Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Извънредни беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание БЕЗ НАУКА НЯМА СПОЛУКА Втора беседа от Учителя, държана на сестрите 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Размишление Ще взема един стих, който казва: "Без наука няма сполука", или сполуката зависи от науката. Въобще съвременното човечество е в стълкновение със своите стари вярвания, със своите стари прийоми. Туй е много естествено. Представете си кон, на когото е естествен навикът да рита, това е в неговата култура, в неговото развитие, от хиляди години на миналото това е служило като едно оръжие против неговите врагове да избавя живота си. И не е нещо лошо това от страна на коня да рита. Това е едно средство да се брани. Но представете си съвременния кон впрегнат в една каруца и пак по същия начин иска да рита. Нали ще бъде смешен? Там конят трябва да се отучи от навика да рита. Защо? Тази каруца той ще я прекатури, ако рита. Някой път във всичките хора има такива ританици, такива навици, които в миналото са били потребни, но при сегашните условия те са вредни. Та когато кажем, че известни навици са вредни, те не трябва съвсем да се изкоренят, но да се обезвредят, защото не са на мястото си. Вие ще имате предвид вредната им страна. Един вреден навик никога не принася полза. Той е бил полезен някога, но сега не е полезен. Второ. Казвате: "Без наука няма сполука." Може ли някой да стане турист, без да пътешествува, без да ходи по високите места? И може ли някой да стане цигулар, без да се учи да свири? Или може ли някой да пее, ако той не се е научил на това? В каквото и да е изкуство той трябва да посвети дълги години, цял живот трябва да посвети, за да го научи. И чудното е, че съвременните хора, не всички, но някои от тях, когато е дошло християнството, те са мислили и мислят, че може да се усвои по един много лесен начин. Не, по същия закон принципите на християнството изискват цял един живот, за да се приложи. И не само да се приложи едно учение, но резултатите, които се добиват, трябва да се запазят. Всички говорят за хубавия глас на една певица, която е родена така по естество, има отличен глас, но ако тя не пази своето гърло, ако обича да яде люто и да пие студена вода, ако е немарлива към гърлото си, мислите ли, че тя за дълго време ще запази своя хубав глас? По същия закон и човешкото сърце трябва да се пази. Някои казват, че човешкото сърце било развалено и следователно няма какво да се пази. То е така, но когато един ден човек се обърне към Бога, неговото сърце се обновява. И ние говорим за тези сърца именно. Искате да вървите из пътя и да прилагате вече. Добре, сърцата ви са обновени. Питам: Тези обновени сърца ще ги изложите ли на тази външна промяна? Пазене трябва. Това вече е наука. Може някои да са слаби, като че друг някой трябва да се грижи за тях. Така например и в ранната възраст на детето майката се грижи за него, когато то е на една година, има нужда други да се грижат за него, но когато то стане на 5-10-20 години, то ще се грижи само вече. В разумната природа това го има. Бог така е дал, че във всеки един човек е вложил тези качества и той трябва да ги пази. Другото условие: всеки човек трябва да се намира постоянно на работа. Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете и най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му, и той почва да се нервира. Дайте му цигулката, веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му, и той ще почне да се нервира. Вземете коя и да е къщовница, лишете я от потребното вкъщи и тя ще почне да се нервира. Всички трябва да работите. Сега ще кажете: "Ние нямаме условия за работа." Не зная, може би вие нямате условията на един цар, нямате условията на един пръв министър или условията на някой пръв министър в Англия, или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: Вашите условия, в които сега живеете, са с хиляди пъти по-добри, отколкото условията на щурците и на врабците. Аз го наблюдавам, когато времето е лошо, влязат в една дупка и излязат, не могат да останат там. Влязат под някоя керемидка на някой покрив, излезе, повика другарчето си, влязат заедно вътре и казват: "Слава Богу, намерихме място де да се подслоним, тук ще прекараме." Такива са разсъжденията на птиците. Ние казваме: "Те са птички, задоволяват се с малко. Ние с какво трябва да се занимаваме?" Добрата черта на тия две врабчета ето коя е: Мен ме радва тяхното доволство. Те като намерят някоя дупчица, благодарят на Господа. Казват: "Тука е добре, няма да ни духа вятърът." Сгушат се и двете вътре, доволни са. Има ли нещо по-хубаво от това? И през цялата нощ тия две птички са доволни. Те имат Божието благословение. И казва се в Писанието за тях, без волята на Отца нито едно врабче не може да падне на земята. И техните ръководещи ангели им казват къде има някоя дупчица за тях, насочват ги към това място по инстинкт и те благодарят. При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тъй приятен. Те нямат идейни разбирания за нещата, понеже сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си сега един земеделец, който има 4-5 хиляди декара земя, но капка дъжд не е валяло. Той има всички плугове и приспособления, но земята е като камък твърда. Питам: Как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага. И тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример: когато българите нямат огниво, те вземат две дървета и почват да ги трият, па ще мине час-два-три часа, докато се сгорещят много дърветата и се образува огън. Произведете ли го, вие вече можете да сготвите хубаво яденце на този огън. Може да си опечете хляб, при това може да си възварите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този, същият закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако човек е ангажиран с външния свят, той съвсем не може да се отстрани от света, но ако всичкото му внимание е погълнато от света, всичката му енергия ще бъде изсмукана. Представете си някой лекар, който препоръчва на някой болен човек да се къпе в морето. Ако той седи целия ден в морето, какво ще стане с него? Достатъчно е един месец по 4 часа да седи, за да изгуби и малкото здраве, което има. Ако трябва да прави морски бани, нека влезе във водата само 5 минути, достатъчни му са. Някой пита: "Не трябва ли да живеем в света?" Ще живеете 5-10 минути. Под "света" ние разбираме условията, водата. Благоприятните условия някой път са приятни, а някой път - не. Допуснете сега, че имате възможност всяка вечер да ходите на театър, на концерт или на разни такива. И всяка вечер ако ходите, какво ще добиете в края на краищата? Ако знаете всички пиеси, коя как се е изиграла, какво ще спечелите? Една-две пиеси през живота са полезни, но многото посещения на театри и концерти се втръсва. Та сега и религиозният живот на хората е същ. Аз препоръчвам на хората религиозен живот. Под "религиозен живот" разбирам външната страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовен живот, то е същината на човека. Всяко едно същество е духовно в същината си. А религиозният човек трябва да изпълнява разни ритуали. Но ако всичкото внимание на човека е погълнато от външната, обратната страна, изгубва се вътрешната същина. Вие като ученици трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се пълни само с външни форми, образува се едно вътрешно бълникане – човек става недоволен от себе си. Човек има една възраст, дето растенето спира. Растене и спиране ще има периодически. Та застой ще има. И този застой не е нищо друго освен когато вашето растене спре, започва растенето на друго същество, и вие ще прибирате известна енергия за следната година, за да може да продължите тогава растенето. Вие искате всякога да сте радостни, да скачате, но то е невъзможно. Едно дете след като скача най-много 10 часа, след това ще заспи, ще престане скачането. Щом се събудите, вие ще усетите едно отмаляване на краката. "Без наука няма сполука." Трябва да изучавате основните правила във вашия живот. И ще се стремите да бъдете доволни от малкото знание, което имате. И туй знание да служи като една основа на нова придобивка, която може да прилагате всеки ден. Всички искат да служат на Бога, но ако ви попитат по кой начин може да се служи на Бога, ще го определите ли? Служенето на Бога всеки един може да изпълни по хиляди начини. Той може да служи на Бога, като обработва своите мисли, облагородява своите чувства, кали своята воля, после като заздравя тялото си, пресъгражда го, след това той може да влезе в обществото, да служи на всичките хора, да изучава техния живот и да им помага. Та именно първата фаза на всеки един живот трябва да започва с обработване на човешките чувства. Аз ви говоря за обработване, но не зная дали вие сте правили усилия да обработвате вашите чувства. У съвременните религиозни има един навик, който е останал от техните прадеди, а именно някои богати хора като осиромашеят, не отиват да работят, но седят и се ровят само за някой свой чичо някъде, да му пишат някое писмо, да им изпрати малка помощ, или се интересуват за старата си леля, но богата. Навсякъде ровят те своите тефтери и очакват те отнякъде да дойде даром нещо. Малцина обаче са тези, които могат сами да работят. После, съвременните религиозни хора мязат на тези, които вървят по лесния път. Отиде в църква, запали една свещ, прекръсти се три пъти и после седи. Той три пъти ще отиде на църква, но работа няма да похване. Сутрин ще отиде, на обед ще отиде и вечер ще отиде. Не е мъчна работа да се молиш три пъти на ден. И вкъщи можеш да се молиш. То е лесно, но кажат ти да отидеш в някой град, да помогнеш на някои бедни, ти казваш: "Тази работа е мъчна, не е за мене." Да, и тази работа е Божия работа. Ще претърпиш малко страдания, но ще отидеш да помогнеш Тогава се явява друго едно положение и казваш: "Ама аз искам да чуя гласа Божий, че тогава ще отида." Ние имаме един такъв пример. Йон като чу гласа Божий, взе си багажа, качи се на кораба и хукна да бяга. Някой път хората изпълняват точно това, което Бог не иска. Когато Бог казва на Ананий: "Иди в тази улица, там има един човек, който се моли", той му казва: "Аз го зная, той е опасен човек, страх ме е да отида при него." Тогава Бог му казва "Не бой се, той се моли, иди при него. Аз ще ти кажа какво трябва да направиш." Този човек се разговаря, мисли да не попадне в такава една клопка. Та казвам: Наука се изисква. Без наука няма сполука. И потребна е тази духовна, тази вътрешна опитност. Всички трябва да се стремите към това! Малката опитност, която имате, трябва да използувате, да я прилагате и трябва да разбирате вашите състояния. Много пъти могат да се промъкнат и във вашето сърце, във вашия ум посторонни чувства и мисли, които да спънат вървежа ви, желания, които не са ваши, или мисли, които са чужди. Всеки един от вас ще работи тъй над себе си. Туй, което принадлежи на вашия живот, именно с това започва самовъзпитанието. Някой път се явяват чувства на подозрение или един вътрешен страх. В религиозния ви живот ще дойде една фаза, почва да те е страх, ама няма никакви причини. Като седиш вкъщи, обзема те един вътрешен страх. Защо е това? Всички ще го претърпите. Или по някой път мислиш, че сърцето ти ще спре и ще умреш, и няма да можеш да се приготвиш за последните си земни часове. Тия положения са все мисли на някой от външния свят. Първото нещо: Без наука няма сполука. В чисто духовния живот, когато вървите по Божия път, нещата не могат да се случат по друг начин, освен както Бог ги е определил Едно нещо има, което вас, сестрите, ви спъва, и то е следващото: между вас няма онази наука, т е. вие не знаете как да се оценявате и между вас няма тази хармония, която е потребна. Вие всички ще потвърдите, че я няма. Това не е лошо. Когато се съберат в един хор, нима всички знаят да пеят? Нима всички познават нотите? Не, онзи капелмайстор ще ги учи на нотите. И няма да се мине една година и между певците ще има хармония. Ние можем да създадем хармония. Когато човек иска да пее, той може да пее. Когато човек не иска да пее, и най-добрият учител по музика не може да го научи. Сега това е хармонизиране на един външен процес. То с думи не става. Можем да кажем: "Хайде да се хармонизираме", но от това нищо не излиза В невидимия свят има разни методи Бог най-първо започва чрез съвет - внушение Ако човек не иска да слуша, има и външни начини. Ще дойдат земетресения, мор, глад, болести, сиромашия и т. н. Те са все методи за изправяне на хората. Не мислете, че у Бога има някаква слабост. Той е дълготърпелив, чака хората да се изправят и да изпълнят волята Му, но дойде ли последният час на послушанието, тогава всичките грехове на хората трябва да се изправят. Ние не трябва да бъдем от тези, да дойде Божествената тояга, че тогава да влезем в правия път. Аз вярвам, че във всинца ви има едно горещо желание да се домогнете до една вътрешна истина. Мнозина казват "Искаме да знаем истината." Аз превеждам думата истина. Искате да бъдете свободни, но за да дойде човек до свободата, трябва да има живот, трябва да има светлина. Най-първо трябва да има живот. След туй светлина, знание, а след знанието иде свободата. След свободата вие ще научите какво нещо е истината. Казаха евреите на Христа: "Ние сме свободни." А Христос каза: "Всеки, който прави грях, е роб на греха", значи не е свободен. Щом човек греши, той не може да бъде свободен. И следователно той ще се лиши от едно от най-хубавите си чувства - да усети вътрешната радост на духа. А свобода е отношение, да имаш работа с най-разумните същества. Ако си в един съвременен модерен симфоничен оркестър, няма да те питат за твоето произхождение, там всичко се определя от твоето свирене. Те няма да те питат какво е произхождението ти, те са свършили. В това и въпрос не става. Ще ти дадат един стол и парчето, което трябва да свириш, и веднага онзи, който дирижира оркестъра, ще знае кое място да ти даде. Можеш ли да свириш хубаво, ще ти даде първото място. Не свириш ли хубаво, на последното място ще те турят. Тъй е в един оркестър, тъй е и между военните. Най-силният взема първото място. Най-слабият взема последното място. И в обществото е така, и в невидимия свят е същото Онзи, който използува условията, които Бог му е дал, и е прогресирал, добил познания, за него има сполука. И в невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А друг донякъде е бил изправен, но после направил много черни чертици, питам: Какво мнение могат да имат за него? Ще каже някой "Искам да поживея малко, че после ние ще се поправим." Хубаво, щом кажете, че може да се поправите, отвори се книгата на миналото и тогава ще погледнат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. И този живот ще вземат, и ще пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас. Като говоря за човешкото самовъзпитание, разбирам всичко красиво на миналото, вие ще го предизвикате сега в ума. Или казано на вътрешен език, човек ще се моли да предизвика хубавите, красивите чувства, да работи той занапред с тях. Сега, аз не зная на какъв изпит трябва да ви поставя, за да видите колко сте хармонизирани вие, сестрите. Аз бих желал, каквото става, каквото се каже тука, нито думица да не излезе навън. За един месец никой нищо да не знае отвън. Е, може ли да го направите? Вие ще кажете:" Можем да го направим." И после все ще излезе нещо. Тогава отде е излязло? Значи то може да проникне. Това, че обичате да казвате, не че е лошо, то е един добър навик, защото така се предава културата, но туй мяза на ритането на коня. Имаш ли такива навици, ще бъдеш внимателен. Ще кажеш: "Няма ританици." Някой път мълчанието е злато. Туй не значи, че винаги трябва да се мълчи. Щом нямаш навици, щом нямаш никакви задължения, можеш да говориш колкото искаш. Сега вие всички сте научили това изкуство. Има такива кореспонденти, в Америка ги има много. Те плащат големи възнаграждения на хора да питат за новини. Е, на какво мяза това? - Да се пълнят вестниците. Ако аз ви дам една задача, вие ще я раздрънкате, преди да сте я направили. Аз нямам нищо против, след като я направите, тогава да я разправяте. А вие ще я раздрънкате наляво-надясно и след туй тази задача няма да стане. И вие ще търсите причината. Не че го правите от някоя зла воля. Аз ще ви помоля, защото мисля вече, че сте израсли, че разбирате нещата. У човека има придобити навици. Има един проповедник в Америка, който, като говори, си мърда рамото. Там е всичката слабост. Много пъти ние искаме да поправим някоя своя слабост, а когато говорим, я забравим. Не, ти ще контролираш ръката си. Не е лошо това, че той си мърда рамото, но има случаи, когато ръката трябва да се подчинява на човешкото съзнание. Тя трябва да слуша, нищо повече! Дисциплина трябва да има. Ами ако окото почне да прави каквото то иска? Па и лицето? Знаете ли какви гримаси ще имате. Не, лицето трябва да слуша. Пък няма желание, което лицето да не може да изрази. В дадения случай всички неща могат да се въздържат. Сега на вас ще ви дам едно упражнение. То е следното: трябва да вземете участие всички, които ме слушате сега, до следното събрание. Четири пъти в този месец всеки петък ще ставате точно в 4 часа сутринта и цял един час ще прекарвате в размишление. Ще се молите за благословение и за хармонизиране, за себе си и за малката група тук, да се хармонирате вътрешно. Цял един час ще бъдете на размишление и ще се молите. Ще знаете, точно в четири часа на духовна работа! И после, като дойдете тук идущото събрание, който от вас не е спазил правилото, да си каже сам. Ще си напишете имената, да видим кои са те. Или как искате, да не знае никой? Защото, като знае някой тук, навсякъде ще се разпространи из София, всички ще знаят. Не е лошата страна на говоренето. Втората част на задачата е мъчна. Първата част е лесна, но щом дойде до втората - да кажете, ще развалите всичко. Аз ще направя друг един опит. Ще намеря колко души от вас не са изпълнили задачата правилно, без да кажете вие. Следния път ще имаме смятане. Аз ще изкарам само числа от вас и ще знаем колко души не са изпълнили задачата си. Тогава, следния път ще имаме едно приятно забавление по смятане. Вътрешната хармония е необходима за човешкия ум и сърце. Това е необходимо за здравето на тялото и за неговото благосъстояние. Невидимият свят е свят на вътрешната хармония. От невидимия свят са готови веднага да услужат, щом има хармония. Но щом хората не са в съгласие, от невидимия свят нямат разположение да помагат. И ако работите никак не вървят, трябва да знаете, че в живота ви има нещо, което куца. Но дойде ли хармонията, невидимият свят е много точен. При хубавото цвете всеки се спира. Хубавия извор, хубавите местности всеки посещава. Музикант, поет, художник, всичко, което е възвишено и красиво, всеки обича да го слуша, всеки обича да го гледа, понеже то е Божествено. Аз не говоря за човешките работи, а Божествените работи без изключение всеки обича да ги слуша. Ако ние говорим по Божественому, то има цена. Божественият живот без разлика в кое и да е същество има цена. Когато говорим като хора, то е друго, но когато говорим по Бога, там има особена благодат. Желая всички да говорите по Божвственому. Спрете се, кажете: "Туй, което аз говоря, по Бога ли го говоря или по себе си?" И като мълчите, пак се запитайте: "Като мълча, по Божия Дух ли е, или е човешко?" Защото има едно мълчание по съображение. Казват: "Глупавият като мълчи, минава за умен." Ако аз мълча, когато говори някой, това не е от незачитане, аз седя, давам част от времето си за него. Когато другите говорят, мен ме интересува тяхната реч. Туй мълчание в мен е Божествено, интересувам се какво иска да каже той, а някой като седи, ще си мръдне ту лявата ръка, ту дясната, мърда се на стола си, това е човешката страна на мълчанието. Ако се научите всички да знаете да слушате, то е много. А туй в събранията ви е много малко застъпено. И после, човешкото говорене има една опасна страна. Тя е следната: когато един човек е подпушван дълго време, той мяза на вода, която е била спряна, и като я отпуснеш, изведнъж изтече. Такъв човек започва да говори и после пак млъква. Обаче в Божественото говорене законът не е такъв. Там като си туриш стомната, чуваш й гласа. Господ ти казва тъй:" Вземи си стомната от извора, защото, колкото повече стоиш, нито капка няма да влезе вътре. Вземи си стомната! Колкото се е напълнила, то е достатъчно за тебе." Нещата са приятни, докато те стимулират в нас желанието, защото, ако говориш дълго време, има хора, които са много чувствителни, казват: "Не ми говори повече, защото ще ми се размъти умът." А има други, които казват: "Кажи още, говори още." Някои казват: "Стига, много съм уморен, повече не мога да издържам." Това е Божественото. Ще дойдеш до една мярка и ще се спреш. Не бързай и за себе си не желай повече, отколкото ти трябва. Някой път имаш неразположение надуха си, отпаднал си, унил си, като че си изоставен. Ами че то е едно прекрасно състояние, не са те забравили. Господ казва: "Не си научил урока." Страданията са път, да се събереш в себе си. Какво представляват страданията? - Че то е едно красиво състояние на духа! И който е силен, ако благодари, като страда, няма да се мине и един час, два часа и най-лошото си състояние като траеш два часа, изведнъж ще ти светне. Една славянка, като правила този опит, тя била скръбна и след два часа почнала да играе. Тъй е и у децата. Ние, за да изразим своята радост, ще се разиграем. Ние мислим, че игрането е едно грешно състояние. Не, но да играеш, когато трябва, и да седиш, когато трябва. И Давид играл пред израилския народ. И жена му се докачи и каза:"Как се разиграл царят пред народа, тъй по демократически начин." Той играл, тя обаче осъди неговата постъпка. Сега едно от правилата: тия тъжни и скръбни състояния, които идват на обезсърчение, вие криво ги схващате. Най-голямата илюзия по някой път е следната: вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно неговото състояние, отколкото вашата самотия вкъщи. Той седи в земята и чака, докато се освободи. И след това всички духове ще се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и останат само костите. И тогава той се освобождава, и казва: "Отидох вече." Една последна нишка само остава и той се зарадва в душата си, че всичкото тяло се стопило и той се освобождава от него. Защото туй тяло, в което е човекът, физическото, то е един затвор. Та тия състояния, в които вие може да се намерите, да ви не плашат. Вие ще си кажете: "От моето състояние имай по-лошо." Туй да го знаете! Влезте в положението на подобните. Към красивото ще се стремите, а с другите лоши състояния, с тях ще регулирате вашето неразположение. Това е наука! Тази наука вие прилагайте в живота си! И старайте се тогава да създадете в себе си едно чувство на милосърдие. Не е лошо човек да се ожесточи, но се старайте да предизвикате в себе си да се събуди Божественото чувство на милосърдие. Защото иначе човек най-първо вреди на себе си. Да оставим другата лоша страна. Когато човек се ожесточава, разрушава в себе си хубавите неща. Най-първо, за своето добро ще се обърнете, ще кажете: "Няма да причиня вреда на себе си." А да оставим другото хубаво! Ожесточението е вредно за самия човек. При това изгубват се ония връзки между Бога и него. Ако един ученик се ожесточава, той губи връзката си между него и Учителя си. Първото нещо, за да може да действува Бог във вас чрез Любовта Си, човешкото сърце трябва да бъде милостиво и меко. Никакво ожесточение. Онова състояние, когато човек е готов като дете да възприеме, да забрави, то е милосърдие. Сега, това е достатъчно. Разбрахте ли? Сега за упражнението. Ще ставате точно в 4 часа. Ще се стремите да забравите всичко и на дълбоко размишление да се отдадете. След като разгледате вашия живот, като пожелаете какво добро трябва да имате, като помислите как да подобрите вашия живот, да помислите за всички добри хора в целия свят. В Америка, в Австралия, навсякъде, навсякъде ще ги обиколите и да се запознаете с най-добрите и най-учените хора в света, а после, ако ви остане време, ще се качите горе на небето при ангелите и там ще се постараете да се запознаете с тях. Тъй за един час ще си направите една хубава разходка, една хубава духовна разходка по цялата земя и на небето. Но да не заспите! Като идете на небето, ще гледате да не останете там. Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Втора беседа от Учителя, държана на сестрите 21 януари 1926 г., четвъртък, 16-17 ч., София
  2. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ (СЪБИРАНЕ И ИЗВАЖДАНЕ. ЗАПАЛВАНЕ И ИЗГАСВАНЕ НА СВЕЩТА) Тайна молитва Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Евангелие от Лука, 10;6 Интересно е защо Христос казва на учениците Си никога да не поздравляват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва да не поздравяват като вървиш по пътя. Страхът е ясен сам по себе си. Христос казва на учениците Си, че ги изпраща като овци между вълците. Питам, когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата "поздравление" подразбира, че само двама разумни хора, които се обичат, могат да се поздравяват. Само разумните хора могат да се поздравяват един друг. Хора, у които няма никаква разумност, не могат да се поздравяват, но могат да се разговарят. Много пъти многото говорене не постига целта, която се гони, която се има предвид. Няма какво да се спирам в живота, да ви покажа, че е така, вие сами знаете това. Когато някой говори много, малко работа свършва. Сега, каква е целта на вашите събрания? Да ви се говори ли? Казвате: "Да се съберем." Че в това няма нещо необикновено! Кой не се събира? В кръчмите се събират, по улиците се събират, в кинематографията се събират, в църквите се събират, навсякъде се събират. Та и вие казвате: "Да се съберем!" Че кога не сте се събирали. Мен се вижда много обикновено това да се събирате. По-необикновено щеше да бъде това да не се събирате и тогава една да отиде на едно място в гората, друга на друго място в гората, трета - някъде на един километър разстояние от първите, че никоя да не знае коя къде е. Разбира се, не вземайте това за чиста монета, но аз само ви правя намек, защото често ние търсим смисъла на живота там, дето го няма. Ако събирането става съзнателно под давлението на Божествения Дух или под давлението на Божествената Любов, това събиране има смисъл, но когато събирането става под съвсем други съображения, тогава и резултатите са други. Сега да дойдем до съществения въпрос - какви са качествата на събирането. Всички вие сте ходили в първо отделение, вярвам даже да сте свършили и четирите отделения. В такъв случай какви са качествата на събирането, по какво се отличава то? - При събирането всякога има едно увеличение. С това се отличава събирането. Значи всякога, когато се събират нещата, се увеличават. При изваждането имаме обратния процес: когато изваждаме, нещата се намаляват. Тъй че у вас същинската ви идея да се събирате, е да се увеличавате. Добре, след като се събирате, увеличавате ли се? Не е достатъчно само да се събирате, но всеки от вас като излиза от събранието, усеща ли да е станал по-голям, отколкото е бил? При всяко събиране органически тялото на човека трябва да нараства поне с 1/10000 част от милиметъра Човек като отива на едно събрание, особено молитвено или каквото е това тука, по закона на събирането трябва да се увеличи поне малко. Да допуснем сега, че някой от вас отива в някой първокласен ресторант, дето има голям майстор-готвач, и той е приготвил десет най-хубави баници, каквито вас се нравят - една от зеле, друга от лук, трета от моркови, четвърта от спанак, пета от сирене и т.н., и вие ядете от всички тия баници, какво печелите? Ако аз вляза в същата тази гостилница и си взема една сладка баница, направена от мляко и полята отгоре със сладко, а вие сте яли и от десетте баници, ще се смалите, ще се смалите, защото тия баници са много скъпи.Вие преди да сте влезли в гостилницата, сте тежали повече, понеже сте имали повече пари в джоба си, но като излезете навън, тежите вече по-малко, смалили сте се. Та най-първо, като влезеш в гостилницата, постъпваш според закона на събирането, събираш първо от баниците, но като излезеш от гостилницата, постъпваш според закона на изваждането, вадиш от джоба си. Тогава при едното събираш, при другото вадиш, в резултат какво става? -Неутрализиране. Придобивката се неутрализира. Досещате ли се сега каква е главната мисъл, към която искам да насоча умовете ви? Всички вие сте все от умните, хайде ще ви дам една задача, да видим как ще я решите? Имате например една единица. Можете ли да я разделите само на 10 части? На повече от 10 части тя не може да се раздели, без да се повтарят тия числа. Например, ако я разделите на 12, на 13 части, ще имате сумата на числата 1 и 2, 1 и 3 и т.н. Значи тия, същите числа пак се повтарят. Тия числа до 9 пак се срещат, не са нещо ново. Значи една ябълка може да се раздели само на 10 части, на повече от 10 части не може да се раздели. Такъв е законът. Така е и в Божествения свят. Единицата може да се раздели само на 10 части. Щом дойдете обаче до човешкия свят, там можете да я делите на много части. Сега да пристъпя към важния въпрос. Нали всички хора изобщо се стремят към Божествената Любов. Кои са качествата на Божествената Любов? Вие от толкова години търсите Божествената Любов. Знаете ли поне едно от качествата на тази Любов? Може ли някой от вас да прочете нещо от 13 глава от Първото послание към Коринтяните? Щом любовта се прояви на физическото поле, вие всички я знаете вече, тя се занимава с материални работи. Детето казва на майка си:" Мамо, ако ме обичаш, дай ми хляб! "- нищо повече. Това е едно малко по-високо състояние на любовта. Значи дотогава, докато ние подразбираме в любовта материалните работи, Божествената Любов не може да се прояви, понеже всякога ще има състезание. Ако имате един благодетел, който ви издържа, но същевременно този благодетел издържа и още 10 души и на едного от тях субсидира повече пари, у вас ще се породи недоволство, макар че този човек облагодетелства и вас. Недоволство има и в учението. Онзи, който напредва в учението, и той бива недоволен. Следователно истинската любов е там, когато се дойде до границата, когато това недоволство изчезва. Гледам, някоя майка обича много детето си, но това дете умира. Тя плаче, страда, казва: "Не мога без това дете, защо ми го взе Бог?" Бог й даде друго дете, тя също го обича много и пак казва, че не може без това дете, но не се минава много време, детето пораства, почва да се държи лошо и между майката и него настава един разрив. Питам: Как отпадна тази любов? Къде отиде тя? Това, че майката не може без детето си, това са наши схващания. Майката държи детето си на ръце, отглежда го и мисли, че не може без него. И детето си мисли, че не може без майка си, но по някаква случайност тази майка е принудена да даде детето си да го отглежда слугинята или някоя друга жена, и виждаме, че след десетина години тази жена за детето представлява същото нещо, каквото представляваше и майка му. Значи идеята, че "без това дете не мога", е права само по отношение на Бога. Да ви обясня какво се подразбира под мисълта, че "без това дете не мога". Представете си, че вие имате тук една малка лампичка и казвате: "Без лампичката не мога." Без какво всъщност не можете? Без самата лампичка, без самата крушка на лампата или без друго нещо? - Вие не можете без светлината. Светлината на лампата всъщност е същественото нещо, без което не можете. А крушката е само проводник на тази любов. Дотогава, докато Божествената Любов тече през това дете, без него не мога, но щом престане да тече през него, то вече няма смисъл. Следователно тази форма има смисъл само поради съдържанието на светлината. Светлината обаче не е крайният предел на Божествената Любов. Зад тази светлина, която ние виждаме във вид на лъчи, има друго нещо по-съществено. Не е светлината, която може да ни задоволи. Кое? - Отваряме книгата на живота, тази светлина пада върху книгата и ние четем. Значи тази светлина е необходима, за да можете да четете книгата на живота. Но не е само това, че ще четете. Това четене ми показва пътя към Бога. И тъй, лампичката е потребна, за да се прояви светлината. Светлината е потребна, за да се прояви книгата, да четем. Книгата ни показва живота, разкрива скрития смисъл на живота, а животът ни посочва пътя към Бога. Постигнем ли всичко това, ще се радваме и тръгваме със светлината към този път. Та същественото, което трябва да знаете, е, че всички тия неща, които съществуват, това са пособия, упътвания към Великото и Божественото в света. Любовта, която съществува към хората, отношенията, които съществуват към хората, това са неща, които ни упътват към Бога. Ако човек знае как да гледа, във всеки друг човек, във всяко същество, колкото и да е малко, все ще намери нещо хубаво. Ако той съумее да схване тази хубава черта, той ще прибави нещо в живота си. Сега гледам ви, в събранията всички вие сте започнали по обратен път: във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие казвате: "Еди-коя си сестра все има някаква си черта." Като кажете, че еди-коя си сестра все има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? - Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга някоя: "Знаете ли тази сестра какъв недъг има?" Хайде и втори лъч от лампичката изгасва. - "Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." - Хайде и трети лъч изгасва. - "Ами тази, четвъртата пък, откак влезе между нас, всичките нещастия ни сполетяха." - Хайде и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току-виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква загасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: "Господи, защо направи света така?" Господ казва:" Който гаси като тебе светлината на своя ум, той като тебе ще остане да живее в тъмнина и в мрак." Какво трябва да направите? Ще започнете обратния процес. Ще кажете: "Онази сестра там е почнала да се поправя, станала е отличен свирец. Нека дойде да ни посвири!" Тя дойде, седне на пианото, започва да свири. И хубаво свири! Веднага лампичката светва. После казвате на друга някоя сестра: "Ами знаете ли, че еди-коя си сестра била писателка, пише много хубаво." - "Тъй ли? Хайде да я викнем да ни прочете нещо." Тя дойде, прочете някое свое стихотворение. Всички са доволни, радват й се. Лампичката още повече светва. Ами онази сестра там била художничка! Нека си донесе картините, да й ги разгледаме. Тя си донася картините, всички ги разглеждат, радват се. Лампичката още повече светва. За друга казват: "Ами тази сестра там свършила някакъв курс по шев. И хубаво работи! Нека я накараме да ни отвори един курс. Лампичката още повече светва. За някоя казват: "Ами знаете ли тази сестра какви отлични баници прави! Хайде, нека ни направи една баница!" Тя направи една баница, всички се радват, доволни са. А лампичката светва и все повече светва. Колкото повече се изтъкват положителните черти един на друг, толкова повече светлината на лампата се усилва, докато най-после светне с всичката светлина. И тъй, като се стремите към положителната страна на живота, само така ще създадете в себе си характер. Това е вече Божественото в човека. Иначе, като си търсите само отрицателните страни на характера, ставате банални. Аз днес обясних един велик закон в живота. Той е следният: в света има два вида мъже и два вида жени. Единият вид жени са герои, а другите -страхливци. Единият вид мъже са герои, а другият - страхливци. И на едните, и на другите Господ казва: "Страдания ще има!" От невидимия свят ви питат: "Като герой ли искаш да страдаш, или като страхливец?" Ние, съвременните хора, искаме да избегнем от страданията. Никой не може да ги избегне. Казвам: Страданията в днешния век са като условия за развиване на човека. И страхливите страдат, и героите страдат. Но питам ви, като какъв искаш да страдаш - като герой или като страхливец? Кое е по-хубаво за вас? (Като герой.) Ако аз ви кажа, че трябва да страдате като герои, вие казвате: "То не е за нас." Ако пък вие кажете, че трябва да страдате като страхливец, то пък съвсем не е за вас. В Писанието се казва: "Страхливите няма да наследят Царството Божие." Какво значи този стих?Той трябва да се изясни. Той означава, че в душата на страхливия любовта не може да проникне. Страхът е едно отрицателно качество. Страхливият човек представлява една камениста почва, на която нищо не може да расте. Затова страхливият не може да наследи Царството Божие. Аз бих превел този стих другояче: В пустинята извори не могат да текат, плодове не могат да се раждат, там смърт навсякъде владее. Следователно пустинята не може да бъде наследена от хора. Значи, за да може пустинята да се наследи от хората, в нея трябва да извират извори, а изворите на живота идват само от Любовта. Реките, изворите, дърветата, всичко това е като емблема на една сила, която иде от любовта. Та всеки от вас трябва да се спира да обмисля добре нещата, да има една положителна мисъл по отношение Божествения промисъл. Всяка добра мисъл, която се отпечатва във вашия ум, това е един добър отзвук на Божествената мисъл. Като ви дойде една добра мисъл или като ви дойде един добър подтик, или като ви посети един добър приятел, или като прочетете една добра книга, или когато небето е ясно, или когато някоя хубава звезда ви обърне вниманието, недейте пропуска тия неща, всичко това е един говор от небето. Щом тази звезда ви е обърнала вниманието, ще се спреш да видиш какво иска да ти каже. Сега ще ви представя една картина, да видите как говори небето. Представете си, че вие се намирате в една тъмна, бурна нощ, не можете да се ориентирате, изгубили сте си пътя, не знаете на коя точка се намирате, но по едно време духне малко вятър и вие виждате Северната мечка. Какво ви показва тя? Тя ви показва посоката. Показва ви накъде е изток, накъде е запад, накъде север и юг. Тази звезда иска да ви покаже, че вие сте взели запада на пътя, а трябва да се върнете да вземете изтока, там е посоката на вашия път. Щом ви каже това, след малко небето пак се заоблачава и затваря. И звездата се изгубва. Казала ли ви е нещо тази звезда? - Да! Тя ви определя пътя. По-нататък далеч някъде виждаш някоя свещ, някоя колиба. Ти трябва да разбереш гласа на тази свещ, която свети. Ще ви представя друга картина. Представете си, че вие пътувате пак през една тъмна, бурна нощ! Пък голяма виелица и вие изгубите пътя. По едно време виждате вече недалеч от вас светне някоя малка свещ. Какво иска да ви каже тази свещ? Тя иска да ви каже: "Ела на гости у нас! Само по този начин ще бъдеш избавен от смърт! Нашият господар е много добър. Затова ние отворихме прозореца." Така някой път и във вашия живот ще бъде тъмно, бурно, неприятно и ще си казвате: "Не искам да живея. Дано се намери някоя болест да ме прати в онзи свят." Но тъкмо по това време ще се намери някоя светлина отнякъде и ще ви каже: "Ела в дома ни!" Значи чрез тази светлина Бог проговаря на тази душа и казва: "Не бой се, има едно прибежище за тебе!" Това е, което говори тази светлина в тъмната мрачна нощ. Тази светлина е израз на Любовта. И когато ние обичаме Бога, Той чрез тази светлина изпраща Любовта Си на световете. И всеки, който разбира езика на тази светлина, ще види, че зад всеки лъч на светлината седи Божествената Любов. Това значи да се разбира истинският смисъл на светлината. Или казано на мистически език, вътре в душата си ти ще почувствуваш един свещен трепет и ако си бил отчаян, веднага в тебе ще настане една вътрешна мекота, ти ще се ободриш, ще се повдигнеш и ще почнеш своята работа. Та казвам сега на всинца ви, като се събирате, да не почвате да изгасвате лъчите на светлината. Това изкуство да намират погрешките, хората вече го научиха, па и децата го знаят. Даже и животните, като се срещнат, изгледат се и си кажат: "Не те бива, знаем те, нямаме вяра в тебе." - И си заминават. Срещне ме някоя птичка, изгледа ме и си казва: " Познавам те." И тя няма вяра. И тя загасва един лъч от светлината. Таман се моля някъде в гората, но изведнъж някой заек мине покрай мене. Като му потропам, той хукне някъде навътре в гората, скрива се, казва: "Не вярвам в твоята молитва." И той заличава един лъч от светлината на лампичката. Аз си пиша някоя поезия и току мине покрай мене някоя птичка и изведнъж хвръква надалеч. И тя казва: "Не вярвам в тебе, аз съм опитала такива поети като тебе." И тя заличава един лъч от светлината. И птичките са неверни, и те вярват в тази негативна мисъл по отношение на вас. Аз съм опитвал птичките. Някоя птичка лети, дойде към мене, аз й казвам: Ела тук на ръката ми! Тя ме пита: "Каква гаранция ще ми дадеш, че няма да ме повредиш нещо? По-добре ще си пея на дървото, отколкото да кацна на ръката ти." Не хваща вяра, не кацва на ръката ми. Досега аз зная само едно птиченце, което е кацнало на ръката ми, което ми е хванало вяра. Другите все бягат, не хващат вяра. Но ако човек дойде и прояви Божията Любов, и птиците ще му вярват. В 1917 г., когато бях във Варна, имах един килер в хотела, дето живеех, там турях кюмюра си. По едно време в този килер влязоха два косера, мъжки и женски. Аз ги взех горе в стаята си, понеже в килера беше много студено, зимата беше студена, имаше големи виелици. Казвам си: Колкото трябва, ще платя за тях. На сутринта вземам една кофа със зрънца, наклаждам един мангал и сядам при мангала да се грея. Мъжкият косер* се уплаши, избяга, отиде до прозореца, а женският дойде при мангала, качи се на крака ми и отиде до прозореца. Пак дойде до мангала, качи се на рамото ми и пак отиде до прозореца. Най-после дойде при мене, качи се на ръката ми. Питам: Как бихте изтълкували това? Защо се качи на крака ми, после на рамото ми и най-после на ръката ми? Мъжкият косер й казва: "Ти, жена, разправяй се с този човек, но аз съм опитал мъжете, зная ги!" Тя ме гледа с един тъжен поглед и аз я гледам. Тя хвръква от рамото ми, отиде до прозореца и ми казва: "Господине, ти си много добър, накладе ни огън, вода ни даде, зрънца ни даде, но отвори ни сега прозореца да си излезем навън, да си продължим работата." Аз й говоря на птичи език: Сега времето е още лошо, бурно, като се стопли, аз сам ще ви отворя да си идете. Тя отиде при мъжкия, говори му нещо и после утихнаха. Легнаха си спокойни вечерта. Тази е единствената птичка, която ми се напълно довери. Значи и у тях има съзнание. Мъжкият косер не хваща вяра. И вие сега мязате на този мъжки косер. Господ ви прави добро, но вие казвате: "Господ ни прави добро, но кой знае..." Колцина от вас мязате на женския косер. Казвам: Ето един похвален пример. Всеки един човек трябва да има такава вяра в Бога и да знае, че и при най-тъмната и бурна нощ той ще може да попадне в кюмюрлука, отдето Бог ще го вземе в стаята Си. Господ ще помисли и за тебе. Та Царството Божие с поглеждане навън няма да се вземе. Външният свят заради нас няма да се измени. Когато говорим за Божествения свят, ние разбираме туй вътрешно променяне, туй вътрешно омекчаване на човешкото сърце. Аз считам една бурна, тъмна нощ за нещо много красиво. Ще ви кажа защо. Една такава нощ може да бъде благословение за мене. Представете си, че аз съм един човек, който цяла нощ съм ходил натук-натам безцелно, нищо добро не съм направил и като обикалям така, през една тъмна, бурна нощ ще се заблудя някъде из гората и по едно време видя, че се отвори някъде един прозорец и светне една малка свещица. Аз се запътя по направлението на тази светлина и вляза в колибата на един добър, благороден човек, който ми отвори книгата на живота, упъти ме към Бога. Тази нощ не беше ли за мене едно голямо благословение? Тази нощ ме спаси. Някога пък добрият ден може да погуби човека. Представете си, че аз съм тръгнал към този човек, който ще ми покаже пътя към Бога. Но по едно време като минавам покрай една кръчма, гледам, вън насядали покрай една маса мои другари, познати, които пият и се веселят. Денят е хубав, приятен, хубаво слънце грее. Като погледна към тях, казвам си: Кой ще ходи сега при този човек? Не е ли по-добре да се отбия тук и да се повеселя? Отбивам се и пропускам своето благо. Този хубав ден не можа ли да ме съблазни? Не мислете, че външната обстановка е нещо реално! Тя не е нещо меродавно. Тя не говори, че в нея е скрито вашето благо. Не мислете, че вашето здраве всякога крие вашето щастие. Толстой сам казвал, че при всяка една болест и след всяко оздравяване му дохождала по една хубава идея, придобивал по нещо Божествено. Някой път човек седи, гледаш го нито тук е, нито на небето, но след това мине в една нова фаза. Тъй щото истинското здраве на човека седи в това да се намира в съгласие с Бога, да е в съгласие с праведните и добри хора по лицето на земята или с онези, които живеят горе на небето... Та сега всички трябва да се стремите да бъдете образец на чист живот. Гледам ви сега, между вас има особени навици, които аз си обяснявам другояче. Всички вие сте влезли в една област на омагьосан свят. Почти всички хора от религиозните общества минават през тази област. Тази област се отличава по това, че отвън не се дава никаква светлина, и кой каквато светлина има, дотолкова осветява пътя си. Всеки свети за себе си, а самата зона е тъмна. В тази тъмна зона се срещнете с много същества, изостанали от хиляди години в своята еволюция, и те ще се нахвърлят върху вас като хищници, ще се ползват от вашата светлина, ще ви нападнат със своите критики, ще ви казват: "Ти си такъв, ти си онакъв" -целият свят за тях е лош. Най-после, като изгубите вярата, хвърлят се усилено върху вас и ви казват: "Ами и ти не си от светците. Като тебе подобен грешник няма в света. Да не мислиш, че си тръгнал в правия път? Едно време и ние като вас тръгнахме в този път, но ето нищо не излезе. Остани и ти при нас, ще ти покажем с какво се занимаваме." Ако им повярваш, ще останеш като жител на тази омагьосана област, да им слугуваш. Та сега именно няма какво да слушате чужди съвети. Който минава през тази област, ще си запуши ушите да не ги слуша. Като излезе из тази област, ще си извади памука из ушите и ще чуете най-хубавите работи. Като минава човек през тази област, трябва да бъде глух. Светът може да се поправи, но на нас ни трябват методи. Бог има всички начини, методи за поправянето на света. Той ще го обърне. За да можете да помогнете на себе си, за да можете да помогнете на своите ближни, трябва да научите методите на Бога. Често вие, като четете Евангелието, не можете да го разберете. Защо? - Защото духовното не може да се предаде на книга. Например вземете една нарисувана лампичка, тя представлява ли светлината? Не, тя е само мнимо изражение на светлината. От нея може ли да излезе светлина? Та първото нещо, когато дойде Божественото в човека, в ума му трябва да стане поне една малка промяна и той да е доволен от всичко онова, което Бог му дава, да работи най-малките работи и да гледа да реализира всяка една добра мисъл или всяко добро желание, колкото малко и да е, защото хилядите, милионите камъни образуват изворите. Много извори образуват реките. Многото реки пък образуват морето. Силата на човека седи в тези малки потоци, в тези малки добрини, които човек може да направи. Всичко, което ви говорих, вие го разбрахте, нали? (Учителят нарисува едно минаре.) Вие знаете, че в тези минарета ходжата на което и стъпало да се качи, все едно си говори. Една сестра казва: "Ти не разбираш какво нещо е говоренето на Духа." И другата казва същото. Не, то е говорене на ходжата от минарето. Казва ли някоя сестра така, аз ще й кажа: Да, сестро, ти говориш много хубаво. Хайде сега да отидем при един болен да направим една молитва. Ти понеже разбираш добре, ще ръководиш, а аз само ще пригласям, та дано помогнеш. Ти от повече време служиш на Бога, направи, каквото знаеш, пък аз ще донасям вода и ще пригласям. А пък вие казвате: "Не, сестро, с такива работи не се занимавам. Кармата на този болен още не е изтекла, няма какво да й помагаме." Въпросът за кармата седи другояче. Ти се притечи да помогнеш, пък не мисли за кармата на другите. Аз гледам от друга страна на въпроса. Туй лошо, което се явява в човека, не е лошо, то е само за изпитание, понеже трябва да има нещо в живота на човека, с което да се изпита неговата сила. Лошото в човека, това е положителната страна в неговия живот. Ако той е разумен, ще знае как да се справи с тези силни движения в живота си. Ако една мисъл е силна в него или ако едно чувство е силно в него, или ако говорът му е силен, той ще употреби всичко това за свое добро. Не е лошо човек да се гневи. Той ще хване гнева си и ще му каже: "Слушай, толкова години вече откак съм те родил. Аз те храних, ти яде, пи, сега вече е време да те впрегна на работа и да ме слушаш." Ще му покажеш тоягата и ще го питаш: "Ще ме слушаш ли? Най-първо ще се научиш да мируваш, после ще чакаш, ще слушаш и само когато ти кажа да хванеш някого, ще го хванеш. Докато не ти кажа нищо, ще слушаш моята заповед." Той ще каже: "Слушам, ваше високоблагородие." Той само ще седи и ще пита: "Време ли е да го хвана?" Той седи, точи си ножа ден-два-три, чака, но аз всеки ден го извеждам в гората с брадвата и му казвам: "Започвай!" Като се върне, питам го: "Доволен ли си?" - "Доволен съм." Накарайте гнева да сече дърва, да маже, това е негова работа. Това той ще свърши отлично. Сега да се повърнем към съществената мисъл. И тъй, на всички ви трябва една вътрешна работа в живота, но каквато работа да започнете, мълчете си, никому нищо не говорете. В окултната наука има едно правило: каквото вършите, никому няма да говорите, само плодът трябва да излезе навън. Така трябва да работят музикантът, поетът и всеки друг. Ако хората слушат техните упражнения, ще се отегчат. Сам ще свири и ще се упражнява. Кога ще свири пред хората? - Когато завърши своето учение или когато завърши своята поезия. Та сега всички вие трябва да мълчите, но да не млъкнете за всичко. Не, ще мълчите за съществените работи! Ако разберете буквално, ще млъкнете. Някоя сестра ще ви пита нещо: "Сестра, кажи нещо!" Ти мълчиш. - "Кажи нещо, моля ти се!" - Ти пак мълчиш. Не, то е буквата на нещата. Аз говоря за същественото. Само за него ще мълчиш. Тя казва: "Ама Учителят казва да мълчим." Не, то се разбира по буква. Не, ще мълчиш за същественото. Друг път ще кажа да говорите. Тази сестра, която ме разбира буквално, ще започне да говори, и то безспирно. Другите й казват: "Млъкни вече!" Не, тя кара 5-10-15-20 минути, че половин час не може да спре. - "Ама Духът говори в мен." - Ако Духът говори в тебе, ти ще кажеш нещо умно и ще млъкнеш. После пак ще проговориш и пак ще млъкнеш. Ако аз имам 20 събрания, какво трябва да направя? Ще поговоря тук 5 минути и ще отида на друго събрание. Тогава аз ще поговоря малко и ще отида на третото събрание. И там ще поговоря малко. Тъй щото, когато Духът ми каже да говоря, то значи, че на едно място ще млъкна, на друго ще говоря. А вие разбирате; че като заговорите на едно място, трябва да говорите през всичкото време. Малко ще говориш! Ще ме питат някои: "Ти вярваш ли в Бога? И как вярваш?" Аз ще му кажа: Ела утре на гости у дома. Той ще дойде, ще го нагостя добре, ще го заведа из градината си, ще се поразговоря с него. Ама кажи ми нещо за Бога! Аз ще му кажа: Ела утре пак у дома! Туй е разрешението на въпроса. А туй, как вярвам в Бога, няма какво да му разправям. Щом ме пита, ще му кажа: Ела утре у дома! Нищо повече. Какво нещо е свещта? Какво нещо е човекът? Какво нещо е душата? Какво нещо е неговата мисъл? Какво нещо е душата? - Това е животът на човека. Какво нещо е духът? - Това е неговата сила. Какво нещо е Бог? - Той е всичко. Това са философски отговори на тия въпроси. Сега, като излезете вън и ви питат какво ви говори Учителят, какво ще кажете? Някои ще кажат, че нищо не са разбрали, а други ще кажат, че съм говорил много велики неща. Питат ни: "Защо ви е светлината?" - За да четем книгата на живота. Тази книга е самият човек и в нея ще разбере себе си. Сега аз ще ви оставя сами да мислите, да не се забъркате. И кой каквото е разбрал, сам да го приложи, да не иска много, и най-малкото приложение ще е добре. Накарайте тази лампичка да свети! Силата е в малкото. Всеки да намери за себе си един метод, да приложи най-малкото, да направи едно най-малко добро. Вие сте слушали много работи за вашия ум, за вашето сърце, за вашата воля, но от тази беседа искам едно малко приложение. Да обясня думата "приложение". Представете си, че вие имате отделни части, от които трябва да се образува един мост. Вън от подпорките, които са нужни за моста, още какво се изисква? Нали се иска една съединителна брънка, нишка отгоре? Следователно един човек на друг не може да се наложи. Ако мислите, че може да се наложите, това е криво схващане. Между единия и другия може да има само съединителни нишки, както и в организма. Всяка клетка е отделна, но между една и друга клетка има съединителни нишки, а колкото може повече да се образуват, колкото повече такива нишки има, толкова повече животът става по-хубав, по-красив, или с други думи, колкото повече възвишени духове ви обичат и изпращат своите мисли към вас, толкова животът ви ще бъде по-смислен, по-красив, а колкото по-малко мислят за нас, толкова и животът ни ще бъде по-обикновен. Когато разбиват планините, не викат на помощ златото, а желязото. Когато преплават реките и моретата, не викат на помощ камъните, а дърветата. Следователно в ръката на умния човек копието може да се превърне на перо, ще напише нещо хубаво с него. Тъй щото, който не разбира, ще има копие; който по-добре разбира, ще има перо, с което да пише, а който още по-хубаво разбира, ще има един мек, хубав език, с който ще може да изказва най-хубавите Божии Слова. Та сега искам вашето копие да се смекчи, от желязо да се направи перо, перото на един хубав, мек език, с който да изказвате най-хубавото, най-доброто в света, но не само да го изказвате, а да го прилагате. Тайна молитва Беседа от Учителя, държана само на сестрите 18 декември 1925 г., четвъртък, 16 ч. ----------------------- * косер – предполагам, че става дума за кос, но не съм 100% сигурна и затова оставих думата косер
