Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Извънредни беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата "Баща и синъ", беседи, изнесени от Учителя през 1937 г. Издание - 1937 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание На своето мѣсто и на своето време Две важни нѣща се изискватъ отъ човѣка: всѣко нѣщо да постави на своето мѣсто, и всѣка идея да се роди и реализира на своето време. Ако детето не се роди на опредѣленото време, то се лишава отъ животъ. Ще кажете, че разбирате тия нѣща, че не е нужно да се говорятъ. Въ сѫщность хората страдатъ отъ неразбиране на нѣщата. Нѣкои мислятъ, че много нѣща знаятъ и много работи разбиратъ. Нѣщата могатъ да се разбиратъ по два начина: по човѣшки и по Божественъ начинъ. Докато се разбиратъ по първия начинъ, човѣкъ всѣкога е ограниченъ. Нѣкой разбира, че ще умре. Какво придобива отъ това разбиране? Кое положение е по-добро за човѣка: да разбира, че ще умре, или да разбира, че ще се роди? При първото положение човѣкъ напуща мѣстото си, а при второто — заема мѣстото си. Който напуща мѣстото си, той умира; който заема мѣстото си, той се ражда. Следователно, когато напуща мѣстото си, човѣкъ страда; когато заема мѣстото си, той се радва. Въ това отношение радостьта и скръбьта представятъ естествени състояния, които взаимно се смѣнятъ. За да не скърби, човѣкъ трѣбва доброволно да напусне мѣстото си, сѫ съзнание, че отива на по-добро мѣсто, отдето нѣкога пакъ ще се върне на земята. И тъй, всѣка идея трѣбва да дойде точно на своето време: нито по-рано, нито по-късно отъ опредѣления за нея моментъ. Казано е въ Писанието: „Въ начало Богъ създаде небето и земята". Земята е била създадена, но липсвало й нѣщо. По-нататъкъ се казва: "Земята бѣше неустроена и пуста, и Духъ Божий се носеше надъ бездната". Сѫщото може да се каже и за човѣка. И човѣкъ е билъ създаденъ, но липсвало му е нѣщо — не е билъ устроенъ. Нѣщата се устройватъ, когато идеитѣ слизатъ отгоре и се въплътяватъ. Съ други думи казано: Нѣщата се устройватъ, когато Божиятъ Духъ слѣзе и започне да работи. Не слѣзе ли Духътъ да работи въ човѣка, на последния все ще липсва нѣщо. Какво липсва на умрѣлия? — Животъ. Какво трѣбва на детето, което е въ утробата на майка си ? — Да се роди. Това може да се каже за всѣки човѣкъ. Човѣкъ трѣбва да се роди и да придобие живота. И едното, и другото се придобива, само когато човѣкъ ликвидира съ старото и влѣзе въ новия животъ. Човѣкъ трѣбва да ликвидира съ стария порядъкъ на нѣщата и да влѣзе въ новия порядъкъ. Да ликвидира човѣкъ съ старото, това значи, следъ като е дошълъ до брѣгa на морето съ колата си, да остави колата настрана и да потърси лодка, която да го пренесе до голѣмия параходъ, опредѣленъ да прекарва пѫтници по океана. Докато пѣтувашъ по суша, колата е на своето мѣсто. Обаче, щомъ напуснешъ сушата, колата е безпредметна. Дойдешъ ли до морето, тамъ други превозни срѣдства те чакатъ, по-хубави отъ колата. — Ама колата ще ми е нужна, следъ като излѣза отъ морето или отъ океана. — Тамъ, отвъдъ океана, има по-съвършени, по-модерни коли отъ твоята стара кола. Речешъ ли да я пренасяшъ презъ океана, това ще струва по-скѫпо, отколкото да си купишъ нова, модерна кола. Защо човѣкъ се държи за своята стара кола, т. е. за старото? Той не знае, като влѣзе въ новия животъ, какво го чака, Той се намира въ. положението на умиращъ, който иска да го облѣкатъ сѫ хубави дрехи, да турятъ на рѫцетѣ му пръстени, но въпрѣки това има вѫтрешенъ страхъ да не го обератъ. Какво показва това ? — Че и като умира, човѣкъ пакъ се държи за старото. Какво е останало отъ старото въ него? — Само отрицателното: умраза, зависть, недоволство, обиди, обезсърдчавания и т. н. Обаче, човѣкъ не може да влѣзе въ свеѣа на любовьта, въ новия животъ, докато абсолютно не се откаже отъ умразата, отъ завистьта — отъ всичко отрицателно. Който дойде до границата на любовьта, той ще бѫде подложенъ на щателно пречистване, да не остане никаква следа отъ умразата или завистьта. Въ новия животъ нищо отрицателно не се допуща. Отрицателнитѣ прояви въ живота на човѣка, това е вълкътъ, вълчиятъ характеръ. Умразата е вълкътъ въ човѣшкия животъ. Следователно, трѣбва ли да мислите, какво ще стане съ умразата, т. е. съ вълка, ако е дошло време да влѣзете въ свѣта на любовьта? Какво прави вълкътъ? — Души овцетѣ. Значи, вълкътъ представя смъртьта, а овцата — животътъ. Когато нападне овцата, вълкътъ живѣе, а тя умира. Какво трѣбва да се прави, за да не умира овцата? — Вълкътъ не трѣбва да напада и яде овцетѣ. Ще кажете, че все таки единъ отъ тѣхъ трѣбва да умре. Ако не яде овце, вълкътъ ще умре. Ако яде овце, вълкътъ ще живѣе, а тѣ ще умиратъ. Кое положение е за предпочитане: вълкътъ ли да живѣе, или овцата? Какво виждаме днесъ въ органическия и въ психическия животъ на човѣка? — Ние виждаме, че навсѣкѫде овцата става жертва на вълка. Безъ да мисли много, човѣкъ жертвува своитѣ възвишени идеи, своитѣ красиви мисли и чувства — своитѣ овце, на вълцитѣ въ себе си. — Какво да правимъ, когато и вълкътъ трѣбва да живѣе? — Това е несправедливо. Право е да се даде възможность и на овцата, и на вълка да живеятъ. Съвременнитѣ хора отдаватъ по-голѣмо право на вълците. Христосъ е изразилъ тази идея съ стиха, отправенъ къмъ фарисеитѣ: „Взехте ключоветѣ на Царството Божие, и нито вие влизате, нито другитѣ пущате да влѣзатъ." Важно е, човѣкъ да прави разлика между овце и вълци. Той трѣбва справедливо да отдава на всѣкиго правото. Овцетѣ иматъ правото на вълцитѣ; и вълцитѣ иматъ правото на овцетѣ. Обаче, не защищавайте правото на вълцитѣ, защото тѣ сами прокарватъ своето право. Силнитѣ всѣкога сѫ имали право. Време е да застѫпимъ страната на слабитѣ. И до днесъ, обаче, хората се кланятъ на силнитѣ, на богатитѣ. На богатия се даватъ угощения, почести и внимание. На бедния нищо не се дава; ако му се даде нѣщо, то е всѣкога малко. Всѣки гледа да даде нѣщо на бедния, за да се освободи отъ него. Това различно отнасяне на хората къмъ богатия и къмъ бедния създава редъ противоречия. Като изучава живота си, човѣкъ намира големи противоречия въ него. И децата, и възрастнитѣ се натъкватъ на противоречия, въ които се спъватъ. Единъ евангелски проповедникъ въ Америка ималъ обичай, следъ неделната си проповедь, да взима по едно бедно дете у дома си, да го нахрани добре и тогава да го изпрати. Преди обѣда той прочиталъ заедно съ детето молитвата „Отче нашъ" и следъ това започвали да ядатъ. Това правѣлъ той нѣколко години наредъ и билъ доволенъ отъ себе си. Той считалъ, че по този начинъ изпълнява волята Божия. Обаче, единъ недѣленъ день, споредъ обичая си, пакъ взелъ съ себе си едно бедно дете, което съ поведението си го научило на нѣщо ново. Колѣничили, той и детето, и започнали да четатъ молитвата: „Отче нашъ, Който си на небето." Той чете молитвата, а детето повтаря следъ него. „Да се свети името Твое". Проповѣдникътъ чете, а детето мълчи. — Повтори тия думи! Ако не ги повторишъ заедно сѫ мене, нѣма да ти дамъ обѣдъ. Детето пакъ мълчи. — Защо мълчишъ? Кажи, коя е причината, че престана да се молишъ? Детето го запитало: Вѣрно ли е, че Господъ, Който е на небето, е нашъ Баща ? — Вѣрно е. Господъ е Баща на всички хора по лицето на земята. — Щомъ Богъ е нашъ Баща, ти си мой братъ! Детето казало тѣзи думи на проповедника и дълбоко се замислило. То искало да каже: Ти искашъ сега да ме заставишъ насила да чета молитвата „Отче нашъ", преди да се убедя въ истинностьта и правотата на отношенията между хората, отъ една страна, и тѣхнитѣ отношения къмъ Бога, отъ друга страна. Какъвъ братъ си ми ти, когато днесъ ще ме нахранишъ, а следъ това ще ме оставишъ на улицата, да се скитамъ голъ, гладенъ и босъ? Следъ разговора си съ бедното дете, проповѣдникътъ дошълъ до една нова идея, че хората вършатъ волята Божия механически. Който иска да върши волята Божия, той трѣбва да обича хората, да обича всички живи сѫщества така, както Богъ ги обича. — Възможно ли е това? — Не зная. Азъ не отговарямъ на васъ, на себе си отговарямъ: Възможно е. Това, което Богъ може да направи, и азъ мога да го направя. Ще кажете, че е смѣло да се говори така. — Доколко е смѣло това за васъ, не зная; за мене, обаче, не е смѣло. Веднъжъ следвамъ Божия пѫть, азъ мога да направя всичко, каквото Богъ прави. Това, което Той не може да направи, и азъ не мога да го направя. Когато предприемамъ нѣщо, азъ се допитвамъ до Господа, мога ли да направя това, което съмъ намислилъ. Ако Богъ ми отговори, че мога да го направя, тогава само пристѫпвамъ къмъ реализиране на това, което съмъ намислилъ. — Господи, мога ли да любя всички хора? — Можешъ, разбира се. Да любишъ хората, това е най-лесната работа. — Господи, мога ли да запаля свѣщитѣ на хората? — Можешъ да ги запалишъ. Както азъ паля свѣщитѣ на хората, така и ти можешъ да ги палишъ. Въ това нѣма никаква мѫчнотия. Мѫчнотията се заключава въ разбиранията на хората. Следователно, когато казвамъ, че каквото Богъ прави, и азъ мога да го направя, имамъ предъ видъ всички хора. Каквито възможности имамъ азъ въ правене на доброто, такива възможности иматъ всички хора. Има нѣкои мъчни нѣща за човѣка, но само когато е вързанъ. Вързаниятъ човѣкъ съ верига, или съ нѣкое дебело вѫже не може да ходи, не може да се движи. Свободниятъ, обаче, може да ходи, да се движи безпрепятствено. Когато човѣкъ е свободенъ, трѣбва да внимава, да не направи нѣкаква погрѣшка, съ която самъ да се върже. Единъ голѣмъ английски параходъ спрѣлъ една вечерь на едно пристанище. Нѣколко млади моряци слѣзли въ града да се разходятъ и завързали лодката, съ която дошли до пристанището, за единъ голѣмъ колъ. Тѣ обичали да пиятъ, да се веселятъ. Като влѣзли въ града, тѣ се отбивали ту въ една, ту въ друга кръчма, и незабелязали, какъ минало времето. Като се върнали на пристанището, тѣ се качили на лодката и започнали усилено да гребатъ, по-скоро да стигнатъ на парахода. Цѣла нощь усилено гребли. Какво било очудването имъ, когато на сутриньта видѣли, че сѫ на същото мѣсто, дето била вързана лодката. Понеже главитѣ имъ били замаяни, тѣ влѣзли въ лодката и забравили да я развържатъ. Така гребли цѣла нощь на едно и също мѣсто. Такова е положението на всички хора, които сѫ завързали лодката си за нѣкой колъ. Докато лодката на човѣка е вързана за нѣкакъвъ колъ, всичкитѣ му усилия оставатъ напразно. — Къде е погрѣшката? — Въ колцитѣ. Извадете всички колци, които сте забили покрай брѣга на морето, за да изпълните безпрепятствено своето предназначение. Сега ние празнуваме 22 мартъ, като забележителенъ, като знатенъ день презъ годината. Защо е знатенъ този день? Споредъ мене, всѣки день е дотолкова знатенъ за насъ, доколкото ние сме извършили нѣщо велико, или доколкото ние сме се проникнали отъ нѣкаква велика идея. Какво по-велико отъ това, да отвори човѣкъ душата си и да даде ходъ на Божествената любовь въ себе си? Щомъ тази любовь влѣзе въ човѣка, тя започва да работи въ него и го преобразява. Често хората грѣшатъ, като се наематъ за работа, която не могатъ да свършатъ. И като не могатъ сами да я свършатъ, не даватъ и на други да я свършатъ. — Защо постѫпватъ така? Защото нѣматъ довѣрие едни на други. Hѣкой баща има красива дъщеря, но се страхува отъ хората, да не би нѣкой да я обикне, или да се влюби въ нея. Той не вѣрва въ човѣшката любовь. По какво се отличава тази любовь? Когато човѣкъ обикне нѣкого, той иска да го задържи само за себе си. Злото не е въ любовьта, но въ желанието на човѣка да задържи за себе си онова, което обича. Въ това седи опасностьта. Обаче, любовь, която заграбва, която обсебва нѣщата, не е истинска любовь. Тази любовь не може да се нарече Божествена. Споредъ мене, такъвъ родъ прояви на чувствата се наричатъ "влюбване". Грамадна е разликата между любовь и влюбване. Любовьта дава свобода на човѣка, а влюбването го ограничава. При любовьта човѣкъ дава, а при влюбването — взима. Когато човѣкъ взима само, безъ да дава нѣщо, раждатъ се безброй противоречия. Ако десеть души се влюбятъ въ единъ човѣкъ и всѣки иска да го задържи за себе си, тѣ ще се натъкнатъ на противоречия, на голѣми страдания и мѫчнотии. Сега азъ говоря така, за да излѣзете отъ стария порядъкъ на нѣщата, отъ порядъка на насилието. Азъ съмъ противъ всѣкакво насилие, било то физическо, умствено или сърдечно. Докато живѣете на земята съ старитѣ разбирания за живота, насилието може да се приложи само въ краенъ случай. Обаче, съвършениятъ животъ абсолютно изключва насилието. Божествениятъ законъ изисква отъ човѣка да не прави насилие нито върху себе си, нито върху своитѣ ближни. Мнозина задаватъ въпроса, защо Господъ не оправи свѣта? Богъ може въ единъ моментъ да оправи свѣта, но Той не иска да насилва съзнанието на хората. Той е готовъ да чака хиляди и милиони години още, докато човѣчеството дойде до съзнание, да приложи закона на любовьта. Човѣкъ трѣбва да дойде до такова съзнание, че каквото прави, да става съ любовь, съ радость, че върши волята Божия. Докато се събуди Божественото съзнание въ човѣка, той ще минава презъ големи страдания и изпитания. Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ страданията. — Нѣма защо да се страхуватъ отъ страданията. Който люби, той отъ нищо не се страхува. Любовьта изключва всѣкакъвъ страхъ. Който разбира страданията, той гледа на тѣхъ като на благословение. За праведния страданията сѫ благо, за грѣшника — тѣ сѫ нѣщастие. Който съзнателно приема кръста на страданията, той всѣкога се благославя. Който ги избѣгва, тѣ непрестанно го следватъ. За една царска дъщеря се явили трима кандидати. И тримата искали рѫката й. Тя имъ отговорила, че ще се ожени за онзи, който се изложи на нейния мечъ, да бѫде прободенъ отъ нея. Който отъ тѣхъ остане живъ, той ще бѣде нейниятъ избранникъ. Тримата кандидати се явили въ опредѣленъ часъ предъ царската дъщеря. Като видели светлия мечъ въ рѫката й, двамата отъ тѣхъ веднага отстѫпили, отказали се отъ кандидатурата си за царската дъщеря. Те се отказали отъ страхъ, а не отъ нѣкаква висока идея, да отстѫпятъ на третия кандидатъ. Третиятъ, обаче, останалъ на мѣстото си спокойно, безъ никакво смущение въ себе си, като си казалъ: Ако е въпросъ да умра, по-добре да бъда убитъ отъ рѫката на своята възлюбена. Така поне ще й покажа, че я обичамъ, че съмъ готовъ да се жертвувамъ за нея. Следъ това ще замина за другия свѣтъ. Царската дъщеря се приближила до него, ударила го съ меча си въ гърдите. Като видѣлъ, какъ царската дъщеря за- махнала съ меча си и го пробола, младиятъ момъкъ помислилъ, че е прободенъ вече и по- гледналъ, тече ли кръвь отъ раната. Каква била изненадата му, когато не видѣлъ никаква кръвь, па и болка не усѣтилъ. Следъ това тя забила меча си въ гърдите му и втори, и трети пѫть, но пакъ нито кръвь потекло, нито болка усетилъ. — Защо? — Защото любовьта мушка безъ болка. Помнете следното: Любовьта не причинява болки. Дето любовьта присѫтствува, тамъ нѣма страдания, нѣма никакви противоречия. Ножътъ на любовьта не причинява никакви болки. — Защо? — Защото е книженъ. Такъвъ е билъ и ножътъ на царската дъщеря — ножъ на любовьта. Като видѣли, какво направила царската дъщеря съ третия кандидатъ, другите двама казали: И ние можахме да издържимъ на тѣзи ножове. — Не, тѣ не биха могли да издържатъ. Тѣ отъ страхъ щѣxa да умратъ. Ще дойде день, когато въ действителния животъ ще ви прободатъ съ истински ножъ, а не съ книженъ, както този на царската дъщеря. Съ такъвъ ножъ прободоха и Христа, и отъ раната Му потече кръвь и вода. Следъ това Христосъ възкръсна. Кой възкръси Христа? — Онзи, Който Го обичаше. Силата на Христа се заключаваше въ любовьта Му къмъ Бога и къмъ Неговитѣ ближни. Христосъ понесе греховетѣ на хората и умрѣ заради тѣхъ. Той се пожертвува за цѣлото човѣчество. Любовьта и вѣрата Му въ Бога Го възкресиха. Следователно, каквото Христосъ преживѣ, това и вие ще преживѣете: ще бѫдете подигравани, оплювани, бити, докато единъ день ви заковатъ на кръста. Тамъ ще викате, ще се молите и най-после, като Христа, ще кажете: „Господи, въ Твоитѣ ръце предавамъ духа си." Христосъ казва: „Не дойдохъ да изпълня своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ" И тъй, колкото и да се страхуватъ хората отъ страданията, тѣ неизбежно трѣбва да минатъ презъ тѣхъ. Въ края на краищата, всѣки човѣкъ трѣбва да умре за човѣшкото, за старото, и чрезъ възкресението да влѣзе въ новия животъ, въ живота на любовьта. Значи, човѣкъ трѣбва да умре, за да възкръсне. — За какво ще възкръсне? — За любовьта. Който иска да възкръсне, да влѣзе въ закона на любовьта, той трѣбва да е готовъ да умре. Така е станало съ Христа. Така ще бѫде и съ всѣки, който следва Христовия пѫть. Въ това отношение хората трѣбва да бѫдатъ като овцетѣ. Когато една овца влѣзе въ водата, останалитеѣ овце отъ стадото тръгватъ следъ нея: една следъ друга се хвърлятъ въ водата. Това, което е добро за едного, добро е и за другите. Това, което е добро за мене, добро е и за васъ. Това, което е лошо за мене, лошо е и за васъ. Ако ме последвате, сами ще провѣрите, добъръ примѣръ ли съмъ далъ, или лошъ. Тъй щото, и въ живота, и въ смъртьта, както и при раждане и умиране, човѣкъ трѣбва да дава добъръ примѣръ. Това не се отнася до васъ. Азъ говоря за себе си. Азъ съмъ длъженъ при всички случаи въ живота си, като се раждамъ и като умирамъ, да давамъ добъръ примѣръ. Не давамъ ли добъръ примѣръ, моятъ животъ е безпредметенъ. Това пожелавамъ и на васъ: и като се раждате, и като умирате, да давате добъръ примѣръ. Като говоря за смърть, за. умиране, азъ нѣмамъ предъ видъ физическата смърть. Не се страхувайте отъ смъртьта, за която ви говоря. Азъ говоря за смърть на стария животъ, на всичко човѣшко. Казано е въ Писанието: „Богъ не съизволява въ смъртьта на грѣшника." Това значи: всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто, и всѣка идея трѣбва да дойде на своето време.— Какво да правимъ съ своето вѣрую? — За вѣруюто си не мислете, нито уповавайте на него. Дръжте се за вѣрата. Вѣруюто ограничава човѣка, а вѣрата го освобождава. Искате ли да имате нѣкакви придобивки, започнете тази година съ най- малкия опитъ въ Божествения светъ — съ надеждата. Като приложите надеждата, минете къмъ вѣрата; отъ вѣрата — къмъ любовьта; отъ любовьта — къмъ мѫдростьта; отъ мѫдростьта — къмъ истината и отъ истината — къмъ Духа Божий. Щомъ приложите всичко това, животътъ ви ще придобие другъ изразъ. Този е възходещиятъ пѫть, който човѣкъ трѣбва да поеме. Той ще мине отъ залѣзването на стария животъ къмъ зазоряване на новия. Той ще мине отъ края на старата епоха къмъ началото на новата. За да влѣзе въ новата епоха, човѣкъ трѣбва да ликвидира съ всичко старо, съ всички отрицателни, наследствени чърти. За да дойде до това положение, той трѣбва да се ползува отъ своите опитности, както и отъ тия на своите ближни. Като гледамъ погрѣшките на хората, азъ считамъ, че сѫ и мои погрѣшки и търся начинъ, какъ по-лесно, по-незабелязано и за тѣхъ самите, да ги изправя. Като видя доброто въ хората, радвамъ се, считамъ, че тѣхното добро е и мое добро. Казано е въ Писанието: „Богъ беше въ Христа и примиряваше свѣта съ себе си, като не обръщаше внимание на греховете имъ". Богъ слезе на земята да оправи свѣта. Затова е казано: „Богъ толкова възлюби свѣта, че даде въ жертва своя Единороденъ Синъ, . за да не погине всѣки, който вѣрва въ Него". Христосъ дойде на земята и даде примѣръ на хората, какво значи жертва, какво значи любовь къмъ Бога и къмъ ближния. Той показа, какъ може да се помогне на хората. Затова, именно, Той понесе тѣхнитѣ грѣхове. Тъй щото, когато видите, че нѣкой грѣши, не го оставяйте въ това положение. Ако той не може да се изправи, вие поправете погрѣшката му вмѣсто него. Едно трѣбва да се знае: Никой не може да влѣзе въ Царството Божие съ своите стари разбирания. До прага на Царството Божие може да стигне, но по-нататъкъ по никой начинъ не може. На всички съвременни хора е платенъ билетъ до вратата на Царството Божие. Оттамъ нататъкъ всѣки самъ трѣбва да си плати билета. Само една стѫпка остава до влизане въ Царството Божие, но тази стѫпка е най-мѫчна. За да направите тази стѫпка, вие трѣбва да отговаряте на известни условия. Щомъ видятъ, че се отправяте къмъ Царството Божие, веднага ще отворятъ книгата на вашия животъ и ще видятъ, обичали ли сте всички хора. Ако се укаже, че всички хора сте обичали, а само едного не сте обичали, веднага ще ви върнатъ назадъ. Мнозина мислятъ, че като видятъ Христа, животътъ имъ ще се измѣни изведнъжъ, и тѣ ще обикнатъ всички хора. — Възможно е, но това трѣбва да се провѣри. Други пъкъ мислятъ, че като видятъ Христа, ще съзнаятъ своята слабость и нищожество, ще признаятъ грѣховете си и ще пожелаятъ канаритѣ да се съборятъ върху тѣхъ, да ги убиятъ. Трети пъкъ ще започнатъ да разправятъ на Христа за своитѣ вѣрвания. Какво ще имъ каже Христосъ? Първото нѣщо, което ще имъ каже е, да се отрекатъ отъ всички свои вѣрвания и да оста- натъ само съ вѣрата си. — Какво ще кажатъ хората за насъ? — Ще кажатъ, че сте безвѣрници. Какво лошо има въ това? Ще бѫдете безъ вѣрвания, но ще имате една абсолютна вѣра, която отъ нищо не се колебае. — Ами после? — После ще дойдете до положението, въ което се намира житното зърно. Външно то нѣма никакви дрехи и украшения. Неговото богатство е вѫтрешно. То казва: Посадете ме въ земята, за да видите, какво крия въ себе си. Наистина, щомъ житното зърно се посади, следъ известно време започва да покълва, подава своето малко стръкче надъ земята. То започва да расте и да се развива: дава цвѣтъ, плодъ, който скоро узрѣва. Отъ едно зрънце въ земята се явява класъ сѫ 30, 60 или 120 зрънца, последователи на едното. Така правя и азъ: Влизамъ въ земята, посаждамъ се и следъ време пакъ излизамъ, но вече не съмъ самъ. Следъ мене вървятъ най-малко 30, 60 или 120 последователи. Сега, желая на всички да бѫдете като житното зърно: да се посадите въ земята и като излѣзете оттамъ, да имате поне 30 души последователи, които да вървятъ въ вашия пѫть. „Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода на човѣка“. * Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1937 г. София. — Изгрѣвъ.
  2. От книгата "Устойчиви величини". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание от 1943 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От "ОТЕЦЪ МЕ ЛЮБИ" - Две утринни беседи изнесени от Учителя на 22 март 1936г в София. Издание на печатница "Задруга", Врабча 1, София 1936г. Книга за теглене на PDF - стар правопис Съдържание на книжката - стар правопис Което Богъ е съчеталъ „Онова, което Богь е съчеталъ человѣкъ да не разлѫчва." Марка 10:9. „Което Богъ е съчеталъ". Христосъ е изказалъ този стихъ по единъ външенъ поводъ, който се наблюдава въ всѣкидневния животъ на хората. Той има дълбокъ вѫтрешенъ смисълъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Какво е съ­четалъ Богъ?—Връзката между духа и душата. Значи, за да не изгуби сѫщественото въ жи­вота, човѣкъ не трѣбва да разваля тази връзка. Фарисеитѣ запитали Христа: „Дали е просте­но на мѫжъ да напусне жена си?" Христосъ имъ отговорилъ: „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ не трѣбва да разлѫчва". Това значи: докато духътъ на човѣка е свързанъ съ ду­шата, той никога не може да напусне жена си. Щомъ тази връзка се скѫса, мѫжътъ всѣкога може да напусне жена си. Сега ще ви дамъ следнитѣ мисли за ориен­тиране въ живота. Когато обикновенитѣ хора въ свѣта управляватъ, всички останали спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, обикнове­нитѣ хора се събуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, всички хора ставатъ. Най-после, когато светиитѣ управляватъ, всички хора започватъ да работятъ. Следователно, докато човѣкъ спи, обикновени хора го управля­ватъ; щомъ се пробуди, талантливи хора го управляватъ; щомъ става, гениални хора го управляватъ; щомъ започне да работи, светии го управляватъ. Това сѫ вътреш­ни състояния, които всѣки човѣкъ преживя­ва. Всѣки човѣкъ минава презъ тѣзи състоя­ния. Докато обикновени мисли и чувства занимаватъ човѣка, той заспива. Щомъ талантливитѣ се проявяватъ въ човѣка, той се про­бужда. Прояви ли се гениалностьта въ човѣ­ка, той става отъ леглото и започва да се облича. Когато човѣкъ стане светъ, свѣтлината на деня го огрѣва, той започва да рабо­ти. За да започне работа, човѣкъ трѣбва да даде пѫтъ на светиитѣ въ него да управля­ватъ. Той не трѣбва да се стреми къмъ светийство, но да се остави светии да го упра­вляватъ. Мнозина се стремятъ да станатъ све­тии. Тамъ е тѣхната погрѣшка. Да желаете светии да станете, това е човѣшко раз­биране.Обаче, да желаете вие да работите, а гении и светии да ви управляватъ, това е Бо­жествено разбиране. Щомъ имате таково раз­биране, ще получите Божието благословение. Тъй щото, самъ по себе си, човѣкъ не може да бѫде нито обикновенъ, нито талантливъ, нито гениаленъ, нито светия. Но ако оста­ви обикновени хора да го управляватъ и се занимава съ обикновени мисли и чувства, той е обикновенъ; и като обикновенъ, той ще яде, ще пие и ще спи. Ако остави талантливитѣ да го управляватъ, той ще се пробуди отъ сънь. Ако остави гениалнитѣ да го упра­вляватъ, той ще стане отъ леглото си и ще се облѣче. Ако остави светиитѣ да го упра­вляватъ, той ще започне да работи, ще бѫде едно съ тѣхъ. „Онова, което Богъ е съчеталъ, человѣкъ да не разлѫчва". — Защо? — Защото той не може да направи нѣщо по-умно отъ Бога. Чо­вѣкъ не трѣбва да седи и да мисли, какво самъ да направи. Колкото и да мисли, нищо ново нѣма да измисли, но да се заеме волята Божия да изпълни, т. е. да реализира онова, което Богъ е съчеталъ. Какво прави ученикътъ по рисуване? Той взима модела, който учительтъ му е далъ, и започва да рисува. Никой ученикъ не може да измисли по-добъръ моделъ отъ този, който му е даденъ. И никой човѣкъ не е създалъ и не може да създаде по-добъръ човѣшки моделъ отъ този, за който се каз­ва, че е създаденъ по образъ и подобие Бо­жие. Досега никой художникъ не е могълъ да нарисува онзи човѣшки образъ или моделъ, за който е казано въ Битието, че Богъ го е създалъ по образъ и подобие свое. Много чо­вѣшки образи сѫ рисувани досега, отъ видни художници, но всички сѫ далечъ още отъ първообраза. „Онова, което Богъ е съчеталъ". Щомъ Богъ е съчеталъ нѣщо, на сѫщото основание и човѣкъ е изпратенъ на земята да направи нѣшо въ духа на това, което Богъ е съчеталъ. Които не разбиратъ този законъ, тѣ могатъ да изпаднатъ въ заблуждение, да мислятъ, че всичко могатъ да направятъ. Обаче, казано е въ Писанието: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ рѫцетѣ на лукавия". Това значи: цѣлиятъ свѣтъ лежи въ заблуждения, въ изкушения. Вслед­ствие на заблужденията хората нѣматъ ясна представа за живота. Защо? — Защото нѣматъ любовь. Безъ любовь човѣкъ не може да има ясна представа за живота. Безъ любовь животътъ е неразбранъ, непознатъ за човѣка. Безъ любовь животътъ е мѫчение. Любовьта е не­обходима за човѣка, за да познае живота. Че страдалъ човѣкъ, че се мѫчилъ, че ималъ не­приятности, това сѫ илюзии въ живота. Илюзиитѣ сѫ на второ мѣсто. На първо мѣсто е любовьта, която ражда живота. — Главата ми побѣлѣ отъ страдания. — Ти се лъжешъ. То­ва не сѫ никакви страдания. Твоитѣ страда­ния и мѫчнотии сѫ отъ книга направени. Разбойникъ влѣзълъ въ дома на единъ богатъ човѣкъ, извадилъ срещу него ножа си и му казалъ: Скоро дай пари! — Моля ти се, не ме убивай! Колко искашъ? Ще ти дамъ, колкото искашъ, но животътъ ми само пощади. Богатиятъ далъ известна сума на разбойника, и по този начинъ спасилъ живота си. Следъ това разправялъ на приятелитѣ си, че безъ малко животътъ му щѣлъ да отиде. Разбойникъ влѣзълъ въ дома му, съ ножъ въ рѫка. — Знаешъ ли, че този ножъ бѣше книженъ? — Тъй ли? Да знаехъ, че е така, азъ самъ щѣхъ да се разправя съ него. Сега и на васъ казвамъ: Ножътъ, съ кой­то апаши и разбойници ви плашатъ, е книженъ. Страданията ви пъкъ не сѫ нищо дру­го, освенъ трици. Нѣкой страдалъ, защото нѣмалъ пари; другъ — защото нѣмалъ жена; трети — защото билъ боленъ; четвърти — за­щото никой не го обичалъ. Слушате нѣкой да се оплаква, че майка му, баща му, братъ му, сестра му не го обичали, всички го изостави­ли. Отде знае това? Влѣзълъ ли е той въ сърдцето на майка си или на баща си да знае това? Единственото нѣщо, което човѣкъ знае, е това, което мисли. За да познае човѣкъ, да­ли нѣкой го обича или не, той самъ трѣбва да има любовь. Ако любовьта е въ неговото сърдце, той ще освѣти сърдцата на другитѣ и ще разбере, обичатъ ли го тѣ или не. Освенъ любовьта другъ пѫть нѣма. Тя разкрива всич­ки тайни. Какъ ще разберете живота на дру­гитѣ хора, ако не ги обичате? Единствената мѣрка въ живота е любовьта. Безъ любовь, като Божествена мѣрка, животътъ всѣкога ще остане неразбранъ. Който има любовь въ себе си, той разполага вече съ онази мѣрка, съ която може да мѣри всички нѣща. Който е придобилъ любовьта, той се е домогналъ до щастието въ живота. Дето е любовьта, тамъ е щастието. Въ това нѣма никакво изключе­ние. Казватъ нѣкои, че любовьта била празна работа. — Не, въ безлюбието е празнотата, а въ любовьта — пълнотата на живота. Докато имате въ себе си любовьта, като мѣрка на жи­вота, вие всѣкога ще имате миръ, спокойствие, радость, веселие. Ако изгубите едно отъ тия качества, вие сте изгубили мѣрката си.—Какво да правя тогава? — Намѣри мѣрката си и по­стави я на мѣсто! Представете си, че влизате въ една тъм­на изба безъ свѣщь. Какво ще стане съ васъ? Ще се спънете нѣкѫде и ще паднете. Ако влѣзете съ запалена свѣщь въ избата, никакво спъване нѣма да има. Следователно, каквото представя запалената свѣщь за физическия свѣтъ, такова нѣщо представя любовьта за сърдцето. Само любовьта е въ състояние да разреши мѫчнотиитѣ ви. Любовьта е пѫть за разрешаване на труднитѣ задачи въ живота на човѣка. Съ други думи казано: Любовьта е пѫть за сърдцето. Мѫдростьта пъкъ е пѫть за ума. Човѣкъ не може да разбере, да оцени, да придобие знание и да го приложи, ако не е мѫдъръ. Нѣкои хора обичатъ да говорятъ много, да заставятъ другитѣ да вѣрватъ въ това, въ което и тѣ сами не вѣрватъ. Тѣ искатъ да заставятъ другитѣ хора да мислятъ върху това, което и на тѣхъ не е ясно, не го разбиратъ. Това е невъзможно. Направете опитъ въ това отношение и ще се увѣрите, че е така. Човѣкъ може да предаде мисъльта, знанието си на другитѣ хора, когато самъ той разполага съ такова знание, съ такава мисъль, които предъ нищо не се разколебаватъ. Единъ англичанинъ прекаралъ въ Индия цѣли 20 години и научилъ само едно изкуство, т. е. придобилъ само едно знание: да разгон­ва кучета. Като се върналъ въ Англия, отишълъ въ Лондонъ, дето се срещналъ съ единъ английски лордъ. Като разправялъ на лорда за това, което придобилъ въ Индия, последниятъ пожелалъ да направятъ опитъ. Деньтъ и часътъ за опита били опредѣлени. Лордътъ пристигналъ съ своитѣ 40 кучета, поро­да булдогъ, които били много свирепи. Англичанинътъ пристѫпилъ къмъ опита. Застаналъ на едно мѣсто и мислено описалъ око­ло себе си окрѫжность. Следъ това лордътъ започналъ да пуща срещу него едно по едно кучетата си, като сѫщевременно ги насъсквалъ. Първото куче излѣзло, хвърлило се къмъ англичанина, но той веднага му изсвирилъ по особенъ начинъ. Кучето стигнало са­мо до мислено прекараната линия и тамъ се спрѣло. Излѣзло второ, трето, четвърто куче, но като чули това изсвиркване, всички се спирали предъ проектираната линия. Всички 40 кучета се събрали на едно мѣсто, лаели, но не могли да пристѫпятъ крачка напредъ. Достатъчно било англичанинътъ да изсви­ри по специфиченъ начинъ, за да хукнатъ всички кучета назадъ. Това е истинско зна­ние—да изсвиришъ съ уста, и кучетата да се разбѣгатъ. Ако кучетата не бѣгатъ отъ ваше­то изсвиркване, вие нѣмате никакво знание. Какво представятъ нещастията и мѫчнотиитѣ въ свѣта? — Това сѫ свирепитѣ кучета, които лаятъ около васъ. Какъ можете да се справите съ тѣхъ? — Като имъ изсвирите. Ако при изсвирването успѣете да ги разгони­те, вие разполагате съ истинско, положително знание. Колкото и да философствувате, какви­то теории да изнасяте, ако не можете да се освободите отъ кучетата, вие нѣмате мѣрката на знанието — на мѫдростьта, нито мѣрката на любовьта. А тъй, да предполагате само, че имате знание, това не е вѫтрешно, дълбоко знание. Това е външно знание само, което всѣки моментъ можете да изгубите. Положи­телно знание е това, съ което човѣкъ разпо­лага всѣки моментъ и може самъ да го при­ложи, безъ да очаква помощь отъ хората, безъ да очаква тѣхното удобряване. Сега, да дойдемъ до истината. Истината е мѣрка за свободата. Човѣкъ не може да бѫде свободенъ, докато не е намѣрилъ мѣр­ката на истината въ себе си. Свободата е вѫтрешна, а не външна проява. За да бѫде свободенъ, човѣкъ трѣбва да бѫде живъ; по­сле, той трѣбва да разполага съ мѣрката на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Щомъ има тѣзи нѣща въ себе си, той ще бѫде силенъ. Какъ може човѣкъ да придобие свобо­дата си? Чрезъ съзнателна работа върху себе си. Всѣки трѣбва да разчита на себе си, самъ да извоюва свободата си. Свободата, която човѣкъ търси, не може да дойде отвънъ. Ако е въпросъ за външна свобода, човѣкъ лесно може да я добие. Господарьтъ може да на­прави слугата си външно независимъ, но съ то­ва той ще отнеме вътрешната му свобода. Свободата се придобива при условия­та, при които човѣкъ се намира. Докато е на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря, болниятъ не е свободенъ. Ще дойде единъ лѣкарь, ще му даде нѣкакво лѣкарство, което временно само ще го успокои. Ще дой­де другъ лѣкарь, ще му даде второ лѣкарство, което ще влоши положението му. Бол­ниятъ, обаче, не е свободенъ нито въ първия, нито въ втория случай. Човѣкъ трѣбва да бѫ­де лѣкарь самъ на себе си. Докато не сте лѣкарь на себе си, вие не можете да бѫдете свободни. Докато човѣкъ не създаде вѫтрешна, интимна връзка между духа и душата си той не може да бѫде свободенъ. Тази връзка наричаме връзка съ Бога, съ Първата Причи­на на нѣщата. Безъ тази свещена връзка, чо­вѣкъ не може да очаква онова вѫтрешно един­ство въ себе си. Отъ това единство зависи бѫдещето развитие на човѣка. Отъ вѫтрешното единство въ човѣка зависи придобиване на ония блага, къмъ които той се стреми. Та­ка трѣбва да се разбира истината. Които не разбиратъ истината, тѣ очакватъ първо свѣтътъ да стане добъръ, а по­сле хората. Нѣма защо свѣтътъ да става добъръ. Свѣтътъ представя съвокупность отъ хора. Когато всѣки човѣкъ поотдѣлно стане добъръ, цѣлиятъ свѣтъ ще стане добъръ. Всич­ки хора пъкъ живѣять и се движатъ въ Бога, Който е създалъ свѣта. Следователно, всѣки човѣкъ има условия въ себе си да стане до­бъръ. Който разбира Божиитѣ пѫтища и ги следва, той е едно съ Бога — никой не мо­же да го ограничи. Богъ е всѣкога свободенъ. Казано е въ Писанието: „Дето е Духътъ, тамъ е свободата. Дето е Духътъ, тамъ е истината. Истината прави човѣка свободенъ". Всички съвременни хора търсятъ свободата. Цѣлиятъ свѣтъ воюва за свобода. Въ всѣки домъ има споръ за свобода: мѫже, жени, деца—всич­ки се борятъ за свобода; слуги и господари — сѫщо се борятъ за свобода. Обаче, тъй както съвременнитѣ хора търсятъ свободата, този въпросъ ще остане неразрешенъ. Свѣ­тътъ самъ нѣма да разреши тази задача, нито вие можете да разрешите задачата на свѣ­та. — Защо е така? — Защото този въпросъ е колективенъ и принадлежи на разреша­ване отъ цѣлото човѣчество. Цѣлото човѣчество търси нѣщо. То търси нѣкаква обща идея, която да го повдигне. Каква е тази идея, никой не знае. Никой човѣкъ не може да на­ложи една идея на другитѣ. Всѣки самъ мо­же да си наложи нѣкаква идея. Само при то­ва положение човѣкъ може да бѫде свобо­денъ. Ако нѣкой пита, какъ може да бѫде свободенъ, това показва, че той не е готовъ, още за свобода. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да гледа, това показва, че той е слѣпъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да гле­да, той вече е прогледалъ. Щомъ вижда, той може да се движи свободно: Тогава той тръг­ва съ всички заедно, и кой каквото му посо­чи, всичко вижда. Той тръгва по градове, по села, по гори и планини — свѣтътъ обикаля. Докато човѣкъ пита, какъ трѣбва да чува, той е глухъ. Щомъ престане да пита, какъ трѣбва да чува, той вече е съ отворени уши, всичко може да чува. И тъй, отворете очитѣ си сами, безъ да очаквате да дойде нѣкой отвънъ да ви ги отвори. Да отвори човѣкъ самъ очитѣ и ушитѣ си, това е негово собствено право, дадено му отъ самата природа. Трѣбва ли да чакате сутринь да дойде вашиятъ слуга отвънъ да от­вори очитѣ ви? Ако човѣкъ самъ може да отвори очитѣ си, трѣбва ли да очаква спа­сението му да дойде отвънъ нѣкѫде? Има из­вестни условия за спасението на човѣка от­вънъ, но пълно, истинско спасение иде отвѫтре. Това се отнася до онѣзи, които разбиратъ, които сѫ посадени вече въ земята и които иматъ условия да растатъ. Онѣзи, кои­то не разбиратъ, тѣ ще останатъ само съ стремежа си въ потенциално състояние, въ каквото състояние се намира житното зърно въ хамбара. То има стремежъ да расте, но условия нѣма за това. Обаче, като го посади­те на нивата и го поставите на неговото мѣсто, то ще започне да расте отъ само себе си. Това житно зърно е въ състояние да съз­даде друго, подобно на себе си. Ако житно­то зърно е способно да израсте и да даде плодъ, подобенъ на себе си, колко повече чо­вѣкъ може да направи това! Когато човѣкъ се натъкне на страдания, това е признакъ, че той е излѣзълъ вече отъ Божествения хамбаръ и е посѣтъ на Божествената нива. И следъ това на човѣка не остава нищо друго, освенъ да расте, да цъвти и плодъ да вързва. Само така той ще получи Божието благословение. Значи, докато сте въ хамбара, никакви стра­дания нѣмате. Щомъ ви посадятъ на нивата, страданията ще дойдатъ. Докога ще имате стра­дания?—Докато узрѣете. Щомъ узрѣете, стра­данията ви ще престанатъ. Следователно, чо­вѣкъ страда, докато е на земята. Когато мине въ другия свѣтъ, земнитѣ страдания изчезватъ. И тъй, страданията, които хората иматъ, сѫ временни. Разликата между хората на зе­мята не седи въ това, че едни страдатъ, а други — не, но въ голѣмината на страдания­та: нѣкои страдания сѫ по-голѣми, а други — по-малки. Колкото по-голѣми сѫ страдания­та, толкова по-голѣмо е растенето. Запримѣръ, дѫбътъ има по-голѣми страдания отъ житното зърно. Житното зърно узрѣва за шесть месеца и следъ това се скрива въ хам­бара, когато дѫбътъ следъ сто или двеста години едва може да се върне въ хам­бара. Дълго време дѫбътъ остава вънъ, на голѣми изпитания. Ако погледнете кората на дѫба, ще видите, че тя е силно напукана. — На какво се дължи това? — На голѣмитѣ външни несгоди. Сега ще говоря за онова, което е вло­жено у васъ, а не за онова, което въ бѫдеще може да спечелите. Онова, което въ бѫдеще можете да спечелите, това е лотарийна игра; за васъ сѫ важни богатствата, които днесъ имате въ себе си, които можете да обработите и използувате. Всѣки отъ васъ има въ себе си по единъ изворъ на любовьта, на мѫдро­стьта и на истината. Дръжте се за тѣзи из­вори и ползувайте се отъ тѣхъ разумно. Това не значи още, че вие ще бѫдете съвършени, самостоятелни, че нѣма да имате никакво от­ношение къмъ хората. Всѣки изворъ е въ връзка съ други извори. Значи, водата отъ вашитѣ извори ще се съедини, ще се слѣе съ водата на другитѣ извори и ще образува голѣмо море. Следователно, дръжте се за онѣзи из­вори, които сѫ у васъ, за да се свър­жете съ тѣзи души, съ които си хармонирате. За да расте и да се развива правилно, човѣкъ всѣки день трѣбва да се свързва по­не съ една напреднала душа. Връзката на чо­вѣка съ напредналитѣ души е първото усло­вие за растене. Мнозина мислятъ, че като постигнатъ съвършенство, ще се уединятъ, и ни­кой нѣма да ги смущава. Кой може да сму­щава човѣка? Само глупавиятъ може да сму­щава. Тъй щото, ако нѣкой се смущава, това показва, че глупавитѣ, обикновенитѣ съще­ства въ него управляватъ. А вие знаете, че когато глупавитѣ, обикновенитѣ упра­вляватъ, хората спятъ. Когато талантливитѣ управляватъ, хората се пробуждатъ. Когато гениалнитѣ управляватъ, хората ставатъ отъ леглата си и започватъ да се обличатъ. Ко­гато светиитѣ управляватъ, хората започватъ да работятъ. Това сѫ четири състояния, презъ които всѣки човѣкъ минава. Ще запитате, дали тия нѣща сѫ вѣрни. — Азъ говоря само това, което абсолютно зная, което съмъ провѣрилъ и изпиталъ не само веднъжъ, но безброй пѫти. — Какъ можемъ да се увѣримъ въ това? — Като из­учавате себе си, като изучавате ближнитѣ си. Щомъ се свържете съ единъ човѣкъ, вие ще познаете, дали той е отъ обикновенитѣ, отъ талантливитѣ, отъ гениалнитѣ, или отъ све­тиитѣ. Същевременно ще познаете, дали единъ човѣкъ спи, дали се е пробудилъ, дали е станалъ или е започналъ вече да работи. Кога човѣкъ заспива? — Когато се унесе отъ нѣ­каква мисъль. Запримѣръ, нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и започналъ да мечтае, че ще спечели единъ милионъ лева. Както си мечтае, така заспива. Ще дойде нѣкой следъ това да му говори нѣщо на ухото. Човѣкътъ спи. Какво ще му говорите? Оставете го спокоенъ. Това показва, че обикновенитѣ хора го управляватъ. Не говорете на човѣкъ, който спи, защото и вие ще минете за спещъ, за чо­вѣкъ, когото обикновенитѣ управляватъ! Ко­гато се събуди, тогава му говорете. Сега ние говоримъ за закона на лю­бовьта, като връзка между душитѣ. Когато се направи тази връзка, животътъ на хората ще потече по естественъ начинъ. Тогава никой никого нѣма да изнасилва, да измъчва. Всички хора ще си помагатъ взаимно. Законътъ на любовьта изисква взаимна помощь между хората. Когато хората се свържатъ съ закона на мѫдростьта, свѣтлина ще потече въ умоветѣ имъ. Тогава никой нѣма да се спъ­ва. Пѫтьтъ имъ ще бѫде освѣтенъ. Когато хора­та се свържатъ съ закона на истината, тѣ ще бѫдатъ свободни. Необходимо е човѣкъ да бѫде свободенъ. Безъ животъ, безъ знание и безъ свобода човѣшкиятъ духъ и човѣшката душа не могатъ да растатъ, не могатъ пра­вилно да се развиватъ. Това сѫ велики заповѣди, написани на човѣшката дуща. И тъй, когато човѣкъ се намѣри предъ голѣми изпитания, нека не търси знанието отвънъ нѣкѫде, но да се вдълбочи въ себе си и самъ да чете онова, което лю­бовьта, мѫдростьта и истината сѫ написали въ него. Това е написано отъ рѫката на не­говия вѣченъ Баща. Това е изказалъ Христосъ съ думитѣ: „Както ме е Отецъ научилъ, така говоря“. Това се разбира отъ думитѣ, изказа­ни отъ Христа: „Всички ще бъдатъ научени отъ Бога“. Да бъдете научени отъ Бога, не значи да станете господари. — Не, тогава ще започне истинскиятъ животъ, който хората търсятъ. Когато слънцето изгрѣва, и очитѣ на човѣка съ отворени, той ще види благото, свѣтлината на деня. Ако очитѣ му съ затво­рени, той ще остане слѣпъ за това благо. Ко­гато Божествениятъ Духъ изгрѣе и намѣри човѣка съ петь, съ седемь отворени сѣтива, Той ще излѣе върху него всички свои благо­словения. Това значи да живѣе човѣкъ безъ законъ, написанъ отъ човѣшка ръка. Какво по-велико състояние отъ това? Тогава човѣкъ нѣма да се стреми ни къмъ талантливость, ни къмъ гениалность и светийство, но душата му ще бъде проникната отъ желание да бъде Синъ Божий. Ще дойде день, когато всички хора ще бъдатъ Синове Божии. Когато всички хора работятъ и се съобразяватъ съ законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, тѣ ще станатъ Синове Божии. Да бъдете Синове Бо­жии, това значи, Божието да стане ваше, а вашето — на Бога. Това значи, всички хора, всички души да се обединятъ въ едно цѣло. Кога ще стане това? — Още днесъ може да стане. Не е нужно светии да станете, но да оставите светиитѣ да ви управляватъ. Светиитѣ трѣбва да ви управляватъ, а вие — да работите. Още днесъ всички можете да бъдете Синове Божии, въ смисълъ да имате синовни отношения къмъ Бога. А що се от­нася до работата, за това се изисква много време. Да добие човѣкъ външни знания, за това се изисква много време. За вътрешното знание, обаче, не се иска много време. Доста­тъчно е човѣкъ да се вдълбочи въ себе си, за да прочете онова, което отъ вѣкове е написа­но въ него. Така той ще опита и приложи онова, което знае. Безъ това вдълбочаване и проучаване на себе си, човѣкъ всѣкога ще разваля хубавитѣ работи. Даде ли ви се прѣсенъ, хубавъ хлѣбъ — опитайте го. Не мисле­те много върху него. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като получатъ такъвъ хлѣбъ, тѣ тръгватъ отъ съседъ на съседъ да покажатъ, какво съ получили. Този съседъ ще пипне хлѣба, онзи съседъ ще го пипне, дока­то най-после съвсемъ го изцапатъ. Не давай­те хлѣба си въ ръцетѣ на чуждитѣ хора. — Ами ако нѣкой нѣма хлѣбъ? — Богъ е далъ въ ръцетѣ на всѣки човѣкъ по единъ хлѣбъ. Щомъ е създалъ човѣка, Той го е осигурилъ. Като обичате Бога, вие ще запазите хлѣба, който ви е даденъ отъ Него. Който е позналъ любовьта, мѫдростьта и истината, той никога нѣма да остане гладенъ. Щомъ гладътъ на човѣка е задоволенъ, той е свободенъ, може да работи. Следователно, хлѣбътъ, който е даденъ на човѣка, е заради него. Ще кажете, че това е егоистично. Никакъвъ егоизъмъ нѣма тукъ Следъ като човѣкъ изяде хлѣба си и го преработи, той го превръща на плодно дърво, отъ плодоветѣ на което всѣки пѫтникъ, всѣко дете има право да си вземе. Не само хо­рата, но и птичкитѣ, и животнитѣ ще могатъ да ядатъ отъ тѣзи плодове. Като изяде опредѣления за него хлѣбъ, човѣкъ може да се превърне на дойна крава, отъ млѣкото на коя­то всички могатъ да се ползуватъ. — Какъ, кра­ва да стана, хората да ме доятъ! Споредъ мене кравата е изворъ, който постоянно бли­ка и раздава своето благо. Мѫчно ли е на из­вора да тече? Страшно е положението на извора, когато престане да дава. Докато дава, той е доволенъ, щастливъ. Щомъ престане да дава, той изгубва вече щастието, доволството си. Когато говоримъ за Божествената крава, ние разбираме Божественото млѣко, което из­вира отъ недрата на Великия Духъ, Който храни човѣшкитѣ души. Това е вътрешно съ­стояние, което може да изпита всѣка душа. „Онова, което Богъ е съчеталъ, човѣкъ да нe разлѫчва". Какво е съчеталъ Богъ? — Той е съчеталъ възгледитѣ на душата и на духа, отношенията между тѣхъ. Тѣзи сѫ новитѣ възгледи, които правятъ човѣка свобо­денъ. Ние имаме предъ видъ съвършената, пълната свобода, която съдържа въ себе си три качества: животъ, знание и свобода. Кой­то има тѣзи качества въ себе си, той влиза въ новия животъ — въ възкресението. Въз­кресението е нова фаза на живота, новъ жи­вотъ, който изключва всички страдания, всич­ки мъчнотии и недоразумения. Преди да влѣзете въ живота на свободата, въ живота на въз­кресението, вие не можете да бъдете свобод­ни отъ вашитѣ мъчнотии и страдания. Докато сте още въ стария животъ, страда­нията неизбѣжно ще ви следватъ. Временно страданията могатъ да отстъпятъ отъ човѣка, но следъ това пакъ ще го посетятъ. Въ но­вия животъ, обаче, страданията сами по себе си изчезватъ. Както слънчевата свѣтлина и топлина топятъ леда и снѣга, така свѣтлината на новия животъ стопява и отстранява отъ пътя на човѣка всички мъчнотии и страда­ния. Казано е въ Писанието за Бога: „Ще изтрия сълзитѣ имъ и нѣма да ги помена. И ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ". Казано е още: „Нито oкo е видѣло, нито ухо е чуло онова, което Богъ е приготвилъ за ония, които Го любятъ". Велики работи е приготвилъ Богъ за онѣзи, които Го любятъ. Обаче, докато дойдатъ до тѣзи велики рабо­ти, тѣ трѣбва да минатъ презъ земята, като презъ велико училище. Страданията и мъчнотиитѣ, които човѣкъ минава, идатъ за него­во добро. Така той трѣбва да гледа на тѣхъ, за да победи докрай. Кой ще победи свѣта? — Здравиятъ, а не болниятъ. Кой ще победи свѣта? — Живиятъ, а не мъртвиятъ. Кой ще победи свѣта? — Учениятъ, който разполага съ творческо знание, а не невежиятъ. Кой ще победи свѣта? — Свободниятъ, който носи въ знание, произлѣзло отъ мѫдростьта и свобода, произлѣзла отъ истината. Сега, желая на всички да бѫдете носи­тели на новия животъ, на пълната свѣтлина и на съвършената свобода. Желая ви да изпълните волята Божия и да не разлѫчвате онова велико съчетание, кое­то Богъ е поставилъ между вашия духъ и ва­шата душа. Това значи да станете Синове Божии. Желая ви да бѫдете Синове Божии! „Богъ е Духъ, и Божиятъ Духъ носи свобода" Беседа отъ Учителя, държана на 22 мартъ, 1936 г. 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.
