хората, какво трябва да направи? Ние трябва широко да разглеждаме индивидите, семействата, обществата, държавите, народите и техния политически живот. Политическият живот представя отношения между държавите. Тъй щото, под думата „политика“ се разбират отношенията, които съществуват между държавите и техните посланици, които изпращат. Чрез посланиците си те уреждат взаимните си отношения така, че да не стане някакво стълкновение между тях, да не си причинят някаква вреда.

Питам: на какво се дължат стремежите на хората? Ако водата има стремеж да тече надолу, каква е нейната цел? Аз разглеждам нещата съвсем другояче. Един философ казва, че Земята е съставена от спящи духове. Онези духове, които не са искали да служат на Бога, са станали канари, да спят. Те не са искали да работят. И впоследствие Господ е поставил най-голямата тежест върху гърбовете на тези същества. Онова, което поддържа пластовете на Земята, това са канарите, които се намират под нея. Значи канарите са спящите духове, а земята, това са спящите души. Какво представя водата? Водата, това са пробудените деца, които сега са започнали да се движат. Какво е духът? Това са събудените души. Какво е светлината? И най-после като дойдем до човека, и той представя един събуден дух. Вие не знаете, че стъпвате, че ходите върху вашите братя, които спят. Вие стъпвате върху почвата, върху душите, които спят. Като дойдете до водата, която е раздвижена, и до светлината, която също така е раздвижена, идвате най-после и до човека. Какво представя човекът? Човекът е една събудена душа, един събуден дух, един събуден ум и едно събудено сърце. Обаче за културата на човека още не можем да говорим, защото той не е напълно събуден. Хиляди години още трябва да минат, докато човек напълно се събуди. Събуждането е много интересен процес. Ти не може да видиш страданието на човека, понеже не си събуден. Ако си пробуден, ти ще разбереш неговите страдания и ще можеш да го лекуваш. Щом не чувствуваш неговите страдания, ти нямаш знания, нямаш възможност да го лекуваш.

Какво нещо е страданието? Не мислете, че причината на страданието е голяма. Ако детето на една майка умре, тя ще плаче. Защо трябва да плаче? Та, защо трябва да плаче тази майка? Това още не е страдание. Защо ще плаче за едно дете, което е умряло? Защо малкото момиче ще плаче за една кукла, на която кракът се е счупил? Или, защо ще плачете за една къща, която изгоряла и т. н.? Това е вашето разбиране на нещата. Земята няма да бъде за вечни времена. Казвате: „За в бъдеще.“ [В] бъдещата култура ще дойде една раса, наречена „на кротките“, които ще бъдат за дълги години наследници на Земята. Или казано другояче: Най-умните хора на света, те ще останат наследници на Земята и дълго време ще живеят.

Сега, за да не ви дам една крива идея. Не трябва да мислите, че всичките ония пориви, които са в душата на човечеството или в душата на един народ, или в едно семейство, или в един човек, че те са празна работа. Не, това са енергии на живата природа. Тя иска да създаде от нас, иска да ни застави по който и да е начин, тя употребява всичките методи – и добри и лоши. От нашето гледище имаме методи, които са добри. Онези методи, които можем да приложим и да се ползваме, наричаме добри. А ония, които не можем да приложим и да се справим, наричаме лоши методи. Понеже ние имаме едно схващане за нещата. Кои неща са добри и кои лоши? Ние имаме едно схващане.

Тук, преди няколко време, ме посети един господин. Този човек много чел, от историята привежда много примери. И казва: „От моето четене, от моето казване, да ви приведа един пример от историята, той е следният.“ Ако искате, аз ще ви го приведа, идеята ще предам. Когато решил Сократ да стане философ, той трябвало да се уедини, да започне да мисли за новата философия, която да проповядва на своя народ. Уединил се в себе си, нищо не го интересувало. Един ден дошъл един карагьозчия, който играел на въже. Сократ като чул, че играе, излязъл из къщи да го гледа как играе на въжето. Неговите ученици се отчаяли и казват: „Гледай, нашият учител умните хора не иска да ги слуша, а пък като дойде този акробат, излезе да го гледа.“ Той казва на тях: „Аз уважавам този акробат. Ако вие бихте употребили толкоз време да ходите по въжето на живота, не щяхте да падате, да имате счупени глави и крака. Моите уважения. Колко време той е ходил, упражнявал се, докато да ходи по въжето. Аз се уча от него. Желая в моя път, по който вървя, да вървя. Намирам, че много добър урок ми даде.“ Казвам: Ние трябва да се ползуваме от един човек, който постъпил [така] – толкова време да може да ходи по едно въже. Тази работа не е лесна работа.

Ще ви приведа друг пример от новите времена. Двама души в Америка, в миналия век, опъват едно въже над Ниагарския водопад и се хващат на бас единият да мине въжето. Първия път минал по въжето сам, втория път взел един приятел и с него пак минал по въжето. И като слезли, питат кой е по сръчен: този, който го носеше, или този, който седеше на гърба? По-учен е бил този, който го носил и ходил по въжето, а онзи, който бил носен, имал по-голяма вяра. Той имал такава вяра, че ще го пренесе. Ако вие на гърба на природата нямате тази вяра като този акробат... Ако нямате тази вяра в себе, когато сте върху гърба ѝ, какво допринася нашето невярване, което имаме във всичките си съблазнявания, във всичките си обезверявания? Най-първо искате да бъдете щастливи. Животът ни ще претърпи много големи бури.

Сега Писанието казва: Този пророк както разбира, може ли човек да се оправи? Казва: „Направете си ново сърце и нов дух.“ Откъде да вземем тия материали, да направим ново сърце? Той казва: „Направете си ново сърце и нов дух.“ Значи трябва да го закачим някъде. Къде ще го закачим? Ще дадем една патерица в природата да ни направят едно сърце и ще дадем едно украшение, да ни създаде един нов дух. Новият дух, аз го турям, това означава човешкият ум. Апарат трябва на ума. И на новото сърце трябва апарат. Този апарат го имаме вече. Човек е дал този апарат. Сърцето, което имаме, то функционира вече и този апарат на духа и него имаме – мозъкът на човека. Сега човек трябва да се учи да разбира законите на своето сърце и да разбира законите на своя ум. Ние излизаме отвън и казваме: „Не е умът, а човешката душа.“ Нито за ума, нито за сърцето ние имаме ясна представа. Нито имаме ясна представа какво нещо е душата. Даже нямаме ясна представа за човешкият ум.

Не мислете, че всичко е в главата. Много малка част има в главата. Тази, обраслата глава е чувствувание. Тази част от главата, която е покрита с косми, там са чувствата. В тия чувства се крият много хубави работи, но и много лоши работи се крият. Разумното, духът, е тази, голата част на лицето. Всичката друга обраснала част е наследство от животинското царство. Космите са наследство от животинското царство. По това се отличава. Жената се отличава по това, че тя се е избавила от своята брада. Какво нещо е жената? Туй, което е без брада. Брадата представя грубото в човека. Брадата представя невъзпитаната човешка воля. Това са ония неестествени желания. Човек иска всичко да опита. Понеже жената, като отиде при дървото на живота, тя имаше брада и като съгреши, изгуби брадата си. Анекдотът е, той е: онзи, който я изкуси, казва: „Аз ще те науча да нямаш брада, за да те познава Адам.“ [Адам] имаше брада, той не знаеше туй изкуство. Той не знаеше да си обръсне брадата. Мъжът и днес се бръсне. Жената като тури този знак, изчезнаха космите. Или другояче казано: От познаването на доброто и злото, в нея омекнаха чувствата. Понеже Адам беше направен от пръст, от която животните бяха направени, имаше грубия елемент. Понеже жената беше направена от една област много по-деликатна, от ребрата, от една по-фина материя, в нея лицето ѝ стана гладко.

Жената е образ на ангелите. Всичките жени са без бради. Ангелите бради нямат и мустаци нямат. Един ангел като видиш, никакъв косъм няма по лицето. Затуй жените са символ на ангелите. А на какво е символ човекът? Той е символ на боговете. Всичките богове имат бради. Сега не искам да вярвате в тия работи, като говоря фигуративно. Брадата не е нещо лошо. В източните народи всичките божества са без бради. Ако на едно божество нямаше брада, то вече не божество, но това е понятие на западния свят, то влиза в неговите идеи. Ако идете в Англия или Америка, не дават голяма цена на брадата. Там като идеш, за да бъдеш почитан, трябва да си обръснеш брадата. Ако имаш брада, поне малко ще я подстрижеш, и ти ще бъдеш като някой странник, като на изложение, ще те гледат всичките. В Америка не може да си оставиш брадата [да] ти расте. Някой, ще видиш, оставил бакембарди до гушата. Някой си обръснал мустаците, обръснал си и брадата.

Казвам: При сегашния живот ние, за да се домогнем до онова същественото, Божественото у нас, онова, което при всичките условия остава неизменно... Ония чувства, ония мисли, които при всички изпитания, които минава индивидът или обществото, или семейството или целият човек, туй, което остава при всичките изпитания, то е реалното, на което може да разчитаме. Има неща, които са преходни. За пример, вие казвате, че вярвате. Мнозина от вас вярвате, че човек се преражда, мнозина не вярвате, че се преражда, понеже ако вярвате и мислите, че прераждането е в разрез с християнството, следователно онези, които вярват в прераждането, означава учение езическо. Прераждането не го създадоха езичниците. Прераждането съществува ли като факт? Туй, което е в природата, не принадлежи нито на езичеството, нито на християнството. – „Ама, има вярвания.“ – Туй, което ти вярваш, съществува ли в природата? Ако то съществува, е важно. Ако ти си го създал от себе си, то е изкуствено. Едно произведение на човешкия гений, това са второстепенни работи.

Казвам: По какво ще познаете вие, че един човек се е преродил на Земята? Най-първо, логически, възможно ли е, един човек, който в 30 години да има тия дарби – дарбите които има? Възможно ли е в 30 години да развие това, което има? То е невъзможно, немислимо. Вие виждате един малък желъд – този желъд съдържа всичките качества на милиони дъбове, които са живели хиляди и хиляди години. Желъдът, това е дъбът в една малка форма, която ще расте. Растенията, и те се прераждат. Всичко в света се преражда, видоизменят се тия форми. Цялата цивилизация се дължи на този закон, на видоизменението. Има неща, които остават в човека. Духът в човека е това. Някои мислят, че духът се изменя. Казват: „Къде е човекът?“ Човекът е онова, което расте и се развива, но не се изменя. Разумното в човека, неговата външна форма е, за която казваме, че той се е преродил в една такава форма. Някой мисли, че той се е родил някой вол. Той не разбира какво нещо е волът.

Аз веднъж минавам покрай един българин, който седи в градината, гледам задигнал мотиката на рамото и един кърт иска да излезе. Казвам: „Какво правиш?“ – „Осакати градинката къртът. Каквото знае той си прави.“ Казвам: „Какво мислиш да го правиш?“ – „Ще го претрепам.“ – „Слушай, този кърт е едно щастие, ако не рови, по-лошо ще бъде. Рекох, да не го изваждаш, да не го убиваш, пусни го из другите градини.“ Тука, преди няколко години, мисля 2–3 години има, нашият брат, който обработва градината, беше хванал един кърт и казва: „Учителю, какво да правя с този кърт?“ – Кажи му на този работник: ние нямаме пари да му плащаме. Той дошъл, занеси го на Витоша, има работа, а пък тук може да иска да му платим.

Сега, при съвременното възпитание човек трябва да знае как да въздействува на своето сърце, човек трябва да знае как да въздействува на своя ум. Това са новите начини. Сега ние ще въздействуваме по начини, които не са толкова практични. Ти вземеш един билет – нали вземате лотарийни билети – и искаш да ти се паднат 100–200–500 000 или един милион. Чакате 3 месеца, дойде тегленето, но билетът няма печалба. Но лотарията е хубаво нещо, понеже развива вярата. Трябва добър математик, да знае кой билет ще спечели. В природата нещата не са произволни, те са обосновани на един закон. Ако разбирате законите, може да имате печалба. Та, аз мога да ви наведа на мисълта, мога да ви кажа и кой билет ще спечели, но не искам да ви направя една пакост. Аз мога [да кажа], че може да спечели на някой от вас, като вземете лотариен билет, че [да] направим изчисления. Но на някой от вас трябва 10 години да взема всеки път по един билет и 10 години като взема, на десетата година ще му се падне. На някой му трябват 15, на някой – 20, а на някой 1 година трябва, а на някой трябва само един месец. Хубаво сега, мога да предскажа, не по лицеприятие, аз може да ви обичам, но не мога да ви помогна. В изчисленията тия пари са изчислени още от дълго време. Аз не мога да изменя закона. Аз може да ви предскажа, но ни най-малко не показва, че аз го правя. Мога да ви предскажа, че ще съмне, но деня не го правя аз. Петлите като пеят, не съмва заради петлите. Не престават да пеят петлите, петлите като пеят, Слънцето залязва, но ни най-малко като престанат да пеят петлите, Слънцето не изгрява или като пеят петлите, Слънцето изгрява. Хубаво е петлите да пеят, когато Слънцето изгрява, хубаво е да пеят, когато залязва.

Казвам: Не се смущавайте от фактите. По някой път вие казвате: „Защо идат тия лошите мисли?“ Те са петлите, които пеят, когато Слънцето залязва. Утре ще дойде доброто във вас – то е петелът който пее, когато Слънцето изгрява. Когато дойдат във вас лошите мисли, знайте че при изгрева на Слънцето не може да дойдат те. При залеза на Слънцето не може да дойдат добрите мисли. Идете да изпращате Слънцето и всякога ще почувствувате някаква скръб, ще почувствувате, че нещо се губи. Връща се разположението, като започне изгревът на Слънцето, веднага ще се зароди една красива мисъл във вас.

Нашите вярвания, онова, което Бог е създал... Аз не вземам думата „Бог“, аз не говоря за един Бог, Който хората са създали. Туй, което хората са създали, те го търсят отвън. Онова, което е в природата, ние живеем в него. Онова в мен великото, мощното, което ме кара да мисля, което образува гениите, талантите, светиите, туй, което сближава хората, което им дава живот, свобода, то е Бог в нас. Бог е, Който се бори в света против мъчнотиите. Във всичките хора Бог се бори.

И на тази основа казваме: Свободата непременно ще дойде, понеже Бог е, Който иска свобода. В нас Божественото е ограничено. [Щом] се ограничава Божественото, когато Бог се събуди за свободата, няма сила в света, която да Му препятствува, то е въпрос само на време. Не се безпокойте кога ще дойде свободата. Щом Бог се е ангажирал да търси свободата, Той ще я намери. Щом Той стане свободен, ще бъдете и вие свободни. Ако Той не е свободен, и вие няма да бъдете. Христос, като съзнаваше този закон, казва: „Не би имал никаква власт над Мене, ако не ти е дадена отгоре.“ Кому е дал властта? На Пилата кой му даде властта? Някои мислят, че от Бога е дадена властта. Аз ви оставям вие да разрешите този въпрос.

Когато вие грешите, правите едно престъпление, от Бога ли е ? Когато правите някое добро, от Бога ли е? Може, то е възглед у вас. Тогава аз ще ви попитам. Ако едното е от Бога, защо като направиш престъпление, чувствуваш скръб, а като направиш добро, чувствуваш радост? При скръбта Бог показва, че онова, което ти правиш, не е за тебе. Нищо повече. Казва: „Тази работа беше за другиго, тя не е за тебе.“ Следователно когато човек прави туй, което не е заради него, тази работа не е нужна. Ти си се заел с една работа, която не е за тебе. За друг е тази работа. За пример, няма какво да взема един чук и да разбивам леда. Слънцето ще направи това. Аз ще оставя друг да бъде стопен. Като пекне Слънцето, като дойде Божественото, ледът ще се стопи. Питам: Ако мене ме съдят за едно престъпление, че съм счупил едно парче лед, престъпление ли е туй? Ами когато дойде Слънцето и счупи леда, тогава кого ще съдят?

Казвам: Сега ви трябва една философия, едно ново разсъждение във вас. Ще правите онова, което е за вашето добро и турете онова, което трябва да се съгради. Как ще си помогнете на вас? С вашето сърце. Аз много пъти съм казвал: някой се разболее – викат лекар. Аз, ако се разболея, лекарите най-после ще викам. Ако пратя за някой лекар, аз ще пратя за лекар, който е роден да бъде лекар, не който отпосле е станал. Той като дойде този лекар, който е роден, той носи своята аптека със себе си. Аз ще му кажа: „Дай си ръката“ и когато лекарят вземе ръката на болния, той внася много по-голяма сила, отколкото всички предписани лекарства. Един лекар ми разправяше: „Всяко лекарство, което давам, всяко шишенце, което давам, ще го пипна с ръката си. И дето пипна, направо болният оздравява, а дето не пипна, този болен заминава за другия свят.“ Този закон е [и] за проповедниците. За проповедниците трябва да дойдат не хора, които са ги направили проповедници, но те са родени. Туй, което проповядват, трябва да го знаят. Защото чрез тях Той действува, в Него трябва да се създаде нещо. Като дойде някой богат човек, богатите хора трябва да бъдат онези, които Бог ги [е] направил, не които сами [са] станали богати. Онзи, който е богат, го тикат онези, които Бог не ги е направил, те са винаги затворени.

Та казвам: Сегашните религиозни учения, ние считаме, че всяко учение, което дойде да хвърли светлина в живота, считаме за едно щастие. Казвате, съвсем ще се измени редът на нещата. Ще се измени. Ти на едно малко дете може да му кажеш, че когато се роди това сестриче, че бабата го донесла от реката. Да, бабата го донесла, от реката го извадила, и станало туй дете. Като стане туй дете по-голямо, ще види твоята лъжа, че децата не се вадят от реката, но от друго място идват. Ние проповядваме нашите идеи за богатство или за вегетарианство или някои проповядват месоядство. Някои хора застъпват известни идеи, понеже имат приход. Някои проповядват вегетарианство, понеже имат известен приход от гостилницата. Разправя, разправя, а той още не е идеен. Някой може да проповядва плодна храна или ако проповядва месна храна, трябва да има свини, овце, говеда. Той е говедар, своя добитък препоръчва. Тогава ние ще кажем, че „аз вярвам в Бога.“ Ще приведа един пример. Един си купил сляп кон и отишъл да проповядва. Казва: „Виждам, че конят е сляп.“ Някой казва „вярвам в Бога“, пък е сляп. Щом казваш, че вярваш в Бога, трябва да имаш две очи. Умрял този, който проповядвал, и отишъл в другия свят. Казва: „Господи, аз за Тебе проповядвах.“ – Ти проповядваше, продаваше слепия си кон и казваше, че има две очи, за да вземеш повече пари. Ние проповядваме, че има Господ. Конят е с едно око, но искаме да го направим с две очи. Духовният живот, той е Божествен. Аз не съм срещал досега хора невярващи. Има хора, които са се обезверили в човечеството, но щом дойдем да говорим за Божественото, всичките вярват. Казвам: Ти в това ли вярваш?

Един безбожник ми разправяше: „Да се изповядам пред тебе. Аз съм проповядвал и досега толкоз години, че няма бъдещ живот, като умре човек, свършва се, но нещо [в] мене ми казваше: „Ами ако има?“ Като кажа: „Няма бъдещ живот“, нещо ми казва: „Ами ако има?“ Баща ми умря. – „Ами ако е жив баща ти?“ Като ми каже така, като че ми стегне сърцето. И досега не съм решил кой е в мене, който говори. Казвам: туй е нещо наследствено, халюцинация. Баба ми, дядо ми.“ Казвам: Дядо ти вече умрял, баба ти, и ако те са мъртви и ти говорят, значи, дядо ти е жив. Помислиш за дядо си, той ти казва: „Не съм умрял. Аз съм жив.“ За баба си като помислиш, и тя казва вътре: „Не съм умряла, аз съм жива.“ Ти казваш: „Дядо ми умря“, но отвътре някой ти казва: „Не, жив съм аз.“

Та казвам сега: Да се създаде новото сърце. Всяко едно благородно желание в човека, което е в неговата душа, служи да се създаде едно по-добро сърце. То е един материал.

Мнозина от вас по някой път боледувате. Аз да ви дам едно малко наставление. Имате голяма температура, да кажем, треска имате, 40–41 градуса. Може да си турите инжекция, или може да вземете една баня, или каквото и да е, но аз казвам: Аз ако съм, ще се разтривам тук зад ушите, тия кости, ще направя най-малко 99 разтривки и ще произведе в мене по-добър резултат, отколкото ако туря 10 инжекции. Защото тук е един център, който е свързан с устойчивостта на живота. Това са токове. Това са два тока, положителен и отрицателен, събужда се животът. Ако вярваш, единият ще се изяви, ще влезе в съобщение с всичките здрави хора, ще потече всичката енергия, няма да се мине един–два деня и ще стане в тебе веднага един вътрешен преврат. Хубаво [е], у някои хора тази част е издадена; тази част, която е издадена, ред поколения са били здрави. Той не умира. Душата на косъм виси, но той живее. Онзи, на когото тук е слабо развито, умира лесно. Онзи се връща, не умира, дълго време живее. Онези хора, които живеят дълго време, устройството на брадата е другояче, [другояче е] устроена волята. Дълговечните хора устойчиви са, затуй живеят 100–120 години. Онези хора, които ще умрат скоро, брадата е друга. Когато ви гледам тук, то един няма, който да живее 100 години. Някои ще живеят 50, 60, 70, 80, 85, 95 години.

