alexamsterdam

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета част от шеста глава от евангелието на Йоана. „Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света.“ Един важен стих. Като се пита кое е най-важното – туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може. Той върви по строги, определени пътища.

Сега като разглеждаме съвременната наука, тя е един израз. Нека се разберем. Има обикновено разбиране в науката. Съвременното човечество още не е видяло учител на науката. Те тепърва има да дойдат на земята. Не са виждали хората учител на науката. Засега всички са запознати само с учениците и слугите, но учителите на науката малцина са ги виждали. Сега казват – учени хора. Това са само ученици, някои са слуги даже. Защото много от тези слуги знаят повече от професорите. Даже някои слуги от тази наука знаят повече от учениците. Няма да се спирам, но мога да ви приведа много примери от европейските университети. Има прислужници на някоя специалност, знаят повече от студентите. Например по физика, по химия, по биология знаят някой път повече и студентите се допитват до разсилните. Много пъти те улесняват студентите как да си вземат изпита. Сега ние имаме едно положение в науката и казваме – туй не е важно, онуй не е важно. Но същественото в живота кое е? Кое е реалното? Туй видимото ли е реалното? Тогава сянката е видима, реална ли е? Тази сянка се увеличава и намалява, реална ли е? Защото, ако кажем, че туй, което виждаме, е реално, ние виждаме снега, който се увеличава зимно време, а лете се стопява. Дойде зимата, увеличава се, пролет се стопява. Всичко това реално ли е? После настава суша, реална ли е? Те са общи положения.

Сега туй, което става в природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи, които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи, които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот. Ние казваме нашият живот. Не че самият живот е наш. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили. Комарът ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога, но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин. На прост език казано, той използва всичките условия. Той евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен.

Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме – един става слуга, а друг – господар, едни – свещеници, други – проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш – ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи.

Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да възвариш желязото. А желязото може да се свари, тъй както една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете – това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно намясто са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.

Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.

На друго място казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Значи светлината, виделината и т.н. Сега хората са се заблудили, защото вземат личността на Христа. След това, когато някой човек говори, казват: „Ти ще се поставиш по-горе от Христа.“ Въпросът не е да се поставим по-горе от Христа или по-долу от Христа. Въпросът е да се изрази една истина. Ти може да си проводник на истината, поставен на мястото на Христа. Христос имаше една мисия много трудна. Всеки, който иска да бъде като Христа, той трябва да заеме такова място като него, но без да вземаш мястото на Христа. Да искаш да имаш привилегията на Христа, малко смешно е. Един професор, за да има мястото на професор, той трябва да има знанията на професор. Всеки, който иска да бъде като Христа, всеки, който иска да бъде като професора, трябва да има знания. Който иска да бъде художник, артист, трябва да има изкуство. Не е лесна работа. Сега ще ви утеша, че за бъдеще ще бъдем такива.

Нека разберем що е бъдеще и що е минало. Миналото съдържа законите на страданието според мене, според моето схващане, или според новите веяния. А пък бъдещето съдържа законите на радостта и щастието. Това ние трябва да знаем, понеже излизаме от страданието. Нашата цел е радостта и щастието. Следователно ние се стремим към бъдещето. Някой казва: „Ами настоящето?“ Има един народ, който няма настояще време. Това са евреите. Те имат две времена: минало и бъдеще. Те казват, че всяко бъдещо проявление, щом е станало, то е минало вече. Значи има само една преходна линия на бъдещето към миналото. Тази преходна линия наричат настояще. И следователно, ако ние живеем в бъдещето, ние казваме, че може да бъдем щастливи, може да бъдем радостни. А вие казвате, че бъдещето е една илюзия, то е една илюзия. Вие казвате: „Мене ми дотегна животът.“ Че в какво може да ти дотегне? Не ти е дотегнал животът, но ти може да кажеш по-право: „Дотегна ми да живея без живота.“ Защото, като дойде животът, няма да ти дотегне никога, не може да има страдание. Така трябва да се говори. Но ние подразбираме истината. Имаме думи, които не изразяват точните идеи.

Та казвам: „Хлябът, който слязъл от небето.“ Може да се говори в общи думи. Общите думи някой път ползват само онези хора, които разбират предметите, но онези, които не разбират, нищо не ги ползват общите думи. Сега ние казваме – има бъдещ живот. Аз разсъждавам по следния начин. Има в Европа университет, има учени хора. Какво ме интересуват те? За мене е важно мога ли аз да следвам университета и да добия туй знание, което се добива в университета. Имаме изкуство. Изкуството може да ме интересува дотолкова, доколкото аз мога да вляза в университета да уча. Но външно само да ми се говори за изкуство, няма живот, който да ме стимулира. Тогава ние казваме, че имаме криви разбирания. Когато се говори за изкуството, казваме, че нямаме условия за учене, но когато в природата се изисква от човека да извърши някоя работа, той има условия.

Няма нито един от вас, който да е толкова беден – да няма парченце земя, да направи един опит. Най-първо, за всеки предмет, за който може да се говори, вие може да направите един опит във вашия мозък. Там има място. Следователно, когато се говори за ниви, за богатство, аз разбирам – нивата ви е в главата. Там е областта, там са твоите волове, кончетата ще ги впрегнеш, колкото искаш, и твоите овчици са там. Всичкото, каквото искаш, каквото пожелаеш, е вътре в главата. Ти, като не разбираш тези закони, ходиш да търсиш нивите вън, да се караш, ще ти пукнат главата за една нива. Не ходи да търсиш ниви отвън, ще ти пукнат главата. Защо? Защото търсиш тези ниви отвън. Следователно този език, който употребявам, трябва да се разбира. Пукнали ти главата. То е закон на невежество. Защо хората се карат в света? Защото не разбират Божиите закони. Ако употребявам често думата Бог, ще кажете: „Той петни името Божие.“ Ако не употребявам името Божие, ще кажете: „Той е безверник.“ Чудно, като говоря за Бога, извеян съм, като не говоря за Бога, безверник съм. Туй е неразбиране.

Аз не говоря за човешките богове, които хората са измислили. За мене думата Бог малко е обезсоляла. Тя и на български, и на английски, и в другите езици е неразбрана. Затуй най-хубавото име, което евреите са имали, най-хубавото име българите са го турили – Йова, нашата Йова, а в еврейски език Йехова никога не са го произнасяли. Те са казвали Йот, Ха, Вей, Хе. Българите казват нашата Йова. Толкова Йови имат, а работите им не са се оправили. Когато евреите са се намирали в големи мъчнотии, целият народ започваше да пости, обръщаше се към Господа, и тогава този Йехова им помагаше. Сега, ако ви се каже името на Йехова, да се молите да ви спаси, всички ще почнете да се смеете. Името е там, но този Йехова го няма. Написаната свещ и реалната свещ, това са две различни реалности. Онази на картината гори и която е, всъщност гори. И двете горят, но онази, която истински гори, е друго нещо.

Сега аз навеждам онова същественото, което е като встъпление за онази наука, която трябва да дойде. Аз ви говоря за един живот, дето няма да има остаряване, ще има раждане и заминаване за другия свят, но ще бъде изключена онази патологична страна на живота: боледуване, умиране, страдание. Няма да има болници, клиники, лекари. Ще има майки, но не такива както сегашните. Децата няма да се явяват в пелени. Как да ви разправя тогава. Аз трябва да си разваля цялата беседа, за да ви разправям как ще се явяват децата. Тогава трябва да изучавате изкуствата. Когато една гъсеница се увива на пашкул, с какво се увива вътре? Ще видиш, най-първо – гъсеница ходи, лази с много крака, яде и най-после тази глупачка, която нищо не разбира, по едно време застава и си дига главата, казва: „Стига вече, няма да ядеш.“ Разсъждава като инженер, който ходи и измерва разстоянията, туря триъгълници, прави своите пресмятания. Като прави своите пресмятания, туря своя колец и в центъра образува пашкул. Какво прави вътре, никой не знае. После излиза цяла една пеперуда – нейното детенце. Тя лазеше по земята, сега хвърка из въздуха. Направила си едно аеропланче, каца от цвят на цвят. Казвате: „Туй е пеперуда.“ Но тази пеперуда знание има. По същия начин и ти трябва да направиш своя пашкул. Сега човек, който не е толкова умен и колкото пеперудата, той оставя да му правят пашкули. Ще му изкопаят един пашкул в земята, ще му направят един сандък, ще го заровят и ще му кажат: „Ще излезеш ти като пеперудата.“ Но моля ви се, колко от вашите пашкули са дошли като пеперуди. Този сандък той сам трябва да си го направи, не да му помагат хората. Той не трябва да чака хората да го заравят. Този даровитият никога не чака да му направят този сандък и най-после излиза на пеперуда. Помага Господ. На умните Господ помага, а глупавите вървят по друг път. След като го заровят в гроба, държат му надгробни речи. Ще ме турят в земята, ще ми турят отгоре пръст и после ще ми държат речи, че съм бил много добър човек. Да, много добър бях, но ще ме заровят в земята – възнаграждение за всичките добрини.

Сега, като разсъждавам по този начин, на някои от вас може да стане съблазън да кажат, че бащата умрял, майката умряла, говоря без никакво уважение. Тъй говори ли се?! Аз ни най-малко нямам за цел да подигравам. Всичкото ми почитание към вашите бащи и майки. Аз констатирам един факт. Казва: „Тъй както ние разбираме.“ То е едно патологично състояние в цялото човечество, но казвам истината, че не трябва да умираме, нищо повече. Всеки един, като се роди, да каже: „Няма да умирам.“ Ама умираш. „Не трябва да умирам.“ Разправяше ми една българка. На две българки се раждат две деца. Разболява се детето на едната. Тя казва: „Господ да не ми го вземе.“ Това-онова, но детето умира. Казва: „Взе ми го Господ. Защо ми го даде, защо ми го взе?“ Плаче, нарежда. На другата се разболяло детето, тя казва: „Господи, не ти давам туй дете. Аз туй дете си го искам. Аз искам да отглеждам туй дете, не го давам по никой начин. Каквото и да правиш, не си давам детето.“ Чудо, че останало детето ѝ. Сега вие ще кажете, че това е насилие. Тази майка любов има. Казва на смъртта: „Няма да ми буташ детето ми, че пръскам ти главата.“ Ще го бутнеш ли? Ходил съм при много българи, казват: „Каквото даде Господ.“ Казвам, ти сега не разсъждаваш правилно. Защото сега, като лежиш на кревата, не че Господ е определил, но ти си позволяваш. Сега искаш да кажеш, че туй доброто е писано на главата ти. Като съгреши човек, е писано да лежи болен и да умира. Друг, като живее праведен живот, писано е за него да живее без страдание и да не умира.

Казвате: „Може ли да не грешим?“ Ако тръгнеш по един път, дето няма нито една кръчма, но има хубави чешми, ще направиш ли някакво престъпление. Никакво престъпление няма да направиш. Но ако тръгнеш в един път, дето на всяка крачка ще минеш през кръчма, ти ще направиш хиляди грехове. Сега ние сме турили съблазни навсякъде и себе си да съблазняваме. След като си похапнем, казваме: „Защо животът е такъв, защо Господ го е направил тъй?“ Ние сами сме направили нещата. Цялото човечество, и най-добрите хора, които добре разсъждават, те, за да угодят на окръжаващите, и те по някой път поддържат истината както тях.

Та казвам сега, най-важното е знанието. Най-първо, ще съчетаеш да имаш всичките условия да живееш, да имаш всичките условия да подобриш живота си. Ние се стремим, най-първо, към външните резултати, защото в природата съществува един закон. Ти ще започнеш с най-малките величини. Детето изведнъж не изниква като една гъба, но постепенно расте, малко по малко. Този закон трябва да спазвате навсякъде. И в знанието – пак същия закон. Ти изведнъж не се стремиш да придобиеш всичките знания, защото твоят мозък не е в състояние да издържи. Знанието си има своя предел. Ти, като знаеш нещо, ще извлечеш от природата онези сили, които напрягат в мозъка, и ще си създадеш ненужни страдания.

Запример ти не си имал опитността. Ти си тих и спокоен, ходиш си щастлив, радостен и весел. Един ден виждаш по пътя едно красиво същество, което Бог е създал. У тебе се заражда желание да вземеш този образ, да го туриш в главата си, да го направиш като идеал, както в старо време, и да му се кланяш. Оттам насетне ти ставаш нещастен. Аз бих попитал хората как желаят да живеят – вечно в тяхната светлина или да имат външна светлина, да имат електрически лампи или да се ползват от слънцето. От слънцето, разбира се. Следователно някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина.“

Под думата вътрешна светлина ние разбираме знанието, което иде отвътре, но не от това положение, но онова място, онзи възел, с който ние сме свързани с онзи реален свят, отдето тази светлина може да дойде. Защото всички хора си помагат едни други. Някой път дойде една светлина. Събереш се, говориш с един човек, дойде една светлина. Но ако ти не се събереш с един човек, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато ти мислиш, че е дошла някаква идея в тебе, в колко хора тази идея е проникнала вече. Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в този предмет, не си само ти, който мислиш върху предмета. Казвам, в нашия век и във всички векове вземете религията, която е била разсадник за култивиране, за възпитание на човешките чувства. Религията се явила като един научен модел за възпитание на чувствата и начините, по които тия чувства да се възпитат. Този начин след това се е превърнал на религия и хората са изгубили сериозното знание и са дошли да вярват, че Господ ще ги спаси. И при всичката вяра виждаме, че нещата не стават, както хората мислят. Виждаме, че най-праведните хора, най-добрите са страдали най-много и някой път лошите хора не страдат толкова повидимому. Праведните като страдат, другите се съблазняват. И за да изяснят, те създават друга теория, че този човек в миналото е грешник и сега със страданията той си изкупува греховете. Сега, ако попитат този праведник, той казва: „Господ знае.“

Когато попитаха Христа за онзи сляпо родения, той ли е съгрешил, или майка му, или баща му са съгрешили, че сляп се е родил, Христос казва: „Нито майка му е съгрешила, нито баща му, нито той е съгрешил, но да се яви славата Божия в света.“ Какво разбираме под думата славата Божия? Да се яви онзи божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В този човек се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледам, по който и да е начин. Бог, който ме създаде, по който и да е начин, каквото и да става, трябва да прогледам.“ Тази идея той я носеше и не се мина дълго време, мина Христос, който трябваше да му отвори очите. И му отвори очите. Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима тази идея, че никоя мъчнотия, никое страдание, нищо да не е в състояние да препятства на идеята. Може да ви нарежат на парчета, от нея да се не откажете. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора – онези, които в научно отношение са страдали. Човек навсякъде все трябва да носи своя характер, той трябва да бъде готов да издържа страданията си, не трябва да си става спънка. Защото, ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Защото аз искам да ви наведа. Не трябва вие да мислите, че нямате знание, ни най-малко моята цел не е тази. Защото, щом аз избирам една идея, да сея нивата с жито или ечемик, не че нивата не е богата, но виждам, че при тези условия, както е създадена нивата, трябва да видя какво може да се сади. Та в това отношение човек съставя едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте. Не посаждане на нивите – че те съществуват, те сега не се създават. Аз говоря за посаждане, не че тази идея сега трябва да я посадим.

Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват. Под думите съществуват ето какво трябва да разбираме. Ние трябва да проповядваме нещо, в което вярваме. Религиозните хора поддържат нещо, в което не вярват. В тяхното съзнание, в тяхното самосъзнание, не в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание, те не вярват в туй, което проповядват. Има учени хора, които проповядват нещо, в което те не вярват вътрешно, външно вярват. Запример един учен човек казва, че има закони, има ред и порядък в природата, но не признава, че има някакви разумни същества зад тези закони. Той признава разумността на законите, но не признава, че има и някакви разумни сили, които ги регулират. Да мислите, че има някакви сили извън нас или вътре в нас, ние трябва да изучаваме законите на природата, тъй както всеки се проявява. Ако ти не си едно с онова същество, което ръководи природата, ти нищо не може да измислиш. Въздуха ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти го възприемаш; светлината ти може да я разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; топлината ти може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш; храната може да разбереш дотолкова, доколкото ти я възприемаш. Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, нямаш никакво отношение към нея.

Та казвам, има един вътрешен глад. Голямото нещастие в света, скръбта се дължи на един вътрешен глад в нас. Душата има един вътрешен глад. Всеки усеща, че има един вътрешен глад, нещо силно, нещо съществено липсва вътре. Може да ви хвали обществото, може да ви подражават, да ви пишат най-хубави работи, но има нещо във вас дълбоко незадоволено. Питам сега, ако аз съм един комар и всички писатели на комарите ме хвалят, всички комарски вестници пишат за мене съчинения, всички комарски авторитети ги четат и аз минавам за един авторитет, какво ще струва моята комарска наука при човешката наука. Кажете ми. Когато дойде един много учен комар, някой професор, кацнал на човешката ръка, и прави своите научни изследвания, човек го блъсне с пръста си, тогава комарът се връща и казва: „Претърпях такова сътресение, че не помня откъде дойде. Аз не можах да го видя, но магическа сила, нещо ме удари.“ След това всички комари разискват откъде дойде това сътресение. Пишат вестниците. Човекът го знае, че е турил средния си пръст на Сатурн и му казал, че по комарски мисли. Ако дойде и каже: „Моля господине, може ли да кацна на ръката ви.“ А той голям господин, без да пита, като господар кацне – без позволение. И тогава човекът казва на този комар: „Навън, без позволение не може!“

Тук преди години, мисля, че в кафене „Македония“ са дошли двама души, разправят се за свободата, как за бъдеще ще се уреди светът. Всички, въодушевени около една маса, гледат един селянин – пънка се да тури багажа. Казват: „Видиш ли, не може да си тури багажа, не знае как да си дигне багажа.“ И те пак разискват. Един силен човек, който не говори за новите идеи, помага на селянина. Питам, кой е разбрал новото. Аз ще ви оставя сега вие да си правите своите заключения.

В света ние може да говорим за бъдещия живот, ние може да говорим за благото на човечеството, а в някое отношение някой човек се пънка. Аз мога да говоря на някои от вас, че живот имало, че някой човек останал лош. Този човек се нуждае от някаква помощ, но трябва да знаем. Пък сега аз не искам да дам туй. Аз предвиждам нещата да станат. Ще ви дам някои неща, някои правила, преди да е дошла болестта, вие да се пазите от нея. Аз ви говоря, както една баба, при която отишъл един и казал: „Бабо, я ме благослови.“ Бабата казала: „Ела, баба, да ти побая.“ Той – голям юнак, отива в гората, тя му казва: „Синко, да ти побая малко, мечка да не те яде, като те срещне.“ Той казва: „Бабо, бай ми никак да ме не среща мечката. По-добре е, бабо, по-хубаво е никак да ме не среща. Не зная дали мога да издържа на срещата на мечката. По-добре ми бай да ме не среща.“

Да се върнем на онзи въпрос, който донякъде общо ни интересува. Аз не искам вие да поддържате вашите възгледи, защото само ще преминете един реален живот, ще имате мъчнотии, ще имате страдания, някои от вас ще боледувате, бедни ще бъдете, пари няма да имате, ще ви пъдят от къщи, ще ви затварят, автомобилът ще се катурва. Някои от вас, които ме слушате, не мислете, че няма да имате много мъчнотии в живота. Но ако сте умни, много от тези страдания вие ще ги избегнете. И ще ги избегнете. Ако вие пътувате вечерно време и ако вие пътувате денем, вие ще имате два различни резултата. Ако пътувате вечерно време, много спъване ще имате; ако пътувате денем, пътят ви ще бъде по-лек. Казвам, по-добре да пътуваме денем, отколкото вечерно време. Тогава вечерно време вие ще се намерите в положението на онази Султана, която беше тука. Тръгва тя от Македония за България и една вечер я захваща през Рилските планини дъжд. Изгубва се, върви и гласът ѝ казва: „Спри се, не върви повече.“ Тя остава, вали я дъждът. Сутринта вижда, че е пред пропаст, на две крачки е дошла. Тя казва: „Благодаря на Бога, че се избавих.“ За предпочитане е да те вали дъждът. Та и вие някой път като тази Султана...

Казвате – да си проправим път в света. Спри някъде, вали дъждът отгоре. Страданията са за предпочитане, отколкото онази яма. Дойде съмнението, съмняваш се, че работите няма да станат, както аз мисля. Работите ще станат тъй, както всички онези разумни същества, които са създали света, мислят. Този свят ще върви тъй, както те са го създали, не тъй, както вие мислите. Една машина върви по релсите, както онзи машинист я създал, не както ние мислим. Ако ние спазваме законите, по които онзи инженер я създал, тя ще върви; ако не го спазваме, ще се зароди една дисхармония между нас и онзи, който е създал тази машина. Ние се намираме в едно тяло, което е толкова богато. Човешкото тяло е толкова богато. Като погледна на човека, казвам, какви богатства има, какъв замах имал в миналото. Гледам, този човек е заспал и казва: „Колко съм нещастен.“ Той си носи богатство на главата и не подозира, че има богатство. Той има едно отлично тяло, а при това казва: „Защо ми е това голо здраве.“

Във Варненско имаше един пехливанин, казваше се Стоян – ще ме извините, ако тук има някой Стоян – той казва на майка си: „Дотегна ми вече, не искам туй голо здраве, макар че съм юнак, дотегна ми.“ Разболява се този Стоян, лежи три години. След това се моли и казва: „Господи, Господи, върни ми здравето. С камъни да ме товарят, но здрав да съм.“ Какво правим от здравето на човека? Ние работим повече, отколкото трябва, защото не знаем. Аз гледам – един работи десет часа, и тази работа е за един час. Който знае, за един час е, а който не знае, за десет часа е работа. Казва: „Целия ден свърших тази работа.“ Ние тук имахме един наш приятел. Гледам – той копае. Казвам: „Не се ли уморяваш?“ „Не, който не знае, той се уморява, който знае, не се уморява.“ Аз гледам как копае. Той ми дава първата лекция. Казва: „Аз като ударя веднъж с едната ръка, после с другата ръка, ту едната, ту другата. Който не знае туй изкуство, той с едната ръка копае. Той трябва да даде на мотиката един подтик, че тя сама да падне.“ Той има една голяма мотика и като копае, не се уморява, върти се мотиката. Някой, като ме гледа, ще каже: „Този отишъл там.“ Аз вадя своите заключения. Аз гледам мотиката му каква е, гледам ръчката му каква е. Мотиката и ръчката са много хубаво направени. Мотиката не е така сбутана, красива мотика е. После му гледам дрехите: скромно, но хубаво е облечен. Скромен, умен човек е. Гледам му чертите на лицето, носа, челото, ръцете, очите. Казва: „Няма какво да гледаш, ръцете ми са груби.“ „Няма нищо.“ Но хареса ми, добър човек. Той казва: „Като не съм се учил, Господ сега ме учи на мотиката.“ Казвам му: „Човек, който знае да копае на туй лозе, като ти узрее гроздето, може да спестиш, купи си хубави книги, пък вземи да четеш. Ти, който може да копаеш, можеш и да учиш хубаво.“ „Мога ли?“ „Можеш, ти имаш хубав ум.“ Казва: „Ти искаш да ме накараш да напусна.“ „Не, ни най-малко, ти си силен човек, копай лозето, но научи се да учиш.“

В този човек остана идеята в ума му, че трябва да си купи хубави книги. Кое е по-хубаво: да седне в кафенето или в някоя кръчма с червено вино с някои другари: хайде за здравето на България, за здравето на нашите министри. Днес за здравето на този, на онзи, за България, и България никак не е здрава, пък и неговото здраве се разколебава. Турците имат такова разбиране. Във Варна един ми разправяше, казва: „Слушах – хамалите се разговарят“, казва главатарят на хамалите: „Или хубаво носи, или ако не носиш хубаво, ще те направя чобанин.“ Той счита хамалъка по-горе от чобанлъка – овчарството. Овчарството седи по-горе. В овчарството има чист въздух, има природа, а онзи хамалин носи на гърба си, той мисли, че върши някаква грандиозна работа.

Сега аз искам да остане един образ: правилно мислене. Хамалъка ние трябва да оставим, да предпочетем овчарството.

„Хлябът, който слиза от небето.“ Под думата небе разбираме онова великото, разумното в света. Туй разумното, както Маркони сега ходи със своята яхта на 10–12 хиляди километра с онова знание, което има, той запалва свещите навсякъде. Онези старовременните светии, на които ние се смеехме, те имаха това знание. По някой път в областта, в която е живял някой светия, в тази местност никога не е имало град и дъждът е идвал навреме. Царевицата е зреела навреме, гроздето, всичко е ставало навреме. Там, дето не е имало светия, хората винаги са гладували. Та казвам, във всяка глава, дето няма един светия, главата много тегли. Дето има светия, който живее в главата, там всичко е добро. Ако в твоята глава не може да има един светия, какъв човек ще бъдеш? Аз казвам, ако в твоята глава не може да живее една светла идея, която да те направлява в твоя път, да носиш благословението, умът ти ще бъде помрачен, ще бъдеш песимист – че жена ти крива, мъжът ти крив, всичките условия криви. Ако имаш една светла идея, всичко ще бъде приятно.

Сега може да ме запитате: „Как ще бъде тъй?“ Туй е най-простата идея. Ще ви обясня, да не ви се вижда съблазън. Аз искам да прибегна до един малък опит, но искам този опит да е следният. Ще ви приведа един опит, който аз съм наблюдавал. На едно младо момиче казва майка му: „Няма да стане млада мома, отчаяна съм от нея. Чисто не се носи, я му виж дрехата: опетнена, оцапана, къса си обущата, нито се чисти, нито се мие, не знам какво да правя.“ Един ден аз минавам, изваждам една картичка, нося един хубав портрет на един млад момък – той идеален. Показвам ѝ го. Казвам: „Не би ли желала да имаш един такъв образ като този, виж челото колко му е хубаво, виж очите му колко са хубави, виж устата му.“ На другия ден тя е чиста, вчесана, хубаво облечена. У нея се запали една кибритена клечка. Тя сега го търси вече. Тя мисли, че той е някъде. Оттам насетне тя се учи, спретва се – всичко това. Майката казва: „Ама ти я омагьоса нещо, ти ѝ показа нещо, и пак го скри в джоба си.“ Казвам, ако тази мома само от един портрет, който създаде в себе си, оттам насетне всичко ѝ провървя, тръгна ѝ. Тази идея я организира. Тя иска да го намери. Казва: „Щом е на картината, той е някъде. Ако не е виден, на картина няма да го турят. Тя казва – непременно ще го срещна някъде.“

Ти тури идеята за Бога в твоя ум, почни да го търсиш, но търси Бог. Търси Бога – не както търсиш един човек отвън. Туй разумното в себе си – Бога не търси както един човек. Бога не търси както търсиш храната, нито по пътя на водата, нито по пътя на въздуха го търси, дори по пътя на светлината не го търси. Защото ти трябва да минеш по пътя на хляба; ти трябва да минеш по пътя на водата; ти трябва да минеш по пътя на въздуха; ти трябва да минеш по пътя на светлината; ти трябва да минеш по пътя на живота; ти трябва да минеш по пътя на любовта; ти трябва да минеш по пътя на мъдростта; ти трябва да минеш по пътя на истината. Тогава, като минеш тази последната врата, ще влезеш в един великолепен свят и ще видиш онова свещеното лице, и ще кажеш: „Ето каквото съм търсил.“ След като го видиш веднъж, ти хиляди пъти може да дойдеш на земята, но оттам насетне ти никога не може да го забравиш. Ти не може да бъдеш човек, който може да страда. Онзи, който е видял лицето на Бога, той е силен.

Казва Бог на Мойсея: „Никой не може да види лицето ми и да остане жив.“ Какво означава? Онзи, който може да види лицето на Бога и да остане жив, той не го е видял – истинския му образ. Мойсей искаше да го види по един неестествен път. Мойсей не беше минал през всичките врати. Казва Бог: „Лицето ми не може да видиш. Ще видиш само част от полата на дрехата ми.“ Тогава той провъзгласи някои от неговите качества, че е милостив, благоутробен, справедлив. След като ти си минал по пътя на любовта, по пътя на мъдростта, по пътя на истината, в тебе ще се вселят всичките качества и ти ще бъдеш едно с него. Тогава кой ще ти бъде противник на тебе? Може ли най-силният огън в света да има противници, може ли туй, което разтопява всичко в света, защото всички престъпления в света стават само зад параваните. Може ли да става престъпление там, дето огънят минава. Какво оръжие може да употребят срещу тебе? Всичко ще се разтопи. Каква лоша мисъл може да се прояви? Защото всяка една лоша мисъл трябва да се разтопи. Ти живееш в един свят, дето не може да вършиш престъпление. Следователно престъпленията от тебе ще бягат и ти ще бягаш от престъпленията. Дето влезеш, всички ще се разтопяват пред тебе.

Този свещеният огън хората го наричат огънят на любовта. Учените хора казват, че вие имате свещения огън на любовта. Тогава, ако у вас е дошъл свещеният огън, преди да сте минали през вратата на истината, всеки, който е дошъл до този огън, той умира, защото не е минал по пътя на хляба, по пътя на водата, по пътя на въздуха, по пътя на светлината, по пътя на любовта, по пътя на мъдростта, по пътя на истината, вследствие на това умира. Значи днес хората не са в състояние да вярват в това, което им се проповядва. Аз не искам да вярвате сляпо, но аз казвам – ти не може да гледаш на това, което аз виждам. Но ако очите ти са здрави, може да гледаш. Туй, което аз гледам, и ти ще виждаш. Ела с мене, иначе ще се появи съмнение. Казваш – това е халюцинация. Има ли халюцинация, реалността я няма. Когато черупката е там, самият охлюв го няма. Черупката на мидата е там, а самата мида я няма.

Питам тогава, може ли в света слънцето да изгрее, без да дойде неговата светлина. Няма да дойде. Щом съществува каквато и да е светлина в света, това подразбира, че има едно тяло, от което светлината идва. Щом ние мислим, тази наша мисъл не се ражда в нашия ум, ние я приемаме от съвсем друго място. По-нисшите същества от нас и те мислят като нас, но те възприемат мисълта от нас. Всички животни под човека възприемат своята мисъл от човека. Техните мисли не идат от природата. Всичките мисли на животните, на растенията, на съществата под човека, те възприемат мислите си от човека.

Следователно онези мисли, които са над нас, ние възприемаме от другаде, от същества, които са много по-развити, отколкото ние сме развити. Следователно, ако един човек дойде под влиянието на животните – сегашните хора са под влиянието на животните. Едно животно ще влезе в градината и без да те пита, ще откъсне един плод, ще си замине. Гледаш – един човек влезе в градината, откъсва един плод и си заминава. Човек трябва да попита: „Моля, мога ли да си взема един плод?“ Ако влезе и не пита, така мисли волът, така мисли лисицата. Тя, като влезе в курника, взема си една кокошка и си отива.

Сега ще ви приведа един пример от Варненско. Един овчар една вечер късно случило му се да се връща. Казва: „Гледам – насреща ми едно бухлато същество. Казвам си – какво ли е това? Иде ми да бягам, да не е таласъм. После си казвам – ще посрещна това същество. Като се приближавам, гледам – една лисица носи 12 кокошки.“ Като влязла в курника, тя извадила 12 кокошки и като ги понесла, не го вижда. Той като я ударил, тя се простряла на земята. Казва: „Лисица кокошки не яде, те са за мене. Нося още една лисича кожа и 12 кокошки.“ Питам, защо тази лисица плати с живота си? Заради нейната лакомия. Тя трябваше да вземе една кокошка, а не 12. Ти като носиш 12 кокошки, някой овчар ще ти стовари кривака си.

Следователно туй разумното, което седи в небето... Небето значи в дадения случай представя нашата глава. Тя е свързана с небето. Ако нашият мозък не функционира правилно, ние не може да имаме и този хляб, слязъл от природата – подразбирам висшата разумна природа. Всичките наши съвременни нещастия ние изкуствено ги създаваме. Че, първо, ние не готвим както трябва, не мелим брашното както трябва, после ние ядем толкова отровни яденета, които не съответстват ни най-малко на нашия организъм, вследствие на това ние страдаме в света.

Та казва Христос: „Аз съм хлябът, който слиза в света и дава живот.“ При това между разумното и неразумното има една постоянна борба. Едно поколение умира, иде второ, трето, хиляди поколения работят в света, докато дойде една нова насока за целия организъм. Всяка душа в света има своя мисия. Вие седите и казвате: „Защо аз съм роден?“ Щом ти си роден в света, ти имаш една малка мисия. Всеки ден ти трябва да извършиш нещо за цялото човечество. Ти си човек, който трябва да изправиш една малка мисъл, едно малко чувство и една малка постъпка, и тази хубава постъпка навсякъде ще се разгласи – не само по цялата земя, но целият разумен свят ще пищи, че ти си извършил едно дело, което никой не видял. То се отпечатва в цялото човечество. Сега у нас седят онези човешките работи. Казвате: „Моето име няма да бъде записано.“ Даже на най-великите хора няма да бъдат споменати. Даже името на Толстой няма да се спомене – те са псевдоними. Писанието казва – в бъдещия живот на съвършенство всеки ще има едно име, той ще си го знае. Свещено име е то. Едно име, което хората може да произнесат, туй име се опетнява.

Сега ние, съвременните хора, какво разбиране имаме в света? Ти се приближаваш към една жена. Каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но каква замисъл има? Или един богат се приближава към един беден, каква замисъл има? Майката ражда детето, каква е нейната замисъл? Бащата ражда, какъв е крайният замисъл? Женят се, свещено нещо трябва да има. Той, най-първо, казва: „Без тебе не мога. Ако не живея с тебе, аз ще умра. Без тебе животът ми отиде.“ Като се оженят, след 1–2 години може и без нея. Аз разбирам – ти не може да живееш със своята болна жена и болната жена не може да живее с болния си мъж. Падане, грешене. Може да имат допирни точки, но грешене и падане заедно не може да живеят. Безумният и разумният на едно място не може да живеят. Да се махне тази идея. Че умният човек може да помогне на безумния, на грешника – то е друго нещо, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Умен с умен човек може да живее, добър с добър човек може да живее. Умният човек трябва да има знания, всички хора да се повдигнат. Че има желание да се повдигнат, тази трябва да бъде великата мисъл, която трябва да възприемат човешките сърца. Вие по някой път, като се намерите в трудно положение, иде ви мисълта, да свършите с живота си. Питам, кое е онова, което ви тласка да свършите с живота си. Но каква самоувереност, ако съвременните хора вярват, че като умрат, техните страдания ще се прекратят. Трябва да умре нещо у човека, невежеството трябва да умре, но не човекът. Ако буквално вземем: буквата умъртвява – казват великите хора, – а духът оживява. Духът е разумното, което мисли.

Та казвам сега, най-първо, трябва да внесеш една мисъл. Когато дойдеш до най-големите страдания, в безизходно положение, спри се и кажи си: „Има изходен път.“ В този момент не бързай да мислиш. Ще дойде една мисъл, ще кажеш: „Еди-кой си приятел ще направи нещо за мене.“ И онзи ще направи, ти не бързай. Ако искаш да се оправят работите ти, ти не бързай, защото ще се натъкнеш на големи мъчнотии. В Цариград в американския колеж става следното. На един млад християнин дошла му идеята, да отиде при един от професорите и да поиска от него три хиляди лева. Казва си: „Той е християнин.“ Отива при професора и казва: „Господин професоре, Духът ме изпрати при вас да ми дадете три хиляди лева.“ Професорът казва: „Аз не мога да ти дам. Ако Господ те беше проводил, аз трябваше да имам тези пари. Ти не си разбрал. На друго място те е пратил, а ти си дошъл при мене.“

Та всеки от вас не хлопа ли там, дето не е пратен... Вие срещате един човек, но се случва следното. На една млада мома ѝ трябват сто лева. Ходи на една врата, на втора, казва: „Няма кой да ми помогне.“ Вече е обезсърчена. Тамън тръгва по пътя и я настига един, дето хич не е сънувала, и той ѝ дава сто лева, уреждат се работите. Как се уреждат? Не е там, дето ние мислим. Когато трябва да разореш земята хубаво, тази нива ще даде плод. Когато ти си поставен на слънцето, то ще ти даде енергия. В природата има нещо разумно. Природата сама по себе си е нещо разумно, изявява се към всички разумно. Ако ние разбираме нейния език, не опетняваме нейния език, искаме да я разберем. Ако ти влезеш в съприкосновение с тази жива природа, че как ще ти помогне природата. Ти мислиш, че тя е глуха, че не влиза в положението ти. Ти мислиш, че ти си единственият човек. Ако така мислиш, и не мислиш, че в света има нещо красиво и хубаво, ти не си опитал хората какви благородни черти имат. Най-малко ти не разбираш хората. Има нещо в човека, което е още скрито. Вие се много заблуждавате. Някой човек може да не ви помогне. В Бургас имало един грък, богат. Идва някой просяк при него да проси. Той ще го изпъди, ще го напсува, ще му каже: „Махни се.“ Просякът си тръгне. Той тръгне подире му, взема пари в джоба си, настигне го казва: „Вземи бе!“ Ще му тури парите в джоба, никой да не види. Най-първо, ще го изгони, ще му каже махни се, и после ще му даде. Добрите хора, които искат да ви направят добро, първо ще ви смушкат. Вие мислите, че ще ви повикат, ще ви угостят. Туй са добрите хора – моята опитност е такава, все са ме мушкали. Колко повече вас.

Има нещо в света, което се грижи заради нас. Ако ние държим нашето съзнание будно, не тъй разединено, както хората сега са се разединили: на хиляди езици говорят, един говори едно, други говори друго. Има само едно учение в света, а всичките хора са носители на туй правото учение. Така е. Най-първо, ще бъдете спокойни. Ти си болен, спокоен си. Защо? За да живееш. Ти си станал болен по единствената причина, че си прекъснал първоначалното съчетание между твоите приятели. Ако имаше четири души приятели да те обичат, ти нямаше да умреш. Но сега хората умират по единствената причина, че няма кой да ги обича или те са се обезверили в хората.

Ще ви приведа онзи пример, който се случи в Америка. Какво значи, когато човек вярва? На един американец се разболява жена му, красива жена, която той обича. Викат 12 души лекари, които констатирали, че след 24 часа ще си отиде. Той ѝ казва: „Много ми е жалко, но след 24 часа ще си отидеш, ще си заминеш.“ Тя казва: „Тъй и тъй аз заминавам, но от тебе искам едно обещание. Искам, аз като си замина за другия свят, ти да не се жениш.“ „Туй не може да ти обещая.“ Тогава тя казва: „Аз пък няма да умра.“ И действително не умира, оживява. „Аз те обичам, ако дойде друга на моето място да ме замести, не умирам.“

Тъй щото, докато ти обичаш нещо и като обичаш, няма да умреш. Когато любовта напусне човешкото сърце, човек е изложен на смърт, той може да умре. Докато любовта функционира в неговото сърце или в неговото висше съзнание, той е свободен. Смъртта го дебне само когато скъса връзката с висшето съзнание. Тогава или ще стане разрив на сърцето, или капилярните съдове се свият. Докато това чувство функционира в човешкото сърце, никаква смърт не може да дойде. Може да минеш през хиляди гранати на бойното поле, смъртта не може да те засегне. Може да дам хиляди примери от живота. Следователно не се обезсърчавайте. Вие казвате: „Той Господ ме е забравил, но да си умра, да си замина.“ Така като мислиш, страданията ще дойдат.

Та казвам, ако ние трябва да мислим, няма да си причиняваме страдания. Дойде някой човек обезсърчен, внесете тази идея. Казва: „Няма нито един добър човек.“ Ти го покани в дома си, нагости този човек, не му купувай нови дрехи, дай му малко вода да се омие, дай му малко хляб, насърчи го, като си замине. По-хубаво да утешиш човека, да му кажеш няколко ободрителни думи, по-добре да му покажем човещина. Казвам, няма нищо, тия страдания ще ги носим. Човек е по-силен от всички страдания. Ние сме хора, които влизаме в положението един на друг.

Значи живият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на хората. Казва Христос – Бог се грижи не само за хората, но и за целия свят. Ако Бог се грижи за животните, за растенията, за малките мушици, колко повече ще се грижи за нас, разумните същества. Забележете, на това място, дето Христос нахрани толкова хора, имало трева. Сега учените хора казват, че там, дето нищо не расте, те са опасни места. У германците има учени хора, които казват, че имало такива ужасни села, дето хората измирали или от живеница, удар на сърцето, удар на главата. Следователно има села, дето тревата е хубава, зелена. Там, дето тревата съхне, не ходи. Та казвам, там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Аз да ви направя моя превод. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не ходи. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, дето човешките постъпки виреят и са зелени. Стой там.

Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце. В коравото сърце е смъртта. В мекото сърце е животът. В коравия ум е смъртта, в мекия ум е животът, в разумния светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябва да бъде студено, хладнокръвен трябва да бъде човек. Не ни трябва. Ние сме станали много хладнокръвни към всичките страдания; ние сме станали хладнокръвни към нещастията; ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към всичкия този позор. Виждаме един човек – страда, казваме: „Такава е съдбата му.“ Не бивайте такива! Не е такава съдбата му. Едно топло сърце трябва сега, светъл ум трябва, благородни постъпки трябват. Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване. Ама ножът е потребен. Ножът е само едно условие.

Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл. Сега вие мислите, че имате достатъчно пари, за да си уредите работите. Тогава да ви приведа един пример. Той е един мит, вие ще си го преведете. Един богаташ мислил – този анекдот е из американския живот – един голям богаташ, като умира, казва да му турят в гроба малко парици, защото ще му трябват. Турят му една торба. Той отива в онзи свят и носи тази торба със злато. Вижда всичките гостилници отворени, хубави дрехи се продават, обуща, шапки – все по пет стотинки. Казват му: „Господине, тия пари тук не вървят.“ „Злато, туй е чисто злато.“ „Нас пет стотинки ни трябват.“ Пише на сина си в онзи свят, че златните пари не вървят тук, да му прати по пет стотинки. Но и те не вървят. Питам, вие като заминете като този богаташ, какво ще ви помогнат вашите пари. Вие може да сте някой богаташ, някой княз, какво ще ви ползва за онзи свят?

Тогава ще ви приведа друг пример. Аз съм го привеждал, той е пак из американския живот. Те са много духовити. Седи апостол Петър на вратата и Христос седи до него, казват: „Еди-кой си виден адвокат иска да влезе в рая.“ Казват: „Тук адвокати не се приемат, защото дела не се водят, но пратете го в еди-кой си апартамент, там трябва.“ Изпращат го назад. Иде втори, казват: „Еди-кой си министър.“ Казват: „Тук няма място за министри, понеже нашите кабинети не се създават и не се катурват, пратете го в еди-коя си държава.“ Започват да се изреждат контове, графове и за всички казват – пратете ги назад. Най-после иде едно малко детенце. Казват: „Едно малко детенце идва.“ То казва: „Искам да се уча.“ „Ела вътре.“ Онзи свят е за разумните същества, които искат да се учат. Той не е нито за адвокати, нито за министри, нито за философи, нито за богати хора, нито за попове, нито за владици – за никакви не е. Изключително той е за малките деца. Ако не станете като малките деца, няма да ви приемат.

Това е живият хляб, който слиза отгоре, да ви научи на туй разумното учение, да бъдете онези разумни деца, да имате бъдеще.

Аз желая на всинца ви да ви приемат в рая, но не като контове.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Тринадесета неделна беседа

18 декември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

издадена 1949 г., София - Изгрев

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

издание на ИК"Жануа'98", 2010 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 2012

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Сеятелят", утринни слова, година II, (1932-1933),

Издателство „Бяло Братство“, 1996 (15 беседи)

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

(Матей 13)

Размишление

„В същия ден излезе Исус из къщата и седеше край морето.“ (– 1-ви стих.) Какво знание може да се придобие от излизането на човека от къщи? Кой от вас не е излизал от къщи? „И седеше край морето.“ – Кой от вас не е седял край морето? „И събраха се до него народ много.“ (– 2-ри стих.) – Че и около вас се събира много народ. Това са все загадки. Къщата представлява физическия свят, от който трябва да излезеш, т.е. да се освободиш от неговите влияния и ограничения. После отиваш при морето, друг един свят – на желанията. Там започваш да пресяваш желанията си. „И събраха се до Него народ много.“ Народът представлява твоите мисли и желания, които се събират около тебе. Това е тълкуване. Когато човек попадне в тълкуване на истината, тя всякога хвърля светлина. Значи това, което хвърля известна светлина в живота, е истина. Това, което не хвърля светлина, не е истина. Ето защо, когато човек се намира в тъмнина, трябва да носи светлина със себе си. Когато дойде Божествената светлина, въпросът е уреден. „Така щото, влезе, та седна в ладията, а всичкият народ стоеше на брега. И говори им много с притчи.“ (– 2-ри, 3-ти стих.) И досега още вие не сте разгадали притчите на вашия живот. „И седеше край морето.“ Всеки ден и вие минавате и заминавате край морето. Всеки ден имате едно добро, приятно разположение на духа си, което после изгубвате. Защо става това, не знаете. Всеки ден забогатявате и осиромашавате и не знаете защо забогатявате и защо осиромашавате. Всеки ден светлината иде при вас и ви напуща. Защо става така, не знаете. Това са все загадки.

Казвам: Има нещо, което вие не съзнавате. – Кое е то? – Че някога сами загасвате свещта си и оставате на тъмно. Вечер, когато си свършите работата, вие сами си загасвате свещта. Това е в реда на нещото. После ви дойде на ума да запалите свещта и я запалвате. После пак я загасвате. Някога ви дойде мисълта, да гори свещта, и тя гори. Във ваш интерес е тогава да гори. По навик вие завъртвате ключа на светлината, а после търсите човек отвън, да дойде и да отвори ключа. Като ви говоря днес, ако съм евангелист, ще кажа: Вие трябва да се молите, да се обърнете към Бога, това да направите, онова да направите. Обаче хората, които слушат тази проповед, ще се обидят. Ще си кажат: „Ние знаем какво да правим, няма защо да ни се говори това“. – Защо проповедникът казва на слушателите си, че трябва да се молят, да се обърнат към Бога? Представете си, че вие сте длъжници на този, който ви казва, че трябва да платите дълговете си. Като плащате дълговете си, той забогатява. Като ви казва да се молите, проповедникът има предвид да платите дълговете си. В случая, който има да взима, е по-богат от онзи, който има да дава. И в обикновения живот майката е длъжницата, а детето – кредиторът. Детето казва: „Плащай тук!“ И майката плаща. По три–четири пъти през нощта тя става, плаща полиците си. Вие се чудите защо става това. – Така е, майката трябва да се събужда по няколко пъти през нощта да изплаща полиците си. Като ги изплати, тя е вече свободна от детето си. – „Ами като изплатим полиците си, какво ще правим?“ – Ще почивате. Тогава никой няма да ви безпокои, ще бъдете свободни от всякакви задължения. Ще кажете, че когато хората изплатят дълговете си и не знаят какво да правят, ще задлъжнеят наново, да има какво да плащат. В това отношение вие приличате на онази домакиня, която като изчистила къщата, не знаела какво да прави. Всеки ден отивала да пръска с вода тук-там и си отваряла работа. Па и всеки човек, като стане праведен, казва: „Какво ще правя сега? Трябва да направя малко грехове, за да има какво да изправям“. Едва си станал праведен, дойде някой, кажеш една горчива дума и след това отново трябва да се чистиш. Както си вървиш, влезе в ума ти една мисъл, че имаш да взимаш пари от някого. Срещнеш го и му кажеш една обидна дума. Тя разваля цялата ти работа.

Това са общи положения, от които човек трябва да научи какво може да прави, като очисти къщата ти. Питам: Какво ще правите, след като изтъчете платното си? Все трябва да направите нещо от това платно. След като разкопаете лозето си, какво трябва да направите? Мнозина казват: „Ние вече сме остарели, няма какво да правим“. Какво е старостта? – У вас стои мисълта, че стар човек е този, на когото краката не държат вече – има ревматизъм, ишиас, главоболие или коремоболие. Погледнеш го: устните му посинели, кръвообращението му не е правилно, цял трепери. Той се нуждае от услугите на други – да му палят печката, да му чистят стаята, да му оправят леглото и др. Днес му услужват, утре му услужват, докато един ден замине за онзи свят, там да разреши въпросите си. Един ден, като се върне от другия свят, ще каже: „Както отидох, така се връщам“. Връща се той, но като малко детенце, което също се нуждае от чужда помощ. И като си отиде, беше слаб и хилав, и сега се връща пак безпомощен. Ще кажете, че нищо не знаете. Аз наричам вашето знание гайдарско. Гайдарджията носи своята гайда в джоба си. Като я надуе, тя се разширява и започва да свири – вдига шум надалеч. Той свири с нея, но заслугата не е на гайдата, а на гайдарджията. Той вкарва въздух в нея, надува я и свири; после я натиска, въздухът излиза и гайдата млъква. След това той я свива, слага я в джоба си. Значи гайдата свири, когато гайдарджията иска. Какво ви ползва знанието на гайдарджията? Сега ще засегна един въпрос, върху който вие най-малко се спирате. Казвам: Човек кани своето нещастие със сто бъклици. Например, според хиромантията на ръката на една мома или на един момък е писано, че не трябва да се женят. В невидимия свят, като разглеждали съдбата на момъка или на момата, определили да прекарат този живот без женитба. Затова, именно, не им е даден никакъв кредит. Обаче, като дойде на земята, този индивид казва: „Всички хора се женят, и аз трябва да се оженя“. Ако е мома, която не трябва да се жени, природата я създава малко грозничка. Въпреки това, тя започва да се докарва: черни веждите си, маже лицето си, червисва устните си. Тя прави това с цел да се продаде. Сгоди се за един момък, но работата не върви, той я напусне. След един месец се сгоди за друг, но и той я напусне. Така тя се годява за трети, четвърти, и пак се разгодява. Най-после, тръгне по гледачки да пита защо не може да се ожени. Защо Господ я направил толкова нещастна? Тя иска да се продаде, но не може да намери купувач. Когато един търговец купува на едро добитък, какво ще прави с него? – Ще го продава. Следователно, когато влезеш в ръцете на касапина, какво ще направи той с тебе? – Ще ти вземе кожата и ще я продаде. Все ще спечели нещо от тебе. Както виждате, чрез своите чрезмерни желания вие сами си създавате нещастия. Затова трябва да се научите как да въздържате тези желания. Искате да реализирате много ваши желания. Така вие сами си създавате своето робство. – „Значи ние не трябва да се женим.“ – Не, трябва да разберете що е женитбата. Да купуваш и продаваш, това е въпрос на отношения между хората. Тъй както съвременните хора решават въпроса за женитбата, не зная какво понятие имат те за нея. Жената е отворена врата за мъжа, да намери Бога. И мъжът е отворена врата за жената, да намери Бога. Щом влязат през тази врата, те намират Бога. Втора врата, през която мъжът и жената могат да намерят Бога, са децата. Тъй щото, ако мъжът е врата за жената, да намери Бога, а жената – врата за мъжа, да намери Бога, женитбата има смисъл. И ако детето е врата, през която майката трябва да мине, за да намери Бога, женитбата има смисъл. Обаче, ако ти се жениш, за да бъдеш щастлив, знай, че ще намериш нещастието си. Ако, в този смисъл, женитбата представлява едно стабилно положение, така ли излиза всъщност? Мъжът днес е жив, утре ще замине за другия свят или ще отиде някъде на работа. Може да го назначат някъде на служба, далеч от жената – или на земята, или на небето. Така може да бъде назначено на работа и детето. Жената ще остане сама, но един ден и нея ще назначат на служба. Питам: Като ви назначават на служба, можете ли да се жените? Така трябва да разбирате женитбата, за да съградите един щастлив дом. Че живеете в една овчарска колиба за една–две години, това не е никакъв дом. Тъй щото, ако хората разбираха женитбата в правия смисъл на думата, тя е степен за разбиране на Бога. Запознаването с един приятел, какъвто и да е той, това е пак стъпка към придобиване смисъла на живота. Вън от това разбиране, както и да гледате на женитбата, все ще има нещо необяснимо; все ще се явят противоречия, които ще останат неразрешени. Ако носите вода в една стомна, то е временно положение, което се отнася само до водата. Ще дойде ден, когато няма да имаш нужда от тази стомна. – Кога? – Когато си здрав и можеш да се движиш бързо. Тогава ще отидеш на Витоша и ще се напиеш с хубава витошка вода. В този случай имаш ли нужда от стомна? Прескочиш набързо, напиеш се с вода и се върнеш.

Следователно, ако имам малка стомна, с която си служа, това показва, че мястото, където я нося, е близо. Ако стомната е голяма, мястото е далеч. Ако пълниш бъчва с вода, мястото е още по-далеч. – „Искам да уредя живота си.“ – Колкото повече желаеш да го уредиш, толкова по-далеч е твоето щастие. Колкото по-богат искаш да станеш, толкова по-далеч е твоето щастие. Нито сиромашията може да те приближи към щастието. Не е въпрос да бъдеш сиромах. Когато употребявам думите „богатство“ и „сиромашия“, аз имам предвид два метода, които приближават човека към Бога. Ако чрез богатството не можеш да се приближиш към Бога, то не е истинско богатство. И ако чрез сиромашията не можеш да се приближиш към Бога, и тя не е истинска сиромашия. Те не разрешават въпроса. Ако отиваш при Бога с богатството си, ще даваш; ако отиваш със сиромашията си, ще взимаш. Като богат, ти ще минаваш край болни и ще им даваш здраве, а те ще ти благодарят. Като сиромах, ти ще бъдеш болен. Здравите ще минават край тебе. Ти ще взимаш от тяхното здраве, т.е. от тяхното богатство, и ще им благодариш. Ако седиш на едно гише, като в банка, и кой как мине край тебе, взима чекове, какво ще бъде твоето положение? Докато чиновникът взима чековете, той е сиромах, но щом започва да ги изплаща, той е богат. Едновременно той изпълнява две служби. Той взима чековете, проверява ги и после ги дава. Ако не е честен, той казва на получателя: „Аз ти дадох чек“, без да му го е дал. Честният казва: „Аз съм чиновник на Бога“. Той е човек, който работи правилно – взима и дава. Казвам: Считайте, че богатият и сиромахът са чиновници на специални гишета, където трябва да изпълняват честно и точно длъжността си, без да задържат стотинка за себе си. Това значи да си богат и сиромах. Ако при сиромашията можеш да задържиш нещо за себе си, ти не си човек. Ако е за кражба, и богатият, и бедният могат да крадат. Казваш: „Аз не искам да бъда сиромах“. Че кой иска да те направи сиромах? – „Аз не искам да бъда богат.“ – Кой от вас не е богат? Всеки от вас има по 50–60 килограма материал на гърба си. Тази материя, която имате, е по-ценна даже от радия. Знаете ли колко струва килограм радий? Само тялото ви струва милиарди. След това идете да се оплаквате, че сте сиромаси. В главата си имате мозък, който по стойност с нищо не може да се сравни. Той е от такова вещество, за изработването на което са нужни три–четири хиляди години и то ако работят всички фабрики в света. И не зная дали биха изкарали такова вещество, от което е съставен мозъкът. Може ли да се оплаквате сега, че сте бедни? Вие не можете да ме заблудите. Казваш: „Беден човек съм, нямам никого в света; нямам пет пари в джоба си“. – Не, ти си богат човек. Извади мисълта за сиромашията от главата си. Заменете тази мисъл с друга – че сте богати. Според мене, който иска да бъде богат, нека мисли, че е богат. Който иска да се освободи от богатството, нека мисли за сиромашията. Следователно, ако искате да се освободите от богатството, нямам нищо против това. Който говори за сиромашията, той е богат. Това е правило. Когато чуя някой да говори, че е сиромах, аз зная, че той е много богат. Той иска да стане сиромах, затова говори за сиромашията. Като наблюдавам хората около мене, виждам, че повечето са богати. Аз желая да видя един сиромах при себе си.

В България още не съм срещал сиромаси. Обаче всички българи минават все за сиромаси. Като говоря върху тези работи, ще ви се сторят много чудни. В това отношение, вие приличате на един момък, който обикалял край къщата на своята възлюбена. Като отивал там, той забравял да се среши. – Защо? – Защото постоянно мислел за нея. Какво лошо има в това, че забравял да се реши? Когато момъкът бил сресан, той не виждал своята възлюбена, а когато не бил сресан, той всякога я виждал. Това е моето тълкуване. „Ето, излезе сеятелят да сее; когато сееше, едно падна край пътя, и дойдоха птиците и го озобаха; друго падна на камъните, където нямаше много пръст, и наскоро изникна, защото нямаше дълбочина от земя; а като изгря слънцето, припламна и понеже нямаше корени, изсъхна. Друго пък падна в тръните, и пораснаха тръните, и заглушиха го. Друго падна на добрата земя и даваше плод: едно – сто, друго – шестдесет, и трето – тридесет.“ (– от 3-ти до 8-ми стих.) Какво означава това семе, което паднало на пътя? Семето на пътя – това са крайните материалисти, които от сутрин до вечер мислят само за материалното. Семето, паднало на камениста почва, означава идеалистите, които фантазират, които градят въздушни кули. Семето, паднало в тръните, това са моралистите, които говорят за морал: как трябва да се живее за Бога; как да си уредим живота; как да мебелираме къщите си; как да се обличат хората с хубави дрехи, обувки. Всеки изнася кирливите ризи на другите. Казват: „Човек не трябва да изпълнява дълга си само към външните хора, но да живее добре с жена си и децата си“. И пристъпиха учениците Му и рекоха: „Защо им говориш с притчи?“ (– 10-ти стих.) „А Той отговори и рече им: „Защото вам е дадено да познаете тайните на Царството Небесно, а тям не е дадено“.“ (– 11-ти стих.) Това значи да се разбере вътрешният смисъл на нещата.

Какво разбирам под „вътрешен смисъл“? Ще ви обясня с един пример. Представете си, че една буболечица е затворена в една малка дупка. Пред тази дупка има още много дупки, и все тъй малки. За да излезе навън, буболечицата трябва да мине през милиони дупки, една от друга по-малки. Всяка дупчица е като тунел. Какво ще постигне буболечицата, като мине през всички дупчици-тунели? С тази форма, която има, тя не може да мине през всички дупчици. Формата ѝ трябва да се видоизмени. На същото основание казвам: И човек, за да разбере вътрешния смисъл на нещата, трябва постоянно да се видоизменя. Ето, и окултистите, и теософите казват, че човек има седем тела: физическо, етерно, астрално, умствено, причинно, т.е състояние на Нирвана, и други тела. Много хора, като дойдат до причинното тяло, са като пред една дупка, където по-нататък не могат да минат. Мнозина се опитвали да опишат света на Нирвана и казват: „Който влезе в този свят, забравя себе си“. – Това не е вярно. В Нирвана, именно, човек намира себе си. А тук, на земята, човек може да се изгуби. Например, като дете, ти имаш една физиономия; като младеж – друга; като възрастен – трета; като стар – четвърта. Кой е истинският ти образ, сам не знаеш. Обаче, като влезеш в Нирвана, там ще намериш себе си; там ще се видиш такъв, какъвто си в действителност. Аз наричам този свят „неизменният свят“, „светът на щастието“. Значи, като заминеш за причинния свят, ще намериш света на щастието. Светът на Нирвана се движи като голямо колело; някога той засяга и физическия свят. Като засегне този свят, човек се чувства щастлив, ако не за много – за две–три минути, за два–три часа. После този свят се вдига нагоре, ти оставаш сам и казваш: „Отиде си нещо“. Чухте притчата за сеятеля, която свършва с думите: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Посятото семе на пътя го озобаха птиците. Затова, който сее на пътя, работи цял ден и казва: „Дотегна ми вече! Ще отида в кръчмата да изпия една–две чашки.“ Това, което си придобил, е, че кесията ти се изпразни и главата ти тежи малко. Ако жена ти е малко сприхава, ще ти каже няколко обидни думи; ако е много сприхава, ще ти даде един педагогически урок, от който нищо няма да научиш. Като станеш от сън, ще се оплачеш, че те болят плешките. Ще кажеш: „Някой ме е урочасал“. – Никой не те е урочасал. На какво се дължат болестите в човешкия живот? Аз слушам какво казват учените и се усмихвам. Според тях болестите се дължат на различни утайки в организма, от полуорганически вещества, или от различни киселини в стомаха. Отчасти тези теории са верни. Казвам: Болестите се дължат на нарушаване на Божествените закони. Който не се ръководи от тези закони, в организма му се събират различни утайки, в стомаха – различни киселини, и той заболява. Всичките противоречия, всичките болести се дължат на нарушаване на Божествените закони. И след това човек се чуди защо страда и боледува. Много естествено, кръшнал си някъде. Който живее по Божествените закони, той няма никакви киселини, никакви утайки в организма си. – „Ама аз всеки ден се моля на Бога.“ – Ти можеш да се молиш, това нищо не значи. Детето, което не слуша и прегръща майка си, при нея ли е? Не, то е вън от майка си. Колкото и да го прегръща тя, щом не я слуша, то е далеч от нея. Ако и ти не възприемаш великите мисли, които идат от Бога, при Него ли си? Ако не си готов да изпълниш волята на Бога с всичкото си сърце, къде си тогава? Колкото непослушното дете е при майка си, толкова и ти си при Бога. Сега да дойдем до обяснението на притчата за сеяча. Посятото семе на пътя, което озобали птиците, показва, че колкото изработиш, в края на краищата кръчмарят ще ти вземе парите. Семето, посято на камениста почва, показва, че нямате нужното разбиране и очаквате щастието си оттам, откъдето няма да дойде. Вие очаквате да дойде някой отвън да ви обясни тези велики истини. Ето, две хиляди години са изминали, а те и до днес още не са обяснени. И още две хиляди години ще минат, и пак ще останат необяснени. Това зависи от човека. Когато той не иска да му обяснят нещата, никой не може да му помогне. Някога съм искал да изтълкувам нещо на някой богат и виждам докъде е достигнал. Той казва: „Как да изпълня Божия закон?“ Като говоря, той слуша донякъде, но като се вдълбоча повече, казва: „Не влизам в дълбока вода“. Дойдем до едно място и аз го бутна. Искам да му кажа, че той трябва да раздаде къщата, богатството си. Той казва: „Как мога да остана без къща, без имот, без пари?“ – и започва да трепери. „Мога ли да живея без средства? Кой ще ме гледа?“ У него се заражда един страх. Той казва: „Мъчно е това учение. Христос трябва да дойде втори път на земята, да го обясни. Че как може да живеем без къща, на какво ще приличаме? Как ще си раздадем дрехите, просяци ли да станем? Как ще остана без пари в джоба си?“ – Прав е човекът, страхува се. И аз спирам дотам, виждам, че той не може да ме разбере. Казвам му: „Дръж си тогава богатството. С него ти няма да влезеш в Царството Божие“. След това иде при мене един сиромах, да го уча как да влезе в Царството Божие със сиромашията си. Слуша той, като говоря, и додето му допада, е съгласен с мене. Но дойдем до едно място, и той вече не е съгласен с мене. Той казва: „Може ли сиромах човек да работи на онзи изедник цял ден и да не му плати нищо? Че аз имам жена, деца“. – Прав е човекът. Как ще го убедиш, че трябва да работи от любов? Аз виждам докъде спира и той и казвам: Гледай да си вземеш парите от богатия. Сега ще ти дам друг съвет: Като отидеш да работиш на богатия, гледай предварително да ти плати. Не първо да работиш, а после да ти се плаща. Аз наричам умен слуга онзи, който като отива да работи, първо иска да му се плати. Той казва: „Аз съм от онези работници, които работят само като им се плати“. Едно време работниците цял ден работеха и вечер им се плащаше. В това отношение растенията работят на господарите си без да им се плаща. Ябълката, например, казва: „Плодовете ми са моята заплата. Всичко, каквото имам, изяжте го, но посявайте семената на моите плодове“. – Обаче вие изяждате плодовете им, без да посаждате семената. Колцина от вас, като сте изяждали една ябълка, сте посели семената ѝ? Ето защо, господарите на ябълката ни дават под съд. Също така, господарите на сливите, на крушите, на всички плодове са ви дали под съд, където не сте сели семената. Аз виждам, че страдате за изядените ябълки, круши, сливи, дини, на които не сте посели семената. Ядеш тиква и хвърляш семената ѝ; ядеш краставица и хвърляш семената ѝ. Като говоря това, аз се смея. Виждам нещо смешно във вас. Казвате: „Бива, бива, но толкова будали да бъдем!“ Най-после, хората пак се изхитрили. Те казват: „Как може да посеем семената на краставицата, когато тя е зелена?“ Това е нова философия. Ще се оправдаваш, че семената не били узрели. С това оправдание българите искат да дойдат до положение, господарите на плодните дървета да не ги дават под съд. Те казват: „Как ще сеем семената на незрели краставици?“ Сега, всички краставици дават българите под съд, където не са яли зрели краставици. Това е една математическа формула, която трябва да се реши. Всеки математик може да реши тази формула. Минаваш през една зеленчукова и плодна градина и не знаеш защо краставицата е краставица; защо тиквата е тиква; динята – диня; ябълката – ябълка. Ние знаем причината за това и казваме: Между зеленчуците и плодовете има голяма разлика в семената им, в устройството им, в състава им. Това е цяла загадка. Казваш: „Това е диня“. Искаш да кажеш, че динята е просто нещо. Та ние имаме нужда, именно, от тези прости същества. Динята не е тъй проста, както си мислим. Онези същества, които са направили динята, не са прости, както вие си мислите. Тези същества стоят по-високо от човека. Когато се говори за Словото, то представлява сбор от всички разумни същества, които са завършили своето развитие на земята. Не забравяйте, че съществата, които са създали плодовете, стоят по-високо от човека. Ето защо, когато ядеш един плод – ябълка, круша или какъв да е друг плод, ще го ядеш навреме, когато е определено. – „Буквално ли трябва да се разбира това?“ – И буквално, и в преносен смисъл. – „Това е невъзможно!“ – От моите заключение вие ще извадите свои, но в края на краищата ще дойдете до същите заключения. И ще видите, че това, което ви говоря, е възможно. Казваш: „Аз съм изял толкова плодове и ако река да посявам семената им, няма да има място за тях“. – Прав си, но от многото ябълки ще посееш семката само на една ябълка. Ще посееш едни семена на физическия свят, други – в сърдечния свят, трети – в умствения свят. Като посееш едно семе в земята, постой една минута над него, помисли нещо за семето и тогава се отдалечи. А вие даже не сте се спирали да помислите: да посеете ли една семка, или не. Като вземеш ябълката в ръка и я разрежеш, преброй да видиш колко семки има в нея. Вземете, например, дините. В една диня има повече семки, в друга – по-малко. Истински ученият е учен само за това, че той знае и най-дребните работи. Има учени, които знаят велики, големи работи. Има и трета категория учени, които знаят и дребни, и велики работи. Такива учени искат всичко да знаят. Според мене това не е знание; това е губене на време. Малко да знаеш, но основно, малко да рисуваш, но хубаво; малко да свириш, но изискано. Днес навсякъде се знае по-малко, отколкото трябва. Като казвам, че с такова знание никъде не се отива, имам предвид да знаеш по-малко, но добре да го знаеш, отколкото да имаш много знания, но необработени.

