alexamsterdam
-
Posts
763 -
Joined
-
Last visited
-
Days Won
99
Content Type
Profiles
Forums
Downloads
Blogs
Gallery
Events
Posts posted by alexamsterdam
-
-
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Съдържание на томчето
Добрата воля Божия
Размишление
Често се говори за силен и слаб човек. Силен е онзи, който носи нещо на гърба, в сърцето и ума си, без да се оплаква. От тежестта, която човек носи, се опитва неговата физическа, духовна, т.е. сърдечна и умствена сила. Слабият не носи нищо на гърба си. – Защо? – Слаб е, не може да носи. Хората говорят за силата, без да я разбират напълно. Ако я разбираха, те щяха да живеят другояче. Поради неразбиране на живота, хората постоянно мечтаят да бъдат силни, богати, здрави, учени, да станат господари на света. Какво ли не си въобразяват, за какво ли не мечтаят! В края на краищата, пита се, могат ли да постигнат своите мечти и очаквания? Това е въпрос, на който бъдещето може да отговори. Ако човек спечели 50 килограма злато и го сложи на гърба си, богат ли е всъщност? Това външно злато има ли някакво отношение към същината на неговото естество? Всеки може да отнеме златото от гърба ти и да осиромашееш. Всички сте такива богати. Излизаш от дома си радостен и весел, като че носиш цялото богатство на света. Не се минава час–два, ти се връщаш у дома си с клюмнала глава, осиромашал, пропаднал. – Какво ти стана? Защо ходиш с увиснала глава? – „Не съм разположен духом.“ Казвам: Разбойници са обрали този човек.
Какво се разбира под „не съм разположен духом“? – Всеки ученик, който не разбира известен предмет, не е разположен духом. Като влезе в клас, той се свива, крие се, да не го види учителят, да не го вдигне на урок. Ученикът, който знае урока си, седи на мястото си свободно, с вдигната глава. Той е готов да го изпитват. И вие някога се криете от погледа на учителя си, а някога сте готови да ви изпитва. Някой мисли, че знае. Всъщност, нищо не знае. Това е единица знание. Какво представлява единицата? Всеки мисли, че разбира понятието единица. И детето мисли, че знае единицата. Казвате: „Една ябълка, една круша, един предмет и т.н. Това са все единици“. – Не е така. Единицата има не само форма, но и съдържание, и смисъл. Вие разбирате единицата толкова, колкото познавате своето отражение в огледалото. Като се оглеждате, казвате: „Виждам себе си, като единица, която има два прозореца – очите, две слушалки – ушите, една главна входна врата – устата и т.н.“ Също така, тази единица има две колела, с които ходи – краката; две перки – ръцете. Още много неща има човекът – единица. – „Аз зная що е единицата.“ – Знаеш, но не я разбираш. Има два варела: празен и пълен. Кой от двата варела предпочиташ?
Мнозина се мислят за много умни. – Възможно е в даден случай да сте умни, а в друг случай – глупави. Някога може да сте празна единица и да сте умни, а може да сте пълна единица и пак да сте умни. Празната единица е празен варел. Няма какво да пиеш от него, но поне се радваш, че имаш варел. Друг е въпросът, ако той е пълен с нещо. Ако не разбираш нищо от съдържанието на варела, нищо няма да научиш. Обаче, ако си любознателен, ще направиш една дупка на варела, ще си налееш малко вино и ще кажеш: „Приятно е съдържанието на варела“. Ако пиеш повече, ще заспиш. Като пиеш всеки ден, ти обикваш виното, влюбваш се в него и често посещаваш варела. Значи ти печелиш нещо от пълния варел. Кога празният варел ще ти допринесе нещо? – Когато си в морето. Представи си, че параходът, с който пътуваш, потъне в морето. Веднага прибягваш към празния варел, той ще те спаси. Значи с пълния варел в морето ще потънеш, а с празния ще се спасиш. Съвременните хора не използват положителните закони, върху които животът е съграден. Лесно е да се говори за живота, но що е животът? Познаваш ли същината на неговите закони? Казвате: „Животът е пълен със страдания“. Страданията показват, че чувствата ви не са добре развити, че нямате правилно отношение към своите мисли. Благодарение на това, вие се съмнявате, изпадате в безверие, недоволство, гняв, омраза. Това са отрицателни прояви на живота. Не е достатъчно да кажеш: „Аз съм човек, имам достойнство“. Запитай се в какво се заключава достойнството на човека. Според мене достойният, моралният човек е пълен варел; недостойният, неморалният е празен варел. Но и това не е достатъчно. Ако си пълен варел, трябва да знаеш с какво си пълен: с масло, вино, пясък или друго нещо. Какво е съдържанието на човека, това вие сами ще разрешите. Има въпроси, които вие сами трябва да разрешите.
Сега, да дойдем до песента в живота. Често слушате песента „Цвете мило, цвете красно“ или „Стоян майци си думаше“. Кой може да изпее последната песен? Защо трябва някой да изпее тази песен? Кое е по-добре за вас: Да ви пеят или вие сами да пеете? – По-добре е да ни пеят. – Кое е по-добре: Вие да ядете или другите да ядат? Както е добре, другите да ви пеят, така е добре и да ядат. Обаче, ако вие не пеете и не ядете, ще стане нещо лошо с вас – ще изгубите силата си. В първо време ще усетите неразположение; после – отслабване, а след това, колкото повече дните минават, ще губите силата си, докато объркате понятията си за време и пространство. Ще станете безпространствени и ще влезете в четвъртото измерение. Според учените, като отидеш на онзи свят, няма да останеш в четвъртото измерение, но ще минеш в петото, шестото, седмото измерение, докато най-после спреш в безпространствения свят.
Сега, аз искам да схванете процесите, през които минава човешката мисъл. Вие сте още на земята и се питате: „Защо е създадена вселената? Какво е предназначението на живота? Защо слънцето изгрява и залязва?“ Това са въпроси, които постепенно ще изучавате. Има въпроси, които човек трябва да знае, защото се отнасят до самия него. Например, всеки трябва да знае защо живее. Казваш: „Живея, за да се приготвя за другия свят“. Не, тази идея е чужда – не е твоя. Тя е предадена от баба ти, от дядо ти. Ти си чувал от тях, че ще отидеш на онзи свят. Ти се намираш в положението на американския проповедник Муди, който казвал на слушателите си: „Бях малко дете, слушах от майка си за небето. Под „небе“ аз си представях Господа и ангелите, които никога не бях виждал. Небето беше за мене далечно, чуждо, никого но познавах там. Един ден майка ми умря. След това, като мислех за небето, аз си представях Бога, ангелите и майка си. Умря баща ми. Аз пак мислех за небето и си представях Бога, ангелите, майка ми и баща ми. Мина доста време. Умря брат ми, чичо ми, приятелите ми. Онези, които отидоха на небето, бяха повече от познатите ми на земята. Небето вече ми стана близко, разбрано. Имаше вече с кого да се разговарям“. И на вас казвам: Ако и вие дойдете до разбирането на Муди, като отидете на онзи свят, няма да искате да се върнете на земята. И наистина, красив е онзи свят! Там няма болести и страдания; там няма сиромашия и глад; там няма грешници и старци; там няма мъчение, няма женитби и смърт. Там животът е особен: слънцето грее по друг начин; атмосферата е мека, приятна. Който не е влязъл в духовния свят и не го е опитал, казва, че земният живот е отличен. Не, сегашният земен живот е говедарски. Какво е научил говедерят, който води говедата на паша? Аз не искам да развалям вашето разположение към земния живот, както един старец развалял лицата на белосаните и червисани моми. Когато срещал такива моми, той духвал в лицето им и то веднага посинявало. – На какво се дължи това? – На чесъна, който старецът употребявал. Понеже често ял чесън, той лесно проверявал коя мома е белосана, и коя – не е. Не сте ли и вие такива белосани моми, чиито лица чесънът разваля? Какъв е изводът от този пример? – Трябва да владееш себе си; да не се подаваш на никакви обиди и огорчения, както белосаните моми – на чесъна. Ако запушиш ушите си и ти кажат обидна дума, ще се наскърбиш ли? Щом знаеш, че някой ще те обиди, запуши ушите си с памук. Тогава, колкото обидни думи да ти каже, няма да се обиждаш. Каквото да ти говори, ти казваш: „Защо този човек си мърда устата?“ – Какво е обидата? – Нещо чуждо влязло в ушите ти и те дразни. – Какво е то? – Някой ти казал, че си голям невежа. Думата „невежа“ е отлична. Като слушам да си говорите по този начин, питам се: Как не ви мързи да изговаряте такива думи! Като му каза, че е невежа, ти изгуби десет пъти повече, отколкото той. Онзи, който разбира нещата, трябва ли да се смущава? Ти губиш десет, а той само едно. Нека съжалява онзи, който обижда другите. – Защо? – Защото чувства, че е изгубил нещо. Питам ви тогава: Къде е вашето знание? Ако вие изгорите юргана за една бълха, умни хора ли сте? Тук, на Изгрева, имаше един беден лекар, когото извикали да лекува дъщерята на един голям богаташ. Като влязъл в двора им, той видял един непознат, който му казал: „Ти си първокласен невежа“. Той се обидил и се върнал у дома си. Нали дошъл в дома на богаташа да лекува дъщеря му? С постъпката си той доказал, че действително е първокласен невежа. Ако беше излекувал дъщерята, щеше да докаже, че не е невежа. А той се обидил, разсърдил се и не помогнал на болната. Друг лекар изпълнил неговата задача – излекувал богатското момиче. Какво спечелил лекарят с обидите? Питате: Толкова глупав ли бил този лекар? – Че и вие всеки ден грешите като него.
Казвате: „Ние не се занимаваме с малки работи. Те са прости“. – И единицата е проста, но колко хора знаят нейните свойства? Колко хора знаят законите, които управляват единицата? И сънят е прост процес, но колцина от вас знаете законите на съня? За да бъде здрав, човек трябва да ляга и да става навреме. Знаете ли кога трябва да лягате и кога да ставате? Една от причините за страданията на хората е ненавременното лягане. Те ходят по концерти и балове. Бързат да си свършат работата и не обръщат внимание на часа. Лягат след полунощ и сутрин стават недоспали. Не, ще лягате на определеното време. И да имате работа, ще я напуснете половин час преди да си легнете, за да се приготвите за спане. Така приготвени, вие ще намерите вратата на училището отворена и ще влезете навреме. Ако легнете късно, вратата ще бъде затворена за вас. – „Нали сънят е почивка?“ – Като легнете навреме, тялото ви ще почива, а духът ще се учи. Който не ляга навреме, не става навреме. И сънят му е неспокоен – цяла нощ се върти на една и на друга страна. Казваш: „Аз ставам рано, към 6–7 часа“. Не е въпрос да станеш в 6 или 7 часа. Това не е точност. Ще станеш в определен час, с точност до секунда. Само така твоята работа ще бъде успешна. После ще се чудиш защо не си разположен. Слушате религиозните да казват: „Бог ще ни спаси“. – Не е така. Бог спасява трудещите. Онези, които се обленяват, остават на заден план. За тях има тояга, т.е. страдания. Още много време хората ще страдат, т.е. ще бъдат бити. Запитали един негърски проповедник: „Какво правил Бог преди да създаде света и човека?“ Той отговорил: „Сякъл пръти“. – „Защо?“ – „За да бие хората.“ Още много пръти стоят неизползвани. Няма да остане човек на земята, който да не бъде бит на общо основание. Съществата от невидимия свят бият майсторски. Те не си служат с големи тояги, но с малки пръчици. Където ударят, боли. Те не бият изведнъж по цялото тяло, но тук-там: днес в сърцето, след време в корема, после в стомаха, в черния дроб, в крака, в ръката. Като те шибнат, щеш не щеш, лягаш на кревата. – „Защо ни бият?“ – Много просто: не лягаш навреме и не ставаш навреме; не ядеш навреме; не работиш навреме; не мислиш, не чувстваш и не вършиш волята Божия навреме. Като те бият няколко пъти, ти питаш: „Защо ме бият?“ – А ти защо отне свободата на човека? Защо уби толкова хора? Не е позволено на човека да греши и да върши престъпления.
Сега, аз не говоря за личните закони. Аз говоря за един общ, принципиален закон, който засяга всички хора, без изключение. Разбирайте ме право. Вие трябва да благодарите, че сте невежи. Ако бяхте учени и продължавахте да живеете по човешки, щяхте взаимно да се унищожите. Днес всеки може да ви обиди, но какво щеше да стане с вас, ако ви обидят навреме, в точно определен час? Тогава обидата щеше да бъде по-силна от отрова. – „Обиди ме моя приятел.“ – Благодари, че не те е обидил навреме. Ако беше те обидил навреме, ти нямаше да бъдеш жив. Ако направиш добро или зло на човека ненавреме, те нямат сила. Обаче доброто и злото, направени навреме, представляват велика, мощна сила. Ако някой ти направи доброто навреме, благодари на Бога за това. Ако ти направи добро ненавреме, нищо не се ползваш. Моли Бога да ти направят добро навреме. И обратно: ако ти направят зло ненавреме, благодари за това. Ако ти направят зло навреме, моли се на Бога да го обезсили. Искаш да направиш зло на някого, та да го почувства. Знаеш ли какви ще бъдат последствията на твоята постъпка? Ще плащаш глоба цели сто години. Знаете ли какво значи да носиш последствията на злото цели сто години? В такъв случай благодари, че си невежа, че не знаеш кога да направиш зло. Аз зная времето, когато се прави зло, но нито сам ще го използвам, нито на вас ще го кажа. Ако ви го кажа, вие ще го приложите. В резултат на това ще осиромашеете, ще страдате. Няма да ви кажа и времето за правене на добро. Защо няма да ви го кажа? – Защото няма да го приложите. Вие ще приложите времето за правене на зло, а ще избегнете времето за правене на добро.
Като говоря за времето на доброто и злото, питате се: „Кое ли е това време?“ – Няма да ви кажа. – „Ние сами ще го намерим.“ – За да намерите това време, трябва съзнателно да влезете в Божествения свят, където нещата стават точно навреме. В този свят, именно, работел Бог, когато създавал света. Хората още не са на своето място. Ако бяха на мястото си, те щяха да бъдат свободни. – „Има свободни хора на земята.“ – Свободният е попаднал на своето място и той мисли, чувства и действа по свобода. Той е господар на положението. Той е като онзи земеделец, който свободно обработва земята и се ползва от нейните плодове. Който не е на мястото си, той е или слуга при лош господар, или в затвора, с вериги на ръцете и краката си. Стражари го пазят, да не мръдне някъде. Има и свободни хора в затвора, но те знаят мястото си. Те са светии, изправени в затвора за повдигане на човечеството. Има и роби в света, които още не са намерили мястото си. Който се съмнява, който се безпокои, той се гневи, той не е намерил още мястото си. – „Може ли човек да не се гневи?“ – Не казвам, че не трябва да се гневите, но силата на злото трябва да се използва. Не казвам, че може без зло на земята. – Не, където е доброто, там непременно ще бъде и злото. Какво ще кажете за онзи планински поток, който слиза с шум отгоре, кърти дървета и събаря къщи? Трябва ли да го унищожим? – Не, той е носител на живота. Следователно за предпочитане е да направи малки пакости, но да носи живот.
Злото е сила, без която не може. Затова се казва: „Ела зло, че без тебе – по-голямо зло“. С други думи казано: Ела малко зло, че без тебе ще дойде по-голямо зло. Значи две отрицателни величини дават една положителна истина. Така е при умножението: минус на минус дава плюс. Значи двата минуса се балансират и дават плюс. Това е закон в природата.
Едно се иска от хората – разумност. Та когато реката приижда, да се справяте с нея. Дали сте на високо или на ниско, да не попадате на нейното течение. Като видите, че някъде става наводнение, бягайте далеч от него. Ако можете да използвате енергията на водата, вие сте постигнали нещо. Ако можете да използвате енергията на гнева, вие сте разумни хора. Гневът в човека е на степени. Лесно мога да определя кой човек се гневи. Достатъчно е да му кажеш няколко обидни думи, за да се разгневи. Който не се гневи лесно, ще чуе обидните думи, ще се усмихне и ще си отмине. Човек, на когото главата е 14 сантиметра широка и 19 сантиметра дълга, е миролюбив. Той не разваля лесно приятелството си. Колкото по-широка е главата, толкова по-гневлив е човек. Онзи, на когото главата е широка 16–17 сантиметра, е много гневлив. Бъдете далеч от него. Ако искате да му кажете обидна дума, отдалече му я кажете. Той е пълноводна, дълбока река, в която можеш да се удавиш. По него и кораби могат да плуват. Ако не умееш да плуваш, не влизай в тази река. Щом е така, дружете с хора, на които главата е 14 сантиметра широка. Човек, на когото главата е по-малко от 14 сантиметра широка, именно, 13 сантиметра, 12 сантиметра – 10–9 сантиметра, а дълга 19 сантиметра, прилича на краставица. Значи между широчината и дължината на главата трябва да има известно съотношение. Самообладанието на човека зависи от височината на главата. За да имате ясна представа за човешката глава, трябва да я измерите в дължина, широчина и височина – в трите измерения.
Изучавайте трите измерения, за да знаете какво придобива човек, като се движи по права линия, по плоскост – в трите измерения. Частиците на телата от триизмерния свят се движат с по-голяма бързина от тези на едноизмерния и двуизмерния свят. Някой мисли, че като върви по права линия, вечно ще се движи. Не, в природата, движението по права линия е ограничено. – Защо? – Защото движението по права линия става само между две точки. Това е тъкане. Ето защо, това напрежение се стреми да заеме друга посока – нагоре или надолу, и се образува плоскост. Така се явява квадратът. Значи при второто измерение имаме определена форма. И най-после, напрежението на силите в плоскостта минава в третото измерение, където движението се усилва. Така се явява тяло – кубът. Колко пъти се увеличава бързината на движението в тялото? – Това зависи от външните и вътрешни сили, които действат в тялото. За да разбереш защо движението се увеличава в различните тела, трябва да знаеш причините. Една от причините за това се дължи на интензивността на желанията. Обикновено, ситият се движи по-бавно, а гладният – по-бързо.
Като наблюдавате хората, по бързината на движението им може да определите кой човек е гладен, и кой – сит. Вижте как се движат чиновниците, като излизат от работа. Гладният се движи по-бързо, като ускорява движението си. Ситият върви като аристократ. Но като огладнее, и той бърза. Казва: „Бързам, важна работа имам, не ме спирайте“. Обаче човек трябва да знае при всяко желание колко енергия да изразходва. Природата всякога държи сметка за енергията си – да не се изразходва излишно. – „Не съм ли свободен да изразходвам енергията си, както разбирам?“ – Свободен си, но ще плащаш, както плащаш за изразходваното електричество. Можеш да говориш, колкото искаш, но електромерът отбелязва всичко. И вие, докато не мислите за плащане, използвате енергията безразборно, но като дойде да плащате, намирате се в затруднение. В първо време разполагате като големи богаташи, а после се свивате.
Като ученици, вие изучавате съвременната наука. Казвам: Тази наука е за децата. Всъщност, аз не говоря за самата наука, а за учените, които изучават фактите и явленията, без вътрешното им приложение в живота. Например, какво особено приложение има аеропланът? – Ще кажете, че той е превозно средство. Според мене всяко изобретение трябва да допринася полза за цялото човечество, както реката напоява цялата местност, където минава. Затова е енергията на реката, но, въпреки това, тя принася известна полза. Казвате: „Аероплан е това! – Велико изобретение!“ Че и аз мога да седна някъде, да махна с пръчицата си и да полетя из въздуха. За да се движи аеропланът, витлото му трябва непрестанно да се върти, и въпреки това, пак може да паднеш с него на земята. Тогава казваш: „Този паднал от аероплан, онзи паднал от аероплан“. Науката постоянно прави открития, но с тези открития стават и катастрофи. Като казвам, че и аз мога да се издигна с тялото си, като с аероплан, вие считате това за приказка. Прави сте, това е приказва от 1001 нощ. Там, като махнеш с пръчицата си, всичко става. Има закон, според който ако дадеш на тялото по-голяма плоскост и го пуснеш във водата или във въздуха, то олеква и силите му действат по-енергично.
Като се говори за падането на телата, имаме предвид закона за земното притегляне. Това е закон за отношения между разумните същества. Когато едно същество те обича, то те привлича към себе си. Любовта подразбира взаимно привличане: единият и другият се привличат. Когато не се обичат, съществата се отблъскват. Слънцето и земята се обичат, затова се привличат. Въпреки това, те се намират на разстояние 92 милиона мили далеч един от друг и оттам се разговарят. Ако разстоянието между слънцето и земята се намали, ще се наруши хармонията между разумните същества, които ги населяват. Разстоянието между слънцето и земята показва какво трябва да бъде отношението между хората. – Колко километра правят 92 милиона мили? – Около 150 милиона километра. Числото 92 е съставено от 9 и 2, а числото 150 – от 1, 5 и 0. Какво е значението на тези числа? Какво означават 9 и 2? Вие не знаете тяхното значение. Числото 150 милиона километра представлява грамадно разстояние. Това число показва отношението ни към Слънцето. Обаче числата 92 и 150 са относителни изчисления, а не абсолютни. Земята ту се приближава към Слънцето, ту се отдалечава. С колко, не се знае. В сто милиона години Земята се приближава само на една минута разстояние към Слънцето. В останалите минути разстоянието от Слънцето е едно и също. Следователно трябва да знаете дали живеете в минутата на приближаването или отдалечаването на Земята и Слънцето. Това приближаване и отдалечаване на Земята от Слънцето показва отношенията, които съществуват между разумните същества на Слънцето и на Земята. Това е само за изяснение.
Казвам: Когато вашият живот е в дисонанс, вие сте нарушили отношението си към Слънцето. Вие си обяснявате този дисонанс с влиянието на Марс или Сатурн върху вас. Всъщност, вие сте в дисхармония с някои същества от Венера, Меркурий или Марс. За да ви стане ясно това, аз ще говоря само за Слънцето. Когато отношенията ви към Слънцето не са правилни, вие сте нарушили отношенията си към Великата Разумност. Срещате двама души: един княз и един прост, беден човек. Към княза имате особено отношение. Към него се отнасяте с всичкото си уважение. На простия човек, обаче, не обръщате никакво внимание. Простият човек казва: „И аз искам да имам формата на княз, да ме почитат и уважават“. Питам: Къде е разумността – във формата или в съдържанието? Простият е привидно такъв, но той владее изкуството да лекува. Един ден дъщерята на княза заболее и никой лекар не може да помогне. В помощ ще дойде простият човек. Хората не го почитат, но болестта го почита. Той ѝ казва: „Ще напуснеш младата мома“. Болестта го слуша и веднага си излиза.
Питам: Кое е по-добре – хората ли да ти се подчиняват или болестите? Вие сте от тези, които искате хората да ви се подчиняват. Също така искате и доброто и злото да ви се подчиняват. Знай, че доброто никога не се подчинява, никога не отдава почест. А злото още отдалеч отдава почест. То иска да каже на човека, че го признава за силен и умен. Доброто те познава по един начин – отвътре, а злото по друг начин – отвън. Ако искаш да бъдеш силен, трябва да разбираш законите на злото. Силен можеш да бъдеш само по отношение на злото. Обаче не можеш да бъдеш силен и към доброто. Опиташ ли се да проявиш силата си към него, ти ще си счупиш главата. Колкото по-слаб си към доброто, толкова си по-силен. Когато си най-слаб към доброто, тогава, именно, си най-силен. Как ще разберете това? Вие имате съвсем повърхностни понятия за силата на човека. Всъщност, лесно може да се определи неговата сила.
Представи си, че вземеш в ръката си една желязна халка, дебела три сантиметра, и я стиснеш между пръстите си. Ако си силен, без голямо усилие халката ще се счупи; ако не си силен, тя ще си остане цяла. Както физически силният лесно се справя даже със желязото, така и духовният се справя лесно със злото. Един от нашите приятели, когато бил на заточение в Диар-бекир, срещнал един арабин, който се отличавал с голяма физическа сила. Той чупел големи камъни с едната си ръка, както чупел орехи. Кое е по-добре: да счупиш дебела желязна халка между пръстите си или да се справиш със злото? Кое е по-добро: да се бият две неприятелски армии и да убият стотици и хиляди хора, или с едно махане на ръката да прекратиш войната? Някога човек изпадне в такова състояние, че започва да воюва със себе си. В резултат на тази война, той избива в тялото си около 10–20 милиона клетки. После казва: „Победих, но не съм разположен“. – Как ще си разположен, когато уби толкова милиона клетки в своя организъм? Ще мине цяла година, докато дойдеш отново на себе си. Обаче след една година пак започваш да воюваш със себе си. Някога се оплакваш и казваш: „Много съм неразположен“. Въпреки това, считаш, че без война не може. – И без война може. Не изразходвай силите си напразно. Бъди разумен. Когато воюваш, гледай да изразходваш най-малко средства и енергия.
Като ви наблюдавам, виждам, че не сте спокойни, постоянно мърдате. Аз разбирам състоянието ви; има нещо, което не разбирате. Ще ви приведа един пример за изяснение на вашето състояние. Проповядвали на един, който обичал виното. Морализирали го, казвали му, че не трябва да пие. Той си мислел как да се отрече. Ако остане на мене, аз няма да му говоря нищо, но ще му донеса една чаша от първичния нектар на живота – чистата планинска вода. Ще му кажа: „Пийни три глътки вода!“ След това пий от виното. Като пие от водата и след това от виното, веднага ще го изплюе. Така той сам ще дойде до решението да не пие повече вино. Този опит мога да направя и с някои от вас. Няма да ви говоря по стар начин: да не пиете, виното не е здравословно; то не е за вашата кесия и т.н. Ако пиеш, поне да знаеш защо пиеш. А тъй, да пиеш отвреме-навреме, това е обикновена работа. Ако пиеш три–четири години наред, ти минаваш за умен човек. Обаче, ако пиеш 10–20 години, ти си признат за талантлив пияница. Казваш: „Аз разбирам от вино, зная от кое да пия. Две–тригодишно вино не пия. Ако пия, поне да е 20-годишно, старо вино“. Аз съм присъствал на такова пиене. Двама души пият: единият пие обикновено, едногодишно вино, а другият пие 20-годишно, старо вино. Той пие и проповядва за виното; държи лекция и всички го слушат с внимание. Той казва: „Едно време и аз бях простак като вас, пиех обикновено вино. Като ти падне 20-годишно вино, няма да го пиеш с оканицата, а чашка по чашка“. След тази лекция донасят половин кило от най-хубавото вино и всички пият с малки чашки. После продължава: „Утре пак ще дойдете, да видите какво е 20-годишно вино!“ Така правят големите пияници; те пият от хубавото вино.
Казвам: Ако аз направя вино, с него мога да изправя един пияница. Като пие две–три чаши от него, след няколко години той ще бъде съвършено трезв човек, ще напусне пиянството. От хубавото вино той ще пие с малки чаши и ще задоволява желанието си. Аз правя аналогия между обикновеното пиянство и духовното или религиозно пиянство. Религиозните искат да знаят много, но тяхното знание нищо не допринася. Енергията на една чаша вино е равна на енергията на всички останали чаши. Те са взели от човека, а нищо не са му дали. Някога и знанието е като виното. Събирате много знание, трупате го, но вместо да станете по-умни, вие оглупявате. По този начин клетките изгубват способността да задържат знанието. В такъв случай, трябва да стане едно опресняване. Доброто, истинското знание моделира мозъка. Като разсъждават много, религиозните идват до едно изглаждане в знанията си и казват: „Това знание не ни е нужно, онова знание не е нужно“. - Кое знание е нужно? – „Как да служим на Бога.“ – Наистина, служенето на Бога е най-голямо знание. Обаче то изисква предварителна подготовка, а именно: да лягаш навреме и да ставаш навреме. Да учиш навреме, да пишеш и четеш навреме; да работиш навреме; да любиш навреме; да мислиш и чувстваш навреме; да говориш навреме, да правиш добро навреме. Като знаеш това, ще живееш правилно и разумно ще служиш на Бога. Като правите всичко навреме, къщата ви отдалеч ще свети. Цялото ви тяло ще свети и вие ще бъдете щастливи. Ако знаете това изкуство, навреме ще ви дойдат парите, навреме ще боледувате и навреме ще оздравявате. Ако здравето не идва навреме, то не е здраве. И ако болестта не идва навреме, тя не е болест. Такъв е законът. Ние трябва да разберем този ъгъл навреме.
Доброто и злото също трябва да дойдат на своето време. Обаче времето не е еднакво. Казваш: „Нямам ли право да кажа на човека какво искам?“ Имаш право, но навреме да му кажеш. Ако искаш да обидиш някого, навреме направи това. Като го обидиш, едновременно ще приложиш закона за доброто и за злото. Ако не постъпиш така, ти сам ще се унищожиш. Иначе ще се повдигнеш и израснеш. Следователно, като обичаш някого, на мястото на обидата ще сложиш доброто. Не можеш да обиждаш и да прилагаш злото. Който иска да расте и да се развива, той ще работи едновременно и със злото, и с доброто. Злото само̀ никога не работи. То е най-големият аристократ в света. То знае само да заповядва. Щом го сложиш на работа, то проявява всичката си гениалност. Една българска поговорка казва: „Накарай дявола да работи, да те научи на ум“. Голям майстор е дяволът. Той влиза навсякъде, но не можеш да го познаеш. – Защо? – Всеки час си мени костюма. Той работи денонощно: като търговец, като учен в своята лаборатория, като професор и т.н. Той прави опити на студентите си, реже животните, изучава ги заедно с тях. Този начин на изследване е крайно груб. Разбирам да изучаваш животните, но да не отнемаш живота им.
Всички хора се нуждаят от ново, истинско знание. С това знание, с което разполагате, ще имате сила само веднъж да похлопате на райската врата. Ако пожелаете втори път да похлопате, няма да имате вече сила. И да ви се отвори райската врата, не ще можете да влезете в рая. Ангелите ще ви поканят, но вие ще бъдете уморени и слаби, не ще можете да направите крачка напред. Там не разполагат със слуги, да ви вземат на ръце и да ви внесат в рая. Ще останете известно време пред райската врата, докато си починете и отново ще слезете на земята.
Религиозните хора, като говорят за заминаването на човека за онзи свят, казват, че ангел Господен слиза от небето да вземе душата и да я занесе при Бога. Това е човешко разбиране. Никога ангелите не носят душите и не ги прегръщат, както правят хората. В невидимия свят не съществува никакво прегръщане. Ако е въпрос за прегръщане, аз разбирам прегръщането на светлината и на въздуха; прегръщането на свободата. Велико нещо е да те прегърнат истината и свободата. Тогава ти се чувстваш свободен, разширен, без никакви ограничения. „Като отидем на другия свят, там ще се учим.“ – Възможно е, но колцина от вас ще бъдат приети за ученици в училището на невидимия свят? Какво знание имате? Там приемат само онзи, който е придобил известно знание на земята. – „Учителят знае всичко. Той знае с какви опитности разполагаме.“ – Това е детинско разбиране. Аз зная само онова, което в даден момент ми трябва. Възвишените същества, които много знаят, много учат. Който малко знае, малко учи. Казваш: „Аз имам много знания, повече не ми трябват“. – Не е така. Колкото повече знаеш, повече ще учиш. – „Аз съм чел Библията много пъти, повече няма да я чета.“ – Като си я чел толкова пъти, кажи какво е писано на страница 150 или на страница 999? В кой завет е 999 страница – в новия или в стария? Моята книга знае повече от вас. Като отворя на страница 999, веднага ще ви кажа какво е написано там. Тя знае повече от вас.
Сега аз искам да остане в ума ви поне една съществена мисъл от лекцията. Мъчно се определя коя мисъл е съществена. Според мене важна мисъл за всеки ден е да намерим коя е добрата воля Божия. И като я намерим, да я извършим. Всеки човек трябва да върши добрата воля Божия. Щом един човек може да върши добрата воля Божия, всеки може да я върши, понеже тя се отнася за доброто на всички. Като знаете това, не се месете в работата на другите. Не казвайте, че този или онзи е лош човек. Нека всеки се запита: „Върша ли аз волята Божия?“ Това е важно. Като върша волята Божия, аз разполагам с три неща: бързо се движа, разбирам времето и пространството и осмислям живота си. Щом губя движението си; щом не разбирам времето и пространството; щом животът ми губи смисъл, аз съм на крив път. Вие мислите за себе си, че сте много добри. – Добри сте, но сте невежи. Не виждате, че сте невежи, защото се сравнявате с по-невежи от вас. Сравнявайте се с онези, които са над вас, а не с онези, които са под вас. Който е над вас, само той може да ви предаде своето знание. Знанието е в Бога, светлината е в ангелите, а приложението – в човека. Следователно, като имате знанието на Бога и светлината на ангелите, вие ще дойдете до приложението. – „Защо трябва да изпълняваме волята на Бога?“ – За да се освободите от своите стари възгледи и стари навици. Например, честолюбието, гордостта си стари, наследствени черти. Ти умираш, а си въобразяваш, че си нещо. Щом си горд и честолюбив, не трябва да умираш. – „Силен съм.“ – Ако си силен, не трябва да умираш. Казваш, че познаваш Бога, че изпълняваш Неговата воля, а цял ден роптаеш и мърмориш. Че си болен, мърмориш; че си беден, мърмориш; че имаш деца, които не можеш да отхраниш, пак мърмориш. Да оставим мърморенето настрана. Стремете се към знанието на Бога.
Днес всички говорят за морал, без да го разбират. Всички проповедници говорят за морал; и вие сте като тях. Обаче моралът на днешния свят е безморалие. Ако не се откажете от този морал и от старите си разбирания, вие преждевременно ще остарявате и животът ви ще се обезсмисли. Казано е: „Да се отречеш от себе си“. Това значи да напусне човек старото, което го държи свързан за земята. Така той ще дойде до разбиране кого да обича и кого – не. Ти не си доволен от живота, а очакваш да те посети Духът. Казваш: „Сега обичам този човек, но дали ще го обичам утре, не зная“. Значи, ти си обикнал в човека преходното, временното. Ако си обикнал Божественото, всякога ще го обичаш. Животът всякога се обича. – „Обичам парите.“ – Не, парите трябва да те обичат, а не ти тях. И да ги пъдиш, те пак да бъдат около тебе. Който обича парите, той не разбира живота.
Като ви говоря, вие мислите, че всичко сте разбрали. Лъжете се, не сте ме разбрали. В това отношение вие приличате на Настрадин Ходжа, който казвал: „Ако намеря 99 златни монети, няма да ги взема, понеже не са сто“. – Възможно ли е това? – „Да, така ще постъпя“ – казал Ходжата. Един ден решили да го изпитат. Сложили 99 жълтици под един камък. Той ги намерил, преброил ги и си казал: „99 са, не са сто. Който е сложил 99 жълтици, ще сложи още една“. И ги сложил в джоба си. И вие, като Настрадин Ходжа, казвате: „Ако ми даде Бог богатство, ще работя за Него“. Дава ти се богатство, което скриваш в джоба си, и пак казваш: „Тук са 99 жълтици, като получа и последната, тогава ще работя за Бога“. Нито един човек не е изпълнил Божията воля напълно. Това не ме интересува – кой е изпълнил волята Божия и кой не я е изпълнил. Важно е какво аз върша. Аз искам навсякъде да бъда последен. Това проповядвам и на вас. Макар и да следвате моя път, като мене не можете да бъдете. Ако не прогресирате, ще останете там, където сте. Вие ще бъдете далеч от мене и не ще ме познаете. Аз вървя напред, бързо се движа. За да се виждат и познават, хората трябва да вървят в една и съща посока, да се стремят към Божията Любов. Ако имате любов, ще ме виждате; ако нямате любов, няма да ме виждате. Колкото по-малка е любовта ви, толкова по-голямо е разстоянието между вас и мене. Ние проповядваме, че трябва да бъдете добри. Като срещнете един брат или една сестра, зарадвайте се. А вие как се посрещате? Даже не си обръщате внимание. Всеки е зает само със себе си – иска да стане светия. Църквата е пълна с такива светии. Разбирам да станеш светия, но да лекуваш болни, да възкресяваш мъртви. Какъв светия си, ако болният се докосва до тебе и не оздравява? Има светии, които не са готови да облекат работническа дреха и да слязат между хората, да им слугуват. Христос е светия, Който разполага с голямо знание. Той слезе на земята да слугува на хората. Сегашните светии седят на мястото си, а окръжаващите им слугуват. Не носете такава култура! Колкото по-високо стои човек, толкова повече помага на човечеството. Ако си светия, не казвай: „Какво направиха моите предшественици?“ – Важно е какво аз съм направил. Мене ми е приятно, че съм между вас и мога да ви помагам. От мое гледище аз желая да сте невежи, да се стремите към знанието, което аз ще ви преподавам. Ако знаете много, няма да ме търсите. Като ви уча, и аз вървя напред. Аз съм учен, но и вие ставате учени. Сега, вие искате да станете учени като мене; да вършите волята Божия, както Бог изисква. Това е основата на моето учение. Учете, но при абсолютна свобода. Ако не ви дам свобода, вие ще бъдете роби. Ще дойде някой при мене, да пита какво съм искал да кажа с тези думи. – Искам да кажа да не се стремите да разбирате всичко.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 26 юни 1932 г., София, Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Разумен център
5 ч.с. София. Изгрев.
Размишление.
Тема за следния път: „Взаимоотношение между точка, линия и тяло.”
Каква е разликата между точка и център?
Мнозина казват: Ние знаем какво нещо е точката и какво – центърът, няма какво да се говори за тях. – Така е, да говориш за това, което знаеш, значи да повтаряш нещата като папагал. Папагалът повтаря това, което му се каже, помни добре, но сам нищо не може да научи. Казва се, че повтарянето е майка на знанието. Всъщност не е така. Любовта е майка на знанието. Щом имаш любов, можеш да повтаряш нещата, но при всяко повтаряне формата ще бъде различна. Ако наистина повтарянето е майка на знанието и ти повтаряш, че искаш да станеш богат, а не ставаш такъв, вярно ли е, че повтарянето е майка на знанието? Всяко знание, което не прави човека силен, не е истинско; всяка свобода, която не дава условия на човека да расте, не е истинска.
Като ученици вие изучавате окултните науки и говорите за черепа, за лицето, за носа, за ръката на човека. Като дойдете до носа, казвате, че дългият нос има отношение към интелигентността и светлината, а широкият нос – към чувствата и топлината. Представете си един център или средоточие, от който излизат много сили. Всички сили се преплитат в центъра и са невидими. Може ли, като излизате от центъра, да извървите всички прави линии, които излизат от него? – Може. Всяко колело представлява сбор от сили, които излизат от един център. Самостоятелно ли се движи колата? – Конете я карат. – А конете? – Господарят ги кара. Щом дръпне юздите, конете тръгват в една или друга посока. Ако конете не знаят нищо, колата още по-малко знае. Следователно, когато човек не разбира нищо от известен предмет, той е подобен на кола. Когато се движи в известна посока без определен център, той е кон. Когато знае и посоката, и центъра, той е човек, който мисли. Ако знае, като отива в центъра, какво може да свърши, той е господар на положението.
Често вие се натъквате на противоречия и се чудите защо не успявате. Казваш: По три пъти на ден се моля на Бога, но молитвата ми не се приема. – Каква молитва е тази, която няма отговор? Ако пишеш десет любовни писма на приятеля си, без да получиш отговор, какво показва това? – Едно от двете: или този, на когото пишеш писма, не ти е приятел, или писмата ти не заслужават отговор. Трето положение: Може приятелят ти да е заминал вече за другия свят. Не можеш да пишеш десет писма и да не знаеш причината за неполучаване на отговор. Трябва да знаеш, като пишеш писма на Господа, защо Той не ти отговаря. Трябва да знаеш кой е на правата страна – ти или Господ. Ще кажеш, че Бог не съществува, затова не отговаря. Правилно е да се молиш на Този, Когото познаваш. – Иначе явява се въпросът: Как може да се молиш на Онзи, Когото не познаваш? Казваш за някого: Този човек е религиозен фанатик, нищо не разбира. – Какво ще кажете за учения, който също не разбира? Според мене всеки религиозен или учен, който не разбира нещата и не знае защо учи, е маниак.
Казваш: Грешен съм, не мога да постигна желанието си. – Хвърли греха си навън. – Как? – Има принципи, начала, чрез които човек може да излезе от всички затруднения. Ако принципът не помага, измени формата, измени посоката на своето движение, докато дойдеш до истинския център – стремежа на твоята душа. Ще кажете, че науката има големи постижения и може да ви помогне. – Науката, в която вярвате, се намира в своето начало, тя е още в детинско състояние. Един румънски учен правел изчисления от колко атома се състои слънцето и дошъл до числото 9 с 90 нули накрая. Вярно ли е това твърдение? Той изчислил колко атоми се съдържат в един квадратен милиметър от слънцето и после ги умножил на целия обем. Какво ще кажете, ако някой направи друго изчисление? Според други учени това число може да бъде пак цифрата 9, но с 95, 97 или със 100 нули. Къде е истината? Вие като румънския учен спирате на числото 9 с 90 нули и казвате: Това значи наука – да изчислиш броя на атомите, които съдържа слънцето. Ако изчислението е вярно, и резултатите трябва да са верни; ако изчислението не е вярно, и резултатите не са верни. Всеки човек е авторитет за себе си. – Кога? – Когато не се критикува. Той се критикува, когато има с кого да се сравнява. Няма ли мярка за сравняване, той се мисли за авторитет. Тогава и лудият се счита за авторитет. Той е луд по отношение на другите, сам не се счита луд. Ако живее сам, човек никога не полудява. Докато е в множеството, между много хора, всякога има условия за полудяване. Докато е сам, човек се свестява, поумнява.
В обикновения живот се казва, че всеки човек е по особен начин луд. Лудият се лута натук-натам, не може да се ориентира. Казват, че дъската му хлопа. – Това е поетичен израз. Ако клепалото не клепа, никой поклонник няма да отиде на черква. Къде ли не хлопа човек? Като свири на цигулка или пиано, той хлопа. Като ходи по пода, пак хлопа. Това са сравнения, а не наука. Науката е съвкупност от методи, които освобождават човешкия дух от ненужен товар. Велико благо за човека е да се освободи от ненужния прах, който от векове се е наслоил върху мозъка му. Аз го наричам научен прах. Следователно, ако не разбирате нещо, това се дължи на научния прах. – Какво трябва да се направи, за да разбираме нещата? – Да си послужите с барабана на своя мозък. Достатъчно е да ударите няколко пъти върху него, за да премахнете всичкия прах. Ще кажете, че е станала някаква пертурбация във вашия мозък.
Да се върнем към центъра. Какво представлява той? – Сбор от разумни същества, които работят и творят. В пространството има много такива центрове и много точки. Например една вселена в необятното пространство изглежда като точка. Обаче тя е център на разумни същества, които работят в пълно съгласие и единство. И човек представя една точка, която после става център. Около нея се събират разумни същества, които работят. Щом свършат работата си, те се разпръскват и човек отново се превръща в точка. Значи той се ражда точка и заминава за другия свят като точка. Той отива толкова далеч, че за вас изглежда като точка. Да мислите, че е умрял, това е заблуда. Сама по себе си реалността никога не умира. Когато змията съблича кожата си, умира ли? Когато пеперудата пробие пашкула и излезе вън, умира ли? Когато бубата се завива в пашкул, умира ли? Тялото на човека не е нищо друго освен пашкул, в който се е завила бубата. Когато излезе от пашкула, човек умира ли? Той хвърчи, радва се на свободата си, а вие го оплаквате. Докажи, че е така. Ти докажи, че не е така. Смъртта е нещо преходно. Не е доказано научно какво нещо е смъртта. Казват, че щом сърцето спре, човек умира. Не е така. Правени са опити и наблюдения, че и при спиране на сърцето човек пак не умира. Смъртта е най-голямото ограничение, което съществува в Природата. Страшна е смъртта, защото лишава човека от възможността да се прояви. Представи си един гениален човек, който постоянно пише, работи и твори. Щом умре, той се лишава от ония органи, чрез които се е проявявал. – Какво му остава? – Нищо друго освен съзнанието като център на разумни сили.
Животът е точно обратен на смъртта. Той е сбор от условия и възможности, при които човек проявява дарбите и способностите си. Според някои смъртта освобождава човека, а животът го ограничава. Питам: Как е възможно, това, което ограничава, да освобождава, а това, което освобождава, да ограничава? Като казваш, че животът ограничава, имам предвид изопачената форма на живота, а не истинския живот. Като не разбираш живота и влезеш в неговата изопачена форма, ти сам се ограничаваш.
И тъй, за да работиш, трябва да имаш план, както си прави архитектът. Ако не разбираш какво представляват точката, линията, плоскостта и тялото, не можеш да разбереш и живота. Има мъртви точки, линии, плоскости и тела, но има и живи. Те коренно се различават едни от други. Първите са механични, а вторите – органични. Ако в организма на човека става натрупване на материя, която не може да се обработи, той постепенно затлъстява, докато най-после свършва със сърдечен удар. Резултатът на неговия живот е механичен. Той прилича на кон, който се товари чрезмерно, докато един ден гръбнакът му се счупи. – Нервен съм. – Нервността показва, че човешкият дух прави големи усилия, за да се освободи от ненужния товар. За да спасиш човека от опасността, в която се намира, трябва да произведеш в организма му известна реакция. Без това не можеш да го спасиш. – Как става това?
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. Един човек пътува през една гъста гора. Той не подозира, че го дебнат разбойници. Върви си спокойно и си подсвирква. Ти виждаш опасността и искаш да му помогнеш. – Какво ще направиш? – В същата гора има мечки. Пусни една мечка срещу него. Той ще се уплаши и бързо ще се качи на едно дърво. Така ще се спаси и от мечката, и от разбойниците. Те ще минат и ще освободят пътя, по който върви той. Мечката – това са лошите условия в живота.
Вървиш по един опасен път, но Провидението иска да ти помогне. – Как? – Ще те постави при лоши условия, при глад, при ограничения. Ти вървиш и пееш, но като дойдат гладът и ограниченията, преставаш да пееш. Лошите условия са мечките в Природата. Ако срещнеш мечка, ще пееш ли? Казвате: „Гладна мечка хоро не играе.” Щом срещнеш мечка, благодари, че си я срещнал. Ако си православен, ще се прекръстиш; ако си окултист, ще произнесеш една формула; ако си учен, ще разрешиш един въпрос. Докато ученият не е срещнал никаква мъчнотия, той повтаря това, което другите учени са открили. Щом срещне мечка в гората, т.е. щом се натъкне на мъчнотия, той напряга ума си и открива нещо ново. Същото се отнася и до обикновения човек. Докато няма мъчнотии, човек върви спокоен и безгрижен, подсвирква си. Срещне ли мечка на пътя си, за нищо друго не мисли освен за краката си – започва да бяга. Бягането като движение е необходимо. Ако светлината не бягаше, щеше ли да има живот на земята?
Благодарете, че всичко в Природата е в движение. В движението е красотата на живота. Благодарение на бързото движение светлината на слънцето иде за осем минути до земята. Дето е движението, там има пълнене и празнене. Като знаете това, съзнателно пълнете и изпразвайте своите гърнета. Когато едно гърне се напълни с непотребни неща, обърнете го с устата надолу, да го изпразните. Някога празното гърне е за предпочитане пред пълното. Всяка нова култура започва с празни гърнета, а не с пълни. Когато човек се напълни и не може да събира повече материал, той заминава за другия свят. Като умира, човек дава; като живее, взима. Като расте, детето постоянно събира. Щом дойде до крайния предел, до изпълнения кръг, човек започва постепенно да дава и да се смалява. Младият учи и работи за себе си, старият дава и работи за другите. Като се е научил да живее за себе си и за ближния си, старият умира. След смъртта той се учи да живее за Бога. Как ще разберете това? Може ли в смъртта да има служене? Питам: Какво става с бубата, като се превърне в какавида? Като буба тя престава вече да живее, т.е. умира. Обаче като пеперуда тя минава в друг свят, дето от цвят на цвят събира сладкия сок за себе си, с което помага и на цветята за опрашването и оплодяването им. Много хора са в положението на червея. Те казват: Нашите работи са наредени вече. – Уредени са работите ви в обикновения живот, т.е. във временните условия. Временното уреждане не разрешава въпросите. Ти си бил учител или архитект, работил си 30–40 години и като изгубиш длъжността си, преставаш да работиш и казваш: Ще се мре, няма какво да правя на този свят. – Не си прав. Друг пък казва, че животът няма смисъл; нищо не остава, освен да чака смъртта си. И той не е прав. Ще спреш в центъра известно време, докато си починеш, и ще вземеш друга посока. От центъра излизат много радиуси, ще избереш един от тях и ще тръгнеш по него.
Казваш: Животът е песен и музика. Трябва да пееш и да свириш. – Обаче пеенето е в зависимост от музикалния център. Но той е един от многото центрове, не е единствен. В човешкия мозък има повече от 40 мозъчни центъра, всеки със специална дейност. Нисшите центрове отговарят на обективния ум, на личния живот. Висшите центрове имат отношение към разсъдъка, към причинността на нещата. Те подразбират отношението на човека към неговия ближен. Музикалният център има отношение към Божествения свят, дето всички неща са постижими. Какво е Бог? – Реалност, в която силите се превръщат от едно състояние в друго. Ти ще познаеш Бога като среда, в която силите се пречупват и изявяват в много посоки. Като възлюбиш Бога, ще се научиш да даваш. Като възлюбиш ближния си, ще се освободиш от ограниченията. Какво представя ограничението? – Известно налягане. Определено е какво налягане може да изнесе човек. На всеки килограм материя се пада единица налягане. Значи, ако си висок 160 см, трябва да тежиш 60 килограма, 160 – 100 = 60. Следователно на 60 кг тежест има 60 единици налягане, т.е. ще носиш най-много 60 кг товар. Ако носиш повече от 60 кг, не можеш да се развиваш правилно. Не искай повече материал, отколкото можеш да носиш.
Много хора страдат. Причината за страданията им е различна: или двойникът им не влиза и не излиза правилно от тялото, или стомахът не работи добре. Тогава човек не е здрав. Ако двойникът влиза и излиза правилно, стомахът работи добре и мозъкът е в изправност. Такъв човек е здрав. Повечето неразположения се дължат на известна аномалия в мозъка. Затова първата ви работа е да регулирате мозъчните енергии да текат правилно. Някога задната част на мозъка има повисока температура, отколкото трябва. Ето защо нужно е да възстановите нормалната температура на мозъка. Това се постига с поставяне ръцете над главата или чрез прекарване пръстите на ръцете през косата, от горе до долу, както се решите с гребен. Ако си служите с гребен, зъбците му трябва да бъдат доста гъсти. Обаче разчитайте повече на ръцете си, отколкото на гребена, както войникът разчита на своя нож, а не на богатството си. На бойното поле помага ножът, а не богатството. Носиш ли оръжие, трябва да разчиташ първо на себе си, а после на него.
Един търновски адвокат пътувал от Търново до Севлиево. Той носел два револвера за зор-заман. По пътя го срещнали разбойници. Хванали го и започнали да търсят пари в джобовете му. Освен револверите нищо друго не намерили. Те го запитали: Защо носиш тия револвери? – За зор-заман. – По-голям зор-заман от този има ли? Набили го добре и го пуснали, като му казали: Друг път да носиш пари със себе си! Пари искаме ние.
Новото разбиране изисква от всички хора познаване на законите, които действуват в човешкото съзнание. Не е важно как живеят сегашните хора, но как трябва да живеят. Днес навсякъде се води класова борба. Богатият и бедният разрешават въпросите на живота, но всеки от свое лично гледище. Те не разглеждат въпросите от гледището на ближния. Много време ще мине, докато дойдат до Божественото гледище, до гледището на Първата Причина. – Какво става в света? – Каквото и да става, не се смущавайте. Каквото става, всичко е на мястото си. Ако една река излиза от бреговете си и залива полето, не се смущавайте. След време тя ще се прибере в своето корито. Водата на реката ту се повдига, ту спада. Някога тя лъкатуши наляво-надясно. Какво иска да каже тя с това? Ако вървиш наляво в живота, ти даваш път повече на чувствата; ако вървиш надясно, даваш път на мислите си, т.е. на светлината. Лъкатушенето наляво и надясно трябва да бъде музикално, например в такт 4/4. Как се движи ръката в тоя такт? Надолу, наляво, надясно и нагоре. – Кой човек е по-силен: който слиза или който се качва? – Който се качва, губи много енергия и обеднява; който слиза, печели енергия и забогатява.
И тъй, ако реките не течеха, ако слънцето не изгряваше, ако хората не работеха, ти никога нямаше да имаш условия за работа. Колко хора са мислили и работили в областта на музиката, докато създадат музикалната таблица! Вие се ползувате наготово от труда на милиони хора. За да бъдеш добър музикант, първо трябва да разбираш закона на своя двойник, да можеш да вкарваш двойника си в цигулката. За да бъдеш добър певец, трябва да вкарваш двойника си в гърлото; за да бъдеш добър философ, трябва да вкарваш двойника си в мисълта.
Казвате: „Повтарянето е майка на знанието.” Според вас ще станеш учител и всяка година ще учиш децата да събират, изваждат, умножават и делят. След 30 години еднообразна работа мислиш ли, че си научил нещо? Според мене това е неестествена система. Първата година ще преподавате събиране, втората – изваждане, третата – умножаване, четвъртата – деление. След това ще вземете действията с простите и десетичните дроби, просто и сложно тройно правило и т.н. Така ще свършите целия курс по математика. По този начин и децата ще учат, и ти ще учиш. Сега децата учат, а ти само изпълняваш. Каквато работа и да вършиш, всеки ден ще внасяш по нещо ново. Да повтаряш нещата, това не е придобиване на знание.
Какво ще кажете, ако ви дам задача в продължение на 24 часа на всеки пет минути да изговаряте по една формула. Значи в 24 часа ще изговорите 288 формули. Ще се отегчите и ще се откажете от задачата.
Като ученици пазете се от обезсърчаване. Ако се обезсърчавате от човешки работи, това е на място. Да се обезсърчавате от Божествени работи, това не се позволява. Не се обезсърчавайте и от смъртта, но знайте, че тя е най-голямото ограничаване, а животът – носител на най-голямата свобода. Христос казва: „Това е живот вечен, да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си проводил.” Щом познаеш Бога, ти се прощаваш с бедността, с болестта и със смъртта. Ти вечно ще живееш и ще се развиваш. – Какво нещо е Бог? – Оня, Който каже нещо и става – това е Бог. Всички същества Го слушат и изпълняват Неговата воля.
Питате: Коя е причината за обезсърчаването? – Научният прах. Той е потребен за образуването на дъждовните капки. Тъй щото, ако не може да го използувате за друго нещо, създайте поне водни капки от него. Всяка прашинка да образува капка. Иначе, колкото и книги да четете, колкото и да цитирате Шекспир, Гьоте и други писатели и учени, пак гладни ще ходите.
Един ученик отишъл при един адепт с молба да го научи по-главните формули на заклинанието. Адептът му преподал много формули, за което ученикът заплатил нужната сума и тръгнал в света да прилага наученото и да види силата, която се крие във формулите. Още веднага той срещнал мечка в гората. Изговорил една от формулите, втора, трета и като не могъл да отстрани мечката от пътя си, хвърлил се върху нея, хванал я за ушите и започнал да се бори. Най-после, като се справил с мечката, казал: Криво ме е учил адептът. Не трябваше първо мечка да срещна. Мечката представя неблагоприятните условия в живота. Първо ще се справиш с тези условия, и после, като срещнеш мечка, няма да се бориш с нея, но тя сама ще легне на земята пред нозете ти.
Т. м.
32. Лекция от Учителя, държана на 24 юни 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Съдържание на томчето
Малкото добро и малкото зло
Размишление
Ще прочета 10-та глава от Матея, 6–21-ви стих.
Една поговорка казва: „Повторението е майка на знанието“. – Кога повторението е майка на знанието? – Когато е разумно. Ако постоянно търкаш дрехата си с четка, за да я изчистиш, може ли да кажеш, че това постоянство е на място? Две повторения на едно и също място не трябва да стават. В съзнанието на онзи, който повтаря, винаги трябва да става известна смяна. Казваме, че съзнанието на човека не трябва да стои на едно и също място. Казваш: „Истината трябва да се повтаря“. – Не, безполезно е да повтаряш една и съща истина. В съзнанието на онзи, който повтаря истината, както и на онзи, който слуша, непременно трябва да става известна промяна. Ако съзнанието им не се изменя, колкото и да се повтаря истината, нищо не се постига.
Сега, у всички хора има желание да узнаят истината. Питам: Какъв смисъл има товаренето на коня? Конят не мисли, че трябва да се товари, но хората казват, че трябва да го товарят. – Защо? – Без натоварване животът няма смисъл. Товарът взима нещо от вас. Ако товарите коня със сто килограма тежест, какво печели той? – Нищо не печели. В случая конят губи. Ако му сложите товар от 10–50 килограма, той печели нещо, упражнява се. От 50 килограма нагоре той губи от своята енергия. Мнозина не взимат това предвид. Има случаи, когато натоварването има смисъл. Добрият слуга, безкористният труженик не трябва да се товари много. И добрият господар не трябва да претоварва своя слуга. Колкото по-правилно разпределя той работата, толкова по-добре. Чрезмерната работа, в края на краищата, не допринася много. Този закон е верен и по отношение на тялото. Има хора, които от сутрин до вечер ядат, за да се оправят. Да се оправи тялото ти, това е все едно да си в положението на чрезмерно натоварения кон. Ще се натовариш с мазнини, а не с мускули! Това претоварване ще предизвика известна деформация или в лицето, или в ръцете, или в краката. Това наричат надебеляване, напълняване. В този процес няма никакво организиране. Където силите са организирани, там работи известна енергия. Натрупването е физически процес. Там се явява излишна материя, която трябва да се обработи. Какво придобива домакинята, като мете къщата си? Всеки ден тя изнася сметта от стаите, трупа я на едно място, за да я изхвърли навън. Моралът на съвременните хора е подобен на метенето. Днес метеш, утре метеш, докато изхвърлиш сметта навън. С метенето нищо не се постига. Изметеш стаята и мислиш, че си я изчистил. Привидно стаята е чиста, но какъв е въздухът? – Пълен с прах.
Като говоря по този начин, ще излезе, че ви морализирам. Не ви морализирам, но изнасям истината, както си е. Някой сгреши и започне да мете грешките си, иска да се изчисти. Той не подозира колко прах ще вдигне във въздуха. По-добре остави погрешката настрана или я стъпчи, отколкото да я метеш. Вие се отнасяте с голямо уважение към погрешките си, не смеете да ги стъпчете. Вие не знаете, че ако повдигнете една грешка от физическия свят, т.е. ако я преместите, тя ще влезе във вас. Виждаш, че някой направи една погрешка. Ти се запитваш: „Защо става така?“ Щом си задаваш този въпрос, ти преместваш погрешката от физическия свят в своя ум. Където отиваш, носиш погрешката със себе си; на работа ли отиваш, в училище ли отиваш, постоянно се питаш защо стана така. Че е станало нещо, станало е, но не можеш да си обясниш причината. Вървиш по пътя, бързаш за някъде. В ръката си носиш шише с масло. По невнимание падаш на земята. Шишето се счупва и маслото се разлива. – „Защо паднах и счупих шишето?“ – Не търси причината, няма да я намериш. – „Защо стана така? Не можеше ли да не се счупи шишето?“ – Можеше, но се счупи. Какво ще правиш сега? Това са опитности, през които трябва да минете, за да придобиете истинското знание. Само така ще разберете трябва ли да се занимавате с чуждите погрешки. И ако искаш да изправиш една погрешка, трябва да знаеш кога и как да я изправиш. Има случаи в живота, когато не трябва да изправяш нито своите погрешки, нито чуждите. – Защо? – Те са привидни. Следователно по-добре е такива погрешки да си останат неизправени, отколкото да ги изправяте.
Мнозина казват: „Това, което Учителят говори, се отнася до нас“. – Това е крива мисъл. Може да се отнася до вас, а може и да не се отнася до вас. Колкото е вярно едното, толкова е вярно и другото. Например, говоря нещо за някой доктор по философия. Ще кажете, че говоря специално за някого. Не, говоря за доктора по философия. Ако мислиш, че говоря за тебе, ти се оприличаваш на него. Мислиш, че си еди-кой си доктор. Не, ни най-малко не говоря за тебе или за друг някой. В коя наука няма философия? Следователно ти можеш да бъдеш доктор по математика, но естествените науки, по медицина и т.н. За кого тогава говоря аз? Пък и в морала има философия.
