alexamsterdam

Аудио - чете Нели Недялкова

т книгата "Баща и син", беседи, изнесени от Учителя през 1937 г.

Издание - 1937 г., София

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

извънредна беседа

Две важни неща се изискват от човека: всяко нещо да постави на своето място, и всяка идея да се роди и реализира на своето време. Ако детето не се роди на определеното време, то се лишава от живот. Ще кажете, че разбирате тия неща, че не е нужно да се говорят. В същност хората страдат от неразбиране на нещата. Някои мислят, че много неща знаят и много работи разбират. Нещата могат да се разбират по два начина: по човешки и по Божествен начин. Докато се разбират по първия начин, човек всякога е ограничен. Някой разбира, че ще умре. Какво придобива от това разбиране? Кое положение е по-доброто за човека: да разбира, че ще умре, или да разбира, че ще се роди? При първото положение човек напуща мястото си, а при второто – заема мястото си. Който пуща мястото си, той умира; който заема мястото си, той се ражда. Следователно, когато напуща мястото си, човекът страда; когато заема мястото си, той се радва. В това отношение радостта и скръбта представляват естествени състояния, които взаимно се сменят. За да не скърби, човек трябва доброволно да напусне мястото си, със съзнание, че отива на по-добро място, отдето някога пак ще се върне на земята. И тъй всяка идея трябва да дойде точно на своето време: нито по-рано, нито по-късно от определения за нея момент. Казано е в Писанието: „В начало Бог създаде небето и земята”. Земята е била създадена, но липсвало и нещо. По-нататък се казва: „Земята беше неустроена и пуста, и Дух Божий се носеше над бездната”. Същото може да се каже и за човека. И човекът е бил създаден, но липсвало му е нещо – не е бил устроен. Нещата се устройват, когато идеите слизат отгоре и се въплътяват. С други думи казано: Нещата се устройват, когато Божият Дух слезе и започне да работи. Не слезе ли Духът да работи в човека, на последния все ще липсва нещо.

Какво липсва на умрелия? – Живот. Какво трябва на детето, което е в утробата на майка си? – Да се роди. Това може да се каже за всеки човек. Човек трябва да се роди и да придобие живота. И едното, и другото се придобива, само когато човек ликвидира със старото и влезе в новия живот. Човек трябва да ликвидира със стария порядък на нещата и да влезе в новия порядък. Да ликвидира със старото, това значи, след като е дошъл до брега на морето с колата си, да остави колата настрана и да потърси лодка, която да го пренесе до големия параход, определен да прекарва пътници по океана. Докато пътуваш по суша, колата е на своето място. Обаче, щом напуснеш сушата, колата е безпредметна. Дойдеш ли до морето, там други превозни средства те чакат, по-хубави от колата. – Ама колата ще ми е нужна, след като изляза от морето или от океана. – Там, отвъд океана, има по-съвършени, по-моделни коли от твоята стара кола. Речеш ли да я пренасяш през океана, това ще струва по-скъпо, отколкото да си купиш нова, модерна кола.

Защо човек се държи за своята стара кола, т.е. за старото? Той не знае, като влезе в новия живот, какво го чака. Той се намира в положението на умиращ, който иска да го облекат с хубави дрехи, да турят на ръцете му пръстени, но въпреки това има вътрешен страх да не го оберат. Какво показва това? – Че и като умира, човек пак се държи за старото. Какво е останало от старото в него? – Само отрицателното: омраза, завист, недоволство, обиди, обезсърчавания и т.н. Обаче, човек не може да влезе в света на любовта, в новия живот, докато абсолютно не се откаже от омразата, от завистта – от всичко отрицателно. Който дойде до границата на любовта, той ще бъде подложен на щателно пречистване, да не остане никаква следа от омразата или завистта. В новия живот нищо отрицателно не се допуща. Отрицателните прояви в живота на човека, това е вълкът, вълчият характер. Омразата е вълкът в човешкият живот. Следователно, трябва ли да мислите, какво ще стане с омразата, т.е. с вълка, ако е дошло време да влезете в света на любовта?

Какво прави вълкът? – Души овцете. Значи, вълкът представя смъртта, а овцата – животът. Когато нападне овцата, вълкът живее, а тя умира. Какво трябва да се прави, за да не умира овцата? – Вълкът не трябва да напада и яде овцете. Ще кажете, че все-таки един от тях трябва да умре. Ако не яде овце, вълкът ще умре. Ако яде овце, вълкът ще живее, а те ще умират. Кое положение е за предпочитане: вълкът ли да живее, или овцата? Какво виждаме днес в органическия и в психическия живот на човека? – Ние виждаме, че навсякъде овцата става жертва на вълка. Без да мисли много, човек жертвува своите възвишени идеи, своите красиви мисли и чувства – своите овце, на вълците в себе си. – Какво да правим, когато и вълкът трябва да живее? – Това е несправедливо. Право е да се даде възможност и на овцата, и на вълка да живеят. Съвременните хора отдават по-голямо право на вълците.

Христос е изразил тази идея със стиха, отправен към фарисеите: „Взехте ключовете на Царството Божие, и нито вие влизате, нито другите пущате да влязат.” Важно е, човек да прави разлика между овце и вълци. Той трябва справедливо да отдава на всекиго правото. Овцете имат правото на вълците; и вълците имат правото на овцете. Обаче, не защищавайте правото на вълците, защото те сами прокарват своето право. Силните всякога са имали право. Време е да застъпим страната на слабите. И до днес, обаче, хората се кланят на силните, на богатите. На богатия се дават угощения, почести и внимание. На бедния нищо не се дава; ако му се даде нещо, то е всякога малко. Всеки гледа да даде нещо на бедния, за да се освободи от него. Това различно отнасяне на хората към богатия и към бедния създава ред противоречия.

Като изучава живота си, човек намира големи противоречия в него. И децата, и възрастните се натъкват на противоречия, в които се спъват. Един евангелски проповедник в Америка имал обичай, след неделната си проповед, да взема по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и тогава да го изпрати. Преди обяд той прочитал заедно с детето молитвата „Отче наш” и след това започвали да ядат. Това правел той няколко години наред и бил доволен от себе си. Той считал, че по този начин изпълнява волята Божия. Обаче, един неделен ден, според обичая си, пак взел със себе си едно бедно дете, което с поведението си го научило на нещо ново. Коленичили, той и детето, и започнали да четат молитвата: „Отче наш, Който си на небето.” Той чете молитвата, а детето повтаря след него. „Да се свети името Твое” Проповедникът чете, а детето мълчи. – Повтори тия думи! Ако не ги повториш заедно с мене, няма да ти дам обяд. Детето пак мълчи. – Защо мълчиш? Кажи, коя е причината, че престана да се молиш? Детето го запитало: „Вярно ли е, че Господ, Който е на небето, е наш Баща?” – Вярно е. Господ е Баща на всички хора по лицето на земята. – Щом Бог е наш Баща, ти си мой брат! Детето казало тези думи на проповедника и дълбоко се замислило. То искало да каже: Ти искаш сега да ме заставиш насила да чета молитвата „Отче наш”, преди да се убедя в истинността и правотата на отношенията между хората, от една страна, и техните отношения към Бога, от друга страна. Какъв брат си ми ти, когато днес ще ме нахраниш, а след това ще ме оставиш на улицата, да се скитам гол, гладен и бос?

След разговора си с бедното дете, проповедникът дошъл до една нова идея, че хората вършат волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той трябва да обича хората, да обича всички живи същества така, както Бог ги обича. – Възможно ли е това? – Не зная. Аз не отговарям на вас, на себе си отговарям: Възможно е. Това, което Бог може да направи, и аз мога да го направя. Ще кажете, че е смело да се говори така. – Доколко е смело това за вас, не зная; за мене, обаче не е смело. Веднъж следвам Божия път, аз мога да правя всичко, каквото Бог прави. Това, което Той не може да направи, и аз не мога да го направя. Когато предприемам нещо, аз се допитвам до Господа, мога ли да направя това, което съм намислил. Ако Бог ми отговори, че мога да го направя, тогава само пристъпвам към реализиране на това, което съм намислил. – Господи, мога ли да любя всички хора? – Можеш, разбира се. Да любиш хората, това е най-лесната работа. – Господи, мога ли да запаля свещниците на хората? – Можеш за ги запалиш. Както аз паля свещниците на хората, така и ти можеш да ги запалиш. В това няма никаква мъчнотия. Мъчнотията се заключава в разбиранията на хората.

Следователно, когато казвам, че каквото Бог прави, и аз мога да го направя, имам предвид всички хора. Каквито възможности имам аз в правене на доброто, такива възможности имат всички хора. Има някои мъчни неща за човека, но само когато е вързан. Вързаният човек с верига, или с някое дебело въже не може да ходи, не може да се движи. Свободният, обаче, може да ходи, да се движи безпрепятсвено. Когато човек е свободен, трябва да внимава, да не направи някаква погрешка, с която сам да се върже.

Един голям английски параход спрял една вечер на едни пристанище. Няколко млади моряци слезли в града да се разходят и завързали лодката, с която дошли до пристанището, за едни голям кол. Те обичали да пият, да се веселят. Като влезли в града, те се отбивали ту в една, ту в друга кръчма, и не забелязали, как минало времето. Като се върнали на пристанището, те се качили на лодката и започнали усилено да гребат, по-скоро да стигнат на парахода. Цяла нощ усилено гребли. Какво било учудването им, когато на сутринта видели, че са на същото място, дето били вързали лодката. Понеже главите им били замаяни, те влезли в лодката и забравили да я развържат. Така гребли цяла нощна едни и също място. Такова е положението на всички хора, които са завързали лодката си за някой кол. Докато лодката на човека е вързана за някакъв кол, всичките му усилия остават напразно. – Къде е погрешката? – В колците. Извадете всички колци, които сте забили покрай брега на морето, за да изпълните безпрепятствено своето предназначение.

Сега ние празнуваме 22 март, като забележителен, както знатен ден през годината. Защо е знатен този ден? Според мене, всеки ден е дотолкова знатен за нас, доколкото ние сме извършили нещо велико, или доколкото ние сме се проникнали от някаква велика идея. Какво по-велико от това, да отвори човек душата си и да даде ход на Божествената любов в себе си? Щом тази любов влезе в човека, тя започва да работи в него и го преобразява. Често хората грешат, като се наемат за работа, която не могат да свършат . И като не могат сами да я свършат, не дават и на други да я свършат. – Защо постъпват така?

Защото нямат доверие едни на друг. Някой баща има красива дъщеря, но се страхува от хората, да не би някой да я обикне, или да се влюби в нея. Той не вярва в човешката любов. По какво се отличава тази любов? Когато човек обикне някого, той иска да го задържи само за себе си. Злото не е в любовта, но в желанието на човека да задържи за себе си онова, което обича. В това седи опасността. Обаче, любов, която заграбва, която обсебва нещата, не е истинска любов. Тази любов не може да се нарече Божествена. Според мене, такъв род прояви на чувствата се наричат „влюбване”. Грамадна е разликата между любов и влюбване. Любовта дава свобода на човека, а влюбването го ограничава. При любовта човек дава, а при влюбването – взема. Когато човек взима само, без да дава нещо, раждат се безброй противоречия. Ако десет души се влюбят в един човек и всеки иска да го задържи за себе си, те ще се натъкнат на противоречия, на големи страдания и мъчнотии.

Сега аз говоря така, за да излезете от стария порядък на нещата, от порядъка на насилието. Аз съм против всякакво насилие, било то физическо, умствено или сърдечно. Докато живеете на земята със старите разбирания за живота, насилието може да се приложи само в краен случай. Обаче, съвършеният живот абсолютно изключва насилието. Божественият закон изисква от човека да не прави насилие нито върху себе си, нито върху своите ближни. Мнозина задават въпроса, защо Господ не оправи света? Бог може в един момент да оправи света, но Той не иска да насилва съзнанието на хората. Той е готов да чака хиляди и милиони години още, докато човечеството дойде до съзнание, да приложи закона на любовта. Човек трябва да дойде до такова съзнание, че каквото прави, да става с любов, с радост, че върши волята Божия. Докато се събуди Божественото съзнание в човека, той ще минава през големи страдания и изпитания. Съвременните хора се страхуват от страданията. – Няма защо да се страхуват от страданията. Който люби, той от нищо не се страхува. Любовта изключва всякакъв страх. Който разбира страданията, той гледа на тях като на благословение. За праведния страданията са благо, за грешника – те са нещастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всякога се благославя. Който ги избягва, те непрестанно го следват.

За една царска дъщеря се явили трима кандидати. И тримата искали ръката и. Тя им отговорила, че ще се ожени за онзи, който се изложи на нейния меч, да бъде прободен от нея. Който от тях остане жив, той ще бъде нейният избраник. Тримата кандидати се явили в определен час пред царската дъщеря. Като видели светлия меч в ръката и, двамата от тях веднага отстъпили, отказали се от кандидатурата си за царската дъщеря. Те се отказали от страх, а не от някаква висока идея, да отстъпят на третия кандидат. Третият обаче, останал на мястото си спокойно, без никакво смущение в себе си, като си казал: Ако е въпрос да умра, по-добре да бъде убит от ръката на своята възлюбена. Така поне ще и покажа, че я обичам, че съм готов да се жертвам за нея. След това ще замина за другия свят. Царската дъщеря се приближила до него, ударила го с меча си в гърдите. Като видял, как царската дъщеря замахнала с меча си и го пробола, младият момък помисли, че е прободен вече и погледнал тече ли кръв от раната. Каква била изненадата му, когато не видял никаква кръв, па и болка не усетил. След това тя забила меча си в гърдите му и втори, и трети път, но пак нито кръв потекло, нито болка усетил. – Защо? – Защото любовта мушка без болка. Помнете следното: Любовта не причинява болки. Дето любовта присъствува, там няма страдания, няма никакви противоречия. Ножът на любовта не причинява никакви болки. – Защо? – Защото е книжен. Такъв е бил и ножът на царската дъщеря – нож на любовта. Като видели, какво направила царската дъщеря с третия кандидат, другите двама казали: И ние можехме да издържим на тези ножове. – Не, те не биха могли да издържат. Те от страх щяха да умрат.

Ще дойде ден, когато в действителния живот ще ви прободат с истински нож, а не с книжен, както този на царската дъщеря. С такъв нож прободоха и Христа, и от раната Му потече кръв и вода. След това Христос възкръсна. Кой възкръси Христа? – Онзи, Който Го обичаше. Силата на Христа се заключаваше в любовта Му към Бога и към Неговите ближни. Христос понесе греховете на хората и умря заради тях. Той се пожертвува за цялото човечество. Любовта и вярата Му в Бога Го възкресиха. Следователно, каквото Христос преживя, това и вие ще преживеете: ще бъдете подигравани, оплювани, бити, докато едни ден ви заковат на кръста. Там ще викате, ще се молите и най-после, като Христа, ще кажете: „Господи, в Твоите ръце предавам духа си.” Христос казва: „Не дойдох да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил”.

И тъй, колкото и да се страхуват хората от страданията, те неизбежно трябва да минат през тях. В края на краищата, всеки човек трябва да умре за човечеството, за старото, и чрез възкресението да влезе в новия живот, в живота на любовта. Значи, човек трябва да умре, за да възкръсне. – За какво ще възкръсне? – За любовта. Който иска да възкръсне, да влезе в закона на любовта, той трябва да е готов да умре. Така е станало с Христа. Така ще бъде и с всеки, който следва Христовия път. В това отношение хората трябва да бъдат като овцете. Когато една овца влезе във водата, останалите овце от стадото тръгват след нея: една след друга се хвърлят във водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро е и за вас. Това, което е лошо за мене, лошо е и за вас. Ако ме последвате, сами ще проверите, добър пример ли съм дал, или лош. Тъй щото, и в живота, и в смъртта, както и при раждане и умиране, човек трябва да дава добър пример. Това не се отнася до вас. Аз говоря за себе си. Аз съм длъжен при всички случаи в живота си, като се раждам и като умирам, да давам добър пример. Не давам ли добър пример, моят живот е безпредметен. Това пожелавам и на вас: и като се раждате, и като умирате, да давате добър пример.

Като говоря за смърт, за умиране, аз нямам предвид физическата смърт. Не се страхувайте от смъртта, за която ви говоря. Аз говоря за смъртта на стария живот, на всичко човешко. Казано е в Писанието: „Бог не съизволява в смъртта на грешника.” Това значи: всяко нещо трябва да се постави на своето място, и всяка идея трябва да дойде на своето време. – Какво да правим със своето верую? – За веруюто си не мислете, нито уповавайте на него. Дръжте се за вярата. Веруюто ограничава човека, а вярата го освобождава. Искате ли да имате някакви придобивки, започнете тази година с най-малкият опит в Божествения свят – с надеждата. Като приложите надеждата, минете към вярата; от вярата – към любовта; от любовта – към мъдростта; от мъдростта – към истината и от истината – към Духа Божий. Щом приложите всичко това, животът ви ще придобие друг израз.

Този е възходящият път, който човек трябва да поеме. Той ще мине от залязването на стария живот към зазоряването на новия. Той ще мине от края на старата епоха към началото на новата. За да влезе в новата епоха, човек трябва да ликвидира с всичко старо, с всички отрицателни, наследствени черти. За да дойде до това положение, той трябва да се ползува от своите опитности, както и от тия на своите ближни. Като гледам погрешките на хората, аз считам, че са и мои погрешки и търся начин, как по-лесно, по-незабелязано и за тях самите, да ги изправя. Като видя доброто в хората, радвам се, считам, че тяхното добро е и мое добро. Казано е в Писанието: „Бог беше в Христа и примиряваше света със себе си, като не обръщаше внимание на греховете им”. Бог слезе на земята да оправи света. Затова е казано: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва своя Единороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него”. Христос дойде на земята и даде пример на хората, какво значи жертва, какво значи любов към Бога и към ближния. Той показа, как може да се помогне на хората. Затова именно, Той понесе техните грехове. Тъй щото, когато видите, че някой греши, не го оставяйте в това положение. Ако той не може да се изправи, вие поправете погрешката му вместо него.

Едно трябва да се знае: Никой не може да влезе в Царството Божие със своите стари разбирания. До прага на Царството Божие може да се стигне, но по-нататък по никой начин не може. На всички съвременни хора е платен билет до вратата на Царството Божие. Оттам нататък всеки сам трябва да си плати билета. Само една стъпка остава до влизане в Царството Божие, но тази стъпка е най-мъчна. За да направите тази стъпка, вие трябва да отговаряте на известни условия. Щом видят, че се отправяте към Царството Божие, веднага ще отворят книгата на вашият живот и ще видят, обичали ли сте всички хора. Ако се окаже, че всички хора сте обичали, а само едного не сте обичали, веднага ще ви върнат назад.

Мнозина мислят, че като видят Христа, животът им ще се измени изведнъж, и те ще обикнат всички хора. – Възможно е, но това трябва да се провери. Други пък мислят, че като видят Христа, ще съзнаят своята слабост и нищожество, ще признаят греховете си и ще пожелаят канарите да се съборят върху тях, да ги убият. Трети път ще започнат да разправят на Христа за своите вярвания. Какво ще им каже Христос? Първото нещо, което ще им каже е, да се отрекат от всички свои вярвания и да останат само с вярата си. – Какво ще кажат хората за нас? – Ще кажат, че сте безверници. Какво лошо има в това? Ще бъдете без вярвания, но ще имате една абсолютна вяра, която от нищо не се колебае. – Ами после? – После ще дойдете до положението, в което се намира житното зърно. Външно то няма никакви дрехи и украшения. Неговото богатство е вътрешно. То казва: Посадете ме в земята, за да видите, какво крия в себе си. Наистина, щом житното зърно се посади, след известно време започва да покълва, подава своето малко стръкче над земята. То започва да расте и да се развива: дава цвят, плод, който скоро узрява. От едно зрънце в земята се явява клас с 30, 60 или 120 зрънца, последователи на едното. Така правя и аз: Влизам в земята, посаждам се и след време пак излизам, но вече не съм сам. След мене вървят най-малко 30, 60 или 120 последователи.

Сега желая на всички да бъдете като житното зърно: да се посадите в земята и като излезете оттам, да имате поне 30 души последователи, които да вървят във вашия път.

„Бог е Дух и Божият Дух носи свобода на човека”

Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1937г. София - Изгрева

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ТРИ ФАЗИ ИМА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Старото отмина", Утринни Слова, година VI, т.2 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина" , утринни слова, шеста година, (1937 г.).

Второ издание, 1999 г., ИББ

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

21 март 1937 г.

Ще прочета 14 глава от Евангелието на Йоана, от 1 – 21 ст.

Божието Слово трябва да се изучава. Има много методи за неговото изучаване. Едни от тия методи обременяват съзнанието, а други го обезсилват. В това отношение, религиозният човек прилича на светския, който работи чрезмерно на физическото поле. Както физичният работник пресилва мускулите си, така религиозният пресилва своето духовно тяло. И единият, и другият развалят живота си, без да постигнат нещо. В турско време, българите имали обичай да връзват големи снопи на нивите си. Когато дохождали турците, да взимат данък от тях, трябвало сами българите да товарят снопите си на големите турски коли. Понеже снопите били много тежки, българите често се изсипвали. Първи страдали те от своите снопове. И до днес още, българите не се освободили от навика да връзват големи снопове. В каквато област на живота и да се проявяват, все големи снопове връзват.

Сега, като слиза на земята, човек се запитва, как ще прекара живота си. Всеки минава през три фази: първата фаза е животът на детето в утробата на майка си – несъзнателен живот. Съзнанието на детето е обхванато от съзнанието на майката. Щом се яви най-малкото пробуждане на съзнанието му, детето излиза от утробата на майка си. То гледа на тоя живот като на товар, от който се освобождава и започва полусъзнателен живот. То мисли, че е самостоятелно. Детето върви по пътя на родителите си, които някога са напуснали майчината утроба, за да станат самостоятелни. Това е втората фаза на живота. Третата фаза е съэнателния човешкия живот. Тогава човек върши всичко съзнателно. Докато дойде до третата фаза, човек минава през елементарните работи. Как ще научиш граматиката на езика, ако не минеш през елементарните неща? Как ще дойдеш до високия духовен живот, ако не минеш през елементарните правила? Ще минеш първо през звуковете – гласни и съгласни. След това ще ги съчетаваш в срички, а сричките в думи: едносрични, двусрични, трисрични и многосрични. Нисшите животни си служат само с отделни звукове; някъде се срещат и срички. Човек, като най-развито същество, си служи с прости и сложни думи, които съчетава в цели изречения.

Мнозина започват живота си с нереални, несъществени неща, поради което се обезсърчават. Отделете същественото от несъщественото. Съществените неща следват човека и в другия свят, а несъществените са само за земята. Какво ще стане с вашите дрехи, обувки и шапки? Колкото да са хубави, ще останат на земята, нищо няма да вземете със себе си. На оня свят ще вземете само онова, което е реално и съществено. То никога не се губи. Като не разбирате това, вие се плашите от живота. Не се страхувайте, красив е животът. Колкото по-навътре влизате, животът става по-дълбок и по-приятен, по-красив и по-уреден. Какво е положението на едно малко, микроскопично същество, което се вижда само под микроскоп? Малко същество е, но и то знае нещо от физика и химия, и то знае да яде и пие, макар че се занимава с елементарни работи. Вие не можете да слезете до неговия уровен, да разберете, как живее, но казвате: Един ден ти ще излезеш от тая форма, ще се издигнеш. Колкото да му се говори, то не може да си представи по-високо положение от това, в което се намира, и пита: Друго нещо ли ще бъда? – Друго нещо, по-красиво и по-съзнателно.

И вие се запитвате: Като умрем, ще се изменим ли, или ще останем, каквито сме сега? Нещастие за човека е да остане в същото положение, в което е днес. – Ще се познаем ли в другия свят? – Там, именно, ще се познавате по-добре, отколкото на земята. Тук хората още не се познават напълно. Детето расте и се изменя. Като порасне, отива да учи в странство. След няколко години се връща при родителите си. Първото нещо, по което те го познават, е неговият глас. Значи, гласът на човека е нещо съществено, което не се изменя.

Четири неща има в човека, които не се изменят. По тях, именно, се познава той. Те са: духът, душата, умът и сърцето му. Това са четири свята, чрез които човек познава Бога в себе си. Обаче, не искам да ви заставям, насила да се занимавате с духа, понеже това е отвлечена област. Колкото и да мислите за духа, не може да го разберете. В бъдеще ще го разберете. Духът е висок, непристъпен връх за вас. И да не се качите на върха, поне може да вдигнете главата си към него. Според мене, раят се намира в подножието на тоя връх. Тук живее душата. Духът е високият, непристъпен връх, а душата – долина в полите на тоя връх. В тая долина се втичат чисти планински поточета и изворчета; в нея растат най-хубавите плодни дървета. В тая долина се крият всички добри условия за красив живот. Това е външната страна на духа и душата. И човек има свои външни и вътрешни качества. Външно се познава по ръста, по хода, по очите, ръцете и краката. Колкото повече познаваш човека отвън, толкова по-голям интерес изпитваш към него, искаш да го познаеш и вътрешно. Външно той е красив, снажен, приятно ти е да го гледаш, но вътрешността му не отговаря на външната красота. Достатъчно е да отвори устата си, за да не го потърсиш вече: езикът му реже като бръснач. Казваш: Красив е тоя човек, но да не попаднеш на езика му.

Това са неща, които стават често в живота. Ако питате пострадалия, защо страда, той казва, че не знае причината. Другият, който си служи с острия език, казва: Набодох тоя човек добре за неговото невежество и простота. Да бодеш човека с езика си, това мнозина знаят. Те са специалисти в тоя занаят. Това е наука, която аз научавам направо от вас. И домакинята знае да кълца. Като вземе ножа, тя накълцва месото добре и прави от него котлети за своя възлюбен. Красива е домакинята, но знае да кълца. Агнето се оплаква от нея, че го накълцала, турила му отгоре сол и пипер и го опекла на огъня. Хората намират, че всичко това е необходимо. Агнето и хората са образи, зад които се крият известни идеи. С тях, именно, ние искаме да се запознаем. Например, някои иска да бъде красив. – Защо? – Много просто, да обръща по-голямо внимание на хората. Той иска да бъде силен, по същата причина. Той иска да бъде щастлив, пак по същата причина.

Няма щастие на земята. Добре е да имаш дарби, защото без тях животът няма смисъл. – Не искам да бъда красив. – Ако си грозен, ще се натъкнеш на друго противоречие. От духовно гледище, грозотата представя мъчни и несносни условия за човешкия дух. Грозотата представя невежество, безсилие, ограничение, беднотия. Грехът, злото, завистта, безверието, безнадеждието са също ограничения, от които човек трябва постепенно да се освобождава. Въпреки това, сиромашията се препоръчва. Има една сиромашия, от която трябва да се освободим, но има сиромашия, която е желателна. Добре е да бъдеш беден от пороци, а богат с добродетели. За богатите с пороци е казано: „Богатите няма да влязат в Царството Божие." Кой ще наследи Царството Божие? Като четете блаженствата, ще видите, кой ще наследи Царството Божие.

Какво представят блаженствата? Те са методи, чрез които се влиза в Царството Божие. Затова казвам: Който обича Бога и върши Неговата воля, той ще влезе в Царството Божие. Който служи на духа и на душата, той ще влезе в Царството Божие. Който служи на правата мисъл и на чистите желания, той ще наследи Царството Божие. Да искаш нещо и да правиш нещо, това е импулс, който иде от Бога. Като не разбират това, някои цитират източната философска мисъл, която казва: „Убий всяко желание в себе си!" Това е крив превод, отрицателна сянка на живота, която няма съдържание.

Като не разбират смисъла на целокупния живот, мнозина отделят духовния живот от земния. Не можеш да имаш физически живот, ако нямаш духовен; не можеш да имаш духовен живот, ако нямаш умствен. С други думи казано: Не можеш да имаш живот, ако нямаш знание; не можеш да имаш знание, ако нямаш разбиране и усет към нещата. В широк смисъл, казвам: Не можеш да имаш живот, ако не си придобил истината, мъдростта и любовта. Те са подтици на живота. В тия подтици се крие същественото в живота. Несъществените неща представят подготовка към живота. Малкото дете не може да рисува, то драска на хартията, готви се за художник. Когато порасне, стане 15-20 годишен, пак рисува, но рисунките му коренно се отличават от детските. И на 120 години, човек пак може да рисува. На коя от неговите картини можем да спрем вниманието си: на тая, която е рисувана на шестгодишната му възраст, на тая, рисувана на 20 годишна възраст, или на последната картина, рисувана на 120 годишна възраст? Ще кажете, че 120 години представят дълъг живот. Да живееш на земята 120 години, това е дълъг живот, но, ако със своите 120 години отидеш на слънцето, ще бъдеш на възраст едва на няколко минути. Една слънчева година се равнява на 20 милиона земни години.

Каква част представят 120 години, в сравнение с годините на един слънчев жител? Какво ще бъде вашето разбиране, в сравнение с това, на слънчевия човек? Каква опитност има човек на земята, в сравнение със слънчевия човек? Аз мога да изчисля на всеки човек, колко пъти през живота си е ял, колко пъти е пил вода, колко дрехи, обувки и шапки е скъсал. Това се поддава на изчисление, защото боравим с един кратък земен живот. Духовните хора, обаче, поддържат, че човек се е раждал и прераждал, откак земята съществува. В тоя смисъл, човек е на 18 милиона години. Това е времето, откак съществува земята. Значи, и 18 милиона години да си живял на земята, пак нямаш една слънчева година. Още два милиона години ти са нужни, за да бъдеш едногодишно слънчево дете. В това отношение, сегашните хора са едва девет-десетмесечни деца. Тия малки деца искат да знаят, какво става на небето! Могат ли те да разберат знанието на небесните жители, някои от които са на милиарди човешки години. Тяхното съзнание е толкова будно, че те знаят всичко, което става на земята. Животът на земята се включва в тяхното съзнание. Небесните жители гледат на земята така, както ние гледаме на черешата. В техните ръце земята става малка и голяма, според желанието им. Те могат да носят земята под мишцата си, както ние носим диня.

Животът на възвишените същества, по отношение на човешкия, представя такова нещо, каквото човешкият живот по отношение на микробата. Човек гледа на нея, като на крайно малко същество, което, турено на неговия пръст, не представя никаква тежест. Ако микробата започне да говори за своя свят, като за голям свят, човек би се смял. Така и възвишените същества се смеят на човека, който говори за големината на земята, за нейния диаметър, за изчисленията, които човек прави.Ако нашите учени биха могли да си представят, с какви въпроси се занимават възвишените същества, те биха се побъркали. Необятна е мисълта на ангелите, на възвишените същества. Има задачи във висшата математика, които объркват умовете на нашите учени. Не е лесно да намери човек основа, на която да стъпи. Сегашният човек едва е дошъл до първия лъч на светлината, да види чрез нея, какво има вън от неговата къща. Едва сега неговата майка го събужда, да види външния свят. Той надзърта вече през прозореца, иска да види широката земя, да се запознае с нея. Има учени хора на земята, както има видни певци и музиканти. Приятно е да слушаш един добър певец! Особено приятно е това, след като някой ви нагруби и каже обидни думи. След това ти слушаш певеца. Той пее тихо, спокойно. Всяка негова дума, всеки тон е балсам за твоето огорчено сърце.

Казвате: Искаме да знаем нещо за бъдещия живот. – Красив е животът, който ви очаква. Това е животът на оня свят. Като отидете там, ще чувате само благи думи, ще живеете в света на светлите и възвишени мисли и чувства. Приятно е да чуеш една блага дума, да възприемеш една светла мисъл от едно възвишено същество. Влезеш ли в тоя свят, няма да помислиш за земята. Един светия се молил на Господа, да му даде възможност, само да надникне в оня свят, да види, как живеят жителите там. Бог чул молитвата му и пратил един ангел при него с думите: Пратен съм от Господа, да те заведа на оня свят. Приготви се, дава ти се една минута. Светията се приготвил и започнал да гледа. Вдигнала се една завеса пред очите му, и той надзърнал в оня свят. Докато гледал, ангелът отишъл да си решава задачите. По едно време се сетил, че трябвало да спусне завесата пред светията и да го върне на земята. Обаче, колко изненадан останал, като видял, че светията прекарал цели 250 години в рая! Ангелът казал на светията, да се приготви за връщането си на земята. – Много бързаш, казал спокойно светията. Още не се е свършила минутата, която Бог ми определи да прекарам в рая. Светията прекарал 250 години в рая, а му се сторило по-малко от една минута.

Сега, аз ви обръщам внимание на ония богатства, които са вложени във вас. Като не съзнават богатството, вложено в тях, мнозина умират в пълно разочарование, че нищо не са постигнали. Защо трябва да се разочаровате? Бог ви е направил по образ и подобие свое, дал ви е велики блага, велики дарби, за развитието на които трябва да се вглъбявате в своя дух и в своята душа, да благодарите за своя ум и за своето сърце. – Кално е сърцето ми. – Не се безпокой. Трябва ли да се срамува оня, който отива на нивата, да работи? Като оре и копае цял ден, все ще изцапа дрехата си. Бог казва: „Сине мой, дай ми сърцето си." Така казва и майката на сина си, който се върнал от нивата: Сине мой, дай си дрехата да я изпера. Тя ще изпере, ще изглади дрехата и ще я даде на сина си да я облече, чиста и изпрана. И Бог казва на човека: Дай нечистата си дреха, да я изпера. Нечистата дреха е сърцето на човека. Като го очисти, Бог го туря на мястото му. Казват за някого: Тоя човек има нечисто, грешно сърце. – Оставете тоя въпрос настрана. Това е старо разбиране. Така не се говори.

Казвам: Човек греши, защото е добър и умен. Той не греши от глупост, но от много ум, от голяма доброта. – Защо ревнува човек? – Защото обича. – От голяма обич към едного, той се озлобява против друг някой. Който не обича, не може да се озлобява. Като обичаш някого, ти се интересуваш от него и отваряш очите си на четири, да не го вземе друг. Ако не го обичаш, не се интересуваш от него. В това отношение, в човешката любов ревността е на мястото си. Според мене, всичко, което става в света, е на мястото си. Няма излишни неща в живота. Злото и доброто са на мястото си. Вярата и надеждата са на мястото си. Когато доброто не се проявява, злото се ражда; когато вярата не се проявява, безверието се ражда; когато надеждата не се проявява, безнадеждието се ражда; когато любовта не се проявява, безлюбието се ражда. Когато безлюбието действа, любовта се ражда. Безлюбието е сянка на любовта. Това е новото разбиране на живота.

Стремете се към новото разбиране. Ако се държите за старото разбиране, във вас ще се явят различни противоречия. Когато се казва, че човек не трябва да греши, разбирам, възрастният да не повтаря грешките на малкото дете. Майката прощава грешките на детето, но на възрастния никой не прощава. Ако възрастният прави грешките на малкото дете, ще

създаде излишна работа на майка си. Така не се постъпва. И без това родителите са работили толкова много за детето си. Трябва ли без време да се обременяват? Ако синът и дъщерята обичат родителите си, не трябва да легнат на гърба им, а те да се разхождат и да не работят. Синът трябва да каже на баща си: Татко, отсега нататък аз искам да взема половината от твоята работа. И дъщерята трябва да вземе половината от работата на майка си, да я облекчи.

Сега, аз не искам да ви морализирам. Аз съм против това. И вие не трябва да се морализирате. Не казвайте, че тоя човек не живее добре, че оня не мисли право. Какво значи, да мислиш право? Кой човек мисли право? Представете си, че срещате един жаден човек, който ви казва: Жаден съм, гърлото ми засъхна. Имате ли малко вода? – Нямам, но почакай, ще се намери. – Докога ще чакам? Жаден съм! Върви по-нататък, търси вода. Вижда, че един човек носи вода в шише. Той му казва: Моля те, дай ми да пия вода, жаден съм! – Не давам, аз нося водата за себе си. Жадният се хвърля върху пътника с шишето, сграбчва го и жадно изпива всичката вода, а шишето захвърля настрана. Оня, на когото принадлежи шишето, се разсърдва, но в замяна на това получава по-голямо и по-хубаво шише. След това и двамата отиват на близкия извор, да се напият с чиста, планинска вода и се примиряват. В случая, и двамата сгрешили. Причината за грешката им се крие в техния егоизъм. И двамата мислят повече за себе си, отколкото да проявят човещина. Права мисъл е тая, която има предвид нуждите на ближния си, както своите.

Да оставим настрана големите грешки на хората. По-опасни са малките грешки, които не се виждат. Такива грешки има и в духовния живот. С тях често изпитват светиите. Един светия прекарал цели 20 години в пустинята, дето постигнал голямо съвършенство. Преди да слезе в града, между хората, трябвало да мине през последното посвещение. Един ден, като размишлявал, дълбоко вглъбен в себе си, погледнал се, въздъхнал и казал: Господи, както съм окъсан и огладнял, не съм за пред хората. Дрехите ми са съвсем окъсани, а лицето ми е мършаво и жълто. Какво да правя? Отде да взема дрехи и храна, да се облека и нахраня? След няколко часа при него дошъл един човек с голям подарък: пари, нови, хубави дрехи и богато ядене, добре и вкусно сготвено. Като видял това, светията си казал: Господи, благодаря Ти, че прие молитвата ми. Сега вече ще се облека, нахраня, свободно ще се явя между хората. Тъкмо разглеждал дрехите и им се радвал, дошла при него една млада мома, паднала пред нозете му и започнала да плаче и да се моли: Обичам един млад, беден момък. Трябва да се оженим, а той няма дрехи за сватбата. Моля ти се, помогни ни да си доставим дрехи. Тя погледнала към новите дрехи на светията. И той погледнал към тях, въздъхнал и казал: Ето, вземи тия дрехи и си иди с радост. Тя благодарила, целунала му и двете ръце и си отишла. Светията си казал: Отидоха новите дрехи, но поне да седна и да се нахраня, умирам от глад. В това време се задал един просяк, който се обърнал към светията с думите: Моля ти се, четири-пет деня не съм ял. Дай ми твоето ядене, да задоволя глада си. Светията въздъхнал, погледнал към яденето, но го дал на просяка. Последният задоволил глада си, целунал ръцете на светията и си отишъл. Светията погледнал към парите и си казал: Какво мога да направя с тия пари? В това време, дошъл един роб от Римската империя и със сълзи на очи, казал: Моля ти се, помогни ми да се откупя. Трябва ми една сума за откуп, но не мога да я намеря. И в тоя случай, светията услужил и се лишил и от парите. Най-после, дошла при него една мишка и го помолила, да й даде малко хляб. Светията видял, че останало едно малко парче хляб, което дал на мишката. Като не останало нищо от подаръка, светията въздъхнал облекчено и почувствал в ума си голямо просветление. Това било последното му посвещение. След това той прогледнал вътрешно и разбрал дълбокия смисъл на живота. Така той разбрал, че всичкото богатство, хубавите дрехи и вкусното ядене са в самия него.

Днес всички хора се намират в положението на светията. Всички искат да постигнат нещо, заради което ще пожертват и богатството си, и дрехите си, и яденето. Най-после ще дойде мишката, на която ще дадат и последната си хапка. Само така вие ще спрете вниманието си на малките величини, на същественото в живота. Това значи, да има човек дълбоко вътрешно съзнание на своя дух, на своята душа, на своя ум и на своето сърце. Жертвата е доброволен акт, който има отношение към закона на любовта, а не към закона на насилието. Някой се жертва от страх, да не отиде в ада, на вечно мъчение. Бог изисква от нас друго нещо, а не жертва чрез насилие. Бог не съди никого, нито хвали. Той гледа, кой какво прави, и мълчи. Христос казва: „Отец ми никого не съди. Той е оставил съдбата в ръцете на други."

Казвам: Съдбата не е нищо друго, освен гласът на съвестта, чрез която говорят напредналите същества. Ти сгрешиш и чуваш тихия глас на едно от тия същества, да ти говори: Не постъпи добре. Изправи грешката си. Кажеш на ближния си една обидна дума. Пак чуваш да ти се казва: Не говори обидни думи. Възвишените същества само посочват на човека, кога не постъпва добре. Как трябва да постъпи, това не казват. Човек трябва да отиде при Господа, да чуе от Него, как да постъпва. Той сам дава пример, как да се постъпва. Когато грешката ти се заглажда, ще знаеш, че Бог действа. Той ти дава пример, как да постъпваш със своя ближен. Кой баща съди сина си?

Кой рак съди сина си, че ходи криво? Да съдиш сина си, това значи, да съдиш себе си. Грешката на хората се заключава в това, че те не постъпват като Господа. Те не проявяват доброто, което носят в себе си. Какво ти коства да кажеш една блага дума на ближния си? Някой се е обезсърчил. Кажи му: Не се страхувай, твоята работа ще се нареди. Жената на твоя съсед умряла. Кажи му: Не плачи, жена ти ще оживее и ще се върне вкъщи. Синът му умрял. Пак кажи: Скоро ще си дойде син ти. Като умре някой, ще знаете, че той е отишъл някъде на разходка. Така е поставен въпросът за смъртта в Божествения свят.

Какво представя смъртта? Напущане на земята, и заминаване на човешката душа в оня свят, да срещне своя възлюбен. С други думи казано: Смъртта не е нищо друго, освен оженване за друг някой. Следователно, всички, които заминават за другия свят, са влюбени хора. Някой казва, че не иска да умре. Това означава: Аз не искам другите да знаят, че съм влюбен. Така и момата крие от близките си, че обича някой момък. Ако я питат, обича ли го, тя казва, че не го обича. Сега вие се чудите, как е възможно да се говори за влюбване и в другия свят. И на оня свят има и влюбване, и женитби. Под „женитба" в оня свят разбираме взаимопомощ между двама души. Срещнеш един човек, който носи 50 кг товар на гърба си. Ако пожелаеш да вземеш 25 кг на своя гръб, за да му помогнеш, ти се жениш за него.

Не искаш ли да му помогнеш, ти си свободен. Това е женитба в широк смисъл на думата. Това наричаме още и приятелство. Ако искаш да имаш син или дъщеря, и те трябва да вземат половината товар от гърба ти. Ако имаш приятел, и той трябва да вземе половината товар. Който пожелае да стане господар или учител, също трябва да вземе половината товар. Такъв е законът в Божествения свят. При всички условия на живота ти трябва да вземеш половината товар от гърба на своя ближен.

Тоя закон има приложение във всички случаи на човешкия живот. Ако срещнеш човек с много любов, вяра и надежда, ще вземеш половината от неговата любов, вяра и надежда. Срещаш беден, болен човек, ще вземеш половината от неговата беднотия и болест. Пазете свещено тоя закон: Това изисква Бог от всички. Аз не говоря за човешките закони. Хората изпълняват своите закони чрез насилие. Важно е да се изпълняват Божиите закони, и то доброволно и с любов. Това са законите, вложени в самите вас. Ще ме питате, как мисля аз по тоя въпрос. Не е важно, как мисля аз; важно е, как живея и как постъпвам. Не е лесно да разбереш човека.

Следователно, всеки трябва да постъпва според законите, които Бог е написал в него. Аз нямам право, като дойда в дома ви, да кажа, как трябва да ме приемете. Обаче, ще ми бъде приятно, ако ме приемете добре. Това показва вашето благородство. Ще кажа: Ето един благороден човек и по ум, и по сърце. Когато аз постъпвам добре, казвам: Така постъпвам заради Бога, Който живее в мене. Аз не правя това насила, но доброволно, от любов към Него. Ако не изпълня Божията воля, пръв аз зная, че не постъпвам добре. Казано е в Писанието: „Когато нашите пътища са благоугодни на Бога, Той ни примирява със света, с несгодите на живота." Ако не вършим волята на Бога, Той не ни съди, но ни оставя сами да уреждаме работите си. Той само ни наблюдава и мълчи. Ако вършим Неговата воля, Той ни съдейства във всичко.

И тъй, вършете Божията воля от любов, а не от страх. Вършете волята Му неуморно. – Възможно ли е това? – В Бога всичко е възможно. – Кога? – Когато Го любите. Казано е: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди." Сега вие очаквате Христа да дойде между вас. – Аз не вярвам Христос да дойде втори път на земята. Той ще дойде между хората, но по вътрешен начин, като светла мисъл, като възвишено и благородно чувство. Вие очаквате Христа по физичен начин, както очаквате изгряването на слънцето. Обаче, някога облаците са толкова дебели, че слънцето не може да изгрее. Следователно, когато се махнат облаците на вашето небе, проблясъците на светлината ще се увеличат. Понеже не сте готови за голямата светлина, за предпочитане е, небето ви да бъде покрито с облаци, мъгли и изпарения. За предпочитане е някога тъмното небе пред ясното. Често растенията изсъхват при ясното небе, а при облачното и мрачно небе растат и добре се развиват. И за човека е същото. Като знаете това, не се обезсърчавайте. Ще дойде ден, когато небето ще се изясни. – Кога ще стане това? – Може още днес, може и в бъдеще. Още не сте минали през последния изпит, да пожертвате дрехите, яденето, парите си. Не сте дали още последната си хапка. Вие се стремите към богатство, към охолен живот, далеч сте от последния изпит.

Христос казва: „Не съдете, за да не бъдете съдени." Казвам: Себе си може да съдите, но не и другите. Себе си съдете, а другите извинявайте. Значи, може да извинявате, но не и да оправдавате. Казано е: „Няма да ви обвиня, но няма и да ви обезвиня." – Нали трябва да прощаваме? – Прощавайте на хората, за да не влезете и вие в същата примка. Ако не простиш, ще носиш човека в ума си заедно с греха му, който ще те зарази. Ако му простиш, и той, и грехът му ще бъдат вън от тебе. От хигиенично гледище, казвам: Прости на човека. Не дръж в ума си нито грешника, нито дрехата му. Прости му, за да бъдеш свободен от неговата дреха.

Сега искам да се освободите от старата година. Желая ви да приключите със стария живот. – Да станем светии! – Добро нещо е светийството, но има светии, които са станали такива преждевременно. Светията има големи изпитания. Как ще се справите с тях? Обикновеният човек се изпитва с малки изпитания, а светията – с големи. На светията не се прощава и най-малката грешка. За нея говорят и вековете. Ето, цар Давид направи една грешка, за която и хилядолетието не му прости. Той уби Урия и взе жена му, но и до днес всички четат неговата история. Давид се пита: Докога ще продължи това? Докога ще се чете и говори за моя грях? Такъв голям цар, толкова псалми писал, и да говорят за неговия грях всички хора – млади и стари, учени и прости! Давид ще дохожда много пъти на земята, с друго име, при други условия. И той ще чете за Давида и ще го критикува.

„Ако ме любите, ще бъдете възлюбени." Турете любовта като основен закон в живота си и прилагайте я с духа, с душата, с ума и със сърцето си. Само така ще имате благоволението на Господа, горе на небето и долу на земята. Не казвай, че животът ти е дотегнал, но да ти е приятно да живееш и като богат, и като беден. Един ден ще се върнеш на небето и ще имаш, каквото пожелаеш. Затова, молете се и не се обезсърчавайте! Мъчнотиите и лишенията, през които минавате сега, са временни. Бъдете доволни от всичко. Ако нямаш дрехи, радвай се, че друг има. Все някой ще бъде в лишения. Един ден положението ще се смени: ти ще бъдеш задоволен, а друг някой ще бъде в лишения.

Разправяха ми следния случай: Трима бедни студенти – българи, отишли в Русия, да завършат образованието си. Те имали само един нов костюм, едни нови обувки, нова шапка. Когато трябвало да се явяват на изпит, или да отидат някъде на гости, те се редували: първата неделя отивал един от тях, двамата оставали вкъщи. Следната неделя отивал вторият, третата неделя – третият. Така свършили те университет, така се явявали в обществото, между познати, и се върнали в България, дето били назначени на добра служба.

Разумност се иска от всички. Прилагайте закона на любовта. Само така ще разрешите противоречията на своя живот. Проповедникът би ви казал: Бог да ви благослови! Аз ще ви кажа: Понеже благословението ви е дадено, Бог да ви даде здраве! Но и здраве имате. Тогава, пожелавам ви да използвате разумно Божиите блага, които ви са дадени.

Отче наш.

– В Божията любов е благото на човека.

16. Утринно Слово от Учителя, държано на 21 март, 1937 г. София – Изгрев

Книги:

Три фази има

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Старото отмина

Старото отмина (Утринни Слова. Година VI (1936–1937). Том II. София, 1947)

20 беседи от 21 март 1937 г. до 19 септември 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

19 март 1937 г.

„Отче наш“

Чете се темата: „Основите на здравето“.

За да бъдете здрави, трябва да мислите. Заради здравето всички трябва да изучавате този закон. Да бъдете здрави е един резултат. Животните не знаят, те чувстват, че са здрави. Човек трябва да знае кога е здрав. Във вас има вътрешен страх и това е едно нездравословно състояние. Ако се страхувате, че не знаете, това е друго. Някой път човек се страхува да си изкаже мнението. Щом се тревожиш, не си здрав; щом си малодушен, не си здрав; щом мислиш, че нямаш някакви дарби, не си здрав; щом мислиш, че си най-глупавият, не си здрав. Всички тия отрицателни неща, които мислиш, трябва да ги отхвърлиш, защото не са верни. Някой казва: „Аз не съм даровит човек“. Не е вярно, това не е здрава мисъл. Трябва да имаме ясна представа за нещата. Например, питам един предмет як ли е или не. Ще кажете, че трябва да го опитате. Казвам: якостта на този молив е толкова, колкото издържи на тежестта – някой ще се пречупи, някой ще се огъне, а друг ще издържи.

Сега, вие имате представи, които не почиват на здрава почва. Например, лекуват един човек, идва лекарят и казва, че вече е оздравял, но това е една лъжлива идея. Човек нито лесно оздравява, нито лесно се разболява. Болестта не идва моментално, всяко нездравословно състояние работи пет, десет, петнадесет, двадесет години, докато се прояви. А в деня, в който се прояви, ти казваш: „Не зная какво ми стана – болен съм“. Всъщност, здравето е започнало да се разклаща отдавна. Или да кажем, че някой човек е амбициозен. Не е лошо да е такъв, но къде е опасността на амбицията? Тя може да се сравни с голям товар. Ако туриш на гръб раница от десет-петнадесет килограма, можеш да ходиш, но ако товарът е петдесет и девет-шестдесет килограма и се качваш на планината, това е нещо неестествено и ти ще се съсипеш. Амбициозният човек е турил голям товар – снеми една част от него! Трябва всякога да туряш една идея или едно чувство, което можеш да носиш. Ако не можеш да ги носиш, ще се упражняваш. Има мисли и чувства за деца, има мисли и чувства за възрастни, има мисли и чувства за стари хора. Не мислете, че старият е слаб човек – той може да издържа там, дето младият не може. Стар човек в отрицателния смисъл на думата е тоз, който се тревожи, който изнемогва. На кой човек ще кажа, че е стар? – Който е узрял, който е един хубав плод. Малкото дете е недоузряло. Може ли да кажеш на един неузрял човек, че е узрял? Той не е стар. Може на някой стар човек да му турят млада форма, но тя ни най-малко прави човека. Ако турите на главата на някого цилиндър, ако го облечете с фрак, ръкавици, той ще стане ли учен или богат човек? Не.

Та казвам: трябва ви знание. Има знание, което е външно; има знание, което е вътрешно. Досега вие сте учили външното знание. Например, може да научите един език отлично, но да не можете да се ползвате. Да кажем, говорите френски или английски, но не можете да се ползвате. Всеки език съдържа едно богатство в себе си. Англичаните, например, имат определен характер и езикът им мяза на тях. Германия мяза на германците, Франция мяза на французите, България мяза на българите. Веднъж пътувах в планината и, минавайки покрай една река, ми направи впечатление шумът на скачащата вода. Запитах се може ли туй да се превърне в музика. На пръв поглед, като че всичко беше разхвърлено, но когато разгледах скачането на водата, видях, че не е така. Има в Природата нещо отлично и гениално. Тя толкова време свири на хората, толкова време им пее и никой досега не е разбрал песента й.

Сега, какви са основите на здравето? Можете да вземете някоя книга за здравето и да кажете за автора й: „Много учен човек“. Кой е най-ученият авторитет? Идете в Природата – тя е най-ученият авторитет. Има много учени хора, които говорят за здравето, но самите не са здрави. Може ли човек, който не знае да пее, да учи другите да пеят? Музикалният център на професора, който може да учи другите, трябва да е по-развит, отколкото на ученика. Той може да не владее гласа си, това е друг въпрос, но ако няма развит тоя музикален център, не може да преподава. Гласът може да се развие. Мнозина от вас имате гласов регистър от една октава или октава и няколко тона. Съвременният човек, за да бъде здрав, трябва да има регистър от най-малко две октави. Ако имаш само три тона, здрав човек не можеш да бъдеш. Ако пееш в две октави, здрав си, а ако не пееш, трябва да се стремиш. Някой едва може да вземе два тона и мисли, че е здрав. Не е здраве, не е музика това.

И така, от колко елемента се състои здравето? Здравето включва над три октави и половина, но нормата му е две октави. Ще забележите, че когато заболее, човек не може да пее. Можете да проверите моите научни наблюдения. Когато заболее човек, може да се познае дали ще умре – щом не може да пее, ще умре. Тогава отивам при болния и му казвам: „Вземи един тон!“ – „Не мога, не мога да пея“. Казвам на околните: „Той ще умре, нищо повече“. – „Какво да правя?“ – „Ще пееш. Ако искаш да живееш, ще се научиш да пееш“. – „Ама аз не съм пял“. – „Ако можеш да се научиш да пееш, ще оздравееш“. Тъй седи сега въпросът. Ако не пееш, ще умреш. Пеенето – това е дишане.

Дадох ви песента „Мога да кажа“. Да преведете тази песен – това е една задача. Може да се разреши по много начини, но има един естествен път за всички въпроси. Те могат да се разрешат по разни начини – може да направите легато, да завъртите тук-там, да оплетете. Хората, които не знаят много, всякога го увъртат. И които не искат да си плащат дълговете, също го увъртат. При увъртането има ограничение на нещата. По колко начина можеш да представиш една мисъл? Например, как ще представите мекия човешки глас или ясния глас? На какво се дължи ясният глас? Въпросът трябва да се разглежда физиологично: когато тоновете на певеца опират в мекото небце, гласът му е плосък и нечист. Когато тоновете излизат от гърлото и се ударят в твърдото небце, гласът става чист и ясен. Гласът трябва да дойде към небцето, после до зъбите и тогава да излезе навън. Щом опре на мекото небце, музика няма. Който иска да пее ясно, а все опира тоновете на мекото небце, не може да постигне ясен глас. Питам какво ще стане, ако тръгнете да ходите по почва, която е толкова мека, че краката ви потъват в тинята? След като повървиш някое време, ще се изтощиш. А ако тръгнеш по твърда почва, без да затъват краката ти в калта, тогава ще ходиш свободно.

Казвам: човек не трябва да се спира в гласа си; и в своята мисъл не трябва да се спъва. Вие често се спъвате от страх. Започнете ли да мислите какво ще кажат хората, вие се уплашвате. Хубаво е, че искаш да имаш доброто мнение на хората. Но ако се страхуваш, ти няма да можеш да научиш онова, което е дадено в Природата. Да кажем, че искаш да изучиш някое изкуство – например, искаш да рисуваш, но се страхуваш какво ще кажат хората. Това, че те ще се смеят, нищо не значи. Всички деца, всички хора, когато започнат да учат нещо ново, все правят погрешки. Правили са и в бъдеще хиляди погрешки ще правят, но това нищо не значи, в погрешките няма грях. Грехът произтича от друг закон: когато можеш да направиш нещо, а не го правиш, това е грях. Ако направиш нещо някъде, без да знаеш, не те държат отговорен, но ако правиш нещо от инат и знаеш, държат те отговорен.

Сега, трябва да учите. Знанието, което съществува в света, е общо. Знанието през всичките векове, което е дошло до нас от древността и от което можем да се ползваме, е едно благословение. Защото е усилие на духа на цялото човечество, на всички ония добри и гениални хора, които са работили. Ние трябва да се ползваме от пътя, който те са прокарали, и от благата, които сега идват в нас. Ако остане сега да учим, както те са учили, изисква се много дълъг период.

Например, понякога вие хълцате, но не знаете причините. Как лекувате хълцането? Някой път го лекуват с разтриване на корема, някой път викат лекар, който ви дава лекарство. Вземете малко вода и поемете дълбоко въздух – така накарайте диафрагмата ви да слезе надолу. Понеже тя се е повдигнала и е притиснала белите дробове, образуват се тия спастични вълни. Подишай дълбоко и тури диафрагмата на място й. Диафрагмата е покривът на стомаха, а той всякога иска къщата му да е по-висока. И щом е по-висока, стомахът яде повече. От друга страна, диафрагмата е подът на дихателната система, която не обича той да се повдига нагоре. Диафрагмата трябва да бъде на своето място, защото тя разделя два свята. Тя е граница между физическия и Духовния свят. Не премествай тази граница – преместиш ли я, ще има вълнение.

Диафрагмата има важна роля в дишането. Които искат да учат науката за дишането, обръщат голямо внимание на диафрагмата. Щом тя функционира правилно, ще бъдеш здрав. Щом диафрагмата обича да се качва високо, тогава сърцето ще тупти, ще имаш кашлица, ще имаш прозевки и ще кажеш: „Откъде дойде този дявол?“ Дяволът е дошъл и е възгордял твоята диафрагма. Смири диафрагмата си, тури я на работа, кажи й да пази границата – по-нагоре да не се качва, по-надолу да не слиза, а да стои на мястото си.

Сега, във вас ще се зароди въпросът: „Откъде да знаем, че е така?“ Добре, тогава откъде ви дойде кашлицата? Щом се закашляш, кажи: „Няма да кашлям!“ Заповядай на кашлицата и й кажи: „Няма ли да ме освободиш!“ И тогава дълбоко напълни белия си дроб с въздух. При това положение, когато се напъваш да кашляш, въздухът наляга надолу и намества диафрагмата. А щом оставиш белия дроб с малко въздух, диафрагмата се качва нагоре. Поеми въздух – това е естественото лекуване, което може навсякъде да прилагаш. И другите спомагателни средства ще дойдат, но това са естествените неща, с които можете да си помогнете при кашлица.

Сега, вие започвате научно да разглеждате въпросите и така туряте здравето много далеч от себе си. Основите на здравето са следните: стомахът трябва добре да смила храната, да я превръща на кръв, да изпраща кръвта в белите дробове, за да се пречисти, след което да я изпраща в мозъка. Когато мозъкът възприеме кръвта, той трябва да извлече електричеството и магнетизма. След това мозъкът трябва да благодари и чрез нервната система трябва да изпрати тази сила по цялото тяло, че да могат и другите удове да се ползват от неговото производство. По този начин трябва да има една обмяна. Ако няма правилна обмяна между вашите стомах, бял дроб и мозък, вие нямате основи на здравето. Това са основите на здравето – стомахът да функционира правилно, белият дроб да функционира правилно и мозъкът да функционира правилно.

Разбира се, с начина, по който разглеждаме въпроса, ние изпадаме в морализиране. Например, казват: „Трябва да живеем добре!“ Как да живеем добре? За да живеем добре, най-първо, човек не трябва да бъде лаком в яденето, а после, не трябва да ни съблазнява яденето на другите, т. е. трябва да бъдем доволни от туй, което имаме. Щом имаме ябълчици, щом имаме пресен хляб, трябва да бъдем доволни от туй, което Природата ни е дала и да не искаме неща, които хората са създали. Нека другояче да ви обясня: имате, например, хубави и практични дрехи, много меки и топлички, но един ден вие ставате недоволни от тях, понеже нямат хубав външен вид, вземате други дрехи, по-тънки и по-корави, но с много хубав цвят, обличате ги и се простудявате. Питам тънките ли дрехи, които не задържат топлината, са по-хубави или меките дрехи, които не са с хубав цвят? Не съм против цвета и ако меките дрехи имат този хубав цвят, те са за предпочитане. С други думи, добре е, ако съберете мекотата и цвета заедно, но понякога мекота на дрехата е за предпочитане пред цвета.

Сега, в Природата цветът има друго отношение. Цветът на лицето, например, показва дали човек е здрав или не. В Природата всяко нещо е на мястото си. Има една много естествена краска, която показва телесното здраве. Има един цвят, който показва, че облечената дреха е здрава, а има цвят, който нищо не струва. Ако отидеш при Природата да залагаш дреха, която има хубав цвят, тя е готова хиляди да даде, а ако залагаш дреха, която няма здрав цвят, тя пет пари не дава. Когато отидеш при Природата хубаво облечен, тя ще ти обърне внимание, ще те посрещне и веднага ще те кредитира. А когато те види малко окъсан, не те кредитира веднага и казва: „Туй, което искаш от мен, не мога да ти го дам, ще почакаш малко“. Понеже Природата ти е давала, давала, а ти не си бил изправен човек, тя казва: „Ще почакаш малко“.

Сега, остава въпросът вие виновни ли сте. Не сте виновни, но не сте и праведни. Не сте сиромаси, но не сте и богати. Под „праведен“ разбирам богат човек, който с труд е спечелил богатството си. Казвам: не си грешен, но си сиромах. Грешния уподобявам на сиромах, а богатия – на праведен човек. Праведният е здрав човек. Грешният винаги има болести и това са полиците от миналото, които той изплаща. Заболяването показва, че някога си бил грешник и въз основа на греха идват болестите ти. Не е лошо, че идват, защото по този начин ще признаеш дълговете си и ще ги изплатиш. Сега, не мислете, че болестите са нещо неизлечимо. Те са нарушение на здравето и следователно, щом се премахне то, премахва се една малка дисхармония. Тази дисхармония съществува в храносмилателната система, в дихателната система, в нервната система и от тия три системи тя трябва да се премахне. В дихателната система усещаш, че не можеш да дишаш добре, а в храносмилателната система усещаш, че стомахът не работи както трябва. Когато стомахът не работи както трябва, и мозъкът не може да работи както трябва и тогава човек не може да бъде здрав. Сега, вие се плашите, казвате: „Аз не съм здрав, разболял съм се“ и така придавате на болестта един особен характер: „Нелечима е моята болест, тя ще ме завлече!“ Ако стоиш в пороя, ще те завлече; ако седиш встрани на брега, няма да те завлече. Излез навън!

И така, не се самозабравяйте, не се лъжете. Много пъти хората ще ви казват неща, които не са верни. Отишли при един европейски цар и му казвали: „Като теб друг цар няма – и на Природата да заповядаш нещо, тя ще го направи“. Царят се вслушал и един ден заповядал на придворните си да го занесат на брега на Атлантическия океан, когато имало прилив. Седнал той на брега, а придворните му казват: „Ваше величество, приливът иде, трябва да си вървим“. – „Как така иде, аз му заповядвам да се върне!“ Царят заповядал веднъж, заповядал втори път, но приливът все повече приближавал. Рекли придворните: „Ваше величество, приливът не слуша“... Та казвам: не се борете с приливите. Аз може да ви уверявам, че приливите ви слушат. Слуша той, но когато дойде до своя краен предел и вече виждам, че започва да се оттегля. Ако съм учен човек и направя наблюдения кога водата приижда, кога започва да се оттегля, кога отливът стига до крайния си предел, аз мога да „заповядам“ да стане прилив и мога да „заповядам“ да стане отлив. Гледам, съобразявам се и когато предстои да стане прилив, аз казвам да стане прилив, а когато предстои да стане отлив, казвам да стане отлив. И на това хората казват, че съм силен човек. Силен съм, понеже зная. Ако объркам закономерностите, ще видят, че колкото и да казвам на водата да се оттегли, тя не се оттегля и колкото да й казвам да дойде, тя не идва.