  3. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРИЛОЖЕНИЕ Добрата молитва Ще прочета няколко стиха от 4-а глава от Евангелие от Йоана, от 1-и до 29-и стих. „Бог е Любов” Това, което досега съм говорил на всинца ви, е, че ви трябва приложение. Предизвиквам сега друга дума вместо думата мога. Приложението изключва отрицателния смисъл на думата мога, а вие я вземате в отрицателен смисъл. Думата мога е положителна, инак вие я омаломощавате наполовина. Казвам, че ще трябва да учим, а вие питате: „Мога ли?” – по този начин думата мога се омаломощава. Аз виждам, че тази дума е започнала да се обезсилва. Ако имате някаква спънка, няма да можете, разбира се. Винаги това, което спира думата мога, е наличието на някаква вътрешна спънка. Спънката в Живота може да бъде или в ума – в идеите, или в сърцето – в чувствата, или във волята – в действията. В идеите може да бъде спънка мисълта, че туй, което някой ще направи, ще бъде най-доброто и като неговата работа втора няма да има. Това е едно вродено чувство в художника, в поета, в писателя, в свещеника или в проповедника. И всеки, който е сам, мисли, че такива мисли и идеи, които са минали през неговия ум, през друг ум не са минавали. Но когато неговата мисъл се реализира, тогава започва да вижда нейните дефекти. Един знаменит английски проповедник, докато бил в университета, чел Библията и казал: „Колко неизчерпаема книга е Библията, по нея може да се проповядва хиляди години и не може да се изчерпи!” А по-късно сам се изповядвал, че след като говорил четири пъти по нея нещо, намерил се в чудо какво може още да каже. Това е една погрешка. Човек, който така лесно се изчерпва, показва, че има някакви дефекти вътре в живота му. На каузата, която вие застъпвате, или на идеите, които искате да прокарате, трябва да знаете какъв е произхода им – Божествен ли е, или не. Положително трябва да ги знаете, без никакво съмнение. Вие не трябва да имате слабостта на онзи вълк, който повикал сина си и му казал: „Синко, слушай, аз не искам ти да се отдалечаваш от традициите на твоите деди и прадеди. Вярването и отношенията, които те са имали, трябва да ги спазваш и никакво друго ново учение не трябва да приемаш. Свещената религия, която сме имали, е единствената религия, която съществува в света.” Тъй казал вълкът на сина си. Е, каква е религията на вълка? Той казва, че за всеки грях трябва умилостивяване и жертвоприношение, нищо повече. Когато един вълк съгреши, той дави овците и му се прощават греховете – така мисли вълкът. Сега в обществото ще ви питат българи ли сте, православни ли сте, еретици ли сте и т.н. Такъв един въпрос ми се вижда малко неестествен, т.е. вие, като ученици на Всемирната школа на Бялото Братство, трябва да схванете въпроса малко другояче. Даже в един съвременен германски университет няма да ви питат българин ли сте, или не, а свободно ще се запишете в него. За науката не важи дали сте българин или не. Дори може да сте православен, но и православието не важи за науката. Може да сте православен, може да сте българин и да сте един от най-последните ученици в Школата. Когато дойдете в Школата, не важат нито вашите вярвания, нито вашият произход. От вас се изисква най-първо да учите, то е свещеното! Човек, който иска да учи – това е Божествен импулс. И в дадения момент желанието на човека да учи, да върши Волята Божия, това е свещеното – това е живият човек, който се проявява. Това, за което мислите, са традициите, а това, което проявявате, е свещеното. Вие искате да служите, да сте полезни на човечеството. Как ще бъдете полезни? С това, за което искате да служите на другите, били ли сте полезни на себе си? Аз ви питам кой от вас е бил полезен на себе си в истинския смисъл? Ако някоя вечер, след като преядете, ви е тежко на корема, били ли сте полезни на вашия стомах? Ако някой ден се смутите и главата ви се развълнува, били ли сте справедливи спрямо вашия ум? Ако се отчаете, били ли сте справедливи спрямо вашето сърце? Ако обещаете и не изпълните, били ли сте справедливи спрямо вашата воля? Човек, който не е полезен на своето сърце, на своя ум и на своята воля, не може да служи на Бога – законът е такъв. Ако ти не зачиташ своя ум, ако не зачиташ своето сърце, ако не зачиташ своята воля, която служи за твоето повдигане, с какво ще служиш на Бога? Сега вие гледате еди-кой си какво е направил. Трябва да гледаме какво Бог е направил в света или какво са направили хората? Първото свещено нещо, което аз искам от вас, е да уредите вашите отношения с Бога. Ами църквата, ами всичко друго? Първото отношение във Всемирното Бяло Братство е отношението между Бога и вас. Ще ви докажа защо всички други отношения, които имате в света, са неестествени отношения. Вземете едно от най-благородните неща: имаш дете, кърмиш го, но то постоянно плаче и все иска да суче; а майката живее с идеята, че това дете един ден ще я храни и ще я обича, обаче дали ще бъде така е въпрос. И аз бих попитал колко щастливи майки има в света, на които децата да са оправдали тази любов? Значи това, което майката върши, не е право, не е благородно, т.е. отношенията между майката и детето са неестествени. Защо? Тази майка е заченала детето, без да познава Бога, и според същия закон детето се ражда, без да познава Бога. Всички нещастия в съвременния свят произтичат от факта, че всяка работа, която започваме, без да познаваме Бога, ще има същите отношения към нас. Затова всяко нещо в света се руши. Каквото и да започнем много добре, накрая ще бъде разрушено – защо? Защото хората нямат прави отношения към Бога. Отношенията на Бога са прави, защото Любовта, която ти ще проявиш към Него, има един отговор, защото Бог е едно от най-възвишените, най-благородните Същества. Значи отношенията ни към Бога, Който ни познава много добре, ще бъдат прави и за това, което дадем, в замяна ще ни се даде. И ако ние образуваме тази правилна връзка между Бога и нас, тогава третото отношение ще бъде с нашите ближни. Когато слезем, ние ще знаем как да работим, ще се отправим от света на човеците към Бога. А сега на Земята ние не знаем как да се обърнем към Бога, не спазваме условията. Вследствие на това у всички вас се заражда желание да работите, но искате да намерите един като себе си. Не, човек трябва да се свърже с такъв, който като него познава Бога. Вие познавате Бога по философски и теоретически традиции, но по същност, по естество, по опитност, така както е говорил на Мойсей на планината или на Христа, още не Го познавате. Някои от вас правят опити, но ако ви зададат въпрос, вие лесно можете да се усъмните. За онзи, който е говорил веднъж с Бога, този момент остава неизгладим в съзнанието му. Всичко може да се изглади, да изчезне, но този момент на разговор с Бога остава абсолютно неизгладим. Целият свят може да се обърне, но никоя сила не е в състояние да изглади този Божествен образ. Следователно, когато Писанието казва, че Бог е направил човека по образ и подобие, то подразбира, че при сътворението Бог така се е врязал в съзнанието на първия човек, че не е могъл да бъде забравен. Първите хора, които са видели Бога, идват сега. Това са Белите братя, това е Културата, която върви по съвсем друг път на развитие. А сегашните хора на Земята са направени от пръст, в която е вдъхнато малко жива душа. Те са смесица от кал и Божествено дихание, от което е станало една каша. Тази каша тепърва трябва да стане образ и подобие на Бога. Вие ще трябва да премахнете вашите предубеждения. Най-първо ще трябва да вложите смирение в душата си. То е едно от качествата на всеки един ученик, който ще постъпи в тази Школа. Знаете ли какво значи смирение? Абсолютно смирение! Каквото и положение да заема – цар, философ – всеки, който влезе в Школата, ще забрави първото място, което е имал, и ще влезете в Школата без никакви претенции. Най-първо ще изучавате своите задължения, всичко ще изучавате, а за вашите права зъб няма да обелвате, няма да претендирате. За вашите права други ще се грижат– всички Бели братя ще се грижат за вашите права. Вие се грижете за вашите задължения, а те ще се грижат за вашите права. Когато влизате в Школата, ще се учите на вашите задължения. Не спазите ли това правило, ще седите вън от Школата. И тогава знаете ли на какво ще приличате – ще ходите, ще обикаляте около университетите на Бялото Братство, ще гледате какво има отвън, но вътре какво има няма да знаете. Когато се върнете, ще разправяте за външното величие, но вътре какво има няма да знаете. Сега някои от вас ще кажат, че са слушали за тия неща. Добре, слушали сте ги, но сега трябва да ги разберете, а за да ги разберете, трябва да влезете вътре. И тъй, за да учите, първото нещо е смирението, но смирение, каквото се предполага. Когато човек почувства, че е смирен, той ще почне да расте. Вземете за пример онези синове в света, които чакат баща им да остави наследство и мислят само за онези права, които имат, и си казват: „Какво ще се падне от баща ни – ние сме шест сина, баща ни има дванадесет милиона, значи на всеки се пада по два милиона лева.” Всеки син, ходи където ходи, все това говори: „Право имам, два милиона лева имам, не ми трябва наука, не ми трябва работа, аз съм осигурен!” И сегашните християни така проповядват: „Вие сте спасени, Христос е умрял заради вас, два милиона лева имате.” Е, добре като сте спасени! Седите, пеете си и казвате: „Като умрем, ще идем в Рая” – това е едно погрешно схващане. Какво ще правите, когато отидете в Духовния свят, а не сте ученици на тази Велика Школа? Значи у вас трябва да се зароди едно такова дълбоко и велико желание, каквото досега не сте имали. Понякога аз ви гледам, че плачете и си казвам: ако тия сълзи, които досега сте проливали, бихте ги пролели само за да станете ученици, какви велики промени биха произвели те. А вие за какво плачете? Плачете, че някой ви е обидил, плачете, че нямате средства, плачете, че не сте млади, че сте остарели, че нямате знания, че нямате това-онова, че нямате обществено положение, че нямате сили. И мъже, и жени все плачат, плачат. Плачът е даден за другите. За вас обаче той трябва да бъде плач за училище – да проливате сълзи, за да станете ученици, е най-великото, най-хубавото нещо. Сега, като ви говоря това, вие ще кажете: „Толкова време ние търсим Христа, ние Го слушаме, ние Го обичаме, жертваме се заради Него, проповядваме заради Него!” Имате едно лъжливо схващане. Представете си, че искате да учите музика при един съвременен професор – срещ¬нете го на пътя, говорите му, хвалите го, казвате му, че като него няма друг, давате му по една китка всяка сутрин в продължение на десет-двадесет години, но не отивате да учите музика. Питам какво ще спечелите. Нищо няма да спечелите – ще си останете профани по музика и професорът ще каже: „Много добър е този ученик, цветя носи, но много съжалявам, че не учи.” А представете си обратното – вие сте вътре в училището, не носите букети с цветя, не хвалите учителя си, но учите. Той е доволен, радва се, че има един способен ученик и казва: „Добър ученик е този!” Каква полза, ако срещате Бога, давате му букет и казвате: „Господи, ти си добър, такъв-онакъв, като Теб друг няма, Ти си Любов, Ти си много добър!” Направите Му една молитва, след което казвате: „Срещнах днес професора си, дадох му един букет и той се радва!” Това е хубаво, не казвам, че не трябва да го правите, но след като занесете букета на вашия Учител, вземете инструмента на рамо, кажете Му вашите сърдечни думи и започнете да учите. Букетът е допълнение към учението, а само това, което научите, ще можете да го предадете. Сега вие искате да въздействате на някои хора и казвате: „Този да го обърнем към нас!” Как ще го обърнете? Той не е някой камък, който да го хванеш от едната страна и да го обърнеш на другата. Той не е някоя кесия, която да обърнеш и да извадиш съдържанието й. Човек може да вземе една и после друга посока в своето обръщане. Та искам и ние да имаме правилни схващания. Сега във всинца ви има едно предубеждение и вие мислите, че знаете. Вие се представяте за смирени, но няма смирение във вас. Аз ви говоря искрено: така, както ви схващам, вие привидно сте смирени, а в сърцето сте горделиви. Можем да направим опит: допуснете, че сте една високопоставена светска дама и сте поканена на банкет в някое висше общество. Да кажем, че сте религиозна, верующа и, отивайки на банкета, по пътя ви среща една просто облечена баба с една кошница цветя и ви казва: „Сестро, можеш ли да вземеш тази кошница и да занесеш някъде този букет?” Ако това е едно изпитание и ви накарат да занесете тази кошница някъде, ще я вземете ли? Ще кажете: „Чудя се на ума ти, аз съм поканена на банкет, там отивам!” Че вие именно две покани имате – от една страна, сте поканени на банкет, хубаво облечени сте, гледате се на огледалото, а от друга страна, Христос ви поканва на друг банкет и ви казва: „Ще занесеш кошницата!” Откажете ли се, свършена е работата. И тогава вие ще сте от онези, които обикалят около университета, гледат как е направен, какви прозорци има, как са подредени, но какво има вътре в университета не знаят. Вие сте християни, нали? Толкова години след¬вате при мен. За Небето съм ви говорил и искам сега да ми опишете какво нещо е Рая. Опишете ми какво има в Рая – нека ми каже някой от вас, че е ходил в Рая, че това-онова има там. Има ли кандидати да ми кажат какво има там? Вие сте ходили в Рая, но Белите братя ви знаят какви сте – те имат едно широко езеро и след като вие излезете оттам, потопяват ви в това езеро и ви измиват. И тогава вие казвате: „Бях някъде снощи, но забравих всичко.” Всичко това да не ви се вижда чудно. Понякога вечер сънувате някой много ясен сън и си казвате още тогава: „Ще си го запиша!” Станете сутрин, но сънят е изчезнал и вие си казвате: „Сънувах снощи нещо – няма го!” Така е със съня – сънувате, но не го записвате и го забравяте. Когато сънувате нещо, ще си вземете една тетрадка и ще си записвате всичко, а за тези, които не си записват, казвам, че са от тия ученици, които само обикалят университета. Като ученици най-първо ви трябва смирение и пълен Мир на душата – спокойствие и Мир. В Писанието се казва: „Мирът Господен” – този Мир трябва да се добие. Мирът може да се добие само когато се образува пряма връзка между Бога и вас. Тази пряма връзка ще ви даде такъв импулс, какъвто никоя друга сила в света не е в състояние да ви даде. Тя няма да ви лиши от нищо. С такава една връзка може да заемете в света най-долното положение, може да се намерите при най-лошите условия, но освен че няма да ви спъва, това, Божественото, ще превърне всички тези елементи, ще извлече соковете от тях и ще се окажете при по-благоприятни условия в Живота и ще бъдете по-силни. Това е Божественото! Сега виждам, че във вашите умове отново се ражда същият въпрос: „Как може?” Христос казва: „Ако се не родите изново, няма да влезете в Царството Божие.” Никодим го запитва: „Как е възможно старият човек, проявеният човек, да се роди изново?” Христос не нарича стар човек този, който има много години, но онзи, който има знания, който има мъдрост. Ще ви изтълкувам този разговор по друг начин. Казва Никодим: „Онзи, който е придобил знания, който е завършил своите науки, подобава ли да се върне, да започне пак от а и б. Христос казва: „Той трябва да се повърне, да започне от а и б, да започне от вода и Дух.” Водата, това е Новият живот, истинският Живот, Божественият живот. Духът, това е Разумният, Божественият живот, в който трябва отново да се облече човешката душа. Това е една фаза на преминаване от един живот в друг, което според Писанието означава минаване от живота, който носи смърт, към живота, който носи Вечен живот; означава минаване от безумното, което носи безумие, към разумното, което внася разумното. Защото там, дето има разумност, няма грях – само безумният човек може да греши. Умният човек не може да греши и всеки от вас, който понякога греши, е бил в състояние на умопомрачение. Всеки от вас, който направи най-малкия грях, е все едно в умопомрачение. Например разгневиш се и казваш: „Чакай, аз ще му отмъстя!” – веднага идва умопомрачението и почваш да мислиш как да се отплатиш. В главата, която прочетох, Христос показва на тази самарянка истинския Път, който е учението за служене на Бога, понеже трябва да бъдем работници. Работници трябва да бъдете! Вие искате да бъдете ученици и да приложите Новото учение. Как ще го определите? Може да ви попитат къде е това Бяло Братство, на което сте ученици. Е, как ще защитите вашата кауза? Ние ще запитаме съвременните учени: „Вие в какво вярвате?” – „Ние вярваме в Христа.” – „Къде е този Христос?” – „Преди две хиляди години е живял Христос, апостолите са писали за това.” – „Но вие с Христа били ли сте?” И на вас ще зададат същия въпрос. Но вие може да имате тази опитност – всеки от вас, когато стане ученик, когато придобие тези качества на смирение и Мир, ние ще го въведем вътре в Бялото Братство и всеки от вас ще види какво е то. Сега у вас се заражда желанието преди да се очистите да влезете в Царството Божие. Всичко може в света, но нечист човек да влезе в Царството Божие е невъзможно. Чист, абсолютно чист трябва да бъдеш! Знаете ли какво значи чист? Сега някой ще ме попита защо не се интересувам понякога от този свят. Като ми задават този въпрос, хората мислят, че са умни. Не, те са глупави и аз ще им докажа, че това нещо от наше гледище е разумно, логично и правдоподобно. Вие искате да се интересувам от този свят повече, отколкото от онзи. Ако мислите, че трябва да е така, вие сте глупави. Вие, които ни препоръчвате тази философия, постъпвате ли съобразно с нея? Вие поставяте на масата един диамант, голям колкото паче яйце, и друг по-малък. Е, питам, къде ще гледат очите ти? Погледнеш малкия диамант, но след като погледнеш после големия, няма повече да отстраниш очите си от него. Кой диамант искаш? Ще кажеш: „Диамантът, който е голям колкото паче яйце!” Ако вие сте толкова умни, че вземате диаманта, който е голям като паче яйце, ние толкова глупави ли сме да вземем малкото яйце? Не сме толкова глупави. Ние виждаме и този, и онзи свят. Онзи свят е този голям диамант и ние постъпваме правилно, когато се интересуваме от него. Значи ние съпоставяме две истини, от които на първо място седи хубостта на вашия Живот. Ще ви кажат: „Ами ние имаме култура!” Тази култура, която имате, е взета отгоре, от нас, от Бялото Братство. Цялата наука – геометрията, математиката, естествената история, астрономията, музиката, поезията, изкуството – всичко, всичко е взето отгоре. Това не е ваше. Те казват: „Измислихме нещо!” Вие нищо не сте измислили. Тези хора тук, на Земята, които казват, че са измислили нещо, нищо не са измислили – всичко е взето от Невидимия свят и е пренесено във формите. Следователно тази култура на видимия свят е взета от Невидимия свят и затова е неразбрана култура, затова и принципите, които те употребяват, са неразбрани. Не само това, но по някой път вие не разбирате и себе си и си задавате въпроса: „Какво съм аз вън от тялото?” Представете си, че един ден се съблечете, че излезете вън от тялото си и влезете в друг свят – как ще се познавате? Пипате си главата, косата и казвате: „Аз съм, аз съм Елена.” Един английски философ всяка вечер се питал дали е самият той, да не би да е някаква илюзия и като се уверял, че е той, се успокоявал. Е, питам, вън от своята мисъл човек има ли ясна представа какво е той, или вън от своя мозък има ли ясна представа за своята мисъл? И ако при сегашното си състояние някой път вземете да мислите за себе си като за нещо отделно, може да ви мръдне дъската и да се уплашите. Така може да направим с вас някой опит в Школата: ще ви изведем от тялото ви вън, ще ви вдигнем нагоре до бялата лампа на салона и оттам ще се гледате. Две неща трябва да има в ума ви, за да разсъждавате – ще се виждате вън от тялото си и ще се чудите как става това. Само че материята на онова същество, което е горе при лампата, ще се движи по силата на волята, а за долното същество други условия ще му трябват. Така и някои от вашите идеи се спъват по тази проста причина. Например вие искате да направите нещо, искате да говорите на някой човек за Бога, но веднага във вас влиза мисъл, която ви парализира: „Мога ли да говоря, това, което ще кажа аз, ще го приеме ли, ами ако ми се присмее?” Така вие попадате в едно противоречие със себе си и мислите, че не знаете. Мислите ли, че аз, който съм виртуоз и сядам да свиря, ще се боя от хората? Най-първо ще свирите за себе си и няма да мислите за никого. Аз, когато говоря истината, най-първо я говоря за себе си и щом я говоря тъй, както аз я разбирам, ще я разберете и вие. Представете си, че свиря нещо хубаво и вие слушате – аз се радвам и вие се радвате. Аз свиря на себе си, вие ме слушате и казвате: „Много хубаво, благодаря!” Казвам: „Няма какво да благодарите, аз свиря за себе си, а вие, които сте възприели музиката, благодарете за това.” Нашите отношения трябва да бъдат отношения с Бога. Когато се домогнем до тази велика Истина да служим на Бога, то думите ми към вас ще бъдат всъщност разговор с Бога, към който единствено имам отношение, а вие само ще слушате този разговор. Прями отношения трябва да имате към Бога и когато имате такива прями отношения, душата ви ще се изпълни с един вътрешен Мир и всичките ви страдания, всичките ви сегашни мъки ще бъдат толкова приятни, че като се върнете вкъщи, ще помилвате вашите страдания. Те ще ви бъдат толкова приятни и вие ще бъдете толкова искрени спрямо тях, че ще им кажете: „Аз досега исках да ви изпъдя и да оставя само няколко деца, и мислех да ви дам за слуги, за обущари, за шивачи и шивачки, за готвачи, за кошничари, но сега, откакто ходих при Бога, толкова забогатях, че хайде сега, мамините, елате всички при мен по закона на Любовта!” И тази скръб, която ви е причинявала досега неволя, ще почне да скача, да играе и ще каже: „Мама забогатя!” Но знаете ли защо скръбта скърби? Представете си, че вие имате едно дете, което е деликатно и се нуждае от хубава храна, но вие нямате пригодна храна за него и му давате твърда храна – това дете ще бъде ли весело? Знаете ли какво нещо е скръбта? Аз определям скръбта като възвишени духове, които са свързани с вас. И когато ние скърбим, и те скърбят и плачат с нас. А когато се върнем към Бога, тогава ще се зарадваме, скръбта ще се измени и този Ангел на скръбта няма да плаче. Този Ангел ходи, обикаля около вас и постоянно ви казва: – Много, много си говорил – това, което направи днес, не е хубаво! Тогава ти се обръщаш и казваш на скръбта: – Слушай, аз от децата си не искам съвет, ще се подчинявате, няма да се месите в моите работи, аз заповядвам! – Ти можеш да ни заповядваш, но не прави зло! Вземаш тоягата си и казваш: – Всички вън! – Ти можеш да ни биеш, но не си прав, нищо повече! Тези ваши деца, които сега ги наричате скръб, един ден ще видите, че са ваши учители. Цялото човечество аз го наричам непослушни ученици, нищо повече. Не че имате зла воля, но всички вие считате, че тези страдания, всичко това трябва да изчезне, а вие като богове, като някои царски синове и дъщери трябва само да удряте звънеца и всичко по волята ви да става. Даже и най-бедните и окъсани дечица казват: „Ех, да съм един княз или една княгиня, какво ще направя!” Значи и те имат понятие за княгиня. Казвате, че бедното детенце няма претенции. Сложете му ново облекло и ще видите как ще ви посрещне – ще каже: „Не съм разположен.” А тази фраза „не съм разположен” е едно театрално представление... Сега искам да видя колко души от вас, ако им кажа, ще си вдигнат пръста и ще кажат: „Решаваме!” Всички ще го вдигнете, но аз искам да вдигнете ума си, да вдигнете сърцето си, да вдигнете волята си. Ще направите един опит: вечерно време, когато си лягате, ще кажете: „Тази вечер аз искам да отида при Бялото Братство, ще отида при Господа!” Някои преди това ще се запитат: „Аз чист ли съм?” Подобни разсъждения прави ли са? Когато някой болен страда от някоя болест десетки години и опърпан, окъсан отива при някой добър, благороден и чист лекар, казва ли му, че е болен, пита ли го дали трябва да дойде при него? Не, той отива при този лекар и казва: „Заради него ще отида, той ще ме приеме!” Вие трябва да имате вярата, която болният има към лекаря. И ученикът трябва да има абсолютна Вяра към Учителя си, когато отива при Него. Учителят му ще го приеме такъв, какъвто си е. Вложите ли в себе си мисълта, че няма да ви приеме, въпросът с вас е ликвидиран. Никакво съмнение, нито помен от съмнение за вашите глупости, за вашите грехове, за вашите слабости, за това-онова! В дадения момент всичко ще оставите и ще отидете с пълна Вяра при този Учител на Живота, когото търсите, и при тези ваши Бели братя и те ще ви приемат. Това е правило без никакво изключение, на сто случая едно изключение няма. Вложите ли това правило в душата си, може да направите първия опит. Първия опит ще го направите в мълчание: искате да знаете дали Господ е с вас и дали слуша душата ви. Вървите по улицата и чувате как някое, останало без майка, младо момиче плаче или някой болен охка. Вие ще минете без да казвате нищо, само ще се доближите, ще го докоснете без да ви забележат и ще си заминете. После ще гледате резултата на вашето докосване. Резултатът от вашето пипане е този, че от вас ще премине един ток и човекът ще се затече подире ви, ще ви познае, вашата ръка веднага ще му подейства. Няма да му казвате, че ще го излекувате. Ще направите опит с един, с втори, с трети – навсякъде ще внасяте Мир и Радост и ще видите, че носите в себе си едно велико изкуство, каквото никога не сте имали. Сега някои от вас ще кажат: „Щом като зная това изкуство, ще мина покрай някой милионер, ще го пипна и той ще раздаде богатството си.” И това ще бъде, но сега правете опита с болните. По-късно ще го правите и с богатите: някоя бедна вдовица ще се моли на някой милионер, а сърцето му ще бъде като камък свито; вие ще минете полекичка край него, ще го докоснете с пръста си и той веднага ще извади кесията си и ще даде. Силата е в нашите ръце, разбирате ли. На света ние заповядваме, а не друг някой! Аз, който съм ученик на Бялото Братство, на което Христос е глава, аз заповядвам! Аз съм казвал това толкова пъти. Вие говорите, че това ще стане, онова ще стане – нищо няма да стане. Ние знаем, че нещата стават така, както са определени отгоре. Сега гледам, че някои от вас имат една слабост и казват: „Да влезем в църквата, че да бъдем полезни на тоя народ!” В коя църква? Тази църква познава ли Христа? Църква, която да познава Христовата Любов, аз не познавам. Аз не познавам още нито една църква, която познава Христа. Всички тези, които Го познават, трябва да служат без пари, даром. Ще бъде безобразно от моя страна, ако отида при един мой приятел да му работя и вечерта му кажа: „Плати ми сега!” Не, даром ще работя! Ще бъде смешно, когато обичам Христа, да му кажа: „Сега плати!” Не, това за нас трябва да бъде едно очакване, една Радост! Ние считаме това за дълг и като знае това, и Той ще работи заради нас. Ние заради Него и Той заради нас, Бог заради нас и ние заради Него, Учителя за учениците и учениците за Учителя – вие трябва да се проникнете от тези принципи. Казвате, че това е подобно на старото. Не, това са две абсолютно верни положения. Вие можете да отидете в онзи свят, но ако не работите, както ви казвам, никакви съществени резултати няма да постигнете. Но ако работите по този начин и сте една учителка например, ето какво ще постигнете: учениците, над които сте работили четири години, няма никога да ви забравят и помежду ви ще се образува една пълна братска връзка. Докато при това положение, при което са сега, те ще срещнат учителя си, с когото нямат никаква връзка, и ще кажат: „Едно време беше наш учител, а сега е обеднял.” Не, в Бялото Братство такива отношения няма. Там никаква сила не може да смъкне Учителя. Той може да се смъкне сам, но обществото никога не може да го смъкне. Обществото може да смъкне един учител, учениците му може да го смъкнат, но в Бялото Братство това е невъзможно – там няма сила по-голяма от неговата. Тези твърдения, които правя, са положителни и не трябва да ви обезпокояват, но трябва да бъдат един импулс във вашите стремежи. Вие още не сте преживели големи изпитания. Например вие не сте имали изпитанията на Христа. Някои от вас имали ли са изпитанията на апостол Павел? Удариха му пет пъти по тридесет и девет, след което той каза: „Братя, с голяма скръб ще влезем в Царството Божие. Тези страдания трябва да ги минем до седмата глава.” Той беше във вашето положение, като вас разсъждаваше, като вас мислеше, но след като му удариха пет пъти по тридесет и девет, той влезе в осмата глава и тогава разбра какви отношения имат страданията, измени тона си и каза: „Има един изходен път в живота и днешните страдания не са в състояние да ни изменят в Любовта Христова.” И разказа тогава Павел: „Не зная в тялото си ли бях, извън тялото си ли бях, но заведоха ме на едно място, няма да ви кажа къде, но видях и чух неща, които не мога да ви изкажа.” Къде е ходил? – В Бялото Братство. Той го нарича Третото небе, бъдещата култура и казва: „Това, което видях и чух там, не мога да го изкажа!” За днешните страдания той казва: „Образът на външния свят минава и вие се обновявате, но докато дойде тази бъдеща култура, докато дойде Йоан, ще бъдат тези страдания.” Йоан описва настоящето в Откровението, пише за новия град Йерусалим. Това не е нещо фантастично, а нещо реално, което не се изменя. И при тези условия вие, като ученици, ще продължавате да се учите. Не мислите, че в Бялото Братство ще се учите за пет-десет-петнадесет години, но се изисква един, два, три, пет и повече живота. Това е хубаво, защото има какво да се учи и колкото повече време има да се учите, толкова по-добре. Ако влезете в Бялото Братство с вашите схващания, така, както сега се учите, така, както сега бързате, вие ще имате един нещастен живот. А когато видите този материал, който има тепърва да изучавате, ще се зарадвате, че за всичко това ще имате условия и ще бъдете полезни. Каквото и да ви говоря отсега нататък, няма повече да се спирам върху това, което толкова пъти съм казвал – да се обичате, да имате обич един към друг. Но ще ви говоря, че трябва да имате отношения към Бога, че трябва да обичате Господа, нищо повече. За нищо друго няма да ви говоря – Любов към Бога! Решим ли този въпрос, всички други въпроси се разрешават толкова естествено, по един мистически начин, всички други социални въпроси се решават по един много естествен начин. Не можем ли да решим този въпрос, никой друг въпрос не можем да разрешим. От осем хиляди години всички философи се занимават с разрешението на този проблем. Няма друг изходен път, освен този: Господ ме обича и аз Го обичам! Може да запитате: „Ама дали ме обича?” Обича ви, нищо повече – каквото друго да ти дойде на ума, то не е вярно. Онова у вас, което може да ви каже, че Господ не ви обича, е сатанинско, дяволско – това са ония духове, описани в индийската философия. Прочетете някой път и ще видите как ги наричат, една индуска дума има за тях, намерете я – с тази дума се означават лошите, паднали духове. Намерете името, с което индусите наричат тези паднали духове; ако до следващия път не можете да намерите името им, аз ще ви го кажа, сега не искам да ви казвам тяхното име. И така, щом кажете, че обичате Бога, ще чуете нещо, което ще ви убеждава: „Не, ти не Го обичаш!” – долу, под пъпа, нещо ти говори: „Не, ти не Го обичаш!” И започва спор: обичам Го – не Го обичам, обичам Го – не Го обичам... Тогава ти трябва да кажеш: „Бог ме обича! И понеже Той е безграничен, понеже Той нито се изменя, нито се променя, в Неговата обич аз нямам никакво съмнение – и светът да се обърне, на прах да стане, Бог ме обича, свършена работа!” В първата формула няма никакво съмнение. Във втората може да отстъпите, може да се усъмните, но дойдете ли до първата формула, там всички замлъкват. Това са формули, с които ще се учите. По някой път аз съм правил опити, за да видя дали ще се обезсърчите. На¬при¬мер мога да ви кажа, че от вас нищо няма да ста¬не – какво значи това? Вие ми казвате намерението си да отидете до Варна, отговарям ви, че до Варна не можете да отидете и вие се обезсърчавате. Аз съм искал да кажа, че за един ден не можете да отидете пеша до Варна, а ви трябват седем дни. Казвате: „Във Варна не мога да отида.” Можете. Това е игра на думи: мога – не мога, това са относителни неща. Когато кажете на един окултен ученик, че от него нищо не може да стане, вие му говорите на един положителен език и с това му правите най-голямата услуга. Той знае, че по закона на отричането от него всичко става: „от теб нищо няма да стане” значи, че от теб всичко може да стане, а изразът „от теб нещо може да стане” значи, че от теб нищо не може да стане. Например някое дете се ражда и умира – такъв е законът на Земята. Казвам: това дете ще умре непременно. Кога? Това е въпрос – може след един месец, след два, след година, след две, след петдесет, сто, двеста години, но това е събитие, кое¬то непре¬менно ще стане. Следователно може и не мо¬же, раж¬да¬нето и смъртта, това са обратни процеси – раждането предизвиква смърт и смъртта предизвиква раждане. Един ученик от Бялата школа никога няма да се обиди. Казвам, че вашето дете ще умре, понеже е една недоразвита душа, контрабанда е дошла във вашия дом и ще я повикат от онзи свят, ще ви пратят друго, много по-добро дете – какво има да съжалявате тогава? Дали сте дреха на един разбойник, на един престъпник – нека си върви с дрехата, даденото – дадено. Това означава употребата на езика, нищо повече. Сега аз искам да схващате нещата в положителен смисъл, за да не се роди в душата ви една извратена мисъл. Всички извратени мисли се раждат вън от Любовта. Щом дойдем до онази велика Любов да познаваме Бога, никакви извратени мисли не могат да заемат място нито в човешкия ум, нито в човешкото сърце, нито в човешката воля. За всички страдания, за всички ваши грехове, каквито и да са те, Писанието казва: „Аз ще залича всичките ви грехове.” Когато се върнете тази вечер, прочетете от Исаия 6-а глава, 6-и стих. Трябва да имате положителната страна на това Учение, която да бъде положителна Вяра във вашия ум. Ще се стараете да бъдете свободни. Имаме ли отношения към Бога, ние ще определим правилно и отношенията си на Земята, ще изпълним и отношенията си към хората. С други въпроси няма да се занимаваме – всички ще знаете, че има да разрешавате един важен въпрос, който е толкова назрял и за който вече имате пълна възможност. Няма да го нарека новораждане, но аз наричам тази първа стъпка съзнателна връзка между вас и живия Господ, който сега действа в света. Образувате ли тази връзка, тогава всичките ви отношения, каквито и да са те, ще бъдат уредени по най-добър и идеален начин – това ще го изпитате. Не направите ли тази връзка, у вас ще останат пак същите връзки, които имате сега. И тогава ако се зародят страданията у вас, никой няма да ви е виновен, защото всеки е виновен за себе си. Сега вие живеете в София и понякога се питате какво ще каже църквата, какво ще кажат свещениците. Църквата, това е Бялото Братство, нищо повече – това са живи Същества от най-висша култура, това са църквите, това е Царството Божие. Тази църква и ние я познаваме. И ако някой казва, че ние не зачитаме църквата, това означава, че ние не искаме да се лъжем с това, което не е църква. Нас никой не може да ни лъже с това, което не е църква. Ще мислите! Това са мисли, които ще ви отнемат доста време, за да разсъждавате сериозно върху тях. Трябва да бъдете като малките деца, за да възприемате тези мисли всяка вечер, без да допускате, че Господ няма да ви прости греховете. Не, няма по-благо Същество от Бога, няма Същество по-внимателно от Него – Той е толкова внимателен! Той е зает с толкова работи, но на всички същества, в каквато и йерархия да се намират, най-малката въздишка чува, веднага я взема под внимание, за да поправи погрешката – няма нещо, което може да избегне от Неговото око и ухо. Но щом влезете в Училището, където израстването е съзнателно, отношенията стават други. Понеже в Школата сте свободни, там трябва да проявите воля. Господ няма да ви застави насила да се учите, а ще ви остави свободно да изберете. Ние насила не можем да направим някого праведен. Ние можем да му проповядваме, ние можем да му помогнем, но не можем да му въздействаме. Един проповедник, който иска да обърне някого, трябва да заеме неговото място. Казва Господ: „Измени ролята си сега!” Не, ние не искаме да заменяме ролята си с никого. Тези неща, като ученици, трябва да ги спазвате. Ще искам в бъдеще да се образува помежду ви една благоприятна атмосфера. Когато се събирате тук, в зданието, да се образуват благоприятни влияния помежду ви, а когато излизате, да се чувствате свободни. Тишина и Радост трябва да се прояви. Искам да бъдете свободни. Ако искате свободно да действа волята ви, трябва да дойде във вас Любовта, която ще ви донесе широчина и свобода. Също трябва да се задоволят вътрешните нужди на всички ви. Трябва да бъдете внимателни. Когато седите вечерно време, няма да мислите само за себе си, но ще размислите за кого мисли Господ, та и вие да мислите за него. Ще ви задам следния въпрос: ако вие следвате в един клас и сте около тридесет ученика, възможно ли е, след като сте били няколко години заедно, да бъдете груби един към друг? Следователно, като ученици на Всемирното Бяло Братство, вие трябва да се отличавате най-първо с честност. Знаете ли какво нещо е честността? Тя се отнася до личното достойнство на човека. Тя не е спомагателно средство, а е нещо морално, когато мислите разумно. Не ви подобава да бъдете безчестни. Обещаеш ли, трябва да бъдеш верен на думата си. Кажеш ли дума, на думата си трябва да стоиш. При това, ученикът на Бялото Братство трябва да бъде добър, което е вече едно морално качество. Ученикът на Бялото Братство трябва да бъде толкова досетлив, че да може да даде на всекиго отговор за това, в което вярва. Също трябва да бъдем доблестни, благородни и да имаме една възвишена, неумолима и постоянна воля, тъй както е постоянна Волята на Бога. Това е желанието ми. По това трябва да се различавате от другите и когато минавате, да казват: „Учениците на Бялото Братство са честни хора, те са хора, които, каквото започнат, свършват.” Каква друга препоръка ви трябва? Ами че на тази препоръка се крепи всяко едно царство, всяко едно общество, всяка една държава. Цял един обществен строй на това се крепи, църквата на това се крепи. Може ли да се крепи една църква, ако няма честност, може ли да се крепи една църква, ако няма интелигентност, може ли да се крепи, ако няма добра воля? И в дома си трябва да поставим тези черти като отличителни от външния свят. Казват, че и те са като нас. Щом казват, че и те са като нас, ние няма да бъдем като тях, нищо повече! Следователно за външния свят тези трябва да бъдат отличителните черти на учениците. Сега на учениците, които са пред мен, ще задам като първи урок един изпит по честност. Всеки от вас, който влиза в класа, млад или стар, до края на годината ще изработи една сума от триста лева и ще я внесе в касата. Ще съберем една сума и ще видим после за какво може да се употреби. Цялата тази сума ще може да се внесе, но с труд, по един честен начин. Да кажем, че имате мъж – ще му ваксате обущата и по един честен начин ще му кажете: „Дай ми пет лева.” Или отивате в града и може да се качвате на трамвай по три-четири пъти на ден – ще се откажеш от трамвая, ще ходиш пеш и ще спестиш желаната сума. Изобщо всяка работа по честен начин трябва да се извърши. Ще напишете нещо или ще учите нещо, но всичко по честен начин. Тази сума за някой може да е малка, но за някой от вас е голяма. Искам да разрешите задачата по честен начин, честно да спечелите парите. И тогава ще видим за какво може да употребим тази сума. Другояче тази задача можем да я разрешим много лесно: някой от вас може да бръкне в кесията на баща си – не по този начин! Ако пък не можете да разрешите задачата, аз ще ви кажа как да направите това. Това е едно хубаво упражнение. Сега искам никому да не говорите навън за тази задача. Ще я изпълните по план, като всеки може да отделя по пет-десет минути от свободното си време, но без да влизате в някакво стълкновение. Ако работите по този път, по който ви говоря, значи сте ме разбрали; ако срещнете много големи мъчнотии в пътя, не сте ме разбрали. Щом условията ви улесняват, разбрали сте ме; ако кажете: „Много мъчнотии срещнах”, не сте ме разбрали. Щом сте ме разбрали, каквато мъчнотия да срещнете, лесно ще я премахнете; ако не се премахне, има нещо, което куца и трябва да се отстрани, две мнения няма. Това е една от най-лесните задачи. Ние започваме от материалните задачи – триста лева. Аз ви казвам, че тази е една от най-лесните задачи за ученика – една от най-лесните, която може да се намери в учебника със задачи. Ако мислите, че тази задача е мъчна, по проста от нея няма. Това, разбира се, трябва да бъде на втори план, защото не е толкова съществено. Да не би да се разтревожите как да намерите тези триста лева – това е маловажен въпрос. Съществен въпрос е връзката, която трябва да се осъществи между Бога и вас. В това отношение аз ще ви съдействам. Ще ви покажа какви са отношенията между връзките, които досега сте имали, и тази нова връзка, която сега се образува, за да видите каква е разликата. Мъчно може да си представите каква е същинската разлика на нещата. При сегашното ви състояние, до което сте достигнали, може да се образува тази връзка, понеже имате опитности. Тази връзка е нов елемент, който ще разреши вашата задача, ще осмисли Живота ви и бъдещето ви състояние ще се урегулира. Така че, няма да бъдете като петте глупави девици, а ще бъдете онези пет девици, които ще влязат с младоженеца. Искам да бъдете тихи. Така ще се върнете вкъщи свободни, вдъхновени, с надежда, че има да разрешите една велика задача, на която цялото ваше бъдеще ще се държи. Няма да се спъвате. Ние познаваме професора, живота му, дошли сме в училището. Аз не говоря за външните отношения в света, а говоря за вътрешните отношения, които са Божественото. Сега постарому трябва да ви запитвам дали ме разбирате. Няма да ви запитвам. Аз изнесох едно ново положение, което хората наричат учудване. Когато човек седи горе и гледа отгоре надолу, учудва се. Когато не се е качвал горе, а само се е възхищавал, човек вижда мъчнотиите и се учудва. А вие изведнъж се виждате пред планината, на която трябва да се качите. Затова думите мога и не мога са изключени. Ще кажете: „Ще бъда герой!”, понеже това е процес на движение. Изразът ще бъда герой, нищо повече! Някой казва: „Ще бъда герой, ако е рекъл Господ.” Ще бъда подразбира, че Господ е рекъл, а пък аз Неговата воля на две не правя. Понеже Господ е казал, ще влезем в Училището; понеже Господ е казал, ще учим; ще бъде така, както е казал! Сега някои ще кажат: „Защо не сме по-млади, ами сега на стари години?” Тези от вас, които мислят, че са много стари, да ми кажат на колко са години. Защото ние наричаме човек на средна възраст този, който има двадесет милиона години. Ние на колко сме? Ние сме от Слънчевата система, а Слънцето, за да направи едно обръщение, употребява двадесет милиона години. Тогава вие сте едно малко бебе. На колко слънчеви дни сте сега? Например вие сте четиридесет годишен – изчислете каква част съставляват вашите четиридесет години от годината на Слънчевата система. Хората не могат да разберат какъв ще бъде този човек, който ще има десет слънчеви години. Един човек от Слънцето, който там е на десет години, тук ще бъде на двеста милиона наши години. Там той ще е едно младо момиче, ще припка и като го попитат на колко години е, ще каже: „На десет години.” Думите млади и стари са само отношения, различни мерки. Следователно ученикът не може да бъде стар – който се учи, той всякога е млад. В Бялото Братство вие трябва да знаете онова изкуство на подмладяване. Чрез него човек може така лесно да се подмлади, както подмладява къщата си или градината със своите дръвчета. Това, което за нас съставлява мъчнотия, за Белите Братя е толкова естествено – те постоянно се подмладяват, постоянно са млади. Там няма да срещнете такива стари хора. Те могат да приемат всички форми, които хората имат – това е наука, това е изкуство, което ние не можем да направим. Сега вие трябва да решите същественото. Това е въпросът на бъдещето, това е една дълбока наука. Важна е връзката, която трябва да направите. За тази връзка много пъти са ви говорили, решавали сте и сте дошли до това положение, че може вече да я направите. Значи напълно сте подготвени и може да я направите! 21 юни 1923 г., петък, София Кротките (София, 1996) 34 беседи от 1 януари 1921 г. до 11 септември 1923 г. Начало: 16:00
