Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Велико Търново'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF Съдържание VIII. ПРАВИЛНОТО РАЗБИРАНЕ НА ИНДИВИДУАЛНИЯ, ОБЩЕСТВЕНИЯ И ДУХОВНИЯ ЖИВОТЪ. Говоря ви за индивидуалния, обществения и духовния животъ на човѣка, не и за политическия, защото той е външна дреха и защото, като разберете тритѣ първи вида животъ, вие ще разберете и политическия. Жена, която ражда дѣца, знае какъ да си приготви пеленитѣ, какъ да ги ушие. Азъ упо­ добявамъ политическия животъ на пелени. Вложете въ душата си слѣдната мисъль: планътъ на вашия сегашенъ животъ е прѣдвидѣнъ още прѣди 250 милиарда години, и тоя планъ вие не може да го измѣните. Той ще се измѣни самъ по себе си въ слѣдното ви слизане на земята. Всички ваши съврѣменни нещастия, несполуки и неразбирания се състоятъ въ това, че вие си правите с© нови планове за живота. Прѣстанете да правите това. Схемата на сегашния ви планъ на животъ седи въ добродѣтельта, която ще се прояви чрѣзъ вашия физически животъ — вашето тѣло. Послѣдното ще развие всички сили, всички елементи, всички възможности, които ще дадатъ форма на човѣшкия духъ, форма на неговитѣ прояви — добродѣтельта. И тъй, добродѣтельта прѣдставя земята въ нейното твърдо състояние. Въ духовния свѣтъ подъ „твърдо състояние“ се подразбира всѣкога резултатътъ, добритѣ послѣдствия. Правдата прѣдставя водата на земята: каквото е водата по отношение на твърдата почва, такова е отношението на правдата къмъ човѣшкия животъ, защото тя е, която смекчава твърдитѣ тѣла. Хора, които сѫ се озлобили, втвър­ дили сѫ се, защото нѣматъ правда, а онѣзи, които сѫ станали меки, иматъ правда. Жена или мѫжь, които иматъ правда, които иматъ права, се смекча­ ватъ. Дайте на единъ човѣкъ право, не въображаемото, а сѫщественото, което той иска, което му се пада, и той ще омекне. Сѫщото нѣщо е и съ растенията: сѫщественото за тѣхъ е водицата. Когато се озлобите единъ спрѣмо другъ и станете твърди, това тълкувамъ сь липса на влага у васъ — на правда. Отдѣ ще намѣрите тази влага — тази правда? Ще я вземете отвънъ, отъ извора, и ще я налѣете въ вашата саксия. Тази влага се налива прѣзъ ушитѣ по 1—2—3 капчици и отъ тамъ влиза въ мозъка. Като налѣятъ тази влага въ ушитѣ на жената и й кажатъ: „Слушай, отстѫпвай на мѫжа си!“ жената отива при мѫжа си и му казва: „Моля ти се, извини ме“, и съ това тя му налива прѣзъ ушитѣ отъ сѫщата влага. Мѫжътъ казва: „А, ти налѣ и менъ вода въ ушитѣ“, и й про­ щава. Най­добриятъ методъ е, да отдаваме на всѣки човѣкъ правото, което му се пада, защото, както водата е необходима за растенията, за организованитѣ сѫщества, тъй и правдата е необходима за нашитѣ умове, души и сърца. Безъ нея растежъ не може да има. Всѣки, който иска да еволюира правилно, непрѣмѣнно трѣбва да влага правда въ себе си, въ другитѣ, а тѣ — въ него. Който не върши това, той е голѣмъ прѣстѫпникъ. Схващате ли ме ясно? Когато трѣбва да кажете правдата, истината, кажете я, макаръ и земята да се обърне съ главата надолу, дори когато това ви костува и живота. НемĈ, ако се запали кѫщата на нѣкого, вие ще я оставите да гори, и нѣма да я заливате съ вода, докато не получите разрѣшение отъ господаря и да гасите? Ще заливате и безъ позволение, защото, ако не сторите това въ дадения моментъ, цѣлата кѫща ще изгори. Много пѫти се питате: „Какво ще кажатъ хората, ако кажа истината“? Каквото и да кажатъ хората, заливайте кѫщата съ котли вода, и я гасете. Принципъ, който нѣма никакво изключение, е този: поливайте, и свършена работа. Заливайте съ вода всѣка кѫща, която гори; поливай съ вода всѣко сухо цвѣте; отдавай право на всѣки обиденъ, оскърбенъ човѣкъ. Но какво ще каже свѣтътъ ? Каквото и да каже свѣтътъ, не мислете за послѣдствията, защото вие страдате отъ това, че с© искате да угаждате на хората, на свѣта. Кажете: “Отсега нататъкъ искамъ да угодя на Бога“. Та, отсега нататъкъ искамъ да поливате хората съ вода, защото всѣки отъ васъ е едно цвѣте. Въ висшия свѣтъ вие сте саксии цвѣтя, растения, а мислитѣ ви въ духовния свѣтъ сѫ рози, каранфилчета, сливи, ябълки, круши и други плодове. Въ свѣта сѫществува само едно право — Божественото, а не човѣшкото. Само съ това право ще обърнемъ свѣта, ще го тикнемъ въ посо­ ката, въ която трѣбва да върви. Нѣма никаква сила въ свѣта, която може да се противопостави на този Божественъ пѫть, на тази Божествена правда. Цѣлото пространство, цѣлото небе и всичката земя сѫ заобиколени съ хиляди и милиярди сѫщества, които идатъ съ своитѣ орѫжия, да направятъ всичко на пухъ и прахъ. Това е прѣдвидѣно. Отъ това, което виждате сега въ свѣта, нѣма да остане нито поменъ, даже и архивитѣ ще изчезнатъ. Въ бѫдеще ще останатъ само картини отъ сегашното. Отъ стария свѣтъ нѣма да остане нищо въ новия, сир. нищо старо нѣма да влѣзе въ новия свѣтъ. Като слушате това, вие ще се изплашите. Христосъ казваше на ученицитѣ си: „За да влѣзете вь Царството Божие, вие трѣбва да се родите изново“. И когато Никодимъ запита: „Може ли старъ човѣкъ да влѣзе въ утробата на майка си и да се роди изново“? Христосъ му отговори, че старъ човѣкъ не може да влѣзе въ утробата на Божествената си майка, докато не стане малко дѣте; че стариятъ човѣкъ, стариятъ свѣтъ трѣбва да си замине и че онзи, който иска да влѣзе въ Царството Божие, който иска да служи на Бога, който иска да го люби, трѣбва да стане като малко дѣте; че Царството Божие е за малкитѣ дѣца. Това е великото спасение, великото новорождение за всички. Л ю б о в ь т а е центъръ на човѣшкия духъ, изворъ на живота. Да любимъ, значи да сме намѣрили онзи изворъ, който постоянно извира отъ насъ. Коя бѣше онази жена при извора? Самарянката. Христосъ й каза: „Азъ ще ти дамъ жива вода“, новъ животъ, който ще извира, чийто изворъ изтича само отъ любовьта. Слѣдователно, ние трѣбва да възприемемъ любовьта, или да отпу­ шимъ старитѣ извори, които сме запушили, иначе ще умремъ отъ жажда. Трѣбва да прѣвърнемъ старитѣ извори въ нови, сир., отъ душитѣ ни трѣбва да извиратъ извори на любовьта. Любовьта е свѣтъ, безъ който Духътъ не може да живѣе. Ако ме питате, що е любовь, азъ я опрѣдѣлямъ така: любовьта е свѣтъ, дѣто живѣе Божествениятъ Духъ. Най­великиятъ, най­възвишениятъ свѣтъ, който знаятъ старитѣ мѫдреци и Христосъ, е любовьта. И когато каз­ ватъ, че Богъ е любовь, подразбирамъ сѫщината, отъ която произлиза всичко. Отъ извора на любовьта милиони години ще произлизатъ всички свѣтове. Друга добродѣтель е м ѫ д р о с т ь т а . Мѫдростьта означава свѣта на вѣчнитѣ Божествени форми, изтъкани отъ любовьта. Когато говоря за любо­ вьта, подразбирамъ любовь, която означава сѫщината, сиреч, самия животъ. Нѣкои наричатъ любовьта душа или духъ, но и въ единия, и въ другия случай тя е сѫщината на човѣшкия животъ. Въ това разграничение мѫдростьта прѣд­ ставя формитѣ на хармонията, на музиката и на поезията въ свѣта. Музиката принадлежи на мѫдростьта, и всичко, което човѣшкото ухо и човѣшкиятъ езикъ могатъ да схванатъ, то е нейно. Поезията е дъщерята, а музиката — синътъ. Затова мѫжкиятъ полъ е по­грубъ отъ женския — момчетата по­груби отъ момичетата. Музиката не е тъй нѣжна, не е тъй деликатна, както поези­ ята; никой инструментъ не е тъй нѣженъ, както поезията: с© прави извѣстни дрезгавини. И тъй, мѫдростьта е свѣтъ, въ който се криятъ отъ незапомнени врѣмена всички нѣща, които Богъ е създалъ, всички нѣща, които възвишенитѣ духове сѫ създали, и всички нѣща, които ние сме създали на земята; затова този свѣтъ е достояние на насъ. И тъй, мѫдростьта съставлява атмосферата, въ която живѣе човѣшкиятъ духъ. Азъ ви говоря върху практическата страна на въпроса, върху психологията на този въпросъ, а не върху анатомията, нито върху физиологията на менталното поле. Друга добродѣтель е и с т и н а т а . Тя съставя свѣтлината и топлината на човѣшката душа, и затова я наричатъ свѣтъ на душата. Само въ свѣта на исти­ ната може да се намѣри цѣната на всички нѣща. Тамъ се оцѣнява, тамъ се сформирува човѣшката карма. Въ този свѣтъ се намиратъ вѣзнитѣ, чрѣзъ които се опрѣдѣля, какъвъ ще е бѫдещиятъ човѣшки животъ, какво направление и какви сили да му се дадатъ и т. н. Отъ тамъ се черпятъ всички възможности. Когато казвамъ, че трѣбва да сте добродѣтелни, схващате ли какви трѣбва да бѫдатъ вашитѣ съотношения? Трѣбва да имате почва, на която да стѫпите. Когато казвамъ, че трѣбва да сте справедливи, значи трѣбва да имате влага, която е носителка на живота. Когато казвамъ, че трѣбва да сте умни, интели­ гентни, мѫдри, значи трѣбва да имате атмосфера, която да прѣнася сѣмената отъ едно мѣсто на друго, и да се поливатъ тѣзи сѣменца, докато израснатъ. Когато говоря за Божествената любовь, подразбирамъ всички възможности, които сѫ скрити въ всѣко живо зрънце, всички сили, които сѫ скрити въ всѣко живо сѣменце, и съ тѣзи възможности и сили да използувате елементитѣ на външния свѣтъ, за изграждане на новия животъ. Когато любовьта дойде на земята, тя дава възможность на всѣко сѣме, на всѣко живо зрънце да расте и да се развива. Понеже истината е свѣтлина и топлина, тя е тѣсно свързана съ любовьта и дава възможность на любовьта да развива скрититѣ сили отвѫтрѣ навънъ. Мѫдростьта оформява тѣзи скрити сили и ги туря въ редъ и поре­ дъкъ. Приложете тѣзи думи въ себе си, доколкото ги схващате. Писанието казва: „Двоеумниятъ човѣкъ е непостояненъ въ всичкитѣ си пѫтища“. З а щ о ? Защото нѣма почва. Всѣки трѣбва да има основа, върху която да гради, почва сѫ добродѣтелитѣ. Христосъ казва, че човѣкъ, който нѣма добродѣтели, при­ лича на онзи, който сьградилъ кѫщата си на пѣсъчлива почва, сир. почва безъ добродѣтели. А човѣкъ, който има добродѣтели, прилича на онзи, който построилъ кѫщата си на канара; здравата почва е мѫдрость. Ако не сте добродѣтелни, животътъ ви ще се събори заедно съ зданието и ще ви затисне отдолу. Методи за приложение. Вие се колебаете въ нѣщо, не знаете кой пѫть въ живота да хванете, не знаете кое учение е право, за да го възприемете: дали православното или евен­ гелското, дали учението на Библията или науката, изобщо въ борба сте. При такива случаи кажете на ума си: “азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ,” и свийте юмрука си. Ако у васъ се роди нѣкакво противорѣчие, то е споръ, който става между интелигентнитѣ духове вѫтрѣ въ васъ; свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ“. Поуспокоите се малко, дохажда изново борбата — този споръ; пакъ свийте юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда добродѣтеленъ“. При всѣко казване на тѣзи думи — единъ, два, три или повече дни, мѣсеци или години — у васъ ще се прояви една Божествена свѣтлина, умътъ ви ще започне да се разсвѣтлява. Това значи да бѫдете добродѣтелни въ Бога. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ“, подразбира се: азъ съмъ добродѣтельта, пѫтьтъ, по който може да ходишъ въ безопасность. Стекатъ се условията въ живота ви така, че, като започнете нѣкаква работа, не ви върви; започнете друга. Дѣцата ви умиратъ, кѫщата ви се събаря, приятелитѣ ви гонятъ, и вие се слисате, не знаете какво да правите; стис­ нете юмрука си и кажете: „азъ искамъ да бѫда справедливъ“. Продължавайте така мѣсецъ, два или година, и ще забѣлѣжите, какъ тѣзи нѣща започватъ да отстѫпватъ. Когато свиете юмрука си, всички мѫчнотии се побѣждавать, и то много лесно. Вие сте стари философи, съмнѣвате се и си казвате: „не знамъ дали, като свия юмрука си, ще успѣя“. Щомъ търсите правдата, ще успѣете. Мислете, че всички нещастия ви сполетяватъ, защото не сте справедливи. Трѣбва да намѣрите влага, да я поставите на мѣстото, и всичко ще се поправи. Отсега нататъкъ искамъ да казвате: „ние искаме да носимъ Божествената пра­ вда въ себе си, затова на всѣко растение, на всѣки човѣкъ ще я дадемъ“. Тогава всичко ще бѫде изобилно, всички ще се задоволятъ и ще започнатъ да рас­татъ. Когато срѣщнете нѣкой човѣкъ да ви се оплаква, стиснете рѫката си и кажете: „ние ще ви дадем Божествената правда“, и си отминете по пѫтя. Попитайте го, вѣрва ли въ т о в а ? Ако не вѣрва, нѣма да успѣе въ нищо, но, ако вѣрва, ще му се даде всичко. Той трѣбва самъ да отвори устата си, за да му се налѣе вода; ако зѫбитѣ му сѫ стиснати, отъ дѣ ще му се налѣе вода? Това е алегорично. Рѫката, юмрукътъ, които свивате, показва, че вие хващате Господа, който е въ васъ, и правдата, която е вънъ, а това значи, че ще дадете нѣкому правда. Какъ може да дамъ нѣкому правда? Срѣщна нѣкой, който ми се оплаква, че му откраднали хиляда лева, азъ извадя, та му дамъ толкова пари; съ това не възстанозявамъ ли Божията правда? Имате ли правда, всѣкога можете да възстановите Божията правда. Обрали нѣкой боленъ човѣкъ, и дохаждатъ да ме питатъ да го лѣкуватъ ли? Ако имате пари въ кесията си, лѣкувайте го, ако нѣмате пари, не може. Този методъ е за васъ, които искате да бѫдете ученици, а не за свѣта. Направете тѣзи опити, та идната година, като се срѣщнемъ, ще видя какъвъ е резултатътъ отъ това свиване на юмрука, дали сте го свивали по всички правила. Отварянето на рѫката показва, че сме свършили работата, която ни е прѣдстояла, а свиването, че вършимъ работа. Когато дигнемъ нагорѣ рѫцѣтѣ си и се помолимъ, това означава: „Господи, свършихме вече работата си, дай ни друга работа“. Другъ методъ: смущава ви нѣкой въпросъ, не можете да го разрѣшите — кажете въ себе си: „азъ искамъ да бѫда мѫдъръ“. Мислете върху тази дума, свивайте юмрука си и повтаряйте я често. Съ честото повтаряне на тази дума вие ще създадете въ себе си условия, за да се събудятъ въ васъ извѣстни спящи чувства. Вие не знаете каква сила има всѣка произнесена дума. Прѣзъ тази година азъ ще ви свържа съ всички магнетични сили. Ако прѣзъ годината изговаряме всички думи, които ви казвамъ, вие ще имате отлични резулгати. Свържете ли се прѣзъ другата година, вие, и да искате да направите нѣщо, нѣма да успѣете. Често ме питате: ,,какво да правимъ?“. Свивайте юмрука си и пожелавайте да бѫдете мѫдри. По сѫщия начинъ казвайте: „Господи, азъ искамъ да любя“. Нѣкои каз­ ватъ: „Господи, изпълни душата ми съ любовь“. Любовьта не иде отвънъ. Свийте юмрука си и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да любя“. Като свивамъ юмрука си, то значи, че азъ искамъ да влѣя въ васъ любовьта, та да разберете какво значи тя. Тази година ще свия юмрука си срѣщу всинца ви и по този начинъ ще влѣя въ душитѣ ви това, което никога не сте имали. Това сѫ принципи, върху които нѣма нужда да правите никакви разисквания, никакви философствува­ ния. Приложете ги по който и да е начинъ. Ще ви дамъ нѣкои методи, които да прилагате, когато нѣмате успѣхь въ работата си, или по­право за уякчаване на всичко казано досега. За уякчаване на до б р о д ѣ т е л ъ т а всѣки отъ васъ прѣзъ тази година ще посади по 10 сѣмки отъ сливи, 10 сѣмки отъ ябълки, 10 сѣмки отъ череши и 10 сѣмки отъ круши; ще ги наторите добрѣ и ще ги наглеждате. Ако имате своя градина, ще ги посадите въ нея, ако нѣмате своя, то въ градината на нѣкои ваши познати; но, ако и тамъ не може, то нѣкѫдѣ въ гората. Ако искате, може да ги посадите въ нѣкое сандъче или саксия. По този начинъ ще проучите условията за посаждане и отглеждане на плодни дървета. Ако не може да посадите нѣколко дръвчета, какъ бихте могли да посадите вашитѣ мисли? Божествениятъ законъ изисква да сте точни въ най­малкитѣ нѣща, затова, ако сте колебливи въ изпълнението имъ, нищо нѣма да излѣзе. И всѣко нѣщо искамъ да вършите доброволно. За уякчаване на с п р а в е д л и в о с т ь т а ще прилагате слѣдния методъ: прѣзъ годината ще полѣете вода на 40 плодни дървета, било въ вашата гра­ дина, било въ градината на ваши познати, приятели или въ нѣкое лозе, или кѫдѣто и да е другадѣ. При поливане на дърветата ще свивате юмрука си и ще казвате: ,,азъ искамъ да бѫда справедливъ“. То значи: както азъ полизамъ дръвчетата, така и Господь ще полива слѣдъ мене. Съ това вие поставяте една солидна основа на вашия животъ, и искамъ да ви науча да служите първо на растенията, а послѣ на хората, защото растенията ще ви оцѣнятъ. Човѣкъ, който е готовъ да полива вода на нѣколко дръвчета, който е готовъ да изми­ нава за тѣхъ по нѣколко километра пѫть, той ще е готовъ и на много хора вода да поднесе. Човѣкъ, който не е готовь да полѣе на една череша, той не ще донесе никому другиму вода. Вѣрниятъ въ малкото е вѣренъ и въ многото. Единъ турчинъ въ Русе, по занятие шивачъ, всѣки день до обѣдъ си шиялъ, а слѣдъ обѣдъ лѣтно врѣме вземалъ двѣ голѣми стомни, напълвалъ ги съ прѣсна студена вода и тръгвалъ отъ дюкянъ на дюкянъ да черпи хората съ студена вода. Всички го знаяли за много добъръ, но си казвали, че е малко халосанъ; въ сѫщность той се готвилъ за работа въ живота, а въ бѫдеще обѣщава да бѫде единъ добъръ ученикъ. Който поднесе една чаша вода на нѣкой жаденъ, ще получи голѣми блага на онзи свѣтъ. Като почерпите нѣкого, кажете: „азъ искамъ да бѫда справедливъ“. Като се черпите единъ другъ съ вода, ще придо­ биете учтивость, готовность да си услужвате. Като ходите на екскурзия, носете по­голѣми манерки, за да черпите повече хора. Като прилагате и изпълнявате това правило, въ година врѣме ще бѫдете неузнаваеми. А днесъ, като седнете на трапезата, и ви помолятъ да донесете нѣкому малко вода, вие негодувате, че ви безпокоятъ. Вие трѣбва да сте толкова внимателни, че да прѣдугаж дате, кому се пие вода, и да услужвате съ готовность. Методъ за уякчаване на и с т и н а т а : прѣзъ цѣлата година да намѣрите най­малко 40 сѫщества онеправдани въ нѣщо или находящи се въ нѣкое нещастие и да ги успокоите въ името на истината. Например нѣкое дѣте е хванало пеперудка или насѣкомо и го измѫчва; спрете се и постарайте се да убѣдите дѣтето, да не разваля крилцата на пеперудката или да не измѫчва насѣкомото. Влѣзете въ нѣкоя кѫща, дѣто мѫжътъ или жената сѫ онеправ­ дани, намиратъ се въ безизходно положение, никой не разбира тѣзи огорчени души; спрете се прѣдъ тѣхъ и кажете: ,,Господи, азъ искамъ да бѫда истино­ любивъ, сир. да влѣя истината въ тѣзи души”, „Господи, великото благо на живота, тъй си казвалъ въ миналото, тъй казвашъ и сега — Азъ съмъ исти­ ната“; „ние искаме да работимъ и да внесемъ истината въ нашитѣ души и въ душитѣ на нашитѣ ближни“. Ако постѫпвате така, като ви срѣщна слѣдъ една година, нѣма да ви позная. (Бесѣда, държана на 23. августъ 1919 г., сѫбота, вь 10 ч. и 30 м. прѣди пладне).
  2. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание VII. МЕТОДИ ЗА ЛѢКУВАНЕ И ОТГОВОРИ НА ЗАПИТВАНИЯ ПО ТѢХЪ. Вие искате да се лѣкувате, затова ще ви дамъ нѣкои методи. Нѣкой отъ васъ е боленъ отъ неврастения или е духомъ неразположенъ; нека направи една малка разходка до близката градина или гора, да се обърне къмъ изтокъ и да подпре гърба си на нѣкое дебело дърво, било то брѣстъ, дѫбъ или боръ, като тури дѣсната си рѫка отпрѣдъ на гърдитѣ, а лѣвата отзадъ на гърба; въ едно малко съзерцание да започне да мисли за влиянието на дървото, и нѣма да се минатъ 5, 10, 15 минути или най­много единъ часъ, и неговото настроение ще се измѣни, той ще почерпи извѣстна сила — ще стане обмѣна между неговия магнетизъмъ и магнетизма на дървото и ще почув­ ствува извѣстно подобрение. Да иде при това дърво единъ, два или три пѫти, и то ще го излекува. Това е природенъ начинъ на лѣкуване. Въ старо врѣме хората така се лѣкуваха. Нѣкой старецъ си вземе тояжката и отива при нѣкое дърво, подпре гърба си на него, а които го гледатъ, си казватъ: „Този старецъ защо ли подпира това дърво?“. Старецътъ не подпира дървото, а дървото него подпира. Старецътъ казва на дървото: „Днесъ хората сѫ много егоисти — нищо не даватъ, ти можешъ ли ми дĈ малко отъ своята енергия, за да се освѣжа?“. Втори начинъ за лѣкуване: пакъ, ако сте неразположени, страдате отъ неврас­ тения, лѣтно врѣме, когато житото започне да зрѣе, идете въ нѣкое село, поискайте позволение отъ селянитѣ да обиколите нѣколко пѫти нивитѣ, да минете прѣзъ житата; като изходите 1—2 километра, съсрѣдоточете мисъльта си въ живота на житото, слѣдъ единъ часъ ще почувствувате голѣмо облек­ чение. Ако всѣки день можете да правите такива разходки, още по­ добрѣ ще бѫде: то ще ви държи топло съ мѣсеци. Друго правило: когато излизате на разходка или екскурзия, избирайте за пиене води, които иматъ южно изложение, защото изворитѣ на води, поставени въ такова положение, сѫ пълни съ творческа енергия — сѫ здраво­ словни. Никога не пийте вода, изложена на сѣверъ, защото енергията имъ е положителна. Често, като ви пече слънцето, вие казвате, че това ви смущава. Знаете ли защо не обичате да излагате лицето си на слънцето? Защото лицето ви отблъсва слънчевата енергия, вслѣдствие на което това ви причинява извѣстна неприятность. Космитѣ винаги поглъщатъ слънчевата енергия, а тя трѣбва да се поглъща, за да бѫдете винаги здрави. — Иматъ ли значение дрехитѣ, съ които сме облѣчени — бѣли или черни? — Иматъ. Дрехитѣ, които носимъ, оказватъ голѣмо влияние върху насъ. Бѣлиятъ цвѣтъ е негативенъ, той върши повече съзидателна работа. Ще ви дамъ другъ начинъ за саморазвитие, защото вие още не знаете външнитѣ признаци, по които да познавате недостатъцитѣ си. Извѣстни органи у хората сѫ недоразвити, което се дължи на липса на храна. Да допус­ немъ, че има между васъ нѣкой, които сѫ по­груби; главата на такива хора надъ ушитѣ е широка; като се пипнатъ отъ страни по главата, ще забѣлѣжатъ голѣми издадини. Ако главата отпрѣдъ е сплескана, това показва, че е раз­ вито милосърдието. Ако е издадена отзадъ, при ушитѣ, такъвъ човѣкъ е грубъ, жестокъ, въ него има грамадна енергия, която търси мѣсто да се прояви. Тази енергия се набира именно въ тѣзи области на главата, и най­малкото побут­ ване, раздразване на това мѣсто прѣдизвиква електрически искри, и такъвъ човѣкъ скоро избухва и казва: „Господине! Ти ме удари и ми причини голѣма врѣда“. Не, причината за това е токътъ, който се проявява вслѣдствие на докос­ ване до бутона на жицата. Ако вие сте чувствителенъ субектъ, ще се спрете, ще поразгледате човѣка — не бива да се доближавате много до него — и ще се вслушате въ гласа, който ви говори, че тамъ, при ушитѣ му, има събрана енер­ гия, която чака моментъ веднага да избухне, да изкочи навънъ. Всичката енер­ гия на коня е събрана около задницата му, затова, като се доближите до него и го побутнете тамъ, веднага рита. Когато коньтъ рита, той не върши това съ зла умисъль, но казва: „Като искашъ енергия, азъ ще ти дамъ, защото я имамъ въ излишъкъ“. Само че той не знае какъ да ви прѣдаде тази енергия, а вие не знаете какъ да я приемете, затова става стълкновение. Азъ прѣпорѫчвамъ на индивиди, главата на които при ушитѣ е развита, да дружатъ съ такива, на които главата на това мѣсто е сплесната; такива хора ще се обичатъ. Човѣкъ, у когото на това мѣсто главата е сплесната, не може да бѫде толкова жес­ токъ къмъ другитѣ, и има начини за поглъщане на неговата излишна енергия. Тогава хора, у които липсватъ или не сѫ развити тѣзи органи, не знаятъ да ритатъ, и тѣ трѣбвa да дружатъ съ хора, които могатъ да ритатъ, за да ста­ натъ по­активни. Всѣки трѣбва да знае по­малко да рита; онзи, който не знае никакъ да рита, трѣбва да се научи да рита. Подъ думата ,,ритане“ азъ разби­ рамъ работа — който не знае да рита, не знае да работи. Като турите на работа мотиката, лопатата, това не е ли ритане, не е ли задницата на коня? Нѣкои казватъ: „Азъ не ритамъ“; но азъ всѣки день ги виждамъ какъ ритатъ, и то не само напрѣдъ, но и назадъ. Вземете камъкъ и го хвърлите — това е ритане. Ритането не е лошо, но трѣбва да знаете какъ да ритате — какъ да прѣдадете ползотворно енергията, която имате. Злото въ свѣта седи именно въ това, че енергията се прѣдава на неподходящи мѣста, и съ това се причинява врѣда. Та, когато главата ви е сплесната, не дружете съ хора, които иматъ сѫщитѣ слабости, а дружете съ такива, които иматъ развито голѣмо милосърдие и щедрость. Ако срѣщнете нѣкой много щедъръ човѣкъ, не го съвѣтвайте да не дава, а вземете малко енергия отъ неговата, за да се развие и вашето сърце, защото, щомъ го учите да не дава, това показва, че вашата глава е сплесната. Нѣкои мислятъ, че всички сѫ религиозни; не сѫ всички между васъ еднакво религиозни: ако всички бѣхте такива, щѣхте въ единъ моментъ — само като духнете — да оправите България. Когато нѣкои казватъ: „Въ името на Господа Исуса Христа“, това означава да възлюбишъ Господа съ всичката си душа, съ цѣлия си умъ, съ цѣлото си сърце и съ всичката си сила, защото, като обичате всички хора, Господь ще ги промѣни веднага. Послѣ, не мислете, че, когато единъ човѣкъ се много моли, дига рѫщѣтѣ си нагорѣ, е много религи­ озенъ; не, той е формално религиозенъ. Въ истински религиозния човѣкъ има учтивость, скромность и страхопочитание, обаче не като страхопочитанието на нѣкой слуга, който стои прѣдъ господаря си съ скръстени рѫцѣ, трепери, страхува се отъ него, но замине ли господарьтъ му, всѣкакъвъ страхъ изчезва, и той хвърля по неговъ адресъ най­недостойни думи — хули, псувни и пр. Не такава религия. У истински религиозния човѣкъ страхопочитанието, напро­ тивъ, се усилва слѣдъ отминаване на господаря му. Нѣмате ли такова разпо­ ложение, не сте религиозни хора. Религиозното чувство има три функции: почитание къмъ стари, почитание къмъ баща и майка, и любовь къмъ Бога. Това значи: да обичашъ и почиташъ мѣстото, въ което си роденъ, да обичашъ и почиташъ баща си и майка си, и да любишъ Бога. Всичко това изтича отъ една сила, отъ единъ и сѫщъ центъръ, който действува вѫтрѣ. Ако искате да развивате милосърдието си, проектирайте ума си въ онзи центъръ на главата, който е 2 см надъ челото; тогава ще стане приливъ на кръвьта къмъ това мѣсто, и тя ще започне да подхранва съотвѣтнитѣ клѣтки, а щомъ започнатъ да се развиватъ тѣзи клѣтки, тѣ ще прѣдизвикатъ и възпри­ ематъ вибрациитѣ на невидимия свѣтъ, и вие ще започнете да ставате мило­ сърдни по интуиция. Искате да станете музикални, да разбирате музиката, проектирайте ума си къмъ двѣтѣ страни на този рѫбъ, надъ краищата на вѣждитѣ. Като продъл­ жавате около година тѣзи опити, ще обикнете музиката, и ще се зароди въ васъ желание да пѣете. Нѣкои мислятъ, че музиката е отвънъ. Не, тя е вѫтрѣ. Господь казва: „Азъ съмъ посадилъ сѣменцата, ти ще ги поливашъ, и музиката ще дойде“. Нѣкои се оплаквазтъ отъ слаба вѣра. У които вѣрата е силно развита, това мѣсто, което е надъ областьта на музиката, е подигнато. Когато и тѣзи центрове сѫ силно развити, главата е широка. Тъй че, когато мислите, че вѣрата ви е слаба, постоянно проектирайте ума си нагорѣ къмъ посочения центъръ, почнете да го поливате и обработвате, и постепенно ще се създаде онова разположение къмъ вѣрата, което е скрито въ васъ. На вѣрата се дължи ясновидството, интуицията и други способности, около 12. Единствено безко­ ристно чувство е вѣрата. Тя нѣма никакво практическо приложение на земята. Вѣрвате, че нѣкой човѣкъ е добъръ; може да не е такъвъ, обаче, знаете, че, ако вѣрвате въ това, този човѣкъ въ бѫдеще ще бѫде добъръ. Който има вѣра, той развива кесията си, той е безкористенъ, щедъръ, а това му донася богатство, а онзи, който нѣма вѣра, завива кесията си. Въ ущърбъ на вѣрата се развива друго чувство, което поглъща енергията, и слиза между астралния, етерния и физическия свѣтове. Споредъ съврѣменнитѣ окултни науки, трѣбва да знаемъ дѣ на главата ни се намира астралниятъ свѣтъ. Най­горѣ на главата е раятъ, причинниятъ свѣтъ, къмъ срѣдата на главата отпрѣдъ — менталниятъ свѣтъ, а долу, отзадъ на главата — низшата область, астралниятъ свѣтъ. Ще проек­ тирате постоянно ума си нагорѣ. Христосъ казва: „Ако имахте вѣра колкото едно синапово зърно, планини щѣхте да помѣствате“. Защо сравнява вѣрата съ синаповото зърно? — Защото само онази вѣра лѣкува, която прави пришки, като синаповото зърно. Когато давате нѣкому, правите пришки на себе си, на кесията си, навсѣкѫдѣ. Кесията ви е вѫтрѣ въ васъ, затова я извадете вънъ. Като казва Христосъ да имате вѣра като синаповото зърно, то значи тази вѣра да стане активна, да има ефектъ, да изважда всичко навънъ. Когато искаме да имаме това­онова, то не се дължи на вѣрата. Понеже вѣрата принадлежи на активния свѣтъ, тя е Божествено чувство, и затова тя не може да бѫде никога пасивна. Когато не е развита, тя е пасивна. Плодоветѣ на вѣрата зрѣятъ горѣ, въ причинния свѣтъ, и тя винаги казва: ,,Богъ е добъръ за насъ“. Плодоветѣ на вѣрата не зрѣятъ нито въ менталното поле, нито въ астралното, а само въ при­ чинния свѣтъ. А кои сѫ плодоветѣ Ă? Безко­ ристието. Безкористни ли сте, имате вече единъ малъкъ плодъ въ причинния свѣтъ. — Желанието да станемъ духовни безкористно ли е? — Вие имате желание да станете духовни хора, за да се проявите; обаче, за да станете духовни, първо, трѣбва да развиете духовното си чувство, сир. любовь къмъ Бога, почитание къмъ ближнитѣ си, и послѣ безкористна вѣра. У духовния човѣкъ трѣбва да има любовь къмъ Бога и къмъ всички сѫщества, били тѣ най­малкитѣ, а сѫщо да има развити милосърдие, вѣра, надежда и сьвѣсть, центроветѣ на които сѫ въ причинния свѣтъ. Хора, у които тѣзи цен­ трове не сѫ развити, нѣматъ понятие за право, за съвѣсть. Човѣкъ, у когото органитѣ на съвѣстьта нѣматъ коренитѣ си въ причинния свѣтъ, е човѣкъ без­ плоденъ, човѣкъ безсъвѣстенъ. Отъ това гледище ние разглеждаме нѣщата малко по­другояче. Както се развива тази философия въ теософията, тя прѣдставя езотеричната, вѫтрѣшната страна на това учение, и не е за вашитѣ умове. Даже и писателитѣ, които пишатъ теософски книги, не разбиратъ както трѣбва теософията, и нѣматъ методи на приложение. За да се пишатъ такива книги, се изисква голѣма напрѣдналость — умътъ и сърцето да бѫдатъ тъй развити, че да схващатъ нѣщата и отъ най­малко загатване. Физическиятъ свѣтъ съставя почвата на живота, астралниятъ — водата на Божествения свѣтъ, а менталниятъ — атмосферата, въздуха на този Божест­ венъ свѣтъ. Причинниятъ свѣтъ се прѣдставя отъ свѣтлината и топлината, които пъкъ сѫ причина на цѣлата растителность на земята; астралниятъ свѣтъ съставя моретата и океанитѣ, а етерното тѣло — малкитѣ и голѣмитѣ рѣки, които сѫ проектирани въ физическия свѣтъ. Етерниятъ свѣтъ е, който свързва астралния съ физическия свѣтъ. Етерното тѫло е така свързано съ физиче­ ското, че прѣзъ неговитѣ канали се прѣдава енергията и се оплодотворява земята. Това не е само едно философско учение, а дѣйствително обяснение на въпроса. — Какъ ще се съсрѣдоточимъ — какъ ще изолираме извѣстенъ центъръ, за да проектираме мисъльта си къмъ други центъръ? — Когато ви казвамъ да проектирате мисъльта си, то значи да се съсрѣдоточите. Затова, първо ще се помолите на Господа, да ви помогне какъ да проектирате мисъльта си. Като мислите постоянно върху единь органъ, ще започнете да чувствувате нѣкаква промѣна — едно силно чувство на вѣра, и тамъ, дѣто почувствувате напрежението, тамъ е мѣстото на този органъ. Когато нѣкой ви обиди силно, вие почувствувате едно напрежение, стѣгане отзадъ къмъ върха на главата. Така ще развивате и милосърдието, музикалното чувство, вѣрата, рели­ гиозното чувство, което е въ срѣдата на главата, но за това трѣбва да работите дълго врѣме. Въ всѣки животъ ние прѣсъздаваме органитѣ си, но главното — постоянно работимъ надъ тѣхъ. Тѣ не се разрушаватъ, нищо не се разрушава. Вѣрата не се разрушава, а се носи и се постоянно развива. — Може ли да обърнемъ внимание на всички центрове? — Ако въ единъ животъ успѣете да развиете 2—3 органа, вѣрата, съвѣстьта — много сте извършили. То е много дълга школа. Като постоянно проекти­ рате ума си къмъ единъ отъ тѣзи центрове, ще може да развиете органитѣ си. Вие не може да развиете органитѣ на горната часть на главата си, защото мисъльта ви е проектирана къмъ долната часть на главата, дѣто нахлува всич­ ката кръвь, храни тѣзи клѣтки, а до горнитѣ не достига, вслѣдствие на което тѣзи органи закъсняватъ. Човѣкъ, у когото едни чувства сѫ развити за смѣтка на другитѣ, трѣбва да дружи съ такива хора, отъ които може да се допълни. Ако търсите религиозни хора, търсете ги изъ свѣта, а не въ църквитѣ. Като ги намѣрите, пазете ги като зѣницата на окото си: тѣ ще ви прѣдадатъ енергията си, и вие ще почувствувате това, което трѣбва да почувствувате. Като говоря върху тѣзи нѣща, като посочвамъ на нѣкои отъ васъ, кои органи сѫ развити и кои не, не казвайте: „А, знаемъ го ние него — той нѣма развити тѣзи или онѣзи чувства“. Другъ пъкъ ще каже за васъ сѫщото. Никога не трѣбва да тър­ сите у хората недоразвититѣ нѣща, защото съ това вие вървите по обратенъ пѫть, прѣчите на себе си. Господь знае у кого какво има, затова не се поди­ гравайте съ вашитѣ души. Като среѣщнете брата си, кажете му истината: — „Братко имашъ едно петно около 1 см., едва се забѣлѣзва, дай да го изтрия“; не казвайте, че петното е много голѣмо и много тъмно; констатирайте нѣщата тъй, както си сѫ, винаги говорете истината, ни повече, ни по­малко. Ако има сламка въ окото, сламка кажете, не я правете греда. Трѣбва у васъ да се разви­ ятъ благородни отношения и почитание къмъ хората, които да ви потикватъ къмъ благородното и възвишеното въ свѣта. Мислете за хората, че сѫ добри, и тѣ ще бѫдатъ добри. Дяволътъ, кога ви срѣщне, казва: „Ти си такъвъ, онакъвъ, нѣмашъ вѣра, нѣмашъ милосърдие и т. н.“, а всичко това ви се отразява злѣ. Господь не мисли тъй за васъ. — Религиозното чувство безъ вѣра какво може да ползува? — Какво съот­ ношение има ? — Голѣмо. Между религиозното чувство и вѣрата има съотношение, съот­ ношение има и между всички причинни чувства. Причиннитѣ чувства когато слизатъ въ умствения свѣтъ, възприематъ извѣстни форми. Всѣка сила се обу­ славя отъ извѣстна форма, а пъкъ всѣка форма въ своитѣ дѣйствия се обуславя отъ вѫтрѣшната сила, вложена въ нея. Астралниятъ свѫтъ дава горивото, съ което ще се оформи всѣка сила, етерниятъ свѣтъ дава пѫтя, а физическиятъ показва мѣстото въ свѣта, дѣто трѣбва да падне силата и какъвъ резултатъ ще трѣбва да произведе; тъй че, физическиятъ свѣтъ е почва само на резул­ тата. Човѣкъ трѣбва силно да развие не само религиозното си чувство, но и вѣрата, надеждата, съвѣстьта, разума и милосърдието. Туй, което ние нари­ чаме разумъ, то съставя само една область. Подъ „причиненъ свѣтъ“ подразби­ рамъ сѫщностьта на нѣщата. Когато говоримъ за разума, и той е връзка между причинния свѣтъ и висшия менталенъ свѣтъ, той опрѣдѣля съотношенията на причинитѣ, които влизатъ въ менталното поле. Когато искате да разви­ ете извѣстни органи, не трѣбва да се заемете едноврѣменно съ всички, но послѣдователно, единъ слѣдъ другъ. Когато почувствувате любовь къмъ Бога, ще развивате това чувство. Щомъ проектирате ума си въ духовния свѣтъ, и искате тамъ да живѣете, ще развивате вѣрата. Искате ли да стигнете ангелитѣ, започнете да развивате въображението си. Въображението може да се развива само съ силата на вѣрата. — Може ли да се ползуваме отъ книгата .Мислителната сила“? — Можете. Само че тия книги не сѫ ясно изложени. — Бива ли, позволено ли е да се кѫсатъ цвѣтя, когато цъвтятъ? — Позволено е по нѣкой пѫть да се кѫсатъ. — Когато то не се дава? — Не бива да го кѫсате. — Като се кѫса цвѣтъ, не се ли кѫса животъ? — Не. — Моля, дайте една кратка дефиниция за разума. — За втора бесѣда. Ако имате екзема, ако ви падатъ коситѣ, ако имате ревматизъмъ въ ставитѣ си или пъкъ нѣкакви подутини въ корема си, ако сте богатъ, направете си нѣкаква веранда, тераса, изложена къмъ слънцето и оградена съ стъкла, хвърлете ризата си до пояса, легнете на единъ креватъ съ главата на сѣверъ, а краката на югъ, изложете гърдитѣ си на слънцето, като пазите главата си отъ него и стойте така ½ ч., послѣ ½ ч. гърба, ½ ч. пакъ гърдите, ½ ч. гърба си и т. н., докато се изпотите. Ако направите 20—30—40 такива бани, всичко ще ви мине — и екзема, и ревматизъмъ ще изчезне. Като се подобри веднъжъ сто­ машната ви система, храносмилането ще почне да става правилно и кръвьта ви ще започне да функционира правилно. — Ако сѫ болни рѫцѣтѣ, краката? — Може да излагате на слънце цѣлото си тѣло. — Прѣзъ кой часъ на деня? — Сутринь отъ 8—10 ч. Ако тѣзи бани произведатъ ефектъ върху гръб­ начния стълбъ, мозъка, дробоветѣ ви, вие ще почувствувате ефекта и върху цѣлото си тѣло. Всичко зависи отъ мозъка: той е като батерия; щомъ тази батерия започне да възприема, щомъ пълненето Ă съ слънчева енергия става правилно, тя послѣ я разпраща къмъ всичкитѣ удове на тѣлото, и тази енер­ гия, това електричество започва да лѣкува. — Страхътъ отъ слънчевъ ударъ? — Слънчевиятъ ударъ зависи отъ утайкитѣ вѫтрѣ въ мозъка. При слън­ чевия ударъ етерното тѣло излиза навънъ, а физическото тѣло остава безъ съединение. — Защо да си пазимъ главата отъ слънцето? — Главата не трѣбва да се излага много на слънцето, защото мозъкътъ ще привлѣче слънчевата енергия изведнъжъ и не ще успѣе да я разпрати по останалитѣ части на тѣлото. — Нѣкои прѣпорѫчватъ да се покрива главата съ зеленина. — Да. — Прѣзъ кой мѣсецъ на годината да се правятъ слънчевитѣ бани? — Добрѣ е да се правятъ прѣзъ май, юний, юлий и августъ. Когато се лѣкувате, добрѣ е да правите това по нѣколцина заедно. Може да направите това заедно по десеть души въ група, дори сѫщитѣ тѣзи групи, които сте избрали, за да видите, дали можете да се лѣкувате чрѣзъ вѣра. Ако нѣкой отъ васъ е боленъ, опитайте, дали бихте могли да съсрѣдоточите мисъльта си къмъ него, да го излѣкувате. Лѣкуването не трѣбва да върви безразборно, а всѣкога по закона — ако първата група не успѣе да го излѣкува, тогава втората и т. н. Когато лѣкувате, резултатътъ ще бѫде споредъ силата на вѣрата. Ако човѣкътъ, когото ще лѣкувате, не е свързанъ съ причинния свѣтъ, не може да го лѣкувате по духовенъ начинъ. Затова Христосъ казва: „ Ще ти бѫде споредъ вѣрата.“ А това значи: ако си израсналъ въ причинния свѣтъ, ще може да те лѣкувамъ съ вѣра, иначе не може, защото не се дава святото на прасетата. — Ами дѣцата, които нѣматъ никаква вѣра? — Деца, които нѣматъ никаква вѣра, се лѣкуаатъ отъ родителитѣ имъ съ тѣхния магнетизъмъ — майката ще лѣкува дъщеря си, а бащата — сина си. — Ако бащата е невѣрующъ, а майката вѣрующа, ще се получи ли сѫщиятъ резултатъ? — Стига да има магнетизъмъ онзи, който лѣкува. — Нали всички го иматъ? — Не. — Какъ може да познаемъ дали имаме магнетизъмъ? — Разположени ли сте, имате магнетизъмъ, неразположени ли сте, нер­ вирани ли сте, нѣмате такъвъ. Магнетизъмътъ дава разположението. — Въ обикновената медицина противъ треска даватъ хининъ, противъ главоболие — аспиринъ и т. н., които цѣрове, вѣрвате или не, помагатъ, даватъ извѣстни резултати. Има ли при лѣкуването, въ духовния свѣтъ, нѣкакъвъ положителенъ методъ и ефикасни срѣдства? — Това лѣкуване, което ви прѣпорѫчвамъ, е сто пѫти по­ефикасно. — Прѣди малко казахте, че може да има резултатъ, ако има свьрзка при лѣкуването. — Да, инакъ не може да се дадатъ на болния елементитѣ отъ причин­ ния свѣтъ. Когато медицински лѣкарь разтрива крака на човѣка 1—2 години и едва тогава има малъкъ резултать, въ причинния свѣтъ чрѣзъ вѣрата болниятъ може да бѫде излѣкуванъ моментално — ще му се каже: „Стани, ходи!