Сега, трябва да разбираме законите, с които Природата функционира. И щом правим всичко според тях, мисълта ни ще бъде вярна. Трябва да бъдем в съгласие с нейните закони, защото по-умни от нея не можем да бъдем. Природата е правила хиляди, милиони опити и вече има нещо изработено. Ние сме деца и едва сега започваме да учим. И трябва нейните методи да употребим.

Сега, няма да питам разбрахте ли ме, но ще ви кажа да приложете това. Не искам да го разбирате, приложете го сега. Например, имаш една отрицателна мисъл; какво трябва да правиш с нея? Представете си, че имате мисъл във вид на змия, а не обичате змиите; какво трябва да направите? – Не стопляйте змиите преждевременно. Природата знае, че змията е крайно егоистична и има друга философия, поради което я е направила студенокръвна – щом стане студено навън, тя се вдървява. Остави я така, не й давай топлина. Дадеш ли й топлина, ти ще бъдеш първата й жертва – щом събудиш кръвта й, теб ще ухапе. Не, нека седи замръзнала, а един ден, когато я опитомиш, ще я вземеш със себе си, ще тръгнете през гората и тя ще бъде един добър стражар. В Индия има факири, които с кобри респектират опасни тигри. Щом видят кобрата, тигрите бягат, защото знаят, че ако ги клъвне, заминават. Та казвам сега: силните мисли, които имат характера на кобра, ще ги държите в джоба си за други по-големи опасности.

Сега, как можете да опитомите кобрите? Ще ви приведа един пример, за да си изясните. Да кажем, че имате вряла вода с температура сто градуса; тя е една кобра и ако капнете върху тялото си петдесет-шестдесет-сто капки от нея, веднага ще ви изгори. Какво трябва да направите? На тази кобра ще турите студена вода, докато я направите с температура, която обичате. Сега, с врялата вода лесно можем да се справим и да я изстудим, но как ще опитомим кобрата не знаете. Какъв превод ще направите на този пример? – Трябва да намерите в кобрата една черта, която да обикнете. Змията е много тщеславна и ако я обикнете, тя става много разположена. Змиите са много умни и когато срещнете една змия, може да опитате.

Веднъж аз срещнах една змия – спряла се насред пътя с изваден език и казва: „Както виждаш, не мисля лошо, само понякога ухапвам хората, когато ме настъпят. Аз ли да мина по-напред или ти?“ Дадох й път: „Минете, нямам никакви лоши намерения“. Тя ме погледна и тръгна... Когато не разбираме езика на змията, не виждаме хубавото в нея. Даже най-лошата кобра няма лоши намерения. Гладът прави животните лоши и жестоки. Когато една змия е гладувала един-два месеца, тогава тя става лоша – в нея се събужда този глад и тя иска да го насити. Та казвам: ако дадете на кобрата храна или намерите в нея доброто, вие ще се освободите от едно зло.

Сега, да допуснем, че ви дойде една лоша мисъл: представете си, че срещнете човек, когото мразите – не знаете причината, но имате крайно отвращение към него. Какво трябва да направите, за да си въздействате? Когато видиш този човек, кажи си: „Един ден той може да стане цар, а аз да имам нужда от него“. Когато го направиш цар, отвращението ти към него почти наполовина ще се смекчи. Изведнъж не можеш да го обикнеш, но поне наполовина можеш да смекчиш своето отвращение – това е пак една придобивка. Кажи си, че Господ може да направи този човек цар и от неговия подпис да зависи твоята свобода. И така, дойде ли ви една лоша мисъл, как трябва да я смекчите? – Кажете в себе си: „Тази лошата мисъл за добро е изпратена, има нещо хубаво в нея“. Така най-малко наполовина ще смекчите вашето лошо разположение. А когато ви се случи нещо, което никак не обичате, кажете: „За добро е“. За умния, за добрия човек и доброто, и лошото за добро му действат. А за глупавия и доброто, и лошото все за зло му действат.

Сега, каква е основната мисъл, която остана във вас да я приложите?

Можете ли да изпеете песента „Мога да кажа“? Не е лесна работата на певците, понеже имате три гърла – горно, средно и долно гърло – и не знаете през кое да пеете. Долното гърло са басите, средното са тенорите, а горното – сопраните. (Изпяхме няколко пъти с Учителя: „Мога да кажа, че Слънцето утре ще изгрей и на Земята лицето ще огрей. Топлина то ще внесе за всичко, що расте.“). Дотук песента е разрешена, а сега остава: „Всичко разумно ще стане и на работа ще се хване“. Дойдохме до задънена улица – или трябва да го изпеем, или трябва да го изменим. Но ще го оставим за другия клас.

Това, което днес научихте, няма да го забравите. Това е по-добро разрешение.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

16-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

19 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Основите на здравето

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПРИЛОЖЕНИЕ НА ВѢРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВЬТА ВЪ ЖИВОТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

14 март 1937 г.

Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Йоана, от 20-ти до 38-ми стих. Човек има много неразвити дарби и способности. Той има много чувства в спящо състояние. Тази е причината, дето той не може да разбере много неща. Например, каквито усилия и да прави, човек не може да разбере Христа. – Защо? – Не е минал през Неговия живот. Докато не мине през Неговите опитности, никога не може да го разбере. Казваш: „Не мога да разбера това, което ми се говори“. – Много естествено, умът ти е зает с неща, които са далеч от важния въпрос. Някога човек е зает със себе си: Боли го крак, глава, стомах и търси начин да си помогне. От хиляди години човек има тяло, но едва сега е започнал да изучава дълбоките причини на болестите. Човек хълца, прозява се, киха, но не знае причината на тия прояви. Някога той хълца с часове, не знае как да се справи с хълцането. Като пие една–две чаши гореща вода или като диша дълбоко, то престава. Хълцането се предизвиква от едно малко повдигане на диафрагмата. Ще дойде в своето нормално положение, хълцането спира. Диафрагмата е покрив на стомаха. Когато покривът се вдигне много високо, подът трябва да се свали малко по-долу. С други думи казано: Човек хълца, когато не мисли право. Когато не мисли право, човек започва да плаче. Добре е, ако плачът е на място и естествен.

Сега, спрете се върху вярата и мислете за начините, по които тя се прилага. Има много начини за прилагане на вярата, но кой от тях е най-добър, не знаете. Как познавате кога действа вярата у вас? Казано е в Писанието: „Ако имате вяра, колкото синапово зърно, планини ще премествате“. Планините представляват мъчнотиите в живота. Значи, ако имате тая вяра, лесно ще се справяте с мъчнотиите си. Как се придобива вяра? Тя не се придобива по механичен начин. Понеже Христос уподобява вярата на синапово зрънце, това значи: Както синаповото семе има условия да расте, така и вярата има условия да расте и да се развива.

Представете си, че някой ви предложи три подаръка, от които да си изберете един: две кила злато, две кила барут и две кила жито. Кой от трите подаръка ще изберете? При сегашните условия на живота златото е най-ценно. Казвате: „Щом има злато, всичко мога да си купя с него“. Обаче, ако сте военен, намирате се на фронта и нямате барут, ще изберете барута. С него ще свършите много работа. Едва ли ще се намери някой да иска жито, защото днес то е достъпно за всички. – Какво ще ви даде златото? – Условия за работа. Със златото може да въртите търговия; да си купите къщи, ниви, лозя; да отидете в странство да учите.

Какво ще направите с барута? – С него може да разбивате скали, да търсите скъпоценни камъни, да се сражавате. Като се свърши барутът, какво ще правите? Две кила барут лесно се изразходват. Какво ще направите с житото? – Може да го сварите, може да си направите хляб, баница или да го посеете. В последния случай ще имате най-добър резултат. С кой подарък може да станете най-богат: със златото, с барута или с житото? Според мене житото ще ви донесе най-голямо богатство, защото постоянно се увеличава.

Сегашните хора разрешават въпроса със златото, барута и житото. Златото представлява закон на вярата, барутът представлява закон на надеждата, а житото – закон на любовта. Златото има отношение към слънцето, откъдето иде светлината и знанието. Ето защо, казвам, че златото се занимава с вярата, носителка на светлина и знание. Надеждата се занимава с барута, т.е. с елементите на земята. Надеждата се подхранва от земята. – Откъде се подхранва житното зърно? – От Любовта, от закона на Духа. Казвате: „Тия въпроси са неясни за нас“. – Не е важно кои неща са ясни и кои – неясни; важно е какви вътрешни придобивки имате. Ти имаш цигулка, знаеш нейната история, кой я създал, как я направил, откога съществува; знаеш още да свириш на нея. Един ден изгубваш цигулката си, с нея заедно губиш и музиката. Какво си придобил от това знание? Изкуство е да не губиш музиката. Каквото и да стане с твоята цигулка, ти трябва да запазиш музиката в себе си като вътрешна придобивка, като дар от Бога. Ти купуваш хляб, ядеш го, разказваш за него, как се прави, но като изчезне хлебарят, изчезва и твоето знание за хляба. Кой ще ти прави хляб? Ти четеш една книга за живота на светиите, насърчаваш се от тях, от техните страдания. Обаче изгубиш книгата, повече не можеш да четеш. Сега опитваш своята вяра и се обезсърчаваш. Вярата на светиите не е твоя вяра.

При сегашните условия на живота вие се нуждаете от голяма светлина и вяра. Вашата светлина и вяра са като барута. Драснеш кибрита и той светне. Изгасне кибритът и той изгасва. Светлината на сегашните лампи не е добра за очите. Те не са приспособени към тая светлина, затова трябва да ги пазим. Светлината на лампите не е такава, каквато трябва да бъде. И героят, и героинята на романите не са такива, каквито действителността ги е създала. Затова те минават за необикновени хора. И женените хора са герои, т.е. необикновени. Неженените са малодушни, не минават за герои. Който се жени, той е герой на бойното поле. Щом се оженят, младите започват да се дуелират. След това мъжът се оплаква, че жената го ранила в сърцето. И жената се оплаква, че мъжът я ранил в сърцето. Цял живот се дуелират. В тоя смисъл женитбата не е нищо друго, освен дуел. През всичкото време се води спор, кой да пее вкъщи: кокошката или петелът. Каква идея има семейството, което разрешава въпроса, петел ли да пее, или кокошка? Кокошката трябва да каже на петела: „Ти ще кукуригаш, аз ще кудкудякам“. Ако петелът не може да пее, а кокошката не може да кудкудяка, те не могат да свършат никаква работа. Когато кукурига, петелът е свършил една добра работа. Когато кудкудяка, кокошката е свършила една добра работа. Сутрин, когато петелът изкукурига, слънцето вече изгрява. Ако слънцето не е изгряло, петелът не кукурига. Щом залязва слънцето, петелът пак кукурига.

Сега, да оставим настрана живота на петела, но опишете каква роля играете вие на житейската сцена. Във вашия личен живот вие сте Иван, Драган или Стоян, но щом излезете на житейската сцена, не сте нито Иван, нито Драган, нито Стоян. Там играете някаква специфична роля. Може да играете ролята на Отело, главният герой на една Шекспирова трагедия. Като актьор в живота, човек трябва да бъде разумен.

Казвате: „Трябва да вярваме в Христа“. – Вие вярвате, но постоянно се дуелирате с Него. По няколко пъти на ден се запитвате: „Къде ще ни изведе Христос? Защо съм тръгнал след Него? Докато вървя в тоя път, нищо няма да придобия. Ако се откажа от майка си и баща си, от приятелите си, от себе си, аз ще остана сам в света. Какво ще стане с мене?“ – Това е буквално разбиране на Христовото учение. Христос говори за вътрешния живот на човека, за неговите вътрешни отношения с хората, а не за външните му отношения. Когато Христос казва: „Аз съм истинската лоза, а вие – пръчките“, Той не подразбира сегашната лоза и нейните пръчки. Това е уподобяване. Опитвали ли сте любовта на лозата? Някои лози дават много плод, а други – малко. – Защо? – Първите лози обичат господаря си, а другите – не го обичат. Има лози, които не дават никак плод. Ето защо, когато видя, че едно лозе дава много плод, казвам: Това лозе обича господаря си. Когато някое лозе дава малко плод или никак не дава, казвам: Това лозе не обича господаря си. Значи даването на плод се свежда към Любовта. Само в Любовта има развитие. Не е въпрос до разочарованията в любовта. Това е временно нещо. – Защо иде разочарованието? – За изпит. Вие влизате в живота и живеете, понеже това влиза в порядъка на нещата. Бог казва: „Не е добре човек да бъде сам“. Значи това е порядък, създаден от Бога. Човешкият порядък се различава коренно от Божествения. Обикновено хората живеят в човешкия порядък и му слагат надпис „Божествен порядък“. Грешката е в надписа. Някога става обратно: живееш в Божествения порядък, а слагаш надпис „човешки порядък“. Изменете надписите и животът ви ще се оправи. Всяко семейство, което не е поставило за основа на своя живот законите на вярата, надеждата и любовта, не може да има никакво бъдеще. То живее в човешкия порядък. Всяко семейство трябва да има за основа любовта, в която влизат вярата и надеждата. Семейство, което има за основа любовта, се радва на присъствието на Божия Дух. Ако за основа има вярата, то се радва на присъствието на светлината, на разумните същества. Ако за основа има надеждата, то е свързано със земята, със законите на земния живот. Надеждата показва на човека как да постъпва със земните закони; вярата го учи на духовните закони, а любовта определя отношенията му с Божествения свят. Надеждата, вярата и любовта в човека трябва да се съединят, за да го запознаят с целокупния живот. Само така животът се осмисля. Благата, скрити в земята, стават явни само когато слънцето изгрее и светлината ги озари. Ако светлината не дойде, благата не могат да се организират. Казва се в Битието, че земята била неустроена и пуста. Бог създаде земята. От какво я създаде, не се казва. За човека, обаче, се казва, че Бог взе пръст и от нея създаде жива душа. В тая пръст има нещо човешко, но има и нещо Божествено – диханието на Бога. За да живее, да расте и да се развива, Бог поставил човека в рая, обиколен с растения и животни. При тия условия трябвало човек да решава задачите си. Бог е говорил на човека в миналото, говори му и днес. – Как? – Чрез светлината и тъмнината, чрез въздуха и водата, чрез растенията и животните, както и чрез неговите близки. Така, именно, човек дохожда до дълбоко вътрешно разбиране на нещата. Бог говори на човека повече отвън, рядко отвътре. – „Бог ми проговори.“ – Стана ли промяна с тебе? – „Нищо не стана.“ – Да проговори Бог на човека, това е цяла епоха. Той минава от смърт в живот. Ако не си възкръснал и не си минал от смърт в живот, Бог не ти е говорил. Може духове да ти са говорили, но не и Бог. Духовете са от девет различни йерархии. Като минеш през всички йерархии и започнеш да ги разбираш, тогава ще дойдеш до Божественото начало в себе си.

Като говоря така, аз не искам да ви обезсърчавам. Бог може да ви е говорил, но запитайте се какво помните от това, което ви е говорил, и какво сте научили. Ако дойде при мене един музикант и цял час ми говори за музиката и за музикалните теории, без да ми изпее и изсвири нещо, той не е истински музикант. Защо да не ми изпее песента за любовта, която носи живота; за вярата, която носи светлина и знание, и за надеждата, която носи облеклото на живота? Тоя музикант не може да изпее и изсвири песента на любовта. Пели ли сте песента „Бог е Любов“, както трябва? Да се пее тая песен монотонно, еднообразно, това не е песен на Любовта. Това е сянка на Любовта. Това значи да пееш тая песен и хората около тебе да умират. Любовта носи живот. Следователно да пееш „Бог е Любов“, както трябва, това значи мъртвите да оживеят и да станат от гробовете си. Вие пеете „Бог е Любов“, но всичко във вас е мъртво; пеете „Бог е Любов“, но сте пълни със съмнения и подозрения. Това не е Любов. Това е любов, от която страдат всички хора – и религиозни, и светски. Днес православни, католици, евангелисти, окултисти, всички говорят за Любовта, но тя не е между тях. Мъжът, жената, децата също говорят за Любовта, но тя не е в техния дом.

Една млада сестра казваше, че не обича майка си. Много естествено, и майка ѝ не я обича. Майката не обича дъщеря си, защото върви по линията на бащата. По същата причина и дъщерята не обича майка си. Ако и майката беше мома, като дъщеря си, а бащата – момък, те щяха да се карат за него. Това не са истински семейни отношения. Такива отношения съществуват и между животните. И те образуват семейства, където майката е налице, а бащата отсъства. Някога петелът се явява между пиленцата, кътка ги, дава им зрънца, но някога ги пъди далеч от себе си. Жената казва: „До какво положение дойдох!“ Причината за положението на сегашните мъже и жени се дължи на това, че като са играли на сцената роли на царе и царици, мислят, че и в живота ги очаква същото. Като не получават тия места, те се разочароват. Вие играете само роля на цар и царица; вие сте герои на някоя драма, но в живота заемате друго положение. Казваш: „Аз съм християнин, Син Божи“. – Осиновен ли си от Бога, или си Негов истински син? Ти играеш ролята на Син Божи, но си далеч от положението на истински Син Божи. Не се заблуждавай, не си служи нито с бели, нито с черни лъжи. Мнозина ме питат: „Ти кой си?“ – За себе си зная кой съм, но ако вие искате да знаете кой съм, това е ваша работа. Намерете историята на моя живот и започнете да я изучавате. Ако искам да зная за вас кои сте, ще намеря вашата история и ще започна да я изучавам. Ако се интересувам от кокошката, славея и други птици, няма да ги питам какво знаят те за себе си, но ще изуча техния живот. За мене те не представляват това, което външно виждам. Кокошката, например, е минала през големи кризи, поради което се изменила коренно от това, което някога е била. Тя постоянно рови, търси нещо. Каквото има, нищо не задържа за себе си. Има хора с кокоши характер. Някой чете, учи, но нищо не остава в главата му. Цяла крина жито да дадете на кокошката, всичко ще разпръсне. Тя казва: „Каквото ми е дадено днес, ще се справя с него. Утре господарят пак ще даде“. Тя има вяра, но не е определила отношенията си към Бога. И хората имат вяра, но тя не може да им помогне. Те казват: „Не можахме да постигнем в тоя живот желанията си, но в идния живот ще постигнем всичко“. – Откъде знаете, че в идния живот ще имате по-добри условия? На какво се основава вярата ви?

Като прониквам във вашия минал живот, виждам, че сте очаквали, като дойдете втори път на земята, да изпълните програмата, която сте си начертали. Ето, днес имате добри условия. Защо не изпълните програмата си? Много просто, нямате вътрешна връзка с Първата Причина на нещата; отношенията ви не са правилни. Отношенията между вашата земя и слънцето, както и между вашето слънце и Бога, не са правилни.

Питате: „Къде е Бог?“ – В главата ви, във вашия мозък. – „Къде е вярата?“ – В дробовете. – „Къде е надеждата?“ – В стомаха. Значи мозъкът, дробовете и стомахът са трите възприемащи органи на физичния свят. Чрез тях човек може да влезе във връзка с Божествения свят. Ако не мислите право, не може да влезете във връзка с възвишения умствен свят. Ако не дишате правилно, не може да имате представа за вярата. Ако не се храните, както трябва, не може да имате представа за надеждата.

И тъй, ако се храниш добре, ще усилиш надеждата си; ако дишаш добре, ще усилиш вярата си; ако мислиш добре, ще усилиш любовта си. Това е правило, което можете да приложете. Защо имате глава и мозък? – Да учите, да мислите право. Трябва ли да мислите, че ще получите знанието в другия свят? Значи вие оставяте големите блага настрана, а очаквате да получите нещо в бъдеще. Днес са дадени тия блага, използвайте ги. Апостол Павел казва: „Всички няма да умрем, но ще се изменим“. При какви условия е казано това? В какво отношение може да се измени човек?

Сега, аз не искам да се спирате на вашите стари разбирания и възгледи. Те внасят наслоявания, които ви спъват. Старите разбирания носят такава зараза, каквато и плодните дръвчета, посадени по гробовете на умрели хора. Тия дръвчета смучат соковете на мъртвите и чрез плодовете си разнасят зараза навсякъде. Друг е въпросът, ако смучат сокове от телата на добри хора. Какво ще кажете, ако те възприемат сокове от телата на престъпници и лоши хора? Влиянието на лошите и на добрите хора се възприема от растенията и се предава на окръжаващите. Навеждам ви на тая мисъл, за да знаете, че има много причини, които произвеждат наслоявания в мозъка, в дробовете и в стомаха на човека. Наслояването в мозъка изопачава вашата любов; наслояването в дробовете разколебава вашата вяра; наслояването в стомаха отслабва вашата надежда. Да изопачиш любовта си, да се разколебаеш във вярата си и да отслабне надеждата ти, това значи те да не действат правилно.

Казвам: Не очаквайте втори път да дойде Христос на земята, да донесе новата наука. На времето си още Той е казал: „Нова заповед ви давам“. Тая заповед трябва вече да действа във вас. Едно от спомагателните средства на новата заповед е вярата. Почва на вярата са дробовете. Друго спомагателно средство е надеждата, с почва стомаха. Дръжте стомаха си във връзка с възвишените същества, които се хранят като човека. Христос казва: „Не само с хляб ще се живее, но с всяко Слово, което излиза от устата на Бога“. Който не знае да се храни, губи надеждата си. Който не знае как да проветрява къщата си, ще осакати дробовете си. Така той ще осакати вярата си. Щом се осакати вярата, човек става песимист. Когато предприеме някаква работа, песимистът казва: „От тая работа нищо няма да излезе“. Ожени се и казва: „Жена ми няма да ме обича“. Има синове и дъщери, но и в тях се съмнява.

В кого вярва песимистът? Може ли да вярва в богатия? Ако богатият обещае да ти даде една сума на заем, трябва да му вярваш. Той има пари на разположение и може да издържи обещанието си. Друг е въпросът, ако искаш пари от беден. И да ти обещае, той не може да изпълни обещанието си, няма пари на разположение. Ако богатият и бедният обещаят да ти дадат по хиляда лева на заем, ще вярваш на богатия. Срещаш един познат, който едва чете, едва обръща Евангелието, а иска да те научи нещо. Какво ще те научи? Ще ти каже, че Бог е Любов, че трябва да любиш Бога. Ти не знаеш ли това? Това не е наука. Покажи на човека как ти любиш Бога. Как ще му покажеш? Ще отидеш в един дом, където има мъртвец. Детето на тия хора е умряло. Ще се обърнеш към духа на детето и ще му кажеш да се върне при родителите си. На оня свят още нямат нужда от него. Ако имаш любов към Бога, детето ще те послуша и ще се върне на земята. Ще отидеш в друг дом, където слугата е намислил да убие господаря си. Ти казваш на слугата: „Зная, че си намислил да направиш престъпление, да убиеш господаря си. Мисли какво правиш. Бесилка те чака. Откажи се от тая лоша мисъл. Остани при господаря си и чакай да видиш как той ще измени отношенията си към тебе. Ще ти плаща добре, ще ти дава почивка и най-после ще ти даде една част от имота си. Ако всичко това не стане, ела при мене, аз ще ти дам богатството, което господарят би ти дал, или ще ти намеря по-добър господар“. И сегашните религиозни хора се обръщат към Господа с молба, да им подобри живота, да им даде богатство, знание, сила и чакат отговор на молитвата си. Ако не получат нищо, разочароват се. В това отношение те дават директива на Господа какво да прави. В случая те постъпват като господари. Това показва, че нямат истинско, синовно отношение към Бога. Те нямат нужното смирение. Някой казва, че като се помолил на Бога за дъжд, още на другия ден валяло. Откъде знаеш, че твоята молба е чута? С тебе заедно се молили най-малко стотина души. На кого от стоте души се чула молбата? Освен това учените могат да произвеждат дъжд и по изкуствен начин. Има случаи, когато дъждът иде и без молитва, когато почвата не се нуждае от дъжд. Въпреки това две–три гранати, изпратени във въздуха, могат да докарат дъжд. Религиозният се моли, но дъждът не иде. Кой дъжд е по-добър: който иде чрез молитва, или чрез гранати? – И единият е добър, и другият, само че първият е по-евтин, а вторият – по-скъп. Всяко добро дело е на място; важно е да се направи без никакви разноски, или поне с най-малките разноски. Същото се отнася и до любовта. Всяка любов е на място, но най-добра е оная, която се проявява с най-малко разноски. Разточителната любов лесно се изразходва. Тя не издържа на големи мъчнотии и изпитания. Истинската любов, вяра и надежда идат с най-малки разходи. Има случаи в живота, когато любовта, вярата и надеждата се придобиват с големи разходи. Често човек, за да получи любовта на ближния си, прави големи разходи. Тъкмо при тия условия вероятността за идването на любовта е най-малка.

Питате: „Защо идат изпитанията и страданията в живота?“ – За да се изпита любовта на хората, да се види на каква основа е поставена. За това, именно, изпитаха Йова. За това изпитаха и Христа. Той даде пример на безкористна любов. Христос мина през големи страдания и показа на хората как да обичат. Христос, създаден по образ и подобие на Бога, който разполагаше с богатството на света, се отказа от всичко заради човечеството. Той се пожертва за хората, отказа се от своите блага, смири се и прие рабски образ. Той мина през най-големите страдания, но издържа, понесе всичко с любов. Той показа любовта си към Бога, показа на хората как тя работи. Ако нямаше любов в ума, в сърцето и в душата си, Христос не би издържал на тия големи страдания. Работата, която Той свърши, се основаваше на любовта.

Христос постави за основа на своя живот трите закона: законът на вярата, надеждата и любовта. Той раздаде на хората всичкото си земно богатство, за да изпълни закона на надеждата. Той се отрече от себе си, от своя живот, за да изпълни закона на вярата. Той се отрече съзнателно от всичко, което имаше, с любов, а не насила. И войникът се отрича от живота си, отива на бойното поле, но насила, а не доброволно. Той знае, че ако не отиде да се бие, ще го застрелят. Христос прие доброволно кръста на страданието, за да изпълни закона на Любовта. Едно нещо е да проявиш любовта си доброволно; друго нещо е, ако те заставят насила да любиш.

Казвате: „Досега ние не сме ли свършили някаква работа?“ – Свършили сте много неща, но нямате дълбоко разбиране за живота. Представи си, че попаднеш в една долина, в която има много скъпоценни камъни. Имаш свобода да вземеш, колкото искаш и каквото искаш. Ти взимаш две–три малки камъчета, слагаш ги в торбичката си и тръгваш. Мислиш, че трябва да постъпиш така от скромност. Питат те: „Защо взе тия малки камъчета?“ – „За да има и за другите.“ – Това е неразбиране, незнание, а не скромност. Щом си попаднал в тая долина, ще вземеш, колкото можеш да носиш, и то от най-големите. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, голям като камилско яйце – като яйцето на любовта. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, голям като паче яйце – като яйцето на вярата. Умният човек ще си вземе един скъпоценен камък, като кокоше яйце – като яйцето на надеждата.

Сега, за да се оправдае за незнанието си, оня, който взел малки скъпоценни камъни, казва: „И другите хора постъпват като мене“. – И те са толкова умни, колкото си умен и ти. Какъв свят е тоя, в който не можеш да намериш човек, в сърцето на когото има скъпоценен камък, голям като камилско яйце? Казвате, че повечето хора обичат да лъжат. Това показва, че вие не сте намерили човек, в сърцето на когото има скъпоценен камък, голям поне като просено зърно. Такива хора съществуват, но вие не сте ги намерили. Казвате за някого, че не го обичате. Как да не го обичате, щом Бог го е създал? Вие сами се поставяте в противоречие. Който не обича някого, той не се произнася добре за него, за което ще носи отговорност. Първите човеци – Адам и Ева, са направени от Бога; останалите човеци са произлезли от хората. Сегашният човек трябва да работи върху себе си, за да се роди от Бога. Казано е в Писанието, че роденият от Бога грях не прави. Когато се говори за човек, роден от Бога, това се отнася до неговото вътрешно съзнание. Казваме, че Божественото съзнание в тоя човек е събудено. При това съзнание човек гледа на себе си като частица от Бога. Роденият от хората и като се ражда, и като умира, изпитва в себе си едно вътрешно колебание.

Някой казва, че за да живее хармонично, трябва да се откаже от всичко. Под „отричане“ от всичко той разбира да скъса връзката си с хората, да не се интересува от тях, да не им помага. – Това не е отричане. Така ли се отрече Христос? Да се отречеш от всичко, разбирам, да се отречеш от онова, което спира проявите на твоята любов, вяра и надежда. Ще се отречеш от това, което ти препятства, а ще възприемеш онова, което дава възможност за проява на любовта, вярата и надеждата. Може да живееш като последен слуга, но ще развиваш своята вяра, надежда и любов.

Казвам: Всичко, което става в света, има предвид развитието на съществата. В тоя смисъл и женитбата става по три съображения: за развиване на вярата, надеждата и любовта. Когато някой каже, че се оженил, казвам му: Да те благослови Господ да работиш за развиване на своята вяра. На друг женен казвам: Да те благослови Господ за развиване на своята надежда. На трети казвам: Да те благослови Господ да работиш за придобиване на любовта. Няма неженен човек в света. Ако някой настоява, че не е женен, казвам: Ти не си женен, защото още не си работил нито за вярата, нито за надеждата, нито за любовта. Младите, които още не разбират живота, са неженени; старите, които отчасти го разбират, са женени. Някои стари хора овдовяват. Това показва, че между мъжа и жената не е имало любов. Щом умре мъжът или жената, казвам, че те не са работили за развиване на любовта, вярата и надеждата. Ако са работили съзнателно, те живеят в пълна хармония и не умират. И тъй, работете за развиване на вярата, надеждата и любовта. Затова трябва да вървите в Божествения път. Като знаеш това, не казвай на човека да не се жени, но му кажи: „Ако се жениш, научи се върху какво трябва да работиш: върху вярата, надеждата или любовта“. Христос дойде на земята да прояви любовта си, чрез която да помага на страдащите, които изгубили своя път, и така да ги върне към Бога. Той казва: „Ще опазя овцете, които ми даде“. Значи Христос намери изгубените овце и опази живота им. Днес на всички хора липсва нещо, а именно – вечният живот, който включва в себе си вечната радост, вечния мир, вечната светлина. Докато не намери вечния живот, човек е свидетел на постоянни промени в себе си: ту е разположен, ту неразположен; ту има светлина, ту няма; ту има любов, ту няма. Сега, вие се стремите към живот, в който царуват вярата, надеждата и любовта. Един ден, когато напуснете земята, ще видите, че безсмъртното тяло на човека представлява външната страна на любовта. Надеждата и вярата представляват облеклото на любовта. В бъдеще тялото ви няма да умира. То ще бъде създадено по законите на вярата и надеждата. Всички действия на тялото ще стават правилно. За да се прояви вечният живот в човека, тялото му трябва да действа по закона на любовта. Когато вярата, надеждата и любовта се съединят в едно, тогава ще се създаде безсмъртното тяло на човека, в което всички действия ще се извършват правилно. Апостол Павел казва: „Ще се разруши земното тяло на човека и той ще остане с духовното, неръкотворно тяло“. Стремете се да облечете новото си духовно тяло. Желая ви да се облечете с надеждата, да се обгърнете с вярата и да се изпълните с любовта. Това е предназначението на всеки, който иска да се нарече чадо Божие. Този е пътят, по който всеки трябва да мине.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 14 март 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Приложение на Вярата, Надеждата и Любовта в живота

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Приложение на вярата, любовта и надеждата

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

12 март 1937 г.

Добрата молитва

Чете се разработка на миналата лекция.

Сега, не е необходимо всички да бъдете готвачи, но все пак човек трябва да знае да готви. Кое е необходимо при яденето? – Да знае човек как да яде.

Сега, когато се разглежда определен сложен въпрос, трябва да има една връзка – например, при зададена тема. За следващия път развийте темата: „На какво почива здравето“ или „Основите на здравето“. Някои смятат, че основите на здравето са във външната обстановка, в парите, в условията. Има много работи, свързани със здравето, но това са все условия. Колцина от вас ще развият предмета тъй, както трябва?...

Често учениците от даден клас се намират в противоречие. Представете си, че всеки от двадесетте ученици, които следват както вас един висш курс, има по един цирей в хълбока си. Питам ще могат ли тия ученици да слушат професора и ще могат ли да разбират въпроса, по който той говори? Не, циреят ще попречи – половината не ще могат да слушат, съзнанието им ще бъде ангажирано от болката. Следователно, не може един предмет, който не разбирате, да ви интересува.

Сега, аз мога да ви говоря върху даден предмет, мога, например, да ви говоря върху музика. Всички музиканти няма да станете, но музиката има едно приспособление. Всеки един трябва да знае този предмет. Може да не е певец и не е необходимо да е роден певец, но той е роден да бъде певец на себе си. Ако ли не, той трябва да плати някому да му пее. Значи, или сам трябва да пее, или друг да му пее. Във втория случай той трябва да прави по 400-500 лева годишен разход, само за да му пеят. Колко трябва да платите на един певец? За да дойде един виден певец или виден пианист в София, колко му плащат? – Най-малко от двадесет до тридесет хиляди лева. Големите музиканти или певци изискват много и имат право в това. Вие ще кажете, че е скъпо. Че онова, което те харчат в България, струва няколко милиона. Той ще получи сто хиляди български лева и като ги преведете във валута, колко ще спечели при положение, че един български лев струва десет стотинки? – Десет хиляди лева. Сега, това са странични въпроси. Вас не ви интересува, че някой певец е дошъл от странство, че пял и му дали десет хиляди лева. Но представете си, че аз ви заинтересувам с музиката – казвам на всинца ви, например, че има един толкова гениален певец, че който го чуе, веднага умът му се събужда и самият той става гениален. Тогава всички ще искате да го чуете. Понеже желаете да бъдете даровити, оттук-оттам все ще намерите пари за концерта. А сега казвате: „Не искам да харча парите си, едва имам да преживея, какво ще ходя да си харча парите“.

Тогава на какво се дължи гениалността на един човек? Вие сте учени хора, някои от вас са свършили университет. Кажете ми на какво се дължи мускулното и нервното напрежение? По какво се отличава мускулното напрежение от нервното? Това е научен въпрос, задайте го на вашите професори за разяснение. По него може да се говори много, но трябва да се постави на опит. На какво се дължи мускулното напрежение? Мускулното напрежение е прекъснато, статично, в него енергията се проявява като в една граната, която пада и се пръсва. А пък нервното напрежение започва много тихо като светлината и постепенно се усилва, усилва, докато дойде до центъра. Нервното напрежение се отличава с постепенно усилване, а мускулното изведнъж се проявява. Затова, ако не знаеш как да упражняваш мускулите, можеш да ги осакатиш някой от тях. Например, някой път искате да изучавате даден мускул и го свивате, напрягате. Цялата слабост на ученика седи в това, че напряга мускулите, вместо да напрегне мозъка. Закон е: всякога трябва да заповядваш от нервната система. Започни от малкото, не можеш да започнеш наведнаж с мускулите. Вие искате изведнъж да станете даровити. Това е мускулно напрежение. Или искате изведнъж да нарисувате една картина. Не, ще започнеш рисуването тихо и спокойно. Друг път се захващате с един предмет и искате изведнъж да го проучите. Да допуснем, че имате слаба памет и искате да я развиете. Как ще направите това? Има разни школи за развиване на паметта. Учил ли е някой от вас по тия системи? Доста пари се плащат, за да се научи една от тях. Но, все пак, най-добрият, най-естественият метод, по който можеш да научиш нещо, е този предмет да те интересува, да привлече вниманието ти и да можеш да го обичаш. Затова казвам: не можеш да се интересуваш от предмет, който влияе на твоите мускули, а не събужда твоите нерви. Хора, които имат слаба памет, имат слабо нервно напрежение, т. е. мускулите им са напрегнати, а нервите им не са. У хора, които помнят или мислят, и двете системи са в напрегнато състояние.

Сега, как ще си обясните мускулното и нервното напрежение? Това е един въпрос, който трябва да проучвате. Как ще събудите мускулното и как нервното напрежение? Да допуснем, че вземате един камък и искате да го хвърлите; в какво направление ще го хвърлите? Най-първо вие имате една мисъл, т. е. преди да хвърлите камъка създавате едно напрежение, после го хвърляте и забравяте. Често по пътя се случва така, че някоя идея или някое чувство в нас минават като посторонни камъни, които сме хвърлили. Някой път вземеш някой камък и го хвърлиш, без да остави дълбоко впечатление в мозъка. Така ония мисли и чувства, които събуждат един душевен подтик, са посторонни. Под думата „подтик“ и „подтикване“ трябва да подразбирате прекъсване на движението. С думата „подтик“ някой път означаваме и някои слаби импулси, които протичат без усилване. Не, трябва да има непреривност, т. е. подтикът трябва да бъде непреривен. Например светлината в Природата е непреривна – Слънцето не изгрява изведнъж. Кои са съображенията на Природата Слънцето да не изгрява изведнъж? Защо Природата е направила Земята валчеста, а не я е направила плоска? Ако беше я направила плоска като тава или квадратна, хората по-лесно щяха да ходят. Защо Природата не е направила слънчевия изгрев изведнъж, а имаме едно постепенно зазоряване? – Целта е, когато Природата и Разумните Същества събуждат хората, да няма стресване. Защото, ако човек се стресне при събуждане, може да полудее. Затова ти ще го докоснеш полекичка, за да го събудиш. Светлината иска да събуди в нас напрежение на нервната система и затова идва постепенно. Ако дойде изведнъж, напрежението ще бъде мускулно. Ние всякога се пазим от светлината, която иде изведнъж. Когото светват изведнъж, вашите лампи будят повече мускулната енергия и вместо да ви помагат, ви вредят. Затова ви препоръчвам, когато ще включвате електричеството, да си затваряте очите, за да може светлината да влезе през клепачите. Иначе очите се повреждат и вместо да се събудят нервите, събуждат се мускулите. Също и начинът, по който са турени тия лампи, не е хармоничен. Светлината трябва да идва отнякъде и да се разпръсва така, че да не я виждате. Колко е умна Природата, в нея Слънцето постепенно привлича вниманието ни. А ние, когато правим нещо, искаме изведнъж да стане. Ние сме тщеславни, правим го да блесне като граната. Човешкият огън светва изведнъж, а онова, което Природата запалва, е огън, който дълго гори. Например, когато се приближавате към една слънчева система, светлината постепенно се усилва, усилва и така вие се приспособявате.

И така, законът е, че разумните неща изискват непреривно изучаване. Трябва да концентрирате ума си върху онзи въпрос или предмет, който трябва да проучвате. Например, мнозина от вас искат да бъдат добри певци. Ти не можеш да бъдеш добър певец, ако не знаеш математика и не разбираш геометрия. Те вървят заедно, защото музиката има разширение на вълните, а тоновете имат отношение. А пък самата музика е определяне. За да бъдеш музикант, трябва да определиш отношението между два тона, да определиш интензивността на всички преплитания, които стават. Затова музикалният и математичният център у човека са съседни. Проучете ги.

Сега, ти искаш да бъдеш добър човек. Какво ти е необходимо, за да бъдеш такъв, как мислите вие? – Да имаме добро сърце. Ако имаш добро сърце, ще върви, но ако сърцето не е добро и не бие равномерно? Някой път пулсът е седемдесет и два удара в минута, някой път достига до 120. Защо казват, че пулс със сто и двадесет удара е болезнено състояние? Защо седемдесет и два удара са нормални, а по-горе и по-долу е анормално? Човешкият организъм е свикнал на седемдесет и два удара. Сърцето у животните пулсира различно. В Природата пулсът може да се усилва. Първоначално сърцето е пулсирало по-бавно, сега се е усилило, а в бъдеще предполагам, че ще се ускори, но ще бие непреривно, а не с прекъсване както сега. Това прекъснато биене не е ритмично, мяза на машина и означава, че сърцето се бори с някаква мъчнотия в нашия организъм. Как си представяте, че сърцето със своята сила движи кръвта? Коя е силата, която я движи? – Това свиване се дължи на космическото електричество, което минава през сърцето. Ако останеше сърцето само да движи кръвта, едва ли би изкарало една-две години. Електричеството е това, което движи кръвта. Затова хората умират моментално, когато то прекъсне.

Сега, ние се отвлякохме. Главният предмет, върху който трябваше да се спрем, беше нервно и мускулно напрежение. Всички от вас, които събуждат нервите по начина, както събуждат мускулите, стават нервни. Наместо да събуждате нервите си плавно и да усилвате постепенно тяхното напрежение, вие ги събуждате както мускулите изведнъж. Не, нервното напрежение става много плавно – то трябва да се усилва постепенно, както идва светлината. Няма да влагаш никакво безпокойство, ще имаш само едно непреривно желание. Ако не разбираш някой предмет, няма да се безпокоиш, защото неразбирането зависи от една външна обстановка на нещата, т. е. може предметът да не е ясен, защото ти не си застанал на такъв фокус, откъдето можеш да видиш.

Преди десет-дванадесет години взехме един микроскоп на втора ръка от един професор. Аз не бях се занимавал с него и една вечер го вземам, турям го, движа го насам-натам, не мога да го фокусирам. Казваха, че в микроскопа имало погрешка. Не, няма никаква погрешка, а на фабриката, която го е направила, толкоз й е стигнал умът – виждам, че така, както технически са направени, лещите нямат нужната яснота. Следователно този, който е правил тези лещи, толкоз е разбирал, дотам е дошъл. После му намерих цаката и сега манипулирам с него, лесна била работата. Тогава казвах: „Трябва всичко да се изхвърли, нищо не струва, и хиляда лева не струва, язък за парите!“ Но щом му разбрах цаката, намирам, че от хиляда лева струва още девет хиляди, т. е. десет хиляди лева. Не бях се занимавал с технически работи. Друг път ми се случи нещо подобно с един молив – какъв дявол влязъл, въртя го, въртя го, не му излиза писецът. Търся какви са причините, извадих всички моливи отвътре и намерих погрешката...

Та сега казвам: всички правите такива погрешки. Например, чувствате, че не можете да мислите, че не разбирате, че не можете да пеете, че не можете да помните, и се нервирате. Аз ще ви кажа защо се нервирате, много проста работа е. Представете си, че имате една бъчва, направена майсторски с обръчи, но сте я оставили доста време без вода, дъските са се разсъхнали, обръчите са отслабнали и щом турите вода, тя изтича навън. Казвате: „Не струва тази бъчва, някаква погрешка има в нея!“ После вземате, веднъж-дваж набивате обръчите и виждате, че кацата задържа вода. Следователно, щом сте нервни, във вас става изтичане на нервна енергия. На всички нервни хора обръчите са разхлабени и става изтичане.

Човек всякога е нервен, когато не намира предмета там, дето го е турил. Потърсиш я – нервната енергия я няма, направиш някаква работа – тя изтекла. Искаш да мислиш – нямаш енергия, искаш да пееш – нямаш енергия, искаш да помниш – нямаш енергия и започваш да се нервираш. Но нервирането е беднотия. Казвам сега: стегни обръчите! Как се стягат обръчите? Например, ти седиш и казваш: „Пари нямам“. Работата с пари не се урежда. Има хора с милиони и пак са нервни. Някой казва: „Да имам знание“. Има хора със знание и пак са нервни. – „Да бъдем красиви“. Има красиви хора и пак са нервни. – „Да сме набожни“. Има набожни хора и пак са нервни. Следователно, имаш табела „набожен човек“, но енергията пак изтича. Някой път говориш за Любов, но не може да постъпиш по любов, защото енергията е изтекла. Искаш да направиш добро, но не можеш. Човекът ти казва: „Моля, бъдете тъй добър, услужете ми!“ – „Я се махни, какво сте дошли да ме безпокоите!“ – и му туриш епитет на някое зоологическо същество. Друг път говориш много тихо и спокойно, казваш: „Аз не излизам от стаята“. Но ако в стаята ти влезе почтената госпожица боа или госпожа боа, или господин боа, тогава какво ще правиш? Ти веднага ще напуснеш стаята и ще им отстъпиш мястото си. Идването и на тримата ще произведе едни и същи резултати – ти веднага ще ги приемеш и ще изскочиш навън. Защото туй, което човек не може да направи, змията го прави. Когато змията влезе, ще те накара навън да излезеш. Ти имаш едно заблуждение, че от къщи не излизаш – създал си една глупава идея, че навън не можеш да живееш, че навън нищо не можеш да научиш. Но и вкъщи под този таван нищо няма да научиш. Ако по цял ден седиш в къщи, на какво ще замязаш? – Ще си докараш нещастие. Сега, ще ме извините, но когато съгради къща, човек оглупява вече. Ако постоянно седиш вкъщи, ще гледаш ъглите и нищо ново няма да научиш. Казва някой: „Много хубава къща!“ Тя е много хубава поради това, че ти служи за почивка. А онова, което ще научиш от външния свят, то е предметно учение.

Та сега правя една аналогия: когато създаваш един собствен идеал, той мяза на построена къща и ти си оглупял вече. Казва някой: „Аз съм създал идеал да имам десет милиона лева“. Хубаво, какво ще направиш с десет милиона? Американският милиардер Рокфелер, който има деветдесет милиарда, казва, че лекарите го хранели с овес като кон. Не че това е лоша храна – отличен вегетарианец е Рокфелер, с овес се храни...

Сега, да се повърнем към сериозната работа: не си създавайте идеал, заместващ идеала, който Природата ви е направила, който Бог е направил за теб. Ти не можеш да заместиш идеала на Доброто с никакъв друг идеал. Ти с нищо не можеш да заместиш идеала си да бъдеш некористолюбив човек и всякога да говориш истината в себе си. Нали сега вие се питате дали има икономия в Истината. Щом започнеш да икономисваш Истината, фалитът ще дойде. Не можеш да икономисваш Истината – това е закон. Щом не икономисваме Истината, всичко върви; щом започнем да я икономисваме, всичко във физическия свят тръгва назад. И обратно – ако работите вървят безразборно, ще забатачиш; ако ги икономисваш, ще тръгнат. В света на Истината е точно обратното, защото той е един идеален свят, където има енергия, няма прекъсване и всичко се усилва непреривно. Когато на физическия свят свършиш една работа, тя престава – например, щом забогатееш, енергията в теб спира. Същото става и с идеала ви да израстете – щом дойдете до 33 или 45 години, вие започвате да мислите, че сте остарели. А щом станете на 60-70 години, казвате: „Остаряхме, няма идеал!“ Това, което на младини ви е импулсирало, сега има обратно действие и казвате: „Изгубих всичко, види се, ще се връщам оттам, отдето съм дошъл. Хайде на Орландовци“. Той мисли, че е дошъл от оня свят, а казва, че ще го занесат на Орландовци. Че тогава ти нищо не си свършил.

Сега да се повърнем към темата. Не е необходимо да се отвличаме така и да ви разправям всички тия работи. Всички оратори, с цел да направят даден предмет много ясен, турят едно, второ, трето, четвърто обяснение...

И така, не трябва да постъпваш с нервната система тъй, както с мускулната. Два различни закона регулират нервната и мускулната енергия. Най-първо ще усилиш мускулите си. А те са в зависимост от нервната система. Следователно, ще развивате постепенно вашата нервна енергия. Никога не правете несъзнателни движения. Ти искаш с мускулни движения да събудиш ума си. Първо събуди човека и погледни какво има да даде.

Забелязвал съм, че когато някое куче иска да ме залае, то първоначално седи и ме наблюдава. Аз приближавам до едно място и се спирам – ако направя още едно движение, веднага ще се хвърли отгоре ми. Спирам погледа си, не го гледам, понавеждам се, бръквам в джоба си, а то разсъждава как ще се проявя. Хвърлям му малко геврече, то погледне, помирише, вижда, че има нещо, пита: „За мен ли е?“ – „Да, за теб.“ После пак поглеждам, изваждам друго парче геврек и тогава минавам, а кучето ми казва: „На добър час, свободен си!“ Сега, аз мога да взема един камък и да го ударя, но то ще се нахвърли отгоре ми. Не, аз го поглеждам и го питам: „Какво искаш?“ – „Дължиш ми“. Нали когато дължите пари някому, не минавате по пътя, където живее вашият кредитор? Преди да сте взели пари, търсите банкера, интересувате се от неговата фирма, но щом ги вземете, не минавате покрай него. Защо по-напред минавахте, а сега не? Колко трудно е понякога да си дадем отчет за известни подбуди. Да кажем, че минаваш покрай един човек, на който преди четири-пет деня си обещал, че ще му платиш, но сега казваш: „Обещавам, че ще ти платя, но бъдете тъй добър да поотложите малко“. По същия начин и ние сега отлагаме плащането.

И Природата постъпва по същия начин. Ние вземаме нещо от нея, но не се явяваме, искаме да избегнем плащането. А тя си е направила работата тъй, че където и да ходиш, ти ще се върнеш и ще минеш по същия начин. Казват, че кармата е дълг със сложна лихва. Мисля, че е малко преувеличено. Индуските философи зле са представили Природата. Тя не е толкова строга, че да ти одере кожата. Туй, което аз зная, е, че тя никакви лихви не взема. Кредитира те веднъж, дваж, сто, двеста, триста пъти. Даже и деветстотин деветдесет и девет пъти да си ходил, тя пак ти дава. Ти офейкваш, всичко пропиляваш и пък идваш да се изясняваш, а тя нищо не иска. Ти си я лъгал, че ще платиш, нищо не си плащал, а тя само майката на кредита търси, никаква лихва не иска, готова е да направи отстъпки. Ако четете Фламарион, ще видите, че двадесет и пет стотинки, вложени със сложна лихва по времето на Христа, произвеждат за две хиляди години дълг, който не може да се плати, дори и цялата Земя да беше от злато. Добре, ами ако сме взели от Природата хиляда лева със сложна лихва? За да изплатиш този дълг за две хиляди години, ще ти трябва не само една земя от злато, но повече от девет-десет хиляди земи. Откъде ще вземете и в коя банка ще турите толкова пари? Аз харесвам туй число от двадесет и пет стотинки под сложна лихва и затова казвам: не е хубаво човек да взема пари под лихва. Вземеш ли пари, плати си ги. Не вземайте пари с лихва, не ги оставайте неизплатени дълго време. Казвате, че ще ги платите. След две хиляди години с нищо не можеш да ги платиш – и цялата Земя да е от злато, пак не можеш да платиш своя дълг.

Сега, понеже имате едно голямо богатство, което е вашият мозък, пазете неговата хигиена. Когато ставате сутрин, как трябва да събуждате мозъка си? Кажете ми как се събуждате вие? Ще ви дам едно малко упражнение: щом се събудиш в 3-4 ч., попитай се да станеш или не. Щом единият ум ти казва да станеш, стани! Другият ум пък казва и се аргументира: „Не ставай, още е рано, Слънцето не е изгряло, не си се наспал, поспи си още малко“. Питам кого трябва да слушаш – онзи, който се аргументира, или онзи, който не се аргументира? Онзи, който не се аргументира, винаги има едно разположение в Природата.

Сега, ще ви приведа един пример: от една богата кантора в Америка дават обявление, че търсят касиер. Идват разни лица с висше образование или с препоръки, отиват при директора и той на всички казва: „Ще ви имам предвид“. Така всички оставят молбите си и си отиват. Най-после влиза един млад момък, вижда една хартийка на пода, вдига я, туря я на мястото й и после казва: „Господине, едно обявление има, че се нуждаете от касиер. Аз нямам никакви препоръчителни писма, но може да ме опитате“. Директорът рекъл: „Не, с навеждането си да вземете хартийката вие носите най-добрата препоръка“. Тъй постъпва и Природата, ако идете при нея с някои препоръки. Даже да ви препоръча Свети Никола или друг някой светия в оня свят, тя казва: „Ще ви имаме предвид“...

Та сега, въпросът е за ставането. Всеки трябва да се събужда. Когато сте били малки деца, вашата майка ви е събуждала. Тя идва, повдига юргана, подръпва го, а щом си замине, вие пак се завивате. Не, когато ставате, ще имате до себе си едно шише с вода. И когато оня ум започне да се аргументира, вие ще налеете малко вода на лицето си. Ако продължава да се аргументира, още малко вода ще налеете. Щом се пръснеш три пъти с вода, работата става вече. Сега, можете да употребите този метод и в други случаи. Например, понякога искате да свършите дадена работа, но идва пак оня и се аргументира, че не му е времето. Вземете пак вода, напръскайте се и той ще престане. Когато се колебаеш за някоя работа, пръсни се три пъти с вода, виж какво ще бъде твоето настроение и започни работа. Имаш ли някаква работа да вършиш, свърши я по който и да е начин! Когато дойдат да видят доброто, ще видят и твоето добро желание да свършиш тази работа. Може да не я свършиш както трябва, но все пак ще спечелиш нещо. Ако не започнеш работата, много по-голяма погрешка ще направиш и ще си създадеш неприятности.

Сега, мнозина от вас се оплакват, наричат нашия век „нервен век“. Аз бих желал той да е век на нервите. Не е лошо човек да бъде нервен. Нервната енергия тече постоянно. Тя не трябва да изтича, а да приижда постоянно, за да се напълнят нервите ви и да бъдат винаги с такъв голям складиран запас, че всякога да сте готови за работа. Някой път вие нямате енергия, защото е изтекла и тогава трябва да стягате обръчите си. Как можете психически да стегнете обръчите си? Да допуснем, че не разбирате някой предмет. Например, учениците от класовете казват: „Онзи ден Учителя говори по един предмет, но този въпрос не можах да го разбера“. Или казвате, че нещо по геометрия не ви е ясно. Но учителят сяда, започва да говори, говори и ви идва едно вътрешно прояснение. Следователно, преди всичко трябва да бъдеш спокоен – никога не се стеснявай, нищо не казвай. А вие предварително си туряте една идея и казвате: „От мен нищо няма да стане!“ Вярно, това е статично положение и ако не учиш, от теб действително нищо няма да стане, тъй както, ако не ядеш, нищо не можеш да бъдеш. Ако не учиш, учен човек не можеш да станеш; ако не пееш, певец не можеш да станеш; ако не говориш, оратор не можеш да станеш. Ако сам не учиш, а караш други да говорят, ти не можеш да се научиш.

В България дойдоха американци и не можаха да се научат български, защото искаха първо да научат правилно езика, че тогава да почнат да говорят. Нито един не можа да се научи, защото не се упражняваха. Та казвам: макар отначало криво-ляво, трябва да говорим, за да се научим. Рекох на американците: „Влизам ви в положението, вашият език е по-обработен, по-културен, не мяза на български. Българският е дивашки, но не толкова, колкото китайският – по-културен е от него“. Китайците и англичаните имат едносрични думи, защото ценят времето. Защо китайците са създали едносрични думи? – Те са пестеливи на време и тази им пестеливост показва, че не мислят. Китаецът е доста наблюдателен, но когато трябва да мисли философски, там го няма.

Сега, мозъкът ви всякога трябва да бъде пълен с енергия. Трябва постепенно да изпращате енергия и така ще имате желание за работа. Мислете понякога за вашата глава, попипайте я! Но не наклонявайте главата си настрана, защото тогава искате да привлечете електричество от известни елементи отвън. Добре е да туриш пръста си върху определено място на главата си и да се концентрираш. Да кажем, че искате да събудите в себе си центъра на математиката; какво трябва да направите? Трябва да мислиш и да привличаш повече кръв в тая част, където е центъра на математиката. Често някой туря ръката на челото си, когато иска да си припомни нещо – това е един външен стимул. Но ако човек иска да мисли и да върви по пътя на последователно мислене, всички трябва да знаете как да прекарате кръвта във вашия мозък. С коя мисъл трябва да започнете?

Сега, вие веднага се плашите и казвате: „Баща ми, дядо ми, майка ми нямат нищо, външните условия са лоши“. Така събуждате в себе си тия чувства, които не трябва – събуждате страха си. И понеже едва сте излезли от Египет, всинца сте толкова страхливи. Съвременното човечество е толкова страхливо, че сега, за да ги направят смели и решителни, дават им страдания. Сега сте в пустинята. Защо Мойсей трябваше да води еврейския народ четиридесет години през пустинята? – За да ги освободи от страха. Трябваше четиридесет години да се скитат из пустинята, да измрат всички страхливи роби, излезли из Египет, и да остане новото поколение. Трябва да изчезне страхът във вас – всички страхливи мисли, страхливи чувства трябва да изчезнат и да остане новото поколение на Добродетелта. Всички ние трябва да бъдем смели! А сега всинца се плашите как ще преживеете и казвате: „Как ще бъда на оня свят, ако ме турят в ада!“ Оставете тия попски изобретения. Сега сме в ада, а там няма ад. Ние сами сме създали своя ад вътре в себе си. Говоря за страха, понеже човек, щом намери своите дефекти, започва да се страхува. За противовес на страха турете разсъждението, турете вярата, надеждата, милосърдието, разумността. Казвате: „Ами ако съм съгрешил?“ Това е страх. Ако си съгрешил, не се страхувай – ще изправиш погрешката си. Не се безпокой, а напиши едно писмо, в което да се извиниш: „Допуснал съм една погрешка“. Сега пък ще кажете: „Какво ще си помисли той за мен?“ – Напиши второ писмо и кажи: „Написах едно писмо, допуснал съм една погрешка, ще ме извините“. Ще се извиниш, за да бъдеш последователен в себе си.

При живота, който имаме в Природата, навсякъде можем да направим погрешки. Например, може да направиш погрешка в говоренето, когато някъде повишиш глас и кажеш нещо. Ако повишиш гласа си повече, ти ще пострадаш, защото при силно и рязко говорене се демагнитизираш и губиш енергия. Никога не говори рязко, а кажи: „Ще ме извините сега, не съм разположен, не мога да го направя“. Не казвай грубо: „Няма да го направя!“ или „Иде ми да го набия!“ Какво означава изразът „да го набия“? – На-бит. Значи битът, битието на хората. След частичката „на“ тури една запетая и започни да разсъждаваш върху бита на този човек. „На, бит“ значи „животът му е такъв“. Някой казал нещо по твой адрес – криво те е разбрал. Прати му някой подарък, защо ще ходиш да го биеш. След като го набиеш, ще изхарчиш излишна енергия, която струва няколко милиона. Той има, например, да ти дава сто лева; струва ли си да харчиш енергия за един милион заради сто лева? Предпочети да му дадеш сто-двеста лева, отколкото да похарчиш своята енергия напразно. Тя струва милион и не се придобива лесно. Ние харчим енергията си безразборно във всяко отношение. Сега ще кажете: „Аз съм много нервен!“ Да, става изтичане на нервна енергия. Спестявайте тази енергия.

За следващия път искам някои от вас да ми разяснят какво са разбрали – каква е разликата между мускулната и нервната енергия. Помислете и си изведете някои методи. Няма да бъде лошо, ако забогатеете с още два-три метода, понеже всинца сте обеднели. Съжалявам ви и искам да ви направя малко по-богати фирми, които да кредитират.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

15-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

12 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Мускулно и нервно напрежение

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ОБМѢНА НА БОЖЕСТВЕНОТО! (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

7 март 1937 г.

Ще прочета 13-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 19-ти стих. Има събития в човешкия живот, които са станали преди хиляди години. Ние ги изучаваме и ще ги представяме толкова живо, като че днес стават, и съжаляваме, че са станали. Щом са станали преди хиляди години, те са исторически факт, но въпреки това те стават и в нас. Само така ние можем да дойдем до тяхното разрешаване. Например, имате една светла мисъл или едно светло чувство, но не знаете тяхната цена, не знаете как да ги използвате. Казвате, че и без тях може. Вие гледате на тях като на самозванци, без които може да живеете. Като влезе в дома ви някакъв самозванец, казвате: „Той ще ни направи някаква пакост, затова да си върви, откъдето е дошъл“. Мислите ли, че ако една светла идея влезе в ума ви и едно светло чувство – в сърцето, ще ви причинят някаква пакост? Ако мислите така, умът ви ще се помрачи. Това разбиране е несъобразно с живота. Това е изопачен, болен възглед. Няма по-лошо нещо от това, да носи човек в себе си мисълта, че е болен. Станеш сутрин, мислиш, че си болен. Легнеш да спиш, пак за болестта си мислиш. Където ходиш, каквото правиш, само една мисъл носиш в главата си: „Болен съм, имам нещо в организма си, което ме мъчи“. Ту глава те боли, ту рамо, ту крак, ту кръст – всичко те боли. Отвориш книга да четеш, не можеш, болката е в ума ти. Искаш да се разговаряш с приятели, не можеш, за рамото си мислиш. То е като ударение на думата, както на френски, така и на немски език. Ако не сложиш ударението на място, думата губи смисъла си. Като дойде мисълта за болката в рамото, веднага изпъква ударението accent aigu. Това ударение се слага само на някои думи, а не на всички. Има думи без това ударение.

Сегашните хора са изгубили правилния възглед за нещата, който Бог е създал, и казват, че Той е създал нещастията. Не е вярно. Бог е създал всички светове – физичния, духовния, умствения, със свои специфични закони, със свой език. Следователно, който свят изучаваш, ще знаеш и съответния език. Ако изучаваш умствения свят, ще пазиш светлината на ума си, да не изгасиш свещта на своя живот. Ако изучаваш духовния свят, ще пазиш топлината на сърцето си, която поддържа огъня на живота. Ако изучаваш физичния свят, ще пазиш активността си, постоянно да работиш, да не се обленяваш. Няма да бъдеш впрегнат кон, да те впрягат постоянно и да те карат на работа, когато не искаш.

Ще бъдеш свободен кон, ще ходиш по ливади и поляни, по гори и планини, ще скачаш и ще тичаш, където пожелаеш. Ако си кираджийски кон, кожата ти ще се смъкне, но господарят ти ще спечели от тебе. Като знаеш това, освободи се от хомота, от каруцата, която теглиш по широкия царски път. Не е свободен оня, който носи товар на гърба си. Казваш: „Трябва да направя нещо!“ Думата „трябва“ е създадена от дявола. Човек казва на коня: „Трябва да караш каруцата! Трябва да носиш товара! Трябва да ти сложа юзда!“ Много идеи се налагат с думата „трябва“. Тя е изобретение на миналото поколение. Вие се движите по хипнозата на тая дума и казвате: „Така е вярвал дядо ми и аз трябва да вярвам като него“. – Дядо ти е бил кираджийски кон. Той карал каруцата на господаря си. Трябва ли и ти да бъдеш като него? – „Баба ми е вярвала в това и аз ще вярвам като нея.“ – И баба ти е била кираджийски кон.

Първото нещо, което се изисква от вас, е да се освободите от всички неестествени неща във вашия живот. Болестите, старостта са неестествени неща. Ти казваш: „Очите ми отслабнаха, не виждам буквите, не мога да чета. Краката ми започнаха да треперят, не ме държат. Кръстът ме боли, не мога да спя“. Това са остатъци от твоя минал живот. Очите отслабват, когато човек не прави нужните упражнения. Много хора не гледат, както трябва. Те отварят широко очите си, блещят се, но това не е гледане. Правилно е, когато искаш да видиш нещо, да не въртиш главата си на една и на друга страна, но да движиш очите си. Ще движиш очите си нагоре, надолу, настрана в посоката, където е предметът за наблюдаване. Иде някой при тебе и като искаш да го видиш, ти обръщаш главата си към посоката, откъдето той иде, а очите стоят неподвижни. Това значи да упражняваш главата и врата си, а очите да почиват. Така те стават лениви и постепенно отслабват.