Сега у вас ще се яви мисълта: „Може ли всички да бъдем художници, писатели, музиканти?“ Едно се иска от вас: като правите нещо, да съзнавате, че сте скулптори, които работите върху себе си, да изваете своето тяло. Преди всичко всеки трябва да знае как е построено неговото тяло и как трябва по-нататък да работи върху него. Има професори по живопис, които сами си носят боите и палитрата. Те са обикновени професори. Обаче има необикновени професори, големи майстори. На тях други им носят боите, а те само наблюдават и рисуват. Такъв професор, като постави една линия, повече не повтаря. Обикновеният професор слага една линия, после я повтори, потрети, докато я хареса. После се оттегли и отдалеч гледа. Ако не му хареса нещо, пак поправя. Пак се оттегля и наблюдава. Като свърши една работа, оставя я за другия ден, да види ще намери ли нещо за поправка. Ако няма вдъхновение, той не рисува. Казва: „Мъчно се рисува без вдъхновение“. Истинският живописец всякога има вдъхновение. Казвам: Един ден вашата работа ще бъде изложена като картина в другия свят. – „Коя е нашата работа?“ – Това, което сте изработили върху тялото си. Сега, като заминавате за другия свят, вие оставяте тялото си на земята. В бъдеще трябва да си изработим такова тяло, с което да заминем за другия свят. Там ще го изложим. Туй е скулптура. Всеки човек трябва да бъде скулптор, живописец, а не обикновен рисувач. Ще ме извините, но някои от вас са обикновени рисувачи. Изкуство се иска от всички. Има майстори, които схващат добре сенките и ги поставят на място. Някой погледне работата си и казва: „Това е съвършена работа“. Казвам: Това е работа на обикновен художник. Аз разглеждам другояче изкуството. То е метод за преминаване от едно състояние в друго. Какъв художник си, ако ти не можеш да рисуваш вътре в себе си? Например, имаш едно мрачно състояние, една мрачна мисъл. Вземи четката и се опитай да измениш образа на това състояние. Ако не можеш да направиш това, никакъв художник не си. Седиш и се оплакваш, че не си разположен. Не, вземи да рисуваш. В този момент ти сам си изложен. Същото трябва да става и в училищата. Кой от вас може да рисува така? – „Мъчно е да рисува човек себе си.“ – Искаш, не искаш – ще рисуваш. Човек трябва да работи във всички области. Ще знаеш, че без рисуване, без художество не може. Всички трябва да бъдете художници. И тогава, като срещнете един художник, ще се отнесете към него с благоговение. Той ще ви учи отвън. Отвътре ще имате един учител, а отвън – друг. Мъчно е да бъдеш отвън учител. Досега аз не съм срещал нито един художник, който да е дал онази гениална крива линия на благородството или линията на Любовта, линията на Мъдростта, или линията на Истината. Други линии са дадени, но линиите на добродетелите остават за в бъдеще. Тогава те ще се разрешат. Казвам: Ако се яви художник, който може да постави линиите на добродетелите, неговите картини ще оживеят. Като постави правилно линиите на устата, тази уста ще мръдне, ще започне да говори. Тя ще се отваря и затваря като устата на жив човек. Това е идеалът на художника. В бъдеще ще се явят такива художници. Те ще учат дълго време и на земята, и на небето, докато се усъвършенстват. – „И на небето ли ще учим?“ – Там ще учиш десет милиона години, за да научиш линията на доброто. Тогава ще поставят името ти на рисунката и ще пишат: „Еди-кой си художник е нарисувал линията на доброто“. Като слезеш на земята, всички ще се учат от тебе. Една картина, на която липсва линията на доброто, не е художествена. Щом картината има тази линия, тя минава за съвършена и художникът става виден. Разправяше един познат. Срещнал той едного, който му отправил особен поглед. Нещо Божествено имало в този поглед. Познатият ми беше толкова възхитен, не знаеше как да опише този поглед. Обаче той се запечатал в паметта му. – Много очи съм видял, но такива очи – никъде. Не мога да се освободя от техния поглед: живот има в тези очи. Аз зная каква мисъл ще се яви в ума ви. Ще кажете, че това е бил любовен поглед. – Не е така, вие разбирате криво. Той видял погледа на възвишената, Божествена красота, която разсейва всички мрачни мисли в човека. Той видял магическата сила на тези очи. Той видял великото, Божественото, тъй наречената мирова душа. Той казваше: „Разбрах, че само при тези условия животът има смисъл“. Това означава семето, попаднало на добра почва. Като израсло, то дало: едно – тридесет, друго – шестдесет, трето – сто зърна. Желая ви да посеете добро семе и на вашата нива. Прочетете следните глави и стихове: Псалом 71:5; Притчи 12:6; Послание към Ефесяните 5:7. Спазвайте следното правило: Дръжте всякога в мисълта си апетита на здравия човек, а не на болния. Каквото ядене дадете на болния, той все ще намери, че му липсва нещо. Болният казва: „Това ядене не е сготвено добре“. Здравият всякога е доволен от яденето. Недоволството от яденето е признак на липса на апетит. За да се разбере истината, необходимо е здравословно състояние. Истината е прогресивна, тя се разбира от прогресивни хора. В истината човек всякога възраства и придобива повече светлина. Истината прави човека здрав; тя го обогатява. Човекът на истината никога не остарява. В Любовта човек постоянно оживява. Значи Любовта дава живот. Хората са поставили в контраст физическия и духовния живот. Те казват: „На земята човек не може да бъде духовен“. Животът трябва да се изяви в своята пълнота. Само тогава ще се разбере връзката между физическия и духовния живот. Няма да се мине много време и хората ще разберат тази връзка. Физическият живот продължава само до полите на планината – дотам може да дойде колата на човека. Тук той ще разпрегне колата си, защото по-нататък няма път, по който да мине. След това ще се качи на коня си и ще продължи нагоре по планината. Това значи напущане на физическия живот и минаване в духовния. Най-после ще се открият пътеки, по които и конят не може да върви. Тогава човек слиза от коня и навлиза сам в тесните пътеки – това е Божественият живот. Значи, като слезеш от колата, ти ще намериш коня; после ще слезеш от коня и ще тръгнеш сам. Много пъти ще се возиш на колата си; много пъти ще яздиш коня си и много пъти ще оставаш сам в тесния път, докато намериш Бога. Хиляди пъти ще отивате на планината и ще се връщате. – „Докога ще бъде това?“ – Няма да ви кажа. Хайде, ще ви загатна малко. Това ще бъде, докато се научите на изкуството да не падате. Ще се качвате на колата си и ще слизате, без да падате. Питам: Има ли смисъл човек да се отказва от своята кола и от своя кон? Без кола и без кон никъде не можеш да отидеш. Каквото и да правиш, никога не можеш да се освободиш от тях. Колата представлява доброто в света. Конят е умът, а азът – това е човекът, който мисли. Без кон и без кола не може. Те са необходими. Обаче ще се научиш да впрягаш колата си и да яздиш коня си. С тях ще тръгнеш за Божествения свят. Като стигнеш до полите на планината, ще оставиш колата и ще продължиш с коня за духовния свят. Като стигнеш до известно място, ще оставиш коня си и ще поемеш тясната пътека за Божествения свят. На връщане ще си вземеш коня и колата и ще слезеш на физическия свят. Казвате: „Кой не знае какво е кола?“ – Да, но това е необикновена кола. Който няма такава кола и такъв кон, той е сиромах. Тази сиромашия е опасна. Като имате кон и кола, всичко ще ви върви. Мнозина продават и колата, и коня си. Не мислете, че като ги продадете, ще си купите по-хубави. Не се увличайте от външния вид на други коли. Че някоя кола била по-украсена, това няма значение. Качеството на колата не е в украшенията. Важно е тя да бъде здрава. И конят трябва да бъде здрав. Здравият кон никога не се уморява. Благодарете на Господа, че имате хубава кола и здрав кон. Не плачете, когато колата ви оставя при полите на планината, и вие трябва да продължите нататък с коня. Не плачете и когато трябва да оставите коня и да тръгнете пеш. Радвайте се, когато се изкачвате по планината; радвайте се и когато слизате надолу. Бог е навсякъде за онези, които Го разбират. Онези, които не Го разбират, казват: „Да се качим горе, да намерим Господа“. Къде ще намерите Господа? Като говоря, аз виждам, че вие разбирате. Някога аз не искам да говоря и си казвам: По-добре да не говоря. Като говоря на хората, някога аз обърквам себе си. Аз зная къде е причината. Ако не ме разбирате, казвате, че съм объркал работите ви. Това е естествено. Вашият живот е мътна вода. Като сложа нещо в нея, тя се разбърква. Ето защо, когато говоря, трябва да си служа с голям филтър, да я пречиствам. Калта, мътилката е отгоре. Като се отдели тя, водата се избистря. Тогава се вижда истинският ви живот. Като чистя вашата вода, след това трябва да чистя и себе си. И вие, като филтрирате хората, непременно ще се окаляте. Бог е филтър за всички хора. След очистването вие трябва да работите. Дойде някой при мене и казва: „Аз не искам да проповядвам“. – Прав си, има за какво да не искаш. Някои тръгнат като проповедници. Те си мислят, че ще ги обсипят с цветя, с венци като войниците, които отиват на бойното поле. Като се връщат, шинелите им са пробити тук-там. – Какво стана с вас? – „Не излезе, както си мислехме.“ – Така е, сега има специални ризници, че като стрелят, куршумът да не пробива тялото. Казвате: „Нека отидат сега други да проповядват, ние остаряхме“. – Станете търговци, идете да продавате стоката си. Викайте по улиците. – Хайде, круши, ябълки, сливи! Като чуят, хората ще излязат да си купят нещо. Търговецът трябва да бъде проповедник на идеи. А вие отивате да проповядвате без ябълки, без круши, без сливи и казвате: „Имам голямо поръчение от Господа“. – „Какво е то?“ – „Снощи сънувах, че дядо ти дойде при мене и ми каза да свариш жито за него. Гладен бил.“ – „Защо дядо ми не дойде на мене да каже, а дойде при тебе?“ – Е, все трябва чрез някого да каже. Ето как бих постъпил аз, ако дядото дойдеше при мене: ще сваря жито, ще ти донеса една чиния от него и ще ти кажа: „Дядо ти ми се яви от онзи свят, иска да му сваря жито и да донеса и на тебе“. Ти ще се зачудиш защо дядо ти от онзи свят се загрижил за тебе. Така трябва да се постъпва. А тъй, ще отидеш при някой беден човек, да му кажеш, че дядо му искал жито от него. Той няма пари за хляб, а жито ще вари! Те не варят житото, а карат другите да го варят. Като е казано нещо на вас, вие трябва да го направите. Ако трябва да разбереш нещо, първо ти го разбери, а после другите. Не чакай светът да се оправи, че после и ти да се оправиш.

Оправи се първо ти! Това изисква новото учение. Под „ново учение“ разбирам онези условия, които ни обикалят: храната, водата, въздухът и светлината. Всичко, каквото намерите, вземете го първо вие. Аз бих ви препоръчал следното: Ако си търговец, първо ти се облечи с най-новите си дрехи и тогава иди да продаваш на хората. Ще им кажеш: „Вижте моите дрехи“. Ти ще напълниш джобовете си с пари и ще раздаваш. А вие говорите на хората, без да им дадете модел. Отиваш да проповядваш, но кесията ти е празна. Казваш: „Добър е Бог, Той ще даде. Той всичко може да направи“. Разправяха ми за един наш брат, отишъл в Америка, искал да проповядва новото учение. Той ми писа: „Където проповядвам, навсякъде казвам, че нашият Учител може да направи всичко“. Отговорих му: Ако вашият Учител може да направи всичко, защо като знаеше, че отиваш в Америка, не ти даде средства, да разполагаш с тях? Не е само да разправяш, че Учителят всичко може да направи. Не е важно какво може да направи Учителят, но ти трябваше да продаваш стоката си. Ти си отишъл да проповядваш, без да имаш стока. Но ще си научиш урока. Казвам му: Слушай, вземи малко пари и си купи една въдица и я хвърли в една голяма американска река. Оттам ще извадиш един скъпоценен камък. От този момент, твоите работи ще тръгнат напред. Той ме пита: „Откъде да намеря въдица? В коя река да я хвърля? Ще намеря ли скъпоценния камък?“ – Хвърли въдицата, ще уловиш един американски сом. В него ще намериш един голям скъпоценен камък, който ще продадеш за един милион долара. След това пусни сома във водата. Сега и на вас казвам: Купете си една въдица. Хвърлете я в една река и каквато риба хванете, извадете от нея скъпоценния камък. Може ли при това положение, да бъдете бедни? Продайте скъпоценния камък и като забогатеете, купете си всичко, от каквото се нуждаете. Сега виждам около себе си много търговци, които въртят търговия и продават много дребни работи. Помнете: Царството Божие не е в слабостта, но в силата. Като говоря така, аз не искам да стимулирам вашата алчност, но казвам: Праведният не може да бъде беден. Христос казва: „Син Человечески няма къде глава да подслони“. В този стих Христос вложил друг смисъл, а не както хората го разбират. Какво е положението на човек, който проповядва Божието Слово, а няма спокойствие – постоянно го подозират? Ако си в най-хубавия хотел и постоянно те безпокоят – мушкат те оттук-оттам, при това положение можеш ли да лежиш в леглото си? Казвате: „Всички трябва да бъдем богати“. – Прави сте. Сега трябва да изучавате науката на богатството, а после – науката на сиромашията. Тя е велика наука, не е още за вас. Вие искате да се представите пред мене, че сте големи сиромаси. Голямо нещо искате да бъдете. Колкото сиромаси съм срещал, всички приличат на Сократовия ученик, който искал да се представи пред своя учител за много скромен. Той се явил пред него с най-скъсаните си дрехи. Сократ му казал: „Не си толкова скромен, какъвто искаш да се представиш“. Носиш скъсани дрехи и искаш да обърнеш с това вниманието на хората. Ти имаш голямо мнение за себе си. Бих искал да бъдеш облечен с дрехите на сиромашията. – Аз бих желал някой от вас да ми държи лекция върху една от великите науки на земята – сиромашията. Няма по-хубава наука от сиромашията. – Кога? – Когато си завършил науката за богатството. Ако не си завършил науката за богатството, няма по-лоша наука от сиромашията. То е все едно, без да си свършил отделенията, да влезеш в университета да изучаваш висша математика. Богатството е наука за отделенията, а сиромашията – наука за университета. Някой яде три пъти на ден, а минава за сиромах. Сега аз искам да си съставите ясно понятие за сиромашията и богатството. Те крият в себе си велики възможности. Ако роптаете против сиромашията, това е неразбиране. Тогава аз съм съгласен с вас. Желателно е да разбирате и богатството, и сиромашията. За неразбраното богатство и за неразбраната сиромашия аз нямам думата. За тях аз съм готов да слушам лекции от вас. Готов съм да бъде ваш ученик; ще ви слушам с всичкото си смирение. Ще ми бъде драго да слушам от вас тази лекция. Все ще придобия нещо. Ще ме научите, какво е неразбраното богатство и неразбраната сиромашия. Казваш: „Само сиромах да не бъда!“ – Аз никога не съм бил сиромах. Казваш: „Богат да бъда!“ – Аз пък всякога съм бил богат. Ще ви кажа как разбирате вие сиромашията. Според вас, който няма пари, е сиромах. Според мене, сиромах е онзи, който не разбира нещата. Който ги разбира, той е богат.

Казвате: „Човек трябва да бъде богат“. Съгласен съм: Човек трябва да разбира нещата, да има знания. Сиромашията е невежество. Следователно да бъдеш невежа, такава сиромашия не е потребна. Аз не препоръчвам такава сиромашия на хората. От гледище на по-висок свят, сиромах е онзи, който не греши. Богат е онзи, който прави добро. Следователно сиромашията подразбира чистота. Богатството се изразява в правене на добро. Вашето разбиране за богатството и сиромашията е временна обстановка на нещата. Аз предпочитам да имам знания, да правя добро, отколкото да съм невежа. В известни случаи предпочитам да не зная някои неща. Например, не желая да зная защо Бог е създал света така, а не иначе. Аз не искам да зная каква е била Неговата крайна цел. Защо не искам да зная? – Защото ще се отделя от Бога, а аз не искам това. Тогава между мене и Бога ще се наруши хармонията. Това е обективната страна на моето желание – да не зная известни неща. Щом помисля, че Бог трябваше да създаде света другояче, аз влизам в противоречие с цялото Битие – с Бога. Единственото нещо, което сега имате, то е онзи хубав живот, който още не можете да използвате. С тези малки дарби, които имате, още не можете да го разберете, затова сте и недоволни. В бъдеще вие ще придобиете голямо прозрение, чрез което ще разберете всичко. Христос казва: „Всичко, което има Отец ми, е мое, и моето е на Отца“. Това е най-великото. От него по-велико няма. Нямо по-велик, по-красив и по-възвишен свят от този, който Бог е създал. – „Защо и за какво е създал този свят?“ – Този въпрос ще се разреши сам по себе си. Като живеем хиляди и милиони години, ще се доберем до тази мисъл, която постоянно се разраства и хвърля светлина. Сега вие искате да знаете как живеят ангелите. Как си представяте техния живот? – Това не е външен процес. Ангелите са хубаво облечени, но не както модерните дами. Художниците рисуват ангелите, облечени в хубави бели дрехи, препасани с колани. Те не носят шапки, ръкавици. Те са чисти, бели, светещи. Красотата на ангелите не е външна, тя е вътрешна. Като дойдат между хората със своята красота и знание, веднага ще ги познаете. Те не остават в несгодите на живота, както хората. Където мине ангелът, всичко около него моментално се изменя. Като не разбирате вътрешния живот, вие обръщате повече внимание на външността, на обективната страна на живота. Не обръщате внимание на онзи свят, където са скрити тайните на живота. Затова, именно, вие вървите от видимото към невидимото. За ангелите е обратно: Те излизат от невидимото и отиват към видимото. Където се срещат хората и ангелите, там е разбирането. В бъдеще ние ще служим като предметно учение за ангелите, а техните придобивки – предметно учение за нас. Това са отвлечени въпроси. Какво разбирате под предметно учение? – Да разбираш едно предметно учение, трябва да му дадеш определено място. Къде е това място? Също трябва да му дадете и определена форма, не такава, каквато можете сега да си представите. Ще кажете, че разбирате тези неща. Разбирате ги, но не можете да ги разрешите. Във вашия ум има образи на един свят, който постоянно се изменя. Аз говоря за света на неизменното, първообразното. Всички светове са образи, сами по себе си, и те трябва да изникнат във вас. Вие трябва да ги видите, иначе те не могат да се придобият. И като мислите за онзи свят, вие трябва да имате същата идея. Да мислиш за онзи свят е все едно да мислиш за един свой приятел. Имаш един приятел, когото обичаш, но и той те обича. Той е силен, мъдър. Достатъчно е да помислиш за него и вече си убеден, че той е готов да ти услужи. В него ти никога не можеш да се съмняваш. Обичта му към тебе е всякога една и съща, тя не се изменя. Такова нещо представлява и Божественият свят, на който ти всякога можеш да разчиташ. Единственото нещастие на хората произтича от факта, че те всякога се колебаят в тази велика реалност. – „Ако има друг свят, добре е, но ако няма? Че можем да живеем в бъдеще, добре е това, но ако няма друг живот?“ – Това съмнение и колебание е причина за големите противоречия в живота. Противоречията във вашия ум се дължат на онези същества, през които вие минавате. Те са разрешили своите въпроси. Та когато вие се съмнявате, това се дължи на съмнението на тези същества, от които се окуражавате. Следователно вие още нямате своя мисъл, затова днес мислите едно, а утре друго. Вие още не живеете в реалния свят. Вие сте в света на сенките. Търсите Бога и не можете да Го намерите. Вървите напред – там Го няма. Тръгвате нагоре, не можете да Го намерите. Връщате се. Слизате, качвате се по върховете, докато най-после се обезсърчите и започвате да страдате и да се измъчвате. Най-после, излизате от този свят, влизате в духовния свят, където се насърчавате. Това е човекът: ту се насърчава, ту се обезсърчава. Пътуваш на физическия свят, умориш се и стигнеш една празна кола. – Къде отиваш? – На онзи свят. Ти се качиш на колата и тръгваш. Щом стигнеш до едно място, ще слезеш от колата, защото пътят става тесен. Слизаш от колата и тръгваш сам да вървиш. Мнозина от вас искат да отидат на онзи свят като сиромаси. Не зная дали някъде е писано, че сиромасите ще наследят Царството Божие. – „Нали Христос е дошъл за сиромасите, за скърбящите?“ – Аз искам да зная колко спестени пари имате във вашите книжки. Ако нищо нямате спестено, вие сте за съжаление. Вие искате да отидете на онзи свят на подаяние, като сиромаси. Ако искате да знаете, в онзи свят не може да влезе нито един просяк. Там ще влезеш като Син Божи, който върши волята на Баща си. Ще бъдеш радост на своя Баща. Ще бъдеш брат, сестра на всички, които са работили и които са готови да отидат на небето и оттам да се върнат на земята. И тогава няма да се оплакваш, че ти е дотегнало да живееш на земята. Животът на земята ще бъде весел, разбран. Христос пита учениците си: „Разбрахте ли тази притча?“ Сега и аз ви питам: Разбрахте ли ме? Ако сте ме разбрали, напълнете колите си и продавайте всичко. Тогава никой от вас да не тръгва с празна кола.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост на Духа, проявената Истина на Духа носят пълния живот на Бога, на Единния, Вечния Бог на живота.

Утринно Слово от Учителя, държано на 18 декември 1932 г., София, Изгрев.

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

Отче наш

Духът Божи

Ще прочета осма глава от Притчите. Думата облаци разбира тия мъгливости, за които сегашните учени хора говорят. Двайсет и девети стих: „Когато полагаше закона си на морето, да не престъпят водите повелението му, тогаз нареждаше основанията на земята.“ Има друга една земя. И казва апостол Павел: „Радвайте се на Обетованата земя“, а това е само един символ. Учителят прочете докрая главата.

Съвременните хора искат да знаят къде е истината, искат да знаят дали животът сега ще продължи, или ще изчезне. Искат да изчислят колко милиони години е живяла Земята, ще умре ли Слънчевата система. Те са догадки. Дали Земята ще остарее, това е в реда на нещата. Логическо е. По аналогия като съдим, ще остарее, но дали ще умре, въпросът е, дали Слънцето ще остарее, възможно е. Всяко материално тяло остарява, но дали ще умре и дали Слънцето ще умре, то е въпрос. Следователно човек ще остарее, но дали ще умре, то е въпрос. Същият въпрос е. Хората не знаят какво нещо е смъртта. Това, което съвременната наука дава за смъртта, това е много повърхностно заключение. Умирал човек, понеже сърцето преставало да тупти, започнал да се разлага. Тогава, ако по същия начин разсъждаваме, когато посадите една ябълка, тя започва да се разлага. Най-първо, като гледате, тя се сплува. След туй от тази смърт излезе нещо нагоре, което расте, тогава как ще обясните вие. Ако в гроба вие посаждате един човек и казвате: „Отиде.“ Но от гроба ще излезе нещо. Това са разсъждения за хората, които може да гледат. Когато на някой човек казваме: „Виж там далечното пространство. Виждаш ли нещо?“, казва: „Виждам.“ На слепия мога ли да кажа. Всичко е тъмно около него. Няма какво да му казвам – гледай в пространството. Сега всички вие, които не можете да гледате в пространството, само слушайте. То не се отнася до вас. Какво се вижда далече, то е празна работа. Пък онези, които виждат, ще проверят. Казвам, идете на това място и проверете работата. Казвам, там, на толкоз и толкоз километра, такава и такава планина, такива върхове има, такива скъпоценности, такива съкровища, такива скъпоценни камъни има там, в миналото въглища има, ще вземете един периметър и ако сте учен човек, вие, ако сте учен човек, ще забогатеете, ще си уредите работата материално, и тогава ще има и пиано вкъщи, ще има и музика, ще има пеене. Всички хубаво ще бъдете облечени, въглища ще имате, ще имате един термометър да показва топлината каква е. Ако сте от бедните, нито термометър, нито соба ще имате, и тогава собата ще бъде отвътре, ще се свивате, ще треперите.

Сега учените хора ни утешават, че в треперенето имало триене на частиците, че човек, като трепери, не умира. В треперенето се образува топлина и човек се съживява, но вие ще предпочетете да вярвате на собата, на тропането, на онази соба, без тропане, която образува топлина, то е най-външното предисловие. Казвате: „Всякога речта трябва да бъде логична, осмислена.“ Съгласен съм с вас. При едно ядене хлябът, който изяждаш, трябва да бъде вкусен, при това този хляб трябва да придаде сила на тялото. Това е логическо заключение, извод. Щом хлябът не е вкусен, не може да се придаде тази сила, нито яденето е вкусно, напразно, или както казват някои източни народи, труфа.

Ако ще трябва да ви говоря за неща, които знаете, няма какво да ви говоря. Ако трябва да ви говоря за готвачество, това вие го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да мебелирате къщата си, това го знаете. Ако трябва да ви говоря как трябва да копаете лозето, това вие го знаете. Или ако трябва да ви уча как да предете, да тъчете, тия неща ги знаете. Хиляди работи знаете, но има нещо ново, което човек всеки ден трябва да учи. Един малък придатък. Хубавото в едно растящо растение е това, че то расте и като го наблюдаваш, ти нямаш едно пълно знание за растенето на дървото. Най-първо, го виждаш малко, показва се от земята и ти казваш: „Аз го зная, поникнало е.“ Но това е първия ден, втория ден израсте повече, след десетина години ти вече разправяш на хората: „Аз го видях малко.“ След 10 години дойде друг човек и на него казваш, че е пораснало и казваш, че го знаеш малко.

В прогресивното знание ти постоянно учиш. Аз го наричам еднократно знание, има нещо, което мяза на фотографията, фотографията на един човек на млади години, казваш – еди-какъв си е бил. То не е вярно, най-първо. Този Стоян като бил млад такъв е бил, но това е един костюм. Човек може да се фотографира, най-първо. Даже един духовен човек, като рисува, никога не може да го фотографира. Ако фотографирва един гений, ще излезе един глупак на портрета – гениалността не може да се фотографира, нашата съвременна светлина не може да схване. Не се познаваме. Като се виждаме в огледалото, виждаме нещо интелигентно, красиво. Като видим един обикновен човек, трезвен, казвам на себе си – сега аз ли не виждам, или фотографията ни фотографирва. Питам, живият човек вижда по-хубаво, отколкото фотографията. Казва се, че фотографията действително някои неща отпечатва, но фотографията много лъже. Сега фотографирайте някой човек, но всичките портрети са много лъжливи. Някога фотографията на един човек, ония линии, които природата е турила, той ще ги фотографира, той ще ги ретушира. Запример на някои веждите са тънки, той като направи фотографията, като са много тънки веждите, ще им придаде малка дебелина, но ще измени някои черти, ще направи лицето гладичко, че това е най-глупавото лице. Под думата глупаво лице какво разбирам? Лице, в което няма никакво съдържание. Ти може да имаш една хубава кесия, направена много хубаво от злато, може да струва 1000 лева или 10 000 лева, кесията струва, но в кесията няма нищо. Ти казваш, че кесията е скъпа, мене не ме интересува скъпата кесия, мене ме интересува съдържанието на кесията. Мене не ме интересува кесията, която човек има.

Кесията на човека е тялото. Щом го видя, че има хубаво направена кесия, зная че е богат човек, но вътрешно какъв е, това е въпрос. Ако зачеркнем линиите на челото, някои хубави линии има около носа и фотографът иска да ги заглади. Запример има едни линии на лицето, които показват, че стомахът е здрав. Фотографът ще зачеркне тези линии. Значи, че стомахът не е здрав. Ще зачеркне една линия, че този човек е благороден, че е честен, значи човек, не е обществен. После има линии, които показват, че е много умен. Той ще зачеркне тия линии и ще покаже, че няма никакъв ум и след туй казва: „Ето един портрет на много хубав човек, гладко е лицето.“ За вас може да бъде отличен художник, отличен скулптор. Да взема един камък, да го огладя, да го изтъркам, да го направя навсякъде гладък, може ли да го туря някъде за някоя велика статуя. За да стане хубава статуя, трябва да нанеса хиляди и милиони малки черти, за да стане хубава, за да стане на някой гениален човек.

Гладкостта не е която дава ценност на нещата. Но и на другата страна, ние сме в крайност. Когато говорим истината и когато обвиняваме, когато осъждаме злото, и в двете посоки сме крайни. Нищо добро не се допринася. Някой като иска да пренесе на хората, съгласен съм да не се осъждаме, но като загладя всичко, че няма в него погрешки, някой път толкоз дълбоко ще се сложат, че трябва да преувеличавам истината. В дадения случай всеки един порок в човека, даже отрицателен, зад всеки порок седи една добродетел. Зад всеки порок седи една велика добродетел в света. А когато тази добродетел не е развита както трябва или не може да намери своя път, тя ще се изрази в дисхармонична форма, която ние наричаме в света зло. Запример вземете най-голямото добро. Може един човек да е събрал парата в някой голям котел, както сегашните наши машини. Събрано е голямо количество енергия, трябва да има една мярка, която да определя вътрешното налягане на парата и ако не внимава, ако спира тази пара и казва – трябва да имаме много пара, отколкото той събере, повече пара, отколкото може да издържи котелът, той ще се пръсне. И тогава всичките хора, които са навън, могат да пострадат. Преди няколко години в Америка беше се пръснал на гарата един голям котел, че задигнал цяло здание, всички покриви съсипал.

Та казвам, у човека има известна енергия. Ако тази енергия и ако тази енергия човек подпушва, той трябва да изразходва тази енергия. Умният човек трябва да дава насока на своята умствена енергия. Умът трябва да поправя своите пътища и може да излязат много добри, и много злини могат да станат, когато спира онова истинско развитие, в което човек трябва да върви. Даже един щедър човек вкъщи той иска да се прояви, в него има желание, той иска да даде от себе си, да има деца, да ги издържа, някой праща в странство, домашните му се противопоставят, казват, че не трябва да дава на този, но след време забелязват, че в него се зароди едно обикновено качество. Много пъти тази добродетел на човека ще вземе друга крайност. Този човек, ако вие го спънете в неговото добро, тази енергия ще слезе по-долу. И туй милосърдие ще се качи на най-високото място в живота. Но и там широко гледа на всичко. Ако тази енергия започнете да я спирате, тя ще се прояви на друго място. Като слезе малко по-надолу, вие ще видите опакото на този човек. Вие не искате – или той ще започне да пие, ще започне да яде много, да се разхожда, другото зло, там вече няма да го слушате. Вие казвате – лош човек е, но вие го заставяте да ви покаже опакото на доброто. Казва: „Аз туй, което имам, трябва да го дам някому.“ Той казва: „Аз на себе си го давам. Аз ще ям, ще пия, ще живея както аз си разбирам. Вие какво разбирате от живота, то е ваша работа. Аз ще живея както разбирам. Вие какво разбирате от живота, това е ваша работа. Аз ще живея както аз искам.“ Казвате, че този човек не живее добре.

Как трябва да живеете? Ние правим един общ кодекс. Всяко семейство има правило как да живее в дома синът. Но това е относително право. Ако туй право беше относително, тогава защо съвременните домове не живеят, тъй както трябва. В кой дом този кодекс, който е написан, е изпълнен. Никъде не се изпълнява, с много малки изключения. Има неща неверни, неща относителни, неща егоистични, повърхностни, неща глупави. В нас съществува и искаме да внесем доброто от страх. Казваш: „Ще осиромашее човек. Гладни ще умрем.“ Чудна работа, най-първо, това е криво заключение. Докато има въздух в света, не може да умреш. Докато има вода в света, от жажда не може да умреш. Докато има хляб, ти от глад няма да умреш, а при това природата е приготвила, ти имаш най-хубавите чорапи. Всичките животни, какви кундури имат? Чудна работа, къде са кундурите на животните? Трябва логическо разсъждение. Тия наши кундурджии трябва да отидат и да се научат от природата, да видят тя как прави кундурите. Аз зная – преди 30 години, най-първо, правеха обущата остри като волски рога. Мнозина ми са се оплаквали от мазоли, от осакатели крака. След туй ги правеха широки – американска мода.

Казвам, кой е онзи истинският път за правене на обуща? По едно време носеха корсети, стягаха се, всяка мязаше на една оса, а след туй дойде една мода, аз помня, туриха си възглавнички, седала и аз помня, веднъж видях една дама – облякла половин метър – около нея нея имаше възглавничка. Преспокойно може да се седне на това седло. Сега тия седла изчезнаха, намериха, че не са практични. Корсетите ги прогониха, след това дойде друга мода. Значи няма нещо установено. Каква трябва да бъде, не зная. Това не е лошо, виждам добрата страна, виждам, че трябва да се направи в света нещо, да се подобри, но как, още хората не знаят. Че трябва да има хубави обуща, съгласен съм, но трябва да се намери онази подходящата форма на краката, трябва да се намери онази подходяща форма на тялото, но трябва тази форма да е класическа, да не спъва развитието на тялото, да съответства или според тялото, или според законите на природата. Облеклото, което носиш, трябва да е направено така – тялото да е свободно, да има достатъчно количество въздух, за да може енергията на тялото да функционира от краката по тялото. Това е здравословно облекло. Когато дрехата е много прилепнала, не е свободно тялото. Вижте костюма на животните. Много хубави са животинските костюми. Погледнете костюма на лъва, на тигъра, погледнете костюма на елените, сърните, на заека, погледнете, всичките костюми са спретнати, отлични костюми са, има достатъчно количество въздух. Вижте костюмите на птиците. При това птиците постоянно повдигат перата си. Турят клюна си, повдигат ги, да влиза въздух. Те разбират, имат голяма оценка за дрехата си, която носят, оценяват ги, или онези, които оценяват, имаме повърхностно познание за живота.

Мислите, че човек е най-умното същество, което съществува на земята. С това съм съгласен, така е. Ние считаме, че всички други същества, които Бог е направил, са глупаци. Това е неразбиране на онзи процес на творчество. Не може Бог да направи нещо – аз изхождам от високо гледище. Ако Бог чрез Словото е казал да станат тия животни птици, туй разумното същество не може да го направим глупаво. Бог е направил тези неща, то е Божия работа. Ти се произнасяш много зле за Господа, в който ти вярваш, и като дойдеш при едно дърво, ще благославяш Бога, защото Бог ги е направил, понеже е работено при Господа. Мине някой религиозен човек, който по три пъти на ден се моли, ако дойде до дървото, ритне го с крак и казва: „Ти дърво няма да бъдеш.“ Казвам, ти дърво трябва да бъдеш. Казвате: „Дърво не бъди, но човек.“ Днес аз бих предпочел да бъда дърво, отколкото човек, такъв човек да прави затвори, да беси, да създава войни. Това не е никаква човещина. Това показва, че във всичките престъпления, които днес съществуват в света, аз намирам противоречие, но аз във всички виждам доброто.

Аз във всички престъпления виждам къде доброто е спъвано и защо именно злото се е родило в света. Зная му произхода. Казвам, туй било адът, дето се е родило. Понеже преди толкова години каналите и изворите на доброто са запушени, злото се ражда. Трябва да се отпушат, и тогава злото ще изчезне. Щом не обичаш своите ближни, в тебе ще се роди човешкият егоизъм; щом ти не обичаш Бога, в тебе ще се яви дяволът. Сега ще дойдат някои да ме убеждават, да ми доказват с причина и последствия, че има Господ. С причина и последствия ти нищо не може да докажеш, защото причина и последствия има човешкият живот. В божествения живот няма причини и последствия. Там има начало, но причина всякога значи – на източен език – карма. Щом направиш престъплението, отклонението от правия път, има приСега казвате на дълбоката наука да види последствията. Последствията на нещата, това е един второстепенен свят, второстепенни причини са, причината на отклонението. Щом си философ, причината и последствията изучаваш. Но причината и последствията трябва да изучаваш, но само опакото на човешкия живот или опакото на цялото Битие. Ти ще виждаш все лоши работи. Като влезеш в животинското царство, в рибите, то е цял ужас. Тия риби се гълтат едни други – никакво престъпление няма, никакъв съд няма, никакъв кодекс, никакви стражари, няма ред и порядък. Силата седи в това, да бягаш, да се скриеш някъде, да бъдеш умен. Тия глупавите риби учените хора, като слизат в дъното на океана, виждат. Цяла култура, украсени със светлина, електрически лампи имат, и то не една, не две, но 100–200 лампи носят в устата си, някои носят по 20–30 лампи. Питат се учените хора, защо им са. Има догадки – да привличат жертвите. Най-бедните рибки, не само големите, имат такива малки, микроскопически от наше гледище, и тя има електрическо фенерче, и тя ходи с фенер. Тук всички не разполагат с лампи, а малките рибки носят електрически фенерчета – не както нашите, да цъкат и след 5 минути да изгорят, но постоянно ходят с лампите: ден и нощ, и при това малки същества.

Питам, кога се направиха тия лампи. Учените хора има тепърва да изучават. Аз зная защо имат лампички, но да седна да ви разправям, трябва да ви опиша един роман, за да бъде интересен за вас. Ако така ви описвам, няма да бъде интересно. Но ако го опиша в един роман, ще стане „Хиляда и една нощ“. Който иска да се занимава с животните във водите, той трябва да тури, че има духове, които живеят, че имат палати, имат легла, всичко туй имат в морето. Тогава ще се чудите как е възможно във водата легла да има – много хубави, такива водни юргани. Сега искам да отнеса, сега искам да сформирам мисълта, не искам да отвлека ума ви. Ние не трябва да се заблуждаваме със сегашния живот.

Сегашният живот е само фаза от онзи красивия живот, към който отиваме. Ние сме пътници във Вселената, всички същества на Земята. Всичките планети, това са туристи, които са тръгнали, отиват по екскурзии по този път. Всички туристи са свободни всеки да се яви кой когато иска. Има определен срок, но срокът е такъв: след три милиарда и 600 милиона години ти трябва да пристигнеш на първата гара на Битието. Туй го вземате като забавление. Едно такова забавление, както, когато се казва, че една слънчева година е пътят, който светлината е изминала за една година. Това са милиони и милиони километри, които тя ще измине за една година, като вземете – за една секунда светлината изминава триста хиляди километра, тогава ще пресметнете в една година колко секунди има и ще умножите по 300 хиляди. Туй наричат една слънчева година, пътуване на светлината, светлината се взема, с която се мери. Тия работи ги знаете. Тия работи ги знаят учениците от първи, втори, трети клас.

Казвам, сегашният живот е една фаза, тъй както рибите са фаза, както птиците са друга фаза, тъй както млекопитаещите са друга фаза. Човек в сегашното положение и той е една фаза, една преходна форма, една неустановена форма. Че е така, ще видите, като изучаваме антропологията на човека, външната форма. Ще видите разни черепи, създадени отпреди 100 милиона години. Може би милиони години да няма, но има черепи, които 100 хиляди години са, това не съответства на библейското леточисление. Учените, като дойдат дотам, мънкат. Туриха едва 10 000 години. Пък сегашните учени хора станаха по-смели, туриха 100 хиляди години. Тогава казваме, до Адама имало други хора. Имало, разбира се. Адам, това беше първият човек, в когото се роди самосъзнанието. Адам аз го наричам Отец на самосъзнанието, което сега имаме. До момента, докато не беше се родило самосъзнанието в тях – неговата жена Ева и в него, те бяха щастливи в рая. Но когато се родиха, но когато родиха първото дете – туй самосъзнание, излязоха из рая и станаха най-нещастните хора. Като излязоха от рая, като научиха туй голямото изкуство, те създадоха Каина, техният първи син, който уби брата си. На неговото място се роди вторият син. Сега учените хора, богословите дават известни тълкувания, имат право, но вземам: фактически, когато се роди самосъзнанието, се е родило по причина на едно голямо отклонение на онзи великия божествен закон в света. Следователно, за да го оправи, Провидението вложило в неговото съзнание, внесло скръб и радост, мъчение и спасение, сиромашия и богатство, здраве и болест. Това е законът на самосъзнанието.

Всякога в закона на самосъзнанието ти не може да разчиташ на щастлив живот на земята, щом живееш в самосъзнанието. Ако днес си щастлив, трябва да очакваш след един, два часа или след два дена или повече дни – това периодически става, да те сполети някакво страдание. Сега в този закон вървят нещата по този начин. Ако първият син, който се е родил, мяза на баща си, както е у Адама – сега се спрях, че Каин беше негов син – ако първият син мяза на бащата, непременно ще убие брата си. Ако първият син мяза на майката, той непременно ще спаси брата си. Следователно всеки убиец в света мяза на баща си и Христос дава сега кой е този първият баща. Този първият баща, на който мязате, той казва – вие сте чада на дявола. Той отначало беше човекоубийца. Евреите бяха Божи народ, избран, но вие не сте чада на Аврама.

Принципално туй съзнание, което имате, този който отстъпи от Божия закон, защото онези, които твърдят, че Господ не е създал света както трябва, ако тогава, ако аз съм по умен от него, трябва да създам нещо по-добро. Какво създадоха хората в света? Създадоха сегашното състояние. Роди се в нас самосъзнанието. Великото го видя, не го спира. Това показва, че Бог е безсмъртен, той иска да използва туй съзнание, от което ние се мъчим. Христос дойде на земята да ни освободи от съзнанието на греха. Ти съзнаваш, че не те обичат, това е самосъзнание; ти съзнаваш, че си сиромах; ти съзнаваш, че си невежа; ти съзнаваш, че си безсилен; ти съзнаваш, че си безделен, че за нищо не си годен, това е самосъзнание. В какво седи спасението? Да се освободиш от този стария баща и да кажеш: „Татко, аз се отказвам от твоето учение, аз се отказвам от тебе, не искам да се наричам твой син.“ Като дойде майка му, казва: „Синко, причини ми голяма скръб.“ Той казва: „Кой е баща ми? Тук никакъв баща няма. Не, не, такъв баща нямам. Моят баща е на друго място. Аз не дойдох да служа на самосъзнанието. Че вие се безпокоите, не ме интересува вашето безпокойство. Да покажете любов, много се безпокоите. Не ме интересува вашето безпокойство.“

Че когато апашите търсят правия път, казват: „Много те обичам, понеже те търсим.“ Защо се интересува? Казва: „Треперя за тебе.“ Аз зная каква е тяхната любов: съзнават онова, което е в тебе, то е заради богатството ти. Иска да завърже приятелство, за да ги осигуря. Аз имам 10–20 милиона, искат и на тях да им оставя нещо. При сегашния ред в самосъзнанието ние сме хора, които пишем надгробни плочи, правим паметници и казваме, че тук живя един добър човек. Може ли човек, който има паметник, да бъде добър? Може да бъде добър човекът, който живее. Мъртвите не може да бъдат добри. Казва: „Тук главата, които не ме обичат.“ Неразумните желаят смъртта. Ако един човек умира, какъв добродетелен човек може да бъде. Той няма никакво добро. Следователно всички наши заключения не почиват на една здрава основа, от която трябва да изхождаме. Ние мислим, че като умрем, трябва да станем добри. Не, като сменим нашето съзнание, като минем от самосъзнанието в онова велико божествено съзнание, както го наричат, космическо съзнание, да минеш в него, и тогава ти ще имаш това, което източните народи наричат нирвана, място на щастието.

Нирвана е място на новото съзнание в човека. Ти всякога ще чувстваш вечната радост, простор, сила, мощ, ще живееш един вечен живот. Ще бъдеш във връзка с всичките закони, които съществуват в света, ще знаеш всичките противоречия. Ще видиш добрата страна, която може да излезе. Няма да виждаш злото в неговия преходен етап, няма да гледаш доброто в неговия преходен етап, но ще гледаш доброто в неговото вечно проявление. Следователно ти може да минеш един процес на беднотия, това не е зло. Ти може да минеш един процес на богатство, това не е щастие. Защото в богатството може да си създадеш своето нещастие; в сиромашията, може да си създадеш щастие. Следователно умен човек е, който, като види сиромашията, да не се уплаши от нея, поканва я дома, вика я, живеят с нея, ходят на разходка, гощава я, разговаря си с нея. Каквото ядеш ти, ще яде и сиромашията. Казвам, много се радвам, че съм сиромах. Най-голямото благо в света, за да приемеш нещо в света, за да научиш нещо в света, ти трябва да бъдеш сиромах. Ако вие разбирате сиромашията, че нямаш пари, то не е нещастие. Сиромашията ни най-малко не разбира липса на пари. Ако си беден в туй отношение, подразбира липса на твоя ум. Ако ти имаш най-хубавото брашно, пък не може да опечеш най-хубавата пита в огъня, това не показва, че си сиромах. Какво да го оприлича. Ако кажа будала, не е идейна дума. Не си един умен човек, който може да използва едно божествено благо, да опечеш една пита, че като я опечеш, да кажеш: „Слава Богу, отлично е това брашно. И Господ, който го даде, хубаво го даде, доволен съм от питата.“ Той не е умен човек. Тогава аз представям една приказка, тя е следната.

В едно такова богатство, дето седели хората и всички били нещастни, понеже не знаели да си пекат хляба – богати хора, но нещастни – пекат хляба, но той е суров, не е опечен. Най-после идва един майстор, който почнал да им пече хляба. Когато месил и пекъл хляба, той го пекъл – да не виждат, и те му благодарили, казвали: „Без тебе не може да живеем.“ Сегашните хора сме дошли до положението, казваме: „Без хлебар не може.“ Ние сме в същото положение, ако няма кой да ни донася, ако земеделците не работят заради нас, да ни дават житото. В божествения свят всеки човек сам си изкарва. На всеки един човек трябва един декар земя да посее и да изкара за цяла година прехраната си. Кой от вас не би обработил един декар земя? Но сега хората, като не са умни, понеже земята не е разпределена, ние сме се събрали в градовете да учим занаяти. Какви занаяти? Занаят, който прехраната не може да ти даде. Най-първо, трябва да се тури онзи занаят, който може да прехрани човека, и след време постепенно всичките ще дойдат. Всяко едно занятие ще дойде на своето място. Занятието да бъдем религиозни, то ще бъде последното занятие, след като опитаме всички други изкуства.

Някои минават за много религиозни. То е най-голямото занятие. Човек трябва да свърши 4 факултета, после да е доктор, да е професор, да е доктор по философия, доктор по медицина, после да стане доктор по международно право, да стане доктор по френски, и тогава да стане да бъде всичко от злато, че тогава да повярва в Бога, че нямал милиони. Най-малко да има 10 хиляди коне, 15 хиляди овце, той трябва да има 20 хиляди кокошки да му носят достатъчно яйца: на този 10 яйца, на онзи 10 яйца. Сега аз използвам нещата, но за мене една кокошка не е глупаво същество. Аз тука изучавам петлите, много добър барометър са и моя барометър го регулирам с петлите. Аз имам няколко барометъра, но петелът е много по-учен, най-малко 2–3 дни по-напред, като кукурига, показва. И когато петелът кукурига, регулирам барометрите. Ако наблюдавате петлите, може да бъдете отличен метеоролог. Когато петлите пеят по обед, когато петлите пеят в 2 часа следобед, в 3, 4, 6, когато залязва слънцето, или в 9, в 10, в 11 часа, щом пеят в 12 часа, какво ще бъде времето, зная го. Щом пеят в 12, времето се поправя, а до 12 като стоят, времето се разваля. Туй в ума на петела, турено ли е? Те знаят ли, че предсказват времето? На този въпрос сега няма да отговарям. То е въпросът, знае ли кокошката кой я е създал. Най-малко кокошките и петлите знаят кой ги е създал и затова те пеят, понеже като закрякат кокошките, като снесат едно яйце, казват: „Взеха ми яйцето.“ Тя казва: „Колят ме, изяждат ме.“ Петелът излезе и кукурига. Казва: „Ще се оправи всичко.“

В кукуригането на петела всякога има нещо много хубаво, красиво. В къща, в която петлите кукуригат, да знаете, че щом кукуригат петлите, вашите работи ще се оправят. Ако престанат петлите да кукуригат, работите са свършени. Вие казвате – това е един петел, това е будала, който нищо не знае. Ти тамън минаваш, закъсал си някъде, мислиш че няма да бъде някоя работа, той казва: „Ку-ку-ри-гу, ще се оправят работите. Не бой се, Господ е с тебе. Ти си човек умен.“ Ти, като го чуеш да кукурига, вземеш един камък и казваш: „Какво си седнал да кукуригаш, не знаеш ли, че днес съм изгубил 100 хиляди лева.“

Тогава – онази приказка за онзи, който знаел езиците на животните. На него му дали това знание като условие, ако той изкаже тайната, непременно ще умре. Един ден той слушал едно магаре и един вол как се разговарят. Волът казва тъй: „Трудни времена настанаха за воловете. Цял ден ни карат да орем, яремът на врата. Вратът ми колко е задебелял, пък и остен има.“ „Глупави сте – казва магарето, – че се подчинявате.“ Волът казва: „Аз ще се престоря, че съм болен, няма да ям слама.“ Господарят разбирал езика на животните, слушал само. Идва слугата и му казва, че волът се е разболял, не иска да стане. Господарят казва: „Впрегни магарето.“ Целият ден магарето орало, ходило, вечерта се връща и казва: „Много ти благодаря за прекрасния съвет. Много добре прекарах днес.“ Въздъхнало магарето и казало: „Ти прекара много добре действително – магарето искало да поизлъже – ти знаеш, желая ти доброто, както виждаш дадох ти един съвет. Но днес, като орах, слушам господарят казва на слугата: „Утре волът ако не иска да стане, ще го заколиш, ще го продадеш.“ Та затова за твое добро те съветвам хич да не се безпокоиш, че си болен.“ На другия ден волът пак отишъл да работи. Като слушал този разговор, господарят влязъл вкъщи и започнал да се смее. Жена му го гледала и никога не го виждала да се смее, тя го запитала: „Защо се смееш?“ Той казва: „Не е твоя работа.“ Тя казва: „Аз искам да зная.“ Той казва: „Слушах магарето и вола да се разговарят.“ „Как досега да не ми кажеш тази тайна, аз искам да разбирам техния език.“ Той казва: „Не може.“ „Не, непременно да ми кажеш тази работа.“ И така той се умислил, голяма тъга изпитвал. Петелът дошъл и започнал да пее и да кукурига. Кучето казва: „Ти си безобразник, не те ли е срам да пееш. На нашия господар огън гори на главата, пък ти пееш.“ „Глупав е нашият господар, че иска да слуша една глупава жена.“ Той, като ги слушал, пак почнал да се смее.

Та казвам, сега и ние се намираме в положението, след като разрешим една тайна, намираме се в противоречие с друга една тайна на Битието – с нашия социален строй. Дойде сиромашия, не знаеш защо иде тя. Тамън си осигуриш живота, разболееш се, не знаеш защо, или заминеш за другия свят, не знаеш какво трябва да правиш. И най-после слушаш една философия, че животът сам по себе си няма смисъл. Това са частични заключения. Ние още не знаем какво нещо е смъртта. Че страдаме, зависи от нашето първоначално съзнание. Трябва да минем в новата фаза, дето човек трябва да бъде винаги щастлив. Тогава трябва да изменим този лозунг – човек за човека е вълк, но човек за човека е брат. Човек за човека не е нито господар, нито слуга, но е брат. Той може да бъде господар, за да помага, може да бъде слуга, за да помага. Но в едното и в другото отношение то е определена работа, не труд.

Главата е господарка на човека, но вътре работи. Ръката са двама слуги, но има известни отношения между главата и краката. Ако тази глава започне ден и нощ да не дава почивка на краката и на ръцете, тия крака ще откажат да носят главата. Докато носят главата, главата казва: „Седнете, починете.“ Ще даде храна на тялото, ще даде обуща на краката. Главата е, която е господар на човека. Тя служи на цялото тяло. Следователно ние имаме една система, която показва какъв трябва да бъде животът, който имаме, на земята. И оттам всичките наши общественици, в която и да е държава, може да си извадят правила от законите на природата. Те са умни, как не. Нима една Англия не е в състояние да внесе известна реформа; нима една Франция не е в състояние да внесе известни реформи; нима една България не може да внесе известни реформи. Може, може. Относително могат. Ако не внесат един закон, който да засяга доброто на всички хора, всичките хора са готови да го възприемат. Не съм намерил човек, който да противодейства. Даже най-отпадналите, като им представиш истината както трябва, казват: „Съгласен съм. Ти как мислиш? За нашето добро е.“ Ако ние някой път се отказваме за нещо в света да го извършим, то е по единствената причина, че туй добро не засяга нашето благо в света.

Та казвам сега думите на осмия стих от тази глава: „Всичките думи на устата ми са с правда. Няма в тях нищо лъстиво или строптиво.“ Фактическата страна ние разбираме външната, материалната страна. Но това е само една трета от живота. Материалният живот е само една трета от живота. Туй трябва да се регулира. Другата една трета, това е животът на чувстванията. Човек трябва да постигне някои неща, които ще му дадат радост, а другата трета, това е неговият ум, до известно време умът не се е проявявал преди Христа. Явяването на човешкия ум в сегашната фаза то е от скорошната епоха до неговото време. Когато Христос е говорил, умът не е бил в тази фаза, както е днес. Умът действал само в една фаза. В миналото само божествените гении на човечеството са мислили. Обикновената маса са ходили по влечение, не са мислили. В нашия век туй го наричат век на скептицизма. В нас е действал умът. Казват – трябва един нов път да се начертае, по който умът, тялото и сърцето да се проявяват. В тия промени, които стават, промените в обществения строй, нали става промяна в детството. Детето живее в едни илюзии. Малкото дете има ли кончета, много от неговите кончета умират. Аз зная, много кончета, след като умрат, погребват ги, и децата са платили за тях. Докато било момиченце, от неговите кукли са умирали и след туй бащата донесъл други кукли, които са оживявали. Всъщност куклата може ли да умре?

Ние, сегашните хора, мислим, че някои от нашите деца са умрели. Може ли да умре детето? Тогава каква е вашата вяра. Вие вярвате, че туй дете дошло от Бога. Казвате: „Слава Богу, че изпрати това дете.“ Като замине детето, казвате: „Умря това дете.“ Че каква е тази логика? Ако туй дете е умряло, то не е дошло от Бога, то е кукла. Ако пък е дошло от Бога и е заминало, радвайте се, че е отишло при Бога. Туй дете отива в един свят, който е 100 пъти по-добър от сегашния свят. Свят на наука, на спокойствие, на развиване на дарби. Сегашните хора вярват, че в онзи свят, като идат, хората нищо не учат. Не, не учат наука, но след като прекарат 40–50–100 години, пак искат да мислят, и тогава ще намерят някой баща и майка, и пак ще се родят на земята.

Ако вие идете в Индия, има един народ от 8 милиона, които помнят своите прераждания. Децата им, като се родят, помнят в миналите съществувания какви са били и проверяват. Казват: „Ние живяхме там.“ Ако някой от вас чете, четете, че има един англичанин – пише цяла една такава книга, една книга върху брамините, за прераждането. Западните народи отричат по единствената причина, че не е в съгласие с християнството. Нима всичките вярвания, които християните имат, са в хармония, в съгласие с Христа? Че те имат затвори. Затворите трябва да бъдат място, където да се изправят престъпниците. Трябва да има наказателен институт, но трябва да бъде както в болниците. В един институт ще седи, докато е болен. Щом оздравее, той ще излезе из болницата. Такива институти трябва да има навсякъде. Туй не може да откажем. Този човек не е свободен, да не му се казва, че не е разположен. Ако не му се покаже един истински път, той ще остане винаги неразположен.

Та сегашните учени хора, според учението на древността има известни хора, които вече са прогресирали. В нашия век има души, които са дошли като на курорт. Не са полезни за едно по-възвишено разбиране, за един по-възвишен социален строй. Не че ще го създадем, но този строй съществува. Някой път аз казвам, че има същества на земята, по-напреднали от сегашните хора, съществува една раса, която ще дойде на земята. Всички окултисти сега проповядва, че шестата раса е онази, която ще дойде на земята. Откъде ще дойде? Питам сега, тези преселници, които отидоха в Америка, откъде дойдоха? Казвате: „От Европа.“ Ами тия преселници от Европа къде отидоха? Окултистите казват, че дойдоха от Атлантида, в Атлантическия океан. Казват, че те образуват сегашната раса. Преди атлантската раса е била лемурийската. И те откъде дойдоха? Най-после казват от полярната раса. Ами полярната раса откъде дойде? На полюсите се е явила. Сега аз не поддържам, но само констатирам известна теория. Констатирам едно твърдение, което за в бъдеще трябва да се изследва. Ние сме за онази истина, която съществува в природата. Не за онова, което не съществува. Ние сме за реалността в живота, която можем да констатираме. Тази реалност трябва да има отношение към сегашния живот. Ако изучаваме една реалност, която няма връзка със сегашния живот, това не е реалност. Какво да изучаваме мъртвите кости.

Всякога една култура се движи към планинските места, не може в една равна земя да има култура. Непременно едно място, за да бъде културно, за да бъде огнище на една култура, непременно трябва да има високи планини. Планините имат отношение към човешкия живот. Защо европейците избират Щвейцария да идат? Защото там са най-високите планини в Европа. Защо индусите са избрали това място? Там се намират най-високите планини – Хималаите, и братствата, които са в Индия, са в Хималаите, на най-високите планини, с връх Монт Еверест. В туй място турят най-ценните личности, хора облечени в плът, с гениален ум, които помагат на човечеството. Те се намират там, защото в планините се съдържат ония сили, които поддържат благородното, възвишеното в човешката душа. Равните неща обезличават човека. Високите места, планините са възприематели на най-хубавата част от слънчевата енергия, тя се складира там. От милиони години най-хубавото, което слънцето е изпратило на земята, всичко е складирано в планините. Следователно планините съдържат грамадни енергии, които могат да помогнат на човечеството за божествена енергия, за една разумна работа. Следователно, така като разбират хората туй нещо, те ще използват планинските места не както сега, но малко по-добре ще използват.