Вярата е една вътрешна връзка, връзката подразбира онзи човек да създаде в себе си сърцето. Всякога, когато станеш сутрин, поблагодари на Бога, че ти е дал сърце. Искай туй сърце да си извърши работата. По някой път виждате ритъмът на сърцето дали е равномерен. Неравномерното биене на сърцето от какво произтича? На стари години, когато се развалят зъбите на хората, понеже много хора бързат, те считат че яденето не е важно. Яденето ще бъде като религията, ще ядеш и благодариш. Яденето е Божествена обмяна. Ти вземеш най-нисшите елементи, тия елементи ще се преработят и те ще влязат в строежа на твоето тяло. Ако тази храна не е както трябва, какво тяло ще се създаде по този начин?

Религиозните хора обичат много да постят. Религиозните хора обичат да говорят преувеличено нещата. Мене ми казва един: „Аз съм постил 40 дни.“ Казвам: Как си постил? 40 деня вечер вземал по една закуска, по един чай и [по] един хлебец. Аз казвам: И 100 деня постя така. По закона на постенето не е. Постът трябва да става не всякога. Когато човек иска да пречисти своя организъм или има хронически болести, които с нищо не се церят, един дълъг пост може да употребиш за лекуване. Постът е за две неща: да се усили твоята воля, да се усилят твоите чувства и да се избавим от ония ненужните вещества. Затуй, ако човек [пости] ден, два, 3, 10, 15 деня, ще вземе да усеща разположение. Даже към 30-ия ден ще вземе да се балансира, [но] като дойде до 40-ия ден, трябва да се върне, защото ако пости повече, той ще замине за другия свят. Има известни болести, които сега [при] съвременните лекари, не се поддават на никакви медикаменти. След 10 деня, след 15 деня, не умират болестите. Човек трябва да има воля. Охтиката, която не се поддава на лечение, [може да се излекува], само че човек трябва да бъде волев, за да преодолее болестта. Ако го е страх, ще умре. Ти като постиш, със страх не пости. Ти като постиш, трябва да имаш вяра. Вярата е положителен елемент.

Аз да ви кажа произхода на страха. Какво разбирам под думата „страх“? Той е най-високата точка, до която животните са достигнали. Страхът е най-високият връх, който те създадоха. Най-високият планински връх е той. Понеже животните като се качиха на този връх, той беше толкоз висок, че се уплашиха да не би да паднат. Този животински връх е турен и оттам започва човешката култура.

Туй, което наричат „справедливост“, се пада върху страха, върху страха отгоре се пада човешката справедливост. Ние имаме един морален свят и ние ще създадем още един висок връх отгоре. На този, най-високия връх, [на] най-високия връх на човека ще бъде любовта. Истинската любов, тя е на средата на главата отгоре, на темето. Това, което индусите наричат „хилядолистник“, с 1000 листа. Когато той се събуди в човека, той е мощният господар в света. Цялата природа е на неговите услуги, на неговото разположение. Ако у тебе хилядолистникът е развит, ако се намираш в голяма нужда и изпратиш една мисъл, че имаш нужда, онези, които те обичат, на край света да са, ще дойдат да ти помогнат.

Вие, ако разбирате закона, не мислете, че сте сами. Вие се заблуждавате. Никой не е сам. Всички души в света слизат групово. Аз не искам сега да вярвате. Аз ви говоря неща, не в които вярвам, но които зная. Проверете ги! Не искам, аз не искам да се поддавате на суеверия. Но душите идват групово. Най-малката група се състои от 10 000, от 20 000, от 30 000, 40 000, 50 000, 100 000, 200 000, 1 милион, 2 милиона, 3, 4, 5 милиона, 100 милиона. Колкото групата е по-голяма, толкова е по-разумна. Колкото групата е по-малка, по-обикновена е. Ценни са големите групи. Следователно, ако вие принадлежите на една група от 10 000 души, 100 000 души, по цялата Земя вие сте свързани като един организъм. Ако вие се държите в изправно положение, ще се образува при сегашните условия една връзка, едно отношение между вас.

Злото така иска – ние да се изолираме, да мислим, че сме сами в света. Това не е вярно. Никой не е сам, никой не умира за себе си. Ако се раждаме, за себе си не се раждаме. Ако умираме, за себе си не умираме. Казва Христос: „Аз не дойдох от Себе си, но от Онзи, който Ме е изпратил. От Себе си не идвам, нито пък вие сте дошли от само себе си.“ Вие сте изпратени на Земята, в туй трябва да вярвате, не си изпратен сам.

Казвам: Тази вяра трябва да се развие. Сега се ражда едно противоречие между религиозните хора, които вярват в Бога. Кой вярва в Бога повече? Кой е по-правоверен? Коя църква или коя религия? Безпредметно е това. Кой е прав? В твърдата почва, или въздуха, или светлината – може да разсъждаваме. Тъй субективно може да разсъждаваме – те съставят едно цяло. Ако нямаме земя, ако нямаме вода, с какво ще поливаме? Ако имаме земя и вода и ако няма въздух, кой ще пренася влагата тогава? И ако нямаме светлина, която иде от Слънцето? Следователно тия неща съставят едно цяло.

Ние можем да кажем: човешките мисли съответствуват на светлината. Онзи волевият характер на човека съответствува на въздуха. Личните чувства съответствуват на водата. А туй, най-нисшето, съответствува на земята. Следователно земята трябва да бъде за нас почвата, върху която трябва да работим.

Някои от вас минават 50–60 години и изведнъж казват: „Ще се мре.“ Да умрете, че пак да се върнете. Ще умреш и ще видиш, че не е страшно. Някои хора се изпомъчиха, като умират. Най-хубавото е да умреш. Няма нищо в това. Когато знаеш, е най-приятно. Но когато не знаеш, е най-мъчно. Защото опасността е, че като излезеш извън тялото, в невидимия свят ще минеш една зона, дето има голяма буря. И като те вземе тази буря, ще започнеш да се мяташ. Туй, което плаши хората, е бурята. А пък трябва да има тихо време, когато няма буря. Философски, този път, по който душата ще мине, ще влезе в оня свят, дето има пак ливади, извори, хора, но всичко е даром. Като влезеш в другия свят, този ред на нещата съвсем ще се измени, ти си свободен гражданин. Трябва да носиш вярата. Ако не носиш вярата – онази вяра развива любов към цялото човечество, към всичко, което Бог е създал, – ти не можеш да бъдеш гражданин.

Затуй казваме по някой път: трябва да имате любов. Като вървиш по пътя, една малка буболечица настъпиш, една малка мравя настъпиш, сгазвате я. Каквато лоша черта да има, ние в своя характер не сме по-добри от мравите. Една мравя е откровена, ще открадне едно зрънце. Един човек зрънце не краде, той като краде, милиони ще краде. Та, ние сме много взискателни към живота. Някой път съм оставил прозорците си отворени и някой като влязъл в стаята, донесли ми баница и котката влязла в стаята, наяла се хубаво, като вляза, погледна я и казвам: „Да ти е сладко.“ Защото тя като излезе, казва: „Никога не съм яла тъй сладко, но туй е изключително. Кому другиму ще занесат такава сладка баница, като на един учител.“ Но когато у човека се зараждат желания, едно желание [е], като видиш, че яла котката, да кажеш: „Чакай да я хвана!“

Но казвам: Ново сърце трябва, ако нашите възгледи за живота са да бъдем свободни. Аз ви говоря за свобода, няма никакъв смисъл да ви заблуждавам. Аз колкото и ясно да ви говоря, някои неща има, които могат да ви заблудят, или да се самозаблудите, или да считате, че аз съм заблуден. Невъзможно е, по никой начин. Светлината, в която аз живея, е толкоз голяма, че всичките неща се виждат.

Някой върви подир мене и гледа какво аз правя. Казвам: Не е само това, има други работи, които той не подозира. Той даже не подозира, че мене ми е неприятно, че върви подире ми. И той ме следи. Във време на войната една вечер се връщам, вървя по пътя и един детектив видя ме, тъй с брадата, и той помисли, че съм затворник, който изскача от затвора, върви, дойде до мене. „Моля – казва, – приятно ми е, че Ви срещнах“. Пипа ми брадата, да не би да е изкуствена. Мисли, че някой от затвора излязъл. После казва: „Извинете, господине.“ Казвам му: „Съжалявам, че нищо няма да спечелиш. Откога сте започнали този занаят? Ти си попаднал на един човек, аз съм в затвора, но ти си два пъти в затвора.“ Туй го казах като пример. „Втори път – казвам, – няма да се излагам, да искам да ми бутат брадата.“

Във време на война забранено е от 12 часа да се ходи през нощта. Аз излизам от един дом късно. Той казва: „Да дойда да те изпроводя?“ Но аз тръгвам сам. Ето при мене иде едно черно куче, върви след мене, срещат ме стражари, то изтича, завърти се около стражаря и той мисли, че аз съм някой инспектор. Дойде кучето до друг пост, пак се завърти, доведе ме до къщи и туй куче беше като ескорт. Казвам: „Много ти благодаря.“ Какво ще кажете на туй? Аз разбирам закона. В дадения случай туй куче разбрало, че съчетание има, понеже туй куче ме придружаваше. Туй куче върви подир мене. А те мислят че съм детектив, дегизиран.

Имайте вяра в онова, което живее във вас, най-първо; след туй имайте вяра във вашите ближни; имайте вяра и в себе си. Три неща има, в които човек не трябва да се колебае. Вярата в Бога е за нашия ум. Вярата към ближните е за нашето сърце. А вярата към самите нас е за нашата воля. Ние, като обичаме себе си или като вярваме в себе си, ще усилим нашата воля. За да усилиш сърцето, трябва да имаш вяра в ближните. За да усилиш своя ум, ти не трябва да отричаш Бога.

Отричаш [ли] Бога, ти и последен човек няма да бъдеш. Ти искаш да станеш гениален, ти искаш да станеш гений, ти искаш да станеш поет – ти можеш да станеш всичко, ако имаш една непреодолима вяра. Бог за тебе да бъде едно свещено нещо, едно Същество, вътре да слушаш Неговия глас. Четеш един автор и се възхищаваш; природата, която е отворена книга за тебе; Слънцето, което изгрява за тебе; звездите, които изгряват за тебе; вятърът, който лъха; водата, която тече – всички тия неща няма ли да ми говорят? Едно Същество има в тебе, То е всесилно – да имаш свещено чувство, а ти ще идеш да питаш някой философ има ли Господ, няма ли Господ. Вие ще мязате тогава знаете ли на какво? Има един анекдот. Няколко българи, градинари, ходили 20 години и като се върнали след 20 години в къщи, питат: „Вашите мъже имаха ли бради?“ Те казват: „Нямаха.“ „Ние – казва – не сме тогава вашите мъже, понеже имаме бради.“ Ти сега ще питаш жена си дали си същият или не. Това е, когато питаш има ли Господ или няма Господ. Излязъл си на младини и се връщаш на старини и питаш дали си същият или си друг. И с брада, и без брада, ти си същият. И като си добър, и като си лош, пак не се заблуждавай – ти си същият. Добрият е отвътре, а злият – отвън. Те са две положения. Ако ти вярваш или ако ти обичаш Бога, всичко това Бог ще превърне за твое добро. Ти ще видиш, че всичко в света съдействува за добро.

Сега, това са новите идеи, това са новите тежнения, които трябва да имате. Сега има много работи, с които човек може да се занимава. Желае да има дарби, да изучава езици. Желае да предвижда нещата, които ще станат. Да може да предвиждаш, например, ти имаш някоя търговска операция, да предвидиш дали ще спечелиш; или искаш да станеш чиновник – [дали] ще те назначат; или искаш да се ожениш – дали ще се ожениш за другарката, която трябва, и да знаеш ще имаш ли деца и какви ще бъдат да предвиждаш. Още преди да [се сгодиш], да знаеш, отдалече да видиш каква ще бъде твоята другарка, отколкото да се ожениш, че тогава да я изучаваш. Децата ти трябва да ги знаеш преди да са дошли. Жена си ти трябва да знаеш преди да си се оженил. Приятелите си трябва да ги знаеш преди това, а не сега да ги търсиш. Трябваше отдавна да сме ги намерили.

Казвам: Вярвайте в оня Господ, Който вложил във вас ума ви, сърцето ви, дал ви сила и дарби, вярвайте в Него. Вярвайте във всичко онова, което Той е направил. Вярвайте във всички добри хора в света, които трябва да изпрати да работят заради Него, във всички тях вярвайте.

„Благословен Господ Бог наш“

„Добрата молитва“

23-та неделна беседа,

държана от Учителя

на 9.V.1937 г., 10 ч.сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Отче наш.

„Мога да кажа“.

Ще прочета само няколко стиха от втората глава от Евангелието на Лука (от началото до 15 стих). Ще ви говоря за живота. Един живот, който аз го наричам разумен, музикалния живот. Когато Бог създаде човека, човек трябваше да влезе в пътя на човечеството. Тогава казва Писанието, че създаде Бог небето и земята и земята беше неустроена. И човекът, който е създаден и той е неустроен. Сега се строи човек. Сега е строене на човека. Иде една нова фаза в живота, при която крачка напред не можете да вземете без разумното сърце на човека. Разумното или мислещо същество на човека е мислещото музикално сърце на човека. Сега аз няма да говоря за музиката като изкуство. Понеже във външната страна на музиката, като проява на живота вие не можете да схванете великото в живота без музика. Именно тя е турена там във вашия говор. Там са турени тия струни, вие ако искате да развивате един живот, като дойде говора. Всеки един говор започва с музика. Мнозина искат да живеят без музика. Запример, ако ти не знаеш да говориш, и ако в говора ти няма музика, ти не може да се облагородяваш. Сега някой казва: „Аз мисля, че имам Любов към музиката“. Но че имаш Любов към музиката, това не е мисъл. Искаш да бъдеш учен човек, това не е мисъл. Искаш да бъдеш силен човек, това не е мисъл. Искаш да бъдеш богат човек, това не е мисъл. Искаш да бъдеш свят човек, това не е мисъл. Това са резултати. Святият живот, богатият живот, ученият живота, това са резултати. Вие не знаете какво нещо е богатството. Вие знаете само външната страна. Ще имате хубава къща, ще бъдете хубаво облечен, но то е резултат само. На какво се дължи богатството, вие не знаете. Или на какво се дължи сиромашията? И това не знаете. На какво се дължи учеността?

Та казвам: Онези, които са проповядвали, проповядвали ли са много лесно тоя път. Казват: „Повярвай и ще бъдеш спасен“. Спасението е едно нещо, разумното сърце е друго нещо. Ти можеш да бъдеш спасен, то е друг въпрос, но да служиш на Бога, сърцето ти да е разумно, трябва да мислиш. Не може да служи човек на Бога, ако той не мисли. Не може да мисли, ако не е музикален. Не музикален като изкуство. В музиката, като изкуство има цели теории за произхода на гамите. Даже самите музиканти не знаят. Те не владеят тия гами, те знаят как се образуват. Но питайте един музикант какво означава мажорната гама, ще каже, основа отдето започва музиката. Да кажем до мажор или ми мажор. Но тази музика още не е животът. Музикантите вече са употребили музиката като едно средство само за преживяване. И слабата страна на религията е там, че религията се употребява като начин за преживяване. Да може човек без да му говорим да има доверие в хората, то е хубаво. То е така, но това не е религиозен живот. Ти да знаеш да свириш на хората, то още не е музика. Ще пееш и ще свириш на себе си. Аз бих ви препоръчал не да кряскате отвън, но ще пеете със затворени уста и ще слушаш гласа. Отвътре ще слушаш. Ще туриш гласа си долу. Ти казваш: „Господи, Боже мой“ Тури го музикално, какво значи Господи? – Този, Който слязъл долу, Той е основата на всичко. Значи, ще мислиш: Бог е една основа, на която трябва да съградиш живота. Ако ти не можеш да схванеш Господа като основа, ти нямаш основа, пък искаш да постигнеш нещо. Как ще го постигнеш? Ако има музика вътре в живота, ти имаш основа, може да градиш. Нямаш ли музика, ти нямаш основата, не можеш да градиш. Единственото нещо в живота, в музиката, в говора. Има една подигравка. И тъги и скърби. В музиката ти не можеш много да се смееш и да скърбиш. В музиката ти щом се смеш, пееш и се смееш, не си музикант. В музиката ти не може да се смееш. Помнете го: Истинският музикант той не е начумерен. Щом се начумери, той не е музикант. Ако е сериозен, загрижен много, не е музикант. Ако много се кикоти, че е много радостен, не е музикант. Музикантът мисли. Не го е страх. Той няма никакъв страх. Той иска да даде ход на Божественото. Може да има нещо. Той е свързан с една идея. Но той иска туй Божественото да излезе навън. Радва се, вътре има една радост, но не отвън. Музикантът винаги, всичките музиканти, те понеже са сериозни и гледам в музиката липсва нещо съществено, на капелмайсторът, диригентът, същественото в тях липсва. Ти се разгневиш, ти вече не мислиш. Ти ще оставиш всеки един да пее свободно. Пък той капелмайсторът и той да е свободен. Онези, които пеят и онези, които дирижират, всички трябва да мислят. Капелмайсторът като го погледне онзи, който пее, да знаят какво искат от него. Той трябва да бъде капелмайстор. Искам вие да бъдете капелмайстори. Отвън никой не може да ви научи да пеете. Отвън само може да ви дадат условия. Вие казвате: „Аз пет пари не давам заради него“. Пет пари не давате, защото не мислите. Честолюбивият човек не мисли. Грубият човек не мисли. Алчният човек не мисли. Той се съмнява. Честолюбив си, защото не мислиш; груб си, защото не мислиш; алчен си, защото не мислиш; съмняваш се, защото не мислиш. Обезнадеждаваш се, защото не мислиш. Не ти вървят работите, защото не мислиш. Всичките нещастия в света произтичат от това, че човек не мисли. А той не мисли, защото не е музикален. Господ му дал толкоз богатства, той седне да мисли, обичат ли го хората или не го обичат. Гледайте му ума. Иска да знае дали хубавите дрехи, които носи, хората ги харесват или не ги харесват. Адам, който беше в рая имаше една дреха, която не я оценяваше и като го съблякоха изгуби тази дреха. Защото той като сгреши, той изгуби музиката, а като изгуби музиката, той видя, че е оголял. Като изгуби музиката, скри се под храста. Дойде страхът. Адам престана вече да мисли. Яви се за пръв път страха. Казва: „Изгубих, онова хубавото в мене изчезна“. Пък и Ева, другарката и тя се скри. Хората казват, че Адам започнал да мисли. Той съзнал само своята загуба. Сега вие седите в света и не мислите, че сте изгубили нещо. Сега вие седите и мислите дали ще (се) спасите, то не е мисъл, то е от страх. Мислиш как ще прекараш живота си на земята, откъде ще вземеш да ядеш и да пиеш. Това не е мисъл. Туй го имат и животните. И всяко животно като дойде погледне, не мисли, ами чувствува, че нужда има. Пък и ти не знаеш какво да правиш. Вчера наблюдавам котката, давам ѝ едно парче сирене и тя не го яде. Казвам: Може сиренето да не хубаво, тя го натисна с крака, като че иска да каже не е за мене. Посочих ѝ да вземе сиренето, тя го хвана с двата крака, казва: Не го давам, как искаш да го вземеш. То е една политика на чувствата.