Някой казва: „Не обичам да гледам на небето; земята ме интересува“. И това не е лошо, но като гледат постоянно към земята, след три–четири години очите ти ще отслабнат. Гледай нагоре, надолу, наляво, надясно, да засилиш очите си. Не мисли, че е глупаво да гледаш нагоре, към небето. Казват, че един гръцки философ, като гледал все нагоре, спънал се и паднал в един трап. – Това се е случило с един човек, няма да се случи с всички. Добре е да гледа човек и нагоре, и надолу. Като гледа нагоре, ще избегне някаква опасност. Може да падне една керемида от покрива и да пукне главата му. Като отиваш на планината, пак гледай нагоре. Като станеш сутрин от сън, излез вън и гледай на небето, да видиш ще вали ли, или времето ще бъде ясно. Вечер наблюдавай звездите, изучавай съзвездията. Много неща има за учене. Някой стане от леглото и бърза да закуси. Той казва: „Яденето е моята книга“. Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко. Казах ви, че трябва да се ползвате от слънчевата енергия, но вие бързате, не чакате да ви обясня как да постъпвате. Мнозина от вас започнаха да наблюдават слънцето, без да знаят начина за това. Те се вторачват в слънцето и очакват да получат нужната енергия. Така не се придобива енергия. Слънчевата енергия трябва да мине през няколко воала, за да даде своя резултат. Казвам на някого: „Разтрий си малко гърба“. – Защо да се разтривам? – Понеже си простуден, чрез разтривките ще се подобри кръвообращението ти. Капилярните съдове ще се разширят. Не питай защо трябва да се разтриеш, но изпълни съвета ми. Чрез разтривката организмът възстановява своето нормално състояние. Ако някой орган – ръцете, краката, главата, имат по-висока температура, отколкото трябва, организмът е в анормално състояние. Ще вземеш мерки да се възстанови естествената температура. Ако топлината на организма е по-ниска, отколкото трябва, пак има нещо ненормално в него. Не оставяй да се събере в някой уд повече топлина, отколкото трябва.

Същият закон се отнася и до чувствата. Когато човек изпитва известно ограничение или стеснение в чувствата си, в организма пак настава известна аномалия, явява се увеличаване на температурата. Затова казвам, че човек трябва да бъде свободен и в мислите, и в чувствата, и в постъпките си. Той трябва да разполага със специфични методи, да може при всички условия сам да си помага. Ще се удави ли рибата, ако я хвърлиш във водата? Ще се убие ли птицата, като я хвърлиш отвисоко? Така и човек, при всички мъчнотии и изпитания, трябва да си служи с онова знание, което може да му помогне. Питам: На какво разчита човек, ако преживява известно противоречие? На какво разчита той, ако мисли, че хората не го обичат? Да те обичат хората, това е богатството на половин живот. Каква полза, ако те обичат, а ти не си разрешил въпроса за Любовта? Каква полза, че ти обичаш, но пак не си разрешил тоя въпрос? Когато те обичат и ти обичаш, между вас става правилна обмяна. Тогава и двамата разбирате как действа Любовта. Тя е метод за работа. Тя работи в духовния свят.

Следователно, ако не обичаш и не те обичат, Любовта не работи. Без Любов няма живот. На земята хората разбират Любовта като чувство, като желание, което предизвиква апетит. Те не я разбират като вътрешна, органическа проява. Апетитът е анормално желание. Човек може да яде по десет пъти на ден и пак да бъде гладен. Майката кърми детето си по десет пъти на ден, за да расте, без да мисли, че тя развива в него анормално желание към ядене. Колко пъти на ден трябва майката да кърми детето си? По колко пъти трябва да диша здравият човек в минута? Здрав човек е оня, на когото мислите, чувствата и постъпките са нормални. В него мисленето, чувстването и дишането стават правилно. В неговия организъм всякога има запас от енергия. В болния е тъкмо обратно. Той страда от недоимък на енергия. Ако болният страда от стомах, колкото малко храна и да приема, всякога част от храната не може да се смели и се натрупва във вид на полуорганическо вещество около ставите, около прешлените на гръбначния стълб и причинява усложнения в организма. Съвременната медицина нарича тия заболявания ревматични, а на духовен език наричаме „духовни тръни“. Набодеш ли се на един от тях, дълго ще страдаш. Трябва да намериш мястото му и със специална игла да го извадиш. Казвате: „Искаме да знаем в какво се крие естественото“. Същественото в живота аз намирам в малките работи. Някога аз имам желание сам да изляза на разходка, да не ме придружава никой, за да мога свободно да размишлявам. Тъкмо тоя ден ще се изредят десетина души, да питат нещо, да искат някакъв съвет. Понеже съм решил да не се спирам на пътя, казвам: „Който иска да ме пита нещо, да дойде с мене на разходка. Ще вървим и ще говорим“. Един от тях се оплаква, че го боли глава. Казвам му: Ще изпиеш три чаши гореща вода на глътки. След това ще вземеш очистително. Като освободиш стомаха си, ще направиш една топла баня и ще си легнеш. В банята ще седиш малко. Като ви боли стомах, непременно и главата страда. Лекарите казват, че главоболието е резултат на голям наплив на кръв в главата. Според мене човек страда от глава, когато има недостатъчно кръв в мозъка. Наистина, в главата не трябва да има много кръв, но не трябва да има и по-малко, отколкото е нужно. Обръщайте внимание на малките работи, да можете сами да си помагате. Човек трябва да бъде лекар сам на себе си, да се вслушва в нуждите на своя организъм.

Сега, когато ви гледам, намирам, че имате нужда от възпитание. Аз се нуждая от ученици, които разбират. Вие едва сега започвате да разбирате. Някой от вас иска да знае причината, защо Юда предаде Христа. Много просто. Защо продавате скъпоценния си камък? – Защото струва скъпо. Юда знаеше, че Христос е скъпоценен камък, и го продаде. Ако синът ви намери два пръстена вкъщи, единият струва сто лева, а другият – сто хиляди, кой от двата ще предпочетете? – Разбира се, че ще вземете втория. Синът е умен, знае, че като продаде втория пръстен, ще може с тия пари да отиде в странство да учи. Юда беше умен човек, касиер, разбираше цената на парите. Той знаеше, че Христос струва скъпо и като го продаде, ще се ощастливи. Но евреите го излъгаха. Той продаде Христа само за 30 сребърника – много евтино. Юда си казваше: „Веднъж дойде щастието в ръцете ми и го изпуснах“. Той горчиво съжаляваше за това. Най-после Юда се обеси от скръб, че продаде Учителя си толкова евтино. Той трябваше да бъде честен, да каже на Христа: „Учителю, вместо да те продам за 30 сребърника, по-добре ти сам се откупи“. Христос беше богат, сам можеше да се откупи. Питате се: „Как е възможно за 30 сребърника да продадеш Учителя си?“

Един млад, способен момък, свършил университета с отличие, се влюбил в млада, красива мома, която не отговаряла на чувствата му. Един ден той я срещнал и намушкал с нож на няколко места. След това го хванали и осъдили на няколкогодишен затвор. Като го питали защо извърши това престъпление, той отговорил: „Обичам я, не мога да живея без нея“. Да мислиш, че не можеш да живееш без жена или без мъж, това е заблуждение. Можеш да живееш и без жена, и без мъж. Когато мъжът казва, че не може без жена, той има предвид своите нужди, няма кой да му готви, да го пере. Не може ли той сам да си готви и да се пере? Жената казва: „Не мога без мъж, няма кой да се грижи за мене“. Ако е въпрос да се грижи някой за нея, това е лесна работа. Има кой да се грижи за жената. Кой се грижи за детето? Външните хора ли се грижат за него или вътрешните? Значи Оня, Който е създал света, има грижа за всички. Ако не съзнаваш, че имаш задължение към своя Създател, ти не разбираш живота. Колко може да се разчита на думите на момъка, който казва, че не може да живее без своята възлюбена, а като се ожени, забравя какво е казал? Докато се ожени за нея, казва, че ще умре без нея. Щом се ожени, казва, че от нея умира. Кое е вярно: първото, или последното? В думите му няма последователност.

Често ме питат: „Ти защо не се ожениш?“ Аз пък се запитвам: Какво ще правя, ако се оженя и жена ми не ме обича? Или ме обича, а после обикне друг? Или имам деца, които не слушат? Като си задам всички въпроси, най-после казвам: Не искам да се оженя. Обаче с това въпросът не се разрешава. Трябва да бъда справедлив. Ако не се оженя, ако и други не се оженят, какво ще правят духовете, които трябва да се родят? Те трябва да се развиват. Ако никой не се жени, хората ще измрат и земята ще остане пуста. Какво по-голямо противоречие от това може да съществува? Има смисъл човек да се ожени, ако между мъжа и жената има пълна хармония и разбирателство.

В природата съществува закон на пълна хармония. Каквото е отношението между светлината и топлината в природата, такова трябва да бъде отношението между мъжа и жената. Светлината и топлината са диаметрално противоположни една на друга, но въпреки това те са в пълно съгласие. Те вървят заедно. Светлината изпълнява една функция, а топлината – друга. Топлината подобрява кръвообращението на човека, а светлината внася в него мисъл и свобода. Топлината върши това, което светлината не може. И светлината върши това, което топлината не може.

Въз основа на това казвам: Жената ще извърши в света това, което мъжът не може да свърши; и мъжът ще свърши това, което жената не може. Ако мъжът може да свърши работата и на жената, той не се нуждае от жена. И ако жената може да свърши работата на мъжа, и тя не се нуждае от мъж. Съвременните учени казват, че съществува някаква студена светлина. Това е теория.

Всъщност, не съществува студена светлина. И при най-оскъдните условия светлината не е лишена от топлина. В светлината има, ако не много, поне минимално количество топлина. Същото се отнася и до топлината. И в топлината има, ако не повече, поне минимално количество светлина. Като говоря за светлината и топлината, дохождам до понятията „ад“ и „рай“. Адът е място, където има много топлина и малко светлина. Тъмните духове на ада работят в тъмнина. Те се мъчат да превърнат топлината в светлина, но не могат. Нещастието иде в момента, когато човек пожелае да се удоволства. Топлината създава условия за удоволствия. Човек започва да мисли само за ядене и пиене, за почивка и разходка, за обличане. Добре е човек да се облича хубаво, но защо му са много дрехи? Всяка дреха е проводник на известна енергия. Човек трябва да знае каква енергия му е нужна и чрез каква дреха може да си я достави. И в миналото, и днес се изучава тоя въпрос, но още не е доказано, кои дрехи са добри проводници на светлината и топлината и кои не са. Да се върнем към един от съществените въпроси – за очите. Казах, че за да не отслабват, очите трябва да се упражняват. Има различни упражнения, които раздвижват всички очни мускули. Ако не се упражняват, очите постепенно отслабват и губят способността си да виждат. Всяко движение на окото е свързано с известна мисъл. Дали движиш окото си нагоре и надолу, надясно и наляво, в диагонал, ти възприемаш точно определена мисъл. Като е създал очите, Бог имал предвид да служат на човека, да вижда всичко, което го обикаля. Като отивате на екскурзия, вие бързате по-скоро да стигнете на върха. Това не е правилно. Вървете бавно и гледайте нагоре наляво и надясно. Щом изгрее слънцето, спрете се малко, да видите как изгрява, и продължете пътя си. Бързате ли, вие скоро ще остареете, ще бъдете негодни за работа. Щом господарите ви разпрегнат, аз ще ви намеря по ливадите и там ще ви проповядвам новото учение. Сега вие минавате за учени хора, мислите, че много знаете. Казвате: „Дядо ми и баба ми казват така, професорите казват така“, но дядо ви и баба ви, както и вашите професори, не знаят как Бог е създал света, защо го е създал и т.н. Колко учени днес не знаят даже елементарни неща! Един учен казвал, че овцете пият вода, когато са болни. Тъкмо обратното: когато са болни, те не пият вода. Ако отидете в Англия и Америка, ще срещнете много англичани или американци, които не знаят нищо за България и българите. Те мислят, че България е някакъв щат в Америка. Като се говори за българите, мнозина мислят, че българи и унгарци са едно и също нещо. Българите мислят, че всички народи ги познават. Днес много хора знаят за духовния свят толкова, колкото някои англичани и американци за България.

Двама души, единият религиозен, а другият материалист учен, се разговарят. Религиозният пита ученият: „Вярваш ли в Бога?“ Ученият го пита: „Ти вярваш ли в природата?“ Религиозният познава Бога и за Него говори. Ученият познава природата и за нея говори. Той казва: „Аз вярвам в природата“. Религиозният казва: „Аз вярвам в Бога, Който създаде природата“. Ученият казва: „Бог не е създал природата. Сам Бог е създаден от човека“. Значи ученият не вярва в никакъв Господ. Кой от двамата е на правата страна?

Сега, ако поставим въпроса на гласуване, коя страна ще има право? Бог ли създаде природата, или човек създаде Бога? По-вярно е, че идеята за Бога хората я създадоха, а не че хората създадоха Бога. Под „природа“ разбираме видимото изявление на Бога. Можем ли да кажем, че Бог е създал природата? Може ли Бог себе си да създаде? Изявлението създава ли се? Можеш да създадеш само това, което е вън от тебе. Грънци можеш да създадеш, дрехи можеш да шиеш, но да създадеш същественото, което е в самия тебе, това е невъзможно. Това, което се изявява чрез мене, което е част от мене, аз не мога да го създам. Заблуждение е да мислим, че Бог създаде природата или че човек създаде Бога, но не е грях. Едно е вярно, че между Бога и природата съществува известно отношение. В тоя смисъл отношенията между двама души са нормални само тогава, когато почиват на взаимно доверие. Каквото и да се случи в техния живот, вярата им един в друг не само че няма да се намали, но повече ще се усили. Ако се яви някакво съмнение, единият от тях взима мерки. Следователно, където има разбирателство, там отношенията са правилни и хармонични. Когато ангел Господен се яви при Авраама, той му каза от името на Господа: „Няма да скрия от тебе това, което съм намислил да правя“. – Какъв беше Авраам на Господа? – Негов приятел. Ангелът каза на Авраама, че отива в Содом и Гомор да погуби тия градове заради лошия живот на жителите им. Авраам започна да се застъпва за тях и каза: „Господи, ако има сто души праведни, ще пожалиш ли градовете?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 80?“ – „Ще ги пожаля.“ – „Ако са 50?“ – „Пак ще ги пожаля.“ Така слизаше Авраам до десет души, но повече не посмя. Всъщност, само Лот, братът на Авраама, беше праведен. Даже дъщерите му не бяха праведни. Жената на Лота не послуша ангела, да не се обръща назад, да гледа какво става с градовете. Тя прояви любопитство, обърна се назад и за непослушанието си се превърна на солен стълб.

Понякога и вие се обръщате назад, да видите своето минало. Казвам: Не се обръщайте назад, ще се превърнете на сол, като Лотовата жена. За лошия живот на хората Содом и Гомор бяха превърнати на пепел. Само Лот се спаси, като единствен праведен човек. Тия градове не могат да съществуват само за един човек. Какво представляват Содом и Гомор? – Дебелото и тънките черва на човека. И днес съществуват тия градове. Ако там няма десет души праведни, и тях огън ги очаква. Огънят подразбира болестите, страданията и нещастията. Праведни хора трябва да има в света!

Кое е същественото в живота? – Да възстановим светлината в своя мозък, да мислим право, да възстановим топлината в сърцето и в дробовете си, да чувстваме правилно; да възстановим деятелността на стомаха, да работи добре. Това е наука, която има отношение към здравето на човека. Да възстановим деятелността на мозъка, на сърцето и на стомаха, това значи да ги упражняваме. Без упражнения нищо не се постига. Казвам на една сестра, която изучава пеенето, че за да пее добре, тя трябва да упражнява специално ония мускули в ларинкса, които имат отношение към сопрана. Тя пее сопрано. За всеки глас има специфични мускули в ларинкса. За да се развиват тия мускули, певецът трябва да знае как да изпраща кръвта към ларинкса. От музикалния център, който е отстрана на веждите, кръвта трябва да слезе в ларинкса, да работи за неговото развитие. Ако пееш несъзнателно, резултатът ще бъде малък. Малко певци има днес, които знаят правилата на пеенето. Повечето пеят несъзнателно. Има добри певци в света, но те могат да бъдат и по-добри. И вие сте добри хора, но може да бъдете по-добри. При това добротата трябва да бъде неизменна. Каква доброта е тая, която при изпитания се изменя? Днес си добър, утре ставаш лош. Когато добрият става лош, аурата му потъмнява, той губи разположението си и търси причината за това отвън. Причината е в самия него. Поради лошото си разположение, той е попаднал в гъста материя, от която мъчно може да излезе. – Кога ще се очисти от тая материя? Изворът сам се чисти, а шишето други го чистят. Буйният извор сам се чисти, а слабото поточе човек го чисти. И тъй, когато умът, сърцето и волята са силни, човек сам се чисти, никой не му помага. Когато умът, сърцето и волята са слаби, човек очаква външна помощ. Някои религиозни очакват да дойде Христос отвън, да им помага. Това е механично схващане на Христа. Христос отвън няма да дойде. Той дойде веднъж на земята и претърпя голяма криза. Втори път по същия начин няма да дойде, да Го гонят, да се гаврят с Него и да Го разпъват на кръст. Втори път Той няма да дойде на земята да спори с еврейските учени и първосвещеници. Мнозина очакват Христа да дойде от облаците като светкавица. И това няма да стане.

Ще ви преведа една приказка за едно семейство плъхове. То се състояло от баща, майка, две дъщери и един син. Малката дъщеря била много красива, затова бащата и майката не искали да я оженят за плъх, но за най-силния в света. Като мислели дълго време, най-после решили, че слънцето е най-силно в света, и тръгнали при него, да го поканят да им стане зет. Слънцето отговорило: „Благодаря ви за честта, която ми правите, но аз не съм най-силният в света, от мене има по-силен – облакът. Даже малките облачета на небето ме засенчват и аз не мога да се проявя. Идете при облака“. Отишли при облака и му предложили да им стане зет. Той казал: „Аз не съм най-силният, има по-силен от мене – вятърът. Достатъчно е да задуха, за да ме разпръсне и от мене нищо да не остане“. Отишли при вятъра. Казали му защо идат при него. Той им отговорил: „Благодаря за честта, която ми правите, но има една стена, по-силна от мене. Срещна ли я на пътя си, тя ме разбива и аз не мога да се проява“. Те отишли при стената, казали ѝ защо я търсят, но и тя се отказала да им стане зет, понеже има и от нея по-силни. Отвреме-навреме се явява един плъх, който направил дупка в нея. Досега нищо не ѝ се противопоставило, но не могла да издържи на зъбите на плъха. Като чули всичко това, старите плъхове се върнали у дома си и решили да оженят дъщеря си за плъх, като тях.

Често хората отиват при най-силния в света – слънцето, облака, вятъра, стената и като се убедят, че не могат да намерят, каквото търсят, връщат се пак при плъха. Следователно права идея е оная, която може да ми послужи в даден момент. Хората не са свободни още от своите установени идеи, поради което и до днес страдат. Дръжте се за оная идея, която Бог е вложил във вас. Той постоянно я поддържа. Тя е същественото в живота. Дръжте се за тая идея и никога не пресилвайте нещата. Има проповедници и оратори, които представят фактите толкова пресилено, че който слуша, не може да не заплаче. Обаче, като напуснат събранието, всички забравят. – Защо? – Има нещо неестествено в предаване на тия факти. Естественото всякога оставя дълбоки следи в душата на човека. Говорѝ естествено, без преувеличаване. Пътник си, не може да стигнеш на определеното място и оставаш да нощуваш в бедна, проста къща. Домакините те приемат искрено, угощават те бедно, просто, но ти никога не забравяш тоя прием. Или сънуваш прост, естествен сън, но той остава паметен, години наред не можеш да го забравиш. Ти трябва да разчиташ на онова, което остава паметно за тебе, което никога не може да се заличи. Това е Любовта. Тя трябва да се приложи първо по отношение на физичното тяло, както светлината и знанието по отношение на мозъка. Това не е лесно. Ще кажете, че Духът ще ви научи как да постъпите. Вярно е, но преди да дойде Духът вие трябва да имате обект. Ако не виждаш слънцето, как ще го изучаваш? Ако човекът не е пред тебе, как ще го изучаваш? Какво понятие ще имаш за магарето, за змията, ако те не съществуват? Какво ще знаеш за очите, за ушите, за краката и ръцете, за стомаха на човека, за растенията и животните, ако те не съществуват? Цялата природа е предметно учение. Това е видимият, обективният свят. Освен него съществува свят на мислите и на чувствата – невидимия свят. Но и те имат свои форми. Мислите и чувствата имат свое тегло, могат да се теглят, но днес не разполагаме с такива чувствителни везни, да можем с точност да ги измерваме. Има учени, които знаят начини за измерване теглото на мислите и чувствата. Учените знаят теглото на земята. На какви везни са я мерили? Те имат начини и за това. Те знаят и теглото на слънцето. Може да има малка грешка в изчисленията им, но приблизително те са дошли до истинското тегло на земята и слънцето.

Сега аз говоря за ония от вас, които искат да бъдат ученици. Някои се обезсърчават. Аз нямам желание да ви обезсърчавам. Ако има някой, който трябва да се обезсърчава, това съм аз. – Защо? – Внесъл съм голям капитал, срещу който или нищо не съм получил, или нещо незначително. При все това вярвам, че ще стане нещо и аз ще получа някакво възмездие, макар и микроскопично. Вие сте внесли толкова малко и се обезсърчавате! Вие не сте внесли всичкия си капитал, т.е. онова, което сте обещали. Това, което сте вложили, е едва една десета от целия ви капитал и се обезсърчавате. Имате още девет десети от капитала си на разположение. Аз съм внесъл всичко, нямам никаква печалба и не се обезсърчавам. Казвате: „Ние не искаме да внесем всичкия си капитал, да има на какво да разчитаме. Какво ще правим, ако ти пропаднеш?“ Прави сте, умно разсъждавате. Ами ако спечеля? Има начин да проверите, ще спечеля, или ще загубя. Аз зная, че здравият всякога печели; умният всякога печели; добрият всякога печели. Болният всякога губи; глупавият, слабият всякога губи. В това не се съмнявам. Оня, който гради живота си върху Любовта, върху Божията Мъдрост и знание, върху Божествената Истина и свобода всякога печели. Това е абсолютна истина! Дръжте тая идея в ума си и не я чоплете. Тя има цена. Градете върху Любовта, влагайте капитала си в нея и не се страхувайте. Никаква опасност не ви чака. Ако не градите върху Любовта, Мъдростта и Истината, добро не ви очаква.

Помнете: Любовта разполага с много методи за работа. Не мислете, че много знаете. Вие сега започвате да учите, както трябва. Ето, българският език разполага с 30 букви, но ако не ги поставяте на място, ще си създадете голямо нещастие. Опитай се да кажеш на съдията две–три обидни думи, да видиш какво те очаква. Опитай се да кажеш на царя две–три обидни думи и ще се намериш веднага в затвор или ще платиш с главата си. Буквите трябва да се съчетават правилно, да образуват хармонични думи. Със своето знание човек може да си отвори път или към щастието, или към нещастието. Мнозина от вас страдат от неразбиране на живота и като дойдат изпитанията до тях, те се нахвърлят върху Господа като виновник за всичко. Знаете ли какво може да ви се случи?

Разправяха ми за един млад човек от Видинско следното. Той бил доста разпуснат в езика. Каквото изпитание или нещастие му се случвало, все Христос бил виновен. Към Него отправял най-обидни думи, най-големи ругатни. Една сутрин станал от сън, но крайно неразположен, и започнал да плаче. Майка му го запитала: „Защо плачеш, синко?“ – „Снощи сънувах, че съм на черква. По едно време от олтара излезе Христос и ми удари две плесници.“ – Какво станало след това? – След две седмици тоя момък умрял. Едно малко момиче, недоволно от мене, че не съм му дал, каквото иска, ми каза един ден: „Аз съм ти сърдита“. – Защо? – „За да те накарам да ме обикнеш.“ – Ти си избрала най-стария метод. Това е метод на дявола. И дяволът едно време се разсърдил на Господа, за да Го застави да прояви Любовта си към него. Ето, хиляди години се изминаха оттогава, но той не можа да застави Господа да го обикне. Със сърдене Любовта не се постига. Дойдете ли до сърденето, вие сте далеч от Любовта. Със сърдене, с подозрение и съмнение Любовта не се намира. Това са прояви от друг свят. Не е лошо, че се сърдиш, и това ще дойде, но ако мислиш, че със сърдене ще намериш Любовта, ти си на крив път. Ако се сърдиш, бой те очаква. Малките деца всеки ден опитват това. Щом се разсърдят на майка си или на баща си, тоягата играе върху гърба им. Майката казва на детето: „Баща ти ще дойде!“ Бащата казва: „Ти не можеш да се сърдиш. Като пораснеш, можеш да се сърдиш, колкото искаш“. Сега и на вас казвам: Докато сте в училището, нямате право да се сърдите. Щом излезете вън, сърдете се, колкото искате. Ако ученикът се сърди, тояга го чака. Страшна е вътрешната тояга! Болести, страдания и нещастия са резултат на нарушенията, които правите. Следователно, каквото и да ви се случи, ще знаете, че невидимият свят ви напътва, учи ви какво да правите и какво да не правите. Ще се запитате кого ли имам предвид, като говоря така? Себе си имам предвид. „Защо си събрал тия хора? Защо не ги оставиш свободни?“ Не съдя никого, защото преди да се осмеля да съдя аз се поставям на вашето място, влизам в положението ви. Вас поставям на моето място, а себе си – на вашето, и така разглеждам въпросите. Ако и вие постъпвате така, всякога ще бъдете прави. Защо ще критикувате тоя и оня? И да го критикуваш, той няма да ви разбере. Постави него на своето място, а ти иди на неговото. Само така ще помогнеш и на него, и на себе си. Казваш: „Опасно е да дам мястото си на друг. Той ще ме обере“. Не се страхувай. Отстъпи мястото си съзнателно. Има кой да пази твоето богатство. Ако оня, когото си оставил заместник, си позволи да те обере, веднага ще се натъкне на нещастие – змия ще излезе срещу него. Види ли тая опасност, той ще се откаже от всичко. Ти, който познаваш законите, ще го спасиш от змията. Тогава той ще отиде на мястото си, и ти – на своето. Значи при моето място има змия, която пази богатството ми, а при твоето седи съблазънта. Ще работиш върху себе си, да не се съблазняваш. Защо, когато дебне птичките, котката отваря очите си, а когато дебне мишките, ги затваря?

Сега аз направих една голяма екскурзия с вас. Качих ви на автомобила си и ви разведох из ада, където хората се мъчат. Обясних ви защо тоя и оня страдат. И Данте описа ада, след което замина за другия свят. Всяка област, през която минава човек, трябва да се опише и да се извади някаква поука. Сега вие минавате прашен път. Колкото и да не желаете това, ще дишате праха – три месеца не е валяло. Ако разбираш Божиите пътища, твоят път ще бъде полят. Ако не ги разбираш, ще вървиш по прашния път и ще гълташ праха. Казваш: „Втори път не минавам оттук“. В 19-ти стих от прочетената глава Христос казва: „Отсега ви казвам това, докле още не е било, та като се сбъдне, да повярвате, че съм аз“. Какво ще вярвате и в кого ще вярвате? Ще вярвате на оня, който всякога говори истината и ви е дал нещо. Никой никого да не лъже, за да не лъжат и него. Аз говоря за вътрешната лъжа. Съзнанието ви трябва да бъде толкова будно, че да не допущате никаква лъжа в себе си, нито бяла, нито черна. От външната кал лесно можеш да се освободиш, но не и от вътрешната. Влезе ли калта вътре, златото губи своята цена. Лъжливите идеи са външна кал, която не трябва да проникне във вашия вътрешен живот, който Бог ви е дал. Не губете вярата си в Бога! Във всичко може да се съмнявате, но дойдете ли до Бога, бъдете готови на всички жертви. Идеята за Бога е свещена. За тая идея трябва да се жертвате. Който е дошъл до тая идея, той ще се повдигне над обикновения живот. Като ученици, вие трябва да учите. Много работа ви предстои. Ще учите, за да се запознаете с великите хора, с великите души. Това ще започнете още сега. Някои са дошли до това познанство, но на повечето от вас предстои усилена работа. Ще работите за усилване на очите си, за освобождаване от всички болести. Ако не работите, отвън никой не може да ви помогне. Така ще раздвижите тялото си, че не ще имате нужда от превозни средства. Сами ще се движите и то с по-голяма бързина от превозните средства. Това не значи, че ще се откажете от автомобили и аероплани, но ще можете да се движите и с мисълта си. Казвате: „В тоя свят не може без пари“. – Така е, парите са нужни за човешкия порядък, но стремете се към звонковите пари. И тъй, златото ще дойде главно за любимите синове. Бащата оставя повече злато на оня син, когото повече обича. Казвате: „Бог е дал злато на всички“. – Така е, но докато живеете в неорганизирания свят, златото ви е в банките. Щом влезете в организирания свят, ще ви върнат златото. Иначе ще ви оберат. Големите американски милионери не могат да се движат свободно по улиците, страх ги е да не ги оберат. Те всякога се придружават от детективи. На всяка стъпка може да ги срещне някой гангстер, да ги застави да му дадат няколко милиона. Опасно е да бъдеш милионер и да живееш в неорганизиран свят. Днес аз искам от вас да бъдете добри ученици. Нека всеки от вас си купи по една тетрадка от сто листа и един молив и да си записва всичко, каквото чува. Записвайте си всички упражнения и ги прилагайте. Ще кажете, че като слушате добре лекцията, това е достатъчно. Щом слушате и разбирате добре, ще плащате. Като отидете в една гостилница и се нахраните добре, колкото по-добре се нахраните, толкова по-скъпо ще платите. Който харесва моето ядене, ще посещава моята гостилница и ще плаща. Ако посещава редовно гостилницата ми, всеки ден ще плаща по-скъпо. Най-после престане да посещава. Срещам го и го питам защо не дохожда в гостилницата ми. – „Нямам пари.“ Щом нямаш пари, ще се храниш даром. Отсега нататък няма да плащаш. Следователно, докато човек има пари, ще плаща. Щом няма пари, ще се храни даром.

Какво искам от вас? – Правилна обмяна между мене и вас.

Правилна обмяна между Божественото и човешкото, т.е. между Любовта, която дава, и Любовта, която взима. Само така ще дойдете до истинското знание, до ония братски отношения, които търсите.

Т. м.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 7 март 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Обмяна в Божественото

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Обмяна в Божественото

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

5 март 1937 г.

„Отче наш“

Чете се темата „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“.

Какво подразбирате под думата „метод“ и кое е същественото в него? Какво нещо е същественото? Какво разбираме под думата „сърце“? Трябва да извлечем неговото съдържание от това, което съществува . Какво е предназначението на сърцето в човешкия организъм – какви са неговите физиологични функции? От сърцето излизат две течения – артериална и венозна кръв, които отиват по цялото тяло. Следователно, за да може при сегашните условия организмът да съществува и да изпълни своето предназначение, сърцето непременно трябва да функционира правилно. Съществува едно движение и трябва да има една малка топлина, понеже без нея няма да може да има движение. Ако това движение го има, ако тази топлина я има, ако циркулира артериалната и венозната кръв, тогава организмът може да прояви своя живот. Главното е Животът и за да се прояви той, трябва да има движение.

Тогава какво подразбирате под израза „най-добрият метод“? Да кажем, че в организма има само артериално течение, а няма венозно; тогава какво щеше да стане? Ако само даваш и никога не вземаш, какво ще стане? Или ако само вземаш и никога не даваш, какви ще бъдат резултатите? Трябва малко да разсъждавате.

Вие казвате, че човек трябва да живее, трябва да яде. Според вас, той е дошъл сега да живее и да яде. Кое е важното – да живее, за да яде, или да яде, за да живее? Това са две понятия. Ако помислиш, че трябва да живееш, за да ядеш, или трябва да ядеш, за да живееш, това са две различни положения. Сега, вие не мислите. Не че не искате да мислите, но някои от вас са ходили на екскурзия, някакъв трън се е забил в петата ви, вие слушате една сказка, но този трън не ви дава спокойствие, кара те да мислиш за крака си. Сказчикът говори едно, а трънът казва: „Слушай тук долу!“ Сказчикът иска да работиш горе, а пък трънът иска да работиш долу. Ти мислиш с главата си, а трънът казва: „С краката си трябва да мислиш!“ Питам сега кой е прав – трънът или сказчикът? – Сказчикът. Външните условия ли са на правата страна или ние, които сме вътре? Външните условия казват: „Ти трябва да живееш хубаво“. Кой сега е важният въпрос – дали да живееш или какво трябва да правиш в Живота? Да живее ли човек или да умре? Това е антитеза, две противоположности – да живее или да умре. Някои от вас не искат да живеят, но живеят; някои от вас не искат да умрат, но ще умрат. Искаш, не искаш – живееш, искаш, не искаш – ще умреш. Допуснете сега, че не говорим за земния живот. После, други два полюса са младост и старост: искаш, не искаш – ще бъдеш млад, искаш, не искаш – ще остарееш. Сега можеш да питаш защо си млад, но не знаеш; можеш да питаш защо си стар, но пак не знаеш. Защо живееш – не знаеш, защо умираш – не знаеш. И тогава Животът наказва хората. Когато дойдат на Земята, а не знаят защо са дошли, Животът ги бие. Когато дойде смъртта, а ти не знаеш защо си умрял, и смъртта ще те бие. Животът ще те бие, защото не знаеш защо живееш, а смъртта ще те бие, когато влезеш в нея и не знаеш защо си умрял. Смъртта ще те пита: „Защо дойде при мен?“ И животът ще те пита същото. Добре, кажете ми сега как ще живеете? Вие сега сте млади, искате да живеете, но как ще проявите вашия живот?

Сега ще минем на други разсъждения: допуснете, че сте един човек, който е дошъл да живеете на Земята, дадени ви са външни условия, дадена ви е една цигулка, даден ви е и един лък. Това са само сравнения, много подобни могат да се дадат. Та дадат ти една цигулка и лък, а ти казваш: „Защо ми е това дърво и този лък?“ Вземаш ги, обръщаш ги, разглеждаш ги, ама не знаеш да свириш. Да допуснем, че си гладен, искаш да ядеш. Ако само разглеждаш цигулката и не свириш, няма да ти дадат да ядеш. Какво трябва да правиш, кое в цигулката е важното? – Трябва да свириш. Ако свириш, ще ядеш; ако не свириш, няма да ядеш. Тогава какви ще бъдат резултатите от яденето? С яденето се подържа Животът, то е проводник, за да дойде Животът. Следователно, ти няма да живееш, за да ядеш, но яденето ще бъде проводник, за да дойде Животът. Животът е същественото в дадения случай. И тогава някой пита защо трябва да живее. Ти трябва да живееш, за да мислиш – нищо повече! Защо трябва да мислиш? – За да може да живееш.

Сега, знаете ли туй на какво мяза? Представете си, че две колела питат: „Защо ние сме направени валчести, обли, пък другите предмети са кубични?“ Те са обли и гладки, за да се търкалят и да има по-малко съпротивление. По същия начин и вие, когато имате много мъчнотии и страдания в живота, не сте валчести, а ъглообразни. Казва някой: „Много мъчнотии имам в живота!“ – Да те направят валчест! Тури две колела, които да се въртят. Защото, когато те се въртят, ще се изменят известни разстояния или някои същества ще се качат на тях и ще дойдат до предназначената си цел. Когато колелата се въртят, ще дойде яденето; когато ядеш, ще дойде Животът; когато дойде Животът, ще започнеш да мислиш, а когато започнеш да мислиш, ще дойдеш до Живота. Затова трябва да се движат колелата. Казвам ви: всички ваши мъчнотии произтичат от това, че не сте кръгли. Щом кажем, че човек трябва да мисли, той вече е едно колело в движение. Това е нова мисъл.

Вие имате и други съществени мисли и казвате, че ви трябва същественото, реалното сега. Но това, което сега имате, е отрицателно реално. Аз го познавам, че е реално. Например, ако вие се намирате зимно време навън и ви е студено, аз какво ще ви разправям някаква външна философия за това, че студът ви е противник. Вие ще ми кажете: „Не ми разправяй това, а имаш ли топли зимни дрехи и хубави обуща да ми дадеш, че да се предпазя от студа?“ Много добре, обаче тази зима колко време ще трае? На екватора зимата колко време държи? Някои от вас са били пътници, ходили сте и знаете, че зимата на екватора държи няколко часа. По-точно, вечерно време става студено, образува се скреж. Тъй щото, там зимата трае около пет-шест, най-много дванадесет часа. В умерените пояси зимата държи три месеца, а на северния полюс – девет месеца. Сега, как доказвате, че зимата на полюса е девет месеца, че в умерените пояси е три месеца, а на екватора е шест часа? Когато на екватора изгрее Слънцето, на полюса е зима. Но в дадения случай вие схващате полюсите като място, където има най-малко условия да се живее физически. Полюсът съставя най-малката възможност за органически живот, екваторът съставя най-голямата възможност, а умерените полюси са по средата. И във вашия живот имате екватор и полюси: екваторът е най-добрите условия, а вашите два полюса са най-малкото условие, при което може да се прояви Животът. Ако се намирате на полюсите, какво трябва да правите? Вие не бива да оставате там, а трябва да се придвижите към умерените пояси. Ако и туй не ви приляга, трябва да се движите към екватора. Вие можете да се движите по протежение на цялата ваша земя или, казано другояче, земята е вашето тяло и разните негови удове, с които разполагате. Следователно, мястото е условията, при които можем да се проявим. Да кажем, ти си областта на ръцете; какво ще правиш? – Ще работиш. Ако си в областта на краката, ще ходиш. Ако в областта на твоя мозък, ще мислиш. А като влезе в областта на своето сърце, какво ще прави човек? – Ще стане поет, ще излее чувствата си. Кой ще ти продава стоката?...

Сега, кой е най-големият противник в света, къде е злото? Ние имаме двама неприятели, които ни спъват – единият е външен, другият е вътрешен. И двамата постоянно са около нас, ходят, интриги образуват. Те са майстори на интриги – единият ги прави отвън, другият ги прави отвътре. Човек трябва да знае как да се справи с тия двама врагове. Попитали един фелдфебел кои са вътрешните врагове на отечеството и знаете ли какво е казал?... Сега, аз бих желал да зная кой е вътрешният ваш враг, намерили ли сте го? Не сте го намерили. Често казват, че той е условията. Не, условията не са врагове, те са външният свят. Ами кажете тогава кои са вашите външни врагове? Попитали един женен мъж кой е вътрешният му враг. – „Жена ми“ – отговорил той. Попитали един ученик: „Кой е твоят неприятел?“ – „Преподавателят ми – пише ми слаби бележки, дори единица“. Попитали един слуга кой е неговият враг. Той отговорил: „Господарят ми – от него човек не може бял свят да види!“ После попитали същото и господаря, а той отговорил: „Слугата – прави бели колкото искаш!“ Господарят и слугата са врагове един другиму.

Та питам сега кой е вашият неприятел. Откъде произтича днес най-голямата мъчнотия в живота? – От стомаха. Но без стомах сега живот не може да има – с него е зле, но без него е още по-зле. „Ела зло, че без теб по-зло“. Един враг е той, нищо повече. Сега, какво трябва да правим с този враг? Стомахът е един господар, който иска да му се слугува – нито оре, нито сее, нито печели, само казва: „Дай!“ Ако не му дадеш нещо, изведнъж крясва и ти какво ще правиш! Аз вземам фактите такива, както са – може да имаш каквато искаш философия, но ако един-два дена не си ял, веднага в теб се събуждат отрицателни чувства. Започваш от този да искаш, от онзи да искаш и ако не ти услужат, всички тия хора ти се виждат неприятели. Тогава стомахът казва: „Да имаше една кокошка!“ И щом не можеш да вземеш оттук-оттам, ти виждаш, че една кокошка се разхожда и казваш: „Я й откъсни врата и я оскуби!“ Кокошката се моли: „Остави ме!“, но ти казваш: „Ако не влезеш в стомаха и не станеш жертва, той ще ме бие. Трябва да те пратя при него, че аз да се освободя“. И веднага живата кокошка минава през стомаха и става един проводник. Какво да се прави, стомахът е джентълмен, обича три пъти на ден да се облича – с една дреха сутрин, на обед – с друга и вечер – с трета. После, обича да си легне, да се опъне, да си почине. Сутрин ще дойдат да го събудят полекичка, че да не се смути и тогава той пак ще се облече. Всичката мъчнотия седи, докато му дадеш неговите дрехи да се облече. Щом се облече, вече е спокоен. После пак ще се облече в други дрехи. А щом дойде време за спане, трябва да му оправиш леглото...

Сега, нека да преведем тази аналогия. Какъв превод можем да направим на френски, на английски, на китайски, на немски? Вие сте специалисти по български език, какъв превод трябва да направим? Всичко това иносказателно значи да дадеш на стомаха необходимото, т. е. нито много гладен да го държите, нито да го пресищате. Трябва да му дадеш толкова храна, колкото му е потребна, за да стане проводник на Живота. Той си има една мярка. Как трябва да възпитаваш стомаха? Ако ядеш всеки час, ако дори шест пъти на ден му даваш да яде, струва ли си това? Малките деца по колко пъти ги храните на ден? Аз се интересувам от съвременното възпитание и виждам, че родителите стават по пет-шест пъти да им дават да ядат. Много е, според мен три пъти е достатъчно. Нека си плачат. Питам защо шест пъти трябва да се хранят малките деца? – За да растели. Ами ако ги храните три пъти, няма ли да растат? Ако ги храните шест пъти, повече ли ще израстат? И в яденето трябва да има съзнание. Храната е един проводник и ти трябва да ядеш най-хубавата храна, ако искаш да се храниш физически. Ако искаш да храниш сърцето си, трябва да имаш най-хубавите чувства, които също са храна. И ако искаш да храниш ума си, също трябва да имаш най-хубавата храна. Такива храни и ума няма да претоварят, и сърцето няма да претоварят, и стомаха няма да претоварят. Трябва всякога да се пазите да не претоварите много сърцето си с непотребни чувства; трябва да се пазите да не претоварите ума си с непотребни мисли и да не претоварите стомаха си с непотребна и ненужна храна. Сутрин колко храна давате на стомаха си? Ако е мляко, по една или по две чаши? Ако е печена кокошка, по един или по два крака? Ако са сарми, по една, по две, по три или по четири? Ако е чорба, колко пъти наливате в паницата?

Представете си, че вие сте фирма „Иван Драганов“. След като функционира дълго време, какво трябва да направите с нея? Една фирма, която функционира нормално, трябва да уреди със своите клиенти всички взимания и давания. Добре, да речем, че един ден вашата фирма ликвидира. Разглеждали ли сте вашите книжа дали ще можете, щом ликвидирате фирмата, да изплатите всички взимания и даванията? Трябва да остане нещо за вас, понеже сте човек. Например, ако живеете временно някъде и ликвидирате фирмата, ще идете в друга държава, ще се преместите от България в Англия, от Англия – в Америка, от Америка – в Русия или Германия, където и да е. Какво ще бъде името на вашата фирма? Сега вие сте си турили за цел фирмата „Щастие“, някои са турили за име на фирмата „Богатство“, други са турили „Здраве“. Кое име на фирма е най-хубаво? Какво име има вашата фирма?...

Но да се повърнем към съвременния органичен живот. В научните изследвания човек е дошъл до едно голямо противоречие. Например, с яденето е дошъл до едно голямо противоречие, понеже го е смесил с други неща. Човек не мисли само да задоволи глада си, но казва: „Апетит!“ Апетитът е крива посока на нещата. Какъв е коренът на тази дума? Той е от латински произход – апетитус значи силно желание, страст, т. е. да имаш апетит значи да имаш желание да възприемаш нещата. Ако всякога претоварваш стомаха си повече, отколкото трябва, какъв смисъл има в това? Често след задоволяването на апетита му дават и нещо отгоре да закуси, да го залъжат и накрая той се отказва да работи. Когато стомахът не функционира, какво му дават, за да подобрят храносмилането? Направят му едно турско кафе или му дават малко аперитив, или хлебна сода, или друго някое лекарство и т. н. Сега, ще кажете, че стомахът не работи, когато е беден човек, а когато е богат, ще пие едно кафенце и ще се подобри. Човек може да бъде и богат, и беден и в двата случая пак да страда от стомах. Сиромахът страда, че не си е доял, а богатият страда, че е преял. Единият страда от преяждане, другият страда от недояждане. Питам тогава какво му трябва на онзи, които страда от преяждане? – Сиромашия. А на онзи, който страда от недояждане? – Богатство му трябва. Следователно, ако си богат, за нормално състояние ще туриш да не преяждаш. На богатите ще кажеш: „Досега бях богат човек, който преяжда, но вече няма да преяждам“. А на сиромаха ще кажеш: „Аз бях сиромах, не си дояждах, но сега искам да не оставам да не си дояждам“. Сиромахът не трябва да ходи гладен, трябва да изхвърли недояждането и да яде. А богатият ще изхвърли преяждането. И той трябва да яде, но трябва да туря толкоз храна, колкото стомахът е в състояние да обработи, за да бъде полезна за тялото. Тогава законът е следният: когато апетитът и смилането на храната са правилни, тогава чувствата и мислите са нормални. Щом започнеш да мислиш малко неправилно и страдаш, чувствата и храносмилането не са както трябва. Следователно трябва да имаш една стомашна диагноза: щом стомахът не функционира правилно, и мислите не са правилни, и чувствата не са правилни. Щом храносмилането се поправи, поправят се и чувствата, и мислите. И обратно – щом се поправят мислите, поправят се чувствата и храносмилането.

Сега, понеже имаме фирма „Щастие“, къде е щастието на човека? Къде да го търсим – отвън или отвътре? Ще ви дам един ребус: представете си, че това щастие е толкова деликатно, че му трябва един отличен автомобил, на който да се качи и да се разхожда. С други думи, ако не го разхождате отвън, няма да имате щастие. Но ако един ден автомобилът се развали и не може да върви сам, какво ще прави твоето щастие в вътре в него? Свърши се щастието! Или си представете, че си го разхождал твоето щастие, но краката му се парализират. Тогава то се качва на гърба ти и казва: „Носи ме сега!“ Преведете израза: „Щастието се качи на гърба ти“. Първоначално ти мислиш, че ще бъдеш щастлив, но после казваш: „Този вече ми дотегна да го нося!“ Искаш да намериш автомобил, за да го туриш, а ти да седиш само така до него и да ти е приятно, че седиш до щастието. Тогава си щастлив, че можеш да седиш рамо до рамо с него, но щом се качи на гърба ти, става много тежко, не си струва. За да бъдеш щастлив, ти трябва да разбираш себе си.

Сега, човек трябва да разбира себе си. Ти имаш в себе си един господар, на когото служиш. Този господар е крайно взискателен – иска яденето му да е навреме готово, мислите и чувствата му да са на място, т. е. иска да му угодиш и по мисъл, и по чувство, и по ядене. Много взискателен е този господар – само да види, че грешиш някъде, веднага кипва. Ако не му дадеш яденето както трябва, ако не влизаш в положението му, ако навреме не му хванеш автомобил или ако хванеш такъв, който друса, той ще ти държи речи: „Толкова си глупав, такова друсане в автомобила! Знаеш, че мога да те уволня, такъв слуга не искам! Внимателен ще бъдеш, още веднъж такъв автомобил да не ми докарваш, иначе непременно ще те уволня!“ Какво трябва да се прави с лошите, но умни господари?

Има един анекдот: сдружили се огънят и дървата. Огънят си правел устата отдалеч и казвал: „При мен ще бъдете добре – времето ще бъде топло. Вижте всички израсли дървета – аз ги направих да растат и плодове да дават“. Дървата мислят, че всичко ще върви добре, но огънят не казва истината такава, каквато е. На сухото дърво той казва: „Щом дойдеш при мен, като другите дървета ще станеш“. Вие вярвате ли, че когато сухото дърво дойде при огъня, ще стане като другите дървета? Щом се свързало с огъня, какво станало със сухото дърво? – Изгоряло. И какво станало, когато изгоряло?...

Да се повърнем сега на основната тема. Да кажем, че вие сте недоволни в живота. Всички вие тук си имате все по едно недоволство. Нека един от вас да каже защо е недоволен. Ако не ми каже истината, работите няма да се оправят. Ще ми кажеш от какво си недоволен – къща ли нямаш, автомобил ли нямаш, дрехи ли нямаш, обуща ли нямаш или книги, или пари нямаш? Какво нямаш? Най-същественото ще ми кажеш. Ако си български шивач, какво ти трябва? – Един метър, едни ножици, напръстник и игла – това е същественото. Щом имаш това, ще ти донесат плат, ще го премериш, човекът пред теб е моделът, по който ще скроиш дрехата, ще я ушиеш и ще вземеш нещо. От научна гледна точка, на един търговец какво му трябва? – Пари и стока. На един гладен човек какво му трябва? – Ядене. Питам сега от какво си недоволен ти. Виждам, че така, както са написани буквите на твоята фирма, има едно малко недоволство...

Когато българските помаци си правели джамия, трябвало да отиват в гората да секат дървета, без да произнасят нито една българска дума. Те говорели на турски, казвали, че дървото е хубаво, високо, гладко, но накрая казвали, че на върха е малко кривичко. И думата „кривичко“ я казвали на български. Но щом кажели една българска дума, от това дърво джамия не ставало. Това мяза на онзи анекдот, в който един се оплакал в съда от жена си и я осъдили на обесване. Съдията казал на мъжа: „Ще намериш най-хубавото дърво и на него ще я обесиш. Преди това ще й кажеш най-сладките думи, но ако й кажеш една само лоша дума, не можеш да приложиш закона“... Питам сега: този, който беси жена си, какви думи трябва да й каже? Ако не я обеси, тя ще продължава да го мъчи... Мъжът искал да се освободи и започнал да й говори много любезно: „Ти беше за мен един ангел; когато дойде, ти донесе всичкото щастие, по-добра жена от теб не съм срещал“. Тя го гледа, гледа, но мъжът не се стърпява и казва: „Веднъж ти плю направо на лицето ми и насетне всичко се обърна“...

Та сега и вие започвате все с последната плюнка. Обяснете ми защо жената плюла на лицето му? – Била нагости, яла мъчносмилаема храна и когато му говорила, без да иска повърнала всичкото ядене в лицето му. Мъжът счел това за голяма плюнка и казва: „Като ме заплю тогава в лицето, такава плюнка никога в живота си не съм виждал!“ Съдът я осъдил, но мъжът не могъл да я обесил, понеже й казал, че го е заплюла. Съдията го запитал: „Защо не я обеси?“ – „Защото ме заплю и не е заплатила последната плюнка. Исках първо да плати и тогава да я обеся“. Кажете ми сега какво е решил съдията? Делото още стои заведено. Жената заплюла мъжа и не платила. Каква глоба ще й наложи съдията за плюнката? Съдията иска да се повикат свидетели: „Как тъй онзи е дал лошо ядене, че да се образува плюнка! Нагости такова ядене дава ли се?“... От 8 000 години се води това дело, още не е разрешено и не зная как ще се разреши. Как трябва да го разреши съдията? Ако някой от вас е съдия, как ще го разреши? Не че не могат да живеят заедно, но цялата работа е в плюнката. Тази плюнка трябва да излезе от устата навън.

Трябва нова философия на Живота. Вие не можете да се избавите от тези противоположности – страданията ще дойдат, лошите мисли ще дойдат, смъртта ще дойде, сиромашията ще дойдат. Трябва да знаете, че няма да остане нещо, което да не дойде. Не мислете, че всичко ще дойде изведнъж, но по пътя, по който вървите, всичко ще ви дойде. Затова трябва да разполагате с всички средства, за да разрешите правилно въпроса. Защото по пътя зимата ще дойде, а зимно време трябва да бъдете облечени добре, трябва да имате хубави и топли обуща и храна, всичко трябва да имате. Не трябва да се осланяте, че зимата няма да дойде. За всички условия трябва да бъдете готови – и за хубавите, и за лошите. Тогава, когато дойдат страданията, какво трябва да правим? Ако човек е преял, какво трябва да прави? – Трябва да повърне храната. Щом си ял много, бръкни с пръст в гърлото си и нека всичко отвътре да излезе навън. Това е спасението. Ще кажете: „Ама аперитив“. Никакъв аперитив, бръкни в гърлото си, за да излезе всичко навън! После пийни малко топла вода, за да се промие стомахът, а след време хапни една круша или една хубава ябълка, или чаша мляко с хубава кифличка. Лошата храна трябва да се повърне назад, а след това малко ще закусиш.

Сега, да кажем, че двама души не могат да живеят добре. Защо не могат да живеят? – На единия кракът е изкълчен, а на другия кракът е счупен. Може ли да живеят заедно така? Ще идеш при онзи, на когото кракът е счупен, но той не дава да го пипнеш – кракът му е чувствителен за всяко побутване. И онзи, на когото кракът е изкълчен, не иска да го бутат. Питам: тоя с изкълчения и тоя със счупения крак трябва ли да живеят наедно? Не, трябва да бъдат на отделни места, да имат баня, да има по двама слуги и при единия, и при другия, да има по един лекар специално за тях, всеки ден да им се правят особени компреси и превръзки, въобще – голяма етикеция се изисква. На болния можеш ли да му угодиш, вие угаждали ли сте на болни хора? Болният ще ти каже: „Много си прост, така бута ли се, че малко по-внимателен бъди! Ясно е, че не си учил много!“ Но и аз мога да му кажа: „Ами че и ти си първокласен невежа – не знаеш как да ходиш и си изкълчил и счупил крака си“.

И така, това, че ти си нещастен, показва, че не си живял както трябва. Ти търсиш причините за нещастието си изключително във външния свят. Във външния свят има известни условия, но целият свят не е виновен за теб. Наполовина е виновен светът, наполовина си виновен ти. Сегашните хора най-първо теглят от езика си. Един аристократ, на когото езикът бил много дълъг, обичал често да ругае слугите си: „Магарета, говеда!“ Веднъж го арестували и той по същия начин наругал стражарите. Но ония казали: „Я му ударете двадесет тояги на този!“ Когато изял боя, той поумнял – на стражарите не трябва да се казва „магаре“ и ако някой им каже така, дърво има. Аристократът си казал: „На слугите си може, но трябва да се пазиш да казваш на стражарите „магаре“. Явно, този човек не съзнава своята погрешка и при други лоши условия пак ще го наложат. Стражарите казват: „Тук има ред и порядък – тук ти си слуга, а държавата е господар“. Щом нарушиш закона, ще платиш.

Сега, вие нарушавали ли сте законите? Че защо, мислите, страдате? – От вашия ум, т. е. от вашия господар. И вие сте като този богат аристократ. Аз ви слушам вечерно време по моето радио и зная защо страдате. Някой от вас седи и казва: „Досега мислех, че Господ е много умен, но виж как живея!“ Вие говорите лошо за Господа и Той казва: „Я му ударете двадесет тояги!“ Или имате един слуга и казвате: „Господ не му дал ум, направил го е такъв лош!“ По този начин вие обиждате и обвинявате Господа. После, казвате: „Господи, пари нямам, здраве нямам, жена ми, децата ми са лоши. Не мога да уча, паметта ми е отслабнала“. Според вас, Господ не ви е дал това, не ви е дал онова и затова не можете да бъдете щастливи. Или пък имате приятел, върху когото струпвате всичките си погрешки. Щом той направи погрешка, вие тутакси я виждате, не сте готови да му простите, а веднага я изнасяте. Какво трябва да се прави в дадения случай? Никога не бързайте да си давате мнението – каквато и неприятност да дойде в ума или в сърцето ви, не си изказвайте мнението. Ако си дадете мнението, какво можете да се ползвате от него? – Нищо не можете да се ползвате. Ако кажете, че сте беден човек, истина ли е това? Най-първо се научете да говорите истината, най-първо се отучете да говорите лъжливи факти. Ти имаш отлични очи, отлични уши, нос, уста, здраво тяло, а казваш, че си беден човек и съвсем си закъсал. Това е факт, но не е истина. Ти не живееш в Истината. Представи си, че живееш в свят, където един богат е изгубил окото си, а ти имаш отлични очи и ти дават един милион долари, за да ти извадят едното и да го присадят на богатия. По късно те срещам – окото на богатия се е наместило, но твоето око е излязло. Защо, коя е причината, защо продаде окото си?

В една предишна тема вие писахте върху най-добрия метод за справяне с мъчнотиите. Я ми дайте един метод и да направим опит с него. Прилагането на един метод не е вечен закон, затова методите постоянно трябва да се сменят. Метод е, например, човек да диша. Едни дишат плитко, други – дълбоко. Каква е нормата за пълното дишане? Доброто дишане в Природата има определен закон. Колко вдишки трябва да правиш за една минута, по колко секунди трябва да трае вдишката? През къде трябва да се поема въздухът – през устата или през носа? През носа е доброто дишане. Когато превърнем дишането в нормално състояние, то трябва да става много правилно и хармонично. Щом човек диша правилно, по време на сън никакво хъркане няма и когато туриш ухо, всичко е тихо и спокойно, от устата нищо не излиза, като че е мъртъв, само коремът се повдига. Това е здравословното състояние. Следователно, докато в твоето съзнание има постоянни пертурбации, ти не дишаш правилно. Докато постоянно мърмориш в себе си и си недоволен от едно, второ, трето, четвърто, дишането ти не е правилно. Дишането е свързано с човешката мисъл, с човешките чувства и с храносмилането. Има такава зависимост: ако не дишаш правилно, храносмилането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни; ако храносмилането не е правилно, дишането не е правилно, следователно и мисълта няма да бъде правилна, и чувствата няма да бъдат правилни. Най-първо трябва да уредиш или дишането, или храносмилането, или ума, или чувствата или стомаха. Все трябва да уредиш едно противоречие. Например, нямаш пари; по кой начин трябва да уредим това? Когато знаем, най-лесната работа е да уредим този въпрос.

В древността един беден човек отишъл при един адепт и му се оплакал. Адептът му казал: „Аз ще те избавя от твоята сиромашия, но ще ми обещаеш да бъдеш винаги доволен в живота, да казваш, че всичко е добро и не само да го казваш, но да го чувстваш. Трябва да постъпваш така и когато си разположен, и когато не си разположен. Ако ми обещаеш, аз ще уредя въпроса за сиромашията. Трябва да ми обещаеш и помни, че ако не изпълниш, ще бъде два пъти по-лошо, отколкото е сега“. Бедният обещал. Той бил млад човек и веднъж някакъв княз излиза с дъщеря си на разходка. По едно време изведнъж става някаква пертурбация в атмосферата и температурата се понижава до минус тридесет и пет градуса. Князът и дъщерята влизат в една хижа, треперят и казват: „Всички ще замръзнем“. Тогава адептът изпраща бедния младеж с една кутия кибрит и му поръчва да каже: „Аз ще ви дам огън, но е много скъп – една клечка кибрит струва един милион“. Князът отговорил: „Тази клечка не струва повече от нашия живот. Половината от богатството си ще ти дам, иначе тук ще измрем! Какво ме интересува богатството, ако умрем!“ Така те му дават един милион за една клечка. Сиромахът запалил огъня и си уредил работата.

Сега, кои са тези кибритени клечки? Всяко запалено чувство е една кибритена клечка. Трябва само да знаеш как да го запалиш. Мисълта пък е правата линия, по която драсваш тази кибритена клечка, за да се запали. А постъпката седи в това да туриш запалената клечка в дървата и те да се разгорят. Най-първо ще кажеш: „Ето една мисъл“ и това е запалената клечка и разгорените дърва. Туряш една кибритена клечка, дървата се запалват и се свършва въпросът. Значи всичкото щастие зависи от това как драсваш клечката. Когато запалиш кибритената клечка в условията, които са ти дадени, не търси други. Ако тръгнеш да търсиш други условия, за да запалиш клечката, че после да търсиш дърва... Не, ще драснеш тази клечка, когато всичко е събрано на едно място. Не са ли събрани дървата, няма да я драскаш. Ще драснеш, когато събереш дървата, когато нагласиш камината, когато всичко е готово, т. е. при един завършен процес. Най-хубавият момент е, когато процесът е завършен. Една мисъл се завършва, само когато всички условия са готови. Ако ги няма условията, трябва да се работи. А под работа се подразбират всички ония условия отвън, които са необходими за нашето щастие. Ако те са далеч, трябва да ги съберем на едно място.

Какво разбрахте от казаното сега? И каква разлика има от онова, което бяхте разбрали по-рано? Разликата е, че досега температурата беше нула градуса, а сега е десет градуса над нулата. Какво става при такава температура? – Водата може да се пие. Какво представляват температурите над и под нулата? Под нулата имаш най-лошите условия, над нулата имаш добрите условия, а нулата е винаги на едно място и показва посоката на добрите и на лошите условия. Следователно, твоето щастие може да бъде отвън. Това аз схващам по следния начин: например, ти искаш да направиш една баня – точка А е банята, а ти си точка В отвън. Значи ще дойде дъжд и ти ще направиш банята си отвън. Но в теб се заражда желание да ядеш; тогава ти ще туриш плодовете вътре в себе си. Следователно, при баня отвън и ядене отвътре щастието ще дойде, но при баня отвън и ядене отвън нещастието иде. Чухте ли добре – при една баня отвън и едно ядене отвътре щастието иде, а при една баня отвън и при едно ядене отвън нещастието иде.

Сега, коя е основната мисъл? При новите условия какво искате да бъдете – пръст на един богат човек, който умира и преди да го заровят му турят един пръстен, или пръст на един беден човек, който се ражда, защото трябва да работи? Кажете ми как да разрешим този въпрос – да бъдеш на пръста на богатия или да бъдеш на пръста на бедния? Второто положение е по-хубаво. Вие искате пръста на богатия, който умира. Откажете се от това, вземете пръста на сиромаха, който се ражда, и идете да работите. Каквото и да се случи, вие ще дойдете до пръста на богатия. Сега ви трябва пръста на сиромаха, а после ще ви дотрябва пръста на богатия. Кое бихте предпочели сега – елмазения пръстен в гроба или пръста на сиромаха? Предпочитайте живота в сиромашията, отколкото смъртта в богатството. Това е смисълът, това е разрешението на двете антитези. Хората искат богатство, но богатството е смъртта. В сиромашията е Животът, а Животът е винаги за предпочитане.

Тогава верен е и следният закон: Любовта е винаги жива при страданията. Помнете това. Кои са онези, които оценяват Любовта, които се радват или които скърбят? Кой може да те обича повече – сиромахът или богатият? Изпъкналата ли паница събира повече или вдлъбнатата? – Вдлъбнатата. Запомнете, че сега животът при сиромашията е за предпочитане, отколкото смъртта при богатството. Има едно положение, според което един ден сиромашията ще се примири с богатството и тогава Животът и смъртта ще се примирят. Животът и смъртта сега не се примиряват, но щом богатството и сиромашията се примирят, тогава Животът и смъртта ще се примирят. При сегашните условия вие не можете да ги примирявате. Сега само възприемайте Живота.

