Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Велико Търново'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Аудио - чете Нели Недялкова Възпитание на човѣшката воля (Беседата за четене в стар правопис) От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921 Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Възпитание на човешката воля Сега ще ви дам някои основни правила за възпитанието на човешката воля. Туй, което досегашните педагози са говорили по този въпрос, както и техните методи, не са обосновани. Човек трябва да има воля. В какво трябва да седи човешката воля? Човешката воля може да се изрази само в контролиране на нашите удове. Човек, който не може да контролира своите удове, няма разумна воля. Следователно затова Бог е създал тялото на човека – за да развие у него волята. Ако човек няма тяло, не може да прояви никаква воля. Не мислете, че вашата воля ще се прояви извън вашето тяло. Някой ще каже: „Но как се проявява човешката мисъл?“ Виждали ли сте какво нещо е човешката мисъл? Когато аз си подвижа ръката, това е една реализирана мисъл. Мисълта – това е една форма, едно движение на тялото в известно направление. Ако туй движение е правилно проявено, то и мисълта е правилна. Например, когато искаме да погладим някого, да изкажем едно хармонично чувство, ние го погалваме леко по главата и казваме: „Моето пиленце!“ Това е едно хармонично движение. Когато искаме да изразим някое негодувание, казваме: „Пф!“ – пръхтим и широко разтваряме ръцете си. Значи туй е безволие. И всякога онези сили, у които волята не е разумна, избухват моментално, а онези, у които съзнанието се проявява, тези движения са пластични. Следователно всички трябва да се стремите да имате пластични движения на всичките си удове и мускули, да не изглеждат като дресирани. Трябва да се върнем към първоначалните Божествени движения. Например някой, който иска да покаже, че много страда, вика, охка, но той няма болка – иска да излъже другите, това е преструвка. Човек може да се хване за корема, за да покаже, че има голяма болка. Когато много страдате, няма защо да показвате това с движения – турете ръцете си на корема, съсредоточете ума си 5-10 минути и болката ще изчезне. Защото всяко болезнено състояние се заражда у човека, когато в него се срещнат две противоположни мисли, две противоположни чувства или две противоположни волеви действия. Болка може да се яви навсякъде в нашия организъм, когато умът, сърцето и волята не си хармонират. В такъв случай ще се почувства главоболие и то ще се изрази като болка или между веждите, или в слепите очи, или в корема. Та сега първото нещо важно за нас е да знаем защо Господ ни е дал ръцете. Ръката – това е израз на човешката воля. Движението на очите, движението на устата, движението на езика ние можем да контролираме чрез нашата воля. Особено езика трябва да знаем да контролираме. При сегашното състояние езикът не е под нашия пълен контрол. Не че нямаме най-доброто желание да не говорим, но щом дойде до езика, той понякога изказва това, което ние не искаме. Следователно ще се стараете да имате пластични движения, да владеете тялото си. Първото нещо е да си зададете въпроса можете ли да владеете вашето тяло, вашите удове, защото това е ваше право, което Бог ви е дал. Например да владеете очите си и всички други удове. И не казвайте, че Господ така ви е създал – такива, каквито сте сега, Господ не ви е създал. Би било смешно, след като майката е облякла детето си с хубави дрехи, а то ги е оцапало и съдрало, да рече: „Тъй ме облече майка ми.“ Не, майка му го е облякла много хубаво. Ние, като ходим тук-там, се изцапваме – това е произвол на нашата воля. Та понеже сега влизаме в Божественото Училище, за да приложим Божественото Учение, трябва да имаме едно правилно разбиране за човешката воля. Човешката воля може да се изрази само в ръцете, в краката, в очите, в езика, а после ще дойде да контролираме мозъка, сърцето, мислите, чувствата и желанията си; тогава ще влезем в съгласие с Невидимия свят. Ангелите например контролират много добре органите си. Ще запитате: „Къде са ангелите?“ Някои от вас съставляват малкото пръстче на ангелите и когато някой ангел реши да употреби твоята воля, ти ставаш мек, нежен, и тогава те хваща страх, че си на пръста на ангела, а утре, щом те остави свободен, казваш си: „Слава Богу, свободен съм!“ Но след това може да те тури на другия си пръст. Апостол Павел казва, че сме удове на едно тяло, което е Христос. През деня нашето тяло заема различни положения в Божествения Свят. Някой ден сме в ходилото на Божествения Човек, друг път сме в ръцете му. Не е нещастие да бъдеш в ходилото на Бога. Господ казва: „Днес ще походя малко с теб.“ На другия ден те туря на ръцете си и казва: „Днес с тебе ще помилвам някого.“ Може да станеш лекар, някой хирург, може да напишеш някое хубаво писмо, може да принесеш хиляди блага, но ако не си готов да заемеш положението на разни удове от Божественото Тяло, не можеш да разбереш Божествения закон. Оставете вашия аристократизъм и кажете: „Господ да го прости“, защото еднакво благородно е да бъдеш в Ръцете на Господа и в Нозете Му – Неговите Добродетели – или изобщо, където и да те тури Той. У нас трябва да има готовност да вършим Волята Божия, без да се спъваме от такива криви разбирания. После, друго нещо, което парализира вашата воля, е, че вие се борите един с друг и казвате: „Ти нищо не знаеш!“ Е, хубаво, аз бих запитал онзи, който казва, че ти нищо не знаеш: – Е, приятелю, ти, който знаеш всичко, я ми кажи колко милиона години има, откак е създадено Слънцето? – Това не съм изучавал. – Добре, кажи ми тогава преди колко милиона години се създаде човешкото сърце. – И по този въпрос още не зная нищо. – Кажи преди колко години човек е приел тази конкретна форма – кога е почнал да говори? – Тази история не зная. Да, и вашата история не знаете – не знаете откъде идвате, накъде отивате; нищо не знаете, за вас е скрито и миналото, и бъдещето; знаете само, че сте тук и чувствате Божественото Слънце, а всичко останало е скрито за вас. Досега се намирахме в света на илюзиите – на промените и измененията. Сега сме излезли от колективното подсъзнание, а когато дойде да се развие нашата воля, влизаме в новата фаза на колективното съзнание – да съзнаваме, че всички хора, с които живеем, са удове един на друг и сме необходими един за друг. Ако твоят брат умре или загуби, ти ще носиш товара му; ако той стане учен или умен, ти ще се ползваш от неговите блага. И благата, и скърбите са общи. И тъй, ще се стараете да създадете хармонията на добрите действия на волята. Например за някого казват, че имал дяволит поглед, шейрет човек е. Във всеки добър човек погледът трябва да бъде определен. Обичаш някого – изрази обичта си! Срамота ли е да обичаш? Какво лошо има в обичта? Но има обич, която си туря за цел да вземе нещо от някого. Тогава човек започва да лъже, че много обича, и като вземе това нещо, става явно, че не е имало обич. Туй е престорената любов, от която съвременните хора страдат. Съберат се двама приятели и за тях казват: „А, те много се обичат!“ Да, но след два месеца тази любов изчезва. Защо? Защото в нея няма стремеж, няма чувство, няма сила. За да се прояви Любовта, трябва да има всичко това. И когато аз любя, трябва да дам възможност на Господ да се прояви в мен – Бог е Този, Който люби в мен. Ние искаме да се прояви Бог на физическото поле в нас. Всички желаете да бъдете обичани, но от кого? От Бога. И така, да се освободим от едно заблуждение: Любовта не произтича от хората – тя не произтича нито от мене, нито от вас, тя само минава през нас, Бог е тази Любов. Светът на Любовта е безконечен и за да може да се познае, трябва да се прояви в нас, т.е. в конечния свят. И когато тази Любов дойде в нас, добиваме приятно настроение, умът ни работи, сърцето ни работи, всичко наоколо върви в хармония. А щом тя липсва, и чувствата са в напрегнато състояние. И тъй, първо ще се стараете да се самоконтролирате, думите ви да бъдат отмерени, да не говорите повече, отколкото трябва. Аз мога да кажа: „Обичам ви.“ Друг пък ще каже: „Не, аз ви обичам повече от онзи, аз много ви обичам.“ Започнете ли да туряте прилагателни много, повече, най-много, Любовта си е заминала. Любовта не търпи никакви сравнения. И тогава аз определям: най-малката Любов в света е любовта на родителите към децата. Оттам започва физическата любов. Физическата любов е най-малката. Искаш да целунеш някого, това е най-малката Любов. И с най-малкото трябва да се започне. Ще дадеш някому малко хлебец, ще кажеш някоя сладка дума – това е най-малката Любов. А когато говорите за духовната Любов, тя изисква много – тя дава всичко и взима всичко. Още не можем да правим въпрос за духовна Любов. Какво подразбирате под духовна Любов? Някой брат може да ви каже, че има към вас духовна Любов, че ви обича, но ако влезе вътре в къщата си и затвори прозорците си, веднага любовта му изчезва. Щом се усъмниш, ти нямаш никаква любов. Любовта не допуска никакво съмнение, Любовта не прави никакво зло: ако у мене живее Бог, този Бог не може да прави зло. Правиш ли зло, това значи, че в тебе не живее Господ. Ще се освободите от тия съмнения: „Мене не ме обичат хората, гледат ме с предубеждение.“ Не, не сме още това, което трябва да бъдем, нямаме този Божествен култ. Когато се всели Бог във вас, тогава ще имате всичкото добро разположение, което търсите: Любовта ще се прояви във вас. Всички ще се съсредоточим, всички ще опитаме, ще работим. Няма да чакаме един да работи, а всички трябва да проявим своята мисъл. Да знаем, че сме удове на Господа и че Той по един или друг начин се проявява в нас. Дето видим една Божествена Мисъл, трябва да се радваме. Сега ще ви покажа едно движение. (Учителя вдига дясната си ръка нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и поставя палеца между първия и втория пръст.) Как бихте обяснили защо палецът е влязъл между първия и втория пръст? Ако Божественото Съзнание у човека не е пробудено, когато човек се намери пред някои мъчнотии в живота, физическият човек е като една змия – крие си главата, за да не го пребият. Палецът, това е главата на змията, това е физическият човек, който щом като ме срещне, взима предпазни мерки по стария закон и казва: „Не олур, не олмаз – какво ли не става.“ Аз казвам на физическия човек: „Няма от какво да се боиш!“ Второто положение е с трите пръста свити като за кръстене – това е съзнателният живот, свързан с ангелите и с Бога. Човек трябва да бъде честен, добродетелен и справедлив. Палецът допитва двата пръста. Следователно вторият, духовният човек, казва: „Ние трябва да се проявим разумно, да се допитваме.“ Това е допитване на големия палец, който пита: „Как трябва да постъпя – трябва да имам всичкото уважение към вас, да бъда справедлив тъй, както постъпвам към себе си.“ И християните ще кажат: „В Името на Отца и Сина и Светаго Духа“, и можеш да се прекръстиш. Като свиеш ръката си в юмрук, трябва да знаеш, че си слязал на физическия свят и ще трябва да се справиш с обстановката, в която живееш. Как трябва да се поставя палецът? Не отстрани, а отгоре, без да се притиска силно – работата не е в силното стискане. Когато си събирате пръстите, многото стискане не принася никаква полза. Просто съберете пръстите си, турете палеца отгоре без всякакво стискане, защото всяко стискане е едно нервно състояние. Ако сте възбудени и искате да се успокоите, вземете следното положение: поставете лявата си ръка на кръста, а дясната – изправена нагоре под остър ъгъл спрямо тялото, със свити в юмрук пръсти и палец, поставен над тях, без да се стиска силно. Някой ще каже: „Стиска юмрук!“ Юмрукът е на физическото поле; това ще бъде само когато искате да воювате. Просто ще държите ръката си леко и ще съсредоточите мисълта си – тази хармонична мисъл ще произведе във вас много по-голямо действие. След това бавно сваляне ръката надолу. Тези упражнения ще правите за вас и когато имате резултат от тях, тогава ще започнете да ги изучавате – първо ще правите опити и после ще видите философията на пръстите. Аз ще говоря за отношението на пръстите, защо са създадени те. Това е една проста форма, която ще употребите. Добре, да допуснем сега, че вие сте възбудени, разгневил ви е някой, изгубили сте равновесие. Вдигнете ръцете си бавно нагоре над главата и полека ги спускайте покрай главата, като леко допирате тялото си и след това ги изтърсете (магнетично обливане). Това упражнение да се прави не повече от три пъти на ден. Тези правила ще ги пазите свещени, няма да се подигравате с тях; ако някой рече да се подиграва, няма да има никакъв резултат. Ще отправите вашата мисъл нагоре към Бога, ще отправите Любовта си към Него и считайте, че тия ръце са Божии, изявявате волята си и Бог се изявява във вас. Божията воля действа. И като прекарате един път така ръцете си, Господ е, Който прави това и ще видите, че туй добре ще ви подейства. Затова в Писанието се казва: „Представете телата ваши в жертва жива, свята и угодна Богу.“ Не бойте се от разнообразните проявления на Духа. Защото всинца не сте еднакво пробудени, за да разберете окръжаващата ви Природа. Някои деца, които са събудени, разбират майка си като им говори, а други, които спят, нищо не разбират. В човека първо трябва да се пробуди Божественото Съзнание, за да разбира окръжаващата го Природа. В този свят ние трябва да изучаваме всички растения, цялата Природа. Всяко нещо, което може да дойде под вашия поглед, вашето внимание, е за вас, не го отминавайте. Отбележете си, че сте видели нещо, вгледайте се в него, заинтересувайте се да го проучите. Видите на небето някой облак – наблюдавайте го, начертайте си го. Не казвайте, че това не е за вас, онова не е за вас. Всяко нещо, което привлича вниманието ни, е за нас. Хората правят различни движения. Движенията трябва да бъдат естествени, а не престорени. Сегашните хора представляват някакво благочестие. Какви са тези движения у тях, това са смешни движения! Вижте децата какви движения имат! Наблюдавайте малките деца до шест-седемгодишна възраст. Движенията у тях са много правилни, естествени, но като минават от 7 до 14 години, движенията им започват да стават изкуствени. Вследствие спирането на тези естествени движения, у нас се зараждат разни болести. Искаш да изразиш едно желание, но си казваш: „Какво ще кажат хората!“ Спираш се. Днес се спираш за едни, утре се спираш за други и после казваш: „Падна ми топка на сърцето!“ Не трябва да оставяме никаква топка да ни пада. Затова между всички нас трябва да се образува едно естествено положение, да се образува хармония между млади и стари. В закона на хармонията понятието за млади и стари има значение различно от това, което сега се разбира. Ще гледаме да приложим този велик закон, който е работил, и ще го оставим да работи, за да създаде в бъдеще по-добри условия за нашето развитие. В България трябва да се създадат по-добри условия, защото те сега са много дисхармонични. В България силите, които действат, са повече разрушителни, отколкото творчески. Който иска да разрушава, нека дойде в България, тук творчество няма. Посетете горите, ще видите дърветата изсечени; посетете някоя чешма – ще видите, че някой дошъл и я ударил с брадвата си. Разрушителният елемент надделява над творческия. Този народ е като една стихия, която постоянно руши. Затова европейските народи му поставят букаи, окови. Господ казва: „На това малко дете, наречено България, ще му турите два вида букаи.“ А то, като не си е взело поука, казва: „Много ми са тези букаи!“ Не, те са си точно на мястото, за да се научи да върви ~караишкин. Не трябва да се плашим. Туй, което сега става с българите, е най-голямото Добро, което им се дава. Господ сам се е заел да ни възпита; методи има, калъпи има – ще те тури в тях, може да риташ колкото си искаш, и докато риташ, ще минаваш от калъп в калъп. Докато не престанеш да риташ, няма избавление, няма да те освободи. И тъй, ще създадем мисълта, че тези условия са най-добри за нас, този живот е най-добрият. Страданията, които ни се дават, са най-добрите. Всичко това е за наше добро. Ще знаем, че Бог е, Който разполага с нашите съдбини и няма защо да се плашим. Ще дойдат глад, страдания, болести – няма защо да се плашим. Каквото и да дойде, трябва да знаем, че е от Бога. Бог е Този, Който е създал тоя закон. Доброто, което Господ ни дава, ние го приемаме за страдание, но като го разберем, става ни приятно. А вие казвате: „Господи, днес много страдаме!“ Ние няма да говорим вече за страдания, а трябва да казваме: „Господи, благодаря ти!“ Прострете сега всички дясната си ръка! Да направим едно упражнение: вдигнете дясната си ръка напред и нагоре под остър ъгъл спрямо тялото и кажете: „Оставяме старото настрана! Хващаме Новото, възприемаме Божествената Любов!“ Дланта на ръката нагоре, сложете я на сърцето си и направете паси надолу (от лявата страна). Отворена ръката нагоре означава възприемане на Божествената Любов. Свиваме ръката си и казваме: „Влагаме тази Любов в сърцето си.“ (Поставяме ръката на сърцето си.) С това упражнението свършва. (Закуска.)
  2. Аудио - чете Нели Недялкова Петъкъ, Преображение, 19 августъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921 Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание 19 август 1921 г., 5 ч., Преображение Сутрешен наряд, 19 август 1. Няма Любов като Божията Любов – само Божията Любов е Любов. (три пъти) 2. Добрата молитва. Следващите три стиха всеки ще прочете сам по един път, а след това ще ги прочетат всички заедно на глас три пъти: 3. „И ходете в Любов, както и Христос ни възлюби и предаде Себе си за нас като принос и жертва на Бога в благовонно ухание.“ (Послание към ефесяните 5:2) 4. „А за братолюбието нямате нужда да ви пиша, защото вие сами сте научени от Бога да имате Любов един към друг.“ (Първо послание към солуняните 4:9) 5. „Защото в Исуса Христа нито обрязването, нито необрязването има някаква сила, а вярата, която действа с Любов.“ (Послание към галатяните 5:6) Постарайте се да възприемете тази мисъл в себе си, защото ние се намираме пред един жив свят и действаме не само по форма, но и по съдържание и по смисъл. 6. Ние ще призовем сега нашата втора формула, която ще произнесем три пъти: Няма Мъдрост като Божията Мъдрост – само Божията Мъдрост е Мъдрост. Гледайте да произнесете тази формула колкото е възможно по-хармонично, за да се оживи. 7. Благославяй, душе моя, Господа! 8. Ще коленичим с дясното си коляно на земята, а лявото ще издигнем нагоре, към Бога, и ще отправим тайна благодарствена молитва към Господа на Любовта, Който досега не е призоваван и Който иде да поправи света. Бог да пребъдва през цялата следваща година в нас и да ни се изяви, на стари и млади; да ни помогне да разрешим всички обществени и духовни въпроси. Сам Господ на Любовта да се всели в нас. Любовта е, която създава хармонията в света, Любовта е, която създава Живота, Любовта е, която създава всички блага. Доброто иде от Бога, злото – от нас. Когато Господ не е в нас, злото се ражда, а когато Господ е в нас, Доброто се ражда. Сега да отворим сърцата си за Господа и Той да преустрои всичко според Своята Любов. 9. Благословен Бог наш! (три пъти) 10. „Отче наш“. Утринна беседа Сега ви приветствам всички с добре дошли в името на Любовта! Приветствам всички ви с добре дошли в Името на Господа, Който е между нас! Приветствам ви в името на всички наши братя, които присъстват тук по дух, по душа и по тяло! Аз употребявам думата тяло в смисъл на Разумното, Което ни ръководи. В този смисъл тялото е израз на Божията воля – там, където има тяло, има и воля. И тъй, приветствам ви с добре дошли да възприемете Любовта, за да имате свободата. Напуснете сега всякакъв критически дух във вас. Оставете навън цялата ваша стара философия дали това е право, или не. Един от старите пророци е казал за Господа: „Опитайте Ме, че съм Благ!“. А ние можем да опитаме Бога само в Любовта – всяка молитва може да действа в нас, само ако е придружена с Любов, защото човек не може да произнесе молитва, ако Духът не е изпълнил сърцето му, защото Божественият Дух е, Който произнася молитвата. И всяка молитва е творчески акт – тя създава условия за растенето на душата. Ако някой ме пита защо трябва да се молим, отговарям: защото молитвата е една необходимост за нашето растене. Всеки, който иска правилно да расте и да се развива, трябва да има Любов. И тъй, Духът казва: „Където е Любовта, там е и свободата и там няма страх. Където не е Любовта, там няма свобода.“ Следователно, за да бъдем всички ние свободни, трябва да имаме Господа в себе си. И тогава върху нас ще дойде едно ново откровение; това откровение ще бъде придружено с новата светлина, която иде. Туй небе, което виждате днес, какво ви говори? Господ говори така: „От едната ни страна е Месечината, която е пълна – тя е емблема на Христа; а от изток изгрява Слънцето, което е емблема на Божествения Дух, Който раздвижва света.“ Значи имаме две условия – Месечина и Слънце, които се гледат, т.е. Христос в материалния свят и Духът в ангелския свят. И двамата работят за създаване на човечеството. Господ казва, че ако го слушаме, в този свят няма да има нищо невъзможно за нас. Тогава думите на апостол Павел са верни: „Всичко мога чрез Христа“. Но чрез кой Христос? Чрез онзи Христос, който е изявление на Божията Любов. И тъй, в тази Любов сега ние ще се постараем да обгърнем всички Божии чада по цялото земно кълбо, ще се постараем да чувстваме нещата тъй, както Бог ги чувства, т.е. ще се постараем да почнем да Го разбираме. Тогава всички киселини, които имате в организма си, ще изчезнат. Неврастенията, неразположението на ума и на сърцето, сърцебиенето, ревматизмът, болките в краката – всичко ще изчезне и всички ще бъдете здрави, ще заиграете като васански телци. А знаете ли какво означава телец? Това е човек, който е победил всички трудности с търпението си. В тази Велика Свобода, в тази Велика Любов ще оставим Господ да действа върху всички наши братя и през цялото време, докато трае нашата среща, ще бъдем радостни и весели. Искам мислите, които ще размените помежду си, да бъдат естествени, братски – никакви официалности, всичко да бъде естествено, както Господ го е създал. Нека всяко движение на ръцете ни, всяко движение на очите ни, да бъде съобразено с първоначалната Божествена Хармония. Тъй като мислим и чувстваме, всички ще бъдем радостни, всички ангели ще действат с нас и с нашите братя. Тогава Господ ще живее в нас и тогава ще ни се отворят очите. Казвате: „Да се отворят очите ни!“ Само който люби, има отворени очи, само Любовта отваря очите. Когато допуснем Господ да дойде в нас, тогава ние ще Го виждаме. Сега ви поздравявам с добре дошли в Името на Божията Любов, в Името на нашия Господ, Който е Цар на целия свят. Сега ще направим нашите нови упражнения за проявяване на волята ни. Когато правим тези упражнения, да имате в ума си мисълта, че проявявате волята си. Реда си няма да изменяте, само ще се обърнете с лице към юг.
  3. Гимнастически упражнения (Беседата за четене в стар правопис) От книгата"Беседи, обяснения и упътвания от Учителя, дадени през 1921 г. в Търново", Първо издание 1921 г., Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921 Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание Гимнастически упражнения При всяко ново движение ще броите бавно и ритмично до шест; при колениченето коляното едва се допира до земята. Първо упражнение Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани надолу и така се задържат до края на упражнението. Десният крак се изнася малко напред и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя, левият крак се изнася напред и се коленичи на дясното коляно, след което тялото се изправя. Изнася се десният крак напред, коленичи се на лявото коляно, изправя се тялото. Връщане: десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно; тялото се изправя; левият крак отстъпва назад и се коленичи на лявото коляно; тялото се изправя; десният крак отстъпва назад и се коленичи на дясното коляно. Тялото се изправя, десният крак се поставя до левия и ръцете се отпускат. Второ упражнение Двете ръце са разтворени отстрани на тялото на височината на раменете с длани навън и се изтеглят назад. Десният крак се поставя напред, коленичи се на лявото коляно, като едновременно с това ръцете се спускат надолу с длани обърнати напред и пръсти леко свити, като за гребане. Тялото се изправя и същевременно ръцете обикалят успоредно пред тялото с длани обърнати навътре. Ръцете застават в отвесно положение, с дланите обърнати напред, навън, а пръстите прибрани и изправени. Левият крак се поставя напред, коленичи се на дясното коляно, като едновременно ръцете се извиват назад и надолу. Упражнението продължава по същия начин, като още веднъж се изнася десният крак. Връщане: ръцете са горе, с десния крак се пристъпва назад и се коленичи с дясното коляно, като едновременно с това ръцете се извиват назад и спускат надолу; тялото се изправя и ръцете се вдигат нагоре пред тялото, успоредно една на друга, с длани обърнати навън; след това се пристъпва с левия крак назад и се коленичи върху лявото коляно, тялото се изправя и още веднъж десният крак назад. Прибира се десният крак до левия (ръцете са горе отвесно). Прибират се и ръцете на мястото отстрани на тялото. Трето упражнение Ръцете се поставят на кръста, изнася се десният крак по крива линия пред лявото коляно. Изнася се същият крак по права линия напред. Коленичи се на лявото коляно. Тялото се изправя. Същото се прави с левия крак напред и още веднъж десния напред. Връщане: десният крак по крива линия назад зад лявото коляно. Изнася се същият крак по права линия назад. Коленичи се на дясното коляно. Тялото се изправя. Същото става с левия и още веднъж с десния крак назад. Прибира се десният крак при левия. Свалят се и ръцете. Четвърто упражнение Ръцете се вдигат настрани и нагоре, докато се съединят във вид на конус, пръстите и палците са допрени. С десния крак се пристъпва напред, коленичи се на лявото коляно, като същевременно ръцете се спускат настрани и надолу, докато пръстите се допрат под дясното коляно. Тялото се изправя, като ръцете отново се вдигат нагоре, докато пръстите се допрат в първото положение. Същото се повтаря с левия крак и пак с десния крак напред. Връщане: с десния крак се пристъпва назад, ръцете се вдигат нагоре, докато пръстите им се допрат, коленичи се на дясното коляно, а ръцете се спускат надолу и пръстите им се допират под лявото коляно; тялото се изправя и ръцете се вдигат нагоре; после същото се повтаря и с левия крак и още веднъж с десния крак. Накрая десният крак се прибира до левия, а ръцете се спускат отстрани на тялото. Така се развива човешката воля. 19 август, 7 ч.