Та ви казвам: Вие сте остаряли по единствената причина, (че не пеете) и не може да се подмладите без музиката, помнете го това. Но тази музика, която имате, вие сте мълчаливи, не пеете. Как ще изпеете „Господи, Боже мой“? Аз не искам като пеете да мислите за пари. Един артист не е музикант. Той е надничар на музиката. Един капелмайстор според мене не е музикант, разбира нещо от музика. Ако той беше музикант, той ще бъде образец във всичко. Той обича чашката, пие, хука, псува, няма музика в него. Аз ви говоря сега за една музика, която изключва всичките недъзи. Щом музикантът има недъг, тази музика, за която говоря, няма я. И вие още не сте музикални. На вас ви казвам, че не сте музикални. Имате основа за музика. Музиката не е чувство, тя е една способност, вложена от Бога, дарба е това. Чрез музиката всички сили, които човешката душа има, трябва да минат да се уравновесят. Само в тази област на музикалния свят. Ангелите идат отгоре и те идат с песни за да се трансформира Божествената енергия. И досега тази песен, която те са пяли разлюлява целия свят и всичко се поправя. Та казвам: Вие искате да ви спаси Христос. Че когато отидоха в Гетсиманската градина пяха един псалом там, Той с учениците си. Вие сега не можете да спазвате онова, което сте придобили, понеже не обръщате внимание на музиката. Ти седнеш най-първо. В музиката има една основа. О-то показва условията, които Бог ти дал, то е гласът. А-то показва онова бреме, ония задължения, които ти са дадени в живота, по кой начин ти трябва да ги разрешиш. Ако вземете в египтяните тази линия на буквата А, тя е линията на вечността. Едно движение отгоре надолу, това е законът на инволюцията – а. Така написано това е законът на инволюцията. Това е А, но и евреите имат тая буква. Това е тяхният Алеф. Ние я имаме като гласна, а у тях е съгласна. Евреите ходиха в Египет, Мойсей ги учи в Египет. Те не можаха да научат музиката. И те не я туриха като основа. Те я имат само като украшение, само да се изпее една песен на Господа, като че Той се нуждае от това. Ние ще пеем една песен да ни чуе Господ. Ти ще пееш с разумното си сърце. Ти ще пееш с ума си, ще пееш и с душата си, и Духът ти ще пее. Я ми кажете сега де е сопрана в човека? – Душата пее сопран, Духът пее бас. Умът пее тенор, а сърцето пее алт. То е животът сега. Следователно трябва да имаме един квартет. Духът взема басът дълбоко. (Учителят пее ниско като басист „Господи, Боже мой“; после пее същото както един тенор). Това е вече умът. Казвам: Какво пее Духа: „Господи, Боже мой“. Душата само приглася, подкрепя душата. Вие седите и казвате: „Не зная какво да пея. Не съм вдъхновен. Трябва да дойде Духът“. Духът иде. Ти чакаш отгоре да ти кресне. Отдолу, което иде, то е Духът. Отгоре туй тънкото ще дойде. И ти ще казваш: „Духът дойде и обърна работите с главата надолу“. То не е така. Така пее душата, не пее Духът. Къде ще пее Духът? – После в музиката (неразбиране) има. Сега не мислете, че аз критикувам работите. Казвам: Неразбиране има. Посветените са пяли по един начин, понеже музиката излязла от светилището, от посветените и адептите на човечеството. И като влязла в обществото тя станала като обикновена жена. Този я целуне, онзи я целуне и тя вече изгуби онази чистота и красотата, и музиката изгубва. Да кажем, че имате 2⁄4 такт. Какво е 2⁄4 такт? Или имате 4⁄4, то е част от времето. Сега в музиката трябва да знаеш на всяка една част каква част от времето да предадеш? Запример пеете „Боже мой“. Колко време ще продължиш? – Не може да пееш изведнъж бързо. „Господи, Боже мой“ ти не може да пееш бързо. Има места, дето трябва да пееш бързо. Сега в музиката вие искате да пеете бързо. Бързото пеене отпосле ще дойде. Ти най-първо ще дадеш основа на разумното вътре в себе си. Ще се спреш. И всинца със затворени уста да пеете. Вземете основният тон „до“. Кой е най-ниският тон, който можете да го вземете? – От който по-долу не може. (Гърми отвън). Този гърмеж показва каква енергия се събужда. Това е Духът. Тази енергия като дойде в душата. Вземете сега най-ниското „Господи Боже мой“. Няма да ви дам тона, всеки да вземе тон, който може. Най-ниското, което можете да пеете. (Всички пеем) Има повече хармония. В пеенето има една страна. Понеже има някои вещества, има някои мисли, които са корави, на тях мелодично трябва да пеем. Пък има някои желания в човека, които са много меки. На тях хармонично ще пеем. Хармонията организира, засушава тя. Мелодията овлажнява. Някой път, да кажем, може да има в тебе едно състояние, което се дължи на сухота. Следователно, ще пееш мелодия. Когато у тебе има много влага, много чувства, ще внесеш хармонията. Хармонията е, която изсушава и дава възможност на нещата да растат. В тебе, във вашия ум, във вашето сърце не може да се съгражда, ако няма хармония. Може да има условия. Мелодията е условие влагата да дойде. Но хармонията вече е един разумен акт на Божественото вътре в тебе, което ще накара да растат във вас мислите и желанията, да растат и да започнете да разбирате защо сте дошли на земята. Вие защо сте дошли, мъчно можете да се оправите. Аз може да ви дам един изпит. Но много мъчно е да каже човек защо е дошъл. Пък аз разглеждам този въпрос: Защо си дошъл? – Дошъл съм за нещо сега. Програма има защо съм дошъл. Не е мъчна работа да намеря. Може да го намеря. Мъчнотията в нас седи в следното: Че в музиката има една страна, (дето) всичко е възможно. Аз може да ви говоря за неща, които може да бъдат, но за в бъдеще ще бъдат. Сега аз и да (мога) не искам да ги направя. Може да ги направя, но не му е времето. И двете неща са верни. Но по-вярно е, че времето не му е. Или пък, че не може да се направи. Казвам: Вас ви трябва светлина. Аз обяснявам работата приблизително със следното: вие влизате в един салон. Представете си, че в този салон има наредени други ученици и всички са в тъмно. Вие влизате, блъскате се на едно място. Има блъскане. Навсякъде се блъскате. Защо се блъскате? Понеже светлина няма. Вие като влезете в училището още от вратата трябва да вземете да пеете. Кой от вас е влизал с пеене? – Колко души има, които като влизат да пеят? Има може би някой да е пял. Вярвам, тъй спонтанно колко души са влязли и като влизат да запеят „Господи Боже мой“ (Учителят пее ниско). Казвате: „Туй още не е право.“ Ако е за пеене, така не се пее. Аз ще пея „Господи, Боже мой“. Ако аз правилно пея, аз донякъде (съм) опитал. Отивам някъде, някои седи и работи нещо. Работата му не върви. Аз съм забелязъл, някоя работа като не му върви, спра се. И на тази работа попея веднъж, два, три, четири пъти. Мине една, две минути, попея си. Току погледнеш една светлина в ума дойде, погледнеш целият предмет стане ясен. Лесно става работата. Та аз казвам: Може да взема двама души от вас и да им дам два конеца. Ще свържем една свещ и свещта ще подкрепим. И ще ви кажа, като се приближите при горящата свещ, като свети тази свещ дойде синият цвят. Та като пея, от единия край до другия може да произведа в света всичките цветове на дъгата. Как ще си го обясните. Туй с човека става. Всяка една мисъл, която се явява в нюанси, тя има свой цвят. Ако на твоите мисли и твоите чувства не туриш съответна краска, цветовете са краска, една храна са те на душата, светлината е храна за душата, и топлината е храна за душата. Всичките възвишени работи, това са храна, с която трябва да се храни човешката душа, за да може тя да успее в живота. Ако мислите с обикновена храна да храните хората, то е изгубена работа. Казва: „Дай ми да ям!“ Трябва да се научиш със светлина да се храниш. С цвят може ли да се храниш? Храна са те. Кръвта на човека не е боядисана, но храна има. Във всичките неща има желание да ядат. Вие се храните. Музикално ще се храните, (с) всеки един тон, музикален тон. Туй може да направим за бъдеще. Туй поне можем да направим. Туй сега е невъзможно. Но за в бъдеще, туй може да го докажем. Но туй, което е невъзможно, някой път ще повикаме някой от вас, на който му е мъчно. Няма да казва защо му е мъчно. Но ще му посвирим. И ще види дали със свиренето ще се смени състоянието му. Казвам: Музиката е един правилен начин за саморазвиване, за самоусъвършенствуване на човешката душа. Когато Господ дойде в човека и започне да работи, явява се у него веселост. И започва да пее. Ако ти не пееш, ти не си на правата посока. Новият живот започва с правилното разбиране. Твоята мисъл е хармонична и твоите постъпки са хармонични. Ти слушаш в себе си твоите мисли, твоите чувства и твоите постъпки, които са хармонични. Всеки, кой как дойде не може да те раздразни. Един човек, който пее, никой не може да го раздразни. Ти като пееш, никой не може да те раздразни, понеже кой как дойде ще се измени. Казано е: „Всички няма да умрем, но всички ще се изменим“. Онзи, който дойде да те дразни, той като дойде ще забрави тази работа. Ще ви приведа един пример. Един апаш чул, че една певица е много богата и обича да пее. Той дошъл с намерение да я обере. Като отива там, тя започва да пее и той слушал, слушал и забравил за какво е дошъл, и той казва: „Ще си загубя занаята“. Той като иде там, забравя за какво е дошъл, отваря си сърцето и не обира. Ами извадил от джоба си нещо и оставил на певицата. Казва: „Аз ще си загубя занаята, лошо е, че може да я обера, освен, че не я обирам, ами давам нещо“. Като ви чуе дяволът да пеете, той ще изгуби изкуството. Музика аз наричам следното: Музикалното сърце на човека. Завземете се, всяка сутрин като станете, още в леглото като сте пейте „Господи, Боже мой“ (Учителят пее тия думи). После ще пеете така: „Ето Господи, при Тебе аз заставам и съм готов да изпълня Твоята воля“. Ама тъй пее ли се? – Тъй се пее. И като го кажеш, ще го направиш. Сега аз го изпях като един артист. Като искате да го изпея, аз и другояче ще го изпея. (Учителят пее: „Господи, Боже мой, ето аз днес съм готов да изпълня Твоята воля. Прати ме Господи, дето Ти искаш“.) Ако има хора отвън, ще си дам такъв вид, като че Духът говори. Някой път вие искате силно пеене. Силното пеене е пеене на Духа. Високите тонове са на душата. Ще пее Духът, ще пее душата, после ще пее умът и сърцето ще пее. Като запее Духът и душата, ще дойдат умът и сърцето, и те ще вземат участие. Ако ние започнем да пеем с Духа си, с душата си, с умът си, със сърцето си, веднага всичко ще се измени тук на Изгрева. Сега, ако ще пеете една песен не искам да ви плаша, да ви науча да обирате хората. Не искам да туря музиката да обира хората. Защо да се тури в ума? – Сега не искам да схващате. Не може музиката да е само едно условие. Музиката е едно спомагателно средство. Аз казвам: Не сравнявайте. Не искам да обезценявате музиката. Мъчно изкуство е, много трудно е това изкуство. Мислите един пианист който свири, колко време е свирил? – Той за да свири, трябвало да учи 10–15 години. Свирил е, много труд. Аз ги похвалявам в усилието. Ако 20 години бихте пяли, много работа щяхте да знаете. Вие очаквате като отидете в небето да станете певци. Вярвам, но работа трябва. На небето, ако отидете, в невидимият свят ще ви върнат да научите музиката тук, че тогава ще започнете с небесната музика. Тукашната музика е предисловие на небесната музика. Не мислете, че тази музика на земята е ненужна, тя е предисловие. (Учителят дърпа струните на цигулката). Това е детска музика. Тя ще произведе активност във вас, но трябва мекота. (Учителят свири нежно. После свири и пее „Господи, Боже мой“). Ако вземете в сегашната музика един тон, ако вземете „фа“ по-плътно, по-мощно е. Казваше ми една сестра, че като дойде „фа“-то, не може да го вземе. Тези, които са материалисти, много лесно взимат „фа“-то. Тези, които мислят хубаво, вземат „ми“-то. Тези, които имат желания да се избавят от лошите условия искат да вземат вярно „до“. Тези, които искат да вземат правилна посока в живота, вземат „ре“ вярно. Тези, които искат да завършат нещо хубаво, да направят къща, да посадят някаква градина, „сол“ вземат вярно. Тези, които искат животът им да бъде морален, завършен, „ла“ вземат вярно. Тези, които искат на Бога да служат „си“-то вземат вярно. Според мене да се роди един гениален човек в света, трябва всяка сутрин на онази бременната жена да ѝ се свирят най-хубавите парчета. На този гении, чрез музиката ще внесем всичките дарби, ще дадеш условие всичките дарби да се развият. Най-малко по веднъж да се свири по едно хубаво парче, че тя да започне да мисли. Музиката кара човека да мисли. Чувствата развалят вече. Честолюбието, това е чувствувание. Ако си користолюбив, туй е чувствувание. Ще дойдеш до чистата мисъл, да мислиш безкористно. Ти като дойдеш да мислиш, ще се разтовариш от всичкия товар. Ти с чувствата си една камила, един натоварен кон. Ти с мисълта си, си кон, който е на два крака, и е свободен, може да ходи без товар. Щом имате някаква тъга, вие сте натоварени. Щом имате някакви чувства, вие сте натоварени. Единственото нещо, което може да ви освободи, то е музиката. Аз не съм намерил друг метод. Вие искате да пеете, че хората да ви похвалят, това не е музика. Аз като мисля право, то е музикално. Щом като пея и не мога да мисля, то е чувствувание в мене. Тогава казвам: В природата има две основни гами. Едната гама е на светлината, а другата на топлината. Едната носи твърдата материя. Тя е мощна. Топлината е, която съгражда отвътре. Приблизително туй е гамата на светлината (Учителят свири). – Как ще го изпеете в себе си? – Може да вземете само ниските тонове. – „Ми“, „фа“, „сол“. Вземете тогава „сол“. Имате „фа“, „сол“, „ла“, „фа“. Защото във „фа“-то вие искате да въплотите. Вие не можете да въплотите една идея без „фа“. „Фа“-то дава материал. „Фа“-то носи боите на художника. „Ла“-то, това е работата, която ще свършите и цената, която ще дадете. Казвате: Как иде разрешението на следующите тонове, които идат. Това са пътища, ти ще пееш. (Учителят свири и пее със затворени уста). За себе си ще пееш. Имаш някаква мъчнотия, няма да ходиш да се оплакваш на хората, ще пееш вътре, ще свириш и ще се смени твоето състояние. Ще попееш на Господа, Той като те чуе, Той е сам музика. Той ще започне да те насърчава, ще те поправя. Той е капелмайстор. Тогава ти се насърчаваш и казваш: „Аз вече съм бил певец“. Започваш да се въодушевляваш. Не казвай някому, че не пее добре. Искаш да коригираш някого, ти започни да пееш и накарай го да те слуша. Аз слушах един артист и той свири, изкуство е. Той не е преподавал музика, аз похвалявам този човек. Вие не може да правите сравнение. В артистично отношение не може да се сравнявате. Онзи, който свирил, той има завършена картина. Той прави картина, пък аз измътвам яйцата. Неговата картина може да струва хиляди, може да я продаде много скъпо, но излюпването на едно яйце е по-ценно. То е по-евтино, но в края на краищата, аз печеля. Той не може да свари картината си, а аз мога да сваря кокошката. Той в началото е силен, аз съм слаб. Той (в началото), аз в края съм силен. В началото съм слаб, но в края съм силен. Картината в началото е силна, (в края) е слаба.

По този начин като разберете музиката, в началото сте слаби. Не ме харесвате, че гласът не е хубав. Всички пеете много хубаво. Но понеже умът ви е отвлечен отвън, вие искате да се харесате на другите. Чакате да се харесате. Като запеете, те ще ви харесат вас. Но вас не трябва да ви харесва света. Този, който иска да се хареса на света, трябва да е силен, понеже щом се харесате, всеки ще иска да се приближи, да се докосне. Знаете какво значи да се приближи? – Виждал съм някое голямо дърво, мине някой бивол, потърка се. Този се потърка, онзи се потърка, гледаш кората охлузена. Много като се търкат хората и ти си охлузен. Много музиканти са изгубили своите дарби така. Не искайте да ви обърнат внимание на вас. Казва: „Аз искам да пея“. Някой път аз свиря сам. Седя горе и си свиря. (Учителят свири). Туй е каране сега. Какво искаш да кажеш? (Учителят свири рязко) Каране е туй. Съзнавам погрешката, само че съм се карал. (Учителят свири нежно и пее после). Това значи съзнавам своята погрешка, която аз направих и вече втори път няма да я направя. Ето аз съзнавам. Туй го свиря просто. Никакви кварти. Ако река да мисля за терците. Според мене секундата в музиката, това е момък, който гледа мома. Той отпред, тя отзад. Терцата, те станали фамилия. Майката, бащата и детето се записва. Квартата, бащата се разправя със сина. Квартата, той със слугите се разправя нещо, че работите не вървят добре. Това е секста. Септима, оправят се работите. Най-после октавата казва: „Слава Богу, излезе благополучно“. (Учителят свири и пее „Господи, Боже мой“) Това е един начин. Как вие бихте го изпяли сега? – Вие по друг начин ще го изпеете. Вие ще турите О-то толкоз дълбоко, че по-долу не можете да слезете, до дъното. Като пеете за Господа, ще Го турите толкоз долу, че никой не може да слезе повече. За душата ще пеете толкоз високо, че никой да не може да иде там. Това са две крайности. Душата взема най-високите тонове, Духът взема най-ниските тонове. Като се съединят в духовният свят, тогава минават в душата. Духът може да пее сопран отлично. Душата не иска да пее бас, понеже не е толкоз силна. Там се изисква голяма сила, тя пести енергията. Та душата като дойде до алта, тя слиза до тенора. И тогава казвам: Душата до тенора може да слезе. Някой път тя слиза до Духа, но тогава вече е мъжка Гана. Мъжката Гана вече минава в една област, която не е музикална.

Сега мълчаливо вие вземете „сол“, „до“, „ми“ „горно ми“ „долно ла“. Изпейте „Господи, Боже мой“. (Всички пеем три пъти „Господи, Боже мой“). Когато майката се моли, казва: „Господи, помни моето детенце“. Майката много хубава терца взема. Тя като се моли за себе си, тогава взима терца и казва: „Помни и моето детенце“. Та в пеенето ще турите мисъл. Без правила. Никакви правила, не че в музиката няма правила, но ако с правила пеете нищо няма да научите, без правила ще пеете. (Учителят пее „Господи Боже мой“, пее го в различни вариации) Като пеете ще мислите, ще кажете: „Ние не сме слушали тия работи“. Че сте слушали по-хубави работи, но такива като сегашните не сте слушали. Че сте слушали по-хубави работи не го отричам, но такива неща като сегашните, не сте слушали. Ако дойде един артист, той ще каже: „Аз съм пял от Бетовен“. Че аз ако свиря веднъж, може да го изсвиря, втори път не може да го изсвиря. Ако свиря Бетовен, ще туря толкоз качулки, че се чудят. Аз зная откъде го е взел. Той описва борбата на човешкият Дух в своите симфонии. Той пропуснал много неща, които не ги е турил. Те мислят, че направил много хубаво. Но да мислим, че няма какво да се тури още, понеже сега и ние искаме, светът ще работи. Сега в музиката няма какво да се борим, със светлите работи. В музиката има хиляди работи, които могат да се пеят. Може да пее за цветенцата, може да пее за изворите. Може да пея за въздуха, може да пея за мушиците, за някое бедно дете, за много работи може да пея, за човешката душа, може да пея за човешкия дух, може да пея за човешкото сърце. Че моето сърце, което минава през бури, тия бури ще млъкнат, бурите на сърцето, като повикам Господа на помощ, като запея веднага ще утихнат тия бури. По този начин ще подложите за вашето саморазвитие. Като станете сутрин няма да турите за една седмица, ами като станете веднага за 10 минути направете опита, още като се събудиш изпей си каквото ти дойде на ум. Не някоя апашка песен, но като ти дойде нещо, създай в себе си, ако ти дойде нещо, което си слушал, не повтаряй нещата, но изпей нещо за Господа или за слънцето. Криво ляво го изпей. Няма да те държат отговорен, че не си пял хубаво. Като станеш няма да мислиш какво ще пееш и какво ще ядеш. Не мисли за яденето. Като дойдеш до яденето, трябва да му пееш. Няма какво да четеш молитви. „Няма Любов като Божията Любов“ или „Само Божията Любов е Любов“ ще седнем ще пеем. Колко е хубаво това ядене. (Учителят пее: „Колко е хубаво това ядене,което днес ни дават. Колко е хубаво това ядене, което днес ни дават, дават, дават с радост, ние ще го приемем и добре ще го посрещнем“.) Ако да слушат, но ще пеете инкогнито, да не знаят другите. Ще заседнете цяло едно семейство жената и децата седнат и попеят, навън почне жената, децата, всички започват да пеят на туй ядене, което Господ дал. Я ми кажете ще има ли в къщи такива неприятни чувства. Двама души се скарали по музиката. (Учителят пее: „Ела братко днес да се примирим, да служим двамата на Господа. Ела братко днес да се примирим и двамата да служим на Господа, на Господа“.) И те веднага ще се примирят. Ама аз ви прощавам – оставете тия прошки. Не мислете, че ще се оправдаете с тях. Че криво сте разбрали това или онова, криво си разбрал, понеже не мислиш. Щом започнеш да мислиш с разумното си сърце, човек вече право мисли, и сърцето трябва да мисли. Та казвам: В музиката ще приложите, не ви го налагам, но като станете, каквото знаете ще попеете, да видим в 10 деня какво ще добиете, не че светии ще станете, но най-малко половината от сегашният ви товар ще слезе от гърба ви. Невидимият свят ще каже: „Приложили са вече нашата система на пеене, нашата школа“. Туй е вече система на пеене. Да може да учите. И върху музиката, която можете да прочетете, то е все хубаво, учете. По един нов начин вие ще бъдете свободни от всичките правила. Правила ще дойдат. По-хубави правила ще дойдат. Нека сега се оформи във вас желанието. Тогава имате О-основа; И-показва разрешението. А-показва товар. Имате А, О, И. И винаги дава разрешение. О е основа, а А разтоварване. В музиката тия слогове разрешават мъчнотиите. Основата можеш да намериш чрез О; чрез А, ще знаеш колко да се разтовариш, а И е целта. И-то определя нещата. И, значи е прогрес. И-то показва всичките онези киселини, с които се подквасват хората, или онова в музиката, което дава тласък към възвишеното, благородното, започва със звука И. Сега няма да мислите как да го разберем. Не искам да го разберете. Аз искам да мислите музикално, да се освободите от страха. Не се сравнявайте, да кажете: „Чакай и аз ще му покажа, че мога да пея“. Ти когато пееш, не се сравнявай. Признавай, че имаш известни дарби. Ти развий този капитал, който Бог е вложил в тебе. Тия посторонните хора са слушатели, те са свободни да мислят каквото искат. Не им се сърди. Всеки е свободен да мисли за тебе каквото иска, не се сърди, то е музикално. Да кажем, той мисли, че не съм добър певец. (Учителят пее: „Аз зная, че ти не ме познаваш и мислиш, че аз не зная да пея. Но един ден ще видиш аз как добре ще захвана да пея, добре и тогава ще ме слушаш.“) Няма да му пея: „Един ден и аз на тебе ще се посмея, и ще те нахукам“. Туй го знаете да го пеете. В това вече аз отстъпвам, ще ме извините. Аз това го имитирам, не мога да го направя. Аз малко изкуствено го правя. Вие някой път като го правите, вие много майсторски, музикално го правите: „Как не те е срам така да говориш заради мене?“ Сега музикално как ще ми изпеете „Сестра, не те ли е срам тъй да ми говориш?“ Аз ще пея така: „Дълго време мислих какво да ти кажа, най-после ти се засмях. Наскоро баща ми нещо донесе и половината от това аз ти го давам“. Всички трябва да имате една богата душа, да пеете на един човек. Ха изпейте нещо. (Учителят пее „Господи, Боже мой“). Това е слизане надолу. В съзнанието ще слизаш до Бога, Който е слязъл по-долу от всичко. Ти слизаш до Него и Той ще ти даде тогава подтик. Но законът е верен. Когато дойдеш в страдание, големите мъчнотии като дойдат, големите скърби като дойдат, в такива скърби човек се обновява. Бог винаги дава на скърбящите души. Музикално тя слиза и Той ѝ дава нещо. Той ѝ казва: „Мисли и пей!“ Не ти казва друго, но казва: „Мисли и пей! Мисли и пей!“ Мисли и пей, и работата ти ще се уреди. Нагоре като идеш ще се уреди работата. Сега мислиш как ще се уреди работата като пееш. Като пееш ще се уреди работата. Като мислиш, ще се уреди работата. Трябва да работиш. Ръцете, краката, всичко туй като пееш, те знаят как да работят. Ние като не пеем, те не може да работят.