  4. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание АКТЬОРИ И РАБОТНИЦИ* (ДА СЛЕЗЕ ХРИСТОС ДА ВИ ОБЯСНИ**) Тайна молитва Добрата молитва Животът има две страни: едната страна, това е животът на актьора, а другата - това е животът на работника. Актьорът работи вечерно време, а работникът - денем. Следователно резултатите не могат да бъдат едни и същи, понеже животът се развива при различни условия. Вечерта няма тази светлина за актьора, а работникът, който работи денем, има условия за един правилен живот. И тъй, аз ви различавам на два класа: актьори и работници. От актьори в тази школа нямаме нужда. Бялото Братство изключва живота на актьора, а приемаме работници. Аз считам вас, жените, работници на Божествената нива, а някои от вас искат да играят ролята на актьори. Вие още не знаете какво значи Божествена правда. В тази школа колкото е строг законът за работника, толкова е строг и законът за актьора. Сега, като работници аз ще ви запитам: Изпълнихте ли задълженията си за своята работа?Аз искам от вас, жените, да прегледате работата си - нивите си, градините си, извора, къщата си, измазана ли е, говедата си, овцете си, домовете ви изчистени ли са? В какво положение се намират тия ваши сътрудници? Понеже сте работници, трябва да знаете това. Мнозина от вас, женените, искате по-големи привилегии, а по-малко задължения. Искате да се отлагат падежите на вашите задължения. Но в Божествената книга отлагането на падежите е изключено. То става само по благодат. Трябва да се търпи и да се чака да дойде някое по-голямо същество, да ви помогне. Не мислете, че даром ще ви се даде. Вие минавате за женени и затова ще давате морал на младите. Мислите, като напуснете тия ниви, ще дойдат на тях младите. Какво ще намерят те? Аз говоря в пряк и преносен смисъл. Това са разсъждения, които трябва да прегледате. Аз само задължен съм да ви кажа това тази вечер. Това е по инициативата на Бялото Братство и те, Белите Братя, ви държат отговорни за нивите ви, овцете ви, за къщите ви и пр. Вие, които се съмнявате - има такива между вас - в една година ще проверите дали сме от Бялото Братство или не. На него Христос е глава. И когато Той е решил това Свое разпореждане, питал е главата и тя е позволила. А тази глава е Бог. Въпросът е изчерпан и по форма, и по съдържание, и по смисъл - по всички направления. Следователно от вас, женените, се изисква да изпълните доброволно Божия закон. Няма нужда да ви кажа какво да направите, а тъй както вие мислите, както желаете, както вашите души желаят. Когато душата на някого пожелае нещо, в неговото съзнание се определя туй, което има да стане. В туй съзнание влизат три велики сили: умът, сърцето и волята. Те ще се проявят според формата на съзнанието - такова ще бъде и проявлението на ума, сърцето и волята. И когато отиваме в другия свят, всякога се подразбира промяната на нашето съзнание от една форма в друга. Това е разширение на съзнанието - в друга сфера ще имате други разбирания. И следователно Христос слиза в душата само когато съзнанието се разшири. Например, когато говоря нещо на женените, вие казвате: "Учителят тъй каза еди-какви си думи, Той има мен предвид." Щом казвате така, не сте разбрали моите думи. Когато аз говоря, имам предвид да се разшири вашето съзнание. И Христос ще слезе да ви изясни. Аз се стремя да обясня външната страна, като работник да изчистя и след туй ще слезе Христос. Аз искам да се разшири вашето съзнание, за да може да слезе Христос, да ви изясни това, което никой човешки ум или мисъл не може да ви обясни. Питам ви, женените: Какъв пример давате на младите, на вашите деца по отношение пак на съзнанието ви? Вашето съзнание служи ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да им обясни този закон. Какво нещо е животът и как трябва да живеят? Вие ще кажете: "Господ всичко може." Това нищо не значи, то не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли, резултатите ще бъдат различни. Сега мнозина от вас посещавате Братството само да се изправят работите ви, идвате тука като "на театро", ще ви понагостим, ще си излезете и ще кажете: "Вие не сте такива, каквито се показвате." Вие още не сте разбрали какви сме ние. Ще минат още хиляди години, докато разберете това. Ние сме от тия, които разширяват съзнанието на всеки човек, за да слезе Христос и да разясни истината на живота. А тая истина трябва да бъде такава, да влезе Божественото съзнание, за да се изрази законът на Божествената Любов във вселената. И какво по-хубаво от това? С тази истина можем да работим. Е, вие казвате: "Да ни помилва Господ." Е, как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание? Христос да слезе, да ви изясни погрешката ви. Погрешките и съблазните са неизбежни от всички страни и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един живот дисхармоничен, а от тая дисхармония всички страдате. Има ли някой, който да не страда? И аз често привеждам този пример - как си служат черното и Бялото Братство. Черното братство има черни адепти, които слизат и казват: "Аз съм обущар, имам специален калъп за обуща, ще си вземете едни обуща от мен, че да ме помните." И туй ми навява един случай с мен в Ямбол. Бях у един обущар, който ми казваше, че изслушал беседите ми и се влюбил в мен, та иска да ми направи един чифт обуща, за които каза той: "Ще ме помниш." И наистина още го помня. Туриш ли си крака в тоя калъп на черното братство, в него има специални номера и ще го помниш. Първото нещо, ще се осакатят вашите добродетели, туриш ли си краката в тоя калъп. Непременно вашите добродетели ще се осакатят и ако не дойде Бялото Братство, да те освободи от него, много ще страдаш. Не давайте краката си на тия черни братя, да ви ги турят на тоя калъп. Сега аз не ви обяснявам всичко, но в друга специална беседа ще ви говоря само за калъпа. И после вие, женените, не живеете тъй както трябва - мъже и жени. Това е противно на Бялото Братство. Ако сега искате женените да живеете като света, вънка можете, но щом влезете в Бялото Братство, тука има отлични правила. Вие още не знаете как да живеете. И можете да научите тия правила. Мъже и жени трябва да живеете по закона на любовта. Всяка работа, извършена по тоя закон, е свещена, а без любов - тя е престъпление. Кое е право, ако ме попитате. - Което е по любов. Любов наричам онова чувство, което стои над всички други чувства. Когато влезе то, ти никога не се навъсваш. Любовта ще се схваща в мъжа, но не този, който е облечен в кожа. Тъй ще се схваща любовта. И мъжете така ще я схващат. Това говоря на вас, женените, които Христос е оженил, а за ония, които Христос не е оженил, за вас нямам нищо. Като казвам "женени от Христа", подразбирам: ако вашето съзнание не се разшири и не влезе Христос, да ви обясни, вие ще се хванете за буквата и после и аз ще се чудя какво ви е дошло на ум. Апостол Павел казва на едно място: "Надпреварвайте се да си отдавате почит един на другиго." Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има едного, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, отгде ще дойде това знание? И този закон е верен. Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири. В Братството, аз забелязвам, има голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Вие може сега да заплачете, но аз не искам вашите сълзи. Аз искам да влезе Христос във вашето съзнание и да го разшири. Искам да се прояви Христос във вас. Моето желание е да живее Христос във вас. И за мен най-щастливият ми ден ще бъде, когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливият ден в живота ми. По кой начин може да се роди пак мисълта? Има два начина. Някои риби ги ловят денем, а други вечер. Има ли някаква разлика? Христос е определил този закон: "Любете, докато е денем, иде нощ, когато никой не може да работи." Следователно, за да се разшири вашето съзнание, трябва да работите денем. Не да актьорствате! Аз съм решил да работите с опит в школата. Най-малките постепенно един след друг, те ще вървят така, но за това трябва да има разширение на вашето съзнание, и да стане тази вътрешна промяна. Тогава ще дойдат тия лъчи на духовното съзнание, за да създадат условия на тия семенца, вложени във вас от хиляди години и да се получат добри резултати. Сегашните ви мисли дали ли са добри резултати? Вие всички сте недоволни. Най-същественото ви липсва - вашето съзнание не е още разширено и Христос не е още влязъл във вас, да ви обясни. Той прави усилия, но временно стават повдигания и спадания. Правите усилия, но те ще бъдат безполезни, ако Христос не проникне в съзнанието ви. И ако след Него не проникне Божествената Любов, няма да се достигнат очакваните резултати. Не мислете, че туй, трансформирането на един живот в друг, е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на едно животно, какво изкуство и знание е потребно! Вие сериозно бихте се замислили. Но сега мислите, че то става много лесно. Не, така лесно не става. Духът Божий, Който работи във вас, ще свърши всичко, а не като говоря аз. Трябва Христос да проникне и тогава ще дойде възкресението, а то подразбира новия живот в нови форми. "Ще излезете от гробовете." Но ако бъдете като сега, ако ядете и пиете като сега - не мислете, че това тъй ще бъде! Не, от това, сегашното, от тази форма ни помен няма да има. Ще останат известни принципи, които ще напомнят, но съвършено ще се изменим. Някой ще каже: "Сегашните условия на живота ме спъват." Не, те не могат да ви спъват. Аз говоря за онзи ученик, който е решил въпроса с ученичеството. А вие не сте още пълни ученици. Има няколко разряда: ученици - оглашени, ученици - вярващи и ученици - ученици. Първият разряд има известни задължения и права, вторият също, третият е най-горен от всичките. Това, което ученикът върши, не е длъжен да го върши оглашеният и обратното. И всички ще разглеждат живота според степента си - ако е оглашен, има известни задължения и известни права. И вие няма да го питате защо върши това. А ако оглашеният пита вярващия: "Защо така правиш?", вярващият ще му каже: "Когато дойдеш на моето място, ще разбереш защо така работя и живея." Бог не е длъжен да ни съобщава защо прави тъй или инак. Той ще каже: "Когато минеш през тия седем огньове, за да те очистя, ще разбереш!" Абсолютно никакво друго обяснение няма да ти даде. И Йов Го е питал, но Господ е мълчал. Но след като мина седем пъти през огъня, тогава Господ се обади и му каза. "Я застани да кажеш сега." И Йов казал: "Чувал бях за Теб от други и много грехове направих, но понеже сега Те видях, глупости няма да говоря." Някой от вас се намира като Йов и пита: "Господи, докога тия страдания, тия дългове?" Господ си мълчи. И не мислете, че можете да се избавите, ако имате някой приятел или неприятел - лъжете се. И избавлението седи в следното: да разширите съзнанието си и да влезе Христос, да ви обясни факта. Стане ли това, вие сте избавени, не стане ли тоя факт, неприятелят ще бъде постоянно при вас и като един демон ще ви прави пакости. Сега някои идат при мен и ми казват: "Ама кажи ни, защо става това-онова?" Днес дойде един и ме попита: "Знаеш ли какво правят тези твои ученици, що не им кажеш?" - казва ми. - Не мога да им кажа, ние живеем под закона на свободата. - "Ами дисциплина няма ли?" - Няма. - "Но вие може да турите тази дисциплина." И ме покани да отида в дома му. Тогава аз му казах: В твоя дом аз няма да стъпя. - "Защо?" - За да стъпя в твоя дом, трябва да се разшири твоето съзнание и да дойде Христос, т.е. любовта. И ти си като моите ученици, ти искаш да ме туриш в клопката като моите ученици, от един калъп сте. И те не са ученици на Христа. И аз казвам: Ние имаме един велик закон, с правила ние искаме да живеем, разбираме живота по-другояче и искаме да го изправим. И вие можете да кажете: "Знаете ли какво прави Учителят ни?" Но вие отговорни ли сте за мен? Или казвате: "Жълти обуща или бяла шапка подобава ли му? Бялото палто е за децата, а за него трябва черно джубе." Но що важи всичко това за вас? За вас важи какъв е моят ум, какво е моето сърце и воля. А вие ще се натъкнете на тия дребни работи. Вие може да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието ви, сърцето и волята ви, а най-много душата ви и присъствието на Христа в душата ви. Зная, че тия неща почват да се обработват и вашият живот ще придобие оня смисъл, който трябва да има. И следователно ние ще се разбираме. Някой път е благословение човек да бъде в света баща, а пък някой път е благословение да бъде дете. Някой път е благословение да бъдеш Учител, а някой път - да бъдеш ученик. Ще дойде време да разберете отношенията между Учителя и ученика. Бог ще ви ги обясни. И аз бих желал да бъдете вие от тия, благословените ученици. (Отговарят: Амин, амин.) Някои от вас търсите спасение, да се отвори Божието Царство, за да влезете. Няма такова спасение, а спасението седи в туй - да се разшири вашето съзнание и да влезе Христос, и тогава сте спасени по същество. За сега всички външни условия ви стесняват - беднотията и други, всичко туй ще се хармонизира и животът ви ще придобие друг изглед. Сега във вашия ум остава друга мисъл: "Ако днес не свършим тая работа?" - Ще остане тя за друг ден. Но трябва да се работи. Аз да взема себе си за пример: вие сте господар, а аз работник; наемате ме вие, да ви обработя лозето, но през целия ден преброявам чуканите и вечерта ви казвам колко са те. На втория ден отивам пак на лозето, но не копая, само преброявам колко пръчки има и зная колко грозде ще родят те. На третия ден броя и колко тревички има и т.н. И казвам на господаря, че свърших работата, той мисли, че лозето е прокопано и ми заплати. Но като идете на лозето и видите, какво ще помислите? Вие, сега, ще ме извините, работите на Божествената нива като мен на лозето -броите чуканите и пръчките, а не копаете лозето. Нямам нищо против, ако четете пръчките, чуканите и тревата, но и прекопавайте лозето. Първият начин на работата е актьорство, а вторият начин е: след като прокопаете лозето, можете да прочетете пръчките, чуканите и тревата. И вие идвате при мене и казвате:" Нашето лозе не расте." Да. Не расте - сега говоря като никога - защото моите ученици не копаят лозето. Тогава аз разрешавам въпроса по следния начин: вие имате статистика - прочели сте чуканите и тревата, а аз ще взема мотиката и ще прекопая лозето. Ако вие сте прокопали, аз ще чета чуканите. Има и Учители, които четат чуканите и пръчките. Ако прокопаете вече лозето, всичко ще се уравни. Това са методи, символи за бъдеща работа. Аз ви казвам това, за да знаете по кой начин да разширите съзнанието си, в което Христос още не е проникнал. Христос работи, прави всички усилия. И вие имате дълбоко желание, но имате нужда от търпение. Като ви турят на масата за операция, ще ви изпитат. В Бялото Братство не дават упоително, когато ти правят операция, и трябва да застанеш съвсем мирно, защото, ако мръднеш, ножът ще влезе по-дълбоко. И сега на всинца ви правят такива операции. И тия живи операции са най-добрите, а операциите с упойка са най-лошите. Аз съм прибягвал само в някои случаи към живи операции и тях малцина могат да издържат. Само един вярващ ученик. Ако съзнаете, че това е извършено по закона на любовта, готови сте да издържите, а в противен случай ще има ританица, ножът ще влезе по-дълбоко, операцията ще стане несполучлива и такива хора в духовно отношение стават хилави. По-нататък няма да отида, за да не разклащам съзнанието ви и да помислите, че нищо няма у вас. Същественото не е дошло още. Тази нива още не е узряла, житото още не сте турили във вашия хамбар. Когато се свърши тоя хамбар, ще настане новото направление на живота. С тази ми беседа аз искам да ви разпределя за работа. И искам да създам работа за всинца ви, женените, като работници . Правя пак най-малкия опит: ще ви дам работа - само по пет минути да работите за мен, за Христа, разбирам 5 минути за любовта на Христа, за 5 минути бихте извършили чудеса. Не искам един час, а само пет минути. Има ли някой нещо против това? Ако някой злоупотреби с тия пет минути, не е никакъв ученик. Ако 5 минути не поработим за Христа, неговата работа е свършена. Няма разисквания, никаква философия, а право на работа! Ще забравиш и жена си, и децата си, и всичко в тия пет минути, съзнателно ще работиш за Христа. И след това ще философстваш и ще разискваш. И ще питаш: "Свърши ли се този въпрос?" Забележете: 5 минути! Сто дена по 5 минути колко прави? Този опит ще продължава по 5 минути 10 години. Един микроскопически опит е, а за една година - 30 часа и 25 минути, за 10 години - 304 часа, или 25 дни и 4 часа. В 10 години ще посветите 25 дни на Христа по закона на любовта като работници. Всеки ден по 5 минути. Няма никаква друга философия по кой начин да бъде. Няма да обяснявам никому. На вас ще дам две седмици от сега да размишлявате върху 5-те минути или всичко върху 25-те дена за Христа през 10 години. Който от вас е готов да работи, ще влезе да работи. Като влезеш в 5-те минути, ще забравиш, че си женен, че си чиновник или друго, а - като новороден в Царството Божие, който ще извърши волята Божия. И тогава ще разберете смисъла на моите думи, и още от първия ден, който ще работите за Христа. Този е вторият опит. Ще определя един ден - през тия дни ще бъде еди-кой си час или месец - 5 минути за Христа ще работите. И аз точно ще определя, и тогава ще проводя на пътя ви всичките мечки. Туй да го знаете! И ако вървите смело, те ще ви отворят път, ще кажат: "Може да се работи за Христа 5 минути." И тия мечки разбират този закон. И аз ще мина направо. И след това ще чакате най-важния опит - пет минути за Христа! И да си почистите хубаво в къщи. Който не си почисти, Христос там няма да влезе. Туй ми е казано да ви го кажа, разбирате ли? И ако вие бъдете вярни, тогава ще познаете истината и истината ще ви познае. Аз оставям въпроса неразрешен, понеже другите чакат отвън. Женени, сега искаме да ви жегнем!..Тъй!... Ще турите многоточие, не-досвършено... Две седмици ще помислите за петте минути, свобода ще дадете на ума, сърцето и волята си. Свободно искам да мислите вече! Ще дойде опитът. Туй е начало. Тия неща са микроскопически, но като ги изпълните, ще дойдат по-големи работи. С малки неща ще започнем, те са за децата. А когато децата се занимават, Господ се радва. Следователно ние ще направим едно веселие на Господа, като види, че ние съзнателно работим за Господ, без принуждение. Добрата молитва Едно нещо: туй можете да го съобщите на младите след две седмици. Като ви попитат:"Какво ви говори Учителят?", след две седмици ще предадете моите думи на младите. След това стана общо събрание на женени и неженени. Вечерта Учителят държа беседата "Изгрев и залез", печатана в книгата "Трите живота", Общ окултен клас. 2 юни 1922 г., четвъртък Само за женените, присъстващи на събора във В. Търново1 Забележки: 1. В каталога на Лалка Кръстева е отбелязано, че има вероятност мястото или датата на тази беседа и следващата след нея да не са точни. Следващата беседа от ООК е изнесена на същата дата, но в София. Съборът във В.Търново е през август. 2. В датата има допусната техническа грешка - правилното е: 2 юни 1922 г., петък * заглавието според книгата "Кротките" ** заглавието в книгата "Великата майка"
  5. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ДУХА "А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." Евангелие от Йоана 15:26 Ще ви прочета 15 глава от Евангелието на Йоана. Ще ви говоря за лозата. Има лози, които не са се развили. Ходили ли сте на лозе, когато лозата е без листа, виждали ли сте тогава каква е? После, когато се е разлистила, и после, когато е дала плод и е узряла. Не всички лози имат грозде. И аз ще ви чета за лозата, която има грозде. Ще ви говоря върху 26 стих от тази глава. Духът, това е най-възвишеното, най-чистото, най-святото, и в тази светост Духът носи условията на разумния живот. Употребявам тази дума "разумен", но бих могъл да употребя и друга дума. В най-широк смисъл, когато човек има в себе си разумния живот, той живее като музикант и като поет. Той е всякога весел, има мир в душата си, него светът не го тревожи, нищо не го смущава. Такъв човек не е дребнав. Той не се спира върху дреболиите на живота. Той се спира само върху онова - великото - което Бог е създал. Сега, да допуснем, че някой донесе таралеж в градината ви. В градината има змия и той се насочва да я глътне. Змията го пита: "Защо постъпи ти тъй нечеловеколюбиво към мене?" Какво й отговаря таралежът? - „А ти как хващаш жабата? Тя кречи, ти гълташ, този занаят аз от теб го научих и затова правя този пръв опит да видя как стои тази работа." Питам сега, когато змията гълта жабата, Господ ли я е научил? То е пак нейно изкуство. Когато дойдете до живота, вие най-първо ще отделите ония всички видими качества, които съществуват в човешкия живот тук, което е създадено от самите хора, за да дойдете до чисто Божественото, а Божествен е Духът. И казва Христос: "Аз ще ви изпратя този Дух." А сега хората живеят без Духа. И ако вие запитате. "Защо хората не живеят братски?" - Как ще живеят братски? Таралежът живее по таралежки, змията живее по змийски и т. н. И всички животни живеят, тъй както разбират. Духът го няма у тях, всеки един си има особено разбиране. И ако дойдем до хората, и пак има: "Защо той така постъпва?" - Той живее тъй, както разбира. - "Защо да не живее другояче?" - За да живее другояче, трябва да дойде Духът. Ако не дойде Духът, той ще живее тъй, както разбира. Ако вие искате принципално да се измените, да живеете друг живот, Духът трябва да дойде във вас. И този Дух като дойде, няма да се питате: "Този Дух в мен дали е Божествен?" Той е само един Дух, Великият Дух, Който носи светлина, Който носи мъдростта, истината, Който носи всичко в Себе Си. Той носи всичките блага от памтивека, носи ги в Себе Си, и няма друг като Него. Този Дух носи всичко в Себе Си и Той е разпоредител на всички блага. И когато дойде Той, хората почват да стават умни, гениални. Когато дойде някой, когото обичаш, приемаш го с радост, гощаваш го, вършиш всичко с любов, тогава Духът те е посетил, но когато Духът си замине, казваш: "Днес не съм разположен, в дома ми да не влезнеш, друг път ела." Защо? Духът е, Който е богат, а в тебе сега Го няма. Много естествено, когато аз съм болен, ще кажа: Днес не приемам гости. Защо? Защото съм болен. И освен, че аз не мога да приемам, но ако някой може да ми услужи, аз се нуждая от помощ - тогава може. Духът посещава само онези пръчки на лозата, у които има грозде. Сега аз не искам да се спирате върху въпроса: "Имаме ли ние грозде или не?" Вие си задайте този въпрос, дали имате грозде или не. Обаче този въпрос вие не може да го разрешите, този въпрос го разрешава само Духът. И Христос, когато говори за лозата, Той обръща внимание върху плода. И тъй е, затова Господ обрязва тия лози, заради плода, който е вътре в душата. Важен е нашият плод, а не външната форма, не самата лоза, но туй, което излиза от нея. Сега, когато майката роди дете, какво очаква тя от туй дете? - Тя очаква нещо разумно, от устата на туй дете идва този плод. Ако тя роди едно дете глухо и нямо, и сляпо, да не може да говори, да има всички най-лоши навици, какво си казва майката тогава? Тя тъй си казва: "По-добре да не бях го раждала, не ми трябваше такова дете, дал ми го Господ, да ме показва с него." А когато роди туй, хубавото дете, с плода - гроздето, обърне се тя нагоре и казва: "Колко благодаря на Бога, че ми даде туй хубаво дете." Плодът е това. Плодът на вашата душа, той е вътре. И когато казва Христос: "Като дойде Духът, Той ще ви научи" и "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене", Той ще свидетелствува дали вие имате грозде, или нямате, после дали вашето лозе правилно се развива или не. Тъй щото всичките усилия в живота на една душа, на един човек на земята да бъдат насочени към известен плод, вън от този плод той не може да се радва никога. Кое е онова, което ви радва? Вас самите ви радва, ако имате някоя добродетел. Добродетелта, която живее във вас, вложена от Духа, тя ви радва. И казва Христос, понеже Той представя Божията Любов и Мъдрост: "Духът, Който Аз ще ви изпратя, Той ще свидетелствува", а също и "Той ще ви научи и ще ви припомни." Какво ще ви припомни Духът? Духът ще ви припомни за всичките тия плодове, които вие трябва да имате в душата си. Защото, когато дойдат гроздоберачите, какво правят? Спират се - къде? При ония лозя, които имат грозде, а гдето няма - минават и заминават; и Духът, когато дойде, Той всякога ще се спре при една душа, у която има грозде. Три вида лози има: едни, които не са се развили, обещават нещо; други, които са се развили, листа имат много, това е втората фаза; и трети, на които плодът вече се е показал и очаква да узрее, и всеки, кой как погледне казва: "Тази лоза наближава плод да даде." И всички чакат да узрее и да опитат гроздето. Кои са онези причини, които ви заставят да имате приятел? За да опитате неговия сладък плод. Това е причината. Искате да имате някой приятел, някоя приятелка. Защо?- Основните причини са това: всеки човек иска да опита плода на Духа. Сега, за да могат тия лози правилно да се развиват, за да може Духът правилно да работи във вас, тази лоза трябва да има почва, та три неща в живота са необходими: 1) почва, 2) семето и 3) онзи, който ще посее плода. Ако ние имаме почва, а нямаме семето, нищо няма да излезе; ако имаме лозата, а нямаме почва, пак нищо няма да излезе, а ако имаме почва и семе, а няма лозар, който да обработва семето, и това не може. Значи тия три елемента: почва, семе и самият лозар, който да обработва, са необходими. И тогава такава една лоза може да принесе плод. Сега ще направя едно сравнение. Почвата, това сте вие според думите на Христа, лозата, то е словото, което е вложено във вас, а лозарят, то е Духът, Който обработва. Това е Божественият Дух. Всяка една възвишена мисъл, всяко едно възвишено желание, които се разработват във вас, цъфтят и радват душата ви, те се подкрепят от този Божествен Дух. Сега, за да може да дойде у вас Духът, да заживее този Божествен Дух, изискват се особени условия. Ще ви направя едно сравнение. Ако вие си направите къща и очаквате някой ваш приятел или наемател да живее, той най-първо ще разгледа каква е къщата ви, после ще избере ония стаи, които са най-хигиенични. Да имат източни и южни прозорци и прозорците да са големи и хубави, и после ще каже: "Вашите стаи са отлични, аз ще дойда да живея при вас." И когато Божественият Дух дойде да живее у човека, Той гледа дали имате истински светли стаи. Същият закон е и тук. И като четете цялата глава, ще разберете, че Христос разправя какви са условията, за да дойде Духът. Едно от условията е любовта. Сега вие ще кажете: "Тази любов. Все за любов говори."Аз сега говоря за любовта в нейната трета степен, не за любовта като неразвитото лозе, нито за любовта като лозето само с листа, а говоря само за любовта като лозето с грозде. Вие може да имате любовта на неразвитите пръчки, може да имате любовта на разлистените пръчки, но най-важната любов, любовта от трета степен, то е, когато листата са хубави, а гроздето узряло. Тази лоза и отличният плод показват нейното вътрешно качество какво е. Затова казва Христос: "От плода ще ги познаете." Та сега и вас иска Господ да ви познае всинца ви от плода. И Той иска да ви опита. Вие се криете, но Той работи, да ви накара да дадете нещо, да ви застави да се изявите. Вие не искате да се изявите, казвате: "Не е дошло времето." Не, не, дошло е времето да се покаже естеството на човека. Но вие ще си кажете тъй: "Ако дам плода и ако той не е тъй, както трябва да е?" Там е всичкото, трябва да излезе всичко наяве, защото колкото по-рано излиза, толкова по-хубаво, понеже вие ще знаете какви сте. А сега вие имате за себе си едно понятие по-високо или по-долно. Тъй и вие ще знаете какви сте. Кое е най-хубавото грозде в България? - Мискет, турците го тъй наричат, после друго има - кечемемеси; после има едно като кехлибар, бяло, как го наричат? - Чауш. Сега е необходимо Духът да се възприеме Без този Божествен Дух, без тия блага, вашият живот ще остане всякога непроявен И когато аз говоря за любовта, че трябва да се освободите, аз подразбирам любовта, която произтича от Божествения Дух, а не обикновената любов, която произтича от хората. Има любов, която произтича само от хората, тя е като прегоряла слама И тя живее ден и половина. Тя е толкова интензивна, че онзи, който я има, казва: "Аз без тебе не мога да живея." Но след ден и половина разбира тази любов и казва: "Не я искам, тя не струва." И следователно сегашните хора аз ви виждам все плачете за изгубената си любов. Писанието казва: "Понеже сте изгубили първата си любов."Тази любов я имат християните. Те като пламнат, казват: "Аз за Господа съм готов всичко да направя", но като дойде до жертвата - "Това е празна работа, човек пък да не е толкова идеален и толкова усърден, малко по-хладен да бъда." И свършва. И тази е първата любов, която свързва всички същества, тя ги сплотява, тя ги стопля като печка, която трябва всякога да подклаждате и да туряте дърва. Знаете ли как се подхранва тя? - Дойде някоя приятелка, вие малко сте изгубили доверието, но тя ви каже: "Колко сте хубава, колко ви обичам, искам дави прегърна и целуна." А вие се въодушевите, разположите се, но тя като си замине, след някое време кажете си: "Лъжа се аз, дали ме обичаше, или ме мрази?" На третия ден пак дойде и каже " Миличка", утре пак" Миличка", докато ви се загуби нещо и вие затворите вратата и кажете. "Тази "миличка" нея искам вече." А тази любов, за която аз говоря, за онзи Дух, Който иде, Той всякога носи, няма да ви каже някоя сладка дума, но Той ще ви донесе някоя хубава книга или ще ви донесе ябълка или круша, и ще ви каже: "Похапнете си малко, да разберете колко е благ Господ. Най-първо да опитате колко е благ Господ, че после да опитате колко съм Аз благ." А сега любовта каква е? Дойде бащата и казва: "Знаеш ли какво ти нося7 Една хубава кукла." Но тя нито се яде, нито се пие и след 4-5 дена дъщерята счупи куклата С такава кукла ще ни залъгват. Това било, че онова, обещават ни Царството Божие, а вие се питате дали е тъй? А когато дойде Духът, вие ще имате една жива положителна опитност, ще изпитвате навсякъде и ще разберете що е смисълът на живота. То е Духът, Той като дойде, ще свидетелствува, вие ще бъдете смели, решителни, с всички хора ще се справите. Защото няма да говорите вие, а Духът във вас ще говори. Как ще говори? Вашата душа ще бъде просмукана с тази Божествена любов и когато ще излезнат тия думи, те отварят вратата навсякъде. И ония, които искат да ви бият, по-малко ще ви бият. И след това и те ще се обърнат към Господа, и те ще почнат да Го славят. Тъй че опасни хора сме! Никой няма да остане ненаказан. Как? Всички, които ще дойдат, и те ще слугуват на Господа, тъй както и вие Необходимо е да пристъпите, да приготвите сърцата си за Духа. Сега духове имате вие, аз ги виждам, много духове имате, но тия духове аз ги наричам душички. Такива душички и духчета са, които ви обикалят. А когато дойде този, Великият Дух, всички тия душички и дучета ще слушат само този, единият. А сега, по някой път слушате и лошото, понякога тия малки душички кажат, че ти си глупав, че си тръгнал криво: "Гледай живота, ти трябва да си поживееш, ти си млада, почернила си се." Но туй почерняне, то не е учение на Духа. Божественият Дух никога не почерня. Почернят само тия, малките духчета Божественият Дух като дойде, Той внася светлина, внася мир, сади знание, носи здраве, щастие, блаженство Туй носи Великият Дух, когато дойде. И казва Христос: "Аз ще ви изпратя този Дух." - Кога?-"Ако Моите думи пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене и ако вие имате любовта на Отца Ми, тогава Аз ще ви изпратя Духа Ако вие имате Моята любов, с която Аз ви възлюбих, когато Аз я показвам към вас и вие я показвате към другите." Към кои? Не, разбира се, да възлюбите всекиго безразборно. Може ли да любиш един камък? Нека се определим хубаво. Ти може да любиш само едно разумно същество, което има разум и което води съзнателен живот. Туй може да любиш, а другите работи не може да любиш. Може да се любят само две съзнателни души. Не може да любиш един камък, една мечка, разбирам в първата степен. Как ще я любиш? Следователно в любовта разбирам туй, разумното, има ли го, има и любов. Христос казва: "Както ви възлюбих, така и вие възлюбете." Разумното е възлюбил Той в света. Сега, този Дух вие няма да запитвате дали ще дойде при вас или не Ако вие вярвате в Христа, тогава ще дойде във вас. И Христос казва: "Аз ще ви изпратя Духа, ако вярвате." С коя вяра? Хората имат две понятия за Христа. Те мислят, Христос, сега, е излезнал от Бога и следователно да вярвам на света е станало чрез Него и всички хора са излезли от Него, следователно Той е пътят най-познат на хората. Първият, Когото познавате в света, като сте излезли, първият, Той е, Който ви е изпратил на тоя свят, и Той е, Който ви спасява. Следователно това е първият. И казва Христос. "Аз съм алфа и омега, начало и край." Вие казвате: "Как да познаем Христа?"-Вие Го познавате, там не се спирайте. Познавате Го и ако не Го познавате, имате да давате; ако Го познавате, имате да вземате. Нали човека, който има от вас да взема, вие не го познавате, обаче този, от когото вие имате да вземате, него много добре го познавате. - Защо го познаваш9- "Има дами дава." Вие как познавате мъжа си?- Има да ви дава. Мъжът как познава жена си? - Има да й дава. Затова вие познавате мъжа си, да нямаше да ви дава, нямаше да го познавате. Следователно в този смисъл имаме познанство и любов. Когато казвам, възлюбям някого, значи имам да вземам от него. И ако Христос ни е възлюбил - има да взема »т нас. Затова ни познава и Той не отрича: "Вложил съм Аз капитал, няма да оставя да го изядете, Аз ви познавам и ви държа "Ти казваш, не Го познаваш, но Той казва: "Ти не Ме познаваш, но Аз те познавам." И следователно, щом ви познава, Той ще ви изпрати Духа, понеже хората са се заблудили из пътя, ще изпрати Духа, да свидетелствува за Него. Да изпълните Неговия закон, като Го познавате, да добиете смисъл и разрешение на всички въпроси, които вас ви вълнуват като женени. Вас ви вълнуват на първо място семейните въпроси. Най-първият въпрос на жената е семейният въпрос: какъв мъж ще има, какви деца, а след това идат другите въпроси, второстепенни разбирания, мнения. Тя е царица. Мъжът е, от който има да взема, а децата - които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя обича децата, тя иска един министър, мъжът й е първият министър, а децата й са първите поданици. Казва: "Моето царуване." Сега туй констатирам. Туй е великата истина. Мъжът като съзнава това, той от осем хиляди години се бори да отхвърли това владичество на жената; бие я, но тя казва: "Макар и да ме биеш, аз съм царица." Макар и децата да я не познават, тя казва: "Вие трябва да знаете, че вие сте ми поданици, ще признаете това." Пак ви казвам, че тия неща са стремежът на човешката душа. И прави са жените. Жената трябва да бъде царица. Гдето тя поддържа, че е царица, харесвам, но гдето не признава, че мъжът е цар, това не харесвам и че децата, и те са царчета. Ако ги признае, от положителни съображения ще се роди един раздор. И Писанието така разрешава въпроса, казва: "Ще бъдат царе и дъщери на Бога живаго." Не признава жената, не казва: "Ще бъдете царици." Понеже жената е станала царица първа, сега мъжът се туря, защото неговият авторитет е подбит, но не на сегашния мъж авторитета. И аз бих попитал сегашните жени: Вие вашия мъж срещали ли сте някъде? Какви са чертите на вашия мъж, по какво се отличава той? Казвате: "Не е най-важният въпрос." И затова светът се пита: "Аз как мога да разреша главния въпрос?" Жената мъчно го познава, тя мъжа го има като нещо второстепенно. Тя признава само децата си, нищо повече. И веднъж щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това го най-много шокира, той е вън от себе си. И сега знаете ли защо ви говоря така? Вие ще мислите, че аз искам да се нахвърлям отгоре ви, да ви нападам. Но и туй противоречие вътре в жената произтича от друго едно влияние. И затова най-нещастното същество - това е жената. Защо? Защото тя признава, че е царица, без да има някой, който да признае, че е тъй. Тя признава, другите отричат. Мъжът казва: "Ти си слугиня, нищо повече, ще готвиш." Майката каже на децата: "Вие, моите поданици." - "Как, поданици ли? Ти ще слугуваш." И й заповядват: "Не е тъй, както ти мислиш." И следователно в самия дом има един вътрешен раздор. Не само вън, но и вътре в самата душа има раздор. Аз отивам по-дълбоко, не гледам тъй, както светът гледа: тъй вътре вие сте раздвоени, голяма борба има. Защо си раздвоен? Някой път си доволен от себе си, някой път не. Защо си недоволен, кои са причините. Спорят все, вътре спор има голям, и тогава тази е една от причините, дето най-нещастното същество на земята е жената. И затуй нейният живот, 9/10 от живота, е само от сълзи. Скрива се в стаята, плаче, плаче, плаче и после ще се изтрие, ще излезне; втория ден -същото, третия - все си поплаква и казва: "Какво си мислех, а то какво е." Защо? - Няма Го още Духа. Духа Го няма, а когато този Дух дойде, Той ще възстанови всичко. И Павел казва: "Сгодих ви за един мъж." Знаете ли този стих? - За кого? - За Христа. "Сгодих ви" - казва. И следователно дотогава, докато не признаете този мъж, който е глава на човечеството, а глава на този мъж е Бог, все ще има знаете какво - сълзи. Тъй е. И Христос на туй познанство ще изпрати Духа и "този Дух ще свидетелствува за Мене." И този е важният въпрос. Христос трябва да дойде между вас. Този мъж трябва да дойде вътре във вас. И тази борба, която още съществува, с нея трябва да се ликвидира веднъж завинаги. Дойде ли Духът, познаете ли Го вие, ще разберете кой е глава на вашия живот Духът е глава на живота. И когато Той дойде, вие ще се освободите от сегашните раздори. Тогава ще дойде новото познание, новото разбиране на природата, ще влезете във връзка с новите закони, които сега се поставят. И казва Христос в тази глава: "Всичко, каквото попросите от Мен, в Мое име, всичко ще ви се даде." Някой път някои не са спокойни. Защо? Щом има подписа на Христа, всичко става, но без Негов подпис нищо не става. И тъй, Духът е, Който внася всичките страдания. Страданията показват, че вие не сте се примирили напълно. Докато имате страдания - не сте познали вашия мъж, не вземайте познанството на мъж, тъй както вие познавате мъжа. "Познанство", аз употребявам тази дума в следующия смисъл: когато излезеш през месец май в някой приятен майски ден в гората и когато те огрее слънцето и ти чуваш птичките как хубаво пеят - то е познанство. И туй ти причинява една велика радост, ти се въодушевяваш. Туй е познанство, защото имай познанство, което ограничава. Щом ти познаеш твоя длъжник, ти го ограничаваш; щом намериш твоя вол и го познаеш, какво правиш? -Тургаш му юлара, вземаш остена и хайде. И сега, защо Христос е заминал горе на небето? Той знае, че юлар има за Него. В туй грешно състояние, в което сме ние, всеки ден бихме Го разпъвали. И следователно Той се е вдигнал толкова високо и чака. Изпратил е Духа Си, докато хората дойдат в съзнание. Вашият ум, сърце да бъдат готови да дойдат до туй съзнание - да изпълните волята на Христа. Туй е вътрешно дълбоко разбирание. Затова на първо място се изисква от всички ви да се обедините. Когато дойде Христос, всички жени трябва да станат една жена. Няма да бъдете много, но една жена. Всяка една от вас ще каже: "С нас какво ще стане?" Жените още себе си не познават. И първото нещо, жените трябва да познават себе си. По какво се познава една жена от друга? Кажете ми. Ако сравня две жени, всичките имат еднакъв стремеж. Едната иска да се ожени, и другата; едната иска хубаво да бъде наготвено, хубаво да се облече, и другата същото. Всичките им стремежи са еднакви. Няма нещо различно, едната да има нещо особено. Във всичките къщи един и същ живот. Сега, защо да не си дадат ръката - може да си повдигнат духа. Всички жени ако се обединят, още по-лесно може да го повдигнат. А сега всяка една от вас казва: "Аз да бъда първата." И тогава вашето положение мяза...аз съм привеждал и друг път тоя пример - слабата ви страна на неразбирание. В Европа отива на едно място един германски княз. Трябвало да го посрещнат в Дания или Холандия в един театър. И в града избрали 12 от най-хубавите жени, най-красивите, да го посрещнат. А между тия 12 трябвало да изберат една, която да му поднесе букет. Сега, коя ще бъде? Решили да гласуват. И в кутията намерили 12 билетчета с 12 имена - всяка една е гласувала за себе си И сега, вие в тази Христова кутия, всяка гласува за себе си и няма кой да поднесе букета Като се отвори кутията, вътре има толкова имена, колкото и жени има Всяка е гласувала за себе си Това не е лъжа Не е лошо да бъде човек пръв, но при изпълнение волята Божия Пръв е само Господ, начало на нещата, това е Той, а ние не може да бъдем първи Онзи, който създава нещата, Той е първият. Та когато дойде този Дух, Той ще внесе това дълбоко разбиране в душите ви Самоотверженост се иска Казвате някой път: "На този мъж аз толкова съм служила " Но вие на мъже още не сте служили Павел казва: "Сгодих ви за един мъж." Аз бих се радвал, ако бихте служили, защото тогава нямаше да остарявате, космите ви няма да се изменят Не този мъж като дойде, да се разфучите (затова приехме един мъж да слуша, да не би жените да направят някой заговор) Значи, когато Духът дойде, ако вие признаете този авторитет на Христа, всичките други въпроси: обединение, съмнение, те се разрешават кардинално. Основният въпрос е, който ще разреши останалите въпроси Той трябва да бъде въпрос по-любовен. По силата на Божията Любов и Мъдрост, така ще се разрешат. И тази любов трябва да бъде толкова силна във вас, като едно силно течение да помете всичко наоколо, да няма нищо да ви противодействува. И когато вашият мъж, който е на земята, ви се кара, ще кажете: "Чакаме ние Христа." Този приготовлява пътя за онзи Тогава на мъжете, когато ще говоря друг път, и на вас казвам, че има само един мъж, а на мъжете ще кажа: на света има само една жена. Тогава вие ще пратите една делегатка, техния авторитет повдигам, разбирате ли? И тогава ще говоря, че има само една жена, и всичките мъже трябва да се съединят, защото само една жена има. И когато този Дух дойде, Той ще внесе туй, от което вие имате нужда. Аз съм говорил много пъти и не искам моята беседа тъй да остане без последствие. Вие запитвали ли сте се като какви жени сте сега? Може ли да ми опишете? Ако аз бях ви дал тази тема "Какви жени сте?" По какво се отличавате? Как бихте се описали? Сега в света, за да се опише някой човек, ти трябва много да го обичаш или много да го мразиш. Тъй е Ще изкараш всичките негови отрицателни черти. За да опишем един човек, трябва или да го обичаме, или да го мразим. Сега вие мразите тия мъже на земята, това го зная. Следователно жената казва за мъжа си: "Не му вярвай, за каквото й да каже, нему вярвай." Прави сте. Щото в историята на човешката култура мъжете колко жени са продавали, колко крака не са счупили, и прави сте. Сега, ако ви кажа за онзи мъж "сгодих ви за един мъж", как ще го опишете вие него9 Вие, че живеете при сегашните мъже, се дължи на този мъж, който е горе. Той всеки ден го изпраща при нея: "Макар че е такава, дайте й, няма нищо." Той недовижда вашите грехове Нека си живеят добре, нека са щастливи на земята Но щастливи ли сте? Не сте Не само не сте щастливи вие, но и вашите мъже и те са нещастни Че мъжете ви са нещастни, те постоянно пишат книги. Сега туй, което става вънка в обществото, което става в семейството, туй е и което става в душата. В своята душа някога вие изгубвате туй упование, този авторитет, туй съзнание, всяка любов и ударите го тогава през просото и казвате. "Да върви!" И изгубвате всяко понятие за онова възвишено дадено на душата, и тогава се отказвате и от Бога, и оставате в света само да ядете и пиете. И сега, всички вие, жени, ако още търсите много мъже, ще има сълзи, сълзи, сълзи. Но ако търсите този един мъж и когато той дойде в света, на всички сегашни мъже ще кажете: "Да си вървите." Ето това, когато жената падне долу, мъжът остава горе в небето А когато мъжът падна, жената остана горе Тъй като истинските мъже и истинските жени са горе сега, а тези, които напуснаха небето и дойдоха да търсят своето щастие тук, на земята, те са героите на деня. Сега, този Дух на Истината трябва да дойде, чрез Него ще стане туй спасение. Сега ни най-малко не казвам, като идете вкъщи да се нахвърляте върху мъжете си. Няма какво да се нахвърляте. Вие ще го търсите със свещ, ще го търсите, докато го намерите Вие чели ли сте "Песен на песните"? На вас препоръчвам да прочетете тази песен. Мнозина са чели и казват: "Това е широк живот " Ще разбирате дълбокия вътрешен смисъл не по човешки, но по Божественому. И защо аз на вас не ви откривам тайни? Че как, где е мъжът ви? Вие като дойдете при мен, ще ви кажа: Нека дойде и мъжът ви с вас. А вие идвате само жени без мъже. Как тъй? Жена без мъж? И Писанието казва: "Нито мъж без жена може, нито жена без мъж, а двамата в Христа. "Жената като дойде, тя иска любов да върши. Любов с мъжа си ще бъдете, ти с мъжа си двама и ще дойде третият. Любов може да има само между трима души. Знаете ли вие това? Вашият мъж и вие ще дойдете при мен и тогава може да се любим. Тъй разбира Писанието смисъла на нещата. А между двама, тяхната любов ние я знаем. И тъй, не се лъжете да търсите любов между двама, търсете я между трима. Защо? Тъй казва Христос. "Когато вие сте заедно с Мене и Отец дойде, тогава Аз ще ви се изявя." Трима души трябват, когато аз говоря за любовта, да се обичате. Аз не съм срещал две жени да се любят. Ако може тук, в България, да намерите две жени, които да се обичат, аз бих желал да видя тия жени и ще си снема една фотография. Не че е невъзможно това на земята, но жената трябва да има своя мъж и третият, който ще дойде, Духът и Христос. Само тогава ще дойде Духът. Трима души се иска, за да дойде Христос. Искам да се избавите от илюзиите си. Искате да сте ученици, търсите щастие, дето го няма. Ако търсите щастие, аз ви казвам къде е - при мъжа ви. Но той ще ти тури юларя на главата, после той си има остен и кола ще ти турне, и ще каже: "Хайде на нивата да орем." Не мислете, и вашият мъж, и той е впрегнат, този мъж, лъжливият на земята, а другият мъж, аз няма да му кажа сега името. Не искам да казвам неговото име. А тия мъже са само негови представители. Те са негови слуги. И каквото той заповядва на земята, те го правят. Сега знаете ли кой е той? Знаете. И дойде някоя мома, и казва: "Аз го намерих " Да - казвам - не си го намерила още. Ти, когато намериш този, за когото Павел казва: "Сгодих ви за един мъж", той ще бъде най-великият ден в живота ви. За жената това ще бъде възкресение и затова казва Христос: "Които се сдобият с този ден, с туй разбирание, нито се женят, нито за мъж отиват." Кой мъж? На мъжете, когато ще говоря, ще кажа, че има само една жена. Не си правете илюзии, един мъж има, схванете това! Ще го търсите. Ще се почувствувате като една душа. И тъй ще можете да разрешите един въпрос - защо страдате. Въпросът е да намерите кого? - Да намерите Христа. Не историческия Христос, не този Христос, в Когото вярват хората, не, но онзи Христос, Който казва: "Аз съм начало и конец, алфа и омега", този, Който ви е изпратил тук, Който е изпратил благословението. Си, Който ви е подкрепял при всички ваши идвания и странствувания в този свят и ви е ръководил в пътя на истината. Той е бил всякога добър, никога не се е навъсвал, бил е деликатен, казва: "Ще дойде време на тази велика развръзка." Сега Божественият Дух иде за жените, да ги събуди да потърсят тоя, единия мъж. А сега, понеже има много мъже - има и скандали. Една жена казва: "Защо си го взела ти?" - "Ами ти какво си направила с него?" Спорят все за мъже. Казвам: Никакви мъже нямате още. Вашия мъж, истинския мъж никой не може да ви го вземе, той е горе на небето. Той ще бъде вашият възлюблен. Той не се нарича мъж. Възлюблен на душата. И за жената се казва, не за жената, която сгрешила, за "възлюблената ни" и за "възлюбления ми". И тъй, възлюбления на вашата душа ще го търсите. И когато го намерите, вашата душа ще бъде доволна, щастлива. И казва Писанието: "И през онези дни ще залича всичките ви грехове." И когато намерите вашия мъж, всичките ви грехове ще бъдат заличени и помен няма да остане от тях. Най-важният и основен въпрос е да намерите възлюбления на душата ви, за когото душата ви копнее и толкова сълзи сте поронили. И казвате." За какво сме останали, няма ли избавление?" Защо? И когато този възлюблен дойде, Писанието пак казва: "Ще обърша сълзите ви, няма да има сълзи тогава, ще снема оковите ви." Няма да има окови, ще изцери сърцата ви, няма да има рани, там просветление има, няма да има тъмнина, ще въздигне душата ви, жената ще бъде царица тогава. И тъй ще вложите това и ще се молите живо най-първо да добиете Духа и туй просветление. А този, черния мъж, ще го вържете и ще му кажете: "Наложници не можем да бъдем вече." Всяка една жена трябва да каже: "Наложница не мога да бъда вече." Разбирате ли в себе си дълбоко, кажете ли, че не може да бъдете наложници - решавате въпроса. Тогава Духът ще внесе любовта. Ще дойде истинският мъж и тогава почвате вие новата епоха. И тогава ще се яви новата жена. И аз бих желал и вие да образувате поне пръстчето на тази нова жена. Вашият закон е велик, само трябва да отхвърлите външното робство, туй терзание, да знаете какъв е смисълът. И следователно вашия възлюблен намерите ли го, всичко друго, което разрушава вашия живот, изчезва. Тъй се разрешава основно въпросът. Тогава може да говорим за възпитание и за любов. Ако аз ви говоря за любов, за целувки, думите ми са разбрани съвсем в преиначен смисъл. Не, не. Вие досега още целувки не сте имали. Целувка, такава целувка не сте имали. Трябва да ви целуне този мъж, този, който е чист, в който е било вашето начало. А сега, че ви целува сегашният мъж, това не е целувка. Та когато ние говорим за целувка, ние ще я чакаме още дълъг период само докато дойде тази целувка. И когато човек получи тази целувка, той на земята не седи. Той си заминава за своето отечество и напуща този дом. Тия неща, които сега ви спъват, той ги напуща, и по форма той е свободен. Та душата е нещо вътрешно. Човек не може да се опорочи отвън. Грехът не е нещо външно. Грехът е нещо вътрешно, в душата. И тъй, когато този Дух на Истината дойде, Той ще свидетелствува за мене и вие ще свидетелствувате. И аз желая вие един ден да свидетелствувате. Можем ли да свидетелствуваме? (- Можем.) Не смесвайте вашата душа с вашето тяло. Защото сега имате едно тяло, после друго тяло, но има нещо по-съществено, което ви отличава. То е душата, не тя лото. И като се срещнете, трябва най-първо да се чувствувате като душа. И силата на любовта седи в противодействието. Ако вие може да издържите едно противодействие, имате любов. Тази любов ще бъде на Духа, тя ще бъде любовта на вашата душа. Между Бога и вашата душа, оттам трябва да започне любовта, не отвън. Толкова пъти сте говорили за любов, целувате се и пак говорите за себе си, угощавате се, а работите не се уреждат. Тази любов трябва да започне между Бога и вашата душа отвътре. И Павел казва: "Първо видимото." Това е видимото. Някои сега тълкуват: "Първо този живот." Аз казвам: Видимото, това е Бог, а невидимото, това са хората. Видимото е Бог заради мене, оттам ще започнем. Животът е вътре. Животът е вътре и прави са били тези думи. Като сме слизали от горе, Видимото е било долу, сега поемаме обратния път - гледаме нагоре. Първо трябва да се яви любовта към Бога и после ще се проявим навън. Ако аз нямам любов към Бога, не може тази любов да се прояви към вас. Бог, моята душа и ближният - трима души само, там има любов. Те съставляват Света Троица. Бог втри лица-подразбирам проявление на Божествената Любов, понеже Духът е първото изтичане на Бога. Бог и Духът, и Любовта, това съставлява една Троица, а ние сме четворицата - добродетелта на земята. Сега, първото, ще започнете другия метод - с Любовта! Жените да търсят своя възлюблен! Ще кажете: "Със сегашните си мъже какво да правим?" Какво казва Писанието? - "След като умрете, вие сте свободни от тях." Жената е свързана с мъжа, докато е жив. Щом умре, тя е свободна. Значи, ако тя се върне в света, той няма право да я вземе. Туй не е мое учение, апостол Павел казва тъй: "Моралният закон е, ако някой дължи пари и умре, и се върне на света, трябва да плати." Такъв е моралният закон. На сегашните мъже ще кажете: "Ние ще идем да намерим нашия мъж и вие ще идете да намерите вашата жена." И още ще кажете: "Ние двама не сме прокопсали, затуй ти да вървиш при жена си и аз ще ида при мъжа си." Нали тъй е кардинално решен въпросът? Какво трябва да прави мъжът? - Да иде при жена си и ще се реши развръзката. Ще разрешите този дълбок въпрос. Духът като дойде, трябва да изпълним волята на този Бог, Който ни е изпратил на земята. Защото при Него ще се върнем. Няма друг път. Колкото и дълго да седим на земята, все един ден ще трябва да се върнем там, отгдето сме дошли. И казва Христос. "Когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духа на Истината, Който от Отца изходи, Той ще свидетелствува за Мене." Тази велика истина, която носи любовта, носи свобода на жената. Най-първо трябва да се освободи жената. Вие трябва да се освободите и като намерите Христа - вашият въпрос е решен и вие сте свободни. Сега някои вече са близо. Стремете се, докато реализирате туй дълбоко разбиране. Тъй седи въпросът. Като разберете, вие ще бъдете завинаги спасени. То е спасение.Туй е очиствание, да бъдете доволни. Тъй тогава, каквато е била първоначално душата на жената, тя да бъде доволна да се очисти, и тя ще се очисти. Когато Духът дойде в нея, тя ще почне да свидетелствува. За кого? За този, който е вън и вътре. Сега Духът, Който вече работи, Той да ви просвети, да подтикне душите ви, сърцата ви, ума ви към разрешение на най-важния въпрос, а другите въпроси вие може да ги разрешите, но този въпрос в новото учение, не в новото учение, а във висшето Божествено учение, той е основен, кардинален, който трябва да го разрешите, и тогава всички други въпроси ще разрешите последователно. Тайна молитва. Пазете сега една мисъл, да не влезе едно обезсърчение. Сега сте по-близо до Царството Божие, отколкото в миналото. Този въпрос - ще мислите върху него, той не трябва да ви бъде една спънка, а един въпрос, от който зависи разрешението на всички други въпроси. Всяка една жена трябва да реши този въпрос и да няма колебание, тя трябва да знае това. Решите ли този въпрос, в душата дойде ли Духът, въпросът е сам по себе си свършен. Само по този начин да работите. И вие може да решите въпроса. Той не е един от най-мъчните въпроси. А той е най-лесният въпрос. Но вие все го изоставяте за най-после, а него най-първо трябва да го решите. "А този Дух на Истината, Той ще свидетелствува за Мене." А на друго място се казва: "Той ще ви научи и припомни всичко, което Аз съм ви казал." Да, втория път ще говоря по-нататък, втория път ще говоря на жените след един месец какво трябва да направите, като намерите този мъж. Духът, Който иде, Той ще ви отвори умовете и ще говори какво трябва да правите тогава. Жените да вземат участие във всички действия на света. Жените спъват света. Съдбата на света, ключовете от вас зависят. Целокупното спасение от вас зависи. И сега, понеже не сте решили най-важния въпрос, вие заблуждавате синовете и дъщерите си, нали? Ти ще повикаш дъщеря си, ще й говориш каква е великата истина вътре в живота. Да знае тя истината, защо я заблуждаваш? Никакво щастие няма Ще й одерат кожата както на един вол. Кажете: "Да се изпълни волята Божия!" Волята Божия се изпълня само чрез закона на любовта. Следователно вие ще ме разберете много широко, няма да ме разберете тъй тясно. Кардинално, основно ще разберете въпроса. Да се повдигнете не само вие в целия свят. Всички жени все този въпрос разрешават. Онези, които говорят за жените как трябва да постъпят и понеже те повдигнаха въпроса, щяха да го решат кардинално, но дойде всеобщата война и те спряха малко. Започнаха въпроса за еманципация на жената, не еманципация, а разбиране кардинално как седи въпросът. Дойде войната, пак се оплетоха и мъже, и жени и не могат да разбират основно въпроса. А той трябва да се реши. И по този начин жените ще решат въпросите. Вие живеете в една епоха много важна, както светските хора казват - "с историческа важност". Сега или никога! Тъй седи въпросът. Сега е моментът! Сега, ако не решите този въпрос, никога няма да го решите. И ще имате сърце отворено, няма да кажете: "Не сме добри." Господ ще заличи греховете, ще ги хвърли зад гърба Си, няма да ги погледне. Всичките грехове - тъй ще ги хвърли зад гърба Си. Но сега, тъй както сте, и да се молите, не може. Сега се молиш да вършиш волята Божия, а утре търсиш един от чуждите мъже. Казваш: "Кой ще ме храни?" Стига вече толкова! Осем хиляди години сте робували и достатъчно! Понеже от осем хиляди години е, ще се скъса вече ремъкът. Тъй както човек скъса веднъж за всякога със злото. То е великото зло, с което трябва да скъса човек, да се отдели. И тогава ще обърне ума си към Бога. И ще разбере, че в Бога няма промяна, няма измяна, Той е един и същ. Той не е човек. Той е Великият Дух, няма промяна у Него. "Благоутробен" се казва за Него. "Многомилостив", пълен с любов към онези, които се каят, които вършат Неговата воля. Този въпрос сега ще го разрешите. Няма да си правите илюзии: "Аз не съм като другите жени." Гледайте да бъдете тази жена. За едната жена аз не съм говорил още, да ви кажа едната жена каква е. Хайде, поздравлявам ви - ще атакувате сега "на нож". Ще влизате сега всички с Духа, със Словото Божие. Не да вземете губерките, но със Словото Божие ще решите важния въпрос. 10 ноември 1921 г., четвъртък, 15 ч. София, Беседа за жени.