  4. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Една греда Събрахме се само приятелите от Търново на брой 16 души. 1. Константин Иларионов, 2. Атанас Бойнов, 3. Иван Дивитаков, 4. Райко Борисов, 5. М. Костанов, 6. Елена Иларионова, 7. Парашкева Бойнова, 8. Венета Дивитакова, 9. Зорница Петкова, 10. Марийка …, 11. Стефанка Симеонова, 12. Мария …, 13. Фанка Христова, 14. М. Каратова, 15. Сийка Динова, 16. Елена Костадинова. Учителят започна: Днес ще пристъпим към една работа по-определена. Знаете малките деца, докато са малки, как се отнасят с тях майките им, биват по-снизходителни, а когато поотраснат – по-взискателни. Ако вие искате да придобиете знанието в дома с галение, вие това не можете да го постигнете. Та и мнозина от вас, ако идете тук, да бъдете галени, просто ще изгубите времето си и нищо няма да се научите. За придобивание на знанието има разни способи. И тъй, светът, животът, и той е едно училище. А Божественото училище е за съзнателните хора. Когато детето тръгне в училището, трябва да се отрече от баща си и майка си, от братята си и сестрите си. Така и за тези, които искат да следват Божественото училище, трябва ли да напуснат родителите си? Не, а само ще трябва да посветят времето си за придобивание на Божественото знание. Аз искам в седмицата да посветите само един час време в мълчание и в дълбоко размишление, като се разделите на две групи. В тия размишления няма да обръщате внимание кой как стои, а да се съсредоточите и вглъбите в себе си дотолкова, че да не обръщате внимание кой какво прави от страна на вас. Вие ще вземете петъка за тия събрания, и то от 8 до 9 часа вечерта. Всякой ще си носи своето Евангелие и в някой случай може да прочете някоя глава от Евангелието, и върху прочетеното всеки сам да разсъждава. Това ще бъде приготовление за съсредоточавание в себе си. Който не може да мълчи, който се страхува, който не може да се учи – ученик не може да стане. Когато ви дойде една лоша мисъл, вие трябва да я отхвърлите моментално. Старайте се да придобивате знание вътре в себе си. Аз наричам истинско знание това, когато сте недоволни от нещо, да знаеш как да постъпиш, когато имаш каквато и да било неприятност, да можеш да я обърнеш на добро. През лятото ще се събирате в 7 часа. Този час ще го наричате „час на занимание“. При идването на мястото, гдето се събирате, само ще се приветствувате с лозинката: „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов.“ Може да мълчи само човек, който няма цирей. Това е една дисциплина на ума ви, а понякога може да се каже и дисциплина на сърцето. Всяка наша мисъл трябва да оздравее. Ще гледате между вас да си създадете инициатива. Не трябва да стоите като вързани коне. Ако ви дойде един дълбок подтик вътре в душата ви да направите някое добро, не ходете да питате другиго, а изпълнете това, което ви говори вътрешният глас. По-добре е дълг със знание, отколкото да нямаш нито знание, нито дълг. Добър живот без страдание е невъзможен. С това ще имате една нова опитност и ще придобиете някои неща, които при друга опитност не можете да придобиете. Всичките погрешки в нашия живот, те са все от старите хора. Как иде старостта? Щом човек напусне любовта, той остарява. Ако една мома я напусне любовта, тя остарява. Хора, които имат любовта в себе си, те винаги са млади и никога не остаряват. Ще ви дам едно разяснение. Един писател, докато мисълта е в него, то е сила, а след като напише една книга, то е качество, а когато я прочете някой и извлече полза – то е живата сила. Посаждаме семка, тя пониква, това е сила, но като даде плод – това е живата сила. Животът на човека се състои все от такива посадени семки. Аз считам един човек за положителен само тогава, когато всичките братя вътре в него са на един ум и са в съгласие. Това е окултната страна на новото учение. Винаги ще се събирате чифт, а не тек. Това е за числото на учениците от тоя клас. Ако се породят някои мъчнотии, то впоследствие ще ги изгладим. Ако не се научите да се концентрирате, то ще мязате на една застояла вода на едно блато. Когато сте в съзерцание и отвън на вратата се хлопа от някого, ще считате, че държите една греда, която, ако я пуснете, за да отидете и отворите на тогоз, който хлопа, ще се събори зданието, което тази греда подпира. По-важна е работата ти с Бога, отколкото с тогова, който хлопа, който ще да бъде. С убийството на първия човек се основа черната ложа. 8 ноември 1920 г., 10 ч. В. Търново
  5. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Точка, линия, плоскост, куб Изпяхме „Ще се развеселя“. Учителят прочете 17 глава от Евангелието на Йоана: „Това изговори Исус, и възведе очите Си на небето и рече: „Отче, дойде часът: прослави Сина Си, да Те прослави и Син Ти.“ Изпяхме „Благословен Господ Бог наш“. След това Учителят каза: Ще ви говоря върху 10 стих. „И всичко Мое Твое е, и Твоето Мое, и прославих се в тях.“ Този е дълбок стих по съдържание. От 2000 години още не е проучен и разучаван неговият смисъл. Всички вие, които сте ходили на училище, учили ли сте геометрия? Учителят ви е разправял що е точка, линия и т.н. Но в изучаването на един предмет има три положения. Те са: качество, сила и жива сила. Да вземем любовта. За да я разберем, трябва да я изучаваме като качество, като сила и като живо същество. Що е точка? Това е качество на линията. Линията е сила на точката. Всякой човек е точка, а като се съедини с друг, двамата образуват линия. Тия двама като се подвижат, образуват плоскост, а четирима души като подвижат плоскостта, образуват куба. Значи човек е основната точка, която образува линии, плоскости и кубове. Това учение може да го разберете само когато го приложите. Ако вие стоите на брега на една река и от отсрещния бряг иде друг човек, и вие, като си подадете ръката, да го хванете, ще образувате линия. Когато ловят риба двама рибари, и те образуват линия. Христос казва: „Всичко Мое Твое е, и Твоето – Мое“. Онези, които не разбират смисъла на тези думи, казват: „Страшно е това нещо.“ Ти докато не подадеш ръката си другиму, не може да се ръкувате. Христос казва: „Всичко Мое Твое е“ – значи подава ръката Си и Господ Му подава Своята ръка. И хората така трябва да правят, но те така не казват, а само казват: „Боже, дай ми“, а те не дават. Пита някой: „Трябва ли аз да се разтворя за светлината?“ Не питай никого, но веднага разтвори прозорците, защото ти си на правия път, щом като търсиш светлината. Аз наричам всички ония хора, които не отварят прозорците на душата си за светлината, лукови глави. Вземете една лукова глава и вие ще видите, че тя се състои от няколко люспи и ципици, има миризма и има малко лютивина на вкус. В това сравнение има една аналогия между човека и лука. Лукът, който има претенция, като го свариш, той нищо не струва. И човек, който мисли, че е нещо, Господ го туря в гроба и така го сварява. Ние често се обиждаме от някоя лоша дума, казана от някого. Например кажат ни „вагабонтин“. Ако не вършим волята Божия, а само вземаме и не даваме, значи, че ние сме спрямо Бога вагабонти. Аз трябва да бъда обиден не от казаната дума, но от отношенията спрямо другите – ако на един страдующ мой брат не му помогна. Всякой, който не дава своето си на Бога, той е вагабонтин. Като кажете: „Всичко, каквото имам, Твое е, Господи“, само тогава сте човек. Като кажете така, и светлината казва: „И всичко мое е твое.“ И тогава ще видим плода на тази Божествена истина. Не можете да имате веселие, щастие, блага, здравие, ако не кажете в себе си: „Всичко, каквото имам, Господи, Твое е.“ Ако едно цвете е затворено и ме пита какво трябва да направи, аз ще му кажа да се разтвори, за да даде възможност на светлината да проникне вътре. Линията показва направлението на точката. Точката всякога се движи около себе си, тя не се движи извън себе си. Ние сме точка на Божественото съзнание, то е центърът. Малко и голямо нещо, това е нещо относително тук, на земята. Ако кажем, че Слънцето е по-голямо от Земята, то е значи близо. Следовател но нещата са малки, когато са далеч, а големи, когато са близо. И ние, когато сме близо до Бога, сме големи, а когато сме далеч, ние сме малки. Например Слънцето, което е 92 000 000 мили далеч от Земята, ние го гледаме като една топка, а при това то е един и половина милион пъти по-голямо от Земята; но ако бихме го гледали още по-отдалеч, щяхме да го виждаме като точка. И така, нещата имат съотношение от самите нас как и къде се намират. Както и онзи турчин, който от селото си никъде не излизал, казвал за Франция: „Фраца, Ляпца Чак билюк дилдър.“ Значи, че Франция не е много голяма, но селата ѝ били големи. Когато ние кажем на Господа, че всичко наше е Негово, тогава и Той казва, че всичко Негово е наше. Това е едно растене. Ние много пъти мязаме на снежни топки, които, щом се търкалят, стават големи, но щом слязат в долините, се стопяват и се изгубват. Когато дойдат страданията, и ние се стопяваме. Ние трябва да пазим в нашето съзнание тия различия. Така са и съвременните учени, които са свършили по разни науки: по правото, за инженер, за лекар и т.н. Те си мислят, че са много учени и си представляват, че са много големи, но след време, като се измени науката, те стават прости. Виждали ли сте някоя нагиздена жена с копринена рокля, накичена с кордели, като ходи, се надува, пъчи се, върти си главата наляво-надясно, да види дали я гледат отвсякъде, като си мисли, че всичкото величие се състои в нейната рокля? Но при нещастие всичко напуща. В живота ние често постъпваме както малките деца, обичаме да правим неща, които ни забранява Божественият закон. (Пример: едно дете обичало да яде скришом захарта, която майка му била скрила в една кратунка. При всичките съвети на майка му то все продължавало скришом да си взема. И тогава майка му, за да отвикне детето си от лошавия му навик, вместо захар сложила в кратуната раци. Когато отива детето пообикновеному да си взема захар, бръква в кратунката и раците хващат ръката му.) Така и вие често бъркате в тази кратунка – живота. Всичката радост, която имаме, трябва да съзнаем дълбоко в душата си, че тя е от Бога, а не да чакаме да ни дойде отвън. Този стих трябва да се приложи в новата епоха по този начин. Като дойде някой при мене, аз няма да му дам пари, няма да му дам и дрехи, но ще му дам едно житно зърно и ще му кажа: Иди и посей това зърно. Ще му дам вълна и ще му кажа: Иди опери и изпреди тази вълна. Ще му дам материал и ще му кажа: Иди и си построй къща и т.н. Двама като се обичат, образуват линия. Например жената представлява точка, заедно с мъжа образуват линия и после с децата се образува плоскост, а всички като се стремят към Бога, образуват куба. И така, точката е човекът сам. Линията са двамата. Плоскостта са четиримата, а кубът е стремежът към Бога и растежът в живота. И тъй: „Моето е Твое и Твоето е мое.“ Приложете го във вашето съзнание и ще бъдете щастливи. Изпяхме „Събуди се, братко мили“. Отче наш 7 ноември 1920 г. В. Търново
  6. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Две лепти Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа“. Отче наш Ще ви прочета няколко стиха от 21 глава на Лука: „И като погледна Исус, видя богатите, които туряха даровете си в съкровищницата. А видя и някоя сирота вдовица, която тури там две лепти. И рече: Истина ви казвам, че тая сирота вдовица тури от всичките най-много, защото всички тези туриха в даровете Божии от изобилието си: а тя от немането си тури всичкия си имот, колкото имаше.“ Христос прави една малка забележка върху онова, което богаташите дали и онази вдовица, която била най-бедна. В тия Христови думи се крие великият закон. Тя турила всичко, що имала. И спънките в живота се дължат на това, че ние не влагаме всичко, което имаме. И държавите, и те правят същите погрешки. Държава, която воюва, всичко влага. Писателят, когато пише, влага всичкото си знание. И духовните правят същата погрешка, че не влагат всичко, което имат. И съвременното християнство прави същата погрешка, че не влагат всичко, каквото имат. Анания и Сапфир скриха. Законът е такъв, че отива ли човек при Бога, трябва да вложи всичко. Когато житното зърно положат в земята, то не влага ли всичко в земята? Противоречия много може да се явят. Ако един ученик се вдълбочи и в търговия, той нито като ученик ще бъде добър, нито като търговец. Не може да стане и лекар, и дипломат, защото тогава нито като лекар ще бъде добър, нито като дипломат. В едно направление трябва да се вложи енергията. Примерът за тази, бедната вдовица показва нейната смелост, тя не мисли за утрешния ден какво ще стане. Човек трябва да вложи всичко, за да ви помогне Господ. Той не иска сълзи, иска да работим. И аз ви казвам на вас всички ви, че вие не вложите ли всичкото си имание и да се решите да служите на Бога, то аз не искам повече да се занимавам с вас. Ако вашето дете не иска да се учи, то бащата и майката не могат да го направят учен. Добро и зло вървят заедно. Абсолютно само по себе си не може да бъде добро и зло. Доброто и злото не са по наследство. Добродетелта не е капитал по наследство. Щом вие изопачите вашето настроение, вие се спъвате. Има два вида давание: ако аз дам 2000 лева на някоя бедна жена, вдовица, или пък на някой разбойник, питам – где е доброто? В парите? В двамата ли? Или в човека? Злото е в избора на даванието. Тези, които убиха Стефана, кои бяха? Те бяха тогавашните християни. Евреите не можаха да дадат всичко на Христа. (Примерът за пчеларя, който имал няколко кошера. Учителят му казал да си определи няколко роя за Господа, а той не се съгласил, дори това му се сторило много и след като не послушал съвета му, още същата година измрели всичките му кошери.) Даванието е законът. На 150 кошера ще дадеш един за Господа. Трябва да даваме това, което Бог ни е дал. Ние, съвременните хора, казваме: „Ама ние трябва да се грижим за себе си.“ Ами като се грижим за Бога, не се ли грижим и за себе си? Разликата между физическия живот и духовния се състои в това, че физическият свят обема много малко пространство. Както във физическия свят има живот, така и в духовния свят има живот. Следователно какъвто сте бил във физическия свят, такъв ще си останете и в духовния свят. (Примерът с агнето. Агнето било на 100 метра по-високо място от местонахождението на вълка и агнето ругаело вълка. И вълкът като видял, че не може да засегне агнето, казал в себе си: „Не ти струва месото“ и спокойно си отминал.) В духовния свят има друг закон, който препятствува на злото. Отдалечавайте разумния свят от злото. В духовния свят нямаш възможност да правиш зло – злото можеш да направиш само на земята. Злото е наше дете, създадено от човека. Всички злини на земята са рожба на човека, на които дяволът е баща, а светът майка. Значи злото е дяволът. Колкото дяволът е отговорен, че е крал, толкова и човекът. 25% се пада нам. Злото ако не се храни, зло не може да се прави. Едновременно човешката душа може да стори и зло, и добро. Всеки човек е творец на собствената си съдба. Щастието или нещастието в нашия живот зависи от нас. Защо тази вдовица вложи всичкото си богатство в общата каса?Тази вдовица е имала високо съзнание, тя надминава много съвременни християни. Сега аз не искам да остане тази мисъл, щото вие да вложите имота си в тази обща каса, защото, ако вие го вложите, на мене нищо няма да придадете. Когато имате и давате, винаги да мислите, че сте могли да вложите повече, отколкото сте вложили. Всякога трябва да мислим, че не сме дали това, което сме могли да дадем. И тогава ние ще приличаме на ония двама светии, които, като пътували в пустинята, единият от тях видял един голям казан със злато, и като го видял, уплашил се и подскочил настрана. Тогава другарят му отишъл да види какво станало с него, но като видял, че това, от което се уплашил другарят му, било злато, натоварва го на една кола, отива в Александрия и почнал да го раздава на бедни, вдовици и нуждаещи се и така го раздал всичкото. После отишъл да види и попита Господа дали е изпълнил волята Божия, а Господ му отговорил: „Твоите добрини не струват толкова, колкото подскачането, което другарят ти направи, когато видя златото.“ С любов да вършим благодеяния, тогаз е истинско, не е ли то с любов, нищо не струва. Във Варненско преди няколко години разбойници горили с пиростия един богат човек, докато го принудили да каже къде са парите, които задигнали. И когато после се научили съседите му, почнали да го осъждат защо си дал парите, той им отговорил: „Вам седяла ли ви е гореща пиростия на врата?“ Сега в църквите се заканват: „Ако не дадеш, ще отидеш в ада.“ Това е давание без любов. Не може човек да приеме Божието благословение, не може да има Божието благоволение, ако не вложи всичко като онази вдовица. Бог не се нуждае от нашите пари и къщи. Срамота е църквата да има имоти, срамота е майката да иска да я осигуряват синовете ѝ. Приятелство не може да има, ако всичко не се даде; братство не може да има, ако всичко не се даде и т.н. Сега имате истинското положение, дадеш ли половината – не стига. 2000 години Христос е лъган. Молиш се да ти даде и даде ли ти, обещанието си забравяш. Сега и вие ще се върнете към първото си положение. Можете ли вие да имате положението на тази бедна вдовица, която пари не е имала, и затова е имала знания и познание. Тя представляваше голям скъпоценен камък. Можете да помагате на вашия български народ само тогава, когато вложите всичко, каквото имате, в Господнята каса. Ние трябва да правим строго разграничение между човешките неща и между Божествените неща. Народът е Божествено учреждение, а държавата – човешко учреждедение. Човешки са държавните закони и са преходни, а Божествените закони са вечни. Държавата е звяр, а народът овца. Искам да остане във вас тази мисъл: да живеете с любов към Бога. Без любов към Бога не може да се служи, но не тази любов, която сега имате. Сегашната любов е неузряла. Сега и майчината любов е изродена. Трябва всичко да дадеш и да забравиш. В Стария завет обръщението е колективно. Христос никога не се обръща колективно, Той се обръща лично към всякоя една душа. Той не се обръща към народа, а се обръща поотделно към всеки един човек. Християнството не иска да се строят църкви, защото всеки човек е църква, цар, баща, свещеник за себе си, живее ли добре. Дружество „Подкрепа“ изяде парите на хората. Христос дири индивидуална, а не обща душа. Всички, които искат да поправят другите хора, аз ги наричам, че те са непоправими. Не си правете самоизмама да мислите, че друг може да ви даде добрини, щастие и благо. Вие сами може да се повдигнете. В България няма човек, който да познава Господа. Трябва да познаваме Господа такъв, какъвто си е Той. Вие сте от 20–30 години християни, аз бих ви попитал: Какъв е вашият Господ, виждали ли сте Го? Господ, Той се различава по това – развълнуваш ли се и проговори Господ, ще се успокоиш. Първата дума, с която Господ е започнал, е: „От всички дървета ще ядеш, но от дървото за познаване доброто и злото няма да ядеш. “Кое е това дърво? То е човешкият егоизъм. Живееш ли сам – грозно е, а дадеш ли всичко и живееш ли с Господа, там е спасението. За в бъдеще ще бъде ужасно. Минали грехове идат, идат, идат. Не ви съдя. Христос не е за съдба. Турете точка на днешния ваш живот и започнете още сега с новия живот. Като извадите главата на човека с гръбнака без ръцете му, той прилича на една голяма змия. И знаете ли колко страшна змия е човекът? Когато дойде време да се жени една мома и ако майка ѝ е събирала всички нейни шапки, кукли, панделки, питам аз, ще трябва ли майка ѝ да ѝ даде тези детински играчки? Не, тя трябва да вземе само най-новия си костюм, а всичко друго да остане за по-малките нейни братя и сестри. Туй се отнася до онези моми и момци, които са отраснали вече, които са по на 20–21 години. Христовото учение е за деца, а не за стари хора. Сегашният Господ, Когото аз познавам, казва тъй: „Всякой, който дава всичко, благоприятен Ми е, а всякой, който дава наполовина, не е приятен на Бога.“ Англичаните казват: „Когато Господ мене ме обърне, същевременно обръща и кесията ми.“ Никакви дружества няма да подобрят положението на съвременното человечество. За мене страдание няма, за мене мъчнотии няма, за мене противоречия няма. Искам и вие като мене да намерите тоя същия Господ, в противен случай Александър Стамболийски ще ви вземе парите и ще ви тури в затвора. Христос, Който идва в света, ще помете всичко – и църква, и държава, и всичко. Нас не ни трябват вече кръстове, ще ги турим отвътре. Казва някой: „Благословен Господ Бог наш.“ Ами ти благословен ли си?Ти, приятелю, влизал ли си в средата на огъня като св. Пантелеймона? Аз бих желал да носят за в бъдеще всички владици корони, оплетени от добродетелите. Един велик проповедник в Америка, като проповядвал, винаги притурял думата „но“, за всяко нещо казвал „но“. Като свършил проповедта, идват при него слушателите, поблагодарили му за хубавата проповед, като му казали, че проповедта му била отлична, „но“. И при мене, когато идват някои, аз казвам „но“. Като ви проговори Господ веднъж, вие други хора ще станете. Онова дете, което е родено от благородна майка, то се отличава. Онзи ученик, който е възпитаван от добър учител, и той се отличава. Оставете всекиго да опита всичко в света, че тогава му помогнете. Бъдеще може да имаме само тогава, когато ние вложим всичко, каквото имаме, за Бога. Останем ли си все такива, каквито сме си били, то ще имаме такива велики страдания, такива катастрофи, че и вие ще се смаете. Цяла Европа ще бъде подложена на такива непоносими страдания, които ще продължат дотогава, докато хората съзнаят своите погрешки и се обърнат към Господа. Аз днес нямаше да ви говоря, но аз ви говоря сега, защото Господ ми говори, и ако вие не постъпите така, според както Господ ви говори, то ще ви сполетят такива големи нещастия, че ако аз един ден ви срещна и ви видя, че сте нещастни, ще зная, че това нещастие ви е сполетяло само защото не сте послушали това, което Господ ви е говорил. Приложете това, що ви говоря. Бъдете сега герои вече. Богатият и сиромахът досега само са вярвали. От сега заприличайте на тая вдовица и ще кажете: „Щастлив онзи ден.“ Бъдете свободни, ако можете доброволно да изпълните. Ако не сте на 21 години, не е още дошло времето да го изпълните. Изпяхме „Любовта е извор“. 30 октомври 1920 г., 11 ч. В. Търново