Съвременните хора, като говорят за морал, подразбират нещо установено. – Да, човешкият морал е отчасти установен, отчасти неустановен. Какъв е моралът на разбойниците? Съберат се двама разбойника. Единият казва на другия: „Ти ще убиеш еди-кого си“. И той, от солидарност, убива човека. Обаче той има свободата и да не го убие – от него зависи. Това е морал с две страни: отрицателна и положителна. На същото основание ти си свободен и да обичаш, и да мразиш. Кой създаде любовта? – Бог. – Кой създаде омразата? – Човекът. – Как е възможно човекът, излязъл от Бога, да създаде омразата? Значи от един и същ източник да излизат две противоположни неща: любов и омраза. То е все едно, да вземете тона „до“ в ключ „сол“ по два начина: по-ниско и по-високо. – Възможно ли е това? Като говоря за тона „до“, имам предвид едно и също количество трептения. Че някой го взел по-ниско, а друг – по-високо, това не е „до“. В двата тона има разлика, която отговаря на слуха на човека. Който има развито ухо, ще схване тона точно. Чистотата на тона зависи от ухото и от ларинкса на човека. – Как е възможно това? – Много просто. Имаш нужда от известно количество вода, която трябва да налееш за определено време. Отиваш на извора и гледаш – тръбичката е толкова тясна, че едва капе. За определено време не можете да налеете нужното количество вода. Ще кажете, че тук има някаква грешка. Никаква грешка няма. Сменете тръбата, за да тече повече вода. Значи грешките на хората се дължат на техните разбирания. Ако тръбата е тясна, ще я смените с по-широка; ако е широка, ще я смените с по-тясна.
Следователно, ако моралът ти е тесен, ще го разшириш. – „Умът ми недостига.“ – Ще го удължиш. – „Сърцето ми не събира много чувства.“ – Ще го разшириш. – „Не мога да пея.“ – Ще се упражняваш, докато развиеш гласа си. Пеенето има отношение към съзнателния живот на човека. Може да пееш от любов към пеенето; може да пееш и от тщеславие, а може да пееш и за прехраната си. Обаче не можеш да живееш без пеене. Дали знаеш да пееш, или не, това няма значение. Има нещо вътре в човека, което постоянно пее. Ти го слушаш, но не можеш да го изразиш външно.
Какво се разбира под „пеене“? Да пееш, това значи да живееш. Първо ще се научиш да живееш и след това ще се учиш да пееш. Друг важен процес: Не можеш да живееш, без да обичаш. Може да не съзнаваш любовта, но тя работи в твоето сърце. И когато казваш, че сърцето ти се запалило, това показва, че любовта работи в тебе. Сърцето ти отдавна се е запалило, не сега. Колкото е вярно, че сърцето ти се запалило, толкова е вярно, че е загаснало. Това са фигури на речта. Дейността на сърцето никога не спира. Ако изгасне сърцето, и животът изгасва. Като ученици от вас се иска да пеете. – „Ние се стремим към музиката; ние обичаме да пеем.“ – Стремежът към музиката е вложен в човека. Той съзнава, че трябва да бъде добър, здрав, силен, богат. Това не е нищо друго, освен музиката в човека. Стремежът му към музика и пеене го подтиква към живота, който се изявява в различни посоки. Въпреки противоречията, всеки иска да живее. Млади и стари, всички хора обичат живота, всеки иска да се нареди добре. Питам: Когато работите на младите се нареждат добре, става ли същото и с работите на старите? – „Да дойде веднъж Царството Божие на земята, да се наредят работите на всички хора.“ – Ако Царството Божие дойде и вие не сте готови, какво печелите? Всички четете молитвата: „Отче наш, Който си на небесата, да дойде Твоето Царство на земята, както е горе на небето“. Царството Божие е дошло на земята, но само за готовите души. Мислите ли, че мравките ще разберат нещо от идването на Царството Божие на земята? До каквато култура да се повдигнат мравките, никога няма да достигнат културата на човека. – Що е мравката? – Жестоко същество. Най-жестокото същество на земята е мравката. Змията е хитра, лукава, злобна, но не е жестока. Мравката мисли само за себе си; тя трупа храна, осигурява се. Работи извънредно много, поради което е развила само мускули. Тя няма никаква мазнина, суха е като клечка. Когато човек е недоволен, той прилича на мравка. Той иска да бъде самостоятелен, независим, и каквото пожелае, да стане. Това е мравешка култура. Да трупаш по цели дни, да се осигуряваш като мравката, това не е никаква култура. Ще трупаш, ще трупаш, докато направиш цял мравуняк. И мравките имат един неприятел – мравоядът. Като влезе между тях, той проточи езика си напред. В желанието си да вземат нещо от него, те се полепват на езика му и той ти поглъща. Така той използва мравената киселина.
Аз си служа с мравките за обяснение на противоречията във вашия живот. Не е лоша мравешката култура, но в нея има нещо пресилено. Има определена мярка на взимане. Ще взимаш толкова, колкото ти трябва. Ако взимаш повече от потребното за тебе, ще се натъкнеш на големи нещастия. Най-големите борби в света се дължат на мравките, т.е. на дявола в тях. Да благодарим на Провидението, че ни е запазило от мравките. – „Що е дяволът? Къде ще го намерим?“ – Идете в някой мравуняк, там ще го намерите. Най-опасните същества в света са мравките. Опасни са, защото има и невидими мравки – големи и малки. Мнозина са изучавали историята на мравките. Заслужава да се изучава. Много от нещастията в сегашния живот се дължат на архаичните остатъци от мравешката култура. Трябва да се освободим от нея! Обаче има и нещо хубаво в мравешкия живот. Те се отличават с голяма дисциплина, с голям ред и порядък. И във военно отношение те са добре: имат картечници, чрез които изливат мравена киселина. Те имат добри пионери, инженери, учени мравки, които знаят изкуството да консервират. Тези изкуства са добре развити у термитите. Болестта артеросклероза е резултат на мравешката култура. Невидимите мравки в човека знаят изуството да втвърдяват артериите в човека и причиняват склерозата. Когато животът постепенно изтича от човешкия организъм, тогава се създават условия за склероза. Жизнените сокове в ставите престават да действат и се явява ставен ревматизъм. Не се страхувайте. Човек разполага с вътрешни възможности, чрез които може да се справя с всички болести. Казвам: Не се безпокойте! Не си създавайте излишни тревоги. Някога хората се тревожат за нищо и никакво: че някой не те поздравил, че написал в писмото си една по-остра дума, че ти махнал небрежно с ръка и т.н. Това са излишни безпокойства, но има и вътрешни безпокойства, които всеки сам си ги знае. Безпокоиш се, че не си постъпил както трябва; че не си издържал изпита си добре и др. Българинът поздравява със сваляне на шапка, а някога – с кимване на глава. В това отношение американците са по-практични: те поздравляват в махане на ръка. Те свалят шапка само на някоя високопоставена дама или на някоя голяма личност. Във всички прояви на своя живот американците се ръководят от девиза: „Времето е пари“. Пък и икономично е да не свалят шапката си толкова често. Пари струва тя. Изобщо, богатите хора са скъпи на малките работи. Една делегация от женско благотворително дружество отишла при един голям богаташ – англичанин, да иска помощ за дружеството. Докато чакали реда си, те чули банкера да говори строго на слугата си: „Защо не внимаваш, като палиш огъня? Ти запали две клечки кибрит, когато можеше да изгориш само една“. Като чули това, жените си помислили: „И ние сме дошли за помощ при него! Той се кара за две клечки кибрит – голям скъперник бил!“ Банкерът ги поканил да седнат, попитал ги какво искат и понеже разбрал мисълта им, казал: „Да икономисваш, това е в реда на нещата; да даваш, това е щедрост“. Като разбрал защо дошли при него, той подписал един чек от хиляда английски лири и го дал на делегацията. Икономисването е добродетел, а разточителността – порок.
Помнете: Ако не разбирате разумните закони на природата и не ги спазвате, никога няма да бъдете това, което желаете. Например, някой се гневи много и иска да се освободи от гнева. Друг иска да се освободи от съмнението. Никой не може да ви освободи от вашите недъзи. Що се отнася до страданието, то е необходимо течение в света. Как ще спреш течението на водата, която се движи по наклон? Ако поставите препятствие на пътя, шумът ще се увеличи. Следователно всяка противоречива мисъл, която поставяте на пътя на вашите мисли, непременно ще предизвика известен дисонанс. Тя е бент, който предизвиква вътрешно безпокойство. Например, животът е течаща вода, която тече по наклон. Питаш: „Как ще завърша живота си?“ Тази противоречива мисъл е бент, който внася дисонанс в тебе.
Казваш: „Ами ако умра преждевременно?“ Що е смъртта? – Отбиването течението на живота. Като се отбие течението на живота, самият живот губи ли се? – Като се отбие водата на воденицата, самата воденица разрушава ли се? Не, ще се намери отбитата вода и отново ще се вкара във воденицата. Казвате: „Защо идат противоречията? Защо е този дисонанс в нашия живот?“ – Вие сами сте сложили бент на своя живот и се питате откъде имате противоречията. Махнете бента и противоречията ще изчезнат. Тръгваме двама души на екскурзия. Аз нося на гърба си раница от пет килограма тежест, а той – раница 20 килограма тежка. Кой от двамата ще върви по-добре? Аз ще вървя по-бързо, а той ще пъшка след мене, ще моли да го чакам. Не мога да чакам. – „Няма ли човещина в тебе?“ – Ако те чакам и ти носиш толкова тежък товар, какво печелиш? Казвам: Хвърли излишния товар. По-голямата част остави на пътя, а ти носи само пет килограма, за да вървиш заедно с мене. – „Ако останат на пътя, ще се изгубят. После не мога да намеря багажа си.“ – Остави излишъка. Като мине някой пътник, той ще го вземе. Тъй щото, за да вървим заедно, трябва да носим еднаква тежест. Това подразбира да имаме еднакви идеи. Ако си позволиш да ми предложиш аз да взема част от твоя товар, не си на прав път. Нито пък можем да сменим раниците си. Често хората, за оправдание на своя неуспех, казват: „Деца, жена имаме, не можем да се справим с положението си“. – Никакви деца нямаш. Ти си въобразяваш, че децата са твои. Бог ги създаде, а не ти. Щом Бог ги е създал, Той си има грижа за тях. Той е сложил на всяко дете по един килограм раница, колкото може да носи. Ако то е лакомо и иска повече, ти не си длъжен да го храниш. Иска ли детето да го храниш пет–шест пъти повече от определеното, то е на крив път. Има и птици лакоми, които ядат по цял ден. Това е криво разбиране. И хората имат такова криво разбиране за живота. Въпреки това казвате: „Птица е това!“ – Да, и птицата разбира криво нещата, както и хората. Ако птиците могат да се хранят правилно, както хубаво се обличат, те заслужават подражание. Те гладят перата си, мажат ги, по няколко часа употребяват за тоалета си. Оглеждат се, докарват се. Това е добре, но те не знаят как да се хранят. Те се хранят с насекоми, които гълтат заедно с нечистотиите. Тази е причината за краткия им живот. В друго отношение те водят хигиеничен живот. Живеят по горите, спят на дърветата – на чист въздух. По цял ден прекарват на открито, на светлина. Въпреки това животът им е кратък. Причината за това се крие в неправилното хранене. Какъв е изводът от тази мисъл? Добре е вие сами да си направите извода. Казвам: Не поставяйте в ума си нито една мисъл с нейните нечистотии. Щом се натъкнете на такава мисъл, веднага я изхвърлете навън. Писанието казва: „Само чистите по ум и сърце ще видят Бога“. Значи чистите мисли са храна за ума, а чистите чувства – храна за сърцето. По отношение на храната, птиците са като котките. И котката хване мишката и цяла я нагълта, заедно с козината. Следователно философията на живота се заключава в онези мисли, които носят живот и чистота в себе си.
И тъй, ако сте много недоволни, вие трябва да се разтоварите. Някой е натоварен с идеи, които не може да реализира. Например, ти си 50-годишен човек и се стремиш да станеш силен. До 30–40-годишна възраст си бил силен и си придавал нещо към силата си. Обаче от 40 години нагоре, каквито усилия и да правиш, по-силен не можеш да станеш. Колкото повече се увеличават годините, силата ти се намалява. В края на краищата мазнини можеш да натрупаш, но сила не можеш да придобиеш. Растенето е непреривен процес, но минава от един свят в друг. Първоначално човек расте на физическият свят – най-висшият процес. Тялото му расте, главно на височина. После той расте в чувствения свят – в областта на чувствата. Най-после той расте в умствения свят – в областта на мислите. След като е работил човек върху себе си цели 50–60 години, той си изработва един възвишен морал, който го прави угоден на Бога.
Казвате: „Толкова години работихме върху себе си и нищо не придобихме“. – Това е криво разбиране. – „Колко неща преживяхме! Нищо ли не научихме?“ Под „преживяване“ аз разбирам минаване от едно състояние в друго, т.е. от едно място на друго. Например, ти пътуваш през една планинска местност. На едно място ли стоиш? – Не, ти се движиш от едно място на друго, наблюдаваш, учиш се. Това е преживяване. Привидно като че не става никаква промяна в тебе. Всъщност не е така. Фактът, че всеки момент виждаш нещо ново, това говори за промяната, която става в съзнанието ти. Новото, което виждаш, всякога си е съществувало, но за тебе е ново. Срещаш приятеля си, когото добре познаваш. Обаче сега той изглежда по-добър, по-отворен към тебе. Всъщност, той и по-рано е бил такъв, но сега твоята светлина е по-голяма и по-ясно ти разкрива нещата. – В какво се крие доброто на човека? – В неговата чистота. Човек е подобен на извор, чиято вода не съдържа никакви примеси. Това значи да бъдеш добър човек. И който пие от тази вода, всякога да е доволен. Изворът дава на всички от своята чиста вода, не прави никаква разлика. Следователно доброто е онова начало, което служи за развитието на всяка човешка душа. При доброто човек расте правилно, а при злото – неправилно. Посоката на растенето в двата случая е различна. И добрият, и лошият могат да се развиват умствено, обаче резултатите са различни. Злото води човека в мравешката култура, и той събира само за себе си; доброто води човека в по-висока култура. Мъчно мога да подведа към някаква система културата на доброто и на злото. Културата на пчелите, например, е по-висока от културата на мравките. Ако нарушиш техните правила, иде наказанието. Там има жрица, която заповядва. И ако не знаеш как да пипаш кошерите, ще се спреш на пътя на пчелите, където ще опиташ тяхната строгост. Колкото си по-далеч от пчелите, толкова по-добре.
Казвате, че пчелите работят много. Те се отличават с по-голям ред и дисциплина от мравките. Пчелите са по-малко войнствени от мравките. Културата на пчелите ще мине в нова, по-висока фаза на развитие. Те събират мед за себе си, да се осигурят и за през зимата. Въпреки това хората им взимат меда. Пчелите се сърдят, дразнят се, жилят. Хората пък се бранят. В това отношение, мравките, пчелите и хората имат едни и същи чувства – всички защитават своето. Това е естествено. Божественото, което е вложено в човека, трябва да се защитава. Ще го защитаваш, без да излезеш от неговите рамки. Не се смущавай за водата, която изтича от извора. Не се безпокой, че водните капки, паднали на земята, образуват кал. Те правят по-голяма добрина, отколкото пакост. Като не разбирате смисъла на живота, казвате, че животът е лош. Животът не е лош, но вашето разбиране за живота е неправилно. Питаш: „Защо Бог ми е дал такова малко тяло?“ И малкото дете се чуди защо не е голям човек. И то иска да порасне. Малкото дете е създадено по известна система и не може да излезе вън от нея. Никой не знае защо известен човек или животно има една или друга форма.
Когато Бог създал света, на всяко животно дал съответна форма. Понеже магарето не било доволно от своя малък ръст, Бог му дал друга форма: по-голям ръст, дълги уши и способност да реве, отдалеч да го чуват и всички да говорят за него. По-рано хората не го забелязвали, но сега, с тази форма, то им обърнало внимание и те започнали да го впрягат на работа. Магарето си мислело и си казвало: „Чудно нещо, аз мислех, че съм философ, мога да уча хората, а то излезе другояче – те ме учат“. Голям философ било магарето – маг-хахарец. Обаче всички започнали да му се подиграват, да му се смеят, и от голям философ то се превърнало на обикновено магаре. И сега, като започне да реве, хората му се смеят и си спомнят за времето, когато се молело на Бога да го направи голямо на ръст, да стане знатно, като философ.
Сега, да извадим заключението: Щом си недоволен от живота, ти си в пътя на магарето. Щом никой не може да ти угоди, щом искаш неразумни неща, ти си в пътя на магарето. Вие сами си създавате нещастията. Ако използвате това, което ви е дадено, вие ще имате щастието на ангела. Обаче, ако имате заложбите на един изопачен живот, с архаични желания, и мислите, че отсега нататък може да станете учени, вие сте закъснели. Във всички същества, излезли от Бога, са вложени възможности да станат велики. Използвайте тези възможности. Ако не сте ги използвали разумно и сте попречили на Божествения план, вие ще станете нещастни. Човек спада към тази категория – да изменя и коригира Божествения план. Онези от вас, които сте готови, освободете се от непотребното във вашето съзнание. Ако вие не се освободите, отвън никой не може да ви освободи. – „Имаме препятствия.“ – Какви са тези препятствия, отвън никой не ги знае. – „Лош човек съм.“ – Ти сам се спъваш. Никой не знае, че си лош. – „Искам да бъда добър.“ – Искаш да си добър заради хората, те да знаят това. Така сам ще се спънеш. И като станеш добър, пак ще има две мнения за тебе: едни ще мислят, че си много добър; други ще мислят, че зад твоята доброта се крие някаква задна мисъл. Значи всички хора не могат да мислят, че си добър. Тогава ти ще имаш толкова приятели, колкото и неприятели. Съвременните хора се намират именно в това положение. Някога се питаш: „Защо имам толкова неприятели? Откъде дойдоха те? Моля се на Бога, имам добро разположение и изведнъж нахлуе в ума ми една лоша мисъл, и аз се чудя откъде е дошла“. – Това са твоите неприятели. Друг път седиш и се мислиш за светия. Пак нахлуват в ума ти мисли, че си изедник, лош човек; по-лошо същество от тебе няма. Така ти говори нещо в тебе. Ти падаш духом и се питаш: „Защо, Господи, ми даде това страдание?“ – Защото напусна първата форма, която Бог ти даде, иска да станеш маг-хахарец – философ. И вместо да бъдеш маг-хахарец, стана магаре. Вместо да си силен, голям на земята, ти стана магаре, което носи всички укори и подигравки. Казвате: „Магарешка работа!“ Значи необмислена работа.
Какво казал Христос преди две хиляди години? – „Да възлюбиш Господа с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкото си сърце и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. Върху тези две заповеди лежат закона и пророците.“ Учиш хората на закона на Любовта. – „Как ще любим Бога, като не Го виждаме?“ Наистина, ти не обичаш и това, което виждаш. Как ще обичаш това, което не виждаш? Противоречие е това, нали? Питате: „Бог може ли да се хване?“ Това, което се хваща, не е реално. Вътрешно пипане е това, което стои постоянно в твоето съзнание и никога не изчезва. Великият идеал, към който се стремиш, е отвлечен. – „Искам да стана светия.“ – Това е велик идеал. Ако е въпрос да станеш обикновен светия, такива има много по света. Преди да станеш светия, трябва да познаеш хората, ангелите, съществата над ангелите и най-после – Бога. Колко време ще мине, докато познаеш Бога? Казано е: „Това е живот вечен, да познаеш Бога“. Тогава ще изчезнат противоречията.
Някога аз си представям известни положения, привидно невъзможни. Например, обичам един кон и търся начин да изразя обичта си към него. Как ще я изразя? Ако сложа на краката му ръкавици, ще се ползва ли той от тях? Щом го обичам, първо трябва да се заема да превърна копитата му в ръце и крака, подобни на човешките. Тогава ръкавиците имат смисъл. Някога и вие не знаете защо ви са ръкавици. Като ви дадат, казвате, че не ви стават. Това показва, че сте недоволни от идеята. То е все едно, че идеята не струва. Не, има някакъв дефект във вас, който трябва да се изправи.
Като говоря по този начин, вие мислите, че като отидете на онзи свят, веднага ще се изправите. Ако е така, аз мога още днес да ви дам билет да отидете на онзи свят. За три–четири часа ще отидете. Обаче, като влезете в онзи свят неподготвени, веднага ще кажете: „Моля ви се, вземете си билета, искаме да се върнем назад. Да останем още на земята“. Отиването на онзи свят не е механически процес. Ако не си готов за там, ти ще изгубиш и малкото, което имаш. А това, което търсиш, не знаеш дали ще го намериш. И тогава ще се намериш в положението на маг-хахареца. Мислиш, че като отидеш на небето, ще бъдеш щастлив. Ни най-малко няма да бъдеш щастлив. За да живееш на небето, трябва да имаш схватлив ум и добре развито сърце, да схващаш всичко, което става там, и да се ползваш от него. Там редът е съвсем друг, не е като на земята.
Бъдете доволни от живота на земята, за да използвате условията, които ви се дават тук. Това значи да придобиете правилна философия за живота. Като не разбирате живота, вие бързо се произнасяте за хората. Казвате, например, за една сестра, че не е духовна. – Как разбирате кой човек е духовен и кой не е? Каква е вашата мярка за определяне духовността? Ако е въпрос да определите интелигентността на човека, това е по-лесна работа. Колкото повече светлина възприема и обработва той, толкова е по-интелигентен. Аз не говоря за физическата, но за духовната светлина. Очите мъчно възприемат силната физическа светлина. Например, пътувам в тъмна нощ през гората. В първо време, мъчно вървиш – тъмно е. Обаче след време очите ти се нагаждат и започваш да виждаш в тъмнината. В това време някой иде срещу тебе с голяма светлина, която насочва право в очите ти. Започваш да се дразниш, свиваш очите си, мръщиш се. В случая ти си по-доволен от тъмнината, отколкото от ярката светлина. Добро нещо е светлината, добро нещо е и тъмнината, но когато си почиваш. Иначе в тъмнината човек изпада в заблуждения. В една тъмна нощ една американка попаднала на края на града и бързала по-скоро да излезе в някоя осветена улица. В това време я настигнал един негър, прегърнал я, целунал я и тръгнал с нея, да я придружи. Като мислела, че е някой благороден американец, тя приела услугата му. Каква била изненадата, когато още при първия фенер тя видяла, че негър я придружава. Веднага тя извикала стражар и го предала, за което му наложили голяма глоба. За да не плаща глоба, негърът трябваше още в тъмнината да се отдалечи. Грешката е там, че той я придружил до светлината и тя видяла черното му лице.
Някога и вие искате постъпките ви да излязат на бял свят, всички да ги видят. Обаче не знаете, че за някои от вашите постъпки, изнесени на светлината, ще ви глобят. Вашият живот е драма или комедия: някога е весел, а някога – тъжен. На земята срещате добри хора, но срещате и хора с черни лица, поради което се обезсърчавате и казвате: „Не струва да се живее“. Съгласен съм с вас – по стария начин не струва да се живее. Обаче по нов начин, с ново разбиране струва да се живее. Мъчно се минава от стария в новия живот, но ако можеш да се повдигнеш на една стохилядна от милиметъра, това е голямо постижение. Ако си недоволен от живота, кажи си: „Не искам да бъда маг-хахарец“. Кажи и направи! Превърни недоволството в доволство и благодарност. Защо ще мислиш как да разпределиш богатството си, какви благодеяния да направиш. Според мене всяко благодеяние, направено без любов, изопачава човешкия живот. Днес не се изискват благодеяния, но любов. Любов се иска от хората! Дойде при тебе един здрав човек, иска помощ, оплаква се, че пропаднал. Не му давай пари, дай му мотика в ръка. Нека дойде с тебе заедно да копаете, да жънете на нивата. – Бил беден. – И беден да е, вместо да роптае и мърмори, нека работи. Ако и вие, като просяците, по цели дни мърморите, изказвате недоволството си от Бога, какво ще постигнете? Всеки ден ще се повтаря едно и също нещо. В това повтаряне няма никаква придобивка. Недоволството нищо не допринася. – „Никой не ни обича.“ – Това е крив възглед, това е заблуждение. Каквото дадеш на човека, той все ще бъде недоволен.
Един българин се оженил за млада, красива мома. Той бил доволен от нея, но само едно не харесвал – не могла да работи. Тя била слаба, нежна, скоро се уморявала. Той се разговарял с Господа: „Господи, защо ми даде толкова слаба, нежна жена, да не може да работи?“ Бог взел тази жена при себе си и след време му дал втора: здрава, енергична, способна за всякаква работа. – „Сега, Господи, съм доволен.“ Обаче в скоро време той започнал да се оплаква и от нея. – Защо се оплаквал? – Често го биела. Щом не постъпвал, както трябва, тя го набивала на общо основание. Сега и на вас казвам: И вие, като този българин, може да минете и през едното, и през другото състояние. И двете състояния ще ви натъкнат на противоречия: в първия случай ще бъдете недоволни, че всичките ви желания не са задоволени; във втория случай желанията ви ще бъдат задоволени, но ще ви бият. И в двата случая сте в противоречия, които вие сами си създавате. Като не разбирате причината за противоречията, обвинявате Бога, природата, условията. „Защо природата не ми е дала повече блага?“ – Не говориш истината. Природата е крайно щедра. Тя дава на човека, колкото иска. Важно е, че той не може да се справи разумно с даденото, поради което изпада в противоречие.
Истинската философия на живота се заключава в това: всеки даден момент да бъдеш доволен от най-малкото добро, което Господ ти е дал. Следващият момент ще дойде друго добро. Не се стремете към най-голямото добро. – Защо? – Защото то води към голямото зло. Който е доволен от малкото добро, ще получи и голямото добро; който е недоволен от малкото добро, голямото добро никога не ще му се даде. И обратно: Бъди доволен от малкото зло, за да не дойде голямото зло. Такъв е законът. Ако не приемеш малкото добро, голямото няма да дойде; ако не приемеш малкото зло, голямото зло ще дойде. Ето защо, за да се избавиш от голямото зло, приеми малкото зло. Вие постоянно се молите на Бога за много работи. С вас заедно се молят милиони същества. Всеки иска нещо от Бога. Той трябва да дава. И като дава, едни са доволни, други са недоволни от Него. Мислите ли, че Бог е доволен от вас? Той се чуди как да ви помогне, да ви направи умни и добри деца. Вие се чувствате нещастни. Искате да постигнете всичките си желания. Дойде една идея в ума ти, искаш непременно да я реализираш, но не успяваш – идеята ти изчезне. Дойде втора, трета, четвърта идея – всички изчезват. Казваш: „Нищо не постихнах!“ Религиозен си, стремиш се към Христа. Един ден забелязваш, че Христос се отдалечава от тебе. – Защо се отдалечава Той? Положението ти е подобно на това на младия момък, който има възлюбена. В първо време, тя е готова да направи всичко за него, да се жертва. Оженват се: тя му готви, пере, чисти къщата, но той все ще намери нещо, от което да е недоволен и да каже обидна дума. Тази дума застава като препятствие на нейната любов. Обидните думи се нижат една след друга и любовта на младата жена се намалява. Той си казва: „Едно време тя ме обичаше повече“. – И ти я обичаше повече. Обидните думи отдалечават любовта от човека. Мъжът представлява физическия живот, с който трябва да се справите. Жената представлява вътрешния живот в човека. Мъжът изгражда къщата, а жената я измазва и нарежда. Мъжът донася дърва и вода, а жената наклажда огъня. Както виждате, работата между мъжа и жената е строго разпределена. Също така, работата е разпределена между ума и сърцето. Ако не разбирате така живота, вие ще се натъквате на вашите атавистически мисли и желания. Затова, като погледна лицето на съвременния човек, виждам изразено на него голямо недоволство. По него се чете пътят, по който е минал човек – буен или спокоен. Погледни линиите на лицето си и сам ще прочетеш това. Дисхармонията върху линиите на лицето се отразява и върху другите удове на организма: на дробовете, на стомаха, на краката. Дробовете и стомахът нарушават своята нормална дейност. За да възстановите хармонията в своите умове, трябва да работите върху себе си и да се молите усърдно.
Казвате: „Едно време ние се молехме много. Сега, колкото повече минава времето, толкова по-малко се молим“. Според мене, да се молиш, това значи да си свободен. Ще се молиш от сутрин до вечер и да ти е приятно, че се молиш. Казано е: „Постоянно се молете“. Само свободният може да се моли. Няма по-велико нещо за човека от молитвата, т.е. от разговора си с Бога. Всичко на земята зависи от молитвата на хората, но не както сега се молят. Съвременната култура е на маг-хахареца, всички се стремят към грандиозни работи. Бог е натоварил хората с техните градниозни желания и те трябва да се разтоварят.
Новата култура ще почне при нови условия. Първото правило на новата култура е следното: Най-големият и най-силният ще слугува на слабите. Значи силните ще слугуват, а слабите ще се учат и ще бъдат признателни. Онези от вас, които са силни и знаещи, трябва да служат. Онези, които нищо не знаят и са слаби, да се учат и да благодарят. При това положение няма да има никакво различие между хората. Сега има три категории хора: силни и слаби, умни и глупави, възрастни и деца. Под „дете“ не разбирам кресливото, плачещо, но дете, което само при един поглед от страна на бащата разбира какво трябва да направи.
Сега у вас се явява мисълта да покажете на света, т.е. на светските хора, че не сте като тях. Всеки човек иска да бъде щастлив и може да бъде. Обаче трябва да се знае истинският път за придобиване на щастието. Как ще направиш грешника щастлив, щом той иска пари? Как ще стане щастлив онзи, който мисли само за материални блага? Той иска да си направи къща, за да печели с нея. Не го разубеждавай, остави го да направи къщата си. Като загази някъде и не може да си помогне, тогава иди при него, дай му съвет, помогни му да довърши къщата си. Така той ще разбере кой е правият път, който води към щастието. Виждаш един горд, самонадеян човек. Не го ругай, но остави го да се проявява, както разбира. Той ще се облича хубаво, ще живее като аристократ, докато изгуби всичко, каквото има. След това, можеш да му дадеш съвет, да му покажеш как трябва да живее. Казвам: Спасението е в изобилието. Когато има много хляб, въпросите лесно се разрешават. Когато хлябът е малко, тогава идат противоречията. Ако имам само един хляб, как ще ви задоволя? Ще ви дам по една хапка. Но ако имам хиляда хляба, на всеки ще дам по три–четири, всички ще бъдат задоволени. Ще кажа: Яжте, колкото искате!
Някога вие искате Господ да ви говори. Имате ли радио, с което да се съобщавате с Господа? Горе на темето имате едно радио. Отворете го и слушайте! Ако радиото ви не работи, извикайте някой майстор да го инсталира. Искаш да се съобщаваш с ангелите. И за тях има радио – отпред на главата. Искам да се съобщавам с умните хора – тяхното радио е горе някъде, отзад на главата. Човек има още няколко възможности да се сношава с външния свят. Обикновено човек си служи с едно–две радиа, свързва се със същества от низшия свят, които съобщават всекидневни, дребни новини.
Един американец отишъл да говори по телефона с един свой приятел, с когото не се виждал десет години. В това време жената на приятеля му била при него и слушала разговора. Той казал: „Ще ми дойде един приятел на гости – не съм го виждал десет години“. Жената отговорила: „Сега не е време за гости, не искам този приятел да дойде“. Тя мислела, че се разговаря с мъжа си, а приятелят му чул целия разговор. Питам: Какво трябваше да каже тя на мъжа си? – „На драго сърце, нека дойде твоят приятел у дома.“ Така някой ангел ви каже по радиото: „Искам да ви дойда на гости, ще доведа и мои приятели“. Обаче жената се обажда: „Не искам сега гости“. Това са разговорите на съвременните хора. Те са хора на крайните промени. Хората са толкова променчиви, че аз им се чудя. Никога човек не е доволен от това, което има.
Коя е основната идея на днешната лекция? Аз не засягам вашия стар живот, т.е. вашите стари капитали. Той е за вас. Новия капитал трябва да сложите в действие. Това е любовта към Бога. Мислете повече за любовта към Бога и за приложението в живота. Любовта към себе си и към ближния е доста разбрана за вас. Ако има нещо, което куца у вас, това е любовта ви към Бога. Когато тази любов проникне във вас, тогава правилно ще се прояви и любовта към ближния и към себе си. Бог – това е третият елемент, това е новата култура. Не можете да бъдете щастливи, докато не обичате Бога. А това значи да обичате целия свят, да обичате всичко живо. Да обичаш Бога – най-съвършеният в света, това е смисълът на живота. Като любиш Бога, не трябва да мислиш, че той те обича повече от другите или че ти стоиш по-горе от тях. Като обичаш Бога, всякога ще бъдеш готов да заемеш последното място, което Той може да ти даде.
Сега всеки човек се мисли за нещо. Вие изключвате малките същества от вашия живот. Щом изключваш най-малкото същество в себе си, ти не обичаш Господа. Това същество е препятствие на твоя път. Внимавай да не поставяш на пътя на своя ум, сърце и воля някакво препятствие. На друг език казано: „Ще вземеш последно място“. Така ти ще изгубиш по-малко време, отколкото да си проправяш насила път. Ще кажете, че любовта към Бога е непостижима идея. За онзи, който не разбира живота, тя е непостижима. За онзи, който разбира, тя е постижима. Колкото повече противоречия, препятствия и дисонанси се явяват в живота ви, това показва, че любовта се увеличила. Важно е препятствията да се премахнат. Обаче Любовта, като сила, ще си остане.
Прочетете 10-та глава от Матея, от 10–21-ви стих. Извадете вътрешно заключение от прочетеното и от това, което чухте в лекцията. Аз не искам да го приемете буквално. Ще го дъвчете, докато извадите нещо ценно за вас. Нека останат в ума ви две важни правила: Бъдете доволни от най-малкото добро и от най-малкото зло. Ако не сте доволни от това, ще се натъкнете на големи мъчнотии. Малкото зло ви се струва голямо, а малкото добро не ви задоволява, струва ви се малко.
Бъдете доволни от най-малкото добро.
Бъдете доволни и от най-малкото зло.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 19 юни 1932 г., София, Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Погледът на Бога
5 ч.с.Изгрев, София.
Т. м.
Сега ще хвърля малко светлина върху един неясен за вас въпрос. Учените, като надникнат в тази област, събуват обувките си, защото те са тежки и нечисти. Дойдеш ли до това място, ще събуеш обувките си, ще свалиш шапката си, ще влезеш бос и гологлав. Ще оставиш настрана всички стари разбирания за живота и така ще влезеш. – Защо? – Мястото е такова. За всяко място се изискват специални прояви. Когато войникът отива на бойното поле и среща неприятеля си, веднага вади ножа си и реже глави. Там това се счита за геройство. Ако същият войник влезе в общество между мирни хора и започне да реже главите им с ножа си, тук това геройство няма смисъл. На бойното поле ножът е на място, но в мирното общество той трябва да бъде скрит в ножницата. Значи известни идеи могат да се реализират само при известни условия. – Какво отношение има тази идея към нас? – Тя е само за обяснение. Вие трябва да имате една мярка, с която да мерите нещата. Тя може да е взета от Природата, може и да е произволна.
Хората си служат с много произволни мерки. Например мярката една педя. Тя е приблизителна мярка, не е абсолютна, но може да се вземе и като мярка на Природата. Тази мярка не е абсолютна, защото педята на всички хора не е еднакво голяма. Като кажем една педя, тя може да бъде на юнак, на малко дете, на светия, на баща, на майка и т.н. Англичаните си служат с една мярка "инч", приблизително два и половина сантиметра; французите си служат с метъра, приблизителна мярка – една 40-милионна част от земния меридиан. Това са все относителни мерки. Мерките, с които си служим на физическия свят, по отношение на Природата са абсолютни. Това е твърдение, което трябва да се докаже. Обаче доказването още не е самата истина. Много неща можеш да докажеш, без те да са истинни. Например доказано е, че земята се движи около своята ос и около слънцето. С каква бързина се движи, не е точно определено. С каква бързина се движи слънцето в известна посока, и това не е точно определено.
Казвам: Не се спирайте пред въпроса как се движат небесните тела и с каква бързина. Те се движат като хората. Изобщо всички тела, които се движат, се намират в известно отношение помежду си. И това не е абсолютна мярка. – Защо? – Защото абсолютната мярка не се изменя: нито се скъсява, нито се удължава. – Какво от това, ако дадена мярка се скъси или удължи? Има ли някакво престъпление в това? – Нищо лошо няма, но какво ще каже търговецът, ако при купуването на плата се мери с мярка, която се скъсява, а се продава с мярка, която се удължава? Какво печелиш, ако купуваш плат с мярка, която се скъсява, а продаваш с мярка, която се удължава? Не само че не печелиш, но губиш: купуваш по-малко, а продаваш повече. И вие в своя живот се натъквате на такива противоречия. Зачеваш една идея с една мярка, прилагаш я с друга. С каквато мярка започваш, с такава трябва да свършваш. Каквато мярка прилагаш към себе си, такава трябва да прилагаш и към ближния си. Това е закон. Ако не спазвате този закон, всякога ще се натъквате на противоречия. Това е животът на квадрата.
Колко точки има квадратът? – Четири видими и една невидима, т.е. четири нереални и една реална – център. Четирите точки представят границите на квадрата – въображаеми точки. За да се създаде центърът, той трябва да мине през четири състояния, т.е. през границите на квадрата. Същата идея можем да изкажем на математически език: Едно имагинерно, т.е. въображаемо число, взето в четвърта степен, дава единица. – Какво представя единицата? – Реалност, свалена на физическия свят от някой друг свят. Като говорим за физическия свят, имаме предвид триизмерното пространство. – Колко измерения имат духовният и умственият свят? – Духовният свят, т.е. светът на чувствата, има четири измерения, а умственият свят – пет измерения. Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от четириизмерния свят на физическото поле? Как се проектират правата линия, плоскостта и тялото от умствения свят на физическото поле? Мислете върху тези въпроси. И да не можете да си отговорите, все ще придобиете нещо. Например, какво разбирате да се умножи единицата четири пъти сама на себе си? Казвате 1 х 1 х 1 х 1 = 1. При първото умножение става сгъстяване на материята; при второто умножение материята се сгъстява повече; при третото – още повече, и т.н. Материята се сгъстява, а обемът се намалява. В края на краищата резултатът е пак единица. Това са физически обяснения.
Казвам: При първото умножение се явява противоречие в ума, при второто – в сърцето. Не може да се движиш в гъста среда, без да се натъкнеш на противоречия. Колкото по-гъста е материята, толкова по-голямо е противоречието. Като не разбираш отношенията между нещата, казваш: Моят приятел не ме обича. – Как познаваш това? Как ще го докажеш? – Много е сериозен, гледа ме строго, не се усмихва. Питам: Ако куклата на твоето дете е засмяна, всъщност весела ли е тя? Ако е строга, такава ли е тя? Нито е сериозна, нито е весела. Ако се основавате само на външността, вие си служите с мярка, която сами не разбирате. Казваш, че отношенията на твоя приятел не са такива, каквито трябва да бъдат. Какви трябва да бъдат, сам не знаеш. Ти искаш нещо, което не знаеш какво трябва да бъде. – Той е длъжен да ме обича. – Как ще те обича? – Ти идеш от незнайното към знайното. Аз пък започвам от знайното към незнайното. Ходиш по земята и казваш: Искам да нося парите със себе си. – Добре мислиш. Докато си на твърдата почва, няма по-голямо благо за тебе от парите. Те дрънкат в джоба и ти се уповаваш на тях. Какво ще правиш, ако си във водата? Ако туря сто килограма злато на гърба ти, какво ще бъде твоето положение? Ако влезеш в един въздухообразен свят, какво ще правиш с парите? Те са нужни само за твърдата почва. Влезеш ли във водата и във въздуха, нямаш нужда от пари. Парите са средство само за физическия свят. Това, което е средство за физическия свят, не е средство нито за духовния, нито за умствения свят.
Помни: Всяко нещо е вярно и истинно само при известни условия. Любовта на някого е истинска при дадени условия. Щом се изменят условията, и любовта се изменя. Лошите отношения са такива при едни условия, а добри – при други. – Как да разберем това? – Както искате. Не се страхувайте, че не разбирате нещо. Ако разбирате всичко, повече ще грешите. Малкото дете може да знае много неща за коня – какво представлява той, колко може да препуска, но едно нещо не знае – да язди кон. Щом се качи на коня, веднага ще се намери на земята. Конят познава, че на гърба му седи неопитно дете. Друго дете не знае нищо за коня, но умее да язди. Качва се на коня, здраво хваща юздите му и върви напред. В такива положения изпадате и вие. Много неща знаете, но не можете да яздите. Някога знаете малко неща, но умеете да яздите. Важно е да имаш абсолютна мярка за нещата и да разполагаш със знанието на Природата. Само тогава ще бъдеш господар на положението – господар на себе си. – Кои неща се владеят? – Главно неодушевените. Дойдете ли до одушевените, т.е. до разумните, и те могат да се владеят, но взаимно: едно същество владее друго, него владее трето и т.н. Казваш: Аз съм господар на условията. – Отчасти си господар, но не напълно. Можеш ли да владееш условията на целия кръг? Можеш ли да владееш условията извън кръга?
Сега, като се говори за влияние, виждаме, че едно съзнание влияе на второ, второто – на трето, третото – на четвърто. Така са свързани съзнанията на всички хора. – Кой изпитва най-силно тежестта на тези влияния? – Първият. Той се намира под непосредственото влияние на всички, които са над него. Какво ще правиш, ако всички съзнания не са разположени към тебе? Ти си син на средно заможни хора и зависиш от тях. Искаш да имаш кон, да го яздиш, но пари нямаш, не можеш да си купиш. Майка ти и баща ти също нямат пари, не могат да задоволят желанието ти. Имаш желание, но срещаш ограничение. Какво ще правиш? Ще реализираш това, на което си господар. Ще разчиташ на краката, на които си господар. Вложи повече грижа за краката си, отколкото за въображаемия кон. Ти не си господар на коня. Не мисли за хубавия кон със здрави, добре направени юзди. Това е едно от непостижимите желания за тебе. Искаш да следваш по математика – не можеш; искаш да изучаваш физика, химия – пак не можеш; искаш да станеш учен – не можеш; искаш да станеш министър – не можеш; цар да станеш – не можеш. Най-после казваш: Защо Бог е наредил така нещата? Бог е наредил всичко добре, но ти си ограничен, посредствен човек, невежа, не можеш да реализираш желанията си.
Какво представлява невежеството? – То е нещо неразбрано. В известни случаи невежият постига повече от учения. Невежеството съдържа потенциална енергия в себе си, а знанието – кинетична. Знание е това, при което потенциалната енергия се превръща в кинетична. Невежа е оня, който няма съзнателно отношение към разумността. Казваш: Не разбирам нещата, невежа съм. – Не е така. Между неразбирането и невежеството има разлика.
Казваш: Не зная какво нещо е любовта, невежа съм по отношение на нея. Отговарям: Нямаш отношение към любовта. – Не съм добър човек. – Нямаш отношение към доброто. – Лош човек съм. – Имаш отношение към злото. – Лесно се гневя. – Имаш отношение към гнева. Можеш да се гневиш само ако обичаш и ако мразиш. Първо обичаш, после мразиш. Невъзможно е да мразиш, ако не си обичал. Омразата е инертно състояние, резултат на любовта. Щом престанеш да обичаш, идва омразата. Любовта е отношение, което допринася известна полза. Всяко отношение, което не допринася никаква полза и при което нещата не се реализират, наричаме омраза. Всичко, което не можеш да реализираш, се отпечатва в съзнанието като препятствие, като противоречие. Мразиш някого, защото те спрял в пътя и ти препятства да реализираш желанията си.
Сега не е въпрос до същината на нещата, но до отношенията, които трябва да се изявят. Има неизявени отношения, както има и непостигнати желания. Какво става с любовта на двама души? Каква е вашата опитност? Каквото и да кажете, всичко ще бъде временно. Такива са отношенията и между търговците. Сдружават се двама търговци, работят заедно четири-пет години, след което капиталът изчезва и фирмата фалира. След това те вече не се срещат. Какво остава от тяхната фирма, от отношенията помежду им? – Нищо друго освен дрехите и платовете, които са продавали на хората. Това са фирми еднодневки, обаче има и по-дълготрайни фирми. Аз ви навеждам на ред разсъждения, за да разберете, че има неща непримирими, а други – необясними. Ако всички неща се обяснят, ти ще станеш по-нещастен, отколкото си бил. – Защо става така, не питай.
Един млад, красив момък се оженил за царската дъщеря. Той бил крайно щастлив, че постигнал желанието си. Докато го постигне, той бил нещастен. Щом го постигнал, щастието му се усмихнало. Един ден той хапнал малко чесън и се явил при царската дъщеря. Понеже миризмата на чесъна й била противна, тя не могла да му прости това невнимание. Веднага заповядала да му ударят 25 тояги и го изпъдила. Малка причина произвела голямо нещастие. Сега той се почувствал по-нещастен, отколкото по-рано. Тя казала: Не мога да простя на моя възлюбен, който за една скилидка чесън е готов да ме отрови.
Да се върнем към квадрата, да дойдем до онова поле, в което може да работите. Който работи в известно поле, мисли, че е разрешил всички въпроси. Например той знае бояджийството и се е осигурил до известна степен. Но какво може да постигне с бояджийството? Ако е между хората, има смисъл; ако е между птиците, където всяка птица се боядисва сама още от рождение, какво ще прави с този занаят? Ако всяка птица се ражда с боядисана дреха, на кого ще боядисвате дрехите? И до днес хората живеят със стари, архаични идеи на миналото, които нямат вече никакво приложение. На същото основание и птиците, веднъж боядисани, не се нуждаят от пребоядисване. Ако ги боядисвате външно, ще развалите онази боя, която Природата им е турила. Питаш: Защо приятелят ми не ме обича? – Откъде знаеш, че не те обича? Според мене той не може да не те обича. И двамата сте боядисани с любовта, не можете да се откажете един от друг.
Сега ще ви дам една мярка за любовта, да знаете какво значи любов. Ти никога не можеш да обичаш, ако не те е погледнал някой с окото на любовта. Това е станало някога още при излизането ти от Бог и влизането в Битието. Ти си запомнил този поглед и постоянно търсиш човека, който те е погледнал. Тук го търсиш, там го търсиш, но не можеш да го намериш. Заради него ти обичаш всички хора. И да не го намериш, ти пак си щастлив – знаеш, че един те е погледнал, той е внесъл всички добри подтици в тебе. На него се дължи твоето добро. Много хора могат да те погледнат, но техният поглед е второстепенен, т.е. допълнение към първия. Първият поглед създава правата линия, т.е. отношението между две разумни същества. Точката А на правата АВ е този, който те е погледнал; правата е мярката, с която измерваме нещата, а точката В – онзи, когото гледат. Този поглед наричам поглед на Бога, на ангелите, на светиите, на майката, на бащата. Който пръв те е погледнал, той е запалил свещта на твоето съзнание, свещения огън на твоя живот. Той от векове те гледа и поддържа огъня в тебе. Кой е той, как се казва, не знаете. Имате ли писмо от него? Срещали ли сте го? Като реалност той се проявява навсякъде.
Следователно, ако не виждаш Бог навсякъде – в хората, в растенията, в животните, не можеш да Го видиш и в човека. Жаден си, отиваш при един извор, пиеш вода и уталожваш жаждата си. Изпитваш една приятност и мислиш – какво означава тя. Това е Бог, Който уталожва жаждата ти. Това е погледът, отправен към тебе. Когато лек ветрец полъхва, това е диханието на Бог, т.е. първият лъч на слънцето, който милва лицето ти. Имаш известно разположение, но не знаеш откъде идва то. После си спомняш и казваш: Веднъж пих хубава вода. Това е минало нещо. - Защо нещата минават и заминават? – За да ви предадат нещо от себе си. За това е нужно яснота, разбиране. Ако напишете думата любов и върху нея напишете мъдрост, истина, правда, добродетел, ще разберете ли написаното? Такова наслояване става и във вашето съзнание. Нямаш право на мястото на любовта да поставяш други идеи или добродетели. Това пространство трябва да бъде свободно от всякакви идеи. Не можеш в един и същ момент да обичаш двама души. И те не могат да заемат едновременно едно и също пространство. Ако това стане, идеята ще потъмнее в съзнанието ти. Ако трима-четирима души заемат мястото на любовта, ти ще изгубиш всичката любов. Това не показва, че нямаш право да обичаш повече хора, но за цялото трябва да се образува по-широк кръг. Щом обичаш двама души едновременно, съзнанието ти трябва да се разшири. Като обичаш всички хора, съзнанието ти трябва да се разшири още повече. Всеки човек трябва да заема мястото си в пространството.
Често се говори за време и пространство. Времето е мярка на живота, а пространството – условия, при които се реализират нещата. – Как ще превърнеш едно състояние в друго? Неразположен си, тревожиш се за нещо. Има тревоги, които лесно се сменят; има тревоги, които мъчно се сменят. Например удариш крака си, отвори се рана и ти се тревожиш да не би раната да се усложни, да гангреняса. – Какво трябва да направиш? – Ще превържеш раната с мехлем, който унищожава действието на гангрената. Това е физическо превръщане на едно състояние в друго. Обаче има начин за превръщане на едно психическо състояние в друго.
Мнозина се оплакват, че не могат да постигнат желанията си. Радвайте се, че има непостижими неща. Всяко нещо, което се постига, лесно се забравя; непостижимото не се забравя, защото в желанието си да го постигнеш постоянно мислиш за него. Много естествено. Докато не си ушил дрехата си, мислиш как да я скроиш и ушиеш, кога ще бъде готова и т.н. Щом се ушие, започваш да я носиш, докато се скъса. След това я захвърляш и не мислиш за нея – постигнал си я вече. Между дрехата и тебе няма никакво отношение. Значи към всяко нещо, от което лесно се отказваш, имаш временно отношение. Ако дрехата ти е добродетел, можеш ли да я захвърлиш? Щом я захвърлиш, ти си изгубен. Без такава дреха не може да се живее. Хвърлиш ли я от гърба си, ще се простудиш, както става през зимата. Вън при температура 30 Со студ ти събличаш дрехата си и оставаш леко облечен. Ако излезеш на студа гол, без дреха, лесно ще се простудиш, ще измръзнеш и ще изгубиш съзнание. Такова е положението на всеки човек на земята, който е изгубил своите добродетели. Добродетелта е дреха, която свалиш ли веднъж, оставаш гол и се простудяваш. Щом външната температура те смрази, с тебе всичко се свършва. За да живееш, трябва да носиш добродетелта като дреха на твоя живот. Ти трябва да бъдеш облечен с дрехата на добродетелта, която осигурява твоя живот. Като знаеш това, пази се, за да не те смрази външното атмосферно налягане и температура.
Казвате, че и без добро може да се живее. – Може, но тези възможности са фатални. Без добродетели няма живот, няма идеали. Как ще пътуваш бос по каменист път? Ако се налага, ще пътуваш, но ще бъдеш нещастен, с наранени крака. Ако си добре облечен и обут, през какъвто път и да минаваш, ще бъдеш доволен и щастлив. В този случай въздухът, водата, светлината и храната са условия за проява на живота. – Какво представлява твърдата почва? – Съзнание, върху което се развива обикновеното човешко съзнание. Освен твърдата почва като съзнание съществуват още течна почва – съзнание на чувствата, и въздухообразна почва – съзнание на мислите, т.е. на умствения свят. Това е съзнанието и на Божествения свят. Закон е: Не можеш да мислиш, ако друг не мисли за тебе; не можеш да чувстваш, ако друг някой не чувства за тебе. Следователно, като мислиш, ти се свързваш с този, който мисли за тебе. Като чувстваш, ти се свързваш с този, който има добри чувства към тебе. Това е Божията Любов, на която се основава човешката. Тогава, като изгрява слънцето, излез и застани, където искаш. Важно е да възприемаш неговата светлина. Ако не излезеш на слънцето и не се грееш на него, никой не може да ти даде от неговата светлина. Сам ще излезеш на слънцето! Никой не може да ти предаде любовта така, както ти сам можеш да я възприемеш.
Това са отвлечени въпроси, върху които трябва да се мисли. Ако човек мисли само за себе си и се стреми да си представи какво е всъщност, той нищо няма да разбере. Вън от лицето, ръцете и краката си човек няма ясна представа за себе си. Първоначално ти си бил една основна мисъл, едно основно чувство и една основна постъпка. Външната люспа на житното зърно е основната мисъл, съдържанието му е основното чувство, а условията, при които житното зърно може да се развива, е основната постъпка. За да се изяви човешкото съзнание, то се нуждае от мисъл, чувство и постъпка. Една красива мисъл, едно красиво чувство, една красива постъпка – това е човекът. Има ли красива мисъл вън от човека? Дайте един пример за красива мисъл. Красивата мисъл има красива форма. Красотата никога не се изменя. Тя е основна мярка. Ако речеш да определиш понятието "красота" отвън, идеята се замъглява. Красивата мисъл, красивото чувство и красивата постъпка са мерки за измерване на нещата. На тях винаги може да се разчита. – На какво се дължи красотата? – На съзнанието. Значи красотата е свързана с човешкото съзнание, а оттам – със светлината. Чувствата са свързани с топлината, а постъпките – със свободата. Само свободният човек постъпва добре.
Днес повечето хора се намират в голямо ограничение и се смущават, не знаят как да излязат от това положение. Те са яли, пили, докато дошли до забрава, и заспали. В това време неприятелят им влязъл в стаята и ги завързал добре с въжета, да не мърдат. Вързани са краката, ръцете, умовете, сърцата им и те се чудят, как да се освободят. Те питат: Защо Бог ни постави в това положение? – Бог не ги е поставил, но те сами – спали са, когато не е трябвало да спят. Такива герои и героини сте и вие. Казвам: Вечер се спи, а не през деня. При това вие сте спали там, където неприятелят ви е дебнал. Големи герои сте всички, но сте вързани. Спомняте ли си кога е станало това? На кое място е станало връзването? Сега вие знаете, че сте вързани, но кога и как е станало това, не помните. Питате какво трябва да се прави сега. Развържете се от връзките, с които сте вързани. Човек може сам да се развърже. Знание е нужно за това. Вие сте имали знанието да се увеличавате и смалявате, но сте го забравили. Приложете смаляването, да измъкнете ръцете и краката си от въжетата, които ви държат. – Не знаем как да се смалим. – Знаете, но не искате да се смалите, страх ви е да не се обезличите. – Да се обезличиш, това е закон на самоотричане. Това се иска от вас. Да се отречеш от майка си и баща си, от своя живот, това значи да се самоотречеш. Това значи да се освободиш от робството и ограничението. Няма да забравиш майка си и баща си, но ще се откажеш от това в тях, което те ограничава. Да се освободиш от ограниченията, това значи да придобиеш по-голяма сила, отколкото някога си имал.
Питам: Готови ли сте да се смалите? Как се смалявате, когато отивате да спите? Събувате обувките си, сваляте шапката, събличате дрехите и се смалявате. Веднага след това се увеличавате. Лягате на меко, пружинено легло, изтягате се, завивате се с юргана и ставате по-голям. Щом станете от сън, цял ден мислите за ядене и пиене. Това е криво разбиране на онези първични отношения за живота. Докато се завивате в дебели юргани и мислите само за ядене и пиене, винаги ще бъдете роби на условията.
Казвам: Това са противоречия, чрез които животът не може да се измени, нито да се разреши. Вие очаквате животът да се разреши по еволюционен път. Това е невъзможно. – Защо? – Защото има един ред в живота, който не може да се измени. Той е ред в Природата, изработен от възвишени разумни, същества. Този ред трябва да се приеме – нищо повече. Някога е съществувало друго социално положение, но се е изменило. И сегашното ще се измени, ще дойде друго. Всяко ново положение, което идва, трябва да бъде по-добро. Все ще дойде добро положение. Едно трябва да се знае: Ако хората очакват свобода от себе си, няма да я постигнат. Ако очакват свободата си от Бога, от разумния свят, ще я постигнат. Ако комунизмът е подбуда от Божествения свят, той ще успее. Ако е човешка подбуда, няма да успее. Дойде отнякъде една разбойническа банда и започва да прави обири, докато най-после започват едни други да се убиват. - Какво показва това? Тази банда е дошла за богатството на хората. Като се избиват, може да не остане нито един от тях, а може да остане само един. Това, към което хората се стремят, не трябва да се постига с убийство. Това е моето схващане. Където има убийства, там има нещо човешко, там не действа Божественото. Където е правото, там всички хора мислят еднакво. Няма защо насила да заставяш човека да мисли. Щом нещо е право, там и аз, и ти, ще мислим еднакво. От богатството ще вземем и двамата. Като отида при чешмата, ще си взема колкото вода искам. Ще си напълня едно, две, три и повече бурета. Питам: Защо трябва да пълня бурета, когато чешмата постоянно тече?
Сега ние не разрешаваме този въпрос, понеже той е предоставен на други съзнания; те трябва да го разрешат. Кои донасят свободата? Войниците ли, които се бият на бойното поле? Хиляди и милиони хора са измрели, без да са донесли свободата. Ще кажете, че все са допринесли нещо. Допринесли са нещо, но къде е свободата? Само умрелите са се освободили, но живите не са свободни. – Възможно ли е това? – Възможно е. Питам: Кой човек е свободен? Затворникът свободен ли е? Докато си на земята, ти си затворен, следователно ограничен, роб на условията. Щом напуснеш земята, ставаш свободен. Вън от земния живот ти си свободен човек. В земния живот ти си роб. Казвате: Ние сме свободни хора. Според мене свободни са онези, които умряха. Ние, които останахме още да живеем, сме роби. Един ден и ние ще се освободим.
Съвременните хора не търсят още истинската свобода. Те мислят само за удоволствия. Свещеникът служи в църква за прехраната си. Учителят учи децата за прехраната си. Стражарят пази хората за прехраната си. Войникът се бие на бойното поле пак за интерес. Покажете ми един човек, който да работи идейно. Не само да се говори. Къде е тогава свободата? Като проследите работите на целия строй и между най-идейните хора, навсякъде има нещо користолюбиво. Онези, които отиват на бойното поле, отиват със страх и умират в големи страдания. Това показва, че и в смъртта си човек не е свободен. Който умира правилно, трябва да се радва, че се освобождава. – Защо трябва да се радва? – Защото като свободен той може да работи за свободата на живите. Има мисли и идеи, които освобождават. Значи свободните мисли, свободните чувства и свободните постъпки освобождават човека. Не говоря за външната свобода по форма, но за вътрешната свобода. Аз говоря за Божествената свобода, за Божествения ред на нещата, при който всички хора според степента на развитието си придобиват нещо. Каква свобода може да има при насилието? Всеки трябва да съзнава длъжността си и свободно да я изпълнява.
Ще приведа един пример за изясняване на мисълта си. В древността една млада, красива мома, царска дъщеря, се влюбила в един адепт. Тя искала да се ожени за него, но според законите, на които той служел, на женитбата се гледало като на робство. Той искал да й отговори с любов, но не с женитба, затова се направил невидим за нея, скрил се от очите й. Тя започнала да го търси. В това време той се превърнал на красив кон. Като намерила коня, царската дъщеря се качила на него и тръгнала да търси адепта. Тя не подозирала, че конят е същият, когото търси. Тя галила милвала коня, но продължавала да търси адепта. Така обиколила целия свят, но не могла да намери своя възлюбен. От време на време се разговаряла с коня и го запитвала: Къде да търся своя възлюбен? Как да го намеря? Конят мърдал опашката си, поглеждал я, но нищо не й казвал. Царската дъщеря си казвала: Намерих един красив кон, но не можах да намеря своя възлюбен.
Казвам: Докато не се превърнеш на кон, не знаеш какво представлява любовта. Ще станеш на кон, без да те познаят кой си. – Защо е трябвало адептът да се превърне на кон? – За да запази свободата си. Женитбата ограничава и заробва човека. – Какво станало най-после с коня? – Един ден в двореца влезли разбойници и откраднали коня. Така той се освободил от царската дъщеря и от разбойниците – пак се превърнал на адепт. Царската дъщеря постоянно тъгувала и си казвала: Никъде не намерих възлюбения си, но изгубих и красивия кон. Тя останала с мисълта, че не могла да намери своя възлюбен, а обиколила с него цялата земя. Имаш една свещена идея в ума си. Не е ли тя адептът, когото търсиш? Само формата е друга. Обаче всяка форма е условие, при което реалността се проявява.
Мнозина имат разбирането на царската дъщеря. Щом намерят своя възлюбен – свещената идея, искат да я ограничат, да се оженят за нея. Тя се превръща на кон и те го възсядат, започват с него заедно да търсят възлюбения си. Същото става и с вас. Коня намирате, търсите с него своя възлюбен, но никъде не можете да го намерите. Един ден ще изгубите и коня. Какво ще ви остане тогава? Ще оставя въпроса открит, необяснен. Квадратът остава необяснен. Положението на царската дъщеря и на нейния възлюбен също остава необяснено.
Т. м.
31. Лекция от Учителя, държана на 17-ти юни, 1932 г., в София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
НОВОТО ЗНАНИЕ
Т. м.
Често хората приличат на малките гладни пиленца. Те постоянно тичат след майка си и вдигат шум. Тя ги кътка, учи ги как да търсят храната си. Като завали дъжд, тя разперва крилата си и ги скрива под тях. Щом престане дъждът, те веднага излизат навън, пискат, движат се около майка си. – Каква е целта на това движение и тичане около майката? – Да научат езика й. Това продължава четири–пет месеца, след което те завършват образованието си, не тичат след майка си, стават самостоятелни. Майката е завършила вече своите лекции и пиленцата не мислят за нея. Птиците, които живеят в горите, са крайно самостоятелни. Те не очакват нищо от хората, сами се грижат за себе си. Обаче ония, които живеят около човека, напр. кокошката, патицата, гъската – домашните птици изобщо, тичат след него. Те знаят, че той се грижи за храната им, и постоянно го следят. Този навик не е естествен. Той е придобит впоследствие, от живота им между хората.