Живот без богатство не може да имате. А в света има само един човек, който е богат – той е Първият човек. Всички други, които са излезли от него, са сиромаси. Нали искате да бъдете богати? Следователно, за да бъдете богати, трябва да обичате Първия човек. Той е вашият Баща – първият, който ви е родил. Щом бащата е богат, синовете могат ли да бъдат богати? Краката могат ли да бъдат богати? Те са слуги. Ръцете, ушите, очите, стомахът са слуги. А онзи, който разполага с всички условия, за да съобразява, това е разумният човек, който живее. Той е господар. Вие трябва да се отнесете към този господар, той разрешава въпросите. Оставете временните господари. Сега вие заемате ролята на очите, ушите, краката, а искате да бъдете господари. При условията, в които сега живеете, ако сте крака, ще използвате да бъдете добри; ако сте ръце, ще използвате да бъдете справедливи; ако сте очи – да бъдете истинолюбиви; ако сте уши – да бъдете умни; ако сте обоняние – да бъдете деликатни; ако сте език – да бъдете сладки; ако пък сте осезание – да бъдете меки. Това са качествата, които човек трябва да има в себе си.

Сега, за следния път разработете тази лекция по свой начин. Извлечете всички противоречия – колкото ги имате, изкарайте ги навън. Каквито противоречия се явят, изкарайте ги, всички няма да ги разрешим.

Разработете темата „Най-добрият метод за развитие на човешкото сърце“. Разработете я по особен начин – кой каквото е запомнил от лекцията. И трябва практически да се приложи, понеже всички сте закъсали – някой е закъсал в мислите, друг е закъсал в чувствата. В много работи сте закъсали, но работата трябва да се оправи и да дойде в нормално състояние. Инсталацията може да е много добре направена, но щом завъртите ключа и няма ток и лампите не светят, инсталацията някъде е повредена. Трябва да се намери дали погрешката е в инсталацията или в жиците, или в крушките. Трябва всичко да дойде в нормално състояние, за да могат лампите да светят, когато завъртите ключа.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

14-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

5 март 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Двете течения

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ТРИ НѢЩА СѪ ПОТРЕБНИ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

28 февруари 1937 г.

Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоана, от 25-ти стих нататък. Всеки живот се занимава с решаването на специфични задачи. Всеки човек има своя определена задача за решаване.

Някога разбиранията на светските и на религиозните хора стават толкова еднообразни, че те изгубват смисъла на живота. Всеки трябва да реши задачата си на своето време. Детето, например, трябва да расте, голям човек да стане. Колко трябва да израсте? – Колкото е потребно. Определено е колко трябва да израсте човек в умствено и в сърдечно отношение. Красотата на човек се заключава в неговото правилно растене и развитие, в растенето на неговия ум и неговото сърце. Красотата на човека не е в хубавите дрехи. Тия дрехи имат отношение към здравия човек. Хубавите дрехи се виждат на здравия човек. С каквито дрехи и украшения да облечете мъртвия човек, те ще изчезнат, няма да остане нищо на него. Значи същественото за човека не са дрехите, но растенето. Както детето расте на височина и широчина, така трябва да расте по ум и сърце. Някой казва, че вярва в Бога. Вярваш, но вярата ти е относителна. Вярата се познава в изпитанията. Ако се натъкнеш на големи изпитания и започнеш да се колебаеш и съмняваш в това, в което вярваш, вярата ти е слаба. Ти се разколебаваш и в правдата, и в любовта. Всичко, което става в света, е определено. Всичко, което става с човека, е определено. Никой не може да избегне от своята съдба. В това отношение и праведният, и грешният минават по свой определен път. Има разлика между живота на праведния и на грешния. През каквито изпитания и да мине праведният, всичко ще се превърне на добро. През каквито изпитания и да мине грешният, всичко ще се превърне на зло. – „Какво ще придобием, ако вярваме?“ – Всичко ще се превърне на добро. – „Ако не вярваме?“ – Всичко ще се превърне на зло.

Доброто и злото представляват крайния резултат на човешкия живот. Като знаете това, стремете се всичко, което преживявате, да се превърне на добро. Често вие се обезсърчавате, че хората не слушат и не вярват в това, което им говорите. На кого са вярвали и вярват? Дали хората ви вярват, или не, това не е мярка. Важно е вие да вярвате в това, което говорите. Жалко е, че вие сами не вярвате в себе си. Щом е така, как може да изисквате другите хора да ви вярват? Силата на вашата вяра се заключава в следното: всички да се разколебаят във вас, само вие да не се разколебаете. Когато слънцето залезе, всички хора могат да се разколебаят в него, но аз трябва да вярвам, че на другия ден слънцето пак ще изгрее. Аз вярвам, че това, което Бог е създал, никога не се губи. Във всички неща се проявява една вътрешна разумност. Когато се явят облаци във вашия живот и небето ви се помрачи, вие се обезсърчавате. Небето пак ще се изясни. Има нещо красиво в промените. Докато умът на човека е тих и спокоен, неговото небе е ясно и звездите се виждат добре. Когато небето на човека се помрачи, звездите не се виждат. Тогава се явяват бури, ветрове и ние казваме, че умът му е помрачен. Не се страхувайте от бурите и ветровете. Те носят дъжд, влага и проветряване. Когато вали дъжд, хората се крият, да не се развалят дрехите им. Някога дрехите се развалят, но някога само се наквасват с вода. Не е лошо, че дрехите се мокрят. Една българска поговорка казва: „Докато рибарят не се намокри, не може да налови риба“. Рибата няма да излезе на брега да го чака. Ако ти не се намокриш, друг ще се намокри. Все трябва някой да се намокри. Тия, които са писали свещените книги, все са се намокряли. Вие четете наготово, както купувачите ядат наготово риба. Нека отиде някой от вас на морето, да види как се лови риба. Един ден бях край брега на морето и гледам няколко рибари теглят една голяма мрежа. Всички дърпаха, мъчеха се, докато най-после извлякоха мрежата на брега, пълна с кефали. Един от тях сложи халка на мрежата и я затвори. Обаче в това време няколко кефали излязоха от мрежата и скочиха отново във водата. И рибарите са хитри, но и рибите не падат по-долу от тях. Те си казват: „Не искаме да останем в тоя конус. Тук ще си изгубим свободата, а на нас е по-приятно да живеем на свобода във водата“. В мрежата останаха едва десетина риби.

Казвам: И лошите хора си служат с мрежи, както рибите. С тях те ловят праведните. Като хвърлят няколко пъти мрежата във водата, напълнят я с праведни хора, които щом дойдат до брега, започват отново да скачат в широкото море, на свобода. Следователно, като се натъкнеш на някакво изпитание, постъпи като рибата: щом дойдеш на края на брега, излез от мрежата и право във водата. Сега вие сте на края на века и кой каквото е научил, ще го изпитат. Всеки ще се яви на матура, да покаже какво е научил и разбрал. Матурата може да бъде за отделенията, за прогимназията, за гимназията или за завършване на университета. Важно е, че всеки ще държи изпит за завършен курс. Колкото по-горе се качваш, толкова по-трудна става матурата. Ако мислите, че лесно ще влезете в Царството Божие, вие сте на крив път. Някои влизат лесно в Царството Божие, защото са държали своята матура. Разбойникът, който беше разпънат на кръста заедно с Христа, се обърна към Него с думите: „Господи, помени и мене в Царството си“. Христос му каза: „Днес ти ще бъдеш с мене в рая“. Тоя човек държа изпита си заедно с Христа. Казва се, че двамата разбойници, от двете страни на Христа, били вързани за кръста, само Христос беше закован с гвоздеи. Оня, който беше отляво на Христа, показа своя страх и безверие. Той каза на Христа: „Нали си силен, учен човек? Защо не слезеш от кръста, да спасиш и себе си, и нас?“ Христос нищо не отговори. Мълчанието Му означаваше: „Ти ще останеш на земята и след смъртта си“. Другият, който беше отдясно на Христа, казваше: „Ние сме грешници, заслужено носим съдбата си, но тоя човек е праведен. Той страда за нашите грехове“. След това той се обърна към Христа с думите: „Господи, помени и мене в Царството си“. Христос му отговори: „Днес ти издържа своята матура, затова ще се явим заедно пред лицето на Господа“. Лесно се цитира стиха: „Господи, помени ме в Царството Си“. Така може да каже само оня, който е бил на кръста и там е умрял.

В един от своите разкази Толстой предава разговора на един богат човек с проповедника. Богатият казал: „За да влезеш в Царството Божие, не е нужно много да даваш. Ето, разбойникът, който беше на кръста заедно с Христа, без да дава, влезе в Царството Божие“. Проповедникът му отговорил: „Тоя човек беше един умиращ разбойник, който умря заедно с Христа, а ти си жив разбойник – няма да влезеш в Царството на Христа“. Значи умиращите разбойници влизат в Царството Божие, а живите разбойници не могат да влязат. Разбойникът, който беше отдясно на Христа, имаше будно съзнание. При това не се знае историята на неговия живот, не се знае какво отношение е имал той към Христа, към онова, което ставаше с Него. Сега ние се интересуваме от великата истина, която стои пред нас. Тя е вечна и неизменна. Нашият живот е сцена, която постоянно се сменя. Един ден условията на тоя живот ще се изменят и ние ще го напуснем. Колко време продължава едно представление? – Няколко часа. След това то ще се измени с друга обстановка. Докато сме на представлението, ние трябва да бъдем внимателни, да го разберем добре. Не съжалявай, че представлението ще се свърши, но извади поука от това, което си видял и чул. От тебе се иска едно: да разбереш истината, която се представя на сцената. Днес се представя нова драма, на която трябва да знаем съдържанието. Защо е дошъл човек на земята? – За три неща: да намери майка си, баща си и брата си. Вие знаете това, но сте го забравили. Сега аз ви го напомням. – „Къде е сестрата?“ – Тя е във вас. Който търси, той е сестрата. Ще кажете, че сте мъже. – Никакви мъже не сте. – „Ние сме жени.“ – И жени не сте. Под „сестра“ аз разбирам дева, девица, символ на чистота. Значи човек е оная чистота, която търси истината. Само с чистотата човек може да намери своите майка, баща и брат. Щом ги намери, съзнанието му ще се пробуди и той ще се домогне до условията на своето развитие.

Мнозина се обезсърчават от живота и казват, че няма кого да обичат и кой да ги обича. – Чудно нещо, няма кого да обичаш! Първо ще обичаш майка си, която първа те пробужда към живот. После ще обичаш баща си и най-после брата си. Това е великият закон, даден от Моисея. Тоя закон гласи: „Да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и сила“. С всичкия си ум, това значи с баща си, който те е родил; с всичкото си сърце – с майка си, която те е пробудила; с всичката си душа и сила – с брат си и със сестра си. При това положение, каквото и да работиш, ще го вършиш с приятност. Дали тая служба е висока или ниска, пред тебе стои една свещена идея, един свещен образ – твоята майка. Знаеш вече, че има кого да обичаш и кой да те обича. Така всяка работа се върши добре, всеки живот е приятен. И като живееш ти е леко, и като умираш. При Любовта и животът, и смъртта имат смисъл. При безлюбието и животът, и смъртта нямат смисъл. За да се осмислят нещата, трябва да дойде Любовта – майката на живота. Това значи да чувстваш реално присъствието на майка си навсякъде. Живееш ли в Любовта, каквото и да става около тебе, окото ти да не трепва. Ще знаеш, че и при най-големи опасности да минеш, нищо няма да те засегне. Какво стана с тримата момци, които хвърлиха в огнената пещ? Те излязоха оттам живи и здрави, непокътнати. Те пееха и славеха Бога. Който ги хвърли в пещта, той пострада. Какво стана с Данаила, когото хвърлиха в рова на лъвовете? И той излезе здрав, незасегнат.

Сегашният век изисква от хората силна, непоколебима вяра. Който има такава вяра, в него любовта се проявява. Който има вяра, в него надеждата се проявява. Който има вяра, надежда и любов, в него животът се проявява. Вяра без любов не може да се прояви. Любовта е майка на вярата. Вярата е майка на надеждата, а надеждата – майка на живота. Животът е това, което обичаме и към което се стремим. Това са думи, които имат съдържание само при Любовта. С Любов и най-малкото семе, хвърлено на нивата, започва да расте и да се развива, да дава плод. Без Любов семето попада на камениста почва. То не може да израсте. От това семе никакъв плод не се очаква. Това значи да живееш със суха вяра. Човекът на вярата е подобен на добрия математик, който лесно решава и най-трудните задачи. – „Аз съм силен човек, имам вяра.“ – Вдигни тоя чувал. – „Не мога, тежък е.“ – Щом не можеш да вдигнеш един чувал от сто килограма, ти си слаб човек, със слаба вяра. Силният се познава по мъчнотиите и противоречията, на които се натъква. Той се справя лесно с тях. Така човек познава колко е силен. Един мой познат ми разправяше една своя опитност от времето на общоевропейската война. Той бил на Солунския фронт, заедно с един генерал. Докато се обучавали войниците, генералът бил смел и безстрашен. Той ги насърчавал с думите: „Напред, войници!“ По едно време англичаните взеха да ни обстрелват. Почна се ожесточено сражение. Положението беше много страшно. От страх цял се тресях. Генералът ме попита: „Как сте, господин полковник?“ – „Добре. – А вие?“ – „И аз съм добре.“ – „Всъщност, и аз, и генералът треперехме. Външно си давахме кураж. След малко намерихме един окоп, в който се скрихме. Ако не бяхме се скрили, и двамата щяхме да паднем убити.“ Според мене те не трябваше да се крият. Щом се скриха, това показва, че вярата и надеждата им са слаби. Не е лошо криенето, но ако постоянно се криеш, животът ти ще бъде игра. Колкото и да се криеш, все ще те намерят. Какво ще правиш тогава? Ще решаваш нова задача. Ако не можеш да я решиш, ще се свиваш, както правят учениците. Като не знае урока си, той се свива, а учителят поглежда към него, вижда, че не си знае урока. Той извади тефтерчето си, погледне към един, към друг и извика точно тоя, който нищо не знае. Ученикът си казва: „Днес ли намери да ме изпита? Вчера си знаех урока, не ме вдигна, а днес ме вдига, да получа слаба бележка. Как не вдигна някой способен ученик?“ Способните и добри ученици са всякога готови за изпит.

Казвам: Всички хора трябва да бъдат готови за изпит. Какво прави ученикът, като не си знае урока? – Плаче. Не е лошо нещо плачът, но плачи от сърце. Една ученичка разказваше как се спасила с плач. Понеже не си знаела урока, тя намокрила очите си със слюнка, да покаже пред учителя, че не е добре. Като видял очите ѝ мокри, учителят казал: „Седни на мястото си. Ще те изпитвам друг път“. Днес много очи са намокрени със слюнка, но в духовния свят слюнката не помага. Тя помага само при смилане на храната. Очите се мокрят със сълзи, а храната – със слюнка. Не намокриш ли храната със слюнка, стомахът роптае. Щом я намокриш със слюнка, стомахът е доволен. Значи очите се мият със сълзи. И затова, ако плачеш, плачи, както трябва. Мнозина плачат, но не знаят как да плачат.

Един наш брат отишъл на гости при един свой приятел. Още с влизането си в дома той чува плач, крясък, детето плаче. Майката и бабата се мъчат да го успокоят, но нищо не помага. Господ казал: „Оставете детето на мене, аз ще се справя с него“. Седнал близо до детето и го загледал. То закрило лицето си с ръцете и продължило да плаче. И той сложил ръцете си на очите и започнал да подражава на детето. То плаче и той плаче; то вика и той вика. След малко детето свалило ръцете си от очите, погледнало към госта и казало: „Много плачеш, бе. Кой те би?“ Най-после детето престанало да плаче. Като вижда, че друг някой плаче, детето се запитва: „Защо плаче тоя възрастен човек? Аз зная, защо плача, но той защо плаче?“ Щом започне да мисли, детето престава да плаче. Като плаче, детето се утешава, става смяна в чувствата му. Плачът се явява като последствие на преминаване от твърдо във влажно състояние. Така човек става по-мек. Когато някой не може да плаче, казват, че е твърд, корав човек. Някой казва: „Да престанат сълзите!“ Не съжалявайте, че плачете. Сълзите са благословение за човека. Те мият очите. След плача човек вижда по-ясно. – „Колко време трябва да плаче човек?“ – Няколко минути, от 1 до 5 минути, но в никой случай не се позволява да плачеш с часове. Когато очите се измият добре и съзнанието просветне, плачът е постигнал своята цел. Като видиш, че някой плаче, не го утешавай; не казвай, че е лошо да се плаче. Каквото и да говориш на детето, че не трябва да огорчава майка си и баща си, то не разбира, то ще си плаче. Но като види, че и ти плачеш заедно с него, то започва да мисли и престава да плаче. Ако видиш, че някой скърби и плаче, плачи и ти с него, без да го утешаваш.

Сега, като се спирате върху живота на Христа, питате се: „Нямаше ли Христос сила да се справи с мъчнотиите в живота, че трябваше да бъде разпънат? Трябваше ли да вземе участие в страданията на хората?“ Христос беше силен, но трябваше да мине през най-големите страдания, да се изпита Неговата Любов. За един момент Той се обърна към Господа с молба, ако е възможно да го отмине горчивата чаша, но не можа. Като разбра това, той каза: „Господи, да бъде Твоята воля! В Твоите ръце предавам духа си“. Като мина през тая опитност, Той каза: „Даде ми се власт на небето и на земята. Идете и проповядвайте и аз ще бъда с вас до скончанието на века“. Всеки човек ще мине през опитността на Христа. Поне един път в живота си той ще бъде прикован на кръста.

Защо плачат хората? Детето плаче, когато го бият или не му дават това, което желае. И възрастният ли трябва да плаче за същото? Според мене той трябва да плаче само тогава, когато е пропуснал условието да направи добро. Ако сгрешиш, не плачи, но изправи грешката си. Обаче не правиш ли всеки ден по едно малко добро, ти трябва да плачеш. Не съжалявай, че си направил една грешка; съжалявай, че не си направил едно добро. Не съжалявай, че омразата те е посетила; съжалявай, че не си проявил Любовта. Не съжалявай, че си станал безверник; съжалявай, че не си проявил вярата. Дръж се за положителното в живота.

Животът е велико училище, в което ще учиш и ще държиш изпити. Когото обичаш, той ще те изпита. Без да очакваш, той ще те изпита. Учителят, който обича учениците си, непременно ще ги изпита. Ако не ги изпитва, те нищо не печелят. Когато учителят изпитва учениците си, между тях се създава вътрешна връзка. Ученикът може да не знае урока си, учителят може да премълчи, да не му пише слаба бележка, но между тях се създава връзка. Значи връзката се дължи на изпитването на учителите, както и на изпитанията, през които ние минаваме. Без изпитания не може да се създаде връзка между Бога и нас. Чрез изпитанията човек закрепва, а връзката му с Бога се усилва. Някой не издържа на големи мъчнотии, но има нещо вътре в него, което издържа.

Например, Христос и Петър заедно държаха своя изпит. Христос издържа изпита си, а Петър пропадна. Преди да бъде поставен на изпит, Петър каза на Христа: „Всички да се откажат от тебе, аз никога няма да се откажа“. Обаче, като го запитаха: „Да не би и ти да си ученик на Христа?“, той отрече. Като излезе вън, Петър съзна грешката си, разкая се и горко заплака.

Какво означава думата „Петър“? – Камък. Петър е крайъгълният камък на християнската църква. Той показа през какви изпитания ще мине църквата. И до днес още вярващите спорят коя църква е на прав път: православната, католическата или евангелската. Днес хората не се питат обичат ли Христа, но кой в какво вярва. Едни вярват в църквата, други вярват в папата, а трети – в евангелието. Къде е Христос? – В Петра, който се отрече от Христа. Задачата на Петра е да се върне към Христа и да проповядва на хората Христовото учение.

Това са минали неща, за които не трябва да се говори. Те внасят съблазън. Защо трябва да казваш на детето да не краде? Пусни го в градината си и го остави свободно. Там то ще се прояви. Ако започне да къса плодовете без позволение, то обича да краде. И да му кажеш да не краде, щом това желание е вложено в него, то ще се прояви. И Бог постъпи по същия начин с Адам и Ева. Той ги остави да живеят свободно в райската градина и ги изпита. Като греши, човек се оправдава със страданията. – Какви са вашите страдания? – Малки са, но и тях не можете да носите. Какво ще правите, като дойдат големите страдания? Малките страдания са предвестници на големите. Като знаете това, кажете: „Ела зло, че без тебе по-зло“. Значи малките страдания са предвестници на малките блага; малките блага са предвестници на големите блага. Този е пътят, по който всички трябва да минете. Какво бихте направили, ако ви поставят на изпит, да се отречете от всичко, което имате – от себе си, от своя живот? Не е лесен тоя изпит. Вие сте между близките си и страдате, ако не ви обичат, ако не ви вярват, ако не оценяват работата ви, мислите и чувствата ви. Това е изпит. Ако може да се справите с тоя изпит, вие сте се отрекли от себе си, от своята личност, от своя живот. Как ще се справите с тоя изпит? Това е все едно да питате бедния как ще се справи с беднотията си. На тоя въпрос аз отговарям: Сиромахът ще се справи с беднотията си, ако стане богат, добър и учен. Като стане богат, всички ще изменят отношенията си към него; ако стане добър, всички ще започнат да го търсят, ако стане учен и придобие големи знания, той ще помага на хората. Значи три неща са необходими на бедния: богатство, доброта и знание.

Какво е нужно на богатия? – Пак три неща: любов, вяра и надежда. Следователно бедният се нуждае от богатство, доброта и знание, а богатият – от любов, вяра и надежда. Обаче без любов, вяра и надежда богатството нищо не разрешава. Бедният е на място, ако е придобил богатство, доброта и знание; богатият е на място, ако е придобил любов, вяра и надежда. Сега, на богати и на бедни казвам: Свържете се с Христа и следвайте Неговия път без колебание и без съмнение. Вътрешно всички се колебаете. Срещам едного, който ми казва: „Не искам да умра“. – Защо не искаш да умреш? – „Не съм готов.“ След десет години пак казва: „Не искам да умра“. – Защо? – „Още не съм готов, искам да поживея.“ – Кога ще се приготвиш? Ето, станал си 80–85-годишен старец и още не си готов. Ти още си в училището и не искаш да излезеш от него. Крайният предел на сегашния живот е 120 години. Има изключения, когато някои хора живеят и над 120 години. Дали си готов, или не, след 120 години ти трябва да напуснеш училището на земята и да отидеш в друго училище. Така ще минеш през една вътрешна смяна на състоянието. Без тия смени човек е в обикновения живот, където изгубва смисъла на всички неща. – Кога човек изгубва смисъла на живота? – Когато живее в обикновената вяра, в обикновената надежда и в обикновената любов. За да не губите смисъла на живота, вие трябва да влезете в областта на необикновеното, където нещата нито се изменят, нито променят. Необикновеното е великото в живота, което носи всички блага. Казано е в Писанието: „Само Бог е благ“. – Защо? – Защото само Той носи в себе си всичко онова, от което се нуждаем. Тази е причината, дето Бог не се изменя, нито променя. Няма сила в света, която може да измени естеството на Бога.

Какво носи човек в себе си? – Богатство, знание и добродетели. – Какво се иска от него? – Да изяви навън това, което носи. Единственото нещо, което човек не знае, то е как да се прояви. Срещам една мома, виждам, че е дошло времето ѝ да прояви любовта си, но не знае как. Майка ѝ ушила няколко рокли, но тя не знае коя от тях да облече, за да се хареса на момъка. Тя има много рокли, но умение няма, не може да се прояви. Ако съм на нейно място, първо ще облека зелената рокля. Ако не ме хареса с нея, ще облека жълтата, със златист цвят. Не ме ли хареса с нея, ще облека ясносинята. Най-после ще облека бялата рокля. Ако и с нея не ме хареса, направо ще му запаля чергата. Каже ли някой, че мома му е запалила чергата, това подразбира, че той не е харесал нито един цвят. Тогава нека гори чергата му! Когато гори чергата на човека, това означава, че старото се запалило в него и трябва да изгори. Има външни неща, които не зависят от човека, но той трябва да се справи със своето вътрешно недоволство. Докато недоволството е в него, каквото и да направи, все ще го човърка нещо. Може недоволството да е малко, но гложди човека, както и най-малката прашинка гложди очите.

И тъй, изкуство е да знае човек как да се прояви. Ще се облечеш със зелена дреха, за да покажеш на хората, че трябва да бъдат богати. Ще облечеш жълта дреха, да им покажеш, че трябва да бъдат умни. Ще облечеш синя дреха, за да бъдат истинолюбиви. Най-после ще облечеш бяла дреха, за да живеят в чистота и святост. Така ще запалиш чергите им да горят. Ако твоят възлюбен те пита защо запали чергата му, кажи: „Запалих чергата ти, за да станеш богат, умен, добър и да живееш в чистота“. Три неща са нужни на човека: богатство, разумност и доброта. Това значи да живееш в чистота и святост. Ако не изпълниш това, огънят ще дойде.

Христос казва: „Не дойдох да донеса мир, но огън“. – Защо донесе огън? – Защото не Го разбраха. Днес всички хора горят. – Защо? – За да станат богати, добри, разумни, истинолюбиви и чисти. Когато минат през огъня, хората ще придобият тия добродетели. Щом е така, не ги съжалявайте. Желая ви да станете богати, добри и разумни, за да влезете в Царството Божие, да живеете заедно с Господа.

Т. м.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 28 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Три неща са потребни

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Три необходими неща

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

26 февруари 1937 г.

„Отче наш“

Пишете за другия път върху темата: „Най-добрият метод за развиване на човешкото сърце“.

Днес ще ви говоря върху концентрирането, съсредоточаването на човешкия ум. В съвременната култура на хората липсва съсредоточаване. С каквото и да се занимават хората в ума си, те нямат постоянни величини, на които да разчитат. Разсеян е човешкият ум. Например, всички науки, които съществуват, са само за развиване на човешкия ум и са все на физическото поле. Понякога път говорят за окултни науки, но те влизат в съвсем друга област. Вземете математиката, например; какво отношение има тя към физическия живот? Към физическия живот тя има отношение на изчисление. Какво е отношението на физиката, на химията? Един учител попитал свой ученик: „Я, Драганчо, ми кажи каква наука е геометрията?“ Оня казва: „Учителю, геометрията е наука за сполука“. И право е – без геометрия няма сполука

Вие влизате в окултната наука и понеже не я познавате, казвате, че се занимавате с нея, но в действителност вие от нея малко знаете. Защото, ако не разбираш математика, геометрия, физика, химия, физиология, зоология, ботаника, как ще разбираш окултната наука? Тя е съвсем отвлечена. Вие имате едно вътрешно понятие, едно чувство, което определя отношението ви към дадена наука. Всяка една наука си има едно чувство, на което почива, и ти чувствуваш в себе си знаеш ли нещо, или не знаеш. Например, за да бъдеш метеоролог, трябва да имаш едно чувство, чрез което ще знаеш кога ще се развали времето, кога ще има вятър, дъжд, кога ще има сняг. Не само това, но ти можеш да имаш в себе си един сеизмограф и да знаеш кога ще стане земетресение. Също можеш да знаеш кога ще има промени на Слънцето – ще има ли петна или не. Ти чувствуваш тия неща, но тия ваши вътрешни чувства не можете да ги разберете. Да кажем, някой път вие сте неразположен, а всъщност това е едно налягане върху кръвообращението отвън. Различно е налягането, когато времето е влажно или сухо. Когато времето пък е бурно, имате пак специфично налягане, което е неустойчиво. Следователно това песимистично настроение се дължи на времето. И когато някой е крайно неразположен, налице е едно съвпадение на неговото неразположение с външното налягане. Някой път се случва, че паднете. Като не разбирате закономерните отношения, които съществуват в известно налягане, него ден вие не вземате в съображение, че няма да можете да ходите свободно. Например, ако се вдигнете във въздуха като птица с крила, какво трябва да правите? В това отношение птиците знаят повече от човека как да хвъркат. Или ако влезете в морето и искате да се гмурнете надълбоко, какво трябва да правите? В това отношение рибите знаят много повече от човека. Понякога вие подценявате птиците – те са много учени същества, специалисти. Също и рибите са специалисти в спусканията на тия дълбочини – имат знание като водолази да слизат на най-голяма дълбочина, понеже могат да живеят там. Човек е изгубил туй познание, което рибите имат, и ако слезе там, ще се задуши.

Сега, да се върнем на темата: вие не можете да изучавате окултните науки, ако нямате интуиция. Окултната наука без интуиция е непонятна. Човек, който няма интуиция, мъчно може да се справи с нея. А помагало на интуицията е вътрешното чувстване на нещата, усетът. Всички те са спомагателни средства за изучаване. Това, което ви казвам, е теория. Мислете върху него, а не го навивайте на пръста си.

Ако изучавах музика, за да имам яснота на тона, най-първо ще упражнявам първата фаланга на пръстите. Ако искам да дам съдържание на тона, ще упражнявам втората фаланга на пръстите и ако искам тонът да има изражение, ще упражнявам третата фаланга на пръстите. Музикант, който не разбира този закон, няма да знае да пее както трябва. Той ще пее, но тонът му няма да има никаква форма, няма да има съдържание и няма да има изражение. В тона ще има нещо празно.

Нещата, които Природата е създала, не са произволни, а си имат предназначение. Сега, ако човек с протегнати ръце и крака се завърти около пъпа, ще образува един кръг, а ако свие ръце и крака си и се завърти, ще образува една елипса с два центъра. Сега вие сте в едно елипсовидно състояние. И силовите линии, които излизат от двата ваши центъра – от центъра на вашата симпатична нервна система и от центъра на вашата мозъчна система, се пресичат по различен начин и разни отсечки образуват. Например, на млади години се чувстваш по един начин, а на стари години се чувстваш по друг начин; на млади години мислиш по един начин, а на стари години мислиш по друг начин. Всеки мисли различно, но за да мислиш, най-първо трябва да имаш една постоянна величина, т. е. трябва да схващаш нещата право, трябва да ги проучваш.

Например, какво понятие бихте имали за Любовта, ако не я чувствате, а само с ума си я схващате? Какво понятие ще имате за Истината или какво понятие ще имате за Мъдростта, ако само вашият ум работи? Мъдростта има постоянна величина, т. е. има нещо, с което трябва да ви е ясно какво нещо е тя. Щом говорим за Мъдростта, ние подразбираме Светлината, от която нещата стават ясни. Щом говорим за Любовта, ние разбираме Живота, разбираме движението, което чувстваме. В Живота чувстваме приятни и неприятни неща. Някой пита какво нещо е Истината. Ти трябва да живееш в Истината, понеже, живеейки в нея, ще бъдеш свободен. Извън Истината няма да бъдеш свободен. Ако не живееш в Истината, нямаш Свобода – Истината носи Свобода. Ако умът ти живее в Истината, той ще бъде свободен; ако сърцето ти живее в Истината, то ще бъде свободно и ако волята ти живее в Истината, тя ще бъде свободна. Който живее в Истината, той ще бъде свободен. Свободен ли си, няма да кажеш, че това е възможно, а онова е невъзможно. Всичко е възможно, но всяко нещо има свое време.

Понякога вие искате да постигнете всичко. Добре, може ли един певец да изпее наведнаж ария, която е дълга няколко минути? Някой път искаме да разбираме всичко. Това е невъзможно, защото Животът е музика и изисква да пееш дълго време. Някои мислят, че може да се отделят от Живота и казват: „Аз искам да чувствам всички работи“. Младият не може да има живота на стария. Даже старите, които в миналото са живели живота на младите, и те са изгубили нещо и сега знаят нещата половина. Сегашните стари, когато бяха млади, знаеха едно нещо, а младостта на сегашните млади е друга, не е като на старите. Следователно, вие, младите, когато остареете, няма да бъдете такива стари като сегашните, други стари ще бъдете. Младите, които ще дойдат подир вас, и те ще се различават. Има едно постоянно различие. А ние мислим, че ще бъдем като сегашните стари. Няма да бъдете като тях. Съберете старите дори от една възраст и ще видите, че опитностите им са различни. Кажете ми вие, когато остареете, какви ще бъдете, какво ще мислите, какво ще чувствате и каква ще бъде вашата свобода? Старият човек е онзи, който може сам да си запали свещта, който може сам да си донесе вода, който може сам да се храни. Стар човек е онзи, който никога не пъшка, който върви по права линия. Казвате: „Ще остареем“. Хубаво, но когато остареете, сами ще си палите свещта, сами ще имате светлина и ще бъдете свободни. Старостта подразбира Свобода в Живота. А сега в проявяването на стария човек хората разбират, че той има нужда младите да го гледат. Ами че младите пък имат нужда старите да ги гледат. Кой кого гледа – младите ли гледат старите или старите гледат младите? При сегашните условия на живота старите гледат младите. Но сега заблуждението на старите е там, че те казват: „Когато остареем, младите ще трябва да ни гледат“. Какво трябва да направят младите в замяна на туй, че старите са ги гледали, когато са били деца? Например, имаш един приятел, който те целува. Какво трябва да направиш, и ти ли трябва да го целунеш? Две целувки не правят една добродетел. Една целувка е на място, но щом и двамата се целуват, не е на място. Единият трябва да целува, другият трябва да пасува – нищо повече. Щом и двамата се целуват, те не разбират целувката. Сега, малко противоречие се яви във вас, нали? Ако вие отидете при една круша и я обикнете, питам ще дойде ли и тя с вас да ядете заедно? Вие ще вземете от плода й и ще ядете, а тя ще гледа, ще ви обича, но никога няма да направи това, което вие правите, т. е. няма да обядва с вас. Тя не обядва с вас, но ви дава храна, услужва ви.

Сега, какво заключение може да направите? Вие считате, че ваши приятели са ония, които ядат и пият с вас, които в даден случай мислят като вас. Питам: от тия приятели, които мислят като вас, колко са останали? Колко приятели имате, които ядат и пият с вас и на които можете да разчитате? Тогава какво трябва да правим? Сега, да вземем целувката на човека. Какво разбирате под думата „целувка“? Когато целуваш, можеш ли да говориш? Целувката е един начин да мълчиш. Когато целуваш, ти ще мълчиш, пък другият ще ти предава един урок. Майката ли първо целува детето или детето майката? В Природата как е, как мислите? Целувката е едно средство, едно качество на съзнанието: разбирането на един предмет е целувка. Следователно, тя е онова, което разбираш и обичаш, т. е. целувката е един духовен опит. Онова, което опитваш, трябва да ти е близко. Не можеш да опиташ неща, които са далечни. Можеш да опиташ само близките неща, в които съзнанието е пробудено. Когато съзнанието на другото същество е пробудено, вие можете да имате контакт и тогава вече се образува запознанство и приятелство.

Сега, трябва да се освободите от заблуждението да мислите, че много и всичко знаете. Вярно е, не отричам, че в дадения случай ти носиш шише с едно кило вода и казваш: „Аз имам всичката вода, която ми е потребна за днес“. Заблуждението е в това, че тази вода ще ти стигне за един ден, а за следния ден ти пак трябва да идеш да пълниш шишето. Много пъти трябва да изпразваш това шише, а това, което се празни и се пълни, не показва, че има всичкото знание. Ти имаш достатъчно знания и мислиш ли, че когато целунеш един твой приятел, ще знаеш всичко? Не, не можеш, ти си направил само една връзка. Целувката е връзка, която се прави в Духовния свят. И ако тази връзка е направена правилно, тогава резултатите ще бъдат правилни; ако връзката е направена неправилно, последствията могат да бъдат лоши.

Сега, в какво седят лошите условия? Например, ти влагаш парите си в някоя банка и мислиш, че си се осигурил, но тази банка фалира и парите ти отиват. Не правете влог не на място. В Природата всяко нещо, което правите, трябва да бъде разумно. Всички неща трябва да бъдат разумни, за да бъдат те величини, на които всякога можете да разчитате. Всяка една постъпка трябва да бъде обоснована. Ако една постъпка не е основана на този закон, трябва да се изправи.

Сега, понякога има известни начини за наблюдение, въпреки че Природата е скрила неговите обекти. Това се доказва, ако вземете локализациите на всички центрове в главния мозък. Представете си, че направим отвор на главата там, където е религиозното чувство; после направим отвор там, където е центърът на причинността; после направим два отвора отпред на челото, където е центърът на разсъждението; после направим два отвора отстрани на главата, където е центърът на инициативността; направим два отвора над ушите, където е центърът на гнева или пробием два отвора на малкия мозък. Какво ще забележите? – Щом човек стане религиозен, мозъкът ще се надигне четири-пет пръста нагоре там, където е центърът на религиозното чувство; щом човек престане да е религиозен, мозъкът ще слезе пак надолу. Щом човек започне да мисли и разсъждава, мозъкът ще се надигне отпред на челото като два рога. Щом се влюби човек, веднага отзад ще му се появят две издатини. И вие ще разберете, че една млада мома се е влюбила, щом има отзад два рога. У онзи, който дава милостиня на хората, ще изскочат два рога на мястото, където е центърът на милосърдието. И когато видите такъв човек, вие ще кажете: „Защо са тия рога?“ Питат някого: „Тебе рога израснаха ли ти?“ Трябва да растат рогове, ако не растат, не можеш да станеш човек. Трябва да имаш не един, но стотина рогове трябва да имаш. Обаче, над тях Природата е турила един капак, така че рогът не може да излезе навън. Това е, за да не се възгордее човек, за да може да мисли по-правилно. Инак, човешкият мозък щеше да бъде изложен на големи сътресения. Сега роговете са скрити. Те са големи рогове и малки рогчета. В мозъка има такива малки рогчета. Някой път роговете стават така големи (някои хора имат такава опитност) и толкова твърди, че пораждат такова напрежение, от което черепът на човек се разпуква. Тия рогове притискат черепа и го раздвояват.

Та сега, имате цял един свят за изследване, а вие седите и мислите какво да правите. Имате една мисъл да свършите училище, да вземете диплома за гимназия или университет, след туй да ви назначат някъде за чиновник или военен да станете. Хубави работи са те, но след това започвате един еднообразен живот. Питам: след като сте били двадесет години инженер и сте измервали земята, какво сте придобили? Вземете една специалност, каквато рибите са придобили, или една специалност, каквато птиците са придобили! Например, конят е специалист в бягането, бяга повече от мен и аз не мога да се надбягвам с него. В това отношение той знае повече за бягането, отколкото мен. Някоя птица пък знае повече и от коня, защото тя хвърка.

И така, вие сега ще изучавате окултната наука. Тя е наука, която говори за правилния живот. Например, вие сте изучавали физиката на сърцето, вие сте изучавали физиката на ума. Трябва да разбирате качествата и свойствата на вашия ум, трябва да разбирате качествата и свойствата на вашето сърце. Например, какво е първото свойство на вашето сърце? Ако вземете физическото устройство на сърцето, нали то има две подразделения, които се делят по на още две части. В едната половина имате артериална кръв, в другата – венозна кръв. Значи, в сърцето имате лошо чувство и това е венозна кръв. Добрите чувства са артериалната кръв в сърцето. Някой казва: „Защо съм неразположен?“ – Венозна кръв имаш. Трябва венозната ви кръв да мине през белите дробове, трябва тия чувства да минат и да се преобразят. При това, вие всеки ден трябва да се храните и в чувствено отношение. С каква храна храните сърцето си, какво меню му давате? – Меню на милосърдие, меню на вяра, меню на надежда, на приятелство. Може да му дадете Любов към Бога – това е най-богатото меню. А какво меню ще дадете на вашия ум? – Музиката е храна за ума. Ако нямаш музика, не можеш да храниш ума си. Наблюденията, които правите в обективния свят, са обикновена храна за човешкия ум. Следователно, когато в училище мислим, ние фактически храним своя ум. От храната, която ще дадем на ума си, зависи неговият успех.

Сега, това влиза в стълкновение с вашите сегашни разбирания. При сегашното самовъзпитание ние казваме, че човек трябва да живее добре. Ти не можеш да живееш добре, ако не знаеш да храниш ума си. Да мислиш значи да се храниш. Ти не можеш да бъдеш добър, ако не знаеш да храниш сърцето си. Да чувстваш добре – това е хранене. Чувстването е хранене. Ти не може да бъдеш добър, ако не постъпваш добре. Добрите постъпки са храна на човешката воля. Твоята воля не може да укрепне, ако не я храниш. Всяка една добра постъпка е укрепване на човешката воля. За да укрепне волята ти, трябва да я храниш. Волята ти е като един лост за теб. Ако нямаш възпитана воля, не можеш нищо да постигнеш в Живота; ако нямаш възпитано сърце, нищо не може да постигнеш; и ако нямаш възпитан ум, нищо не може да постигнеш. Тези неща са потребни на човека. Един възпитан ум, едно възпитано сърце, една възпитана воля – това е завършен процес на едно възпитание, което трябва да почива на един закон.

Сега, ще обясня нещо друго. Ти казваш, че обичаш еди кого си. Какво означава това? Онзи, когото обичаш, е свързан и ти дава храна или за ума, или за сърцето, или за волята. Той е като едно дърво и ти трябва да ядеш от неговите плодове. Така ще укрепне или ума ти, или сърцето ти, или волята ти. Ти казваш: „Аз го обичам“. Кой печели – който обича или когото обичат? Онзи, когото обичат, винаги губи, а онзи, който обича, винаги печели. Вие искате да ви обичат, нали така? Но всякога, когато ви обичат, вие ще губите. Всинца търсите да ви обичат, но трябва да имате положението на дървото – то е толкова търпеливо, даже има по-голямо хладнокръвие, отколкото Сократ. Сега вие се усмихнете и казвате: „Отлично е това дърво“. Ти го считаш за неразумно, но как може да ядеш плодове от неразумното, пък да ставаш разумен? Питам може ли глупавото дърво да те направи разумен? Не може. Не мислете, че онова, което мълчи, е глупаво. Ако вземете една съвременна грамофонна плоча и я турите да се върти, тя говоря. Когато тази проста плоча се върти, от нея излиза нещо разумно. Плочата е толкова скромна, че казва: „Не търси разумността в мен, тя е написана от еди кой си автор“. По същия начин всеки човек в света трябва да бъде разумна плоча, от която трябва да намерим реалността. Ако действително бяхте реалност, щяхте да бъдете една постоянна величина, но щом се изменяте, реалността седи другаде. Реалността седи във възпитаното ваше сърце, във възпитания ваш ум и във възпитаната ваша воля. Там седи реалността – извън онова, което виждате и знаете, и извън онова, което чувствате. Туй, което чувствате в дадения случай, показва една реалност, но последната е във възпитаното сърце, т. е. онова, което сърцето може да задържи, то е реалното. Онова, което минава през сърцето и не може да се задържи, то е преходна реалност.

Сега, вие говорите за концентриране. Концентрирането ще го придобиете във възпитанието на вашите клетки. Трябва възпитание на клетките. Когато се безпокоите за нещо, не вие се безпокоите, безпокоят се клетките ви. Например, безпокои се вашият стомах, понеже сте му дали храна, която не му съответства – безпокоят се клетките на вашия стомах, безпокоите се и вие. Или дишате нечист въздух – безпокоят се клетките на белите дробове, безпокоите се и вие. Или сте внесли в ума си една нехармонична мисъл – безпокоят се клетките на мозъка ви, безпокоите се и вие. Най-първо трябва да дадете хубава храна на клетките си и да учите техния език, така че всички да ви разбират и вие да им говорите. И щом започнат да протестират, веднага да ги запитате къде е погрешката. Те ще ви кажат и вие ще я поправите.

Да допуснем, че имате някакво неприязнено чувство. Представете си, че ваш приятел е счупил една ваша чаша, която ви е останала от баба ви и дядо ви. Какво трябва да правите? Защо тази чаша е ценна заради вас? Ако чашата на вашите баба и дядо е ценна, не е ли по-ценен вашият мозък, не е ли по-ценен вашият бял дроб, не е ли по-ценен вашият стомах? Ти отдаваш важност на една чаша. Питам тогава откъде падна чашата? – От вашата ръка. Тогава ще кажете на парчетата: „Съберете се на едно място и не се делете! Аз не обичам делението, всички ще се съберете на едно място!“ И тогава чашата ще бъде цяла. Ако чашата, която дядо ми е оставил, падне, тя трябва да отскочи, без да се счупи. Щом се чупи, тя ще ти причини беля. Задръж само тия чаши на дядо си, които не се чупят. Следователно, всяка една идея във вас, която се чупи, не ни трябва. Нас ни трябват идея, която се огъва и не се чупи, чувство, което не се чупи, и воля, която не се чупи. Нещата, които се чупят, ги турете настрани, те не ни трябват, те са временни. Постоянните неща ви трябват сега.

И така, използвайте опитностите, които имате. Аз, например, мога да примиря когото и да е от вас. Как ще го примиря? Да кажем, че двама души, които са сиромаси, се мразят, не могат да се примирят. Идва единият – давам му сто лева, идва другият – и на него давам сто лева. Идват двамата пак – пак им давам по сто лева. Така започвам да давам и на двамата, виждам действието на закона и казвам: „Ако ме слушате, аз всякога ще ви гарантирам, но ако не ме слушате, и пет пари не ви давам!“ Е, нали ще се обичат тия двамата, когато им дам десет, петнадесет, двадесет хиляди лева? Направя ли им къща, създам ли им всички удобства, причините за омразата им ще се премахнат и тия хора ще се примирят.

Когато двама души не се обичат, има причини за това. От какво произтича сегашната омраза в света? Например, ако някой заеме мястото на друг, оня ще го намрази. Или ако един учен е заел мястото на друг учен, оня ще го намрази. Омразата е все за лични работи. Ти мислиш, че онова, което си желал, не си го постигнал, но се лъжеш. Онова, което ще постигнеш ти, никой не може да ти го отнеме. Светлината, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; храната, която Бог ти дава, никой не може да ти отнеме; мислите, които са ти дадени, никой не може да ти отнеме. Ако мислите, че някой е взел вашата мисъл, лъжете се – ватата мисъл остава за вас, ако разбирате закона. Ако вземат мисълта ви, тя е счупената чаша на дядо ви – нека си я носят където искат.

Та питам сега какво е вашето верую. Вие казвате, че вярвате в Бога, а имаш неразположение на духа. Ако обичаш Господа, веднага туй неразположение ще изчезне, когато мислиш за Него. Щом мислиш за Него и това състояние не се променя, твоята вяра е слаба. Сега, да кажем, че искаш да опиташ дали си добър певец. Щом си неразположен, хвани първата фаланга на показалеца си и я подръж, после хвани втората фаланга и я подръж, после хвани и третата фаланга. Ако състоянието ти се измени, ти си добър певец. Ами че музиката е изкуство, дадено, за да можем да се справим със силите на нашия ум, на нашето сърце, на нашата воля. То е спасително средство, което ни е дадено. При грехопадението човекът е изгубил своята музикалност и само няколко хиляди години преди Христа туй чувство се е пробудило в една музикална област. Трябва да турите музиката като метод на самовъзпитание – метод във вашето самосъзнание. Да кажем, че сега искате да пеете, но се срамувате. Какво има да се срамуваш, като пееш вкъщи?

Какво трябва да носи тонът на вашата вяра? С кой тон трябва да започнете, как мислите? Кажете ми вашето мнение. Нищо, че може да направите погрешка. Кой цвят сега туряте на вярата? Нали ясно синия цвят? Понеже небето има син цвят, когато повдигаме очи нагоре, този цвят въздейства за усилване на вярата. Тогава с какъв тон трябва да започнете, за да се образува вярата ви?

Сега, аз бих желал някой да се поразсърди. Когато човек се сърди, какви гримаси прави? Или когато искате да изкажете пренебрежение, да покажете някому, че нищо не знае, какво ще направите? Кажете, вие сте специалисти по това, аз го приемам за наука. Например, някой казва: „Аз не искам да зная нищо за него!“ Той говори едно, но разбира друго – не иска да знае нищо за него, пък постоянно го държи в ума си и дето седне, все за него говори. Това не го разбирам: казва, че не иска да знае нищо за него, пък все за него говори. Казвам му: „Понеже ти не искаш да знаеш нищо за него, пък аз се интересувам, искам да зная за него“. И той започва да ми разправя все отрицателни страни, а аз превръщам тия величини. Той навсякъде е турил отрицателния знак „минус“ и аз му казвам: „Много добре, изваждай, изваждай!“ И когато той извади всичко, аз вземам и събирам, събирам. Той изважда, изважда, остава с празна торба, а аз напълвам торбата, туря я през рамо и тръгна. Кой печели – който изважда или който събира? – Който събира. У вас има един човек, който изважда, и друг, който събира. Този, който изважда, казва, че не се интересува, че не си струва да се живее. Той говори и започва да нарежда, че условия няма, че не е даровит, че не е талантлив, че нямал пари, тялото му било хилаво, нямал какво да яде... Той все изважда нещата. А ти ги вземи, събери ги, тури ги в торбата и му плати нещо. Какво трябва да му платиш? Все ще му дадеш нещо.

Един адепт срещнал един обезсърчен ученик. Ученикът казал: „Дотегна ми, не искам да живея!“ Адептът го завежда в стаята си, където имал една голяма боа, пуска я и тя започва да гони ученика. Онзи хукнал да бяга и след като се наместил умът му, казал: „Слава Богу, че се избавих, струва си да се живее!“ Нещастията в света, това са нещастията на този ученик. Вие сте се обезсърчили, но тогава ще дойде някоя змия. Змията учи човека на ум и разум. И когато се уплашиш, ще искаш да живееш. Ти си турил в живота си едно препятствие, което не съществува. Понеже не мислиш, понеже не чувстваш правилно и не си концентриран, ти си турил неща, които не съществуват. Например, мислиш какво ще бъде с теб след двадесет години. След двадесет години ще бъдеш точно това, което си сега. –„Ама след двадесет години ще бъда ли ученик?“ – Ще бъдеш точно това, което си сега. Ти предполагаш неща, които не знаеш. За да познаеш какво ще бъдеш след двадесет години, трябва да имаш интуиция. Без интуиция ти нищо няма да знаеш и ще предполагаш това, което не е, което никога няма да стане. Например, ще предполагаш, че нищо няма да добиеш, а след двадесет години ти ще постигнеш тия неща.

Сега, да се спрем на основното. По какво се отличават младите от старите? Кажете си вие мнението. Сега вие се стеснявате, че другите знаят повече. Знаят толкоз, колкото и всеки от вас, само че те се представят, че знаят, пък някои от вас се представят, че не знаят. Другите са изпитна комисия, но и те знаят толкова, колкото и вие.

Сега, вие всички сте смели, нали? Но ако целият салон започне да се руши, всички ще излезете от него. Значи, във всички има една предпазливост.

Сега ще ви кажа по какво се отличава младият човек от стария: младият слиза, старият плува; младият е по-смел и иска да се качва; и старият има желание да се качи нагоре, но иска с аероплан – старият никога не разчита на краката си. Виждам един стар човек да казва: „Аз ходих на Мусала. Казвам, че съм ходил на Мусала, пък не съм. Когато мисля идеално с ума си, аз вярвам, че съм ходил и разправям на хората, че съм ходил – гледал съм Мусала на картина, мислил съм, че съм ходил, но краката ми не държат“. Старите много обичат да се качват с ума си, а пък младите се качват и с краката си, т. е. старите ходят с ума си, а младите – с краката си. Старите обичат да плават, защото да се плува по водата е по-лесно. Младият се качва с краката си и слиза с краката си. Старият обича аероплан или някой кон, или въобще нещо да го носи – той обича удобството. Когато обичате удобства в живота си, това са качества на стария човек. Той казва: „Важното е концентрацията“. Не че положението на стария е лошо, но едновременно трябва да знаем кога сме млади и кога сме стари. Щом слизаш и се качваш с краката си, ти си млад – благодари на Бога. Щом си стар, искаш да ходиш с аероплан. Старият разбира какво нещо е водата. Аз съм виждал стари хора, които пращат някое дете да им донесе вода от най-хубавата чешма. Старият човек разбира качествата на водата.

И така, трябва ви концентриране. Даже когато една мисъл ви безпокои, трябва да можете веднага да се концентрирате и да работите.

Как бихте изпели думата „младост“? На младостта най-първо ще турите „“ , което показва качване. След това има слизане и после – пак качване. Ще се качиш горе и ще натовариш коня си – буквата „м“. Когато пеете „младост“, най-първо трябва да има качване, после – слизане и пак качване. (Учителя пее думата „младост“) Слизам долу в кладенеца (Учителя пее с постепенно понижаване на тоновете). Как ще изпеете: „Едно време аз бях първият ученик, що в класа стоях“? Я го композирайте. Понеже звукът „е“ е закон за размножение, трябва усилване. В думата „едно“ има единство и размножение. Тогава я изпейте думата „едно“. Как ще изпеете: „Едно и едно правят две“?

В концентрирането човек трябва да различава хармоничните чувства. Концентрацията трябва да отделя организираните мисли, които носят благородни качества, от неорганизираните, защото нас ни препятстват неорганизираните мисли, неорганизираните чувства и неорганизираните постъпки. Не само нашите, но и неорганизираните мисли на хиляди поколения преди нас ни препятстват. И когато излезем, виждаме се в чудо. Ние сме пратени да организираме нашите мисли и всеки от нас може да направи това. При самовъзпитанието трябва да се организират мислите. И в религията, и в морала трябва организиране на човешките мисли.

Сега, вас ви е срам да изпеете думата „младост“ (Учителя пее думата „младост“ като един мъж, а после го пее, както би го изпяла жена). Какво e младост и старост? Старият трябва да пее. Вие понякога мислите, че не можете да пеете. Трябва да правите упражнения – пейте вътрешно в себе си, мислете и пеенето само по себе си ще дойде. Неразположен ли си, пей! (Учителя пее: „Колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен днеска, колко съм неразположен, колко съм неразположен, неразположен, неразположен, неразположен.“). Когато пееш така, неразположението ти ще мине. Когато пееш думата „неразположен“, тури запетая след частицата „не“ и ще стане „не, разположен“ (Учителя пее думата „неразположен“, изговаряйки поотделно „не“ и „разположен“).

Концентрирането на ума продължава живота – то е икономия в Природата. Концентрирането е способ да не хабим енергиите си безразборно и онова, което Природата ни е дала, всякога да го турим на време, да не харчим излишно. Например, имаш предмет, който не виждаш ясно – не се безпокой, мисли, че можеш да го разбереш. Може в дадения случай мозъкът да няма светлина, но щом дойде и най-малката светлина, нещата ще станат ясни. Човек трябва да работи – на всинца ви трябва концентриране. Не се спирайте, винаги обръщайте отрицателните величини в положителни. Във всяка отрицателна величина има нещо положително, от което да се ползвате. Сега пътят, по който човек се възпитава, са страданията, от които трябва да се ползвате всички. Съмнението, подозрението, маловерието, страхът – всички те са такива отрицателни величина, в които ще турите една запетая. „Неверие“ – турете запетая след „не“ и ще стане „верие“. „Обезсърчение“ – турете запетая след „без“ и ще стане „сърчен“. В обезсърчението има нещо неразбрано, то е на физическия свят. Тогава развивайте в себе си вашата вяра, развивайте вашата надежда, развивайте любовта си към науката. Изслушвайте всичките учени хора – всички тия науки служат като метод за самовъзпитание. Ако човек изучава поетите или философите от древността, ще види, че са били все музикални хора. Ти не можеш да разбираш философия, ако не си музикален. Ако не си музикален, ти и поезия не можеш да разбираш, и химия не можеш да разбираш, и физика, и геометрия, и математика не можеш да разбираш. Във всички тия отвлечени науки има музика. Когато музиката дойде в геометрията, последната се преподава добре. Така, както се преподава сега, геометрията се преподава без музика.

В едно математическо отношение или в една геометрическа фигура всякога трябва да можете да турите живи сили. Например, на един триъгълник трябва да можете да турите бащата, майката и детето – това са живи сили, които функционират в него. Ако този триъгълник е равностранен, в него има правилни отношения; ако не е равностранен, има една малка дисхармония. Ако двете страни на триъгълника са равни, а третата е различна, това показва, че резултатите не са правилни. Казвам: нека вашият ум, вашето сърце и вашата воля да съставят във вас един равностранен триъгълник, където волята да служи на вашето сърце и на вашия ум, умът да служи на вашето сърце и на вашата воля, а сърцето да служи на вашия ум и на вашата воля. Това е закон: трябва служене – умът трябва да служи, после сърцето трябва да служи и най-после – и волята трябва да служи. Това е едно самовъзпитание – човек да мисли, да чувства и да постъпва. Ако прави така, той ще може да се концентрира. И когато дойде една болка, ти ще можеш така да се концентрираш, че да я отделиш от себе си. С други думи, ще можеш така дълбоко да се концентрираш, че да изолираш болката в съзнанието си. Например, усещаш една болка в краката, която някой път е непоносима. Ако нямаш концентриране, много работи ще те плашат. Когато отиват да сдават изпит, много ученици нямат самообладание, плашат се, треперят. Много трудно е, когато човек сдава изпит. Онези даровити певци, които дават концерт, имат концентриране и макар да не могат да премахнат страха, все пак в себе си те имат едно верую. Казват, че всичко за добро ще бъде и тъй става.

Вие понякога казвате: „Какво сме придобили от окултната наука?“ Вие едва сте в преддверието на окултната наука и туй, което знаете от нея, е предисловие. Трябва да разбирате какво нещо е всяка днешна наука и едва тогава ще бъдете готови да разберете онази област на окултната наука, с която се занимавате. Понеже в света има известни области, за които човек не е готов.

Сега, кое е най-важното, кое остана в ума ви? Коя е основната мисъл, на която може да се спрете? В Христа имаше концентриране. Шест хиляди войници се подиграваха, цяла нощ Го изтезаваха, но какво концентриране имаше Той! Седеше концентриран, като че нищо не се отнасяше за Него. На другия ден Му туриха кръста да го носи, а Той беше пак концентриран – дойде до едно място и каза: „Не искам да го нося!“ В ума на Христа мина друго нещо. Христос има концентриране.

И така, когато дойде до изпитанията в Живота, човек трябва да има концентрация. Ако няма концентрация, тогава ще дойде падението. Всякога падението иде там, където няма концентриране. Щом се уплаши един ученик в училище, той забравя всичко, скъсват го и когато излезе, не знае нищо. Така че концентрирането трябва да се добие, то не е нещо, с което човек може да се роди. Той се ражда само с възможност да се концентрира и трябва да работи всеки ден за това. Ти трябва да възпиташ клетките си и да кажеш: „Ще ме слушате! Ако ме слушате, и аз ще ви слушам“. Трябва всички да насърчиш – краката ще насърчиш, ръцете ще насърчиш, очите, ушите, мозъка, каквото имаш – всичко ще насърчиш. Няма да внасяш никакви отрицателни мисли в ума си. Те ще дойдат, но ти ще ги отстраниш – ще ги отделиш, както рибарят отделя ония риби, които не му трябват, и ги хвърля във водата.

Мислете за концентрирането на човешкия ум, за концентрирането на човешките чувства и за концентрирането на човешките постъпки.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

13-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

26 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Съсредоточаване на човешкия ум

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ЛИКВИДАЦИЯ СЪ СТАРИЯ ЖИВОТЪ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА НОВИЯ (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

21 февруари 1937 г.

Ще прочета 12-та глава от Евангелието на Йоана, от 1-ви до 25-ти стих.

Когато майката отиде в града, децата я очакват с нетърпение. – Защо? – Очакват да им донесе нещо. Какво ще им донесе, не знаят. Важно е, че ще им донесе нещо. Майката знае какво ще донесе на децата, тя си е определила, но за децата е тайна. И на вас, като на децата, казвам; Пазете се от желанието да знаете всичко и от еднообразието в живота. Пророкът казва, че и Бог не иска да знае всичко. Наистина, има пророци, които казват за Господа неща, за които на ум не Му е дохождало. Те говорят от името на Бога неща, за които Бог никога не е мислил. Да знаеш всичко, това значи да имаш отношение към истината. Само истината дава знания. Лъжата не дава никакво знание. Казваме „лъжа“, „лижа“. Може да лижеш мед, може да лижеш мляко. Всеки обича меда и млякото. И котката обича мляко. Ако не е гладна, тя не поглежда хляба, но млякото на всяко време ще го оближе. Дето го намери, тя ще се справи с него. Какви трябва да бъдат хората днес? – Такива, каквито са. Утре ще бъдат други. Като посеете ябълкова семка, от нея ще излезе пак ябълка. Важно е да бъде доброкачествена. От сливата излиза слива, от черешата – череша. Сливата казва: „Аз няма да бъда вечно слива“. – Вечно няма да бъдеш слива, но и човек не можеш изведнъж да станеш. И човекът иска да стане ангел, но изведнъж не може да стане. В далечното бъдеще ще стане нещо повече от ангел, но време се иска за това. В бъдеще ще станеш херувим, серафим, ще минеш през всички степени на ангелската йерархия. Днес, обаче, не можеш да се докоснеш до един серафим или херувим – ще изгориш, ще се превърнеш на пепел.

Серафимите и херувимите са огън, който изгаря всичко. Ако станеш преждевременно херувим или серафим, ще направиш хората нещастни: нито ти можеш да се приближиш до тях, нито те до тебе. Като говорим за изгаряне, ние внасяме нещо отрицателно в умовете на хората, но това зависи и от тяхното тълкуване. Тълкувайте нещата правилно. Има опасност от криво тълкуване при четенето на свещените книги. Който тълкува, мисли, че внася нещо ново, а всъщност той повтаря старото. Така постъпват всички сегашни хора. Те казват: „Да се обичаме, да бъдем добри, да почитаме баща си и майка си!“ Това са изтъркани думи, повтаряне на старото. Днес, каквото и да кажеш на човека, не му се слуша, той иска да чуе нещо ново. Всеки се интересува от истината. Казвам на един млад момък: Иди на планината, да видиш колко хубава колибка има там. Около нея е разположена една кошара с овце, които дават мляко. От млякото правят масло и сирене. Едно немирно дете наклало около колибката огън и я запалило. Момъкът слуша и се ужасява. Продължавам: Една добра и красива мома видяла това и бързо се затичала с менците си, пълни с вода, и изгасила огъня. Така тя спасила колибката от пожара. Момъкът се заинтересувал още повече; той иска да знае коя е тая умна и добра мома. Интересува се той от думите ми, защото не са проникнати от истината. Днес, каквото и да се говори на хората, те се отегчават. Всеки иска да чуе нещо ново, което никога не е чувал. Религиозният иска да му се каже нещо върху религията. Думата „религия“ не е много съдържателна. Като се разболее, човек става религиозен. Религията подразбира нещо външно, без вътрешно съдържание. Ще кажете, че не е добре да се говори така за религията. Това се отнася за религията като външна форма, а не за религиозното чувство на човека. Каква религия е тая, която вярва в парите? Днес вярваш, че някой ще ти плати добре; на другия ден, като не ти плати, не вярваш. Сега, за вас е важно това, което всеки ден възприемате от разумния свят като блага, които трябва да използвате. Кога може човек да използва разумно тия блага? – Като стане съзнателен. В първо време той е малко дете, в люлка. То прави постоянно погрешки, за които никой не го съди. Щом порасне, не му позволяват да греши. Всяка грешка се наказва. От четири до седем години то ходи на забавачница. След това го записват ученик в първо отделение. Като свърши четирите отделения, то постъпва в прогимназия, после в гимназия, в университет, докато свърши образованието си. Съзнателен ли е този човек? – Отчасти. Той влиза в живота, оженва се и изучава специфичен университет. Раждат му се деца, които също растат, учат се, женят се. Като се занимавате с училището, с децата и с внучетата, не усещате как минават годините и като станете на 100–120 години, чудите се, че като сте живели толкова много, нищо не сте направили. Един ден ще похлопат на вратата и ще ви поканят за оня свят. Там ще прегледат какво сте свършили на земята и ще ви дадат нова служба. Старият ще каже: „Отивам вече на другия свят, предавам службата си“. Какво виждаме днес? Всички хора уреждат работите си на земята, но все неуредени остават. Някои от вас не са свършили университет; други не са свършили гимназия; трети не са свършили прогимназия. Мнозина са свършили университет, но не са отгледали децата си. Други не са ги оженили. В края на краищата всички се критикуват, че тоя или оня не живеят добре. Не е лесна работа да разбереш кой как живее. Как ще познаеш кой човек е певец? По пеенето ли? Но за да пее, той трябва да се предразположи. Ако не го предразположите, не може да пее. Ако му платите добре, ще пее. Значи чрез парите вие изразявате любовта си. Певците и музикантите се нуждаят от любов, те искат да бъдат обичани.