“, и ще се свърши. — Които не сѫ свързани съ причинния свѣть, може ли да прибѣгватъ къмъ лѣкарь? — Всички, които сѫ свързани съ тази школа, които прилагате новото учение, нѣматъ нужда отъ лѣкарь. Само онѣзи, които не признаватъ туй уче­ ние, иматъ нужда отъ лѣкарь, а не вие. Лѣкаритѣ сѫ за свѣта, а не за васъ. Забѣлѣзалъ съмъ, че нѣкои фиксиратъ мисъльта си къмъ нѣщо, напр, че сѫ болни, че иматъ нужда отъ лѣкарь, и не минава много врѣме, създава си усло­ вия за лѣкарь. Ако кажете: „Нѣмамъ нужда отъ лѣкарь“ — положителнитѣ и отрицателнитѣ явления създаватъ резултатъ — вие именно не създавате причина, за да имате нужда отъ лѣкарь. Но не казвайте: „Нѣмамъ нужца отъ лѣкарь“, а казвайте: „Азъ имамъ нужда всѣкога отъ Бога“ и тогава ще имате Бога като лѣкарь. Лѣкарьтъ е вѫтрѣ въ насъ — Богъ. Щомъ кажете: „Нѣмамъ нужда отъ лѣкарь“, то е вече възгордѣване. Господь ще ви каже: „Азъ ще те заставя да видишъ, че имашъ нужда отъ менъ, за да се сломи твоята гордость.“ И лѣкаря, ако има Божественото изкуство, мога да го оставя да ме лѣкува, но, ако нѣма туй изкуство, да ме масажира и осакати — това нѣма да му позволя никога. — Когато отиваме да лѣкуваме боленъ и влизаме въ контактъ съ него, не взимаме ли часть отъ неговата болесть върху себе си? — За туй не мислете. Най­първо ще се запитате: „Трѣбва ли азъ да го лѣкувамъ?“ И ако трѣбва да го лѣкувате, не трѣбва да отстѫпвате прѣдъ никакви послѣдствия. Ще си кажете: „Какъвто и да бѫде резултатътъ, за менъ е безразлично.“ Трѣбва ли да лѣкувамъ — то е важниятъ въпросъ. Ако трѣбва, ще почна да лѣкувамъ, и ще науча какь — ще изуча методитѣ. — Какъ ще познаемъ трѣбва ли да лѣкуваме? — Щомъ обичате човѣка, ще трѣбва да го лѣкувате. — Въ старо врѣме сѫ лѣкували чрѣзъ минералнитѣ извори, и който пръвъ е влизалъ, бивалъ е изцѣляванъ; дали това не иска да покаже, че и сега, който пръвъ влѣзе, ще получи изцѣление? Дали има истина въ тази приказка? — Има. Топлитѣ извори не сѫ туку­тъй създадени — тѣ иматъ своето прѣдназначение. — Първото влизание въ водата дали ще има ефектъ? Защото нѣкои вѣрующи братя се кѫпятъ цѣла година, и все пакъ не добивать изцѣление. — Стига изворътъ да е посѣщаванъ отъ такъвъ ангелъ, ще има резултатъ. При такива случаи лѣкува главно вѣрата. — Кога ще се еманципиратъ женитѣ? — Женитѣ и мѫжетѣ ще се еманципиратъ, когато намѣрять вѫтрѣшната връзка между любовьта и мѫдростьта. — Какво е бракътъ? — Бракътъ е обратенъ процесъ. Когато мѫжете и женитѣ намѣрятъ вѫтрѣшната връзка между любовьта и мѫдростьта, ще има бракъ. — Какви срѣдства за поминъкъ ни сѫ нужни и какви занятия трѣбва да упражняваме? — Да знаете да ритате и напрѣдъ, и назадъ. Но, като ритате, енергията, която излиза оть васъ, трѣбва да лѣкува хората. Всѣко занятие безразлично, съ което бихте били повече полезни, отколкото врѣдни, на вашитѣ ближни, дръжте го и не се бойте. Онѣзи отъ васъ, които искатъ да лѣкуватъ, да не ста­ ватъ кръчмари и касапи. — На скотовъдството какъ гледате? — Новото учение не позволява да използувате никакво сѫщество за ваша полза. Може да го използувате, но само за да дадете потикъ на неговата еволюция. Една крава може да се използува само за да се повдигне въ сво­ ето развитие. Тя е изпратена сѫщо да страда, да се пожертвува, сир. да научи закона на щедростьта. Като гледамъ какъ кравата дава доброволно млѣкото си, питамъ се: „Изпълнявамъ ли, като нея, тъй добрѣ и азъ своето занятие?“. Ако една крава, която постоянно ни дава толкова блага, не роптае, имаме ли право ние да роптаемъ? Защо да не отдадемъ Богу своя умъ, сърце и воля тъй доброволно, както кравата дава млѣкото си? И тъй, всѣко занятие, което принася повече полза, отколкото врѣда на другитѣ, може да упражнявате, и напротивъ, всѣко занятие, което принася повече врѣда, отколкото полза, не ви е позволено да го практикувате. Занятие, което дава 75ѣ полза, а 25ѣ врѣда, може да се упражнява, но, ако даза само 25ѣ полза, а 75ѣ врѣда — не бива. Принципално разрѣшавамъ въпроса. — Кое отъ политическитѣ течения работи въ съгласие съ Божествения планъ? — Всички течения работятъ въ името на Бога, но не всички работятъ въ съгласие съ Него. Ако измѣните въпроса си, ще измѣня и азъ отговора. — Какви трѣбва да бѫдатъ нашитѣ отношения къмъ сега сѫществуващитѣ политически течения и трѣбва ли да ги поддържаме? — Всѣко политическо течение, което дава въ резултатъ 75ѣ за повдигане на обществото и народа, трѣбва да се поддържа, защото е Божествено. Тъй че, всичкитѣ лѣви течения и въ обществения, и въ политическия, и въ кул­ турния, и въ духовния животъ работятъ въ съгласие съ Божествения планъ. Всички сегашни лѣви течения работятъ въ съгласие съ този планъ, а дѣснитѣ — противъ Него. Ако единъ социалистъ проповѣдва лѣво течение съ цѣль да забогатѣе, той е дѣсенъ; той има само надписа на лѣвото течение, а прилага методитѣ на дѣсното. Прѣди всичко, всѣки човѣкъ, отъ каквото и да е тече­ ние, който схваща идеално живота, работи винаги въ съгласие съ Божест­ вения планъ. Сегашнитѣ лѣви течения трѣбва да се стремятъ да подобрятъ положението на страждущото човѣчество, сир., неговото морално състояние. Не да подобрятъ жилищата, защото, щомъ се подобри моралното състояние на хората, въпросътъ за жилищата ще се разрѣши самъ по себе си. Всички проповѣдници и свещеници казватъ: ,,Като отидете на онзи свѣтъ, тогава ще ви бѫде добрѣ”. Кой е онзи свѣтъ? Той е лѣвиятъ свѣтъ; сега е въ ума ни, а единъ день ще се проектира, реализира на физическото поле въ друга форма. — Нѣма ли да се изкажете конкретно върху нѣкои лѣви течения, напр., болшевизма и анархизма — кои сѫ добритѣ и слабитѣ имъ страни ? — Въ окултизма има извѣстни опрѣдѣления и който не ги разбира, ще попадне въ грѣшка. — Едно отъ качествата на лѣвитѣ течения е това, че тѣ не сѫ народни, а сѫ общочовѣшки течения; дѣснитѣ сѫ обществени и народни течения. Забѣлѣжете, всички, които сте отъ лѣвата ми страна, сте лѣви, когато съмъ обърнатъ къмъ изтокъ; но обърна ли се на западъ, лѣвите ставатъ дѣсни, ако, разбира се, вие не измѣните положението си. Подъ думитѣ ,лѣвъ“, „лѣво тече­ ние“ въ окултизма разбиратъ човѣкъ, който работи изключително за свое лично благо, само за себе си. Разбирайте това въ широкъ смисълъ. Подъ „лѣво течение“ азъ разбирамъ течението на сърцето. Дѣсната страна подразбирамъ мѫдростьта, а лѣвата — любовьта. Лѣвото течение не може да се прояви въ лѣвата рѫка. Когато лѣвото течение се проектира чрѣзъ мѫдростьта, тя му даде направление, имаме криво направление, крива посока. — Дѣсното”течение е спрѣмо любовьта, а лѣвото — спрѣ­мо мѫдростьта. Това може да ви се види схоластично или, както го наричатъ, извърт­ ване на истината. Когато единъ човѣкъ се е заелъ да проучва мѫдростьта, а сѫщеврѣменно върви вь течението на любовьта, той е лѣвъ и не може да изучи мѫдростъта; той непрѣмѣнно ще изпадне въ стълкновение съ нея. Мѫдростьта, за да ви направи мѫдри, ви причинява много страдания, а любо­ вьта ви дава всички блага, за да ви направи добри. Мѫдростьта казва: ,,Азъ живѣя надѣсно, но дѣйствувамъ налѣво, затова ще вървишъ въ друга посока“. Мѫдростьта прѣдизвиква всички страдания, а любовьта докарва всички добрини и радости. — Какво трѣбва да бѫде нашето гледище по сѫществу­ващитѣ течения, които работятъ за прѣустройството на обществата? — Ако лѣвитѣ течения служатъ на любовьта, тѣ сѫ дѣсни, а ако служатъ на мѫдростьта — тѣ сѫ лѣви. Но, ако тѣзи нови течения идатъ да създадатъ нови форми, тѣ ще причинятъ много страдания. — Какви отношения трѣбва да имаме къмъ политическитѣ партии — трѣбва ли да взимаме участие въ тѣхъ, да бѫдемъ тѣхни членове или не трѣбва? — Не може да бѫдете членове на никакви партии. Мѫжъ, който е свър­ занъ съ една възвишена жена, нѣма право да се свързва съ друга жена. Той може да има общение с тази жена, колкото да се разговаря с нея, да й услужва, да й помага, да й прави добрини, но да има връзка с нея, нѣма право. — Безъ да имаме връзки съ нѣкоя партия, може ли да гласуваме? — Това е услуга, може да гласувате. — Нали трѣбва да имаме гледище, кои партии сьдѣйству­ватъ на Божест­ вения планъ за въдворяване по­скоро на Божественъ редъ на нѣщата ? — Засега и двѣтѣ течения — и лѣвото и дѣсното, дѣствуватъ въ съгласие съ Божествения планъ, но тѣ не може да съградятъ свѣта — ние ще го съгра­ димъ: дѣснитѣ държатъ главата, лѣвитѣ — краката, а ние ще извършимъ опе­ рацията. — Ако отрѣжемъ главата нѣкому, ние не сме отъ новото течение. Ние не сме нито лѣви, нито дѣсни по отношение на тѣхъ, а по отношение на Божест­ вения планъ сме дѣсни. Дѣсни сме въ това отношение, че искаме да дадемъ мѣсто на любовьта ­ тя да оправи свѣта. Щомъ пуснемъ любовьта, тя веднага ще го оправи. Не трѣбва да вземаме страната нито на еднитѣ, нито на другитѣ. Това, което твърдя, обосновавамъ на единъ естественъ законъ. Ще ви обясня какъ стои този въпросъ. Допуснете, че влизаме въ една градина съ разни цвѣтя и зеленчуци, които сѫ клюмнали — повѣхнали; виждамъ вънъ, край гради­ ната, рѣка и казвамъ, че ако се прокара водата Ă да тече полека върху всички цвѣтя и зеленчуци, нѣма да се минатъ 5 — 6 часа, и всичко ще се освѣжи. Ние, съврѣменнитѣ хора, с© за любовь говоримъ, но страдаме отъ липса на любовь, нѣмаме я въ себе си — нѣмаме вадичка съ вода. Нашата любовь е съвсѣмъ друга, различна отъ любовьта, за която говоря. Изпиемъ 1—2 чашки разхла­ дено винце, развеселимъ се, но туй е изкуствена проява на любовь у насъ. — Може ли човѣкъ, духовно развить, да се нагърби да управлява единъ народъ? — Човѣкъ, духовно развить, у когото има любовь, може да управлява единъ народъ. — Съ какви закони ще си служи? Трѣбва ли да прѣмахне сегашнитѣ? — Разбира се, той ще прѣмахне сегашнитѣ, и, ако е уменъ, ще може да управлява. Но този човѣкъ всѣкога ще бѫде единъ колективенъ човѣкъ, сир., ще прѣдставлява не единица, а цѣло общество отъ хора, високо просвѣтени. Единъ отъ тѣхъ ще изпъкне като водитель, а останалитѣ ще му бѫдатъ помощ­ ници. — Това управление монархическо ли ще бѫде? Теократическо ли? — Да не ви спъва тази мисъль. Пакъ ще си послужа съ примѣръ. Прѣдставете си голѣмо колело, което има, да кажемъ, 5,000 зѫбци, скачено съ друго зѫбчесто колело така, че зѫбцитѣ на едното влизатъ въ междинитѣ на другото колело и се докарватъ взаимно въ движение; единиятъ зѫбецъ е дос­ татъченъ, за да подкара цѣлото колело; всички останали зѫбци му помагатъ, но и всѣки зѫбецъ отдѣлно управлява. Такъвъ е законътъ и при хората. Единъ царь управлява, напр., 20 години, умира, после, вмѣсто него, дохажда синъ му, който е единъ оть зѫбцитѣ на колелото. А онзи, който ще оправи свѣта, е вънка отъ колелетата и трѣбва да бѫде вънъ отъ свѣта. Вие не можете да извадите единъ човѣкъ, който е потъналъ въ тинята, ако не сте извънъ тинята. Ако отидете при него, и той, и вие ще потънете. Каква е, тогава, ползата за него, че сте влѣзли да го спасявате? Нѣмате опорна точка. Вие трѣбва да сте извънъ условията, при които той живѣе. — Въ една бесѣда бѣхте казали: .Ако ми дадете едно село, ще туря такива образцови закони, които ще оправятъ хората“; какъ може да се приложи това? — Намѣрете село. — Ние го намѣрихме — България. — Мѫчно го даватъ (обажда се другъ). — Когато го дадатъ. — Да го вземемъ насила! — Законитѣ, по които се рѫководимъ, не позволяватъ насилие. Може да учите хората, но никога не бива да си позволявате насилие надъ тѣхъ. Ние може да проповѣдваме на хората, може да ги учимъ, но не може и не бива да употрѣбяваме тѣхнитѣ методи. Ако злоупотрѣбяваме съ тѣхъ, ние ще приличаме на тѣхъ, а съ тѣзи методи свѣтътъ нѣма да се повдигне нито съ единъ пръстъ нагорѣ. — Нали искаха да направятъ Христа царь ? — Искаха да го направятъ царь, но той се отказа, защото намираше, че тѣхното учение е старо. Той каза: „Моето царство не е отъ този свѣтъ“, което значи, че не е съ тѣзи разбирания и порѣдки. — Какъ може да се засили плодородието? — Ако имате кокошка, не я дръжте много гладна, но и много не я хра­ нете; ако имате нива, не я торете много, но и слаба не я оставяйте; само така ще засилите нейното плодородие. — Има ли окултни закони, по които да удвояваме или утрояваме коли­ чеството на плодоветѣ? Това бѣше смисълътъ на въпроса. — Като обичате дърветата или нивитѣ си. Има и други методи, които съврѣменнитѣ хора употрѣбяватъ, но тѣ сѫ насилия. Потенциялната енергия, която е складирана въ земята, тѣ я напълно използуватъ, а трѣбва постоянно да се събира тази енергия отъ слънцето, защото плодородието зависи именно отъ тази енергия. Кинетическа енергия има много — тя е въ изобилие. — Да допуснемъ, че имате кинетическа енергия — имате 100 дървета ябълки, насадени нагѫсто — но нѣма потенциялна енергия, която да мине въ тѣхъ; тѣзи дървета нѣма да дадатъ плодъ, защото е изчерпана тази енергия. — Затова ли нѣкои дървета раждатъ прѣзъ година? — Чакатъ да се набере такава енергия, понеже е изчерпана. Че става изчерпване на потенциялната енергия, това виждате отъ слѣдния примѣръ: да допуснемъ, че нѣкой сказчикъ държи сказка около два часа време; въ врѣме на сказката той е изразходвалъ своята потенциялна енергия, и тъкмо слиза отъ трибуната уморенъ, дойде нѣкой и му иска обяснение по нѣкои отъ разгледанитѣ въпроси; започва да се енервира, да се мръщи, недоволенъ е — защо? — Не защото нѣма желание да ви обясни това, но нѣма какво да ви даде, нѣма материялъ, за да изрази мисъльта си въ добра форма, и започва да работи съ обратни материи. Понѣкога човѣкъ може да говори и 10 часа, безъ да се умори — защо? — защото той черпи отъ потенциялната енергия на другитѣ хора. Но какъ трѣбва да се постѫпва въ този случай? Азъ ще хвана нѣкого и ще го запитамъ: „Готовъ ли си да ми дадешъ отъ потенциялната енергия, която имашъ въ излишъкъ?“ Ако ми даде, ще започна да въртя своето колело. Но онзи, отъ когото съмъ заелъ, ще почне да се енервира. Това трѣбва да се прави съ позволение, а сегашнитѣ хора взиматъ безъ позволение, и слѣдъ това се явява неразположение и умраза. Освѣнъ това, трѣбва да искате само опрѣдѣлено количество отъ тази енергия, излишната, а не всичката. Трѣбва да сме искрени въ всичкитѣ си дѣйствия. Хората отъ новото учение трѣбва да иматъ много възвишенъ моралъ и да искатъ всичко съ позволение, защото има невидими кражби въ свѣта. Ако бѣхъ въ нѣкоя гора, азъ ще мога да ви говоря повече врѣме, по продължително, безъ да се уморя — защо? — защото растени­ ята и дърветата ме разбиратъ и отъ тѣхъ мога да си взема повече потенциялна енергия. Ще се поспра при едно дърво, ще взема малко енергия отъ него, ще отида при друго и отъ него ще взема, и така ще набавя своята, която съмъ изгубилъ. Тукъ има малко дървета, и може нѣкое да изсъхне. Затова Христосъ се отдалечавалъ да се моли винаги въ гората, при маслиненитѣ дървета, което не е било туку­тъй — отъ тамъ той е почерпвалъ много, защото хората посто­ янно сѫ го изчерпвали. Дърветата сѫ го разбирали и сѫ му казвали: „Не се бой, ние сме живѣли по дълго врѣме отъ тебе, познаваме хората и затова ще ти помогнемъ“. — Какъ да се боримъ съ болеститѣ по растенията? — Болеститѣ по растенията, това сѫ ларви, които сега излизатъ отъ земята, понеже намиратъ почва за вирѣяне, условия за изкачване по растени­ ята. Понеже отъ хората излизатъ лоши изпарения, тѣ отиватъ по растенията, поглъщатъ се отъ тѣхъ, като натрупватъ върху имъ лоша материя, а тази лоша материя извиква ларвитѣ, и тѣ я поглъщатъ. Ако ние промѣнимъ нашитѣ мисли и желания, ако прѣстанемъ да изхвърляме нечистотии, ще изчезнатъ и болеститѣ по растенията. Ако отидемъ десетина души на нѣкое лозе, което страда отъ филоксера или перноспора, и разнесемъ въ атмосферата само добри мисли и желания, болестьта ще изчезне. Тъй че, всички лоши мисли и жела­ ния, нечистиятъ животъ на хората, изпаренията сѫ органи, които, като изли­ затъ отъ хората, покварятъ растенията. Изпаренията сѫ отровни, и растенията не могатъ да ги прѣработятъ, и поради това се създаватъ живи микроби, чиито интереси сѫ противни на онѣзи на растенията. — Ами гѫсеницигѣ? — Гѫсеницитѣ не сѫ паразити и тѣ иматъ право да се ползуватъ отъ растенията. — И ги изсушаватъ понѣкога. — Какво трѣбва да бѫде бѫдещето възпитание на дѣца­та? — На майкитѣ и на дѣцата трѣбва да се дадатъ добри условия; дѣцата, докато сѫ още малки, трѣбва да живѣятъ при най­добри условия. — Кои сѫ добритѣ условия? — Да храните дѣцата съ плодове. Ако дѣтето е малокръвно, давайте му повече круши; ако е грубичко по характеръ, хранете го съ ябълки; ако му липс­ ватъ благородни чувства, хранете го съ череши, които едноврѣменно урегу­ лирватъ стомаха; динитѣ, дрѣнкитѣ, тиквитѣ сѫщо урегулирватъ стомаха. — Варени или сурови? — Сурови. Плодоветѣ изобщо развиватъ благородни чувства. Като се хра­ нятъ дѣцата само съ плодове, друга храна не имъ трѣбва — тя ще имъ даде най­доброто възпитание. Само че не трѣбва да прѣяждатъ, да прѣтоварватъ стомаха си. Ако бихъ ималъ дѣте, щѣхъ да взема една червена ябълка и ще му дамъ първо да я разгледа нѣколко минути, за да се породи въ него чувството на благодарность и любовь, да произведе нѣкакъвъ ефектъ у него, безъ да му говоря азъ какво и да е за нея, и слѣдъ това ще му кажа да я изяде. Съ сливитѣ и черешитѣ — сѫщо. Ако ме попитате: защо Господь създаде плодоветѣ, ще ви отговоря: за да възпита своитѣ дѣца. — Да се дава ли млѣко на дѣцата? — Слѣдъ седмата годишна възрасть може да имъ давате млѣко отъ животни. Майчиното млѣко е отъ голѣмо значение за дѣтето. Когато дѣтето се допира до гърдитѣ на майка си, върху него оказва влияние не само млѣкото, което то поглъща, но и магнетичната сила, която изтича ту отъ лѣвата, ту отъ дѣсната гръдь на майката. Друга жена ако го храни, не ще произведе сѫщия ефектъ. Отъ майката излиза сила, която облагородява дѣтето. Когато майката кърми дѣтето си, тя трѣбва да има най­добро разположение, да не се гнѣви. Мѫжетѣ не обръщатъ никакво внимание върху разположението на майката прѣзъ този периодъ. Когато жената е брѣменна, трѣбва да бѫде заобиколена съ най­хубави образи, за да бѫде въ добро разположение на духа. Туй нѣщо старитѣ гърци сѫ го знаели и сѫ създавали изкуствено такава обстановка на брѣменната. Когато жената е брѣменна, мѫжътъ трѣбва да бѫде съ нея въ отношения добри и да е винаги справедливъ. Най­малка сѣнка отъ неразпо­ ложение у мѫжа се отразява и върху дѣтето. Въ този периодъ мѫжьтъ трѣбва да бѫде за жената идеалъ, да вижда тя въ него най­ хубави качества, защото, породи ли се най­малкото съмнѣние въ нея, то се отразява злѣ върху дѣтето. Като зачене, тя не трѣбва да бѫде недоволна отъ него, че я направилъ нещастна, защото и дѣтето ще бѫде нещастно — и нему ще се отрази нейното състояние. Възпитанието на дѣтето трѣбва да се засегне много издълбоко. Ние сме изопачили дѣйствията на природата и се мѫчимъ съ невѣжество да изправимъ грѣшкитѣ си. Така не може. Днесъ вече само Господь може да ни обърне и възпита. Христосъ е съзналъ това и е казалъ: „Ако не се родите изново, не може да влѣзете въ Царството Божие“, което ще рече: не може да се възпитате. Възпитанието подразбира, че трѣбва да се родимъ отъ Духа, и само тогава ще можемъ да възпитаваме другитѣ. — Какви начини има за бързо развитие на ума, сърцето и волята? — Такива начини нѣма. — Какви методи има за освобождение отъ лоша карма? — Да си платишъ борча. Този въпросъ евангелиститѣ го разрѣшаватъ така: повѣрвай въ Господа Иисуса Христа и ще бѫдешъ спасенъ ти и домътъ ти. Азъ казвамъ: повѣрвай въ Господа Иисуса Христа и твоята карма ще бѫде ликвидирана. Този стихъ за повѣрването има отношение къмъ спасението само въ този смисълъ, че Христосъ само те връща отъ една посока въ друга, но не ти изплаща кармата. Падналъ си долу, хваща те и те избавя, изважда те отъ потъване, но съ това изваждане ти не си станалъ изведнъжъ благороденъ, а си оставаш сѫщиятъ човѣкъ. За да станешъ благороденъ, трѣбва да работишъ върху себе си. Само чрѣзъ работа и страдания може да изплатишъ кармата си. Най­добри и най­бързи методи за ликвидиране на кармата сѫ безкористието и самопожертвуването; по­бързи отъ тѣхъ нѣма. — Какви начини има за обръщане омразата въ любовь? — На този въпрось се отговори вчера. — Какво е влиянието на разнитѣ видове храна върху характера и темпе­ рамента? — Това е обширенъ въпросъ, който ще оставимъ за други пѫть. — Какви сѫ начинитѣ, съ които може да се ограждаме отъ лоши духове и влияния. — Вие мислите, че лошитѣ духове сѫ по­силни отъ васъ. Не мислете така, а знайте, че вие сте по­силни отъ тѣхъ, само че не ги дразнете съ нищо. Когато минава лошъ духъ, не му се изпрѣчвайте на пѫтя, сторете му мѣсто, оставете го свободно да си върви. Не го викайте, не приказвайте съ него, не разсѫждавайте, не спорете. Дайте пѫть на злото да си върви. Отъ лошитѣ духове човѣкъ не може нищо да научи. Вие сте имъ като прѣпятствие на пѫтя, затова искатъ да ви прѣмахнатъ. Не заставайте на пѫтя имъ — и нищо повече. — Ако тѣ дойдатъ на нашия пѫть? — Отбийте се. — Ако дойдатъ такива духове въ нѣкоя кѫща и постоянно безпокоятъ обитателитѣ, какво ще трѣбва да се прави? — Напуснете кѫщата — кѫщата е тѣхна. — Ако и въ другата кѫща дойде нѣкой отъ тѣхъ ? — Като върви с© по диритѣ ви, това показва, че има кармическа причина. Може да е нѣкой духъ, който иска да се прѣроди чрѣзъ васъ, а вие не му давате възможность. Той ще ви прѣслѣдва по цѣлия свѣтъ, и прѣзъ цѣлъ животъ докато си изплатите кармата. — Отъ дѣ се е взела въ рая змията, която измами Ева, щомъ се знае, че раятъ е мѣсто на блаженство? — Змията е човѣшкиятъ умъ. Забѣлѣжете, че змията дойде въ рая слѣдъ създаването на Ева. — Защо не дойде по­рано? — Ззщото Адамъ имаше умъ, а Ева нѣмаше такъвъ, и змията Ă каза: „Азъ ще се намѣстя въ тебе, защото въ тебе има сърце, а въ мене — умь, който ти търсишъ, и така заедно ще вършимъ работа въ живота“. „Ами какъ ще влѣзешь въ мене?“ попитала Ева. — „Като ядешъ отъ този плодъ“. — Нали Ева бѣше създадена отъ реброто на Адама? — Наистина, жената бѣше направена отъ реброто на Адама, и той Ă даваше всичко, но не и своя умъ. Той бѣше благороденъ и разуменъ и знаеше каква сила е умътъ, но не Ă го даваше, защото се опасяваше. Като остана Ева безъ него, дойде змията и Ă прѣдложи ума си, който Ева искаше отъ Адама, и Ă рече: „Азъ съмъ, когото търсишъ“. Адамъ и Ева не прѣдставятъ нѣщо цѣло. Отношенията на Адама къмъ Бога бѣха такива, каквито отношенията на Ева къмъ Адам. Адамъ не искаше повече да се разговаря съ Бога, дотегнаха му разговоритѣ съ Бога, и той се отказва отъ Него. Господь тогава му рече: „Ти се отказа отъ мене, но и тази, която искашъ, ще се откаже отъ тебе“; и наистина, Ева се отказа отъ Адама. Затова въ сегашнитѣ врѣмена всички жени се отказ­ ватъ отъ мѫжетѣ си. Когато мѫжетѣ поправятъ отношенията си къмъ Бога, тогава и женитѣ ще поправятъ своитѣ къмъ мѫжетѣ. Щомъ Адамъ пожела да се индивидуализира, да се почувствува свободенъ, тогава и Ева поиска да се освободи. Тъй стои въпросътъ. По­ясно по него не може да се говори, защото, който е слабъ, ще се съблазни. — Осѫдителни ли сѫ неволнитѣ убийства на животни и растения? Може ли да се убиватъ врѣднитѣ животни? — Въшката, която е паразитъ и която вие сте създали, можете да я уби­ ете, да я натиснете съ нокътя, ако ви прави лошо. Всичкитѣ паразити сѫ черупки. — Кои животни сѫ черупки и кои сѫ безсмъртни ? — Мишкитѣ, зайцитѣ и всички гризачи спадатъ къмъ жи­вотнитѣ, които се стремятъ къмъ паразитство. Ще ме попитате: защо растатъ тъй бърже горнитѣ зѫби на гризачитѣ, защо заднитѣ крака на заяка сѫ по­дълги? Ще ми отговорятъ нѣкои, че заднитѣ крака на зайцитѣ сѫ по­дълги, за да бѣгатъ по­ лесно нагорѣ. Ами, като се търкалятъ надолу, лесно ли имъ е съ тѣзи крака? На всички страхливи хора краката сѫ дълги, защото сѫ користолюбиви. Зайцитѣ сѫ страхливи и за да видятъ резултата отъ своето користолюбие, хръткитѣ ги гонятъ и казватъ: „Обичате користолюбието — защо го обичате?“ И това ще се продължава дотогава, докогато зайците дойдатъ въ съзнание. Затова нѣкои хора сѫ користолюбиви, за да бѫдатъ гонени и да видятъ слабоститѣ на своето учение. Користолюбието е родено отъ страха. Господь дава възмож­ ность на користолюбцитѣ да изпигатъ страха, като пуща тѣхнитѣ врагове да ги гонятъ. — Освѣнъ паразититѣ, има ли и други животни, които е позволено да се убиватъ, безъ да се създава карма? — Всичко, което хората сѫ създали, е черупки и може да се унищожи. — Ако нѣкоя змия дойде и ухапе нѣкое отъ нашитѣ дѣца, трѣбва ли да я убиемъ? — Змиитѣ не хапятъ хората отъ новото учение. Не трѣбва да се убиватъ. Тѣ сами ще си отминатъ, безъ да ги убивате. Дървеницитѣ и въшкитѣ, които сѫ създадени отъ колективния човѣкъ, може да се убиватъ. Ще кажете: защо Господь проклѣ змията ? Господъ наистина, проклѣ змията така: „Проклетъ е свѣтътъ поради тѣбе“, но то значи: проклетъ е дѣто те е родилъ съ такива желания, стремежи и наклонности. Тъй че, ако нѣкое врѣдно животно не ни напада, ние нѣмаме право да го убиваме. — Ако нѣкое отъ хищнитѣ животни, като бѣсно куче, вълкъ или друго нѣкое животно нападне и станатъ жертва много дѣца, не трѣбва ли да му теглимъ куршумъ и да избавимъ другитѣ? — Това сѫ второстепенни въпроси. Изобщо трѣбва да знаете, че всичко човѣшко ще трѣбва да изчезне, и ще остане Божественото. — Какъ да се наричаме? — Ученици на Бѣлото братство. Всички религии сѫ методи на Всемир­ ното Бѣло братство. Съ тѣхъ то иска да сближи народите. Пратеницитѣ негови създаватъ и рѫководятъ религиитѣ. — А философитѣ и проповѣдницитѣ на безбожието? — Тѣ сѫ членове на черното братство. Двѣ братства се борятъ, кое отъ тѣхъ да завладее свѣта — човѣчеството. Спиритизъмътъ и теософията сѫ методи на Бѣлото братство; тѣ подготвятъ пѫтя му. — А онѣзи религиозни учения, които не сѫ успѣли? — Тѣ сѫ опити — въведение. Организирането на свѣта се дължи на Бѣлото братство. Провини ли се нѣкой, поставенъ да работи, отклони ли се отъ пѫтя, който това братство му посочва, то го праща нѣкѫдѣ, отдѣто да бѫде безопа­ сенъ за хората, както, напр., прати на о. Св. Елена Наполеона, който искаше да прѣмахне феодализма и да даде права насока на църквата, обаче не устоя докрай, и затова падна. — За Бѣлото братство апостолъ Павелъ загатва въ посланието си къмъ евреитѣ — гл. 12, а какво става съ послушнитѣ и непослушнитѣ, говори се у Йова — пакъ гл. 12. Въ архивитѣ на Бѣлото братство се пазятъ всички тайни и всичко добро — нѣма нищо пропуснато. Рѫководителитѣ на това братство сѫ горѣ — тамъ се посветяватъ, а долу работятъ. Всички светии сѫ негови чле­ нове и дѣйствуватъ отъ Божие име, чийто Духъ се проявява въ разни врѣмена и въ различни методи — религии, учения и т. н. (Дадени на 22. августъ 1919 г., петъкъ, 2 ч. слѣдъ пладне)
  3. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание VI ЖИВОТЪ ВѢЧЕНЪ „Богъ толкова възлюби свѣ-та, щото даде своя единороденъ Синъ за да не погине всѣки, който вѣрва въ него, а да има животъ вѣченъ”. Въ този стихъ подъ думата „свѣтъ“ се разбира външната страна на про­ явлението — това, което е оформено, което има форма, съдържание и сми­ сълъ. Богъ толкова възлюби свѣта, щото даде разумното Слово, своя Синъ, за да спази реалностьта на нѣщата, да не се развали вѫтрѣшната хармония. Този стихъ има съотношение къмъ васъ: вие вѫтрѣ въ себе си сте единъ свѣтъ, който Господь е възлюбилъ, та праща Словото си, за да не би вашиятъ животъ — вашитѣ мисли, желания и стремежи — да се развалятъ и всичко това да отиде нахалосъ. И когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде спа­ сенъ, подразбира се, че не бива да се разваля онова, което свѣтлината е съз­ дала. Вь стиха се крие велика мисъль. Ще си послужа съ една аналогия, за да направя мисъльта си по­ясна. Допуснете, че двѣ червейчета се срѣщнатъ, допратъ се едно до друго; каква приятность може да извика тази имъ срѣща въ съзнанието, което тѣ иматъ ? Мислите ли, че тѣ схващатъ живота и отно­ шенията въ него тъй, както вие ги схващате? Не, тѣзи червейчета, като се cpѣщнaтъ, побутнатъ се, всѣко си проправи пѫть и се разминаватъ; послѣ пакъ се срѣщатъ и разминаватъ. Дойдатъ ли тѣхнитѣ интереси въ стълкнове­ ние, минаватъ прѣзъ други пѫтища и така се разминаватъ. Когато ме попи­ тате какъ да примирите своитѣ интереси съ интереситѣ на другитѣ, ще ви посъвѣтвамъ и вие да хванете разни направления въ граденето на вашитѣ дупки, единъ въ една посока, а другь въ друга. Подъ „дупка” разбирамъ вашитѣ кѫщи По отношение на висшия животъ вашитѣ кѫщи сѫ дупки. Материята, въ която сте заровени, която за васъ е толкова приятна, погледната отъ свѣта на ангелитѣ, на по­висшитѣ сѫщества, е такава, каквато е оная на червеитѣ; каквото е положението на червеитѣ въ земята, такова е и вашето — ровене. Спънката, която ви прѣчи, произлиза отъ туй, че вие мислите, какво вашето положение е много по­високо отъ онова на червеитѣ; че вие сте културни хора и т. н. Ако схванете, че вашето положение е като онова на червеитѣ, вед­ нага ще се поправите. Вие сте доволни отъ вашитѣ дупки и мислите, че нѣма нищо по­хубаво въ свѣта. Посѣтете кои и да сѫ евангелисти, православни, всички ще ви кажатъ, че като тѣхнитѣ дупки, като тѣхнитѣ вѣрвания нѣма подобни по хубость въ свѣта. Всинца сѫ правовѣрни: и онзи, който не вѣрва въ Бога, обира, само че по единъ начинъ, и онзи, който вѣрва, обира, само че по другъ начинъ, но и двамата обиратъ. Азъ намирамъ само една малка раз­ лика въ дѣйствията, въ културата на вѣрующия и на невѣрующия: грубиятъ, който не вѣрва, ще вземе дърво, ще го стовари върху васъ, ще счупи рѫката или крака ви и ще ви обере, а онзи, който вѣрва, нѣма да ви счупи нищо, но с© пакъ ще ви обере. Обирането е с© обиране, макаръ и да не става по единъ и сѫщи начинъ: азъ и въ двата случая се нуждая отъ това, що ми е взето, та какво ще ме ползува дали ме е обралъ вѣрующъ или невѣрующъ въ Бога? Ще възразите: „А! Има разлика“. — Да, единиятъ ми счупи рѫката, а другиятъ не, но и двамата ме обраха. Не, приложете навсѣкѫдѣ въ вашитѣ разсѫждения Христовото учение. Вие искате да минете за правовѣрни, и, наистина, вие сте по­правоверни даже и отъ поповетѣ, но това не ви прѣчи да обирате хората по единъ или другъ начинъ. Тогава, каква разлика ще има между васъ и онѣзи, които не сѫ правовѣрни или сѫ невѣрующи? Разлика би имало, ако вие не само не счупвате рѫка на никого и не го оберете, но още кажете „Господине ! Онзи ти счупи рѫката и те обра, но азъ нищо нѣма да ти взема, а ще ти дамъ 10 лева, за да послужатъ за нуждитѣ ти“. Тога е истинска култура, прогресъ въ културата. Единиятъ е счупилъ рѫката и взелъ парите, другиягь не счупилъ рѫката, но взелъ парите, а третиятъ казва: ,,Хайде отъ мене да замине, азъ ще ти дамъ 10 лева и съ нищо нѣма да ти наврѣдя“. Тогава човѣкътъ ще каже: „Ти си най­благороденъ отъ всички”. Точно такова ли е сегашното положение въ об ществото? Много дами ходятъ и събиратъ хиляди левове за Господа, обе­ ратъ богатитѣ и послѣ ги раздаватъ на бѣднитѣ, на този 10 лева, на онзи 10 лева и т. н. Ама ще кажете: „Тѣзи богати разбойници обираха паритѣ на бѣднитѣ хора“. Азъ ви прѣдавамъ какъ гледатъ на тази работа отъ горѣ, а не какъ гледа тукашното общество. Онѣзи благотворителни дружес­тва, общества сѫ сдру­ жения отъ разбойници, които казватъ: ,,Ние не сме толкова лоши човѣци; хайде отъ насъ да замине, нĈ ви 10 лева, за да знаете, че и ние сме културни хора“. Но отъ гледището на християнството това не е култура. Ние сме раздво­ ени въ нашето съзнание, и отъ това произлизатъ всичкитѣ наши злини. Всѣки отъ насъ си е съсрѣдоточилъ мисъльта въ това какъ да се осигури, а съ другитѣ да става каквото ще. И вие проявявате такъвъ интересъ: едни отъ васъ тичатъ, гледатъ да бѫдатъ тукъ първи, и нѣкой пѫть затова помежду ви има рита­ ница. То е с© сѫщото положение, каквото е въ свѣта. Нѣкой може да бѫде при мене първи, а послѣденъ по схващане на идеитѣ, а другъ да бѫде последенъ, на опашката, а по схващане на идеитѣ пръвъ. Азъ бихъ прѣдпочелъ да имамъ наоколо си повече опашки, отколкото глави. Този намекъ, който ви правя, е по отношение на вашето вѫтрѣшно разположение: ако искате да се възпитате, трѣбва да знаете, че, каквото мислите и чувствувате въ даденъ моментъ, това едноврѣменно засѣга и неви­ димия свѣтъ. Ще запитате: „Какъ може всѣка мисъль да засѣга невидимия свѣтъ?” Всѣка ваша лоша мисъль се проявява въ висшитѣ полета на астралния свѣть като единъ магарешки трънъ, а сѣмената на този магарешки трънъ отъ астралния свѣтъ се култивиратъ тукъ на земята, която е тѣхенъ разсадникъ. Невѣжитѣ жители на астралния свѣтъ се мѫчатъ да изкоренятъ този трънъ, а по­висшитѣ сѫщества казватъ, че слизатъ на земята да освобождаватъ хората отъ тѣзи магарешки тръне и да прѣобразуватъ сърцата имъ. Защо висшитѣ сѫщества трѣбва да работятъ за вашия прогресъ? За да ви освободятъ отъ тѣзи магарешки тръне. Извѣстни болести, лоши мисли и желания, които се про­ явяватъ въ васъ, се прѣдизвикватъ отъ некои млѣкопитающи животни, и тѣ по сѫщия законъ образуватъ за васъ много тръне, които израстватъ и ви съз­ даватъ голѣми страдания. За да се освободите отъ тѣзи страдания, трѣбва да се постараете да смекчите отношенията си къмъ животнитѣ. Често умразата на куче може да повлияе тъй, както умразата на човѣкъ. Има кучета, които съ години мразятъ и си отмъщаватъ. Въ Николаевка, Варненско, нѣкой си Драгни имаше едно малко бѣло кученце, което обикновено никого не лаеше; единъ день минава покрай него единъ господинъ и силно го ритва; кученцето само го погледва и си отминава; обаче, слѣдъ двѣ години, когато този господинъ отива въ сѫщата кѫща, кученцето веднага го познава, доближава се до него и забива зѫбитѣ си въ крака му. То казало: „Господине! Ти прѣди двѣ години ме ритна, но трѣбва да знаешъ, ча азъ не забравямъ“. Така и вие, когато изнуд­ вате, напр., единъ конь, макаръ той и да не ви отмъсти, но у него могатъ да се породятъ такива лоши желания и мисли, съ които може да ви отмъсти и да причини зло на вашия домъ. Не смѣтайте, че мислитѣ на животнитѣ сѫ много слаби, не, тѣ сѫ много опасни за свѣта. Всичко, което Богъ е създалъ въ свѣта, е чисто и свято, и ние не бива да нарушаваме Божествения редъ на нѣщата. Една муха или пчела, която Богъ е създалъ, стои по­горѣ отъ единъ обик­ новенъ човѣкъ, роденъ отъ човѣкъ. Писанието казва: „Има хора, родени по плъть отъ човѣшко сѣме“; но въ този смисълъ една Божествена пчела е много по­интелигентна, отколкото единъ обикновенъ човѣкъ тукъ, на земята. Азъ ви давамъ едно правило за мѣрило, което еднакво трѣбва да засѣга и животни, и хора — всички. Най­малкото зло, което направите на едно насѣкомо, което работи за Бога, единъ день ще се развие въ голѣма форма. Човѣкъ, който може да стѫпчи мравка, може да стѫпчи и човѣкъ. И обратното: човѣкъ, който може да направи пѫть на мравка, ще направи пѫть и на човека.Видите ли, че нѣкой човѣкъ тѫпчи нѣкоя мравка, а говори, че е културенъ, извадете 75ѣ отъ неговата културность и му оставете само 25ѣ, пъкъ билъ той философъ, ученъ, писатель, свещеникъ, или кой и да е другъ, щомъ той върши това съзнателно. Когато Христосъ е казалъ да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, умъ и сила, той е подразбиралъ именно този великъ законъ — да любите всичко. Ако можете да любите най­малкитѣ насѣкоми и дръвчета, вие може да обичате и Бога; ако не можете тѣхъ да обичате, не можете да обичате и Бога; защото, ако не обичате малкитѣ сѫщества, които виждате, какъ ще обичате Бога, когото не виждате? Не любите това, което ви заобикаля, какъ ще любите далечното? Затова прилагането на Евангелското учение трѣбва да започне отъ малкитѣ правила и да върви къмъ голѣмитѣ. Голѣмото правило е: да имате обичь къмъ всичко, което Богъ е създалъ. Не ви говоря за сѣнкитѣ на нѣщата, а за реалноститѣ. Единъ день ще направимъ екскурзия, да видите, че и растенията сѫ тъй живи, както и хората. Едно дърво може да ви бѫде тъй признателно, както човѣкъ. Може да направите и сами такъвъ опитъ. Ако минавате прѣзъ нѣкоя гориста мѣстность, дѣто мѣстото е сухо, и намѣрите тамъ нѣкое безплодно дърво, поради сушата на почвата, вземете малко торъ и го наторете, полѣйте го и ще видите, че идната година, като минете покрай сѫщото дърво, то има вече плодъ, приготвенъ и за васъ. То казва: ,,Госпо­ дине! Ти миналата година ми помогна, сега може да си вземешъ отъ моитѣ плодове“. Нѣкой пѫть и растенията мислятъ: едно дърво може да внуши на човѣка да не се качва горѣ. Вие ще схванете, че духътъ на това дърво е извънъ него и той ви внушава да се не качвате. Когато растенията не чувствуватъ, това показва, че духътъ имъ е вънъ отъ тѣхъ, сиреч отсѫтствува; когато, обаче, духътъ имъ е въ тѣхъ, тѣ работятъ, растатъ, живѣятъ, даватъ плодъ. Духътъ на растенията обикновено дохожда, когато тѣ цъвтятъ и завръзватъ плодъ; щомъ прѣцъвтятъ и плодътъ зрѣе, душата имъ се оттегля и отива горѣ, въ другъ свѣтъ. Прѣдметътъ, по който ви говоря, е отвлѣченъ; но азъ само искамъ да ви покажа да не мислите какво въ растенията нѣма съзнание. Не, въ извѣстни моменти тѣ сѫщо иматъ съзнание. Въ Търновско единъ господинъ ималъ въ градината си едно дърво, което цѣли 5—6 години не давало никакъвъ плодъ; единъ день взема брадвата и се готви да го отсѣче; другъ единъ неговъ приятель, гледалъ какъ той се тъкмѣлъ да отсѣче дървото и започналъ да го увѣщава да не върши това, но увѣщанията му били напразно; дървото било отсѣчено; какво, обаче, става послѣ? Наскоро слѣдъ отсичане на дървото и двамата умиратъ. Има много подобни примѣри, отъ които се вижда, че дърветата могатъ да си отмъщаватъ за нѣкоя голѣма пакость, която сме имъ сторили. Нѣкой пѫть минавате покрай нѣкое дърво и си откършвате клончета отъ него. Нѣмате право да вършите това. Яко искате да откършите клонче, ще се спрете прѣдъ дървото и ще го попитате: „Мога ли да си отчупя едно клонче?“ Ако не постѫпвате така, ще дойде день, когато ще вя сполетятъ голѣми бѣди — ще се намѣри дърво, което ще счупи рѫката, която е отсѣкла клончето. Нашето съзнание още не е добрѣ развито, затова наведемъ клона на дър­ вото и, хайде, отчупваме си. Не, спри се малко, помоли се, искай разрѣшение да си отчупишъ. Най­малко, учтивостьта въ свѣта изисква това. Когато оти­ вате нѣкѫдѣ, вие запитвате: „Мога ли да влѣза?“. Така трѣбва да постѫпвате и съ дърветата. Ако постѫпвате така, това показва, че вие сте започнали да развивате Божествената любовь въ себе си — да любите Бога съ всичката си душа, умъ и сърце. Като се научимъ да разбираме въпроситѣ така, тогава ще разберемъ великото Христово учение; ако искате да станете културни, трѣбва да започнете отъ дърветата, отъ растенията. Като минете покрай нѣкое дърво, спрете се подъ неговата сѣнка, помилвайте го малко и кажете: „Колко е хубаво при тебе, подъ твоята сѣнка!“ (Бесѣда, държана на 22. августъ, петъкъ, 8 ч. 45 м. прѣди пладне).