Сега ние отиваме в друга една крайност. Ние искаме да докажем има ли Господ в света, или не. Това е външна страна. В света съществува едно съзнание, което запълва цялото Битие. Цялата Вселена е проникната от едно съзнание. Следователно ние живеем с едно съзнание и следователно ние живеем в това съзнание. Туй съзнание е Бог. Няма място в природата. Няма празно пространство, не мислете, че това е празно пространство. Това е един резултат. То не завзема никакво пространство, защото в това има други частици, които завземат пространство. Тук има голямо празно пространство, говоря за първичната материя, което запълва туй пространство. Сегашните учени хора мислеха досега, че светлината не е материя, а сега мислят, че светлината има известна тяжест, която не може да се измери, но светлината има тяжест. Казват, че топлината се отличава с едно свойство, което разширява телата, а светлината все осветява, че където проникне, всякога има движение. Движението се дължи на светлината. Следователно началото на всяко движение, каквото и да е, всяко движение, дали в пространството, или в небесните тела, или в човешкия организъм, туй желание да се движи, то е импулс на тази първична светлина.

Искаш да бъдеш голям, то се дължи на топлината, благодарение че тази светлина дава един пропуск. Тази светлина е, която движи нашата кръв. Нашето кръвообращение има един ритъм, импулс на тази космическа електрическа енергия. Електричеството е една форма на светлината. Светлината е импулс на тази Първична причина в света. Тя не е нещо материално, което запълва цялото пространство. Тази светлина е, която дава ритъм на нашето кръвообращение. Човек, който иска да бъде здрав, непременно светлината трябва да бъде ритъм на неговото кръвообращение, на изпращането на кръвта и връщането на кръвта. Това става по закона на светлината.

Ти може да се намираш в тягостно, мъчно състояние. Че тия хора, между които живееш, те не са зверове. Привидно те може да се покажат такива, но ако знаеш как да постъпиш, ти ще видиш добрата страна на хората даже в такива същества. Казано е тук. Мене ми разправяха един пример от Карнобатско. Една жена подувала едно малко мече. Тя го вземала на гърдите си и го подувала, както детето си. Платили ѝ нещо за това, но тя забравила, че го подувала. Един ден, гледа, в селото идва един мечкар, води една мечка, тя седи и нищо не знае. Мечката се изтръгва от мечкаря и започнала да се търкаля при нейните нозе, да лиже краката ѝ. Оказало се, че тази мечка е била същата, която тя е подувала като малко дете. Тази мечка познала и тя, като лиже краката ѝ, тя е признателна мечката. Мечкарят със синджир трябвало да я държи, но тя се протяга, води мечкаря при жената, отива и се търкаля при нея, лиже краката на тази жена. Ако ние имаме методите на мечкаря, мечките със синджир трябва да ги водим. Ако имаме методите на тази българка, която подувала мечето, ще имаме резултатите на нея. Тя ще дойде без синджир при краката ни. При лошите условия трябва да имаме мечкарски синджир. Мечкарският синджир, това е законът, който сега съществува. Потребен е този закон, но за кого? При туй разбиране потребен е закон.

Сега, ако ние искаме да ни убедят, че Господ така създаде света, то е неразбиране в законите на еволюцията. То не е прогресивно. Едно отклонение има от дълго време, от дълъг период хората са се отклонили от разбирането законите на живата природа. Хората страдат и не могат да си дадат отчет за своите страдания. Те го отдават на материалните условия, на икономическите условия. Религиозните хора казват, че вярата изчезнала. Учените хора казват, че хората не са умни. Пък има известни причини. Питам тогава, онези, които ще дойдат сега, които ще създадат бъдещия строй, могат ли да излязат от самите нас? Ние – такива, каквито сме – ние сме в състояние да поправим нашия живот. Мътната вода сама себе си не може да поправи. Трябва да дойде чиста вода, да се филтрира. Следователно поддържат, че ония хора трябва да дойдат от по-възвишен свят. Някои напреднали същества, които да се въплътят на земята с тази широка душа, с туй самоотричане, да пожертват всичкия си живот за благото на човечеството, а не да го използват.

Христос казва: „Аз не дойдох да взема живота, но да дам живота си заради тях.“ Това е неговото учение. Казва: „Между вас няма да бъдете господари, ще бъдете слуги, да се обичате.“ Сега туй не е социално, но във всеки дом трябва да се приложи туй учение, защото, ако не се приложи в дома, общо не може да се приложи. Защото в обществения живот онези служители трябва да имат това съзнание, защото, ако ти речеш със закон да го приложиш, със закон те заставят да изпълниш волята, това е един мечкарски начин. Ако тебе със стражар те заставят да служиш на народа си, това е мечкарски начин. Казвате, трябва да има ред, трябва да се боят хората. Разумен страх – да, но не насила. Онези, които изпълняват закона за в бъдеще, стражари няма да ходят с пушки. Той ще дойде при тебе като приятел и ще тръгнете двамата да ходите. Като идеш при съдията, той няма да бъде като чиновник, като сега, няма да има съд, няма да има кого да съди, няма да има и стражари. Най-после ще дойде време без стражари. Ти ще станеш и съдия, и стражар, и адвокат, и свещеник, и баща, и майка, и като станеш всичко, тогава няма да имаш нужда от нищо. Стражарят ще бъде в тебе, и тогава ще имаме идеалният живот. И тогава всеки човек ще има стражар.

Разправяше ми един българин, минава покрай един бостан, поглежда един, казвам му: „Защо не си откъснеш?“ „Не мога, подир мене стражар има, един стражар навсякъде ме следи, с мене ходи. Вътре в мене има един стражар и не ми позволява да късам тия дини.“ „Той не бие, какво те е страх?“ Казвам, туй е съзнанието. Като минаваме покрай някой бостан, заради благото на онзи човек, който е посял бостана, да не нарушим любовта. Ако той е там и ако той има дини, да ме повика. Ако е като мене, ще ме повика, ще ме нагости. Ако не е като мене, аз няма да му дам съблазън. Работил е човекът, аз не съм работил, нямам право да изисквам от него да ми даде. Ако днес минат покрай бостана 100 души и всеки откъсне по една диня – 100 дини. Питам, колко дини може да изкара бостанджията? Ако всеки ден минават по 100 души и всеки ден изяждат всички, той не може да си покрие разноските. Сега това са посторонни въпроси. Някой казва: „Аз имам едно верую.“ Друг казва: „Аз съм много млад.“ Старите мислят по един начин, старите мислят, че вярват в Бога. Младите мислят, че не вярват в Бога. И едните, и другите не вярват. Аз ако кажа, че един човек не вярва, аз считам един човек безверник или вярващ, или невярващ – трябва да се отличават по следующето качество. Ако човек се обезвери от старото вярване и ако вярва в новото, той трябва да се откаже от яденето, трябва да се откаже от дишането, трябва да се откаже от всичкия стар живот. Какво ще остане в него? Ама да туриш едно верую на мястото на друго верую? В света съществува само едно верую, ние вярваме в една реалност, която е обща. Ти не може да вярваш във въздуха. Както ти дишаш въздуха, както ти го възприемаш, така и аз го възприемам. И аз, и ти вярваме във водата. Кой не вярва в хляба? Всички еднакво вярват в светлината; всички еднакво вярват във водата; всички еднакво вярват във въздуха, в хляба, следователно всички имаме общо верую.

Аз казвам, сега проповядвам едно верую, което е верую на светлината, което съответства на нашия ум; едно верую на въздуха, което съответства на нашите чувства; верую на водата, което съответства на нашата воля. И кое верую остава? На хляба. Да вярваме във всички тези удобства за къща, тия неща са маловажни. Ето, това е веруюто, в което трябва да вярваме. Ще каже някой, че светлината е нещо материално. Съгласен съм, тази книга е материална, написана е с материални работи, но като четеш, това, което четеш, материално ли е? Ти се пренасяш хиляди години назад. Писал нещо Мойсей или Исус. Преди 2000 години говорил. Неговото учение в ума ти произвежда. Този човек, който преди 2000 години е говорил, някъде е или го няма никъде? Щом ти мислиш, той е с тебе, нищо повече. Ти мислиш за Кант, Кант е с тебе. Ти мислиш за кой и да е учен човек, той е с тебе. Ти не може да мислиш за него, ако той не е с тебе. Ти не може да мислиш за слънцето, ако не е с тебе. Дойде някой и казва: „Дойде ми на ум за еди-кой си учен човек.“ Той е при тебе, говори ти. Мислиш за Мойсей, Мойсей е при тебе. Мислиш за Христа, Христос е при тебе. Мислиш за жена си, и тя е при тебе. Вие сега мислите, че вашите жени седят в телата. На ваш език бих казал: жена ти хойка, дето ти не знаеш. Тогава да ви приведа следния пример.

Онази топлина, която е скрита психологически в умовете на хората. Господарят подозира слугата си. Аз ще му туря името Иван. Това е обикновено Иван. Вика го господарят и му казва: „Слушай, Иване. Толкоз пари има изгубени, ти си ги откраднал.“ „Господарю – казва – признавам се, откраднах ги.“ „Ти – казва – еди-къде си дал тия пари.“ „Признавам се.“ Той признава всичко, каквото господарят казва, и той му казва: „Не те ли е срам. Аз никога не мислех, че ти това може да направиш, че ти може да крадеш.“ „Ако ти кажа, че не съм откраднал парите, ако ти кажа, че не съм аз, ще възразиш, ще кажеш: „Как смееш да ме лъжеш в очите.“ Той му казва истината, че аз никога не допущам в ума си, аз имах високо мнение за тебе. Казва: „Признавам, че си ги откраднал.“ Това е съвременното наше общество. Най-после тук в България имаше към Видинско един син. Хванали го, че убил баща си, дело завели и като го били, той казва, че го убил и казва как го убил, че го е хвърлил в Дунава. Осъждат сина на смърт. Явява се бащата и оправдава сина. Че как няма да признае – бият го. Казват: „Признай си.“ И той си признава. Признал, че е станал грешник. После казват: „Аз никога не очаквах от тебе.“ Та сега ще обясня онзи факт.

Причината на всички противоречия в света произтичат от неща, в които няма абсолютно никакъв грях. Не грехът произтича от любовта, не че грехът ражда любовта, но едно неразбиране на любовта може да роди в тебе едно престъпно желание. На първите хора се каза да не бутат онова дърво. Туй желание, което имаха, да идат, искаха да вкусят от дървото за познание на доброто и злото. Обаче трябваше да идат да питат. Туй дърво имаше свой господар, трябваше него да питат. Онзи, който минаваше за господар, той не беше господар на дървото, той не беше никакъв господар, понеже Господ в началото казва: „Вие от това дърво няма да ядете, понеже – аз ви казвам – последствията на сегашното ваше развитие са опасни и няма да бутате. Ще ги оставите свободни.“ Другите казват: „Защо Господ им позволи, защо е допуснато в света?“ Тогава аз мога да дам същото възражение. Защо Господ е допуснал: защо водата не седи по планините, но слиза в долината. Казвате – тече, това е закон. Следователно не може водата да тече, дето минава наклон. Човек трябва да канализира тази вода, защото ще направи много пакости. Когато прави пакости, човек е виновен, той не трябва да бъде близо до водата. Остане ли близо, ще му направи пакост. Вземете – огън носи един човек, едно благо е огънят, но той може да направи пакост. Детето може да падне в огъня и да се изгори. Огънят ли е виноват? Ти, умният човек, след като си служи с огъня, загради го, тури един връщник, затвори вратата, че твоето дете да не се изгори. Ти, човек, трябва да направиш това, а не да чакаш да дойде някой слуга да го направи.

Казвам, аз правя своите заключения. В нас има възвишени пориви, благородни стремежи на мисли и желания, вложени от природата. На туй се дължи благородството у човека. Те не са лоши, те очакват своето време. Многото желания не е лошо, но тия желания да се явят намясто. Престъплението, прегрешението седи в това, че ние проявяваме известни желания преждевременно. Всяко едно желание трябва да дойде на своето място и време. Ако ти като малко дете се научиш да направиш работата както възрастния, това, което възрастните правят, ти ще направиш едно престъпление. Ако го направиш, когато си възрастен, ще бъде едно добро, че то е закон в природата. Ако вие вземете малкото дете, което сега е родено – още на 4–5 месеца, и му дадете твърда храна, какво ще направите? Ще го уморите. Неговият стомах не е в състояние да се справи с твърдата храна, но когато стане възрастно, изникват неговите зъби, то ще сдъвче тази храна хубаво, и тя ще съответства на неговия стомах. Следователно, ако вие дадете известно учение или желания, и те са твърда храна на някой човек, преждевременно, тя ще създаде у човека една психическа дисторсия или напрежение на нервната система. Много пъти хората подлудяват, изгубват своето равновесие. Запример някоя мома се влюби в някой момък, утре дойде някой, пошушне ѝ: „Този, когото ти обичаш, той си има друга.“ Веднага хвръкне умът ѝ, изгубва равновесието си и тя подлудява. Турил ѝ някой фитил, той я обича, но тя вече подлудява. Сега всичките хора сте дошли и вярвате като тази мома. Срещна някого и той казва: „Мене Господ вече ме е забравил.“ Казвам, ето момата, която възлюбеният ѝ я е изоставил. Друг казва: „Мене съдбата ме гони.“ Да, твоето неразбиране в света е твоята ужасна съдба. Човешкият краен егоизъм, човешкото невежество, човешкото тесногръдие, това са твоите неприятели. Съдбата има нещо, което преследва, направлява заради него.

Казвам сега, великите хора в света не са онези най-богатите хора. Великите хора не са, които имат милиони в касата си. Имали са един мозък, хубаво построен. Всички велики хора и учители са имали здраво тяло, здрава нервна система, чувства отлични, те не са били хилави. Даже гениалните хора не може да бъдат болни. Човек с хилаво тяло не може да бъде гений. Един гений трябва, непременно трябва да бъде здрав – и тялото, и волята, и чувствата, всичко туй трябва да бъде в хармония.

Та казвам, най-първо, като дойде една мъчнотия в нас, едно желание, вие си казвате, че вие в света не сте пратени да страдате. Нито един от вас не е изпратен да страда. Вие сте пратени да се учите. Във всички ви има определена награда за всяко учение. Благо има, но ако не се учите, наградите няма да дойдат. Наградата как ще дойде, ако не знаеш нищо. Едно благо, като не знаеш как да го използваш, как ще дойде това благо. Сега, тъй както вие се поставяте в сегашното положение, казвате: „Какво трябва да се прави?“ Аз не считам, че сегашното ви положение е много лошо. Сегашното ви положение е толкоз хубаво, че милиони същества има, които биха разменили всичкото си богатство. Аз да направя опит, всичките горе като един са съгласни да разменят всичкото богатство само за един човек, който се счита нещастен да има туй, което човекът има. Че той в себе си има безсмъртен ум, с който може да разбере Вселената, да черпи блага отвсякъде. Този човек седи със скръстени ръце, казва: „Нищо не може да направя.“ Тогава, след като дойде някой да му разправя, разправя, като направи един малък опит, веднага се обезсърчава.

Казвам, ако ние се обезсърчаваме, погледнете на онзи заек – понякой пък аз считам заека в едно отношение голям герой. При тия най-лошите условия, след като гони цял ден лисици, вълци и соколи, и хора, гледаш го – седнал някъде – пасе трева. Той седи свободен, няма да е изпусталял. Казвам, табан кувет. Като го гонят, започва той да обикаля, върти се. Казвам, герой е този заек. Нему ни най-малко не е дошло наум да се самоубие или да се обеси с някое въже, или да се отрови. Вие казвате: „Будала е заекът.“ Казва: „Аз като заек, за да стана човек, минавам първото посвещение на надбягване.“ Разправяше ми един българин, той ме пита и ми казва: „Не мога да си обясня. Един ден пътувам, излизам в една горичка, по едно време заекът се сгушил на земята и ме гледа, ушите назад. Аз мисля, че той ще побегне, дохождам до него, той се вцепенил. Хващам го за ушите, той така се разритва.“ Погладил го, пуснал го. Като го пуснал, мислил че е скрит, а той бяга като куршум. Питаме: „Защо ме гледа заекът, че не бяга?“ Казвам, той искал да те пита доколко си човек. Като го хванеш, видял в тебе нещо благородно. „Като ме хвана този човек, той ще ме разкъса ли? Какво ще направи?“ Ти като си го хванал за ушите, той казва: „Много умен човек е, пусна ме.“ Той казва: „Не обичам да ям зайци.“ Той е искал да те опита доколко си човек. Направило му впечатление, че си го погалил. Той можеше да го хване, да го предаде и да го занесе в село и да вземе най-малко 10–20 лева, но заекът щеше да има лошо мнение за човека. Човек, който яде заешко месо, човек не става. Ако искаш да станеш човек, всички онези от вас, които сте крайно страхливи, заешко месо сте яли. Защото от заека по-страхлива е жабата. Има една басня за заека, който се обезсърчил, отчаял се и направил опит да се удави във водата. Дотегнало му все него да гонят, но като дошъл до езерото, и всичките жаби се нахвърлили във водата, като го видели. Той си казва: „Има и по-страхливи, аз трябва да бъда герой.“ И той се върнал.

Ако искаш геройство, хвани заека. Ако искаш да научиш щедрост, заекът е крайно щедро същество. Големите уши показват щедрост. Ти го хвани за ушите, за главата и погледни го три пъти отгоре, все ще вземеш нещо. Че като го пуснеш и като се върнеш у дома си, ти ще бъдеш разширен, ще бъдеш готов да дадеш нещо. На жена си, на децата си, ще дадеш нещо на бедните. Като побутнеш заека, че има много нещо. Имаш едно упорито дете. Бащата да хване един заек и да накара детето да хване заека за ухото, да го погали. И деца, които са упорити, своенравни, да погладят ухото на заека, той ще му предаде благоразумно. После бащата да хване този заек и след това да го пусне. Сега ще кажете: „Това оставало, нас зайци да ни възпитават.“ Докато заекът не влезе като елемент във възпитанието; докато мечката не влезе като елемент на възпитанието; докато вълкът не влезе като елемент на възпитанието; докато лисицата не влезе като елемент; докато рибите не влязат като елемент на възпитанието, всичко това трябва да бъде като елемент на вашето възпитание. Ние не може да излезем от едно висше разбиране на природата.

Земята е велик университет и всичко туй, което съществува, това са пособия на този университет за нашето възпитание. Всичко е намясто. Ако ти може да прочетеш, във всяка една форма е скрита една велика божествена идея и като прочетеш, туй същество е намясто. Ако разбираш, да знаеш, че то съставя пособие, част от твоето възпитание, което ще предаде нещо. Вълкът не е толкова глупав, в него има просто съзнание. Вълкът няма философия в него. Когато възприемеш характера на един вълк, самостоятелност има в него. Този самостоятелен характер, ако обработиш вълчия характер, като човек ти ще бъдеш смел, с един мирис, а не грубостта на вълка да имаш. Ако някой иска да развие в себе си интензивност на чувствата, устойчивост, по-злопаметно същество от мечката няма. Обида, извършена върху нея, тя не забравя и 20 години. Всички укротители на животни всякога са се намирали в притеснение с мечката. Крайно са внимателни да не я обидят, тя ще те изненада. Ако влезеш при нея, трябва да бъдеш крайно внимателен, благороден, мек в обходата, за да не би един ден да усетиш нейната мъст. Следователно, когато искаш да добиеш един характер, вие казвате – мечка. Мечката има устойчивост в чувствата. Ще прекараш дясната ръка и лявата ръка върху гърба на мечката, ще я погладиш по главата, ще почувстваш в себе си една магнетическа сила. Ако ти си от страхливите и искаш да придобиеш геройство, трябва да идеш в някоя зоологическа градина и да погледнеш някой вълк.

Сега нас ни проповядват, някой казва, те са отвлечени работи, все са фантазии. Аз установявам нещо вътре, една положителна страна в живата природа. За мене живата природа, това е сбор от живи разумни същества, най-разумните живи същества, които съществуват от незапомнени времена, които работят, туй е природата за мене. Сбор на живи и разумни същества – не глупави. Господарят на природата, това е най-разумното същество, а онези, които не са господари, има други същества, които обичат да правят пакости. В природата има тъй наречени тъмни сили, или същества, които нямат прозорливост, интелигентност. Някой път човек може да попадне под тяхното влияние. Казвате – той така е роден. Как може да бъде роден. Може да се турят, ти знаеш, ти имаш в себе си известни елементи на престъпления. Ако един химик, който събрал един газ, поставил го е компресиран, и този газ сам по себе си не е престъпник. При известни условия може да направи известна експлозия и да убие някого.

В твоя мозък може да се набере енергия, която да убие някого. Ако ти не знаеш – днес събираш, утре събираш, и не знаеш как да се справиш с тази енергия – един ден в тебе ще се разбуди едно престъпно желание и при това престъпно желание онези, които изучават човешката природа, забелязват, че главата започва да расте повече в широчина, отколкото във височина. Когато отношението на широчината и на дължината се измени, непременно престъпността ще дойде. Когато пропорцията се измени, има известна пропорция, математическо отношение между дължината на мозъка и широчината на мозъка, и когато се измени това отношение, когато мозъкът стане по-широк, отколкото дълъг, престъпността иде и като последствие на широчината на главата стават експлозиите.

Доброто на човека зависи от височината на мозъка, туй разширение дава енергия, устойчивост на характера. Дължината дава пластичност, подвижност. Моралът зависи от височината на мозъка. Тук има едно отношение – трета линия, ако теглите, една хоризонтална плоскост, един перпендикуляр – двете линии, които се прекръстосват: широчината показва енергията на човека, а височината на мозъка показва онзи морален и умствен устой, който има човек за постижения – перпендикулярът на човешкия мозък показва възможност, която човек има за постижение. Следователно, ако този перпендикуляр няма правилно отношение към плоскостта на самите линии, към дължината и широчината на мозъка, няма нови отношения. Тогава нищо в света не може да се постигне, а за да се постигне, имаше известни закони, които трябваше да се спазват отначало между хората. В цялото общество, в начина на мисленето, в обществения живот, в духовния живот, навсякъде трябва да се спазват тия правила. Сега имаме хора с асиметрични глави. Разместени са диаметрите, разместени са перпендикулярите и вследствие на това имаме всичките противоречия. Тогава какво се изисква? Да се оправи този перпендикуляр на човека, този перпендикуляр трябва да съответства с центъра на Слънцето и трябва да съответства и с центъра на Земята, и тогава отношението между двете линии трябва да съответства на онази площ, в която цялата Слънчева система се движи. Широчината и дължината съставят диаметъра на тази Слънчева система, това е орбитата на Земята и на всичките планети. Ще имате тогава едно съотношение.

Имаме гениален човек, имаме светия, един Махатма или може да турите каквото и да е име. Ако тия линии нямат тия, тогава имате обикновени хора, които се приближават към правата линия. Мъдростта като говори, слушат. Значи дълбоко знание, което трябва да имаме за своя произход. Човек има велик произход, той е забравил, той е забравил, трябва да си спомни. Той иде от едно място на светлината, той влиза в тъмнината, но тази тъмнина е преходна, и човек пак ще се върне към светлината – оттам, отдето е дошъл, че светът не е илюзия. Той не е въздухообразен свят, той не е един воден свят, един свят, който не може да го опишем, но един свят, в който съществува вечното щастие, вечната радост. Свят, в който няма абсолютно никакво противоречие и всичко онова, което желае душата ти, може да го постигне, няма да бъдеш тъй ограничен. Те са перспективи за бъдеще, те са бъдещи перспективи. Аз говоря за неща, които след милиони години, хиляда, сто, двеста милиона години... Това са няколко дни. Сто милиона години тебе да ти е приятно. Те са сто–двеста милиона години като двайсет години.

Сега туй има отношение към сегашния ваш живот. Най-лошите условия, при които сега живеете, ако разбирате тази наука, вие може да подобрите вашето органическо положение, може да подобрите вашето умствено състояние. Човек може да се освободи. Вие ще мязате на онзи, който ходил в Индия да изучава тайните науки. Научил от индусите, те му показали начин на една малка торбичка, един свещен огън, който казва: „С този огън и малката торбичка, като сламка на огъня, всякога, когато се намериш в най-голямата опасност, тогава ще употребиш.“ И когато се връща тук, в Европа, хващат го разбойниците, свързват го, завързват го на едно дърво, задигат всичко, каквото има, и го оставят. Той изважда тази сламчица из джоба си и като туря на железата, всички железа започнали да се топят и той се освобождава. Туря си в джоба своето масурче, и пак тръгва. Ако нямаше туй масурче, какво ще прави? Туй да ви кажа. Възелът, това е съдбата, или дяволът. Тогава да ви приведа, то ще ви се види много странен въпрос. Туй станало в Лондон. Един от големите апаши го хваща лондонската полиция. Затварят го, занасят го в една стая, завързват му ръцете и краката, оставят го на едно легло, но при него оставят една свещ на един свещник. Остава вързан да стои до сутринта. Като заминал полицаят, той гледа оттук-оттам, вдигнал си ръцете, турил на пламъка връзката на ръцете си и си освободил ръцете. След туй турил си краката, освободил си и краката. Взел един чаршаф, направил въже от него и избягал през прозореца. Сутринта отиват, няма го.

Когато дяволът ви върже, той все ще ви остави една свещ да се спасите. Тази свещ е твоят ум. При най-лошите условия използвай ума и не мисли трябва ли да изгориш връзките. Изгори ги и ще излезеш из прозореца. Ако съдбата те е вързала на стол, щом си излязъл, да знаеш, че има един умен противник, че и ти умно постъпваш. Следователно Бог изисква ние да бъдем умни. Той ни опитва доколко ние сме поумнели в света. Можем ли ние да се избавим от противоречието, или не, и тогава според мене иде най-малкото добро.

Аз ви казвам, в света хората още не знаят кое е най-малкото добро. В света всичките имат желание. Няма човек, който да няма желание – и най-ученият човек. Казват: „Някои обичат да бъркат.“ Който не знае времето на своите желания, той бърка. Когато знае времето на своите желания, той ги взема като семенца. Ти като не знаеш, бъркаш. Който знае, трябва да вземе семенцето, да го посади в земята и да го зарови, и то ще израсне и след това ще има плод. Тази е разликата. Онзи, който знае Божия закон, посажда, не яде плода, посажда и яде плода, а онзи, който не разбира Божия закон, той бърка.

Сега тази сутрин ви казах, че и аз бъркам меда. Не, да се коригирам, обичам всякога да посаждам. Туй го наричам бъркане. Бръкна, ще разровя пръстта и тази пръст ще я заровя. Аз посявам и заравям пръстта. След като минат една, две, три години, дето съм бъркал, оттам опитвам плода на моята работа. Бих желал и вие да сте така умни, да посеете и да опитате своя плод.

Благословен Господ, Бог наш

Добрата молитва

Дванадесета неделна беседа

11 декември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от девета глава от евангелието на Марка – отначало до двайсет и седми стих.

„Духът Божи“

Четвъртият стих. Яви им се Илия, Мойсей и разговаряха с Исуса. Един разговор между двама заминали за другия свят и единият е на земята, и то разговор не с един от простите, но с един от висшестоящите хора, които са се явили някой път на земята. Ние ще засегнем този въпрос обективно, няма да го разглеждаме от гледището на глухите; няма да го разглеждаме от гледището на слепите; няма да го разглеждаме от гледището на немите.

Обективният свят е реалният свят, който съществува физически отвън. Духовният, и той е една реалност, а субективният свят е онзи, който ние схващаме и разбираме. Той е вътрешен, на нашето схващане, а обективният свят е външното, което съществува. Следователно от разбирането на този външен свят се явява едно схващане, по което хората се различават. Във всички времена хората се различават по своето разбиране. Има разни разбирания, има разни философски системи за обяснението на света. Но това са само обяснения. В каквото и да е отношение за реалността на нещата ние знаем – каквото говорят учените хора, хубаво е, красиво е. Но каквото и да говорят учените хора, когато аз ям онова хубавото ядене, онзи пресния хляб, аз разбирам в дадения случай много повече, отколкото ученият човек разбира. И онези клетки в моя стомах, които се занимават с тези химически процеси, са много повече учени от най-учените химици. Защо? Защото са поставени от самата природа, от Бога, тази храна така хубаво обработват. Има една тайна в яденето.

Представете си, че човек представя една държава в света, каквато светът не е виждал. Ние в света сега имаме два милиарда хора, при това може да се изчисли колко милиарда растения има, колко милиарда животни има, а у човека в стомаха му има десет милиона готвачи. Представете си десет милиона готвачи, ако една държава би ги издържала и би им плащала по сто лева на ден на един готвач, колко би струвала издръжката на тези готвачи. Представете си, една държава като Америка издържа една армия от 30–40 хиляди души или Русия има една армия от един милион и половина, а човешкият стомах поддържа една армия от сто милиона, и то само готвачи, една армия само за охрана на организма, колко го предхожда всяка друга. Войниците имат и оръжие, има прости войници, полковници и генерали. А хората по някой път искат светът да бъде миролюбив, да няма никакви войни. В една армия, в която има само сто милиона готвачи, помислете колко войници ще има. Ако на всеки готвач има десет души войници, то са сто милиона войници само да пазят реда и порядъка, а пък капацитети колко има в държавата, да разрешават всичките социални въпроси, то са безброй. Изчисляват ги на три билиона и шестстотин милиона – все учени хора. И те съставят човешката глава, в която се крие възвишеното, божественото. Всичката наука, която ние имаме, все през ума минава, те си дават мнението.

Сега ние имаме простото схващане. Един свещеник или един проповедник ще каже: „Туй от Господа става тъй.“ Право е, но то е една работа, която не е обяснена. Като кажете: „Тази къща кой я направи?“ ще кажете: „Иван или Драган.“ Но други хора я направиха, той е платил на работниците, които са направили къщата. Той даже не е направил едно камъче, а минава за майстор. Ние ще се намерим в едно противоречие, но важно е някой път да разберем работите основно – не как е направен светът, но как го разбираме и как го прилагаме. Казвам, за щастливия живот в света има само едно правило, което може да почерпим, то в самите нас се крие в една написана книга. Ако можем оттам да почерпим, да видим тези закони, че да ги предадем. Всичкият кодекс, какви ли не закони има написани там. Тук нашите земни закони са нещо друго, освен които са написани на небето. Там има закони в колко часа да си легнеш, не само в колко часа, но и в колко минути и колко секунди. Ако точно не си легнеш, цялата нощ не може да спиш. Определено е кога да ядеш. И ако не седнеш навреме да ядеш, яденето остава. После има закон кога да постиш, не става тъй, без закон. В тялото не може да вършиш, когато искаш. Нещата стават по един строго разумен начин. Всякога умните хора, гениалните хора се съобразяват с този ред и порядък. Които не разбират, те изнасилват тялото си и вследствие на това се явяват тези анормалности, които сега забелязваме: разните болести, отслабване и т.н. И се задава въпросът, какъв ще бъде краят на света. Краят на света е започнал много добре. Бог си е намислил и направил света. Казвам, началото на света е било много добро. Господ всичко намясто е турил. Защо светът е лош, то е наша работа. Светът е лош, понеже ние не разбираме този свят и не вървим според законите и се намираме в стълкновение.

Та казвам, при сегашния културен век вземете един възглед за поправянето на човечеството – възгледи, теории, теории. Прави са, но в света съществува един план, по който хората трябва да вървят. Той е задължителен за всички хора без изключение, за цялото органическо царство – то е наредено планините на кое място да бъдат поставени; реките къде да текат; моретата къде да бъдат; гори къде да има; разните видове животни; какви раси трябва да се явят на земята; колко мъже, колко жени и колко деца трябва да се родят; колко слуги, колко господари – всичко туй е определено. Ако хората биха следвали този ред на земята, земята щеше да бъде рай, но понеже някой път господарите се увеличават, а слугите се намаляват, има един недоимък на слугите. Някой път слугите се увеличават, господарите се намаляват. Във вашия ум господар звучи като нещо страшно. Или кажете слуга. Това са почтени служби. Слугата е нещо необходимо в света, той е един човек потребен. Господарят на какво трябва да бъде господар или слугата на какво трябва да бъде слуга. За да бъде господар, той трябва да бъде един стълб, да седи там и да подкрепя нещо съществено. Всичките господари са стълбове, а слугата трябва да влиза и да излиза и да принася нещо. Сега това е иносказателно. Вие считате един човек, който е богат, има пари, че е щастлив. Но щастието не седи в яденето, но седи в изпълнението на неговата длъжност. Ако този господар е поставен не от своята воля, но други разумни същества са го поставили, горко му, ако той не господарува както те искат. Този господар е един слуга. Че днес в държавата избират един председател за 4 или за 6 години. Вземете, както е в Америка, избират един председател за 4 години и ако този председател не управлява както те искат, американският народ няма да го избере втори път; пък ако те са доволни от неговото управление, ще го изберат втори път за председател на Съединените щати, и пак ще го поддържат.

В съвременния живот се изисква едно разумно обяснение на сегашния живот. Ние сме дошли до едно положение на отричане на всички неща. Имаме право да отричаме някои работи. Аз имам право да отричам калната, мътната вода, но нямам право да отричам чистата вода. Тогава какво трябва да правим с мътната вода, с нечистата вода? Ще я прецедим, през един филтър ще я прекараме, а чистата вода ще я употребим за нуждите, които имаме. Следователно, когато ние казваме, че трябва да мислим, че трябва да разсъждаваме, под разсъждение аз разбирам, че всяка мисъл, всяка теория трябва да се тури на филтър. Каквато и да е теория или учение, ние трябва да видим туй учение съгласно ли е с тази разумна природа в нас, не с наследствените качества. Наследствените качества не са още качества на природата. Човек може да наследи от баща си пиянство, например. Дядо му, прадядо му са обичали да послъгват, и синът е наследил това. В съвременната наука учените хора забелязват, че тези, които обичат да крадат, известни области на мозъка са чрезмерно развити. После те знаят, че не всички хора са еднакво съвестни и справедливи. Дават ни разни типове: който е съвестен, какъв е и който не е съвестен, какъв е. Тези хора са имали голямо търпение. Гледали са всякакви глави на млекопитаещи, на месоядни и правят сравнения, че в устройството на техния мозък има неща вметнати, които първоначално не са били. Запример интересно е този характер у вълка, то е една наследствена черта. Било е време, когато вълкът е ходил така.

Ще ви приведа един пример. Аз направих една малка разходка в местността Домуз-алан и ми разправяше един говедар. Мисля, преди 40 години е било. Говедарят с говедата излиза и една мечка целия ден с говедата ходи и говедата свикнали с нея. Говедата се връщат вечер, мечката остава в гората. Говедата излизат, и мечката излиза с тях. Как ще обясните, какви са били подбудителните причини. Дали това е вярно, или не? И аз не зная, но аз вярвам на този говедар турчин. Било е време, когато вълкът не е бил вълк. Той е развил тези условия, както пияницата. По някои причини някои хора се отдават на пиянство. Преди няколко поколения прадедите не са били пияници, а трезви. Не трябва да казваме на пияницата: „Не трябва да пиеш.“ Така не се лекува. Ще му кажа: „Пий тази вода.“ Ще туря водата вместо виното. Ще му кажа: „Пий вино, което Бог е създал“, а не да му кажа: „Не пий.“ Някои въздържатели казват – Христос направи вино в големи кюпове. Христос направи вино в тези кюпове, за да изтрезнеят хората. Онези, които схващат буквално, казват, че в този случай Христос е насърчил пиянството. Христос е показал един начин, че хората може да се отучат от пиянството, като пият вино, направено от вода.

Мимоходом аз засягам наследствената черта. Някой казва: „Трябва да пием ние.“ Като дойдем до вегетарианството, аз съм чел много научни книги, които казват защо не трябва да се яде месо. Месната храна е нечиста храна и с тази нечиста храна човек морално и интелектуално не може да се повдигне. Някой ще каже: „Виж вълка и лисицата колко са умни.“ Но какъв е слонът? Нито тигърът, нито вълкът, нито лисицата могат да се сравнят с интелигентността на слона. Всичките вълци да се съберат на едно място, те не могат да имат ума на един слон, а слонът се храни с растителна храна, с ориз – най-хубавата храна. Според мене човек трябва да се храни с най-чиста храна. В месото има нечистотии, които остават в него. Ти като ядеш някой бульон, той на какво прилича? Ти ще ядеш тази месна храна, децата ти ще бъдат ли умни? Не. Съвременната неврастения се дължи на съвременната месна храна. Въз основа на това се препоръчва растителна храна.

Та казвам, двама от другия свят – Илия и Мойсей, представят старата култура. Христос е един новатор, който носи новото, божественото в света, една божествена идея. Той иска да я приложи по най-добрия начин за благото на човечеството. Ако в света стават някои страдания, ако един човек умира, това умиране не зависи от самата природа. Природата няма интерес ние да умираме. Писанието казва – Господ не намира удоволствие в смъртта на грешника. Като умира някой грешник, той пак трябва да се роди. Човек трябва да се роди и трябва да умре. При сегашните условия така е. Но първоначално, както е създаден светът, човек не е създаден, за да умре, но той произведе сам своята смърт сега. Този въпрос не е научно разгледан. В света Бог, като е създал света, дал е абсолютна свобода на хората. Сега Господ ни е оставил да вършим ние каквото искаме. Той ходи по нашето щение. Ние не служим на Господа, а той служи на нас. Той е готов и казва: „Това, което искате, обмислихте ли го хубаво? После ще му носите последствията. Каквото искате, аз ще ви го дам, но вие ще носите последствията.“ Казвате: „Защо са тези страдания?“ Защото всеки иска това, което мисли. Затуй идат тези чрезмерни страдания в света.

Та казвам, от наше гледище ние мислим, че онези, които са заминали за другия свят, нямат никакъв интерес, а виждаме, че един Мойсей се интересува от новото, което иде в света. И Илия, и той говори, значи те участват в туй новото, което иде в света. Питам тогава, откъде идат новите идеи в нас? Казвате – в мене дойде една нова идея, както в твоята стая въздухът е нечист. Каква е целта на природата? Да изяви Волята Божия, иска един прогрес в света. Божествената идея не е да се разрушават хората, да умират, не е да се разрушават държавите, домовете, не да се съсипват. Туй е случайно. Защото виждаме, че самата държава е една държава уредена. Слънцето е цяла една държава и тази държава върви по един ред и порядък в света. Земята е една отлична държава. Ние сме дошли и присъстваме на този ред и порядък, който съществува в света. Първото нещо: не трябва да се престъпва Волята Божия. При всяко престъпление ние носим известни отговорности. Смъртта иде като едно последствие – не общо, но частично. Ти имаш син или дъщеря, и тя умира. Лекарят казва – дишането му постепенно утихва, докато изчезне. Питате: „Къде е дъщеря ми?“ Или твоят мъж, или твоят син знае, казват: „Господ да го прости.“ Питам сега, дали Господ трябва да ни прощава, или да ни обича, или ние да го обичаме. Аз мисля – ние дължим живота си на Божията Любов. Та казвам, сега, при сегашните условия, при които живеем, под онзи свят аз разбирам същества, които са много по-умни и по-добри, отколкото сме ние. То е онзи свят. Такива същества живеят и ходят по земята, тъпчат, навсякъде ги има.

Имаме един пример с Исус Навин. Когато отиваше в Ханаанската земя, той с меча си си служи и казват: „Ти от кои си, от нашите или не?“ Той казва: „Аз съм от Господните.“ Тогава Исус Навин му отдаде всичките почести, сложи меча си. Значи той е от по-високо, отколкото воинството на Израиля, от Господните. Някои от вас сте рационалисти и казвате: „Това са човешки басни, това са бабини деветини.“ Не го отричам, може да са бабини деветини, но от това гледище на рационализма щастливият живот не е ли една басня? Вземете тези царе, които светът с хиляди е имал, имало ли е един цар както трябва? Никой не е бил щастлив. Вземете един от най-видните царе на Израиля – Давид, най-големите нещастия имаше в неговия дом. Няма какво да ви разправям, четете историята какви големи нещастия се родиха в неговия дом само от нарушението на една божествена заповед. Тогава законът и за вас е: ако вие нарушите един божествен закон, оттам насетне нещастията няма да излязат от вашия дом. Някой път питате: „Защо са тия нещастия?“ Сега аз не искам да ви обръщам лошата страна, защото според мене лошият живот е вметнат в света. То е едно наследство. И както е дошло, така ще си замине. А пред човека седи едно велико бъдеще.

Аз да ви приведа един пример. Един от древните философи на Китай, един от най-учените на времето преминавал през голяма мизерия, голяма беднотия, че едва ли имало по-беден човек, в по-мизерно състояние. Той се оженил за една красива китайка. Тя му казала: „Моля ти се, дотегна ми беднотията. Намерих си един богат човек да се оженя за него, та да видя бял ден. Та ще ми простиш.“ Той се усмихнал и казал: „Може да доведеш твоя избраник, аз ще ви дам моето благословение. Не искам ни най-малко да носиш моята мизерия и беднотия.“ Тя го довежда и той я благославя. Не се минава дълго време и съзнават в Китай, че той е единственият човек, който може да уреди работите, да тури ред и порядък. Той станал първият човек в Китай. Тя се връща при него и му казва: „Аз много се радвам, че ти си цар. Аз съм готова да нося всичката съдба с тебе.“ „Моме, може – казал той – но аз ще ти дам един изпит.“ Взема той една чаша с нектар, излива я на земята и казва: „Ако можеш да събереш този нектар и да бъде той чист, както първоначално, може и ти да живееш при мене.“

Ако вие не сте герои да носите страданията, как ще носите радостите? Аз привеждам още един пример. Ако някой носи един кош хляб и каже: „Изпотих се“, кой ти е крив тогаз? Носи един хляб под мишницата. Казва: „С един хляб може да бъда гладен.“ Тогава носи коша. „Ама дотегна ми.“ Тогава едно от двете. Ние имаме чрезмерни желания, ние искаме да се осигурим за сто години. Че колко души се осигуряват. Щом имаш ум и сърце, ти си осигурен. Защото две неща са необходими: необходима е земята, необходимо е и слънцето. Щом има тия двете условия – въздухът и влагата, всички други работи ще дойдат. Ти на слънцето си може да сееш. Чувствата на човек, те представят човешкото слънце на земята, а човешкият ум представя неговото слънце. Защо е необходимо слънцето? Необходимо е слънцето да изпраща, да оплодотворява човешките желания. Желанията са растителното царство, което дава своите плодове. Човек не може да участва без сърце. В сърцето ще израснат всичките плодове, а от ума ще се оплодотворят. Ако умът го няма, всичко ще остане вътре в земята.

При самото възпитание на хората трябва да се даде една нова насока. Най-първо, вие ще запитате това, което учите, не че учите нещо ново. По отношение на човешките желания то е абсолютно ново, но по отношение на природата, то е старо учение. То е в реда на нещата, които съществуват. Казвате: „Дали тия същества съществуват, или не?“ Чудна работа. Мравите и досега още не са се убедили в мравешкия свят, че съществуват философи на земята, не са се убедили дали съществува човек, или не. Те казват: „Съществуват само мравки, но човек ние никъде не сме го видели, даже не сме в състояние да го фотографираме.“ Мравите нямат фотографии. Сега вие ще ми зададете въпроса, вие ще ми кажете: „Кажете ни как да излезем от това лошо положение, в което се намираме. Знаете ли, че криза е, пари нямаме, ние сме гладни, къща ни трябва, обуща, дрехи, трябват ни въглища.“ Съгласен съм, но ако държите старото учение, няма ли да ви трябват въглища. Казвате: „Ако ние придобием новото учение, какво ще придобием?“ Съгласен съм, нищо няма да придобиете. Но ако държите новото учение, пак нищо няма да придобиете и в единия, и в другия случай.

Тогава казвам, по-добре моят минус, отколкото старият минус. По-добре учението на Исуса, отколкото учението на Илия и Мойсея. Ако искате да сечете горите, Мойсей трябва да ви дойде на помощ, да ви каже как да направите вашите бъчви. Но ако искате да възпитате вашите деца, потребен ви е Исус. Ако искате жена ви да се подчинява, да ви готви хубаво, потребен ви е Илия и Мойсей. Там е законът, ще ви накара. Но ако трябва да се роди син или дъщеря, потребно ви е учението на Исуса. Ако искате да станете един генерал на войната, да побеждавате света, трябва ви Илия и Мойсей, но ако искате да разберете защо е създаден светът, потребно е учението на Исуса. Как ще завладееш цялата Вселена, как ще завладееш Месечината, Слънцето и другите звезди, с какви превозни средства? Гледаш някой път и казваш: „Какво ли има на Месечината?“ Сега наскоро са открили една малка планета и предполагат, че е направена от злато, казват, че е много близо и се приближава до Земята. Онези банкерите ще кажат: „Дано някак си падне.“ Учените казват, че имала 10–15 километра в диаметър и ако падне, тъй ще се забие дълбоко, че ще се забие в огнената ос на Земята. Ако може да остане на кората отгоре, биха се решили да дойде; ако ще пробие Земята, тогава по-добре да не пада, това злато не може да го използват.

Та казвам, в нас има такива желания, които, като паднат в нашата система, достигат до нашия огнен пояс. Та туй злато ние не може да го използваме. Това е обективната страна на щастието. Може да употребите закон. Щастието на всеки един човек е поставено в неговия ум, в неговото сърце и във вашата воля. Ще каже някой: „Ти в Бога няма ли да вярваш?“ Чудна работа. Щом ти имаш един ум, Бог се проявява в твоя ум; щом имаш едно сърце, Бог се проявява в твоето сърце; щом имаш една воля, Бог се проявява в твоята воля. Бог извън твоя ум, твоето сърце и твоята воля, той е непонятен. Сега при дълбоките разбирания на живота, за които сме засегнати, ние не трябва да правим онази погрешка, която едно време направил един човек в един параход, който е пътувал в Атлантическия океан. Този човек преследвал един богат човек, който носел една голяма сума в една торба. Той сполучил да вземе парите от богатия, като го приспал. Но тогава го среща капитанът и му казва: „Параходът потъва.“ Той слага тази торба. Капитанът казва: „След половин час потъваме, който може да се спаси, да се спаси.“

Потъва нашият параход. Ти си задигнал торбата с парите, но след половин час параходът потъва. Каква идея ще оставиш на човечеството? Какво ще оставиш на човечеството? Ако ти можеш да предадеш на човечеството живот, ако можеш да оставиш една свещена идея, един свещен подтик, ако ти можеш да освободиш човечеството от всичките тези болести, от глада... Като се яви един учител, в първо отделение преподава едно учение, като се съберат студенти, преподава друго учение. Няма противоречие. Христос имаше по-високо разбиране, Мойсей учеше децата, а Христос – възрастните. Тук няма спор. Рационализмът седи в следното. Всичките хора ние ги приемаме като души в света, които са дошли да се развиват. Приемаме, че всичките души имат еднакви права. По законите на природата имат еднакви права, но всичките души не могат еднакво да се проявяват, невъзможно е. Да ви приведа един закон, който съществува. Човек е направен от клетки, едни от които поддържат неговите крака, други поддържат неговата глава, трети поддържат стомаха му. Питам, тия клетки, които поддържат краката, имат ли свободата на клетките на човешкия мозък? Ще попитате защо е така. Но един ден клетките на мозъка ще слязат в краката и клетките на краката ще се качат в мозъка. Следователно има една обмяна. Постепенно клетките на мозъка ще слязат в краката и когато те научат този закон, клетките на краката ще се качат в мозъка. Няма никакво противоречие. Бедният човек има условия да стане по-умен. Той ще добие нещо в своята беднотия. Като стане богат, не само да стане богат, той трябва да бъде богат и по ум, и по добродетели. Доколкото той може да помогне на цялото човечество, той може да бъде добър. Неговата добрина се оценява според заслугата, която е принесъл на Цялото, защото всичките души, които съществуват на земята, съставят едно цяло. Има една тясна връзка, която съществува между всичките хора. Това те не съзнават сега. Засега ние съзнаваме, че всеки човек живее отделно, че се радва и страда. Но това е половината път. Тогава каква е връзката между един човек и друг?

Когато се явили Мойсей и Илия, какъв е бил разговорът? Разговорът е бил, как може да се приложи любовта като разумна, за да се повдигне човечеството и как може да се избегнат по един разумен начин противоречията на бъдещето. И не само в една епоха, защото християнството вече две хиляди години как се прилага. Има нещо, което зависи от човешката свобода. И онези, които са го прилагали, не са го прилагали както трябва. Затова в християнството има един дефект. Едно учение, каквото и да е, зависи от онези, които го прилагат, проповядват и които го прилагат. Ако се приложи добре, ще има резултати, ако не, ще претърпи едно видоизменение.

Ние се връщаме към онзи велик закон. В природата няма недоимък. Целта на природата не е хората да страдат. Страданието е едно временно учение. Ще дойде време, когато от страданията ни помен няма да остане. Но то ще бъде, когато хората станат крайно разумни и прилагат туй разбиране. Те трябва да схванат духовния смисъл, не външния смисъл на това учение. Сега някой е българин. Питам, като умре, какъв ще бъде. Ако кажем, че съществува задгробен живот, българи в другия свят има ли? Англичанинът, след като умре, какъв ще бъде? Католикът, православният, всички, като умрат, в другия свят какви ще бъдат? Има две възрения в този свят. Едни казват, че след смъртта всичко ще се свърши, а други казват, че няма да се свърши. Едни казват, че след смъртта ще живеят, други – няма, че няма живот. Онези, които отричат, че човек няма да живее, прави са в едно отношение, че в другия свят няма живот, както тук. В другия свят, в който ще влезете, няма живот на насилие. В онзи свят няма никакви затвори, няма никакви съдилища, никакви бесилки, всички са абсолютно свободни, ядат и пият, никой не върши никакво престъпление, всеки е зает с работа, няма никакви господари, които да заповядват. Всеки е господар на себе си. Това е онзи свят. Така аз твърдя. Дали вие ще вярвате, или не, то е друг въпрос.

Аз ви казвам, а някои от вас вярвате, а някои не вярвате. Но ако не вярвате, печелите ли нещо? Нищо не печелите. И ако вярвате, пак нищо няма да печелите. Ако влезете в онзи свят, ако той съществува, ако той е една реалност, ако влезете в него, веднага ще се изменят вашите възгледи. Ако няма онзи свят, ти като умреш, ще се свърши въпросът. Но като умреш, ако продължава животът ти в една възходяща степен, а не в низходяща, тогава какво ще кажеш? Ние имаме и други доказателства, но ние не се силим да доказваме по логически начин дали Господ съществува. Ние се базираме на една научна истина, не туряме никакво съмнение дали съществува другият свят. То е една реалност, както виждаме слънцето, както приемаме храната. Ако ти храниш с илюзии един човек, той губи от теглото си. Ако той тежи 5 кила, и след това той ще олекне толкова, че той ще хвръкне. Но ако го храниш с нещо реално, той нищо няма да изгуби от своята първоначална тежест. Ако той нищо не е изгубил от своята първоначална тежест, той нищо не е изгубил.

Другият живот не е отделен от този. Този живот влиза като една част от него. Онзи свят е целокупният живот. Ние на земята съставяме част от онзи живот. Не е животът само тук на земята. Има толкова милиарди слънца с техните планети и спътници. Мислите ли, че те са само пустини. Даже органически живот има в някои от небесните тела. Даже в Марс има същества, другаде има много напреднали същества, нали има канали. Във Венера има същества. Даже една рускиня е написала един разказ за жителите на Венера. Това не е само твърдение, това е една реалност, но съобразно с условията, които са, там съществува едно разнообразие във външните форми на живота. Някои отиват още по-далече и казват, че в центъра на Слънцето има живот. Топлината на Слънцето е отвънка, а вътре в Слънцето съществува една отлична атмосфера – пролет, градини. Там живеят разкошен живот. Най-хубавият живот в Слънчевата система е на Слънцето. Това са твърдения сега. Вие може да питате дали е така. Някои даже си позволяват да кажат, че са ходили на Слънцето и са се връщали, но те не са от България. От България още не са ходили, но има индуси, които твърдят, че са ходили на Слънцето. Индуските учени адепти твърдят, че човек, за да отиде на Слънцето, трябва пулсът му съвършено да спре и после, като се върне, да го събудят.

В Европа има само един ясновидец – Сведенборг, който е ходил на Слънцето. Той е бил един много учен човек във всяко отношение. Според него той е ходил на Слънцето, на Венера, на Юпитер, навсякъде е ходил и описва живота там. Много трезво пише този човек. Аз оставям тези въпроси, не искам да ги вярвате. Един ден, като дойде време, да ги проверите. За да вярвате, трябва да имате тези способности, тези чувства. За мене сега е безразлично дали вярвате, или не. Всеки не може да стане музикант. Идете при един френолог, той може да ви каже кой може да стане музикант. Бетовен, Бах са имали чело и глави музикални. Всеки не може да бъде Бетовен, Бах. Може да направиш нещо, но не като Бетовен и Бах. Навремето само един Бетовен се ражда, друг не може да бъде като Бетовен – или трябва да го надмине, или да бъде по-долу, точно като него не може да бъде.

Хората в света се раждат със свои особености, които означават, че всяка човешка енергия е различна. Ако вашите деди са живели разумно, ако пет, десет поколения са живели един разумен живот, гениален живот, и ти като техен наследник ще носиш техните дарби. Някои от тези дарби ще се проявят. Ще бъдеш скулптор, философ, учен, художник, генерал. Да бъде човек генерал не е лошо нещо. Защото всяко нещо си има своята добра и лоша страна. На земята е така. Всички тези имена трябва да се почистят от онези посторонни мисли, които са се напластили у хората. Кое е онова, което е влязло между господари и слуги? Аз съм виждал някой път слуга да налага господаря си на общо основание и онзи вика и се моли. Отивам, потупвам го по гърба и му казвам: „Защо го биеш?“ Слугата казва: „Изяде ме, не ми плаща цял месец.“ Отивам при богатия и му казвам: „Този човек ще те добие, ти имаш пари, плати му. Плати му повече и му прости, кажи му: „Трябваше да ти платя навреме.“ Някой път виждам, че господарят налага слугата. Питам го: „Защо го налагаш?“ Той казва: „Изяде ми парите, не ми свърши работа.“ Казвам на слугата: „Свърши му работата. Свърши я, за да бъде доволен от тебе.“ Той може да каже – ние трябва да бъдем свободни.

Свободата седи в разумното изпълнение на нашата длъжност. Аз имам предвид разумните господари и разумните слуги, гениалните господари и гениалните слуги, тия двата рода, а другите, то е друг въпрос. Ако ти си един гениален господар, който и да е той, какво трябва да се прави. На слугата казвам: „Ти си гениален, ти си талантлив, споразумейте се двамата.“ Всеки да изпълни своята длъжност в света. При такова едно разбиране на нещата, животът ще се подобри, понеже, каквато и служба да имаш, тя има отношение към живота. Ако имате един учител, който преподава математика, тази математика има отношение към живота. Геометрията има отношение към живота. Ако преподава музика, и музиката има отношение към живота. Изкуството има отношение към живота, архитектурата – също. Всички науки имат отношение към живота. Ако вие може да приложите тези науки в живота, добре. Някой път вие си играете с числата. Седите и пишете числата. Ако седите и си играете с числата, трябва да знаете, че има някои числа опасни. Ако ги напишете, веднага ще стане една експлозия във вас.

Ако вие произнасяте думите: ще умра, ще умра, ще умра, един месец, какво ще стане с вас? Ако някой е болен и казва на ден сто пъти: ще живея, ще живея, ще оздравея, след десет дена той ще бъде здрав. Ти казваш: „Няма да я бъде; няма да свърша работата; от мене човек няма да стане; аз не мога да вярвам.“ Тогава за какво си роден? Ти си роден за нещо в света. Трябва да знаеш кое е. Трябва да знаеш защо си роден. Съветвай се с най-разумните хора защо си роден. Попитай едного, втори, трети, четвърти за какво си роден. Питай едно дете: „Малко момченце, кажи ми за какво съм аз роден?“ То казва: „Роден си, за да помагаш на малките деца, да учиш малките деца.“ Като погледнеш, усмихнеш се. Роден си, за да помагаш. Ние сме дошли до една епоха, дето само в разумната вяра в реалността на природата, която съществува и която ръководи съдбините индивидуално на всеки човек, в това седи нашето щастие. Ние сме дошли до един кръстопът. Къде е моето щастие? Твоето щастие е в онова разумното вярване в реалната природа, която ръководи твоите съдбини, която действа в твоя ум, сърце и воля. Интересите на природата трябва да бъдат твои интереси. След това, като разрешиш този въпрос, иде твоето отношение към окръжаващите, към народа. Ако това разбиране е вярно, то ти ще можеш да изпълниш добре и другите твои отношения.

Та според мене Мойсей представя човешкото сърце, Илия представя човешката воля, а Исус – човешкия ум. Илия и Мойсей се занимават с материалните работи, а умът – с отвлечените работи. Той е единствената мощна сила в света, която движи цялата Вселена. Умът движи цялата Вселена. Всички неща в света се движат поради един велик ум. Умът движи света. Закономерността в света е образувана от този велик ум. И нашият ум е клон от този велик ум на Космоса. За мене това е една математическа аксиома, която има свое приложение. Всеки, който почне да постъпва така, веднага целият ход на неговия живот ще се измени. Аз съм влизал в някои нещастни домове. Които са слушали моя съвет и са постъпвали така, всякога положението им се е подобрявало: болните са оздравявали; ако са били бедни, положението им се подобрявало; децата им са по-добри. Но не само трябва да се вярва, но трябва да се работи. Ако аз бях възпитавал едно малко дете, ето какво възпитание бих дал. Ако стана един свободен учител в първо отделение, във второ отделение, едно дете иска да бие другото и вдига ръка, аз изваждам две семки от джоба си и казвам на детето, което иска да се бие: „Посади ги. Като поникнат, набий го колкото искаш.“ Той като посади динените семки, идущата година ще поникнат и ще ядат узрялата диня, която ще бъде червена. Ще му мине желанието да бие. Виждам – един мъж иска да бие жена си. Ще кажа на мъжа: „Вземи тези динени семки, посей ги и като узреят, бий жена си.“ Навсякъде може да приложиш това. Ти ще кажеш: „Това са детински работи.“ Ако го набиеш, геройство ли е това? Това е още по-детинско според мене. Природата постъпва по същия начин. Трябва ни начин на възпитание.

Ние, съвременните хора, реагираме на природата, реагираме и на себе си. Никога не реагирай на доброто в себе си. Защото, като реагираш на доброто в себе си, тогава ще създадеш злото в себе си. Ако ти не пропущаш благородните енергии да минат през твоя ум, през благородните чувства и благородните идеи, тази енергия ще мине през отрицателните ти черти и ще ти причини пакост. Не реагирай и против себе си. Ако си гладен, наяж се. Ти казваш: „Аз няма да ям.“ Ако си бос, обуй се. Не отричай. Някой ще каже – и без дрехи може. Не, не отричай това същественото, към което твоят дух се стреми. Искаш да пишеш, пиши, макар и да не станеш поет. Искаш да философстваш, философствай, макар и да не станеш философ. Каквото желание и да имаш, направи го, за да станеш човек. Всичко е за тебе. Този свят, както е създаден, ако ти един ден го разбереш, ще имаш нужда от всичко: и от музика, философия, архитектура, и те ще бъдат намясто, но ти трябва да работиш в себе си и не бързай.

Но може да имаш желание да станеш министър-председател. В България колко души имат шанс да станат министър-председатели за десет години? Най-много десет души. Това са пет–шест милиона българи. Ако кандидатите са един милион или 500 хиляди души, тогава след колко години те ще имат шанс да станат министър-председатели. Но ти може да заемеш една длъжност много по-високо от министър-председател. В света не са управляващите, които движат света. Има хора, които са затънтени някъде, но тяхната мисъл е толкова силна, че тя има силно действие. Бах е писал и след заминаването му са намерили, че е писал гениални съчинения. Този човек е писал, и малцина са подозирали неговата гениалност. Който свири Бах, изпитва трудност. Бах е пробният камък, много мъчни са позициите, преплитането на ръцете при пианото. Този пример вземам в музиката само като разяснение. Ако ти добиеш това чувство на ясновидство – каква ще бъде съдбата на всички европейски народи, каква ще бъде съдбата на английския, да ти е ясно и знаеш съдбата на Америка, на Франция, каква ще бъде съдбата на България, на твоя дом, ако знаеш това – тогава ти не седиш ли по-горе от министър-председател. Ако ти знаеш какви геологически промени ще станат, веднага ще кажеш на тези хора да се изселят, защото след десет години това място ще хлътне. Или пък ще кажеш за друго място: тук се заселете, понеже след десет години на това място всичко ще потече.

Природата е турила пръста си по цяла Европа и чертае. Пръстът ѝ върви, чертае цяла една карта. Хората усещат това и всички се безпокоят. Този пръст чертае и засяга всичко, и се чудят хората какво е влязло в света. Нещо ново е влязло в света, влязла е една разумна сила в света, която казва на хората: „Така, както сте живели досега, не трябва да живеете.“ Пита един слаб човек: „Как да търпя? Онзи човек ме обиди.“ Казвам му: „Ти си слаб, какво ще правиш? Не е ли по-добре той да ти стане приятел?“ По-добре е да спечелиш един човек, отколкото да го убиеш. Защото днес ще убиеш едного, утре тебе ще убият, тогава какво се добива от това.

Има едно учение в света, което казва, че лошите хора трябва да се премахнат от света. Туй е написано, така е писала и природата, тя вече е ангажирала и параходи и от България, и от всички европейски държави, десетина милиона хора ще се преселят на едно ново място на изгнание, за да се поправят. Ще се изселят в цяла планета, а пък има друга планета за добрите хора, там ще се пренесат те. Някои от вашите роднини, които умират, няма да се върнат на земята вече. Роднините ви ще се върнат на земята, когато се оправят и забогатеят на онзи свят.

Но да се върнем към съществената мисъл. Кое е онова, което трябва да придаде една ценност на живота? Ние казваме: „Нека живеем, за бъдеще да живеят нашите мисли и нашите дела.“ Но какво подразбираме ние под нашите мисли и нашите дела? Истинският живот е в ума. Ако има ум, той ще живее, ако няма ум, ще е ограничен, животът му ще бъде ограничен, както на затворника. Ако има книги да чете, тогава има смисъл, но представете си, малко хляб му дават, пък го поставят на мъчение, и той изпада. Ако той има хубави книги, той ще спечели. Ако дойде един добър човек само да насочи ума му и да каже – от този затвор има нещо по-хубаво, той може да се освободи от затвора един ден. Ние виждаме в Евангелието апостол Петър, като го хванаха и го туриха в затвора, можеха да му отрежат главата, но 120 души се молиха за него да го избави Бог и една нощ ангелът го бутна и паднаха веригите, и му каза: „Ставай, облечи се.“ Бутна вратата и се отвори. Каза му: „Върви си и не се връщай тук.“ На сутринта става стражата и вижда, че няма Петра. Вярващите ще кажат, че някой ангел слязъл, а пък рационалистите ще кажат, че са подкупили стражата. По който и да е начин, Петър излезе от затвора. Кое е вярното? Ако са подкупили стражата, е едно, ако ангел е дошъл да го избави, е друго.