Същото нещо се забелязва и у хората. Едни имат естествени навици, свойствени на тяхното естество; други имат придобити навици от живота им между хората и различните общества. Например един човек има навик да пие вода, и то всякога чиста, планинска. Попадне ли в някоя гора или на планина, очите му веднага търсят извор. Щом зърне такъв, подлага ръцете си и започва да пие. Друг е привикнал да пие вино – второстепенен навик. Дето ходи, той търси кръчма със старо 20-годишно вино. Отбива се от пътя си, влиза в кръчмата и пита има ли хубаво вино, колко струва килограмът и тогава влиза. Той не се интересува от изворите и чешмите. Обаче голяма е разликата между извора и бъчвата с вино. Отидеш при извора, наведеш се и пиеш колкото искаш, нищо не плащаш. Отиваш в кръчмата, пиеш едно-две кила и кръчмарят казва: Плащай! Природата дава даром, а кръчмарят иска пари: каквото ти даде, ще платиш двойно. Законът на природата е един, а на кръчмаря – друг. Ще дойде ден, когато първият закон ще се наложи, ще измести втория. Първият порядък е естественият, а вторият е придобит отпосле. Ако нямаш желание да пиеш вино, няма да влизаш във втория порядък. Щом искаш да пиеш, ще плащаш. Колкото повече пиеш, толкова повече ще плащаш. Същите закони съществуват и по отношение на храненето. Отиваш в Природата, седнеш под едно плодно дърво и от време на време си късаш плодове и ядеш. Можеш да ядеш, колкото искаш, дървото ти дава даром. Влезеш в гостилницата, нахраниш се и веднага гостилничарят казва: Плащай!
Какво се иска от сегашния човек? – Да се справи със своите вторични възгледи и вторични навици. Искаш всички хора да се отнасят добре с тебе; искаш гостилничарят да се отнася добре с тебе. – Това е възможно, ако и ти се отнасяш добре. Влезеш в една гостилница, свалиш шапката си, поздравиш учтиво гостилничаря и седнеш да ядеш. Нахраниш се добре, станеш, пак поздравиш гостилничаря и тръгваш към вратата. Гостилничарят вежливо те спира и казва: Моля, господине, не може само с добър ден и сбогом. Почакай, трябва да платиш. Яденето ти струва 85 лв. – Не може ли да почакаш? – Не може; щом се нахраниш, ще платиш, такъв е моят ред. Днес с пари, утре без пари. Някога правя изключение от това правило, но в края на краищата трябва да платиш. – Нямаш ли човещина? – Имам човещина, но и ти трябва да имаш човещина. Моята човещина се заключава в доброто готвене и поддържане гостилницата в изправност. Ако не спазвам това, нямам човещина. От тебе се изисква добре да ядеш и добре да плащаш. Ако не спазваш това, никаква човещина нямаш.
Какво представлява готвенето и какво – яденето? – Творчески процеси. Като готвиш, ти твориш. Не е лесно на гостилничаря, след като постави гостилницата в порядък, да измисли 20–30 вида яденета. И яденето е творчески процес. Седнеш пред трапезата и започваш да ядеш: превръщаш видимото в невидимо. Значи тук има творчество в две противоположни посоки: гостилничарят прави невидимото видимо, а клиентът превръща видимото в невидимо. Ти изядеш яденето, измиеш добре чинията и не остава никаква следа от него. Гостилничарят казва: Плати! Ако няма свидетели, че си ял, законът не те хваща. Ти не си оставил никаква следа от яденето. – Как се разрешава този въпрос? – Чрез вътрешно доверие. Аз привеждам този факт за видимите и невидими неща, за да разсъждавате. Например имате точка А. Тя е невидима, няма никакво измерение, но въпреки това съществува в пространството. Ако започне да се движи, точката ще измине известен път и ще образува правата АВ. – Може ли точката да се движи вечно? – Може, но не в една посока. А-----------В. И мисълта не може да се движи вечно в една и съща посока. Значи съществува вечно движение, но в различни посоки. Коя е втората посока на точката? Първата посока е правата линия. Обаче и правата линия е съвкупност от много прави, защото знаем, че най-късото разстояние между две точки е правата линия. Тя обаче е образувана от много точки, значи от много прави.
Питам: Към кои вещества се отнася правата линия – към твърдите, течните или въздухообразните? – Тя може да бъде и твърда, и течна, и въздухообразна. По какво се отличават те едни от други? Твърдите тела имат голямо сцепление между частичките си, имат три измерения и своя форма. Като се топят, те се огъват. Сцеплението между частиците на течните тела е по-слабо от това на твърдите; те нямат своя форма и приемат формата на съда, в който се намират. Казваме, че течните тела се изкривяват, т.е. лесно губят формата си. Въздухообразните тела нямат сцепление между частиците или много слабо; нямат и форма. Те имат стремеж да заемат все по-голям обем. И това разширяване има предел, не е безгранично. – По какво се отличават още телата? – По своя вътрешен строеж. – Какъв е атомът на радия: твърд, течен или въздухообразен? – Твърд. – На какво се дължи изтичането на енергията от него? Ако 30 хиляди години радиевият атом излъчва от себе си енергия, ще олекне ли? – Ще олекне. Както радият излъчва енергия, така атомите на някои елементи взимат енергия, т.е. черпят от други елементи. Радият е подобен на плодно дърво, което постоянно дава. То пълни пазара със своите плодове. Има дървета, които не дават плод. Те само черпят от земята, без да допринасят нещо.
Казвам: Както дърветата растат и се развиват, така и атомите на елементите растат. Същото се отнася и до мислите. Една мисъл се ражда, расте и се развива, както плодните дървета и растения. Затова има мисли, които приличат на ябълки, други – на круши, трети – на дини, на краставици. Не мислете, че краставицата е просто нещо. Тя символизира известна идея. Ако влезеш в една зеленчукова градина, каква краставица би предпочел: зелена или зряла? – Зелена. Ако става въпрос за гроздето, какво грозде ще вземеш: зелено или зряло? – Зряло. – Защо обичаш зелена краставица, а зряло грозде? – Това е закон. – Какъв закон: природен или човешки? – Природен. – Какво жито предпочитате: зелено или зряло? – Зряло. – Вие смилате зрялото жито на брашно, омесвате го и правите хубави форми хляб. – В кой вид житото е по-хранително: варено жито или печен хляб? Според мене вареното жито е по-хранително от хляба. Като се мели на брашно и пече в пещта, житото губи част от своята хранителност. Щом губи хранителността си, то губи и своята ценност. Следователно всяка мисъл, която претърпява няколко видоизменения, губи по нещо от своята първична ценност.
Хората искат животът им да бъде уреден. Животът в своя първичен вид е уреден. Ако имаш разумността на Природата и вървиш по нейните закони, ти сам ще провериш това. Тогава ще видиш, че това, което е възможно за птицата, е невъзможно за човека. Природата е дала криле на птицата, а човек няма криле. И това, което е възможно за човека, е невъзможно за птицата. Човек има такава разумност, каквато птицата няма. Той не може да хвърчи като птицата. Сега се учи да хвърчи, но с машина. Като се е отказал от възможността да хвърчи като птица, той е имал предвид нещо по-велико. Колко по-високо стои разумността от способността на птицата да хвърчи! Щом се е отказал от възможността да хвърчи, човек е изгубил този навик; той го заместил с мисълта.
В бъдеще човек ще хвърчи без машини. Колко пъти трябва той да се преобрази, докато дойде до това положение! И теглото му трябва значително да се намали. Според твърденията на велики учени, ако човек концентрира мисълта си към слънцето толкова силно, че нищо друго да не го интересува, той може да се повдигне няколко метра от земята. Колкото по-силно е свързан човек със земята, толкова повече тежи той. Ако желанията му го държат за земята, той не може да се повдигне нито един милиметър. Обикновено болните олекват. – Защо? – Желанията, които ги държат за земята, изчезват. Щом желанията му съвършено изчезнат, той заминава за другия свят. – Колко желания трябва да има човек, за да живее на земята? – Това зависи от света, в който живее. Човек може да живее в едноизмерния, в двуизмерния, в триизмерния, в четириизмерния свят. Понеже сегашният човек живее повече в триизмерния свят, той трябва да постави живота си върху числото девет: три мисли, три желания и три постъпки. Той не може да отиде по-далеч от числото девет. Значи намира се в първата категория на живота. Тройката играе важна роля в неговия живот, затова той е в категорията на числото три. С какво число може да се намали тройката? – С единица, с двойка и с тройка: 3 – 1 = 2; 3 – 2 = 1; 3 – 3 = 0. Това са закони, с които работи животът. Това изваждане е механически процес. Важно е да знаете, като вадите единица, двойка или тройка, по какъв начин става изваждането и какво става с веществото на числото три. Какво получавате срещу единицата, която вадите от тройката? Онзи, който взима единия лев, казва: Господ да ти дава живот и здраве. Значи този човек ти пожелава живот и здраве. – Има ли смисъл да дадеш единицата? – Има смисъл, срещу нея си по-лучил живот и здраве. Числото три е закон на ума, на сърцето и на волята. С това число ти работиш не-престанно. Числото три показва още при какъв случай употребяваш ума си, при какъв случай сърцето си и при какъв – волята. Това е вътрешната страна на кабалата. Тя показва как могат да се прилагат нещата.
Казваш: Аз съм гладен, три дни не съм ял, не ме интересува числото три. Ти не знаеш, че това число включва и твоя стомах. Гладуваш, защото не разбираш значението на числото три. Това число може да те нахрани. Къде се крие магията на това число? В това число се крие такава магия, каквато в красотата. Красив, млад момък си, но беден, нямаш пет пари в джоба си. Влизаш в една гостилница и виждаш на касата млада, красива мома. Ти се поклониш, усмихнеш се, но не смееш да седнеш, нямаш пари. Момата веднага схваща положението ти и се усмихва, поканва те да седнеш и да се нахраниш. С усмивката си тя иска да каже, че е готова да плати за тебе. Магическа сила съдържа красотата. – Чрез какво се изразява красотата? – Чрез ума, сърцето и волята, които познават условията и ги използуват. Умен човек е този, който се справя с всички условия. Той не се плаши от невъзможните неща, защото знае, че при известни условия те стават възможни. Отиваш при един бакалин, искаш да те кредитира. Той отказва да ти даде нещо на кредит, защото господарят му е строг; не се решава без негово позволение да открива кредит на кого и да е. Ако е за петдесет лева, може да услужи, но за повече не се решава. Значи да даде малка сума, това е възможно; да даде голяма сума, е невъзможно. Петте лева имат ли съзнание за това, което правят? Как е възможно тогава нещо несъзнателно да кредитира човека?
Слушате някой виден оратор, речта на когото се предава чрез грамофонна плоча. Първообраз ли е тази реч или копие? – Тя е произнесена от един оратор, минала е през въздуха и оттам – на грамофонната плоча. Значи и без грамофонната плоча речта съществува във въздуха, отдето може отново да се възпроизведе. За това са нужни приспособления. Ако искате, можете да възпроизведете онова, което Питагор е говорил на времето си. Той е живял в 625 г. преди Христа. И до днес още думите му се носят из въздуха. Благодарение на движението на мисълта и днес мнозина проповядват учението на Питагор. Това е вярно за всяка наука, за всяко учение. Затова Христос казва: „За всяка дума ще даваш отчет.” Всяка добра или лоша дума има дълъг живот. Думите се отпечатват във въздуха и непрекъснато се носят от едно място на друго. Освен думите мислите и чувствата също изпълват въздуха. Като знаеш това, бъди внимателен, какво мислиш и какво говориш. Мислиш да обереш този-онзи, да вземеш парите му. Ако ти не изпълниш това, което си намислил, друг ще го изпълни. Затова се казва, че човек сам е причина за своето щастие или нещастие. Ученик си, пропаднеш на изпит. Чудиш се как да си помогнеш, какво да правиш да не те къса учителят. Това може да стане само при условие да знаеш повече от учителя си или поне колкото него. – Възможно ли е това? – Не е възможно. Никога ученикът не може да знае повече от учителя си. Има ученици, които мислят, че знаят повече от учителя си. Обаче казано е в Писанието: „Никой ученик не е по-горен от учителя си.” Много естествено. Може ли водата на извора да бъде на по-високо равнище от главата на самия извор? – Не може. Главата на извора заема най-високото място. Следователно знанието иде от главата, т.е. от учителя. Достатъчно е на ученика да бъде като учителя си. Достатъчно е на водата да се повдигне до височината на главата.
Ново разбиране е нужно на човека. То се заключава в следното: обезсърчиш се, трябва да знаеш произхода на това обезсърчаване и да се справиш с него; обезвериш се, да знаеш произхода на своето обезверяване и да се справиш с него. Беден си, слаб си, да знаеш причината за това и да се справиш с мъчнотиите си. Паметта ти отслабва, не можеш да разсъждаваш – да знаеш причината. Изобщо трябва да знаеш причината на всички мъчнотии и състояния, през които минаваш, и да се справяш с тях.
На какво може да се уподоби бедният човек? – На празно гърне. Всеки купува празни гърнета, но с желание да ги напълни. И като ги напълни, всички гърнета нямат еднаква цена; зависи с какво са пълни. Ако имате една вълнообразна линия, виждате, че тя е образувана от вдлъбнатини и изпъкналости. Тази линия е магнетична, тя крие известна сила в себе си. Вдлъбнатата част привлича, събира нещата, а изпъкналата ги разсейва. В Природата и двете неща са полезни: и което събира, и което разпръсква. Ако искаш да станеш градинар, ще работиш в долината, а не на високия връх; ако правиш научни наблюдения, ще се качиш на високия връх. Обсерватория се прави на високо място, а не в долината. Изкуство е да знае човек как да постъпва. Трябва да знаеш как да по-стъпваш с човека, да познаваш характера му, долина ли е или връх. Ако отиваш при банкер да искаш пари, трябва да знаеш с кой крак първо да тръгнеш, как да държиш ръцете си и какво да говориш. От това зависи успехът ти. При един голям, виден търговец отишли двама студенти да предложат някаква стока за купуване. Търговецът прегледал стоката и отказал на студентите под предлог, че не му е нужна. След тях отишла една студентка – млада, красива мома, със същото предложение да купи стоката й. Той веднага се съгласил да я купи. Като се срещнали, младите хора споделили резултата от срещата си с търговеца. И двамата студенти останали изненадани от поведението на търговеца. Те се питали защо той се съгласил да купи стоката на момата. Много просто, тя знаела как да постъпи.
Ще приведа друг пример за изясняване на своята мисъл. Двама души отишли при един търговец да предлагат стоката си: единият бил силен, мускулест, здрав; другият – слаб, нежен, с деликатно здраве. Търговецът погледнал към двамата и приел стоката на първия. – Защо? – Неговото здраве и сила му внушили доверие. В заключение на това казвам: Когато искаш да постигнеш нещо, да учиш, да работиш, впрегни най-силната си способност. Работи в онова поле, в което си най-силен. Не започвай със слабите способности. Музикантът трябва да работи с музикалните си способности, архитектът – със своите строителни способности. Какво трябва да прави оня, който работи със слабите способности? Виждаш един слаб, нежен човек, вдига и слага мотиката, но изнемогва под нейната тежест. Той е роден за музикант – да държи цигулка в ръка, а държи мотика. Работникът станал цигулар, а цигуларят – работник. И двамата се оплакват от несгодите на живота. Някой се родил за музикант и се проявил такъв. Той и в миналото е работил в музиката, страдал, минал през големи изпитания и дисциплина, и днес се явява като виртуоз, т.е. в апогея на своето музикално развитие. Той е работил някога в Египет, в Индия, а сега се явява в западната култура, в бялата раса като виден музикант. Някои сега започват да работят в областта на музиката. Те са способни, лесно възприемат, но още са далеч от понятието музикант.
И тъй, от всички се иска вътрешно разбиране на природните закони, които създават нещата. Знаем, че твърдите тела се огъват, течните тела се изкривяват, а въздухообразните – отиват нагоре. Следователно, за да познаеш дали една мисъл е твърда, виж дали се огъва; ако е течна, виж дали се изкривява; ако е въздухообразна, виж дали отива нагоре. Ще следиш пътя, по който се движат твоите мисли: дали се движат по закона на първото, второто или трето измерение. И тогава, по което измерение да се движи една мисъл, важно е никога тя да не влиза в стълкновение с едно ваше желание; и желанието ви никога да не влиза в стълкновение с една ваша постъпка. Стане ли някъде известно стълкновение, това показва, че не разбирате законите на движението. Влезеш ли в стълкновение със себе си, ти нарушаваш вътрешната хармония на своя живот. Тогава ти влизаш в стълкновение и с окръжаващите, и с Природата. Пазете се от това. Мъдрецът никога не влиза в стълкновение със себе си, с окръжаващите и с Природата, затова всичките му работи се нареждат добре.
За да научите изкуството да не се сблъсквате с никого, трябва да знаете няколко правила. За първото правило са нужни девет години: три години – да не се сблъскваш със себе си; три години – да не се сблъскваш с окръжаващите, и три години – да не се сблъскваш с Природата. За второто правило са нужни още девет години: три години – да не влизаш в стълкновение със своя ум и със своите мисли; три години – да не влизаш в стълкновение със своето сърце и с чувствата си, и три години – да не влизаш в стълкновение със своята воля и постъпки. За третото правило ще учиш още девет години: три години – да не влизаш в стълкновение с физическия свят; три години – да не влизаш в стълкновение с духовния свят, и три години – да не влизаш в стълкновение с Божествения свят. За изучаването на трите правила ще работите съзнателно върху себе си цели 27 години. След придобиването на това специално знание ще ви дам свобода. Като знаете това, не употребявайте повече от девет години за себе си, повече от девет години за окръжаващите и девет години за Природата и за Бога. Ако с никого не си в дисхармония, ти си гений, светия, велик човек. Дето минаваш, вратите сами ще се отварят пред тебе и всичкото богатство на света ще бъде на твое разположение. Каквото намислиш, ще стане по единствената причина, че си в хармония със себе си, със своя ближен и с живата Природа.
И тъй, ония от вас, които се стремят към новото знание, дайте кандидатурата си. Каквото сте учили и правили досега, да остане като опити. Отсега нататък ви са нужни 27 години, да учите сериозно, без никакво отклоняване. Ако искаш да не влизаш в стълкновение със себе си, ще учиш най-малко девет години: три години ще учиш, да знаеш как да постъпваш; три години, да знаеш как да прилагаш желанията си и три години – да мислиш право. – Алегория ли е това? – Не е никаква алегория. Това е истинският път за работа. Това е метод за реализиране на човешкия стремеж, който са прилагали всички школи на древността. Те съществуват и до днес, ще съществуват и в бъдеще. Този метод и досега не е профаниран, защото се основава на истинското, положителното знание. С този метод си служи и кабалата.
Представете си, че имате отношения с един разумен човек – Иван, искате да се справите с него. Той е крайно енергичен и сприхав човек. Като се разгневи, трябва да минат най-малко десет минути, докато се успокои. Буквата „В” в името му показва, че той е обективен, конкретен, иска да се посади в земята, за да израсте отново. Той е котва, която се движи в течна среда. В него се крие положителна и отрицателна енергия, която трябва да се складира някъде. Буквата „В” означава още два полюса на една и съща реалност. Буквата „Н” е закон, който примирява всички противоречия в дадена област. Буквата „А” показва, че умът на Иван е бременен с някаква идея. Най-после „Ъ” означава твърдата материя, в която е пуснат топузът на котвата. Като разберете значението на тези букви, ще се справите с Ивана. Той ще ви даде вода да полеете градината си и като градинар ще ви даде съвет как да я наредите. Един ден може да станете съдружници с Ивана, заедно да работите, заедно да делите приходите си и заедно да следвате в университет.
В Америка има студенти, които през лятото си изкарват около хиляда долара и през зимата минават с тях. Те ходят по богати къщи и продават картички, книги. Влязат ли в един дом, с девет чифта биволи не могат да ги изкарат. Наричат ги „нахалните студенти”. Те ще изкарат вода от 99 кладенци с приказките си, но ще заставят богатия да купи нещо. Тук ще се усмихнат, там ще се усмихнат и ще те накарат да влезеш в положението им. Умен е този Иван, знае изкуството да се нарежда добре на физическия свят. Иван подразбира конкретното, материалното, с което се справя на земята. Някои го наричат тяло, други – плът – това е Иван. За да влезете във връзка с него, трябва да разбирате естеството му.
Казвам: Всеки човек трябва да се справи първо със себе си, със своя Иван. В човека има един Иван отвън и един Иван отвътре. Някога намислиш да направиш нещо, но твоят Иван отвън разваля работата. Щом се обърнеш към вътрешния Иван, той ще оправи работата. Когато Иван се опълчи против тебе, работата не върви. Щом рече да ти помага, всички работи се оправят и се нареждат добре. – Какво е нужно тогава? – Да знаеш да се справяш със себе си. Това е велика наука.
– Само Божията Любов носи пълния живот.
30. Лекция от Учителя, държана на 10 юни 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Съдържание на томчето
Постоянна благодарност
Размишление
Ще прочета псалом 108.
В този псалом има места, които сам псалмопевецът не е разбирал. Неразбраните места се отнасят към човешките чувства. Има неща, които умът възприема, а сърцето не възприема, понеже те нямат една е съща посока. На това се дължи защо някога човек е в разрез със своите разбирания. Вижда, че нещо е право, а не може да го изпълни. Сърцето се намесва и го спъва. Думите в псалома: „Галаад“, „Манасия“, „Ефрем“, „Юда“, „Моав“, „Едом“, „Филистимска земя“ са символи. Като се преведат, те стават ясни. В живота има известни постъпки, които и децата могат да направят. Например, едно дете може да бутне една стомна, пълна с вода. Обаче, ако го заставите да напълни стомната, то ще се намери в трудно положение. Също и хората лесно изливат най-хубавите си мисли и чувства, но дойде ли да напълнят отново стомната си, не могат. Мнозина искат знание. Могат да ви се дадат колкото искате знания. То е като пълен хамбар с жито, което може да ви се слага на гърба, доколкото можете да носите. И знанието има тежест. Като слуша много да се говори, някой казва: „Достатъчно е това, което казахте. Чакайте да го разберем“. – Защо? – Защото му тежи. Той иска да се справи с това знание и после да приеме отново. И когато го разбере, гърбът му е свободен да носи.
Често ви се говори за доброто и злото, но въпреки това още нямате ясна представа за тях. И учени хора задават въпроса: „Защо Бог е допуснал злото в света?“ Преди всичко това, което считаме за зло, е наше зло. Пита се тогава: Защо Господ допуснал яденето? Той знаел, че от яденето ще дойде злото. Може ли да живее човек бед ядене? Може ли да се движи без крака? Може ли, като стоиш на едно място, да мислиш, че ходиш? Това са метафизически въпроси, които очакват своето разрешение. – Може ли човек да живее, без да яде? Може и не може. – Може ли да води добър живот? – Може и не може. – Може ли човек да бъде богат? – Може и не може. Дали може или не може, това са две различни неща.
Всички сте учили геометрия. Знаете какво е ъгъл, можете да начертаете един ъгъл. Но ако ви накарат да определите смисъла на ъгъла, малцина могат да направят това. Ако ви дадат да изчислите разстоянието от земята до една звезда, колцина от вас бихте изпълнили тази задача? Или ако ви дадат ъгъла на огъването на един геологически пласт и неговата дължината, може ли да кажете кога се е огънал пластът и по кои причини. При всички данни въпросът пак остава необяснен, защото се разглежда механически. Например, грънчарят, без много изчисления, огъва глиненото тесто и прави хубави стомни. Ученият ще създаде цяла научна теория как е действала ръката, как се огъвала, за да направи стомната. Той може да каже, че стомната се е създала за хиляди години. Всъщност, за колко време грънчарят е направил стомната? Стомната е печена, гледжосана, и вие се чудите как е станало това. Има негледжосани още стомни, а някои не са печени, чакат времето си. Защо е така, вие не можете да си обясните. Който знае, тази работа е лесна за него. Той си обяснява всичко. – Без стомни не може ли? – Може. Веднъж съществуват, какви са били подбудителните причини, за да ги направи грънчарят? – Иска да печели пари, затова трябвало да създаде нещо. Той иска да живее, да се ожени. – Защо иска да се жени? Защо иска да има деца?
Като се говори за женитба, вие мислите, че разбирате този въпрос. Разбирате го, колкото и процеса на храненето. Бащата учи детето си как да яде. Показва му как да отчупи парче хляб, как да го дъвче и, най-после, как да го глътне. Обаче това още не е хранене. Истинско хранене е това, което става в стомаха и червата. Там храната стои около три–четири часа, докато се смели и превърне на каша. После във вид на сок се разпространява по цялото тяло, да го храни. Вие знаете, че стомахът смила храната, но как става това, не разбирате. Там има около десет милиона готвачи и прислужници, които непрестанно работят. Сложна е тази кухня. Един ден, когато работниците в тази кухня се откажат да служат, главният господар заличава това перо от бюджета и кухнята се затваря. – Какво става тогава с човека? – Той заминава за другия свят. Той събира багажа си, взима си едно такси и напуща земята. Много естествено, без тази кухня не може да се живее на земята. Когато питате, защо еди–кой си умрял, казвам: Бюджетът на неговата кухня е съкратен. Щом няма какво да яде, той заминава за другия свят. Казвате, че той отишъл при Бога. – Това е човешко разбиране. – Защо Бог допуснал греха и смъртта в живота? Питам: Защо квадратът, вписан в кръга, има само четири допирни точки с окръжността? Защо не са пет или повече? – Може да има и пет, и шест, но фигурата няма да бъде квадрат; тя ще бъде петоъгълник или шестоъгълник. Значи всяка фигура, която има четири допирни точки с окръжността, не е нищо друго, освен вписан квадрат, или четириъгълник. Ако четирите допирни точки са еднакво отдалечени една от друга, фигурата е квадрат. Две от точките са положителни и две – отрицателни.
Какво се разбира под положителна и отрицателна страна? Положителната страна е началото на нещата, което води към възход. Например, нагоре, надясно, напред са положителни посоки. Всички посоки, противоположни на положителните, са отрицателни: надолу, наляво, назад. Печелиш, ти си на положителната страна; губиш, ти си на отрицателната страна. Мъжът е положителна страна, жената – отрицателна. Енергиите на мъжа отиват към жената. Изобщо, под „жена“ разбираме мястото, към което всички се стремят. Всеки човек има един вътрешен идеал; стреми се към небето – мястото на покой и блаженство. В този смисъл небето е отрицателна страна, понеже енергиите на хората се насочват към него. Земята е положителна страна. Значи идеалът е нещо отрицателно, обаче той води към положителната страна на живота.
В древността един царски син отишъл при един адепт за съвет. Той му казал: „Реших да се оженя и спрях вниманието си на две царски дъщери, но не зная коя от тях да избера. Едната е много красива, другата не е толкова красива, но е много добра. Коя да предпочета: красивата или добрата?“ – „Коя от двете повече обичаш?“ – запитал адепт. – „Красивата.“ – „Защо я обичаш повече?“ – „За красотата.“ – „Ако се ожениш за нея, ще имаш големи неприятности.“ Красотата принадлежи на целия свят. Красивият човек е търговец на едро. Готов ли си по всяко време да тропат на вратата ти, да дохождат хора? Всеки има право да види красотата, да се порадва, да я целуне. Днес това не се позволява, но в миналото е било така. Аз изнасям този пример от далечното минало. Сега никой мъж не би позволил да дохождат хора, да гледат красивата му жена и да се радват. Мъжът ще каже: „Красива е жена ми, но само аз имам право да се радвам на нейната красота“. Във времето на Христа дошла една жена в дома, където бил Той, паднала на колене, плачела, мила нозете Му и ги целувала. Присъстващите осъдили Христа, че позволил да мие нозете Му, осъдили и нея. Те не разбирали, че тази жена се разкайвала за греховете си. Някога тя била красива и поради красотата си паднала морално. Ще кажете, че и грозните жени грешат. Не, само красивите жени грешат. Някога и грозните били красиви; в последствие изгубили красотата си.
Това, което ви говоря, е вметнато, между скоби. Значи може и без него. Писателите си служат с различни знаци, за да изразят по-точно мисълта си. Например, точката показва, че мисълта е завършена. Многоточието показва незавършена мисъл. Запетая обикновено отделя главното изречение от второстепенното. Чрез запетая се отделят и еднаквите части в изречението. Вместо със запетая някога писателят си служи с точка и запетая. Изобщо, всеки език има свои особености. Например, в еврейския език няма гласни букви. Евреите пишат само съгласни букви, а гласните се подразбират. Освен това евреите пишат отдясно-наляво, китайците пишат отгоре-надолу. И двата начина на писане означават слизане, т.е. инволюционен път на движение. Българите, както и цялата бяла раса, пишат отляво-надясно. Това е закон на еволюция, т.е. закон на възлизане. Всяка буква от азбуката е символ на нещо. Който може да тълкува, ще извади цяла философия. Например, буквата „йот“, с която започва думата Бог в еврейски език, представлява велик принцип, който е създал нещата. Тази буква прилича на българската запетая. Евреите казват, че всичко в света е произлязло от буквата „йот“. Тя е първопричина на нещата. Буквата „ваф“ („В“) е неутрален закон – закон за децата. В химията децата са солите, резултат от взаимодействието между киселини и основи. Ще кажете, че това е неразбрана работа. – Тя е толкова неразбрана, колкото и въпросът, защо Бог допуснал злото в света. С колко букви се пише думата „Бог“ на български? – С три. – Защо тази дума не се пише както на еврейски?
Аз ви задавам различни въпроси, но това не значи, че непременно трябва да ми отговорите. Аз искам да мислите, затова ви задавам въпроси. Човек ще мисли още хиляди години, докато си отговори на въпросите, които го интересуват. Ако днес изучаваш една наука, едва след хиляди години ще си отговорош на някои въпроси. От хиляди години хората се запитват защо съществува злото и още не са отговорили на този въпрос. Още хиляди години ще се запитват и едва ли ще могат да си отговорят положително. Злото съществува, и без него не може. Лошата постъпка не означава зло. Че някой откраднал пари, че казал една обидна дума, това още не е зло. Откраднал си пари, това означава, че си ги пренесъл от едно място на друго.
От гледището на природата кражба няма. Взел си торбата с парите на някого, но не можеш да я занесеш на онзи свят, пак на земята ще я оставиш. Друг е въпросът, ако можеш да я вземеш със себе си. Казал си на някого, че е простак, бедняк. Какво лошо има в думата „бедняк“? Беднякът е свободен човек. Той може да ходи навсякъде, от нищо не се страхува. Богатият не е свободен. Където тръгне, все трябва да го придружава някой. Красивата мома е богата, не смее да ходи сама; грозната е бедна, от никого не се страхува, свободно си ходи сама. И богатството, и сиромашията имат и добри, и лоши страни. Казват за някого, че е богат, защото имал къща. Това е криво разбиране. Утре къщата му може да изгори. Къде остава неговото богатство? Понятията „богат“ и „беден“ са човешки. Според мене онези понятия са валидни, които са общи за цялата природа. Здравият е богат. Казваш: „Здрав съм, жена ми и децата ми са здрави, но съм беден“. От гледището на природата, щом сте здрави, вие сте богати. Изобщо, човешкият порядък на нещата не е порядък на природата. Сиромашията е началото, от което човек тръгва; богатството е посоката, към която той се стреми. – Защо иде сиромашията? – За да те накара да ходиш свободно. – Защо иде богатството? – За да те привлича, да те застави да се движиш. Богатството се движи по крива линия, то е магнетично; сиромашията се движи по права линия, тя е електрична. Следователно богатият и да иска, не може да се движи по права линия. Той всякога криволичи. Бедният пък обратно, върви само по права линия.
И тъй, здравият е богат човек; болният е беден. Казват за някого, че е здрав, защото е пълен, едър. – Пълнотата не е признак на здраве. Може да си пълен и да си болен. Има една мярка, която определя колко пълен може да бъде човек. Аз измервам височината и дебелината на човека и от тези мерки определям колко време може да живее той. Ако е висок 165 сантиметра, а широчината на врата е над 40 сантиметра, той ще умре от апоплексия. И обратно, ако е висок над 180 сантиметра, а вратът му няма даже 30 сантиметра широчина, той ще заболее от туберкулоза. Обаче разумният човек, като работи върху себе си, може да намали или увеличи широчината на врата според нормалната мярка. От човека зависи да удължи своя живот или да го съкрати. Ето защо, когато вратът ви изтънява или надебелява повече, отколкото трябва, нужно е да бъдете будни – двама неприятели ни дебнат; в първия случай туберкулоза, а във втория случай ще стане разрив на сърцето. Туберкулозата е болест на чувствата. За да се запазите от тези неприятели, дръжте в ума си светли и прави мисли. Щом мислите ви са прави, те ще чистят сърцето от отровните и вредни чувства. Те накърняват имунитета на дробовете, които лесно се поддават на туберкулозните бацили. Дробовете са здрави, докато имат имунитет. Затова се препоръчва на човека да се храни със светли мисли и благородни чувства. Когато момъкът се разочарова в момата, или момата в своя възлюбен, създават се условия или за нервно разстройство, или за туберкулоза.
Помнете: Здравето на човека се крие в неговите мисли и чувства. Правата мисъл има отношение към великия закон на живота. Не можеш да мислиш и чувстваш правилно, ако не следваш този закон. Живееш ли според него, всичко в живота ти ще се превърне на добро. Затова се казва, че светият, праведният човек не умира. Ако праведният човек запази своята чистота, той може да живее стотици години. – „Възможно ли е това?“ – Възможно е. Забележете: Колкото по-естествен, нормален живот води човек, толкова по-дълго живее. Учените, които много философстват и умуват, съкращават живота си. Истински учен е онзи, който постоянно се облагородява, разширява и подмладява. Тази наука прави слабия силен. Казвате, че религията продължава живота. Ако се говори за истинската религия, така е. Тя дава на човека начини как да живее правилно. Тя го упътва към Бога – правата посока на неговия живот. Мнозина търсят Господа в главата си, други – в сърцето си. Бог не е нито в главата, нито в сърцето; нито на небето, нито на земята; Бог е навсякъде. Така е за учените хора, а за простите Той е тук или там, според разбирането им. Ученият казва за себе си: „Това, което мисля, че зная, не го зная. Това, което искам да направя, не мога да го направя – съвсем друго излиза. Защо е така, и аз не зная“. Значи има нещо в живота, което действа въпреки волята на човека. Например, майката се радва на детето си, грижи се за него, иска то да живее дълго време. Въпреки желанието, един ден детето умира. Питам: „Защо тази майка допусна смъртта да вземе детето?“ – Защото тя е мащеха, не е истинската майка. Добрият човек не греши. Ако допущаш греха в живота си, ти не си добър човек. Добрият човек се справя с всички мъчнотии, с противоречията и даже със смъртта. Той не позволява на смъртта на пристъпи до него. Казвате, че Бог е допуснал злото и смъртта в живота. – Да, Бог допусна греха, за да оценят хората чистотата. Бог допусна смъртта, за да оценят живота. И заповяда Господ Бог Адаму и рече: „От всяко дърво на рая свободно ще ядеш; а от дървото за познаване на добро и на зло, да не ядеш от него; защото в който ден ядеш от него, непременно ще умреш“. Така поставен въпросът в Битието, се вижда, че Бог забранил на първите човеци да ядат от дървото за познаване на доброто и на злото. Въпреки това, вие питате защо Бог допуснал греха. – Забранено е на човека да яде от това дърво, но той е бил свободен и да яде. Обаче казано е: „В който ден ядеш от това дърво, ще умреш“. И пак питате защо Бог направил така света. – Как го е направил? Бих желал, някой от учените да каже как Бог е направил света. С удоволствие аз бих слушал от вас една лекция по биология, по геология. Кой от вас знае как е създадено човешкото тяло, колко клетки има в него. Даже и най-големите капацитети на науката не знаят колко клетки има в човешкото тяло. Някои учени казват, че в мозъка има 3 билиона и 600 милиона клетки. Но това е предположение. Други казват, че в стомаха има десет милиона клетки. И това е предположение. Ще кажете, че това не е ваша работа. – Един негър – проповедник, разказвал на своите слушатели, че Бог направил човека от кал и три дни го сушил на плета. Като го попитали откъде взел Бог материал за плета, той отговорил: „Това не е ваша работа“.
В геометрията има аксиоми, т.е. научни истини, които не се нуждаят от доказателства. Думата „аксиома“ е гръцка. Кой е коренът на тази дума? Нужно ли е да знаете нейния корен? То е толкова нужно за вас, колкото обяснението, що е сладчината на плода. Дай на човека една вкусна ябълка или круша и го остави свободен. Като изяде плода, той сам ще разбере какво е сладчина. Иначе колкото и да обясняваш, мъчно можеш да определеш що е сладчина. Ще кажеш, че това, което не е горчиво, е сладко. А що е горчиво? – Това, което не е сладко. – Това не е обяснение. В сладчината има друго нещо. Според мене това, което внася в човека известна мекота; което удължава неговия живот; което разширява ума и сърцето му; което упрепява волята му, това е сладчина. Значи тя е храна за света. – „Защо съм нервен?“ – Нямаш сладчина в живота. При това положение ти можеш да убиеш човека. – „Как ще го убия?“ – Като му кажеш 999 горчиви думи. Ако мъжът казва на жена си по 999 горчиви думи на ден, той ще я убие. Изобщо, отсъствието на сладчина в човешкия живот води към смърт. Плодовете на забраненото дърво не бяха още сладки. Сладките храни са женски, а киселите – мъжки. Ако искаш да станеш мъж, яж кисели храни; ако искаш да станеш жена, яж сладки храни. Който яде сладки храни, ще стане безсмъртен. – „Докажи това.“ – Доказването е за учените. Ако си прост, трябва да се учиш. Аз съм учил хиляди години, докато дойда до тази истина. След хиляди години и ти ще се домогнеш до тази истина. Какво ще ви доказвам сега? Ще се опретнете да вървите по този път, който аз съм изминал. Може да се качите на аероплан, това не е важно. Щом сте с аероплан, ще решите задачата не за хиляда години, не за сто години, а за десет години. Важно е да решите задачата правилно.
Някой си изнамерил един часовник, последна дума на техниката, който струвал десет хиляди долара. За един американски милиардер тази сума е нищо. Часовникът показвал времето по цялото земно кълбо. Същевременно той хроникирал всички исторически събития в света. – Защо е трябвало да се изнамери такъв часовник? – За печалба. И без него времето отбелязва всичко. Аз нося в ума си един часовник, хиляди пъти по-точен от това ново изобретение. В който момент ме събудите от сън, аз мога да кажа точно колко е часът, без да паля лампа. Този часовник е във всеки човек. Също така, в човешкия мозък има едно пиано с 35 хиляди клавиши. То е направено по последната дума на техниката. Музикалните творби на Бетовен са детински играчки пред тези класически произведения, които се изпълняват на това пиано. Ако дойде днес Бетовен, той ще седне, като пред пианото, и ще слуша. Има един велик музикален свят, в който взимат участие най-големите майстори-музиканти; там участвуват и мъже, и жени. Който е готов за този свят, щом влезе там, той започва да свири като другите. Достатъчно е тези музикални сили да насочат мисълта си към тебе, за да започнеш и ти да свириш и на цигулка, и на пиано. Ти сам ще се чудиш как от обикновен, прост музикант на земята, си могъл да се издигнеш до такава висота. Като се върнеш на земята, ще бъдеш пак обикновен музикант. Великите музиканти имат силна мисъл. Те правят това с цел да се избегне всяка дисхармония. И най-малката радост, която ти създават тези същества, те преобразява. Много естествено, те влагат своята мисъл в тебе. Казваш: „Искам да стана добър“. – Много просто, свържи се с Бога. Той ще отправи своята добра мисъл към тебе, и ти ще станеш добър. Свържи се и с добрите хора. И те ще отправят своята добра мисъл към тебе. – „Искам да стана музикант.“ – Свържи се с добрите музиканти в света и ще станеш музикант. Иначе с години ще стържеш на цигулката, ще станеш обикновен цигулар и така ще заглъхнеш. Без връзка с великите музикални същества нищо не се постига. Истински музикант е онзи, който прави хората добри, който лекува болни. Ако не можеш да преобразиш човека със своята музика, никакъв музикант не си. Казваш: „Свирих и разплаках хората“. Колко пъти мъжът, като свири на цигулката си, разплаква своята жена! И колко пъти жената, като свири на пианото, е разплаквала своя мъж! Това не е истинско свирене. После мъжът ще се оплаква от жена си, и жената – от мъжа си. Аз имам особено мнение за този мъж и за тази жена. Какъв гостилничар е този, който разплаква своите клиенти? Първо ще те нахрани, а после ще те разплаче. Аз имам особено мнение за този гостилничар. – Кога гостилничарят разплаква клиентите си? – Когато не плащат. Следователно ако нямаш пари, не влизай в гостилница. Първо, провери да видиш, имаш ли пари, и тогава влез. Гостилничарят, като разбере, че имаш пари, не само ще те нахрани, но ще ти помогне да съблечеш и облечеш палтото си. За гостилничаря не е важно дали си добър или лош; учен или прост; виден човек или обикновен. Той се интересува от вашия джоб. Ако е пълен, ще ви почита; ако е празен, никакво почитание няма да ви отдаде.
Съвременните хора толкова се обезцветили, че изгубили онова красивото, възвишеното, което Бог е вложил в тях. Те казват: „Джобът да ни е пълен!“ – С какво? Ако джобът ти е пълен с пари, получени от добри, разумни хора, те са благословение за тебе. Но ако джобът ти е пълен с пари, получени от нечестни хора, те са проказа. В такъв случай за предпочитане е сиромашията, която те учи да ходиш, да се движиш и работиш. Обичай и богатството, което внася в тебе стремеж към доброто и любовта. Това наричам аз богатство. Обичай и сиромашията, която те подтиква към придобиване на знание и мъдрост. Искаш да знаеш, например, колко години ще живееш на земята. – Много лесно ще намериш това. – Как? – Виж има ли поне една добродетел в квадрата, вписан в кръга. Ако има две добродетели, ще живееш 120 години, и то най-добър и красив живот. През това време ще се облечеш в седемте цвята на дъгата и като се съблечеш от тези дрехи, ще напуснеш земята. Казваш: „Няма какво повече да уча тук. Ще отида на небето и след време отново ще дойда на земята“. Това значи да започнеш от началото и да дойдеш до края. Ще се движиш, защото Бог в тебе те кара да се движиш и да мислиш. Така човек става изразител на Божията мисъл. Ще се движиш в две посоки: от изток към запад. От изток ще започваш и на запад ще свършваш, откъдето иде новият изгрев. Казваш, че си остарял, че животът ти залязва. – Не, където е залезът, там има нов изгрев. – „Изгубих парите си.“ – Не се страхувай, сега ти имаш възможност да станеш по-богат. – „Боледувам, ще умра.“ – Не, ти сега, именно, имаш възможност да станеш по-здрав. Забелязано е, че деца, които много боледуват, каляват се и стават по-издържливи. Има хора, които не са боледували и минават за здрави. Обаче първата сериозна болест, която ги хване, ги отнася на другия свят. Злото и доброто в света са сили, които разклащат човека и го каляват. Злото представлява онези неоформени, неорганизирани сили, от които излиза всичко. Те са Божествен склад на енергии, които работят и преобразяват света. Енергиите на злото са корени на живота.
Веднъж клоните и листата на дървото се хвалели: „Знаете ли какво сме направили ние? Знаете ли, че благодарение на нас дървото цъфти, връзва и дава плодове“. Чули ги корените и им казали: „Не забравяйте, че без нас вие нищо не бихте направили. Ако не сме ние, да работим долу, дълбоко заровени в земята, да ви крепим и да вадим и обработваме соковете, вие щяхте да изсъхнете“. Сега и аз казвам: Ти си добър човек, по причина на злото. Умен си, по причина на глупостта. Благороден си, по причина на гордостта. Следователно злото е сила, без която не можете да се справите с мъчнотиите. Горчив елемент е злото, но той е извор на сили. Не пипайте този елемент. Не питайте защо е допуснато злото в света, но ползвайте се от онази велика, мощна сила, която се крие зад него. Чрез устата на Исая Бог казва: „Аз съм, който творя и зло, и добро“.
Изучавайте кабалата, геометрията и математиката, за да разберете отношението, което съществува между доброто и злото. Само така ще дойдете до положение да гледате на тях като на две мощни сили, без които човечеството не може да се развива. – „Как да си обясним защо злото работи успоредно с доброто?“ – Няма защо да си обяснявате това. – „Как да ги примирим?“ – Няма защо да ги примирявате. Едно се иска от вас: Да се ползвате от доброто и злото, като две разумни сили. Христос казва: „Не се противи на злото!“ Павел казва: „Побеждавай злото чрез добро!“ Да победиш злото, това не значи да се бориш с него. Ако се бориш със злото и победиш себе си, какво си придобил? Злото е в човека, преплетено е в него. И ако победи себе си, той ще се самоунищожи. Ако в кошница с яйца е влязла една змия, какво ще направиш? – Ще убия змията. – Ще я убиеш, но ще счупиш всичките яйца, т.е. ще унищожиш възможностите на своя живот. Змията е човешкият интелект, свързан с неговите чувства. Благодарение на интелекта и чувствата, ти се развиваш и ставаш истински човек. Това са философски твърдения, които имат приложение в живота.
Съвременните хора имат криво разбиране за злото. Ето защо, за да разберат смисъла му, нека приемат в себе си мисълта: Всичко, което Бог е направил, е добро. Че имало бедни хора на земята, това не е зло. Бедните хора са почитани от Бога.
Казано е в Писанието: „Никой богат не може да влезе в Царството Божие“. Едно нещо може да спаси богатия – ако се разтовари. В този смисъл няма богати хора на земята – има само натоварени. Истински богати хора има само на небето. На земята можеш да играеш роля на богат, без да си богат. Като не съзнаваш, че играеш роля, казваш: „Аз искам да бъда богат. Че няма да вляза в Царството Божие, това не ме интересува“. – Не мислиш за Царството Божие, а мислиш за любовта на някоя мома. Той мисли, че като е богат, ще направи момата щастлива. Как е възможно да я направи щастлива, щом той сам не е щастлив? Той отрича небето, Царството Божие, а иска да го любят. Бог е Любов. Щом отричаш Бога, не очаквай любовта да те посети. Вълкът казал на агнето: „Ела при мене, ще те изуча, ще те направя щастливо. Аз имам висока култура, ще те направя културно“. Агнето попитало майка си: „Да отида ли при този учен и културен вълк?“ – „Питай баба си и прабаба си, те ще ти отговорят. Ще те заведат на едно място да ти покажа колко агнета преди тебе са оставили костите си там. Те са попаднали в обятията на културния вълк.“ Казвам: Където са костите на овцете, там са костите на всички хора с криви разбирания и заблуждения. Седиш и мислиш защо гостилничарят не ти дава ядене. Едно от двете: или пари няма, или е болен. Ако няма пари, ти му дай и той ще сготви. Ако е болен, помогни му да оздравее. Като оздравее, той пак ще готви. Хората седят и си въобразяват, че могат да говорят с Господа и с Христа, когато пожелаят. – И това може, но условията са нужни.
Питам едного: Какво означават тези ъгли? Какво положение имат един към друг? – Те са в противоположна посока. Такива ъгли наричаме противоположни. – Какво означава триъгълникът? – Той представлява всички възможности в човека. Не можеш да имаш успех само с две възможности. Щом си дошъл на земята, ще използваш възможностите на ума, на сърцето и на волята – трите върха на триъгълника. Разликата в постиженията е в зависимост от триъгълника: дали той е правоъгълен, равнобедрен или равностранен. В равностранния триъгълник всеки ъгъл е равен на 60 градуса. А сборът от трите ъгли, в кой и да е триъгълник, е равен на 180 градуса, т.е. на половин кръг. Като се говори за половин кръг, разбирам идея, наполовина реализирана. Наистина, на земята човек не може да реализира идеята си напълно. Ако наполовина я реализира, той е постигнал нещо. Момата търси момък, който да не е обичал други моми. И момъкът търси мома, която да не е обичала друг момък. Ето една идея, която не може да се реализира напълно. Тази е причината, където момата и момъкът допущат лоши мисли един за друг.
Питам: Има ли човек в света, който да не е казал лоша дума за някого? Както няма човек, който да не е казал добро за някого, така няма човек, който да не е казал лоша дума или да не е помислил лошо за някого. Има ли човек на земята, който да не се е разгневил някога? Ето защо, като се разгневиш, кажи: „Радвам се, че се разневих“. Паднеш и си удариш крака, кажи: „Радвам се, че паднах“. Изгубиш парите си, кажи: „Радвам се, че изгубих парите си“. – „Сгреших.“ – Радвай се, че си сгрешил. Бог помага и на грешниците. Той ще изпрати един добър човек да ти помогне. Ако нямаш средства, ще ти даде, за да не правиш престъпления. – „Невежа съм, много неща не разбирам.“ – Ще дойде един учител да те учи. Той е като романистите. Ще те учи до едно време и после ще те остави. Така е в романите. Авторът си създава два образа – за героя и за героинята – и започва да ги търси някъде из живота. Той има предвид една млада мома и млад момък. Първоначално те не се познават. Срещат се, но не се поглеждат – и двамата са горди. Един ден момата върви горда, напета и не забелязва, че кърпичката паднала. Момъкът, който я следи отдалеч, вижда това, затичва се, вдига кърпичката и я подава на момата. Тя му благодари, усмихва се и продължава пътя си. Външно тя не дава вид, че се интересува от момъка, но като се върне вкъщи, поглежда кърпичката си и казва: „Благороден, учтив бил този момък“. От този момент кърпичката стои в ума. Тя е свързана с момъка. Тя е знамето на нейния живот.
Младият момък и младата мома са символи. Вие не сте нито младият момък, нито младата мома. Вие не сте млади. А младите момци и моми не са от този свят. Те са ангели, слезли от небето. Те си имат някаква идея. В първо време момъкът направи услуга на момата. И тя може да му направи услуга. Така проявяват доброто в себе си. Услугата става причина да се запознаят и обикнат. Казвате: „Те се любят“. Какво мислите вие за любовта? Мислите, че тя е топлина. Първата проява на Любовта е даването. Ако не даваш, не можеш да познаеш Любовта. Обикновено хората дават само на онези, които обичат. Като не обичаш някого, казваш: „Бог да оправи тази работа“. Значи искаш да прехвърлиш твоята работа на Бога, Той да я свърши вместо тебе. Не, ти сам ще свършиш своята работа. Казваш, че тази къща е твоя, мебелите са твои. Ти държиш за своята собственост, а личната си работа оставяш на Бога. Какво би станало с тебе, ако твоите овце задържат млякото и вълната само за себе си? Благодари на Бога за онова, което ти е дадено даром: за земята, за водата, за въздуха, за светлината. Благодари на Бога, че можеш да стоиш на краката си, да ходиш, да се радваш на красивия свят. Не мисли дали си богат или беден. Щом виждаш слънцето, ти си богат. Това благо с нищо не се купува. Какво по-голямо благо от това, да прониква светлината през твоите очи? Какво по-голямо благо от това, да получаваш поздрав от светлите звезди на небето? И те казват: „Велик и благ е Бог“. Слънцето, звездите, луната са деца на Бога. И те пляскат и играят. Лъчите на светлината са излезли преди милиони години и ни поздравяват със своята кърпичка, както момата и момъкът се поздравляват. – „Възможно ли е слънцето да поздравлява човека?“ – Възможно е. Аз не говоря за човека, но за човешката душа. Тя е по-голяма даже от земята. – „Докажи това!“ – Истината не се доказва. Който се опитва да докаже истината, той попада в лъжата. Истината съществува сама за себе си. Тя не се нуждае от външна подкрепа, от доказване. Така трябва да разсъждавате и вие. Казваш: „Нещастен съм“. – Считай това за привилегия. – „Страдам, мъча се.“ – И това е привилегия. – „Боледувам.“ – И това е привилегия. Каквото и да ти се случи в живота, знай, че това е привилегия за тебе. – „Дрехите и обувките ми са скъсани.“ – Благодари за това. Каква е тази къща, която няма прозорци? Същото ще кажа и за скъсаните дрехи и обувки. Не съжалявай, че са скъсани. Те се проветряват. Колкото повече прозорци има къщата, толкова е по-хигиенична. Това е нов начин на разсъждение. Гледам къщата на някого и си мисля нещо. Той ме пита: „Какво гледаш?“ – Гледам, че нямаш достатъчно прозорци. Виждам, че хората се нуждаят от повече светлина и повече любов. Момъкът пише любовно писмо на момата. Тя се радва, че момъкът я обича. Аз, който разбирам работата, тълкувам: Момъкът е раздавач. Той носи писмо на момата от нейния баща, който я обича. Като чувствителен, момъкът възприема любовта на бащата и я предава на момата. Тя трябва да каже: „Благодаря на Бога, че имам баща, който ме обича толкова много, че любовта му се предава и на другите хора“. Някога кацне муха на ръката ми, иска нещо от мене. Аз зная, че тя ми носи любовно писмо. Взема писмото и я питам какво иска от мене. – „Искам да ти стана ученичка.“ Аз капвам малко мед, като казвам: „Хапни си мед и си върви“.
Съвременните хора говорят за морал, но той не е истински морал. Казвате: „Откъде знаеш какъв е нашият морал?“ – Зная, познавам нещата. Като говоря, аз имам предвид две неща: първо, да покажа, че зная какво говоря; второ, искам да изнеса истината пред вас. А някога имам предвид следното: да ви направя съучастници на благата, с които аз се ползвам. Казвам ви: На 25 километра от тук има един прочут извор. Можете ли да дойдете с мене? – „Можем.“ Тръгваме заедно, говорим си и се запознаваме. Обаче благото, към което ви водя, не е мое. Аз ще ви покажа пътя към него. Благото иде от Извора, от светлината, от онази светла и велика мисъл в света. Никой човек не е автор на нещата. Един ще ви разказва нещо, друг ще ви разказва друго нещо. И двамата ще ви предадат истината по два различни начина. Въпреки това, вие пак се нуждаете от обяснения, от допълване. Всеки говори за отношенията между млади и стари, но какви трябва да бъдат, малцина знаят. Млада сестра казва на стареца: „Тази сестра е остаряла, не искам да се занимавам с нея“. Младият брат пък не иска да се занимава със старите братя. – „Защо хората остаряват, защо косите им побеляват?“ – Защото не разбират живота. Какво показва първият бял косъм на твоята глава? Този косъм се е объркал между другите бели косми, не може да се познае. Вие можете да почерните косата си за 24 часа; може и да я избелите за 24 часа. Чрез изпитанията косата побелява. – Как ще се почерни? – Ако можеш в 24 часа да забравиш всички мъчнотии и изпитания, през които си минал. Като видиш всичко в розова светлина, като се зарадваш с чиста детинска радост, само така косата ти ще почернее. Ако не почернее, това показва, че не знаеш по какъв начин можеш да постигнеш това.
По чертите на лицето на човека може да се чете като по книга. У някой чертите на лицето показват, че е мислил; друг пък е прекарал голяма тревога. На мнозина чертите на лицето показват нетърпение. Те не са могли да прочетат писмата на бащите си. Най-малкото нетърпение се отбелязва на лицето. „Големи страдания минах.“ – Това е писмото на баща ти. – „Видях младата мома и се зарадвах.“ – И това е писмо на бащата. Ако се радваш, че си свършил училището с успех и си получил диплом, и това е писмо от баща ти. – „Скъсаха ме, пропаднах на изпита.“ – И това става по желанието на баща ти. Той пише на професора: „Скъсай моя син, покажи му, че е голям простак“. – „Аз не искам да зная, не се страхувам от никого.“ – Нищо, ще се опиташ. Баща ти казва: „Големи нещастия те очакват, защото не вървиш в правия път“. Благодари, че професорът ти е сложил единица, най-хубавата бележка. Знай, че всичко е излязло от единицата. Ако спазваш закона на единицата, ти ще станеш велик човек. Бог е начало на всички неща. Казваш: „Не искам да ми пишат единица“. – Какво искаш? – „Шесторка.“ – Шест е число на работа. Трябва да вземеш чука и да отидеш на работа. Тогава ще ти пишат шесторка. Какво ще кажеш, ако ти пишат двойка? – „За двойка ли съм аз?“ – Двойката е число, което реализира всичко. Благодари, че са ти писали двойка. Кажи на професора: „Благодаря за двойката. Ще мисля за нея, какво означава тя“. Който не разбира смисъла на двойката, погрознява, отчайва се, не иска да живее. Всъщност, човек не погрознява, привидно губи красотата си. От човека зависи да бъде красив, богат, но той трябва да има гръб да носи. Кой от вас може да носи на гърба си злато, нагрято до 1000 градуса? Как ще го пренесете от едно място на друго? Аз мога да направя много неща за вас, но как ще ги носите? Злато, нагрято до 1000 градуса, не се изстудява с вода. Мога да ви дам това злато, но как ще го използвате? Ако дадеш това злато на някого, той веднага ще се отдръпне от него. То не може да му бъде идеал. Ето защо, Бог не иска да дава богатство на хората, за да не стане техен идеал. – Беден съм, искам да забогатея. – Щом си беден, ще учиш, да придобиеш знание. Нека знанието стане твой идеал.
Един царски син решил да се жени. Понеже имал предвид две моми – едната красива, другата – грозна, той не могъл да реши за коя от тях да се ожени. Той отишъл при един виден адепт, да се посъветва с него. Адептът му казал: „Ако се ожениш за красивата мома, ще живееш с нея само три години, след което тя ще умре. Деца няма да имаш. Ако се ожениш за грозната, ще имаш деца от нея. Тя ще живее дълго време“. Царският син не могъл да се реши, коя от двете да вземе. И до днес въпросът стои неразрешен. Той знае, че силата е в децата.
Красотата се отнася до външната страна на живота, а грозотата – до вътрешната страна. Радостта е красотата, а страданието – грозотата. Казваш: „От грозотата нищо не може да излезе“. – Не е така. Тя е обвивка на добродетелите. Мислете правилно, да не изпадате в заблуждения. Аз искам да ви наведа на правата мисъл, която ще ви предпази от падане. – „Не сме ли свободни да правим, каквото искаме?“ – Според мене и да изпълнявате своята воля, вие не сте свободни. Ако изпълнявате волята на хората, пак не сте свободни. Ето и аз, който минавам за умен човек, пак не мога да мисля, както искам; не мога да изпълнявам своята воля. В такъв случай нищо друго не ни остава, освен да вършим волята Божия. Дойде някой и ме лъже, че това-онова ще стане. – Аз зная как ще станат нещата. Въпреки това, някога оставям да ме лъжат; някога не оставям да ме лъжат. Казвате: „Нека Учителят ни остави свободни, ние сме млади, това учение не е за нас“. – Не, вие не сте млади. Че се мислите за млади, това е едно нещо; всъщност да сте млади, то е друго нещо. Истински млад е онзи, на когото сърцето изобилно дава. Качество на младия е щедростта. В това отношение слънцето е най-младо, защото дава изобилно блага на всички живи същества.
Един американски милионер бил известен със своето скъперничество. Една млада, красива мома решила да му даде добър урок, да му покаже как трябва да се живее и какви да бъдат отношенията му с хората. Един ден тя го срещнала на улицата и неочаквано за него го съборила на пътя: започнала да го рита с краката си и да го тъпче. Цял опрашен, той скочил на краката си, погледнал към красивата мома и я попитал: „Какво искаш от мене?“ – „Нищо не искам, но реших да ти кажа нещо. Ти си богат, но едностранчив човек; ти живееш само за пари. Знай, че при това положение те очаква склероза. Ти трябва да измениш живота си.“ Той се сепнал и започнал да мисли. От този момент той изменил живота си. Разбрал, че смисълът не е в парите.
Питам: Лошо ли направила тази мома? Да срещнеш красивата мома, която с няколко думи може да преобрази твоя живот, това е велико благословение. Тя внесла светлина в ума на банкера и му показала новия път, по който може да постигне желанията си. Какво представляват нещастията в живота? – Те са онези красиви моми – ангели, изпратени на земята да тъпчат малко хората, да придобият нов възглед за живота, да реализират възможностите, скрити в тях. Кръгът представлява скритите възможности в човека. Квадратът пък представлява разумността в човека, която използва дадените му възможности. Щом е разумен и разполага с известни възможности, човек може да реализира своите идеи по съдържание и смисъл, т.е. по дълбочина и широчина. Идеите се реализират само на физическия свят, а се раждат в идейния свят, затова, докато живееш в света на идеите, не очаквай щастие на земята. Каквото и да придобиеш на земята, в края на краищата, ще ти го вземат. При това положение можеш ли да бъдеш щастлив? Даже и като спиш, ще ти го отнемат. Ето защо, ако съзнанието ти на земята не е будно, ти не можеш да бъдеш щастлив. Щастието е само в Бога. Под „Бог“ разбирам мястото, където съзнанието на човека е всякога будно, без никакво прекъсване. И като спиш, и като си буден, съзнанието ти всякога трябва да бъде будно. – „Буден съм, съзнанието ми не се прекъсва.“ – Щом съзнанието ти не се прекъсва, то не си на физическия свят. Който обича Бога, той всякога има будно съзнание.