  4. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание V. ПРАВИЯТЪ ПѪТЬ. Въ едно древно царство живѣлъ великъ мѫдрецъ. При него дошли двама ученици да се учатъ на великата мѫдрость, която той прѣподавалъ на свѣта. Желанието на единия ученикъ било: учительтъ да му покаже начинъ, чрѣзъ който да може да стане голѣмъ, сиреч да може да увеличава ръста си споредъ желанието си, за да бѫде видимъ отъ всички. Учительтъ изпълнилъ жела­ нието му. Ученикътъ започналъ да увеличава ръста си, да става голѣмъ. Този ученикъ се движилъ въ свѣта, всички го виждали, но той не могълъ да влѣзе въ никоя кѫща, да се разговаря съ хората, защото тѣ били много дребни, а той много голѣмъ. Пожелалъ да се върне назадъ, да стане малъкъ, но не могълъ и си останалъ голѣмъ. Съзналъ, че това го правило много нещастенъ, и се вър­ налъ при своя учитель, оплакалъ му се, но послѣдниятъ му казалъ: „Нѣма какво — ще носишъ славата на своето величие“. Другиятъ ученикъ пъкъ поискалъ отъ учителя си да го научи на изкуството да става малъкъ, споредъ желанието си. Учительтъ повѣрилъ му тази тайна. Ученикътъ започналъ да се смалява, колкото желалъ. Ставалъ, ставалъ малъкъ, невидимъ за хората, но съ това ста­ налъ и много нещастенъ. Когато поискалъ да се върне назадъ, не могълъ и си останалъ малъкъ. Вие, които ме слушате, спадате къмъ тѣзи двѣ категории ученици — вашитѣ желания и стремежи сѫ като на тѣзи двама ученика. Една аналогия. Голѣмитѣ на ръстъ сѫ грѣшнитѣ хора въ свѣта, ония, които владѣятъ много земи, много кѫщи, много пари; малкитѣ на ръстъ сѫ праведнитѣ, светиитѣ, които сѫ невидими за другитѣ хора. Еднитѣ и другитѣ живѣятъ за себе си, иматъ едностранчиви разбирания за живота, не разбиратъ великия Божественъ животъ. Най­послѣ, при мѫдреца дохожда трети ученикъ, който искалъ да знае срѣдния методъ, сир. въ извѣстенъ моментъ да бѫде голѣмъ, а въ други моментъ — малъкъ. Има моменти въ живота, когато трѣбва да бѫдемъ голѣми, а въ други — малки. Единиятъ и другиятъ методъ сѫ потрѣбни, но потрѣбенъ е и единъ срѣденъ — да знаете изкуството да прѣминавате отъ едно състояние въ друго, отъ една форма въ друга. Вие сте учили първитѣ два метода, искамъ сега да научите третия методъ — да ставате и малки, и голѣми. Първитѣ два може да научите отъ двамата ученика. Когато нѣкой иска да научи тайнитѣ на хората, трѣбва да става малъкъ, а когато иска да помага на хората, трѣбва да става голѣмъ — като простре рѫката си, да стига. За да помагате на хората, трѣбва да бѫдете силни въ всѣко отношение — и въ физическо, и въ умствено, и въ духовно. Но тази сила вие употрѣбявате само за себе си, и злото въ свѣта е именно тамъ, че вие употрѣбявате благата, които добивате, само за своя полза. Сегаш­ ното състояние на хората се отнася къмъ категорията на първия ученикъ: всички сте отъ голѣмитѣ хора, не можете да станете малки. Направете единъ малъкъ опитъ, вижте, дали можете да влѣзете въ връзка съ малкитѣ живо­ тинки. Можете ли да проникнете въ живота на една мравка, да разберете състоянието Ă и да видите, какъ живѣе тя ? Между вашия животъ и живота на една мравка има голѣма пропасть. Ако вие бихте могли да влѣзете въ кон­ тактъ съ една мравка, тя ще се спре и ще ви изслуша, какво ще Ă говорите. Когато, да речемъ, вие говорите на мравката, а тя продължава да си върви по пѫтя, това показва, че вие не сте въ свързка съ нея, че между вашия животъ и нейния има извѣстни междини. Такива междини сѫществуватъ между васъ самитѣ — между всички хора. Разбирате ли междинитѣ, които сѫществуватъ между васъ, между вашитѣ умове, сърца, души, духъ? Може би, мисъльта ми е много отвлѣчена, та не можете да разберете, какво искамъ да ви кажа, но тя въ сѫщность е много проста. Междинитѣ, които сѫществуватъ между едно и друго състояние, сѫ като долина между два планински върха. Не е лошо да имате такива междини, но тѣ трѣбва всѣкога да се обработватъ. Въ необработ­ ването на междинитѣ вѫтрѣ въ вашия животъ се зараждатъ онѣзи неестест­ вени състояния, които ние наричаме зло въ свѣта. Когато говоря за култура и възпитание, всѣкога подразбирамъ обработване на междинитѣ, защото въ тѣзи буренисти междини на човѣшкия животъ се криятъ най­лошитѣ мисли, стремежи и желания. При сегашното състояние, въ което се намираме на земята, при сегаш­ ния нашъ развой, знаете ли, каква е цѣльта на живота ни? Тя е много проста: всички желаятъ да иматъ подслонъ, прибѣжище или най малко единъ при­ ятель въ свѣта. Но, за да имате приятели, вие трѣбва да развивате чувството на приятелство. Въ приятелството се крие онази нравствена, духовна обичь, която трѣбва да обсебва висшитѣ пориви на вашето сърце. Сърцето не може да се култивира безъ обичь. Когато човѣкъ каже, че не иска да обича, въ него­ вото сърце непрѣмѣнно ще се родятъ най­противоположни желания. Сърцето е свѣтъ, къмъ който ние сега слизаме да живѣемъ, сир. ние слизаме отъ висо­ тата на човѣшкия умъ, отъ менталния свѣтъ, къмъ свѣта на сърцето. Ето защо трѣбва да учите всички онѣзи методи, които облагородяватъ сърцето. Не е умътъ, който ще спаси свѣта: умътъ е само едно орѫдие, необходимо за обра­ ботване на човѣшко сърце; той е рало, мотика, съ които можемъ да копаемъ. Ума може да уподобимъ на какво да е сѣчиво, потрѣбно за работа. Онѣзи, които не сѫ сформирали своя умъ, трѣбва да го сформиратъ, сиреч тѣ трѣбва да създадатъ всичко необходимо за него и отъ тамъ да слѣзатъ въ сърцето си. Бѫдещата култура ще бѫде култура на сърцето или, както азъ я наричамъ, култура на обичъта. Сегашната обичъ прилича на обичьта на паяка. А знаете ли, каква е културата, обичьта на паяка? Като се оплете нѣкоя мушичка въ паяжината му, паякътъ я хваща, пригръща я и Ă казва: „Азъ те много оби­ чамъ“, започва да изсмуква сока Ă и послѣ Ă казва: „Сбогомъ. Дадохъ ти много добъръ урокъ, да ме помнишъ”. Паяци се срѣщать навсѣкѫдѣ: въ обществе­ ния, въ политическия, въ културния и въ духовния животъ. Но онова, което ограничава, което разваля стремежитѣ на човѣшката душа, не е обичь, но е нѣщо противобожествено. Всички желания у насъ, които разрушаватъ Боже­ ственото, трѣбва да ги отмахнемъ, защото тѣ собствено не сѫ наши, а оста­ тъци отъ една много стара култура, за която азъ сега нѣма да говоря. Колкото по­рано се освободимъ отъ тѣхъ, толкова по­добрѣ ще бѫде за насъ, защото ще придобиемъ онова вѫтрѣшно състояние, което дава миръ, спокойствие и подемъ на сърцето. Въ този смисълъ вие ще трѣбва за да изучавате Писанието — Библията прѣзъ цѣлата година и да се спирате най­много върху онѣзи стихове, които говорятъ за висшата обичь. Въ много стихове ще намѣрите и методи, които посочватъ начини за приложение. Напр., имате стиха, въ който се говори: „Азъ дойдохъ да дамъ животъ“. На кого? Обсѫдете това. Въ другъ стихъ се казва: „Всѣки, който вѣрва въ мене, въ Сина Человѣческаго, ще има животъ въ себе си, а който не вѣрва — не ще има животъ въ себе си“. Значи, ние трѣбва да имаме вѣра въ този Синъ Божи и Синъ Человѣчески, който дава животъ, а не въ онзи, който не дава животъ. За да намѣримъ Христа, за да намѣримъ онова, което дава животъ, ние тpѣбвa да вѣрваме въ Него. Ако ви попитамъ: намѣрихте ли онова, което ви дава животъ, вие ще отговорите: „Отчасти“. Щомъ отчасти сте намѣрили това, що дава смисълъ на живота, щомъ въ едно отношение сте намѣрили това, що дава животъ, то значи, че вие сте се научили само да растете, да се уголѣмявате, но не и да се смалявате. Всѣки казва: „Азъ искамъ да раста, да израсна“. Добрѣ, ще растете, ще растете и ще дойдете до единъ прѣдѣлъ, когато растенето ще спре, и вие ще се почув­ ствувате недоволни отъ себе си. Какво означава растенето? Растенето е дви­ жение въ една посока. Искате да посѣтите нѣкой вашъ приятель, който стои километъръ далечъ отъ васъ; като стигнете до вашия приятель, ще пожелаете ли да отидете по­далечъ? Не. У васъ ще се породи само желание да се върнете назадъ, слѣдъ като сте посѣтили приятеля си. Желанието ви да растете не е за друго, а защото искате да постигнете нѣщо, да отидете при нѣкого. Малкото момиченце се стреми да порасне, защото иска по­скоро да бѫде възрастно, когато ще бѫде обичано отъ онзи, който е опрѣдѣленъ да го обича. Всѣка мома иска да има лице, очи, вѣжди, коси, ръстъ, дрехи такива, които да се харесватъ на възлюбления Ă — тази е скритата мисъль на обичьта Ă. Законътъ е сѫщъ, когато нѣкой каже, че иска да бѫде ученъ или добъръ. Защо искате да бѫдете учени, добри? За да се харесате нѣкому. Вие ще възразите: „Ние искаме да сме учени, добри за себе си“. За кои себе си? Значи, с© има единъ, билъ той вѫтрѣ или вънъ отъ насъ, дали го съзнавате или не, комуто искате да се харесвате. Това е истинскиятъ мотивъ. Добриятъ човѣкъ иска да е приятенъ на Бога, за да каже Богъ, че го обича. Ако Господь каже, че не ви обича, вие ще приличате на онзи руски студентъ, който искалъ да види Христа — това е станало въ Казанъ — и който, като се молилъ дълго врѣме за това, единъ день, когато въ будно състояние, му се явява Христосъ и му казва: „Не ти харес­ вамъ очитѣ“, студентътъ, огорченъ, запалва свѣщь, приближава я до едното си око и го изгаря, слѣдъ това приближава свѣщьта до другото си око, и въ момента, когато щѣлъ да изгори и него, дохождатъ другари и го спасяватъ. Този студентъ видѣлъ Христа, но не Го разбралъ. Когато Христосъ казалъ, че не харесва очитѣ му, то значи, че не харесва неговата алчность. Въ този случай очитѣ на студента сѫ били изразъ на човѣшката алчность. Христосъ е искалъ да каже на студента: „Алчностьта, която виждамъ въ твоя умъ и въ твоето сърце, ми сѫ неприятни. Ти искаше да ме видишъ не защото ме обичаше, не защото искаше да вървишъ въ моя пѫть, да се жертвувашъ като менъ и да слу­ жишъ на Бога, а съвсѣмъ за друго“. Студентътъ не разбралъ дълбокия смисълъ, вложенъ въ Христовитѣ думи, и затова посегналъ да изгори очитѣ си. Мома, която не е харесана отъ избраника си, иска да се самоубие, да не живѣе. Ако той не я харесва, има причина затова. Когато хората не ви обичатъ, тѣхното неразположение си има причина. Тя е, че тѣ не намиратъ своя идеалъ въ васъ. Щомъ срѣщнете човѣкъ, у когото е вложенъ вашиятъ идеалъ, вие казвате, че го обичате; срѣщнете другъ, но не го обичате, защото не намирате въ него идеала, който търсите. Вие се безпокоите; но и нѣма причина за това, а трѣбва да разсѫждавате; иначе ще паднете въ едно състояние да се самокритикувате и самоосѫждате, а това не е желателно. Вие се намирате при нозѣтѣ на този великъ мѫдрецъ; мѫдрецъ нари­ чамъ природата, въ която живѣемъ и която всѣкога ни дава онова, що жела­ емъ. Нѣма нѣщо, което да пожелаете и да не ви го даде природата. Тя може да не ви го даде веднага, но послѣ ще ви го даде — то е само въпросъ на врѣме. Ако настоявате неразумно и ненаврѣменно, тя ще ви го даде, но ще ви струва скѫпо. Като ви го даде, тя ще ви каже като великия учитель: „Ще носите славата на своето величие — послѣдицитѣ на вашата алчность“. Споредъ това какво искате да сте, малки или голѣми, ще опитате двѣтѣ положения, ще опитате плодоветѣ и на доброто, и на злото. Съ това индуситѣ опрѣдѣлятъ образуването на човѣшката карма — причини и слѣдствия. Но съ третия методъ ще можете да прѣвърнете лошата карма въ добра, лошитѣ послѣдици въ добри, а на добритѣ да дадете правилна насока въ живота, защото безъ послѣдното и добритѣ послѣдици може да се извратятъ, да се прѣвърнатъ въ лоши. Навсѣкѫдѣ въ природата има смѣна на енергии отъ едно състояние въ друго. Азъ не говоря за доброто и злото въ природата, защото доброто си остава добро и злото — зло, но говоря за енергията, която служи за изпълнение на доброто и злото; енергията е, която може да се прѣвръща отъ едно състояние въ друго. Енергия, която е служила за добро, като се прѣвърне въ услуга на злото, измѣня вече състоянието и вибрациитѣ си на добро. Сѫщото нѣщо е и за злото. Тази смѣна може да стане всѣкога. Ако нѣмаше смѣна на енергии у насъ, нѣмаше да има смѣна и въ състоянията ни. Вие трѣбва да се научите да смѣняте енергиитѣ въ васъ. Изучаването на тѣзи два метода е необходимо за всички, които искатъ да правятъ опити. Напр., вие искате да прѣвърнете лошитѣ течения, които идатъ сега въ България, въ добри, сир. да измѣните направлението на енергията, да Ă дадете нова насока, да я отклоните отъ лѣво къмъ дѣсно; никога не можете да измѣните тази енергия отъ лѣво къмъ дѣсно, ако сами не вървите отъ лѣво къмъ дѣсно. Това е единъ алхимически законъ, който трѣбва да проучите. Като онзи ученикъ, вие ще кажете: „Велика тайна, да може да прѣвръщаме енергиитѣ“, но, като дойде една енергия въ единъ народъ, вие ще трѣбва да знаете и какъ да я отклонявате, защото на енергия, която служи за добро, като извърши тя своята служба, трѣбва да Ă се даде нова насока — правиятъ пѫть; не направите ли това, тя ще влѣзе въ услуга на злото. Вие се хвърляте въ живота отъ едно положение въ друго. Виждали сте какъ майкитѣ люлѣятъ дѣцата си — вие се намирате въ положение на тѣхнитѣ дѣца. Майкитѣ казватъ: „Нани, нани, майка”, люлѣе дѣтето си отъ лѣво къмъ дѣсно и отъ дѣcнo къмъ лѣво, и дѣтето, дѣйствително, взима тази насока въ живота, къмъ която майката се стреми повече. Чрѣзъ своя умъ и желания майката се свързва съ дѣтето си още докато то е въ утробата Ă — тамъ още тя дава насока на бѫдещето му развитие. Този законъ работи и може да стане опасенъ ето какъ: ако вие се свържете много тѣсно съ нѣкого, когото много обичате, и ако той измѣни своята насока, между васъ ще настане голѣмъ раз­ ривъ, и единиятъ отъ васъ ще пострада. Затова, когато човѣкъ е рѣшилъ да изучва Божественитѣ тайни, трѣбва да бѫде много чистъ. Да видишъ Бога, значи да знаешъ да употрѣбявашъ разумно тази велика сила, съ която Той си служи. Христосъ казва: „Чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“; ще рече, безъ чистота въ сърцето не можете да разберете и видите Бога, чистотата е безу­ словно необходима. Казва Псалмопѣвецътъ: „Когато видя Твоето лице, ще се развесели душата ми“. Смисълътъ на нашия животъ е веселостьта; тя е велико благо. Писанието казва: „Блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно Царството Небесно“. Нищитѣ духомъ сѫ доволни и радостни, весели. Прочее, ако ме запитате какво бихъ желалъ да имамъ на този свѣтъ, ще отговоря: да бѫда нищъ духомъ и да е Царството Божие въ менъ; да бѫда чистъ и по сърце, за да видя Бога въ Неговата сѫщина, защото, който е чистъ по сърце, той вижда Бога. Чистотата на сърцето е центъръ на блаженствата. Ако искате да имате туй благо, прѣпорѫчвамъ ви, като методъ, да придобиете чистота на сърцето. Какъ разбирате това, че ще видите Бога — като човѣкъ ли ще Го видите? Има два стиха от Евангелието, въ които Христосъ казва: „Никой не може да дойде при менъ, ако Отецъ ми не го привлѣче“, това значи: никой не може да дойде при Сина Человѣчески, ако не е привлѣченъ чрѣзъ любовьта. Послѣ: „Никой не може да иде при Отца, ако Азъ не му Го изявя”. Това има този смисълъ, че Христосъ е вратата, прѣзъ която трѣбва да минемъ, за да видимъ Бога. Защо трѣбва да сме привлѣчени при Христа? Азъ обяснявамъ този стихъ много естествено. Житно зрънце, което не е посѣто въ земята, на което не е дадена свѣтлина, топлина и влага, може ли да се прояви? Не може то самć да влѣзе въ земята, ако нѣма кой да го посади. Трѣбва да се намѣри нѣкое разумно сѫщество, което да го посади въ земята, за да му се дадатъ условията да види онова, къмъ което се стреми. Кое ще види? Слънцето. Слѣдователно, за насъ Христосъ е почвата, въ която като се посадимъ, виждаме Бога, свѣтлината и топлината, сир. истината и любовьта. Христосъ е почвата, необходимостьта, безъ която разумниятъ животъ не може да се прояви. Ако не сте привлѣчени отъ Бога, сир., ако Божествената любовь не слиза отъ горѣ и не дава влага и топлина, вие не ще можете да растете. Като схванете така въпроса, вие ще си изберете подходящия методъ, по който ще работите. Ще ви посоча още единъ методъ, по който, напр., да се помирявате съ човѣкъ, когото не оби­ чате. Ще намѣрите трето лице, което е обично на онзи, когото вие мразите; двама, които се обичатъ, иматъ подобие, иматъ и контрасти, затова иматъ и енергия, която може да се използува; това трето лице ще даде условията за помиряване. Този законъ сѫществува, но вие не сте го схванали. Азъ ще ви обясня, че това става и по обратенъ пѫть. Момъкъ се влюбва въ нѣкоя мома, която по нѣкои свои съображения му отказва: момъкътъ намразява момата, защото тя не се съгласила на женитба, а се оженила за другъ; ако тя, като се ожени за другъ, роди момиче, момъкътъ, на когото тя отказала, се влюбва въ дъщерята Ă, като я взима за жена, първитѣ се помиряватъ, и по този начинъ разумната енергия взѣма права посока. Ако нѣкой мрази нѣкого, то е, защото, споредъ кармичния законъ, този послѣдниятъ въ миналото му е сторилъ зло, което го е спрѣло въ еволюцията му, и той иска по единъ или другъ начинъ да си отмъсти; но първиятъ направи ли го зетъ, даде ли му дъщеря си, той се помирява съ него. Има и другъ начинъ за помирение, той е слѣдниятъ: нѣкой момъкъ съ влюбва въ една мома, но тя се оженва за другъ; момъкътъ се влюбва въ сестра Ă; ако и нея не вземе, влюбва се въ третата сестра; защото, за да се помири, трѣбва да земе една отъ тритѣ. Женитбитѣ, които ставатъ въ този свѣтъ, иматъ кармични причини. Кажете ми защо даденъ мѫжъ има стремежъ къмъ извѣстна жена и дадена жена къмъ извѣстенъ мѫжъ? Защо нѣкоя жена се оплаква отъ своя мѫжъ, дори го мрази? Защо мѫжъ говори злѣ за жена си? Вие на тия проявления въ живота — казвате: „Това сѫ обикновени работи“. Не сѫ обикновени, но сѫ естествени работи, почиващи на закона на промѣнитѣ, който сѫществува въ свѣта. На всички, които ме слушате, енергиитѣ сѫ раз­ лично сложени. Нѣкой пѫть изпитвамъ вашия животъ, правя сондажи, опитвамъ каква е температурата ви, и знаете ли какво усѣщамъ и колко скѫпо ми костуватъ тѣзи опити? Защото, когато човѣкъ иска да опита нѣкого, какъвъ е той като човѣкъ, прѣживява неговитѣ състояния. Па не може и да обърнешъ единъ човѣкъ къмь Бога, докато не преживѣешъ и доброто, и злото, които сѫ вло­ жени въ него. Онзи, който не разбира този законъ, се чувствува въ положе­ нието, като въ нѣкой котелъ, и се пръска отъ мѫка, защото изпитва едно тягостно състояние, което не може да си обясни. Павелъ казва: „Лошитѣ общения развалятъ добритѣ нрави“. Христосъ формулира този законъ така: „Не давайте осветенитѣ нѣща на псетата, защото ще се повърнатъ и ще при­ чинятъ зло.“ Това е великъ законъ, че не бива да влизате въ пряма свръзка съ човѣкъ, докато не го разберете, защото иначе ще страдате. Послѣ ще кажете: “Господи! Защо стана така, когато азъ искахъ да му помогна?“ Какво ви прѣчи прасето, че ровило, оставете го да рови — има много мѣста за ровене. На първо врѣме гледайте да се изолирвате отъ лоши влияния, които спиратъ вашата еволюция, защото, като влѣзете въ закона на развитието, вие ще дойдете до извѣстно положение, когато трѣбва да държите изпитъ. Нѣма да се мине много врѣме, и Господь ще изпрати комисия, да види, доколко сте силни въ добродѣтели, ще провѣри, доколко сте усвоили Божествената правда, мило­ сърдието, доколко сте щедри и доколко сте изучили закона на пожертвува­ нето. Нѣма да има човѣкъ на земята, малъкъ или голѣмъ, който да не бѫде подложенъ на изпитъ. Ако сте приготвени и издържите изпита, комисията ще каже: „Много добрѣ из държахте, минете въ втори класъ”, и учительтъ ще почне да ви прѣподава прѣдметитѣ за този класъ. Слѣдя, какъ нѣкой отъ васъ, когато постѫпятъ въ това братство, идватъ много жарки, бързо заучватъ нѣкои нѣща и казватъ: „Е, разбрахме вече всичко!“ Не, вие едва сте научили да сри­ чате. А други казватъ: „Толкоз години слѣдваме, цѣли 10 години учимъ тази наука“. Отговарямъ: Хиляди години сте разрушавали, имали сте търпѣние да вървите въ една посока, а сега въ 10 години искате много бърже да измѣните всичко, като съ магически замахъ. Не зависи отъ менъ да ускоря работата: азъ мога да ви посоча методи за по­бързото ви еволюиране, но има други сили, които контролиратъ дѣйствията ви безъ лицеприятие. Слѣдователно, трѣбва да влѣзете въ тази права посока за развитие. Друга опасность, която се срѣща въ окултнитѣ школи, е слѣдната: между ученицитѣ се заражда състезание. Хубаво нѣщо е състезанието — човѣкъ се учи да расте. Всѣка школа има желание да даде свобода на ученика. Но въ това стремление да освободимъ себе си ние ограничаваме другитѣ. Да допус­ немъ, че съмъ падналъ въ единъ кладенецъ между 10 души, успѣя да се кача на главитѣ имъ и да излѣза отъ кладенеца. Ако, слѣдъ като излѣза, не имъ помогна отъ своя страна, дѣ е тукъ моята култура, дѣ е моето развитие? Ако имамъ 10 души слуги и ги използувамъ за свои цѣли, а послѣ ги оставя да погинатъ, това култура ли е, християнство ли е? Всѣки трѣбва, като има, да дава и на другитѣ свободата, която Христосъ му е далъ, като и Той го е изва­ дилъ отъ кладенеца — ада. Азъ трѣбва да употрѣбя всички срѣдства, да осво­ бодя поробенитѣ сѫщества, само по този начинъ смѣтамъ, че извършвамъ своята длъжность. Тѣзи хора сѫ стояли дълго врѣме на дъното, затова азъ ще трѣбва да слѣза и да ги изкача всички. Искамъ всѣки, който излиза на повърх­ ностьта, да спусне своето вѫже и да започне да тегли своитѣ другари отъ кла­ денеца. Ще поясня тази истина въ малко по­друга форма. Да допуснемъ, че въ кладенеца сѫ паднали нѣколко овци, а не хора; у мене ще се породи силно жѣлание да ги спася и извадя. Защо? Защото, като ги избавя, азъ нѣма да ги пусна туку­така да си вървятъ, а ще острижа вълната имъ, и ще изямъ месото имъ. Е, това култура ли е? Така че, отъ една страна, ние може да освободимъ единъ човѣкъ, да променимъ състоянието му отъ едно въ друго, но, отъ друга страна, може и да го поробимъ. Така постѫпватъ съврѣменнитѣ хора: изваж­ датъ човѣка отъ кладенеца, направятъ му ужъ добро, а слѣдъ това го поставятъ въ положение да се чувствува робь. Главното нѣщо е, като освободимъ нѣкого, да го поставимъ въ положение да се чувствува дѣйствително свободенъ. Оби­ чаме ли нѣкого, трѣбва да му дадемъ свобода да се изкаже, да го изслушваме. Трѣбва да сме внимателни и да не изнудваме оногова, когото обичаме. Къмъ всички трѣбва да сме внимателни. Искамъ да имате помежду си взаимно уважение, обичь, и то не само между вас, но и когато сте между другитѣ хора. Въ тази школа дойде единъ господинъ, който бѣше много набоженъ, смиренъ, готовъ на всички жертви; първата година той носѣше вода и всичко вършеше, и другитѣ си казаха: „Какъвъ добъръ примѣръ дава!“ Останалитѣ ученици, които бѣха постѫпили по­отдавна въ училището, се държаха като аристократи. Не се мина година, този новодошълъ господинъ започна да се налага на другитѣ, започна да заповѣдва. Изглежда, че всѣки, който влѣзе въ тази школа, счита се, че пър­ вата година може да работи, да се подчинява, а втората трѣбва да заповѣдва. Не, трѣбва да работимъ не само първата, но и втората, третата, прѣзъ всичкитѣ години; отношенията ни винаги трѣбва да сѫ едни и сѫщи. Искамъ всичко, което вършите, да изтича отъ вашата добра воля. Не искамъ да се чува: „Направихъ това, онова“. Болно става, когато се чува такова нѣщо. Ако това, което вършите, служи за вашето развитие, вие трѣбва да го приемете на драго сърце. Слѣдователно, вие всички сте абсолютно свободни въ доброто и прѣзъ първата, и прѣзъ втората, и прѣзъ останалитѣ години. Нѣкои отъ васъ, като влѣзатъ въ школата, мислятъ, че всички тукъ сѫ много добри хора, и си каз­ ватъ: „Ние имаме много добро мнѣние за този и този човѣкъ“. Както много други, тъй и той не е разбралъ тази школа. Ако ние приложимъ Питагоровата метода, първата година ще трѣбва да ви освиркаме, да ви подиграемъ, да ви изкажемъ всички недостатъци, та, като минете прѣзъ този изпитъ, втората година да сте добри. Когато дойде нѣкой новъ, всички казватъ: „Да се пазимъ да не го съблазнимъ’’. Добрѣ, но, ако не първата, втората година може да го съблазнимъ. Ако го съблазнимъ, по­добрѣ да го съблазнимъ отначало, защото по­ късно е вече опасно. Не искамъ да си служите съ примки и да примамвате хората. Искамъ отношенията ви да сѫ чисто Божествени, да възстановите между васъ онѣзи връзки, които сѫ били още отначало, за да дадете ходъ на Божественото, което е въ васъ, да се развива; тъй че, ако дадете свобода на този духъ, ще станете отлични ученици. Тогава ще ви олекне на душата, всички ще бѫдете здрави, бодри, нѣма да има между васъ неизлѣчими болести. Не казвамъ, че ще бѫдете винаги здрави, винаги разположени, но всичко непри­ ятно лесно ще минава. Болестьта зависи отъ миналото, а здравето зависи отъ отношенията, които имаме съ хората, отъ връзката ни съ Бога. Господь работи. Като ви говоря сега, виждамъ около васъ ангели, които копаятъ съ мотика въ рѫка, дигатъ голѣмъ шумъ наоколо си. Казватъ за нѣкой проповѣдникъ: „Той е направилъ много за паството си“. Нищо не е направилъ той, но направили сѫ го онѣзи хиляди ангели, работници, които вие не виждате. Доброто вѫтрѣ въ насъ и великитѣ блага, които търсимъ, могатъ да израстатъ само благодаре­ ние на Бога и на Неговитѣ помагачи­служители. Не търсете великото благо вънъ, а го търсете въ душата си: вашата душа е въ и вънъ отъ тѣлото ви, и тя е много велика. Вие още не знаете кѫде сѫ вашитѣ души. Не сте ли изпитвали такова състояние, като че нѣкой пѫть сте въ тѣлото си, а другъ пѫть — далечъ­далечъ отъ него. Англичанитѣ казватъ: „Присѫтствува съ тѣлото си, а отсѫтствува съ ума си”. Питамъ: кѫдѣ е умътъ? Умътъ, значи, е нѣкѫдѣ вънъ. Но между ума и тѣлото има извѣстна връзка. Когато душата ни е въ тѣлото, ние се чувствуваме голѣми и силни, нѣма ли я, усѣщаме се малки и слаби. Ние трѣбва да научимъ закона — да направимъ тѣлата си жилища, въ които душата да живѣе за по­дълго врѣме. Като дойде душата у насъ и постои извѣстно врѣме и послѣ си отиде, ние се усѣщаме неразположени, гнѣвни, недоволни, и работитѣ не вървятъ добрѣ. Ако си ученикъ, урокътъ ти не върви; ако си домакиня, кухнята ти не върви; ако си проповѣдникъ, проповѣдитѣ ти не вървятъ. Нѣкой пѫть казвате: „Когато съмъ доволенъ, като срѣщамъ хора, всички ме поздравляватъ, усмихватъ ми се, и идва ми да ги разцѣлувамъ“. Това значи, че душитѣ имъ сѫ въ тѣхъ. Срѣщнете ли познати хора, и не ви поздравляватъ, това показва, че душитѣ имъ не сѫ въ тѣхъ. Въ Писанието се казва: „Ще се всели Богъ въ душитѣ имъ, ще имъ се изяви, и всички ще Му сѫ синове и дъщери“. Трѣбва всички да се подгот­ вятъ, за да възприематъ Неговитѣ мисли и желания; тогава злото отъ насъ ще изчезне,нѣма да има спорове и ще се възстанови Царството Божие. Нѣма да се оплаквате, че откакъ сте дошли на земята, нѣма миръ. Казвамъ: Богъ не е дошълъ още въ васъ, и затова се оплаквате че нѣма миръ. Ще спра до тукъ. Записвайте всички въпроси, които се повдигатъ тука, и всички въпроси, които изпѫкватъ въ нашия умъ. Утрѣ ще разискваме върху тѣзи въпроси, по които говорихъ, за да видя, дали отгорѣ на ситото е останало нѣщо отъ тѣхъ или не. Това ще бѫде практическа тема. Ще видимъ, дали ви е ясно какъ става прѣвръщането на енергията, дали ще можете до слѣдната година да прѣвърнете енергията отъ лѣво къмъ дѣсно. Като измѣните енергията отъ лѣво къмъ дѣсно, вие ще прокарате въ градинитѣ си по една малка вадичка, за да поливате; и тогава ще имате: зеле, прасъ, бобецъ, рѣпа, моркови, жито и разни плодове. Нѣщо за конференцията, която заседава. — Конференцията, която засе­ дава надъ насъ, ще продължава до идната година до туй врѣме, макаръ че ние ще я приустановимъ, защото ние и да прѣкѫснемъ, онѣзи отъ горѣ нѣма да прѣкѫснать. Планътъ на тази конференция е да разработва прѣзъ цѣлата година въпроситѣ, които тукъ се подигнаха. Идната година конференцията пакъ ще се събере. Затова да не помисляте за прѣкѫсване. Отъ тамъ ще ни дадатъ наставления какво да работимъ. Идната година, като дойдемъ пакъ на конференция, ще видим кой какво е свършилъ. Конференцията не е нищо друго, освѣнъ отиване и връщане при Бога. Събирането е отиване при Него, а разпръсването е работене на земята. Ще се пръснемъ по четиритѣ краища, но единъ день ще се съберемъ на конференция на друго мѣсто — горѣ. И то ще стане. Нѣкои да кажатъ нѣщо отъ своята опитность, за да се ползуваме единъ други. Само ще спазвате едно нѣщо — ако нѣкои отъ васъ искатъ да разка­ жатъ своитѣ по­важни опитности, ще трѣбва да употрѣбятъ най­много 5—10 минути и да нѣма никакви прѣувеличения. Всичко да бѫде тъй ясно, кратко, че никой да не се усъмни. Да бѫде описанието като Йосифовото — кратко и добро, и да се избѣгне всѣко нѣщо, което може да породи съмнѣние у нѣкои, че се прѣувеличава. Щомъ се прѣкали, ще има дисхармония. Ако всички взе­ матъ да разправятъ нашироко прѣживѣлицитѣ си, ще ни трѣбватъ двайсетина дена. (Единъ отъ братята разказва една случка изъ своята сѫдийска опитность. Другъ запитва за главоболието). Главоболието, отъ което се оплаквате, произтича отъ това, че всички клѣтки у васъ ставатъ положителни, поражда се между тѣхъ борба, тласъкъ. Ако се разгледа човѣшкиятъ мозъкъ, ще се види едно бълникане, вслѣдствие на което въ него става едно сътресение. Когато единъ вагонъ се удари о другъ, всички вагони се разтръсватъ, разтръсването ще бѫде най­ силно въ първитѣ вагони, а по­слабо въ слѣдващитѣ и най­слабо въ най­крайнитѣ, затова и пѫтницитѣ въ послѣдния ще усѣтятъ най­слабо това сътресение. Ако единъ човѣкъ въ свѣта е тласнатъ по посока на злото, а вие искате да му помогнете, по­добрѣ е да не се противопоставяте, да не се изпрѣчвате насрѣща му, да му дадете мѣсто, нека си замине, отколкото да се мѫчите да го спрете. По­добрѣ да умре единъ човѣкъ, отколкото двама. Ако може да го спрете, добрѣ, но, ако не можете, оставете го да си замине. Никога не се стремете да спрете човѣка, у когото се зародило силно желание да направи нѣщо. Напр., нѣкоя мома иска да се жени, запалила се отъ всички страни, а майката и бащата не сѫ доволни, не обичатъ момъка. „Не, казва тя, ще се самоубия, ако не се омѫжа за него” — готова е да прибѣгне до крайни срѣдства. Не я спирайте по никой начинъ. Ако желаете нейното добро, оставете я да се ожени. Слѣдъ врѣме, като разбере сво­ ята грѣшка, тогава Ă помогнете да се избави. Ако я спратъ отъ пѫтя и въ това врѣме, когато има силно желание, тя ще изпадне въ по­голѣмо зло. Когато и ние имаме едно желание, Господь не ни спира, а казва на служителитѣ си: „Дайте имъ всички условия да постигнатъ желанието си“. Когато започнеме да пъшкаме и охкаме, Господь казва: ,,Радвамъ се, че постигна желанието си; твоето охкане е единъ плодъ, който и азь опитахъ“. Мѫченията и страданията, които човѣкъ изпитва, създаватъ извѣстни настроения у Бога. Когато видимъ, че Богъ е намръщенъ, то е защото нашитѣ мисли сѫ такива и тѣ се повръщатъ къмъ нась. Сѫщиятъ законъ дѣйствува между мѫже и жени. Напр., мѫжътъ е недоволенъ отъ жена си, има око на друга, неговата страда, защото е свързана съ него, и ходи да го слѣди като нѣкой детективъ. Не се свръзвайте съ мѫжа си, сир. не ограничавайте свободата му. Ако го обичате, въздѣйствувайте морално, на неговия умъ и на неговото сърце; но настоява ли той да изпълни желанието си, не се противопоставяйте. Нека опита своитѣ желания. Ама ще кажете: „Азъ искамъ да го спася“. Колко момци сѫ се оженили за моми съ цѣль да ги спасятъ, но не сѫ успѣли. Оставете всѣка душа сама да опита това, което силно желае, и, като извлѣче урокъ отъ него, тогава се опитайте да Ă въздействувате. Има закони, чрѣзь които може да въздѣйствувате на хората. Най­лесниятъ начинъ е Божествениятъ — да въздѣйствувате морално, сир. да се прѣвърне енергията на едно сѫщество отъ едно състояние въ друго. Знаете ли какъ може да излѣкувате дъщеря си, която се е влюбила въ нѣкой момъкъ? — Даякъ. — Не. Въздѣйствувайте на момъка да намѣри друга, по­красива мома, да се влюби въ нея — той ще прѣнебрѣгне дъщеря ви. Така тя ще опита горчеви­ ната отъ отхвърлянето, ще се успокои и ще бѫде спасена. Ще рече, друга мома ще спаси вашата. — Ами ако се обичатъ взаимно, но единиятъ не се нрави на родителитѣ на другия, трѣбва ли послѣднитѣ да прѣчатъ на младитѣ? — Азъ говоря за случаи, когато чувствата отъ двѣтѣ страни не сѫ еднакво искрени. Когато се обичатъ, тѣ спадатъ въ друга категория — тамъ никой не може да имъ прѣпятствува. Законътъ изисква да ги оставите сво­ бодни. Въпросътъ е за прѣвръщане на енергиитѣ отъ едно състояние въ друго, а не е въпросъ за моми и момци. Напр., срѣщнете нѣкой човѣкъ и мислите, че е добъръ, а въ душата си питаете къмъ него нѣкакво отвращение. Нѣкога обичате нѣкого съ сърцето си, а виждате, че е лошъ. Такова противорѣчие се заражда въ вашитѣ души. Много въпроси има тукъ, които бихъ могълъ да ви обясня, но ще отидемъ въ друга посока. Въ Ветхия Завѣтъ се казва: ,И глу­ павиятъ, като мълчи, минава за уменъ“. Достатъчно е единъ човѣкъ да стои дълго врѣме тихо, мирно, да не приказва, той ще набере вѫтрѣ въ себе си енергия, и ще я запази. Другитѣ заобикватъ тази енергия въ него и искатъ да я използуватъ; то е отъ обичь не къмъ душата му, а къмъ енергията му. Казватъ си: „У този човѣкъ има добъръ потикъ, може да се използува“. Използуване въ свѣта може, но то не бива да става въ едно такова братство, въ християн­ ството. Хората се покварватъ, понеже подплъзватъ душитѣ си. Въ общества, дѣто има използуване, Христосъ и Неговото име служатъ само като уловка, докато използуватъ човѣка; послѣ отхвърлятъ и Христа, и човѣка. Това не се търпи отъ законитѣ на Бѣлото Братство. Всѣки, който озлоби, изневѣри, изнуди своя братъ, се изключва отъ това братство веднага и не го приематъ, докато въ него не стане корененъ прѣвратъ, докато той не дойде до пълно разкаяние. Законитѣ на Бѣлото Братство сѫ безпощадни. Прѣстѫпишъ ли единъ, послѣдствията сѫ много жестоки. Въ свѣта тѣзи закони дѣйствуватъ и отниматъ всичко спечелено незаконно. Когато хората се рѣшатъ да изпъл­ няватъ тѣзи закони, тѣхнитѣ работи веднага се измѣнятъ къмъ добро. Когато българитѣ напуснаха солунския фронтъ и казаха: „Не искаме да се биемъ“, Гос­ подь веднага излѣ благословението си — настана голѣмо плодородие, когато пъкъ, докато се биеха още, нѣмаше такова. Въ Франция, въ Англия сега има голѣма суша, понеже законитѣ, за които ви говорихъ, не одобряватъ тѣхнитѣ дѣйствия. Щомъ воювате, плодородие нѣма да имате. Сила ще имате, контри­ буции ще налагате, но хлѣбъ нѣма да имате. (Бесѣда, държана на 20 августъ 1919 год., срѣда, въ 4½ часа слѣдъ пладне).
  5. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание (старият правопис на беседата ще бъде поставен скоро) РАЗБИРАНЕ И ПРИЛАГАНЕ Христос в една от Своите беседи е казал: „Ако Ме любите, ще опазите Моя закон.“ Разбирането има отношение към ума, а прилагането – към сърцето. Ако промените местата на тези две думи и поставите прилагането в ума, а разбирането в сърцето, с това изменяте реда на нещата, защото мислите могат да се развиват и растат само в ума, в мозъка, а прилагането и чувствата – само в сърцето. Сърцето е почва, свят за нашите добри желания. Добрите мисли и желания растат в ума и сърцето тъй, както растенията по лицето на Земята. Като влезете един ден в по-висшия свят, в света на мислите, ще разберете, че мислите, които сега се образуват, имат свои форми-разклонения: клончета, листа, цветове и плодове; тъй че всяка мисъл в своя краен развой и пълнота ще се оформи, ще стане жива. Например нашият образ, тялото, което сега носим, това са мисли, които Бог е създал преди милиони години и в които сега ние живеем. Нашите тела не са нищо друго освен мислите на Бога. Прав е тогава стихът на Евангелието, който казва: „Вие сте храмове Божии.“ Ако нашата мисъл е Божествена, ние живеем в Божествения храм. Думата храм в Евангелието има различно значение от онова, което ние схващаме: храм означава чистота, святост, условия, при които човешката душа може да расте, да се развива в познаване на Бога и Неговата Любов. Смисълът на нашия земен живот е само в познаване на Божията Любов и на Божията Мъдрост. Ние сме събрани тук, за да се опознаем, защото още не се познаваме. У вас има желание да се опознаете, но още не се познавате. Ще възразите: „Как да не се познаваме?“ Да познаваш някого – то е Живот вечен. В Писанието се казва: „Да познаем Бога, ще имаме живот вечен“, защото Бог, като ни познае, ще живее вечно в нас. Следователно Бог има желание, като слезе у нас, да намери чисто жилище и да живее вечно в нас. А днес Той поживява една, две, три, най-много десет години в нас и ние Го уморяваме. Ние постоянно Му създаваме страдания и вследствие на това Той постоянно умира в нас. Бог може да се оттегли в Себе Си, в Своята същина, и да бъде тих и спокоен, да не страда, но тогава ние няма да живеем. Затова законът е: първо ние да познаем Бога, а после Той нас. Този закон може да се обясни много лесно. Ако влезете във вашата къща и затворите прозорците, спуснете пердетата, Слънцето няма да проникне вътре. Вие може да го викате, да му отправяте най-любезни покани, да го молите, но то няма да проникне вътре, няма да се отбие от своя път. Махнете ли покрива на вашата къща, вдигнете ли пердетата, отворите ли прозорците, то ще влезе с всичката си сила. Капаци, прозорци, пердета – то са нашите лоши, користолюбиви мисли и желания, нашият егоизъм. И след всичко това ние минаваме за добри, благородни хора! Защо? Защото сме скрити, затулени под пердетата. По някой път Слънцето ни напича и ние усещаме някаква промяна. Има два вида промени: едни се дължат на силно напичане, нагряване от Слънцето, а други се дължат на крайно изстудяване поради липса на топлина, в което изстудяване се развиват най-отрицателните чувства като завист, омраза и т.н., дължими на лишение от топлина, сиреч от Любов. И двата вида усещания причиняват страдания, само че в единия случай имаме силно нагряване, а в другия случай – силно изстудяване. Дето има Любов, има и топлинка; значи Любовта е носителка на топлина. Изчезне ли топлинката, и животът изчезва. Когато започва да изчезва животът, очите стават мътни, бледи или жълтеникави и лекарят казва, че черният дроб е малко анормален. Когато очите са малко мътни, това показва, че в стомаха има дисхармония. Стомахът, който представлява физическия живот, е една необходимост за нашия духовен живот. Не можем да бъдем духовни хора, ако нямаме стомах. Аз говоря за стомаха, а не за търбуха, който има съвсем друго значение. В разбирането човек трябва да бъде бременен в ума си с една идея, на която да е готов да даде всички условия за развитие; с други думи, човек трябва да положи живота си за своите приятели, които са вътре, а не вън от него. Защо се женят мъже и жени? За да реализират една идея, на която да се радват. Ражда ви се дъщеря; тя е идеята, мисълта, която сте замислили от години, като сте се молили на Бога да я благослови. Според мистицизма или според окултизма вашите мисли, идеи са душички, които очакват да ги облечете в образ и да им дадете място на Земята. Душичката-идея ще дойде в ума ви и в сърцето ви, дълго време ще ви шепне сладки думи, ще ви обещава много неща. Тези душички – мисли и желания – ние наричаме ангели, защото думите мисъл и желание са слаби да изразят това, що са тези душички. Тези душички работят върху нас като пчелички. Като облечем нашите мисли в умствена и телесна дреха, необходима за тях, а после и в нашите добри желания, ще срещнем в бъдеще приятелите си. Един ден, след 100-200 години, вие, които сте събрани тук, ще бъдете такива душички в умовете на бъдещите хора, на които ще говорите сладко. Като се съблечете от материалното си облекло, от тялото, вашата душа и вашият дух ще вземат форма на ангел и ще започнете да служите на хората безкористно. Добрите мисли и добрите желания не са, за да служим на себе си; колкото повече добри мисли и желания имаме към другите, толкова по-силни ще бъдем като хора на Земята. Като напуснем добрите мисли и желания, ние изгубваме най-добрите си приятели, най-добрите си помощници – ангелите-помагачи. А изгубим ли тях, животът ни на Земята няма смисъл. И външното ни приятелство, запознаването зависи от тези наши вътрешни приятели. Като се срещнат двама, те най-първо се опознават с мислите си, после с желанията си и най-после с действията си. Когато те се опознаят, тогава се опознават и въплътените души. За да познаем един човек, ние трябва да храним към него добри мисли и чувства. Ако аз не храня такива мисли и чувства към вас, вие ще почувствате една празнота; душата ви веднага ще почувства, че моите отношения към вас не са искрени и ще се зароди съмнението, както в музиката веднага се забелязва, когато тоновете не са взети правилно. Божественият закон на Любовта изисква, щото всичките неща в света да се проявяват в своята същина, в своето съвършенство, сиреч да познаваме нещата тъй, както са във вътрешния, Божествения живот, без раздвояване на съзнанието. Когато нашето съзнание по отношение на някого е раздвоено, пропукано, сиреч мислим, че този човек някога е добър, а някога лош, то е поради това, че ние имаме към него ту добро, ту лошо разположение. От това пропукване на нашето съзнание се заражда изопачаване на мислите и злото. Затова Писанието казва: „Двоеумният човек е непостоянен във всичките си пътища.“ Двоеумен човек аз наричам раздвоения. Първият най-важен закон е да обединим нашето съзнание, сиреч да образуваме тази вътрешна хармония между ума и сърцето, между духа и душата – да няма никакво пропукване. Ако аз в даден момент съм лош, трябва да съзная, че моята постъпка не е такава, каквато Бог изисква – Божествена; че моята мисъл не е Божествена; че моите желания не са Божествени, както Бог ги изисква. Всеки трябва да съзнае, че както Бог е любящ, добър, снизходителен и милостив, тъй и той трябва да бъде такъв. Та нашата сила ще седи само в единството ни. Когато обединим съзнанието си и отправим душата си към Бога, ще рече, когато се свържем с Бога, няма да има дело в света, което да не можем да извършим. Имайте предвид, че ако сега не можем да възстановим единството и хармонията в нашето съзнание, в нашите мисли, в нашите желания и действия – не еднообразие, а единство и хармония, – ние ще служим на себе си, на народа, всред който живеем, и на хиляди други желания, но не и на Бога. Писанието казва, че ние тогава сме отдалечени от Бога. Този наш Велик Баща е сега между нас и аз за Него ви говоря. Най-хубавото нещо, което имаме сега в света, то е нашият Баща. Погледнете нагоре към небето, към Слънцето, то е Неговото лице. Майка ви е долу – Земята е вашата Майка. Вие ходите по лицето на вашата Майка, но по лицето на Бога, на вашия Баща, не е позволено да се стъпва. Всеки, който си позволи да свие юмрук против Бога или да стъпи върху лицето Му, пострадва – бива строго наказан, бива изпратен в кожата на майка си, на която казват: „Прибери това магаре, вземи го при себе си, за да го възпиташ!“ Майката започва да работи върху него и по едно време го запитва: „Ще почиташ ли Баща си, ще Го слушаш ли?“ „Ще Го слушам.“ Тогава Майката започва да му прави дрешки и го праща горе да слави Бога. С хиляди години ще слизате и ще се качвате горе, докато познаете своя Баща. Като отидете при Бога, Той ще ви каже: „Пред Мене трябва да сте добри, милостиви, истинолюбиви.“ Ако види една бръчка по лицето ви, ще каже на Майката: „Вземи това дете при себе си, за да му оправиш бръчките.“ Това, що ви казвам, не е алегория. Знаете ли какво означават бръчките? Някой път те показват, че сме научили урока си, а някога – че сме далеч от това. Така също и очите ни показват две състояния: например понякога изпъкналите очи показват, че човек е богат в речта, готов да говори, богат във виждането да възприема всичко, а понякога такива очи означават грубост; хора с много изпъкнали очи са много груби. Малко хлътналите очи означават съсредоточеност, благородство, понякога замисленост, сериозност, но понякога и краен егоизъм. С такива хора никога не можеш да се разбереш, за такива добър човек няма, добра дума не може за никого да се каже, те са крайни критици. Всяко нещо си има своята права и опака страна, своите добри и лоши признаци; та изпъкналите и вдлъбнатите очи са и добър, и лош признак. Изпъкналите очи са проектиране на душата да излезе навън и след като поживее вън хиляди години, най-после си казва: „Човек не трябва да излиза навън, а да се вдълбочи в себе си.“ Ако с това си вглъбяване човек прояви добра мисъл, добро желание, хубаво ще бъде, но ако в задълбочаването си той заприлича на куче, което постоянно гложди, ръмжи – постоянно критикува – такива хора аз наричам гризачи на чужди кокали. Питам ви: след като изгризете една, две, три или повече кости, какви учени или религиозни хора ще излезете? Вие ще бъдете учени, религиозни хора, които знаят само да гризат кости. Всички недъзи, които имате, сте наследили от векове и знаете ли как? Преди вас са минали много същества през този материален свят и като са завършвали своята еволюция, оставили са след себе си всичките свои добри, но същевременно и всичките свои лоши мисли и желания; та сега вие преработвате едновременно добрите и лошите мисли и желания, които те са оставили, като в бъдеще и вие ще оставите такива на други, които ще дойдат след вас, те да ги преработват. Тъй щото вие не трябва да се самоосъждате за тези неща, а ваша длъжност е да преработвате всичко, което дойде до вас. Писанието казва, че трябва да сме търпеливи и да чакаме момента, когато Бог се заеме да коригира вашите недъзи; а то ще бъде, когато ние влезем в тази нова еволюция. Бог слиза периодически в материята, за да ни помогне, като възстанови нарушената хармония. И сега нашият небесен Баща изпраща Своя Дух да ни помогне. Ние сме много големи егоисти и толкова сме се индивидуализирали, че всеки мисли само за себе си. Постоянно говорим за Бога, за Христа, за Царството Божие, но стига да се докосне някой до кесията ни, изведнъж казваме: „Тук религията не помага – нея да оставим настрана“, и потърсваме материалните закони. Ще ме попитате: „Как да постъпваме в такива случаи?“ Ако съм вълк, аз ще си служа със зъбите на вълка; добре, но правилата на вълка може ли да служат за правила и на овцата? Правилата на овцата могат ли да служат за правила на растенията? Правилата на един лош човек могат ли да служат като правила и за добрия човек? Ако служите на Бога, има известни правила, по които трябва да постъпвате. Не мислете, че като влезете в Божествения свят, не ще може да воювате. Там има по-мощни оръжия, пушки – всичко там е най-съвършено. Искам да ви въоръжа с нови картечници – с картечници на мисълта, за да опитате тяхното действие. Такъв пример има от Стария Завет. Някой си цар изпратил войска против пророк Елисей. Последният се помолил усърдно на Бога да го закриля и наистина – всички негови неприятели ослепели. Като ги видял слепи, царят запитал пророка: – Да ги поразя ли? – Не. Погрижи се да ги нахраниш и ги остави да си отидат при господаря си. Следователно, когато познаем Бога, когато разберем законите Му, ще можем да третираме неприятелите по същия начин – ще ги направим слепи. Какво е слепотата? Да се отнеме зрението, значи да се отнеме алчността. Очите, които днес са много широко отворени, трябва малко да се позатворят. Най-голямото зло в света е голямата алчност на хората. Всички държави днес искат колонии, всеки народ иска да зароби другите и да живее на техен гръб. Алчността на човечеството доведе днешната война, от нея произлязоха всичките други лоши икономически условия, нещастията на хората. А това що значи? Че са ослепели. Този Баща, Който ни гледа Отгоре, Чието око, Слънцето, днес вижда ясно, ме пита: „Какво правят тези деца тук?“ Аз Му отговарям: „Татко, искат да се изправят.“ „Изправете се, защото Майка ви ще ви тупа, ще ви бие“ – казва Господ. Бог казва още, че ако слушате Майка си, ще ви изпрати всичко отгоре в изобилие, ще бъдете здрави, щастливи, блажени, но ако не изпълнявате законите на Майка си, Той ще залезе – ще затвори Своето Божествено око. Залязването на Слънцето значи залязване на духовното око. Сега какво ще кажете вие на вашия Баща? (Ще Го слушаме.) Тогава Бог казва: „Аз ще изпратя отгоре по един от Моите служители, от ангелите, за да проверят у всекиго едного дали казва Истината.“ Като се върнат назад при Бога, те ще Му кажат какво правят малките богове на Земята. Така се наричате вие тук – малки богове. Като дойде някой ангел на Земята, вие казвате: „Ти трябва така да направиш, трябва иначе да направиш, ние сме собственици, царски синове и т.н.“ Та злото е в това, че ние се мислим за богове. Дайте някому власт и той започва да мисли, че е Бог. Не, не сме богове, затова не туряйте тази мисъл в ума си, а знайте, че сте чеда Божии, Негови малки деца. Стремете се да добиете малка опитност върху това, което ви говоря, като проверявате същината на мислите, които се прокарват. Всеки от вас да започне да мисли върху Истината, а за това има възможност – винаги има възможност да я разбере. Вие много пъти сте започвали, но не сте завършвали с това. Сега искам от вас да си установите един вътрешен, духовен ред на нещата. И да няма бързане – стремеж за надпреварване. Спрете се и всеки да си намери мястото. Не мислете, че като изпъкнете на първо място, когато правите молитвените си събрания, вие сте действително пръв; не мислете, че и ако сте на опашката, сте последен; някой път може да бъдете на главата, а някой път – на опашката; безразлично е. То е само на Земята – временно отношение. Човек, който не може да бъде на главата и на опашката, не е разбрал живота, защото и главата, и опашката са ваши. Да бъдете най-напред, значи да разбирате главата си, да бъдете най-назад, значи да разбирате опашката си. Но като съедините опашката с главата си, образувате кръг, който няма нито опашка, нито глава – образува се една слънчева система. Забелязвам, че като отивате горе, в зданието за молитва, някои мислят, че като са първи по ред, са първи и пред Бога. Не е така: все трябва да има първи, последни и по средата. Всички не могат да бъдат първи, не могат да бъдат последни, не могат да бъдат в центъра. Ще бъде пръв всеки, който изпълнява Волята Божия. Онези, които влязоха горе, в молитвеното здание, видяха форми, които са емблема, азбука за проучване. Те обаче не трябва да ви бъдат като култ, който после да ви съблазнява, защото в Писанието се казва: „На никакъв образ да не се покланяте!“ Но на Слънцето на Вечния живот трябва да се покланяте, макар и да е един образ, защото изгубите ли този образ, изгубвате и живота си. Образите са като шишета – счупи ли се шишето, изчезва и образът му. Следователно образът е една необходимост в сегашния живот, за да може да се пренесе течността на живота. Образите, които съществуват в църквите, са окултни форми, които имат дълбок смисъл, но понеже тези форми са изгубили своя вътрешен смисъл, днес хората взимат само външната форма на образите и им се кланят, без да влагат в тях някакво съдържание. Ако речем да отхвърлим тези външни форми, ще попаднем в друга грешка. Във всяка форма има известно съдържание, което трябва да изучите и опитате. Например равностранният триъгълник ви показва стремеж към Бога нагоре, сиреч един завършен симетричен живот. Триъгълник, обърнат с основата нагоре, показва живот, който е изгубил равновесие. Когато видите два триъгълника, единия нагоре, а другия с основата надолу, че се преплитат, вие ще се запитате: „Дали моите стремежи са като в един от тези триъгълници – надолу или нагоре?“ Вие издигате ръцете си нагоре, към Бога. Когато издигнете ръцете над главата си така, че да се образува еврейската буква шин (ш), това значи, че искате да растете към Бога; то означава закон за размножаване и изпълване с всички блага. Този закон, който е от древната школа, сега съвременното общество е изопачило в една извратена форма, докато по-рано е означавал: „Аз съм готов да възприема Божествените зародиши и да обработя мисълта, която ми даваш, Татко, с всичкия си ум, с всичкото си сърце и с всичката си воля, и ще Ă дам всички условия за развитие.“ Подир това съединявате ръцете си горе, като триъгълник, което значи, че всички мисли, желания и действия ще бъдат извършени в хармония и съзнателно. Когато разтваряте широко ръцете си, то значи, че искате да възприемете, а като ги съберете, свиете, това показва, че искате да извършите съзнателно всичко, що сте възприели. Всяко наше външно действие е израз на действие, което става вътре, в духовния свят. А вие вдигате ръце, без да разбирате смисъла на движенията. Като опишете с ръката си един кръг, това значи, че ще свържете опашката и главата, ще напуснете алчността и с всички сили, които са вложени във вас, ще служите на Бога. Когато някой маха с ръка надясно или наляво в знак на отрицание, това значи, че духът му е започнал да работи в подсъзнанието и проявява това вътрешно чувство, макар той да върши това нещо несъзнателно. Някои хора държат главата си надясно, други наляво и ние мислим, че всичките тези неща са случайни. Не са случайни и несъществени – в тях има дълбок смисъл. В Америка един знаменит проповедник държал главата си обикновено малко наляво; неговите слушатели, като имали желание да бъдат красноречиви като него, започнали и те да държат главата си малко наляво – подражавали му. Човек, чиято глава е изкривена малко наляво, показва, че у него чувствата взимат надмощие, а у когото главата е малко надясно – умът взема надмощие. А трябва да се стремим към балансиране, към познаване и разбиране, сиреч да възстановим необходимото равновесие между ума и сърцето си и да не влагаме в тях повече, отколкото трябва. В групите, които ще образувате от по десет или дванадесет души, трябва да вложите познаване и разбиране. Ще ви обясня защо ви казвам това и какъв е законът. Първото число означава онзи велик принцип на Бога, който създава, твори нещата. Когото запишат за пръв на групата, той стои като емблема на принципа, който създава. Второто число представя онзи принцип, който отдолу възраства, организира нещата. Третото число е закон на равновесие. Четвъртото – закон на справедливост. Ще разчитате на четвъртия, защото той е честен, не краде. Ако бих образувал организация по този Божествен закон, четвъртия бих направил касиер. Ако измените мястото на този, който има числото три, ще измените реда на нещата. Казах, три е число на равновесие; то е детето, смисълът на родителите, защото щом се роди детето, то осмисля живота на родителите си – то е смисълът на живота. В такъв случай числото едно е бащата, две – майката, три – детето. Като разбирате числата 1, 2, 3 и 4, имате основните закони за разбиране на другите числа. Числото 5 означава човек, който е вече индивидуализиран – неговите пет пръста. Числото 6 означава човек в своето развитие; Земята сега минава през числото шест; зелената краска е числото шест; също – размножаване, развитие. Числото 7 е закон на почивка. Към това число спадат всички богати хора, защото те са завършили работата си и се задълбочават в себе си, за да се развият, култивират и да станат духовни. Числото 8 е на Духа; то означава ония безконечни числа, които съществуват вътре във Вселената. То е едно от най-строгите числа. Числото 9 е човекът, който ще обобщи всички неща и затова него ще направите докладчик: той ще опише целия процес на числата от едно до осем и ще даде резюме как е вървяла цялата работа. Така вървят всички неща в своя ред. Вие се сърдите кой кое място заема, а трябва да знаете, че всеки ще заеме онова място, което му е определено. Не може двама в една група да бъдат числото едно или две, защото ще се яви борба. А в групировките не трябва да има дуализъм. Тук имаме чисто практически задачи, които трябва да реализираме. Искаме да отидем на Небето, но ако дойде един ангел и ни каже: „Хайде, пригответе се“, ние ще го помолим, ако може да ни остави за още малко време на Земята. А какво означава това? Че не сме свършили още работата си. Какви духовни хора ще бъдем тогава? Под духовни хора аз разбирам онези, които са свършили изоставената си работа и отиват на Небето за един-два месеца, като на ваканция, на гости, дето Татко им възлага нова работа, и после се връщат пак на Земята да работят. На Земята ние дохождаме като на училище. – Ами значението на числото 10? – Числото 10 е връзката между първата и втората група. То показва, че тези десет души ще започнат пак по десет да се групират в друга група. Последният, десетият, от една група е връзка между нея и следващата група. Това число показва и връзка между човека и ангелите. От 10 до 100 са числата на ангелите, от 100 до 1000 са числа на човеците. Туй показва разстоянието, на което се намираме. Ние, хората, сме по-далече, защото сме слезли по-дълбоко в материята, отколкото ангелите. Това е мистически начин за разглеждане на числата; то няма практическо приложение в сегашния ни живот. – Какво означава стихът: „Не знаете ли, че сте богове?“ В какъв смисъл са употребени тези думи? – Под думата Бог се разбира силен човек, собственик, човек, който владее нещо. Един Дух, който владее една система, той е Бог, защото може да прави, каквото иска. По отношение на нашето тяло ние сме малки богове, собственици. Думата Бог още означава човек, който служи само на търбуха си. Когато човек помисли, че е Бог, започва да желае хората да му се кланят. Като каза, че е Син Божий, евреите разбраха Христа, че иска да Му се кланят. Затова Христос каза следното: „Аз дойдох не да Ми послужите, а Аз да ви послужа и да ви дам Живот вечен.“ Псалмопевецът казва: „Вие сте богове, но като хора ще умрете.“ – Старият Завет е израз на стара култура, Новият – на нова култура. Сега в света иде нова светлина, която иска да примири нещата. Това примирение няма да стане скоро, изисква се дълго време, докато стане преврат в умовете на хората, да разберат великите Божии замисли.