Един американец-милионер чул, че един виден европейски цигулар ще даде концерт. Милионерът искал да посети тоя концерт, но закъснял. Понеже имал силно желание да чуе цигуларя, той отишъл в хотела, където цигуларят се установил, почукал на вратата му и помолил да го приеме. – „Какво обичате?“ – „Исках да ви чуя, но не можах. Моля ви да ми посвирите.“ – „Не мога, уморен съм, ще си лягам.“ – „Ще ви дам хиляда долара.“ – „Не съм съгласен.“ – „Ще ви дам още 500 долара.“ – „Добре, ще ви посвиря малко.“ След като благодарил на цигуларя, американецът казал: „Ще ви дам още една сума, да ми услужите с цигулката си, аз да ви посвиря, да проверите докъде съм стигнал“. Днес много хора са в положението на цигуларя, който свирил на американеца за 1500 долара. Щом му плащат, нека свири. Интересно е положението на американеца, който искал да провери догде е стигнал в музиката. Той държал в тайна желанието си, да се провери в музикално отношение, за което бил готов да жертва и време, и средства. Значи всяко нещо, което е в процес на развитие, трябва да остане в тайна. Щом узрее, то става явно. – „Да изнесем всичко пред света.“ – Не, докато плодът не узрее, не трябва да излиза на пазара. Всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка трябва да стоят на дървото, докато узреят. Ако са още зелени, не водѝ малки деца при дърветата, да не се изкушават. Макар и зелени, децата преждевременно късат плодовете и ги развалят. Не изкушавайте нито себе си, нито децата. Има неща, които могат да изкусят и младите, и старите. Пазете се от тия неща. Ако попаднете в тая област, където има диаманти, все ще се яви у вас желание да си вземете поне един диамант за спомен. Обаче забранено е да взимате диаманти. На това място са поставени хора, които следят, да не се взимат диаманти.

Сегашните хора се намират пред една опасност, а именно: живеят с миналото. Те казват: „Какви бяхме едно време! Какво беше по-рано!“ – Може да е било по-добре, но може да е било и по-лошо. Има две мнения по тоя въпрос. Един стар, 85-годишен дядо, малко тщеславен, като вървял по една ливада, видял един голям трап. Спрял се пред него и като мислел, че има хора наблизо, казал си: „Едно време прескачах и по-големи трапове. Ще се засиля да прескоча и тоя трап“. Засилил се и паднал в трапа. Пак си казал: „Така ли беше едно време?“ Като излязъл от трапа, огледал се наоколо и като видял, че никой не го вижда, казал: „Каквото беше едно време, това е и днес“.

Преди няколко дена един наш брат, на възраст 45–50 години, иска да вдигне на гърба си един чувал, тежък около сто килограма. Като го видял, казал му: „Добре е да викнеш двама млади братя да ти помогнат“. – „Няма нужда, аз сам ще си го вдигна и пренеса.“ Той се засили, вдигна чувала на гърба си. В първия момент се залюля, но после се закрепи и занесе чувала на определеното място. Казвам: Макар и възрастен, тоя брат може да свърши такава работа, каквато и млади не могат да свършат. Той е силен, може да носи товар от 80–100 килограма. Всеки човек ще бъде поставен на такива изпитания, чрез които да изпитат силата му. Виждам братя и сестри, които обичат да проповядват. Те казват: „Това трябва да се направи, онова да се направи“, но като дойде до тях, те да направят нещо, крият се. Виждам един брат, физически слаб, надигнал един чувал с тежест 30–40 килограма, едва го носи, сълзи му текат от очите. Те го гледат, но никой не му помага. Казвам: Тоя брат е слаб, защото губи разположението си от малките изпитания. Той носи чувала и плаче. Аз се интересувам от плача на хората. Малцина плачат, както трябва. Като видя, че някой плаче, казвам: Приятелю, не знаеш да пееш. Плачът е музика. Някой плаче меко, приятно е да го слушаш. Друг плаче задъхано, хълцане се чува. В чувствата му се събужда известно противоречие, в него се смесват чувства на обида и тщеславие. Той е обиден, как след като се моли толкова много, Бог не му обръща внимание, хората и приятелите му не го оценяват, жена му и децата му – също. Казва: „Станах за посмешище на хората и на близките си“. Чувствата и мислите му се объркали и той плаче. Аз го наблюдавам и изучавам неговата музикалност. Музикалността на човека се познава освен по плача, още и по начина, по който хлопа на вратата. Ако някой хлопа силно, това показва, че той е сприхав, не е музикален. Аз го наричам „султан чорбаджия“. Преди да хлопа, някой стои известно време пред вратата и мисли колко пъти да тропне. Той съобразява нещо. Някой тропне един път. Казвам: Няма да отворя. Ако хлопне два пъти, мога да отворя, мога и да не отворя. Тропне ли три пъти, ще му отворя. Тройката е положително число. Четворката е число без всякакво съмнение. Изобщо, като тропате на вратата, аз броя по колко пъти се хлопа и правя своите научни изследвания. Мнозина хлопат по един път, но аз не им отварям. После ме питат защо не съм им отворил. Според мене тия хора са крайно пестеливи, не изразходват енергията си. Те искат с едно хлопане да им се отвори вратата и да разберат много неща. И духовете хлопат. По хлопането им се разбира кой какъв е. Когато зададете един въпрос на някой дух, и той хлопне само веднъж, това показва, че от работата, която ви интересува, нищо няма да излезе. Ако хлопне два пъти, това показва, че или ще излезе нещо от работата, или нищо няма да излезе – зависи от условията. Казвам: Всяко нещо, към което се стремите, трябва да има определена цел. Седя един ден между младите братя и сестри и им обръщам внимание на малките величини. Например, много от тях са свършили университет, но като ги питам на колко е равно a+b, те дават различни отговори. Един от тях казва, че a+b=a+b. Друг казва, че a+b=c. Трети казва, че a+b=ab. Защо a+b=ab, той отговаря: Ако a=2, b=2, то 2+2=2х2. Това равенство е вярно само за числото 2, но не и за другите числа. Например 5+5 не е равно на 5х5. Лесно се казва, че знаете да събирате, да изваждате, да умножавате и да делите, но важно е да прилагате тия действия при всички свои несгоди, да се справяте с тях. Има болести, които се лекуват с изваждане, други – с умножаване или деление. Всеки трябва да знае кое действие да приложи при дадена болест. Ако знаеш, добре; ако не знаеш, ще носиш болестта дълго време със себе си. Знанието е потребно, да освободи човека от всички мъчнотии и препятствия. Без знание нищо не се постига.

В Писанието е казано: „Без вяра не може да се угоди на Бога“. Без вяра молитвата не се приема. Иначе не може да се обясни защо Бог отговаря на някои молитви, а на други не отговаря. Всеки, който върши Божията воля, получава отговор на молитвата си. Затова е казано: „Преди да поискаш нещо от Господа, ще получиш отговор на молитвата си“. Някой отправя много молитви към Господа, но не получава отговор. – Защо? – Молитвата му не е силна. Тя е лишена от вяра. В Стария Завет има пример, където 400 пророци се молеха на Ваала, но не получиха никакъв отговор. След това пророк Илия се обърна към Господа с молба, да му се изяви, и след малко получи отговор на молитвата си: огън слезе от небето и изгори жертвата, която беше поставил на жертвеника. От голяма ревност към Бога Илия изби всички пророци. Какво щяхте да направите вие, ако бяхте на мястото на пророк Илия? Лъжливите пророци и днес пълнят главите на хората. Ако искате да се освободите от тях, ще вземете гребен, както чистите паразитите от главата си, и ще ги извадите навън, да ги избиете.

Изкуство е да се справиш с паразитите. Един американец намерил начин да възпитава бълхите. Той събрал около 40–50 хиляди бълхи, сложил ги под един стъклен капак и започнал да ги командва. Разделил ги на взводове, на дружини, на полкове, на дивизии и започнал да ги учи да маршируват. Това постижение се разчуло из цяла Америка, откъдето започнали да се стичат хора да го видят с очите си. Всички искали да видят военната тактика на бълхите. Един религиозен човек, редактор на вестник, пожелал да разбере как тоя американец могъл да накара бълхите да маршируват по заповед. Американецът му отговорил: „Единствената мъчнотия, която срещнах в своя опит, беше да отвикна бълхите да скачат. След това всичко вървеше добре“. – „Чудно нещо – казал редакторът, – толкова време се мъча да накарам хората да вървят в правия път, а ти можа да научиш бълхите да маршируват!“

Питам: Вие правили ли сте такъв опит? Нито вие сте правили, нито аз. Обаче правили ли сте опит да възпитавате своите неестествени мисли и желания? Ако не сте правили, ваша задача е да направите тоя опит. Ако и това не постигнете, къде е вашата сила? Много от вашите движения се дължат на тия неестествени мисли и желания. Те не са красиви и вместо добро причиняват ред нещастия. На неестествените мисли се дължат и някои отрицателни думи, с които човек си служи. Магична сила се крие в отрицателните думи. Често лошите резултати на вашите действия се дължат на такива думи. Казваш: „Какво лошо има в това, че съм казал една отрицателна дума?“ И в написване на името ви няма нищо лошо, но някога то може да се използва за нещо лошо. Ако над подписа ви пише, че дължите голяма сума, трябва да плащате. Какво ще правите тогава? Може ли да откажете, че подписът е ваш? Ето защо, царският подпис се пази строго. С него могат да стават такива злоупотреби, за които той да плати с живота си.

Да се върнем към Лазара, когото Христос възкреси. Къде отиде Лазар след излизането си от гроба? Той се върна в своя дом, където беше и Христос, да слуша Божието Слово. Когато влезе в Божествения свят, човек разбира колко работа предстои на младите и на старите. На ум не му е дохождало това, което Бог дава на човека. Ако не проникне в тоя свят, той живее като обикновен човек и казва: „Прекарах и днешния ден“. Прекара и тоя ден, но не можа да използваш благото, което Бог изпраща всеки ден. И тоя ден мина неизползван.

Един ден, като разглеждам писмата си, намирам едно още неотворено. Отворих го и видях, че е писано преди шест месеца. Един млад човек ме моли да помогна на неговата възлюбена, която заболяла тежко. В това време тя или е оздравяла, или е заминала за другия свят. Навярно той останал недоволен, че не съм му отговорил. Как е попаднало това писмо между отворените? Някой го бутнал, като си мислел, че Учителят знае всичко. Така не се постъпва. Същия ден намерих още неотворено писмо, изпратено преди три месеца. Как мислите, аз ли съм го забутал, или някой друг? Всеки от вас има такива случаи в живота си, да получава писма, които остават неразрязани и непрочетени. Много писма ви е изпратил Бог, но като сте мислили за други неща, сложили сте писмата настрана и сте ги забравили.

Днес ние сме на края на една епоха, където всичко старо изгаря. Всички стари възгледи се топят и заместват с нови. Иде новото в света. Снегът вече се топи и от земята изникват нови, хубави цветя. Сега вие страдате, но страданията са признак на нещо добро. Те показват, че нов живот се показва изпод земята. Малките цветенца подават главичките си от земята, а вие страдате за тях, страхувате се от неблагоприятните условия, при които растат, и казвате: „Животът няма смисъл“. Днес се готвят условията за новия живот. Следователно не може да се говори още за намиране смисъла на живота. Ще дойде ден, когато ще постигнете всичко, каквото желаете. Някой иска да бъде като светията. Знаеш ли какво представя той? Светията е човек, който гори, без да изгаря. Той е човек, който никога не обеднява; учен, който никога не губи знанието си; умен, които никога не оглупява; той носи болестите на гърба си, без да боледува; където и да отиде, никога не се цапа. Светията се движи бързо, като светлината; мисълта му е като светкавицата, затова нищо не го засяга, нищо не го съблазнява. Сегашните хора се съблазняват от малки неща. Ако някой види, че съседът му яде кокошка, пуйка, прасе, той се съблазнява и казва: „Нали съм беден, не мога да ям нито кокошка, нито прасенце“. Той не подозира колко нечисто е месото на прасето. То е най-нечистото животно. Човек мисли, че с изхвърляне червата на прасето всякаква нечистотия се премахва. Не е така. Нечистотията е в клетките на прасето, изобщо на свинското месо. Растителната храна е по-чиста от месната. Най-чиста храна е житото, или на евангелски казано: „хляб наш небесен“. Като излязоха от Египет, евреите бяха принудени да ядат растителна храна. Те станаха вегетарианци по необходимост, но вдигаха бунт против Моисея, искаха месна храна. Те казваха: „Дотегна ни вече манната“.

Това, което говоря днес, се отнася до учениците. Искате ли да бъдете ученици? Евреите бяха ученици на Моисея. Дълго време ги учи той, но въпреки това понякога те се бунтуваха против него, не бяха доволни от живота си. Той казваше: „Тия ученици ще ме убият с камъни“. Те бяха възрастни и страдаха от мисълта, че много знаят. Понякога те не вярваха и на своя пророк – Мойсея, и роптаеха против него.

Как познавате кои неща са верни и кои – неверни? Ако обонянието ви е силно развито, лесно ще различавате цветята. По миризмата им ще познаете кое цвете е карамфил и кое – роза. Като дадете на близките ви да ги помиришат, и те ще се съгласят с вас, че едното е роза, а другото – карамфил. Който няма силно обоняние, не може да се съгласи с вас. Сега, като ви говоря и ме разбирате, това показва, че обонянието ви е силно развито. Следователно, който и да ви говори – ученик или учител, проверявайте дали верни неща се говорят, или неверни. Без проверка нищо не приемайте. Всяка дума трябва да се проверява. От това зависи бъдещето на човека. Хиляди години ще работи човек върху своята бъдеща сграда. Щастието на човека се крие в днешния ден. Казвате, че щастието е в Любовта. Вие говорите за Любовта, но опитвали ли сте докъде е стигнала вашата Любов? Не казвам, че нямате Любов, но трябва да сте я опитали. Казвате, че Бог е Любов. Имате ли представа за Неговата Любов? Знаете ли, че Бог, като Любов, не търпи абсолютно никаква лъжа? Той мълчи, но не оправдава лъжата. С когото и да говорите – никаква лъжа! Който иска да се развива, не трябва да допуща никаква лъжа в съзнанието си. То трябва да бъде будно и абсолютно чисто. Ще кажеш, че ти се налага да излъжеш. – Никакво оправдание! Ще живееш без лъжа. Само така ще растеш и ще се развиваш правилно. Ако си сгрешил, не се оправдавай. Веднага изправи погрешката си. Не можеш да бъдеш благоугоден на Бога, ако допуснеш най-малката лъжа в себе си.

Кои са основните мисли на днешната беседа? Днес ви прочетох 25 стиха от 12-та глава от Евангелието на Йоана. Тук се говори за Юда Искариотски, който имал практичен ум. Мария взе един литър чисто драгоценно миро нард и помаза нозете Исусови. Тогаз Юда Искариотски, който щеше да го предаде, казва: „Защо не се продаде това миро за триста динарии и да се дадат на сиромасите?“ Тогаз Исус рече: „Недейте я ! За деня на погребението ми го е задържала. Защото сиромасите всякога имате със себе си, а мене всякога нямате“. (3–8-ми стих.) Тук Юда и Христос са на две различни мнения. Юда казва, че Мария е направила грешка, като употребила маслото за нозете на Исуса. Христос казва, че тя е направила добре, защото Той няма да бъде всякога между тях. Христос казва: „Който иска да запази живота си на земята, той ще го изгуби. Който се отрече от своя живот и ме последва, той ще придобие вечния живот“.

Много ангели са идвали и до днес идват в домовете ви, но като не ги познавате, казвате: „Дотегнаха ни тия бедни просяци и страдащи“. Ангелът не е обикновен просяк, нито обикновен страдащ. Той е дух от високо произхождение, слязъл на земята да ви изпита. Като влезе в дома на човека, той го следи как постъпва с хората. Ти седиш на стола си и като влезе някой беден в стаята ти, погледнеш отвисоко към него, посочваш му стол да седне и го питаш какво иска. Ако дойде при тебе някой министър, веднага ставаш прав, предлагаш му стол да седне и през всичкото време се разговаряш учтиво с него. Значи на богатия и на силния ти ставаш прав и му правиш път да мине, а на бедния и на слабия не обръщаш внимание. Той не е големец, не е силен човек, нямаш интерес от него. Тоя беден и прост човек е дегизиран ангел, който иде да те изпита. Като се върне на небето, той ще даде рапорт за тебе, за твоето поведение, въз основа на което ще те уволнят. И най-бедният да дойде в дома ти, предложи му стол да седне. Бъди еднакво разположен и пред бедния, и пред богатия. Сложи госта си от дясната си страна. След това го запитай откъде иде, как е пътувал. Какво представляват сегашните хора? Всеки ден искат от Господа блага и като получат, задържат ги само за себе си. Бог изпраща един беден човек при тебе да те изпита, да види имаш ли любов и милосърдие. Някои просяци носят по две празни торби: едната за него, а другата за близките му. Като напълни едната, той започва да пълни и другата. Ако пълни първо лявата, той те изпитва, не постъпва добре. Същевременно той иска да знае коя торба ти пълниш първа: лявата или дясната. Който пълни първо лявата торба, той се интересува повече от чуждите работи, а по-малко от своите. Той обръща внимание повече на човешките работи, а по-малко на Божествените. Той иска да знае какво говорят хората за него, а не какво Бог мисли за него. Оня, който живее повече в човешкия порядък, не предава точно нещата. Вие ще кажете нещо, което не е в съгласие с истината. Мнозина се опитват да ме лъжат, но аз зная, че това, което казват, не е съгласно с истината – астрологически не е вярно. Всички неща са строго определени. Определено е кой ден и час ще се роди един обикновен човек или един министър. Казваш, че си роден в седем часа сутринта. – Не е вярно. По чертите на лицето ти се чете, че си роден в четири часа след обяд. За всеки човек е определен месецът, денят и часът на раждането му. Също така е определено кога ще се роди една наша мисъл или едно наше чувство. Пазете се от мисли и чувства, които не са родени на своето време. При това, като се разговаряш с някого, запитай се говориш ли истината, или не.

Сега, като ви говоря, аз имам предвид същото правило и за себе си: да говоря само истината; да предавам фактите така, както са – нито да увеличавам, нито да намалявам; да си служа с отбрани думи – нито една обидна дума. Какво печеля, ако кажа, че вие сте прости, не ме разбирате? При това никого да не съдя. Като виждам погрешките им, казвам: И аз да съм на тяхно място, ще постъпя като тях. Ако постъпвам с едного по един начин, с друг – по друг начин, аз пакостя на себе си. Не е право да постъпваш добре само с оня, когото обичаш. Друг е въпросът, ако не мога да услужа на човека. Аз съм искрен с него и казвам: „В тоя момент не мога да ти услужа“. – Защо? – Много естествено, нямам ябълки на дървото. Много ябълки имах, но децата ги изядоха. Сега нямам нищо на дървото си. Ще почакаш няколко месеца, да роди отново. Тогава ще ти дам, колкото искаш. На заем не мога да взема. Трябва да ти дам само от моите ябълки. Както виждаш, има неща, които в даден момент не мога да направя. Има неща, които всякога мога да направя. Това, което казвам за себе си, се отнася и за другите. Не изисквам от хората това, което те не могат да ми дадат.

Вие искате да се развивате добре, да работите върху себе си. – Щом е така, прилагайте правилата, които ви давам. Казвате, че се разговаряте с Бога. Ако това е вярно, вие трябва да знаете една от Неговите отличителни черти и да я прилагате в живота си. Тя е следната: Бог обръща внимание на малките неща. Той никога не пренебрегва малките животни, цветенца и камъчета. Той се отнася еднакво и с малките, и с големите същества. Христос казва: „Отец ми никого не съди“. – Защо? – Защото знае условията, при които всяко същество живее. Някои се страхуват от Господа, защото гледат на Него като на човек. Велик е Бог в своите прояви! Той се отнася снизходително към всички същества, но щом разбере, че някой човек обича да лъже, Той изменя отношенията си към него. Затова казвам: Изключете лъжата от живота си. Не се позволява никаква лъжа, нито пред Бога, нито пред себе си, нито пред своя ближен. Живот без лъжа – това се иска от всеки човек. Мъчно се изправят погрешките на лъжата. Само чистият живот е в състояние да организира вътрешното естество на човека. Следователно, като дойда до човека, аз не се интересувам, дали той говори истината, или не. За мене е важно аз да говоря абсолютната истина. Ако направя една погрешка, ще я изправя. Не казвай на хората, че си сгрешил, но изправи погрешката си. Само така хората могат да обичат. Все трябва някой да ви обича! Любовта внася подтик в човека. Тъй щото, даже и грешният човек, който има подтик към доброто, може да бъде обичан. Той страда, мъчи се, търси начин да изправи погрешките си. Друг някой греши, но не признава погрешките си. Той се мисли за праведен, добродетелен човек, както фарисеят мисли за себе си. Учителят обича оня ученик, който признава погрешките си, изправя ги и се учи от тях. Ученик, който си въобразява, че е придобил големи знания, сам се спъва. Сега, нека всеки от вас си зададе въпрос, докъде е стигнал: в забавачницата, в отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета или на специализация. Като си отговорите, започнете да се самовъзпитавате. Вие бързате да заемете висока служба, т.е. да се ожените. Да стане човек баща или майка, да възпитава децата си, това значи да прекара най-малко 30 години в житейския университет. Какво получават родителите от синовете и дъщерите си? След техните грижи те казват на родителите си, че са прости, невежи хора. Преди години срещнах един млад човек, въздържател. Попитах го как е станал въздържател. Той каза, че баща му, голям пияница, е станал причина за това. Като гледал как баща му пие и бие жена си, той се отвратил от пиянството и решил никога в живота си да не пие. По тоя начин той искал да изправи погрешката на баща си. След няколко години синът се ожени и живееше добре с жена си. Когато виждал, че ще се разгневи, веднага си казвал: „Трябва ли и аз да постъпвам като баща си? Трябва ли да се карам и бия с жена си?“ Така той се въздържал и живял добре с жена си.

И тъй, не си позволявайте три неща: да измъчвате ума, сърцето и душата си. Служете на Бога с любов и с радост! Това е новото, което днешният ден носи.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 21 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Ликвидация със стария живот и приложение на новия

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Ликвидиране и прилагане

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

19 февруари 1937 г.

„Отче наш“

Чете се темата: „Геометрическата зависимост между правите и криви линии“.

При какви условия са се образували правите и криви линии, тъй както сега съществуват? Ако проучвате медицината, при какви условия са се образували сегашните лекарства? Или пък при какви условия са се явили сегашните ваши възгледи?

Как бихте определили един сладък предмет? Той спада към сетивото на вкуса, нали? Казвате: „Това е сладко, това е горчиво“. Всичко отнасяте към едно от петте сетива. Някой път ви е приятно едно усещане на обонянието. По какво се отличава обонянието от вкуса? Има нещо особено, което действа на вашето обоняние. Звукът действа на вашия слух. От звуците, които се докосват до вашето ухо, някои ви са приятни, а някои – неприятни. Има неща, които са приятни за очите, а други са неприятни. По какво се отличава градацията на тия сетива? Идваме до най-низшето сетиво, което е осезанието. Някои неща при него са приятни, а други не са – например, едни тела са гладки, а други са ръбести.

Сега, по какво се отличава човешката мисъл? И в нейния състав влизат чувствата. Казва се „права мисъл“. Следователно в мисълта си трябва да имаш едно чувство, т. е. да чувстваш в какво седи правата мисъл. Геометрическа ли е правата и кривата мисъл? Когато кажем: „Право мисли този човек“, това права линия ли е? Или когато кажем: „Криво мисли този човек“, крива линия ли е?

Това е красивото мислене – да имате ясна представа. Вие казвате: „Аз чувствам“. Това, което чувствате, какво отношение има към петте сетива? С какво чувствуваш и схващаш? С мисълта си схващаме, със сърцето си чувстваме. Как чувстваме със сърцето, на кое място чувстваме? Казвам: всичките пет сетива са в зависимост от силите на сърцето, т. е. сърцето има силови полета. Не мислете, че сърцето е глупаво, то представлява един по-нисш живот в по-гъста материя. Няма да спорим с учените. Чудновати са тези хора – някои от тях изчислили, че гъстотата на Сириус била тридесет и пет милиона пъти по-гъста от водата. Следователно, един килограм от материята на Сириус ще тежи на Земята тридесет и пет милиона килограма, а наши тридесет и пет милиона килограма там ще тежат един килограм. През такова огромно пространство как са направени тези изчисления, как е намерена такава гъстотата? Друг учен пък твърди, че намерил звезда, материята на която била толкова рядка, че един милион килограма от Земята там ще тежат едва един килограм. Можете ли сега да си представите колко рядка е тази материя? Добре, ако вземем тия два факта, каква полза ще извадите от знанието, че гъстотата на Сириус била тридесети пет милиона пъти по-гъста от водата, пък гъстотата на другата звезда била един милион пъти по-рядка? И астролозите са чудни. Астрологът казва, че Сириус има влияние върху човека. Когато попаднеш под неговото влияние, гъстотата му ще започне да се пренася в теб, ще чувстваш, че един килограм тежи много повече, няма да можеш да си намериш място, няма да знаеш къде да застанеш. Разбира се, ако привлечеш един килограм от Сириус, ти няма да знаеш какво да правиш. Ако пък дойдеш под влиянието на другата звезда, на която материята е един милион пъти по-рядка от тази на Земята, тогава в друго чудо ще се намерите – твоята телесна материя ще се разреди толкова, че няма да можеш да седиш на Земята. Затова казвам: измени влиянието им.

Казват, че повечето от нас са били някога на Сатурн. Добре, ама тази теория не е в съгласие със сегашните. Защо пък да сме били на Сатурн? Ами че нали астролозите считат Слънцето за планета. Тогава пък ще кажат, че най-първо сме били на Слънцето, после на Сатурн, после сме слезли на Луната и оттам – на Земята. Значи, тази теория не може да се приеме. Върху сегашните теории не можем да базираме астрологията, друга някоя теория трябва да се създаде. Откъде-накъде твърдят, че Сатурн или Марс влияят? Например казват за някого: „Той е марсианец“. Не, трябва съвсем друга теория. Всеки един трябва да се ползва от дадена теория.

Сега, вие всички имате нужда от медицина. Все пак, трябва да знаете кои треви действуват слабително, например. Или имате главоболие – съществуват някои растения, които могат да ви помогнат. Боли ви главата, но не знаете причината. Причината за главоболието е стомахът. Щом те боли главата, няма да търсиш да лекуваш нея, а ще лекуваш стомаха. Щом пък те заболи корема, причината е в главата. Заболи ли те стомаха, ще лекуваш главата. Тази теория не е в съгласие със сегашната медицина. Аз искам да ви наведа на тези мисли, защото сега има много възгледи и редица теории.

Сега, вие имате един възглед, според който искате да знаете много, искате да бъдете щастливи. Някой казва: „Щастлив искам да бъда, да имам добри условия“. В какво седи щастието на човека, в какво седят добрите условия? Трябва научно да търсите нещата. Има неща, които знаете научно. Например, казвате, че 2 по 2 е равно на 4. Това е една аксиома. Защо 2 по 2 е равно на 4 и 2 плюс 2 е пак равно на 4? Тогава защо 5 по 5 е равно на 25, а 5 плюс 5 не е равно на 25? Как ще примирите тези различия, защо е това изключение? Да оставим този въпрос...

Сега, да вземем две деца. Едното дете въз основа на своето сърце, на своите чувства щом погледне някоя ябълка, в него се явява мисъл да я опита, да направи научно изследване с нея. Отива при градината, но градинарят я е заобиколил с плет, не му дава възможност да прави своите научни изследвания. Детето цял ден стои около плета и мисли. Да допуснем, че един ден градинарят е заспал, детето влиза и взема няколко ябълки. Но градинарят е учен човек, знае всяко дърво колко плода има, вижда, че липсват два, но по какъв начин са изчезнали не знае. Той е видял, че едно дете се е мяркало покрай плета и започва да предполага, че то е взело ябълките. А детето взема плодовете, изяжда ги и разправя на своите другари: „Отлични са тия ябълки, много са сладки!“ Отиват и другите деца, но градинарят е търговец, който продава ябълките, и не е съгласен, че детето е взело, без да си е платило. Нека сега да турим цена на ябълките – например, хубавите да струват двадесет и пет лева. Това дете е взело две ябълки и ако всяка ябълка тежи по половин килограм, двете правят един килограм, който струва двадесет и пет лева. Защо градинарят си търси ябълките? Той търси двадесет и пет лева, понеже за двадесет и пет златни лева се купува един чифт обуща. Един златен лев струва тридесет и пет лева. Следователно двадесет и пет по тридесет и пет е равно на деветстотин лева. Кое е подбудило детето да вземе ябълките? Най-първо, то иска да ги вкуси. Ако бяха горчиви, детето щеше ли да ги вземе?

Когато помиришете едно цвете, вие се възхищавате от неговото ухание. Когато слушате някой оратор, вие се вдъхновявате от неговия говор. Той така е съчинил изреченията, така е наредил глаголите, прилагателните, съюзите, местоименията, съществителните, че събужда във вас интерес да го слушате. Също и когато някой цигулар поставя пръсти по струните, от тях излизат тонове и теб ти е приятно да слушаш. Щом някой път вземе неправилен тон, не ти е приятно и го коригираш. Значи, ти усещаш, че цигуларят не е турил някой пръст на място или че ораторът не е турил съществителното на място. Къде трябва да се тури съществителното и всъщност коя е най-важната част на речта? – Глаголът. Глаголът не е основа на речта. Съюзът е най-старото, с което човек е започнал, а след туй е дошъл глаголът. Съюзът е баща на глагола. Например, ти казваш „и“. На български „и“ е съюз, а на турски „и“ е наречие и значи „хубаво“. Защо „и“ в български е съюз, а в турски е наречие? Тук нещата са случайни. Но в Природата няма случайни работи, а има един закон, който определя противоречията. На френски език, например, имаме „о“, което значи вода; и на български имаме „о“, но в случая се разбира само една буква.

И така, каква роля играят сетивата в човека? Човек трябва да има правилни усещания. Ако твоят вкус е правилен, при ядене той ще внесе известни елементи в твоята мисъл. Много работи в света са минали през вкуса, много работи са минали през обонянието, много елементи ще минат през слуха, много ще минат през твоето око и много ще минат през твоите пръсти. Затова казвам: трябва да държиш ръцете си изправно – да ги миеш, да бъдат чисти. Ако не държиш ръцете си чисти, през тях ще минат някои елементи, които могат да ти причинят малка вреда и болка. На това основание е създадена хигиената. Човек има в тялото си седем милиона прозорци и трябва да ги чисти. Това са порите по неговата кожа. Вчера една сестра очисти прозорците в салона. А ние седем милиона прозорци трябва да чистим. Как става това? С вода трябва да ги чистим. През всички тези прозорци на тялото клетките дишат. Ако умиеш прозорците, т. е. ако всички пори са отворени, ти ще бъдеш здрав. Щом се затворят десет, петнадесет, сто, хиляда, две хиляди, един милион прозорци в твоята къща, твоето физическо състояние ще се измени. Та, най-първо дръжте тялото си чисто – измийте всичките си прозорци. Все пак, поне веднъж в седмицата трябва да измивате тия седем милиона прозорци. Хванете някой да ги измие, платете му – затова са направени баните. Идете на баня най-малко един път в седмицата, за да отворите прозорците. Ако нямахте никакъв прозорец на тялото, нямаше да имате нужда от никаква баня, но сега сте задължени да платите. Колко струва най-малко? Осем лева. Но ако вземете по-аристократическа баня, ще платите петнадесет, осемнадесет, двадесет лева. Ние сме пренебрегнали ония съществени здравословни неща.

Сега, ти можеш да видиш в какво състояние се намира твоето осезание, ако пръстите ти са чувствителни. Човек не трябва да изгубва чувствителността на пръстите, на кожата или на лицето. Особено тази чувствителност на пипането не трябва да се изгубва. Ако се изгуби, това е лош признак. Не трябва да губиш също и своя вкус. На някои вкусът е по-силен и те, например, турят в чая си една бучка захар и им е сладко. Други турят две, три бучки и пак не им е сладко и казват: „Аз много обичам сладко“. Не че обичаш сладко, но твоят вкус е притъпен. И после, това не е икономично – достатъчна ти е една бучка захар. Икономията е естествено положение.

Сега, някой път обонянието не е добре развито или слухът, или зрението не са добре развити. Питам тогава: ако твоите пет сетива не са хармонични, мислиш ли, че ще може да успяваш? Те са проводници на известни енергии, които трябва да преминат. Тия енергии най-първо ще минат през сърцето и тогава то ще започне да сортира тия особени чувства. След това умът ще започне да сортира елементите, които са влезли през петте сетива, минали са през сърцето и оттам са дошли до него. После ти от понятията на ума ще си съставиш една програма – как да постъпваш в света, в който живееш.

Сега, много учени хора говорят за подмладяването. И ние някой път говорим за подмладяването като идея. Как става подмладяването? Аз мога да ви покажа, но подмладяването не е така лесна работа. Най-първо трябва да подмладиш осезанието си, след туй трябва да подмладиш вкуса си, трябва да подмладиш обонянието си, трябва да подмладиш слуха си и трябва да подмладиш зрението си. После ще подмладиш сърцето си, ще подмладиш ума си и ще станеш нов. Много интересна работа е подмладяването.

Например, сега осезанието на пръстите ви е притъпено и казвате: „Като умра и ида на другия свят, ще се подмладя“. Вие умирали ли сте, за да знаете, че така ще бъде? Откъде знаеш, че като умреш, ще се подмладиш? Не сте правили опити. Сега казвате, че имало духове. За духовете има спор, понеже те живеят в свят на по-рядка материя и следователно не се занимават с грубата материя, с която на физическия свят се занимават. С други думи, техните понятия за нещата са малко по-други и туй, което нас ни интересува, тях не ги интересува. Допуснете, че един човек е гладен – в този момент него го интересува езика му, т. е. гладът се обосновава на вкуса. После гледате един господин, който се интересува от цветята – ходи, поглежда едно цвете, туря носа си и щом хареса мириса му, взема го и се закичва или на лявата, или на дясната страна. Защо туря цветето на лявата страна? – Да е близо до сърцето. Защо го туря на дясната страна? – За работа или, както се казва, за ума. Когато го тури на лявата страна, е по-идеално, а на дясната страна е по-практично. Нали българите турят за кума и за кумицата – на лявата страна е за кумицата, а на дясната е за кума. Ние казваме: за днес и за утрешния ден. „За кума“ е за днешния ден, а „за кумицата“ е за бъдещия ден. Сега ние разглеждаме нещата за кума.

И така, искам да ви обърна внимание каква важна роля играят човешките сетива. Понеже са области, през които известни сили, известна материя минава и ви дават материал за градеж. Ако не сте внимателни със сетивата си, с онова, което минава през вашето осезание, през вашия вкус, обоняние, слух и зрение, тогава ще дойдете до едно противоречие в Живота. По някой път ви е мъчно, криво ви е – пуснали сте в себе си нещо неестествено. Трябва да знаете произхода му. На какво се дължи вашата мъчнотия? Яли сте храна, която не е била добре сготвена, и ви става мъчно. От яденето много пъти на човек му става криво.

Сега, понякога животът на един ученик се обезсмисля – той не е разположен, не му се учи. Откъде е дошло това неразположение, че не иска да учи? – Защото професорът му казал, че е неспособен, че е простак, че си губи тук времето и че от него нищо няма да излезе. И ученикът започва да си повтаря тези думи. Не, ти трябва да знаеш как да отговориш на професора, а не да страдаш. Ако аз съм студент, ще кажа на професора: „Господин професоре, ти си млад и при това си учен – професор; аз съм прост, но вярвам, че като ми говориш, говориш, ти ще ме научиш и аз ще стана учен като теб. Ще ме извиниш, сега съм прост, слухът ми не е развит“. Професорът има развито ухо и понеже аз не мога да разбирам, той ще ме научи, като ми говори. Например, той развива някаква задача, казва ми така: А + В = АВ. Това е вярно само в случая, когато А и В са равни на 2. Щом те не са равни на 2, равенството не е вярно. Вие казвате: „Аз чух нещо“. И аз чух, че А + В = АВ. Значи, между мен и професора има различие в сетивата – моят слух е по-грубичък, сливам тоновете. Така е и при музикантите – има някои, които веднага различават тоновете; има други музиканти, на които тоновете не им са ясни.

Казвам: мисълта е едно изящно чувство. Тя се ръководи от едно крайно фино, изящно чувство, което определя качествата на всеки елемент на мисълта. Това е правата мисъл. В правата мисъл всяко нещо е турено на своето място.

Фигура 1.

Да допуснем сега, че в изкуството имате една единица, втора единица, трета единица, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета и десета. (Учителя рисува човешки профил с прави линии). Но ако това, което рисувам сега, го покажа на един художник, той ще намери, че липсват много неща от изкуството. Ако един художник дойде да рисува, той ще замени правите линии с криви и ще знае как да съпостави правите и кривите линии. На тази рисунка липсва нещо, тромава е. На това лице челото е малко, едва един сантиметър. Такъв, какъвто го нарисувах, не бих желал да имам работа с него. Ако един професор има такъв ученик, знаете ли колко време ще му трябва, докато го накара да стане учен? Аз го нарисувах по този начин, защото така е най-лесно. Когато дойдем до кривите линии, те са по-трудни – майсторлък се изисква, не е така проста работа, философ или гений трябва да бъдеш, за да нарисуваш една крива линия. А правите линии всеки ги прави.

Сега, хората казват на някого: „Ти си изкривил пътя!“ Аз другояче разсъждавам: ако той знае как да го изкриви, учен човек е, но в случая не го е изкривил на свят, а е направил една пречупена линия. Как трябва да направиш една крива линия? Казват, че кривата се състояла от прави линии. Тогава ще кажете, че и кривата образува прави линии, когато се вземат от нея малки части с характер на прави. Така твърдят, че безброй прави линии образуват една крива. Как е възможно от прави линии да се образува крива? Казват, че Животът е лош. Възможно ли е от сладкото да се образува горчиво? Не. Тези неща са прави, но философия няма в тях и ако ги приложим в действителния живот, ще се намерим в противоречие.

Така например, някой сега иска да има добър ум и добро сърце, без да обръща внимание на сетивата си. Той разказва как гледал, как слушал, как помирисал и мисли, че всичко това няма влияние и че може да гледа каквото иска, може да слуша каквото иска. Не е така. Можеш да гледаш, но животът ти съвсем ще се измени. Трябва да бъдеш внимателен в своето гледане и слушане. Ако слушаш всичко, каквото става в света, животът ти съвсем ще се измени. Представете си, че във вас има едно любопитство и когато двама души разговарят, вие нададете ухо – слушате какво ще си кажат. Да кажем, единият е гостилничар, който е сготвил ядене, а другият е негов познат, който казва: „Имаш ли нещо в тенджерите?“ Гостилничарят отговаря: „Отлично ядене имам засега!“ – „Много хубаво“. Ти се интересуваш от съдържанието на тенджерите, защото си гладен. Но представи си, че не си гладен, а чуваш как гостилничарят казва, че яденето е вкусно, и от това впечатление в теб ти си казваш: „Поне ако не бях ял, можех да отида в гостилницата да опитам туй ядене“. Ти можеш да опиташ, но на онова дете, което прави научни изследвания в градината, искат 25 лева за това. Оплаква се някой: „Много хубаво готви, но е лош човек – щом ядеш, трябва да платиш“. Ако не му платиш, гостилничарят е сприхав – ще вземе да те набие и ще ти каже: „Иди си сега, друг път без пари да не идваш!“ Тогава потърпевшият казва: „Без пари дава, ама бие!“ Питам къде тук е лошата страна? Разбира се, тия работи са само мои предположения, гостилничарят няма да те набие. Но градинарят може да набие детето, понеже то има сетиво за вкус, ябълките го привличат. И когато го нашарят по задницата, то казва: „Много хубави са, но ме биха за две ябълки!“ Тук са налице две противоположни усещания – на вкус и на бой. Градинарят е учен човек, и той иска да вкуси – той вземе тоягата, удря веднъж, два, три пъти. Детето казва: „Много боли“ и тогава то сравнява качествата на вкуса с качествата на осезанието, прави разграничение къде има повече капитал – във вкуса или в осезанието. Ако види, че много скъпо се плаща, тогава детето казва: „Аз се отказвам от тази наука, не искам да имам осезание, защото се плаща повече!“

Сега, може едно от сетивата да преобладава във вас. Имате сетива на обонянието, на вкуса, на зрението и всички те са елементи на вашия Живот. Ако сетивата ви не функционират както трябва, вие ще имате материал, с който няма да знаете какво да правите. Да кажем, че не искаш да се учиш. Къде е болката, къде е слабата страна, че не искаш да се учиш? Или пък не искаш да рисуваш, не обичаш изкуството или изобщо не обичаш някоя работа. Къде е причината на тази необич?

Сега, вие можете ли да направите едва крива линия тъй правилна, че всички точки да са еднакво отдалечени от центъра, като начертани с пергел? Правили ли сте опит? Някой казва, че знае как да чертае крива линия, но с пергел чертае. Той е учен, но пази своето знание за себе си. Когато отидеш при него като асистент и го попиташ как чертае, той казва: „Ще турите пергела с острието върху хартията и ще го завъртите около себе си“. Питам къде е лошото на кривата линия? Ако някой вземе една желязна топка и те хлопне по главата, къде е кривото, в кривата ли е? Кривата за нищо и никакво страда, понеже една топка е направена от криви линии. Удареният казва: „Валчеста беше топката, с която ме хлопнаха“. Питам: този, който хвърли топката по теб, по крива или по права линия те удари? Той направо, изведнъж, по права линия те удари. И тъй, правата линия е погрешката. Когато някой рече да те удари, а ти се снишиш, ти образуваш крива линия и тази крива те избавя от голяма опасност. Е, къде е сега лошото? Нали казвате по права линия да се движим. Ако седиш на правата линия и някой хвърли топката по права линия, какво ще ви допринесе. Вие разсъждавате и казвате ,че човек не трябва да се движи по крива линия. Не обвинявайте кривите линии. Под израза „крива линия“ подразбираме човек да изкриви пътя си, усещанията и чувствата, които му са дадени и които не е запазил чисти. Той не е запазил сетивата на своето сърце. Защото и сърцето има сетива – има вкус, обоняние, зрение, слух, осезание и така нататък. И умът има ред сетива... Тия неща ги споменавам само за изяснение.

Та казвам: първото нещо при възпитанието е сутрин, когато станеш, ще пожелаеш ръцете ти да са меки и всичко, което пипаш, да ти е приятно, т. е. да знаеш как да пипаш. После, езикът ти не трябва да бъде обложен, а да бъде фин, та и леко подсладено като вкусиш, да го усещаш. Понякога туряте много захар в чашата и пак не усещате. Обонянието ви трябва да е така развито, че от половин километър да чувствате мириса на едно цвете, а не както сега – от един метър. Обонянието ви трябва тъй да е развито както у насекомите. Едно куче, например, може да премине през един град, дето хиляди хора са минали, но пак разграничава по уханието стъпките на своя господар и където и да е той, го намира. У нас това сетиво не е така развито.

Сега, ние искаме да възпитаме едно младо поколение. Как ще го възпиташ? Притъпено е неговото осезание, притъпен е неговият вкус, притъпено е неговото обоняние, притъпен е неговият слух, притъпено е неговото зрение, притъпени са чувствата на неговото сърце, притъпени са и чувствата на неговия ум. Как ще възпиташ този професор? Ако е от тези учени – с правите линии, как ще го възпиташ? Ще му разправяш елементарни неща. Преди да дойде до А и В, той откъде е минал? Тогава ще имаме: А + 2 = 3; 1 + 2 = 3. В аритметиката имате: 1 + 1 = 2; 1 + 2 = 3. Това са количествени числа – да кажем, имате едно кило вода и две кила вода, които, събрани, правят три кила вода. С други думи, взели сте водата от едно шише, което съдържа едно кило вода, и водата от друго, което съдържа две кила, събрали сте ги, понеже са от едно качество, и ги наливате в трето шише, което съдържа три кила вода. Каква е идеята в израза: А + В? В алгебрата това са спомагателни числа. В аритметиката числата представляват по-широка област. Представете си, че аритметиката представлява вашите усещания, а алгебрата представлява чувствата на сърцето. Тогава чувствата на ума ще определим с един по-широк кръг. Къде съществува този процес? – Трябва да различавате чистата мисъл. В нея има отвлечени понятия и няма нищо материално. Който влиза в тази област, умът му трябва да е много здрав. Ако не е, обърква се, понеже не всеки може да се занимава с висша математика. Там има голямо разширение на мозъка и можеш да се объркаш. Много пъти се занимавате с известни въпроси, за които умът ви не е още готов.

Сега, да дойдем до елементарните неща. Тази работа излезе малко чапрашък*. Я кажете защо правата линия не е права и кривата не е крива? Не че правите не са прави, прави са, но вътрешна философия нямат. В геометрията кривата и правата имат особени функции, а ние ги вземаме като спомагателно средство. Казват за някого: „Прям е този човек – по права линия върви“. Онези, които са взели тези линии, разбират. Линиите, родени без закон, са незаконно родени деца в математиката. Има прави линии, които нямат баща и майка, т. е. не че нямат, но не изразяват един закон. Има също и криви линии, които не изразяват един закон. Всичката мъчнотия е в кривите линии, които не могат да дадат една идея.

Фигура 2.

Например, имате някъде крива линия, но не знаете каква е идеята й, т. е. какво е отношението й. За един учен човек всички криви линии имат отношение. Например, всяка една от тия начертани линии има отношение. Аз ги поставям физиогномично на лицето: едната поставям отгоре на главата, другата – отдясно, третата – отляво. Тук вече отношенията, които съществуват, са различни; тук кривите и правите линии си имат място. Ако имаш една крива линия отгоре на главата, ако имаш една хубава крива линия отстрани на лицето, ако имаш една права линия, турена на място на носа, всички те вече имат смисъл. Инак, те са отвлечени работи. Правите и кривите линии във физиогномията ще ги изучавате в тази пластичност на тялото. Някои тела са красиви, понеже имат много хубави криви линии, т. е. има съчетание на линиите и от тях зависи красотата на тялото. Има линии, които произвеждат едно приятно впечатление за очите ни. А други пък са така безформени, че не произвеждат приятно впечатление и когато се погледнете в огледалото, не се харесвате, но не знаете кое не ви харесва. Някой път не харесвате веждите, някой път не харесвате носа, някой път не харесвате ушите, устата. Прави сте, ама не знаете как да ги поправите. Да кажем, че имате малък дефект на устата; как ще го поправите? Да допуснем, че устните ви имат малко керемиден цвят; как ще го поправите? Този цвят показва, че трябва да измените цвета на вашата кръв, т. е. храната, която ядете, условията, при които живеете, трябва да ги измените така, че устата ви да стане ясно-червена, здравословна. Следователно, трябва да обърнете внимание на храната си. Да допуснем, че устните ви станат сини; какво трябва да правите? Този син цвят трябва да го премахнете, не му е мястото там. Къде е мястото на синия цвят? – На очите. Ако имате сини очи, хубави като ясното небе, какво означават те? Хората, които имат сини очи, и хората, които имат кестеняви очи, се различават по характер. Това е много хубава и дълбока философия: ако искаш известни неща да станат, трябва да имаш сини очи. Някои работи растат само при сините очи, а някои растат само при кестенявите очи. Къде живеят хора със сини очи, с какъв темперамент са те? Разбира се, не живеят в тропика. А хората с черни очи са повече на чувствата – те живеят в тропическите места. Хората със сини очи са сантиментални, имат много широк свят, имат похват. А тези с черните очи всичко изказват. Всъщност, по закона на еволюцията най-първо слязоха хората с белите очи – с очите на светлината. В началото всички имаха бели очи и знаете ли с какъв бял цвят? Този бял цвят, който имате сега, в сравнение с него е като черен. Тези хора започнаха с белия цвят, но видяха, че с него по-надолу не могат да идат. Как са разположени цветовете в цветната гама? – Виолетов, тъмно син, небесно син, зелен и т. н. Така че, по-късно те си направиха сини очи. Но зеницата синя може ли да бъде? Тя е черна, а само ирисът около нея може да бъде син. Тогава каква е зеницата в онези, които имат черни очи? Черният цвят е гъстата материя, където светлината не може да проникне.

Сега, това са начини на размишление. А това, което знаете, не трябва да го напускате. Аз не съм за напускането на онова, което имате, но казвам: разширете кръга на вашето сърце. Това означава да разширите кръга на вашите чувства и новото да се внесе в това, което имате. Същественото е новото, което трябва да ви обнови. Понякога вие внасяте стари неща, които се повтарят – например, цитирате някой стар гръцки философ, който казва: „Познай себе си“. Разбира се, и от Библията има изречения, които не остаряват, но Природата не остава в същия ритъм – всеки ден тя внася нещо ново. Тя иска ние да вземем участие в новото. Сегашният век има своето Ново. Понеже не сте дорасли до Новото, което Животът внася, сегашният живот ви се вижда лош. Лош е, понеже не го разбирате. Например, имате едно много хубаво ядене и за да се запази, туряте го при температура от минус 10-15 градуса. Можете ли да го ядете в това състояние? Не, ще го турите на огъня да се постопли. По същия начин ви се предава една мисъл, която е студена; какво трябва да правите? – Трябва да я стоплите, но трябва да знаете как да сторите това. Или пък ви дадат едно много горещо чувство; какво трябва да правите? – Ще го поизстудите малко. Нали хората говорят за студени чувства? Някъде студеното е на място, някъде топлото е на място. Някъде топлото не е на място, някъде студеното не е на място. Казват за някого, че има горещи чувства. Щом чувствата ви са горещи, с колко градуса трябва да ги намалите? Има закон в Живота: горещината на едно чувство може да го намалите с един, с два, с три, четири, пет, шест градуса. Следователно, ще намалите трептенията на това чувство, докато започнат да хармонират с усещанията, които имаме сега. Тогава казваме: „Това ни допада, можем да го приемем!“ И при самовъзпитанието имате същия закон. Ако мислите по този начин, ще знаете как лесно да се справите с мрачните и песимистични състояния, които понякога имате.

Сега, аз нарисувах този човек. Ако не знаете да рисувате, какво ще каже за вас един художник? Ако искате да си ушиете дрехи, ще отидете при един шивач, който е свършил по шивачество и умее добре да шие, а не при някой учен, който е свършил четири факултета, но не разбира от шев? Може да е математик, но тук той не знае да смята. А шивачът веднага взема плата и прави дрехата както трябва. Ако вземете един гостилничар, който е специалист, и му дадете каквато и да е храна, той ще я сготви. По-добър готвач от Природата няма – толкова хиляди яденета е сготвила и когато дойдете при нея, всякога сте доволни. Щ се стремите да различавате ония храни, които хората са сготвили от храните, които Природата е приготвила! Има мисли, има чувства, има усещания, които хората са образували, а има и такива, които са образувани от Природата. Тогава усещанията са за външните сетива на човека, чувствата са за сърцето и вътре по-дълбоко са мислите. Мисълта е пак чувство – не чистата мисъл, но онова чувство, което минава през мисълта и става мисъл. Тя е понятна мисъл. Правата мисъл е тази, която минава през чувствата на ума. Има други чувства, които означават сетива в по-висок смисъл, като интуицията, например. Една мисъл, която минава през интуицията, схваща изведнъж всичко ясно. В интуицията нещата стават ясни – например, чувствуваш какво ще бъде след десет години.

Сега, най-първо гледайте да спазвате хигиена на вашите сетива, хигиена на вашите чувства и хигиена на вашите мисли, за да развивате вашата интуиция. Тия три неща ще ви въведат в един Разумен свят със Същества, които са минали по вашия път. И трябва да има кой да ви ръководи. Без ръководство никой не може да ви помогне. Някой иска да бъде самостоятелен. Самостоятелност в света няма. Ръководство трябва да има човек. Успяват само ония хора, които имат ръководство. По-учени Същества, които са минали по този път, ще ви казват: „Така не постъпваш добре!“ Всеки път ще ви казват и така вие ще си оправите работите. Трябва да чакате, не трябва да бързате. Сега понякога вие бързате и не слушате какво ви се говори. Бързането е слабата ви страна. Не бързай, какво има да почакаш половин или един час, за да се срещнеш с някого? Дори отиването до Слънцето не представлява голяма мъчнотия. Ако аз се движа с бързината на светлината и имам три часа на разположение, няма какво да ме смущава, че ще закъснея с половин час, след като ми трябват само осем минути, за да отида до Слънцето и да се върна. Ако имам интуиция, няма какво да чакам – винаги ще намеря този, с когото трябва да се срещна. Както седя, ще проектирам ума си и ще го намеря къде се е скрил. Когато се върна на Слънцето, ще дам своя доклад. Въпросът не е в бързането. Някой казва: „Не го зная къде е“. Този интуиция няма. Не, ще го намериш! За това сега се изисква познание – да познаеш себе си, да знаеш къде си се скрил. Вие понякога себе път не можете да намерите. Дошъл някой, дегизирал се, играе роля. Например, както някоя жена играе ролята на майка ви...

Един руски цар дал задача на едного от своите министри да разреши три въпроса, в противен случай ще бъде уволнен. Министърът намерил един философ, който разбирал от тия неща. Философът казал: „Аз ще те освободя, но какво ще ми дадеш?“ – „Само ме освободи от тази беля!“ Философът взема, дегизира се като министъра и отива при царя. Разрешава той първите два въпроса, остава последният и царят го пита: „Какво мисля аз?“ Този му отговаря: „Ти мислиш, че аз съм твоят министър, но аз не съм“.

Сега, три неща трябва да останат във вас: трябва да се пречистят сега човешките сетива, да се турят чувствата в нормално състояние и да се тури интуицията на нейното място. Ние сме детронирали интуицията и казваме, че е стара работа. Не, не, тя е един от нашите професори – ще го турим да заеме катедрата си. Ще турим и чувствата да заемат своята катедра. Ще турим и сетивата, и чувствата, и интуицията на техните катедри и ще идем да слушаме всички тия професори. И ще ги слушате внимателно! Ще бъдете внимателни какво ви казват сетивата – те ще ви дадат всички елементи. Чувствата ще ви дадат своето знание, което имат. А интуицията ще ви говори. И тогава вашите работи ще тръгнат напред. Другояче не виждам изходен път. Има и други пътища, но те са постоянни изпити и разочарования. Да се турят сетивата на тяхното място, да се турят чувствата на тяхното място и да се тури интуицията на своето място – това е Новото, което може да се каже на всинца ви тази сутрин.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

12-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

19 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

-----------------------------------

* чапрашък (тур.) - забъркан (бел.ред.)

Книги:

Хигиена на сетивата

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

12 февруари 1937 г.

„Отче наш“

Пишете върху темата: „Геометрическата зависимост между правите и криви линии“.

Ако човек винаги яде чорби, т. е. меки храни, ще си развали зъбите; ако се храни само с твърда храна, ще ги строши. Ако човек разрешава най-лесния въпрос, има опасност да му изпадат всичките зъби; ако разрешава мъчните въпроси, зъбите му ще заякнат, но той трябва да ги пази да не ги строши, да не ги натисне повече, отколкото трябва.

Каква е темата от миналата лекция? – „Силата на човешката мисъл“. Четете. (Прочете се темата)

Фигура 1.

Сега, геометрически как се определят кривите линии? Кривата линия е сбор от прави линии. Вземете един център, от който излиза една права линия, и придвижете тази права около центъра – образува се крива линия. Защо при движението на права около център се образува крива линия? Нали казват геометриците, че ако една права линия се продължи във вечността, тя ще се срещне. Ако продължите две успоредни прави, във вечността те ще се пресекат, т. е. ще се приближат. Ако движението върви от точка В към точка А, ще се приближат ли? Правите, които могат да се срещнат в центъра по този начин, успоредни ли са? При обикновеното механично разбиране, причината, която движи две успоредни прави, е външна и тогава вътрешното отношение между тях няма да се измени. Но да допуснем, че влиянието на тези успоредни линии се пренесе върху самите тях. Представете си, че около една права линия се образува крива (защото само около правите се образуват криви). Кривите линии, които се образуват около правите, ще приближат разстоянието. Тогава успоредните прави могат външно да се приближат.

Сега, когато вие вървите, кое ви кара да се приближите при един извор или при един човек? Например, не обичате даден човек, казвате: „Дръж се настрана от него!“, но един ден във вас се зароди желанието да се приближите. Кои са мотивите, за да искате да се приближите? Два мотива има: този, че го обичаш или този, че го мразиш. Когато го обичаш, ти ще се приближиш. Когато го мразиш и ти си по-силният, пак ще се приближиш. Ако той е по-силният, той ще се приближи, за да ти покаже, че не трябва да имаш работа с него, че той е господар на положението, а не ти. Как мислите, кой е по-силен – който се приближава или който се отдалечава? Този, който се отдалечава, е съобразителен; този, който се приближава, е смел. Който се отдалечава, заема позиция, очаква.

Сега, ако придвижите правата АВ около центъра А, ще се образува крива линия. Какви ще бъдат нейните свойства? Всичките й точки са еднакво отдалечени от центъра. Тези линии математически каква дължина имат? Но представете си, че линиите имат еднаква дебелина (колкото и да е малка, те имат дебелина). Ако се вземат безброй прави линии като този радиус, центърът сам по себе си нали ще заеме известно пространство? Тогава какви ще бъдат неговите свойствата? Щом едно тяло заеме колкото и да е малко пространство, какво заключение може да се направи? Щом телата са безпространствени, те нямат влияние във физическия свят. Ако едно тяло съществува извън пространството, казваме, че е безпространствено. Обикновеното физическо пространство наричаме триизмерно. Има и четириизмерно пространство. И в четириизмерното пространство пак можете да правите наблюдения. Например, човек казва: „Потъвам някъде“. Никъде не потъва. Или пък казват за някого: „Издига се този човек“. Как се издига? Има нещо в него, което се издига; има нещо, което потъва. Ти не можеш да видиш неговото издигане. Например, казват: „Той се издига в обществото“. Физически колко се е издигнал? Друг път казват: „Потъна, съвсем изгубен е вече“ или „Този е изгубен“, или „Този го намерихме“. Той никога не се е изгубвал и никога не е бил намиран. Всеки, който мисли различно от вас, е изгубен. „Изгубеният“ е влязъл в друга система, движи се като комета, привлечена от някое слънце. Този човек е изгубен за системата, от която е излязъл и в която хората живеят. Понякога мислите ви така се изгубват. Друг път казвате: „Еди кого си не го обичам“. Как тъй, защо не го обичате? Това означава, че чувствата ви са минали в някоя друга система.

Сега, да дойдем до физическия свят, който е свързан с органичния. Представете си един предмет, чиято магнитна сила е единица, и друг предмет, десет пъти по-силен. Да допуснем, че предметът със сила единица привлича една игла, но ако насочите магнитът, който е десет пъти по-силен, иглата ще остане ли на първия магнит? Не, привлича го притегателната сила на втория магнит, която е по-голяма. Добре тогава, нека разсъждаваме философски: защо обвиняват крадеца, когото една пълна каса е привлякла, а пък той е привлякъл парите в своя джоб? Богаташът е привлякъл парите, турил ги е в касата, иде този апаш, туря си ръката и всичките пари се привличат към него. Тогава защо го обвиняват и как ще обосновете наказанието? Какво представлява наказанието в дадения случай? Оставете моралното схващане, че е направил нещо лошо. Апашът турил ръката си, привлякъл парите, а съдът го съди за това, че намагнитизирал с десетократно по-голяма сила парите и ги привлякъл. Следователно, когато го турят в затвора, богаташът взема неговата сила и апашът остава с единица сила. Силата на богатия се увеличава, защото силата от апаша отива в него. Ако не хванат апаша, богатият започва да се опасява, че и друг ще го ограби. А щом банкерът вземе от всички апаши силата да крадат, той има десет единици сила и парите ще останат при него.

Фигура 2.

Сега, как си обяснявате закона, че правите линии образуват кривите? Да кажем, че имате една крива линия, която е образувана от прави. Когато правите линии се удължават и скъсяват, кривите линии изменят своя път. Когато кривата линия се придвижи в една посока, едни от правите се скъсяват, други се удължават. Ако в елипсата вземете двата й фокуса като полюси, тогава къде е екваторът? А и В са полюсите, а екваторът е СД. Ако вземем за отправна точката О, то линиите, отиващи към полюсите, са по-дълги и колкото се приближават към екватора, повече се скъсяват. Защо се скъсяват именно тия прави? Тази зависимост произлиза от този център О. Същевременно и елипсата се движи, в следствие на което правите линии на екватора се скъсяват, докато кривата линия на полюса се стеснява, а на екватора се удължава. Тогава как обясняват защо Земята към полюсите е сплесната, а към екватора е изпъкнала? Центробежната сила е по-голяма, затова става това. Сега, ако аз движа един предмет, например движа един камък, къде е центробежната сила? Тя е в самия камък и се явява по посока на тангентата. - Накъде е движението? Коя е причината на това движение? То е разумно, то не може да бъде механично. Движението на Земята е механично, но се обуславя от един разумен център. Следователно Земята е изпъкнала на екватора, защото радиусите й там са удължени, а на полюсите са по-къси.

Сега, ако разгледаме човека, кои са били причините, които са го удължили? Да кажем, че главата е центърът. Тогава тялото е спуснато надолу, а главата горе е свободна. Следователно главата, като център, се носи от тялото. От какво зависи главата да се постави в посока, противоположна на краката? Човек е една елипса. Къде е екваторът на човека и защо не е по-изпъкнал? Да вземем сега човешката глава, която е издължена. Къде е екваторът й? Главата е елипсовидна – дължината й (височината) е 19, 20, понякога – 21 сантиметра, а широчината е 15-16 сантиметра. Поясът около ушите е екваторът. Значи човек е сложна елипса и се състои от четири преплетени елипси. Това, което теософите наричат физическо, Астрално, Ментално и Причинно тяло, това са вещества от различни измерения. Физическото тяло е триизмерно, Астралното тяло е четириизмерно, Умственото е петизмерно и Причинното е шестизмерно. Това значи, че материалите са от съвсем различен състав. Следователно имате три центъра. Стомахът се намира в противоположност на мозъка. Симпатичната нервна система е в противоположност на централната нервна система и цялото тяло от главата надолу е под нейно влияние. Централната, мозъчната нервна система се е явила отпосле. Симпатичната нервна система е подготвила нейния път, защото мозъчната система е от по-висок свят. Следователно симпатичната нервна система е създала тялото, а после мозъчната нервна система е създала главата и сега тя взема властта. Единствено мозъчната система ще измени човека. В бъдеще човек ще има по-друг образ, отколкото сега...