Съществува едно учение в света, което предава на хората живот, което задоволява всички копнежи на човешката душа и дава възможност на човека да се изявят всички негови способности. Тогава и в най-ниско положение да се намира, той е доволен от себе си и счита, че е господар на положението си, че не е роб на условията. Ако ние сме роби на условията, тогава ние не сме свободни. Но ако условията зависят от нас, тогава ние не може да се откажем от тях, ние създаваме условията.

В сегашния свят се изисква следното. В сегашния свят има нужда от повече музиканти, поети, философи, бащи и майки, които, ако биха провели една разумна работа – да покажат на съвременния свят пътя, по който трябва да вървят, щяха да имат една сполука. Те казват, че хората трябва да живеят добре, но нямат база. Те искат да направят добро, но ако от Англия излезе нещо добро, ще кажат, че Англия е заинтересована. Ако от Франция излезе нещо добро, ще кажат същото. Но откъде трябва да излезе? Трябва да излезе от душата, от сърцето на цялото човечество. Народите в света съществуват като удове на цялото човечество. И българите, и англичаните, и французите по същество, по мисъл, хората по нищо не се различават. По външния строеж на тялото има известни различия, има различие в черепа. Черепът на българина се различава от черепа на англичанина, на французина и черепа на германеца се различава. Онзи, който изучава черепите, може да каже – тази глава е българска, французка, английска, германска. Даже в Америка има хора, които са изучавали черепите, могат да кажат от коя секта е човек.

Казвам, човек живее в един век на светлина, трябва да си създаде малко по-друга глава, по-друго разбиране. Умните хора не трябва да вървят по ума на миналото. Ще ви приведа един смешен разказ. В турско време отива един аянин при един български чорбаджия – местния свещеник, зимно време на гости. Домакинът вижда свинята и казва на този аянин: „Слушай ефенди, времето ще се развали, ще има голям сняг, и то за цяла седмица, не ще може да се мръднеш. Виждам, че моята свиня пренася сламки от едно място на друго. Това показва, че времето ще се развали.“ Аянинът го послушал, качил се на коня и си заминал. Така и станало. Като отишъл в своето село, повикал ходжата и му казал: „Кога ще се развали времето?“ Ходжата казал: „Това е на Бога работа.“ „Как на Бога? На попа свинята знае кога ще се развали времето.“ И гаргите знаят кога ще се развали времето. Когато ще се развали времето, гаргите се качват нагоре, а пък когато гаргите слизат надолу, времето се подобрява. В света има една наука, от която ние всички може да се ползваме.

Та казвам, трябва да имаме главите на нашите предци, трябва да се сравняват главите на българите отпреди хиляди години с днешните, за да се види дали има някакъв прогрес. Също така трябва да се сравнят главите на англичаните. Ако сравним предипотопните глави и сегашните, има голяма разлика. От времето на Христа досега ще намерим голямо изменение. Един автор твърди, че откак англичанките започнали да се борят за своите права, са с два сантиметра по-високи. Значи мозъкът на английската жена е придобил нещо повече. Когато някой човек стане духовен, той придобива нещо. Да не мислите, че като стане човек духовен, то е напразно. Той придобива една разумна материя, която съществува в природата. Той трябва да преустрои мозъка си. От количеството на тази материя той трябва да внесе нещо в себе си. Тази материя трябва да приеме в себе си чрез храната, въздуха и светлината. От три източника ще приеме. Когато ние сме културни хора, тази благородна материя трябва да я приемем чрез храната, въздуха и светлината, и тя ще стане плът от плътта ни, кост от костта ни.

Българинът много вярва в мерене. Той казва: „Мери човека.“ И сега почнаха да мерят хората. Има известни мерки, които показват здравословното състояние. Има известни числа на главата, които показват хубаво нещо – от този човек ще излезе нещо. При друг човек друга мярка има, показва, че няма нищо хубаво. И точно така е. Има хора, които си служат с тия мерки, и са цели ясновидци. Те гледат на ръката на един човек и казват: „Ти ще имаш две деца, едното дете ще умре, и другото ще остане.“ И така става. На ръката е написано. Как така става? Но не всеки, което казва, става. Човекът ти казва и кога ще умреш – ще свършиш на 35 години. Ако и двете ти животни линии се прекъсват, той ти казва да се приготвиш, отсега започни да се приготвяш. Има други от тях, които ще ти покажат начина да измениш нещата. То не е фатално, може да измениш тази линия. Значи дядо ти, прадядо ти са живели един неестествен живот и ако измениш живота си, тези линии ще се съединят и ти ще избегнеш кризата, която очакваш. Ако ти измениш начина на живота си, ти веднага ще измениш и съдбата си. В това отношение, които сега минават за поругани, ще се оценят. Бъдещето е с тях. Имаш едно дете, ще повикаш един учен човек да ти каже здраво ли е детето, как трябва да се възпитава, какви лоши и добри черти има, на каква възраст трябва да се ожени, каква професия трябва да вземе. Всичко това трябва да го знаеш. А пък сега казваш: „Каквото Господ даде.“ То е сегашното учение. А пък в живата природа не е така. В разумната природа там се знаят нещата. Всеки човек знае какво ще стане с него и му създава съответно възпитание. И този човек става точно такъв, какъвто е създаден.

Та казвам сега, вие, които ме слушате, които сте стари или млади, ще кажете: „От нас какво ще стане?“ На старите казвам, вие може да се подмладите. Старият човек да се подмлади не е мъчна работа. То е работа на алхимиците. Може да се подмлади човек. Сега учените хора чрез присаждане на някои жлези се подмладяват. Но ние знаем други методи за подмладяване, не с жлези. Може човек да се подмлади не както сега. Може човек да се подмлади. Най-първо, ще развиеш волята си, да освободиш волята си вечерно време от всички тягостни мисли. Ще мислиш, че работите ти са уредени, че си министър-председател, че заповядваш на целия свят, че имаш милиони в банката. Но ще кажеш, че това е илюзия. Не е илюзия. Твоите очи, които имаш, струват десет милиона английски лири. Твоите уши, които имаш струват пет милиона английски лири. Езикът ти струва седем милиона английски лири. Носът струва петнайсет милиона английски лири. Стомахът ти струва два милиона английски лири. Белите ти дробове – един и половина милиона английски лири. Такава грамадна сума. Тогава беден човек ли си? После имаш човешкия ум. Ти оперираш с най-великите неща в света – ума и сърцето, а ти минаваш за беден човек. Не ходи да лъжеш себе си и хората. Аз не говоря за онези от вас, които имаме това съзнание.

И когато Мойсей и Илия и Исус се разговаряха, те се разговаряха за най-възвишените въпроси, за онзи порядък, който трябва да дойде. Искаха да приравнят земния порядък с онзи горния порядък. Ако нямаше слънцето, тогава земята какво ще ражда. Земята ражда това, което отгоре от слънцето идва. Ако възвишените мисли не идват отгоре, тогава земята не може да се развива. Сега не засягам обществените въпроси. Хората могат да поправят живота както искат, те са свободни. Растенията поправят както искат и животните – също. Но казвам, разумните хора в света как трябва да поправят живота си? Тогава, ако аз мога да поправя своя живот, също така, ако окръжаващите могат да поправят своя живот, тогава хората са разумни. Но нас ни предстои много трудна работа в света, както на онзи студент му предстои грамаден труд. Професорите няма да бъдат към него снизходителни. Трябва ви едно верую в света, съобразно това, както сме родени. Раждането съставя този капитал, тази мощна сила, която е вложена в човека.

Всеки човек има момент, когато е доволен от себе си. Има моменти, когато човек е доволен от положението, което заема. Той може да бъде богат, беден, може да си даде правилен отчет, защо е станал такъв. И като разумен той по-лесно може да изправи погрешките си. Ако са негови, той може да ги изправи, а ако те се дължат на окръжаващата среда, и това може да изправи. Например вземете един техник. Ако знае погрешките на едно здание, може да ги изправи, ако не знае, друг ще повика да ги поправи. Всички научни области ни допринасят как трябва да се поправят нещата, но се изисква хора с прогресивни идеи. Има два метода. Единият метод е активен, а другият е еволюционен. Единият казва, че по еволюционен път ще се поправят нещата, а пък другият, активният, казва – да ускорим. Но трябва да знаем начина на ускоряването. Ако ти ускоряваш едно движение и ако не знаеш закона на ускоряването, то пътят може да не издържи, може да стане катастрофа. Ако параходът потъне и всички хора се издавят, тогава какво благо е това. Ако една война избухне и 50–60 милиона хора загинат, какво добро това ще донесе на човечеството. Ако един човек затлъстее и стане богат на тлъстини, това нищо не допринася, но ако измършавееш съвсем, и това пак нищо не допринася. Капиталът трябва да отиде не само за една способност. Някой човек може да посвети живота си само за ядене и пиене или само за наука, или само за художество. Но това са едностранчиви развития. Но на човек трябва да се развие целокупната му природа. Трябва да се съединят материалните усилия, духовните му усилия и умствените му усилия в едно, за да може да се произведе нещо добро.

Някои искат да бъдат общественици. То не е лесна работа да бъдат общественици. За да бъдат общественици, те трябва да бъдат най-умните хора, най-силните хора и най-енергичните хора. Казва се: „Каквато му е главата, такъв ще му бъде и домът.“ В тази беседа аз не разрешавам проблемите на света, какво ще стане сега. И без да говоря, животът си върви по определен път. Той няма да се измени. Те няма да изменят своя път. Сегашната култура няма да измени пътя си, но ще се върви до крайните резултати. Но все таки ще стане едно уравновесяване на хората. От големите страдания хората ще се сближат и предполагам, че един ден те ще намерят пътя. Пътят, който Христос е показал, е пътят на човечеството. Будистите показват пътя, по който Буда е вървял за времето си.

Сега човечеството трябва да хване един нов път. Предполага се, че в света иде една нова раса, съвсем нови разбирания ще има. Всичко ще се измени. Малкото дете става голямо. То не се подчинява вече и не може да вярва, така както е вярвало едно време, и ще разговаря вече доста умно с баща си. И ние вече сме доста израснали и много разумно трябва да се разговаряме с живата природа. Аз не искам да поддържам ничия страна. Всеки е свободен да има каквито възгледи иска, но никой не трябва да налага своите възгледи на другите. Аз ще ям и пия както искам и вие ще пиете и ядете както искате. Ако ядем разумно, за нас е добре, ако не ядем разумно, ще носим последствията. У някои от вас може би се заражда желание да попитате, за да се уяснят някои въпроси. Никакви въпроси не могат да ви уяснят същественото. Има неща, които не могат да се уяснят в света. Какви ще бъдат крайните резултати, това не може да се уясни. Един учител преподава по музика. Едно дете трябва да следва 5–6 години най-малко, за да може учителят да уясни някои неща. Ако е даровито, може след 1–2 години.

Трябва разбиране на разумните закони на природата. Природата не представя един механически процес. И механизмът действа в нея, но природата е крайно разумна. Часовникът следва механически, но зад него седи една разумна сила и часовникът ще покаже разумно време. Машината ще покаже времето, ако има разумна сила зад нея. Ти може да кажеш: „От мене ще стане музикант.“ И след десет години ще стане музикант само ако знаеш кога да кажеш тези думи. Ако туриш мисълта, че няма да станеш, ти ще се спънеш. Знаем, че не трябва да кажеш, че утре ще отида на Витоша, ако има препятствия. Ако времето не е хубаво и има препятствия, аз ще отложа екскурзията за по-благоприятно време. Разумността в света изисква това. Ако пред нас имаме непреодолими мъчнотии, тогава трябва да чакаме тези мъчнотии да се премахнат. Ако слънцето дойде, да отидем, а ако не е дошло, да чакаме – и тогаз. Това е разумното.

Възгледите на старото и новото трябва да ги примирим. Ние например не можем да отхвърлим един стар възглед на яденето, на дишането. Ще ядеш и ще дишаш, но има един нов начин на мислене. Мога да ви кажа по кой начин може да се мисли. Единственото нещо, което може да се внесе в нас, то е благородната, възвишената мисъл. Всеки трябва да остави тези мисли да дойдат в него. Старото и новото да действат в човека разумно. Трябва да се примириш със своите деди, които живеят в тебе. Ще притуриш един глас на това, което деди и прадеди са турили в тебе. В това седи развитието на човешкия ум, сърце, душа и дух.

Казва се там, че учениците са били заведени на висока планина и явил им се Мойсей, Илия. Значи в света на разумните хора няма смърт. Смъртта съществува само там, дето няма разумност. Човек може да бъде видим или невидим. Става въпрос за умиране, за гниене на тялото. Казва се в Писанието: „Няма да оставя преподобния си да види изтление.“ Ти ще кажеш: „Кой досега не е умрял?“ Всички могат да умрат, но всички няма да изгният. Семето, което изгнива и изниква, не е умряло, но онова семе, което не е изникнало, то животът в него продължава. Сега онези, които вярвате, приемете го според вашата вяра, а онези, които мислите, приемете го според вашата мисъл и го нагодете според вашето разбиране. Изследвайте нещата. Ако може да отидете по-далече от това, което сме казали, ако можете да приложите тези идеи, аз ще се радвам. Аз се радвам, когато човек приложи едно учение, което да внесе здраве, свобода. Това е целта на нашия живот на земята. Под думата свобода се разбира всички хора да живеят един сносен разумен живот. За да дойде този разумен живот, се изисква по-дълго време. На света предстоят още големи изпитания. Светът има още много да страда. Ако всяка година умират по 35 милиона хора, в десет години ще умрат 350 милиона хора. Трябва да умрат, за да дойде едно колко-годе подобрение. Каква жертва трябва да се даде? В света идат на година 40 милиона хора, а 35 милиона заминават. Тези, които идат, носят новото в света. Това го носи Христос. Това са идеите на новото човечество. Христос подразбира човек, който победи всички противоречия на земята. Това не подразбира един индивид, на който хората трябва да слугуват, но един индивид, който представя идеала, как трябва да се живее. Както той е победил, така и хората трябва да победят.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Да допуснем, че някой посегне до моята ръка и целува само нея. Но представете си, че той се запознае и с другата ръка и се чуди коя ръка да обича повече. За него това е едно противоречие, но за мене няма противоречие. Представете си, че той вижда ухото на човека. После вижда косите и трябва да ги брои. И най-после, като види тялото, после ще дойде до сърцето му, душата му, до неговия дух, до неговата обширна реалност. Също така всички хора са части от едно цяло. Човек ще види единството. Това противоречие, което сега съществува, ще изчезне. Той ще види, че всички тези живи души съставят едно цяло, че това са части от едно живо същество, което трябва да бъде обичано. Ще дойде от любовта към частите до любовта към Цялото. Значи да обичаш Цялото. Всеки един човек става един повод да обичаш Бога.

Сега ние се сърдим, че някой обича някого повече, а другиго по-малко. Това е противоречие за нас, а не за Бога. За Бога не е противоречие. Когото и да обичаш, за Бога е все едно. Сега не знаем кого обичаме повече. Аз меря любовта така. Ако обичаш някого, той се приближава до Бога, тогаз моята любов към него е правилна. Но ако при моята любов той загубва възвишените възгледи, тогава аз съм препятствие за него. Тогава няма да седя пред него, а ще го подтиквам да върви напред. Когато някой ме обича, неговата любов трябва да ме подтиква да се приближавам към Бога. Хората един друг трябва да се подтикват напред. Сега така се говори, но колко е мъчно да се намери един начин, за да се изяви любовта. Ако направиш нещо на един човек, ще го съблазниш; ако му дадеш дрехи, ще го съблазниш; каквото и да му дадеш на земята, ще го съблазниш. Тогава направи му нещо, без да те знае той. Идеалното е това.

Ние какво трябва да правим, които сме тук на земята? Като обичаш някого, намери най-хубавите, най-възвишените качества в него. И като си спомниш за него, да имаш едно високо мнение. Сега го държиш в ума си и си казваш: „Той си има една слабост.“ Остави слабостта настрана. Бог е във всички хора, но не присъства в една степен във всички хора. В чешмите тече вода, но в една тече повече, в друга – по-малко. В морето има вода много повече. То е един мъчен въпрос. Не мислете, че е лесен. Аз съм се натъквал на тези мъчнотии, по някой път на големи мъчнотии съм се натъквал. Някой път може да ви дам задачи, които са почти нерешими. Запример аз не искам да ме приемат на гости и да оставят на мене своята топла стая, а те да останат на студено на 30 градуса под нулата. Аз бих предпочел да стоя в студената стая. Аз си нося в джоба печката и ще си стопля стаята. Ето де е съблазънта. А пък всички ние искаме другите да се жертват за нас.

Аз се питам, защо другите хора да се жертват за мене, какво съм направил за тях. Това е прерогатив само на Бога. Бог е създал целия свят. И ако те изявят Божествената Любов, аз съм съгласен. За да оценя Божествената Любов, аз съм съгласен да вляза у тях. Но ако искат да ме приемат, за да покажат колко те ме обичат, тогава аз няма да приема това. Ако те го направят, те непременно ще ми дойдат на гости, и пак ще бъде студено времето. И ако не отстъпя топлата стая, тогава ще мислят отрицателно. Тогава трябва и аз да отстъпя топлата стая на тях. Ето едно ръководно правило, можем да го приложим.

Като направиш добро някому, това добро остава за вечността. Ние сега имаме калугерски разбирания за любовта. Сега не знаем кое е право и кое е криво. Душата е толкова чиста, че е облечена със седем облекла. Досега човешката душа никой не я е целувал. Като целунат физическото тяло, само долните четири облекла са му близо, те вземат участие в целувката. Щом обичаш някого, той веднага иска жертва, казва: „Ще напуснеш баща си и майка си.“ Като дойде законът на любовта, все по същия начин се разрешава въпросът. Обаче сега ние трябва да разрешим въпроса по друг начин. Толстой, като мина 80 години, едва тогава му дойде наум да отиде в манастир, и тогава го взеха горе, да няма нужда да отива в манастир. Той се намираше в много трудно положение вкъщи. Жена му му казваше: „Нашият реформатор иска да спаси света.“ Той не може да я убеди.

В сегашния живот има нещо трудно, което трябва да се направи. Минаването във висшия живот трябва да бъде последователно. Няма кланости. Калугерството не е разрешение на въпроса. Бягането в горите, това чувство е допринесло нещо, но не е разрешение на въпроса. Тепърва трябва да се разреши въпросът.

Всички мислят за нас, че ние постоянно се молим. И право е. Умът ни – постоянно съсредоточен. Много е тесен пътят.

„Отче наш“

Единадесета неделна беседа

4 декември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета част от третата глава от евангелието на Йоана. „Имаше някой человек от фарисеите на име Никодим, началник юдейски.“

„Духът Божи“

Имаше някой человек от фарисеите, който се наричаше Никодим. В математиката има задачи с неизвестни, които трябва да се разрешат, за да станат известни. Ние живеем в един свят, който е колкото известен, толкова и неизвестен. Повидимому ние мислим, че разбираме света. Обаче в живота има всякога неща неразбрани. Когото и да попиташ, той мисли, че разбира живота, но в края на краищата той остава с впечатлението, че не е разбрал живота. Старият мисли, че има много знания, но в края на краищата и той умира с впечатлението, че не е разбрал работите.

Преди няколко време говорих за Шопен, роден в Полша, във Варшава, на 22 февруари 1809 година. Той е бил талантлив музикант, обаче някои го изкарват гений. Според моето мнение обаче той е бил първостепенен талант, който е писал дребни работи. Баща му бил французин, майка му била полячка. В 1829 г. той отива във Виена, а в 1831 г. тръгва за Лондон, но остава в Париж, дето се запознал с една госпожа писателка – Жорж Санд. След време обаче между тях става някакъв разрив, за което говорят неговите тъжни песни в живота му. Тази любовна драма в живота му се отразила на неговите тъжни песни. След това той заболял. Шопен бил силно поетическа натура със силно музикално въображение, но и със силно развити лични чувства. Той бил влюбчива натура и жените се влюбвали, привързвали се много към него. Навремето си много говорили за него. Той имал силно разработен музикален стил. Той имал голям изблик в чувствата си, но останало в него едно голямо неудовлетворение. Че имало нещо незадоволено в неговото сърце, се вижда от това, че той не мислел много дълбоко върху живота. Това не значи, че той имал лоши стремежи, но дълбоко вътре имало нещо незадоволено в него, вследствие на което даже и в най-веселите му песни имало някаква тъга. Тъгата прониква навсякъде в неговите песни. И наистина, когато французката и славянската кръв се смесят, те създават голямо различие. Преди всичко французите са стар народ, а славяните са млад народ.

Та понякога, когато старият дойде да живее с младия, той всякога става тъжен. И когато младият дойде да живее със стария, и той става тъжен, защото има нещо неразбрано в живота. Старият има съвсем други възгледи за живота и младият има съвсем други възгледи за живота. И единият е прав, и другият е прав. Както и да е, но има две течения в живота: едното е радостно, другото – тъжно. Тъжното, или скръбното, състояние произхожда винаги от сърцето, а не от ума на човека. Всичките нещастия в живота произхождат все от сърцето – значи има нещо неразбрано в него. И онзи, който скърби, и той не знае защо скърби. Изобщо хората нито в радостите си знаят защо се радват, нито в скърбите си знаят защо скърбят. Защото, ако майката би знаяла историята на своето дете, тя не би се радвала, когато то се ражда. Или ако тя би знаела какво може скръбта да ѝ донесе, тя не би скърбяла. Защото винаги в живота всяка една скръб се последва от една радост и обратно, всяка радост се последва от една скръб. Това е като закон, като правило в живота. Човек в първо време се радва, но после ще свърши със скръб. Той се ражда, но ще умре. Като се ражда детето, всички го посрещат с почести, с угощения, с радости и веселби. Майката го обвива в пелени, дава му ядене, хранят, учат го, но един ден този човек умира, погребват го, всички го изпращат със сълзи и плач. Като те занесат на гробищата, там ще се четат надгробни речи и ако си българин, ще те заровят, ще хвърлят малко пръст отгоре ти. Ако пък си англичанин или друг някой, ще има паметник, хубави надписи на гроба ти, венци и т.н. Сега, като ви говоря за Шопена, аз не искам да ви оставя тъжни впечатления, но казвам, че музиката на Шопен е за здрави хора. Който е здрав, не с разклатено здраве, и с издръжливи нерви, нека слуша музиката на Шопена. Който иска да се предпази от заболявания, той не трябва да слуша музиката на Шопена. Шопен не е за болни хора.

Имаше някой человек. Человек е само онзи, който мисли, но не и който чувства. Онзи, който само чувства, той е животното, той не е човекът. Някой казва: „Аз тъй чувствам.“ Щом чувстваш, ти си животно. Щом мислиш, ти си човек. Следователно, който чувства и не мисли, той не е даже и животно, той е звяр. Това, което върши престъпления, то не е човекът, то е звярът. Звярът върши престъпления, а това, което мисли, то е човекът. Така трябва да се определят тези понятия. Що е човекът? Същество, което мисли право и не върши престъпления. Така познават човека на небето, или в онзи свят, между съществата, които мислят право и не вършат престъпления. Следователно всички онези, които мислят и не вършат престъпления, те са хора, човеци са те. Всички онези, които не мислят и вършат престъпления, те са или животни, или зверове. Под думата звяр аз разбирам същество, което не знае и не разбира защо му е даден животът. Всеки човек, който не разбира живота и не мисли, а счита, че само той, като е роден, има право да живее и използва всички блага, той е звяр. Той мисли, че всички други хора са родени да се мъчат. Всеки човек, който разбира живота и иска всички да живеят, както и той живее, той мисли право. Той е човек. Този е идеалът, към който бъдещото поколение трябва да се стреми. Каквито и да са хората, те трябва да живеят.

Мнозина разглеждат, че някои хора са светски, а други са религиозни. Това обаче не оправдава хората. Защо? Защото често религиозни хора вършат престъпления, а светски хора не вършат. Какво изисква набожността? Каква религия е тази, която върши престъпления? При това положение за религия не може да се говори. Под думата религиозни хора трябва да се разбират такива, които мислят, които вършат добро и които не правят престъпления. Това не са слабите хора, те са най-силните хора в света. Хора, които се видоизменят, т.е. не умират, за тях е бъдещият живот. Мнозина питат може ли човек да не умира. Може. Мислите ли, че гъсеницата, която излиза от своя пашкул, умира. Не, тя не умира, но тя е изхвръкнала. Нима мислите, че ако гъсеницата е престанала да живее като гъсеница, че тя е извън тялото си?

Сега няма да се спирам подробно върху този въпрос, защото има обширна наука, според която може да се познае кога човек е умрял и кога живее. Между живота и смъртта има едно разграничение. Аз определям смъртта и живота по следния начин. Смъртта е най-голямото ограничение, в което може да се постави едно разумно същество. Животът пък е най-голямата свобода, в която може да се постави човешкият ум. Следователно човек се намира между тези два полюса. Значи смъртта се определя като най-голямо ограничение. Това ограничение е необходимо за човека животно и за човека звяр. Човекът животно и човекът звяр ще минат през смъртта, през най-тънката цев, която съществува в живата природа. Тя е посаждане. Следователно, когато природата иска да се избави от такива типове, тя ги прекарва през най-тънката цев, дето и злото се спира. Когато злото дойде дотам, и то спира. Злото не може да мине от другата страна на тази цев, т.е. от другата страна на смъртта, защото от другата страна на смъртта, там е вече животът, животът на безсмъртието.

Какво се крие зад смъртта? Какво се крие, преди да е умрял човек? Ние знаем, че зад смъртта се крие животът на безсмъртието и който може да мине там, той оживява, но който не може да мине там, той остава в областта на промените, на ограниченията. Сега някой ще каже, че човек ще изчезне. Не изчезва човек. Нищо в света не изчезва. Въпросът не е в изчезването, но питам, какво се ползва, ако има много сетива и не може да ги упражнява. Ти имаш крака, ръце, но не си в състояние да ги движиш; имаш глава, но не можеш да мислиш; имаш очи, но не можеш да виждаш; имаш уши, но не можеш да слушаш – нищо не можеш да използваш. Какво те ползват тогава? Нищо не те ползва. Човек е само онова, което той може да тури в действие. Това е негативната мисъл. Под мисъл аз разбирам това, което е храна на човешката душа. Аз разглеждам душата в съвсем друг смисъл от този, който обикновено разбират. Под думата душа аз разбирам най-възвишеното, най-благородното в света, видимото, което съществува в света. Умът пък е нещо невидимо, но единственото реално нещо за човека, това е неговият ум. Единственото безсмъртно нещо у човека, това е неговият ум. В смъртта чувствата на човека се прекратяват, и той не чувства вече. Той не чувства нещата като жив човек, но у него остават само известни впечатления от неговите желания, известна интензивност. Отвън този човек е пасивен, но може да се събуди. Отвън седи като един зародиш, пасивен е. Обаче, ако този умрелият човек го турите в едно тяло и дойде в съприкосновение с този жив човек, в него веднага ще се проявят известни инстинкти. След като грешният умре, той си остава пак същият. Ни най-малко смъртта не го е изменила. Той се изменя, когато мине само от другата страна на смъртта, а именно, в живота. Докато е в смъртта, той си е същият. Следователно, докато умът не дойде в човека и той не почне да мисли, той не може да се измени. Единственото нещо, което може да измени човешката натура, това е неговият ум.

Следователно умът е от нов произход, той отскоро е дошъл. Във времето на Мойсея, когато са писали тия неща, хората още не са ходили по своя ум. Какво нещо е умът, тайната на ума, това знаяха само египтяните, посветените. И Мойсей знаеше какво нещо е умът. Единствен той знаеше тайната за ума, а всички останали от израилския народ ходеха по своето сърце, по своите чувства. И Мойсей каза на израилския народ. В този ден Бог не ви даде един просветен ум, нито едно разумно сърце, да разбирате кои неща са постижими и кои са непостижими. И всички страдания на съвременните народи се дължат именно на стремежите на тяхното сърце. И всички французи, германци, китайци, японци и другите народи, всички имат желание да станат нещо велико, да направят знамения, но тези им желания не се дължат на ума. Това не е човекът, който мисли. Всички тия народи, които днес минават за културни, всички говорят за съвременната култура, за другите култури, но те не знаят в какво се различава нашата култура от другите култури. Като погледнете на всички ония култури на Персия, на Асирия, на Египет, които отдавна са изчезнали, обаче те са оставили своите недъзи и в съвременните народи. Техните недъзи и до днес съществуват като задачи за разрешение. Религиозните хора казват, че Господ ще оправи света. Думата Бог в български език няма глагол, от който да е произлязла, от което се вижда, че тя не е от български произход. Нашият Господ е английският Бог. Ние казваме: „Господи, Боже наш.“ Бог има два принципа. Бог и Господ. И в двата принципа се крият две различни идеи. Господ е нещо, което съдържа в себе си любовта. Бог е онова, което съдържа в себе си мъдростта. Това са два принципа. Единият носи абсолютната любов в себе си, а другият носи абсолютната мъдрост в себе си. И двете се съединяват в едно и дават абсолютното понятие.

Сега хората застават и казват: „Няма Господ в света, няма никакъв Бог в света.“ Всеки, който отрича Бога в себе си, той е безумен. И животните нямат никакъв Бог, и те не вярват в Бога. Те вярват в човека, който ги впряга и ги бие. Като видят това божество, те бягат от него. Единственият Господ за животните, това е човекът. Но какво понятие имат те за своето божество? Те казват: „Да те пази Господ от това божество. То знае само да те вряга, да те гони, да те бие.“ Ужасно е това божество за животните. Та понякога и ние имаме такова понятие за Бога – като за същество, което само измъчва хората. То е друг въпрос вече. За да разбере човек дали има Господ, или няма, той трябва да има ум. Умът съдържа всичко в себе си. Той е безсмъртно начало. Това е човекът, който мисли. Ние отричаме Бога по единствената причина на нашето сърце. Всякога, когато ние се огорчим от нещо, ние сме готови да се нахвърляме върху нашите приятели, върху нашите братя и сестри, върху нашите майки и бащи, че били несправедливи спрямо нас, че не се отнесли спрямо нас както трябва. Ние идваме в света с големи претенции. И интересното е, че всеки, който страда, казва: „Защо ме е оставил Господ да страдам? Все аз ли трябва да страдам? Защо ме е оставил Господ без пари, без къща, куц, сляп? Защо ме е оставил така на произвола на съдбата?“

Разправят за един български овчар, някъде от Котленско – имал в сегашна румънска Добруджа около две хиляди овце. Той един ден си казал: „Де е Господ? Никакъв Господ няма в света.“ Изважда пищова си и започва: дан, дан, дан, иска да улучи Господа, да го гръмне. На другия ден се явява някаква болест между овцете му и всички до една измрели. Той изкопава един голям трап и там заравя всички измрели овце. След това напуща България и забягва някъде по чужбина. Десет години прекарал в чужбина, и пак се върнал в дома си, в родното си село. Селяните го запитали: „Умери ли най-после Бога?“ Казвам, това са детински схващания.

Питам, какво може да има Бог спрямо нас, щом той е създал целия свят. Той е създал цялата Вселена с един замах. Велик е Бог. Питам тогава, какво може да го подбужда да измъчва хората. Ако Бог има същите слабости като човека, тогава той никакъв Бог не е. Какви психологически причини ще заставят Бога да измъчва човека? Какво ще му допринесе това? Смешна работа е тази. Казва някой: „Мъчи ме Господ.“ Не, Господ не мъчи никого. Хората едни други се мъчат и след това хвърлят всички свои погрешки на Господа. С това аз не защитавам тази идея, защото тя не се нуждае от защита, но казвам – всички учени хора не вярват в Бога. Каквото и да им се говори, те все не вярват. И религиозните хора не вярват в Бога. Неверието, съмнението, като че е наследено у хората. И макар религиозните хора да се молят на Бога по три пъти на ден, но те се молят по навик само. И за тях Бог не съществува. Щом религиозният човек се постави на някакъв изпит, той вече не може да издържи изпита си. Ако човек издържи изпита си докрай, тогава той остава верен на идеята си.

Какво нещо е вярата в Господа? Като те поставят и на най-големите изпитания, ти да не реагираш, да не искаш да умираш. И днес всички се чудят на мъчениците защо те не са реагирали. Че кой не може да убие няколко души? Днес всеки може да убие един, двама, трима, четирима и десетина души даже, но какво ще се ползва от това, когато и те, и той ще умрат в края на краищата. Нищо не се допринася. Затова именно умните хора са дошли до заключението: не отговаряй на безверието с безверие; не отговаряй на омразата с омраза; не отговаряй на неправдата с неправда; не отговаряй на насилието с насилие. Някой казва: „Ами не трябва ли да се браним?“ Има начин за бранене. Днес например, когато хората искат да се запазят от известни болести, те впръскват в кръвта си известен серум против тази болест. Съществуват известни версии, които поддържат този начин на предпазване от болести. Така именно ваксинират малките деца против шарка, особено във времето на епидемия. Вие може да разгледате теориите на учените хора, да видите какви са техните заключения по въпроса за болестите.

Казвам, и без ваксиниране може да се посрещне всякаква болест. Ако човек има абсолютно чиста кръв, без никакви чужди примеси, каквито и микроби да влязат в нея, те ще умрат, не могат там да се развиват. Когато един микроб влезе в една такава чиста кръв, той ще обиколи тук-там, ще ходи на едно и на друго място и като не намери храна, той ще умре от глад. В тялото на човека има цяла система на предпазване. Там има полиция, има обществена безопасност, има червена армия. В тялото на човека има скорострелни оръдия, картечници, пушки, саби, топове, а освен това те разполагат и със задушливи газове. Те имат ред предпазителни средства. Когато някой човек заболее от глава, веднага червените клетки обявяват война, те се поставят неприятелски спрямо всеки отвън дошъл гост ненавреме и ненамясто.

Днес всеки човек си има свои възгледи за живота, всеки си има свои понятия за нещата, свои традиции. Например едно време хората са вярвали в идолите, те са имали известни традиции, които никой не е смеел да наруши. И всеки човек, който не се кланял на идолите, го подлагали на наказания. Имаме такъв пример за трите момци евреи, които не искали да се поклонят на онзи идол, който вавилонският цар направил, вследствие на което ги хвърлили в огнената пещ. Като ги запитали защо не искат да се поклонят на този идол, те казали: „Ние вярваме в нашия Бог, един Бог само признаваме и на други богове не се кланяме. Нашият Бог е в сила да ни избави. Пък и да не ни избави, ние пак няма да се поклоним на идола. Ние не сме дошли на земята, да се кланяме на идоли. Ние сме дошли на земята да се кланяме на Единия Бог и да служим на човечеството.“

Сега всички хора на земята все са дошли отнякъде, но няма какво да доказвам това нещо. Има някои хора, които знаят отде са дошли. Христос например казваше на учениците си: „Както аз не съм от този свят, така и вие не сте от този свят. Моето царство не е от този свят. Ако аз бях от този свят, моите слуги щяха да се състезават с вас по правилата на този свят, по законите, които вие имате, но затова аз съм готов да претърпя всичките мъчнотии и страдания.“

Сега да се върнем към онова, което е реално. Нито един от вас не иска да страда. Всички искате да бъдете радостни, да бъдете весели, а при това не може да бъдете здрави и весели. Защо? Има един начин, по който човек всякога може да бъде радостен и весел. Ако вие имате прозорци на стаята си и всяка сутрин изчиствате праха от тях, тогава светлината и топлината ще могат да влизат в стаята ви много правилно. Но ако вие занемарите прозорците си, тогава ще кажете: „Коя е причината, че светлината не влиза толкова много, както това ставаше едно време?“ Причината за това е, че вашият ум не работи. Понякога нашите прозорци на съзнанието са запрашени. Има един сърдечен прах, вследствие на което токовете, силите на живота не прииждат. В човека постоянно трябва да приижда нещо от външния свят. Следователно умът е онази велика сила в природата, която възприема силите и ги обработва в себе си, при което част от тях задържа в своя живот, а останалите изпраща навън. Между природата и човека има отношения, които трябва да бъдат правилни. Човек е работник на живата природа. Дали това хората съзнават, или не, дали вярват, или не, то е безразлично.

Едно трябва да знаете всички. Даже и най-лошите хора природата ги е впрегнала да работят заради нея. Понякога вие се чудите как Господ търпи лошите хора на земята. Те работят за него. Вие как търпите фабриките, леярниците или работилниците около домовете ви и в градовете ви? Търпите ги, защото, макар и те да развалят въздуха, макар и да го опрашясват, но те изкарват нещо заради вас. Те работят изключително за вас. Сегашният живот се е скъсил по причина на фабриките, на праха, който се гълта, но въпреки това ние ги търпим, защото те работят за нас. Въздухът щеше да бъде много по-чист, ако всички фабрики и работилници се осветяваха и отопляваха с електричество. Но да оставим този въпрос настрана. В това отношение хората имат лоши мисли и чувства, наслоени са у тях, вследствие на което те мразят тези фабрики, които, освен че нищо не изкарват, но отделят от себе си един постоянен дим. Например някой човек казва, че е намислил да се самоубие. Не, човек не може да намисли да се самоубие. Само човешкото сърце е в сила да направи това нещо. Когато човек се самоубива, това е неговото сърце, което постоянно му нашепва, че животът се свършва тук, на земята, че той няма никакъв смисъл и т.н. Ако човек сам не се самоубие, смъртта ще дойде по един естествен начин.

Природата е предпочела смъртта за страдащите хора. Тя е внесла смъртта като едно средство да освободи хората от робство. И действително смъртта освобождава хората от робство по най-правилен път, по естествен начин. Когато човек умира преждевременно, тя го е турила в рамките на онези условия, да се освободи от ограниченията и да живее свободно. За да проверите това нещо, трябва цяла една статистика от хиляди примери на хилядите години. После трябва да ви се покажат свидетелствата на същества, които са ходили на онзи свят и са се върнали. Има хора, които разправят какво има в онзи свят. Има същества и в другите светове, на които трябва да се доказва, че съществуват хора на Земята. Тези същества са много учени, но мъчно може да им се докаже, че има живот и на Земята. Те даже и не подозират това нещо и трябва да им се представят ред примери, ред доказателства, а някога сами трябва да дойдат на Земята, да проверят тази истина. По някой път от невидимия свят вземат някои екземпляри от Земята и ги занасят при съществата от невидимия свят, за да ги убедят в съществуването на хората. И всички хора, които умират, умират по причина на това, че съществата от невидимия свят, за да се уверят, че живеят хора на Земята, ги вадят оттам с въдици и като се уверят в истинността на този факт, те отново ги връщат на Земята. Хората не могат да водят един правилен, редовен живот между съществата на невидимия свят, затова ги връщат обратно на Земята.

Със смъртта човек не еволюира. Смъртта, това е един прелом на еволюцията и следователно, за да почне човек отново да еволюира, той трябва отново да се роди на земята и да започне оттам, отдето е прекъснал. Де е отишла водата от стомната, като се е обърнала тя и разсипала? Де е отишла стомната, като е паднала на земята и се е разчупила? Грънчарят трябва отново да направи каша, която да работи, да създаде отново една стомна, която пак да функционира. Мнозина мислят, че като отидат на онзи свят, те ще почнат отново да се развиват. Не, това е тяхно мнение. Като умре човек, той не еволюира, но като мине в другия свят, тогава той еволюира. Ако отидете в онзи свят, вие ще видите, че той представлява продължение на този.

Засега хората имат пет чувства, но ако у тях се развие шестото чувство, те ще видят много нови неща. Те ще видят земята много по-широка, отколкото е сега, а на небето ще видят повече звезди, отколкото сега виждат. Вие казвате, че земята е много голяма. Не, тя е много по-голяма, вие даже и милионната част не виждате. Никой от вас не може да обхване земята с всичките населени и ненаселени места. Само един първостепенен гениален човек може да обхване земята в нейната естествена големина. А при това положение, при което днес хората се намират, те не могат да я обхванат в нейните истински размери. И след това един философ ще дойде да пише, че няма задгробен живот. Значи този човек, който отива едва на 50–60 километра разстояние, със своя ум детински ще вземе да доказва на хората, че всичко било празна работа. Ами че учените хора доказват, че ако разглеждаш една капка вода, в нея ще видиш милиони същества, но тя трябва да се постави под микроскоп. Ако не я гледаш под микроскоп, нищо не виждаш, обаче гледаш ли я под микроскоп, ще видиш цял свят, милиони същества се движат и всяко от тях върши своята работа. Какво правят тези същества там? И тези същества мислят, борят се, всички се избиват помежду си – все за храна. Между тях съществува голяма борба за живот. Каквото съществува между хората, съществува и между тия малки същества, между микробите.

Сега аз не искам да вляза в стълкновение с вашите вярвания. Вие ще кажете: „Не сме ли толкова достойни? Не сме ли напреднали?“ или „Не обичаме ли Господа? Не вярваме ли в него?“ и т.н. Аз вярвам, че сте напреднали, вярвам, че имате опитности, че обичате Бога, но казвам, днешното слънце няма да ни топли и за утре. След днешния ден ще настане една фаза на потъмняване и трябва да се минат най-малко 12 часа, докато се възстанови първото положение. Вярването в Бога показва само присъствието на нашия ум, но когато ти почнеш да живееш, да функционираш според законите на своя ум, тогава ще почнеш да служиш на Бога. Според мене думата Бог не е толкова съдържателна. Най-силната, най-съдържателната дума днес за всички народи е думата ум. Индусите имат думата ум, или ом, която считат като свещена дума и само посветените я произнасят по няколко пъти на ден. Българите са нарекли своя ум със същата дума, но тя е най-силната дума, която днес, в днешни времена съществува. Ако хората биха разбрали само какво нещо е тази дума, какво нещо е умът, цялата култура щеше да се измени. Като произнесеш тази дума както трябва, тя произвежда светлина в човека.

Един американец разправял своята опитност пред цяло едно събрание за ефекта, който произвело в него явяването на ума. Той казал: „До 30-ата си годишна възраст аз живях един неопределен живот, люшках се натук и натам.“ Един ден обаче изгряла в него мисълта, че той има ум, не толкова сърце, но ум има. „Веднага аз забелязах в себе си, като че целият ми живот се измени и в мене настана голяма радост. Нещо красиво се събуди в мене и мъчнотиите, които до това време не можех да разрешавам, сега ги разрешавам с радост, защото разбрах, че имам ум.“ А сега хората чакат да дойде отнякъде някой ангел или някой учител, или Духът Божи да ги спаси. Когато един велик учител дойде в света, той ще запали свещите на хората, ще събуди техния ум и ще ги застави да мислят. Щом всички умове се запалят и се съединят в едно, това е учителят в света. Когато всеки човек каже в себе си: „Долу всички престъпления, долу убийствата!“ – това е умът. Когато хората съзнаят пороците си и кажат: „Долу всички пороци!“ – това е умът.

По какво се познават пороците? Когато един порок дойде в човека, той всякога ще даде малко, ще вземе много. Какво те ползва един човек, като дойде при тебе и каже, че те обича? Когато един човек отхранва едно агънце, милва го, целува го и дойде някой и му каже: „Продаваш ли това агне?“ и той отговори, че го продава, любов ли е това? И тия, които ще купят агънцето, ще го заколят, ще го опекат и после ще кажат: „Слава Богу, хубаво се нахранихме, вкусно беше това агънце.“ Питам, любов ли е това? Питам, какво се ползва агънцето от тази любов? Или какво се ползвам аз от тази любов, в която хората могат да ме принесат жертвоприношение? Едно време хората принасяха жертви. Казано е в Писанието: „Имаше някой человек на име Никодим, който каза на Христа какво да сторя, за да наследя живот вечен?“ Христос му каза: „Ако се не роди човек изново, няма да влезе в Царството Божие.“

Аз пък казвам, ако у вас не се роди умът, да почнете да работите, вие не можете да влезете в Царството Божие. Това значи, ако не се родите от дух и вода или ако вашият ум не почне да функционира на мястото на вашето сърце, и после ако умът ви не почне да функционира заедно с вашето сърце, вие не можете да влезете в Царството Божие. Защото само умът е в състояние да видоизмени противоречията на сърцето. Умът и сърцето представят две течения. Сърцето е гъстото течение, а умът е по-рядкото течение. Умът е артериалната кръв, а сърцето е венозната кръв. Що е сърцето? Това е венозната кръв, която отива да се пречисти. Ако венозната кръв не се пречисти в свещения огън на ума, тя не може да влезе на определеното си място. При това пречистване именно става и кръвообращението. При пречистването на кръвта работят най-разумни, най-интелигентни същества. И ако ние, хората, не грешим, те щяха да ни покажат пътя за безсмъртието. Те щяха да ни покажат по какъв начин можем да изхвърлим нечистотията от своята кръв. Вие не може да си представите какво нещо внася съмнението или подозрението в човешкия организъм. Вземете например мъж, който подозира жена си, или жена, която подозира мъжа си; вземете слуга, който подозира господаря си, или господар, който подозира слугата си; или пък учител, който подозира ученика си, или ученик, който подозира учителя си. Няма по-страшно нещо от подозрението. Дето и да отидете, на който и ъгъл да спрете, навсякъде ще видите детектив, който следи. Той винаги ще ти каже: „Дай си личната карта.“ Ако не му дадеш личната си карта, той не ти вярва. Днес хората вярват на личната карта повече, отколкото на личността на човека. Това са хората, които не разбират. Дойде някой при вас и веднага ви представи свидетелството си, че е член на еди-коя си църква, и всички вярват в него. Това е глупава работа. Той трябва да носи свидетелството си на своя мозък, на своя ум.

Ако умът на човека е събуден, той има написани вече първите букви от божествената азбука. Който е добил ума, той мяза на човек, който знае де са скрити всичките богатства. Той знае де може да се получи най-хубавото жито, най-хубавата царевица, най-хубавите ябълки и круши. Не само това, но човекът на ума знае де се намира еликсирът на живота. Аз исках да направя едно добро на българите, да им покажа как да намерят еликсира на живота, но сега вече нищо няма да им дам. По-рано бях доста снизходителен към тях, бях готов да им покажа еликсира на живота, затова им говорих за слънцето, за посрещането на слънцето, но те дигнаха от това цял въпрос и затова да правят каквото искат – повече не се интересувам от тях. Аз употребих цели 12 години да изследвам българската глава, но я намерих много дебела. В дебелата глава няма много ум. Това не е за докачение, то е един факт. Аз исках да напиша нещо за българите, от което и те да се ползват, но като намерих колко е дебела българската глава, отказах се, това ще си остане за мене. И затова колкото научни данни съм събрал, аз ще ги взема за себе си, ще ги дам на някои посветени, те да ги използват. Понеже българинът не иска да възприеме, затова още 2000 години ще траска главата си, докато узрее. Светът не е така неразумен, както хората си го представят. Българите си въобразяват нещата. Не, няма въображение в света. Преди всичко аз виждам нещата, както никой не ги вижда. Аз съм голям реалист, аз виждам нещата ясно. И аз зная за всеки даден случай това, което е добро за мене. Ако това, което зная аз, е добро за мене, то е добро и за другите. Всяко нещо, което опитвам и виждам, че е добро за мене, то е добро и за другите хора. Ако ти вървиш по този път, и ти ще имаш същите резултати.

Казвам, като вървите по този път, всеки един от вас може да направи една проверка. Аз не искам да ви убеждавам в нищо. Какво ще се ползвам от една реалност, която не съществува. Запример някои от вас не вярват в Бога. Какво ще се ползват от това, ако ви убеждавам, че съществува някакъв Бог? Не че не мога да ви убедя. Мога да ви убедя. Досега няма нито едно изключение, в което да не съм убедил някого в съществуването на Бога, но аз считам това за губене на време. И без да доказвам това нещо, всеки пак ще дойде до това убеждение. Досега аз съм направил само един опит да убедя едного в съществуването на Бога. Ще ви приведа този пример, ще видите как аз убедих този човек. Сега той е в другия свят. Той беше един от прочутите адвокати във Варна. Той не вярваше в нищо и не искаше да спори по въпроса за съществуването на Бога. Казвам му: „Няма какво да спорим сега няма ли Господ, или има. Няма какво и да ти доказвам това нещо. Ти ще вярваш в това, в което сам си се убедил, а аз ще вярвам в това, в което аз съм се убедил. Обаче, ако косвено ти докажа, че съществува един свят вън от този, който виждаш, този външен свят зависи именно от този, който ти не виждаш и не признаваш. На основание на този закон аз ще ти предскажа точно това, което ще ти се случи. Ето запиши си сега: „След пет години точно, еди-коя си година, в този и този ден в тебе ще стане един преврат и ти ще започнеш да вярваш в това, което днес отричаш. Твоите възгледи коренно ще се изменят и ти на всеослушание ще изповядаш своите възгледи.“ Той каза: „Това значи да бъде човек луд.“ „Да, ти си запиши това и ако не стане, тогава аз съм луд, а ти си с ума си; ако пък стане, тогава ти ще бъдеш луд, а аз с ума си.“ След три години той се оженва и му се ражда едно момиченце. Той ходил в разни дружества и една вечер отишъл на едно заседание. В това време жена му искала да направи нещо. Запалила лампата, но по невнимание лампата се обърнала, паднала на земята, заляла роклята на жената, която веднага се запалила. Докато успее да се изгаси, цяла пламнала и изгоряла. Това стана точно пет години, откакто бяхме се срещнали. Тогава той писа на гроба на жена си, която много обичаше: „Ти стана жертва за мене, защото сега аз повярвах в това, в което по-рано не вярвах.“ След това той ме срещна и първата му дума беше: „Ти си прав. Стана точно така, както ми беше предсказал. Аз повярвах в Бога. Повярвах аз, но жена ми отиде.“ Да, жената влезе в него, затова той повярва. Наскоро след това за новите му убеждения го извадиха от служба, понеже го считаха за ретроград. Чудно нещо.

Ако някой човек влезе в един свят между святи хора, които виждат много повече от тях, които са слепи, трябва ли да не им се вярва? Тия хора виждат, те имат нещо повече от другите. Запример аз ходя като вас, гледам като вас, но виждам нещо повече от вас. Вие не виждате това, което аз виждам. Та у всеки човек има едно шесто чувство, което, като се развие, то ще внесе в него нещо повече, отколкото у другите хора. То ще премахне страданията у човека. Това силното, което може да премахне страданията у човека не само за един момент, но за през целия му живот, това е новото положение, това е зрението, или това е още тъй нареченият ум, който ще дойде да се прояви. Той е в сила да премахне всички мъчнотии. И ако вие знаете, че някъде има заровени богатства, той ще дойде да ги разкопае. Вие ще си вземете колкото пари ви трябват и с тях ще си поправите къщата, ще си платите дълговете и ще помогнете на бедните. И ако някой заболее, ще можете да се лекувате.

Питам, в какво седи истинското знание? Ако болният извика един виден лекар да го лекува, трябва ли лекарят да се облече с най-хубавите си дрехи, да обуе най-хубавите си обуща, да си тури най-новата шапка и да пита болния дали го харесва. Болният веднага ще му каже: „Господин лекаре, аз не се интересувам нито от твоите нови дрехи, нито от твоята шапка или обуща, аз се интересувам от знанието, което имаш и с което можеш да ми помогнеш.“ Ако лекарят изпълни задачата си както трябва, тогава ето какво ще стане. Болният е милионер и затова, като се излекува, в знак на благодарност той ще даде на лекаря около половин милион долара, които ще бъдат достатъчни, за да уреди той работите си, защото лекарят има знание, вещина, но той е беден. Тъй щото парите ще му дойдат точно намясто. Следователно, когато ти се яви умът, той няма да те пита дали ме харесваш с дрехите и с новата ми шапка, но ще ти даде цяр за твоята болест. Затова пък ти на своя лекар ще повериш всичко, каквото имаш. Това е, което Христос е разбрал – да се отречеш от себе си и да повериш всичко на своя ум. Това е, което религиозните казват – да повери човек съдбата си на духа си, който го ръководи. Тъй щото да повериш всичко не на своята съдба, но на своя ум, който е божествен. Това е, което може да ни спаси. Човек ще повери съдбата си не на своето сърце, но на божествения ум в себе си.

Та казвам, има един човек у нас, когото ние не познаваме. Този човек е наречен мълчаливият. В окултната наука поддържат, че човек има едно място, дето този мълчаливият живее. Между веждите на човека има една малка празнина, в която нищо не може да влезе, и човек се задоволява да живее в това малко кюшенце, в тази малка дупчица. Този духовен, мълчалив човек влиза в това малко кюшенце и оттам през очите на човека наблюдава какво той върши. Този човек наричат мълчаливия наблюдател на живота. Човек на сърцето само въздиша, обикаля нагоре-надолу и само казва: „Няма ли кой да ме избави от това положение?“ Мълчаливият казва: „Има.“ „Къде е той?“ Мълчаливият пак си мълчи. Човекът на сърцето пак казва: „Дотегна ми вече сиромашията. Няма ли някой да ме избави от нея.“ „Има.“ „Де е той?“ Пак мълчание. Този мълчалив наблюдател е влязъл в човека вътре, в една малка дупчица и само мълчи и наблюдава като едно косерче. Ако кажеш на човека, че спасението му е вътре в него, между веждите, в една малка дупчица, те ще почнат да се смеят. Този човек е умен, той седи в това кюшенце и оттам с помощта на радиото си постоянно препраща и изпраща новини, съобщава за човека как прогресира и какво върши.

Имаше някой си человек. Някой казва: „Аз съм този.“ Питам, ако ти си човекът, кажи ми, ще умираш ли? Тогава ти не си човекът. Аз наричам човек онзи, който мисли и който не умира. Значи човекът животно или по-право животното човек ще умре, а онзи човек на бъдещето, човекът в зародиш, който има безсмъртието, той е истинският човек. Всички хора на миналите векове са поддържали чувствата. Чувствата трябва да се поддържат като основа, като основа, върху която умът трябва тепърва да дойде и да работи. Христос казва: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви научи и припомни всичко.“ Или казано е в Писанието: „У когото няма Дух Христов.“ Христос подразбира под духа най-силното в човека. Това е неговият ум, който ще научи човека на всичко.

Казвам, сега трябва да се изучава човешкият организъм, човешката кръв, човешкият нос, очи, уши и цялата структура – как е построен изобщо човекът. Трябва да се изучава човешкото лице, брада, ръка, трябва да се изучава долната и горната страна на ръката, като две страни на Битието. С горната страна на ръката вие може да знаете само едната страна на живота, а от долната страна на ръката вие ще знаете само отрицателната страна. Даже и хиромантиците, като четат по ръката, от едната страна на ръката се четат наследените черти, а от другата страна се чете онова, което човек е придобил в живота си. Но има известни неща, които хиромантиците не могат да четат. Има известни черти, известни линии по ръката, които хиромантиците не знаят как да съпоставят. Едва сега са започнали да ги разпознават. Онези пък, които се занимават с изучаване престъпните типове, като Ломброзо, който е правил ред наблюдения върху такива отрицателни типове, те са забелязали, че у такива хора главата при ушите е широка, а горе – тясна. Това показва, че при широката част, дето се намират разрушителните способности у тия хора, се складирва повече енергия, която те изразходват по един неправилен начин. Ако тази енергия не се използва правилно, такъв човек е в състояние да убие някого. Тази енергия произвежда големи експлозии в човека. Трябва по някакъв начин тази енергия да се изразходва, и тогава в този човек може да стане един вътрешен преврат.

Сега в окултната наука другояче се обясняват нещата. Как може например да се обясни научно въпросът за възпитанието на децата? Майките трябва да знаят как да възпитават децата си. Това трябва да се учи в училищата. Например майката трябва да знае как и де трябва да прекара ръката си върху детето – дали отпред на главата, или отзад на главата му. Според това дали намясто, или ненамясто майката прекарва ръката си върху главата на детето, това може да се отрази благоприятно върху него или пък да създаде в него цял такъв катаклизъм. Майката оставя детето си на бабата и тя го бута по главата, дето ѝ попадне и както намери. Все бабите се заемат с тези работи, да оправят главата на детето. Но виждаме в края на краищата какво излиза от това бутане. Главата на детето остава все неоправена. Питам, защо се женят бащата или майката, като не знаят как да бутат главите на децата си? Отлична работа е жененето, но като се роди детето, нито майката, нито бащата знаят как да бутнат главата му. Тогава защо се женят те? Някога майката взема детето, подхвърля го нагоре и го бутне по задницата. Така правят съвременните майки. Не, не бутайте детето по задницата. С това вие създавате много лош импулс в детето. Тази част от животинската част в човека и тя трябва да се бута най-после. Аз съм наблюдавал, че майките се занимават най-много със задницата на детето си. Сега, като наблюдавам какво са писали всички педагози, писали са много хубави работи, но де е този добър свят? Хората се женят, но не по Бога, вследствие се създават деца, каквито те не искат. Коя е причината за това? Аз зная коя е причината. Майките не знаят как да къпят децата си. Те ги къпят както не трябва. Те не знаят как и де да ги пипат и след като ги пипат както им падне, те ги развалят. Когато имам време, ще отворя един курс, в който ще преподавам на майките как да къпят децата си и как и де да ги пипат по главите, за да станат както трябва, а вие може да се посмеете малко, но ще имате резултат. Всяка майка ще плати по 10 хиляди лева за този курс. Ако има резултат, ще взема парите им, ако няма никакъв резултат, ще им върна парите. До това време ще държа парите в банката и ако имат резултат, ще взема тия пари с лихвите им.

Засега още ви давам всичко даром, понеже нищо още съществено не съм ви дал. Сега само ви забавлявам. Обаче ония от вас, които са умни, те ще работят и ще правят своите изводи, ще придобият много нещо. Сега, като говоря така, мнозина се спират и гледат де не съм направил мостове. Че аз не искам да направя всичките мостове изведнъж. Аз ходя само да видя де хората не са направили мостове. Мене мостове не ми трябват. Когато аз дойда до една река и видя, че тя няма мостове, тогава аз прилагам един от своите методи за преминаването ѝ. Аз не се нуждая от мостове. Защо? Защото или прехвръквам над реката, или пък гледам да не види някой, и тогава прескачам от единия бряг на другия без мост. Който мине след мене, той нека чака да направят мост, и тогава да мине. Или друго нещо правя. Като видя, че наоколо ми няма никой, тогава аз изваждам от джоба си една гумена лодка на тежина два килограма минимум и влизам с нея във водата. Като премина на другия край, пак свивам лодката, прибирам я в джоба си и продължавам нататък пътя. Казвате: „Как премина реката? Да не си прехвръкнал някак?“

Казвам, обективният ум е в сила да ни прекара през всички мъчнотии, да ни покаже един изходен път. Съвременните хора вървят по един съвсем крив път. И богатите хора вървят по един крив път, и сиромасите вървят по един крив път. Аз зная какво ще стане в края на краищата. На богатите ще пукнат главите, ще има много ръце и крака на богати счупени, ще има много къщи на богати изгорени, но и бедните няма да бъдат по-добре. И в края на краищата кой ял и кой пил, не се знае, все някой ще плаща.

Българите в 1912 и 1914 година се биха, но и досега плащат. И французите се биха, и англичаните се биха, и русите се биха, и цяла Европа се би, но спечелиха ли нещо. Нищо не спечелиха. Някой ще каже, че все е било за полза. Съгласен съм, за полза е било, но този въпрос имаше и друго разрешение. Хората можеха да разрешат тия въпроси и по друг начин. Сега ще дойде друга една война, и хората пак ще поумнеят. Възможно е тази война да се избегне, но ако хората вървят и в бъдеще така, както и сега, войната ще стане и страданията ще се увеличат. Това показва, че човешкото сърце работи, личните чувства действат. Съвременните хора живеят в задната част на главата си, а не в предната част. Великите хора не се интересуват от положението на българина. Но и българинът да е на тяхно място, и той не би се интересувал от тях. Вие ще кажете тогава: „Защо Господ е създал света така?“ Но в света ще стане една промяна, няма да ви кажа кога.

Когато тази промяна стане, вие сами ще я видите. Тази промяна ще стане внезапно. Хората ще заспят и като се събудят, те ще видят, че не са такива, каквито са били. Всички ще намерят, че са олекнали. Тогава страданията ще изчезнат и ще разберат това, което сега ви говоря. Вие ще станете спокойни и тихи. Лицето на цялата земя ще се измени. Това ще бъде присъствието на човешкия ум. И тогава всеки човек в лицето на своя брат ще види брата си, ще види човека. Във всеки човек ще виждаме божественото начало, което гори в него. Това начало, както и стремежите на всички хора, ще бъдат едни и същи. И тогава ще се даде възможност на всички талантливи хора, писатели, поети, музиканти, художници, всички да се проявят. Днес не им се дава тази възможност, никой не им влиза в положението. Никой не влиза и в положението на една майка. Какви преживявания има майката със своите синове и дъщери! Никой не влиза в положението на един баща, който има 4–5 дъщери за женене. Това е едно благо за него, но същевременно никой не вижда и каква съблазън, какво крушение, какво падение изживява той с тях. Аз виждам положението на онази майка, която има един син, който тръгва по крив път, и от нейните мечти и надежди нищо не остава – всичко пред нея се руши, пропада. Дойде дъщерята при майка си и започва да ѝ казва: „Колко си глупава, колко си невежа, нищо не разбираш. Защо си ме родила?“ Майката мълчи, въздъхне и си каже: „Да, по-добре е да не бях я раждала, но родих я вече. Глупава бях, че направих това нещо.“

Е, днес ние се хвалим с някаква цивилизация. Питам, де е почитанието на мъжа към жената? Погледнете, днес в цялата културна Европа зачита ли се жената? Ами мъжът зачетен ли е днес? Посетете всички съвременни фабрики и вижте какво е положението на работника там? Зачетен ли е там мъжът? Де е човещината? При това ние минаваме за културни християнски народи, вярваме в Бога, в Христа, проповядваме това-онова, но де е нашето съзнание? Казваме, този е еретик, онзи е безбожник, да се преследват. Ние гледаме престъпленията, които се вършат пред нас, и казваме: „Ще се разреши животът.“ Гледаме с усмивка на всичко, което става днес. Има наистина едно разрешение на въпросите в живота, но то не е това, което проявяват днес. Умният човек ще разреши мъчнотиите, и то по следния начин. Как?