  6. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица - в архивния запис липсва заглавие и дата, но текстът е от тази беседа От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЛИЯНИЕТО НА ХАРМОНИЯТА В ЖИВОТА Върху всичко това, което съм ви казал, трябват упътвания Трябва да разберете, че законите в природата няма да се изменят за вашите разбирания, дали разбирате, или не разбирате. Всички трябва да турите в ума си мисълта, че природата няма да тури специални закони за вас, за да ви извинява. Когато говорим за хармония, подразбираме съзнателния живот на човека, живота, в който душата се развива, човешкото аз, съзнанието на човека, че той е нещо отделно в света, че той се е проявил. Човек съзнава, че е едно отделно същество. Сега, представете си, че имате една нота в музиката, тя може да бъде 1/2 нота или 1/4, или 1/8, или 1/16 Тази нота сама по себе си е само един символ, един характер, без да има някакъв смисъл. Ако тази нота обаче се постави на петолинието и в началото на петолинието се тури ключът, и определите какъв ще бъде характерът й, тя вече има смисъл. И тогава всяка от нотите, наредени по реда на петолинието, не може да има вече свое мнение, да казва: "Аз така мисля, аз иначе мисля" Тя ще мисли тъй, както ключът е казал, и тонът на една нота в този ключ не може да се измени. Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте турени на това петолиние. Вие се качвате на това петолиние и казвате: "Знаете ли, че аз съм на особено мнение?". "Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, те. от този ключ, и там можете да правите каквито искате обърквания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу, и ако Го слушате, ще минете всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език "съзнателен живот". Значи, ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично Това е философия, която трябва да разбираме и който не я разбира, хващат го за ухото. Ако например една нота е турена на петолинието като 1/4, а тя иска да стане 1/2, капелмайсторът ще я хване и ще й каже: "Не половинка, а четвъртинка ще бъдеш." "Ама по-голяма искам да бъда, повече време да трая!" Не, ще бъдеш толкова голяма, колкото ти е определено, ни по-голяма, ни по-малка. Сега някои от вас искат да бъдат по-големи. Това са криви религиозни схващания. Животът седи в изпълнението на онова, което Бог е създал по закон и по ред. Тази хармония е необходима както за вашия индивидуален живот, тъй и за вашия семеен и за вашия обществен живот. Тя е необходима и за вашия ум и сърце. Вашият ум и сърце не могат да се развиват без хармония. Сега няма какво да ви говоря, вие сте опитали какъв крах настъпва в сърцата ви, като нарушите хармонията. Всяка дисхармония се изразява със сълзи. Щом има хармония, в сърцето има радост; щом има хармония, в ума има радост. Първият ключ на хармонията вътре в живота, това е любовта в първа степен. Как наричате първия ключ в музиката? Той е ключът „сол”. И действително на хората трябва „сол”. То е едно съвпадение ключът „сол” и сол за ядене. Забележете, че когато се вземат нотите "до", "ми", "сол", "си" - в тези четири основни ноти "сол" е третата. Засега вие сте поставени на този ключ. Искаме да ви нагласим всинца според този ключ "сол". Тактът ще бъде 3/4. В музиката музикант се нарича не само онзи, който разбира знаците, знае например какво е ключът "сол", а музикант е този, който знае нотите, може да взема правилно всички тези ноти и разбира отношенията на тоновете от "сол" до "сол". Тъй искам да разбирате и вие ключа "сол", да вземате тези ноти не дисхармонично, а много правилно, много хармонично. В ума ви трябва да [за]легне идеята, че щом дойдете до ключ "сол", има само едно мнение, не може да останете на особено мнение. В любовта няма особени мнения, няма специални мнения, защото, щом хората останат на особено мнение, това е неразбиране на Великия закон. Всички велики майстори на музиката, които я разбират добре, като дойдат при ключа, всички работят добре, разбират работата си, само по някой път коригират дали някоя нота е поставена на мястото си, тъй както изисква законът на музиката. Това наричам учение, това наричам прогрес, развиване на съзнанието и т.н. Сега, за всички неразположения, за всяка дисхармония, която се яви между вас, ще търсите къде са погрешките, ще започнете от ключа "сол". Искам да видя дали вие, жените поне, ще бъдете в състояние да изправите живота си по ключ "сол". Аз не говоря сега за изправяне на вашия живот. Показвам, че нареждането на вашите мисли, на вашите чувства и на вашите волеви действия не са по този ключ и трябва едно трансформиране на мисълта, всичко да се нареди по този ключ на любовта. Или ще кажете: "Колко я познаваме тази любов!" Вие още на ключ "сол" не сте били нареждани. Знаете ли каква прекрасна хармония има у този, който се нареди един път на ключ "сол"? Това е най-възвишеното, най благородното у човека. Когато той се нареди на ключ "сол", у него става един подем на мисълта, на чувствата на съзнанието, той вече не страда от неврастения, не страда от никакви болести. Това е ключът "сол" Ако някои от вас имат всички тези качества в себе си, казвам: Вие сте нагласени на ключ „сол”. Ако не сте, не си правете илюзия за друг някой ключ. Сега, хармонията е потребна изобщо за жените. Хармонични мисли, хармонични чувства и действия, това е най-великото в живота, което човек може да изучава. Единственото нещо, което издава човека, това е хармонията. Този закон може да го проверите. Когато имате хармония в ума си, когато имате хармония в сърцето си, когато имате хармония във волята си, всичката работа добре върви и лукът ви в половин час е препържен. Всичко свършвате скоро и казвате: "Днес работата ми върви много добре." Това е само една малка хармония, а колко нещо може да извърши тя! Всичката работа съкращава. С хармонията се съкращава част от времето. Времето, което е потребно за да се извърши една работа, понякога може да се съкрати тъй: ако някой път чрез нашия обективен ум изучаваме някое явление, години време отиват, докато се изучи. А някога чрез човешката интуиция този процес, който е трябвало да се изучава цели две години, една минута време е достатъчна, за да се изучи. Този велик закон на любовта изглажда всичко. Ако се изисква известно време, за да изгладите някоя ваша погрешка, то като дойде любовта с четката си, веднага, в 5 минути, всичко изглажда. А сега пейте! Това е бързият метод на лекуване. Значи като бърз метод на лекуване аз считам поставянето [на] хармонията в живота. Понеже езикът на Писанието е иносказателен, там един пророк е казал: "Привлякох ви със закона на любовта", т.е. ключът "сол" ги е привлякъл. Щом хората [за]почнат да се разбират, с хармонията всичко може да се уреди. Сега вие казвате например, че православните, евангелистите нямат тези познания, които вие имате. Не е въпросът да се различавате само по това, трябва да знаете как да пеете по ключа "сол", [за] да имате едно съществено различие, да имате хармония помежду си. Ако хармонията преобладава, ако можете да оперирате с ключа „сол”, тогава ще имате едно съществено различие, тогава може да кажете, че разбирате живота и се различавате от другите. Сега някои от вас сте като онези певци, които, като ги викат в музикалното училище или в някой хор, пеят ден-два, после напуснат хора, казват: "Ние нямаме глас." Защо нямате глас? - Защото нямате хармония. Първо трябва да се въдвори хармонията и гласът ще дойде; като се въдвори хармонията, мисълта ще дойде; като се въдвори хармонията, чувствата ще дойдат; като се въдвори хармонията, правилните действия ще дойдат. Всичко това зависи от тази Божествена хармония. Щом тя се нагласи, то като махнеш, като с един магически жезъл всичко ще се нагласи. Като няма хармония, с години може да работиш, нищо няма да направиш. Сега вие във вашия живот мислите само за себе си, т.е. вие казвате: "За това мисля, за онова мисля", но доколкото схващам хората, които мислят, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? - Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си и казват: "Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж." А тези, които казват, че "аз съм готов да се жертвам", това е по мисъл тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по този Божествен начин, трябва да мислим за Бога. Някой път, даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: "Аз не направих добре." Това не е само по един, а по 2-3 пъти на ден. И после питаме защо Господ не идва. Че как ще дойде! Любовта е закон на хармония. Имайте хармония, и тя ще дойде. Нямате ли хармония, няма да дойде. Сега искам във вашето съзнание да се появи сила да удържите хармонията, да не мислите какъв е светът. Искаш да направиш нещо, помисли да не би да направиш нещо, с което да обидиш своя Господ, защото обидиш ли Го, спираш всичката си работа. Кажи си: "Чакай да завъртя колелото." То се завърта само когато си на ключ „сол”. Сега младите се извиняват, че са били неопитни, а старите - че са нервни. Господ никого не извинява, нито младите, нито старите. Като влизат в училището, трябва да се учат. Ако си стар и имаш съзнанието, че си стар, това е дисхармония. Ако мислиш, че си млад, и това е дисхармония. Щом помислиш, че си стар, това значи, че един ден ще подмладееш. Ако мислиш, че си млад, това значи, че един ден ще остарееш. Това значи да подхвърляш една топка и да си играеш: млад-стар, млад-стар. А що е млад и стар в музиката? Началото на музиката е младостта, а краят на музиката -старостта, младият е в началото, а старият - в края. Как разбирате музиката? Като остарее музикантът, няма никакво ръкопляскане. Щом се завърши музиката, всички се възхищават и публиката ръкопляска - "бис-бис" - да се повтори. Започват отначало да свирят Значи няколко пъти може да се остарява и да се подмладява, това е схващане в музикално отношение. Няма старост, както вие мислите. И в този смисъл в музиката под "млад човек" се подразбира човек достигнал разцвета на своята възраст, а когато той развие до най-висока степен всички свои чувства и способности, това е старост. Тогава той е най-силен, най-мощен. И най-силното, най-мощното извън музиката го разбираме като най-старо, най-неспособно и казваме: "Стар човек." Та щом влезете в хармонията, ще измените вашите схващания. Като кажа "млади", подразбирам, че сте започнали, а старите ще завършите в най-висока степен, до която вашата душа може да достигне тази хармония. Сега, не че у вас няма усилия, у вас има много усилия, стремеж, всички тези неща са добри, но стремежът, желанията ви трябва да се насочат разумно във великия стремеж на любовта. Може да имате стремеж, но ако не изберете онова време, което изисква хармонията, ако не вземете в съображение законите, които работят, всички ваши усилия ще бъдат безплодни. Сега вие се питате: "Защо аз не раста, защо нямам това схващане, защо мислите ми са малко разбъркани?" - Хармония, хармония трябва. Хармонията трябва да я възстановите по всички начини, при каквито и да е жертви. Възстановите ли хармонията, каквито жертви и да дадете за нея, нищо не е изгубено. Необходимо е да се възстанови тя в душите ви. После вие, като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, живота, ще ви разгласят. Вие нагласявате някой, те ви разгласяват. Казвате: "Хайде да се нагласим!" Ти го гласиш, той се разгласява, цял ден минавате в нагласяване - тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Отвлъгне (омекне, овлажнее) струната, обтегнете я някой път повече - скъса се. А тези четири струни, на които трябва да свирите, това са вашите четири темперамента, които трябва да се нагласят. Тези четири темперамента са: Сангвиничен темперамент, тъй наречен жив, въздухообразен. Хора с такъв темперамент имат валчести лица, коси руси, очи сини. Те са като пеперуди, скачат от цвят на цвят, обещават всичко, а едва 1/100 от това, което са обещали, могат да изпълнят. Много щедри са, дават всичко на думи, но като дойде за изпълнение, казват: "Нямам нищо!" Другата жица е тъй нареченият холеричен темперамент. В такива хора е добре развит черният дроб, мускулите, нервната система. Такива хора са енергични, огън палят навсякъде. Дето минат, огън палят. Те са хора с черни коси, продълговати лица дебели навъсени вежди, широки носове, ръце мускулести; и като не им се покоряват, аргументират винаги с юмруци. Третата жица е флегматичният темперамент. Те са хората на благоутробието, тяхното лице е валчесто, мяза на месечина, само очите им се виждат. Ръцете им са късички, а като ходят, едва кретат Тези хора имат флегматичен темперамент, те като седнат, мъчно стават. Те никога не се тревожат. Четвъртият темперамент е меланхоличният, или нервният темперамент. В него преобладава мозъкът и нервната система. Хора с такъв темперамент имат деликатно телосложение, лице някой път крушообразно, вежди възтънки, очи - някой път кестеняви. Те са хора на мисълта, в тях има бързи възприятия, впечатлителни са, бързи, нервни, мислят хубаво. Те са, които носят философията в живота. Това са четирите темперамента, които трябва да се нагласяват, да има хармония и съотношение между тях. Тези четири темперамента, тези струни като се нагласят, тогава започват да се редят нотите по тях и цигуларят като вземе лъка всички ноти се разскачват. ако не сте нагласени както трябва, излиза известна дисхармония. Някой път като не се спогаждате, това показва, че се събирате два остри камъка, например двама сангвиника или двама флегматика. Кръстосване в темпераментите трябва да става, за да се спогаждате. Например, ако аз наредя все сухи на едно място, ще има бутаница помежду ви, няма да може да се търпите. Например някога казвате: "Бях на едно място, но се чувствах там като на парил[к]а (горещ извор в баня)." Е, разбира се, трима души с еднакъв темперамент се събрали на едно място, на парил[к]а ще са. Кръстосване в темпераментите трябва, тъй ще вървят те хармонично. Например сангвиничният темперамент спомага на дихателната система, разширяват се гърдите, кръвообращението става правилно, дишането е добро и такъв човек от малокръвие не страда. Затова ще извикаш този темперамент. Когато искаш да изправиш мускулите, лигаментите си, ще извикаш холеричния темперамент. Когато искаш да развиеш мозъка си, ще извикаш флегматичния или нервния темперамент. Като се турят на тези четири струни вашите чувства, мисли и действия, започва музиката на живота. И тъй, от това гледище на хармонията, ако сте много активни, ще повикате флегматичния темперамент, да даде малко повече жизнена сила на стомаха, да стане уравновесяване. Ако имате много огън, ще повикате сангвиничния темперамент, да подуха малко да разнесе огъня. Нали знаете какъв е законът? Когато в стаята е много топло, веднага отваряте прозорците и въздухът, като навлезе вътре, проветрява. Та сангвиничният темперамент е въздух, дето мине, проветрява. Като стане студено, повикайте холеричния темперамент, той пък ще стопли стаята. Сега, този закон на хармонията ще изисква дълго време докато го изучите, Лесно се говори, мъчно се прилага. Най-първото нещо е: ще вложите в ума си мисълта, че хармонията е необходима за вашето развитие. Всички спънки в живота ни се дължат на липсата на тази Божествена хармония. А хармонията, трябва да знаете, всякога е резултат на разумното у човека, на Божествения Дух, Който работи на вашия дух, който ви ръководи във всички действия. Всякога у вас има едно същество, което ви казва: "Чакай, помисли, преди да започнеш една работа." Вие се борите и когато работите ви са нагласени, той казва: "Може вече да тръгнете напред." Някой път сте като непослушни деца, майка ви, макар че казва да не излизате, вие отваряте вратата и хайде навън. Върнете се вечер окаляни, съдрани, майките ви понабият и после си казвате: "Утре като стана, работата ще се нареди." Тъй стои животът досега. Няма никой от вас, който да не е бит досега. Всички сте бити. Сега, законът на хармонията изисква да обръщате внимание не как пеят онези, които не вземат правилно тоновете, но да внимавате как пеят най-добрите певци, от тях ще се научите да вземате правилни тонове. Следователно в окултен смисъл, когато казваме, че не трябва да се занимаваме с грешките на хората, то значи да не се занимаваме с онези, които пеят криво, няма какво да ги слушаме тях, а ще слушаме онези, които пеят правилно, и от тях ще се учим на хармония. Сега всички можете да бъдете музикални, никой от вас няма право да каже, че "аз не мога да направя това". Необходимо е да го направите. Хармонията изключва думата "не мога". Който иска да живее, да се развива, той трябва да казва "мога", а който не иска, той трябва да отиде на гробищата. Който не може, пращат го вън от училището и тогава започва обратният живот. Хармонията съществува само тогава, когато казвате "мога". Сега не е въпросът за бързане, няма какво да се бърза, а ще се мине от началото до края. Някой казва: "Да стигна до онзи край, да видя какво има." Казвам: "Каквото е началото, такъв е и краят." На онзи край ще има същото, каквото и в началото. Та вие се лъжете, като казвате: "Чакай да отида на Небето, да видя какво има." Че Небето, това е краят на тази музика. Ако сте изпели и дойдете в Небето до края на музиката, ще има ръкопляскане и вие ще учите. Ако не сте изпели, ще дойдете в Небето и ще кажете: "Долу, долу на Земята да отидем." Това значи небесен живот, че от Земята до Небето тази музика е една и съща и като си завършите там, има ръкопляскания а после ще ви поканят да слезете долу. Каквото е началото, такъв е и краят. Ако започнете добре, добре свършвате; ако започнете зле, зле свършвате. Някой казва: "Зле да започна, добре да свърша." Това подразбира закона на силите. И тъй, музиката на земята е единственото условие, което помага на човека да се развие, затова приложете музиката навсякъде в живота си. Неразположени сте, почнете да пеете. Пейте и не бойте се! Неразположени сте, почнете да пеете каква и да е песен, да въдворите у вас хармония. Така ще помогнете на вашите мисли, на вашите чувства, на вашите действия. Ако сами не можете да пеете, идете в градината, седнете под някое дърво, и ако има вятър, в това огъване на листата ще има такава музика, че ще започнете полека-лека да утихвате, да се унасяте в това шумолене, което аз наричам музика. Тези вибрации, които идват от шумоленето на листата, въздействат върху ума ви. Та музиката ще имате като един фактор в живота си, за да се махнат тези недоразумения, които сега съществуват помежду вас. Често вие се спирате и казвате: "Еди-кой си там не пее хубаво, фалшиви." - Да, но и ти не пееш хубаво. - "И аз не пея хубаво, но и той не пее." Трябва да се намери някой друг, да каже: "Чакай, аз ще взема правилни тонове и всички с едно усилие ще се нагласим." Не е философията там, че еди-кой си пее фалшиво, философията е да се нагласим всички правилно. Като имам камертон, ще започнем всички да пеем правилно. Сега, разбира се, аз нямам време да коригирам ключовете на всинца ви, но говоря общо за погрешките ви. Като се върнете дома си, ще видите къде е ключът „сол” и ще си поправите погрешките. Някой път учителят поправя погрешките на черната дъска и учениците от там поправят своите. Тъй е по-добре и вие да се коригирате. Често казвате: "Нямаме вдъхновение, нямаме разположение." Но трябва да знаете, че Божествената Любов е хармония, тя не търпи дисхармония. Сега аз ви говоря за хармонията, във връзка понеже тя ще ви послужи, за да почнете вие да се организирате съзнателно. Знаете ли какво е организиране? Всичките клетки се организират съзнателно в този Божествен организъм и всички работят правилно. В този живот ние сме Божествени клетки и всеки от нас трябва да разбира и изпълнява добре своята мисия, своето сегашно предназначение и да не желае ни повече, ни по-малко от определената за него работа. Никой не трябва да се отдалечава от Божествения план. Другите хора могат да говорят за вас, но това, което вие дълбоко съзнавате в душата си, старайте се да го реализирате и няма да бъдете далеч от истината. Вървете по своя план, нищо няма да ви спъва. Нали сте виждали как вървят войниците, всички вървят в такт. Така и вие като вървите сами, може да си вървите както искате - и по-полека, и по-бързо, но като тръгнете с някоя компания, която си има свой ход, ще вървите според нея. Не вървите ли според нея, ще останете назад. Та когато хората влязат в Божествената хармония, всички трябва да изменят такта на хода си, ще тръгнат хармонично, правилно. А знаете ли какво значи да си приспособите краката, да ходите правилно? Да ви преведа това. То значи, че вашите добродетели трябва да вървят правилно. Краката на човешката душа, това са добродетелите. Ръцете на човешката душа, това е вашата справедливост. Ушите на човешката душа, това са мъдрите мисли на мъдростта, а устата на човешката душа, това е любовта, външната страна на любовта, чрез нея тя може да говори, чрез нея Божествената Любов ще излезе. Едната любов - външната - ще дойде като услуга на вътрешната, тя ще дойде отвън, чрез нея. Затова сега трябва да сформирате ушите на вашата душа, за да бъдете мъдри; да сформирате устата на вашата душа, за да бъдете в любов; да сформирате краката на вашата душа, за да бъдете добри, добродетелни; да сформирате ръцете на вашата душа, за да бъдете справедливи. Като отидете на онзи свят, ще видите, че някои нямат уши например. Та всички добродетели, които сега упражняваме в този свят, служат да създадем някои органи. Защо човек трябва да е добродетелен? - За да има душата му крака. Защо човек трябва да бъде справедлив? - За да има душата му ръце. Защо да бъде мъдър? - За да има душата му уши. Та всичко онова в света, което Божествената хармония го извършва, има право отношение към нашата душа. Значи всички усилия, които правим, това са едно благо за нас, за нашите ближни и за Божествения принцип. Това значи да се проявява Бог в делата ви. Например, да кажем, че на всички, които сте тук събрани, ви се даде една работа да я извършите. Как бихте започнали тази работа? Да кажем, че ви дадат около стотина сирачета и ви накарат да им помогнете. Как ще постъпите вие? Как ще организирате тази ваша работа? Ще започнете да избирате комисия помежду си от 5-6-7 жени, ще ги упълномощите те да наредят работата. Между тях ще започне спор коя да бъде председателка, коя секретарка, коя касиерка. Цял ден ще мине в тези разправии. След това ще трябва да се събират пари, вие ще чакате. После пак спор - кой ще раздава тези пари. Е, пак избраните седем души - комисията. Ами вие, останалите, какво ще правите? Как ще наредите най-практично тази работа? (Някои отговарят: Ще си разделят децата помежду си.) После пък ще има спор кое дете при кого ще се падне, къде ще бъдат най-интелигентните деца и т.н. (Отговарят: На късмет, кому което се падне.) Когато човек си знае урока, всякога е късметлия. Който не знае всички уроци, тогава идва нещо, което не е по късмет. Ще разрешите въпроса по закона на хармонията. Да кажем, всички вие сте женени и имате деца. Всяка майка разрешава тази задача. Ней са дадени няколко деца сирачета, да ги наглежда. Има избрана комисия вкъщи за тази цел - има председател и председателка. Отглеждането на тези деца започва. От невидимия свят е така. Тогава другите, които не са женени, казват: "На нас за в бъдеще ще се дадат деца." Те могат да си намерят друга работа. Всички на работа в света! Никой не трябва да стои празен. Сега именно, при сегашните условия на живота, а не при бъдещите условия, ние трябва да използваме този съзнателен живот, закона на хармонията. Умните хора използват сегашните условия, а ленивите хора - бъдещите условия. Умните хора се учат от своето минало, а глупавите - от своето бъдеще. Сега искам между вас да се заглади по възможност всяка дисхармония, която съществува. Всяка дисхармония, която сте създали, искам да я изгладите вътре в един ден само; давам ви един ден на разположение, не по-дълъг срок. На жените давам само един ден срок за изглаждане на всички недоразумения и дисхармония. И тъй, в един ден срок да се нагласите в ключа „сол” и да изгладите всяка дисхармония. Всяка в себе си да изглади това - речено и свършено! Ами представете си един такъв случай - да допуснем, че живеете в един дом, където има четири сестри и трима братя, и живеете с тях в дисхармония. Те са ви побийвали и вие сте ги побийвали. Един ден казвате: "Ще изляза в друга къща." Е, ако вие не сте се нагласили в ключа „сол” и минете на друго място, мислите ли, че на това ново място няма да ви стане по-горещо? Защото онзи певец, който не пее добре на сцената, всички ще го снемат от там, а добрият певец всички ще желаят да им пее, и един, и два, и повече пъти. Добрият живот, това е Божествената хармония. Значи да прилагаме в действителния живот хармонията. Затуй тази хармония е необходима и само чрез нея може да наваксате изгубената хармония, а хармонията е, която носи новия живот. Сега във вашите умове се явява мисълта: "Как може да се оправи тази дисхармония?" - Може. Ще насочите ума си към Бога, ще знаете, че Той е Великата хармония и само за Него ще мислите. Няма да мислите за Бога като за някой стар, белобрад дядо, а ще мислите за Бога като за Велика вечна хармония, в която всичко живо дава внимание към Него. Затова всички се стремим към Него и всеки иска да Го схване. Мисли за Великата хармония на живота и ще ти стане леко. Не се старай да схванеш какъв е Бог, каква е формата Му, а мисли за Него като [за] Велика хармония и веднага ще ти стане леко. Защото, ако ти гледаш лицето, косата, брадата на певеца, веднага ще се отдалечиш от хармонията, но ако слухът ти е съсредоточен, ще разбереш какво е хармонията. Ако дойдем до лицето, лицето е особена хармония за очите. Ако сте ясновидци, ще видите, че лицето не стои спокойно на едно място, то е подвижно, в него стават много бързи движения. Но понеже тези движения са тъй далеч от нас, нам се вижда, като да е спокойно. В невидимия свят всичко е в движение. Най-първо ще обърнете ума, сърцето и душата си към Бога на хармонията, т.е. към Бога на ключа "сол", към Който всичко живо е насочило ухото си, към нейните закони. Ще слушате едни от тях и като възприемете, ще започнете заедно с този велик хор да пеете. Един ден срок ви давам, за да се настроите на ключа "сол". Аз ви откривам един практичен метод как да се тонирате. У вас има един недостатък, че вие, без да опитвате това, което ви казвам, като излезете, започвате да разказвате: "Ето какво казва Учителят..." Не казвайте никому нищо, докато не го опитате. Всяко нещо, което съм ви казал, не го разказвайте, докато не го проверите. Щом сте го проверили, разказвайте, тогава то има двойна сила, от една страна, аз каквото съм ви казал, и от друга, вие което сте казали и проверили. Направете опит и като излезе опитът верен, кажете на някой и той да го провери. Като направи и той опит и излезе сполучлив, резултатът ще бъде три пъти по-силен; този трети, като разкаже на свой приятел, и той направи опит и има добър резултат, силата ще бъде четири пъти по-голяма. Четвъртият казва на пети, този последният на шести и т.н. Тъй като постъпвате, това се усилва и става като една голяма вълна. А сега как постъпвате? Една от вас чула от друга някоя нещо, но нито едната нито другата проверили тази работа и се питат: " Как беше това нещо, хайде да се върнем назад." Забравили го и двете, почват отново да сноват. Ние нямаме време за сноване. Нашето платно, петолинието, е насновано, иска само да се тъче. Тъкането значи хармонията, да се изтъче един плат от едно място на друго. Да пееш, да живееш, да тъчеш, това са синонимни думи. Казвате: "Какво да правя?" - Пей! - "Че животът песен ли е?" - Ако не можеш да направиш това - тъчи! Ако не можеш да тъчеш - яж. Това значи тъкане на петолинието. Петолинието е основа, а нотите, това са ключът, турен в началото на петолинието. Като се изтъче платното, снема се от кросното и тогава се продава. Друга музика настъпва сега. Музиката се мени в много ключове. Първото правило, за да се нагласите в този ключ, е следното: всички ваши недоразумения, всички ваши спорове да се изгладят, а вие да се нагласите хармонично, или с музикален език казано: там, където не вземате вярно разните тонове, не спазвате времето, една по-бързо пее, друга по-бавно, една с една не се срещате, трябва да се нагласите в един ключ; а щом се нагласите в един ключ, ще узнаете, че Бог е Великата хармония в света. Ще се нагласим като Него, ще идем, ще се веселим заедно с Бога. Вчера казах на мъжете: Аз оставям сега жените да ви нагласят. Нищо друго не им казах. Сега да видим, можете ли вие да ги нагласите? Ама да не направите като някой си слуга Стоян, когото господарят му поп го изпратил на лозето, да го прекопае, да изреже пръчките му. Отишъл Стоян на лозето, взел ножиците, рязал, рязал, дето завърнал, не разбирал от тази работа. Връща се дома си, попът го пита: "Стояне, плаче ли лозето?" - "И ти да го видиш, дядо попе, и ти ще плачеш." Ще питате г-жа Дойнова, като реже лозето си, до кое място реже пръчките, тя разбира това. Така и вие трябва да знаете на кое място от петолинието трябва да стоите. Досега сте рязали пръчките до основата, но повече това няма да бъде. Ще режете само тези пръчки, които не трябва да родят. На всинца ни трябва хармония, само така ще можем да се разберем. Ако всички сме в хармония с Бога, тогава ще разберем Бога, ще разберете мене и аз вас. Без хармония животът е несъвместим. Това е и в обществото, и в науката, и в търговията, и навсякъде. За да е успешна работата, навсякъде трябва да има хармония. Обличате ли се, говорите ли, спите ли, навсякъде и всичко с хармония трябва да е; не спите ли с хармония, махмурлии ще бъдете. Ако животът е с хармония, и в най-дребните си проявления той е велик; няма ли хармония, той е безсмислен. Сега всички ще приложите хармонията - и млади, и стари. Младите от началото, старите от края. Младите ще бъдат първите ноти в една музикална пиеса, средната възраст ще бъдат по средата на пиесата, а най-старите - на края, последните ноти. Като се изпълни цялата пиеса, тогава се вдига голям шум, гюрултия и ще има ръкопляскане. Пиесата се свършва с най-старите. Ако има подсвиркване, тогава е лошо. Някой път има ръкопляскане, някой път - подсвиркване. Аз желая да има ръкопляскане, а не подсвиркване, защото, ако има подсвиркване, ще слезете от сцената и втори път ще се прераждате. Сега вие ще се съберете помежду си, ще обмислите тази работа; понеже ще се организирате, да видим какво могат да направят жените. Нали трябва да се работи във външния свят? Например имате някоя нива да се прекопае, лозе да се реже, градина да се обработва, плодни дървета да се наглеждат, как ще разпределите тази работа? По-силните на лозето ще копаят, по-слабите на нивата ще жънат, най-слабите - гъсеници ще чистят, а тези, уморените, ще ги пратите да вкусят от плодовете, да си наберат и на вас да донесат и тогава ще имате една богата трапеза. Тъй ще разпределите работата си. Ще трябва една разумна работа, в която да имате хармония. Ако нямате хармония, работите ви ще бъдат разнебитени; ще се яви съмнение, разочарование, лутане от едно място на друго, и животът ви става без смисъл. От вас, жените, които учите хармонията, се изисква работа. Сега, да допуснем, че имате едно женско събрание, как ще го направите? Ако говорите за първенство, на първо място ще турите младите. В музиката на първо място са младите. Добре, правите събрание, туряте младите на първо място, те стават първи. Да кажем, че има да се пренасят 500 чувала, тогава на първо място ще дойдат старите, а младите ще останат назад. Ако е въпрос за първенство, лесно е да се провери кой човек е пръв. Пръв човек е този, който при всички условия на живота е пръв, а този, който не може да работи, той ще остане назад. Ако някой за ядене е пръв, а за работа последен, той не е пръв. Някой казва: "Аз съм пръв." Радвам се, че имаме един пръв, хайде чувала на гърба, вземи еди-кой си тон по ключа "сол". Ако вземе всички тонове правилно от начало до край, значи той е пръв. Ако до половината ги взема правилно, а другата половина - неправилно, значи той е наполовина пръв. Ако взема само четвърт от тоновете правилно, той е на 1/4 пръв. Ако не взема никак правилни тонове, той има нула. Това значат Христовите думи "Първите ще бъдат последни, последните ще бъдат първи". Какво иска да каже Христос с тези думи? Които са били първи, като дошли до чувалите, станали последни. После, като дошли до яденето, от последни станали първи. При чувалите последни, а при яденето първи. И тъй, Христовите думи "Последните ще станат първи и първите последни" са само положения, принципи, които са изказани. Това не е за смях, но това показва нашата слабост. Някой път ние не измерваме силите си, но като ни поставят на работа, казваме: "Аз мислех, че съм пръв, но сега ще остана малко назад." Като дойде яденето, казваме: "Аз съм пръв, помнете ме, имайте ме предвид." Като дойде до чувала, казваме: "Малко слаб съм, признавам слабостта си." Е, и то е хубаво, че признава слабостта си. "Гърбът ми малко не носи" - казвате. Значи не си пръв. Сега ще работите по закона на хармонията. Щом влезете в училището, претенции, привилегии няма. Привилегии има само онзи, който учи, който е способен. Не учи ли, не е ли способен, няма привилегии. Който пее хубаво, който се учи, той е достоен, за него има привилегии; който не пее хубаво, не се учи, той не е достоен, няма за него привилегия. Като влезете в това училище, ще се стремите да учите; не учите ли, другите хора нищо не могат да ви дадат. Когато другите хора ядат, това нищо не ни ползва; това, което ние ядем, то ни ползва. Другите хора за нас не могат да учат, ти ще учиш. Това е една необходимост. Ще знаете, че знание по лесен начин не може да дойде. Ще учите, и то тъй здраво - по закона на хармонията. Вие ще учите по закона на хармонията, това зависи от вас, друг не може да ви хармонизира. Някой казва: "Хайде да се хармонизираме!" Всеки сам ще се хармонизира. Ако се хармонизирате сами, хармония ще има. Ако не се хармонизирате, хармония няма да има. Всички хора в света си имат свои лични дертове. Всеки си има по един дявол пенсионер вътре и вие го храните в дома си. Квартирант ви е той за зор-заман и като дойде, гощавате си го. Като се намирате в трудно положение, казвате му: "Излез ти да ми оправиш работата." Той излиза и казва: "Какво търсиш ти, вагабонтино?" - Той ти урежда работата. А някой път, като забатачиш, казваш на добрия си дух: "Слушай, не можеш ли ти да излезеш зарад мен? Забатачих тази работа, не мога да направя нищо, ела да ми помогнеш." Добрият дух като проговори на кредитора ти, той казва: "Хубаво, ще отложа полицата." То ще зависи кой квартирант ще повикате на помощ. Сега, според закона на хармонията ще повикате добрия квартирант, той ще ви покаже тона и как да започнете. Това е необходимо за вас. В небето не се приемат хора, които не се хармонизират. Такъв е законът и в него няма изключения. Ако не се хармонизирате още сега на земята, то като отидете горе, няма да ви приемат. Ако се хармонизирате, ще напуснете къщите си с песни, няма да плачете и там с песни ще ви посрещнат. Ако тръгнете от земята без песни, докато отидете до рая, ще кажат: "Не приемаме хора, които не знаят да пеят." Небето е място на песен и хармония; там няма плач, няма тъги и скърби; навсякъде се чуват песни - от всички видове, от най-тихите до най-бурните, и всеки може да си избере, да слуша. Сега и ние на земята ще започнем да вършим всичката си работа с песни, но ще приложим хармонията. Който не приложи хармонията, няма да му проповядвам нищо, няма нищо общо с моето училище. Когото хвана, че не е нагласен, ще го изпъдя навън по всички правила на Божествената наука. Като научи хармонията, пак ще го приема, но докато я научи, вънка ще седи. Това ще го знаете, ще бъде без изключение за всички. Тъй пише Господ в Неговото училище. Неговите закони са неизменяеми за никого и никой не може да ги престъпи. Всички ученици трябва абсолютно да се подчиняват на закона на хармонията, тъй е писано. Погреши ли някой - навънка! Колко пъти на ден вие ставате оглашени! После като запеете - хайде пак на училището. Погрешите ли - пак навънка! И като излезеш навънка, тогава чувстваш положението си. Затова и законът се прилага вътрешно. Вашият дух, който ви ръководи, той ще ви изведе навънка. Като казвам, че аз ще ви изпъдя, подразбирам закона, който работи в духовния свят. Той е един за всички. Учителят постъпва също така: направи ли ученикът погрешка, никому никаква отстъпка не се прави. Не се прави отстъпка ни на учителя, ни на ученика. Направи ли грешка - вън, поправи ли се пак - вътре, защото в дисхармонията цялото небе се разклаща. Ето защо се казва, че нечист не може да влезе там. Това ще имате като правило, това е съзнателният закон. От вас зависи да сте в хармонията или вън от хармонията. Вие сте, които си налагате да бъдете вън или вътре в хармонията. Та казвам ви да прилагате този велик закон на природата, той е потребен на Земята, той е практически закон. Не мислете, че той е строг закон, той е велик закон, който ни учи на ред и порядък. Адам беше щастлив в рая, но като хапна от плода на дисхармонията, веднага го хванаха за ухото и хайде навънка! Разбира се, онова е много по-голямо наказание, защото той много престъпи в хармонията. Съгрешиш ли в една нота, един ден ще те държат извън училището, съгрешиш ли в две ноти - два дни, в три ноти -три дни и т.н. В колкото ноти сгрешиш, толкова дни ще те държат извън училището. Поправиш ли се после, това е благодатта. Законът е абсолютен - дисхармония абсолютно не се търпи. Не казвай: "Ако ме обичаш, потърпи малко", но ако ти обичаш хората, не ги карай да търпят твоите глупости. В това отношение ще гледате да си помагате, ще гледате да се въдвори тази хармония между вас, тя ви е потребна. Ако не се въдвори, другояче не може да си помогнете. Може цял ден да се молите, но излезете ли от събранието, хармонията е нарушена. Трябва да държите в ума си мисълта, че Бог е Вечна хармония. Тази мисъл трябва да стане у вас плът и кръв, навсякъде да я чувате; тогава ще бъдете силни да се борите с външните изкушения на света. Сега аз ви тълкувам любовта в ключа "сол", в първа степен. Казвате: "Да се любим." Че за да любиш, трябва да туриш ключа „сол”, да се нагласиш според него. Тогава ще имаш хармония и ще започнеш с любовта. Като казвам любовта, подразбирам, че любовта предшества хармонията, а хармонията създава условия да се прояви тази велика Божествена сила, която, като дойде, внася здраве, а здравето внася хармония. Външната хармония дава условия за любов, любовта - живот, животът - здраве, а здравето внася вътрешна хармония у нас. Тъй че хармонията отвън се формира вътрешно. Това учение, което днес ви казвам, ще искам да го приложите. Аз ще определя една комисия, да ви изпита всички ноти - от начало до край ще има изпити. Една комисия от небето ще дойде тук, да ви изпита; тя ще посети домовете ви, ще държите изпити по хармония, ще пеете. Сега гледайте, като дойде изпитната комисия в дома ви, да има хармония, за да остане Божието благословение у вас. Ако дойде и не ви намери подготвени, никакво благословение няма да ви остави. Да не съжалявате после. Една комисия от небето ще се изпрати. Как бихте проверили тази мисъл? Тази мисъл е малко неразбрана. Комисия - значи общинари, може да бъдат 3-4-5 или 10 души общинари от общата хармония, те ще ви изпитат по хармония, как пеете, как живеете, как чувствате, как мислите, как действате. Тази година е 13-а (по сбор от цифрите й) Ако нямате резултат, по-нататък няма да имате. Ако преминете от единия край на пеенето до другия, какво ще има? Ръкопляскане или освиркване? От другата година нататък нов курс се започва, нов ключ. Ако не оправите ключ "сол" както трябва, няма да минете на нов ключ, ще останете пак на същия. Ако минете изпита, ще започнете на новия ключ. Това искам да ви кажа. Тези неща са понятни, вие сте живели с тях, знаете ги, но сега си ги спомняте. Някои неща, които сте забравили, като се намерите натясно, ще си ги припомните. Онзи вълк, който се научил да яде овце, казва: "Корени не се ядат", но като погладува 5-6 дни, спомня си за сладките корени, намира си ги. Та и вие, като се намерите натясно, спомняте си това, което сте знаели. Вие знаете тези неща, но ще ви напомня една стара истина, която сте забравили. Христос казва: "Когато този Дух на истината дойде, Той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал." Това нещо е написано в душите и в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: "Този тон не мога да го взема правилно, това не го зная." Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като прегледате годината, месеца, деня, времето, през което е било, едно след друго и както си е било, ще си кажете: "А, спомням си, разбирам сега ясно." Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да влиза да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесеторява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония, тогава животът е тежък. Скърби, скърби, една след друга и започвате да пеете песните: "Девет години болен Дойчин лежал" или "Години, години, усилни години". Това значи живот без хармония. И тъй, сега ви дадох един ключ, един метод много прост, но много естествен и вие ще го приложите. Вън от тази мисъл - за хармонията, няма да мислите какво е Бог. Ще схващате Бога като една Велика, разумна хармония, която се разнася навсякъде из вселената, из цялата природа и всичко живо. Всяка вечер ще съсредоточавате ума си, мисълта си към един тон от тази хармония. Ако схванеш един тон, това е много нещо. Всеки ден по един тон. Караш се с мъжа си, с дъщеря си, казваш: "Мъжът ми не взема правилно тоновете." Не, трябва да кажеш: "Аз ще взема правилен тон на ключа „сол”, ще му покажа как се пее." А ти започваш: "Какво си се раздрънкал!" Той дрънка, тя дрънка и какво излиза, като се раздрънкате двама души? - Две дрънканици. Ще се успокоиш и ще кажеш в себе си: "Любовта, това е ключът „сол”, чакай да взема камертона." Вземаш камертона, нагласяваш се и казваш на мъжа си: "Любов и съгласие, любов и съгласие." Ще идеш, ще пееш, ще повишаваш тона си и, току го погледнеш, той се засмял, започва да пее и той: "Любов и съгласие. Хайде да се примирим!" Туй е Божествено, ще слушаш какво казва Господ от горе. Тъй като се живее, животът става разумен и лек. А сега, ходите от къща на къща, цял ден разправяте какво сте преживели. Ходиш цял ден, на 10 места си разправила огорчението си и пак ти е тежко. Живееш ли в хармония, никому няма да разправяш нищо и пак ще ти бъде леко на душата. Сега ще ви дам едно упражнение. Ще видим дали може да го приложите. Можете ли да направите първото упражнение? Опитайте го още сега. (Упражнението продължи две минути.) Ще мислите две минути върху думите "любов и съгласие". Ще правите това упражнение 10 пъти на ден по две минути и ще видите резултатите. Ще се стремите да имате хармонията всеки момент в ума си. Умът ви трябва да свикне да се съсредоточава. Той много се отклонява, но като го концентрирате 1-2 минути върху хармонията, умът ви ще навикне да се съсредоточава, да се приспособява. Като правите тези упражнения, вашите клетки, вашите нерви ще започнат да се тренират и ако имате главоболие или какво и да е неразположение, то ще мине и ще се почувствате по-здрави. Ако правите тези упражнения по-често, ще започнете да се лекувате. Те са един добър метод за лекуване. Всяко лекуване е изчистване, а изчистването е здраве. Като живеете цял живот по такъв начин - като правите упражненията за хармонията, всичко у вас ще се пречисти и душата ви ще стане бяла като сняг. Като направите няколко такива опита и видите резултата, ще ми съобщите. И като се уверите в добрите резултати, тогава може да помагате на най-близките си. 20 юни 1921 г., понеделник. Свети Дух, 10 ч. Беседа за жени
  7. Аудио - чете Кирил Кирилов Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.IV Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2010г., Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Двата принципа (Съчетание на отношенията) Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям Земята с човека, а Слънцето с Бога. Тогава имате един превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принципът, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията. Правя един втор превод: отношенията на душата към Духа определят отношенията на Духа към душата. Правя друг един превод, заменям душата с детето, а Духът с майката и тогава имаме пак същия закон: отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето. В Писанието ще намерите онзи стих (Евангелие от Лука 6:47–49), в който е казал Христос, че тези, които са съградили къщата си на пясък, не са като тези, които са я съградили на канара. По правилата на този окултен закон за отношенията си имайте предвид, че вие не сте свободни да мислите, чувствувате, нито да действувате както искате. Някой казва: „Аз съм свободен да правя каквото искам.“ То е една крива мисъл. За да може да става това, трябва да си свободен от всички чужди мисли. Ако ти искаш това, което хората искат, то не е право. Така също и ако карат някого стражари, той върви накъдето го карат 10 души стражари. Пазете следната мисъл: Аз не искам да ви убеждавам в нищо, не искам да ви налагам нищо, аз искам да ви освободя от робството, в което се намирате. Може да разбирате криво. „Искам“ – това е един човешки израз, това е желание на невидимия свят или желание на Бога всички Негови деца да са свободни. С вашето минало аз не искам да се занимавам – това е ваша работа, аз се занимавам само с вашето настояще и с вашето бъдеще. И единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, то съм аз. Аз ако ви изоставя, вие сте изгубени в дадения момент. Ако аз пусна пръчката, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойдете и да ви избавя. Тук няма никаква философия: онази майка, която носи детето в утробата си, от нея зависи животът на детето. Ако тя реши да го износи, ще го роди, че ако реши да го пометне, то няма да се роди живо. Ще бъде смешно, когато едно дете се намира в утробата на майка си, да дойде друга и да му каже: „Излез от тази утроба и мини в моята.“ Трябва да се износи. Който дървен философ каже противното, той е първокласен невежа, не разбира този велик закон. Второ, аз не искам да изменям Божествения ред на нещата нито на една стомилионна част, нито желая вие да се опитате да го измените, то е светотатство. Друго положение: от седем милиона години законите на Бялото Братство не са се изменяли нито на една стомилионна част. Вземам това число, което е една величина, принадлежаща на висшата Божествена математика, на Божествения свят. Тия закони са строго определени за всяка мисъл, чувствувание и действие, имат специална форма, в която може да се изрази мисълта ни, чувствуването и действието ни. И законът е: когато това се изрази в тая форма, усещаме едно задоволство и приятност. Значи формата е изразена както трябва. А в противен случай усещаме едно незадоволство. То не е лош признак, а подтик да се стремим да възприемем тази висша форма. Във време на апостолите имаше разделение на тогавашните християни на петровци, павловци, христовци и други. И Павел казва: „Аз посях, други поляха, а Господ възрасти.“ Та що от това, че си посял или посадил и полял – важното е, че Господ възраства. И всички принципи се свеждат към възрастването, а не към това, кой посадил и кой полял. И на вас казвам: Там, гдето Бог ви е поставил; там, гдето земеделецът ви е посял; там, гдето майката ви е турила в училището, не напущайте вече тия отношения, които са създадени. Земеделецът и майката са по-умни, отколкото вие, които напущате училището. Сега аз ще спра тук. Тази година Бялото Братство ще има своята среща на 19 август. Не си правете илюзия, че вие сте от Бялото Братство. То всяка година си има своята среща. Искам да не сте невежи. Бялото Братство се състои от човешки души, които са свършили своята еволюция от хиляди години. Те се събират всяка година и определят съдбините на всичките народи. Сега с тяхната среща ние правим своята среща на земята. И те са на земята. Ако вие вървите правилно по тоя път, и вие ще бъдете някога членове на това Братство, а сега сте само служители. В Послание към Евреем има нещо засегнато от апостол Павла за това. Тази година от тук, от София, се поканват всички ония, които са били до 1914 г. включително. Те ще дойдат на 17-и сутринта в Търново, а ония от 1916–1919 г. включително – на 18-и сутринта, а онези от новите – на 18-и вечерта. Аз желая да се създаде между всинца ви една хармония, да може да използуваме времето. И ще има да се извърши работа. Върху софиянци Бялото Братство не гледа с добро око, да ви кажа истината. Не че не ви обича, но съжалява за ония права, които вие сте си дали. Свободата иска права, но да знаете, че има права и задължения. От там трябва да научите начините, как трябва да се управляват държавите и народите. Нито един от досегашните методи на земята не може да се приложи и резултатите ги знаете; ще се учите, защото пак ще дойдете на земята, докато свършите своето развитие. Ще ходите, ще се връщате на училището като ученици, докато свършите. Не мислете, че ще ме убедите на своя страна. Само един начин има за това: ако живеете в Добродетелта, в Любовта, Мъдростта, Правдата и Истината. Аз не мога да бъда там, където не е Господ. В злото Бог го няма. Аз казах на един приятел, че няма да позволя никому да извърши престъпление. А като си замина, може да правите каквото искате. Който се опита, ще го хвана и ще му причиня една болка. Аз няма да му позволя да извърши самоубийство. Ще дойдете един ден да разберете този закон. Някой казва: „Ама мен не ме е страх.“ Но покажи ми любовта си, ти си първокачествен страхливец. Сега имате задължение спрямо Белите Братя на школата, на която принадлежите. Нищо не може да ви извини, не можете да се освободите от задълженията си към тях. Никъде не можете да се скриете, даже и в дъното на ада. Това да разберете добре. От Белите Братя няма укриване, те са носители на светлина, на всяка нова култура, на всяко добро. И човек, когато има тяхното съдействие, във всичко успява, а когато се лиши от тяхното съдействие, всичко е свършено. Вашите отношения към мен са отношения към Бялото Братство, а отношенията ви към Бялото Братство са отношения към Бога. Ще кажете: „Ние познаваме само един Господ.“ Вие имате грешка. Слънцето се познава чрез светлината, но и за нея има един посредник. То е етерът, иначе то ще бъде невидимо. Също така и Бялото Братство е посредник между вас и Бога. Тази година трябва да се организирате, разпасана команда няма да има. Аз съм готов всекиго да изслушам и аз бих желал да бъдете поне наполовина от мен. И Христос е казал: „Ученикът трябва да бъде като Учителя.“ А аз как съм живял между вас? Видели ли сте нещо лошо от мене? Искате да направите нещо, аз казвам: Опитайте, направете. Но аз зная – законът е такъв – с каквато мярка мери човек, с такава ще му размерят. Да бъдете свободни. Аз познавам вашия живот от миналото, зная всичко, но аз не ровя, но заравям нещата отгоре. Знанието не всякога ползува, но каквото вие вършите, аз се ползувам. Ако искате да имате Божието благословение – туй ми е казано и аз нарочно дойдох – трябва да слушате Господа. И тогава аз казвам: Той има три положения. Категоричен съм. Първо, ако не искате да вървите по учението, което проповядвам, аз казвам: Много добре, свободни сте. Второ – готови ли сте да изпълните Христовото учение, както е в Евангелието, но изпълнете го във всичката му пълнота. Трето, готови ли сте да изпълните Мойсеевото учение във всичката му пълнота? Или Мойсея, или Христа, или мен. Ние сме едно. То е проявление на Бога. Това учение е Божествено. Мойсеевото учение е Божествено. Христовото учение е Божествено и сегашното учение е Божествено. Той е един и същ източник, само формите са различни. Духът е един и същ. Да допуснем, че ви казвам една максима, един закон, а не го подписвам – вие го изпълните, няма да изгубите много, ако името ми го няма. Но Христос казва, Неговото учение трябва да се изпълни. Вие изпълнете или това, което Бялото Братство разкрива, или Христовото, или Мойсеевото учение; но едно от тия учения трябва да се изпълни. Аз ви поставям тия три положения, понеже вие нахвърляте мисли на съмнения. Аз не искам да махам никого и аз бих желал да изпълните едновременно и трите учения. В пълнотата си те са едно и също: Христос в Мойсея е същият, Христос в Исуса е същият, и Христос, Който е в мене, е същият. Искам да разбирате вътрешната страна. Слънцето за нас важи според светлината, която ни праща. Тази година още сега трябва да се самоопределите в себе си, да 6ъдете искрени, защото от тази искреност зависи благословението, което искате да получите. Аз виждам мисълта ви: „Дали сме ние толкова приготвени, та нас викат?“ Спомнете си за онзи цар, който повикал гости на трапезата си, званите като не са дошли, вас, клосните, хромите, ви викам. Да благодарите, гдето ония не са дошли. Тук не е въпросът за достойнство, а вие сте дошли да се учите. И аз ще дам доклад за вас, както никой не е дал. Ще кажа как се учите, с всички подробности. После ако дойде тоягата, аз не съм отговорен. Ако Баща ви употреби тояжката, аз ще седя с всичкото благоговение и ще чета ударите. Не се самозаблуждавайте да мислите, че единият е по-достоен от другия. В Бялото Братство всичко върви като в музиката. Ние не пъдим никого и не викаме никого. Бог го повиква, а повиканият сам се изпъжда. Вие сте свободни в туй отношение. Никой не може да ви ограничи, но и от последствията никой не може да ви избави. Аз желая между всинца ви да се възстанови хармония, живот, но не по буквата. Аз не искам да се ровя във вашия живот, не искам да ви съдя, но ви казвам последствията, и като болни ви лекувам. Може ли онзи, който лекува, да не причини малка болежка? Черното братство вас ви е поомотало, то направи цяла буря. Грехът си е грях пред Бога. Такова престъпление може да се прости, но не и да се извини. Ще дойде един брат цял живот да прекара, за да изкупи едно престъпление. Това е право за всички – и за големи, и за малки. Аз не искам да изхабявате силата си. Аз съм казал това или онова – не черпете от втори източник, от втора ръка, елате при мене. А вие му туряте 99 панделки и после заключавате. Някой казва: „Господин Дънов се е осигурил.“ Преди години Маньо Райнов дойде при мене и ми предложи 30 000 лева, за да ги употребя за каквото намеря за добре, аз му отговорих: Нека стоят у тебе. След смъртта му неговата жена пак ми ги предложи и ги остави при мен. Тия пари, които постъпят в Братството, строго е определено за какво да се употребят. И ако някой злоупотреби, сам ще понесе последствията. Д-р Миркович искаше да ми остави наследството си. Аз му казах: Продай го и парите раздай на бедните или на своите роднини. И този брат (посочи Лазар Котев) ме питаше за къщата, аз му казах: Един да я вземе. Ако ме излъже единият, ще ме излъжат и другите. В Бялото Братство има един закон: не можем да съдим един брат, докато не извърши престъпление. Да мислиш, да желаеш и да подействуваш – чак тогава. Първо на земята ще те съдят, сетне в астралния свят за твоите пожелания, сетне в умственото поле, и там, и най-сетне в причинния свят ще се ликвидира. Не е за нас съдбата. И Христос каза: „Не дойдох да съдя, а да спасявам.“ Отец е дал съдба на Сина Человечески, а Синът Человечески представлява това Бяло Братство, на което е дадено право да съди света. Като изучите окултната наука, ще узнаете за тази велика йерархия, която има власт да съди по-малките братя. Вашето отношение към мене е временно. Във време на пътя не смущавайте, казва се, каруцаря. Ако е майстор, той ще ви закара, ако пък нямате вяра, не се качвайте на каруцата му. Сега не изпъждаме никого. Има три вида закони: за Братство, приятелство и познанство. Вие не сте братя още. За да бъдеш брат в Бялото Братство, трябва да пожертвуваш живота си за другите. Това е законът на Братството. Ти си длъжен да дадеш всичкото. Не изпълните ли, вас ще държат отговорен. Сега изпълнявам закона на приятелството за вас, а не закона на Братството. Учението, което аз ви проповядвам, преимуществено се състои в това – аз искам да ви запозная със законите на живата природа; туй, което досега никой не е учил. И това става много медлено. В книгите, които четете, това е лесна работа, но ако искате да учите законите на живата природа, тази школа е трудничка. Аз искам да бъдете свободни в мислите и чувствата си. Аз не съм ви ограничавал в нищо, но други има, които ще ви ограничат. В годишното събрание пригответе се да няма вече повръщание към елементарните работи, т.е. към кръщение и спасение. Да пристъпим към нова формула, в която трябва да се изрази новият живот. Аз не желая никой от вас да се спъне в нищо. Сега ще изучите закона на смирението и кротостта – то е първото нещо, а второто е електричеството и магнетизмът, и третото е мъчението. А вие в София почнахте с мъчението. Трябва да имате запас от енергия, за да минете през този огън. Аз ви казвам само начина да се приготвите за кротостта и смирението, електричеството и магнетизма. Тия неща не съм ги създал аз, те съществуват. Софиянци трябва да изгладите туй. Ще кажете: „Как?“ Можете. Сто души са осъдени да лежат в затвора за дълговете си, аз съм богат, плащам и казвам: „Пуснете ги.“ Бъдете самостоятелни. Всеки да има своя мисъл, един от другиго да не се влияете, а помагайте си. Ако вие се влияете отвън, може да ви кажат: „Г-н Дънов е такъв и такъв“, но ако вие сами не можете да познаете Истината, тя не може да се предаде отвън. Желая да имате взаимна почит и любов, да се почитате и любите един другиго. Това е първият закон на Бялото Братство. Не можете да измените тоя закон. И там, на Сините камъни, гдето прекарах 25 дена, получавах всичките ви мисли и мога да ви дам фотография на мислите ви. И ако искате да стреляте, стреляйте на месо, а не само „дан-дум“. То е само дунанма. Време нямате. Вие сте в двадесетата година на двадесетия век. Кармата ви е назряла вече и ако не ликвидирате правилно сега, ще останете за две хиляди години назад. Вие като минете напред, други идват, които ще ви заместят. Не се спирайте, вярвайте във великия Божествен закон, имайте опитността на миналото, разбирате много добре работите, не сте слепи. На 17-и и 18-и бъдете в Търново. Вярвайте в живия Господ и Той ще ви се изяви. Защото Той казва: „Ако вярвате в Моите думи, Истината ще ви се изяви.“ Вие трябва да вярвате в някого. Една майка трябва да ви роди. Това е законът. С личности ние не боравим. Един ден пак като се срещнем, пак ще говорим, защото работите ще се изяснят. На черната ложа трябва да се даде отпор. Черното и Бялото Братство са в стълкновение и вие трябва да вземете участие на едната страна. Ако вземете участие на страната на черното братство, от месото ви суджуци ще правят, от кожата ви ремъци, а ако вземете страната на Бялото Братство, ще ходите на двата крака, кожата ще ви бъде здрава и ще имате всичкото Божие благо. (Л. Котев: Неутралитет не се ли позволява?) – Никакъв неутралитет – с Господа, или против Господа! От това, което е станало между вас, не са се изменили моите отношения. Аз съжалявам, гдето хората не могат да разберат този закон. Аз искам да не ме знае този, на когото съм направил добро, а да каже: „Господ да благослови онзи, който ми направи това добро.“ Гледайте да въдворите хармония. Имали сте опитности, страдания и стремежи. Станалото станало, то не е за първи път, но всички недоразумения трябва да изчезнат. Доброволно, а не по насилствен начин. Тази година вие, софиянци, сте, които спирате малко работата. Затова дойдох да ви предупредя. Да създадем много работа, защото човешката мисъл, желание и действие, съединени в Бога, са една велика сила. 8 август 1920 г. Беседа, държана на мъжете в София