  3. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/101-%7B?%7D/ От книгата "Изгрѣвите на слънцето", единична извънредна беседа, 22 март, 1928 г, Издание 1928 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание 6 ч. с. „На Изгрѣвъ“. Изгрѣвитѣ на слънцето. Тази година трѣбва да имате прѣдъ видъ законитѣ на природата, въ които цари абсолютна свобода, и вашитѣ отношения къмъ тѣзи закони. Какво нѣщо е правилното разбиране на извѣстна Божествена идея? За да дойдете до Божественитѣ идеи, вие трѣбва да започнете най-първо отъ елементарнитѣ, отъ видимитѣ, отъ чисто физическитѣ работи. Забѣлѣжете, напримѣръ, при процеса на яденето, храната, която слиза въ стомаха, върви по свой опрѣдѣленъ пѫть, но при движението си надолу, тя срѣща и единъ кръстопѫть. Прѣди да слѣзе храната въ стомаха, срѣща отверстието на дихателната система, и ако попадне тамъ, послѣдствията ще бѫдатъ лоши. Това не е правилно разбиране, това не е правилниятъ пѫть въ движението на храната. Тя трѣбва да отиде на своето мѣстоназначение. Дойдемъ ли до човѣка, и въ неговия животъ има двѣ разклонения: едното води къмъ физическия свѣтъ, а другото — къмъ духовния, къмъ невидимия свѣтъ. Затова, слѣдъ като се приеме храната по физически начинъ правилно, настава другъ процесъ: тази храна трѣбва да се смѣли и възприеме отъ организма така хубаво, че човѣкъ да изпитва отъ това голѣма приятность. Слѣдъ туй трѣбва да стане процесъ на раздѣляне: чистата храна, прѣвърната въ кръвь, да се изпрати на цѣлото тѣло, да разнася живота, а нечистата храна, т. е. часть отъ храната, която не се съгласява съ човѣка, да се изхвърли навънъ. Тази часть отъ материята казва: „Азъ съмъ на особено мнѣние, азъ мисля друго-яче, не като васъ“. И тогава, човѣкътъ, по единъ деликатенъ начинъ, ѝ казва: „Щомъ сте на особено мнѣние, свободни сте да вѣрвате, въ каквото искате, да живѣете споредъ вашето мнѣние: ето, вратата е отворена, заповѣдайте навънъ!“ Онази часть отъ храната, която е съгласна съ човѣка, минава въ бѣлитѣ дробове, оттамъ въ мозъка и образува мисъльта. Значи, до извѣстно мѣсто и двата вида материя — и тази, която се съгласява съ човѣка, и тази, която не се съгласява, вървятъ заедно, а послѣ се раздѣлятъ. Въ духовния животъ има три пѫтя, по които човѣкътъ, или неговитѣ енергии едноврѣменно вървятъ: по пѫтя на неговата воля, по пѫтя на неговото сърце и по пѫтя на неговия умъ или интелигентность, или тъй наречения, пѫть на човѣшкия духъ. Това сѫ три пѫтя, три отдѣлни живота, чрѣзъ които Божествената енергия слиза на земята. Тия три пѫтя сега сѫ необходими за васъ. Между тия пѫтища има абсолютно съгласие. Храната, която възприемате по пѫтя на вашия умъ, трѣбва да слѣзе въ вашето сърце и послѣ въ вашата воля. Ако храната върви по пѫтя на вашата воля, послѣ трѣбва да се качи въ сърцето и оттамъ въ ума. Отдѣто и да възприемате храната, два пѫтя я чакатъ: тя ще върви или по низходящъ или по възходящъ пѫть. Когато говоримъ за Божествената мисъль, подразбираме човѣшката глава. Когато говоримъ за сърцето, подразбираме душата, тъй, както се проявява на земята. Когато говоримъ за волята, подразбираме физическия човѣкъ, т. е. законитѣ, които сѫществуватъ въ физическия свѣтъ. Ние не можемъ да измѣнимъ тия закони. Когато хората казватъ, че физическиятъ животъ е несъвмѣстимъ съ духовния, това е тѣхно специфично разбиране. Между физическия и духовния свѣтъ нѣма разединение, тѣ сѫ въ абсолютно съгласие. Когато казватъ, че между физическия и духовния животъ нѣма нищо общо, това говори за погрѣшнитѣ схващания на хората, които сѫ резултатъ на извѣстни натрупвания отъ миналото въ мисъльта. И днесъ човѣчеството трѣбва да се освободи отъ тия натрупвания, отъ тѣзи криви разбирания. Животътъ на плътьта, материалниятъ животъ, както днесъ го схващатъ хората, наистина, нѣма нищо общо съ духовния животъ. Но ако разберемъ материалния животъ тъй, както е даденъ отъ Бога, той е красивъ животъ. Божествено разбиране трѣбва да имаме за материалния животъ! Та казвамъ: въ свѣта има три изгрѣва. Първиятъ изгрѣвъ е изгрѣването на физическото слънце. Това слънце всички посрѣщатъ: и хора, и животни, и растения. Нѣма живо сѫщество по лицето на земята, което да не посрѣща физическото изгрѣване на слънцето. Вториятъ изгрѣвъ е духовниятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ духовния свѣтъ. Той е въ момента, когато нашето слънце е въ зенита. Често запитватъ: защо хората живѣятъ повече физически, материаленъ животъ, отколкото духовенъ? Причината за това е, че тогава човѣкъ се намира въ тази фаза на своя животъ, когато слънцето на физическия свѣтъ е въ своя зенитъ, въ най-голѣмата си сила. Тогава той е богатъ, щастливъ, намира се окрѫженъ отъ слава и величие. Той е силенъ, радва се на живота си и се весели, не мисли, че иде залѣзъ на това слънце. Въ този моментъ на живота му изгрѣва духовното слънце, но ярка е свѣтлината на физическото слънце, заслѣпява човѣка, и той не може да види онази мека, приятна свѣтлина, що носи слънцето на духовния животъ. Третиятъ изгрѣвъ е Божествениятъ — изгрѣвътъ на слънцето въ Божествения свѣтъ. Това е моментътъ, когато физическото слънце залѣзва. Днесъ хората, които не сѫ разбрали още физическия изгрѣвъ на слънцето, отиватъ да наблюдаватъ залѣза, т. е. Божествения изгрѣвъ, но не го виждатъ, не го възприематъ, и казватъ: залѣзе слънцето! Не, тѣ още не сѫ готови да разбератъ, какво значи залѣзъ на слънцето. Залѣзътъ на физическото слънце подразбира изгрѣвъ на Божественото. Залѣзе ли слънцето, хората трѣбва да се радватъ, че Божественото слънце изгрѣва. Обаче, тѣ, като не разбиратъ това нѣщо, казватъ: залѣзе нашето слънце! Не, не е залѣзло слънцето, но е изгрѣло въ Божествения свѣтъ. Това значи: човѣкътъ, който се е намиралъ въ своята слава и величие, слиза отъ това мѣсто и започва да възлиза къмъ Божествения свѣтъ. Старитѣ хора, като не разбиратъ този новъ животъ, казватъ: залѣзе нашиятъ животъ, залѣзе нашата младость, старини дойдоха! Казвамъ: стариятъ човѣкъ е дѣте на Божествения свѣтъ. Той е залѣзълъ за физическия свѣтъ, но е изгрѣлъ за Божествения. Когато остарѣешъ, ти си Божествено дѣте. Когато си на 40 — 50 годишна възрасть, ти си дѣте въ ангелския свѣтъ. Когато си на 4—5 години, ти си дѣте въ физическия свѣтъ. Тъй трѣбва да схващате различнитѣ възрасти въ вашия животъ. Вървите ли по този естественъ пѫть, ще знаете, че до седма годишна възрасть вие сте дѣте на физическия свѣтъ; отъ 7 — 14 години сте дѣте на ангелския свѣтъ; отъ 14 — 21 години сте дѣте въ Божествения свѣтъ. Ето защо, когато човѣкъ стане на 21 годишна възрасть, всичко рѣшава лесно, много е смѣлъ въ постѫпкитѣ си — Богъ е съ него. Отъ 21 годишна възрасть нагорѣ тия периоди на живота се повтарятъ отново. Отъ 21—28 годишна възрасть човѣкъ се намира въ втората фаза на физическия си животъ. Той започва да мисли, какъ по-добрѣ да нареди живота си: пожелава да се ожени, да си направи кѫща. Намира жена, оженва се, раждатъ му се дѣца и заживѣва физически животъ. Всички казватъ за него: този човѣкъ стана материалистъ. Отъ 28 — 35 годишна възрасть той започва да мисли и да живѣе по-духовно. Казва: човѣкъ не трѣбва да мисли само за материални работи, но трѣбва да се погрижи и за духовното, за умственото възпитание на дѣцата. Сега той се намира въ втората фаза на ангелския животъ. Отъ 35 — 42 годишна възрасть, човѣкъ навлиза въ втората фаза на Божествения животъ. Той вече се прѣдава на истинско служене на Бога. Отъ 42 годишна възрасть нагорѣ, човѣкъ наново влиза въ физическия животъ, но вече въ третата фаза на този животъ, а именно — физическия животъ на Божествения свѣтъ. Този животъ се продължава отъ 42 — 48 годишна възрасть. Отъ 48 — 55 годишна възрасть човѣкъ се намира въ третата фаза на ангелския животъ. И най-послѣ, отъ 55 — 63 годишна възрасть той е въ третата фаза на Божествения животъ. И слѣдъ тази възрасть пакъ се прѣповтарятъ тия фази на живота, съ все по-нови и нови постижения и придобиване на познания. Тази година азъ искамъ всички да видите духовното слънце, погледътъ ви да бѫде насоченъ къмъ него. Както виждате, на хоризонта вече се е зачервило. Това показва, че вѣтъръ ще има. Съ тази червенина природата казва: човѣкъ трѣбва да мисли! Червениятъ цвѣтъ е признакъ на война, Затова природата казва: ти ще воювашъ, но който воюва, трѣбва да мисли! Не мислишъ ли, не можешъ да воювашъ правилно. Който не мисли въ врѣме на воюването, той ще бѫде битъ, ще го ранятъ и въ резултатъ на това ще му турятъ на гърдитѣ кръстъ за храбрость и ще го произведатъ герой. Получи ли една-двѣ рани, този човѣкъ започва да мисли. Питамъ: струва ли човѣкъ да се бие и да получи толкова рани? — Не, не заслужава човѣкъ да се бие; отъ послѣдствията на своитѣ постѫпки той ще се научи да мисли правилно. Сега, желая у всинца ви да се зароди прѣзъ тази духовна година силно желание за вѫтрѣшна свѣтлина, съ която да работите непринудено. Физическитѣ работи ставатъ съ принуждение, духовнитѣ работи ставатъ по съгласие, а Божественитѣ работи ставатъ по абсолютна свобода. Знаете ли, какво нѣщо е абсолютната свобода? Господъ не обича да вижда своитѣ дѣца залѣти въ сълзи. Той има особено мнѣние за тия дѣца, които плачатъ. Когато човѣкъ плаче, то е все едно. че го заливатъ съ вода. Щомъ Богъ те види съ сълзи на очитѣ, Той се радва, че си се окѫпалъ. Вие ще кажете: буквално ли трѣбва да разбираме това нѣщо, или фигуративно? — Въ Божествения свѣтъ нѣма никакви символи, никакви фигури. Тамъ едноврѣменно ще видимъ и формата, и съдържанието и смисълътъ. Ти виждашъ тѣхната форма, опитвашъ тѣхното съдържание и използувашъ тѣхния смисълъ. Схванешъ ли всички тия нѣща, ще имашъ и всичкото Божествено благо. Днесъ, понеже хората сѫ дѣца на земята, тѣ не сѫ достигнали още до онова високо разбиране на духовния животъ и затова често се обезсърдчаватъ. Но трѣбва да знаете, че при всѣко ваше обезсърдчение, по-напрѣдналитѣ ви братя сѫ съ васъ. Това показва, че имате високъ гостъ у дома си. Когато имате такива високи гости, а нѣмате достатъчно хлѣбъ, нѣмате нѣкоя кокошчица да заколите, вие се стѣснявате и казвате: сега ли намѣри врѣме този гостъ да ни посѣти? Не можа ли да дойде или прѣзъ пролѣтьта, или прѣзъ лѣтото, ами дойде прѣзъ зимата? По аналогия на това, понѣкога отъ невидимия свѣтъ ви идватъ високи гости и то тогава, когато вие не ги каните. Вие се стѣснявате, че нѣма съ какво да ги гостите. Нѣкога вие ги каните да ви посѣтятъ, а тѣ се отказватъ. Та когато казваме, че трѣбва да се обичаме, когато говоримъ за Любовьта, ние всѣкога подразбираме онѣзи наши приятели отъ невидимия свѣтъ, които сѫ дошли да ни посѣтятъ. Подъ думата „невидимъ свѣтъ“, не трѣбва да подразбирате свѣтъ безъ никаква реалность. Този свѣтъ е десеть пѫти по-реаленъ отъ физическия. Когато говоримъ за Любовьта, ние подразбираме нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ, които ни посѣщаватъ въ извѣстна епоха на нашия животъ повече, отколкото въ всѣко друго врѣме. Тогава ние сме радостни, мощни. Когато дойдатъ тия гости при насъ, тѣ носятъ съ себе си най-възвишени мисли и чувства, взиматъ участие въ всички наши нужди и ни даватъ най-възвишени упѫтвания. Вие имате крива прѣдстава за ангелитѣ, за светиитѣ, за тия ваши възвишени приятели, мислите, че тѣ сѫ заети само съ възвишени работи и не се интересуватъ отъ човѣка, не се занимаватъ съ дребни работи. Не, дойде ли единъ ангелъ при тебе, той се интересува и отъ дребнитѣ нѣща на твоя животъ. Когато обичашъ нѣкого, ти знаешъ, какви сѫ неговитѣ очи, уши, знаешъ, съ какви дрехи се облича, каква шапка носи, какви обуща носи и намирашъ, че всичко въ него е красиво. Сѫщиятъ законъ е вѣренъ и по отношение любовьта на нашитѣ приятели отъ невидимия свѣтъ. Когато единъ твой приятель отъ невидимия свѣтъ ти дойде на гости, той вижда всичко хубаво въ тебе. Не само това, но когато тия приятели идватъ при васъ, тѣ водятъ съ себе си по десеть камили, натоварени съ подаръци. Като влѣзатъ въ двора ви, тѣ започватъ да разтоварватъ камилитѣ, свалятъ отъ тѣхъ куфаритѣ и ги внасятъ въ дома ви. Тамъ отварятъ куфаритѣ и започватъ да раздаватъ подаръци на васъ, на майка ви и на баща ви, на братята и на сестритѣ ви, и слѣдъ като поседятъ 5 — 6 дни у васъ на гости, всичкитѣ ви работи се уреждатъ. Вие трѣбва само да чакате и да не се безпокоите. Ако нѣмате съ какво да ги угостите, тѣ ще извадятъ отъ куфаритѣ си всичко, което е необходимо. Сега, може би, вие се смущавате, че физическото слънце изгрѣ, но азъ ви говоря още, понеже духовното слънце не е изгрѣло. Всички вие трѣбва да се стремите да имате вѫтрѣшно разположение да наблюдавате изгрѣването на духовното слънце. Всичко трѣбва да вършите съ любовь. Любовьта е законъ, който сѫществува между частитѣ и цѣлото. Богъ е Любовь, т. е. Той е цѣлото, затова се проявява между ангелитѣ и между хората, като части на цѣлото. Любовьта започва съ хората. Въ това отношение хората сѫ началото, а ангелитѣ сѫ краятъ на Божията Любовь. Богъ е срѣдоточие на Любовьта. Всѣки, който не започва съ човѣшката любовь, той не може да разбере ангелската. Дайте ходъ, дайте възможность на всѣко благородно чувство въ човѣшката душа да се развива. Този е естествениятъ пѫть, по който може да се върви въ Божествения свѣтъ. Любовьта има мнго форми, чрѣзъ които може да се проявява, но кой кѫдѣто е дошълъ въ Любовьта, да отвори сърцето си свободно, както той разбира, за да развие хубавото, красивото въ себе си. Само така ще се избавите отъ много неприятности, отъ много болести. Причинитѣ на болеститѣ у хората се дължатъ на подпушване въ чувствата, на въздържане въ проявлението на Любовьта. Всички болести въ свѣта, като ревматизъмъ, ишиасъ, главоболие и редъ други, сѫ резултатъ на подпушване въ чувствата. Дайте ходъ на Любовьта! Не я подпушвайте, не я спирайте! Ще кажете: по какъвъ начинъ да я пуснемъ? — По най-правиленъ начинъ, по Божественъ начинъ. Ако пуснете Любовьта да тече прѣзъ васъ, ще направите по-малко погрѣшки, отколкото ако я спрете въ нейния пѫть. Не пуснемъ ли Любовьта да тече прѣзъ насъ, ще се родятъ болести, нещастия, които Богъ послѣ ще изправя чрѣзъ редъ страдания. Затова казвамъ: дайте ходъ на Любовьта свободно да се проявява! Любете свободно, както Богъ люби. Само свободниятъ човѣкъ може да люби. Безъ свобода Любовьта не може да се проявява. Свободенъ човѣкъ е само онзи, който е намѣрилъ Истината. Такъвъ човѣкъ проявява Любовьта разумно. Нѣма ли свобода въ Любовьта, тя не е разумна. Често се говори за правилна обмѣна на енергиитѣ. Азъ подразбирамъ разумна обмѣна на енергиитѣ на Любовьта. Питамъ: като се разговарятъ двама души разумно, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Като се срещнатъ двама души и си размѣнятъ разумни погледи, това не е ли любовна обмѣна на разумното у тѣхъ? Та казвамъ: всички трѣбва да се стремите да се избавите отъ ония криви разбирания, които сѫ наслоени въ васъ отъ миналото. Тѣ ще дойдатъ, но азъ не искамъ да говоря за тѣхъ, нито пъкъ вие да се спирате върху тѣхъ; не ги разказвайте никому, но ги разглеждайте само като единъ естествоизпитатель и кажете: тѣзи нѣща не сѫ мои, тѣ сѫ останали отъ нѣкого. Азъ зная, че въ Божествения животъ, въ който живѣя, Любовьта се проявява навсѣкѫдѣ, въ всички свои отношения. Започнете най-първо да проявявате любовьта си къмъ близкитѣ ваши приятели. Послѣ разширявайте любовьта си повече, но никога не изнасилвайте себе си. Вие казвате: какъ да проявяваме любовьта си? — Наблюдавайте какъ постѫпва слънцето, и се старайте да придобиете неговия характеръ. Питамъ: слънцето интересува ли се отъ мнѣнието, което хората иматъ за него? Като изгрѣе сутринь слънцето, започва да раздава навсѣкѫдѣ и на всички, като казва: нека дойдатъ всички, които се нуждаятъ отъ мене! Какво мислятъ хората за него, то не се интересува, понеже не очаква да му дадатъ нѣщо, а само дава. Така се проявява Божественото — дава и заминава. На другия день, като изгрѣе, постѫпва по сѫщия начинъ. Слънцето никога не казва: отъ толкова години ви топля и освѣтявамъ, платете си данъка! Обаче, хората продаватъ, използуватъ енергията на слънцето. Какъ? Напримѣръ, дървата, вѫглищата съдържатъ слънчева енергия, и хората скѫпо я продаватъ. Отивате при дърваря и му казвате: дай ми отъ благословението на слънцето! Той ви пита: колко ще заплатите за него? Ето, дѣ се проявява човѣшкото. И вие започвате да се пазарявате: давате 400 или 350 лева за единъ метъръ дърва, а 600-700 лева за тонъ вѫглища. За колко врѣме ще ви послужатъ тия дърва или вѫглища? При това, колко души ще могатъ да се стоплятъ, ако се наредятъ около една камина? Слѣдователно, когато ние говоримъ за човѣшката любовь, подразбираме дървената любовь, или черната любовь отъ вѫглищата. И едната, и другата любовь сѫ дошли отъ слънцето, но силата имъ трае за нѣколко часа само. Като се турятъ въ огъня, светватъ, стоплятъ за малко врѣме и послѣ изгасватъ. Искате ли да подържате тази любовь, наново ще купувате дърва и вѫглища. Ако мислите да прѣкарате живота си съ тази любовь, ще има пушекъ, сажди, кюнцитѣ ще се запушватъ, ще дими и често ще трѣбва да ги чистите. Който не върви по методитѣ на тази любовь, димъ и пушекъ въ кѫщата му нѣма да има, стѣнитѣ на стаитѣ ще бѫдатъ чисти, бѣли, никаква пепель, никаква сгурия нѣма да остава, и кюнцитѣ на печкитѣ нѣма да се запушватъ. Азъ желая на всинца ви да нѣма димъ и пушекъ изъ стаитѣ ви, стѣнитѣ ви да бѫдатъ чисти, кюнцитѣ ви отпушени и горението въ печкитѣ да бѫде пълно. Въ бѫдеще, когато науката дойде до положението да прѣвръща непълното горение въ пълно, безъ никакъвъ димъ и пепель, животътъ на хората ще се подобри. Днесъ всички анормалности въ свѣта произтичатъ отъ дима. Като наблюдавате човѣка съ неговитѣ съврѣменни разбирания, той може да се уподоби на огъня, който гори. Слънцето вече изгрѣ! То прѣподава сега своитѣ уроци. Вие трѣбва да имате отопление и освѣтление по методитѣ на слънцето — безъ димъ и безъ пепель. Стаитѣ ви трѣбва да сѫ чисти, кюнцитѣ — отпушени и Божествената Любовь да тече свободно прѣзъ васъ. По този начинъ всички ще бѫдете здрави. Днесъ не може да се помогне на нѣкои хора. Защо? — Защото тѣ сѫ подпушени, спрѣли сѫ Божествената Любовь. На всѣки човѣкъ, който може да се отпуши, който люби, може да се помогне. Какъ може да му се помогне? — Чрѣзъ вѣрата. Тя е великъ Божественъ законъ. Любовьта започва съ вѣрата. Началото на Любовьта, т. е. първата бримка, съ която тя започва, това е вѣрата. Тя е първата бримка и на човѣшката интелигентность, на човѣшкитѣ разбирания. Отъ вѣрата вървите къмъ Любовьта. Ако искате да прогресирате и въ този, и въ бѫдещия свѣтъ, и въ животъ, и въ смърть, трѣбва да любите. Когато смъртьта дойде при нѣкой човѣкъ и го познае, че люби, тя започва да го гали и го напуща. Човѣкъ, който люби, не умира. Хората умиратъ отъ безлюбие. Ако нѣма кой да те обича, и ако ти самъ не се обичашъ, умирашъ. Сега, азъ не искамъ да прѣсилвамъ нѣщата. Не казвамъ, че вие не обичате, но вашата любовь трѣбва да се филтрира, да се прѣчисти, да стане Божествена. Вие имате любовь, но искате тя да бѫде съвършена. Вие имате знания, отъ толкова години учите и работите, но знанията ви трѣбва да бѫдатъ истински, положителни. Вие имате и сила, но силата ви трѣбва да стане още по голѣма. Въ Писанието се казва: „Трѣбва да растемъ отъ слава въ слава, отъ сила въ сила, отъ любовь въ любовь.“ Това е великъ законъ за развитието на Божественото у човѣка. Като ви говоря така, вие казвате: тия нѣща сѫ непостижими. Не, тия работи сѫ постижими, но не съ срѣдствата и съ възможноститѣ, съ които вие разполагате. Напримѣръ, вие не можете да съберете водата на морето въ единъ малъкъ сѫдъ. Можете ли да съберете всичката вода отъ единъ изворъ въ чашата си? — Не можете. Вие взимате само толкова вода, колкото може да събере вашата чаша. Оттукъ казвамъ: нашата задача не е да разберемъ Любовьта, но да опитаме Любовьта. Който иска да разбере Любовьта, той не е поставилъ задачата си научно. Ние сме дошли въ свѣта само да опитаме Любовьта. Ще я опитаме и веднъжъ, и дважъ. и сто, и хиляда, и милиони, и безконечно пѫти. Като казвамъ, че ще опитаме Любовьта безконечно пѫти, вие се плашите. Не се плашете отъ думата „безконечно“. Тази дума подразбира, че Любовьта ще се опита въ всичката своя пълнота, въ всичката ѝ цѣлость, както Богъ се проявява. Единъ день, като завършите своята работа на земята, ще чувствувате, както Богъ чувствува; ще мислите, както Богъ мисли. Тогава Господъ ще ви повика, ще ви потупа по рамото и ще ви прати да създадете една нова вселена. Казвате: какво да правя сега, слѣдъ като свършихъ своята работа на земята? — Щомъ сте опитали Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, ще правите слънчеви системи. Като отидете въ другия свѣтъ, Господъ ще ви даде работа. Ще ви накара да въздѣйствувате на всички ония по-малки сѫщества отъ васъ, които Той е създалъ. Сега вие седите въ кѫщи, и ако сте жена, казвате: много съмъ скована, мѫжътъ ме е вързалъ. И мѫжътъ казва: много съмъ скованъ, жената ме е вързала. Казвамъ: щомъ опиташъ Любовьта въ всичкитѣ ѝ проявления, жената ще ти даде свободенъ билетъ, ще пѫтувашъ навсѣкѫдѣ. дѣто искашъ, ще извървишъ милиони километри. По сѫщия начинъ и мѫжътъ ще ти даде свободенъ билетъ за пѫтуване. И тъй, сега поздравявамъ всички ви съ новия изгрѣвъ на слънцето! Пожелавамъ ви да бѫдете радостни и весели, а не слѣдъ като излѣзете оттукъ, да изгубите радостьта си. Бѫдете всѣкога радостни! Стремете се да придобиете такава радость и такова веселие, които никой да не е въ състояние да ги отнеме. (Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 мартъ, 1928 г. 6 ч. с. „на Изгрѣвъ“ — София.)
  4. От "Отворените очи" - единична беседа 1 януари 1928 г., София - Изгрев Издание в брошура - 1929, София Книгата за теглене на PDF Информация за беседата ОТВОРЕНИТѢ ОЧИ Бесѣда отъ Учителя. (за новата 1928 г.) Имайте прѣдъ видъ, че изтеклата 1927 г. бѣше слѣпа по отношение васъ и вашитѣ постѫпки, но настѫпващата 1928 г. има двѣ очи. А всѣка година, която има двѣ очи, тя зорко бди върху дѣлата на хората. Слѣдователно, тази година може да ви донесе много радости, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката въ хоризонтално положение, тя прѣдставлява човѣшкитѣ очи. Общиятъ сборъ на цифритѣ въ 1928 година даватъ числото двѣ: 1+9+2+8=20=2. Числото двѣ прѣдставлява Божествената съкровищница — богатствата, които Богъ раздава. Но тамъ, дѣто има богатства,. всѣкога има и спорове. И тъй, ако очитѣ ви сѫ отворени, вие ще използувате разумно богатствата, които. Богъ ще ви изпрати прѣзъ новата година. Ходите ли, обаче, по ума, който сте имали прѣзъ изтеклата 1927 г., богатствата ще минатъ и заминатъ покрай васъ, безъ да ги използувате разумно. Ето защо, бѫдете внимателни прѣзъ тази година, защото Господъ ще гледа прѣзъ двѣ очи. Щомъ е тъй, и вашитѣ очи трѣбва да бѫдатъ отворени. На когото очитѣ сѫ отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очитѣ сѫ затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине, и той всѣки день ще остава съ своята празна торба. Та казвамъ: използувайте разумно всѣки день отъ годината, защото не се знае, колко ще живѣемъ на земята. Другитѣ нѣща, които имате въ живота си — грижи, смущения, противорѣчия и тѣмъ подобни — не могатъ да се разрѣшатъ, ако нѣмате онази вѫтрѣшна интенсивна връзка, която човѣкъ трѣбва да има съ Първото начало на живота. Азъ употрѣбявамъ думата „Първо начало на живота” вмѣсто думата Богъ, защото отъ дълго употрѣбление хората сѫ я изопачили. Често хората мислятъ за Бога като за нѣщо физическо, въ сѫщность Богъ е Първото начало, което осмисля живота. Нѣма по-красивъ моментъ за човѣка отъ този, да почувствува за една минута поне присѫтствието на това Първо начало въ себе си. То внася миръ, радость и свѣтлина въ душата на човѣка, и тогава той разрѣшава правилно всички въпроси въ живота си, при което въ него се заражда едно възходяще чувство и сила за работа, безъ да се спъва отъ своитѣ външни и вѫтрѣшни изпитания. Та казвамъ: Божията Любовь е Любовь, която прѣодолява всички мѫчнотии. Само Божията Любовь нѣма дефекти. Любовь, която се помрачава не е любовь; любовь, която се размѫтва, не е любовь; любовь, която отслабва, не е любовь. Това сѫ само афекти, чувства. Това, което остава едно и сѫщо при всички условия въ живота на човѣка, билъ той богатъ или сиромахъ, силенъ или слабъ, здравъ или боленъ, е Божествена Любовь. Божествената Любовь никога не се мѣни — тя всѣкога остава една и сѫща и по смисълъ, и по съдържание. Божествената Любовь има качеството да се разширява, т. е. да измѣня своята форма. Като не разбиратъ качеството на Божията Любовь, хората казватъ, че тя се измѣня; въ сѫщность въ тази Любовь има вѫтрѣшно разширение. Вслѣдствие на това, когато очитѣ на хората сѫ отворени, Божията Любовь внася въ тѣхъ миръ и радость, а когато очитѣ имъ сѫ затворени, тя внася въ тѣхъ смущения и скръбь. Прѣзъ тази година гледайте вашитѣ врати и прозорци да бѫдатъ отворени, та като мине Божествената торба съ богатствата покрай васъ, да си поискате отъ Божественитѣ вѣстители. Който иска, той винаги получава. Законътъ е такъвъ. Нѣкой казва: Господъ знае, отъ какво имамъ нужда и ще ми даде нужното. Не, дава се само на този, който иска. Никой Учитель въ свѣта не се натрапва на ученика си, но ученикътъ самъ трѣбва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учительтъ ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде отъ богатствата, които сѫ въ нея Кога получава дѣтето храна? — Слѣдъ като плаче дълго врѣме прѣдъ майка си. Тогава майката му дава. Кога получава пѣтелътъ храна? — Когато кукурига извѣстно врѣме прѣдъ вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Нѣкой казва: човѣкъ не трѣбва да иска. Не, едно отъ качествата на великия животъ, къмъ който се стреми човѣкъ, е искането. Значи, човѣкъ трѣбва да иска. Азъ не говоря за просията. Да проси човѣкъ, това е нахалство. Да искашъ, значи душата ти да е пълна съ желание да учишъ. Ти можешъ да искашъ само отъ приятели; ти можешъ да искашъ само отъ баща си и отъ майка си. Отъ неприятеля си можешъ да искашъ само, ако си изпадналъ въ плѣнъ, да ти подари живота. Затова казва Христосъ: „Хлопайте, и ще ви се отвори; търсете, и ще намѣрите; искайте, и ще ви се даде!“ Това изисква разумниятъ начинъ на живѣние. Вие трѣбва да разбирате правилно, какво значи да се молишъ и какво — да искашъ. Сега, Богъ ви изпитва, дали ще искате, или ще се молите. Кой се моли? — Грѣшникътъ. Защо? — Защото грѣши. Щомъ се молите, вие сте въ положението на грѣшницитѣ, Тогава не можете да искате. И тъй, първата фаза въ живота на хората, докато сѫ грѣшници, е да се молятъ. Щомъ отношенията на хората къмъ Бога станатъ правилни, тѣ сѫ вече праведни, влизатъ въ втората фаза на живота, и тогава тѣ ще искатъ. За тия хора Господъ казва; „Прѣди вие да искате, азъ ще отговоря на всички ваши желания“. Азъ ви желая да завършите съ първата фаза на вашия животъ — съ молитвата, съ моленето и да започнете втората фаза — да искате. Докато човѣкъ грѣши, молитвата е необходима за него, като срѣдство за лѣкуване. Когато говоря за лѣкуването, подразбирамъ, че човѣшката душа трѣбва да се изчисти отъ онѣзи наслоявания, утайки на грѣха, и като се изчисти отъ него, минава въ втората фаза. Та сега вие ще искате, а като завършите съ искането, ще дойде нѣщо по-хубаво. Какво ще бѫде това нѣщо? Идната година, като видя, да ли очитѣ ви сѫ отворени, или не, ще ви кажа, какво ще бѫде това нѣщо, което е по- хубаво отъ искането. Прѣзъ тази година искамъ отъ васъ три нѣща; да хлопате. да търсите и да искате. Не искамъ нито единъ отъ васъ само да се моли. И тъй, желая всички Божии благости да ви посѣтятъ тази година и да внесатъ миръ и радость въ душитѣ ви! Бесѣда, държана отъ Учителя на 31.ХII.1927 г. 12 ч. в. по случай посрѣщане новата 1928 г. въ гр. София.