  6. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание IV. МЕТОДИ ЗА УЯКЧАВАНЕ ВѪТРѢШНАТА ВРЪЗКА МЕЖДУ ХОРАТА.*) Въ всички създания сѫществува вѫтрѣшна връзка. Вие трѣбва да се стре­мите да прѣмахнете условията, които прѣпятствуватъ за заякчаване на тази връзка. Всѣки отъ васъ трѣбва да работи искрено върху себе си и, като работи, да счита, че работи за всички и че всички работятъ за него. То е Божественъ законъ, който трѣбва да работи и въ насъ. Окултната наука го нарича „Висше азъ“, но по­право е да се каже „Божествена душа”. Въ нея сѫ вложени всички условия за нейното развитие, а когато е образувана връзката, всички способ­ности и чувства растатъ. Допуснете, че имате градина насадена съ пиперки и зеле, може ли да култивирате този зеленчукъ безъ поне малка вадичка за напояване? Може да посадите всѣкакви cѣмена, но, ако нѣкой ви лиши отъ вадичката, напразно ще се трудите. Всѣки отъ васъ трѣбва да има такава вадичка. Имате ли я, всичко ще прорасте, нѣмате ли я, никакъвъ плодъ не очаквайте. Много вѣрвания и много философии пропадатъ именно по липса на такава вадичка. Може ли да узнаете дали имате вадичка ? Може. Трѣбва да почувствувате присѫствието на Висшето азъ, на Божествената душа у васъ, да почувствувате готовность поне веднъжъ въ недѣлята или въ годината да се пожертвувате за всички. И Христосъ казва: „Който изгуби живота си за благото на другитѣ, той ще намѣри своя животъ“. Това е точниятъ прѣводъ на думитѣ Христови, и въ тѣхъ се крие сѫщностьта. Въ състоянието, въ което вие по настоящемъ се намирате, тази връзка не е още образувана, и вслѣдствие на това, вашата низша душа, низшето азъ, низшиятъ манасъ, както го наричатъ теософитѣ, се стреми къмъ противоположни движения. Душата върши това, не че има нѣкаква умраза къмъ човѣка, но стремежитѣ й сѫ различни. Ако вашата вадичка бѣ поливала посаденитѣ сѣмена, щѣхте да имате обратенъ резултатъ. Имате двѣ градини, едната на западъ, другата на изтокъ: ако пра­тите водата на западната страна, ще имате единъ резултатъ, ако я пратите на източната страна, ще имате другъ резултатъ. Вашето съзнание и вашето сърце всѣки день се разширяватъ и придобиватъ по-­голѣма пластичность и сила, а тѣлото ви остарѣва, ставате по-­религиозни, но и недоволни отъ живота, и отивате на западната страна. Трѣбва да се борите съ тази ваша низша душа, понеже въ нея сѫ вложени всички отрицателни нѣща. Когато влѣзатъ въ вашата душа сили и почнатъ да дѣйствуватъ, ще се стимулиратъ побуждения у васъ да придобиете знания, мѫдрость; но тѣзи знания може да прѣвърнете въ зло, въ насилие на хората. Може външно да турите мантията на благочести­ето и да търгувате съ него, да тръгнете по обратния пѫть на черното братство, нѣкои членове на което носятъ отвънъ бѣли дрехи, а душитѣ имъ вѫтрѣ сѫ черни. Щомъ срѣщнатъ нѣкого, тѣ му обѣщаватъ. Отнематъ ли ви веднъжъ тази енергия, която имате, отбиятъ ли вашата вадичка, тѣ ще ви изоставятъ и ще потърсятъ други, тѣмъ да обѣщаятъ и тѣхъ да излъжатъ. Така тѣ съ хиляди години живѣятъ на гърба на такива малодушни хора, за смѣтка на тѣхната смърть. Едни хора умиратъ отъ нѣмане влага или животъ. Като разбираме Христовото учение въ този високъ смисълъ, то не е нищо друго, освѣнъ проявление на Бога въ свѣта. А пъкъ всички добри хора, учители и светци, тѣ сѫ клончета и листа на това голѣмо дърво. Нѣма да се спирамъ да говоря каква форма има това дърво. Всѣки трѣбва да гледа да изпълни своитѣ функции и да направи онова, което трѣбва да стори. Ако оста­нете вѣрни на вашето призвание, вие ще се измѣните и единъ день нѣма да бѫдете клончета на дърво или членове на животно или на човѣкъ, но ще се индивидуализирате, и Духътъ ще дойде у васъ да се въплъти, както въ Христа. Ще видите какъ Той ще проникне като слънчеви лѫчи. Той се проявява и въ животнитѣ, които работятъ на нивата; Той се намира и въ житнитѣ зърна и изобщо въ всички плодни сѣменца. Можемъ да кажемъ, че ние фактически се хранимъ отъ Неговата плъть. Той стана жертва за насъ, само да можемъ да се подигнемъ и, като разберемъ живота, отъ придобитото да можемъ да помог­немъ съ нашия животъ на други. Така трѣбва да схващате този великъ законъ и да го приложите въ всички посоки на живота си. Всѣки отъ васъ ще гледа да се развива не еднообразно, а по пѫтя, който му указва неговата собствена душа. Клончетата на дърветата не вървятъ по една, а по различни посоки; но се пакъ тѣ съставятъ една вѫтрѣшна хармония — симетрия. Всинца вие не може да се обърнете въ голѣма рѣка; има много голѣми рѣки, както много велики хора, но нѣма добри хора, сир. хора такива, волята на които е просвѣтена и въ излишъкъ, че да могатъ да дадатъ и на други. Ние не учимъ хората да дадатъ всичко, да изпразватъ своитѣ хамбари, да се самопожертвуватъ, но да даватъ само излишното. Една отъ причинитѣ, които развалятъ хората, е тази, че, когато се срѣщнатъ, нѣкои отъ голѣма ревность се укоряватъ: ,,Ти не вър­вишъ въ правия пѫть“ и съ това си прѣчатъ. Така се произвежда нарушение въ мисли, и почватъ да се отблъсватъ. Днесъ не можете да съберете водителитѣ на религиознитѣ общества, нито 4 — 5 владици, да мислятъ еднакво, защото не разбиратъ великия законъ и защото всички служатъ на себе си. Най-­първо, гледайте да се освободите сами вѫтрѣшно отъ користолюби­ето, което не е ваше и което ви е присадено. Отчупете тази присадка, защото това, що е присадено не на мѣсто, трѣбва да се отмахне. Апостолъ Павелъ на едно мѣсто казва, че дивата маслина е присадена на питомната. Ако вие сте присадени на питомна маслина и не се развивате, мислите ли, че господарьтъ ви ще ви държи там дълго врѣме? Той ще каже: ,,Да се махнатъ“. У ваcъ има нѣкои нѣща отъ самитѣ васъ присадени, тѣ трѣбва просто да се отчупятъ, а тѣ се отчупват, когато послѣдва нѣкое нещастие, например, човѣкъ изгуби пари, обществено положение или бѣде ограничен от всѣкѫдѣ. Тогава той убива желанията си за прѣходни блага и потърсва другъ пѫтъ. Казва му се: ,,Трѣбва да изберешъ пѫтя — ако вървишъ нагорѣ, има животъ, ако тръгнешъ надолу, нѣма животъ за тебе”. Ние обикновено мислимъ да покръшнемъ и да изберемъ другъ пѫтъ, но нѣма друга изходна врата, освѣнъ една — нагорѣ. Като казва Христосъ: ,, Азъ съмъ вратата”, Той подразбира само единъ пѫтъ въ живота. При сегашното ни състояние има само единъ пѫтъ, по който може да се развива и сложи бѫдещиятъ ви животъ; има само една врата, прѣзъ която може да влѣзете. Бѫдещето ви прѣраждане, бѫдещето ви състояние се обу­славя отъ тази врата, прѣзъ която ще минете. Потърсете и намѣрете Христа. А вие ще Го намѣрите въ себе си. Подъ думитѣ ,,въ себе си” говорихъ ви какво трѣбва да разбирате. Първо трѣбва да намѣрите Христа; но трѣбва да знаете, че Той нѣма да дойде у васъ въ видъ на мѫжъ или жена. Павелъ казва: „Нито мѫжъ безъ жена, нито жена безъ мѫжъ могатъ“. Мѫжътъ трѣбва да намѣри своята жена, а жената — своя мѫжъ, сир. душата трѣбва да намѣри своя духъ, а духътъ — своята душа; умътъ трѣбва да намѣри своето сърце, а сърцето — своя Божественъ духъ. Туй сѫ задачи, които трѣбва да разрѣшавате по практически начинъ. Може да четете много книги и да си блъскате главата, но тази работа — да намѣрите душата си — е много лесно нѣщо. Леснотията се състои въ това, да пазите момента, който Богъ е опрѣдѣлилъ, да бѫдете точни и наврѣме, че, когато Духътъ ви срѣщне, да сте готови; и нѣщо повече, да бѫдете нѣколко минути по­рано на мѣстото си, но не да закъснѣете. Неуспѣхътъ ви се състои въ това, че постоянно отлагате. Може да каже нѣкой, че това засега е трудно за изпълнение, че въ бѫдеще може да има по­благоприятни условия. Вие не знаете какво ще бѫде бѫдещето: собствено бѫдещето е сега, тъкмо сега имате всички условия да направите това. Духътъ иде периодически и не може за всѣка отдѣлна душа да идва, когато тя пожелае или проектира да работи. Христосъ е казалъ: „Търсете ме докато съмъ близо“, защото отдалечи ли се, ще Го чакате дълго врѣме. Това отдалечаване може да бѫде за 1, 2, 3 или повече дни, но може да бѫде и за повече години, а може да бѫде и за цѣлъ животъ. Никакво съмнѣние не трѣбва да има въ вашата душа. Виждамъ, че много се смущавате, какъ ще разрѣшите този въпросъ. Оставете смущението, Богъ ще разрѣши тѣзи нѣща. Напр., вие стоите вечерно врѣме въ тъмнина и искате чрѣзъ пипане да познаете човѣка, а колко години ви трѣбватъ, докато изу­ чите подробно човѣка: на каква възрасть е, младъ ли е или старъ, бѣлъ или кафянъ, сиви или черни очи има, не може да познаете по чертитѣ на лицето му какво настроение има, какво мисли и чувствува; но, ако дойде нѣкой съ силна свѣтлина, и вие погледнете въ лицето му, въ единъ моментъ всичко онова, що е било скрито въ тъмнината, ще стане видимо до най-­малки подроб­ ности. Нашето лице не е нищо друго, освѣнъ проекция на нашата душа, полето, което ние обработваме. Имате ли брада, трѣбва да я чешете, защото иначе въ нея може де се скриятъ разни животинки. Ама нѣкой ще рече: „Азъ нѣмамъ брада“. То означава, че гората ти е изсѣчена. Въпросътъ е: дали всичкото ти лице прѣдставя една обработена земя. Косата прѣдставя енергия, която чака бѫдеще развитие, отъ тамъ иде енергията. Ония, които иматъ по­гѫста и по­ черна коса, иматъ повече енергия. По­-гориститѣ мѣста иматъ влага и всички условия, за да се развиватъ ония сили, които Богъ имъ е далъ да използуватъ за себе си и, разбира се, за всички. Тъй че, и сега може да направите опитъ, само че трѣбва да се приготвите, иначе този опитъ ще ви накара да напус­нете правилния ходъ на вашето развитие. Много богатски синове сѫ останали неучени просто затова, защото бащитѣ сѫ имъ оставили готово наслѣдство. Ако и вамъ се даде нѣкоя дарба наготово, ще кажете: „Не ми трѣбва друго“; но, ако не сте готови и не знаете да я използувате, тя може да ви се отнеме. Има нѣщо по-­сѫществено отъ дарбитѣ — онова, което казва Христосъ: „Какво се ползува човѣкъ, ако спечели цѣлъ свѣтъ, а изгуби душата си?“ — не я обра­ботва, а я оставя пуста и лишена отъ вадичка, която я напоява. Какво се пол­зува душата, ако постоянно не се напоява — развива? Първото нѣщо въ това развитие е смирението — да схванете правия сми­сълъ на смирението. То е процесъ на поглъщане Божествената енергия. А не можете да възприемете тази Божествена енергия въ себе си, ако нѣмате дъл­боко смирение. Не униние, а разположение на душата, за да възприеме всѣки моментъ всичко, каквото й даде Господь да обработва. Да не каже, че това, което й се дава, е трудно. Не трѣбва да има съмнѣние у васъ, че Господь може да ви даде изпитъ, който не можете да издържите; не се смущавайте: най­-напрѣдъ Той ще ви даде най­-лекото — ще ви каже да речете на човѣка само една блага дума. Кажете на човѣка, когато го срѣщнете, „Добъръ день“ или му пожелайте нѣкакво добро. Ама ще кажете: „Какво ще му помогне това?“. Отъ такива малки работи зависи вашето бѫдещо развитие. Окултиститѣ иматъ много трудни методи, но тѣ струват много скѫпо. Колко окултисти сѫ опро­пастени! Концентрира се нѣкой да си кали волята, кали я, кали я, и единъ день се прѣчупи и рече: „Хайде въ други животъ ще започна изново“. Такива опити сѫ правени, правени много. Колко отъ васъ сѫ се занимавали съ черната магия! Сега сте се разкаяли, понеже вѣчъ го съзнавате. Не че сте го желали, но сте влѣзли необмислено въ кривия пѫть. Апостолъ Павелъ и той е билъ въ черната магия — „Едно врѣме бѣхъ гонитель“, казва той, значи, е билъ въ чер­ната магия, „а сега се изповѣдвамъ“. И вие трѣбва да имате сѫщата доблесть да се изповѣдате. Павелъ казва: „Като познахъ учението Христово, считамъ, че познанията, които съмъ ималъ досега, сѫ сметь, отсега нататъкъ нѣма да бѫда гонителъ.“ И вие кажете като него. Ще гледате да възстановите една вѫтрѣшна хармония между всички, да се нагласите като нотитѣ — всѣки на своето мѣсто. И да направите това не по начинъ механически, а по Божественъ пѫть. Като почнете по този пѫть, Хрис­тосъ ще ви коригира: този тонъ не е на мѣсто, трѣбва да вземете единъ тонъ по-­високо или по­-ниско, и, като ви нагласи хубаво, ще дойде тогава Духътъ и ще засвири правилно пѣсеньта. Туй, което ви говоря, е въведение — прѣзъ събора ще ви дойдатъ много мисли въ тази посока. Какво ви показва това чисто небе? То е добъръ признакъ. Показва ви, че има разположение да ви изпрати всички добри мисли и желания. Отзарань имаше малко облаци — брожение, но, като изгрѣ слънцето, всички изчезнаха. Туй показва, че имате всички условия за работа и че нѣмате спънки. Възпри­емете Божественото и поливайте душата си. Тамъ, дѣто е сухо, полѣйте; раз­ бира се, като гледате да не туряте и много влага; слѣдъ това ще дойде расте­нето. И ще дойде скоро, защото процесътъ върви много бързо. Всѣка група да запише онѣзи сѫществени въпроси, които я интересу­ватъ, които ще разискваме, ще подложимъ на разрѣшение, и сетнѣ ще прило­жите методитѣ, по които може да ги опитате. — Какви въпроси конкретно? Туй, което всѣки чувствува ли? — Мнозина отъ васъ се разболѣвате и искате да знаете кой е най­добри­ятъ методъ за лѣкуване. Ще се лѣкувате по законитѣ на окултната наука, сир. по законитѣ на Божествената наука, и само тогава ще имате добри резултати. — Само въ тази ли область? — Да допуснемъ, че двама, мѫжъ и жена, приятели или другари, не могатъ да живѣятъ добрѣ, скарали се, искате да знаете сега най-­добрия пѫть, по който могатъ да се помирятъ, да се възстанови хармонията между тѣхъ. Нѣкои не се разбиратъ и не знаятъ кои сѫ причинитѣ за това; тѣ не сѫ нови, а сѫ създадени отъ хиляди години, сега само изпъкватъ. Не съжалявайте, че сѫ изпъкнали, но научете се какъ да ги избѣгвате. Може нѣкой, като ви срѣщне, да ви рече: „Като се дѣлите отъ църквата, отъ хората, знаете ли, че сте въ правия пѫть?“ и въ васъ ще се роди съмнѣние, дали наистина сте въ Христовото учение, изразено въ Евангелието. Ще трѣбва да си го разрѣшите. Ние не възставаме противъ църквата, но искаме да се възстанови Царството Божие на земята; ние не създаваме закони, а работимъ или, по-­право казано, ставаме носители за възстановяването на тѣзи Божест­ вени закони. Може да занесете на човѣка и книга, която го ползува, но въ всѣка ваша работа трѣбва да ви рѫководи любовьта и мѫдростьта. Казахме, че Господь е високо и по нѣкой пѫть слиза; но Той никога не слиза въ безпо­редъкъ, Неговиятъ Духъ слиза именно чрѣзъ любовь и мѫдрость, да прѣвърне безпоредъка въ поредъкъ. Послѣ, може да се подигнатъ и други практически въпроси. Като се образува връзка между всички ви, ще имате извѣстни пропуски, чрѣзъ които ще влѣзете въ работа. Въ окултнитѣ закони не може безъ пропуски. Имате ли тѣзи пропуски, може да употрѣбите закона. Пропускътъ е като кѫщенъ ключъ, чрѣзъ който се отваря и затваря вратата. Тѣзи пропуски ще ви се дадатъ само тогава, когато бѫдете вѣрни, да не злоупотрѣбявате съ тѣхъ. Вѣренъ човѣкъ на своята душа, вѣренъ на ближния си, вѣренъ на Бога. Нѣкой пѫть изневѣряването може да стане несъзнателно, но много пѫти е ставало и сега става по подхлъзване. Такова подхлъзване имаше и у апостола Петра, когато поиска да дава съвѣтъ на Христа. Христосъ му каза: „Тази мисьль идва отъ сатаната“, и тогава пристѫпи и каза онова, що има въ Евангелието: „Който не се отрече отъ себе си“ и т. н. Имайте прѣдъ видъ, че Христовото учение е леко. Когато Христосъ казва : „Моето брѣме е леко“, Той подразбира своето учение. И наистина, практически, Неговото учение е най­-лекиятъ методъ. Тъй че, не сѫ прави ония, които проповѣдватъ, че Христовото учение е тежко брѣме. Сегашното ваше брѣме е 10 пѫти по­тежко. Сетнѣ, може да зададете и тѣзи въпроси: кой е най-­добриятъ начинъ за саморазвитие, за развиване на ума, на сърцето, кои сѫ начинитѣ, чрѣзъ които любовьта може да дѣйствува у насъ, кои сѫ начините, чрѣзъ които мѫдростьта може да дѣйствува у насъ? Тѣзи въпроси ще разискваме другъ пѫть. Вие сте дошли тукъ като работници, ще ви дамъ малка мотичка и ще поискамъ да отбиете вадичката къмъ правия пѫть и всѣки да наблюдава за дѣйствието на вадичката, която полива дадено мѣсто. Така вие ще станете по-­внимателни и къмъ приятелитѣ си и къмъ хората — къмъ всички. Ще ви обясня какво подразбирамъ въ тази малка алегория подъ думата „мотичка“. Подразбирамъ начинъ на дѣйствие. Както виждате, малка работа — Христовото брѣме е леко. Тъй че, повтарям ще отбѣлѣжите въпроситѣ, които сѫ тъмни за васъ, та да ви ги разясня. Но сe пакъ казвамъ, каквито разяснения и да ви дамъ, докато не направите този малъкъ опитъ, тѣ ще ви останатъ тъмни. До това врѣме иде­щата година ще правите опити, които да усилятъ вашитѣ стремежи и вашата воля. Всичко ще върви симетрично. — Подъ вадичка любовь ли се подразбира? — Условия за работа — тази прана, която влиза въ човѣка и той я поглъща. — Какъ може човѣкъ да познае своята душа? — Подъ думитѣ „да намѣришъ душата си“, значи да чувствувашъ, че между хората и тебе нѣма дисхармония, а има правилна обмѣна на мисли и чувства; ще рече да има хармония между сърцето и ума — да се прояви любо­вьта и мѫдростьта. Като намѣрите душата си, вие ще почувствувате неизка­зана радость. Вие сте имали, впрочемъ, такива радости, били сте за моментъ въ рая, но сте го изгубили. — Всѣки е прѣживѣлъ, но въпросътъ е: какъ може да запази тѣзи радости? — Сега ще учите метода за запазването имъ. Вадичката и мотичката сѫ срѣдства за това. Прѣимуществата на тази работа сѫ тѣзи, че вадички, които сѫ скѫсани, се съединяватъ много лесно — не е като да скѫсате нѣкоя метална жица. (Бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г, вторникъ, 7 ч. послѣ пладне).
  7. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание БЕСѢДИ ОБЯСНЕНИЯ И УПѪТВАНИЯ отъ УЧИТЕЛЯ дадени на ученицитѣ от Всемирното Бѣло Братство при срѣщата имъ въ гр. Търново прѣз лѣтото на 1919 г. ОБЯСНЕНИЯ ВЪРХУ ОБСТАНОВКАТА НА ЗАЛАТА ЗА СЪБРАНИЯ дадени при първото въвеждане въ нея на 6|19 августъ 1919 г.— Преображение, 7 ч. сутриньта. Задръжте въ паметьта си обстановката на стаята, тъй както си е. Това сѫ нѣща наредени по извѣстенъ законъ. Всѣко нѣщо тукъ има своя смисълъ, нищо не е излишно. Виолетовата краска надъ вратата показва, че трѣбва да бѫдете силни; зелената иска отъ васъ да се развиете въ Божията добродѣтелъ; розовата — сърцето ви да е изпълнено съ любовь; синята — умътъ ви съ вѣра; портокалената означава проявление на физическия животъ. Тази картина съ концентрични крѫгове показва пѫтя на развитие на човѣшката душа, първоначалния произходъ на човѣка — какъ той е започналъ живота си. Другата картина — пентограмата — показва човѣка въ сегашното му състояние — пѫтя, по който е миналъ. Образътъ на Христа, който виждате тукъ, прѣдставя сегашното стремление на човѣка да се приближи къмъ Христа. Човѣкъ е тръгналъ отъ добродѣтелитѣ нагорѣ, влѣзълъ е въ рая: дървото, което виждате, е райското дърво; послѣ съгрѣшилъ, миналъ прѣзъ мѫдростьта, която се добива чрѣзъ изпитание; а най-после миналъ чрѣзъ любовьта и влѣзълъ въ спасението. Слѣдъ това ще се възкачи прѣзъ пѫтя на правдата, послѣ ще слѣзе въ пѫтя на истината, и тогава вечъ ще се съедини съ Бога. Добротата, мѫдростьта, любовьта, правдата и истината — това е пѫтьтъ, прѣзъ който човѣкъ се възкачва. Надписътъ на пентограмата е: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ мѫдростьта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ правдата е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ добродѣтельта е силата на човѣшката душа; въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ истината е силата на човѣшката душа. Вашата задача прѣзъ годината ще бѫде: да схващате Бога като любовъ и мѫдростъ, и чрѣзъ тѣхъ да всаждате въ вашата душа всички други добродѣтели. Само по този начинъ може да се развиете и подигнете. За да бѫде човѣкъ силенъ въ свѣта, трѣбва първо да започне съ любовьта. Добродѣтельта прѣдставя самия човѣкъ, миналъ прѣзъ любовьта. Чрѣзъ мѫдростьта човѣкъ е научилъ Божиитѣ изявления къмъ него. Сега, ще ви дамъ мотото: въ изпълнение волята на Бога чрѣзъ любовьта е силата на човѣшката душа, защото Богъ е любовь. Не можемъ да изпълнимъ волята Божия, ако не Го обичаме, ако не Го любимъ. Волята Божия е да бѫдемъ всички добродѣтелни. Да бѫдемъ добродѣтелни — това сѫ отношения на хората едни къмъ други. Трѣбва да сме добродѣтелни не само къмъ своите ближни, но и къмъ всички създания — подъ „ближни“ разбирамъ и всички млѣкопитающи, които ни обслужватъ, и дори малкитѣ животинки, тѣ сѫ сѫщо наши близки въ широкъ смисълъ на думата. Първото правило, за да придобиемъ любовьта, е непрѣмѣнно да имаме смирение. Любовьта е качество, което познаватъ само смиренитѣ, слабитѣ; тя е тѣхенъ даръ. Силнитѣ хора, които уповаватъ на себе си, не знаятъ какво нѣщо е любовь. Ние страдаме не отъ любовь, а отъ многознание, отъ много сила. Въ свѣта има двѣ сили: сила безъ любовь и сила съ любовь. Първата — силата безъ любовь — е физическа сила, която руши, а втората — силата съ любовь—е божествена, която твори. И тъй, когато кажемъ, че трѣбва да сме силни, разбирамъ, че трѣбва да имаме силата на божествената любовь. Вънъ отъ това, което казахъ дотукъ за вашата задача прѣзъ годината, ще ви дамъ, като лозинка, „Добрата молитва” — да размишлявате върху дълбокия смисълъ, който тя съдържа. Четете прѣзъ деня по едно изречение отъ нея, и принципитѣ, които сѫ легнали тамъ, да се одухотворятъ въ васъ чрѣзъ закона на любовьта.
  8. От книгата "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1919 г. в Търново", Първо издание 1919 г., Второ издание, 1996 г. (фототипно копие на първото, стар правопис), Издателство "Бяло Братство", Книгата за теглене PDF (второ издание) Трето издание - Благоевград Съдържание МИРОВАТА ЛЮБОВЪ Прѣдметътъ на моята бесѣда ще бѫде Мировата любовь. Азъ употрѣбявамъ тази дума въ малко по-обширенъ смисълъ, отколкото обикновено се разбира. Може да запитате: „Мировата любовь какво общо има съ насъ лично?“. Отговарямъ: „Сѫщностьта на живота — това е Мировата любовь“. Любовьта е която носи условията за животъ, тя е главниятъ стимулъ на земята, т. е. идеалъ, къмъ който всички се стремимъ — да живѣемъ. А самиятъ пъкъ животъ, за да се изрази въ пълнота, подразбира свобода на дѣйствия. Той се развива въ четири посоки: въ обществена, политическа, културна и духовна. Това са области на една и сѫща реалность. Подъ думата „любовьазъ не разбирамъ онази обикновена любовь, която изгасва като вѫгленъ въ вода; то не е любовь: истинската любовь е вѫгленъ, който никога не изгасва. И който разбира смисъла на този живъ вѫгленъ, той е разбралъ смисъла на земния животъ. Затова именно и древнитѣ мѫдреци и старитѣ алхимици сѫ се стремили да изучатъ и сѫ схванали сѫщината на този живъ вѫгленъ. Ония, които не сѫ запознати съ свойствата му, казватъ, че любовьта изгаряла човѣка. Да, има прѣдмети, които изгарятъ, но има пъкъ и такива, които не изгарятъ, както има метали, които се окисляватъ — окисляването е горение — и други, които не се окисляватъ, т. е. горятъ безъ да изгарятъ, и затова ги наричатъ „благородни метали“. Вие може да ми зададете другъ въпросъ: „Какво ни интересува насъ идеалъ нѣкакъвъ си, когато се намираме въ такива лоши условия на животъ?“. Но азъ пъкъ ще ви попитамъ: можете ли да докажете, че дѣйствително условията на живота сѫ лоши? То е само прѣдположение. Въ живота има толкова лошевини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби; еднитѣ и другитѣ условия въ края на краищата се уравновѣсяватъ. Туй, което наричаме „лоши условия въ живота“, то е наше субективно схващане — човѣшко умуване. Хората казватъ, че човѣчеството днесъ болѣдува, но азъ възразявамъ, че болeститѣ сѫ анахронизъмъ, нещо прѣходно, зависяще отъ самия човѣкъ, тъй като послѣдниятъ има толкова възможность да бжде здравъ, колкото и боленъ. Болеститѣ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно упѫтване за изправление, защото човѣкъ започва да се развива само тогава, когато му се положатъ противодѣйствия на неговата воля. Туй може да се провѣри винаги въ живота. Всички велики хора сѫ страдали и страданията именно сѫ били стимулъ за тѣхното повдигане. Ония, обаче, които не сѫ имали никакви спънки, а напротивъ сѫ имали удобства, останали сѫ назадъ. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ богати; но трѣбва да направятъ изборъ, защото има два вида богатство: богатство, съ което може да ги вържатъ за врата и да ги спуснатъ въ дъното на морето, и богатство, което ги въздига. Ако се намѣрите на нѣкой океански параходъ като „Титаникъ“, носите върху си раница съ 40 кгр. злато и параходътъ почне да потъва, а до васъ стои другъ, който нѣма такава тежесть, кой отъ двамата има възможность да се спаси — вие ли, които носите раницата съ злато, или онзи, който е безъ такава? Сами си отговорете. Думата „злато“ азъ разбирамъ въ много по-обширенъ смисълъ, отколкото обикновено хората му даватъ: за менъ златото е емблема на знание — да разбирашъ ония закони, чрѣзъ които може да работишъ въ свѣта, да владѣешъ природните сили, да ги направлявашъ така, че да бѫдатъ полезни на тебъ и на другитѣ. Ще рече, знанията, които имашъ, да не се окисляватъ, изгарятъ, а да се запазятъ и използуватъ за добро. Ще ви прѣдставя единъ окултенъ разказъ. Нѣкога въ едно царство всички граждани и гражданки живѣли щастливо; живѣли братски, и били щастливи, понеже тѣхниятъ царь не билъ жененъ; обаче гражданитѣ се заинтересували: „Какъ тъй, нашиятъ царь да стои самъ — да му намѣримъ нѣкоя красива мома, да го оженимъ, за да имаме наслѣдникъ въ бѫдѫще, защото другояче нашата държава ще пропадне“. Избрали най-красивата мома и вѣнчали младия царъ за нея; тя родила двѣ дъщери, едната толкова красива, че привличала всички съ хубостьта си, а другата толкова грозна, че всички я отбѣгвали. Но нещастието седѣло въ следующето: че красивата, когото отъ подданицитѣ поглеждала, заболѣвали го очитѣ, когото пипвала осакатявалъ, когото срѣщала изъ пѫтя при разходка, здравъ не се връщалъ дома, и така изпоосакатѣли всички подданици. Излиза грозната сестра и кѫдѣто влиза, когото погледва оздравява, на когото полага рѫка излѣкува се. Вие ще речете, че това е само разказъ, че не е дѣйствителность. Не е разказъ, а самата дѣйствителность — сегашниятъ животъ. Вашиятъ синъ, цѣломѫдренъ, честенъ, погледне нѣкоя красива мома, веднага неговиятъ характеръ се измѣня — умътъ му потъмнѣва, сърцето му се извращава, защото красотата стимулира само външната проява на човѣшкия животъ, т. е. чисто физическата му страна. Искате да бѫдете красиви, да бѫдете богати, да бѫдете силни и т. н.; но азъ ви питамъ: кой красивъ, кой богатъ, кой силенъ човѣкъ досега не е умрѣлъ? Нѣкои ще възразятъ: „Съ Вашитѣ идеи хората гладни ще умратъ“. Ами вие съ вашитѣ нѣма ли да умрете? Бихъ желалъ да видя нѣкой, който да не умира въ едно или друго направление, дали вѣрва въ това или не. Не само умиратъ, но нѣкои и погиватъ. Другъ иска да стане добъръ, за да не страда. Не, колкото си по-добъръ, толкова повече ще страдашъ. „Въ какво се състои, тогава, разрѣшението на въпроса?“, ще попита другъ. Само въ това, че добриятъ, като живѣе, страда и умира, знае защо живѣе, страда и умира, а лошиятъ не знае това. Тази е разликата. Не мислете, че смъртьта е нѣщо естествено, въ реда на самата природа; било е врѣме, когато човѣкъ е билъ безсмъртенъ. И ние можемъ да не умираме. Но знаете ли въ какъвъ смисълъ употрѣбявамъ думата „неумиране“? Въ смисълъ да не грѣшимъ: човѣкъ, който грѣши, всѣкога умира. Умираме, защото нашитѣ дѣди, прадѣди и ние постоянно грѣшимъ—защото носимъ резултатитѣ на своитѣ минали прѣгрѣшения, което източнитѣ народи наричатъ „карма“ или законъ за причинитѣ и послѣдствията. И тия причини засѣгатъ не само индивидуално отдѣлния човѣкъ, общѣствено, културно и духовно, но и цѣлото човечѣство въ неговата съвокупность. Като ви говоря това, азъ имамъ прѣдъ видъ една велика истина, която може да провѣрите всички. Не говоря за теория, а за опитъ; учението, което проповѣдвамъ, мога да го подложа на живъ опитъ. Днесъ хората се запитватъ: „Ти вѣрвашъ ли или не вѣрвашъ?“. Въ свѣта всички хора вѣрватъ; не съмъ срѣщналъ човѣкъ да не вѣрва; само че има разлика въ вѣрванията — въ какво се вѣрва. Въ онова царство, за което ви говорихъ, че хората сѫ страдали отъ красивата царска дъщеря, явилъ се единъ великъ мѫдрецъ, който носѣлъ една ябълчна сѣмка и имъ казалъ: „Азъ ви нося лѣкъ противъ вашитѣ нещастия; отъ тази сѣмка израства дърво 10 метра високо, дава сочни плодове, които тежатъ по половинъ килограмъ, и всѣки, който яде отъ тѣхъ, нѣма да бѫде заразенъ отъ погледа на царската дъщеря; това е дървото на живота“. Хората не посѣли сѣмката и не дочакали плодъ, но взели сѣмката и единъ на други я прѣдавали и казвали: „Чувате ли, тази сѣмка, ако се посади, израства такова и такова голѣмо дърво и дава сладки плодове по половинъ килограмъ, които лѣкуватъ болни“; всички почнали да говорятъ за сѣмката и се вѣрвали въ цѣлебнитѣ свойства на нейнитѣ плодове; най-послѣ изгубватъ сѣмката и почватъ да казватъ, че това, което се говори за нея, е невѣрно и глупаво: може ли да сѫществува толкова голѣмо дърво и да дава такива плодове — лъжа е, и започнали назадъ въ невѣрието. Когато нѣкой отъ сегашнитѣ хора каже, че не вѣрва, казвамъ: „Приятелю, изгубилъ си сѣмката“. Ти можешъ да бѫдешъ ученъ, сериозенъ човѣкъ, но нѣмашъ ли въ себе си тази сѣмка — любовьта, ще бѫдешъ подложенъ на хиляди страдания. Нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е религия; това вие сами ще си го разрѣшите, защото сега ви говоря за любовьта. Питамъ: „Имаме ли ние тази сѣмка? Кой отъ великитѣ учени въ миналия и сегашния вѣкъ е донесълъ тази сѣмка?“. Нѣкои ще отговорятъ: „Христосъ я донесълъ“. Кѫдѣ е, приятелю, я да я видимъ? Исусъ Христосъ страдалъ, възкръсналъ, но я да видимъ плода на това страдание и възкресение. Изгубена е сѣмката! Ще продължа разказа. Този сѫщи мѫдрецъ се явява втори пѫть въ онова царство и казва: „Понеже първия пѫть вие изгубихте сѣмката, сега нѣма да ви я дамъ, да я прѣдавате отъ рѫка на рѫка, но, като намѣря най-достойния гражданинъ, ще му река: „Приятелю, ти имашъ хубава градина, азъ ще посадя сѣмката, а ти ще я поливашъ и наглеждашъ и слѣдъ 5—10 години ще имашъ плодове, цѣръ за всички“. Вие трѣбва да посадите тази сѣмка и да се ползувате отъ нейнитѣ плодове. А първиятъ плодъ на тази сѣмка е любовьта, която трѣбва да цари между всички хора, безразлично отъ какво вѣрую и отъ каква народность сѫ. Тѣ трѣбва да се издигнатъ по-високо отъ дома, обществото и народа си; любовьта трѣбва да обземе цѣлото човѣчество, понеже всички сме негови членове; то съставлява общъ организъмъ, и когато бѫде добрѣ нему, ще бжде добрѣ и на народа, и на обществото, и на дома, и на отдѣлния индивидъ, и обратното. Не искамъ да засѣгамъ никакъ вашитѣ възгледи — говоря принципално. Моето намѣрение не е и затова не искамъ да се бъркамъ въ недѫзитѣ обществени, политически, културни и духовни; то не е моята задача, па то не разрѣшава и въпроса. Когато влѣза въ единъ домъ, въ който хората страдатъ отъ гладъ, не трѣбва да имъ проповѣдвамъ, че Господь ще промисли за тѣхъ, и да ги оставя съ тази мисъль; нѣма да имъ кажа: „Вѣрвайте въ Бога, имайте упование въ Него“; азъ поддържамъ тоя принципъ: да нося на гърба си винаги пълна торба съ хлѣбъ, та, когато отида въ нѣкой домъ, кѫдѣто хората сѫ гладни, и видя, че се каратъ, да имъ кажа: „Сложете трапеза и елате да ядемъ“. Тогава ще се възстанови миръ и спокойствие въ дома. Съврѣменнигѣ хора иматъ прѣвратно схващане за живота; тѣ казватъ: „Да оправимъ обществото, свѣта“. Идеални работи, но какъ да възпитате обществото, своитѣ синове и дъщери, политическитѣ мѫже, учителитѣ, свещеницитѣ, проповедницитѣ? Азъ съвѣтвамъ всинца ви, да идете и проучите живота на пчелитѣ — тѣ ще ви научатъ, какъ трѣбва да възпитавате. Когато искать да си създадатъ царица, тѣ приготвятъ за нея особена храна, за работницитѣ пчели друга храна, за търтеитѣ друга. Пчелитѣ умѣятъ да уредятъ своя животъ много по-добрѣ отъ хората, които само мѫдруватъ. Това не е упрекъ, но указание, че ние трѣбва да проучимъ по-нашироко природата, която стои прѣдъ насъ и въ която сѫ вложени всички закони и образци за прѣуспѣване. Въ мировата любовь ние ще добиемъ повишение на нашето съзнание. Да чувствувашъ вибрациитѣ или да слушашъ гласа на всички страждущи хора и да имъ помагашъ, то значи да помагашъ на себе си и на народа си и на човѣчеството едноврѣменно. Онзи, у когото се е пробудило и дѣйствува това чувство, който се е освободилъ отъ всички материялни прѣчки, може да се проектира навсѣкûде въ пространството и да помага на всѣкиго. Ще кажете: „Какъ е възможно да помогнешъ нѣкому, безъ да го барнешъ?“. На този въпросъ азъ задавамъ другъ: „Слънцето, което е далечъ отъ насъ 93 милиона мили, пипа ли ни съ своитѣ рѫцѣ?“. Не. Само като погледне отъ толкова далечно разстояние, всичко затрептява въ природата и започва да расте и да дава плодъ. Нѣкои казватъ: „Да вдигнемъ рѫка и да благословимъ.“ Хубаво, ама, като вдигнете рѫка, трѣбва да дадете нѣщо, така, както слънцето всѣки день вдига рѫцѣ надъ насъ и изпуща енергия, сила, върху болни и здрави сѫщества. Ще рече нѣкой: „Какво ще се занимаваме съ слънцето!“. Не ви казвамъ да се занимавате съ него, но да го използувате. Ако нѣкой е неразположенъ духомъ, да се припече на слънце; ако е изгубилъ своята енергия, да се изложи на него; ако е разочарованъ въ своя идеалъ, ако не му стига умътъ какъ да работи, нека излѣзе на слънце да го понагрѣе. Ще се възрази: „Господь е, който ще помогне.“ Като говорите за Господь, азъ ви питамъ: „Какъвъ е вашиятъ Господь?“. Господь е вѫтрѣ въ насъ: когато Го почувствуваме, когато заговори въ насъ, ние заобикваме всички хора безразлично и сме готови да се пожертвуваме за тѣхъ. Христосъ, като е казалъ: „Нѣма по-голѣма любовь, отъ тази, да положи нѣкой душата си за приятеля си“, иска да рече: да даде необходимитѣ условия на своя приятель да живѣе. Нашата любовь къмъ ближния да не бѫде такава, че да го считаме като грѣшникъ, и да го спасяваме, но да го считаме като брать, приятель и да му дадемъ всички условия да живѣе и да се развива. Не мислете, че вие ще начертаете новъ пѫть на живота, не; пѫтьтъ на живота на всѣкиго едного е начертанъ и е строго математически опрѣделенъ: на всѣкиго е опрѣделено какво ще стане отъ него, какъ ще живѣе и какъ ще се развие животътъ му. Това е законътъ на постояннитѣ причини и послѣдствия. Въ Божествения законъ на любовьта нѣма дисхармония. И когато разберемъ любовьта като една такава сила, тя ще се всели въ насъ; и тогава ще бѫдемъ силни да изправимъ всички обществени недѫзи, и да ги изправимъ не по начинъ механически, но чрѣзъ любовь. Когато обществото насочи така любовьта си къмъ когото и да било, ще измѣни ума му и ще даде направление на живота му. Ето защо, когато казваме, че Богъ е всесиленъ, подразбираме съвокупностьта на цѣлото битие, на всички сѫщества, на които мисъльта е насочена къмъ насъ, като творческа сила. Всичко, което у насъ е лошо, то не е Божествено, то е наше; ние сме създали съврѣменния лошъ животъ и строй. Ако ме попитате, защо Богъ е създалъ така свѣта, ще ви отговоря, че знамъ, че свѣтътъ е създаденъ другояче, а така, както го виждамъ, намирамъ го разваленъ отъ хората. Всички тукъ, които ме слушате, имате разни възгледи за живота; азъ оправдавамъ тия възгледи, защото такова е схващането ви за живота. Не само вие имате свои възгледи, такива иматъ и млѣкопитающигѣ, птицитѣ, мравкитѣ, растeнията — всички живѣятъ споредъ свое разбиране. Но това още не е самиятъ смисълъ на живота; той е по-богатъ, по-обширенъ. Въ човѣшката душа се криятъ способности и сили, които могатъ да се пробудятъ при особени условия. Всѣки отъ васъ може да направи малъкъ опитъ по това. Въ какво седи този опитъ? Въ слѣдното: най-първо мислете, че въ васъ сѫ вложени всички условия да станете истински човѣци; ако не можете да използувате тѣзи условия, това не показва, че въ васъ нѣма тѣзи възможности, то показва, че не сте намѣрили и приложили методитѣ. И съврѣменнитѣ учени хора, и философитѣ отъ хиляди години се стрѣмятъ да намѣрятъ тъкмо тѣзи методи, за да се повдигне човѣчеството. Ние нѣмаме и религия, която да внася безсмъртие у човѣка; азъ казвамъ, че дѣйствително православна религия още не сѫществува въ свѣта. Като казвамъ това, нѣкои може да ме попитатъ, къмъ коя религия принадлежа; отговарямъ: къмъ никоя съврѣменна куха, безъ съдържание, религия. Азъ ще ви кажа къмъ коя принадлежа и ще ви опрѣдѣля какво нѣщо е религия — най-кратко опрѣдѣление. Религията е връзка между любовьта и мѫдростьта. По-добро опрѣдѣление на религията отъ това нѣма. Онзи, който е намѣрилъ тази връзка — любовьта да дѣйствува въ душата му и мѫдростьта въ ума му — той има религия, той разбира закона и самото безсмъртие. Тази религия ни прави подобни на Бога. Какъ може да бѫде човѣкъ подобенъ на Бога? Да не умира, защото Богъ е безсмъртенъ. Па и Христосъ казва: „Бѫдете съвършени, както е Отецъ вашъ съвършенъ“, а не може да бѫде човѣкъ безсмъртенъ, ако не е съвършенъ. Ще попита нѣкой: „Ами защо светиитѣ умрѣха?“. Защото понесоха грѣховетѣ на хората. Когато се освободимъ отъ грѣхове, ние не ще умираме, а ще дойдемъ въ онова положение, което е сѫщината на туй учение живѣене въ любовь и мѫдрость. Човѣкъ, който нѣма тази мирова любовь, не може да бѫде религиозенъ и безсмъртенъ. Споредъ туй опрѣдѣление схващайте ме добрѣ — да не умирашъ значи да си господарь на всички положения въ живота: да ти е еднакво радостно и когато страдашъ, и когато се радвашъ, да ти е еднакво когато губишъ, и когато печелишъ. Кого ние похваляме днесъ въ живота? Нали всички ония герои, които сû страдали и умрѣли? На кого издигаме паметници и полагаме вѣнци? На крадцитѣ ли, които сѫ грабили чуждото, на богатитѣ ли, които сѫ натрупали милиони, на философитѣ ли, които сѫ се отличавали съ знания? Не, а на ония, които сѫ страдали и се самопожертвували за човѣчеството — на тѣхъ послѣдното отдава почить и дань. Съврѣменнитѣ хора често обичатъ да се надхитрюватъ съ софизми по отношение сѫществуванието на Бога и питатъ: „Има ли Господь?“. Азъ философски не разрѣшавамъ въпроса, а казвамъ просто, че Господь сѫществува тъй, както слънцето грѣе. Прѣдставете си, че сте будни се нощно врѣме, а денемъ, кога слънцето грѣе, спите, че васъ ви събуждатъ винаги кога слънцето залѣзва, вие изучвате свѣта се нощно време и следъ 20 години казвате: „Нѣма слънце“. Азъ възразявамъ: „Измѣенете начина на живота си, спете нощно врѣме и бѫдете будни деня, когато слънцето грѣе, и ще го видите“. Сѫщото е и съ богаташитѣ, които сѫ потънали въ тежеститѣ си — не ги осѫждамъ, но посочвамъ тѣхното нещастие — тѣ се намиратъ въ дъното на океана, и затова слънчевитѣ лѫчи не могатъ да проникнатъ до тѣхъ. Какъ могатъ да се спасятъ? Като оставятъ златото въ дъното на океана. „Ама има ли горѣ животъ?“. Много по-прѣкрасенъ. Тези милиони могатъ да бѫдатъ мислитѣ ви: да спечелите богатства или да заемете високо положение или да завладѣете свѣта; освободете се отъ тѣзи мисли. Я кажете, кой министъръ оправи България, кой оправи Англия; кѫде е Стара Гърция, кѫде е Римъ, съ своята слава? Не оспорвамъ, че човѣкъ трѣбва да има стремежи, но казвамъ, че ние вървимъ въ крива посока, криво разбираме живота и че на това криво разбиране вече трѣбва да поставимъ кръстъ. Двама гръцки скулптори искали да покажатъ своето изкуство, кой по-добрѣ го разбира; единиятъ отъ тѣхъ изваялъ гроздъ толкова естественъ, че привлѣкълъ и самитѣ птици, а другиятъ изработилъ богиня толкова красива и метналъ отгорѣ й вуалъ толкова деликатно, че другиятъ му рекълъ: „Я вдигни вуала, да я видя по-хубаво.“ Този примѣръ показва, че оня, който е изваялъ богинята, е билъ по-изкусенъ. Но питамъ ви: и тѣзи двама художници не умрѣха ли? Умрѣха. Вие може да разбирате много добрѣ всѣки законъ, може да сте философъ, държавникъ и т. н., то е само изкуството на двамата художници, сѣнка на нѣщата, не е сѫщностьта на живота; сѫщностъта на живота е да влѣземъ въ хармония съ него. А ние още не сме влѣзли въ тази хармония. Азъ оспорвамъ на съврѣменнитѣ хора, че тѣ живѣятъ истински животъ; тѣ не живѣятъ такъвъ, а страдатъ и се мѫчатъ. Споредъ менъ, има мѫчение, трудъ и работа; ние сме още въ мѫчението, а животътъ започва съ работата, а работата е съзнателниятъ животъ — да разбирашъ какъ да си господарь на себе си, на ума и на сърцето си и никой да не може да те подкупи; да имашъ онази велика любовь, що въодушевява, и не само да те въодушевява, но и да бѫде постояненъ стимулъ, както сѫ топлината и свѣтлината за растителния животъ. Съврѣменнитѣ хора азъ ги уподобавамъ — ще ме извините за сравнението — на слѣдното: единъ ученъ умоповрѣденъ билъ поставенъ въ една голѣма зала на лудница, въ която прѣкарвали врѣмето си около 50 умопобъркани; той се занимавалъ съ събиране на сламки и отъ тѣхъ правѣлъ купчинки, които прѣзъ деня прѣнасялъ отъ едно кюше на друго и на другия день пакъ повтарялъ сѫщото. Хората мязатъ на този човѣкъ и питатъ защо сѫ нещастни; защото трупатъ сламки. Трѣбва да дойде онзи благодатенъ вѣтъръ, който да помете всички сламки и съ тѣхъ нещастията. Ние трѣбва да постжпваме спрѣмо своитѣ ближни като онзи свѣтецъ, който, като отивалъ да се разговаря съ Бога и минавалъ покрай единъ богатъ човѣкъ, казалъ му послѣдниятъ: „Речи на Господа, че ми дотегна това богатство, да го отнеме, за да живѣя като хората“. — „Много добрѣ, казалъ мûдрецътъ, ще кажа на Бога“. Повървѣлъ по-нататъкъ и видѣлъ единъ бѣднякъ, който пъкъ му казалъ: „Кажи на Бога, че ми дотегна този животъ, стига съмъ ходилъ голъ и босъ, да ми даде дрехи, изобщо да измѣни условията на живота ми“. — „И твоята молба ще прѣдставя, рекълъ мûдрецътъ“. Отива при Господа и му разправя за двамата; Господь му рекълъ: „Кажи на богатия да стане недоволенъ и да започне да роптае противъ менъ и азъ ще му отнема всичкото богатство, а на онзи бѣднякъ кажи да бѫде доволенъ отъ живота и всичко ще му се даде“. Връща се мѫдрецътъ и казва на богатия каквото му порѫчалъ Господь, но богатиятъ възразилъ: „Какъ мога да направя това?“ — „Тогава, богатството ти ще остане“. Минава край бѣдняка и му казва порѫчаното отъ Господа, но и той му възразилъ: „Какъ мога да бѫда доволенъ при такива лоши условия?“ — Т о гава казва му мûдрецътъ: „Ще ходишъ голъ и голъ ще бѫдешъ погребанъ“. Казвате, че починалитѣ били при Бога, а отивате на гробищата да имъ четете молитви и да ги поливате. Могатъ ли тѣ да бѫдатъ едноврѣменно и на гробищата и при Бога? Онзи, който е горѣ, трѣбва да каже на онѣзи, които сѫ долу: „Вие, които мислите, че сте мъртви, почнете да благодарите и ще възкръснете“. Това, което ви казвамъ, не го вземайте за упрекъ, че имамъ намѣрение да укорявамъ когото и да е за неговитѣ вѣрвания; излагамъ само ония лъжливи схващания за живота, които сѫ вмъкнати въ насъ и които ни тикатъ въ кривъ пѫть, да сме въ дисхармония съ самия животъ. Ние искаме да живѣемъ, а при това приготовляваме се за смърть. Онзи, който е намѣрилъ закона на мировата любовь, на туй козмическо съзнание, той вече не умира. Може да му забиете гвоздеи на рѫцѣтѣ и краката, може да го разпънете на кръстъ, може да го положите въ гроба, той е въ състояние да оживѣе пакъ. Онзи, който не е научилъ този великъ законъ на любовьта, неговиятъ камъкъ никога не ще бѫде отваленъ отъ гроба. Днесъ хората се това говорятъ: “Ние сме грѣшници, грѣшници!“. Не искамъ вече да чувамъ такова нѣщо. Туй, което азъ зная, е, че хората по естество, въ душата сѫ добри, а по заблуждения и воля сѫ лоши. Тѣ търсятъ щастие и мислятъ, че по този пѫть, по който вървятъ, ще го намѣрятъ. Нѣма да го намѣрятъ; защото и тѣхнитѣ бащи и дѣди сѫ го търсили се по сѫщия пжть и не сѫ го намѣрили. Христосъ е казалъ: „Онѣзи, които чуятъ гласа на Сина человѣческаго, ще оживѣятъ“, а що значи Сина человѣческаго? Синътъ на мѫдростьта и любовьта. Онзи, който е съединилъ мѫдростьта съ любовьта, той е оживѣлъ, и вие, когато чуете, този гласъ, ще оживѣете, ще възкръснете. Туй именно е училъ Христосъ. Ако посадите сѣмката, за която азъ ви говорихъ, а не само да я приемате и предаватѣ на хората отъ рѫка на рѫка, ако я посадите въ сърцата си, ще дойде ставането, оживѣването и възкресението, което толкова очаквате. Тогава животътъ ще влѣзе въ своя естественъ, божественъ пѫть. На всички майки, които ме слушате, мога да дамъ правило, какъ да имате синове и дъщери, каквито вие искате. Онѣзи дѣвици и момци, които ме слушате, мога да ви кажа смисълътъ на вашия животъ въ какво седи. Вие ще се ожените — женитбата е благословено дѣло — но има три вида женитби: едната наричаме търговско съдружие, другата женитба на господарь съ слугиня, т. е. мѫжътъ господарь, а жената слугиня, и обратното, и третата е съчетание, когато мѫжътъ и жената живѣятъ въ любовъ и мѫдрость, когато живѣятъ единъ за другъ, когато жената не само никога нѣма да каже на своя възлюбленъ горчива дума, но даже нѣма да отправи гнѣвенъ погледъ къмъ него, и при най-голѣми негови погрѣшки ще излива любовь къмъ своя другарь. Само при такава женидба въ свѣта могатъ да се родятъ добри дѣца, мѫдреци, светии — служители на цѣлото човѣчество. Ако майката, която е зачнала своето дѣте, е въодушевена отъ велики идеи за човѣчеството, още въ брѣменно състояние ще прѣдаде на дѣтето си всички качества: тя е като Богъ на дѣтето и може да направи отъ тази каль тамъ каквото иска, защото, излѣзе ли еднажъ отъ утробата на майка си, дѣтето става вече независимо въ мислите и чувствуванията. Ако майката вложи всички свои качества на любовь и мѫдрость въ дѣтето си при деветмѣсечното брѣменно състояние, дѣтето ще има къмъ своята майка прѣзъ цѣлия си животъ хубаво разположение и всѣкога ще бѫде готово да се жертвува за нея. Когато нѣкой синъ каже на майка си: „Защо си ме родила?“, азъ разбирамъ, естествено, че майката, когато го е носила, е мислила противни нѣща или пъкъ баща му е билъ въ такова състояние. Синоветѣ и дъщеритѣ носятъ мислитѣ на своитѣ родители; това е заключението, до което и съврѣменната наука е дошла. Въ такава обща бесѣда, естествено, азъ не мога да се спирамъ по-надълго на въпроса и наподробно да развия тѣзи принципи; трѣбватъ училища, въ които младежитѣ да се възпитаватъ върху тия велики закони, какъ да могатъ да станатъ добри бащи и майки, а сѣщо и строители на бѫдѫщето общество. Има една книга, написана, мисля, отъ нѣкой българинъ, съ много хубаво заглавие „Строителитѣ на България“; обаче да знаешъ какъ строишъ, то е велико, свето дѣло. Може би се съмнѣвате въ това, което ви казвамъ; нѣма защо да се съмнѣвате: вие грѣшите, като се съмнѣвате; изхвърлете съмнѣнията отъ душата си, защото моето съмнѣние въ васъ е съмнѣние въ самия мене и вашитѣ съмнѣния въ менъ сѫ съмнѣния въ самите васъ. Азъ не се съмнѣвамъ въ васъ; имамъ всичката вѣра, че отъ васъ въ бѫдѫще могатъ да станатъ добри хора. Нѣкой отъ васъ сега се намиратъ още въ ранно състояние, нѣкой още не сте на работа на нивата, но слѣдъ хиляди години, когато ви срѣщна, ще има голѣма разлика въ васъ въ сравнение съ сегашното ви положение. Ще кажете: „Можемъ ли да се срѣщнемъ слѣдъ толкова години?“. Разбира се, че ще се срѣщнемъ, и ще се разбираме много по-добрѣ, отколкото днесъ. Сега вие гледате критически и си казвате: „Този човѣкъ, като се е явилъ тукъ да ни говори, има нѣщо — може да ни омотае; опасна е тази работа — нека бѫдемъ нащрекъ!“. Имате право: и азъ да бѣхъ на ваше мѣсто, така щѣхъ да мисля. Сега, като пѫтувахъ отъ София за насамъ, седѣхъ до едного; гледамъ, че си попипва кесията въ джоба и въ сѫщото врѣме погледва менъ и другитѣ и вѣроятно се питаше дали не сме отъ ония хора, които взематъ, а не даватъ, дали той ще влѣзе въ нашия джобъ или ние въ неговия. Не съмъ азъ отъ онѣзи, които бъркатъ въ джобоветѣ, азъ мога да ви оставя вие да бръкнете въ моя джобъ, да вземете каквото можете. Само когато така почнемъ да мислимъ, свѣтътъ ще се оправи. Въ свѣта трѣбва да има изобилие: изобилие въ мозъцитѣ, изобилие въ сърцата — даромъ да си отваряме сърцата единъ на другъ. Азъ не разглеждамъ съврѣменното общество така, както Вие; то така и ще си умре, нему никой не може да му помогне при тия мисли. Може, но какъ? Ако се измѣнятъ условията. И ще ви приведа за това единъ смѣшенъ примѣръ. Когато върлуваше испанската болесть и задигна шесть милиона души изъ цѣлия свѣтъ, попитаха ме, какъ да се лѣкуватъ. Казвамъ имъ, че не съмъ лѣкарь, но споредъ законитѣ, които зная, да пиятъ врѣла вода и да ядатъ топли картофи, и слѣдъ седмица или десеть дена кризата ще мине. Сега нѣкои ще кажатъ: „Мислишъ, толкова ли сме глупави — дѣ сме яли картофи и пили вода!“. Не че сте глупави, но ви казвамъ единъ методъ на лекуване; направете опитъ. Нека кажатъ всички ония, които сѫ опитали, какви бѣха послѣдствията. А лѣкаритѣ какво правеха? Туряха инжекции и повечето болни заминаха за онзи свѣтъ — за 17 дена се поминаха 1700 души въ София. И го обясняваха: „А, имаше криза, усложнение“ и т. н. Казвамъ: тия хора трѣбваше да пиятъ врѣла вода и да ядатъ топли картофи; пиенето врѣла вода сѫщо е инжекция, но извѫтрѣ, а не извънъ; работата е да се знае кѫде да се постави. И сега, ако питате, какъ ще се излѣкува България, казвамъ ви: „Врѣла вода да пие и топли картофи да яде“. (Общъ смѣхъ) Като казвамъ врѣла вода, трѣбва да знаете откѫдѣ да черпите водата — отъ тамъ, дѣто я пие оселътъ, защото той избира дѣ има хубава вода. Врѣлата вода, ако я употрѣбявате, ще внесе у васъ онѣзи елементи, че 90% отъ съврѣменнитѣ кризи, които разяждатъ обществото, ще изчезнатъ. А врѣлата вода и топлитѣ картофи — това е животъ въ любовь и мѫдрость. И тъй, мировата любовь ще ни тури въ връзка съ живота, да разбираме смисъла на всичко — на всѣко цвѣте, дърво, изворъ, планина, домъ, човекъ. Тя ще ни разкрие великата тайна на живота, да разберемъ отношенията си единъ къмъ другъ. Когато тя влѣзе въ насъ, ще ни направи мощни герои, да побѣждаваме. И съ единъ опитъ не става — ще направите най-малко 99 и стотниятъ ще сполучи, той нѣма да направи изключение. Значи, ще трѣбва да постоянствувате. Всичко туй е вѣрно и въ живота. Болѣдува ли човѣкъ, има ли извѣстни нещастия — опрѣдѣлено е математически, колко врѣме ще се продължаватъ, понеже всички болести се дължатъ на извѣстни живи сѫщества, на микроби, чийто животъ не е съгласенъ съ онзи на болния. Внесатъ отрова — има болѣсти. Болѣстите ще сѫществуватъ, докогато оставяме тѣзи микроби да сѫществуватъ у насъ и да влагатъ тамъ своитѣ излишъци. Ако нѣкой би ме попиталъ: „Докога ще има убийства въ свѣта“, ще му отговоря: докогато има убийци. — „Докога ще има кражби?“ — Докогато има крадци. Но крадцитѣ не сѫ се родили, тѣхъ ги е създало лъжливото схващане на живота. Убийцитѣ — това сѫ чада на една стара култура. То сѫ лошитѣ идеи, които, като влѣзатъ въ човѣка, може да убиятъ каквато ще и да е натура. Съврѣменната наука показва, че човѣкъ може да се хипнотизира, може да му се внушатъ мисли да извърши прѣстûпления. Знаете, че сѫ правени сума опити: младежи, които не сѫ поставени при благоприятни условия, тѣхниятъ моралъ не може да издържи изпита. А мировата любовь създава онѣзи благоприятни условия, които прѣмахватъ всички отрови въ обществото. Всѣко неразположение, всѣка лоша мисъль, всѣко лошо чувство, всѣко лошо действие се дължи на вибрациитѣ на извѣстни материи, които сѫществуватъ у насъ и които се проявяватъ въ нашия животъ. Слѣдователно, човѣкъ, за да бѫде добъръ, за да проявява добри желания и добри мисли, трѣбва да събира чиста ефирна материя и да организира своитѣ сили. Грубата материя е като единъ матриксъ или като основа за зараждането на прѣстѫпления. И дѣто е казано: „Ония, които чуятъ гласа на Сина чѣловѣческаго, ще оживѣятъ“, значи ония, които разбератъ закона на мѫдростьта и любовьта, нѣма да бѫдатъ подложени на лоши условия. Ако живѣете въ нѣкоя изба, дѣто не прониква слънце, естествено, тамъ ще има условия да ви хване ревматизъмъ или охтика, ипохондрия и други болести. Излѣзте на слънце, защото благоприятнитѣ условия сѫ надъ повърхностьта на земята; освободете се отъ чрѣзмѣрна влага и тогава ще внесете нови условия въ живота си. Що е влага у човѣка? Чрѣзмѣрнитѣ желания създаватъ влага. А чрезмерните пъкъ крайни мисли произвеждатъ сухота. Ще рече, и влагата и сухотата въ своитѣ крайни прояви иматъ лошъ резултатъ за живота. Сега, въ тази мирова любовь, дѣто съзнанието се е повдигнало, се намиратъ опорни точки за развитието на човѣка. Ще ви дамъ единъ примѣръ. Имате рѫка, която често вдигате и свивате пръститѣ ª. Защо едни пръсти сѫ по-голѣми, а други по-малки и защо палецътъ е отдалеченъ? Когато рѫката рече да дѣйствува, всички тия пръсти се събиратъ и палецътъ дойде отгорѣ да имъ помогне; човѣкъ хваща рало или каквото и да е друго орѫдие и работи. Ако въ едно общество, което е създадено, да речемъ отъ рѫка, едни могатъ да бѫдатъ търговци — малкитѣ пръсти, това сѫ търговцитѣ, ние ги наричаме „базиргяни“, съврѣменни практични хора, безименнитѣ пръсти — това сѫ хората на културата, на науката, срѣдните — на правосѫдието и политиката, показалцитѣ — на религията и на личния животъ, палцитѣ — на божествения свѣтъ, разумното у човѣка — всички тия пръсти трѣбва да се съединятъ и да дѣйствутатъ. Докогато обществото, политицитѣ, културнитѣ, духовнитѣ хора сѫ разединени, не може да произведатъ онзи ефектъ, който произвежда рѫката, когато събере всичките си пръсти на работа. За да съедини човѣкъ своята рѫка, трѣбва воля; а когато вложи своята воля, внесе своитѣ мисли въ областитѣ, които току-що споменахъ, и каже „Елате на помощь“, всички ще се събератъ, като пръститѣ на човѣшката рѫка, и ще извършатъ чудеса. Слѣдователно, велика философия е вложена въ рѫката. Всѣки день, когато погледнете вашитѣ пръсти, помислете за вашитѣ отношения, за отношенията на любовьта къмъ мѫдростьта. Палецътъ прѣдставя Божествения принципъ, който трѣбва да се употрѣби за благото на всички хора, на цѣлото човѣчество, показалецътъ — за религията и личния животъ; срѣдниятъ пръстъ влага правото и политиката въ полза на човѣчеството, разбира лошевинитѣ на живота и създава законитѣ; безименниятъ влага културата; кутрето — материялнитѣ облаги. Палецътъ е готовъ да се самопожертвува и казва на другитѣ пръсти: „Ако се съедините вие четирма, ще ви подкрѣпя и азъ, и работа ще бѫде свършена“. Нѣкои оратори, когато говорятъ, вдигатъ и махатъ рѫцѣ, па и азъ вдигамъ и махамъ рѫка къмъ васъ — защо? Съ това казвамъ на всинца ви да намѣрите отношенията на любовьта къмъ мѫдростьта, да познаете вашитѣ права и задължения къмъ вашитѣ близки, да намѣрите и приложите великитѣ принципи на тази Божествената наука за благото на обществото, за повдигане на младежьта, и така да подобрите и икономическитѣ си условия: да има масло, зарзаватъ, жито, плодове, всичко въ изобилие. Ето това означаватъ пръститѣ на рѫката. Ако всички хора знаеха какъ да свиватъ пръститѣ на рѫката си, щѣха да бѫдатъ въ друго положение. Но българинътъ вдига рѫката си въ юмрукъ ей така и казва: „Мога да ти пукна главата“, както англичанитѣ и американцитѣ се боксиратъ по носоветѣ. На такъвъ, който свива юмрукъ противъ менъ, азъ казвамъ: „Съ тебе мога да върша работа, защото съ тебе ще се разберемъ, ела при менъ“. Азъ бихъ желалъ да имамъ работа съ онзи, който има свити юмруци. Дѣте, когато се ражда, е съ свити юмруци, което показва: „Азъ ще порасна и ще завладѣя свѣта“, а когато човѣкъ умира, разперва рѫцѣ, като да казва: „Умирамъ, не можахъ нищо да направя, Господи, прости!“. Но Господь, знаете ли, какво отговаря на такъвъ? Не си знаялъ какъ да свивашъ пръститѣ си. Защо и вие страдате? Защото не знаете какъ да свивате пръститѣ си. „Ама защо е това нещастие въ нашия домъ, защо страда България, ама контрибуция ще има ли?“ — Ако си държите рѫката отворена, ще има контрибуция, но ако си я затворите, нѣма да има контрибуция. „Ама какво ще бѫде нашето положение въ бѫдѫще?“. Ако знаете да си свивате рѫката, ще бѫдете свободни, великъ народъ; но ако не знаете, ще бѫдете роби, както досега. Може да кажете, че сте свободни, но — извинете ме — не сте свободни. Докогато не се разбирате, докогато си отмъщавате, докогато не се обичате и не сте готови да се жертвувате единъ за другъ, не сте свободни нито като индивиди, нито като общество, нито като народъ, нито като човѣчество. Днесъ азъ искамъ да оставя въ вашитѣ умове тази мисъль: всички българи да почнатъ най-напрѣдъ да си свиватъ пръститѣ на дѣсната рѫка правилно, и като свиватъ пръститѣ, да знаятъ какво означава това; да концентриратъ ума си въ своята рѫка и да казватъ: „Всичко каквото може да се включи въ тѣзи пръсти, ще го направя“. Искамъ да оставя въ вашитѣ умове тази мисълъ: всички българи да започнатъ да свиватъ рѫцѣтѣ си — първо; дѣсната рѫка, която е на мѫдростьта, а послѣ и лѣвата, която е на любовьта. Направете една година опитъ, проектирайте това въ мислитѣ, волята и дѣйствията си и ще видите резултата. Ще кажете: „Ама ние не сме толкова глупави“. Много глупави работи сте правили. Немљ онзи, който седи въ бирарията прѣдъ чаша бира, немљ онзи, който дигне цигара и запуши, много умни работи върши? Онзи, който чете вѣстници, новинитѣ на които едва 1% сѫ вѣрни, немљ върши умни работи? А това, което ви казвамъ за рѫката, 99% е вѣрно. Вие, и като четете вѣстници, и като пиете бира, пакъ свивате пръститѣ; но, като ги свивате, кажете: „Нѣма да пия, нѣма да пуша, нѣма да се гнѣвя, да си отмъщавамъ на своя неприятель“; свийте си рѫката и му кажете: „Благо ще ти говоря“. Не е ли това велика философия? Азъ ви уча на единъ великъ законъ въ живота, какъ да свивате рѫка, за да отива всичко на добро. Вложете тази велика мисъль; най-малко опитайте я. Не мислете, че искамъ да ви излъжа, направете единъ малъкъ опитъ и слѣдъ година, когато се срѣщнемъ изново, ще ми разправите за вашия опитъ. И той е най-лесниятъ опитъ. Може да ви дамъ и други опити, но тѣ ще ви костуватъ много. Не искамъ само да свивате рѫката си, но, като я свиете, да мислите. Отчаяни сте, искате да се самоубиете или искате да убиете нѣкого, свийте си пръстигѣ и кажете „Не!“. Малодушни сте — ще направите сѫщото. Всичката тайна се крие въ вашата рѫка. Да имате рûце, то значи, да имате най-голямото благо на физическия свѣтъ. Какво не излиза изъ подъ човѣшката рѫка! Какви хубави звуци излизатъ изъ подъ рѫката на цигуларя, когато хване лѫка, и отъ онзи пианистъ, виртуозъ, когато засвири на пиано! Ако разбирате този законъ, да свивате както трѣбва пръститѣ си и прѣзъ всѣки пръстъ да пращате съотвѣтствующи струи мисли; ако вложите всичката си сила въ тѣхъ, тѣ ще иматъ такова чаровно дѣйствие, каквото не може да си прѣдставите. Ние пишемъ съ три пръста, но, ако вложимъ въ тѣхъ всичката сила на нашитѣ мисли, тогава подъ перото ни ще излѣзе съвсѣмъ друго. Това сѫ велики тайни, които сѫ знаяли хората прѣди грѣхопадането и които сега сѫ забравени. Ще трѣбва не само да свивате, но и разтваряте рѫцѣ. Разтварянето на рѫката нагорѣ къмъ пространството какво подразбира? Възприемане на енергия. Като възприемете тази сила, веднага свийте пръститѣ си и проектирайте тази сила въ мислитѣ и желанията си — така ще дадете силенъ потикъ на живота си. Кажете: „Отъ великия складъ на природата, дѣто се крие такава мûдростъ и любовь, искамъ моитѣ рѫцѣ да бѫдатъ поляризирани, да възприема мѫдростьта и любовьта, да възприема доброто, съединителната връзка, която служи между всички хора на земята.“ И пригръщането това означава — да дадешъ нѣщо отъ себе си, отъ своята любовь и своята мѫдрость. Когато пригърнешъ нѣкого братски и проектирашъ своята любовь и своитѣ добри мисли, ще внесешъ животъ въ него. Момъкъ, когато пригърне така своята възлюбена, ще даде въодушевление, животъ. Онзи пъкъ, който пригръща като октопода и се усѣща духомъ убитъ, у него нищо нѣма и нищо не може да даде. Нашитѣ пригръдки, нашитѣ отворени и свити рѫце не сѫ току-така — тѣ иматъ свой смисълъ, който Богъ първоначално е вложилъ въ тѣхъ и който сѫществува и въ природата. Ако имамъ случай да говоря върху този прѣдметъ пакъ, ще продължа бесѣдата си. Сега ще ви оставя съ тази мисъль: вие, които ме слушате, да се научите и да научите вашитѣ близки, да свиватъ рѫцѣтѣ си и да пригръщатъ съ любовь и мѫдрость. Само така ще се поправятъ хората, домоветѣ, обществото политически, културно и духовно. Трѣбва да се откажете отъ миналото и да започнете онзи разуменъ животъ, за който ви говорихъ и който се възвѣстява сега въ свѣта. Който отсега нататъкъ не се съобразява съ тоя великъ законъ, за него нѣма на земята условия да живѣе. Хората, които не искатъ да се съобразяватъ съ него, законитѣ на природата казватъ, че трѣбва да си заминатъ отъ земята. Ако вие сега не вѣрвате въ това, което говоря, провѣрете и слѣдъ 10 години ще кажете, вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не. Великъ законъ се налага сега на цѣлото човѣчество — велико съзнание се пробужда въ свѣта, нѣщо, което никога не е ставало. То е кипежътъ на всички човѣшки души, които искатъ свобода. И тази свобода се търси не отъ единици, отъ малцина, а отъ цѣлото човѣчество — отъ всѣки домъ, отъ всѣки индивидъ, отъ всѣка култура и религия. Туй е Божественъ кипежъ, който повдига цѣлото човѣчество. И религиознитѣ хора не само не трѣбва да спъватъ неговото течение, но тѣ трѣбва да му дадатъ пѫть, защото инакъ ще ги прѣгази. Туй течение носи такива блага, каквито свѣтътъ досега не е виждалъ; но и такива страдания за ония, които ще му се противопоставятъ, каквито тѣ не сѫ виждали. Земята ще се разтърси така, щото хората ще познаятъ, че въ свѣта има нѣщо друго, което тѣ досега не сѫ усѣщали. И природата има край на търпѣние. Да не мислите, че бѫдѫщето на свѣта ще върви по сѫщия начинъ, както досега — кажете, сбогомъ на вашето минало! Нѣкои ще рекатъ: „Азъ съмъ спечелилъ много пари и оставямъ 2000 лв., за да ме погребатъ“. Съжалявамъ, че оставяте пари, за да ви погребатъ. „Ще оставя пари на обществото за благотворителни цѣли“. Съжалявамъ, че оставяте пари съ завѣщание, безъ да направите приживѣ нѣщо. Каквото ще направите, направете го докато живѣете; като умрете, онова, което остава, не е ваше и нѣмате никакво право да завѣщавате; като умрете, хората ще правятъ съ имота и паритѣ, които сте оставили, каквото си искатъ. Ето, съ такива нелѣпи мисли живѣете и умирате, и се питате отгорѣ, защо сѫ всичкитѣ тия нещастия. Завѣщайте въ сърцата и умоветѣ на вашитѣ близки любовь и мѫдрость — те сѣ цѣннитѣ. Въ вашитѣ сърца и въ вашитѣ глави се криятъ нѣща цѣнни. Знаете ли, колко струватъ тѣ? Милиярди. Знаете ли, колко милиона години врѣме е отишло за тѣхното развитие? Знаете ли, колко милиона разумни сѫщества сѫ работили върху ума? Не разбирате какви богатства се криятъ въ мозъка. Той живѣе и слѣдъ като тѣлото умре и изгние. Тъй го виждамъ. Азъ виждамъ хора, които живѣятъ и по другъ начинъ. Вие ще попитате: „Какъ може човѣкъ да живее, когато умре?“. Живѣете, да речемъ, като водолази, и като се срѣщнете долу съ други, познавате се като водолази, и може да се попитате сѫщо: „Може ли да се живѣе при други условия?“. Но, като излѣзете на повърхностьта на водата и снемете вашия водолазки костюмъ, вече живѣете като другитѣ хора. И ние сега живѣемъ като водолази, обаче, като излѣземъ на повърхностьта, ще заживѣемъ по-другояче. Има хиляди възможности, по които може да се живѣе. И онзи, който турва прѣгради на живота, не разбира основнитѣ закони на човѣшката душа и духъ. Ако човѣкъ само сега се раждаше и умираше, ако пръвъ пѫть сѫществуваше, той би билъ жалко сѫщество. Човѣкѫтъ, когото вие виждате прѣдъ васъ, сѫществува отъ милиони години. Богъ е работилъ милиони години върху неговата душа и върху неговия духъ. Душата — това е Неговата дъщеря; духътъ — това е Неговиятъ синъ. Къмъ тѣхъ трѣбва да се отнасяме съ дълбока почить и благоговѣние. Туй е новото Божествено учение на този свѣтъ, което се възвѣстява и което ще влѣе новъ животъ въ съврѣменното общество. (Публична бесѣда, държана на 19 августъ 1919 г., Прѣображение, въ Читалището „Надежда“, гр. Търново, послучай срѣщата на ученицитѣ отъ Бѣлото братство).