Сега музиката е като едно възпитателно средство. Като пееш вземаш по един начин. Не го харесваш, втори, трети. Ти се спри на онези тонове, които ти харесаш. Ама не (мога да) пея. Остави всичко туй. Има нещо в човека, което мисли. Като започнеш да пееш, има в човека един човек, който мисли и той веднага ще дойде на помощ. Свири и пей. Трима човеци съставят един човек. Единият човек е на физическото поле, той обича работата. Другият е в астралният свят. Той обича чувствувание, ядене и пиене. И третият е в Божественият свят, той мисли. Като започнеш ти да мислиш и да пееш вече имаш този Божественият човек, той е главата на нещата. Трябва тогава да дойдеш и да въздействуваш на човека в астралния свят, на чувствата. Въздействувай и върху човека на физическото поле, който обича да работи. Всички те като се съединят, веднага образуват целият човек. Сега ние сме в преходен свят. Светът представлява този астралният човек. Първо започваме от физическото поле. Тия хора ги докарваме в астралният свят. Децата живеят чист, чувствен живот, и вече възрастните като минат от 33 години нагоре сегиз-тогиз ще се яви свежа мисъл. Много малко хора пеят и мислят.

Хайде да изпеем още веднъж „Господи, Боже мой“, значи ще слезем до основния тон. У вас основен тон е онзи, от който по-долу не можеш да слезеш. Онзи тон, до който може да слезеш, той е основен тон, и музикално да пееш. Той е музикален тон и оттам ще започнете, той е камертонът за човекът. Всеки един човек си има свой основен тон, свой камертон.

„Господи, Боже мой“.

Добрата молитва.

XVI година.

23 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 5 май 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Светъл ден“

Ще прочета 24-та глава от Евангелието на Лука.

„Духът Божи“

Ще говоря само върху думите „Стана невидим.“

„Стана невидим.“ Ние считаме, че когато нещата станат видими, са реални, а когато са невидими, са нереални. Обаче ние виждаме, че когато учениците видяха Христа и съзнаха, че това е бил Той, реалността изчезна, Христос стана невидим. За да разбира реалността, човек трябва да има знание. Реалност е това, което можеш да провериш във всички положения. Човек разбира реалността, когато може да се справи с всички мъчнотии. Когато не може да се справи с всички мъчнотии в живота си, човек отчасти познава нещата. Това, с което човек не може да се справи, птиците се справят. Това, с което човек не може да се справи, рибите се справят. Обаче това, с което рибите се справят, а човек не може да се справи, ни най-малко не показва, че човек седи по-долу от рибите. И това, с което птицата се справя, а човек не може да се справи, ни най-малко не показва, че човек седи по-долу от птицата. Сега е много мъчно да се говори на хората. Защо? – Защото всички хора имат свои определени възгледи. В каквато област и да влезеш, все ще се намериш в едно противоречие. Ако влезеш между религиозни хора и зачекнеш техните вярвания, веднага ще се намериш в едно противоречие. Ако засегнеш въпроса за Христа, и там ще се намериш в едно противоречие. Ако влезеш между учени хора и засегнеш някой въпрос, и там ще се намериш в едно противоречие. Ако не знаеш как да се справиш, и в музиката, и в изкуството да попаднеш, все ще се намериш в едно противоречие. Често слушате хората да критикуват някоя картина, че еди-къде си имала една погрешка. – Къде е погрешката?! Казвате, че в очите някъде имало някаква погрешка. Щом е така, кажете де е погрешката, за да може така да се поправи, че да ти хареса. – Ама носът ѝ не бил добре нарисуван, или устата била лошо нарисувана. Важно е човек като критикува, да знае къде точно е погрешката и да може да я поправи. Той трябва да каже: „Ето, така трябва да се поправи.“ Дойде някой музикален критик и критикува пението или свиренето на някой музикант. Той трябва сам да даде модел, да покаже как трябва да се изпълни това, което критикува.

Съвременните хора са така свързани със своите стари възгледи, че не могат, пък и не искат да се освободят от тях. Но те трябва да знаят, че искат или не искат, те ще се освободят. Човек ни най-малко не иска да се освободи от своите детински възгледи, но иска или не иска, ще се освободи. Докато си дете, ти се възхищаваш от едно или от друго, всичко те въодушевява, но като пораснеш, напущаш детинското и казваш: Това е детинска работа. До едно време те интересува семейният, домашният живот, но като станеш на 120 години, казваш: „Това е детинска работа.“ Старият човек се интересува от много отвлечени работи.

Питам: Кой е на правата страна? Детето, възрастният или старият? Нито един от тях не е на правата страна. Защо? Защото това дете в детинството си трябва да знае всичката история на буболечиците, на всички живи същества, които са били преди него. И ако го питате нещо по това, то нищо няма да знае. То мисли, че е много нещо, а е забравило историята на онези събития, които са предшествували неговото идване на Земята. И възрастният човек намира, че положението на детето нищо не представя, а той не знае, че именно оттам е минал и той. Той мисли, че детинството е нещо глупаво. Той не знае дали старите са по-умни или малките деца; той не знае дали старите са по-глупави или малките деца. Аз приемам и двете положения. Има малки деца, които са по-умни и от стари хора. Има стари хора, които са по-умни от малките деца. Има малки деца, които са по-глупави от старите; има стари, които са по-глупави от малките деца.

Сега разсъждавайте както искате. Ще кажете: „Защо е така?“ Че как трябва да бъде? Пита ме един човек защо носът на еди-кого си е много дълъг. Казвам: Защото мисли много. – Ами защо носът на еди-кого си е много широк? – Защото чувствува много. – Ами защо ръцете на еди-кого си са много груби? – Защото много работи. – Ами защо еди-кой си е болен? – Защото е седял много. [Но] отчасти само е така. В отривистата реч нещата отчасти само се изясняват. Обаче нещата могат и да се доказват. Има известни отношения, известни доказателства.

Вие сте изучавали аритметика, но ако бихте изучавали нейния вътрешен смисъл, то щяхте да знаете свойствата и качествата на числата от 1 до 10, щяхте да знаете техния произход. Щяхте да знаете онази динамическа сила, която тези числа съдържат в себе си. Външно числата представят само сенки, но от сенките на тия числа вие ще намерите онези истински реални числа. Ако вземете за пример числото 1. То представя един скъпоценен камък, едно растение, една малка буболечица, една риба, една птица, един слон, един човек, или един ангел, или един Бог. Това са все динамически сили. Числото е все единица, но ако имате единица, която представя едно божество, с това число вие можете вече съзнателно да работите. Вие не можете да извършите никаква работа в света, ако нямате сила, а всичките сили се съдържат в числото 1, в единицата. Следователно само чрез единицата светът се твори, т.е. създава. За да се създаде светът, единицата е необходима. Числото 1 е живо число. То е най-силното, най-разумното число. То е число, което разбира своята работа. Но след като светът се е създал вече, този свят не може да се устрои с числото 1. Числото 1 знае само да твори, но по никой начин не може да устройва. За да се устрои този свят, за да почне да прогресира, да еволюира, трябва да се внесе числото 2. Значи, числото 2 ще устрои света. Но за да се осмисли този свят, за да му се даде цел, смисъл, стремеж, трябва да има някакво движение. За да има някакво движение, трябва да влезе числото 3.

Сега ще се спра върху геометрията, ще говоря на геометрически език. Вие сте изучавали триъгълниците в геометрията. Вие казвате: „Какво особено има в един триъгълник?“ – Триъгълникът е нещо живо. Той има много значения. Когато един от ъглите на триъгълника се увеличава, човек става материалист. Значи, когато един от ъглите в триъгълника става тъп, а другите два – остри, човек става материалист. Когато двата ъгли на триъгълника се увеличават, а третият се смалява отвътре и става остър, тогава човек става философ.

Това се отнася за онзи, който разбира нещата. Основата на триъгълника показва физическата страна, физическото естество на човека. Значи, ако имате триъгълника ABC, тогава страната АB представя тялото на човека. АC представя чувствата на човека, неговото сърце, а страната ВС представя ума на човека. Трите страни на триъгълника представят 3 отношения, от които се вижда дали тялото е по-добре устроено, или дали умът повече строи или сърцето повече строи в човека. Едновременно и умът и сърцето строят. Само че познава се къде умът строи и къде – сърцето.

Там, дето умът строи, там линиите са повече праволинейни, там се образуват повече прави линии. Хора, които водят повече умствен живот, всякога са по-високи, по-тънки, по-сухи. Те имат повече прави линии, а не закръглени. Там пък, дето сърцето е строило, преобладават повече закръглените линии. Тези хора не се стремят към високи идеали, те се занимават с дребнави работи. Те казват: „Да е хубаво нещо, да е кръгличко, да мяза на Месечината. Няма какво да фантазираме, да вървим нагоре, да се занимаваме с неща, които не знаем.“

И тогава се подига въпросът: какъв трябва да бъде човек – нисък или висок? В това отношение турците са малко груби. На високия човек те казват, че бил дангалак, че бил малко абдал. А ниския човек го наричат „беля на Господа“. Кое е по-хубаво: ако си много висок, ще те нарекат „дангалак“, ако си много нисък, ще те нарекат „беля на Господа“? Обаче, така може да разсъждава само един ориенталец. Турците, изобщо източните народи, не обичат много да разсъждават. Затова турците казват: 7 ката нагоре и 7 ката надолу. Повече от това те не знаят и не искат да знаят, не искат да разсъждават. Те разсъждават като африканци. И африканците не обичат много да разсъждават.

Един знаменит негърски проповедник в американските колонии някъде проповядвал на своите негри как Бог създал човека. Той казал: „Бог взе пръст, меси я, прави, струва, направи от нея човека. След това той тури човека на плета, дето го суши цели 3 деня и след това му вдъхна жива душа, и той стана човек.“ Един от слушателите го запитал: „Ами кой създаде плета?“ – „Това не е твоя работа да се интересуваш.“ Значи, плетът е даденото. Че Господ направил човека, че го сушил, това-онова, може да се говори, но когато се задава философски въпросът кой е направил този плет, за него не трябва да се пита. След това друг от слушателите го запитал: „Ами защо беше нужен плет на Господа?“ Проповедникът се замислил и после отговорил: „Плетът е нужен, защото Господ знаел, че хората ще правят погрешки, та да има пръти, с които да бие глупавите хора.“ Това не е никакво обяснение, никакво доказателство на нещата. На кое място, именно, бяха тези пръти? Кой ги сече? Кой ги сади? Като нямаше хора, кой сече тези пръти? Като говорим за прътите, ние излизаме от свое гледище. Преди човека къде бяха тези пръти и кой ги сечеше? Значи невъзможно е Бог да е сушил човека на плета, понеже плетът се яви отпосле.

Следователно в това проповядване за създаване на човека няма никаква логика, нито някакво доказателство. По този начин се опровергава теорията на този проповедник, че така е създал Господ човека. При това, когато се е създавал плетът, ни най-малко Бог не е имал предвид да бие хората. И след това ще разправят, че тоягите са произлезли от Божествения плет. Та не се ли свършиха досега тези тояги?

Както виждате, това са разсъждения, каквито съществуват навсякъде в света. Някой допусне нещо, и оттам нататък се гради останалото. Това донякъде само е вярно. Има относителни вероятности в света. Това са неща, които до известна степен само са вероятни. Слушам един музикант и намирам, че свири хубаво, ясен тон има, музикално свири. Казвам: Ти имаш магнетизъм в тона си. – Че как се туря магнетизмът? – От съчетанието на тоновете зависи. Ти взимаш такива тонове, които дават яснота на тоновете, но не знаеш още как да ги съчетаеш, да им придадеш известна мекота. На съвременните музиканти трябва да им се говори как се строят тоновете. Често в хармонията взимат терца, после кварта, квинта, секстима, септима, дохождат най-после и до октава. В тези числа има ред математически отношения. Според мене, когато някой музикант взима терци, в терците се явява мелодия. Понеже в терцата се взимат два тона, това показва, че бащата тук отсъствува, а се взима само майката и синът. Като вземете квартата, тук влиза вече и дядото. Може да влезе и старата баба. В квартата тоновете са различно построени от терцата. Там няма никаква мелодия.

Това всичко се отнася до музиката. Колкото и да ви обяснявам тия неща, не могат да се разберат. Защо някъде има мелодия, а някъде няма, за това има ред дълбоки причини. Сама за себе си хармонията съществува като една същина. И според правилата на хармонията и в миналото, и сега, и в бъдеще се създават различни произведения. Щом някъде се създаде една хармония, тя е в състояние да трансформира нещата.

Когато мъжът на някоя жена е неразположен, тя не трябва да се разправя с него, но като го види, че си иде неразположен, а знае да свири на пиано, нека седне пред пианото и да вземе няколко акорда, няколко музикални тона. Щом чуе тези тонове, той веднага ще измени настроението си. Рече ли да му дава съвети или да го морализира, той още повече ще се раздразни. Ако пък жената знае да свири на китара, нека вземе китарата и да излезе пред него като някой италианец и да му посвири малко. Какво прави днес жената? Като види мъжа си неразположен, тя счита за унижение да му посвири малко, да го развесели. Кое е по хубаво: да посрещнете мъжа си с китара и да му посвирите, или да започнете да го хокате?

Когато учителят влиза в клас и завари учениците не по местата си, той взима тояга и започва да ги налага. Не, така не се възпитават ученици. Ако аз съм на мястото на един от тези учители, когато влизам в клас и видя, че учениците дигат шум, веднага ще седна пред пианото и ще започна да свиря. Това ще внесе особен род енергия в учениците, вниманието им ще се концентрира, и те ще се смирят. В това отношение учителят трябва да бъде истински педагог, да знае как да постъпва с учениците си. Съвременните учители говорят за душата на детето, а сами не вярват в душата. Душата си има своя къща, има си и своя врата. Който иска да проникне в душата на човека, трябва да знае нейния адрес, номера и къщата, и да почука вътре. Като ти отворят, може да се разговориш с нея.

Съвременните хора са напуснали Божествения ред на нещата – лесния път, по който могат да вървят, а са тръгнали по мъчния път. Какъв е изходният път днес, след като хората са хванали вече мъчния път? Срещам един, който ми се оплаква, че загазил, че объркал сметките си, преждевременно остарял. – Защо? – „С това пиене.“ – По колко лева харчиш годишно за пиене? – „Около 4–5000 лева. Какво да направя, как да оправя сметките си?“ – Ето как. Престани да пиеш, и тези 4–5000 лева ще представят една печалба за тебе. Обаче, продължаваш ли още да вървиш в стария път и да пиеш, след 10 години ти съвсем ще загазиш. Щом си харчил по 4–5000 лева в годината, ти ще можеш да ги възстановиш.

Погрешката на съвременните хора седи в това, че те не взимат в съображение своите сметки и мислят, че лесно могат да изправят забърканите си работи или да се справят със своите недъзи. Те не взимат предвид, че за да се създаде един лош навик, са се иждивили години. Те не мислят, че поне толкова години още им са нужни, за да се справят с един недъг. Те мислят, че изведнъж могат да се освободят от недъзите си „але-пасе-хоп“. Те мислят, че като маймунка, могат изведнъж да се качат на върлината. Не, не се качва лесно на върлината. Мъчно се изправят навиците. Изпитвали ли сте какво нещо е крастата? Като те хване онзи сърбеж, че не можеш да си намериш място? Можеш ли при това да не се почешеш? Представете си при това да сте войник. Като войник вие трябва да се държите мирно, почтено, а крастата ви мъчи, трябва да се чешете. Щом ви видят в това положение, веднага ще ви уволнят. Докато оздравее, войникът ще излезе от казармата.

Та, когато казват, че някой има добри навици, а други – лоши, аз не съм съгласен с това. Има само лоши навици, а добри нaвици няма. Според мене само лошото може да бъде навик, а доброто не може. За злото има навик, но за доброто няма никакъв навик. Щом постъпвам добре, това вече не е навик, то е разумен стремеж на любовта. В любовта няма навици, в мъдростта няма навици. В любовта и в мъдростта има един вечен прилив. Обаче в отрицателната страна на любовта има навици.

Обаче, за да не се смущава човек, ние казваме, че образуваме добри навици. Щом образуваш добри навици, ще образуваш и лоши навици. Но човек трябва да има и добри навици. Защото, ако в една държава съществуват лъжливи неща, това показва, че съществуват лоши хора, които са направили позлатените монети, т.е. фалшивите неща. Как ще наречете вие държавните пари – навик ли са те? Те не са навик, те са средство за улеснение. А какво представят лъжливите пари? Средство ли са те? Не са средство. Те са една голяма спънка. Ако някога човек се е лъгал с една голяма сума фалшиви пари, той става вече много внимателен.

През време на европейската война един арменец от Цариград идва при един голям богаташ и му показва една торба със скъпоценни камъни. Той му казва: „Ето, тази торба със скъпоценни камъни можах да прекарам през границата много евтино и затова я продавам само за 10 000 лева.“ Богаташът, като видял толкова много скъпоценни камъни, помислил си: „Ще ги взема, за да разбогатея по един лесен начин.“ Той дава на арменеца 10 000 лева. Като купува торбата, започва внимателно да ги разглежда. Каква била изненадата му, когато вижда, че тези скъпоценни камъни не били нищо друго, освен обикновени стъкълца от различна големина.

Следователно, ако се спрете върху познанията си за вярата, ще видите, че вашите познания не са нищо друго освен торба с обикновени стъкълца, които продавате за скъпоценни. Та, когато някой казва, че има вяра, питам го какво може да направи със своята вяра.

Мнозина казват, че и без музика може да се мине в света. Аз често обичам да свиря на пиано за развлечение. Вечер, когато свърша работата си, слизам и свиря на пиано около десетина минути. Един брат ми казва един ден, че наблюдавал следното явление на два пъти. Една вечер имало вън силна буря и в това време аз съм започнал да свиря. Щом свиря, и бурята престанала. Същото се случило и друг път. Той вади свое заключение. Казвам му, че това може да е някаква случайност. – „Не, не е случайност това.“ Казвам: Вярно е, че бурята разбира от музика. Тя се е разгневила нещо и аз я укротявам с музиката. Щом ѝ посвиря малко, тя престава. Като посвирите и на най-разгневения мъж, той веднага ще млъкне. Ако пред пианото седне една красива мома и започне да свири, тя ще бъде в състояние да укроти и най разярения мъж.

Всеки, който може по този начин да свири на пиано, той е красив човек. Музикалните хора са красиви хора по душа – нищо повече. Всички музиканти са красиви хора. За музикантите аз имам високо мнение. Според мене всички немузикални хора са хора от низша култура. Аз нямам две мнения по този въпрос. В Царството Божие не приемат човек, който не знае да пее и да свири. И Питагор на времето си не е приемал ученици, които не знаят да свирят, които не познават музика. Дойде ли до музиката, порядъчно ще пееш и ще свириш. В музиката всички хора се сближават. Там има равенство. В музиката и богати, и сиромаси се примиряват. Като слушаш музика, приятно ти е и по този начин не различаваш къде си. Ако си на някое хубаво място и слушаш, ти се радваш. Следователно музиката дава онова, което другите изкуства не могат да дадат. Тя задоволява човека.

В това отношение човек трябва да пее в душата си. Аз не съм за външното пение, което е изкуствено. То отпосле ще дойде, като един резултат. Но има едно вътрешно пение. Казано е в Писанието: „Пейте и възпявайте Господа в душата си“. Ама че си бил тъжен или скръбен, пей. Щом пееш, ти ще трансформираш състоянието си. Когато плачеш, това показва, че ти още не разбираш пението. Наместо да плачеш, пей. Ако бях на ваше място, досега щях да имам най-малко 100 песни за скръбта, щях да я възпея. Какво ли не бих направил от тази скръб. Ако имаш нещо изкълчено, ще пееш, ще създадеш една песен. Ако издадете всички песни, които съчините, знаете ли колко пари ще можете да спечелите в сегашния свят? И ако ги издадете, вие ще се прочуете по целия свят: и във Франция, и в Англия, и в Германия, и в Русия, и в Япония, и в Китай – навсякъде. Не струва ли тогава човек да знае да пее и да свири, да съчинява песни?