  7. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Който има мир Ще ви прочета 17 глава от Евангелието на Йоана: „Това изговори Исус, и възведе очите Си на Небето.“ Изпяхме „Благословен Господ Бог наш“. Ще говоря върху 33 стих от 16 глава: „Това ви казах, за да имате мир в Мене. В света скръб ще имате; но дерзайте. Аз победих света.“ В този стих има три качества, които са отличителни. Христос казва да имате мир помежду си. Мирът е положително качество за човешкото развитие. Мирът подразбира и вътрешна самоувереност. Човек може да има мир само когато той е осигурен, но поколебае ли се в себе си, мирът изчезва. Когато човек има този вътрешен мир, той не чувствува никакъв страх. За пример онзи дърводелец или зидар, който има мир, неговият чук върви правилно и равномерно и всички отсечки са правилни. Тъй щото всичките нещастия се дължат на изгубването на мира, който имате в себе си. Христос казва: „Имайте мир в Мене“ – в Него, в разумното начало. Ако вие пуснете един слънчев лъч през разни стъкла, с разна гъстота, той ще измени своята светлина. Той като премине през 10–20 стъкла, тя – светлината – в крайното стъкло съвсем ще потъмнее. Когато животът иде от Бога, тогава това е едно Разумно Начало, а пък когато човек не върви по този път, тогава скърбите го посещават и завладяват. Скърбите при сегашното развитие на човечеството са неизбежни, понеже самият свят, в който ние живеем, не е неизменен, той е всепроменчив. И когато човек изгуби ония любими същества, с които той е споделял, скръбта непременно ще дойде. Скръбта, която ще ни се случи в тоя свят, ние ще я използуваме за наше добро. Мнозина си задават въпроса, как може тя да се използува. Представете си, че се намирате в околността на една блатиста местност, където има вадички, там се развиват разни болести, но ако дойде един разумен човек и канализира тия вадички, тогава всичко ще се подобри. Сега аз ще ви обясня как се ражда скръбта. Представете си майката, която ражда едно дете, и то умира, след това за майката настава скръбта. Питат ме често: „Защо ми са дошли тези страдания?“ – Казвам: Защото твоето дете е умряло. – „Ами как ще се оправи светът?“ – Като се повърнете към Бога и почнете да живеете разумно. Съвременните хора мязат на онзи средновековен лекар, който лекувал своите пациенти, като им давал топла вода да пият и им пущал кръв. Изгубили сме този вътрешен мир в себе си, изгубили сме Бога в себе си. Човек, който се отдалечи от Бога, ще има вечни мъчения. Но сега да се повърнем към оная мисъл велика, която Христос е говорил на Своите ученици: „В света скръб ще имате, но за да имате мир в себе си, трябва да имате Господа в себе си.“ Питам ви: Ако вие живеехте във времето на Христа и ако Христос ви проповядваше, щяхте ли да Го разберете? От 72 ученици, които имаше Христос, само 12-те Го разбраха. Защо хората не искат да разберат Христа? – Защото търсят по-лесния път. Отива някой българин на гости и като се понапил, почнал да се качва на коня си откъм опашката му. Пипа, пипа и не може да му намери главата. Казва си: „На този кон къде му се намира главата, сега беше на него?“ По-приятно разположение от мира няма, то е едно от великите блага. И ангелите тъгуват за този мир. Да имаме мир в себе си, значи да имаме Господа в себе си. В какво се състои този мир? Разумният живот се състои в победа, без победа не може да имаме мир. Ако те победят, ти не можеш да имаш мир. И преди няколко време аз привеждах за пример онзи американски говедар, който, като му се паднали 30 000 000 франка наследство, напуснал говедарството, отишъл в Сан Франциско и дал банкет на целия град. И като разпилял всичко, отишъл си и станал пак говедар. И ние, съвременните хора, приличаме на този говедар. Този живот, който сега имаме, той е най-ценният, най-важният. Сегашното съществуване на човека важи повече, отколкото всичкото негово минало съществуване. Ако един човек не може да бъде търпелив към говедата, когато пощръклеят, и като цар пак такъв ще бъде той. Не мислете, че човек лесно се възпитава. Туй търпение, тази благост, която имаме, още не е търпение, още не е благост. Изгубите ли мира си, вие сте говедар. Сега мисълта, която искам да ви оставя, е: Мирът, който Господ ви го е дал, пазете го. Ако овчарят е облечен в царски дрехи, а царят – в овчарски дрехи, те си остават все същите – овчарят ще си бъде овчар и царят – цар. Цар може да бъде всеки човек, който опазва живота, който Господ му е дал. Та тъй, като вникнем в живота, трябва да разберем, че този живот, който имате сега, е най-добрият живот, който Господ може да ви даде. И съвременните хора не може да говорят много за слънцето, защото техните центрове не са толкова развити, да разберат добре слънцето. Ние за слънцето сега знаем само неговата външност; знаем, че то има само четири елемента, обаче какво е състоянието на слънцето, европейските философи още не знаят. Как е възможно да излезе човек от Бога? Как бихте вие разбирали „излязох“? Това са математически отношения. При сегашните условия е важен мирът, важна е победата. Мир и победа са необходими за развитието на човешкия мозък. Мирът и победата са необходими за развитието на човешкото сърце и т.н. И учението на Христа е учение за изправление на човешките грешки и само когато изправим тия грешки, ние ще дойдем до онова положение да разбираме. Именно сега, в тоя живот, вие трябва да придобиете мир и да придобиете победа. И в своите наблюдения аз виждам колко вие имате в себе си тоя мир. Христос казва: „В Моя ум не може да има две мнения.“ На този мир, на тази именно победа се дължи подтикът, който има днес. Ако кажете от кръста, на който сте приковани: „Прости им, Господи“ – добре е. И като дойдете на Голгота, пазете едно правило: „Прости им, в Твоите ръце, Господи, предавам духа си.“ Изпяхме „Изгрява вече ден тържествен“. 24 октомври 1920 г. 10 ч. и 40 мин. В. Търново
  8. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Закон за правда Ще прочета само два стиха от 9 глава на Исайя. „Но не ще да бъде такъв мрак на утеснената земя, както в прежните времена. Когато унижи земята Завулон и земята Нефталим: а в последните ще направя славен Пътя на морето, оттам Йордан, Галилея езическа. Людете, които ходеха в тъмнина, видяха голяма виделина: Които седяха в земя на смъртна сянка, виделина възсия върху тях.“ (9:1–2) „Господ проводи слово на Якова: и то падна връх Израиля. И всичките люде ще познаят това, – Ефрем и жителите на Самария, които говорят горделиво и с надигнато сърце.“ (9:8–9) Аз няма да говоря за закона. Правдата е закон за чистене. Всяка сръчна жена си има закон за себе си. И правдата има това назначение. „Ще ходя със силата на Господи Иеова: ще помня Твоята, само Твоята правда.“ (Псалом 71:16). „Заради името Си, Господи, оживи ме: заради правдата Си изведи душата ми из утеснението.“ (Псалом 143:11). Та онзи, който е влязъл в школата, трябва да изучава закона за Правдата и да го прилага. Той трябва да бъде верен на закона, който действува в него. Който е праведен, той благоденствува. Праведният човек не може да бъде изнуден. Схващайте правдата като наука. Дотогава, докато човек е нечист, той ще бъде далеч от Бога. И тъй, своите упражнения схващайте като едно упражнение. То е една необходимост. И тази наука да не ви се вижда тежка, защото без наука ще има само невежество. И да ви не смущават погрешките, които правите. Човек, който се смущава и плаче за погрешките, които прави, спира се в живота. И тъй, Правдата е наука за чистене в живота. 24 октомври 1920 г., 7 ч. и 40 мин. В. Търново
  9. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Което се променя, без да се изменя „Освен Отца никой друг не знае кой е Синът: и кой е Отец, никой друг не знае тъкмо Синът.“ Евангелие от Лука 10:22–25 Важно е да правим открития, да проследим как се разпространяват всички нови открития и как се те оповестяват. Ако баща ви приживе е заровил имане, как вие очаквате след смъртта му да узнаете где е то заровено. Има иманяри, които цял живот прекарват в търсене на заровени богатства. По същия начин всички учени в света се мъчат да открият скритите тайни. Половината от живота протича в търсене на скритото. Малкото момче чака с радост да стане на 21 години, за да знае какво е бъдещето му. Христос казва, че само Той е в състояние да ни открие великото в света, т.е. това, към което ние всички се стремим. Думата „Син“ не е употребена в този смисъл. В старо време Синът е бил това, което разкрива живота – светлината в света. Само Христос може да ни открие Отца. Отец е символ на онова, към което всички се стремят. То е скрито в живота – любовта, щастието, както го наричат хората. Всички сега се стремят към това неопределено нещо. Само Синът е в сила да ни го открие. Ако вие не знаете своя баща, може ли да наследите неговото имане? Трябва преди това да докажете, че той наистина ви е баща, само така може да бъдете наследници. Всяка майка обича своите деца повече от людските. Всеки брат обича собствения си брат повече от чуждия. Когато някой запита защо трябва ние да живеем този духовен живот, да се стремим към невидимата реалност, когато тази реалност е пред нас видима, материална? Това възражение би имало смисъл, ако хората не умираха. Аз бих желал някой да е хванал този свят и да го задържи. Тези, които казват, че този свят е реален, след своята смърт какво задържат от него? Настрадин Ходжа е казвал, ако жена му умре, то половината от света изчезвал и ако сам той заминел, то целият свят щял да се свърши. Питам тогава где е тази реалност? Когато ние говорим за света като за една реалност, вземаме ли ние под съображение промените, които стават с него. Реално в света е това, което се променя, без да се изменя. Например, ако вземете вода, вие може или да я замразите, или да я изпарите. Питам: В кое състояние е тя реална? Тези агрегатни състояния на водата са в зависимост от външни условия. Но кое от тези състояния е реалното? Кое: водата – течното, въздухообразното или твърдото ѝ състояние? Ледът не е реалност, той може да е реалност само зимно време. Водата е реалност лятно време. Ако ние бихме живели като рибите във водата, то течната вода би представлявала за нас реалното, но ако тя се изпареше, светът щеше да се промени за нас, но нямаше да се измени. Често хората се заблуждават, като виждат промените в света, те считат, че той едновременно се изменя. Синът представлява това, което се променя, а Бащата-Отец – това, което нито се променя, нито се изменя. Синът – това е закон на движение – силата на света, която взема разни форми. В света не може да има реални неща, които да се променят. За да можем да съзнаем, че има реални неща, трябва да познаваме промените на техните състояния. Трябва да изпитаме различни чувства, за да познаем, че чувствуваме. Ако вземем един студен предмет, за да познаем, че той е студен, трябвало е преди това да сме пипали топъл; за да познаем, че обичаме, трябва да сме мразили, защото, с което чувство изпитваме обичта, със същото чувствуваме и омразата; с което чувство, или сетиво, изпитваме топлината, с него изпитваме и светлината. За да познаем благоуханията, трябва да познаваме зловонието и обратно. Това са външни състояния на нашите чувства. Аз съм в състояние да ви покажа чрез това временно състояние туй, което се променя, но не се изменя. Как така? – Например дал съм обещание някому да му заема 10 000 лева, за да започне търговия. Обаче тоя приятел отива вечерта на банкет, отива и се връща у дома си с пукната глава. Сега, когато той е легнал на постеля, аз мога да отложа заема си, защото той не е в състояние да предприеме работа. Изменил ли съм на обещанието си? Не, само съм го променил, понеже, когато оздравее, пак ще му го дам. Някой момък обещава да вземе някоя мома, обаче след време се отказва. Момата е със счупена глава. Момъкът не се е изменил, но се е променил. На момците не се позволява да се женят за девици, които имат счупени глави и обратно. В Америка един се сгодил за някоя си богаташка и преди сватбата се обявила Североамериканската война за освобождение на негрите. Момъкът трябвало да постъпи в редовете на сражаващите се. След време той съобщава на годеницата си, че бил ранен и е с отрязана ръка, ето защо той я освобождава от обещанието ѝ. Тя обаче не се отказва. Повторно ѝ пише той, че трябвало да му отрежат и единия крак – тя пак не се отказва. Но това е един извънреден случай, той се среща на 10 000 000 души един. Затова такива случки ги описват в историите. Христос казва, че ще разкрие това реалното, което не се изменя. Такъв е Бог спрямо нас. Когато ние изгубим нозете си, ръцете си и всичко, което имаме, Той пак не се отрича от нас, защото пак е останало в нас нещо, което не се изменя, за това нещо именно Господ не се отказва от нас. Мъжът и жената се взаимно кълнат във вярност до гроба, но те не устояват и до половината на гроба. Когато момъкът залюби, той променя своите отношения към родителите си. Един млад момък заминал за Америка и оттам през първата година ежедневно писал писма на майка си, втората година той започнал да пише през ден, в третата година на неделята веднъж, в четвъртата година в месеца, в петата година – един път; и така той престанал да пише и причината за това била, че момъкът се бил влюбил в Америка. На такава реалност може ли да разчитаме? В света нещата не са реални. Всички мъже се подвеждат под един знаменател. Всички мъже и жени са еднакви. По-добър и по-лош мъж няма; по-добра и по-лоша жена няма. Вие там се лъжете. Това са неща относителни. Ако ви дам лед да вкусите, нали няма да ви се понрави? – Но ако взема тоя лед и го стопля, водата ще ви е приятна. Такива са отношенията на лошите и добрите мъже и на лошите и добрите жени. Ние искаме нещата в природата да са идеални. Господ е приготвил всички неща добре в природата, да са идеални. Господ е приготвил всички неща, но ние, хората, сме ги покварили. Тези неща са обикновени, ние с тях се занимаваме всеки ден. Мъжът е настинал и е неразположен или си е попийнал малко, та се е сгорещил. Това са състояния на един и същи човек. Или пък след някои добри печалби той се върне дома много разположен спрямо жена си, казва тя: „Моят мъж се е променил, станал е по-разумен.“ В живота няма никакви противоречия. Христос казва, че сам Той е мерилото, с което да мерим живота. Това мерило е и Отец. Молитвата подразбира, че трябва да поправим ума си. Отец нито се променя, нито се изменя. Христос казва: „Никой не познава Сина, тъкмо Отец. И Отца никой не познава, тъкмо Синът.“ Промените, които стават, са вътрешни. Българинът има една много куриозна привичка. Срещне някоя кола с дърва и пита: „Какво караш?“ – „Дърва.“ Друг път срещне кола със слама и пита: „Какво караш, приятелю?“ – Този път обаче той попаднал на смешник, който му отговаря: „Дърва.“ – „Как дърва, нали е слама?“ – „Е, като видиш, защо питаш?“ Този живот е тъй видим, както возенето на колата със сламата и българските дърва. Въпросът е какво е качеството на тези дърва, дали ще горят хубаво или не. Дали сламата, която виждаме в колата, става за добитъка и овцете. Те са неща, скрити за първия поглед. Трябва да разбираме вътрешната същина. Аз зная какво е животът. Ние знаем как се поддържа той. Има три елемента, които го поддържат, това са: храната, водата и въздухът. При това светлината и топлината са, които носят живота в себе си. И тъй, животът е едно съчетание, той може да се развие само при известни условия. Тия, които изучават цветарството и градинарството, изучават природата на цветята, т.е. от какво количество светлина и топлина се нуждаят те, за да могат правилно да се развиват. Човек се постоянно променя, минавайки от любов към омраза. Ако тази промяна става по веднъж на месеца, разбирам, но да се променя по 10 пъти на ден, това е признак, че от него човек няма да стане. Резките промени развалят човека. В храненето си хората си позволяват голяма неразумност. Те например употребяват супата, след това се наядат с месо и много други работи. Така като се хранят, след две години стомахът им се поврежда и те се чудят: „Как тъй, ние тъй добре се храним!“ Най-глупавото ядене е супата. Супа могат да ядат болните, децата и старите хора, но за възрастни трябва храна, която да се дъвче. Това можем да проследим в природата. Животните хранят малките си с мляко, но щом те пораснат, оставят ги на здрава, твърда храна. В религиозните общества на младежите дават мляко, но щом те заякнат, дават им твърда храна. Христос се обеща към Своите ученици, че ще им открие кое е това реалното – великата истина. За да разберем реалното, трябва да разберем кой е Синът. И когато казваме, че човек не може да се спаси без Христа, подразбираме, че както растението не може да се развие без топлина и светлина, така и духовният свят не може да има живот без Сина. Синът е един велик вътрешен принцип. Той не е още любовта, но е нейно изявление, чрез което ние отиваме към любовта. Той е връзката, звеното, чрез което животът се проявява. И във всяко семенце, и във всеки зародиш го има, има го и в човешкия живот. Ако познавате това, което расте и се развива, мога да ви открия реалното. Две неща са потребни, за да намерим реалното в света. Съмнението да изчезне от нашата душа. Отвън може да го има, но в дълбочината, вътре, не го допускайте. Съмнението може да съществува само отвън. Реалното, Бог не може да се съмнява в Себе Си. Той знае, че е едничък и че освен Него няма никой друг, че Той е безграничен. В Него е всичко и вън от Него няма нищо. Нашето заблуждение е там, че ние гледаме на нещата отвън, и като виждаме, че във физическия свят има ограничения, ние ги пренасяме в духовния и се питаме къде е този Господ, Който го е създал? Бог запитал този философ откъде му е дошла тази мисъл тогава – отвън или отвътре дойде тя, или той сам си я е създал. Питате какво е Господ. Представете си, че се намирате в пространството някъде лишени от ръце, нозе, очи и глава, и изобщо от форма, обаче живеете и се движите, как ще определите тогава вашия живот? Животът ви няма да бъде като настоящия; понеже стомах не ще имате, няма да мислите за ядене; нямате очи – не ще мислите за красивото, няма да го познавате; лишени сте и от уши – вселената ще се потопи в дълбоко безмълвие. Без тези познания какъв ще бъде вашият живот? Там обаче има живот по-реален. Реалното е това, което не се види, не се чува, което не се пипа, защото ние виждаме, чуваме и пипаме само това, което е вън от нас. Христос казва: „Този живот, който се променя, непременно ще ви доведе до познанието за онзи, който не се изменя.“ Представете си един маг, който има силата да се променя на красива девица наглед, момците се втурват след нея, обаче магът веднага се променя в стара бабичка. Тогава те я питат не е ли видяла красивата девица. По този начин магът си играе с тях. Питам тогава реални ли са тези трансформации (преобразования) на мага? Така също, ако вашата възлюблена се мени всеки ден, где ще я намерите? И действително така става, когато човек е угрижен, превръща се на стара баба. Когато му говорим с любов, той става красива мома, но нито в този, нито в онзи случай той е реален. Този маг е много учен, за него е безразлично какви форми ще вземе светът. Ако водата се превърне в лед, той ще съумее да стане червей в този лед. В парата, във водата, в леда – безразлично, той се приспособява. Какво е тогава познанието му за света? Ние казваме: „Туй е студено, да не го пипаме.“ Това показва, че ние сме още невежи, защото не умеем да се приспособяваме. Всички религии твърдят, че носят спасението. Нито постът, нито молитвите, нито четенето могат спаси човека. Ако днес си гладен и те нахранят, ти си спасен, докато огладнееш. Трябва да намериш онзи реален хляб и като ядеш от него, вече никога да не огладняваш. Съвременните християни считат, че званието търговец е по-долно от това на духовника. За мене е безразлично какъв ще бъде. Той може да стане и едното, и другото, и беден, и цар. Но добре ли е да си цар, да те следят на всяка стъпка, да публикуват ежедневно в света за здравословното ти състояние и хода на твоята болест. Александър III е казал: „Желал бих да съм един чифликчия, за да не се занимават с мене.“ Ако оставите една мома да избира между цар и овчар, тя непременно би предпочела първия. След женитбата си обаче тя ще разбере грешката си. Този свят страда все от князе и княгини. Това са привидни неща в живота. Когато човек стане цар, той не е в действителност такъв, нито богатият е богат, нито ученият е учен, нито добрият е добър. Той не мисли за това, че е учен или че е добър или не, но се стреми да познае реалния живот Човешкото око не е видяло, нито човешко ухо е чуло. нито най-смелата фантазия е творила блян, подобен на това, що Бог е приготвил за нас. Христос казва: „Никой не познава това, реалното, освен Синът. И когато познаете Сина, Той ще ви покаже пътя, за да намерите вътрешния смисъл на живота.“ Практическото приложение на тази мисъл ще ви освободи от сегашните ви кошмари. Вие мислите, че при сегашното си състояние нямате нужда от тия познания. Такива разсъждения са детински играчки. Докато не познаваш реалното, ти ще имаш нужда от всичко, а когато го познаеш, не ще се нуждаеш от нищо и ще даваш всичко, което имаш. Сегашните религии приличат на медиците, които правят дисекции на човешкото тяло, търсейки да намерят реалното в него. Когато в България дойдоха методистите, те приемаха в църквите си християните от православната църква, без да ги прекръщават. След това баптистите вербуваха членовете из методистката църква, като ги прекръщаваха, после дойдоха съботяните, които налагаха зачитането на съботния ден. И православните минаха през всички тия дисциплини, но за реалното все толкова знаят. Онези, които са ученици, за тях има начини да познаят реалното. Ако някой ми каже една дума на английски, то за да я разбера, аз трябва да науча този език. Ако искаш да разбереш реалното, научи езика на тези, които ти говорят за него – езика на ангелите. От земята някои хора могат да посетят царството на ангелите, но граждани в тяхното царство те не могат да бъдат. Под думата „синове“ Христос подразбира ангелите. Синовете са, които ръководят света. Нашият свят се променя и се изменя, а духовният нито се изменя, нито се променя. Ангелският свят служи за връзка между физическия и духовния. В човешкото тяло главата съответствува на духовния свят, дробовете на ангелския, а стомахът на физическия. И наистина, от всичките органи на човешкото тяло най-малко се променя мозъкът. В случай че тялото изгуби 30–40 кг от тежината си, мозъкът се намалява само с 10 г. Вие все питате: „Ако отидем в другия свят, ще ли ни приемат, няма ли да ни изхвърлят навън?“ – Когато човек е минал веднъж през едно състояние, той втори път не бива да минава през него. Господ не запрещава на хората да грешат. Запрети ли Той на християните да се избиват на войната? Защо Той не внуши на християните да не се избиват на войната? Защо Той не внуши на християните да противодействуват? Когато ледът се замразява, Господ не му забранява. И когато той се стопява – също. Дали нещо се ражда, или умира, това за реалното е все едно. Той иска само да го познава. 17 октомври 1920 г. В. Търново