Това, което сега излагам пред вас, все ще образува някакво напрежение. Представете си, че един човек притежава изкуството да хвърля ножове около друг, който е изправен пред една дъска. Този започва да хвърля ножовете, забива ги около главата – до ухото, отгоре, отстрани. Кой има по-голяма вяра – онзи, който хвърля ножовете, или онзи, който вярва, че те ще бъдат хвърлени на място? Вие как мислите, кой има по-голяма вяра – който хвърля или който седи на дъската? – Който седи на дъската има по-голяма вяра. Онзи, който е на дъската, вярва в онзи, който хвърля ножовете. А онзи, който хвърля ножовете, в кого вярва? Той ще каже на партньора си: „Ако се мръднеш половин-един сантиметър, работата е опасна!“ Ще кажем, че той вярва в себе си. Но в кое „себе“ ще вярва той и какво подразбира да вярваш в себе си? Например, човешкият ум вярва в човешките крака, вярва в костите. В какво вярвам аз, когато искам да вървя? Вярвам в краката. Когато искам да гледам, вярвам в очите си. Аз, човекът, вярвам в моите очи, възприемам тази светлина. Тази светлина иде отвън. Значи пред себе си имам светлина, която е една разумност извън нас и с която ние сме свързани. Когато тази разумност се прояви, като че ли се проявява известно отношение и щом влезе тази светлина в очите, приятно ми е. Следователно, аз се споразумявам с това, силното, което праща светлината, и между мен и него ще се образува връзка. Друг път пък светлината не ми е приятна и тогава гледам да я възприемам по-малко.

Та казвам сега: в сегашния живот ние сме израснали достатъчно. Вие сте израснали, но мерите със старите мерки и разсъждавате много по старому, разсъждавате както животните. Една котка разсъждава математически и когато иска да хване една птичка, тя измерва разстоянието. Има диви котки, които измерват пет-десет метра и се хвърлят точно върху гърба на жертвата. Как изчисляват да паднат точно върху гърба? И човек както котката е направил взривни вещества, турил е мерник, измерва и гледа бомбата да падне точно на мястото на неговия неприятел. По какво се отличават котката и този индивид, който хвърля бомбата? Как изчислява той и как изчислява котката? Ами че котките са предали оръжието на своето поколение. Малкото коте още на една година знае както майка си да измерва и да се хвърля върху жертвата. То няма още достатъчно сила за скок на голямо разстояние, но може да се хвърля точно на място. По същия начин и онзи, който е направил пушката и разбира нейните законите, вдигне, тури мерника и куршумът точно на място отива. Ако дойде някой невежа, той няма да постави мерника на място и няма да улучи.

Та казвам: вие разсъждавате за Доброто, за добрите отношения, но нямате една ясна представа какво нещо е добро отношение. Говорим за права мисъл, но нямаме представа какво нещо е правата мисъл. Някой казва: „Аз зная какво е правата мисъл“, но няма една ясна представа. Каква е правата мисъл? Например, аз считам, че човек, който си е платил дълговете спрямо мен, е прав. Ни най-малко не е прав. Той има да дава на един беден човек, но има да дава и на някой богат и понеже е в зависимост от последния, плаща на него, а на бедния казва: „Ти ще чакаш!“ Права ли е такава мисъл? Банкерът казва за някого: „Той е честен човек, има кредит“. Понеже е умен човек, той му дава пари, а на бедния казва: „Имам да вземам и когато ми дадат, и аз ще ти дам“. Правата мисъл не трябва да бъде в зависимост, тя трябва да бъде свободна. Семето трябва да стане зависимо, само когато падне в почвата, а когато е в хамбара, то трябва да бъде свободно, независимо от влагата, за да не се поквари. Ако влагата влезе в хамбара, нищо няма да се постигне. Не може да има влага в хамбара. Понякога вие искате да обичате някой човек. Имаш ли право да обичаш някого в хамбара? Кажете ми имаш ли право да обичаш житото в хамбара? Каква полза могат да ви причинят двама души, които ви обичат? Казвам: освен че няма да ти причинят никаква полза, но те ще те развалят – единият тегли насам, другият тегли натам.

В реалните неща има само едно отношение, което е център. Центърът образува всичко – образува правите линии, образува плоскостите, образува всичко в света. Всичко зависи от центъра. Движението на центъра, който образува правата линия, е само в една посока. В плоскостта центърът се движи едновременно в две посоки, а в тялото той се движи едновременно в три посоки. Следователно движението в правата линия е по-слабо, в плоскостта се увеличава, а в тялото е увеличено три пъти. С други думи, силата се развива: в правата линия е единица, в плоскостта е в квадрат, а в тялото е кубична. Това определение ще влезе в разрез с вашите разбирания, но в геометрията има увеличаване на физическата сила и увеличаване на нервната, разумна сила. В човека има отношения, но те се различават. Например, ако човек става физически силен, той огрубява. Ако се развива неговата чувствителност, явяват се страданията. Страданията в нас са едно анормално развиване на чувствителността на човека и тогава се явява напрежение в мисълта. Ако пък се увеличава силата на мозъка, тогава се усеща едно напрежение и разширение. Следователно, за да се избави от грубостта на физическото поле, човек трябва да намали силата, а за да се избави от страданията, трябва да намали чувствителността. Тук не разбирайте притъпяване на чувствата. Човек трябва да разбира закона на това болезнено състояние, да го разшири на една широка площ. Например, боли те пръста, ти чувстваш болката и не можеш да търпиш. Но ако се яви по-голяма болка, тогава ти забравяш малката, мислиш за голямата болка. Ако голямата болка се премахне, болката в пръста пак ще се яви. Щом и тя се премахне, тогава ще мислиш за някоя малка фуска. Човек трябва да разбира законите: големите болести сменят малките. Но какво се ползваш, ако една голяма болест смени малката? Всяка една болка в света произтича от един по-нисш живот. А когато един по-нисш живот влезе в организма ти, той образува болест. Ако един по-висш живот дойде в теб, той внася здраве. Сега лекарите казват, че храна с нисши трептения не е хранителна за организма. Онази храна, която не е нагласена да има същите трептения, както организма, не е в състояние да влезе в неговото устройството и тогава се образуват известни анормалности.

Сега, вие страдате и не знаете защо. Казвате: „Защо ми са тези страдания?“ Ще ви запитам тогава защо ви са радостите. Аз мога да ви докажа, че една радост може да ви излезе много горчива. Представете си, че в съвременния живот един беден човек се моли за щастие, иска да му се паднат пари. Минава един апаш, когото гонят, дава на бедния човек една пачка с банкноти и му казва: „Услужи си с тях!“ Това благо на място ли е? Това щастие ли е? Как този човек ще се оправдае, че парите не ги е откраднал той. Та и ние, съвременните хора, често имаме щастие, произтичащо от такива банкноти. Не вземай тия банкноти, в това няма никакво щастие! Туй щастие ще бъде нещастие за вас. Сега вие търсите щастието, което носи нещастие със себе си. Не че парите са нещастни, но отношението на тия пари не е право. Вие искате някой да ви обича, да ви даде пачка с пари. Защо ви са тия пари? Кажете ми сега кое е по-хубаво – да ви дам десет милиона лева или да ви дам една идея без пари? Да ви дам една идея, например едно лекарство, което лекува всички болести, или да ви дам един милион лева? Кое бихте предпочели? Когато влезете при двама болни богаташи и ги излекувате за по петстотин хиляди лева, ето ви един милион.

Та и ние често искаме от Природата да ни даде пари. Не, искайте една лечебна идея, от нея ще спечелите повече пари, отколкото са един милион лева. Понякога вие искате да бъдете добри – искате да бъдете богати, че да давате. Не искайте богатство. С него добро не може да правите. Богатството трябва да дойде отпосле като резултат. Сега, при това положение, при което сте вие, какво ви трябва? Трябва ви вяра. Казва някой: „Да имаш вяра“. Ще ви дам едно пояснение: представете си, че разчитате на един ваш приятел, който е маг – знае привичките на тигрите, лъвовете, змиите, на всички опасни животни. Допуснете, че той ви поставя на един изпит: пуска ви при лъвовете, но е нагласил така, че зверовете само да ви близнат с език. Вие чакате, всички лъвове идат отгоре ви, наближават до един метър. Какво ще правите в дадения случай? Казвате: „Ще се моля“. Щом се молиш, това е една слабост в теб. Не, ти ще вярваш. И когато се приближат зверовете, ти ще седиш спокоен, като че нищо не могат да ти сторят.

Сега, всичко това е на теория, но какво ще бъде твоето действително състояние? Най-първо ти ще си кажеш: „Изложи ме този човек, тази работа тук как ще я бъде!“ И ще започнеш да мислиш за начин, по който да се избавиш от лъвовете. Да допуснем, че в дадения случай вие сте една птица, която има крила. Какво ще правиш? Издигнеш ли се над тях, ти разрешаваш сам въпроса. Да, разрешаваш сам въпроса, но нямаш вяра в приятеля си. Сегашните хора имат ли вяра в Природата? Не, имат вяра само в туй, което те знаят. Затова всички вярвания са ограничени. Хората вярват повече в парите, които имат в банката, отколкото в своите приятели. Ти вярваш повече на онова здраве, което имаш, на онази мисъл, която имаш в себе си, отколкото на онова, което хората имат. И това е право. Та питам сега какво е основното качество на вярата? – Тя се отнася до човешкия ум. Ти не знаеш, че твоят приятел е казал на всички зверове да дойдат и всеки да те близне малко с език – лъвовете ще отворят уста, няма да те захапят и ти ще се чудиш какво искат от тебе. Те искат само целувка. Но ти не знаеш какви ще бъдат резултатите и докато ги опиташ, в теб изведнъж ще се образува една пертурбация. Когато разбереш после истината, ще ти стане приятно и ще кажеш: „Той накара косите ми да настръхнат малко!“ Всички вие се намирате при тия условия в света и когато се опитва вярата ви, вие се приближавате при лъвовете. Лошите условия са зверове, които се приближават при вас.

Фигура 3.

Та питам сега в какво седи силата на човешката мисъл? В нейната правота. Тази мисъл трябва да има една основа, трябва да има правота и да се движи около един център. Някой казва, че е изкривил пътя си. Не, кое е лошото в това, че пътят се отбива вляво или че се отклонява вдясно. Какво означава „в ляво“? Да се отклониш вляво означава, че са взели надмощие чувствата, а да се отклониш вдясно означава, че надмощие е взела силата, а силата е свързана с човешкия ум. Следователно, ако в даден случай ти се движиш по права линия, това е хармоничното влияние на човешките мисли и чувства. За да вървиш по права линия, изисква се хармония на твоите мисли и чувства. Това е Правият път. Под Прав път се подразбира човек, който мисли право и чувства право, т. е. прав е и в чувствата, и в мислите. Така трябва да се разбира. Щом чувствата управляват, човек е на крива посока. Щом мисълта му вътре го управлява и произвежда налягане върху чувствата му, това пак е погрешно положение. Защото в човека мисълта не може да бъде съвършено независима от чувствата, а чувствата не могат съвършено да се освободят от мисълта. В животните преобладават чувствата така, като че мисълта не ги управлява, но у тях мисълта е външна. А когато един човек стане господар на своите мисли, туй подразбира, че чувствата са станали хармонични с тях. Някой път те залае куче и ти веднага изгубваш спокойствието си, навеждаш се, вземаш камък и го нахвърляш отгоре му. Кое е най-доброто, което можеш да направиш в дадения случай? Извади парченце геврек, хвърли му и кажи: „Пожелавам да те освободят от това положение!“ А сега в теб идва едно гневно състояние, започваш да играеш ролята на вързано животно и казваш: „Не искам да живея, искам да умра!“ Как ще умреш, ти умирал ли си? Вие не знаете какво нещо е умиране. Ако си свързан с въже, прегризи го.

Та казвам: правата мисъл разрешава всички прави отношения, които трябва да имаме в тесен и в широк кръг. Всякога трябва да развивате едно от качествата на правата мисъл. Не бързайте да обещавате нещо, но веднъж обещаете ли, изпълнете го. Когато обещавате, гледайте да не сте раздвоени. Щом сте раздвоени в себе си, онова, което обещавате, няма да го изпълните. Щом обещаеш нещо и си раздвоен, няма да го направиш, затова не се излагайте.

Понякога ние искаме да ни направят нещо, което е извън силите на човека пред нас. Може да е малка работа, но какво ще се получи, ако задължа един професор да ми направи обуща? Човекът е много учен, но никога не е правил обуща, а аз искам от него нещо, което не може да направи. Професорът може да ти поръча обуща при някой обущар, но ако го задължиш сам да ти направи, той ще каже: „Тази работа не е за мен“. Така и някой иска от нас да бъдем добри. Какво разбира той под думата „добри“? В някои случаи ти не можеш да бъдеш добър. Например, ако ви ухапе едно куче, вие ще бъдете ли добри? Истината е, че няма да бъдете добри.

И така, казваме, че правата линия може да образува криви линии. Но кривите линии могат ли да образуват прави? Кривите линии са резултат на правите, а последните са резултат на движещ се център. Плоскостта е резултат на една движеща се права, тялото е резултат на една движеща се плоскост. Та казвам: физическият свят може да ни стане ясен, когато го приложим в Живота. Например, понякога имате желание да бъдете учени. В какво трябва да бъде учен човек? Един математик, който има на разположение десет числа, знае как да манипулира с тях и къде да ги тури, може да изчислява. Сега, допуснете, че имате десет приятели, които са числа. И вие като този математик трябва да разбирате закона, да знаете в дадения случай всяко едно живо число какво може да направи, на какво можете да разчитате. Например, имате един приятел, но нямате ясна представа доколко можете да разчитате на него. На честността на човека доколко можеш да разчиташ? Съществува човек, който е честен до сто, двеста, хиляда, сто хиляди лева, но като дойде до повече от сто хиляди, честността му започва да се колебае. Има някой, който е честен до един милион, но като дойдат вече до десет милиона, честността му се колебае. Някой казва: „Остави стотинките!“ Не, Природата обича точността. Една десета част от стотинката е нищо, но една десета от милиона е много. Да бъдеш справедлив значи да не подяждаш човека даже с половин стотинка.

Какво е една обида? Някой ти казва грубо: „Иване!“ В какво седи тук обидата? После казва нежно: „Иване!“ Каква е разликата? И в единия, и в другия случай казва все „Иване“, но кое обижда? Едното е музикално, другото не е музикално. Ако аз съм човекът, който обижда, аз вече съм обидил себе си, защото произнасяйки думата грубо, най-първо съм огрубил себе си. Когато взема неправилен тон, аз огрубявам себе си. Всякога произнасяй нещата музикално, та каквото кажеш, да е с по-малко разноски. Ние сме учени хора, но не разбираме отношението на енергиите, не знаем как да ги управляваме. Какво ти коства да говориш нежно? Някой казва: „Аз не мога да го направя“. Какво ти коства да кажеш „Иване“ нежно, меко? Под думата „Иван“ разбираме правилна посока на движение. „Иван“ показва пътя, начинът, където нещата могат да станат много добре. „Иван“ още показва по кой начин товарът може да се пренесе от едно място на друго. „Иван“ показва същевременно и противоречията, които могат да се разрешат. Следователно, под думата „Иван“ разбираме правата посока на движение, после, пътя, по който нещата могат да станат много добре, после, начинът, по който мъчнотиите могат да се понесат най-разумно. Това разбираме, като кажем меко: „Иване!“ Когато кажем грубо: „Иване!“, разбираме, че тази работа няма да стане. Всякога, когато говорим меко, в меката светлина расте растителното царство. Грубото е нещо външно, странично, то е изключение. По някой път в Природата има грубости, с които тя ни предава нещо, едно предметно учение са те. Когато ние сме груби, и тя става като нас и пита: „Кое е по-хубаво говорене – когато говориш меко или когато говориш грубо? По-хубаво е да бъдеш мек. И за вас е по-добре да бъдете меки. Ако моите отношения са меки, и за вас законът е същият“. Чрез грубите неща Природата ни учи да бъдем меки.

Колко важни неща има сега? В какво седи правата мисъл? Разбира се, върху този предмет още нямаме опит. Трябва да се направи един опит. Миналия път казах на класа да се съберат десет души, да намерят един лотариен билет и да видят дали ще спечели. Съберете се десет души и един да каже: „Този номер вземете“. Може да изгубите, няма нищо. Втори посочва друг номер – вземете него. Трети, четвърти, пети... Ако от десетте номера един печели, ще знаете, че този човек е учен. Ако всинца не печелите, всинца сте под еднакъв знаменател. Защото за какво ми е знание, което не може мен да ползва? Има лекари, които не могат да лекуват себе си. Един човек трябва да знае да лекува себе си. Ако знанието не може да ми помогне в големите мъчнотии, защо ми е това знание? Ако на силата, която имам, не мога да разчитам в усилни времена, защо ми? Тя е безпредметна, тя е външно украшение.

Сега, какъв опит искате да направите? – Да вземем няколко числа и номерът на единия билет да печели. Добре, имате число 1578. Как мислите, туй число печели ли? Туй число не може да печели, понеже първите две и вторите две числа са в стълкновение. Ще кажете, че така е наредено от Господа. Има особени съчетания на числата. Сега аз не мога да ви кажа кои числа печелят, защото мога да внеса противоречие във вас.

Хармонията е разбиране. Да ви изпея една хубава песен е трудно, но да ви покажа дисхармонично пеене мога колкото искате. Да пеем криво можем колкото искаме, но да пеем хубаво е трудна работа. Понякога не можеш да пееш и туй, което излиза, е криво. Вие трябва да разбирате закона на числото 8. То е трудно число. Поставили са знака му, изправен нагоре. Оставен е отгоре отворен. Защо знакът на числото 8 е написали така? Когато дойдеш до числото 8 и то не ти помогне да свършиш работата си, всичко е свършено. Ако тук числото 8 не те освободи, ти ще се намериш в затвора. Числото 8 е последното, на което можеш да разчиташ в дадения случай. Ако то не може да ти помогне, другите числа не са в състояние. Щом числото 8 е накрая, то е последното, което може да те спаси. Или, ако числото 9 е накрая, то може да ти помогне. Ти не можеш да разчиташ на другите числа. Ако числото 7 или 5 е накрая, ти разчиташ на тях, но не можеш да излезеш на добър край. Последното число е това, на което можеш да разчиташ. Ако то не може да ти помогне, тогава всичките числа не могат. Трябва да имаш нещо в себе си, на което да разчиташ в дадения случай. То всякога трябва да бъде краят на нещата. Началото и краят на нещата са важни.

Сега, предметът, който развивам, ви измъчва. Измъчва ви, защото всички вие сте гладни, а аз съм сложил пред вас една трапеза и ви разправям откъде са всички тия плодове, хлябът как е направен, въобще – дълга една история. А вие казвате: „Кажи най-важното!“ Кое е най-важното? – Да ви позволя да ядете, да ви кажа: „Заповядайте на ядене“ и чак след като се нахраните, да ви разправям. А пък аз ви разправям сега. Но яденето, колкото и да е хубаво, няма смисъл. Та затова въпросът остава малко нещо неразбран...

Сега, кое число да изберем за билета? Да кажем, имате две по 8. На две осморки никак не може да разчиташ, работата става по-лоша. И на три деветки не можеш да разчиташ – имаш числото 999, равно на 27, равно на 9. Това е едно хубаво число – сборът му е 27. Имате и числото 666, равно на 18, равно на 9 – това е един лош резултат, крайният резултат е 9. От 9 по-нататък не може да идете, то е завършена еволюция. Числото 9 показва един завършен цикъл, където вече нямаш условия. Щом си дошъл до числото 9, трябва да ликвидираш – ако си спечелил, спечелил си; ако си изгубил, изгубил си. Девет може да бъде положително и отрицателно число.

И така, казвам: търсете онова в себе си, на което може да разчитате. На коя способност в себе си може да разчитате най-много? Аз вземам пеенето, защото то е музикален говор, а повечето неща във физическия свят вие ги създавате чрез говора. Например, говориш наляво-надясно и си създаваш мъчнотии. Когато говорът не е правилен, и чувствата, и мислите, и действията не са правилни. Затова музикалността на човека е начин да се изгладят чувствата, мислите и постъпките да станат хармонични. Когато мислите и чувствата са хармонични, вече имаме музикално състояние. Ти не можеш да бъдеш музикален, докато нямаш хармонични мисли, хармонични чувства и хармонични постъпки. Едва тогава ще бъдеш музикален. Музиката е сила – тогава всичко можеш да постигнеш. Това значи умът ти да вземе участие, сърцето ти да взема участие и волята ти да вземе участие. Там, където умът, сърцето и волята вземат участие, музиката вече се проявява като една мощна сила. Затова музиката се препоръчва като едно усилие, което съединява ума, сърцето и волята в един разумен процес. А в обикновената музика често не знаем защо пеем.

Сега запомнете само това: ти не може да бъдеш музикален, ако нямаш прави мисли, чувства и постъпки. Само хармоничната мисъл, само хармоничните чувства, само хармоничните постъпки дават условие за хубавата музика!

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

11-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

12 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Прави и криви линии

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ПЪРВИЯТЪ И ПОСЛѢДНИЯТЪ! (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

7 февруари 1937 г.

Ще прочета 11-та глава на Евангелието на Йоана, от 1-ви до 27-ми стих. Има много неща в света, които трябва добре да се разберат. Много неща разбирате и много неща не разбирате. Онова, което сте разбрали, е останало назад; онова, което не сте разбрали, е напред. Следователно разбирането е непреривен процес, който показва, че човек не стои на едно място. Разбирането не е механичен процес. Казано е: „Да вярваме в Господа“. Вярването не е механичен процес. Както в разбирането има движение, така и вярата е процес на съзнателно движение. Ако пътник трябва да извърви 500 километра път за известно време, той трябва да си направи сметка, по колко километра да върви на ден. Не си ли направи точна сметка, времето ще изтече и той ще остане сред пътя. Ако сметката му е точна, той ще стигне навреме, но ще се усети уморен, след което трябва да си почива няколко дена. Какво придобива пътникът? – Придобива нещо. Той се спрял при един хубав планински извор, пил от неговата вода и занесъл от нея на близките си. Водата, от която пил, представя знанието, което човек придобива като пътник в своя дълъг живот на земята.

И тъй, като придобива знания, човек трябва да се подмладява. Всъщност става точно обратното: човек придобива знания и остарява. Значи сегашният човек се товари със знанието, а не се разтоваря. Много естествено, човек не търси начин да изправи погрешките си, но се пита защо е сгрешил и защо греши. Не питай защо си сгрешил и защо грешиш, но питай защо си служиш с белите и черни лъжи. Лъжата е причина за преждевременното остаряване на човека. Казваш: „Аз никога не лъжа“. – Днес малко хора говорят истината. Ти се оплакваш от живота – не говориш истината. Казваш, че Бог не те е надарил, нямаш никаква дарба – не говориш истината. Ти не си орал, не си сял, а поглеждаш със завист към нивите на другите хора и казваш: „Моята нива нищо не роди, а нивите на съседите ми дадоха много плод“. – Ти не говориш истината. Твоите съседи ораха, сяха, затова имат плод, а ти нищо не работи. Ти говориш лошо за своя ближен, че греши, без да знаеш как е сгрешил. Нямаш право да съдиш! Ти не познаваш правото, не си поставен за съдия. Никой няма право да се заема с работа, за която не се е учил. Преди години бях в едно село. При мене дойде един стар човек да си поговорим, да се оплаче от живота. Първата му работа беше да се оплаче от един селянин, който го излъгал, че знае да стриже. Старецът му казал: „Щом е така, острижи ме“. – „Острига ме, но виж какво направи.“ Той свали шапката си и какво да видя? Остригал го на стълби. Срам го е човекът да си открие главата. Принуден е в най-горещото време да носи шапка. Казвам: Не оставяйте да ви стрижат чираци, които не знаят занаята. Ако искате да ви острижат, идете при майстор. Дръжте се за възгледите, които Бог и природата са вложили във вас. Всичко друго, което хората ви говорят, да бъде външно условие. Казано е: „Всичко изпитвайте, доброто дръжте“. Това не значи, че не трябва да вярвате на хората. Ще ги изслушвате, но ще се вслушвате и в себе си.

Едно време заекът имал рунтава опашка, по-дълга от сегашната. Като се разхождал из гората, той срещнал лисицата. Спрял се пред нея и започнали да се разговарят. Тя махала опашката си и той махал своята. Отвреме-навреме заекът поглеждал към лисицата, сравнявал опашката си с нейната, която била по-дълга и по-рунтава от неговата, и запитал: „Защо опашката ти е толкова дълга?“ Тя отговорила: „Откак започнах да ловя риба с опашката си, тя се проточи, стана по-дълга“. – „Как ловиш риба с опашката си?“ – „Много лесно. Отивам на определено място на реката, където има много риба, потопявам опашката си във водата и чакам известно време. Като усетя, че много риба се натрупва на опашката ми, излизам от водата с рибата заедно.“ Заекът казал: „Хубав е тоя занаят. Покажи ми на кое място ловиш риба“. Лисицата го завела на реката, показала му едно място и си отишла. Заекът останал сам и приложил първия урок. Пъхнал опашката си във водата и започнал да чака да се натрупа много риба. Било студено, зимно време. Заекът мислил, че много риба е наловил и дръпнал опашката си. Дърпа, но тя не излиза – замръзнала. – „Много риба налових, не мога да извадя опашката си. Ще почакам още малко, да наловя повече риба.“ Почакал още, но опашката вече замръзнала. Дърпал се той, обаче опашката не излизала. Дръпнал се по-силно и опашката се скъсала. И до днес заекът носи последствието на своя пръв урок – късата опашка. Питам: С опашка лови ли се риба? Заекът си казал: „Аз не знаех как се лови риба с опашка, затова отидох да се науча. Понеже опашката ми натежа от риба, не можа да издържи и се скъса. Като я теглих, ушите ми се продължиха“. Един съветник, подобен на лисицата, му казал: „Аз ще ти дам метод, как да скъсиш ушите си“. – „Не искам да слушам чужд съвет. Послушах лисицата и ето, опашката ми се скъса. Предпочитам ушите ми да останат такива, каквито са.“ Откак се скъсала опашката на заека, той не слуша чужди съвети. Какво представя опашката на животните? – Каквото е носът за човека, това е опашката за животното. Лицето на заека е кръгло, като луната. Това показва, че той повече чувства, по-малко мисли. Това се потвърждава и от късата му опашка. Един от първите учени на времето си казал на заека: „Аз ще ти помогна да удължиш задните си крака, че като видиш опасност, да бягаш. Твоето спасение е в бягането. Ако бягаш, кожата ти ще бъде здрава; ако не бягаш, ще ти одерат кожата“. Наистина, заекът трябва да бяга. Ако не бяга, нещастието го следва. И вашето нещастие се крие във философията на лисицата и на заека. Докато искате в ума си да правите опити, които нямат никаква основа, вие всякога ще се натъквате на нещастия.

Казвам на заека: Не мисли, че с опашката си можеш да ловиш риба. На вас казвам: Не мислете, че с вашия ум може да направите нещо велико. Разберете ме право. Аз не отричам вашите способности, но не се простирайте по-далеч от тях. Често хората се занимават с велики работи, а като дойдат до елементарните, не могат да ги обяснят. Например, те знаят, че като умножат единицата сама на себе си, пак единица остава: 1х1=1. Като я съберат с друга единица, получават две единици: 1+1=2. Защо е така, не знаят. Обаче като умножават 2х2, получават четири. Като събират 2+2, получават пак четири. Защо в тоя случай и при умножаване на двойката сама на себе си, и при събирането ѝ се получава един и същ резултат, и това не знаят. Освен в смятането има елементарни неща и в писането, които също не знаят. Например, думите „ама“ и „ала“, четени и напред, и назад, остават едни и същи, с един и същ смисъл. С други думи не е така: отпред четени имат един смисъл, отзад – друг смисъл. Какво виждате, като се огледате в огледало, съставено от няколко огледала, поставени под ъгъл? Ще се видите в няколко образа. Действителни образи ли са те? Не, те са сенки на истинския образ. Сянката предава ли нещо на човека? – Нищо не предава. Следователно единицата, умножена на своята сянка – единица, дава пак единица. Значи, когато умът се проявява в човека, той само увеличава сянката му. Така той показва реалността в света, в който човек живее. Реалните неща се познават само чрез ума.

Как се изразява реалността в човешкия живот? – Чрез четири процеса: чрез мислене, чувстване, дишане и хранене. Някой казва: „Не искам да ям“. Друг казва: „Не искам да дишам“. Трети: „Не искам да мисля“. Четвърти: „Не искам да чувствам“. Колкото и да се отказваш, и ще ядеш, и ще дишаш, и ще мислиш, и ще чувстваш. Ако имаш сила да се откажеш от един от тия процеси, ти ще се намериш вън от живота. Правили ли сте опит да излезете вън от живота? Ще кажете, че като излезете от живота, ще влезете в смъртта. Правили ли сте опит да излезете вън от тялото си и да видите, че извън вас съществува друг свят? Има хора, които съзнателно излизат от тялото си и се разхождат, както вечер, във време на сън, ходите на едно, на друго място; слизате, качвате се, хвърчите из въздуха. С кое тяло излизате? Ще кажете, че това е въображение. Това е състояние, чрез което човек проверява връзката между физичния и астралния свят. Ще кажете, че това са сънища. Но сънищата се сбъдват. Вечер сънуваш нещо, което на другия ден се сбъдва. Какво показва това? В бъдеще, като се освободите напълно от тялото си, ще имате съвсем друг род сънища.

Сега, мнозина от вас искат да станат по-добри, по-учени, по-силни. Колко по-добри ще станете? Определен ли е размерът на добротата, на учеността, на силата? Колко голяма може да стане една гайда? Като духнеш веднъж, гайдата не издава никакъв звук. Духнеш два–три пъти, пак не свири. Духнеш десет пъти, гайдата се разширява и издава глас. Щом започне да свири, колкото и да надуваш, обемът ѝ не се увеличава, но звукът става по-силен.

Следователно и вие може да се надувате, да станете по-добри, по-учени, по-силни, но дотолкова, че вашата гайда да започне да свири и да издава ясни, чисти тонове. Казваш: „Живея добре, колкото мога“. Така не се говори. Детето може да свири слабо на гайдата, но всички го извиняват. Обаче не е простено на виртуоза да свири слабо. Когато бил дете, той е свирил слабо, но като виртуоз, от него се иска сериозна, класическа музика, с хубав тон и добро изпълнение.

И тъй, когато говорим за живота, имаме предвид оня живот, който може да ни донесе радост и веселие. Това е реалният живот, на който всякога можем да разчитаме. Който се е домогнал до тоя живот, прилича на майстор-цигулар или певец, който разполага с цигулката или с гласа си. При всяка болест той сам може да си помогне. Ако се яви хрема, кашлица, треска или друга болест, той ще изсвири или ще изпее съответно парче и болестта ще изчезне. Мъчно се пее или свири, когато си болен. Здравият всякога може да свири и пее. Ще свирите, ще пеете и ще се учите. Затова сте дошли на земята. – „Трябва да се молим!“ – Ще се молите, но молитвата иска разбиране. Първо ще се помолиш, после ще отидеш на училище да учиш. Молитвата ще ти помогне да разбираш това, което ти се преподава. Като се върнеш, ще приложиш онова, което си научил. Не прилагаш ли наученото, молитвата е безпредметна. То е все едно да търгуваш, без да знаеш защо си станал търговец. Задачата на търговеца е да продава стоката си и да печели пари. Задачата на лекаря е да лекува болни и да печели пари. Задачата на учителя е да учи учениците и да печели пари. И религиозният има задача да проповядва и да печели души. Докато е живял на земята, човек трябва да е спечелил поне една душа. В това се заключава смисъла на живота.

Да се върнем към думите „ама“ и „ала“. Първата дума е по-груба от втората. Причината за мекотата на думата „ала“ се дължи на буквата „Л“, в която има възлизане. Наистина, когато слиза, човек става по-груб; той влиза в гъста, груба материя. Когато възлиза, той става по-мек. Когато художникът трябва да нарисува поне една картина, да покаже, че е художник, че е работил, така и духовния човек трябва да придобие нещо ново, да покаже, че е работил върху себе си, че е смекчил своята груба природа. Казваш: „Измъчих се, докато постигна желанието си“. Друг казва: „Много се трудих“. Трети казва: „Усилено работих“. Следователно имаме думите „мъчение“, „труд“ и „работа“. Каква е съществената разлика между тях? Мъчи се оня, който след като прави големи усилия, нищо не придобива. Труди се оня, който след големи усилия придобива нещо, от което други се ползват. Работи оня, който след големи усилия придобива нещо и пръв той се ползва от придобитото. Например, ти посаждащ едно дърво, поливаш го, копаеш го и след време придобиваш плодове. Това е работа, която те възнаграждава. При това ти си първият, който опитваш плода на своята работа. В тоя смисъл яденето, мисленето, чувстването са работа, защото ти пръв се ползваш от плода на тая работа. Самата работа храни, задоволява човека. В работата той расте, възраства и силен става.

Като ученици, от вас се иска учене и работа. Вие сте дошли на земята да работите и в работата да бъдете благословени. Работа без учене не може. Работата е опитната страна на ученето. Първо ще учиш, после ще работиш. Ако никак не си учил, не можеш да работиш. Учене без любов не може. Ако имаш малко любов, малко ще учиш. В това отношение Любовта действа като парата. С малко пара можеш да свариш няколко картофи. Със същата пара, обаче, не може да накараш една кола да се движи. За да се движи една кола, един влак или един параход, парата трябва да се сгъсти. Само при голямо налягане парата има двигателна сила. Значи има любов, на силата на която можем да сготвим само едно ядене. Обаче има любов, която движи коли, влакове и параходи.

Обикновено хората искат да бъдат много обичани и те да обичат много. Кога Любовта се изявява в своята сила? – Когато се постави на голямо налягане. Тогава, като срещне беден, страдалец човек, тя го поставя в движение. Тя започва да му дава сто, двеста, до хиляда лева. Ако има повече нужда, повече му дава. Бедният е доволен от тоя, който проявява любовта си към него, и го нарича добър човек. Какво прави бащата със своята любима дъщеря? Той ѝ дава възможност да учи, облича я добре, купува ѝ различни украшения, докато най-после я оставя наследница на всичките си имоти. Някой се оплаква от баща си, че не разпределил наследството справедливо: на най-големия брат дал по-голям дял, а на останалите – по-малко. Той е недоволен от баща си, без да потърси причината за привидната несправедливост. Всъщност бащата е справедлив. Като има предвид, че след смъртта си ще се прероди, той влага капитала си в големия син, защото има доверие в него. Той ще се прероди чрез него, затова го осигурява. По-малките синове са егоисти, мислят само за себе си, на никого нищо не дават. Бащата разчита на големия си син, затова го възнаграждава повече. Следователно човек може да обича само оня, който е отворен път за него. И Христос обича повече грешните хора, защото те бяха път за Него. Чрез тях Той се повдигна. Чрез тях Той изпълни Божията воля. Казано е в Писанието: „Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Своя Еднороден Син, за да не погине всеки, който вярва в Него“. Като знаеше, че Бог обича света, Христос слезе на земята и се пожертва за тоя свят. Синът се пожертва за Баща си и жертвата Му даде плод. Питам: Искате ли и вие да бъдете обичани от Бога? Нямам право да ви задавам такъв въпрос, но искам да зная какво сте направили вие за Него. Ако сте намислили да правите нещо за Него, направете го. Само така ще се повдигнете. Да се повдигнеш, това значи да минеш от човешката любов, която спъва, в Божествената. Ако двама души те обикнат по човешки, ще почнат да те делят. Страшна е човешката любов. Някой дойде при мене, седи един час и половина. Друг седи половин час. Като разбере, че първият е седял много, той се огорчава, недоволен е от мене. Аз не съм виновен за това. Първият е болен, трябва да го оперирам. За операцията е необходимо повече време, отколкото за написването на една рецепта. Вторият има хрема. Дам му едно лекарство и го изпратя. Той е здрав. Естествено, че ще седи по-малко време при мене. Някой може да седи при мене десет години, друг – десет дена, трети – един ден, а четвърти – само осем минути, за колкото време пристига светлината на слънцето при нас. В първите три случая всеки ще свърши толкова работа, колкото свършва светлината за осем минути. И тъй, учете се да мислите право и да бъдете доволни от това, което Бог ви е дал. На здрава греда се слага повече товар. Силният кон се товари повече, а слабият – по-малко. Детето яде по-малко от възрастния. С една дума, на всеки човек се дава съответна работа. Благодарение на работата, която ви е дадена. В Царството Божие вие не може да бъдете нито пръв, нито последен. Първото и последното място са прерогатив на Бога. Казваш: „Аз съм пръв и последен“. – Не говориш истината. Ти не можеш да бъдеш нито пръв, нито последен. Бог казва: „Аз съм алфа и омега“, т.е. начало и край на нещата. Всичко е в Бога. Той е в началото, Той е и в края. Хората са в средата, между първия и последния. Колкото и да се силиш да бъдеш пръв, не можеш – Бог е на това място. Колкото и да се бориш за последното място, пак не можеш – Бог е и там. Мнозина се борят за първенство – това е невъзможно. Защо? – Първото място е заето. – „Да бъдем последни.“ – И това място е заето. Да бъдеш последен, това значи да си свършил вече училището. А ти едва сега постъпваш, малко дете си. Ще знаете: Пръв в света е Бог. И последен в света е пак Бог. Кажеш ли, че си пръв, ще дадеш това място на Бога в себе си. Кажеш ли, че си последен, ще дадеш това място пак на Бога в себе си. Ти си в средата между първото и последното място. Радвай се, че заемаш средата. Бог е на границите на нашия живот. Така Той ни пази. Бог ни е преден и заден страж. – „Искам да бъда пръв в Любовта, да ме обичат всички.“ – Това е невъзможно. – „Тогава да бъда последен.“ – И това е невъзможно. Ще бъдеш някъде по средата. Ако те обичат много, ще се стопиш, нищо няма да остане от тебе. Ако те обичат малко, ще замръзнеш, пак нищо няма да остане от тебе. Ще бъдеш по средата, че нито да се стопиш, нито да замръзнеш. Само Бог се справя със законите на топлината и студа. При студа меките неща стават твърди; при топлината твърдите неща стават меки. – „Твърд съм.“ – Ти не си виновен, студът те е направил такъв. – „Мек съм.“ – Топлината те е направила такъв. – „Искам да бъда добър.“ – Това не зависи от тебе. – „От кого зависи?“ – Питай плода. Както узряването на плода зависи от земята и от слънцето, така и твоята доброта зависи от земята и от слънцето. Ако почвата не е добра и слънцето не грее, както трябва, плодът не може да узрее. Сега, да дойдем до новите условия, да видим какво изискват те от човека. Новите условия искат ново знание. Вие сте минали известен път, извървели сте голямо пространство и сте придобили много знания. Вашето знание е само до известно време. В детинството си вие сте придобили знание, което днес, в напреднала възраст, не ви трябва. Апостол Павел казва: „Като бях младенец, по младенчески мъдрувах; като станах мъж, напуснах това, което е младенческо“. Затова казвам: Човешката любов е създала пелените на детето. Божията Любов е създала тялото на човека, т.е. неговия живот. Следователно човешката любов създава пелените на живота, а Божията – самия живот. Като дойде детето, пелени са нужни. Щом детето израсте и стане голям човек, защо му са пелените? Тогава животът е нужен, т.е. Божията Любов. Ще сложите пелените, т.е. човешката любов настрана и ще се облечете в Божията Любов – в самия живот. После пак ще потърсите пелените, пак ще ги хвърлите и отново ще дойдете до Божията Любов. Щом се нуждаеш от пелени, ще търсиш човешката любов. Щом дойдеш до развитието на ума, на сърцето, на душата и на духа си, ще търсиш Божията Любов.

Докато си във външната страна на живота, ще живееш с човешката любов; щом дойдеш до вътрешната страна на живота, ще приложиш Божията Любов. Човешката любов е служителка на първия и последния, т.е. на духа и на душата. Духът е първият, а душата – последният. Умът и сърцето са по средата – нито първи, нито последни. Когато сърцето иска да вземе последно място, отива при майка си, т.е. при душата. Когато умът иска да вземе първо място, отива при баща си, т.е. при духа. Всъщност, нито сърцето е последно, нито умът е пръв. Същото се отнася и до вас. Вие може да отидете при първия, но не може да бъдете пръв; може да отидете при последния, без да бъдете последен. Пръв е духът, последна е душата. Умът и сърцето са техни деца. Такъв трябва да бъде вашият духовен възглед, за да не влизате в стълкновение със себе си.

Един ден влиза една сестра в стаята ми, иска да поседи, да си поговорим. Питам я: Какво искаш? – „Да поговоря малко и да чуя нещо от вас.“ Казвам: Ако учиш добре, ще видиш моето засмяно лице. Ще се радвам, че имам една способна ученичка. Ако не учиш добре, ще видиш гърба ми. – „Ти си добър човек.“ – Аз съм и добър, и лош – от тебе зависи кое лице ще ти покажа. Ако ученикът не учи и лъже, учителят му показва строгото си лице. Не се позволява никаква лъжа – нито бяла, нито черна!

Един наш брат разправяше една своя опитност от ученическия си живот. Като ученик в Габровската гимназия, той си позволил един път да си послужи с една бяла лъжа, за която скъпо платил. Бил ученик в шести клас. Един ден отишъл на училище неприготвен. Един от учителите му го вдигнал на урок. Той веднага се извинил под предлог, че предишния ден страдал от зъб. Учителят го извинил. Като се върнал у дома си, до вечерта още го заболял съвършено здрав зъб. От силни болки той се принудил да го извади. Със здравия си зъб трябвало да плати за една бяла лъжа.

Не е позволено на ученика да си служи с лъжа – нито бяла, нито черна! Само така ще бъдете свободни. Съзнанието ви трябва да бъде будно, за да не се поддава на лъжата. Направиш една погрешка – не се извинявай. Колкото и да е малка, изправи я. Ако не я изправиш, ще дойдеш до лъжата. Допуснете ли лъжата в себе си, тя спира вашето развитие. Като отидете на оня свят, белите лъжи ще тръгнат след вас, като ваши деца. Те ще викат: „Мамо, тате, вие ни родихте“. Вие ще се чудите откъде излязоха тия деца. Докато е вън от вас, лъжата е в спящо състояние. Щом влезе във вас, тя се събужда и оживява. Не поддържайте лъжата. Нека стои далеч от вас. Който я създал, той да се грижи за нея. Ти не трябва да разпределяш чуждата стока. Защо ти е стоката на лъжата? Не казвай, че така мислиш и така говориш. Всичко, което минава през ума ти, първо го провери и после говори за него. Не говори непроверени неща.

Дойде една млада сестра при мене, а отвън приятелките ѝ стоят и си мислят: „Какво ли ѝ говори Учителят?“ Аз обръщам внимание на техните мисли и казвам на сестрата: Ако и ти си вън, ще мислиш като тях. Какво ти говоря? Аз искам да ти помогна, да те освободя от бялата лъжа, с която си служиш. Те мислят, че нещо особено ти говоря, не знаят, че минаваш през стъргало. Който си служи с бели и с черни лъжи, не може да бъде щастлив. Ще каже някой, че не го обичам. Това е бяла лъжа. Откъде знаеш, че не те обичам? Какви доказателства имаш за това? Ако не те обичам, ти не можеш да живееш. Щом живееш, това показва, че те обичам. Бог е Любов. Значи Бог в мене те обича. Не казвай, че хората не те обичат. Ако, наистина, не те обичат, Бог те обича. Закон е: ако хората не те обичат, ти ще ги обичаш. Сега вие сте в гроба, като Лазара, и минавате през голямо посвещение. Христос застава пред гроба и ви пита: „Ще се откажете ли от вашите бели и черни лъжи?“ Вие сте в гроба заради стария живот, за лъжата. И Лазар трябваше да се откаже от стария живот, за да възкръсне. Докато е в стария живот и старите си разбирания, човек е в гроба, т.е. в областта на смъртта. Иде новото в света. То ще се роди чрез Божествената Любов. Да бъдем носители на Божията Любов – това се иска от нас. Кажи си: „Искам да бъда като Бога. Искам да бъда истинолюбив!“ Някой мисли, че като говори истината, ще изгуби много неща. – Нищо няма да изгубиш. Казваш: „Не мога да кажа на някого, че го обичам“. – Не можеш, защото не си се научил да говориш истината. Можеш да говориш за Любовта само тогава, когато мислите, чувствата и постъпките ти са в хармония. Това значи да проявиш Божията Любов. И Бог, когато ни е обикнал, първо е мислил за нас, после ни е чувствал и най-после е действал за нас. Ние трябва да Му благодарим! Ти си недоволен, че хората не те обичат. – Бъди доволен, че Бог те обича. Щом Той те обича, ти имаш всичко на разположение. И тъй, да се свържеш с Бога, това значи да бъдеш постоянно в молитва, Колко време се моли човек на Бога? По колко часа се молите вие? Доколкото зная, най-напредналите от вас се молят най-много по три часа. Останалите се молят от 5 до 30 минути. Повече от три часа никой не се моли. Ако някой се опита да се моли по десет часа, той ще се стопи. Това е извън силите на човека. Никой не може да издържи това напрегнато състояние. Как се молят православните? Някой влезе в черква, прекръсти се набързо, прочете набързо „Отче наш“ и бърза да си излезе.

Като четеш „Отче наш“, чети бавно, съзнателно, с мисъл. Чети: „Отче наш“. (Учителят произнася бавно.) „Който Си на небето.“ (Бавно, спокойно.) „Да се свети името Твое.“ (Пак бавно, тихо.) „Да дойде Царството Твое.“ (Бавно, с мисъл върху думите.) „Да бъде Твоята воля!“ (Тихо, спокойно.) Пожелай дълбоко в сърцето си да дойде Царството Божие на земята. Когато всички хора пожелаят това от сърце, светът ще се оправи. Вие четете набързо „Отче наш“ и както четете, така става. Светът бързо си върви и не се оправя. Не ви упреквам, но казвам, че вие сте чели Свещената книга набързо, като литературно произведение, и нищо не сте разбрали. Има особен начин за четене, който ще донесе особено разбиране. Особеното се състои в това, да четеш с Любов. Тогава ще те озари особена светлина, в която нещата се виждат ясно. Има стихове в Писанието, които, четени с Любов и прозрение, откриват пред човека картини на миналото и бъдещето. Бог не е престанал да говори на човека и няма да престане. От хиляди години Той говори, но малко се възприема от това, което говори. И днес Той говори по нов начин.

Кое е новото в света? По кой начин иде то? – Чрез първата хапка, която приемате при ядене. Ядеш нещо вкусно. В който момент усетиш, че ти е най-сладко, там спри. Нека остане в тебе желание да продължиш яденето следния път. Ако престъпиш това правило, непременно ще преядеш. Това упражнение дадох на младите. Ако отидеш на гости и поседиш известно време, в който момент се разположиш добре, веднага тръгни, не стой повече. Щом излезеш от едно място, иди на друго, там те чака нова работа. Това изисква Божественото. Когато десният крак е напред, левият остава назад. Щом левият излезе напред, десният остава назад. Краката сменят местата си: когато единият е пръв, другият е последен. И обратно: когато последният става пръв, първият става последен. Има ли нещо лошо в това? Десният е една крачка напред, а левият е след него. После левият излиза напред, а десният остава назад. Така първият и последният вършат успешно своята работа. И тъй, да застанеш съзнателно по средата, между първия и последния, това значи да придобиеш самообладание. Щом можеш да се владееш, няма да се тревожиш за това, което става. – „Какво ще стане с нас?“ – Най-много, което ще стане, е да ви съдят. – „Кой ще ни съди?“ – Дяволът. По-голям прокурор от дявола не сте виждали. Били ли сте под ударите на прокурорската съдба на дявола? Били сте, но сте забравили. Всички светии са минали през тая съдба. Като дойде дяволът, веднага започват обвинителните речи, фактите се нижат един след друг. Еди-кога си направил това и онова. Еди-кога си не си направил, каквото трябва. Какво ще кажеш против тия обвинения? Как ще се освободиш от дявола? Трябва да му кажеш: „Вземи си стоката, повече не я искам, не искам и парите ѝ. Отказвам се от твоята стока. Ако искаш обезщетение, и това ще платя. Аз започвам да работя отново“. Платете всички полици на дявола. Скъсайте всички договори и повече не се свързвайте с него. Вие трябва да постъпите с него честно, без никаква лъжа. И дяволът обича истината.

Едно малко дяволче се опитало да излъже големия дявол, учителят на лъжата. Той му казал: „Слушай, аз те учих да лъжеш. Мене ли ще лъжеш сега? На мене ще говориш истината, а другите ще лъжеш“. Дойдете ли до Божественото, там не се търпи абсолютно никаква лъжа. Там ще говорите абсолютната истина. Затова предварително ще ликвидирате с всички полици на дявола. Ще претърсите добре сандъците си и ще извадите и последната полица. Вие сте подписали полици и с Господа – и тях ще платите. Време е вече да се работи за Господа. Казвате: „Като станем добри, тогава ще работим за Господа“. Не, всяка вечер ще се явявате пред Господа със сметката си, какво сте направили през деня за Него. След това ще легнете да си починете, а не да спите. Сутринта ще станете радостни, че отивате на работа за Господа, ще изплащате задълженията си към Него. Само така молитвата ви ще бъде съсредоточена. Вие знаете вече, че нямате никакви полици и дългове към дявола. Като дойде дяволът, ще види, че няма какво да ви вземе. Обаче отвреме-навреме той пак ще ви обикаля и ще ви предлага нова стока. Ще му кажете: „Благодаря, аз ликвидирах вече с тая търговия, не съм способен за нея“.

Желая ви да видите Христа пред гробовете си и да чуете Неговия глас: „Лазаре, излез вън! Махнете саваните си настрана. Бъдете свободни и идете по домовете си!“ Гробът е място на лъжата. И Христа сложиха в гроба, но още на третия ден Той излезе от тая търговска борса. Аз наричам гроба дяволска борса. Всеки ще мине през тая борса, но не оставайте там, да играете с дявола. Христос казва: „Да ида да го събудя!“ (– 11-ти стих.) „Аз съм възкресение и живот. Който вярва в мене, и да умре, ще оживее.“ (– 25-ти стих.)

Казано е в Писанието: „Ще им дам ново сърце и ще напиша закона си на него“. Желая ви да имате ново сърце, с което да възкръснете и оживеете. Това е красивото и великото, към което и вие се стремите. Всички трябва да бъдете готови за тоя момент.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 7 февруари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Първият и последният

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Първият и последният

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

5 февруари 1937 г.

„Отче наш“

Пишете върху темата: „Силата на човешката мисъл“.

Кокошото яйце има ли сила? Кои неща имат сила? Яйцето след като се излюпи придобива своята сила, започва да расте. Може ли да има богатство там, дето няма мисъл? Изреченията и думите са камъни, които трябва да се поставят на своето място. Ако всяко нещо не се постави на своето място, тогава то остава неразбрано. Вземете, например, две противоположни неща: водата, която е мека по своето естество, откъде добива своята твърдост щом стане студено? Сгъстява ли се водата? Оказва се теоретически, че когато телата замръзват, те се свиват; а водата когато замръзва, тя се разширява. Можем да кажем, че водата при замръзването се разширява и при това се втвърдява. Откъде произтича твърдостта й? Защо ледът на слънчевата светлина и топлина се стопява и смекчава? Откъде произтича мекотата на леда? Значи студът е твърд, а топлината е мека. Следователно, студът придава твърдост на водата, а пък топлината й придава мекотата.

Например, защо циментът, щом го размесят с вода, която след известно време се изпарява, се втвърдява? Най-първо той е във вид на прах; когато се тури вода, той се размеква, става на каша; щом се изпари водата, той се втвърдява. Откъде се взема това сцепление при цимента?

В сравнение с миналото сега вие сте доста учени хора, но доста разбърквате цимент с вода, туряте краката си в тази каша и те се циментират. Често се циментират твоите мисли, твоите чувства и казваш, че усещаш нещо кораво вътре в себе си. – Направил си някакъв опит, който не е научен.

Човешките чувства могат да се втвърдят така, както водата се втвърдява и могат да омекнат тъй, както ледът омеква. Първоначално всички неща са били меки. Сега имате твърда материя, но първоначално твърдата материя е била жидка. Всички предмети са били жидки, а сега са твърди. Аз няма да се спирам върху твърдостта, но ще ви задам друг един въпрос: кое е онова, което образува мъглата? Защо някой път мъглата пада на земята и не се вдига, а седи? Научно как се обяснява образуването на мъглата? Нали за водната пара казват, че се вдига нагоре? Такава въздухообразна пара е и мъглата, по-лека е от въздуха, но защо не се вдига нагоре, а седи по земята? Понякога, когато й скимне, тя току се вдигне и иде някъде, където пак образува пластове и току засенчи Слънцето. Понеже малките частици се разделят, парата образува две противоположни сили. Когато електричеството горе и долу е отрицателно, тия две сили се сблъскват, тогава противоположното електричество наляга върху долното и всяка частица се държи за земята. Когато електричеството горе стане отрицателно, а долу е положително, отрицателното електричество отива при своя възлюбен – положителното електричество – и завлича всички капки отгоре в пространството. Тогава как ще обясните ясното време?

Следователно, щом във вас има мъгла, законът е се същият, както в Природата. Щом в човешките мисли и чувства има мъгла, електричеството горе и долу е еднакво, става отблъскване и тогава между вашите мисли няма хармония. Щом има противоположни течения, ще има мъгла; щом няма противоположност във вас, веднага ще се яви ясно време. Тогава можем да извлечем за Земята следното приложение: за да отмахнеш едно тягостно състояние в себе си, трябва да измениш полюсите на Живота.

Ако два полюса се привличат, те имат различно електричество. Ние казваме, че северният и южният полюс се привличат. Но във всяка една частица, във всяка една молекула има северен и южен полюс. Тия полюси колко са отдалечени един от друг? – Няма никакво пространство между тях. За да отидете от Северния полюс на Земята до Южния, трябва да пътувате много дълго и ще минете през екватора. Във всяка една частица силите са поляризирани, т. е. тя има два полюса и те имат същите свойства, както и Земята.

Та сега, превеждам този физически закон: ако мъглата седи и се усуква в нашия двор, ние можем да поляризираме електричеството отгоре, можем да примирим силите и за половин час мъглата ще се вдигне. Една дума трябва да се каже и мъглата ще се дигне. Но трябва да знаете какво да кажете.

Има един такъв анекдот: някой си пожелал да има такава сила, че да плаши Дявола в света. Той му казал, че за да придобие тази сила, трябва да намери някоя хубава мома и да се ожени. И действително, намерил той тази хубава мома, оженил се за нея, но тя започнала така да го изтезава, че той се чудел какво да прави. Един ден, тя отишла на кладенеца и за да се освободи от нея, той я бутнал и тя паднала вътре. Казал тогава: „Освободих се от нея!“ Но след половин час гледа, че от кладенеца излиза Дяволът побелял и хуква да бяга. Пита го: „Защо бягаш?“ – „Влезе вътре една жена, но дори и половин час не можах да я търпя!“

Та и ти сега, когато искаш хората да не се карат, ще казваш: „Жена ми иде!“ Разболял се някой; „Жена ми иде!“ – ще кажеш. Навсякъде, където ходиш, ще казваш: „Жена ми иде!“ и всичко ще се урежда. Сега вие може да направите аналогия и да кажете: „Колко са лоши тия жени – за половин час от тях побелява главата!“ Въпросът не е там. Този човек не е знаел скритите сили в неговата жена. Защо го биела? Защото не е бил способен да разбере.

Някой учител казва на неспособния си ученик „тъпак“, а когато работи със способен ученик, приятно му е и го поощрява. По някой път и вие се възмущавате. Природата понякога се възмущава от вашето невежество, а вие роптаете и казвате: „Защо животът е така устроен, защо е така в Природата?“ Това не е философски въпрос. „Защо така е направен светът?“ – Този въпрос няма приложение. Например, направена е една машина. – „Защо е направена тази машина?“ Оставете въпроса защо машината така е направена, но вижте нейното приложение. Ти казваш: „Защо краката са два, ходенето с тях не е така устойчиво“. Че колко крака искаш? Преди всичко, не е практично да имаш повече крака. Ако имаш сто крака, ще ти трябват сто обуща. Ако петдесет чифта обуща са по 500 лева или по 300 лева, колко ще струват? Даже и да ги турим по 100 лева, ако са 100 чифта, ще струват 10 000 лева. При сегашните условия това не е практично. От чисто икономично гледище много по-добре е да имаш два крака – ще дадеш 200 лева и ще купиш едни обуща. Някои животните имат десет, някои осем, някои шест крака. Това е един опит на Природата. Тя е имала причини, за да постави толкова крака на тези същества. Но да не се спираме върху тях...

Сега, щом мисълта ти не работи, мъгла има в теб, т. е. има противоположни сили, които се отблъскват. Човек не е напълно поляризиран. Например, между ума и сърцето ти няма съгласие, което означава, че и умът е положителен, и сърцето е положително. Щом умът и сърцето са положителни, винаги се раждат мъгли и тогава ти не знаеш какво да направиш – отлагаш, отлагаш, отлагаш. Сега, как бихте приложили този закон? Можете да направите опит дали мъглата отвън може ли да се вдигне. За да се стопли този салон, колко време трябва? За да го стоплим с тия печки, трябват седем-осем часа.

Да вземем числото 100. Представете си, че това са сто лотарийни билета. Един от тях печели. Питам: ако тия билети ги турите в една торба, може ли да кажете след колко бъркания ще извадите печелившия билет? Да кажем, че печели номер 50; възможно е при първото бъркане да го извадите, а може и след петдесет бъркания. Може след едно, две, три четири бъркания, но непременно след стотното ще извадите билета, който печели. Може ли тогава да предскажете на кое бръкване ще го извадите? Бръкнете веднъж – виждате, че не е числото 50; бръкнете втори път – изваждате числото 4 или 5; може да извадите числата 67, 89. От какво зависи кой билет ще извадите? Ще ви кажа една нова теория: всяко число има свое напрежение, има свой магнетизъм, има и свое електричество. Следователно, ако знаеш кой номер печели и туриш този магнетизъм в ръката си, с бръкването си в торбата ти ще привлечеш туй число и ще извадиш този билет. То ще се привлече както железните стърготини се привличат към магнетизма. Ако разбираш силата на този номер, проектирай я в ръката си и този номер ще бъде изтеглен. Ако не я проектираш и бръкнеш, няма да го изтеглиш.

Този закон е поставен в действие и в окултната наука. Това, за което човек мисли, става. Това, което мислиш, има сила и тази сила може да излезе през теб навън и да се реализира. Това, което не можеш да мислиш, не можеш да го проектираш през себе си и то няма да се реализира. Ще обясня какво в този закон се има предвид под израза „ако ти мислиш“. Някой човек казва: „Аз мисля“. Но тази мисъл трябва да роди нещо. Например, ако ти мислиш, че си посял едно кило жито, т. е. мислено вземаш от хамбара житото и мислено го посяваш на нивата, какво ще придобиеш? Най-първо, за да реализираш една мисъл, ти трябва да мислиш за нея, после трябва да я почувстваш, след това трябва да я направиш. Ако извадиш житото и го посееш на нивата, това ще бъде мислене, чувстване и действие и тогава туй жито ще даде своя плод. Това е реализиране – не само да мислиш за житото, но трябва да направиш нещо за него.

Друго едно противоречие, което може да се яви, е следното: например, едно семе е паднало много плитко – едва е покрито с половин сантиметър с пръст, а друго е покрито с повече пръст – по-дълбоко е паднало. При една студена година семето, което е покрито с малко пръст, по-скоро израства, но понеже няма дълбоки корени, измръзва, попарва го сланата. Онова, което изниква по-късно, идва навреме. Някой път се случва обратното: онези, които са дълбоко заровени, изгниват, не могат да порастат. Казвам: има едно средно положение – нито много плитко, нито много дълбоко. Тогава ще пренесем аналогията: нито плитко трябва да сееш, нито много дълбоко.

Сега, вие как се учите да ядете – колко хляб отчупвате и туряте в устата си? Този закон вие почти го знаете. Някой път отчупвате голяма хапка, туряте я в устата си и едва можете да си обърнете езика, за да я сдъвчете. Не е потребно да туряте големи комати в устата си, може хапката да е съвсем малка. Същият закон е и за стомаха: ако турите в него повече храна, отколкото трябва, той не може да работи. Не, ще туриш толкова храна, колкото може да се сдъвчи.

Онова положение, при което можеш да мислиш, онова положение, при което можеш да чувстваш, онова положение при което можеш да действаш, да работиш – това са норми, това са нормални състояния, които не изменяйте. Понякога имаш някаква мисъл – искаш нещо голямо, грандиозно. Какво ще правиш с една грандиозна мисъл? Да допуснем, че можете да напишете книга и да обясните как е създаден светът. Теоретически как ще го направите? Че вземете кой да е морски охлюв и вие ще видите как е създаден светът. Той има табела на гърба си – гърбът на охлюва показва как е създаден светът. Също така, когато се образува вихрушка и се върти нагоре, и тя показва как е създаден светът.

Тогава се заражда въпросът дали вихрушката мисли. Добре, да вземем следното: аз въртя този молив; моливът мисли ли, когато се върти? Ръката мисли ли, когато се върти? Туй движение показва, че зад него има една сила сега – самото движение не мисли, но друго Същество мисли. Зад вихрушката, която се върти, има една мисъл, която я е образувала –движението й не е произволно. Следователно, всяко едно механично движение в света се дължи на една разумност, която е зад него. Да допуснем един прост пример: ако турите в тази соба дърва за горене или хубави въглища, питам топлината еднаква ли ще бъде?...

Сега, често с желанията си произвеждате всички ваши страдания. Не самото желание е причина, но някои са толкова интензивни, че развивате магнетична енергия, сила, която не знаете как да употребите и след това имате неразположение. Да кажем, че отидете в София, нямате и пет пари, но сте си взели билет от лотарията и ви казват, че той печели един милион лева. Ако вземете този милион и минете през София при положение, че всички знаят за тия пари, както има апаши, ще можете ли да ги донесете до Изгрева по вечерно време? Могат да ви причакат десет, двадесет, тридесет, четиридесет души – цял един кошер можете да привлечете. Ако спреш пред кошер с една тава мед, всички пчели ще се натрупат, за да вземат от меда. И ще напуснат тавата едва когато усетят, че няма нищо в нея. Веднъж имах такъв опит: оставих горе една малка медна пита и гледам – стаята пълна с пчели. Чудя се откъде са дошли – около седемстотин-осемстотин пчели бръмчат в стаята. Търся причината и виждам, че е тази пита – медът ги е привлякъл. Първо е дошла една пчела, не зная как е влязла вътре, но съобщава на другите и веднага всички намират стаята. Не оставяйте вашия мед открит, защото пчелите ще дойдат!

Сега, вие имате повърхностни знания при изучаването на Живота. Знаете много работи, учили сте теоретически как да съедините водород и кислород или как се образуват циментените изделия, но е трудно да го направите. Всяко изкуство изисква време, за да се приложи. После, окултната наука изисква приложение. Разбира се, много знания трябват, не само приложение. Аз често ви говоря да употребявате музиката. Трябва да знаеш кои тонове да вземеш и с колко време да ги туриш в една песен. После, трябва да знаеш как да започнеш с тона „до“. Трябва да знаеш колко време да дадеш на тона „до“ – четвъртина, осмина, шестнадесетина или тридесет и вторина. Когато съедините тия тонове по определен начин, ще произведете известен ефект. Ако вземете всички тонове равномерно – да кажем, че имате все половинки, какво ще добиете?...