  8. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседи пред Сестрите Работете с Любов Искам да зная защо искате тази среща.1 Реплика: Искаме още един път да бъдем с Вас, Учителю. Имате ли да зададете някои въпроси?... Знаете ли откъде произлиза българската дума познай? Тя произлиза от един стар корен, който означава да живееш съзнателен Живот. Само така познанието има смисъл. Да живееш съзнателен Живот – това е Живот вечен. Значи това са две синонимни думи – Живот и съзнателен Живот. Тъй че, не само трябва да живее човек, но да живее съзнателен Живот. Да познаваш, значи да живееш в пълния смисъл на думата. И сега хората живеят, богатеят, но живеят неуверено. Нали сте наблюдавали някои ученици, които започват да се учат по музика, как нищо не разбират, т.е. нищо не могат да свирят. Питам, учителят влага ли нещо в тях? Ако у такъв ученик няма онова силно желание и любов към музиката, можеше ли учителят да развие нещо у него? Не. По същия закон, ако у вас няма това силно, интензивно желание за Живота, какво може да направи Господ за вас? Тъй че това, което търсите, е вътре у вас. Но има и неща, които не са вътре във вас. Учители, които преподават музика, винаги карат учениците си да се занимават с етюди и упражнения, а не да отвличат вниманието си с музикални парчета или да дават концерти, защото ще се извратят. Ученикът трябва да се научи първо на изкуството да свири. Така Животът върви по един правилен начин – за времето, за което един ученик се учи, той постига целта си. Така и човек, който иска да придобие Божествен живот, трябва да има методи за постигане на този Живот. Всеки ученик трябва да си има свои методи. Сега забелязвам онези от вас, у които Духът започва да говори, да казват: „На мен вече Духът ми говори”. Но знаете ли каква голяма разлика има, когато говори Духът? И на Илия, и на Исаия е говорил Духът, но въпросът е как е говорил. Значи Духът не говори еднакво на всички хора. Някой учител по музика може да преподава на петдесет-сто ученика, но единият от тях едва е научил нотите, вторият е взел два, три, пет урока, а третият – петдесет урока и т.н. Вие не можете да разберете, че между вас има градация в проявлението на Божествения Дух. Не е важно само Духът да говори у нас, но трябва да разбираме живите Божии закони. В това отношение съвременните изобретатели дават най-добри примери: те правят върху дадено нещо един, два, три несполучливи опити, петнадесет-двадесет години правят все несполучливи опити, докато най-после някой достигне целта си, а друг не я достига. Настойчивост се иска. Така трябва да има настойчивост и този, който върви в Божествения път. Не е учение това, което може да се постигне за един ден. Не че е трудно, но се изисква време. Когато почнете да проучвате това Учение, ще срещнете много мъчнотии. Представете си, че някой учител има двадесет-тридесет ученици по музика, но поставени при различни условия: на един от тях бащата е богат – купил му добър инструмент, на друг бащата е беден – този ученик няма обуща и има нужда да навакса външните условия, които му липсват, а при това и да заучава уроците си. Обаче често у по-бедните се развива подобър характер, отколкото у богатите ученици – бедните повече се каляват. Много от вас сте като тези богати ученици и искате без много мъчнотии да придобиете това изкуство. Такъв е стремежът. В съвременното християнство има две категории. В едната категория има наслояване, подобно на угояването на някои прасета, чиято сланина става все по-дебела, образува се мазнина, която обаче не е мускулна сила. Така и върху земята се наслояват пластове над пластове или в една къща, оставена без почистване, се наслояват пластове прах един върху друг. Това е външно придобиване и забогатяване. В другата категория християнство придобивката е вътрешно растене – всяка частица е съединена и в тази частица участва Животът. Понякога тия частици не са съединени, всяка си живее индивидуално и казва: „В моята работа никой не трябва да се меси”, а в друг случай всяка частица е свързана една с друга, всички са живи. Следователно вашата опитност трябва да бъде от тази втора категория. Например вие прочитате една книга – това е наслояване. Някой автор е написал нещо, което може да е много вярно, но вие мислите, че като прочетете това, което е писал, разбирате го. Вие не можете да го разберете по простата причина, че не сте в неговите условия, не ги разбирате, не знаете кое го е накарало да пише. Четете Евангелието, четете какво е казал Христос, какво казал Исай, но не знаете кое е подбудило Христа да каже това. Докато не дойдете до същите условия в Живота, вие не можете да разберете това Учение. Когато дойде Духът, той ще създаде у вас това разбиране. Затова понякога, когато се наслои вашият Живот и се заемете да го опитате, от вас се вдига само прах, а вие мислите, че го познавате. Всички тези частици се отделят, но това не е нещо органично. Това съществува у вас и вие казвате: „Това не е така, ние сме се излъгали.” Да, щом сте се наслоили, аз ви казвам, че сте се излъгали – това не е живо нещо. Ако водата премине през вашия прах девет пъти и той остане, без да се отлепи, това е нещо органично, но ако се отлепи, това е несъществено. Аз констатирам закона, който направлява Живота. Вие не можете да се избавите от съмненията. Те са неща естествени, неизбежни. Не че са някакви закони, но при сегашните условия са неизбежни. При всички хора на маловерието гневът, омразата, завистта, лъжата и много други неща са неизбежни. Реплика: Ако тази свещица е запалена в умовете ни, като Вие казвате, то тези неща неизбежни ли са? Не, когато се запали тази малка свещица в Божествения ум, т.е. когато Господ запали тази ваша свещица, Той ще я тури на свещилника и ще каже: „Така да просветне тази светлина пред хората”. В това е смисълът, така хората ще прославят Господа. Реплика: От кого зависи да се запали тази свещица – от Бога или от нас? Запалването идва чрез контакт с Бога. Ами тези огнени пламъци, които се явиха на апостолите, не бяха ли такива свещици. От Божествения Дух зависи всичко. Той се различава от всички други духове. Много други духове има. Нещата и се казват, и се посяват, но за всяко нещо си има определено време. Аз ви казвам да не мислите, че не е дошло времето. Тази работа с тревога не става. Не мислете, че ако седнете да плачете и да се окайвате, всичко това ще ви помогне. Няма да ви помогне нищо. Плачът има съвсем друг смисъл: когато отидете при някой жесток човек, вие плачете, за да го смекчите – нали сухата почва има нужда от вода. Когато отидете при някой добър човек, има ли нужда да плачете? Той, като ви види, че сте голи и боси, няма ли да ви облече? Мислите ли, че като му кажете, че ще се самоубиете, той няма да се застъпи за вас? Бог е разумно Същество и когато отидем при Бога с тази положителна вяра, в Него няма две мисли. Сега ние отиваме при Бога със своите човешки разбирания. Понякога сме много тревожни и спъваме Божествения Дух в себе си. Представете си, че майката прави баница, а детето върви и вряка подире й. Тя точи, а то я пита: „Стана ли вече баницата?” Нека детето почака, докато майката омеси и опече баницата. По-бързо ли ще стане баницата, ако детето стои над главата на майка си, вряка и постоянно я пита кога ще стане готова. Не, нека отиде да донесе малко вода, да донесе дръвца, да запали пещта, да се радва около майка си и баницата ще стане по-скоро. Християнският живот лесно се придобива, но има някои криви разбирания. Ще кажете: „Толкова години вече не сме ли станали християни?” Вие сте християни, но от разбирания до разбирания има разлика. Може да имате двама-трима синове, три-четири дъщери, но само едно от децата да ви разбира. Питам ви как преминувате с останалите синове и дъщери? И с тях преминувате. Те ви са като гости, идват и казват “Това, мамо, онова, мамо” и си излизат, а другото дете остава вкъщи да помага. Така и вие казвате: „Господи, това искам, онова искам!”, или пък заявявате: „Аз казах на баща си това да ми купи, онова да ми купи, и той ще ми го купи”. Това е една от спънките, поради която мнозина не успяват. Сега, в този истински Живот има друго едно вътрешно разбиране, което с думи не може да се разбере. Вие ще дойдете до онази дълбочина, до онова вътрешно спокойствие, до онзи Мир и разбиране на Божествения живот. Това са отвлечени неща, но вие ще дойдете до практическата страна на Учението, за да направите вашите домове оазиси в пустиня, с плодни дървета, та когато мине някой пътник с натоварени камили, да може да спре в тях. Реплика: В една от миналите си беседи казвахте, че когато искаме да изменим положението си спрямо нашите ближни, трябва да изменим отношенията си към Бога. Реплика: Как може да се прилага това Учение практически? За това са нужни три положения: първото положение е, когато служим на хората – тогава сме в положение на слуги; второто положение е, когато служим на себе си – тогава заяква нашият индивидуален живот; третото положение е, когато служим на Бога. Разпределете всеки ден служенето си пропорционално и вижте към коя от трите категории се отнасят работите, които вършите. Човек, служейки на Бога, може да служи пак на хората, но неговото положение ще бъде друго. Така, именно, ще измените първоначалното си положение – ще служите на Бога. Това желание ще намерите дълбоко в душата си, то е стремеж на душата. То е едно положение, което вие поначало разбирате, а не е положение, което сега ще учите. Вие всинца го съзнавате, знаете го, но казвате, че не му е време сега. Това е мъчно служене, трябва Училище. Вие се спъвате, когато искате да служите на Бога. Трябва да се освободите от положението си и да не казвате: „Ние сме жени.” Мъжете искат да служат на Бога, а казват: „Ние сме мъже”; децата искат да служат на Бога, а казват: “Ние сме деца”; учителите искат да служат на Бога, но казват: „Ние сме учители”. Това е едно временно положение, дадено ви единствено, за да научите известни уроци от него. Вие играете в някой театър, например, ролята на слуга. Тя ви е дадена, за да научите тази роля, защото във всяка роля има особени черти и характеристики, които трябва да изучите. Но вие нито сте едното, нито другото, което представяте на сцената. Като жени сте дошли, само за да научите тази роля. Същността на жената като изкуство вие още не сте научили, т.е. не че не я знаете, но сега я учите. Някой, който ви гледа отвън, ще каже: „Това жена ли е?”, след което ще си даде своето мнение. Сега, като ви говоря така, не значи, че трябва да се освободите от това си положение, защото животът си е живот, а ролята, която ви е дадена, е роля. Вън от това ще изучавате нещата, които принадлежат към същността на вашата душа. Представете си, че сте четири сестри вкъщи: баща ви има някак си повече разположение към едната си дъщеря, майката – към другата, единият брат – към третата си сестра, а към четвъртата никой няма разположение, всички я блъскат и все тя е виновна за всичко. Естествено у нея ще се зароди едно отчаяние, ще бъде скръбна и тъжна, докато не разбере смисъла в Живота. Да допуснем, че всички наоколо ви изтезават, наричат ви невежа, глупав, несръчен и когато дохождат гости, все за вас говорят. Вие ще се намерите в чудо и не ще знаете къде да се денете. Да допуснем, че у вас се зароди желание да се молите на Господа да ви освободи и да допуснем, че Господ не обърне сърцето на никого към вас. Най-после вие си намирате приятелка отвън, която ви съчувства – вие веднага се освежавате, понасяте всичко с радост. У вас настъпва промяна: носите си бремето, но ви е по-леко. И тъй, положението ви в света няма да се измени, но ще си намерите приятелка и ще носите с приятност бремето си. Светът ще се чуди и ще казва: „Тази жена има един плюс.” После у вас ще се зароди съмнение дали тази приятелка не е временна – тогава вие се намирате в минус-фаза. Следователно светът още няма да се измени, баща ви, майка ви, сестра ви ще бъдат все същите, ще продължават да си имат свои планове и идеали, но трябва да дойде един нов елемент в тях. Ще ви обясня как стои това в Природата: онези цветя, които са по-близо до прозореца, ги поливате както и останалите, но те са по-свежи, защото върху тях пада повече светлина. А тези, които са поставени на по-затънтено място, на север, все ще се чумерят. Те са четвъртата дъщеря – никой не се грижи за нея, все тя е лоша и всички казват: „Какво да се прави с нея!” Аз намирам едно малко прозорче, турям я там и тя започва да вирее – светлинка иска тя. Следователно първо гледайте Божествената светлина да тече постоянно вътре в душите ви, защото светът може да се изгуби, но Божествената светлина вечно ще пребъдва. Бог е Виделина. Второто положение в света е това, че всички очакват от другите повече, отколкото могат да им предложат. Забележете, че има друг един закон, според който честотите на трептенията на душите не са едни и същи. Има някои вярващи хора, които при съприкосновение с вас не само че не ви повдигнат, но ви снемат по-долу, на техния уровен – тъй както във физиката сместа от две течности с различни температури приема средната температура на двете. Затова, според този закон, вие трябва да се приближавате съобразно трептенията на душите си. Души, които имат еднакви трептения, могат да си действат, но когато нямат еднакви трептения, остават назад. Патици, които хвърчат еднакво, летят напред, а които хвърчат нееднакво, остават назад. Можете ли да впрегнете коня и вола заедно? Ще имате едно неразумно съчетание. Заемете се сега да прецените това, което ви смущава, да се освободите от утайките, които имате у вас. Да се освободите от тези ваши утайки подразбира винаги в живота ви да има прииждане на нов Живот, защото старата вода, колкото и да я покривате, все е стара; старата дреха, колкото и да я изпирате или да я кърпите, все си е стара. Нова дреха трябва. Сега, някой път ще кажете: „Аз едно време, като дете, тъй вярвах!” Вярата на децата е едно нещо, а на възрастните – друго. И Вярата се развива. Апостол Павел казва: „Когато бях дете, като дете мъдрувах, но когато станах мъж, напуснах детинските работи.” В онези от вас, които не могат да разберат, ще се създаде интерес и докъдето са стигнали, оттам ще продължат – кой докъдето е стигнал. Както растението пуска по едно малко заколче, тъй трябва и вие всеки ден да пускате по едно. Не го ли пускате, няма растеж, няма разбиране. Трябва да дойдете до онова състояние, при което поискате ли да извършите нещо, да усещате присъствието на Господа така живо, че да се спрете преди да го сторите. А вие сега твърдите, че имате присъствието на Господа, но като дойде някой изпит, не го издържате и се разкайвате после. Като се прекатури колата, намирате пътя си, но важно е преди да се прекатури, да го намерите. Силата на Живота е в това. При сегашния развой на Живота ще срещате мъчнотии и ще ви казват: „Вие не сте на правата страна в живота, еди-как си е писано в Евангелието!” Казвам: много неща са писани там, но вие не ги разбирате. Понякога тези, които казват, че еди-какво си е писано в Евангелието, постъпват като тези, които дават наставления в пакетчетата с бои за великденските яйца. В тях е написано каква боя съдържат, какви яйца се боядисват, как се разтваря тя, в колко вода и т.н. Там пише: „Тази боя ще се разтвори в толкова вода, след това яйцата така и така ще се поставят и тогава ще имате резултат.” Всичко ще се извърши по упътванията в това пакетче, но трябва да се премине през целия този процес. Но има други познания, още по-дълбоки от тези за боите. При сегашните условия хората само се спъват. Атмосферата е пълна с ненапреднали души, които се примъкват към вас и вие често усещате една неприятност, едно недоволство. Те са причината за това. Теософията нарича тези души елементарни. Всички трябва да се отърсите от тях, гребло трябва да имате за тях. Тези души трябва да се възпитават, да се научат да се подчиняват на Божия закон, да работят. Реплика: Тези души ли ни правят спънки? – Да. Реплика: Те навярно печелят? – Да, идват да те оберат. Реплика: Не трябва ли да знаем начин как да се предпазваме от тях? Когато дойдат, впрегнете ги на работа, научете ги да тъкат, да предат, турете ги на работа в кухнята. Те действат само върху ума и вие ще кажете: „Тази мисъл не е моя, това желание не е мое!” – така ще ги отхвърлите. Ако рече човек да се подава на всички желания и мисли, които минават през ума и през сърцето му, какво би станало? Тези мисли и желания трябва да си вървят като водата и вятъра, а ние ще вземаме от тях само това, което ни е потребно – всичко не е за нас. Аз ви оставям свободни и искам всички правила, които съм ви дал, да ги проучите доброволно и да ги прилагате така, че да можете сами да си туряте юлара и сами да си го снемате. Аз не ви налагам никаква дисциплина, оставям ви всичко свободно да вършите. Вие искате понякога да ме надлъжете, но аз печеля, а вие губите. Така вие един друг се събаряте. Често гледам, че много неща, които аз съм поправил, вие ги разваляте. Много пъти в доброто си желание да сторите това-онова вие имате ревността на апостол Павла и казвате: „Имах ревността, но не по-правото разбиране.” Ако влезете в някоя градина, къде ще отидете, нали при онази круша или ябълка, която има най-хубавите и най-сочни плодове? Няма глупав човек в света, който да отиде при киселиците – той ще отиде при най-хубавите плодове. Ако няма никакви ябълки, тогава ще отиде при киселиците, но ако има хубави, ще отиде при тях. Същият закон действа и в света: ако имате хубави плодове в себе си, без да каните някого, той ще дойде при вас. Тъй стоят практически нещата и те са много верни: според богатството на вашия ум и според богатството на вашето сърце ще се определят днес отношенията ви към окръжаващите. Аз не наричам Любов това, което се мени. Това е смешно нещо – обичал, пък след десет години си обърнал гърба. Павел казва: „Любовта никога не отпада”. Реплика: Много пъти съм си мислила, че който се насили, ще вземе Царството Божие. Реплика: Коя добродетел е най-силна, за да добием големи резултати? Под израза „насила се взема Царството Божие” се разбира, че само този, който се движи, той ще придобие Царството Божие. Представете си, че излизате сутрин на някой планински връх да посрещате Слънцето; ако всички се пръснете по разни места, без да оставате в една точка, Слънцето ще даде на всички своята сила. Ако всички се наредите един след друг и чакате на опашка да получите неговата благодат, непременно ще се яви дисхармония. Едновременно всички се изложете и чакайте неговата благодат. Това е Божественото учение: в него няма време и ред, наведнъж всички ще се представите. Реплика: Ние всички си познаваме черупките; не можем ли така да се опознаем и да се обикнем, че да станем една голяма сила в София? Какво ви спъва? Мъчнотията стои в ума ви. Реплика: Да ни поизкачите малко на планината. На планината сега и малките деца се качват. Не е мъчно човек да се качи на планината. Вашето задаване на въпроси е подобно на стоенето в стая, в която има голям прозорец, а срещу прозореца – голямо огледало, в което сутрин изгревът на Слънцето се отразява. Сега всички стоите и чакате да го видите в огледалото – това е вашето положение. Аз искам да излезете от стаята навън и да не гледате Слънцето в огледалото. Никога не можете да намерите Истината по този начин. Огледалото ще ви покаже, че Слънцето изгрява някъде от дълбоко, т.е. ще ви покаже, че Истината е зад гърба ви. Всяка от вас трябва да вникне малко в своята душа. Вие още не сте познали душата си. Трябват ви опитности, които всяка една от вас трябва индивидуално да преживее. И тъй, трябва да се обърнете към Господа и да кажете: „Господи, по какъвто и да е начин запали свещицата ни, само я запали!” Ще оставите всичко на разположението на Божествения Дух и той ще запали свещицата. Тази свещ ще се запали по начин, който Господ избере. Духът, който раздава всички дарби на хората, не е това, което вие разбирате. Ние разбираме думата Дух в особен смисъл. Тази свещ не е ли запалена още у вас? Свещта трябва да се запали, да се тури на светилника, да махнете шиника и да кажете: „Така да просветне Виделината!” Учителя поглежда навън: вали ситен дъждец. Дъждът показва, че ви трябва повече Живот. По времето разбирам, че това, което ви спъва, са горните мъгли, а те са емблема на Живота. Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са толкова големи, колкото вие ги преувеличавате. Слагаш една малка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма!” Това е вярно – твоите мъчнотии са точно за теб. Ще се сближите, ще вървите по Пътя на Любовта и ще видите какво може да направи Господ заради вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточите мислите си, да поутихнете вътре в себе си, да проникнете вътре в Божествената мисъл, защото някои опитности, които преживявате, са кармически и неизбежни. Реплика: Вие вчера казахте, че като се запали тази свещица, кармически нещата изчезват. Да. Вие може да решите и да свършите с тях. Имате ли, например, тази положителна Вяра? Аз разглеждам положителната Вяра чрез разширението на съзнанието. Както и да е, аз ще ви помогна тъй, както вятърът прави – ще ви махна праха да не ви смущава. В Божествения свят нещата са като при качване на някой трен. Ще спазвате правилата на трена – закъснеете ли, той няма да ви чака. Ще се качите на него, ще се возите и ще слезете на определеното място. Няма да се напрягате да мислите какъв е машиниста или да се страхувате, че по пътя локомотивът може да се откъсне от вагоните – това са все предположения. Ще кажете: „Да се молим на Бога да не стане по пътя нещо!” Ще отидете при Бога, но с душата си, а не с тялото си. Ще вложите Вярата си в Бога. Гледайте да не се смущавате – живата Вяра е потребна! Да кажем, че имате едно неблагоприятно положение, измъчвате се. Това положение понякога произтича от употребата на някоя мъчносмилаема храна, от която у вас се набират известни утайки. Друг път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи: например обичате и мразите едновременно и тогава в сърдечната област ще почувствате шишове. Казвате: „Имам бодежи!” Как няма да имаш, премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат! Друг път някой може да се нахвърли с мислите си върху вас, с което да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се ограждате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло. Понякога трябва да се освобождавате от дявола. Знаете ли какво прави той? У него има една хитрост: дължите му пари, той идва при вас, изплащате му полицата, но забравяте да си я вземете. На другата година идва пак при вас и казва: „Ти мислиш, че си платил? Не, плащай!” Следователно от него трябва да си вземете полицата. Някога, преди двадесет години си направил някакви грехове, молил си се Богу да ти се простят, но след двадесет години пак идва дяволът и казва: „Плащай!” Ти ще му кажеш: „Аз ги платих, няма какво повече да плащам, дай ме под съд!” От това у вас настъпва терзание. Човек трябва да знае кои неща са прави и кои криви. Има неща морални и неморални, има прави и криви постъпки, добри и лоши дела. Душата ви трябва да изхвърли всички лоши и криви постъпки навън, да се освободи от старите терзания, за да ви останат само опитностите. Реплика: Ние ще се освободим, но ако те не ни освобождават? Ще ви напуснат. В това Училище трябва много да се работи, а понякога хората си създават неприятности от незнание, затова всички страдат. Гледайте да бъдете богати с Вяра, със Знания. Трябва да богатее човек! Едно време хората са ходили в манастири, прекарвали са в уединение по десет, петнадесет, двадесет години, за да уякнат. Една задача, която можете да изпълните, е следната: всяко училище си има своите мъчнотии, своите трудности, затова гледайте сега да ликвидирате със старата си карма, не отлагайте. Гледайте да насадите нови мисли, нови разбирания, в които да има растеж и разширение на душата, за да уякне човек. Сега всинца имате по някой малък борч, по някой падеж на полица. Ще дойде денят за погасяване и всинца вие започвате да търсите пари, за да изплатите полиците си. Това са все нови дългове. Гледайте всяка една от вас да направи това, което може, да извърши по една работа, да изучи по едно упражнение. Едни от вас имат повече опитности, други – по-малко, едни – в едно отношение, други – в друго отношение. На всинца все Духът говори по различен начин. На всички ви трябва усърдна молитва. Когато говорим за запалена свещица, ние подразбираме друг смисъл. У човек е запалена свещица, но от запалване до запалване има разлика. Например имате обикновени лампи, които горят с газ и издават миризма; после, има други лампи, в които газът се превръща във въздухообразно състояние и така се запалва – горението в тези лампи е по-силно; най-сетне има и газове, на които им се вкарва допълнително въздух – те изгарят по-пълно и дават по-голяма светлина. Следователно умът трябва да премине в това Божествено състояние, без да оставя някакви излишъци, в него трябва да има чиста Светлина, чисто горене. Гледайте да намерите вашата душа и да се обърнете навътре към нея. Като намерите душата си, вие ще почувствате една вътрешна пълнота, а сега чувствате празнота и всеки ден отивате назад. И когато вземате нещо, и когато не вземате, винаги се усещайте пълни! Христос казва, че не сте онзи жив извор, който взема отвътре, а сте извор, който взема отвънка, и всеки ден се изчерпва по малко. После, нали Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.” Е, досега какво ви е говорил Духът, кое е най-възвишеното, което ви е казал? Понякога човек сам си говори, а понякога друг му говори. В говоренето на Господа има нови елементи, има нещо особено. Когато Господ почне да говори на човека, последният чувства това говорене в ума, сърцето и волята си. То навсякъде прониква, то е живо Слово. Който чуе гласа на Господа, той е жив, не е мъртъв. Тогава вие ще почувствате дълбоко в душата си една Радост, която само този знае, който я е опитвал. Тя е като онази тиха вода, която не пресъхва, но може да се изгуби. Направиш една погрешка – изгубваш я и идваш до обикновеното си състояние; после пак чуеш този гласец и пак се повдигаш. Най-мъчното е да се задържи това състояние. То идва всеки ден, но вие не можете да го задържите, а трябва да се научите да го задържате. Реплика: Как може да го задържим? За това трябва воля. Трябва да бъдете готови да работите в името на Божията Любов, в името на живия Господ. Когато работим в името на Любовта, ние не споменаваме нейното име. Когато аз избавям един човек и го лекувам, трябва ли да му кажа, че това върша в името на Любовта? Аз това върша за себе си, а дали той ще го разбере, или не, това ми е безразлично. Няма да му чета молитви, няма да му говоря нищо за Любовта, а ще му направя всички услуги и ще си замина. Слънцето, като дава светлината си, казва ли ви: „Аз съм светлина”? Любовта казва ли ви: „Аз съм Любов”? Ако каже това, тя се ограничава. Това, което е Любов, няма да каже, че е Любов. Ще бъде много чудно, ако попитам някого: „Ти живееш ли?” Който живее, той чувства, прави добрини – той живее, разбира се. Има много неща, които спъват хората. Тези спънки са много лошо нещо. Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли и не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство да отстъпвате мястото на друг да говори. Онзи, който не се е научил да слуша, да се напъне и да се научи да слуша. Някой казва: „Как ще слушам глупости?” Нима вятърът, който вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че нима ти, който си слушал някого и го осъждаш, много право говориш? Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, освободете се от мисълта, че един е по-умен, а друг е по-глупав. Вие се лъжете, по-умни и по-глупави хора в света няма – в даден момент си умен, а в друг момент си глупав. Ще се стремите вътре в Духовния свят, пред Бога да не считате, че нещата са глупави. Ако нещо е глупаво за теб, остави го. Този, който прави глупости, трябва да научи нещо, да придобие опитности. Ето в какво стоят глупостите: да допуснем, че сте облечена с хубава, бяла, копринена рокля; дойде някоя с нечисти ръце и опита каква е роклята, дойде друга – също. Ще кажете: „Ех, че глупаво е това!” Питам ви защо се опетнихте? – „Е, дойде една, дойде друга и ме опетниха.” Да, но във всяка една от вас има желание да пипне, а пръстите ви са нечисти. В дадения случай твоята рокля не бива да бъде оцапана. Като влезете в християнството, опасността седи в това, че вие изпадате в положението на онези търговци, които изнасят стоките си за продан, помежду им започва конкуренция и те не могат да се търпят. Така и вие изнасяте своите опитности. Оставете, дайте място на другите, нека те да си продадат стоките, а като дойде ред и за вас, ще продадете колкото можете, а което остане непродадено, ще го върнете назад. А вие казвате: „Да, но аз съм дал толкова много пари!” и състезанието започва. Реплика: Всичко е от това, че не можем да се търпим. Търпението произтича от Обичта. Обикнеш ли някого, ще можеш да го търпиш. Но има друг закон и трябва да бъдете съобразителни в следното: да допуснем, че сте гладували три дни, а аз ви казвам: „Чакай да ти разкажа една опитност.” Вие се нервирате. Тогава ви казвам: „Хайде, иди си!”, а после се оплаквам, че не искате да ме слушате. Аз не влизам в положението ви, че сте гладни, че три дни не сте яли. Човек трябва първо да каже, че е гладен, а след това да му се разказва. За това се иска голяма досетливост. Вие можете да работите навън. Вие сте напращели от знание, трябва да дадете от знанието си навън – вие страдате от много имане, а не от недоимък. Ще попитате: „Да кажа ли това?” И в света има много работници. Вярвайте, че всичко в света върви по един определен път. Божественият план по никой начин не може да се изопачи, той си върви по точни математически изчисления. Ако се отлъчите, ще страдате, а това, което Бог е определил, ще стане. Например искат да ви закарат на разходка, а вие не искате – връзват ви, дърпате се и пак стигате на мястото, но с чувството на умора. Затова може да отидете без противене. Тъй че, и като се противите, и като не се противите, пак ще свършите работата си. Трябва да се молите една за друга. Добрите мисли, които си отправяте, действат добре, а лошите мисли действат зле. Ако свирите и аз дойда, та ви поръся малко червен пипер в носа, как ще можете да свирите? Ще има кихане. Тези правила са верни, Писанието казва: „Молете се един за друг, за да изцелеете.” Целият свят в лукаваго лежи. Какво очаквате в един свят, който е в лукаваго? Тъй, както днес е той, нищо не може да стане. Всичко е утайки, всичко пада на дъното и един ден, когато на това дъно се съберат много утайки, Господ ще го повдигне, ще отстрани водата и ще го направи градини, полета, планини. Така ще стане с морското дъно. Вярвайте, че по душа всички сте добри. Няма защо да казваш, че си лоша. Да, когато действаш, по воля си лоша. Реплика: За да намерим душата си, трябва ли еволюция, или това зависи от волята на субекта? Трябва да се премахнат препятствията. Представете си, че върху едно цветенце турите трън – ще може ли то да расте? Не може. Така е и с вас – ако вие не можете да растете, причината е, че някой ви е турил трън. Трябва да гледате да няма такъв трън върху вас. Ако ви дадат везни, с които да мерите течностите и твърдите материали, и ако спазвате правилата при измерването, всичко ще върви напред. Но представете си, че някой дойде и ви каже: „Тези везни не са чувствителни, ние ще ви дадем други”; тогава отношенията се изменят. Всичко трябва да поставите на Божествените везни и по тях да мерите – тогава не може да има дисхармония. Ако у вас има дисхармония, тя ще ви създаде неприятности. Когато Господ иска да застави някои да Го слушат, дава им неприятности, болести, глад. А когато Го разбират, Той им говори разумно. Има два начина на говорене от Бога: единият е с физически разум, а другият – с разумно Слово. Ако вие дойдете в съгласие и в хармония помежду си, ние сме готови да ви помогнем. Даже и да не е тук, на всеки, който е готов, аз му помагам. Всеки, у когото има условия, аз му помагам. У някого има желание да учи – спирам се и му помагам. Някой си напълнил главата с правила, знания и преживявания, а те не живеят в него. Той казва: „Да се любим, да се обичаме, да бъдем милосърдни!” Е, добре, но всичко това са качества, а не правила – как да се любим? Ти идваш при мен, молиш се, искаш двадесет лева – нямам, не ти услужвам. Вървя по пътя, минава някой покрай мен, иска да му вдигна торбата – казвам: „Не може, бързам!” Някой паднал на пътя – ще се спреш и ще му помогнеш! Във всеки даден момент ще се спреш и ще употребиш закона на Любовта. Отидеш в някоя къща, твоята сестра е натъжена, запитва те: „Не можеш ли да ми помогнеш нещо?” – „Е, Господ да ти помогне!” Не, спри се, помогни на сестра си, кажи й: „Господ и на теб, и на мен ще помогне!”, кажи й: „Ще бъде!” Аз мога да ви направя добро, но често се въздържам по следните съображения: ще бъде ли умно да моля Господа да ви праща дъжд, когато нивите ви не са изорани и посети? Ако нивите ви са посети, поискайте, аз съм готов да ви пратя всичко – ще ви пратя дъжд колкото искате. Знания, знания, днес толкова знания имате! Върху това, което съм казал, вие не сте се спрели да помислите малко, да разберете поне една стотна част от всички дадени формули. Вие казвате: „Това нещо го разбираме.” Да, но не го прилагате. Знайте, че в света има повече живи същества, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви. Започнете да работите нещо за този Христос, за този Господ, когото обичате! Свършете нещо заради Него! Като казвам свършете, подразбирам да свършите нещо съзнателно, та като направите някакво добро, да ви е приятно, че сте направили нещо заради Господа. Християните имат сила. Ако се съберат четири-пет или десет хиляди души в една мисъл и се съсредоточат, те могат да помогнат на когото и да е, но за това трябва взаимност. Днес могат да помогнат на теб, утре – на друга, после – на трета и така постепенно всички ниви ще бъдат изорани, посети, пожънати. А сега в домовете си ще имате индивидуални, вътрешни мъчнотии, мъчнотии в ума и в сърцето си. Ще имате мъчнотии от обществен характер, мъчнотии за прехраната. Тези мъчнотии са реални и трябва да ги премахнеш. Мъжът ти е недоволен, моли се, но ти не можеш да му помогнеш; мехлем му туряш, но има трън, казваш: „Намазах го, но не може да му се помогне.” Да, мехлемът помага, където няма трън, а където има трън, не помага. Ще извадиш тръна! У когото трънът не може да се извади, той си има мъчнотии, които не могат да се премахнат. Например имате такива мъчнотии и казвате: „Мен не ме обичат” – това е една от големите мъчнотии. Насила не можеш да накараш хората да те обичат. Защо не те обичат? Окултистите казват, че този, когото никой не обича, се е демагнитизирал. Той започва да гледа на хората от лошата страна, всички го отбягват, защото се е демагнитизирал. Затова се пазете – когато почнете да не виждате в никого добро, вие сте демагнитизирани и малко хора ще ви обичат. Сега Господ ви е дал забавление. Като ви гледа във вашите мъчнотии, Той казва: „Тези хора много добре си вършат работата.” Понякога аз намирам грешката у самите учители. Ако седнете на моята трапеза и ви дам да ядете според правилата, ще останете гладни; ако ви дам повече, един ще яде по-много, друг по-малко и след това ще ви нахокам. Неправилно е, като ми дойдете на гости, всекиму да дам по три ореха и по едно парченце хляб. Така трябва да се учите! Реплика: От какво се явява голямата радост? От изобилие на енергия. Някой път, когато човек се е въздържал, въздържал, придохожда голяма Радост. Това състояние се наблюдава у всички хора. Радостта често слиза към физическия живот. Радостта, изразена на физическото поле, е Радост на душата. Ще ви дам един пример, за да видите къде стои лошото: да кажем, че вашият извор е чист, но чашата, с която подавате вода, е нечиста и човекът е недоволен. Лошото не е във водата, не е в желанието, а в чашата. Чашата трябва да бъде чиста. Хлябът, който давате на човека, не е лош, но ръцете ви трябва да са толкова чисти, че този човек да остане благодарен. Тези работи от осем хиляди години насам постоянно се проповядват. Сега, ще минете с един стадий по-горе. Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво ще изразиш с целувката. Или пък сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека, тя е една икономия на Природата. Това са два тока: горната устна е положителният полюс, а долната – отрицателният полюс; когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката често целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти обаче този закон се изпълнява правилно? Ръкуването е същият закон: и чрез него става вътрешна обмяна на енергиите. Ръкуването означава опознаване, поздравяване. Разширете си сърцето, гледайте в очите света, благодарете за всичко, стремете се към Чистота! Първото необходимо нещо за вас е вътрешна, душевна Чистота. Да се запазиш в Чистота, това е най-мъчното. Затова, за да стане човек чист, трябва да дружи с Бога и с добри хора. Нужни ви са нови опитности, за да се измени настроението ви. Когато минете тази Школа, още много ще се учите. Ако станете много чувствителни, ще забележите каква тежка аура има у хората. Ще почувствате вибрациите на техните мисли и желания, ще усетите у тях недоволство, неблагодарност. А всичко това трябва да го утаявате и да кажете: „Заради Господа трябва да утая всичко долу!” Гледайте да се саморазвивате. Всеки ден оставайте в мълчание десет-петнадесет минути, за да се научите на мълчание. Всеки да се вглъби в себе си и да размишлява съвсем просто, без да чака нещо да му кажат. Както в Природата всеки отправя погледа си на разни страни, или както на обедна трапеза всеки си избира какво ще яде, така и в размишленията всяка да се вглъби в себе си и да гледа да придобие тази енергия. Щом наблюдаваш другите – кой как стои, как се моли, това не е медитация. За медитация се изисква голяма стая, в която да няма кой да ви смущава, да сте на разстояние половин метър една от друга. Добре е във вашите събрания да разглеждате белезите на някое цвете, на един карамфил например, на ягодата и т.н., да разглеждате техните психологически прояви. Всички цветя трябва да се изучават на място, под микроскоп трябва да се наблюдават. Ще забележите цветята колко са чувствителни към Обичта, но затова са необходими повече екскурзии. Стремете се към повече свобода, да нямате ограничения. Многото правила водят към друга крайност, но гледайте да престанете със самоосъжданията, да ги избягвате. Ще почнем да говорим върху по-отвлечени предмети. Трябва да разисквате обективно, та когато говорите, да нямате никого предвид. Понякога може да си представите някого като модел и да го рисувате, но да не бъде той прицелна точка. Този модел ще стои пред вас толкова, колкото сам иска. Когато позирате, нали стоите толкова, колкото вие искате? Така трябва да постъпвате и в Живота. Понеже не сте научили още закона на концентрирането, Невидимият свят си служи с негативни методи, за да развие у вас концентрация: когато намразите някого, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви дойде някоя болка, излезе ви някой цирей и вие се концентрирате. Корем ви боли, глава ви боли – това са естествени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото и всички хубави желания да се отделят от лошите. Когато работите над себе си, всеки ден ще развивате нещо за душата си. Каквото извършите, не се бойте! Не мислете, че е дефицит – само наглед може да е дефицит. Религиозните форми, осъждането, морализирането спъват много. Аз схващам въпроса така: не съм длъжен да ви морализирам, вие сте цветя, които трябва сами да се поливат и наглеждат, те сами ще израснат. Някой казва: „Аз искам да стана по-добър.” Ако вървиш в Пътя, ще се развиеш правилно. Понеже се намирате в различни състояния, някой казва: „Неразположен съм.” Ние не разбираме тази философия и когато се сближаваме, не се спогаждаме, спъваме се. Човек не може да бъде еднакво разположен на физическото поле. Някой път той се намира в състоянието на едно дърво, на което всички листа и цветове са окапали, а вие казвате: „Изменихме мнението си за него.” Не, той само се е съблякъл, но плътта пак ще се облече. Работете с Любов! Работете с тази Любов, за която Толстой говори: да бъдеш готов да напуснеш всичко, да си готов да слугуваш на всичко, без да очакваш да ти платят. Това е Любов – да се облечеш във всичко и да слугуваш на всичко. Можеш ли да направиш това, имаш Любов; не можеш ли да направиш това, пак имаш любов, но такава, която не може да повдигне хората. Можеш ли да направиш това, въпросът веднага разумно се разрешава. В Любовта, като слугуваш, ти няма да се цаниш – ще бъдеш свободен, даром ще работиш, няма да се считаш длъжен, няма да си отговорен. Ще вършиш доброволно това, което Любовта изисква. Тази Любов изисква и царят, и слугата да се откажат от своето, да станат слуги. Тази Любов казва: „Аз не признавам господари.” А след като си работил дълго време в нейно име, тя казва: „Ти си достоен сега да бъдеш господар в почивката си, но починеш ли си, веднага на работа!” Тъй че, почиваш ли си, ти си голям човек; работиш ли, малък човек си. Знаете ли колко е мъчно да работиш така? Хората са такива егоисти и мислят, че си направен от желязо, така че и двадесет и пет часа да им работиш, няма да ти кажат: „Стига”. Никой не трябва да упражнява влияние – ще оставите всеки сам да се проявява, да работи, защото в тази Любов той ще се саморазвие. Идва някой и казва: „Тъй трябва да се постъпи”; ами той знае ли как трябва да се постъпи? – Съвременното общество така препоръчвало. Че съвременното общество да не е идеално – и то си има своите недъзи. Най-важното: започнете с Любовта, станете герои, та да ви е приятно, когато работите заради нея. Моминските сълзи показват, че човек трябва да се чисти. Плачът всякога е един метод за чистене. Когато човек съгреши, той трябва да поплаче, за да се очисти. Дойдеш на Земята, плачеш, тъжиш за прегрешенията си горе, в Невидимия свят. Не мислете другояче, всички души са дошли тук, на Земята, за да изкупят тези си прегрешения. Като й дойде на ум за някоя грешка, душата трябва да си поплаче, за да се освободи от нея. Тези погрешки може да са твои, може да са и на други, но това е един общ принцип. Сълзите показват едно смекчение на сърцето, повдигане на съзнанието – такъв човек е в Пътя на обновлението. Понякога те зоставят, за да се развиваш. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае някога кратко, някога с дни, след което се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в някои случаи той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в други случаи отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има Живот в себе си, много лесно се изчиства от тези състояния и ако си оцапа ръката, лесно се измива. А когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще носи нечистотията на трите си пръста. Учете се на закона на доволството, и то не отвънка, а отвътре, от сърце да бъдете доволни! Когато си доволен, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да пъшкаш, да страдаш, но всичко ще понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте Любовта си към всички – към слаби, към немощни, към деца! Щом станете тъжни, идете някъде при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине; или вземете да прочетете биографията на някой велик човек, който е страдал. Има много методи за лекуване. А този свят, от единия край до другия, го наричам свят на разочарование. Някои го наричат свят на очарование, но аз го наричам свят на разочарование. Когато се родиш, всички се радват. Първата година всички треперят като над цар – каквото заповядваш, всички те слушат, каквото кажеш, всичко ти дават. Но после постепенно те детронират: на третата година ставаш княз, на петата – министър, после – началник, докато най-сетне станеш слуга, пращат те долу и казват: „Сега не е както едно време, когато беше дете!” Дават ти мотиката и хайде на лозето. В Духовния свят Господ започва по обратен път: най-първо те поставя слуга, а най-накрая – цар. Затова сега на Земята ви шибат. Ожениш се за един мъж, той ти е учител и казва: „Това не е у вас при баща ти, знаеш ли кой съм аз!”, а след няколко години ти е претрил врата. Казваш, че не обичаш мъжа си – има причини за това. Друг път обичаш някого, защото ти е направил добро; минат няколко дни, това състояние се сменя и ти вече не го обичаш – защо? Защото ти е направил някакво зло. Тогава казваш: „Аман от този мъж!” Мъжът пък казва: „Аман от тази карма! Мразя те, двадесет години заради теб лежа в затвор, двадесет години от живота ми отидоха напразно!” Сменя се после картината: идваш в друг живот, поправяш грешките си и казваш: „Аз ще си поправя грешката, в затвора няма да те туря.” Това е един закон, който се върти като колело. Когато станете ясновидци, ще се пренесете в епохата на някогашния си живот в Египет или другаде, ще видите сцени от него, ще разберете каква роля сте играли и ще кажете: „Слава Богу, сега разбрах каква съм била!” Затова като станете ясновидци, като се повдигнете, това ваше положение ще ви стане ясно и приятно. Така животът на всички хора може да стане приятен. Ще се стремим да поправим Живота си тъй, както Бог го е наредил, и да го разбираме тъй, както е направен. Ако сте ясновидци, ще видите най-хубави картини. _________________________________ 1 Беседата „Работете с Любов” е държана по желание на сестрите преди отпътуване на Учителя от София за провинцията. Беседи пред Сестрите 10.05.1920 Понеделник, София