  10. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Нито се променя, нито се изменя Изпяхме „Ще се развеселя“. Учителят прочете 10 глава от Матея: „И призова дванадесетте Свои ученици, та им даде власт над нечистите духове да ги изпъждат, и да изцеляват всяка болест и всяка немощ.“ Изпяхме „Събуди се, братко мили“. Ще говоря върху 15 стих: „Истина ви казвам: По-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска в съдния ден. нежели на онзи град.“ Изобщо във всичките хора има една слабост, да им се казва това, което не е, да ги ласкаят, т.е. да им се казва лъжа. Христос казва, че на онези, които не приемат Словото Божие, наказанието ще бъде по-голямо от онова на Содом и Гомор. Може това да ви се вижда невероятно, но в природата има един закон, който е неотменяем. Хората чрезмерно много ядат и пият, и затова дохождат и страданията. По-малко ще бъде наказанието на тези, които не ядат месо. Всичките нещастия се състоят в лакомията на човека; ще изяде една момичка от агънце, едно пиленце и т.н. И тъй, наказанията не са нищо друго освен изплащане. Има само едно учение, което е здравословно, и то е Божественото учение. Химията учи на ред и порядък. Що учи физиката? – Тоже на отмерени действия. Писанието казва: „Двоумен човек непостоянен е във всичките си пътища.“ И човек, ако е непостоянен, непостоянен е във всичките свои действия. Ако се покачите на леда през зимата и останете там за през пролетта, то рискувате да потънете, защото ледът ще се счупи и вие ще потънете на дъното на реката. Природата не търпи безпорядък, тя туря ред и порядък и когато приложи закона, за да тури реда и порядъка, идат страданията. Всичко може да се избегне, но да се избегне от Божието наказание, не може. Наказанието ще бъде по-голямо от това на Содом и Гомор, значи по-страшно наказание иде за онези хора, които не искат да приемат Божественото учение. Сега всички треперят от болшевиките, но има по-страшни неща от болшевиките. Да допуснем, че в света има друг ред. Да допуснем, че живеем в някое място, където пролет и лято, есен и зима са по 10 години. Да допуснем, че си направите къща от лед, но сте към края на зимата и ако ви каже някой, че вашата къща няма да устои, вие какво ще кажете? Но щом дойде пролетта, ще опитате и видите, че всичката ваша къща ще се стопи. И хората сега са заледени, след като са заграбили пари, имоти и др. Положението на съвременните хора се вижда от разказа за онзи богат човек, който пътувал с една каруца из града и раздавал злато. Тогава един човек, любител, вижда се, на много пари, турил на гърба си един сандък и като му насипали малко в сандъка, той настоявал да му турят още, докато му се строшил гръбнакът. След това богатият човек, който раздавал златото, казал: „Не му снемайте сандъка, да усети всичките мъчнотии на златото.“ На този свят човек трябва да взема толкова, колкото му трябва. Мнозина възразяват, че не може така да се живее, трябва човек да работи, да се труди. Ами че като вярва човек, не трябва ли да се труди? Не може да вярваш на глупави неща, ти ще вярваш на умни неща. Когато се строи нашето тяло, нашият мозък, те се строят въз основа на известни правила. Склад не бива да правите таваните на къщите. И злото е, че хората правят на складове главите и те се събарят. Следователно нашата глава трябва да бъде чиста от всякакви нечисти мисли. В Божествения таван (главата) трябва да се турят само най-ценните неща. Изучавали ли сте вие вашия мозък (тавана), той е по чудесен начин устроен, най-добре украсен. Човек от тялото си може да изгуби 10–20 кг, а от мозъка едва може да изгуби 10–20 грама. Болките са всякъде, но не и в мозъка. Мозъкът не чувствува никакви болки, даже като го бодеш и с игла. Водата е дете на бащата кислород и на майката водород. Но има такива неустойчиви елементи, че като се съединят, скоро се развалят. Ще кажете: „То е в химията така.“ Ами че в човешкия живот не е ли така? Вие имате син или дъщеря, галите ги, учите ги, но като пораснат, залюбят се с някоя мома или момък, зарежат своите майка и баща и заживеят по своему. Ама ще кажете: „Господ е наредил така света.“ Заблуждение е това. Господ не го е наредил така. Ако вашият син бяга от дома си, не го е наредил Господ така. Ако вашата дъщеря бяга от дома си, също него не го е наредил Господ така и т.н. Аз ви казвам, че самите родители са виновни за тези лошави погрешки на децата си. Е, да допуснем сега, че известен човек е извършил повторно престъпление, излъгал дъщеря ви, взел ви парите и т.н. Да допуснем, че някоя жена е продала тялото си за 40–50 лева и ако дойде някой да ви обере, вие се скъпите. Умният човек е всякога богат, а глупавият е онзи, който всякога мисли, че е беден. Умният човек може от 1 килограм хляб да направи 100 килограма, ама вие ще кажете: „Как е възможно това?“ Оня златар, който има сита за пресяване на златото, събира в късо време много злато, а ние, глупавите хора, ходим, че събираме зрънце по зрънце. Ако ние предвидим цял един живот, да запазим къщи, това или онова, то каква полза от това? Аз не казвам да не събираме, но да събираме това, което ни трябва. В света има три реални свята: Физически реално – което се изменя и променя. Ангелско – което се изменя, но не се променя. Божествено – което нито се изменя, нито се променя. Понеже ние се състоим от три реални свята, първият е потребен само за тялото, вторият – за душата, а третият – за духа. Трябва да знаем да превърнем нещата, които се изменят и променят. Аз ще ви докажа как ще трябва да се изменяте. Вие сте едно малко дете, растете, порастете, живеете в света на промените, ставате старец, но ако знаете закона, вие щяхте да си останете млад, красив. Именно това е великата наука на душата. Най-първо вие ще трябва да извадите есенцията на нещата, а другото да изхвърлите. В 1875 г., когато изгоря Чикаго, знаете ли от каква малка причина изгоря? – Един човек отишъл да си дои кравата със свещ, по невнимание сламата се запаля от свещта и така станал пожарът. През време на този пожар един богат човек молил един беден човек да му пренесе касата с парите, като му обещавал най-добро възнаграждение, но човекът, ценейки живота повече от парите, отказал. „Не си събирайте съкровища тук, на земята.“ По-сигурна банка от банката на небето няма. И тъй, християнството е една велика наука – да пренесете вашия капитал от земята на небето. Ами че вие ще искате ли да имате един син или дъщеря идиоти? И Господ като ви види, какво ще каже? Ще търпи ли Той такива идиоти? Дали вие вярвате, или не вярвате, това е все едно, то не изменя реда на нещата. По-месоядни животни от рибите няма. За една риба е голямо щастие, когато я опекат и изядат тук на земята. И Господ като хване човека тук, на този свят, ще го опече, без да пита дали е шаран, или друг вид риба. Да кажем, че вие стоите три дни гладен и ако дойда да ви попитам има ли хляб, какво ще ми кажете? В Америка има една секта, която се казва … които се лекуват без лекарство, а само по закона на внушението. При един болен със счупен крак повикват един лекар, който лекувал само по закона на внушението и като давал съвети на болния, казал му да мисли, че кракът му е здрав. Обаче след като го излекувал по този начин, поискал да му заплатят. Тогава болният му казал: „Мисли, че съм ти заплатил.“ Умният човек няма да се качи на един трен, в който, след като стане катастрофа, би си счупил краката, а глупавият ще се качи и ще си строши краката. Не яжте боб, защото бобът ще произведе същото действие, което произвежда месото. Дайте боба на свиня, и тя няма да го яде. Яжте сливи, круши, ябълки, праскови, червен лук и др. Садете си градини с дръвчета и ще си имате по-добра храна. За един глупав човек място няма не само на онзи свят, горе, но и на този свят. Ами че къде е неговото място? – Долу, долу, там долу, на земята. В небесната лаборатория има разни елементи, запушени в особени стъкленици. Питаш: „Какво има в това стъкло?“ – Този е един министър, който е рязал главите на хората; този е един владика; този е един цар и т.н. Така, като се прекарат хората през света на неустойчивите съединения, ще поумнеят. Имайте предвид, че Божият закон е строг, той иска за всяко нещо ред и хармония. На някои хора телата им са неустойчиви, но умът и сърцето им са устойчиви. На други пък телата им са устойчиви, но умът и сърцето им не са устойчиви. Човек, който вярва в Бога, никой не може да го обере. И да му вземе някой парите, ще се разкае и ще му ги върне. В остров Цейлон имало един проповедник, който дълги години проповядвал, но нямал никакъв резултат. Започнал да дири коя е причината и намерил в себе си грешката, че трябва да даде пример на другите, като си раздаде имуществото. Но преди да го раздаде, бил ограбен и нищо не му останало. Обаче тези, които го обрали, като видели, че той живее един добър и примерен живот, разкаяли се и му възвърнали един по един всичките неща. Та и ние мислим, че някой ако ни обере, няма да ни върне нещата, но ако си устойчиво съединение, той ще ви възвърне взетите неща. Опитвайте се, вижте се във време на несполука какъв сте вие в себе си. Ако спазвате Божествения закон, вие щяхте да превърнете лошия си съсед, лошия си син или дъщеря в добри. В Америка имало едно момче, което можело да познава, да чете мислите на животните. Имало един бивол, който от някоя болест почти подлудял. Повикали момчето, на което биволът казал, че в задния крак имал един трън, и като го извадили, биволът се успокоил. Значи, докато лошото, което живее вътре в нас, не излезе навън, няма да станем подобри. Вие сега, които ме слушате, ще кажете: „Като слушаме този човек, да не би да си развалим живота?“ Ами че вие и сега сте го развалили. Аз бих желал да вляза в някоя къща и да намеря, че живеят в мир и съгласие. Сполетят ли те нещастия, да знаеш, че Господ е обърнал внимание на теб. Не страдаш ли, ти си в опасност. Богати хора наричам аз само справедливите, добрите, добродетелните, състрадателните и т.н., а не тези, които имат пари. Проповядвание против беднотията, но против коя беднотия? – Беднотия от грях, от лъжа, от зло и т.н. И аз съм глупав, но знаете ли за какво съм глупав? Глупав съм за лъжата, за измамата и т.н. Аз съм готов да си жертвувам живота за Бога, както една мома или момък, но аз предпочитам да жертвувам живота си за Бога, а не както онази мома за момъка, който утре може да я захвърли на улицата. Има само един живот – живота за Бога, който живеят светиите. Кланяме се, когато ядем, когато пием и т.н. В света има само едно истинско кланяние, то е в кланянието на Бога. Нам не ни трябва изкуството да правим тунели, да пробиваме планините, а да изучим изкуството да прехвръкнем планините. Аз ви казвам, че вашите къщи ще се стопят и ние ще ходим по морето и езерото. Къщите ще бъдат прозрачни и леки, които ще можем да носим със себе си и в скоро време ще можете да си ги построите. И който не възприеме това учение, той ще остане. Затова пригответе сърцата си, пригответе умовете си, за да ви приеме Господ. Изпяхме един стих от „Любовта“. Свършихме с Добрата молитва. 14 октомври 1920 г. В. Търново
  11. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Само хляб Човек ще мине най-напред през състоянието на гвоздей, после ще стане на вода и като научи този урок, ще мине във въздухообразно състояние. Той ще бъде прекаран през духалото на ковача, та като огън ще изучи и този урок. По-нататък ще минава последователно от по-нисше състояние в по-висше, докато достигне освобождението. Това са символи, които, като ги разбулите и преведете, ще си ги разясните. Гвоздеят – това е физическият живот. Водата – това е астралният живот, въздухът – това е мисловният и огънят – духовният. Ако работиш за прехраната си и за земни блага, ти си гвоздей. Ще работиш на нивата. Мотиката, с която ще копаеш, е гвоздей. Човешката душа никога не се опетнява. Бог я е облякъл с толкова много покривки. Наистина ще страда, когато я облекат в дрипите, като оная царска дъщеря, която е принудена да ходи в просешки дрехи. Когато бъде доведена до състояние да проси, ще се отърве от всички ония ласкатели, които я ограничавали и стеснявали, същевременно тя ще познае онези, които я обичат. В бедността си човек познава кои му са приятелите, а в богатството вие ще намерите неприятелите. Ако искаш да познаеш кои са ти приятелите, бъди беден и ще намериш най-малко един, но може двама, трима и повече. Бедният е пратен, за да познае кои му са приятелите, братята и сестрите. Защо трябва да бъдеш ученик? – За да намериш учител, за да намериш съучениците си. Защо трябва да бъдеш майка? – За да намериш синовете и дъщерите си. А трябва да бъдеш син, за да намериш баща си и майка си. Не мислете, че всичко, което се намира на света, не е на мястото си. Ще бъдеш и богат, и беден; и ученик, и учител. Има разни видове беднотия. Не е беден този, който е здрав и има всичките си членове на мястото си, но онзи, сакатият, слепият, без ръце и крака. (Обаждат се: Ние сами не знаем колко сме щастливи.) Ако всеки един постоянно мислеше, че е щастлив, вие скоро бихте се подмладили. (Обаждат се: Ако захарта стане скъпа?) Няма да пиете чай, ще пиете топла вода. Бог е дал на човека да яде само хляб и той има право само него да иска, а всичко друго е по благоволение. Пийте топла вода! Студената вода причинява на човека суровост и жестокост. Тя показва, че на човека му се живее светски живот. Трябва да дружите млад с млад. Ако са млад със стар, то младият да вземе каруца и впрегне коня си, да вози стария. Когато човек разбере Божествените пътища, той започва да се радва. Ако някой философ срещне някой беден, той ще започне да му обяснява причините за беднотията по силата на законите за кармата – ти в миналото си бил такъв и такъв. Аз ще му кажа: Ти трябва да бъдеш беден, за да научиш кои ти са приятелите. Това са основните черти, а другите са сянка. Защо трябва да бъда беден? За да намериш приятелите си, защото те ти са потребни. За да намериш Господа, трябва да сме бедни. Богатият не може да намери Господа, той прилича на натоварена камила, която, като дойде при иглените уши, трябва да се разтовари. Бедният в едно отношение е онзи, който е изпразнил хамбарите си за новото жито и е измил бъчвите за новото вино. В Свещеното Писание никъде не е казано: „Блажени богатите.“ Богатият не може да бъде блажен, то е закон. А защо богатият не може да бъде блажен? Как може той да бъде блажен, когато е заграден отвсякъде с неприятели: децата му и роднините му, всички желаят неговата смърт, за да се доберат до иманието му. Може ли той при това положение да бъде блажен? Когато един цар се разхожда, той е заобиколен отпред и отзад с войници, това е един затворник, който с гордост понася своя доброволен затвор. В света има два вида затворници: доброволни и по принуждение. Царят, като ходи из града, се страхува за своя живот; поданиците му хвърлят рози по пътя, но той се бои да не му хвърлят и бомби. За разлика от доброволния затворник богатият не би искал да се освободи от своя затвор; дори когато му отварят вратата да бяга, той не се отказва от него. В известно отношение богатият е свободен на физическия свят, обаче в духовния той е ограничен. Бедният пък тук е ограничен, но в духовния свят е свободен. Не е злото, че сме богати или бедни. Богатият е умен и свободен. Когато дойде Царството Божие, няма да има бедни и богати, значи да имаш знание, трябва да го употребиш за доброто на ближния. Християнството не проповядва сиромашия, но то проповядва да се избягват нечестните и неправилни забогатявания. Богатият е такъв, за да придобие знание, а бедният – за да придобие добродетелите. 12 октомври 1920 г. В. Търново
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Когато посрещате Присъствуваха на събранието повече от 50–60 души. Изпяхме „Изгрява вече ден тържествен“. Отче наш Учителят прочете няколко стиха от 12 глава на Евангелието на Йоана, от 1 до 14 стих. Изпяхме „Благословен Господ Бог наш“. Ще взема един от обикновените стихове – 12 стих: „На утрешния ден народ много, който беше дошъл на празника, като чуха, че иде Исус в Йерусалим.“ Много пъти в обикновените неща хората не виждат нещо извънредно. Например вземете едно житно зърно, ако ви го подадат, ще ви се види нещо обикновено и ще го хвърлите, защото то на вид няма никаква цена. Например в 1 килограм има 16 000 зрънца, които едно време се продаваха за 1 грош, а сега за 3 лева. Изчислете колко десети от стотинката струва едно зърно. Онзи, който разбира великите закони, които управляват Вселената, той вижда велика тайна в него. И ако съвременният свят би се лишил от това едно житно зрънце, значително би почувствувал какво значение има това житно зърно, защото това едно житно зърно, дошло само едно, днес изпълня целия свят. Йерусалим е видимото в света, което има форма, която съвременните хора наричат реалност. Но хората сами си противоречат. Питам ви, виждал ли е някой любовта? Не, хората се стремят към нея, изобщо към невидимото. На това, което се вижда, хората скоро му се насищат. „Видях човека“ – казва някой, но това е само илюзия – външната форма, сянка на проявлението му, а истинският човек е невидим. „Срещнах Ивана“ – казва някой, но това е само илюзия. Какво си видял? Ти си видял дебелия Иван и т.н., но това не е човек; вие Ивана не сте видели, вие сте видели неговото проявление. Ако учителят каже на ученика: „Напиши (нарисувай) ми един вол“, ами че истинският вол може ли да се напише?Това не е възможно, а трябва да каже: „Нарисувай ми образа“, т.е. иконата на вола. И хората отиват в църквата и искат да видят Исуса. Исус е централната личност и точка, която се стремят да видят, защото е пратеник Божий, дошъл да спаси и изцели болните. Иконите са образи и сенки, а същината е невидима. И хората излезли да видят сянката на Христа от любопитство. Любопитството е един подтик в живота. Виждали ли сте болни с какво нетърпение и интерес очакват лекаря? И този еврейски народ в душата си така очакваше изцеление от Христа; значи в душата на този народ Христос не е само едно любопитство, а излезли да Го посрещнат от обич. Когото обичат, само него посрещат в тоя свят. И еврейският народ е имал любов към Исуса, а първосвещециците като видели, че народът отива да посреща Исуса, те се възпротивяват и замислят зло срещу Него. Защо става това раздвоявание? Свещеници, които гонят пратеника Господен, прави ли са? Аз казвам, че са наемници. Духовенството, което претендира, че служи на Бога, че са ръкоположени, че са Божии избраници, те гонят и всякога са гонили тези, които идат и са истинските пратеници на Бога. Затова те не са истинските Божии избраници и свещеници. Когато някои излязат да те посрещнат и оберат, това е едно, а когато те посрещнат, за да те заведат в дома си и те нахранят – то е друго. Да се повърна към същността в тоя живот. Какво отношение има между този народ и Исуса? Мислите ли, че ако този Христос днес дойдеше на света, пак не ще се вдигне спор Той ли е или не? Вземете една от най-великите сили на света – любовта, която действува, – вие не можете нито да я пипате, нито да я видите, но додето е тя, всичко има смисъл, а отдалечи ли се тя, т.е. без нея, всяко нещо губи своя смисъл и привлекателност. Любовта се въплотява, взема жива форма и слиза на земята, за да спасява. И Христос е въплотена любов. Той казва: „Аз дойдох, за да ви дам живот и да го имате преизобилно.“ На едно място в Писанието апостол Павел казва: „Любовта назидава, а знанието възгордява.“ Думата „знание“ тук подразбира изопачения живот, който прави хората да бъдат горделиви. И това криво го тълкуват някои християни. Но никъде не е казано, че мъдростта, т.е. истинското знание, възгордява. Исус слиза на земята, за да даде на хората един образец как да слугуват на Бога. Ако вие ме попитате защо идат страданията на земята, ще кажа, защото не знаем как да слугуваме на Бога. Ако един ученик не се учи, ако на един търговец не му върви в търговията, на младите, на лекарите, на майките и пр., аз ще кажа, защото нищо не знаят. Когато някой казва, че има знание, аз го питам: Домът ти, децата ти, приятелите, църквата ти и пр. оправени ли са? И ако ми отговори, че не са, аз му казвам, че няма знание. Този народ излиза да посрещне Исуса, защото е преситен на лъжите на своето духовенство. На тия, които идат при мен, след като са убили, ограбили или окрали някого, аз им казвам: Идете, върнете всичко на тия, които сте ощетили, и тогава елате при мене. Пример: на софийския пазар двама апаши измамили един селянин, та му взели едно гърне с масло, дали му една бележка да отиде при попа да му плати. Същите апаши преварили селянина, отишли при попа, комуто, като дали 20 лева, казали му, че след малко ще дойде при него един смахнат селянин, та да му почете за здраве и затова му дават тия пари и си отишли. След малко дохожда и селянинът при попа, а той веднага туря патрахила над главата на селянина, взема требника и започва да чете. Селянинът се зарадвал, че попът бил много добър, та преди да му плати, охотно му чете за здраве, обаче като свършил попът молитвата и тръгнал да се отдалечи от него, селянинът му извикал: „Ами парите за маслото?“ А той му отговорил, че никакво масло не е вземал и че преди малко двама млади хора дошли да му платят 20 лева и го помолили да почете за здраве на селянина, който ще дойде след малко, и си отишли. Тогава селянинът му казал: „Дядо попе, плати ми поне половината.“ А когато попът отказал, той му казал сърдито: „Трябва да сте ортаци с апашите.“ Сега, ако този свещеник не четеше с пари, не би се изложил така. Онези хора, които четат с пари, са ортаци с разбойниците. Няма никъде писано в Словото Божие, че за пари се чете, а е казано: „Даром сте приели, даром давайте.“ Най-виновни хора в света са били владици, попове и проповедници; така е било във времето на Христа, така е и сега. Нещастията у нас идат от кривото разбирание на нещата. Не говоря за българското духовенство и не обвинявам само него. Аз казвам на владиците, поповете и др., че трябва да имат сърце чисто, ум светъл, душа благородна и воля възвишена, а калимавки, патрахили, дрехи и всичко друго са без значение и без смисъл. Христос иде в света и народът Го посреща, и вас ви посрещат вашите мисли, те са народът за вас. Затова, когато вашите мисли ви посрещат радостно, добре е за вас, а когато вашите мисли не ви посрещат радостно – зле е за вас. Това е било преди 2000 години. От 2000 години насам каква промяна е станала? Станала е, но тая промяна е станала в астралния свят. За в бъдеще всички ние трябва да водим чист и свят живот и всеки от нас, който няма горните четири качества, е поп. Най-големите престъпления в света са ги вършили калугери, владици, попове, царе и др., само римската църква е изгорила 50 000 000 християни. Истинската църква е в невидимия мир, на небето, в духовния свят, и тя е неуловима. Църквата – това е общение на хората, които живеят по любов и по мъдрост, които не се лъжат, а живеят братски. Това е разбирал Христос, когато е говорил за Царството Божие. Свещеници сме и ние. Вие, които осъждате свещениците, трябва на дело да покажете какви трябва да бъдат истинските свещеници, ако ли сте като тях, ще се намерите в противоречие. Пример: противоречието на турчина за курбана. Турчинът купил овен за курбан и като го носил из пътя, за да го занесе при ходжата, овенът мърдал и той го наричал всякак – домус, гяур, кьопек и пр. Когато го занесъл при ходжата и му казал всичко какво е казал на овена, попитал ходжата става ли за курбан, ходжата като му казал, че не става, той го върнал и продал, като купил вместо него друг овен и го понесъл из пътя. И тоя овен започнал да мърда. Турчинът се разядосал и казал на овена: „И ти си като онзи, ама нейсе, от мене да замине“ и не смеел да му каже нищо, и когато го занесъл, овенът бил одобрен за курбан. Исус представлява човека, т.е. Божествената душа, онова състояние, когато ние сме готови да изпълним волята Божия по форма, по съдържание и по смисъл и сме готови за всички жертви. Онова състояние в нас, което ни прави готови да изпълним волята Божия, тъй както е законът вътре в нас, се казва Исус. Пример: биете някого, а питате как трябва да постъпите, т.е. правите се, че не знаете правия път, а щом набият вас, обръщате другия лист, т.е.: „Така не трябваше да постъпят с мене, това не е право“ и пр. Казвам ви: Знаете да живеете, а не живеете както трябва. За сегашните християни се изисква един голям натиск, за да се научат как да живеят. Една майка във Варна преди години карала дъщеря си да чете Отче наш, тя я увещавала да каже Отче наш и като не рачила да чете, издига я нагоре и като я удря в земята, тя веднага извикала Отче наш. И Господ така ще тръшне хората и те ще захванат да четат Отче наш зорле, т.е. щат-не щат. Хората казват, че не щат да се заблуждават от попски проповеди, а ежедневните лъжи на вестникарите, които са също платени попове, разказват. И когато ние дойдем в това положение да разбираме дълбокия смисъл на онова състояние на нещата и да различаваме разните ухания на материята, сиреч приятни и дисхармонични, носът ми казва: „По-далече стой от усмърделия вол.“ И Божественото чувство, което е в нас и което се възмущава от греха, ни казва: „По-далеч стойте от греха.“ И това, което опетнява душата, е все от тия малки на вид, без значение и търпими пороци. Думата ми е за посрещането на Исуса. Туй посрещане трябва да бъде вътрешно. Когато посрещате вие слънцето, вие ли давате, или то ви дава? Всякога, когото посрещате, той дава, а който посреща, той взема, затова, когато ви посрещат, джобовете, торбата ви трябва да бъдат пълни, иначе хората неохотно ще ви посрещат. Слънцето, храната и водата, когато ги посрещате, те ви дават. Пример: обявяваме, че давам някому един милион лева пари за раздавание на бедните. Такъв биха го посрещнали на гарата със знамена заради милиона, който носи. Същото е и със свещениците. Ако свещениците по този закон искат да ги посрещат, трябва, когато четат на някоя бедна вдовица, вместо да ѝ искат пари, да ѝ дадат, като видят, че тя се нуждае от подкрепа. Сега туй, което е вярно за свещениците, отнася се и за нас. Мислите ли, че в България ще се намерят поне 10 души свещеници, които биха направили това, същото – от взетите от богатите пари да дадат на бедните? А знаете ли значението на кадилницата? Тя означава огъня на сърцето, който трябва свещеникът да даде на света. Требникът означава живото слово, което трябва да се даде на света чисто, без никакъв примес. Ние, които съдим свещениците, че били лоши, добри ли сме? Всеки от нас е свещеник пред Бога. Бедните хора нагостил ли си ги, дал ли си им подслон и т.н.? Ученикът цяла година учи, а на изпита може да му зададат такъв въпрос и задачи, щото да го скъсат. Така е и с вас. Животът, през който минаваме сега, този Божествен живот ни учи да разберем как трябва да го живеем. Ако биха ви попитали какъв искаш да станеш, един ще иска да стане професор, друг учител, трети владика и т.н., все знатни длъжности. В света има един милиард и шестстотин милиона души и колко души от тях биха могли да бъдат все знатни? Същинският живот не се състои във външната страна. Когато в ума ти влезе една добра мисъл и ти я подхранваш, тя дрехи не иска, шапка не иска и т.н., само да я отхраниш и върнеш в невидимия свят, ти си добър човек пред Бога. И тъй, в света ние може да отхранваме добрите мисли, без да ни знае светът, и това може всеки един. И аз казвам, че разноските, да се отхрани една добра мисъл, струват само един грош. И няма човек, който да не може да отхрани една добра мисъл. Сега имайте предвид, че Исус, Който слиза на земята, слиза от един по-възвишен свят, напуща спокойствието Си и слиза, за да претърпи всички противоречия от любов, за да научи хората. И сега Исус е тука между вас, на много светии се е явил и на много хора в България се е явил. За да виждате Божествената светлина, трябва да имате в душата си любов. Кому се разкрива цветът? Нали на слънцето, а на студа се свива. Питаме: „Какво трябва да направим, за да ни обичат хората?