Мнозина се оплакват от сиромашия и болести. – Защо са бедни и болни? – Защото не обичат Бога. Ако можеш да се освободиш от мисълта, че си болен, ти веднага ще оздравееш. Не казвам, че сегашните ви разбирания са лоши. И те са добри, добре сте живели, но бъдещето иска ново разбиране, нов живот. Иначе не можете да напредвате. Пътуваш с кабриолет, но той не може да те изведе докрай. Пътят ти е нагоре, по планината. Там няма път, пеш ще вървиш. Ще оставиш кабриолета, ще се качиш на кон. Колкото по-нагоре отиваш, пътят става по-стръмен. Ще вървиш пеш. Вие сте дошли до едно място, където ще оставите кабриолета си и ще пътувате с вашия кон, т.е. с вашия ум, и така ще вървите, по височината. Искате да се върнете в гората. По-добра гора от това, да бъдеш между хората, няма. – „Как ще се разбираме?“ – Има един единствен език, на който всички същества говорят и се разбират. Той е Божественият език – езикът на Любовта. Всички животни разбират този език. Той не е съставен от думи. Има едно вътрешно чувстване, чрез което се предават човешките мисли. Като влезеш в човека, т.е. като се свържеш с неговото вътрешно чувстване, той ще те разбере и ще ти даде всичко, каквото искаш. Ако по същия начин се свържеш с животните и растенията, и те ще ти дадат, каквото искаш. Аз съм седял под крушата и като се наглася с нея, тя ми дава от своите круши. Тя предчувства, че ще дойда при нея. Като взема една круша, аз погледна нагоре, към дървото, и казвам: Благодаря ти за плода, който ми даде. Ти си помислила за мене преди аз да съм дошъл при дървото. Благодаря за поздрава на дървото, за петте круши, които държа свято в ума си. От този момент става цял преврат в мене. Щом срещна някаква мъчнотия, спомням си за петте круши, за вятъра, за слънцето, за Бога, за всички възвишени същества. Кой от нас не е ял пет круши? Ще кажете, че сте ги купили с пари. Ето, специалният клас яде череши, като задача, но те не разбраха защо ядоха. Черешата представлява символ в природата. Червената череша, както и всички червени плодове, излязоха от рая. Те са райски дървета. Черешата е красив плод, тя започва с червения цвят. Тя действа разслабително на организма. Ако стомахът ти е стегнат, яж череши и мисли за райската градина. Кой от вас, като яде череши, мисли за райската градина? Сега вие искате да знаете заключението на лекцията. Какво е заключението, като се нахраните? – Да извадите пари и да си платите. Ако си женен, жена ти е сготвила. Ако си брат или сестра, сестра ти или майка ти е сготвила. Ставате от трапезата, оставяте чинията, кърпата и казвате, че маслото не било хубаво. Легнете, заспите и пак ставате да ядете. Значи ядене, спане; пак ядене, пак спане. Къде е знанието ви? Какво сте придобили? Ако аз бях на ваше място и майка ми е сготвила, щях да я целуна, да я погаля и да благодаря. След това ще измия чиниите, ще ги прибера. Така, именно, ще дам възможност на майка ми да си почине. Аз правя това често. Да допуснем, че си на планината без хапка хляб. Срещаш един човек. Той отваря торбата си и ти дава хляб и сол. Ще благодариш на Бога, че си ял хляб и сол, но си се подкрепил. Та сега, като искате заключение на лекцията, това значи да затворя гостилницата. Знанието, което ви давам, е ядене. Дали сте на планината или в долината, все трябва да се яде. Ако направя баланс, днес ще ви се даде обяд, друг път няма. – Защо? – Толкова плащате.
Днес искам от вас едно; да цъфнете, да миришете приятно, да завържете и да узреете добре. Ако сте череша, черешите ви да бъдат червени, едри, като орехи; ако сте ябълка, круша, дюля, плодовете ви да бъдат хубави. Като ме слушате, вие искате да ви покажа правия път за небето. За да ви покажа пътя, аз трябва да тръгна и вие подир мене. Такъв е законът на светлината. Като тръгнеш след нея, тя ще ти покаже пътя.
Затова Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Той е сам пътят, истината и животът. Ти ще тръгнеш с ума си след Него. Това, с което отиваш при Христа, там е Бог. Той върви пред тебе, а ти след Него. Казано е: „Гледах Господа пред лицето си“. Казано е още: „Бог е задна стража“. Така е, докато си в мъчнотиите на живота. Щом минат те, Бог е пред тебе. Той се явява като слънцето. – „Ами като залезе?“ – Слънцето никога не залязва. То прави кръг около хоризонта, но положението на земната ос е такова, че като се върти земята около оста си, изглежда, че слънцето изгрява и залязва. Значи ние схващаме нещата перспективно.
Основната идея на днешната лекция е да благодарите на Бога за всичко. Отстъпвайте си взаимно. Ако две сестри отидат на извора, нека по-силната даде път на по-слабата, да не се стреми да я изпревари. На земята първо място няма. Първото място на земята е последно на небето; и последното място на земята е първо място на небето. Което е хубаво на земята, то е хубаво и на небето. И което е лошо на земята, то е лошо и на небето. Ако си направил добро на земята, като отидеш на небето, за тебе ще се отвори райската врата. За онзи, който прави зло на земята, райската врата е затворена. Там ще бъде в тъмнина. Като правиш зло, хората ще се отдалечават от тебе. Казвате: „Учителят може да направи всичко“. – За себе си всичко мога да направя, но за вас всичко не мога да направя. Когато грешите, вратата на рая ще бъде затворена за вас. – Защо? – Защото грехът, злото е същество, което има възгледи като на паразитите. Това са философи, адепти, дошли до положението на паразити.
Изпейте песните „Бог е Любов“, „Аин-фаси“ и „Благославяй, душе моя, Господа“.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 29 май 1932 г., София, Изгрев.
-
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Съдържание на томчето
Двете страни на света
Размишление
Ще прочета най-късия псалом, 117-ти.
В този псалом се възхвалява Господ. Един и същ е Господ и в миналото, и сега. Какъвто е бил тогава, такъв е и сега, Той не се е изменил. Какъвто е бил Бог от създаването на света, такъв е и днес. Станала ли е някаква промяна в проявите на Бога досега? Всички същества, вън от Бога, се променят. Нека остане тази мисъл в ума ви. Има нещо в човека, което се изменя – то е човешкото. Има нещо в него, което не се изменя – то е Божественото. Човешките разбирания се изменят постоянно. Миналото не е днешното, и днешното не е бъдещето. Значи човешкият свят коренно се различава от Божествения. – Къде е Божественият свят? Къде е Бог? Някои искат да им се докаже съществуването на Бога. Бог нито се доказва, нито се отрича. Щом Той съществува, няма защо да се доказва. Ако не съществува, няма защо да се отрича. Как ще докажем съществуването на слънцето?
В математиката се говори за съизмерими и несъизмерими величини. Обаче аз разглеждам от друго становище този въпрос. Доказването или отричането на Бога е несъизмерима величина. Ако поддържате, че Бог съществува, това показва, че сега трябва да Го намерите. Ако Го отричате, това значи, че сте в стълкновение с Него. Щом сте влезли в стълкновение с Бога и искате да се освободите от Него, вие ще влезете в стълкновение със себе си. Едно е важно: Човек да познава така живота, както е в действителност. Ако не го познава така, той не може да познава и Бога. Аз не говоря за човешкия живот, но за Божествения, т.е. за живота на светлината, който не може да се ограничи, не може и да се измени. Ти можеш да вземеш от този живот само толкова, колкото ти трябва, нито грам повече. Ако вземеш повече, то ще изтече. То не спира движението си. – Къде е този свят? – Отвори очите си и ще го видиш.
Божествения свят ще познаете по две неща: по светлината – неговата външна форма, по чувствата – вътрешното му съдържание, и по мислите, които му дават смисъл. Като влезеш в Божествения свят, ти можеш да обичаш, колкото искаш. Ако обичаш всички хора, ще бъдеш свободен. Ако обичаш някого повече от другите, ти се ограничаваш. Каже ли ти някой, че иска да го обичаш повече, той не разбира закона. Ако си малко шише, малко ще те обичат, според съдържанието ти; ако си голямо шише, повече ще те обичат – повече събираш. Значи светът има две страни: Божествена и човешка. Човешката страна, т.е. човешкият свят се характеризира с мисълта. Ще мислиш свободно и ще вземеш от мисълта, колкото ти трябва. С мисълта си ти не можеш да обхванеш целия космос. Следователно със своя ум ти ще вземеш от мисълта на космоса само това, което можеш да разбереш. Не съжалявай, че не можеш да разбереш всичко.
И тъй, ние живеем едновременно в света на светлината – външната страна на Божествения свят; после, в света на чувствата – съдържанието на духовния свят, или света на Любовта, и най-после – в мисловния или светът на Мъдростта. Аз уподобявам света на светлината на Истината в Божествения свят. Светлината и топлината са страни на Божествения свят. Когато става студено на земята, това иде от човека, а когато става топло, това е от Бога. – „Какво да правим със студа?“ – Това е ваша работа. Студът е в човешкия, във временния свят. В човешкия свят има спорове, недоразумения, омраза. Те са причина за студа. Има хубави неща в човешкия свят, но те се смесват с отрицателните неща и образуват каша. В Божествения свят всичко е хубаво и хармонично. Външната му страна е еднообразна, но вътрешната е крайно разнообразна. Казват, че светлината на Божествения свят е някъде по-силна, някъде по-слаба. Това е само илюзия на вашите очи.
Като външна страна на Божествения свят, светлината е навсякъде еднаква. Понеже я възприемаме с нашите очи, затова ни се вижда, че някъде е по-силна, а някъде – по-слаба. Красива е външната страна на Божествения свят, въпреки нейното еднообразие. Човешкият свят е външно разнообразен, но не е толкова красив. Виждаш един човек, външно красив, но колкото повече го опознаваш, толкова по-грозен става. Следователно, когато се отвращаваш от себе си и казваш, че си грозен, ти си влязъл в човешкия свят, в себе си. Щом влезеш в Божествения свят, ти се чувстваш свободен, нищо не те ограничава. В човешкия свят има страх, недоволство, завист, ограничение. Почувстваш любов към някого, но и за тази любов се искат пари. Казваш, че го обичаш, но за малкото добро, което му направиш, веднага искаш да ти се плати. Че си ушил дрехи или обувки на някого, веднага искаш да ти се плати. В човешкия свят за всяко добро се плаща. Ако не платиш, ти не си човек. В Божествения свят е обратно: ако си платиш, ти не си човек. Там каквато услуга да ти направят, не се плаща.
„Хвалете Господа всички народи!“ (– 1-ви стих.) Хвалиш Господа, защото си взел нещо от изобилието Му. В Божествения свят, каквото получиш, всичко е за тебе. В човешкия свят не е така. Там, каквото получиш, ти го владееш временно. Ти си в положението на пощаджия, който разнася чужди неща. Като разбереш смисъла на това, което си получил, ще се зарадваш. Радостта само остава за тебе. Тя иде от Божествения свят. Следователно, ако се радваш, ти си в Божествения свят; ако страдаш, ти си в човешкия свят. Обичаш – ти си в Божествения свят; мразиш – ти си в човешкия свят. Вярваш – ти си в Божествения свят; съмняваш се, ти си в човешкия свят. Когато си в Божествения свят, ти си смел; страхуваш се – ти си в човешкия свят. При всички добродетели, ти си в Божествения свят. Млад, жизнерадостен си, ти си в Божествения свят. Щом остарееш, ти си в човешкия свят. Здрав си – ти си в Божествения свят; болен си – влизаш в човешкия свят. Щом оглупееш, ти си в човешкия свят. Поумнееш – влизаш в Божествения свят.
Светията, праведният живеят в Божествения свят. Грешникът живее в човешкия свят. Чрез противоположностите в живота човек сам може да се ориентира в кой свят живее. От човешко гледище Божественият свят всякога остава неразбран. Божественият свят може да се разбере само от Божествено гледище. Да мислиш, че Божественото може да се разбере по човешки, ти се заблуждаваш. Силата на Божествения свят е в едното, а слабостта – в множеството. В човешкия свят е обратно: силата е в множеството, а слабостта – в едното.
Казвате: „Вижте как генералът заповядва на войниците – силен е той“. – Множеството, войниците му го правят силен. Щом остане без войници, генералът е на легло, лежи на гърба си. Като ме викат при някой болен, казвам: Отивам при генерала, който е болен, слаб, няма войници зад себе си. Казваш: „Ще се мре“. – Да, всеки генерал без войска умира; генерал с войска живее. На небето законът е обратен: там, ако имаш войска, ще умреш; ако си сам, без войска, ти си силен, ще живееш. Аз привеждам тези контрасти за обяснение на двата свята – човешкият и Божественият.
И тъй, слабостта на земята е сила на небето. А силата на Божествения свят е слабост на земята. Силата на Бога е слабост на човека; силата на човека е слабост на Бога. Това е неразбрана мисъл за вас. Питате: „Как така, моята слабост да е сила на Бога?“ – Там, където човек е слаб, Бог е силен. Където човек е силен, там Бог е слаб. Когато уповаваш на себе си, Бог е слаб в тебе. Тогава Той се оттегля, не взима участие в твоя живот и ти се чувстваш слаб. Питаш: „Защо ме остави Господ?“ – Защото уповаваш на себе си. Господ трябва да те остави, за да разбереш и съзнаеш, че в Него е силата, а в тебе – слабостта. Нали Бог прониква навсякъде? – Това е материалистически израз. За да проникне някъде, трябва да има друга реалност, вън от Бога. Всъщност, вън от Бога никаква реалност не съществува. Като боледуваме, страдаме и вършим глупости, тогава светлината на Бога прониква в нас и ни помага. За да разберете, дали Бог прониква някъде или не прониква, нужно е голямо знание. – „За каква светлина се говори?“ – Не е важно каква е светлината. Тя може да иде от свещта. Светлината е важна. Какъв е фитилът, маслото, това не ни интересува. Светлината носи новото. Тя е нужна за нас. Фитилът и маслото са само проводници на светлината. Гласът на цигулката, например, не иде нито от струните, нито от цигулката. Едно разумно същество произвежда тоновете. То е причината за музиката. Ако звукът е в самата струна, въпросът щеше да се разгледа другояче. Сегашната философия е ограничила човека. – „Какво мога да направя сам?“ – Нищо не можеш да направиш. – „Къде мога да уча?“ – Никъде не можеш да учиш. Болен си, викаш лекар. Той ще те прегледа, ти ще му платиш, но болестта пак остава в тебе. – „Докога ще стои в мене?“ – Докато признаеш, че всички блага, всички благословения в твоя живот идат от Бога. Ще признаеш и ще благодариш. Иначе ще заболееш и никой не може да ти помогне. Когато ангелът ти носеше благословението, ти само отвори очите си и каза: „Остави го настрана, ще го взема“. Ти не искаше да кажеш само една дума: „Благодаря“. Затова, именно, ангелът те бодна с иглата си, да бъдеш буден към благата, които Бог ти изпраща. Сега ще се оплакваш, че кракът те боли. Щом дойде пратеникът на Бога, ще си отвориш очите, ще го приемеш добре и ще благодариш. Не постъпиш ли така, с години ще лежиш болен, ще викаш лекари, докато един ден кажеш: „Дотегна ми да лежа, да се занимавам с лекарства“. Най-после започваш да се молиш на Господа. Той изпраща двама ангели, като лекари. Те са същите, които ти донесоха благословението. Те казват: „Познаваш ли кои сме?“ – „Спомням си, лицата ви са ми малко познати.“ Единият те преглежда, пипне болния крак, духне и казва: „Вяра ти е нужна“. И вторият те прегледа, също пипне болното място, духне и казва: „Любов ти трябва. Сега ще станеш от леглото, ще вземеш стомничката и ще отидеш за вода“. Ставаш от леглото и не усещаш никаква болка. Взимаш стомничката, отиваш за вода и се чудиш колко лесно се излекува.
Сега аз ви изнесох една велика истина, която всеки ден проверявате в живота, но не обръщате внимание. Това, което всеки момент проверявате и възприемате в себе си, то е истината. Аз не говоря за истината, която ще провериш в бъдеще. Аз говоря за онази истина, която можеш да провериш в даден момент и която внася светлина в твоето съзнание. Истината действа в момента. Ето защо, радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на истината, за придобиване на Божиите блага. И като дойдат двамата ангели-лекари, ти се чудиш какви са те, откъде са дошли, че могат да лекуват по толкова чуден начин. – „Защо трябва да боледувам, да страдам?“ – За да те посетят двамата ангели. – „Къде са свършили те, в кой университет?“ – Това не е важно. За тебе е важно, че те посетиха и излекуваха. Без страдания ти никога не би ги призовал. – „Не може човек да не греши.“ – От него зависи. На човека е дадена свобода, да се проявява, както разбира. Ако не разбира законите, той се счита божество и прави, каквото му дойде на ума. – Не, не си божество. – „Защо съществува злото?“ – Защото е свободно. Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – доброто или злото.
Божественото в човека се стреми към свободата на доброто. Който даде път на Божественото в себе си, той върви по пътя на доброто. Той е направил истинския избор. Адам и Ева сгрешиха, защото пожелаха да познаят доброто и злото. Когато змията влезе в рая, тя каза на Ева: „Ако ядете от забраненото дърво, ще станете като Бога“. Не, човек влезе в рая, за да научи законите на доброто. Чрез тях той ще се справи със законите на злото.
Всеки човек може, ако не напълно, поне отчасти, да измени живота си. Не казвам да го пресъздаде, но да вникне в себе си и да обработи това, което Бог е вложил в него. Божественото изисква от хората взаимно да си помагат. Какво разбирам под думата „помощ“? Да помагаш на другите, това значи да помагаш и на себе си. Не можеш ли същевременно да помагаш и на себе си, ти нищо не си разбрал. Твоята помощ е безрезултатна. Всяка помощ изисква известна материална жертва. – „Не мога да направя никаква жертва.“ – Щом не можеш да направиш тази жертва, ти не можеш да помагаш. – „Тази работа не е за мене.“ – Щом не е за тебе, ти си слаб човек. Ще кажеш: „Мога да помогна“. Според мене онзи може да помага, който е помогнал на себе си. Не можеш да повдигнеш някого, ако сам не си се повдигнал. – „Защо трябва да правя добро, да помагам на хората?“ – За да помогнеш и на себе си. Като направиш добро на някого, ще видиш, че доброто е вътре в тебе. – „Защо трябва да любя?“ – За да познаеш, че Любовта е в тебе. – „Защо трябва да търся Бога?“ – За да познаеш, че Бог е в тебе. Това, което виждаш отвън, то е и вътре в тебе. Това се отнася и до млади, и до стари.
Старият казва: „Остарях“. – Ако си остарял и си придобил нещо, човек си станал. Ако нищо не си придобил, още не си станал човек. – „Какво да правя?“ – Ще влезеш в Божествения свят да се подмладиш, т.е. да разбереш нещата така, както Бог ги разбира. Да влезеш в човешкия свят, значи да разбереш живота, както хората го разбират. Докато живеят в човешкия свят, старите хора си приличат. Дядото казва на внука си: „Едно време и аз бях като тебе; мислех, че много зная, че всичко мога да постигна; ходех на хорото, любувах се на момите“. Какво е постигнал дядото? Оженил се, имал деца, богат бил, но изгубил и жена си, и децата си, и парите – останал сам и без пари в джоба си. Седи дядото и казва на внука си: „Един ден, дядовото, и ти ще станеш като мене“. Това е човешката философия. Прав е дядото. Ако внукът мисли, чувства и действа като дядото, разбира се, че ще стане като него. Внукът трябва да каже на дядото: „Дядо, аз няма да живея като тебе; няма да тропам на хорото; няма да търся младите моми; аз няма да мечтая за къщи и ниви, като тебе. Ти си орал и сял, аз няма да ора и сея – ще ям това, което природата е дала“. Който живее според законите на разумната природа, ще се ползва от благата, независимо от това, дали е философ или земеделец. И двамата, като посадят семката, ще имат един и същ резултат. Семката носи в себе си силата, знанието и възможностите. Достатъчно е да я посадиш в земята, тя сама ще изникне. Тя знае как да расте. Разликата е само в това, че земеделецът знае кога да посади семката и в каква почва. Ако и двамата спазят тези условия, резултатът ще бъде един и същ.
Следователно има действия в живота, които, направени от грешния и от праведния, дават еднакви резултати. Доброто, направено от праведния или от грешния човек, е все добро. Казвате, че лошият човек не може да направи добро. Това е криво разбиране. И лошият човек може да направи добро. И птицата, и къртът могат да направят добро. Може да не са го направили съзнателно, но нали е добро? Птицата кълве зрънцата на храните и случайно няколко семена падат на земята. Къртът, като рови земята, зарови тези семена и те израстват. Това не е ли добро? Добро е, но несъзнателно направено. В Божествения свят всички неща са предвидени. Следователно, като влезете там, не мислете какво ще стане с вас. Да мислите, това е човешка сметка. В който бакалин влезеш, там все човешки работи се вършат. Щом влезеш в Божествения свят, там всичко е предвидено.
Мнозина ме питат кога ще се спасят, могат ли в бъдеще да влязат в Божествения свят. – Няма защо да мислят за бъдещето. Важно е сега да се спасят, сега да влязат в Божествения свят. Остане ли това в бъдеще, тяхната работа е пропаднала. Аз още сега говоря с ангелите, няма защо да чакам в бъдеще да говоря. За мене ангел е всеки човек, който има будно съзнание и върши волята на Бога. Като му дойде в ума една светла мисъл, той веднага я прилага. Ако мисли за къщи, за пари, той е в човешкия свят. Това става всеки ден и с вас: ту сте в Божествения свят, ту в човешкия. – „Едно време бях радостен, имах любов. Сега изгубих любовта си.“ – Защо я изгуби? Понеже си завъртял крана на Божията Любов наляво, затова нямаш любов. Аз мога да ти помогна: ще завъртя ключа надясно и любовта ще потече. Казваш: „Остарях вече, не мога да обичам. Любовта е за младите“. – Ти кога стана стар? Старият може да стане млад и младият може да остарее. От осем хиляди години се носи една и съща мисъл: „Остарях, остарях“. Като приемаш тази мисъл, наистина ще остарееш. Ангелите носят друга мисъл: „Подмладих се“. Затова ангелите са вечно млади. Те никога не остаряват. – „Как ще се подмладя?“ – Като гайдата. Докато е свита, тя е стара баба. Казвам: Бабо, ти ще се подмладиш. – „Не мога, синко, моята работа е свършена.“ Взимам гайдата, надуя я и тя започва да свири. Докато свири, тя е млада. Щом престане да свири, тя остарява. Обаче бабата се убеждава мъчно, че може да стане млада. Десет пъти на ден да я надуят, тя пак не вярва, че е млада.
Сега аз искам да убедя и вас, че може да се подмладите като гайдата; може и да остареете като гайдата. Може да придобиете сила, като гайдата, и да свирите хубаво; може да изгубите силата си, като гайдата, и да остареете. Някога, по причина на малък повод, се обезсърчиш, отчаеш се и казваш: „Не ми се живее, искам да се хвърля от една канара или да е хвърля в морето“. Не се минава много време, в ума ти се явява една светла мисъл, посетил те е някой ангел и ти казваш: „Животът има смисъл, живее ми се“. Това са двата свята, в които човек живее. Ново разбиране е нужно на човека, за да може лесно да минава от човешкия в Божествения свят.
В заключение на всичко казано досега, ще ви прочета от Евангелие на Йоана 11-та глава, 9-ти стих: „Не са ли 12 часове на деня? Като ходи денем, човек не се препъва, защото гледа виделината на този свят“. – Кога не се препъва човек? – Когато е в Божествения свят. Като ходи нощем, човек се препъва, защото няма светлина. Тогава той е в човешкия свят. Пазете се от тъмнината, да не се препънете, за да не изгубите смисъла на своя живот. Някои мислят, че могат да станат светии, да влязат в рая. Докато живеете със старите разбирания, нито светии ще станете, нито в рая ще влезете. Казваш: „Ще служа на Бога“. – Ти си вече в рая. – „Дали е време за това? Не съм готов още да служа на Бога.“ – Щом се колебаеш, ти си пак в човешкия свят. Щом си влязъл в този свят, ще дойдат болестите. Тогава не питай защо те боли кракът, защо страдаш от ревматизъм, стомах, глава и др. За да се освободиш от ревматизма, иди със стомничката си за вода. Аз така лекувам, а днес лекуват с инжекции или с бани. И това е добре, но много време е нужно, за да се излекуваш. В Божествения свят можеш да се излекуваш и подмладиш в един момент. Ще седнеш на един стол, ще прекарат през тебе ток и ти ставаш от стола млад и здрав. Това значи да се пречисти тялото ти, да се новородиш. Това подразбира стихът, изказан от Христа: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие“. Новораждането има отношение към мислите, чувствата и постъпките. Нова мисъл, нови чувства и нов живот са нужни на човека. Може мислите ти да са стари, но ще живееш по нов начин. У вас е точно обратно: мислите по нов начин, а живеете по стар начин. Това значи в мътна вода да наливаш чиста. Колкото да сипваш чиста вода, мътната ще си остане мътна. Чистата вода ще слагам на една страна, мътната – на друга, няма да ги смесваш.
Помнете: Всеки ще вземе от Божиите блага толкова, колкото му трябва. Останалите блага ще бъдат за другите, те да ги използват. И като вземете това, което ви е нужно, не стягайте торбите си. Бъдете готови да давате от благата си и на другите. Един турски бей поканил един българин на обяд. Като сложили трапезата, беят казал: „Има шест ястия и после йока“. Българинът, като не разбирал значението на думата „йока“, си казал: „Последното ще бъде юфка. Ще се въздържам от другите ястия, за да хапна и от юфката“. Йока на турски значи „нищо“. Като се въздържал, той не могъл да се нахрани добре. Аз ви съветвам, като ви поканят на обяд, хапнете си добре от първото ястие, да се осигурите. От останалите хапнете по малко, да остане и за други. Вземете толкова от благата, колкото ви е нужно, без да очаквате още. Първото благо ще ви осигури, не мислете за последното, което няма да дойде.
Т. м.
Утринно Слово от Учителя, държано на 22 май 1932 г., София, Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Разумност в природата
5 ч.с.Изгрев, София.
Размишление.
Има известни положения в живота и Природата, които не се разбират от всички. Например малкото дете не знае защо майка му го храни с мляко, а не му дава твърда храна. То е привързано към майка си, без да знае защо. Детето постепенно изучава отношението на майката към него, както и своето отношение към нея. То постепенно изучава нещата и отношенията на хората във физическия свят.
Какво представя физическият свят? – Той е резултат на нещо. И София е резултат на нещо. – На какво? – На разумността. София не е разумна, но софиянци са разумни. Значи София е място, дето живеят разумни същества. Университетът не е учен, но той е място, дето се учат. Той не може да направи хората учени, но е условие, място за придобиване на знания. В този смисъл и София е място, условие за придобиване на разумността. Часовникът не е разумен, но часовникарят е разумен. Като прави часовници, той развива своята разумност. Същото се отнася и до човешкото лице и тяло. Само по себе си тялото не е разумно, но онзи, който живее в него, е разумен. Чрез тялото като инструмент човек развива своята разумност. Значи тялото е мястото, дето се проявява разумността. И ръката не е разумна. Тя не знае кой си и какъв си, но помага за развиване на разумността. По ръката на човека се познава какъв е той.
Като ученици вие трябва да разбирате значението на думите, да знаете техния произход. Под „king” англичаните разбират цар – човек, който свързва двата края на нещата. Под „king” китайците разбират хипотенузата на правоъгълния триъгълник, т.е. страната, която лежи срещу правия ъгъл и свързва двата катета. И в човека има една линия, която изявява неговата разумност. Тя е хипотенузата, понеже свързва нещата и дава тон. Тя е мярка. Само правият ъгъл се свързва с хипотенузата. Ако ъгълът се движи в рядка среда, може да се разшири; ако се движи в гъста среда, той се стеснява.
Какво представя окръжността? – Крива линия, на която всички точки са еднакво отдалечени от една вътрешна точка, наречена център. – Защо се е огънала тази линия? – Защото има голямо външно налягане. На външното налягане отговаря вътрешна, мощна сила. – Коя е тази сила? – Човешката воля. Като говоря за кривата линия, искам да обърна вниманието ви върху лицето като проява на човешкия живот. Като изучавате лицето, ще обръщате внимание на изпъкналите и вдлъбнатите линии по него, за да разберете кои сили са оказали по-голямо влияние върху човека: природните или неговите лични, субективни. Ако силите в човека са по-мощни, линиите на лицето ще бъдат изпъкнали. Чувствата имат преобладаващо влияние в него. Този човек е еластичен, огъваем. Ако линиите на лицето са хлътнали, т.е. вдлъбнати, този човек има слаб стомах. Той трябва да обърне внимание на храната; трябва да вземе мерки, да изправи стомаха си – главната машина на физическия свят. Ако стомахът не работи добре, това се отразява и на мозъка. Стомахът има отношение към симпатичната нервна система. Между мозъчната нервна система и симпатичната нервна система трябва да има пълна хармония. Мозъчната система е на правите линии и на мисълта, а симпатичната нервна система – на кривите линии и на чувствата. Ако линиите на челото са прави, и мисълта върви право; ако линиите са начупени, мислите не текат правилно.
Закон е: Всяко движение трябва да се преведе в геометрична форма. Същото се отнася и до науката, специално математиката. Ако не може да преведете числата и отношенията между тях в геометрични форми, не може да разберете външния свят. Например геологът ще обясни защо долините са вдлъбнати, а планините изпъкнали. При това едни планини са повече изпъкнали, а други – по-малко. За да се издигнат Хималайските планини толкова високо, има ред разумни причини. Дългият нос например има отношение към интелигентността. За създаването на носа са работили разумни същества с векове. Докато расте на широчина и дължина, носът е жив. Ето защо всяка година, макар и микроскопически, носът трябва да се разширява и удължава. Като престане да расте, той остарява. Същото се отнася и до устата, до ушите, до пръстите. Докато човек е жив, удовете му трябва да растат и да се развиват. Иначе той се излага на преждевременно остаряване и смърт. Когато човек расте и се развива, този процес трябва да става едновременно с всички органи. Ако един орган се развива за сметка на друг, ако едни клетки се подмладяват за сметка на други, явяват се различни болести, като рак, тумор и други. Когато едни способности и чувства се развиват за сметка на други, организмът пак заболява. Радиусите на кръга трябва да бъдат еднакви и да се намират в еднакво отношение към центъра. Ако се наруши това отношение, окръжността се превръща в елипса. За да се справиш с елипсата, изисква се голяма разумност; за да се справиш с хиперболите, които се движат в две противоположни посоки, трябва да бъдеш гениален. Чувствата се движат по едната хипербола, а мислите – по другата. Двете течения на мислите и чувствата, макар и в противоположна посока, трябва да бъдат хармонични. Като се съединят двете хиперболи, образува се окръжност, а затвореното пространство – кръг.
Като се говори за пръстите, нужно е да се изследва пътят на тяхното образуване. Те са резултат на онези висши, разумни същества, които определят мястото на университета, как да бъде построен, какви професори да се назначат и т.н. Под „професор” разбирам вътрешните сили в човека, които работят за създаване и организиране на неговите удове. Тия професори трябва да отговарят на работата, която им се дава. Ако не отговарят, студентите ще се сърдят, ще викат, докато ги уволнят. Има професори на мозъчната система, на дихателната система и на стомашната. Ако тия професори не са на мястото си, казваме, че човек е болен, страда от нещо. Щом боледуват системите, цялата държава боледува. Някога уволняването на професорите става безболезнено, не се отразява на държавата. – Защо? – Защото веднага се явяват нови кандидати, които заместват старите професори. Ако не се явят нови професори, студентите стачкуват, напущат университета и той се закрива. При това положение казваме, че организмът престава да действува или слабо действува.
И тъй, като знаете това, изучавайте живата Природа като външен обект. Виждате една планина. Спрете се да я разгледате добре и мислете за формата й. Виждате, че клоните на едно дърво са увиснали надолу. Намерете причината за това. Тя се крие в противоречията, през които дървото минава. Посадете един орех на камениста почва, да видите какво ще стане с младия, току-що израснал орех. Клоните му ще увиснат надолу като ръцете на човек, който се подпира на тях, за да се издигне. Преместете същия орех в добра почва, да видите как ще се оправят клоните и ще тръгнат нагоре. Не става ли същото и с човека? Поставете го при условия, които не може да преодолее, ще видите, че в скоро време гръбнакът му ще се огъне. – Защо старите хора се прегърбват? – Защото се изгубва връзката между мислите и чувствата им. Старият влиза в затворен кръг, дето няма свобода. Ако търсиш свобода, влез в хиперболата, която се движи във вечността. Под „вечност, безграничност” разбираме великото, разумното начало в света. То разрешава всички въпроси. Това е живот без противоречия.
Мнозина казват: Не искаме граници, ограничения. – Щом говорите за ограничения, това показва, че сте във временния живот. – Не съзнаваме това. – То е друг въпрос. Двама души могат да не се познават, но щом се срещнат, първо се сбиват и скарват, а после стават приятели. Неизбежно човек ще се сблъска със самата реалност, с разумността в Природата. След това той ще се примири с нея и ще станат приятели. Казваш за някого, че е много жесток. Ти не познаваш този човек. Сблъскваш се с него, сбиваш се, но той забравя това, иска да ти помогне. Ти веднага изменяш мнението си за него. Природата не е жестока, тя помага на всички. Седнеш под едно дърво уморен, съсипан и изгубиш съзнание. Дървото може да ти помогне като човек. Друг път седнеш под една круша да си починеш, но си недоволен, че няма плодове. Заспиш и като се събудиш, виждаш круши около себе си. Крушата казва: Виждам мъката и страданието ти. Готова съм да ти доставя всичко, от което се нуждаеш. Не скърби, ще задоволя желанията ти.
Често хората седят на едно място и търсят щастлив живот. Те искат другите хора да работят, да ги носят на ръце, а те да почиват, да ядат и да се обличат. Вие искате да бъдете царе, да заповядвате, а другите да изпълняват. – Отде дойде тази идея у вас? – От Природата. – Вие искате да мислите и чувствувате като нея, но не постъпвате като нея. Щом не постъпвате като нея, вие влизате в разрез с нейните закони. Всеки иска да бъде голям и свободен, да постъпва, както желае, но без да иска, влиза в стълкновение с Природата. Обаче като разумна сила тя всякога взима надмощие над неразумните сили. Тя постоянно мачка слабите и неразумните. Вие мислите и чувствувате като Природата, но щом дойдете до изпълняване, до прилагане на волята, отстъпвате. Какво ще правиш, ако имаш работа със силен човек? – Ще отстъпиш. Ще признаеш, че си слаб, и ще пожелаеш да станеш съработник с него. Големият юнак ще се бори, а ти ще носиш дрехата му и ще се учиш от него. Ще гледаш как се бори и как се справя с мъчнотиите. В това се заключава твоето спасение. Ако не носиш дрехата му, нищо не можеш да направиш.
И тъй, да бъдем в съгласие с живата Природа и не само да мислим и чувствуваме като нея, но и да постъпваме като нея. Само така ще живеем хармонично. Тогава ще кажем сбогом на всички мъчнотии и страдания. Това изисква новото разбиране, новият живот. Тогава обикновеният ще се храни с обикновена храна, талантливият – с талантлива храна, гениалният – с гениална, и светията – със светийска. Значи светията се храни със светлина, геният – с мисъл. Казват, че който много учи и мисли, отслабва. Само онзи отслабва, който се безпокои и тревожи. Истинската, положителна мисъл храни човека. Талантливият се храни с красиви и благородни чувства, а обикновеният – с трици. И триците са хранителни, но трябва да знаете как да ги използувате. Колкото по-възвишена е храната, толкова по-възвишени са мислите и чувствата на човека. Грубата храна огрубява хората. Пеперудата се храни със сладки сокове от цветята, затова животът й е по-възвишен от този на гъсеницата.
Време е вече човек да живее и да се храни по нов начин. Трябва да обичаш светлината като храна, мисълта като храна, чувствата и постъпките си също като храна. Да се храниш с мисълта си, това значи да усилваш ума си; да се храниш с чувствата си, това значи да усилваш сърцето си, да се храниш с постъпките си, това значи да усилваш волята си. Никога не влизай в противоречие с ума си. Съзнавай противоречията, но не влизай в стълкновение със своя ум. Не влизай в противоречие със сърцето си. Съзнавай противоречията в чувствата си, но не влизай в стълкновение с тях. Казваш, че хората не те обичат . – Кой не те обича? Ако никой не те обичаше, ти нямаше да живееш на земята. Значи обичат те. Има Един, Който те обича при всички условия. Щом живееш, мнозина те обичат, а не само един. Въздухът, светлината, водата, храната те обичат. Растенията и животните също те обичат. Те дават своите блага, да поддържаш живота си с тях. Някои от тях може да не те обичат – това нищо не значи. Паразитите те смучат и гледат на тебе като на несъзнателно същество. Те не подозират, че ти си гениален или талантлив човек. Така постъпваш и ти с канарата: чукаш я, къртиш парчета от нея и мислиш, че тя нищо не чувствува. Обаче гениалният човек лесно се справя с паразитите: туря гребен в косата си и ги убива. Той пита: Как смееш да влизаш тук? Питам този гениален човек: Как смееш да сядаш на канарата и да къртиш парчета от нея без позволение? – Тя е неразумно, несъзнателно същество. – Ти мислиш така. Всъщност и канарата има известна разумност. Тя е свързана с едно разумно същество, което има предвид нейното развитие. Ако се отнасяш с пренебрежение към канарата, ще се намериш в известно противоречие. Не се чуди защо падаш от нея и се нараняваш.
Като ученици вие трябва да изучавате вътрешната, т.е. окултната страна на нещата, за да се ползувате от богатството, което се крие в тях. Изучавайте лицето, челото, очите, веждите, носа, устата, брадата, ноктите си, да познаете себе си, а след това и своя ближен. Ако изучавате ноктите си, може да четете всичко, което е написано на тях. Преди да започнете известна работа, трябва да знаете с кого я започвате и как ще работите. Ако ноктите са широки, това показва смелост; ако са тесни – страхливост. Правилните линии на ноктите зависят от мисълта, чувствата и постъпките на човека. Най-малкото отклоняване от правилния път се отразява върху ноктите. Те са резултат на човешкия живот. Човек трябва да знае как да се справя с хората, да не се тревожи. Всяка тревога се отразява върху ноктите.
Имате дробите 1/10, 2/10 или 3/5. Като статически дроби в математиката вие знаете какво представят, но като живи, разумни дроби те са друго нещо. Дробта 1/10 представлява жена или мъж, който служи на десет взискателни господари. Дробта 2/10 представя две моми, които слугуват също на десет взискателни господари; 3/5 – това са три деца, които се възпитават от пет учени хора. При дробта 1/10 положението е по-сериозно от това при 2/10. Не е лесно един човек да служи на десет взискателни господари. Той трябва да бъде крайно разумен. При дробта 1/10 бащата слугува на десет господари; при 2/10 – майката слугува на десет господари; при 3/5 – детето слугува на майката. При дробта 1/10 мисълта разрешава въпросите; при
2/10 чувствата разрешават въпросите. В първата дроб човек трябва да бъде много умен и работлив; във втората дроб той трябва да бъде много честен, а при 3/5 детето трябва да бъде послушно. Каквото каже майка му, то слуша. Кое число в дробта 1/10 е по-важно – единицата или десеторката? – По-важна е единицата. В случая числото едно е живо, в действие. Коя вода е по-важна: която в момента извира, или онази, която ще се изяви в бъдеще? Малкото проявено благо струва повече от голямото непроявено благо.
Много философи искат да разрешат въпроса какво е Бог. – Това е най-неразумният въпрос. Да разрешаваш този въпрос, това значи да търсиш Бога вън от себе си. Частта не може да обхване Цялото. Можеш да мислиш за отношенията си към Бога и към разумния живот, но да обхванеш Цялото, това е невъзможно. – Как ще позная Бога? – Като ядеш, като дишаш, като мислиш и чувствуваш правилно. Това е по-лесно, отколкото да познаеш Бога като безграничен и всесилен, като творец на цялата вселена. Отде знаеш, че Той е създал всичко?
Това са странични въпроси, които не могат лесно да се разрешат. Ако искате да разрешите един малък въпрос, вие го поставяте под микроскоп да се увеличи, да стане достъпен за вашия ум. Природата работи точно обратно: тя си служи с лещи, които намаляват слабо, та големите въпроси да станат малки, достъпни за човешкия ум. Ще кажете, че Природата си играе с вас. Не, тя не си играе с вас, но често вие преувеличавате нещата. За да имате правилни възгледи, мислете, чувствувайте и постъпвайте като Природата. Това се иска от вас, а не да разрешавате какво нещо е Бог. От човека се иска да определи отношенията си към Бога. Главният въпрос какво е Бог остава за далечното бъдеще. Казано е в Писанието: „Бог вдъхна диханието си в човека и той стана жива душа.” Който разбира този стих, ще се ползува. Който не го разбира, ще се намери пред разрешаване на отношението x : y : z. Когато реши това отношение, тогава ще разбере какво представлява Бог.
Разумност се иска от човека. Може ли да вървиш в неразумен път? Как ще се движиш в пространство, от което е отнета всичката материя? Как ще се движиш в пространство, в което няма топлина и светлина? Невъзможно е да се движи човек в празно пространство. Материята изпълва пространството. Щом се отнеме тя, пространството остава празно. Когато материята е разумна и съзнателна, пространството е пълно. Ако материята е неразумна, пространството е празно. Пространството е пълно, когато Първата Причина се проявява в света. Това е отношението й към частите изобщо, както и към всички същества специално. Следователно, ако искаш да познаеш и разбереш Бога, първо трябва да разбереш Природата. Тя е външната, обективната страна на Бога. Иначе Той е недостъпен за човешкото съзнание. Искаш ли да познаеш Бога, започни от себе си и от Природата. Останалите въпроси – колко е голям Бог, откога съществува, това не е ваша работа. Това са въпроси на далечното бъдеще. Какво ще придобиеш, ако знаеш, че Вселената, създадена от Бога, съществува от милиони или милиарди години? – Нищо няма да придобиеш. Какво придобива бедният, ако иска да подражава на богатия в облекло, в начин на живеене? Колкото и да се сили да подражава, каквито сметки да си прави, нищо няма да придобие. Такова нещо е разрешаването на въпроса за същината на Бога. Това е отвлечен въпрос.
„Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Следователно и бедният може да стане като богатия, да се облече с хубави дрехи, ако богатият го възлюби. Той ще му даде всичко, каквото желае. Щом богатият се влюби в бедния, последният става разумен, гениален. Ето защо, ако си разумен, знай, че младата, красива и богата мома се е влюбила в тебе. Ще кажете, че с усилия и работа човек става разумен. – Ще правиш усилия, но чрез тях можеш да развиваш вложеното. Вложеното е от Оня, Който те люби. Ти можеш да развиваш своята разумност и интелигентност, но ако ги нямаш, сам не можеш да ги вложиш. Човек може да развива своите дарби и способности, които Бог е вложил в него, но по никой начин не може да внесе нещо ново в себе си. Това показва отношенията на природата към човека. Това, което човек не съзнава в себе си, принадлежи на Природата. Когато разбираме мислите, чувствата и постъпките на Природата, тогава и ние ще постъпваме като нея. Постъпвайте като Природата, за да бъдете разумни и да живеете добре.
Т. м.
29. Лекция от Учителя, държана на 13 май 1932 г. София – Изгрев.
-
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
издадена 1949 г., София - Изгрев
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1932),
издание на ИК "Жануа'98", 2010 г.,
Съдържание на томчето
От книгата "Абсолютната Истина", утринни слова, година I (1930-1931),
Издателство „Бяло Братство“, 2012,
Съдържание на томчето
Обич и знание
Т. м.
Ще прочета 12-та глава от Притчите, която ще ви бъде като задача през годината.
Често човек мисли, че може да направи много нещо. Но това, което в даден момент може да направи, то е неговото знание. Ти мислиш, че знаеш нещо, но не можеш да го приложиш. Значи това знание не е твое, то е на някое по-високо същество. И за доброто, и за злото е едно и също. Ти не можеш да направиш известно престъпление, но има кой да го направи. Същото се отнася и за доброто. Ти не можеш да го направиш, но има някой, който може да го направи.
„Който обича поучение, обича знание.“ – Тази мисъл може да се приложи и в нашите времена.
„А който мрази поучение, безумен е.“ (– 1-ви стих.) – Само умният има право да поучава; глупавият трябва да мълчи. Следователно, когато глупавият те поучава, затвори ушите си и си върви. „Добрият намира благоволение от Господа, а ще осъди Той коварния.“ (– 2-ри стих.) – Тази мисъл отговаря за сегашните времена.
„Човек не ще се утвърди чрез беззаконие; коренът на праведния не ще се поклати.“ (– 3-ти стих.)
„Добродетелната жена е венец на мъжа.“ (– 4-ти стих.) – А онази жена, която не е добродетелна, какво е? – Всеки, който носи венец, има добродетел. А онзи, който има трънен венец, какво е? А жена, която докарва срам, е като гнилост в костите му. Тя няма име. По какво се отличава лошата жена от добрата? – Лошата няма име, а добрата – има. Значи, щом станеш лош, нямаш име; щом си добър, ти имаш име. Добрият човек има достойнство. „Мислите на праведните са справедливост, а намеренията на нечестивите са коварство.“ (– 5-ти стих.)
„Думите на нечестивите са засада за кръв, а устата на праведните ще ги избавят.“ (– 6-ти стих.)
„Нечестивите се съсипват и няма ги, а домът на праведните ще пребивава.“ (– 7-ми стих.)
„Човек се похвалява според разума си.“ (– 8-ми стих.) – Това е модерно изречение. Умът хвали човека.
Питате: Защо иде скръбта? – Тя иде да смири човека. След нея може да дойде страданието.
Изпейте песента Духът Божи.
Какво означава думата „извод“? Имате двама души: учител и ученик. В това количествено отношение 1:2, имате един човек, който сложил един грош в обръщение и от него спечелил два гроша. Обаче в числото две има две живи същества. Един учител има двама ученика: единият е способен, а другият – не е способен. И двамата минават за ученици. Как ще определите кой от тях е по-способен? Знанието е частично, единият минава за по-способен. Вие още не сте проникнали в отношенията, които съществуват между учителя и ученика, т.е. в отношенията на тези числа.
Една пчела ужилила един учител. – Какво има от това? Най-многото е, че ужиленото място ще се подуе. Аз ви представям реален случай, а не въображаем. Какъв е изводът от това? Мястото, където е ухапан учителят, ще се подуе малко, а пчелата ще изгуби живота си – ще умре. Учителят ще живее. Човек, който ухапе Истината, тя ще се подуе малко, но този, който я ухапал, ще изгуби живота си. В това няма изключение. И пчелата, като ужили някого, умира. В това отношение осата е по-умна, по-интелигентна от пчелата. В осата има повече интелигентност, а в пчелата – повече чувства. Тя е роб на една традиция. Ако ме ужили пчелата, ще кажете: „Нали Учителят има сила, защо не се предпази? Защо не си сложи гугла? Защо отива толкова близо до пчелите?“ – Прави са вашите разсъждения; те са на място. На същото основание аз ви питам: Защо и вие, като пчелите, понякога не задържате езика си? Ходите по поляната и дупчите с него, мърморите сами на себе си. Питам: Кой има право да ходи по поляната: Учителят или пчелата? – И двамата имат право, но пчелата не е разбрала това. Тя казва: „Този Учител няма право да ходи по поляната, тя е за нас“ – и го ужилва. – Какво спечели пчелата, която ужили Учителя? Какво печели човек, като извърши престъпление? – Нищо не печели. Казвате: „Трябва да изучаваме нещата научно“. В какво се крие науката? Светът е създаден с наука; хората живеят с наука; ходят с наука; спят, ядат с наука. Умният човек живее с наука, а глупавият – без наука. И добрият живее с наука. Това е една система, която не се мени. Тя е създадена от памтивека. Който свири добре, всичко изпълнява с наука. Който само стърже с лъка, той свири без наука. Също така и човек живее с наука или без наука. Първо ще определите: с наука ли живеете, или без наука? Казвате, че това са модерни разбирания. Какво означават думите „модерни разбирания“? Казвате: „Човек трябва да има обществени отношения“. – Кога човек не е имал обществени отношения? Казвате, че човек трябва да има отношения към жена си. – Че кога той не е имал отношения към жена си? В рая нямаше ли отношения? От Адама досега, хората нямат ли отношения? – Имат. Първо, трябва да имаме отношения към Бога. – Кога човек не е имал отношения към Бога? Отношенията му могат да бъдат като на един добър и умен човек, който разбира законите. Същевременно той може да има отношения към Бога като глупав човек, който по десет пъти на ден се запитва, дали вярването му е право, или не. Казваш: „Дали има Бог, или не; дали Той съществува, или не – не зная“.
Ще ви приведа един пример за българина Стоян. Той отивал в града с магарето си. По пътя задрямал под едно дърво, като вързал магарето с юлара за ръката си. В това време няколко деца се приближили до него, свалили юлара от главата на магарето и избягали с него. Като се събудил, Стоян видял, че магарето му го няма, а само юларът стоял вързан за ръката му, и си казал: „Аз ли съм Стоян, или не съм? Ако съм Стоян, загубих магарето; ако не съм Стоян, спечелих един юлар“. Така и онзи, който се съмнява в съществуването на Бога, казва: „Ако няма Господ, изгубих магарето, но спечелих науката и знанието“. Това е юларът, който Стоян държи в ръката си. Ако не съм Стоян, спечелих един юлар. Питам: Юларът ли е по-важен, или магарето? Ще кажете, че това са обикновени работи.
Всички хора мислят като Стоян и на всички е сложен юлар. Жалко е, че хората сами си слагат юлар. Едно време други им слагаха юлар, а сега сами си го слагат. Ако сте ясновидец, ще видите, че водят всеки човек, бил той религиозен, някой учен, философ, поет и др. Външно той няма юлар, но вътрешно. Мечкарят, облечен добре, с шапка на глава, казва: „Аз съм освободен човек, ходя, където искам“. Той си мисли, че е свободен, а всъщност, не е. Току се отбие в някоя кръчма да пие. Свободен човек ли е това? – Не е свободен. Селянин отива да събира дърва в гората. Свободен ли е? – И той не е свободен. Каква свобода е тази? Носиш дърва, складираш ги, а през зимата нямаш кибрит да ги запалиш. Каква полза от твоя труд? Ако ги запалиш и стоплиш къщата, трудът ти има смисъл. Енергията на дървата трябва да се превърне на топлина. Ако можеш да направиш това, ти си умен човек.
Сега ще направя превод. Ако сложиш на огъня сухите дървета, т.е. сухите мисли, чувства и постъпки, но не можеш да ги запалиш, ти си от невежите. Има също мисли, които безпокоят човека като пчелата и всеки момент могат да го ужилят. Има мисли, които го безпокоят отвътре. Аз говоря за вътрешните мисли. Те трябва да се сложат на огъня и да се изгорят. Ако една такава мисъл не може да те освободи, къде е твоето знание? Аз говоря принципно, а вие можете да си правите частни изводи. Това е необходимо, за да можете да прогресирате в живота. Ичане ще дойдем до стиха, където Христос казва: „Колко мъчно ще влезе богатият в Царството Божие“. Аз казвам: Мъчно ще влезе глупавият в Царството на знанието. Христовата мисъл, че мъчно ще влезе богатият в Царството Божие, ни най-малко не засяга хората. Въпреки това всеки иска да бъде богат. Никой не се интересува от Христа, всеки се стреми към богатството. Дали ще влезе в Царството Божие, не иска да знае. Той предпочита богатството пред Царството Божие. Казваш: „Не е време за Царството Божие. Важно е да придобием богаство“. Според мене, преди да влезе човек в Царството Божие, ще мине през големи изпити. Ако ги издържи, той е силен човек. Ученикът е силен, когато решава добре задачите си. Ако другите му решават задачите, той остава прост, невежа. Едно е важно: Всеки иска да се откаже от своето невежество и от групостта си. Казва: „Не ми говорете за глупостта“.
Сега ще направя една аналогия между богатия и бедния, между учения и невежия. Те имат отношеия помежду си, но с различна тенденция. Богатият е доволен, защото разполага с много пари. – „Аз съм богат и мога да ти заповядвам.“ Какво ще каже бедният? Той се подчинява, но не доброволно. Той мисли за себе си, че е щедър. – Щедър е, защото няма богатство; не се е опитал.
Казано е в Писанието: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, нежели богатият – в Царството Божие“. – Така е, мъчно ще влезе богатият в Царството Божие, но мъчно ще влезе и бедният. Мъчно ще влезе ученият, но мъчно ще влезе и невежият. Ако ученият влезе мъчно в Царството Божие, невежият още по-мъчно ще влезе. Богатият знае на какво се дължи неговото богатство, а бедният не знае защо е беден. Ученият знае на какво се дължи неговото знание, но невежият не знае на какво се дължи неговото невежество и иска да се освободи от него.
Питате: „Какъв е крайният извод на това разсъждение?“ – В природата няма краен извод. Там има само временни изводи. Например, ако злото е извод на нещо, казвам: Временно зло има, но вечно – няма. Временна болест има, но вечна болест няма; временна смърт има, но вечна смърт няма. Тогава правя следния извод: Има вечен живот, но не и вечна смърт. Не може да има едновременно вечен живот и вечна смърт. Две вечности не могат да бъдат в отношение. Не може да поставите двама силни мъже в отношения. Какво е отношението на 1:1? – Ще се получи числото 3. Обаче, ако съберем 1+1=2. В случая, в отношението 1:2=3, имаме предвид следното: първата единица е бащата, втората – майката, а числото 3 е детето – резултат. Ако двете единици представляват двама мъже, те ще бъдат в постоянен спор. Тогава имаме действието 1+1=2. Двойката е жената, т.е. число на примирение. Значи само жената може да примири двама мъже. Тя е дошла на света да примирява. Злото съществувало преди жената. Ще кажете, че жената е създала злото. Така мислят децата.
Да се мисли, че жената е донесла злото в света, е толкова вярно, колкото е вярно твърдението, че децата идат от реката. Така говорят бабите на децата. Също бабите казват, че жената донесла злото в света. Това не е нито философски, нито научен извод. Простият, невежият казва, че ако жената не беше дошла на земята, нямаше да съществува злото. Всъщност, жената дойде в света, за да примири двама души. Имаше борба между Адам, когато беше в рая, и змията, която отпосле се яви. Тя беше човек, който дойде при забраненото дърво. Ако Ева не беше там, щеше да има голяма борба между двамата. Вторият дойде с оръжието си, но като видя Ева, сложи оръжието и започна да се разговаря с нея кротко, меко. Той каза: „Аз нямам лошо намерение. Готов съм на всички услуги; на ваше разположение съм“. По този въпрос дотук ще спра, по-нататък не искам да отивам. Една българска пословица казва: „Ела зло, че без тебе – по-зло“. Значи трябваше да дойде Ева на земята, за да се избегне по-голямото зло. Върви един човек в гората, замислен нещо; той не вижда през какъв път ще мине. Насреща му излиза друг, удря му две плесници и си заминава. Пътникът се стряска, оглежда се и вижда пред себе си една голяма пропаст. Ако не бяха плесниците, той щеше да падне в пропастта. Трябва ли да питаш кой те удари и защо? Ако продължаваш да питаш, още един път ще те ударя. Трябва да познаваш този, който те е ударил. На едно място от Деянията на апостолите е казано: „И Христа познавам, и Павла познавам, но ти кой си?“ Та и вие много искате да знаете, но всичко не може да ви се каже. Когато ви поканят на угощение, казват ли ви какво ядене ще ви дадат след първото? Вие искате да знаете какво ще бъде второто, третото ядене. Ако сте в Китай и ви поканят на угощение, много ястия трябва да опитате. Един американец бил поканен от един мандарин на обяд. На масата били сложени 40 различни ястия. Според обичая трябвало той да вкуси от всички яденета по малко. Американецът изпълнил обичая на китайците, но цели две седмици боледувал от разстройство на стомаха. Защо са нужни 40 яденета за един обяд?
Днес се повдига въпросът за яденето между богатия и бедния. Бедният казва, че никога не си дояжда, а богатият казва, че преяжда. Този въпрос ще съществува още дълго време между хората. Как ще се разреши той? За да го разрешите правилно, започнете да отглеждате буби. Като вземете бубеното семе, запишете си кога сте го взели и за колко време ще се излюпят бубите. След това започнете да ги храните и записвайте как се развиват бубите. Интересно е да видите след колко време бубата ще дойде до онази фаза, когато трябва да яде. От този момент започва новата култура, т.е. стремежът на бубата да се превърне на какавида, а след това – на пеперуда. От тези изчисления човек може, чрез висшата математика, да реши задачата на своя живот, а именно: докога ще преяжда и докога няма да си дояжда. За решаването на тази задача е нужно търпение. Казваш на някого: „Аз зная какво ще излезе от тебе“. – Ако знаеш какво ще излезе от него, защо не предскажеш какво ще излезе от тебе? Нищо не знаеш, понеже не си свободен човек. Ключът на задачата е в свободата. Ти даже не знаеш как ще постъпиш след една година по известен въпрос. След една година условията на живота могат да се изменят коренно. Откъде знаеш как ще постъпиш тогава? Ако мислиш, че можеш да предвидиш нещата, това е заблуждение. Хората лесно се заблуждават, защото не се познават. Те носят маски на лицата си. Разговарят се помежду си, без да знаят кой е под маската. Един 48-годишен човек имал слабост към младите красиви жени. Един ден той среща една красива мома, поздравява я, кланя се и започва да се разговаря с нея. Приятно му е да каже няколко любезни думи. Тя го гледа, слуша какво говори той, усмихва се и си заминава. След известно време, тя сваля маската си и отново го среща, като стара баба, с тояжка в ръка. Той я спира и я пита: „Бабо, на колко си години?“ – „На 100 години, синко.“ – „Много си остаряла, бабо!“ – „Преди малко срещнах един млад момък, който ми говори много хубави думи.“ И тя почва да изброява това, което момъкът говорил. Той слуша и се чуди откъде тази баба е чула думите, които той говорил на младата мома. – „Да не си подслушвала? Аз действително говорих това на една млада мома.“ Бабата не могла да го убеди, че тя е същата, на която той говорил.
Сега аз не говоря за вас, а за красивата мома. И вие се криете под някаква маска. Изкуство е да познаеш човека, скрит под маската. Аз не се лъжа. Като видя старата баба, аз зная, че под нейната маска се крие друго нещо. Тя е умна, много неща знае. Като снема маската, под нея ще видя нещо много красиво. Тя казва на младия момък: „Синко, не съм толкова стара, както изглеждам“. Като свали маската, той ще се увери, че, действително, тя е много красива. Тогава какво ще каже той? – „Като те видях, забравих първата мома.“ Пред тебе стои ядене, здравословно, приятно на вкус. Кое предпочиташ: един голям, хубав хляб, направен от старо брашно, или малка пита, омесена от току-що смляно брашно. Ти ще избереш малката питка. Значи не е цената в количеството, а в качеството. Имаш право да предпочиташ добрия човек пред лошия; пресния хляб пред мухлясалия. Казваш: „Нали трябва да имаме еднакви отношения към всичко?“ – Еднакви отношения можеш да имаш само към добрите хора. Невъзможно е да обичаш лошия човек. – „Бог е създал всички хора.“ – Не, Бог не може да създаде престъпник, лош човек. Ако всички хора са родени от Бога, не може да има престъпници в света. Роденият от Бога грях не прави. Престъпникът, грешникът не може да бъде обект на любовта. Какво вода ще пиеш: чиста, планинска, или водата на щерната? Ти можеш да пиеш нечиста вода, но стомахът ти ще протестира. В живота можеш да обичаш само красивото, възвишеното. Ако се оплакваш, че никой не те обича, казвам: не те обичат, защото в тебе има мътна вода. Знай, че когато хората те обичат, ти си добър. Това е мое разбиране, то се отнася до мене. Дайте път на доброто в себе си, и хората ще ви обичат. – „Искам да имам доброто мнение на хората.“ – Прав си. Искай доброто мнение на умните хора, а не на глупавите.