  5. http://petardanov.info/Knigi/Otlichitelni_cherti_na_choveka.pdf Отличителнитѣ чърти на човѣка. Издание на просвѣтния комитетъ. София — 1927. Въ свѣта има три важни нѣща. Този човѣкъ, който ги знае, е щастливъ, а който не ги знае, е нещастенъ. Този, който ги изучава, просвѣщава се, а който ги заминава, безъ да имъ обръща внимание, невѣжа остава. Може да запитате: кои сѫ тѣзи три важни нѣща? — Тѣ иматъ много имена, но никой още не е казалъ сѫщинското имъ име. Тѣхъ кръщаватъ съ различни псевдоними. Когато земледѣлецътъ пълни хамбаря си съ жито, за кого прави това? Когато бакалинътъ пълни бъчвитѣ съ маслини, а кошницитѣ съ ябълки, круши, сливи, портокали, лимони и редъ други плодове, за кого прави това? — Все за нѣкого се върши всичко това. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ хамбаря на земледѣлеца, или въ нѣкоя бакалница, този земледѣлецъ, както и този бакалинъ веднага прѣдлагатъ услугитѣ си. Защо? Защото купувачътъ носи едно прѣпорѫчително писмо. Търговецътъ отваря прѣпорѫчителното писмо и споредъ него, или се затваря, или се отваря широко и започва да дава, да услужва най-любезно. Ако писмото му се харесва, той става много услужливъ, туря отъ стоката си на вѣзнитѣ, тегли и казва: пакъ заповѣдай! Кое е това прѣпорѫчително писмо за човѣка? — Неговото сърце. Нѣмате ли това прѣпорѫчително писмо, бѫдете увѣрени, никѫдѣ въ свѣта нѣма да ви приематъ. При който бакалинъ и да отидете, съ който земледѣлецъ и да се срещнете, вие ще получите нѣщо отъ тѣхъ, само ако имате това прѣпорѫчително писмо. Само на такива хора се дава. Иначе, излишъкъ въ свѣта нѣма. Онѣзи пъкъ, които нѣматъ прѣпорѫчителни писма, ще чакатъ, докато се раздаде на първитѣ, и ако остане нѣщо, то ще бѫде за тѣхъ. Мнозина питатъ: животътъ не може ли да се развива и по другъ начинъ? — Животътъ може да се развива само по единъ начинъ. Развиването въ много посоки не е правилно развиване. Животътъ е изложба на великото цѣло. Когато срещнете нѣкой човѣкъ, вие търсите въ него само една отличителна чърта, не повече. Ние любимъ въ човѣка малкото, а не многото, което той съдържа. Човѣкътъ не седи въ много знания, нито въ много добродѣтели, нито въ много сладки думи, които може да изкаже. Нѣкой човѣкъ може да напише само двѣ думи и да му повѣрватъ, когато другъ може да напише хиляда думи и пакъ да не му вѣрватъ. Значи, не е въ многото. Нѣкой човѣкъ като те погледне, повѣрва те и те обикне. Коя е причината затова? Той казва: въ лицето на този човѣкъ има нѣщо спокойно, тихо. Дѣ е това спокойното, на кое мѣсто въ човѣка седи то? Слѣдователно, има три нѣща, които отличаватъ човѣка. Числото три е живо число. Азъ го раздѣлямъ на три части: единицата, творческиятъ принципъ на това число е горѣ въ челото; двойката е въ носа, тройката е въ подбрадника, т. е. самата брада у човѣка. Сѫщинскиятъ човѣкъ е поставенъ въ челото; растенията сѫ поставени въ носа, както и въ самото му лице. Подъ думата „носъ“ разбирамъ и областьта на скулитѣ. Животнитѣ сѫ поставени подъ носа, въ брадата именно. Когато човѣкъ се умори, иска да си почине подъ нѣкое сѣнчесто дърво. Това сѣнчесто дърво у човѣка е неговиятъ носъ. Затова, ако вие искате да си починете, вземете едно огледало и започнете да си гледате носа, да го пипате. Така вие ще си починете подъ вашето сѣнчесто дърво. Когато човѣкъ се оглежда, не иска да го виждатъ други хора. Той търси скрито мѣсто да се оглежда, защото тамъ, дѣто има много свѣтлина, човѣкъ не може да се види добрѣ. Ако свѣтлината прониква всички области на вашето тѣло, вие не можете да видите образа си. Ето защо, трѣбва да има нѣщо тъмно, върху което образътъ ви да се отрази. Та когато ние казваме, че въ живота на човѣка трѣбва да има скрити нѣща, то е съ огледъ на това, скритото да послужи като сѣнка, върху която образътъ може да се отразява. Безъ сѣнка хората на земята не могатъ да се познаватъ. Въ живота трѣбва да има силни контрасти. Сега хората често говорятъ, че трѣбва да бѫдатъ добри. Добритѣ хора живѣятъ въ силни контрасти. Тѣ сѫ хора на противоположноститѣ. Като казвамъ, че тия хора се движатъ въ противоположноститѣ, въ двата полюса на живота, не разбирайте, че тѣ сѫ въ положението на воденицата, която като мѣли брашното дрънка, работи и слѣдъ това спира. Когато воденицата прѣстане да работи, тя вече е умрѣла. Когато отново започне да дрънка, да работи, тя възкръсва. Азъ не говоря за тѣзи двѣ състояния, въ които има прѣминаване отъ животъ въ смърть и обратно. Въ живота на противоположноститѣ не трѣбва да има смърть. Кое нѣщо е воденицата въ човѣшкия животъ? — Това е неговиятъ стомахъ, който постоянно дрънка. Това дрънкане е цѣла музика, Оттукъ ние казваме, че листата на растенията въ природата говорятъ само за необходимостьта отъ храна, която необходимость е присѫща и на човѣка. За да бъде човѣкъ щастливъ, той всѣкога трѣбва да се храни. Човѣкъ е едно всеядно животно, което постоянно яде. Нѣма даже една секунда въ живота на човѣка, прѣзъ която той да не яде. Всѣко знание, всѣка мисъль, всѣко чувство у човѣка, това е единъ обѣдъ. Нѣкои казватъ: ние сме отъ тѣзи хора, които не ядатъ много. Не, всеядно животно е човѣкътъ, той всичко яде. Хората страдатъ, понеже не си дояждатъ, а не си дояждатъ, понеже яденето не е хубаво сготвено. Защо не обичашъ нѣкой човѣкъ? Защо не го харесвашъ? — Не е хубаво сготвилъ. Четешъ нѣкой философъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво. Четешъ нѣкой поетъ, не го харесвашъ. Защо? Защото не е сготвилъ хубаво, не описва добрѣ нѣщата. Всѣка поетическа мисъль, въ която има форма, съдържание и смисълъ, е хубаво сготвено ядене. А засега всички хора на земята и философи, и писатели, и проповѣдници, и майки, и бащи съ кашавари. Той вземе хартия и перо, топне перото въ мастилото и пише. Отъ такова писане каша излиза. Мастилото е маслото на яденето. Искашъ ли да напишешъ нѣщо хубаво, не взимай никакво мастило. Пиши съ свѣтлина! Нека тя ти служи вмѣсто мастило. Докато ние имаме повърхностни схващания за живота, всѣкога ще се намираме въ едно вътрѣшно противорѣчие. Въ сегашния животъ има недоимъкъ, отъ който хората страдатъ. Въ свѣта има достатъчно Любовь, но малко хора има, прѣзъ които тя може да минава. Затова именно повечето хора страдатъ отъ недоимъкъ. Такъвъ недоимъкъ сѫществува и въ умствения, и въ волевия животъ на човѣка. Въ тия три нѣща именно се различаватъ хората едни отъ други. Вие ,запримѣръ, имате приятель, когото обичате. Какво именно обичате въ него? Нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговото чело, неговиятъ умъ; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговиятъ носъ, неговото сърце; нѣкой пѫть отличителната чърта на вашия приятель е неговата брада, неговата воля. Нѣкога, обаче, отличителната чърта на вашия приятель може да бѫде ръката му. Въ този смисълъ ръката прѣдставлява волева проява. И въ рѫката сѫщо ще намѣрите числото три: отъ рамото до лакета, отъ лакета до китката, отъ китката до края на пръститѣ. Като разглеждате пръститѣ, и въ тѣхъ ще намѣрите числото три. И тъй, това, за което обичате вашия приятель е неговата отличителна чърта, къмъ която вие несъзнателно насочвате погледа си. Има хора, на които вие разглеждате задната часть на главата. Защо? Защото отличителната имъ чърта е на това мѣсто. Вие разглеждате какъ е устроена задната часть на главата му. Казвате: тази глава ми харесва. На други хора вие разглеждате главата отстрана, на трети — лицето и т. н. Какъвъ трѣбва да бѫде погледа ви? — Хората отправятъ единъ къмъ другъ различни погледи. Ще ви запитамъ: споредъ тази дълбока наука на живота, по какво познавате, че вие сте сѫщиятъ човѣкъ, който бѣхте вчера? Коя е отличителната ви неизмѣнна чърта? Едно врѣме гласътъ ви бѣше тънъкъ, слабъ, вие бѣхте дѣте. Сега гласътъ ви е станалъ дебелъ, рѫцѣтѣ ви сѫ измѣнени, а при това твърдите, че сте все сѫщиятъ човѣкъ. Ако сте сѫщиятъ човѣкъ, у васъ ще остане една неизмѣнна основна черта. Коя е тази основна чърта? Човѣкъ се познава по двѣ нѣща: като стане сутринь, той съзнава за себе си, че е станалъ по-добъръ, или по-лошъ. Туй му служи за мѣрка. Ако нѣма тѣзи двѣ точки, той ще се забрави, не ще може да се познае. Единъ отъ виднитѣ американски философи, професоръ Браунъ, като прѣподавалъ веднъжъ на студентитѣ си, объркалъ се и забравилъ, кой билъ, дали е той, или не. Като анализиралъ извѣстна философска мисъль, изпадналъ въ забрава и взелъ да си мисли: дали съмъ азъ професоръ Браунъ, който прѣподавамъ на тѣзи студенти? Като се явява такова съмнѣние въ него, той напуща аудиторията. Послѣ влиза отново въ аудиторията и запитва студентитѣ: кога и прѣди колко часа влѣзе при васъ професоръ Браунъ? Тѣ му казватъ кога влѣзълъ и кога излѣзълъ изъ аудиторията. Питамъ: защо този професоръ Браунъ се съмнѣва? По сѫщия начинъ и у васъ се явяватъ подобни съмнѣния. Нѣкой пѫть вие съзнавате, че сте лошъ. Щомъ станете лошъ, не сте професоръ Браунъ. Послѣ казвате: азъ не съмъ лошъ, добъръ човѣкъ съмъ. Щомъ сте добъръ, вие сте професоръ Браунъ. Какъ е възможно човѣкъ едноврѣменно и на едно и сѫщо мѣсто да бѫде и добъръ и лошъ? Слѣдователно, добротата и лошевината сѫ двѣ състояния, двѣ краски на човѣшкото сърце или на човѣшката душа, чрѣзъ които човѣкътъ се познава. Въ сѫщность, душата нѣма такива краски, тя не може да бѫде нито лоша, нито добра. Въ този смисълъ въ душата не може да сѫществуватъ контрасти. Тя седи надъ лошевината и надъ добротата. Азъ казвамъ: нѣма доброта вънъ отъ Любовьта. Когато съврѣменнитѣ хора казватъ, че доброто може да сѫществува вънъ отъ Любовьта, това не е вѣрно. Когато хората проявяватъ Любовьта и живѣятъ по нейния законъ, тѣ ставатъ добри. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е много добъръ, азъ подразбирамъ, че той е човѣкъ безъ любовь. Този човѣкъ казва самъ за себе си: азъ съмъ милостивъ човѣкъ, давамъ милостиня на хората. Казвамъ: ти правишъ милостиня, ти си справедливъ човѣкъ, защото не искашъ да се урони твоя престижъ. Ти си честенъ, не отъ любовь къмъ честностьта, но защото искашъ да имашъ повече клиенти въ дюкяна си. Ти можешъ да работишъ въ какво и да е направление, но докато мисъльта ти е чисто материална, ти не можешъ да свършишъ тази работа, както трѣбва. Тогава ще те питамъ: ти професоръ Браунъ ли си? За да наречемъ нѣкого човѣкъ, той трѣбва най-първо да бѫде разуменъ. Въ какво седи разумностьта на човѣка? — Той трѣбва да съпоставя нѣщата правилно. Запримѣръ, никога не трѣбва да тълкувате криво поведението и постѫпкитѣ на хората. Да кажемъ, че нѣкой човѣкъ взима извѣстно направление въ живота си. Щомъ си разуменъ, ти не трѣбва да тълкувашъ неправилно тази негова постѫпка. Дигнешъ ли рѫката си, трѣбва да знаешъ защо я вдигашъ. Дигна ли азъ рѫката си, ти трѣбва да знаешъ защо правя това. Казвашъ: този човѣкъ си вдига рѫката, защото тъй пожелалъ. Не, това сѫ прѣдположения. Ако мръдна окото си, или вѣждата си, ти като разуменъ човѣкъ, трѣбва да знаешъ чиститѣ мотиви на тия движения. Казвашъ за нѣкого: той е много смиренъ човѣкъ, нищо не вижда, като божа кравица. Каква ти божа кравица? Прѣдставлява се за много смиренъ, а всичко вижда. Пъкъ като го сравнявате съ божа кравица, питамъ ви: каква интелигентность може да има въ една божа кравица? Най-послѣ Господъ нуждае ли се отъ такива божи кравици? Въ този смисълъ подъ божа кравица ние разбираме една дребна идея, която показва жертвата на Любовьта. Кравата е символъ на Любовьта. Хората, като изгубили Любовьта, създали тази малка кравичка. Когато извѣстно желание или извѣстна мисъль у човѣка е абсолютно безкористна, човѣкъ намира едно удоволствие въ нея. Колкото и да е дребна една мисъль, т. е. дали тя е проявена къмъ нѣкое растение, животно или човѣкъ, щомъ е безкористна, вие винаги ще почувствувате радость. Това е споредъ закона на Любовьта. И тъй, ние сме свързани съ растенията, понеже тѣ сѫ съединителната нишка между човѣшкия животъ и този на животнитѣ. Човѣкътъ и животнитѣ прѣдставляватъ два противоположни полюса. Разрушителнитѣ сили у човѣка, силитѣ, които творятъ и алчностьта у животнитѣ трѣбва да прѣминатъ прѣзъ растенията. Като знаете това нѣщо, вие трѣбва да пазите вашия носъ, защото той е вашата интелигентность. Носътъ прѣдставлява горитѣ въ вашия организъмъ, затова не ги изкоренявайте. Изкорените ли ги, всѣка дѣятелность у васъ, всѣка мисъль, всѣко чувство ще прѣстанатъ. Тогава вашиятъ носъ или ще се вглъбне, като охлювъ, или ще се разкриви, или ще се разшири — все ще придобие извѣстна анормалность. Стане ли нѣкакво деформиране на носа ви, това показва, че горитѣ у васъ не растатъ правилно. Щомъ не растатъ правилно, вашата интелигентность се намалява, и вие нѣмате вече разумна връзка съ живата природа. Ето защо невидимиятъ свѣтъ сѫди за нашето развитие и разумность по състоянието, въ което се намиратъ нашитѣ гори въ сърцето. По отношение на невидимия свѣтъ всички наши чувства прѣдставляватъ долини съ ароматни цвѣтя и хубави гори съ чисти, кристални извори. Човѣшкото сърце е отличенъ оазисъ. Когато нѣкой висшъ духъ слѣзе на земята, той влиза въ човѣшкото сърце да си почине. А когато иска да посѣти нашата култура, да види какви училища, какви театри, какви лаборатории и библиотеки сме направили, той се качва горѣ въ челото, по високитѣ планински върхове. Иска ли най-послѣ да знае, каква е икономията въ живота ни, какъ прѣживѣваме при домашнитѣ си, той слиза долу въ брадата. Слѣдователно, всички висши духове, които искатъ да провѣрятъ, какъ живѣемъ, ще кацнатъ на брадата ни, или на носа ни, или на челото ни. Въ това отношение и мухитѣ знаятъ този законъ. Тѣ кацватъ на човѣшкия носъ. Защо? — Понеже мухата е чрѣзмѣрно активна, търси такова мѣсто, дѣто да остави своята енергия. Какъ се освобождаватъ мухитѣ отъ своята енергия? — Като жилятъ. По жилата на мухитѣ се събира излишъкъ отъ енергия, която като не могатъ да задържатъ въ себе си, жилятъ и така се освобождаватъ отъ нея. Тѣ оставятъ по този начинъ тази излишна енергия въ нашитѣ тѣла. Това става най-често при промѣна на врѣмето. Въ живота ние срѣщаме хора, които обичатъ да се каратъ. Защо се каратъ тѣ? — По сѫщата причина, по която мухитѣ жилятъ. Когато у тѣхъ се събере много излишна енергия, тѣ търсятъ мѣсто да я прѣнесатъ. Какъ я прѣнасятъ? — Чрѣзъ езика си. Езикътъ на човѣка е неговото жило. Тамъ се събира излишната енергия, която прѣдизвиква отварянето на устата, и човѣкъ започва да вика, да се кара. Така се прѣнася тази енергия. Има и друго мѣсто, дѣто може да се натрупва енергията. Запримѣръ, тази вечерь се прочетоха много хубави работи. Колко отъ изказанитѣ мисли можахте да възприемете? Много отъ изказанитѣ работи бѣха за вашия умъ, други — за вашето сърце, а трети — за вашия стомахъ. Питамъ ви: когато вие говорите за любовьта на земята, какво подразбирате? Отъ ваше гледище, по какво се отличава човѣка на Любовьта? Той е човѣкъ съ прѣкрасенъ умъ, съ прѣкрасно сърце и съ прѣкрасна воля. Когато се явите при човѣка на Любовьта за нѣкаква услуга, той нѣма да ви откаже, всѣкога е готовъ да ви приеме и услужи. Човѣкътъ на Любовьта никога не се налага. И когато ви услужва въ нѣщо, той постѫпва така, че съ нищо не уронва вашия престижъ. Той върши всичко, като за себе си. Ако той е богатъ, и вие дойдете при него, ще ви каже: „Наскоро като изучавахъ живота си, разбрахъ, че вие сте били мой братъ. Още отъ прѣди десеть години азъ получихъ отъ баща си 100,000 лева, като ми каза: ще дадешъ 50,000 лева отъ тѣзи пари на брата си. И ето, толкова години вече какъ ви търся, едва днесъ ви намѣрихъ. Вземете тѣзи пари отъ брата си“. Той ще ви убѣди напълно въ това, че сте неговъ братъ. Какъ? — Ще ви докаже това нѣщо като окултенъ ученикъ. И сега, ако вие разбирате живота по обикновеному, че нѣкой ангелъ отъ невидимия свѣтъ ще слѣзе да се занимава съ васъ, вие ще чакате дълго врѣме. Ако пъкъ чакате да стане нѣщо отвѫтрѣ въ тѣлото ви, сѫщо тъй има да чакате много. Туй, което ще стане съ васъ, трѣбва да се извърши извънъ тѣлото ви. Апостолъ Павелъ ималъ такава опитность. Той казва: „Бѣхъ прѣнесенъ въ небето, не зная, дали това бѣше въ тѣлото ми, или извънъ тѣлото ми, но имамъ такава опитность, която желалъ бихъ всички да изпитате“. Нека у всинца ви се зароди желание да се познавате. Сутринь, като станете, нека изпѫкнатъ въ съзнанието ви слѣднитѣ три нѣща: вашата мисъль, вашето чувство и вашата сила, въ какъвто размѣръ Богъ ви ги е далъ. Значи, станете ли сутринь, първата ви работа е да разгледате, каква нова мисъль е вложена въ вашия умъ; послѣ, какво ново чувство се появява въ вашето сърце и най-послѣ, каква нова сила се проявява въ вашата воля. Това трѣбва да става всѣка сутринь обезателно! Станете ли, не бързайте! Направете единъ малъкъ прѣгледъ на вашия умъ, на вашето сърце и на вашата воля и вижте, какво ново ви е посѣтило прѣзъ нощьта. Ако не схванете тази нова мисъль, това ново чувство и тази нова сила, вие ще прѣкарате цѣлия день въ единъ вѫтрѣшенъ безпорядъкъ, и вечерьта, като се върнете дома си, нѣма да бедете доволенъ отъ себе си. Тази сутринь, напримѣръ, какво ни показа изгрѣва на слънцето? — Че и душитѣ ни трѣбва да бѫдатъ така ясни, отворени. Вие видѣхте, колко хубавъ бѣше този день! Имаше ли облаци? — Не. Облацитѣ показватъ мисли отъ грубъ характеръ. Днесъ нѣмаше такива мисли, затова небето бѣше чисто, ясно, и слънцето изгрѣ свободно, безпрѣпятствено. Слѣдъ това къмъ обѣдъ то достигна до своя зенитъ, пакъ така чисто и ясно и най-послѣ залѣзе. Слънцето на физическия свѣтъ залѣзе, но остави у васъ впечатления, които вие трѣбва да разработвате прѣзъ тази година. Слънцето днесъ казва на всинца ви: „Вие трѣбва да имате въ себе си такова ясно слънце, безъ никакви облаци! Вѫтрѣ вие трѣбва да имате ясенъ день, безъ никакви облаци и безъ никакъвъ вѣтрецъ. Не че нѣма да има никакъвъ вѣтрецъ, но той не трѣбва да измѣня посоката на вашето движение. Вѣтърътъ духа, водата тече, а дърветата оставатъ перпендикулярно къмъ земята. Твърдитѣ прѣдмети запазватъ своето перпендикулярно положение къмъ земята. Слѣдователно, когато човѣкъ се движи перпендикулярно къмъ земята, това движение е свойствено на твърдата материя. Движението на течноститѣ показва живота на растенията, а движението на вѣтроветѣ показва проявлението на мисъльта. Човѣкъ трѣбва да разбира законитѣ на вѣтъра; той трѣбва да разбира законитѣ на водата и най-послѣ трѣбва да разбира законитѣ на твърдата материя, които дѣйствуватъ въ самия него. Споредъ тази наука твърдитѣ, течнитѣ, въздухообразнитѣ и огненитѣ вещества трѣбва да бѫдатъ въ извѣстна пропорция, или въ извѣстно съотношение у човѣка. Никога не трѣбва да загасявате свещения огънь на вашия животъ! Кажете ли, че сърцето ви е истинало, това означава, че вие сте загасили свещения огънь на вашия олтарь. Каквото и да става, никога не изгасвайте вашия свещенъ огънь? Каквото и да става въ свѣта. слънцето може да изгрѣва и да залѣзва хиляди пѫти, но казвамъ ви: не изгасвайте свещения огънь на живота си! Огъньтъ всѣкога трѣбва да гори, свѣщьта всѣкога трѣбва да свѣти и въ духовния свѣтъ трапезата всѣкога трѣбва да бѫде сложена, никога да се не вдига! Тамъ нѣма вдигане и слагане на трапезата. Защо? — Понеже всѣкога трѣбва да се яде. Казахъ ви по-рано и пакъ ще ви кажа: ако въ духовния свѣтъ изпиете всичката вода отъ чашата си, и чашата ви ще изчезне, всичко ще се свърши. Сега, да дойдемъ до качественото знание, съ което трѣбва да прѣкарате тази година. Не може да се побѣди каква и да е мѫчнотия безъ единъ свѣтълъ умъ. Човѣкъ трѣбва да бѫде много уменъ и разуменъ. Не може да побѣдите каква и да е мѫчнотия безъ едно добро и устойчиво сърце. Не може да побѣдите каквато и да е мѫчнотия безъ една волева сила. Тия три нѣща трѣбва да имате. Когато нѣкой ви обикне, той ви обича за тия три нѣща именно: за вашия умъ, за вашето сърце и за вашата сила. Той ще ви обикне, а нѣма да ви възлюби. Обикне ли ви веднъжъ, дълго врѣме ще ви обича, а Любовьта ще дойде отпослѣ. Знаете ли кога ще дойде Любовьта? Споредъ васъ кога идва Любовьта? Да възлюбишъ нѣкого, значи да го обожавашъ. Когато вие казвате нѣкому, че трѣбва да ви люби, азъ разбирамъ, че той трѣбва да ви обожава. И наистина така е. Когато залюбишъ нѣкого, ти започвашъ да го обожавашъ. Египтянитѣ обожаваха аписа, обожаваха и котката. Ако нѣкой се осмѣляваше да убие една котка, намираше затвора. Любовьта изисква правилно разбиране на нѣщата. Нѣкой ви люби, но при това вижда всичкитѣ ви погрѣшки. Това не е Любовь. Любовьта изключва всѣкакво подозрѣние, всѣкакво съмнѣние, всѣкакво недоволство. За онзи, когото любишъ. ще жертвувашъ абсолютно всичко. И когато казваме, че Богъ ни люби, ние виждаме проявенъ сѫщинския законъ: Богъ жертвува всичко заради насъ. Той е създалъ този свѣтъ за насъ, и каквото ни трѣбва за всѣки день, доставя ни го. Отъ толкова милиарди години, всѣки день Богъ ни изпраща своето благословение, за да задоволи всичкитѣ ни недоволства. И почти е сполучилъ да ни задоволи. Вие не можете да намѣрите животъ по-хубавъ отъ този, който имате сега. Ако мислите, че можете да любите, безъ да разбирате закона на Любовьта, вие сте на крива посока. Въ това именно седи разочарованието на двама души. Тѣ трѣбва да се обожаватъ, безъ да виждатъ своитѣ погрѣшки и недѫзи, но сѫщеврѣменно да не виждатъ и своитѣ добродѣтели. Когато любишъ нѣкого, ти не трѣбва да виждашъ нито добродѣтелитѣ му, нито недѫзитѣ му. Тогава какво ще любишъ въ него? — Неговия умъ, неговото сърце, неговата сила. Това е човѣкътъ. Доброто у човѣка се изразява чрѣзъ извѣстни постѫпки. Не мислете, че ако азъ направя едно добро дѣло, това трѣбва да даде поводъ да ме обичате. Утрѣ пъкъ може да набия нѣкого. Трѣбва ли въ този случай да ме намразите? Ако въ първия случай ме обикнете, а въ втория случай ме намразите, и въ двата случая не сте прави. Сега ще се върна къмъ главната си мисъль. Ще гледате, кое указва прѣобладаваще влияние въ всѣки едного отъ васъ: дали ума, сърцето или волята. У нѣкой отъ васъ умътъ надделява, и той казва: мисъль трѣбва! У нѣкой надделява сърцето, и той казва: човѣкъ трѣбва да има сърце! У нѣкой надделява силата, и този човѣкъ казва: азъ трѣбва да работя! Човѣкъ, който говори само за работа, той е волевъ човѣкъ. Човѣкъ, който говори само за доброто сърце, той подразбира растенията. А човѣкъ, който говори само за мисъльта, тон подразбира хората. Но свѣтътъ не е създаденъ само отъ хора. Днесъ, при самовъзпитанието на човѣка не се изисква голѣмо усилие. Стариятъ методъ за самоизмѫчване, за самоосѫждане е билъ врѣмененъ методъ само, той не е донесълъ добри резултати за човѣчеството. Да се хвалишъ или да се самоосѫждашъ, това сѫ два различни методи, които не даватъ добри резултати. Въ свѣта или ще хвалятъ човѣка, или ще го укоряватъ, или ще бѫдатъ индиферентни къмъ него. Третото състояние е най-лошото, което човѣкъ може да прѣживѣе. Въ всѣки даденъ случай азъ трѣбва ясно да съзнавамъ, какво мога да направя съ своя умъ, какво мога да направя съ своето сърце и какво мога да направя съ силата на своята воля. За всичко това азъ трѣбва да си дамъ правиленъ отчетъ. Никога не трѣбва да се нагърбваме съ работа, която не можемъ да свършимъ. Запримѣръ, вие какво очаквахте да придобиете отъ днешния день? Благословение ли очаквахте? Питамъ ви: вие, напримѣръ, кого можете да благословите? Бащата благославя само онзи синъ, когото люби. Той даже рѫката си не туря върху онзи синъ, когото не люби. Кого благослови Яковъ? Кого благослови Христосъ? — Той вдигна рѫцѣтѣ си и благослови своитѣ ученици, които любѣше. Христосъ любѣше Иоана, който седеше и физически по-близо до Него, защото Иоанъ вѫтрѣшно разбираше своя Учитель. Близостьта седи въ разбирането. Да любишъ нѣкого, значи да го разбирашъ. А да оцѣнявашъ любовьта му, значи да не злоупотрѣбявашъ никога съ нея. Ще помните слѣдния законъ: ако имате единъ приятель, той ще ви обича отъ сутриньта до обѣдъ, а вие ще възприемате; отъ обѣдъ до вечерьта вие ще го обичате, той ще възприема. На другия день полюситѣ на любовьта ще се измѣнятъ: отъ сутриньта до обѣдъ вие ще го обичате, той ще възприема; отъ обѣдъ до вечерьта той ще ви обича, вие ще възприемате. Понѣкога вие очаквате само да ви обичатъ, търсите човѣкъ да ви обича. И намирате такъвъ човѣкъ. Но за да не изгубите Любовьта, трѣбва да знаете, че въ понедѣлникъ сутриньта вие ще обичате, въ вторникъ сутриньта ще ви обичатъ, въ срѣда сутриньта ще дойде другъ нѣкой да ви обича и т. н. Затова, всѣка сутринь като ставате, ще се запитвате: какво трѣбва да правя тази сутринь, да обичамъ ли, или да ме обичатъ? Ще видите, че този законъ е вѣренъ. Вие казвате: единъ день, като дойде Христосъ на земята, ще ни научи, какъ да се любимъ. Христосъ по два пѫти нѣма да дохожда на земята. Той дойде веднъжъ и още не си е заминалъ. Отъ какъ е дошълъ, Той не е напущалъ земята и постоянно говори на хората. Когато казваме, че Христосъ трѣбва да дойде втори пѫть на земята, това е по отношение на нашето съзнание. Когато вашето съзнание се пробуди, ще можете да изпитате великия законъ на Любовьта, която Христосъ е вложилъ въ сърцата на хората. Всѣки, който ви люби, ще запали или вашия умъ, или вашето сърце. И тогава вие казвате: сърцето ми изгорѣ! Казвамъ: зависи кой ви е запалилъ и какъ ви е запалилъ. Ако сте барутъ или динамитъ и ви запалятъ, ще избухнете, ще експлодирате и отъ васъ нищо нѣма да остане. Но ако ви запалятъ по всички правила на паленето, както Христосъ запалва сърцата на хората, отъ васъ ще излиза мека, приятна свѣтлина и топлина. Вие казвате: боли ме нѣщо сърцето, но приятна ми е тази болка. При такова запалване всѣки човѣкъ се радва, че у него вече гори свещения огънь на Любовьта. Нѣма по-красиво нѣщо отъ този свещенъ огънь! И тъй, азъ ви желая да добиете този свещенъ огънь на Любовьта, съ който да се запалятъ вашитѣ умове, вашитѣ сърца и вашата воля или вашитѣ причинни тѣла! Прѣзъ тази година азъ искамъ да станете не отъ мекитѣ хора, но отъ кроткитѣ хора, да наслѣдите земята. Кроткиятъ човѣкъ е човѣкъ на Любовьта. Ако нѣмате любовь, не можете да бѫдете кротки хора. Кротостьта е качество на Любовьта. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е кротъкъ, ние знаемъ, че той е придобилъ Любовьта, той е придобилъ земята въ наслѣдство. Та каквито мѫчнотии и да имате, стремете се да познаете себе си! Може ли нѣкой отъ васъ да каже, каква бѣше главната идея въ стихотворенията, които се четоха тази вечерь? Кое отъ тѣхъ ви се хареса най-много? Въ първото стихотворение се чете за щастието. Какъ мислите, сѫществува ли щастие на земята? Азъ ви говорихъ за щастието и ви казахъ, че ако чакате щастието да дойде въ кѫщата ви, то никога нѣма да дойде, вие трѣбва да отидете при него. Който дири щастието, може да бѫде щастливъ, но който го чака на крака да му дойде, никога щастливъ не може да бѫде. Щастието ще мине покрай него и ще си замине. Това стихотворение, въ което се говори за новото и старото вино, се отнася до стиха, въ който Христосъ казва: „Ново вино не се туря въ стари мѣхове“. При това, новото вино не трѣбва да ферментира. Ако вие имате мисли, които ферментиратъ, тѣ сѫ въ състояние да пукнатъ мѣховетѣ. Защо е нужно за хората ново вино? Виното не трѣбва да ферментира! Тъй и човѣкътъ никога не трѣбва да ферментира. Той трѣбва да си остане винаги младъ. Ако човѣкъ отъ раждането до смъртьта си остане все сладъкъ, това показва, че той никога не е ферментиралъ. Ако пъкъ се вкисва въ живота си, това показва, че той е ферментиралъ. И религиознитѣ хора могатъ да ферментиратъ. Когато искатъ да ги запазятъ отъ ферментация, турятъ ги въ бутилки, запушватъ ги, за да не влѣзатъ въ тѣхъ тия бацили, които сѫ причина на ферментацията. Има извѣстни мисли у човѣка, които съдържатъ въ себе си такива сокове, които лесно ферментиратъ. Прѣди нѣколко дни единъ младъ братъ казваше: „Остарѣхме ние вече!“ Защо е остарѣлъ? — Понеже не може да люби, пъкъ и нѣма кого да люби. Това означава старостьта. Щомъ стариятъ има кого да люби, подмладява се. Любовьта подмладява хората. Та когато нѣкой човѣкъ каже, че е остарѣлъ, това показва, че той е изгубилъ своитѣ мисли, чувства и своята сила и сега не му остава друго, освѣнъ да чака смъртьта си. Това е най-лесното. Смъртьта не дава петь пари за човѣка. Тя не само че не го цѣни, но ще накара близкитѣ му да му направятъ ковчегъ, да го приготвятъ за онзи свѣтъ. Близкитѣ му, обаче, ще кажатъ: сега ли намѣри да умира? Да, но смъртьта не плаща нищо, тя не иска нищо да знае. Казвамъ: не е врѣме за умиране. Човѣкъ тъй трѣбва да се прѣсели отъ този свѣтъ, че да не плаща нищо. На земята ще остави само горнитѣ си дрехи, а съ себе си ще вземе най-сѫщественото. Но да оставимъ тия нѣща, тѣ сѫ алегорични работи. Човѣкъ трѣбва да люби! Когато казвамъ, че човѣкъ трѣбва да люби, не се плашете. Вие трѣбва да разбирате правилно Любовьта; трѣбва да я освободите отъ всички посторонни възгледи, отъ всички качулки, панделки, съ които сте я натоварили. Въ Любовьта има свѣтла мисъль, свѣтло сърце и свѣтла сила. По това именно се отличава Любовьта. Тази свѣтла мисъль ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлото сърце ще извърши всичко заради васъ. И свѣтлата сила ще извърши всичко заради васъ. И тъй, запомнете всичко това, което ви казвамъ. Вие питате: обича ли ме този човѣкъ? Щомъ ви обича, Богъ е, Който обича, не се съмнѣвайте! Помнете слѣдното нѣщо: човѣкъ не може да обича. Човѣкътъ не е Любовь. Той още не се е научилъ на този законъ. Човѣкътъ може да те обича, но той е само носитель на Любовьта! Само Богъ е Любовь. Слѣдователно, когато казвате, че обичате нѣкого, тогава ще подразбирате, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ. Когато нѣкой ви обича, пакъ сѫщиятъ законъ дѣйствува. Ще знаете, че Богъ се проявява чрѣзъ васъ и нѣма да се съмнѣвате. Господъ казва: „Утрѣ, като се явятъ облацитѣ и засѣнчатъ слънцето, вие не можете да обичате. Лѫчитѣ не могатъ да проникнатъ прѣзъ облацитѣ“. Който има любовь, трѣбва да се качи надъ облацитѣ. Момата, която обича възлюбения си, напуща бащиния си домъ и отива при него. По сѫщия начинъ, ако ти обичашъ Бога, ще напуснешъ земята, твоята бащиния и ще се качишъ надъ облацитѣ. И тогава нѣма да се страхувашъ, че слънцето ще се засѣнчи. Ти си у дома си вече. Като ви говоря за Любовьта, вие си прѣдставлявате като обектъ на тази любовь нѣкой човѣкъ. Затова нѣкоя сестра, напримѣръ, ще каже: едно врѣме имахъ единъ възлюбенъ, но го изгубихъ вече. Не, това не е било никаква любовь. Той е билъ единъ актйоръ на сцената. Ако този човѣкъ прѣзъ цѣлия си животъ не е готовъ да сподѣли съ тебе всички тягости и скърби, той не те обича. Човѣкътъ, който ви обича, дѣто и да се намира, въ Америка, въ Африка било, всѣкога ще ви изпраща своята мисъль, своята сила. За Любовьта врѣмето и пространството нѣматъ никакво значение. За онзи, който люби врѣме и пространство не сѫществуватъ. Въ този смисълъ всѣки човѣкъ може да люби и то всички хора. Като живи единици, всички хора съставляватъ нѣщо красиво. Моето желание е да се зароди у васъ красива мисъль. Та като се събудите сутринь, схванете най-малкото въ себе си, но това, което е мощно: мощната мисъль, мощното сърце и мощната воля. Вие често казвате: азъ не искамъ да бѫда подъ влиянието на когото и да е, искамъ да бѫда господарь. — Никога не можете да бѫдете господарь. Всѣки човѣкъ, който иска да бѫде господарь въ свѣта, непрѣменно ще бѫде робъ. Азъ бихъ желалъ да видя нѣкой човѣкъ свободенъ. Нѣма свободни хора въ свѣта. Никой царь не е свободенъ. Никой ученъ човѣкъ не е свободенъ. Свободата седи въ слѣдното: Богъ да живѣе въ насъ, и ние да живѣемъ въ Бога. И Христосъ казва така: ,,Азъ съмъ въ Отца си, и Отецъ ми е въ мене“. Това е великата свобода на живота. Човѣкъ трѣбва да подържа това си състояние при всички скърби и страдания. Чухте, какво се каза въ едно отъ стихотворенията тази вечерь: „Ако съмъ поетъ, бихъ възпѣлъ скръбьта и страданията“. Да, така е, скръбьта и страданията се понасятъ само съ Любовьта. Тъй мисли само любещия човѣкъ, а човѣкъ, който нѣма любовь, даже и съ малкия си пръстъ да го докоснете, ще каже: втори пѫть не искамъ да те видя! Та сега смѣло мога да ви кажа, че днешниятъ изгрѣвъ на слънцето е отъ извънреднитѣ. Отъ какъ е започнало нашето дѣло, почти не е имало такъвъ изгрѣвъ. Той е епохаленъ. Ще видимъ какъвъ ще бѫде изгрѣвътъ слѣдната година. Каквото успѣхте да възприемете тази сутринь, то ще бѫде за васъ благословение. Азъ мога да уподобя днешния изгрѣвъ на Божията Любовь. Желая на всички ви да мязате на днешния день, да носите благата на този день и да се проявите тъй, както слънцето се прояви днесъ. И тъй, бѫдете увѣрени, че всичко, каквото искате, всичко, каквото мислите, всичко каквото чувствувате, ще бѫде. Като казвамъ, че ще бѫде всичко, което искате, какво подразбирамъ? — Ще бѫде всичко онова, което ние искаме, и което Господъ иска. Ако ние правимъ всичко онова, което и Господъ прави, ще бѫде. И най-послѣ, всичко онова, на което Богъ е турилъ начало въ свѣта, на което и ние сме турили начало, ще бѫде. Правилно трѣбва да разбирате, какво значи да искате и да се осѫществи вашето искане. Значи, ще бѫде, т. е. ще се реализира само онова, въ което има съгласие между Бога и васъ. Искате ли това, което Богъ иска, ще бѫде! Вършите ли заедно съ Бога това, което Той върши, ще бѫде! Туряте ли начало на нѣщо, на което и Богъ туря начало, ще бѫде! Когато се реализира всичко онова, което Богъ е намислилъ да направи, ще опитате думитѣ на апостолъ Павелъ, който казва: „Нито око е видѣло това, което Богъ има да направи; нито въ ума на човѣка е идвала мисъль за това, което Богъ е приготвилъ за тѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички съзнателни хора се приготовляватъ за този славенъ день. Ако Любовьта ви посѣти сега, когато не сте готови, вие ще се прострете на земята и ще кажете: стига Господи, не мога да издържамъ! Така е, вие не можете да издържите даже една минута на Любовьта. Тя изисква герои хора. Вие ще се разтопите отъ нея като лоена свѣщь. Ние, обаче, не искаме да се разтопите, но да се разгорите и да свѣтите. Топенето на свѣщьта показва, че не е доброкачествена. Затова ние искаме да се запалите, да горите безъ да изгаряте и отъ васъ да излиза топлина и свѣтлина. Азъ ви поздравлявамъ съ новата година на Любовьта! Желая ви да бѫдете тъй ефирни, както Любовьта, и слънцето на душата ви да изгрѣва и да залѣзва тъй, както днешното слънце изгрѣ и залѣзе! Само Божията Любовь е Любовь. Бесѣда, държана отъ Учителя на 22 Мартъ — духовната година — 1927 г., въ гр. София.
  6. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/304-quot%D1%87%D0%B8%D1%81%D1%82-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%8A%D0%BBquot-%D0%B5%D0%B4%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%B0-%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B5%D1%81%D0%B5%D0%B4%D0%B0-5-%D0%B0%D0%BF%D1%80%D0%B8%D0%BB-1926-%D0%B3/ http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/286-%7B?%7D/ От "Чист и светъл" - единична беседа 5 април 1926 г., София - Изгрев Второ издание - 1926, Пловдив Информация за беседата Чистъ и свѣтълъ* На кого се слага трапеза — на сития или гладния? На кого трѣбва да се говори? На васъ, младитѣ, ще кажа: потрѣбна ви е чистота! Чистотата и святостьта не сѫ нѣщо външно, тѣ сѫ вѫтрешни качества на човѣка. Тѣ сѫ качества на душата. Ако искате да имате успѣхъ въ живота си, всѣкога трѣбва да бѫдете чисти, т. е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирамъ азъ чистота въ широкъ смисълъ на думата. Вие, като млади, приложете следното правило въ живота си: пазете ума си чрезъ свѣтлината, сърцето и душата си — чрезъ топлината, а тѣлото си — чрезъ чистотата! Чистотата е изразъ на съвършения животъ. Това е законъ! Само съвършениятъ животъ може да бѫде чистъ. Само съвършената Любовь дава топлина. Само Духътъ носи пълната свѣтлина. И тъй, тамъ, дето се забѣлѣзва известна нечистота, значи животътъ не е съвършенъ. Следователно, този животъ трѣбва да прогресира, да се развива. И тамъ, дето има повече горещина, отколкото топлина, тамъ любовьта не е съвършена. Това е диагноза, която опредѣля състоянията на ума, сърцето и тѣлото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своитѣ мисли, въ своитѣ чувства, въ своитѣ действия. Това подразбира, че човѣкъ не трѣбва да се раздвоява въ своето съзнание. Той трѣбва да има една свещена идея въ живота си! Човѣкъ, който мисли, че се е родилъ, за да умре, че ще отиде въ земята и отъ него нищо нѣма да остане, какъвто и да е този човѣкъ, ученъ или простъ, той е една стара баба, той е единъ пигмей. Онзи човѣкъ, който мисли, че ще живѣе вѣчно, той е разуменъ, гениаленъ човѣкъ. Казвамъ: всички вие сте се родили, за да живѣете, затова трѣбва да се стремитѣ къмъ онѣзи закони, които създаватъ Вѣчния Животъ, а Вѣчния Животъ е разуменъ, той е само за разумнитѣ хора. За примѣръ, допуснете, че вие гледате въ продължение на 4 ÷ 5 часа право въ слънцето. Знаете ли какво ще стане съ очитѣ ви? (—Ще заболѣятъ). Да, така е. Това значи да не знае човѣкъ, какъ да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете отъ слънцето въ нѣкоя тъмна изба и прекарате тамъ дълго време, какво ще стане съ васъ? Какво ще стане съ вашитѣ очи? — Въ първия случай има опасность да ослепѣете, а въ втория случай — да се разболѣете. Следователно, когато се засѣгатъ великитѣ идеи въ свѣта, когато ученитѣ хора говорятъ за смъртьта, или за Вѣчния Животъ, за новораждането, тѣ трѣбва винаги да подразбиратъ видоизменения въ човѣшкото съзнание. Въ този смисъль „смъртьта”, това е видоизменение на човѣшкото съзнание, но не и на неговата сѫщина. „Новораждането”, това е сѫщо тъй процесъ, който става въ човѣшкото съзнание. Човѣкътъ, разгледанъ самъ по себе си, е свѣтлина. Всички велики хора, които сѫ живѣли и които живѣятъ въ свѣта, иматъ развито въ себе си едно шесто чувство, чрезъ което тѣ виждатъ човѣка не тъй, както го виждаме външно, но като свѣтѣща свѣщь, отъ което излиза една мека, приятна свѣтлина. Всички добри хора сѫ свѣтѣщи, а всички лоши хора, всички, които сѫ изгубили смисъла на живота, сѫ тъмни. Отъ тѣхъ излиза една едва мъжделѣеща свѣтлинка. Това не е само една алегория, но фактъ. Когато човѣкъ е добъръ, здравъ, отъ него излизатъ приятни краски. Той има свѣтли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щомъ човѣкъ се разболѣе, щомъ отпадне духомъ, съзнанието му потъмнява, свѣтлината му се изгубва. И тъй, за васъ като млади, великото, идейното въ живота ви е да бѫдете чисти, да носитѣ свѣтли мисли. И Христосъ е казалъ: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога”. Да видите Бога, значи да живѣете въ Любовьта. Щомъ Любовьта дойде, животътъ се развива правилно. Щомъ Животътъ се прояви, x Свѣтлината ще дойде. И следъ като дойде свѣтлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата сѫществува само за идеалнитѣ, за гениалнитѣ хора. Всички хора въ свѣта трѣбва да бѫдатъ идеални, а не само единъ или двама. Следъ време тъй ще бѫде — всички хора ще бѫдатъ идеални, разумни и чисти. Напримѣръ, сега хората идатъ тукъ съ извѣстно предубеждение и си казватъ: тѣзи хора не сѫ като насъ. Не, всички хора сѫ едни и сѫщи, понеже произходътъ имъ е отъ единъ и сѫщъ източникъ. Животътъ по сѫщина е единъ и сѫщъ. По какво се отличаваме единъ отъ другъ? По какво се различаватъ, напримеръ, единъ българинъ отъ единъ англичанинъ? По какво се различаватъ животнитѣ отъ хората? И у животнитѣ има до известна степень интелигентность и у тѣхъ има признателность. Разказваха ми единъ случай за една жена, която намѣрила нейде въ гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го къмъ себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала въ гората на свобода. Следъ 4 ÷ 5 години сѫщата жена среща въ гората една мечка, която веднага се приближава къмъ нея, лѣга предъ краката x и почва да ги ближе. Тази жена познала въ мечката онова малко мече, което тя преди 4 ÷ 5 години кърмила. Ако въ животнитѣ има интелигентность, признателность, какво остава до по-висшитѣ сѫщества? Какво остава до човѣка? Ето защо, казвамъ: бѫдещето поколѣние, което иде въ свѣта, трѣбва да носи чистота и свѣтлина. Жената трѣбва да носи чистотата. Докато една жена е „дѣвица”, „дѣва”, докато е чиста, тя е силна, мощна. Въ чистотата седи и красотата. Въ чистотата се крие още и младостьта, постоянството, както и моралниятъ устой на човѣка. Изгуби ли човѣкъ чистотата и свѣтлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна отъ вѣтроветѣ по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана отъ вълнитѣ на морето. Човѣкъ безъ чистота въ живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте, обаче, въ чувства, въ мисли и действия, ще бѫдете силни, крѣпки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще провѣрите тия мои думи въ живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на свѣтлината. Подъ „чистота” азъ не разбирамъ само външната, физическата чистота, но и всѣка клетка у васъ да бѫде чиста, външно и вѫтрешно. Тази обща чистота на клеткитѣ е чистота и на цѣлото тѣло. Чистотата е резултатъ на едно вѫтрешно усилие на духа. Всѣко нѣщо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всѣко нѣщо, което се оцапва е нечистота, а всѣко нѣщо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни е чистота. Подъ „свѣтлина” азъ не разбирамъ само външната, физическата свѣтлина, но и всѣка клетка у васъ да лѫчеизпуска навънъ свѣтлина. Всѣко нѣщо, което може да се изгаси не е свѣтлина. Всѣко нѣщо, което изгасва е тъмнина, а всѣко нѣщо, което не може да се изгаси е свѣтлина. Вие, младитѣ, пазете идеала на вашата душа и къмъ него се стремете — чисти и свѣтли! Дойде ли чистотата, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ. Дойде ли умътъ, човѣкъ всѣкога ще има свѣтлина. Знание безъ свѣтлина остава неразбрано. Здраве безъ чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли свѣтлина, вие сте пакъ богати. Беседа, държана отъ Учителя по желанието на ученичкитѣ отъ II соф. девическа гимназия на празника на „залѣсяването”. 5.IV понедѣлникъ, 1926 г. 2 ч. сл. обѣдъ. ____________________________ * Текста е преписан точно от печатното издание: ЧИСТЪ И СВѢТЪЛЪ! Второ издание, София - 1936 г.