“ – Правете това, което прави слънцето – давайте. Ще градим къщата си. Събираме първо материали. Това не е същественото. Същественото не е съгражданието на къщата, а същественото е кой ще дойде да живее в тая къща. Роденото от добра майка дете непременно ще бъде посетено от своята майка, а онова дете, което не е родено от добра майка, тя няма да го намери, няма да го посети. И вие сте християни, но видели ли сте Исуса поне веднъж? Смешно ще бъде дете да мисли за майка си, без да я види. Искам да се замислите върху това да се молите Господ да ви се изяви, да видите тоя Господ, в Когото вие вярвате, да познаете вашия Господ, да ходите по Неговите пътища. Моя Господ аз Го познавам, Той е един и същ с вашия. Това е живият Господ. Той е на земята. Думата „небе“ означава разумен живот. В разумния живот е Господ. Там е Господ. Разумното, възвишеното, което е в човека, то е Господ, т.е. Отче наш, Който живееш в нашия разумен живот. Преди да сте питали вашия Господ, не отивайте при попа, при владиката, да го питате това така ли е. Защото той ще започне да ви отваря и цитира автори какво са казали. Не се обръщайте към владиката, към мене дори в разните мъчнотии, но кажи: „Господи, кажи ми истината, научи ме или ми изпрати поне един човек, който да ме научи.“ Бих желал да има попове, които Господ е опопил. Аз наричам опопен поп и владика, който, като го опопят, раздаде всичко, каквото е имал. В старо време, когато са полагали ръце на някого, заговаряли разни езици, болният е оздравявал и е предавал иманието си. Когато искаме да бъдем като Исуса, трябва да бъдем като Него и да постъпваме като Него. Поп е този, който е готов да последва примера Христов. Христос бе силен, защото бе послушен на волята Божия. Аз ви показвам пътя да бъдете щастливи и да живеете по Бога, и тогава работата ви ще спори и ще бъде благословена. В старо време един светия, като дошъл в Атина, шест дена гладувал и като нямало кой да го нахрани, той започнал да вика: „Убиха ме.“ Събрали се около него и го запитали кой го е убил. Отговорил: „Гладът.“ Тогава един богаташ го попитал: „Би ли се продал за роб и за колко?“ И той се съгласил да му се продаде за 1000 динара и като отишъл в дома му, стоял цели 10 години при него, обърнал към Бога двете му дъщери и целия му дом. Този свят е създаден от Бога и животът е разумен. Вярата подразбира, че трябва да имаш едно изкуство, с което да послужиш на хората. Затова трябва да знаем и един какъвто и да е занаят, щото при всички условия и промени в живота да си изкараме прехраната. Христос знаеше да лекува, знаеше и дърводелство. Днешните свещеници не знаят нито да лекуват, нито какъвто и да било занаят. Свещеникът трябва да знае да лекува хората. В света има само едно добро учение: туй учение, което учи хората да знаят да се лекуват, да знаят някакво изкуство, с което да помагат на хората; това е истинското учение – разумното учение. Но учение, което разединява хората на католици, православни и други, е от лукаваго. Имената само отличават човек от човека. Всички хора дишат един и същ въздух, всички хора пият една и съща вода, ядат една и съща храна. Яденето е по закона на любовта. Пиенето, дишането също. Всички хора и животни еднакво ядат, пият и дишат и приемат всичко, но вълкът обръща светлината в едно, овцата в друго и пр. И следователно Божественото учение е едно, но хората го изопачават. Неща, съградени по човешки, падат, а съградените по Бога са трайни. Европейският народ пострада от непослушание. Така и българският. И ако свещениците бяха се вслушали в гласа на народа си, те щяха да го спасят. Ако свещениците биха се вслушали в гласа на народа в 1912–1913 г., тези войни нямаше да ни опропастят. По човешки постъпиха, по човешки получиха. Обединението можеше да дойде, ако дойдеха всички в хармония, да се уважават един друг. Няма човек на света, който да не се поддаде на влиянието на Божествената любов и светлина. Пример: някой лекува един болен в нечиста стая. Дохожда един разумен лекар и казва: „Изнесете болния на светлина“ – и след това болният оздравява. И днес, понеже ние живеем в нехигиенични жилища, т.е. учението ни не е право – боледуваме. Когато Исус дойде в дома ви, ще ви направи една добра реформа вътре в дома ви. Ти се молиш сутрин и след половин час Господ реши да те посети в лицето на един просяк и той похлопа на вратата за помощ, а ти освен че не му помагаш, ами го изпъждаш, като му казваш: „Хайде, иди си сега, че аз си имам работа.“ Насила не трябва да се взема на богатия имота и богатството, а трябва всеки сам да реши своята съдба и съзнателно да си даде имота и богатството. Господ му е дал богатството и дал му е воля сам да се разправя с него. Аз няма да кажа на богатите да си раздадат богатството, Господ само подканя. Мене ако питат, аз бих казал: Извадете богатите от затворите. А на богатите бих казал: Изповядайте се пред народа и доброволно дайте неправедно взетото и всичко ще се оправи. Но вземането на богатството чрез съдилища и затвори – това е насилие. Нито аз ви казвам раздайте го, защото това би било второ насилие. А сега ги съдят по този, не истинския начин. Права съдба! Съдба с любов. Може да се каже: Решавам отсега нататък да живея по любов – един съзнателен живот, а не както досега; попове, владици и съдии и др. все ги съдят и затварят. Сам, сам и сам, и по любов. Примера за момата, която я любил един богат момък и той я излъгал, а тя става калугерка и все за него мисли. Не е постъпила право. А трябва да каже: „Не е бил от Господа този.“ Богат я искал, лъгала се и тя самата, а не той нея. Така да каже: „Така е рекъл Бог.“ Сега за вашия град и аз ще кажа: Дошъл ли е Исус, народът излязъл ли е да Го посрещне? Лазар възкръснал ли е? Мария помазала ли е нозете Му? Казвам ви, че който иска да не разпне Исуса, да изпълни доброволно волята Божия и тогава Царството Божие ще дойде тук, на земята, и тогава живият Господ ще му се изяви. В София дойде един учен господин и ми каза: „Аз чувам, че си бил ясновидец, я ми кажи какво мисля аз в този момент.“ Отговорих му: Мислиш, че мнозина досега са те лъгали и този ще ме излъже. Това е великото учение, което Исус е проповядвал между хората. Три велики закона са, които трябва да ни управляват в живота: Вяра в нашия Баща – Бога. Вяра в нашата душа – проявения Господ вътре в мене. Вяра в ближния, сиреч проявления Господ да видим в ближния ми. Още 5–10 години остава и Господ ще отвори всички каси, ще ви вдигне, ще ви тръшне на земята и всеки ще чете високо Отче наш. Четиридесет и пет години има закъснение на Божествения план. Още 10 години остава и Господ ще отвори всички сърца и каси. Който не види Господа сега, след 10 години ще Го види. Който Го не види след 10 години, ще Го види след 100 години. Който Го не види след 100 години, ще Го види след 1000 години, но в тия три периода непременно ще Го види всякой. И сега Исус иде да види ще Го посрещнете ли. Аз вярвам във видимите и живите икони. Хората целуват иконите, а страдующия си брат отминават. Колкото църкви има, всяка има по един св. Йоан, но св. Йоан е един. Пример: в Русия един император поискал да му донесат главата на Йоана Кръстителя (В някои беседи става дума за главата на Йоан Кронщадски.). И му донесли от 40 манастиря по една глава, всичко 40 глави, когато св. Йоан е само с една глава. Тогава той казал на председателя на Синода: „Не заблуждавайте света!“ И Христос днес няма 40 глави, Той има само една глава. Тази глава живее горе в небето; тя не е никъде на земята, тя е горе в небето, в разумния живот на човека, на всички ония, които живеят разумния живот. Аз желая днес да си излезете с тая мисъл. Да посрещнете този Исус и да изпълните с готовност волята Божия, без да чакате да ви стръснат. Да изпълните волята Божия и да се обърнете още тази година към Бога. Тогава останалите, сиреч идущите 9 години, ще бъдат за вас благословение. Видите ли времето днес колко е хубаво? Господ ви казва: „Така ще бъде в душата на всекиго, който доброволно изпълни волята Божия.“ Като излезете навън и погледнете небето колко е хубаво днес, с това Господ ви казва, че това, което ви се каза, е право. Това е то, моето учение. Амин. Христа трябва да видите както детето, което има жива майка и я вижда. Пример: в Америка едно момиче 16 години не виждало майка си, но когато заболяло тежко и било в пренесено състояние, майка му пристигнала, положила ръцете си на него и то извикало: „Мамо“, познало я и веднага оздравяло. 10 октомври 1920 г., 10 ч. В. Търново
  13. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Без съмнение и без отсрочка След 14-минутна пауза Учителят прочете 10 стих от 5 глава на Евангелието от Йоана: „И казваха Юдеите на изцеления: Събота е; не ти е простено да дигнеш одъра си.“ Забележете, че противоречията в живота започват с Божественото благо. Човек като оздравее, почне да си взема одъра и да отиде на мястото си. Сега аз ще изтълкувам кой е този болен. Някой човек заборчлява и всички си искат вземанието и даванието, но той няма какво да им даде. Представете си, че човекът забогатява и реши да се разплати на длъжниците си. Тогава се явяват хора, които го съветват да не плаща никому и тогава се явяват противоречията в живота. Всичките мъчнотии в живота произтичат от това, че ние не сме си доизплатили дълговете. А законът е такъв, че одърът, на който сме лежали, трябва да се вдигне. Там, гдето грешникът е лежал, никак не лягай, по стъпките на грешника не ходи. И сега, знаете ли защо са тези разрушения на градове и села? Затова идат тия страдания на хората. С дрехите на грешника не се обличайте, по-добре ходете гол и бос, отколкото да се облечете с дрехите на грешния. Когато дойде времето да изпълните волята на Бога, изпълни я, без да отлагаш, като не се вслушваш в гласа на изкусителя. Когато изпълняваш волята Божия, тогава ти си силен. Времето не прави хората по-умни. Когато човек стане страхлив, свидлив, той е изглупял, а не е поумнял. Ако искате да станете по-умни, по-силни, че тогава да вършите волята Божия, вие сте на крива посока и на песъчлива почва. Аз наричам всякой човек млад, който изпълнява волята Божия, а стар онзи, който се колебае да изпълнява волята Божия. Предпочитам хора, които вършат волята Божия и правят грешки, отколкото ония, които не правят грешки и не вършат волята Божия. Когато Господ ви прати да говорите на хората, не се колебайте, а идете и сторете това, което Господ ви казва. И вие сега ще си вдигнете вашите одри. Който си е вдигнал одъра, е млад, а който не го е вдигнал, е стар. Винаги свършвайте по-напред Господнята работа, че тогава вашата, и тогава всичко ще ви върви на добре. (Приведе примера за онзи човек, който казал: „Рекъл Господ – не рекъл, аз ще отида на лозе“, където го хванал субашията и го набил. Тогава той се връща посред нощ и казва на жена си, тропайки на вратата: „Жено, ако е рекъл Господ, ела ми отвори вратата“) Забележете, че противоречията в живота започват с Божието благо. На този човек, когато оздравя, казали му юдеите: „Не ти е позволено да вдигнеш одъра си, защото днес е събота.“ Сега ще ви обясня кой е този одър. Например някой е задлъжнял 40–50 хиляди лева, няма откъде и не мисли да ги изплати; всички кредитори го напускат. Един ден се явява в него съзнанието, че трябва да изплати дълговете си, т.е. да изпълни закона Божи. И когато именно човек реши да изпълни Божия закон, ще се яви противоречието. Евреите се явиха при този, комуто Христос бе казал: „Вдигни одъра си и иди у дома си“, и казваха му: „Не ти е позволено да вдигнеш одъра си.“ На всички казвам днес: Вдигнете одъра си, защото, който не вдигне одъра си, няма да оздравее – болестта му остава. Българите имат обичай след оздравяването на болния да му раздават дрехите. Всички мъчнотии в живота са от повдигнатите одри. Това е, което източните народи наричат карма. Законът е, че всякой, който е оздравял, ако не е променил одъра си, болестта му остава и който легне на този одър, заболява; затова мнозина, които спят по хотелите, заболяват. Затова, гдето грешникът е лежал, да не лягате. Страданията идат, защото къщите, одровете и всяка стъпка носят следите от човека – от праведния или грешника. Гол ходи, на улиците спи, но дрехите и предметите на грешника не обличай и не употребявай, и на леглото, на което е лежал, не лягай. Когато Бог е казал, изпълнете веднага думата Му, без никакво отлагане, съмнение и философствувание. Като се реши човек да изпълни волята Божия и да вдигне одъра си, тогава именно иде изкусителят и казва: „Не му е времето, слаб си, млад си“ и др. А ти не го слушай, а именно с тази воля, с тази вяра, с тези мисли, с тези чувства и знания, които сега имаш, изпълни незабавно и без съмнение волята Божия и знай, че именно сега е моментът. Когато ти се решиш да изпълниш волята Божия, и без забава, и без колебание приведеш в изпълнение това си желание, ти всякога си силен, умен, а поколебаеш ли се, или отсрочиш изпълнението на волята Божия, ти всеки такъв момент си слаб и глупав. Знай, че не е времето, което засиля и поумнява хората, че не е старостта на годините, която прави хората умни и силни, че умността зависи от момента, в който решиш да изпълняваш волята Божия без съмнение и без отсрочка и че не е времето, което ще те направи по-умен. Когато станеш свидлив, колеблив, не си по-умен. Животът на християнина се състои в това: в момента, в който реши да изпълни волята Божия, е човек силен и умен, а в момента, в който се колебае, е слаб и глупав. Затова, когато Господ ти каже да изпълниш нещо, време е, не философствувай, не отсрочвай и не се съмнявай. Не мислете, че старите хора са умни. Аз наричам млад човек, който изпълнява волята Божия без съмнение, без отсрочка и без философствувание, а стар наричам онзи, който се съмнява, отсрочва и философствува. Младият знае всякога, че при изпълнение волята Божия е силен, а старият, че има знание, но че не е изпълнил волята Божия точно и навреме и че е слаб. Аз предпочитам оня, който прави хиляди погрешки при изпълнение волята Божия, пред оногоз, който не прави грешки, но и не изпълнява волята Божия. Предпочитам грешник, изпълняващ волята Божия, пред праведник, който се съмнява и колебае да изпълни волята Божия – затова говори, действувай без забава, без съмнение, без философия всякога, когато ти каже Господ, и знай, че Господ те праща всякога да говориш на глупави, зелени, кисели и слаби хора, че именно тия, на които ти се поръча да говориш в дадения момент, са такива, затова не философствувай, не отлагай и не се съмнявай, защото този момент няма да се повтори по същия закон и смисъл на този стих. Казвам и вам днес, вдигнете одрите си и идете у дома си, че Христос иде днес именно за това, за да провери кой си е взел одъра си и отива в дома си, кой е млад и кой с готовност, без оглед, без съмнение и философствувание изпълнява волята Божия. Турете в себе си тая мисъл: Когато изпълниш волята Божия, млад си, силен си, богат си и във всичко всякога и всякъде ще ти върви и обратно – когато не изпълниш волята Божия, ще си всякога стар, слаб и беден и ще срещаш във всичко сенки. И затова каже ли ти Господ веднага, сиреч без страх, без колебание, без съмнение, без философствувание и без отсрочка, свърши преди всичко Неговата работа и после своята. После пристъпи към изпълнение на своята работа и знай, че тогава ще ти върви във всичко, което предприемеш и вършиш, а предпочетеш ли или предприемеш ли да свършиш първом своята работа по каквито и да било причини, по нямание време и др., или отсрочиш поради съмнения и др., то ще заприличаш на оня български Лазар, който, като отивал една сутрин на лозето, казал на жена си: „Жено, аз отивам на лозето да работя.“ Жена му му казала: „Мъжо, кажи, ако е рекъл Господ, ще отида на лозето“, а той сърдито ѝ отвърнал: „Рекъл-не рекъл, аз ще отида на лозето“ и тръгнал. Но по пътя го срещнали субашии турци и цял ден го разкарвали, и до вечерта не можал да отиде на лозето. Едва се върнал у дома си, уморен и облъскан. Тогава сам признал, че са верни думите на жена му, че без Бога нищо не може да сторим. Тази е великата мисъл в живота. Получиш ли Божествената мисъл да изпълниш волята Божия, сиреч да говориш или да направиш нещо за Господа, преди всичко изпълни нея без забава, без оглед, без философствувание и без колебание и съмнение и тогава ще ти върви във всичко, каквото предприемеш, и тогава само ще бъдеш млад, мъдър и богат. 10 октомври 1920 г., 7 ч. и 30 мин. В. Търново
  14. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа 400 000 форми Първото нещо е да се възпита умът. Умът е развратил сърцето. На ума трябва да се създаде постоянна работа. Впрегни ума на работа, за да те освободи той от мъчнотии. Една душа може да я задигне вятърът и да я носи в пространството като една прашинка. Душите за да се спасят от такива люшкания, предпочитат да се подслонят в тялото на някое животно. Душата на детето, преди да дойде в утробата на майка си, преминава през 400 000 форми. Времето е студено, защото ние сме грешници. Лозинката „Няма любов като Божията любов. Само Божията любов е любов“ ще я произнасяте с благоговение и така да я научите да я произнасяте, че като сте болни, като я произнесете, да оздравеете. Нека са децата бодливи, а езикът малък, а не децата малки, а езикът бодлив. Когато вземате нещо за ядене, преди да го употребявате, поиздухвайте го с уста. Сегашният живот е едно приготовление за бъдещия живот. Сегашният живот е скала, за да се съгради зданието. И скелята се поддържа, докато се съгради зданието окончателно. Защо съм лош? Защото зданието се гради. Ами кога ще стана добър? Когато зданието се съгради. Само когато има резултат – Божествено е, няма ли резултат – човешко е. Средно число да се прероди един стар човек е 50 години. 3 октомври 1920 г. В. Търново
  15. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание За възпитанието на децата (Предполагаемият сказчик е брат Боян Боев) Сега за отдих ще ви кажа нещо за възпитанието на децата. При възпитанието на децата не трябва да се употребяват отвлечени мисли. Като първи метод се препоръчва да му се даде един резен диня, чиито семки да прочете (преброи). Може да му се дадат круши, ябълки, да ги изучава по форма, цвят, вкус. Знаете ли колко семки имат разните видове круши, ябълки, колко са семките на по-сладките дини и колко на блудкавите? При възпитанието на малките деца може да се проучват цветята, колко са листцата на венчето и тичинките. Ще му се даде на едно дете един цвят да го разгледа подробно, ще му се направи едно подробно описание, след което да се опита да го нарисува. Така ще доведете ума му постепенно да разпознава сладките от горчивите круши и то ще знае защо са сладки и защо горчиви. Възпитавайте децата никога да не хващат птичките, да не развалят гнездата им, да не чупят яйцата им, да не ловят мухите, да не им късат крилцата, краката, като им разправяте, че и тях ги боли; не им казвайте, че това е грях. Детето ще разбере страданието, но у него не е развито схващането за греха. За греха то няма опитност. Само старите хора имат понятието за грях. Кажете им, че цветята се радват на водата. Вземете например една саксия с цвете, дръжте я 2–3 дена, без да я поливате, и след това накарайте детето да полее цветето и да наблюдава след 1–2 часа как постепенно цветето се развеселява. Тези методи постепенно, но сигурно влияят върху децата. Майките и учителите да учат децата да ядат умерено и да им покажат лошите последствия от лакомството. Ако ядат плодове и ги заболи стомах, обяснете им защо ги боли, кажете им, че мухи плюват тия плодове и така оставят по тях отровни изпражнения, по този начин те се научават, че плодовете трябва да се мият, и то с гореща вода. Децата обичат плодовете, но ще ги научите да не бързат, а да ги измият първом, че тогава да ги ядат. Да проучат всички плодове. Те имат разни влияния от соковете, които съдържат. Свържете всеки един плод с една приказка. Лятно време накарайте децата да направят 30–40 слънчеви бани, да се измият с вода топлена на слънцето поне 30–40 пъти. Това е за през цялото лято. На малките деца се позволява да ядат на всеки 2 часа, а на учениците от основното училище до 4 пъти на ден. Повече ако ядат, ще се създадат в тях лоши привички и лоши нрави. Децата имат чувство на справедливост и вярват на учителите си и на майка си. С тях учителите трябва много искрени да бъдат. Усъмнят ли се те в своя учител, той вече е пропаднал за тях. В окултизма има един метод за поправяне на детето, което е непослушно. Направете следния опит: ако си прекарате дясната ръка по дясната страна на главата му, то ще почувствува известна приятност; погладете лявата му страна, то ще почувствува неприятност. Окултизмът има и друг метод за възпитание чрез употребяването на светлината. За в бъдеще ще се построят стаи, в които светлината така ще попада, че ще се отразява хармонично върху очите на детето. За пример, ако една майка иска да възпита детето си добре, трябва лицето ѝ да има всякога едно добро разположение. Това разположение на лицето ѝ се отразява върху лицето на детето. Когато майката говори, детето я гледа право в лицето. Майката със своето лице може да произведе положителен или отрицателен резултат. Ако тя се колебае в това, което иска да наложи, то тя не може да му повлияе. Трябва най-напред да се успокои, да чака час, ден, два. Не мислете, че като бързате, ще сполучите нещо. Ако оставите природата да действува върху децата, ще имате подобри резултати. Голямо влияние имат върху децата дрешките, които те носят. Нека те сами си избират цвета на дрехите. Майката е длъжна да се вслуша във вкуса на детето, иначе тя ще му изврати вкуса. В новото учение децата момченца трябва да имат за другарки момиченца и обратно. Почнете ли отрано да им внушавате, че има разлика между тях и да ги отделяте, вие ще създадете в тях нежелани неща, които възрастните хора имат. Извеждайте децата напролет, когато цъфтят дърветата, да наблюдавате как завръзват, растат и зреят плодовете. Нека отрано се запознаят с тия неща. Съставете някое разказче за обяснение защо черешите са червени; карайте децата да разглеждат плодовете, после им дайте две-три ябълки, за да направят описание на една от тях, нека описват, както те виждат, по детски, да вложат поне една мисъл. Хубаво е да ги запознаете с изворите, реките, поточетата, да им говорите за тях, за ползата, която те принасят. Тези методи може да ги разработвате чрез наблюдение и опити. Кажете им после да не чупят и откършват клончетата, да не късат цветята. Изтъкнете, че това им причинява болка и страдания. 26 септември 1920 г., 12 ч. и 40 мин. В. Търново