Често хората търсят доброто мнение на подобните си, а не на по-напредналите от тях. Например, някой ученик иска съучениците му да имат добро мнение за него, а не се интересува за мнението на учителите си. Той говори лошо по адрес на учителите си и гледа да бъде внимателен към съучениците си. Учениците не стоят по-високо от учителите. Така постъпват и религиозните хора. Те гледат да бъдат изправни към обществото, в което се движат, а не искат да знаят какви са отношенията им към Бога. Свободни сте да постъпвате, както искате, но важно е какви ще бъдат последствията на вашите постъпки. Важно е дали това, което говориш, е право, или не. Какъв човек си ти, ако си служиш с неверни данни, с лъжливи факти? Всички мисли и чувства на човека се хронизират. Значи има един свят, който отбелязва нещата абсолютно вярно. Един ден вие ще се пръснете по четирите краища на света, ще бъдете далеч едни от други. Какво ще правите, ако влезете във връзка с по-напреднали същества? Как ще ги убеждавате в своите възгледи? Докато сте във връзка със слепи същества, лишени от светлина, можете да им говорите, каквото искате. Но като влезете във връзка със светли същества, на които очите са отворени, не можете да им говорите неверни неща. След като си преподавал на учениците си смятане, като си ги учил на четирите действия, можеш ли да ги убедиш, че 1+1=3? – Не, 1+1=2. Можеш ли да убедиш учениците си, че едно е по-голямо от две?
Сега и вие искате да убедите себе си, а после и обкръжаващите, че една ваша постъпка е права; че намеренията ви са искрени. Питам: Как е възможно, една права постъпка или едно добро намерение да води към лоши последствия? Това е невъзможно; такъв закон не съществува. От чисто подбуждение, от право разбиране не може да излезе криво заключение. Казваш: „Постъпката ми беше лоша, но намеренията ми бяха чисти“. – Не, намеренията ти са били нечисти. Аз не се спирам само на външната страна, но прониквам и във вътрешната страна, в същината на нещата. Що се отнася до недоволството, до мъчението, до скръбта, това са естествени неща. Те са последствия на нещо. Ако искаш да се освободиш от противоречията, трябва да минеш през страданията. Първо ще минеш през недоволството, а после през доволството; първо ще минеш през страданията, а после през радостта. Тя е красива мома, която ще ти се усмихне. Веднъж видял тази усмивка, никога не можеш да я забравиш. Самата усмивка говори какво се иска от тебе. Аз говоря за усмивката на Любовта, а не за обикновената усмивка, която внася нещо отрицателно в човека. Когато минаваш през най-големи страдания, като възнаграждение ще получиш тази усмивка. Тя внася сила в човека, прави го тих и спокоен, и той лесно се справя с мъчнотиите и противоречията. И ти, който минаваш през най-големите страдания, можеш да предадеш тази усмивка и на другите. Ти си в тъмна, мрачна нощ и очакваш зазоряването, изгрева на слънцето. Как да не се усмихнеш?
Представете си, че слънцето изгрява веднъж на хиляда години. Вие сте чакали през всичкото това време и сте в последния момент; пред изгрева на слънцето. Какво ще бъде вашето състояние тогава? Какъв израз и усмивка ще се яви на лицето ви? Вашето съзнание ще бъде погълнато само от едно: да видите изгряващото слънце. От този изгрев зависи вашето бъдеще. Това е моментът, когато Божията Любов прониква в човешката душа. Този момент разрешава всички противоречия. Човек се пробужда от дълбок сън и казва: „Сега разбирам защо е била тази верига от страдания; сега разбирам смисъла на доброто, което ми се усмихва“.
И тъй, доброто се усмихва, а Любовта говори. Любовта те хваща с двете си ръце и ти ще се запалиш от всички страни. Като започне да ти говори, ти ще се запалиш от горе до долу и ще се превърнеш на пламък. Целият свят ще се освети от този пламък и всички ще те видят. Който разбира закона, казва: „Благословение е да те освети Любовта“. Който не разбира закона, казва: „Отиде човекът, изгоря!“ За глупавия Любовта изгаря, а за умния тя осмисля нещата. Казано е, че всички ще минат през този огън и ще изгорят. И праведният, и грешният ще изгорят на огъня на Любовта. Едните ще отидат във вечния огън, а другите – в огъня на Любовта. Вечният огън няма име, а името на другия огън е Любов. Адът е без име. Огънят на небето наричат Любов. Огънят на небето е блаженство, а огънят на ада е мъчение. Следователно името на Любовта е свещеният огън, който гори в човека. Ако не разбирате този огън, ще попаднете на вечния огън, където е недоволството. Казвате: „На целия свят работите вървят добре, а моите не се нареждат“.
Често аз се усмихвам. Питате ме защо се смея. Какво искам да кажа със смеха? – Че има нещо глупаво във вас. Можеш ли да се смееш на умния и добър човек? – Сара се засмя особено. – Кога се засмя? – Когато ангелът каза, че ще роди син. Тя беше 90-годишна и си каза: „Този ангел се шегува с мене“. Обаче, като я попитаха, защо се засмя, тя отрече, че се смяла. И по вашите лица виждам една усмивка, която като Сара казва: „Я стане, я не стане!“ Сега ви говоря за огъня на Любовта. Ще кажете, че тази любов не е за вас. Значи тя е за ангелите. За вас остава обикновената любов. Всъщност няма обикновена любов. В света има само една любов, но разбиранията на хората са различни. Обаче има обикновено разбиране за любовта, има и необикновено разбиране за нея. Окултните ученици се отличават с едно качество, а именно: те имат голяма вяра. Но където е вярата, там е и суеверието. Няма по-суеверни хора от духовните. Ако на духовния кажеш, че може да придобие елексира на живота, той веднага ще повярва и ще те заведе на мястото, където е елексирът. Където е той, там ще отидеш и ти. Ако не го разбираш, ще кажеш, че са те излъгали. – Кой лъже? – Простите хора лъжат. – Кои се лъжат? – Ще кажете пак, че простите се лъжат. Не, най-много се лъжат учените хора.
Преди години в Париж станало нещо, което поставило на изпит вярата на учените хора. Явил се някакъв индус, който казвал, че владее елексира на живота и със силата на мисълта си могъл да спре експреса във време на движение. Явили се много парижани, все учени хора, да присъствуват на този сеанс. Обаче индусът им казал, че за този опит било нужно известно количество злато. Те събрали помежду си нужното злато и излезли заедно с него да посрещнат експреса и да видят как той ще спре движението му. Индусът бил много ловък, сръчен човек. Като минавал експресът, без да го спре той успял да се качи на него, като отнесъл със себе си златото на парижаните. Те останали излъгани, както в елексира, който носел, така и в силата на неговата мисъл. Според мене елексирът на живота – това е Любовта. Всеки може да придобие Любовта, а оттам и безсмъртието на живота. Човек трябва да работи върху себе си, да се приготви за идването на Любовта. Умът, сърцето и волята на човека трябва да се приготвят за онази мощна сила на Любовта, която ще преустрои неговия организъм. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това прави Любовта. Човек минава естествено от едно състояние в друго. Затова казвам, че вън от Любовта никакъв елексир не съществува. Енергията на Любовта може да се сгъсти, да се превърне на течност. Днес химията е стигнала дотам, че може да се разлага атома на елементите, който се считаше неделим. Тя може да превръща елементите – идея, към която се стремели алхимиците.
Един българин се занимавал цели 20–30 години с отглеждане на цветя и дошъл до интересни заключения. Той казва, че растенията живеят като хората: и те се обичат или ненавиждат, и те чувстват и т.н. При това той забелязал, че не е безразлично за растението каква храна ще му дадеш. Едни растения се нуждаят от повече азот, други – от калциеви соли, трети – от фосфорни соли. Той забелязал още, че за растенията азотът е от такава необходимост, каквато е хлябът за хората. Нуждата им от калциеви соли е подобна на нуждата на хората от растителна храна. Фосфорните соли представляват за растенията това, каквото е нуждата от мазнини за хората. Този човек разказваше, че някога бил тежко болен, но обикнал цветята и започнал да се занимава с тях, да ги отглежда, и оздравял. Той започнал да ходи по гори и планини, да търси цветя, да ги изучава и отглежда. Така той съвършено оздравял и осмислил живота си. Как ще се осмисли вашият живот? Да посветиш живота си на отглеждане на цветята, това е геройство. Този българин е най-големият градинар в България. Не съм срещнал друг като него. Така той облагородил характера си. И на вас казвам: Бъдете градинари на човешките души. Велико нещо е да отглеждаш една човешка душа! Това е Божествена работа. Този градинар се излекувал, благодарение на цветята. Ставал сутрин рано, преди изгрев слънце, леко облечен, и работел между цветята по цели дни – забравял, че е толкова леко облечен, забравял даже да яде, с такова увлечение работел. Дали е гол, или облечен, и това не забелязвал.
Казвам: Човек е гол, когато е невежа, когато е лишен от добродетели. Щом се облече в добродетели, той не е гол. Добродетелният, праведният човек и да е гол външно, вътрешно той е облечен. Неговата дреха е от светлина. Той никога не е гол. – Как мога да мисля, че съм облечен, когато виждам, че съм гол? Питам: Защо някога и като облечен се чувстваш гол? Значи чувстваш се вътрешно гол. Тази голота се дължи на греха в човека. Защо някога, като си здрав, мислиш, че ще се разболееш? Това показва, че носиш в себе си условия за някаква болест. Ако си абсолютно здрав, невъзможно е да мислиш за заболяване. Щом мислиш, че ще заболееш, ти си вече на опасен път. Казваш: „Невъзможно е човек да живее добре на земята“. – Възможно е. От тебе не се изисква да живееш като ангел. Ще живееш добре, като човек. Има добродетели, присъщи на земята. С тия добродетели ще живееш. Аз не говоря за ангелските добродетели, за които на земята няма нито условия, нито елементи. Като влезете в ангелския свят, там ще прилагате добродетели на онзи свят. – „Има ли ангелски свят?“ – Като отидете там, ще проверите. Ангелският свят е разумен. Днес са възможни такива неща, каквито някога са били невъзможни. Ето, учените са успели вече да разложат атома и да използват неговата енергия. В бъдеще основата на химията коренно ще се измени. С това заедно ще се измени и психическият живот на човека. Ще дойде ден, когато човек ще разлага енергията на атома и ще го обезсили. Той ще разлага мислите и чувствата си, докато ги доведе до такова състояние, за да не се разлагат повече. Те са съществени за него. На такива мисли и чувства може абсолютно да се разчита. Казваме, че Любовта не се изменя, нито се променя. Значи енергията на Любовта не се разлага. Момъкът, като види красивата мома, започва да пише любовни писма. Тя е разложила неговите чувства. Момата се превръща на баба, която после сваля маската си, и той вижда пред себе си по-красива мома от първата. Той казва: „Пред тебе забравих първата мома“.
Помнете: Енергията на Любовта не се разлага, но тя разлага енергията на човешките мисли и чувства, докато ги доведе до неразложимото, до същественото в човека. Казвате: „Не е морално, младият момък да напусне първата мома и да се влюби в друга“. Вие осъждате, без да разбирате нещата. Че момъкът обикнал друга мома, това не е престъпление. Той търси Бога в момата и не Го намира нито в първата, нито във втората. При това той се заблуждава, като мисли, че втората е по-красива. Престъплението, според мене, е там, че момъкът търси удоволствието в живота, а не Бога. Ако искрено търсеше Бога, той щеше да Го намери и в първата мома. Така тя щеше да стане десет пъти по-красива от втората. Момъкът спира вниманието си на външната страна на живота, а не на вътрешната – там е неговата грешка. Ще търсиш душата във всички красиви моми, и следователно ще обичаш всички. – „Това е многоженство.“ – Не, това е правият възглед за живота. Обичай душата на всички хора. Бъди готов да се жертваш за човека безкористно. Аз говоря за великия морал, който вие, с вашите мисли и чувства, не можете да схванете.
Човешкият морал е временен и преходен, като същината. Един млад човек от свищовско постоянно се молел на Бога да му помогне някак да си плати дълговете. Той имал само една крава, от млякото на която задоволявал нуждите си. Една вечер той сънувал един сън: дошъл при него един човек с торба в ръка, пълна със злато. Дал торбата със златото на младия селянин и му казал: „Молбата ти е чута. Вземи това злато и разполагай с него, както знаеш“. Момъкът сграбчил торбата в ръката си, ритнал кравата настрана и си казал: „Сбогом, сиромашия, няма вече да ме мъчиш“. Кравата паднала на земята, с краката си нагоре. В това време той усетил, че нещо студено потекло върху него. Стреснал се и се събудил. В ръцете си той държал края на покривката – въображаемата торба със злато; масата, обърната с краката нагоре – кравата, която той ритнал, и водата от каната текла по него. Ето човешкият морал. Истинският морал се заключава в следното: да не се препятства на Божественото. Дайте път на Божественото Начало в себе си. То определя отношенията ви към Бога. Който спазва този морал, няма грях. Ако не го спазва, грехът върви след него.
Бъдете чисти и свободни, не мислете лоши работи. Виждаш, че двама се разговарят и казваш: „Какво си говорят?“ Срещаш двама млади – мома и момък, пак се запитваш: „Какво ли говорят?“ – Едно от двете: или и двамата мислят как да изпълнят волята Божия, или как да изпълнят своята воля. Ако изпълнят волята на Бога, благословение ги очаква. Ако изпълнят своята воля, нещастие ги очаква. – „Защо е така?“ – Така е. – „Защо този момък не поглежда към другите моми?“ – Защо да гледа други моми? Тази е първата мома, чрез която като през бинокъл той е видял Бога. Чрез нея и другите моми ще му станат приятни. Обаче изчезне ли тя пред очите му, той потъва в мрак и тъмнина. Ако неговата възлюбена е в състояние да обърне погледа му и към другите моми, да види, че и те са красиви като нея, има ли нещо престъпно в това? Питате: „Къде е смисълът на живота?“ – В Любовта. – „Само жена си и децата си ли да обичам?“ – Ще обичаш всички души. Аз говоря за Любовта и за морала на рая. Два морала съществуват в света: моралът на рая, т.е. моралът на абсолютната чистота, и моралът на хората, в който е грехът. Освободете душата си от състоянието на греха. Знайте, че аз не ви говоря като на хора от света, където грехът царува. Ако ви говоря като на такива хора, ще говоря за лук и чесън. – „Защо еди-кой си гледа жена ми?“ – Къде да гледа? – „Към земята.“ – Който гледа към земята, той изгаря душата. – „Нека гледа нагоре, към небето.“ – Който държи главата си високо и гледа все към небето, той е от вятърничавите хора. Пази се от хора, които където минат, запалват и горят. Пази се и от хора, които гледат все нависоко.
Мнозина се обезсърчават и казват: „Бог не ни обича“. – Как познавате това? – „Работите не ни вървят: нивите, лозята не дават изобилно плод; говедата ни умират едно след друго.“ – Ако по това съдите за Любовта на Бога, то е човешко, материалистично гледане. Вие говорихте ли с Господа, да знаете, че е така? Защо говорите неверни неща? Казваш: „Жена ми не ме обича“. Срещам жена му, питам я защо не го обича. Тя отговаря: „Той не ме обича“. И двамата са прави. Всеки очаква да бъде обичан от другия, а не мисли, че пръв той трябва да обича. Как ще обичаш едно отрицателно число? За да обичаш отрицателната величина, трябва да превърнеш минуса на плюс. Като обичаш, ти лесно ще разрешиш въпросите. Бог обикна света и с това разреши всички въпроси. Не казвай, че този или онзи не те обичат. Ти ги обичай. – „Защо трябва да любя?“ – За да намериш смисъла на живота. Докато се занимаваш с отрицателните черти на хората, ти нищо няма да научиш. Казваш: „Обичам този човек, искам да го изям“. – Любов ли е това? И детето изяжда ябълката от любов, но това не е любов. – „Обичам този човек; искам да го прегърна, да го стисна.“ – И това не е любов. И гайдарджията стиска гайдата, надува я да свири, но това не е любов.
Аз искам да ви освободя от заблужденията. Вие живеете в чуждо съзнание. Казвате: „Аз съм сиромах“. – Това е чуждо съзнание. И това, което получаваш даром, е също чуждо. Щом си сиромах, ще се впрегнеш на работа. Ако просиш, ти не можеш да осигуриш живота си. Ти ще го осигуриш само като работиш. Да просиш, това е все едно, да отидеш на чешмата и да чакаш някой да ти даде вода. – Наведи се и сам си налей. – „Не мога.“ – Щом не можеш, веднъж могат да ти дадат, на другия ден сам ще си налееш вода. Това значи да отидеш да работиш. Да стоиш при извора и да очакваш други хора да ти дадат вода, в това няма смисъл. Друг е въпросът, ако някой доброволно ти даде чаша вода и ти се усмихне. Чрез усмивката си той ти предава нещо хубаво, възвишено. Който дава направо от извора, т.е. от Любовта, той нищо не очаква. Усмихне се, подаде ти една чаша вода и си замине. Той казва: „Всички блага идат от Бога. Радвам се, че имам случай да направя едно малко добро. Считам за голяма привилегия да ти дам една чаша вода“. А ти, който получаваш тази вода, трябва да знаеш кой ти я дава. Тогава и ти ще се усмихнеш. Щом и ти се усмихнеш, това показва, че и двамата сте се разбрали. Да ти даде някой вода от извора и двамата да се усмихнете, това е най-чистата любов. Най-хубавата любов се предава с усмивката. Като видиш тази усмивка, ще кажеш: „Желая и друг път да бъда при извора, да пия вода от същата чешма“. Изгревът на слънцето е такава усмивка. Първият лъч е първата усмивка, с която ти подаваш чаша вода. Следователно, ако посрещаш слънцето с това ново разбиране, тогава ще чуеш онзи глас на живата природа, който казва, че всичко е живо. Така ще посрещаш растенията, птиците, животните, хората. Така ще разбереш, че всичко в природата е разумно, всичко може да те разбере. Ако си скръбен и спреш пред някое дърво да плачеш, то ще те чуе и ще каже: „Не плачи, моят Баща е добър и богат. Аз ще Му разкажа за твоето състояние. Няма да мине много време и положението ти ще се подобри. Ако не вярваш, изкопай ме оттук и ме пренеси в твоя двор. Там аз ще ти помагам да подобриш живота си“. Казвам: Като не разбирате езика на растенията, колкото и да ви говорят за Любов, вие ги отминавате. Изкопай цветето, сложи го в саксия. Изкопай дървото и го посади в своя двор. Така работите ти ще се наредят. Ако си музикант, търговец или учител, всичко ще ти тръгне напред.
От всички се иска да пеете. Много песни съм ви дал. Пейте, да видите какъв резултат ще имате. Ако вън е мрачно, бурно, ще изпеете такава песен, която ще подобри времето. Всяка песен съдържа такава енергия, която ви свързва с Божествения свят. Като изпееш една такава песен, и ангелите ще те слушат. Това е музика. Като запееш, всичко разумно да те слуша: земята и небето, звездите и водите, растенията и дърветата, животните и човекът. Като чуят Божествена песен, ангелите се спират и с благоговение слушат. Те се радват, че има същества на земята, които пеят с любов.
Казваш: „Толкова години слушам проповеди какво съм научил?“ Ако разсъждавате само и критикувате, вие ще дойдете до положението на пълно неразбиране. Знаете, че чрез всяко движение, чрез говора се изявява разумна енергия. Преведете тези движения правилно, за да се ползвате от тяхната енергия. Когато гениалния, светията ходят, говорят, пеят, чрез тях се изявява нещо особено. И в числата се крие разумна енергия. Ето защо те трябва правилно да се пишат. Например, тройката е съставена от два правилни, равни полукръга. Така написана, тя дава своя резултат. И в линиите се крият разумни сили. Например, две успоредни линии крият известна сила в себе си и могат да издържат определено количество товар. Ако товарът се увеличи, линиите се огъват навътре и губят своята успоредност. Докато кривината отговаря на силата на радиуса, тя не може да пострада. Щом се измени това отношение, кривата линия се пречупва. Защо една линия е крива, и затова има причина. Когато налягането върху линията иде отвън, тя се изкривява навътре, докато най-после се счупи.
Да дойдем до общите заключения. Като наблюдаваме линиите на човешкото лице, виждаме, че едни са изпъкнали, а други – вдлъбнати. Това е отношение между положителни и отрицателни сили. Вие можете да изчислите кой от двата рода сили преобладава. Има лица изпъкнали. Това показва, че мъчнотиите на такива хора са отвън. А когато линиите на лицето са вдлъбнати, тогава мъчнотиите идат отвътре. Външните мъчнотии закръгляват лицето. А вътрешните мъчнотии и изпитания правят лицето сухо, изпито. Най-големите мъчнотии идат отвътре. Няма човек без мъчнотии. Например, някой страда, че не го обичат. Жена му, децата му не го обичат, и той страда, мъчи се. Той жертва всичко за жена си и децата си, но те нищо не му дават. Всички говорят против него, хокат го, наричат го будала. Понеже няма добра среда, и той се настройва, става положителен като тях. Очите му хлътват, лицето – също. Аз си служа с примери от семейството, за да обясня защо лицето на мъжа или на жената е хлътнало. Някога жената е скулптор, някога – мъжът. Със своя чук те дялат лицата си, да им предадат израз на светия. Лицето на светията трябва да бъде живо, енергично. И българите имат светии. Българинът, по естество, е краен материалист. Следователно той е сатурнов тип. Не вярва даже в любовта. Той казва: „Парице, парице, всесилна царице!“
Сега аз ви говоря, за да изкарам нещо от вас. Казвате: „Нищо не знаем“. В това отношение вие приличате на апаш, когото хващат в участъка и го бият, за да изкаже какво е откраднал. – „Кажи какво си взел!“ – „Нищо не съм взел, нищо не зная.“ И вие се оправдавате, че нищо не знаете, но всъщност много неща знаете отвън. Вие сте натоварени с много материални идеи, които ви огъват. Под тежестта на тези идеи вие сте се превърнали на огъната линия. Тогава лицето ви става сухо и придобива чертите на сатурнов тип. Ден след ден той се огъва, докато най-после се прекърши и замине на оня свят. Той заминава с недоволство от този свят. Изпадне ли човек в такова положение, състоянието му трябва да се смени. Не е лесно да се справиш със Сатурн, т.е. с голямото недоволство. Сатурн обича само Венера. Като те гази Сатурн, кажи му: „Срещнах богинята Венера, която ти изпраща поздрави“. Той веднага се изменя, лицето му светва. Венера отнема тъгите и скърбите на хората. Тази богиня на красотата обича да се шегува. А някога се подиграва с хората. – Кога? – Когато сте разочаровани. Значи, щом се разочаровате от любовта, ще знаете, че Венера се подиграва с вас. Тя направила една малка интрига, а след това се смее и казва: „Голям будала е този човек“.
Сега предавам на човешки език. За да не изгубиш любовта, не питай човека докога ще те люби. Любовта е извън времето и пространството. Ако само за една секунда или минута си бил верен на любовта, този момент не може да се заличи. Мисли само за този момент, а не за бъдещето – дали твоят възлюбен ще те обича и занапред. Ако мислиш за бъдещата любов, ти ще страдаш. Достатъчно е само веднъж да ти се усмихне любовта, повече не ти трябва. – „Как може да се живее само с една усмивка?“ – Първата усмивка е пламъкът на Любовта. Щом те запали, в тебе вече започва горенето. На този огън ти можеш да си опечеш хляба, да си свариш боба. Сама за себе си, усмивката нищо не разрешава. Важно е огънят, Любовта, която излиза от усмивката. Бъди алхимик, за да можеш да си сготвиш яденето на огъня на Любовта. Като сготвиш, ще се усмихнеш на себе си. Един ден ще направя с вас следния опит: Ще събера всичките ви отрицателни мисли и ще ги сготвя за обяд на огъня на Любовта. Ще опитате колко вкусен ще бъде този обяд. След това и вие сами ще си готвите. Христос казва: „Ако не ядете плътта ми и не пиете кръвта ми, нямате живот в себе си“. Това значи: ако не можете да трансформирате вашите отрицателни мисли и чувства в положителни, какво е разбирането ви? Всяка мисъл и чувство, от какъвто характер и да са, имат външен обект. Може да е някоя птица, животно, дърво, плод и др. Важно е тази мисъл да се преобрази. Ще вземеш плода, на който отговаря отрицателната мисъл, и ще го изядеш. Така ще се освободиш от онези мисли и чувства, които те измъчват. Пази се от суеверия, не се оправдавай с незнанието си. Когато се касае за търсене на богатство, вие сте готови да повярвате на всеки иманяр. Така, в село Николаевка, някой си Нейчо разправял на селяните, че имало заровено голямо богатство още от турско време. Всички селяни взели мотики и отишли да копаят на посоченото място. С тях отишъл и Нейчо, даже и попът на селото, и той отишъл да копае. Три дни копали, но нищо не намерили. Огледали се да видят какво мисли сега Нейчо, но той изчезнал. Та и вие вярвате на разни суеверия и сте готови да отидете да копаете и търсите заровено богатство. А като ви говоря аз, вие казвате: „Как ще стане тази работа; тя не е за човешкия ум?“
И тъй, всяка мисъл има свой обект, който трябва да се знае. Без обект няма мисъл. Ако се яви у вас мисъл на недоволство, и тя има свой обект. Намерете този обект и, ако трябва, отстранете го. Той може да е вън от вас или вътре във вас. Гледаш една картина. Тя веднага изменя твоето състояние. Като срещнеш един приятел, също така състоянието ти се изменя. Ако срещнеш неприятеля си, настроението ти се изменя. То може да се дължи на неговото настроение. Приятелят ти е обект на твоето доволство, а неприятелят – на недоволството.
Един проповедник държал проровед, която вървяла много добре. В този момент в салона влязла една жена с черни очила. Той погледнал към нея и веднага мисълта му се прекъснала. Той се смутил много. Чудел се как да свърже мисълта си. Докато мислел как да постъпи, в салона влязъл един мъж с приятно, благородно лице. Проповедникът спрял погледа си на него и мисълта му се възстановила. Така завършил благополучно проповедта си. На излизане от църквата той настигнал този господин и му казал: „Благодаря ви, че дойдохте в църква, вие ми помогнахте да завърша проповедта си. Заповядайте и друг път“. Питам: Кой от вас не е срещал в живота си жената с черните очила, която му причинила зло? И кой от вас не е видял човека с благородното лице, който му донесъл Божието благословение? Следователно хванете правата мисъл в себе си и благодарете за благословението, което ни носи тя. В тази мисъл се крие едно възвишено същество, което иде да ви помогне. Благодарете на тази мисъл, че ви посетила. Тя носи в себе си известна философия, от която се ползвате. Права мисъл, истинско знание са онези неща, от които всеки момент можеш да се ползваш.
И тъй, стремете се към истинското, конкретното знание. Според него, каквото кажеш, това става. Питат те: „Откъде знаеш тези неща?“ – „Зная ги, нищо повече.“ Вие ще си ги обясните по един начин, а аз – по друг. Истинско знание е това, което е абсолютно вярно. То се обяснява само по един начин. Като говориш общо за нещата, това не е знание. Например, казваш: „В този дол я има вода, я няма“. Така и циганите врачуват. Конкретно знание е нужно на хората. Някой ти казва, че ще ти се случи нещо неприятно, или – работите ще се оправят. Както казва, така става. Едно напреднало същество те обича и те предупреждава какво ще ти се случи. – „Господ ми помогна.“ – Говориш за Господа, но Той е една неопределена идея за тебе. И тъй, дръж в ума си разумното същество, чрез което Бог ти проговорил. – „Това е случайно.“ – За глупавия има случайности, а за умния няма никакви случайности. За всяко нещо има причина – зависи как гледа човек. Някой гледа отдалеч, а друг – отблизо.
Сега аз правя извод. Ако искате да получите един диамант, трябва да оставите въглена на голямо налягане и висока температура, около 10 милиона волта. Не се образува лесно диамант. Знание е нужно за това. Ако искате да пуснете електрически ток, да осветите стаята си, трябва да знаете как да завъртите ключа. Но ако токът е много силен, жицата може да се стопи. Казано е в Писанието: „Едни ще се стопят, а други ще изгорят“. Които се стопят, те ще кристализират; които изгорят, ще се превърнат на газ и ще послужат за основа на бъдещата култура. – „Как да се справим с недоволството?“ – Като премахнете налягането върху вас.
Недоволството е слабо налягане; мъчението е малко по-силно налягане; скръбта е по-голямо налягане от мъчението, а страданието е най-голямо налягане. Без тези налягания нищо не можете да придобиете. Без налягания нито един от вас не би дошъл тук. Аз благодаря, че имате недоволство, мъчнотии, скърби и страдания, за да дойдете тук. Без тях вие щяхте да се изпарите. Тогава как ще влезете в ангелския свят? И в ангелския свят има атмосферно налягане, но там то се определя от добродетелите. Колкото повече добродетели има, толкова по-голямо е налягането. Ангелът трябва да мине в архангел; архангелът – в още по-висока степен. Не мислете, че ангелът е най-високата степен на развитие. Под ангелска йерархия аз разбирам вечно развитие; вечно минаване от едно стъпало на друго. Това се разбира в широк смисъл на думата.
„Кога ще се види краят на това развитие?“ – Никой не може да види края му и никой не може да го стигне. В ума ти ще съществува само мисълта за вечния процес. Нито началото ще знаеш, нито края му. Помните ли кога сте слезли на земята? Ти знаеш, че живееш на земята, но началото на твоя живот не знаеш. Къде отиваш, не знаеш. Къде ще спреш временно, пак не знаеш. Ти се движиш между полюсите на вечността. Казва се, че си излязъл от Бога, но няма да се върнеш там, откъдето си излязъл. Пак ще се върнеш при Бога, но в област, в която никога не си стъпвал. Между мястото, откъдето си излязъл и където ще се върнеш, има една малка празнина, която Бог ще запълни. Там е Божественото съзнание. Значи Бог ще свърже двата края и ще образува кръг. Един ден, когато ти се наситиш на вечността, в тебе отново ще се яви желание да слезеш на земята. Бог ще премахне връзката на двата полюса и ти ще започнеш да слизаш.
Какво разбрахте от това, което ви говорих досега? Разбрахте нещо, което не можете да изкажете. Ще ви кажат, че сте прости. Какво означава прост човек? Аз не мога да ви кажа, че сте прости и невежи, защото ще изложа себе си. Щом се занимавам с вас, значи, че и аз съм прост. Ако вие сте невежи, и аз съм невежа. Не сте прости и невежи, но очите ви са гурлясали, много сте спали. Трябва да ви дам вода да се измиете, да се отворят очите ви. Там е всичката работа. Сега вас ви мъчи една мисъл, и вие си казвате: „Това ядене е хубаво, трябва да се плати“. – Аз не искам пари за яденето, но държа правилото: Който не цени яденето, втори път няма да му дам. Всеки сам да яде, сам да си плаща, и след това да си върви. Някой ме срещне и ми казва: „Недоволен съм от себе си, лош човек съм“. Друг човек ми казва за себе си: „Добър съм“. – Радвам се. – „Къщата ми изгоря.“ – Радвам се. – „Изгубих общественото си положение.“ – Радвам се. – „Министър станах.“ – Радвам се. Казвам: Така мисля аз, другояче не мога. Всичко, което става в света, има отношение към доброто. Ако мисля, че всичко, което става в света, е зло, аз пакостя на себе си. Че изгоряла къщата на някого, и това е добро. Ще му направя друга къща. – „Нямам обувки, бос ходя.“ – Много кожа има в света, ще си направиш нови. – „Тежък е животът.“ – И това разбирам. Съзнавам, че живееш на земята, при неблагоприятни условия. Важно е, че това, от което се оплакваш, не можеш да го изправиш. Със сегашното си разбиране ти не можеш да си помогнеш, но аз мога да те упътя, да ти кажа как да постъпиш. Един свещеник казвал: „Аз съм много безстрашен, от нищо не се плаша“. Един ден, като изпълнявал службата си в църква, чул, че откъм морето паднала бомба. Той хвърлил епатрихида си и избягал. Казал си: „Стар човек съм, едва се движа. Чудя се как, като чух бомбата, избягах и се намерих скоро в новата махала“. Значи голямата бомба заставила стария поп да проходи. Ако от една граната можете да напуснете службата си и да избягате вън, защо не направихте това при добрите условия на живота? Нека сега всеки от вас, каквото пожелае, да си го каже и аз ще му го дам. Обаче при условие всеки сам да си го вземе. Ще ви дам билет до слънцето, до луната, но ходенето е от вас. Мъчно ли се отива до луната? – Това е най-лесната работа. Мъчно е да влезеш в царския двор, там стражари ще те посрещнат. Но ако царският син те обича и те въведе в двореца, мъчно ли ще влезеш там? Без любов не можеш да направиш стъпка към слънцето или към луната. С любовта за половин час ще отидеш и ще се върнеш от слънцето. Лесно ще отидеш на слънцето, но не с това тяло. С умственото тяло се отива на слънцето. Ще направиш мост от физическия до умствения свят и по него ще минеш. Без този мост не може да се отиде. Като се върнеш от слънцето, ще разказваш какво си видял. Какво ще донесеш оттам? Каквото и да казваш, хората няма да ти повярват, че си бил на слънцето. Как ще ги убедиш? Сега вие се интригувате какво ли има на слънцето.
Питам: Откъде дойдохте? Как слязохте на земята? Тук не сте били, отнякъде сте дошли. Окултистите предполагат, че цялата човешка раса е излязла от Слънцето, минала през Сатурн, през Луната и дошла на Земята. След време ще мине през друга планета. Човечеството ще мине през седем вериги, през седем вълни, за да отиде пак на Слънцето, откъдето е излязло. Че сте излезли от Слънцето, вие не помните. Също така не помните, че сте били на Сатурн, на Луната. Че сте на Земята, това вече знаете. Като завършихте своето развитие там, вие напуснахте Луната. Понеже там нямаше вече условия за вас, вие дойдохте на Земята, да продължите еволюцията си. На земята, обаче, няма да завършите развитието си. Като дойде време да напуснете Земята, ще ви приспят и ще ви пренесат на друга планета, близо до Земята, където ще завършите развитието си. Това са отвлечени въпроси. Вие казвате: „Това е хубаво, но сега трябва да се яде, да се живее, имаме разни нужди“. Че трябва да живеете, да ядете, да пиете, никой не ви препятства. Всичко е на мястото си.
Сегашният живот изисква от вас да се освободите от всичко ненужно. Това, което имате, то ви е необходимо. Всичко, което ви се случва в живота, е необходимо да стане. Човек не може да живее вън от това, което му е определено. Само така може да придобиете нужните опитности. Който не може да използва благоприятните условия, той без да иска, греши. Грехът е дошъл отпосле. Че грешите, това не е още истинският грях. Казвате: „Да не гледаме на чуждите жени“. Ако това се разбира буквално, тогава няма нито един праведник на земята. Къде е моралът? Някой мисли, че е мъж, друг – че е жена. Кои са отличителните качества на мъжа, и кои – на жената? Ще кажете, че мъжът е представител на Мъдростта, а жената – на Любовта. Щом жената е представителка на Любовта, защо на нея се гледа като на съблазън? И щом мъжът е представител на Мъдростта, защо някои го считат за невежа? Човек е колективно същество, т.е. група най-малко от десет хиляди същества. Следователно, когато кажете, че някой не ви обича, това значи, че един колектив от десет хиляди разумни същества не ви обича. Така е, вие говорите истината. Когато пъхнете пръста си в огъня и се опарите, кой е виновен за това – вие, или огънят? Огънят ни най-малко не е имал намерение да ви изгори. Като сте бъркали в огъня, вие сам сте се изгорили. Казваш: „Мрази ме този човек“. – Как е възможно, едно същество, обиколено от десет хиляди съзнания, да ви мрази! Според закона за поляризирането това е немислимо. От десет хиляди същества, половината са отрицателни, т.е. не ви обичат; другата половина са положителни, т.е. те ви обичат. Плюсът – положителните същества, съставят човешкото съзнание. Плюсовете и минусите не ви ограничават, те взаимно се унищожават и вие оставате свободни. Когато се намерите в противоречия или в мъчнотии и кажете, че не ви обичат, напишете знаковете + - +. Те показват, че при каквито условия да се намерите, никаква сила не е в състояние да ви направи роби на условията. Някой ви мрази. Вие казвате: „Има право да ме мрази“. – Но има право и да ви обича. Има право да ви товари, но има право и да ви разтовари.
Бъдете свободни, не се ограничавайте. Който убие някого, след време ще го роди, ще му стане баща или майка. Законът гласи: „Всяко престъпление в света ще се изглади“. Този велик закон регулира нещата. Това е въпрос само на време. Като имате противоречия, вие казвате: „Тъмно ми е, мрачно ми е“. После ви светне. Така се сменят състоянията: ту плюс, ту минус, докато свършите с плюс и се освободите, да действате, както искате. Аз не искам да ви правя светии, но искам да се смени състоянието ви. – Защо? – Защото пак ще се натъкнете на мъчнотии. Сега вие сте в епохата, когато предстои да се новородите. Майка ви е вече в деветия месец. Още четири дни остават, докато се родите. Вие сега се храните, чувствате, но още не дишате. Важно е за вас кой ще ви бабува, как ще влезете в света. Не казвайте, че Бог не е направил света добре. Така не се говори. Нека светът говори за себе си. Когато сте нещастни, кажете си: „Има щастливи хора“. Когато един човек е нещастен, на противоположния полюс има друг щастлив. Първият търси втория и като го намери, те се уравновесяват. Направете една съединителна връзка между нещастния и щастливия.
Следователно, когато казвате, че сте нещастни, ще знаете, че това са чужди мисли. Вие се страхувате, че ще умрете. И тази мисъл не е ваша. Това са все чужди мисли. Като знаете, че сте живели при Бога, защо се страхувате от смъртта? Трябва да внесете в ума си обновителни мисли. Всеки човек има нещо съществено в живота си. Обаче за всички хора трябва да има нещо общо, съществено. Въпреки това, за всички хора същественото не е едно и също. Например, за болния същественото е здравето. Всеки човек има нещо специфично, съществено.
Аз искам да освободя мисълта ви от ограничения. Ако това не направя аз, друг може да го направи: Бог, вие сами, приятелят ви или друг някой. Който ще ви освободи, трябва да бъде умен. Глупавият не може да ви освободи. Под „освобождаване“ разбирам човек да ви услужи. Да допуснем, че си вързан. Дойде при тебе едно добро, разумно дете. То вади ножче от джоба си, прерязва връзките и те освобождава. Казваш: „Благодаря ти, ще дойде ден и аз да ти направя една услуга“. След време ти забогатяваш и даваш възможност на това дете да учи. Това е добродетелност. На любовта отговаряш с любов, на милосърдието – с милосърдие. Тази сутрин, понеже говорих много, измъчих стенографите. Мислех днес никой да не стенографира, а пропуснах да ви кажа. От всичко, което говорих, искам да ви остане една съществена мисъл. Не искам да слагате всичко на гърба си, понеже вашият гръб не е толкова здрав. Малко ще си вземете, но от най-хубавото. Казах ви хубави неща. Който знае какво да приеме от беседата, той ще стане истински човек. Ако разберете днешната беседа, който има ревматизъм, ще оздравее; който има коремоболие, ще изчезне болката му; който се оплаква от сиромашия, и тя ще изчезне. Умрелият пък ще възкръсне. Който не разбира, има да учи още много. Знаете ли защо ви говорих сега? Искам да предизвикам у вас усмивката. Не мога да я предизвикам, без да говоря.
Казвате: „Толкова години се учим тук и пак имаме много противоречия“. – Те са ваши. Христос бил на земята, говорил, проповядвал, но какво искал да каже, не знаете. Под думите „Аз съм пътят, истината и животът“ Христос подразбирал нещо съществено, но какво, вие и досега не знаете. Мнозина мислят, че животът е най-голямото нещастие. Не, животът е най-голямото благо. На земята няма по-голямо благо от живота. В живота има нещо лошо, но ние трябва да го чистим. Мътната вода не е опасна, но тя трябва да се освободи от примесите в нея. Всички хора нямат еднакви схващания. И ако днес трябва да ви доказвам, че Бог съществува, много сте закъснели. Всички добри хора в света имат само една религия. Дали говоря право, или не, вие сами ще проверите това. Вие не живеете правилно. Например, ако жената направи мъжа си слуга, тя върши престъпление. Жената няма право да изисква от мъжа си да стане слуга. Щом го направи слуга, тя не разбира великия закон. В каквото противоречие да се намираш, за предпочитане е сам да си слугуваш, отколкото другите да ти слугуват. Това е новото в света. Ако искаш другите да ти слугуват, това е старият ред на нещата. Днес жените искат да направят мъжете слуги; и мъжете искат да направят жените слуги. Мъжете да престанат да взимат жените за слуги, и жените да престанат да взимат мъжете за слуги! Ето една формула, с която светът може да се обнови.
Запишете си следното правило. Жената да каже: „Мъж слуга не искам“. И мъжът да каже: „Жена слугиня не искам“. Ако искат да работят доброволно, то е друг въпрос, но да не се насилват. Това значи слуга. Който иска да бъде при мене слуга, да отиде в света. Аз искам да бъдете ученици. Във всичко, което правите, имайте съзнание, че сте свободни.
Днес аз ви опитах доколко можете да издържате да ви се говори. Ако се уморявате, вие сте на опасен път. Но след всяка умора иде нещо хубаво. Като се уморяват, хората се събират на почивка. Умората е необходима за хармония в земния живот. Като дойде умората, знайте, че Господ е приготвил нещо хубаво за вас. Като се умориш, ти заспиваш, отиваш в другия свят, където ти преподават уроци. Сега и аз ви преподавам, но без пари, даром. Но все пак искам да изкарам нещо от вас. Решил съм да направя опит, да изкарам старите ви идеи. Но при това изпразване има една опасност. Значи изпразването трябва да стане разумно. Вие дайте план, как да стане изпразването. Който иска да остане на особено мнение, да излезе вън от салона. Който е в салона и не иска доброволно да се освободи от старите идеи, т.е. да се изпразни, после ще направи това десет пъти. И пет–шестгодишните деца могат да направят това с радост.
Задача: Всеки от вас да си вземе една стомничка от две кила. Ще отидете до нашия бивак на Витоша, да си донесете вода оттам. Ще си определите времето, като започнете от среднощ и през целия ден. За 24 часа ще отидете и ще се върнете с пълни стомнички. Ще сметнете времето, през колко минути трябва да тръгвате един след друг. В 24 часа има 1440 минути. Десет души дежурни ще записват кой кога е тръгнал и кога се върнал. Други десет души ще записват на планината кога е дошъл всеки от вас и кога е тръгнал назад, за града. Дежурните горе ще стоплят вода, та всеки, като стигне там, ще пие една чаша гореща вода, ще се преоблече и ще си тръгне назад. За 24 часа цялото колело ще се извърви. Всички ще вървите по един и същи път. Важно е кой кога е тръгнал и кога се е върнал. Тази задача ще направим следната неделя, на 15 май. Тръгване събота срещу неделя, посреднощ. Ще теглите жребие, което ще определи кой кога да тръгне. На когото излезе номерът, той тръгва. Ще взема няколко стиха от 12-та глава на притчите.
„Който обича поучение, обича знание.“ (– 1-ви стих.)
„Добрият намира благословение от Господа.“ (– 2-ри стих.)
„В пътя на правдата има живот и шествието на пътя не завожда в смърт.“ (– 3-ти стих.)
Тези, които са излезли от Бога, никога не остаряват.
Днес ще се преброи колко души са тук, за да се види през колко минути ще тръгнат. Това трябва да се знае предварително. Където е Бог, там може да се работи.
Само Божията Любов носи пълния живот.
Утринно Слово от Учителя, държано на 8 май 1932 г., София, Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Пътят на възможностите
5 ч.с.
– Само Божията Любов носи пълния живот.
Какво ще получите, ако прекарате две прави линии, перпендикулярни една на друга през един център? – Ще се образуват четири прави ъгъла. Ако разделите правите ъгли на две равни части, ще получите остри ъгли, равни на 45º. – Какво представлява физическият резултат? – Следствие, т.е. последствие на някаква причина. Каква е разликата между причината и последствието? Представете си, че имате една свещ, която след време изгаря. Какво е следствието? – Изгубване на свещта. Учените запалват свещта и я оставят да гори в ограничено пространство. Като изгори, те събират пепелта и образуваните при горението газове и доказват, че веществото на свещта не е изгубено, но само се е изменило. Теглото на свещта и на погълнатия кислород е равно на теглото на получените при горението вещества. Коя е причината за това явление? Ще кажете, че е огънят. Не, той е следствие. Вие вземате следствието за причина и доказвате, че веществото на свещта се е изменило. Свещта има ли свойствата на получените вещества? При горението на свещта се образували водни пари, газове и пепел. Както виждате, има разлика между причина и следствие.
На чертежа (фиг. 1.) имате хипербола, окръжност и елипса. Каква е разликата между тях? Има ред обяснения за това. Каква идея имали учените, които създали хиперболата, окръжността и елипсата? Каква е разликата между елипсата и окръжността? – Елипсата има два центъра, а окръжността – един. Това е вярно дотолкова, доколкото огънят превръща свещта в газове. Всъщност първоначално огъня го нямаше. Оня, който запали свещта, той създаде огъня. – Как? – Като запали клечка кибрит. Ученият се интересува и от друго: той иска да знае за колко време свещта ще изгори. Като прави това наблюдение, той има предвид дебелината на свещта и фитила. След това вади часовника и следи каква част от свещта изгаря за един час. В заключение ученият казва, че веществото на свещта не се губи, но се изменя. Ако в едно шише има розово масло, след време то изчезва, т.е. изпарява се. – Изгубено ли е? – И то не се губи, но течността се превръща във въздухообразно вещество. Причината за видимото изгубване на розовото масло е външната топлина, а следствието – превръщането му във въздухообразно състояние. Обаче розовото масло не съзнава какво става с него.
Някъде се ражда дете – следствие. Причина за раждането му са родителите. То не знае защо е дошло на земята. Има съзнание, че живее, но защо, самo не знае. След време ще разбере защо живее и какво трябва да прави. Първоначално то живее в подсъзнанието си, а после – в съзнанието и самосъзнанието. И материалистът признава това, без да мисли много върху тоя въпрос. Той не признава съществуването на душата. Като умре, човек губи нещо от себе си; всъщност нищо не се губи. Права мисъл е нужна на човека.
Студент си в университета, но си беден, често изпадаш в затруднения. Пишеш едно писмо на приятеля си: Любезни приятелю, изпрати ми хиляда лева, да си наредя работите. Той отговаря още по-любезно: Съжалявам, че не мога да ти изпратя цялата сума, имам на разположение 500 лева. Питам: Коя е причината, че не можеш да предвидиш това? Ти знаеш, че приятелят ти е богат, но не можа да предвидиш колко пари ще ти изпрати. Сметката ти излезе крива. Следствието на това криво предположение бяха 500 лв., които приятелят ти изпрати.
Да се върнем към хиперболата и елипсата. На фиг. 1 има две хиперболи, които се движат в противоположни посоки. Хипербола съществува и в Природата. Като се движат, най-после хиперболите ще се пресекат някъде във вечността. Правите линии, които се пресичат в общ център, са диаметри на кръга. Те са еднакво дълги. В елипсата обаче диаметрите са различни: единият е по-дълъг, а другият – по-къс. Пресичането на хиперболите показва, че не се движат в една равнина, т.е. не са на една плоскост. Ако се движеха в една плоскост, те никога нямаше да се пресекат. Пресичането на хиперболите се уподобява на двама братя: единият заминава за Америка, а другият – за Африка. След време те се срещат отново – пресичат се. Тия двама души могат да бъдат – единият от тях мъж, който отива на печалба, а другият – жена, която казва: Аз трябва да раста и да се развивам. Тя отива в противоположна посока на мъжа. Те растат и се развиват; след време се срещат и се запознават. Те излизат от две семейства с различни качества. Щом се запознаят, между тях се заражда известно сродство, т.е. афинитет, както между елементите. Например водород и кислород се съединяват и образуват вода. Това става под влияние на афинитета. – Защо два обема водород се съединяват с един обем кислород? – Според валенцията им. – Кой от двата елемента е по-силен? – Кислородът. – Може да е така, може и да не е така. Това е предположение, а предположението не е доказателство. На тоя въпрос може да се възрази.
Сега, явява се въпрос: каква форма имат различните тела? Според някои учени небесните тела са валчести, организмите са елиптични, а духовните – хиперболични. Ако видиш едно духовно същество, ще зърнеш само гърба му – неговия път. От това гледище хиперболата не е нищо друго освен път на едно съзнание; елипсата е път на друго съзнание, а кръгът – път на трето съзнание. Като изучаваме пътя на тези съзнания, ние различаваме тяхното поле, както и силите, които действуват в тия полета. В бъдеще пътят на тези съзнания ще претърпи известна промяна.
Като ученици на окултна школа, вие трябва да разбирате и трите свята. Ако се движите в кръг, трябва да разбирате физическия свят с неговите закони; ако се движите по елипса, трябва да разбирате нейните закони. Те се различават от законите на кръга; ако се движите по хипербола, трябва да разбирате нейните закони. Да вярваш, че след смъртта си пак ще живееш, това е хипербола; да вярваш, че от невежа можеш да станеш учен, това е хипербола; да вярваш, че от грешник можеш да станеш светия, това е хипербола. Ученият с ред формули ще докаже, че хиперболата някъде във вечността ще претърпи известна промяна. Невъзможното в едно отношение е възможно в друго. Това значи: нещо е невъзможно при едни условия, а възможно при други. Невъзможно е да мразиш един човек или да те мрази, и да ти даде пари. Възможно е само при един случай, ако го заплашиш, че ще му напакостиш по някакъв начин. Друг е въпросът, ако го обикнеш. При любовта всички неща са възможни.
Какво представлява любовта? – Закон, чрез който се постигат всички разумни желания. – Защо трябва да обичам? – За да постигнеш желанията си. Това е твърдение, но не е научно доказано. – Защо не трябва да мразя? – За да не пречиш на развитието си. Ако мразиш и правиш опити за реализиране на своите желания, непременно ще срещнеш препятствия на пътя си. – Какво трябва да правя, за да успявам? – Замени омразата с любов, а глупостта – с разумност. Първото качество на любовта е разумността. Който люби, той е разумен, отнася се внимателно към съществото, което обича. Той му дава пълна свобода и никога не накърнява интересите му. Когато майката увива детето в пелени и го ограничава, не го ли обича? Когато приятелят ти пише писмо и затваря писмото в плик, т.е. ограничава го, не те ли обича? Затвореното писмо е кръг, който приятелят ти изпраща като на учен, да го отвориш и прочетеш. Ти отваряш писмото и гледаш – елипса, хипербола. Чудиш се какво означава това. Искаш от приятеля си хиляда лева, но той вместо хиляда ти изпраща 500 лв. – половината. Това означава хиперболата. Приятелят ти пише: Пращам ти 500 лв. Сега наближава Великден. Купи 500 яйца по един лев едното. Боядисай ги и ги продавай по два лева. Ето, ще имаш хиляда лева. Дадеш ли на приятеля си, колкото иска, друг път той ще иска двойно: ако му дадеш хиляда лева, после ще иска две хиляди; ако му дадеш две хиляди, ще иска четири.
Сегашните хора се намират в особено положение, всичко доказват научно. Обаче и ученият, като се натъкне на мъчнотии, всичко забравя. Какво е кръг, елипса, хипербола, забравя да си служи с тях. Той казва: Трябват ми хиляда лева. Той забравя, че иде Великден, че може да купи 500 яйца, да ги боядиса и продаде. Казва: Срам ме е да продавам яйца. – Да продаваш яйца е срамно, а не те е срам да искаш пари.
Днес, като слушате лекцията, доволни ли сте? Питам: Защо сте дошли да ме слушате? Гладни сте, искате да ядете. Влизате в гостилницата и чакате да ви донесат ядене. Седите пред масата и си мислите: Дано яденето не струва много – нямате достатъчно пари. Вие не знаете, че гостилничарят има голям тефтер, на който записва кой колко дължи. Следователно, ако нямаш пари, може да платиш на края на месеца. Значи, ако си гладен, има начин да се нахраниш. Някога си гладен за знания. Искаш да учиш, но нямаш средства, не можеш да следваш гимназия или университет. Намираш един учител, който е готов да те учи. Казваш му, че нямаш пари, но той иска да ти помогне и казва: Ще платиш, когато можеш. Някой не се нуждае нито от ядене, нито от знание, има всичко, но е омъчнен, нещо му тежи на сърцето. Той иска да се облекчи. Ходи натук-натам, най-после минава край една черква и влиза вътре. Слуша, свещеникът чете молитви и проповядва. И той повтаря след него, моли се. След половин час чувствува, че му олеква, тъгата му изчезва. – Кой му помогна? – Свещеникът със своите молитви. Тези разсъждения са верни, но представят две трети от истината, липсва едната трета. Това е вярно дотолкова, доколкото е вярно доказателството на учените, че материята или веществото не се губи. Свещта изгаря, но веществото ѝ не се губи. Къде отива светлината на свещта? Какво важи доказателството, че веществото на свещта не се е изгубило, когато светлината я няма? Предназначението на свещта е да свети. Де отиде светлината є.
Четеш поезията на един поет: „О, майко мила, защо си ме родила?” Гледаш, думите на място, римите – също, но защо се обръща към майка си с тези думи? Важни думи в стиха са „майко” и „родила”. Какво иска да каже поетът с това? – Тежко му е нещо. – Защо? – Или хляб няма, или в училище не може да постъпи, или черквата не му е помогнала. Като излезе на открито, той се провиква: „О, майко мила, защо си ме родила?” Аз отговарям на поета вместо майката: След като ходи на гостилница и нищо не яде; след като отиде на училище и не те приеха и след като влезе в черква и нищо не получи, вземи на заем 500 лв. от приятеля си, купи с тях 500 яйца и ги боядисай. След това ги продай, за да спечелиш още 500 лв. Казвам: Искаш ли да се справиш с една противоречива мисъл, боядисай я в червено. Червеният цвят разрешава всички мъчни въпроси в живота. Ако някой се отчае и иска да се самоубие, преди да се самоубие, нека се бодне в ръката, да пусне няколко капки кръв. Червеният цвят на кръвта ще разреши мъчнотията му. При вида на кръвта желанието му за самоубийство ще изчезне. Имаш една трудна задача, не можеш да я решиш – пусни си малко кръв.
Какво означава червеният цвят? – Път, по който се изявяват всички възможности в човека. Спираш се пред една чешма, искаш да пиеш вода, но нямаш чаша. В това време иде един човек с чаша в ръка, налива си вода и бързо отминава. Молиш го да ти услужи с чашата си, но той бърза, не се спира. Иде втори, искаш неговата чаша, но и той не я дава, не обича други да пият от чашата му. Иде трети, и той не ти услужва. Стоиш пред чешмата, мислиш какво да правиш. Най-после се навеждаш, туряш ръцете си под чешмата и пиеш.
Не очаквай на изкуствената чаша. Тури ръката си и пий. Знай, че в тебе са вложени възможности за решаване на всички трудни задачи. Докато мислиш, че не можеш сам да решиш задачите си, ти разчиташ на изкуствената чаша. Ти разполагаш с естествена чаша, която всеки момент може да ти бъде в услуга. Тури ръката си под чешмата, наведи се и пий. Това, което искаш от хората, е временно, не е реално: може и да ти го дадат, може и да не ти го дадат. Реална е само любовта, която излиза от сърцето; реална е само мисълта, която излиза от ума. Всяко добро чувство, което иде от друго сърце, е относително; всяка мисъл, която иде отвън, от друг ум, е относителна. Не казвам, че чувствата и мислите на другите хора не са истински. И те са на място, но отношението им към тебе е друго.
Мнозина изискват от хората повече, а от себе си по-малко. Те изискват първо от другите хора да бъдат добри, после от себе си. Другите да бъдат алфа, начало на нещата, а те – омега, край. Никой не може да бъде нито алфа, нито омега. Мислите ли, че като свършите една работа, сте край? След вас ще дойде втори, трети, четвърти и т.н. Много хора ще дойдат, докато се свърши известна работа. Човек е резултат на нещо, но не е нито начало, нито край. Срещам едного и му казвам как да пие вода с ръката си. – Може ли така? – Може, аз съм правил няколко опита и се убедих, че може да се пие вода и с ръка. Турям ръката си и виждам, че наистина може да се пие вода и по този начин. И така може да се махне мъчнотията.
Казваш: Аз съм неспособен човек, от мене нищо не може да стане. – От тебе не може да стане музикант, философ, поет, но друго нещо може да стане. Ще намериш последното, което можеш да станеш. Казвате, че последното е да умреш, да отвориш работа на близките си да те погребват, родителите ти да търсят пари за погребение. Това е последното според хората. Според мене последно е да направиш нещо така, че никого да не безпокоиш. – Кое е последното, което човек може да направи? Да се намериш пред една мъчнотия и да се силиш да я разрешиш, това не е последното, което може да направиш. Детето вземе една ябълка и не иска да я даде. Баща му иска ябълката, но то не я дава. Последното, което може да направи, е да вдигне ръцете си и да даде ябълката. – Защо не дава ябълката? – Защото мисли, че разрешението на всички въпроси е в ябълката. То казва: Ако ми вземат ябълката, целият ми живот ще отиде. То не знае, че могат да го набият и да вземат ябълката му. Ето защо, когато те бият няколко пъти за едно и също желание, което здраво държиш, отвори ръката си и го дай. Ако те бият за една мисъл, дай я; ако те бият за едно чувство, дай го; ако те бият за една постъпка, откажи се от нея. – Какво ще стане тогава? – Ще стане това, че няма да те бият. Щом не те бият, ти си свободен човек. Това е печалбата ти. Освободи ума, сърцето и волята си от това, за което те бият.
Задачата на ученика е да се домогне до вътрешното знание, с което се разрешават всички въпроси. Аз не говоря само за знанието на официалната наука, която има отношение главно към физическия свят. Аз имам предвид онова знание, което търси крайния резултат на нещата; което има отношение към малкия и големия свят. Каквито са отношенията на големия свят към малкия, такива са отношенията и на малкия към големия. Изучавайте своите желания, както и пътя, по който те се движат. По какъв път се движи земята? – По елипса. – По какъв път се движат нейните частици? – Това са въпроси, които трябва да се изучават. Лесно е да се каже, че водата е съставена от водород и кислород, но какво са всъщност тия елементи? Как се съединяват? Ще кажете, че те се съединяват под влиянието на афинитета, т.е. на любовта. От колко елемента е съставена любовта? – От два елемента. – А омразата? – Също от два. – Какви са тия елементи? – На тези въпроси вие сами ще отговорите.
Често хората говорят за любовта, без да имат ясна представа за нея. Това, което те наричат любов, е отражение на любовта, както образът в огледалото е отражение на човека. Каквото прави човек отвън, това прави и неговото отражение в огледалото. Следователно всяко нещо, което става точно както ти искаш, не е реално. Ако искаш хората да постъпват точно като тебе, ти не си в реалността. Колкото по-различни са нещата от това, което ти изискваш, толкова по-близо са до реалността. Искаш да имаш приятел, да прилича на тебе. Не, приятелят ти ще бъде точно противоположен на тебе: ако ти си скръбен, той ще бъде радостен; ако ти седиш, той ще стои; ако ти говориш, той ще мълчи. Ако не сте противоположни, вие сте далеч от реалността. Ако двама души са еднакво тъжни, те не могат да бъдат приятели. Ако единият е тъжен, другият трябва да бъде весел, радостен, да го насърчава. Любов без страдание не е любов. Знание без противоречие в ума не е знание.
Казвам: Животът се изявява в противоположностите. Това е закон на Битието. Щом имаш противоречия, ти си в правия път. Сам ще решаваш противоречията си, сам ще се домогнеш до вътрешното знание. Това, което сам си придобил, то ще те ползува. Без външна помощ нищо не се постига, но ако и вие сами не работите, външната помощ няма да ви ползува. – Какво представлява реалността? – Съчетание между една възможност и една невъзможност. Щом се яви една възможност, трябва да се яви и една невъзможност. Това е противоречие, но без него не може. Ако се явят две възможности, нищо не се постига.
Сега ще направя мисълта си по-ясна. Искаш да излезеш през една врата, но от двете страни стоят двама души с револвер в ръка. Единият казва: Ако минеш оттук, ще те убия. И другият казва същото. Това са две възможности, които отнемат живота ти. Виждаш други две врати. Пред едната стои човек с револвер; пред другата стои човек без револвер. Първият казва: Ако минеш оттук, ще те убия. Вторият казва: Мини свободно, нищо няма да ти направя. Ти се намираш в противоречие, но избираш пътя, който води към спасение. При всяко противоречие има два пътя: път на живот и свобода и път на ограничение и смърт. Първият от тях е правият път.
Сега всичко това, което ви говорих, представя мамалига от царевично брашно. Какво заключение ще извадите от това? Казвам: Дето има голямо противоречие, бъди последен. Дето няма противоречие, бъди пръв. – Искам да си пробия път. – И това е добре, но какво става с гранатата, която иска да си пробие път? – Тя минава през една гора, пробива си път, пукне се и падне на земята. Какво остава от нея? – Нищо. Втори път същата граната може ли да си пробие път? – Не може. Значи в живота на гранатата няма никаква философия. Ако искаш да постигнеш целта си по пътя на гранатата, нищо няма да направиш. Ако посееш една ябълчна семка, ти ще постигнеш повече, отколкото ако посееш една бомба. Посаждането на ябълчната семка е завършен кръг. Да разбереш смисъла на живота, това е хипербола. Ако изгубиш смисъла на живота, започваш да пееш „Заплакала е гората, гората и планината”. Тази песен не помага. Запей „Изгрява слънцето”. Като изгрее слънцето, всичко ще се оправи. То ще ти сложи трапеза да ядеш. Ако си уморен, ще ти даде почивка. Слънцето се отличава по това, че всичко дава. Щом изгрее, всякаква тъга изчезва. То носи всички възможности в себе си.