Казвам: Ние се нуждаем от разсъждение. Сега вие разсъждавате, но отчасти само. Когато някой страда, това е неговото частично разбиране. Музиката лекува. При лекуване на каква и да е болест не се иска някакво голямо изкуство. Съвременните лекари си служат с някакви лекарства, с които притъпяват чувствителността на човека и той не усеща големи болки. Болката се намира на предната част на мозъка. Там има безброй бели нишки. Съвременният човек чувствува болките повече, отколкото човекът на миналото. Той е по-чувствителен. В мозъка има ред съединителни нишки, които предават съпротивлението на мозъка. Някои големи съпротивления се предават като големи препятствия, а някога тия препятствия се предават като голяма болка. И човек може така да пресече тази болка, че никак да не я чувствува. Когато трябва да се направи някаква голяма операция на човешкия организъм, лекарите упояват болното място с кокаин, да не се усеща никаква болка. И наистина, болното място става безчувствено като дърво и лекарят спокойно реже. Обаче, като се свърши операцията, болката се удвоява.

Природата не обича да се притискат нейните енергии. Това е закон. Не мислете, че вие ще можете да спестите страданията. Който избягва страданията и не иска да страда, той е скържав човек. Всички великодушни и щедри хора в света са минали през големи страдания. Който не е минал през големи страдания и скърби, той не може да бъде щедър. Скръбта, страданието създават най-хубавата храна за подигане и създаване на най-хубави мисли и чувства в човека. Като четете живота на великите, на гениалните хора, ще видите, че те са минали през такива големи изпитания и страдания, които вие тепърва ще изучавате. Това се отнася до всички области. Вземете, същото беше и с Христа. Христос мина през такива големи скърби и изпитания, които Му дадоха такива знания и познания, каквито Той по-рано нямаше. Той знаеше тия неща теоретически, но като мина през голямата скръб, Той доби такива знания и опитности, каквито на небето не можеше да придобие. И Павел казва за Христа: „Ако и да беше Син Божий, трябваше да мине през големи изпитания, за да научи това, което другояче не може да придобие.“

Ако при страданията не придобиваме нищо, те са безпредметни. Защо трябва човек да се мъчи и да страда, ако в страданията и мъчнотиите не придобива нищо? И ако в несгодите човек нищо не придобива, те нямат смисъл. Придобие ли нещо, те се осмислят.

За да може човек да издържи изпитанията и страданията, природата му дава известен запас сила. По този начин се внася едно равновесие в силите на природата. Наблюдавайте и ще видите как действува природата. Всякога, когато ще даде някакво голямо страдание или изпитание на човека, същевременно тя ще му даде и такава голяма радост, за да може да понесе страданието, което се готви да дойде. Голямата радост съдържа в себе си елементи на благословение, чрез които човек може да понесе страданията. Това е метод на природата. Природата предварително дава на човека една такава голяма радост, че да може той да издържи страданието, което ще дойде. Казвате: „Взеха ми радостта.“ – Не, никой не ви е взел радостта. Тя е отишла при страданието, за да можете да го понесете. Радостта не е изчезнала.

И Христос не е изчезнал за учениците Си. Докато Го видели, и Той изчезнал. Това значи: Той е влязъл в техния живот. Христос влиза във всеки човек, който така разбира истината. Това не значи, че сте изгубили Христа. Напротив, вие сте Го придобили. Това, което сте изгубили, то е спечелено. А това, което сте спечелили, то е изгубено. Това е така от мое гледище и вие ще го проверите. Това и аз съм проверил. Това, за което съм мислил, че съм го спечелил, оказва се, че е загубено, а това, което мисля, че съм загубил, излиза, че съм го спечелил.

Добродетелта, вярата, истината, любовта – всички Божествени неща не се губят, не изчезват. – „Ама, аз не мога да ги спечеля.“ – Аз пък не мисля така. – „Ама, аз изгубих истината.“ – Истината никога не се губи. Щом кажете, че сте я изгубили, вие мислите, че е била ваша собственост. Може да е станало в съзнанието ви известно помрачаване, но истината и по-рано е била толкова, колкото и сега. И любовта не се губи. И по-рано, и сега е все една и съща. Има схващания, че любовта се губи. Не, тя никога не се губи, нито се изменя. Един ден, когато хората изменят старите си схващания, те ще видят, че любовта нито се губи, нито се изменя. Тя остава една и съща. Не се смущавайте. Знаете, че любовта всякога остава неизменна. Тя не се губи. Това е философско схващане на въпроса за любовта.

Любовта не се губи, но вие трябва да пазите ума и съзнанието си да не се помрачат. И сърцето ви не трябва да става твърдо, каменисто, да не може на него нищо да расте. Всички трябва да се пазите от себе си, от личния живот. Опасността не е в Божествения живот, но в човешкия, защото не знаете как да живеете. И като не знаете да живеете, по някой път можете да си създадете големи неприятности и страдания.

Аз често привеждам различни примери, но всякога мисля, като приведа един или друг пример, как ще ви се отрази, каква полза ще ви донесе. В даден случай аз мога да приведа един пример, който да ви принесе по-голяма вреда, отколкото полза. Ето защо, за всеки пример аз мисля доста време. И ако схвана, че той ще причини някому повече вреда, отколкото полза, не го казвам. Не е достатъчно само да илюстрирам едно положение, но трябва да видя какво ще допринесе даден пример за благото на всички.

Сега да се върнем към живота на щастието. Ние търсим щастието, искаме да го намерим, без да имаме предвид, че има един свят на щастието, в който трябва да влезем. Като влезете в този свят, вие ще бъдете щастливи. Като излезете от този свят, ще бъдете нещастни. Много естествено. Ако затворя всички прозорци на къщата ви, вие ще бъдете лишени от светлината. Обаче, ако отворя всички прозорци, веднага ще стане светло. Същото може да се каже и за човека. Ако затвори всички свои прозорци, Божественото не прониква през него и той се намира в тъмнина. Ако затвори всички прозорци на своята душа, той се намира в голяма тъмнина.

Откъде трябва да влиза Божествената светлина в човека, за да гради? Мнозина се страхуват от Божественото. А други, като станат набожни, започват много да постят. Обаче Божественото не се заключава нито в многото ядене, нито в многото постене. Божественото се заключава в това: човек трябва да яде първокачествена храна, а не каква и да е. При това ще яде малко, без да преяжда. И като се наяде, човек ще благодари на Бога, че му е дал една хубава храна. За всеки добър обяд той трябва да благодари на Бога. Той трябва да благодари на Бога, че между многото работи Той се е погрижил и за него.

Че как да не се благодари за всичко, което е дадено на човека? При това, той всеки ден намисля различни работи, разни идеи. Някой иска да стане пръв министър на България. България не се нуждае от министри. Някой пък иска да стане владика. България не се нуждае и от владици. Други мислят по кой начин България да си достави пари. България не се нуждае и от пари. България се нуждае само от едно нещо: тя се нуждае от любов. Хората трябва да имат повече любов едни към други. България се нуждае само от любов, от нищо друго. Всичко друго тя си има: и пари, и богатства. Много злато е заровено в земята.

Днес всички хора търсят щастието във външни неща. Българите не знаят, че нямат нужда и от вяра. Те имат вяра повече, отколкото им трябва. Те са много суеверни. Те повярваха в германския кайзер, който каза, че каквото завладее България, то ще бъде нейно. „Каквото завладеят от Сърбия и от Румъния, все ще остане на българите“ – тъй казваше кайзерът и те вярваха. Питам: Господ ли е кайзерът, че толкова трябва да му се вярва? Какво излезе накрая? Каквото завладяха българите, всичко им се взе. Много естествено! Кайзерът не е Бог, да знае какво ще стане. Казвам на българите: Те трябва да имат повече любов помежду си и да знаят, че каквото Господ каже, ще се сбъдне. Тогава Той няма да праща българите нито в Сърбия, нито в Румъния. Ако им е за земя, Господ ще пренесе българите на Месечината и ще им каже: „Ето, разполагайте се тук нашироко. Ето, тук не ви трябва нито Сърбия, нито Румъния, нито Русия, живейте по български, както намирате за добре.“ Така е по Божествено. Ако живеете по кайзерски, ще отидете и в Сърбия, и в Румъния и ще се върнете назад без никакви придобивки. Отидете ли в Сърбия и в Румъния да завладявате, ще се намерите в стеснително положение.

Сега аз искам да ви помогна, понеже всички вие съставяте за мене предавателни станции, чрез които искам да предам една истина на целия свят. Чрез вас, като чрез предавателни станции, ще се предаде едно учение. Не е въпрос само да се предаде едно учение, но хората трябва да го опитат. Ако болните го приемат, ще оздравеят. Ако сиромаси и богати го приемат, между тях ще се възстанови мир и съгласие.

Разбиране трябва да имат хората. Това нещо със закон не става. Както днес мислят хората да оправят света, по никой начин не могат да го оправят. Ако кайзерът каже да отидем в Сърбия, ще отидем в Сърбия и ще се върнем. Ще отидем в Румъния и оттам ще се върнем все без нищо. България е била велика, но сега е малка. Римската империя е била велика, но сега е малка. Всички държави са били някога велики, но сега са изгубили своето величие.

Божественият закон има съвсем друго предназначение. Всички хора трябва да бъдат любещи и разумни. Всеки трябва да знае, че като е дошъл на Земята, той е дошъл не само да живее за себе си, но да изпраща навсякъде светлина. Като е дошъл на Земята, той трябва да знае, че за да бъде полезен за себе си, трябва да бъде полезен и за другите. Той е една необходима единица, която трябва да свърши нещо. Казва някой: „Какво мога да направя аз?“ От вас не се иска да създадете света. Светът е създаден. От вас се изисква да не разваляте света. Едно се иска от сегашните хора: да не разваляте хубавото. Ние знаем да разваляме нещата, но не знаем да съграждаме. Ако светът можеше да се оправи със закони, Моисей създаде толкова хубави закони, но израилският народ не можа да се спаси чрез тях. Моисеевият закон не можа да спаси евреите. От толкова хиляди години те се скитат по света, възпитават ги, за да разберат великата истина. Учените хора казват, че евреите са били невъзприемчиви по отношение на Божественото учение. Сам Моисей казваше за тях: „Още малко, и този народ ще ме убие.“ Те имаха един законодател, когото насмалко щяха да убият.

Днес всеки човек си има свои особени възгледи за живота. И затова, когато говори с някого, човек иска възгледите на този човек да бъдат в съгласие с неговите. Нима това, което човек говори и мисли, е абсолютно вярно? Нима това, което един или друг човек говори, е резултат на нещо? Кой каквото говори и мисли, това са частични схващания. Всичко онова, което крепи живота, което създава живота, което се грижи за създаване на трайни връзки, това е реалното. Има един реален живот, който ще нареди всички работи. Казвате: „Как ще се оправи светът?“ След хиляди години, като дойдете на Земята, ще видите как ще се поправи света. Сега никой не може да опише как ще стане оправянето на света.

Сега един англичанин описва каква ще бъде бъдещата война. Той си я въобразява и казва: „Представете си, че над Лондон се явят 200 неприятелски аероплани. Със своите бомби те са в състояние да разрушат града. Докато се явят други аероплани да ги отстранят, те ще нахвърлят своите бомби в града и ще се отдалечат. Тези бомби имат това свойство, че първоначално не се пръскат, но като минат няколко часа, тогава се пръскат и произвеждат небивали пожари и разрушения всред града. Нищо не може да им се противопостави.“ И след всичко това, което този англичанин описва, хората пак продължават да се въоръжават. Защо? Защото мислят, че по друг начин не могат да си помогнат. Това е едно схващане, което няма никакво основание. Днес няма човек в света, който може да каже на хората, да ги убеди да не се въоръжават. Хората ще продължават да се въоръжават. Тъй както вървят, войната неизбежно ще дойде. След тази война доброто ще дойде в света и тогава ще видят резултатите. Какво може да допринесе една война? – Нищо не може да допринесе. Крайният смисъл не е във войната.

Според мене земният живот е само едно училище. Колко време най-много ще живея на Земята? Най-много 120 години. Какво ме интересува тогава, че след заминаването ми, след 120 години, хората в България или другаде живеят добре? Аз се интересувам от това, като живея сега на Земята, да живея добре. Къде ще бъда след 120 години, кажете ми? Или, къде ще бъдете вие след 120 години?

Казвате, че това са далечни въпроси. Не, това са важни въпроси. Ние трябва да разрешим въпроса за живота, въпроса за човешката душа. Те са съществените въпроси. Цялата еволюция на човека се дължи именно на това разбиране. За в бъдеще хората ще почнат да мислят, че животът не е така произволен, както е сега, т.е. както сега мислят. Понеже съвременните хора имат материалистически схващания, те гледат временно да подобрят живота. Но временното подобрение не е никакво подобрение. Ако се създаде един временен кредит, това е лесно, но после трябва да се плащат лихвите на този кредит.

Във Франция изнасят един интересен случай. Френската държава останала с един дълг към някои наследници отпреди 400 години. Тя не могла да изплати дълга си на времето на наследниците, вследствие на което този дълг днес е станал толкова голям, че всичкото злато, с което разполага Франция, не би могло да го изплати. Сега тя търси начин как да се освободи от този дълг. Един от френските представители извикал един от наследниците на този дълг и му казал: „Да ви дадем 20 милиона, че така да мине.“ Ако рекат да го изплащат с лихвите, колкото богатство има френската държава, няма да може да го изплати.

Ето защо, не оставяйте сегашните си погрешки да се изплащат през вековете. Колкото е по-малка погрешката, още сега може да се изправи. Затова, сгрешите ли, не отлагайте с изправянето им. Сега вие не сте отговорни за онова, което става в света. Казвам: Всички хора са отговорни. За да съдим света, трябва да повикаме всички хора от началото на света, от Моисеево време и досега. Всички хора носят известна отговорност. Ако се съди света, така трябва да се съди. Всички хора трябва да отговарят по малко. Не само сегашното поколение е виновно за всичко това, което става. И предишните поколения са яли и пили, правили са погрешки. И те трябва да вземат участие в изправянето на света. Не е право само сегашните поколения да изплащат греховете на всички минали поколения. Донякъде е право и сегашното поколение да изплаща греховете на миналите, но не всички грехове.

Казвам: Вие не трябва да се смущавате от това, че хората страдат. Няма нито един човек в света, който да мине без да плаща за дълговете си. Един ден ще ви вземат всичко и ще ви изпъдят вън от Земята. И космите даже ще ви вземат и ще останете без нищо. Сегашните хора искат да бъдат свободни, но това, което те наричат „свобода“, не е никаква свобода. Това е робство, това е неразбиране на нещата. За подобрението на света има 3 начина. Едни поддържат, че светът трябва да се поправи по физически начин. Те са една трета прави. Други поддържат, че светът трябва да се поправи духовно. Това е пак една трета от истината. Те са една трета прави. Трети поддържат, че светът трябва да се поправи умствено. И те са една трета прави. Обаче, като се съберат и трите разбирания, ще имаме три трети истинско разрешение на въпроса. Това е Божественото разрешение на въпроса. Обаче, както и да се говори днес за изправяне на света, по този начин, по който се говори за изправяне, това е невъзможно.

Сега аз мога да ви говоря за братството, да ви го препоръчвам, но хората имат различни разбирания за братството. Ако си богат, ти си по-добър брат; ако си сиромах, ти си по-лош брат. Изобщо, в светa има много бедни братя. Като дойдат да ти проповядват нещо за братството, [бедните са,] които проповядват братството. Защо? Защото искат да им се даде нещо. От богатите братя пък малцина са приели идеята за братството. Повечето не я приемат. Те казват, че още не е дошло време за братството. Защо? – Защото ако кажат, че братството е дошло, трябва да отворят касата си. Значи бедните вярват, че е дошло време за братството, а богатите вярват, че още не е дошло време за братството. Казвам: Турете сиромасите на мястото на богатите и богатите на мястото на сиромасите и тогава вижте техните възгледи.

Сега аз не искам да разрешавам въпроса за братството. Върху този въпрос мнозина учени са писали, те са се нагърбили да го разрешават. Всички държави в света имат за задача да разрешат този въпрос. И обществото на народите имат за задача да разрешат този въпрос. Всички философи, писатели, поети, учени пишат по този въпрос и дават добри отговори. Всички, които проповядват, които и да са те, в моите очи седят високо. Техните идеи са добри. Всичко харесвам на хората, но само едно нещо им липсва. Какво е това нещо? С думата „любов“ не мога да го кръстя, с „обич“ – също, с „амур“ (amour (фр.) – любов) – също, със „севмек“ (sevmek (тур.) – обичам; в разч. стенограма е написано sermek - обгръщам, приласкавам; но в контекста по-вероятно е sevmek) – също. Сега се чудя с какво име да нарека това, което липсва на хората. Ако го нарека „любов“, вие ще разберете едно нещо; ако го нарека „обич“, ще разберете друго нещо. Ако го нарека „симпатия“, и това не определя думата. Ако го нарека „вяра“, „надежда“ – и тези думи не го определят. Не зная каква нова дума да намеря за него. Тази дума е така нова, както има едно ново растение, за растенето и развиването на което се изисква съвършено специална почва.

В природата съществува следното положение: когато два елемента се доближат, от тях се проявява животът. Повидимому тези два елемента могат да изглеждат мъртви, но като се съберат на едно място, от тях се явява животът. Когато два живота се съединят на едно място, от тях се явява едно чувствувание. Две чувствувания, събрани на едно място, създават една мисъл. Когато две мисли се съберат на едно място, явява се едно високо любовно чувство.

Аз не искам да вярвате в тези неща, понеже не сте ги проверили. Но аз ви изнасям тези неща, за да видите как животът се явява. Понеже досега физиците мислиха, че от мъртвото се явява живото, но се оказа, че всичко има живот в себе си. Няма мъртва материя в света. Думата „мъртва“ материя е частично вярна.

„Стана невидим.“ Когато Христос благослови хляба, Той стана невидим. Следователно, когато изгубите всичко, вие ще намерите истината. Докато мислите, че имате знание, че имате това-онова, вие сте далеч от истината, вие не я познавате. Щом речете, че всичко сте изгубили, вие ще намерите истината. Значи, когато съзнаете, че всичко сте изгубили, вие сте близо до истината.

Ще ви приведа един пример за един голям шегобиец, който отива при един свой приятел, лекар, да му иска някакво лекарство. Той му казва: „От едно време изгубих апетита си, нямам никакъв апетит, стомахът ми е нещо разстроен. Не знаеш ли някакво лекарство?“ – „Знам, но трябва да дойдеш утре.“ Сутринта той отива при своя приятел и му казва, че е дошъл за обещаното лекарство. Докторът му дал някакъв горчив цяр. Като го вкусил, той извикал: „Горчив е този цяр. Изглежда, че е нефт.“ – „Добре, щом го позна, това показва, че вкусът ти е възстановен. Я, и апетитът ти е възвърнат!“

И наистина, когато човек съзнае, че е изгубил истината, това показва, че той познава кое е същественото в живота и ще я намери. Щом съзнава това, човек е готов да възприеме истината по новия начин. Докато страда, човек е вън от всякаква опасност. Щом престане да страда, опасността го следва. Докато усеща болки в стомаха, в гърдите си или където и да е, човек може да се лекува. Престане ли болката, неговата работа вече е свършена. Такова е положението на парализираните, на които органите са атрофирани.

Значи, докато страдаме, ние сме на правия път. Има един живот у нас, който напира, иска да се изрази навън. Във всяка душа има нещо, което иска да излезе навън, да се прояви. Във всяка душа има един стремеж, който иска да излезе навън. Дайте ход на този стремеж в себе си. Дайте ход на това, което не виждате, но което се заражда във вашата душа, във вашия дух, във вашето сърце и във вашия ум. Щом му дадете ход, тогава всичко в живота ви ще стане ясно и тогава вие ще разберете защо животът и светът се развиват по този път, а не по друг някой. Тогава вие ще видите приемуществото на този живот и ще разберете, че той не е един от най-добрите пътища, но не е и от най-лошите.

Има и по-добри пътища от сегашните, но каквото и да правим, ние сега не можем да излезем от тях. Ние трябва да извървим тези пътища, ние трябва да бъдем умни, та като дойдем в новия път, към който наближаваме, да го използуваме както трябва. Ако изберете един път като сегашния, вие ще се намерите на същите противоречия. Вие трябва да изберете един по-добър път от този, в който сега вървите.

Та, всеки от вас трябва да си даде отчет, по какъв път върви и каква работа върши.

Та, пожелавам ви всеки от вас да осъществи своите идеи, своите добри мисли и чувства.

„Благословен Господ Бог наш“

„Отче наш“

22-ра неделна беседа,

държана от Учителя

на 2.V.1937 г. (Великден), 10 ч. сутринта,

София – Изгрев.

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Запалена свещ". Общ окултен клас. XVI година (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Добрата молитва.

(Чете се темата „Разлика между богатство, здраве и мисъл“.) Ще прочета част от 4-та глава от Първо Послание към Коринтяните.

Това са резултати. Здравето е един резултат. Богатството е един резултат. Мисълта е един резултат. Здравето органически значи има едно правилно отношение на силите в организма. Мисълта вече, мислящото същество има с какво да разполага. Опасност има винаги. Казвам: Кой е богат човек, кой е добър? – Това е една скроена реч. Но кажете добрият човек, богат човек ли е? – Богатството понякога има отношение, но добрият човек е нещо повече отколкото богатството. Не може да съпоставим, че всеки богат човек е добър, може ли да кажем така? – Има ли такова съотношение, всеки богат човек е добър и всеки добър човек е богат. Туй не е така. Тогава не всеки богат човек е и човек, който мисли. Защото някой път вие смесвате вашите чувствувания с мисълта. Мисълта е един творчески процес вътре в човека. Там, дето има мисъл, няма обезсърчение, няма обезверяване, няма безлюбие. Всичките тия работи не съществуват в един мисловен свят. Туй е, когато говорим за една чиста мисъл. Та някой казва: „Сиромах човек е“. Кои са причините човек да не е богат? – Че тогава може да мисли. Кои са причините, че човек не е здрав? Можем да сведем причините към бащата, към майката. Бащата и майката не са били здрави, следователно и децата не може да бъдат здрави. Изобщо има изключение, но закон е, или че бащата не бил здрав, или майката не е била здрава, и тогава децата не могат да бъдат здрави. Законът се прилага. Ако бащата не е бил умен, и ако майката не е била умна, и детето не може да бъде умно. Ако бащата не е бил добър, и ако майката не е била добра, и детето не може да бъде добро. Тъй щото малко да мислите, философия има, ще приложите в живота си.