  7. БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) III. МѪЧЕНИЕТО. Нѣколко встѫпителни думи къмъ бесѣдата — за пояснение. Не мислете, че е лесно човѣкъ да бѫде ученикъ въ една окултна школа. Не е много мѫчно, но не е и много лесно. Второ нѣщо, всички онѣзи отъ васъ, които нѣматъ разположение къмъ другитѣ — които обичатъ да се гнѣвятъ и да одумватъ, да не идватъ тукъ, въ школата. Може да идвате, но не отговарямъ за послѣдствията. Азъ искамъ тукъ мѫже и жени, които иматъ самообладание. Може да ви блазни мисъль, да придобиете извѣстни зна­ния, за да подобрите живота си. Окултната школа има за цѣль не да подобрите врѣменния си жи­вотъ, а да изпълните волята Божия разумно, въ широкъ смисълъ, да изпълните неговата воля въ всичкитѣ области на човѣшкия животъ. Религи­озни хора намъ не ни трѣбватъ, духовни хора сѫщо, нито набожни — религиознитѣ да отидатъ въ църквата, духовнитѣ въ обществото, а набоѫнитѣ на небето. Сега, виждате, че това е едно противорѣчие. Какъ ще изтълкувате — религи­ознитѣ въ църквата, духовнитѣ въ обществото и набожнитѣ на небето? Вие ще кажете: „Мѣстото ни не е тукъ". Дѣйствително, мѣстото ви не е тукъ. Ако вземете да учите грънчарството при нѣкой майсторъ, нали най-първо майсторътъ ще ви учи да разбирате качеството на пръстьта, коя подхожда, да я прѣвръщате въ каль, послѣ ще ви покаже метода какъ да употрѣбите тази каль, най-послѣ ще я турите на грънчарското колело отгорѣ и ще ви научи да дадете форма на тази каль. Като гледате отвънъ, ще кажете: колко лесно се прави гърне! Да, лесно за май­стора, но не и за ученика. И вие сте чели книги както неопитнитѣ правятъ грънци. Вие сте чели много окултни работи, но, ако ви дадатъ това колело, не зная дали отъ 100 гърнета ще може да направите едно здраво. Значи, окултната школа — това е изкуство да знаемъ какъ да творимъ. Въ тази школа имаме три метода: първо, мѫчение, второ — трудъ и трето — работа. Отъ мѫчението излиза здравето, отъ труда — щастието, а отъ работата — блаженството. Сега ще кажете: „Много нѣщо научихме!"' Нищо не сте научили, защото това, което казахъ, е само една формула. Когато ви дойде едно мѫчение въ свѣта, вие ще трѣбва да го прѣвърнете въ здраве, защото само здравиятъ човѣкъ издържа мѫчение. Мѫчението се издържа чрѣзъ здравето, а трудътъ — чрѣзъ щастието. Онзи, който копае съ моти­ката, е щастливъ защото има цѣль — да прѣхранва жена си и дѣцата си. Извадете изъ ума му тази цѣль, той ще захвърли мотиката и ще каже: „Не ми трѣбва никакъвъ трудъ!" Това е психологиченъ анализъ. За да разберете смисъла на мѫчението, азъ ще ви обясня извѣстни принципи отъ гле­дището на мѫчението. Искамъ вашитѣ умове да бѫдатъ приготвени, да не се образува дисхармония, защото тя прѣпятствува на всѣки ученикъ да разбере нѣщата. Защо се мѫчать хората? Светиитѣ сѫ били мѫченици, за да станатъ здрави; мѫчението въ духовния свѣтъ об­разува здраве, образува бѫдещитѣ форми на хората, които ще се въплътятъ на земята. Вие, като се мѫчите, образувате онази материя, която е необходима за образуване тѣлата на слѣдващитѣ поколѣния. Ако възприемете мѫчението въ това му значение, онѣзи, които ще дойдатъ да се въплътятъ, въ бѫдеще, ще съградятъ своитѣ тѣла отъ тѣзи елементи и ще уредятъ своя животъ правилно. Но, ако вие съ всѣко мѫчение внасяте хиляди проклятия, нищо нѣма да сполучите. Като направите своето бѫдеще гърне отъ такава материя, ще бѫдете нещастни. И така, мѫчението е необходимо за слѣдващия вашъ животъ на земята. Този слѣдващъ жи­вотъ може да бѫде слѣдъ 100, 1000, 2000, 5000 и 10000 години или пъкъ като единъ моментъ, който включва всичко, — законътъ е единъ и сѫщи. Сега, мнозина се стремятъ къмъ разбиране на окултнитѣ сили. Всички окултни сили, съ които искате да боравите, трѣбва да знаете, че сѫ чрѣзмѣрно подвижни и че въ тѣхъ нѣма никакъвъ човѣшки моралъ; тѣ може да ви причинятъ най-голѣмо добро, но и най-голѣмо зло. И вие, които ме слушате тукъ, давали ли сте си нѣкога отчетъ за слѣдния психически мо­ментъ, за вашето разположение? Обичате нѣкого, не се мине день-два, и вашитѣ чувства се промѣнятъ — колкото вашата обичь е била силна, толкова и вашето отвращение и омраза сѫ силни. Питамъ, възможно ли е отъ единъ чистъ изворъ, изъ който до вчера извираше чиста вода, днесъ да извира мѫтна? Нѣма да обяснявамъ вѫтрѣшната страна на този психиченъ моментъ. Ще ви дамъ само едно пояснение картинно, което е вѣрно. Обичьта — това е като изворъ, бликащъ отдолу. Запуши ли се този из­воръ, той търси друго мѣсто да се прояви. На изсъхналото мѣсто, когато валятъ дъждове, съ­бира се нечиста вода и утайки, и въ тѣзи малки локви, въ които животътъ е застаналъ, се образуватъ миазми — злото, изразено въ умраза и злоба. И тамъ има движение, но движението не е вече къмъ центъра, а къмъ периферията. Тъй както огъньтъ тлѣе, и то продължава, докато тази материя се дематериялизира — изчезне въ пространството, безъ да принесе полза. Слѣдъ като сте обичали единъ човѣкъ 1—5 —10 години, какво сте придобили отъ тази обичь ? Любовьта Божия къмъ насъ се проявява въ това, че ни е създалъ, и всичко, което е въ свѣта, е израсло подъ неговата обичь. А отъ вашата любовь — ако я имате — какво е израсло? Нѣкой ще ка­же: „Четохъ еди-кой си авторъ“; чели сте нѣкоя книга и ви се е харесала; питамъ: отъ вашата обичь къмъ този авторъ какво е излѣло? Както видите, тази наука не прилича на вашитѣ съ­нища и видѣния. Всички ученици на окултната школа, които не сѫ готови да се мѫчатъ, да не прѣкрачватъ нейния прагъ, защото той е свещенъ. Това е първото правило. Ще се за­питате и ще си отговорите: ако сте готови да изтърпите всички мѫчения — елате. Инакъ, имате обикновени бесѣди въ недѣля, идвайте. Вие и въ четвъртъкъ можете да дойдете, но азъ ще затворя вратата на моята школа, и вие никога нѣма да стѫпите въ нея — хубаво да го знаете. Ангелъ, съ огненъ мечъ, ще стои прѣдъ вратата, и горко ономува, който пристѫпи ! Главата му ще се търколи на пода. Слѣдователно, ще си зададете първия въпросъ: готови ли сте да се мѫчите и да издържите мѫчението. Всичко благородно и възвишено въ свѣта се ражда само отъ мѫче­нието, не отъ труда. Мѫчението съставлява най- великата работа, трудътъ е втората стѫпка, която гради туй, което мѫчението е създало. Християн­ството се подигна благодарение на мѫченицитѣ, които положиха живота си за него. Не съмъ азъ, който изисквамъ мѫчението, то е единъ неумолимъ законъ на битието, който ще си остане въ сила завинаги. Защо се мѫчатъ хората — това е достояние само на онѣзи, които сѫ въ школата. Никакво друго обяснение повече нѣма да ви дамъ. Какво обяснение повече мога да ви дамъ, когато те вънъ отъ школата? А резултатътъ отъ мѫ­чението на физическото поле — това е здравето. Всѣки, който изтърпи мѫчението, той е здравъ. Това може всѣка майка да провѣри. Слаба жена, която зачене и не послуша лѣкаритѣ да по­метне дѣтето, тя ще бѫде силна да го роди; като роди ще бѫде десеть пѫти по-здрава, от­колкото по-напрѣдъ. Жена три пѫти пометне ли, свършено е съ нея — тя е изгубена. Може да роди послѣ и 10 дѣца, но не е жена. Сѫщиятъ законъ е и за ученика. Човѣкъ, който не може да издържи три мѫчения, не е ученикъ, той е свършилъ. Сега забѣлѣзвамъ, че въ вашитѣ умове се заражда мисъль: колко строгъ е този законъ! Тукъ нѣма мѣсто за кри­тика; то е една велика наука: готовъ ли си да се мѫчишъ — нищо повече. Азъ оставямъ въ васъ тази мисъль, да я възприемете или не. Констатирамъ единъ законъ за подмладяване: човѣкъ се помладява само чрѣзъ мѫчение; който не се мѫчи, той остарява. И ако ме попитате, защо духоветѣ слизатъ на земята, ще ви кажа, че то е само, защото искатъ да се подмладятъ, да се разшири тѣхното съзнание. Старъ човѣкъ е онзи, който е останалъ въ блаженството си и който не иска да слѣзе, да се помѫчи и да се подмлади, Човѣкъ да бѫде блаженъ и да оста­рява, това е едно голѣмо противорѣчие въ жи­вота — ще кажете; на това отговарямъ: ако това не бѣше единъ необходимъ законъ въ свѣта, Богъ не би създалъ свѣта. Онзи вèликъ законъ, който заставя Божеството да съ­здаде човѣка, има много по-дълбоки причини отколкото философитѣ мислятъ. Нѣкои питатъ защо Господь създаде свѣта? Туй сѫ онѣзи философи, които сѫ отвънъ — оглашенитѣ: питате защо — влѣзте вѫтрѣ въ живота, помѫчете се и ще видите защо. И тъй, имайте прѣдъ видъ, че мѫчението е една необходимость въ живота. Азъ говоря за мѫчения, които произтичатъ отъ самата природа, а не за мѫчения, които сами вие си създавате. Вие сега ще помислите върху въпроса за мѫ­чението. Ще се явятъ много противорѣчия. Като влѣзете въ тази школа, ще се повдигнатъ тол­кова противорѣчия, че всинца ще се затрудните и ще станете безпокойни. Вие ще се намѣрите въ положението на човѣкъ, който е обранъ и остава голъ. Но законътъ е такъвъ, че, ако орѣхътъ, който падне, не съблѣче своята дреха въ земята, не може да се развива. Затуй Христосъ казва: „Ако житното зърно не умре, то остава само, но ако умре, то дава плодъ — 30, 60, 100". Законътъ на мѫчението е свързанъ и съ закона на самопожертвуването. Вие не може да се самопожертвувате, докато не разберете закона на мѫчението. Сега, този въпросъ ще разисквате философ­ски и ще съберете факти за и противъ. Може да го разисквате отъ всички страни. Азъ не се плаша отъ противорѣчия — нека се повдигнатъ. Въ тази школа нѣма мѣсто за обикновената вѣра, нѣма мѣсто и за любовь. Да се разберемъ. Яко търсите любовь, идете въ обществото; ако търсите вѣра, идете въ църквата. Вие ще си от­говорите тукъ на какво мѣсто сте. То е мѣсто на мѫчение. И така, свѣтътъ е едно мѣсто на мѫчение. Този свѣтъ е едно отъ най великитѣ учи­лища на живия Господь; по-велико училище азъ не познавамъ; наричамъ го основа на всички други училища. Разберете го въ всички негови разкло­нения и прояви, разберете го въ всичкитѣ про­тиворѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Въ всѣка стадия, на която се възкачвате, вашиятъ животъ се улеснява и отива къмъ блаженство. Схващамъ една ваша мисъль: „Ама ние имаме мѫжъ, жена, дѣца и т. н.". Трѣбва да разбе­рете истината, безъ да се разочоровавате: кол­кото повече връзки имате въ свѣта, толкова по­вече мѫчения ще имате. Както виждате, азъ ви прѣпорѫчвамъ най-мѫчния животъ — животъ на мѫчение. Мѫчението вие никѫдѣ не може да го избѣгнете, то е една необходимость въ всѣко вѣрую, въ всѣки строй, въ всѣки животъ, въ всѣка мисъль; мѫчението е неизбѣжно и въ любовьта — най-голѣмото мѫчение именно тамъ се намира. Всички васъ, жени и мѫже, които знаете любовьта, ще ви попитамъ: Какъ позна­вате любовьта? Ако попитамъ васъ, които сте я опитали, какъ бихте я описали? Азъ да ви я опиша, да я материялизирамъ. Ще взема човѣшката форма—мома и момъкъ като символи. Момата е весела, лицето й е красиво, очитѣ ясни, устата подвижни, зачервени, пъргава и гъвкава въ своитѣ дѣйствия, всѣки нейнъ погледъ като стрѣла насочва, тя е като ловецъ съ натегнатъ лѫкъ, дебнещъ своята жертва, като хвърли стрѣла, погледъ, отъ невидѣно на нѣкой момъкъ, нѣщо го припарва, той я заобиква: — „Охъ! Обичамъ я". Колкото повече тя стрѣли забива, толкова повече той я заобиква. Туй е първата фаза на любовьта. Втората фаза на тази любовь: тази мома вече не е красива, но има строги черти и мускули, зѫбитѣ й се показватъ. Тя отправя своитѣ стрѣли, но не изъ засада, а открито излиза срѣщу му, хвърля своитѣ стрѣли, показва своя юмрукъ: „Познавашъ ли ме? Ще се подчинявашъ ли?" — „Ще се подчинявамъ“. Настава миръ. Сегашната любовь е отъ тази ка­тегория. Така, когато съврѣменнитѣ хора ми говорятъ за любовь, азъ тази любовь я познавамъ и затова си нося желѣзна броня, да се паза отъ нейнитѣ стрѣли. И религиознитѣ хора, като ми говорятъ за любовь, азъ си турямъ бронята и казвамъ: "Сега може да се разговаряме". Но въ тази школа, окултната, засада не се позво­лява. Ако нѣкой иска да забие стрѣлитѣ си върху менъ, азъ мога да му стана мишенка — забийте 4—5 стрѣли въ гърдитѣ ми, азъ съмъ готовъ да изтърпя това мѫчение. И жена, ко­гато мѫжътъ я стрѣля 1—2—3 пѫти, да се не намръщва. Мѫжътъ само като опне лѫка си или само като профучи край нея изъ лѫка стрѣлата, тя завиква. Ако вие разберете изку­ството на мѫчението, Царството Божие ще дойде въ васъ. Когато влѣзете въ извѣстна окултна школа, ще ви поставятъ до стѣната и ще ви пращатъ стрѣли — ще ви турятъ на мѫчение. Азъ бихъ ви попиталъ: защо именно онѣзи, които повѣрваха въ Христа, трѣбваше да бѫдатъ подложени на толкова мѫчения и позоръ въ римскитѣ арени? Тѣзи хора, като се обръщатъ къмъ Бога, той трѣбваше именно да ги защити. Нали и псалмопѣвецътъ казва: „Който живѣе подъ покрива на Всевишнаго, ще прѣбивае подъ сѣнката на Всемогжщаго", и по-нататъкъ: „Тисяща ще падатъ отъ страната ти и десеть тисящи отъ дѣсно ти" — какъ ще примирите туй противорѣчие ? Кой е онзи, който живѣе подъ покрива на Всевишния ? Който е готовъ да го стрѣлятъ и да изтърпи всички мѫчения. Изтърпите ли всички мѫчения, Господь ще каже: „Ти може да бѫдешъ подъ моя покривь". Това значение има стихътъ въ псаломъ 91. Както виждате, то е велика наука, не наука на чувства и екзалтиране: „Азъ имамъ вѣра";не,не — опитность,опитность, опитностьта на великата Любовь! Мнозина ми казватъ: „Защо не ни разкриешъ нѣкои тайни?" Въ Европа има много школи, които могатъ да разкриятъ тайни, да казватъ начини за завладяване хора и за пече­лене пари — мога да ви дамъ и адреси — но въ великата Божествена школа законътъ е другъ. Ученикътъ въ тази школа трѣбва да схване ве­ликия принципъ на живота че въ първия моментъ на своето пробудено съзнание, слѣдъ като се пробуди отъ първия животъ на щастие, на блаженство, ще опита мѫчението въ живота — процеса на подмладяване. Тукъ нѣма никакво изключение. Въ този законъ на мѫчението — азъ ще ви дамъ единъ ребусъ да го разгадаете, като от­части самъ ще го разгадая. Защо природата е дала тѣзи вѣжди и тѣзи издадини отстрани на носа? Трѣбва да има една черна дъска, за да ви покажа, че човѣкъ е направенъ само отъ цифри — че той е една величина. Това поло­жение на носа и вѣждитѣ показва числото 13. И нещастията на човѣка въ свѣта произтичатъ отъ гледане, отъ виждане: когато човѣкъ за­почне да вижда, той започва да страда. И азъ ще прѣведа българската буква В — виждане, страдание. Какви сѫ съставнитѣ части на буквата В? Отдѣлени съставятъ цифрата 13. Ако събе­рете цифритѣ едно и три, правятъ четири; ако вземете сбора отъ 1до4: 1 + 2+ 3 + 4 пра­вятъ 10 — десеть е абсолютна величина на бу­квата В. Като раздѣлите нулата, крѫга, на двѣ части и двѣтѣ половини долѣпите до 1, пакъ ще образувате буквата В Като съедините 3 съ 1, единицата — това, което е без­гранично — е Богъ; значи, да го слѣете съ Един­ния, а то е да му дадете всичко. това е пакъ разложено В, което вижда, което гледа и което е ненаситниятъ човѣкъ. Значи, буквата В, за да се образува, е минала прѣзъ три стадии на развитие. Азъ ще ви разложа друга една буква отъ българската азбука - буквата Отгорѣ имате два полукрѫга; това е човѣкътъ, който е възмѫжалъ. Тукъ, при вѣждитѣ, се раждатъ електрическитѣ течения и магнетизъмътъ, които спомагатъ за строежа на мускулитѣ. Всичкитѣ мускули на човѣшкото лице сѫ се образували отъ разнитѣ тѣхни течения въ различни посоки. Като срѣщнете хора, момъкъ или мома, ще гледате, дали Х-то е правилно написано върху лицето имъ. Носътъ е единица, основа на цифритѣ. И Х -то има сѫщо такава. Двата послѣдни полукрѫга отъ горѣ тѣ сѫ единъ крѫгъ, разложенъ на двѣ — показватъ, че едното течение върви надѣсно, а другото — на- лѣво. Но човѣкъ колко се е мѫчилъ, докато образува туй Х . Всички сѫщества, докато добиятъ туй положение, сѫ се мѫчили много въ низшитѣ царства — минали сѫ извѣстни изпити въ своята еволюция, докато дойдатъ до състоя­нието на човѣкъ. И човѣшкитѣ мисли, за да влѣзатъ въ шестата раса, ще минатъ тоя пѫть и ще образуватъ нови мускули въ човѣка. Но тѣ ще се образузатъ само съ новитѣ течения, които трѣбва да се възприематъ, да влѣзатъ въ мозъка. Яко не сте готови да се мѫчите, за да ги придобиете, ще останете назадъ въ културата. Животнитѣ, птицитѣ и рибитѣ сѫ остатъци отъ великата култура въ свѣта. Човѣшкото лице въ бѫдеще ще мине въ една геометрическа фаза. Сега то е отъ разни течения, но, ако вие сте готови да се мѫчите, тия течения ще отминатъ; инакъ, вие ще останете въ старата култура. Има разни култури: на чернитѣ, на червенитѣ, на жълтитѣ и сега на бѣлитѣ. Седите и сѫдите свѣта: „Ама този така, онзи така". Дохаждате да ми разправяте кой какво прави и искате азъ да ви оправямъ. Не съмъ пратенъ да оправямъ свѣта. И дори е светотатство да оправямъ свѣта: споредъ менъ, той е оправенъ; по-добъръ отъ него нѣма ; да оправямъ свѣта, то значи да богохулствувамъ. Злото е въ нашето неразбиране на свѣта и въ желанието свѣтътъ да се прояви по другъ начинъ. Не може да се прояви по другъ начинъ. И буритѣ ще се появяватъ по опрѣдѣления за тѣхъ редъ. Колкото и да му се молимъ, слънцето ще си грѣе се по сѫщия начинъ и ще праща своята енергия. Облацитѣ ще се движатъ по сѫщия начинъ. Природата нѣма да се измѣни нито на милионна часть. Тя не може да се измѣня по нашитѣ прищѣвки. Е, сега, кому отъ васъ е идвало на ума да намѣри значението на това „Х“ Нали сте ученици? Онзи, който нѣма на лицето си туй „Х“ е баба. И азъ ще попитамъ : „Разбрахте ли буквата В?" Вие ще отговорите: „Какъ да не сме разбрали буквата В?" И започвате: „В е съставено . . ." Това не е още разбиране. Знаете ли какво то означава? Нѣма да ви обяснявамъ значението на В, какво то означава като глась, интонация. Защо ви прѣдставямъ тия двѣ букви ? Между тѣхъ нѣма никаква логическа връзка, но гео­метрическа има. Сега, ако вземете буквата В разложена, то е една котва вдигната горѣ, която показва закона на движението — котвата е вдигната, и корабътъ е тръгналъ — значи, човѣкътъ е тръгналъ. Тя показва слизане на духа отгорѣ, движение къмъ материялния свѣтъ — вдигналъ своята котва отъ небето, отъ почив­ката на блаженството си и тръгналъ въ миро­вото движение. И ако запитате: „Защо Господь е създалъ носа, очитѣ и вѣждитѣ на човѣка“ отговарямъ: за да покаже посоката на него­вото движение — човѣкътъ да се движи въ по­соката, която носътъ му посочва. А другата буква — Х ? Тя показва, че духътъ е слѣзълъ отгорѣ долѣ, до дъното на материята, забилъ е котва въ земята, въплътилъ се е и е почналъ да обра­ботва земята. Спусналъ котвата на дъното, и корабътъ седи, не мисли да се връща на небето. И той ще седи докога ? Вие ще отговорите. Всички сте забили котвитѣ си, и азъ ви поздравлявамъ, че сте долу съ своитѣ котви. Движе­нието, обаче, отгорѣ надолу не е още животъ; животътъ подразбира смисъла на туй движение. Да се повърнемъ. Какъ опрѣдѣля съврѣменната наука движението? Какъ опрѣдѣляме, че въ насъ, въ даденъ психологически моментъ, има движение? Движението у човѣка се обу­славя отъ недоволство: „Недоволенъ съмъ отъ живота !" — имашъ движение. Духътъ, като иде отъ горѣ, има всичкия потрѣбенъ запасъ въ себе си, но, като стигне земята, изхарчва запаса, заражда се недоволство, че е напусналъ първо­началното си състояние — спокойствието, и потърсва храна. Ако разберете недоволството като потикъ за мѫчение и трудъ, вие сте разрѣшили правилно задачата на живота; но, ако го разбе­рете, че сте поставени въ неблагоприятни усло­вия, че туй не трѣбвало, онуй не трѣбвало, енергията въ васъ ще се прѣвърне въ омраза и зависть — ще се роди злото. Когато наблѣгамъ на думата „мѫчение“, азъ подразбирамъ, че трѣбва да прѣвърнете недоволството въ васъ въ правилно божествено движение. Казахъ ви въ една бесѣда, че трѣбва да разберете всичко добрѣ. Човѣкъ, който влиза въ тази школа, трѣбва да е много ученъ човѣкъ, трѣбва да разбира много добрѣ математиката, геометрията. Тогава всичко това ще изкочи въ васъ веднага въ проекция и вие ще виждате християнството не като буква, а като движение на сили, които слизатъ отгорѣ надолу въ разни, посоки и се кръстосватъ. И тъй, човѣкъ е слѣзълъ на земята, за да научи първия великъ законъ — мѫчението. И когато казватъ за Христа, че е слѣзълъ и пострадалъ за цѣлото човѣчество, разбирамъ, че той е дошълъ на земята да научи хората именно на този великъ законъ. Християнството още не е разбрало този законъ. Като не разбираме този законъ, искаме да възложимъ мѫчението на другиго. Ходимъ, търсимъ и не можемъ да намѣримъ човѣкъ, който да го понесе. Искаме да сложимъ мѫчението на гърба на нѣкого, и ко­гато успѣемъ да го сложимъ, речемъ: „Слава Богу, оттървахме се!" Мѫчението е като незаконнородено дѣте. Геройство азъ наричамъ, ко­гато една майка, която е извършила прѣстѫпление, каже: „Това дѣте е мое, азъ ще понеса хорското прѣзрѣние и всички мѫчения“. Това е то геройство. Само така можемъ да си сбяснимъ онова мѣсто въ Евангелието, дѣто се казва, че Христосъ е понесълъ беззаконията на свѣта. Той понесе именно незаконнороденото дѣте. Вие сте въ началото на една велика окултна школа за въздигане на човѣчеството и, ако не можете да разберете тазвечерния урокъ, малко ще разберете отсега нататъкъ. Ако, обаче, разберете този първи урокъ и го турите като основа, и втория ще разберете. Не говоря за обикновеното мѫчение. Домашнитѣ мѫчения азъ ги наричамъ самочесане, малка физическа краста. Нѣкой казалъ нѣкоя обидна дума и прѣдизвикалъ страдание — то не е мѫчение, то е чесане, физическа краста. Мѫчението е велика наука въ свѣта. Когато вие почнете да се мѫчите азъ ще ви обикна. Само който се мѫчи, мога да го обичамъ. Не мислете, че вънъ отъ мѫчението има обичь. Ако вие не се мѫчите, азъ нѣмамъ нищо общо съ васъ, чужди сте ми и знаете ли какъ чужци ? Но, ако се мѫчите, тогава сте ми близки до сърцето ученици. Това е отношението на учителя къмъ ученицитѣ. Мѫчите ли се като вели­кани, съ спокойствие и хладнокръвие, и не из­губвате равновѣсието на духа си, вие сте оби­чани. Всички съврѣменни романисти какъ обяс- няватъ и цѣнятъ думата „геройство" ? Ако нѣ­кой кавалеръ води вечерно врѣме мома, нападнатъ ги и той офейка, това геройство ли е? Ако я защити и умре за нея, той ще остане въ паметьта й като герой, и тя ще му пали свѣщи; ако ли избѣга, тя ще плюе отгорѣ му и ще каже: „Не те познавамъ". Така сѫщо, ако у васъ дойде една божествена идея, погнатъ ви, и вие избягате отъ нея, сетнѣ, когато отидете при нея, тя ще ви каже: „Не ви познавамъ". Като се мѫчите, Христосъ ще ви тури вѣнецъ на гла­вата. Кому поставятъ вѣнецъ ? Само на онзи, който е понесълъ най-голѣми мѫчения. Който не е понесълъ мѫчения, той е развѣнчанъ. Както виждате, това не е учение за стари и страхливи хора. То е основа на бѫдещата окултна школа, основа на бѫдещето общество. Само по такъвъ начинъ може да се съгради то на здрави основи — когато всички рѣшатъ да страдатъ, сир. не да страдатъ, а да се мѫчатъ. Мѫчението е основа на бѫдещата окултна школа. Вие може да си имате нѣкой идеалъ, да го наричате „любовь" и „смисълъ на живота", но не си създавайте илюзия, че ще минете въ Царството Божие безъ мѫчение: всичко може да стане, но да влѣзете въ него, да се домогнете до Божията любовь и мѫдрость безъ мѫчение — никога! Съ тази бесѣда азъ искамъ да се обновите и слѣдния пѫть да додете безъ раници. Вашитѣ светии, икони, идолопоклонство сѫ нетърпими въ окултната школа. Всичко изхвърлете. Въ тази школа не бива да носите въ себе си мисъльта за недоволство. Когато нѣкой ви направи нѣкое зло и сте недоволни отъ него, благодарете на Бога, задѣто ви е удостоилъ съ това благо: „Благодаря ти, Господи, за това голѣмо благо, съ което си ме удостоилъ!“ Ако вие мислите да се освободите отъ всички страдания въ свѣта, да прѣкврате вашия животъ безъ мѫчения, лъжете се: „Нѣма другъ пѫть къмъ небето, освѣнъ мѫчението". Има още единъ пѫть, който може да прѣмине безъ страдание, но той не отива нагорѣ. Мѫчението води нагорѣ, а избѣгването отъ него — надолу. Мѫчението е необ­ходимо на васъ, като ученици — то е едно ка­чество на ученицитѣ. Имате ли туй първо ка­чество — имате здрава основа, нѣмате ли го — всичко е свършено: крачка напрѣдъ не може да пристѫпите. И какво ще стане съ насъ? Ще почнемъ да се отчуждаваме, понеже не можемъ да се разбираме. Защо ? Разбира се: защото хора, които пѫтуватъ въ противоположни по­соки, се отдалечаватъ. Та въ туй движение на „Х“ -то има едно разби­ране. Какво, прѣдполагате, прѣдставляватъ дол­ната и горната части на „Х“ -тo ? То сѫ двата принципа, които се спосрѣщатъ. Вие виждате, че тия крѫгове сѫ разкжсани, нали ? Яко по­теглите отъ очитѣ една права линия навънъ, кѫдѣ ще отиде? До ушитѣ — слѣдващиятъ центъръ; значи, знанието въ свѣта се придо­бива само чрѣзъ слушане. Както виждате, тукъ се спосрѣщатъ два велики принципа, които съврѣменната психология нарича: стремежъ на духа и стремежъ на душата, стремежъ на ума и стре­межъ на сърцето. Този стремежъ произтича само отъ слушане. А слушането може да дойде, ко­гато човѣкъ е вече издържалъ първия изпитъ — мѫчението. Ще го посѣти любовьта и, като дойде, ще извърши въ него новъ прѣвратъ и ще даде насока на неговото ухо, да разбира правилно туй, което слуша. Туй го вършите въ обществения животъ — момъкътъ и момата се вѣнчаватъ — безъ да знаете защо. То се дължи на онзи великъ стремежъ на човѣшката душа да се съедини съ Бога. Който не разбира зна­чението на този законъ за буквата В, иска да излѣзе извънъ себе си и да отиде на небето и тогава да разбере Бога; но човѣкъ трѣбва да го разбере тукъ на земята. Яко разбере най- първия и най-важенъ законъ тукъ на земята, той ще го разбере и горѣ на небето. Яко не го разбере тукъ на земята, нѣма да го разбере и на небето. Съврѣменното християнство, тъй както тълкува влизането въ Царството Божие, то го криво схваща, защото се поставя на фал­шива основа. Азъ не искамъ изведнъжъ да изхвърлите всичко отъ васъ; вие ще си държите вашитѣ стари възгледи. Най-първо вие трѣбва да рѣшите всички въпроси вѫтрѣ въ себе си: готови ли сте да се мѫчите ? Не искамъ страдания: ония, които страдатъ, споредъ менъ, сѫ стра­хливци. Страхливиятъ страда, а героятъ се мѫчи. Хванатъ го и го биятъ, и той страда — това не е мѫчение. Мжчението е, когато разбере, че страданието е за негово добро, и го издържи съ спокойствие. Великъ законъ е мѫчението ! Който не може да издържи мѫчението, той не може да издържи и страданието. Разберете ли това, всички ваши послѣдующи стѫпки въ живота ще иматъ смисълъ — ще имате правилно разбиране. Да се разберемъ: думата страдание азъ опрѣдѣлямъ законъ на движение въ свѣта; стра­дание и движение то е едно и сѫщо нѣщо. Но, за да се движите въ извѣстна посока, трѣбва да имате знание, умѣние въ посоката, къмъ която отивате, и да сте добрѣ освѣдомени, да знаете пѫтя, по който отивате, какъвъ е. „Не­приятно ми е — страдамъ!" Твоята неприятность не е страдание. Туй, че страдашъ, показва само, че ти отивашъ въ извѣстна посока въ този божественъ свѣтъ. Та, ще се спрете на думата мѫчение — тя е най сѫществената, най-важната въ свѣта и въ тази школа, въ която искате да бждете уче­ници. Ще спрѣгате тази дума въ всички лица и врѣмена, и да ви става приятно, когато вие и всички други се мѫчатъ, защото въ мѫчението е спасението. Ако не бѣ мѫчението, Христссъ би ли станалъ това което е? Кого наричатъ антихристъ? Онзи, който не се е мѫчилъ, а иска да заеме мѣстото на Христа. Който се е мѫчилъ и съ спокойствие е изтърпѣлъ мѫченията, той е Христосъ, а който не се е мѫчилъ и иска не прѣзъ прѣдната, но прѣзъ задната врата да влѣзе, той е антихристъ. Тъй говори тази окултна школа. Азъ засѣгамъ въпроса за мѫчението общо, въ всичкитѣ му разклонения. То е засѣгнало сегашното общество едва съ края на своя некътъ, само го е одраскало. Като сравнявамъ вашитѣ мѫчения съ дѣйствителнитѣ, едва-ли тѣ се равняватъ на една хилядна отъ истинскитѣ. И още казвате, че за Бога се мѫчите! Не. Прѣстанете да мислите, че сте се мѫчили. Може да сте се тревожили, да сте страдали, но не вѣрвамъ да сте се мѫчили. Азъ признавамъ за мѫченикъ истински само Христа. Мѫчили сѫ се ученицитѣ на тази школа, но съврѣменниятъ свѣтъ не се мѫчи. Сега настава великиятъ моментъ на мѫчението за сегашното общество, въ свѣта идва едно мѫчение — идва вече. То ще дойде и ще замине. И онѣзи, кои го го разбератъ, ще се повдигнатъ въ бѫдеще. Които не го разбератъ, ще се утаятъ. Искамъ всички вие да сте мѫченици. Слѣзте долу, въ дъното на мѫ­чението, и ще прѣстанатъ 'всички разногласия между васъ. Туй е съгласно съ Христовото уче­ние — нали Христосъ слѣзе въ ада, да изкупи нашитѣ грѣхове? Туй наричатъ въ окултната школа изучване на малкитѣ мистерии. И като изучите малкитѣ, вие ще отидете къмъ великитѣ мистерии. Центърътъ на земята е пѫтъ къмъ слънцето нѣма други пѫть. Не подразбирамъ туй слънце, което сега виждате, то е само една седма отъ дѣйствителното слънце. Дотукъ сега ще спремъ. Тази бесѣда засѣга само една дума — мѫчението, и бесѣдата ми може да се нарече бесѣда за мѫчението. Постарайте се да разберете тази дума въ всич­кия й дълбокъ смисълъ. Каква красива дума е тя, макаръ и облѣчена въ дрипи! Ако се облѣчете въ дрехата на мѫчението, азъ ще ви поздравя. Поне единъ отъ васъ е разбралъ това, което говорихъ, а то е за менъ достатъчно — отъ всинца ви единъ да разбере. Повече не искамъ. Положително зная, че единъ е разбралъ. Други дали сѫ разбрали, за менъ не важи. Слѣдователно, тази вечерь свършвамъ съ единица. Не казвамъ двама — само единъ тази вечерь има. Сега се питате кой е? Той самъ си знае. И когато ви попитатъ: „Какво се учи въ тази школа?" — Мѫчението — основа на Цар­ството Божие. Нищо повече — за онзи, който не разбира; а за онзи, който разбира — начало на великата Божия мѫдрость въ пълната нейна хармония и красота. (Бесѣда, държана на ученицитѣ и ученичкитѣ оть окулт­ната школа на Всемирното Бѣло Братство, на 5 февруарий 1920 г., четвъртъкъ).