През идната седмица направете един опит: ако имате някакво неразположение, постарайте се за петнадесет минути да го смените. Извадете часовника си и изменете състоянието си за петнадесет минути. Всичко, каквото знаете, каквото ви дойде на ума, приложете го, но за петнадесет минути да го измените! Вижте дали можете да измените неприятното състояние, което имате. Турете в действие всичко, каквото знаете, каквато философия имате – всичко използвайте! Например, разгневиш се, искаш да кажеш нещо, идва ти желание да се караш; спри се и изведнъж измени разумно това си състояние. Направи така, че не само да не се скараш, но да смениш това си състояние в приятелско настроение. Защото, когато се караш, ти се подхлъзваш, слизаш надолу, а дойде ли приятелски да говориш, ти се качваш нагоре. Когато отиваме нагоре, ние мислим. Когато се хлъзгаш надолу, ти искаш да се хванеш за нещо, защото можеш да се хласнеш някъде. Когато слиза, човек не мисли, а само чувства и казва: „Това ще направя, онова ще направя“. Но той нищо не може да направи. Какво може да направи за петнадесет минути? Светлината за петнадесет минути какво може да направи? – Почти веднъж ще иде до Слънцето и ще се върне, т. е. два пъти ще измине този път. Тя ще изходи два пъти разстоянието от деветдесет и два милиона мили, което значи, че ще извърви сто осемдесет и четири милиона мили или триста милиона километра. За колко милиона години човек ще изходи това пространство?...

Фигура 1.

Понеже египтяните разбираха от геометрия, то и рисуването им е геометрично. Те не са разбрали от перспектива, затова са рисували така. Този, който изучава ъгъла между челото и линията на носа, знае ли какво означава той? Означава нещо – той е почти ъгълът, с който човек насочва своя поглед. Понякога е хубаво човек да тури пръста си между очите – в началото на носа и така да се концентрира. Разсеяните трябва да турят пръста си на върха на своя нос и да мислят малко. Ще се концентрираш, ще събереш мислите. Ако искаш да съсредоточиш ума си, тури пръста си между очите в началото на носа. Човек трябва да направи определено движение, за да стане обмяна. Ръцете се крайно мощна сила, те са два полюса – в дясната ръка е положителната сила, а в лявата е отрицателната. Следователно, когато събереш ръцете си, между тия сили се образува течение. Когато седиш с ръце отстрани и надолу, тогава ти си във връзка със Земята. Или когато поставиш краката си близо един до друг и ръцете – настрани. Във всяко движение се образуват известни течения. Всяка стойка – това са все различни състояния. Защо на войниците не им позволяват да стоят разкрачени, а с допрени пети? – Те са готови да тръгнат веднага.

Състоянията, които сега имате – радост, скръб, неразположение, в бъдеще ще представляват научна област за изследване. Имате с много работи да се занимавате, Природата е турила във вас цяло богатство. Скръбта – това са израсли трънаци; тя е едно голямо богатство, но ако не знаеш откъде да минеш, ще се изподереш, защото има бодили и тръни. После, там навсякъде има отровни змии, зверове. Скръбта е нещо необработено – енергия, която трябва да се обработи. Радостта е вече една обработена енергия, Любовта е вече обработена енергия. Злото е необработена енергия. И тъкмо това е въпросът: в Любовта има един вътрешен закон, а в злото няма никакъв закон. В злото има стремеж да се разшири, да обсеби, да завладее всичко. В Любовта има стремеж да повдига, да даде Живот, да направи всички съпричастни на благото, което има. Злото е точно обратен процес.

Някой път ние се намираме в стълкновение със себе си. Когато започвате да се борите със себе си, с кого се борите? Можете с външни хора се борите, например някой ви е направил пакост. Но когато се борите със себе си, кой ви е направил пакост? И според вас, трябва ли човек да се бори със себе си? Няма какво да се борите и да показвате пехливанлък със себе си. Не бива да побеждавате себе си! Като победиш себе си какво ще спечелиш? – Нищо. Казано е: „Не в побеждаването на себе си, но в познанието на себе си.“ В познанието законът е друг. Познавай всичките възможности, които са скрити вътре в твоето естество.

Сега, каква е основната мисъл, какво остана във вас, какво разбрахте? Нали хвърлихме мрежата в морето и хванахме риба? Ще изберем кои да оставим и кои ще върнем. Ще оставим някои, които струват пари – тях ще ги вземем; другите, които не струват пари, ще ги върнем обратно в морето. Онова, което струва пари, то е печалбата на рибаря. Да кажем, че имаш желание да станеш сутрин, за да идеш на работа; събуждаш се в леглото, но не ти се става, имаш едно неразположение. Или пък станеш, спуснеш краката си долу, но не искаш да се облечеш и казваш: „Да помисля“. Какво ще мислиш в леглото? Питам колко време човек, след като се е събудил, трябва да размишлява в леглото си? Вие как се събуждате? Някой се събуди, обърне се на лявата, после на дясната страна и пак заспи. Или събуди се, обърне се на лявата страна, после на гърба си или легне на корема си. Щом се събудиш и искаш да станеш, какво трябва да бъде положението ти? Трябва ли да седнеш на леглото си и да мислиш, или трябва да станеш, да оправиш леглото си, да се облечеш, да се измиеш и да започнеш работата си? Сега, вие не можете да си дадете мнението, понеже всички имате различни навици. Всеки си има начин на ставане, но на никой човек събуждането и ставането не е меродавно, то е специфично само за него. Когато човек се е разболял, щом се събуди казва: „Боли ме туй-онуй“. Например, най-първо обръща внимание, че го боли крака и казва: „Не мога да се мръдна, не мога да стана“. Някой път го боли главата и казва: „Ако не ме боли главата, щях да стана“. Добре, но и онзи, който няма болка, се събужда и казва: „Няма какво да работя“. Следователно той няма никаква мисъл, няма обект в Мисловния свят. Друг казва: „За кого ще го направя?“ – Следователно той няма чувства. Най-после някой казва: „Какво ще придобия, ако направя това?“ Например, мен често ме питат: „Какво ще придобия, ако пея?“ Казвам: и да пееш, и да не пееш, ще работиш, ами работи на свят! Ти ще пееш, но хубаво пей, не можеш да се откажеш. Ти не можеш да се откажеш да дишаш, но научи се да пееш, че поне издишвай въздуха музикално.

Сега, ще ви наведа на следното: бързото дишане е една слабост. Много медлено трябва да се диша и всяка една вдишка трябва да бъде отмерена. Когато дишаш бързо, това е ненормално дишане. И когато дишаш с пресекулки, и това е ненормално дишане. Дишането трябва да върви музикално. Стани и се научи да пееш хубаво, понеже пеенето е норма на здравето! Дотогава, докато си склонен да пееш, ти ще придобиваш блага отвън. Щом пеенето седи в твоята мисъл, щом седи в твоите чувства, в твоите постъпки, ти си здрав. Щом престанеш да мислиш за музика, ти си болен човек. Щом не ти се пее, ти имаш симптоми на някаква болест. Докато искаш да пееш в мисълта си, ти си здрав; щом изчезне в теб желанието да пееш, няма да се минат ден-два-три, месец и болестта ще се прояви. Не й давай място, попей на твоята болест! Не оставяй цимента да се втвърди около краката ти. Докато е в жидко състояние, изхвърли го навън, освободи си краката, никакъв цимент не оставяй по тях. Никога не оставяйте едно желание или една мисъл, които могат да те циментират. Едно лошо разположение е цимент – освободи се колкото се може по-скоро! Докато е в жидко състояние, освободи се от него! Как ще се освободиш? Ще ви кажа: наливай вода в цимента, за да се размеква, разреди го, за да не може да се втвърди – наливай, разбърквай, наливай, разбърквай. Какво ще стане с цимента? Ще изгуби свойството да се втвърдява. Ето една философия: туряй вода и бъркай, не туряй повече цимент! Разбърквай с водата малкото цимент, защото ако добавиш още, работата е лоша. Разбърквай, разбърквай докато се освободиш и желанието изгуби своята сила на сцепление. Лошите мисли и желания имат сила на сцепление, не им позволявай да се втвърдят. Щом позволиш сцеплението да стане, тогава ще трябва да работиш с чукове – да трошиш, да чупиш. Но тогава ще се образува болка, защото докато го отчупиш от мястото, ще бутнеш дето не трябва.

Сега, да кажем, че дойде във вас едно безверие. Как ще го лекувате? Това, че си се обезверил, е лъжливо понятие. Обезверил си се, но все пак ти вярваш в нещо. В едно нещо не вярваш, но в друго вярваш. Тогава дръж ума си само онова, в което вярваш, и не дръж онова, в което не вярваш. Някой казва: „Аз не вярвам в това“. Но вярваш в нещо. Някой мост е лошо направен и не можеш да вярваш в него, но има хиляди мостове в света, които са хубаво направени. Не може поради този частичен случай да не вярваш във всички мостове. Другите мостове са добре направени, всички са здрави. Според нас, всеки човек е учен. Има една максима: всеки, който се е родил на Земята така, както сегашните хора, който мисли както сегашните хора, той непременно е умен. Всеки човек, който престане да мисли, не е умен.

Сега, ние казваме, че тъй, както сме родени, възпитани и както живеем, е достатъчно. Ние не обръщаме внимание на Живота, не живеем както трябва. Провеждали ли сте наблюдения в живота си? Къде са вашите дневници? Откакто се е оформило съзнанието ви, нямате и един дневник, в който да сте записвали по три пъти на ден какво е било вашето състояние – сутрин, на обед и вечер. Не зная някой да има такъв дневник. Някои неща са останали в паметта ви, но много сте забравили. Хубаво е да имаш един дневник, когато си влязъл в училището, в отделенията, в прогимназията, в гимназията, в университета, че като погледнеш, да имаш цяла една статистика.

Сега, ние често се спираме върху ред положения, които са резултат на миналото. Понякога мислиш за някоя лоша дума в миналото и се разтревожиш. Всичко, което ни тревожи, все е от миналото. Всичко онова, което ни радва, е от бъдещето. Ние очакваме нещо от бъдещето. Бъдещето, това са умните хора; миналото, това са лошите хора. Миналото е „зад“, бъдещето е „пред“; миналото е юг, бъдещето е север. Тогава вземи нещата от миналото и ги тури на юг! Казват, че по-рано земната ос била перпендикулярна, което показва, че Южният полюс е по-тежък. Южната страна на Земята е по-тежка, понеже тя имала големи главоболия и ги пренасяла от север към юг. Днес земната ос има това положение под ъгъл. Това са научни теории: оста първоначално била хоризонтална спрямо земната орбита, после започнала постепенно да се издига и сега дошла до 23 градуса. Оста постоянно се издига и колко й е останало още до отвесно положение? Тогава ще имаме човек, на когото главата е горе – Южният полюс ще са краката му, а северният полюс – главата му. Сега човек върви настрани – с глава, наведена настрана. (Учителя показва като върви наляво и с глава, наведена наляво) Така върви Земята. Но тя ще се изправи и стройно ще върви по орбитата си. Сега Слънцето иска да я изправи. Земята е гърбава, приведена е, а то й казва: „Изправи се, искам хубава да бъдеш!“ Погрешката на Земята е, че върви малко наведена. Слънцето й казва: „Защо все така вървиш? Ти малко не знаеш как да ходиш“. Да, нашата Земя не се е научила още как да ходи. И Месечината се е научила от майка си – като змия се върти ту насам, ту натам, много трудно й е да се движи право. Следователно в окултната наука трябва да поставим Земята в нейното първично състояние. И това, дето не можем да ходим както трябва, се дължи на земната ос. Когато тя се изправи, и ние ще се изправим. Сега е много трудно – и тя ходи наведена, и ние ходим наведени.

Аз съм привеждал в беседите примера за онзи американски епископ, който имал навик да си носи главата наведена наляво. Той имал в енорията си около 500 пасоми и всички те по подражание също си носели главите, наведени наляво... Та затова ще мислите повече за Слънцето, отколкото за Земята. Щом мислиш за Земята, веднага ще се наведеш на 23 градуса. Щом мислиш за Слънцето, твоето състояние ще се измени. Мислиш ли за Земята, това означава, че още нищо не е разрешено, защото най-важните въпроси тя още не е разрешила. Ами че какво е разрешила Земята? Тя първо накарала всички тия същества, които живеят на нея, да дойдат, а после, когато видяла, че много се размножават, взела да ги мори. Земята мяза на онзи човек от анекдота, който се оженил и искал да има деца. Докато нямал деца, той се молел. И понеже децата все ги нямало, един ден го догневяло и казал: „Щом нямам деца, защо ще живея!“ Имало до него крина с жито и в гнева си той я хвърлил, зърната се пръснали и всички станали на деца. Че като заграчили всичките! Човекът се видял в чудо: „Тия деца ще ми изядат ушите!“ Милиони деца – какво да ги прави! Взел едно дърво и почнал да ги убива. Убил всичките. Едно дете се скрило и започнало да се моли: „ Татко, не ме убивай!“... И така, не размножавайте вашите желания, понеже ще започнете да ги трепете. Ние размножаваме желанията си, но те искат храна и ти ставаш разсеян от многото деца. Не може да се живее с толкова деца, ще изядат всичко, а ти ставаш роб.

И така, Божественото е хармонично. То не е тъй безразборно, както сега някои го разбират. Трябва да има една възможност за реализиране на интересите. За Природата, за Бога всички интереси са еднакво важни – всеки трябва да функционира, да работи и да расте. Човек не е дошъл на Земята да живее за себе си. Много сериозен въпрос е, когато понякога се събирате и разисквате за кого трябва да живее човек и как трябва да живее. Например, вие разсъждавате, че каквото мисли човек, може да го направи. Ако аз съм на вашето място, ето какво ще направя: най-първо ще взема да посея сто стръка жито. Обикновено едно семе, един житен клас може да даде 30, 40, 50, 100, 150, до 250 зърна. Но можем да съсредоточим ума си и със своята мисъл да направим 60 на 90 или на 120. Това е човешката мисъл. Понякога искате да подобрите вашата памет, но това зависи от човешката мисъл. Ако имате хубава, хармонична мисъл, непременно паметта ви ще стане сама по себе си по-силна. Ако мисълта ви не е хармонична, паметта ви ще бъди слаба. Слабата памет представлява нахлуване на повече чувства, а магнетизмът внася повече обекти в човешкия ум. Тогава за какво ще мислиш по-напред, щом не мислиш само за едно нещо. Най-правилното е само за едно да мислиш. В определено време ти можеш да мислиш само за едно и също нещо – това е нормално. В един момент за едно нещо ще мислиш, после за друго ще мислиш, но за две неща едновременно няма да мислиш.

Сега, когато се обезсърчавате, защо не се запитате обезсърчението какво ще ви даде. Разсърдиш се; запитай се какво ще ти даде сръднята. Съмняваш се; запитай се какво ще ти даде съмнението. Понякога казваш: „Не вървят работите!“ Защо не вървят. При голям студ работите не вървят. На Земята има едно състояние, при което нещата не вървят. Има една естествена хладина, при която работите вървят; има една естествена хладина, при която работите не вървят. Има една естествена топлина, при която работите вървят; има една естествена топлина, при която работите не вървят. Това са специфични неща. Това ние наричаме естествена хладина и естествена топлина. Тази естествена хладина ние наричаме здраве – здравословно състояние.

Сега, коя е основната мисъл в днешната лекция? Ще ви дам едно правило, което да приложите за една седмица: когато се храниш и ти дойде желание още да ядеш, прекрати яденето. В момента, когато ти дойде желанието, спри и не яж повече. Направете опит и ще видите какви резултати ще имате. Яденето, колкото и да е сладко, има мярка. Там, дето дойде раздвояването, спри и нито една хапка не вземай повече! Ако не спреш, ще преядеш. Природата всякога ще ти прати едно желание, но ти не чакай да вземеш повече. Например, тъкмо си решил да спреш, донасят някой сладкиш и казваш: „Ха да си хапна“. Не хапвай повече, нека други да го ядат. Ако аз ви дам една хубава ябълка, която тежи петдесет грама, и хубав хляб и вие ги изядете, а след това ви донесат баница, трябва ли да ядете от нея подир хубавата ябълка и хляба? Няма по-хубаво ядене от ябълката и хляба, баницата е една залъгалка. Ако нямаш ябълка и хляб, яж баница, но щом си ял ябълка и хляб, не я яж.

Сега, вие, когато изучавате окултната наука, идете и вижте как живее светът. Най-първо изучете как живеят хората в света, после се занимавайте с окултна наука. Вие ядете безразборно. Погрешка е това, което сега правят хората по Коледа. Разправяше ми един български свещеник: „Станал съм човек на 60 години и всякога по Коледа, когато съм ял свинско, все съм се разболявал. Но тази попска глава не разбира, гледа – сладки кебапи, хубаво направени, изпечени, че с малко лимон отгоре! Инак свинята грухти, отвън е много непривлекателна, но когато я направят на кебапи, много е привлекателна. И не е бивало изключение да не боледувам по Коледа две седмици. После си казвам: „Няма да ядеш повече свинско месо! Дядо попе, колко пъти стана ти казвам, да не ядеш свинско месо!“ Но пак ям...“

Та сега и вие мязате на този поп – когато дойде Коледа, все ядете кебап. Според мен, когато се разгневи, човек е свинско месо. Когато се обезвери, когато изгуби смисъла на Живота, пак е ял свинско. Всички тия неща са все свинско месо. Когато някой каже: „Много съм неразположен“, казвам: „Ял е кебап“.

Сега, вложете в себе си мисълта следната седмица всички да приложите това: седнете ли да ядете, щом ви дойде мисълта трябва ли повече да ядете или не, спрете там. Ще кажете: „Може да съм изял само десетина хапки“. Спри там, нищо повече! Направете този опит за една седмица, за да видите какво ще спечелите и какво ще загубите. Накрая ще теглим една равносметка за печалбите и загубите.

Сега ви казвам, че в тази торба колкото пъти и да бръкнете, все ще извадите печалбата. Някой казва: „Аз всякога съм сигурен, че ще изтегля билета“. Когато закупя всичките сто билета, няма ли да ми се падне печалбата? Питам сега какво ще спечеля? Аз ли ще спечеля или онзи, който е направил лотарията? В една лотария каква част се отделя за печалба знаете ли? В държавната лотария печалбата е шестдесет процента. Тогава аз мога да наглася този магнетизъм на 60-ти номер и който и да тегли, моят билет ще излезе печеливш. В сегашните лотарии кои билети печелят? Ако аз посея жито, някое зърно ще израсте, друго няма да израсте. Някои зърна, които са паднали много надълбоко, остават, без да израстат. И Природата понякога играе на лотария, но тя не експлоатира. Колкото й дадеш, тя ще ти го върне, пък и от печалбата ще ти даде. Тя ще ти върне капитала, т. е. семето, което си посял. Всеки човек, който посее една крина, все ще пожъне поне пет – посял една, придобива четири крини в повече. Тогава трябва да знаете закона с кой номер можете да спечелите. В такъв случай защо да не участвате в една лотария, да кажем със сто билета, от които още при разпродаването ще знаете кой печели. Тогава кому ще се падне този билет? При старият начин на теглене на лотарии хората са станали големи шмекери и не трябва да знаят, за да не правят престъпления. Новият начин е по-справедлив.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

10-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

5 февруари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Естествена хладина и топлина

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

ВЕЛИКОДУШИЕ И ЦѢЛОМѪДРИЕ. МЕКОТА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

31 януари 1937 г.

Ще прочета 10-та глава от Евангелието на Йоана, от 22-ри до 42-ри стих.

Има един специален начин за изучаване на свещените книги. Много хора са забравили тоя начин. Трябва да се знае, че свещените книги не се изучават, както обикновените. Обаче сегашните хора са объркали тоя начин и не знаят какво да правят. В това отношение те приличат на един наш познат, който се объркал в смятането. Той умножил 6х9 и получил 54. После умножил 6х10 и получил 60. Като сравнил числата 54 и 60, веднага се запитал: „Как е възможно да умножиш 6х9 и 6х10 и да получиш числа с разлика 6 единици?“ Той извадил 9 единици от 60 и получил 51. Как е възможно да умножиш 6х10 и да получиш 51, по-малко от 54? Колкото повече смятал, толкова повече се обърквал, докато най-после разбрал, че грешката е в деветорката, която вади от 60. Трябва да извади шест единици и ще получи 54. Сегашните хора често се объркват, понеже искат земните им работи да се нареждат, както духовните. Това е невъзможно. Между земните и духовните работи има известно подобие, но има и голяма разлика. Тая разлика се вижда и между хората, които живеят на земята. Някой човек има големи желания, като слона. Когато яде, той се задоволява със 75 килограма ориз. Друг се задоволява с малко – 200–220 грама ориз му е достатъчно. Първият има повече земни желания, като слона. Това желание е остатък от миналото. Вторият има повече духовни стремежи, затова се задоволява с малко. Някога слонът ял дневно по 75 килограма ориз, но сегашните условия са други, не могат да му доставят толкова много ориз.

Един млад момък се оженил за красива, млада мома. В деня на сватбата се случило нещастие: младоженикът изпаднал в летаргия и така прекарал цели 45 години. Неговата възлюбена се чудела какво станало с младоженика, но решила да му остане вярна, да дочака неговото пробуждане. Това станало едва след 45 години, през което време, от скръб за него, тя се състарила толкова много, че била почти неузнаваема. Като се събудил от дългия сън, той веднага си спомнил за своята възлюбена, която си представил все такава млада, красива, каквато знаем преди 45 години. В неговото съзнание 45 години се равнявали на един ден. Като я видял, той се изненадал – толкова стара му се видяла тя! Времето и условията хвърлят отпечатък върху човешкото лице, както и върху предметите. Колкото по-бързо стават нещата, толкова повече енергия се изразходва. Бързите работи не стават добре. Това се забелязва особено при храненето.

Някой казва: „Яж така, че ушите ти да пукат“. Кога пукат ушите? – Когато се яде бързо. Тогава челюстите се движат бързо и ушите пращят. Питайте какво ще каже стомахът. Като ядеш бързо, той започва да протестира. – Защо? – Не може да се справи с бързо нахвърляната храна. Червата също протестират. При бързото ядене храносмилането не става правилно. Една част от храната не прониква в кръвта и не може да храни клетките. Несмляната храна се наслагва във вид на утайка около ставите, както и в капилярните съдове. Тази е причината за заболяване на човека от ставен ревматизъм. Казваш: „Откъде дойде тоя ревматизъм?“ – Много просто, от бързото хранене и от несдъвканата храна. – „Какво трябва да правя?“ – Бавно ще ядеш и много ще дъвчеш храната. Това е предвидено в Божия план. Щом изпълняваш тоя план, работите ще се нареждат добре. Ако не го изпълняваш, всичко ще тръгне назад. В това няма никакво изключение.

Днес всички хора се оплакват от последствията на своя минал живот. – Няма защо да се оплакват – трябва да изправят лошите последствия на миналото. Много хора имат висок стремеж, любов към Бога, молят се по няколко пъти на ден, външно изглеждат като светии. Обаче, щом заговорят, веднага започват да се оплакват от болести, страдания и мъчнотии. Тук ги задържали да плащат дълговете си, там ги задържали и те се чудят какво да правят, къде по-рано да плащат. Като не могат да се справят със задълженията си, отказват се да плащат под предлог, че кредиторите им са милионери, няма защо да им плащат. Не е така. Понеже в миналото сте яли и пили, не сте мислили за утрешния ден, сега ще плащате: по малко, но редовно ще плащате задълженията си. Ако си светия отвън, ще бъдеш светия и вътрешно. Като влезеш в живота, казваш: „Лесно се говори, мъчно се изправят погрешките“. И тъй, лесно се теоретизира, мъчно се прилагат нещата. Много мога да ви говоря за музиката, но мъчно е да вземеш един тон правилно. Всеки може да пее, но истинско пеене е това, което оправя обърканите човешки работи. Да пееш хубаво, това значи да дъвчеш храната си добре, за да се всмуче още от езика и устата. Колкото по-дълго време се задържа храната в устата, толкова по-лесно се всмукват част от хранителните вещества и от храната. Така те отиват направо в нервната система. Ония сокове, които не се всмукват в устата, отиват направо в стомаха, където става пълно смилане. Казваш, че няма време да дъвчеш много храната и да я задържаш в устата. – Ако се разболееш, как ще имаш време да лежиш? Като болен, ще ти дадат отпуск две–три седмици и ще изгубиш много време. За предпочитане е по-бавно да ядеш, но да бъдеш здрав, отколкото да ядеш бързо, да не губиш време и да боледуваш. Казвате: „Да се обичаме!“ Какво означават тия думи? Какво дава любовта на човека? Това всички знаете. Какво прави майката с любимото си дете? Тя го целува по едната бузичка, а после по другата; целува му едната ръчичка, после другата; едното краче, другото краче, коленцата – навсякъде го целува. Който не разбира значението на майчината целувка, казва: „Защо тая майка целува толкова много детето си? На място ли са нейните целувки?“ – На място са. Всяко дете, целувано от майка си и баща си, става човек в пълния смисъл на думата. Следователно, ако работите ви не се нареждат добре, ще знаете, че майка ви и баща ви не са ви целували, както трябва. Като говоря за дъвкане на храната, имам предвид младия човек, на когото зъбите са здрави. Какъв смисъл има старият, беззъбият дядо да дъвче храната си? Той няма зъби, не може да я дъвче. За да дъвчеш храната си, трябва да имаш зъби. Какво представляват зъбите? Те са емблем на човешката доброта. И кучето често се зъби на човека, лае го. То казва: „Знаеш ли, че аз имам зъби?“ Как се справям аз със зъбите на кучето? Изваждам от джоба си парче геврек, давам го на кучето и казвам: Твоите зъби трябва да се занимават с нещо. Ето, аз имам достатъчно гевречета. Вземи това парче, за да станем приятели. Като показва зъбите си, кучето иска да каже: „Трябва да знаеш, че аз съм справедлив. С всички постъпвам еднакво. Ако смееш да причиниш някаква пакост на господаря ми, ще опиташ моите зъби“. – Бъди спокоен, аз дойдох тук да изпразня джобовете си от гевречетата. Това, което искаш да направиш на мене, направи го на гевречетата. Като си хапнеш от тях, ще разбереш защо съм дошъл.

Някои казват: „Бог живее в нас“. – Как познавате това? – „Той ни казва да направим нещо, за което ние не сме мислили.“ – Изпълнихте ли го? Един евангелист, наш познат, сега е вече на оня свят, казваше за себе си: „Много съм мързелив. Искам сутрин да стана рано, но не мога, спи ми се“. Той сам се упрекваше, но по естество беше мързелив. Той имаше къси, дебели ръце, пръстите в основата му дебели, краката – също дебели. Цялата му фигура беше дебела, разположена към леност. Старият човек в него обичаше да си поспива повече; новият човек го подтикваше към работа и му казваше: „Със спане нищо не се постига“.

Ще приведа един случай от живота на Едисона, на когото близките често казвали, че трябва да спи повече, да не се изтощава. Едисон размишлявал дълго време върху фонографа, но не могъл да го разреши. Една вечер се събудил към един часа след полунощ и не могъл да заспи. Той веднага станал и започвал да работи. В тоя момент той разрешил въпроса, който го интересувал. Доволен от разрешаването на задачата, той си казал: „Ако бях продължил да спя, нямаше да открия фонографа“. И на вас казвам: Ако спите много, нищо няма да разрешите. Събудите ли се среднощ и не ви се спи, станете веднага. Така ще разрешите задачата, която до това време не сте могли да разрешите. В сънно състояние въпросите не се разрешават. Сънят е почивка, минаване от едно състояние в друго.

Сега да дойдем до пеенето, да видим какво липсва на сегашните певци. Двама души пеят. Единият има чист тон, но пее грубо, мекота няма. Другият пее чисто, с мек тон. Изобщо, както певците, така и говорителите, се нуждаят от мекота. Това липсва на сегашните хора. Всяка груба дума се отразява вредно върху нервната система на човека. – Защо? – Защото тя се връща обратно върху него. Както каруцата разтърсва човека, така и трептенията на грубите думи, на отрицателните мисли и чувства произвеждат сътресение на нервната система и човек заболява. За предпочитане е да вървите пеш, отколкото да се качите на каруца, която ще ви разтърси до последната клетка. Като знаете това, пазете се от мисли, чувства и постъпки, които разтърсват нервната система.

От какво се нуждае каруцата? – От пружина. Трептенията на човешките думи, мисли и чувства също се нуждаят от пружина, т.е. от мекота. И пеенето се нуждае от пружина. Умен човек е оня, който е поставил пружина на своята каруца. Всяка каруца, която се движи бързо в умствения свят, непременно трябва да има пружина, да не причинява никакво сътресение. Нервната система се нуждае от пружина. Няма ли такава, тя е изложена на голямо сътресение. Някой казва: „Не съм доволен от себе си, от своята сприхавост. Какво да правя? Вината е в баба ми и в дядо ми. Те бяха сприхави и предадоха своята сприхавост и на мене“. – Не се оправдавай с дядо си и с баба си. Те бяха бедни, нямаха възможност да си купят пружина. Днес ти разполагаш, имаш средства да си купиш пружина. Колко струва една пружина? – Двеста–триста лева. И хиляда лева да е, пак можеш да си купиш. Ти имаш пари в спестовната каса. Извади, колкото трябва за една пружина, че като седнеш, да ти е приятно.

Като изучавам въпроса за грубостта на човека, дохождам до заключението, че за да се придобие известна мекота, нужни са условия. Отивам в един дом, наблюдавам какви са отношенията между децата и родителите. Децата са груби с родителите си, говорят им сопнато, грубо. Родителите се чудят какво да правят с тях. Според мене причината за тая грубост се крие в излишната енергия у децата. Ако знаят как да я пласират, те ще бъдат по-меки и внимателни. Един ден малкият Иванчо става момък и грубостта му постепенно намалява. Той си намерил една Калинка, с която се разговаря меко, нежно. Като се обръща към нея, нарича я Калинчица. Защо към майка си е груб, а към Калинка – мек и внимателен? Причината за грубостта на Иванчо е майката. Когато била бременна, тя не могла да внесе в Иванчо нужната мекота. Ето защо, Калинка иде отвън, като лекар, да излекува Иванчо от неговата грубост. Тя знае как да постъпва с него, за да внесе нужната мекота. Какво представлява мекотата и какво – грубостта? Грубостта е лошото ядене, а мекотата – доброто и вкусно ядене. Ти си учен човек, разбираш от доброто ядене. Отиваш на гостилница при един стар готвач. Ти мислиш, че той е опитен, знае да готви добре. Обаче оставаш изненадан. Той слага яденето пред тебе, но то не те разполага. Излизаш недоволен от гостилницата и втори път не влизаш в нея. Лошо е яденето, т.е. груб е готвачът. Влизаш в друга гостилница. Посреща те млад, разположен готвач. Слага ти вкусно, добре приготвено ядене. Макар и неразположен, ти ядеш и се чувстваш добре. Причината за това е мекотата на младия готвач. От него лъха нещо меко, приятно. Да срещнеш груб човек, това значи да влезеш в мрачна, прашна, непроветрена стая. Да срещнеш мек човек, това значи да влезеш в чиста, добре проветрена и наредена стая.

Какви са условията за духовния живот? – Чистота, абсолютна хигиена и проветряване. Духовният човек работи със златни, а не с книжни пари. Всеки знае цената на златото и се стреми към него. Златото има цена на всяко време, а книжните пари са временни, скоро губят цената си. Възгледите на хората за сегашния живот са книжни пари, които на другия ден още изгубват своята стойност. Божественото в човека е злато, което никога не губи своята стойност. Ако Божественото е в тебе, ти никога не губиш цената си. Човешкото губи цената си, но Божественото – никога. И човешките неща са хубави, но са временни, леки, като книжните пари. Божествените неща са вечни; те имат ценност като златото. Кое е по-хубаво: да разполагаш с книжни, или със златни пари?

Тук има едно малко котенце, което често седи пред вратата на стаята ми, чака да му дам нещо за ядене. То представлява пример на мекота. Един ден отворих вратата на стаята, да му дам нещо за ядене. То измяука много приятно. В мяукането имаше особена мекота. За това приятно мяукане аз ставах няколко пъти през нощта, да му дам нещо за ядене. За пръв път срещам котка да мяуче така приятно и меко. Магическа сила се крие в мяукането на това котенце. Колкото пъти го чувах да мяуче, всякога давах ухо, с удоволствие се вслушвах в него. Така то изказваше своята благодарност. То казваше: „Навсякъде ме гонят, не ме приемат; ти ме прие, даваш ми ядене“. Благодарността му го правеше приятно. И Бог се вслушва с трепет да чуе нашата благодарност, да чуе нашия мек глас, израз на любов към Него и към нашия ближен.

Аз взимам това котенце за пример на мекота и благодарност. Външно то е слабичко, нежно, със скромна дрешка, но в очите му има нещо приятно, а в гласа му – нещо музикално. Като чуя мяукането му, веднага ставам разположен. То прилича на купувач, който дава на бакалина златна монета. Всеки разбира цената на златната монета и я слага в джоба си. Макар и животно, и то носи в себе си нещо Божествено. Като слушам мяукането на котенцето, казвам: Ако едно котенце може да изрази Божественото в себе си, какво остава за човека, излязъл от Бога? Човек може да изрази Божественото не само като котенце, но много по-добре. Желание се иска от човека! Има ли го, той дава възможност на Бога да се прояви в него в пълнота. Като четете свещените книги, вие се спирате на малките и големите пророци и виждате голямо различие в техните характери. Някой пророк говори строго на хората, но с мекота. Той ги съди, бичува, като съдия, но му става мъчно. Така постъпват много от сегашните съдии. Един съдия ми разправяше своя опитност. „Разглежда се едно дело между богат и беден. Последният дължи една голяма сума на богатия. По закон той трябва да плати дълга си. По съвест делото е в полза на бедния. Ако не приложа закона, аз нося отговорност, мене ме съдят. Приложих закона и осъдих бедния да плати дължимата сума на богатия. Обаче съвестта ми говореше: „Сега ти ще платиш половината сума на бедния, да му помогнеш“. Аз се съгласих и взех участие в дълга на бедния.“ Това значи будна съвест, която разбира на коя страна е правото. По съвест правото е на страната на бедния, а по закон – на страната на богатия. Тоя съдия е последовател на Новото учение и постъпва според него. Какво правим ние? – Всеки ден издаваме по едно решение, съдим себе си: по закон е право, но не и по съвест. Бъди такъв съдия: да осъдиш и бедния, и богатия, щом са виновни. Едно време турската съдебна процедура ставаше много бързо. Там нямаше никакви защитници. Беден човек се оплаква на съдията, че работил на един богаташ, който не иска да му плати. Съдията извиква богатия и го пита: „Дължиш ли на тоя беден човек?“ – „Дължа.“ – „Веднага да му платиш, още сега, без никакво отлагане!“ Това значи експедитивност на съдбата.

Днес всички хора, като съдии, постоянно отлагаме делата си. Един съдия отлага делото, вторият го отлага, третият го отлага, четвъртият – също, докато се намери най-после някой, който го разглежда и даде резолюция. Такъв пример има с едно голямо дело, което попаднало в ръцете на един опитен германски съдия. Той отлагал делото постоянно и почти целия си живот прекарал от средствата на това дело. В това време той оженил дъщеря си. Зет му бил също съдия. Вместо зестра той получил от дядо си това дело с думите: „Ето, това дело може да те повдигне. С него можеш да прекараш целия си живот“. Зетят взел делото, разгледал го и в две години го разрешил. Като чул това, дядо му казал: „Това дело реши съдбата ти – не можеш да бъдеш добър съдия. Ако работиш така, много ще гладуваш“. Да отлагаш делата с години наред, това е крив метод, в който се крие известно користолюбие. То не си служи с къси процедури. Това са интимни работи в човешкия живот. Ако не мислиш право, не можеш да се ползваш с благоволението на невидимия разумен свят. Той обръща внимание на същината на нещата. Ако мислиш право, а в мислите и в чувствата ти няма мекота, мисълта ти е абсолютно права. В мисълта трябва да има любов, а в любовта – мекота. Тя подобрява живота. Мекотата е здравословно състояние на човешкия живот. Който има мекота, той лесно се учи, лесно се възпитава, лесно възпитава и децата си. С мекота всичко се постига. Без мекота човек е недоволен от себе си, от своите мисли и чувства.

Като правя наблюдения върху човешките прояви, с това аз изучавам и плодовете. Отвън още познавам условията, при които всеки плод е зреел. Най-хубави плодове са ония, които били изложени на юг; после идат тия, които били изложени на изток и запад, и най-после идат изложените на север. Същото нещо се забелязва и с дините. Яжте дини, които са били изложени на юг, да видите каква разлика има между тях и тия, които са били изложени на запад или на изток. При това яжте само горната част на динята, а не и долната, с която тя е лежала на земята. Правете тоя опит в продължение на един месец, да видите какъв резултат ще имате. Същото нещо се забелязва и с хората. Всеки човек иска да бъде мек и сладък, но не може. Повечето хора са изложени на север. Има едно място, на което човек трябва да застане, за да бъде огрян от всички страни. Може ли човек да направи къща без северни прозорци?

В ума на един учен се родила идеята да си направи къща на северния или на южния полюс. Само там тя ще се огрява от всички страни еднакво. Понеже мъжът и жената са полюсите на живота, човек трябва да се ражда ту като жена, ту като мъж, да добие необходимата мекота и сладчина. Тогава човек няма да живее на екватора, но ще живее на своя полюс, огряван от всички страни. Някой мъж не е огрян, както трябва. Той казва: „Студено е при мене“. – На северния полюс си. – „Ще ида на екватора.“ – Според мене няма защо да отиваш на екватора, но ще си останеш на северния полюс, да добиеш мекота като мъж. За да добиеш нужната мекота като мъж, ти трябва да бъдеш великодушен. За да добиеш нужната мекота като жена, ти трябва да бъдеш целомъдрена. Полюсът на мъжа е великодушието; полюсът на жената е целомъдрието. Ако мъжът не е великодушен, не може да придобие оная мекота, която ще внесе новото в неговия живот. Ако жената не е целомъдрена, не може да придобие оная мекота, която ще внесе новото в нейния живот. Помнете: Мекотата ще донесе новия живот. Великодушието и целомъдрието са условия за придобиване на мекотата. Една от красивите черти на мъжа е великодушието, а на жената – целомъдрието. Приятно е да срещнеш великодушен мъж. Ходът му е лек, подвижен, пластичен. Приятно е да срещнеш целомъдрена жена. Тя има красива фигура, добре сложена, с пъргави, леки движения. Няма по-красиво нещо от великодушен мъж и целомъдрена жена. Който иска да придобие нужната мекота, трябва да бъде великодушен и целомъдрен. Великодушието изисква отличен ум, а целомъдрието – отлично сърце. Великодушието изисква бодър, мощен дух, а целомъдрието – необятна, обширна душа. Къде са те? – У вас. Дайте място на ума, на сърцето, на духа и на душата си да се проявят. Постигнете ли това, вие ще придобиете нужната мекота. За тая цел човек трябва да бъде свободен. – „Да оставим всичко в ръцете на Господа.“ – Оставете всичко на Господа, но слушайте Го и изпълнявайте Неговата воля. На мъжа казва: „Бъди великодушен по ум и по дух“. На жената казва: „Бъди целомъдрена по сърце и по душа“. Каквото им каже, трябва да Го слушат. Да бъде човек великодушен и целомъдрен, това са възможности, вложени в него. Като казвам това, аз влизам в положението ви. Вие живеете в свят на големи борби и противоречия, на големи несгоди и мъчнотии. Вие се товарите с големи задачи, за разрешаването на които се искат специални условия. Ако очаквате тия условия, ще знаете, че няма да ви се дадат. Ако мислите, че светът лесно ще се оправи, лъжете се. Дълго време ще чакате, както очаквате да спечелите на лотария. Днешният ден съдържа всички необходими условия за вас, но трябва да вярвате в това. – „Има ли изходен път от положението, в което се намираме?“ – Има, но за това се изисква разумност. Една мома, най-добрата дъщеря в семейството, била и най-умна, но въпреки това всички вкъщи били против нея. Тя не се огорчавала от това и търпеливо понасяла всичко. Един ден цялото семейство тръгнало на планината, да направят една екскурзия. Неочаквано времето се развалило и започнало да вали сняг. Те измръзнали и се видели в чудо, как да накладат огън, да се стоплят – никой не предвидил това. Дърва имало, но трябвало кибрит. Добрата им дъщеря предвидила всичко, тя носела кибрит. Така тя помогнала на домашните си да излязат от безизходното положение. До тоя момент всички я наричали Мария, но като видели нейната предвидливост, започнали да я наричат Марийка. Само разумният е предвидлив.

И тъй, лошите условия в живота не са нищо друго, освен възможност на Бога да прояви своята Любов. Ще дойде Марийка от някъде, ще драсне кибрита, ще запали огъня и от тоя момент душата ни ще се развесели. Няма по-хубаво нещо от това, да бъде човек разположен по дух, да бъде разположен душевно, умствено и сърдечно. Ето задачите, които очакват разрешаване. – Как ще се разрешат? – По вътрешен път. Тия задачи са важни и за тоя, и за оня свят. В разрешаването им се крие богатството, което човек ще занесе със себе си в другия свят. Всичко ще оставите на земята, но това богатство ще занесете със себе си. Значи единственото богатство, което човек ще занесе със себе си в оня свят, е мекотата на неговия дух, мекотата на неговата душа, мекотата на неговия ум и мекотата на неговото сърце.

Т. м.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово от Учителя, държано на 31 януари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Великодушие и Целомъдрие. Мекота

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Великодушие и целомъдрие

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

29 януари 1937 г.

„Отче наш“

Имате ли зададена тема? – Да. Четете.

Да допуснем, че вие си мислите. За сладкото може ли да мислите, без да сте го опитали. Може ли във вашата мисъл да имате понятие за сладкото, без да сте го вкусили? Вие по някой път казвате „чиста мисъл“. Какво подразбирате под думите „чиста мисъл“? Чистата мисъл подразбира мисъл без никакви примеси. Но какви примеси може да има в една мисъл? Мисълта може да бъде във формата на някакво чувство. Например, когато обичаш някого, представяш си, че е хубав, красив, придаваш му качества, които няма, казваш: „Той е ангел“, туй-онуй. Щом не го обичаш, ще му предадеш противоположни качества – пак такива, които няма. Но представете си едно същество, което има само чувстване, пък няма мисъл. Как ще си представите това? Представете си вашето съзнание без мисъл, представете си човешкото съзнание без човешката мисъл. Сега между тия работи не може да намерите връзка.

Туй, което ви смущава, е следното: каква е връзката между хубостта и грозотата, между красотата и грозотата? Г. К. – грозота и красота. В какво седи грозотата на човека? Физически в какво седи грозотата? Седи в очите, във веждите, в устата, в брадата, във всички съотношения, във всички удове, които има човек. В какво седи външната красота? Например вземете нарисуваната тук уста.

Кога тия линии са красиви? Втората уста има образ на красота, но художникът, който я правил, не я е довършил, това е само една скица. На горната линия й липсва нещо, за да се прояви красотата. Например, ако гледате един предмет отдалеч, той не е така красив. Някои предмети отдалеч изглеждат красиви, някои – отблизо. Ако гледате човешкото лице отдалеч, то е красиво, но ако го гледате отблизо, голяма грозота е. Ако увеличите човешкото лице сто пъти в сравнение със сегашната му големина, ще има едно несъответствие – ще видите, че някъде е гладко, а другаде има празнини, дупки в порите. Сега правим извода, че красивите неща винаги трябва да се гледат отдалеч. Всяко нещо, което се гледа отблизо, е грозно; всяко нещо, което се гледа от много далеч, е красиво. Затова аз превеждам: грозотата, това са неща, отблизо гледани, т. е. когато не можем да гледаме целия предмет, а само частите виждаме. При красотата виждаме целия предмет. Един планински връх е красив, ако отдалеч го гледаме, отблизо не е така красив.

Сега, ние разглеждаме това философски. Всички предмети, които са много близко до нас, ние не ги разбираме – отношението не разбираме. Например, вие живеете близо до един планински връх: всякога ще чувствате, като че нещо ти е натегнало отгоре като някой орел и ще бъдете като кокошката, която се плаши от орела. Казват за кокошката, че никога не гледала нагоре – все надолу гледала. Действително, кокошката не гледа нагоре, но даже ако на един километър височина се яви някой доган или орел, тя изведнъж ще изкърка. Как ги вижда? Веднага дава знак на пилците, че трябва да се бяга. Сега, ще оставим психологическия въпрос отде е този страх на кокошката. Какво вижда кокошката, там е въпросът. Например, интересно е, ако някой аероплан (и той мяза малко на орел) започне да се върти отгоре, дали по същия начин кокошката ще каже на пилците: „Бягайте!“. Това психологически е вярно, този закон е същият.

Кога хората се карат? Всякога, когато са близо. Кога се обичат? Всякога, когато са много далеч. Това е същият закон. Наблизо виждаш това, което не трябва да виждаш – виждаш грозотата, което не съставлява важната част, а не виждаш основното, което трябва. Сега, това са противоречия. Казвате: „Той е близо до мен и далеч от мен“. Близките хора са по плът, а далечните – по дух. Казвате „близки роднини“ и „далечни роднини“. Щом кажеш „Този човек ми е близък“, подразбира се проява на физическото поле. В красотата там има нещо свързано...

Сега, кои най-много се карат – далечните или близките хора? Къде става голям спор, къде се бият най-много? Братчетата и сестричетата се бият вкъщи, най-много бой има там. Сега, аз вземам за верни половината мои наблюдения. Вкъщи стават най-големите спорове. Големи политически преврати и революции стават, а след половин час погледнеш – революцията отминала, братчетата и сестричетата са в мир. Защо става това? Защото братчетата и сестричетата са много близки.

Хубаво, сега вземете един случай от Природата: кое е по-добре – ако два върха са близо един до друг или ако са далеч? Да кажем, че два съседни върха са близо или са много далеч; ако гледате отдалеч, кои върхове ще бъдат по-красиви? Под „далеч“ разбираме нещата, турени на определено разстояние. И голямата далечина, и голямата близост са извън фокуса. Нещата, които са много близко, не ги виждаме; и нещата, които са много далеч, също не ги виждаме. Далечните тела не можеш да ги видиш. Големите неща отдалеч трябва да ги гледаме, а малките неща отблизо трябва да ги гледаме. Следователно, грозотата е свързана с малките работи, а красотата – с големите работи. Ако гледаш големите работи отблизо, те ще станат грозни. Ако гледаш малките работи, които, гледани отблизо, са красиви, гледани отдалеч, те са грозни, изгубват своите черти.

Сега, от психологична гледна точка или в истинския живот, когато се говори за грозота, вие не разбирате какво нещо е тя. И когато се говори за Красота, пак не разбирате. Когато говорим за красота, разбираме някои линии на лицето. На красивото лице всяка красива линия е линия на някаква мисъл, на някакво чувство, на някаква воля. Една линия в човека често пъти изразява Истината. Хора, които обичат Свободата, имат особени линии. Човек, в когото Любовта е развита, има особени линии. Човек, който е много умен, мъдър, има особени линии. Три вида линии има: едни, които изразяват Любовта; други, които изразяват Истината и трети, които изразяват Мъдростта. Няма да говоря какви са тия линии. Според мен, преводът е сянка. Точката, това е Любовта; правата линия е Мъдростта, кривата линия е Истината. Истината се занимава с кривите линии. Кривите линии са създали Красотата – без криви линии Красота не може да има. Ако лицето го направите навсякъде с прави линии, никаква красота няма да има.

Какво показва една права линия в съвременната геометрия? Прави линии в Природата няма. Наистина, те съществуват, но, геометрически определена, правата линия има само две точки. Щом линията има три, четири точки, тя не е права, тя е крива линия. Много прави линии могат да бъдат съединени на една плоскост, но всяка една е отделена. Затуй казват, че правата линия ще се срещне в безконечността, т. е. двата края на правата линия ще се съединят в безкрайността. Всяко нещо, на което двата края се срещат, право ли е? Право е, разбира се. Всяка права е крива права и всяка крива е права крива. Правото за едного не е право за другите. Правото за човека не е право за кокошката, не е право на вола. Като хванеш една кокошка, може ли тя да тръгне с теб да се разхожда? Например някои млекопитаещи животни се научават да ходят с човека, както кучето, но те вървят по особен начин. Никога едно животно не върви като човека, то си има особен начин. Кучето върви отдясно, отляво, после тръгва напред, остава назад, обикаля около човека, пак тръгне напред, пак се върне. То не може да ходи като теб, казва: „Как е вървежът?“ То не говори истината. Кое свързва човека с кучето в дадения случай? Кое е онова, което свързва въздуха с човека? Необходимостта. Кое е онова, което те кара да обичаш водата? Ти имаш нужда от нея. Малката вода е приятна, голямата вода е опасна. Някой казва: „Ти, човекът, във водата се удавяш“. Има същества, които не се давят във водата. Кои са те? Рибите. Там, дето човекът се дави, рибите не се давят. Извадете рибата във въздуха и тя веднага ще свърши... Сега да оставим това, това са философствания.

Казвате: „Той е грозен човек“. – Отблизо го гледаш. Или той трябва да се отдалечи, или ти трябва да се отдалечиш. По-добре ти се отдалечи – щом е грозен, отдалечи се малко, за да ти стане красив. Тогава имаме два вида Красота в света: красота на големите тела, които отдалеч трябва да се гледат, и красота на малките тела, които трябва да гледате отблизо. Грозотата винаги разбира несъответствие на частите – ти не си избрал един фокус в света. Ти не разбираш едно положение: грозотата в света е една обстановка. Ти можеш да представиш човека грозен – например, един карикатурист представя човека грозен. Що е карикатура, какво означава тази дума, кой е нейният корен? Карикатурист значи да представяш нещата тъй, както не са. В карикатурата има голямо несъответствие на частите. Когато представят Америка, карикатуристите я представят като Чичо Сам – сух, висок, с тънки крака, с тънки ръце, с цилиндър, а Англия представят като Джон Бул – с хубаво благоутробие, пълничък. Едно време представяха Русия като една бяла мечка или като Дядо Иван с калпак. Откъде е дошло наум на карикатуристите да представят Русия като мечка или с бял калпак? Може би, защото в северните страни има мечки и карикатуристите искат да кажат: „Ти се пази от характера на Дядо Иван, понеже той е много добър, но ако го обидиш, не ти прощава!“ Защо представят американците като висок Чичо Сам? Това сега не искаме да разрешаваме.

Сега, в езика често се внасят някои неприемливи думи, например често казват „грозен“, „неприятен“. Аз казвам: не, приятен. „Не“ е отрицателна частица – тури една запетая след „не“. В случая имате дума, съставена от представката „не“ – отрицателна частица и от думата „приятен“ – положителна дума. И тогава на цялата дума даваш един отрицателен смисъл – казваш: „Неприятен ми е този човек“. Тури една запетая след „не“. Аз мога да ви направя този човек приятен. Как? Като отделя „не“-то и туря два милиона пред „неприятен“, т. е. като отмахна „не“-то. Неприятният човек е беден, но когато отмахна сиромашията на този човек, той става приятен, забогатява. Неприятен е, ако е глупав. Премахвам „не“-то, изваждам невежеството, туря му наука, туря му музика, туря му изкуство, туря му сила и той става приятен. Тогава казвате: „Много ми е приятен“. „Не“ се превръща в „много“. „Много (не) приятен“ – „не“-то го туря в скоби и стане „много приятен човек“. Така зелените плодове узряват: той дава плодове, услужва, всякога дава. Сега, ако турите не запетая, а едно тире, какво ще стане? „Не-приятен“. Когато турите тире след „не“, думата какъв смисъл добива? Туй вече е процес на изваждане – тирето означава изваждане. По кой начин можете да махнете неприятностите? Пред „не“ има минус, а пред „приятен“ има плюс. Какъв процес е събирането? Изваждането е процес на кристалите – правите линии се представят във форма на кристали. Има ли кристали с криви линии? При тях кривите линии са почти изключени, те са ръбести тела. Щом дойдем до органическия свят, тогава идват кривите линии. Правите линии са притежание на една култура, която е вече завършена, и показват един отличен ум. Кристалите са достигнали края на своето развитие, затова всички те показват високи умствени форми. Такива са всички форми, които свършват. А пък органичният свят е свят, където разумността е още далеч. В него имаме първоначално движение, елементарно страдание и тогава се образуват кривите линии. Всяка клетка има кръгообразна форма. Та казвам: ако сега, при съвременните условия, искате наука в Природата, много векове ще минат, докато животът стане малко по-сносен.

Сега, представете си, че имате в себе си едно неразположение. – Трябва ви или една запетая, или едно тире. Ако турите запетая, какво означава? Запетаята е един мощен фактор – това е еврейската буква „йот“. Тази буква в еврейския език показва творчески принцип. Когато туриш една запетая, т. е. когато еврейският „йот“ е турен там, тогава трябва да знаеш как от една неприятност да изкараш приятност. Получава се точка. Точката е един център, а запетаята е неин помощник. Точката трябва да твори – тя се уподобява на това как е създаден света. Тогава може да обясните: имате точка, а запетаята какво показва? – Че най-първо нещата излизат от точката. Имате точка и запетая, т. е. имате две точки. Двете точки са елипсата. Знаете ли как пишат някои? Гледам писателите – турят точки, запетаи, точка и запетая. Казвам: кръг, парабола, хипербола. Тази запетая е парабола - опашката й отива навън. Параболата показва един външен свят – външният свят, който в дадения случай чувства. След туй гледам – писателят туря две точки; казвам: елипса. Туй е жената, т. е. двете точки са жената, жената е в елипсата. Адам беше едната точка, жената влезе и образува елипсата. Така те двамата измениха кръга в елипса. Когато нещо се върти, изменя се. Едно тяло може да се върти само около себе си и тогава има равновесие. За да излезе от това положение, трябва да дойде един малък дисонанс. Вземете, например, кометите – те не се движат в кръг, някои се връщат след хиляди години, други пък никога не се връщат. Пътят, който кометите изминават, нито е кръгообразен, нито е елипсообразен, нито е параболичен. Той е хиперболичен – някъде отива, време минава...

Сега, ще оставим тия въпроси. Вас какво ви интересува? Когато пишещият тури точката и запетаята, той ще покаже доколко е умен. Понякога гледам доколко точно са турени думите. Има закон за положенията на всяка дума. На български може да кажеш: „Мисля“. Англичанинът не може да каже така, той ще каже: „Аз мисля“. И той е като французина – личният елемент е силен у него. Изразът „мисля“ е безличен. Сега, има хора, които казват: „Безлично трябва да се говори“. Но англичанинът безлично не може да говори, той казва: „Аз така правя“. Българите казват: „Правя така“. Българинът е по-безличен, той туря „аз“ не отпред, а в глагола – има една буква, която показва Аз-а, т. е. българинът е скрил своето Аз в окончанието на глагола, много скромен е. Той се крие зад глагола, но англичанинът така не може да се крие. Питам тогава кой е по-успял – който се крие или който не се крие? В сегашния живот кои са успели повече? Може да се оспори. Ако вземете английското „аз“, англичанинът се крие зад него. Славяните са донякъде по-скромни. На българина баща му може да е богат, земя да има, всичко да има, но виждаш го – напуснал баща си, ходи, та опъва каиша. Като ходи да чука, да работи така упорито, българинът иска да стане независим като баща си. Той търси своята независимост там, дето не съществува. Ще се освободиш ти от независимостта на баща си, че никой няма да те види – ще тръгне някой вълк да се освобождава от философията на баща си! Може ли да го направи някой? Не влагайте във вас идеята, че няма да мязате на вашите бащи, това е невъзможно.

Сега, ще дойдем до същественото. Кое е същественото в Живота? – Туй, което съществува в Природата. Грозотата, това са близките предмети; хубавите предмети са далечните. Тогава има друго едно разрешение: големите неща отдалеч са красиви, отблизо са грозни; малките неща отблизо са красиви, отдалеч са грозни. Една малка красота може да я разглеждате отблизо – ако я турите под микроскоп, ще видите какво чудесно устройство е вложено вътре.

Сега, каква беше основната мисъл? Вие се плашите и казвате: „Ти гладен ще умреш“. Какво значи да умре човек? „Умира“, у-мира, т. е. в мира отива. „Умира“ значи човек да влезе в света. Когато един религиозен човек умре, значи отишъл е в света, няма го – религиозният човек е отишъл да живее свободно. В началото религиозната момата е с висока яка, дрехата й е затворена, с дълъг ръкав, всичко е закопчано, нищо не се вижда. Когато отиде в света, тя е с деколте, с голи ръце – отрязала е ръкавите. В началото момъкът е скромен, бастун не носи, носи шапката си право, но щом отиде в света, накриви си шапката, носи вече бастун, започва да го върти. Когато е религиозен, не носи фрак, но когато влезе в света, ходи с един фрак, разцепен отзад. Модата, която хората преживяват, показва психологическото състояние на тяхната мисъл. Аз гледах наскоро един наш беден брат – дали му един фрак; казвам: „Официално облечен“.

Грозотата се образува от човешките чувства – чувствата са майката на грозотата. Хубостта или Красотата е качество на бащата, на човешкия ум – човешкият ум е, който образува красотата на нещата. Красивите неща ги образува умът, грозните неща ги образува човешкото сърце. Ако се поддадеш на чувствата си, веднага ще станеш грозен, ще придобиеш тъмна сянка. Наблюдавайте психологически всеки човек: у когото чувствата вземат надмощие, образува се една сянка в неговото лице. Тя произтича от единствения фактор, че чувствата хвърлят сянка, т. е. върху човешкото лице не може да проникне Светлина и се раждат тъмните сенки. Извадете излишните чувства от грозния човек и той ще стане красив; турете му повече чувства и той ще стане грозен. Грозотата е тежка, Красотата е ефирна. Грозният човек е много тежък, красивите хора са тънки, деликатни. Ако в тоя смисъл разглеждате нещата, един светия никога не може да бъде грозен и, ако го претеглите, тежестта в него не е голяма. Човек, който е развил своя ум, винаги ще стане красив. В мисълта има нещо хармонично, тя е, която създава красотата на определена форма. Дотогава, докато твоят ум е силен, той изменя линиите на лицето, изменя линиите на ръката. Навсякъде умът е този, който твори в света, който прави нещата, той е, който образува Красотата. Ако искате да бъдете красиви, работете с ума си.

Та, каква беше темата ви? – „Отношението на нервната система към мисълта“. Има положения, които сега трябва да се разрешат. – Мисълта ли е образувала нервната система или обратното? Мисълта е образувала нервната система, мисълта съществува преди нервната система. Ние сме още в заблуждение. Едно време мислехме, че трябва да има жици, за да се предава електричеството, че без жици не може. Сега, когато напреднаха в знанието, видяха, че трябват известни центрове. Всяка енергия може да се предаде и чрез жици, и без жици – през въздуха. Сега ние си служим със стари системи: в тялото трябват жици. Един ден ще имаме само центрове. По-напредналите Същества могат да изменят тялото си. Има Същества, които моделират своите тела – могат веднага да стават невидими, да приемат хиляди форми, т. е. могат да се сгъстяват и да вземат каквато форма искат. Например, един умен човек може да се представи пред вас в хубаво плодно дърво, може да се представи в един кристал, може да се представи в кон, в магаре – може да вземе каквато форма иска. Дори може да се представи в един планински връх. И тогава вие ще мислите, че тук е връх, а то е този умен човек, който взема вечните форми и те опитва колко разбираш. Ти казваш: „Ами че това е едно магаре“ , а той те слуша и казва: „Аз съм едно магаре, което те носи, а ти си едно магаре, което ме язди“. Кое е по-силно – магарето, което носи, или магарето, което язди? Магарето, което носи е по-умно, отколкото онова, което язди. Понеже вие сте свикнали, веднага ще го отнесете това за себе си и ще кажете: „Че аз, който яздя едно магаре, магаре ли съм?“ Ами ако ти, който яздиш магарето, нямаш почитание и уважение към Бога, не разбираш Природата, не си ли едно магаре, което язди друго магаре, което е по-умно от теб? Туй магаре знаеш ли защо е станало магаре?

Аз съм ви казвал каква погрешка има магарето. Понеже дало една крива, лоша преценка за жената, затуй го яздят, затуй сега се учи на смирение – изправя своята погрешка. Сега, защо са пораснали ушите му от тази погрешка? Обясняват, че ушите на заека са пораснали от голям зор, а пък на магарето – от голяма тъга: когато мислило за жената, ушите му пораснали. Сега, от хиляди години магарето изправя своята погрешка. Когато влезе, то казва: „Не давайте преценка на онова, което Бог е създал, защото като мен ще ревете“. Не си давайте мнението нито за човешкия порядък, нито за Божествения порядък на нещата, не давайте една погрешна преценка! Най-първо магарето си отворило устата и когато видяло жената, казало: „Красива е“. Но когато тя дошла наблизо, магарето казало: „Не е хубава, господарят ми има да пати!“

Тогава какъв е смисълът на страданието? Винаги имаме страдание за неща, които са близки до нас; радостите са за неща, които са надалеч. Ако дойдеш близо до огъня, ще ти бъде много горещо; ако се отдалечиш от него, ще ти бъде по-приятно. Имаш страдание – много близко е някой предмет. Та казвам: психологически никога не изменяйте разстоянието между нещата, винаги се поставяйте в такова отношение, каквото трябва да имате. Сега, аз говоря за завършените процеси – говоря за човешкия ум, за човешкото сърце. Всички неща във физическия свят са символи, мотиви. Мъжът и жената в тази форма, в която са, те не съществуват. Как мислите, идеалният човек мустаци има ли? Може ли да си представите един Ангел с мустаци и с брада? Един мъдър човек можете да си го представите с дълга бяла брада и с мустаци. Но сега вече навлизаме в една друга област. Произходът на мустаците, на брадата, на косите – всичко това в човека си има своя психология. Един ден тези елементарни правила ще ги научавате още в началното училище – ще научите каква роля играят космите на главата, веждите, мустаците, брадата, космите на лицето, под мишниците. Доста косми има човек, той не се е освободил от тях. И ако при сегашните условия рече да ги изкорени и да стане съвсем гладък... Тези косми имат своя причина.

Сега, вие сте заети с мисълта, че вашият живот трябва да бъде добър. Но знаете ли произхода на Доброто? Най-първият човек, който дойде да проучва Доброто, се натъкна на онова Дърво, където бяха събрани Доброто и злото. Те бяха на едно място, в една фамилия бяха, в едно дърво. И му се каза: „Никога да не пипаш нито Доброто, нито злото!“ В Разумния живот Доброто и злото са свързани. Когато човек се научи какво нещо е Доброто и злото, изпъдиха го от Рая (понеже в Рая беше Дървото на живота, към което сега се стремите, което не сте постигнали, понеже не сте разбрали какво е отношението на Доброто и злото). Вие считате за зло туй, което не е. Например, вие чувствате нещо неприятно и считате това за зло във вас. Това е сянка на злото. Злото е една творческа сила в Природата. И Първият принцип, който слиза в Природата да твори, това е силното. В злото има повече Сила, в Доброто има повече мекота. Злото е силно и следствие на това те са съединени – Силата е съединена с мекотата. Ако манипулирате заедно с Доброто и злото, ако речете да отделите Доброто от злото, вие ще се натъкнете на една нелечима болест. Както хората са създадени при сегашните условия, ако се изключат болестите от живота им, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат от болести. Болестите смекчават хората. Разболее се един човек – смекчава се. Болестта е една предпазителна клапа в човека, когато се е набрала много излишна пара.