Друг един закон има. Казват: „Трябва да вярваме в Бога, защото ако ти не вярваш в Бога, ти ще останеш един първокласен глупак, ако ти не вярваш в Бога, ти ще останеш един първокласен бедняк. Ако не вярваш в Бога, никога здрав няма да бъдеш, нищо повече“. Сега думата „философия“. То е користолюбие. В какво седи користолюбието? – Де е користолюбието на вярата? – Че аз вярвам в Бога, де е користолюбието? – Какво съм заграбил? – Користолюбие е, когато си заграбил нещо от някого. Но когато нищо не съм заграбил, де е користолюбието? – Казвам: Сега вие вървите по един лесен път. Някой от вас задачите, които ви са дадени не искате да ги разрешите. Кажете как се разрешава и не я разрешите. Направят ви задачата и вие я носите. Сега като ви говоря така, вие в първото отделение може да сте били от най-способните ученици, във второ отделение може да сте били един от най-способните ученици, вие в трето отделение може да сте били един от най-способните ученици и в четвъртото отделение, но дойдете в първи клас малко спънете се вече, не сте тъй способни както по-рано. Туй не е общо правило, но е така.

Та казвам: Сега след като си учил дълго време, колкото съм говорил, направете ми тогава един превод. Що е превод? – Що е точка? – В геометрията изучавали ли сте що е права линия? Правата линия е един резултат. Плоскостта е един резултат. Тялото е един резултат. На какво съответствуват тия резултати? – Вие казвате права линия. Кои същества правят правите линии. Сега във вас остава една мисъл. Седите и казвате: „Когато Учителя задава един мъчен въпрос, Той иска да знае кой от учениците знае“. Дава се трудна задача, всеки мълчи, който знае показва си пръста да покаже, че разбира. Пазете се от едно нещо, вие седите и не работите върху себе си. Вие сте като онези, които сте взели един лотариен билет, седите и казвате, да ми се падне един милион. Автомобил ще имам, апартамент ще имам, пък и дрехи ще имам, ще се оженя, на жена си ще взема дрехи, в странство ще ида, това-онова. Сега спорят се верующите: „Сиромаси ли да бъдем или богати да бъдем?“ Казвате: „Богатите няма да влязат в Царството Божие“. Де е сега грешката? – Защо богатите няма да наследят Царството Божие? Защото тия богати хора не са здрави, не са умни, затуй не може да наследят Царството Божие. Казвам на някого: Ти професор не можеш да станеш. Защо? – Защото не си умен, защото нищо не учиш. Как ще станеш професор. Ти по биология нищо не разбираш; по геология нищо не разбираш, по астрономия нищо не разбираш, нищо не разбираш от звездите. Той казва: „Аз съм религиозен човек“. Хубаво, щом си религиозен, Господ ти говори. Я ми говори за небето, за звездите. – Тия работи мен не ме интересуват. – Как не те интересуват? Какво те интересува? – Че небето Бог направи, звездите Бог направи. Как да не те интересува тебе слънцето? – Това показва твоето невежество. Религиозните хора като са невежи, казват: „Не ме интересува слънцето. Нещо духовно за онзи свят ме интересува“. Ще каже той: „Оня свят я ми го покажи“. Добре, като умре човека, де ще го намериш? – Ти умирал ли си? – Не. Защо говориш за нещо, което не знаеш? – Ако ви кажа влиза в Царството Божие, който се ражда, а излиза от Царството Божие който умира. Тогава какво ще кажете? – Аз тъй разсъждавам. Аз казвам: Всеки, който се ражда, влиза в Царството Божие. Който умира, излиза из Царството Божие. Казвате: „Там е писано“. Как е писано там? – Как е писано, кажете ми? Казва: „Писано е. И умря Авраам, и погреба се при отците си“. Като умрял Авраам, не отишъл в небето, ами при отците си. Къде? – Отишъл на почивка. Всеки, който умира, отива на почивка. Писанието казва: „Да си починат от делата си“. Мислите, че всеки, който почива е в оня свят. Мислите, че онзи, който е в затвора е при баща си. Мислите, че онзи затворник седи и почива добре? – Работи ли той? – Онзи, който е при баща си, работи на нивата с колата и сее. А този вече отива да си почине. Кой е сега на първото място? – Който работи, или който си почива в затвора? – Трябва да бъдете богати. Че ако ти не си богат, ако ти не си здрав, и ако ти не мислиш, тогава какво можеш да направиш? – За да бъдеш сиромах подразбира се качество богатство, придобито с несправедливост. Всички в туй отношение трябва да бъдем бедни. Нито един наполеон, нито едно петаче, което е напръскано с човешка кръв не искайте. За предпочитане е да бъдеш беден, но когато дойде да бъдеш богат, трябва да бъдеш богат. Богатството не е едно. Ако Писанието не препоръчва (на) някои богатството, понеже сте още деца, тъй материалното богатство може да ви причини вреда. На едно дете не можем да му дадем пищна храна, ще го храниш с много проста храна, която е лесносмилаема. В богатството има една вътрешна мъчнотия. Апостол Павел казва, че Царството Божие не е в Словото, но в какво, в силата. Силата на човека от какво зависи? – Сега тъй както аз ви зададох въпроса, превърнете вие една права линия. Ти седиш искаш да бъдеш праведен човек. Вземи си ръката, виж, започни да чертаеш правите линии. Ако може да ги чертаеш направо, ти праведен човек можеш да станеш. Но ако теглиш една линия и тя не е права, не можеш да бъдеш праведен. Някой път вие пишете и редовете не са прави. Някой път редовете отидат надолу, някой път отиват нагоре. Има един наклон, ще държиш туй положение еднакво. Казваш: „Аз така съм свикнал“. Не. Щом ти свършваш редовете си надолу, в тебе вече е влязло едно обезсърчение на живота, не гледаш светло. Тази линия от хоризонтално положение излиза малко нагоре, това показва, че в тебе има един подем на Духа. Тъй както говоря, да не мислите, ще във вашето писане има подем на Духа. Това са твърдения, но всяко нещо трябва да се докаже. Казвам сега изводът: Ако ти си един окултен ученик, ни най-малко не изявява една пълнота. На окултният ученик има нещо, което му липсва. И на духовният ученик му липсват някои неща. Тогава най-способните ученици във физическия свят ни най-малко не показва, че и са най-способните в духовния свят. Най-способните в духовният свят, ни най-малко не са способни в Божествения свят.

Този брат, който измислил този стан, казва, че като ученик имал двойки, слаб ученик бил, но понеже той още като дете се е занимавал, като дете да изобрети нещо, не си учил уроците, но той разбира и от геометрия, и от математика, и от смятане. Изведнъж той като наведе своето бърдо, виждам, че той пресмята по отношение, прави съотношение между нишките, дълъг един процес.Този човек знае как ще се пресекат, гледам изтъкал един образ, той знае колко нишки да преплете, колко да наведат на това бърдо. Де ще се пресекат, на кое място, каква крива линия ще направят. Че като тъче криви линии, изисква се голямо пресмятане. Че ако на едного от вас дадат, колко години ви трябват? – Най-малко вие трябва, за да направите чрез тъкането такова нещо, 35 години да мислите. Най-малко ви трябват 10 години да тъчете, за да се научите да тъчете един образ. Не е лесна работа. Ами знаете ли колко време ви трябва да произнесете думата „Любов“, колко време ви трябва да произнесете думата „здраве“? – Вие казвате: „Че как?“ – Аз зная здравето, но аз като произнеса думата „здрав“ този ревматизъм, който имам, като кажа: „Здрав съм“, ревматизъмът изчезне от коляното, изхвърля го навън. Тъй както седи един тъпан, като удари с пръчката, всичкият прах изскочи навън. Казвам: „Здрав съм“ на болния крак, но боли ме крака. Аз имам вяра в Бога, ама съм се обезверил в хората, че каква е твоята вяра, ако ти се обезверяваш. Не, така не се мисли, има нещо, което куца у тебе. Сега като ви говоря, трябва да разбирате. Един наш приятел имаме, който ми казваше: „Някой път разправяме се, говоря сериозно, казват ми: Защо се караш, какво съм направил, че имането на баща ти ли изядох?“ – Ние сега идем и на един човек искаме да представим така да разбира, хубаво сега. Аз ще ви кажа някой път нещо и вие се позасмеете, но смехът нищо не разрешава. Смехът някой път облекчава положението. Смехът аз наричам едно почивателно състояние. Когато вървя дотегне ми товарът, туря го на някого, позасмея се. Смехът всякога е един контраст. Когато човек се освободи от едно препятствие, той започне да се смее. Аз зная психологически всякога, че след една голяма скръб, иде една голяма радост, едно смешно положение. Някой път човек е скръбен, не знае защо. После започва да се смее, пак не знае защо. То е смяна. Смехът е смяна на едно тягостно състояние. Трябва да знаеш, че след туй смешно състояние пак ще дойде скръбта. Та вие трябва да знаете, че смяната на скръбта е със смеха. Винаги скръбта се сменя със смях и смехът се сменя със скръб. Как ще смените сега вашата скръб? – Да не се смени със смеха, какво трябва да стане? – Да направиме един опит, с вас да смените скръбта, да дойде някой от вас и аз да забия една игла два сантиметра в ръката, както факирите правят. След туй казвам: Я смени твоята скръб. Като забия иглата, казвам: Няма да мислиш лошо за мене, няма да ми се сърдиш. Как ще смениш туй състояние, кажете ми? – Аз може да го сменя твоето състояние, нали? – Представете си, че ти си един бедняк, дошъл си при мене, искаш ми пари на заем. Казвам: Пари ли? – Два сантиметра ще забия тази игла, и ако може да издържиш, да не охнеш, да не ми се разсърдиш, 20 хиляди ще ти дам. Като ти дам 20 хиляди лева, ти ще излезеш навън, хич няма да мислиш за иглата. Като излезеш навън ще кажеш, заби ми иглата два сантиметра, но 20 хиляди ми даде. Не си ли струва някой път така да стане?

Та казвам: Вашите скърби, които идат в света, не са ли онези ваши приятели, които забиват иглата 2 см, във вашата ръка и после ви дадат 20 хиляди лева, които ви трябват. Кажете ми сега де е погрешката? – Някой дойде при мене, оплаква ми се, че е скръбен. Снощи иде една сестра, казва мърмори ми, че ѝ причиняват страдания, мърмори ми. Тя се гневи. И тя не знае защо. Казвам ѝ: Сега е Великден, не искам да ми говорите за такива работи. За вашите скърби, рекох нищо не искам да ми говорите. Нищо да не ми се говори. Говорете за други работи. Защо е скръбна? – Пари ѝ трябват, понеже е Великден, пари няма да си направи рокля. Обуща няма, шапка няма, после апартамент няма, после ново юрганче няма, после едно пиано няма. Упражненията по музика не може да изпълни. Друга сестра идва и тя ми се оплаква. Казва: „Вече нямам никакво вдъхновение, нищо не ме интересува в живота“. Не я интересува живота. Едно време я интересуваше живота, имаше един кавалер, сега няма кавалер, не я интересува животът. Кавалери аз виждам. Кой кавалер няма да се движи със своя кон. Казвате: „Аз съм кавалер“. Французка дума е кавалер. Значи конник. Казва: „Аз съм кавалер“. На кого кавалер, на дамите ли? Кавалер без кон, не е никакъв кавалер, той е пешеходец. Ама ще кажете, че е кавалер. Защо казвате, че ви е кавалер, де ви е конят? – Казвате: „Кавалер съм“. – Де ти е конят? – Сега, ако имаш един кон, един ум, който възсядаш и ходиш с него между хората, и казваш имам един конски кавалер. Та казвам: Трябва да имате една ясна мисъл. Седиш понякой път и разсъждаваш: „Аз съм скръбен“. Мисли защо си скръбен. Коя е причината? – Причината, че си скръбен е, или че не си ял, или че пари нямаш, или че не те обичат, или обществено положение нямаш, или служба нямаш и други хиляди други работи може да има. Кои от тези работи ти причиняват тебе едно страдание? – Казваш: „Аз този човек не мога да го търпя“. Хубаво. Защо не можеш да го търпиш? Животът го търпи. Дай си отчет. Защо не можеш да го търпиш? – Защото е много скържав, той нищо не дава. Защо не може да го търпиш? – Някоя жена не може да търпи мъжа си. Сега аз не засягам вас. Аз засягам целият свят, вземам света от Адама досега. Сега не говоря само за вас. Някой път съжалявам, че говоря, понеже го вземате за себе си. Казвате: „Той Учителят не е оженен“. Оженен съм. И аз имам жена. И е доста неблагодарна, мърмори понякой път. И как не мърмори. Че не съм направил яденето както трябва, че не съм я облякъл както трябва. Че не ходя както трябва, че не съм стъпвал както трябва. Казва: „Така не трябва. По-умно. Какво си удряш краката тъй, краката не са твои. Наготово ходиш, блъскаш се“. После някой ми държи сметка, че езика си въртя повече. Казва: „С чужд език какво ходиш на този и онзи да говориш?“ – Пък ми се сърди, че очите си съм въртял. Туй всичкото ми говори, лоша жена. Понякой пък казвам: Много хубава си. Много добра си. Потупам я по гърба. И казвам: Ще бъде тъй както ти искаш. Туй сега е едно. Вие като схванете реално, ще кажете: „Учителят и Той е женен“. Най-първо вие се научете, какво нещо е женитбата. Вие още 20 години има да учите какво нещо е женитбата. Думата „женене“ значи да живееш, нищо повече. А пък да живееш, то е една дума, която има двояк смисъл. В живота има и радости, и страдания, тъй както ние разбираме живота. Всеки един човек е женен. Човек е онзи, който има и радости и скърби. Който е женен има и радости и скърби. Има си своя другарка, има нещо, с което не хармонира добре. Кое е онова, което го мъчи. Двама души се съберат, те са живи тия същества, и двете същества се измъчват. Сега да оставим тия противоречия, аз искам да излезем из противоречията. Противоречията в живота ние сами си ги създадохме. За да я схванем новата мисъл, трябва да схванем живота, както той е произлязъл първоначално, както е чист. Да схванем чистия живот. И в науката трябва да дойдем до същото положение. Тия учените хора, които работят, чрез всичките учени хора, Бог работи. Чрез всинца ви Бог работи. Но има една степен, в която Бог различно работи. Той и в мене работи, и във вас работи, но различно работи. Трябва да знаеш до каква степен Бог работи в някого. Ти щом срещнеш един човек, ти вече имаш нужда от този човек и той има нужда от тебе. Става една обмяна на Божествените енергии. Не считайте, като срещнете един лош човек, че нямате нужда от него. От този лошия човек пак печелите нещо. Като кажем, че всичко в света съдействува за добро и доброто съдействува за благословение, аз подразбирам всичко в света. Едно състезание има между доброто и злото. Когато тебе дяволът те изкушава, трябва да имаш следната мисъл, казвате: „Да се обясни защо ме изкушава дяволът, или защо е злото в света?“ – Щом злото ви атакува, то е по-силно от вас, Бог е винаги на слабата страна. Щом дяволът ви атакува, доброто е на вашата страна да ви защищава. Следователно, бъдете един наблюдател и вижте доброто и злото как се борят. Злото ще направи една пакост, ще забие иглата две сантиметра в ръката ти, ще изтегли иглата и ще си замине. Доброто ще дойде, ще намаже мястото с дървено масло и ще ти даде 40 хиляди лева. Злото ще дойде, ще задигне дрехите и ще те остави гол за да страдаш от студа. Доброто веднага ще дойде и ще ти донесе два пъти по-хубави дрехи, отколкото първите. Състезание има между тях. Едното те оголва, а другото те облича. Злото ще дойде да те смути, ще ти вземе вярата. Доброто ще дойде, внесе една по-силна вяра, отколкото първата. Има борба и в края на краищата Божественото ще вземе във вас надмощие. Тъй трябва да мислите. Ако така не мислите, друго няма. Тогава ти сам ще се бориш със злото. Когато вие сте побеждавани, аз разбирам, че вие сами се борите. Казвате: „Съсипаха ме“. Казвам: Ти си бил сам пехливанин, като нашия Дан Колов, непобедим. Непобедим. Докато се бореше, вървеше. Сега писаха вестниците, че е болен. Казвам: Не щеше той да е болен, така не се говори. Другаде се крие причината. Българите, понеже честолюбие имат, казват, че не бил готов, затова онзи го победил. Казвам: Така не се говори. Фактите не отговарят. Има нещо. Сега казваш: „Съсипаха ме“. Сега аз вече разбирам защо те съсипаха. Защото ти уповаваш на себе си. Ти си се борил със злото. Злото е винаги по-силно. Ти със злото не можеш да се бориш. Или ти ще се бориш с дявола. Той е един философ, милиони години има. Толкоз знания има, толкоз потънкости познава, всичките твои слабости знае, такъв голям дипломат е, ще те сметне. Тъй, че хич няма да подозираш, че е дяволът. И мислиш, че е някой ангел, изпратен от Бога и ти носи най-голямото благо. Като те изкуси, ти ще кажеш, че е хитър. Колко пъти досега сте хванали дявола, като те изкушава.

Разправя един господин: Дават му едно бонбонче. Друг му казва: „Не го вземай“. Той го подхвърля. Казва му: „Ако ти беше изял този бонбон, щеше да заспиш веднага. И като заспиш, куфарите всичко туй, ще се претарашува и всичко каквото има ще вземат. След като се събудиш, ще видиш, че изяждането на един бонбон, ще ти струва обиране.“ Дяволът дойде при тебе, ще ти даде едно такова бонбонче. Как да ви приведа сега дяволският бонбон. Да кажем дойде и казва: „Я да те направим министър-председател на България. Голямо величие“. Дяволът те представи и казва: „Стани министър-председател“. Какво ще направиш като станеш министър-председател? – Ти ще имаш много добри проекти, бедните, способните ще ги назначаваш. Добре, какво ще направиш повече от туй. Всеки министър може това да направи. Кажете ми сега. Дайте ми един проект. Ако бих направил някого министър-председател, какво ще направи? – Не че може да го направя, но представете си, че може да го направя да станете милионер. Не да имате един милион, но 20, 30, 40, 50, 100 милиона. Какво ще дадете? Колко ще ви се откъсне от сърцето, като имате 100 милиона, колко ще дадете за Братството? – 100 хиляди. Че защо ще ви давам сто милиона за сто хиляди? – То не е комисионна.

Мислите, аз тук толкоз години се като ви проповядвам на вас даром, че така ще бъде. Един ден аз ще ви представя една разписка, и колкото години съм проповядвал, да платите. Вие казвате: „Даром“. Но много се лъжете, ако мислите, че е даром. Ако даром сте учили, аз даром давам. Но ако даром не сте учили, аз не давам даром. Даром, другояче разбирам. Даром нещата стават само тогава, когато има правилна обмяна на Любовта. То е Божественото. В Божественият свят има даром. Любовта с Любов върви. Там, дето Божествената Любов се разпространява, то е приятно. Тогава може да имате състезание, да станете като мене учени, да се освободите. Вие мислите, че аз сега съм най-ученият човек. То е ваше разбиране. Че не съм прост, не съм. Но каквото мислите заради мене, аз не съм това. Онова, което аз мисля, то съм аз. Вие какво мислите, вие сте създали един изкуствен човек. Каквото мислите за мене, то е ваша работа. Каквото аз мисля за мене, то съм аз. Казвам: Вие утре може да ми дадете една по-голяма цена, отколкото трябва в ума си. Утре не стане нещо, както мислите, веднага се съблазните и казвате. Че вие сами се спъвате, туряте една тел. Ако аз съм една облигация вътре във вас, турете една цена, която при всичките условия да не се изменя нейната цена, че никога да не губите. Ако не печелите, поне колкото сте дали да го вземете.

Та трябва да се мисли сега. Трябва да бъдете богати. Трябва да знаете, че сте умни, трябва да бъдете здрави. И тогава човек, който няма Любов към Бога, не може да мисли. Човешката мисъл е един резултат на великата Божия Любов. Следователно, когато аз мисля, подразбирам, че Любовта започнала да действува в мен, като закон. Щом приложа мисълта в живота си, непременно здравето ще дойде, здравето е резултат в моя организъм. Щом здравето дойде в моя организъм и богатството е един резултат. богатството само по себе си идва. Аз съм умен човек, виждам къде са заровени всичките богатства. Тук на земята зная къде какво има. Зная къде има петрол, къде има желязо, злато, сребро, живак. Не само това, много други работи зная, но за всичко онова, което зная, не ми е позволено да говоря. Казва апостол Павел: „Всичко ми е дадено, но всичко не е за назидание“. Има неща, които заради мене са вредни. Има някои неща, ако ги направя, за вас ще бъдат вредни. Има някои неща, мене нищо не ме спъва, няма да ме спъне, но свободата, която вие имате, вашата свобода, може да спъне другите. Коя и да е сестра, ако сега вземе, по човешки говоря, прегърне някой брат, целуне го, веднага на Изгрева ще кажат: „Безобразие!“ Или ако един брат си позволи туй. Хубаво, казваме: „Трябва да се обичаме“. Как ще се обичаме? – Сега вие ще отговорите: „Да се обичаме, както Бог ни обича, да се обичаме, както Христос ни обича“. Хубаво, съгласен съм. Как Бог ни обича? Аз съдя от окръжаващите, че ни обича Бог. Като човек, Той не ми е говорил. Но виждам всичко наоколо, с което разполагам, със светлината, с въздуха, с водата, с храната, с окръжаващите хора, с които Бог ме е заобиколил, със здравето, с моята мисъл, навсякъде виждам, Него виждам, Господа навсякъде виждам. Някой път Го виждам и в хората. Моментално се проявява, някъде Го виждам, но и специфично виждам Бога, на някое място и в себе си, когато мисля, някой път виждам, че е някъде, но едно определено място не мога да му дам. Вие може да дадете на Бога едно място.