  9. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ* (ДА СЛЕЗЕ ХРИСТОС ДА ВИ ОБЯСНИ**) Тайна молитва Добрата молитва Животът има две страни: едната страна, това е животът на актьора, а другата - това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът - денем. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже животът се развива при различни условия. Вечерта няма тази светлина за актьора, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот. И тъй, аз ви различавам на два класа: актьори и работници. От актьори в тази школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приемаме работници. Аз считам вас, жените, работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена правда. В тази школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг и законът за актьора. Сега, като работници аз ще ви запитам: Изпълнихте ли задълженията си за своята работа?Аз искам от вас, жените, да прегледате работата си - нивите си, градините си, извора, къщата си, измазана ли е, говедата си, овцете си, домовете ви изчистени ли са? В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлагането на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество, да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислите, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в пряк и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да прегледате. Аз само задължен съм да ви кажа това тази вечер. Това е по инициативата на Бялото Братство и те, Белите Братя, ви държат отговорни за нивите ви, овцете ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате - има такива между вас - в една година ще проверите дали сме от Бялото Братство или не. На него Христос е глава. И когато Той е решил това Свое разпореждане, питал е главата и тя е позволила. А тази глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по форма, и по съдържание, и по смисъл - по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон. Няма нужда да ви кажа какво да направите, а тъй както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя туй, което има да стане. В туй съзнание влизат три велики сили: умът, сърцето и волята. Те ще се проявят според формата на съзнанието - такова ще бъде и проявлението на ума, сърцето и волята. И когато отиваме в другия свят, всякога се подразбира промяната на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието - в друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душата само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: "Учителят тъй каза еди-какви си думи, Той има мен предвид." Щом казвате така, не сте разбрали моите думи. Когато аз говоря, имам предвид да се разшири вашето съзнание. И Христос ще слезе да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, като работник да изчистя и след туй ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос, да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни. Питам ви, женените: Какъв пример давате на младите, на вашите деца по отношение пак на съзнанието ви? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни този закон. Какво нещо е животът и как трябва да живеят? Вие ще кажете: "Господ всичко може." Това нищо не значи, то не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли, резултатите ще бъдат различни. Сега мнозина от вас посещавате Братството само да се изправят работите ви, идвате тука като "на театро", ще ви понагостим, ще си излезете и ще кажете: "Вие не сте такива, каквито се показвате." Вие още не сте разбрали какви сме ние. Ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни истината на живота. А тая истина трябва да бъде такава, да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във вселената. И какво по-хубаво от това? С тази истина можем да работим. Е, вие казвате: "Да ни помилва Господ." Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание? Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привеждам този пример - как си служат черното и Бялото Братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помните." И туй ми навява един случай с мен в Ямбол. Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: "Ще ме помниш." И наистина още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо, ще се осакатят вашите добродетели, туриш ли си краката в тоя калъп. Непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство, да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя, да ви ги турят на тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа. И после вие, женените, не живеете тъй както трябва - мъже и жени. Това е противно на Бялото Братство. Ако сега искате женените да живеете като света, вънка можете, но щом влезете в Бялото Братство, тука има отлични правила. Вие още не знаете как да живеете. И можете да научите тия правила. Мъже и жени трябва да живеете по закона на любовта. Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без любов - тя е престъпление. Кое е право, ако ме попитате. - Което е по любов. Любов наричам онова чувство, което стои над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш. Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в кожа. Тъй ще се схваща любовта. И мъжете така ще я схващат. Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, за вас нямам нищо. Като казвам "женени от Христа", подразбирам: ако вашето съзнание не се разшири и не влезе Христос, да ви обясни, вие ще се хванете за буквата и после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ум. Апостол Павел казва на едно място: "Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго." Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, отгде ще дойде това знание? И този закон е верен. Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири. В Братството, аз забелязвам, има голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Вие може сега да заплачете, но аз не искам вашите сълзи. Аз искам да влезе Христос във вашето съзнание и да го разшири. Искам да се прояви Христос във вас. Моето желание е да живее Христос във вас. И за мен най-щастливият ми ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливият ден в живота ми. По кой начин може да се роди пак мисълта? Има два начина. Някои риби ги ловят денем, а други вечер. Има ли някаква разлика? Христос е определил този закон: "Любете, докато е денем, иде нощ, когато никой не може да работи." Следователно, за да се разшири вашето съзнание, трябва да работите денем. Не да актьорствате! Аз съм решил да работите с опит в школата. Най-малките постепенно един след друг, те ще вървят така, но за това трябва да има разширение на вашето съзнание, и да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовното съзнание, за да създадат условия на тия семенца, вложени във вас от хиляди години и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва - вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас, да ви обясни. Той прави усилия, но временно стават повдигания и спадания. Правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви. И ако след Него не проникне Божествената Любов, няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че туй, трансформирането на един живот в друг, е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие сериозно бихте се замислили. Но сега мислите, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божий, Който работи във вас, ще свърши всичко, а не като говоря аз. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде възкресението, а то подразбира новия живот в нови форми. "Ще излезете от гробовете." Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега - не мислете, че това тъй ще бъде! Не, от това, сегашното, от тази форма ни помен няма да има. Ще останат известни принципи, които ще напомнят, но съвършено ще се изменим. Някой ще каже: "Сегашните условия на живота ме спъват." Не, те не могат да ви спъват. Аз говоря за онзи ученик, който е решил въпроса с ученичеството. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко разряда: ученици - оглашени, ученици - вярващи и ученици - ученици. Първият разряд има известни задължения и права, вторият също, третият е най-горен от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратното. И всички ще разглеждат живота според степента си - ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита вярващия: "Защо така правиш?", вярващият ще му каже: "Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея." Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: "Когато минеш през тия седем огньове, за да те очистя, ще разбереш!" Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов Го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза. "Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?" Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос, да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли тоя факт, неприятелят ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. Сега някои идат при мен и ми казват: "Ама кажи ни, защо става това-онова?" Днес дойде един и ме попита: "Знаеш ли какво правят тези твои ученици, що не им кажеш?" - казва ми. - Не мога да им кажа, ние живеем под закона на свободата. - "Ами дисциплина няма ли?" - Няма. - "Но вие може да турите тази дисциплина." И ме покани да отида в дома му. Тогава аз му казах: В твоя дом аз няма да стъпя. - "Защо?" - За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. любовта. И ти си като моите ученици, ти искаш да ме туриш в клопката като моите ученици, от един калъп сте. И те не са ученици на Христа. И аз казвам: Ние имаме един велик закон, с правила ние искаме да живеем, разбираме живота по-другояче и искаме да го изправим. И вие можете да кажете: "Знаете ли какво прави Учителят ни?" Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: "Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашият живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме. Някой път е благословение човек да бъде в света баща, а пък някой път е благословение да бъде дете. Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика. Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия, благословените ученици. (Отговарят: Амин, амин.) Някои от вас търсите спасение, да се отвори Божието Царство, за да влезете. Няма такова спасение, а спасението седи в туй - да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос, и тогава сте спасени по същество. За сега всички външни условия ви стесняват - беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: "Ако днес не свършим тая работа?" - Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи. Аз да взема себе си за пример: вие сте господар, а аз работник; наемате ме вие, да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, само преброявам колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите. Има и Учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прокопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упоително, когато ти правят операция, и трябва да застанеш съвсем мирно, защото, ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции и тях малцина могат да издържат. Само един вярващ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар. Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници . Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа - само по пет минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути за любовта на Христа, за 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия пет минути, не е никакъв ученик. Ако 5 минути не поработим за Христа, неговата работа е свършена. Няма разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия пет минути, съзнателно ще работиш за Христа. И след това ще философстваш и ще разискваш. И ще питаш: "Свърши ли се този въпрос?" Забележете: 5 минути! Сто дена по 5 минути колко прави? Този опит ще продължава по 5 минути 10 години. Един микроскопически опит е, а за една година - 30 часа и 25 минути, за 10 години - 304 часа, или 25 дни и 4 часа. В 10 години ще посветите 25 дни на Христа по закона на любовта като работници. Всеки ден по 5 минути. Няма никаква друга философия по кой начин да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам две седмици от сега да размишлявате върху 5-те минути или всичко върху 25-те дена за Христа през 10 години. Който от вас е готов да работи, ще влезе да работи. Като влезеш в 5-те минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или друго, а - като новороден в Царството Божие, който ще извърши волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи, и още от първия ден, който ще работите за Христа. Този е вторият опит. Ще определя един ден - през тия дни ще бъде еди-кой си час или месец - 5 минути за Христа ще работите. И аз точно ще определя, и тогава ще проводя на пътя ви всичките мечки. Туй да го знаете! И ако вървите смело, те ще ви отворят път, ще кажат: "Може да се работи за Христа 5 минути." И тия мечки разбират този закон. И аз ще мина направо. И след това ще чакате най-важния опит - пет минути за Христа! И да си почистите хубаво в къщи. Който не си почисти, Христос там няма да влезе. Туй ми е казано да ви го кажа, разбирате ли? И ако вие бъдете вярни, тогава ще познаете истината и истината ще ви познае. Аз оставям въпроса неразрешен, понеже другите чакат отвън. Женени, сега искаме да ви жегнем!..Тъй!... Ще турите многоточие, не-досвършено... Две седмици ще помислите за петте минути, свобода ще дадете на ума, сърцето и волята си. Свободно искам да мислите вече! Ще дойде опитът. Туй е начало. Тия неща са микроскопически, но като ги изпълните, ще дойдат по-големи работи. С малки неща ще започнем, те са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господ, без принуждение. Добрата молитва Едно нещо: туй можете да го съобщите на младите след две седмици. Като ви попитат:"Какво ви говори Учителят?", след две седмици ще предадете моите думи на младите. След това стана общо събрание на женени и неженени. Вечерта Учителят държа беседата "Изгрев и залез", печатана в книгата "Трите живота", Общ окултен клас. 2 юни 1922 г., четвъртък Само за женените, присъстващи на събора във В. Търново1 Забележки: 1. В каталога на Лалка Кръстева е отбелязано, че има вероятност мястото или датата на тази беседа и следващата след нея да не са точни. Следващата беседа от ООК е изнесена на същата дата, но в София. Съборът във В.Търново е през август. 2. В датата има допусната техническа грешка - правилното е: 2 юни 1922 г., петък * заглавието според книгата "Кротките" ** заглавието в книгата "Великата майка"
  10. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО ЩЕ СРЕЩНЕ УЧЕНИКЪТ НА ПЪТЯ *Правила и мерки за избягване на всички погрешки Ще ви прочета 14 глава от Йоан. Тази глава ще я приложите към днешния наряд, да се чете цялата година. Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер. Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: "Без спане не може." Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? - Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: "Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?" - Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: "Едно време тъй четох аз буквара." Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл. После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: "Върви си на мястото, но не смущавай!" Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: "Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат." В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгнеш на път, здрав трябва да бъдеш! Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи, могат да минат 1-2-10 години, докато ги решиш. Постоянство трябва - ще решиш задачите! Ако не можеш да ги решиш, единственото нещо, което се позволява, то е да повикаш от дълбоко на душата своя Учител, и Бог ще ти помогне. А вие почвате един друг да се учите. Ще изкривите Божието Слово, кой кого ще учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание, разсъждение. Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Одма* на своята слабост! После, не считайте, че тези недъзи, които имате, са важни. Когато влезе ученикът в училището, ще му спомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово и много пъти в него се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате това, може някой път да ви дойде мисълта, че не е време, или ще кажеш: "Аз имах такава една слабост едно време." Туй е едно внушение и щом го приемеш, ще се спънеш. Ще кажеш: "Едно време беше тъй, но сега не е тъй." Аз поддържам сегашното време. Сега, ако вашата дреха е чиста и дойде някой и те оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Тогава дойде друг и ще ви каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа?" Ще дойде втори и той ще ти каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа? Не знаеш ли, че не се позволява тук оцапани хора, излез вън от пътя, да се очистиш!" Пък ти като излезеш, ще се спънеш. Туй очистване е фиктивно, ще вървим по пътя напред, няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: "Който ме е оцапал, той да ме чисти." Туй е отговорът на учениците. А вие ще се спирате на пътя да се чистите. Тук ще се спрете, там ще се спрете и тогава пътят ще остане неизходен. Право на целта! Нищо повече! Ще вложите любовта като закон и ще ходите по всички нейни правила. Сега ясно ли е това? Нали? После, в пътя не се позволява да се разправят отрицателни неща. Ако съм в едно приятно настроение, мисля за Бога, за вечния живот, а ще, изведнъж дойде някой да ми разправя небивалици. Някой брат ще дойде, ще каже: "Знаеш ли какво ново се случи в нашето братство?" - "Е, какво?" - "Опекли едно яйце и го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца. Ами че трябваше ли тъй да се постъпи? "И започват за печеното яйце. Вие сте престъпили закона. За никакви печени яйца няма да говорите. Който е опекъл яйцето и го е изял, то е негова работа, не е ваша работа. Що ви влиза в работа да разправяте за това печено яйце?Това са изкушенията на учениците. Може през тази година да ви представят някои печени яйца - внимавайте. Вие ще мислите за любовта, за нейното приложение. После, през тази година ще имате някои други изкушения. Те са следните: "Ти като си тръгнал в този път, ти обмисли ли тази работа? Ами че ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение, уреди си живота, още не му е времето, почакай още най-малко една година, следващата година ти ще се приготвиш по-добре." А следващата година никога няма да дойде. После: "Ти си млад, ти си това-онова." Ти ще тръгнеш и ще вървиш по пътя. Млад ли си, стар ли си, по пътя ще вървиш, ако искаш да се не спъваш. Душата ви ще бъде погълната с Божествената Любов! И може тогава на физическия свят да вършите каквото искате, няма да се спънете. Но ако в душата си вие не сте разрешили един от важните въпроси, на всяка стъпка ще се спъвате. Мислиш ли за пример, че ако хванеш някой и го затвориш в затвора, че си затворил и душата му. - Не. Например някои имат желание, че еди-кой си брат да бъде и той с нас в пътя. В пътя си тръгнал, ти не мисли за никого. Ти върви по пътя и не мисли за никого, дали са в пътя или не. Не се спирай, да ги каниш. И не се връщай в къщи, да кажеш: "Мъж ми остана в къщи, децата ми, чакай да се върна, да ги поканя." Не се връщай назад. Щото този закон, ако вие мислите, че имате деца в света, правите едно от големите заблуждения. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Ще каже някоя майка: "Аз имам едно дете." - Че като имаш дете, какво си спечелила? - "Аз имам син." - Какво си спечелила от твоя син? - "Той ще ме гледа на стари години." - Другото заблуждение. Ако теб Господ не те гледа, че син ти ще те гледа! И най-после ще разрешиш въпроса, ти какво си, и ще кажеш ти в душата си: "Аз съм му майка."- Другото заблуждение. Никаква майка не си ти. нито пък той ти е син. Ама просто вие на земята си припомняте отношенията, които вие имате към Бога. Значи, като кажеш, че той ти е син, то значи: "Моите отношения към Бога са синовни." И като кажеш: "Аз съм майка", подразбира Божествения Дух, Който те е родил. Туй са отношения към Бога, а не към хората. Тъй трябва да мисли ученикът, за да може да върви. Каже някой: "Аз оставихбаща си." Къде е баща ти?Ти Баща си още не си намерил. Баща ти не е на земята. И братята ти не са на земята. Е, питам тогава, ако твоят брат след десет години умре, тогава де отиде брат ти? Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по пътя. Сега аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено, няма да се спъвате. Ще дойдат спънки, но тези спънки няма да ви спънат, ако вие сами не се спъвате. Сега, разбира се, мнозина представят този път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, както някои го представят. Защо не е много тежък? Христос казва: "Вземете Моето иго, защото е леко." А игото на света е много по-тежко. Пътят на света е много по-тежък, там хората на света какви ли не страдания имат, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдания, светът познава много по-големи страдания, има хора, които страдат много повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свърши се, осакатее, счупят му крака, а които са в истината, казват: "Ако ми стане нещо?"- Ако си в пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нещо? Пак ще ти стане. Тогава и лек е този път, и приятен. Сега, в тази 14 глава те са мъчнотии, които ще се родят: "Този ли е Христос, друг ли е? Вън ли е, или вътре?" Никъде няма да Го търсите. Любовта, това е Христос! Имате ли любовта, това е Христос, нямате ли любовта, няма Го Христос. Кардинално тъй е решен въпросът. Де е Той? В България, в Германия, де ще Го търсиш? Христос е любовта, нищо повече. Имате ли тази любов, въпросът е решен. Но търсите ли любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли любовта, Христос пак не е там. Любовта не се търси. Като изгрее слънцето, ние търсим ли го? Питам ви сега: Търсите ли слънцето? Няма какво да го търсите. Щом излезе туй слънце, то ще ви обгърне със своята топлина и светлина. Сега вие по буквата ще ме разберете: "Тогава не търсете никого", ще кажете: "И аз няма да търся никого." А у българите думата "търся" има две значения: търсиш някого по посока и изтърсваш някоя дреха и само прах вдигаш. Та вие като търсите, само прах вдигате. Това е за онзи, който е ученик, какви трябва да бъдат неговите отношения. После Павел дава един стих: "Който стои, да гледа да не падне." А в какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в новия път на любовта, да живееш с Господа, и ще дойде някой и ще ти каже: "Слушай, ти нали знаеш, че събота трябва да се празнува?" И ще ти турнат съботата. Друг ще ти каже: "В този път, докато не се кръстим с вода, не може." Хубаво, хайде да дойде кръщението с вода. Тия са въпросите, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота. На ученика не му трябва никакво кръщение. Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право в целта. Бог е Любов, а Любовта включва всичко. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на всичкия закон. Срещнете ли любовта, вие няма да се спъвате, всичкия закон имате. После на ученика не му се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена, тя, като да бяга, казано беше да се не обръща назад, а тя се обърна и стана на какво? - На сол. Някой отучениците се спре, въздъхне и каже: "Оставих баща си, майка си, горките погинаха", но щом се обърнат, те на сол ще станат. Баща ти и майка ти, и братята ти, щом се запали градът, ще се напарят и те ще дойдат подир тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад. Абсолютно никакво обръщане! Право на целта. Тогава ще дойде друг, ще ви каже пак някое изкушение: "Ти толкова егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни малко." На пътя никому не се помага. Сега ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, дето се събрали най-добрите свирци, да започнат те в оркестъра да си поправят погрешките един на друг. Ами че при най-малкото спиране ще се развали всичкото свирене! Абсолютно не се допуща никакви погрешки на тези свирци, ти си в пътя, няма какво да помагаш. Щом се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш на грешките на другите, ти си извън пътя. Сега във вас ще се роди другата мисъл: "Ами не трябва ли ние да помагаме?" - Ще помагате! Ще ви дам едно изяснение на мисълта. Каква е тази мисъл? -Тази мисъл е малко противоречива. Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко!" - "Бързам, нямам време да се спирам!" И ние ще кажем: "Бързаме." Тогава и друг ще каже: "Чакай!"- Не, ти ще вървиш, няма да поздравяваш никого. Напред! Ще каже: "Ти не си учтив!" Напред! - "У тебе човещина няма ли?" - Напред! -"Защо не ни разправиш?" - Напред! -"Какво мислите?" - Напред! -"Ама че и ние ще тръгнем!" - Напред! Не се спирай, нищо повече! Тия хора, които те спират на пътя по този начин, са все духове, които вземат благовидна форма, и те ти казват: "Чакай, и ние ще дойдем." Те си играят, те никога няма да тръгнат, те са хора, които ви забавляват, да ви спънат, и ви спират. Вървете си и като че те не съществуват. Туй е вътре в съзнанието. Това е пътят на ученика! Аз например опитвам онези, които влизат за ученици, аз ви изпитвам, вие не изпълнявате една заповед, за мене е безразлично. Например, да не мислите, че говоря някоя тайна. Няма никаква тайна, но гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: Вие, каквото видяхте, няма да го казвате. Ще видим ще го изпълнят ли, каквото заповядвам. Те като видяха, отиват при една сестра, да й разправят какво са видели. Те какво трябваше да направят, а те направиха тъкмо обратното, и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи, но нищо не са видели. Аз искам да видите любовта, искам да опитате любовта и да я възприемете и ви казвам: У вас има една слабост на самохвалство. Ученикът няма какво да се самохвали. Аз тъй видях, онова видях. Ще помните, щом ви се каже за нещо: "Не казвай! "- не казвай. "Кажи!" - кажи. "Върви!" -върви. "Спри се!" - спри се. Това е положението на ученика! И аз много съжалявам за този голям недостатък у вас. И той е специален недостатък, много голям недостатък на софиянци. Те са готови като някоя кокошка да окрякат орталъка за една кокошка, която е снесла едно яйце. И за най-малкото яйце така ще го разправят, че млади и стари все същото говорят. И след като го кажат, тогава ще се съберат, ще кажат: "Да мълчим вече, да го не казваме, слушай, да го не казваме." Не, не, това "не", "не казвай", то е изпит. Аз казвам: Не казвай, защото аз ще го кажа. Ако има нещо за казване, то е моя привилегия, вие нямате право да казвате. Ами че вие разваляте тази работа. Работата, която аз трябваше да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще го направи. Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубавите картини всяка сутрин. Някой път ще отидат в Европа, че някой художник нарисувал някой хубав пейзаж, турнат го в една рамка два-три метра и ще гледат тази картина с години. Елате, аз ще ви покажа да видите оригинала, няма да ви коства много, казвам: Вие, като излезете половин час по-рано преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е с хиляди пъти по-красив. Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание. Първото нещо, казват, Духът казал тъй: "Днес ще постиш." Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде? - Духът му казал. Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци. Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си краката, ще вземе абдес*. Идва един българин, изважда си торбата с баница и почва да яде. Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин?" Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление! И във време на пост, този ден ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще се радваш, че другите ядат. Ще кажете: "Братко, аз се много радвам, че ядете, моят стомах е развален, че съм на диета, и аз я заслужавам, но аз се радвам, че вие сладко ядете." Поумиеш си лицето, когато постиш, за да не те познаят хората отвън и да бъдеш весел и радостен. Сега тия слабости се дължат все на тия "прави" пътища. Има мнозина, които са се спрели, се отбили от пътя, казват: "Слушай, не ходи по този път, спрете се при нас. Ние ходихме по този път, нищо няма!" При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя!" И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни. В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спрете ли се в пътя в какъвто и да е смисъл, неприятности ще дойдат. Вие като тръгнете в пътя, ще дойде някой да ви се обади. Ти ще вървиш и ще мълчиш, не се разправяй. Саморазправия не се позволява. Тебе ти остава една минута да вземеш последния трен. Някой те срещне и ти каже: "Ти си последният вагабонтин." Ти се спреш. - "Как вагабонтин?" - Изгубиш минутата и изпуснеш влака. Ти няма да се спираш. И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат. Като вземеш трен, онзи, който седи при трена, нека тогава да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате. Спор - какво ще спориш с мен на пътя? Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат! Ученикът трябва да бъде всякога положителен. Той няма да мисли, че е грешен, че му не достига. Той ще мисли, че всичко има и трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде! То е първото правило - положителен да бъде! Ами че в този път са тръгнали хиляда души ученици, да кажем, някой от тия бил беден, а другите са богати. Нима тия хиляда души, които са решили да вървят по пътя и да изпълняват волята на Бога, няма да си услужат един на друг по пътя? Ще си услужат. Ще кажат: "Братко, вземи каквото ти трябва. Всичко е на твое разположение." Те тръгват да си услужват един на друг. Нима сто души, които носят своите торби, няма да си услужат? То е закон. И в пътя всичко е предвидено. И туй предвидено трябва да стане абсолютно тъй, както е предвидено в Божия закон. После, често, когато аз говоря, някои си мислят: "Дали Учителят говори заради мене?" - Не се спъвайте! Щом мислите, че когато аз говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. На пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците е спрял някъде и казвам: Никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателно нещо. Той не може на пътя да седне и да морализира своите ученици. Той ще им каже: "Напред ще вървите, с любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате. Истината ще поддържате" - тъй е! И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт!" Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя?" Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите! Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар сто такива полици да имате. То е едно изпитание заради вас. Ще ви кажа защо именно не трябва да се занимавате с тази полица. Ама сега допуснете, че вашият крак е счупен, дошъл лекар да ви го направи, да го намести. Таман този лекар прави крака ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева? Ела на банката. Ти нали си честен човек?" И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен. Той трябва да чака да оздравее кракът. Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание. А всичките полици ще плащаш, след като оздравее кракът. Някой ще каже: "Не трябва ли да ида?"Преди да си тръгнал в пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си. Изчисти ги и ще се свърши въпросът. А ако някои сметки останат неочистени, те не са твои. А чужди сметки не разчиствай! Нека всеки разчисти своите сметки. Сега, тези са мъчнотиите, които ще срещате през годината. Вие сте ги срещали и тази година ще ги срещнете, не се спъвайте! Важното е знание заради нас. Ние ще вървим и ще изпълним волята Божия, тъй както е писано. Като вървим по пътя, може да се разговаряме за важни работи положително. Като седнем някъде, ще се поразговорим, а маловажните работи ние ще оставим за другите. "Сега ли му е времето, или за идващата година?" - Сега. - "Да не сме закъснели?" - Да, тъй, сега му е времето. - "Дали е този правият път?" - Този е. - "Ама всички, които са тръгнали, не са готови." - Всички са готови. - "Този брат не ми се харесва." - Не е ваша работа. - "Защо са го допуснали този вътре в класа?" - Не е ваша работа! Абсолютно нямате право да питате този защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще кажем ли ние на Бога защо е допуснал тия бръмбари? Допуснал ги е, това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в туй Божествено училище. А че допуснал бръмбари, допуснал мушички, това е Негова работа, ние ще констатираме това, не се занимавайте с Божиите работи да го критикувате. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават: "Трябваше да бъде малко по-богат човек или поучен!" По-голяма ученост, то е богатство. Туй малко богатство, което имаш, не можеш да употребиш, какво ще правиш с голямото? - "Да бъда малко по-силен!" - Ти малките сили не можеш да употребиш, как ще употребиш голямата сила? И после, има друго едно състояние, дето учениците сега ще го усетят. Вие се намирате както Диоген в положението, че към края на живота си, понеже се явявали при него този да го пита за съвет, онзи да го пита, един ден той казал: "Днес искам да си почина. Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява. До обяд добре вървяло. На обяд, таман най-хубавото положение, ето един човек иде да го запита нещо. Той се ядосал, но нещо му казва: "Ама този човек отде да знае, че ти си неразположен или че ти не искаш да приемаш никого? Искаш ли на края на живота си да фалираш?" Сега по някой път вие казвате: "Днес искам никой да не ме безпокои." И него ден ще дойде някой. И това да не те спъва. - "Защо е дошъл?"- Дошъл е. Ще свършиш с него и ще вървиш напред. Не искам да остане мисълта да казвате: "Пак ни наряза Учителят." Никого не съм нарязал. Вие сте на пътя. Казвам: В пътя като вървите, с греха няма да се занимавате. Правило е: ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов! Изпълнението - Божията Мъдрост, а приложението - Божията Истина! С тях ще се занимавате! Ако на теб е добре, ще бъде добре на всички около теб. Сега пък друго положение: които казват, че не се обичаме, то е друга илюзия. Някои спорят и казват: "Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко" - то е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее слънцето, а във Варна има облаци и варненци казват: "Днес слънцето не ни обича, малко облаци има, слънцето е неразположено" - "Защо е неразположено?" - "Облаци има", не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и вие предавате един ваш недостатък на слънцето. Други казват: "У нас е много хубаво, отличен ден, ясен ден!" Други казват: "У нас каква буря има, гръмотевица, какъв град имаше, дъжд!" Но не е криво за това слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако са в недоразумение, това не е един недостатък на Бога. Това е наш недостатък. Ако ние се караме, не се обичаме, това са наши работи, а не са Божии работи. В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. Той е всякога благ! И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита. Това е един навик от миналото. Е, тя осигурява ли се? Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден. Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно. Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели?"- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате. Света няма да оправяте, кому има да дължите, няма да се спирате. - Защо? - Една минута има за трена, даже утеха няма да давате. Той ще вика, ти ще вървиш. Оглушки ще си правите! Съвършени оглушки, нищо повече. Който и да е отподире ви. Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи. А добрите деца -като види майка си, то с нея тича, не плаче, а казва: "Аз с тебе ще вървя." А другото я тегли назад. Вървете си напред! Ако вашето детенце иска да върви, вземете го, нека върви. Отивате на гости, не плаче ли, вземете го. Не плаче детето, иска да върви заедно с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, оставете го, нищо повече. Рязко и положително! Не се спирай на това дете да му разправяш това и онова. Никому не разправяй на пътя. Право към целта! Пътят, който ще изходите, той е приятен. Някъде има много приятни места, а има и много неприятни места, но то е в реда на нещата. Сега учениците могат да направят друга една погрешка и за нея ще ви предупредя. Ето каква ще бъде тази погрешка: да кажем, вие сте ученик в училището. Главното нещо е да си знаете уроците и хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не сте научили уроците си и като не сте научил и уроците си, започвате да се обличате много хубаво, вчесвате се много хубаво, чепиченца, всичко това, отивате в училището, но урокът е ненаучен. Искате да обърнете внимание на учителя с дрехите си и казвате: "Ние, учителю, извършихме нещо." - Нищо не сте извършили! Важното е урокът, а не дрехите. Вие казвате: "Нали трябва да бъдем морални."- Ние трябва да бъдем добри. То са вашите чепичета. Нам морал не ни трябва Обикновени прости дрехи, може да бъдат и малко скъсани, но ако ти знаеш урока си хубаво, учителят ще бъде доволен, той ще те извини за дрехите, че са скъсани малко. Пък може да имате най-хубавите дрехи, часовник и пр., но ще кажат: "Хубаво облечен, но не учи!" Любовта ще влезе в сърцето ви. Какво е сърцето ви, не какви дрехи има отвънка. Не за външните престъпления ние сме, не за външния морал, него ние наричаме "прическа, обличане". И то е хубаво, то е за празното време, но на пътя като се върви, главно е учението. Тъй, да знаеш къде отиваш. -"Отивам научилището."-Знаеш ли уроците си? -"Зная ги."-И щом дойдеш, ще те изслушаме. Щом дойдеш, Христос ще ти зададе първия въпрос: "Разреши задачата на милосърдието. Излез на дъската! Сам разрешавай! Много добре. Седни, иди сега прилагай тази задача."- Донася ги. На другиго казва: "Разреши задачата на търпението! Веднага." И той решава. И всеки ученик решава и всичко върви експедитивно. И учителят каже: "Много добре върви, започни с втория урок."Сега, през тази година, като влезнете, ще решавате задачата на милосърдието. Първа задача, която дават на всинца ви. (Запитват: Може ли да кажа на някому: ти не може да ми си приятел, защото си приятел на неприятеля ми?) - Тогава той не е ученик. Вие решавайте каква е задачата на ученичеството. Да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, той е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Всеки ученик, който отговаря прямо на всичките въпроси, е ваш приятел, а който не отговаря, е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг - неговият ум е зает с много други работи. Ако някой ученик каже: "Аз не мога да живея добър живот." - Защо? Защото неговият ум е зает с други мисли. Ако е зает с любовта, мъдростта, той ще живее. Казват, че "Не може, без да се греши" - неговият ум е зает с други работи. Може да не се греши. И тъй, на ученика казвам: Всеки ученик, който добре се учи, той ми е приятел, а всеки ученик, който не се учи, той ми е неприятел. Сега, някои неща в Писанието са казани преди хиляди години, то е метод там. Мисля, в Писанието е казано: "Враговете Божии са и наши врагове." Само няколко въпроса ще решаваме през тази година: Първо - истината в душата; второ - мъдростта в ума; и трето - любовта в сърцето. Тези са важните, кардинални въпроси, които всеки един ще ги разреши по всичките правила. Второто нещо, което ще разрешавате, е: свободата в душата, светлина в ума, а чистота в сърцето. Третото нещо е: плодът в душата, знанието в ума, а силата в сърцето. Туй е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление. Какво беше времето миналата неделя? - Много облачно. И днес е облачно, значи има подобие. Сега да направим упражненията. 17 август 1922 г., неделя, 6 ч. В. Търново * веднага, тутакси изведнъж * мохамеданско миене преди молитва
  11. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Правила и мерки за избягване на всички погрешки Ще ви прочета четиринадесета глава от Йоана. Тази глава ще я приложите към днешния наряд. Да се прочете цялата глава. Ще ви дам някои пояснения за живота на ученика. Ученикът – който и да е той, от каквото и положение да е, от каквото и да е поле, каквито и знания да има, прост да е или учен, щом като влезе в Пътя на ученичеството, в окултната наука, в него всякога се повдига една вътрешна борба. А борбата е едно вътрешно съпротивление, което е напълно естествено. Тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи той, толкова по-голямо е съпротивлението. Също и параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го преодолее. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в Пътя, т.е. движите се. Ако няма съпротивление, това означава, че стоите на едно място. Следователно всички изпитания, които могат да дойдат в живота ви, показват, че вие се движите. Сега, тези съпротивления са от различен характер. Най-първо в ума ви ще се роди едно съмнение дали сте на правия Път, дали е този Пътят, по който сте тръгнали, или има някой друг. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос, но щом влезете в този Път, ще започнете да мислите дали този е Пътят или не е. След това, щом като решите, че този е Пътят, ще се роди една друга мисъл: дали този е най-краткият Път или не. Когато разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да извървите този Път или ще се спрете. След като решите, че сте намерили Пътя, че той е най-добрият, ще ви дойде желанието да се спрете, да се разположите и да си похапнете малко. И така може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по Пътя, не му се позволява да заспи. На ученика не се позволява да заспи на Пътя! Добре ще схванете това, а не буквално. Ще запитате без спане може ли. Може, разбира се. „Без спане“ означава съзнанието ви да е будно. Мислите ли, че животът на спането е необятен? Не, при тези условия, при които живеем, спане има на земята, но в Пътя, по който вървим, не трябва да се спи. Там например, спане се нарича състоянието, когато твоят ум се отвлече назад. Спомниш си своето минало, благата, които си преживял, и у теб се поражда едно желание пак да заспиш. Когато преживявате вашето минало, това е едно заспиване. Ще ми кажете: „Какво лошо има в това човек да преживее своето минало?“ Няма лошо, но нищо няма да научите. Представете си, че след като сте свършили университет пожелаете да преживеете един ден от вашето детинство. Вземате буквара и го четете отначало, четете го един, два пъти. Какво разбрахте от всичко, щом като през това време можехте да прочетете някоя съдържателна книга, а вие четете буквара. Ще кажете: „Едно време по този начин четох от буквара“. Оставете вашия буквар в наследство на други да го четат, и когато те го четат, вие се радвайте. Стар буквар не ви трябва. Когато човек преживява своето минало, това е приготовление за съвършения Живот. Има и друга една опасност. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание къде кого види и срещне от своите другари-ученици да ги пита какво са разбрали от Учението. Той не се заема сам да чете, а започва да пита другарите си. Това е едно изкушение. На такъв ще кажеш: „Върви си по пътя, не ме смущавай!“ Ще дойде четвъртото изкушение и ще си кажеш: „Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат“. В Пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгваш на път. Здрав трябва да бъдеш. Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи. Може да минат една, две, десет години докато ги решиш. Единственото нещо, което се позволява, е да повикаш от дълбочината своя Учител и Бог да ти помогне. А вие започвате един друг да се учите. Така ще изкривите Божието Слово. Кой кого учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание и разсъждение. Имате някакъв недъг; в Пътя, в който влизате, не се позволява на никого никакъв недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в Пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Отмахни тази слабост! После, не считайте тези недъзи за ваши. Когато ученикът влезе в училището, ще му припомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово. И много пъти в него ще се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате! Може би, някой път да ви дойде мисълта, че сега не е време, или да си кажете, че сте имали някаква слабост някога. Това е едно внушение и щом го приемеш, ти ще се спънеш. Трябва да кажеш: „Едно време беше така, но сега не е така“. Аз поддържам сегашното време. Ако вашата дреха е чиста и дойде някой и ви оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Или дойде друг и ви каже: „Защо се оцапа, не знаеш ли, че тук не се позволява да има оцапани хора? Излез вън от Пътя и се очисти!“ Излезеш ли, ти ще се спънеш, а това им е целта. Такова очистване е фиктивно. Ще вървиш по Пътя напред! Няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: „Който ме е оцапал, той да ме очисти“. Това е правило за учениците. А вие ще се спирате на Пътя да се чистите – тук ще се спрете, там ще се спрете и Пътят ще остане не изходен. Право към целта, нищо повече! Ще вложите Любовта като закон и ще ходите по всичките нейни правила! Ясно е това, нали? После, в Пътя не се позволява да се говорят отрицателни неща. Ако си в приятно настроение, мисли за Бога, за вечния Живот! Ще дойде някой да ви разправя небивалици: „Знаеш ли какво нещо се случи в нашето братство – опекли са едно яйце и го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца“. За никакви печени яйца няма да говорите. Кой е опекъл яйцето и кой го е изял, това не е ваша работа. Това са изкушения за учениците. Може през тази година някои да ви говорят за печено яйце, внимавайте! Вие ще се молите за Любовта, за нейното приложение. През тази година вие ще имате и други някои изкушения. Ще започнеш да се питаш, след като си тръгнал по този Път, осмислил ли си тази работа; ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение; първо си уреди живота, още не му е времето; почакай още една година, а на следващата ще се приготвиш по-добре... А следващата година никога няма да настъпи. После, ще ти дойде и изкушението, че си млад. Млад ли си, стар ли си – ти ще тръгнеш и ще вървиш по Пътя; ще вървиш, ако не искаш да се спъваш! Душата ви ще бъде обгърната с Божията Любов! И тогава може на физическия свят да вършите каквото искате без да се спъвате. Мислиш ли, например, че ако хванеш някого и го затвориш в затвор, си затворил и душата му? Не. Например, някой има желание еди-кой си брат да върви с нас в Пътя. В Пътя си тръгнал ти и не мисли за никой друг! Ти върви в Пътя и не мисли за другия дали е в Пътя или не. Не се спирай да каниш и не се спирай да казваш: „Мъжът и децата ми останаха в къщи, да се върна да ги поканя“. Не се връщай назад! Защото ако мислите, че имате деца в къщи, вие имате едно от големите заблуждения в света. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Някоя майка ще каже: „Аз имам едно дете“. Като имаш дете какво си спечелила? – „Аз имам син.“ Какво си спечелила от твоя син? – „Той ще ме гледа на стари години.“ Друго заблуждение! Ако тебе Господ не те гледа, че синът ти ли ще те гледа? Може най-после да се опиташ да разрешиш въпроса за своята същност като кажеш в душата си: „Аз съм му майка“. Друго заблуждение! Никаква майка не си ти, нито пък той ти е син, а просто вие на земята си припомняте отношенията, които имате към Бога. Следователно, когато кажеш, че някой ти е син, това означава, че твоите отношения към Бога са синовни. А когато кажеш „Аз съм майка“, се подразбира Божествения Дух, Който те е родил. Това са отношения към Бога, а не към хората. Така трябва да мисли ученикът, ако иска да върви. Някой казва: „Аз оставих баща си“. Къде е баща ти? Ти още не си го намерил. Баща ти не е на земята и братята ти не са на земята. Ако твоят брат след десет години умре, ще питаш тогава къде е отишъл. Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по Пътя! Аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено. Няма да се спъвате! Ще дойдат спънки, но те няма да ви попречат, ако вие сами не се спънете. Сега, мнозина представят този Път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, колкото някои го представят. Христос казва: „Вземете моето иго, защото е леко“. А игото на света е много тежко. Пътят на света е много тежък. Там хората какви ли не страдания преживяват, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдание, светът познава по-големи страдания. Има хора, които страдат повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум – свършва се с него, счупят му крака, осакати се. А тези, които са в Истината, се страхуват и казват: „Ако ми стане нещо?“ Ако си в Пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нищо? Пак ще ти стане. Въпреки всичко това, този Път е лек и приятен. Сега, в четиринадесета глава от Йоана са представени мъчнотиите, които ще се родят: този ли е Христос, друг ли е; вън ли е Той или вътре? Никъде няма да Го търсите. Любовта, това е Христос. Имате ли Любовта, това е Христос. Нямате ли Любовта, нямате Христос. Кардинално така е решен въпросът. Къде е Той, в България ли, в Германия ли? Христос е Любовта; имате ли тази Любов, въпросът е решен. Но търсите ли Любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли Любовта, и там не е Христос. Любовта не се търси. Когато изгрее Слънцето, ние търсим ли го? Щом изгрее, то ще ви обгърне със своята светлина и топлина и няма защо да го търсим. Сега, вие по буква ще ме разберете да не търсите никого. Ще кажете: „И аз няма да търся никого“. У българите думата „търся“ има две значения: търсиш някого в някаква посока или изтърсваш някаква дреха, с което вдигаш само прах. Вие, когато търсите, само прах вдигате. Това казвам за онзи, който е ученик, за да разбере какви трябва да бъдат неговите отношения. Павел дава един стих: „Който стои, да гледа да не падне“. У вас може да се роди мисълта: „Дали аз не съм паднал?“ В какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в Божия Път на Любовта да живееш с Господа, а идва някой и ти казва: „Слушай, ти нали знаеш, че съботата трябва да се празнува“. Друг ти казва: „В този Път, докато не се кръстиш с вода, не можеш да ходиш“. Това са въпроси, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота, никакво кръщение! Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право към целта. Бог е Любов, а Любовта включва всички. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на целия закон. Срещнете ли Любовта, вие няма да се спъвате, защото имате целия закон. На ученика не се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена? Когато бягаха, беше им казано да не се обръщат назад, а тя се обърна и стана на сол. Така някой от учениците се спира, въздъхва и казва: „Оставих баща си и майка си, горките починаха“. Но щом се обърне този ученик, на сол ще стане. Баща ти, майка ти, братята ти, щом се запали градът, щом се опарят, и те ще дойдат след тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад! Абсолютно никакво обръщане назад! Право към целта! Тогава пък може да дойде друг, за да ви говори друго някое изкушение: „Ти такъв егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни им малко“. На Пътя никому не се помага! Ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, където са се събрали най-добрите музиканти, да започнат да си поправят погрешките един на друг. При най-малкото спиране ще се развали цялото свирене. При тези музиканти не се допускат никакви погрешки. Щом като си в Пътя, няма какво да помагаш. Започне ли да се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш в грешките на другите, ти си извън Пътя. Неизбежно у вас ще се роди въпросът как така не трябва да помагате. Ще ви дам едно пояснение на тази мисъл, защото е малко противоречива: вие сте на Пътя, дадено ви е едно въже; вие го държите, намотано на колелце, и от движението на това колелце зависи живота на хиляди хора. Тогава идва някой ученик, на когото ремъкът на обущата му е скъсан и ви казва: „Моля ти се помогни ми, направи ми една услуга да ми закопчееш ремъка“. Вие оставяте въжето и всички онези хора загиват заради ремъка на този ученик. Не, ще му кажете: „Закопчей си ремъка сам, аз не мога, защото държа въжето!“ И сега често ме питат: „Учителю, трябва ли да закопча ремъка?“ Щом държиш въжето, никакъв ремък няма да закопчаваш. Даже ако и твоите обуща са развързани, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да пуснеш въжето. Следователно, когато човек тръгне по Пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни. Нито вляво, нито вдясно трябва да се спира. Някой ще му каже: „Чакай малко!“ – Бързам, нямам време да се спирам. Тогава друг някой ще ти каже да чакаш. Не, ти ще вървиш, няма дори да поздравяваш никого. Напред! Ще ти кажат: „Ти не си учтив“. Напред! – „У тебе човещина няма ли?“ Напред! – „Защо не ни разправиш нещо?“ Напред! – „Какво мислиш?“ Напред! – „Ама и ние ще тръгнем!“ Напред! Не се спирай, нищо повече! Тези хора, които те спират на Пътя, са все духове, които приемат благовидна форма и ти казват: „Чакай и ние ще дойдем“. Те само си играят, те никога няма да тръгнат. Те са хора, които ви забавляват, за да ви спънат и спрат. Вие трябва да вървите, като че ли те не съществуват... Това се извършва вътре във вашето съзнание. Това е Пътят на ученика. Аз изпитвам онези, които постъпват като ученици; например, дали ще изпълнят една заповед относно някаква тайна. В действителност няма никаква тайна, а само гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: „Каквото видяхте, няма да го казвате!“ После наблюдавам дали ще изпълнят това, което заповядах. Те отиват при една сестра и разправят какво са видели. Бяха обещали едно, а направиха обратното и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи... Нищо не са видели. Аз искам да видите Любовта и да я възприемете. И ви казвам, че у вас има една слабост на самохвалство. Ученикът няма какво сам да се хвали: „Аз това видях, онова видях“. Ще помните, че щом ви се каже за нещо, не трябва да го разправяте. Не говорете, мълчете! Аз много съжалявам за този голям недостатък у вас, специално у софиянци. Те са готови да окрякат орталъка като кокошка за едно яйце. И най-малкото яйце така ще го разправят! А когато го одумат, ще се съберат и ще кажат: „Да мълчим вече, да не го казваме“. Не, не бива така. Не говори, това е изпит! Ако има нещо за казване, това е моя привилегия. Вие нямате право да казвате, защото разваляте всички работи. Работата, която трябваше аз да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще я направи! Вие се месите за работи, които нито в клин влизат, нито в ръкав. Когато трябва, аз ще ви повикам и ще ви кажа. Аз всичко съм взел предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми каза, че видял духом какво има в стаичката. Нищо не е видял! На мене ще казва, че духом го е видял! Ако той духом е видял нещо, най-първо нямаше да се сърди. Когато ви въведат в тази скришна стаичка, трябва да разберете нещо, разбиране трябва там. Ако е нужно да се залъгваме, това е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубави картини всяка сутрин. Един ден някои от вас ще отидат в Европа. Там някой известен художник е нарисувал хубава картина, хубав пейзаж, поставил го е в рамка и хората с години гледат тази картина. Казвам: „Елате, аз ще ви покажа оригинала, няма да ви коства много!“ Ако вие излезете половин час преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е хиляди пъти по-хубав, по-красив. Вие трябва да бъдете послушни, това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъва, е непослушанието; вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че постоянно коригирате моите думи: „Господин Учителю, това граматически не е вярно, не е правилно, така не може“. Не знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматичие на Небето? Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Съществителното трябвало да се постави след глагола. Има езици, където съществителното стои пред глагола. Някой път съществителното се поставя накрая, на опашката, а някой път в средата, друг път – в началото; зависи от езика. Ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата „Любов“, но така, че хората да разберат какво нещо е Любов. Сега, като кажеш „Любов“, трябва да говориш един час. Такъв език много развит ли е?... И така, трябва послушание! Казвате: „Духът ми каза днес да постя“. Онзи, комуто е казал Духът да пости, разбира поста в първа степен, на физическото поле – седне и не яде цял ден. Защо не яде? Духът му казал. Той пости, но работата е, че цял ден гледа, наблюдава другите и им казва: „Ти защо не постиш, не знаеш ли, че е голям грях? Аз от тази сутрин съм запостил“. Започва да наобикаля и заприличва на турците-рамазанлии15. Един рамазанлия турчин от Варна минава покрай един извор, сяда, измива си краката, за да вземе абдест. Идва един българин, отваря си торбата с баница и започва да яде. Изведнъж турчинът скача: „А бе гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанлия?“ Че бой!... Ако ти постиш, не ядеш, това още не е събитие. Никой не трябва да знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно отношение. И по време на поста ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще извиняваш погрешките на другите хора и ще се радваш, че другите ядат. Ще кажеш: „Братко, аз много се радвам, че ядеш. Моят стомах е развален и съм на диета, но се радвам, че ти ядеш сладко“. Измий си лицето, за да не те познаят, че постиш, и бъди радостен и весел! Сега, всички слабости се дължат все на такива „прави пътища“. Има мнозина, които са се спрели, отбили са се от Пътя и казват: „Слушай, не ходи по този Път, спри се при нас, ние ходихме по този Път, в него нищо няма“. При никого няма да се спирате, в никого няма да се вслушвате. Ще вървите, няма да давате ухо на чуждите думи. Ще кажете: „Този Път аз го зная, по него ще вървя“. И пак ще ви дам един пример, който съм разказвал и друг път: когато предадох първия урок на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, им казах: „Когато тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да им хвърляте камъни, в краен случай ще бръкнете в джоба си, за да им хвърлите малко хляб, и не се бойте. Ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите чужда помощ. Сами ще намерите пътя си“. Онези, които постъпиха така, добре завършиха, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, имаха малко неприятности. Мълчание трябва! Когато вървите в Пътя, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спреш ли се на Пътя в какъвто и да е смисъл, неприятностите ще дойдат. Когато тръгнеш в Пътя, ще дойде някой и ще те обиди, но ти ще мълчиш и ще вървиш. Не се разправяй, разправии не се позволяват! Ти бързаш да вземеш последния трен, някой те среща и ти казва, че си последен вагабонтин. Ти се спираш и се възмущаваш: „Как, аз вагабонтин?!“ Изгубваш минутата и изпускаш трена. Не, няма да се спираш! И учениците, когато тръгнат по Пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да се слага восък в ушите, за да не се слуша. Когато се качиш на трена, тогава може онзи, който седи в него, да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате! Какво ще спориш с мене в Пътя? Казваш, че ти дължа двеста лева. Бъркам в джоба си, който е пълен, давам ти и минавам към друг. – „Хиляда лева имаш да ми даваш.“ Давам ти и тази сума и продължавам напред, нищо повече. Щом имаш в джоба си нещо, следователно имаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отхвърляте мисълта, че сте бедни, защото бедните, когато мислят, че са бедни, беднотията привличат. Всякога ще мислите, че сте богати. Ученикът трябва всякога да бъде положителен; той не трябва да мисли, че е грешен, че нещо не му достига. Той трябва да мисли, че всичко има и че трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде. Това е първото правило – положителен трябва да бъде! В този Път са тръгнали хиляда ученици; да речем, че някой от тях е беден, а другите са богати. Нима тези хиляда души, които са решили да вървят в Пътя и да изпълнят Волята на Бога, няма да си услужат един на друг? Ще си услужат. Ще кажат: „Братко, вземи каквото ти трябва, всичко е на твое разположение“. Нима сто души, които носят своите торби, няма да ти услужат? Това е закон. В Пътя всичко е предвидено и то трябва да се реализира абсолютно точно, както е предопределено по Божия закон. Често, когато говоря, някои си мислят: „Дали Учителят говори за мене?“ Не се спъвайте. Щом мислите, че когато говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. По Пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците се е спрял някъде и казвам: никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателни неща, не може да седне на Пътя и да морализира своите ученици. Той ще им каже: „Напред ще вървите, с Любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате, Истината ще поддържате!“ Така е. Ученикът, който е тръгнал в този Път, трябва да се прости с всички свои недъзи. В своя ум, в своята душа той трябва да се е простил с тях. Сега, някои от вас могат да кажат, че са малко нервни и сприхави. Това са хипнотически състояния. Само ако влезе един трън в крака ви, можете да станете нервни. Тази нервност се дължи единствено на тръна; извадете го и това състояние ще мине. Например, стоите и се молите, искате да знаете дали сте концентрирани, но някой идва и ви прошепва: „Днес имате да плащате полица от сто хиляди лева. Ако не я платите, отивате на смърт!“ Вие веднага се спирате, разтрепервате се и казвате: „Как ще я изплатя?“ Ами че вие сте на аудиенция с Бога, а мислите как ще плащате. Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар да имате сто такива полици. Това е едно изпитание за вас. Ще ви кажа защо не трябва да се занимавате с тази полица: допуснете, че вашият крак е счупен и е дошъл лекар да го намести. Тъкмо той ви намества крака, пристига някой и ви казва: „Знаеш ли, че имаш да ми изплащаш полица от двадесет хиляди лева? Ела на банката, нали си честен човек“. И ти понечваш да станеш. Трябва ли да ставаш? Не, ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен, трябва да изчака да оздравееш. Не изчака ли, неговата цел е задна. Ти ще стоиш и ще внимаваш какво ти е казал този човек, няма да мърдаш. Това е послушание! А всичките полици ще платиш, когато оздравееш. Някой ще попита: „Не трябва ли да отида?“ Преди да си тръгнал в Пътя изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си и ще приключиш с въпроса. Ако някои сметки останат не очистени, те не са твои, а чужди; не ги разчиствай. Нека всеки изчисти своите сметки. Сега, тези са мъчнотиите, които ще срещнете през годината. Вие сте ги срещали преди и тази година отново ще ги срещнете. Не се спъвайте. Важното за вас е знанието, не се спъвайте! Ние ще вървим и ще изпълним Волята Божия така, както е писано. Когато вървим из Пътя, може да се разговаряме за важни работи, а маловажните ще оставим за другите. „Сега ли му е времето или идущата година, да не сме закъснели?“ – Да, сега му е времето! – „Дали е този правият Път; дали всички, които са тръгнали, са готови?“ – Всички са готови! – „Този брат не ми се харесва.“ Не е ваша работа! – „Защо са го допуснали в този клас?“ Не е ваша работа, абсолютно нямате право да питате защо е влязал. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще питаме ли Бога защо е допуснал тези бръмбари? Допуснал ги е, това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в това Божествено Училище, а че е допуснал бръмбари, мушички – това е Негова работа. Ние само ще констатираме всичко това. Не се занимавайте с Божествените работи и не ги коригирайте. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават, че трябвало да бъдат малко по-богати или по-умни. По-голямата ученост е богатство. Не можеш ли да го употребиш, какво ще правиш с него? Друг иска да бъде малко по-силен. Ти малките сили не можеш да употребиш, а как ще употребиш големите? Има друго едно състояние, което учениците могат да усетят. Може да се намерите в положението на Диоген, при когото към края на живота му идвали мнозина да го питат по различни въпроси. Един ден той казал: „Днес искам да си почина, не желая да имам с никого вземане-даване“. Отдалечил се извън града под една круша да размишлява. До обед вървяло добре, но по обед, тъкмо в най-спокойното време, един човек идва да го пита за нещо. Диоген се усмихнал иронично и нищо не му отговорил... Ами че този човек откъде да знае, че днес не си разположен, или че не искаш да приемаш никого? Нима искаш с тази си постъпка в края на живота си да фалираш? По някой път вие казвате: „Днес не искам никой да ме безпокои“, но този ден идва някой. Не трябва да ви спъва въпроса защо е дошъл. Дошъл е; ще свършиш работата си с него и ще вървиш напред. Не искам да останете с погрешно впечатление и да кажете: „Пак ни наряза Учителя“. Никого не съм нарязвал, но вие не сте на Пътя. Когато вървите в Пътя, с греха няма да се занимавате. Правилото е ученикът да не се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов, изпълнението – Божията Мъдрост, а приложението – Божията Истина. С тях ще се занимавате! Ако на теб ти е добре, ще бъде добре и на всички около тебе. Има и друго положение, при което някои казват, че не се обичаме, че Учителя обича някого по-малко. Това е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее слънце, а във Варна има облаци, варненци могат да кажат: „Днес слънцето не ни обича, има малко облаци, слънцето е неразположено“. Не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и предавате вашия недостатък на слънцето. Други казват: „При нас е много хубаво времето, отличен ден е“. А трети уточняват: „У нас каква буря, гръмотевици, какъв град имаше!“ Не, не е криво слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако има недоразумения, това не е недостатък на Бога, а е ваш недостатък. Ако ние се караме, това са наши, а не Божии работи. В Бога съществува една абсолютна позитивност във всички неща, Той е всякога благ. И тогава вие – учениците, се намирате в положението на циганката, която се оженила за царския син, но хлябът не ѝ бил сладък, та взела скришно брашно в една паница и го изсипала на купчинка, за да си омеси пита. Това е навик от миналото. Така и вие сега ще тръгнете от стая на стая да просите брашно. Защо го правите? – Защото сме бедни. Не, вие сте в миналото си състояние, преди да се ожените за царския син. В Пътя на ученика няма никаква беднотия! Ученикът не може да бъде беден, дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик. Хлябът и всичко друго му е предоставено. Той трябва да напусне тези дисаги и това брашно. Понеже сте тръгнали, аз ви казвам какво може да се случи на Пътя и да ви спъне. Някои ще се запитат дали не са се спрели. Не сте спрели, тръгнали сте, но ви казвам какво може да стане. То може да стане, може и да не стане, но съществува като възможност. И когато стане, никакво ухо не му давайте и не се спирайте. Света няма да оправяте. Комуто и да дължите нещо, няма да се спирате, защото една минута остава до трена. Даже и утеха няма да давате; някой ще вика, но ти ще вървиш. Оглушки ще си правите, съвършени оглушки ще си правите, който и да е подире ви. Нищо повече! Забелязал съм, че има два вида деца: лошите деца, когато хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я да се върне в къщи. А добрите деца, когато видят майка си, тичат с нея и не плачат, а казват: „Аз ще дойда с тебе“. Вървете си напред; ако вашето детенце иска да върви, вземете го. Ако отивате на гости и то не плаче, вземете го; иска ли да върви с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, оставете го. Нищо повече! Рязко и положително! Не се спирайте да му разправяте това-онова. На никого не обяснявай нищо по Пътя, право към целта! Пътят, който ще изходите, е приятен. Някъде има много неприятни места, но това е в реда на нещата; има и много приятни места. Учениците могат да направят една друга погрешка и за нея искам да ви предупредя. Да допуснем, че сте ученик в училището и главното нещо за вас е да си знаете уроците и то хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче, вие не учите, а започвате да се обличате много хубаво. Отивате на училище, но урокът ви не е научен. Искате да привлечете вниманието на учителя с дрехите си и казвате: „Учителю, ние извършихме едно нещо!“ Нищо не сте извършили; важен е урокът, а не дрехата. Вие казвате, че трябва да бъдете морални и добри. Това са вашите връзки и вашите чепичета. Нам морал не ни трябва. Обикновени, прости дрехите ни трябва да бъдат; може да са и малко скъсани, но ако знаеш урока си добре, учителят ще бъде доволен. Той ще те извини за дрехите, че са малко скъсани. А може да имате и най-красивите дрехи, часовник и прочее, но да казват за вас: „Хубаво облечен, но не учи“. Любовта трябва да влезе в сърцето ви! За нас е важно какво е сърцето, а не какви дрехи има отвънка! Ние не сме за външния морал; него ние наричаме прическа, обличане. И той е хубав, но е за свободното време. А щом си на Пътя, върви, главното там е учението! Трябва да знаеш за къде отиваш. – Отивам в училището. Знаеш ли уроците? – Зная ги. Щом дойдеш, ще те изслушаме. Христос ще ти зададе първия въпрос: „Разреши задачата за милосърдието!“ Излез на дъската, сам разрешавай! Много добре, седни; върви сега и прилагай тази задача! На другиго учителят казва: „Разреши задачата на търпението!“ И всеки ученик разрешава експедитивно и всичко върви. Учителят оценява: „Много добре, върви и започни с втория урок!“ През тази година ще решавате задачата на милосърдието – първата задача, която дават на всички. (Запитват: „Може ли да се каже някому: „Ти не можеш да си ми приятел, защото си приятел на неприятеля ми“?“) Ако някой отговаря по този начин, той не е ученик. Вие решавате каква е задачата на ученичеството – да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, е ваш приятел. А всеки ученик-ленивец е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг, неговият ум е зает с други работи. Ако някой ученик каже, че не може да живее добър живот, това означава, че умът му е зает с други неща. И така, на ученика казвам: всеки, който добре се учи, ми е приятел. Тези неща са казани преди хиляди години. Това е метод; мисля, че и в Писанието е казано: „Враговете наши са и ваши врагове“. Няколко въпроса ще решавате тази година: Първо: Истината в душата, Мъдростта в ума, Любовта в сърцето. Това са важните въпроси, които всеки един ще реши по всички правила. Второто нещо, което ще решавате, е: Свобода в душата, Светлина в ума, Чистота в сърцето. Третото нещо е: Плодът в душата, Знанието в ума, Силата в сърцето. Това е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление. Какво беше времето миналата неделя? – Много облачно. И днес е облачно, следователно има подобие. Сега да направим упражненията. Беседа от Учителя, държана от 6 часа на 27 август 1922 година (неделя), в град Търново.
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новият и старият живот Аз приветствам всички братя гости с добре дошли! Желая едно нещо от вас: всяко предубеждение и всяка измама да изчезнат. Хиляди години хората са живели в един лъжлив живот. Този живот никому нищо добро не е допринесъл – нито на държавите, нито на църквите, нито на домовете, нито на братята и сестрите, нито на майките. Това няма смисъл да ви го доказвам. Колко религии в света са дошли и изчезнали! И сегашните религии ще изчезнат; те са като листата на дърветата. Всички тези форми ще изчезнат. Изисква се една религия, която да внесе единство. Тя е религията на Любовта, Мъдростта и Истината. Те са три велики принципа, които не можем да разделим. Дотогава, докато правите разлика между един и друг човек, между едно животно и друго, вие не можете да живеете по Бога. Всичко това Бог го е създал и в него съществува единство. Бог не може да се разделя. Не могат да се приравняват нашите мисли и желания с Неговите и нашите действия с Неговите действия. Ако вие мислите, че когато дойде някой в България, трябва да говори истината по български, че ако дойде някой в Англия, трябва да говори истината по английски, че ако дойде някой в Германия, трябва да говори истината по германски, вие няма да имате една Истина, а ще имате изопачена истина. Който и да дойде от Невидимия свят, ще говори тази Истина по един и същи начин. Няма да говори българска истина. На български език ще я изнесе, но ще говори тази Истина така, както горе се говори. Когато дойде, тази Истина ще ви даде една Светлина, ще ви донесе Правда, ще ви отвори очите и ушите, ще ви развърже краката и ще ви направи здрави във всяко отношение. Някои питат какво нещо е Истината. Нека ми кажат свещениците и учителите къде живее Истината. Ами че тя живее навсякъде! Трябва да знаем къде живее тя. Когато кажем, че еди-кой си професор в София еди-къде си живее, на еди-кое си място, на еди-коя си улица, или когато кажем, че еди-кой си учител еди-къде си проповядва, или че еди-кой си музикант еди-къде си свири и еди-как си свири, ние трябва точно да изразим самата Истина. Нашите принципи трябва да бъдат строго математически определени. Истината живее само в човешката душа. Душата е толкова чиста и свята, че само тя е готова за Истината. Следователно, когато Истината слезе от Божествения свят, тя влиза в човешката душа, там е нейното място. С нея заедно слиза и Божествената Мъдрост. Това са три неразделни принципа. Питам къде живее тогава Мъдростта. Мъдростта на земята може да живее само в човешкия ум. Светлината носи знания, а знанията носят всички методи, чрез които можем да се освободим от своите страдания и недоразумения. Само който знае, той може да се освободи от страданията и недоразуменията. Невежият всякога ще страда. Страдаме, защото сме невежи. Светът е пълен с невежи, които са дошли да го поучават за Бога. Къде е този Бог? Вие сте дошли да говорите за Бога, а заедно с това убивате, крадете, мразите. Ако аз крада, ако окачвам на въже хората, на какъв Бог служа, в какъв Бог вярвам? На този Господ всички сега се кланят. Ние проповядваме не такъв Господ, какъвто хората желаят. Ние проповядваме такъв Господ, Който е в състояние за един миг да очисти всичките ни грехове и недоразумения и да внесе братство и единство между хората – да могат всички да се разберат и веднага да се преобразят. Той може за един миг да стори това и ако не го прави, то е защото ни чака да свършим с нашите глупости. Той е толкова великодушен към хората, че им дава време да вършат своите глупости и да се наситят. Той ни пита: „Свършихте ли с вашите глупости?“ – „Не, чакай още малко, да направим опит.“ Той пита всички християнски народи, всички европейски държави: „Вие свършихте ли с вашите догми, с вашите учения?“ – „Не.“ – „Много добре!“ Ние трябва да свършим вече! Това, което съвременните религиозни хора проповядват, не е Истина. Ако беше Истина, те трябваше да внесат Свобода. Къде е Свободата, кой е свободният? Жената свободна ли е при мъжа си? Той се венчава в името на любовта и казва: „Ти при мене ще живееш като в рая, като ангел“. Докато я вземе, така говори, а после ѝ изменя. Господарят казва на слугата си: „При мене ще живееш като цар, ще ти плащам добре!“ Слугата влиза, а господарят му поставя юлар, боде го с остен и го принуждава да пъшка. Виждам, че всички хора пъшкат. Така и свещениците, когато влязат при владиците, последните им казват: „Ще живеем по Бога!“, но и те страдат и пъшкат. Намерете един свещеник, който да не пъшка. Защо да се лъжем? Аз не обичам да лъжа. Единственото нещо, от което се отвращавам, което не обичам, това е лъжата. И няма да се поколебая да кажа на който и да е в очите му, че не говори Истината. Пъшкаш ли, не говориш Истината, няма Истина у тебе. Сляп ли си, няма Истина в тебе; глух ли си, не говориш Истината; не живееш ли добре с жена си, не говориш Истината; не можеш ли да се споразумееш с брата си, не говориш Истината. А сега всички ние минаваме за патриоти и твърдим, че обичаме отечеството си. Ние обичаме отечеството си, но защо? Ако аз обичам моята крава, защо я обичам? Аз искам да я излъжа, да ѝ взема млякото и един ден да я заколя. Казвам ѝ: „Не бой се, не бой се, аз те обичам!“, а накрая я заколвам. Нея заколя, теленцето ѝ заколя, а един-други се убеждаваме, че Господ така е наредил. Млякото ѝ вземаме, а после и месцето ѝ; в кой кодекс на Божествената книга е писано, че трябва да пиеш млякото и да ядеш месото ѝ? Че колим кравата, това е факт, но че някой законодател е писал такова нещо, това е съвсем друг въпрос. А хората одобряват това пред Народното събрание и заявяват: „Така казва Господ“. Не, така казахте вие. Още преди повече от три хиляди години Господ чрез устата на един от еврейските пророци е казал: „Онзи, който заколи вол, е като онзи, който коли човек“. И казва още Господ: „Аз не благоволявам във вашите жертви. Не създадох тези животни, за да ги колите; аз ги създадох да бъдат ваши помощници, да бъдат ваши по-малки братя. Аз ги пратих да ги учите“. Сега аз не говоря за езическия свят, но за християнския свят говоря, за тези, които проповядват Христовата Любов. В Америка изколват за година около тридесет и пет милиона свини. И това е християнски свят! А колко милиона овце и говеда се изколват! При това колко милиона хора стават жертва! И най-после какъв е резултатът от всичко това? Цялата земя с тази нейна култура е пълна с гробове и кости, а ние чакаме света да се оправи. Светът по този начин няма да се оправи. Той ще се оправи по друг начин. Господ му е сложил един голям кръст и ще го прекара през такъв силен огън, че всичко ще изгори, и което остане чисто, то ще живее на земята. Ако лошите хора – хората, които обичат да лъжат, мислят че имат култура в света, лъжат се. Не лъжете света! Доброто за вас се свършва, в това трябва да се убедите! Отсега нататък, който мисли да живее без Истината, той няма бъдеще, свършено е с него. Той ще бъде последният човек в този свят и го очакват най-големите страдания. Всяко общество, всеки човек, който обича своето отечество, който търси култура, трябва да говори великата Истина, в която няма никакво изключение. Такъв човек го очаква бъдеще. Ние не позволяваме никаква лъжа – нито повече, нито по-малко! Няма за нищо да изкривяваш душата си, защото вътре в Истината Бог живее. Да се изопачи Божията Истина и да се оскверни Божието Име – няма нищо по-лошо от този грях. Вие мислите, че ако не говорите Истината, ще спасите семейството си, ще подобрите положението му. Не, вие носите проклятие за вашето семейство. Ако спестявате Истината заради вашата жена, вие я погубвате. Ако жената спестява Истината заради своя мъж, тя го погубва. Ако братът спестява Истината заради своята сестра, той я погубва. Истината трябва да се каже така, както си е. Тя ще донесе Свобода. Сега, аз зная какво мислят търновци за нас. Те си казват: „Тези хора искат да съсипят България“. Досега България толкова пъти е била съсипвана, че аз ли ще я съсипвам! Не, те искат да струпат греховете си върху мене, но аз ще им докажа, че техните грехове са си техни. Вашите грехове са си ваши. Аз не ги признавам за мои. И вие трябва да се изповядате! Всеки българин трябва да си каже Истината и да заяви: „Аз съм причината, а не друг“. Това е достойнство. Аз считам за достойни хора и герои онези, които могат да кажат Истината, които могат да изповядат греховете си. А онзи, който крие греховете си, според мен е последен човек. Сега, българското учителство и българското духовенство трябва да имат доблестта да си кажат греховете, да се изповядат. Нищо повече. Това не го искам аз, това го изисква онзи Велик и Единствен принцип. Ако те доброволно не изповядат греховете си, насила ще ги принудят. Идват разбойници в къщата ти, искат пари; ако им ги дадеш всичките, нищо няма да ти направят, няма да те бият. Ако ги скриеш, разбойниците са ясновидци – ще те повалят на земята, ще те налагат, ще те налагат и ще им издадеш едното гърне с жълтици. После отново ще те налагат, докато посочиш и второто гърне. Не, не, дай им и двете, дай им всичко и ще се освободиш. Христос казва: „Ако ти искат връхната дреха, дай и долната, за да се освободиш“. Това е великият закон – така ще се спасиш. Единственото спасение сега за света и за вас е това. Вие имате душа. За къде се готвите? Колкото да ядете и да пиете, сегашният ви живот няма никакъв смисъл. Той има смисъл само по отношение на един бъдещ живот, който идва. Един велик Живот идва! За какво се готвите? Вие се заблуждавате с една лъжлива идея. Аз често уподобявам вашето състояние на следното: в Ямбол има една ахчийница, където е направена подвижна, лъжлива площадка, намираща се на известно разстояние от коня, който върти даракчийница. Върху тази площадка има сено и конят цял ден ходи в кръг с надежда да го стигне. Всичката вълна се извлачва, но той не докосва сеното. Вечерта му дават храна и той мисли, че е успял. Така и всички хора днес въртят все подобни дараци – цял живот обикалят само за да хванат сеното. Това не е печалба. Ние не искаме само да влачим вълна. Във всички народи, във всички семейства, във всички домове – навсякъде има нещастия. Ние питаме как ще се уреди този въпрос. Като внесем Любовта, Мъдростта и Истината! Като внесем Любовта в сърцата си, Мъдростта в умовете си и Истината в душата си, светът ще бъде оправен. Истината ще донесе Свобода, Мъдростта в умовете ще донесе Светлина и знания, а Любовта в сърцата ще донесе Чистота и Сила. Свободен ли е човек, той има Сила; има ли знание и Светлина, има Мъдрост; има ли Чистота и Сила в живота, има и Любов, защото силата на физическия живот зависи от Чистотата. Колкото храната е по-свежа и по чиста, толкова животът е по-здравословен. Колкото въздухът е по чист, толкова повече сила и енергия може да внесе в нас. И така, аз ви приветствам! Вие – търновци, едно време гонихте богомилите и оставихте предание за тях, че са били много лоши хора. Не е вярно. Аз сега чета техните анали и виждам, че са били много добри хора. Казвам ви, че ако българите не възприемат това Учение, което ние проповядваме, от България нищо няма да остане, нито помен! Даже името на българите ще се зачеркне, знаете ли това? Ако възприемат това Божествено Учение, тяхното име ще се запише със златни букви. Това да го знаете всички – запишете си го! Аз в 1913 година казвах на свещениците да не ни гонят, но те се вдигнаха и предизвикаха един малък скандал. После дойде разривът и всички духовници ги изгониха от Македония. В 1915 година ме арестуваха. Казах им: „Много скъпо ще платите!“ В 1918 година ме взеха и ме изпратиха във Варна. Казах им: „Ще претърпите един голям крах, какъвто никога не сте виждали!“ Не стана ли така? Стана. Аз им казвам, че това Учение не е човешко, то е Божествено. Всеки народ, който е престъпил това Учение, добро не е видял. Евреите, които престъпиха това Учение, вече две хиляди години се измъчват. В Русия не послушаха Толстой11, не послушаха Йоан Кронщадтски11и дойде сегашното пречистване там. В Русия сега Господ говори. Болшевиките – това са Божественият глас. Когато хората не послушат Божия глас, в света започват да работят противоположни сили, дохожда глад, мор, раздори. Православната църква в Русия трябваше да приложи Христовото Учение „Не противи се злому“. Нали Христос е казал: „Любете враговете си“! Болшевиките са тези врагове. „Не противи се злому“ – така е казал нашият Учител. Не го казвам аз, това е казал Христос. Молете се за тези, които ви гонят, които ви правят пакост; молете се за тях. Да бъдем последователни в своите убеждения! Питам сега, на земята православната църква ли ще проповядваме или Църквата Божия? Защо дойде Христос? Да учи света. Христос не дойде да създава нито православна църква, нито протестантска. Христос дойде да донесе Истина, да донесе Свобода, да донесе Любов и Мъдрост, да каже на хората как да живеят и да разбират, че всички са братя. Всички сте братя, чада сте на Един Баща и можете да живеете братски без да се изтезавате един друг. Ще считате и всички по-долни животни за ваши близки, никога няма да ги изнасилвате. Това е учил Христос, но хората не можеха да търпят Неговото Учение и Го разпнаха на кръст. И тогава си написаха едно Евангелие, едно учение, каквото на Христа не Му е дохождало и на ум. Мислите ли, че ако дойде днес Христос в църквата, ще го пуснат? Ще Му кажат, че Неговото Учение не е в съгласие с това на светите събори, не е съобразно със светиите. А глава на църквата е Христос, глава на Христа е Бог. Е, питам ви, ако сега в България дойде Христос, какво ще проповядва? Дали ще проповядва, че трябва да се произвеждат много топове и най-модерни пушки, че ако някой ви удари по едната страна и вие трябва да го ударите? Така ли ще ви учи? Не е учил такова учение Христос. Ако Христос сега дойде на земята, Той ще запита всекиго от вас: „Ти намери ли майка си? Коя е твоята майка?“ После Той ще поясни: „Твоята майка е Любовта. Кой е баща ти? Твоят баща е Мъдростта. Кой е твоят пръв брат? Това е Истината. Коя е твоята сестра? Тя е Милосърдието. Ето твоята фамилия“. И тогава Христос ще те попита: „Кой беше Първият, който ги венча? Кой създаде този дом?“ Великият, Безпределен Божи Дух, Който е слязъл – Той е Първият, Който създаде тази фамилия и показа начина, по който да се живее в нея! Казано е, че Любовта е плод на Духа, а Духът е, Който създава. И този велик Дух, Който създава, сега идва в света. Той слиза периодически. И това слизане на Духа ще се прояви така, че ще се разбъркат умовете на хората и няма да се познават един с друг. Той ще ги разбърка, за да стане една каша, от която ще пресява, ще пресява и всичко онова, което е чисто, ще го извади, а останалото ще потъне долу. Точно това сега идва в света – Духът е започнал да пресява нещата. Някои казват, че времето още не е дошло. Кое време още не е дошло? Времето за Любовта е дошло. Сега именно, в тези велики страдания се нуждаем от Любов! Кога се нуждаем от Милосърдие? Нали когато кракът ми е счупен, нали когато съм гладен и бос! Когато съм богат нямам нужда от Милосърдие. Сега именно, във времето на тези големи нещастия, трябва да покажем Милосърдие. Кога имаме нужда от Любов? Сега. Кога имаме нужда от Мъдрост? Сега. Кога имаме нужда от Истина? Сега. Тази Истина трябва да ни покаже великия Път – този Път, за който се казва в Писанието: „Онзи, Който ни е привлякъл с нишките на Любовта Си“. Сега, вие всички искате живот в бъдеще, всички желаете доброто на вашите деца. Аз ви казвам, че вашите деца могат да живеят само ако дойдат Любовта, Мъдростта и Истината. Ако Любовта, Мъдростта и Истината дойдат и се заселят във вашия дом, вие сте осигурени. Само една осигуровка има в този свят! Не се ли осигурите при нашите банки, животът ви е свършен. Ние призоваваме сега целият свят да се осигури само в банката на Любовта, Мъдростта и Истината, да си принесе всичкия капитал там. Ще извадите капиталите си от другите банки! Не ги ли внесете в тази банка, всичко е свършено! Всички останали банки до една ще фалират. Няма да остане система, която да не фалира. Няма да остане църква, на която външната форма да не фалира. Ще остане само Един Велик принцип, само един Божествен Дух. Ще остане само Любовта, Мъдростта и Истината. Те са толкова красиви! Ще имаме един кристален свят и в него ще слизат други хора, каквито вие не сте виждали. И когато те дойдат на земята, знаете ли какво ще стане с вас? Ще ви обхване такъв ужасен страх, че онези, които нямат Любовта със себе си, ще дирят дупки да се скрият, а онези, които търсят Любовта, ще кажат: „Ние сме ваши братя и много ви благодарим, че дойдохте да ни спасите!“ Онези, които ще спасят света, идват сега. Те не са един-двама, те са милиони, милиони, въоръжени с оръжие, срещу които никой не може да излезе, против които нищо в света не може да противостои. Те са в състояние да съсипят света за една минута и нищо да не остане от него. Те са в състояние да превърнат цялата земя на прах и пепел. Толкова голяма е тяхната сила, че който им се противопостави, само за една минута от него нищо не остава. Това го усещате не само вие, но и всички лоши духове. Питам ви ще се подчините ли или не? Който каже „Да“, прощават му се греховете; който каже „Не“, свършена е работата му. Вие ще проверите това. Когато дойде свещеникът, слагат те в ковчег и той започва с кандилницата си да ти тананика песента „а...а...а...а“. Един православен гръцки свещеник носел един умрял и си пеел „мър-мър-мър-мър“. Песен е това. На турски език „мър-мър“ какво означава? Означава „Добре“. Следователно свещеникът казвал: „За мене е много добре, мър-мър!“ Но за умрелия дали е добре? Попът може да каже „мър-мър“, защото ще му платят сто–двеста лева, но за умрелия как е? Аз бих желал тези свещеници, когато заровят някого, да казват какво е състоянието му. В една английска църква се случило следното: на един богат англичанин умира дъщеря му. След време той слуша речта на един английски проповедник, който говори в църквата, че на небето хората живеят добре. Бащата се обръща към него и му казва: „Дъщеря ми умря преди две седмици; моля, кажете ми какво е положението ѝ там?“ Проповедникът отговаря: „Не зная, само Господ знае какво е положението ѝ там“. Тогава става един от слушателите – ясновидец, и обяснява: „Дъщеря ти не е на небето, а е тук“. После подробно описва каква е тя... Питам кой казва истината – проповедникът или другият? Няма умрели хора. Според мен има два вида хора: едни, който са живи-умрели и други, които са умрели-живи. Абсолютна смърт в света няма и ако мислите, че когато някой умре, отива горе на Небето, лъжете се. Тук са всички хора – на земята. Това, че са тук, се познава по факта, че когато някой умре, не излиза от ума ти. Ти стоиш, постоянно плачеш, а Иван-заминалият стои край тебе, и за да не го забравиш, оплаква ти се и казва: „Изгубих всички условия, не мога да работя, греховете ми ме мъчат; да мога да се върна назад!“ А ти плачеш, плачеш. Защо? За неговите грехове. Някоя жена казва: „Не мога да се утеша за мъжа си, много ми е тежко“. Защо? Защото и той плаче. Той плаче и жена му плаче. „Лошо е – казва той, – лошо е положението ми; лъгал съм Бога, лъгал съм своите ближни – лошо е положението ми, молете се за мен!“ И тогава вие решавате да повикате свещеник, за да му прочете молитва. Каква молитва? – За успокоение, да го успокои Господ. Как, по какъв начин да го успокои? Ето как може да го успокоят и как може да му се помогне: ако е бил милионер и е оставил десет милиона лева, неговите наследници да вземат всичкото това имане, да го раздадат на бедните и да започнат да се молят за него. Ето как Господ ще му прости всичките грехове. Но понеже той завещава всичко на своите, Господ го пита: „Кой ти дава право да завещаваш това, което не е твое?“ Съвременният свят, съвременната култура са една лъжа, но ти казваш, че ще завещаеш нивите си и къщите си на еди-кого си. Нямаш право да ги завещаваш! Имаш право да работиш, а когато умреш, ще кажеш на синовете си: „Това е мое имущество, правете с него каквото искате“. В света има само владение, няма собственост. Собственик е само Бог – земята е негова, а не е наше достояние. А ние се делим взаимно, караме се за нея. Ние нямаме собственост, защото само Бог е собственик. Така стои великата Истина: ние сме работници; дава ни се земя под наем, за да я работим за десет–двадесет години, след което ще я напуснем и ще отидем при Бога, за да дадем отчет. След това ще ни се даде друго владение, на друго място, в друг свят. Казват ни, че сме сектанти. Не, ние не сме сектанти, а сме хора, които носят Новия Живот, новите принципи. Ние отричаме стария живот. Какъвто и да е той, ние го отричаме. Защо? Нямаме нужда от него. Желая това и за всички вас! Желая го, защото и вие сте наши братя. На първо място аз ви считам за наши братя, а това, че сте българи, е съвсем друго нещо. Първото нещо е, че всички сме братя и имаме един ум, който еднакво мисли. Вашият ум и моят еднакво мислят. Вашето сърце и моето еднакво чувстват. Ако сте болни, ще почувствате болката така, както и аз. Ако ви дам една задача, ще я решите така, както аз. Светлината приемаме еднакво. Следователно, ние мислим, чувстваме и действаме по еднакъв начин, а когато дойдем до нуждата от разбирателство, казвате, че мислим различно. Как така? – Искаме да се осигурим, повечко пари да имаме. В какво се състои сигурността? Сигурността в живота се заключава в това да бъдем свързани с Бога. Това е сигурността – да бъдем свързани с Бога! Сега, ние всички трябва да проповядваме смело и решително това Учение. То е Божествено. Навсякъде да го разпръснем! Някои искат да го разпространяват чрез вестниците сред българския народ. Но аз ще направя опит и ще видя дали онези, които го слушат, ще успеят за десет години да изопачат Божията Истина или ще съумеят да я внесат между българския народ. Гърците казват, че българите били много дебелоглави. Че то и гърците не бяха с много тънки глави: когато Сократ13им проповядваше своето учение и техните глави бяха тогава много дебели и го отровиха. Аз бих желал главата на българина да бъде дебела за злото, а тънка за Истината. Аз мисля, че когато на българина му говорят за зло, той трябва да има дебела глава. И аз го похвалявам за това, че когато попът му говори, той си прави оглушки и казва: „Не слушай попа какво говори, гледай го какво върши“. Това е философията на българския народ. Той си има една много здрава философия. Ако гърбът на българина е останал още здрав, то е благодарение на това, че не слуша своето духовенство. Ако българският народ беше слушал своето духовенство, сега най-малко на четири–пет места в България щеше да има огнища на неприязън към „новата ерес“. Французите, след като избиха хугенотите14, какво получиха? Оттогава насам тяхната държава не се повдига. Рим, който изби християните, къде е сега? Евреите, които умъртвиха Христа, къде са сега, къде е тяхната държава? Няма народ, който да е извършил престъпление с Божиите избраници и да е спечелил нещо. Аз похвалявам българския народ, че не слуша духовенството. Той си има една здрава философия, понеже се държи за земята, а тази земя може да ражда само когато дойде Божественото благословение. Българинът се държи за Бога, а това негово духовенство трябва да бъде изразител на Мъдростта, Любовта и Истината. Да не мислите, че аз искам да осъждам духовенството? Не, аз съм против онова духовенство, което не изпълнява Волята Божия; аз съм против всички онези лъжи, които се говорят в църквата. Аз съм за Царството Божие и за Неговата Правда. Аз казвам: „Търсете първом Царството Божие и Любовта, Мъдростта и Истината, които са дошли в Царството Божие и всичко ще ви се приложи“. Сега, ние ви поканваме с добре дошли, за да ви угостим по братски! Искам на търновци да им се поразширят малко сърцата. Ако искат Търново да остане като град, на който името да се запише в историята, нека приемат Учението ни. Ако искат името му да се заличи от историята, нека правят каквото си знаят. Сега ние ви говорим много ясно. Няма град в света, който да е прокопсал, след като е съгрешил против Истината. Аз бих желал не само търновци, но и духовенството му, и тукашният владика да се свестят. Миналата година един виден писател, минавайки през Търново, казал за нас: „Ще ги разпръсна аз тях!“ След това много писа против нас, но го повикаха горе на онзи свят. Казвам, че няма да се мине година–две и всички попове ще бъдат повикани да дадат отговор. Те ще заминат, това да го знаят! Няма нищо, което да съм казал и да не се е сбъднало. Кажете на българските владици и свещеници, че ако не се поправят, всички тези синодални старци ще бъдат повикани и ще ги питат: „Вие ли се намерихте да пишете против Божията Истина?“ Ще докажем, че това е така. Ние никому зло не мислим, но не искаме да се препятства на този народ. Те държат ключовете, но ние ще ги вземем. Ние не искаме българският народ да се спъне в своето развитие. Ние искаме Свобода за вашите души, Свобода за вашите сърца и за вашите умове. Ние искаме Светлина и знания да ви се дадат, ние искаме Светлина и Сила да ви се дадат! Зло ли е това? Няма да вземем и пет пари, ние искаме всичко това даром да направим. Даром ще ви го дадем и ще кажем: „Както даром го приехте от нас, така идете и даром го приложете за вашите братя!“ Между нас трябва да изчезнат вече недоразуменията. Те могат да изчезнат, защото нямаме какво да делим – земята е наша, светлината е наша, въздухът, водата също са наши и братски ще ги делим. Аз ви се радвам, че имате къщи, че имате жени, деца, братя, сестри; радвам се на това. И бих желал да бъдете още десет пъти по-щастливи, но за да бъдете такива, трябва да възприемете сегашното Учение. Тогава всички болести ще изчезнат в света и други ще бъдат отношенията между хората и условията на живота. Ние проповядваме едно Учение не на теория, а на опит. Нека дойдат онези, които приемат нашите принципи, и ще ги подложим на опит. Вие говорите за онзи свят. Може да ви се отвори пътят за онзи свят – да отидете и да видите какъв е той. Питате дали може да се отиде на онзи свят. Да, много лесно: ще снемеш всичкия си багаж, ще се откажеш от баща си, от жена си, от децата си, и когато станеш лек само тридесет и три грама, тогава ще те допуснат да се качиш на влака. После ще минаваш и през други станции, на всяка от които ще олекваш, и когато станеш един грам, ще стигнеш до вратата на Царството Божие. А когато останеш без всякакво тегло, тогава ще влезеш при Бога. Ще запитате как е възможно без тегло. Именно тогава ще съзнаваш, че без да имаш тежест си човек; ще почувстваш, че целият свят е твой. Какво означава „тежък човек“? Тежък човек е само онзи, който няма Истината в себе си. Ще кажете, че не е дошло време. Дошло е времето! За умния човек има всякога определено време. Следователно това, за което говорим, ние го схващаме като едно положително Учение. Питат ме познавам ли онзи свят, виждал ли съм го. Зная го, аз живея едновременно и в този, и в онзи свят. Няма защо да ви разправям това-онова, аз говоря Истината. Питате има ли онзи свят. Има. Думата „няма“ ние другояче я разбираме. Ако затвориш прозореца си и кажеш, че няма светлина, ти си прав. Да, в твоята къща няма, но в другите има. Аз ще ти докажа, че има светлина, когато отворя прозорците ти. Ти имаш един метод за доказване – като затваряш прозорците, а аз имам друг – като отварям прозорците. Казваш, че няма Господ. Следователно, ти си човекът, който си се научил да затваряш прозорците. Аз казвам, че има Господ, следователно съм човекът, който съм се научил да отварям прозорците. Така разликата между нас я поставям на философска основа: твърдението „няма Господ“ означава, че ти имаш специалност само прозорци да затваряш. Тогава ще трябва да викаме друг, който има специалност да отваря прозорци. Когато твърдим, че има или няма Господ, не мислете, че Той само заради нас съществува или не съществува. Това е само игра на нашите мисли. Дали съществува или не съществува Господ, това не зависи от нашите философски възгледи. Всичко, което съществува в света, е най-силното доказателство, че Той е. В това Бог най-ясно се проявява и няма защо ние да доказваме дали Той съществува или не. Сега, нашето желание е, когато питате има ли Господ или не, аз да дойда и да отворя кепенците на вашите прозорци. Сега има ли Господ? – Има. Ще отворя резетата на вашите очи: има ли Господ? – Има. Добре, радвайте се на този Господ, когото виждате! Също така, ако вашето сърце е студено, ще отворя и неговите кепенци. Какво чувствате? – Топлина. Добре, можете ли да сготвите яденето си? – Можем. Сгответе, яжте и благодарете на този Господ, който ви е пратил тази топлина! Това е приложението на Новото Учение, на Божественото Учение. Ще живеем в Мъдростта, ще живеем в Истината, ще се разбираме, ще слизаме и ще се качваме на онзи свят, ще пеем и ще изучаваме това, което Бог е създал. Всички ще славим и ще пеем Богу! Ще Му пеем, въпреки че българинът много мъчно можеш да го накараш да пее. За да се научи да пее, трябва да му тегли половин килце вино, иначе той не може. Хората се чудят как ние без вино пеем. И ние с вино пеем; виждате ли ги – те пеят с шестгодишно вино. Шестгодишно вино наричаме топлата вода. Когато пият топла вода, те са предпазени от всичко. Някои от тях не са пили топла вода, малко са пристъпили – пили са едногодишно вино – студена вода, затова някои са трескави. Шестгодишно вино трябва! Където сме ходили с него, никой не се е разболявал; където сме бивали без него, разболявали са се мнозина. Сега, ще ви приведа едно сравнение: където влезе Любовта, там тя се превръща в най-хубавото вино. Това е вярно и буквално, и преносно: най-старото вино е тя! В което сърце влезе тази Любов, то заиграва и запява. Аз желая всички ние да пеем и да славим Бога и да благодарим за Живота, който ни е дал! Сега, аз ви приветствам като добре дошли! Идете и опитайте това Учение. Не казвам сега да го приемете. Подложете го на опит. Направете един, два и повече опити. Ако след деветдесет и девет опита пак не вярвате и се съмнявате, ние ще ви покажем Пътя. Един човек, който направи деветдесет и девет сполучливи опити и не вярва, с него е свършено. На стотния път трябва да влезеш и да служиш на Господа. Ще кажеш: „Има Един Господ, на Когото трябва да служа!“ Кой е този Господ? Той е Господ на Духа. Духът е свръзка с Любовта. Любовта създава Мъдростта и Истината. Това са велики принципи. Ние ще живеем съобразно тях и ще имаме Мир и Радост. Сега, аз бих желал днес, когато сложим нашата скромна трапеза, да ви приветствам в името на своята Любов, да си похапнете сладичко, та това ядене, с което ви нахраним, да ви държи топличко цяла година. В умовете ви да блика Светлина, в сърцата ви – Любов, а душите ви така да се разтворят, че да кажете: „Много сме доволни, че ни дадохте този обед!“ Беседа от Учителя, държана от 11:30 часа на 26 август 1922 година (събота), в град Търново.