Един човек, който има този свещен ум в себе си, влиза в едно семейство и какво вижда? Всички седят, вкаменили се от студ, не могат и не знаят как да се стоплят. Той вижда, че те имат дърва, имат кибрити, всичко имат, но не знаят как да си запалят огъня. Той им казва: „Излезте сега всички навън.“ Той ги изпъжда вън и затваря след тях вратата. Той изважда клечка кибрит, драсва клечката, запалва огъня и след 15 минути той се разгаря. Вика ги всички, казва им: „Елате сега в стаята.“ Те влизат, нареждат се около огъня и казват: „Сега е много хубаво при огъня.“ След това те поседят известно време, но забелязват, че гладът ги мъчи. Чудят се какво да правят, за да задоволят глада си. Не знаят как да си направят хляб. Той им казва да влязат в другата стая, затваря се сам и започва работа. Вижда, че те имат и брашно, и вода, и нощви. Запретва ръкавите си, сипва водата и брашното на едно място, замесва го добре и прави от него една прясна пита. Туря я в огъня да се опече и след половин час и питата е готова. Туря я той в един месал да поизстине и отваря вратата, като им казва: „Заповядайте!“ Всички се чудят отде е капнала тази пита. Той разчупва питата и дава на всички да ядат от нея. Те ядат и намират, че е много хубава. Този учен човек носи изкуството в себе си, но го крие. Като пали огъня, той не иска никой да го види. Като прави питата, пак не иска никой да го види. А когато съвременните хора вършат нещо, те искат всичко да се знае. Обаче, когато всички неща се знаят, те същевременно и с това се опетняват.

Те казват – спасението съществува в света. Ако умните искат да се спасят, те трябва да знаят, че спасението е в тях. Ако има хиляди души умни, те могат да спрат директивата на хората от едно направление в друго. И тогава няма защо да се бият. Трябват хиляда души с ум, за да разрешат въпроса без война. В Израил имаше само един човек с ум, а всички други се водеха по сърцето си. В Израил този именно казваше на израилския цар де се намират неговите неприятели. И тогава главнокомандващият на тази неприятелска войска, като се научи, че плановете им се издават, той намисли да хване този пророк, загдето смее да издава плановете им. Слугата на пророка, като се връщаше, каза на господаря си: „Господарю, заобиколени сме отвсякъде.“ „Не бойте се, тези, които са с нас, са повече от тези, които са против нас.“ Той отвори очите на слугата си да види, че цялата планина е пълна с войска, с коне, със светли ножове. И тогава пророкът се помоли на Господа и каза: „Господи, поради нашите неприятели.“ И всички неприятелски войски ослепели. Тогава пророкът им казва: „Аз сега ще ви покажа де е човекът, когото вие търсите.“ Той ги завел в центъра на израилското царство. И като ги видял царят им, той се почудил. Пророкът се обърнал към Бога: „Отче, да ги поразя ли тези?“ „Не, не ги поразявай. Дай им хляб да ядат и си вървят при господаря си, като му кажат, че не е време сега да се бият с един умен човек.“

Аз се чудя на съвременните хора. Днес има толкова правоверни в света, но как не се намери един като Елисея, да влезе в църквата и да каже на хората какво трябва да правят. Всички днес разискват върху въпроса, коя църква е най-права. Така да дойде днес един Елисей и да се помоли, да спаси всички хора. Той може да бъде православен, евангелист, будист, окултист или от каква и да е партия – комунист, демократ или какъв и да е – това не е важно. Важното е да се намери такъв един човек, който има свещен ум в себе си и който може да помогне на всички, не само на ближните си, но и на цялото човечество и да му покаже изворите на живота. В природата има такива извори, от които ние можем да черпим. Обаче природата дава само на умния. Тя дава богатствата си само на умните. България е една богата страна. И аз се чудя, че при това голямо богатство тя страда. България е една културна страна и аз се чудя, че при тая голяма култура българите живеят в невежество. Всички онези сили, които са вложени в тази страна, сили за култура и за прогрес, са били спъвани. Богомилите дойдоха в България с цел да проповядват канализацията, да покажат пътя на хората, но ги прогониха. Само истинските поети, писатели, философи, талантливи и гениални хора са в сила да отворят пътя, да се канализира човешката енергия. И всичко това ще се постигне с малко работа и усилие, не се изисква много работа, не се изискват големи усилия. Българинът, той е роб на труда, той е роб на своите чувства. Когато в него се фиксира една идея, той не може да се освободи от нея. Той е повече твърд, отколкото трябва. Твърдостта е чувство, то не е способност. Българинът е толкова твърд, че той по-скоро ще счупи черепа си от напрежение, отколкото да се склони да възприеме нещо, в което той не вярва. Твърдостта не е добра черта, тя трябва да се култивира. Тя е чувство, което трябва да се смени с някое морално чувство. Тя е основа на моралните чувства. Та казвам сега на сестрите и на братята, които искат да служат на Бога, които искат да служат на човечеството, те се нуждаят от ум, от знания. С това знание, което сега имате, вие ще отидете дотам, додето са отишли баба ви и дядо ви, вие ще имате същите постижения, каквито са имали те, и не можете да отидете по-далеч от тях.

Имаше някой человек, който дойде при Христа и му казваше, че иска да влезе в Царството Божие. Христос му отговори: „Ако не се роди някой изново, той не може да влезе в Царството Божие. Който няма ум, той не може да влезе в Царството Божие.“ Казвам, запознаването с Бога, това е новата култура, това е новото условие на живота. Но тогава ще имаме за Бога едно понятие такова, каквото не сме имали досега. Мнозина от вас може да са националисти и да кажат: „Как може той да говори така за българите?!“ Това е ваше лично чувство. Аз не съм против българите. Ако има някой човек, който желае доброто на българите, това съм аз. Ако българите поумнеят, аз нищо няма да спечеля от това. И ако българите страдат, аз нищо няма да изгубя от това. В двата случая аз нито печеля, нито губя. Радостите и скърбите за хората представят забавления за мене. Те са и техни забавления. Гледам, някой човек не иска да се избави от страданията. Той иска да има красива богата жена. Но красивата богата жена е изложена на толкова страдания, че и ти ще страдаш покрай нея. Около десетина любовници ще я обикалят, писма ще ѝ пишат, и ти само ще страдаш от това. Красива е жената. Обаче, ако тя е някоя грозотия, няма да има нито едно писмо. Ти си богат милионер, затова ще те обикалят най-малко десет апаши. Този милионер е красивата жена, която обикалят апашите. Откажи се от богатството си, облечи скъсани дрехи, обуй скъсани обуща, никой няма да те обикаля. Бедният никой не го поглежда. Като бръкнат в джоба му и не намерят нищо, ще кажат: „Ти си бедняк, не ни трябваш.“ Вие търсите спасението и казвате: „Какво е учил Христос, какво е писано в Евангелието.“ Вие само размествате нещата. Това е само анатомическо Евангелие, от което са останали само стаите, скелетът на умрелия човек. Тепърва вие трябва да го облечете в мускули, да му турите жилите, артериите, вените, кръвоносните съдове, мозъка и най-после в него да влезе Духът, за когото се казва в Писанието: „Когато Духът на Истината дойде, той ще ви припомни всичко, което съм ви казал.“

Та съвременните хора са хора на смъртта. Каквото и да разправят, те са хора на смъртта. Когато вървя по улицата, аз чувствам онези хора, които ще умрат. От тях излиза една неприятна миризма. Ако някой е осъден на убиване, и това се познава. Този човек още не е умрял, но от него излиза лоша миризма. Когато отида при някой болен, който ще оздравее, аз усещам, че от него излиза една приятна миризма. По това се познава, че този човек ще оздравее. Като ме викат при човек, който ще умре, аз казвам: „Викайте някой лекар при него.“ Аз виждам вече, че в него е настанал процесът на смъртта. Ако ме питат дали ще оздравее този човек, казвам: „Питайте лекарите, те ще ви кажат.“ Мислите ли, че когато питате нещо някой човек, който ви обича, че той няма да ви отговори. В Писанието е казано: „Преди да ми поискате нещо, ако ме обичате, аз ще ви отговоря и ще ви дам живот. Ще отговоря на желанията ви. И като ме потърсите със сърцето си, което е тръгнало да го намери в пътя, ще ме намерите. Тогава ще изпратя у вас Духа си, и ще ме познават от малък до голям.“ Духът ще внесе в нас безсмъртието, началото на живота и ще бъдете синове и дъщери. Това е тълкуването на един нов език.

Среща ме един православен и ме пита: „Ти православен ли си?“ Казвам, ето един човек без ум. Среща ме един евангелист и ме пита: „Ти евангелист ли си?“ Ето един евангелист без ум. Среща ме трети и ме пита: „Ти принадлежиш ли към еди-коя си партия?“ Ето друг човек без ум. Аз съм готов да стана член на вашата партия, било тя демократическа или комунистическа, или пък готов съм да стана православен, евангелист, будист или какъв да е, ако това верую ми даде онова, което душата ми копнее. Но не искам такова верую, което да ме учи да убивам хората. Те и без това убиват. Убийството не е изкуство. Няма някой от вас, който да не е убивал. Няма някой, който да не е убивал поне една муха или стъпкал няколко мравки, или да не е откъснал крилцето на някоя пеперудка, или да не е отсякъл поне едно дърво. Че това са все престъпления. Как мислите вие? Де е вашият морал тогава? Ще кажете, че така не се живее. Че ние и сега не живеем още. С тези резултати, които имате, вие не трябва да оперирате. Запример аз не съдя хората, но казвам, че всеки ще носи своите последствия, последствията на своя живот.

Сега нас ни съдят, ние сме на подсъдимата скамейка. Ние сме във второто пришествие. Следната война ще ни съдят със своите бомби, със своите картечници, със своите аероплани, със своите задушливи газове и т.н. Какво ще ни ползва това, че ще ни съдят? Ще ни съдят за онези неправилни мисли, чувства и постъпки, които сме проявявали и които и досега проявяваме. И днес всички учени хора казват: „Кой е изходният път в света?“ Всичко е умът. Нека високопоставените хора: владици, свещеници, всички управници, които ръководят държавите, нека снемат сегашните си дрехи. Нека всички владици и свещеници снемат черните си раса и се облекат с бели шопски дрехи. Нека турят на краката си опинците или чехлите. Нека богатите слязат от висотата на своето богатство, а сиромасите нека напуснат своята сиромашия. Нека сиромасите се простят с желанието си да крадат и убиват богатите, за да станат и те богати. Когато богатите отворят кесиите си, нека сиромасите не отиват да бъркат в тях. Когато богатите отворят кесиите си, нека кажат на сиромасите: „Ето тук има пари, вземете си колкото искате.“ Желанието на сиромасите сега е да изрежат главите на богатите – око за око, зъб за зъб. Но има и друг стих от Евангелието: „Който нож вади, от нож умира.“ Това не е разрешението на въпроса сега. Ако човек убие някого, с това той нищо не разрешава.

Ето какво трябва да направят богатите според новото учение. Те трябва да повикат сиромасите, да им дадат най-хубави дрехи да се облекат, да им дадат едно голямо угощение за 10 дена най-малко и след това да им се изповядат. Те трябва да кажат: „Ние сме виновни пред вас. Ние сме вашите по-стари братя. Дадоха ни се средства, но не се обходихме спрямо вас, както бащите ни заповядаха. Ето защо ние сме готови сега, каквото имаме, по братски да го разделим; ще работим заедно и братски ще делим. И между нас няма да има господари, а най-способните, най-умните, най-добрите ще турим на местата им.“ Като заеме всеки своето място, така ще се разреши въпросът на живота. Казвате: „Кой може да направи това?“ Огънят. Ако отидете в една леярна, дето топят железа, и видите, че всяка една отделна частица от желязото в първо време не иска да се подчини, да се слее с другите и казвате: „Аз не искам да си дам свободата.“ Но като го турите на температура около хиляда градуса, тогава желязото се слива в едно и от него вече можеш да правиш каквото искаш. На съвременните хора трябва огън – Огънят на Любовта. Тогава всеки ще напусне своето детинство, ще се прости с нещастията и страданията и ще мине в нова фаза на живот.

Имаше человек, който дойде при Христа и му казва: „Учителю, какво да правя?“ И на вас казвам: намерете Христа, за да ви каже как да намерите вашия ум. Като дойде умът, той ще ви каже как ще се роди човек изново. Аз наричам ново раждане, да се събуди божественото в човека, да се намери в положението на онзи англичанин, който разправял, че в него се родило нещо ново и оттогава целият му живот се изменил. И всички хора трябва да очакват това зазоряване. Казвате: „Ще бъдем ли щастливи?“ Сега вие живеете в един свят на щастие и нещастие. Какво ви ползва, че някой ви обича, даже с най-свещената любов, когато вашият крак или ръката ви е счупена, и дето ви пипне този човек, най-леко даже, вие ще викате, ще кряскате. Как ще познаете неговата любов? Вие трябва да оздравеете, за да познаете любовта на този човек. Това е едно състояние, при което не можете да познаете кой ви обича и кой не. Ние не можем да познаем кой ни обича и ходим по пътя на залъгването. Казвам, истинският живот седи в това, да намериш безсмъртието, да намериш своя ум, да се освободиш от сегашните страдания и робство, от сегашния фанатизъм, от всичко, на което хората сега са станали роби.

Казвам, вижте сега, като ви говоря, че и днешният ден е съгласен с мене. Хубавото време, топлото слънце показва, че ако вие приложите думите ми, и животът ви ще бъде така ясен, така светъл, както е днешният ден. Ако моите думи не бяха верни, и отвън щеше да бъде мрачно, облачно. Но всички онези, които споделят тази идея, казват: „Кажете им, че е така.“ И потвърждават думите ми с времето. Кои са те? Онези, които ви обичат, които мислят за вас, онези, които ви лекуват от болестите, които ви утешават при всички случаи, когато сте отхвърлени и изоставени от живота, и които ви спасяват от всички страдания и нещастия.

Разправят за един индус, който бил хванат от англичаните и хвърлен в една изба, а отгоре затворен с голям, тежък капак. Той прекарал там известно време и усилено се молил да го спаси някой. Една вечер посреднощ някой идва, отваря капака на тази яма, спуща едно здраво въже и му казва: „Хвани се здраво за въжето.“ Това се случва в Тибет. Той изпълзял от тази изба и на другия ден онзи гладиатор, който го турил в тази изба, като го вижда пред очите си, казва: „Силен е неговият Бог, защото можа да го избави от тази яма.“

Вие още не сте опитали онзи велик Бог на Любовта; не сте опитали още великия Бог на Мъдростта; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Знанието и на Свободата; вие още не сте опитали онзи велик Бог на Всички Добродетели; не сте опитали онзи велик Бог на Вечния Живот; вие още не сте опитали онзи Бог на Вечното Благо, което съществува за всички онези, които се обръщат към него. Този Бог ви призовава днес. Той е създал света за себе си, но едновременно с това той го е създал и за нас. Всичко това, което той притежава, и вие можете да участвате в него, в неговите блага. Светът не може да стане ваш, това не е право, но всичко онова, което той е създал, и вие може да участвате в него като ваше. Следователно станете деца на Този Великия. Станете деца на Този Великия, на когото името не може да се каже.

Станете деца на Този Великия в света, който се проявява отчасти в Любовта, отчасти в Свободата и в тази непреривна Мъдрост и във всичките нейни наредби. Станете деца на Великия, който се проявява във всички области на Неговото Царство.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Десета неделна беседа

27 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Добрата молитва“

„Отче наш“

„Пътят на живота“

„Псалом 91“

„Молитва на Царството“

„В начало бе Словото“

Ще прочета първа глава от евангелието на Йоана.

В дадения момент най-важният въпрос е, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре, или това, което може да има отражение в съзнанието му. Сега всички, които казват, имат отвлечени понятия за съзнанието, отражения, имате понятие за отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отражава в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Различават се хората по онова разбиране на способността, която имат да възприемат. Те може да съзнават големината на земята; може да съзнават изобилието на водата; може да съзнават изобилието на дъжда, който пада; може да мислиш за богатствата, които са скрити; може да съзнаваш живота на ангелите; може да мислиш за Бога. Но в дадения случай онова, което може да възприемеш, е най-важното за тебе. Малкото, което може да възприемеш, едната капка вода, която възприемаш, струва повече от милионите, които може да съзнаваш, че съществуват отвън. Та онова знание е полезно в дадения случай. Туй знание няма прямо отношение към мене, защото, когато аз съзнавам слънчевата светлина, тя има отношение към други същества. Туй, към което аз нямам отношение, други същества имат отношение. Срещна един човек, който за мене няма никакво отношение, не го познавам. Този човек има други познати, други има, които се интересуват от него. А познатия на мене, друг не се интересува. Тъй щото в правата философия туй, което мене интересува, другите не се интересуват от него; туй, от което аз не се интересувам, другите се интересуват. Но изобщо хората се интересуват от едно и също нещо, те се интересуват от онова, което може да възприемат.

Та казвам, дотолкоз, доколкото вие може да възприемете и онова, което сте възприели, да се образува едно вътрешно разбиране и приложение за самите вас, то е полезно и косвено вие може да бъдете полезни за окръжаващите. Представете си сега, запример говори се да живееш в другите хора. Значи да живееш в другите хора едновременно, какво означава? Да може да опиташ тяхната реалност, тъй както опитваш своята реалност в самия себе си. Щом дойдат хората до това съзнание, само тогава може да се оправи светът или само тогава може да съществува обич и любов между хората. Когато всичките хора могат да живеят едновременно в тебе и когато ти може да живееш едновременно в тях. Това е една мисъл отвлечена и малцина имат опит. Малцина са, които са въплътени на земята, които имат този опит. Запример някой замине за онзи свят, вие плачете за него, скърбите. Защото, ако вие пребъдвате в него и той пребъдва във вас, няма да плачете, но понеже не пребъдвате в него, изгубили сте го като един цвят, като един лист, който пада от дървото, като едно дърво, което изсъхва. Вие казвате: „Де е той?“ Изчезнал е. Но има един, който го обича и който живее в него. Кой е той? Като умре човек, той отива при този, който го обича. Той е живял в тебе, ти не го обичаш, не го познаваш. Че не го познаваш и не го обичаш се познава по това, че през целия си живот си му казал много горчиви думи и някой път си задавал въпроса, какви ли космически връзки имам с него. Мислите, че то е една философия дълбока. Тя е една от плътните философии. Кармата, това е една връзка от миналото, която хората са образували. Възли, възли и казвате: „Какво ли е възел?“ Човешки възел – ще го вържеш и ще го развържеш. Да познаеш една душа, която е излязла от Бога. Това, за което скърбим, е, че всяка душа, която излязла от Бога, дошла, а ние не сме я познали и ние скърбим. Той се връща при Бога, той е излязал от Бога и се връща. При един свещеник във Варненско идва един странник, калугерин – скитник, малко джубето му окъсано, килимявката не е като владишка, опрашена. Пита го: „Синко, откъде си?“ Казва си – един скитник калугер, ще му дам нещо, да се махне, зная попските долапи, и той е като мене долапчия. Този калугер, след като се наял, казва: „Искам да отида във Варна, нямам пари, може ли да ми заемеш малко?“ „Синко, нямам.“ „Като нямаш ти, пеш ще ходя. Аз съм научен да ходя пеш.“ Веднага синът на свещеника казва на баща си: „Ти знаеш ли кой е този странник? Христос е.“ Бащата казва: „Не казвай. Ако зная, че е Христос, ще го стигна, аз имам пари.“

Та казвам, в сегашното състояние на хората липсва нещо. Има един вътрешен усет. Ние не може да познаем Бога. Поне доколкото аз зная, мнозина са ми разправяли – вярват в Бога, познават го. Вярвам, че е така. Но в моите познания, доколкото аз съм срещал хората на земята, не съм намерил човек, който да е видял Бога, по моето мнение. Аз не съм срещал човек да е видял Бога, да го познава. Аз турям в тази дума – познанието на Бога – носи сила в себе си. Да познаваш Бога, ти не може да бъдеш един обикновен човек, да те блазнят дребнавостите в живота. Ти може да живееш в каквато и да е среда, но като се качиш на камъните, тези камъни ще оживеят; като стъпиш във водата, тази вода ще те носи, ще те одържа, няма да потъваш; дето минаваш, всички ще те познават. От тебе ще лъха живот. Туй е познание на Бога. Сега може да се блазни нашето съзнание, някой ще каже – да имам това нещо. Това е вече едно механическо разбиране. Значи да го вземеш назаем като пари от някой банкер. Тия неща са много обикновени. Не може да съществува истинска любов между хората, докато те нямат разбиране. Досега не съм срещал нито един, който да е видял Бога. Как са го видели другите, аз не зная. Аз трябва да съм в тях, да видя как те са го видели. Мнозина са ми разправяли. Веднъж един господин ми донесе един шарен камък – като скъпоценност останал от деди и прадеди, трепери на него, счита го нещо ценно, скъпоценен камък. Аз, без да го гледам, чувствам, че е обикновен камък. Виждам го, че той иска да ми каже: „Като моя камък няма друг.“ Какво да му кажа? Ако му кажа истината, ще му пореже сърцето. Казвам: „Не мога да се произнеса, трябва да го видя много пъти.“ Виждам го, че в моето съзнание е много прост. После виждам, че в този камък му липсва нещо, не е така чист в кристализирането. А той казва: „Особен е – като него втори няма.“ Няма. И сега вадя заключение. Много от идеите на хората мязат на този, който има скъпоценния камък. Аз го чувствам в себе си.

Имаше един евангелист в Русенско. Той ми разправяше своята опитност. Той познавал Бога, видял Бога. Но един ден той набил жена си, бил я на общо основание, и тя повярва. Но след като я набил хубаво – разправя ми една опитност – не може да иде на нивата. „Пресякоха ми се краката, ръцете, обезсмисли се животът.“ Набил жена си и целия ден седи, седи, моли се да му прости тя, и тя не му прощава. „Как така, ти, който познаваш Господа и си го видял, твоят Господ ли те накара да ме набиеш.“ „Какъв дявол влезе в мене?“ Той се извинява. „Човек, който е видял Бога, как ще влезе дявол. Господ и дяволът може ли да бъдат заедно?“ Казва: „Не зная, аз започнах да се колебая дали съм го видял.“ Има една свещена идея в познаването. Човек да се не лъже. Аз зная едно нещо, тъй го изразявам. Аз оставям виждането и познаването на Бога. Има един свещен трепет. Най-първо, познаването е далечна работа, виждането е още по-далечна. Но първото нещо е да имаш един свещен трепет. Ако той не дойде, нищо друго няма да придобиеш. Аз го наричам: има един свещен трепет, с него започва. Нещо поникне в човешката душа, изменя се. Този свещен трепет всички сте имали в душата си, случва се. Но като дойде, имаш нещо, хубаво настроение, не настроение, но такова разположение имаш, че си готов в дадения случай да направиш доста голяма жертва, че се чудиш на себе си. Имаш един жест в себе си, във вярването, в познаването на този свещен трепет някой път, но зная, има нещо, което предшества. Като престане свещеният трепет, престава и да трепери. Този свещен трепет някой път го наричам трепетлика. От най-лекия лъх – всичките дървета седят тихи, спокойни, а тази трепетлика, като че е някоя игрива мома – трепти.

Та казвам, има нещо в човешкото съзнание, един свещен трепет. Когато другите хора не схващат нещо, ти го схващаш нещо хубаво в света, или аз го наричам една малка светлинка, която окото схваща, че се ориентираш, не че ти е светло, но може да се ориентираш. Някой казва, че в тъмното вижда. Не че вижда в тъмнината, аз разбирам – да няма никаква светлинка, в тъмното да виждаш, като че е светло, но не е светлината – като че са оправени пътищата и не са оправени. Та казвам, дайте през тази година място на свещения трепет във вашето сърце, понеже в този свещен трепет се изявява силата. Яснота трябва на човека. Та казвам, правилното разсъждение не може да мисли. Когато си сиромах, не мисли да бъдеш богат. Когато си богат, искай да бъдеш умен, но тъй – да разбираш. Умния човек, разумния човек богатството го предпочита. Умният човек не може да бъде сиромах. На умния човек богатството никой не може да го вземе. Умния човек съм уподобявал, давал съм примери на онзи индуски светия, дето един махараджа искал да си купи една крава, но той не я продавал. Казва: „Не продавам тази крава, тази крава е за мене.“ „Насила ще я взема.“ „Опитай се, казва.“ Отива, но по никой начин не може да му вземе кравата. Хваща войници, връща се, но по никой начин не може да я вземе, кравата седи при него.

Разумният човек е силен, той е силен човек. Слабите хора са все глупави. Някои искат да ги освобождавам. Как ще ги освобождавам? Умните хора са силни, глупавите хора се избиват, глупавите хора се мразят, глупавите хора вършат всички престъпления. Като казвам, че са глупави, не мислете, че не знаят, знаят го и нарочно го правят. Глупав го наричам, защото туй състояние ще се върне върху него. Глупавият човек заробва, но и него заробват, той изнасилва, но и него изнасилват. Там е трагедията. Казвате: „Не съм ли аз свободен?“ Свобода, която може да ти се вземе, не е още свобода. Знание, което може да ти се вземе, не е още знание. Значи не си още силен, не си от умните хора.

Казвам сега, този свещен трепет, той е потребен, той е пътят, по който ще дойде великото в света, по който ще станете силни. Аз ви желая всички да станете силни в този смисъл – богатството да не може да го вземе никой. Какво наричам богатство? Твоята добродетел, която имаш, никой друг не може да ти я вземе. Любовта, която имаш, никое същество да не ти я взема. Не да се уплашиш, не обикновено схващане. Тогава ще кажете: „Кога ще дойде времето?“ Ще дойде времето, когато всички станем разумни. Кога ще бъде? Днес може да бъде. Щом го оставиш за утре, утре може да бъде. Щом го оставиш за след една година, след една година може да бъде. Щом го оставиш след един месец, след един месец може да бъде. Ако го оставиш след една година, след една година може да бъде. Ако го оставиш след милиони години, след милиони години ще бъде. От тебе зависи. Но в природата има един закон, има едно съответствие между Бога и нас. Щом ти отложиш една божествена мисъл, второто положение – и Бог ще отложи. Отложиш втори път, и Бог отлага. Следователно, когато дълго време върху тебе е действал Божият дух и ти все отказваш, и той се отказва. Ще дойде време, когато ти желаеш, но Бог няма да действа. Бог прави същото, отлага, отлага, ще дойде изпитанието. Казвам, разумният човек никога не отлага. Отлагаш ли, ти туряш преграда на твоите бъдещи възможности. Че туй нали го знаете в живота. Сега иде светлината и казва да не говоря повече. Да идем на упражненията.

6 часа без 8 минути

(След гимнастическите упражнения, 7 ч.)

В живота има две състояния. Едното състояние, което е инертно, неподвижно състояние, което причинява страдания на хората. Има друго едно състояние – крайно подвижно. Значи човек не е господар, да може от едно инертно състояние да мине в подвижно състояние, но и другото положение има, когато от подвижното състояние не може да мине в инертно. Сега в общи схоластични знания, когато се отправя една мисъл, запример в теорията на музиката може да разправят, да знаят – престанал този човек да пее, той ще се намери в чудо. За доброто всеки може да говори, за любовта всеки може да говори, то е теория, но турете човек да даде един образец, не може. Сега не е толкова важна теорията, колкото приложението. Какво означава? Кой е основният тон на любовта? В музиката има основен тон, отдето започва, седмият тон, те знаят. Всеки един тон го знае музикантът. Сега всички теоретически говорите. От много теории ние сме остарели и знанието се превръща в тежест. Знанието тежи, превръща се в една тежест. Човек не трябва да обременява мозъка си с излишни трептения, които нямат никакво отношение към неговия живот. Знанието в света служи за подкрепа, то е за храна на ума. Със знание трябва да храниш ума – за храна на ума, трябва да учи, за да се храни. То е една потреба. Не е нужно да носиш един товар, не е нужно да носиш десет торби с хляб. Онова, което ще изядеш, то е важното. Знанието, което може да служи като подкрепа на ума, то е най-доброто, което ти може да носиш. Но доброто е, което храни живота.

Аз казвам, туй, което може да храни живота, то е добро; туй, което не може да храни живота, то е зло. Туй трябва да знаете. Казвате: „Какво отношение има доброто към живота?“ Следователно доброто може да се превърне в сила на живота и след това доброто пък от живота излиза като плод. Та казвам, в сегашния живот вие трябва да приложите доброто, да бъдете силни. Запример седиш в своята мисъл и мислиш защо идат болестите, за да видиш колко си силен. Болестта не е нищо друго освен инертна материя, застояла някъде – или в нервната система, или в някой орган, или препятства някъде. Имаш ревматизъм. Инертна материя имаш някъде. Трябва да туриш ума си там, да разкараш тази инертна материя. Сега лекарите изкарват тази материя чрез окисляване, чрез разширение. Ще пиеш топла вода, ще вземеш очистително или ще постиш, разни начини има.

Та казвам, онази материя, която служи за основа, която образува човешкото естество, понеже човек трябва да бъде силен, той сам да се радва, като съзнава своята сила, той всякога може да бъде полезен на себе си. Мнозина не могат да пеят, но трябва да пеят. Казва: „Как пях? Аз искам да зная мнението на хората.“ Той никак не може да пее, когато иска да се хареса на хората. Певец е този, който, като пее, приятно му е, че е изразил тона. Не да казва: „Как мислите, пях ли хубаво?“ Щом питаш, това е една обикновена идея. В мисълта си, като мислиш, да имаш едно обективно схващане, да ти е приятно, сам да се радваш на своята мисъл, сам да се радваш на своите постъпки, не какво мислят другите хора. Защото другите хора са като тебе. Има една философия, която обяснява какво е отношението на всичките хора в Космоса вътре. То е една отвлечена философия, много отвлечена. Там трябва вътрешна школа, да се говори. Някои казвате: „Кажете една истина.“

Сто на стотна степен какво означава, кажете ми сега. С колко цифри ще бъде? Сега философствате, кажете сега някои, които сте най-големите философи толкова години, колко е на стотна степен, ами на хилядна степен. Туй сега не е, за да се объркваме. Сега аз не искам да ви туря един товар, да ви смачка, защото има мисли, които може да ви смачкат. Запример някой човек каже: „Няма Господ, няма любов, няма добро.“ Туря ви един товар на гърба, може да ви смачка, вие се обезсърчавате. Тази идея – че няма Господ – само когато станеш най-ученото голямо божество, само тогава разисквай. Да ти кажа, че няма Господ, това е много тежка мисъл. Мисълта, че няма Господ е най-тежката мисъл, изисква се юнак на гърба си да я носи. По аналогия, ти имаш нужда от баща си, казваш „Без баща си не мога да живея.“ Но един ден баща ти умре, и ти без баща си живееш. Ти мислиш, че баща ти умрял. Не, баща ти, след като умре, скрие се в тебе. Че ти и баща ти заедно живеете. А ти постоянно мислиш за баща си и се безпокоиш, и питаш: „Къде е баща ми?“ Вие делите едно богатство. Той е в тебе. Пък баща ти пита: „Къде е синът ми?“ Сега всичките умрели са все у вас. Аз ги виждам, че са у вас всичките, пък вие ги търсите.

Сега да оставим това, вие дали ще вярвате, или не, да оставим този въпрос. Когато аз напиша едно число на дъската, например 10 хиляди, туй число на дъската ли е? Казвам, десет милиона на дъската са написани, оттам четеш, но тези десет милиона на дъската ли са? Туй число, ако е реално число, тези десет милиона са в касата на някой банкер. Числото е написано на дъската, но парите са в някоя банка. Но когато напишете думата любов, де е любовта, трябва да потърсите де е любовта. Тя е в някоя банка тази любов. Тогава ще намериш банката, много банки има. Ще отидеш в банката, ще представиш чека. Това са материални обяснения. Ако онзи не разбере вътрешния смисъл, тогава, ако влезе в една банка, но ако няма светлина, няма да види златото, кипне. Ако ви дам в тъмното злато, не зная дали ще го познаете, че е злато. Разпознаване трябва.

Трябва разпознаване, но важи и какво носиш. Светлината има голямо разпознаване. Запример вие мислите, че гъската е голям глупак. Дайте ѝ кафе, тя ще го бутне с човката, тя е много умна и ще го тури настрана. Дайте ѝ нещо друго, ще го познае. Тя знае какво трябва да възприема и какво да не възприема. Дайте на свинята боб, тя даже няма да го вземе, колкото и да е лакома. Често ние вземаме мислите, които човек има, не може да ги възприемем. Ти искаш да разрешиш един въпрос, има ли Вселената край. Нещата, които са без край, не могат да имат край. Туй, което има край, не може да бъде безкрайно. Сега онези философи математици, той разбира толкова, колкото и аз разбирам. Аз съм ги слушал, слушал да говорят и виждам, че и той е толкова будала, колкото и аз. Но той се представя за учен човек. Той доказва, доказва, и нищо не може да докаже. Аз мога да докажа. Той доказва, че Вселената има край. Предполага, че има край и доказва, че може да е така, на толкова и толкова милиона – прави логическо заключение. Тогава, ако така – по логическо заключение, аз казвам, почвам да изчислявам, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева. Възможно е, вярно е, доказвам ти. Дойде 365-ият ден, ти нямаш толкова милиони. Колкото е вярно, че след 365 дни ще имаш 365 милиона лева, толкова е вярно, че Вселената имала някакви мъглявости, че Вселената имала край. Това е голяма презумпция. Той трябва да каже: „Не зная дали Вселената има край, не зная дали няма край.“ За две неща не зная, аз не разисквам крайните неща и безкрайните неща. Край на една афера, и безкрайна афера. Защото някой път защо ти е краят на живота. Защо търсите края на нещата. Запример ти имаш една любовна афера, искаш да престане, да дойде краят. Следователно какъв е краят на любовната афера? Заведе се дело. Какъв е краят на делото? Осъдят те или те оправдаят, или те турят в затвора.

Сега това са ред разсъждения. Ние казваме, че светът ще се оправи. Тъй е писано. Нито едното може да се докаже, нито другото. Аз, като говоря, че светът ще се оправи, разбирам, от себе си. Аз непременно може да видя какъв е краят, какво ще се случи. Аз нямам предвид, че състоянието може да се поправи, не мисля, че всички хора в грях са родени. Хубаво, тия хора, които са на Земята, но всички други, които са по другите светове. Значи всичките хора, които са по материалните светове, все в грях ли са родени. То е наша философия, наше разбиране. Сега няма да оставим тези неща да ви смущават, защото някои от вас не могат да издържат. Някой казва: „Аз съм много търпелив.“ Относително търпение. Да ви представя един пример.

Един мъж, който е много търпелив, да има жена, която да обича, но да види, че друг мъж я целуне. Той не може да изтърпи, той ще кипне. Защо, какво му стана? Че целуват жена му. Другите жени, като ги целуват, ни пет пари не дава, а когато неговата жена целуват, не може да търпи. Аз разсъждавам обективно, за вас не говоря и за себе си, поставям въпроса, какво му е станало, че друг мъж целунал жена му. Казва: „Всичко мога да търпя, но да целуне друг жена ми, не мога.“ Хубаво, но един ден, като намрази жена си, тогава обича да я целуват. Питам, защо, коя е причината? Защо в единия случай е нетърпелив, а в другия е търпелив? Във втория случай в негов интерес е да я целуват, той пари дава, ходи. В ума си съзнава. Ние сами си създаваме своите нещастия. Защо не може да търпи да я целуват? Коя е причината? Онзи, който иска да я целува, той е нетърпелив. Онзи, когато другите я целуват, и той е нетърпелив в друго отношение. Отвън те минават за търпеливи.

Питам, отде се родила тази философия у хората? Аз дохождам с нещо обективно, за да се разбере тази скритата идея. Някой път мене ми е приятно да ми бутнат ръката – неговата ръка е топла, моята ръка е студена, приятно ми е. Но представете си, моята ръка е охлузена, който и да ме бутне, казвам: „Не ме бутай, защото ръката ми е охлузена.“ Всяко негово допиране нищо не може да ми донесе. Следователно всеки човек, който не може да ми предаде нещо, мене ми е неприятно. Та когато в живота си не може да търпим, има си някаква причина. Ние трябва да разкрием същинската причина. Ама ти чакай, ти си много нетърпелив. Нищо не значи. То е цяла наука. То е като музиката. Дойдеш дотам, трябва да пееш. Ти още нотите не може да пееш, че като дойдат диези и бемоли, как ще ги пееш. Аз гледам, уж певци, които пеят, колко фалшиво пеят. Много пъти не вземат вярно ни диези, ни бемоли, изяждат ги, заменят ги, правят си далавери тези музиканти. Изяде нещо, после пее. Но певец е този, който не прави нито една погрешка.

И в живота си някой направи една погрешка и току я закрива. Аз съм гледал в някоя къща – майката с очите си прави ишерети на дъщеря си как трябва да постъпи. Тя се усмихне, после стане сериозна, и дъщерята стане сериозна. Аз съм наблюдавал – с очите дава ишерети. Това не е никаква наука. Ако трябва да се смееш, ще се смееш, ако трябва да бъдеш сериозен, ще бъдеш сериозен. Как не, ако ми забият едно голямо шило, ще бъда сериозен, ще плача даже. Ако мене ми се падне едно голямо наследство, ще се радвам, ще се смея. Всякога една усмивка излиза от някаква идея, някакъв контраст се образува в съзнанието ви. Казвате – усмихна се. Този човек е видял нещо, може да вижда цял един свят, усмихва се. Не казвам, че тази работа е глупава. Много е умна. Гледам, че някой човек е сериозен, плаче. Казвам: „Случило се е нещо.“ Не казвам: „Не плачи.“ Ето какво разбирам под думата не плачи. Когато трябва да се радваш, не плачи. Не че не трябва да плачеш, но когато трябва да се радваш, не плачи, не заменяй радостта с плач. Когато няма радост, плачи колкото искаш. Туй е намясто. Че скърбите, плачът за хората са едно благословение, то е дъжд в астралния свят. Че без плач земята би се превърнала в пустиня. Ако сега ви доказвам математически, че плодородието зависи от плача на хората – когато навреме се плаче, много плод ще има, кога не се плаче навреме, ще цъфне и няма да завърже – ще повярвате ли? Това е един въпрос до вярата.

Мислите на хората имат отношение към външната природа. Мислите на хората може да образуват слана. Защото колективната мисъл на хората създава външното време. Ако дойде един учен човек, всички би ви изкарал от салона. Ако той има едно малко шишенце със сгъстени газове и ако пусне няколко капки, всички вие ще почнете да треперите, ще стане веднага цяла промяна. Този човек ще направи такъв един опит. Едисон отива при свои приятели да ги гощава. Казва на келнера: „Ще донесете хубаво наготвена супа.“ Всички насядат на масата – 4–5 души, все учени хора. Донасят супата. Той капва по една капка и супата замръзва. Донасят една паница, втора, пара се вдига. Той все капва. Супата замръзва. Казва: „Господине, какво си играете с нас.“ Гледа той, супата замръзнала. Донасят други, и те замръзват. Казва: „Остави. Всичко у вас е замръзнало.“ Донасят им бифтек, и той пак капва – и той замръзва. „Вие – казва – господа, си играете с нас.“ Объркали се всички. Почва да се смее, но след като гостилничарят разбрал, че той си играл, много скъпо му коствал обедът. Счел за един обед да се компрометира неговата гостилница, да замръзва яденето.

Та казвам, във вас може би някой учен човек е направил нещо. Казвате: „Замръзна сърцето ми.“ Турил някаква капка. „Като ме погледне – казва – омрази ме.“ За да не ви смразяват хората, вие трябва да разбирате живота в истинското негово проявление. Такъв учен човек, като го видите, трябва да го познаете и да му кажете: „Извинете, господине, идете в друга гостилница да правите опита.“ Злото в човека не е нищо друго освен един такъв като Едисон, който прави опити. Ще дойде у вас, ще направи опит. Някой мъж може да целуне някоя друга жена. Пък може да няма никакво целуване, но той може да направи така, да ти създаде една пълна илюзия. И тогава ти ще замязаш на примера на един момък, който имал любовни отношения с една мома, но не се решавал да се годи за нея. Тя искала да го принуди. Направила в къщата си един восъчен момък, турила го на стола, тъй хубаво направен. Той иде отвън и още като дошъл, като видял този момък на стола, казал: „Моля, моля, не допущам друг, аз вече съм решил този въпрос, давам си кандидатурата.“ Та всички ние в живота често с доста такива восъчни хора ни заставят и ние решаваме да направим нещо, да не би този восъчен тъпак да не ни изпревари. Няма опасност. Туй, което ви навеждам, то се отнася към новия живот. За стария живот аз не правя и дума. Аз не осъждам живота на гъсеницата, той е намясто. Казвам на гъсеницата – новият живот, при който сега ще бъдете, той ще подобри условията. Колкото по-добра храна вземаш, толкова по-добри крила ще имаш, по-добри условия за всичко.

Туй, което сега ви навеждам, то е за бъдещия живот, който иде сега, не за утре, за днес. Туй състояние не може да се измени. Не е достатъчно само да имаме едно малко разположение. Аз наричам туй разположение, което може да измени нашето вътрешно органическо битие, да обнови тялото, да обнови чувствата, да обнови мислите. Туй, което обновява, то е новото. Туй, което не носи този живот, то е забавление в живота.

Тази сутрин аз ви говорих за свещения трепет. Ако искате да бъдете в света силни в правата смисъл, пазете един момент, когато свещеният трепет иде у човешкия живот, и го възприемете. Той иде, тъй както слънцето иде, отворете всичките прозорци, нека влезе свещеният трепет. Не се пазете, че може да слънчасате. Някой път ги е страх от свещения трепет, казват: „Ще се заблудим.“ Няма да се заблудиш, то е най-голямото благо, което иде в света, което може да освободи човека. Не да се освободи от дома си, не да се освободи от брата си, но да се освободи от кривите отношения. Ще се оценяваме по-добре. Отношения може да има, когато ние се оценяваме и се считаме една необходимост един за друг. В света всяка една душа, която е излязла от Бога, е ценна, понеже е нещо хубаво за цялото човечество. И всеки от вас, всяка една душа, която е излязла от Бога, носи нещо хубаво за цялото човечество. Всяка една душа носи благо за цялото човечество. Всички души, които ви познават, те ви ценят. Казвам, има в света един, който ви цени, или казано на друг език, има в света души, които ви знаят, познават. Нищо от това, че тук, на земята, не ви познават. Вие живеете в един тесен кръг. Ако тук не ви познават, други ще ви познават. В обикновения живот ние очакваме, като идем в другия свят, да научим. В другия свят, като идете, нищо няма да научите. Ако детето, което е заченато в утробата на майка си, не се организирало и се роди анормално в света, то нищо няма да научи. Туй дете трябва да се роди здраво, всичките му органи, сетива, способности трябва да бъдат развити, всичките му сили трябва да бъдат намясто, та като дойдат всичките живи сили, да функционират правилно. Ако туй дете не се е организирало правилно, вие нищо не може да го научите. Ако отидете в онзи свят, без да сте готови, нищо няма да научите. Там ще намерите много слепи хора. В небето, в другия свят някои още с патерици ходят. Някои не знаят, че са умрели, те си живеят в пълна илюзия. Като ред хора ние сме ги виждали, той забърка отношенията на нещата. Казвате, че виждал нещо. Нищо не вижда. Премрежили се очите ви, вие виждате, казвате – видях някаква област. Туй не е нещо реално. Реалните неща говорят. Туй, което не ти говори, туй, което не ти придава нищо, това е една сянка, една илюзия. Видях един ангел. Туй нищо не значи. Ама корона имаше на главата. То е друга илюзия. Аз мога да ви направя корони колкото искате. Но реалността е, когато един ангел ви посети, вие няма да забравите неговото посещение, то е нещо извънредно, цяла епоха във вашия живот. Вие ще придобиете една сила. Оттам насетне във вашия ум, във вашето сърце, във вашия дух ще настане промяна. Ще считате, че е най-важното събитие, което е могло да се случи.

Та казвам, най-важното събитие у вас е, когато един ден дойде този истински свещен трепет. То е вече едно предисловие на познанието за Бога, виждането на Бога. За това именно ние се стремим. Знанието в живота, страданието, всичко това има смисъл само ако дойде свещеният трепет. Тогава ще кажем като апостол Павел – днешните страдания не може да се сравнят с бъдещата слава, с бъдещите възможности, които ще се открият. Значи заслужава ние да страдаме, за да видим великото благо, което вечният живот носи. Аз наричам вечен живот, дето няма болест, дето няма съмнение, дето няма сиромашия, дето няма кавги, зависти. Това е вечният живот заради мене.

Сега на вас ви пожелавам през тази година... Какво да ви пожелая? Който има много дългове, да ги изплати; който има недовършени работи, да ги довърши; който има изпити, да ги издържи; който има рани, да му заздравеят; на когото главата е гола, да му израснат косите; на когото дрехите са скъсани, да си ушие нов костюм; на когото обущата са скъсани, да си купи нови; на когото шапката е скъсана, да си купи нова; който е ял мухлясал хляб, да яде пресен; после пожелавам, който има на къщата си тесни прозорци, да има големи. Не зная де да ви турна – в горния етаж на апартамента или в долния. Пожелавам ви да имате един апартамент на третия етаж. Третият етаж е на хората. Аз разделям човешкия живот на три етажа – първият етаж е долу, третият е най-хубав. Ако всичко това развиете, то е достатъчно.

Тогава довечера ще си донесете торбите. Каня ви довечера на вечеря. Вие ще видите ние какво ще ви дадем и ще видим вие какво ще дадете. Защото ние обичаме хора, които не само обичат да вземат, но и обичат да дават. Защото, след като ти подарят една цигулка, ти ще теглиш лъка, казваш: „Да видим цигулката каква е.“ Вие, като свирите, ще видим вие какво ще кажете. Но всякога дръжте две идеи в ума си: да вземате и да давате. Милосърдието у човека не може да се развие, ако той не дава. Умът на човека не може да се развие, ако той не дава. Учителят преподава, ученикът взема, когато учителят изпитва, ученикът дава това, което е взел. Той ще разправи какво е вземал. Ученикът повече ще му даде. Та не само да давате, но и да вземате. Едновременно ще вземате и ще давате. Туй е правилният ред на нещата. Туй трябва да бъде едно правило, ако искате да бъдете щедри. Както давате, тъй Бог ще ви даде. Бог постъпва в това отношение право. Радвайте се на всеки човек, който проявява една добродетел, за да се даде добродетелта и на вас. Радвайте се на ума на всеки човек, понеже тази дарба е дадена от Бога на него. Щом се радвате на него, Бог ще даде и на вас. Ако човек е добър, радвайте се, това добро ще дойде и у вас. Ако човек е на любовта, тази любов ще дойде и у вас. Всичкото добро, което хората имат, ще дойде и у тебе, но и всичкото зло, което имат, ще дойде до тебе. Ако хората са заробени, ще дойде до тебе. Туй помнете, това са практически правила.

Разбира се, на един англичанин трябва да му говоря на правилен английски език. Ако не зная езика му, как ще ме разбере. Така и в природата тепърва трябва да учите Божия език. Отсега нататък ви остава вие да учите езика на небето. Ти казваш запример: „Аз тебе те обичам.“ Туй е един земен език. Кажете ми на небесен език една дума. Аз бих желал от вас да чуя една небесна дума. „Много ви обичам, сърцето ми гори, трепери, не мога да живея без вас“ – това са все обикновени работи, земни работи. Не е право. Казваш: „Не мога без тебе, умирам за тебе.“ Онзи, който казва, че не може без този, умира, а се вижда, че могат без този. Помнете, в божествения свят, там в любовта всичко може. Там, дето всичко може, там противоречия няма. Понеже, като влезете в духовния свят, там е толкова голямо разнообразие, че ако имаш един приятел в небето, щом се отдалечи една крачка, не може да го намерите между другите. А щом се раздели, ти никога не може да го питаш: „Ти ли си онзи?“ И той няма да ти каже. Ти вече го забравяш. Те всички тъй си мязат, че ти по никой начин не може да го намериш. В небето, като целунеш едного, всички се целуват изведнъж – на ваш език ви говоря. Ти не може да видиш никакво противоречие там. А тук, на земята, не е така. На земята един целува, друг не целува, един се смущава, един е богат, друг е сиромах. Тъй е наредено, тъй е животът. Защо и за какво е така, може да възразите. Както и да се свърши, знаем, че добре ще свърши. Онези, които са го позволили, те имат една добра черта. Каквото и да казват, аз вярвам в едно нещо: онези, които са допуснали да влезе злото в света, имат едно съображение. Злото и доброто функционират в света. Не може да мислим, не може ли без зло. Може да имаме мисли за и против, но същевременно аз зная едно нещо, че ако аз искам да бъда добър, никой не може да ме направи лош. Пък ако аз искам да бъда лош, никой не може да ме направи добър. Та всичко от вас зависи. Ако искате да станете умни, ще станете умни; ако искате да станете добри, ще станете добри. Да желаете един свещен трепет да имате. Онзи, който желае нещата, той отива при тях. Който не ги желае, казва: „Ако дойде и ако не дойде, и без него може.“ Така не се мисли.

Сега тези са общи работи. Общите работи, те носят идеята за бъдещето. Всеки от вас иска да бъде щастлив. И всичкото ви щастие аз зная в какво седи. Всеки от вас има една скрита идея, тя е тази. Ще ви кажа сега скритото на земята. Вие искате да имате един, който да ви обича. Вие сте хвърлили око на един, който да ви обича, не който и да е, искате той да ви обича, никой друг. Ако някой си позволи да ви хване ръката, когото не искате, той ще види. Тъй щото, ако този, на когото вие сте хвърлили око, ви обича, вие сте щастливи, но ако изгубите в любовта, вие ще бъдете нещастни. Ако някой друг си позволи да ви обича, на когото вие не сте хвърлили око, вие не го поглеждате. Има една възможност да загубите любовта, на когото вие сте хвърлили око, а може и да спечелите неговата любов. Туй е, което желаете. Дето сте хвърлили око, то е право, дръжте си окото там. Прави сте и на едната, и на другата страна. Но не опорочавайте любовта, не говорете за любовта много. Ама ще кажете, че аз много съм говорил за любовта. Не, аз не съм говорил нито една дума за любовта. Аз за любовта не съм обелил, още дума не съм казал. Ако аз произнеса за любовта само една дума, целият свят ще изчезне, няма да остане от него нищо, на дим и прах ще стане. Понеже тази дума е толкова силна. Ще кажете: „Как така?“ Има известни бомби, които, като експлодират с такъв трясък, че от трясъка хората умират. Не го удря никакво парче, от трясъка умира, не може да издържи. И мечката, като падне, и тигърът, и лъвът от трясъка падат. Та ако и вие, които търсите любовта, някой произнесе думата, веднага ще се прострете на мястото. Вие ще мязате на онзи евангелски проповедник, който се молил десет години и казвал: „Господи, искам да опитам твоята любов.“ Казва, дойде веднъж и се прострях по корем и казах: „Стига, Господи!“ Прострях се на земята, ритам и казвам: „Втори път не искам да ми говориш за любовта. Не можах да се държа на краката си, търкалях се по земята, ритам.“

Ако тази истинската любов дойде, всички вие ще се убедите, нищо повече. Защото ние, съвременните хора, още не сме готови за онова великото в света, което трябва да издържите. Любовта като дойде в света, тя взема всичко и казва: „Ти ще дадеш всичко, което имаш.“ Няма да остане нищо. Всичко ще дадеш. След като дадеш всичко, ще се отпуснеш, ще кажеш: „Отиде всичко.“ Тогава тя ще вземе всичко и ще даде всичко. Ще стане една обмяна. Тогава, като стане тази обмяна, ти ще разбереш вътрешния смисъл на живота, тъй както сега ходят да учат новото пение. Има сега един нов метод. Този, който никак не пее, взел си е пръчица на стълбицата и без да пее той, децата научават тоновете. Този човек мисли, той мислено пее, той мислено произнася тона, концентрира се и децата, като се мъчат, мъчат, пеят. Така човек се научава да пее.

Та казвам, туй, върху което човешкият ум не може да се концентрира, ако ти държиш мисълта си правилно, ти може да предадеш своята мисъл, може да сполучиш, но трябва да имаш голямо търпение. Може да му кажеш веднъж, два пъти, три пъти, но може да не му кажеш нищо, и той да възприеме. Питам, какъв е езикът на светлината? Говори ли нещо? Нищо не говори, но като дойде, предава нещо. Преди да е дошла тя, ти се страхуваш; като дойде тя, ти се обнадеждваш, виждаш, че ти е предала нещо. Тази светлина като дойде, не се изменя мисълта. Та казвам, разумното, което излиза от нас, не се смущавайте за него. Туй разумното, дето и да влиза, в който и да е човек, той добре ще се прояви. Та ако добре сега се държите в едно възприемателно състояние, невидимият свят, разумните, от вас по-напредналите души, ваши братя ще ви предадат своята мисъл. Те са невидими, те имат тяло ето тук. Ако вие си отворите очите, ще видите – те минават, но не са с такива тела като човешките – и те гледат. Като мине един, те се взират и като видят един, че е готов, веднага му обръщат внимание, те го обикват и те имат същата светлина, както хората, те правят разлика, както хората. Като те обикне някой от тях, посещава те по-често, почва да работи върху тебе и ставаш по-здрав, мисълта ти почва да работи, въодушевяваш се, хората отвън почват да ти обръщат внимание, има някой да мисли за тебе. Има такива братя. Тези братя ги наричат ангели хранители. Както щете ги наричайте, те идат. Без тях човек е изгубен, без тях човек е като сираче, оставено на пътя. А когато имаш такъв ангел хранител, ти имаш една майка, която се грижи за тебе. Като заплачеш, тя дойде. Имаш нужди, задоволява ги. Имаш ли ти майка?

Под думата майка аз разбирам всички онези разумни отношения, които имаме ние. Баща, майка, братя, сестри, които вземат участие в нашия живот и всичките наши копнежи може да ги задоволят. То не е да се разправя на другите, да разправяме на външните хора за интуицията, за разумния свят. Но този разумния свят, щом го съзнаем, той ще се проектира на земята. Всичките хора на земята, на каквато степен да са, са под тяхното влияние. И растения, и животни, и водата, и въздухът, светлината, топлината, всички те са господари на положението. Когато господарите дойдат на земята, тогава съвременните хора, които са деца, ще се подобри положението им. Та един ден, когато се поправи светът, вие ще го видите как той ще се поправи. Нали сте виждали едно състояние на човека – дойде до умиране, после дойде една фаза, претърпява голяма криза, после той съзнава, дойде една мисъл и казва: „Няма да умра, ще оздравея.“ От този момент започва едно повдигане, повдигане. Ако го попитате по кой начин е оздравял, той ще каже: „Не зная.“ Почувствал, че той оздравява, но как е, не знае. Та казвам, ще дойде един ден, у вас едно чувство ще се зароди, че ще стане нещо у вас. Като дойде тази сила, ще почувстваш една голяма промяна, едно голямо подобрение.

Та сега ще носите малките си страдания. Някой път ще ви скъсат, някой път паметта отслабва, някой път парици си нямате, къщица си нямате, това не разбирате, онова не разбирате, изменил се човек. Това са общи работи, които са не само до вас, но в цялата природа има и подмладяване, и остаряване. Никой не може да избегне от закона на промените. Но зад промените седи един по-хубав живот. Зад промяната на гъсеницата седи пеперудата, а пеперудата носи нов живот. Зад старостта, зад младостта седи безсмъртието. Зад безсмъртието седи друг красив живот, който очакваме. Ние може да имаме този живот още сега в себе си, да предчувстваме това благо в себе си, което иде. То е реалното. Аз съм виждал някои хора – гледам, и виждам нещо. Майката вижда в детето си нещо гениално. Аз гледам с моите очи и не виждам нищо гениално. Майката, като гледа, казва: „Гениално е.“ Като се поставя от гледището на майката, и аз виждам същото. Та именно трябва да станеш една майка, за да видиш в твоето дете какво се крие. Трябва да станеш майка на себе си, за да видиш това, което се крие в тебе, или да вземеш майчиното чувство за всеки един твой брат или сестра. Само по този начин може да имаш правилно разбиране.

Проявената Любов на Духа, проявената Мъдрост, проявената Истина носят пълния живот.

Девета неделна беседа

20 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

Ще прочета част от девета глава от евангелието на Йоана.

„Ще се развеселя“

Ще взема само първия стих: „Като заминаваше, видя едного човек, сляп от рождението си.“ Не че това, което ще ви говоря, има връзка. От слепия човек какъв извод може да се извади, че го видял Христос. Каква наука може да има в това? Но известен ред разсъждения имат последствия. Когато се запали една свещ, простият ще загаси свещта и ще заспи, а онзи работливият ще си свърши работата, и после ще изгаси свещта. Ученикът седне пред книгата и почне да чете. Онзи, който е прост, ще я запали малко за себе си.

Видели един сляп човек. Тогава се заражда въпросът, защо се е родил сляп, кои са причините. Питам, защо се запаля една свещ, дали тия хора са богати, или са сиромаси, какви са причините? Щом има свещ в къщата, хората са богати, не са сиромаси. Сиромасите хора нямат свещ. Този човек се е родил сляп, сиромах е бил, нямал пет пари в джоба си. Христос казва: „Този човек се е родил сляп, защото е сиромах. Аз съм богат човек. Ще му дам малко пари, да се порадва.“ Така разглеждам аз. Някои ще запитат: „Възможно ли е да се отворят очите? Защо и за какво?“ От гледището на старата индуска философия и от гледището на западната философия цял спор има и въпросът остава неразрешен. Дълго време ще го разрешават.

Проповядвал един евангелски проповедник върху стиха, че рибата е погълнала Йона. Два часа доказвал, че рибата могла да глътне Йона. Казват – много хубава беше беседата му, но измъчи Йона. Два часа държа Йона този пророк, докато влезе в утробата на рибата. Два часа го измъчи. Защо доказва, че рибата може да го глътне? Ако го е глътната, глътнала го; ако не го е глътнала, не го е глътнала. Ако се е родил сляп, сляп се е родил; ако не се е родил сляп, не е роден сляп. Обаче има нещо, което спъва хората. В света има неща, които физически спъват хората; има нещо, което духовно ги спъва; има нещо, което спъва тяхната мисъл. Само че физическите неща ние ги наричаме воля. Накарайте един човек, който има ставен ревматизъм, да ходи правилно. Той ще си върти краката. Който има ишиас, той ще ходи наведен, който го боли кракът, той малко разкривено ще ходи и т.н.

Тази сутрин излязох рано. Гледам – ясно небе. Минавам покрай едно дърво, гледам, един петел с единия си крак се държи за дървото, другият – надолу пуснат. С левия крак се държи за дървото, десният отгоре седи. Не съм видял друг път петел с единия си крак да се държи. Разсъждавам дали не е някаква мода у птиците – петел с един крак да се държи. Аз разсъждавам. Не е мода, модата е в това, че този петел го боли кракът. И при това пак пее. Боли го кракът, ударен е нещо, седи с единия си крак. Казвам, боли го кракът, но пак пее. Длъжност му е да кукурига. Когато хората се разболеят или ги ударят, никога не кукуригат. Съвременните хора, културните хора на двайсети век мислят, че ние сме като езичниците, като хората преди две хиляди години. Като влезеш в един град, ще ти покажат високите здания на 40–50 етажа. В Америка като идеш, ще те питат харесваш ли Америка. Ти казваш някоя любезна дума, че е една страна културна, богата. Тъй е – богата е, културна е, добро има, но и зло има. Не са виновни американците, че зло има. Ако хората се раждат слепи, не е виновен слепият, защото слепият не иска да се роди сляп. Нито той е виновен, нито майка му е виновна, нито баща му, те не са искали да родят сляп син. Има следователно въпроси в живота, за които не може да дадем никакъв отговор, не може да се разреши разумно. Може да ви наведа: между двама приятели става една малка случка или някой инцидент. Веднага в любовта става един разрив, изчезва любовта. Къде е отишла любовта? Значи любовта може ли да идва и се изгубва. Значи в дадения случай ония възвишени благородни чувства, тази мисъл, която прониква, тегли веднага хората, и веднага в умовете и сърцата им се зараждат антагонистически чувства. Религиозните хора, които вярват в Бога, вярват в Христа, но за някои малки работи – единият, че обичал да има тайнства в църквата, другият поддържа като дете да се кръсти с вода, единият иска да се кръсти като възрастен. За такива въпроси или други подобни – как трябва да се освети и да се вземе Господнята вечеря – хората се разделят, не се срещат вече, разделят се пътищата. Малки временни въпроси ги правят толкова важни, че разрушават любовта. Казват, че този човек не може да влезе в Царството Божие, той няма никаква религия.

Не, религията според мен не седи в кръщението, нито в тайнствата. Това са външни потреби. Никой човек не седи във външните дрехи. Не може да нося някое бомбе или цилиндър. Разправят, че на мода били в Русия цилиндрите. Руският император искал да отучи аристократите да носят цилиндри. Но какво да прави – със закон ще произведе една реакция. След като мислил дълго време как да застави руската аристокрация да не носи цилиндри, накарал да купят цилиндри на всички каруцари, които носили боклуците. Като ги погледнали, всички тези – с цилиндри. Оттам насетне всичката аристокрация се отказала да носи цилиндрите, понеже и те може да минат за простаци.

Един ден, мисля, Бог ще направи всичките хора богати. Не зная тогава как ще се спогодят хората. Всички ще имат цилиндри, всеки ще нахлупи по един цилиндър на главата си. Не само цилиндър, но и фракове са носили, тъй хубаво облечени. Значи имате една идея, която не почива на никаква основа. Това е мода, която може да се измени, като че в цилиндъра или в дрехата се крие някакво достойнство. Като че дрехите имат някакво достойнство. Достойнството не седи в дрехите. Човек може да има отворени очи, а при това с очите си да не вижда туй, което трябва. Някой път може да бъде сляп. За много хора, които имаха отворени очи във времето на Христа, не видяха Христа. Този човек, който беше сляп, но като му се отвориха очите, той разбра повече от онези, които имаха очи да виждат.