  16. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа С любов и вяра Изпяхме „Благославяй, душе моя, Господа“ Добрата молитва „Благословен Господ Бог“ Учителят прочете глава 14 от Евангелието на Йоана: „Да се не смущава сърцето ви: вярвайте в Бога, и в Мене вярвайте…“ Ще ви говоря върху 12 стих от 14 глава – „Истина, истина ви казвам: Който вярва в Мене, делата, които правя Аз, и той ще ги прави; и по-големи от тях ще прави, защото Аз отхождам при Отца Си.“ Тия Христови думи имат и тесен, и широк смисъл. Сега, като проучвате живота на Христа, какви дела правеше Той? Най-първо просвещаваше народа, лекуваше болни и нахранваше гладни. Някои съвременни християни мислят, че те като хора не могат да правят това, което Христос направи. Ако имаме и голяма, и малка свещ, ще може да я изнесе и малко дете и да посочи с нея пътя на загубения пътник. Най-големите свещи са не по-големи от един килограм, та ще може да ги носи и малко дете. Думите, с които може да помогнеш на хората, могат да се изкажат и от малко дете. Да допуснем, че сте далеч в гората в тъмна и бурна нощ и вярвате, че домашните са в дома ви, нахранени и стоплени. Каква полза ще има за самия тебе, ти сам не се ли стоплиш и нахраниш? Когато вие вярвате и се спрете, то тя е вяра на тъмнината. Когато вярвате и се подвижите, тогава тази вяра е светлина. В обикновената вяра всякой казва, че я има, защото вие вярвате, че бащата има това или онова, но тя не ти помага. Вярата на тъмнината не се движи, не върви напред, а вярата на светлината е движение, тя е животворната и която дава резултати. Един работник копал лозе и взел от изкопания троскот в джоба си и когато го викали да копае на друго лозе, той изваждал тази трева от джоба си и питал има ли в него от тази трева. И ако има, той не отивал да работи. А Христос казва: „Вярата на виделината не пита има ли троскот или не, а все ще се отива напред.“ И сегашните християни са като светските хора, които, като се женят, питат богат ли е, има ли стока – и тогава се женят, а не питат дали е умен и честен и прочие. Съвременните християни като страдат, насищат се на страдания и тогава всяко нещо с недоверие го приемат. Един овчар в Котел като разговарял с хората и като го питали где е Господ, той извадил револвера си, почнал да Го търси, стреляйки, като казвал: „Где е вашият Господ, аз ще Го убия“, но на другия ден почнали да му мрат овцете и така измрели всичките. След 11 години той се срещнал със същите хора и те го попитали: „Е, удари ли, умери ли Господа?“ Човек може да има всичко, но ако стомахът му е развален, той само ще гледа тези неща, без да може да ги вкуси. Вярата, за която говори Господ, е вяра на виделината. Най-първата тъмнина е завистта. Богатите хора в моите очи не са щастливи хора. Да. Да бъдеш богат човек в тези времена е най-нещастното нещо. Разбойниците какви хора убиват и обират? Едно време казваха: „Блажени богатите“; аз казвам: Блажени сиромасите, защото няма какво да им се вземе. Христос казва: „Ако имаш вяра, каквото и да пожелаеш, ще придобиеш.“ Една птичка всяка година прави гнездо и като се събори, пак го прави; а човек прави къща с 4–5 стаи, но ще трябва и слуги, да я чистят. Една малка къща е потребна за човека и може да се направи за 4–5 дни, ако се забият 4 кола и се оплете и покрие. Предпочитам къща малка, но светлината ѝ да е отвътре, а тъмнината отвън. Предпочитам да ям сух хляб и да бъда много по-доволен от всекиго другиго. Христос казва: „Тази вяра, която Аз нося, е хлябът наш насъщен, дай го нам днес.“ Там няма масло, сирене, ориз, захар и др. Истинската вяра не търпи всички тия работи. Това е новото учение, а старото учение иска само да реже глави и на животни, и на човеци. Като се изклаха 25 хиляди души в тази война, какво се спечели? С това се изпълни българската песен: „Расти ми, мома, расти, та като пораснеш, сабя френгия ще ти препаша“ и т.н. Досега за Христовата вяра никой не е носил кръстове, а ги носят за изколвание. Христос казва, че ще правите по-големи работи в добро. И наистина, че в нашите времена има много по-добри условия с тая книжнина, да се дадат големи резултати. Днес един градинар може да посади няколко плодни дръвчета и с това да принесе полза. На сегашните хора какво им трябва? Тям им трябва вяра и любов. За да имаме любов, трябва Бог да живее в нас, а за да имаме вяра, трябва да живеят ангелите в нас, които се отличават със смелост и в тях не съществува думата „не мога“. Хората трябва да се събират с ангелите и те ще им покажат къде е пътят. Човек, за да придобие вяра, трябва да се свърже с ангелите и те ще му предадат сила да разбира истинската вяра. Бедните добре разбират братството и равенството, защото нищо нямат, а богатите не го разбират, защото ще трябва да дават. И сега, в съвременното християнство имаме много такива християни. Не е това истинско християнство. Има много големци, които все се оплакват, че това няма и онова няма и пр., а човек трябва винаги да е доволен от това, което Господ му е дал. Имаше тук една сестра, на която аз давах съвети и ѝ препоръчвах да има търпение и вяра, за да се лекува, но тя не ме послуша и сега изпитва последствията на своето дебелоглавие, защото поиска чрез доктори да се лекува, и сега, като ѝ дойдоха страданията, почна да се разкайва. Сега вие, като ме слушате, какво си казвате: „Този човек, ако го слушаме много, ще гоним Михаля!“ Михаля и сега го гоните, и след 10 години пак ще го гоните. Като умрете и ви турят на носилка, като дойдат поповете, няма ли да гоните Михаля? Думите Христови са: „Ако вие не вярвате в Мене, т.е. в живота, и в Бога не вярвате.“ В сегашния век се изисква вяра в живия Господ, да се свържем с ангелите чрез вяра и с Бога чрез любов, иначе сме изгубени. Защо се оплаква на гроба на умрелия? Когато оплакват някого, то плаче самият умрял, който е обсебил жена си, и тя почва да изрежда: „Михале, Михале. и на мене иде ред!“ Живите не плачат, а плачат умрелите. А който умира с вяра, т.е. в Христа, той не плаче и няма да го носят на носилка, а само ще си кажем „сбогом“. Едно време Мойсей не го туриха на носилка, а той си остави човек на свое място, оттегли се в планината Нево и там си умря. И досега не се знае къде е тялото на Мойсея. Богатият човек наема слуги да му пазят детето, защото няма вяра, а бедните хора пущат децата си свободно и те ходят, където ходят, пак се възвръщат. Новото учение изисква една чиста и искрена вяра в Бога. Ако имаме вяра, ще сме спокойни и силни и никой не ще ни вземе богатството. Никога не трябва да отлагаме и да казваме: „Хайде днес да се поуредим, че занапред ще живеем по Бога.“ Трябва веднага да се изпълни законът, за да живеем в името на Бога, защото за мнозина времето е дошло, да почнат да работят в името на Бога. В Америка в град … живял някой си работник и девизът му бил: „Господ ще промисли“, а жена му постоянно му натяквала и му се карала да си поспести малко пари. Настъпва криза и след време го уволнява господарят му. Похарчил си той и последния грош. Един път, когато се молил, дошло едно момче и през прозореца му хвърлило една сврака с думите: „На, за тебе Господ ще промисли.“ Той взел свраката и като почнал да я разглежда от каква смърт е умряла, намерил в нея една верижка с бисери на господарката му. Той им я занесъл въпреки волята на жена си. Тогава господарят му го разпитал и за положението му и му дал много по-добра работа. Ако всички, като работим, казваме: „Всичко, каквото изработим, е мое“, а нищо не притежаваме за себе си, всички доброволно да работят и да се ползуват от всички плодове, тогава ще настъпи великото щастие. И тъй, сега Христос проповядва една вяра на любов. Българите водиха две войни, за да се освободят, и какво направиха? Натрупаха си 20 000 000 000 лева дълг. Но ако бяхме вървели по закона, да уповаваме на вярата, това нещастие нямаше да ни се случи. Нека се заловим и да приложим Христовото учение – вяра на светлината и любов на топлината. Божията Любов е на светлината и на топлината. Когато нямаш вяра в някого, ти не го обичаш. Тия две качества са неразделни. Гдето има вяра и любов, там има всичко, там няма омраза, там няма смърт. Когато обичаме някого, да имаме абсолютна вяра в него. Вяра и любов гдето има, всичко може да се направи и да се благослови. Затова и Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ И тъй, ще потърсите сега онзи, живия Господ, Който не е написан (нарисуван) в църквите. Господ не е в църквите, в църквите Го няма. В Йерусалим Го няма; Той днес е с бедните, със страдующите и се е заел да оправи света. Господ е сит на нашите лъжи, 999 пъти сме Го лъгали. Той вече е сит от вярата и поклонението в църквите. Който сега отива да иска от Господа работа, Той ще го приеме, а който иска само да го прости, Той няма да му се обади даже. Господ е сит от лъжи, от измами и от светли корони и дрехи. Тъй като ви говоря, вие мислите, че това учение е много трудно. Аз го намирам за много леко. Аз вярвам, че вие ме разбирате, но във вас има други духове, които не ме разбират. На тях ще кажете: „Вие си вървете вече.“ Сега са последните часове на стария свят, който вече си заминава. Господ иска чисти сърца с вяра и любов и сега кажете на духовете във вас: „Господ да ви прости, идете си!“, както се пъдят въшките от главата, защото знаем, че главата не е за въшки, а за възвишени мисли и чувства. Сега се работи от жените по 9 часа само за готвене, а то може да излезе и прекалено. В бъдещето учение мъжът да работи за себе си и жената за себе си, двамата ще работят за Господа и Той ще работи за нас и ще оправи нашите работи. 26 септември 1920 г., 11 ч. В. Търново
  17. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Добри ученици Сега много ви е говорено, остава само да прилагате. Великият закон на природата се състои в туй, че земледелецът туря в хамбара си само това, което ще посява. Във вашите хамбари има достатъчно, остава вие само да сеете. В постъпките ви гледам, че правите едно лицемерие. Вие трябва да знаете, че не служите на мене, а на Бога. Аз не мога да уча вместо вас. Аз мога само да ви предам, а вие сами трябва да се учите, за да придобиете знания, които ви са потребни. Всеки ученик си има чанта, в която носи книгите си, но тези книги не трябва да стоят само в чантата, а трябва да се извадят от чантата. Като намеря някой, че не учи, като му помогна 99 пъти, най-после на стотния път го оставям и му казвам: „сбогом“. Като учите, ще отидете при Бога, а като не учите, тук ще седите на земята. При Бога няма да отиде нищо нечисто. Грешните хора не учат. Те само лъжат, крадат и ги наричат думбази. Грешният човек е, който малко работи, малко учи и иска да живее охолно. Ние трябва да се откажем от дявола. Аз искам от вас, като оставите всичко настрана, да имаме любов към Бога. Ученик, който не люби баща си и майка си, той не се учи. И онези хора, които не обичат Бог, те не учат. Щом някой не те обича, той ще те спъва, било приятел, или жена, мъж и т.н. Може да каже някой: „Този или онзи не ме обича.“ Аз казвам: Защото вие не сте обичали Бога. Ако искате, аз мога да направя един опит с някого от вас да го стисне Бог с двата Си пръста. Искали някой? Ето аз още сега мога да направя този опит. Гдето няма любов, там няма и успех, и благословение. Щом се обичат хората, никой не може да им направи зло. Любовта пази и добрите, и лошите хора. А грехът, злото съсипва и добрия, и лошия човек. Любовта дава широк простор на всичките хора, но казва: „Ще учиш!“ Сега и аз на вас казвам: Ще учите. Да любите е лесно, но да учите е много мъчна работа, а това е потребно. Като казвам на някого да учи, аз му изваждам юлара, удрям му камшика и го пращам в гората да учи. А в работата на нивата няма учение. Какво ще учите на нивата, там има хомот, остен и изплезване на езика. Сега за в бъдеще гледайте да бъдете добри ученици и тогава самото Бяло Братство ще ви помага. За хатър тази работа не става. Всеки сам трябва да прави усилия. Любов, знание и мъдрост вървят заедно. Когато знанието е без любов, възгордява, а когато знанието е с любов, тогава иде смирението. Сам никой не може, всеки трябва да живее с някого, било с жена, или с приятел. Жената и мъжът минават за помощници – другари, В света умират ежегодно около 45 000 000 души, като се смята, че на земята живеят около 1 и 1/2 милиарда, а цялото човечество е 60 милиарда. 19 септември 1920 г. В. Търново
  18. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Аз дойдох, за да имат живот Ще ви прочета само един стих от Евангелието на Йоана, именно 10 глава, 10 стих. „Крадецът не иде, освен да открадне, да заколи, и да погуби: Аз дойдох, за да имат живот, и да го имат преизобилно.“ В този стих Христос говори за два принципа. Този крадец не иде отвън. Той иде отвътре и е свързан с нашия ум, нашето сърце, нашите чувства. Той има достъпи там. Христос казва, че Той иде да ви каже нещо, да ви даде благословение. Крадецът не иде, освен да открадне, заколи и погуби. Краде, коли и погубва – прилага своя принцип. В тоя принцип е отрицателният елемент. Над този принцип има друг – Христовият: „Аз дойдох, за да имате живот вечен и да го имате преизобилно.“ Думите, които каза Христос: „Аз дойдох, за да имат живот и да го имат преизобилно“, имат смисъл и са един велик принцип. Те изразяват един строго определен закон. Вие може да изучавате съвременната техника и ще забележите как най-малките погрешки пораждат големи резултати. Тия два велики закона, които работят тук, работят и на небето, и Христос сам работи по тях. Някои се питат: „Ама как тази малка погрешка да има такива последици.“ Като допуснете една грешка, вие сте допуснали тоя крадец, а влезе ли, „той ще открадне, заколи и погуби“. Например започнете някоя работа в света и допуснете една лъжа. Впоследствие тази лъжа ще разруши цялата ви работа, тя е като червей, вгнезден в червена ябълка. Той ще я прояде, неминуемо ще я прояде, тя няма да има цена. Сега сте ученици и никаква грешка не ви се позволява да правите. Допуснете ли погрешката, то е крадецът, недейте му позволява да влиза. Допуснете ли го, той ще ви разруши всичко, по никой начин не го допущайте. Този крадец е всякога готов да влезе във вас. Дойде ви някога някоя мисъл да направите нещо добро, да извършите нещо, а след това казвате: „Тази работа може да почака, тя не е належаща.“ Допуснете ли тая втора мисъл, крадецът е вече влязъл и ще ви открадне тая мисъл, която Христос ви е дал. Вие няма да имате вече условия и ще останете без овце. Ако един вълк дойде, той ще открадне овцете ви и вие ще останете през лятото без мляко, овце, сирене, масло и вълна. Вие всички се боите от дявола, обаче трябва да ви е страх само от Бога. Ако ви е страх от дявола, значи, че той е стъпил с единия си крак у вас. Вие се боите един от друг. Вместо да се боите от човека, почитайте го. Учениците, които се боят от учителя си, учат се. Всякой ученик, който не е научил урока си, е страхлив. Страхът ни кара да бъдем прилежни ученици. Тук, в Търново, спъва страхът. Страхът се отличава по някои черти. Ако видите някой, че е жесток, той е страхлив. Добрите хора са безстрашливи. Ако искате да махнете жестокостта, махнете страха. От когото се боиш, такъв и ще станеш. Ако любиш лош човек, лош и ще станеш, ако любиш добър, добър ще станеш. Любовта и страхът към лошите хора еднакви резултати дават, защото, като го обичаш, ти се стремиш към него. Вие по този начин не може да помогнете, той е голям търговец, не му давайте пари, защото има голям дълг. На фалирал човек не давайте нито пари, нито парици, не го спасявайте, той е отдавна компрометиран. Мисълта, която ви оставя Духът: „Този крадец ви мисли зло.“ Във всичките си действия да го не пускате. Пуснете ли го, ще бъде лошо за децата ви и приятелите ви. Той е вътрешен принцип. Него не може да го хванете. С този принцип самите ангели се справят, а хората само Христос и Бог може да ги спаси. Когато ви се предостави едно добро дело, направете го, не мислете за последствията. Такова дело Господ предварително го е благословил, то ще даде резултат. Добро, което вие сте направили, никой не може да го разруши. Дяволът щом е отвън, той не те чува. Не смесвайте две понятия. Когато ви дойдат изкушения, не мислете, че дяволът е влязъл във вас. Когато влезе този крадец, вие почувствувате едно раздвояване, ставате неспокойни, не може да мислите добре и да чувствувате добре. Трябва да се борите дотогаз, докато станете тих и спокоен, не казвам индиферентен. Когато достигнете това състояние, може да бъдете добри ученици. Животът без учение е безсмислен. Ако на земята не се учите, нищо няма да придобиете. Вие на земята имате къщи, ниви, това е торба, която всеки може да ви вземе, но придобитото знание си остава твое. Като си богат, ще се научиш да си щедър и да знаеш как да помагаш, а когато си сиромах, ще се учиш кога и как да бъдеш търпелив. От този крадец добре се пазете, като го изпъждате вън. От незнание ви подадат някое краче, вие ми донасяте дяволски крак и ме питате: „Тук дяволът ли е?“ Отговарям: Той е. Искам между вас да има съгласие и всичките ви работи ще тръгнат на добре. „Сиромаси“ значи да сме бедни откъм зло, откъм лъжа, откъм глупост, а да бъдем богати със знание. Ученикът, който е тръгнал по пътя на окултизма, не трябва нито да завижда и облажава богатите, нито да съжалява сиромасите, защото и двамата са щастливи, и двамата са богати. Ако живеят по любов, и двамата еднакво имат, защото бедният ще иде на гости у богатия, за да се нахрани. Ако сте двама братя – единият богат, а другият беден, най-малкото богатият ще те нахрани, ученият брат ще учи този, който не знае. Вашите погрешки са друго нещо, те остават за ваша сметка и не са вредни, а ако допуснете този крадец, туй е най-опасно. Например Господ ви казва да обичате някого, тогава иде крадецът и ви наговаря лоши неща за него. Ако допуснете тази лоша мисъл, вие пускате крадеца. В същото време крадецът е опитал и при другия, който говори лошо за вас. Ако допуснете този отрицателен принцип да работи във вас, вашето лице скоро ще потъмнее, ще се деформира. 17 септември 1920 г. В. Търново
  19. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Три картини Очите, носът и устата представляват трите велики състояния на материята, а веждите представляват уклоненията, които са ставали при съставянето на тия три цикъла. Малката любов ражда малките недъзи, а съвършената любов ражда съвършенството. На земята човек е дегизиран – той не е чистият човек. То ще бъде много смешно да отидете на небето и да видите, че един ангел е с едно око, друг с един крак; това може да се срещне само на земята между хората. Този, който ви мрази, този, който ви прави пакости, вие сте му направили някога нему същото, ето защо трябва да го обичаме, за да загладим и изправим стореното по-рано. Първата картина представлява кристалните души (триъгълника). Втората – светлите души (душите на светлите духове). Третата – душите на свинете (материалните). 15 септември 1920 г. В. Търново
  20. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънрена беседа Когато дойде Духът Когато дойде време да те съдят, няма да те пита Господ защо съгреши, а защо не изправи живота си при толкова условия, които ти се създадоха. Докато човек е жив, ние не му казваме нито една сладка дума, а като умре, оплакваме го и какви ли не церемонии не се изпълняват. Най-добре е като умре, да му се изчете една успокоителна молитва и след това да му се направи едно скромно погребение. В правия път ли съм аз? – Щом любиш Бога, щом любиш ближния си, щом любиш себе си, ти си в правия път. Ще бъде смешно една блудница жена да отиде да учи другите на морал. Това, което вие събаряте, ние го градим. Това, което ние градим, вие го събаряте. Ние ще разрушим всички затвори и болници. В нашата програма е: светът да се напълни с училища. Вие трябва да изучавате Евангелието и Библията, тия методи, които са в живата природа. „Ако окото те съблазнява, извади го.“ Ако разберете в буквален смисъл тези думи, вие ще си извадите всички по едното око, но ако окото се извади и съблазните останат, тогава няма значение вадението на окото. Повикват ви на гости и ви угощават с баница, но по невнимание на домакинята брашното, маслото, сиренето и пр. са развалени. Но щом извадите това, което сте яли, веднага ще ви стане добре, леко. Поканени сте да отидете в църква и там слушате проповедта на някой проповедник, но след като си отидете у дома, чувствувате смущение. Лошият човек не може да произведе в сърцата и душите на хората мир, спокойствие и радост. Всяко нещо, всяка мисъл, която не внася Божествената Любов във вас, оставяте я настрана. Евангелието е наука, която казва, че Господ не се е изменил. Нашите умове и сърцата ни не трябва да бъдат изкълчени. Ако се докаже, че 2 + 2 = 4, то значи, че майката и бащата може да преповторят себе си само два пъти. Когато ние говорим за числото 1, всякога подразбираме тази Първична Причина, която подтиква всички същества към разумност. Какво нещо е Господ? Господ е това, каквото нещо сме ние. Всичките злини в света са произлезли от месоядството. Паякът смуче кръвта на уловената муха. Мухата смуче сока на ябълката и т.н. Виждали ли сте дъщерята, която се гневи към майката си, към баща си, но когато дойде нейният възлюбен, тя става добра, вежлива и учтива към всички. Онзи, в когото Духът дойде, той трябва да бъде винаги весел, доволен, внимателен и осторожен. Когато дойде Духът, тогава на душата израстват крила. Ако нагрубявате майка си, ако нагрубявате децата си, ако нагрубявате баща си, вашият възлюбен ще си замине. Когато дойде Духът, болестите изчезват, скърбите изчезват и страданията изчезват. Лошите мисли, лошите желания образуват едно мрачно небе, през което не можем да видим нищо. При просветения ум няма пороци, а само чистота. Онзи ум е ограничен, в който има пороци. Слънцето е изгрявало и залязвало милиони пъти и ще изгрява и залязва още милиони пъти. Божият Дух иде и скоро ще дойде. Той не е на един километър, не е на 500 метра, на 100 метра, а близо до вас. „Това като рече Исус, смути се Духът Му и рече: „Истина, истина ви казвам, че един от вас ще Ме предаде.“ Щом се смути твоя дух, ще изгубиш твоята сила. „В последните дни ще излея Своя Дух и тогава ще почнат да пророкуват и сънища да сънуват.“ Аз казвам: Едно време хората не са пророкували, сега пророкуват. Всякога хората са пророкували в настояще време. Нашите духовни братя са на 100 метра от нас. Сто духовни метра са те. „Бог ще отвори умовете ви, за да разберете и узнаете що трябва да речете.“ В света няма по-хубаво нещо от това да знаеш да четеш, да знаеш да ядеш. Да четеш, това значи да се храниш. Ние ще се молим на Господа да отвори устата ни. Коя уста? Устата на нашата душа. Словото Божие като го приемеш в ума си, то ще възрасне там и тогава ти ще научиш много неща. Аз желая да вземете тези мои мисли под внимание и да ги приложите в живота, в тази школа нам ни е потребно присъствието на Божествения Дух, носителя на всички Божествени блага. Първото условие за един ученик в окултната школа е да има един висок идеал, стремеж към Бога. И когато учените искат да докажат, че Бог е такъв или онакъв, те заблуждават света. Чрез Него ние възприемаме мисълта, чрез Него ние любим и т.н. Когато се стремим да мислим дали има Бог, дали мисли Бог за нас, тогава ние Го изгубваме. Любовта и Господ не търпят никаква философия. И тъй, ние сме призвани да изучаваме всичко, което излиза, което произтича от Бога. Наблюдавайте, вие посеете една малка семка, след като я посеете, изниква ли тя веднага? Първом пуща надолу корените, разклоняванието им, изниква стеблото и пуска листа, цветове, плод. Но ние не трябва да се спрем след като е узряло. Процесът на това растение трябва да се продължи. Вие сте деца все на ангели, вие сте малки ангелчета и постепенно ще растете, докато стигнете степента на съвършените ангели. Човешката душа принадлежи към тайнобрачните растения и ако някой от вас стане явнобрачен, той изгубва своя смисъл. Наяве трябва да бъде само плодът, а в тайно – растене, цъфтене, завръзване, зреене. 14 септември 1920 г. В. Търново