  8. БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) II. ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО И МАГНЕТИЗЪМЪТЪ. Въ съврѣменното общество има общъ стремежъ къмъ организиране. Организирането нѣкои наричатъ мобилизиране. Мобилизирането може да се използува и за добро и за зло. Организирането е потрѣбно въ духовния животъ. Трѣбва да си зададемъ въпроса: по кой начинъ трѣбва ние да се организираме? Нека направимъ малко наблюдение въ природата, какво правятъ малкитѣ сѣменца, какъ се организиратъ. Когато се посѣе житно зърно, то вед­нага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу въ почвата и други, клонища, нагорѣ въ въздуха. При организира­нето си туй сѣме иска да се залови за почвата — защо ? — защото отъ тамъ може да черпи сокове. Изкуството е какъ да се изваждатъ со­кове отъ земята. Сега, въпросътъ е за другитѣ коренчета, клончетата, които възлизатъ нагорѣ; и тѣ се организиратъ, и тѣ искатъ да поематъ отъ въздуха това, що имъ е необходимо. Сѫщо и ние всички едноврѣменно сме на два свѣта— материяленъ и духовенъ: черпимъ сокове отъ материялния свѣтъ — обществото. Нашитѣ корени сѫ въ него, а пъкъ клонетѣ ни сѫ въ ду­ховния свѣтъ. Можемъ ли, като съзнателни сѫщества, да приложимъ този великъ законъ на растенето, сир. да разберемъ процеса на растенето разумно? Религията е пѫть за разви­ване въ физическия свѣтъ, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо съ музика, разни игри, хорà, българското хоро е сè отъ ония врѣмена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка къмъ ре­лигиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. Въ продължение на тази епоха, която започва 700 години прѣди Христа, съзна­нието и чувствителностьта сѫ се развили, и затова хората усѣщатъ сега по голѣми стра­дания отколкото тогава. И тия болѣзнени съ­стояния ще се усилятъ още повече. То е признакъ за разширение на човѣшкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато женитѣ сѫ трудни, два-три-четири мѣсеца нѣкои, жени минаватъ такова едно състояние: онѣзи, у които съзнанието не се е развило, прѣкарватъ леко, но високо развититѣ, интелигентнитѣ минаватъ много голѣма криза, и тази криза зависи отъ онова състояние на душата на дѣтето, която влиза вѫтрѣ въ свѣта на майката, заражда въ нея врѣменна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонноститѣ и желанията на дѣтето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на во­лята на майката, защото майката взема надмо­щие, властъ надъ дѣтето. Дѣте, което до раж­дането безпокои много майка си, не е за прѣпорѫчване. Навеждамъ този фактъ, за да ви покажа, че много отъ религиознитѣ идеи сѫ като тия дѣца: тѣ ще влѣзатъ въ васъ — ще заченете, и нѣкои отъ тѣхъ може да ви причинятъ голѣми болки. Избавлението не седи въ помѣтането. Лѣкаритѣ казватъ, когато една майка е въ такова състояние, че е слаба и нѣма да износи дѣтето и й даватъ цѣръ за помѣтане. Помѣтането е десеть пѫти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всѣка жена; тя съ всѣко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерътъ й, а онази, която помѣта, губи сърдечни и органически сили. Това е вѣрно и по отно­шение на идеитѣ. Ако въ вашия умъ или въ вашето сърце проникне извѣстна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й нѣколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способность и привлѣкателностьта на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По- добрѣ една дѣвица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие трѣбва да спазвате този законъ. Мнозина възприематъ всѣко ново учение — значи, искатъ да станатъ брѣменни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разнитѣ учения на обществото — не можете да избѣгнете отъ това: обществото ще ви застави да излѣзете отъ вашето пасивно по­ложение. То постѫпва като майкитѣ и бащитѣ съ дъщеритѣ си: „Ожени се! Докога ще чакашъ?"; днесъ-утрѣ й казватъ това, и най-послѣ дотегва на момата, и тя направя прѣбързанъ изборъ. Религиознитѣ,духовнитѣ и общественитѣ идеи, които сме възприели, би трѣбвало да внесатъ въ нашия животъ елементи, които могатъ да разширятъ съзнанието ни, да усилятъ во­лята ни, да очистятъ сърцето ни и да просвѣтятъ ума ни. Всѣки трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. А при развиване на тѣзи съврѣменни идеи два фактора иматъ важно зна­чение, тѣ сѫ нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулаторъ на електричеството, симпа­тичната нервна система регулира, акумулира магнетизма. Ония, които сѫ високо интелигентни и станатъ неврастеници, често усѣщатъ лазене по краката, по гръбнака, това сѫ молекули отъ електричество. У нѣкои туй движение на елек­тричеството се изразява въ щипения; то сѫ малки експлозии на тази електрическа енергия. Когато електричеството прѣобладава и има надмощие въ организма, човѣкъ се изтощава, става сухъ, неговитѣ мисли и желания образуватъ чрѣзъ елек­тричеството онази вѫтрѣшна сухота, която по­степенно почва да руши вѫтрѣшното единство на организма. Този обратенъ процесъ се измѣня и прѣвръща въ полезенъ чрѣзъ магнетизма. За тази цѣль симпатичната нервна система служи като акумулаторъ на живата магнетична сила, която иде отъ живото слънце. Щомъ почне да се възстановява надмощието на магнетичната сила, у заболѣлитѣ неврастеници става слѣдното: тѣ почватъ да усѣщатъ, че ги облива от­долу приятна топлина. И тъй, за да бѫде чо­вѣкъ готовъ да възприеме онова, което е по­лезно и добро въ живота, непрѣмѣнно тия двѣ течения трѣбва да сѫ въ хармония. Тѣ сѫ тъй сѫщо необходими за възприемането на новитѣ идеи, които идатъ отъ небесния свѣтъ. Въ нор­малния организъмъ електричеството и магнетизъмътъ, като се съединяватъ, образуватъ приятна топлина, и тогава се забѣлѣзва процесъ на истински животь. Нѣма ли хармония въ нашия мозъкъ горѣ и въ стомашния долу, въ така на­речения слънчевъ вѫзель, не може да бѫдемь носители на новитѣ идеи. Имайте прѣдъ видъ, че, като говоря за електричество и магнетизъмъ, не го разбирамъ така, както физицитѣ сега го познаватъ. Елек­тричеството и магнетизъмътъ иматъ три състоя­ния : магнетизъмътъ има лѫчисто състояние и въ това лѫчисто състояние той е носитель на то­плина; щомъ мине въ друго, водно, състояние, топлината се поглъща, сир. въ самия магнети­зъмъ става извѣстна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгѫстява материята. За сгѫстяване на ма­терията служи вѫтрѣшното привличане на маг­нетизма — втвърдяването. Какво ни сочи мате­рията ? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъмъ въ твърдо състояние; трѣбва да му доставите влага и, като влѣзе въ стомаха, да го прѣвърнете въ жидко състояние; и отъ стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го прѣпраща въ мозъка, дѣто то се прѣвръща на лѫчи и се проявява въ право мислене. Когато човѣкъ има магнетизъмъ, той е прѣдразположенъ къмъ приятно и здраво мислене. Туй, което ви казвамъ, е още много общо. Процесътъ, който става въ организма, сир. въ симпатичната нервна система, става въ нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесътъ е правиленъ, ние усѣщаме приятностъ. Тъй усѣщатъ младитѣ — усѣщатъ развитие въ живота. Старитѣ, у които има надмощие мозъчната система, усѣщатъ недоимъкъ отъ магнетизъмъ. Имайте прѣдъ видъ слѣдующето: прѣодоляващето влияние на електричеството се обуславя отъ нашитѣ лични чувства. Послѣднитѣ често задържатъ електричеството и го правятъ взривно — личнитѣ чувства правятъ гранатитѣ и бомбитѣ. Малкитѣ избухвания сѫ хвърляния бомби и всичко друго, което е приготвено въ човѣшката лабо­ратория, напълнена съ електричество, и тѣзи изхвърляния може да умъртвятъ човѣка — ако тѣзи бомби паднатъ по всички правила на из­куството, човѣкъ ще свърши. Но ние духовнитѣ хора сме повикани да научимъ другитѣ да не се биятъ. Сè пакъ, да не мислите, че, като проповѣдваме това учение — да нѣма топове, гра­нати и бомби, ние сме изкоренили отъ свѣта всичкото зло; не, то стои на друго мѣсто. За­това именно окултната наука идва да прѣобрази човѣшкия мозъкъ и цѣлата симпатична нервна система, сир. всички нейни клѣтки да станатъ миролюбиви и да разбератъ, че може и безъ война. Азъ ви говоря върху този прѣдметъ, по­неже забѣлѣзвамъ, че хората на новото течение туй, което градятъ отъ една страна, отъ друга го съсипватъ. За примѣръ азъ мога да подко­пая вѣрата на нѣкого, ако му кажа: „Нема мислишъ, че това, което вѣрвашъ, е право ?" Доста е да му туря това въ ума, или да кажа: „Ти на тѣзи глупости вѣрвашъ ли? Какви сѫ твоитѣ доказателства?", и той ще си каже: "Дѣйствително, азъ, културенъ човѣкъ, не трѣбва да вѣрвамъ на това". Най-първо въ какво седи културата? Като кажете култура, трѣбва да имате опрѣдѣлена идея въ какво се състои тя, кое е положителното въ нея. Ама ще кажете: „Имаме вѣра". Въ какво имате вѣра? Когато едно врѣме Моисей проповѣдваше на еврей­ския народъ, имаше реална опитностъ, той имъ каза: „Тъй рече Господъ"; прави-струва, и всичко това, което прави, не бѣ теория, а опитностъ. И Иисусъ, когато дойде, сѫщо имаше опитностъ, защото той рече: „Отецъ тъй ме е научилъ, съ него азъ живѣя". Ние ще излѣземъ да проповѣдваме новото учение, но въ какво стои това ново учение? Въ това, че Богъ казва, какво войната трѣбва да бѫде изключена изъ човѣшкия животъ, че тя е най-голѣмото прѣстѫпление въ свѣта. Никакво воюване! Нито на физиче­ското, нито на астралното, нито на менталното поле. А какво иска Господъ отъ васъ ? Работа, работа, а не воюване. Положително, работа иска той днесъ. А въ какво се състои тази ра­бота? Да бѫдете носители на неговата любовь; но не тъй, както досега сте я разбирали. Тъй, както сега я разбирате, тя е сила, която ще ви направи на пастърма. Сега ще ви обясня моята мисълъ, въ какво именно ще ви направи тя на пастърма? Нека направимъ една аналогия чрѣзъ наблюдаване природата. Прѣвеждамъ „любовъ" въ „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане вла­гата въ земята, и всички растения при нея изсъхватъ; значи, когато има топлина, трѣбва да има и други елементи, които да задържатъ извѣстна влага, а топлината отъ своя страна да прѣвърне тази влага въ дъждъ; ще рече, да носи едноврѣменно и влага въ себе си. Ако топлината идва безъ влага, тя е опасна, любовьта идва като енергия отъ духовния свѣтъ. Тя кой елементъ трѣбва да донесе съ себе си? Кротостьта и смирението. Не може да проявите любовъ въ живота, ако нѣмате кротостъ и сми­рение. Христосъ какво казва? „Елате при менъ, понеже съмъ кротъкъ и смиренъ". Защо „при менъ" ? Защото Той е кротъкъ и смиренъ. Като говоря да сте кротки и смирени, имайте прѣдъ видъ, че не казвамъ да бѫдете слаби: споредъ менъ, кроткиятъ е най-силенъ, най- уменъ и най-добъръ човѣкъ. Туй разбирамъ азъ подъ думата кротостъ. Тя е крѣпостъ, въ която човѣкъ е въ такава безопасностъ, че неприятельтъ може да изхвърли всичкитѣ си бомби и шрапнели и пакъ да не му направи нищо; тя е броня. Онзи, който има истинска кротость, може да го бомбардира отдалечъ неговиятъ неприятель, колкото ще. Дори ако успѣе да при­ближи до него, кроткиятъ ще натисне своя бутонъ на кротостъ, и тогава яростьта на неприя­теля ще прѣмине, и той ще рече: „Ти си кротъкъ човѣкъ". Вие да се не самоизмамвате, че сте кротки: щомъ още се карате, не сте кротки. Ако отъ сто души само десетъ правѣха изклю­чение по отношение на кротостьта, имаме пра­вилна наука; но сегашното положение е обрат­ното: отъ 100 души едва има само 10 кротки. Кротостьта и смирението сѫ два фактора, двѣ условия, при които любовьта се проявява, тѣ сѫ подобни на въздуха и влагата, които спомагатъ на земята да вѫзрасти всички зародиши. Като ви говоря върху този прѣдметъ, азъ искамъ да започнемъ съ опитъ, да туримъ въ дѣйствие кротостьта и смирението, да образу­ваме отъ тѣхъ една вълна и така да прѣмахнемъ по възможностъ дисхармонията, която сѫществува въ свѣта. Може да се молите 10 пѫти на денъ, може да се разкайвате 100 пѫти, то нѣма да ви спаси, ако у васъ сѫществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата нѣма да се задържи въ него. Здраво трѣбва да бѫде шишето, въ което се налива вода. Българитѣ, когато се пукне стомна, взематъ че я замазватъ съ восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пакъ да изтече. А отѣ какво се зараждатъ тѣзи пукнатини? Отъ противоположнитѣ дѣйствия на поменатитѣ сили въ даденъ моментъ. Когато стане извѣстенъ взривъ, въз- пламенението става не по обикновенъ пѫть; съ­бира се енергия и, като не може да стане пра­вилно съединение, става взривъ. Напр., ако въ задната частъ на главата ви е събрана енергия отъ електричество и магнетизъмъ, която ви потиква да се проявите, и ако почнатъ хората отвсѣкѫдѣ да ви заграждатъ и да ви прѣчатъ да я използувате, непрѣмѣнно ще има експлозия. Спратъ ли ви хората въ извѣстно дѣйствие, почвате да се разгнѣвявате и да викате. Не е този начинътъ, по който може да се работи. Азъ и другъ пѫть съмъ ви казвалъ, че вие трѣбва да пазите своята енергия. Вижте военнитѣ — тѣ обикновено гледатъ да запазятъ своя­та сила; дирятъ да намѣрятъ противника и чрѣзъ измѣрване нагаждатъ топоветѣ така, що­то шрапнелитѣ да падатъ точно на цѣльта. Енергията, която сега притежавате, е създадена въ разстояние на много хиляди години; не ми­слете, че този организъмъ и тази енергия, които имате, сѫ създадени веднага; да се сътворятъ най-малко е взело 100—200 хиляди години. Въ природата нѣма никѫдѣ банки, откѫдѣто да заемате — духовниятъ свѣтъ на заемъ не дава. Може да ви даде едно сомунче, колкото да поддържате живота си, но да живѣете за смѣтка на природата, безъ да работите, такова нѣщо нѣма. Всичко въ нея е точно отмѣрено, чрѣзмѣрность или излишъкъ нѣма, защото всѣки излишъкъ, ако е чрѣзмѣренъ, носи извѣстни влияния; ако имате повече материя въ васъ, отколкото ви е потрѣбна, ще заболѣете; ако мускулитѣ ви станатъ по-силни, отколкото е не­обходимо, ако вашата нервна система се раз­вие повече, отколкото трѣбва, непрѣмѣнно идва болѣзнено състояние. Природата дава и взема, прави обмѣна, но всѣки день прави и точна равносмѣтка. Трѣбва ò това правило да се дър­жите и вие. Заражда се у васъ добра идея, и почвате да служите на Бога, но вечерьта се прибирате и си казвате: „Не си струва трудътъ" — съ това вие се съсипвате. При всѣко поколѣ- баване вие помѣтате, завършвате деня съ пасивъ — вашата каса има недоимъкъ. Трѣбва отсега нататъкъ да започнете да изучавате усло­вията, при които се развива вашата мозъчна система и вашата симпатична нервна система, и всѣка вечерь да си давате отчетъ. Имате извѣстно неразположение спрѣмо нѣкого — обидилъ ви или ви направилъ нѣкакво зло — каз­вате: „Азъ на този човѣкъ ще му дамъ да разбере!" Да допуснемъ, че можете да му дадете да разбере — да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите — какво лично ще спечелите отъ това? Утрѣ другъ ще има нѣщо противъ васъ, той пъкъ ще ви ограби или унищожи - ето ви взаимно самоунищоже­ние. Дръжте въ себе си винаги мисъльта, че Божественъ Духъ живѣе въ всѣки човѣкъ; са­мо че у нѣкои хора живѣе въ подсъзнанието, у други въ съзнанието, у трети въ свърхсъзнанието. Онѣзи, у които Духътъ живѣе въ подсъ­знанието, чувствуватъ го като импулсъ да сторятъ нѣщо добро; ония, у които живѣе въ съ­знанието, казватъ си: „Азъ мисля, че това е добро и трѣбва да го направя" и направятъ го; онѣзи, у които Духътъ живѣе въ свърхсъзнанието, казватъ: „Това е Божествено и моето прѣдназначение е да си жертвувамъ дори и жи­вота за него“; слѣдователно, онѣзи, у които живѣе Духътъ въ свърхсъзнанието, се самопожертвуватъ; онѣзи, у които живѣе въ съ знанието, се подвизаватъ. Та, Духътъ може да е като потикъ въ подсъзнанието, като мислене въ съ­знанието и като опрѣдѣленъ вече стремежъ за самопожертвуване въ свърхсъзнанието. Употрѣбявамъ съврѣменни научни термини, а вие ще си ги прѣведете, както искате. Азъ не говоря за отвлѣчени идеи, затова искамъ да бѫдатъ тѣ добрѣ възприети и при­ложени отъ васъ. И ще ги поставимъ на съотвѣтенъ опитъ — опитъ на свърхсъзнанието, опитъ на съзнанието, опитъ на подсъзнанието. Ако нѣкой би ви попиталъ: „Каква е вашата опитность? Какво знаете за Бога или за Хри­ста", ще кажете: „Азъ чувствувамъ" — то е вашето подсъзнание, или най много може да ка­жете : „Азъ мисля" — то е вашето съзнание. Обаче, когато дойде до самопожертвуване, ще кажете: „Дотамъ не съмъ дорасълъ още". Но смисълътъ на живота е само въ завързването и узрѣването на плода — когато една идея завърже плодъ въ свърхсъзнанието. Условията, при които живѣемъ, не сѫ изключителни - това сѫ нови фази въ човѣшкото развитие. Нѣкои отъ сегашната раса ще минатъ отъ подсъзнанието въ съзнанието, други отъ съзна­нието въ самосъзнанието, а трети отъ съзна­нието въ свърхсъзнанието. Бѣдата стои именно въ това, че вие се страхувате да напра­вите опитъ. И азъ мога да опрѣдѣля, какъвъ страхъ по нѣкой пѫть ви обзема, какви съмнѣния проникватъ въ душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически опрѣдѣлено — въ него нѣма никакви изключения, и въ васъ не трѣбва да има никакви съмнѣния. Усъмните ли се въ Бога за една минута, веднага ще ви се изпрѣчи вашето минало, всичкиятъ вашъ животъ въ картини — цѣлъ адъ, ще из­питате голѣми страдания; повѣрвате ли въ Бога, ще дойде бѫдащиятъ ви свѣтълъ животъ. Ще кажете : „Азъ ще си остана на особено мнѣние“ ; въ тази школа и въ този пѫть нѣма особени мнѣния — ще трѣбва да отидете или налѣво, или надѣсно: не може да бѫдете неутрални. Именно, за да можете да се запознаете съ духовния свѣтъ — ще опрѣдѣля сега това — вамъ сѫ потрѣбни електричеството и магнети­зъмътъ на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потрѣбно ви е електричеството и магнетизъмътъ на съзнанието. А по какъвъ начинъ ще познаете, че ги имате ? Когато въ природата лѣтно врѣме падне роса, всичкиятъ прахъ и сажди, които сѫ се вдиг­нали и хвърчатъ по въздуха, падатъ на земята, и атмосферата се прѣчиства; сѫщо и ние, ко­гато сме пълни съ този магнетизъмъ и това електричество, за които ви говорихъ, скоро про­щаваме. На оногова, който не може да прощава, казвамъ му: „Ти имашъ много малко магнетизъмъ и електричество". И думитѣ на Христа: „ Докато не се родите отъ духъ и вода" азъ прѣвеждамъ така: думата „вода" съ думата „магнети­зъмъ", а „духътъ" — това е движение, елек­тричество на свърхсъзнанието. Именно тѣзи два елемента, иска да каже Христосъ, ако не влѣзатъ въ васъ, не може да имате животъ, по­неже тѣ сѫ най-важнитѣ елементи. Сега ще минемъ да прѣведемъ думитѣ „кротость" и „смирение". Вие имате този ма­гнетизъмъ въ себе си, но ще трѣбва да научите метода да прѣвръщате тази сила отъ едно съ­стояние въ друго. Стомахътъ прѣвръща твърдата храна въ жидка, бѣлитѣ дробове я прѣпращатъ въ мозъка, а мозъкътъ, който е органъ на динамическата енергия, прѣвръща тази материя въ електричество и наново я разпраща изъ цѣлия организъмъ. Правилното мислене и чувствуване седи въ това, да знаете, нѣщата, които сѫ вѫтрѣ, въ васъ, да ги прѣвръщате въ електричество. Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това прѣвръщане, вашитѣ думи ще иматъ сила и тежесть. А не може да направите това, ако нѣмате електричество и магнетизъмъ. Трѣбва да бѫдете изпълнени съ жива електрическа и магне­тична енергия, и тогава, като говорите на нѣкого, ще намѣрите у него годна почва за сѣене. По такъвъ начинъ и вашиятъ животъ ще стане по-сносенъ и по-приятенъ. Не си туряйте мисъль, че трѣбва да измѣните живота си въ друга по­сока; не, само ще отдѣлите отъ себе си всички лоши утайки, и тогава домашниятъ ви и личниятъ ви животъ ще взематъ права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съврѣменното общество да изключи лъжата изъ срѣдата си или, ако хората лъжатъ, да лъжатъ поне 10%, това ще бѫде голѣмъ прогресъ, а сега 90% лъжатъ. Ще приведа примѣръ съ единъ религиозенъ човѣкь. Прѣди 18 години попитахъ единъ обущарь, евангелистъ, който често ходи въ църква: „Можешъ ли ми направи обуща?“ Отговори ми: „За тебе имамъ много здрави обуща“. Слѣдъ като ги взехъ и ги носихъ единъ мѣсецъ, тѣ се напукаха и се скѫсаха. Когато му съобщихъ това, той ми рече: „Отдѣ да зная!“. Гледалъ човѣкътъ просто да продаде стоката си. Но съ тия обуща, които продаде на менъ и на други, разбира се, той съсипа всич­кото свое реноме. Когато речете да дадете обѣщание, спрете се и помислете прѣдварително, ще можете ли да го изпълните, и не обѣщавайте много, ала, когато обѣщаете, стойте твърдо на думата си, макаръ земята да се обър­не съ главата надолу. Речете да слѣдвате нѣкое учение, слѣдвайте го докрай. А сега, по този начинъ, по който дѣйствувате, новото уче­ние не може да хване коренъ въ свѣта. Но да се повърнемъ къмъ този магнетизъмъ, който е необходимъ и който се чудите какъ да добиете. Азъ ще ви приведа слѣдния примѣръ. Ако нѣкое желѣзо ви попита: „Какво да направя, за да добия топлина и свѣтлина", какво ще отговорите? — „Има методъ", — „Какъвъ е?" — Желѣзарьтъ ще те турне ей-тамъ на онова огнище, ще духа съ духалото, ще се разпали огънь, и ти ще добиешъ топлината и свѣтлината, които желаешъ". Прѣдчуствувамъ вашата мисъль и вашия въпросъ: „Отдѣ и какъ да добиемъ топлината и свѣтлината ние, които искаме да свѣтнемъ като желѣзото?" — Като минава енергията по онази жица, виждате какъ лампата свѣти; сѫщо така прѣзъ васъ трѣбва да мине Божествениятъ токъ. И въ електрическитѣ искри има съзнание; тѣ се радватъ на това, което вършать, и казватъ: „Доволни сме, че ви свѣтимъ". А огнището е вашето сърце. Всѣка идея, която искате да прокарате въ свѣта, ще трѣбва първо да я поставите на огнището на вашето сърце и да турнете въ дѣйствие духалото, да разпали вѫглищата. Кои сѫ вѫ­глищата, които трѣбва да турнете на огнището ? Въздухътъ, който е потрѣбенъ за горѣнието, сѫ вашитѣ мисли; тѣ образуватъ процеса на горѣнието, а вѫглищата? (Обаждатъ се: Чувствата). На огнището ще турите своитѣ ми­сли и чувства и, като разумния ковачъ, ще из­вадите съ своитѣ клѣщи желѣзото отъ жарьта, ще го погледате дали се е зачервило, ако не, ще го пъхнете пакъ въ жарьта, ще направите това нѣколко пѫти, докато желѣзото се на- свѣтли. Така, когато искате да прокарате нѣкоя идея въ свѣта, ще трѣбва да я нагорещите въ вашето огнище — сърцето. Като нагорещявате една идея съ Божествена енергия, тя не изгубва, а печели: придобива свойствата на радия. Излѣзе ли веднъжъ изъ вашето сърце, тя за 30 хиляди години постоянно ще освѣтлява. А не е малко нѣщо да пратимъ една идея въ свѣта, да живѣе 30 хиляди години — то е доста дълъгъ животъ. Вашитѣ сегашни идеи колко врѣме живѣятъ? Тѣ иматъ много кратковрѣмененъ животъ. Израждането на свѣта се дължи на факта, че въ въздуха и въ васъ има много идеи, мисли и желания, отъ които трѣбва да се очистите. Когато Христосъ е казалъ: „Вие сте гробища варосани", не е билъ далечъ отъ истината. Дойде ви една мисъль, веднага слѣдъ това друга, дойдатъ ви же­лания слѣдъ желания, и вие се прѣтрупвате и прѣвръщате на гробища само отъ мъртви мисли и желания, между които тукъ-тамъ ще намѣрите, и то твърдѣ рѣдко, нѣкой дѣйствително живъ човѣкъ. Христосъ, който идва сега на земята, иска да възкръси всички възвишени мисли и желания. Тѣ сѫществуватъ—само чакатъ момента на възкресението. И казва Писанието: „И дѣлата имъ щеходятъ слѣдъ тѣхъ". Трѣбва да сторите мѣсто на тази велика Боже­ствена вълна на оживѣване, която идва; трѣбва да се отворите, да мине тя прѣзъ васъ; ако не се отворите сега, послѣ може да се разтва­ряте колкото искате, ще бѫде късно и безпо­лезно. Трѣбва да се готвите, защото е настаналъ важенъ и удобенъ моментъ въ живота ви, какъвто никога не сте имали, за да може тази Божествена вълна, която идва отъ горѣ и е на­ближила, да мине прѣзъ васъ. Яко вашиятъ умъ и вашето сърце сѫ готови, ако имате електричество и магнетизъмъ, сир. материялитѣ, съ които да работите, тази вълна ще ви подеме съ туй движение въ свѣта и ще намѣрите сми­съла въ живота. Тогава ония мисли и желания отъ хиляди години, които сѫ изчезнали отъ паметьта ви, веднага ще се възстановятъ. При въз­становяването имъ вие ще бѫдете като въ по­ложението на онзи американецъ, който заедно съ своята възлюблена тръгналъ да прѣкара нѣ- кѫдѣ медения си мѣсецъ, и, като се сблъскалъ тренътъ, въ който пѫтувалъ, съ другъ насрѣща идващъ, младоженецьтъ полудѣлъ, турватъ го въ лудница, дѣто прѣстоява 16 години; по едно врѣме избѣгва оть тамъ, качва се на другъ тренъ, става ново сблъсване съ този тренъ и умътъ му се намѣства; и съ васъ ще стане та­кова второ сблъсване, което ще намѣсти ума ви. Но ще бѫде щастливъ само онзи отъ васъ, който успѣе да се качи на втория тренъ. Не се страхувайте отъ катастрофи — какво по-хубаво отъ това: ще се намѣсти умътъ ви, и вие ще разберете смисъла на живота. * Искамъ да се раздѣлите двама по двама, между които има хармония. Може да направите опитъ най-малко по двама. Но ако единиятъ е сухъ, другиятъ трѣбва да бѫде тлъстичъкъ — двама сухи на едно мѣсто да не се събиратъ. Търговецъ, който има капиталъ, е мазенъ — тлъ­стичъкъ, а онзи, който е безъ пари, е сухъ и уменъ; но търговецътъ, за да успѣе, казва на сухия: „Азъ съмъ мазенъ — богатъ, ти си сухъ — уменъ, ще дойдешъ да работишъ съ моя капиталъ“. И съ почвата е така: тя трѣбва да бѫде тлъста, защото инакъ хората не садятъ. Ще рече, ще се изберете: онзи, който има капиталъ, тлъстиятъ, ще се събере съ оня, който има умъ; онзи, който има повече електричество, — съ другъ, който има повече магнетизъмъ. Ще образувате така една разумна верига, за да видимъ какво ще излѣзе отъ нея. Тогава ще пристѫпимъ къмъ ония малки опити, за които ви говорихъ. Най-първо, ще трѣбва да измѣните извѣстно ваше състояние: при голѣма тревога, не да спрете и да стане сътресение, но да умѣете така да прѣвърнете чувствата и мислитѣ си, щото всичката енергия да използувате за добро. Ще срѣщнете нервни хора, трѣбва да знаете да прѣработите и използувате тѣхната енергия за полезна работа. Разбира се, като вземете из­лишното, непотрѣбното тѣмъ — не да ги обе­рете. Всѣки търси добри хора, добро общество, добри учители, добри свещеници; но много малко сѫ такива. Хората отъ новото общество трѣбва да разбиратъ законитѣ, които учатъ да прѣработватъ старитѣ и лоши материяли, както природата ги прѣработва. Така ще дадете новъ потикъ на съврѣменното общество. И въ този потикъ ще се прояви Христосъ. Азъ ще спра тукъ и при втора бесѣда ще продължа върху това. (Бесѣда, държана на ученицитѣ отъ окултната школа на Всемирното бѣло братство, на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ).
  9. БЕСѢДИ отъ УЧИТЕЛЯ ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО. 22. януарий и 5. февруарий 1920 г. четвъртъкъ. I. Кротостьта и смирението. II. Електричеството и магнетизъмътъ. III. Мѫчението. (стенографски бѢлѣжки) КРОТОСТЬТА И СМИРЕНИЕТО „Вземете моето иго на себе си, и научете се отъ мене; защото съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце“.*) *Матей, 11, 29. Ще ви запитамъ: коя дума е най-важна и най съдържателна за гладния човѣкъ?—„Хлѣбь„. — Коя дума е най-важна за жадния човѣкъ?— „Вода". — Коя дума е най-важна за болния? — „Здраве".--А за онѣзи, които се учатъ? На първитѣ три въпроса отговорихте добрѣ, но на послѣдния — не можахте. Защо хлѣбътъ е най- важна дума за гладния човѣкъ? Сѫщиятъ законъ царува и въ живота; затова искамъ да ви наведа, да разбирате всички думи тъй, както разбирате думата хлѣбъ. Като се произнесе ду­мата „хлѣбъ", веднага въ нашия умъ изпъква силата, която той носи, животътъ, който той съдържа. И тъй, хлѣбътъ е най-важната дума, защото не само задоволява глада, но до­ставя и необходимото на човѣка, да продължи по-нататъкъ своя пѫть. Коя дума отъ духовния свѣтъ съотвѣтствува на думата хлѣбъ? Понеже се готвите за работа въ живота, желателно е да започнете да разбирате смисъла на думитѣ. Всинца вие сте били ученици въ отдѣления, въ класове, а нѣкои и въ висши училища, и знаете какъ учительтъ послѣдователно открива пър­вата, втората, третата и останалитѣ букви, послѣ учи какъ се съчетаватъ, слѣдъ това открива цифритѣ, съчетава ги и т. н. другитѣ предмети. Думитѣ на земята играятъ сѫщата роля, и ко­гато вие разберете тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ, ще видите, че тѣ сѫ величини. Напр., учительтъ ви каже да разложите числото 10. На колко части може да го разложите? На 2, на 5 и на 10. Ако го разложите на 2, на 5 и на 10, отноше­нията едни и сѫщи ли ще бѫдатъ? Ако двама раздѣлятъ 10 тѣ лева, всѣки отъ тѣхъ ще вземе по 5 лева; ако ги раздѣлятъ петима, всѣки отъ тѣхъ ще вземе по 2 лева, а ако ги раздѣлятъ 10 души, всѣки ще вземе по 1 левъ. Отъ гле­дището на земния животъ, вие бихте прѣдпо­чели да имате 5 лева, а не 2 или 1 левъ, но въ духовния свѣтъ всѣкога прѣдпочитатъ единицата: тя има по-голѣмъ смисълъ, по- голѣма стойность, отколкото числото 5. Да допуснемъ, че баща ви е оставилъ наслѣдство 5 кила жито въ хамбара и 1 кило на нивата посѣто — кое отъ двѣтѣ ще поискате при подѣлба? Когато мислите за себе си, за своето благо, вие имате 5-тѣ кила въ хамбара, а когато мислите и за другитѣ, тогава ще прѣдпочетете едното кило, посѣто на нивата. Важно е онова, що е посѣто въ нивата. Затова съврѣменнитѣ жени 9трѣбва да се научатъ да сѣятъ. Вие знаете да прѣсѣвате брашно, но вече готово, смлѣно, а не знаете да сѣете жито на нивата, нито знаете врѣмето му — кога трѣбва да се сѣе. Съ това ви на­веждамъ на вѫтрѫшния великъ законъ, който е както първата нишка на чорапа. Какъ учите вашитѣ дѣца да плетатъ чорапи? Първо, да направятъ една примка, послѣе втора, трета, че­твърта и т. н., които съединяватъ и оплитатъ едно колелце, и така вървятъ нагорѣ, като образуватъ редове единъ слѣдъ другъ. Плетенето е цѣло изкуство. А вие питате, дали има смисълъ човѣкъ да плете чорапъ. Да. Смисълътъ на жи­вота е сѫщо въ плетене — живо плетене. Нѣкои мислятъ, че, като посѣщаватъ школата, ще имъ се даде всичко наготово. Не, ще правятъ първо примки. Ученикътъ трѣбва да се учи да плете, а онзи, който не се учи, ще купува готови чо­рапи отъ пазара. Но, ако въ този свѣть има дюкяни, въ духовния нѣма, тамъ, отникѫдѣ не може да се купятъ. Ако нѣкой не знае да плете, трѣбва да нaмѣри въ духовния свѣтъ други да знае това изкуство и още — да го обича, за да му оплете чорапи. Тамъ чорапитѣ скоро се плетатъ. Ако нѣма кой да ви обича, нѣма да имате чорапи. Има една аналогия между земния и духовния животъ, вие това сами разби­рате. Когато бѣхте дѣца, вие бѣхте радостни, весели, но, когато започнахте да остарѣвате, настроението ви се изгуби. Защо? Защото на земния животъ сте давали по-голѣма стойность, отколкото той въ сѫщность струва. На тър­говски езикъ казано: купите една кѫща за единъ милионъ лева, но, понеже цѣнитѣ се мѣнятъ, вие я продадете за 100.000 л., значи, гу­бите 900.000 л. Въ случая това е щета. Вие оцѣнявате скѫпо земния животь и сте готови да дадете за него всичко мило и драго, да жертвувате и умъ, и сърце. Това е една голѣма грѣшка. Не казвамъ, че трѣбва да прѣзирате този животъ, но за всѣко нѣщо трѣбва да се даде толкова, колкото то струва. Напр., единицата, двойката, тройката, четворката, всѣко число има своя особена стойность; но, ако дойде друго дѣление, при което единицата започва да се дѣли на по-малки части, двойката сѫщо, стойностьта на тѣзи числа още повече се намалява. Що се касае до земния животъ, вие трѣбва да научите вѫтрѣшния му смисълъ, сир. живота на вашето съзнание. Въ какво седи силата на този вѫтрѣшенъ животъ ? Да кажемъ, вие ми­слите, че вѣрвате въ Бога и се молите, но нѣ­мате една положителна опитность, че Богъ ви слуша. Нѣкой пѫть се случи, като се помолите за нѣщо, молитвата ви бива чута, но други пѫть не; тогава у васъ се заражда съмнѣние, че може да ви слушатъ и не — нѣмате положителна опит­ность, да знаете защо нѣкой пѫть сте чути, а нѣкога не, сир. нѣмате опитностьта на Моисея, който е силно вѣрвалъ. Защо е било силно неговото учение ? Защото е учелъ за единъ Богъ, ко­гото познавалъ. Той винаги е казвалъ : «Тъй рече Господь". Вие сте християни, вѣрвате въ Христа; питамъ ви: колцина отъ васъ имате прѣживѣвания, по които да познавате Христа, не както е билъ на земята, но както е сега ? А тази опитность е необходима, и къмъ нея трѣбва вие да се стремите. А за да я добиете, трѣбва въ ду­шата си да имате дълбоко смирение. Защо ви е необходимо смирението? Христосъ казва: „Елате при мене, защото азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце“. Какво разбирате подъ думигѣ кротость и смирение ? Кротъкъ и смиренъ човѣкъ не се подразбира, че трѣбва да стане мость на всички. Не. Кроткиятъ и смирениятъ човѣкъ не е най слабиятъ, той е най силниять човѣкъ, който зло не прави, и най-умниять, който ни­кога не допуща лоши мисли. Много отъ васъ съзнавате, че правите грѣшки, и ви става тѫжно; но, за да ги избѣгнете, двѣ качества сѫ необхо­дими за сьрцето ви — кротость и смирение. А тѣ се придобиватъ при най-голѣмитѣ изпи­тания и мѫчнотии въ живота а не при охоленъ животь. Тѣ не се добиватъ въ търговски дюкяни, нито въ училища, нито въ църкви. Ще ме запи­тате : тогава, гдѣ се добиватъ ? Ще ви отговоря съ едно сравнение. Ако желѣзото ви запита, гдѣ може да добие свѣтлина и топлина, какъ ще му отговорите? Въ огнището, за която цѣль е потребно духало и ковачъ. Сега направлявамъ мислитѣ ви къмъ този законъ, да измѣните ва­шия погледъ върху нѣщата. Дѣ се намира това огнище въ човѣка ? Въ сърцето. Вашето огнище готово ли е за работа? Човѣшкото сърце не е тъй просто, както желѣзарското, защото върху него се коватъ цѣнни мисли. За това огнище сѫ необходими вѫглища. Вѫглищата може да бѫдатъ дървени или каменни. За сърцето сѫщо необходими ли сѫ такива вѫглища ? Да. Съврѣ­меннитѣ техници, вмѣсто да употрѣбяватъ вѫглища, служатъ си съ електрически токъ, който добиватъ отъ различни киселини. Този земенъ огънъ може ли да прѣнесете въ сърцето ? Какъ се трансформира тази енергия? Любовьта е токътъ, който трансформира нашето сърце, затова тя трѣбва да се пусне въ него. Ще ви попитамъ: кои сѫ вѫглищата, необходими за сто­пляне на стомаха ? Храната. Значи, житото съ­ставя вѫглищата за стомаха. Кои сѫ вѫглищата за бѣлитѣ дробове ? Въздухътъ. Кои сѫ вѫгли­щата за човѣшкия мозъкъ ? Мислитѣ. Да приложимъ тази аналогия и въ духовния животъ, за да го разберемъ. Може ли да става горѣние въ огни­щето, ако нѣма течение на въздуха? — „Не може". Тогава, кое е въздухътъ въ духовния свѣтъ ? Мисъльта. Слѣдователно, ние трѣбва да я пуснемъ въ насъ, за да стане горѣние. Когато човѣкъ иска да произведе вѫтрѣшна топлина, необходима за създаване на онова, което желае, нѣпрѣменно мисъльта трѣбва да тече. Отъ опитъ знаете що прави духалото от­вънка. Мисъльта се събужда прѣзъ петь канала, a тѣ сѫ петьтѣ чувства, или сѣтива. Да допуснемъ, че вие живѣете въ нѣколко стаи, дѣто въздухътъ е нечистъ, и тѣзи стаи се съобщаватъ една съ друга чрѣзъ специални отвори, душници; тогава, ако покварениятъ въздухъ влиза отъ една стая въ друга, вашето положение ще се подобри ли съ това ? Не. Вие трѣбва да вне­сете въ стаитѣ прѣсенъ въздухъ отвънъ, отъ природата. Това значи, че, ако желаете да освѣ­жите вашия умъ, мислитѣ ви трѣбва да прииждатъ прѣко отъ Божествения свѣтъ? Съврѣменнитѣ учени хора могатъ да сгѫстяватъ въздуха, да го прѣвърнатъ въ течность, а послѣ и въ твърдо състояние, тъй че, ако вие приемете една сгѫстена мисъль, като разбирате законитѣ, ще мо­жете да я прѣвърнете въ течно, а послѣ и въ въздухообразно състояние, и така ще се нау­чите да мислите. Ако не знаете да прѣвръщате състоянието на мислитѣ, то, като приемете една твърда мисъль, тя ще ви поврѣди. Затова Апостолъ Павелъ казва: «Твърдата храна е за сил­нитѣ". Кой отъ васъ знае да прѣвръща мислите си ? Малцина. За васъ още работятъ по-голѣ­мите ви братя. Вие гледате какъ тѣ изкусно работятъ върху васъ, и си казвате: „Тази ра­бота е черна, тя не е за насъ, ние сме благо­родни, родени сме за по-благородна работа". Не, отъ тамъ ще започнете. Допуснете, че нѣкога ви измѫчва едно желание, което нѣщо често се случва, и затова нѣкаква топка ви е легнала на сърцето, което болно се свива. Каква е тази топка, какъ тя свива сърцето ви? Какво е сви­ването? Съврѣменната наука казва, че тѣлата отъ студа се свиватъ, а отъ топлината се раз­ширяватъ. Следователно, когато усѣтите, че сър­цето ви се е свило, казвамъ, че у васъ има отрицателни желания и мисли, като: умраза, зависть, негодувание и пр. Тази умраза може да е въ вашето съзнание, да я виждате, а може да излиза кармически отъ вашето подсъзнание, да не знаете причината й, и да усѣщате сърцето си свито. Отъ това свиване на сърцето често пѫпътъ се развива. Мнозина страдате отъ развитъ пѫпъ. Не е май приятно да се развие ни­кому пѫпътъ, затова българите гледатъ да го завиватъ. Ще ви обясня какво нѣщо е развитиятъ пѫпъ. Знаете, че, когато дѣтето е въ утро­бата на майка си, се храни чрѣзъ пѫпа си. Ко­гато храните вашитѣ дѣца съ биберонъ, ако той се развие и отпуши, дѣтето не може да се храни. Сега вие си мислите: „Проста работа е това нѣщо, съ пѫпъ ли ще се занимаваме?" Най- голѣмитѣ страдания на хората, казвамъ ви, сѫ въ това развиване на пѫпа: щомъ се развие пѫпътъ въ духовно отношение, човѣкъ не е нормаленъ, въ неговитѣ чувства има нѣкаква ано­малия. Навиването на този стомашенъ мозъкъ не е нищо друго, освѣнъ поставяне силитѣ му въ активно състояние, сир. да станатъ тѣ поло­жителни. Слънчевиятъ вѫзелъ служи повече на чо­вѣшкия магнетизъмъ, а мозъкътъ — на елек­тричеството. Тѣзи двѣ течения се прѣкръстосватъ. А на мѣстото дѣто става това прѣкръстосване, се образува движение. Които страдатъ отъ неврастения, усѣщатъ едно осо­бено пъплене отгорѣ надолу, това сѫ молеку­литѣ на електричеството, които лазятъ по нерв­ната система. Когато дойдатъ въ съприкоснове­ние съ магнетизма, веднага се усѣща една топлина, която се развива отдолу нагорѣ. Слѣдъ това неврастеницитѣ отново усѣщатъ едно изсти­ване, послѣ пакъ стопляне и т. н. При тѣзи рѣзки промени човѣкъ се простудява. Въ ду­ховния свѣть не се търпять тѣзи рѣзки промени. Между главата и симпатичната нервна система, или слънчевия вѫзелъ, трѣбва да има правилна об­мѣна, или, казано на другъ музикаленъ езикъ, трѣбва да има хармония между ума и сърцето. Сърцето функционира чрѣзъ стомашния мозъкъ, а умътъ — чрѣзъ нервната система. Всички ду­ховни хора, които искатъ да се тониратъ, могатъ, защото има начини за тониране на мозъка, на симпатичната нервна система. Това тониране е необходимо, защото, ако жицитѣ на нервната система не сѫ подготвени, мислитѣ и чувствата не може да се прѣдадатъ на външния свѣтъ правилно. Може да се направи нервната система тъй чувствителна, че най-малкото побутване да й причини болка. При всѣко побутване или при всѣко криво поглеждане вие кипвате. Поглеждането накриво не е нищо друго, освѣнъ то­кове, които излизатъ отъ вашитѣ очи. Токоветѣ на мисъльта сѫ най-силнитѣ, и тѣ не се регулиратъ прѣко отъ човешката воля. Трѣбва да се научите да регулирате очитѣ си. Като по­гледнете нѣкого, трѣбва отъ този погледъ невидимиятъ свѣтъ да изпрати своето благословение. Въ всички хора, които искатъ да се учатъ, има желание не да даватъ, а да взематъ. Тѣхнитѣ очи не сѫ като кюнци, прѣзъ които се препраща вода, а сѫ като смукала, помпи. Та­кива не трѫбватъ. Обмяната трѣбва да става правилно —колкото взимате, толкова и да давате. Живата природа никога не търпи фалшъ. Ако даде 1 кгр. вълна, тя ще ви каже: отъ тази вълна при прането ще се изгуби толкова, при преденето толкова, и ще сстане чиста, хубава вълна 700 гр., значи, 300 гр. се губятъ. Ако отъ тѣзи 700 гр. изгубите още, тя ще ви пита, дѣ е тази вълна, и ще ви покаже, че сте немарливи. Отъ 300 гр. изхвърлена вълна една жена може да си направи цѣлъ костюмъ. Вие не успѣвате днесъ, защото изхвърляте много отъ вълната. Дойде едно чувство, вие казвате: „А, това чувство навънъ, друго ще взема". Това из­хвърляте, онова изхвърляте, и послѣ дойдете при вашата жива майка, която казва, че въл­ната ви не е останала 700 гр, а само 300 гр. Това се дължи на обстоятелството, че у васъ нѣма онова смирение и кротость, които е ималъ Христосъ. Вие идете съ онѣзи понятия за ваше минало величие, съ които сте били на не­бето. Не, тукъ не сте царски дъщери. За Христа се казва, че, като се намѣрилъ въ рабския образъ и подобие на човѣкъ, смирилъ се. Вие сте идвали на земята много пѫти, и сега сте дошли да се учите, но, за да се научите трѣбва да разбирате основнитѣ закони, които Богъ е вло­жилъ въ живота.— Ще ви оставя следната основ­на мисъль: законитѣ нѣма да се изменятъ за вашите прищевки, дали знаете, или не. Дали сте богати или бѣдни, дали сте чули или не ; живиятъ законъ не извинява никого, за никого той не се измѣня. Начинътъ, по който може да правимъ добро, е единъ, той не се измѣня. Отъ Божествения свѣтъ се изисква, щото отноше­нията, които имате единъ къмъ другь, да бѫдатъ чисти — ни повече, ни по-малко. Отношенията ви трѣбва да бѫдатъ, като на хлѣбаря, комуто даватъ брашно първо качество, и споредъ за­кона знае се каква тежесть, каква чистота трѣбва да има това брашно, но той взима часть отъ него, скрива го и туря по-просто, а съ това разваля хубавия хлѣбъ. Туй изкуство вие често практикувате, сир. разваляте хубавитѣ чувства, които Богъ ви е далъ, примѣсвате ги съ лоши. Но отъ невидимия свѣтъ често ви правятъ ре­визия, и ако видятъ, че хлѣбътъ ви е примѣсенъ, глобяватъ ви безпощадно. Богъ е справедливъ къмъ всички дѣйствия. Когато грѣшимъ несъзнателно, той ни извинява, но, когато грѣшимъ съзнателно, той ни държи отговорни. Всички искате да се учите, да вършите волята Божия, но питамъ: защо не започвате? Каз­вате: „Не знаемъ". Незнанието не е абсолютно, вие знаете много работи. Отъ това, което знае­те, трѣбва да се стремите къмъ онова, което не знаете. Ако сравните едно низше животно съ човѣка, има голѣма разлика: нему трѣбва дълго врѣме, докато се запознае съ основнитѣ еле­менти на живота, защото въ всѣки животъ има елементи, които трѣбва да се владѣятъ. На първо мѣсто, като правило, ще знаете да пестите енергия, а да иждивявате врѣме. Енергията се набавя много мѫчно. Това виждате въ различ­нитѣ болни, като неврастеници и др. Силата, която Богъ ви е вложилъ, иждивявайте я раз­умно. Не ви говоря за изгубеното вече, но за това, което е останало, него задръжте, него употрѣбете разумно. Не ви втълпявамъ мисъльта да го пазите, но да го иждивявате разумно. Ко­гато човѣкъ е здравъ, той никога не губи енер­гията си. Но, когато започнатъ да се образуватъ тѣзи вѫтрѣшни празнини, енергията сама по себе започва да изтича навънка отъ васъ, и тогава вие заприличвате на една счупена стомна. Знаете ли какво правятъ съ такава стомна ? Заливатъ я съ восъкъ, съ това-онова, но то е само врѣменно. Не искамъ да дойдете до положе­нието да лѣпятъ вашитѣ пукнатини съ восъкъ. Христосъ казва: „Елате при мене, азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърце". Когато човѣкъ придобие това изкуство — да стане кротъкъ и смиренъ, той ще забѣлѣжи въ себе си единъ вѫтрешенъ процесъ на подмладяване. Кротостьта и смирението сѫ единъ методъ за лѣкуване отъ разни недѫзи. И тъй, въ първия урокъ поставете си като основа тѣзи два елемента : кротость и смирение, и да видимъ кой отъ васъ ще вземе премия. Когато нѣкой ученикъ е усвоилъ изкуството да шие, да рисува, да свири или какво и да е друго изкуство, провѣрява се, какъ е научилъ преподаденото; така ще провѣряватъ и васъ. Говоря ви върху кротостьта и смирението, за­щото много отъ васъ мислятъ, че и безъ тѣзи качества може. Не, те сѫ основата на земния животъ, и крачка напрѣдъ не може безъ тѣхъ, Никаква тайна, никакво изкуство не може да научите безъ кротостъ и смирение — те сѫ капиталътъ. Казва се: Богъ на гордѣливитѣ се противи, а на смиренитѣ дава благодатъ - условия за развитие. Може да се докаже чрѣзъ стати­стика, че всички велики, учени хора, които сѫ дали нѣщо на свѣта, които сж направили нѣщо за доброто на човѣчеството, които сж го подигнали крачка напрѣдъ, сѫ били смирени и кротки хора. За Моисея се казва, че биль най- кроткиятъ човѣкъ между тогавашнитѣ хора. Него­витѣ ученици всички свои погрѣшки сѫ туряли на неговия гръбъ, и той ги е понасялъ. Тѣ убиваха хората и казваха: „Мойсей тъй рече". Мойсей имъ казваше да изкоренятъ своитѣ погрѣшки, а тѣ си казваха : „Хората и говедата се изко­реняватъ по-лесно отколкото погрѣшкитѣ“. Ще ви наведа на едно положение, за да размишлявате. Когато наблюдавате пукването на зората, вие се взирате къмъ изтокъ, дали има нѣкаква промена на хоризонта. Ако небето е ясно, промѣната е по-рѣзка; ако е облачно, мрачно, промѣната по-мѫчно се забелезва. Ако искате да видите дали у васъ има такова зазо­ряване, накѫдѣ ще се обърнете? Кѫдѣ е вашиятъ изтокъ? Намѣрете дѣ е изтокъ, дѣ е западъ, сѣверъ и югъ, дѣ е вашиятъ зенитъ? Ще ви запитамъ друго: дѣ е вашиятъ тропи­чески поясъ? Като се върнете домаг започнете да мислите малко по-сериозно. Направете слѣд­ния опитъ. Раздразнятъ ви нѣщо децата или мѫжътъ ви, веднага ви става тъмно, имате вечерь въ себе си — излѣзте да видите дали вашето небе е облачно или ясно, дали има буря, гърмотевица или е безоблачно, тихо. Ако не­бето ви е ясно, има малко свѣтлинка, но скоро тя се изгуби, за васъ настава тъмнина, нощь — това показва, че вие не очаквате зората. Какъвъ е вашиятъ методъ, когато се измѣни настроението ви? Имате да изплащате една по­лица отъ 10.000 лева, но нѣмате пари, вашето настроение е мрачно; дойде нѣкой вашъ приятель и ви даде тази сума, веднага ви свѣтва — настава зора. Забѣлѣжете отъ кое мѣсто на ва­шия умъ ще се появи зората. Другъ примѣръ. Нѣкой пѫтъ се намирате въ трудно положение, вашето небе е като единъ връшникъ, нѣма изходенъ пѫть; вие започвате да се молите, вед­нага у васъ се заражда една малка надежда, като свѣтълъ лѫчъ, който малко по малко за­почва да блѣсти по силно. Следете откѫде иде това чувство. Тѣзи нѣща ставатъ почти всѣки день съ васъ, но не ги наблюдавате. Локализи­райте мѣстото на тѣзи явления. Нѣкои приличатъ на онзи българинъ, който миналъ покрай единъ кладенецъ, на вѫжето на който били закачени две кофи за вода; пусналъ вѫжето въ кладе­неца и напоилъ добитъка си ; но, като си тръг­валъ, дотрѣбвало му вѣже за колата, взелъ че отрѣзалъ това, на което били закачени кофитѣ, свършилъ съ него работата си и си заминалъ. Слѣдъ малко време той пакъ минава прѣзъ сѫщия пѫть, иска да пие вода, но вижда, че нѣма кофитѣ, и си казва : „Бре, кофитѣ ги нѣма тука". Така хората сами развалятъ своето ща­стие — отрѣзватъ вѫжето на кофите, а после се чудятъ, че ги нѣма. Азъ правя уподобление. Двѣтѣ кофи—това сѫ кротостьта и смирението. Безъ кофи нѣма съ що да напоите душата си. Вѫжето, което държи кротостьта и смирението, го нѣма. Втори пѫть, като дойдете при мене, искамъ да турите вѫжето на мѣсто, отдѣто и да е, да го купите. Вие може да се съмнѣвате въ успѣха и да казвате, че сте стари, та нека вашитѣ дъщери да учатъ. Ако всѣка майка казза така: „Нека дъщеря ми учи, за мене не е тази работа", нищо нѣма да направите. 8.000 години сé на дъщеритѣ си се уповавате. Вашата истинска дъщеря не ви напуща. Ако ви напусне, тя не е дъщеря. Синъ, който напусне баща си, той не е синъ. Чрѣзъ кротостьта и смирението иде Бо­жията благодать. Въ кѫща, дѣто иматъ тѣзи качества, има здраве, сила. Пазете се отъ лоши мисли, отъ гнѣвъ, защото те отниматъ силата ви. Лошитѣ хора знаятъ начина, по който да ви лишатъ отъ силата ви, както негритѣ, когато отиватъ да ловятъ слоновѣ, прѣрѣзватъ на двѣ мѣста мускулитѣ на заднитѣ имъ крака, и тѣ клѣкатъ. Човѣкъ трѣбва да има броня противъ лошитѣ нрави, да не изгуби силата, която Богъ му е даль. Затова Писанието казва: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави". Въ тази школа ще трѣбва първо да се научите да творите, да бѫдете носители на добри мисли, добри чувства, да се образува една хар­мония помежду ви. Тогава много отъ знанията ще дойдатъ естествено, и свѣтлината ще про­блѣсне. Като ви гледамъ, виждамъ, че всичко у васъ е разбъркано. Това показва, че кофитѣ ви не сѫ съединени съ вѫже. И тъй, като първо правило, ще си поста­вите да бѫдете кротки и смирени, но не тъй, както досега сте разбирали това нѣщо, а кротки и смирени на издържливость и сила. Нѣкой казва: .Азь като станахъ кротъкъ и смиренъ, всички ме нападнаха". Не, кроткиятъ и смирениять издържа всичко съ достойнство, и умътъ му става по-подвиженъ. Не трѣбва да дразните хората. Често вие се шегувате, но, като излѣзе нѣкой отъ васъ по-духовитъ, по силенъ, драз­ните се. Трѣбва да знаете, че, „съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви се отмѣри“. Не казвамъ, че сте лоши, но имате повече соль, прѣсолили сте ястието. Какъвъ е цѣрътъ, тогава? Турете повече вода. Нѣкой пѫть туряте повече чушки, та имате повече лютивина. Какво е гнѣвътъ? Чушки. Хубаво нѣщо сѫ чушкитѣ, но да не се туря отъ тѣхъ повече, отколкото трѣбва. Какво правите, когато на сърцето ви се яви нѣкаква топка, когато имате нѣкаква мѫчнотия? Дойде нѣкой вашъ приятель, вие му се опла­квате, и подиръ малко ви олекне. Вие сте прѣ­дали топката на вашия приятель. Той отиде на друго мѣсто, разказва за това нѣщо, прѣдаде топката. И така, тази топка ходи отъ едно мѣсто на друго, докато се върне при човѣка, отъ ко­гото е първо излѣзла. Това, което правите, не е наука. Правилно е да разкажете мѫката си само на онзи, който ще влѣзе въ положението ви и ще ви облекчи, или да влѣзете въ раз­мишление и молитва. Така топката ще се махне. Вие започнете да работите — изкуството само по себе ще дойде. Азъ зная три вида хора: едни отъ тѣхъ сѫ кротки и смирени, когато сѫ въ обществото, отъ страхъ, други — когато сѫ въ църква, защото благоговѣнието го изисква, а трети — въ кѫщи. Въ кѫщи се познава кротостьта и смирението. Тѣ поправятъ всички грѣшки. Споредъ мене, законътъ на любовьта не може да работи, ако не сте кротки и сми­рени у дома си. Като влѣзете въ своята стаица, дѣто никой не ще ви смущава, тамъ ще нау­чите това изкуство. Кроткиятъ и смирениятъ човѣкъ никога не изпъква въ свѣта, той заема всѣкога послѣдно мѣсто. Добрѣ е човѣкъ да заема първо мѣсто въ истината, въ любовьта, въ добродѣтельта, въ мѫдростьта, но, ако иска да заеме първо мѣсто въ този свѣтъ, ще изгуби изкуството да бѫде смиренъ и кротъкъ. Христосъ е казалъ: „Който иска да бѫде пръвъ, той остава послѣденъ". Който е пръвъ на не­бето, остава послѣденъ на земята, и обратно. Бихъ желалъ всички да сте първи въ любовьта, въ истината, въ мѫдростьта, въ правдата, въ кротостьта, въ смирението, въ милосърдието. Тъй започна Христосъ преди 2.000 години първата школа, но послѣ я опорочиха. Първитѣ хри­стияни сѫ имали прѣко съобщение съ духовния свѣтъ. Не може да бѫдете духовни, докато нѣ­мате тѣсна връзка съ невидимия свѣтъ. Само тогава ще ви стане ясно, ще видите какъ живѣятъ хората тамъ. Засега вие имате само проблѣски отъ онзи свѣтъ, и го проучвате тъй, както нѣкои изучаватъ живота по музеитѣ и отъ старитѣ паметници. Тѣ виждатъ разни птички, животни, но тѣ сѫ мъртви, това не е още онзи свѣтъ. Като влезете въ онзи свѣтъ, вие проуч­вате живота на тѣзи птички, какъ живѣятъ тѣ, какъ се размножаватъ и т. н. Когато влѣзете въ тѣсна връзка съ духовния свѣтъ, тогава ще се обновите и ще станете силни. Това въ Еван­гелието се нарича ново раждане, за което какви ли не опрѣдѣления се даватъ. Новото раждане значи обновление да можете да живѣете едно­врѣменно и въ този и въ онзи свѣтъ, или, друго яче казано, да знаете да трансформирате енергията отъ физическия свѣтъ въ духовния и обратно. Работете върху кротостьта и смире­нието, защото нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да сте въ едно общество на смирени и кротки хора. Като поставите кротостьта и смирението като основенъ камъкъ, ще може да отстраните всички спънки, мѫчнотии, неприятности, които срѣщате въ обществото, въ домоветѣ си или кѫдето и да е. Вие имате кротостьта и смирението въ себе си, но тѣ сѫ стояли досега въ вашитѣ хамбари въ потенциално състояние, сега вече трѣбва да ги изнесете на нивата, и тамъ да ги посѣете. Нѣкои отъ васъ сѫ по- кротки и смирени, защото иматъ повече влага. А онези по-коравитѣ буци отъ нивата ви, тѣ нѣматъ влага. Ако у нѣкого нѣма кротость и смирение, и да дойде любовьта, нищо нѣма да направи, тя ще го изсуши, ще го направи на пастърма. За да разберете любовьта, тя трѣбва да мине прѣзъ кротостьта и смирението. Такъвъ е законътъ. Онази енергия, която иде отъ слън­цето, първо трѣбва да мине прѣзъ влагата, а послѣ да се трансформира. Азъ мога да трансформирамъ обикновената любовь на кого и да е, даже и на най-големия звѣръ, стига да го храня редовно, да му дамъ да си пийне малко винце. Но това е животинското състояние на любовьта, а не на онази любовь, къмъ която се стремимъ. Като ви вземе нѣкой яденето, като ви обиди, любовьта ви се прѣкѫсва. Вие трѣбва да имате такива отношения къмъ всички, ка­квито има Богъ къмъ насъ: отъ толкова хиляди години вие грѣшите предъ него а той не е измѣнилъ отношенията си. Смирението и кротостьта сѫ бронята, прѣдпазителнитѣ средства, които отбиватъ всички неприятности. Прѣдста­вете си, че се намирате въ една модерно укрѣ­пена крѣпость и шрапнелите, които ви бомбардиратъ отъ всѣка страна, отскачатъ отъ ва­шата крѣпость; вие не се безпокоите, защото шрапнелитѣ не падатъ вѫтре, и чакате неприятельтъ ви да изхвърли всичкитѣ си муниции. Такова нѣщо е смирението. Идва при васъ нѣ­кой човѣк да ви ругае, но, ако вие сте смиренъ, той ще каже: -Е — менѣ ми мина". Ако сте кротъкъ човекъ, вие ще измѣните настроението на вашия противникъ. Не можете ли, не сте кротъкъ човѣкъ. Кротостьта е даръ на човѣка — нѣма каквчо да се учи; нея вие сте учили, когато сте били въ положение на овци или крави и волове, когато сѫ взимали въл­ната ви, месото ви, когато сте работили по цѣлъ день на нивата, и на сутриньта сте поглеж­дали господаря си доволенъ и засмѣнъ. Сега вие ще трѣбва да възбудите въ съзнанието си всички тѣзи форми на миналото, тази кротость, която имате отъ старо врѣме. Модернитѣ дрехи, които носите сега, не сѫ тъй удобни, хигие­нични, затова, като се върнете у дома си, обли­чате старитѣ си дрехи. Турете въ ума си вѣрата и знайте, че за оногова, който вѣрва, всичко е възможно. Който нѣма кротость и смирение, само той не може. Трѣбва да запазвате достойн­ството си като душа, и да се обиждате, когато вие излъжете, когато влѣзе умраза въ сърцето ви, когато вършите глупости и т. н. Не обиждайте, защото често въ васъ живѣе нѣкой възвишенъ духъ, вие го обидите, и, ко­гато го потърсите, нѣма го вече. Ако има нѣщо, което ми прави най-голѣмо отвращение, то е човѣкъ, който обижда. Такъвъ човѣкъ азъ поставямъ на послѣдно мѣсто въ живота. Най неприятното на духа е, когато хората се обиждатъ. Този дяволъ ще го вържете или най- малко ще го впрегнете на работа. И тъй, сми­рението укротява алчностьта у човека, а кротостьта е орѫжие противъ яростьта, гнѣва у човека. Ще трѣбва да се групирате по нѣколцина въ групи, напр., двама, трима, четирма, най-много по 10, като си изберете такива, съ които си хармонирате. Да не се съберете само слаби или само пълни, а една слаба и една пълна. Двама слаби или двама пълни сѫ на единъ умъ. Или да се изберете една съ крушовидно лице, и една съ ябълковидно. Като се раздѣлите споредъ темпераментитѣ си, ще може магнитнитѣ течения да циркулиратъ правилно. Добрѣ е ви­наги да си оставате така наредени. Това е необ­ходимо за вѫтрѣшната обнова на организма. Ще ви кажа послѣ, дали вашиять изборъ е правиленъ. Човѣкъ не трѣбва само да се учи, но неговиятъ мозъкъ трѣбва винаги да се об­новява. Само по този начинъ ще се сдобиете съ истинско знание и ще станете положителни хора, защото сега не сте такива. Ако ви подложатъ на гонения, на мѫчения, колко отъ васъ биха издър­жали? На тѣзи отдѣлни групи ще давамъ по нѣколко опита. Но за това е необходимо да се създаде една хармония, за да се провѣрятъ зако­нитѣ на тази материя. Заедно съ това ще върви вѣрата. Който се съмнѣва, нѣма да успее, и за­това по-добрѣ нека да не си губи времето. Тукъ всичко става по закона на свободата. Който върви така, Богъ ще го благослови. Който нѣма съмнение и които влезе въ училището да се учи, той ще изкара докрай, а който се съмнѣва, той ще напусне скоро училището. Ако поставите кротостьта и смирениетоза основа, всичко ще може да направите. Об­нова ще дойде само по този начинъ. [Бесѣда, държана на ученичкитѣ отъ окултната школа на Всемирното Бѣло Братство на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ].