Под думата очи разбирам онзи човек, който може да мисли в дадения случай за истината и какво нещо е животът. За това не може да се даде една дефиниция на живота. Всеки един човек сам отстрани трябва да определи защо трябва да живее. Туй е неговата задача. Всеки, който си даде едно определение защо трябва да живее, туй е неговата задача. Всеки, който си даде едно разрешение за живота, той е намерил смисъла на живота. Всеки, който чете философски книги на живота, те са общи положения. Какво нещо е светлината, защо е светлината, с какви трептения, туй не ме ползва. Доколкото аз мога да възприемам светлината и да ми служи в моя живот, дотолкоз тя ме ползва. Трептенията на светлината са дотолкова важни, доколкото може да влезат в моя ум и да произведат моята мисъл. Моята мисъл – туй, което ме води към всички добродетели, към чисти мисли, към чисти чувства и към здраве. Отрицателните страни на живота аз ги считам като дългове. Всеки един порок, малък или голям, той е дълг на живота, а знайте, в практическия живот онзи, който има да взема от тебе, ще се яви и ще отнеме твоето достойнство. Трябва да дойде онзи, който няма никакви дългове. Тогава казваме – добър е онзи човек или богат е онзи човек, който няма никакви дългове. Под думата добър човек аз разбирам богат човек. Под думата разумен човек аз разбирам любещ човек, а заробения човек разбираме един сиромах човек. Човек, който е верен, е богат човек, който е безверен, е сиромах човек. Ако някой сиромах човек може да минава за верующ, туй не е право.

Тогава в сегашния живот ние сме се отклонили от онези положения, които съществуват. Съществуват два порядъка в света. Ние живеем и виждаме, че водата тече и мислим, че водата е неразумна. Чудното е, че тази неразумната вода утолява жаждата. Ние мислим житото глупаво растение, което няма никаква интелигентност в себе си. Чудното е, че туй глупавото растение ни дава живот. Чудното е, че светлината, която считаме за механичен процес, ни дава радост и веселие. Туй глупавото нещо в света ни носи голяма радост. Тогава едни искат да унищожат един ред на нещата, да покажат, че искат да турят един авторитет, да докажат нещата. Ние не доказваме. Авторитетът на всеки човек не е някаква реалност. Авторитетът на една къща са нейните основи. Ако няма здрави основи, каквото и да говорят, тази къща ще се срути. Следователно вярата на човека, свободата, истината на човека, любовта, мъдростта на човека, това са основите на човека, които ще му дадат онова велико разбиране. В съвременния социален живот ние ограничаваме и казваме: социално как ще се подобри животът. Със сегашните разбирания социално животът може ли да се подобри? Не може.

Аз разбирам подобрението в съвсем друг смисъл – не да се задоволи частично само една част от хората. Всички хора, които са дошли на земята, всеки да намери туй, за което е дошъл. Всеки човек, който е дошъл на земята, е дошъл за нещо. Ако ти не намериш туй, за което си дошъл, питам, какъв смисъл има животът? Някой казва: „Аз съм дошъл на земята да живея.“ Много добре, ти си дошъл да живееш, да спечелиш нещо. И ако, след като си живял 50–60 години, си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест, един ден те оберат и ти вземат и славата, и богатството, и дъщерите, и синовете, и знанието ти, оберат те, какво сте придобили, питам. Вие си отговорете. Човек изведнъж ще умре, ще се свърши всичко. Това е една игра в света. Ще умрем, умирането нищо не разрешава. Смъртта, това е най-силното в света, което съществува, най-голямото насилие, което съществува, това е смъртта. И ние се утешаваме, че човек като умре, всичко ще се свърши. Че нищо няма да се свърши...

Сократ казва: „След като ме екзекутирате, принесете ми жертвоприношение един петел.“ Питам, защо гърците изнасилиха Сократа. Защото не вярваше в техните богове. Защо сега се изнасилват хората? Защото не вярват в сегашните богове. Но питаме тогава, де са онези богове, в които ние трябва да вярваме в света. Ако е един, трябва да е един както трябва. Ако са много, пак трябва да са такива, каквито трябва да бъдат. Но ако е един, единият трябва да бъде както трябва. Ако са много, пък не са такива, каквито трябва, какво трябва да правим тогава. Сега вярата не е нещо произволно в света. Не мислете сега, че аз искам да ви убедя. Аз искам само да ви припомня. Едно нещо сега сте забравили, нищо повече. Ако си го спомните – добре, ако не си го спомните – пак е добре. Но за това припомняне се изисква една наука. Нека да ви дам едно малко обяснение.

Онези, които изучават човешкото лице, казват, че носът е символ или емблема на човешката интелигентност и донякъде туй се е сляло в закона на неговата дължина и широчина. Казват, колкото носът е по-дълъг, той е по-интелигентен, колкото носът му отдолу е по-широк, толкова той има по-добро сърце. Туй е общо казано. Колко може да бъде широк човешкият нос? Два, три, четири, пет, шест, седем, осем сантиметра. Повече може ли да бъде? Десет сантиметра дълъг нос едва ли ще намерите? Изобщо за носа това не е правилно. Носът на слона е дълъг един метър, той е неговият хобот. Той е толкова проточен надолу. И слонът минава за най-интелигентното същество между млекопитаещите. До човека няма по-интелигентно същество от слона. Казвам, ако изучавате носа, той е дълъг, но той е проекция. Вие не може да изучавате носа в една аритметическа проекция. Аритметиката се занимава с мъртви величини. Но носът може да се разгледа от алгебрическо гледище или органическо алгебрическо гледище. Този нос, като постигне до известно място, той после се изкривява, после пак слиза надолу, да дойде до под корема, че носът да дойде чак до краката на човека. За да ви обясня, това са ред проекции. Най-първо, вие имате първата проекция на носа. Другите са проекции. Аз разглеждам кое е заставило носа да се изкриви надолу. Има известни причини. После кое го е заставило да се отдели, и пак да се подкриви под човешката брада. После, като дойде под пъпа, раздвоява се, дойде до краката, до големите пръсти. Носът е дълъг до големите пръсти на краката. Но засега функционира само тази малка част, другата е проектирала носа. Там е всичката интелигентност на човека.

За бъдеще ще се изяви широчината на носа. Носът е голям на широчина. Широчината на носа се раздвоява в рамената, после се стеснява, като влезе в краката, пак е по-голяма тази широчина, която сегашният нос има. Ще дойде някой при мене, ще ми казва, че е много интелигентен или че той е човек с много широко сърце. Човек, който има такава широчина, той не може да бъде толкова интелигентен или с много широко сърце. Човек, който има тесен нос, неговите чувства са толкова ограничени, че неговата любов е толкова малка, че може да издържи до половин ден в любовта си. Че това е доказано. Вземете един момък, който се влюбва в някоя мома и се кълне, че до живот ще бъде верен. Като види друга една мома, по-красива, по-привлекателна, веднага забрави първата. Не е лошото, че е забравил първата. Турците имат една поговорка и казват: „Да гледаш красивото в света, това е Божие благоволение.“ Не е лошо, че един момък може да гледа една красива мома, но аз обръщам внимание на факта, че човешките чувства не са устойчиви. Ние нямаме една норма да ограничаваме хората в живота. Ние още се заблуждаваме от външното. Една мома може да бъде външно красива, но тази външна красота още не отговаря на вътрешната красота. Някоя мома може да бъде не толкова красива – вътрешна красота, на която външната не отговаря.

Та казвам, сегашното положение, за да може да работи, ние трябва да познаваме себе си. Онези, които изследват човека, правят такива измервания, астрологически измервания. Ако вземете една мярка, ако вземете окръжността на една глава, 55 см в окръжност, ако вземете един полукръг от долната част на черепа до ушите запример, тука има 34, 35, 36 см, горната част на короната около 36–37 см. Вие може да съставите известно отношение на живите числа по един прогресивен начин. Вие искате да съставите едно понятие за човека. Вие имате дадени сили, с които функционирате. Защото мозъкът е една органическа сила на човека и зависи в какво се намира човешкият мозък. За да може неговата мисъл напълно да функционира, най-първо, мозъкът трябва да бъде в едно изправно състояние, за да може да функционира неговата мисъл, но не целият мозък. Ако предната част е нормална, може мисълта да функционира правилно, но някой път се случва една анормалност в задната част – неговите чувства са в анормално състояние. Той мисли право, а постъпва зле. Някой път този човек мисли право, а постъпва криво. Някой път за някой човек казваме, че е безбожник, то е едно анормално състояние. Чрезмерната набожност е друго анормално състояние. Ако тази набожност е подтик да пожертва всичко за човечеството, но ако тази набожност е само за негово благо? Ако обичаш един човек, за да се ползваш от неговото богатство, то е едно нещо, а ако искаш да го пазиш за цялото човечество, то е друг въпрос, или когато мислиш за него, без да се ползваш от това, то е съвсем друго нещо.

Без да хвърлям какъв и да е упрек на хората, има известни архаически наклонности, изостанали от рибите, от млекопитаещите, наследство от птиците и от ред раси, които са, които са живели преди тази раса, наследствени черти. И тия наследствени черти са изостанали в човешките тела и се изискват само малки известни условия, за да се произведе известен атавизъм. Вземете запример у човека туй чувство на гордост. Гордостта е едно болезнено чувство. Самоуважението е едно естествено чувство у човека, за да се пази чувството достойнство, а гордостта е едно анормално състояние и показва, че като говори, друг човек няма, само той има право. Каквото той каже, то трябва да стане, а каквото другите казват, то е на втори план. То е гордост. Човекът на самоуважението казва: „Туй е така. Ако моите мисли не са прави, няма да ме следвате.“ Той дава право на всеки човек, но има известни отношения в развитието на личните чувства у човека. Всичките докачения на човека, туй, с което може да се терзае, показва, че личните му чувства се намират в едно болезнено състояние. Мозъкът може да заболее, има разни психологически заболявания. Тъй както човек може да прехване хремата тъй често, така и хората от честолюбие само страдат от хрема. Ти всяко нещо може да превземеш отгоре си. Каквото кажат, все отгоре си може да го вземеш. Казал нещо или усмихнал се нещо, ти мислиш, че е за тебе, и веднага се докачиш. Тия хора се пошегували, и ти го вземеш отгоре си. Или влезеш някъде, хората не искат да видиш нещо, и ти мислиш, че хората крият нещо от тебе, дойде подозрението.

Та казвам, ние, най-първо, трябва да се освободим от анормалностите, които съществуват в живота. Когато човек е религиозен, има голяма опасност. По-горделиви хора от религиозните няма. Най-горделивите хора, това са религиозните. И по-добри от тях няма, но и по-лоши от тях няма. Защото те казват: „Ние сме синове Божии. Казва – знаеш ли кой съм аз?“ Хубаво, ти си син Божи, като не вършиш Волята Божия, какъв син си? Ти си позор тогава за баща си. Ти обичаш да лъжеш, да крадеш, да живееш лош живот, какъв син Божи си? Някой казва: „Аз имам свобода.“ Че нима свободата седи да вършиш престъпления? „Аз съм човек, имам право да върша каквото искам.“ Че да правим каквото искаме, това е човешка свобода. Но да си човек, това значи да живееш за цялото човечество. В цялото човечество има нещо възвишено, благородно. Но в развитието на човека има нещо анормално, което произтича от сегашните физически условия, в които се намираме. Някой път ние съжаляваме хората, които са родени при лоши условия. Обществото трябва да подобри тия условия, за да се помогне. То трябва да разбира тия закони. Запример аз бих препоръчал следното.

Сегашните затворници ги бият с камшик, налагат ги в участъците и в затворите. Това е един стар обичай. Боят е навсякъде приложен. Казват – боят е излязъл от рая. Бият не само в България, бият и в Америка, в Англия, навсякъде бият. И майката бие, и бащата бие, и учениците се бият. Няма царство, дето хората да не бият другите. Някой път даже светиите се бият. Не говоря за тия светии на земята. Но според мене, за да възпитате затворниците, не трябва да ги бият ни най-малко, но да не им дават печен хляб. Да им дадат по сто грама жито да го дъвчат – сутрин на закуска по 30 грама, на обед по 30 грама, вечер по 30 грама, три месеца да ядат жито. След три месеца те ще замязат. Онзи затворник престъпник ще почне да мисли много здраво, той ще почне да придобива качествата на житото. А сега, като го бият, се зароди едно желание за отмъщение. Казва: „Аз да дойда на власт, аз ще постъпя, тъй както те постъпват.“ А така ще каже: „Аз като дойда, аз ще ти дам жито.“ От училището няма защо да изпъждат учениците – три месеца жито. Някой ученик съгреши – жито, някой студент сгреши – жито. Едно възпитателно средство. Да видят възпитателното средство. Сгреши вашето дете, давайте му седем дена жито, десет дена жито. И на вас може да го прилагате. Казвате, малко е 30 грама. Изчисти хубаво житото, няма готвачка, няма баници. Житото ще го дъвчиш хубаво. Туй сега е практическа страна.

Но питам, ще приложите ли сега този метод? Може някой път да го приложите. Засега ще приложите старите методи, понеже са по-износни. Защото тогава, който бият, ще остане в службата. От икономическо гледище понеже те ще протестират, трябва да има бой, защото, ако няма бой, няма да има и служба. Ако вие речете днес да гласувате, че да няма престъпления, ако в света няма да има никакво престъпление, тогава всички съдии, адвокати, учители, проповедници трябва да се откажат от своята длъжност. Всичките хора ако са праведни, кого ще защитават, кого ще съдят, всичките хора са добри, кого ще съдят? Но един ден отгоре ще го защитаваш и съдиш. Ами ако тогава няма престъпления, няма да има и болести, няма да има и лекари. Тогава всичките лекари, адвокати, съдии, проповедници, ще кажат: „Тъй малко да сгрешат, без грях не може. Трябва да има малко прегрешения и малко болести, да има работа и за нас.“ Тъй разглеждам икономически въпроса. Но ние разглеждаме другояче въпроса. Не че светът ще бъде без лекари, ще имаме и тогава лекари за здравите, ще имаме и тогава адвокати за добрите. Някой направил добро, ще го съдят за доброто. Адвокати, свещеници, майки, бащи, всички за доброто ще ги съдят. Ще има един ред, положително по-добър от сегашния. На този ред ще му турим само един полюс. Сега, като направи някой добро, никой не го съди. Хората на доброто живеят без закон, а хората на престъпленията живеят със закон. Вследствие на това се създават длъжности. Но тогава ще се създадат положителни длъжности само като се съдят добрите хора в света. Тогава светът ще се оправи.

Че един добър човек като го съдите... Христос като дойде, съдиха един праведен човек и го осъдиха, и такъв прогрес има в света. На тази съдба има 500 милиона християни в света. Ако не бяха съдили Христа, никакви християни нямаше да има. Пилат казва: „Не намирам никакво престъпление в този човек, но ще го накажа според римските закони както вие искате, но всички да знаят, че наказват един праведен човек.“ И го направиха. И какво стана с този праведен човек? Този праведен човек Бог го възкреси, той възкръсна. След като го затвориха в най-големия затвор, заковаха го, дойде ангел, разкрива гроба и казва: „Излез, праведните хора не могат да стоят в гроба.“ Той излезе и оттам се яви силата на християните. Когато всичките християни повярват, че праведните ще почнат да умират и да възкръсват, спасението на света е дошло. Туй сега е едно вметнато предложение. При сегашните положения на живота вие ще кажете: „Защо трябва ние да страдаме?“ Не че аз поддържам страданието. Страданието е един период, вметнат в човешкото развитие. Временно е страданието. Писанието казва – ще дойде ден, когато страданието ще замине от света, сълзите ще изчезнат, и ще остане нещо положително на мястото на страданията. Но докато дойде този ден, ние трябва да се подготвим за Новата епоха.

Новите разбирания какви ще бъдат на новото човечество? Сега казваме, който има пари, да ги държи в своята кесия. Е, добре тогава. Според новото учение всеки човек сам ще си оре нивата, сам ще я сее и което ти сееш, от него ще ядеш. Не само това. Казвате, дали ще взема чуждия хляб. Не, само ще посееш нивата си, но сам ще я пожънеш, сам ще я овършееш и каквото изкараш, ако ти остане нещо, може да дадеш. То ще бъде като един подарък от това, което ти си изработил. Сега ние ядем чуждия хляб, ядем хляб, който другите хора са изработили. Онзи земеделец казва: „На мене ли се даде тази работа, по 12 часа да ора земята, че да го продавам на онези търтеи.“ И ти, като ядеш този хляб, се ограничаваш. После ще го смелят другите, смелят брашно от боб, от това-онова, турят го в житото и го продават. Питам, при такова ядене на хляб какво се очаква? Там е недоволството. Като се мели на камъните, недоволен е; който го пече, е недоволен и който го продава, е недоволен. Хлябът, който ядем ние, от единия до другия край е опетнен.

Казвам, има някои възражения, които са престъпления. За бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии, нищо повече. Човек, който меси хляба на земята, трябва да бъде един светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си. Който меси и работи този хляб, да каже: „Господи, здраве да дойде на този, който го яде.“ Сега този хлебар, като го меси, гледа да изкара от тебе колкото се може повече. Някой път, като ми донесат гевреци, аз давам на моята котка като на специалист и проверявам. Ако тя яде, и аз го ям; ако тя не го яде, и аз не го ям. Чудно нещо е, много пъти ѝ давам, гладна е, и не яде. Някой хляб ѝ дам, яде, друг не яде. Казвам, тази котка, тя е специалист, умна е. Тя разбира кой хляб е хубаво направен и кой не е хубаво направен. Аз следя нея: щом не го яде, и аз не го ям, давам го на другите. Вие казвате, Учителят е много щедър. Не съм от щедрите, искам да се освободя.

Та казвам, при такъв един строй туй е вътрешната страна, при която органически се развалят телата, се развалят нашите чисти мисли, се развалят нашите чисти желания, най-после се разваля мозъкът. Като се развали стомахът ти, черният дроб, като се развалят белите дробове, ще те хване туберкулоза, разваля се и мозъкът, ти вече не може да мислиш. Най-първо, всичко трябва да бъде в изправно състояние. Тогава религията е дошла в света като една наука да изправя. Задачата на религията в света е в светлината на тези факти, които сега ви изнасям, нека да се изправи органически човек, или туй е целта, туй е задачата, не да научи хората да вярват в Бога, туй не е задачата. Религията ще даде формите и начините за изправление, за облагородяване на чувствата.

Въпросът за Бога е съвсем друго нещо. Друго нещо трябва да дойде, за да ни покаже в какво ние трябва да вярваме. Туй е вече един опитан въпрос. Въпросът за Бога не е въпрос за вяра, той е въпрос на опит. За да се убедим в съществуването на Бога, животът ще ни убеди, нашата любов ще ни убеди, нашето знание ще ни убеди, нашата мъдрост ще ни убеди, истината, свободата, добродетелта, те ще ни убедят. Не е религията, религията е спомагателно средство само за облагородяване. Чувствата органически да внесат тези благородни условия. Религиозните хора са изоставили предназначението, което им е дадено, и отишли да учат хората, че има Господ. Господ има, но нашето сърце не е такова каквото трябва. Че, най-първо, човешкото сърце, то е цял свят, то трябва да се приготви това сърце да даде понятие за Бога. Какво разбирате вие под думата Бог? Бога вие може да опитате. Туй, което може да ви внесе у вас висшето щастие и благо в света, да внесе живот, здраве в дома ви, да внесе съгласие в една държава, да даде право, свобода, да се отворят затворите, да призове свещеници, адвокати, учители, военни да изпъдят насилието вън от света. Туй е Бог. Когато Бог дойде в света, всяко престъпление и насилие трябва да се премахне, да знаем, че Бог живее между нас. Всички вярвате в Бога, а при това на всяка стъпка убиваме. Които вярват и които не вярват, едните и другите си мязат.

Сега, за да се свърши въпросът, какво трябва да правим? Може да убиваме, то е наше право, но и ще носим последствията. Може да мислим и да живеем както искаме, но и ще носим последствията. Има един неумолим закон в света. Бог определя и доброто, и злото еднакво между хората, еднакво го разпределя. Ако правим добро, припадащата ни се част от доброто, дава ни го; ако правим зло, припадащата ни се част от злото, дава ни го. Един органически закон е туй. Както се определят данъците или глобите, така и природата има един закон, който ни дава в наследство онова, което ние сме извършили или нашите деди и прадеди. Всичко туй равномерно се разпределя. Туй се разпределя не с цел, за да ни измъчват, но в природата съществува един закон, който иска да повдигне съзнанието на хората, да им покаже, че е по-добре за тях и по-износно е да вършат доброто, отколкото злото. Понеже ние не може да внесем доброто с насилие, ако ти внесеш каквото и да е добро с насилие, ти ще родиш злото. И злото в света е дошло по единствената причина, че ние искаме доброто с насилие. Че мохамеданството е внесло доброто с насилие. Казва: „Който прави зло, ще се убие.“ Мохамеданството е дошло до крайния предел. Християнството е внесло насилието. В тази форма, както е сега християнството, то не може да спаси света. И всеки един строй, какъвто и да е, който поддържа насилието, той не може да спаси света. Може да даде известен ред, но онова благо, което ние чакаме в света, то ще дойде не чрез насилие.

Има и други начини за избавление на хората. И аз свеждам въпроса към вас, които ме слушате, и не искам сега да се връщам към обществения живот, защото ние не разрешаваме обществените въпроси. Този въпрос за обществения строй и благото на народите, той не зависи от нас, той зависи от законите на природата. И съвременните народи ще пожънат точно това, което са посели в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Сега може да се спрат само спирачките. Те ще пожънат точно това, което природата е определила. Ние не може да се месим в нейната работа. И да се месим, ние не може да вземем участие. Какво участие може да вземем в движението на Земята. Или какво участие може да вземем в движението на Слънцето. Или колко светлина и топлина да изпраща Слънцето. Слънцето ще изпрати толкова светлина и топлина, колкото то иска. И земята дава толкоз плодородие, колкото тя иска, а не колкото ние искаме. Някои от хората мислят, че могат да я направят плодородна. Даже сега земята е доста изтощена. Онази част от почвата, която трябва да произвежда блага, е почти изтощена. Трябва да я оставим няколко години да си почива. После ние вървим по обратен път на своето развитие. Някой път ние изтощаваме своя мозък. Например ти не трябва постоянно да живееш само в предната част на мозъка. Само с мисъл всичко не се свършва. Не трябва да живееш само с религиозните си чувства. Само в стомаха си не трябва да живееш. И в гърдите си само не трябва да живееш. Навсякъде трябва да живееш. Почивка се изисква, едно равновесие в тялото. Смяна трябва да стане. Човек трябва да разбира. Трябва да има една програма, най-първо, с какво трябва да се занимава. Най-първо, като станем, с какви чувства, с какви мисли трябва да започнем. Трябва да знаете, като стане мъжът, с какво трябва да започне; детето, като стане, с какво трябва да започне; свещеникът, като стане, с какво трябва да започне; учителят, като стане, с какво трябва да започне; или младата мома, или младият момък с какво трябва да започне. Това е една емблема. Аз наричам младите хора, това са емблема. Ако ти не съзнаваш своята младост, която е възможност, която е движение... Като казвам, че младият трябва да играе, аз разбирам живота. В живота има движение, в живота има игра. Много хора казват, че с нас Господ си играе. Под думата игра разбираме – има животи, има движение. Какво е животът? Престане ли играта, има и смърт. Казват, че Господ си играе с нас. Но какво е това животът? Той ни дава свободата, остава ни да играем както искаме. Даже при всичките пакости, които правим, изправя ни грешките и казва, че не трябва да играем така безразборно. Има известни игри, които са извинителни, но има известни игри, които не са извинителни.

Та сега хората, които са дошли в света, трябва да имат една ясна представа за себе си. Като станеш, най-първо, сутрин, какво трябва да помислиш? Пет неща има, за които човек трябва да помисли. Пет канала има, по които иде мисълта във физическото поле. Някой човек казва: „Аз, най-първо, искам да пипна нещо.“ Но пипането не е само един метод, той е един канал, през който ние напипваме твърдата материя. След това идваме да вкусим нещата, които са сладки, с езика си. Водните опитваме с езика си, въздухообразните – с носа си. Трептенията на въздуха опитваме с ушите си, трептенията на светлината – с очите си. Това са канали, чрез които разумната природа ни говори. Следователно туй, което виждаме, е толкова реално, както това, което опитваме с езика си. Което вкусваме е толкова реално нещо, както което опитваме чрез петте си сетива, ако са нормални. Даже може да се каже, че възприятията с очите са най-добре видени, най-голям простор имат очите. Затова българите казват: „Видях го с очите си.“ Ние не се спираме само там. Туй е физическият човек. След като сте събрали всички тези понятия със своите пет сетива, иде вече неговата интуиция, неговият ум.

Вътре има едно вътрешно схващане на нещата, чрез които ние ги виждаме при наблюдението. Аз мога да видя един човек и като го изследвам, виждам, че е добър. По закона на една вътрешна интуиция, аз виждам един човек отсега в течение на десет години какъв ще бъде, всичко това се представя ясно пред мене. Научно не може да докажа, но след десет години това нещо ще стане. „Отде го знаеш?“ В мене има едно чувство, което ми пошушва. Сега тези изводи може да направи човек, който има научни наблюдения. Запример, ако трябва да измеря човешката глава и намеря, че темето не е сплескано, но широко; горната част на короната е добре развита; носът е правилен; челото – добре развито; ако намеря устата нормална – не са много тънки и не са и много дебели; после брадата има една малка издутина и ако пръстите са добре развити, то може да се направи едно научно заключение, че на този човек може да се разчита, 99 процента да имате доверие, може да му дадете пари без никакъв запис. А за друг ще кажете, че на този човек не може да поверите пари. Не че е лош човек. Той органически не е в състояние да извърши това, което обещава.

Та казва Христос, че видели този слепия човек. Сега може да се направи извод. Почти всички сегашни хора са слепи. Та слепите сега искат да оправят света. Как ще го оправят? Някои мислят – с война. Войни от памтивека имало, толкова войни, че от човешката кръв може да се направи цяло едно море като Черно море. И още хиляди години да се върви по същия начин, с убийства нищо не може да се допринесе. Ще дойде един ден, когато хората ще се изтощят. Има един начин, хората ще се изтощят. Хората досега вършеха престъпление. Ще дойде ден, когато не може да се върши престъпление, ще бъде невъзможно за човека, и то по следния принцип. Един човек вземе нещо и го носи отгоре, слиза, не иска да даде нищо. Но ако трябва да мине през един планински връх, няма да се мине много време и половината товар хвърля, ти вървиш след него да го вземеш и носиш.

Сегашната епоха е дошла до своя край. Повече оттук надолу не може да слезе в гъстата материя. И сега има вече един подем нагоре. Следващата раса, като дойде, тя вече няма, не може по-надолу да слезе, няма вече кой да носи. Сега кой колкото може да изнесе горе на върха, а всичко друго долу ще остане. За бъдеще ще има един подем. Като казваме ние, че всички богати хора трябва да се откажат от богатството, всеки само ще носи толкова, колкото може да изнесе на върха. То е негово. Всичко друго ще остане. Ама няма и да има слуги. Слуги в природата не се позволяват. Каквото другите хора носят, то е за тях. Сега вие казвате – ако това учение се приложи с туй разбиране, няма да има резултат, понеже са користолюбиви чувствата на хората. Когато хората станат умни, когато любовта ще ги свързва в света, когато между хората ще има едно коопериране или едно съгласие между тях да си помагат, тъй както клетките в един организъм, тогава може да има друг резултат. Когато понятието за Бога няма да бъде като сегашното, ние ще имаме понятието, че Бог живее между хората и всички ще го познават – от малък до голям. Богатият няма да си държи парите затворени в касата, както сега. Проповедникът няма да иска да те убеди в някое верую, а ще те остави с онова, с което ти си роден. Какво ще убеждаваме една патка как да хвърка, тя се е родила с това. Ако не е патка и я учиш как да хвърка, нищо няма да направи. Какво трябва да учиш един кон как да бяга. Той и без това знае как да бяга.

Та сега ние казваме, трябва да възпитаваме хората. Но възпитание има само за хора, които са родени добре, те могат да се възпитават. Веднъж човек, роден в едно анормално състояние, само смъртта може да го изправи. Сега не е за обезсърчение. Има известни отношения, които, за да се изменят, трябва да има начин. Някои от вас трябва да проучат теорията на Ламарк – изменение на най-нисшите форми в най-висши. Пияницата, като види виното, веднага трепне, каква сила може да го отучи. Казваш му: „Вредно е.“ Казва: „Зная всичко това, но не мога да се въздържам.“ Коя е онази сила, която може да накара един пияница да се въздържа? Един човек, като се разгневи, изважда ножа, пробожда другия. Коя е онази сила, която може да го въздържи в дадения случай? Казвам, тези работи трябва да се предвидят от много по-рано. Всяко едно убийство, всяко едно престъпление е родено най-малко сто години, преди то да се създаде. Бащата е намислил да убие някого в младините си. Като момък не е убил, но тази мисъл е останала вложена в ума му. Този момък като се ожени, туй в неговото подсъзнание седи, той като баща, като вложи всичките дарби в сина си, ще вложи и мисълта, че трябва да убие някого. В сина ще има тази мисъл по-силно от бащата. Ако синът не извърши туй, неговият син, в третото поколение тази мисъл ще се изрази сега в някого. Всичките грехове се зараждат в далечното минало и ние трябва да станем канал. Тия престъпления не се зараждат сега.

Сега ние трябва да бъдем умни, да създадем широки условия, да се дадат възможности на младите поколения. На сегашните хора трябва да се дадат нови мисли, нови чувства, за да може да се реагира на това зло. Казвам, в нашия век се изисква най-умни хора, държавници се изискват. Ако някой слуша, ще каже – какви анархически идеи, да се не подчинява човек на нищо. Тези идеи, които сега народите носят, те ще съсипят човечеството. Този кран трябва да се обърне в друго направление. Англосаксонската раса, която е толкова практична, пита какво трябва да правим, за да спасим младото поколение от онзи път, по който вървим. Че в България престъпления, убийства, убийства – баща убил сина си, свещеници се убиват, жени се убиват, всеки ден убийства, убийства. Ще дойдем ние да кажем, да се помолим на Бога. Не всички ние се молим. В България има три хиляди църкви и тези три хиляди църкви не са в състояние да спасят българския народ от престъпления. Не само това, аз казвам, всеки български дом трябва да има църква, не три хиляди свещеници, но майката и бащата трябва да станат свещеници в дома. Тогава само ще се поправи, ако искате да знаете. Докато ние имаме тези официални църкви, нищо няма да направим. Във всеки дом бащата да служи на тази идея и на сина си да каже: „Синко.“ Бащата ще намери сина още преди да е роден, и да му каже. Той ще избере онзи момент да се роди син му, когато няма да вземе дял в неговите престъпления. Туй, което астролозите наричат, е едно хармонично съчетание, когато злото в света не може да се предаде. Именно човек не трябва да има лошите влияния на Сатурн, лошите влияния на Месечината или лошите влияния на Венера, отчасти, както казват астролозите, или лошите влияния на Марс, а всички трябва да се намерим под възвишените влияния на Слънцето, под възвишените влияния на Венера, на Юпитер. Те са задачи, които могат да се предадат в един модерен език. Аз нямам време да се спирам какво аз разбирам и какво разбират астролозите. Всичко онова възвишено, разумно, благородно в човека, което повдига човешкия дух, туй го означават с планетата Юпитер. Тези са разумни влияния, които оправят цялата земя. Най-силните влияния са на Слънцето, животворни влияния. Аз го наричам източник на любовта, слънчево влияние. Ако един човек е в хармония със Слънцето, ако той познава, че Слънцето е една животворна сила, от него и най-лошият човек ще почувства, че този животворен магнетизъм влиза в неговия организъм и той ще се обнови.

Та казвам, трябва да дойдат разумните хора, които да станат проводници в света и да изяснят. Сега казвате – това е заблуждение, онова е заблуждение. Много добре, съгласен съм, нека навсякъде има заблуждение. Но в науката има заблуждение. Тя се отличава с разнообразие. Науката е прогресивна, в нея постоянно се менят нещата. Хората търсят истината. В религията нещата са постоянни. Казват, има един Господ, има един Спасител. Ако ти не приемеш този Господ, тъй както те го разбират, веднага казват – ти не може да имаш нищо общо с тях. Ти не може да вървиш напред. Щом отида в една държава като Англия, аз трябва да разбирам езика им много добре. Ако говоря отлично английски, всякога може да имам достъп, но ако разбирам криво, англичаните затварят своя достъп.

Мислите ли, че ако не разбирате езика на природата, ще имате достъп с нея? Сегашните хора имат идеята да наложат своята воля върху природата и да я заставят да направи това, което тя не иска. Природата е разумна, тя е позволила на хората, и те са намерили задушливите газове. Колко блага има, които тя е скрила от хората. Тя има една опасна зона и които са се опитали да проникнат там, са намерили смъртта си. Всеки, който се е опитал да се докосне до природата, той е намерил смъртта си. Тези хора, които са намерили задушливите газове, задушливите пушки, какво са допринесли. Себе си ще унищожат. И те искат да станат господари. Освен че не са станали господари, но са станали роби. Сегашните хора се безпокоят всички и казват: „Какво ще направим за утрешния ден?“ Казвам, ако хората умрат в своето пресищане, в своите престъпления, защо ние да не умрем от глад. Ако ще умрем, нека да умрем гладни. Ако ще умрем на трапезата, нека да умрем гладни. Та нима онзи богатият, като умира, не се мъчи. Мъчи се пак. И аз ще зная, че ще се мъча, но зная, че на никой човек не съм направил зло. Има разлика между мене и него. Аз, като умра с това съзнание, ще оживея, а той, като умре с това съзнание, там остава.

Сега имаме един факт в природата, че един праведен човек възкръсва, а нямаме досега нито един пример, един грешен човек да е възкръснал. Но праведен човек е възкръснал в света, оживял е значи, върнал се в живота пак наново. Но нямаме нито един пример, един грешен да е възкръснал, да се е върнал в света. Ако знаете, в света всичките блага и добрини са резултат само на добрите хора. Лошият човек богат не може да стане, той е богат временно. Лошият човек богат не може да бъде; лошият човек учен не може да бъде; лошият човек философ не може да бъде; лошият човек поет не може да бъде; може само временно. Временно има учени хора, хора, на които името да преживее всичките векове, не сто, но хиляда години, пет–десет хиляди години. Вземете името на египетския мъдрец Хермес. И досега изучават неговото учение. Този учен човек е казал такива свещени мисли, че сегашните учени хора едва сега засягат туй, което Хермес е казал преди четири хиляди години. Творчески ум е имал. Сега ние казваме – защо е казал тези неща преди четири хиляди години, като едва сега хората ги разбират. Египтяните ни най-малко не разбираха тези неща. Учените хора, жреците разбираха, но не бяха в състояние да проповядват това и мъдростта се свършваше с невежество. Казваха, че боговете ги екзекутираха с гръмове. Това е въпрос. Как сега ги поразяват боговете? Сега ти теглят един куршум, гръмне те. Някъде падне една бомба. Това не е един гръм на Бога, това е гръм на хората, това е гръм на греха. При Божия гръм има живот, в човешкия гръм има смърт. Когато Бог умъртви един човек, той го умъртвява, за да го съживи.

Сега да се върнем – защо се родил сляп. Той ли съгреши, или баща му, или майка му. Аз ви казвам, нито той, нито баща му, нито майка му, но за да се изяви славата Божия, за да се изяви силата на Бога. Казвам, тогава не съжалявайте за вашата слепота, не съжалявайте за вашите грехове, не съжалявайте за вашите престъпления. Всичко това, което имате, стегнете се и кажете: „Като този сляп бях едно време, но сега виждам. Като сляп досега се препъвах тук-там, но сега другояче виждам и постъпвам.“ В това отношение ние сме силни. Сега срещна някой, и казва: „Не може да направим това.“ Сега аз не говоря да бъдете тези големите светии, всички може да бъдете малки светии. В света малките светии са допринесли много по-голямо добро, отколкото големите светии. Та призовавам ви всички като кандидати за малките светии. Тогава някой иде при вас и ви казва: „Ти какво си тръгнал в новото учение!“ Само по новия път вие ще постигнете вашите копнежи. Ако ти искаш да се жениш, ще намериш една другарка, каквато искаш, само по новото учение. Ще държиш учението, и ще вземеш каквото искаш; ще държиш учението, и ще вземеш служба, каквато искаш; ще държиш учението, и ще спиш спокойно; ще държиш учението, и ще ходиш на разходка. Всичко – само с новото учение. Без новото учение хората са в ада. Сега хората са в ада. И от този ад с новото учение ще се излезе. Та казвам, настава време, когато се срещат, хората ще знаят брат ти прогледнал ли е, или не. Да знаеш, че нито ти си съгрешил, нито баща ти е съгрешил, нито майка ти е съгрешила, но за да се прояви славата Божия. Срещнеш една сестра, която много обича да приказва, кажи: „Сестра, ти си много красноречива, езикът ти е много хубав.“ Срещнеш един брат, който много обича с ръката да пипа, кажи: „Ела, братко, при мене, ръката ти е много дълга, обича да работи, ела да помогнеш.“ Всичките хора имате обич да крадете много хубави работи. Всичките хора, които имат недъзи, всички недъзи могат да се превърнат в нещо добро.

Та сега всичките хора са поканени на една деятелност, поканени са всичките хора при мене. Аз не обичам да говоря, понеже някой път, ако кажа истината, не може да я използвате. Дойде някой, ако му кажа, че носът му е дълъг, но той не знае какво е дългият нос. В лицето, в носа има нещо красиво. Трябва да знаете къде е красотата на носа и после каква форма трябва да има. Носът трябва да бъде в изправно състояние. Сега хората много безразборно са третирали носа. Вие всеки ден по три пъти трябва да се молите за носа. Ще кажеш: „Господи, поправи носа ми.“ Господ да поправи дължината на носа и широчината на носа. Ще кажеш: „Господи, да разшириш дупките на носа, защото дупките са тесни.“ Широки дупки трябва да има. Ако са стеснени, трябва да се разширят. После този нос не трябва да бъде сраснат. По три пъти трябва да се молиш за носа; по три пъти трябва да се молиш за очите си; по три пъти трябва да се молиш за устата си; по три пъти трябва да се молиш за ушите си; по три пъти трябва да се молиш за ръцете си; по три пъти трябва да се молиш за краката си. И след като се молиш така по три пъти, тогава ще можеш да направиш едно добро. А сега, без да се молиш за носа си; без да се молиш за устата си; без да се молиш за очите си; без да се молиш за ушите си; без да се молиш за ръцете си; без да се молиш за краката си, и ако ти в света мислиш, че всичко може да направиш. Ето аз на какво основавам. Казвате – как тъй. Че, най-първо, ако аз не взема едно хубаво ядене и не го пратя в стомаха си и ако не взема достатъчно количество въздух в носа си, да пречистя дробовете си, и ако не изпратя достатъчно количество светлина, да функционира умът правилно, какво може да направя. Ако приема чиста храна, ако приема чист въздух, чисти желания и чисти мисли в себе си, веднага ще имам външен резултат в нашата мисъл от храната. И тогава ще бъдем много внимателни. Ще дойдете до хляба. Даже вие, които сте много вярващи, спри се пред една фурна и попитай: „Да взема ли хляб оттук, или не?“ Ако нещо ти каже: „Не вземай“ – не вземай. Спри се пред друга фурна и кажи: „Да взема ли хляб, или не?“ Ще кажете: „Нямаме време.“ Като дойдете до десетата фурна, нещо ти каже: „Вземи от този фурнаджия.“ Вземи хляба, тури го и тръгни вкъщи. В света има една хигиена.

Аз не обичам да говоря за онзи свят. За мене е много смешно. Аз по-мъчно може да се убедя, че има този свят, отколкото че има онзи свят. Аз и досега съм малко безверник за този свят, отколкото, че има онзи свят. Ще ме извините, аз съм безверник за този свят. Онзи свят за мене е толкова реален, че този свят трябва да го доказвате, за да се убедя, че действително той съществува. Вие имате право и аз имам право. Та сега се различаваме в мненията си. Та казвам, един човек от онзи свят, понеже ние, сегашните хора, сме от онзи свят – тъй както ние виждаме, чувстваме и пипаме реалното, то не е този свят, то е онзи свят. От онзи свят индивидуално не може да се явяват. Всяко едно същество от онзи свят, за да се яви на земята, трима души приятели трябва да дойдат. Трима души съставят един човек. Когато те посетят трима души, вие вече имате един от онзи свят. Трима души – били те моми, момци или старци. Щом имате трима, вие вече имате един от онзи свят, който ви посещава. Разговорете се, много хубави работи ще чуете. Посмеят се, и пак ще си заминат. Че трима души посетиха Авраама като един човек. Трима души отидоха в Содом и Гомор. Когато ви посети един, той е от този свят, трима, когато ви посетят, те са от онзи свят.

Аз казвам, когато двама души се оженят, те са от този свят. Щом се роди детето, то е от онзи свят. Затова всички се радват на детето. Защото то е от онзи свят вече. Трима души не са от този свят, но са от онзи свят. Та когато хората се оженят и нямат деца, казват: „Закъсахме я, не сме от онзи свят, от този свят сме.“ Не трябва да сме от този свят. Дето са трима, от онзи свят са, дето е един, от този свят е. Дето са двама, те са кандидати за онзи свят. Някой казва: „Да умра.“ Няма какво да умреш. Ще дойдат трима от онзи свят, и тогава бащата и майката се молят и казват: „Господ да поживи това дете, да остане, да ни слуша.“ Умре детето, останат двамата, всички са скръбни. Нашият свят е скръб, страдание, мъчение. Дойде онзи свят – радост, веселие. Всяко веселие е от онзи свят, всяка скръб е от този свят. Всяко престъпление е от този свят. Всяка добродетел е от онзи свят. Като дойде добродетелта, онзи свят е у вас. Трябва да разбираме. Този свят е свят на престъпление. Онзи свят е свят на добродетел.

Затова нека бъдем всички от онзи свят на добродетелта, на човешката мисъл, на човешката свобода, на човешката добродетел, на човешката истина, на правдата, на реда, на порядъка. Туй е онзи свят.

Тайна молитва

Осма неделна беседа

13 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета дванайсета глава от евангелието на Матея. Има неща еднообразни в живота. Войникът, като излезе от къщи, всякога ще си тури пушката и ножа; писателят ще си вземе перото и книгата. Навсякъде има еднообразие, има еднообразни работи в света. Еднообразни работи сте чували много пъти. Пак вадите ножа, пушката – същия нож, същата пушка. (Учителят прочете отначало дванайсета глава до седми стих.) От храма значи от еврейския храм, защото храмът се съгражда от хората. Туй, което хората някой път съграждат, мислят, че то е нещо по-голямо. Майката и бащата раждат син или дъщеря, които мислят, че са по-умни от тях. Това е само вътрешно, субективно схващане. (Прочете до двайсет и втори стих.) Ще говоря върху осемнайсети стих. „Ето отрока ми, когото избрах, възлюбления ми, на когото благоволи моята душа; ще положа духа си на него и ще възвести съд на народите.“

В живота има две условия. Едното условие е благоприятно за човешкото развитие. И в умствено отношение тия две условия съществуват. Мъчно е на един болен човек да му говориш за какъвто и да е въпрос освен за неговата болест. Мъчно е на сиромаха да говориш освен за неговата сиромашия. Мъчно е на адвоката да му говориш освен за неговата професия. Мъчно е да говориш на някой съдия освен за неговата служба. Мъчно е да говориш на един учител освен за неговото учителство, на свещеника, на младата мома, на младия момък, на майката, на бащата. Всеки човек в живота се интересува от своята специалност. Щом нещата са от общ характер, не се интересува. Специалистите в живота зависят от един общ закон. Благосъстоянието на което и да е листо, на цвета и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво – какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, дълбоките причини в природата, но все таки той по един или по друг начин е в зависимост.

Та казвам, тези неща са направени непонятни. Нищо от това, че са непонятни, че те са неизвестни, нищо от това. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаете, няма защо да се говори за него. Интересно е онова, за което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, не това, което знаем. Всичкото ни нещастие седи в това, че ние искаме да повторим онова, което знаем. Това е нашето нещастие.

Значи пророкът тъй казва: „Ето отрока ми.“ Значи не е хубаво преведено. Не казва – ето мъдреца или ето силния юнак, или ето учения философ, но казва: „Ето отрока ми, ето възлюбления ми, на когото положих духа си, който ще изнесе съд на народите.“ Съвременните хора се нуждаят да научат как да живеят. Те разрешават много въпроси, които са на втори план. Най-важното в света е това, хората да се научат да живеят. За мене най-важно е да дишам, да пия вода, да ям, като си легна, да спя спокойно, да мисля, да чувствам правилно, да работя. Туй е най-важното. Ще ме пита някой: „Ти българин ли си?“ „Не съм.“ „Ти англичанин ли си?“ „Англичанин съм.“ Ти може да си англичанин, и пак да си нещастен. Нима няма англичани болни, нима няма англичани бедни. Сега цяла редица англичани вървят на една гладна процесия към Лондон, хиляди англичани отиват и казват: „Какво правите, ние ще измрем гладни. Мислете за нас.“ Те са от обществен характер. От какво произтича? От нямане храна ли? Не, съвременните хора гладуват от изобилие, нищо повече. Богатите хора умират от пресищане, сиромасите умират от страх – от нищо друго. Страхът скъсява живота. Той казва: „От глад ще умра.“ И като си внушава, че от глад ще умре, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди, не е станало хубаво – онова не е станало хубаво, този апартамент не е бил хубав, костюмът не бил хубав, от последната мода, и най-после от много грижи и той умира.

Всяка една мисъл тежи. Хиляди килограми може да тежи една мисъл. Вие мислите, че мислите нямат тежест. Един цар като произнесе една дума, като каже една мисъл – натоварете тия хора. Войниците турят раниците по 50 килограма. Една дума – и милиони килограма турят на гърба си. Тежи тази мисъл. Каже ли да се снемат раниците, и веднага олеква. Тежи всяка една мисъл. Една мисъл толкова може да тежи, че да не може да станеш. Казват, празна работа била човешката мисъл. Че всичките нещастия в света излизат все от човешките мисли. Една мисъл каже някой, и цял процес се води 3–4 години. Всичките адвокати, закони, дневници, какво искал да каже, дълбоките причини, че го обидил. Че какво обидил в него? Че някъде накърнил неговата чест. Ако хората, тъй както защитават своята чест, ако биха приложили този закон, че навсякъде да има чест, то светът би се подобрил.

Сега ние говорим в света тъй отвлечено. Кой е виновен за онова, което става в света? Виновен аз вземам в двояк смисъл. Казвате – той е виновник, защото има хора виновни за доброто и злото в света. Но единственото виновно нещо в света е доброто, нищо повече. Ако ти го нямаш – дето няма добро, то влече и злото със себе си. Казвате: „Кой е виноват?“ От философско гледище сега и аз ви казвам – нито един от вас не е виновен. Доброто, то е виновно. Защо? Че влече злото. Кой е виновен за доброто? Злото е виновно. Защото, дето има зло, влече доброто подир себе си. Този закон е верен. На най-високите планински върхове съответстват дълбоки долини и на дълбоките долини съответстват най-високи върхове. Та философски ние казваме, че човек не трябва да греши. Грехът е друго нещо. Грехът е човешко произведение. Злото е нещо, което съществува. То е една реалност, съществува. С тази реалност ние засега не сме в съгласие. Тази реалност е извън границите на нашето битие. Ние нямаме съответствие с нея. Всяко наше докосване до тази реалност, тя ни руши. Човек няма знанието да се справи със злото. И грехът е едно човешко произведение. „В който ден сгрешиш, ще умреш.“

Не смесвайте сега вашето прегрешаване със злото. И не разрешавайте въпроса за злото в света. Този въпрос още никой не е разрешил. Върху него още хиляди години има да се мисли. Пък нито се сърдете на злото, понеже, ако се сърдите на злото, вие го накичите с девет бъклици. Тогава какво трябва да правите? Не се сърдете на злото. Вие трябва да разбирате злото, не да му се сърдите. И на доброто не се сърдете, макар че то е причина. Обаче за доброто има един закон. Доброто отнемай-къде прави зло, отнемай-къде влече злото подир себе си. На ваш език казвам, отнемай-къде. Или да ви кажа по-ясно, всеки предмет влече сянката подир себе си. Казвате: „Без сянка не може ли?“ Не може. Не може ли да се освободиш? Не може никога. Дето отидеш ти, то все ще дойде. Вкъщи те чака сянката, след тебе върви. Та, най-първо, ще поставите едно положение. В живота човек не може да се избави от влиянието на злото. Туй трябва да го знаете. Аз говоря за земния живот. То е немислимо по никой начин. Някой казва, да се освободим от злото. Ти, най-първо, трябва да се освободиш от доброто, после от злото. Щом искаш да бъдеш добър, злото ще дойде след тебе. Тогава да ви приведа един пример, един пример, който донякъде ще обясни. Той е из съвременния живот.

Един млад студент, който свършил два факултета – по математика и философия, но в живота не може да си намери място. Как ще си намери място, когато в град Париж за една служба се явили 15 хиляди кандидати. Какъв шанс има за един студент, който сега е свършил училище, да вземе тази служба, когато имало толкова хиляди души със способности, работили. Най-после, като се представил, кандидатурата не върви, не върви. Мисли си да се самоубие. Не струва – толкова години аз да свърша, само 8 години ми взе в гимназията, 4 години в отделенията, 4 години в университета – това са 20 години – сега да се самоубия. Защо? Не разбира защо и за какво, но взема револвера си. Да стана разбойник, свършил съм два факултета, да се занимавам с такива работи. Чел във вестника за един благодетел, за един банкер и казва: „Ще ида да го помоля да ми помогне и аз, като спечеля, ще му ги върна.“ Казва: „Ти като човек нали си вярващ?“ Казва: „Вярвам в Господа.“ „Човещина нали имаш?“ „Имам.“ „Може да ми дадеш такава сума, с която да започна една работа.“ Той го погледнал, поусмихнал се малко и казал: „Ще ти дам тази сума, но сега ти мислиш да минеш през гората и ще те оберат разбойници, нищо не може да направиш. Сега мога да ти дам само един хляб.“ А той гладувал, три дена не е ял. Туря хляба в торбата. Върви и разсъждава философски. „Виждаш ли този философ, маниак, не иска да ми даде парите, уж в гората имало разбойници, които щели да ме оберат, а ми даде само един хляб, да ме залъже. Не се лъжа.“ Върви през гората и действително разбойници насреща му. Казват: „Горе ръцете! Дай парите!“ „Нямам никакви пари, беден човек съм.“ „Дай парите!“ „Нямам, един хляб нося.“ „Дай хляба и си върви по работата.“ Чуди се той. Пише той на банкера: „Нито парите ти опитах какви са, нито хляба ти опитах, защото разбойници имаше. Хляб ми даде, и него ми взеха.“

Питам сега, как ще се разрешат тези противоречия в живота. Писал му този банкер после: „Ела при мене, аз ще уредя този въпрос.“ Той му дава една торба. Казва: „Ще намериш тези разбойници и ще им дадеш от тези пари колкото искат и ще си вземеш хляба и ще го донесеш.“ Отива в гората, среща тези разбойници и казва: „Дайте ми хляба, ето тези пари ви ги давам.“ „Няма го, изядохме го.“ Казва: „Опита ли моите пари?“ Парите му не можаха да върнат хляба, изяден е от другите. „Ти трябваше да изядеш хляба, и тогава да тръгнеш по пътя.“ Това е философия. Вие разсъждавате философски. Парите не сте опитали и хляба вземат ви го хората. Дадат ли ви хляба, седнете, наяжте се, че да бъде турен във вътрешната торба, не във външната. Във външната торба всеки може да го вземе, а във вътрешната той има сила вече.

Та сегашното човечество, ние се намираме в това противоречие. Ако имаме пари, ще ни ги вземат; ако имаме хляб, ще ни го вземат. Защо? Защото не знаем нито парите как да употребим, нито хляба как да употребим. По-нататъка вие ще разсъждавате. Обаче в света има една сигурност, която хората са забравили – на какво основание сте дошли на земята. Как сте дошли и защо сте дошли, кажете ми сега всеки от вас. Щом българинът каже, че е българин, той има език български, граматика българска, правопис български. Щом е англичанин, той има английски език, английски правопис, английска граматика. Сега попитайте вие българина, англичанина, като са дошли, откъде са дошли, кой ги е пратил, как са дошли. Българите, преди да дойдат на земята, не бяха българи, те отпосле станаха българи. Англичаните, преди да дойдат на земята, не бяха англичани, те отпосле станаха англичани. Ще кажете: „Как е възможно това?“ Сега учените хора мислят да направят злато това, което не е било злато. Те искат среброто да превърнат на злато, искат живака да превърнат в злато. Следователно англичанинът какъв е бил по-напред? Бил е нещо и съвременният човек бил е нещо. Сега туй, което минава за човек, едно време не е било човек.

Тогава ще ви приведа онази легенда за лотоса, индуска повест, даже и тя не знае защо е създадена. Казва: „Защо ме създаде Господ в света? Моето сърце все трепка от страх. Дойде вятър, плаша се; дойде дъжд, плаша се; от водата се плаша. Някое животно минало, аз съм най-страхливото същество. Защо ли ме създаде Господ такова страхливо същество? Каквото мръдне, аз се плаша.“ Дотук ще спра. Човек е създаден за нещо. Каквито възгледи и да имате вие, дали е вашата вяра? Защото има два възгледа за Битието. Едни, които вярват, че имат Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Туй е наполовина вярно. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, те го считат за безверник. Но има хора, които в подсъзнанието и в съзнанието имат вяра, имат в подсъзнанието и свръхсъзнанието, но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази. Има хора, които всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват. А има някои, които не се оглеждат и неглиже ходят и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже не подозират, че са красиви. Други пък само питат хората: „Мислите ли, че малко съм красив?“ Тази красота изчезва. Аз наричам – тази е относителна красота. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, те са относителни добродетели, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство, относително учение и на съзнанието и самосъзнанието. Именно там – в съзнанието и самосъзнанието, седят всичките погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята божествена интуиция е предвиждал нещата отдалече, от хиляди години какво ще се случи, той е знаел. Когато той е дошъл и не потопил неговия ум на съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал този принцип. Мислел, че може и без него. Започнал да живее по неговия си ум, по неговото разбиране. Тогаз загази. И целият строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички наши спорове, всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието, а онова божественото, великото, което носи всичкото щастие, сме го изгубили.

Та кога ще се поправи светът? Когато отидем напред, защото подсъзнанието е минало, а свръхсъзнанието е бъдеще. Ние напред трябва да идем. Щом отидем напред или назад, тия два процеса са в съприкосновение, ние ще намерим нашето настояще. Има едно настояще, дето се съприкосновават съзнанието и самосъзнанието – ние го наричаме настояще на човешкия живот. Ние трябва да дойдем до настоящето на великия живот – туй великото, което сега хората отричат. Някои искат да възстановят авторитета на Бога, че има Господ. Как? Чрез закона на съзнанието и самосъзнанието. Нищо няма да постигнат. Защото онзи, който проповядва учението, че има някакъв Господ, той ще живее съобразно него. Тогава, ако Господ е създал всичко в света, тези хора са негови касиери. Защо тогава не постъпват съобразно? Ако един дом, ако един народ, ако една държава, ако една църква, ако едно общество проповядват, че има Господ, а не постъпват съобразно с него. Бащата вземе една тояга, налага и казва: „Тъй е казал Господ.“ Той не се е срещал с Господа, нито е говорил с него, но той казва на сина си, че тази тояга е излязла от рая. Той не е бил в рая, нищо не знае за него. Вие ще кажете, че някъде в Мала Азия е бил раят. Ако там е бил раят, къде са другите две реки, там има само две: Тигър и Ефрат. Ако разказът е верен, де са другите реки? В Писанието се казва, че имало злато, скъпоценни камъни. За тях няма нито помен. Някъде са текли те. Там се описва накъде са текли.

В Америка има едни американски професор в Бостънския университет, който е писал една книга с ред доказателства, преди, исторически доказателства, че раят е бил на Северния полюс. Доказва човекът. Казва, че като изпъдили човека от рая, от Северния полюс – тогава тропическо място било, и тогава дошла ледената епоха. Излезли хората тогава и направили друг рай в Мала Азия. Това е тяхно гледище. Сега не искам да опровергавам. От професорско гледище е така. Раят и сега съществува. Тези четири реки и сега съществуват у него. Не искам да доказвам. Трябва специална лекция, да ви доказвам, че тези реки са у човека. Мога да ви докажа как точно описва Писанието, така реките се сливат. Както се доказва, че едната река имала злато и сребро, от нея зависят всичките мисли и чувства у човека. В него е тази река. А сега хората извадили този вътрешен рай и го проектирали някъде вънка, турили го в Мала Азия.

Когато Мойсей писал този разказ, той разбираше този закон, той беше посветен във всичките тайни на древната мъдрост. Той знаеше къде е раят. Но евреите бяха един народ крайно религиозен, у тях той искаше да събуди някакво подсъзнание и свръхсъзнанието. Той като им говореше за Бога, че е Любов в подсъзнанието, и най-после той ги научи закона на подсъзнанието и свръхсъзнанието и едва се пробуди у тях самосъзнанието и съзнанието. Ако четете цялата еврейска история, крайни материалисти бяха те. Те представят цялото човечество. И когато Яков бягаше, видя една голяма стълба от небето до земята. Казва: „Господи, аз бягам от брата си, отивам в странство, ако ти ме благословиш да забогатея, да имам дом, деца, имот, като се върна, ще ти дам една десета от богатството си.“ Какво му е отговорил Господ, нищо не е писано, но той си е помислил, че Господ му е отговорил на това и тръгнал. Отива той при един свой роднина – Лаван, един краен финансист, човек търговец, тъй щото знаеше и дъщеря си да продава. Яков беше около 60 години близо, когато бягаше. Когато се женеше, той беше на 62 години. Колко беше първата жена на Яков Лия? Той я видя, и се влюби в нея. Както и да е тази работа, но като отиде при Лавана, той му каза: „Аз ще ти дам дъщеря си само ако 7 години ми пасеш овцете.“ И горкият 7 години ги паса. Той очакваше все Рахил седем години, обаче видя не Рахил, но той му даде онази със слабите очи. Казва: „Защо ме излъга?“ „Няма нищо, сега за тази пак ще ми работиш. Ще ти дам и другата, но още 7 години ще ми служиш за нея, 14 години.“ Че дядо му го накара да има две жени. Питам, как ще оправдаете вие?

Евреите в едно отношение са много справедливи хора, описват нещата, тъй както са. Те имат много хубава черта. Когато изнасят една погрешка или една добродетел, описват я много правдоподобно. Запример в Библията те не скриват как братята продават Йосифа, описват какво се случва на Якова, описват работата точно както е. Та когато описват греховете на един от личните царе – Давид, описват го както е фактът, нищо не покриват, изнасят истината. Тази е една от похвалните черти на евреите. Изнасят един факт, показват причините, защо е съгрешил техният цар, направил една несправедливост. И за тази несправедливост според Писанието през целия си живот беше нещастен. Соломон направи една погрешка, и през целия си живот той – със своята мъдрост, беше нещастен човек.

Питам, какво беше престъплението на Йосифа? Той беше много щастлив човек. Той беше много учен човек, но имаше едно потайно, скрито тщеславие в себе си. Разправя на баща си как видял слънцето и дванайсет звезди, че му се поклонили. То е тщеславие у него. После разправя друг един сън, че братята му на нивата жънели и направили дванайсет снопа и сноповете на братята му се поклонили. Братята казват: „О, синко майчин, ти искаш да ни станеш господар. Не се е родил този.“ Колко време трябваше, за да се възпита тщеславието на Йосифа. Евреите нищо не говорят за неговото тщеславие. Той имаше нещо, с което се бореше. Той не го съзнаваше. Аз наричам – туй тщеславие е в съзнанието и в самосъзнанието. Усеща човекът, че е най-способен, но не го съзнава. Та трябваше да се опита тщеславието, да се види идеалът. Щом жената на Пентифрий го опита, той трябваше да иде в затвора, да лежи две години. Най-после трябваше да стане един от знатните големци на Египет. Сбъдна се всичко туй, което казваше. Провидението искаше той да издържи страданията, да възпита божественото, на което може да се разчита.

Защото не е външната сила, която може да спаси света. Туй е едно велико разбиране на живота. Сегашните хора имат желание да властват. Какво се ползваш, ако властваш. Ако се качиш на един кон, туриш му гема, мушнеш го с шпорите, какво се ползваш. Или какво се ползваш, ако имаш десет слуги, всички ти слугуват, и ти си несправедлив към тях. Те имат една преценка за твоя характер, за твоята несправедливост. Ти се жениш, имаш една жена – мислиш ли, че тя е толкова глупава, че тя няма преценка за тебе. Или жената се жени за един мъж, и той има преценка за нея. Раждат се синове и дъщери, и те имат една преценка. А при това има едно нахалство от нас. Майката иска пред децата да бъде като светица, бащата пред децата иска да бъде като светец. Обаче така ли е, аз не зная. Досега аз и не съм виждал баща светия или майка светица. Малко срещал съм, дето близо е до светийството. Синът благоговее пред майката. Какво нещо съм чул – нашата стара не е от съвременната култура, малко изкуфяла. Старата изкуфяла, а младите няма да изкуфеят. Тогава как ще обясните вие, дето българите казват: „Търсите от стара коза яре.“ Закон е. Майката не може да роди по-умна дъщеря от себе си. Бащата не може да роди син, по-силен от себе си по характер. И ако бащата мисли така, той е на крива посока. Достатъчно е един син да бъде като баща си; достатъчно е една дъщеря да бъде като майка си. Каже ли, че е повече, така не се възпитава. Защото хората не се възпитават по този начин. Когато една майка иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя е пак на крива посока. Майка, която иска да бъде по-горе от дъщеря си, тя иска да бъде по-горе и от майка си. Защото тази нейната дъщеря според закона на прераждането на индуското учение, тази нейната дъщеря, която сега се е родила, тя е била нейна майка. Следователно тя не може да бъде по-учена от дъщеря си. Коя е дъщеря ви? Вашата минала майка. Тогава какво ще ми кажете? Или имате син. Той е вашият минал баща. Ама туй може ли да бъде? То е друг въпрос, дали може да бъде, или не може да бъде. То е теория, аз само ви изнасям. Мога да ви докажа туй, ако е на учени хора, но не догматици.