  13. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Върху задачите на Школата Учениците от Окултната школа от всеки град в провинцията трябва да си имат в София по един представител, който да ги държи в течение на всички разпореждания. Да кажем Стара Загора, Сливен, Ямбол, Бургас, Айтос – всички градове да си имат по един представител от София, до когото направо ще пишат, а той ще им изпраща лекциите за класа. Но всеки един клас трябва да си има свой човек, специален кореспондент. За всеки град може да бъде един, могат да бъдат двама, могат да бъдат и трима кореспонденти, за да върви работата бързо, експедитивно, и да не се занимава само един човек с всичките тия неща. Ако остане един човек да извършва тази работа, има да чакате много. Тази вечер ще се определи за кои градове от провинцията кои лица от София ще се ангажират за кореспонденти. Ангажирането ще бъде доброволно. За Айтос се ангажира Иван Толев – Варна – Елена Иванова – Свищов – Белева и Николов – Русе – Симеонов – Стара Загора – Начо Петров – Сливен – Тереза Керемидчиева – Пловдив – Ив. Дойнов и Фархи – Нова Загора – Димитър Стоянов – Бургас – Николина Балтова – Трявна – Начо Кючуков – Севлиево – Богдан Икономов – Пазарджик – Мария Недялкова – Търново – Здравка Попова и Гарвалов – Ямбол – Тодор Попов и Савов – Панагюрище – Михаил Влаевски – Казанлък – Пенка Влаевска – Шумен – Д. Толева – Видин – Младен Попов – Оряхово – Георги Марков – Лом – Георги Марков – Габрово – Борис Николов – Елена – Петър Попов – Петрич – Влаевски – Карлово – Александър Балтов – Карнобат – Иван Толев – Попово – Щилияна Русева – Белоградчик – Георги Марков – Плевен – Гинева – Каменлар – Толева – Станимака – Фархи – Г. Оряховица – Георги Радев – Хебибчево (Любимец) – Начо Петров – Орхание10 – Начо Петров Онези, които се ангажират, трябва да бъдат изправни и експедитивни – да няма отлагане. Сега всички тия кореспонденти ще съставляват един съвет и ще се събират най-малко един път в месеца в София, за да обменят някои мисли върху работата си. Образувахте ли във всеки град Общия клас? Реплика: Образувахме. Знаете ли горе-долу общите правила и задължения, които ви трябват? И тъй, чрез тия ваши кореспонденти ще ви се изпращат лекциите. Всяка тема, която ще се зададе в Общия клас върху известен предмет, ще я вземете всички и ще мислите върху нея най-малко ден или два, независимо от това дали ще пишете върху нея, или не. Всяка тема, която е зададена в Общия клас, има връзка и значение за вашето общо развитие. Тази тема, ако я развиете или помислите върху нея, ще ви наведе на една нова мисъл. Всички тия петдесет и две теми през годината ще бъдат тъй свързани една с друга, че може да пишете или не, но ако помислите върху тях, ще добиете нещо ново. Все-таки може да напишете нещо малко, кратко и ясно. За написани един или два реда може да мислите, че е нищо, но това има голямо значение за самите вас. После всяко едно упражнение, което ще се даде в Общия клас, не трябва да го отлагате, защото отложите ли едно упражнение, откажете ли се да мислите върху него или да изпълните едно упражнение, или да решите една задача, не само вие се спъвате, но до известна степен спъвате и целия клас. Например на вас в провинцията ви се даде да изпълните следната задача: вечерно време да отидете на гробищата и да се върнете в 12 ч. през нощта. За някои е лесно да отидат до гробищата и да се върнат назад. Задачите изобщо ще бъдат от следния характер: качване по високи планински места, ходене в опасни местности, дето живеят караконджовци, и др. Сега помнете закона: няма да имате абсолютно никакво съмнение. Не прониква ли съмнението, смели ли сте, решителни ли сте, ще имате всичкото съдействие на Бялото Братство. И всяка задача трябва да извършите навреме – не я отлагайте. Изгубите ли времето, и условията се изгубват. Имайте предвид, че всяко нещо си има специално време. Дойде ли то, не отлагайте. Не бързайте, но не отлагайте. Всяко нещо да стане навреме. Който от моите ученици не е изпълнил една задача и я изпусне, трябва явно да се изповяда, да не крие. Да кажем, че някой се ангажира като кореспондент на някой град, а после си прави оглушки, че туй било, онуй било. Не, не, ако той не може да изпълни ангажимента си, да намери свой заместник. Работата да върви експедитивно. Тази работа с един човек не може да стане, тя става с много хора. Тия хора, като имат един и същ стремеж, всичко се извършва с голяма бързина и приятност. Имате ли някой специален въпрос, който можете да повдигнете тази вечер? Например по организиране на работата на едночасовия труд. Как ще почнем? Какво ще правим? Най-първо в един от градовете трябва да се направи опит и той да даде образец на другите. Ние в София правим опит. Общите черти знаем. Тази е една обща задача – триста шестдесет и пет часа да работим за Господа. Това е една задача, която трябва да се разреши. Не мислете, че от първо време ще бъде много добре – все ще има куцане. Как ще се разреши, идната година ще се види. Тя ще има най-малко хиляда вида решения. Всеки един от вас ще я разреши по особен начин. Ще видим кой е най-практичният начин: на ден ли ще работим по един час, в неделята ли един път, но повече часове; на месеца ли по три пъти – както и да е, но триста шестдесет и пет часа работа за Господа ги турям като една задача. Всеки един от вас ще избере най-добрия метод, ще опита един начин, два или три, но ще избере най-добрия метод, обаче трябва да бъде съвестен. Ако е писател например, може да пише три пъти в месеца нещо, някаква статия, и да каже: „Днес за Господа ще пиша тази статия.“ Реплика: В работните дни ще работим ли? Неделята счита ли се за работен ден за Господа? Сега не вземайте в буквален смисъл това един час. Един час – това е според разположението ти. Ти щом се ангажираш да работиш, може да свършиш в твоя час работа за един ден и обратно – за цял ден можеш да свършиш работа, колкото за един час. Под този един час подразбирам времето, в което твоето съзнание се пробужда да работиш за Господа – и за един час да усетиш една радост. Ти трябва да почувстваш тази радост, че работиш за Господа. Дали ще спечелиш, или не, то е друг въпрос. Може да не спечелиш нищо. Например може да няма къде да отидеш да работиш. Най-малкото в това време иди да нагледаш някой беден. То е пак работа, то е пак за Господа. Ако си зает, вечерно време ще отидеш. Всяка една задача си има своите мъчнотии. Ако всичко е лесно – добре, но лесните работи всеки ги върши, а нали искаме да свършим една мъчна работа? Реплика: Трябва ли непременно да се определя точен час, например 3 ч.? Нали ви казах? В тази работа ще срещнете мъчнотии, хиляди разрешения ще има тя, но всеки ще си я разреши, както намира за добре. Сега в тази задача няма да се уловите за буквата, да ви бъде тя една уловка, та после да кажете: „Защо се хванах?“ Вие свободно, сами ще се ангажирате. Туй ще бъде една свободна работа. Това ще бъде едно благословение за вас. Туй не е едно обещание, но просто разрешаваме една задача, която вземаме, за да видим какво можем да направим. Ще видим колко от тия триста шестдесет и пет часа можем да използваме, колко от тия часове ще бъдат ползотворна сила. Ти работи един час, а пък ако можеш да работиш повече, добре ще бъде. Законът е: този час да го турите най-първо за Господа, за Братството. Като турите тази идея в ума си, тя ще работи, защото всеки ден ще си спомняте, ще казвате: „Аз ще работя за Господа.“ Сутрин или вечер, като внасяш тази идея, че ще работиш за Господа, всеки ден ще се свързваш с Невидимия мир, с Господа. Всеки ден да имаш връзка, да се свързваш с Господа, да бъдеш свързан духовно. Всеки ден, като помислиш, че трябва да работиш за Господа, ти вече си свързан с Небето. Всякога, когато отправим духа си към Невидимия свят, по какъвто и да е начин, туй вече е едно благо за нас. Човек трябва да бъде продуктивен. Ако той е продуктивен, ще бъде едновременно продуктивен и на физическия, и в Умствения, и в Божествения свят, но най-малкото трябва да бъде продуктивен в Божествения свят. Не трябва да има изключения. Ти за този час ще мислиш – как да го прекараш в работа. Сега вие ще схванете само физическата страна, ще кажете: „Не, не, аз не мога да направя нищо.“ – Не, за един час вие може да направите много нещо. Разрешението на тази задача да не ви спъва. Ние ще искаме да я разрешим, пък каквито мъчнотии ще се срещнат, те ще се изгладят. Не се спъвайте от буквата, защото откак светът е светувал, и по-възвишените духове, и ангелите – и те правят опити. И ангелите, които са направили света, и те са направили много опущения. Във всяка работа има опущения, и в тази ще има, но тук е важна идеята, която трябва де се реализира в умовете и в сърцата ни най-първо във физическия свят. От триста шестдесет и пет часа да излезнат сто и петдесет часа продуктивни, това е пак подготвяне. Най-много могат да излезнат триста и шестдесет часа продуктивни – това е идеално: идеята е завършена и времето е използвано най-разумно. Реплика: Във всеки град не са всички записани в Школата. Тия задължения важат ли и за тях? Те ще бъдат свободни, като слушатели. Тук, в нас, няма закон да заставяме някого: всеки трябва да слуша сам себе си, в него трябва да се роди едно желание. Нали всички сме без закон – без закон да работим, а при това да изпълняваме Божествения закон. Сега например в България наложиха трудовата повинност със закон. Е, не върви! Може да има трудова повинност, но тя първо трябва да се подхване идейно. Съзнателно може да се приложи. На физическото поле всеки трябва да знае, че той работи идейно, от Любов. Любов като имаш, като обичаш някого, приятно ти е да работиш. Тогава ще намериш не само един час време, а и десет часа ще намериш. А като не обичаш някого, и празен да си, пак няма да намериш един час време – туй е вярно. Ние сега задача сами си налагаме за една година. Необходимо е всеки ден да работим за Господа по един час. През другите часове ще мислим как да работим, а през този час ще работим. Реплика: Ученикът, като дава парите, ще дава ли обяснение как ги е изработил? Не, ученикът ще дава обяснение пред себе си как е работил. Идущата година ще имаме приблизително една представа как ще се разреши тази задача. След една година ще имаме по-ясна представа за тази задача. Тя е за една година, не е правило за цял живот, после пак ще го изменим. Ще направим един опит, два, три, четири, пет, шест, докато успеем. Някои питат как могат да изпълнят този час, нали? Аз ще ви дам един начин как да го изпълните. Да кажем, че някоя от сестрите иска да ѝ перат, трябва ѝ перачка, а десет сестри са решили този ден да работят по един час за Господа, но не могат да си намерят работа. Те ще си наредят работата така, че всяка една от тях ще отиде по един час да пере и ще изперат прането. Така ще свършат работата като една жена. Сега слушайте! Ние този ден ще го отпразнуваме тържествено, ще го направим специален. Ще определим ден, в който ще започнем работата, ще го направим Празник на труда. Ще го отпразнуваме. Ще го знаем всички. Девети септември, т. е. 22 септември по нов стил, ще определим като ден, когато ще започне трудът – Празник на труда. Слушайте да ви кажа: сутринта на 22 септември всички ще станем рано. В колко изгрява Слънцето тогава? – В 6 ч. Ще станем рано и този час ще го прекараме всички заедно. Ще работим най-първо в Духовния свят. Него ден ще работим един час – този час ще го прекараме в размишление и ще се помолим да ни благослови Господ този труд да бъде продуктивен. Тези триста шестдесет и пет часа да бъдат благословени заради нас тази година. Щом този час от деня се благослови, ще се благослови и целият ден. Значи ако се благословят триста шестдесет и пет часа, ще се благословят и дните. Ако се благословят дните, ще се благослови и животът ни. Часът, който ще се прекара в размишление, ще бъде от 5 до 6 ч. сутринта. От 5 до 6 ч. сутринта ще прекараме в молитва, ще се молим по всеки един начин да ни упътят тъй, че тези триста шестдесет и пет часа да можем да ги употребим за най-добрата работа. Въпроси: Защо жената е по-некултурна, щом се ражда ту мъж, ту жена? Каква е връзката и разликата между наследствеността и специфичните качества на човека във връзка с прераждането? Какво е значението и появата на сектите според Божия план на новото време? Всичко, което можем да си представим, може ли да бъде абсолютно, или е такова според днешната ни еволюция? Това са философски въпроси, затова трябва специално време. Най-първо трябва да се определи какво нещо е мъж и какво – жена. Аз съм казвал, че сегашните жени са развалени мъже. Досега Природата е работила върху жената. За жената има един модел, а за мъжа още няма. Жените са без мъже. Няма го още мъжа. Не е дошла още Мъдростта. Вследствие на това в този живот има голямо куцане, липсва нещо. Съществено нещо липсва. Ами и жената я няма. Любовта не е дошла още в света. Аз за тази жена приказвам от толкова време, все за жената приказвам, за Любовта. Вие казвате: „Какво ще бъде, като дойде жената?“ Като я няма жената вкъщи, какво е? – Разхвърляно е, децата въшки са ги налегнали, мъжът е с окъсани дрехи, а щом дойде жената, веднага се изчиства, огънят гори, сготвено е, дрехите са закърпени, всичко е в ред и порядък. Туй става, като влезе жената вкъщи. И Любовта като дойде в нас, ще се изчистим, всичко ще бъде – тя знае как. Стига да дойде жената вкъщи, върти се къщата. Аз съм уверен,че вие ще разрешите задачата за труда много добре. Дръжте се в духа на нещата, а не в буквата. Един час сутрин или на обед, или вечер може да работите за Господа. Вечер до 12 ч. може да изпълните задачата; от 12ч. до изгрева на Слънцето, докато започнете вашата работа, също можете да работите за Господа, и от 12 ч. на обед до 2ч. пак да имате един час на разположение. Тъй щото на ден имате три условия, три възможности да посветите един час време за Господа. Да, ще се калите и невъзможните неща ще ги направите възможни. Ние можем да създадем времето, да го продължим и да го скъсим. Сега някои искате работа. Ще се молите за всеки един час да ви се създаде работа. Ще се молите и ще ви се отговори на молитвата. Всеки ден ще се молите, за да ви се създаде работа за този час, условия за този закон, и ще видите как ще ви се отговори на молитвата. А пък ако можете сами да си създадете работа, още по-добре. Да живее трудът, нали? Тъй. Ще имате толкова разнообразни случаи, триста шестдесет и пет случаи – да видим как ще разрешим тази трудова повинност. По един час всеки ден! Ще мислите сега как да групирате тези часове на едно място. Ако работите всеки ден по един час, това значи, че сте хора, които умеете. Ако пък ги сгрупирате един път в месеца, или два-три пъти в седмицата, не е тъй практично. Ако работите всеки ден по един час, искат се по-големи знания. В градовете например един брат предложи тъй: нямаш работа, ще отидеш да предложиш на фурнаджията да му носиш вода един час – трудова повинност. Слушайте, то много куриози може да има в градовете. Ще отидеш на пазара, ще видиш някой богаташ да купува едно-друго, ще му носиш нещата. Ще чакаш там (общ смях). Ако те е срам, ще си създадеш друга работа. Сега слушайте: за онези от вас, които нямат работа, ние имаме книги за продан – ще отидат да ги продават един час и процентите ще им се дават. Онези, които работят за Господа, ще получават възнаграждение петдесет на сто, а другите – двадесет и пет на сто. Така ще се създаде работа на онези, които нямат такава. Труд, труд! Ако пък сами могат да си създадат работа, още по-добре. Само оня, който няма работа, нему ще дадем да продава книги. Който може да си създаде свой час, той ще бъде свободен. Сега туй не го налагам, а искам да проявите всинца инициатива, да работят умовете ви върху този въпрос. Ще мислите как да си създадете работа за този един час. Всеки ден може да си изберете, който час искате – или сутрин, или на обед, или вечер – и каквато работа искате. Реплика: Сега вече денят става малък, Слънцето залязва към 4-4.30ч. Да се вечеря по това време е много рано. Как да решим този въпрос? То и за яденето има много мъчнотии. Тази вечер да вечеряме по-рано. Готово ли е за вечеря? Другите въпроси ще ги разискваме утре – утре и в неделя ще бъдем по-свободни. Помнете, че Любовта е с нас и ние с Любовта всичко можем да свършим. Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов. Няма Любов като проявената Божия Любов. Само проявената Божия Любов, която дава плод, е Божия Любов. Само Любовта на плода е Любов Божия. Изпя се песента Фир-Фюр-Фен. 25 август, петък, 16.30 ч.
  14. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседа за младите9 Първото нещо, което ви е необходимо, е дисциплина. Дисциплината е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни при приложение на светите мисли и светите желания в Божествения свят. Защото за Божествените работи се изисква бързина: речено и свършено! В Божествения свят няма протакане и умуване, речено-свършено. И ние сега няма да протакаме момента, имаме време и ще свършим. Няма да отложим добрата следа; имаме половин час и ще го оползотворим веднага по Божествен начин. Сега, вие младите не сте се проявили още. Старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод, а вие сега ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Вие може да вземете образец от зрелостта на техния плод само ако е идеален. Но ако той е хилав и очукан, от такъв стар плод по-добре стойте надалеч. Няма да им обръщате внимание, такива стари не трябва да бъдете. Сега, въпросът е за любовта между младите от двата пола. Човешката душа е разделена на два пола – мъжки и женски. Жената е носителка на живота, на чувствата, а мъжът е носител на човешката мисъл, която е в основата на Божествения свят. Душата е една издънка, обърната надолу и разклонена, а половете са два клона от един общ корен. Така че вие младите ще се стараете да бъдете проявление на Божествената Любов – никакво лицемерие, никакво флиртуване! Вашите чувства в сърцата ви трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато имате една сестра или ученичка край себе си, вие трябва да я пазите като зеницата на окото си, разбирате ли! Това го изисквам от младежите. Ще бъдете така деликатни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете един образец. Да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. А от страна на младите сестри и ученички искам да бъдат към младите братя-ученици също така нежни и деликатни. Да имат такова уважение и почитание, че да придават импулс и благороден стремеж в техните души. Погледът ви не трябва да е неестествен и не трябва да го снемате бързо – това е прийом на черното братство. Ще погледнеш брата си и ще му кажеш: „Изпращам ти моята Любов, изпращам ти моята Светлина, давам ти моята Свобода“. Така и всички вие в мое присъствие искам да се ползвате от моята Светлина и да бъдете свободни. Очите ви не трябва да играят. Знайте, че когато ви гледам, ни най-малко имам намерение да ви обискирам. Когато погледна очите ви, ще мисля за вашата Мъдрост; когато погледна ушите ви, ще мисля за вашата Истина; когато погледна устата ви, ще мисля за вашата Любов; когато погледна ръцете ви, ще мисля за вашата Правда, с която работите; когато погледна нозете ви, ще мисля за вашата Добродетел. Ще си създадете един идеал. Никаква нечиста мисъл не трябва да имате. И само когато заличите вашите форми, у вас ще се зароди онази идеална Любов, която ще даде образците на новата Любов и на новия Живот. Сега се повдигна въпрос дали трябва да се жените или не. Душата в Невидимия свят сама не може да живее – там двама по двама живеят. Разбирате ли? Ще имате сродни души. Сродност ще има, по двама ще живеете. Сам човек не може да живее. Така е направил Господ света: тук на земята живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца заедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в Духовния свят живеят две души на едно място, а в Божествения свят живеят два духа в едно. И когато влезете в Бога, ставате Единство. Сега, когато питате за себе си дали да се жените, вие имате предвид тялото. Телата женят хората днес. Съедини се едно тяло с друго и това го наричат женитба. Съединяват две стаи с една врата, за да можел господарят да влиза от едната в другото и казват: „Между тези две стаи трябва да има врата“. Трябва врата, разбира се, но тези две стаи пред Господа не са нищо сами по себе си. Стаите без господар са несъществени. Следователно понятията „женен“ и „неженен“ не означават, че ако не сте женени, неженени ще бъдете, или ако сте женени, ще бъдете женени. Ако сте като онзи, които се е оженил само за да яде и пие, вие сте нечисти. И ако друг не се жени от страх и той е нечист. Въпросът за женитбата зависи единствено от условието дали е решено за двама души да се съединят и да изпълнят Волята Божия на земята. Не е ли решено, тези души трябва да продължат да се учат сами. Вашите отношения трябва да бъдат чисти. Искам, когато влезете в Школата, да бъдете за образец. Да бъдете сериозни, свободни, скромни по сърце. Да бъдете светли по ум, свободни във всичките си чувства и да бъдете деца на тази свобода. Всичко във вас да бъде непреривно. Искам всички да бъдете свободни, и когато аз вляза при вас, и когато вие влезете при мен, да не усещате никакво стеснение. Защото ако вие идвате при мен и сте нечисти, само тогава ще усещате стеснение, понеже ще криете своите грехове, а това усилие на волята ви ще образува дисхармония. Тези дисхармонични вибрации се фотографират от моя апарат. Например, вие като ученик целунете някоя сестра и идвате при мен с желанието да го скриете, обаче в моя апарат е фотографирана картината на това събитие. Вие искате да ме лъжете. Не може да ме излъжете, всичко е фотографирано. Или на някой свой брат ти си обрал кесията – и това също е фотографирано. Ти искаш да го скриеш и мълчиш, но аз ще кажа: „Тук е отпечатано, че си взел една кесия“. Трябва да върнеш кесията назад, нищо повече! Всичките ваши мисли, желания, действия – каквито и да са, се отпечатват. Скрито-покрито няма, това да го знаете! Следователно, ако искате да бъдете благородни, трябва да сте много открити. Трябва да имате най-възвишени мисли, най-възвишени чувства, за да могат да се отпечатат върху моя апарат най-красивите форми. Ние трябва да живеем в света така, както Бог ни е създал. Разбирате ли? Сега, не искам да изпадате в заблуждение и да тълкувате явленията по буквата на нещата. Кой човек е сериозен и кой е весел? Аз искам да бъдете весели. Кога? Когато завършите работата си. Искам да бъдете сериозни. Кога? Когато вършите работа. Когато вършите някоя сериозна работа може ли да се смеете? Не може. Докато вършиш работата ще концентрираш ума си върху нея. Трябва ли да бъдем весели? Щом завършиш работата си, можеш да се веселиш, всичко можеш да правиш. Трябва ли да вършиш работа, ще бъдеш сериозен. Някои питат дали трябва да бъдат весели. Когато свършите работата, ще бъдете весели. Щом учениците завършат упражненията, ще се разговарят, ще пеят. Дойде ли се до упражненията, всякакъв шум престава. Трябва да има абсолютно мълчание. Мълчанието показва работа, активна деятелност. И когато изискваме мълчание, ние подразбираме работа. Свърши ли работата, удари ли звънеца, идва пеенето. Удари ли отново звънеца, всички отново стават сериозни, всеки ум се концентрира и се стреми да свърши работата, която му е дадена. Да вземем, например, въпросът за Истината. Сега вие разглеждате Чистотата като едно специално качество. Чистотата у вас трябва да бъде атмосфера, в която да живеете. Чистият въздух, чистата вода, чистата светлина – това подразбирам аз като Чистота. Чистотата да стане условие, при което да можем да живеем! Можем да бъдем всички чисти, можем да живеем в чисти условия. С някои от вас ще направим тези малки опити. Някои от вас са по-близко до планината, по-лесно могат да се качат. А други ще трябва дълго да се упражняват, защото са толкова далече от планината, че трябва с дни да пътуват; такива по-трудно ще станат чисти, по-далече са от планината. Но Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази Чистота ще започне Любовта. Любов не може да има без Чистота. Затова искам очите ви да бъдат прозрачно чисти, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват развален стомах. Неспокойните очи показват, че нервната система и умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен, интелигентен. Който ви погледне, да каже, че в този младеж има благородни чувства, благородни мисли и възпитателна воля. Това да се чете във вашия поглед. Когато ви погледне човек, да каже: „Три неща виждам в твоя поглед: чувства, мисли и волеви действия“. И в младите братя, и в младите сестри искам винаги това да се чете в погледа им. Когато ви погледна, всякога ще ви питам: „Мисълта ви как е, светла ли е? Чувствата ви благородни и чисти ли са? Действията ви свободни ли са?“ Сега, не искам да се създава антагонизъм между млади и стари. Вие от ваша страна ще отдадете цялото си уважение и почитание на старите. Ще го направите заради великата Любов, която се изявява. А на старите също ще кажа да изразят цялата своя Любов. Старият трябва да има Любов към младия. Сега, когато ви говоря по този начин, не искам да се смущавате. Вие не можете да вникнете дълбоко в предмета, защото не сте готови още, но духом не се смущавайте за това как ще се развие живота ви. Вашият живот ще се развие много естествено в Школата, в която влизате. Не му мислете много. Ако спазвате принципите, вашето развитие ще се осъществи по един много естествен начин. Аз бих желал в Единия Господ да вярвате! Аз искам във всинца ви, във всичките ви движения да се развие тази Свобода. Искам да изправите вървежа си. Някой тръгне – туп, туп, после се спре. Някои пък се кривят като змия. На всички млади ученици искам походката да е за пример. Младите трябва да ходят спретнато. Няма да ходите наведени като старците, а главата ви ще бъде изправена. Ходенето трябва да бъде отмерено. Дори земята да се клати отдолу, трябва да поставяте краката си върху почвата така, че да покажете, че имате стабилност. Да покажете че мислите ви са отмерени, строго определени, и че сте човек, готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат и друга една черта: готови са да се жертват, не му мислят много. Следователно в ръцете, в походката, в движенията вие трябва да показвате, че сте смели и решителни за атака срещу вашия неприятел. Ако вървиш и се спираш, това показва, че имаш страх. Безстрашни трябва да бъдете! Страхът ви трябва да бъде само едно качество на благоразумие. Страх трябва да имате само когато сте пристъпили някой закон на Любовта. Когато се яви във вас мисъл да престъпите великия закон на Божествената Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: „Не, няма да го направя!“ Но тези неща са редки. Някои от вас много движат ръцете си. Движението на ръцете не трябва да става много бързо. Ще се упражнявате в движението на ръцете и краката ви да има ритъм. На младите ще дам едно ритмично движение. И на старите ще го покажа. Ще създадем едно ритмическо ходене, което ще бъде пример за това как трябва да се ходи. От друга страна, трябва да обърнете внимание на това как сядате. Всички ходите, сядате, тичате, вдигате прах. Но и за сядането си има изкуство, което изключва всякакво бързане. Всяко нещо, което правим, трябва да е строго осмислено, трябва да бъде музикално, художествено, поетическо. За всяко нещо – ходим ли, сядаме ли да ядем и да пием, лягаме ли – за всичките ни действия трябва да казват: „В тези хора има музика“. Искам всичките ви гърбици да се изправят. Всички трябва да бъдете стройни и като ви погледне човек, всички да сте прави като свещ. За една година срок на всички гърбовете да са изправени! Също така не трябва едното ви рамо да е приведено. Равномерно ще вървите и кривото рамо трябва да се изправи. Ще впрегнете волята си и няма да има ученици с криви рамена. И така, в сядането няма да бързате, няма да се надпреварвате. Всеки ще се старае да дава предимство, уважение и почитание на другите. Разбирате ли? Щом се надпреварвате кой да седне пръв, вие ученици не можете да бъдете. Уважение трябва да има. Отсега трябва да се научите. Не се ли научите отсега, ще бъдете като старите – само прах ще вдигате. Имам желанието у младите да не се вдига никакъв прах, а сега и стари, и млади все прах вдигат. И вие днес, когато се събрахте, вдигнахте прах, следователно постъпвате по същия начин. Не, младите – без прах! Тези са нещата, които трябва да се постараете да уредите. Съществува и друго едно правило: когато двама приятели вървят един до друг, никога няма да се втиквате между тях като клин. Ще застанете или отляво, или отдясно, или отпред, или отзад. Ако имаш приятел или приятелка, никому не позволявай да се вмъкне помежду ви като клин. Спазвайте това правило! Ако все пак някой се вмъкне, не му забелязвайте и не правете скандал; минете от другата страна, а него оставете от края. Природата не търпи дисхармония и всеки, който пристъпи нейните закони, тя го наказва. Тя е много взискателна и никога не позволява да се престъпват нейните свещени правила за Живота. Тези неща трябва да имате предвид. Те могат да ви се видят много малки, но Природата е толкова строга в тези малки работи! Второто правило е всякога, когато отивате на закуска или на обяд, да си измивате ръцете. През цялата година, най-малко три пъти на ден, ще измивате много добре ръцете си и ще ги очиствате, защото с пипане на това и онова или при здрависване по тях се полепват нечистотии и дават много лоши резултати. Ще си измиете ръцете много добре и ще седнете на трапезата. След като станете от трапезата, може да не се миете, но когато сядате, ще се миете три пъти на ден – сутрин, на обед и вечер. Също така, през цялата година всяка вечер ще си измивате краката с малко топличка вода. Това ще го вложите като свое правило. И ще се миете по правилата на окултизма. Когато си измивате ръцете, в ума си ще държите възвишената мисъл всичко да се измие и да се махне навън. И ще си кажете: „Тъй както ръцете са измити, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена!“, след което ще духнете в ръцете си (със събрани пръсти). Ако някой пътува и не може да си измие краката, допуска се изключение. Може да си носите кърпа и когато сте в някое село, ще се извините и ако наблизо има чешма, ще отидете и ще си измиете краката. Кой ще ви спре? Няма да обяснявате, че имате нареждане от Учителя, а ще кажете: „Една малка важна работа имам“. Пък ако някой попита защо си миете краката, ще отговорите: „За да се разхладят, за да ги поддържам хигиенични“. Попитат ли ви защо си миете ръцете, отговорът е: „Нечистотии има полепнали по тях“. Трето правило е, когато сте извън града, да си сваляте шапките. Гологлави ще ходите, а шапката ще си държите в ръката. Ако грее силно слънце, може да си сложите шапката. Сестрите също ще си снемат шапките. Ще излагате главите си на слънчевите лъчи. Няма да вършите това по буквата, през целия ден, че да слънчасате. През зимата също може да си снемате шапката, когато времето не е много студено. Ще гледате да не привличате вниманието на хората, защото ако привлечете вниманието им, мислите, които те ще ви изпращат, ще ви пречат. (Един брат каза: „Сега ходенето без шапка е модерно“.) Щом като е модерно, тогава задачата ви се улеснява. Сестрите от селата също ще си снемат за малко кърпите. (към една селска мома) Начинът, по който се забраждате, е хубав – с тънка кърпа и то само върху половината глава. Въпросът е да проникне в главата ви светлината. Аз бих предпочел една нова мода от съвсем тънки шапки. Ние ще си направим хубави шапки от толкова фина и рядка материя, че да прониква светлината. Ще бъдат бели на цвят и от ленена тъкан, така че всичко да бъде естествено и да няма нищо пресилено. Сега, свободни сте... Беседа от Учителя, държана от 09:20 часа на 25 август 1922 година (петък), само пред неженените младежи в град Търново.
  15. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Празникът на труда17 Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда18: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви каква е задачата на куклите. Всичките ви работи на земята са само едно упражнение, т.е. не съставляват нещо съществено. Животът идва от друго място, от Бога. Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви дава тази жизнена сила и по друг начин. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото се съдържа в страничните неща. Искате да се осигурите на земята, но единственото осигуряване се намира само в Божията Любов. Ако имате Любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но досега вие още не разбирате Любовта; виждате погрешките на хората, лесно се съблазнявате във всичко – това не е Любов. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си простите, не можете да забравите старите си дертове и въпреки това идвате на събор. Дори този наряд не можете да изпълните. Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“? Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение? „Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“ От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот. Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят. Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят, ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат. Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече. Ние не ви учим на калугерски живот, а това Учение е като един занаят. Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или цигулар. „Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите19. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави. „И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта.“ Мислете как ще дойде тази Любов във вас. Младата мома как ще привлече своя възлюбен? Най-първо нейното сърце се запалва и разгорещява. Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбения да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър. Това е учението на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“. Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете!“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!“ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни. При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля! Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден. Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов. По нататък следват изразите „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“. Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим ти се!“ Това не е никакво клякане. Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй обущата му, измети му. А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха. Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея? Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй!“ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си!“ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил. Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни“. Господ ни е дал Живот да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например, ние приемаме храна, в която се съдържа Живот. Ако имаме Любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи, необходими за съграждане на Новия Живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любят. Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете. На онзи, който твърди, че не може да люби, ще му кажа, че постепенно ще започне да умира и ще го сполетят всички неописуеми страдания. Защо? Защото не приема Любовта. Ако баща ти е възложил да пренесеш товар от сто килограма за един час или за сто минути, какво трудно има във всичко това? Трудно е ако трябва да пренесеш стоте килограма наведнъж. Но ти започни, пренеси първо десет килограма, след това – други десет и т.н., докато пренесеш всичките сто кила, така, както баща ти е поръчал. По този начин вие ще се обновите, а инак ще си въобразите, че сте стари. Небето стари хора не приема; Небето винаги иска млади. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие“. Стар човек не може да влезе в Царството Божие. И вие с вашите стари възгледи – така, както сега разсъждавате, не можете да влезете. Законът си е закон! А млад е само онзи, който люби. Това правило ще го знаете, в него няма изключение! Любиш ли, ще придобиеш вечния Живот; не любиш ли, смъртта и болестите ще дойдат в къщата ти. След като вече сте ученици, трябва да изчезнат от вас всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици „ученици на Любовта“, на тях ще възложа тези работи. Така ще се оформят няколко групи: едни, които прилагат Любовта – те са ученици; други, които се стремят към Любовта – оглашени; трети, които мислят за Любовта и четвърти, които в бъдеще могат да приложат Любовта. Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му. Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден. Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите. Искам само един час работа за Бога, а не целия ви живот. През този един час ще бъдете като честен търговец, който е взел пари на заем и мисли как да ги изплати. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Я учим, я не учим; може да завършим добре, може и да не завършим“. По този начин вие сами себе си лъжете. Аз искам, когато влезете, да кажете: „Ние ще завършим!“ Нарядът започва така: „Благословен е Той“. Човек трябва да благославя. По нататък в наряда се произнася: „Да сме благи“. Първото изискване е да сме благи. Нали вие все благите неща ядете – плодове, грозде. А което не е благо, го хвърляте настрана. В света съществува същият закон: когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към Бога когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. Страданията са процес, чрез който се внася тази благост. „Благи, благи.“ След това в наряда се казва: „Да сме силни“. Второто условие след благостта е човек да бъде силен, да издържа. Когато работиш, ръцете ти трябва да бъдат крепки; когато отидеш на лозето, трябва да бъдеш силен, за да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаеш. После се произнася: „Да сме крепки“, т.е. не само да сме силни, но да има у нас и издръжливост. По нататък в наряда се казва: „Да сме твърди“, т.е. като те забият на едно място, да бъдеш като кол – нищо де не те разклати. Дървото е твърдо, но измести ли се веднъж, смъртта го очаква. И вие в убежденията си гледайте да бъдете твърди, корените ви да бъдат дълбоко. Разклатят ли се вашите корени, въпросът ви е приключен. „Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. „Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само Божественото Слово говори правото. „Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси.“ И накрая, след като една душа е работила, тя въздига очите си и казва: „Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти, ние свършихме делото Ти и въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин!“ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин!“ Сега, като ученици ще бъдете добри и весели. Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи. Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само учението. Трябва да имате търпение; не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и тази Божествена Любов ще се прояви постепенно. Ако тя се прояви при сегашното ви състояние, вашият организъм ще се разтопи. Телата и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта. Вие не можете да издържите дори един миг на интензивна Любов, защото заедно с доброто, тя носи и огън със себе си. Може да имате и други някои мисли, които да ви спъват. Тези въпроси ще се разрешат по време на работата ви през цялата година. Догодина ще ви дам нещо по хубаво. Ще работите, ще проучвате целия наряд, ще следите и ще размишлявате върху това, което е казано. Ще проучвате всичко, което ви се случва в живота. Вие искате да се осигурите на земята, но Господ може да похлопа и да каже: „Повикайте едно от моите деца да се върне от пансиона“. Но ако не сте завършили учението си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат в къщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви изпрати в ново училище, ако не се учите, ще ви върне в по-долен клас. По време на събора забелязах, че когато някой ученик не може да отговори, другите започват да се присмиват. Тогава учителят вика този, който се смее, на урок, но и той не може да отговори. На свой ред другарите му се присмиват. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Подобно е положението, когато някой говори за друг, че имал погрешки. Ако учителят зададе една по-трудна задача, дори и най способните ученици от класа няма да могат да я разрешат. Те решават бързо лесните задачи, но в математиката има такива, с които и те не могат да се справят. Има много неща, които не знаете, но това не бива да ви смущава. Когато урокът е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои. Сега, този наряд ви е даден като упътване. Ако работите съзнателно през цялата година, ще дойде Светлина във вас. Аз искам да имате една вътрешно преживяване. Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока20, но когато дойдат на власт, и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки. Не се позволява на ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще възразиш, че си женен, че имаш мъж и деца... Женени хора в клас не се приемат. Ще възразиш, че имаш друга работа. Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Най-важната работа е да се учиш – тя е, която ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, можеш да излезеш да си поиграеш, но удари ли звънеца, ще оставиш всичко – мъж, жена и деца. Те са само едно забавление. Когато удари за тебе Божият звънец, ще влезеш в клас и ще учиш. Казвам на един мой приятел от София да дойде вечерта на събрание. – „Ще видя, имам работа.“ Ако тази вечер Господ те повика, няма ли да оставиш наполовина работите си? Щом стане въпрос за Училището, всичко ще напуснеш! Не сториш ли това, ще дойдат и ще те вземат по същия начин. Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение. Когато влезете вътре ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището“. Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли!“ Сега, искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно“. Глава на това Учение е Христос, глава на това Учение е Истината. И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели. Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото Учение? Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например, срещна един ученик и му казвам: „Ти си най-големият вагабонтин и негодяй!“ Той ме погледне и се обиди. Казвам му: „Превърни тази енергия! Да видим за колко минути можеш да превърнеш това чувство на обида и да го забравиш“. Сега аз го обиждам, а утре друг ще дойде да му каже същото. Може да мине ден, два, три докато той успее да превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат подобна дума. От вас искам да можете да превръщате такива думи. Когато ти кажа, че си вагабонт, ще седнеш и ще кажеш: „Господи, аз ще превърна всичко!“ Как ще го превърнеш? Например, някой те е нарекъл мерзавец; аз ще ви изтълкувам тази дума. Тя означава, че първо трябва да слезеш в долината, да ореш и да сееш; там има условия. После главата ти трябва да се свърже с Небето, а краката ти – със земята; с главата при Бога, а с краката – на земята. След това трябва да свиеш ръката си и докато не завършиш работата, да не я отпускаш. Най-после, не трябва на хората зло да правиш, а да се качваш и да слизаш от Небето. Това означава да си мерзавец. А който не разбира се възмущава: „Как така аз да съм мерзавец!“ За ученика всяка дума има особено значение. Кажат ти, например, че си лъжец. Когато изтълкуваш тази дума, ти ще получиш нейната стойност и ще я превърнеш. Ако някой те нарече лъжец, ти лъжец може ли да станеш? Не може. Ако някой ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? Може. Следователно ти трябва да възприемеш и едната, и другата дума, защото това са енергии в света. И Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се радвате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. Следователно не се плашете, когато ви кажат, че сте вагабонтин. Какъвто и да ви нарекат, ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“ Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“ Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“ Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. „Да сме чисти като живата вода“ – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра навътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад. „Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен. Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат и буден. Някой ще каже, че е на петдесет години вече. Ами, ако те сравня с Матусал21, който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот. Главата ти била побеляла. Това означава, че си опитен; хубаво е, когато главата ти е побеляла. Главата ти била оголяла. След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш воловете и ще ореш. Главата е място за оране. Щом като е побеляла, дошла е Светлината; това показва, че трябва да се учиш. По този начин Господ ти казва: „Ще учиш и на училище ще ходиш!“ А голата глава означава, че трябва да отидеш да работиш. Казваш: „От мене нищо няма да стане, остарях, не мога да изпълнявам; какво ще се прави, когато се отиде на онзи свят?“ В онзи свят стари хора не искат. Казано е: „Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога“. Това означава, че ще се върнеш назад. Няма да мислиш, че си стар, а ще кажеш: „Тази глава не е гола, а в нея има ниви за оране“. Ако имаш побеляла глава, ще вземеш книгата и ще кажеш: „Време е да се уча“. Така се тълкуват тези неща. Като ви гледам сега някои с побелели глави, ви казвам: вземете торбите си и право на училище! Сега, ще бъдете бодри и свежи! Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облече, изчистен, да започва работата си с пеене, а когато си поплаче малко, да казва, че полива градината си, за да се изчисти. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. В окултизма ще учите законите. Досега сте учили много работи, но те са вече остарели. Аз искам всички да се подмладите, а вие стоите и казвате: „Остаряхме, за десет години какво сме научили?“ Идвате тук, изправяте се, бързате да се прочете наряда, а после бягате да отворите дюкяните си. Нарядът бил много дълъг; като че ли той е за мен, а не за вас. След като си изпълнил правилно наряда, работата ти ще върви много по добре. Ако дойде Любовта в тебе, това е благословение. Знаете ли какво нещо е Любовта? Когато някой търговец влезе в дюкяна ти да купува платове, тази Любов ще отвори сърцето му и вместо да вземе само един метър, той ще напазарува за десет хиляди лева. Това Любовта го прави, с Любовта всичко върви. Няма ли Любов, ще имате загуба. Тези са моите думи за днес. Сега да слезем и да направим упражненията. Казвам сега: като ученици на Школата, трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй!“ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В окултната Школа такова заблуждение не се допуска. Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“. По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи. Има Един, с Когото трябва да работите. Господ е дошъл! Можете ли да работите с Него? През тази година нека Господ да ви помогне и да ви даде наставления. Ще учите, ще учите, рано ще ставате! Ще учите и Господ ще ви научи. Но ако не учите, няма да научите нищо. А търновци трябва да се подмладят. Хайде да слезем сега долу. Беседа от Учителя, държана от 6 часа на 22 септември 1922 г. (петък) в град Търново.
  16. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Великата Божия църква ( Утринна беседа1) Добрата молитва (с вдигнати ръце). Благославяй, душе моя, Господа (с движения, виж наряда от 23 август). Господ постави престола Си на Небето и царството Му владее над всичко. Царството Божие не е в обикновеното слово, а в разумната сила. Царството Божие не е вътре в обикновеното, а в безпределната ширина на душата и духа: в душата, която обича, и в Духа, който люби. Не презирай деня на Любовта, в който Тя е почнала да се проявява. Отвори сърцето си и чакай я. Приготви нозете си и посрещни я. Отвори обятията си и целуни я. Приложи Живото Слово на твоя Небесен Баща, Който те е привлякъл с нишките на Своята Любов. Тия нишки са в ръцете на Христа, изявеният Бог на Любовта. „Идете – казва Той, – известете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.“ Галилея – това е човешкият разум, планината, на която душата може да слуша Неговия глас. – „Чрез съветите си ще ме водиш и след това ще ме приемаш в слава. Тогава ще преговарям славното Твое великолепие и величието на всичките Твои чудни дела.“ „Най-после, братя мои, укрепете се в Господа, в силата на Неговото могъщество, на Неговата безгранична Любов, неизказана Мъдрост и в светлината на Неговата Истина.“ Призовете Го и Той ще дойде. Посейте Доброто и Той ще го възрасти. Приложете милосърдието и Той ще го благослови. Ще бъдете тогава всички народ избран, синове и сънаследници с Христа на Бога Живаго. Да произнесем думата Благост. Ще опитаме какъв ефект може да произведе тази дума в нас, само като я произнесем. (Произнесохме думата 5 пъти в песен със следните положения на ръцете: настрани с малък наклон, хоризонтално, напред, малко раздалечени, хоризонтално, пред устата, хоризонтално, пред устатата и т. н. При това положение на ръцете се изпя с постепенно усилване, а после – с отслабване: Бла-а-а-гост.) Две ритмични движения има в думата Благост. Направи се едно кръгообразно движение с ръцете (три пъти): отпред, надолу, с полуклякане и с широк кръг се обикаля назад около тялото, нагоре и ръцете пак се спущат напред, надолу, без свиване на лактите. Отново се изпява Благост: ръцете в хоризонтално положение, надолу, отпред, нагоре, до брадата. Да произнесем думите В Дух и сила – ръцете хоризонтално (седем пъти). При същото движение на ръцете се изговаря: В Дух и сила, която носи победа (пет пъти). При разтваряне на ръцете и при изговаряне на думите след всяка дума движението на ръцете се спира във вид на летене. Със същото движение на ръцете се изговарят следните думи: В Дух и сила, която носи победа и дава свобода. Пак се изпя Благост (три пъти) и при разтваряне на ръцете с движение на хвърчене изговорихме следните думи: Свобода на изявената Божия Истина в нашите души. С ръце, напред прострени, изпя се Благост. Изговори се Благост и изречението: В Дух и сила, която носи победа и дава свобода, свобода на изявената Божия Истина в нашите души. Отче наш (ръцете нагоре). Новите гимнастически упражнения. Това са първите уроци на закона на ритъма. Виждам, че мнозина от вас, като не сте си доспали, не сте в туй нормално състояние. Понеже не сте свикнали на ранно ставане, то мнозина от вас сте в положение на махмурлии и затова, като пяхте Благославяй, душе моя, Господа, гласът ви не вървеше. Сутрин, като не си доспал, ще вземеш думата Благост, ще я изпееш няколко пъти, докато се тонираш, и после ще отидеш на работа. Това е то, Новото учение – туй е предговорът на Новото учение, предисловие. Как разбирате думите на пророка, казани още преди 2000 години: „И ще бъдат научени от Господа.“ Той е говорил за тези времена, когато хората ще бъдат научени чрез Божията Любов. – „И ще им дам нови сърца, и ще вложа Духа Си.“ Щом вложи Духа Си, чрез тази Любов Бог ще ни научи на Своите закони: как да живеем, как да Му служим, как да обичаме. Да обичаме – това е едно изкуство. Да обичаш – това е най-великото изкуство, а да любиш е още по-голямо изкуство. Не мислете, че е лесно. Да обичаш, то е изкуство, наука – Божия наука. Тъй ще го схванете. Туй схващане на тази наука е нещо безпределно, обширно вътре в себе си. Изисква се време и пространство. Е, какво схващате вие от днешния ден? Вижте, туй, хубавото лице, какво означава? – Благост. На кого е това лице? – То е лицето на Нашия Баща. Той ни се усмихва отгоре. Реплика: Отзарана имаше малко вятър. Вятърът – това е емблема на нашите души. В умствения живот трябва да стане едно малко проветряване. Питам сега: светът разбира ли туй нещо? Онези, които са в църквата, разбират ли и те? В затвор са те! Ето защо трябва да излезем под отворено небе, да видим Божията благост. В нашите затворени сърца какво ще видим? В умовете им има само тези човешки художества – икони, кандила, туй-онуй, и мислят, че като излезеш от църквата, ще станеш добър. Как ще станеш? Та ние сега сме в Божията църква и кандилото се запали, излезе вече (подразбира се Слънцето). Ние сега виждаме: излизат първосвещеник и свещеник от тази църква, и ние почваме да Го чувстваме, и Той почва да благославя. Този свещеник – Той е Христос на Любовта, и като дойде тя, Той дигне ръцете Си. Тогава се запалва кандилото на нашето сърце и почваме да разбираме какво нещо е да се служи на Бога в Дух и Истина. И когато ви питат: „Вие на църква ходите ли?“, ще им отговорите: „Еее, каква църква имаме ние, какво кубе има само? А пък едно кандило има – като се запали туй кандило, навсякъде светва.“ Туй е Църквата – това е Великата Божия църква. И днес църквата и всичко, което имаме, го устройват заради нас. Сега аз желая днес да разберете Христа. Какво ви казва Христос тази сутрин? – Благост. Прочетете отначало какво ви е казал Христос тази сутрин. Искам един от вас да го прочете музикално. Кой може да чете музикално? Брат Зурков прочита стиховете. 24 август, четвъртък, 5 ч.