  21. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Аз ви избрах Учителят прочете 15 глава от Евангелието на Йоана: „Аз съм истинната лоза и Отец Ми е земледелецът.“ Ще направя едно малко пояснение върху думите на 16 стих: „Не избрахте вие Мене, но Аз вас избрах и поставих ви да идете и вие и да принесете плод, и плодът ви да пребъде, щото, каквото поискате от Отца в Мое име, да ви даде.“ Думите „избрах ви“ са понятни, отивате в един магазин и избирате. Който плат си харесате, него вземате или когато избирате и харесвате къща и т.н. Значи и Господ, когато избира хората, избира когото хареса. Сега туй избирание не е както платовете, като избира, Христос казва: „Да принесете плод.“ В тия думи на Христа се крие онази велика наука за живота. Всички, и стари, и млади, искат да живеят. И животът, който искаме да живеем, прилича на онзи пътник, който иска да пътува и избира път или пътека. Онзи, който има съзнателен живот, той всякога е весел, той всякога е радостен. Значи съзнателният живот е разумният живот. За всички други същества, които Бог е създал, Той им е определил и среда, в която да живеят. На рибите – водата, на птиците – въздуха, а на човека – светлината. Всичките безпокойства произлизат от безпокойствата в живота. Ако детето се грижи, мислите ли, че то може да порасне? И за вас е същият закон. Вие трябва да се грижите само за вътрешния живот, а за външния свят каквото и да става, не трябва да се безпокоите. Когато някой живее добре, Господ казва: „Вземете му от това, което има.“ Лош човек, порочен човек и зъл човек в живота не може да бъде щастлив. Аз ще попитам: Добър ли е? Ако е добър, той е щастлив. Лошите хора живеят на повърхността, тях аз ги уподобявам на една ябълка, на която кората е червена и красива, а вътре е червива и т.н. Христос казва: „Аз ви избрах“ и кои избира? Онези, които искат да вършат волята Божия. Когато синът изпълни волята на баща си и бащата ще изпълни волята на сина. Така и Господ постъпва. За да бъде избран някой от Господа, той трябва да е готов да изпълни волята Божия. Когато вие възпитате и отхраните едно дете, никога не казвайте: „Какво ще стане с него?“ Плодовете на Духа са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост, въздържание (Галатяном, 5:22). Дръжте тази мисъл в ума си, не мислете, че духовният свят е нещо отделно от физическия. Каквото и да стане в духовния свят, ще се прояви и във физическия свят. Докато не промените живота си в духовния свят, вие няма да се промените и във физическия свят. Вие като отидете на гости, най-напред с главата си ли отивате, или със задницата? И при Господа трябва да отидете с главата си. Когато кажем, че някой човек е добър и някой лош, ние разбираме, че на добрия човек нивите и лозята са подредени, а на лошия не са подредени. Та като каже някой: „Аз съм станал лош“, разбираме, че той е почнал да събаря. Христос казва: „Аз ви избрах.“ (Примера с детето, което изпокъсало книгата, която баща му купил.) Ние, умните хора, като искаме да оправим света, почнем да дерем от книгата на живота, докато я изпокъсаме. Христос казва: „Аз ви избрах.“ Някой човек си казваше, че със сърдение не е поправил живота си. Аз ще ви говоря за подготвителния живот. Ако искате да подобрите вашия живот, вие ще се попитате най-напред избрал ли ви е вас Христос? Когато момъкът избере някоя мома, с какво се отличава, че я е избрал? Праща сватове и дава пръстен. Ако момата го тури на показателния пръст, казва: „Или ти ще ми заповядаш, или аз ще ти заповядам.“ Ако го носи на средния пръст, казва: „Или ще ме съдиш, или аз ще те съдя.“ А ако го носи на третия пръст, казва: „Или ще ме учиш, или ще те уча.“ Христос като избере някого, Той ще му прати пръстен. Първият пръстен е надеждата. Имате ли надеждата в себе си, вие ще заповядвате. Аз бих препоръчал да го турите на третия пръст. Гледайте всеки ден този пръст, на който е положен пръстенът ви. Христос се спира: „За да принесете плод.“ Тъй както схващаме ние Христовото учение, животът става реален, т.е. има връзка между миналия ви и сегашен живот. Всички тия страдания си имат дълбоко значение. Виждате ли вие скулптора, който иска да извае някоя статуя, как удря и отсича някой камък, отсича друг от другата страна, докато го направи гладък; така и Господ, когато иска да поправи някой човек, дава му страдания, а след това го благославя. И тъй, сегашният ваш живот е резултат от миналия ви живот и от сегашния ви духовен живот ще се определи бъдещият ви живот. Когато някой човек се отучи от това и онова, той умира. Яденето е най-красивата музика. Вие като дъвчете с вашите 32 зъба, свирите най-добрата ария. Моето желание е този стих да го възприемете. Не избирате вие Господа, а Той избира вас. Ами момата, когато погледне пръстена на пръста си, не пръстенът е важен, а зад пръстена се крие нещо велико. Така като разсъждаваме, физическият живот става осмислен. Всички тия неща в света са упражнения, те са потребни. Правят се къщи и болници. За болници зданията се правят много здрави, а за здравия човек не трябват много здрави къщи. Ние, съвременните хора, искаме тъй да наредим живота си, че да нямаме никакви страдания. И който разбере страданията, той ще има голяма радост от тях. Следователно Христовото учение е една велика наука за живота. Вътрешните промени са проявление на духовния живот. Когато Господ ви даде изпитания, издръжте ги с геройство и след това ще ви се даде благословение. Побеляването на косата не е от страдание, а от страх. Искали ли сте нещо от вашия небесен Баща и Той да не ви дава, аз казвам, че зле сте работили, защото в Евангелието е казано, че когато работим за Бога, каквото попросим, преди даже да го поискаме, Той ще ни го даде. Ако искате да измените живота си, изменете първом духовния си живот. В старо време са изгаряли хората за вярата им в Бога. Кое е по-добре – да умреш на кръста ли, заобиколен от своите приятели, или да умреш в някоя кръчма с пукната глава? А ние ще трябва, ако искаме да умрем, да умрем където трябва. Къде е по-добре да умрем? Майката да умре при отглеждане на своите деца ли, или като разпусната жена в някое запустяло място? „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.“ Когато някой ми каже, че е произнасял тези думи и нямал полза, аз си вадя заключение, че не се е движил. Вземате перо, мотика и пр. и не сте ги подвижили. Каква полза ще имате? Така и в Христовото учение трябва само да се подвижите, да работите, а не да чакате друг да работи вместо вас. Така е и за цигулката, ръцете, сърцето, окото, ума и пр. 12 септември 1920 г, 11 ч. В. Търново
  22. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Сърцето си никому в заем не давайте Ние очакваме сега да дойде Христос, но Той няма да дойде, докато ние не се подвижим поне до средата на пътя, да Го посрещнем. Сърцето си, ума си, ушите си, очите си, езика си никому не давайте на заем. Даде си момата сърцето някому и сетне страда. От мене един съвет: сърцето си никому на заем не давайте. Под наем, под кирия сърцето си никому не давайте. Христос казва: „Аз ви избрах.“ Сърцето си, езика си, ума си, краката си, очите си и т.н. на заем да не давате. Ако постъпвате правилно, като дойде Христос, ще каже: „Добре сте работили, добре сте постъпили“ и т.н. Сега аз няма какво да ви привеждам доказателства, но казвам: Онзи, който живее добре, няма да му се случи зло. Млад бях и остарях, но не видях праведния да проси хляб. Псалмопевецът казва: „Онзи, който живее за Бога, зло няма да го постигне.“ Че това е вярно, прочетете живота на Йова. При сегашните условия на живота ще бъдете смели и решителни. За мене е безразлично дали ще го приложите. Аз го прилагам и виждам добрите резултати. Вие мязате на ония младежи, които покачили гащите си на стрехата и питали как да ги обуят. Погледнете на пчелите, осите, птиците и другите животни и ще видите как те живеят. Господ се грижи за тях. Законът е такъв: рано да ставаш, навреме да закусиш, навреме да отидеш на училище или на работа. Ти трябва да чакаш изгрева на слънцето, а то няма да чака вас. И затова казва Христос: „Аз ви избрах.“ Хората казват: „Какво ще стане с мене, като умра, с какво ще ме облекат?“ Всички ще се облечете 10 минути по-рано, преди да е изгряло слънцето. Не си губете умовете. Слънцето веднъж изгрява, веднъж залязва и който закъснее, загубил е вече. И на гарата като удари последният звънец, който е дошъл, ще се качи на трена, а който е закъснял, ще остане. И ние сега трябва да бъдем готови, защото последният Божествен трен ще дойде най-късно след 10 години и който е готов, по-рано да се качи на този трен, ще се качи, а който не е готов, ще остане. И тъй, между духовния и физическия живот има взаимни отношения. Всичките културни народи, които имат енергия, те са, които разбират добре тия качества. Сега на вас аз ви препоръчвам да бъдете смели и решителни. Да не се обезсърчавате. Приведе примера за един приятел, който съжалявал, че не направил известни сделки, а Учителят му казал: Благодарете, че сега не сте в затвора. Изпяхме „Ще се развеселя“. 12 септември 1920 г. В. Търново Сърцето си никому в заем не давайте.pdf
  23. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Добрата молитва Молитвата и дишанието имат нещо общо между тях. Дишането става бавно, за да може дробовете да се напълнят с въздух. Като прочетете: „Господи Боже наш, благий ни небесен Баща, Който си ни подарил живота и здраве“, ще се поспрете и ще поразмислите в ума си, и тогава ще продължите, така щото молитвата да се изпълни за повече време от половин час. Когато произнесете първите думи от молитвата, същевременно ще дишате дълбоко и ще си спомняте за всичкия ваш преминал живот от детинство до сега. Като казваме: „благий ни небесен Баща“ – и ние трябва да бъдем благи като Него. Защото синът трябва да бъде като бащата. Това, което дава радост и веселие, смелост и решителност, това се казва да имаш присъствието на Духа. По-добре е да изгубиш 10 000 лева, отколкото да промениш своето молитвено настроение. Никога не трябва да бързаме в молитвата. Вие всички като сте бързали в живота досега, оправили ли сте си работите? Даже объркали сте ги повече. Някъде ще започнете Добрата молитва с вдишки и издишки. Как да правим волята Божия?Ако някой беден човек се е молил дълго време на Бога, да му помогне в нещо, тогава Господ изпраща Духа Си при някого и Той го наставлява да извърши това добро на човека вместо Бога. И когато така ни наставлява Духът, каквато работа и да имаме, ще я оставим и ще извършим волята Божия, която е по-важна от всяка друга работа. И никога да не казваме: „Ами какво ще стане с нас?“ Аз ще ви попитам един въпрос: Ами че като сте си вършили все вашата работа, каква сте я оправили? Няма човек или ангел, който да е отказал да изпълни волята Божия и да е прокопсал. Не, винаги те са се разсипвали и разрушавали. Извършете волята и за последствията не мислете. Ако така с вдишка и издишка прочетете Добрата молитва, вие ще бъдете здрави и ще се почувствувате разположени. Забележете, че когато разтривате някой припаднал човек и почнете да четете така молитвата, ще забележите, че отначало ще почне да помръдва, след това ще се забележи мърдане и най-сетне ще видите, че той дълбоко ще вдиша въздух и тогава ще изпитате радост. Добрата молитва е дадена вам в най-съкратена форма, тя е много дълга и ще трябва повече време да ви я тълкувам. В това време почна да кълве един кълвач на външната стена и Учителят каза: Това показва, че всички ще трябва да извадите от главите си тези червейчета, които са в главите ви. Един ден, когато видя, че сте готови да ви прочета цялата молитва, ще видите каква полза ще имате. Добро съгласие, по любов когато става, то е от Бога, а насила което става, то е от дявола. Сега вие помислете и определете кои пасажи от Добрата молитва ще произнасяте с вдишки и кои с издишки. В този път ще трябва да изпълнявате волята Божия, тогава ще бъдете силни и мощни. Добрата молитва, тя е лозинката, с нея ще започвате. Ще започвате Добрата молитва с лозинката: „Няма Любов като Божията Любов. Само Божията Любов е Любов.“ Като пишете някому, ще му пишете: Н. Л. К. Б. Л. (Няма Любов като Божията Любов) и второ: С. Б. Л. Л. (Само Божията Любов е Любов). Това са инициали. Ако ни пише приятел Н. Л. К. Б. Л., ние ще му отговорим: С. Б. Л. Л. Може да се пишат и целите думи на по-верни братя и сестри, които няма да го захвърлят на някое нечисто място или да го подхвърлят някъде, гдето да се тъпче. 12 септември 1920 г. В. Търново
  24. Аудио - чете Николина Банева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Първоначален език Няма Любов като Божията Любов. Божията Любов не прилича на човешката. Кога поетът създаде известна творба, усеща любов, ала това е любов на ума, а не е Божествена любов. Влюбената мома също изпитва любов, ала то е любов на сърцето. Войникът проявява любов на бойното поле, ала неговата любов е любов на волята. Майката люби своите рожби. Любовта е любов на душата. Съдията, когато съди и раздава правда, също проявява любов, но тя е любов на духа. Ала Божията Любов е синтез и съзвучие на всичко, тя е едновременно любов и на ума, и на сърцето, и на волята, и на душата, и на духа, а тялото трябва да бъде послушен слуга на Божествената Любов. Когато тя се всели в човека, служи за проява само на доброто във физическото поле. Човек може да прояви тази любов с каквото и да е действие – било с ръка, като помогне някому, било с език, като каже някому блага дума и т.н. Когато Божествената Любов се всели у вас, във вашето сърце, във вашия ум, във вашата воля, във вашата душа и във вашия дух, ще затрептят в хармония със сърцето, ума, душата и Духа на Бога. Това е първи превод: когато Божествената Любов се всели у вас, сърцето ви ще бъде в съгласие със сърцата на всички ваши братя, умът ви в съгласие с умовете на всички ваши ближни; волята ви, душата ви, духът ви ще бъдат в съгласие с ума, волята, душата и духа на всички – това е вторият превод; и третият превод ви давам: сърцата на всички ваши братя ще бъдат в съгласие с вашето сърце, с ума ви, с волята ви, с душата и с духа, всички с всички ще бъдете в съгласие, ще бъдете едно. Животът се проявява напълно в любовта. Това, което сега хората наричат любов, не е любов. Това, което хората сега наричат живот, не е живот. Те се стремят към земно имание и затова животът им губи смисъл. Животът е движение. Всичко, което се движи, крие в себе си начало на живот. Началото на движението е първата стъпка на живота. Когато този живот начене да се съзнава, имаме втората стъпка. После настъпва усещание на живота, това е третата стъпка. След чувствуванието идва радост. Радостта е четвърта стъпка. А петата стъпка е използуването на радостта за растеж. В четири посоки се проявява животът: ум, сърце, воля и душа, а центърът им е Духът. Живата природа – това е Божието тяло. Бог е най-великият автор. Всички, които пишат, правят повече или по-малко верни преводи от великата книга на Твореца. А понякога тия преводи са толкова далеч от първообраза, че от него ни помен не остава. И когато ние четем каквито и да било преводи, ще се силим да ги сверим с първообраза и тогава ще вадим заключение. А трябва да научим живия език на Бога и Неговата жива реч. И за това ще трябва да започнем с азбуката. Някои ще кажат: „Пак ли от азбуката ще почнем?“ Да, пак от там, защото то е началото и защото вие всички сте забравили вашия първоначален език. Вие всички сте добри ученици и когато догодина дойдете, искам всички да знаете поне една дума от този език, инак ще седите отвън. Вътре достъп не ще имате, защото апостол Павел казва: „Ако говоря с Человечески и ангелски езици, а любов нямам, нищо не съм.“ Може да изучите много езици, и стари, и нови, и добро е, ала най-важен е живият език на природата. В областта на истината всичко е точно и строго определено. На земята всяко твърдение има и отрицание. Ако кажем за пример „мога“ за нещо, това говори, че има и друго, което не можеш. Речеш ли пък за нещо „не мога“, с това твърдиш, че го можеш и по друг начин. В Божествения свят „мога“ и „не мога“ имат съвсем друго значение. Докато имате любов, „не мога“ значи „не съм способен да върша зло“. То е като страж, който варди и казва: „Не можеш излезе през вратата, през която аз съм те пуснал.“ А когато речеш „мога“, значи „мога да се жертвувам за своите братя и сестри“. „Мога“ и „не мога“ – това са два велики ангела пазители на две порти. „Мога“ е отпред и казва на грешните: „Мога да ви отключа да влезете“, а „не мога“ – „Не се излиза през вратата, през която си влязъл.“ Сега ще ви кажа как може да се развият хубавите неща. Когато отидете нейде на гости, сложат ви хубава баница и вие ядете с услада, ала за да ви задоволят, започват да ви принасят какви ли не неща, та вие ядете и преяждате, и започвате да мислите за претрупания ви стомах. Та вие ще оставите всичко друго и ще гледате само хубавата баница, ще мислите само за Божията Любов. А знаете ли как се прави баница? Преди всичко баница не могат да направят стари хора. Хубава баница ще направи пъргава млада невеста. Тя ще очисти хубаво нощвите, да не остане нищо от старото, ще отсее чисто брашно, ще донесе чиста вода от чучура, ще я стопли (баница, със студена вода замесена, аз не ям), па ще вземе прясно масло, прясно сирене, мляко и ще замеси баницата. Така и вие трябва да се научите да правите хубави баници и като свърна къде вас, ще искам да ме гостите с хубава баница. Вие сте 40 души, значи 40 баници съм осигурил. Сега вам остава вие да се осигурите с баници, като си отидете. Когато говоря за баница, това е образ. Вие ще отбулите символите; като направите превод, ще видите що значат нощвите, брашното, водата, маслото, сиренето, млякото и солта. Днес е понеделник, днес на Луната е денят. Това показва, че преди да захванете баницата, ще трябва хубаво да си изчистите нощвите. Все, що е старо и изхабено, да се изхвърли навън. Днес не можете меси баница, а само ще сторите приготовление. Утре е вторник, ден на Марса, значи можете Да месите. Марс означава воювание, ала не така, както днес людете се бият. Самото мачкание на тестото – месенето – е война. Така ще направи всеки от вас своята хубава баница. 30 август 1920 г., преди обяд В. Търново
  25. https://petardanov.com/files/file/875-%7B?%7D/ Аудио - чете Нели Недялкова Голѣмецъ и слуга (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Мировата Любов", Съборно Слово, 1919 –1921 Първо издание, Издателство: Бяло Братство, София, 2008 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Беседи, обяснения и упѫтвания отъ Учителя, дадени прѣзъ 1920 г. въ Търново", Пъво издание, 1920 г. Второ издание, 1996 г. (по първото от 1920г., стар правопис), Издателство "Бяло Братство", София., Книгата за теглене PDF - първо издание, 1920 г. Книгата за теглене PDF - второ издание, 1996 г. Съдържание Сутрешен наряд, 24 август 24 август, вторник, 6 ч. Добрата молитва. Благославяй, душе моя, Господа. Размишление: За въдворяване на пълната Божия Любов между всички братя и сестри по лицето на Земята. За въдворяване единството на Духа. За възцаряване между нас на Истината в нейната пълнота. Да изпълни Господ всички Свои добри намерения, които отначало е предопределил според Своето благоволение. Да бъдем всички верни на призванието си, да изпълним благата Му Воля с всичкото си сърце. Да възлюбим Господа с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбим всички наши братя и сестри и наши близки, както собствената си душа. „Отче наш“. 24 август, вторник, 8 ч. Големец и слуга При вас обаче така няма да бъде, а който иска да бъде големец между вас, трябва да бъде ваш слуга. Матей 20:26 С този стих Христос определя един принцип. Той не казва, че всеки човек трябва да бъде слуга, а казва, че който иска да бъде между вас големец, трябва да бъде ваш слуга – само онзи, който иска да бъде големец, трябва да бъде слуга. На пръв поглед тези Христови думи изглеждат малко противоречиви – как е възможно онзи, който иска да бъде големец, да бъде учтив, да стане слуга и да се унижи? Този именно е Божественият Закон: бащата и майката, които искат да станат големци, трябва първо да станат слуги. Царят и царицата не се ли подчиняват на същия закон на Земята? Ако една майка не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големка? Ако един баща не се реши да слугува на своите синове и дъщери, може ли да стане големец? И наистина, по-добра слугиня от майката и по-добър слуга от бащата няма. Тъй че този закон е верен в основата си. Тогава ние прилагаме като правило следното: всяка майка и всеки баща, които искат да имат деца, трябва да станат слуги; всеки учител, който иска да има ученици, трябва да стане слуга. В тези Христови думи е заключена една велика Божествена мисъл. Кой може да слугува? Може да слугува само силният, умният, добрият човек. Този, който иска да стане лекар, също трябва да слугува. На кого? На болните. Ще прави своите превръзки, масажи, ще трябва да разбира много добре своето изкуство като лекар, като слуга на болните. Иначе нито един болен не би повикал лекар. Сега аз виждам по очите ви, че вие всички искате да бъдете господари. Много добра мисъл имате, но Господ казва за вас така: „Кажи им да се научат да слугуват.“ Вие ще ми възразите: „Как така, ние не сме чували такова нещо, че трябва да слугуваме!“ Не, колко пъти тази мисъл е минавала през ума ви, но вие се придържате към стария си навик и си казвате: „Все на мене ли се пада да слугувам?“ Да, ще слугувате – щом искате да бъдете господари, ще слугувате; не искате ли да бъдете господари, няма да слугувате. И тъй, който не иска да слугува, не може да бъде големец. Отсега нататък трябва да приложим този принцип във всекидневния ни живот – ако не можем да го приложим, няма да бъдем в състояние да разрешим един от най-съществените обществени въпроси. Нека разгледаме този въпрос в неговата ширина. Онзи господар, който иска да има много овце и говеда, нали им приготвя сено и всякаква друга храна? Кой е онзи човек, който иска да бъде господар, да бъде знатен, големец пред другите хора, а да не слугува на своите коне, волове и овци? Всеки овчар, всеки господар слугува на своите овци. Но щом влезем в обществения живот и започнем да се занимаваме с хората, мислим, че законът за слугуването трябва да се приложи другояче. Не, по същия начин този закон трябва да се прилага и тук. Христос казва: „Да бъде ваш слуга.“ На кои? Ти можеш да бъдеш слуга само на онзи, когото обичаш – не можеш да слугуваш на някого, когото не обичаш. Следователно под думата слуга Христос разбира големец, защото слугуването е свързано с Любовта, а Любовта се стреми към Великото, стреми се да обхване всички хора и да ги владее. Това е желанието на Любовта. Христос казва: „Който има този закон в душата си, той трябва да прояви и другите стремежи на Любовта, трябва да служи на другите, които обича.“ И тъй, от Христовите думи се разбира, че истинското големство се основава на слугуването – слугуваш ли, ще бъдеш големец; не слугуваш ли, никакъв големец не можеш да бъдеш; слугуваш ли, можеш да бъдеш майка; не слугуваш ли, не можеш да станеш майка; слугуваш ли, можеш да бъдеш баща; не слугуваш ли, не можеш да станеш баща; слугуваш ли, можеш да бъдеш учител; не слугуваш ли, не можеш да станеш учител. Този закон, законът на слугуването, съществува винаги между двете противоположности: между слуги и господари, между учители и ученици, между майки и дъщери, между бащи и синове. И тъй, когато обичаме някого, ние трябва да бъдем толкова деликатни, внимателни към душата, към ума и сърцето на любимото ни същество, че да не допуснем в него мисълта, че искаме да го използваме, а да оставим в него мисълта, че сме готови да се жертваме за него – можеш ли да вдъхнеш през целия си живот в душата на някой човек мисълта, че си готов да се жертваш за него, ти си спасен; внесеш ли в него мисълта, че искаш да го използваш, ти си загубен. Бих желал между вас да има надпреварване в изпъл¬нението на длъжността на слуги – аз ценя слугите. Сега Господ се нуждае от слуги. Първият слуга е Господ, Той иска помощници – от Господар Господ е станал слуга. В Писанието се казва: „Синът человечески не дойде, за да Му служат, а за да им служи.“ Днес Господ не иска господари, защото и Той сам не е господар. Че и Той сам не е господар, се вижда по това, че ако беше господар, светът щеше да отива напред. А понеже светът е оставен сам да се управлява, затова е разбъркан. Ако ме запитат кога ще се оправи светът, ще отговоря: когато напуснете постовете на големство. И тъй, когато всички хора напуснат знатните си постове, когато слезнат от тях и започнат да работят като Бога – като слуги, – светът ще се оправи и с това въпросът ще се разреши. Тази е мисълта, която Христос е вложил в този стих за разрешаване на обществения въпрос. Кога ще изчезнат страданията? Когато мъжът стане слуга на жена си и жената стане слугиня на мъжа си; когато братът стане слуга на сестра си и сестрата – слугиня на брат си; когато господарят стане слуга на слугата си и слугата стане слуга на господаря си. С това въпросът е разрешен – по туй две мнения няма, няма никаква друга философия, никакъв друг път. Този е единственият метод, по който можем да разрешим принципиално въпроса. Ще запитате как – викат те на гости на обяд или на вечеря; онзи, когото обичаш, остави да седне на първото място, да се нахрани, а ти седни на последното място. Ето как се разрешава въпросът. Първо трябва да се нахранят слабите, а после силните. Този закон е в сила и в Природата – кой може да минава през малките дупки: големите хора или малките буболечки? Понеже за големите хора Господ оставя голямата врата, Той отваря тази врата най-после – първо отваря малките врати, за да минат най-малките, след това постепенно отваря по-големите врати и най-сетне отваря най-големите и през тях минават най-големите. Законът е същият и когато едно здание се разрушава – щом започне да се руши, първо се отчупва от него едно парченце, после второ, трето, докато цялото се разруши. И при изграждането на зданието действа същият закон – първо се поставя един камък, после втори, трети, докато се изгради цялото здание. Този въпрос искам да разрешим по принцип, а именно, да решим да бъдем слуги, за да сме заедно с Господа. Старайте се да се избавите от онова голямо честолюбие, което имате. Вие казвате често: „Как така мене да обидят – мене, който имам толкова знания и който съм от такъв знатен произход!“ Ти окачи честолюбието, произхода и знанията си на гвоздей и се покажи пред хората такъв, какъвто Бог те е създал – всичко останало са панделки, то не е съществено, днешните ти знания утре ще бъдат невежество. Защо ние, съвременните хора, които си мислим, че много знаем, досега не оправихме света, не оправихме живота си? Когато говоря за едно, за друго, мнозина казват: „Ние това го знаем.