Съществува ли туй като закон в природата, или не? Ако съществува като закон, мога да ви го докажа не само с математически доказателства, но нагледно мога да ви докажа. Пък ако не е вярно, ще кажа – туй е само едно предположение, една хипотеза, теория. След хиляди години ще се докаже. След хиляди години се доказват само неверните работи, верните работи се доказват само сега. За бъдеще учените хора ще докажат има ли Господ, или не. Въпроса на самосъзнанието и съзнанието, Господа никога няма да го доказват на хората. Самосъзнанието и съзнанието на хората мязат да имаш идеите, писани на морския бряг. Като дойде вълната, ще го заличи. Следователно всичко онова, което е написано на самосъзнанието и съзнанието, всичко това се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете за другия свят, след като се освободите от тялото, ще познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате друго нещо. Ще забравите, че сте били мъж или жена, или сте били женени. Сега аз говоря извън съзнанието и самосъзнанието на човека, какъвто съществува. Това е един преходен живот – съзнанието и самосъзнанието, но той е потребен за нашето развитие. Но ние там няма да спорим. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи трябва да идем до един свят, дето формите са вече установени.

Вие ще кажете, че може да ме смущава какви ще бъдат нашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса, какви са били нашите отношения в началото. Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство. Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор, или слуга, или учител – навсякъде каквото положение и да завземате, казвам, откога датира вашето познанство. Казваш: „Аз отвчера се запознах.“ Лъжеш се ти. То е само излъгване на вашето самосъзнание. Че ти вчера си прочел нещата, затвориш книгата, казваш: „Аз я прочетох, запознат съм с нея.“ Тази книга съществува от хиляди години, хората са я писали и са я създали, тази книга не се създава сега. Тези мисли, които са писани в Библията, преди пророците още са съществували. Всичко това вадят от друг един свят. Много пъти, като ви говоря, някои примери не се вземат оттук, от земята, но от друга епоха, преди да се яви съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Запример казвам едно изречение. Път без прах. Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно – в един живот идеен, божествен. Някой може да каже – какво искам да кажа. Искам да кажа път без прах.

Та ако искаме ние да обясним някоя далечна работа в природата, ние казваме – говорете ни за настоящето. Да ти говоря за настоящето, значи, като отиваш при онзи банкер за пари, 20 хиляди лева той няма да ти даде, хиляда, които ти дава, ще ти ги вземе. Този пример съставя нашето положение на нашето съзнание и самосъзнание. И двете неща в дадения случай не може да ни помогнат. Всички вие искате да си помогнете. Защо? Вие работите с вашето съзнание и самосъзнание. Колкото вие п`о устоявате – забележете един пример, всеки може да го наблюдава – вие вървите по пътя, срещате ваш познат и казвате: „Аз ще го поздравя, ще говоря с него.“ Но щом проектирате вашата мисъл, той си обърне гърба, взема съвсем друго направление. Вие се чудите какво е станало. Или ще мине покрай вас и няма да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните?

Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че един момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, който иде в света, щом се появи любовта в съзнанието и самосъзнанието, той избягва любовта вече, той не иска да те срещне. Той знае, че ти си един търговец, който ще го засегнеш много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който ѝ казва – ти си божество, ти си това-онова, това са празни работи. Това божество един ден ще се превърне на готвач в кухнята. Той ѝ казва – ти си ангел, и този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това – я прочетете писмата. Аз съм чел тези любовни писма. „О, възлюбена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът потъмня. Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без тебе аз вече не мога да живея.“ Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не казвате една истина. Туй, което вие казвате, не може да го издържите. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам. Ако този момък, тъй както пише, както е казал тия думи, ако през целия живот ги поддържа, раят е на земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието, дойде на едно място, той си поклати главата, не пише писма, но философски гледа, тъй под око я гледа. Като излезе вънка, пита я къде е ходила, с кого се срещала, защо се облече. Рече да свири на пиано, той я пита – за кого свириш. Пише писмо, пита – на кого пишеш. Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва.“ Казва: „Виждам жена ми много добра, но отде дойдоха тези дяволски мисли. Да намеря този дявол, ще го строша. Някъде позакъснее, така изведнъж дойде нещо в мене и ме измъчва и казва – еди-къде е с този и ми изневерява. Направя проверка, тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брата си. Туй, което ми говори, нито веднъж не е излязло вярно.“

Щом дойдем до ония велики духовни принципи, ние не може да ги разрешаваме с нашето съзнание и самосъзнание. Нашето съзнание и самосъзнание е извън тях. Когато хората казват – човещина е туй, висшето съзнание на човека, то е извън човещината. Човек трябва да се издигне извън условията на живота. Аз наричам човек онзи, когато му дойдат най-големите страдания, пак да е радостен. Аз съм срещал само един пример и ще ви го приведа. Един господин, който бил скържав в живота си, милиони имал и постоянно треперел, искал да забогатее. Но изпаднал и му останали само сто лева. Казва: „Досега толкоз пари имах, не можах да се повеселя.“ Извикал гайдарджия да му посвири. Казва: „Ще ми свирите.“ Казват си: „Спечелил нещо.“ Свирене, викане, весели се човекът, че се е освободил от милионите. За пръв път в живота си прекарва без пари. Весело му е. Аз това наричам характер: да погледне весело на страданията си. Че си се освободил от милионите, да кажеш: „Благодаря, че се освободих от този товар.“ Но кой от вас би казал тъй?

Някои от вас ме питат: „Как мислите, как мислите, как ще влезе човек в Царството Божие?“ На мнозина съм привеждал този пример. Казвам, когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, ти извикаш свирци да ти свирят, тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея. Туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? В дадения случай може да съблазни мнозина, може да съблазни и мене. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може да внесе в душата ми страх. Но казвам, защо някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде, критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията в кризата, която светът изживява и раздрусва всички европейски народи, не е едно нещастие. За цел има да събуди в тях свръхсъзнанието. Че в света има и други разумни сили, има и други разумни същества, които ръководят съдбините на човечеството, на народите. Тогава те тълкуват по друг начин, че има да произведе това-онова. Но туй не е изяснение на въпроса, защото съществува един закон на производство. Казват – трябва да бъдем индустриални. Индустрията не спасява. Защо съвременните народи се плашат от Русия? Че тя иска да тури цялата страна и да я направи индустриална. Ако ѝ дадат 10–15 години, ще учуди цяла Европа с нейните произведения и икономически ще я тури в затруднение. Туй предвиждат те. Ако всичките народи увеличат своето производство, къде ще го продават? Всяко нещо си има своя краен предел. Значи дотолкоз, доколкото народите имат един контраст у тях, когато едни произвеждат едни произведения, други произвеждат други произведения, да се допълват, само тогава между народите може да има единство. Когато те произвеждат еднообразни работи, тогава непременно ще имат нещастия. Или другояче казано – дотогава, докато всичките народи работят в областта на своето съзнание и самосъзнание, те ще имат съвременните нещастия, противоречия, нещастия, кризи, болести, войни и няма да се отдалечат от тях. Ако те очакват някакъв си бъдещ строй, той трябва да дойде от онова божествено подсъзнание и свръхсъзнание, то трябва да бъде вече закон.

Сега ми разправят, че в Германия вече се създава някакъв си закон, за да се подобри бъдещото поколение. Но за да се подобри бъдещото поколение в света, в държавата... Аз подразбирам под държава друго. Моето схващане и схващанията във всичките векове, това са най-разумните хора в света, които са готови да се жертват, те съставят една държава, да създадат закони, които да обемат доброто на всичките народи. Тогава да се създаде чрез тия закони право да се облагодетелстват даже и най-затънтените кътове. Следователно, ако те искат едно здраво поколение, те трябва да подобрят положението на бедните, на майките. Онази майка, която ще роди едно дете в страх и трепет за утрешния ден, какво дете ще роди? Онази майка на фанатизъм какъв син ще роди? Един фанатик ще роди, да убива хората утре. Онази майка аристократка с грандомания какъв син ще роди? Един грандоман като нея.

При сегашните условия ние виждаме хора, които не са потребни в живота – с големи претенции, всеки иска да стане милионер, богаташ, да разполага, да има милиони, да ходи. Туй е желанието на всички хора. Какво ще стане? Сегашната криза. Възможно е у бедната маса да се пробужда туй желание. Казват: „Не само богатите, но и ние, бедните, искаме да ядем и пием, ние със сила ще придобием туй.“ Ако теченията на една река се увеличат, как ще я спрете вие? Та казвам, онези умните държавници трябва да се заемат с тази работа за възпитанието на човечеството. Сега аз ви представям човешката страна. Тъй както хората мислят, може да им предскажа след десет години какво ще стане. Тъй както вървят, може да им предскажа, както един инженер, като види една къща, може да предскаже какво ще стане с къщата, като види материала, приблизително, ако не точно. Сега този строеж... не очаквайте всичко от държавата, не очаквайте всичко от обществото.

Единственият силен фактор в света, това е човекът, това е човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце. Това са най-силните фактори сега, които действат в обществото. Това не са организирани закони, не са организирани армии. Държави ще се разкапят, армии ще се разкапят, университети ще се разкапят, всичко това ще се разкапе, ще премине, но човешкият дух, човешката душа, човешкият ум, човешкото сърце и човешката воля – всичко това ще остане да функционира. Съвременната система, съвременните мисли, съвременният начин на управление е произлязъл от човешкия дух. Следователно човек е господар да видоизмени онова, което той е създал. Ние не трябва да бъдем идолопоклонници на онова, което сме създали – то не е единствен път – както един художник никога не се заблуждава от първата си картина, че не може да нарисува нещо по-хубаво. Той ще направи втора, трета през целия си живот, докато най-после нарисува една картина, от която приблизително е доволен.

Сега мнозина от вас очакват да дойде нещо хубаво. И еврейските пророци са писали, че ще дойде време, когато хората ще живеем добре. Кога? Ние сега сме по-близо до това време, отколкото пророците бяха едно време. Преди 2500 години те са го предсказали, те са били по-напред от нас. Ние сме по-близо до това време. Според мене до тази епоха нас ни остават 2100 години – да ви предскажа и аз. За тази епоха, за която аз ви говоря, ни остават точно 2100 години. Туй, което хората са предсказали, туй, което пророците са предсказали, точно след 2100 години ще стане. Европа ще бъде изменена. Там, на Средиземно море, Гърция, ниските места ще бъдат под морето. Ниските места на Западна Европа ще бъдат под морето. И българинът тогава няма да носи калпак, англичанинът няма да бъде англичанин. Ще имате една нова раса, едни хора не като сегашните, но като ги погледнете, светли ще бъдат при сегашните. Но тогава какво трябва да се прави? То е един път, който трябва да се изяви сегашното човечество. То е един път от 2100 години. Те са два дни и няколко часа. В съзнанието на тези велики същества, които управляват сегашните събития в света, тези 2100 години са като два дни и няколко часа, около два часа или около час и нещо. Два дни и един час, това не е много нещо. Писанието казва: „Тисящи години пред Бога са като ден.“

Та и вие искате да знаете кога ще се оправи светът. След 2100 години. Така го кажете. Аз разбирам всякога, когато съм говорил, че след десет години, под десет аз разбирам едно божествено число, което включва подсъзнанието и свръхсъзнанието. Ако ние искаме, още сега Царството Божие може да дойде. За някои хора, които искат, може да дойде. Но след 2100 години на земята ще има ред и порядък, земята ще се измени и във всяко едно отношение, климатическо, органическо. Земята в пространството наближава вече да дойде в съприкосновение с една нова Слънчева система, която ще упражни грамадно влияние върху цялата наша Слънчева система. Може би след 2100 години светлината на месечината ще се измени, няма да бъде светла като сега, но малко синкава. След 2100 години на месечината ще има растителност. Това са пророчески работи сега. Ако стане, ще знаете, че съм говорил в моето подсъзнание и моето свръхсъзнание; ако не стане, ще знаете, че съм говорил в моето съзнание и самосъзнание.

Но сега практическата страна. Ако искате да оправите вашия живот, престанете да съзнавате, да се безпокоите какво ще стане с мене. Какво ще стане с тебе? Ако си дете, ще израстеш, след като израстеш, ще умреш. След като умреш, ще те погребат, ще ти надпишат надгробна плоча и ще се свърши. По-лошо от умиралка няма. Ако смъртта е най-лошото, защо именно всеки, като му дотегне животът, иска да се самоубие? Даже и вярващи искат да се самоубият. Значи смъртта не е толкова страшна. Когато един иска да се самоубие, казва: „Ще се самоубия, но не зная – той бил религиозен – но не зная дали има живот в другия свят, или не. Ако няма живот, като се самоубия, да не страдам; ако има живот, да не би да вляза в по-лоши условия. Казва – вчера сънувах един сън.“ Идва един господин, дава му един часовник, туря го в една копринена торбичка, взема един чук и направя часовника на прах. Казва: „Тури си ухото.“ Чува, че часовникът бие. Та и човекът, като умре, пак върви. Събужда се сутринта и казва: „Не, няма да се самоубия. Щом и там върви, и тук ще върви. По-добре тук да вървя нечукан, отколкото там чукан.“ Казваш: „Ще се самоубия.“ Чукан ще бъдеш. По-добре нечукан тук, на земята, отколкото чукан в другия свят.

Така не се говори. То е онова възмущение на нашето самосъзнание. Има нещо по-велико. Природата дава. Като употребявам думата Бог, аз я употребявам не тъй, както хората я употребяват. Аз вземам думата Бог – толкова години съм мислил и не съм намислил друга дума да употребявам – аз за нея имам друга дума, но не може да ви я кажа, аз я държа за себе си. Думата Бог на български искам да я обмисля, като старинна дума да я обмисля. Много окаляна е тази дума, защото в името на Бога са вършени всички престъпления. В името на Христа са вършени всички престъпления. Сега и името Христос трябва да очистя. Казвате – тъй е писано в Евангелието. То е по Стария завет. Мойсей не е писал. Евреите писаха някои закони, които ги преписаха на Мойсея. Мойсей е писал: „Не убивай, не кради, не лъжесвидетелствай, да обичаш Бога.“ На тяхното свръхсъзнание говореше. А те, като не можаха да достигнат висотата на тези думи, те казаха: „Око за око, зъб за зъб; ако те ударят от едната страна, ти удари две.“ Сегашните религиозни хора отварят книгата и казват: „Ето какво е писано.“ Мойсей е авторитет, ще го повикаш и ще кажеш: „Уважаеми Мойсей, има нещо, което ти си писал, ще бъдеш тъй добър да ни обясниш, да не се заблуждаваме. Искам да зная туй нещо написал ли си го, или друг някой го е писал.“ В твоя ум Мойсей ще се яви.

Но вие не трябва да имате слабостта на Елифас Леви, един француски окултист, който е написал много хубави книги, та се запознал той с бялата магия. Дошло му наум да извика един от древните мъдреци, да му каже върху един въпрос тъй ли е, или не, въпрос, върху който не е писано в никоя книга. Отишъл в Англия, приготовлявал се 40 дни, всичко, каквото трябва да направи, направил. Елифас Леви сам разправя своя опит. Като се явил, той паднал на гърба си. Като се събудил, казва, искаше да ми каже нещо, но аз не можах да издържа. Сега ще кажете, че това е халюцинация. То е друг въпрос. Халюцинацията се отличава с едно нещо. Тя се отличава с една крайна неверност, в нея няма нищо вероятно. Това е сянката на нещата. А когато един човек расте правилно, онова учение, което влиза в човека, въздига човека, облагородява човека, разширява неговия ум, в ред поколения внася живот. Мислите ли, че някой може да каже, че туй е заблуждение. Онова, което носи живот, то е истината в света. То не е заблуждение. Онова, което носи смърт, то е заблуждение. Онова, което носи раздор, то е заблуждение. Онова, което носи мир не така, както ние го разбираме, то е живот.

Сега в света вие казвате – богатите хора имат. Че кой е богат? Аз виждам целия свят богат. Това не е нещастие. Бедните са по-богати от богатите, пълни с гордост, пълни с честолюбие, пълни с позор. Казва: „Ще го убия, ще му тегля един куршум.“ Този човек не е ли богат? Той в себе си има един съд. Едно дело за някой престъпник се продължава цяла година, има прокурор, има защитник, най-после четат резолюция – или ще го оправдаят, или ще го осъдят. А този е сам съдия, веднага казва: „Аз ще го претрепя, аз ще му тегля куршума.“

Казвате, да си дадат богатите парите. Но парите няма да оправят света. Разбиране трябва. Сега богатите и бедните загазили. Аз вземам бедни онези разумни хора в света, отрекли са се, хора на жертвата. Те са бедни хора. Всичкото богатство в света се дължи на тях. Те са го отстъпили, те са го дали на банкерите. Те имат сила да вземат туй богатство, но те не искат да произвеждат един скандал. Те имат сила да приспят цялото човечество, че да настанят когото искат на тяхно място. Един банкер ще се намери в положението на един цар в древността, който бил толкова жесток, че писнали всички поданици от него. Казват: „Няма спасение отникъде.“ Обърнали се към Господа да им прати спасение. Най-после Господ изпратил един голям ангел и той намерил царя, когато отивал на баня. Царят влиза, съблича дрехите си. По едно време царят излиза: „Де ми са дрехите?“ Банаджията взема пищимала, че започва – удря веднъж, дваж, изтиква от банята, казва, че той бил царят. Никой не му вярва. Вика го ангелът: „Ти ще управляваш ли разумно? Помни, втори път ще бъде десет пъти по-лошо, отколкото сега. Туй не е само за тебе, за всички ще бъде.“ Един ден ти ще излезеш от банята, и ще ядеш камшика. Ще кажете – не са само царете виновни.

Ние всички сме виновни, че не прилагаме онази справедливост, онази добродетел, онова благородство. Казвате – да се помолим на Бога. Такова молене като сегашното! Аз съм привеждал много примери – ни най-малко не са насърчителни – да се направи една лотария и да се помага на делото Божие. В Америка американците са много практични, какви ли не работи правят. Ще направят вечеринки, дето младите моми дават целувки по за 500 лева или 1000 долара. За да целуне една красива мома, ще плати хиляда долара. Питам, туй може ли да повдигне човечеството напред. Питам, по този начин ли трябва да служим на Бога. По някой път и – ора хопата – с хиляда долара целуват. Както и да се говори, ако слуша някой, ще каже, че той говори против еди-коя си църква. Нямам предвид никаква църква. Аз говоря против заблужденията на хората.

Казвам, докато вие живеете във вашето съзнание и самосъзнание, грехът няма да се отдалечи от вашата врата. Всичкият позор и безчестие ще върви подире ви. Когато вие влезете в подсъзнанието и свръхсъзнанието, ще имате общение с Първоначалната Причина, с всички разумни души на света, ще живеете за общото, както един лист и един цвят. Тогава вие ще се намерите в една съвсем друга област, в съвсем друго разбиране. В най-дребните ви пожелания ще се притекат вашите приятели да ви помагат. Вие няма да бъдете най-големият бедняк в света, няма да бъдете изгнаник. Имаме примери. Когато хванаха апостол Петра и го туриха в тъмница, събраха се 100–120 души братя да се молят. Очакват на другия ден да го екзекутират, дойде ангел, отключи веригите, побутна го и му каза: „Стани, опаши се.“ Бутна вратата, отвори се, стражарите спяха и му казва: „Върви и назад не се връщай.“ Това е една реална опитност в света, всички трябва да имате.

Когато съзнавате в душите си, че има един да затъне заради вас, да вземе вашата страна, там е силата. Не само за едного, но за всички. Туй е дадено като назидание в света. Ако хората вярваха в това, даже крайните елементи, както ги наричат, аз намирам, че са прави. Те искат да помогнат на бедните. Защо да не съзнаваме, че в това отношение тяхната постъпка е права. В някои отношения не са прави, но дето са прави, трябва да съзнаваме. Левицата е по-права, отколкото десницата. Това не е едно пристрастие, това е един закон. Трябва да се помогне на бедните, и ще се помогне на държавата. А в десните има едно пристрастие. Има една добра страна, че те искат да запазят ценното. Кое трябва да се запази? Има неценни работи, които трябва да се изхвърлят.

Та казвам, левите и десните течения в света трябва да заемат мястото на лявата и дясната ръка в човешкия организъм, да си помагат. Лявата и дясната страна трябва да имат добродетелна и разумна глава – да мисли, да има едно сърце и един стомах. Тъй разбирам леви и десни. Сега левите имат отделна глава и десните имат друга глава. Следователно ние имаме старовременната хидра, ние имаме многоглавата хидра. Та казвам, какво трябва да правим. Да обърнем тия левите. Ами утре тия левите ще вземат надмощие. Закон има в природата: лявото и дясното се сменят. Природата сменя левите и десните, служи си еднакво с левите и десните. Тогава какво ще правите? Ако бащата е несправедлив спрямо сина си, когато бащата остарее и синът стане възрастен, и той ще постъпи също като баща си. Сега не е разрешението там. Това не е разумно и благородно така да постъпваме. Бащата трябва да бъде благороден в душата си. И синът трябва да бъде благороден. В държавата управляващите трябва да бъдат благородни. Умните трябва да бъдат благородни. Сега ще кажете, какъв трябва да бъде великият закон. Аз отнасям туй към човешкия дух. За мене държавата е резултат на човешкия дух, на човешката душа, на човешкия ум, на човешкото сърце и на човешката воля. Следователно активността на всички разумни хора в света трябва да преобрази всичкия строй. Един човек няма да преобрази. Ако не по този начин, тогава ще дойдат разни работи, които донасят големите неприятности, които са неизбежни. Страданието е неизбежно сега.

Та казва евангелистът, който е писал: „Ето отрока ми. Ето онова дете, което ще възприеме новото, възлюбения ми, който носи новите идеи.“ Онзи, който живее в подсъзнанието и свръхсъзнанието, който говори за великото човешко любовно единство, и цялото разумно човечество за него ще живее. Пък всичките народи може да бъдат като удове на това човечество. Това не значи, че народите трябва да изчезнат. Илюзиите трябва да изчезнат, да се асимилират, но всичко това да се организира и всеки да намери своето място. Сега, тъй като се говори, дохождаме до днешното, до физическия живот, само до тия изгоди на хората. Ами ако нямаш способност да градиш, да ореш, да разбираш от земята, ако нямаш способност да бъдеш учен, да бъдеш държавник – навсякъде се изисква разумност, какво би станало със света? То не е нещо произволно. Откъде ще дойдат умните хора в света? Че вие ще вземете едно здраво дърво от гората. То от само себе си няма да дойде. Казвате: „Ще направим една желязна греда.“ За да направите една желязна греда, трябва разумни хора да споят желязото. Една греда говори за разумен човек. Една отлично свършена работа говори за разумните хора. Не е въпрос за глупавите.

Та казвам, трябва разумните хора да бъдат носители на онова възвишеното и благородното. Аз съм казал много пъти. Ако всичките жени се решат да поддържат за 5 години само една идея, да кажат – отсега нататък ние искаме нашите мъже да бъдат справедливи, абсолютно справедливи; никой да не убива; никой да не изнасилва; никой да не краде; всеки да почита баща си и майка си – до 25 години ще се съкратят тези 2100 години. Как ще накараш тези жени, които обичат да се мажат с масло, как ще накараш тези жени, които искат отвън да се представят, да бъдат възлюбени на мъжете, които утре ще ги захвърлят. Един мъж си играе с една жена, докато е млада. Като остарее, казва: „Стара баба не искам.“ И жената, като остарее мъжът, казва: „Стар дядо не искам.“ Че ние сме станали подигравка един на друг. Апостол Павел казва – като остареем, ставаме подигравка на хората и на ангелите.

Не е разрешение само да сте млади. Вие мислите, че всичко може да постигнете. Човек, който вечно живее в истината, човек, който вечно живее в любовта, който вечно живее в знанието, той вечно може да остане млад. Млад трябва да бъде човек, той не трябва да остарява. Там е разрешението на въпроса. Щом има борба помежду ни, ние сме стари хора. Само старите се бият. Малките деца се бият по единствената причина на бащата и майката. Понеже бащата е бил майката, ако се роди по-малко братче, по-голямото е силно и казва на братчето или на сестричето: „Да ти кажа как баща ми бие майка ми.“ После хване я за главата, раздруса я. Детето прави точно това, което бащата е правил на своята възлюбена. И майката казва: „Отде се яви това?“ От вас.

Та казвам, престъпленията не дойдоха отвън, те се родиха в нас. Ние предаваме престъпленията един на друг. Тогава кой е виноват? Виновато е доброто, по него върви и злото. Кой е виноват? Богатството е виновато за престъпленията. Ако нямаше богатство, нямаше да има престъпления. Кой е виноват? Здравите са виновати. Вълкът не яде болни овце. Като мине покрай болната, побутне я и замине. Като мине покрай здравата, изяжда я. Ако всички хора в света бяха болни, щеше ли да има зло? Всички щяха да бъдат крайно бедни, изпустели като светии, едва се мърдат. Щеше ли да има престъпления? Престъпления има сега, понеже всички ядат и пият.

Казвам, има само един начин на проявление в света. Трябва един велик извор, като онази река, да се използва добре в градините и в нивите, за да дадат плодове. Човешката мисъл, човешките чувства, човешките действия в човешките ниви трябва да се прекарат. Ако хората не мислят добре, ако хората не чувстват добре, доброто няма да дойде. То ще дойде само от ония велики души. Ние не сме за потисничеството. Ние казваме, че никакво потисничество, никакво насилие няма да подобри света. Хората може да се борят, това е тяхно право. Но аз говоря за вътрешното. Не да поддържаш в ума си една мисъл – да убиеш човека. Ти може да имаш желание да го ограничиш, да го затвориш, не да го убиеш. Туй никой не ти е дал право. Никой не ти е дал туй свещено право в света. Само единствено в света, който има право да вземе живота, то е онова същество, което е създало живота. То има право да вземе живота. Сега сами хората си позволяват.

Но сега да дойдем до заключението. След 2100 години хората ще говорят другояче. След 2100 години ще има един общ език в света, с който хората ще се разбират. След 2100 години хората ще пътуват по цялата земя – от единия край до другия, но не със сегашните средства. Земята ще мяза на една райска градина. Който от вас дойде след 2100 години, той ще каже: „Око не е видяло и ухо не е чуло туй, което виждам сега.“ Тъй ще бъде след 2100 години.

„Благословен Господ, Бог наш“

„Добрата молитва“

Седма неделна беседа

6 ноември 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Духът Божи“

Ще прочета петнайсета глава от Първото послание към коринтяните. Тази глава е мъчна за разбиране. Става спор за възкресението, смесва се възкресението с човешката свобода. За да възкръсне човек, той трябва да е свободен. Понеже сега той не е свободен, затова той умира. Всичките хора умират по единствената причина, че не са свободни. Дотогава, докато човек умира, той не е свободен. (Учителят прочете първия и втория стих.) Повярване значи разбиране. (Прочете трети и четвърти стих.) Думата умря разбира посаждане. Туй, което е посадено – и умира. Хора, които се посаждат, те умират, но се посаждат, за да дадат живот на другите. (Учителят прочете главата.) Ако в света не може да се даде никаква свобода, тогава каквото и учение да се проявява, е празно; какъвто и да е живот е временен. Пък ако има известна свобода, каквато и да е, ако има основа в живата природа, каквото и да е учение, в каквато и да е степен, то се базира на нещо. Защо ще страда човек, когато няма свобода. Щом няма никаква свобода, нека яде и пие, да си поживее, тогава страданията са безсмислени. Под думата кръщение не се разбира обикновено кръщение.

„В начало бе Словото“

Въпросът се свежда към възкресението на човека. Възкресението на човека е истинският живот, към който човек се стреми. Може би мнозина се интересуват да ви се говори върху разни други въпроси. Може да ви интересува социалният въпрос, общественият, моралният, духовният и т.н. Всички тия въпроси може да намерите разгадани. Има писано, говорено върху тях. Те не съставят тема на моите разсъждения. За мене главен е животът. Животът разрешава всичко. Те са последствия на живота. Аз вземам живота не като механическо движение. Защото движението е като едно последствие в живота. Сега върху този въпрос няма да се спирам. Има разни научни теории. Всяка една научна теория е отчасти вярна. Отчасти са верни, понеже всичките теории не са създадени. Ако живеем във времето на Аристотел, теорията за създаването на света, за светлината тия философи Аристотел, Платон и други учени мъже в тяхното време разсъждаваха според своите разбирания, според степента на съзнанието на тяхното общество. Сегашните учени хора обясняват п`о другояче. Има по-голяма светлина. Туй, което сега е обект на учените хора, Аристотел и Платон не подозираха, в туй отношение те са деца. Нашите деца сега са по-учени от Платона и Аристотела, но в друго отношение Аристотел и Платон са по-учени.

Ние мислим, че сме свободни. Но, казвам, трябва да имаме ясна представа, свободни ли сме. Ние мислим, че сме свободни, но всъщност не сме. Ние сме зависими от храната, която ядем; ние сме зависими от водата, която пием; ние сме зависими от въздуха, който дишаме; ние сме зависими от светлината, която възприемаме. Ние сме зависими от всяка мисъл, ние сме зависими от всяко чувство, от всяка постъпка, а при това говорим за свобода. Свобода извън хляба, извън водата, извън въздуха, извън светлината, извън мисълта, извън чувствата и извън постъпките как ще я разберем? Ако съществува една свобода, как ще я разберем извън тия неща? Тъй както сега сте поставени, относително сме свободни, понеже пресиляме закона на свободата. Някой път казваме, искаме да направим това, онова и виждаме, че не може да го направим. Един философ хиляди неща иска да ги обясни. Пише трактати. Иска да обясни всичките тайни на природата. След като разгадал известни тайни, други се явяват на тяхно място. След него се явяват втори, трети, четвърти, пети. Тия учени хора аз ги намирам като някои, които копаят кладенци. Един изкопал на 10 метра, на 5, друг – на 15, друг – на 20, на 50, на 100, на 1000, 1500, 2000. Сега със сонди достигнали 700–800 хиляди метра дълбочина. Рудници има, които са на километри надолу. И още по-надолу може да се отиде и колко по-дълбоко ще иде човек, не се знае, т.е. той не може да иде от огнения пояс. Значи има един огнен пояс. Като наближи огнения пояс, ще престане всичкото копане. Има един огнен пояс, който ще ограничи всяко копане. Земята, види се, като умна, турила един огнен пояс, да се пази от обирачите. Тя е скрила, тъй предполагам, някои грамадни богатства и вследствие на това е турила огнения пояс, че никой да не може да проникне.

Сега това е хипотеза, трябва да се докаже с ред формули, че е така. Може да го докажа, пък може и никак да не го доказвам. Аз мисля, че може да го докажа, пък мога и да не го докажа, мога да мисля, че е доказано. Някой учен мисли, че е доказал, а друг мисли, че не е доказано. Но както и да е, всеки учен човек все е доказал нещо. Нещата в света все са верни. И най-голямата лъжа има известна доза истина. Никой не може да каже една същинска лъжа. Аз бих дал 1000 лева, ако някой може да ми каже една същинска лъжа – без истина, чиста лъжа. Не е малко 1000 лева. В тези оскъдни времена все ще има известна истина. Възможно е, понеже не съм вещ в тази област. Аз считам от свое заключение – възможно е някой да ни каже същинска лъжа. И туй е възможно. Но идваме – животът е същността. Онова, което занимава нашето съзнание, онова, което занимава нашия ум, нашето сърце, нашата душа или нашия дух, то е животът във всички свои разни форми. Ние го туряме като добродетел, като любов. Ние го туряме за благото на народа, кръщаваме този живот с разни имена. Но туй, което ние мислим за Бога... По някой път мислим за Бога, понеже са говорили хората и ние вярваме, понякой път ние вярваме, че има Господ, понеже учените хора са говорили. Други учени хора са говорили, че няма Господ. Има и няма. Аз казвам тъй, онези, които живеят, имат Господ, а онези, които умират, нямат Господ. Онези, които забогатяват, имат Господ, а онези, които осиромашават, нямат Господ. Онези, които изгубват силата си, нямат Господ, а онези, които имат сила, имат Господ. Онези, които изгубват ума, нямат Господ, онези, които имат ум, има Господ за тях. Не е сега за механическо вярване отвън. Трябва да вярва човек в себе си, право е. Вярва някой в някаква сила. Вярва някой в Господа, ще преодолеем идеята, ще превъзмогнем. Даже хора невежи казват: „Ще сполучим след 100 години.“ Отгде знаят? Туй не е вяра, но вярване. Вярват в карти, вярват във врачуване, вярват в това, в онова. Вярват, че ще сполучат, но не вярват в Бога – какво той е казал. На какво основание?

Това са новите пророци. Новите пророци, като не вярват в никакво гадание, вярват в своето гадание. Аз ги наричам нови гадатели. Те казват: „Туй, което аз зная, то е вярно. Онова, което аз зная, е най-важно. Аз зная и вярвам, че ще успея.“ Тази вяра е потребна, тя е естествена у човека. Той не трябва да се лишава от нея. Пророците, които са предсказали нещо от миналото, те са вярвали. В себе си те не са вярвали в другите пророци. В техните времена имало лъжливи пророци. Ако сега не вярват в съвременните гадатели, считат ги за лъжливи пророци. Например някой гледа на боб. Взема боба, прекръстоса го и казва – такова и такова ще ти се случи. Мене ми разправяха един анекдот. След като му врачувала една врачка, той казва: „Я да ти поврачувам. Ти, като излезеш отвън, ще се подхлъзнеш, ще паднеш и ще си навехнеш крака.“ Тя ме погледна и казва: „Откъде го знаеш?“ Казвам: „Ще опиташ и ще видиш.“ Излиза, действително се подхлъзва и пада и си навяхва крака. Иде да ме пита откъде го знаеш. Той ѝ казва: „Това е моя тайна.“ Аз го наричам – туй е съвпадение на нещата. Тя мисли, че той знае нещо. Той казва: „Аз нищо не зная, нито гадая. Дойде ми една мисъл, аз не го зная, но стана. Втори път, като кажа, не зная дали ще стане и затова аз мълча. Втори път не съм предсказал.“

Казвам, този импулс, който живата природа е вложила, има нещо, което ние трябва да вярваме. Не е до външната страна, не е до формата, която хората са създали, но до същината, която съществува в света. Същина, аз наричам, има там, дето има растене и разширение. Там, дето има растеж, дето има разширение на човешката мисъл, облагородяване на човешките чувства, има продължаване и подобряване на човешкия живот, аз наричам, това е същина. Там, дето сиромашията изчезва и хората стават богати, богатството вече се употребява за всичките хора. И тогава всичките хора очакват едно подобрение. Хората добиват едно положение – такова, както сега се случва. В Америка преди години имало богати хора, които искали постоянно да изнудват работниците. Идва на този фабрикант една идея, правили са много опити. Работили 1000–2000 работници. Той ги вика и казва: „Братя, имам един капитал от толкоз милиона, сега виждам – вие искате заплата, ще работите при тези условия. Тъй както вие искате да живеете, в пет–шест години ние ще фалираме. Тогава ще идете при друг фабрикант. Аз ви давам всичко на ваше разположение, започнете работа според печалбите. Тогава съгласни ли сте заплатите да се увеличат според приходите, които имаме.“ „Съгласни сме.“ Започват хората работата и успяват добре. Този има една нова идея, която прониква в ума на този човек, прониква и в другите работници.

Казвам, тия идеи ще проникват в умовете на другите хора. Ако има приложение в мене, ще има приложение и в общия живот. Целият живот се дължи на такива малки опити. Ако вие проследите психологическия произход на думата, вие ще видите как се е устроил от този опит. Най-първо, домът създаде майката, бащата. Те са създали държавата. Държавата е зародиш. Докато са дошли до семейството, хората са минали през ред изпити. Докато са дошли до това състояние, хиляди години се събирали, туряли един ред и порядък и според придобитата тяхна опитност постоянно се нагласяват. Колкото са по-умни, по-добри, толкоз държавата е по-добре наредена. Колкото са по-слабо културни или по-малко светлина имат, толкоз и законите съответстват на техните познания.

Та казвам, важно е за вас, за нас не външното подобрение на света. Доколкото аз виждам в своите изследвания, външните отношения на света са хармонични. Привидно има известна дисхармония в света, която се дължи на човешката дисхармония. Човек е внесъл едно малко объркване на природата. Туй объркване го считат, че природата има нещо анормално. В природата няма абсолютно никаква анормалност. В моите изследвания анормалността намирам в органическия свят. Дето съм намерил – в растения, в животни, в птици, в човека, има известна анормалност. На какво се дължи? Има ред причини. Дължи се някой път на храната, която човек употребява. Дължи се някой път на въздуха, който диша. Дължи се някой път на водата, която употребява, дължи се някой път на светлината, която възприема човек. А отчасти тия неща се дължат на хиляди други причини. Тя е изключителна, но онзи, който иска да разбере тази анормалност, той трябва да се заеме да чете от природата. Защото от пространството учените хора намират следното.

Учените хора правили наблюдения, че там, дето почвата е глинеста, отдолу има по-голямо задебеляване на реката, отколкото, когато почвата е песъчлива. Той обяснява, че космическите лъчи, които идват през нея, задържат отровните космически лъчи и те стават причина да се развива рак. Като вземете тази аналогия, тя е вярна. Ако в един дом има глинеста почва, ако жената е глинеста, тя ще запира космическите лъчи. Тогава или тя, или мъжът ще заболеят от рак. Това са ред заключения. Следователно учените хора искат да намерят едно средство на набирането на тази космическа енергия и да я отправят нанякъде. Тя се събира, както се зараждат някъде отровните микроби. Има известни малки, микроскопически същества, които образуват маларичната треска. Те съществуват най-често в тропическите места. Но да оставим този въпрос настрана.

Има ред мисли у нас, които зараждат една проказа. Ракът или проказата се дължат, най-първо, на дисхармоничното състояние на човешката мисъл, на човешките чувства и на човешките постъпки. Когато човек дойде в едно крайно противоречие със себе си, в едно крайно противоречие с окръжаващата среда, в която се намира, непременно този човек или умствено ще се побърка, или нервността ще го хване, или рак, или някаква органическа болест ще дойде. Че туй е вярно, ние виждаме в живота – раждането на една проказа в рая. Когато влезе в дисхармония с великата причина, наруши един от великите закони в света, първият човек внесе в света лъжата и кражбата. В небето имаше едно дърво, посадено от боговете. Има една легенда, в която се казва, че имало едно дърво, посадено от боговете, дето никой човек нямал право да яде от него дърво. То се наричало дърво на познанието на доброто и злото. Само боговете имали право да ядат от това дърво. Понеже Бог може би от любов към него – човека в рая, Бог му позволил да яде от всички дървета, а само от това дърво да не яде. Казва му: „Няма да ядеш, защото, ако ядеш, ще влезеш в стълкновение с тях и ще умреш.“ Човекът му казал: „Аз няма да бутам.“ Но Адам изпратил жена си да отиде и да вземе. Казал ѝ: „Ще минеш оттам и когато няма никой, ще вземеш и ще донесеш. И аз ще ям.“ И понеже тя имаше известен ум, тя можеше туй да го направи. Онзи, който пазеше това дърво, черният адепт беше той. Казват, че змията дошла отвън. Самото дърво си имаше свой пазач. Жената, като дойде до него, и казва: „Не може ли да ни дадеш от този плод?“ Тя го измами малко, око му хвърли. Той помисли, погледна дървото и казва: „Не може, мене ще ме изгонят от рая.“ Казва: „Не бой се.“ Излъга го. Но и той я излъга, и тя го излъга. Тя казва: „Ще ми дадеш един плод. Моят мъж обича науката, иска ми се да разгледаме плода и ще го върнем.“ Той повярва. Обаче тя като го взе, изядоха го с мъжа си. И след туй изгубиха рая. Понеже той отиде да се оплаче на Господа и каза: „Излъга ме, уж за наука го взема, интересува се научно, че ще го гледат само и ще го върне.“ Тогава Господ отиде в рая – да разгледа в рая какъв е този въпрос. Тогава и двамата се скрили.

От туй ядене става преврат в тях и не могли да се познаят. Дотогава били смели и решителни. И като яли от това дърво, станали страхливи като зайци. Като чули гласа на Господа, всички се скрили под шубраките и казват оттам на Господа: „Чухме гласа ти, но сме голи.“ „Кой ви каза, че сте оголели, за да се страхувате? Да не би да сте яли от забраненото дърво?“ И започнаха тогава Господа да лъжат. Най-първо, се ухитри Адам, казва: „Господи, нали знаеш, тази жена, която ми даде, тя ме излъга.“ Като хванал жената, тя пак лъже. Казва: „Онази змия ме излъга.“ Не я излъгала змията, но тя излъга змията. Понеже и двамата излъгаха и понеже лъжата не се прощава в невидимия свят, Господ казва: „Хайде навън. Понеже ти лъжеш, послуша жена си и жена ти лъже, хайде извън рая. Тук такива ученици не искам.“ Отиват при змията на земята, понеже те не устояха на думата да пазят туй дърво на боговете. „Ще носиш голямото проклятие и ти навън.“ И тогава змията и човекът излязоха навън. Дотогава и дяволът беше в рая. Той беше пазач на това дърво. Оттам насетне и жена му, и Адам, и дяволът, всички излязоха. Доколко е вярно, не гарантирам. Ако за това бесят хората, аз ще се откажа. Не искам да ви кажа, че съм готов да умра за това. Ще дойдат онези капацитети, умни хора, които ще тълкуват колкото искат. Има нещо вътре, казвам, аз вземам основата. Има нещо в храната, тази ябълка съдържаше нещо, което измени естеството на човека, и човек оттам насетне се промени, и хората, които се родиха оттам насетне, отпечатък имат. И децата, които се родиха от тях, единият се роди престъпник и уби брата си и туй са днешните времена. И евреите се увеличават. Ние казваме, че дяволът е причината.

Казвам, змията беше, която пазеше дървото. Ние искаме да изчистим ръцете и казваме, че дяволът е причината. Но дяволът никога не може да наложи нещо на човека, без той да иска. Дяволът е като търговеца. Той може само да го предложи. Според мене аз намирам, че дяволът няма нито рога, нито копита, нито пък е черен. Всеки човек, който защитава своето право в света, той е на страната на дявола – своето право или правото на другите като защитаваш. Ти трябва да защитаваш правото, трябва да живееш един порядъчен живот. Щом дойдеш да защитаваш живота отвън, неговата форма, ти си вече на един крив път. Онзи интензивен огън от 35 милиона градуса няма какво да се защитава. Самата топлина, която е вътре в него, тя се защитава, той няма какво да носи сабя, топове, оръжия. В него са те. Ние, сегашните хора, защитаваме своето право. Казваме, аз съм обиден. В какво? Идете кажете някому една нецензурна дума, веднага ще ви тегли под съд. Нямате право да обиждате никого. Отлична идея. Но казвам, ако ние нямаме право да обиждаме в света никого, какво право имаме да обиждаме природата. Не е ли по-голямо престъпление. Следователно, като нарушим целия ред на нещата, запример хората отварят война и казват – хората, които отварят война, нарушават реда на природата. Например сегашните народи ще опитат един закон. Вече учените хора го поддържат. Ако се роди една война, както войната в 1914 година, такава война ще бъде по-силна. Тези експлозивни вещества, които ще станат, ще раздрусат тогава света, и тогава ще стане такава катастрофа, земетресение, каквото хората не са видели. Дали е вярно това, хората ще го опитат. Всичките наши фабрики, с които искаме да направим целия свят като една инсталация, има една опасна страна. Всичките железници трябва да вървят по един естествен път на природата и в хармония със законите на природата. Не е тъй. Един трен, когато ще пътува известно време, когато треновете трябва да пътуват, треновете не да се пращат всяка минута. Такава безразборност в природата няма. Всичките почти движения, които хората употребяват, са в разрез с хармоничните движения на природата.

Следователно ние започваме да чувстваме лошата страна на съвременната култура, която има цел да повдигне съвременното човечество, но формата, в която е облечена, тази форма създава злото. Запример, ако вие облечете един човек с два кожуха лятно време, че не може да диша, и казвате – това е, за да запази своята топлина. Но вие ще му предадете по-голяма топлина, отколкото трябва. Той ще се спари. Онези хора, които живеят в тропическите страни, носят много тънки дрехи – да се запазят, да има дишане, да става изпотяване, да се намали чрез порите потенето, топлината. Да не се принесе някакво зло. В тропическите места тия народи, те са останали от старата култура, която не е спазвала правилата. Черната раса е остатък на една раса, която не е спазвала законите на природата. Жълтата раса е останала от една раса, когато някога е била в цветущо състояние. И бялата раса, която е в цветущо състояние сега, и тя, ако не пазим нейния ред, и тя ще завземе такова място, както и жълтата, и черната, и червената, след нея ще дойде друга раса, както жълтата се е сменила с бялата. Така и на бялата раса ще дойде друг на мястото.

В природата съществува един разумен закон, който сменя формата, освобождава съзнанието на хората или умовете на хората от вътрешно робство. Представете си сега онзи антагонизъм, който съществува между богатите и сиромасите. Представете си онзи антагонизъм, който съществува между мъже и жени, онзи антагонизъм, който съществува днес между господари и слуги, между управляващи и управлявани. Как ще се справим с тия противоречия? Най-после имаме ред други противоречия, които се явяват вътре в самите нас. Разумно как ще се справим с тия противоречия? Например минаваш за един благороден човек, за един почтен човек. Оставил си някой човек торбата с придобитото богатство и той те пита: „Някаква торба не си ли виждал?“ Ти скриеш торбата, и казваш: „Не съм виждал.“ Питам, кое те заставя да бъдеш неверен на себе си, какво ще ти допринесе тази торба.

Тогава ще ви приведа един пример за онзи американски евангелист. Един човек – много усърден, връща се една вечер от съживително събрание. Хората се събрали, той бил беден човек, минава покрай един беден банкер, който, като броил парите си, оставил една торба на прозореца. Той, като вижда торбата, казва: „Господ оставил тази торба за мене.“ Задига торбата и казва: „Господ я оставил за мене.“ Задига торбата, радва се. Казва: „Господ ми даде, що ми трябва този банкер.“ Седнал да се моли. Рече да се моли, торбата остава между него и Бога. Туй хубавото чувство, хубавите мисли, които имал, изгубил. Молил се на другия ден, пак същото. И след седмица отива при банкера и казва: „Ще ме извиниш – взех тази торба. Не бих ти я върнал, но едно нещо ме застави да ти я върна. Изгубих си вярата, не мога да се моля. Твоята торба ми развали връзката между мене и Бога. Ако не беше ме развалила, тя при мене щеше да седи. Но благодарение че ми развали връзката, вземи твоята торба. Грижи се ти, аз не искам да се грижа.“

Много хора днес минават за бедняци, някаква торба има там, задигнат я. Мене ми е чудно, ако синът се отрече от баща си, туй здравословно състояние ли е. Да се отречеш от един идеал, от едно божество, което не съществува, разбирам, но да се отречеш от едно същество, което тебе те е родило, което ти е дало всичко, което се грижи за всичките векове за тебе, от него да се отречеш, аз това не мога да си представя. Казвате: „Това съм аз. Всичко това съм аз.“ Ако ние сме тия същества, които можем да оправим света, защо не сме оправили света досега? Вие казвате – еди-кой си министър ще оправи. Никой не може да оправи света. И царе имало, и велики царе, никой не може да оправи. Проповедници, учители идваха, светът седи и не е оправен. Значи в света не е дошъл онзи, който може да оправи света. Значи ще дойде един, който може да оправи света. Този, който ще дойде, той ще мяза на слънцето и ще каже – как, много лесна работа е. Като слънцето ще бъде. Вие можете да палите огниво, свещ, нищо няма да допринесе. Вие ще бъдете в зависимост. Тази светлина ще проявяват, и огън ще проявяват. Тъй щото богатите могат да живеят като сиромаси, пък какво ще бъде положението на сиромасите, не може да си представите. Но когато дойде слънцето, как всичко в живота отоплява, как всичко в живота разраства. Туй слънце казва: „Вземете, яжте.“ Туй, разумното слънце ще оправи сега света. Туй слънце казва: „Яжте, всичко яжте, идущата пак посейте, пак ще ви дам, още повече.“ Ние, умните, каквото даде слънцето, туряме го в хамбара и казваме: „Идущата година я даде, я не.“ И ние трупаме, трупаме, разваляме реда. Тогава мязаме на онзи англичанин в Лондон, един от най-големите проповедници на миналия век Спържен. В една от най-видните църкви проповядвал. Явяват се при него богатите хора и му казват: „Да се помолим на Господа, еди-каква си сума да ми даде.“ Той казва: „Братя, да не изкушаваме Господа. Ние всички сме богати. Аз, ето, давам толкоз. Ти, братко, си богат, ти колко можеш да дадеш? Всичките тука сме богати, ето, да изпълним Волята Божия.“ Всички дават и събират определената сума. След като дават, молят се, благодарят на Бога, че изпълнил Волята Божия.

Сега се молите всеки да даде. След като дадете, след като направите едно добро, тогава се молете. Туй поддържа новото учение в света. Когато ти умираш, молиш се на Господа, на смъртта се молиш, молиш се за живот: „Господи, ако ми продължиш живота, аз ще живея както искаш.“ Аз съм слушал всичките болни хора. Аз слушах веднъж един умирающ, викнаха ме да го посетя. Жена му казва: „Отива си.“ Аз го слушам, той се моли усърдно. Казва ми той – няма да си замине още, не бой се. Дотогава, докато човек върши Волята Божия в света, Господ ще го държи. А пък щом свърши работата, Господ ще го вземе. На земята дали сме, или в другия свят, ние не трябва да правим въпрос. Умрял наричам този, който, като умре, не отива в другия свят. Ако един умре, ще отиде в другия свят, той не е умрял.

Сега думата възкресение. Аз не искам да внасям едно смущение. Вие трябва да се радвате, да имате един нов начин за разглеждане на нещата. Вие трябва да бъдете като малките деца всякога, и след хиляди години трябва да имате разположението на едно дете. Както детето, като иде в училище и се върне вкъщи, се радва на знанието, което придобива, разправя на майка си какво е научило. Ние вечно ще имаме нужда да се приложи нещо добро, ще растем в знание, мъдрост ще придобиваме. Казвате: „Аз това го зная.“ Хубаво, много работи ние знаем, но много работи ние не знаем. Ние не знаем идущата година дали тук ще бъдем всички. Може ли някой да ни предскаже, че това събрание, всички не можете да бъдете в този салон. По никой начин. То е невъзможно. Някои може да бъдат. Най-малко 3–4–5 души, които ще отсъстват. Някой може да замине за Америка или в някоя друга държава. Някой може да замине на Луната, на Слънцето. Някой може да замине за другия свят.

Сега, щом се говори за оня свят, всички ги е страх. Всички говорят за оня свят, но ги е страх. Най-хубавото нещо е човек да иде на разходка из оня свят. Но никога на оня свят не се позволява да отидеш с празен джоб. Трябва да ти е пълен джобът, да имаш достатъчно средства. Ако отидеш там без средства, лошо. В оня свят да отидеш без средства, е по-лошо, отколкото да отидеш във Франция без средства. Те са отвлечени работи. Аз разбирам идеята. Разбирането на нещата може да стане дотолкоз, доколкото на мене са ясни нещата. Защо аз трябва да ви казвам, че има оня свят? Да направя едно разсъждение. Ако аз бих намерил на Витоша едно голямо богатство, представете си, една златна мина с милиарди злато складирано, мислите ли, че аз бих дошъл да ви говоря за това богатство. Щях да мълча. Ще държа ръцете си в джоба и казвам, думата ми на две не става. Казвам, колко искате. Толкоз. Утре може да дойдете. Най-после ще питат откъде е туй богатство. Ако ви кажа къде е мястото, вие ще го намерите, аз вече не бих влязъл. На мене не бихте оставили да вляза. Аз ще бъда последният, който ще влезе. Като ви говоря за оня свят, не мислете, че ви се говори много ясно. Никой проповедник не е говорил за оня свят. Той нищо не е казал. Аз казвам: „Господине, аз вярвам във вас. Вие сте един благороден човек. Вие сте това-онова.“ Казва: „Даваш ли ми ключа на твоята каса?“ „Ще си помисля.“ Аз зная колко вяра имам. Той може да ви задоволи. И аз може да ви задоволя. Казвам ви, вие сте благороден. Но като дойде до ключа, до онова богатство, аз не давам ключа. Аз от други съображения правя това.

Един американски говедар получил едно наследство от 5 милиона долара. Това са 25 милиона златни лева. Като получил това богатство, напуска говедарлъка. Ходил из Америка, стига в Сан Франциско. Давал угощение – с дни бедняците да ядат и да пият. След шест месеца похарчил всичко и се връща пак говедар. Казвам, ако аз бих ви дал това богатство, то щеше да се случи същото в София. Щеше да има гуляй и пиене, веселие. Но всичко вече е свършено. Хубави работи са те, но нищо добро няма да допринесат. След като се свършат парите, аз ще ида да бъда говедар и вие ще идете пак на работа. Не се разрешава въпросът. Друго нещо се изисква в света. Има едно място, на което аз съм много щедър, да ви кажа. Складирано е едно голямо богатство. Ще идете – бих ви дал препоръчително писмо, да идете дотам. Не е лошо някой път да отидете. Няма някой от вас, който да не е хлопал на тази врата. Всички хора от памтивека все са хлопали. И доста време са хлопали на банкерската врата. Някой дава нещо, а някой казва – само ще ви приема, но няма нито едно живо същество, което да не е хлопало на тази банкерска врата. Който знае езика, той си има специфичен език, казва: „Заповядайте, господине, какво обичате, аз съм на ваше разположение.“ Който не знае езика, казва: „Ще видя.“ Всички онези, които сте ходили до този банкер, ще мязате на... Един анекдот има, той е следният.

Един богат американец, който никога не е правил добро, един ден тръгва, и една вдовица отподире му казва: „Господине, моля ви се, помогнете ми.“ „Остави ме, че бързам.“ Но тя го моли да ѝ даде нещо. Най-после бърка в джоба си и ѝ дава един долар. Казва: „Махни се оттука. Ще загубя работата си.“ Това било единственото добро, което направил. Умира този богаташ американец и иска да отиде в рая. Казва: „Направих една църква.“ Апостол Петър казва: „Църквата не минава. Нещо по-съществено.“ „Направих едно училище в еди-кой си щат.“ „И училището не минава.“ И разправя той какви добрини е правил. Но тия работи не минават горе. Казал му: „Някое добро да си направил, помисли си.“ Той казва: „Направих едно малко добро, съвсем малко, което помня, на една вдовица. Когато бях на земята, тя ме хванала и не мога да се отърва, извадих един долар, че ѝ дадох.“ „Виж, казва, за това може да се помисли. Върху туй добро може да се спрем, но не зная как да го разреша. Ще ида при Господа. Той ще ми каже.“ Отива при Господа и той разправя своята история. Казал на Господа, че е дал един долар и Господ казва на Свети Петър: „Дай му два долара да си върви на земята.“

Ние правим доброто. Всички тия работи са хубави, но в края на краищата ще имаме двата долара. И с всичките наши усилия в края на краищата ние не можем да постигнем онова, което желаем. Аз наричам този свят свят на пълно разочарование. Разочароваш се като стар, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като млад, насърчаваш се като млад. Разочароваш се като задомен, насърчаваш се като задомен. Разочароваш се като служещ някъде, насърчаваш се като служещ. Най-после насърчаваш се като стар и разочароваш се като стар. И там какво е казала онази поговорка? Когато човек се ражда, той се ражда със стиснати юмруци. А когато умира, е с отворени ръце. Аз не съм виждал как се раждат децата. Всичките деца се раждат със стиснати ръце. А всички умрели хора отпускат ръцете си. Като се раждат, всички деца в този свят, казват – всичко е мое, ще спечеля, а като умират, казват – не е тъй, както мислят.

Сега имаме идея, хубави са тези идеи, може да се придобие, не че не може. Нашите стремежи в основата си са верни. Стремежът за богатство, за знание, стремежът за правда, всички тия неща, каквито и да са, те са хубави, но пътищата, методите, по които ние вървим, не са прави тия пътища, вследствие това ние нямаме едно постижение, а частични постижения имаме. Следователно новото, което иде в света, трябва да даде нови присадки, които трябва да се присадят на старото. Онзи нов зародиш, който се намира в почвата, може да изкара. Набралата се енергия може да се трансформира и да се образува нещо хубаво за бъдеще. Отде ще дойдат добрите хора? Те ще дойдат. Онази мома трябва четири поколения да живее един чист и възвишен живот. Бащата, майката, дъщерята и нейната дъщеря – четири поколения, трябва да живеят чист живот, за да може да родят един гений, един човек, който може да роди туй нормално състояние, където да няма никакви атавистически склонности, да не злоупотреби. Неговото тяло трябва да бъде пречистено, и тогава той ще живее за благото на ближните си в света.

Та казвам, в бъдещата държава или бъдещото човечество трябва да се създадат тия условия именно, трябва да дойдат тия учители, велики учители трябва да дойдат в света, да се научат хората как да жертват. Не един човек, на който краката са строшени, че да го учим да живее добре. Най-първо, трябва да научим един човек да бъде здрав, да му кажем да бъде не богат, а да знае как да употреби богатството, да знае как да употреби учението. Не да бъде учен. Не да бъде добър, но да знае как да употреби своята доброта. Не да бъде силен, но да знае как да употреби силата си. Във всяка област на живота да постигнем това, което желаем, но всичко да употребим тъй, да се ползват всички от тия блага. Това е новото в света. С тази идея човек трябва да ходи и с тази идея да замине оттука. Сега казваме, да живеем временно на земята. Временното разбиране на земята не носи щастие. Когато някой каже „ще видим“, няма какво да видим. Не ще видим, нещата трябва да бъдат точно определени. В природата процесите са точно определени. Слънцето изгрява точно навреме, то не закъснява нито с минута. Годишните времена навреме идват. Увеличаването на деня навреме става. Плодородието и всичките блага, с които природата работи, идват навреме. Само ние навреме не отиваме. Навреме не работим. Навреме не лягаме. Навреме не се учим. Навреме не се молим. Навреме не правим добро. Навсякъде страдаме, че нещата не ги правим както трябва, а ги правим, когато не трябва. Та закъснението аз считам единственото, което може да освободи хората, което ще им даде онази свобода. Сега не човек да се отрече от обикновения живот. Но той трябва да приложи. Аз считам новото следното. След като си съградил своята къща от тухли, камъни, вар, гвоздеи, след като си направил къщата, донесъл си дърва, направил си красиво огнище, турил си дърва, трябва ти една кибритена клечка. Имаш светилници, свещи, трябва ти само кибритена клечка – да цъкнеш, да запалиш огъня. Огънят осмисля нещата. Къща без огън, тя не е къща. Домът трябва да има огън. Питам тогава, ако нямаш огън в сърцето си, ако нямаше огън в сърцето на стопанката, ако нямаше огън в сърцето на стопанката, на този домакин, къщата би ли просъществувала. Огън е потребен в сърцето, стопляне в къщата е потребно, светлина е потребна. Следователно последното нещо, което трябва на къщата, то е кибритената клечка, понеже всичко е готово.

Нас сега ни трябва само една кибритена клечка. Светът ще се оправи само с една кибритена клечка, но да се драсне навреме. Тази кибритена клечка не може да драснете два пъти. Ако драснете два пъти, отиде. Веднъж като драснеш, клечката ще се запали. Клечка, която трябва два пъти да я цъкаш, туря я настрана. Онази клечка произвежда магическо влияние. Когато бутнеш веднъж, да се запали, това е клечка. Когато се говори, че някой трябва да бъде милостив, благороден човек, още от първата ми дума да се запали – това е говор. Той е правил опит, говоря ли истината. Аз ще говоря, а той разбира ли истината? Аз съм говорил истината, той ще придобие хиляди пъти повече, отколкото е дал. Аз ако кажа истината, аз ще придобия толкоз пъти повече, отколкото аз съм направил. И онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобием. Ако вие от една моя беседа нищо не може да придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то е напразно, за мене животът няма смисъл. Ако вие не излезете с една нова идея, с един нов импулс, ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето – по-голяма топлина и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, аз считам, че това е намясто. Ако в моята душа се зароди идеята да дам втори път нещо повече, тогава ние вървим по нормален път. Както посаждането на плодните дървета. Има една обмяна между мисълта на господаря и дърветата. След като постъпи правилно, заради грижите за дървото дървото казва: „Господарю, ти ми направи голяма услуга, може да вземеш моите плодове и да разполагаш с тях както обичаш.“

Казвам, това е, когато хората възкръснат, омразата ще си дигне чергите. Колкото черги имаш, ще ги дигне. Когато човек възкръсне, неверието ще си дигне партушините. Когато човек възкръсне, злото ще иде на хаджилък. Когато човек възкръсне, военните ще отидат да пируват, няма да воюват, ще идат да ядат и пият, да се веселят. В правата мисъл турям – да пируват хората. Има в света за какво да воюваме. Да бъдат хората носители, да воюват за доброто в света, да воюват за любовта в света, да воюват за знанието в света, да воюват за свободата в света, да воюват за всичките блага. Туй трябва да бъде един импулс навсякъде. Най-първо, трябва да започнем от най-високите върхове. Считайте, както планинският връх, когато започнат да се стопяват снеговете, изпраща водата към долините. Аз считам учените хора, богатите хора високи върхове и оттам те трябва да започнат да се топят. Каквото има в тях, да слиза към долината, да даде плод, че един ден между високите върхове и долината има известно съотношение. Нищо не се губи в природата. Водата излиза нагоре, качва се на планините, и пак трябва да слезе в долините. Един оборот прави водата в света.

Казвам, последното нещо, което трябва да знаете в света, то е: трябва да възкръснете, да живеете като свободен гражданин на тази земя. Тогава да разберете, да направите сравнение какво нещо е свободният човек. Някой мисли, че никаква грижа като няма, какъв ще бъде животът. Чудни са. Значи, ако влезете в болницата, идват лекарите със своите губерки, направят ви инжекции, после правят с бинтове превръзки, пък носят ви на тарга от едно място на друго, пък вивисекции, операции и след това мислите, че това е животът. Не. Аз знам, че външният живот, най-красивият живот е много красив. Няма нужда от инжекции. Сега казвате – да турим една инжекция. Най-хубавата инжекция, то е яденето. Щом искаш инжекция, то е яденето. Това е първата инжекция. Пий една хубава вода. Най-хубавата инжекция е да поемеш въздуха. Това е третата инжекция. Най-хубавата инжекция, която знаеше, е, като отвориш очите и възприемеш светлината. Това е четвъртата инжекция. Като искаш повече, като дойдат музикалните трептения във въздуха. Ето друга инжекция, много приятна инжекция и много по-хубава от тия съвременни инжекции, с които мъчат хората. Тук преди години един виден адвокат, след като му направиха един разрез, направиха му две инжекции по 8 хиляди лева и човекът си замина с двете инжекции в оня свят. Благодарим за такива инжекции.