  10. "ТРИТѢ ОСНОВИ НА ЖИВОТА", 3 бесѢди, 1920-1921 г. Първо издание : 1921г София Съдържание: 1. Любовьта - 27 февруарий 1921, София 2. ВѢрата- 6 мартъ 1921 г., София 3. Надеждата -16 януарий 1920 г., Русе ДѪНОВ ТРИТѢ ОСНОВИ= = НА ЖИВОТА БЕСѢДИ (По стенографски бѣлѣжки) СОФИЯ Печатница на Книгоиздателство „СЛОВО", Л. Д-во 1921 III. Надеждата. „А сега оставатъ тѣзи тритѣ : вѣра, надежда, любовь". Азъ изхождамъ отъ едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: лю­бовьта, вѣрата и надеждата. Любовьта може да се разгледа като стремежъ, но може да се разглежда още и като чувство, и като сила, и като принципъ. Вѣрата, и тя може да се разглежда и като стре­межъ у човѣка, и като чувство, и като сила, и като принципъ. Надеждата, и тя може да се разглежда и ката стремежъ, и като чувство, и като сила у човѣка, и като принципъ. Любовьта, вѣрата и надеждата разглеждамъ като принципи. Хората често примѣсватъ тѣзи три понятия — любовь, вѣра и надежда, безъ да ги раздѣлятъ. Любовьта обхваща всичко, т. е. цѣлото простран­ство - битието, нищо не може да избѣгне отъ нея. Вѣрата обхваща врѣмето, а надеждата — резултатитѣ, които изтичатъ отъ тѣзи двѣ сили. Съ други думи: любовьта обхваща вѣчностьта, т. е. безкрай­ния животъ, всички възможности. Въ любовьта смърть нѣма. Вѣрата обхваща условията при които този животъ се развива, а надеждата осъществява резултатитѣ. Това сѫ процеси, които вървятъ послѣдователно. Хората, у които има надежда, вѣра или любовь, иматъ особени признаци. Нѣкой човѣкъ е песимистъ, ходи съ наведена глава, недоволенъ е. Защо ? — За­щото надеждата у него е слабо развита, нѣма това чувство, принципътъ слабо дѣйствува у него. За такъвъ човѣкъ казвамъ: У него нѣма надежда. Едно отъ качествата на надеждата е, че, когато е силно развита у човѣка, тя произвежда радость. И Писанието казва :„Въ надеждата бивайте радостни.“ Качество на вѣрата е, че тя произвежда упование. Когато вѣрваме въ нѣкого, ние имаме упование въ него. Качество на любовьта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смѣсвайте любовьта, вѣрата и надеждата. Нѣкои мислятъ, че между тѣхъ нѣма разлика, че тѣ сѫ едни и сѫщи нѣща. Щомъ се обезсърчишъ въ живота, надеждата е слаба въ тебе; щомъ се съмнѣвашъ, вѣрата е слаба; щомъ не можешъ да обичашъ, лю­бовьта е слаба. Когато нѣкой човѣкъ каже, че не може да обича, това показва, че принципътъ на лю­бовьта е слабо застѫпенъ въ него. Ще бѫде смѣшно, когато нѣкой парализиранъ човѣкъ каже: „Азъ не мога да ходя.“ — Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вѣра е парализирана, той не може да разполага съ нервитѣ си. Нѣкой казва : „ Да оби­чашъ е глупаво.“ Питамъ : Ами кое е разумно? Ако любовьта е едно глупаво качество на живота, кое е умното? —Е, да седнешъ да си похапнешъ, да си попийнешъ хубаво! Че то е най-глупавото я ! Като гледашъ онзи волъ, напълнилъ устата си, прѣжива ли, прѣжива. Това красиво ли е? Гледашъ онази красива мома, напълнила устата си, яде, криви мускулитѣ на лицето си. Това красиво ли е ? Яденето има смисълъ само при любовьта. Хубавата мома, като яде, казва: „Азъ ще ямъ, да се поп-равя, за да бѫда хубава, да бѫда обичана.“ Яденето, пиенето, това сѫ само обекти, това сѫ само срѣдства. Човѣкъ трѣбва да яде, за да възстанови силитѣ си. Слѣдователно, любовьта, вѣрата, надеждата, това сѫ вѫтрѣшни принципи на съ­знателния животъ. Тъй ги схващайте. Може да напра­вите опитъ съ тѣхъ. Това не е учение, което почива само на теория, а учение, което може да се опитва всѣки день. И тъй, любовьта, вѣрата и надеждата не сѫ ед­накво развити у всички хора; у нѣкои любовьта е силно развита, у други — вѣрата, а у трети — надеждата. Апостолъ Павелъ, който дълбоко е познавалъ окултизма и мистицизма, казва: „А сега оставатъ тѣзи тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най-голѣма отъ тѣхъ е любовьта.“ А азъ казвамъ, че двѣтѣ крила на любовьта сѫ вѣрата и надеждата, или вѣрата и на­деждата — това сѫ рѫцѣ на душата. Отрѣжете ли тѣзи рѫцѣ, всичко е свършено. И тъй, надеждата е принципъ, който примирява всички противоположности на физическия свѣтъ, тя борави съ видимия свѣтъ, съ свѣта на промѣнитѣ и измѣнитѣ. Слѣдователно, кога се надѣваме ние?— Ко­гато имаме дъщери, синове,земи, кѫщи, пари, вложени тукъ-тамѣ. Надеждата схваща нѣщата отблизо, тя схваща настоящето, и не очаква слѣдъ години, а слѣдъ нѣколко часа. Това е едно отъ нейнитѣ качества. Слѣдователно, човѣкъ, у когото надеждата е силно развита, очитѣ му сѫ отворени, той всичко вижда, кѫдѣ ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата отъ него, и очитѣ му ще се затворятъ. Човѣкъ, който ходи съ затворени, примрѣжени очи, е съ слаба надежда. Виждали ли сте, какво прави кот­ката, когато стои прѣдъ нѣкоя дупка да пази мишкитѣ? Понеже обекта на нейната надежда го нѣма, тя стои съ затворени очи, докато хване мишката, но, като я хване, отваря очитѣ си и казва :„Е, това има смисълъ, може и да си поиграя съ тази мишка.“ Вие казвате: „Тази мишка е нещастна.“ Тази мишка е въ рѫцѣтѣ на своя любовникъ. Той ще си поиграе съ нея и ще каже:„Вмѣсто да правишъ пакости на хората, и да те гонятъ, ела при мене, влѣзъ вѫтрѣ.“ Улавя я и я изяжда, снима дрехитѣ й. Вие казвате: „Котката изяде мишката.“ - Азъ казвамъ:„Мишката отиде на гости у котката.“ Защо? — Защото се обичатъ. Дайте u една жаба, нѣма да я изяде. Виждалъ съмъ нѣкой пѫть, котката си поиграе, поиграе съ мишката и я пусне; казва: „ Хайде отъ мене да замине, днесь не съмъ готова да те приема на гости“. Ние трѣбва да схващаме надеждата, този прин­ципъ, понеже той е необходимъ при сегашнитѣ условия на живота. Съврѣменнитѣ хора сѫ забъркали своитѣ понятия, тѣ сѫ изгубили връзката съ Бога, т. е. усъ­мнили сѫ се въ него, има ли Господь или не: Ще бѫде чудно да си задаваме въпроса, има ли слънце или не. Ако слънцето изчезне, и свѣтлината ще из­чезне. Веднъжъ свѣтлината сѫществува, и слънцето сѫществува, защото свѣтлината е изявление на слън­цето. Щомъ любовьта сѫществува между хората, и Богъ сѫществува, защото любовьта изтича отъ Бога. Щомъ любовьта изтича отъ Бога, вѣрата възниква, а вѣрата е носителка на живота. Безъ вѣра божествениятъ животъ не може да се проектира тукъ на земята; слѣдователно, тя е нишка, принципъ, който развива разумния, съзнателния животъ. Съзнателниятъ животъ никога не може да се развива безъ вѣра. Тя е застѫпена у всички хора по единъ или другъ начинъ. Надеждата пъкъ реализира този животъ, тя е сила, която дава форми на нѣщата. Слѣдователно, всѣки отъ васъ, който иска да има здраво тѣло, здравъ мозъкъ, да бѫде красивъ, непрѣмѣнно трѣбва да има надежда. Надеждата оформява тѣлото. Почнемъ ли да губимъ надежда, гърдитѣ ни, мозъкътъ, тѣлото изгубватъ своята симетрия Тогава човѣкъ казва: „Не ми се яде, не ми се живѣе“, докато най- послѣ той заминава въ другия свѣтъ, или пъкъ слиза въ гроба. Що е гробътъ? — Това сѫ ограниченитѣ съ­стояния, въ които се намираме. По-лошо нѣщо отъ гроба нѣма. Най-голѣмиятъ затворъ — това е гробътъ. Да ви пази Господь отъ гробъ! И псалмопѣвецътъ казва: „Нѣма да остави прѣподобния си да види изтлѣние“. А ние сега казваме: „Гробъ ни чака“. Гро­бътъ — това е най-глупавото вѣрване. Ще бѫде смѣшно, когато на нѣкой човѣкъ му излѣзатъ циреи, и той казва, че има такива. Нѣма защо да вѣрваме въ циреитѣ. Всички съврѣменни хора, понеже сѫ изгубили съществената мисъль, говорятъ все за ци­реи. И сега ние се учимъ единъ другъ, че ще отидемъ въ гроба. Майката не казва на дъщеря си: „Дъще, ще отидешъ при Бога, при ангелитѣ да се учишъ“, а й казва: „Дъще, ти днесъ си красива, но утрѣ ще остарѣешъ, ще погрознѣешъ, и ще оти­дешъ въ гроба, при червеитѣ“. Това сѫ човѣшки схващания. Често ме запитватъ: „Има ли задгробенъ животъ?“ Казвамъ: Отъ ваше гледище, задгро­бенъ животъ нѣма, въ гроба не виждамъ животъ. Извънъ гроба има животъ, но въ гроба нѣма. Въ гроба има такива терзания, каквито човѣкъ не е виждалъ. Който е прѣкаралъ 10—15 години въ гроба, и, слѣдъ като излѣзе отъ тамъ, го каратъ да направи нѣкое прѣстѫпление, казва: „Ти билъ ли си въ гроба“? — „Не.— Азъ съмъ билъ, и днесъ за нищо въ свѣта нѣма да влѣза отново въ него“. Човѣкъ, който е билъ веднъжъ въ гроба, има силата и опитностьта на американеца, който се спусналъ съ бъчва отъ Ниагарския водопадъ. Той искалъ да опита силата на Ниагарския водопадъ, и затова взелъ една бъчва, чубуръ, осмолилъ я отвѫтрѣ, влѣзълъ въ нея, и се спусналъ отъ височина около 200 стѫпки Като излѣзълъ отъ тоя чубуръ, казалъ: „И цѣлъ свѣтъ да ми дадатъ, втори пѫть не влизамъ въ него“. Азъ ви казвамъ: гробътъ, за който хората мислятъ, е единъ чубуръ, отъ който единъ пѫть като излѣзете, послѣ и цѣлъ свѣтъ да ви даватъ, нѣма да искате отново да влѣзете въ него. Гробътъ — това е старо вѣрване. Новото учение не вѣрва въ никакви гробища. Ново­то учение вѣрва, че, дѣто има любовь, вѣра и на­дежда, като принципи, тамъ животътъ е вѣченъ. Ко­гато тѣзи принципи не дѣйствуватъ, тогава се обра­зува гробътъ, и човѣкъ усѣща страдания. Прѣдставете си единъ младъ човѣкъ парализиранъ. Какво е неговото положение? — Мѫчи се. Защо? — Защото има желание, като другитѣ, да излѣзе всрѣдъ приро­дата, но не може. Онзи, който има слабъ стомахъ, и той се мѫчи. Защо? — Защото не може да осѫществи желанията на стомаха си. Надеждата е принципъ, който отваря свободния входъ на нашия животъ на земята. Тя е принципъ, който не пита: ти англичанинъ ли си, германецъ ли си, българинъ ли си, отъ каква партия си, или дали си православенъ, евангелистъ или какъвъ и да е другъ. Ти може да си българинъ или англичанинъ, и пакъ да ти е разваленъ стомахътъ. Ама нѣкой казва: „Азъ съмъ православенъ“. Стомахътъ ти здравъ ли е? — Не. Тогава не си такъвъ. — Но азъ съмъ евангелистъ. — Стомахътъ ти здравъ ли е? — Не. — Не си такъвъ. Тамъ, дѣто има надежда, стомахътъ е здравъ; тамъ, дѣто има вѣра, гърдитѣ сѫ здрави; тамъ, дѣто има любовь, мозъкътъ е здравъ. Не си ли здравъ, любовьта, вѣрата и надеждата въ тебе сѫ парализирани. Сега хората чакатъ възкресение. Какъ ще те възкръси Христосъ, когато вѣрвашъ въ гро­бища? Какъ ще те възкръси Христосъ, когато казвашъ „Като умра, тъй ще ме облѣчете, еди - кой - си свещеникъ да ме опѣе, тъй да ме погребете и т. н.“ Какъ ще те възкръси Христосъ, когато нѣмашъ вѣра, надежда и любовь? Надеждата казва: „Ти ще вѣрвашъ само въ единъ Христосъ, въ животъ, дѣто има вѣра, надежда и любовь, и дѣто нѣма никакви гробища.“ Като вѣрвашъ въ такъвъ животъ за тебе нѣма да има никакви ограничения. Хората казватъ: „Докажи това нѣщо“. Смѣшно е да доказвамъ! Прѣдставете си единъ слѣпъ човѣкъ, ко­муто доказвамъ, че има свѣтлина. Той казва: „Не я разбирамъ, тъмно ми е“. Пипна очитѣ му, прогледва, питамъ го: Какво виждашъ? — Свѣтлина. — Искашъ ли доказателства? — Не искамъ. — Тръгни да ходишъ! Сега вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. — Защо? — Защото не се спъвамъ. Сега хората казватъ: „Докажи“! — Нѣмамъ врѣме, моето врѣме е скѫпо. Азъ ще пипна очитѣ ви и ще ви питамъ: Какво виждате? — Виж­даме окрѫжаващитѣ прѣдмети, иматъ такава и така­ва форма. — Тръгнете по пѫтя. Спъвате ли се? — Не. — Тогава имате вѣра. Господари ли сте на себе си, имате надежда. Всѣки човѣкъ, който изгубва на­деждата си, става робъ на земята. Страхливцитѣ, които се обезнадежватъ на бойното поле, тѣ се прѣдаватъ. Търговецъ, който има страхъ, ликви­дира 100 %, а който има надежда, той не се прѣдава. Когато човѣкъ има надежда, за него всичко е възможно. Това не сѫ само празни думи, вие имате хиляди случаи да провѣрите това въ живота си. Нѣ­кой казва: „Азъ вѣрвамъ въ Христа, Христосъ ми проговори, вече не се съмнѣвамъ въ Бога“. Тъй сѫ ми казвали нѣкои православни или евангелисти. Утрѣ започне да куца, яви се ревматизъмъ въ крака му. Вика лѣкарь, казва му: „Господинъ докторе, как­во има на крака ми?“ Не пита, какво ще каже Хри­стосъ за крака му, а лѣкаря. Лѣкарьтъ прави една ин­жекция, втора, но кракътъ не оздравѣва. Казвамъ: Дѣ е вашата вѣра, дѣ е вашата надежда? Ако имашъ надежда, ще кажешъ на ревматизма: „Ти ще отидешъ въ палцитѣ, послѣ въ рамото, оттамъ — въ другото рамо“, ще го разхождашъ изъ тѣлото си, и най-послѣ ще му обърнешъ внимание, че е сбъркалъ пѫтя си и трѣбва да си отиде, да не прави пакости въ тѣлото ти, и ревма-тизмътъ ще изчезне. Онѣзи болести, които не може да прѣмѣствате отъ едно мѣсто на друго въ организма си, много мѫчно се лѣкуватъ. Слушалъ съмъ да ми се оплакватъ мѫже и жени, че иматъ нѣкаква болесть, която се мѣсти. — Щомъ се мѣсти, ходи отъ едно мѣсто на друго, не се плашете, тя лесно ще мине. Ако болестьта се загнѣзди въ васъ, тури си темелъ, това значи, че иска да става собственикъ. Щомъ се мѣсти болестьта, тя прави опити, като нѣкой инженеръ, дали може да се настани, и дѣ да се настани. Всички болести въ насъ сѫ живи сѫщества, които искатъ да си направятъ мѣсто за живѣене. Ако въ насъ дѣйствуватъ тѣзи три принципа — любовьта, вѣрата и на­деждата, ние щѣхме да бѫдемъ силни да бранимъ своята, свобода. Съврѣменнитѣ хора не сѫ се научили още да боравятъ съ своя свѣтъ. Ако не можешъ да побѣдишъ единъ микробъ, една малка мѫчнотия, какъ ще побѣдишъ голѣмитѣ? Какъвто се проявява човѣкъ въ малкитѣ си работи, такъвъ е и въ голѣмитѣ. Нѣ­кой казва: „Азъ не вѣрвамъ въ Бога“ — Богъ не иска вѣра безъ любовь. Безъ любовь не може да вѣрвашъ въ Бога. И надежда безъ любовь не може да има. За да вѣрвате въ Бога, първо трѣбва да го любите. А за да любите човѣка, първо трѣбва да го познаете, тъй че, съ човѣка ще започнете по обрат­ния законъ. Съ Бога ще започнете по закона на лю­бовьта, а съ човѣка по закона на надеждата. Май­ката може да познае своето дѣте само, слѣдъ като го роди, а като види, какви таланти, какви способ­ности се криятъ въ него, обиква го. Защо сме дошли на земята въ този врѣмененъ животъ? Ще кажете: „Е, и майка ми, и баща ми се родиха, живѣха, умрѣха и погребаха ги“. Като отиде нѣкой въ Англия, въ Америка, казватъ му: „Ела да видишъ гроба на майка ми, на баща ми“. Казвамъ: Това сѫ тѣхнитѣ гробо­ве, но майка ти и баща ти не сѫ тамъ. Съ години ние държимъ тѣзи гробища, тѣзи паметници. Майка ти не трѣбва да живѣе въ гробищата, а да я но­сишь въ сърцето си, въ себе си. Нѣкой пита: „Дѣ е майка ти?“ Казвамъ: Ако любя, азъ съмъ майка, ако вѣрвамъ — азъ съмъ баща, ако се надѣвамъ — братъ и сестра съмъ. Ако не любишъ, ти търсишъ майка си на гробищата. Съ тѣзи вѣрвания и схваща­ния мислимъ, че сме много напрѣднали. Питаме се: „Кога ще се оправи свѣтътъ ?“ — Свѣтътъ може да се оправи въ единъ день. Външ­ниятъ свѣтъ е много оправенъ, добъръ е той, но нашиятъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, като е изопаченъ, казваме: „Кога ще се оправи външниятъ свѣтъ?“ И тъй, за да се оправи свѣтьтъ, като практически методъ е — всѣки отъ васъ да приложи тѣзи три принципа за себе си. За мене е безразлично, къмъ коя църква принадлежите, какви сѫ вашитѣ вѣрва­ния, надѣвания, азъ засѣгамъ въпроса принципално. На първо мѣсто човѣкъ трѣбва да има духъ, мисъль, душа, да е пъленъ съ чувства, да влиза въ положението на всѣко сѫщество. Всѣки човѣкъ има животъ въ себе си, който може да се проявява въ него­вото тѣло, защото на земята животъ безъ тѣло не може да се прояви. Какъ ще докаже нѣкой, че въ него има любовь, дали само съ сладкитѣ си думи ? Ако мислимъ така, ще мязаме на онзи руски князъ, който обѣднѣлъ и се оженилъ за една красива бѣдна мома. „Ну, поцѣлуемся“ — цѣлуватъ се — пър­вия день. „Ну, поцѣлуемся“ — втория день. Сѫщото и третия день, но съ това само не се живѣе. — Хлѣбецъ, млѣчице трѣбва. Цѣлувката не значи любовь. На тѣзи влюбени трѣбва да се сложи малко хлѣбъ. Тъй казва и Господнята молитва: „Хлѣбъ нашъ насѫщний, дай го намъ днесъ“. Въ нея не се иска чай, кафе, а само хлѣбъ. И тъй, за да проявимъ своята любовь на земята, необходимо е да дадемъ отъ нея на онѣзи, които се нуждаятъ отъ лю­бовь. А любовьта се проявява въ нѣкоя услуга, въ какъвто смисълъ и да е: или съ една сладка дума, или като нахранишъ нѣкого, или като го нагледашъ, когато е боленъ, или като дойде нѣкой при тебе, и му окажешъ всичкото си довѣрие. Ние въ отношенията помежду си внасяме само недовѣрие. Дойде нѣкой при насъ, иска ни пари на заемъ, казваме му: „Нѣмамъ“. Кажи истината — имамъ пари, но не мога, не искамъ да ти дамъ. Защо не му давашъ? — Защото не вѣрвашъ въ него, и мислишъ, че ще те излъже. Съ това не съзнавашъ, че правишъ пакость и на себе си, защото единъ день ще изпаднешъ въ сѫщото по­ложение, нѣма да иматъ и въ тебе довѣрие. Я пи­тайте, какво усѣща нѣкой мѫжъ, въ когото жена му е изгубила вѣра, или какво е положението на жена, въ която мѫжътъ нѣма вѣра? Тѣзи мѫжъ и жена бѣгатъ отъ кѫщи, намиратъ се на парила. Всички мѫчения въ свѣта произтичатъ все отъ недовѣрие. Когато нѣкой не вѣрва въ тебе, това значи, че той се е усъмнилъ въ тебе. Нѣкога чувствувашъ една обида, една тѫга, това показва, че си изгубилъ лю­­бовьта на оня, който те е обичалъ, той е затворилъ любовьта си за тебе. Когато слѣземъ въ физическия свѣтъ, надеждата е, която осѫществява нѣщата. Ние сме слѣзли и казваме реалниятъ свѣтъ. Кой е реалниятъ свѣтъ? Всички хора искатъ много ниви, много кѫщи. Добрѣ е да имате една кѫща, една нива, една градина. Добрѣ е да имате една кѫща, едно- тѣло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи — едно сърце, въ което да насаждате всичко. И тъй, кѫщата, това е човѣшкото тѣло, нивата — човѣшкото сърце, а градината — човѣшкиятъ умъ. Трѣбва да имаме ниви, градини, но не като ония, които ималъ единъ гръцки попъ. Насадилъ една нива и казалъ: „Да знаешъ, че попъ господарь имашъ“. — Да, като тебе господари 100 имахъ, отъ които 99 отнесохъ“. И ние обсебваме ли, обсебваме кѫщи, градини, а послѣ казваме: „Дали ще има кой да ни зарови“ ? — Да, ще има, ще има. Намирамъ много правдоподобно, когато жената оплаква мѫжа си: „Иване, Иване, не трѣбваше ли по Бога да живѣешъ?“ А това значи: ти ще изплатишъ грѣховетѣ си, та, като дойдешъ втори пѫть, да не грѣшишъ. Нѣкои казватъ: „Плаче отъ обичь“. Досега не съмъ виждалъ човѣкъ да плаче отъ обичь. Жена, кога ражда, плаче ли? — Не. Когато изгуби дѣтето си, тогава плаче. Когато изгубишъ любовьта на мѫжа си, тогава плачешъ, а когато придобиешъ любовьта му, тогава се радвашъ. Когато дойде мѫжътъ въ кѫщи, казватъ: „Има голѣма радость, сега има лю­бовь“. Това е реално схващане на нѣщата. Ние сме изгубили понятията за нѣщата и говоримъ на единъ непонятенъ езикъ. Господь казва: „Обичайте се, лю­бете се!“ Нѣкои казватъ: „Докажи, какво нѣщо е любовь“. Мога да ви докажа. Ще взема нѣкого, ще му вържа рѫцѣтѣ и краката съ по едно вѫже, ще му ударя 25, ще го потѫпча отгорѣ и ще го попитамъ: Какво е това ? — Терзание. Послѣ ще му развържа рѫцѣтѣ и краката, ще го нахраня, ще го цѣлуна. Какво е това? — Това е любовь. За да разберете любовьта, трѣбва да опитате върху си двѣ противо-положни състояния. Така постѫпва и приро­дата. Изгубишъ кѫща, ниви, майка, баща, дѣца, казвашъ: „Побѣлѣ ми главата, какви сѫ тѣзи стра­дания?“ Слѣдъ това идвать майка ти, баща ти, нагостяватъ те. Започва Господь да ти показва, какво е вѣра, надежда и любовь. Вложете любовьта въ мозъка, вѣрата — въ гърдитѣ си, а надеждата — въ стомаха си. Когато ядете, яжте съ надежда. Азъ не съмъ противъ яденето. Трѣбва да се яде, но нито много, нито малко. Казвамъ: Човѣкъ, който иска да живѣе съ надежда, трѣбва да не яде много, да не прѣяжда. Нѣкой пѫть, като хапнешъ малко, казвашъ: „Защо не си доядохъ?“ Но, като хапнешъ повече, чувствувашъ отвращение. Законътъ на на­деждата говори на майкитѣ: „Яжъ, мама, яжъ“, но дѣтето послѣ се разваля. Казвамъ: Отъ много надѣване (отъ глагола „надѣвамъ се“), отъ много обли­чане дѣтето ти най-послѣ заболѣва. На какво при­лича вашата надежда ? Еврейскиятъ царь Давидъ, като отишълъ на бой, срѣщналъ Голиата и казалъ: „Азъ ще се бия съ него“. Отива при царь Саула и му съобщава за рѣшението си. Царьтъ му дава шлемъ, копие, лѫкъ. Надѣналъ ги на себе си, но отъ тяжестьта имъ не билъ свободенъ да дѣйствува. Сваля всичкия товаръ, взема своята прашка съ 12 камъчета, отива на бойното поле, бие се съ Голиата, и успѣва. Така и майката мисли като Саула : дойде синътъ ѝ, тури му броня, шлемъ, копие, но слѣдъ нѣколко мѣсеца той заболѣва, натоваренъ е много. Малко храна давайте на вашитѣ дѣца! Мал­кото се благославя въ природата. Многото, прѣсищането въ свѣта — това е единъ грѣхъ. Онѣзи, които живѣятъ по закона на надеждата, трѣбва да иматъ само необходимото въ живота. Когато имашъ да оброботвашъ вълна, купи 1 кгр. и я обработи, а не 100—200 кгр. Инакъ, вие ще се намирате въ поло­жението на онзи селянинъ, който, като разбогатѣлъ, станалъ грубъ, взималъ имотитѣ на своитѣ съселяни. Една вечерь сънува единъ живъ сънь: прѣзъ селото минава една голѣма кола, пълна съ злато и впрег­ната съ нѣколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата съ една малка чинийка въ рѫцѣ, сипвали имъ въ тѣхъ злато и си отивали. Богатиятъ селянинъ, като вижда това, казва си: „Ето случай да разбогатѣя повече!“ Отива въ избата, из­важда единъ голѣмъ сандъкъ, и отива при човѣка, който раздавалъ златото. Казва му: „Господине, ча­кай, и азъ искамъ“. Добрѣ, ще ти дамъ, но ще легнешъ на гърба си, ще турищъ сандъка върху гърдитѣ си, и ще ти сипвамъ въ него злато, докато можешъ да носишъ, и ще се обадишъ. „Добрѣ, азъ ще нося“.Турятъ му 1, 2, 3, 4, 5,10, 15 лопати, той все мълчи. Най-послѣ той едва диша, задушва се и почва да вика. Оставете този сандъкъ върху му, нека носи послѣдствията на своята лакомия! Като се събудилъ, той разбралъ, че този сандъкъ не му трѣбва, а трѣбва да раздаде своето богатство. Цѣлъ, пъленъ сандъкъ е много. Сегашниятъ животъ е тежъкъ, тежъкъ. Азъ виждамъ — мнозина отъ васъ иматъ много такива сандъци и искатъ да имъ турятъ по­вече. Добрѣ, но, ако ви турятъ, не ще може да но­сите. Вие трѣбва да имате любовь, вѣра и надежда въ себе си, за да спечелите повече. Тази любовь, вѣра и надежда трѣбва да употрѣбите за благото на ближнитѣ си. Надеждата е принципъ, който при­надлежи на всички живи сѫщества, даже и на най-малкитѣ бубулечки, слѣдователно, отъ никое живо сѫщество не трѣбва да се отнеме този прин­ципъ на сѫществуване. Щомъ вървишъ по пѫтя, и настѫпишъ една бубулечка, ти си я лишилъ отъ надеждата й. Нѣма да се мине много, и нѣкой по- юнакъ отъ тебе ще те лиши отъ твоята надежда. И тъй, Павелъ казва: „Оставатъ тритѣ — вѣра, надежда, любовь, но най голѣмата отъ тѣхъ е лю­бовьта“. Сега, понеже живѣете на земята, започнете съ осѫществяването на тази надежда. Въ какво? — Да се надѣвате, че можете да станете добри, умни здрави, богати. Богати въ какво ? — Въ добродѣтели. Да се надѣвате, че можете да поправите вашия животъ. Споредъ мене, сиромашията и богатството, това сѫ двѣ велики благословения, които Господь дава на чо­вѣка. Богатитѣ хора на половина признаватъ, че бо­гатството е благословение. Сиромаситѣ не признаватъ че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото вашето дѣте, което отива на училище, е сиромахъ, то има условие да се развива, неговата торба може да се напълни. А старецътъ, стариятъ човѣкъ не може да разбогатѣе. Той казва: „Азъ много зная“. Какво ще разправямъ на този старъ дѣдо, който е богатъ? Той ще ви разказва, че има опитность, играелъ много години на хорото, много моми любилъ. Учительтъ не може да разказва на богатия човѣкъ. За­това Христосъ казва: „Ако не станете като малки дѣца, не може да влѣзете въ Царството Божие“, т. е. не може да използувате живота. И тъй, дѣцата богатѣятъ, а старитѣ хора осиромашаватъ, и не трѣбва да разказватъ своитѣ истории, а да учатъ. Богатитѣ хора създаватъ условия да ги мразятъ другитѣ. За тѣхъ казватъ: „Тѣ сѫ богати, но кой знае, колко сѫ крали, кой знае какъ се разбогатѣли тѣхнитѣ бащи и дѣди!“ Когато си бѣденъ, създавашъ условия да те любятъ хората и да работишъ. Бѣдниятъ човѣкъ всѣкога мисли, какво да работи, и кѫдѣ да отиде да ра­боти. И затова бѫдещиятъ свѣтъ ще бѫде за бѣднитѣ, а не за богатитѣ хора. Да прѣведа думата „бѣ­денъ“ — за дѣцата. За богатия човѣкъ се казва, че ще отиде на гробищата. Дѣдото остарѣва, и като отиде на другия свѣтъ, той казва: „Азъ вече старъ не ставамъ“. Затова въ онзи свѣтъ, въ божествения свѣтъ стари хора нѣма, а въ този свѣтъ има стари, има богати хора. Сегашнитѣ дѣца казватъ: „ Е, да стана като дѣда си!“ Младитѣ моми искатъ да станатъ като бабитѣ си. Никакви баби, никакви дѣдовци не ви трѣбвать, глупаво нѣщо е да бѫдешъ като тѣхъ. Въ Писанието думата „старъ“ се срѣща често, но тя има тамъ друго значение. Думата „старъ човѣкъ“ е санскритска дума,и означава проявения човѣкъ, т. е. човѣкъ, който има мѫдрость, знание, и е полезенъ за другитѣ. А ние разбираме подъ „старъ“ човѣкъ онзи, който е окуфѣлъ. Той е дѣдо, не е старъ човѣкъ. Утрѣ казватъ за него: „Е, този дъртакъ“. Майката приема съ радость дѣцата, а тѣ казватъ: „Нѣма да се махне този дъртакъ“. Една майка въ Варна ми разказваше: „Имамъ четири дъщери, съ най-голѣмъ трудъ ги изучихъ, а послѣ ми казваха, че съмъ глупава, проста. Да, докато ги изучихъ, добра бѣхъ, а послѣ станахъ глупава“. Това сѫ съврѣменнитѣ дъщери. Тѣ сѫ дъщери на безнадеждието. И тъй, надеждата е потрѣбна, за да примири противорѣчията. Вие не може да прими­рите слѣднитѣ противорѣчия: защо едни сѫ богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тѣзи противорѣчия. Вие мислите, че за първи пѫть сте дошли тукъ на земята. Не, всички вие, които сте тукъ, имате дълга история въ миналото. Нѣкои отъ васъ не искатъ да признаятъ своето ми­нало. Защо ? Когато дѣдото или бащата на нѣкого е оставилъ много дългъ, питатъ младия: „Ти отъ тѣх­ния родъ ли си, внукъ ли си на еди-кого-си?“ — „Не, не съмъ отъ тѣхния родъ“. Да, защото дѣдото има много борчове. Но, когато бащата или дѣдото е богатъ, синътъ казва: „Азъ имамъ дѣлъ тукъ“. Който не при­знава миналото, значи, че има много тевтери, много дългове, а трѣбва да ги плати честно и почтено. Нѣ­кой казва: „Не съмъ сѫществувалъ въ миналото“.— Да, защото досега сто пѫти си фалиралъ. А ти казвашъ: „Не казвайте, че съмъ живѣлъ, че азъ съмъ сѫщиятъ човѣкъ“. Не, ще признаешъ, че имашъ да плащашъ, и ще се изплащашъ полека-лека. Дойде нѣкой слуга при васъ, и ви обере. Той е онзи, на когото въ миналото ти си сторилъ сѫщото. Нѣкой за­пали кѫщата ти. Той е онзи твой кредиторъ отъ ми­налото, на когото имашъ да давашъ. Сега ще питате: Защо Господь създаде така свѣта? Питамъ ви: Вие защо подписахте тѣзи полици? Вие сте искали да станете богати, а послѣ питате, защо Господь до­пусна тѣзи полици. Полицитѣ — това сѫ дяволски изобрѣтения. Човѣкъ може само своя сегашенъ трудъ да използува, а не и за бѫдеще да взима. Взимайте малко, и не продавайте вашето бѫдеще. Мисли само за днесъ, за утрѣшния день не мисли. Това е божественото учение. Онзи, който нѣма надежда, казва: „Какъ да направя тази работа ?“ Започва да мисли за утрѣ, за други день, слѣдъ 20 години. Въ какво си сигуренъ ти слѣдъ 20 години, какво знаешъ за тогава ? Ти не си господарь, ти си слуга, утрѣ господарьтъ ти може да те извика. Законътъ на надеждата е такъвъ: ако днесъ прѣкарате добрѣ, по всички пра­вила на божест-вения законъ, има надежда и всички останали дни да прѣкарате по сѫщия начинъ Ако днесъ сгрѣшите, всички останали дни ще прѣкарате по сѫщия начинъ. Слѣдователно, бѫдещиятъ день ще бѫде такъвъ, какъвто е днешниятъ. Не казвайте: „Е, днесъ сгрѣшихъ, но утрѣ ще се поправя“. Не, днесъ, а не утрѣ. Когато човѣкъ замисли да се жени, въ него е надеждата. Дойде момъкътъ, гощаватъ го всички, но той е недоволенъ, казва: „Азъ утрѣ ще рѣша“, отказва днесъ да даде думата си, не приема момата. Остане ли за утрѣ, той отказва. Момата, която остава утрѣ да отговори, и тя се отказва. Ти рѣшавашъ ли се да вземешъ днесъ момата? Оставишъ ли за утрѣ, нищо нѣма да излѣзе. Нѣкои казватъ: „Като си оправя работата днесъ, отъ утрѣ започвамъ да живѣя по Бога“. Работитѣ ни сѫ оправени; това е лъжливо учение, че ще трѣбва ние да ги оправяме. Когато единъ ученикъ отиде въ училището да се учи, майка му и баща му сѫ оправили работитѣ. На него не му трѣбва търговия, а учение. И когато Гос­подь ни праща на земята, той казва: „Синко, азъ те пращамъ на земята да се учишъ, наредилъ съмъ работитѣ ти, за тѣхъ не мисли“. Ако синътъ каже: „Ами майка ми, баща ми може да умратъ“. — Май­ката, бащата, това сѫ вѣчни принципи, които никога не умиратъ. Когато майката отиде на другия свѣтъ, тя ще промишлява за своитѣ дѣца много по-добрѣ, отколкото ако е тукъ, затова безразлично е, дѣ е тя. И тъй, надеждата е единъ отъ великитѣ прин­ципи на земята, безъ който земниятъ животъ не може да се разрѣши добрѣ. Вложете въ дѣцата си надеждата, да имъ сѫ чисти рѫцѣтѣ и сърцата, и да знаятъ, че тѣлото, което иматъ, е единъ храмъ, за който дѣцата трѣбва да даватъ отговоръ. Не оставяйте дѣцата си въ нечистотия! Човѣкъ, който има надежда, ходи всѣкога спретнатъ, хубаво облѣченъ, очитѣ му сѫ винаги отворени, радостни, ве­сели. За да развиете надеждата въ дѣцата си, ка­райте ги да бѫдатъ радостни. Какъ? — Създайте имъ такива забавления, които внасятъ радость въ душитѣ имъ. Този законъ е не само за дѣцата, но и за мѫже, и за жени. Мѫжетѣ да създаватъ ра­дость за женитѣ си, а женитѣ — за мѫжетѣ си. Нѣма ли закона на надеждата въ свѣта, идва обезсърчаването, а въ безнадеждието се раждатъ всички съврѣменни злини, ставаме кисели, недоволни. Мѫжътъ е недоволенъ, че жена му е прѣсолила яденето, сърди се, казва й: „Ти прѣзъ плетъ не си ли виж­дала?“. Гнѣвътъ му отъ жената минава на дѣцата. На другия день мѫжътъ донесълъ лошо месо, же­ната се сърди, хвърля го, казва му: „Ти прѣзъ плетъ не си ли виждалъ?“ Съврѣменнитѣ хора мязатъ на английския реформаторъ Веслей, който се оженилъ, но три деня слѣдъ това каза на другаря си: „Не си струва човѣкъ да се жени“. Да, когато човѣкъ изгуби надеждата, да се не жени. Мома или момъкъ нѣматъ ли надежда, да се не женятъ, това бихъ имъ прѣпорѫчалъ. Иматъ ли надежда, ще има въ кѫщата имъ миръ и радость. А днесъ хората казватъ: „Тѣзи млади сега не могатъ да живѣятъ, но послѣ ще се спогаждатъ“. Не, сега, сега ; каквато е лювовьта отначало, такава ще бѫде и въ края. Тъй говори законътъ на надеждата. Отъ стано­вището на любовьта трѣбва да схванемъ врѣмето, отъ вѣрата — пространството, а отъ надеждата — всички методи, начини, чрѣзъ които този животъ може да се развива. Ако една жена не знае да на­режда кѫщата си, нѣма надежда; ако единъ ученикъ не може да свири, нѣма надежда; ако единъ попъ не може да служи, нѣма надежда. Ти имашъ упо­вание въ себе си, че може да направишъ нѣщо съ тази надежда. Нѣкой казва: „Какъ мислишъ, дали вѣрвамъ въ Бога ?“ — Чудна работа, азъ трѣбва да отговарямъ, дали той вѣрва! Ами отвори кисията си и вижъ! Пита ме, има ли пари. Отвори кисията си, и ще видишъ. Отвори сърцето си и вижъ, има ли нѣщо тамъ. Ако имашъ нѣщо въ него, имашъ надежда. Отвори ума си, и ако имашъ нѣщо вѫтрѣ, имашъ вѣра. Като ме срѣщнатъ хората, питатъ ме: „Ти вѣрвашъ ли ?“ — Въ нищо не вѣрвамъ. „Какъ, безвѣрникъ ли си?“ — Азъ познавамъ само надеждата, вѣрата и любовьта. Вѣрванията, любенията, надѣванията, тѣзи нѣща съмъ ги забравилъ, съ тѣхъ нѣмамъ взимане — даване. Съ тѣхъ иматъ работа само онѣзи, които сѫ изгубили любовьта, тѣ въздишатъ, искатъ любовь. Като имашъ любовь, ти си съ нея. Като любишъ нѣкого, то значи да имашъ само едно прозорче и прѣзъ него да гледашъ. Това е криво схващане. Вие ще бѫдете любовь, вѣра и на­дежда. Вие ще вѣрвате, ще имате надежда, че всѣки човѣкъ може да се подигне. Когато имашъ единъ приятель, който вѣрва въ тебе, ти имашъ крилѣ. Когато у нѣкой приятель изгубишъ вѣра, ти се обезсърчавашъ. Когато говоря за невидимия свѣтъ, моитѣ и ваши­тѣ разбирания по това сѫ диаметрално противопо­ложни. Всички нѣща, които сѫ далечъ отъ насъ, сѫ невидими, а всички, които сѫ близо, сѫ видими. Слѣдователно, далечнитѣ нѣща отъ насъ, за които трѣбва да пѫтуваме, сѫ невидими. Но, ако се отдалечимъ отъ видимия свѣтъ, и той става невидимъ. Значи, видимиятъ и невидимиятъ свѣтъ подразбиратъ пространството. А сегашнитѣ хора подразбиратъ невидимия свѣтъ като нѣщо невъзможно. Свѣтътъ, къмъ който се стремимъ, наричатъ невидимъ, а азъ го прѣвеждамъ далеченъ свѣтъ. Човѣшкиять животъ, който е далеченъ за една мравка, е невидимъ животъ за нея. Такъвъ е за насъ, напримѣръ, ангелскиятъ животъ. Когато дойдемъ до положението да раз­бираме и чувствуваме като тѣхъ, ще разберемъ този животъ. Той е прѣкрасенъ. Тамъ нѣма смърть, нѣма свещеници, търговци, сѫдилища. Ще кажете: „Ами тогава какво има?“ Че сѫдията какво прави? — Праща хората въ затвора. Търговецътъ какво прави ? — Като нѣкой бирникъ, хване нѣкого, обере го. Въ онзи свѣтъ има братство и сестринство. Като отидешъ тамъ въ нѣкой дюкянъ да си купишъ нѣщо, търговецътъ нѣма да ти иска пари, но ще ти каже: „Голѣмо удоволствие ще ми направишъ да си вземешъ, каквото искашъ, безъ пари.“ Ако дадешъ пари на търговеца, той ще се обиди, и ще ти каже да си излѣзешъ вънъ. Вземешъ ли даромъ, той ще те покани и другъ пѫть да отидешъ при него. Онзи свѣтъ е приложилъ надеждата именно въ този смисълъ, а въ физическия свѣтъ схващанията сѫ тък­мо обратното. Ако отидете въ ангелския свѣтъ ще ви­дите, какви красиви, стройни хора има тамъ, не приличатъ на васъ. Като отидете при тѣхъ, ще кажете : „Да бѣгаме оттукъ, този свѣтъ не е за насъ.“ За­това религията е наука, която учи хората на законитѣ на любовьта, вѣрата и надеждата. А днесъ хората учатъ всичко, но не и тѣзи нѣща. И тъй, надеждата е бѫдещата велика наука, която ще осмисли живота на земята, ще ни научи, какъ да прѣустроимъ училищата, сѫдилищата, какъ да се хранимъ. Въ този бѫдещъ свѣтъ гробища нѣ­ма да има, и тогава Христосъ ще дойде. Тази земя, въ която сега живѣемъ, ще се прѣустрои. Този свѣтъ ще потъне подъ водата, нови континенти ще се създадатъ, новъ въздухъ ще има. Ако Христосъ дойде сега на земята, какво ще намѣри? Всѣки ще го посрѣщне съ едно прошение — коя отъ мѫжа си се оплаква, кой отъ брата си, кой отъ сестра си. Хри­стосъ ще каже: „Азъ не идвамъ съ тази цѣль- да сѫдя хората, азъ идвамъ да донеса миръ, любовь,вѣра и надежда. Сега свѣтътъ се сѫди, а нѣма Хри­стосъ да го сѫди, той дава нова заповѣдь на лю­бовь и пита: „Когато дойде Синъ человѣчески на земята, ще намѣри ли вѣра, ще намѣри ли хора готови да възприематъ това учение?“ Той казва: „Ако имате любовь, ще упазите моето учение, ще приложите тѣзи три велики закона“. Свѣтътъ ще се подобри, има условия за подобряването му. А днесъ се говори за нѣкаква сѫдба, но това е странично учение. Сега нѣкои казватъ: „Свѣтскитѣ хора сѫ невѣрующи, нѣмаме надежда въ тѣхъ“. Е, то-гава нека евангелиститѣ, нека католицитѣ приложатъ това уче­ние. Но и между тѣхъ има недоразумѣния. Какво е това служене! Питамъ: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се роди­ли? Не, отпослѣ сте си турили тѣзи фирми. Тогава, защо сѫ тѣзи недоразумѣния? Като разберемъ основно, защо сме дошли на земята, ще можемъ да приложимъ великия законъ на надеждата, и нѣма да питаме: има ли Господь или не, а ще питаме: при­лагаме ли законитѣ на любовьта, вѣрата и надеж­дата? Прилагаме ли тѣзи закони, разбрали сме, защо сме дошли, и недоразумѣнията ще изчезнатъ. А сега какво правятъ хората? — Сгрѣшилъ нѣкой, хайде 3—4 години въ затвора, или църквата го от-лѫчва. И всички хора все свѣта оправятъ! И които вѣрватъ въ Бога, и които не вѣрватъ въ Бога, все колятъ и бѣсятъ. Казвамъ: И еднитѣ и другитѣ сѫ подъ ед- накъвъ знаменатель: и ти, който вѣрвашъ въ Бога ме обирашъ, и ти, който не вѣрвашъ въ Бога, ме обирашъ. Каква разлика има между тѣхъ? Ако вѣрующиятъ ме обира, а невѣрующиятъ не ме обира, казвамъ, че въ този послѣдния има нѣкакъвъ прин­ципъ, нѣщо хубаво въ душата му, което хората не виждатъ. Ето защо бихъ желалъ, ние да постѫпваме малко по другояче. Това учение е потрѣбно за васъ, вие трѣбва да живѣете на земята, трѣбва да бѫдете здрави, щаст­ливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осѫществите, ако нѣмате любовь, вѣра и надежда. Всичко е скрито въ тѣзи три велики принципа — любовь, вѣра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате въ себе си, ще бѫдете силни, мощни, ще имате радость, упование и сила въ живота си; Това е учението, което Христосъ е проповѣдвалъ, като е дошълъ да примири хората съ Бога. Какъ? — Като ги научи, какъ да живѣятъ. Това не е вѣрване, а е велико изкуство. Нѣма по-велико из­куство на земята отъ това да се научишъ, какъ да живѣешъ. Това трѣбва да научимъ! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги, всички трѣбва да се научатъ да живѣятъ раз­умно, да има миръ и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение, напуснете всички ваши стари възгледи, т е. не ги изхвърляйте, а ги турете като торъ. На вашитѣ стари вѣрвания при­саждайте нови клончета. Всичко въ свѣта трѣбва да се използува. Тази опитность, която имате, е отлична, направете крачка напрѣдъ! Приложете закона на надеждата, да бѫдете всѣкога радостни, и да не знаете, какво е обезсърчение. И послѣденъ бѣднякъ да станешъ, пакъ да не се обезсър-чишъ, защото въ твоята душа ще има нѣщо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили скрити богатства въ себе си, които съврѣменната наука дори и не подозира, макаръ че ги констатира. Има нѣща, които човѣкъ не може да научи отъ книгитѣ. Ако едно дѣте се под­ложи на магнетиченъ сънь до пета степень, въ него ще се развиятъ особени способности, и това дѣте може да ви каже, какво става въ Америка, може да опише болестьта на нѣкой боленъ, и съ това да прѣдпише най-ефикаснитѣ лѣкарства. Какъ става това? — Човѣшката душа още не се е напълно проявила; у човѣка има сили, които чакатъ най благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влѣзете въ свободата на божествения животъ, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна любовь въ която животътъ може да се прояви, ако го схва­щате като сѫщество, което гледа съ най-голѣмо бла­говоление къмъ най-малкитѣ и най-голѣмитѣ сѫ­щества, той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като сѫщество, което само чака да наказва, той нѣма да ви помогне. Схващайте го като сѫщество на благость, сила, въ което нѣма смърть. При такова разбиране на Бога, въ васъ ще влѣзатъ двата принципа на вѣра и любовь. Слѣдъ 20—30 години Богъ ще ви повика при себе си да види, какво сѫ нау­чили неговитѣ дѣца, и послѣ пакъ ще ви прати на земята. За всички има работа. Като види, че сте научили уроцитѣ си, ще ви прати да служите въ великата вселена. Въ този животъ всѣка душа ще задоволи всички ламтежи, които тя има. Нѣма же­лание на душата, което тя да не може да осѫществи. Но кога ? — Когато свършимъ това велико училище, въ което се изучава законътъ на надеждата. Бихъ желалъ всички, които слушате за надеж-дата, да излѣзете оттукъ радостни. Имате ли радость, всичко е до­бро у васъ. Мома, която пѣе, работитѣ й вървятъ добрѣ, лесно мете, работи. Отвори прозорцитѣ, ве­село й е. Нѣкоя мома мълчи, лошо е положението ѝ, изгубила е надеждата си. Затова бихъ желалъ, каквото и да правите, да пѣете. Стари, млади пѣйте! Който иска да бѫде младъ, трѣбва да пѣе, да се радва. Прѣстанешъ ли да пѣешъ, твоята работа е свършена, ти си една баба или единъ старъ дѣдо, и всички казватъ: „Богъ да го прости!“ Ще дойдатъ твоитѣ роднини, ще те оплачатъ Казвамъ: Да, Богъ да те прости, защото не знаеше да пѣешъ и да се радвашъ. Ако не искате да ви поливатъ върху гроба, да ви четатъ молитви, пѣйте, радвайте се! И тъй приложете надеждата въ живота си. Въ надеждата нѣма меланхолия, скърбь отчаяние. Въ нея има само радость и веселие. По това се познава този божест-венъ принципъ. Бесѣда, държана въ гр. Русе на 16. януарий 1920 г.