Запример, вие казвате: „Учителят“. Кое е онова сега в мене, което считате ваш Учител? Кое е? – Моите ръце, моите очи, моите уши, че кой от вас няма ръце, очи, уши. Моите крака, моето сърце ли. Кой от вас няма сърце? – Кое е онова в мене, което считате Учител? Много мъчно е да се каже, кое е. Кое е онова в призмата, което пречупва светлината? Не че призмата ражда светлината, но тя служи като едно условие да се пречупи тази светлина. Слушайте да ви кажа: Ако аз бях решил да се женя, щях да намеря най-умната, най-добрата и най-богата мома да се оженя, и след туй да роди най-умният син, най-гениалният, най-талантливият. Ако не мога да намеря, аз няма да се оженя. Ако не може да ми роди този син, ще остана сам. Защо ще се женя, не ми трябва. Ако може да намеря тази мома. Казват: „Ожени се!“ За кого, за някоя крава ли? Разбирайте сега този език. За кравата вие имате едно смешно понятие. В мене кравата е нещо велико. Ти за кравата не може да се ожениш, понеже тази крава в окултната наука подразбира крава, която храни целият свят. Ти за нея не може да се ожениш и тя за тебе не може да се ожени, понеже светът гладен ще умре. Ако рече тази крава да се влюбва в тебе, ще умре светът. Разбирам нещо просто, но туй същество, тази крава, тя има толкоз високо предназначение, такава работа, че кравата казва: „За мене женитбата не е засега“. Затуй, за кравата не може да се оженя, защото тя няма да ме вземе. Кравата ще се откаже. Щом вземат тази крава, тя ще изгуби онази свобода, която има, да дава мляко на целия свят. Ще искам да вземам нейното мляко да го продавам, пък това не става.

Искам да ви наведа на една мисъл, дето да бъдете свободни. Научете се да разбирате Божественият ред на нещата. Не съм против страданията понеже ще дойдат страданията. Дойде ли някое страдание, да знаете неговия произход, от какво произхождат страданията. Аз може да съм един религиозен човек. В религиозният живот има една опасна страна. В религиозните хора има състезание, кой е по-религиозен. Има същото състезание между красивите моми, коя мома е по-красива и коя ще се хареса на хората повече. Значи религиозните хора искат да се харесат на Бога, че са се молили много, че правили добрини на другите. Нищо нямам против добрините. Ако аз мисля, че правя много големи добрини. Понякой път разглеждам работите от своето гледище. Дойде някой и ми казва: „Много важна работа имам“. Казвам: Каква му е важната работа? – Разстроен му е малко стомаха и казва: „Я ми кажи някой лек“. Питам го: Толкоз лекари има? – „Ходих, казва, но всички лекари не могат да ми помогнат. Някое лекарство казва, не може ли да ми дадеш?“ Казвам: Ще гладуваш. Три деня няма да ядеш, после какво? – Тебе те боли стомахът знаеш ли защо, защото не живееш добре с жена си. Ти постоянно я хукаш, пък и децата си хукаш, и слугите си хукаш, казвам – престани да хукаш! Ти си дребнав човек. Като направиш нещо, окрякаш орталъка. Много си взискателен към хората, престани да си толкоз взискателен към хората. Казва: „Някое лекарство нямаш ли, тия работи ги зная“. Ако ги знаеше, щеше да бъдеш здрав. Ти не разбираш тия работи. – „Ама ти казва, искаш да ме изпиташ. Говори ми нещо друго, някое лекарство ми кажи. Някаква билка да сваря и пия.“ Тогава аз изваждам едно барутно зърно бутвам го в една книжка и казвам: Ще го туриш в едно шише от 100 грама с вода, туй е елексир, чудесии прави. Ще го туриш в шишето, ще го туриш на прозореца 10 дена да седи и след туй по три капки ще пиеш. – „Тъй ли, по три капки ли?“ – Ама в туй време, когато пиеш, никакъв лош поглед на жена си няма да отправяш. Иначе, ще се пръснеш като бомба. – „Тъй ли?“ Аз говоря – така е. Ако ти искаш да се лекуваш, ако хвърлиш един лош поглед на жена си, едновременно ще излезе такава лоша енергия и тя ще ти хвърли един гневен поглед и ще го помниш. Дойде един, удари те веднъж. Дойде друг и той те удари, и като се съберат в духовният свят 10, 20 удара, в гърба ти ще почувствуваш всичките тия болки. Следователно, това са удари на живота. Ако сега аз съм на вашето място, вие ще кажете: „Виж как го смята Учителя“. Не го смятам ни най-малко. Вземам туй барутеното зърно. Едно време доктор Миркович искаше да лекува по хомеопатия. Даде ми едни хапове, имам още, една кутия хапове. Той ги даваше цели, когато е разстроен човек, направени са от едно растение, наречено бубар. Аз вземах единия хап и го разделях на 12, 15, 16, 20, 25, 30 малки парченца. Казвам: Докторе, така не се дава. Казвам му, направете един опит. Ти си хомеопатист. Вземете двама болни. На единия дайте цели хапове, а на другия болен, малкото парченце. И ще видите, че резултатите ще бъдат същите, разликата е економическа. Единият хап ще струва 20 лева, а разделеният на 20 парченца ще струва 1 лев. Следователно, хапа може да услужи на 20 души, а по неговия метод само на един човек. Но в този случай, когато аз казвам, че в туй парченце аз от себе си влагам нещо. Силата седи в туй, вземам този хап и като го деля, вложа нещо. Туй, което аз слагам в малкото хапче, то лекува, моята мисъл, която влагам. Ако ти влагаш нещо и се колебаеш, няма да има резултат. Дойде някой човек, иска да му помогна, казвам: Ще бъдеш здрав, ти ще бъдеш здрав и нищо повече, той си върви и казва: „Иска да се освободи от мене“. На друг казвам: Иди си, ще оздравееш. А на друг казвам: Иди си. Той казва: „Каза ми да си вървя, а вие казвате, че бил много добър човек, скара ми се“. Мина два деня, дойде и благодари. Казва: „Ти ми каза, че ще оздравея и оздравях“. Казвам: Иди да благодариш на Бога. Понякой път дойде някой и казвам: Кажете му да си върви, ще бъде здрав. Сега в човешкото той търси здравето. Мисли, че 10 души да минат, той иска да си покаже ръцете. Трябва да се възприеме Божественото. Във всички ви Божественото откъдето иде, възприемете нещата. Там, дето сте дошли, всякога трябва да внимавате да не направите отклонение. Всеки един от вас се колебае, и аз съм забелязъл, че много пъти се говори за търпението. Какво нещо е търпението? – Ти не можеш да бъдеш търпелив, ако не си здрав, ако не си богат, ако не мислиш – не можеш да бъдеш търпелив. Преди да станеш търпелив човек трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да мислиш. Три качества трябва да имаш, за да бъдеш търпелив. С богатство дойде някой човек, веднага ще му дадеш. Болният ще дойде при тебе, здраве имаш, не се иска да му кажеш нещо. Имаш мисъл и там ще дадеш. Търпелив си. Другояче, ако имаш една мисъл само за себе си, едва да прониква тази мисъл. Туй, което за тебе е нужно, ти не може да го дадеш на другите. Сега казват, да си дадеш залъка от устата. Може да мислят другите така, но аз никога няма да ти дам залък. Тази философия е една обикновена философия. Един залък, който е бил нужен за мене, няма да му дам. Като дойде ще му дам един цял хляб. Не съм от бедните да му дам залъка си от устата. Който казва така, иска да покаже, че е много щедър. Няма смисъл. Той като дойде, не една хапка, цял сомун ще му дам, пък хапката ще оставя за мене. Аз на хората никога малко не давам. Него задържам за себе си, там е тайната на живота. Многото на другите. Десет сомуна може да дам, но хапката никога. Аз на човека една капка вода не му давам. Тази философия не поддържам и цяло шише не му давам. Цяло буре вода ще му дам, но капка вода не му давам. Казвам: Сега дръжте и вие тази философия. Задръжте малкото за себе си. А многото навън. В малкото е силата. Законът работи. Ако малките неща не оценяваш, малките величини не разбираш, големите са безсмислени в живота.

Та казвам: Някой ме слуша и казва: „Толкоз години не се ли научихме“. Чакайте, вие какво сте учили още. Вие сте чудни хора. Няколко милиона години ви трябват, за да разберете литературата на природата. Вие ще се обезсърчите. Няколко милиона години аз ги съкратявам. Колко секунди има в годината? – Един милион години аз ги съкратявам. Аз работя с милиони. Един милион години аз ги съкратявам, на колко години се равняват? – На един милион секунди. Всяка една година сравнявай с една секунда. Един милион секунди, колко дни правят, колко години правят. В един час имаме 3600 секунди. 3600 по 24 часа колко правят? – И после по 365 дни, колко правят. Мнозина от вас се спъвате, не искате да смятате. Научете се да смятате. Пресмятането, смятането е отношение. Ти не можеш да смяташ, докато не разбираш отношението. Като разбираш, започваш да смяташ. Как можеш да имаш отношение с едно същество, най-близкото до тебе. Ние започваме с числото едно, това съм аз. Две, това е жена ми. Три, това е сина ми, четири, това е дъщерята. Четири, това е Питагорово число. Питагор, всичката си философия основава на числото 4. От едно до четири. От 1 до 4 са се получили числата до 10 и той е турил своята система. Четири е основата в живота. Квадратът в египтяните съставя основата в живота. Туй число е така затворено, че при всичките условия може да издържи. Един квадрат е затворен, веднъж влезеш в квадрата, няма вътрешна сила, която да го разруши. Нито отвън има сила, която може да го разруши. 4 разумни същества събрани, никаква сила не е в състояние да ги разедини. Тия същества само отвътре, по свое разногласие може да се разединят. Силата на хората първо седи в единицата, която аз имам между двете числа. Правата линия никой не може да развали. Плоскостта никой не може да развали. Едно тяло и него никой не може да развали. Тялото се разкапва по съвсем други причини.

Та казвам: Сега законът е там. Понякой път вие си казвате: „Хубаво е“. Аз ви проповядвам едно Учение. И един (ден), ако вие се обезверите, ще кажете: „Излъга ни“. Така е, ако аз ви проповядвам едно Учение, което не съм разбрал. Вие вече вървите по същия път. Но, ако проповядвам едно Учение, което съм прилагал, ще го приложите и вие. Туй Учение, което ви проповядвам има приложение.

Да станете умни, да станете здрави, да станете богати. Три неща. Всяко Учение в света, което не дава тия неща или вие не го прилагате, или Учението не е вярно. Във всяко едно Учение трябва да има мисъл. Трябва да има здраве, трябва да има богатство. То са резултати незавършени, незавършени резултати, но в прогресивен порядък. Та искайте да бъдете здрави, да бъдете богати и трябва да мислите. Та вие още не знаете, вие събрани тук, някой път някой казва, че се намира в едно тягостно състояние. Казваш: „Дотегна ми тук да се въртим из Изгрева“. Тогава вие не разбирате Изгрева. Дотогава, докато слънцето изгрява и залязва, ще има Изгрев. Ако престане слънцето да изгрява и да залязва, няма да има никакъв Изгрев. Докато има звезди на небето, докато има слънце и месечина, животът има смисъл. Вие казвате: „Външният свят не ни интересува“. Докато го има, радвайте се. Вие срещате един човек не му давате никаква цена. Казвате: „Срещам едни и същи хора. Стават безсмислени“. Вие не можете да се учите. Вие не виждате добрите страни, които имате и себе си обезличавате, по един много опак начин. Виждате лошата страна. Вие сте станали лоши от колко хиляди години? – От 8 хиляди години. 8 хиляди години, това е много дълъг период, то е една седмица, един ден. Намерете сега хубавата страна. Във всинца ви има добри страни. Някой път вие не виждате доброто, което е скрито във вас. Вие искате хората да ви уважават и почитат. Да кажем аз искам да ме уважават и почитат. Кое трябва да почитат в мене? – Поне човек трябва да мисли за своя Дух, трябва да мисли за своята душа, трябва да мисли за своят ум, трябва да мисли за своето сърце. Сърцето го имате. Мозъкът имате. Туй, което чувствувате и него имате. Мисълта, с която разрешавате въпроса, те са реалните неща. И тогава да имате ясна представа за душата. Може да ви дам един пример. Ще турим тук една операционна маса. Ще поставим някого на масата и ще му извадим душата. Ще оставим тялото, ще диша, в безсъзнание ще бъде, а него ще извадим отвън. И като се върне да ни разправя какво е видял вън, в другия свят. Вън от тялото човек може да ходи. Наскоро една сестра имала малко излъчване на Изгрева. Излиза вън. Казва на другарката, която е при нея. Я ми дигни тялото, тури ме на леглото. Онази не може да разбере каква е. Тя не е в будно състояние. В едно преходно състояние. Иска да я убеди, да вземе тялото и да го тури на леглото. Че вашите страдания, които имате, те се дължат на едно излъчване. Такива страдания, които можете да чувствувате, те на физическото поле не съществуват. Някой път вие страдате, туй страдание не е от този свят. Казва някой: „Някаква дума влезе в ухото“. След туй се зароди цяло едно положение, ред такива мисли, които те мъчат. Вие ни най-малко не страдате на физическото поле. Има една дисхармония, която съществува във вашия духовен свят. Казвам сега: Не трябва да нарушавате връзките, които имате. Здравето зависи от връзката на физическото поле. Доброто ви разположение зависи от връзката, която имате в духовният свят. Мисълта ви зависи от връзката, която имате в умственият свят, не късайте тия връзки. В тия трите свята, непременно трябва да ги държите, да бъдете свързани и тогава от тях ще имате три резултата. Като сте здрав, като сте умен, ще дойде богатството. Като сте богат и умен, ще дойде здравето ви. Като сте богат и здрав, и умът ви ще дойде тогава. Така са свързани. Или другояче казано: Там, дето Духът и душата се съединят, умът започва да мисли. Там, дето умът и сърцето се съединяват, там душата започва да се проявява. Те са връзки. В страданията, които имате, не питайте защо страдате. Защото в страданията Бог говори. Страданията, това е езикът на Невидимият свят. Когато не разбираш ще те заставят да страдаш, за да разбереш Божиите пътища. Когато страдате, кажете си в себе си: „За да разберем пътищата на Бога, затова са страданията“.

Здраве, богатство и мисъл, това са.

Отче наш.

XVI година.

22 лекция на Общия окултен клас,

държана от Учителя на 28 април 1937 г., сряда, 5 ч.с.

София – Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Най-голям в Царството небесно". Неделни беседи (1936–1937). Първо издание. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета няколко стиха от 2-ра глава от Евангелието на Лука. Ще говоря върху 15-и стих от прочетената глава: „Да идем, прочее, във Витлеем.“

„Духът Божи“

„Да идем, прочее, във Витлеем.“ Някой път несъдържателните думи имат смисъл. Същото може да се каже и за числата. Има някои несъдържателни числа в математиката. Най-несъдържателното число в математиката е нулата. Обаче това число има сила да увеличава и да намалява. Ако го туриш пред единицата, това число се намалява 10 пъти, ако го туриш зад единицата, тя се увеличава 10 пъти. Значи това, което е нищо, има сила да увеличава и да намалява работите. Тъй щото, тези хора, които минават за нищо, понякога намаляват и увеличават нещата. Но ако зад единицата турите друга единица, ще се получи числото 11, а числото 11 може да създаде само мъчнотии в живота на човека. За пример, двама момци за една мома ще създадат голям скандал – нищо повече. Ако турите нулата зад единицата, тя не само че няма да създаде скандал, но ще създаде най-благоприятни условия за женитбата.

Та казвам: Вие живеете в един век, когато организираната разумна човешка деятелност се проявява. Ако хвърлите един поглед на обширното поле, в което науката се развива, ще видите, че тя се развива във всички области. Днес науката се развива и в кухните, и по домовете, и в тенджерите – навсякъде. Днес има готвачи, които са свършили университет, които имат диплом за това. Има готвачи, които получават два–три пъти по-скъпо и от някои професори. Сега нямам статистика, с която да ви доказвам това, но онези от вас, които се интересуват, могат да отидат в света, да намерят такива готвачи. Мнозина гледат на готвачеството като на проста работа. Не, сложно нещо е готвачеството. В готвачеството се крият тайни, които готвачите познават. Готвачеството е цяла тайна, която жените познават. Когато мъжът е недоволен от жена си, аз зная причината за това. Той е недоволен от нея, защото тя не знае да готви. В това съм 101 на сто убеден. Ако жената знае как да готви на мъжа си, тя ще бъде така обичана от него, както никой друг. Ако жената не знае да готви, и мъжът ѝ [ще] бъде недоволен от нея, тя ще се оплаква от съдбата си, от това-онова. Казвам: Никой не е виновен за нейното положение, освен това, че тя не знае да готви. Като не може да се справи с невежеството си, тя намира този или онзи виновен за положението ѝ. Ако тя знаеше да готви, въпросът щеше другояче да се постави. В готвачеството има някаква магия.

Сега дяволът е дошъл да учи религиозния човек как трябва да готви. И дяволът си има своя кухня. Господ направи водата, а дяволът направи виното. Господ направи водата, а дяволът направи спиртните питиета, разните абсенти и коняци. Много произведения има от дявола. Сега аз говоря за дявола почтено, като за учен човек. Дяволът казва: „Не е само Господ, Който може да прави някои работи. Той създаде само водата, а аз мога да направя ред спиртни напитки. В това отношение аз съм по-голям майстор от Господа. Водата, която Господ е направил, служи само за разхлаждане на хората, а напитките, които аз правя, служат още и за веселие. Като пият от моите напитки, хората ще придобият вдъхновение. Не само Господ може да прави много работи, но и аз мога да правя. Тъй щото, имайте вяра в мене.“

Казвам: Както сте дошли на Земята, вие не трябва да се ограничавате в една тясна атмосфера. В каквото отношение и да попаднете, в духовно, в религиозно, вие трябва да се разширявате, да не се спирате пред дреболиите на живота. За пример, ако мислите, че вашият дом е свят, ще знаете, че и другите домове са свети. Ако църквата, в която ходите, е свята за вас, и другите църкви трябва да бъдат свети. Ако вашата служба е свята, нека бъдат свети и службите и на всички останали хора. Ако вашата наука е свята, гледайте така и на науките на всички останали хора, защото те са все една и съща област. В природата съществува само една биология, една физика, една химия, една математика, една музика, едно изкуство. Тъй щото, кой с каквото се занимава, всички хора в края на краищата се занимават все с наука или изкуство от тия, които влизат в природата. Всички тия науки и изкуства използуват силите на природата. В това отношение вие не можете да кажете, че една наука има преимущество пред друга.

Една наука може да заема по-високи области, по-високи центрове у човека, но това още не значи, че тя е по-важна от останалите. Има известни центрове в мозъка, както и известни органи в човешкия организъм, които заемат по-високо място от останалите, но това още не значи, че останалите центрове и органи нямат никакво значение. Нима онези клетки, които живеят в краката, нямат почетно място? Ако всички органи или всички клетки на човешкия организъм биха отказали да вършат функцията на краката, какво би станало тогава с човешката глава? Като знаете това, вие трябва да се пазите да не изпаднете в заблуждението да делите нещата на важни и маловажни. Едно трябва да знаете – че всички неща, които ангажирват вашето съзнание, са еднакво важни за вас, а също така и еднакво полезни. На всяка мисъл вие трябва да отдадете съответното място, което ѝ подобава. Всяка идея трябва да се тури на своето място.

Сега аз не искам да ви говоря неща, които да ви отегчават, но искам да ви кажа как трябва да живеете, понеже вие може да живеете по-добре от мене даже. В някои отношения аз ви похвалявам. Вие си миете устата по три пъти на ден, когато аз не си мия устата и по два–три деня. Мнозина от вас по три пъти на ден си миете лицето, а аз и по два пъти на ден не си мия лицето – забравям. Вие по няколко пъти в седмицата отивате на баня, а аз и по един път на месеца не ходя. В това отношение съм изостанал много назад. Като казвам така, не казвам, че правя добре. По-добре е човек да се мие по няколко пъти на ден, отколкото никак да не се мие.