Вземете сега голямото наводнение в Америка – досега близо седемдесет хиляди хора са без подслон и, може би, още ще продължи. В ниските места водата достигнала до двадесет и осем, двадесет и девет, тридесет метра височина и още приижда. Цяла Америка, всичката войска е мобилизирана, тридесет и пит хиляди камиона отиват да помагат. Цели градове са залени, жителите им трябва да ги опразнят и напускат градовете. Водата завлича всичко; как ще си обясните това? Това е един възпитателен процес в света. Такива наводнения периодически стават и в човека. Това е един процес, който подбужда човека да мисли. Испанците сега воюват помежду си – в тази революция за шест-седем месеца има избити повече от един милион испанци.

Преди няколко дена четох една статия: учените правят статистика за размножението на малките мушици, на малките гъсеници, за размножението на рибите, на птиците, на млекопитаещите. Ако нямаше нещо да ги обуздава, тъй, както се размножават, в разстояние на десет-двадесет години щяха да създадат цяло нещастие. Та казвам: колко хора сега трябва да живеят на Земята, колко хора трябва да живеят, за да бъде Земята мирна? Ако имаш инстинкта на рибите да се размножаваш по триста хиляди, ти си в едно неестествено положение. Същото е, ако имаш инстинкта на птиците – два пъти в годината да снасяш яйца и да ги мътиш. Ти трябва да учиш закона на размножаването. И у човека всичкото нещастие седи в ония неестествени желания за размножаване. Някой иска да бъде голям човек – да кажем, иска да бъде художник. Колко картини трябва да нарисува художникът? Трябва да нарисува само една, а не да рисува десет-двадесет картини. Една картина е достатъчна. Напиши една книга, но на свят – може да е от десет листа (по-малко от десет листа не пиши). И по музика научи една песен, ама на свят, че като я засвириш, мъртвите да оживеят. Сега свирите Бетховен, Моцарт. Хубаво е. Аз сега другояче гледам: туй, което класиците са написали, е само едно парче. Всичката класическа музика не е написана, тя е много дълго парче. Моцарт е взел само една част. Това мога да го изведа, да ви го преведа с музикални термини. Бетовен пък е взел друга част. Бах, който минава за учител, ходел по планините, за да види как музиката се изразява. Музиката на Бетовен не е като тази на Бах – нещо класическо има в нея, едно равновесие, не еднообразие. Той описва хубостта на самия живот – как човешкият дух се бори с някои неприятности, как ги преодолява. Музика има в човека, който се бори, музика има в учения, в поета, музика има в художника, музика има във всички хора – навсякъде има музика.

Та казвам: стремете се към единство – в музиката има единство. Научете се да свирите онова парче на Живота – стремете се не да станете музиканти, но като засвирите, да измените своето състояние, да измените своята карма. Свирете на Живота. Някой пита: „На кого да свиря?“ Свири на Живота. Когато свириш на умрелите, те трябва да оживеят. Кои хора са умрели? Аз наричам „умрели хора“ ония, които не мислят. Когато дойдеш до един човек, той трябва да започне да мисли. Индусите са изучавали този въпрос и са намерили, че всички животни имат своя музика. Те я крият, но когато засвирят, слушат и тигри, и лъвове и всички идват. Всички животни имат по едно парче и когато индусът засвири със своята пищялка, те се събират. Всяко неприятно чувство има своя музика. Аз мога да разиграя всяка неприятност, колкото и да е лоша. Щом започне да играе, тя си заминава. Например, дойде ти някакво чувство, искаш да биеш някого – то е кобра. Засвири една песен и веднага тази кобра ще се дигне, ще се измени, няма вече да те хапе, ще те погледа и ще отмине като котка. Казва някой: „Защо ми трябва да свиря?“ Ако не свириш... Трябва не само да бъдеш цигулар, но трябва да учиш. Господ ти е дал музика, за да знаеш как да се лекуваш. Пей, свири! После, тропай музикално! Какво е тропането? (Учителя тропа с крака в такт) Музика е това – тъпан. И тъпанът си има свое място в оркестъра. Ще кажете, че това не е класическа музика. Съгласен съм, това е органическа, това е психическа музика. Вие трябва да проучвате цялата музика. Туй, което става вън в света, показва усилията на човешкия дух. Всички умове, свързани в едно, са дошли да дадат нещо на света. Всички музиканти са дали нещо отлично на света. Имат да се дават още по-хубави работи. Това е началото на нещата – ще дойдат още хиляди хора да работят и в науката, и във философията. Всичко онова, което е създадено в поезията, в музиката, е хубаво, но не трябва да мислите, че то е последното в света. Не, то е още началото. Радвайте се на това, което имате. Ако в сегашния век не можете да пеете, ако в сегашния век не можете да свирите, аз съжалявам. Ако в сегашния век не можете да сте весели, аз съжалявам.

Например, понякога небето е тъжно (не, че е тъжно в действителност), но Бог веднага ще изпрати влага, ще направи добро на тревата и тя ще израсте. Когато започнат да се радват тревите и растенията, които израстват, Небето се отваря. Те казват: „Много ви благодарим за онова, което ни дадохте!“ Сега, що е скръбта? В скръбта нещо иде отгоре. След като приемеш благословението, което иде отгоре, Небето пак се отваря. Благодари за всичко онова, което израства в теб. Радвайте се на вашите страдания. Ще кажете: „Как да се радваме на страданията?“ Всички се намирате в това положение.

Един турски паша искал да направи услуга на някое си село във Видинско и му подарил един слон. След като подарил слона, хората обеднели, защото трябвало да му купуват по седемдесет и пет килограма ориз на ден, за да го хранят. Подир пет-шест години пашата минава пак и пита как са. Казват му: „Много сме доволни от слона“. – „Да ви пратя още един“. Селяните от един слон обедняха, а ако им дойде още един, по сто и петдесет килограма ориз на ден ще трябва плащат за двата слона. Не че слонът е лош, но трябва да знаеш как да го туриш на работа. Тогава той ще изкарва прехраната си в двоен размер. В Индия, например, го турят на работа и слонът се изплаща. Та казвам: вие имате едно желание, огромно като слон. Ще кажете на пашата, че сте много доволни от слона, и той ще ви даде втори. Тогава аз казвам тъй: при всеки замислен човек има един слон. Щом станеш радостен, весел, казвам: „Пашата си е взел слона“. А щом видя някого много замислен, казвам: Пашата е пратил още един слон“. Научете се да разбирате малките неща. Научете се да имате един начин на разсъждение.

Каква песен, на коя музикална гама трябва да пеете на яйцето, за да се излюпи? – На до-мажор – гамата-напрежение. Хубаво. Каква песен трябва да свирите на един човек, за да го накарате да ходи? – Песен на гамата-движение. Сега, ще турите правата мисъл. С какво започва гамата-движение? Гамата-напрежение започва с „до“, гамата-движение започва с „ре“. Третата гама, която ще научи човека да мисли, откъде ще започне? Ще започне от „ми“. Може ли да повишите тона „ми“? – Не. Значи мисълта е нещо, което слиза, т. е. туй, което понижаваш, слиза. В до-мажор имате „ми“ и „си“, които само се понижават. Другите тонове можете да ги повишавате и понижавате. „Ми“ и „си“ са входни врати на гамата. Понеже са входни врата, в коя се влиза и в коя се излиза? Тонът „си“ може ли да го повишите? И него само можете да го понижавате.

Сега, мисълта си има своя гама. За да започне да мисли, човек трябва да има известна гама. Когато дойде в тази гама, той вече може да започне да мисли и всичките мисли вече се нареждат музикално. В тази гама ти вече ще видиш как са наредени мислите ти и тогава те ще имат външно напрежение. Да допуснем сега, че някой пее много тихо, а някой пее много силно. Ако пеете силно, кои са съображенията ви? Ако пеете тихо, кои са съображенията ви? Вземете един тон, да кажем – тона „ми“. (Учителя пее „ми“) Сега, какво означава това, от какво произхожда този тон? Той не произхожда от до-минор. Когато един тон е много близко, не е ясен. Когато някой тон не е правилен, трябва да го турите там, дето трябва да бъде. Този тон не е правилен. За да бъде правилен, не трябва да го вземаш по-долу от границите на своя бял дроб. Когато излиза оттам хармонично и влиза в гърлото, мисълта ти трябва да бъде съсредоточена, за да чувстваш добре това, което излиза през всичките дихателни пътища. И когато говориш, ти чувстваш как то излиза във въздуха и как иде отвън. Туй, което ви казвам, сега не можете да го приложите. Трябва ви една школа на предметно учение. Трябва да се приложи сегашната музика – могат да се извадят много парчета. В сегашната музика има богат материал за цяла една школа. Може да се вземе от Бетовен, от Моцарт, от Шопен – да се извадят пасажи. Другото е развита тема, а тия пасажи са основни. Както в една реч има основна мисъл, така и в музиката има основни пасажи, които са развити. Може да ги свирите. При какви условия? Някой път сте разположен и може да вземете тона правилно; някой път не сте разположен и тонът не е верен. Например, кой тон можете да вземете най-вярно? Някои от вас ще вземат вярно „сол“, някои ще вземат „си“, някой могат да вземат вярно „до“, други – „ре“, някои могат да вземат „ми“, някои могат да вземат „фа“, някои – „ла“. Това са вече разни състояния. Онзи, който се намира в едно притеснено положение и искрено желае да се освободи, много вярно взима „до“. Ония, които искат да вървят напред, могат да вземат правилно „ре“. Който мисли правилно и няма крива мисъл, взема правилно „ми“. Онзи, който иска да забогатее в света, взема вярно „фа“. Онзи, който иска да рисува някаква картина, взема „сол“. Който иска да вземе някаква служба, да почива, взема вярно „ла“. Онзи, който иска да стане много религиозен, много набожен, взима вярно „си“. Това е цяла философия в музиката. Значи, един човек, който иска разумно да се освободи от ограничителните условия, може да вземе вярно „до“. (Учителя се обръща към един от братята) Иване, вземи един тон – който искаш, но вярно.

Сега забележете: за да бъде ясен един тон, не трябва да има никакво препятствие в чувствата на човека. В гениалните музиканти винаги има един трепет – не страх (те го различават), но един трепет, едно приятно безпокойство. Щом започнат да свирят, умът и чувствата в тях се сливат и те вдъхновено свирят. В чувствата не трябва да има никакво препятствие, безпокойствие, никакво прекъсване на вътрешните чувства.

Та сега, ще учите музика! Ще я изучавате много добре и трябва да минете от сегашната музика – от до-мажор – към музиката в Природата. Как да ви предам това? – Когато тоновете са правилни, в Природата има естествен ключ, т. е. ако произведеш правилно този тон, веднага в Природата ще стане промяна. Ако е облачно, когато засвири един цигулар, времето ще се изясни. Ако изпееш определени песни, а времето е облачно, веднага ще се изясни. Ако пееш определени песни, за половин час цялото небе ще се покрие с облаци; и когато половин час пееш други песни, небето може да се изясни. Сега, вие ще кажете: „Може ли това?“ Може, когато работиш съответно на Природата. Аз мога, когато разбирам нейните закони. Щом постъпя съобразно с нейните закони, ще имам известни последствия. Но кога ще направя това? Например, отивам в едно място, дето два месеца не е валяло дъжд. Щом ме видят растенията, започват да плачат и казват: „Измряхме!“ Сядам при тях и запявам една песен. Там вече има смисъл моята песен. Ще попея и няма да мине половин час и облаците ще дойдат, т. е. след един, два, три часа ще има вече дъжд. Да кажем, някъде има толкова много дъжд, че са се изподавили хора, водата завлякла ниви. Когато ида там, мога да помогна. Кога ще престане дъждът? Защо дойде потопът? Потопът дойде заради ония дисхармонични състояние и чувства, дойде, за да даде почивка на Земята. Сега, помнете кога трябва да пеете.

Първо, пеенето трябва да има връзка с вашето възпитание и, второ, трябва да има едно отражение. Пейте за себе си. Най-първо, пейте за Природата – пейте за гората, пейте за тревата, пейте за цветята, пейте за реките. Това е за вас – те са благата. Пейте за Природата! Когато погледнеш Природата, тогава пей, тогава свири. Има смисъл. Разбира се, кога ще вършите това? Не когато сте на работа или да отделяте специално време, а когато сте излезли на екскурзия. Когато сте на екскурзия, отделете част от времето си за едно самовъзпитание.

Сега, ако дойдат двама цигулари, ще има състезание кой да свири по-хубаво. Когато пък дойдат двама певци, забелязваме, че единият пее не за самото пеене, а за да се покаже, че пее по-хубаво. Двама готвачи правят същото – единият тури масло в яденето, другият туря повече. Хубавото ядене не е в изобилното масло. Ако аз бях готвач и дойде някой, ще взема хубави ябълки, ще ги измия, ще ги туря и ще кажа: „Ето какво е сготвил най-добрият готвач. Аз съм Негов слуга. Когато се науча да готвя като него, ще готвя“. Най-добрите сегашни готвачи готвят буламачи, дори най-видните готвачи готвят буламачи. Трябва да идете при плодните дървета и да готвите така, както те са се научили – те са истинските готвачи. Както те готвят, така ще готвите вие. Преди няколко дена ми донесоха тук едно ядене с толкова чер пипер, че като взех две-три хапки, изпотих се. Че черният пипер е цяр, когато имаш кашлица...

Сега, аз говорих повече от един час. Понеже е определен само един час, сега ще ни глобят за светлината. Вие ли ще платите глобата или аз? Понеже салонът беше нает за един час, ние пресрочихме с половин час повече и сме изхарчили повече светлина.

Станете.

Някой път ще наемем салона не за един, не за два, но за три часа. Три часа са необходими, за да се спрем върху едно положение, върху една философия, която може да има приложение. Сега, за да излезем от туй положение, има известни правила. Трябва да се излезе навън. Някои от вас кашлят, някои от вас боледуват, някои от вас са неразположени, някои от вас са обезсърчени, но трябва да се живее. Това е вече резултат. Хиляди години са минали вече, няма какво да се прави. Какво трябва да се прави? – От къща, която гори, трябва да се излезе навън. Когато дойде наводнение, трябва да се излезе вън от къщи. Ако дойде голяма буря, която ще събори къщата, трябва да се излезе вън. Та питам сега какво трябва да се прави. – Да се тури всеки човек на своето място. Вие още не сте турени на своите места. Трябва да дойде някой голям майстор, за да ви тури на мястото така, че никой да ви не бута. Сега ви турят на едно, на второ, на трето място, търкалят ви. Най-после къде е вашето място? Трябва да дойде големият майстор. Имате седем тона, но когато дойде гениалният музикант, той съчетава тоновете, вземе шестнайсетини, взема тридесет и втори, после – шестдесет и четвърти, туря четвъртини, туря цели ноти, после – половини, после туря и паузи и създава хубава песен. След туй туря и украшения. Колко мъчно се свирят украшенията.

Казвам: за човешката мисъл се изисква много голяма музика. Сега, когато човек говори, да не се смущава, защото всички хора еднакво мислят, еднакво чувстват и няма да има никакъв спор. Дайте на всички хора хубаво ядене и няма да има никакъв спор, дайте на всички хора хубаво ядене и всеки ще те обича, всеки ще е зает със своята паница. Дайте на едни хубаво ядене, а на други – лошо и веднага спор ще има. Едните ще кажат: „Този буламач яде ли се!“ Но дадете ли хубаво ядене на всички, ще чувате хармония: „трак-трак“ – вървят лъжиците. Сега на всинца ви трябва хубаво ядене.

Сега, ние сме едно общество, където има различни мнения – стомахът има един възглед, дробовете имат мнение, мускулите, костите, клетките – и те имат мнение. По някога в теб се заражда желание и казваш: „Яде ми се кисело зеле, яде ми се кисело мляко“. На някой му се прияде баница, после му се припие малко винце, ракийца – какви ли не желания. Те са атавистични неща, които човек е унаследил. Че трябва да пие, така е, но да пие вода. Но тази вода не е такава, каквато той иска – къде ще намери в големите градове вода. Тук, в София, водата е по-хубава, но отвън такава вода не може да се намери. Вие сега сте в гостилницата, където готвачът готви по своему и вие сте недоволни от неговото ядене. Готвачът казва: „готвя само за себе си, за вас не мога да готвя“. Озовеш се в гостилницата: ако намериш нещо за ядене, ще ядеш; ако не, ще си излезеш навън. Понеже вие всички готвите. За какво се готвите? Например, някои се готвите за поети. Какво ще пише? – Поезия. Някой се готви за художник – ще рисува; или някой се готви за учен – коя област от растенията ще вземе? Той трябва да представи първоначалната форма, с която Животът е започнал – с нея може да започне. Тази първоначална форма е много красива, човек отпосле е погрознял. Грозотата иде от това, че ние сме дошли близо до Живота и не сме в хармония с него. Сега се изисква хармония със самия Живот.

После, вземете младостта и старостта – те са два полюса. Младостта е влизане в Живота, а старостта е излизане от Живота навън. Влиза малкото, излиза голямото; ражда се малкото, умира голямото. Умният човек е малък, не умира. Човек и да умре, малките клетки не умират. Те си отиват, всички клетки живеят самостоятелно, а човек е организацията между клетките. Разруши ли се организацията, тогава казват, че настъпва смъртта. Трябва да разбирате правата на клетките. Първо ще разбирате правата на вашето сърце, правата на вашия ум, ще разбирате правата на вашата душа и ще разбирате правата на вашия Дух – това са четири неща. На сърцето ще му дадете право, на душата ще дадете право. Вие, който ще отдадете туй право, кой сте? Аз казвам: Духът е вън от вас, душата е вън от вас, сърцето е вън от вас и умът е вън от вас. Вие какво сте тогава? Ще дадете право на Духа да мине през вас, ще дадете право на душата да мине през вас, умът да мине през вас и сърцето да мине през вас. Вие сте проводници. Какво сте вие всъщност? Вие сте едно малко дете в люлката. Аз разбирам следното: вие сте едно дете, идва баща ви, помилва ви, дава ви нещо; идва майка ви – и тя ви помилва, и тя ви даде нещо; идва брат ви – и той ви помилва, сестра ви – и тя ви помилва. Ти си малкият син на баща си и на майка си, а на брат си и на сестра си ти си брат. Майка ти, баща ти, брат ти, сестра ти няма да те посрещнат по един и същ начин. Баща ти и майка ти са твои родители. Тогава сърцето е вашата сестра, умът е вашият брат, душата е вашата майка, Духът е вашият баща. Вие сте малкото братче, което сега е родено, което се нуждае. Ще дадете право на всеки: майка ви ще ви подхвърли – вие ще й дадете право; баща ви ще ви хване, ще ви подхвърли – и на него ще дадете право; брат ви ще ви вземе от люлката, сестра ви ще ви вземе – на всички ще дадете право. Те си играят, те се забавляват с вас – ще им дадете право да се забавляват, ще бъдете доволни от тяхното забавление. Вашият Дух, вашата душа, вашият ум и сърце се забавляват с вас, които сте деца. И ще бъдете доволни от начина, по който те се забавляват.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината. В Истината е скрит Животът.

9-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас

29 януари 1937 г., петък, 5 ч. с., София, Изгрев

Книги:

Грозота и красота

Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002)

17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

УЧЕНИЕ И СЛУЖЕНИЕ НА БОГА (Беседата за четене в стар правопис)

От книгата "Той създава", Утринни Слова, година VI, т.1 (1936–1937).

Първо издание от 1947 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Старото отмина", утринни слова, шеста година, (1936-1937 г.)

Издателство „БЯЛО БРАТСТВО“, 2013 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

17 януари 1937 г.

Ще прочета 9-та глава от Евангелието на Йоана, от 22-ри стих нататък. Сега ще ви говоря ясно, определено върху някои неща, които вие трябва да знаете. Това се отнася главно до старите, защото всичките погрешки са в тях. Старите казват: „Измъчиха ни“. – Кой ви измъчи? – „Младите.“ – Не е вярно. Старите измъчват и младите, и децата, а не младите тях. Че това е така, вижте какви са отношенията между големите и малките деца в един дом. Когато майката излезе от къщи, голямото братче бие малкото, като казва: „По-рано майка мене държеше на ръце, но откак дойде ти, напусна ме. Ти взе мястото ми“. Малкото братче плаче и не разбира защо го бият. Не само децата плачат и не знаят защо страдат, но и възрастните страдат, без да знаят причината за страданията си.

Казвам: Сегашните хора страдат от много знания. Като мислят, че знаят много, те казват: „С вяра се постига всичко“. Така е, но само оня вярва, който знае нещата. Вярата е условие за развиване на човешкия ум и за служене на Бога. А Любовта е сила, с която човек работи. Ако имаш Любов, ти си силен и можеш да работиш; ако нямаш Любов, ти си слаб и не можеш да работиш. Надеждата е помощник на вярата и на любовта. Тя върши най-дребните работи. Ето защо, човек трябва да си служи с вярата, като условие за придобиване на знания, с любовта – като сила за работа и с надеждата като приложение на придобитото в най-малък мащаб. Само така той служи на Бога и изпълнява Неговата воля.

Някои казват, че не разбират смисъла на кръга в живота. – Ако днес не го разбират, ще го разберат в бъдеще. Кръгът е представа за нещо, както и човек представя нещо, което трябва да се изучава. Срещаш един човек, добре облечен, а друг – лошо облечен. Облеклото е второстепенна работа. То не влияе върху ума и сърцето на човека. Облеклото дава само представа за нещо, но то не определя човека. То е само външна украса. Облеклото не прави човека добър или лош. Добрият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак добър. Лошият човек и с хубавите, и с лошите дрехи си е пак лош. Помнете: Човек е господар на себе си не със своето външно богатство, не с онова, което другите хора притежават, но с вярата, надеждата и любовта в себе си. Значи човек е господар само на себе си, а Бог е Господар на целия свят. Като не разбират докъде се простират правата им, понякога хората искат да се налагат на всички. Не, ти нямаш право над другите. – Защо? – Защото правото им е дадено от Бога. Да бъдеш господар на себе си, това е твое право, дадено ти е от Бога. Какво придобиваш, ако вземеш с насилие правата на другите? Дойде някой в дома ти, иска да те учи как да живееш, какво да правиш. Как мога да уча човека? Например, искам да го уча на щедрост. Как ще го науча? Първо аз трябва да му покажа какво нещо е щедростта, как да дава и по колко да дава. Това, което хората дават, не показва, че са щедри. Някой дал пари на свой познат и мисли, че е щедър. Това не е никаква щедрост. Някой вдигне ръка да благославя и казва: „Аз ви благославям“. Това не е никакво благословение. Друг е въпросът, ако с вдигане на ръката си ти извикваш Божието благословение върху човека. И двамата трябва да признаят силата на Бога. Само така Божието благословение има сила. Можеш ли да кажеш, че като си опекъл хляба, ти си нахранил своя дом? Житото храни човека. Ти само си го посял и ожънал. Силата, която придобиваш от хляба, се дължи на житото. Сега от всички се изисква едно: да признаем онова, което Бог е вложил в нас. Като имам това предвид, аз зная право ли постъпвам, или не. Няма защо да питам хората за това. Щом постъпвам добре, нещо в мене се радва. Чувам тихия глас на Бога, Който ми казва: „Ти постъпи добре“. Ако не постъпвам добре, пак чувам тихия глас да ми казва: „Не постъпи добре, не си справедлив“. Защо съм несправедлив, защо не постъпвам добре, нищо не ми казва. – „Аз зная как трябва да постъпвам.“ - Това не е важно. Ти си несправедлив – нищо повече. Ти имаш знания повече, отколкото ти трябват. Защо ти са толкова знания? Ти приличаш на оня милионер, който след като имал сто милиона, искал да има 200 милиона. Защо трябва да се лакомиш? Днес Бог иска от всички хора да свършим първо Неговата работа. Според вашите неразбории и любовни работи вие сте изоставили Божиите работи назад. Младият момък, слуга в някой дом, се влюбил в слугинята, захласнал се в нея и забравил задълженията си. И млади, и стари правят същото и оставят Божията работа назад. – Кой е причината за неизпълняване на вашите задължения? – Любовта. – Какво трябва да правим тогава? – Щом си слуга, не трябва да се захласваш. Като станеш господар, тогава можеш да се захласваш, колкото искаш. Ако господарят види, че слугата му се захласва с някоя слугиня, той казва: „За това ли ти плащам? Нямаш право да се захласваш със слугините!“ Това значи: Имаш ли право ти, обикновен слуга, да обичаш царската или княжеската дъщеря? Обикновеният човек няма право да мечтае за царската дъщеря. Какво става в действителност? Само царският син има право да се влюби в царската дъщеря и да мечтае за нея. Всеки обикновен човек може да хвърли крадешком един поглед към нея, да си въздъхне и да каже: „Красива е тая мома, но да не беше царска дъщеря. Ако само се опитам да се приближа към нея, ще ме бият“. Има изключения и от това правило, но рядко се случва обикновен човек да се влюби в царската дъщеря и да има достъп до нея. Обикновеният, простосмъртният няма право да се влюбва в царската дъщеря. Нито той ще бъде щастлив с нея, нито тя – с него. Колко души могат да се оженят за царската дъщеря? – Само един. Тя си има свой възлюбен. В царството на баща ѝ има милиони поданици. Колко от тях имат право да се оженят за нея? – Неколцина. От тях тя ще избере само един. Това се отнася до земния живот на хората. На небето отношенията между хората са други. Като дойдем до истинската Любов, там отношенията между природата и живота са в пълна хармония.

Когато любовта не е правилна, и отношенията не са правилни. Ако между ума, сърцето и волята няма единство, никаква хармония не съществува в живота. Често дисхармонията в живота се предизвиква от стълкновението между новите и старите възгледи. Старите възгледи, старите мисли и чувства влизат в разрез с новите и произвеждат дисхармония в човека. Всеки има тая опитност. Всеки е опитал завистта на старото към новото. Старото не вярва на новото. Ако си бакалин и при тебе дойде някой да иска ключа на касата ти, какво ще направиш? Ще му дадеш ли ключа? Няма да го дадеш, защото не му вярваш. – „Морален човек е той.“ – Може да е морален, но ти не го познаваш. Ако в дома на двама млади, мъж и жена, влезе един млад проповедник с желание да ги обърне към Бога, ще му вярват ли? Младият съпруг ще се усъмни в проповедника. – Защо? – Не му вярва. Той не познава още новия морал и не го вижда в лицето на проповедника. Казвам: Не ходи да обръщаш внимание, които се обичат. Любовта ги е обърнала вече, няма защо ти да ги обръщаш. Бог е в тях. – „Те трябва да повярват в Христа и да Го възлюбят.“ Повтарям: Не обръщайте хората, но ги събудете. Ако двама млади са заспали, кажи им: „Станете!“ Щом видите, че станат, продължете пътя си. Не се спирайте да ги питате нещо за тяхната любов. Проявете вашата любов към тях. Искате ли да ги обърнете към Бога, ще се натъкнете на големи противоречия. Какво се иска днес от хората? – Приложение. Всеки има известно разбиране, което трябва да приложи. Разбирането се отнася до това, как да служи. – На кого трябва да служи човек? – Първо ще служиш на Бога, после на ближния си и на себе си. – „Трябва да учим, да свършим университет.“ – Това е последна работа. Ще учите, ще придобивате чистота и святост, но постепенно.

Първата задача е като учите, да служите на Бога. Останалите работи са украшения, облекла. Трябва ли, като проповядваш Христовото учение, да се стремиш към хубави дрехи и шапка, към богатство? Мнозина мислят, че за да проповядват, трябва да имат пари. С пари ли се обръщат хората към Бога? Със знание ли се обръщат? – Нито с пари, нито със знание. Човек е пратен на земята да работи за Господа. Това е първото му задължение. И знанието е потребно, и богатството е потребно, като второстепенни неща. – На кого ще проповядва майката? – На децата си. Две деца трябва да има тя – две пъпки. Тя трябва да им проповядва Словото, докато се разцъфтят. Това е задачата на майката. Време е вече да работим за Господа, да Му служим, да Го задоволим. Тогава нашата вяра, надежда и любов ще се увеличат. Мъчнотиите и несгодите в живота ни постепенно ще изчезнат. Животът ни вътрешно ще се подобри. Една от мъчнотиите в човешкия живот се дължи на факта, че всеки иска да постави другите хора на местата им. Това не е твоя работа. И те ще искат да те поставят на твоето място. Какво ще стане тогава? – Каша. Кой кого може да постави на мястото му? Това е все едно да се изредят няколко лекари да поставят очите ти на място. Един от тях ще каже: „Да извадим дясното око, за да не се зарази лявото“. Друг ще каже: „Да извадим лявото“. Трети ще каже: „Да оперираме и двете очи“. Не се поддавайте на тия съвети. Не вадете очите си. Един човек от Търново заболял сериозно. Явил се някакъв абсцес на единия му крак. Отишъл в болницата да се посъветва с лекарите как да се лекува. Прегледали го и му казали, че кракът трябва да се отреже до коляното. Иначе и другият крак ще се зарази. – „Не давам крака си. Защо е на Бога моят крак? Ако иска някаква жертва от мене, готов съм да дам цялото си тяло. Цял дойдох на земята, цял ще се върна при Господа. Напущам болницата. Ще се върна в село, там ще се лекувам, както разбирам.“ След шест месеца той отишъл в болницата при лекаря, който го преглеждал, и му казал: „Господин докторе, аз съм съвършено здрав“. – „Какво стана с крака?“ – „Оздравя. Господ не позволи да ми режат крака.“ Какво се иска от хората? – Учене и служене на Бога. Който се учи и не служи на Бога, влиза в стълкновение с Него. Той отива при Бога и се оплаква от брата си. Знаете ли какво нещо е да отиде синът при баща си и да се оплаква от брата си? Ще кажеш, че брат ти е лош. Кой е причина за това? – Майката и бащата. Те го родиха лош. Като знаеш това, не се оплаквай от брата си. Да се оплакваш от хората, това значи косвено да хвърляш кал в лицето на Господа. В каквато форма и да идат оплакванията, вие хвърляте кал върху Първата Причина на нещата. Бог нищо няма да ви каже, но вие петните Неговото име. – Лош е брат ми. – Знаете ли какво означава думата „лош“? Лесно е да кажеш на човека, че е лош, че е изедник или богат. Всички бедни се нахвърлят върху него и го обвиняват за крадец. Те казват, че богатството му е крадено. Обаче има и друго разбиране за богатия. Той е касиер на Бога. Той се ползва с доверието Му. От него се иска само едно: да изпълни задължението си. Той трябва да знае на кого колко да даде. Който взима пари от Божествената банка, трябва да е готов да дава. Обаче невъзможно е в даден момент да помогнеш на всички.

Казвате: „Трябва да си помагаме“. – В даден момент ти можеш да помогнеш само на оня, който е поставен на такова място, дето ти ще минеш. Той е определен за тебе. Само ти можеш да помогнеш на тоя човек. Той е дошъл на гишето, дето ти работиш. Ще вземеш чека му и ще го размениш. – Имаш ли право? – Имам право. Христос отвори очите на слепия и се повдигна цял въпрос: Кой му отвори очите? Как ги отвори? Евреите не искаха да признаят, че Христос отвори очите на слепия. Те казваха: „Бог е говорил на Моисея, него познаваме; на Тоя не е говорил, не Го познаваме“. Чудно нещо! Тогавашните евреи не са били във времето на Моисея. Отде знаят, че Бог е говорил на Моисея? Днес виждат пред себе си човек, който върши чудеса и не вярват, че Бог чрез него прави тия чудеса. На зададените от тях въпроси, от рождение ли е бил сляп изцеленият и как му се отвориха очите, родителите му казаха: „Той е на възраст; сам той да говори за себе си“.

Какво виждаме в прочетената глава? – Сблъскване между старото и новото. Евреите бяха недоволни от Христа, че руши стария порядък, обърква разбиранията им. Какво трябва да се прави тогава? Какво трябва да прави майката, когато големият брат бие братчето си? Тя трябва да ги раздели. Ще отдели големия брат от малкия и ще му даде всички условия за развитие. Големият брат е старото в света, а малкият – новото. Следователно старото и новото трябва да се отделят. Те не могат да живеят на едно място, да се хранят с една и съща храна. Останат ли на едно място, достатъчно е майката да излезе за един момент вън и големият брат непременно ще набие малкия. Мога да ви кажа коя е причината за това, но нищо няма да се ползвате. Според индусите това е карма, а според окултистите – борба между старото и новото.

Ще приведа един пример за богат и беден. При един голям богаташ работел един беден човек. Богатият бил голям скъперник, не обичал да плаща задълженията си. Бедният мълчал, страдал, но нямало как да го застави да му плаща. Случило се нещо неочаквано: богатият ненадейно умрял. Според тогавашния обичай богатите не заравяли веднага; оставяли телата им на гробищата и на другия ден ги погребвали. Възползван от това, бедният взел една тояга, отишъл на гробищата и започнал да бие умрелия. Какво станало? От ударите на тоягата умрелият се събудил, огледал се наоколо и като видял, че бедният му отмъщава с бой, казал: „Не ме бий повече, ще платя всичко, което ти дължа“. Той му благодарил и тръгнал за дома си. Питам: Ако вие бяхте на мястото на богатия, нямаше ли да се радвате? Ако не беше бедният, жив щяха да го заровят. Благодарение на тоягата богатият оживя. – Защо идат страданията? – Това е боят на гробищата. – Защо ни бият? – Да платите дълговете си. Ако не ви бият, живи ще ви заровят. По-добре е да ви набият малко, но да оживеете, отколкото да не ви бият и живи да ви заровят. Щом оживеете ще поканите бедния у дома си и между вас ще се създадат приятелски отношения. Закон е: Когато Любовта дойде, и боят иде. Благодарете на боя, който иде от Бога, а не от хората. Когато изпитва човека, Бог изпраща Любовта. Когато се изпитва ума на човека, Бог изпраща вярата. Когато изпитва човека на физическия свят, Бог изпраща надеждата. – Защо се дава богатство на хората? – За да работят. Бог им дава овце, говеда, ниви, лозя, да се мъчат и работят по цели дни. Иначе те ще станат лениви. – „Ще страдаме с това богатство.“ – Ще страдате, ще се наказвате, но и ще учите. Значи Бог изпитва сърцето на човека чрез любовта, ума – чрез вярата, а волята – чрез надеждата. Да служиш на богатството си, на твоите овце и говеда, да ги считаш за частна собственост, това е Божие наказание. Ще се занимаваш с една идея, с друга идея и така ще придобиеш знание. Като богат, умственият свят ще те изпитва. – Как? – Чрез вярата. Така ще придобиеш знание и ще усилиш вярата си. Казват, че Бог наказва всеки, когото обича. Значи Любовта наказва. За оня, който не разбира законите, Любовта е наказание; за оня, който ги разбира, Любовта е благословение. Страшно е, ако Любовта буди ревнивост между хората. Разумният намира начин да се справи и с ревността.

Някога живяла една красива, мъдра, добра мома. В нея се влюбили десет момци; всеки от тях бил готов да се пожертва. Тя разбрала, че ако останат всички заедно, ще започнат да ревнуват. Затова решила да ги изпрати по чужди страни, да учат. Тя им казала: „На всички давам по сто хиляди лева и срок от пет години, през което време ще събирате най-ценните камъни в света“. Те се съгласили и тръгнали да странстват. След пет години се върнали при нея със скъпоценни камъни и с много знания. „Сега – казала им тя, – ще пътувате още пет години да събирате от най-хубавите цветя в света.“ Те тръгнали с радост да събират цветя и да придобиват знания. Така ги пращала тя в света да учат, докато станали 120-годишни старци. Най-после се върнали при нея с желание да им даде отговор, кого от тях предпочита. Тя им казала: „Сега аз ще вляза в една реторта, а вие ще гледате какво става с мене“. Тя започнала да се топи, докато съвършено се стопила и изчезнала. Като изгубили последната си надежда, момците започнали да плачат и съжаляват за изгубеното време по една мома. Те си казвали: „Много неща научихме, но момата изгубихме“.

Днес мнозина се оплакват и казват: „Много неща научихме, но момата изгубихме“. С други думи казано: Много неща научихме, но Любовта изгубихме. – Не сте изгубили Любовта. Тя има свойството да се смалява и разширява. В случая тя се е смалила толкова много, че се е скрила в сърцата ви. Вие страдате, защото я търсите отвън. По-добре е Любовта да бъде вътре във вас, отколкото отвън. Ако е отвън, ще се яви спор, кой повече да вземе от нея. Всеки ще си вземе по нещо от нея: един ще си вземе ръка, друг – крак, трети око, ухо и т.н. Не делете Любовта. Тя е неделима. Не поставяй Бога в себе си на противоречие. Не казвай, че тоя или оня брат не живее добре. Откъде знаеш, че не живее добре? Ти искаш да живее като тебе. – „Очите му играят много.“ – Откъде знаеш? – „Хвърля очите си към моята жена.“ – Това е невъзможно. Ако хвърля очите си, нищо няма да види. Ти как видя това? Значи и ти си хвърлял очи. Ти не си гледал Господа, не си слушал Словото Му, а си хвърлял очи към жена си. Тогава и ти не живееш добре. Чудни са хората! Ако влезете в една художествена галерия, където са изложени сто картини, представящи изгряващото слънце, какво ще правите? Ще гледате тия картини, но ще ги сравнявате със слънцето на живота, което всеки ден изгрява. Според мене хората са картини, които представят изгряващото слънце. Те дават идея за живото слънце, но не внасят живот в човека. Ето защо, когато слънцето изгрява, всичко ще напусна и ще отида да го посрещна, да видя първия му лъч. Не са лоши картините на изгряващото слънце, но живот няма в тях. Велико нещо е изгряващото слънце! Като знаете това, не се занимавайте с хората, но и хората да не се занимават с вас. Занимавайте се с живото слънце, което всеки момент може да ви даде това, от което се нуждаете.

И тъй, от вас се иска учене и правилно служене на Бога. Вложете повече доверие един към друг и оставете Бог да оправя работите на човека. Дойде някой при мене, оплаква се от своя брат. – Остави тая работа, Бог ще я оправи, не се бъркай в Неговите дела. Един ден и аз пожелах да оправя една погрешка, но Бог ми каза: „Не се бъркай в тая работа. Аз ще я оправя“. Наистина, ако се наема да я оправя, ще я разваля повече. Бог си знае работите. Той знае тънкостите на нещата и ги оправя. Който е направил часовника, той знае как да го пипа, за да върви добре. Едно се иска от човека: да не греши. Ако прави погрешки, сам да ги изправя. Представете си, че при мене дойдат двама души, един след друг. На първия давам един пръстен от мед, с красива форма. Той слага пръстена на ръката си и се радва, че получил нещо от мене. На втория давам един златен пръстен с диамант. И той слага пръстена на ръката си и се радва на скъпия подарък. Показва го на всички и се хвали, че съм му подарил толкова скъп пръстен. Първият вижда това и ме обвинява в пристрастие. – Къде е погрешката? – Във втория, който не ме послуша. Като дадох пръстена, казах му да не го показва на никого, но той не ме послуша. Той трябваше да скрие пръстена и отвреме-навреме да си го поглежда.

И тъй, не показвайте златния си пръстен пред хората, да се представяте за големец. Стремете се всякога да взимате последно място. То е по-добро от първото място. Аз взимам всякога последното място и съм доволен. Когато се качвам на трамвай, пак взимам последно място. Щом има много хора, оставам да се качат преди мене; аз се качвам последен. Това място е най-спокойно, никой не ме бута. Като вляза в трамвая, оставям всички да седнат, аз стоя прав. Ако бързам да седна, ще дойде някой и ще каже: „Моля, сместете се, да седна и аз“. В такива случаи предпочитам да стоя. Дръжте правилото: Никога не взимайте първо място в живота. Всякога следете големите да не бият малките. Не са виновни малките – старите са виновни: майката и бащата. Щом е така, и аз излизам виновен за всички недоразумения между вас. Ако се карате вие, аз съм виновен. Някой умрял, аз съм виновен; някой обеднял, аз съм виновен; забогатял, аз съм виновен; заболял, пак аз съм виновен. Каквото и да става в живота, все аз съм виновен. Какво трябва да направя, за да махна вината от себе си? За да живее някой, трябва да накарам друг да умре. Например, кокошката трябва да умре, за да живее господарят ѝ. Кокошката ме пита: „Защо си ме сложил да живея в курник, а човека – в хубава, голяма къща?“ – Само така ще се повдигнеш. – „Докога хората ще ме колят?“ – Докато станеш човек. Трябва да минеш през стомаха на човека, за да станеш като него. Първо ще минеш през мъчнотии, а после ще благуваш. Ще се родиш като човек, с два човешки крака, ще говориш като човек. – „Вярно ли е това?“ – Ще го опиташ. Всъщност това още нищо не доказва. Ние не знаем какъв е Божият план. Ние не можем да заемем мястото на Бога. Каквото и да говорим, съществува една Мъдрост вън от човешките разбирания. Всички противоречия, както и доброто, и злото, имат свое предназначение. – „Защо съществува злото?“ – Това не е важно. Бог ми казва: „ Няма да ядеш от дървото за познаване на доброто и на злото“. – Защо не трябва да ям, не питам. Казано ми е, че ако ям, ще страдам. Това е достатъчно. Дървото за познаване на доброто и на злото не е за мен – нищо повече. Змията каза на Ева, че ако яде от това дърво, ще стане като Бога. Защо не трябваше да ядат от това дърво, не се знае. Това е тайна, дълбоко скрита в човека. Дълбокият смисъл на нещата е скрит от него. Един ден, когато стигне до най-голямата дълбочина на живота, до неговата философия, човек ще разбере защо не е трябвало да яде от забраненото дърво. Това може да бъде след хиляди години, не е важно. Тоя въпрос не може да се разреши днес.

Някой казва за себе си: „Добър човек съм“. На другия ден вижда лоши работи в себе си и казва: „Чудно нещо, не знаех, че съм толкова лош! Имам желания да отмъстя на хората“. – С отмъщение работите не се нареждат, но и с добро не се нареждат. Значи не можеш да наредиш нещата нито с добро, нито със зло. Единствената сила, която примирява нещата, е Любовта. Щом дойдеш до закона на Любовта, всичко лошо изчезва. – „Какво значи, че Любовта примирява хората?“ Представи си, че двама души се мразят. Причината за тая омраза между тях се крие в миналото. Единият ограбил другия. Ограбеният не може да прости на тоя, който го ограбил. Последният дохожда при пострадалия и му казва: „Братко, прости! Някога аз те обрах, но днес съм готов да изправя погрешката си. Всичкото си имане оставям на твое разположение“. Сега ще мразиш ли тоя човек? Ти си готов да му простиш. Следователно, за да се примириш с Господа, бъди готов да пожертваш всичкото си богатство на Него и да станеш Негов слуга. Кажеш ли, че първо искаш да изправиш живота си, а после да служиш на Бога, ти си на крив път. Няма защо да вдигаш шум около себе си. Ще се опретнеш да служиш на Господа – нищо повече. Досега ти си бил само господар. Там е злото. Слуга ще бъдеш, а не господар. И Бог е слугувал и продължава да слугува. Коя майка не е слугувала на детето си? Като порасне, като стане голям син или голяма дъщеря, майката казва: „Досега аз ви слугувах; отсега нататък вие ще ми слугувате. Сега и вие сте порасли, имате знания, може вече да слугувате. Вие имате знания, както и аз; имате любов, както и аз. Хубавата вода познавате; хубавите работи разбирате. Облечени сте с хубави дрехи, макар и не с най-хубави“. Какъв смисъл има да облечете най-хубавите си дрехи? При това вие имате толкова много дрехи, че нямате възможност да обличате всички. Ако всеки ден сменяте костюма си, за 365 дена ви трябват 365 костюма. Как ще се справите с тях? Това е голям товар. Едно е важно за вас: Да се стремите към знанието, което ще ви се открие в бъдеще, и да виждате в брата си поне една добра черта. Ако виждаш доброто в брата си, ти виждаш Бога. Ако виждаш злото в него, ти виждаш себе си. Не гледай себе си в хората, но гледай Бога в тях. Това е метод за примиряване с хората. Никога няма да се примириш с човека, докато не видиш Бога в него. Следователно, за да се примирите с хората, трябва да виждате Бога в тях и те да виждат Бога във вас. – „Не зная как трябва да виждам Бога в своя ближен.“ – Не се оправдавай! Всеки знае как да постъпва. Щом трябва да проявя Любовта си към някого, аз сам си свършвам работата. Другаде може някой да ме замести, да свърши една работа заради мене. Обаче по отношение на Любовта никой не може да ме замести. Там аз сам свършвам работата си.

Казано е: „Бог беше в Христа и примиряваше хората със себе си“. Ако Бог не е в нас, ние никога не бихме се примирили с хората. – В тебе ли е Бог? – Не е. – Щом Бог не е в тебе, ти не си се примирил с хората. Бог трябва да живее в нас, за да ни научи как да се примиряваме и как да се любим. Казано е, че Бог е Любов. Какво представлява човек? – Проводник на Бога, т.е. на Неговата Любов. Човек е проводник само на една част от Любовта, а не на цялата Любов. Ако аз съм червеният лъч на светлината, мога да играя роля само на червения цвят, но не и на останалите. Щом дойдем до останалите цветове – оранжевия, жълтия, зеления, синия, виолетовия, там ролята на тия цветове се играе от други хора.

Сега, като давам различни примери, наблюдавам как те се отразяват върху вас. Ако примерът е положителен и погледна към някого от вас, приятно му става; ако примерът е отрицателен, неприятно му става. Ако мина покрай някого и не го видя, той се обижда и казва: „Защо Учителят не ме погледна?“ Някога аз съзнателно не виждам, защото не искам да ви смущавам. Някой краде. Защо ще го смущавам? Като не виждам, аз мисля, че той слага нещо в касата, а не вади. – „Как е възможно? Тоя човек краде.“ – Аз мисля, че той слага нещо в касата. Ако, наистина, взима, скоро ще върне парите в касата. Тоя човек не е лош. Щом е взел една торба, ще върне две. След това аз сам поправям погрешката му. Отварям касата и слагам две торби вместо една. Който иска да изправи погрешката на своя ближен, трябва да сложи в касата две торби вместо една. Това означава стихът: „Даром сте взели, даром давайте!“ Пазете се от ролята на примирител. Това е прерогатив на Бога. Не казвайте, че вие обичате. И Любовта е прерогатив на Бога. Единственото право на човека е да служи на Бога. Аз искам да ви науча да служите. Няма по-хубаво нещо от това, да служи човек на Бога.

Помнете: Няма по-велико нещо от ученето и служенето. Учете се и служете! Останалите работи са за Бога. Той ще дойде у вас да ви научи как да обичате. Той ще дойде у вас да ви научи как да примирявате. Това е наука, която само Бог може да предаде. Христос казва: „Отец никого не съди. Той е Любов вечна и неизменна“. Когато се обърнаха към Христа с думите „Учителю благи“, Той каза: „Защо ме наричате благ? Благ е само Бог. Той всякога прощава“. Бог никога не вижда лошото в хората и казва: „Добър е човек. Аз го създадох добър. Ако е изопачил нещо, аз ще го поправя“. Наистина, Бог оправя всички объркани работи на хората. Лошото, изопаченото, което виждате в хората, ще се оправи. – Кога? – Когато и да е. Рано или късно, важно е, че ще се оправи. Вярвайте в доброто и служете на Бога. В това се крие вашето щастие. За Бога няма невъзможни неща. Невъзможното за човека е възможно за Бога. – „Защо не успяваме в живота?“ – Защото се стремите към много знания, към голямо богатство. После не знаете как да се справите с това изобилие. Справедливи трябва да бъдете!

Някой дойде при мене, седи повече от един час, иска изведнъж да вземе много нещо. – Какво ще прави с това, което получи? Ако може да го обработи, добре; ако не може да го обработи, ще страда. Друг дойде при мене, седи само пет минути, но не е доволен – и тоя иска да седи един час. Аз съм решил, които идват при мене, да седят малко, пет минути. Затова ще ги приемам или в топла стая, като баня, или в много студена. Обаче това е вметнато, не е съществено как ще приемам гостите си. Който има някаква мъчнотия, и в топла, и в студена стая да е, пак ще седи повече време. Това е страничен въпрос. За вас е важно да знаете как да служите на Бога. Като Му служите, Той ще ви научи какво нещо е Любовта и какво – ученето. Любовта е изобилие, което примирява нещата. Като имаш достатъчно средства, ти ще се справиш лесно със своите кредитори и длъжници. Ако нямаш средства, не можеш да си плащаш дълговете и ще търсиш начин да се примириш с кредиторите си. Понеже изобилието е в Бога, трябва да Го оставим да живее в нас и свободно да се проявява. Щом Бог живее в нас, да кажем всички в един глас: „Да бъде Божията воля, а не нашата!“ Всички да изпълним волята Му, както Той изисква. Да пожелаем да изпълним Божията воля от сърце! Той знае каква работа да даде на всекиго. Единството ще бъде в изпълнение на Божията воля, а разнообразието – в работата, която всеки ще извърши.

Помнете: Всичко в света ще се оправи, затова ви желая да се учите и да служите. По-хубаво нещо от това няма. Добре се учете и добре служете на Бога. Сегашният свят се нуждае от ученици и от служители: себе си да учат, а на другите да служат. Кой каквото е научил, да го приложи. Кой каквото е изслужил, да го каже. Всеки да се чувства вътрешно така свободен, че където и да попадне, да му е приятно да учи и да служи на Бога. Христос казва: „Ако ме обичате, ще опазите моите заповеди“. Без Любов Божият закон не може да се изпълни. Без Любов не може да се служи на Бога. Ученето и служенето са два процеса, чрез които иде Любовта. Само Любовта ще оправи света. Учене без служене и служене без учене нищо не струват. Онова, което научиш, ще го служиш; онова, което служиш, ще го учиш. Само така ще дадем възможност на Бога да се прояви в нас и да примири хората един с друг. Няма по-хубаво нещо от това, двама души да се примирят и обикнат. Да се обичат двама души, това значи да имат толкова уважение и почитание помежду си, каквото към себе си.

Хората искат да им се помага, без да поемат същото задължение към другите. За да ти помагат, ти трябва да имаш абсолютна вяра в Бога, да не държиш лоши мисли и чувства към никого. Какво по-хубаво от това, да имаш доверието на приятеля си и да разчиташ всякога на него? Да имаш абсолютна вяра в Бога, това значи при всички условия на живота – като грешен и праведен, като болен и здрав, да знаеш, че всичко ще се оправи, ще се нареди добре. Какво очаквате днес? – Да влезете в новия живот, в който Любовта царува. Където е Божията Любов, там всички противоречия изчезват, всички погрешки се изправят. Новият живот подразбира приключване със сметките на стария живот. Какво нещо е старият живот, всички знаете. Той има добри страни, но има и лоши страни, с които трябва да се ликвидира. За новия живот е казано: „Нито око е видяло, нито ухо е чуло това, което Бог е приготвил за ония, които Го любят“. С други думи казано: „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което Бог е приготвил за душите, които учат и които Му служат“. Желая ви да влезете във великото благо, което Бог е приготвил за вас. Казвам: Всички сте добри, но не сте проявили своята доброта; всички сте богати, но не сте проявили богатството си; всички сте учени, но не сте проявили своята ученост. Защо не сте се проявили? – Не сте имали условия. И Бог няма условия да се прояви като Любов. Коя е причината за това? Нежеланието ви да направите едно малко усилие, да дадете възможност на Божията Любов да се прояви във вас. Казвате: „Бог може да направи всичко. Следователно може да се прояви, когато пожелае“. Обаче насила Бог нищо не прави. Хората са застанали на пътя на Бога и Му пречат да се прояви. Тая пречка трябва да се премахне. И вие не можете да се проявите. И за вас има пречки. При това положение само Бог може да помогне на хората. – Как? – Той влиза в Христа и примирява хората със себе си, като им прощава всички грехове. След това Той казва: „Идете си с мир, живейте и не грешете повече“. Ако Бог не прости греховете на хората, ще дойде кармата върху тях. Сложи ли се тя на гърба на хората, те ще потънат. Примирете се с Бога, за да се освободите от дълговете си, да олекнете и да излезете на повърхността на водата.

Като ви говоря тая сутрин, вие пожелавате да дойде Бог във вас. Той ще дойде, но при условие, че няма да се оплаквате от мъчнотиите си. Защо трябва да Му казвате, че тоя ви обидил, оня не ви оценил? Бог ще ви изслуша, но няма да вземе страна. Ето, вие се оплаквате и на мене, но аз мълча, не взимам никаква страна. Чиято страна да взема, работата няма да се оправи. Важно е на всеки да се даде онова, от което се нуждае. Всеки трябва да се задоволи по Божествен начин. Гладният трябва да се задоволи, жадният трябва да се задоволи. Само така човек проявява своята благодарност. Той става щедър, готов на всякаква жертва. Ако не задоволиш човека, в него се раждат горчиви чувства.

И тъй, всеки трябва да се задоволи правилно, по Божествен начин. Задоволяването не е механичен процес. То подразбира примиряване с Господа. Дайте място на Христа в себе си, за да се примирите с Господа. Тогава няма да искате Бог да ви обича, защото и без това Той ви обича. От вас се иска само едно: Не поставяйте препятствия на пътя на Божията Любов! Само така Бог ще се прояви.

Коя беше основната мисъл на днешната лекция? – Учене и служене на Бога. Повтарям: Учете и служете на Бога! Само така ще дойде примирението. Само така ще дойде Любовта, която носи новия живот. Новият живот носи възкресението.

В Божията Любов е благото на човека.

Утринно Слово, държано от Учителя на 17 януари 1937 г., София, Изгрев.

Книги:

Учение и служене на Бога

Аз го създадох (Утринни Слова (1936–1937). Стара Загора, 2003)

35 беседи от 27 септември 1936 г. до 19 септември 1937 г.

Учение и служение

Той създава (София, 1998)

15 беседи от 27 септември 1936 г. до 14 март 1937 г.

Начало: 05:00

Аудио - чете Николина Банева

От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

22 януари 1937 г.

„Отче наш“

За следния път пишете върху темата: „Отношението на нервната система към човешкия ум“.

Сега, какво разбирате под думите „чистота на човешката мисъл“? Най-простото разбиране какво е? Какво разбирате под думите „чиста мисъл“? Изхождайте от думата „чистота“. В най-простия смисъл под думата „чистота“ какво разбирате? Казвате „чиста дреха“, „чисто лице“. Когато говорите за чиста вода, разбирате да няма никакви примеси. От какво се състои водата, кои са нейните елементи? – Кислород и водород. Щом има други примеси, водата не е чиста. Така е за водата. Ами от какво се състои човешката мисъл? Или коя е подбудителната причина на човешката мисъл? Това е доста дълбок философски въпрос, нали? Поне някой път не сте ли се спирали да помислите какво е движението на човешката мисъл – възходящо или низходящо? Човешката мисъл слиза от една много висока област – също като времето, когато започнат да се топят снеговете, и от планинските върхове се образува движението на малките ручеи.

Най-първо човек трябва да се научи да мисли. Той не може да мисли, докато няма в себе си самообладание. Правата мисъл изисква самообладание. Когато човек не се самообладава и се страхува от външните условия на Живота, мисълта му не може да бъде права или, другояче казано, мисълта му не може правилно да се развива.

Представете си един богат и един сиромах, поставени при различни условия. При сегашните условия, какво ще мисли един богат човек и какво ще мисли един сиромах? За какво ще мисли богатият, който има достатъчно средства? Парите са една подбудителна причина. За какво ще мисли богатият? Богатият човек би ли помислил най-първо да иде на църква да се помоли? Например, имате един богат човек в обикновения смисъл на думата. Богатият казва: „Аз имам всички средства“. Той за какво ще помисли най-първо? Сутрин, когато се пробудите, най-първо за какво мислите? Представете си, че един богат човек се пробуди и стане от леглото; за какво ще мисли? Най-първо той е мислил да спи и спал; сега, след като се е събудил, за какво ще мисли? Той трябва да хване една права нишка на мисълта си. За да мисли, той трябва да хване един път – аз го наричам път на напрежение, гама на напрежение. Когато дойдеш, ти нямаш дълго време, за да избираш в коя посока да тръгнеш – затуй непременно ще се яви гамата на напрежението. След гамата на напрежението ще се яви гамата на движението. На музикален език казано, напрежение, движение, а след движението вече иде музикалното мишление. То е третата – мажорна гама. След тази гама има други – миньорни гами. Напрежение, движение и музикално мишление – така човек ще започне да мисли. За какво ще мисли? Ще започне да мисли за най-хубавата песен. Коя е най-хубавата песен в Живота? Мнозина тук са музиканти. Я ми кажете коя е най-хубавата песен в Живота?

Ами че, представете си един, който е осъден на смърт някъде и вече е последният му ден, ще го бесят. Той за какво ще мисли? Вие нямате тази опитност, но искам да знаете за какво ще мисли този, когото бесят. Той има едно особено чувстване, една особена мисъл, въпросът остава неразрешен в него. Сега ще ви представя друга картина – този, когото бесят, казва: „То мен ще ме обесят, ще увисна като един плод, а когато узрея, когато се скъса въжето, ще падна и какво ще стане с мен не зная“. Той знае, че ще увисне на въжето, а след туй, ако въжето не издържи, долу има пропаст. Той казва: „Когато падна там, не зная какво ще стане. Падането трябва да разбера“. Но представете си, че по някакво щастие идва помилване: този човек е осъден, но намират истинските виновници, идват и му казват: „Пущаме те“. Когато го пуснат, за какво ще мисли спасеният от въжето? Българинът как е разрешил този въпрос? Той казва: „Какво ще правите, ще ме бесите ли? Каквото ще правите, правете го, само ме оставете да изям мамалигата, която е приготвила майка ми“. Той мисли за един хубав обяд, хубаво ще се наяде и ще каже: „Без малко щяха да ме лишат от яденето!“ Когато го освободят, ще даде едно хубаво угощение, че се е освободил от въжето. Българинът казва: „Как тъй – човекът ще го бесят!“...

Често вие имате такива психологически състояния: понякога ви дойде наум да си турите въжето на врата и да свършите. Нали има и млади, и стари хора, които се бесят. Не зная дали според сегашния закон биха осъдили един старец на 120 години да бъде обесен. Ако е 120-годишен, няма да го обесят, и ако е дете на 10 години, пак няма да го обесят. Кога ще го обесят, ако направи престъпление? Когато мине 21-годишна възраст, могат да го окачат на въжето.

Сега, вие се възмущавате, че съдбата може да не е справедлива. Но вие с вашата мисъл съдите ли право? Някой път казвате: „Аз не искам да живея, отщя ми се да живея, нямам никакъв смисъл в живота“. Има разказ за един, който се обесил, но негов приятел отишъл навреме и го снел от въжето. И той казал: „Втори път вече не се беся! Нямах никаква опитност, но когато минах през тази, втори път вече не турям въжето на врата си. Туй, което ме мъчеше, беше лошо, но щом турих въжето, стана десет пъти по лошо. Туй, което изпитах, беше десет пъти по-лошо от онова, което ме мъчеше“. Сега, да оставим подбудителните психологически причини. Всички престъпления, които човек върши спрямо себе си, ги върши заради това, че могат да му донесат някаква опитност. Това е един изходен пункт. Когато се намира в безизходно положение, човек прибягва до тия крайности, като мисли, че с тях ще разреши въпроса. И права е мисълта, че при крайностите се разрешават въпросите. Когато на едно яйце му дотегне да седи в черупката, какво трябва да направи? Представете си, че вие се намирате затворен в едно яйце, искате да разрешите този въпрос и казвате: „От това яйце трябва да се излезе“. Но питам: ако по един обикновен начин излезете от яйцето, какво ще разрешите? Значи, ако излезете при нормално състояние, онзи, който ви е турил в гнездото в естествено състояние, трябва да дойде, да поседи малко отгоре ви, за да ви стопли и на 21-я ден туй яйце ще разреши въпроса. При туй напрежение яйцето ще се отвори, затвореният ще излезе навън и ще се освободи. Следователно, човешката мисъл започва при известни условия. Ти не можеш да мислиш, докато нямаш някакви условия, които да те стоплят, да изменят твоето вътрешно състояние – или някакъв предмет, или някакъв обект трябва да ти даде някакъв повод да мислиш. Някакъв образ трябва да има.

Сега, вие казвате, че човешката мисъл е много отвлечена. Дайте ми една отвлечена мисъл, която да няма форма – най-отвлечената мисъл ми дайте. Например, имате отношението А : В; имате А и В. Какво представлява „А“? Това „А“, като символ у египтяните, минавало за натоварена камила. „А“, както е сега, е натоварена камила, но туй положение е временно. Когато се пише „А“, се образува един ъгъл, т. е. това е движение на две противоположни сили. При „А“ имате движение нагоре и надолу. Сега, в обикновения живот вие казвате: „Лоши са условията“. Но представете си, че между един богат и един сиромах няма хармония, не се споразумяват, имат разногласия. Представете си, че богатият човек някъде е замръзнал – влязъл е в затвореното яйце, където напрежение има. Кой може да го освободи? Един може да го освободи – сиромахът. Когато намери богатия, той какво трябва да направи? Трябва да го извади от положението, в което се намира. Ако успее да го размрази, може да се образува една връзка между богатия и сиромаха. Богатият ще каже: „Ти спаси живота ми, сърцето ми е отворено за теб, готов съм да направя каквото искаш от мен“.

Та сега на вас, младите, ще ви кажа как да поправите вашето положение. Вие сте закъсали като беден човек и казвате: „С тази сиромашия не се живее в света!“ Прави сте, не се живее. Да носиш в живота си едно празно шише, да го държиш и да мислиш, че в него седи твоето щастие, това е само една възможност. Откъде ще го напълниш? Да кажем, че трябва да налееш в него някаква течност, която да носи Живот. Ще гледаш да намериш един замръзнал богат. Или друга идея: един професор някъде в странство бил неразположен към един студент и искал да го скъса по който и да е начин. Този момък пък свършвал последен семестър, а професорът мислел да го скъса. Обаче, един ден, като се разхождал, последният се подхлъзнал и си изкълчил крака. Студентът бил наблизо (той следвал медицина и разбирал от изкълчено), приближил се при професора, взел крака му, поразтрил го, подръпнал го и го наместил. Оттам насетне професорът изменил вече своето отношение към него. Професорът направил една несъзнателна погрешка, не стъпил както трябва и падал. Студентът използвал тази погрешка и наместил крака. Оттам насетне професорът бил много разположен и студентът завършил много добре. Вие, които не разбирате, какво ще кажете? – „Да пострада този професор, хак му е!“ Това не е разрешение на въпроса. Случаят е една възможност за вас.

Сега, представете си друго положение: имате един приятел и хвърлят една бомба, която всеки момент ще се взриви (сегашните бомби се взривяват, щом ги удариш, а при старите бомби, след като се запали фитилът, минават десет-двадесет-тридесет секунди, докато гръмнат, и онзи, който знае това, веднага отрязва фитила). Когато видите някъде бомба със запален фитил, какво трябва да правите? Или трябва да бягате преди да се е взривила, или трябва да отрежете фитила. Сегашните бомби на хората в Умствения свят са все със запалени фитили. Запалил го, гледаш – дими, дими и щом дойде до края, избухва тази бомба. Например, какъв е признакът, че някой се е разгневил и сега ще избухне, наблюдавали ли сте? Забелязва се, че в лицето се явява известно движение. Седят един богат и един сиромах, който дължи на богати