  11. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г ВОЛЯТА БОЖИЯ Знанието въ свѣта има сила само, когато се прилага. Мнозина отъ васъ не го прилагатъ и при това всички искате да носите хубави дрехи и да ядете хубави гостби, безъ да знаете какъ се придобиватъ и приготовляватъ; всѣки трѣбва да знае какъ да снове, да тъче и т.н. Нѣкой день сте весели- то е единъ видъ торъ; скърбьта: то е другъ видъ торъ. Нѣкой усѣща приятно настроение, ще мине половинъ часъ и ще се измѣни. Знаете ли защо става това? Всѣки, който влезе въ духовния Животъ, ще събуди у себе си всички лоши качества отъ миналия Животъ, които сѫ били спѣщи, и сега, когато е дошло Божественото благословение, сѫ поникнали. Трѣбва плѣвелитѣ отъ вашата градина да ги изхвърляте! Нѣкои казватъ, че били по-добри прѣди да влязатъ въ духовния Животъ. Деветдесеть и четири процента отъ вашата Любовь е фурда[1], а само другитѣ шесть килограма сѫ Любовь. Изхвърлете фурдата - тора на нивата! Да остане въ васъ само Хубавото- шестьте килограма. Ще кажете, че пакъ ви дѣламъ за нѣщо, но то не е дѣлане. Вие не сте видѣли още дѣлане. Една статуя художникътъ трѣбва да чука и дѣла дълго, докато стане хубава и изящна. Искамъ отѣ всички ви да сте готови да изпълните Волята Божия. Допуснете, че сте въ първитѣ врѣмена на християнството. Колко отъ васъ сте готови да прѣтърпите гоненията и изпитанията? Вие имате малки изпитания въ дома си: съ мѫжа си, съ дѣцата си, но те сѫ нищо. Важното е да изпълните Волята Божия! Но вие какво правите? Ако е съгласна Божествената воля съ вашата воля, вие сте готови да я изпълните, но обратното - не. Новото Учение калугери не иска да прави, нито калугерици. То иска съвсѣмъ здрави Хора, които да могатъ да носятъ несгодитѣ на Живота. И които разбирате този законъ, това Учение, ще сте готови да си помагате едни на други. Всѣки отъ васъ си има по единъ трънъ въ плътьта. Павелъ и той имаше трънъ, за който се молй на Бога. Но той не каза на Бога, кѫдѣ му е трънътъ. Богъ му рече: „Доста ти е Моята благодать”. Та и вие трѣбва да кажете на Бога, кѫдѣ ви е трънътъ, за да го извади. Не трѣбва да бѫдете всички еднакви въ своитѣ стремежи. Ако всички тъкатъ все платна, ще се яви голѣма конкуренция. Вие всички искате да бѫдете добри. Добродѣтельта какво нѣщо е? Каквото изработимъ, да бѫде изработено добре: готвимъ ли, тъчемъ ли, шиемъ ли и т. н. Това значи да сме добри. Вие искате да сте като една положена статуя и всѣки да казва, колко е хубава и да ви се учудватъ всички. Не искамъ да сте като онзи англичанинъ, който взѣлъ да бѣга отъ своя автоматъ, на който искалъ да даде Душа. Христовото Учение не е едно автоматично учение. То е Учение за Душата. При това Учение ще се повдигнатъ много съмнѣния въ вашия Умъ. Вие можете да казвате, че нѣмате съмнѣния. У една новооженена мома колко съмнѣния се явяватъ относно нейния мѫжъ! То е, защото нѣма Вѣра въ него. По сѫщия законъ вие тръгвате въ духовния Пѫть и си казвате: „ Дали ще го досвърша?”. Съмнѣнието показва, че субектътъ, който се съмнѣва, не е самостоятеленъ въ работата си . Ако единъ човѣкъ е лошъ, има формата на лошъ човѣкъ, ако е подозрителенъ , има съотвѣтна форма. Всички форми вървятъ слѣдъ човѣка. Всички се стремятъ къмъ Небето, всѣки се стреми да угоди на Господа. Какви жертви сте дали за Господа, какво сте направили? Вие все казвате, че Богъ не ви е далъ това или онова. А вие какво сте дали? Отъ това брашно, което вие сте дали на Господа, може ли да направите пита? Трѣбва да разсѫждавате добре. Вие за Любовь приказвате. Но Любовь, която дава Сила на човѣшкия Духъ и Умъ да понасятъ страданията, тя е Божествена Любовь. За да я имате, трѣбва да замѣните вашата Любовь съ Божествената. Ако вие ме слушате, ще ви кажа отдѣ може да вземете тази Любовь. Като ви обидятъ, почвате да се огорчавате. Това показва, че вашата Любовь има граници, отпада, значи не е Любовь. Павелъ казва: „Любовьта никога не отпада”. Прѣди да падне орѣхътъ, окапва нѣщо отъ него- то не е орѣхътъ, то е черупка. Нѣкой казва за другъ, че Любовьта му отпаднала, но това сѫ опаковки на Божествената Любовь. Отъ васъ трѣбва да отпаднатъ всички черупки и да остане Божествената ядка, която е Любовь, въ която има такава Сила, че щомъ я призовете, всичко да се стопява въ нея. По вашитѣ лица чета - вие сте Хора, които се тревожите. Бихъ ви турилъ бѣлѣжка единица, двойка, тройка - повече не мога. Казвате: „Азъ много се моля“. Значи,че много ядешъ.Молитва и служене сѫ двѣ отдѣлни нѣща. Всѣки день казвате да бѫде Волята Божия. Мѫжътъ каже да бѫде Волята Божия, но жената каже: „Не, моята воля да бѫде!“. Така правятъ и мѫжътъ, и дѣцата и работата не върви. Вие сте отворили търговия съ голѣма фирма и казвате: „Ние продаваме на едро“, но единъ день вие фалирате и разбирате, че това не е за васъ. Три пѫти да мислите, един пѫть да приказвате! Всички сте даскали и учители, казвате: „Тъй трѣбва да постѫпи г-нъ Дѫновъ!“. Кажете ми какво да направя и азъ ще го направя точно. Но и азъ ще ви кажа какво пъкъ вие трѣбва да направите, но трѣбва да го изпълните. Ако не вървите добре, ще станете по-нервни, не ще може да спите,ще станете подозрителни и най- после ще искате да скриете това от Хората и ще си турите маска. А моето Учение ще даде една приятна окраска на вашата Душа, ще сте спокойни и радостни, нѣма да имате нужда от маски. Нѣкои отъ васъ сѫ по на тридесеть години, други: на четиридесеть, а трѣбва да учите най-много сто и двадесеть години. Значи имате още много да учите. Господь пита колко отъ васъ сте готови да изпълните Волята Божия? Три пѫти отъ менъ вземате[2], а вие какво ще свършите за менъ? Казва Христосъ: „Не само съ хлѣбъ ще бѫде живъ човѣкъ, а съ всѣко Слово, което излиза отъ Божествената уста“. Ще ми кажете какво искате да направя за васъ. Ама, ще кажете, ние нито вземаме, нито даваме. Но тогава нѣма да бѫдете въ това Училище. Богъ ще покаже единъ Пѫть само за тѣзи, които иматъ добрата воля всѣкога да побѣждаватъ въ себе си своитѣ мисли и желания. Ще турите на своята мечка по една халка и ще й давате по малко брашно. Мѫжътъ е ядосанъ и бие жена си, вие все критикувате другитѣ. Азъ бихъ ви попиталъ, дали вие съ себе си живѣете добре? Опитайте се единъ мѣсецъ да нѣмате никакво смущение, да бѫдете тихи и спокойни, за да видите, доколко сте добри. Отсега нататъкъ, каквито и недоразумѣния и караници да има между васъ, Господь е заповѣдалъ: „Вънъ всѣка нечистота!“; Богъ не е Богъ на гнѣва, а на Вѣрата, Надѣждата, Любовьта, Правдата, Чистотата. Който не изпълни този законъ, да иде въ Египетъ да прави тухли, а който иска да върви, сега е Пѫтьтъ прѣзъ пустинята за въ Ханаанската земя. Вие имате да разрѣшавате много важни въпроси въ този Животъ. Не отлагайте. Турете мисъльта си положително: „Ще изпълня Божията Воля!“ Въ себе си кажете това, не го казвайте на други. Чистота и искреность вложете въ мислитѣ, въ желанията и въ Душата си и Любовьта ще се прояви, Богъ ще ви благослови и Небето ще се стреми да възрасти всичко, посѣто отъ Бога въ васъ. Дайте му мѣсто да расте, сега сѫ най-благоприятни врѣмена, въ които за кратко врѣме можете много нѣщо да реализирате. Което въ миналото е расло за хиляда години, сега става за десеть години, което е расло за сто години, сега става за една година. Да образуватъ женитѣ единъ съюзъ, да си помагате! А сега, като сѣднете вкѫщи, все одумвате, че еди коя си била такава или онакава - все въпроси и критики. Не може съ тия маски на дявола, снемете ги! Сега се учете от Господа! Съ каквато мѣрка мѣрите, съ такава ще ви възмѣрятъ. Азъ мога да ви направя на пчелици, като ви туря въ котела, но искамъ вие сами да станете добри. Защото, като дойде врѣмето, ще бѫдете добри по необходимость, а сега е врѣме на свобода, на изборъ, сами да изберете да бѫдете добри. Доброто въ човѣка- това е човѣкътъ, то е неговъ дѣлъ. Туй, което ще направите, то е благословение за вашитѣ домове, за вашитѣ дѣца. „Ако упазите закона Ми, ще умоля Отца Си да ви изпрати Духа Утешитель“, казва Христосъ на своитѣ ученици.( Учителя перифразира думитѣ на Христосъ отъ Йоанъ 14:15-17). Ще варимъ домати и отъ сто килограма ще извадимъ деветь или десеть килограма. Азъ ще ви дамъ домати и дърва, а вие ще ги сварите. А който не иска да ги вари, азъ ще му ги сваря, но ще искамъ отъ него домати и дърва. Всѣкога мислете за нѣща, които растатъ. Мисъльта не мога е противорѣчие.“ Не мога“ въ закона на Любовьта показва, че има спънки, прѣпятствия. Започналъ съмъ да фотографирвамъ вашитѣ мисли и единъ день ще ви ги покажа.Псалмопѣвецътъ казва: „И заличи Господь прѣгрѣшенията ми.“ Да се изпълнятъ плочицитѣ въ мозъка ви съ по-висши нѣща! Да се облагородятъ Сърдцето, Умътъ ви, да имате Здраве, абсолютно Здраве! Туй е то Господнето Учение. Не искамъ и да чуя за учение, което не може да се приложи. Всички да бѫдете здрави, щастливи и блажени! Здравето е за тѣлото, щастието е качество на Душата между Ангелитѣ, а блаженството е качество на Духътъ при Бога. Затова на Земята не може да има щастие и блаженство. Трѣбва материалътъ, прѣдвиденъ за 1917 година, да се изучи, да не остава нивата неизработена. Ще ви раздѣля на категории. Който знае да тъче, ще върви добре, но който не знае, е лошо. Мнозина се оплакватъ, че не върви Животътъ добре. То е, защото не е нагласено добре платното – трѣбва наново да се надѣне. Да дойдатъ идущия четвъртъкъ само тѣзи, които могатъ да приложатъ. Само слушатели не искаме.Гледайте да уредите вашитѣ отношения, да бѫдете искрени спрѣмо вашата Душа, спрѣмо Бога и човѣцитѣ. Гдѣто се увеличава Доброто, тамъ се увеличава и злото. Който повече работи, повече яде, повече дрехи кѫса и прочее. Всѣки отъ васъ да стане едно огнище за Божествения Духъ. Господь изпраща всѣки день Духътъ Си, но ние трѣбва да бѫдемъ готови да приемемъ благото, което Богъ ни праща. Искамъ да ми окажете съдействие, за да изгладимъ недоразумѣнията между васъ. Вие често вдигате прахъ въ Умоветѣ и Сърдцата си, нѣма нужда отъ това. Гледайте да успокоите мислитѣ си, подайте си рѫка и работете. Гледамъ, дѣлите се на партии – на млади и стари. Да се добие Божествениятъ Духъ е първото нѣщо! Доброто да се гради! Иначе съ лошитѣ си мисли вие си създавате карма и болести. Господь е писалъ, че всичко ще се уреди, и азъ ви желая да растете по Умъ и Сърдце, въ Мѫдрость, Знание и Любовь, да не се спъвате единъ други. Първиятъ законъ е на страданието. Вториятъ законъ е на изкушението – духоветѣ ви изкушаватъ чрѣзъ Хората. Третиятъ законъ е на Божественото благословение. Колко велики закони са тѣ! Само да можете да ги разберете. Ще ги научите заедно по теория и практика. Дойде нѣкой да критикува, кажи му: „Ти имашъ ли станъ? Ела да тъчемъ!“ Нѣкой не живѣе добре – станътъ му не е нагласенъ добре, ще отрѣжете платното и ще го насновете наново. Забъркали сте становетѣ и на мѫже, и на жени и сега всички плачете. 29 мартъ 1917г., София [1] фурда /тур./: парчета, обрѣзки от кроене на дреха /бел ред./ [2] Въ дешифрираната стенограма на това мѣсто въ скоби е отбѣлѣзано, че става дума за храна, яденето. /бел. ред./
  12. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Вѣнецътъ на Живота Блаженъ онзи человѣкъ, който прѣтърпѣва изкушение; защото като прѣмине изпитътъ, ще приеме вѣнеца на Живота, който обѣща Господь на онѣзи, които Го любятъ. Яковово:1;12 Малко ще ви бѫде чудно, какъ може Господь да изпитва. Чудно е за онѣзи, които не сѫ прѣживѣли мѫчнотии въ Живота и не знаятъ закона на страданието. Не се искатъ вънкашни понятия за Живота. Напримѣръ една жена е красива, хубава, млада, бѣла, червена, но тя ще изгуби всичко онова вънкашно. Питатъ гдѣ е останала тази вънкашна хубость, красота, знание и пр. Първоначалната хубость ще се изгуби. Ако човѣкъ има Здраве, но после го загуби, гдѣ може да го намери? Ще го задържи десеть, петнадесеть, двадесеть, петдесеть, шестдесеть, сто години и пак ще го изгуби. Въ началото той расте и учи, а после почва да се изгубва, да се забравя, докато всичко изчезне. Значи, Здраве, Знание, Богатство - всичко ще прѣмине. Вашето богатство ще прѣмине отъ приятели на приятели и ще изчезне. Кѫща ако имате, и нея ще задигнатъ; и други блага, каквито имате, и тѣхъ ще задигнатъ. Искате да бѫдете богати, но какъ; да сте учени, но какъ? Както азъ ви проповѣдвамъ: здраве, духовна чистота, красота на Душата! Бѫди ученъ, но въ Бога! Да имате всичкитѣ добродѣтели въ вашата Душа и отъ това да станете богати, учени, красиви и да учите Хората въ Добро Учение, да имъ проповѣдвате Миръ, па и въ васъ самитѣ да има Миръ, Любовь, Правда, Мѫдрость. Сега, Яковъ е прѣтърпѣлъ изкушение и казва: „Блаженъ е онзи человѣкъ, който прѣтърпи изкушение, защото като прѣтърпи, ще приеме вѣнеца на Живота“.Това означава, че вашиятъ корабъ, когато го пуснете да пѫтува, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ на Живота, но ако не е здравъ, ще се напълни съ вода и ще потъне. А ако е здравъ, ще се бори всрѣдъ вълнитѣ, макаръ и да сѫ силни, и ще отстои на тѣзи бури. Сега, вашиятъ корабъ, въ който вие пѫтувате, не е здравъ, защото щомъ ви срѣщнатъ нѣкои бури, изкушения и неприятности увисвате надолу. Отиде си корабътъ, казвате, потъна. Защо, питамъ, потъна? Защото бѣха тежки думитѣ на онзи неприятель. Трѣбва да си направите стабиленъ корабъ! Когато ученикътъ учи и постоянства, той ще има знание. Той трѣбва да изучава всичко, да се учи добре. Вие, когато се учите, искате да получите външни вѣнци. Животътъ ви се повтаря все единъ и сѫщъ и васъ ви умръзва. Въ какво се състои вашиятъ Животъ и защо ви умръзва? Сутринь ставате, хващате се за закуска; свършите закуската - хайде обѣдъ, свършите обѣда - хайде вечеря, хайде креватъ, печки, лампи, а на сутриньта пакъ сѫщото. И това е едно колело, което всѣки день се повтаря, както нѣкой конь, впрегнатъ на колело да върти, да вади вода за нѣкоя градина, за да я полива. И той върти, върти, вади вода двѣ, три, петь, десеть години и най- послѣ му одератъ кожата и го заровятъ нѣкѫдѣ. Това е спечелилъ той прѣзъ тѣзи години на Живота си -въртѣлъ е колелото всѣки день и най-послѣ градинарьтъ го захвърля. Вие трѣбва най-първо да угаждате на Бога! Не ви говоря за онзи Богъ, за който ученитѣ говорятъ, че е въ пространството. Азъ ви говоря за онзи живия Богъ, Който е навсѣкѫдѣ и въ васъ, Който иска вашето добро благо. Свѣтътъ е краенъ. Ако мислите, че свѣтътъ ще ви направи щастливи, лъжете се; той ще ви впрѣгне на колелото да му носите вода и слѣдъ като му свършите работата и заболѣете, ще ви одере кожата. При този лошъ господарь ще имате лош синъ, лошъ баща, лошъ учитель. В каквито условия да се намирате сега, вие трѣбва да разрешите труднитѣ задачи. Ще се спра на въпроса за дѣцата. Защо сѫ дѣцата? Знаете ли защо сте родили тѣзи дѣца? Да ги възпитавате както трѣбва. А вие какъ ги възпитавате? Майката започва да възпитава дъщерята: „Ти ще трѣбва да се държишъ гордо, защото си дъщеря на еди-кой си. Знаешъ ли, че ти притежавашъ наслѣдство, имашъ образование, владѣешъ пиано, пъкъ си хубавичка; ти много по-горѣ седишъ отъ нея. Затова дръжъ се на положение!“ И бащата дава моралъ на сина : „Ти, синко, знаешъ ли, че азъ не съмъ като еди кой си. Ти имашъ да наслѣдишъ добро имане, а пъкъ той е единъ простакъ. Ти трѣбва да се държишъ на положение, да не се унижавашъ, но да си знаешъ цѣната.“ Бащата надъха сина съ гордость, сь надутость- да бѫде жестокъ къмъ слабитѣ, а майката надъха дъщеря си съ гордость и кокетство и всичката тази поквара идва отъ самитѣ родители. Тѣ даватъ зародиша на злитѣ сѣмена- гордость, съмнѣние и всѣко друго зло. И казва Давидъ в своя псаломъ: „Отчуждиха се още отъ матката на майка си и забравиха Твоя законъ, Господи.“ Момитѣ сега се гордѣятъ съ външната си красота, която подържатъ съ външни приправки. Тѣ приличатъ на една мома, която се сгодила за единъ момъкъ, а годеникътъ отишълъ съ единъ свой приятель да я изпита. Като ги поздравила за добре дошли, тя взела таблата, за да ги черпи, но годеникътъ рекълъ да я прѣпъне, за да види, ще ли се разгнѣви. Той си подложилъ крака, та я прѣпъналъ; тя паднала и таблата се разпилѣла. Но момата веднага станала и безъ да каже дума, безъ да се разгнѣви, си отишла долу в избата. И момъкътъ си рекълъ: „Бре колко добра мома - не се разгнѣви; и колко умна - не се разсърди, нито се нервира, а успя да понесе подобна случка!“ И тя много му се харесала и той се оженва за нея. Но като се оженили, невѣстата почнала да вика, да се кара за най-малкитѣ нѣща. И той си спомнилъ за тоя случай - колко е била добра тя като мома и какъ тогава прѣтърпѣла това прѣмеждие. А тя казала: „ А, да, търпѣхъ зеръ! Да бѣше дошълъ долу в избата, та да видиш какъ си изпати масата - като я хванахъ съ зѫби, чакъ я счупихъ отъ ядъ!“ Сега и вие сте много добри отвънъ, но ако влезе нѣкой въ вашата изба, ще строшите коститѣ му. И съврѣменнитѣ християни мязатъ на тази мома - много сѫ добри отвънъ, прощаватъ, но вѫтрѣ въ избата да ги видите какво правятъ! И всички вие всѣки день си чешите езицитѣ съ недобри приказки-защо станало това-онова и казвате: „ Нѣма смисълъ този Животъ и този свѣтъ. “ Азъ казвамъ: Не сте изпитали Учението, което ви проповѣдвамъ. Хората правятъ изпитъ на Господа и постоянно Го дразнятъ, но Той се държи много добре съ тѣхъ. Ще кажете , че Той може да се държи, Той е силенъ. Да, може, защото разбира, съ какво може да ви цѣри - като онази лѣнива дъщеря, която не похващала нищо, а само заповѣдвала, дай, мамо това, дай онова“ и най- послѣ отъ лѣность се разболѣла, легнала и накарала майка си да вика лекарь. Майката повиква лекарь, той дошълъ, разбралъ, отъ що е болна и й далъ наставление да прави разходки и гимнастика изъ стаята. А нея я мързѣло и това да стори, та като стоѣла на кревата, позавъртвала двата си палеца, за да ги раздвижи по малко. Като дошълъ докторътъ и видѣлъ, че тя е въ сѫщото положение, я попиталъ, направила ли е гимнастиката, а тя му казала, че я направила. На въпроса му, какъ я направила, тя му показала съ палци. Докторътъ разбралъ, че момата от мързелъ е болна и й казалъ, че ако не изпълни това, което й е прѣдписалъ, нѣма да оздравѣе... Така и християнитѣ се подвизаватъ съ двата пръста. Господь не ще такова подвизаване, а иска гимнастика жива на рѫцѣтѣ и краката, за да се раздвижите. Да сторите иска Господь добродѣтели, добри дѣла, да се раздвижите добре, за да оздравѣете. Защо сте болни? Защото сте лѣниви. Схванати сте въ краката, въ Сърдцето, въ Ума, въ очитѣ, въ устата, а само знаете да искате отъ Господа: „ Дай ми, Господи, това и онова!“ Искате Господь да ви слугува. Да, но вашитѣ рѫцѣ и крака ще се схванатъ. Защо ви болятъ нозѣтѣ? Нѣмате Добродѣтель. Защо ви болятъ рѫцѣтѣ? Правдата ви липсва; тѣ сѫ ви дадени, за да ги движите въ добро дѣло. Не работите съ Доброто-ще страдате. Защо ви болятъ ушитѣ? Липсва ви Мѫдростьта. Защо ви болятъ очитѣ? Нѣмате Видѣлина. Ако устата ви боли, нѣмате Любовь; ако ви болятъ зѫбитѣ - сѫщо; ако ли главата - нарушили сте Истината, нѣма я въ васъ. Съ всички тѣзи удове трѣбва да вършите Добро за Господа, а вършите противното. Когато Господь имъ дава Здраве, тѣхъ ги мързи да ви прислугватъ; щомъ запратъ да правятъ Добро, разболяватъ се и вие викате доктора. И докторътъ имъ дава гимнастика. На една майка, която я мързи да струва Добро за Господа, Господь ще й даде мързелива дъщеря, за да й шета и да й изпълнява заповѣдитѣ. Когато една мома е лѣнива за Господа, Господь й дава единъ мѫжъ, да му стои диванъ насрѣща и да му угодява въ всичко. Когато Господь види, че бащата е мързеливъ и не струва Добро, той му дава единъ разсипникъ синъ, да му разпилява паритѣ по карти и блудства. Така Господь разбира отъ болнитѣ и мързеливитѣ и ги цѣри съ гимнастика. Мѫжътъ не може да се подвизава съ жената, не могатъ да се търпятъ. Не бива по този начинъ Хората да се измѫчватъ, но трѣбва да живѣятъ колективно и да си помагатъ. Ако вие работите задружно, ще помогнете на много Хора, ще ги избавите от много бѣди. Сѫщото става и съ Духовния свѣтъ – трѣбва да си помагате единъ другъ. Ако ти помагашъ на близкия си, по-добре ще вървишъ по Пѫтя. Трѣбва личностьта да се прѣмахне, а колективностьта да живѣе въ Вѣра. Въ старо врѣме какъ сѫ живѣли Хората задружно? Когато нѣкой има нива за жънене, викатъ меджия[1] и като идатъ на нивата, пожънватъ я. Сѫщо и съ гроздобера, сѫщо и съ царевицата - събератъ се на сѣдѣнка и утрошатъ царевицата. За каквато и да е работа-ще се събератъ и ще я свършатъ. И вие така правете! Има нѣкой нѣкаква бѣда-съберете се две-три сестри, помагайте си и ще ви помогнe Господь. Aко не може съ двама или трима, съберете се четири, петь и ще се облекчите безъ разлика, кой какъвъ е. Живѣйте въ едно всички! И сега Яковъ казва: „ Блаженъ е, който прѣтърпи изкушение докрай; той спасенъ ще да бѫде и ще получи вѣнеца на Живота.“ И искайте не вѣнецъ на суетность, а вѣнеца на безсмъртието, въ което нѣма страдание, нѣма изкушение, нѣма болесть, но има Животъ, пъленъ съ добрини. Този Животъ е едно растение и като почне да расте, се измѣня, измѣня се почвата. При всѣко растение - различна почва. Вие не сте еднакви инструменти, еднакви струни. Ще се нагласите така, че да можете да работите въ едно - да излиза една прѣкрасна хармония. И като почнете да свирите, който ви чуе, да му е приятно.И като почнете да свирите, ще научите този законъ- ще се нагласяватъ вашитѣ Сърдца, вашитѣ Умове, вашата Воля и ще свирите отлично. Когато Небето говори въ васъ, вие не можете да го приемете. Защо? Сѫщеврѣменно, имайки уста, вие приемате добра храна и добра храна ви се дава, а гнилата се изхвърля и не е за Хора. Какво всѫщность става съ васъ? Казва Господь: „Вие сте турили въ вашия Умъ лоши мисли, лоши желания- въ Сърдцата си и лоши думи излизатъ отъ устата ви; и ще се спиратъ устата ви отъ лоши думи.“ Ако вие вземете помия и напръскате брата си, какво ще стане? Добро ли е това, ще ви похвали ли вашата майка? Това не е християнство, да опръскашъ твой братъ не е добро нѣщо. Ама, ще кажешъ, човѣкъ може да сѫди. Азъ казвамъ: иди, примири се съ брата си; иди при него и кажи му: „ Братко, извини ме! “Ако не те извини, иди втори пѫть съ нѣкого и му кажи: „Сестро, извини ме! “ Ако не иска пакъ, иди съ църквата и ако пакъ не ще, нека ти бѫде като езичникъ и митарь. Иди и му кажи Истината и ако е сбъркалъ, оправи го. Ако раната му е гангренясала, иди, покажи му я и го изцѣли; ако е боленъ, кажи му какъ да я излѣкува. Азъ виждамъ, че свѣтътъ е боленъ. Болни жени викатъ, сърдятъ се на мѫжетѣ си и искатъ да се разведатъ. Болни мѫже търсѣтъ разни удоволствия, несъвмѣстими съ Божия законъ, искатъ нѣща невъзможни и изоставятъ женитѣ си. Виждамъ болни Умове, болни Сърдца, болни Души. Съ такива е ясно, какъ ще се живѣе... Веднъжъ азъ пѫтувахъ съ тренъ и видѣхъ единъ господинъ, намѣтнатъ съ пелерина. Другъ единъ господинъ пъкъ върви свободно, размахва рѫцѣ, безъ да иска да стори нѣкому зло, и си тананика. Изведнъжъ онзи господинъ съ пелерината извика: „Слѣпъ ли си, че се блъскашъ у менъ; не виждашъ ли, че рѫката ме боли! “ И действително, дѣсната му рѫка бѣше прѣвързана. Явно, че го е болѣла, но другиятъ господинъ не е знаелъ, че е болна рѫката му. Въпреки това, онзи продължава да вика; вика, защото рѫката му е болна... Вие трѣбва да се държите на петнадесеть сантиметра разстояние отъ всѣки човѣкъ, защото има болни Хора, а вие не спазвате това. Жената се стреми да бѫде близо до мѫжа и не го оставя да се отдѣли отъ нея, а на него му омръзва това и почва да ходи в кръчмата и да пие, защото го боли Душата. И понеже не сте на петнадесеть сантиметра разстояние отъ мѫжа си и постоянно искате да допирате болната му Душа, той почва да бѣга отъ васъ. Казва се въ Писанието, че Богъ направилъ жената отъ ребро, а знаете ли що е ребро? Буквата „ р “ означава работа, която първоначално е трѣбвало да донесе благото въ свѣта, а тя после размирила свѣта и Господь я наказалъ. Значи, Богъ е направилъ жената отъ реброто на мѫжа, отъ реброто на Мѫдростьта, за да бѫде разумна, да свърже свѣта, да му прѣдаде една сладость, всички да намиратъ утѣха въ нея. А сега жената ражда неразумни дѣца. Отрасте ги и тѣ почнатъ да хулятъ баща си, а бащата казва, че синътъ е лошъ, че е пияница или крадливъ и че не мяза на него. Отъ глупави родители - глупави дѣца, отъ неразумна майка - вагабонтинъ синъ; това е законъ. Ако синъ ви умре, то е затова , защото не сте чисти, защото сте умърсени-умърсили сте Божия законъ и плащате за това. Днесъ говоря една Истина и ако ме послушате, добре ще сторите, а ако не послушате, сами ще видите, ще си научите урока. Най-накрая господарьтъ ще ви накара да му носите вода съ колелото и като си научите урока, ще ви одере. Азъ не бихъ желалъ това. Затова Богъ се обръща къмъ своитѣ дъщери. Който е въ страдание, той е въ котела. Сега сте добри, защото човѣкъ, който ври въ котела, е добъръ. Душа, която е била въ голѣми страдания се пречиства. Всинца сте страдали, а Чистота е необходима за щастието на Живота. Като сте чисти, на добре върви.Ставате сутринь- всичко на опаки ви върви. Защо? Защото нѣма Чистота. Сега, вземете примѣръ отъ тази мома. Дава Богъ Здраве на човѣка, а той го мързи да работи. Тогава Богъ му дава страдание. Като не иска страдание, дава му се мѫка. Като приеме мѫка, като се научи на страдания и като се примири съ тѣхъ, тогава Богъ казва: „ Той се научи да страда, отнѣмете му ги и дайте му да работи! “ Сега, вие, като сте на работа, какво вършите за Господа? Или ще кажете, че Господь е добъръ. Добъръ е Господь, но Той ще ви пише бѣлѣжки. Имате двойка, тройка, четворка, петица, десетица - на всичко положителни бѣлѣжки: за лицемѣрие - шестица, за лъжа - петица, за гнѣвъ- седмица, за невъздържание- петь и една втора. Безъ изпитания не може да минете. Въ този Животъ, както върви така, вашите бѣлѣжки ще бѫдатъ слаби. Аз искамъ да изучите тази задача, да се саморазвиете. Трѣбва да се молите и да си поставите въпроса, за какво трѣбва да се молите. За да имате търпѣние. И като продължавате да се молите, всичко ще върви прогресивно напрѣдъ. Когато дѣтето си науми нѣщо, отива и иска отъ майка си ябълки. То си е поставило за задача ябълки, орѣхи и други работи, отива и се помоли. Майка му даде ябълки - то поиска и орѣхи. Даде му орѣхи - то поиска сладко. Но майка му каже: ,, Не бива всичко в едно,чедо, утре друго.“ И то помни обѣщанието, че утрѣ пакъ ще получи. И вие трѣбва да имате подобна задача и като си наумите нѣщо, идете, искайте и Господь ще ви даде всички ваши необходимости. Да бѫдете добри. Добъръ да си, не значи да си като овца. Господь не иска овце. А иска добри и разумни Хора. Добритѣ Хора сѫ ония, които не се вкисватъ. Вкисвашъ ли се, не си добъръ. Вие трѣбва да имате добра почва, да очистите ония вещества, които вкисватъ човѣка. Вашата почва е гнила, затова казва Господь, че сѣмето, което паднало въ трънитѣ, заглушило се и не израстнало. Друго паднало на камъкъ и Слънцето го напекло и то изсъхнало. Понеже въ камъка не може да хване коренъ, затова не порасло. Не се лъжете! Сега ако не си създадете почва, никога нѣма да я създадете. Отлагане нѣма! Доброто не отлагайте! Една добра мисъль ще привлече всички добри мисли, които ще помогнатъ да се свърши доброто дѣло. Вие понякога се чувствате охладнѣли къмъ нѣкого и не ви се иска да идете нѣкѫдѣ. Защо става това, знаете ли? Защото тамъ има миризма, воня, затова не ви се отива; почвата имъ е гнила, заклали сѫ нѣкоя овца и тя се е вмирисала. Разбира се, че ще се вмирише, слѣдъ като сѫ я заклали. Хвърлете овцата, изчистете си почвата или кѫщата и ще се изгуби миризмата! Това е законътъ на Истината. Когато въ водата се събератъ нечистотии, изолиратъ резервоара, прѣчистватъ водата, като я прѣцѣждатъ и прѣсичатъ, слѣдъ което отново я пускатъ. Инакъ, ако не ги изчистятъ тѣзи нечистотии, които сѫ се набрали, ще ги изпиете и ще се разболѣете...И тъй, когато Хората направятъ грѣхъ, тѣ го затворятъ, скриятъ го и той завони. Не, ти отвори стаята и кажи: „Заклахъ овца или говедо, съгрѣшихъ, ето- хвърлихъ ги! “ Платете ги на този, отъ когото сте ги взѣли и така грѣхътъ ще се изхвърли и нѣма да вони. И въ нашия Животъ има бунища. Нищо, че злото иде, то нека си иде, но вие трѣбва да го не приемате, да не ставате съ него едно и да не влизате въ грѣха като блудния синъ. Азъ не казвамъ, че около васъ нѣма да обикалятъ нѣкои гарги или орли, за да ви оцапатъ гнѣздото. Отвънъ тѣ може да го оцапатъ, но отвѫтрѣ то трѣбва да е чисто, да е свето. Вие чистите всѣки день физическата си кѫща - не ви ли стига единъ пѫть въ годината? Така и духовно ще се чистите всѣки день, както и физически. Всѣки день трѣбва да се чистите! Приятели ще ви идватъ на гости, не допускайте да ви дотягатъ! Господь не ще такива Хора. Нѣкой казва: „ Ама, не мога да се прѣвия.“ Ще се прѣвиешъ, ще се прѣвиешъ! Ако си греда или камъкъ, нѣма да се прѣвиешъ, но ако си человѣкъ, ще се прѣвиешъ. А що е прѣвиване? Да гледашъ еднакво както за себѣ си, така и за близкитѣ си. Имашъ гнѣвъ – не отивай никѫдѣ, сѣди си у дома! Натоваренъ си съ товаръ – не отивай никѫдѣ да си стоваришъ товара, защото това не е по закона Божий. Такъвъ Животъ не е добъръ. Нѣкой ще ми каже, че и религиознитѣ Хора оставятъ товара си – и мѫже, и жени, и поети, и писатели, и учители – все се разтоварватъ едни други. Пророцитѣ сѫ ходили въ гората, за да си разтоварятъ товара. Ако една нива не се пожъне, то тя никога сама нѣма да се пожъне; тази година ще даде малко, другата година – още по-малко и така ще прѣстане да дава жито. По-добре малка пожъната нива да имаме, отколкото голѣма непожъната. Защото малкото Добро, когато се отглежда, се умножава. Така е и въ Душата. Когато внесе Господь въ Душата ти плодъ, ти го изнасяшъ прѣзъ дупка, за да хранишъ мишки. Дупкитѣ трѣбва да се затулватъ! Съ игла не се шие. Нѣкои закърпватъ Сърдцата си, Ума си; това не е добро. Вие трѣбва да разбирате добре, когато Господь ви дава нѣщо. Трѣбва да Го слушате и да разбирате добре, когато ви говори, какво иска Той отъ васъ. Трѣбва да Го слушате и тогава, когато вие искате отъ Него за Живота си най-сѫщественитѣ нѣща. Вижте, ако въ васъ има раздвояване, това не е Божия мисъль, нито Божие желание. Ако се молите безъ да ви е необходимо и нужно, дали Господь ще ви послуша? Нѣма да ви послуша, защото не сте отишли съ сѫщия урокъ, който е билъ опрѣдѣленъ за днесъ. Ама Господь ще ни прости. Той ще ви прости, но ученикътъ трѣбва да се учи. Учительтъ има опрѣдѣлена програма: първиятъ часъ – история, вториятъ часъ – четене, третиятъ часъ – смѣтане, а петиятъ – музика и шестиятъ - гимнастика. Ама у насъ вкѫщи друго учатъ. Тогава си стой вкѫщи, не идвай въ училище. Дѣтето иска все да суче отъ майка си, но тя щомъ вижда, че има зѫби, отбива го. Нѣкое дете иска да му се сдъвче храната; ще му се сдъвква храната една, две, три, четири, петь години, но да му се сдъвква храната до двадесеть години – това не може. Кокошката и тя, като й пораснатъ пиленцата, почва да ги поклъвва – сами да си търсятъ храна. И Господь иска да ни научи да се хранимъ сами и да си подбираме добра храна. Ето какво иска Господь оть насъ: гнѣвъ не върши, то е безумие! Правда Божия всѣкога изнасяй прѣдъ человѣцитѣ! Рѫцѣтѣ не сѫ за зло, а сѫ за Добро. Не вършите Правда – ще ви болятъ рѫцѣтѣ; не вършите Добродѣтель ще ви болятъ краката, нѣма да сте здрави; Любовь нѣмате – ще ви болятъ устата, зѫбитѣ; нѣмате Истина – ще ви боли главата; не мислите добри мисли – ще станете глупави; не сте мѫдъръ – ще ви болятъ ушитѣ. Понеже не сте въ съгласие съ Божия законъ, винаги ще сте болни, неразположени. И сега, ще идете при Господа и ще кажете: „Господи, аз искамъ търпѣние! Дай ми Твоята Сила, за да понасямъ всѣко изпитание, което ми прѣдстои; да го понасямъ съ готовность! Искамъ смирение! “ Напримѣръ, имате нѣкой лошъ навикъ; когато дойде този лошъ навикъ, вие започнете да броите: едно, двѣ, три, четири – до тридесеть, четиридесеть, петдесеть; докато изброите, ще ви мине това лошо настроение. Като броите ще си казвате: „ Ето какъ днесъ веднъжъ изтърпѣхъ малко, не се разгнѣвихъ толкова; утре два пѫти се въздържахъ да не излъжа; други день три пѫти се опазихъ да не одумвамъ. “ И така проявитѣ на всѣки порокъ ще се намаляватъ по една, двѣ, три и пр. , додѣто той изчезне. Ако не мога да говоря Добро за Хората, днесъ ще си туря въ Ума, че ще говоря Добро. Утрѣ ще направите Добро за нѣкого, другъ день ще го избавите отъ зло и така Доброто ще се увеличава постоянно въ васъ. Една жена, която има хиляди добри думи, ще бѫде добра жена за държавата, ще бѫде добра майка – ще има добри синове, умни дъщери и ще процъвти тази държава. И азъ искамъ да мислите Добро, да вършите Добро, да гледате добре! Не се безпокойте; дѣтето, когато почне да ходи, не се бои отъ това, че пада. Вие ще падате, ще се изправяте, но не се бойте – ще се научите! Въ всинца ви се явяватъ силни желания да правите добрини! Апостолътъ казва, че праведниятъ пада седемь пѫти. Ще имате голѣми спънки въ Живота, но и ще придобиете нова опитность и новъ начинъ на Животъ. Аминъ! Бесѣда отъ Учителя, държана на 17 февруари 1917 година [1] Меджия(тур)-форма на колективенъ трудъ въ помощь на нѣкого, подобно на седѣнката.(Бѣл. ред.)