Носи в себе си идеята за Бога като възможност. Помислиш ли за Бога като възможност, обстановката на деня се изменя; отношенията ти с хората се подобряват; всичките ти работи се нареждат не по механичен, но по разумен начин, и ти запяваш „Изгрява слънцето.” Това е най-старата идея за Бога. Казано е в Писанието: „И аз ще се заселя между хората; ще живея в сърцата им като закон, и всички ще ме познават, от малък до голям.” Тогава няма да има страдания и смърт, глад и неплодородие, бедност и болести. – Кога ще бъде това? – Когато Бог се всели в човека. Тогава ще изгрее слънцето. Докато търсим Господа отвън някъде и не знаем къде е, слънцето не може да изгрее. Щом противоречията изчезнат, щом болестите и гладът изчезнат, слънцето на живота ще изгрее. Това показва, че Бог живее в човека.
Сега всички се стремите към реалността, дето изгрява слънцето на живота. В този път изгрява слънцето и на вашия живот. Това слънце ще изгрее за всички, но при условие, че се движите към центъра на кръга. Ако се движите към центъра на елипсата, то няма да изгрее. Ако се движите по пътя на хиперболата, то пак ще изгрее. Това е пътят, който води от материалното към духовното, от временното разбиране към вечното. Пътят на хиперболата разрешава донякъде живота. Той е отворен път, а не какъвто е в кръга, дето растеш, развиваш се, придобиваш знания и като остарееш, казваш: Ще се мре, но не зная къде отивам. – Това не е разрешение на въпроса. Питам: Къде може да намерите истината – в себе си, или вън от себе си? Първо, ще я търсите в себе си, а после вън от себе си, в хората. Човек е затворен кръг. Ще вярваш първо на себе си, а после на хората. Ако вярваш само на себе си, това е заблуждение; ако вярваш само на хората, това е друго заблуждение. Какво ще ти даде обществото? Ако си учен и способен, и ти ще му дадеш нещо, и то ще ти даде. Ако не си способен, нито ти ще дадеш нещо на обществото, нито то ще ти даде. На добрия и работлив слуга господарят с готовност плаща. Какво ще плати на мързеливия слуга?
Има един Господар в света, на Когото не сте виждали лицето. Добре, че не сте Го виждали. Ако работите, както трябва, Той ще ви плати; ако не работите добре, няма да ви плати. – Как да вярваме в това? – Казваш, че ще станеш учен човек и ставаш такъв. – Защо? – Защото работиш да реализираш желанието си. Така се сбъдва вярата ти. Казваш, че ще станеш юнак, и ставаш. Казваш, че няма да станеш учен, и не ставаш. – Защо? – Не работиш. Следователно, ако работиш, Господарят ще ти плати добре и ще повярваш, че има такъв Господар. Кажеш нещо и не вярваш – удариш се в неверието си. Щом се удариш два пъти, не чакай да се удариш трети път – измени посоката си. Трябва ли да бъдеш като мухата – да се блъскаш сто пъти в прозорците? Не виждаш ли, че са затворени? Почакай да дойде господарят, да отвори прозорците. Така постъпват умните мухи, а глупавите се блъскат и трошат главите си. Много мухи са счупили главите си и още продължават да ги чупят. Мнозина се стремят да постигнат желанията си по пътя на милионите мухи и в края на краищата трошат главите си. Като гледа външния свят, мухата казва: Красив е светът! – и се блъсне в прозореца. После казва: Затворен е този свят! Желанието на мухата да излезе вън е право, но тя среща на пътя си препятствие. Наблюдавам как една муха се блъска в долния прозорец, а не вижда, че горният е отворен. Казвам ѝ: Вдигни се малко нагоре, и ще излезеш вън. Вдигни нагоре ъгъла, измени движението си нагоре.
Казвам: И в астрологията има възходящи знаци – нагоре, и низходящи знаци – надолу. Следователно, когато се блъснеш в едно препятствие, тръгни нагоре, към възходящия знак, и направи ъгъла с няколко градуса по-голям. Когато ъгълът стане 90º, ти ще намериш хиперболичния път – закона на възможностите. Това е законът на разумността и на любовта, в който се разрешават всички задачи. Христос е изразил този закон чрез стиха: „Невъзможното за човека е възможно за Бога.” – Как ще проверим това? – Вземи слушалката на телефона и говори. Сам си в стаята, никой не може да ти помогне. Като говориш чрез слушалките с приятеля си, той веднага ще ти помогне. Ето, невъзможното става възможно. Иде влак № 125. Кой ще му отвори пътя? На станцията не знаят, че този влак пристига. Взимаш слушалката и говориш: Влак № 125 пристига. Веднага му отварят път. Какво щеше да стане с влака, ако чиновникът не беше съобщил за пристигането му? Все трябва да имате познат, да съобщи по телефона, че тръгвате. Иначе нямате отворен път. Тръгвате ли безразборно, нищо няма да излезе. Казвате: Влак № 125 тръгва. Дайте свободен път! – Ще стигне ли на време? Няма ли да срещне препятствие? – Това не е ваша работа. Вие не трябва да се съмнявате. – Да не стане катастрофа? – Това са изключения. Вървиш ли в пътя на истината, ще знаеш, че там няма да срещнеш никакви изключения. Там сигурността е 101 %. Тръгнете ли в пътя на истината, няма да срещнете никакви препятствия. Отвън може да завали малко сняг или дъжд, но това е за разхлаждане. Това е път на възможностите, път за реализиране на всички разумни желания.
Боядисайте си яйцата за Великден!
Задача: Начертайте чертежа на фиг. 1, означен с всички букви, и мислете върху него.
– Само Божията Любов носи пълния живот.
28. Лекция от Учителя, държана на 29 април 1932 г. в София – Изгрев.
-
1
-
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Живот, мисъл и воля
Размишление.
Има положения в живота, с които всички разумни същества трябва да бъдат запознати. Например всички същества, видими и невидими, малки и големи, знаят да се хранят. Колкото и да е дребно едно същество, все има известна представа за храненето. Наистина малките същества не се хранят като човека, но и те ядат. В края на краищата, всички същества умират по единствената причина, че не знаят как да се хранят и каква храна да избират. Например сегашните месоядни животни в далечното минало не са били месоядни. Коя е причината, че са станали месоядни? Няма да се спирам върху този въпрос, защото трябва да превеждам ред научни факти и теории. Време е нужно за това. Богословите дават други обяснения. Ако изнеса едните или другите обяснения, ще се повдигне голям спор. Ако ученият среща затруднения при обяснение на този въпрос, толкова повече ще се затрудни богословът. Ето защо на ония, които се занимават с Божествената наука, се гледа като на малки деца в количка. Като ги возят в количката, те мислят, че това е в реда на нещата. Майките им ги возят от любов. В първо време майката носи детето си на ръце, но като се умори, търси количка да го вози. Като влезеш в един дом, лесно може да познаеш колко майката обича децата си. Всички майки не обичат еднакво децата си.
Питам: Може ли светът да съществува без хранене? Защо трябва съществата да се хранят? Да се пита може ли без храна, това е същият въпрос, който задали на Паганини. Запитали го: Можеш ли да свириш на три струни? – Мога. Явил се и свирил. – На две струни? – Мога. – На една струна? – Мога. – Без струни? – Мога. Обаче не се явил вече да свири. Той мислено дал концерт. – Без ядене може ли? – Може, но няма да чуеш никакъв концерт. Струните на цигулката са храна. Ще туриш четири струни, ще ги опнеш и ще свириш. Докато се храниш с четири струни, ти си при животните; с три струни си при хората; с две струни си при ангелите; с една струна си при Бога, в Божествения свят. Без струни ти си вън от Бога, т.е. никъде не си. Ще те търсят и никъде няма да те намерят. При това положение ти не можеш да бъдеш цигулар. – По какво се познава цигуларят? – По цигулката. Без цигулка той не може да се прояви.
Какво се иска днес от човека? – Да има правилно разбиране за живота, да си обяснява нещата правилно. Това внася нова светлина в неговия ум. Когато вървиш по естествения път на своето развитие, ти придобиваш по-голяма светлина, движенията ти стават по-хармонични. Пътят ти е строго определен – вървиш напред, без колебание. Щом си на земята, можеш да се движиш напред и назад. Обаче влезеш ли в живота, ще вървиш само напред. Там не се позволява никакво връщане. Ти си в положението на граната, пусната от оръдието. Докато не постигнеш целта си, не можеш да се върнеш назад. И най-големите техници не са дошли до положението да заставят гранатата да се върне назад в оръдието. Земята, т.е. земното притегляне, е препятствие за нея.
Помни: Никоя мисъл, никое желание, никаква постъпка не може да се върне там, отдето е дошла. Силата, която се съдържа в мисълта, в желанието или в постъпката, ще удари някъде в земята и там ще спре. Импулсът на мисълта продължава, но като форма, тя спира някъде. Както пчелата намира цветята, както влюбеният намира онази, която обича, така и мисълта отива там, дето е изпратена. Като намери онзи, когото обича, мисълта оставя своето благословение и си заминава. Не можеш да ядеш една храна, в която няма живот и съзнание. Не можеш да ядеш една храна, която не те обича. Ще ядеш само онази храна, която мисли за тебе и те обича.
И тъй, правете опити да се убедите, че животът е скрит в храната. Когато изгуби разположението си, човек казва: Не ми се яде, не ми се живее. Колко проповедници са проповядвали, че животът има смисъл, че трябва да се живее, но никой не е успял да те убеди в това. Обаче видиш ли баница, хапнеш ли си от нея, казваш: Заслужава да се живее! Значи това, което баницата може да направи, никой проповедник, философ, писател и поет не могат да направят. Баницата е по-силна от тях. – Защо? – Защото те работят отвън, декламират, а баницата работи отвътре. Баницата е готова да се жертвува за човека, а поетът казва: Каквото съм писал, това е всичко. Ако можеш да се ползуваш от него, добре; ако не можеш, и аз не мога да ти помогна. Аз взимам баницата като символ. Имам пред вид онази баница, от която всички баничари се учат. Има една баница в природата, образец на всички баници, от които сте яли и продължавате да ядете. В заключение казвам: Това, което храната може да направи, никой друг не може да го направи.
Сега да се върнем към основната идея на лекцията: живот, мисъл и воля. Животът е началото на нещата, мисълта – средата, а волята – краят. Животът е началото, дето се пробужда съзнанието; мисълта е средата, през която се предават енергиите, а волята е проява на тия енергии. Когато две същества се отблъскват, казваме, че между тях няма хармония. Там действуват отрицателни енергии. Положителните енергии дават, а отрицателните – взимат. Енергиите на живота, мисълта и волята са положителни и постоянно дават и взимат.
Изучавайте законите на Битието, на еволюцията и инволюцията. Еволюцията започва с хиперболата, с Божествения свят. Задачите не се решават с кръгове, нито с точки. – Защо? – Защото кръгът като затворена форма представлява човешкият егоизъм. Какво ще научиш от колелото, ако го въртиш хиляди пъти? Кръгът е движение около себе си – около своя център. Същевременно той се движи и около друг център. Значи затворените кръгове се движат първо около себе си и после около други кръгове. Всички кръгове се движат в една посока, която учените не знаят. Цялата вселена от сто милиона слънца се движи целокупно, поради което след време ще бъде на друго място. Друга вселена ще бъде на мястото на сегашната. Тогава и ние няма да бъдем тук.
Това са отвлечени работи, предположения, които си правят учените хора. Който се занимава с тези въпроси, сам може да определи доде ще стигнат неговата мисъл, неговото чувство и неговата постъпка. Така и физиогномистът може да определи какви способности има човек. Достатъчно е да погледне лицето на човека, да види неговите черти, за да каже дали ще стане музикант, или не. Каквото казва, става; разбира се, ако човек работи върху себе си. Всеки може да бъде гадател първо на себе си, после на другите. Ако си ученик, ще хванеш големия си пръст и ще знаеш ще те вдигат ли днес на урок, ще отговориш ли добре. Като се явиш на изпит, ще знаеш дали ще издържиш изпита си, или ще пропаднеш. Палецът, т.е. големият пръст, е разумното начало в човека. В него се крие велика наука. Третата фаланга на палеца при основата има отношение към животинския и растителния свят; средната фаланга има отношение към човешкия свят, а горната – към Божествения свят. Ако тази фаланга е къса, това показва, че този човек е изминал малко път, той е далеч от Божествения свят. Който изучава човешкото лице, трябва да се съобразява с известни математически и геометрически отношения като основни мерки. Ако не се съобразява с тях, той може да предполага, без да придобие истинско, положително знание!
Като изучавате човешката ръка, виждате какъв път е изминал човек. Той е вървял в три посоки – трите фаланги на пръстите. Цялата ръка също представлява три свята: пръстите означават човешкия свят, дланта – животинския, а ръката нагоре, до рамото – растителния свят. Всеки пръст, съставен от три фаланги, също представлява три свята: горната крайна фаланга представлява Божественият свят, средната – ангелският свят, а последната при основата – човешкият свят. Върху нея е работил разумният, космичният човек. Казвате, че човек трябва да се развива умствено. За това е нужно неговият живот, неговата мисъл и неговата воля да се въплътят. Тялото е израз на трите велики сили, които действуват в човека – на живота, на мисълта и на волята. Обаче човек трябва да бъде господар на тези сили.
Какво представлява смъртта? – Събличане кожата на змията. Като съблече един път кожата си, змията става микроскопически по-добра. Тя трябва да свали от себе си хиляди и милиони кожи, за да бъде в сила да направи едно малко добро. И тогава, като хване жабата, тя започва да мисли и казва: Хайде от мене да мине – пуща жабата на свобода. Ето защо, когато ми кажат, че някой направил едно малко добро, отговарям: Той е съблякъл вече милиони кожи, може да прави добрини. Сегашните хора още не са добри, защото не са съблекли всичките си кожи. Още много кожи има да събличат.
Ще изясня горната мисъл с един пример. Представи си, че си задлъжнял, имаш да даваш на хората. За щастие получаваш 500 хиляди лева наследство. Веднага идват приятели и познати, да ти искат пари на заем. Казваш: И аз имам дългове, трябва да ги изплатя. Каквото остане, ще ви услужа. Преди да посрещна дълговете си, нищо не мога да дам. Казвам: Не очаквай добро от оня, който сам дължи на хората. Като знае този закон, змията казва: Няма да се откажа от жабите, докато не платят дълговете си. Казано ми е, че за всяка изядена жаба се плащат хиляда лева. Така постъпват мнозина от съвременните хора. Докато им плащат по хиляда лева за една жаба, те никога няма да се откажат да ядат жаби. Има случаи, когато и вегетарианци за хиляда лева ще изядат една жаба. В това отношение те приличат на онзи българин, който прекарвал свинската мас през дупката на едно дърво, да мине за дървено масло.
Един ден този българин отишъл при свещеника да се изповяда – това било по Великден – Великите пости. Свещеникът му казал: През пости ще ядеш само дървено масло; ще се откажеш от свинската мас. Той си казал: Ще направя, както ми казваш. Като се върнал у дома си, той стопил свинската мас, прекарал я през дупката на едно дърво и я налял в шише. Казал си: Изпълних заповедта на свещеника, ще употребявам само дървено масло. – Това са приказки, които нямат нищо общо с действителността. Те отговарят на човешкия манталитет, на неговото умствено развитие. Направиш една свинска постъпка, която прекарваш през дървото, да мине за дървено масло, да я смекчиш. Всички хора правят дупки на дървото, прекарват през тях свинската мас, да мине за дървено масло. Превръща ли се свинската мас в дървено масло? Може да мислиш, че се превръща, но ти сам се заблуждаваш.
Питате: Лошо ли е да има човек парички? – Не е лошо, но парите са временен център. Парата е един малък спътник на човека, но и без него може. Земята може и без месечина. Тя оказва известно влияние върху земята, но и без нея може. С пари е хубаво, но някога и без пари е хубаво. Казваш: Да имам пари, ще се возя с файтон, с автомобил. И малките деца возят с файтончета и колички. Те се разполагат в тях като аристократи. Ако и вие като децата се качвате на файтони и автомобили, не сте ли такива големи деца? Конете теглят файтона, а вие казвате: Коне са това! – Конете имат по-голяма опитност от вас. Те знаят повече неща от вас. За да залъгват хората, да не викат и кряскат, разумните същества от невидимия свят им дават файтони и таксита, да се возят с тях. На малките деца дават колички, а на възрастните – файтони. Ако видиш възрастен човек в детска количка, ще се смееш, не му прилича. Какво ще кажеш, ако видиш един светия или един ангел в такси? Ще се смееш. Също така е смешно да видиш един разумен човек във файтон. Аз разглеждам този въпрос принципиално, не отричам абсолютно употребата на файтон и такси. Като изключения те се допущат, но не завинаги. Ако разчиташ всякога на тях, краката ти ще се атрофират. Станеш ли сутрин от сън, тури в ума си мисълта, че дето трябва, пеш ще вървиш. Ако се возиш на файтон, конете печелят, а ти губиш.
Мнозина искат да живеят без мъчнотии и страдания. – Това е невъзможно. Мъчнотиите и препятствията в живота са условия за развиване на енергиите. Ако не съществуваше тъмнината, светлината не би се проявила. Достатъчно е да се тури едно препятствие на пътя на светлината, за да може тя да се прояви. Когато животът, мисълта и волята срещнат препятствие на пътя си, те веднага се проявяват. Важно е да знаеш отде иде препятствието. Като знаеш, можеш да го премахнеш. Това значи умен човек. Следователно мъчнотиите и препятствията са неразрешени задачи. – На кого се дават задачи? – На способния ученик. – Докога ще страдаме? – Докато станете като Бога. Няма същество на земята, което да е страдало като Бога. В Него се включват страданията на всички живи същества. Който не може да търпи, страда, мъчи се и се оплаква. Ще търпиш, докато се научиш да страдаш. Търпението е трансформатор. То превръща неразположението, недоволството в положителни сили.
Една от задачите на ученика е да се справи със себе си, със своя живот; да се стреми да развие ония способности и сили в себе си, които могат да му помагат; да се учи от опитностите на хората, без да иска и той да има същите постижения. Не може да срещнете двама души с еднакви постижения. Коренът има ли постиженията на цвета? Цветът има ли постиженията на плода? Ако има разнообразие между дърветата, колко повече има между хората. Двама ученика свършват с отличие, но разбиранията им са различни. Външно имат еднакъв успех, но вътрешно те се различават. Двама професори четат лекции по един и същ предмет, но по разбиране те коренно се различават. Бъди доволен, когато се различаваш от другите. Това е идеалът на човешкия живот. Няколко души могат да имат еднакви стремежи, еднакви желания, но всеки има нещо специфично, което трябва да постигне. Това го отличава от другите. Ако следваш университет, първо ще се интересуваш от науката, а после от това, да задоволиш професора си. Той е взел науката от Природата, която интересува всички хора. Тя включва всички възможности и условия за човешкото развитие.
Ново разбиране, нов мироглед е нужен на хората. Старите разбирания трошат колата на човека. Пътят, по който сегашните хора вървят, е каменист. Те са тръгнали със своите коли с по четири колела, но двете вече са строшени, далеч са отхвърчали. След време и последните две колела се строшават. Виждаш пътника възседнал коня си и препуска. Най-после и конят изчезва. Пътникът върви пеш, уморен и самотен. Много естествено. С кола ще вървиш по гладкия път, с кон – по планинския, а пеш – по стръмните планински върхове. В живота има високи планински върхове, които трябва да извървиш сам, без кон и раница. Питаш се: Защо е създаден така светът? Как не се намери една слугиня да ме вози с количка? И това може, но сегашните слугини обръщат количките и вие падате на земята. Викате, кряскате, но тя не иска да знае – смее се, шега си прави. После ще те вдигне, ще те тури в количката и ще каже на майката, че станало едно малко нещастие. Всеки ден по едно нещастие, докато най-после толкова се наплашиш, че не искаш да чуеш за количката. Сега вие сте дошли до положението сами да се възпитавате. Ако не се възпитавате, ще дойде слугинята – тя да ви възпитава. След това няма да помислите за количката. Достатъчно е детето да се опари няколко пъти на свещта, за да не смее повече да се докосва до нея. Каже ли майка му да не отива при свещта, то слуша вече. Чрез страданията хората са дошли вече до разбирането на Божествения език. Бог казва: Не пипай това! Не минавай оттам! Като се изгориш няколко пъти, няма повече да пипаш, дето не трябва, и да минаваш, дето е забранено.
И тъй, положителните сили на живота, на мисълта и волята имат отношение към човека – към хикс. Те трябва да минат през човека и да му оставят Божието благословение, което носят със себе си. Човек живее, мисли и действува. Тези сили са изваяли и ваят човешкото лице, човешкото тяло. Волята е създала челото и горната част на ръката. Мисълта е създала носа и средната фаланга на пръстите. Животът е създал долната част на лицето – устата и брадата. Въздухът влиза през носа – той храни мисълта. Светлината храни волята. Който не разбира светлината, той е човек със слаба воля. Значи волята се усилва от светлината, интелектът – от въздуха, а животът – от храната. Това е новата философия на живота. Тя изисква прилагане. Ще възприемаш правилно светлината. Ще поемаш и изпущаш плавно въздуха. Ще поемаш въздух през лявата ноздра и ще го изпущаш през дясната. И обратно: ще поемаш въздух през дясната ноздра и ще го изпущаш през лявата. Същият закон се отнася и до възприемане и изпращане на светлината. Ще приемаш светлина чрез едното око, ще я изпращаш навън чрез другото. Трябва да знаеш колко светлина да приемаш и колко да изпущаш. Ако не знаеш, ще станеш разноглед. Някога едното око е нормално, а другото – късогледо или далекогледо. Изобщо трябва да знаете какво е отношението между очите и правата мисъл. От гледането на човека зависи неговата мисъл. Ако възприема светлината правилно, и мисълта му ще бъде права. Както физическата храна поддържа човешкия живот, така и светлината като кондензирана енергия поддържа човешкия дух. Който не приема тази храна, той остава умствено слаб. Ако искаш да бъдеш здрав, ще се храниш чрез устата – с физическа храна, чрез очите – със светлина, а чрез носа – с въздух.
Т. м.
27. Лекция от Учителя, държана на 22 април 1932 г., София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
ЖИВИТЕ ЧИСЛА
Размишление.
Ще прочета 9 глава от Притчите.
„Мъдростта съгради дома си; издяла седемте свои стълбове.” ( 1 ст.) – В този стих се говори за нещо, създадено преди човека.
„Закла, което имаше за клане; смеси виното си и приготви трапезата си.” ( 2 ст.) – Под „клане” се разбира принасяне на разумна жертва.
„Не обличавай присмивател, за да не те намрази; обличавай мъдър, и ще те възлюби.” ( 8 ст.) Не учи неспособния, остави го да си върви по своя път. Учи способния, за да те възлюби.
Сегашните хора страдат за неща, които не заслужават тяхното внимание. Например някой страда, че няма нови дрехи; друг, че няма нова шапка и обувки; трети, че е гладен; четвърти, че е слаб. Това са слабости, от които мъчно могат да се освободят. Така се създават връзки, отношения между хората. – Кое създава връзка между тебе например и хлебаря? – Хлябът. Минаваш край една фурна, не влизаш вътре. – Защо? – Не си гладен. Ако си гладен, непременно ще влезеш във фурната и ще попиташ хлебаря: колко струва хлябът, пресен ли е? Хлебарят отговаря колко струва хлябът. Ти изваждаш пари от кесията си и купуваш един хляб. Ако нямаш пари, въпросът се усложнява. Спираш се пред фурната, мислиш какво да правиш. Да искаш на кредит, не смееш; знаеш, че не се дава хляб без пари. Да кажеш, че нямаш пари, срам те е. Чудиш се как да си доставиш хляб.
Как ще си доставиш хляб, ако си много честолюбив? Гладен си, но честолюбието не ти позволява да просиш. Най-после дохождаш до един правилен метод. Влизаш във фурната и казваш на фурнаджията: Моля ти се, ще ми позволиш ли да взема участие в месенето на хляба? Интересувам се от това изкуство, искам да науча как се меси и пече хляб. Фурнаджията те приема с готовност, защото той има нужда от слуга. Ти оставаш при него, работиш цял ден и вечерта, като се връщаш у дома си, получаваш цял хляб за работата, която си свършил. Това е най-добрият метод за задоволяване на глада. Ако е въпрос за бърза процедура, можеш да извадиш револвера си и да заплашиш фурнаджията. Ще получиш един хляб, но веднага след тебе ще тръгне стражар, ще те хване и заведе в участъка. Как мислиш, ще бъдеш ли спокоен след това? Няма да бъдеш гладен, но ще се смущаваш от това, че не си постъпил разумно.
Често вие попадате на мъчнотии, с които не знаете как да се справите. Искаш да влезеш в един дом, но още в двора излиза кучето срещу тебе и започва да лае. Как ще се справиш? Първото условие е да не дразниш кучето. Ще минеш спокойно и ще продължиш пътя си. Ако дразниш кучето, няма да влезеш в къщата. После трябва да изчистиш добре обувките си. В тоя дом не приемат посетители с нечисти обувки. Най-после трябва да знаеш езика на домакините. Те са чужденци, не разбират български език. Как ще влезеш в този дом? Ако си пътник, изпаднал си в този голям град, няма къде да нощуваш. Да отидеш на хотел, нямаш пари. Да спиш на скамейка в някоя градина, не се позволява. Това са все неразрешени задачи, които трябва да се разрешат правилно. Можеш да ги решиш правилно, можеш и да не ги решиш. Да се справиш с камъка е лесно – ще го бутнеш. Да се справиш с дърво, и това е лесно. Обаче как ще се справиш с човека? Отиваш по важна работа, бързаш, минаваш по една улица. Веднага стражарят те спира и казва: Оттук не се минава. Върни се назад! – Бързам, не мога да се върна. – Ще се върнеш! Не се позволява на такива хора като тебе да минават по тази улица. Ти се чудиш защо стражарят не те пуща. Гледаш, други хора минават, а ти не можеш. Ето едно противоречие, с което не можеш да се справиш. Искаш да учиш, но и в училище не те приемат. Срещаш ученици, които влизат и излизат от училището, а ти не можеш да влезеш вътре. Казваш си: Колко знания ще придобият тези ученици! – Едни от тях придобиват знания, а други влизат и излизат с празни торби. – Защо? – Защото не учат. Важно е, като учат, да знаят къде да приложат знанието си. В училищата изучават повдигане на числата в квадрат, в куб, но не знаят къде да приложат това знание. Какво значи да повдигнеш едно число в квадрат и в куб?
Като се говори за първа, втора и трета степен на числата, разбираме трите измерения. Ако не можеш да свършиш една работа по първото измерение, ще я свършиш по второто измерение; ако не можеш да я свършиш по второто измерение, ще я свършиш по третото. Ако и по третото измерение не можеш да я свършиш, ще я свършиш по четвъртото. Значи повдигането на числата в степен, т.е. степенуването на числата, отговаря на измеренията. Написваме:
13 = 1. 23 = 8. 33 = 27. [1 на трета степен, 2 на трета степен, 3 на трета степен]
Защо единицата в трета степен остава пак единица? Дайте пример за повдигане на един предмет в трета степен, т.е. в куб.
Задачата с хлебаря и гладния човек може да се реши по няколко начина. Не е решена правилно задачата, ако гладният открадне един хляб. – Защо не е решена правилно? – Защото хлебарят остава недоволен. Той се безпокои, смущава се и търси крадеца. Ако си умен, ще минеш покрай хлебаря и ще му кажеш: Не се безпокой, открадването на хляба ще те направи щастлив. Не търси своето право. Ако не си умен, ще започнеш да се караш с него, да го дразниш още повече. Като ученици вие какво заключение може да извадите от този пример? Казвам: Всяка мъчнотия, малка или голяма, се решава лесно, когато е вън от човека. Ако е вътре в човека, мъчно се решава. Как ще се справиш с хлебаря в себе си? Какво ще му кажеш, за да не вика и да не се сърди за откраднатия хляб? Изкуство е да можеш да се справяш с вътрешните си смущения. Ако отвън воденицата ти престане да мели, лесно ще намериш причината и ще изправиш повредата. Ако водата се е отбила, ще намериш мястото, дето е станало отбиването, и ще я запушиш. Ако водата е намаляла, ще почакаш, докато паднат дъждове. Какво ще правиш, ако вътрешната воденица – стомахът престане да мели?
Ученик си, решаваш задачите си, но се разсейваш, не можеш да работиш добре. – Защо? – Странични мисли влизат в ума ти и те отклоняват. Докато работиш с обикновени, механични числа, изведнъж в ума ти влезе едно живо число и обърква отношенията между другите числа. И ти не можеш вече да смяташ. Живите числа са магнетични и действуват върху самия човек. Решаваш една важна задача и в ума ти влиза едно живо число. Нещо ти нашепва, че някой те преследва, иска да те убие. Тъкмо си пред разрешаване на задачата, но веднага я захвърляш и бягаш. Същото прави и заекът. Както гризе клончетата в гората, шукне нещо и той хуква да бяга. Колко задачи си оставил неразрешени! Колко пъти си повтарял една и съща задача, и все още не е решена! Такава е задачата за търпението. Колко пъти си напущал училището! После казваш: Не можах да свърша училището. – За да свършиш училището, трябва да учиш, да издържиш всичките си изпити. След това ще получиш диплом за свършване на училището.
Днес всички хора мечтаят за щастлив живот, да си осигурят щастливо бъдеще. Някой казва: Да свърша училище, да взема отличен диплом, веднага ще се настаня на добра работа. Той си мечтае, както мечтал циганинът, да се ожени за царската дъщеря. Той носел гърне с мляко на главата си и мечтаел как ще продаде млякото, колко ще спечели, как ще срещне царската дъщеря, ще се влюби в нея и ще я вземе за жена. От радост подскочил и гърнето с млякото паднало на земята и се строшило. Следователно ще влезеш в университета, ще срещнеш добри и учени професори, но ако не учиш, нищо не можеш да постигнеш. Университетът е място за способните, за ония, които учат. И животът е университет. Той не е за инвалиди, за неспособни ученици. Щом си влязъл в този университет, ще изхвърлиш от главата си мислите, че си инвалид, че условията са лоши, че не можеш, че животът е тежък, че хората са неразбрани. Студентът не може да се извинява с времето: че вън било студено, валяло сняг, духало вятър. Каквото и да е времето, той е длъжен да посещава университета и да учи. Думите „не мога” са спирачка. Ученикът не трябва да казва „не мога”. Друг е въпросът, ако караш кола нагоре, по височина. Тогава може временно да туриш спирачката. На височината спирачката е на място, но при слизане колата трябва да бъде свободна. Ако при слизане й туриш спирачка, тя ще се преобърне. На качване, само от време на време, ще туряш спирачката.
Казвам: Невъзможното при едни условия е възможно при други. Отиваш при хлебаря без пет пари в джоба. Искаш да ти даде хляб, но той казва: Не мога да ти дам. След половин час пак отиваш и показваш на хлебаря една златна монета. Без да го молиш, той взима монетата, избира един хубав хляб и ти го подава. Той разбира езика на златото. При първия случай нe можеше да ти даде хляб, но при втория веднага ти дава. Ако нямаш пари в джоба си, ще влезеш като работник във фурната, сам да си изкараш хляба.
Мнозина се оплакват от неразположение на духа, нямат дух за работа. – Коя е причината за това? – Причината за неразположението се крие в стомаха – не си ял, както трябва; в дробовете – не дишаш чист въздух, или в главата, в мозъка – нервната ти система е разстроена. Ако причината е в стомаха, ще му даваш чист хляб и чиста храна и ще се храниш навреме; ако причината е в дробовете, ще дишаш чист въздух; ако причината е в мозъка, ще приемаш само положителни мисли. Ако посадите в земята едно пясъчно зрънце, то няма да се измени; пясъчното зрънце няма да покълне. Ако посадите житно зрънце в земята, то непременно ще израсте. Житното зрънце представлява положителна мисъл, т.е. живо число. То може да расте и да се развива. Пясъчното зрънце представлява отрицателна мисъл, т.е. мъртво число. Всяка единица, която може да се раздробява и да претърпява вътрешна промяна, е жива, положителна единица. Например числото 12 се дели на 2; 12 : 2 = 6. Числото шест е число на илюзии, но в органическия свят то представлява завършен процес. Когато две същества се съберат на едно място да свършат една работа, завършената работа представлява числото шест.
Често човек се обезсърчава и казва: Това не мога да направя. Според мене ти не можеш да направиш нещо при дадени условия. Щом измениш условията, ще го направиш. Затова казвам: Каквото езикът не може да направи, ухото може да направи; каквото ухото не може да направи, окото може да направи. Езикът опитва вкуса на предметите. Щом се приближи нещо до него, той веднага го опитва и се произнася има ли вкус, или няма. Ухото възприема звука и определя посоката, отдето иде той. Това, което езикът и ухото не могат да направят, окото може да го направи. Обаче това, което езикът определя, нито ухото, нито окото могат да определят. Само езикът се произнася, че захарта е сладка. Остане ли на окото да определи вкуса й, непременно ще дойдете до криви заключения. Каквото стомахът може да опита, мозъкът не може.
Двама светии, отшелници, се разговаряли. Единият казал: Каквото мислиш, това става. Другият му отговорил: Това не е вярно. Не всичко, каквото помислиш, може да стане. Това зависи от условията. Обаче те останали на различни мнения по въпроса. Един ден първият светия отишъл в града да купи нещо. Вторият останал да готви. Турил боб в една тенджера да се готви, но не го осолил. Като седнали да се хранят, първият светия казал: Братко, бобът не е солен. Защо не си го осолил? – Нали казваш, че каквото помислиш, става. Помисли, че в боба има сол и го осоли. Така е на теория, но казвам: Ако не туриш сол в боба, мисълта ти няма да го осоли. Ако искаш да ядеш вкусен, солен боб, ще туриш сол в гърнето.
Права мисъл, право разбиране е нужно на човека! Знай, че не всичко, което помислиш, ще стане. Благодари, че е така. Ако всичко, което помислиш, стане, лошо те чака. Представи си, че виждаш една хубава картина. Който мине, драсне нещо на картината. Какво ще стане с нея? – Каквото стане с картината, това ще стане и със света, ако всичко, което човек мисли, става.
Дядо и внук карат едно магаре, отиват в града. Среща ги един човек и им казва: Защо и двамата карате едно магаре? Нека детето се качи на магарето, а старият да върви след него. Дядото направил, както му казали. След това друг човек им казва: Какво правите? Детето язди магарето, а старият върви пеш. Срам е за детето, да язди магаре, а старият да се изморява! Детето слязло от магарето, да се качи дядото. Повървели малко, среща ги трети човек. И той казва: Защо и детето не се качи на магарето? И детето се качило; продължили пътя си. Четвърти човек ги спира и казва: Как е възможно двама души да яздят едно магаре! И двамата слизат от магарето. Казвам: Ето какво става, когато човек се поддава на всяка мисъл, която мине през ума му. Не всичко, което помислиш, може да стане. И двама души могат да се качат на магаре, но когато магарето е впрегнато в кола. Може ли една жена да се ожени за двама мъже или един мъж – за две жени? Следователно на гърба на едно магаре може да се качи само един човек.
И тъй, за да придобиете истинско, положително знание, трябва да изучавате мислите, чувствата и постъпките си, да ги съчетавате правилно. Всяка мисъл трябва да превръщате в чувство, а чувството – в действие. Всяко действие трябва да става по закона на доброто. При това всяка работа, започната навреме, свършва с успех. Например, ако отидеш на пощата преди осем часа, ще чакаш, докато отворят. Може да бъдеш пръв от посетителите, но ще чакаш. Ако отидеш точно в осем часа, ще успееш. Гишето е вече отворено. Ако отидеш в университета преди определения час, пак ще чакаш.
Напишете числото 123. Това число съществува в умствения свят, в чувствения и в света на постъпките. То е едно и също число, но с различни свойства и прояви в различните светове. Като съберете цифрите на трите числа, ще получите числото 18, а именно: 123 + 123 + 123 = 6 + 6 + 6 = 18 = 1 + 8 = 9. Числото 18 е нехармонично, съчетано от числата 1 и 8. Числото 666 е също дисхармонично съчетание на цифри в астралния свят. Обаче числото 999 е едно от най-хармоничните числа. Общият сбор от цифрите му е 27. Като съберем цифрите 2 + 7 = 9.
Казваш: Мога да мисля каквото искам; мога да правя каквото искам и когато искам. – Не е така. Можеш да правиш каквото искаш и когато искаш, но няма да бъдеш в съгласие с разумната Природа. Ако искаш да бъдеш във връзка с нея, трябва да спазваш времето, през което тя работи. – Как се познава кога трябва да свършим една работа или да предприемем нещо? – Когато имаш силен вътрешен импулс да направиш това. Искаш да отидеш някъде. Ако имаш вътрешен импулс да отидеш, иди; ако нямаш импулс и се бориш, не отивай. И в двата случая обаче не оставай вкъщи. Иди на друго място, но не оставай в пасивно състояние.
Да се върнем към числото 123. Единицата показва как може човек да стане богат. Двойката показва, че може да заеме добро обществено положение и да го почитат. Тройката показва, че каквото иска да постигне, ще успее. Числото 123 е едно от щастливите числа, но за онзи, който го разбира. За оня, който не го разбира, няма по-нещастно число от 123. Какво правите, ако вън е студено, има и дълбок сняг? – Ще запалим печката и ще седим на топло. – Така е, ще седите на топло, ако складът ви е пълен с дърва и въглища. Ако нямате нарязани дърва, ще вземете брадвата и ще насечете. Ако нямате вода, ще вземете стомната и ще отидете на чешмата.
Материалът, който ви давам в беседите и лекциите, трябва да се обработва и прилага. Както ви е даден, той е суров материал. За да се приложи, първо трябва да се обработи. Щом се обработи, ще се домогнете до вътрешната страна на знанието. Ако не го обработите и приложите, животът ви ще мине напразно.
Т. м.
26. Лекция от Учителя, държана на 15 април 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Добрият поглед
Размишление.
Тема за следния път: „Отличителните черти на кротостта и въздържанието.”
Казват за някого, че има силен поглед. – Какво се подразбира под силен поглед? – Тази дума има двояко значение. От една страна, означава, че този човек вижда надалеч. От друга страна, се разбира, че погледът му влияе върху човека. Казват за някого, че има красив поглед. Това значи, че вижда красивата страна на нещата; същевременно той различава добре красивото от грозното. В красотата влиза хармонията. Това е външната страна на красотата. Най-после, има и добър поглед. Той подразбира вътрешното съдържание. Значи добрият поглед вижда не само надалеч, не само красивата страна на нещата, но прониква и във вътрешното съдържание на живота.
Сега ще ви дам едно практическо правило как да развивате погледа си. То е следното: Да имате ясна представа за идеите, които проникват във вашия ум. За да имаш силен поглед, трябва да владееш не само едно нещо, но много неща; не само в даден случай, но всякога; не само на близко разстояние, но и надалеч, да обхващаш голямо пространство. Силният човек разбира нещата и решава задачите си правилно. Силният поглед вижда надалеч, до Черни връх, както бинокълът. Днес хората си служат с бинокъл. И това не е лошо, но ще започнат да вярват на него повече, отколкото на очите си. Щом не вярват на очите си, те постепенно отслабват.
И тъй, който има силен поглед, желае да има и добър поглед. Същевременно той иска хората да харесват погледа му, да кажат, че има добър поглед. – Това зависи отчасти от добрата воля на хората. Ако ти оценяваш своя поглед, и другите ще го оценят; ако ти не го оценяваш, и те няма да го оценят. Изобщо това, което сам човек оценява, и другите ще го оценят. – Защо умира човек? – Защото не цени живота си. – Защо живее? – Защото цени живота си. Като умре някой, вие казвате: Такава е Божията воля. – Право ли е това заключение? Ако един извор пресъхва, Божията воля ли е това? Може ли Бог, Който е създал слънцето да грее, един ден да каже, че слънцето не трябва да изгрява? И слънцето може да престане да изгрява, но когато се умори. То ще подаде заявление за освобождаване от служба и на негово място веднага ще дойде ново слънце. За момент, докато се сменят тия слънца, може да настъпи известна тъмнина, но тя скоро ще се смени със светлина. Такова нещо става и в човешкото съзнание. Когато слънцето на вашето съзнание се сменя с друго, само за момент настава тъмнина, която отново се сменя със светлина. Ставаш сутрин от сън, добре разположен, щастлив, мислиш, че си разрешил всичките си задачи. На другата сутрин обаче ставаш неразположен, мрачен, някой ти отнел щастието. Светлината ти се превърнала на тъмнина. Тази смяна на състоянието е много естествена. Ти си бил разположен, защото си възприел една велика идея в себе си и си я разрешил. Това веднага се съобщава на небето и всички същества оттам слизат на земята да те видят, да разберат как си решил въпроса. Този те погледне, онзи те погледне, докато отнемат идеята ти. Ти оставаш празен, обезсърчен и нещастен.
Представете си, че имате необикновено красива дъщеря. Всички я гледат, радват й се. Тя получава покана от странство да се яви на общоевропейския конкурс, дето ще се състезава по красота. Тя заминава в странство, обикаля цяла Европа и Америка. Близките е пишат писма, викат я по-скоро да се върне. Майката скърби за нея, очаква я да си дойде. Къщата е тъмна, мрачна без нея. Най-после тя телеграфира на майка си, че се връща в България. Щом дойде, къщата се изпълва със светлина. Следователно, когато човек изгуби своята велика идея, в съзнанието му настава мрак. Върне ли се идеята му, мракът изчезва и светлината отново го озарява.
Сънуваш хубав, красив сън. Казваш си: Като стана сутринта, ще си го запиша. Докато го сънуваш, мислиш, че можеш да го възстановиш с най-големи подробности. Щом се събудиш, виждаш, че си се лъгал. Искаш да си го спомниш, не можеш. Напрягаш мисълта си, съсредоточаваш се, нищо не помниш. Ето защо дали си сънувал нещо, дали те е посетила една идея, веднага си записвай. Стани от леглото, прекъсни съня си, но го запиши. Никога не отлагай. Каквото става с човека на сън, това става и в ежедневния му живот. Посети ви щастието и вие се забравяте, мислите, че то никога няма да ви напусне. Не е така. Опиши състоянието, което преживяваш. Опиши всичко, което щастието ти е донесло. След малко щастието те напуща и ти оставаш в тъмнина. Опиши и това състояние. В първия случай мислите, че сте богати, мощни, че всичко знаете и можете да направите, каквото пожелаете. Всички искат да ги посетите, пишат ви писма, обичат ви. Ако отложите да ги посетите, да им дадете нещо, губите щастието си. То е мимолетно. Щом го изгубите, вие изпадате в безсилие, в тъмнина. чувствувате се като птичка без криле, като човек без мисъл и чувство.
Казвате: Празен съм, гладен съм. – Обикни глада, както обичаш изобилието. Ако не обичаш еднакво глада и изобилието, ти нямаш правилно отношение към живота. Радвай се, че си гладувал един ден, за да ядеш по-сладко на другия ден. Който е гладувал три дни, яде по-сладко от оня, който никак не е гладувал или е гладувал само един ден. Колкото повече гладуваш, толкова по-щастлив ще бъдеш, когато ядеш. Щастието на човека се определя от противоречията и мъчнотиите, през които минава. Колкото по-големи противоречия имаш, толкова по-голяма светлина ще придобиеш. Невъзможно е да минеш през малки противоречия и да придобиеш голяма светлина. Малките противоречия произвеждат малка светлина, а големите противоречия – голяма. Един ден нещастие, един ден щастие; десет дни нещастие, десет дена щастие. Знай, че когато ти си нещастен, друг някой е щастлив; когато ти си щастлив, друг е нещастен. Това е закон. Ако разбираш този закон, ти си щастлив; ако не го разбираш, ти си нещастен.
Да се върнем към силния и добрия поглед. Той има отношение към силната и разумна воля. Не можеш да имаш силен и добър поглед, ако нямаш силна воля. Не можеш да имаш силна воля, ако дядо ти и баба ти, както и прадядо ти и прабаба ти не са работили в миналото върху волята. Ако те не са имали силна воля, и ти не можеш да бъдеш твърд и смел. Ако те не са работили върху щедростта, върху кротостта и въздържанието, и ти не можеш да бъдеш кротък, щедър и въздържан. Лесно е да се каже, че си създаден по образ и подобие на Бога. Питам: Носиш ли качествата на Бога в себе си? Ако ги носиш, наистина си излязъл от Бога. Ако не ги носиш, и да си излязъл някога от Бога, много си се отдалечил от Него. Казваш: Слаб човек съм, не мога да се сравнявам с богатството на Бога, не мога да бъда щедър. Така не се говори. Ти не можеш да се сравняваш с Бога, но ще дадеш път на възможностите, които са вложени в тебе, да ги проявиш. Бог е създал света, цялата Вселена. Ти не можеш да направиш същото. Цялото пространство е заето вече. То е изпълнено с делата на Господа, но ти можеш да вземеш участие във Вселената. Ти можеш да вземеш дял в Божието дело. Подай заявление до Господа, да ти даде например една месечина да я управляваш. Той е богат, щедър, веднага ще отговори на молбата ти. Ще ти даде една месечинка и ти ще станеш собственик. – Може ли човек да управлява месечината? – Във въображението всичко може. – Какъв смисъл има да си въобразявам недействителни неща? – И в това има смисъл. Като развиваш въображението си, ти ставаш носител на идеите. Казва се, че въображението е майка на идеите. Така ти развиваш и ума си.
Питам: Можеш ли да усетиш сладостта на захарта, ако нямаш захар в устата си? Можеш да си въобразяваш, че ти е сладко, но истинската сладост е друго нещо. Туряш една бучка захар в устата си – това е реалността. Ако си въобразяваш, че си турил захар в устата си, твоето твърдение, че ти е сладко, е въображаемо. Ако никога не си видял захар и не си я вкусил, как ще си въобразиш, че е сладка? Можеш ли да бъдеш добър, ако никога не си вкусвал доброто? Можеш ли да бъдеш лош, ако никога не си вкусвал злото? Представи си, че облечеш бяла, копринена дреха, полята с мед. Дето минеш, по тебе ще се налепват мухи, пчели, хора, всички искат да опитат твоята сладчина. Казват: Добър човек е този. – Докога ще се лепят по него? – Докато има мед. Ако си облечен с черна дреха, полята с хинин, всички ще бягат от тебе, ще казват, че си лош човек. – Докога ще бъдеш лош? – Докато имаш горчивина в себе си. Значи сладък ли е оня, на когото дрехата е полята с мед? – Дрехата му е сладка, а не той. – Горчив ли е оня, на когото дрехата е полята с хинин? – Дрехата му е горчива, а не той. Казваш: Лош човек съм станал. – Облечен си с черна дреха, полята с горчива течност. – Добър съм. – Облечен си с бяла дреха, полята със сладка течност. – Дрехата, обувките, шапката ти могат да бъдат такива или онакива, но това не си ти. – Обеднях, оголях. – Благодари на Бога, че те е разтоварил. Ако си богат, благодари, че си натоварен. Изобщо, когато се разтоварват, хората страдат; когато се товарят, те се радват. В животните е точно обратно: Когато ги товарят, те пъшкат; когато ги разтоварват, скачат и се радват. Всички състояния, приятни и неприятни, които човек преживява, често са резултат на неразбиране живота на съзнанието.
И тъй, епохата, през която сегашните хора минават, изисква разбиране. Казват на някого: Пази нервната си система, не избухвай, не се дразни. – Какво трябва да направи, за да не се нервира? Човек е нервен, неспокоен, когато го боли нещо, когато страда. Имаш един малък цирей, който те безпокои. Вземи една нагорещена игла, пробий цирея, изчисти мястото, намажи го с дървено масло и го превържи. Болката веднага ще престане и ще се успокоиш. Ако неразположението ти се дължи на главоболие, прекарай всичките си пръсти над челото си, като започнеш от палеца и свършиш с малкия пръст. Обаче трябва да знаеш как да прекараш пръстите си над челото, главно над болното място. Силна, изпълнителна воля се иска за това.
Сега, като говоря за волята, имам предвид оная силна, екзекутивна воля, която пред нищо не отстъпва. Например дадеш обещание да отидеш някъде; трябва да изпълниш обещанието си да отидеш точно на време. За да не забравиш, хвани горната фаланга на палеца на лявата си ръка и кажи: Помни, че утре сутринта трябва да стана рано, да отида там, дето съм обещал. Ще ме събудиш рано, да не закъснея. После хвани горната фаланга на десния палец и кажи същото. Най-после кажи и на себе си, че си обещал да отидеш някъде. Ти не правиш това и забравяш обещанието си, а после казваш, че си имал гости или че те болял корем, че не си бил разположен и т.н. Дадеш ли обещание да отидеш някъде, гръм и светкавици да има, трябва да отидеш. Че те болял коремът, това не те извинява. Може би коремът те боли именно за да отидеш при онзи богат човек, на когото си обещал да свършиш една работа. Като свършиш работата му, той ще те възнагради добре. Тогава ще има и за тебе, и за корема. Хората са привикнали да гледат на всяко препятствие като на нещо отрицателно. Боли те корем, няма да отидеш, дето си обещал. Не е така. И да те боли коремът, ще изпълниш обещанието си.
Препятствията в живота не са нищо друго освен възможности за постигане на нещо. Щом срещнеш едно препятствие, ще търсиш начин да се справиш с него. Не търси да минеш по специален път. Знай, че препятствието е център. Щом се натъкнеш на този център, отвсякъде можеш да минеш. Който не разбира това, ще обикаля препятствието и ще се мъчи да мине през специално място. Ти си неразположен нещо, страх те е. От какво те е страх? Държал си някъде реч, която не е произвела това впечатление, което си очаквал. Според тебе добре си наредил речта си, добре си я изказал, публиката те слушала внимателно. Като си свършил речта, никой не ти благодарил, не изказал впечатлението си. Ти се чудиш защо никой не те поздравява за хубавата реч. Има нещо, което препятствува на публиката да се изкаже. Това се дължи на една магическа дума, която по невнимание си изпуснал. Коя е тази дума?
Сега ще направя две упражнения: допирам малкия пръст и на двете ръце до палеца, после безименния пръст до палеца, средния пръст до палеца и показалеца до палеца. Правя упражнението едновременно с двете ръце.
Второ упражнение: Допирам палците на двете ръце един до друг; после показалците, средните пръсти, безименните и малките. След това казвам на палеца: Днес ти не направи нещата, както трябва. Не се разпореди добре. На показалеца казвам: С твоето желание да управляваш ти прогони всички хора. На средния пръст казвам: С голямата си философия ти обърка работата. Ако си неразположен след речта, която си държал, пипни всичките си пръсти на лявата ръка един по един с пръстите на дясната си ръка. Пипайте всеки пръст от основата му до върха. Съберете пръстите на лявата си ръка в едно, също и пръстите на дясната ръка. Изнесете ръцете си напред успоредно и ги допрете с дланите им. Направете това упражнение три пъти. Когато сте неразположени, правете това упражнение, да видите какъв резултат ще имате. Има един закон, който гласи: Всяко разумно движение води към разумен резултат. При всяко упражнение съзнанието трябва да взима живо участие. Само така човек може да бъде щастлив. С кой крак ще тръгнеш – с левия или с десния, това се отразява върху живота ти. От това зависи твоето щастие или нещастие.
Помни: Всяко твое разумно движение прави някого щастлив. Някога ти трябва да излезеш от дома си, но не ти се ходи, отлагаш за друг път. – Не, ще излезеш! От твоето разумно движение зависи щастието на някой студент. Той ще свърши добре университета. Ако се откажеш да излезеш, ти препятствуваш на неговата работа. Казваш: Не ми се ходи, не искам да скитам из града. – Това не е скитане, а работа. От тебе зависи неговото бъдеще. Всяко движение – разумно или неразумно, всяка мисъл – положителна или отрицателна, влиза в икономията на Природата. В този смисъл и доброто, и злото са на място. В Природата няма глупави, няма празни работи. За едного нещо е глупаво, за другиго – не е; за обществото нещо е неразумно – за Битието не е. Всяко нещо в Природата е Божествено. Щом гледаш на нещата така, ще знаеш, че Бог управлява света. Разумният човек във всичко вижда проява на Божественото: в хвъркането на мухата, в пъпленето на мравката, в хвърченето на птиците. Достатъчно е да види как хвърчи една птичка, за да се насърчи. В поникването на цветята и в цъфтенето им поетът вижда нещо велико, мощно и красиво. Гледаш как малкият стрък пробива коравата земя и подава връхчето си. След време се явява цвят, който разнася своето благоухание. Цветето казва на поета: Както аз преодолях мъчнотиите на живота, така и ти ще се справиш със страданията си. Търпение е нужно на човека. Ще дойде ден, когато неговото съзнание ще се свърже със съзнанието на Оня, Който управлява целия Космос.
Т. м.
25. Лекция от Учителя, държана на 8 април 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Значение на числата
Размишление.
Тема за следния път: „Слаби и силни страни на човешката природа.”
Какво представлява човешкият живот? Няма да отговоря на този въпрос. Знайте, че съществуват закони, които управляват живота на човека. – От какво зависи щастието на човека? – На този въпрос ще отговоря с числата от 1 до 22. Ако знаете значението на тези числа, вие владеете цялото изкуство. Ако зададете този въпрос на някой кабалист евреин, той ще ви каже, че щастието на човека зависи от числото 22. – Защо? – Защото числото 22 играе роля в живота на евреина. – Кое число е важно за българина? – Числото 31. За французина числото 30 е важно. Всяко число представя ребус за човека. Който знае значението на тези числа, може да прави чудеса. Всяко число е символ на нещо. Който може да поставя числата във взаимно отношение едно към друго, той може да произведе различни резултати. Резултатът от числата не е нищо друго освен съчетание на сили. Ако не знаеш да съчетаваш силите както трябва, резултатът ще бъде дисхармоничен. Всеки дисхармоничен резултат се отразява вредно върху нервната система на човека. Казваш: Вън от тези числа няма щастие. Според мене три числа са важни в живота: числата 1, 2 и 3. Ако не разбираш смисъла и значението им, ако не знаеш тяхното взаимно отношение, нищо не може да постигнеш. Тези числа могат да се наредят в хоризонтален и вертикален ред:
1, 2, 3
или
1
2
3
При това те могат да се напишат разбъркано: 2, 1, 3 или 3, 2, 1 или 1, 3, 2. Във всички случаи резултатът ще бъде различен. Естествено и хармонично нареждане е последователното – 1, 2, 3. Как трябва да ги нареждате, това е задача, която всеки сам ще реши.
Сега ще напиша друг ред числа – от 1 до 7: 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7. От тия числа зависи вашето бъдеще, но трябва да знаете всичките пермутации, които се образуват от тях; да знаете свойствата им, как се увеличават и намаляват; как се събират, изваждат, умножават и делят. От вас се иска да знаете обикновените действия: събиране, изваждане, умножаване и деление; обаче същите действия биват толкова сложни, че само гениалните хора могат да ги извършват. В обикновения живот като обикновен човек всеки знае да събира. От това събиране зависи вашето щастие. Ако си гениален, няма само да събираш числата 1, 2, 3 например, но ще можеш да ги превръщаш в срички, в звук и светлина. И за вас не е достатъчно само да събирате числата 1, 2, 3, но и да ги поставяте в различни отношения, да видите какво може да излезе от тях. Студент си, скъсат те на изпит. Какво ще правиш? Ще броиш хиляди пъти 1, 2, 3. Какво ще придобиеш от това? Трябва да знаеш, като броиш до три хиляди пъти, колко енергия си изразходвал, а оттам колко път би извървял с тази енергия. Най-после ще кажеш: Напразно изгубих времето си!
Математиците са заместили числата 1, 2, 3 с буквите А, В, С. Те казват: А – В = С; С – В = А; С – А = В. Ще кажете, че това е проста работа. – За обикновения човек е проста работа, но за гениалния това са процеси, от които зависи животът. Ти не можеш всякога да направиш правилно съчетание между величините А, В и С. Много естествено. Как ще направиш това съчетание, като спиш? Как ще напишеш това съчетание, ако ръцете ти са навехнати? Ако кажеш, че при всички условия можеш да го напишеш, това подразбира гениалност. Докато не е намерил отношението между числата 1, 2 и 3, човек мисли за себе си, че е животно, че няма защо да живее и т.н. Щом намери това съотношение, той веднага осмисля живота си, разбира, че трябва да живее. Казваш, че 1 + 3 = 4. Това значи, че си намерил начин да пазиш равновесие в живота си. Докато детето е малко, пъпли, търси начин да запази равновесие. В това време то изучава отношението между 1 и 3. Щом ги събере, получава числото четири – квадрата. В разумния живот това число представлява човекът, който при всички условия се намира в безопасност.
Казвате: Това са отвлечени неща за нас, искаме да ни ги кажеш на разбран език, по-ясно. Един стар човек се разболял и толкова отслабнал, че не можал да се държи на краката си. И той пъплел като дете. Коя е причината, дето малкото дете пъпли? Казват, че неговата нервна система не може да издържи. – Възможно е, това отчасти е вярно. Обаче коя е причината, когато старият пъпли? Той пъпли, защото е забравил отношението между числата 1 и 3. Когато малкото дете се изправи на краката си, то започва да ходи само. Докато пъпли, детето е глупаво; щом проходи, то започва да мисли, да поумнява. Ако старият проходи, всички казват: Оздравя човекът. Ако пъпли, казват, че е болен. Когато малкото дете не пъпли, казват, че е проходило вече.
Тук имате една малка стълбица от числата 1 – 4 във възходящ и низходящ ред.
4 – 1
3 – 2
2 – 3
1 – 3
Малкото дете слиза по тази стълбица, като брои от 4 до 1. Следователно детето се учило да слиза надолу, а възрастният – да възлиза нагоре. Детето, което слиза, изразходва по-малко енергия от стария, който възлиза. Това е физически закон. Обаче, който губи по-малко енергия, същевременно печели по-малко. Детето губи по-малко енергия и печели по-малко. Старият много губи и много печели. Какъв е резултатът? Ако много печелиш и много губиш, резултатът е равен на нула. Ако много губиш и много печелиш, не знаеш какъв е резултатът – числото не знаеш. Например правиш добро на едно лице – това е загуба. Лицето, на което си направил доброто, печели. Но ти не знаеш как ще се отнесе това лице с тебе. Ако носиш шише, пълно с масло, и някой те блъсне, шишето ще падне на земята и маслото ще се разлее – имаш загуба с резултат нула. Друг е въпросът, ако дадеш шишето на някого. След време този човек ще ти върне шишето пълно, но с какво – не знаеш.
Да се върнем към числата. Всички искате да бъдете щастливи, гениални. – Ще работите с числата, но трябва да знаете как да ги пишете и как да ги съединявате. Как ще съедините числата 1, 2, 3 и 4? Ако носите знанието от възвишения свят, от който сте слезли като души, вие ще донесете и щастието си на земята. Който знае качеството на числата, ще ги тури на цигулката си и ще ги превърне на звукове. Така той може да стане виден цигулар. Който иска да стане виден музикант, трябва да знае тайната на числата от 1 до 7. Ако знаеш тайната на единицата, ще станеш господар; ако знаеш тайната на двойката, ще станеш слуга; ако знаеш тайната на тройката, ще станеш ученик. Знаеш ли тайната на четворката, ще станеш професор. Числата от 1 до 4 представляват една система, от 1 до 3 – друга система и от 1 до 7 – трета система.
Науката за числата е стара, наречена е кабала. Много учени в Европа пишат върху кабалата, но повече върху външната страна на числата. Те ги разглеждат в буквален смисъл. Малцина познават техния вътрешен, дълбок смисъл. Като напишете един квадрат (фиг. 1) и го разделите на четири равни части, във всяка част по едно число, още с написването му вие сте разрешили една важна задача. Обаче същият квадрат в ръцете на детето носи смърт. Да викаш духовете, това е лесна работа; да ги върнеш по домовете им, това е мъчна работа. Да скараш хората е лесно; да ги примириш, това е мъчна работа. Всяко дете може да вземе една клечка кибрит и да запали плевнята; обаче изкуство е да знаеш как да загасиш плевнята, за да не се запали и къщата. Има действия в Природата, наречени обикновени – те са за обикновените хора. Има сложни действия, с които се занимават само гениални хора. Както има действия за обикновени и за гениални хора, така има причини за злото и причини за доброто.
Злото е зло, защото принадлежи към система, с която не си привикнал да работиш. Ако знаеш как да работиш с тази система, злото няма да бъде зло. Ти принадлежиш към системата на доброто, но си забравил законите, с които тази система работи. Какво ще стане тогава? – Доброто ще се превърне на зло. Отиваш в Англия и говориш английски, но правиш грешки в езика. Англичанинът ще познае, че си чужденец. Ако правиш много грешки, той не може да се разговаря с тебе, няма да те разбира. Същото се отнася и до французина, както и до всички чужденци. В която държава и да отидеш, трябва да знаеш добре нейния език.