Аз казвам, инжекция е светлината. Това е онази възвишена светла мисъл, която дава образ, красота на човека. Онова красиво чувство, което дава израз на човешката мисъл, сила на човешката воля, туй наричам аз инжекция. И последната инжекция, която трябва да приеме, то е новият живот. Да възприемем възкресението и да се освободим от ненужните инжекции на смъртта, които тя внася в нас.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Шеста неделна беседа

30 октомври 1932 г., неделя 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„В начало бе Словото“

Ще прочета част от осемнайсета глава от евангелието на Лука до осемнайсети стих.

„Духът Божи“

„Който не приеме Царството Божие като дете, няма да влезе в него.“ Някой път, когато хората изгубят естественото богатство, естествената храна, мъчно може да им се угоди. Ние виждаме – съвременните хора, в която и гостилница да влязат, малко клиенти ще намерите, които да са доволни от яденето. Ако виждахте как готвят това ядене, вие щяхте да се откажете да го ядете, благодарение че не виждате. Ако бихте надникнали в мисълта на един писател, ако бихте надникнали в мисълта на един философ, на един държавник, на един свещеник какви са условията, при които той е създал своята мисъл, вие и от нея щяхте да се откажете. Той, да кажем, пише едно писмо. Ако е поет, от зор пише. Деца има, това, онова, иска да напише нещо. В туй мъчение все ще каже нещо. Философа след като го сполетят големите нещастия, той става философ, търси причините, защо и за какво. Един философ ще разгледа известни обществени събития или ново събитие в природата, иска да ги обясни. Някой път изводите са верни, а някой път изводите не обясняват големите факти, понеже има достатъчно изключения. Но както и да е, в целокупността на Битието всичките въпроси едновременно се разрешават. Всеки един въпрос, какъвто и да е, едновременно се разрешава. Туй, което на земята е непостижимо, на небето е постижимо. Тъй както е – на ваш разбран език – туй, което е непостижимо за сиромаха, е постижимо за богатия. Туй, което е непостижимо за неучения, е постижимо за учения. Туй е нещо относително. Като кажем непостижимо, то е материално. За някои хора е непостижимо, за други е постижимо.

Та когато някой път казвате: „Тези неща за мене са непостижими“, вие си туряте една преграда. При дадените условия за мене са непостижими. Ти не може да бъдеш спокоен човек, да носиш един философски ум, ако имаш една красива жена и пет дъщери и синове хубави. Каквото и да философстваш, твоето сърце ще трепне за синовете и за дъщерите, за жена ти. Ти може да проповядваш, да философстваш, че те живеят за Бога, но всъщност може да се натъкнете на мисълта, защо е така. Този въпрос аз съм го задавал и съм си давал едно разрешение на въпроса, защо е така. Защото не може да бъде другояче. Не може да бъде другояче. Задали една тема на Паганини. Като давал концерт, го запитали: „На три струни може ли да свириш?“ „Мога.“ Явява се и дава концерт на три струни. Разправят, че като свирил, едната струна се скъсала и той продължил на две струни. Питат го: „На две струни можеш ли да свириш?“ „Мога.“ Направил така, че скъсва му се едната струна и той продължава на едната, като че нищо не се е случило. Казали му: „Можеш ли да свириш на една струна?“ „Мога.“ Но като останала едната струна, той не се явява на концерта.

Има въпроси в света, които всякога ще останат неразрешени по отношение на Битието. Казваме, че нещата се разрешават по отношение на Битието и за Бога. Всичките неща Бог ги разрешава, но за нас всякога нещата ще останат неразрешени. Като живееш на земята, каквото и да правиш, някои неща трябва да примириш с фактите, тъй както са. После ние разглеждаме съвременния живот от наше гледище. Ако човека вие разглеждате, тъй както е построен от Божие гледище, ще видите, че всичко, каквото става в света, е на мястото си. Даже при най-лошата обстановка при обществения живот пак си има дълбока причина, за която нещата стават така, не другояче. Но за нас нещата изобщо може да бъдат приятни, може да ни съдействат или да ни спъват в нашето развитие. Ние може да разглеждаме всичките онези процеси, които спъват нашето развитие. Запример всички вие искате да бъдете щастливи. Щастието е един стремеж. Всеки един човек иска да бъде силен, богат. Това са естествени стремежи на човека. Казвате, че човек трябва да бъде богат. Туй е специфично богатство. Според системата на Куне, ако ти си богат, ако ти отидеш при него, той ще те направи сиромах, за да оздравееш. Кои са богати според Куне? Тези, на които лицето е пълно, вратът задебелен, коремът задебелен. Куне казва – ти си много богат човек, в Царството Божие не може да влезеш, в царството на здравето не може да влезеш. Всички тези мазнини трябва да се снемат от тебе, че да се яви линията на врата, на лицето, най-малко 40 килограма трябва да се смъкне от тебе. Туй богатство трябва да го раздадеш, сиромах да станеш, коремчето ти да спадне, непременно трябва да станеш сиромах. Ние даваме на богатството една възможност, ние го оприличаваме на неговото първично състояние. Богатството в пълния смисъл не е нещо физическо. Богатството седи в неговия ум, в неговото сърце и воля, богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй го съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен може да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаваш какво нещо е божествената сила.

Та казвам, по някой път някои хора много се интересуват за тайните на природата. Преди няколко дена иде при мене една млада българка. Тя има една своя опитност. Може да ви приведа този пример. Тя казва: „Виждам насън, който е толкова ясен, виждам две големи красиви дървета, но като се приближавам до тях, виждам, че едното дърво е много поливано и от поливане е изсъхнало.“ Казвам, защо поливаното дърво, за което хората са били толкова внимателни, изсъхнало, а за другото никой не се е грижил, е добре. Казвам, туй сухото дърво е богатият човек, а сиромахът, понеже никой не се е грижил, не го е поливал, останало живо. Сега ми се отвлече вниманието, гледам, не мога да разреша въпроса, защо едното дърво е изсъхнало. Тя казва: „Гледам по едно време – едно голямо корито, приковано. Казвам си – трябва да има някакво съкровище скрито, обикалям около него. Погледнах да видя какво има под коритото – една голяма дупка. Като се вмъкнах под коритото, не може да изляза навън. Казвам си – що ми трябваше да влизам под това корито. Като се вмъкнах под коритото, не може да изляза навън. Мисля си какво да правя. Та се молих и по едно време дигнаха коритото, казах си: слава Богу, освободих се. Но гледам, не е пътят, по който аз дойдох. Виждам едно здание при мене. Виждам един стар човек, който казва: „Има за тебе много писано, трябва да го четеш.“ Тези писани неща обясняват какво е скрито под коритото.

Когато ние влезем в известни условия, мязаме на туй корито. Ние не можем да разрешим някои въпроси – индивидуални, вътрешни, някои въпроси има семейни, някои има народни, някои общочовешки, но все таки човек тези въпроси трябва да ги разреши по който и да е начин, да си даде един отговор, най-доброто разрешение. Човек трябва да определи своето отношение в света. Като сте дошли, трябва да се определи. Често се задава въпросът, човек откъде е дошъл и къде ще иде. Малко хора може да знаят откъде идат. Идат отнякъде. Водата откъде иде в София? Иде от Витоша, тя е дошла отнякъде и ние сме дошли. Сега ни трябва едно знание, за да можем да поправим живота си или да живеем, тъй както трябва. Запример аз съм изследвал българина. Той за философия не се интересува, за поезия не се интересува, но българинът е крайно любознателен. Като му кажеш за късмет, той се интересува, почти не съм срещал изключения. Даже аз съм срещал един от българските философи – студен, хладнокръвен, като че не се интересува от нищо. Дойде ли въпрос за щастието, за гаданието, и той се интересува. Като се гадае по ръката, и той си поглежда ръката, но тъй – да не го видят. Казва: „Трябва да има нещо.“ Щастието на човека, това е наука. Човек носи своето щастие със себе си. Той е забравил къде се крие неговото щастие.

Мене ми разправяше един българин, взема 2500 лева и ги туря в джоба си, излиза по работа. Минават четири–пет часа и по едно време търси парите в джоба. Няма ги, бърка тук-там, няма ги. Минават два–три дни, казва: „Откраднаха ми ги – казва – прежалих ги. Или съм ги изгубил.“ По едно време бърка в джоба си, гледа – в една книжка 2500 лева.

Та често нашето щастие е скрито в ръката на човека. В човешката ръка се крие една особена сила. Човек трябва да знае – някой път човек трябва да се ръкува, някой път не трябва да се ръкува. Като отиваш при някой банкер да се ръкуваш, ръката не трябва да бъде много гореща, трябва да бъде малко влажна, не трябва да бъде много влажна, не трябва да бъде и много суха. Този банкер, като хване ръката ти, да му е приятно. Като хване ръката ти, той ще има разположение да ти услужи. Ако усети, че ръката ти е корава, суха, не може да ти даде нищо. Ще кажете, че нямате сродство с него. Вие ще попитате от какво произтича човешката ръка. Тя е инструмент на човешката воля. Във всяка една ръка вземат участие не само разумните същества. И ако ти разбираш закона на твоите ръце, ако считаш, че те са едно благо от Бога за тебе и не спъваш теченията на своята мисъл, не спъваш своите чувства, то ръцете ти ще извършат всичко онова, което е постижимо. Соломон е казал: „Каквото ръката ти намери, направи го.“ Това подразбира не само на физическото поле. Може да напишеш едно писмо, да предадеш съдържанието и човек да ти отговори и услужи. А може да напишеш писмо, че като го прочете, да скъса писмото и да го захвърли, така може да напишеш писмо, че да изпита едно отвращение. Всички от вас имате опитност. Кой от вас не би носил една отлична роза или един отличен карамфил, или отлична ябълка. Ако тази ябълка не е узряла, не е хубава и от този цвят не е, който обичате, ни най-малко няма да обърнете внимание.

Та и човешкият ум си има свое благоухание. В съвременното възпитание нищо не е говорено за качествата на светлината. За мисълта знаем, че е силна. Нищо не е говорено за качествата на човешката мисъл – как може да се приложи, и за качествата на човешките чувства. Като хванеш ръката на човека, ти може да чувстваш дали той е интелигентен, или не. Ти, като хванеш за ръката, ти може да знаеш дали той има добро сърце, или не. Ако го хванеш за ръката, ти може да знаеш дали това, което говори, може да го изпълни, или не. И не само това. На себе си, дясната ръка като хване лявата, може да знаеш дали туй, което чувстваш, ще го постигнеш, или не. Че тогава как ще си обясните онзи процес – когато човек се намери в едно утеснено положение, той си хваща ръцете, стиска ги. Какво иска да каже с това? Той търси нещо. Като не знае, освен че не разрешава въпроса, още повече забатачва работите си. Тогава, след като сме забравили онова божествено знание, с което човек е бил първоначално създаден, ние сме дошли сега до механическия процес за щастието, очакваме туй щастие да дойде отвън. Истинското щастие на човека не може да дойде отвън. Истинското щастие на човека иде отвътре. Онези са само притоци на щастието, когато щастието потече.

Разправяха ми един пример преди години. Един беден български чиновник се оженва. Той се оженва, няма нищо, всичко му върви назад. Като му се ражда първото дете, той върви по пътя и мисли какво да прави, като пет пари няма. Гледа, на пътя една банкнота от сто лева. Кръщава детето си, купува каквото трябва. От идването на това дете всичко тръгва вкъщи. Същия ден, като се ражда детето, бащата го повишават в службата. Всичко върви добре десет години. Но умира детето. В който ден умира детето, уволняват бащата от службата, и пак му тръгва назад. Намира се в същото положение, отдето е започнал.

Та казвам, туй щастливото дете е човешката воля, когато тази воля се роди у човека, свещената воля. Какво нещо е волята? Не да изпълняваш волята си. Ако у вас се зароди желание да изпълняваш Волята Божия, Бог ви е дал един капитал и всички блага е създал заради вас. За този, който е създал всичко за вас, вие не искате да направите нещо за него. Най-после питате: „Де е Господ, на кое място е той?“ Във Видинско един обичал да говори по адрес на Христа, да говори много нецензурни работи. Една сутрин този, който обича да говори нецензурни работи, отива при майка си и плаче: „Сънувах, че съм в църквата. Христос излезе от олтара и като ми уши две плесници, ми се замая главата.“ След две седмици той заминава. То не е въпрос да питаш кой е Господ и къде е Господ. Като ти ушие две плесници, ще свършиш с науката. И цар да си, и княз да си, и философ, и поет, ще слезеш от положението си и ще учиш новата наука. Та казвам, ние, съвременните хора, сме дошли до едно положение, аз го наричам нахалство. Незачитане от памтивека съществува. Туй незачитане сега е влязло вътре. Като погледнеш, кажеш – нищо не струва. Тебе като те погледне някой, казва – нищо не струва. Като се гледаме всички, казваме – нищо не струваме. Тогава питам, този, който отрича, че нищо не струва, какво ще излезе от него. Той е първокласен невежа. Тъй на живота не се гледа. Ние сме забравили много работи. Нарочно казваме, че аз не помня, аз не зная. Много неща знаеш, много неща помниш. Аз съм правил много изследвания на хората и съм дошъл до заключение. Един господин ме пита: „Вярваш ли?“ Какво аз вярвам, то остава за мене. Моето верую не може да бъде достояние за тебе. То е специфично само за мене. Аз имам едно верую, един Господ, който е само за мене. Аз не го проповядвам никому другиму. Този Господ, на когото аз служа, той се изявява, аз не ходя да питам. Но туй, което аз вярвам, е само за мене.

Казвам, всичките работи са празни в света. Човек като умре, всичко се свършва и животът няма никакъв смисъл. Виждам аз слабата му страна къде е. Казвам, сега както те виждам, има нещо, от което си недоволен в живота. Аз виждам къде е болката. Казвам, ако Господ ти даде една другарка – най-разумна, най-богата, да те уважава, да те почита, да те направи като божество – „И аз съм готов да му служа вече.“ Всички в света са недоволни, понеже става някаква криза, случило се е нещо. Те отдават всичките случайности, всичките несрети те отдават на Господа, че причината е Господ. Възможно е в това да има известна вероятност и така да е – Господ се занимава с хората. Когато някой човек не знае как да живее, Господ му създава условия да живее. Та сега Христос казва: „На такива е Царството Божие.“ Онези, които разбират закона, върху който е построен светът, имат друго разбиране. Ти имаш един, който искаш да те обича и да го обичаш. Тази обич е основана на един закон. Ти не може да бъдеш обичан, ако си един глупак, т.е. ако нямаш способност, ти не можеш да бъдеш обичан. Ако си хилав, ако имаш заразителна болест, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ако постоянно ги безпокоиш, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ти може да бъдеш обичан, ако внасяш нещо. Кои деца са обичани? Които са весели. Туй дете внася нещо. От душата на туй дете излиза нещо. И то казва: „Както аз давам, така и бащата, и майката, и братът, и сестрата да дават.“ Всички трябва да се стремим към туй вътрешно богатство. Трябва да бъдем богати. Трябва да заменим физическото богатство с духовно богатство или умствено, или сърдечно богатство. Физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат.

Та учените хора на Запад, химици има, които са превърнали някои метали в злато. В света има туй изкуство. Тези хора знаят туй изкуство, крият се. Трябват му пари, човек вземе малко мед, желязо, превърне го в злато. Пари трябват, създаде си. Или, да допуснем, някой човек развие в себе си дарбата, че може да предвижда бъдещето на хората. Той става гадател, предсказва. В Америка има астролози, на които трябва да дадеш 10–15–20 английски лири, за да ти направят един хороскоп. В тази карта ще ти покаже за 20–30 години какъв ще бъде животът ти и какъв човек трябва да бъдеш. Ако си учен човек, ако искаш да се жениш, каква жена да вземеш. Но ще платиш 20 лири. Англичаните, които са толкова обективни, преди да започне работа, някоя търговска операция, ще отиде при някой астролог, да каже дали звездите и планетите ще му помагат. Ще плати. Тези астролози предсказват. Някои млади в България ми казват, че не им върви. Казвам, станете астролози. Не, туй е външната, леката страна.

Най-първо, у човек има едно чувство, което подтиква човека. Ние всички в съвременната култура се намираме в едно чувство на потисничество, на вътрешен песимизъм, даже в най-напредналите индивиди, в най-учените се заражда едно съмнение. Когато си на върха на твоето щастие, пак ще се яви някой червей да те гложди. Непременно съмнението ще дойде. У праведния ще се яви мисълта, дали той ще стане праведен; у богатия ще се яви мисълта, дали ще стане богат. Аз зная как бихте обяснили следното. Един от най-големите английски богаташи, който се връщал в Англия за коронацията на един от английските крале, имал 300 милиона английски лири, се хвърлил в морето от борда на парахода, понеже мислел, че парите няма да му стигнат. Учените хора ще кажат, че е някаква психоза. Има едно чувство на потисничество. Някой мъж ще види, че жена му не го обича, че му изневерява. Знанието ще го изкуси. Той ще се хвърли от третия етаж, че жена му не го обича. Всички ние страдаме от едно болезнено чувство. Страдат не само светските хора, но и религиозните хора. У някой религиозен влезе това чувство, той мисли, че го лъжат, потъмнее умът му. Той мисли, че всички религиозни хора не го поглеждат. Той иска в тази тъмнина да разреши въпроса на обходата, да намери отношение към Бога. По този начин не може да отиде при Бога. Ако искаш да отидеш при Бога, трябва да знаеш, че той е Всеблаг, Всемъдър. Ще напуснеш всички празни тълкувания като едно малко дете, ще отидеш да учиш изкуството. Някои казват, че той мяза на децата. Аз говоря за такива разумни хора. Някои казват, че той е своенравен. Те не са деца, те са стари хора.

Та казвам, има едно състояние, което е великолепно, хубаво. Когато туй състояние дойде, тогава умът се прояснява, паметта се прояснява, всички онези чувства в човека се проясняват, умът му работи, в него се заражда туй чувство на досещане. Той може да намери много леко пътя в живота какво да прави. Когато туй чувство се зароди, веднага се зароди една външна връзка между хората. Ако в тебе туй чувство се събуди, всички хора, които са така създадени, те ще дойдат на помощ. Много пъти някое бедно дете, види го някой професор по музика и казва – има нещо. Като го види, вижда нещо в лицето, в очите и казва – има дарби. Веднага в него се зароди едно съчувствие. Той иска да даде всичките възможности на това дете. Питам, кой го е заставил. Но в това дете има събудено онова свещено чувство. Следователно и в професора се събужда същото чувство.

Аз ще ви приведа примера за Крайслер. Той минава в Англия с автомобила си и казва на шофьора: „Спри.“ Слуша, че някой свири. Едно малко дете свири. Казва: „Да се запознаем.“ Подтиква го, дава му всичките условия и оттам насетне се прочул в Англия. Не спира в Англия. Мнозина са ходили при Крайслер да искат неговото съдействие. Той ги изпраща за студена вода. А тук той сам се приближава и се спира. Туй момче има събудено туй свещено чувство на живота. Не да бъдеш един песимист – да роптаеш, но да знаеш, че страданията в живота са велика привилегия, която е дадена на земята, нищо повече. Понеже страданията, това са пелените, с които за бъдеще радостите ще бъдат увити. Ако ти не страдаш, в тебе радостта и веселието няма да влязат. Пелени са това. Туй, от което ти страдаш в дадения случай, твоето страдание ще бъде щастие за другите. Ти може, като работиш, да си недоволен, но твоята работа може да ги задоволи толкова, че един ден те ще бъдат толкова доволни и заради това, което си направил, един ден те ще искат да ти се отплатят.

Та християнството не е само една наука за спасение на душата, но е една наука за подобряване на живота. В християнството ако две хиляди години бяха се приложили християнските методи, които Христос е прокарал, сегашното поколение щеше да бъде възпитано по съвсем друг начин. Вас ви трябва вътрешно самовъзпитание. Те са изгубили вяра едни в други. Сега съществува онзи насилнически закон. Навсякъде в света ти слушаш – човек трябва да бъде силен, той трябва да наложи своята мисъл. Ти може да наложиш своята мисъл, то е възможно. Един генерал може да наложи своята мисъл, един цар може да наложи своята мисъл, един стражар, но туй е временно налагане. Един хипнотизатор може да наложи своята мисъл, да изкаже хипнотизирания точно туй, което иска. Тази мисъл на хипнотизатора се крепи дотам, додето той е жив. Щом той умре, тази мисъл се разрушава и изчезва. Тогава ще се зароди обратният закон. Един ден, като влезе в другия свят, всички тези, на които си влияел лошо, които са били потиснати, като се освобождават от тебе, ще почнат да ти пращат лоши мисли, и тогава около тебе ще се създаде един ад.

Тогава ще ви преведа онзи разказ. Един съвременен европейски писател, че като ходил в ада долу, видял една пиростия, под нея – малък огън, и на пиростията един човек седи и чака. Казва си: „Какво ли чака?“ След като обиколил целия ад и се връща, видял, че около тази пиростия има голям огън и този човек гори в огъня. Казват, този човек беше писател, учен човек и докато книгата му беше непечатана, не беше причинил големи злини, но сега, след като излезе книгата му, такъв огън произвежда, в който сам той гори. Та каквото човек работи, този закон е верен не само в другия свят, но той е верен на земята. Щом се освободят всички онези, които са били потиснати от тебе, ще се нахвърлят върху тебе.

Та казвам, кое е онова, което може да ви освободи. Запример хората може да вярват в това. Онези, които са тръгнали в новите разбирания, трябва да имат трезва мисъл и да постъпват, тъй както Бог постъпва. И тогава Христос казва: „Обичайте враговете си.“ Опитано е това. Невъзможно е, казвате. Не, възможно е да любиш врага. После казва: „Благославяйте, молете се за тези, които ви гонят.“ Казвате – туй е невъзможно. При сегашното разбиране на нещата ти казваш: „Не мога да го направя.“ Ако ти не може да го направиш, защо искаш за тебе да го направят. Ако за тебе е невъзможно, тогава невъзможно е и за другите. Не туряйте една крива философия. Тогава младите мислят по един начин, старите – по друг начин. В живота има място и за младите, и за старите. И младият трябва да живее. Не е лошо онова, което мисли младият. Не е лошо и онова, което мисли и старият. Лошото у стария е, че той не мисли като стар човек. Младият понякога не мисли като млад човек. Младият човек се отличава с една черта, която той всякога трябва да я има. Младият човек мяза на един извор, който постоянно извира и който не трябва да пресъхва. Младият трябва да бъде извор, който блика, а пък старият трябва да бъде като запалена свещ, която да гори. Всеки ще отиде при извора. Ще утоли жаждата си. Всеки ще отиде при светлината, да намери своя път в нощта. Като казваме, че обичаме старите хора, ние ги обичаме по единствената причина за светлината. Не ме интересува старият човек с неговото тяло, с неговата брада. Тази брада един ден, като влезе в гроба, нищо няма да остане от нея, и от лицето му нищо няма да остане. Благородието му де ще намериш. Аз разбирам тази светла мисъл на младия, която не умира и мяза на жива вода. Когато правих своите изследвания, опити, аз съм срещал някои млади, като те погледне, внася живот, като те погледне, нещо благородно излиза. Някой път погледна някое дете, преждевременно остаряло. Много деца има остарели. Те имат лица не на млади деца. То отсега е замислено как ще живее. Още е малко, и казва: „Ти, мамо, ще ме ожениш ли?“ То е на десет години и казва: „Ожени ме.“

Та казвам, тепърва трябва да се явят спасители, да обяснят какво нещо е да се постави онова положение на жената и на мъжа, каквото са имали първоначално. Христос казва: „Първоначално не беше така и двамата живееха в една плът, в едно възвишено състояние. Отпосле – казва – Мойсей създаде един закон и досега жената търси правото.“ Нито мъжът е повдигнат, нито жената. Но туй е само на земята. Благодарете, че има жени, които са повдигнати там, и мъже, които са повдигнати. Повдигнатите жени ще повдигнат и мъжете. Повдигнатите мъже ще повдигнат и жените. Тогава съвременното човечество ще се обнови. Не мислете, че с попове светът ще се оправи. Светът ще се оправи със светлината, която иде отвънка. Светът ще се оправи с въздуха, който иде отвънка. Светът ще се оправи с водата, която иде отвънка. Светът ще се оправи с хляба, който идва. Ако ние не можем да променим нашата мисъл в светлина, ако ние не можем да променим нашата мисъл във въздух, ако ние не можем да променим нашата мисъл във вода, ако ние не можем да променим нашата мисъл в хляб, нищо не можем да направим. Обработвайте мисълта. Тя е мощна сила. Само въздухът, когато се проектира чрез светлина, и тази мисъл, като се пренесе, тя вече допринася нещо за човешкото възпитание. Туй е всичката наука, да възприемеш онази светла мисъл. Всичките страдания в света имат за цел да събудят човека към тази възможност. Всичките велики хора, докато станат велики, са имали големи изпитания, големи разочарования, големи опитности. Мога да ви приведа ред примери. Най-голямото разочарование, което имал човек, то е бил Христос. Той казва – наближило е Царството Божие. Той реши да спаси света. След това, освен че царството не дойде, освен че нищо не можа да направи, но като го хванаха, го поругаха, разпънаха го. Но след неговата смърт, възкресението дойде, дойде онова, което реализира.

Та казвам, кое е целта. Човек не може да постигне желаното, докато той не умре и възкръсне. И тогава, казвам, вие ще постигнете нещата, ако имате, както Христа, възкресение, оттам насетне, от две хиляди години 500 милиона хора приеха Христа. Христос казва: „Даде ми се всяка власт на небето и на земята.“ Всичките богатства са в ръцете на Христа. Казвате, защо не ми даде пари. Като умрете и възкръснете, ще ви даде, но сега, когато сте живи, никакви пари не дава. Туй е на човешки език казано.

Та в небето желанието, когато се развие, светът трябва да върви неизменно и правилно. Тъй както животните разглеждат своя живот, те са прави; тъй както растенията разглеждат своя живот, и те са прави, не както хората. но това е достатъчен живот; тъй както съвременните народи мислят, и те са прави. Туй е достатъчно. Човек не може да постигне това, което желае. Има неща, от които човек всякога остава недоволен. Ако ти му дадеш всичко онова, което желае, той ще стане още по-недоволен. В света това е важно. Нас ни се показва, че ние може да бъдем доволни. Великата наука в света седи в онази разбраната вяра, разумната вяра аз я наричам. Всеки един от вас трябва да се научи. Неспокоен си, има нещо в дадения случай, може да премахнеш каквото иде. Оставям въпросите, които не са разрешени, настрана, не ги разрешавам. Има въпроси, които не са за вас. Аз съм забелязал един закон. Много хора съм лекувал, и не са се излекували, аз зная причината. Мнозина са се излекували. Дойде някой при мене, и му казвам – учи се. Забрави това. Той след няколко години ме намира и казва: „Аз много ти благодаря.“ Аз не зная, че се е излекувал. Аз му казвам: „Иди си сега, твоята работа ще се оправи.“ Случи се, че се оправи работата. Онова, което оправя в дадения случай, то е разумното. Хората, които са разумни, за мен не се изисква дълго време да им се оправят работите. Съществува един закон. Някои хора с голяма философия се лишават от благото си.

Преди години отивам в Сливен, завеждат ме в едно богато семейство, идват дъщерята и зетят. Тъщата – една пълна жена, заболяла. Зетят и дъщерята казват: „Помогни да я излекуваш.“ Аз казвам: „Аз съм много зает, аз не мога да я излекувам.“ Гледам, зетят и той пълничък човек. Казвам: „Може чрез тебе да излекувам бабата. Ти готов ли си да дадеш нещо?“ Казва: „Излекувай я ти.“ Казвам: „Ако ти може да ѝ дадеш нещо, аз може да скача бабата с тебе, и тя ще се излекува.“ Няма да мине много време – половин–един час, докато го скача. Казвам: „Не мислете, че аз искам да се шегувам с тебе. Ти имаш достатъчно излишна енергия, такъв магнетизъм имаш. Тоз час от таз енергия ще взема и тя ще се излекува, и на тебе ще олекне. Дай си – казвам – ръката. На бабата казвам – дръж го ти.“ След два часа отивам, бабата оздравяла. Трябва да има някой да даде. Викат лекар, този, онзи. Онзи, който те обича, трябва да даде нещо от своята сила. Казвам, в дадения случай аз не мога да го излекувам, понеже нямам излишна енергия, но може да взема от тебе тази енергия, тя не ти е нужна на тебе, и бабата се излекува.

Та вие трябва да се скачите. Вие седите и казвате, че сте нещастен. Няма защо да мислите, че сте нещастен. Вие имате за себе си едно превзето понятие. Вие мислите като онзи княз, който измръзнал вече, казва: „Аз съм княз, не може да отида да работя, това не мога да направя, онова не мога да направя.“ Седиш и се ограничаваш. Ти ще забравиш, че си княз. Най-първо, ще помниш, че си човек, който може да работи. Каквото направиш, в тебе трябва да се роди мисълта, кое е онова, което разумният свят, невидимият свят може да направи в тебе. Няма никому да се сърдиш в дадения случай, ти ще се примириш с всичките хора. Тези лошите мисли ще дойдат, ще ги изхвърлиш. За да се примириш, ти трябва да бъдеш като едно дете. И ако може да го направиш, няма да се минат два–три дни, всичката тази работа, всичките тези мъчнотии, в които се намираш, те ще се изгладят.

Та казвам сега, в дадения случай, когато се решите вие така да направите, вие ще предизвикате добрата воля, понеже има разумни същества на земята, които се интересуват от вас. Когато видят, че у вас се зароди едно благородно чувство, един импулс, те са готови да ви помагат в каквото и да е направление. Ако вие вървите като малките деца, те са готови да ви помагат. Но щом се съмнявате и държите на положението, непременно вашите пътища претърпяват крах, след крах идват невидими врагове. Когато вие напуснете онези, които ви обичат, които се грижат заради вас, и като дойдат онези, които не ви обичат, те ще ви причинят всичките страдания, които даже вие не подозирате. Казва на едно място апостол Павел, че старото ни направи големи препятствия. Много болести се дължат на съвсем разумни причини.

Та сега новите веяния при сегашните условия, при трудните условия. Всички трябва да изучавате възможността онова, което вярата може да постигне, не користолюбиво, но да подобрите вашето отношение към Бога. Досега ние сме имали едни отношения, такива неопределени. Ние искаме да знаем какво нещо е Бог. По този начин не се изучава. Ние Бога по никой начин не можем да го определим. Когато един ваш приятел ви помогне, в какво седи вашият приятел. В неговата мисъл. Може да го знаете или не, но той навсякъде се застъпва заради вас и виждате, че цялото ваше положение се подобрява. Та казвам, любовта на туй великото същество седи в подобряването. Някой път туй същество, за да ни накара да мислим малко по-трезво, понеже благата, които Бог ни ги е дал, ние сме ги изхарчили там, дето не трябва... Ако всичките християни биха пожертвали живота си, половината от тях ако биха живели така... Представете си един работник, който е влизал под земята цели осем часа, да копае въглища долу за няколко лева, ако и ние, като дойде да проповядваме истината, ние не може да направим самопожертване. По някой път аз виждам гениални хора в политиката. Някой политик десет години ще го бият, ще му пукат главата, той седи, чака да дойде неговата партия на власт, и него да го турят на власт. Похвалявам го този човек. Този човек чака да дойде неговата партия на власт.

Та ако сега между верующите благата ги очакваме отвън, хубаво, туй благо ще дойде у народа. Ако този народ няма доброто желание да оре и да сее, ако този народ не иска да изпълнява своята длъжност, ако всички удове се откажат да служат на тялото, де е човекът. Докато всичките хора работят, ако в нас нашата мисъл, нашите чувства и нашият волев акт се откажат да работят, то е свършено. Ние не трябва да обезсърчаваме нашия народ. Аз наричам този народ клетките, тези души, от които човек е създаден. Всеки човек има милиони души, с които е свързан в неговото тяло. От благосъстоянието на тези души зависи неговият живот. Ако той повиши тяхното щастие, неговият живот е свързан с тях. Всяко управление трябва да се грижи за народа. Докато народът е здрав, и управлението е здраво. Когато народът започне да изпада, и държавата е изгубена. Каквото е управлението, какъвто е редът и порядъкът му, заедно всичко туй е свързано. Тогава се заражда онази аномалия – почнат да се раждат неблагородни хора, много престъпници. Писанието казва – когато се раждат престъпници, иде нещастието, когато се раждат добрите хора, иде щастието. Та ние сме призвани от невидимия свят всички да управлявате себе си. Казвате, какво може да стане от него, от вас. Много може да стане. Ама, ако едно време, когато повикаха пророк Данаила и кажеше: „Какво мога да направя“, когато повикаха пророк Исая, кажеше: „Какво мога да направя“, ако Иезекиил, ако пророците, ако апостолите откажеха и кажеха: „Какво ще ходим да проповядваме, то е безполезно“, каква култура може да имаме.

Бъдещият резултат зависи от целокупната деятелност на хората отпреди две хиляди години. Ако ти постъпиш така, както Бог иска, ти много може да направиш. Ти си направил нещо. Защото сегашният живот, твоят живот и бъдещето се определят от думите, които си казал, от мислите, които си проектирал. Сега може да нямат никакво значение, но за бъдеще тези мисли ще вземат общ ход в умовете на хората. Има думи, които поддържат мислите.

Та казва сега Христос: „Ако не станете като малките деца.“ Именно децата са ония възвишени души, които са пратени от небето. Когато тези души в децата остареят, ангелът, който е слязъл, той се връща в небето. Всички деца са ангели до известна възраст. След това тези ангели, които са работили, те се връщат в небето и остават обикновените. Виждате, изгубвате онова благородното, хубавото, остава нещо грубо, с просташко, с животинско, няма го туй дете. Някой път този ангел до стари години остава. И у човека някой път този ангел се заменя с плътския човек. Казва: „Да ядем и пием, туй ще ни остане. Именно да ядем и пием, друго няма да ни остане.“

Та сегашният живот има смисъл дотогава, докато този ангел е с тебе. Той ще уреди твоя личен живот и твоето семейство, той ще уреди и твоето обществено положение, той ще уреди и положението ти за бъдеще. Ти ще бъдеш член на онова велико царство, което сега съществува. Един ден на земята ще бъдеш забравен. Хиляди хора са забравени. Между онези разумните същества няма да бъдеш забравен. След като минеш от този свят в другия, ти ще бъдеш от тях приет. Някои казват: „Като умрем, всичко ще се свърши.“ Така може да мислят обикновените хора. Ще каже някой – как си се домогнал до тия понятия за Бога – да имаш тия схващания? Чудна работа. Аз не съм се домогнал. Чудни сте, когато казвате как съм се домогнал. Домогване в света няма. В Бога има един вътрешен импулс за проявление. Всеки един човек може да бъде носител за онова великото, божественото. Ако в един живот, във втори, в трети – в него има едно усилие постоянно, но само непреривно усилие да проявява, той ще се събуди, ще се повдигне и като дойде туй божественото, то тече у него, и тогава ще се явят всичките дарби, ще се явят всичките възможности, когато божествената воля дойде. Всичките хора ще работят с тебе. Докато хората усещат, че ти работиш за себе си, никой не се интересува за тебе. Щом се убедят, че ние работим за другите, те ще ни помогнат. Когато Бог се научи, че ти работиш за себе си, и той ще те остави. Казва, нека си гледа работата. И тогава ние искаме от Бога той да оправи нашите работи. Той няма какво да оправя нашите работи. Ние трябва да работим, да се оправят Божиите работи. Като се оправят Божиите работи, щастието на народа и на личността ще бъде добре. Но когато на народа е зле, тогава и богати хора да сме, пак не е добре.

Тогава при новите условия, при които живеем, аз гледам другояче. Понякой път имаме песимистичните си чувства, казваме: „Няма да постигна нищо.“ Друг казва: „Няма да постигна нищо.“ Привидно е така в живота. И апостол Павел казва: „Нито наум е идвало на човека, нито на сърцето е идвало за онова, което Бог е приготвил за онези, които го обичат.“ Следователно в човека седи една възможност на живота. Питам, в този живот какво може да постигнете. Даже да постигнете много, малко може да постигнете. Понеже у всички има желание за постижение. Каквото и да е благо, то ще се раздели. Вземете онази артистка, която излиза на сцената. Най-първо, с букета я посрещат. Дойде друга, която я засенчи, и тя със скръб и плач слиза от сцената. Едно време Кубелик го носеха със специален трен, след това напусна сцената, направи фабрика, тръгна по света, но никой не го погледна. Други имаше, които свирят. Значи на земята ние, като дойдем до щастието, го прекланяме като публика. Кубелик беше роден за музикант, не за търговец. Той трябваше с цигулката да ходи да свири по света, не да се занимава с търговия. Той си направил фабрика и си заложил цигулката за един милион. Не само Кубелик заложил своята цигулка. И ние сме заложили нашите сърца. Мнозина са заложили своите умове, мнозина са заложили своите души за известни блага. Те мязат на онзи разказ от Максим Горки. За да придобие той щастието... Може ли да го придобием? Никой досега не е сполучил да придобие своето щастие. Щастието в света седи в онази връзка, която човек може да свърже с живата природа, с разумната природа – туй колективното съзнание на онези възвишени същества. Като влезете между тях, само тогава ще почувствате какво нещо е възвишеното, хубавото – хубавото, не което с умовете са достигнали и със сърцата са достигнали. Като влезеш, няма да бъдеш неспокоен. Тогава цялата Вселена ще бъде училище, място за радост и веселие. Ученикът няма да търпи никакво разочарование. Сега на всяка стъпка ние търпим разочарование. Ако сега дойде един човек в България, който тръгнал по новото учение, ако е учител, него го е страх да не го уволнят. Ако го уволнят, питам, какво трябва да прави? Ще го прославят. Така е било в миналото, така е и сега. За бъдеще туй ще изчезне. Питам тогава, трябва ли да отстъпим, когато идват изпитанията в живота. Не.

Сега другата страна. Ние не трябва да мислим, че чрез своите страдания ние ще прекараме в царството. Не е така. Трябва да имаме страдания в света, за да се смекчат коравите хора в света. Страданията в света са само една възможност в природата за лекуване. Нещата, които по никой друг начин не могат да се лекуват, се лекуват чрез страдания. Когато човек пострада, се явява нещо благородно. Туй, което не е разбирал, ще го разбере. Псалмопевецът казва: „Добре ми стана, че се наскърбих.“ Че минал през една опитност.

Сега искам да ви оставя мисълта, не да ви продавам билет като от някоя лотария, че ако вземете билет, ще спечелите нещо. В нашата лотария всичките билети печелят. Ако дадеш 100, ще вземеш толкова – всичките билети печелят. Когато в светската лотария не е така, само един печели, другите пият една студена вода. Та сега казвам, онези от вас, които са готови, обърнете внимание върху вашата мисъл. Защото, най-първо, не съдете себе си и не съдете другите в себе си. Разсъждавайте, но не се критикувайте, докато не разберете нещо. Гледайте, каквото и да ви кажат, да спазите едно спокойствие всякога, когато вашето сърце е засегнато. При най-големите несгоди вие да имате спокойствие. Аз считам идеално следното. В древността това е станало в една от школите. Богат човек, който е облечен с ланец, със златни часовници, пръстени, с ризата му, с дрехата му, с обущата, най-модно облечен. Друг един, който е облечен с най-скъсани дрехи, чистичък, но скъсан, разчорлена косата. Тръгнат двамата, приказват братски, разхождат се, да не обръщат внимание на своето облекло. Да не каже богатият: „Искаш ли да ти подаря един костюм.“ То е най-голямата обида. Този богатият да каже: „Аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ И бедният да каже: „И аз бих желал да имам един костюм като твоя.“ Тогава той ще съблече своята дреха и ще я облече бедният и бедният ще съблече своята дреха и ще я облече богатият. Тогава пак излизат двамата да се разхождат. Богатият, така облечен, да каже: „Бих желал да имам един костюм като твоя.“ Че туй е разбиране на живота. Ако така не разбирате тази философия, животът не може да има разрешение никога. Това е законът на любовта. Онзи, който разбира нещата вътрешно, не го спъват, той вижда други неща, които обикновените хора не виждат.

Та казвам, да благодарим за онзи живот, който имаме. Туй, което сега имаме, да го ценим, да не мислим за бъдеще. Бъдещият живот ще зависи от сегашния живот. Сегашният живот ще се подобри. Ние се намираме сега в тия дрипели облечени, но един ден тия дрипели ще се сменят. Нашето естество няма да се измени, ние ще останем пак такива, каквито сме, но за бъдеще ние ще се облечем със съвсем други дрехи. Тогава можем да бъдем по-добри. Някой път може да считаме, че ако не е хубаво, ако е студено, хладно, ако е мълчаливо... При добрия човек ти като седиш, от него лъха нещо, излиза нещо приятно. При лошия човек като си, ти виждаш, че нищо не излиза. Доброто у човека е всякога добро. Затова Писанието казва: „Възлюбил си истината в човека.“ Има нещо у човека, то е неговата душа, то е неговият дух, който Бог е възлюбил. Туй е във всеки един от вас. Той гради своето щастие. Пък за вашите вярвания, каквито и да са те, то е друг въпрос. Може да вярвате каквото искате, може да учите каквото искате, може да се обличате както искате, у нас не е въпрос за обличането. Не е въпрос какво ние вярваме. Едно верую е право за нас, ако божествената светлина, чрез която човешката мисъл се предава... Едно верую е право, ако чрез въздуха се предават човешките мисли. Едно верую е право, ако чрез водата човешките мисли се предават. Едно верую е право, ако чрез храната човешките мисли се предават. Вън от това аз нищо не виждам. Какво друго верую. Ако човек сега изчезне, къде ще го намерите. Ще кажете, че този човек е отишъл в другия свят. Но аз го виждам този човек, като една сянка минава той. Бутам го, навсякъде минава съвсем погълнат със своята мисъл. Да го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някои идат при мене деликатно, иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време говорил правото, сега не може да го направи.

Та разправя един господин – умряла жена му, защо умира. Той се оженва за втора. Та първата, като гледа – той е ясновидец – всякога, когато ще дойде, първата я бие, налага я и се чуди как не може да ѝ пукне главата. Отишла в онзи свят и още мисли, че е оженена. Казва: „Защо е дошла?“ Кой ѝ позволил? И я налага. Вижда, че нищо не може да ѝ направи. Това са неща от „Хиляда и една нощ“, само за забавление. Може да има такива неща, но от скептическо гледище хората казват – всеки, който би вярвал в това, е смахнат. Ако един човек, който минава за шашав, предсказва и всички неща стават, а друг, който не е смахнат, каквото предсказва, не става, кой е смахнат. Онова, което става в даден случай, то е реалното. Аз виждам шашавите работи и аз държа сметка. Всичко онова, което в моя живот съм мислил, е станало, е реално. Най-после, аз държа само ония неща, които стават. Всякога, каквото съм мислил и не става, казвам си – не вървя по Божия начин. Същият закон е за вас. Само това, което става във вашия живот, то е реалното. Дръжте се за него. То е божественото. Не за онези неща, които не стават, те никога няма да станат. Дръжте се за това, което става в живота, и него искайте мислено. Съединете всички ваши мисли, чувства и постъпки, то е реалното, то ще ви доведе близо до истината. Земният ви живот ще се реализира на земята. Щом се реализира земният ви живот, ще се реализира и духовният живот. Вие не мислете, че духовните хора трябва да бъдат прости. И Давид, и Данаил беше запознат с всичката мъдрост на времето на фараоните. Когато всичките тези знаменити хора, учени хора трябваше да изтълкуват този сън и беше дадена заповед да се избият, той казва: „Не трябва да се направи туй насилие, по-добре да се изтълкува сънят.“ И избави главите на тези учени хора.

Казвам, и днес нас ни трябва един Данаил да се яви и да освободи главите на учените хора на Вавилонската империя. Намери се един учен човек Хермес в Египет, който спаси главите на египтяните учени. Намери се един учен човек, който в Израиля, който спаси главите на евреите. В съвременния европейски свят трябва да дойде един учен сега да спаси главите на учените европейци. Трябва да дойде. Това са хората на бъдещето. Тогава онзи вавилонски цар издаде заповед, че отсега нататък, който не се поклони на истинския Бог на Данаила, който може да раздава тази мъдрост, която разреши всичко, ще бъде хвърлен.

Та казвам, всички трябва да бъдете готови за новите времена, трябва да бъдете готови за работа сега. Вие сте заняти повече със себе си, мислите какво ще стане с вас в другия свят. Като идете, ще видите ще бъдете ли с Христа, ще има ли ядене и пиене и там. Това са хубави работи, но то не е важно. Можем ли ние да убедим съвременния свят да се отворят банките, касите да си отворят, да пожертват всичко. Може ли всичките – свещените, от каквото верую и да са, да напуснат своите стари възгледи и да дойдат в новото. Може ли всички съвременни управници, които мислят по този начин, да напуснат своите стари методи, своите стари възгледи и да възприемат новото за спасението на света. Може ли всички майки и бащи да възприемат новия начин. Може ли всички учители да възприемат новите начини. Това е светът на бъдещето. Ще имаме училища, ще имаме домове, ще се женят хората пак и за мъже ще отиват до скончанието на века. А след като се свърши векът, казано е – нито се женят, нито за мъж отиват, но ще бъдат равноапостоли. А то значи, ще се обединят, ще стане едно цяло. Туй ще бъде за бъдеще.

Засега днешната вест е да бъдете всички радостни, да бъдете весели, да бъдете смели, да бъдете всички работливи и да не се потривате.

„Благословен Господ, Бог наш“

Тайна молитва

Пета неделна беседа

23 октомври 1932 г., неделя, 10 часа

София – Изгрев

Аудио - чете Иванка Петрова

От книгата, "Възкресение", Неделни беседи, Дванадесета година (1932–1933), Том I, Първо издание, София,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

неделна беседа

„Отче наш“

„Ще се развеселя“

Ще прочета двайсет и първа глава от евангелието на Матея до двайсет и трети стих.

„Изгрява слънцето“

Ще взема само думите: „Чуваш ли що казват тия?“ Един въпрос – не на възрастните, на малките деца. Казва: „Що казват тия?“ Въпросът не е какво умните хора говорят, но децата какво говорят. Какво им дошло наум да говорят. Тези най-умните първосвещеници поставят въпроса: не чуваш ли какво говорят, с такива поколения как може да живееш, какво може да излезе от тях.

Животът има две страни. Аз сега говоря върху един въпрос, който е теоретически и практически верен – и в своите положителни, и отрицателни страни е верен. Ние в живота искаме това, което никога не може да бъде. Добрият иска туй, което никога не може да бъде, и злият иска туй, което никога не може да бъде, защото аз говоря за живота, който е на земята. Сега вие можете да философствате и да казвате: „Случва се някой път.“ (В салона има течение и Учителят казва: „Туй, което за вас е опасно, за мене е приятно.“) Има два вида разочарования в света. Разочарованието на добрите и разочарованието на лошите, на злия човек. Думата зъл вземам в такъв смисъл, както понякога вие я употребявате. Лошото аз го вземам безлично. Лошото в света се случва. Понякой път и доброто се случва. Как ще обясните? Един светия, който живее един чист и свят живот, случва му се това, което не чака. Някой път на лошия човек се случва това, което един светия очаква. Как ще обясните това? Случайността е великото в живота. Всяко нещо, което се случва, то е велико. Сега, разбира се, не само да казваме. Има два вида философия, два вида в света, два вида разсъждение. Хората се разделят на две категории. Някой път говорят едно, а се разбира друго. Някой път говорят туй, което се разбира, че е така.

В древността има един разказ, превеждам го. Един от великите учители праща един от своите ученици да обиколи природата, да изследва нещата. Тръгнал той по пътя и вижда – в гората се тели една крава и при нея седи един вълк, както едно овчарско куче чака. Казва: „Какво пазиш?“ Той казва: „Пазя я, като роди, да не би да се изгуби телето, да не го задигне някой.“ Казвам му: „Много хубава, благородна работа е тази.“ Върви по-нататъка и гледа – една квачка седи и мъти пиленца. Една лисица седи до нея и чака, казва: „Какво вардиш?“ Тя казва: „Вардя и като се измътят пиленцата, да не би да стане хата с тях.“ Казвам: „Много хубава работа. Животът ти е осмислен както трябва.“ Най-после среща го един млад момък – взел една мома, повел я. Тя напред, той отзад, облечена хубаво, с вързани очи и с камшик я кара. Пита го: „Защо я караш?“ „Не знае как да ходи.“ „Много хубаво нещо. Щом не знае да ходи, възпитавай я, разхождай я.“ Сега аз ви навеждам неща и вие ще кажете, че тия неща са неверни. Верни са. Аз не искам да отивам по-далече. Аз изнасям неща, които са верни. И мислите ли, че това е една фантазия. Това е действителност, турена в една форма. Приблизително така се случва. Колко млади моми така са карали. Погледнете историята в миналото. Завързват жени, водят ги вързани пленници с въжета. Вървят напред млади моми. Това не е една фикция. Може би в някои детайлности, може в своята разказвателна форма да има преувеличено, но това са неща, които се случват. Човешкият език не е така точен. Българите казват: „Яйце да хвърлиш, няма къде да падне“ или „Бяга като куршум“, или казва: „Той е човек като планина“, или „Дигнал целия свят на гърба си“, подразбира целия свят.

Та казвам, сега има две страни в живота, които трябва да се разбират. От неразбирането на тия две страни произтичат всичките тия противоречия на земята. Всички хора очакват на земята един ден да дойде Царството Божие. Че очакват – туй нещо ще дойде. Че тази крава ще роди телето, туй е вярно. Първото положение, че кравата ще роди, е вярно. Но че вълкът ще го пази и ще го отгледа, аз се съмнявам. Първото положение, че кокошката ще измъти пиленцата, вярно е сто на сто. Тъй е, ще ги излюпи. Но че лисицата ще ги отгледа, съмнявам се в това. Първото положение, че тази мома е с вързани очи и я карат да се разхожда, вярно е, но че той я учи да се разхожда, то е въпрос. Той е заинтересован. Аз вземам в иносказателна форма. Но както и да вземете, има известни положения, които са верни и неверни. Не всички твърдения са верни в света. Но не и всички отрицания са верни в света.

Някой път се случва туй, което твърдиш, е вярно, и туй, което отричаш, някой път е вярно. А някой път и едното е невярно, и другото е невярно. Има един закон, който гласи така. Едновременно не може да кажеш две лъжи. Една лъжа може да кажеш, но две – никога. Едновременно можеш да кажеш една истина. Истина е, че кравата се тели. Факт е. Той констатира факта. Но че той има намерение да отгледа детето ѝ, туй е лъжата сега. Второто положение за лисицата. Някой казва: „Той две лъжи казва.“ Това е пресилено. Две лъжи не може да се кажат. Две лъжи никога не може да се съберат в човешката уста. Лъжата е толкоз голяма, че едва една лъжа може да се събере в човешката уста. Майсторлък се изисква да кажеш една лъжа. При това, за да кажеш една лъжа, ти трябва да я свържеш с една истина. Не я ли свържеш с една истина, твоята работа съвсем я загазила. И обратното е вярно. Онзи човек, който иска да каже истината на земята, той непременно трябва да каже една лъжа. Лъжецът, за да каже лъжата, трябва да каже една истина. Но и онзи, който иска да каже една истина, трябва да каже една лъжа. Сега заключението. Едното е вярно, и другото е вярно. Ако човек истината може да каже, тогава по-добре да не казва истината. Може, но лъжата ще излезе като последствие на истината.

Ти искаш да спасиш един човек. Сега ще кажете – как е възможно да кажете една лъжа. Представете си един светия, който досега си е пазил очите святи според съвременното разбиране, не според онова разбиране, не тъй както хората разбират. Святият човек е чист и свят. Никога не е погледнал на една жена, да се не оскверни. Всякога държал мислите си чисти. Тъй разбират хората, казва се да не гледа. Да не види голо месо, защото, ако види голо месо, отиде всичкото спасение. Тъй мисли човекът. Представете си, този човек иска да каже истина. Дави се една жена, той иска да я избави, тъмно е. Той само турил светлина и я изважда гола. В какво положение ще бъде той, когато го попитат: „Как беше тази жена – с дрехи или гола?“ Ще каже: „Гола.“ Как може този светия да хване гола жена.

Сега някой ще каже, това са крайности. Някой път, когато искаш да кажеш истината, ще излезе една привидна лъжа. Но само привидно е така. Но това е буквално разбиране. В какво седи голотата на човека? Външната голота е символ на една вътрешна голота. Сега се говори за богатите хора. Винаги се разбират хора, които имат пари, които имат говеда, които имат къщи, и за този човек казват, че богатите няма да влязат в Царството Божие. Говеда имал, пари имал, къща имал, деца имал. Те са богати. Именно богатството седи в една вътрешна страна, на която външното богатство е един израз. Има едно духовно богатство. Има едно религиозно богатство, което пуща хората в Царството Божие. Има едно научно богатство, което не пуща. Нима мислите, горделивият учен човек не е бил богаташ? Той мисли, че е разрешил всичките задачи. Разрешил една задача и мисли, че всичко е разрешил. Той е богат човек. Нима един, който има социални идеи за разрешаване... Ако разгледате човешката история, колко философски теории са се издигнали. Колко философи са се издигнали за подобрението на човечеството и виждаме, човечеството с хиляди години прилага тия теории и са излезли толкоз верни, колкото твърдението на вълка, че той чака, за да пази телето.

Сега Христос влиза в града и случва, че целият народ иде. Очаква го. Той вземе един камшик, влиза в храма и на общо основание всички търговци ги изгонва навън. Камшик има тук, не здрависване. Задават му въпроса: „Кой ти дава това право?“ Той, за да се оправдае, казва: „Писано е, че е дом на Отца Моего, дом на молитва.“ И сега питат какво право има Христос да вземе камшик. Аз не искам да го защитавам – каквото е направил, направил го е. Констатирам факта, както вълкът. Чакам да се роди телето. Изпъжда ги навън всичките. Негова работа е. Защо и за какво, сега може да се дават разни тълкувания. Едните одобряват, другите не одобряват. Казват: „По правилен начин не може ли?“ Може. Но когато по правилен начин не може да стане – по неправилен начин. Казвам, без война може ли? Може. Когато по правилен начин не може, тогава става по неправилен начин. Тогава почват пушки, топове, задушливи газове. Казват: „Другояче не може ли?“ Може.

Седи един при кладенеца, минава един пътник. Пита го: „Какво ще ми предскажеш? Ако вляза в кладенеца, ще изляза ли пак навън?“ „Чакай – казва – малко. Ще ти докажа дали ще излезеш, или не.“ Хванал въжето, гледа горе, гледа долу и му казва: „С това въже в кладенеца не влизай. Ако влезеш, няма да излезеш навън. Туй е моето предсказание. Като искаш да знаеш дали моето предсказание е вярно, или не, влез да го опиташ.“ Има едно поверие в народа. Когато се ражда някой, явяват се орисници. Не че те му чертаят. Външните условия, при които човекът се ражда – баща му, майка му, общото съчетание на планетите, изгревът на слънцето, залезът на слънцето, ветровете, бурите, теченията на реките – всичко туй определя неговата съдба. Всички вземат участие в дадения момент. Всичко онова, което взема участие в природата, определя съдбините на един човек. Най-първо, най-главните фактори определят. Общо говоря. Казвате, че така Господ определил. То е за религиозните хора, които вярват. Учените и те вярват, че определят нещата. Казват: „От неговите способности – баща му, майка му, дядо му – даровит човек беше, знатен човек беше. Майка му е от видно семейство, даровити хора са.“ Казвам, майка му, баща му, дядо му, прадядо му – всичкият техен живот се определя от външните условия.

Сега да определя какво нещо разбирам под външен свят. Външният свят е разумен резултат. Всичките външни условия, които днес съществуват, които нас ни ограничават, това са резултати на един друг свят, резултати на действителността на друг един свят. Както и да обясняват учените хора, да кажем, духа вятърът. То е резултат на една сила, която работи. В духането на вятъра няма разумност. Ако попитате вятъра какво току духаш, влизаш, излизаш, духовният огън, той нищо няма да каже. Онзи, който духа с прах, той има предназначение. Човек, който не разбира законите на природата, нему се вижда, че има игра в природата, едно съчетание, едно съвпадение. Ще обяснят, че едното течение е топло, а другото е студено. Но туй отчасти е вярно. Зад едно топло течение и зад едно студено течение съществуват две противоположни причини, които действат. Студеното течение в природата се образува от същества, които мислят по един начин. Топлото течение се образува от същества, които мислят по друг начин. Различават се.

Как ще си обясните вие рибите, които са студенокръвни. Млекопитаещите, птиците са топлокръвни. Кои са причините, че рибите са студенокръвни. То е привидно така. Понеже водата е добър проводник на електричеството, и рибите са проводници на електричеството. Има повече електричество в рибите, отколкото магнетизъм. Затова е по-малко подвижна и затова кръвта е студена, понеже туй течение е създало неблагоприятни условия. Тя е лишена от говор, тя и да иска, не може да говори. Ако рибата създаде език за говорене, то при изхвърлянето на водата би имало едно голямо удряне. Всякога щяха да се удрят едни други. Който е насреща, като изхвърли водата от устата, винаги ще усеща едно удряне от страна на водата. Питам, какво щеше да бъде, ако един човек говори един час, както аз ви говоря тук, и от устата ми да изскача вода. Всички щяхте да бъдете мокри. Кой от вас би устоял на струята? Че вие щяхте да се изпотите до края на беседата. Казваме: „Каква е речта му?“ „Само мокрене прави.“

Сега запример в Америка съществува сух режим. В България съществува мокър режим. И в Англия съществува. Сухият режим искаше да го употреби Русия. Цяла царска Русия отиде със сухия режим. Само Америка почна със сухия режим, но тя се намери на голям зор. Ако попитате защо и сега американците мислят да имат ли сух режим, или не... Нищо не се ражда при сухия режим. При мокрия режим се раждат много повече идеи. Сега американците мислят да имат ли сух режим или мокър. Казват: „Сухият режим коства милиарди загуби.“ Сега мимоходом засягам защо нещата са сухи или мокри. Природата поддържа едновременно и сухия, и мокрия режим. Сухият режим в света кой е? Сухият режим, това е злото. Мокрият какво е? Мокрият, това е доброто. Обаче от философско гледище сухият режим е доброто, въздържанието, доброто, да не пиянстват. В божествения свят хората взели точно обратното. Наричат сухия режим в Америка една необходимост – да не пият хората. Искат да се наложи въздържание по един механически начин, със закон. И виждаме, Съединените щати ангажираха всичко за тази цел. Но в Америка със сухия режим развратиха всичките свои чиновници. Защото, според както разправят, къде не прокараха транспорта. По хиляди начини. Има заинтересовани отвън. Значи един сух режим в дадения случай от това гледище, ако се прокара идейно, много повече време ще вземе, но е по-разумно, отколкото начинът, ако доброто в света се наложи, както сухият режим в Съединените щати, ще има същия резултат.

Сега се разрешава въпросът, по кой начин да се подобри човешкият живот – чрез сухия режим или чрез мокрия. Чрез двата, нищо повече. Ако мене питате, аз бих казал – двата режима употребете. Ще им кажа тъй. Когато употребиш сухия режим отвън, употреби мокрия отвътре. Когато употребиш мокрия режим отвътре, употреби сухия отвън. Сега разгадавайте тия начини. Казвате: „Може ли да бъде?“ И в един мокър режим има противоречие, и в един сух режим има по-голямо противоречие. В мокрия режим всичкото се разтопява, хубавите работи се разтопяват. Една картина може да се развали, едно платно може да се развали, но в сухия режим нещата просто няма да станат. Когато се казва – не може ли и без зло в света, казваме – при сегашните условия светът не може да съществува другояче освен тъй, както сега е създаден. Аз изключвам онова, което хората са създали. Каквото хората са създали, то е за тяхна сметка. Но тъй както в природата съществуват ония закони, те не може да действат другояче. Всичките идеи, всичките вярвания, всичките реформи имат дотолкоз възможност да се реализират, дотолкова, доколкото те са в съгласие да се реализират със законите на природата. Защото не само е важно една идея да се разпространи в света. Тази идея какво отношение може да има към хората, какво благо може да носи? Всяка една идея трябва да носи известни блага.

Казвам, по този начин при тези разсъждения, когато ние говорим за тия процеси в природата, аз не искам да се вглъбявам в това положение. Човек, ако се вглъби някой път в процесите на природата, има една опасна страна. Ако вие опитате един отровен газ, колкото и да е малко, вие се излагате на опасност. Даже в тази форма, като се говори за злото, злото е една голяма опасност. Механически за злото даже ако мислиш, ти може да създадеш цяло нещастие. Ако мислиш за доброто, ти можеш да създадеш добро за себе си. Сегашното нещастие в света е, че хората мислят повече за злото, отколкото за доброто.

Казвам, престанете да мислите за злото, престанете да мислите за кражбата, престанете да мислите за престъпленията. Съвсем да не се мисли. Някой казва: „Да живеем сух режим.“ Как ще живеете? Опитвали ли сте да живеете сухия режим? Ако живееш на физическото поле сухия режим, стомахът ти ще хлътне, ти светещ ще станеш. Ако туриш мокрия режим, веднага в тебе ще има една известна промяна, или казано на съвременен език, хората трябва добре да се хранят, но храната, с която се хранят, трябва да произтича от онова знание на човешката мисъл като една необходимост, която е необходима за поддържане на живота. Ако считате храненето едно благо, ако винаги мислиш за храненето, туй хранене за тебе ще принесе благо. Ако мислиш за храненето като удоволствие, непременно то ще ти донесе удоволствие. Никога не считай храненето като удоволствие, но като една приятна необходимост да съградиш живота. Не ходи да се бъркаш как трябва да става готвенето. Ако не искаш да ти готвят хората, готви си сам. Онези умните хора трябва да си готвят сами. Ние се натъкваме на големи противоречия. Може ли всеки човек да си готви храната. На туй противоречие ще се натъкнат всички млекопитаещи, които преди човека са си готвили храната. Тогава някои от птиците вземат жива храната си, не консервирана храна, нагълтат малките мушици, но тия мушици не са добре сготвена храна. Птиците умират често поради това, че гълтат всичките мушици с всичките нечистотии. Много често те са заразени, но от това умират птиците.

Когато вълкът едно време се намери в противоречие – не можа да намери своята храна, той облякъл една овча дреха и отишъл при овцете и казал: „Станах вече като вас – да паса трева.“ По този начин не може да се живее. Овцете му направиха един банкет. Радвали се в