  9. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседи пред Сестрите Вяра Каква е основната мисъл от последното събрание? Реплика: Последното петъчно събрание беше да се научим да мълчим, да станем като децата, да развиваме милосърдието, да се упражняваме върху духа, върху добродетелите, върху развиване на сетивата и приготовление за Петдесетница. Като дойде Петдесетница11, трябва да влезете в закона на самопожертването. Който приеме Божествения Дух, той трябва да върши Волята Божия, а не каквото сам си поиска. Впрочем, и сега вие не вършите своята воля, а някоя чужда воля се намесва вътре във вас. Ще гледате да усилите Вярата в себе си. Има един стих, който казва, че без Вяра не може да се угоди на Бога, но се иска Вяра, която да върши чудеса. Упражнявали ли сте се във Вярата и какви упражнения сте правили? За да се развие Вярата ви, изисква се всеки един от вас да си изработи един вътрешен Мир. Човек трябва да се нагоди според съвременния живот, според условията, в които живее, за да подеме развитието си от там, където се намира сега. Например колцина от вас биха имали смелостта да се качат на един аероплан? Малко биха сторили това, защото се изисква геройство. А колко такива изпитания могат да се случат в света? Ако човек може да се качи горе на аероплан, той ще укрепи Вярата си. Вярата ще схващате като коренчетата на едно растение, което посявате в земята и което чрез тези коренчета се крепи. По същия закон човек чрез Вярата се крепи в Бога. Когато се закрепвате силно, и Бог ще ви крепи. През всички времена и изпитания онези хора, които са имали Вяра в Бога, никога не са били излъгвани. Разбира се има Вяра, която може да се осъществи, но мнозина, макар и да са имали силна Вяра, пак са били изложени на големи страдания, защото те са били необходими за тяхното развитие. Като имат Вяра, техните страдания се осмислят. Всички вие имате опитности за Вярата и затова няма да градите нова, а ще развиете тази, която имате, за да мине тя през нова фаза. Да допуснем, че имате лодка, която искате да изтеглите на брега. Някой я тегли, тегли, но не може сам да я изтегли и изгуби Вяра. Дойде още един, теглят двамата, но не могат да я изтеглят; дойде трети, четвърти – пак не могат да я изкарат. Съберат се най-после десетина души и я изкарват на брега. Те имат Вяра, че само десетина души ще могат да я изкарат. Така и вие ще приложите този закон в действие: ако един не може да направи някоя работа, ще се съберат двама, трима, четирима, до десетина души, докато най-после успеят да я свършат. Това е закон на Вярата – когато всички се обединят, Божественият закон започва да действа. Слабостта на християните се заключава в това, че са разединени и когато не може един да свърши някоя работа, те се отчайват и мислят, че и повече хора не могат да я свършат. Не, трябва да се обединят десет, двадесет, тридесет души и с тази обща сила да я свършат! Само по този начин като действате, ще имате резултат. Воля, воля трябва! За да успеете в мълчанието, трябва да развиете добрата си воля. Доброто, което е затаено в теб, трябва да се развие по един или по друг начин. Всеки човек си има методи, чрез които може да работи. Сегашното положение на хората е като това на чиновниците, които очакват всеки месец заплатата си. Добре, ако тези чиновници бъдат изхвърлени от местата си, какво биха правили? Значи Вярата е онова състояние, онази Сила вътре в душата, която позволява на човека да се приспособи, т.е. във всеки даден момент да не се изненадва от условията. Но трябва да размишлявате, да премахнете тази сгъстена атмосфера, която съществува между вас. Бъдете постоянно в размишление, докато започнете да чувствате, че придобивате една малка Сила. Онези, които се упражняват в гимнастика, мускулите им започват да нарастват, а след това могат да вдигат вече и по-големи товари. Това е процес, който постепенно ще се увеличава. Вярата на едно дете и Вярата на един светия се различават: Вярата на детето е в едно направление, а вярата на светията – в друго. И Ангелите имат Вяра, но тяхната е съвсем друга. Вярата подразбира един велик закон, в който няма изключение. Ако понякога нямаме резултат, причината се крие в това, че ние сме престъпили този закон. Ако някой от вас проси, а не получава, то е, защото зле проси. Онзи, който се двоуми, няма да получи това, което иска. Първото нещо във Вярата е да няма раздвояване, да няма двоумене. Понеже досега сте говорили, говорили, то най-умното е, когато се събирате в петък, да прекарвате половин-един час в мълчание. Това, което е говорено в неделя, това, което е говорено в четвъртък, постарайте се да го приложите. Ако не се приложат някои от тези правила, ще стане натрупване на материал без някакво приложение. Така е и в училищата, когато учителите задават много уроци: учениците не могат да ги усвоят, претрупват паметта си и с това затъпяват. Говори се за воля, за интуиция, за вяра и за още много други работи и човек не знае какво да избере. Започнете да съзерцавате върху Вярата. И тъй, когато се съберете, започнете да мълчите, да съзерцавате, докато почувствате, че у вас се създаде хармония и че у всички дойде едно повдигане. Това показва, че умовете ви започват да хармонират. Но за това се изисква работа. Упражнявайте се така неделя, две, три – постоянно правете такива упражнения тук, а после и вънка. За този петък имате ли определени въпроси, определена цел, върху която да разисквате? Реплика: За да постигнем единство, хармония помежду си, за да можем да работим, ще се разпределим на групи. Започнаха ли тези групи да действат? Реплика: Някои са започнали. В тези групи могат да влизат по две-три сестри и те ще могат да свършат работа, каквато биха свършили и десет души. Понякога двама души ще могат да свършат работа за тридесет – изобщо, не зависи от мнозинството. Вяра, Вяра трябва, за да може да се установи едно тихо разположение в духа; голяма увереност трябва, за да няма вътрешно раздвояване, за да може да владеете вашето естество, та по време на мълчанието да издържите всичко. Има методи за тези работи, но същевременно има и толкова залъгалки, които ви отвличат, та не ви остава свободно време. Но, от друга страна, това е по-добре за вас, защото иначе не бихте знаели как да употребите времето си. Това място, на което ви е поставил Господ, е най-доброто за вас. Той добре е разпределил работата ви, само че трябва да знаете как да я вършите. Например, ако всяка от вас си зададе за цел, колкото познати има, които не си живеят добре, да въдвори между тях хармония, да им говори за възвишени неща, за Бога, като остави личните си дертове настрана, колко нещо бихте направили! Ако чакате така да се оправи света, то и след десет хиляди години няма да се оправи. Ако не работите, по-добри от това, което сте, не можете да станете. От вашата воля зависи и бързината на вашето развитие. От силата на волята ви зависят и богатствата ви, които ще имате. Един човек може да се познае, като му дадеш сто лева и следиш как ще ги употреби: ако отиде да ги изпие, то утре, като му дадеш хиляда лева, и с тях ще направи същото. Мислите ли, че ако една пчела няма възможност да ви ужили със задницата си, не би ви сторила нещо повече? Смисълът не е в това, което имате, а как го употребявате. Ако Господ ви даде талант и с него разколебаете хиляди хора и ги тикнете в пропастта, питам ви този талант защо ви е? Така и сегашните учени изнамират различни средства, с които убиват хората. Защо тогава им е тази наука? Вашите знания трябва да се употребят само за благото на човечеството. Ето какво можете да направите вие: да допуснем, че сте ключ на една инсталация – тази работа ви е определил Бог да вършите. Ще кажете: „Какво зависи от мен да направя?” Много зависи! Като се завъртите, навсякъде ще светне. Ако сте ключ, от вас зависи дали някой ще направи някое престъпление, или не. Ако се завъртите и му светнете, той ще има възможност да види ясно и ще извърши престъплението; ако не се завъртите, той няма да види нищо в тъмнината и престъплението е избягнато. Добрите хора са ключове. Някои казват: „Да се помолим за лошите хора!” Няма защо, вие ще държите ключа и според нуждата ще го отваряте или затваряте. Едно време Илия молил Господа да вали дъжд, защото цели три години Бог бил заключил небето и не пускал дъжд. Така трябва да схващаме въпроса: всеки да знае, че е ключ и че много нещо може да извърши. Ако той е верен на своя пост, много полезен ще бъде. Но ако той остави ключа на произвола и каже: „Въртете този ключ както искате”, първо ще дойдат децата, които ще го въртят без нужда ту на една, ту на друга страна, докато го развалят. Когато хората оставят да ги водят децата, те изгубват всичката си сила. Някои стари хора, като гледат как вървят сега работите, казват: “Сегашните хора децата ги управляват.” Така и много майки дават на децата си всичко, каквото пожелаят, не им се противопоставят, докато децата ги вземат в ръцете си и те държат ключовете. Не, майката трябва да завърти ключа и да каже на детето си: „Когато си гладен, ще те нахраня, когато си жаден, ще те напоя, когато си гол, ще те облека, когато си неучен, ще те изуча, но ако не искаш да учиш, да пишеш и да ядеш, ще те набия!” Действително това нещо става в света с всички хора: някой човек е недоволен от това-онова, роптае, оплаква се, затова Господ му изпраща някакво нещастие, подлага го на Божественото възпитание – набива го. И тъй, когато Господ ни храни, ще ядем, когато ни пои, ще пием, когато ни учи, ще учим и така ще избегнем неприятностите в Живота. Кой е ключът в нас, къде се крие той? Ключът е в Знанието. Как заключи Илия небето, какво направи, за да се отвори? Помоли се и каза да се отвори. Трябва да имате Вяра и Знание. Ако човек не знае, как ще се моли? Молитвата подразбира Знание. А има за какво да се молите: трябва да се молите да бъдете умни, добри, честни и справедливи. От човек се изисква много работа – обработване на човешката душа. Това, което човек може да направи за себе си, никой не може да му го направи. Ето защо човек трябва да се затвори в себе си и дълго време да мисли, да отстранява постепенно всички онези чувства, които го спъват, и да внесе положителни чувства. Да не внася страх, за да не греши, а да внася безстрашие. Да не се запитва какво не трябва да прави, а какво да прави. Не да мисли в какво да не вярва, а в какво да вярва. Събирайте се в размишления и всяка от вас да намери в себе си най-слабата си страна, най-слабата си черта. Всеки човек има поне едно слабо място. Забелязали ли сте как прасето, когато иска да намери излаз, обикаля насам-натам и когато намери някое слабо място в оградата, оттам минава. Всеки си има слабо, недобре заградено място, затова ще гледате да го заградите. Това прасе, като го намери, ще мине през него – лесно се намира тази дупка. Всеки си има такава слаба страна – един в едно отношение, друг в друго отношение. А една слаба страна често разваля добрите черти у човека, т.е. прави ги безполезни. Реплика: Как може нетърпеливият човек да стане търпелив? Забийте една топлийка някъде в ръката си и вижте доколко може да търпите. Няма защо това сами да си го правите, има кой да ви забива игли. Вие поне на това нещо сте майстори. Която иска да се научи на търпение, да повика някоя друга да и забива игли. Имайте предвид, че всички желания, които се зараждат у вас, не са ваши. Направете опити в това отношение и проверете. Замислите някога да направите нещо за Бога, но паралелно с това желание ви идва друга мисъл – да си ушиете някоя рокля, да си направите обуща. И първото желание отстъпва, най-важното нещо бива отложено. Винаги когато дойде най-важната мисъл, с нея дохожда и най-маловажната. Ще гледате да отстраните тази маловажна мисъл, защото тя иде от Черната ложа чрез внушение. Щом решиш да направиш нещо хубаво, от Черната ложа ти казват: „Това не е за теб!” Много пъти ти си казваш: „Аз ще бъда търпелив!”, но от Черната ложа ти казват: „Ти не си узрял още, затова не можеш да бъдеш търпелив.” И ти отлагаш това за по-благоприятни времена. Ами че ти, докато не си узрял, имаш нужда от търпение. Когато узрееш, то си идва самò по себе си, естествено. Сега ще се учите на изкуството да мълчите. Като се научи човек да мълчи, това е най-голямото благословение. Реплика: Има някои, които мълчат само външно, но отвътре кипят. Вие ще разбирате духовното мълчание – да се мълчи пред Бога. Когато се събирате, изолирайте се – създавайте си навик, когато се замислиш за нещо, да мислиш, че си сам; когато говориш нещо, да мислиш, че говориш за себе си; когато мислиш за мълчание, да мислиш, че мълчиш за себе си. Само така ученикът ще може да се научи на мълчание. Ако аз ви дам едно правило, вземайки под внимание, че имате деца, мъже, обществени работи, и ако вие не можете да го изпълните, това не е умно от моя страна. При това положение, което имате, вие искате да бъдете силни, но първото нещо, което ви предстои, е да победите малките мъчнотии, които ви се явяват в дома. Домашните ви мъчнотии са много сериозни. Например някой казва: „Аз не мога да търпя еди-кого си!” Там ти е слабата страна. Ами тогава как ще влезете в Небето? Първото условие, за да влезете в Небето, е да търпите всички. Казва се, че всинца ще се изменим. Ако не се измените, и след десет хиляди години, и след повече години да дойдете, пак същото разположение ще имате. Така един американски професор казал, че има някои хора, които не би желал да ги вижда и след десет хиляди години. Но и тогава да ги види, ако не се измени, пак със същото чувство ще се бори. Времето самò по себе си не лекува нещата – времето лекува само дотолкова, доколкото в сегашния момент ние правим усилия да ги изменим. Аз бих желал сега да започнете със себе си, със саморазвитието си – това е най-трудната работа. Ще развивате Вярата си, милосърдието, сърцето си, разсъдливостта, въображението, музиката. Всичко това ви предстои да го развивате, и то според времето, което имате на разположение. Засега Господ ви е определил два часа време за работа. Какво правите в това време? Аз съм гледал как някои магарета, които са били дълго време затворени и после ги пуснат на свобода, отиват да се търкалят, но не в тревата, а в някои пепеливи места. Не се смея на това магаре, то постъпва много умно – то има бълхи, които го безпокоят, и затова казва: „Аз ще ви дам да разберете!” и ги насипва с прах. Магарето е символ на човешката упоритост. Упоритият човек все по пепелища се търкаля и казва: „Аз ще ви дам да разберете, още веднъж да не ме заключвате!” Това са сравнения. Животни, които се търкалят в пепелта, имат съвсем друго разположение. Ние разглеждаме осела от човешко гледище и виждаме, че той не постъпва умно. Ако е лятно време, магарето трябва да отиде на някоя зелена ливада или в някоя чиста вода и там да се потопи. Някои от вас повече са прогресирали, но всички трябва да работите. Всеки човек си има известни слабости, които не произтичат от неговата зла воля, а са кармически. Реплика: Може ли чрез усилена работа върху себе си да изменим положението на душата си? Ако сме в положението на гъсеници, колкото много и листа да изядем, не ще можем да се превърнем в пеперуди, докато не се изпълни времето, необходимо за този период. През това време ще трябва да се съберат сили, за да се дойде до състояние на пеперуда. Вие може да се поляризирате. Човек в един момент може да се спъне за сто години, както и в един момент може да напредне за сто години. Всяка вечер човек трябва да се очиства пред Бога, но не и да става мек. Добрият човек трябва да бъде силен. Често казват, че човек трябва да победи себе си. Не е съществено да победиш себе си, това е лошо, но трябва да познаеш себе си. И тъй, смисълът не е в побеждаването на себе си. Да допуснем, че имаш обичай да побийваш по малко и сега, за да не вършиш това нещо, вземеш, че строшиш ръката си. Спечели ли нещо от това, защо трябва да строшиш ръката си? Напротив, ти трябваше да кажеш: „Тази ръка е под моята воля и аз трябва да я владея!” Аз не искам да се побеждавате, а да владеете себе си. Разгневите се, дойде ви някоя лоша мисъл – работете върху владеенето на тези мисли и им кажете: „Тук, вътре, не ви е мястото, тук е канал и вие може само да минете, без да се задържате!” Вие трябва да бъдете като онзи служащ на железопътните станции, който със своя ключ отваря релсите, за да минат различните тренове и им дава изправен път. Така и вие с вашия ключ ще можете да дадете правилно направление на вашите мисли и желания. Реплика: Понякога човек външно се въздържа, но отвътре му трепери; как да спре това вътрешно вълнение? Нека си трепери. Аз бих могъл да излекувам всинца ви за една година, ако бихме имали на разположение една хубава цветна градина с разнообразни цветя и кошери с пчели, една овощна градина с различни плодове и една зеленчукова градина, след което да ви пратя между тях да ги обработвате, за да черпите от тях енергия и спокойствие. Ако сте анемични и неразположени, ще ви пратя да обработвате черешата и ще видите, че ще придобиете ново разположение. Слаба ви е Вярата – ще ви пратя да обработвате зеле, да го поливате и наглеждате. Това са формули, макар и от външни действия. Неразположена си духом – тури ръката си на челото и всичко ще се измени за пет-десет минути. Ако не употребите това средство, то тези от вас, които обичат да смятат, да пишат или да чертаят, нека приложат едно от тези свои любими занимания. Начертай един триъгълник, боядисай го червен, син или зелен, след което няма да се минат три-четири минути и настроението ти ще се измени. Реплика: За да се отвлече вниманието, нали? Не, това ти дава известна сила, с която впрягаш дявола и казваш: „Разбираш ли тези триъгълници?” Той ти казва: „Разбирам ги.” А сега седиш вкъщи, този те дразни, онзи те дразни – и най-търпелив човек да си, ще излезеш от равновесие. Най-трудното нещо е да бъде човек винаги търпелив, учтив. Понякога следя някои: намират се в много натегнато състояние, едва чакат да мине покрай тях някой и без да гледат дали той е виновен, или не, наплюват го, избухват с всички сили срещу него и казват: „Да не минаваш оттук!” След това им олеква, но като се размислят, виждат, че този човек не е бил виновен в нищо, че е един случаен минувач. Това са чисто психологически състояния. Това е едно натегнато състояние на атмосферата: срещат се например два черни облака, тяхното електричество се привлича, въздухът се озонира и вие започвате да привличате това електричество от долу нагоре. Гневен ли си, излез някъде из гората, започни да викаш, да кряскаш на дърветата, на камъните, те ще се озонират и ще ти мине. Ще видиш после колко смешно ще ти стане, когато се забележиш в такова състояние. Един американски професор ми разправяше такъв случай: той не обичал да ходи на бал, но обичал да танцува, затова когато имал силно желание, той хващал един стол и си поигравал с него вкъщи. Смешен бил в това положение и пред самия себе си, но му олеквало. Тези методи, които ви се дават, може да ги приложите, като някои ще използват един от тях, други друг и т.н., според нуждата, която имате. Ние трябва да използваме Природата, тя е истинският начин на лекуване. Сегашният градски живот е много неестествен, вследствие на което се поражда неестествено състояние, липса на енергия, която няма откъде да се почерпи. Всеки я търси, а отникъде не идва. Имате и друг метод за работа: например някоя има големи препятствия, затова няколко от вас да насочат своите добри мисли към нея и да и помогнат. Когато някой е болен и не може да изоре нивата си, нека двадесет негови ближни отидат вместо него, да работят двадесет часа и ето че нивата ще бъде изорана. Нали се казва, че трябва да си помагаме! Най-тежкият живот е, когато човек живее сам. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Защо в Природата изникват на едно място много треви заедно? За да задържат влагата. Там, дето се среща само едно цветенце, то по-бързо изсъхва. И тъй, когато в едно общество са събрани повече хора, те задържат за по-дълго влагата. А когато човек е сам, той трябва да се намира при много благоприятни условия, да има много знания, за да може да издържи в света. Сега и вие имате условия, имате всичко. Често забелязвам, че когато употребявам някои символи, вие ги тълкувате криво. Например аз цитирам един закон, казвам, че в Божия закон няма изключение, но в Божията милост има правила, които могат да смекчат закона. Казвам още, че нищо не се дава даром и това е вярно, но Божията милост е друг закон. И според него, ако човек е готов да възприеме нещата, дава му се даром. Вярно е и едното, и другото – вън от Бога нищо даром не се дава, а вътре в Бога всичко даром се дава. Ако един генерал иска да се издигне в обществото, това е достойнство, но той трябва да направи това по силата на своите знания, по силата на своята храброст. Един професор може да се издигне в своето положение само по силата на своите знания, но не и по благодат. Когато те повикат на една трапеза, могат да те турят на първо място, но в обществото не могат да те турят на първо място, ако не заслужиш това. Тъй че първото място подразбира работа. Някой казва: „Аз искам да бъда талантлив!” Нали знаете приказката за недоволството на магарето: когато го създал Господ, то се оглеждало тук-таме между многото животни и забелязало, че всички били много големи, а то било по-малко и от заека и било изложено на много страдания. Дълго време то се молило на Бога да го направи по-голямо, с висок и силен глас, за да могат всички да го чуват. Бог чул най-после молбата му и му дал голям ръст и силен глас, но хората започнали да го впрягат на работа и с това го направили още по-нещастно. Тъй че, смисълът на Живота се състои не в многото, а в малкото, което Бог ни е дал, и в мястото, което Провидението ни е определило. Сега вие не знаете къде ви е поставил Господ и какво ще излезе от вас. Ако сте едно малко семе и ви посеят в песъчлива почва, нищо няма да излезе от вас, но ако ви посеят в хубава почва и ви наглеждат добре, хубава ябълка ще излезе от вас. Сега ще се замислите за вашето саморазвитие. Не мислете, че няма да имате изкушения, отегчения. И Христос се отегчи. Ще дойде момент, когато човек ще каже: „Докога ще нося това бреме?” Да определим една премия за тази от вас, която може да развие една добродетел. Каква премия да определим? Реплика: Ние сами не можем да си определим. А, колко сте умни вие, продавате ме десет пъти на пазара! Някои хора казват: „Ние нищо не знаем по тази работа, кажи ти”, но щом дойде до техния интерес, те заявяват: „Не е така работата, ти не вярвай!” Значи имат и те мнение. Някои казват: „Ние сме готови за всичко, готови сме да те слушаме!” Тъй се говори, но истината е, че не сте готови да слушате всичко. Ако ви предпиша на всички да станете вечерта в 12 ч. и да излезете всред града, колцина от вас бихте сторили това? Реплика: Ще излезем, стига да е за добро. Не е важно това. Някои ще го направят, а някои не. Ако ви кажа, че вие, децата ви и мъжете ви ще умрете, ако не излезете, тогава ще отидете – от страх ще го изпълните. При това положение и картечници да турят зад гърба ти, ще излезеш дори и на война. Вие трябва да изпълните това, което вашият дух в даден момент и случай може да приеме. Сега у всички вас липсва силата на добрата ви воля. Лошата воля е по-силно развита. Това не е, защото не сте добри, а лошата воля взема надмощие над добрата воля. Тези две сили – добрата и лошата воля – вземат едно или друго направление и понеже част от материята на нашето тяло не е чиста, у нас стават пертурбации. Трябва да се пречистваме от греховете, защото у нас има нещо нечисто, което препятства на нашата добра воля, и ние трябва да направим големи усилия, за да изхвърлим тези нечистотии навън, да призовем Божествената материя, т.е. да създадем Новия човек. Казвате за някого, че е слаб. Разбира се, докато човек не се очисти от тази материя, която го спъва, той не може да бъде силен. И тъй, ще работите сега за развиване на Вярата и волята. За да развиете волята си, трябва да си поставите в ума някакъв идеал. Вземете за идеал Христа, т.е. Живия Господ, който се е проявил в света. Отбелязвайте най-възвишените, най-разумните моменти, които се проявяват във вашия Живот – те са проявление на Божественото. Такива моменти са редки, но този образ, който се е проявил във вас, ще гледате да го запазите.През тези редки моменти Господ ви е проговорил. Той говори най-много един, два, три пъти в годината, затова трябва да запазите този говор. Колкото повече Господ ви проговаря и колкото повече се отдалечава от вас, толкова повече се усилват страданията ви. Това е много естествено: имате дете, което обичате, но отдалечи ли се то от вас, започвате да се безпокоите за него и да страдате. Така постъпва и Господ. С това отдалечаване и приближаване Господ чисти храма ви. Когато се очисти храмът ви, тогава ще дойде Господ. Затова се казва в Стария Завет: „Слава Господня изпълни храма.” И тъй, добрата воля всички може да я имате. Аз говоря за опитности, които може да имате всички. Воля, воля ви трябва! Всички сте добри! Вие се смеете, когато казвам, че всички сте добри. Като ви казвам, че сте добри, знаете ли какво подразбирам? Това значи, че който живее с Бога, той не може да бъде лош. Понеже всички се стремите към Бога, значи сте добри – тази е моята мисъл. Аз ще ви определя към коя категория спадат известни ваши преживявания. Например усещате глад – какво чувство е гладът? Физическо. Наядете се – усещате една приятност. Какво чувство е приятността в този случай? Пак физическо. На тази приятност не може да разчитате, защото тя е на физическото поле. Имате някой приятел, когото обичате, и когато той е при вас, вам е приятно, усещате се силни, мощни, но отдалечи ли се от вас, усещате една неприятност. Това е душевно състояние, но това чувство е непостоянно, на него човек не може да съгради къща. Сега ще дойдем до онези чувства, които изразяват висшето проявление на Обичта: когато вие обичате някой човек и не усещате никаква промяна, безразлично дали той е при вас, или не, това е Божествено чувство. Всички форми, които се менят у вас, са несъществени. Вие си представяте Христа така, както едно време сте Го знаели. От тази пластична форма, която остава във вашия ум една и съща, когато се обърнете към нея, изтичат някакви разумни Сили. Реплика: Тази форма еднаква ли е за всички? Тя е различна за всички. Щом имате състоянието на гладния човек, ще си представите Христа как бос ходи из Палестина. Някои видели Христа в светлина, с ореол на главата и т.н. Има форми, чрез които Христос се изявява някога във физическия свят, някога – в Астралния свят, а някога – в Божествения свят. Когато правите опити и наблюдения върху мислите си, ще дойдете до това положение да ги възприемате така, че да не произвеждат във вас никакво раздвояване. Когато мислите идват от Астралния свят, в тях има едно малко съмнение. Реплика: Когато Христос се яви на една душа, няма ли тя да разбере, че Той е нейният идеал? Христос ще каже на всички: „Ако не се отречеш от баща си, от майка си и от себе си, не можеш да бъдеш Моя ученичка! Ако не вдигнеш кръста и не дойдеш след Мен, не можеш да бъдеш Моя ученичка!” Това е първата форма, чрез която Христос ще се изяви. Щом приемете Христа в тази форма, всички страдания ще изчезнат. С това ще трябва да дойде саморазвитието на вашето съзнание... Това е отвлечена материя. Някои от вас имат религиозни преживявания, а за други това е тъмно. Друго нещо, което трябва да придобиете, е да се научите да мълчите. Който е видял Христа, той трябва да мълчи. Тогава Христос ще бъде една Сила вътре във вас. Ако аз съм една горяща свещ, ще има ли нужда да доказвам, че съм такава? Има ли нужда розата да доказва, че е роза? Няма нужда – уханието и ще докаже това. Ако ти не вярваш в уханието и, то по формата ли ще познаеш, че е роза? С тази мисъл свързвам друга една спотаена ваша мисъл: вие искате да се освободите от много страдания и колебания, да станете силни. Тогава направете следния малък опит: вземете някоя бедна ваша сестра и заработете върху нея, вижте какво може да направите. Какво подразбирате, че трябва да правите с нея? Ще ви приведа една фигура: допуснете, че някоя ваша сестра е изгубила всичкото си състояние, няма никакви пари, къща, никакъв имот, намира се в безизходно положение – вие как ще и помогнете? Тази от вас, която има повече, нека и даде едно супниче, друга – тиганче, трета – възглавница или някоя постелка и т.н. Ще видите как в скоро време тя ще се съвземе. Това са форми, с които искам да схванете мисълта ми. Помагайте на всеки с това, от което се нуждае. Някой няма търпение – дай му твоето саханче на търпението; друг няма Вяра – дай му твоето тиганче на Вярата; трети няма възглавничка – дай му от твоите. Няма да мине дълго време и ще видиш, че твоят брат или сестра са се поправили и казват: „Колко са добри тези братя и сестри!” Ако не занесете нищо, ще страдате. Това не може да го направи един човек, но мнозина могат да го сторят. На всинца ви липсва по едно саханче. Направете един опит в това отношение. Колективната молитва е силна и затова, когато всички се молят едновременно в едно направление и са искрени и сърдечни, молитвата има резултат. Молитвата има сила, когато между вас има хармония. Дисхармонията произтича от това, че ви е акордирал човек, който не разбира от това изкуство. Затова хармонията между вас мога да нарека акордиране или настройка. И действително, най-хубавата част от един концерт е настройването на цигулката и на другите инструменти. Първото нещо, което желая от вас, е да се надпреварвате в отдаване помежду си на взаимно уважение и почит. Това, което извършваме отвън, да е израз на онова вътрешно разположение, което ще извършим заради Господа. Да допуснем, че някоя от вас ви е неприятна; направете следната маневра: представете си, че вие се намирате в най-голямото бедствие или се давите в някоя дълбока река и именно тази ваша сестра ви спасява. Поспрете се тогава в себе си и вижте какво чувство ще изпитате. Веднага ще започнете да се смекчавате и ще кажете: „Ако това нещо може да направи моята сестра, аз ще си изменя мнението за нея и ще я обикна!” Или обратно – допусни, че тази твоя сестра, която не обичаш, се дави в морето; веднага иди при нея и си кажи: „Хайде аз ще я спася, защото съм по-силна от нея, а всякога по-силният трябва да спаси по-слабия!” Това са случаи, които ви се дават за саморазвитие. Сега вие ще правите опити. Ще попитате как. Щом пожелаеш да извършиш този опит, ще се молиш един, два, три, четири, до четиринадесет дена наред да го изпълниш и след това време ще почувстваш в себе си едно вътрешно разположение, че си готов да го извършиш. Едва тогава ще пристъпиш към това добро предприятие. А сега вие чакате нещата сами по себе си да се изгладят. Наистина, те се изглаждат и по този начин, но резултатът е съвсем друг. Опитайте се всинца да направите един от тези опити. Само така ще има смисъл стихът: „Молете се един за друг, за да изцелеете.” Молете се един до четиринадесет дена и Духът ще каже: „Сега вече може да се направи опитът.” Духът казва: „Когато пътят на някого е богоугоден, Бог ще го примири.” И тъй, сега всички трябва да започнете да се молите, да станат вашите пътища богоугодни на Господа, за да ви примири с другите и да внесе хармонията и Божественото у вас, за да можете да се разберете и обичате. Този е Пътят, тези са опитите, които трябва да правите, за да се приготвите за Петдесетница. 1 Петдесетница – първоначално е юдейски празник на благодарност за Божествените закони, дадени на Синайските планини, който се чества осем седмици след Пасха. На този ден Светият Дух за първи път се излива над апостолите (Деяния 2: 1-4) и Мойсеевият закон отстъпва пред Неговите дарове. Беседи пред Сестрите 05.03.1920 Петък, София
  10. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседи пред Сестрите Великата майка Прочетоха се зададените писмени работи върху костната система, сърцето и неговата функция и храносмилателната система. Ние сме пратени на Земята не на гости, а на работа . Но и Земята търпи своите гости само три дена. Всички съвременни нещастия произтичат от факта, че ние искаме да бъдем гости на Земята. И тъй, като ви говоря от чисто окултно гледище,ако ме попитате от какво произтичат нещастията в света, ще ви кажа, че произтичат от желанието ви да бъдете само гости тук, на Земята. Земята е място за една от най-сериозните работи. За всяко същество, колкото и малко да е то, има математически точно определено място и работа, която то трябва да свърши. И днес, в света, по-висшите същества живеят на гърба на по-низшите. Аз нарочно пожелах за пояснение да се опише костната система, сърцето и храносмилателната система, защото, вие, учениците на окултизма, даже и не подозирате, какво се извършва всеки момент вътре у вас. Всеки от вас трябва да проучи добре своя организъм. Единственото реално нещо, което притежавате в тоя свят, е вашият организъм. Докато вие не проучите вашият организъм, ще бъдете невежи и не ще можете да разбирате Природата. Нашата Велика Майка-Природа ограничава постоянно своите деца по всички правила, които тя притежава. Имайте предвид, че тя е безпощадно груба. Никои окултисти не трябва да се самоизмамват и да мислят, че това ще мине за тях незабелязано. Когато тази Божествена Майка те хване, тя ще те прекара през всички правила на възпитанието без да и мръдне окото. Аз ви говоря върху възпитанието, защото от там трябва да започнете: в Природата се крие начинът на възпитанието. Това, което на един човек му се струва грубо в света, това, което ние, съвременни те хора забелязваме като някаква дисхармония в света, всъщност са най-хармонични действия. Аз не смея още да ви кажа, че Природата трябва да се изучава откъм опаката и страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот откъм опаката му страна. Например, добрината на един човек зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически можем да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лошавина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не вземам думата в смисъл на лоша постъпка. Под думата "лош" разбирам онази материя, която работи в разрез с вашия живот. Казах ви, че трябва да проучвате Живота откъм неговата опака страна. Сега у мнозина от вас има желание да се покажат по-добри, отколкото са, или по-лоши отколкото са. Това е едно лъжливо положение и Природата не търпи такъв фалш. Природата има два метода, с които си служи: или математически точно трябва да определяш нещата, в абсолютната им точност, или никак не трябва да ги измерваш. За да се измерят точно силите, които действат в нас, ние трябва да развием тези сетива, които имаме в организма си, за да работят, т. е. да развием нашата душевна чувствителност. Вземете понятието "студено"; то изразява един физиологически процес, физиологическите причини за студа. Как ще преведете студа, на какво е емблема той? На омразата. Значи подобна на студа е омразата. Направете аналогия между студа и омразата: какво произвежда студът върху организма? Свиване. И наистина, всички тела се свиват до известна степен. Омразата предизвиква същото действие - и тя свива човека. Противоположното на студа е топлината. Преводът на топлината е обичта. Какво произвежда обичта? Също разширение. Следователно окултистите, които разбират законите, могат чрез топлината да въздействат на омразата, а чрез студа на обичта. Белите маги в Бялата Окултна Школа употребяват топлината против омразата, а черните маги употребяват студа за усилване на омразата. Ако ме запитате защо имаме студена зима, ще ви отговоря, че тия две ложи - Черната и Бялата действат в Природата. И според този закон, онези от вас, които са наблюдавали какво е било времето, когато воюваха помежду си Централните сили и Съглашението *, са забелязали следния резултат: когато Централните сили имаха победа, времето всякога беше студено, а когато побеждаваше Съглашението, времето беше топло. И тогава, от чисто окултно гледище, ние заключавахме, че Бялата Окултна Школа беше на страната на Съглашението, Черната - на страната на Централните сили. Дали те знаят това нещо или не, това е друг въпрос. При сключването на мира Черната ложа измени тактиката си и започна да действа върху Съглашението, а Бялата ложа започна да действа върху Централните сили, т. е. размениха ролите си. Аз няма да се спирам, а само мимоходом отбелязвам този факт. Положението, в което се намирате в даден момент, поддържайки известна идея, може да бъде подкрепено или от Бялата или от Черната ложа. И тъй, ако вие искате да се самовъзпитавате, най-първо трябва да определите от къде се дирижират идеите, които имате и които ви вълнуват. Някой ще каже:" Аз вярвам в това и в това". Но това още не те спасява. И глупавите хора вярват. Но глупавият човек, комуто даваш нещо, например сто наполеона, той е готов веднага да ги вземе и казва: "Аз ще ти дам сто и петдесет", макар че може след това всичко да изгуби. Не е въпросът за печалбата. Имайте предвид, че всички наши постъпки и идеи на земята определят бъдещето ни. Може би някоя сегашна мисъл да определи бъдещия ви живот след хиляда години. Затова имайте предвид,че каквото вършите сега, вършите го за себе си. Може да минат хиляда години, но вие няма да избегнете от влизането в една права посока. Сега, тези лъжливи учения на Черното братство идат да изопачат стиховете на Светото Писание. И когато искат да те впримчат в някой грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, да изопачат нещо, веднага цитират някой стих, който им е угоден. Черните братя, когато искат да поставят някого в грях, биват с него много любезни, учтиви, предлагат му кокошки, баници, докато му турят юларя на главата. Но турят ли му юларя, подкарват го напред и с остена го побутват, след което нито баница, нито кокошка му дават. Тогава започва т. нар. черна съдба. Българите казват: " Каквато ме е люлка залюляла, такава ме отлюляла". Обаче, ученикът на окултизма не може и не трябва да мисли по този начин. Неговите възгледи трябва да бъдат строго определени, да не се обуславят от онези глупави тълкувания и вярвания, останали от миналото. Ученикът трябва сам да проверява основно нещата, а сенките на нещата, второстепенните и третостепенните работи сами по себе си ще дойдат. Всеки трябва точно да разбира закона, да знае служи ли на закона или не, има ли вяра в Бога или не. Аз не вземам думата "Бог" в този смисъл, в какъвто вие я разбирате, а поставям окултния закон в смисъл на вяра в живия закон на Природата. Но не законът като влияние, защото всяко влияние ви е известно, всяко влияние е резултат и произтича от един жив и разумен център. Следователно, когато кажем, че нещо ни влияе, това се дължи на мисълта, която е сложена в това влияние. Когато хвана някого с ръката си и му влияя да ходи, това е резултат на мисълта, която е вложена в мен. Следователно, в мисълта си трябва да бъдете строго определени имате ли вяра или не. Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и неверието, а с това и противоречието в Живота. Там, дето има противоречия, Живота е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският Живот на ученика е започнал. Няма ли противоречие, вие сте далеч от Истината. Това е закон на земята. Но това противоречие не трябва да става спънка за онези от вас, които искате да се учите. Когато в миналата си беседа казах, че онзи от вас, който не е готов да следва, кракът му да не стъпва в Окултната школа, подразбирам да не си слагате крака в Школата на тази ваша Майка, понеже тя ще ви изхвърли навън по всички правила на изкуството. Можеш да влезеш в нея, но ще влезеш с всичкото смирение на душата си и ще говориш меко и нежно. Всяка груба интонация на ума и душата ти ще привлече всички противодействащи сили и ти ще се спънеш в Пътя си. В Стария Завет се казва: " Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат." Под "Бог" подразбирам Майката, живата Природа. Как изразява Майката това свое противене? Живата Природа се противи на своите горделиви деца, като ги хваща с трите си пръста, дига ги нагоре, после ги хвърля и казва: "Вие познавате ли ме, знаете ли какво мога да направя с вас, ще се гневите ли? Аз мога от един човек да направя най-малкото микроскопическо животно!" Вие ще кажете: "Не, човек не може да се върне назад в своята еволюция и да стане животно." Не е вярно, човек може да се върне в своята еволюция и то по всички правила на този велик закон на Майката. Християните казват: "Човек, който се е родил веднъж човек, остава си винаги човек". Да, но ако престъпи правилата на Майката, тя ще го върне назад и тогава той ще започне едно дълго пътешествие от форма във форма и ще минат милиони години, докато се пречисти. Докато мине през този път, той ще напълни десет джобура * със сълзи, ще продължи да носи своите възпоменания за тях, та срещне ли го някой и го запита: "Ти няма ли да сгрешаваш вече?", той ще му отговори: "Ти пълнил ли си джобури със сълзи?" Когато Христос казва, че ще прати някого на вечно мъчение, аз пояснявам, че ще изпрати всички духовници, учени, философи, както и техните слуги да се мъчат, да пълнят джобурите си със сълзи. Те ще минат през голям огън. Този огън не е такъв, какъвто го описват, той е тих има си своите приятности, той е огън на чистене и смирение. Аз ви предупреждавам да се пазите от трите пръста на вашата Майка - Природата, тя е опасна! И когато в Православната църква се кръстят с три пръста, това значи да се пазиш от трите пръста на Майката, да не те бутне с тях. Особеното значение на кръстенето в окултен смисъл е следното: помни трите пръста на Майка си и в ума, и в сърцето, и във волята си! А религиозните хора казват, че при кръстенето единият пръст бил Отец, другият - Син, а третият - Свети Дух. Може и така да е, но вие трябва да знаете, че това са трите пръста на вашата Майка, трите разумни Сили, които работят в нея. А тя е велика, велика е вашата Майка Природа. И вие, които обичате да вдигате шум, трябва да знаете, че без да ви изобличавам, мога да се оплача на Майка ви и ще и кажа да ви хване с трите си пръста. И тогава, мъж или жена, момък или мома, да му мислят. Тя ще ви попипа и ще каже: "Аз да се учите ли ви пратих или да философствате, да слугувате или да заповядвате?" Този закон е разбрал и Христос като ученик на тази Велика Окултна Школа. Казва се в Писанието, че като се намерил в образ човешки, смирил се. За да има благоволението на тази Божествена Майка, Христос беше готов да понесе всички страдания. В окултизма знаят Отца като Майка. Той е Любовта, но не както вие разбирате тази Майка-Любов. Дори и не помисляйте да сравнявате тази Божествена Майка с любовта, която вие познавате. Няма образ, с който да сравним това понятие. Аз я наричам Божествена Майка не в смисъл, че родила Бога. Окултната Школа разбира Божествената Майка като същина на всичко живо в света. Да се повърнем назад, защото това са отвлечени неща, които могат да внесат в умовете ви страх и трепет. Целта ми не е да внеса страх у вас, защото страхът е едно чувство, а досега са открити четиридесет способности у човека. Страхът представлява една четиридесета от сегашния живот, тъй щото отношението спрямо страха трябва да бъде едно към четиридесет. Ако целият ви живот се обърне само на страх, вие не разбирате Живота. Страхът трябва да бъде само предупреждение към човека, което да ви напомня дали това, което сте учили, сте го разбрали добре. И тъй, страхът е нужен, за да ви покаже, че имате отговорност. След това идва чувството на съвестта, което ти казва: "Направил си го по всички правила на Божествения закон." Сега, първото нещо, което се изисква от всички ви, е да приемете като правило мотото: "Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие." Аз превеждам: ако не вземете положението на малките деца, в никоя Окултна Школа, в никое разклонение на тази Разумна Окултна Школа не можете да влезете. Второто правило е: ученикът на Окултната Школа трябва да се научи на мълчание - да мълчи, за да може да мисли. Неговата мисъл трябва да бъде строго определена, не трябва да бъде разсеяна, не трябва да има тези противоположни мисли и съмнения. Някой казва "Аз мисля", но какво мислиш? Ако погледнете лицата на съвременните хора, ще прочетете по тях, че тези хора не мислят, а се чешат. Сегашното философско мислене е чесане, но черепите и костите показват до каква степен е правилно тяхното мислене. Първото нещо, което ви предстои, е да възстановите правата мисъл. Вие ще запитате: "От къде ще знаем коя е правата мисъл?" Това не се доказва. Това е един закон вложен още в началото у човека - способността душата му да мисли правилно. И тъй, понеже душата всякога мисли право, няма какво да доказвам това нещо, всеки може да го опита, стига да се върне към това положение, от което се е отклонил; това е достатъчно. Какъв ще бъде първият резултат от тази права мисъл у теб? щом дойдеш до положението да изпиташ тази права мисъл у себе си, всички мрачни мисли ще те изоставят, в ума ти ще се появи една Светлина и ти ще започнеш да се примиряваш с всички. Ти ще започнеш да надзърташ малко, ще схванеш отношението, което съществува между причините и последствията, и ще разбереш защо всичко става така, а не по друг начин. Писанието казва: "Да мълчи земята, за да говори Бог." Мълчанието е това първо правило във всяко училище: когато дойдат учениците в училището, а след тях влезе учителят, всички ученици млъкват, за да говори учителят. Затова, когато заговори тази Божествена Майка, всички трябва да млъкнат. По някой път тя насила ни заставя да мълчим. Тя ни изпраща едно голямо нещастие и с това ни казва: "Мълчи!". Тогава ти казваш: "Нямам разположение да говоря" и започваш да размишляваш. Мислиш, мислиш и най-после казваш: "Животът няма смисъл." В това мълчание ти си чул гласа на твоята Майка, който иде от дълбочините на душата. Този глас е спокоен и той ще ти проговори така тихо и нежно, както никой друг глас не ти е говорил. Но кога ще ти проговори този глас? Когато човек е минал през най-големите мъки и страдания и след като е напълнил десет джобура със сълзи. Проговарянето на този глас ние наричаме тук на земята любов, обич и т. н. Този глас предизвиква в човека моментално магическа промяна. Ти може да си бил най-оскърбеният, най-огорченият човек на земята, може да си бил на умиране, но проговори ли ти този глас, у теб се явява едно съживяване. Вие търсите тайната, Истината на Живота някъде вън и ми казвате: "Научи ни как да я намерим!" Научете се да разбирате себе си и да намирате тази тайна в себе си. Някой път вие без да знаете полагате ръката си върху челото на дете, което плаче. Питам ви защо я полагате?Колко философи и учени има в България, които знаят причината на това нещо? Аз ще ви кажа: когато полагате дясната ръка върху горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много центрове, но вие засягате главно милосърдието - Божествената Любов. И ако онзи, който полага ръката си върху главата ти, има чувство на милосърдие, ти веднага ще почувстваш в себе си една приятност. Майката като полага ръката си върху главата на детето, казва на неговия дух: "Майката Природа, която ме е оставила да те гледам, те обича и нейната Любов никога не се мени." А тази майка, която полага ръката си върху детето, е негова мащеха, оставена да го гледа. Така че, когато се разтревожите някога, турете си ръката или някой друг да тури ръката си върху челото ви, съсредоточете ума си върху това място и като повикате вашата Велика Майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие - това са новите начини на възпитание. Всяко действие в Природата е строго определено и от тази гледна точка всички хора могат да бъдат или добри или лоши. Ако вашето дете плаче и вие вземете горната част на ръката му, доближите я до устата си и му духнете, болката на детето ви минава. Но ако при подобни случаи ти свиеш долната си устна и я издадеш навън, ти си опетнил вече ума си. Всяко твое неправилно движение на ръката или на устата опетнява ума ти, а тези действия влияят. Ето защо, всяко действие на ръката, на очите трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила. Сегашните много учени хора са като онези деца, които за пръв път започват да пишат и затова, като вземат калема * започват да дращят по хартията. Това дете дращи, дращи по хартията и казва на майка си: "Мамо, виж какво написах!" Но това дращене не съдържа никаква Божествена мисъл, в него няма никакво съдържание. Така и днешните вестници дращят. Така и при спиритични сеанси някой пишещ медиум първо започва да дращи върху хартията, а после започват да се оформят някакви букви. На мнозина от съвременните християни умовете и сърцата им приличат на тия детски драскулки - дращят, но нищо не излиза. И тъй, най-първо започнете да дращите, после да образувате кръгчета и най-после да изписвате буквите. Научете се да се спирате, да се вглеждате в действията си, та като направите едно какво и да е движение с ръце, глава, очи или уста, сами да сте доволни от него. Внимавайте в действията си, но не се страхувайте. Често някои поети, като говорят си разтърсват главата. Това тяхно движение аз тълкувам така: "Ех, дано тези гнили круши паднат!". Вие казвате за тях: "В тези идеи, които са се зародили у тях, има нещо съществено; те са поети, ще напишат нещо". Нищо няма да напишат. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични. У вас може да се зароди понякога желание да поправите някого. В Окултната Школа не се позволява никой, никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, и двамата вършат престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и се върти, не е точно определено? Мислите ли, че на онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е предопределил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат през него всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, бълва толкова много неща, затова ти му кажи: "Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора." Ако ти не разбираш нещата по този начин, утре ти ще станеш дежурен. И тъй разумният ученик трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: Животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. Това не е ограничение на човешката воля, защото на този стадий на който се намирате вие нямате още никаква воля. Казвам ви истината. Аз намирам, че воля има само този човек, който като го обидят, може да прости. Воля има този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. А да заповядваш на един и на другиго - това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. Направете един опит, за да може Майка ви да ви проговори. Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста. Като казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашият индивидуален живот, а принципиално ви говоря какви са законите. В тези закони има изключение, те не са абсолютно механически. Тъй че, като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, това ще бъде до момента, докато се противите. Но в момента, в който се промените, и тя ще се промени спрямо вас. Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата. Но в момента, когато вие почувствате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствате една приятност, едно облекчение. Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. Сега, Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя им се радва, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: " Мамо, ние изучихме това изкуство." Майката отговаря: "Добре, аз ще ви приведа в друга област." Тъй, както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучавали, не ви задоволява и вярванията, които имате, и те не са положителни. Ако ви подложат на мъчения за вашите вярвания, колцина от вас сте готови да се самопожертвате, да умрете за тях? Ще кажете: "Трябва да си помислим малко, че тогава да отговорим готови ли сме да се самопожертваме." Сега, да се повърна към мисълта си за красивите движения. Ще ви представя два примера: денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала, обърната на юг, а под източната и страна извира чист, бистър извор, от който малка рекичка тече също на изток. Сега ви представям същата картина, само че противоположна: висока скала, обърната на север, на запад от нея бистър извор извира. Ако вие посетите такива две местности, във вашия ум ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат към запад, и какви са хората, които живеят при южни склонове, а реките им отиват на изток. Направете сравнение между едните и другите хора, имайте това като задача. Тази задача някои могат да разрешат след една седмица, други след месец, а трети - след една година. Затова при възпитанието трябва да използваме Природата, защото в различните форми, които тя е създала, лежи основна, велика мисъл - да изменя настроението на нашия ум, сърце и воля. Ще ви дам едно малко пояснение, за да обръщате внимание на облаците, да се свързвате с тях и да не мислите, че те са мъртви, а да ги считате винаги като живи: някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени към север или към юг, наблюдавайте тези живи облаци вътре в пространството, размишлявайте защо едни са обърнати към север, а други към юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само към земята, към това, което самите те са създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците и звездите, тяхното настроение щеше да се измени, а ние, съвременните хора от бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега. Понеже ние доброволно ние не искаме да се откажем от стария ред на нещата, затова от Бялата ложа са решили да ни направят хора, да ни освободят от тези постройки, за да гледаме Природата. Едно време хората са си правели идоли, прекланяли са се на тях, а ние днес им се смеем. Но и съвременните хора са си направили къщи, имат си имоти, радват им се, защото те ги прехранват. Нима това не е идолопоклонство? Никога не влагайте каква и да е мисъл в това, че вашата къща, нива или лозе ще ви прехранват. Не влагайте никаква надежда в тях. Мислиш ли така, ти си на крива посока. Аз ви говоря като на ученици от Окултната Школа. Ще изхвърлите от ума си тези ваши къщи и ще гледате на тях като на едно просто упражнение. В Америка има къщи с по двадесет, тридесет етажа. Казвам, това, което имаме, не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има жилища, дето Слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея и в най-простата българска колиба извън града, отколкото да живея в едно двадесет етажно здание, струващо няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства. Аз правя една аналогия: някой автор описва къщите на един град, описва улиците му, неговата подредба, а ти четеш и си казваш: "Защо всичко това не може да ме развълнува?". Защото няма нищо ново. Нека този автор развие действието всред Природата, нека опише нейните прояви, че да видите няма ли да има ефект. Този автор описва как двама се влюбили - единият бил на сцената, а другият - в някоя ложа. Има ли по-изопачени действия от тези. Като окултисти, не си хабете времето за тези романи, а четете само идейното. Ако някой от вас започне да пише, да не подражава на тези писатели. Вижте как пише псалмопевецът в своите песни! Той казва: "Да плескат реките, да се снишат горите и високите кедри." Той уподобява всички хора на дървета, на планински върхове, на реки, извори, а света уподобява на море и т.н. Във всичко това има смисъл. В тези описания псалмопевецът като окултист е влагал онези истински Божествени идеи, които ръководят света. Тълкувателите, като взели тези форми, изопачили са ги и сега съвременните хора не могат да мислят правилно. На вас сега предстои една задача - да се повърнете най-малко осем хиляди години назад, да дойдете до вратата на райската градина, за да ви покажа, че сте хванали крива посока. Когато хората излязоха от Рая, имаше два пътя пред тях и трябваше да изберат единия. Цялото човечество взе кривият път и казваше: "Така е определено!". Не, имаше друг път, определен, а той беше т. нар. прав, тесен Път. Под "тесен Път" се разбира онзи Велик Път на живата Природа и в този Път трябва да влезете. Не можете да се върнете през пътя, по който сте излезли, но аз ще ви върна по обратния, по тесния Път. Като дойдете до това първоначално място, аз ще ви посоча Пътя, който трябва да поемете в новата насока на своята еволюция. Направете си едно малко размишление в ума, кажете си така: "Къде съм бил преди сто години?". Поспрете се, после си помислете къде сте били преди хиляда години, къде преди две хиляди, три хиляди, четири хиляди, пет хиляди, шест хиляди седем хиляди и къде преди осем хиляди години. Направете си мислено такъв малък преход и се спирайте на всяко положение. Вие няма нищо особено да разрешите, но като се връщате мислено по пътя, който сте минали ще се подчините на този закон и като дойдете до положението, в което сте били преди осем хиляди години, отбележете си състоянието, което преживявате, а също отбележете си и мисълта, която ви дойде, след което пак се върнете в сегашното си състояние. Ако не се породи във вас никаква мисъл или ако не преживеете някакво състояние, това да не ви смущава, върнете се пак назад. Аз постепенно ще ви показвам математически съотношенията, с които да работите. Тези упражнения са най-малките, които ви задавам. Във вашият ум възниква въпросът как можете да се върнете осем хиляди години назад, как можете да направите това? Вземете пример от малкото дете: когато се изправи на краката си, то има ли идеята как да пристъпва? Не, то се подчинява на инстинкта: изправя се на краката си, пада, отново се изправя, пак пада и т. н. Така и вашият ум е едно четвороного животно. Умствените хора са четворокраки, започват да се изправят, падат, пак се изправят и най-после казват: "Не можем да разсъждаваме." Не, ще падаме, ще ставаме, ще се покланяме, докато най-после застанем на двата си крака и започнем да мислим. И тъй, запомнете, че умът ви не е човешки, той е на четири крака, но това не е за обида. Ако умът ни беше човешки, то животът ни щеше да бъде другояче устроен и нямаше да бъдем на този хал, на който сме сега. Че умът ни не е просветен, това може всеки да провери. Може ли да намерите двама души в къщи, които да са на един ум, които да живеят в Любов? Много рядко и то, когато имат разположение. Това е не поради липса на желание да живеем, но има нещо изкълчено в нас. Щом се повърнем в първоначалното си състояние, ние веднага ще се освободим. Тогава ще се намерим в положението на човек, когото лекуват с вода или със слънчеви лъчи - той се изпотява, докато изхвърли всички нечистотии, след което се усеща като новородено дете. Ето защо нам предстои първо да се освободим от тези нечистотии, събрани у нас от хиляди години, за да остане само чистата кръв, т. е.чиста Божествена мисъл и чисто Божествено сърце. След това с нас ще стане същото, каквото става с някой човек, който е тежал сто и двадесет килограма, но после заболява от тифус, отслабва и става като чироз *. И с вас ще стане същото. Ще изхвърлите едно, друго, всичко, което е непотребно, и ще почувствате, че сте оглупял. Докато не оглупеете, нищо няма да излезе. След като се изпразните съвършено, тогава Новият Божествен Живот ще напълни вашето шише. От вас не се изисква голямо геройство, но само вяра и послушание, за да можете да направите този малък опит. Вие ще ми цитирате онзи стих, дали това е съгласно с Волята Божия. Всяко добро действие е съгласно с Волята Божия. Всяка добра мисъл, всяко добро начинание, колкото малко и нищожно да е то, е съгласно с волята Божия. Знайте, че всяко добро начинание показва резултат и ще може да се реализира, но се изисква за това дълго време. За това най-малкото добро желание, най-малкият добър подтик след време ще произведе добър резултат. Всяка добра мисъл и желание се дължи на подтика на вашата Божествена Майка, която иска да ви повдигне на уровена, на който тя се намира. Между вас сега има една малка дисхармония. Вие ще правите вашите упражнения, а аз моите, и като ги разрешим, ще се срещнем в някои допирни точки. Имайте вяра и не се колебайте. За правило ще имате следното: от вас се изисква вяра в себе си, във вашата разумна душа, и то дотолкова, колкото тя да бъде свободна, да мисли и да разбира всичко, каквото Бог е направил. Доколкото вашата душа е събудена, дотолкова и вие ще се ползвате от Божествените блага в света. И тъй, първа между всичките правила, поставете вярата! * Междудържавни коалиции, воювали през Първата световна война (1914-1918г.); Централните сили (Тройния съюз), включвали Германия, Австро-Унгария и Италия, а Съглашението (Антантата) включвало Англия, Франция и Русия (бел. ред.) *Джобур, чибур (диал.) - дървен съд, подобен на каца, с форма на обърнаг пресечен конус, за съхранение на мляко, грозде и др. продукти (бел. ред.) *Калем (тур.)- молив (бел. ред.) *Чироз (гр.) - сушена риба скумрия (бел. ред.) Беседи пред Сестрите 26.02.1920 Четвъртък, София