  17. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Лицето на Бога ( Утринна беседа1) Добрата молитва Като четете тази молитва, не бързайте. Аз ще ви науча как трябва да я четете. Съсредоточете се, за да може смисълът на тези думи да се разкрие в сърцето ви. Всяка дума и изречение трябва да се изкажат бавно, за да се уясни техният вътрешен смисъл. Да прочетем следното изречение три пъти: Духът Божий, Духът на вечността, Духът Пресвятий, Който пълни сърцата ни с Любовта. При изговарянето на това изречение се поставят ръцете в следните положение: двете ръце наклонено са вдигнати нагоре, после са в хоризонтално положение с дланите нагоре, и най-после са на гърдите. Да изпеем три пъти Фир-Фюр-Фен Тао Би Аумен. Благославяй, душе моя, Господа. При пеенето ръцете се поставят в следните положения: нагоре (отвесно), после на челото, на гърдите, на устата, нагоре, на гърдите, нагоре, на устата, нагоре, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, нагоре, хоризонтално, на устата, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на гърдите, хоризонтално, на брадата, хоризонтално. Да произнесем следните думи гласно: Да дойде (три пъти) – ръцете нагоре. Духът (три пъти) – ръцете нагоре. Божий (веднъж) – ръцете нагоре. Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално. Да очисти (веднъж) – ръцете върху лицето. Да очисти (веднъж) – ръцете хоризонтално. Пътя ни (три пъти) – ръцете успоредно напред. Пътя на Духа на Истината (веднъж) – ръцете хоризонтално. Да отстрани (три пъти) – ръцете са, като че отстранявате нещо отпред настрани. Всичките ни недоразумения (три пъти) – спущане на ръцете отгоре и настрани с широк замах. Да се всели (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага. Да живее (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага. В нас (три пъти) – ръцете отстрани към гърдите, като че нещо се влага. Да сме благи (три пъти) – движение отпред към гърдите. Както е Той благ (три пъти) – движение отпред към гърдите. Да просветнат лицата ни с Божията светлина (три пъти) – ръцете нагоре, върху очите, хоризонтално, на челото, до устата, хоризонтално. Да сме носители (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре. На Неговата (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре. Съвършена Любов (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре. Любовта, дето Бог живее (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе. Дето мир царува (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе. И радост пълни сърцата ни (три пъти) – ръцете отпред, във вид на кръг надолу, като че се взема нещо, и нагоре и ръцете спират горе. Да дойде Духът Божий да очисти пътя ни, пътя на Духа на Истината. Да отстрани всичките ни недоразумения, да се всели да живее в нас. Да сме благи, както е Той благ. Да просветнат лицата ни с Божията светлина. Да сме носители на Неговата съвършена Любов, Любовта, дето Бог живее, дето мир царува и радост пълни сърцата ни. Пее се Духът Божий Духът Божий, Духът на вечността, Духът пресвяти (ръцете нагоре), Който пълни (ръцете на гърдите) Сърцата ни с Любов (ръцете на гърдите). Духът пресвяти (ръцете хоризонтално), Който пълни (ръцете на гърдите) Сърцата ни с Любов (ръцете на гърдите). Духът благи (ръцете на гърдите). Всички са седнали, Учителя започва да преподава мелодията на песента Духът Божий. В произнасянето на думата се вижда где е вашето сърце и какво ви липсва. Когато дойдете до туй учение, то ви показва недостатъците на хората. Не се произнася лесно една дума! Тия са все окултни упражнения, които ще правите, за да се тонирате вътре; това са символи, магически формули, за да се повдигате. Сега нали някой път имате някое хубаво настроение и някой ви кресне изведнъж. С туй крясване се разваля вашата хармония. Значи нещо силно е развалило хармонията ви и сега не знаете закона как да я нагласите. Трябва да знаете закона как да се нагласявате. Силно казаното нещо разваля настроението и трябва да се мине час, два, докато се тонирате, а вие трябва да знаете веднага как да се тонирате. В Школата вие трябва да се научите, каквото говорите, всичко да е под вашия контрол. Никога няма да изказвате една мисъл тъй, че да се подхлъзне езикът ви. Ще се спреш, ще повикаш ума си да следи какво ще говориш и съзнанието ви всякога трябва да бъде будно. Там, дето Писанието казва: „Никакви гнили думи да не излизат от устата ви, никакви гнили мисли – от ума ви, никакви гнили чувства – от сърцето ви.“ Сега, ако ние не знаем да контролираме ума си, ако не знаем да контролираме сърцето си, где е нашата воля? За какво ще ни послужи учението ми? Ако безразборно всичко може да мине през ума ни, ако безразборно всичко може да мине през сърцето ни, знаете ли на какво ще мязаме? Ще употребя една формула, която не е хубаво сега да кажа: ще замязаме на ония лакоми животни, които всичко ядат. Не, не, ще ядем само онова, което е здравословно, нищо повече. В стомаха само ябълчици, крушици, сливици, череши и всички тем подобни плодове трябва да влизат. Същият закон е и по отношение на мислите. Такива подобни мисли трябва и в ума ни да минават. Пак ви говоря: туй е за Школата вътре. Когато сте един срещу друг, спрете се – ще се поздравите и ще кажете: „Духът Божий, Духът на вечността, Който пълни сърцата ни с Любовта – подвижи сега моя ум, за да каже: Твоята Светлина.“ Светлината, това е емблема, носителка на всички блага. Там, дето има светлина, има благо. Там, дето отсъства светлина, има горчивини: всички неща са кисели, горчиви, стипчиви, носителки на горчивини. Благостта е емблема, тя показва присъствието на Божията светлина. И тъй, между външното проявление на Природата – светлината, щом изговорите думата светлина, чувствате, че тя е носителка на благото. Нали при светлината плодовете зреят? Сега ние говорим за светлината, за тази вътрешна светлина, която носи туй благо. Ние сега трябва да сме готови за какво? За този Дух, Който идва. За Духа Божий, за Духа на Вечността, Духа пресвяти, Който пълни сърцата ни с Любов. Всички да изговорим: „Подвижи сега нашия ум, за да кажем: Твоята Светлина.“ Върху вас има много да се работи – върху всинца. Някои от вас сте целини, тъй че трябва да впрегнем 5-6 чифта волове, докато почвата отдолу се разработи, и богато жито ще стане. А някои сте келемета – хубаво място, изложено на слънце – то иска торене, и хубаво грозде може да стане. Тъй щото, ще работим разумно. Трябва да разбираме дълбоко своето вътрешно естество: какво е вложено вътре във вас и какво може да стане от вас. Сега аз искам да внеса във вас тази нова мисъл на Новия живот: като видите небето, да виждате Лицето на Бога, както е днес, и когато го погледате, да се радвате – то е Лицето на нашия Баща. Радостен е днес. И Той се весели. Защо? Защото във вашето съзнание има желание, вие сте готови да приемете Любовта. И Той казва: „Децата са днес добре“ – и като са добре, Той се весели. Сега у вас може да има философия, да кажете: „Какво съотношение може да има туй небе с нас, с настроението ни?“ – Има. Ако моето лице е засмяно, никога няма да видите ръката ми, свита на юмрук, но ако лицето ми е намръщено, ръката ми ще бъде свита на юмрук. Да кажем, че аз имам едно перде пред лицето си и ви покажа само юмрука си през него. От юмрука вие може да знаете какво е моето лице, моето състояние. Туй е закон на съотношение. Тогава ще имаме едно изкривяване на челюстите, на очите, мускулите ще бъдат свити и юмрукът – насочен. Всички ще се стараете да възприемете тази вътрешна красота. В ходенето ще бъдете спретнати, няма да ходите тъй, като някоя гемия, няма и като някоя селска кола, тъй: трак-трак, че като скача, от 2 километра се чува как скача, та онзи, който слиза от нея, казва: „На такава кола не се возя повече.“ Колата трябва да има пружини или най-малко пътят трябва да е гладък. Това друсане се дължи на този негладък път: има камъчета, трапчинки. Щом сме навъсени, това показва, че пътят ни не е гладък и колата ни е без пружини, вследствие но това има дисхармония. Как ще го поправим? Ще отмахнем всички камъни, пътят трябва да бъде гладък като стъкло и колата да има пружини – движението ще става правилно. Сега например личните чувства са една голяма пружина за човека. Честолюбието на човека е една пружина и когато тази пружина не е развалена, работите вървят много добре. Но щом се развали пружината на честолюбието, работите се развалят. Ще поправите пружината на честолюбието! Ако то върви в една крива линия, ще имате най-голямата хосканица. Пружината трябва да се поправи. Тогава честолюбието ще се превърне в самоуважение – тогава човек върви с достойнство, той се обръща с уважение към хората, внимателен е към себе си, към хората, слуша какво ще кажат за него. Туй е, което се забелязва у човека, който има честолюбие. Това е характерна черта. Който няма честолюбие, той говори, каквото му попадне, той е, както казват българите, цапнат. Той казва: „Аз пет пари не давам за хората.“ Ами те за тебе колко ще дадат? И те толкова ще дадат за тебе. Това не е философия. „За кривите убеждения на хората аз пет пари не давам“ – но за правите ще дадеш. С такава дисхармония нищо няма да направиш. Та учениците, които влизат в Школата, аз бих желал първите от тях, които узреят, тъй да започнат, че да бъдат образец, да бъдат за пример. И този пример да бъде тъй естествен, че да няма вмъкнато нищо изкуствено. В съвременната музика всеки инструмент: пиано, цигулка, китара, си има начин, форма, чрез които може да се свири. Свирецът на пиано ще се съобрази според методите, по които се свири на пиано; свирецът на китара ще сври според методите на китарата, свирецът на цигулка – също, свирецът на кавал – също. Всеки инструмент си има свой начин. Сега при говоренето и чувстването в духовния и в чувствения свят си има начини и методи как да се говори и постъпва. Всичко туй съществува, но понеже сме изгубили това Божествено изкуство, казваме: „Може и по друг начин.“ – Ааа, не може по друг начин. Отсега нататък нещата могат да стават само по Божественому. Ние ще ходим само по Божественому. Казват: „По човешки.“ – Не, това мина вече. По Божественому ще ходим, по Божественому ще говорим, по Божественому ще се поздравяваме, по Божественому ще се обичаме. По човешки ние го знаем – ние го направихме вече. Сега по Божественому! Божествено ще любиш, Божествено ще говориш, Божествено ще мислиш и т. н. Туй е за учениците. Сега, разбрахме се вече. Ще кажете вие: „Дали съм аз ученик?“ – Това е старата школа, това е стар метод. Дали съм ученик?! Това значи: събудиш се и не знаеш дали си ти, или не. Който е ученик, е ученик, нали? Ако някой пита: „Аз ученик ли съм?“, трябва да знае по какво се отличава ученикът. Той иска да се учи – желание, непреодолимо желание има да се учи. Туй е едно от качествата на ученика. Искаш ли да се учиш, ученик си. Имаш ли желание – ученик си и можеш да станеш; ако го нямаш – не си. Непреодолимо вътрешно желание и копнеж! Знаете ли какво значи копнеж? Това е значи онзи човек, който преброжда 99 извора – търси, за да намери онзи, хубавия извор: той е жаден човек и не си щади труда. Сега във вашия ум е залегнала една идея. Тя е следната: „Аз не мога това.“ – Защо? – „Моето обществено положение, което имам, не ми позволява това. Знанията, които съм придобил – аз съм завършил науки – не ми позволяват.“ – Туй не ми позволява, онуй не ми позволява. Ние мислим, че сме големи хора. Ааа, че Невидимият свят не дава пет пари за нашето положение! И цар да е, и учен да е, и богат да е, и който и да е от висше положение – сваля го, простира го на земята и го усмърдява. Дава ли нещо за него? Казва: „Елате да видите този цар как се е усмърдял!“ Цар ли е? Туй не е цар. И нашите философи, които ще реформират света, и тях ще ги прострат, и те ще се усмърдят. Учители, свещеници, майки, бащи – всички ги простират на земята – смърдят. Тия майки не са майки. Всичко туй, което смърди, е една квадратна лъжа. Туй, което смърди, то е само приготовление за хубавото, за бъдещето, което иде. Сегашните майки показват, че те отварят пътя на бъдещите майки. Сега на Земята няма майки, т. е. има ги, но те все смърдят. Ако има майки, те трябва да бъдат от Новата епоха. Майка, в сърцето на която е запален свещеният огън! И тази майка тогава каква ще бъде? Сега вие ще кажете: „Ние вече се стараем да не смърдим.“ Когото и да е от вас сега аз за пет минути мога да го накарам да смърди. И смърди той. Ние трябва да се засрамим от себе си, че туй трябва да дойде в съзнанието ни: да почувстваме какви скверни мисли и желания ни минават! Знаете ли какви скверни мисли и желания минават във вас? И от Невидимия свят напредналите братя се интересуват от нас, понеже нашият живот е свързан с техния. И техният живот се гради върху нашия живот. Хората за Невидимия свят, за напредналите духове, са като една нива. Те някой път ще дойдат със своите рала и, искате не искате, ще ви изорат. Вие сте една необходимост за тях, но не подозирате това. Така и вие: имате една нива и, иска не иска, вземате ралото и – хайде, разоравате я. „Какво става – ще рекат тези буболечици и тревички, – какво е това земетресение, какви преобразования стават?“ А ние нищо не искаме да знаем. Вие казвате: „Тази земя е за нас, вдигайте се!“ Така и ние представляваме за Невидимия свят една целина. Като погледнат, казват: „Еди-коя си нива трябва да се разоре, хайде след това да я посеем.“ И вие ще се подчините на тези нареждания. Блажени сте, ако дадете нещо. Ще дадете – ще родите хубаво жито. Ако родите, ще се благословите, ако не родите, лошо е за вас. Тогава ние създаваме условия за по-напреднали духове, които ще работят. Сега аз искам да внеса във вас мисълта да не се боите, че като се изхвърли туй-онуй, няма какво да ви остане. Онези, които не са запознати с тия неща, ще кажат: „Какво ще стане с нас, като изхвърлим всичко?“ – Е, добре, ако тебе са те хранили с мухлясал хляб с години и стомахът ти е отслабнал, ако са те хранили години с вмирисани патици и устата ти е почнала да мирише, казвам: „Ще напуснеш мухлясалия хляб.“ – „Но с какво ще се храним?“ – Ако този, мухлясалият хляб, се замени с най-хубавия топъл хляб, сега излязъл от пещта, ако вмирисаните патици се заменят с хубави плодове, питам: кое е по-хубаво, какво ще предпочетете? Ние казваме: „Остави това тук!“ Сега и в духовно отношение вие искате да разрешите въпроса, вие искате да комунизирате капиталите. Капиталът, това е трудът на хиляди поколения, събран труд! Сегашната почва, която хората орат – това са милиони капитали на много същества, които са оставили този чернозем: храна, която сега хората използват. Ние можем да използваме само нашия труд. Божественият морал е такъв: ние можем да използваме само нашия труд. Затуй Писанието казва: „Блажени, които се трудят, обременените, отрудените, понеже работят.“ И съвременните хора, които се занимават с динамическите сили, могат всякога една сила да я превръщат. Горенето например може да е слабо, а може и да е силно. Вземете обикновения газ, когато става непълно горене – усеща се миризма, отделят се сажди, кадеж. Този газ може да се превърне и горенето да бъде по-силно. Та сега и ние у нас ще усилим горенето. Според силата на Любовта – такъв е и животът. Каквато е Любовта, такъв е и животът на човека. Сега да допуснем, че сте в едно общество, гдето всички хора са неврастеници – хора, които имат идеи, планове, но капитали нямат – липсва им нещо. На нервния човек му липсва нещо, на гладния човек му липсва нещо, на жадния – също. Да кажем, че се намирате между тия неврастеници – трябва да се пазите от тях, защото всяка дума ги предизвиква. На тия неврастеници слухът им е толкова чувствителен, тяхното астрално тяло е толкова чувствително развито, че ако кажете някоя дума, те изведнъж могат да реагират. Ами ако и вие сте неврастеници, как ще се лекувате между тях? Ще ви кажа. Ще намерите един много тлъст вол, ще си турите ръката върху него и като си държите ръката тъй 4-5-10 минути, веднага вашето неразположение, вашето възбудено състояние ще изчезне. Този вол ще каже: „Бъди, братко, по-търпелив. Няма какво да се смущаваш, бъди малко по-разположен. Не се смущавай – аз не се смущавам, за нищо не мисля, затуй съм спокоен.“ Но да не отидете при вол, който едва се държи на краката си, сух, а при вол, който е орал на нивата, изхранен; и като си туриш ръката на гърба му, той си вдига опашката, казва: „Добре дошъл, приятно ми е, може да си държиш тъй ръката.“ А онзи вол, който бяга – не стой при него! При изхранения вол си тури ръката, помилвай го, поглади го – той ще се обърне, ще те погледне и след това ще му кажеш: „Много ти благодаря, ти ми даде един много добър урок, благодаря ти.“ Може някой от учениците, когато е разтревожен, да направи този първи опит. Когато е много неразположен и не може лесно да му мине, нека отиде при такъв един вол. Туй е за лекуване. Като направите този опит три-четири пъти, ще ви мине. Тъй че, като излезете някъде на разходка, ще намерите един такъв вол, но не от тези, които бягат. Това е лекуване. После, ако искате да добиете хладнокръвие, да бъдете хладнокръвни, ще хванете някоя жива змия и ще прокарате ръката си по тялото ѝ – ще хванете змията за главата и ще прекарате ръката си по дължината на тялото ѝ до опашката. Туй е въпрос на хладнокръвие. Ето сега сърцето ви трепери вече. Змията е много хладнокръвна. Тя като хване жабата, вземе си я и от нищо не се смущава. В змията има всичкото спокойствие и хладнокръвие. Реплика: Как да я хванем? Аз ще ви кажа: Ще вземете един чатал, ще натиснете главата ѝ, тя ще изпусне отровата си и ще я хванете. Много пъти змиите си страдат заради онези интелектуални змии: тях знаят. Щом видим днес змия, казваме: „А, змия!“ Това ни най-малко не показва, че тя е лоша. Гимнастически упражнения. Задачата на упражненията е умът да присъства. Там е силата. 23 август, сряда, 5 ч.
  18. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Новият ден ( Утринна беседа1) Добрата молитва. Формули: - Няма Истина като Божията Истина. Само Божията Истина е Истина. - Да възсияе лицето на Господа Бога Нашего в нашите души. Да дойде светлината на Христа – проявената Божия Любов. Начало на новия живот – живот, който носи вечната Светлина в себе си. Светлина, която показва Пътя, Пътя за Едната Проявена Любов, която носи в себе си всичките блага на Битието. Да бъдем като Бога. Да бъдем като Любовта Му. Да бъдем без страх и без тъмнина. Да бъдем с обич и Светлина – Светлина, която носи новия ден на живота. Ден на вечната Божия радост. Ден на вечното Божие веселие. Ден на вечното Божие блаженство. Ден, в който Слънцето никога не залязва. Ден, който обгръща и запълня всичко в себе си. Ден, който проявява в себе си Едната Проявена Истина – Истина на Божия живот. Тази Истина изгрява сега на нашия хоризонт, в безпределния чертог на нашия дух, в безбрежното време и пространство на нашата душа – времето и пространството, което носи своя надпис: Бог е Дух, и които Му служат, трябва да Му служат в Дух и Истина. Духът и Истината са нашият девиз. Ние сме проявената Истина – плод на Духа. Благословен е Бог на Любовта! Слава да бъде Нему сега и във всичките векове, които са били, и които ще бъдат, и които са. Амин. Молитва на Духа Господи, Боже наш, да дойде Твоят благ Дух и да обгърне нашия дух в своите обятия. Да изпълни сърцето ни с необятната Любов, която изявява Твоето присъствие навсъде. Да укрепи ръцете ни във всяка Правда, нозете ни във всяка добрина. Ние се покланяме пред Тебе, Вечния наш Баща, канара на нашия живот. Благословен Си Ти, благословено е Твоето име в нашите души. Укрепи ни, въздигни ни, да започнем служенето за идването на Твоето царство с всяко веселие за изявената Любов към нас. Само Ти си Един, Който ни познаваш. И ние Те познаваме, че Ти си светлина за душите ни, простор за умовете ни, разширение за силата ни, крепост за духовете ни, пълнота за сърцата ни. Ти си венец и слава в живота ни! Амин Като четете тази молитва, ще бъдете много внимателни, не бързайте, за да дойде умът ви на мястото си. Вие започвате без сърце. Съберете умовете и сърцата си на мястото си. Съсредоточете ума и сърцето си към Бога и да произнесем тази молитва. Прочетохме първи път Молитвата на Духа, като коленичихме с десния крак на земята и с дясната ръка, дигната нагоре. Ще мислим върху всичко онова, което прочетохме в молитвата – да дойде да се реализира сега в душите ни. Прочетохме още един път молитвата в същото положение, но с лявата ръка, дигната нагоре. Не бързайте само. Благославяй, душе моя, Господа (изпя се няколко пъти с различни движения на ръцете). Аз ви поздравявам, братя, с новия ден на Любовта! Аз ви поздравявам, сестри, с новия ден на Любовта! Ще започнем сега едни малки упражнения. Новият Божествен ден изисква от нас диамантена воля. Отбележете си това! Когато срещнете някоя мъчнотия, кажете си: „Моята воля е диамантена и пред тази воля всяка мъчнотия трябва да отстъпи.“ Няма да говорите вече за желязна воля и за гранитна воля! Това са воли на калта. Желязната воля е воля на сраженията и раздорите, а гранитната воля е воля на праха. Хора, които имат гранитна воля, вдигат само прах в света; хора, които имат желязна воля, създават всички спорове и недоразумения в света, а Царството Божие започва с диамантената воля, на която цветът е бял. И аз сега ви пожелавам да имате диамантена воля и лицата ви да бъдат украсени с белия цвят, т. е. цветът на вашите души да е бял, душите ви да бъдат бели, лицето на вашата душа да бъде бяло. Запишете си времето. Колко е часът сега? – 6 часа без 20 минути. Слънцето изгря. Аз пак ще ви попитам: знаете ли сега защо ви гледам? Прочетете моята мисъл сега! Хайде да видим колко сте ясновидци! Сега в ума ми има само две мисли. Дали може да ги прочетете, или не? Реплика: Питате ни дали имаме диамантена воля и цветът на душите ни бял ли е? Да, така е, като ви гледам, казвам си: волята ви диамантена ли е и цветът на душите ви бял ли е? Сестрите вече успяват в туй схващане. Точно прочетоха. Тогава, братя, утре ще ви изненадам и вас, гответе се за вашия опит. Сестрите прочетоха, да видим вие дали ще прочетете. Ние вече няма да ходим с пипане, мина вече пипането – с виждане ще ходим! Всичките религии на старата култура все с пипане ходят, ние с виждане ще ходим. Досега всички вие сте искали да виждате, сега вече ще виждате, ще започнете да виждате. И като почнете да виждате, не пипайте нещата, които виждате, защото всяко пипане е едно съмнение в това, че виждаш. Туй, което виждаш, не го пипай! Светлината, която виждате, може ли да я пипнете? Туй, което не се пипа, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. Туй, което се вижда, е реално, а туй, което се пипа, е временно и преходно. И тъй, вие виждате реалното, вечното, а пипате временното и преходното. А сега тъй, както вие се наблюдавате, пипате се един друг, живеете във временното и преходното. Мисля, че Слънцето почна да изгрява. Виждате ли го? Ще ви дам един опит да познавате дали е изгряло, или не. Обърнете гърба си към Слънцето, преди то да е изгряло, и ако усещате една малка топлинка, изгряло е. На хоризонта е вече изгряло, аз тъй го усещам на гърба си. Моят гръб познава по-добре изгряло ли е, или не. Гимнастически упражнения. Най-напред ще направим старите упражнения, като броим всички заедно ритмично до шест. Реплика: Старите упражнения ще се правят ли през цялата година? Да, от време на време. Сега да направим новите упражнения. 21 август, понеделник, 5 ч. --------------------------------- 1 В първото издание от 1922 г. беседата е публикувана без заглавие.
  19. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Чистота на сърцето ( Утринна беседа4) Благославяй, душе моя, Господа (песен). Любовта за работата на Духа Христов (това е мотото за работа днес през целия ден). Любов за приложение, Любов за изпълнение. Любов за възрастване на всичко добро в нашите сърца. И тогава тази формула вие ще я превърнете така: Любов за възрастване на всичко добро в моето сърце. Сега туй, което ще ви говоря, никой да не го пише, то да ви остане като откровение. Най-силната крепост против болести е чистотата. И като ученици на Окултната школа, необходима ви е Чистотата. Без чистота нищо не можете да извършите. Учениците на Окултната школа, мъже и жени, без Чистотата нищо не могат да извършат. Абсолютна вътрешна чистота трябва. Аз говоря за вътрешна чистота – Чистота на сърцето. За да може учителят да предаде право своето учение на своите ученици, той трябва да бъде абсолютно чист. Не е ли чист, той ще ги заведе в левия път. Чист ли е абсолютно, той ще ги води в правия път – надясно. Това е по отношение на учителя. Също така и ученикът, ако не е абсолютно чист, не може да върви в правия път, няма да бъде способен да върви в този път и да възприеме Божествената Истина. Затуй в дадения момент едновременно и учителят, и ученикът – и двамата трябва да бъдат абсолютно чисти. И ако искате вие да предадете Божествената Истина комуто и да е, в дадения момент вие трябва да бъдете абсолютно чисти – и този, който ви слуша, непременно ще възприеме тази Истина и сърцето му ще се обърне към Бога, ще познае Господа. Сега аз говоря за Абсолютната чистота, а не говоря за обикновената. Абсолютната чистота ви е една необходимост за закона на Любовта; тя ви е потребна и при закона на свободата. И когато вие, двама братя или две сестри, се съберете и между вас има едно натегнато състояние, това показва, че сърцата ви са нечисти. Щом не можете да се търпите, това показва, че сърцата ви са нечисти, нищо повече. И веднага ще трябва да превърнете вашето състояние. Имайте предвид, че без чистота не можете да впрегнете никоя природна сила да работи за вас. Вие може да я впрегнете, но тази сила ще произведе обратни кармически резултати, които с векове трябва да изкупвате. И затуй от всички ученици на Бялото Братство се изисква абсолютна чистота, за да могат силите в Природата да работят за тяхното издигане. Това е абсолютно правило, то е необходимо при закона на свободата. Не спазите ли туй правило, ще останете в левия път; спазите ли го, ще бъдете надясно. Сега Христос, Който е глава на това Велико училище, изисква тази чистота от вас. Христос, Който е глава на Всемирното Бяло Братство, днес изисква тази Чистота от учениците на Бялото Братство в България. Отбележете си следните стихове: Обичай, прочее, Господа Бога твоего. Възлюбете се усърдно един друг от чисто сърце. Любовта не прави зло ближному. Любовта дълготърпи, благосклонна е. Бог толкоз възлюби света, щото даде Сина Своего Единороднаго, за да познаят всички тази Любов, която носи в себе си Божия живот. Там, в Писанието, е казано: „Да не погине.“ Аз превеждам: „За да познаят всички тази Любов.“ Няма по-голяма Любов от тази, щото да положи някой душата си за приятелите си. Прочете се Евангелие от Йоана, 14-а глава. Аз искам да внеса един нов импулс във вашия ум – като на ученици. Този импулс вие не можете да го добиете от никоя книга – каквото и да правите, не можете да го добиете. Сега е един момент, който трябва да използвате: втори път този момент няма да го има. Всяко нещо в Природата, в Божествената книга, си има определено време, специално време, и ако се използва – добре, ако не се използва, изгубен е моментът, трябва да се чака. Един свещен импулс трябва да има в душата ви, в сърцето ви, в ума ви, за да можете да се домогнете до Божествената Истина. И не мислете, че някои от вас може да ме изхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, ако е за използване, и аз имам хитрост. Аз съм бил и в двете ложи: и в бялата, и в черната, мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата и на едните, и на другите, зная и последствията, зная го това от опит. И горе съм бил, и долу съм бил. Когато аз говоря, че съм от Слънцето, подразбирам разумното, Божественото. Защо, ще кажете, от Слънцето? Божественото, това е Слънцето, защото само в Слънцето има мисъл. Дето има мисъл, там съм. Аз съм от Божествения свят. Ако мислите за това Слънце, което виждате, то като се качите на него, нищо няма да намерите. Някой път казваме: „От Земята е този човек.“ Какво подразбираме? „Земен човек е той“ – значи има низки желания. Земята е символ. Един свещен импулс трябва да имаме към тази Истина. Чудното е, че аз не съм намерил в дадения момент мъж или жена, които да имат туй будно съзнание за Истината – все ще изопачат нещо. Например казвам ви: „Чисти ли ви са сърцата?“ Вие започвате да философствате. Никаква философия не се изисква! Чистотата – това е едно произведение, един продукт, или, мога да кажа, един атрибут на Любовта. Само Любовта носи Чистотата и затуй без Любов не можете да бъдете чисти. Туй трябва да го осъзнаете. Влезе ли вече Любовта, произведе ли Чистотата, вие ще имате най-великия импулс. Някой казва: „Как?“ – Като видиш Божественото лице, твоята душа ще се събуди, у тебе ще се яви един импулс да живееш, да работиш, и за тебе в света няма да има нищо невъзможно, всичко ще бъде възможно. Псалмопевецът казва: „Когато видя Твоето лице, душата ми ще изпита едно задоволство.“ Туй задоволство значи, че нашата душа, нашето сърце ще бъдат събудени. Туй е Божественият импулс – да работим. Туй ще го схванете! Онези, които нямат Чистота, ще отиват в горите, въшките ще ги ядат, ще се молят, ще плачат, всичко могат да правят, но това са само приготовления. А онези, които разберат това нещо, след като са иждивили двадесет-тридесет години в пост и молитва, ще проблесне в ума им вътре този лъч и ще кажат: „Туй, което търсим, то е в нас.“ То ще дойде само чрез Чистотата. Тя иде сега в света, и вие ще почнете да помагате на своите ближни, на братя и сестри. Вие сега търсите това нещо – вземете една книга, обърнете я, казвате: „Тук ще го намеря.“ Авторът започва много добре, но като го прочетете, остава нещо недоизказано. Казвате: „Този автор ме приготовлява за друг.“ Вземете втори автор, обърнете книгата: той започва с громки слова – и пак остава нещо недоизказано. Вземете трети автор – същото. Туй, което е недоизказано, то е вътре във вашата душа – там ще го намерите. Последното, което е недоизказано, то е във вашата душа. Всеки автор казва: „Аз ви показвам пътя, а туй, което търсите, ще го намерите в еди-коя си глава, в главата, която означава Чистота – в главата на чистотата, вътре ще го намерите. В тази глава ще намерите всичко онова, което искате.“ За да бъдете силни, непременно трябва да бъдете чисти! И за да бъде ученикът способен, непременно трябва да бъде чист. И белите, и черните братя знаят това правило и имат едно схващане за чистотата, само че те използват тази чистота в две противоположни направления. Черните братя добиват чистотата и после я опетняват. Те използват чистотата тъй, както ние използваме водата, за да измиваме тиганите. Те измиват тиганите си и нечистата вода после я изхвърлят. Те събират чистотата тъй, както някой проводник. Те казват: „Нас ни трябва вода, за да измием тиганите си.“ Казвам: „Защо изкушавате хората? Вода им трябва на тях.“ Кажи: „Ти имаш Чистота в твоето сърце, малко от твоето чисто сърце може ли да ни дадеш, за да изчистим къщата си?“ И после, като изчистят къщата си, казват: „Благодаря ти, пак ще те посетя.“ И затова черните братя в туй отношение сега са затвърдели. По причина на тази леност те са забравили туй изкуство – да придобиват чистотата, и сега пречат на другите хора да я добиват. И сега вие тръгнете като тях да обещавате: „Ние пари ще ви дадем.“ Една жена е чиста: дойдете да Ă обещавате туй-онуй, пари, докато използвате чистотата Ă. После, като използвате чистотата Ă, оставяте я. Търговия е това! В Божествения свят Чистотата не се продава! За нищо в света не продавайте вашата Чистота! През тази чистота ще минава Любовта в другите и нека хората се ползват от вашата Любов. И Любовта в тях ще внесе чистота. Чистотата – това е резултат на Любовта. Ако Любовта мине през вас в другите хора, тази Любов ще внесе чистота и тази чистота ще произведе Любов. Ученикът трябва да бъде чист, за да може да се учи. Сега аз пак чета във вашите очи мисълта, вие казвате: „Толкова години ние все за Бога говорим, това сме направили, онова сме направили, и да бъдем пак нечисти!“ Тази чистота, с която се занимавате, тя е обикновена чистота, аз за нея не говоря. Чистотата, за която ви говоря, тя е необикновена чистота, необикновена Чистота на сърцето. Когато тази чистота влезе вътре в сърцето, лицето ви добива друг оттенък, други черти, които украсяват човешкото лице. И ако вие искате да бъдете красиви, външната ви форма да стане красива, непременно трябва да дойде чистотата във вашето сърце. Тази чистота ще се отрази във вашето лице и вие ще придобиете красота. Красотата е резултат на чистотата. Ние трябва да бъдем красиви, непременно трябва да бъдем красиви. Можете ли вие да си представите един светия хилав, или един ангел хилав, блед? Можете ли да си представите, че ангелите на Небето са жълти, хилави, изпити? Не, всички ангели са красиви, с красота, която е желателна. А тази красота, която сегашните хора имат, това е резултат на Черната ложа. Всички в Черната ложа са хилави. Някои от тях са красиви, но повечето от тях са изродени, хилави. Вие, сестри, готови ли сте вече да не огорчавате Господа в сърцето си? Реплика: Готови сме. Готови сте, да. Е, тогава ще ви дам първия опит. Вие, братя, готови ли сте? Реплика: Готови сме, Учителю! За какво сте готови? Реплика: Да не огорчаваме Господа в сърцето си. И на вас, братя, ще дам първия опит. Запишете си го: ще ни се даде първия опит. Вие на себе си в кавички ще си го турите, да не го знае никой: „Да не огорчавам Господа в душата си.“ За какво е първият опит? – Да не се огорчава Господ. И когато човек огорчи Господа, знаете ли какво става с него? Вие, братя, знаете ли какво става? Остарява преждевременно. Когато човек огорчи Господа, остарява преждевременно, нищо повече, и става негоден за нищо. Туй в кавички ще си го турите за себе си, вие да си го знаете, за вас е то само. Става негоден за нищо, в кавички да си го турите. Сега, понеже тази мисъл е отрицателна, ще си турите в кавички и следната мисъл: „А когато човек чрез своята Любов весели Господа, подмладява се.“ Тъй че сега ви давам начин за подмладяване. Като четете първата, отрицателната мисъл, ще заключите с другата, положителната, защото Господ се весели, когато ние правим усилия да живеем съобразно с Неговата Любов. В душата на Господа се заражда голяма радост и голямо веселие. Той се радва, когато види, че в нашата душа има един голям стремеж, един импулс да живеем заради Него. Весели се Господ, радва се и Той като нас. За да успява някой ученик в Школата, непременно Господ трябва да бъде радостен и весел в него; той, ученикът, не трябва да огорчава Божия Дух в себе си. Тогава той ще има светлина в ума си, за да възприема правилно знанията. Направете един опит: огорчете един ваш приятел и идете след това да му говорите най-сладките думи – ще видите как ще ви разбере. Нищо няма да остане в сърцето му. Обаче обича ли ви, той във всяка ваша дума ще се вслушва. Сега, разбира се, туй показва отрицателната страна на характера му – че той е слаб, дете е. Онзи, който се обижда от най-малките работи, е дете. Има деца на греха. Хора, които се обиждат, аз ги наричам деца на греха. Щом се обиждат от най-малките работи, деца на греха са. А хора, които претърпяват всичко заради Любовта, наричам ги деца на Любовта. Разликата между тия деца е следната: първите деца умират, а вторите – вечно живеят. И тъй, вие, сестри, като ученички на туй училище, ще гледате да не огорчите Господа нито в себе си, нито в другите. Всяка дума, всяко обещание, което сте дали, трябва да бъде изпълнено: то е свещено! Никакво изключение! Обещанието, което си дал, трябва да го изпълниш – никакво отлагане за утре или за други ден. Аз сега имах един опит с една от ученичките, която снощи даде едно свещено обещание, но не го изпълни. Първия изпит, който Ă дадох, не издържа. Обеща, че ще изпълни, а не издържа – дадох Ă един изпит и пропадна. Затуй ви държах днес тази лекция. Дума, дадена в училището, трябва да се изпълни точно навреме – нито минута отлагане. Обещано – казано и свършено. В нас това трябва да бъде правило за всички. Не трябва да се въртим на колело. Кажа ли аз нещо – думата ми е дума. Навреме ще изпълним всичко. Аз и вие ще бъдем точни, на времето. Туй е велик Божествен закон и онзи, който не изпълни този закон, каквото ми донесе, ще го хвърля. Книга ли ми донесе, ще я хвърля. Щом дойде такъв ученик и донесе нещо на учителя си, предмет ли бъде, или друго нещо – праща го в обратна посока. Всичко трябва да става навреме. Майката трябва да роди навреме. Навреме трябва да лягате, навреме да ставате, навреме да ядете: всичко трябва да става точно по определени закони. Ще кажете: „Утре мога да го направя.“ – Не, доброто трябва да се направи навреме – може да го направите само днес. Туй, което обещавате днес, днес трябва да го направите, а не утре. За утрешния ден има друга работа, друго нещо е приготвено. Този съборен ден никога няма да се върне. И аз няма да имам туй разположение да ви говоря за тия неща – за други работи ще ви говоря. Някои от вас, братя, ученици, имате голяма слабост: не си държите на думите. От всинца ви се изисква да стоите на думата си отгоре. Никаква разписка няма да вземате от брата си. Ако той ви иска пари и не искаш да му дадеш, ще му кажеш истината: „Братко, нямам вяра в тебе.“ Никакво подписване. Готови ли сте тъй да постъпвате? Реплика: Готови сме. Готови ли сте вие, сестри? Реплика: Готови сме. Това е за онези, които са в Школата, това не е за света; това правило е за отношенията между вас, между братя и сестри. Туй Учение не е за света. Разбирате ли? Разберете ме! Туй не е Учение за света, за света ще ви дам друго. Това Учение е за братя и сестри. Никакво извинение няма за онзи, който не е устоял на думата си! Ще признае факта и ще се изправи. Всяко нещо трябва да се изпълни на времето си. Туй, което Христос дава, е един велик закон за тази Христова школа. Изисква се точност, точност в бъдеще – да сме по-точни от германците, по-точни от англичаните, които са за пример. От полици ни помен, от записи ни помен, от лихви на пари ни помен между вас! Вътре в Бялото Братство такива работи не се позволяват. Като дойде при тебе брат ти и ти каже: „Имам нужда от пари“, ще отидеш с него между четирите стени, ще извадиш и ще му дадеш. Ще кажеш: „Господи, това го правя заради Тебе“, и ще му дадеш, като забравиш, че си му дал. Разбрахте ли, сестри? Не, братя и сестри, тъй е – и ще се свърши въпросът, и тогава ще се избегнат тия недоразумения. А така, да дойде някой, да иска пари назаем, за да върти търговия – не. Друг е въпросът, ако има някой насъщна нужда: гол е, гладен, бос, седял е без пет пари няколко дни. Той трябва да ти каже: „Братко, за насъщното, за необходимото ми трябват.“ Който даде, ще даде по закона на свободата. Сега може да изпъкне в ума ви една или друга мисъл – те са посторонни. В Школата между вас искам да има абсолютна хармония. Трябва да бъдеш щедър, толкова щедър, че десет лева да имаш, като дойде някой да ти ги поиска, веднага да му ги дадеш – нека остане кесията ти празна. Ти дай, не бой се – твоята празна кесия Господ ще я напълни. Ако ти нямаш, ще отидеш при друг брат да вземеш назаем, той от трети и т. н. Тъй ще се изредите и по такъв начин ще си кажете по една сладка дума. Вие ще кажете: „Как да отида да искам пари назаем?“ Не назаем – вие ще опитате Любовта на брата си. Нищо от това! Господ ще ви тури в тежко положение, за да изпитате нужди, ще ви тури в такова положение, че да си направите една услуга, и тогава, като постоиш 10-15-20 минути в разговор с брата си, и ти ще бъдеш радостен, и той ще бъде радостен. Това е правило и за сестрите: то е за братството и за сестринството. Ще приложим този закон през тази година и идната година ще ми кажете може ли някои от правилата да се приложат, или не. Практически ще опитате това, за да видим какви резултати ще има. Това се отнася за крайно нуждаещите се, а не да се правят заеми, за да се търгува. В Школата законът е такъв, а вън от Школата законът е друг. Добрата молитва 20 август, неделя, 5 ч.
  20. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Единственото начало ( Утринна беседа1) Добрата молитва. Благословен Господ Бог наш (песен). Формули: Любовта е свръзка на съвършенството. Да ни привлече Господ с тази връзка. Да Го познаем, както Той ни познава. Да принесем всичко Нему в жертва жива, свята и благоугодна. Да ни съблече Господ от стария живот, да ни облече в новия живот на Любовта, Мъдростта и Истината. Да чуем Неговия сладък глас, Който носи мир и преизобилен живот на утрудените души. Бог е Любов и нашата Любов да бъде като Божията Любов. Ние ще направим един опит за цяла една година, доброволно и по Любов. Той ще бъде следният: ще се задължите абсолютно да се подчините на всичко онова, което Господ ще каже през тази година. През една година доброволно, абсолютно ще се подчините на всичко, каквото ви се каже, без да се изменя Волята Божия в нещо. Който от вас е готов. Искам един опит да направим, без лъжа. Опита всеки един от вас ще направи вътре в себе си, ще го направи и ще знае, че Бог е вътре в сърцето му, в душата му, в ума и в духа му и наблюдава, претегля всички наши помисли, желания и действия. Нашият девиз е вече: ние ще служим на Бога! Ние ще служим на този Господ, Който в началото ни е дал живота, в началото на Неговата Любов. Туй начало е сега. То е вечно начало, което няма край, то е всякога начало. Единственото Начало, това е Любовта! Всички неща, които имат край, това са неща без Любов. Приятелство, което започва и свършва, е приятелство без Любов. Живот, който започва и свършва, е живот без Любов. Работа, която започва и свършва, е работа без Любов. Ние отричаме всички неща, които се свършват. И тъй, ние ще мислим за Вечното начало. Това начало е Любовта, която никога не се мени: нито се променя, нито се изменя. Бог е Любов и тази Любов носи светлина за душата, и в тази светлина зреят всичките плодове на живота. Сега ние ще коленичим в размишление и всеки един от вас да обмисли готов ли е да направи малкия опит за една година, да извърши абсолютно всичко, каквото Господ изисква от него, и всеки един от вас ще даде обещание, не насила, а по Любов – за една година отсега. Тази година ще има задачи, които всеки един от вас трябва да разреши. Тия задачи ще бъдат дадени съобразно развитието на всеки едного. Няма да питате мога ли, или не мога. През цялата година няма да мислим, а само ще работим, само ще действаме. Ще действаме тъй, както по закона на яденето: когато човек е гладен, не говори, а яде. Ще говориш, когато се наядеш. „Ама кога?“ – Сега ще ядеш. „Кога ще говоря?“ – След като се наядеш. Това е мисълта. Сега ще коленичим и ще отправим ума си към този Господ на Любовта и ще Му кажем: „Господи, ние сме готови да изпълним Твоята свята воля абсолютно, без никакви изменения. И всичката ни радост ще бъде да Ти служим с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа, с всичкия си дух. Искаме да Те познаем като Любов вътре в нази и вънка от нази. Да бъдеш Ти все и всьо във всичките ни начинания, във всичките ни мисли, желания и действия; да бъдеш Ти начало и край на нашия живот. Началото на всичката Твоя благост и край на всичките наши недоразумения, начало на Истината и край на лъжата, начало на Мъдростта и край на глупостта, начало на силата и край на насилието. Да бъдеш Ти Новото начало, което е без начало и без край! Началото на Новата светлина, на Новия живот, който сега внасяш в душите ни. Ние Те познаваме, както Ти ни познаваш, ние Те любим, както Ти ни любиш. Ние сме едно с Тебе, както Ти си един в изявената тази Светлина. От сега нататък ще царува Твоята Любов в пълнотата на Твоята милост през всичките дни на живота ни. Ние начеваме новия живот. Слез при нас и ние ще дойдем при Тебе. Слез при душите ни, внеси Светлината Си на новия живот. Озари новите ни сърца, които си ни дал. Изпълни умовете ни със Светлината Си, която Си внесъл в духовете ни. Благослови ни и ние ще носим Твоето благословение.“ Туй ще го вземат само онези, които ще дадат обещание. Няма да преписвате, докато не дадете обещание. Ще коленичим, ще се молим и ще решим безвъзвратно, за една година само, а не през целия си живот. Ще опитаме. Ще коленичим в размишление и онова обещание, което ще дадете в сърцето си, ще го направим гласно пред всички. Ще направим един опит тази година, но опит без двоумение. Ще опитаме Истината и тя ще ни опита. Един Божествен опит ще направим. Като казвам ще коленичим, разбирам, че ще коленичим не с тия колене, ще коленичим с душата си, ще вдигнем ръцете на своя дух и ще призовем Господа. Ще го призовем в Неговата милост и Той ще ни отговори. Сега у всички, които ме слушате, да не дойде у вас мисълта:“Аз съм млад“, „Аз съм стар“. Не, млади, стари няма. Има само живи души. Тия души вечно са съществували и вечно ще съществуват, вечно са били и вечно ще бъдат, вечно са се проявявали и вечно ще се проявяват, вечно са се учили и вечно ще учат. Тия души са любени от Бога и сега те ще любят Бога. Сега ние сме при онзи стих на Писанието, дето се казва: „Ето, хлопам на сърцата ви и ако някой отвори, ще влезна.“ Сега Господ хлопа на вратата на тия души и която душа отвори, Господ ще влезе и ще започне Новото начало на Любовта. Тогава ще имате такъв изгрев като сегашния (посочва назад и нагоре): изгрева, който ангелите имат сега; изгрева, който праведните имат сега; изгрева, който Христос има сега. Този Изгрев е толкова велик, толкова славен, че на човека наум не е идвало и в сърцето му не е влизало туй, което изгревът носи в себе си. Той е Изгрев на вечното веселие и вечната радост. Тази радост и това веселие се носи като едно леко шумолене в Божествения свят. В това шумолене душите стават, оживяват и възкръсват – и запяват новата песен на живота. Само едната проявена Божия Любов е Любов и няма друга Любов, проявена като Божията Любов. И тъй, нашият девиз е: Страх отвънка, Любов отвътре; тъмнина отвънка, а светлина отвътре. С Любов и със светлина! Ние сме душите на Любовта и на Светлината. Сега ще коленичим и ще дадем в себе си онова тържествено обещание за една година. Аз ще ви разправя какво подразбирам под една година. Една година, която няма да ви ограничи. Тази една година ще бъде година само на чистене: да смъкнете всички ваши недъзи от умовете си, от сърцата си, от душите си, от духовете си, от телата си, и след една година ще се намерите обновени. Сега тайно ще призовем Господа като Любов, като проявена Любов, която няма начало, която няма и край. Коленичене на дясно коляно в размишление и в същото положение се прочита Отче наш. На всички онези от вас, които дадохте това тържествено обещание, Христос, изявената Божия Любов, изпраща на всички ви по един лъч от тази Светлина – поздрав личен на всеки едного от вас, като души. Поздрав! Днес започваме с проявената Любов, а утре сутринта ще започнем с Любовта, която трябва да се осъществи. Сега ще започнем със своите упражнения. Ще започнем със старите упражнения и ще реализираме новите. Всички ще броите заедно, ще броите ритмично. Гимнастически упражнения. Малка почивка. Сега аз ви приветствам от името на всички наши братя, не на ония, които са сега на Земята, а които са в Невидимия свят. В тяхно име ви поздравявам като добре дошли! Те изпращат своите любовни поздрави на всинца ви. Като казвам за тия братя, да не мислите, че те са далече – те присъстват при нас. Само по отношение на нашето съзнание ние сме далече от тях. Сега първото нещо, което ще почувствате от поздрава на Белите братя тази година, ще бъде, че онези, които вярно изпълнят обещанието, което са дали, ще почувстват в душата си небивал мир, мир, който ще бъде като творческа енергия вътре в душите им, мир на ума, сила на сърцето и на волята. Воля в какво? Воля на Любов ще имате, воля да любите. Човек, който люби, той има воля. Който не люби, няма воля. Само чрез Любовта се проявява силата на човешката воля. И в този акт на волята вие ще почувствате две състояния, две противоположни течения: едното – от периферията към центъра, когато спуснем ръцете си надолу към земята, а другото – от центъра към периферията, когато се издигаме нагоре. Най-първо ще напуснеш светлото си място при Бога, при ангелите, и ще отидеш при падналите, ще ги повдигнеш и пак ще се качиш при Бога. Това е един акт на Любов. Следователно в акта на Любовта има едно слизане и едно качване. Няма ли ги тези два акта, няма Любов. И онези от вас, които искат да бъдат само щастливи, не разбират закона. Щастлив е онзи, който слиза долу и се окалва. Като се окаляш, няма да гледаш на окаляните си гащи. Като излезеш навън, ще се преоблечеш. Това е вече акт на действие на Любовта. Сега вие търсите само издигането нагоре. Първо е слизането надолу. И слабата ви страна, която аз забелязвам, е, че като накараш някого да слезе, казва: „Аз ще се окалям.“ Без окалване няма качване, работа не става. Сега като сте с вашите бели дрехи и ви накарам да измажете нещо, няма ли да падне нещо върху им, да се изцапат? – Ще падне. Тия братя с тия чисти дрехи, ако ги накарам да изметат двора, няма ли да се изпрашат? – Ще се изпрашат. Сега ние имаме една положителна философия, абсолютна философия, която ще приложим на опит. Тази философия е вярна и в най-малките неща. Истината седи в малките неща, не в големите. В тази философия, да кажем, че двама души слизат от горе на долу, за да спасят един паднал брат: слязат и двамата, но единият, вместо да хване падналия брат, хваща другаря си и казва: „Ти обичаш ли ме?“, и започват и двамата да се дърпат. Окалват се и двамата и казват: „Господи, ние тази работа не я разбираме, и двамата се окаляхме.“ Няма какво да се обичат. Обичта не е за тях, а е за падналите. Пита: „Обичаш ли ме?“ Няма какво да се обичате: вие сте излезли от Любовта, имате достатъчно Любов – ще хванете падналия, ще издигнете ръцете си нагоре и като се качите при Бога, тогава ще разберете. В туй е недоразумението. Вие сега казвате: „Този брат не ме обича, онзи не ме обича.“ Туй е положителна философия. При тия упражнения ще седиш долу, ще размислиш, ще кажеш: „Слязох да помогна, а извършената работа – плода, го вземам и го занасям горе.“ Направете този опит. Седиш, недоволен си: слез още по-надолу. Недоволен си, нали? Изгубил си хиляда лева. Аз ще ви дам един цяр: хиляда лева си изгубил и се тревожиш, но имаш хиляда лева в касата си – раздай ги на бедните, нищо да не ти остане, и ще изчезне всичката ти тревога. Докато човек не изгуби всичко, Бог нищо не му дава. Изгубиш хиляда лева, раздай и другите: и без пари може. Този опит ще направи онзи, който е дал обещание. Онзи, който не е дал обещание, да не го прави. Като го направи, ще види верността на закона, защото ние мислим, че нещата, които притежаваме, са наши: не, нашите неща са скрити в Бога, нашето щастие лежи в Бога, нашето богатство е Той – Мъдростта, Истината, всичко е Той. В Него живеем и се движим. В какво? Движим се във всички тия добродетели, които сега бликат в цялото човечество по един или по друг начин. И тъй, аз ви казвам сега: да бъде благословен нашият Господ, Той е бил и ще бъде през всичките векове. Нашият живот е Негов живот, нашите мисли са Негови мисли, нашата Любов е Негова Любов, нашата воля е Негова воля. Да бъде благословен Господ Бог сега и всякога за през всичките векове. Да се слави Името на Сина Божий, Сина на Любовта, Който изявява нашия Баща, нашия Отец, Който е начало на всяко благо. Моето благословение на всички ви. Сега със закуска или без закуска? Какво ще решите? Туй, което решите, то е желанието на Духа. Всички решават: без закуска. Казано и свършено – без закуска. Ще се приготвим за една усилена работа. На обед няма да ядете много, ще останете малко гладни. Ще има упражнения и за децата, ще бъдем всинца заняти. Ще направим доста опити. Като започнете опитите отсега, през цялата година ще имате опити. И мисля, че до идущата година ще останете доволни. Сега, братя и сестри, ще се приготвите за ходене. Е, как разбирате вие, сестри, с белите ли дрехи ще отидете? Питам всички братя: как ще кажете? Забелязвам един вътрешен страх, едно вътрешно обществено мнение. Реплика: С белите дрехи. Това е пак обществено мнение. Въпросът можем да приложим по принцип. Сега, ако ви е срам от общественото мнение, ще идете с белите дрехи. Пък ако имате Любов в душата си, ще съблечете белите дрехи и ще облечете обикновените. Ако имате страх – с белите си дрехи; ако имате Любов – с обикновените си дрехи. Ако имате страх, идете с белите дрехи и страхът ще изчезне. Ще постъпите по закона на свободата. Най-първо вие ще направите, каквото знаете, а после аз ще коригирам работата. Реплика: Каквото Вие кажете. Е, тогава всички, които искат да имат Любов, нека останат с белите си дрехи; които не са готови за тази Любов, да си облекат обикновените дрехи. Формула: Благодарим Ти, Господи, за великото благо, което си ни дал. Ти си нашата проявена Любов. С ръце, вдигнати нагоре в полегато положение, изпяхме песента Благославяй, душе моя, Господа (един път). С ръце, поставени на гърдите (втори път). С ръце, изопнати напред (трети път). С ръце, поставени на темето (четвърти път). Коленичили на дясното коляно и с ръце, поставени на коленете (пети път). Изправени, с ръце, превити върху раменете (шести път). С ръцете в хоризонтално положение с дланите нагоре (седми път). В същото положение с дланите надолу (осми път). Ръцете на тила (девети път). Снемане на ръцете отпред надолу (десети път). Гимнастически упражнения 1. Старите упражнения. 2. Новите упражнения (шест). I. а) Издигане на ръцете отстрани над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Приклякване и сваляне на ръцете покрай тялото надолу и допиране до пръстите на краката. г) Изправяне на тялото и движение на ръцете напред в полукръг до над главата. Левият крак напред. Точките в и г се повтарят. Десният крак напред. Точките в и г се повтарят. Десният крак назад. Точките в и г се повтарят. Левият крак назад. Точките в и г се повтарят. Десният крак назад. Точките в и г се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. II. а) Издигане на ръцете отстрани нагоре над главата с допрени пръсти. б) Десният крак напред. в) Навеждане на тялото с ръцете напред и приклякване до опиране на ръцете до пръстите на краката. г) Изправяне и движение на ръцете покрай тялото до над главата. Левият крак напред. Точките в и г се повтарят. Десният крак напред. Точките в и г се повтарят. Десният крак назад. Точките в и г се повтарят. Левият крак назад. Точките в и г се повтарят. Десният крак назад. Точките в и г се повтарят. Десният крак при левия. Ръцете се свалят покрай тялото надолу. III. а) Дясната ръка описва полукръг, назад и нагоре до отвесно положение с дланта напред. б) Десният крак напред. в) Приклякване на лявото коляно и поставяне на дясната ръка върху дясното коляно. г) Изправяне на тялото. д) Лявата ръка описва полукръг назад, нагоре до отвесно положение с дланта напред. е) Левият крак напред. ж) Приклякване на дясното коляно и поставяне на лявата ръка на лявото коляно. з) Изправяне на тялото. Точките а, б, в, г се повтарят. Лявата ръка описва полукръг (виж точка д). Десният крак назад. Точки ж и з се повтарят. Точка а се повтаря. Левият крак назад. Точки в и г се повтарят. Точка д се повтаря. Десният крак назад. Точки ж и з се повтарят. Прибиране на десния крак при левия. IV. а) Двете ръце се изнасят надясно успоредно (на височината на раменете). б) Десният крак напред. в) Коситба наляво, приклякване на лявото коляно, изправяне на тялото, при което ръцете заемат успоредно положение наляво (на височина на раменете). г) Левият крак напред. д) Коситба надясно, приклякване на дясното коляно, изправяне на тялото, ръцете в положение на точка а. Точка б се повтаря. Точка в се повтаря. е) Десният крак назад. Точка д се повтаря. ж) Левият крак назад. Точка в се повтаря. Точка е се повтаря. Точка д се повтаря. з) Прибиране на десния крак при левия. и) Ръцете се изнасят напред хоризонтално. к) Ръцете се разтварят хоризонтално на дължината на раменете. л) Сваляне на ръцете. V. а) Изнасяне на ръцете настрани, прегъване и слагане на пръстите върху раменете. б) Десният крак напред, без да се слага на земята. в) Движение на същия крак наляво. г) Движение на същия крак надясно. д) Движение наляво. е) Движение надясно. ж) Движение наляво. з) Десният крак напред, допрян на земята. и) Приклякване на лявото коляно. к) Изправяне на тялото. л) Левият крак напред, без да се слага на земята. м) Движение на същия крак надясно, наляво, последователно по три пъти. н) Левият крак напред, допрян до земята. о) Приклякване на дясното коляно. п) Изправяне на тялото. Точки б, в, г, д, е, ж, и, к, л се повтарят. р) Десният крак назад, без допиране до земята. Точки в, г, д, е, ж се повтарят. с) Десният крак назад, допрян до земята. т) Приклякване на дясното коляно. у) Изправяне на тялото. ф) Левият крак назад, без допиране до земята. Точки г, д, е, ж, г се повтарят. х) Левият крак назад, допрян до земята. Точки и, к се повтарят. Точки р, в, г, д, е, ж, с, т, у се повтарят. ц) Прибиране на десния крак при левия. ч) Поставяне на ръцете настрани (на дължина на раменете). ш) Сваляне на ръцете надолу. VI. а) Ръцете назад и нагоре в полукръг до отвесно положение. б) Десният крак напред. в) Приклякване на лявото коляно и снемане на ръцете напред в хоризонтално положение. г) Прибиране на ръцете назад и поставяне на дланите отстрани на гърдите и едновременно с това вдишване. д) Изнасяне на ръцете напред хоризонтално и издишване през устата (във вид на струя). Точки г, д се изпълняват по шест пъти. е) Разтваряне на ръцете настрани хоризонтално. ж) Поставяне на ръцете с дланите навътре пред устата с допрени пръсти и вдишване. з) Обръщане на дланите навън, разтваряне на ръцете настрани и издишване леко, тихо. Точки ж, з се изпълняват по шест пъти. и) Изправяне на тялото. к) Прибиране на десния крак при левия. л) Сваляне на ръцете надолу. Забележка: При изпълнението на всяка точка от упражнението се брои до шест. 19 август, събота, Преображение Господне, 5 ч.
  21. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата: "Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1922 г. в Търново", Първо издание 1922 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Много плод принася Нека да произнесем нашата формула: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост. Само Божията Мъдрост е Мъдрост! Ще прочета няколко стиха от 12-а глава от Евангелието на Йоана, до 37-и стих. Ще взема 24-ти стих: „Истина, истина ви казвам: ако житното зърно не падне в земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Смъртта е двояка: има смърт за злото, има смърт и за Доброто. Когато грешникът престане да греши, той умира за греха – смърт е това. И когато праведният престане да прави добро, и той умира за Правдата. Тъй щото, когато кажем, че човек трябва да умре, трябва да се попитаме: от каква смърт трябва да умре – за греха или за Добродетелта. И Христос казва, че житното зърно трябва да падне, значи да умре – за греха трябва да умре. Законът е такъв. Казва Христос: „Ще последва законът на размножението.“ Сега житното зърно, това сте вие – трябва да умрете! По кой начин именно, сега ще разберете. Че ще се мре, ще се мре. Христос е казал: „Ако житното зърно не падне на земята и не умре, то остава само; ако ли умре, много плод принася.“ Човек значи е като житното зърно. Ако не падне и не умре, няма да има плод. Някой казва: „Ще се мре, но здраве да е.“ От коя смърт трябва да умрем, това е въпрос. Сега думата умиране значи ограничаване. Смъртта, това е най-голямото ограничение, което може да се наложи на човешката душа. Ако можеш да умреш за греха, значи за греха се налага най-голямото ограничение. Ако умреш за Правдата, за Правдата се налага най-голямото ограничение. Ще различавате резултатите и в единия, и в другия случай. Сега ще се мре не само по един път на ден, а по много пъти на ден ще умирате, ще ставате и ще възкръсвате. Да кажем, някой ден имаш такова велико въодушевление, че си готов така да започнеш онази велика идея, но дойде една малка причина, изкара те от релсите, изгубиш вярата си, Любовта си към Бога, и си готов да направиш най-голямото престъпление. Не се мине и половин час, пак измениш настроението си. Всеки ден кръстосваме правия път, по крива линия вървим. Именно сега вие, като ученици, трябва да разберете как стават тия неща. Не мислете, че като влезете в Окултната школа, ще се подобри положението ви. Не, на първо време ще се влоши, а после ще се подобри. И ако вашето положение на първо време не се влоши, вие не сте на правия път – няма да бъдете ученици. Ако ви върви по мед и масло, няма да ви е добре, но ако стане някакво влошаване, на правия път сте. Такъв е законът. Има една магнетическа школа, в която болните се лекуват с паси. При туй магнетично лекуване, когато болният почне да се лекува, неговото положение първо се влошава, той претърпява една ужасна криза, и после дохожда едно подобрение; след това наново втора криза – пак подобрение; пак криза, подобрение, докато тези кризи се намаляват, намаляват и като дойде последната криза, болестта ще се върне назад, по обратен път. Та сега и вие, като влезете в Школата, ще започнат всеки ден кризи. Някои постоянно се оплакват, казват: „Откак влязох в тази Школа, станах по-лош.“ – Не, лекуваш се, сега познаваш лекуването. По-рано беше по-лош, сега положението ти се подобрява. Туй ще се намали. Не че си станал сега по-лош, но кризи има, подобрения и влошавания има, следователно трябва да мине известно време, за да познаеш, че има подобрение. И ако някой път вие не виждате туй подобрение на живота, не го съзнавате, туй се дължи на голямото заблуждение, което имате в ума си, тъй че по-малките погрешки стават по-големи. После, с умирането на това житно зърно, във вас ще се развие една чрезмерна чувствителност. И онези от вас, които влязат като ученици, трябва най-първо да развият голяма чувствителност. А човек, който е много чувствителен, страда повече. С големите страдания се добива повече опитност и знания. Мнозина от учениците не искат да имат страдания. На едно място в От