  13. От "Вѣнецътъ на Живота" Три беседи от "Великата майката", обработени в стар правопис след 1994 г Хигиена на човѣшката Душа А който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло. Послание Яковово, 3: 2 Днесъ ще ви говоря на особенъ езикъ: тъй, както учительтъ говори на ученицитѣ, когато започватъ да изучаватъ азбуката, както жената започва да пере вълната, да я влачи и преде на нишки, за да приготвя платъ. Ще нарека бесѣдата си Хигиена на човѣшката Душа. Вие сте слушали много проповѣдници. Яковъ казва: „Който не грѣши въ слово, той е съвършенъ мѫжъ, възможенъ да обуздае и всичкото тѣло“. Тѣлото е вашиятъ капиталъ, то е сѫщественото, и затова азъ ще започна отъ това, което виждате. Вие обръщате много малко внимание на вашата Душа, но тѣлото е една обширна градина, въ която работи Божествениятъ Духъ, а движението осигурява кръвьта за поливане на Божествената градина. Домакинята се познава по поддържането на кѫщата. Вие не сте дошли да градите кѫщи, а да ги уреждате: това Учение ще приложите и къмъ себе си. Вие търсите щастието и не можете да го намерите, но ако ви лиша отъ храна, вода и въздухъ, тогава ще го разберете: вашето щастие се гради върху храната, водата и въздуха. Храната е свързана съ яденето и тѣлото, водата: съ пиенето и Сърдцето, въздухътъ: съ дишането и Ума. Необходимо е да имате страдания, за да работите. Който се отказва отъ работа, Богъ му дава да се труди; ако се отказва и отъ труда, идва страданието; ако се отказва и отъ страданията, идва мѫчение. За да можете да работите, изисква се да имате изкуство, талантъ: само великитѣ художници могатъ да работятъ. Работата е за ученитѣ. Да перешъ и да одумвашъ, е трудъ. Вие сте напуснали работата, която Богъ ни е далъ, и сега се трудите. Въ труда, страданията и мѫченията нѣма щастие; страданието е единъ костеливъ орѣхъ и изкуството е да се научите да го счупвате и използвате. Сега ще ви говоря за думата мога. Вие не съзнавате вашето положение, а трѣбва да се пробудите за благото на щастието си; то е около васъ, но трѣбва да започнете правилно да работите. Трѣбва да поразпуснете струнитѣ на вашата цигулка. Вашето Сърдце е много сухо, трѣбва му малко влага: безъ вода, знаете, не може да се чисти, вдига се прахъ. На първо мѣсто трѣбва да имате Вѣра. Трѣбва да провѣрите всѣко нѣщо, което ви е дадено, за да се ползвате. Защо се молите, защо ядете, защо пиете? Молитвата е процесъ на дишане. Ако мислите, дали Господь ще чуе молитвата ви, значи се молите съ съмнѣние въ Бога. Макаръ и да не виждате кѫдѣ е, вие можете да Го усѣщате. Въ всѣко желание и мисъль има три нѣща: ширина, дълбочина и височина. Който има дълбочина, шумъ не вдига. Трѣбва да се отучите да заповѣдвате на другитѣ, а да се научите да заповѣдвате на себе си. Тия мисли, които сега ви смущаватъ, трѣбва да започнете да изхвърляте съ Вѣра. Вѣрата е единъ принципъ; тя трѣбва да бѫде положителна: мѣсто, кѫдѣто може да влѣзе Божествениятъ Животъ. Вие трѣбва да започнете да работите съ планъ върху себе си, както градинарьтъ работи; щомъ изпълните дълга си вкѫщи, започнѣте съ себе си. На първо мѣсто трѣбва да бѫдете здрави тѣлесно и душевно. Човѣкъ, който изгуби всѣка Вѣра, е боленъ. Както дѣцата често рѣжатъ съ ножицитѣ и развалятъ, има и такива писатели и проповѣдници, които развалятъ съ своитѣ ножици; тѣ сѫ прочути развалячи, затова трѣбва да напуснете тия учители. Яви ли се въ васъ една лоша мисъль, която иска да рѣже съ своя ножъ и да разваля, изхвърлѣте я навънъ; или нѣкой иска да бие барабанъ: кажѣте му, че не може. Вашитѣ мисли сѫ живи, тѣ като дѣца играятъ въ васъ и около васъ. Влѣзе ви нѣкоя мисъль въ главата и ви смути, напримѣръ казали нѣщо за васъ. Мислитѣ могатъ да ви разтревожатъ и да ви владѣятъ, но вие трѣбва да ги учите. Лъжливиятъ учитель е дяволътъ: води ви и ви учи, докато останете съ скѫсани дрехи, тогава ви напуска и отивате при Господа съ скѫсанитѣ си дрехи, ала Той нѣма да ви приеме, а ще ви изпѫди. Но ако е останало едно житно зърно, има Надѣжда да се поправите слѣдъ дванадесеть години: една благородна мисъль, ако я култивирате, ще ви направи слѣдъ дванадесеть години най-благородната жена. Вие постоянно се демагнетизирате, гнѣвите се, тревожите се. Така въ нервната ви система става размѫтване до дъно, пукване и изтичане. Щомъ сте индиферентни, вашата магнетична сила е намалена. Когато сте здрави, можете да чувствате състоянието на другитѣ. Сърдцето може да загуби магнетичната си сила. Не носѣте мѫжа си, дѣцата си и другитѣ, както вълкътъ носи лисицата. Вие често носите здрави Хора на гърба си, но когато правите услуга на здрави Хора, ги учите на лѣность. Богъ изпрати всички жени да работятъ, а вие трошите камъни. Ако жената трѣбваше да бѫде слугиня, Господь щѣше да я направи отъ краката на мѫжа, а ако трѣбваше да бѫде господарка: отъ главата. Той я направи отъ реброто на мѫжа: значи да му бѫде другарка въ работата. Какво правятъ сега женитѣ: стоятъ прѣдъ огледалото и мислятъ за женитба. Подъ женитба азъ разбирамъ да мине човѣкъ отъ животинско въ човѣшко състояние, и отъ човѣшко: въ Божествено. Тази женитба е веднъжъ: да станете граждани на Небето и за това се изисква да имате здраво Тѣло, здравъ Умъ и здраво Сърдце. Какъ храните вие вашитѣ Душа, Умъ и Сърдце? Тѣлото си храните донѣкѫдѣ добре, но какъ храните Сърдцето и Ума? Храната, която приемате, безъ да благодарите, не може да достави нужната чувствителность на вашето Сърдце и на вашия Умъ. Мислитѣ и желанията ви искатъ храна, дрехи, вие не имъ ги давате и тѣ умиратъ. Вие имате чрѣзмѣрни желания. Стремете се да имате сѫществени мисли, които да не сѫ въ разрѣзъ съ околнитѣ. Човѣкъ, който работи, губи много енергия, слѣдователно трѣбва да пестите вашата енергия. Трѣбва да имате непоколебима Вѣра въ Бога: че Той е промислилъ за всичко. Богъ се грижи и за най-малкитѣ червейчета и единъ косъмъ отъ главата ви не може да падне безъ Неговата воля. Всѣка мисъль и желание, всичко, което поискате, ще ви се даде, но трѣбва да имате непоколебима Вѣра. За всѣко нѣщо, което не стане в Живота ви, не съжалявайте: то не е за васъ. Нѣкоя мома е напусната отъ годеника си: това става, защото той не е за нея. Понѣкога искате голѣми гащи или голѣма рокля, както малкото дѣте иска дрехи като на батко си, но още не му е врѣмето. У всички ви има непотрѣбни мисли и желания, което показва, че Вѣрата ви е слаба. Господь е голѣмъ изворъ: отивайте при Него за прѣсна вода сутринь, обѣдъ и вечерь. Той нѣма да дойде при васъ, а вие ще идете при Него, но ще си носите сѫдъ, добритѣ мисли сѫ сѫдъ, въ който Господь ще излѣе Своето благословение. Докато имате добри мисли и желания, Богъ ще ви благославя. Ако чувствате, че не ви благославя, вземѣте сѫдъ назаемъ: прочетѣте нѣкоя добра книга, извадѣте отъ Хората красивото. Да нѣма одумване: който иска да успѣва, да не одумва! Сега, прѣзъ останалитѣ петь минути, безъ да мърдате, отправете мисъльта си къмъ Бога. Ще почувствате щипане, но мръднете ли, ще развалите упражнението. Въ нѣкой день казвате, че нѣма да одумвате, но дойде нѣкой, каже нѣщо лошо за васъ, вие започвате да одумвате и разваляте упражнението. Палите свещи, освещавате масло и пакъ нѣмате благословение: то е защото одумвате. Сега започнѣте упражнението съ една, двѣ, три, четири или петь минути: опитайте се да не мърдате въобще, да можете да контролирате себе си. Послѣ направѣте петминутно упражнение да мислите само върху едно нѣщо: петь минути упражнение върху вашето тѣло, петь минути упражнение върху вашия Умъ, петь минути упражнение върху вашето Сърдце. Каквото придобиете отъ тези упражнения, не го разказвайте никому. За да може едно желание, една мисъль да се реализира, трѣбватъ дванадесеть мѣсеца. За да се роди една мисъль, трѣбва една година, други изискватъ десеть години и т.н. Добритѣ мисли и желания образуватъ дрехитѣ на Ангелитѣ: мислитѣ и желанията сѫ дрехитѣ, въ които се обличатъ Божественитѣ Духове. Ако можете да играете на това хоро, хванѣте се, ако не, обмислѣте добре и не се хващайте. Резултатътъ отъ тия упражнения идва бавно, може и слѣдъ една година, но никому не казвайте какво правите. Докато не сте изтъкали платното, не го рѣжѣте по аршинъ да го изнасяте на пазара. Започнѣте съ най-малкото: съ думата мога: дойде ви голѣма скръбъ: кажѣте въ себе си: Мога! Страдате: Мога! Трудите се: Мога! Кажѣте си: „Всичко мога чрѣзъ Христа!“. Ако не разберете думата мога, не можете да разберете и Христа, въ Христовото учение винаги има думата мога. И когато Петъръ каза на Христа:“Да Ти не бѫде, Господи...“, Христосъ отговори съ думата мога. Спрѣгайте глагола мога. Ако не можете да решите нѣкой въпросъ, казвайте: Мога! Господь ходи и казва: „Напълнете му стомната!“, а който не казва мога, не му я напълватъ. Лошото, което е въ въсъ е гориво. Лошитѣ мисли, които ви идватъ, сѫ импулсъ въ вашето развитие, ако ги побѣдите. Дойде ли ви лоша мисъль, поискайте й мѣсто отъ Господа. Не казвайте нищо, не одумвайте, мълчѣте: въ начало ще усѣтите неприятность, но после тя ще изгори и ще получите енергия. Дойде ли ви болесть, не бойте се: това е малъкъ масажъ, това е благословение. Да сме разумни означава да бѫдемъ съвършени въ Словото. Хората плачатъ, нещастни сѫ, но азъ казвамъ, че това е благословение, защото тѣ работятъ, а азъ се радвамъ и благодаря на Бога. Сто и единъ милиона Ангели работятъ на Земята и помагатъ. Сега става чистене и въ тия врѣмена трѣбва да сте бодри и весели: по-славни врѣмена не е имало, сега Хората си поливатъ градинитѣ. Днешната религия не трѣбва да е като старата. Веднъжъ единъ бѣденъ религиозенъ човѣкъ миналъ подъ отворения прозорецъ на богаташка кѫща, видѣлъ оставена на перваза кесия съ пари и я взелъ, мислейки, че му е даръ отъ Бога. Прѣзъ слѣдващитѣ дни обаче при всѣка молитва кесията се изправяла прѣдъ него и той не можелъ да се моли. Най-послѣ я върналъ. И вие сте задигнали кесията на нѣкой богатъ, затова нѣщо ви стѣга. Когато одумвате, това е кражба на кесия, върнете кесията, за да се чуе молитвата ви. Не мислѣте лошо за никого, дойде ли ви такава мисъль, навънъ я изхвърлѣте. Мълчѣте отвънъ, а работѣте отвѫтрѣ. За да се реализира всѣко желание, има срокъ, трѣбва да чакате. Може да минатъ една, двѣ, десеть години: не бързайте. Когато искате бързо да се реализира желанието ви, Господь ще ви изпрати при коренитѣ на дървото: ще ви даде лошъ мѫжъ или жена. И всички ваши сегашни нещастия сѫ отъ миналия ви Животъ: имали сте лоши мисли и желания. Трѣбва да бѫдете здрави по тѣло. Щомъ позатлъстѣете, радвате се, но това не е Здраве: трѣбва да имате здрави мускули, да бѫдете кротки, смирени, не разбирамъ да бѫдете отпуснати, а да бѫдете активни. Напримѣръ нѣкоя ваша сестра е обрѣменена: прѣдайте й Вѣра, насърдчѣте я, а не плачете заедно съ нея, защото и двамата ще загубите Вѣрата си. Или нѣкой е умрѣлъ: не, не е умрѣлъ, само кѫщата му е съборена и слѣдъ години ще се създаде пакъ. Сѫщностьта на човѣка е въ добритѣ качества на неговата Душа. Смъртьта е прѣцѣждане на водата, прѣминаване на Живота отъ единъ пластъ въ другъ и излизане на повърхностьта като добъръ чучуръ, трѣбва да прѣминете прѣзъ този свѣтъ, прѣзъ материята, за да се прѣцѣдите. Тукъ слушате всичко това, но свѣтътъ ще ви разколѣбае; кажѣте: “Мога!“ Ще вземете псаломъ 119 и всѣки день ще учите наизустъ една часть оть него съ думата мога, за двадесеть и два дена трѣбва да го научите. Всѣки день, прѣди да започнете да учите, ще си измивате рѫцѣтѣ и краката и ще казвате: “Ще бѫдемъ като краката добри, търпѣливи и послушни.“ Ако човѣшкото Сърдце бѣше добро като краката, Хората щѣха да бѫдатъ светии. А когато миемъ рѫцѣтѣ, ще казваме: “ Ще сме послушни, добри и справедливи като рѫцѣтѣ!“ Умътъ ви трѣбва да бѫде готовъ да работи като рѫцѣтѣ. Колко е добъръ Господь, че ни е далъ рѫцѣ и крака, които да ни учатъ какъ да работимъ! Съединѣте се съ Господа и съ всички Хора и всичко ще бѫде осѫществимо за васъ. Трѣбва да сте търпѣливи и услужливи като краката и справедливи като рѫцѣтѣ. Трѣбва да владѣете тѣлото си и да настане една хармония между васъ. Ако за една година можете да се хармонизирате, ще бѫде добре. Трѣбва да бѫдете свободни като птицитѣ, търпѣливи като млѣкопитаещитѣ, мѫжествени като лѫва и разумни като човѣка. Започнѣте да прилагате думата мога. Ако е за Добро, тя е като ключъ, но ако я употрѣбявате за лошо, нѣма да ви послужи: употрѣбѣте я за повдигането на човѣчеството, за просвѣта на Ума и Сърдцето, но не и за лошо. За една година трѣбва да се научите да разбирате думата мога. Частичката не, първата сричка отъ думата не мога, трѣбва да я сложите на опашката. Разтревожени ли сте, кажѣте: “ Мога!“, за да се измѣни вашето настроение. А частичката не нека стои, оставѣте я въ почивка. Когато изучите псалма, нѣкои отъ васъ ще иматъ резултатъ едно или двѣ, други ще иматъ резултатъ отъ три до десеть: различно; и едно да е резултатътъ, пакъ е благословение. 8 февруари 1917, София
  14. пдф Поздравъ ЗА НОВАТА ГОДИНА КЪМЪ ВСИЧКИ. печатница на Н. М. Церовски Т Ъ Р Н О В О , 1914. „Ходете въ видѣлината, за да бѫдете синове на видѣлината“. Видѣлината за душата е това, каквото е свѣтлината за тѣлото. Храненето, растенето и развитието на тѣлото е невъзможно безъ свѣтлина. Сѫщо така е невъзможно за душата да расте, да се развива и даде плодъ безъ видѣлина. Както свѣтлината произтича отъ слънцето, тъй и видѣлината иде върху душата отъ Бога. Свѣтлината не е едно и сѫщо съ слънцето, сѫщо и видѣлината съ Бога. Свѣтлината ни подсѣща за слънцето, видѣлината ни упѫтва къмъ Бога. Когато имаме свѣтлина въ облачно врѣме, неможемъ веднага да посочимъ дѣ е слънцето, защото не го виждаме отъ облацитѣ. Това ще направимъ, като се възползуваме отъ придобитото си знание и опитность, като размислимъ колко е часътъ, кое годишно врѣме имаме и слѣдов., дѣ приблизително би трѣбвало въ дадения моментъ да се намира слънцето. Ако слѣдъ това се взрѣмъ по-внимателно къмъ опрѣдѣлената посока, вѣроятно ще зѣрнемъ по-силната свѣтлина, ще видимъ, макаръ мрачкаво, слънцето. Сѫщо така, имащи видѣлината, изпращана за душитѣ ни отъ Бога, ний съ сѫщитѣ усилия, опитъ и знание можемъ и трѣбва да търсимъ Бога. Когато дѣтето се роди у единъ баща, послѣдниятъ му дава условия за животъ и растене на тѣлото. Сѫщо тъй, кога се ражда човѣкъ, дава му се видѣлина, — условие за развиване и растене на душата. За нашия стремежъ да идемъ въ небето се искатъ условия. Такива сѫ условията, които спомагатъ на душата да се очисти и обогати духовно. Защото небето е за животъ само на души, богати духовно, чисти, „облечени въ сватбарска дреха“. Да бѫдемъ синове на видѣлината“, — това значи да имаме и използуваме даденитѣ ни отъ Бога условия —видѣлината- за нашъ духовенъ прогресъ. Процесътъ на видѣлината е процесъ на очистване душата и нейното оплодяване. Свѣтлината дава на растенията възможность да се хранятъ отъ соковетѣ на земята, които тя прѣработва въ листата имъ въ хранителенъ за растенията материалъ. Тъй растението расте и дава плодъ. И нашата душа е едно растение, което трѣбва да даде плодъ. Чрѣзъ сърдцето ни тя пуща въ материалния свѣтъ корена, —това сѫ желанията. Желанията и мислитѣ ѝ сѫ сокове на душата, която правятъ добра, даватъ ѝ възможность да принесе плодове на доброто. Добри можемъ да бѫдемъ чрѣзъ мисли и желания. Тѣ, обаче, биватъ цѣнни, когато се свържатъ и проявятъ съ единъ актъ. Реализиратъ ли се въ такъвъ, душата ни е дала плодъ, използувайки условията, които сѫ почва. И тъй, както свѣтлината прѣвръща соковетѣ въ растителенъ и плоденъ материалъ, тъй и божествената видѣлина прѣвръща мислитѣ и желанията ни въ добри дѣла, —плодоветѣ на душата. А това пъкъ значи, да сме „синове на видѣлината“, т е. да използуваме видѣлината, даденитѣ ни отъ Бога условия за живѣяне, — за нашъ духовенъ прогресъ, да дадемъ душевенъ плодъ чрѣзъ видѣлината. Като синове на видѣлината, имаме различни отношешия къмъ нейния източникъ, Бога. Въ разни врѣмена Богъ ни дава различни условия за развитие. И синовнитѣ ни отношения къмъ Бога, душата ни въ разно врѣме разбира различно, съобразно условията, въ които Богъ ни поставя да работимъ, като най-добъръ Възпитатель, да ги използуваме, за да се развиваме, та да станемъ добри. За да влѣземъ въ небесното Царство трѣбва да бѫдемъ спасени. Само спасението, обаче, не е достатъчно, а трѣбва и да се възползуваме отъ него. Спасението е, че Богъ ни е избавилъ или ни избавя отъ лошитѣ условия, при които нашата душа, умъ и сърдце немогатъ да се развиватъ и ни поставя въ други, въ които това развитие е възможно. Когато спасяваме нѣкого отъ затвора, ний го извеждаме отъ едни условия, прѣчещи на неговото развитие, парализиращи го, и го поставяме въ други, благоприятствуващи го. Но по-нататъкъ спасениятъ трѣбва самъ да се развива, да работи, използувайки условия, знания и опитность. Иначе, макаръ и да има благоприятни условия, той може да не се развива, да не прогресира, въпрѣки факта, че е спасенъ. Тъй че и ний, спасени отъ Ис. Христа, сме избавени отъ лошитѣ, прѣчещи на развитието ни условия и сме поставени въ нови условия, — видѣлината и Благодатьта, — които ний трѣбва да използуваме за свое развитие и прогресъ. Спасението води къмъ свобода: спасениятъ отъ затвора е изваденъ на свобода. И ний, спасени отъ Ис. Христа, сме свободни чрѣзъ него. Що е свободата? У всѣкиго отъ насъ се таи скритъ истинския животъ, душата, свързваща ни съ Източника на живота, Който ни я е вдѫхналъ. Този скритъ животъ, тази Божествена искра е, която постоянно негодува въ насъ вѫтрѣ, въздиша, недоволна е, търси нѣщо по- друго, по-висше. Тоя скритъ животъ е стимулъ на прогреса, той го движи. Сега, когато той е поставенъ въ условия, прѣчещи на неговата проява и на естествения развой, ний не сме свободни. Наопъки, свободата е, когато скритиятъ душевенъ, могѫщественъ животъ се извади изъ едни условия, прѣчещи на развоя и проявата му и кога се постави въ условия, благоприятни за този развой и проява. Значи, свободата е слѣдствие на спасението. Неспасениятъ не е свободенъ. Обратно, освободенъ, ли е вѫтрѣешно човѣкъ, чувствува ли, че неговата душа е въ единение съ Твореца си и съ душата на всички хора — на свѣта, не чувствува ли прѣчка за това единение, той е и спасенъ. Грѣхътъ, е прѣчка за това единение, слѣдователно, обхванатиятъ отъ грѣхъ, не е свободенъ. Ето защо апостолътъ, казва на римлянитѣ, че като сме спасени, ний сме свободни отъ грѣха. Даватъ ни се признаци, по които да познаваме свободни ли сме или не. Тия признаци сѫ страданията. Тѣ показватъ, че животътъ ни трѣбва да излѣзе въ други условия за сѫществуване. Мине ли животътъ въ, благоприятнитѣ за развоя му условия, страдания не се чувствуватъ. Ангелитѣ сѫ свободни: тѣ сѫ въ условия най-благоприятни за проява на тѣхния вѫтрѣшенъ животъ Светиитѣ не сѫ били обладавани, не се оплаквали и не чувствували страданията, защото душевниятъ имъ животъ е билъ по-пълно проявенъ, поставенъ въ по-висшитѣ условия, въ Божествената атмосфера, дѣто били свободни. И тъй, страдаме ли, трѣбва да насочимъ вѫтрѣшния си животъ къмъ по- висши условия. Повдигнемъ ли, усилимъ ли вѫтрѣшния си животъ, поставимъ ли се въ връзка съ, могѫщитѣ праведни и свети Духове, ще сме свободни и не ще вече страдаме. Това пъкъ значи, че ще сме синове на видѣлината, че сме използували даденитѣ: ни условия. Който е синъ на видѣлината, той се ползува и отъ свѣтлата и отъ тъмната страна на живота. Съ други думи, той умѣе да използува за свой подемъ и щастие и нещастия, и помощь и прѣчки. Възпитательтъ поставя на възпитаника си не само гладъкъ пѫть, не само улеснения, но и прѣчки, които трѣбва да бѫдатъ надвити. Улесненията подпомагатъ спечелването на знания, но прѣчкитѣ обогатяватъ опитностьта. Свободниятъ човѣкъ не е безъ прѣчка въ пѫтя си, но той ги лесно побѣждава и отминава. А несвободниятъ се спира прѣдъ тѣхъ. Ето защо Богъ, като отличенъ Възпитатель, дава на чадата си и прѣчки, които тѣ трѣбва да се научатъ да надвиватъ. Само тогава ще бѫдатъ и свободни и силни. Често ний се оплакваме отъ страститѣ си, отъ лошитѣ си мисли и желания. Това не е право: тѣ сѫ условията, при които душата ни узрѣва, или по-добрѣ, плодоветѣ ѝ узрѣватъ. Всѣко подобно условие ни е дадено отъ Небесния ни Баща, за да го побѣдимъ, да го надвиемъ, да го обърнемъ отъ нашъ господарь въ свой слуга, та тъй да станемъ добри, мощни въ доброто, богати духовно. Иначе и неможе да бѫде, защото „Царството Божие се взима отъ тия, които се насилятъ да го взематъ“. А това насиляне е борба. Пъкъ „борбата ни не е срѣщу плъть и кръвь, но срѣщу началствата, срѣщу властитѣ, срѣщу управителитѣ на тъмнотата на този вѣкъ, срѣщу лукавитѣ духове въ поднебесната“. Прочее, кога водимъ тази борба „срѣщу управителитѣ на тъмнотата на този вѣкъ“, ний сме синове на видѣлината и ще имаме помощь отъ Небето. Затова трѣбва само да търсимъ тази помощь, да бѫдемъ готови „да се облечемъ въ всеорѫжието Божие“, като се „прѣпашемъ съ истината, облѣчемъ въ бронята на правдата, обуемъ въ приготвянето на миръ, вземемъ шлема на спасението и меча на Духа — Словото Божие, като се молимъ Духомъ на всѣко врѣме“. И тъй, искаме ли да сме синове на видѣлината, трѣбва да използуваме всички условия — и добри и лоши — въ които сме въ даденъ моментъ и като ги използуваме за свое развитие, ще се освободимъ отъ лошитѣ условия, т. е. ще станемъ свободни. По този начинъ съ собственъ опитъ и придобито знание ще намѣримъ Бога, източника на видѣлината. Тъй синътъ на видѣлината бива радостенъ, не се отчайва, има миръ въ душата си. Ето какъ синътъ на видѣлината придобива Божествено равновѣсие у себе си, а сѫщо тъй го внася и въ свѣта. Въ взаимоотношенията и дѣйностьта на хората има два вида, двѣ категории закони: първата категория закони има механически характеръ и има двѣ страни: събиране и изваждане. Втората пъкъ има Божественъ характеръ и странитѣ ѝ сѫ: умножение и дѣление. Грѣхътъ винаги се съпроважда съ дѣйствия отъ първата категория. Напр. Адамъ и Ева се събраха, събраха себе си съ плода, събраха се и съ змията. Съ това извадиха на явѣ непослушанието и гордостьта си, извади ги и Богъ изъ рая. Събиратъ се жени на едно мѣсто и почнатъ да събиратъ при себе си грѣхове: почватъ да клюкарствуватъ и да одумватъ хората, изваждатъ на явѣ хорскитѣ и свои недостатъци. Евангелскиятъ богаташинъ направилъ житници и събралъ вѫтрѣ житото си, безъ да го използува по божественому. Затова пъкъ Богъ му извадилъ душата въ сѫщата нощь. Алмазътъ е скѫпъ, лъскавъ, — това е върхътъ на свѣтския животъ — но той само събира и чупи слънчевитѣ лѫчи безъ да ги умножава. Житното зърно е скромно, ефтино, но то, посѣто въ земята се умножава. Такъвъ е духовниятъ човѣкъ. Добриятъ и вѣренъ рабъ умножава талантитѣ на Господаря си, — изпълнилъ Божествения законъ. Сѣмето паднало на добра земя се умножило до 30,60 и 100. Кога Богъ сътворилъ човѣка, далъ му заповѣдь да „расте и умножава“. Имаме ли у себе си добри дарби, талантъ, трѣбва да ги умножав. . Жената да вижда у мѫжа си добритѣ чърти, които да гледа да умножи. Вслѣдствие на това пъкъ мѫжътъ ще почне да дѣли съ нея чувства и признателность, ще дѣли и усилията си, като ще ѝ връща съ сѫщата мѣрка. Тъй трѣбва да постѫпва и мѫжътъ. Види ли единътъ у другия лоши качества, да ги не изважда прѣдъ хората, а да гледа да ги обърне въ добри и като станатъ такива, да ги умножи. — Ако е казано, че Царството Божие прилича на квасъ и синапово зърно, то значи, че щомъ елементитѣ на това Царство влѣзатъ въ човѣшката душа и духъ, се умножаватъ. Слѣдствието на това е, че хората, които по божественому умножаватъ, Богъ ще раздѣли съ тѣхъ Царството Си. Изхождайки отъ това гледище, като се казва че ний трѣбва да бѫдемъ синове на видѣлината, значи че трѣбва да уможаваме, да използуваме всички условия, въ които сме, за добро на насъ и ближнитѣ ни. Както размножаването на растения и животни е възможно само при свѣтлината, тъй и умножаването, т. е. дѣйствията човѣшки по божествения законъ, сѫ възможни само при видѣлината. Отъ синоветѣ на видѣлината се иска да бѫдатъ не външно лъскави, не вѣчно едни, безплодни и нерастещи алмази, а умножаващи се скромни, растещи и даващи плодъ на добра почва житни зърна. Безплодието е смърть — безплодната смоковница бѣ проклѣта и отсѣчена, всѣка прѫчка на Лозата, която не дава плодъ, т. е. не се умножава, сѫщо се отсича, а плоднитѣ се окастрюватъ и наторяватъ, за да даватъ повече плодъ. Прочее, да посѣемъ сѣмето на любовьта и радостьта, за да поникне мирътъ въ умоветѣ ни; да посѣемъ сѣмето на дълготърпението и благостьта, за да поникне плодътъ на милосърдието въ сърдцата ни; да посѣемъ сѣмето на вѣрата и кротостьта, за да поникне плодътъ на въздържанието въ живота ни. По този начинъ пълниятъ ни животъ ще се прояви, сърдцето ни ще се облагороди, интелигентностьта ни ще просвѣтне, любовьта ще се развие и щастието ще се придобие. Този е възходящиятъ пѫть къмъ Бога за индивида, за обществата и за человѣчеството. Само така отъ трънения вѣнецъ на България ще се изплете великото благо на балканскитѣ народи и славянството, — и само по този пѫть тѣ ще дойдатъ до обединение.
  15. Майката Беседата не е отпечатана в книга. Няма намерен текст засега.
  16. Трите чаши и скъпоценният камък Беседата не е отпечатана. Не е намерен ръкопис засега.
  17. Лекцията не е отпечатана в книга или самостоятелно Отбелязана е в каталога: Словото на Учителя - 2004 - Светлана Христова Текстът е взет от записките на Елена Хаджигригорова Изгревът - Том 17 Педагогическа лекция държана от Учителя на конференцията на учителите на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре за­познати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоре­тически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноз­дри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум. В ума, в човешката мисъл има долини, има и планини, има и равнини. В човешкото сърце също има долини, има и планини, има и равнини. В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина. Ако човек не е проводник на светлината, той не може да твори мисълта. Умът е проводник на човешката мисъл. Човешката мисъл има друг източник, отдето произтича. Ние сме свързани с тялото и мислим, че след като напуснем земята, след като изчезне тялото, как човек ще мисли. Ние имаме глава и мислим, че без глава човек не може да мисли. Ние имаме смътно понятие какво нещо е любовта. Представете си, че вие сте в един автомобил, автомоби­лът се движи, а човекът седи в автомобила. Казвате: като излезе човек из авто­мобила, как ли ще се движи? Сега, като седи човек в автомобила, автомобилът се движи, а човекът не се движи, а като излезе човек на земята из автомобила, тогава той се движи, а автомобилът не се движи. Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомо­била. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате. Ако вие сами не сте културни, как ще я опитате? Един музикант казва: „Да опитам съвременната музикална култура." Ако той не е музикален, какво ще разбере от културата? Най-първо, той носи културата в себе си. Той трябва да излезе из своя автомобил и да види тази култура, че е подвижна. Казвам: Задачата на природата е да ни извади из онова инертно състоя­ние, в което хората се намират. Защото във всичките хора има едно вътрешно недоволство, че малко знания имат. Хората не страдат от малко знание, но от много знание, от много теории за живота, от много теории за възпитание, за Бога, за онзи свят, за този свят - от много теории страдат. Като седнете да ядете, от колко яденета се нуждаете вие? Да кажем, вие имате 40 яденета. В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изис­ква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон. Самите съдии са закон. Законите, това са методи, с които те оперират върху вас. Защо оперират? За да оправят една ваша погреш­ка. Питам сега: Когато вие победите, как трябва да ви съдят? Трябва да турят един закон на гостилничаря, че повече от 300 грама ядене не се дава на човека. Сто грама - за ума, 100 грама - за сърцето и 100 грама - за волята. Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така пред­полагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите. Всички същества имат едно понятие, че по-умни същества от тях няма. Сега вие считате мухите за глупави. Но мухите са човешки души, изостанали в своето развитие. Един комар е една човешка душа, изостанала в човешкото развитие, големи амбиции има, а възможности няма. Тя казва: „Дайте ми възможности, и аз ще се проявя така." Къде е погрешката на животните? Понеже те живееха със своите теории в света, не живееха с онова, което е било в тях - да се изпълни волята Божия на земята. Представете си един съвременен учител, че би имал всичките математи­чески правила, които съществуват, и може много добре да ги разбира. То е за физическия свят. Но как би приложил геометрията в органическия свят? Приро­дата я е приложила. Как ще приложим геометрията в умствения свят? Запример, в даден случай вие трябва да знаете вас какво знание ви е потребно. Една храна трябва да се приготви, която да е подходяща, да съдържа точно туй, което е нужно. Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготов­лявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приема­те, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот. Или тази храна не съдържа доста­тъчно сила в себе си. Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила. Ако тази храна съдържа повече светлина, тогава умът се развива, човек умствено само се развива. Ако храната съдържа по-малко светлина, тогава умът остава неразвит. Ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако има по-малко сила, волята остава неразвита. Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето. И семейство, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение. Сегашните бащи представят волята, майката представя сърцето, а децата - ума. Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това?" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топ­лина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много. Но всичко туй върви по закони. Тия закони, трябва да ги намерите, те са разумни същества. Вие досега сте изучавали мъртвите закони, написани от хората, ония закони, които хората носят. Писанието казва: „Ще напиша закона в сърцето им." Сърцето е нещо разумно. Един жив човек, на когото законът е написан, той ще покаже какво нещо е законът. Досега ние имаме закони без любов, те са мъртви закони. А отсега нататък има да изучаваме живите закони. Живите закони, това са зако­ните на любовта. Не мислете, че вие ще се освободите от механическите закони. Но вие ще дойдете до ония живи органически закони, които ще ви дадат смисъл в живота. Представете си, че сега вие се нуждаете някой човек да ви представи какво нещо е червеният цвят. Има един червен цвят на ума, има един червен цвят на сърцето и има един червен цвят на човешката воля. Тия три цвята, съединени в едно, те създават, тъй да кажем, здравето, щастието и блажен­ството на човека. Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвърше­ния син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки. Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек. Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запри­мер, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място. По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която иска­ме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения. След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място. Но ако кривата линия се образува без правите линии, тя е неестествена. Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро. Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам!" Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечи­ма." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще пре­дадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете. Не можеш да предадеш на хората това, което го нямаш. Защо е така? Ако можеш да предадеш своите недъзи и своите добро­детели, ти си силен човек. Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия. И ако изхарчите тази енергия, вие не знаете как да я внесете, чувствувате се демагнетизиран, казвате: „Не работи умът, не работят чувствата" - фаб­риката не работи. Вода няма, огън няма - фабриката не работи. За да работи, трябва да има нужните елементи. Та, в новото възпитание ще започнете с вашите страдания: да възпитате вашите скули, вашия нос, защото, ако не е възпитано сърцето ви, какво можете да направите? Често носът ви сърби, побутнете го, лицето ви сърби. Този сърбеж показва, че лицето и сърцето не е възпитано, няма търпение. Като те сърби нещо, като те гложди, ти да седиш и да му пееш. Сега, тебе те сърби носът, ти се почешеш - губиш. Ако си поставите една задача 5-10 минути да концентрирате ума си, веднага ще почувствувате, че ви сърби носът, гърбът, или ще почнете да се мърдате. Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания. Когато са добри проводници, никакво щипане не се образува. То не е болезнено, това състояние, но не е равномерно разпределена тази енергия. Ако внесете светли мисли, хубави чувства и добра воля, веднага този сърбеж изчезва. Образува се приятно настроение. В ума се появява светлина, в сърцето ще получите приятно впечатление, явяват се хубави чувства, после ще се изпра­вите, ще се яви сила във вас, ще помислите, че израствате и ще видите, че може да направите нещо. И ще направите. Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит. Някой път сърцето не работи - напра­вете опита. Умийте само носа с топла вода. Като умиете челото, гледайте да не капне вода по другата част на лицето. Може да вземете и да намокрите една копринена кърпа и с нея много внимателно ще умиете само носа или само челото, както един художник, когато рисува. В художеството се иска голям майсторлък. Или пък някой път считате, че умът ви не работи - вземете една кърпа и измийте само челото. Какво ще ви коства да направите този опит? Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием? Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете. Смятам, че това е достатъчно. В съвременната педагогика проверете всички педагогически правила вер­ни ли са, или не. Тези правила, които турят в действието, искам да ги проверите. Теориите и хипотезите трябва да се проверят. Онова, което вие сте придобили, трябва да [го] приложите. Душата се проявява чрез брадата, сърцето - чрез носа, умът - чрез челото. Казвате: „Къде е Божественото?" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на темето. Къде е човешкото? Човешкото е отстрани на главата. Къде е ангелското? - На челото. Адът на човека е при ушите. Всичкото лошо излиза отстрани на главата. Когато главата на човека е широка, той е човек гневлив. Той може да убие човек и пет пари да не дава. После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата. Прави научни изследвания. Откъсне главата и я хвърли настрани. Ако туй дете го турите в една стая, на пода на която е пуснат ток, и щом откъсне главата, пуснете тока да потече, да засегне детето, три пъти като откъсне главата на мухите и вие все пущате тока, то ще разбере, че не се късат главите на мухите. Всичките страдания са токове, които идат от невидимия свят, да поправят погрешките. Със всяко страдание трябва да се поправи нещо. Ти може да стра­даш, за да поправиш една погрешка. Когато сте съвършени, няма да имате страдания. Когато сте несъвършени, ще страдате. Без страдания не може да се поправят погрешките. Някой път учителите пляскат децата. Може да го плеснеш, но най-първо прекарай в ума си, в сърцето си, в душата си мисълта да го плеснеш ли и чак тогава го плесни. Ти не си питал нито ума, нито сърцето, нито душата си и искаш да удряш. Като вървиш в гората, някое клонче може да те блъсне и да ти извади окото. Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание. Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници. Най-първо той трябва да ги обикне и те да го обикнат. Казвате: „Това са деца." Децата познават кой ги обича. Да не усетят, че ти можеш да излъжеш пред тях. Щом те разберат, че ти лъжеш, казват: „Послъгва учителят." Те да знаят, че учителят не обича да лъже. Да знаят, че учителят, като направи погрешка, ще я изправи. Вие, като направите една погрешка, как се извинявате? Да каже: „Деца, аз съм учител, и аз имам по-голям учител, пред него направих една погрешка, поправих я. Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в съвременното възпитание ще го считат за една слабост. Първото нещо, като направим сега една погрешка, търсим как да се извиним. Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи. Нито трябва да се осъж­даме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи?" Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките. Като се оттече водата, тази вода в трапчинките остава, не може да изтече. Казвам: Новото сега трябва да дойде в помощ на стария живот. Понеже имаме богат материал, от който може да се направят много работи. Да кажем, ти искаш да биеш. Стани скулптор! И наместо да биеш хората, да биеш камъните. Да допуснем, че имаш навик да цапаш. За този-онзи говориш лошо. Стани худож­ник и цапай платното! Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние гово­рихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой? Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход. От другите 25- 1%. А от останалите 50 имате 10 % приход, или 5 %. На (!?)[4] ще разчитате сто на сто. Една погрешка ви е ощетила 1 лев. Ако я изправите, ако я направите на добродетел, тя ще ви принесе 100 лева. Ред поколения са казвали: това е непоправимо, онова е непоправимо. Кое е непоправимо? Умрял човекът. Какво искаме, когато умре този човек? Когато се роди този човек, взехте ли вие участие? По ваша воля ли стана това? Казвате, че не навреме умрял. Той се е родил навреме и е умрял навреме. Ако се е родил навреме, и навреме ще си замине. Допуснете, че виждате един кон, който носи един голям товар, и отдето минава, всичките хора го хвалят, турят му венци, пеят му песни. Като стигне конят до своето местоназначение, какво е постигнал от тези похвали? Той иска само да си похапне, песните са безпредметни. Този кон, като пристиг­не, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благо­дарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му сви­рим, да го хвалим. По-добре една възприета мисъл в ума, едно хубаво чувство в сърцето, една хубава постъпка във волята - по-хубави неща от тях няма. При­родата, като ни изпраща сутрин светлината, тя ни поздравява ума; на обед, когато стане много топло, тя посещава сърцето ни; и вечерно време посещава душата ни. Лятно време ние се радваме, че слънцето е залязло, че ще стане хладно, ще се поразходим. Искаме от голямата топлина, която слънцето има, да раздадем на всичките хора. Казваме: „Стига топлина, толкова топлина ни стига. Да си починем." Да пазим този порядък: сутрин - умът, на обед - сърцето и вечер - душата. Тогава душата трябва да работи през цялата нощ, и умът, и сърцето да си почиват. Вечерно време трябва да има работа за душата. Който оставя душата без работа, той е изложен на обикновено разположение. Тия работи ги проверете доколко са верни. Това са хипотези и теории. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, учителят ще се учи от тях. Новото, което те носят, е за учителя и туй, което учителят носи, е за децата. Научете се да присаждате тръните и да обработвате плодните дървета. „Отче наш" ____________________________________________________ [1] Празно място в ръкописа, за 1-2 думи. (Бел. М.И.) [2] Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред. (Бел. М.И.) [3] В ръкописа е написано „червена". (Бел. М.И.) [4](!?)- Така е отбелязано в ръкописа, вероятно нещо от стенограмата не е разчетено. (Бел. М.И.)
  18. От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка на Савка Керемидчиева Отидох да почистя (Савка) библиотеката на Учителя и той ми прочете нещо, което беше писал, и после ми даде това листче, което аз запазих: Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди от целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици, или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието. Действието е израз на силите. Силите са израз на причината. Зад причината стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят. Зад мислителя стои изворът на всичките неща. Изворът, това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безкрайните тласъци на низходящите следствия - движения, а също и движения във възходяща степен. 15 юни 1922 г.
  19. Божественият параход, ИЗ - 22.03.1941 (не печатана) Могат да се прочетат записки на тази беседа от Боян Атанасов Златарев от Изгревът - Том 7 17. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАХОД Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал. Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка. Тази година ще бъде доста по-добра от идната година. (22 март 1941 г., 9 часа вечерта в големия салон на Изгрева, след братската вечеря)
  20. Аудио - чете Цвета Коцева Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г. Новогодишна беседа (Беседата е взета от писмо на Боян Боев до Стефан Тошев - Изгревът - Том 13) В 8 часа вечерта. Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме. Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят. Каквото кажем, ще стане. Сега личността е господарка. Когато човек престане да се обижда, той е над личността. Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота. Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи. След вечерята. От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я. Две положения: 1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия. 2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен. Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите. Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша. За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш. Който е работил, може да стане маг. В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия. В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
  21. https://petardanov.com/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  22. Последен ъпдейт на пакетите 17.03.2019 Тъй като пакетите са големички, може да използвате Флашгет за изтеглянето им. Неделни беседи (1914-1944 г.) - 2.77 гб. Общ Окултен клас (1922-1944 г.) - 2.68 гб. Младежки Окултен клас (1922-1944) - 2.71 гб. Съборни беседи (1906 -1944) - 0.77 гб. Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - 0.38 гб. Утрини Слова (1930-1944) - 0.69 гб. Извънредни беседи - 0.33 гб. Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - 0.23 гб. В долният пакет се съдържат беседи от трите класа Последното Слово 1943-1944 - Клас на добродетелите - Беседи пред сестрите (Четвъртачни беседи) (1917- 1932) - 1.3 гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 1 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 2 - 10гб. Пакет с книги от последователи на Учителя - Пакет 3 - 10гб. Текстове документи и исторически книги от Учителя - 10 гб Книги с тематични извадки - 2.25 гб. Списания и вестници - 7 гб. Пакет Слово - 1.3 гб. Огледална копие на сайта направено на 16.03.2019 - 7 бг Музика 19 диска с записи на Паневритмията. - 1.2 гб. Снимки Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 1 - 6 гб Архивни снимки на Учителя Петър Дънов - Пакет 2 - 12 гб.
  23. Аудио - чете Митко Ненков Аудио - чете Цвета Коцева Източник Учителят пред ръководителите 1930 год. За царството Божие Беседа говорен а от Учителя, 31 август 1930 год . 4 ч.и 30 м. сутринта, Изгрев Тайната молитва. Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин. нека ви вземе интензивната мисъл в четенето на стихове от Евангелието. След това други 10 мин. в размишление. Значи 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. В другото време сте свободни, можете да четете няколко глави от Библията. Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие!" Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие!" Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега. Опитът не е още идване на Царството Божие. Това е предвкусване. Ще го близнеш, но нямаш мед в своя съд, правиш опит. След като правите така цяла година опити, трябва да стане една промяна във вас, за да може и Невидимият свят да действува по един нов начин. Сега в материалния свят, когато имате приятел към когото сте честен, справедлив, какви са неговите отношения към вас? Ак о имате приятел когото обичате и който ви обича, той никога да не направи думата ви на две. Истинският приятел думата ви на две не прави. И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата. И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие. Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее. И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/. Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират. Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде". Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението?" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване. Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?" Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил?" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/
  24. https://petardanov.com/files/file/1239-%7B?%7D/ Разговор на Учителя с Даниел Цион 9 август 1940 г., извънредна беседа (непечатана) РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта – Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме? – Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер. Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа. Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново. – Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното: – Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица. Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина. Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата. Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.” Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя!
×
×
  • Create New...