  11. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседи пред Сестрите Силите в Природата Ще направя едно обобщение между кротост, смирение, електричество, магнетизъм и мъчение. Кротостта и смирението показват пътя на духа, електричеството и магнетизмът – пътя на душата, а мъчението – пътя на тялото или физическия свят, т.е. живота на Земята. Всякога свързвайте кротостта с духа, смирението – с душата, електричеството – с мозъка, магнетизма – със симпатиковата нервна система, а мъчението – с всички несполуки в живота. Тази е правата свръзка. Ученикът на окултизма трябва да говори на разбран език, трябва разбрано да говори на себе си. У българите има предание, че на Йордановден небето се отваря и онзи, който може да види това, каквото си пожелае в този момент, дава му се. Един българин ред години наблюдавал небето през тази нощ, та дано някога види отварянето му. Една година, когато наблюдавал по това време през прозореца, вижда, че небето се отваря и пожелал да каже на Господа: „Дай ми една крина злато!” Но в бързината си казал: „Дай ми една крина глава!” и главата му станала голяма като крина, чак не могъл да я прокара през прозореца. Този закон действа и в окултизма, т.е. каквото човек помисли или пожелае, това става. И тъй, един закон в окултизма гласи: всички блага в света са свързани с кротостта и смирението, всички Сили са свързани с електричеството и магнетизма, т.е. с мозъка и симпатиковата нервна система, а всички несполуки – с мъчението. За да бъда ясен, ще ви обясня от какво произтича мъчението: всеки ученик, който не спази един от вечните закони, които съществуват, създава мъчение. Обаче този ученик съзнателно или несъзнателно отхвърля факта, че е направил грешка, и върви в Живота от едно прераждане към второ и трето, а законът на мъчението постоянно си действа. Този закон действа така, както една река си пробива път и взема ново направление, различно от това, което е имала по-рано. Следователно аз наричам мъчението метод или начин за изправяне на човешкия Живот. Вие, които сте се събрали тук да слушате окултното учение, сте на различни възрасти, нали? Аз искам от всички ви да се освободите от мисълта, че знаете някои неща. Не отричам знанията ви, но знанията в окултизма имат валидност само тогава, когато минат през Божествения огън седем пъти и се пречистят. Само такива знания могат да се приложат в преорганизирането на нашия Живот. Ние имаме Наука, с която можем да пресъздадем сегашния си живот. За да се изучи тази велика Божествена наука, трябва да се разбират нейните форми и правила, с които тя си служи. Ще си послужа с едно малко обяснение: ако посадите едно житно зърно, жълъд или ябълкова семка, силите на раздвояването или поляризирането в тях ще действат така, че най-първо всички магнетични сили, работещи вътре в земята, ще привлекат стремежа на растението надолу. Това значи, че всеки корен търси онези магнетични течения, които служат за храна. Тези корени се стремят да придобият не само стабилност, но търсят онези течения в почвата, които се кръстосват като малки рекички. Ето защо всички корени се разклоняват в разни посоки и когато намерят онова течение, което им е потребно, прекратяват службата си. Затова някои корени потъват дълбоко в земята, други – по-плитко, трети излизат на повърхността, поради което различните корени биват различно дълги. Ако почвата е чернозем или някой насип, корените търсят винаги тези течения, които вървят по земята. В съответствие на тези течения корените се проектират надолу, а разклоненията на стеблото се проектират нагоре в разни посоки. Всяко течение долу в земята има съответно течение горе във въздуха. Тези течения вие не можете да ги схванете, понеже не сте чувствителни. Ако имате време, някоя ясна вечер можем да направим една малка екскурзия до Витоша, за да ви покажа тези магнетични течения, които вървят в разни посоки. Всяка добра мисъл, която излиза от вашия мозък и се проектира в пространството, върви нагоре и надолу, като тези течения в растенията, и търси съответстващ жив магнетизъм или електричество, които служат за нейното оформяне или развитие. Следователно добрите мисли на онзи, който по-често ги изпраща, не се отдалечават, а остават тясно свързани с него. Съвременните учени, които са малко запознати с окултизма, мислят, че нашите мисли са далеч от нас. Не, всяка добра или лоша мисъл, която вие изпращате, си остава винаги ваша – никой не може да ви я вземе, тя е ваша собственост, защото вие сте я създали. Тази мисъл трябва завинаги да задържите в ума си. Всяко едно растение, след като пусне по всички посоки своите коренчета, започва последователно да развива клончета, листа, цветове, плодове, които накрая узряват. Така се развива и всяка мисъл. В Окултната школа се забранява всяко одумване, всяко изтъкване на погрешките у другите хора – изобщо лошите мисли се забраняват. Знаете ли защо? Понеже щом мислите лошо за някой човек, вие отправяте своите корени към него, а там няма никаква храна за вас. Тези ваши коренчета започват да всмукват сокове от този човек, но тези сокове са чиста отрова, която постепенно трови и разваля вашия живот. Много жени се развалят не само от това, че имат лоши мъже, но и от мисълта, че мъжете им са лоши, и започват от ден на ден да отпадат, да съхнат, докато един ден кажат: „Сбогом от този свят”, а мъжът им гледа и си казва: „Не знам от какво се помина моята жена.” Същото нещо става и с ученика на Окултната школа. Затова се казва на ученика: не мисли зло, т.е. не пущай корените на твоята душа в лош човек, стой настрана от него! Така стои научната страна на въпроса. Разберете следния факт: мъчението показва истинския път на отклонението. Когато казвам, че трябва да слезем до дъното на мъчението, уподобявам това слизане на следния прост факт от съвременния живот: някой човек пътува из едно планинско място, но се заблуждава из пътя; за да вземе друга, права посока, той трябва да се върне точно на това място, откъдето се е заблудил и отклонил от правия път. Когато дойдеш в мъчението и видиш, че си се заблудил, след като си пътувал дълго време, ще се върнеш назад до мястото, от което си се отклонил. Това подразбирам слизане и връщане назад, за да поправиш погрешките си. За да може да схванете Силите на Природата и да ги употребите за Добро, непременно трябва да развиете съответни сетива или органи на душата си. В сегашното състояние на съвременната цивилизация много от тези органи са осакатени. Мнозина християни, които са влезли в този Път, са станали по-чувствителни и казват: „Не струва човек да бъде много добър, т.е. не струва да бъде много чувствителен, да страда.” Благородството на човека се състои, именно в това да бъде чувствителен, възприемчив към чуждите скърби и радости. Мозъкът е орган на електричеството. Задната част на мозъка съдържа отрицателно електричество, а предната част – положително; значи има раздвояване. И тъй, ако електричеството от предната част на мозъка вземе надмощие над това от задната част, човек става чрезмерно активен по мисъл, но същевременно и груб. Ако отрицателното електричество в мозъка вземе надмощие, човек става пасивен, но в същото време пълен и ненаситен с неосъществими потайни желания, вследствие на което се раждат омраза, завист и други подобни чувства. Когато говоря за положителното и отрицателното електричество, подразбирам закона на приливите и отливите, които стават в мозъка. Приливите, това са положителната страна на мозъка и те се извършват в предната му част, в областта на челото, а отливите – в задната част на мозъка. В Природата тези приливи и отливи стават равномерно и планомерно, защото в нея Бог действа. В Природата няма погрешки, но в нашата Земя и в мозъка ни стават такива, понеже не сме научени да управляваме тези течения на приливи и отливи, следствие на което стават закъснения. Когато ви се случи някакво нещастие, например къщата ви изгори, парите си изгубите, кракът ви се счупи, останете няколко дни гладни или какво да е друго, във вашия мозък веднага се нарушава равновесието между приливите и отливите. Имайте предвид, че от тези планомерни приливи и отливи в мозъка ви зависи растежа и успеха на вашия Живот в света. В това правилно редуване някои школи виждат условието, за да бъде човек магнетичен. И аз казвам: за да бъде човек магнетичен, приливите и отливите в него трябва да стават правилно. И тъй, първото нещо, което се иска от вас, е да не спъвате вашите приливи и отливи. Много умопобърквания и анормалности в Живота се дължат на нарушаване на равновесието между тези приливи и отливи. Запомнете това пояснение, защото то има приложение в Живота ви. Трябва да знаете какви действия произтичат в душата ви при приливите и отливите. Приложете този метод и ще видите, че той във всички свои подробности е напълно естествен. Като наблюдавате Природата, ще видите, че за всяко нещо има определено време. И в Притчите се споменава, че за раждане, за смърт, за всичко има точно определено време. В окултизма на окултиста-ученик не се позволява да проявява предпочитание между Добро и зло. Тази мисъл е малко тъмна за вас, нали? Ще я поясня: ако трябва да направя някоя операция, аз ще си послужа с остър нож, а не с тъп. Острият нож е лошият човек, а тъпият – добрият. Следователно при една операция ще си послужа с лош човек, него ще предпочета пред добрия. Когато Господ иска да накаже света, предпочита лошите хора, а когато иска да съгради нещо, предпочита добрите. Когато иска да изкоренява, предпочита лошите хора, а когато иска да насажда, предпочита добрите; когато иска да копае дупки, ще предпочете лошите хора, а когато иска да насажда в тях, ще предпочете добрите хора. В окултизма не се сърдят на хората, когато правят зло, но всяко действие трябва да се извършва в точно определеното си време. Сега аз не говоря за обществения морал тук на Земята, защото той от окултно гледище не търпи никаква критика. Ако аз раздам богатството си на бедните, това е зло за мен, а добро за моите ближни. Ако аз обера ближните си, това е добро за мен, а зло за другите. Тъй че в света за всяко нещо има две мерки – добро за себе си и добро за другите. Следователно аз имам два избора – или да раздам парите си на другите хора, или да взема парите на другите. Значи два метода има, по които може да се действа, и двата са прави. Ако десет души, натоварени с по двадесет килограма злато, се давят в морето, а аз снема златото от гърба им, зло ли им причинявам? Не, избавям живота им. Щом ги спася, аз имам право на златото им. Ако аз съм натоварен с двадесет килограма злато и се давя в някое море, а някои ми се притичат на помощ и свалят товара от гърба ми, те имат право на моето злато. Така аз примирявам този морал, така гледа окултизмът на Доброто и на злото. Обаче, ако ти срещнеш човек, натоварен със злато, спреш го, свалиш златото от гърба му и го вземеш, тогава казвам: ето една постъпка, извършена не в точно определеното за нея време, с други думи, плодът е откъснат зелен. И тъй, стягайте се сега, за да приложите този закон, според който ще обирате и ще ви обирам, но навреме. Аз употребявам думата обирам в много добър, в много широк смисъл, а именно като обиране на плодовете от градината. А не както правят крадците: господарите на лозето още видели - невидели плода от труда си, а те бързат да оберат крушите и ябълките от дърветата им. В първата си беседа ви говорих върху кротостта и смирението. Те имат връзка, отношение към чистата човешка мисъл. Това значи, че човек, който няма кротост и смирение, не може да има чиста мисъл. Всяка човешка мисъл се отхранва само чрез кротост и смирение, а вън от тези качества мисълта ще бъде като тази на животните. Този закон е точно определен. Така е и с всяко желание: желание, което е отхранено с живото електричество и с живия магнетизъм, е желание на душата, а всяко желание, което не е пропито от това живо електричество и магнетизъм, не е желание на човешката душа. Следователно всички лоши мисли са отхранени вън от кротостта и смирението; всички лоши желания са отхранени вън от живото електричество и живия магнетизъм. А мъчението е отгледано от неразумния живот на глупавия човек. Разглеждайте това живо електричество и магнетизъм като две велики, разумни Сили в света. Мъчението е незаконно роденото физическо дете на човека, което бащата и майката трябва да признаят за тяхно. В окултизма не се позволява помятане и убиване на деца, т.е. не се позволява да убиваме някоя мисъл или желание, били те свои или чужди. Ти можеш да приемеш или не някоя мисъл или желание, но нямаш право да ги унищожаваш. Следователно всеки трябва да бъде оставен да действа тъй, както желае. Никой няма право да противодейства и да влияе нито на добрия, нито на лошия човек. Аз предупреждавам моите ученици да не се опитват нито да ми противодействат, нито да ми влияят, защото и аз постъпвам и в бъдеще ще постъпвам по същия начин – нито ще ви противодействам, нито ще ви влияя. Аз излагам велики Божествени закони, които, ако искате, ще ги изпълните, ако не, ще носите последствията. Имайте предвид, че тези закони, тези Сили, с които влизате във връзка, ще започнат да действат върху вас, щом вашето съзнание се разтвори. Този закон е неизбежен. Никакви чадъри или големи шапки не ви е позволено да носите, за да пазите главите си от Слънцето, от тази жива Светлина. Привиквайте главите си на тази жива Светлина, ходете гологлави! Имайте предвид, че ви предстои сериозна работа. Под израза „сериозна работа” подразбирам движение, подразбирам, че трябва да се върви, да не се стои на едно място. Не бива да мислите, че сте стари или млади, но ще мислите, че сте ученици, които трябва да учат. На Живота ще гледате тъй, както всеки ученик постъпва, когато му предстои да решава задача: легне си вечерта, но в ума си държи мисълта, че сутринта ще трябва да стане рано, за да я реши, и става. Някои от вас имат още няколко, например още два-три часа за учение и после ще заспят. Нищо от това – на другия ден ще продължат. Ако не в този живот, в другия живот ще продължат и то оттам докъдето са дошли. Онзи ученик, у когото мисълта не е съсредоточена, цял ден ще се мъчи да се сети върху какво е мислил предишния ден и не ще може да си припомни. Друго едно положение: ще проучите моментите през деня, които съответстват на кротостта, други, които съответстват на смирението, трети – на електричество, на магнетизма, на скръбта и на мъчението. Всички те се поляризират. Мъчението е най-силното, а скръбта е противоположна на мъчението. Сега съвременните учители често забелязват едно противоречие в училищата: влиза учителят по математика в клас – всички ученици са добре разположени, защото този предмет събужда в тях електричество. След учителя по математика влиза учителя по химия, чийто предмет също възбужда електричеството у учениците. Вследствие на събралото се голямо количество електричество учениците се чувстват вече малко нервни. Ако влезе трети учител, чийто предмет събужда пак електричество у учениците, последните стават още по-нервни и правят скандали. Не, предметите в училищните програми трябва да бъдат така наредени, че единият предмет да събужда електричеството, а другият – магнетизма на учениците, т.е. да има смяна на предметите. Това се забелязва и в Природата – законът е един и същ. Например ражда се син – създали са го електрическите влияния, значи влезли са в него кротостта, електричеството и мъчението. Ражда се дъщеря – създали са я смирението, магнетизмът и скръбта. Ако ме пита някой от какви елементи е създаден синът ми, ще отговоря: „От кротост, електричество и мъчение”, а за дъщеря ми ще кажа: „От смирение, магнетизъм и скръб.” Ето защо момъкът се мъчи, а момата скърби. В нашата работа ние трябва да се стремим да избягваме еднообразието. Не искам да ви направя набожни, защото това е еднообразно учение. Днес схващат набожния човек като впрегнат кон, който има отстрани на очите си капаци и поглежда само напред. Набожният човек, едва що станал от сън, отива на църква, вечер – пак на църква. Сутрин на църква, вечер на църква, и всички казват за него: „Набожен човек е този.” В работата, която ви предстои, ще започнете последователно да развивате различни области. Първо ще предизвикате долната част на мозъка – нисшия ум на човека, схващанията върху Природата, върху всички форми, образи, цветове, числа. После ще предизвикате по-висшите форми на ума – въображението, слушането, разсъждението, музиката, творческия ум. Най-после ще предизвикаме Любовта към Бога, към хората и към животните. Ще предизвикаме още чувството на Вяра и Надежда, на дружелюбие, общителност и приятелство, но не в този смисъл, в който сега се разбират. Ще предизвикаме още закона на Справедливостта – изпълнителните сили, от които произтича разрушението, т.е. екзекутивната страна на Живота. Разбира се това е трудно, понеже ако речем да предизвикаме сега музиката, не ще можете всички да я възприемете. У едни от вас музикалното чувство е силно развито, а схващането за кротост и смирение са слабо развити. Защо Христос е казал: „Аз съм кротък и смирен по сърце”? Смиреният и кроткият човек лесно може да се справи с всички мъчнотии в света. Един естествен метод за самовъзпитание е да се поставите в положението на гладния човек. Щом е така, не мислете какво сте яли в миналото. Не е важно как сте яли ред години. Може да сте яли в миналото много добре, но важно е днес как ще се нахраните. Не се ли нахраните добре, ще изгубите живота си. В окултизма е важен настоящият момент. Сега, ще ви свържа с Живата Природа и знаете ли какво ще стане след това с вас? Ще ви обрисувам една картина: при един много богат и учен физик от Европа влиза един разбойник с намерение да го ограби. Физикът имал в лабораторията си две валма, с които правел опити с електричество. Като разбрал намеренията на разбойника, той подава в ръцете му двете валма и му казва: – Подръж ги малко, докато си направя опитите, а после прави каквото знаеш! Разбойникът уловил валмата, физикът пуснал тока, а оня започнал да подскача силно. – Пусни ги! – казва ученият. – Не мога. Физикът го запитва: – Ти друг път ще опитваш ли учени хора?... Сега, ако и вие дойдете да ме обирате, ще скачате под тези валма. Живата Природа е толкова умна, че не се е намерил досега човек, който да я измами в нейните методи. И в бъдеще няма да се намери човек, който да може да я излъже. Затова аз наричам Живата Природа най-добрата майка. Ако вие я слушате, тя ще ви даде такова учение, каквото никога не сте имали. Престъпите ли нейните правила, ще опитате как тя възпитава своите деца. Ще ви дам още една формула: ще мислите, че всичко в света е живо. Ще ви разясня думата живо. Когато гледате картината на някой велик художник, питам ви жива ли е тази картина? Да, жива е, ви казвам аз. Но вие ще ми възразите, че тя не се движи. Допуснете, че имате едно дърво, посадено в земята, и въздухът около него е много спокоен, няма никакъв ветрец и затова в листата му не се забелязва никакво помръдване. Когато гледате, че на това дърво няма никакво помръдване, какво бихте казали за него, че не е живо, нали? Затова и картината е толкова жива, колкото и дървото в това си състояние. В бъдеще художниците няма да имат нужда от платна. Аз мога да проектирам пред вас една жива картина и да я държа един, два, десет часа или два дни и след това тя да изчезне. Има ли някакво противоречие, има ли съмнение в това, че тя е съществувала? Тя си съществува, но след време аз я пренасям на друго място. Следователно един художник, който ще нарисува една картина, може да я проектира където си иска. Следили ли сте как се багрят цветята, как постепенно се оформя тяхната краска през време на растенето им? За забелязване е, че бои, изкуствено създадени от хората, избеляват и се разрушават от Слънцето, а тези, които Природата е създала, колкото повече Слънцето ги пече, толкова по-хас стават, защото са живи. Колкото повече един художник мисли върху цветето, което създава, толкова е по-живо то, но престане ли да мисли върху него, и то изчезва. Първото изискване за един окултен ученик е да има силно въображение. Без въображение той не може да извърши нищо, затова трябва да го развива. Аз ще ви дам един метод, който ще трябва да практикувате, за да съсредоточавате мисълта си: ако някой от вас е разсеян и иска да се съсредоточи, нека вземе една игла и да я забие половин сантиметър в ръката си. Като го заболи силно, ще започне да мисли върху ръката си и разсеяността му ще изчезне. Като забиеш десетина пъти иглата в ръката си, докато потече кръв, подсъзнателният човек у теб ще каже: „Не струва човек да се разсейва.” Нещастията, които днес се срещат в обществата, са именно такива игли, които Природата забива във вашите умове, за да мислят правилно, и във вашите сърца, за да дойдат на местата си. Като се забива тази игла в теб, кара те да мислиш за същественото. Така мнозина хора, когато отидоха на бойното поле, се върнаха вече с наместен ум и сърце. Гостуването ви вече се свърши и сега ви питам ще си ходите ли, или ще останете? Който си отива, ще му дам препоръка да отиде на друго място да гостува, а който остане, ще му се даде работа. Сега вие се питате какви ли сериозни работи ще ви се дават. Много приятни работи ще ви се дават и две от тях ще бъдат приятни, а една – неприятна. Сега искам от всинца ви да бъдете кротки и смирени. Кротост и смирение, както и стремеж към Абсолютна чистота – това е смисълът на Живота. Без тази Чистота вие не можете да пристъпите нито крачка напред. Най-първо ще трябва да изнесете навън своите недъзи и да се погрижите за изправянето им. Не крийте недъзите си, не ни заставяйте ние да ви ги търсим. Тъй че ако искате да се ползвате, ще бъдете смели и решителни в себе си, за да успеете да изнесете недъзите си, без да поддържате това високо мнение за себе си, каквото сега имате. Ще слезете десет градуса надолу! Всички ученици, които имате недъзи в ума, в сърцето или в тялото си, ще си ги представите ясно. А най-мъчното нещо е човек да извади своите недъзи налице. В Америка имаше един знаменит професор по красноречие, Силва Неа, при когото отиваха хора, свършили висше образование по ораторство и красноречие, с достойнство, че знаят да говорят. Когато излизали от този професор, всички се чувствали като попарени, защото той режел безцеремонно. Всичкото изкуство на този човек се състояло в това да им казва направо истината. Излиза някой пред него, започва да декламира, но професорът му казва: – Слез, слез при мен! – и започват да се обясняват. – А, сега те разбирам, качи се отново! Ораторът започва отново. – Чакай, чакай, не разбирам, слез, слез!... И вие не декламирайте, а ми кажете една проста истина без никакви приправки – поставете я в нейната яснота, за да изпъкне. Аз искам всички да бъдете естествени и затова казвам: окултизмът е такава школа, че който влезе в нея, излиза много прост. Който влезе тук, най-първо казва: „Аз имам особено мнение по това, така мисля, иначе мисля, така разбирам Бога и т.н.” Е, хубаво, приятелю, ти така или иначе мислиш, но работите ти не са оправени, ти не си здрав човек, имаш недъзи. Това е лъжливо учение. Господ не иска да мислим и да чувстваме криво – това е наша работа, а не от Бога. – „Господ така ме е създал” – казва някой. Не те е създал Господ така, а ти сам си се създал. Ние сме налепили толкова много мазилки върху това, което Бог е създал, че трябва дълго време да ги разлепваме, докато намерим Божественото. У съвременните хора много добродетели не могат да се забележат веднага, но има външни признаци, по които може да се видят. Например честността на някои хора е изразена с две черти на челото, а с една черта по средата на челото – справедливостта. Тези черти, както и чертите на Любовта, у някои хора са така загладени, че за такива казват, че мязат на месечина. Това аз наричам „джунгур-лунгур-пук”, т.е. пълнички хора и нищо повече. И тъй, ще се стараем да въдворим простота и хармония в нашите обноски. Между мен и вас трябва да има най-прости, най-естествени действия и обноски. Всеки жест на ръката, на главата трябва да се стреми към най-правилни форми. Например ръка, насочена напред и свита в юмрук, като че ли мушка някого, изразява движение на зло. Правилно движение е, когато свиеш трите пръста на ръката, а палецът и показалецът допреш един до друг във вид на колелце. Защо е правилно това движение? То означава змията, която е хванала своята жертва; то е колело, движение, в което няма опасност. Щом се отвори колелото, започва съскане и змията казва: „Пази се, защото мога да те ухапя!” Следователно, когато един ученик се разгневи, покажи му ръката си свита по този начин. А вие какво правите? – Показвате му шамар. Това не е окултно движение, това е движение на черните маги. Когато някой момък хване под ръка някоя мома, това движение е на черните маги. Някой дава пари на някой беден и, отминавайки, му ги мушва грубо. Не, дайте пари на просяците и им направете почести. Всички тези лоши образи и движения, събрани вътре в нашия ум, предизвикват и съответни сили, които разстройват хармонията на съответните центрове, вследствие на което се ражда известна дисхармония. Ние трябва да имаме пластични движения, а ще ги придобием като се наблюдаваме в огледало. С тези пластични движения ще възстановим изгубената хармония. Вие не може да възпитавате децата си, ако не постъпвате хармонично. Много прости сте, нали? Няма да се обиждате, като ви казвам, че сте прости. Днес аз ви показах едно правилно движение, а друг път вие ще направите едно такова движение и ще помислите върху него. Пазете се от лоши подражания в живота си. В една област на Америка имало един евангелистки владика, който обичал да носи главата си малко накриво, а едното си рамо – издигнато повече. Всички проповедници от неговата област му подражавали, носейки и те главата си малко настрана. И днес всички наши лоши навици са все подражание на лошите привички на някой владика. Аз вземам думата владика не в прекия й, а в нейния преносен смисъл, защото бащата е владика в къщата, а майката е владичица. Първото нещо, което ви е необходимо, е да развивате силно въображението си, за да могат нещата във вас силно да изпъкват. Щом ви се каже нещо, ще трябва веднага да можете да го проектирате в ума си. Без въображение нищо не можете да постигнете в окултната наука. Считайте, че живеете в един широк свят и сте сами всред него. Щом се затъжите, представете си, че се намирате сред хора. Като ви дотегнат хората, мислете, че сте сами. Аз не искам да очаквате всичко от мен, пазете се от тази илюзия. Ще ви обясня какъв е този Божествен закон със следната формула: когато житното зърно се постави в земята, то трябва да прояви тази енергия, която е скрита в неговата душа. Кои са условията за това проявление? Светлината и топлината, които идват отгоре му; също влагата и дъждът. Щом има тези условия, то започва да расте. Аз употребявам и спрямо вас законите на окултната наука, защото и във вас има всички възможности, необходими за развитието ви. Топлината и Светлината идват от Бога, а влагата е Животът и нам предстои да използваме тези външни условия. Почвата, това е нашето тяло, в което житното зърно, т.е. нашата душа е посята. Топлината – това е Любовта, Светлината – това е Божествената Истина, а Мъдростта се изразява чрез процеса на растенето. Това е Пътят, по който стават правилните движения в тялото. Това Учение, върху което ви говоря, не го сравнявайте с други учения и не говорете абсолютно нищо за него навън. Защо да не говорите? Докато не опитате това, което учите, какво ще го разказвате на другите хора! Добийте опитност, резултат и тогава ще имате силата да разказвате и на другите хора. Който от вас обича да разказва насам-натам и не пази тайна, ще го хвана по всички правила на окултизма. Българите казват: „Който много говори, малко върши.” И вие сте от тези герои. В древността един цар имал мечи уши. Когато викали берберин да го бръсне, на излизане от двореца му отрязвали главата, за да не разказва, че царят има мечи уши. Един ден повикват един берберин да избръсне царя, но той, като свършил работата си и като видял какво го чака, започнал да се моли за пощада на живота си, обещавайки, че никому няма да съобщи това, което видял в двореца. Царят го пожалил и го освободил. Берберинът, за да бъде сигурен, че няма да изкаже никому нищо, избягал в един далечен край. Дълго време той крил тайната, но толкова много се измъчил, че отишъл всред гората, изкопал една дупка и извикал силно в нея: „Царят има мечи уши!” На това място един ден израсло голямо дърво, от което един овчар си направил свирка. Като започнал да свири на нея, чул се глас: „Царят има мечи уши.” Така и вие ще направите една дупка и ще извикате в нея: „Царят има мечи уши.” Къде и какво ще разказвате, това за мен е безразлично, но за вас е безполезно. Опити, опити ви трябват! Това Учение има вътрешни, реални преживявания, които трябва да проверите на опит. Тъй че не искам да казвате, че това е заблуждение, онова е заблуждение. Който не иска да се заблуждава, да влезе в света – там няма никакви заблуждения. Това е предупреждение, защото сега сте ми гости, а правилата на учтивостта не позволяват човек да бие гостите си. Когато ученикът от Окултната школа сгреши нещо, най-голямото му наказание е това, че всички наоколо млъкват и с това го изобличават. Друго правило за ученика: да бъде искрен спрямо духа си, искрен спрямо душата си и искрен спрямо себе си, или на ваш език казано, искрен спрямо баща си, искрен спрямо майка си, искрен спрямо братята и сестрите си. Двата елемента – бащата и майката – не ги виждате, те са горе, а остават само вашите братя и сестри, които виждате тук на Земята. За следния път искам някой от вас да напише нещо върху костната система, върху скелета, друг да напише върху функциите на сърцето и кръвообръщението, а трети – нещо върху храносмилателната система. Беседи пред Сестрите 19.02.1920 Четвъртък, София
  12. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова От книгата "Аз ви избрах". Извънредни беседи 1920 г. Първо издание. София, 1995, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Беседи пред Сестрите Пояснения върху окултизма, спиритизма, теософията, мистицизма и християнството Ако известна Сила, която съществува в Природата, няма съотношение с нашите сетива, тя не може да реагира с тях. Допуснете, че вие се намирате при слепи хора и им запалите клечка кибрит. Светлината на последната съществува ли за тях? Не. Следователно всяка Сила, която действа в нашия Живот, ако не можем да я възприемем, т.е. ако не можем да възприемем Светлината на тази Сила, ние не можем да разберем и самата нея. Слепият може да пипне кибритената клечка и да каже: „Това е кибритена клечка.” Той може да си мисли, че разбира що е кибритена клечка, обаче всъщност той нищо не е разбрал. Тя наистина е кибритена клечка, но вътре в нея има нещо по-съществено – светлина. Ако очите ви могат да възприемат светлината, вие отваряте книга, четете и разбирате написаното в нея. Та когато дойдете до окултните Сили, трябва всяка от тях да се хване и да се впрегне на работа. Ученик, който се усъмни и рече: „Докажи, че тази окултна Сила действително съществува!”, той не е ученик. В окултната школа няма никакви разисквания и спорове. Тя не е школа за проверяване на факти и истини. Ние не се занимаваме с мъртви истини, а с живите истини на света. Спиритизмът показва движение на Духа. Той е ембрионът на нещата, нещо неоформено. За да разберете спиритизма, трябва да създадете на този зародиш условия, за да мине той през всички фази на развитие и оформяване. Следователно спиритизмът е неоформено учение. Теософията е учение за примиряване на противоречията в света. Тя е наука за примиряване на мъжа с жената, нищо повече. Като казвам да се примири мъжът с жената, подразбирам да примири човек с Бога. Онзи, който мисли, че е теософ, трябва да знае този закон – как да се примирява с този, когото мрази. Има противоречие между теб и Бога – трябва да го примириш! Ако не можеш да го направиш, не си теософ. Ние, съвременните хора, със своя критичен ум мязаме на онзи български чорбаджия, който бил много стиснат. Той повикал един абаджия да му крои дрехи, но понеже знаел, че абаджиите обичат да пооткрадват, постоянно седял при него и наблюдавал как крои, та да не би да си отреже от плата. Обаче абаджията, като гледал толкова хубав плат, отрязал едно голямо парче и рекъл: „Това е за Свети Никола” и го хвърлил навън. Чорбаджията извикал: „Какво правиш?!” и се завтекъл да прибере парчето, а в това време абаджията отрязал друго по-голямо и го турил под себе си. Та казвам: ние, които критикуваме и гледаме да не ни излъжат, винаги оставаме излъгани. Някой ще хвърли парче за Свети Никола и като отидем да го вземем, той ще скрие друго по-голямо парче за себе си. И мислим, че никой не ни е излъгал. Мистицизмът не е закон за възлизане, а закон на слизане. Мистикът не възлиза, а влиза към Бога в себе си. Той е опасен затова, че при слизането не знае как да слиза и може да падне и да се осакати. Сега за окултизма: аз го сравнявам със съвременните естествени науки. Окултизмът, това е наука за изучаване явленията на Земята, за изучаване на невидимото, а не на видимото. Той не се занимава с безформените светове. Това, което се е оформило в себе си, което има форма, съдържание и смисъл, то е област на окултизма. Тогава къде ще поставим християнството? Мислите ли, че то е наука? Реплика на сестра: Моля за едно обяснение. Правите ли разлика между християнство и окултизъм? Изложеното в Евангелието дали е едно и също учение с окултизма? Изучавайте Природата такава, каквато е. В окултизма няма никакъв морал. Той изучава нещата такива, каквито са си – като чисти факти. Реплика: Значи християнството е различно? Окултизмът е наука за познаване на природните Сили, на тяхната област, начин на действие и приложение. Окултистът е човек реалист; той не вярва, а борави само с Природата, с материалните неща. Мистикът постоянно живее със сърцето си, изпитва неговите вибрации и всички състояния, през които то минава. В християнския смисъл на разбиране, християнин може да бъде и мистикът, и теософът и спиритистът. Ако вземем обаче областта на Духа в широк смисъл, в нейните разклонения, това вече е спиритизъм. Опасността при спиритизма лежи в това, че хората имат в себе си други зародиши, които всъщност им причиняват и вреда. Но ние ще оставим засега настрана онова, което говорят за него критиците. Спиритизмът е движение; теософията е примирение на противоречията; мистицизмът е слизане, а може да се каже още, че е закон за труд, за работа; окултизмът дава всички форми, по които можем да живеем на Земята, той е единствената наука, която ни учи как да живеем и която може да ни избави от всички нещастия; а християнството е наука за ликвидиране на кармата, за изплащане на стари дългове. Ако вземем стиха от Евангелието, който казва, че Христос е понесъл греховете на света, това значи, че Той е платил дълговете му. Що е християнството? То е да знаеш да плащаш дълговете на хората. А кой може да плаща дългове? Само богатият. Следователно богатият може да бъде християнин, а сиромахът не може да бъде такъв. Реплика: Ами обещанието, че Христос обогатява? То е кредит за християните, за ония, които Христос кредитира. Те са търговци с чужд кредит. Съвременните хора са християни, защото Христос е християнин. Теософията е наука за примирение на половете, а християнството – за сближение и обединение на последните. Християнството, в неговия вътрешен смисъл, е наука за обединение на духа с душата. Това, което сега проповядват, не е християнство, то трябва да претърпи преобразование. Ако християнството беше такова, каквото ние го схващаме, светът сега щеше да бъде в друг вид. Но ние ще оставим този въпрос, защото не влиза в нашата област. Сега ще ви запитам научихте ли що е мъчение? С него ще започнем. От гледна точка на мъчението, в неговия дух ще разгледаме всички други науки – теософия, мистицизъм и прочее. За тях аз ще ви дам и друго пояснение. Теософията има седем начина на разглеждане. Така също и окултизмът, и мистицизмът имат своя външна и вътрешна страна. Теософското общество сега разбира само външната страна – организирането. Теософията приготвя ония форми, които могат да се нарекат анатомия на теософията. Християнството е преминало първата фаза на развитие и след изминалите две хиляди години е започнала да се развива анатомията на християнството. Дали Синът изтича из Отца, или не, и още какви ли не спорове са се водили на вселенските събори. И сега дори християнството се заключава в това, че като ви срещне някой християнин, пита: „Ти вярваш ли в трите лица на Бога?” – „Вярвам.” – „Значи християнин си!” Аз обаче ще попитам: „Ти, като вярваш в трите лица на Бога, какво подразбираш под това?” Ще ви го обясня аз: второто лице на Бога е лицето на Любовта. Мъжът и жената, всички хора трябва да търсят това второ лице – Любовта. И когато казват, че Бог бил троеличен, хората също така говорят неразбрани думи. Великите Учители, които са писали върху това, са имали много ясни разбирания по въпроса, но техните ученици са изопачили учението. И спиритизмът е учение, което е дошло от Бялото Братство, но и него учениците опетниха. Теософията е друго учение, пратено пак отгоре, което учениците също така опетниха. Окултизмът е учение, също дадено от Бялото Братство, но и в него има черни и бели окултисти. Мистицизмът – и той е опорочен, християнството също е опорочено. Нека бъда ясен: когато един свещеник или владика сложи одежди, патрахил и корона, венчае някого и каже: „Плати ми толкова”, аз го наричам черен маг. Белият маг работи, без да му се плаща. Ако мома се облече в хубави дрехи с намерение да оплете някой момък, тя също е черен маг. Ако момък се нагизди, за да омотае някоя мома, и той е черен маг. Ако правник или съдия си послужи със закона, за да обвини някого, той е също черен маг. Прочее, както окултистите, тъй и теософите, и мистиците, и християните трябва да се делят на бели и черни. Някой ще рече: „Аз съм теософ.” От кои – от белите или от черните? – „От белите.” Можем тогава да се разберем. – „От черните.” Ще остана на особено мнение. Какво от това, че сте спиритисти, теософи, мистици или християни – ако сте от черните, светът е пълен с такива. Двадесетте милиона, паднали в сегашната война, показват какво християнство е днешното. Не казвам, че самото християнство е виновно, виновни са черните християни. Нас ни трябва правилно разбиране на окултизма: да слезем до дъното на мъчението, защото в него няма разединение, а обединение. Грешните хора са грешни, защото не са се мъчили, а праведните са праведни, защото са се мъчили. Ако ми речете, че има противоречие в това, което ви говоря, ще ви кажа, че Христос на едно място споменава, че в края на века ще прати лошите духове и техните синове на вечно мъчение, ще ги прати в дъното на ада да се мъчат. Защо? Именно защото не са се мъчили. Лошите хора не се мъчат, добрите се мъчат. Работили сте и сте спечелили пари, дойде лошият и ви обере – той не се мъчи. Ако вие не се решите да се мъчите, аз ще ви считам знаете ли от кои? От черните. За тези, които не се мъчат, е писано, че в бъдеще ще отидат в мястото на мъченията. Може да мъдрувате колкото щете, но там ще бъдете. Първото правило за ученик, който иска да стане окултист, е да не мисли, че другите спъват неговия ум, но че той сам се спъва. Понеже светът е толкова широк, че има място за всички. После, не трябва да мисли, че може някой да спъне неговото сърце, понеже светът на чувствата е толкова широк, че за всички има място. С други думи, първото правило при това положение на ученика е мъчението. Той трябва да мисли, че никой не може да повлияе на неговия ум и да го изопачи; че не може да повлияе и на неговото сърце в една или друга посока, защото светът е широк. Тази мисъл не ви е ясна, нали? Една мисъл може да бъде ясна и може да повлияе само тогава, когато дойдем на същия уровен, на който стои онзи, който я изказва. Как действа законът на изказването? За да ви повлияе кой да е човек, добър или лош, трябва да ви снеме до своя уровен – само тогава той може да ви повлияе. Следователно, докато държите ума си в Безграничния свят, дето действа Божественият закон, вие сте свободни, невредими; щом помислите, че някой може да ви повлияе, вие сте слезли по-долу от този свят. Когато слугата помисли, че господарят му го ограничава, той вече се е ограничил със самата тази мисъл. Ходите из улиците със скъсани дрехи, срещнете някой познат благородник или богаташ, но той ви отмине, не ви поздрави и вие си кажете: „Нали съм сиромах – никой не ме поздравява!” Питам, като ви поздрави, ще ви придаде ли нещо? Нищо, само ще ви погъделичка малко. Ако някой ви погледне и се усмихне насреща ви, какво ще спечелите от тази усмивка? Нищо, това са илюзии на черния маг. Когато човек се усмихне, трябва да почувства от дълбините на душата си, че Бог присъства в този момент. Какво трябва да разбираме под усмивка? – Когато се засмеем, да сме доволни от своята усмивка. Дали хората ще се зарадват от нашата усмивка не е важно – ние лично трябва да сме доволни от нея. И когато се начумерим, пак трябва да действа същият закон. В окултно училище и начумерването трябва да става по всички правила, и в него трябва да почувстваш присъствието на Бога. Мислите ли, че когато видя някой човек, когото бесят, ще се усмихна? Не, ще се начумеря, ще призова Бога и Ангелите и ще кажа, че това, което става, не е право – не че фактът е неверен, но че тези хора криво са разбрали Божия закон. Осъдили човека по еди-кой член от еди-кой закон – е, моля ви се, къде е авторитетът на този и изобщо на всички други закони?! Те трябва да бъдат вечни, неизменни. В окултизма може да се накаже човек, но тогава, когато сам поиска това – сам трябва да подаде молба да го накажат. Така гласи окултизмът. Ще вмъкна една мисъл: някои казват, че не бива да измъчваме животните, но знаете ли, че много от животните сами искат да бъдат мъчени, за да се повдигнат? Следователно, когато казват да не се мъчат животните, трябва да разбираме да не мъчим ония от тях, които не искат да бъдат мъчени. Обаче на тези от тях, които искат да бъдат мъчени, ако не ги мъчим, забавяме еволюцията им. Много кокошки, изядени от вас, са прогресирали, но вие не прогресирате. Следователно ще трябва да кажем на кокошката, която иска да бъде мъчена, за да прогресира: „Съжалявам, не мога да те заколя, защото не искам да спра пътя на своята еволюция, но понеже искаш непременно да прогресираш, намери някой друг, който да те заколи и изяде.” Ученик, който е влязъл в една окултна школа, няма право да причинява мъчение никому. Има право да причинява мъчения, но само на себе си – да слезе до дъното на мъчението и да го опита, и когато се върне на Земята, да работи според закона, който е изучил. Затова казвам, че не бива да се измъчвате и вие взаимно. Един приятел ми разправи един анекдот за себе си: бил много чувствителен и с хубави пориви в душата си, искал да живее добре с хората, но когато се върнал от странство и се срещнал с българите, те почнали да го подиграват. По едно време взел да мисли за някакво средство, с което да може да се владее. Затова си наел двама хамали да го псуват: седнал при тях и издържал всичките им псувни с надежда да може да издържи псувните и на другите. Но след като правил това няколко дена, рекъл си: „А бе защо наемам хамали да ме псуват, когато в обществото има толкова много хамали?! На тия им плащам, докато на ония няма да плащам.” Всички неприятности, които се случват между вас, според Окултната школа са благо. Когато имате недоразумения, гледайте да ги изгладите, но не по изкуствен начин. Зная случаи, при които съберат се двама, целунат се и рекат: „Да се примирим!”, но когато излязат вън, пак почват да се одумват. Това не е начин на примирение. Примирението трябва да стане вътре във вас. Като слезете на дъното на мъчението, готови ли сте да кажете: „Светът е широк за моя ум и за моето сърце, аз ще приема мъчението във всичките му форми”? Това е най-важният психически момент. Искам всички ученици, когато се върнат дома, да си създадат благоприятна атмосфера. Тази вечер е последната четвъртъчна вечер. Реплика: Имаме още един четвъртък. Тогава следващият четвъртък е последният. Гости вече не приемам. Тъй постъпват бедуините: три дена може да гостувате у тях, но на четвъртия ще ви дадат работа – или на нивата ще ви пратят, или ще ви дадат да гледате крава. Смятам това правило за отлично. Който остане в нашата Школа, ще му намерим работа – или ще го пратим на лозето, или ще му дадем крава, или писар ще бъде, или разсилен (ще има и такива). После, друго правило: каквото се говори тук, в Школата, не искам да се изнася навън! Може да го изнесете, но за последиците не отговарям. Не изнасяйте едно учение, докато не го изпитате. Инак то ще бъде най-голямата глупост, която можете да направите. Опитайте го, защото още не знаете дали е вярно. В Англия има комисия от експерти, която проверява стоките, които фабрикантите изработват и търговците продават. И само когато експертите турят щемпел, че са направили проверка, фабрикантите и търговците имат право да изнасят или да продават стоките си в Англия или вън от нея. Вие сте търговци на дребно на непроверена стока, но аз не обичам такива търговци. Всяко нещо трябва да бъде проверено. Първата задача, която ще дам на жените в това направление, ще бъде например следната: да кажем, някоя от вас има дъщеря, която не обича – да направи така, че да я обикне. Или мъжът й е невярващ – това е една задача, която трябва да разреши. Някой от вас е беден, друг е болен – ще трябва да направите необходимото. Някой има в стомаха си тумори – ако не ги премахне, те ще го унищожат. Всяка болест се образува от същества, които живеят в нас. Всяка болест се образува психологически и органически от изверженията на тия същества. Когато дойде едно такова същество в нашия организъм, трябва да приложите същия закон: само три дена може да седи на гости, защото ако го оставите за по-дълго, ще се загнезди, ще образува тумори, ще събере кръв и вие ще умрете, а другите ще кажат: „Бог да го прости.” Господ не прощава на такива. Той прощава само когато хората не крадат и не лъжат. Някой ще дойде тук, за да вземе нещо и да го обърне против мен. Горко на този, който ще направи това! Проклятие ще има отгоре си не до четвърта, но до тисяща рода! Такъв е великият Божи закон, Божествената Истина: „Който съгреши против Духа, казва Христос, нито в този век, нито в бъдещия ще му се простят греховете.” Всичко, което тук ще учите, е велика Истина, която трябва да приложите в Живота си и трябва да бъдете искрени със себе си при приложението й. Искрени не спрямо мен, а спрямо вашия Господ, спрямо вашия ум и вашето сърце, спрямо вашия дух и вашата душа във всичките им пориви. Вие трябва да застанете на нозете си! Да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе.” Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще поискам да сторя това, аз ще бъда демон, с главата надолу. Па и вие, ако искате да ми влияете, ще бъдете с главата надолу – тъй гласи Божественото учение. Да се разберем: отсега нататък има да живеете на Земята с хиляди години и в която окултна школа и да влезете, за да учите пътя на своето развитие, все правила ще ви се дават. Ако не приемете мъчението като фактор на вашето бъдеще съществуване, вие ще се лутате в света, без да разбирате вътрешния смисъл на Живота. Мъчението ще направи всички ви герои. Аз искам да бъдете герои, да не се страхувате! Обаче, ако не се мъчите, вие ще се страхувате, не ще бъдете герои. Не искам да употребя фразата „Не се страхувайте”, а ще употребя друга: „Мъчете се!” Приемете мъчението, защото то ви е дадено от Невидимия свят. Не се силете никога. Има някои от вас, които и да искат, не са определени за мъчение. Не всички, които ме слушате, ще бъдете мъчени; всички не сте герои, а мъчението ще дойде за героите. То ще заобиколи някои от вас и ще каже: „Хайде за друг път.” Който се мъчи, той трябва да счита мъчението за една привилегия. И първото нещо, което ще почувствате, когато ще започнете да слизате към дъното на мъчението, е една тишина. Ще прониквате в душата на всяко страдащо същество, ще започнете да разбирате колко много страда то и ще си кажете: „Колко криво съм мислил досега!” У вас ще се събуди едно съжаление към всички същества, които се мъчат, и ще пожелаете от това място, до което сте паднали и на което стоите, да започнете да повдигате другите същества нагоре или поне да им облекчите мъченията. Онзи, който не е разбрал мъчението, той туря другите хора под краката си, качва се на тях и казва: „Слез долу, а аз ще възляза нагоре!” Учението, което Христос е учил, е да почувстваш, че всички същества се мъчат. Това разбира Великото християнство. Когато излезем от мъчението, ние ще дойдем до други методи, с които ще учим как да обработваме, как да използваме окултните Сили. Ако вие приемете мъчението, Светлината ще дойде във вас отвътре, т.е. Божественият Дух, който е у вас, ще се събуди и ще повдигне вибрациите на вашия мозък и на вашето сърце. Клетките на ума и на сърцето ви органически ще се видоизменят, а с това ще се измени и състоянието на мозъка и на сърцето ви. Думата клетка има двояко значение. Изразът колко е клет на български значи колко е нещастен, но значи и колко е обвързан. Обаче и съзнанието на всяка клетка е ограничено. Има много клетки в нашето съзнание, които са недоволни от положението си. А когато се съберат милиони такива недоволни клетки, ние ставаме неразположени. Първото нещо, което трябва да направим, е да превъзпитаме клетките на нашия мозък, на нашето сърце и на стомаха ни. Много лесно можем да превъзпитаме тези клетки, но това превъзпитание става, когато слезем до дъното на мъчението, което е основа на Живота. От там Божественият Дух ще започне да ни повдига нагоре, ще се качим на крилете на Божията Мъдрост и когато влезе Божията Любов в нашата душа, ще влее в нея вдъхновение. Тогава Ангелите на Живота ще започнат да ни повдигат в еволюцията и ще излезем от дъното на мъчението. Защо Христос възкръсна? Защото Този, който е бил горе, слезе долу и Го възкреси. Бог едновременно се намира и на Небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе на Небето, при Бога, а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма, има тесен Път. Друго нещо, което учениците трябва да научат, е примирението. Но не да бъдат индиферентни, а да слязат до дъното, да забравят какво мислят хората за тях и да чувстват само своето мъчение. Тези са няколкото практически правила, върху които трябва да помислите и които да се постараете да приложите, без да правите някакви изкуствени усилия над себе си. Някой път, когато ми се отдаде случай, ще ви поговоря върху произхода на греха – как е влязло злото в света. Било е време, когато не сме били такива, каквито сме днес. Кои са причините за нашето падение? Сега няма добър човек в света; и онзи, който плаче, и онзи, който се смее, и онзи, който говори добро, и онзи, който говори лошо – всички са под еднакъв знаменател. Като гледат някой забогатял търговец на кожи, всички го облажават, без да знаят, че неговото положение се гради върху кожите на хилядите овце, които е одрал. Търговецът казва: „Това е моя стока, спечелил съм я.” Възразявам: ти си квадратен крадец и лъжеш, защото си придобил богатството на гърба на животните, като си одрал кожите им. Някой ще каже: „Това е моя къща, съградил съм я с труд, с пот на челото.” Отговарям: направил си я на гърба на толкова хора, чиито кожи си одрал. Някой ще каже: „Това е мое тяло.” Да ме простиш, но не е твое. Защото, за да се поддържа човешкото тяло, знаете ли колко същества страдат, колко майки, бащи, братя, сестри са положили живота си за него! Затова вие нямате право да мислите, че това, което имате, е ваше. Според християнството, първото нещо, което трябва да имате предвид, е това да признаете, че всичко, което притежавате, не е ваше, а на Бога. Когато някои злословят против мен, и аз казвам: „Слушайте, това което говоря, не е мое, аз не защищавам своя собственост!” Този Бог, когото аз зная, е много добър, но едновременно е много лош. Той е толкова добър, че няма по-добър от Него, когато вършим Волята Му, но няма и по-лош от Него, когато не изпълняваме Волята Му и вършим зло. В момента, когато кажем, че това тяло е наше, върху нас, върху децата ни, върху всички идва проклятие. Трябва да кажеш: „Господи, благодарим Ти, че Си ни турил в това Твое тяло!” Така трябва да мислят всички. От друга страна, днес ние се хокаме хамалски и казваме: „Махни се оттук!” Няма какво да се махаме. Аз често казвам, че съм готов да отстъпя, ако съм причина за вашите страдания. Но да ви дам тялото си – това няма да направя. То не е нито мое, нито ваше – него ще предам на Господаря му. Моят ум, моето сърце ще предам Нему, вие господари на тях не можете да бъдете. Това трябва да знае всеки ученик на окултизма, на теософията, на спиритизма, на мистицизма, на християнството, защото тези наименования изразяват една цел и представляват онзи Божествен живот, който се проявява. Състоянието на духа е едно, а състоянието на душата – друго. Това са пет състояния, които се различават помежду си. Воля, сърце, ум, душа, дух са неща нам познати. Това, което знаем, е че страдаме. Усещаме само известни промени: понякога мислите ни са ясни, а някога – тъмни; понякога умът ни е ясен, а някога – тъмен; понякога чувствата ни са ясни, а някога – тъмни; понякога имаме сила, а някога – нямаме. Казват: „Имаме душа”, но какво нещо е душата? Това, което сега чувстваме, е само проявление на душата. Първото нещо, което искам, е да накарам това бурно море у вас да утихне – тихи и спокойни да бъдете. При сегашното общество и строй ние имаме нужда от такива работници, които да спасяват затиснатите. Защото много здания ще се съборят и много души, затрупани под развалините на съборената материя, трябва да се изровят. Моето желание е да ви изтегля изпод вашите съборени къщи. Под всяко ваше психическо неразположение аз разбирам, че някоя ваша греда е изгнила и се е съборила. Завистта, омразата и всички подобни отрицателни качества, това са съборени греди вътре във вашето здание – вашето тяло. Като ви гледам сега, знаете ли на какво ми напомняте? На деца, които са огладнели и им мирише на ядене, но понеже учителят им продължава да разправя урока, те си казват: „Дано спре вече, та да идем да се нахраним!” Или пък казват: „Не ни говори, учителю, а сложи да ядем!” Право е вашето схващане – трябва да ядете. Но ако ме слушате, трапеза ще имате, ще ви дам да ядете; не ме ли слушате, няма трапеза. Когато ви дойде гост, нали му давате само сладко и вода, след което – хайде със здраве; трапезата слагате и гощавате само онзи, който е работил на нивата ви. Когато ви дойде на гости някой възлюблен или заслужил приятел, вие го нагостявате добре, а това какво показва? Че той е работил дълго време на нивата ви. Сега ще видя кому от вас да сложа трапеза. Който не е работил за мен, ще му дам само сладко и вода, а който е работил, ще му сложа царска трапеза и сам ще му прислужвам. И тази вечер има хванат един – още един, който е разбрал закона на мъчението. За два четвъртъка – двама. Бих желал да преброите колко души сте тук, за да видим как работи този закон. Беседи пред Сестрите 12.02.1920 Четвъртък, София Книга: Аз ви избрах