Един американски мисионер дошъл в България да проповядва Словото. Той прекарал тук цели 20 години и научил добре български език. Един ден, като проповядвал за Израил, трябвало да направи някакво сравнение, да каже, че това приличало на разградена колиба. Вместо думата колиба той употребил думата кобила: „Това приличало на разградена кобила.” С това предизвикал смях между слушателите. Като видял, че се смеят, той си казал: Не са благочестиви хора българите. Ти им проповядваш Словото, а те се смеят. Един се обадил: Не е кобила, а колиба. Като разбрал разликата между тия две думи, проповедникът видял, че имат право да се смеят. В друг случай вместо женене той казал – отивам на жежене. Като му направили забележка, че не употребил думата на място, той се засмял и си записал и двете думи в тефтерче, да не прави и друг път същата грешка.
И тъй, ако не знаете свойствата на числата, и вие ще изпаднете в противоречия като този американец. Ако един българин само знае свойствата на числата от 1 до 31, той ще помогне на целия български народ, ще го освободи от всичките му мъчнотии. И досега още не съм срещнал българин, който да знае свойствата на тези числа. Не съм срещал българин, който да знае свойствата на числата поне от 1 до 4, т.е. свойствата на квадрата. Това е цяла магия! Казвате: Неразбрана работа е квадратът. – Така е, неразбраните неща са гениални. Разбраните работи са обикновени неща. Велика наука се крие в неразбраните работи на Природата. – Как да не разбираме? – Няма нищо срамно в неразбирането. Има неща, които отчасти разбирате, но не знаете какъв е резултатът на тия работи. Всички работи, които започват с печалба и свършват със загуба, са обикновени и знаете техния резултат. Ония работи, които започват със загуба и свършват с печалба, са необикновени – не знаете техния резултат. Адам е единицата, Ева – двойката. Това е печалбата. Значи печалбата е в началото, а загубата – накрая, и двамата сгрешиха. Те направиха едно съчетание, в резултат на което дойде числото три. След непослушанието и греха дойде изпъждането им от рая – резултат нула.
Сега иде нов процес в живота. Човек започва с Христа. Еврейският народ представя числото две, на което резултатът е нула, смъртта, загуба в живота. От евреите учението на Христа – единицата, премина в другите народи, които го приеха. Какъв ще бъде резултатът на това учение, не знаете. И при Христа има страдания, по-големи от първите, но крайният резултат ще бъде голямата печалба. Големи страдания и изпитания ще мине човечеството, но резултатът е велик – голяма печалба. Никой обикновен човек не знае какъв ще бъде крайният резултат на човешкото повдигане. Но великите посветени знаят това. Вие знаете, че страдате, но какво иде след страданието, не знаете; знаете, че старият Адам ще се измени, но какво ще придобие след това, не знаете; знаете, че иде нещо ново, велико, но какво ще бъде то, не знаете.
Мнозина желаят да знаят свойствата на числата, но само желанието не е достатъчно. Всички стари учени, както и евреите едва достигнаха до числото две. Еврейската азбука се състои от 22 съгласни букви. Двойката представя майката, с двойна печалба. Това е процес, който не е дошъл от горе на долу, но от долу на горе. Като съберете двете двойки, получавате четири. Ако не ги съберете, ще стане голям скандал. Откакто е създаден човекът, все едно нещо изучава – свойствата на числото 22. Но съдбата на това число трябва да се измени. Задачата на гениалните хора е да се справят с числото четири – най-строгото число в човешкия живот. То представлява кръстът, т.е. страданието. Когато изнесе ръцете си настрана, човек образува кръст. Значи човекът, създаден по образ и подобие на Бога, е живият кръст. Какво трябва да направиш, за да избегнеш страданието? Ако краката ти са вързани, непременно ще страдаш. Ако са свободни, ще се движиш. Тогава кръстът ще бъде в движение. Щом кръстът се движи, човек постепенно се справя със страданието. Като се движи, човек мисли. В движението се крие неговото добро. – Кой се движи правилно? – Здравият. По това именно той се отличава от болния. Болният се свива, прави големи ъгли, а здравият върви изправен. Като се движи, човек подобрява положението си.
И тъй, числото четири означава квадрат. Човек е ограден в квадрата. Той се намира в обсадно положение. Само петорката може да извади човека от обсадното положение. Тя е път на освобождаване. Тя представя пентаграма. Който е разбрал закона, той представил пентаграма във вид на нож. Това е човешкият език. Който не знае как да действува със своя нож, всякога ще бъде роб на условията. Герой трябва да бъдеш. Като извадиш ножа си, така ще мушнеш противника си, да разбере с кого има работа. И Писанието казва: „Който пее, ще бъде спасен.” – Какво е казано за страхливия? – Че няма да влезе в Царството Божие. Не се позволява на човека да лъже. И на страхливия не се позволява да лъже. – Какво ще му се каже? – Ще му кажеш, че не говори истината, а някога ще му кажеш направо, че лъже. Който лъже, иска да те окачи на кръста. Той гради живота си върху четворката, а не върху петицата. За оня, който не може да си служи правилно с числото пет, иде четворката, т.е. страданието. Ако не мислиш, че иде страданието, и не вярваш, че всяка мъчнотия има разрешение, ти си лош и неразумен човек, ти нямаш вяра. И да си вързан, не се колебай, все ще намериш изходен път. Че ти не виждаш този път, това нищо не значи.
Един голям юнак бил хванат от противниците си. Вързали ръцете и краката му с въжета и му казали: Ще те оставим да умреш като куче! Той бил умен човек и им отговорил: Не, аз ще живея като куче. Той не се обезсърчил и започнал да търси начин как да се освободи. Дошло му на ум да гладува. Цели десет дни прекарал в пост. Той толкова отслабнал, че ръцете и краката му се изхлузили от въжетата. Така се измъкнал той от примката като куче. Той разбирал законите, затова могъл да се справи с мъчнотията си. – Защо трябвало да мине през това изпитание? – За да се научи, че може да живее и като куче. Той разбрал, че и при най-голямата мъчнотия има изходен път.
Помни: Няма неразрешима мъчнотия в света. – Как се разрешава? – Както я разрешил юнакът, вързан от неговите неприятели. Той не пороптал против Господа, не казал, че ако съществува Бог, нямаше да остави да го вържат. Той опитал сам да се освободи. Казвам: Който иска да стане учен, никога не трябва да се обезсърчава. Зад всяко изпитание, зад всяка мъчнотия се крие една възможност за освобождаване. Да намериш тази възможност – ето де е гениалността и силата на човека. Знай, че и в най-голямото изпитание, и в смъртта може да намериш нов път, по който да излезеш на свобода. Христос провери този закон и показа на хората, че и в смъртта има живот. Той беше прикован на кръста, след което Го туриха в гроба, но и там не остана. Христос и тук намери изходен път и на третия ден възкръсна. И като умираше, Той вярваше, че и след смъртта ще живее.
Сега всички хора са в квадрата и разрешават един от главните въпроси: има ли изходен път вън от числото четири, т.е. вън от квадрата. И когато съграждат дом, хората пак имат предвид разрешаването на същия въпрос: има ли изходен път от числото четири. Ако не намерят изходен път от това число, те ще си останат в квадрата, в живота на страданията. Който намери изходен път, той е вън от страданията. Например влизаш в университета да учиш, но ако не разбереш силата на знанието, ще се луташ, без да придобиеш нещо. Ако разбереш силата на знанието, ще влезеш в университета, ще го завършиш успешно и ще станеш виден човек. Щом си дошъл на земята, ти си изпратен като ученик, да изучаваш законите на живота. Ако не знаеш законите на живота, ти не знаеш и законите на числата. При това положение неизбежно ще страдаш. Даже гениалните музиканти – класиците, не са разбирали законите на числата от 1 до 7. Много е писано върху тия числа и още има да се пише, но едва ли една десета от това знание е известно. В бъдещата музика ще се говори за повече от седем тона. Но да не говорим за неща, които не са достъпни за човешкия ум.
Днес аз искам да остане в ума ви само една основна мисъл. Днешната ми лекция прилича на онова богатство, което иманярите търсят. Те намират знаци по земята, които им определят, че на еди-кое си място е заровено голямо богатство – цяла биволска кожа, напълнена със злато и скъпоценни камъни. Казвате: Да намерим тази пещера. – Докато я намерите, ще видите и ще патите. Несметни богатства се крият в нея. Като ги намерят, казват: Сбогом, сиромашия! Сбогом, болести и страдания! След това иде щастливият живот. Докато го намерите, от всички се иска работа.
И тъй, спрете вниманието си върху числата 1, 2, 3, 4. Като дойдете до петицата, тя да бъде прицелна точка към изходния път от мъчнотиите. Начертайте си четири квадрата, в които да напишете четири пермутации от числата 1, 2, 3, 4. В двата квадрата числата ще бъдат наредени във възходяща степен, а в другите два – в низходяща степен. В един от квадратите числата ще започнат с печалба, а ще свършат със загуба; в другия квадрат числата ще започнат със загуба, а ще свършат с печалба. Едните резултати ще бъдат знайни, а другите – незнайни. Всяка сила, която подтиква човека напред към развитие и към добро, е незнайна. Тя е широка област. В нея се крият всички възможности за щастие. Дето са най-големите мъчнотии и препятствия, там са най-големите печалби и блага за човека. Това е закон на Природата. Например слънцето, звездите са незнайни, но в тях се крие богатството на човешкия дух и на човешкия ум. Като погледнеш към небето, към незнайното, въодушевяваш се. Като погледнеш към земята, към знайното, обезсърчаваш се. От знайното се стремиш към незнайното – идеала на човешката душа. Знайното е това, което сега имате. Незнайното – това, към което се стремите. Това е Битието.
Радвайте се на това, което не знаете – на невежеството си. Когато опитате нещо и не го разбирате, това е невежество. Ако майката нахрани детето си с твърда храна, това е невежество. Детето се храни само с мляко. Ако на 21-годишния момък даваш само мляко, това е друго невежество. Детето ще сучи мляко от майката, а възрастният ще дъвче твърда храна. Млякото е за децата, а твърдата храна – за възрастните. Да мислиш правилно, това е дъвкане; ще дъвчеш твърда храна, а стомахът ти ще обработи храната и ще ти даде сила. Ако мислиш правилно, Природата ще ти възвърне доброто, което си правил. Тя ще ти върне доброто заедно с лихвите. Това е възнаграждението, щастието, блаженството, мъдростта, доброто. Като знаете това, изучавайте законите на правото мислене и чувствуване.
Казваш: Искам да бъда господар на себе си. – Изучавай числата от 1 до 4. Едва сега човечеството започва да изучава петицата. Това е голяма наука. Страданията са до числото четири; след него иде друг живот. Ти знаеш, че няма да страдаш вече, но какъв ще бъде този живот, не знаеш. Когато е станал разумен, човек е имал вече по пет пръста на ръцете и на краката. Конят изучава числото едно – едно копито. Волът изучава числото две. Неговото положение е тежко. И свинята изучава числото две. Тя има копито, което е раздвоено. Волът носи хомота си и оре. Господарят му казва: Хайде, синко, ще се оправи твоята работа. Като изучиш числото две, ще дойдеш до числото три. Хората обаче трябва да изучават целия органически свят.
Вървиш по улиците, обезсърчен, отчаян, скъсан си на изпит в университета. Ти си в положението на вола, който има раздвоени копита и два рога. Ще работиш като вола и ще си служиш с рогата. Волът се брани главно с рогата си. Някои рисуват дявола с рога. Старите адепти са туряли един рог на Мойсея. Казваш: Да имам и аз рога! – Ако имаш рога и не знаеш как да ги употребяваш, ти си дете, което ще впрегнат да оре цял ден. Наблюдавам, че и волът е станал крайно нетърпелив. Той казва: Един ден ще започна да прилагам рогата си. Сега още залъгвам господаря си. Когато започна да си служа с рогата, той няма да ме храни със слама. Когато волът разбере смисъла на своите рога, ще съблече волската кожа и ще се видоизмени. Това значи преминаване от една форма в друга. Щом интелигентността в дадена форма се увеличи, формата се изменя. Всяко животно може да се разцъфти, както става с цветята при благоприятни условия. Човек е цвете, което трябва да мисли и чувствува правилно, за да се разцъфти в красивия Божествен цвят.
И тъй, числата 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7 представят една музикална система със седем цвята. Изкуството на художника се състои в съчетаването на седемте цвята, в различаването на боите и в пермутациите с тях. Ако художникът знае това изкуство, той става прочут. Тези числа съответствуват на известни сили в Природата.
Питам: Какво разбрахте досега? – Че в числата от 1 до 31 се крият сили, с които човек може да разполага. Ако знае свойствата на тези числа, той ще бъде велик маг. Не само това, но той ще бъде маг, ако знае свойствата на числата от 1 до 7, а даже и от 1 до 4. Учениците на Питагор са изучавали свойствата на числата от 1 до 4. И гърците са знаели същото. Те търсели изходен път и така се домогнали до числото 5. Културата от Изток мина в Западна Европа. Днес европейските народи разрешават значението на числото 5. В него е моралът на човека.
Казвам: Който живее в числото 4, той е силен като животно, но е без морал. Той може да разреши всички въпроси, но се е научил повече да разрушава, отколкото да гради. Той не излиза вън от кръга или от квадрата. Дойде ли до числото 5, той има вече изходен път. Той има пет сетива. Когато е бил в числото 4, отсъствувало му е само висшето сетиво – зрението. Това е неговият изходен пункт. Това, което виждаш, то спасява света. И това, което слушаш, и то спасява света. Обаче, ако само слушаш, а не виждаш, ти нямаш изходен път. Ти влизаш в един омотан кръг. Щом дойде зрението, ти се намираш в простора. Значи зрението е петото сетиво, чрез което се излиза от лабиринта, в който си се вплел. Оттук започва мисълта на човека. Като виждаш, ти вече пипаш, слушаш, вкусваш и помирисваш по друг начин.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.
24. Лекция от Учителя, държана на 1 април 1932 г. в София – Изгрев.
-
1
-
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Петък и събота
Т.м.
Чете се темата: „Качества на числата”.
За следния път всеки да пише върху свободна тема.
Сега ще ви дам един ребус, който съществува в Природата. Опитайте се от тия знаци да решите ребуса.
Представи си, че си беден студент, следваш в университета, но нямаш достатъчно средства. Пишеш на един свой приятел, че не ти достигат 1500 лв. и го молиш да ти даде тази сума на заем. Колко е сумата 1500 лв.? Като събереш цифрите 1 + 5, получаваш 6. Числото шест означава, че нещата могат да станат, могат и да не станат. Или нещата могат да станат така, както никога не си мислил. В края на краищата все ще излезе нещо. Като туриш едно яйце да се мъти, може да не знаеш какво ще излезе от него, но като се излюпи, ще разбереш какво е било яйцето: от кокошка, от патица или от мисирка. Външно някои яйца си приличат по форма и големина, но не знаеш какво ще излезе от тях.
И тъй, приятелят ви, от когото искате 1500 лв. на заем, ви праща само 15 лв. и казва: Тия пари ще ги умножиш на 10; после ще извадиш 2 и полученото ще умножиш на 20. Значи (15 х 10 – 2) х 20.
Друга задача: 13 х 20 + 4 = Х. Като изпраща парите, приятелят ви казва: Ще потопите числото 15 в чаша вода десет пъти. След това ще извадите от него числото 2 и ще го умножите на 20. Втората задача: ще вземете числото 13, ще го умножите на 20, т.е. ще го потопите 20 пъти във вода, взета от четири извора. Като решите и тази задача, ще получите една неизвестна сума, с която ще прекарате цяла година. Тази задача може да се реши в кабалата, но след дълго време. Тя не може да се реши набързо. Важното е, че е разрешима. Ако работите върху тази задача пет години, ще я решите и тогава ще имате средства не за една година, но за цели 15 години.
Представете си, че приятелят ви праща 12 доброкачествени житни зрънца, а не 15 лв. Като ги посадите, още първата година всяко зрънце ще даде клас от 60 зрънца. Значи 12 х 60 = 900 зрънца; втората година ще дадат 900 х 60 = 54000; третата година – 54000 х 60 = 3240000 и четвъртата година – 194 400000.
Какво ще направиш, ако твоят приятел вместо 1500 лв. ти изпрати 15 породисти кокошки? Едното яйце на тия кокошки струва по 150 лв., а всяка кокошка снася редовно всеки ден по едно яйце. Това са живи числа, които работят в природата. Не е ли по-добре да имате 15 породисти кокошки, отколкото 1 500 лв.? Яйцата на тия кокошки са лечебни. Ако болен яде от тях, непременно ще оздравее. Затова те струват скъпо, по 150 лв. едно яйце. Ако слаб човек яде от тия яйца, укрепва, силен става. Който не разбира законите на Природата, лесно се обезсърчава. Бедният се отчайва от живота, но влезе ли в ума му една свята идея като яйцата на породистата кокошка, тя ще внесе живот в него, ще го подкрепи.
Един човек се оплаквал, че не му върви в живота. Тръгнал по света да търси щастието си. След дълго лутане срещнал един дервиш и го запитал: Кажи ми кой е най-щастливият ден и кой – най-нещастният? Искам да зная кога да работя и кога да не работя. Дервишът му казал: Най-щастлив ден е петък, а най-нещастен – събота. Ако започнеш работа в петък, ще успееш; ако започнеш в събота, няма да успееш. Обаче за това, което ти казах, ще ми дадеш всичките си пари. – Имам само две хиляди лева. – Колкото имаш, ще ми дадеш, а ти ще започнеш да прилагаш това, което научи от мене, и ще печелиш. Пътникът дал последните си две хиляди лева и се готвел да тръгне, но дервишът го спрял и му казал: Ще ти дам един съвет. Преди да почнеш една работа, помисли два пъти за добро ли е, или за зло. Пътникът благодарил на дервиша и продължил пътя си, дълбоко замислен върху новата задача.
Питате: Станал ли е богат този човек? Намерил ли е той щастието? – Намерил го е. Щом е бил готов да даде и последната си пара, непременно е намерил щастието. След 20-годишно странствуване той се върнал у дома си без пари, но научил поне кой ден през седмицата е щастлив и кой – нещастен. Като влязъл в двора, погледнал през прозореца да му отвори някой, но видял, че жена му прегръща и целува един млад, 20-годишен момък. Той се спрял за момент да помисли какво да прави и си казал: Ако не бях срещнал дервиша, веднага щях да извадя револвера си, да убия и жена си, и момъка. Сега, понеже имам добър съвет, даден от дервиша, ще го приложа: преди да действувам, два пъти ще помисля за добро ли е, или за зло. Вслушал се в разговора и разбрал, че това е неговият син, пораснал в отсъствието на баща си. Питам: На място ли е дал той двете хиляди на дервиша? – На място. С тия пари той научил кой е щастливият ден. Тоя ден бил петък.
Помни: Всяко нещо в живота има своя добра страна. Сегашните хора се намират в положението на пътника, който тръгнал да търси щастието. Те са вече при дервиша. Той ще им каже, че има един щастлив и един нещастен ден. Той ще ги посъветва как да започват всяка работа. Ако хората не са готови да дадат на дервиша всичко, каквото имат в джоба си, те никога няма да намерят щастието. И Природата постъпва по същия начин. Като отидеш при нея да искаш нещо, тя първо ще те обере, ще ти вземе всичко, на което разчиташ; след това ще ти даде нужното. Ще дадеш всичко, каквото имаш, но ще научиш най-важното: кой е най-щастливият и най-нещастният ден. Най-щастливият ден ще ти донесе много по-голямо богатство от това, което си дал. Най-нещастният ден ще ти вземе и най-голямото богатство. И милиони да имаш, ще ти ги вземе.
Кой е най-щастливият ден? – Петък. Вървиш край реката замислен, търсиш път да излезеш от трудното материално положение, в което си попаднал. Нямаш пет пари в джоба си. Виждаш, че някой се дави в реката. Кой се дави, не знаеш. Обаче нищо не ти струва да се спуснеш във водата и да извадиш давещия се. Оказва се, че това е царската дъщеря, която се къпала в реката, но по невнимание се подхлъзнала и започнала да се дави. Тоя ден е петък – най-щастливият ден за тебе. От този ден ти ставаш и богат, и щастлив. Лесно се нареждат работите на човека, ако може да спаси царската дъщеря от удавяне. Не струва ли да спасиш царската дъщеря? Не струва ли да дадеш последните си пари, за да намериш щастието?
Пази се от онова, което опива. Ако кръчмарят те вика в кръчмата си, бъди буден, мисли защо ще отидеш. Той казва: Драгане, ела в кръчмата ми да те почерпя. Имам старо, 20-годишно вино, да го опиташ. Той ще те почерпи само една чаша, а останалото ти ще плащаш. Като харесаш виното, ще започнеш да вдигаш чашите една след друга, докато се опиеш. Колкото и да пиеш, кръчмарят не губи; той е буден, трезв, всичко пише в тефтера си. Истински кръчмар е оня, който всякога е трезв. Той знае свойството на виното. Докато е било гроздов сок, не е опасно; щом се задържи на едно място, в бъчвите, става опасно. Кръчмарят се обръща към Драган, а не към Иван. Какво може да направи Иван? – Може да отреже главата на човека, постник може да стане, но пияница никога не може да стане. – Защо? – Защото Иван е човек, в когото има нещо, което постоянно тече. Следователно, ако искаш да превърнеш гроздовия сок в опивателно средство, спри го на едно място, ограничи движението му. Щом нещо в тебе постоянно се движи и тече, ти няма да се опиеш. Чешмата опива ли хората? Обаче виното никога не може да стане чешма. От бъчвата тече вино, но тя не е чешма. Всичко можеш да направиш от виното, но никога не можеш да го направиш да тече като чешма.
Това е символ, който трябва да се преведе. Това е реална идея, а не механична. – Кои идеи са реални? – Които растат, развиват се и хранят човека. Реални неща са житото, царевицата, плодовете и др. – Кои неща са нереални? – Въображаемите, предполагаемите. Въобразяваш си, че някога ще станеш богат. – Има ли богати хора в света? – Няма. – Има ли бедни? – И бедни няма. Значи, реалността подразбира пълнотата на живота, а нереалността – празнотата.
Какво е отношението между пълнотата и празнотата? Кога се казва, че нещо е празно? Ако излеете водата от чашата, празна ли е тя? Чашата е пълна с въздух. Като извадите въздуха, тя е пълна със светлина. И светлината да извадите, чашата пак не е празна – в нея има живот. Никой не може да извади съдържанието, което природата е вложила в нещата. Учените работят със силите на Природата, впрягат ги на работа, но никога те не могат да отнемат елементите на тия сили от хората, да ги оставят празни. И да извадят нещо от тях, те трябва да превърнат материята и енергията на тия елементи в друго нещо. Нищо в Природата не се губи. Както материята и енергията претърпяват превръщане, така и мислите, желанията и постъпките на хората се променят. Имаш желание да си купиш хубави обувки и задоволяваш желанието си. Случи се нещо, че не можеш да носиш обувките, трябва да ходиш бос. В първо време се чувствуваш нещастен, но после казваш: Защо страдам? Ето, птиците, животните нямат обувки. Трябва ли да се сърдя за това? Навикнал съм с обувки, сега ще ходя без обувки. Така ме учи Природата.
И тъй, ако не може да постигне известно желание, човек се чувствува нещастен. Щом реализира желанието си, той става щастлив. Някога, след като е реализирал веднъж желанието си, човек иска втори път да го реализира. Това са навици. Природата има два метода, чрез които освобождава човека от навиците. Същевременно тя го предпазва от създаване на навици. Природата си служи с положителен и отрицателен метод, т.е. със знаковете плюс и минус. Един беден ученик от варненската гимназия, стипендиант, отишъл един ден в гостилницата на прочутия Шишко гостилничаря да се нахрани. Седнал да яде и понеже бил много гладен, поръчал си няколко яденета. Шишко го гледал как яде и си мислел: Навярно тоя синковец е получил пари от баща си, затова яде толкова много. Като се нахранил, ученикът станал от масата и се обърнал към гостилничаря с думите: Шишко, ще ме извиниш, не мога да ти платя, нямам пари. Днес бях много тъжен, затова реших да се нахраня добре. Шишко се ядосал и сърдито казал: Като си нямал пари, не можа ли да се задоволиш само с една чиния ядене? Ти изяде четири чинии ядене и не мислиш да плащаш. Аз съм щедър – за една чиния щях да те извиня, но за трите няма да ти простя. Набил го добре и с един ритник го изхвърлил от гостилницата си. Като видели това, съучениците му го запитали: Приятелю, защо те би Шишко? – Имам да му давам. Би ме, но ме и нахрани.
Казвам: Няма човек в света, който да не е опитал ритника на Природата. Това е отрицателният метод, с който тя си служи. Всеки човек е влизал в гостилницата на Природата, да се нахрани добре и нищо да не плати. Всеки човек е минал през някаква криза в живота. Той сам си създава кризите, а не Природата. Създадеш си една идея фикс, искаш да я реализираш, страдаш, мъчиш се.
Един 60-годишен човек се занимавал дълго време с идеята „perpetuum mobile”. Той ходил в Русия, но и там не могъл да я реализира. По едно време се яви и в нашето братство, но и тук не се задържа. Някои му казваха да остави идеята си, да се откаже от нея, понеже тя не е реализуема. Той не се съгласи на това. Съвършено обърка сметките си, но идеята си не даде. Идеята наистина не може да се разреши, но той се засегна от предложението на другите да вземат идеята му. Той разрешава своята идея в друг свят. Той е болен, лекува се, но като чуе „perpetuum mobile”, въодушевява се. Разбира от математика и геометрия. Там е приложил идеята си, но още нещо не му достига. Може да е микроскопическо, но щом го придобие, въпросът ще се реши.
Всеки човек си носи по една идея „perpetuum mobile”. Всеки човек си има и по една обикновена идея, която също не може да разреши. Като не може да я реши, той се занимава с последната задача на „perpetuum mobile”. Според мене човек има право да се занимава с тази идея само когато няма друга работа. Не е лошо и това, отлична идея е „perpetuum mobile”, но като дойдеш до нея, законите на Природата не й се подчиняват. Първо се занимавай с разрешимите идеи, после с „perpetuum mobile”. За да решиш тази идея, трябва да бъдеш маг, гений, велик мъдрец. Ако не си такъв, по-добре не я разрешавай. Нека тази идея остане неразрешена. Искаш или не искаш, все ще остане нещо неразрешено в живота.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.
23. Лекция от Учителя, държана на 18 март 1932 г. в София – Изгрев.
7.10 ч.с.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Естествената гама
Т. м.
Ще прочета 9 гл. от Притчите. На какво уподобявате Притчите? Вие сте учили много, минавате за учени. Можете ли да уповавате на знанието си? Ако минавате през гора и срещнете мечка, как ще се справите с нея? Нали имате знание? Може ли това знание да ви помогне да се справите с мечката? Ако имате пушка, ще й теглите един куршум. Ако нямате пушка, какво ще правите? Ти си добър гимнастик, имаш здрави, упражнени крака. Веднага се качваш на едно дърво и се спасяваш от мечката. От нейно гледище ти минаваш за страхливец. Обаче от гледището на учителя по гимнастика, при когото си учил, минаваш за добър, способен ученик. Учителят ти заповядва: Изкачи се на върлината! Ти веднага изпълняваш неговата заповед. В един момент ти си горе на върлината. Той те хвали пред съучениците ти като способен и пъргав ученик. Като видя мечката в гората, ти мислено получи заповед от нея да се качиш на дървото. Защо в първия случай пред учителя по гимнастика минаваш за способен, а пред мечката – за страхливец? – Когато се проявяваш пред учителя си, ти минаваш за способен ученик, защото не си сам; при мечката си сам, затова минаваш за страхливец. Като се качваш на дървото, ти си казваш: Така ме е учил учителят. Мечката признава ли, че си учен човек? Не, тя казва, че си страхливец, нищо повече. Каква е разликата между качването на върлината и качването на дървото в гората?
Като ученици вие трябва да си обяснявате нещата научно. Например срещате двама души: единият е светски човек, безверник и страда. Другият е религиозен, вярващ, но и той страда. Защо страдат и двамата? – Защото са неразумни. Разумният, бил той вярващ или невярващ, не страда както неразумният. В ранна пролет и двамата се обличат в тънки дрехи и излизат на разходка. Те искат да се покажат пред хората, че са добре облечени, но времето се разваля и ги изненадва. Връщат се вкъщи изстинали и мокри. След това трябва да се лекуват дълго време, за да научат урока си. Всяко страдание, всяка мъчнотия се дължат на неразумността на човека.
Сега ще напиша имената на нотите, а срещу тях – особени срички.
до – па сол – ке
ре – во ла – зо
ми – га си – ни
фа – ди до – па
Какво ще разберете от тези срички?
Често се говори за европейската музика в сравнение с гръцката. Каква е разликата между тях? Европейската музика е хармонична, а гръцката – мелодична. Ако изпеете тона „до” и сричката „па”, те ще имат един и същ тон, но ще се различават по броя на трептенията си. Два тона, които звучат еднакво, могат да имат еднакъв брой трептения само ако имат един и същ цвят. Тонът „до” и „па” нямат еднакъв цвят, поради което европейската гама звучи хармонично, а гръцката – мелодично. Двете гами трябва да се смесят. Минорната гама е мелодична, а мажорната – хармонична. Мелодия с диези не съществува; хармония с бемоли също не съществува. В мелодията диезите и бемолите трябва да бъдат хармонично вплетени. Това е естествената гама на живота. Затова се казва, че музиката е резултат на живота. Не можеш да бъдеш музикален, ако не мислиш. Говорът е първата музика, с която човек е започнал. Всички хора говорят, следователно те са музикални. Има същества, които не издават никакъв глас – те не са музикални. Понеже рибите не издават глас, те не са музикални. Човек, който не обича музиката, се намира на нисък уровен на развитие. Всяко същество, което обича музиката, е извън водата. Значи музиката се изявява извън водата. Във водата има само движение, но не и музика. Механичното движение постепенно се е превърнало в звук. Музиката има отношение към мисълта, към разсъдъка.
Сега вие трябва да дойдете до онази вътрешна сила на мисълта, да придобиете изкуството да ставате видими и невидими. Ако си видим, ще се страхуваш да не те срещне мечка в гората; ако си невидим, няма да се страхуваш. Обаче мечката ще те срещне и без да те види, ще усети някакво присъствие. Има ли смисъл да се страхува човек? Казано е, че страхът от Господа е начало на мъдростта. Аз говоря за онзи страх, който кара човека да трепери. Този страх е на място. Докато трепери от страх, човек не умира. Той се намира на безопасно място. Щом престане да трепери, положението му става опасно. Това има отношение и към психическия живот на човека. Докато страхът внася в човека един трепет, той е на място. Изгуби ли се този свещен трепет, положението на човека става опасно. Дето е страхът, там страданието е по-малко; дето няма страх, страданието е по-голямо. Това показва, че Природата уравновесява своите сили.
Питам: Кой е по-страхлив – богатият или бедният? Според мене богатият е по-страхлив от бедния. Той е натрупал голямо богатство, което постоянно носи в ума си от страх да не го оберат. Понеже носи богатството в ума си, на гърба си нищо не носи. Бедният няма богатство и не мисли за него. Каквото има, той го носи на гърба си. Богатият е страхлив, а бедният – смел. Следователно, ако си богат, ще бъдеш страхлив; ако си беден, смел ще бъдеш. Аз ви похвалявам, понеже всички сте смели. Такива са моите психологически изводи. Казвам: Учените са страхливи, а невежите – смели, безстрашни. Ученият се страхува, защото носи отговорност пред обществото. Той знае, че може да стане началник, директор, министър, и за всичко това той носи отговорност. Простият не се страхува от нищо. Той знае, че не може да заеме отговорна служба. Страхът не е лошо нещо. Той се явява като предпазна мярка на греха. Да бъдеш смел, това е цяла наука. Кои хора са страхливи и кои – смели? Прилежният ученик е страхлив, благочестивият човек е страхлив. Грешният е безстрашен, а праведният – страхлив. И ученият е страхлив. – Защо? – Страхът му е дал много уроци, но след това той не го признава за авторитет. Ученият казва: Страхът не знае нищо. Той е като учител, който не е признат от своите ученици. Единственият учител, който е лишен от всякаква почит и уважение от учениците си, е страхът. Той е научил хората на много работи, но въпреки това те пак не го признават.
Защо срещу всеки тон на гамата поставих по една сричка? Ще кажете, че не знаете, не разбирате музиката. – Който не знае да пее, не носи разумния страх в себе си. Разумният страх започва с музика. Децата знаят това и като сгрешат, започват да пеят. Видят ли, че майката – капелмайсторът в дома, вдигне пръчицата, те започват да пеят. Кой е основният тон на тяхната песен? Колко много са плакали децата, но не знаят основния тон на плача. Това показва, че не сте пели научно, не сте пели с учител.
Казвам: Всяка мисъл е дотолкова важна, доколкото може да бъде основа на органическия живот. Музиката пък служи за съграждане на човешкото тяло. Човек, роден при благоприятни условия, при участие на музиката, е устроен по особен начин: мозъкът, стомахът, дробовете му, нервната му система са построени по особена музикална гама. Оня, който е роден при неблагоприятни условия, без участие на музиката, коренно се различава от първия. Когато се казва, че човек трябва да се възпитава, да създаде характер в себе си, това подразбира участието на музиката и на мисълта в живота му. Това е вярно и в буквален, и в преносен смисъл. Мислите и желанията на човека определят качеството на храната, която той възприема. Колкото по-богата е мисълта, толкова по-изискана ще бъде и храната. Тя пък определя устройството на мозъка и на тялото изобщо. Значи качеството и подборът на храната зависят от мисълта.
И тъй, добрият живот се определя от добрата и права мисъл. Добрата мисъл определя храната. Човек не може да употребява някаква храна, ако не чувствува към нея известно разположение и вкус. Някога детето, както и възрастният пожелават известна храна, която струва скъпо, но се въздържат, не смеят да си я доставят. – Щом е доброкачествена, не се въздържай. Тази храна ще допринесе на организма повече, отколкото онази, която приемаш без разположение. Пазете се от пасти, бонбони, шоколади, правени с развалени яйца и масло. Външно може да са привлекателни, но материалът им не е добър.
И в съвременната литература има такива пасти и шоколади. На цена са евтини, наглед привлекателни, но по съдържание не са доброкачествени, направени са с развалени яйца. Вие често пълните сладкарниците, но не сте обърнали внимание как правят пастите. Не всички сладкарници са нечисти. Има демократични и аристократични сладкарници. Първите произвеждат демократично разположение на стомаха, а вторите – аристократично. В първите сладкарници турят в пастите и пресни, и развалени яйца, каквито попаднат. Във вторите сладкарници употребяват само пресни яйца. Сега, без да искам, предпазвам ви от демократичните сладкарници, да не съжалявате, че нямате пет или десет лева, да си купите една паста. Ако искате да ядете хубави пасти, идете в една от първостепенните сладкарници, да ядете пасти от чист материал, да не разстройвате стомаха си.
Животът на сегашните хора е толкова усложнен, че са изгубили мярка за нещата. Ядат пасти, но не знаят как ще им се отразят. Четат стихове, без да знаят какъв отпечатък ще оставят в душата им. Мнозина са писали и пишат стихотворения, но не знаят дали един ден няма да се срамуват от тях. Едно стихотворение е ценно и върви след своя създател, което, макар и в детинство писано, може всякога да се чете с приятност. Четеш ли свое стихотворение и се срамуваш от него, това показва, че не е добре написано.
Основната мисъл на лекцията е да създадете в себе си красива музикална мисъл. Допуснеш ли една отрицателна мисъл в ума си, това показва, че си страхлив. Не е лошо и това, но отрицателната мисъл може да гради само при положителни мисли. Никога не допущай само отрицателна мисъл в ума си. Ако се промъкне по някакъв начин, тя трябва да стане основа, да предизвика положителна мисъл. Допуснеш ли две отрицателни мисли в себе си, те ще ти причинят голямо страдание. Когато допуснеш в ума си една положителна мисъл, и да дойде отрицателна, тя ще има с какво да се занимава. Влезе ли само отрицателна мисъл, ти няма с какво да се занимаваш и ще се натъкнеш на големи противоречия. Искаш да бъдеш богат. Желанието ти е добро, но по този начин ти искаш да страдаш по-малко. Някой иска да стане богат – една положителна мисъл; щом забогатее, той започва да се страхува да не изгуби богатството си – отрицателна мисъл. Така се създава богатството. След време, в продължение на няколко поколения, богатият става ленив. Ако искаш да градиш, дръж в ума си една основна, положителна мисъл. Ако искаш да бъдеш здрав, мислите ти трябва да бъдат хармонични и мелодични.
Питам: Как ще съгласувате една мелодична и една хармонична гама? Има ли разлика между ми бемол и ре диез? – Има. По кой път върви мисълта: по мелодичната, по хармоничната гама или по пътя на естествената гама? Мелодичните и хармоничните гами се менят, защото в тях има инволюция и еволюция. Естествената гама е основа и на хармоничната, и на мелодичната гама. Тя е за съвършени и напреднали същества. Обикновеният човек трябва да си служи и с хармонични, и с мелодични гами. Източните народи си служат с мелодичните гами, западните – с хармоничните. Бъдещото човечество ще си служи с естествените гами. Тези гами действуват не само на ухото, но и на съзнанието на човека. Ако пееш и сам не можеш да се разположиш, ти не си певец. Не си разположен – пей. Ще ви дам песента: „Право мисли и право постъпвай!” Тя е наредена по естествената гама. Следния път нека някой от вас да нареди тези думи на хороводен мотив. Българинът обича старовремските песни. Запей му такава песен, той ще накриви калпака си и ще заиграе. Ако някоя от тия песни има ми бемол и фа диез, сърцето на българина ще унищожи бемола и диеза с бекар. Ако искаш българинът да ти стане приятел, засвири му хороводна песен. Каквото му искаш, ще го направи. Той казва: Сега мога да се разбера с тебе. Сега мога да помагам на бедни и на вдовици. Първият българин, който написал хороводните и старинни български песни с ми бемол и фа диез, бил гениален. Той намерил ключа, с който отворил сърцето на българина. Щом се засвири хороводна песен, той казва: Мисли повече! Тонът „фа” казва на българина: Не ти трябва много. Тонът „ми” му казва: Мисли, много мисли!
Много търсих и най-после намерих една старинна българска песен и една хороводна. Те представят ключа на българския бит. Всеки човек си има по една старинна и по една хороводна песен, написана – едната в мелодична гама, а другата – в хармонична. Хороводните песни са хармонични, а старинните – мелодични. Същото се отнася и до мисълта. За да постигнеш всичко, към което духът ти се стреми, трябва да имаш една хармонична мисъл, една мелодична и една, написана в естествената гама. Тия гами на мисълта дават права насока на човешкия живот. В тях няма никакво обезсърчаване.
Има един естествен начин за решаване на всички мъчнотии. Той е следният: това, което един човек не може да направи, двама могат да го направят; това, което двама не могат, трима могат; това, което трима не могат, четирима могат и т.н. Това, което един народ не може да направи, два, три, повече народи могат да го направят. Това, което цялото човечество не може да направи, Бог може да го направи. Следователно, ако човек сам не може да направи нещо, нека иска съвет от мъдреците. Ако и те не могат да му помогнат, да поиска съвет от Великото Начало, от Бога. За да използува този съвет, човек трябва да си служи с музиката. Така постъпва разумният човек, който работи със законите на живата Природа.
Т. м.
22. Лекция от Учителя, държана на 11 март 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
ДВИЖЕНИЯ В ПРИРОДАТА
Т.м.
Упражнение за дишане. Изправени! Бавно издигане ръцете над гърдите; после, високо над главата, като се вдишва въздух. Задържане на въздуха. Бавно сваляне ръцете над гърдите и долу, с бавно издишване на въздуха. Упражнението се прави няколко пъти.
Тема за следния път: „Качества на числата.”
Движенията в природата биват съзнателни и подсъзнателни, или механични. Например, ако камъкът се търкаля от върха на планината надолу, движението му е механично. Ако туристът се изкачва на планината, движението му е съзнателно. Каква е разликата между механичното и съзнателното движение? – Камъкът, който се движи механически, изминава път, за който сам нищо не знае. Обаче туристът, който се движи съзнателно, изминава определен път. Той знае къде отива и какъв път минава.
Движенията биват още общи и частни. Общо движение например е това, което имате към хората, към всички живи същества. Частно движение е това на земята, на парахода и др. Казваш: Частните движения не ме интересуват. – Не може да не те интересуват. Ако си пътник в един параход, безразлично ли ти е как ще стигнеш на определеното място? Представи си, че излезе буря и параходът се клатушка на една, на друга страна. Няма ли да се интересуваш от неговото движение? Науката се интересува от всички движения, от влиянието им върху човека. Как познавате, че едно тяло се движи? Имате правата AB, фиг. 1, по която се движи едно тяло от А към В. Имате перпендикуляра CD, по който се качва едно тяло от D към C. Какъв път ще опише тялото, което се движи механически от А към В, и какъв път ще опише тялото, което се движи съзнателно от D към C? Движението от D към C представлява растенето на човека от кръста нагоре; щом расте от D към C, това растене става едновременно и надолу, от D към друга някоя точка. Движението на човека е представено чрез права линия; всъщност то е елипсовидно. Кога движението е правилно? Ако тялото се движи от D към C във възходяща посока, казваме, че е правилно; ако се движи в низходяща посока от D надолу, то е неправилно. Същото се отнася и до мисълта. Когато мисълта се движи нагоре към С, тя е възходяща и се намира под влиянието на някакъв висок център. Ако мисълта слиза надолу, тя е низходяща и се намира под влиянието на земята.
Седиш у дома си спокоен, разположен, на топло, а вън е студен, зимен ден. Изведнъж пожелаваш да отидеш при своя приятел, да го видиш. Той живее далеч, на един-два километра разстояние от твоя дом. Въпреки това имаш силно желание да го посетиш. Колкото по-силно е желанието ти да видиш приятеля си, толкова по-скоро ще стигнеш. И на четири километра да е далеч от тебе, ти пак ще отидеш. Това показва колко интензивно е желанието ти. Доброто желание определя и неговата посока. Това движение е от D към C – възходящо. То е движение на разумния живот.
Как се познава кога вашето желание е възходящо и кога – низходящо? – По добрите чувства. Чувствата имат отношение към топлината. Значи както живакът в термометъра се повдига при повишаване на температурата, така и доброто желание да посетиш приятеля си определя посоката на твоето движение – от D към C. Ако те движат лоши чувства, посоката на твоето движение ще бъде низходяща, от D надолу. Това движение е подобно на спадането на живака в термометъра. Студът е причина за спадането на живака. В заключение на това казвам: Студът и топлината причиняват движенията в Природата. – Докъде може да се качвате нагоре? – До точка С. – Какво ще правите по-нататък? – Ще се спрете и ще мислите – нова мисъл ще се яви в ума ви. Всяка нова мисъл произвежда известна промяна в съзнанието на човека. Този процес е сложен. Следователно, щом в съзнанието влезе една нова мисъл, човек първо се спира, после или взима обратна посока назад, или се отклонява. Докато се определи, човек изпада в известно колебание. Ако ъгълът ADC става по-голям, това показва, че е станала промяна в пътя на този човек. Ако ъгълът BDC се намалява, пак става промяна в пътя на човека.
Представете си, че не се движи човек, а вода, която минава през тръба. Колкото по-силно е движението, толкова по-бързо и обилно изтича водата. Ако на края тръбата се стеснява, водата ще изтича по-бавно. Тогава казваме, че тръбата приема много, а дава малко. – Какво ще стане, ако приемате много, а давате малко? – Тръбата ще се пукне. – Ако е здрава, няма да се пукне, но излишната вода ще се върне назад и там ще изтича. Значи има право и обратно движение. Такива процеси стават и в човешкото съзнание. Те предизвикват известно колебание, бълникане в съзнанието. Например желаеш да направиш известно добро и се разширяваш. Енергията започва да тече изобилно през тръбата ти. После се разколебаваш и казваш: Не е време за това добро, няма условия. Ти стесняваш тръбата си на края и енергията не може да изтича. Част от нея трябва да се върне назад. Какво трябва да направиш? Да смениш тръбата, не може. В духовния свят не се позволява смяна на тръби. – Тогава? – Ще се разшириш. Ще кажеш: Трябва да направя това добро, има условия за него. Щом кажеш така, тръбата веднага се разширява и енергията започва да тече правилно. Ако тръбата е горе широка, а долу тясна, тя приема повече, дава по-малко; ако горе е тясна, а долу широка, приема малко, дава много.
На какво прилича първата тръба? – На богат човек, но скъперник. Той приема много, дава малко. Втората тръба прилича на беден човек, който в бедността си е много щедър, всичко дава. Той казва: Веднъж да стана богат, всичко ще направя: бедни ще поддържам, болни ще наглеждам, църква и училище ще направя. Щом стане богат, всичко забравя, става скъперник като богатия. Канализацията на богатия е пострадала някъде, паднала е скала върху нея и е причинила известно свиване. – Кой човек е богат? – Който мисли повече за себе си, по-малко за другите. – Кой човек е беден? – Който мисли повече за другите, по-малко за себе си. Който мисли повече за другите хора, и те мислят за него. Какво ще бъде положението ти, ако мислиш повече за другите, отколкото за себе си, а никой не мисли за тебе? Как бихте изразили тези положения математически или геометрически?
Математиката изобщо работи с готови резултати. Числата, с които си служи тя, са резултат на завършени процеси. Например измерване количеството на топлината, на светлината е завършен резултат; изчисляване силата, с която едно тяло се движи, е също завършен резултат. Изчисляване температурата на слънцето е също завършен резултат. Тия резултати се изразяват с числа. Друг е въпросът каква е истинската температура на Слънцето. За нас е важно коя е причината за температурата на Слънцето. Това се дължи на вътрешни причини. Такива причини съществуват и в самия човек. Ето защо той се изявява като човек, богато или бедно надарен. Някой пее добре, а друг не може да пее. Ще кажете, че това зависи от желанието на човека. И двамата имат силно желание да пеят, но единият пее, а другият не може. Според мене първият пее добре, защото тръбата му е широка и гласът свободно излиза от нея. Вторият не може да пее, защото тръбата му е сплескана някъде и гласът се свива.
Питам: Защо публиката е недоволна от някой певец и го освирква? Защо е доволна от добрия певец и му ръкопляска? Тя е недоволна, когато очакванията й не се оправдават. Тя е очаквала от певеца повече, отколкото той може да даде, затова го освирква. Какво трябва да направи певецът, който веднъж е освиркан? Трябва ли да се обезсърчи? Ако не се обезсърчи, той е човек с воля и стремеж, готов да направи всичко, за да се развива музикално. Обезсърчението е препятствие, поставено на вашия път. Голямото обезсърчение показва, че препятствието е голямо; малкото обезсърчение означава малко препятствие. Как се справяте с препятствията? Щом се натъкнете на едно препятствие, постъпете като Аделина Пати.
Един ден Аделина Пати отишла в Ню Йорк да дава концерт. В това време получила един чек от 25 хиляди долара. Като отишла в банката да получи парите, директорът й казал: Извинете, не мога да ви изплатя сумата, не ви познавам. Понеже нямала познати в тоя град, тя веднага съобразила как да постъпи. Спряла се в салона на банката и запяла. Като чул пеенето й, директорът казал на касиера: Дайте веднага парите на госпожицата, тя е Аделина Пати. С пеенето тя сама премахна препятствието от своя път.
Съобразителност се иска и от вас, да можете като Аделина Пати да се освободите от препятствията си. Ще кажете, че като дойдат чековете, лесно ще се справите. Не мислете, че няма чекове и за вас. Животът е пълен с чекове. Вие трябва да знаете как да постъпите, за да накарате директора на банката да изплати вашия чек.
Двама иманяри отишли да копаят на едно място, да търсят злато в земята. Мястото било точно определено, трябвало само да копаят. Първият копал два-три дни, но изгубил надежда и казал на другаря си: Няма да копая повече. Има някаква грешка, мястото е объркано. Напразно изгубих времето си. Той оставил мотиката и си отишъл. Вторият продължил работата. Като копал един-два дни, мотиката ударила гърнето със златото. Той се зарадвал и си казал: Това било мястото на парите. Като се научил, че парите били намерени, първият казал: Как не знаех! Да бях продължил още малко. И вие изпадате в същото положение. Решавате една задача, мислите върху нея, докато един ден я напуснете и кажете: Тази задача е неразрешима. Като чуеш, че друг я разрешил, съжаляваш и казваш: Ех, да знаех!
Казвам: Работи, докато разрешиш задачите си. – Не мога да ги реша. – Остава ти още малко, направи последното усилие, ще ги решиш. Ако не можеш да решиш задачата си по един начин, опитай друг начин, но не се отказвай. Всяка задача, дадена на човека, трябва да се реши. Всеки стремеж, който обхваща ума или сърцето на човека, има път за реализиране. Има трудни задачи, но и те могат да се решат. Студент си, явяваш се на изпит, но професорът те къса два-три пъти. Какво ще правиш?
Ако се откажеш да свършиш университета, задачата остава неразрешена. Ще направиш последно усилие – да научиш материала много добре. Това е естественото разрешаване на задачата. Ще учиш добре! Какво ще направиш, ако и този път професорът те скъса? – Ще дадеш оплакване до министерството, да назначат комисия да те изпита. Ако не си съгласен на това, може да срещнеш професора си и да му кажеш: Аз съм готов за изпит. Ако и този път ме скъсаш, ще те изхвърля от университета. Ти не си достоен да бъдеш професор. Този метод не е за всички, но само за силния. Ако не си силен и не можеш да изхвърлиш професора си, какво ще правиш? – Ще уча добре. – Ако и тогава те скъса? – Ще отидеш в друг университет, в странство. За това са нужни средства. Важно е да свършиш университета. Ще измериш силата си и според нея ще избереш метод за борба.
Помни: Няма неразрешими задачи в света. Ако днес не можеш да разрешиш една задача, утре ще я разрешиш. Някога парите помагат за разрешаване на задачите, но това не е достоен метод. Всеки ще каже: Ти реши задачата си, но като намаза колата на оня, който те спъва. Изкуство е да решиш задачата си със собствени сили. Турците имат обичай, когато двама пехливани се борят, намазват телата си с масло. – Маслото не прави човека юнак. Оня, който се опитва да намаже професора си с масло, не е юнак. Той не може да се учи. Може да си послужиш с масло, ако си силен, ако си сигурен в победата. Ако си слаб, колкото масло и да употребиш, в края на краищата ще бъдеш повален на земята.
Първото нещо, което се иска от вас, е да развивате мисълта си, т.е. да я усилите. Усилването на мисълта става, когато й дадете възходяща посока. Вярвайте в силата на вашата мисъл. Ще кажете, че има сила вън от вас, която регулира нещата. – Дали тази сила е вън от вас, или вътре във вас, не е важно. Обаче има закон в Природата, според който невъзможните неща стават възможни. Например преди хиляди години беше невъзможно хората да хвърчат във въздуха, но днес това е възможно. Днес е невъзможно хората да пътуват до месечината; след хиляди години това ще бъде възможно. Тогава съзнанието на хората ще бъде различно от сегашното. Те ще разполагат с такива знания, каквито днес не могат да си представят. Разбирането на сегашните хора за природата е крайно ограничено, затова те гледат на известни задачи като на непостижими. Казваш за някоя задача, че е неразрешима, че не е за тебе. Щом мислиш така, наистина няма да успееш. Откъде знаеш това? – Не ми е дадено да стана певец. – Не ти е дадено да бъдеш голям певец, да задоволиш една голяма публика, но имаш възможност да пееш, да се опиташ да задоволиш себе си. Какво ще правите, ако трябва да изкарвате прехраната си с пеене? Ще си послужите с метода на котката. Когато срещне препятствие на пътя си, тя търси начин да го избегне. Обиколи оттук-оттам, огледа цялата обстановка, да не става нужда да прескача направо. Обаче, като се намери натясно, нищо не мисли, направо прескача препятствието. Колкото и да е високо, тя се хвърля направо и минава препятствието. Значи, докато не е в притеснение, човек търси лесния път, да мине с малко разходи и усилия. Щом изпадне в затруднение, нищо не мисли, минава и през най-лошите условия. – Какво се иска от човека? – Едно малко усилие.
Два пътя има в живота: лесен, т.е. гладкият, изтърканият път. По тоя път всеки може да мине. Вторият е тесният път, свързан с по-големи усилия. Апашът се движи по тесния път. Когато обира хората, той прескача оградите, минава през тесни, заключени врати. Дръжте в ума си мисълта, че всичко, което искате да постигнете, може да го постигнете – от вас зависи. Ако не вярвате в това, външната среда ще ви противодействува. Тогава и възможните неща ще станат невъзможни. Тъй че дали ще постигнете желанието си, или не, дръжте в ума си положителни мисли. Те събуждат творческите сили в човека. Какво ще направите, ако сте в гората и ръцете ви изстиват от студ? – Ще духаме. – Духате, но не се стоплят.
– Ще ги търкаме. – И търкането не помага. – Тогава? – Ще турите ума си на работа. Ще тръгнете в гората да търсите сухи клончета и листа, да си накладете огън. Щом запалите огъня, ръцете ви ще се стоплят. Значи умът разрешава всички въпроси.
„Невъзможното за човека е възможно за Бога.” Всеки трябва да намери ония условия в себе си, при които ръцете му да се стоплят зимно време. За всяко нещо, което искаш да направиш, е нужно знание. Искаш да направиш една баница. Имаш материал, но нямаш знание. Четеш от книгите как се прави баница и пристъпваш към опита. Първата баница не е много сполучлива, но все пак прилича на баница. Втората ще бъде по-сполучлива. Знанието нарежда нещата. Без знание не можеш да наредиш и живота си. Работете върху себе си, за да придобиете онова знание, с което да наредите живота си.
Много хора пъшкат, въздишат, че работите им не вървят добре. – Кога човек въздиша? – Когато мисли. Ако мислиш и въздишаш, въздишането е на място. Ако въздишаш и не мислиш, работите няма да се оправят. Когато се срещнат една възможност и една невъзможност, човек въздиша. Така той стопля студената невъзможност. Възможността е плюс, а невъзможността – минус. Въздишката иде в услуга на възможността, превръща минуса в плюс. Който не въздиша, нищо не може да постигне. Той се отчаял, обезсърчил и нищо не предприема. Въздишането има отношение към развитието. Въздишането е процес на обнадеждване.
Вървиш из пътя и си мислиш: Зима иде, нищо нямам. Обувките ми са скъсани, палтото – старо, въглища нямам, пари – също нямам. Въздъхнеш и си помислиш: Все ще се излезе на добър край. Ще дойде отнякъде нещо. Това са минуси в живота ви, които трябва да се превърнат на плюсове. – Как? – По естествен път. Ако духаш върху живака на термометъра и той започва да се повдига, това не показва, че и външната температура се повдига. Живакът трябва да се повдига естествено, не чрез изкуствено стопляне отвън. Това повдигане на живака показва само твоето състояние, но не и състоянието на външната Природа. Ето защо човек трябва да различава кога повдигането на живака в термометъра е резултат на неговото състояние, кога определя външното състояние на Природата. Повдигне ли се външната температура, това е друг въпрос.
И тъй, разумният човек си служи с два термометъра: с единия определя своето състояние – състоянието на своите мисли и чувства, както и на своето тяло; с другия той определя състоянието на външната Природа. Който не може да различи своето състояние от състоянието на окръжаващите и на външната Природа, той е неразумен човек. Той влиза в противоречие и със себе си, и с окръжаващите. Ако температурата му се е повдигнала до 41ºС и го изнесат вън, той ще изпадне в противоречие. Между неговата температура и външната ще има известно несъответствие. Но такъв човек лежи на леглото си като аристократ; не иска да напусне леглото си.
Като изучавате Природата, нейните прояви и движения, виждате нейната разумност. Когато температурата на човека се повдигне, Природата го туря на легло и му казва: За предпочитане е да лежиш на леглото си, отколкото да излезеш вън, на по-големи страдания. Малките страдания отвътре са за предпочитане пред големите страдания отвън. И обратно: големите блага отвън са за предпочитане пред малките блага отвътре.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.
21. Лекция от Учителя,
държана на 4 март 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
ФАКТОРИ В ПРИРОДАТА
Тайна молитва
Упражнение за дишане: шест вдишки, три задържания на въздуха и шест издишки. Изправени на крака. Бавно вдигане ръцете нагоре, поемане на въздух, като се брои до шест. Задържане на въздуха и броене до три. Бавно сваляне ръцете надолу, издишване въздуха, като се брои до шест. Упражнението се прави шест пъти.
Какво може да пишете върху темата: „Фактори при храносмилането”. Първо стомахът трябва да бъде здрав, в пълна изправност. После зъбите трябва да бъдат здрави, ръцете и краката – също. За да става правилно храносмилането, човек трябва да се движи. От голямо значение е и подборът на храната. И най-после, като приемеш храната в устата си, ще я дъвчеш добре. Щом сдъвче храната си, човек е вече свободен. Работата на стомаха не е негова работа. Тук съзнанието на човека не взима никакво участие. Други същества взимат участие в храносмилането. Колкото човек взима участие в храносмилането, толкова взима участие и в мисълта. Той не може да се меси във вътрешния процес на мисълта и няма право да се меси. Той трябва да знае докъде се простира неговата свобода. – Докъде се простира моята свобода? – Дотам, додето можеш да работиш. Ако се намесиш в работа, която не се отнася до тебе, нищо няма да постигнеш. Какво ще направите, ако с вашето съзнание влезете в процеса на храносмилането? Няма по-тежко нещо за човека от това, да го заставят да вземе участие в храносмилането.
В заключение на горното казвам: Всеки трябва да знае докъде се простира неговата свобода. Казвате: Аз трябва да мисля. Първо, трябва да имате здрав мозък и силен ум. После да правите подбор на мислите си и най-после да оставите мисълта си свободно да тече и да се проявява. Процесът на мисълта не зависи от човека. – Защото ти не си единственият, който мислиш. Хиляди и милиони същества мислят. Като мислиш, твоята мисъл се среща с техните мисли и се преплитат. Пръв Бог е мислил. Следователно сегашният свят е резултат на Неговата мисъл. И човек е мислил дълго време, но за себе си. Какво е излязло от неговата мисъл? Кой е направил гнездото на птичката: Тя или природата? – Птичката. На същото основание казвам: Къщата на човека, неговите дрехи, обувки са произведения на неговата мисъл. Тук е важен процесът на мисълта, който не зависи от човека. Ако не разберете това, вие ще се натъкнете на големи мъчнотии. Казвате: Човек трябва да мисли право. Така е. Но между мисълта и храненето има известна връзка. Следователно ще мислиш право, ако се храниш правилно, т.е. ако зъбите ти са здрави, стомахът здрав, храната доброкачествена. Щом приемеш храната в устата си, първо зъбите ще свършат своята работа, ще сдъвчат добре храната и ще я изпратят чрез храно¬про¬вода в стомаха и червата. Храносмилането се отразява върху кръвообращението; кръвообращението се отразява върху дихателната система; дихателната система се отразява върху нервната система, а тя – върху мозъка, седалище на мисълта. Ако всички тия процеси се извършват правилно, и мисълта ще бъде права. Мозъкът и нервната система не са мястото, дето се създава мисълта. Те само възприемат и обработват мисълта. Значи има един висок свят, дето мислите се създават и оттам се изпращат в нашия свят чрез мозъка и нервната система – проводници на тия мисли. Например мисълта за доброто е създадена в един висок свят от напреднали същества. Те са мислили дълго време върху доброто и са изпратили мисълта си в нашия свят. Високо организирани човешки умове са възприели тия мисли, обработили са ги и са ги предали на останалите хора на земята. Ще кажете, че това са отвлечени въпроси. Така е, отвлечени са, да ги оставим настрана.
И тъй, важните удове, които взимат участие в храносмилането, са: зъбите, стомахът, червата, очите, вкусът и обонянието, които подбират храната. Как ще се смели храната, не е ваша работа. Как ще протече мисълта, и това не е ваша работа. Не се безпокой как ще разбереш известен въпрос. Ако се безпокоиш дали ще разбереш математиката, нищо няма да научиш. Ти започни да учиш и не мисли как ще я разбереш. Първоначално нищо няма да разбереш; после ще се почувствуваш като в мъгла; след това ще ти светне малко, ще прогледаш. Най-после ще започнеш да разбираш и ще решаваш доста трудни задачи. Няма да решаваш всички задачи, но някои се налагат да ги решаваш. Същото сте изпитвали и при изучаване на музиката. Затова Павел казва: „Отчасти знаем, отчасти пророкуваме.” Достатъчно е отчасти да знаем и отчасти да разбираме.
Мнозина се безпокоят за живота си. – Има нещо, за което може да се безпокоите, но не и за живота си. – Какво ще стане с живота ни? – С живота ви ще стане това, каквото става и със семето. Ще се безпокоите или не, животът ви ще се развива, ще върви в своя път. Вие мислите, че ако правите усилия, ще подобрите живота си. – Нищо няма да подобрите, но ще попречите на процесите в живота да се развиват правилно. Едно усилие може да прави човек: да не бърка на Божествените процеси в своя живот. Например искаш да бъдеш добър. Това е естествено желание. Не остава нищо друго, освен да проявиш доброто в себе си. Обаче ти започваш да си противодействуваш и казваш: Не трябва да бъда добър, хората злоупотребиха с добрината ми. – Не спъвай процеса на доброто в себе си. Искаш да учиш, но нещо отвътре ти казва: Не се мъчи – и без знания се живее. Ти се поддаваш на тоя глас и се спъваш. Не се спъвай, учи! Знанието е благо за човешката душа. Пази правилото: Не спъвай правилните и разумни процеси, които стават в Природата! Не спъвай процесите на твоята душа!