“ В себе си им отговарям: „Нищо още не знаете!“ Докато не придобиете в себе си онази сила, чрез която да се поляризирате, да възстановите вашия мир, да намирате удовлетворение в служенето и да смятате за привилегия оказването на една малка благосклонност към когото и да е, дотогава не можете да кажете, че знаете нещо. Да кажем, че вървите по пътя и срещнете някой беден старец; той трепери и не може да си върже обувката, а вие не му обръщате внимание, това ви се вижда дребна работа, защото в този момент вие решавате някой важен въпрос за братството и равенството. Не, ще оставите настрана въпроса за братството и равенството и ще се спрете да вържете обущата на този старец. Постъпите ли така, въпросът за братството и равенството е решен, а отминете ли стареца, без да му помогнете, въпросът не е решен. Сега ще се обърна към вас, мъже и жени, за да ви обясня как разваляте Любовта. Любовта винаги изисква служене. Двама млади, момък и девойка, си приказват сладки думи. Момъкът казва: „Ти си моят ангел, ти си смисълът на живота ми, само с тебе има живот, радост, а без тебе ще се самоубия.“ Тя казва същото: „Ти си за мен ангел, без тебе не мога да живея.“ И тъй, докато се оженят, чуват се думите „ангелче“, „гълъбче“, „Иванчо“, „Марче“. Оженят ли се – няма вече „ангелче“, няма „гълъбче“ а „Иване“, „Маро“. Питам, защо дойде тази вътрешна промяна, къде отиде този ангел? Ангел значи слуга. А като кажеш Иване, това показва, че този Иванчо, ангелът, сега е станал господар. Тези двама не са се обичали. Защо се разваля Любовта? Защото като се съберат мъж и жена да живеят заедно, те започват да виждат недостатъците си. Жената не влиза в положението на мъжа си и постоянно му казва това да донесе, онова да донесе и той чува само: „Донасяй, донасяй!“ А той пък си мислил, че като се ожени, тя ще го направи щастлив – той не се е оженил, за да ѝ слугува, а тя да му слугува. И жената казва, че не се е оженила, за да слугува, а за да ѝ слугуват. И тъй, щом се оженят, картите излизат наяве – оженили се не два ангела, не двама слуги, а двама големци. Ето къде е грешката. Бих желал двама души да се оженят като слуги в отношенията си – само тогава може да се очаква живот между тях. Оженят ли се като господар и господарка – да те пази Господ от такъв дом! От такова семейство ще се народят господарки и господарчета; първото и второто господарче ще започнат да си дърпат косите едно на друго. А ако се оженят слуги и слугини, ще се народят слугинчета, които ще си живеят добре и ще казват: „Сега разбираме закона!“ Господ казва: „Сит съм вече на господари и господарки, на техните женитби и раждания на господарчета. Отсега нататък искам да се женят слуги и слугинчета.“ Това ви казвам в пряк смисъл. Първото господарче, което се роди в един дом, всички го обичат и майката казва: „Моето ангелче!“ Но детето ѝ се обръща и я ухапва. Казвам: който хапе, той не е ангел, а господар. Знаете ли кой е първият господар в света? Първият господар в света е вълкът. Той овце не пасе, не оре, не сее, а казва: „Аз съм господар“, и тръгва от кошара на кошара, от стадо на стадо: „Аз съм бирник!“ Защо вълкът е пословичен като вълк? Защото е първият господар в света. Тази мисъл аз употребявам и в пряк, и в преносен смисъл. В пряк смисъл означавам идеята тъй, както си е, а в преносен разбирам онова вътрешно разположение на човека, когато той иска да използва мислите и чувствата на когото и да е, както вълкът използва жертвите си. И тъй, едно от качествата на слугата, тъй както е сложена тази дума в българския език, е да научи онзи велик закон на изпразване, да знае как да се изпразва. Нали онзи, който отива със стомна за вода, трябва първо да изпразни стомната и после да налива вода в нея? Всеки човек, който иска да служи на Бога, трябва да знае първия закон: да изпразва сърцето и ума си от всякакви лоши мисли и чувства. Обидил те някой, обърни стомната си: къл... къл... къл... И като я изпразниш, тури в нея Божествени чувства. Оскърбил те някой – обърни сърцето си надолу. Знаете ли, че сега, във физическия свят, сърцето е обърнато нагоре? Когато влезеш в една Окултна школа, първото нещо, на което там ще те научат, е да се изпразваш. Когато изпразнят ума ти, ще почувстваш, че нищо не знаеш; когато изпразнят сърцето ти, ще почувстваш, че никого не обичаш. Но това е само привидно – като изпразниш ума си, ти ще го поставиш на онзи чучур от Божествени мисли, от който ще се влеят в ума ти висши Божествени идеи; като изпразниш сърцето си, ще го туриш пред Божествения чучур на чувствата и ще изпиташ вливане на Божествени чувства, на велик живот. Бих желал от вас, като ученици на Окултната школа, да обърнете сърцето си надолу и да го изпразните – острието на сърцето, което представлява върха на един триъгълник, трябва да се обърне нагоре, а основата да остане надолу. Питам ви: каква полза ще имате, ако държите в сърцето си с години едно горчиво чувство? Няма да имате абсолютно никаква полза. Представете си, че някой ви е обидил и вие ставате сутрин с мисълта: „Ех, как кръвно ме обиди, аз никога няма да му простя!“ На втория, на третия ден повтаряте същото. А какво е това? Цяло идолопоклонство, в което цялото ви същество, цялото ви битие се огорчава. Аз казвам: на мене такива богове не ми трябват, нека моят олтар остане празен. Вместо да туряш в сърцето си този, който ти е направил зло, тури този, който ти е направил едно голямо добро, и кажи: „Господи, Ти ми направи едно голямо добро и аз съм готов да направя за Тебе всичко.“ Турете Христа на същото място, възприемайте Христовия Дух в сърцата си, възприемайте Христовите мисли в умовете си и от нищо друго няма да имате нужда. Когато Христос дойде пред вашите сърца и похлопа, Той ще ви запита: „Вашите стомни празни ли са или пълни, вашите умове празни ли са или пълни, вашите сърца празни ли са или пълни?“ Когато момъкът дойде да иска някоя девойка, той я пита: „Твоето сърце свободно ли е или не?“ – пита я дали сърцето ѝ е празно, или е пълно. Кои моми се женят? Тези, на които сърцата са празни. Девойката отговаря: „Свободна съм, моето сърце е празно.“ И Христос сега ви пита: „Сърцата ви пълни ли са или празни, т.е. свободни ли сте или не?“ (Отговарят: „Празни.“) На мене няма защо да ми казвате, с мене няма да разрешавате този въпрос. Утре, утре вие ще го решите, защото утре ще ви хванат като говеда. Всички хора, на които сърцата и умовете са пълни, са говеда – който не иска да е говедо, сърцето и умът му трябва да бъдат празни. Окултистите казват така: „Когато в сърцето има едно желание, това желание е една спънка за ученика и то ще го въведе в грях.“ Имаш желание да станеш богат, да се осигуриш – това желание ще стане причина да вложиш в него живота си и с 10-15 години ще останеш назад; ще желаеш, ще желаеш, докато дойде някой и те обере. Че в Русия имаше милионери с по четири-пет милиона рубли, но сега са избягали от Русия като последни бедняци. С тези пари те осигуриха ли се? Христос им показа, че са вървели по кривия път. Чудно ви е, когато казвам, че хората трябва да слугуват, и то безкористно – свещениците протестират и казват, че заплатите им са малки, не могат да проповядват без пари. Хубаво, свещениците взимат по 500 лева, ами владиците, като взимат по 8000 лева, проповядват ли безплатно? Следователно въпросът не е в парите, а има друго нещо, което спъва хората. Че това е така, вижда се от следния факт: Един германски проповедник бил известен със своето красноречие в проповедите си. Един ден кралят, чийто любимец бил проповедникът, издал заповед да се увеличи заплатата на проповедника, за да може той по-често да проповядва и словото му да се чува по-надалече. Но кралят забелязал, че при тези условия проповедите започнали да се чуват все по-рядко. Запитал за причината на това и министърът му отговорил: „Ваше Величество, трябва да знаете, че когато петелът затлъстее, не пее.“ Която и селянка да запитате, ще ви отговори, че петелът, като затлъстее, не пее. Англичаните казват: „Лоша поличба е, когато петелът не пее!“ Христос предсказа на евреите как могат да се повдигнат като народ, а именно, когато книжниците и фарисеите възприемат Неговото учение. Българите сега разрешават същия въпрос. Христос днес пак им казва: „На този народ не са нужни попове, владици, господари, а слуги – слуги са му нужни.“ На този народ трябват попове-слуги, учители-слуги, министри-слуги – навсякъде има нужда от слуги, слуги... Такъв е законът на ангелите, такъв е законът на Бялото Братство, което сега ръководи света. Всички Бели Братя, всички ангели на небето изпълняват този велик закон. Когато отидете в техния свят, ще забележите, че най-умните, най-възвишените, най-благородните работят най-много и заемат най-долните места. Днес църквата очаква Христос да слезе на Земята облечен в мантия, с хубави одежди и с меч в ръката, та всички да Го видят – че ако така си представят Христа и ако тъй Го очакват, германският император през 1915 година не беше ли този Христос? Не е този начинът, по който Христос ще слезе в света. Никой цар, никой философ, никой свещеник или владика, който върви по този обикновен път, не може да внесе нещо ново в този свят. Ако днес Христос дойде в света и се присъедини към една попска процесия от 10-15 000 попове, знаете ли къде ще Го намерите? Ще Го намерите последен, на края на цялата процесия, защото поповете са господари и проповядват, че Господ бил такъв, че бил онакъв. Тези свещеници нищо не знаят. Например, те често произнасят: „Благословен Господ, Бог наш!“ А аз казвам: Господ не може да бъде благословен за този, който не знае да работи – Той може да бъде благословен само за този, който знае да работи. Благословен е този Господ, Който живее в сърцата на майки, бащи и слуги, които знаят да слугуват. Като ви говоря върху този стих, не искам да правите усилия за прилагането му, не искам изкуствено да го прилагате, а служенето да идва от едно вътрешно чувство, от вътрешно подбуждение. Никому не казвайте „Аз съм слуга“, а вашият живот и делата ви да показват, че сте слуги. Аз съм виждал много дъщери, които, след като са работили вкъщи, започват да се оплакват и да казват: „Е, много работих, пришки ми излязоха на ръцете.“ Пришките обаче не са признак, че човек е много работил. Поставете една селянка и една гражданка на една и съща работа – селянката ще работи десет часа и няма да ѝ излязат пришки, а гражданката ще поработи петнадесет минути и ще има пришки на ръцете си. Ако съдим по пришките, ще излезе, че гражданката е работила повече от селянката, а това не е така, туй не е правилно. Правилно е да се ръководим от онова велико чувство на удовлетворение, което ние изпитваме, когато сме работили. Само по този начин между нас ще се въдвори братството. Да не казваме: „Ама онзи не слугува!“ Не, вие ще разрешите правилно въпроса за себе си, като се запитате: „А аз слугувам ли, показвам ли качества на слуга?“ Как ще познаем, че един художник е добър? Ще разгледаме работата му, ще го накараме да нарисува една картина и след като я нарисува, ще се произнесем дали тя е добра или лоша. Когато кажем за някого, че е музикант, произнасяме се, че е такъв, само след като сме го чули да свири и в свиренето му има пълна хармония. Така постъпваме във всички случаи, когато даваме преценка за нещо. Например, жените казват, че мъжете трябва да се поправят – не, жените трябва да се поправят. Мъжете пък казват, че жените трябва да се поправят – не, мъжете трябва да се поправят. Ще запитате кой по-напред трябва да се поправи – който се надпреварва да стане слуга. Като излезе от реброто на мъжа и видя, че няма много знания, жената пожела да има знания и затова продаде своята чест – за големство тя продаде честта си в рая, и то само за една ябълка! Вие ще се оправдавате, че тя била излъгана и т.н. – не, първата ваша майка, тази първа кокона в рая, беше там господарка и не беше научила закона на слугуването. В първоначалния език думата Ева значи наука за малките величини – Господ ѝ беше определил да изучава науката за малките величини, но тя не беше доволна от това и каза, че ще изучава големите величини и ще покаже на този хапльо, от когото е направена, че не стои по-долу от него. Но и двамата излязоха от рая. Вие сте женени, аз не съм, но ще ви кажа какво е вашето състояние, като се ожените. Оженват се двама млади и след една седмица всеки от тях иска да бъде господар и казват: „Я да видим сега кой петел ще пропее.“ Изпокарат се и помежду им започва психологическа битка. След това пък започва примиряване – той иска извинение, тя също, прощават си. Мине малко време и пак се скарат, помежду им няма мир. Защо? Защото и двамата искат да бъдат господари в къщата. Жената казва: „Как така, при майка си бях слугиня, а тук искам да бъда господарка!“ Не, тази жена именно при майка си е била господарка – майката и бащата работят, а тя господарува. А сега тук, при мъжа си, тя ще бъде слугиня. Затова, като се оженят, жените ще трябва да плюят на ръцете си, да се запретнат и да кажат: „Ела, Господи, на помощ, ще бъда тук слугиня и започвам работа.“ Същото да кажат и мъжете. Аз искам и вие, като ученици на Окултната школа, да си плюете на ръцете, тъй както и аз съм си плюл на ръцете, и да бъдем всички слуги на Господа. Слугата не трябва нито да преувеличава, нито да омаловажава задачите, които господарят му е възложил. Когато утешаваш някой свой брат, кажи му: „Братко, аз зная защо си нещастен – не си научил закона на слугуването, а искаш да бъдеш господар.“ Когато утешаваш сестра си, кажи ѝ: „Сестро, ти си нещастна, защото не си научила закона на слугуването, а искаш да бъдеш господарка.“ Слугуването е нужно, но то трябва да не се налага, а да става доброволно. Ако вие постъпвате според това правило, 95% от нещастията ви ще изчезнат. Този велик закон, законът на слугуването, се състои в следното: когато ние духовно възприемем да носим Любовта и всичко понасяме с Любов, Господ идва в нас – Любовта е съзнателна, тя прониква навсякъде, тя ще започне да ти говори, тя е Бог. Аз не ви говоря, за да ви утешавам – вие можете сами да направите опит и да проверите това. Разтворете сърцето си и вложете в него Любовта; тогава Господ ще започне да ви говори тъй ясно, както никога досега не ви е говорил. Той ще ви каже: „Ето как ще стане това, тъй направи, ето как се слугува!“ Представете си, че вие вървите в Христовия път и видите, че някой богаташ раздава имането си и започва да слугува на човечеството. Вие казвате: „Ето един от добрите слуги.“ Направете и вие същото, станете и вие слуги на човечеството, щом харесвате делата му. Аз не говоря за материалното, а за това, което имате във вашия ум, във вашето сърце и във вашата воля; всичко това трябва да поставим в услуга на Царството Божие, на това ново дело, което Господ носи в света, за да изпълним благата Му Воля. Именно като слуги ние няма да напуснем положението си, няма да мислим къде сме – където и да сме, ще ни бъде все едно. Каква разлика има между един слуга-разсилен при някое министерство и един слуга при някой земеделец? Кой от двамата е в по-добро положение? Аз бих предпочел да бъда слуга на нивата или в някоя градина, защото там въздухът е чист. И тъй, ангелите и светиите са първите слуги. Те не са облечени с мантии, с великолепни одежди, но са най-добрите работници. Тези ангели ще намерите между учените, ще ги намерите между всички мъже и жени, които утешават нещастните и им казват: „Не се бойте, Господ е между вас, Той ще ви успокои!“ Те ги утешават, а Господ им казва: „Аз съм тук, Аз ще уредя работата.“ Единственото нещо, което Господ прави сега, е, че изпъжда навън господарите – т.е. не ги изпъжда от света, а им казва: „Вие си стойте, не се бъркайте в нищо, ние ще ви нахраним.“ Той ще им даде една голяма трапеза, ще им постави леген с вода да се измият, ще им изчисти обувките, ще им сготви и ще ги пита: „Готови ли сте сега за трапезата?“ Тъй гласи Новото учение. И тъй, слугите няма да изгонят господарите, а ще им кажат: „Братя, вие като господари ще стоите на трапезата, а ние ще ви прислужваме.“ Това е учението, което Христос иска за вас. И днес вече Христос иде, но не иде за господарите на този свят, а иде за слугите. И като дойде, Той няма да пита къде са учителите, свещениците, владиците, господарите, а ще пита къде са учениците на Новото учение, слугите. На първите ще даде фелони, корони и ще ги постави отвън, в чакалнята. И тъй, щом си господар, щом си владика, проповедник или някое голямо величие, ще останеш в чакалнята, а щом си ученик, щом си слуга, ще бъдеш при Господа. Тази мисъл ще схващате правилно и ако мислите така, ще разрешите радикално този въпрос, та като дойдете догодина отново тук, да не питате вече как ще се оправи тази работа. Този е единственият път, по който ще може да се оправи, друг път няма. Този е законът, който Христос е положил в света. Майките от хиляди години са започнали да го прилагат – и всяка майка започва добре. Някои казват: „Тежка е тази работа, досега сме били слуги, а и в бъдеще пак да слугуваме!“ Станете господари! И за господари има места – и то за тях има почетни места. За господарите има определени портфейли като за министри и се назначават с указ, а за слугите няма никакво назначаване. На господарите ще плащаме, а на слугите няма да плащаме нищо, но за тях има друг закон – на всеки, който слугува, ще дадем една целувка. А на господарите ще кажем: „Добре дошли, господа, заповядайте, вие сте от знатен произход, богат, учен човек сте, философ, и заслужавате нашите почитания, уважения, но не и целувка.“ А на слугата ще кажем: „Братко, ти си от нисък произход, заповядай една целувка!“ И тъй, две неща раздава Христос – на богатия и от знатен произход раздава пари, а на слугата с нисък произход дава една целувка. Не се отчайвайте! Който иска пари, да стане господар, а който иска да работи без пари, да стане слуга! Комуто животът е дотегнал и иска да стане господар, да заповяда на трапезата, а който не иска да почива – слуга да стане. Това са принципи, които можете да приложите буквално. Като се срещнете, надпреварвайте се да си отдавате един на друг почит; на такава велика работа обаче е способен само слугата. Сегашните деца аз смятам за господари – майката кара детето си да се ръкува, да целува някому ръка, а то не ще, мръщи се; майката казва: „Моето ангелче!“ Какъв стар господар е то! Някои деца често си надуват устата, бузите, а родителите им ги питат защо правят така. На родителите нищо не казвам, но си мисля: стар господар е това дете! Това дете, като се надува, казва: „Голям съм аз, имайте за мене по-добро мнение!“ Такива грешки има и при духовните сестри. Някои от тях, за да покажат, че не са слуги и че много знаят, надуват се – и мъжете също се надуват. Самото надуване е една негативна мисъл – щом започнеш да се надуваш, ти си негативен, мислиш си, че нямаш това, което трябва да имаш, и започваш да се демагнетизираш. За какво да се надуваме? Ако у мене живее Любовта, има ли нещо по-хубаво от това? Какво е Любовта? Любовта е Господ, а Него търси цял свят. И тъй, ние трябва да възприемем в себе си Любовта, този жив Господ, и да Му станем слуги или да служим заедно с Него. Така ще научим великото изкуство да се обичаме. Но обич не може да има без слугуване – ти не трябва да гледаш грешките на този, комуто искаш да слугуваш, ще се правиш, че не ги виждаш, и ще го обичаш. Любовта е като водата, тя казва: „Нищо, ти влезе при мене малко нечист, но като постоиш в тази вода, ще се изчистиш.“ Казват за някого: „Не виждате ли колко е нечист!“ – Нищо, водата като дойде, той ще попадне в нея, ще постои малко и полека-лека тя ще го изчисти. Не смятайте никого за непоправим, защото в Божията Любов всичко е чисто, стига да имаме търпение. Срещна ли ви надути, ще зная, че сте господари, не сте ли надути – слуги сте. Някои казват: „Дотегна ми вече да слушам какво било Любов.“ Тогава не си разбрал какво е Любов. В света има 35 милиона начини, по които може да се определя и произнася думата Любов. Ще ви покажа някои от тези начини. Когато произнасяме думата Любов, трябва да проникнем и обхванем всичко с целия си ум и с цялото си сърце, трябва да се научим да произнасяме правилно звуците. Щом се научим да пеем правилно, хората ще ни харесат, но когато пеем и мислим какво впечатление ще направим, съзнанието ни се раздвоява. Следователно, когато любите, отхвърлете всяко съмнение – когото и да любите, той заслужава вашата Любов, защото вие любите Божествената душа в него. Никога не казвайте: „Съжалявам, че го обичах.“ С това вие нищо не сте изгубили, а и вие, и той сте спечелили. Ще направя едно сравнение, от което ще видите каква трябва да бъде вашата Любов. Да допуснем, че Любовта е Божествен огън, в който всички материали се разтопяват. Вие ми казвате: „Аз имам този Божествен огън в себе си.“ Аз започвам да го изпитвам. Донасям една сламка и я поставям в огъня – тя изгаря. Хубаво. Поставям една клечица – и тя изгаря. Поставям олово – и то се разтапя и изгаря. Поставям желязо, сребро, злато – не се разтапят. Казвате: „Моята Любов е Божествена.“ Ако е Божествена, тя ще разтопи всичко в себе си – Любов, която не може да топи и изпарява желязото, не е Любов; Любов, която не може да топи и изпарява среброто и златото, не е Любов. Божествената Любов трябва да стопи и изпари всички мисли и желания, които са направени от желязо, сребро и злато. Това е учението за слугуването. Ако нашата Любов може да стопи желязото, среброто и златото, ние ще бъдем носители на Новото учение. А кой огън може да топи тези труднотопими метали? Само огънят на слугата. Огънят на господаря не може да стопи желязото, среброто и златото. Слугата няма пари, беден е. Защо? Защото под неговия огън всичко се топи и изпарява. Че как ще се задържат при този огън парите? При този огън всички мисли и желания от желязната категория ще изчезнат и ние ще бъдем готови да служим на Господа. Аз имам добро мнение за слугите. И тъй, дадох ви един метод как да се лекувате – ако на сърцето ти е тежко, имаш много желязо; ако не си доволен от живота си, имаш много злато; ако мислиш, че нямаш знания, имаш много сребро. Ще запитате: „Как тъй?“ Дайте някому един лев. Първо той ще бъде доволен от него, но после ще поиска да има два лева, след това три, четири, пет, шест лева и така нататък, като през цялата година ще трупа и ще заприлича на натоварено магаре. Като се върнете при Баща си на онзи свят, знаете ли какво ще каже Той? Той ще каже: „Повикайте моя син господар! – Е, синко, какво прави на Земята? Събираше златни монети, забогатя, нали? Турете този мой син на трапезата, той е благородник.“ След това Господ казва: „Повикайте сега Моя син слуга.“ Влиза слугата. Господ го пита: „Какво прави на Земята?“ „Е, Татко, всичко изхарчих, колкото злато и сребро ми даде, всичко изядох и похарчих.“ Бащата казва: „Доведете ми най-хубавото теле, да ядем и да се веселим.“ Тогава идва онзи син от нивата и като вижда това угощение, казва: „Как така, аз цял ден работя на нивата, а за този се правят такива угощения!“ Надува се, сърди се. Бащата казва: „Аз за този, бедния си син, само едно теле заклах.“ Такова е разрешението на въпроса. Този, който е слуга, за него само едно теле ще заколят и ще яде, а за брата- господар ще има и къща, и ниви, и пари. Братът-господар казва: „Да знаете, че аз съм господар.“ Малкият брат-слуга казва: „Тъй, братко, каквото кажеш, тъй ще стане.“ И тъй, сега Христос се обръща към всички вас и казва: „Вие, Мои братя-господари, които работите на нивата, и вие, Мои братя-слуги, които сте изяли всичко и се връщате при Баща си, готови ли сте да носите Моето учение?“ Аз вярвам, че мнозина от вас са готови, но престанете вече да се надувате. Казват за някого: „Хлътнало му е лицето.“ Да, а после се надуе – гайдичка е това. И тъй, в бъдеще господарите ще бъдат гайди, а слугите ще бъдат играчите наоколо. Богатият, господарят, ще свири с гайдата „виу-виу, виу-виу“, а слугата ще скача „троп, троп, троп, троп.“ Тъй ще се оправи светът. И слугите, и господарите ще бъдат на мястото си. Това е фигура. И тъй, в Новото учение ще има място и за господарите, и за слугите. Ако си господар, ще бъдеш гайда, ако си слуга – хоро ще играеш. Хора ще се играят, ще се въртят и така светът ще върви. При вас обаче няма да е така: „Който между вас иска да бъде големец, нека бъде ваш слуга.“ Онова, което тук сега не засегнах, вие сами ще си го разрешите през годината.
×
×
  • Create New...