Някой дойде при мене и ми казва, че бил излъган. Казвам: Аз те облажавам, щом някой е могъл да те излъже. Аз имам отлично мнение за онези, които могат да се лъжат. На онези пък, които не са лъгани, аз гледам малко скептически. Когато лъжат някого, аз казвам: Блазе на този човек, защото се отнася към вярващите. Затова се казва: „Блажени вярващите.“

Като гледам как този го закърпили, онзи го закърпили, казвам, че това са вярващи хора, а не безверници. Когато не ме закърпи някой, аз се чудя защо не са ме закърпили. Но после си обяснявам причината. Ако не са ме закърпили или ако малко са ме закърпили, причината на това се крие във факта, че аз обикновено нося по 1–2 лева в джоба си. Понеже имам слабост, като нося повече пари в джоба си, всичко да раздам, затова обикновено нося по 2–3, най-много до 5 лева. Тъй щото, и да искам да дам повече, нямам в себе си. Понеже икономисвам енергията си, затова нося по 2–3 лева в джоба си. Из пътя срещам много просяци и всички ме познават. Защо ме познават и как, не зная, предполагам да са ясновидци. Не зная отде се явяват толкова просяци. Толкова ли съм богат, че всички излизат насреща ми? Аз не се спирам да изследвам причината защо има толкова много просяци в света, но казвам: Тия просяци в миналото си са били все пророци. Като не са знаели добре да пророчествуват, те са изпратени днес като просяци. Аз не давам днес на просяците много, защото е казано на пророк много да не се дава. Като излизам от къщи, гледам как да разпределям парите си: в единия джоб турям 10 лева, а в другия – няколко монети по 2 лева, защото не е позволено да се дават повече от 1–2 лева на просяци. Тъй щото на един пророк давам по 1 лев, а на другите – по 2 лева. Като видя някой пророк, бръкна в джоба си, мисля, че съм напипал някоя голяма монета, а се оказва, че била 1 или 2 лева. – „Нямаш ли повече от 2 лева?“ – В бъдеще. Когато повече пророкувате, повече ще ви дам.

„Да идем във Витлеем!“ Когато човек отива до Витлеем, все ще намери нещо ново. Новото, това, което е родено, е във Витлеем. В света се ражда нещо и всички ние сме на стража като овчарите. Няма човек в света, който да не е овчар. Всеки седи при своите мисли и чувства у дома си и мечтае за своите идеали, когато идва ангелът при него и му казва: „Радвайте се, роди се вече Спасителят на света!“

Та, сега и вие, които пазите вашите стари идеи и старите си чувства, трябва, като овчарите, да напуснете стадото си, да отидете във Витлеем, да видите Онзи, Който се е родил. Понякога вие намирате погрешки в онези хора, които обичат промените в света. Не е лошо човек да обича промените, но в промените трябва да има едно вътрешно съгласуване, една вътрешна хармония. Всяко ново нещо, което човек избира, трябва да се съвпада със старото, което напуща. Между старото и новото трябва да има връзка. Това е един Божествен закон. Ние не можем да седим на същия уровен и да имаме едни и същи вярвания. Вярванията на хората се изменят. Ученикът от първо отделение мисли, че неговият учител знае много, че е много учен човек. Така е, това не може да се отрече. Защото един учител в първоначалното училище е свършил поне гимназия, а има учители, които са свършили даже и университет и са станали учители в първоначални училища. Те заслужават похвала, но много от тях са станали първоначални учители от зор, по нямане места в гимназии. Като няма място в гимназия или в прогимназия, за да не стоят без работа, висшистите стават първоначални учители. И това е добре, защото понякога децата задават философски въпроси. И те се нуждаят от висшисти. Един висшист може да преподаде много по-добре азбуката, отколкото един учител със средно образование. Ако аз бях учител в отделенията, за буквата А бих създал такива приказки, които детето не би забравило през целия си живот. През целия си живот то ще помни какво нещо е буквата А и който разбере какви елементи крие в себе си тази буква, той би приложил в живота си силите, които се крият в тази буква.

Казвам: Природата сега се е заела да ни преподава. Тя дойде при нас и започва да ни преподава първите си уроци. Ти седиш и си недоволен от живота. Пари имаш, недоволен си, че са малко. Жена имаш, недоволен си и от нея. Защо? Казваш, че имало по-красиви жени от твоята. Деца имаш, и от тях си недоволен. Защо? Имало по-добри деца от твоите. Слуги имаш, и от тях си недоволен, че не били много добри. Каквото ти дадат или каквото ти кажат, все си недоволен. Тогава дойде природата, тури те на легло. Тогава, като полежиш 5–6 месеца, жена ти, децата ти, слугите ти започват да ти услужват. Ти се нуждаеш от тяхната помощ. Като ти услужват, ти започваш постепенно да ставаш доволен от тях, от живота, от всичко, което те обикаля. Кое е онова в болестта, което те е заставило да станеш доволен? Защо при здравето си беше недоволен, а при болестта си стана доволен?

Природата учи човека на това да вярва и да вижда, че щастието му зависи от нещо много малко. В даден случай човек се нуждае от малко. Представи си, че ти имаш разни сладкиши, хубав мед, пресен хляб, но отиваш на планината, дето всичко това замръзва. Там има студ около 34–40 градуса. Всичко замръзне, стане на кокал. Какво те ползуват тези сладкиши? Ти се нуждаеш само от една кибритена клечка. Тя ще разреши въпроса. Кибритената клечка, която може да внесе малко топлина в студа вътре, тя е в състояние да стопи всичко, което е замръзнало, и да направи окръжаващата среда приятна за тебе.

Та, недоволството в живота подразбира, че човек има малка топлина в себе си. Следователно вие се нуждаете само от една кибритена клечка. Аз считам, че недоволството на човека се дължи на малката температура, която има той. Другояче казано: недоволството на човека се дължи на това, че чувственият или духовният свят в този човек е слаб. Аз не говоря за обикновените хора.

Някой казва: „Аз обичам всички хора.“ Той обича всички хора, а при това пак е недоволен. Според мене, който обича, той всякога е доволен. Който не знае как да обича, той всякога е недоволен. Така седи въпросът. Някой казва, че вярва в Бога. Питам го: Доволен ли си? – „Не съм доволен.“ – Не вярваш в Бога. – „Аз съм влюбен.“ – Доволен ли си от този, когото обичаш? – „Не зная, аз трябва да го опитам.“ – Дойдеш ли до положение да опитваш своя възлюбен и той да те опитва, работата ви няма да върви добре. Представете си, че аз имам един приятел, който е вложил 200 000 лева в банката, и аз от време на време му отпущам по една–две хиляди лева, това ни най-малко не е някакво доверие. Срещу това, което му давам, този човек има вложена много по-голяма сума, която стои като гаранция. Да имам доверие в един човек, това значи, след като той нищо не е вложил, нищо няма, да мога да му вложа доверието си. Жената или мъжът имат доверие един в друг, но защо? Защото или единият, или другият е вложил в банката една сума от 500 000 лева. Мъжът е здравеняк, свършил е четири факултета, има на какво да му се вярва. Тогава и жената му, и децата му, всички го уважават и почитат. Учен е човекът, вложил е нещо в банката. Някой казва: „Жена ми ме обича.“ – Защото си вложил известен капитал в банката. Дойде някой мъж и се оплаква, че жена му не го обичала. – Много естествено. Нищо не си вложил в банката, няма за какво да те обича. – „Децата не ме обичат.“ – Нямаш нищо в банката. – „Приятелите не ме обичат.“ – Нямаш нищо в банката. Наскоро един приятел ми се оплакваше от положението си. Той казва: „Жена ми не ме обича, децата ми – също, всичко крият от мене. Не ме считат за близък. Искам да направя връзка с тях, но не ми се удава. Считат ме за разбойник.“ Питам го: В банката нямаш ли пари? – „Нямам.“ – Там е всичкото. – „Да, ако имаш пари, работата щеше да върви добре. Синовете и дъщерите ми казват, че не съм бил баща, както трябва, не съм им направил апартаменти, къщи, както другите имали. Какъв баща си, ако след смъртта си оставиш ние да ти плащаме дълговете?“

Та, и вие, когато обичате Христа, има причина за това. Защо ще обичате Христа? – Защото ще плати дълговете ви. Хората обичат Христа, но в Негово име какво ли не се върши днес? Ще излезе някой да проповядва, че така казал Христос, иначе казал и на края на месеца ще му платят няколко хиляди лева. Ще отидат на гробищата, ще полеят гроба и ще им се плати. Ако нямаше това поливане, нищо нямаше да се плаща. Това ви говоря, за да бъдем искрени.

Сега аз ви говоря за вътрешния живот, който изисква голяма искреност. Често, като проповядвам на хората, и аз се запитвам: „Защо проповядваш на хората – да ги убедиш в истината или да оправиш работите си?“ Ако пък съм измислил една теория, ще се запитам: „Защо разправяш на хората за своята теория – да ги научиш на нещо ново или искаш те първи да опитат твоята теория?“ После можете да се оплачете от мене, да кажете, че съм ви вкарал в крив път.

Аз не искам да направя същата погрешка, каквато направил един виден педагог. Оплакваше ми се един евангелски проповедник от един виден педагог. Един ден той прочел нещо от неговите съчинения и се спрял върху думите му, дето педагогът казвал, че човек може да направи всичко, каквото пожелае, от човека. „Въз основа на неговите думи аз се ожених за една мома, от която исках да направя нещо. Ожених се за нея, но главата ми побеля. Аз мислих, че ще мога да ѝ предам своето учение, но след като ѝ преподавах цели 20 години, тя не се мръдна нито на йота от своето. Тя излезе десет пъти по-разложена в характера си от англичанина. Огън да гори около нея, тя не се мърда. Но от всичко това научих един урок и си казах: „Втори път като се женя, няма да се женя, за да поправям хората.“

Аз поставям работите другояче: никога не се качвам на кола, която коларят още не е свършил. След като я свърши, тогава мога да се кача на нея. Господ още не е завършил човека, че аз ще се заемам да го завърша. Новото в света седи в онова широко разбиране на нещата. И при това разбиране на нещата, хората все пак имат правилни разбирания.

Питам един ден един стар българин: „Така, както ме гледаш, ако ти поискам пари, с колко можеш да ме кредитираш?“ Той ме погледна, усмихна се и каза: „До 1000 лева мога да ти дам.“ Казвам му: „Прав си.“ И наистина, всички българи могат да ме кредитират до 1000 лева. Каквито грешки и престъпления стават днес в България, всички ги приписват на моето учение. Те казват: „Неговото учение е виновно за това.“ Наскоро се извършило едно убийство, някакво престъпление, и престъпникът избягал от затвора и се скрил при някой от нашите. Той не го познавал, но му се помолил да го приеме за една–две нощи. В това време полицията го търсила и го намерила при нас. Като го хванали, казали, че той е наш човек. С това искат да припишат неговото престъпление върху нас. Съществува един закон в света, според който всеки човек може да избегне от съдбата си с помощта на онова, което хората му кредитират.

Сега аз давам този пример само за изяснение на истината. За мене животът представя една пиеса, която е толкова красиво написана, актьорите ѝ са много разнообразни. Всеки човек, учен или прост, все трябва да вземе някаква роля, която да изпълни както трябва. Някои хора могат да заемат някои долни роли, но какво ще правят? Те трябва да изиграят ролята си, била тя важна, почетна или непочетна. Каквото и да правите, каквато роля и да ви се даде, вие все трябва да я изиграете. Какво ще правиш? Всички важни роли са заети, ще вземеш някаква роля, защото без роля е още по-лошо. Каквато роля и да играеш, тя не се отнася до твоя характер. Ти ще играеш ролята на една жена или на един мъж, без да представя твоя действителен живот.

Един българин ми разправяше следното. „Аз не ходя на любовни сцени в театъра.“ Защо? – Защото жена му била актриса. Той казва: „Когато жена ми играе любовни роли, аз не ходя на театъра. Да не ти дава Господ да попаднеш на такива работи.“ – Защо? Нали знаеш, че това е на шега, не е действителност? – „Остави се, днес на шега, утре на шега, докато видиш един ден, че станало на истина.“

И тъй, в живота си ние сме принудени да играем разни роли. Всички хора са добри или лоши по отношение на техните роли. Ако ролята на някого е да представи лош човек, той ще играе ролята си така майсторски, че да покаже наистина лош човек. Ако някой играе ролята на добър човек, ще трябва добре да представи ролята си. Изобщо, всички роли трябва да се играят добре. Ако играеш ролята на сиромах, ще я играеш добре. Някой млад човек пък трябва да играе ролята на старец. Някой млад, 21-годишен момък трябва да играе ролята на 85-годишен старец. От ваше гледище право ли е това или не е? От гледището на някой моралист, това е лъжа. Моралистът ще каже: „Този човек е млад, не е стар. Какво се почернил толкова?“

Аз вървя по улиците и виждам, че един млад човек въздиша. По-нататък виждам, че един стар въздиша. Аз изваждам инструмента си и меря, да видя какви са въздишките на младия и какви – на стария. По този начин аз искам да видя от каква болест страда младият и от каква – старият. Виждам, че и младият, и старият имат разстройство в черния дроб. Болестта и на двамата е една и съща. Какъв цяр ще им препоръчам? – Да ядат кисели лимони. Ще започнат от един лимон и всеки ден ще увеличават по един лимон, докато стигнат до 10 лимона: днес един лимон, утре два, на третия ден три и т. н. Като стигнат до 10 лимона, ще започнат да се връщат назад. Така се лекува черният дроб.

Сега аз имам съвсем друга мисъл за разстройството на черния дроб, но не искам да я изнасям на пазар. Не е полезно всичко да се изнася на пазар. Не е полезно с всичко да се прави опит. Има известни киселини, с които не може да се прави опит. Опасно е с тези киселини да се прави опит. Има някои взривни вещества, с които е опасно да се правят опити. Има известни чувства у човека, които не трябва да се засягат.

Аз засягам, за пример, [...]. Аз го разглеждам така, както е в пиесата. Някой човек е малко нечестен, обича да послъгва, но сам той не е такъв, обаче в пиесата е представен такъв. Друг някой пък е учен, философ – така е представен в пиесата. Друг пък е поет, но той сам не е такъв, обаче в пиесата е писано, че е поет. Някой разсъждава философски, без той сам да е философ. Научил е нещо наизуст и го декламира. Това е старият живот, в който ние живеем. Какво ще ходите на драма да гледате как живеят семействата? Вие имате един син и една дъщеря, които не ви слушат. Каква по-хубава пиеса искате от тази? Имате един слуга, който обича да пооткрадва. Какво ще ходите на театър да го гледате? Вие го имате в дома си. Този слуга ти задигнал няколко хиляди лева. Какво ще ходите по театрите да го гледате? Благодарете на Бога, че е пред очите ви и ще гледате как хубаво си играе ролята.

В една роля за един лев или за два, три, четири или пет лева не могат да те осъдят. И на небето не съдят хората за пари. Там няма никакви съдилища, които да съдят човека за пари. На Земята има закон за кражбите, но на небето такъв закон не съществува. Виж, ако си направил един идол, един истукан и си коленичил пред него да се молиш, за това могат да те съдят, но да те съдят за кражба, такъв закон там няма. Ти може да си обрал десетина търговци, да си взел от един до 10 милиона лева, никой няма да те съди. Но коленичиш ли пред един идол да се кланяш и молиш на него, веднага се завежда углавно дело против тебе. Онези педагози, които познават законите на живота, препоръчват човек да не се стреми към богатство, да не краде, не толкова против кражбата въстават те, колкото против вярата на хората в парите. Като забогатеят, било по честен или по нечестен начин, грехът ги следва вече, защото започват да вярват в силата на парите. Престъплението седи не в открадването на парите, но във вярата на човека в откраднатите пари. Ако човек открадне няколко милиона и ги раздава на сиромаси, той не е извършил никакво престъпление. Но ако започне да вярва в откраднатите пари, престъплението вече го следва. Докато вие туряте най-малката мисъл в парите и почнете да разчитате на тяхната сила, а не на онази същина, която седи зад парите, вие вече подлежите на углавно дело. Тогава идат вече изпитанията в живота и богатството ви постепенно ще се вземе. Та, вложи ли човек вярата и упованието си в парите, грехът вече го следва.

Къде е погрешката в един дом? Погрешката в дома се заключава в това, че майката и бащата възлагат всичката си надежда на своята дъщеря или на своя син и мислят, че те ще ги гледат на стари години. Синовете и дъщерите ви ни най-малко не са изпратени във вашия дом да ви гледат на старини. Те са възпитаници на вашия дом. Бог ги е изпратил при вас, да види какво възпитание ще им дадете. Щом турят надеждата си в своите синове и дъщери, а не в Бога, родителите са направили вече първото престъпление, срещу което се завежда углавно дело. Родителите трябва да обичат децата си, но да не поставят надеждата си в тях. Съвременните хора очакват на синовете и на дъщерите си повече, отколкото трябва. Колко трябва да очакват от тях? Те трябва да очакват на синовете и на дъщерите си толкова, колкото очакват от себе си. И синът очаква от баща си повече, отколкото трябва. И той трябва да очаква от баща си толкова, колкото очаква на себе си. В любовта има отношения.

Ние всички трябва да съзнаем, че Първият Принцип, Който е в нас и зад нас, представя онази същина, на която всякога трябва да разчитаме. Ние трябва да съзнаем, че нашата сила е толкова голяма, колкото имаме връзка с Бога. Съзнателна връзка трябва да бъде тя. Не мислете, че вие можете да се свържете с Бога в коя и да е църква. Не, вие можете да познаете вашата вяра само в най-големите изпитания. В най-големите изпитания вие можете да познаете докъде сте стигнали във вашето верую. Ако при големите изпитания вярата ти не се поколебае, голяма е твоята вяра. Но ако при малките изпитания вярата ти се поколебае, малка е твоята вяра. При най-големите изпитания ти трябва да кажеш като Иов: „Господ даде, Господ взе.“ Иов беше един мъдрец, който се изпита.

Любовта трябва да бъде за нас като вътрешен пробен камък. Ако имаме този пробен камък, ние можем да създадем един вътрешен живот в себе си. Само по този начин ние можем да създадем формите на истинския живот в себе си. Казано е в Писанието: „Когато всички пътища на човека са благоугодни на Бога, Той го примирява с враговете му.“ И тогава Бог ще ти съдействува на всяко място. И дето и да ходиш с тази свещена идея, нищо не трябва да говориш на хората за нея. Ти трябва да държиш тази свещена идея дълбоко в душата си.

Аз гледам как духът работи в човека. Гледам как някои учени хора посвещават цели 20–30 години за изучаване на някой научен въпрос. Някой посвещава 20–30 години за изучаването на известен род микроби. Той сам се е обърнал на микроба. По цели часове седи над микроскопа, наблюдава, изучава живота на тази микроба в най-големите подробности. Какво особено намира той в тази микроба? Изучава я. И като свърши работата си, той написва едно научно съчинение за този род микроби, да покаже на хората какво представят тия микроби, как живеят, как може да се предпазват от тях и т. н. Този човек работи за пари. Той е посветил цели 30 години за един научен въпрос, а ти, човекът, който работиш за Бога, не си готов да посветиш 10 години за служене на Бога. Кой от двамата седи по-високо? Ти не си готов да посветиш 10 години за служене на Бога, а този учен посвещава цели 30 години за една микроба.

Някой казва: „Дотегна ми да мисля за Бога.“ – Това, което ти е дотегнало, това не е истината. Нас ни дотягат човешките въжделения, човешките формули, човешките символи. Само човешкото може да дотегне, а Божественото – никога. То носи живот в себе си. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго Истиннаго Бога“. Под думата „вечен“ живот се разбира онзи красив живот, в който човек може да даде всичко. Това не значи, че трябва да го даде изведнъж, но през течение на цялата вечност. Все дава.

Казвам: Това са новите веяния, които трябва да имате предвид. Когато някой се препоръчва за окултист, аз го питам: С кои окултни науки си запознат? Хиромантия познаваш ли? – „Малко.“ – Графология? – „Малко.“ – Физиогномия? – „Отчасти само.“ – Френология? – „Също.“ – Ами астрология? – „Много малко.“ Питам: Какъв окултист си, като не познаваш тия окултни науки? – „Е, познавам линиите на ръцете.“ – Че си познавал линиите на ръцете, това не значи, че си окултист. Две–три линии на ръцете всеки може да познава. Да бъдеш окултист, да познаваш тайните науки, това значи, като видиш един човек, да му кажеш: „Ти ще се ожениш след една година през месец май. Жена ти ще бъде красива, напета. Ще ти се родят 3–4 деца, които ще бъдат лоши, ще те изпъдят от къщата ти.“ – „Ама аз не вярвам в това.“ – Не искам да вярваш. Ти сам ще го изпиташ. И като го изпиташ, тогава ще разбереш какво нещо е окултна наука. Ако всичко се сбъдне така, както съм го предсказал, окултист съм. Не се ли сбъдне, никакъв окултист не съм.

Това са неща, които съм изследвал и като ги зная, с тях мога да гадая както и когато искам. В природата има положителни неща. За мен не е мъчно, зная тия неща. Достатъчно е много малко да надигна пердето и да чета. Когато виждам нещата, аз съдя за възможностите, които се крият в тях. А възможностите се определят от степента на човешкото развитие. Според светлината, която имам, аз съдя за възможностите. Като предскажа нещо, аз зная колко възможности има за сбъдването му и колко изключения. Аз зная, че в предсказанията ми има най-малко 10 на сто изключения. Някъде има 15, 20, 30, 40, 50 на сто изключения, но от 50 надолу не слизам. Има 3 възможности да се сбъдне предсказанието: при едната възможност само 1 на сто е вярно; при втората възможност – 50 на сто е вярно, а при третата – 101 на сто е вярно. Третият случай може да се сбъдне най-много 2–3 пъти в годината, рядко и до десетина пъти. Ако някой предскаже с процент 101 на сто, това предсказание е много вярно. Има такива предсказания от някои окултисти, но за да могат да направят тези предсказания, те трябва да се намират в особено повишено състояние, когато са виждали много далеч.

И тъй, използувайте тия състояния, които имате. Вси