Новата философия казва: Като се нахраниш, не се безпокой дали храната ще отиде на мястото си. Бъди уверен, че всичко ще стане така, както Природата е предвидила. Не се безпокой дали ще станеш учен. Учи и за нищо не мисли. Не се безпокой дали ще станеш светия. Живей добре и не мисли за светийство. – Дали ще стана богат? – И това не е твоя работа. От тебе се иска да работиш и да учиш. Ако е определено да бъдеш богат, богатството само ще дойде при тебе. – Ако човек не работи, може ли да стане богат? – В Природата не съществуват отрицателни процеси. Под „отрицателен процес” разбираме оня кратък момент в Природата, когато става смяна между един и друг процес. Обаче отрицателният процес „не работя” не съществува в Природата. Искаш или не искаш, ще работиш. Покажете ми едно същество, което не работи. Търсил съм такова същество, но и досега не съм намерил. Казвате: Камъкът не работи. – Лъжете се. В камъка стават такива процеси, каквито вие не може да си представите. Външно изглежда, че камъкът не работи, но в него стават вътрешни процеси. Някой казва за себе си, че не мисли и не чувствува. Това са временни, преходни процеси. Невъзможно е човек да не мисли и да не чувствува. Външно ледът е неподвижен, но под него водата тече и работи. – Не искам да бъда добър. – Това е невъзможно. Ако не си добър, ще бъдеш лош, все ще дадеш ход на своите енергии. Когато човек не иска да свърши една работа, както Природата изисква, това наричам зло. Заставят ли те насила да правиш добро, и това наричам зло. Ако доброволно свършиш работата, която Природата изисква от тебе, ти правиш добро. Човек трябва да бъде разумен, да знае кога как да изпълни задължението си. Например оставят едно малко дете при тебе и ти казват: Когато ожаднее детето, дай му да пие топла вода. Ти сгорещяваш водата до възвиране и наливаш в устата на детето вряла вода. Ето една грешка. Така ти изгаряш гърлото на детето. Разумен трябваше да бъдеш, да знаеш колко гореща вода може да пие детето. Вадиш заключение, че гореща вода не може да се пие. Дават ти после да изпереш една риза и я туряш в студена вода. Търкаш ризата със сапун, но тя не се изпира. Това е втора грешка. При прането водата трябва да бъде топла, а не гореща или студена. Разбиране е нужно на човека. Ако не разбира нещата, той върши всичко по буква и греши.
Помнете: Отрицателни процеси в Природата не съществуват. Изобщо само тия процеси се извършват, които Природата е допуснала. Това, което Природата не допуща и не желае да стане, не става. По този начин Природата предпазва човека от големите злини. Престъпленията и злините стават все от малки неща. Дал си на детето гореща вода и си го изгорил – това е престъпление. Пил си студена вода и си се простудил – друго престъпление. Какво означава горещата и студената вода? Горещата вода е доброто в света, а студената вода – злото. Посаждането на житното зърно в земята и изгниването му – това е злото. Израстването му, т.е. изникването му от земята или възкръсването му, това е доброто. Това, което е добро за житното зърно, не е добро за човека. Не е добре на човека да го заровят в земята. Какво ще бъде положението на рибата, ако я извадите от водата? Какво ще стане с нея? – Ще умре. Значи въздухът като по-рядка среда не благоприятствува на рибата. Влезе ли човек във водата, непременно ще умре. Значи човек, поставен при по-лоши условия, т.е. при условията на рибата, умира; рибата, поставена при по-добри условия, т.е. при условията на човека, и тя умира. Ако въздухът представлява рая, а водата – ада, излиза, че рибата умира в рая, а човекът – в ада.
Това са противоречия, които се нуждаят от обяснения. Пита се: Как е възможно и в рая да се умира, и в ада? Не е все едно де ще умреш – в рая, или в ада. Да умреш в ада, това е естествено. Адът има отношение към смъртта. Всяко рибешко желание, внесено в човешкия свят, непременно ще умре. И обратно: всяко човешко желание, внесено в рибешкия свят, също ще умре. Разумност се иска, а именно човешкото желание да си остане в човешкия свят, а рибешкото желание – в рибешкия свят. Следователно, щом се натъквате на противоречия, ще знаете, че сте объркали местата на вашите желания, на вашите мисли и чувства. Това означава неразбиране законите на живота.
Какво разбирате от числата 1[на 2 степен], 2[на 3 степен], 3[на 4 степен], 4[на 5 степен]? Какво представят числата 1[на 2 степен] и 2[на 3 степен], знаете, даже геометрически може да ги изразите, но как ще изразите геометрически числата 3[на 4 степен] и 4[на 5 степен], не знаете. Първата степен означава движение, втората степен – разширяване, третата – растене, четвъртата – организация, петата – мобилизация, шестата – външно украсяване, седмата – идейна почивка, осмата – създаване на дома, деветата – създаване на човека. Значи човекът е създаден в деветата степен. Това са отвлечени идеи. Една идея е разбрана за човека дотолкова, доколкото може да влезе като елемент в неговата мисъл, да работи с нея. То е все едно да имаш една хубава цигулка и хубав лък, а не знаеш да свириш. Изваждаш цигулката от кутията, дръпнеш струните, погледнеш я и пак я затвориш – не можеш да свириш. След време пак я извадиш, погледнеш я, пак я затвориш. Казваш: Сложна работа е цигулката. – Сложно нещо е наистина; ако не си учил, не можеш да свириш. Има цигулари, които свирят десетки години и пак срещат мъчнотии, някои произведения не могат да свирят.
Казвам: Както в музиката, така и в мисълта се срещат мъчни неща. Не е лесно да преведеш всички формули и отношения в математиката на разбран език. Съществуват три вида математика: математика на физическия свят, математика на духовния свят и математика на умствения свят. Най-лесна е мате матиката на физическия свят. С тази математика се занимават и децата на небето. Още като се родят, те са математици. Като пораснат, те влизат направо в университета, дето изучават духовната и умствената или Божествена математика, която има приложение в процесите на мисленето и чувствуването. Изкуство е да събираш мислите, чувствата и желанията на едно място. Какво ще получиш, като събереш две мисли заедно? В окултната наука под „сила на мисълта” се разбира събиране на мисли. Не може да се говори за силна мисъл, ако всяка мисъл е единична, сама за себе си. Съвкупност от мисли правят мисълта силна.
Да допуснем, че ти имаш само една мисъл в себе си – мисълта, че съществуваш. Тя се подкрепва от един вътрешен стремеж в тебе, от едно вътрешно желание да постигнеш нещо. Какво желаеш? Да пораснеш, да станеш голям. Ти си малък, искаш да станеш голям като другите хора. За това е нужно храна, градивен материал, с който да поддържаш работниците в себе си. Ти приемаш храната чрез устата си и започваш да растеш, достигаш височина 165-170 см – обикновения човешки ръст. Днес рядко се срещат хора на височина 2-3 метра. Колко висок е бил Голиат? Щом достигнеш предела на физическото растене на височина, ти започваш да надебеляваш. И за това растене е нужна храна – градивен материал. Стигнеш ли определената височина и дебелина, ти започваш постепенно да се префинваш. Тялото ти става все по-фино, докато един ден остарееш. Старостта е подобна на завиване на бубата в пашкул. Както възвишените същества се ограничават в себе си, така и старият човек се затваря в пашкул, докато дойде денят на прераждането му, т.е. връщането му отново на земята, като малко, новородено дете. Който разбира правилно процеса на развитието, той мисли за идеални неща. Неговата мисъл е силна; тя представя математически сбор от мисли. Казваш: Искам да умра. – Жалко! Не умирай преждевременно, преди да се превърнеш на пашкул. – Не искам да умра! – Жалко! Ще останеш завинаги в пашкула, без да се превърнеш в пеперуда. Някога е жалко, ако искаш да умреш; някога е жалко, ако не искаш да умреш. Щом се завиеш в пашкула, ще умреш, за да възкръснеш, да се превърнеш в пеперуда на новия живот.
И тъй, ако гледате на смъртта като на минаване в нов живот, на трансформиране на известно състояние, вие сте разбрали дълбокия смисъл на живота. Който не разбира дълбокия смисъл на живота и на смъртта, той мисли върху тях, без да дойде до нещо съществено. Животът и смъртта са два важни процеса, които трябва да се разберат. Животът е родил смъртта. Следователно смъртта служи на живота, а не животът на смъртта. Когато е бил в райската градина, човек сам е приел смъртта. Бог казал на Адам и Ева: „От всички дървета може да ядете, но не и от дървото за познаване на доброто и злото. В който ден ядете от това дърво, ще умрете.” Това значи: В който ден ядете от забраненото дърво, ще се превърнете на какавида, а после на пеперуда. Това е пътят, по който вървят всички животни. Дълъг и мъчен е техният път. Адам искаше да разбере какъв процес е превръщането на бубата в какавида и на какавидата в пеперуда. Черният адепт се приближи до Адама и му каза: Когато човек се завива в какавида, той става божество. Адам му отговори: Щом мога да стана божество, ще ям от забраненото дърво. Днес повечето хора са в положението на какавида. Думата „какавида” е съставена от две думи: кака и вида. Значи да видя кака си. Какъв е произходът на тази дума? Има ли глагол от нея?
– Няма. Това е вметнато. Важно е да различавате временните процеси от вечните.
Мнозина имат криво схващане за същината на живота, както и за същината на мисълта, чувството, желанието. Ето защо човек не знае на кои мисли, чувства и желания да даде предимство. Всяка мисъл, всяко чувство и всяко желание са на своето място, когато се проявяват и реализират навреме. Какво ще направиш, ако отидеш на гости лятно време при външна топлина 35º С, а домакинът запали огън да те стопли? Ти ще махнеш ръка и ще бягаш далеч от огъня. Този огън има смисъл зимно време. Обаче изгасиш ли огъня през зимата, ти не разбираш отношението между явленията. Огънят е за зимата, а водата – за лятото.
Кое е отличителното качество на правата мисъл? Казваш: 2 + 2 = 4, 3 + 1 = 4. В случая резултатът е един и същ. Ако съберете две разумни същества, двама работници, получавате четири. Ако съберете три разумни същества с още едно разумно същество, ще получите пак четири. Когато двама души свирят първа цигулка и двама – втора цигулка, резултатът е музикален, слушате музика, но впечатлението ще бъде различно, ако трима свирят първа цигулка, а един – на пиано. Значи в развитието си двама души могат да имат еднакъв резултат, макар че условията им са били различни. Важно е човек сам да избира условията, да не се спъва. Това значи да се намира под добри астрологически влияния. Кои са най-добрите влияния? – Когато слънцето е в центъра на живота. Човек трябва да се намира под пълното влияние на слънцето.
Казвам: Някога вие изпадате в големи противоречия; нещо ви мъчи, тежи ви, нещо ви противодействува. Какво ще правите? Ще използувате ключа на живота. Ще си отворите с него и ще се натъкнете на тайните на живота. Само така ще се освободите от мъчнотиите. Седиш близо до огъня и се печеш: чудиш се кой е наклал тоя огън, защо са го наклали. Какво ще правиш? Ще се отдалечиш от огъня на два-три метра разстояние и ще се освободиш – от тебе зависи. Седиш замислен и се безпокоиш, че една лоша мисъл те смущава. Какво ще направиш? Отдалечи тази мисъл от себе си – от тебе зависи да си далеч от нейното влияние. Имаш желание да се обличаш хубаво. Вървиш по улиците и все по витрините гледаш, дано можеш да си купиш нещо хубаво. Обаче пари нямаш. Търсиш начин да се домогнеш до една от тия хубави дрехи. Мислиш си: Не мога ли да задигна една хубава дреха?
Един американски апаш разказвал своята история как станал апаш. Каквато работа започвал, нищо не му вървяло. Най-после намислил да стане апаш. След известна практика решил да се предаде на изкуството да краде скъпоценни камъни. Един ден той влязъл в магазина на един голям бижутер. Добре облечен, с малка кесийка в ръка, пълна със скъпоценни камъни, той се поклонил учтиво на бижутера и започнал да разглежда скъпоценните му камъни. Препоръчал се също за бижутер и набързо му показал своите фалшиви камъни. Докато се разговаряли, той ловко сменил скъпоценните камъни на бижутера със своите фалшиви камъни и бързо напуснал магазина. Още на другия ден бижутерът забелязал тази смяна, но било вече късно – апашът бил далеч от него.
Питам: По вашето разбиране престъпление ли е това? Според мене престъпление е онова, което се хроникира от самата Природа. Всяко престъпление се отбелязва и върху човешкия организъм. Който разбира това, сам може да види колко престъпления са отпечатани на неговото тяло. Те са остатъци на миналото. Като знаете това, не се чудете, че някога, по атавизъм, във вас изпъкват странни мисли и желания. Щом видите угоено агънце, веднага у вас се явява желание да го заколите и опечете, да си хапнете от него. Всъщност вие сте вегетарианци.
Като ученици вие сте поставени в положението да изправите грешките на своето минало. В това се заключава науката за самовъзпитанието. От всички се иска разумна, съзнателна работа. Ако не работи съзнателно, човек прави големи усилия, които дават малки резултати. Вижте какво прави великият музикант! За една вечер той печели толкова, колкото друг някой за десет години. За всеки човек Природата е определила специален път за развитие. Следователно всеки трябва да намери своя път. Като влезеш в разумната Природа, тя казва: Ето, пред тебе се откриват много пътеки, избери си, която искаш. Всички пътища са изчислени, само един не е изчислен. Той е за оня, който търси лесния път. Изчислените пътища са мъчни, а неизчисленият е лек, без мъчнотии. Макар и лек път, ти се обръщаш към Господа с думите: Господи, освободи ме! Бог те изважда от тоя път и те поставя в един от изчислените пътища. Като видиш, че и тук е мъчно, пак се връщаш назад.
Едно се иска от всички: Не поставяйте препятствие на процесите, които стават във вас. С други думи казано: Бъдете в пълно съгласие с живата Природа! Не питайте жива ли е Природата, или мъртва; съществува ли задгробен живот, или не. Казвам: Раят за рибата е ад за човека; адът за човека е рай за рибата. Следователно, докато умираш – в ада си; докато живееш – в рая си. Ако искаш да познаеш в рая ли си или в ада, ще разбереш от това живееш ли, или умираш. Какво ще правиш, ако си риба? – Ще стоиш във водата – в ада. Адът е миналото на човека, т.е. неблагоприятните условия на живота. Раят е бъдещето на човека, т.е. благоприятните условия на живота. Животът е сегашното състояние на човека. Ето защо, за да не умрете, не се връщайте в ада, но не се стремете и към рая. Живейте в настоящето; ползувайте се от условията, които ви се предлагат. – Има ли друг живот? – Има. – Има ли рай? – Има. – Има ли ад? – Има. Гробищата са адът. Какъв по-страшен ад от тях? Адът е краят на човешкото щастие, а раят – началото на човешкото щастие. Ти можеш да излезеш от рая така, както рибата от водата. Ти можеш всеки момент да излизаш от рая и да влизаш в ада. Раят е мястото, дето започва истинският живот. Адът е мястото, дето свършва истинският живот. Раят и адът са условия, т.е. степени на човешкото съзнание. Попаднеш ли в рая, между възвишените същества, всички те възлюбват и започват да ти помагат. Попаднеш ли в ада, тамошните същества веднага се нахвърлят като вълци върху тебе и те изяждат. Адът е място на постоянно разлагане. Щом влезеш в затвора, т.е. в ада, веднага започваш да се разлагаш. Влезеш ли в рая, започваш да събираш и градиш. Задръжте в ума си следната мисъл: Това, което гради във вас, е рай; това, което руши, е ад. Следователно живей близо до рая, а далеч от ада! Постоянно тропай на райската врата, за да влезеш в рая. Едно се иска от тебе: Да се откажеш от живота на какавидата.
Помни: Отрицателни процеси в Природата не съществуват. Това, което наричаме отрицателен процес, не е нищо друго освен смяна между два процеса.
Не поставяй никакви прегради на пътя на твоята мисъл. Не казвай, че това е постижимо, онова е непостижимо. Постижими неща са ония, които съзнанието може да обхване. Щом съзнанието не може да обхване нещо, то е непостижимо. Днес всички хора се стремят към изобилие. Те имат това изобилие, но в живота съществува известна дисхармония. Например едни са богати, други бедни; едни са здрави, други болни; едни работят повече, отколкото трябва; други малко работят или почти не работят. Това е причина за проява на отрицателни процеси. Значи смяната между процесите не е правилна. Отвреме-навреме богатите дават на бедните, помагат им, но както скъперникът мъж дава на жена си. Докато е жива, тя иска от него да й купи дрехи, покъщнина, нещо хубаво за ядене, но той свива кесията, нищо не дава. Като умре, той купува дрехи, прави хубави сладкиши, раздава за душата й, за Бог да прости. Колко по-хубаво е да задоволиш желанията й, докато е била жива, отколкото след смъртта й. Мнозина казват: Сега не живеем добре, но като умрем, тогава ще се изправим. – И това не е лошо. По-добре е обаче приживе да имате хубави дрехи и добра храна, отколкото след смъртта ви да раздават за Бог да прости.
За следния път проучете миналата лекция и я свържете с днешната. Тя е доста мъчна за разбиране, защото съзнанието ви е разкъсано. Новите работи не се приемат лесно. Гледате на витрината нови, хубави дрехи, но те струват 10-15 хиляди лева. Пазарите се, искате да ви отстъпят нещо. Отстъпват пет хиляди лева, но пак ви се виждат скъпи – нямате толкова пари. Спирате се на едни, на други дрехи, по-евтини, и като дойдете до хиляда лева, бръкнете в джоба си и ги купувате – пак старите дрехи. Всеки си купува дрехи за толкова пари, колкото има в джоба си. Казвам: Десет години не си купувай дрехи, но купи такава, каквато отговаря на новите условия. Нека струва скъпо, но да ти е по вкуса, да е по всички изисквания на новото. Защо ти е дреха за хиляда лева? Ако си купуваш нещо – да бъде най-хубаво, най-фино, да няма подобно на него. Същият закон съществува и в Природата. И там най-хубавите неща са най-скъпи.
Като ви наблюдавам, виждам, че всички сте старомодни, живеете по стар начин. Искам да живеете по нов начин, по новата мода, по новата обхода. В продължение на десет дни от днес искам всички да постъпвате по нов начин, по новата мода, да бъдете модерни.
Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът.
19. Лекция, държана от Учителя на 19 февруари 1932 г. в София – Изгрев.
-
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
Човешкото лице
Т.м.
Изпейте песните "Сила, живот и здраве" и "Аин фаси".
Упражнение за дишане: шест вдишвания, три задържания и шест издишвания. При вдишване и задържане на въздуха ръцете горе; при издишване ръцете се свалят долу.
Представете си, че в крака ви влезе един трън. Какво правите? Цяла нощ пъшкате, обръщате се на една, на друга страна, не можете да спите. Болката ви е толкова голяма, че ви кара да плачете. Най-после дойде някой ваш приятел, вземе игла и внимателно извади тръна. След това намаже мястото с дървено масло и го превърже. Веднага болката утихва и вие изпитвате радост, че се освободихте от тръна. Той отива на друга служба. Това е алегория, която може да се пренесе в психическия живот на човека. – Докога страда човек? – Докато е в училището и се учи. Щом свърши училището, страданията изчезват. Отношенията на учителите към ученика се изменят, стават приятелски. – Ангелът страда ли като човека? – Не страда. – Защо? – Защото е завършил своето развитие. Следователно, ако страдаш, ще знаеш, че много работи не разбираш и много има да учиш. Страданието е строгото лице на учителя, който пита ученика: Защо не знаеш? Защо не можеш? Защо си болен и беден? Бедността е неразрешена задача. Не питай защо страдаш, но учи се да не страдаш. Не питай защо грешиш, но учи се да не грешиш. Не питай защо не пееш вярно, но учи се да пееш вярно. Първо човек трябва да пее за себе си, после за другите. Най-добрата публика е самият той. Хората са като децата. Каквото правят, те имат предвид външния свят, поради което изпадат в противоречия и стълкновения.
Колкото и да се говори за страданията, колкото и да се изнася добрата страна на страданията, хората пак не искат да страдат. Много просто – стани камък. Щом си човек, ще страдаш. – Не искам да стана камък. – Тогава ще страдаш. Който иска да придобие знания, непременно ще страда. Камъкът не страда, но и знание няма. Човек страда и придобива знания. Кое е по-хубаво: да имаш страдание и знание или да нямаш страдание, но да нямаш и знание. Вие не се убедени още в тази истина. Има нещо неприятно в страданието, както и в работата, и в яденето. Неприятно е да работиш и да не оценят работата ти; неприятно е да ядеш и да не се наядеш; неприятно е да пиеш, без да задоволиш жаждата си; неприятно е да мислиш, без да разрешиш задачата си.
Сега, като изучавате човешкото лице, обръщайте внимание на очите и на разстоянието им едно от друго, както и на разстоянието им до устата. Колкото по-голямо е разстоянието от едното око до другото, толкова човек е по-голям консерватор, а организмът му по-издържлив. Ако разстоянието е по-малко, организмът е по-слаб. Колкото по-голямо е разстоянието от очите до устата, толкова по-активен е човек. Значи тази линия има отношение към волята. Чувствата скъсяват линиите, а мисълта ги удължава. Кръглите лица показват, че чувствата имат преобладаващо влияние над мисълта. В продълговатите лица преобладава мисълта.
Триъгълникът ABC (фиг. 1) представя носа, а външният – устата. Аз го наричам триъгълник на живота. Освен носа голямо значение за живота има и устата. Тя разрешава много въпроси. Като яде, като говори, човек разрешава важни въпроси. Достатъчно е да ядеш правилно и да говориш разумно, за да се справиш с много мъчнотии. Ако не ядеш както трябва и не говориш разумно, непременно ще страдаш. Природата е начертала на човешкото лице два триъгълника: DFE с върха надолу – устата, и ABC с върха нагоре – носа. Соломон мислил дълго време върху тия триъгълници, докато ги е преплел в особен знак, наречен Соломонов (фиг. 2).
Чрез тези триъгълници Природата казва на човека: Ще ядеш правилно, ще мислиш право и ще говориш разумно. Соломон е поставил същата мисъл в отрицателна форма: Ако не ядеш правилно, не мислиш право и не говориш разумно, ще страдаш. Соломон е преплел триъгълниците, за да покаже, че въпросите могат да се решават и чрез противоречия. Ако страната ДЕ в големия триъгълник се увеличава, а страната АС в малкия триъгълник се намалява, явява се дисхармония в живота. Правилно е, ако ДЕ се увеличава, и АС да се увеличава; ако ДЕ се намалява, и АС да се намалява. С други думи казано, ако носът се стеснява и очите ви се отдалечават, ще се създаде известна дисхармония. Ако очите са отдалечени от устата, човек вижда нещата по-добре; зрението му се разширява и той вижда повече предмети. Образите на тези предмети се отпечатват върху мозъка, поради което той изразходва повече енергия, отколкото придобива. Следователно, ако носът ви става по-малък, ще изразходвате много енергия, а ще придобивате малко. Колкото по-широк става носът, т.е. отвърствието на дихателните дупки по-обемисто, това показва, че развитието на човека е нормално. Ако ноздрите не стават по-големи, а носът надебелява, това показва натрупване на мазнини върху него. Колко хора могат да подобрят състоянието на организма си? В повечето случаи децата се раждат с добре устроено тяло, което впоследствие се руши и изопачава. Къщата ви постепенно отслабва, мазилката й се руши, краските избеляват, вентилацията се поврежда, светлината й намалява. Вие изучавате човешкия организъм, но като не знаете законите, които управляват различните органи и системи, оставате чужди за вашия собствен организъм. Какво се ползвате от храната, която приемате? Цял ден дъвчете като преживно животно, без да се ползвате от тази храна. – Защо? – Не знаете как да дъвчете. Работите с Питагоровата теорема, решавате задачи върху нея, а забравяте, че храненето е подобна задача. Какво гласи Питагоровата теорема? – Че сборът от квадратите, построени на двата катета, е равен на квадрата, построен върху хипотенузата. Какво означава тази теорема?
Какво се иска от вас? – Да се учите да усилвате вярата си. – Какво представлява вярата? – Тя е завършен процес, резултат на дейността на разумни същества, които са живели някога на Земята и доброволно са я напуснали. Те са оставили вярата – своята работа, като наследство на човечеството. Като знаете това, не питайте защо трябва да вярвате и какво нещо е вярата. В закона на вярата всичко е точно определено, всичко е предвидено. Можеш да разсъждаваш върху вярата само когато я приложиш. – Не може ли без вяра? – Не може. На физическия свят вярата е основа, върху която се гради. Без вяра не може да градиш, не може да мислиш, не може да забогатееш, не може да работиш. Вярата е стимул в живота. Какво бихте направили без вяра? Има положителна и отрицателна вяра. Следователно не казвам да вярвате в това, което не съществува. Вярвайте в това, което съществува.
Ще ви дам следните прости действия:
2 + 2 = 4 2 х 2 = 4
2 - 2 = 0 2 : 2 = 1
Като съберете числата, получени като резултат на действията, получавате числото 9. Цялото число е 4041. Това число е щастливо. В него има две четворки. Четворката носи щастие за онзи, който я разбира. За онзи, който не я разбира, това число носи противоречие. Единицата е проблематично число. Девятката е щастливо число за онзи, който може да смята добре. Когато искаш да си създадеш приятели, ще прилагаш действието събиране. Ако искаш да подобриш условията, ще работиш с изваждането. Когато искаш да нагостиш приятелите си, ще приложиш умножението. Ако искаш да бъдеш справедлив, ще приложиш делението, ще дадеш на всеки, каквото му се пада. Значи справедливостта е в делението, радостта – в умножението, добрите условия в изваждането, приятелството – в събирането.
Казвате: Човек трябва да има воля, гръбнак, да издържа. – Трябва да знаеш как да употребиш този гръбнак. Знаеш ли колко прешлена има гръбнакът? Знаеш ли колко дупки, т.е. каналчета, има всеки прешлен? Знаеш ли кога трябва да употребяваш аритметичните действия в живота си? Кога ще изваждаш? – Когато имаш едно отрицателно чувство в сърцето си. Отрицателното чувство не излиза с любов. Ще го хванеш с щипки и ще го извадиш. Колкото повече любов даваш на лошия човек, толкова по-лош става той. Ако нахраниш вълка, той става по-лош. Ако нахраниш змията, и тя става по-лоша. Следователно, дойдеш ли до злото, не му давай условия да се развива, не го подхранвай. Ако подхранваш злото и му даваш условия да се развива, то ще погълне доброто и неговата сила. Тогава, ако искаш да проявиш доброто в себе си, ще видиш, че то няма сила да се прояви, неговите сокове са изчерпани.
И така, работете върху лицето си, докато сами се харесате. Оглеждайте се всяка сутрин, да видите какво ви липсва. Ще кажете, че лицето ви е много слабо. Лицето може да е пълничко, кръгло, и пак да не ви харесва. Очите ви може да са светли, ясни, и пак да не ви се харесват. Какво ви липсва? Има една подвижност на линиите, която прави лицето красиво. Ако тази подвижност липсва, лицето губи своята красота. Има една линия на лицето, която му придава красота. Тя мъчно се хваща. Даже най-добрият художник или фотограф не е в състояние да я схване. Щом видиш тази линия, ти се зарадваш; ако я изгубиш, наскърбяваш се. Тя е неуловима и неограничена. Тя е линията на реалността, линията на красотата.
Що е реалността? – Онова, което нито се ограничава, нито може да се улови. Реалността радва човека, дава му разположение и живот. Някога линията на красотата се явява в очите, някога в устата, някога на лицето и го прави особено подвижно и изразително. Понякога тя придава на лицето особена сериозност, като че очакваш онзи момент, когато в Природата се извършва важен процес, който си очаквал с години. Ти седиш напрегнат, в очакване да видиш онова, от което зависи твоето бъдеще. Схванеш ли тоя момент, лицето ти се озарява с нова светлина. Това е първият лъч, който прониква в съзнанието ти и разсейва мрака, в който си живял. Ти виждаш вече света в нова светлина, каквато никога не си могъл да си представиш.
Страшен е мракът и слепотата в човешкия живот! – Кога настава тоя мрак? Когато допуснеш греха в себе си. Тогава иде неразбирането, тогава иде и нещастието. Казваш: Животът няма смисъл. – Къде е светлината в живота ми? – В твоя мозък. В мозъка ти има толкова енергия, че ако я превърнеш на светлина, хиляди години ще си служиш с нея. Един човешки мозък може да храни света хиляди години наред. Ти забравяш това богатство и се чудиш какво да правиш.
Сега, като се оглеждаш всяка сутрин, поглеждай носа си и кажи: Хубав е моят нос, не е пораснал колкото трябва, още има да расте. Помилвай леко носа си и кажи: Бъди умен, добре мисли! Носът е свързан с разумни същества, които работят за развитието му. Този процес не е завършен още, затова и вие трябва да вземате участие в него. Не пипайте грубо носа си, не го теглете. Всяка сутрин го милвайте нежно, леко, защото от него зависи вашето щастие и благо. Той прави лицето красиво. Мисълта ти зависи от твоя нос. Колкото и да се пъчиш, ако нямаш нос, нищо не струваш. Който разбира значението на носа, радва се и го благославя. Погали носа си и кажи: Колко си хубав! Колко те обичам! Търсиш някакво богатство отвън, а забравяш, че всичкото ти богатство е в твоя нос. Няма по-добър приятел в света от човешкия нос. Той решава всички трудни въпроси. Помилвай го и му благодари. Той е станция на човешкия ум, а умът е министър на просветата. Ще дръннеш звънеца, т.е. ще погалиш носа си и ще го попиташ: Моля, мога ли да се срещна с господин министра? – Можеш. Ще влезеш вътре и ще се поклониш учтиво.
Като ученици от вас се иска добра обхода с носа. Щом станеш от сън, ще погалиш нежно носа си и ще му благодариш за работата, която върши. Ще гледаш никой да не те вижда какво правиш, защото няма да те разберат. Ако се секнеш, ще помислиш малко и ще кажеш на носа си: Мога ли да ти направя една услуга? След това ще вземеш кърпата и ще се осекнеш. Като правите така, ще видите какъв резултат ще имате. Станеш сутрин от сън мрачен, неразположен, като че светът се обърнал наопаки. Не се сърди, но погали леко носа си и кажи: Тежко ми е нещо, помогни ми. Няма да мине много време и неразположението ти ще изчезне. За колко дни искате да направите упражнението с носа, да го гладите нежно? Хайде за една седмица. Ще милвате леко носа си всяка сутрин и ще му благодарите. След свършване на упражнението милвайте носа си, когато сте неразположени, недоволни или когато някой урок не ви върви. Учите, но забравяте, разсейвате се. Хванете леко носа си и поискайте от него помощ, той веднага ще ви помогне.
Казвам: Радвайте се на благото, което Бог ви е дал – вашето лице. Отдавайте му нужната почит и уважение. Душата, умът, сърцето се изявяват чрез лицето. Вътрешният живот на човека се изразява чрез лицето. Като благодариш за лицето, благодари специално и за носа – главния съветник на човека. Каквото ти каже носът, слушай го.
– Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
– В Истината е скрит животът.
20. Лекция от Учителя, държана на 26-ти февруари 1932 г., в София – Изгрев.
-
1
-
-
От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Съдържание на томчето
От книгата „Живот и отношения“, 18 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.I, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), Издание на издателство "555", Варна, 2001 г.
Съдържание на томчето
Силата на възможностите
Т. м.
Какво означава думата „ученик“? В обикновен смисъл, под „ученик“ разбираме оня, който се учи. Какво означава думата „Бог“? Защо Бог е станал Бог, не знаете. И защо ученикът е станал ученик, и това не знаете. – Кой яде: ситият, или гладният? – Гладният. Ситият не може да яде. – В кое шише може да налееш вода: в празното, или в пълното? – В празното. Пълното шише не приема нищо. – Какво ще стане с ученика като учи? Това са ред въпроси, които имат своите естествени отговори.
Сега вие живеете в един ограничен свят, с ограничени разбирания, поради което мъчно се развивате. И най-малката мъчнотия може да ви обезсърчи. – В какво се заключава учението? В каквато наука и да попаднете, ще се намерите в една система от сплитания. Математиката, например, алгебрата, която се занимава с числата, представя ред сплитания, както в тантелата. Добре е да знаеш, как да правиш сплитанията, но по-добре е да знаеш, как да ги разплиташ. Едно сплитане е една задача, която трябва да решиш. Казваш: Сложна е тази задача. – Сложна е, оплетена от ред формули, които трябва да разплетеш. Ученият е направил един модел, а ученикът трябва да го разплете. Някога може да го разплете, а някога не може. За това, което не може да се разплете, казват, че е неразрешимо. Питам: Може ли една оплетена задача да не се разреши? Щом една задача е оплетена, може да се разплете.
Какво представя изпитът, мъчнотията, сплитането? Какво представя радостта? – Разрешена задача. – А скръбта? – Неразрешена задача. Скърбиш, мъчи те нещо. Гладен си, искаш да ядеш, но не можеш да намериш хляб. Това е неразрешена задача. Гладът те мъчи. Намериш хляб, започваш да ядеш и се радваш – задачата е разрешена. Вие искате да знаете, какъв е произходът на скръбта и на радостта. – Никакъв не е произходът им. Те са две състояния, две фази на разбиране. Казвате, че това са отвлечени работи, които не разбирате. – Не са отвлечени работи, но аз искам да насоча мисълта ви в нова посока, да мислите за живота по нов начин.
Представете си, че един голям богаташ – милиардер – е поставен в златен ковчег. Облечен е с богати дрехи, със златни пръстени на ръцете си, с диаманти по тях. Той съзнава, че не е умрял, чува и вижда всичко, каквото се говори и става около него, но не може да се обади. Хората се възхищават от златния ковчег, но не могат да му помогнат. До него има друг ковчег, скован от няколко дъски. Вътре лежи беден, окъсан човек. Хората го съжаляват, но и на него не могат да помогнат. Има ли някаква разлика между двамата? Външно има разлика, но и двамата са при едно и също положение. С тия примери аз искам да изчисля квадратурата на кръга и от полученото число да извадя кубически корен. След това изваждат и двамата от ковчезите им и ги турят в затвор, като оковават краката им, на богатия със златни вериги, а на бедния – с железни. Те се разхождат из затвора, и веригите им дрънкат на краката. – Защо са в затвора? – За престъпление. Не може човек да бъде в затвор, или да умре, без да е извършил някакво престъпление. Богатият има едно преимущество над бедния, че веригите му са златни. Той вдига краката си един след друг и показва веригите си. Неговите вериги са по-скъпи, но в случая, като затворници, златните вериги не спасяват богатия от затвора. Богатият е ограничен с веригите си толкова, колкото и бедният. И двамата лягат и стават с веригите си. Един ден виждаш, че бедният плаче и се вайка, дето нямал златни вериги. Всеки ден плаче за едно и също нещо: нямал златни вериги. Да се доставят на всички затворници златни вериги, това е мъчна работа. Обаче, още по-мъчно се носят на краката железни вериги. Златните вериги са по-скъпи от железните. Дали веригите са железни или златни, не е важно, те тежат по десет килограма. Ще кажете, че са тежки. – Тежки са за онзи, който ги носи, но не и за онзи, който ги туря. Той не иска да знае, колко тежат, не се интересува за това. Какво е положението на богатия в златния ковчег и на бедния в дъсчения ковчег? – Еднакво. И двамата чуват и виждат, и двамата съзнават положението, но не могат да дадат израз на това, което става с тях.
Страданията на сегашните хора са подобни на това, което двамата души преживяват. Те имат еднакво съзнание за страданията си, но окръжаващите не гледат така. Те предпочитат да бъдат в положението на богатия, отколкото в положението на бедния. Те не мислят за престъпленията, които са направили, но мислят за ковчезите на двамата. Някой казва: Като умра искам да бъда в златен ковчег, като богатия.
– Какво ще те ползва неговото злато? Като те заровят в земята, смъртта ще почне да чопли и в двата сандъка по един и същ начин. Тя ще си вземе лист и молив и ще пише, какво има в главата на богатия и какво – в главата на бедния. Един ден, като разровите гробовете, в гроба на богатия ще намерите злато и скъпоценни камъни, а в гроба на бедния нищо няма да намерите. Какво означава ковчегът на богатия със златото и скъпоценните камъни, и какво – ковчегът на бедния?
Това е ребус, задача за разрешаване. Богатият, със златото и скъпоценните камъни, представя радостта, а бедният – скръбта. Обаче, и радостта, и скръбта умират. Вярвате ли в това? Според мене, когато изгубите радостта си, тя умира; когато изгубите скръбта си, и тя умира. Каква е разликата между радостта и скръбта? – Когато радостта посети човека, тя оставя своето злато и скъпоценности; когато скръбта го посети, нищо не му оставя. – Защо младите не обичат да скърбят и страдат? – Защото, като умре, скръбта не им оставя нищо. – Защо младите обичат радостта? – Защото им оставя нещо. Когато богатият умре, ако не оставя много неща, поне един златен пръстен ще остави. Радостта ще ви направи наследник на част от своето богатство. Какъв е смисълът тогава, да имаш майка на скръбта, баща на скръбта, брат на скръбта и сестра на скръбта? В реда на нещата е да избягваш скръбта. Колкото и да се бяга от скръбта, тя е спътница на човека. Всяка неразрешена задача в живота ражда скръб. Ти скърбиш, защото преди осем или повече хиляди години не си разрешил една задача. Като изпъкне това в ума ти, веднага започваш да скърбиш. Всяка разрешена задача в миналото произвежда радост. Следователно, произходът на вашите скърби и радости се крие в неразрешените и разрешени задачи в миналото.
И тъй, всяка задача очаква своето разреша
1932_07_01 Даване и вземане
in 1932 г.
Posted · Edited by Ани
Аудио - чете Петя Маринова
Архивна единица
От книгата "Фактори в природата", 19 лекции на Младежкия окултен клас, 11-та година, т.II, (1931 г. - 1932 г.),
държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1947 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание на томчето
Даване и вземане
5 ч.с.Изгрев, София.
Размишление.
Тема за следния път: Три поетични куплета върху твърдата почва, водата и въздуха.
Когато животът се обезсмисли и човек намира, че няма какво да прави, той става прозаичен. Докато е млад и животът му има смисъл, човек работи с поезията. Тя е красивото, възвишеното в живота. Значи поезията е идеализмът в живота, а прозата – материализмът.
В геометрията се говори за точка, за линия, за плоскост и за тяло. Знаеш ли какво представлява живата точка? Срещал ли си я? Разговарял ли си с нея? Ще кажеш, че си я изучавал, работил си с нея, но на книга. Да изучаваш точката на книга е същото, каквото е изучаването на растенията на книга. Друго нещо е да отидеш на мястото, където живее растението и се развива. Съществува ли точката вън от човека? Ще кажете, че точката може да се проектира, както и силите на правата линия, но те представляват проява, дейност на разумни същества. Това е все едно по почерка да четеш характера и проявите на човека. Който разбира законите на Битието, по всяка проява на човека ще знае какви сили се крият в неговия живот. Който не знае законите, той ще се домогне само до обикновените, външни прояви на човека, както и на неговия живот. В почерка на човека ученият вижда не само проявеното, но и непроявеното, т.е. онова, което е скрито и от самия човек. Достатъчно е да получите едно любовно писмо от някого, за да разберете доколко той е в състояние да издържи на любовта си.
Казвам: Силата на Любовта не се крие в думите, но в съчетаването на буквите, в техния устой. Не е нужно да четеш цялото писмо на човека, за да разбереш какво пише и доколко любовта му е устойчива. Първите букви на писмото определят цялото писмо. Ако буквата "М" е написана така, че първият връх е по-висок от втория, това показва големството на този човек. Той се счита за пръв в света. Всички останали хора са след него. Ако си позволиш да се поставиш преди него, непременно ще влезеш в противоречие с този човек. Планинските върхове в Природата никога не се сравняват, следователно никога не се състезават. Всякога единият ще бъде по-висок от другия.
Често хората се намират в противоречие с външната среда и условия – с твърдите, течните и въздухообразните вещества, със светлината и топлината. Някога те се намират в противоречие със самите себе си, със своите мисли, чувства и постъпки. На какво се дължи това? Много обяснения могат да се дадат, но главната причина се крие във факта, че човек няма правилни отношения към Първата Причина. Той греши по единствената причина, че не е намерил своето място в света. Щом намери мястото си, той постепенно изправя своите грешки. Следователно, дали ще станеш музикант, учител, свещеник, военен, земеделец или готвач, ти трябва да си застанал достойно на своето място. Всеки трябва да си зададе въпроса защо е дошъл на земята. Това е най-трудният и най-лесният въпрос. Човек е дошъл на земята, за да намери своето място. – Защо отиваш на училище? – Да се уча. – Защо изучаваш музика? – Да свиря, да се веселя. – Ще свириш първо на себе си, а после на другите. Който не може да свири на себе си, на никого не може да свири; който не може да напише на себе си едно любовно писмо, на никого не може да напише. Аз не разглеждам любовта в онзи смисъл, както вие я разбирате – като чувстване. Според мене чувстването е каша като мамалигата. Истинската любов е онази първична сила, която дава тон на живота. Който живее в любовта, работите му се оправят. Казваш, че откакто си се влюбил, умът ти се объркал. – Това, което обърква ума, е чувство, а не любов. Любовта не внася никакво объркване, никакво противоречие в човешкия ум. Любовта е нещо отделно от чувствата. Те са проводници на любовта, но нямат нищо общо с нея. Който влезе в любовта, млад или стар, възкръсва. Докосне ли се до любовта, мъртвият възкръсва, глупавият поумнява, болният оздравява. Това е магическото действие на любовта.
Казваш: Хората не ме обичат. – Ти сам трябва да заслужиш любовта, сам да си я купиш. Всеки богат човек може да си купи любовта – от него зависи. – Как ще я купи? – Дай хиляда лева на един беден човек, да видиш как ще ти пише едно любовно писмо. Дай две хиляди лева на друг беден, и той ще ти пише любовно писмо. Когато даваш нещо на човека, от тебе изтича сила, която той възприема. След това той ще ти напише любовно писмо. Щом изтичането спре, и любовното писмо се прекратява. Такива са разбиранията на хората за любовта. Обичаш някого, защото има какво да вземеш от него. Срещаш един здрав, силен, пъргав човек. Веднага го обикваш, защото има какво да получиш от него. Виждаш една кокошка, която снася яйца – интересуваш се от нея. – Защо? – Получаваш яйца. Защо е създадена кокошката? Ще кажете, че тя е създадена за ядене. Първоначално кокошката не е била създадена за ядене. Хората сами си присвоили правото да колят и ядат кокошки. Кокошките, птиците изобщо, са символи, чрез които Природата работи върху ума на човека. Птицата има отношение към мисълта. Щом видиш една птица, кажи си: Аз трябва да мисля. При това всяка птица определя качеството на мисълта. Славеят подтиква човека към един род мисъл, лястовичката – към друг вид, чучулигата – към трети вид. Всяка птица представя отделна буква. Също така и всяка буква в азбуката изисква нещо специфично от човека. Като знаеш това, ще пишеш буквите правилно. Например двата върха на буквата "М" трябва да бъдат еднакви. Ако първият връх е по-висок, това показва, че искаш да заповядваш. Казваш: Ще взема магическата пръчица и ще ударя с нея. – Ще удариш с магическата пръчица, ще заповядаш, но кой ще изпълни заповедта ти?
Питаш: Какво отношение съществува между твоята мисъл и магическата пръчица като сила? Когато е във връзка с разумния свят, мисълта крие в себе си мощна, магическа сила. За да бъдеш във връзка с този свят, първо трябва да имаш желание да дадеш, а после да вземеш. Силен човек е онзи, който първо дава, а после взема; слаб е онзи, който първо взема, а после дава. Това е закон. Ако държиш в ума си мисълта първо да вземаш, а после да даваш, ти си човек със слаб характер. Ето защо още като станеш от сън, ще си помислиш какво можеш да дадеш от себе си. Бог създаде света, значи, първо, даде нещо. След това Той има желание да вземе нещо от онова, което е създал. Нещастията на хората произлизат от факта, че са объркали местата: това, което е на първо място, са поставили на второ, а второто – на първо. Казваш: Първо ще взема, после ще дам. Объркал си местата: първо ще даваш, после ще вземаш. Вземането разваля живота, а даването го подобрява. Когато даването предшества вземането, животът е щастлив и хармоничен; когато вземането предшества даването, животът е пълен с нещастия.
В притчата за талантите Христос говори за закона на даването. Един господар дал пет таланта на един от слугите си и той спечелил още пет. На друг слуга дал два таланта и той спечелил още два. На третия дал един талант. Слугата заровил този талант в земята, та като се върне господарят, да му го даде назад. Той казал на господаря си: "Господарю, зарових таланта в земята, защото зная, че си човек, който жъне, където не е сял." Господарят му отговорил: "Рабе лукави, щом знаеш, че съм човек, който жъне, където не е сял, защо не даде този талант на лихваря, да получа срещу него нещо?" След това той заповядал да вземат единия талант от този слуга и да го дадат на онзи, който спечелил пет таланта.
Следователно, ако имаш един талант, не го заравяй в земята; не казвай, че не си способен, че нищо не можеш да направиш. Кажеш ли така, ти занемаряваш себе си. Ако си музикален, изучавай музиката, да станеш добър музикант, да задоволиш първо себе си. Ако задоволиш себе си, ще задоволиш и другите. Как ще искаш от хората лавров венец, ако не можеш да свириш? Така нищо не се постига. Човек сам се спъва. Не е лошо, че искаш нещо от хората. Важно е да спазваш закона: първо ще сееш, ще дадеш нещо на земята, а после ще жънеш. Не отивай да жънеш там, където нищо не си сял. Искаш да имаш уважението и почитанието на хората. Това е Божествена идея. Бог иска да Го почитат. Това желание е право и на място. Обаче право ли е да изискваш от хората, ако не си им дал нещо? Мнозина от вас искат да вземат нещо от Братството. Питам: Какво са вложили в Братството, за да искат нещо от него? Ако това Братство е член от Всемирното Бяло Братство, какво си вложил в него? Нищо не си вложил, а искаш да вземеш нещо. Вложи нещо в Братството! – Какво ще получа? – Не мисли за това.
Само едно Братство съществува в света като общ велик организъм. Всички останали братства са произлезли от Него. Що се отнася до братствата на земята, те са много: тук едно братство, там друго братство и т.н. Хиляди години са мислили хората, докато дойдат до идеята за братството, но светът и досега не се е оправил. – Защо? – Защото интересите на тези братства са различни. Щом има много братства, въпросите винаги остават неразрешени. Щом има много истини в света, въпросите остават неразрешени. Докато има няколко истини, винаги ще казваш: Не зная кое е истина. Под Истина разбираме онова първично начало, което събужда и съживява човека. Всичко, каквото имаш, дължиш на това начало в себе си. Това, което съм аз, което чувствам в себе си, е Истина. Казваш: Аз мога да умра. – Това е предположение, не е проверено. – Мога да падна от канарата и да се убия. – Това е предположение. – Мога да се хвърля във водата и да се удавя. – И това е предположение. Не всеки, който се хвърля във водата, се дави. Жабата например се хвърля във водата, без да се удави. Тя се гмурка във водата и казва: Има смисъл да се живее; цял ден се уча. Казваш: Жаба е това! Тя кряка цял ден и не се учи. – Не, жабата пее и се учи. Тя е първият музикант. Тя пее: До, до, до; ре, ре, ре. Често се спирам пред блатата и слушам как жабите пеят. Една от тях си подава главата от водата и ми казва: Аз едва сега започвам курса по пеене. – Добре правиш. Един ден ще имаш по-големи постижения. Жабата се упражнява, без да се отчайва. Тя разбира живота. Някой човек се учи да пее и като няма големи постижения, отчайва се и се самоубива.
Време е да се освободи човек от лъжливите системи на миналото. В ума ти влезе една обезсърчителна мисъл. Не се поддавай на тази мисъл, тя е илюзорна. Пред тебе се открива велико бъдеще. Положението на човека е хиляди пъти по-добро от това на жабата. Трябва ли да се отчайваш? Ако жабата има толкова голямо постоянство да се учи да пее, ти по-долу ли ще останеш? Ако някога се обезсърчиш, иди при едно блато и слушай какво прави жабата, как пее. Тя взима известни тонове много чисто. Казваш: Нямам време да се занимавам с жабите. – Жабата е символ, който трябва да се преведе. Тя е студенокръвно животно, което показва, че е хладнокръвна. Жабата гледа на живота философски. Седи спокойно и размишлява като факир – мускул не мърда на нея. Със своето хладнокръвие тя иска да каже на човека: Няма защо да се гневиш, нито да се разгорещяваш. Остави нещата сами да дойдат до тебе. Наистина жабата седи спокойна: кацне муха на носа й, и тя веднага я лапне. След това пак заема същото положение, като че "ни лук яла, ни на лук замирисала".
И така, изучавайте постоянството от жабите. Те пеят цели четири месеца в блатата, по цели дни и нощи. Благодарете, че жабите крякат и щурците пеят. Ако те престанат, светът ще мине през големи страдания. Когато минаваш край блатата и чуваш, че жабите крякат, знай, че твоите работи ще се оправят. Ако искаш да знаеш дали работите ти ще вървят добре, дръж у дома си в едно шише с вода една жаба и следи кряка ли тя, или не. Ако кряка, ще успяваш; ако не кряка, няма да имаш успех. – Това е празна работа. – Знай, че всичко, което става в Природата, има дълбок смисъл. В известен случай жабата, щурецът могат да внесат нещо ново в душата ти. Малки същества са те, но някога могат да бъдат полезни. Вървиш и не знаеш накъде води пътят. Спри се пред жабата, тя ще ти посочи правия път. Жабата е надпис, по който можеш да четеш. Не само жабата, но и всяко живо същество може да посочи правия път на човека. От него се иска будност, да разбира нещата. Така той ще осмисли живота си и ще види, че всяко явление, всяка проява в живота има дълбок смисъл.
Като ви наблюдавам, виждам промените, които стават с лицата ви. Някога побледнявате, някога пожълтявате или позеленявате. Има причини, които обясняват тези промени. Едно индуско предание обяснява как е произлязла бялата раса. Понеже тогавашният човек не се отнасял добре с брата си, Бог го повикал да даде отчет защо се отнася лошо с него. Човекът се уплашил много и от страх побледнял, станал бял. Значи белият цвят на хората от бялата раса не е естествен, затова белите хора повече вземат, по-малко дават. В бъдеще, когато дойде шестата раса, хората ще дават повече, ще вземат по-малко. Те ще бъдат хора на светлината – светеща раса. Тогава хората ще мислят повече. Мисълта повече дава, а чувствата повече вземат. Човек трябва да мисли повече, т.е. да дава повече. И Бог е започнал първо с мисълта, с хармонията. Това изисква разумният живот.
Като ученици на окултна школа вие трябва да минете през три последователни класа: единият клас е на физическия свят; вторият клас е в астралния свят, т.е. в класа на чувствата; третият клас е в умствения свят – в света на мисълта. Някои искат да минат изведнъж и трите класа. Това е невъзможно. Не можеш да се справиш с окръжаващата среда, докато не разбереш законите на физическия свят. Не можеш да имаш правилни отношения с хората, докато не се справиш със законите на астралния свят. Не можеш да имаш права мисъл, докато не научиш законите на умствения свят, където съзнанията на всички същества са свързани едно с друго. Ако майката не се грижи за детето си, то ще остане на произвола на съдбата. Детето плаче, безпокои се да не остане гладно. И без неговия плач майката се грижи за него. Ангелите се грижат за човека, но и той като детето се безпокои да не остане гладен. Детето трябва да знае, че има кой да се грижи за него. И човекът трябва да знае, че има кой да се грижи за него. Ако Бог не мисли за човека, всичко е свършено с него. Ако мислите, че няма кой да се грижи за вас, вие поставяте живота си на фалшива основа и в един ден той ще рухне, както къща, построена на пясък.
Помнете: Всички стари досегашни системи ще рухнат. Няма да остане нито една от тях. Вие ще видите всичко това, ще бъдете свидетели. Всички църкви, всички обряди ще рухнат. Те са изиграли вече своята роля. Ще се създаде нещо ново. Не е важно как мислят хората сега, но как вие трябва да мислите. Ако си птица, ще прехвръкнеш над реката; ако си риба, ще преплаваш реката; ако си човек, ще минеш през моста. По който начин да минете, важно е разумно да я минете. Обикновено в живота хората се групират, но ако това става по закона на любовта, светът щеше да се оправи. Днес богатият не вярва на бедния и бедният не вярва на богатия. И единият е прав, и другият е прав. Богатият казва: Кой ще ми гарантира, че този слуга няма да ме обере? И бедният казва за господаря си: Кой ще ми гарантира, че господарят ще ми плаща редовно? Обаче нито богатият е лош, нито бедният. Има богати хора, които не са разбрали богатството си; има бедни хора, които не са разбрали беднотията си. Сегашните бедни и страдащи хора били някога богати, но и те не можаха да оправят света. Провидението ги постави на мястото на бедните, да опитат последствията на богатството. Ако и сегашните богаташи не разрешат правилно въпросите, един ден ще станат бедни. Никой не може да се извини: нито богатият, нито бедният. Бедният трябва да каже на богатия: Пътят, по който вървиш, води към смъртта. И богатият трябва да каже на бедния, че по който път върви, ще умре. Обаче това не е достатъчно. Те трябва да си посочат един на друг правия път. Сега и на вас казвам: Съберете се някога, да помислите върху социалните въпроси, да намерите някакво разрешаване. Вие можете да поддържате страната на бедните или на богатите, но това е заинтересованост.
Казвам: Ако се интересуваш от нещо, първо ще се интересуваш от Истината. Всеки трябва да прилага Истината. Който казва, че е беден, не говори истината; който казва, че е богат, пак не говори истината. Може ли да бъде богатството твое, щом са го събирали хиляди хора? Хиляди дървета са взели участие в придобиване на това богатство. Какво ще кажете? Свещеникът казва, че проповядвал на хората, учил ги на добър живот. И той не говори истината. Проповядвал е той, но за пари. Ученият е работил пак за пари. Докато човек не работи от любов към доброто, никога не може да стане учен. Първо ще работиш за доброто. Тогава ще те възнаградят десет пъти повече, отколкото очакваш. Говориш за братство и равенство, а около тебе лежат стотици болни, няма кой да ги наглежда. Те имат нужда от помощ. Здравият не се нуждае от братство, но болният има нужда от него. Ще кажете, че за болните има болници. В каква болница ще турите онзи болен, който страда от алчност към парата? Той иска да стане богат, да живее в охолност. Неговата болест ще се излекува, когато се разрешат социалните въпроси. Кой учен, кой социолог е разрешил тези въпроси? Всички социални въпроси са разрешими. Тяхното разрешаване се крие в устройството на човешкия организъм.
Вижте как е устроен организмът на светията, как работят всички клетки, каква служба изпълнява всяка клетка и приложете тези закони в устройството на дома, обществото и държавата. Вземам за пример светията, понеже неговият организъм е в хармония с Цялото. Не спрете ли вниманието си върху устройството на съвършения човешки организъм, вие ще минавате от един строй в друг и в края на краищата ще се натъкнете на условия, подобни на сегашните. Докато е на земята, човек постоянно търси начини как да преустрои живота си. Щом дойде смъртта, той отива в другия свят – там да разреши социалните въпроси. След време отново слиза на земята, да приложи онова, което е научил на онзи свят. Обаче, като се върне оттам, всичко забравя и започва отново да се лута. Някои помнят това, което са научили, и го прилагат в своя живот. Това е достояние само на онези, които вярват в Бог като първопричина на нещата и изпълняват волята Му. Докато вярваш само в себе си и се стремиш към първото място, ти винаги ще теглиш чергата към себе си. Срещнеш ли някой човек, отдай му заслуженото място.
Сега, като ви наблюдавам, виждам, че вие не оценявате свободата, която ви е дадена. Говорите за братство, без да разбирате законите на братството. Ако зад себе си нямаш тил, не признаваш великия разумен свят, братството като идея е загубено. Питат ме защо допускам всички хора до себе си. – Това не е ваша работа. Аз пиша едно важно писмо, а една муха кацне на носа ми. Усещам я, но не обръщам внимание. Докато напиша писмото, нищо не й казвам. Щом свърша работата си, питам мухата какво иска и й давам някакъв съвет. Сестрата се оплаква от брата, че нямал добра обхода. Братът се оплаква от сестрата. Според мене и двамата са прави, и двамата са криви. Той има един възглед за живота, тя – друг, интересите им не съвпадат. Това е в реда на нещата. Този въпрос не може лесно да се разреши, отсега нататък ще го решавате. Закон е: не искай хората да мислят, чувстват и постъпват като тебе. Всеки решава въпросите си по свой начин. Някой се оженил, не живее добре с жена си – това е социален въпрос. Казвам на мъжа: Ще търпиш. Жената се оплаква, иска от мене съвет. Казвам й: И ти ще търпиш. Ще бъдеш умна и ще изучаваш характера на мъжа си. Трябваше на времето да ме питаш какво да правиш. Сега ще търпиш и ще се учиш. Ще търсиш начин как да укротиш неговия буен характер. – Не мога да го търпя. – Напусни го тогава. – Няма кой да ме поддържа. – Ще търпиш и ще се възпитаваш.
Днес всички хора – мъже и жени, се натъкват на вътрешни противоречия. Това се дължи на вътрешната дисхармония между техните мисли и чувства. Всеки сам трябва да възстанови хармонията между своите мисли и чувства, да се справи първо със себе си. Щом човек не се е справил със себе си, и с другите не може да се справи. Двама души не се търпят. Какво трябва да се направи? Турете помежду им няколко души, които са добре разположени към тях. Понеже не са един до друг, те лесно ще се погодят. Отдалеч те ще се поглеждат с любов. Турите ли ги един до друг, няма да се спогодят. Сам по себе си никой не е лош. Всеки мисли и чувства добре, но понякога в него се събира излишна енергия, която чака момента да се изяви навън. Достатъчно е да се докосне някой до него, за да избухне. Обаче има методи, чрез които тази енергия може да се използва разумно. Ще ви дам тези методи и като ги приложите, ще имате 75 % резултат. Как ще се справите с неравно написаната буква "М"? Докато не изравните двата й върха, нищо не можете да направите. Само разумният може да се качва по високите върхове. Ако се качи глупавият, ще изкукурига като петела. Това е един сложен, но приятен въпрос.
Мнозина се оплакват от недоразумения в живота си. Според мене има нещо хубаво в недоразуменията. Чрез тях човек изучава както себе си, така и окръжаващите. Преди година един брат се сби с друг. Какво стана после? Битият започна да пише хубави стихове. Онзи, който го би, беше проводник на сили, които внесоха светлина в бития. Тоягата, която удря, не е виновна. Зад нея се крие едно разумно същество. Мъжът измъчва жена си. – Защо? – Има дълбока причина за това. Бащата измъчва детето си – и затова има дълбока причина. Не разделяйте нещата в Битието. Една причина действа навсякъде. Какво ще кажеш, ако дясната ръка стиска лявата? Ще се сърдиш ли? Друг е въпросът, ако някой отвън стиска ръката ти. Обаче, ако гледаш на всички прояви в живота като на изходящи от един център, от една причина, за нищо няма да се сърдиш.
Като ученици работете върху заложбите, които са вложени във вас. Ако се занимавате със странични въпроси, сами се спъвате. Съществен въпрос за вас е този за Любовта. Той трябва да се разреши, но не със сегашните ви чувства. Когато посети човека, Любовта хвърля в него нова светлина, вътрешен мир и дълбоко разбиране. Той се чувства възкръснал, свободен, готов да разреши всички мъчнотии в живота си. И тогава, ако си бил болен, всички болести постепенно ще изчезнат. Без Любовта човек постепенно остарява и губи силите си. Като се гледа в огледалото, той казва: Свърши се с мене! Какво беше едно време, на младини!
Настрадин Ходжа видял един голям трап и си казал: Ще се опитам да го прескоча. Засилил се и паднал в трапа. Едва се измъкнал оттам. Огледал се наоколо и като мислел, че го видели, засрамил се и казал: Какво беше на младини. Какви трапове прескачах! Като разбрал, че никой не го чува, той си казал: Каквото беше на младини, това е и на старини.
Казвам: Какъвто си бил на младини, такъв си и на старини. Умът на човека не се изменя. Всяка умствена промяна в човека се дължи на неговото вътрешно съзнание. Всеки трябва да си зададе въпроса как той разбира и разрешава противоречията си.
Т. м.
33. Лекция от Учителя, държана на 1-ви юли, 1932 г., в София – Изгрев.
1932_07_01 Даване и вземане.pdf