  13. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Призваха Исуса „А призваха и Исуса, и учениците негови на сватбата.” Йоана 2:2 Няма съмнение, че на Земята най-приятните, най-тържествените неща са обредите на сватбата. Аз искам да поразясня малко вътрешния принцип, вътрешното значение на сватбата, защото във вашия ум тя има съвсем друго значение. Според вас сватбата означава събиране, оженване на двама души – мъж и жена, като предварително ги сгодяват с участието на свещеник, който изпълнява няколко молитви, след което надошлите гости ядат и пият. Тези веселби се продължават един-два дни, след което гостите се разотиват, а младоженците остават сами. Това е външната страна на сватбата, която и вие най-добре разбирате. Обаче под думата сватба в дълбок смисъл се разбира започване на нов Живот. Тази дума произлиза от старосанскритски език, от корен, който означава „това, което става и се проявява като съзнателен Живот”. Сватбата е процес, който извежда човека от едно състояние и го води в друго, т.е. излизане от един живот и влизане в друг, при което се напущат старите идеи и се заживява с нови. Забележете, че на тази сватба беше поканен Исус и Неговите ученици, така че на нея присъства един от най-великите Учители. Тази сватба стана принцип, който в бъдеще да определя какви да бъдат и как трябва да стават сватбите. В бъдеще на всяка сватба трябва да присъства Исус със своите ученици, но не Исус като човек, а Неговото Учение. Няма да се спирам да обяснявам в какво се състои Христовото учение, защото то може да се изрази накратко в двата велики закона: обичай Господа Бога твоего с всичката си душа, сърце, ум и воля; обичай ближния си както самия себе си. Няма да обяснявам какво нещо е Любовта. Ще резюмирам накратко това, което съм ви говорил в четвъртъчните беседи. Имайте предвид две неща: когато слушате някой да ви говори, трябва да обърнете ухото си в такава посока, че да схващате думите, а не само да ги чувате, и второ, умът ви трябва да бъде поставен в такава посока, че не само да разбирате думите, а да долавяте смисъла им, защото всяка една дума съдържа в себе си известна Сила. Затова и Христос казва, че всяка Божествена сила е начало на нов Живот, т.е. Новият живот започва с Божествените думи, а не само със Слово. Преди да премина нататък, ще ви обясня по колко начина работи съвременната медицина. Тя си служи главно с два метода – алопатичен и хомеопатичен. Първият метод препоръчва силни дози от лекарствата, които по възможност да бъдат по-горчиви; вторият метод препоръчва лекарствата да са по възможност сладки, а ако това за даден случай е невъзможно, препоръчва се хапчето да се обвива поне външно с една тънка корица от нещо сладко. Съвременният свят е алопатичен, но днес хората са толкова хитри, че всички неща в живота ги покриват с една сладка корица. Божественият начин на лекуване е обратен: хапчетата отвън са горчиви, а отвътре – сладки. И тъй, лечението в Живота става по два начина: някой път даден човек го лекуват с горчиви думи, а някога – със сладки. Аз имам предвид нещата от обществения живот и от Природата. На някои хора обаче нито горчивите, нито сладките хапове помагат, а то е защото не са разбрали условията, при които те биха им помогнали. Не забравяйте, че в света нещата са строго математически определени. Както има определено време за сеене, тъй има определено време за лекуване. Това е Божествен принцип, Божествен закон, който е верен и по отношение на тези, които искат да изучават Христовото учение с цел да подобрят живота си, защото то е Учение на Живота. Ученикът ходи на училище, за да придобие знания, които ще трябва след излизане от училището да ги приложи. На същото основание и аз желая да приложите Христовото учение в живота си. Вие може да имате много желания, било то за придобиване на знания или на богатства. Това ще бъде в бъдеще, но важно е в дадения момент колко разумно можете да използвате Христовото учение. В прочетения стих се казва, че на сватбата били призвани Исус и учениците Му. Това показва, че младоженците съзнали, че ако на сватбата не поканят Исус, нещо важно ще липсва. Така постъпвайте и вие: при началото на всяка работа призовавайте Христа. Ще си кажете: „Друг някой не можем ли да призовем?” Може, но той трябва да съдържа в себе си двата принципа – любов към Бога и към ближния. Любовта към Бога и към ближния е едно разширение, а не едно обикновено чувство. Да любиш Бога и ближния си, значи да им дадеш една от своите стаи. Ще кажеш: „Ами аз къде ще живея?” Ти ще живееш във волята си, Бог ще живее в сърцето ти, а ближният – в ума ти. Ти не можеш да обичаш ближния си, докато не започнеш да мислиш за него, затова ще го държиш в ума си, а Бога ще държиш в сърцето си. Тези двама души ще ти бъдат гости, а ти ще работиш за тях, т.е. те ще те учат, а ти ще им бъдеш ученик. Бог, който е в сърцето ти, е Исус, ближните ти са Негови ученици, а ти ще бъдеш един от сватбарите. Като знаете това, ще можете да мислите правилно с ума си. При изучаване творенията на някой велик поет или писател, при слушане на някое музикално произведение, при разглеждане картината на някой бележит художник вашият ум трябва да схваща тези неща, защото те са вашите учители, вашите ближни и от тях ще се учите, а Божественият принцип да бъде в сърцето ви. Сватбата е начало на един нов Живот. Момъкът и момата излизат от дома на баща си и заживяват един нов, самостоятелен живот – тази аналогия може да я приложите навсякъде в Живота. Учениците и учителите дохождат в училището и започват един нов живот; това се отнася до добрите учители. На сватбите има обикновено три вида гости: едните са прости зрители, вторите са поканени гости, а третите са близките на младоженците. Простите зрители в църквата ги наричат оглашени, поканените – верующи, а близките на младоженците – ученици. По същия начин и вие трябва да нареждате вашите мисли на няколко категории, т.е. трябва да определяте мястото на всяка ваша мисъл. В света има три вида мисли: едни, които произтичат от Бог – Божествени мисли, втори, които произтичат от нашите близки, и трети, които произтичат от самите нас. Едни мисли идат от света, други – от Ангелите, а трети – от Божествения свят. Ето защо трябва да се научите да различавате кои мисли от къде идат, за да не грешите в своите действия. Никой от вас не е свободен от окръжаващата среда и затова вие ще възприемате нейните мисли. Когато правите сравнения между трите вида мисли, ще видите коя мисъл каква е, ще можете да се борите с тях и по този начин ще се развивате правилно. Друго важно нещо е това, че сватбата е място за работа. Когато започнете една работа, трябва да сте на сватба. Вън от сватбата всяко започнато дело е труд или мъчение. Всички сватбари са весели. Когато искате да работите в този свят, трябва да си представяте, че сте на една Божествена сватба или в епохата на един нов Живот – само в това се състои спасяването на една душа. По същия закон се създава една култура, религия или каквото и да е друго. Но главното нещо, от което трябва да се пазите, когато сте на сватба, е да не давате ход на вашата алчност. Един Ангел бил изпратен от Бога на една сватба като представител, но той много харесал царската дъщеря, която била невестата, и пожелал да я вземе за себе си. Когато вие присъствате на една сватба, не пожелавайте никога мястото на невестата, нито самата невеста, защото с това започват всички раздори и падания. Аз виждам между вас неуспехи, раздори, несъгласия, защото искате да заместите царската дъщеря, невестата. Казвате: „Ние искаме да бъдем на нейно място!” Може, но в някоя далечна епоха, а засега сте сватбари. Да сте сватбари, значи да работите. Христос присъстваше на тази сватба, за да благослови младоженците. Когато се решите да влезете в един нов Живот, т.е. да се жените, трябва да съедините вашия ум, който е момъкът, със сърцето, което е момата. Ако искате вашата сватба да стане по всички Божествени правила, по всички Божествени съчетания, непременно Божественият принцип трябва да бъде у вас. Как мислите, сватба ли ще бъде това, ако булката, като влезе в къщата, прогони свекърва, сестри, братя и другите близки на момъка? Ако изпълнявате Волята Божия, вие ще се повдигнете и ще дадете простор на душата си. Грешите ли, или правите добро, това е за вас – всеки се повдига чрез своите действия. Спазвате ли този Божествен принцип – умът и сърцето ви да са в съчетание, вие ще имате в себе си Христа и учениците Му. Тогава, като прилагате Христовото Учение, ще разберете Божествения живот, който се изразява в Природата, и ще знаете как да възпитавате вашите домашни. Защото синовете и дъщерите ви, които трябва да се родят, ще минат през тази сватба. С това аз обяснявам защо се раждат добри синове и дъщери. Ако сватбата не е сватба, а свада, ще се родят лоши синове и дъщери. Когато ви дойде някоя мисъл или желание, те ще зависят напълно от вашия ум и сърце. Каквото съотношение имат те, такава ще бъде и вашата мисъл. Ако умът е покварен, и мисълта ще бъде такава; ако сърцето е покварено, и желанието ще бъде покварено. Не мислете, че мислите и желанията са фантастични неща – те си имат свой образ и тяло и си живеят самостойно. От тези именно ваши мисли и желания ще бъдат изтъкани в бъдеще вашият мозък, бели дробове, стомах и т.н. Някои питат: „Защо да мислим добре?” За да може в бъдеще да си изтъчете нова дреха. Следователно ние приготвяме нова дреха, в която в бъдеще ще облечем Духовното си тяло. И тъй, Христовото учение не е учение на формите, чрез които да се придържаме към някоя църква или да влагаме парите си в някоя банка, но то е Учение на личната инициатива. Никой не може да мисли, да чувства и да действа вместо вас. Вие ще мислите, ще действате, ще чувствате за себе си. Ако мислите, действате и чувствате добре, ще имате Божието благословение. Когато съчетаете вашия Живот с този Божествен принцип, вие ще можете да поправите много несгоди, които срещате. Трябва да намерим начин, по който да повдигнем Живота си и всеки търси такъв начин. Ако сте ябълкова семка, ще молите Бога да ви даде всички условия, за да пораснете най-напред и после да се развивате. Ако сте в положение на една човешка душа, ще изисквате благоприятни условия за своето развитие. Това, което страда, което въздиша у нас, това е душата, която е затворена. Често ние искаме да премахнем страданията. Страданията не трябва да се премахнат, но да се превърнат в Радост. Превръщания могат да стават навсякъде в Природата. Например въгленът може при специални условия да се превърне в диамант, диамантът после може да се превърне в семка, после – в дърво и после – пак във въглен. Исус дойде на сватбата, за да покаже на младите как трябва да живеят. Всеки от вас се е женил, знае колко хубаво е времето до сватбата, какви мечти, какви фантазии на ума и мисълта има! Всеки, след като се ожени, казва: „Всичката прелест е до годежа.” Момъкът и момата са идеални, но щом се оженят, всичко преминава и затова хората казват: „Не струва човек да се жени.” Действително, не струва човек да се жени, защото това не е сватба, а свада. Според мен, умът, който се жени за сърцето, трябва да е здрав, да не е заразен от никаква болест. Сърцето, което се жени за ума, трябва да е здраво, чисто. Ако това стане така, тогава и нашите мисли и желания по същия закон трябва да бъдат здрави и чисти. Зная, че вие, които ме слушате, имате неспокойни сърца и умове. Защо? Защото този първоначален закон е нарушен. Когато Християнството проповядва, че трябва да се върнем към Бога, това значи да се върнем в Рая, да се върнем към онази първоначална среда, която създава условия за един спокоен и разумен Живот. За тези условия не се искат векове – в един момент можеш да станеш добър и в следващ момент да станеш лош. Това, което казват за някого, че се е родил добър или лош, не е вярно. Може да сме родени в Доброто или в злото, но само в момента, когато действаме, ние сме добри или лоши. Може да си много лош, но престанеш ли да вършиш зло, ти си добър, и обратно. Следователно Бог определя какви сме според момента, в който действаме. Даденият момент определя какви сме били в миналото и какви ще бъдем в бъдеще. Този момент, в който вършиш зло, показва, че си бил такъв и в миналото, но той е отражение на миналото. Някой ще каже: „Аз засега съм лош, но в бъдеще ще стана добър.” Не, още сега измени своите действия! Ти трябва да престанеш да си лош, а това значи да предизвикаш Доброто от твоето минало. Този е първият принцип, който Христос е препоръчал на младоженците. Той им е казал да се обичат. Обичта не е нищо друго, освен възприемане на Доброто, посаждане и оживотворяване на Доброто в нашия Живот. Аз ви говоря за сватбата, защото мнозина обещават това, което не може да стане. Обещания за бъдеще – това са празни приказки. В Божествената икономика няма какво да се предвижда. Бог е предвидил всичко Добро за тези, които вършат Добро. Тези, които не действат добре, ги чакат злини. И едните, и другите ще носят последствията на великия закон. Не защото Бог иска да ги наказва, но следствията са плод на самите наши действия и затова ние не можем да ги избегнем. В самата наука и култура първо трябва да се създаде един морален живот, т.е. сърцето трябва да се приготви, за да може умът да възприема неговите желания и да ги произвежда като мисъл. Това е факт. Например в Америка е установено, че ако жените на някои мъже са добри, последните са се издигали до положение на проповедници; обратно, мъже, на които жените са лоши, са падали до много долно положение. Ако имате един даровит ум, но сърцето не му подхожда, то ще свали ума на нисък уровен. Ето защо Бог трябва да живее в сърцето ви, за да го измени – не давайте никому другиму да обръща сърцето ви. Често говорим, че еди-кой си обърнал сърцето на жена си. В света само обръщания стават и от това днес страдат всички хора. Обръщането е движения на колело. На тази сватба се дадоха общи принципи, по които човек може да се издигне и облагороди. Често някои стоят и плачат за своите минали погрешки, за това, че са били много грешни, че са се отнасяли зле с майка си. Днес вече им дават добри условия за живот, за работа, но те се отказват и казват: „Ние сме грешили и пак ще грешим.” Ти си човек и може да измениш действията на закона, защото тези действия са подобни на движенията на колелото, което се движи механически и то само в две посоки – от дясно наляво и от ляво надясно. И нашият Живот, тъй както е направен, може да се движи в същите две посоки. В такъв случай, ако не се движиш в едната посока, ще се движиш в другата. Същото е и във водениците: там има две колела, от които едното се движи в една посока, а другото – в противоположна, но резултатът е един и същ. Сега твоето колело се движи от дясно наляво или в обратна посока и ти питаш: „Мога ли да бъда добър?” Питай воденичаря, той ще ти каже. Тези колела могат да се нагласят и по двата начина и да мачкат хората. Когато отивате на една сватба, трябва да формирате вашия език. Дълбока наука е да разбирате характера, нравите и обичаите на езика и неговите действия. Няма човек с по-силна воля от този, който може да обуздае езика си. Някой път искате да кажете някому нещо, за да му покажете, че и вие разбирате някоя работа. Но какво излиза от това? Не само че не оправяте работата, но още повече я забърквате. Знайте, че всички лоши думи се казват извън сватбите, защото там, гдето няма сватба, има свада. Щом замислиш нещо лошо, ще знаеш, че не си на сватба, при теб не е Христос. Мислиш ли добре, ти си на сватбата заедно с Христа и учениците Му. Всеки ден ти можеш да присъстваш на сватба заедно с Христа и учениците Му. Аз вземам това като общ принцип, а не го разглеждам с онези догматични схващания, които има църквата. Аз говоря за енергията, която протича в Живота. Земята постоянно се приближава към Слънцето, но тъй бавно, че едва след милиони години ще дойде до него и ще го види какво е то. А днес всеки може да съдържа в себе си елементите на Слънцето – светлина и топлина. Може някой да те пита: „Ти виждал ли си Слънцето, знаеш ли го какво е?” Не, но елементите му зная. Някой те пита: „Ти виждал ли си Христа и Неговите ученици?” Не, но две неща аз зная, два Божествени принципа, а именно – Божествената Любов и Мъдрост, които се вливат както в моя ум, така и в умовете на всички по същия начин, както се възприема Слънчевата светлина и топлина. Всяко добро желание и всяка добра мисъл е Христос и Неговите ученици. Нямате ли добри мисли и желания, Христос не е с вас. Ако схващате принципиално въпроса, Бог ще бъде за вас една разумна Сила. Вие можете да правите опити в това отношение. Един ден ще постигнете способността не само да възприемате Светлината, но със слуха си да чувате някаква песен от нея, а после да различавате и отделни думи. Може да мислите, че това е една илюзия. Не, това е факт, защото има хора, които не само външно възприемат Топлината и Светлината, но чуват и техните песни, разбират и техните думи. Да бъдат умът и сърцето ви чисти, значи да сте ясновидци. Когато се очистите така, вие ще можете да разберете от кого ви е изпратена дадена мисъл, от кого ви е изпратено дадено желание. А днес ние чувстваме една мисъл, без да разбираме вътрешния й смисъл. Като ви кажа например, че трябва да се обичате, вие разбирате вече по особен начин Любовта. Да любите вие разбирате да имате една приятелка, тя да принадлежи само на вас и в деня, когато тя се сближи с други някои, вие разваляте приятелството. Представете си, че сте запознати с моя пръст и разговаряте с него, казвате му, че го обичате. Подир малко дойде другият ми пръст, но вие започвате да се сърдите и казвате: „Какво право имаш да се разговаряш с първия ми пръст, когото аз обичам?” Но това зависи от мен, а не от пръста. Тези дни дохожда при мен една госпожа, която ме наведе на една хубава мисъл и която ми показа колко правилно схваща Христовото учение. Разказа ми, че мъжът й вече не я обичал и я напуснал. Тя страдала много от това, постоянно плачела, но една вечер й се присънва един много жив сън. Сънува, че дохождат при нея някакви хора и й казват: „Жено, няма защо да плачеш, трябва да знаеш, че сърцето на мъжа ти не е твое, поради което нямаш право да искаш да го обръщаш. Представи си какво би било положението на твоя мъж, ако утре дойде друг някой и иска да обърне сърцето му към себе си. Какво ще излезе от това сърце?” Така и ние искаме, щото всички хора да имат като нашите сърца и се стараем да ги обърнем. Това е най-голямото зло. Нека всяко сърце си остане такова, каквото го е създал Господ. Всяко сърце по начало е добро, но става такова, каквото направление му дава умът. Когато се поусмихна някому и му кажа някоя блага дума, веднага и вие ставате доволни от мен, намирате, че съм добър. Но понамръщя ли се малко, казвате, че съм си изменил характера. Тези неща в света са привидни, те са едно фокусничество. Някой път бащата се показва по-сериозен, отколкото е в действителност. Не трябва да става по-сериозен, но да каже: „Синко, това, което вършиш, не е добро за теб, то те води към погибел, защото не изпълняваш Божията Воля!” Не казвайте, че еди-кой си е лош, защото такива били родителите му, прадедите му и т.н. Учителят може да те обича, но когато правиш погрешки, той ще ти направи забележка. Ученикът в такива случаи апелира към любовта: „Господин учителю, ние нали се обичаме!” Да, обичаме се, но си направил грешки на няколко места и трябва да ги поправиш. В правилното решение на тази задача почива животът на мнозина, а неправилното й решение компрометира и мен. Преди два дни говорих нещо върху късането на цветята и казах, че всяко откъсване на десет цветчета води след себе си смъртта на някой човек. Ако кажете някому десет лоши думи, къщата на някого ще изгори. Ако посеете някъде десет цветя, някой добър човек ще дойде на Земята. Правете наблюдения от този характер, за да видите, че това не са само приказки. Наблюдавайте плодните дървета в някой двор: докато клоните им са зелени, хората в тази къща си живеят добре, но започнат ли да съхнат, животът се разваля благодарение на лошите мисли, които вземат надмощие. След това някой от тази къща ще умре. Един господин ми разказваше следния случай: той имал в София голяма градина, която се наглеждала от един градинар. Един ден трябвало да се подрежат дръвчетата, а едно от тях трябвало да се отсече. Градинарят обаче много обичал това дръвче и настоявал да не се отсича, но по желание на господаря било отсечено. Не се минали и три месеца и градинарят умрял. Отсече ли се дървото, което обичате, и вие ще отидете след него. Така и вие, които ме слушате сега, сте извадили ножове и фехтувате нагоре-надолу с тях. Много учени сте, много неща знаете. Бих желал обаче такива хора като вас не само да ми разказват как се преде, тъче, снове, ами сами да седнат на стана и да покажат на практика. Виждал съм такива учени какво правят, когато седнат на стана – започват да сноват, да предат, но виждат, че не върви и хайде режат. Отново започват да тъкат и пак не върви. Дойде втори, трети – все режат, но не върви. Дойде майсторът и работата тръгва. Христос дойде на сватбата, за да научи младоженците да тъкат, защото сватбата дава нови условия за Живот. Когато искате да повдигнете вашето настроение, представете си, че сте на сватба, защото там има всякога ядене и пиене, а също и музика. Зъбите са инструментите, а езикът е пръчката, която удря по арфата и произвежда песен, която много ви разполага. Бих желал всички хора да свирят и пеят. Яденето се отнася и до духовния живот, защото щом възприемеш една мисъл или желание, те се превръщат на храна, която после влиза в твоята кръв – в Живота ти и ти се проявяваш. Това показва, че сме разбрали Божествения живот. За тази цел стремете се вашият мозък да бъде винаги в нормално състояние. Ще попитате кое е нормално състояние. Нормалното състояние се намира всякога между две крайности, т.е. то е по средата. Как ще намерите средата? Представете си, че ви дадат една отсечка, на която да намерите средата. Средата й ще намерите, когато от двата края опишете с помощта на един пергел дъги. От точката, дето се пресичат двете дъги, ще спуснете перпендикуляр към дадената отсечка и тази именно точка върху нея ще представлява средата й. По същия начин вие можете да постъпвате и с вашите мисли. Лошите мисли в света съществуват, за да калят вашата воля, тъй че ние можем още в момента да ги неутрализираме. След всяка радост, след всяка приятна мисъл иде неприятна. Наблюдавайте колко време трае у вас всяка добра или лоша мисъл – това е нова психология. Трябва да проучваш себе си, защото ако не знаеш как се проявяваш ти самия, то как ще знаеш външните неща? Всички неща в Природата са отражение на Божествения живот, който е вътре у нас. Отражението показва един образ, който иде отвън. Този образ не си го създал ти, а е чужд. Дойде ли в теб някоя радост, тя не е твоя, ти не си я създал. Тя като мисъл пътува и се спира за малко време у теб. Добрите мисли пътуват и се спират на различни станции, гдето им е определено. Всяка станция си има свое име – станциите сте вие. Мислите се спират за толкова време, колкото им е определено, колкото е престоят на трена. Понякога се спират за минута, две или повече – според важността на станцията. Има екскурзианти, които искат да се спират някъде повече и затова прекарват там по месец, два или по-дълго. Както има добри мисли-пътници, така има и лоши мисли, които излизат от някои немирни деца и по същия начин се спират за известно време на определени станции. Тъй че, нито добрите, нито лошите мисли са наши. Ако искате някоя добра мисъл да се задържи повече у вас, трябва да й създадете за това условия. Това учеше Христос младоженците: казваше им, че в Живота ще имат много приятности и неприятности, много добри и лоши мисли, но ще знаят, че те не са техни, а са посещения. Трябва да знаете, че нито Доброто е много добро, нито лошото е много лошо. Доброто или лошото са такива само за момента, в който се вършат; престанат ли да се вършат, те не са вече такива. За да бъда по-ясен ще ви дам следния пример: вие стоите на разстояние десет метра от нагорещена пещ – какво ще усещате? Една голяма приятност. Какво ще изпитвате, ако седнете на пет сантиметра от тази нагорещена пещ? Ще изгорите ръцете си и ще бягате далеч от пещта. Такова е отношението на нещата, което ги прави добри или лоши. Такова е отношението на една Божествена мисъл, която иде от различни посоки. Каква ще бъде мисълта, добра или лоша, зависи от състоянието, в което се намирате. Затова нам са необходими знания, за да не се поставяме на пътя, по който ще мине влакът. Царският влак минава и затова няма да се изпречваме на пътя му. Христос е учил така: на железния път няма да стоите, на покрива няма да се качвате. Човек, който се качва на покривите, мисли да бяга. Така правят апашите, когато ги гонят. Железният път – това е старостта. Одумваш някого, неразположен си, не вярваш – ти си все на железния път. Излизането и влизането в света има съвсем друго значение от това, което вие разбирате. Например ние си правим къща, в която ще живеем; защо си правим къща? Понеже условията на Живота са такива, че ако нямаме подслон, ще пострадаме – затова си строим къща. По същия начин и ние трябва да имаме една обвивка, която да ни запазва от различните мисли, които ни нападат отвън. Ето защо ние трябва да живеем чисто и свято, за да образуваме около себе си такава аура, която да ни предпазва от всички напасти и злини. Затова на сватбата е присъствал Исус с учениците си. Бих желал всички да започнете добре, а тези от вас, които не работят, ще останат назад. Извадете от всички държани досега за вас беседи общия принцип, който всяка една включва, и него разучавайте. За два-три месеца ще ви дам следната работа и следните опити: първо, на една тетрадка ще си водите бележки за всяка по-важна добра или лоша мисъл, която ви дойде. Ще следите по часовник времето, когато е дошла добрата или лоша мисъл, или желание и щом изчезне, ще отбележите времето, по което ви е напуснала. Второ, когато ви дохождат лоши мисли или желания, ще се опитате да ги превръщате в добри мисли и желания. Затова ще се върнете две хиляди години назад във времето, за да си представите сватбата, на която е присъствал Христос с учениците си. Ще се опитате да си представите къщата, в която е станала сватбата, сватбарите и младоженците. Постарайте се да определите на кое място е стоял Христос, на кое – учениците Му, но гледайте да не създавате илюзии, а да има нещо поне приблизително вярно в представите ви. Тъй че, мислено ще фотографирате цялата сватба, като си представите мястото на младоженеца, вашето място и т.н. Христос ще поставите в сърцето си, а учениците Му – в ума; младоженецът ще поставите в ума, невестата – в сърцето. Невестата и младоженецът ще бъдат разделени, защото в Духовния свят двама души в една стая не живеят. А тук в една стая живеят по няколко души, затова се и карат. Жителите на онзи свят свободно си четат мислите. Затова, когато някой от тях е неразположен, другите, щом като прочетат мисълта му, отминават го, без да става нужда той да ги пъди. Ето защо на онзи свят няма условия за грях. А в този свят някой ви дойде на гости и стои, без да разбере, че ви е отегчил, поради което става нужда да го лъжете. Оставете тези стари методи, защото докато държите на тях, не можете да бъдете ученици. Ще си представиш, че си облечен със сватбарски дрехи, че си радостен и весел и ще слушаш какво е говорил Христос на присъстващите. Ако можете да произведете една такава картина, веднага ще се освежите, ще бъдете готови да се борите с мъчнотиите си на този свят, много философии на този свят ще ви станат ясни и вибрациите на вашия ум ще се повдигнат. Такова представяне на картината има и здравословно влияние. Трябва да знаете, че Доброто се учи само на сватбата, а злото – на свадата. Трето, задайте си въпрос защо у вас се пораждат добри и лоши мисли и желания, защо към някои сте разположени повече, а към други – по-малко, защо някои обичате, а други – не, защо някои ви са приятни, а други – неприятни. Ще кажете, че това е кармично. Да, но кармата още нищо не обяснява, защото тук се явяват ред причини. Когато сте неразположени, размишлявайте върху причината за това неразположение. Припомнете си къде сте ходили, в коя къща, колко време сте прекарали и след излизането от коя къща е дошло неразположението ви. Обяснете си защо от някоя къща излизате неразположен. Обяснете си защо понякога, когато се връщате у дома, ви идва неразположението и дали то иде от север, юг, изток или запад. Като намерите причината за неразположението, не се нахвърляйте върху човека, който го е създал, но изменете посоката му. Някой ваш приятел ви иска пари назаем при условие да ги върне след десет дни, но не ви ги връща; не се сърдете за това. Ако някой човек е неразположен спрямо вас, то е, защото има да взема нещо от вас. Ако няма да взема, той е сгрешил и затова казва: „Твоят баща има да ми дава, а ти, понеже имаш възможност да платиш, плати вместо него!” Когато имате едно добро разположение, трябва да съхраните енергията му в себе си. Важна наука е да съхранявате енергията на добрите мисли и желания. Четвърто, всяка вечер, когато си лягате, ще употребите десет-петнадесет минути, за да си дадете отчет за постъпките си през целия ден. Това ще правите безпристрастно. Ще видите кое е лошо, за да го избегнете на другия ден. На другия ден ще се помолите: „Помогни ми, Боже, да избегна лошите постъпки и да изпълня добрите, които съм пропуснал предния ден!” Ще разглеждате Живота си така, както един художник своята картина, без да се самоосъждате. Ако не успяваме в Живота, то е защото се смятаме за глупави, за грешни хора и т.н. Ти не си нито добър, нито лош, но трябва да присъстваш на сватбата и да работиш. Ако вашите деца вкъщи вдигат шум, представете си, че и те някога са били на сватба. По този начин вие до известна степен – в петдесет или в седемдесет и пет процента – ще можете да промените неразположението на мъжа или на децата си. Тези упражнения ще уякчават добрата ви воля. Младоженецът ще поставите в ума, а невестата – в сърцето. Обикновено на сватбата почетните гости стоят на първо място. Христос е гост на сватбата. Булката посреща гостите и първа целува ръка, а после младоженецът. Какво означава целуването на ръка? Когато целуваме ръка, ние обещаваме, че ще изпълним Божията воля и закон. Ученикът, който иска да се учи, трябва да има желязна воля, нищо да не го отчайва. Аз постепенно ще ви обяснявам всички форми, по които мислите и желанията действат, по които се градят общества, домове, култура и причините, поради които се раждат добри и лоши деца. Когато вие остареете, вашите деца ще изпълняват това. Думата младост е образувана от корена махатади, което значи превръщане на Божествения принцип в една човешка форма, т.е. обновяване на остарелия живот. Когато остареем, ние не слушаме Бога, ставаме недоволни, сърдим се и казваме, че в света няма нищо. Аз зная, че трябва да се действа в момента, когато Господ действа, да се мисли, когато Господ мисли, и да се чувства, когато Господ чувства. Едни от упражненията ще правите сутрин, а другите – вечер, защото сутрин сте положителни, а вечер сте отрицателни. Затова, когато залязва Слънцето, хората са тъжни. Ето защо, когато човек иска да се смири, трябва да се моли вечерно време; когато иска да се моли за милосърдие, трябва да се моли сутрин. Енергията на Земята сутрин е положителна, а следобед е отрицателна. Същото е и с човека. Затова псалмопевецът казва, че Радостта иде сутрин. Радостта е положителна енергия, а скръбта – отрицателна. Доброто е положителна енергия, злото – отрицателна. Ако някоя ученичка е слаба, ще помоли другарките си да й помогнат. Когато кажете, че условията са лоши, аз разбирам, че нямате книга. Който иска да се учи, не може да каже, че няма условия, че няма време – поне пет минути имате на разположение. Когато правите опитите, не допускайте мисълта, че не можете да ги правите. Аз не искам изведнъж да направите хубава картина. Може да цапате, но вършете работа. Ако не работите, ще платите за това здание, което сте наели. Така че, работим или не, пак ще плащаме. Аз ще направя един ден сметка колко струва вашето пребиваване тук на Земята. Срамота е, при условие, че се харчи толкова много за нас, да не работим нищо. Упражненията за сватбата ще правите три пъти през седмицата, и то сутрин – в неделя, вторник и петък. Упражнението за отчета на поведението ви през деня ще правите всяка вечер преди лягане. У нас предшества умът, после сърцето, после волята, но първоначално е действала волята, после – желанието и най-после – умът. Бог чрез Своята воля ни подтиква, при което нашата мисъл започва да действа, после действа сърцето ни и най-после – волята. Беседи пред Сестрите 19.06.1919 Четвъртък, София Призваха Исуса.pdf
  14. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Това учение „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бога; този, който пребъдва в учението Христово, има и Отца, и Сина. Ако иде някой при вас и не носи това учение, недейте го приима в къщи и не го поздравявайте.” Второ Йоаново 1:9,10 Прочетените стихове представляват ядката на посланието. Думата престъпваима двояко значение. Например детето започва да пристъпва и каква радост усеща майката тогава – тя отива да съобщи на съседите си, че детето й пристъпва. Разбирате ли защо майката се радва? Детето й, което е ходило на четири крака като животно, започва да се изправя, т.е. пристъпва, а това радва майката. Апостолът казва: „Всеки, който престъпва и не пребъдва в Христовото учение, няма Бог, а този, който не престъпва, той е в Отца и Сина.” Вярвам, че мнозина посмяват да престъпват, но има двояко престъпление. Когато човек се разгневи, в душата му влиза омразата и той престъпва. Престъпи ли по този начин човек, той вече не може да пребъдва в Христовото учение. Христовото учение е Божествено, то е учение на Вечния живот, а не на човешкия, временен живот. Животът може да се раздели на три категории: животински, човешки и Божествен. Животинският живот е живот на постоянни мъчения, човешкият – на постоянен труд, а Божественият живот е на постоянна Любов или на блаженствата. Човешкият и Божественият принципи се сменят в душата на всеки. Например вие обичате някого – някоя ваша приятелка, давате й подаръци, каните я в къщи, приемате я добре, но един ден казвате: „Аз я намразих вече.” Как е възможно любовта да се превърне в омраза? Тази любов е човешка, любов на съображения. И днес всички домове, всички общества страдат все от такава любов. Ако сте богат или учен и влезете в някое общество, всички ви посрещат добре, защото има какво да вземат. Вземат ли ви каквото имате, показват ви вратата, през която сте влезли. Макар че толкова пъти сте влизали и излизали, все още не сте научили урока си. Когато се говори за това Учение, вие си казвате: „То няма отношение към мен.” И добрата, и лошата страна на едно учение имат отношение към вас, защото ако ти страдаш, страдаш за себе си, или ако се радваш, пак го правиш за себе си. Никой не може да влезе в твоята радост или в твоето страдание. Следователно в това отношение всеки си носи своя кръст. Мнозина искате някой да ви вземе страданието, затова го разказвате на един, на втори, на трети и т.н. и казвате, че хората не ви разбират. Да допуснем, че кракът ви е изкълчен и отидете при някоя ваша съседка да ви го намести, но тя, като не разбира това изкуство, върти го, върти го и с това ви причинява по-голяма болка. Отидете при втора ваша съседка, но и тя не може да ви го намести и болката ви се усилва. Кой е виновен за това – вие или тази жена, която не разбира от това изкуство? Вие сте виновни, защото давате крака си на човек, който не разбира от тази работа. Трябва да се предадете в ръцете на опитен човек. В Писанието се казва: „Изповядайте греховете си един на друг.” Сега ви давам друга повеля: „Крийте греховете си един от друг.” Ако вие изповядате греховете си един на друг, тъй както давате крака си на вашите съседи, които не разбират, те ще ги въртят и нищо няма да излезе. Затова изповядайте болките си на този, който разбира. Христовото учение възстановява Божествената хармония или изгубените Добродетели в човешката душа. Най-първо то трябва да ви направи чисти по сърце. Ще кажете: „Може ли човек в този свят да живее и сърцето му да е чисто?” Може. Когато човек стои във водата, всякога може да бъде чист. Второто нещо, което може да направи Христовото учение, е душата ви да бъде девствена. В какво се заключава тази девственост? Земеделецът нарича девствена почва тази, която е богата със сокове, а бедната на сокове почва не е девствена. Следователно, ако вашата душа може да роди нещо добро, възвишено, тя е девствена. Ако не може да ражда такива неща, тя не е девствена. Йоан казва: „Да пребъдваме в това учение.” Пребъдването е подобно на това човек да пребивава на чист въздух, да живее в него и да го диша. Когато влезем в Христовото учение, когато се всели то в душите ни, непременно ще произведе у нас едно олекване, ще почувстваме една Чистота. Тъй че, очистването ще дойде от самото Учение. Съвременните напреднали физици си имат големи дискове, с които се чистят. Когато някой от тях прави опити и не може лесно да се очисти, той влиза вътре в този диск, пуща електричеството и за пет минути е очистен. В Христовото учение е този Божествен ток и когато го пуснете в душата си, той ще произведе тази Чистота. Казва се: „Всеки, който пребъдва...” Ако мнозина от вас не могат да успяват и да прогресират, те престъпват в нещо, но не като малките деца. Когато ние престъпваме някоя Божествена заповед, веднага изгубваме равновесието и спокойствието си. За да може да живее човек в този свят спокойно, трябва да има това Учение, защото то е храна за душата. Както всеки ден трябва да приемаме храна и да я превръщаме в сила, така и Христовото учение трябва да се превръща в постоянна Сила. Забелязвам, че много от вас, вместо да стават тихи, кротки, стават нервни, докачливи – това е болезнено състояние. И друга грешка има у вас: мислите, че много знаете и затова всяка една от вас на общо основание осъжда другите. Много от вас чакат да им дойде от някъде сила, някакво откровение, за да покажат на света, че Господ е с тях. Че Господ от хиляди години е вътре във вашите души, затова няма какво да показвате, че Господ е с вас. За света е потребно Слънце, каквото е нашето, за да му дава храна. Вие мислите, че като запалите една свещ, ще просветите света. Не, други ще запалят по-голяма свещ и вашата ще остане на заден план. Трябва да прилагате Христовото учение за благото на вашите души. Като ви казвам някоя истина, гледам ви, обръщате си погледа към другите и мислите, че за тях се отнасят тези думи. Аз никого не изключвам, а говоря за всички. Злото си е пак зло, та ако ще някой да се облече и в златни дрехи. Ако тялото му е прокажено, той не може да бъде обичан. Душата е, която дава тон на тялото. Когато душата ви е чиста, когато в нея е Христовото учение, тялото ви ще бъде здраво и всички неща лесно ще понасяте – и най-големите страдания ще понасяте с най-голяма радост. Не забравяйте, че земният живот не е живот на удоволствия. Наблюдавайте как малките деца ловят риби на реката: те вземат една малка въдица, поставят на края едно малко червейче и я хвърлят във водата, а рибата поглъща червейчето и се закачва на въдицата. Често и вие поглъщате въдицата и дяволът ви изважда навън. Като глътнете въдицата, вие мислите, че вървите по Пътя. Първото нещо, което ви предстои, е да прережете въжето, а после да викате лекар, който да извади въдицата от гърлото ви. Аз виждам у вас много такива въдици, които са останали от миналото ви. Колко куршуми има, останали у войниците. Лекарите казват, че те полека-лека ще излязат, но развали ли се времето, болките се явяват. Христовото учение е учение на Божествената и вечна Любов. Следователно, ако човек може да ви обича десет пъти на ден и да ви намрази десет пъти на ден, не вярвайте на неговото учение и не приемайте такъв човек вкъщи. Любовта е, която носи Вечния живот. Имате ли този Живот в себе си, ще разберете Божествените тайни. Искам да положите тези два принципа в живота си, защото те работят еднакво: който престъпва и който не носи. Жена, която не знае да тъче, не я туряйте на вашия стан – ще развали платното. Слугиня, която не знае да готви, не й давайте да прави това. Човек, който не е учил, не го приемайте за учител на децата си. Не приемайте прокажените хора, защото тази проказа ще се яви във вашите души. В Небето нищо нечисто не трябва да влиза, а Небето е вашата душа. Сега у вас владее този принцип – да сте като ленивите ученици и да искате от учителя ви да бъде снизходителен. Това не може да бъде. Например някой архитект е свършил науките си, но учителят му бил винаги снизходителен към него. Каква полза от това? Дойде този архитект и вие му възложите да ви направи един план. Той ще бъде като плана на оня, който преди десет години изгради във Варна едно здание, на което наскоро се събори едната стена; какво щеше да стане с чиновниците, ако бяха вътре? Следователно всеки човек, който е завършил от снизхождение, ще съгради едно лъжливо учение и мислите и желанията му ще бъдат затрупани. Не искам да кажа, че вие не сте на Пътя, че сега търсите Истината. Защото ученикът, когато решава една задача, знае дали е вярна, или не. Много пъти задачите имат отбелязан отговор, по който могат да бъдат проверени. Този ученик, който не разбира работата си, иска отговорът му да бъде точно според книгата, но способният ученик казва: „Отговорът на тази задача в книгата не е верен.” Следователно вие трябва да поправите отговорите по книгите и да решавате по всичките правила на математиката. Този процес, през който ще минете, ще бъде за вас полезен. Христовото учение е живо и апостол Павел казва: „Христос е дошъл в плът.” Как си представяте Христа? Апостол Павел казва: „Не познаваме Христа тъй, както е бил.” Тогава как Го познаваме? Значи има начини, чрез които Христос може да се познае, да се почувства. Когато казваме, че Христос можем да Го познаем, аз разбирам, че Светлината можем да я познаем само с окото си, но не и с пипането, нито с мириса, нито с ухото си. Как познаваме Мъдростта? Чрез ухото си. Тъй че, слушането е мисъл. Как ще познаем Любовта? – Чрез езика. Вкуси я и ще познаеш Любовта. Езикът съдържа в себе си два елемента: той внася най-голямото благо в света и от него излиза разумната реч. Сладките и хубавите думи са плодове на Любовта. Следователно, ако сте разбрали Любовта, вашите души ще бъдат плодове. В Любовта всяка изказана дума е мощна. Някой път думите ви са слаби – защо? Защото нямате Любов вътре в себе си. Някой път казвате: „Да се любим!” Това е равносилно да казваме, че трябва да ядем и да говорим за кокошки и за агнета, а да няма нищо сервирано – това са празни думи. Да предположим, че на масата съм ви сложил нарисувани или от гипс направени кокошки и пуйки, но залети с хубав сос. Ще ви ползват ли те? Това учение ли е? Не е учение. И вие, които ме слушате, сте вървели и вървите по този път. Казвате: „Да се обичаме!” Досега не съм забелязал между вас Любов. От толкова години работя с вас и от вашата любов не съм могъл да направя дори едно въже, за да извадя някого. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на Любовта си.” Това, което наричаме теготене, е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се скъса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани с тази нишка и ще сте в един център, около който ще можете да се движите. Това подразбира учението на Божествената Любов. Мога да проверя колко от вас имат тази Любов. Някои казват: „Аз съм крайно обиден.” Защо? – „Защото не ме приеха добре.” Питам ви вие приехте ли вътре в себе си Бога, Христа, както трябва? Това не е упрек, а въпрос за човешкото развитие. Защото храната, която приемаме в нас, за да създаде нашето ново тяло, трябва да е непреривна. Божествената Любов е също непреривна и пресъхне ли тя, и тази река в нас пресъхва. Божествената Любов никога не пресъхва, а човешката пресъхва на всеки шест месеца. Пресъхне ли тази любов, пресъхва и коритото, но понякога има големи наводнения и водите се разбъркват. Когато вашата душа се размъти, вашият дух-ръководител ви показва, че се намирате в човешката любов, а не в Божествената. Ако не обичаш никого, това показва, че дяволът живее у теб. И дяволът си има любов. Когато у вас Любовта се смени с омраза, това е имитация на Любовта и такава любов се нарича любов на смъртта, от която днес всички умират. Ще ви приведа един пример за такава любов: във Варна един млад господин, богат бакалин, намислил да се жени. Намира една мома, която харесва, и се оженва за нея. Наскоро след женитбата си той заболява много сериозно. От какво? – От жена си. Заминава за Европа да се лекува и едва след четири-пет години успява да си спаси кожата. Затова ако някое учение, с което се свържете, произведе у вас такова състояние, трябва да го отхвърлите. Поставете Христа или видимия Бог вътре в себе си и кажете: „В Божията Любов няма промяна!” Мислите ли така, няма да казвате, че сте грешни, защото няма същество, което да е влязло в Божествената Любов и да е получило отказ. Вие не може да влезете в Божествената Любов и да се радвате, без да я познавате. Като влезете в Божествената Любов, вие ще плувате и всеки, който не знае да плува, ще се удави. Някой казва: „Аз, като вляза в Божествената Любов, ще изпия само половин килограм вода, за да не се удавя.” Да, но там има милиони, милиони килограми вода. Затова всеки ще се държи за Божествената Любов, за да може да плува в нея. Що е плуване? Като ходите по земята, вие твърдите, че искате да сте в съприкосновение с Бога, но какво излиза? Влачите се. Когато сте във водата, вие ще се потопите в нея – такъв е законът на плуването. Същият закон е и в Божествената Любов, но при нея ще останете на повърхността. Когато някой е ударен от мълния, поставят го с лице върху земята, за да изсмуче тя електричеството, което е влязло в него. Така и вие, когато се поразите от злоба, бързо падайте на лицето си. Това значи да потънеш в тази Божествена Любов, за да може тя да се просмуче в теб, да се докосне до материята и да проникне вътре в теб. Йоан казва: „Отец и Син.” Отец е Този, от когото сме излезли, а Синът е видимата Любов. Тази Любов, за която ви говоря, не е нещо временно, не е едно приятно настроение, а една постоянна Топлина. Това може да го проверите. Ако след половин час у вас настане обратна промяна, това е човешка любов. Някой път лицето ви е светло и казвате: „Близо до Христа съм!” На другия ден обаче сте в друго настроение. Това са фази на човешката любов, която, от една страна, е топла, а от друга, студена. Щом влезете в животинската любов, там ще усетите жажда за отмъщение. Следователно любовта на дявола се заключава в това, че той се радва на отмъщенията. Божествената Любов хармонизира двете състояния на животинската и човешката любов, изважда соковете им и ги привежда в съгласие. Това Учение е необходимо за вашия личен живот. Вие вярвате в Христа, ходите на църква, палите свещи, срещате се с този-онзи и все Христа търсите. Казвате си: „Като умрем, ние ще видим Христа.” Че вие може и сега да умрете и пак да продължавате да живеете. Смърт е да умрем за злобата, а не да се освободим от физическото си тяло. Някои казват: „Смъртта е затвор”. Не, затвор са нашите недостатъци. Ако сте много борчлия, продават къщата ви, но пак ви държат отговорни и удържат част от заплатата ви. Тъй че, и да излезете от тялото си, кредиторите ще ви хванат на втората и третата заплата, докато се изплатите. Какво трябва да правите? Единственото спасение е Христовото учение – да влезете в Божествената Любов и всички, които любят Бога, ще ви помогнат. Във всяко училище се задават задачи, а такива задачи и Господ задава във всеки дом. Задачи могат да бъдат вашите мъже и жени, вашите деца, вашите приятели и т.н. Често и аз решавам задачи, а такива сте вие за мен. Много пъти се замислям защо се карате помежду си. С това каране вие разваляте това, което аз градя, късате цветята, които садя. Как ще ви посрещнат Напредналите души, когато отидете при тях на Небето? Представете си, че се намирате при ученици, които знаят да свирят, а вие нищо не знаете – как ще ви посрещнат такива ученици? Ще ви посрещнат като слушатели. А ако знаете да свирите, ще ви приемат между тях. Същият принцип е и в Християнския живот. Някои искат аз да ги направя съвършени, аз да им дам наготово знания, да ги направя разумни. Не, такова учение няма. Учението, което проповядвам, е Учение на Любов, на постоянство, на самоотричане и т.н. Ще учите сами всички предмети, ще учите българска литература и друго. Казвате, че българските писатели са глупави. Ако ви обясня какво е писал Пенчо Славейков например, ще видите, че той стои много по-високо от вас, но ако дойде тук, бихте го оставили вънка. Вие не четете и мислите, че като вземете една моя беседа и я прочетете, ще запомните някоя мисъл, която често да повтаряте. Не, това не е ваше, това е възпроизвеждане на грамофон. Вие трябва да пеете и да свирите, т.е. това, което ви давам, трябва да влезе в мозъците ви, да се превърне на мисъл и чувство, за да влезе в Божествения свят и да даде плод. Това е Учението, което Христос е проповядвал. Той и сега помага в това Училище. Някой път се борите, имате страдания, но изведнъж ви дойде светла мисъл и вие си разрешавате въпроса. Това показва, че ви се помага. Преди няколко дни дойде при мен един господин, който ми каза: „Един човек ме обиди, но понеже тръгнах в Пътя, не исках да му отвърна по същия начин и се опитах да намеря две такива думи, които отвън да са гладки, но да са толкова съдържателни, че никога да не ги забрави. И реших нищо да не му казвам, да не му давам горчиви хапове...” Всички вие давате такива хапове в софийското общество, но бих желал този господин да ви служи за пример. По този начин трябва да прилагате Христовото учение. Обичта се състои в това да понасяме обидите. Две обиди не правят една добродетел. Когато Господ ни прощава, Той иска сами да признаем, че сме Го обидили. Но когато дойдем до положение да съзнаваме това и започнем да плачем и скърбим, Бог ни изпраща Ангели да ни помогнат. Понеже иде Възкресение Христово, откажете се от тези две думи, които отвън са гладки, а отвътре не носят Мир, а вложете в себе си думите Отец и Син. Ако искаш да направиш нещо лошо, кажи си: „Какво ще каже Татко, който е горе, когато ме види в този вид?” или „Какво ще каже по-големият ми брат – Синът?” Веднага лошото желание ще се парализира и ще дойде обратното действие. Този е начинът, по който можем да се обновим. Сега в света идат големи изпитания, които го пречистват. Ще кажете: „Какво мисли Господ за нас, какво мисли Христос?” След като знаем какво мисли Господ, ще научим какво мисли Христос за нас. Защото ако не разбираме какво мисли Господ за нас, няма да разберем какво мислят и другите хора. Любовта само тогава ще влезе между нас, когато сме гладували три-четири дни. Върнете се уморен, убит от работа и аз започна да ви проповядвам, че Господ е Любов. Какво ще разберете от тази Любов, щом сте гладни? Като ви измия и нахраня, вие ще почувствате Любовта – това е Христовото учение. Обиди ви някой – представя ви се случай да отидете при Господа и да кажете: „Моля ти се, Боже, превърни това докачение, тази обида, в Любов!” Някой път след нанесена обида почувствате Мир в душата си и казвате: „Мен ме обидиха, но аз простих.” Неочаквано обаче след една или две години тази обида отново я почувствате. Ако три години след обидата не се разтревожите, значи треската е минала. Щом дойде Божественото учение, бъдете уверени, че обиди в света няма да има. Ето защо старите християни са били радостни, когато са ги гонили и преследвали. Този човек, който ходи в Божествената Любов, приема хулите като венец. Пазете се да не ограничавате вашия Баща и не обръщайте внимание какво аз мисля за вас, а какво Господ мисли за вас. Той казва, че вашите прозорци са затворени, светлината не е достатъчна и въпреки че Той толкова храна ви праща, вие сте гладни и болни. Сега гледайте да се научите да пристъпвате като малките деца, а не да престъпвате Христовото учение. Имате ли някой труден въпрос, повикайте вашия Баща и кажете: „Татко, понеже Ти изпрати Христа на Земята, то нека бъдат Твоите думи тъй, както си ги казал!” Девизът, който трябва да си поставите, е: „Ние ще изпълним Твоята Воля тъй, както искаш!” Ще кажете: „Не обещаваме, защото мъчно е да се изпълни Волята Божия.” Веднъж допуснете ли такова съмнение, то е от лукаваго. Трябва да се изпълнява Волята Божия заради Господа, а не заради света. Какво иска Господ? – Да изпълниш това, което си обещал. Това иска и Христос. Христос, който е светът, е и в плът, която не умира. Това, което умира, е човешко. Вие може да разберете вашите приятели по два начина. Приятел, който само ви хвали или само показва погрешките ви, той не ви е истински приятел. Онзи, който едновременно ви показва погрешките и ви хвали, той е истинският ви приятел. Последният, като види, че имате едно леке, взема четката и ви изчиства, а вие му благодарите. С тази четка той ви показва погрешките. С четката вие изчиствате само праха, но ако употребите четката върху лицето си, тя не е на мястото си. Вие имате такива четки за пудрене на лицето. Не съм против пудрите, както и не съм против да измазвате къщите си, но казвам никога да не прекарвате четката по лицето си, макар пудрата да е екстра. По-хубава пудра от Христовото учение няма, по-добра четка от това Учение не съм срещал. Затова ви го препоръчвам! Следователно, когато турите Христовата пудра и Христовата четка, ще имате съвсем друг вид. Като живеете така, Христовото учение ще ви доведе в съгласие с Природата и ще можете да почерпите от нейната енергия. Като произнасяте всяка сутрин думите Отец и Син, ще придобиете голяма енергия. Излезете ли със съмнение, вие едва ще успеете да посрещнете разноските си. Тъй че, ако разбираме тези две думи, ще проникнем в цялата Природа и ще сме в хармония с нея. Явява се въпросът кое започва по-рано–учението или раждането? – Раждането. Следователно, ако някой не се роди от Дух Божий, на какво ще се учи? Някой казва: „Аз не мога да разбера това нещо, нямам подтик.” Как ще го разбереш, след като трябва първо да се родиш – Божественото трябва да дойде вътре в теб и тогава ще започнеш да разбираш елементарните неща. Най-елементарното е да можете да измените своето състояние. Ако за пет, десет или петнадесет минути можете да измените своето състояние, след като ви е някой наскърбил, вие имате тази наука в себе си. Например някое куче ви е ухапало – изкуството е да турите на раната такъв лек, щото да не остане никакъв белег. Христовото Учение носи лек за всички недъзи. Сега ще ви кажа нещо за часовете. Някой пита дали точно в 5 ч. да става. Когато усетите едно голямо желание да се молите, тогава е 5 ч., т.е. часът на вашия ум. Когато усетите голяма скръб, тогава е 4 ч.; когато сте забъркали всичките си работи, е 6 ч.; когато ви сполетят големи нещастия, е 7 ч. – „Кога да го направя” – пита някой. – Когато усетиш подбуждение! Някой казва: „Това подбуждение ще дойде друг път.” Не, пропуснеш ли го, няма да дойде. Някой път Духът ти казва: „Стани да се помолиш!” Казваш: „Няма 5 ч.” Не, стани, защото Духът ти казва, че е 5 ч. Следователно, когато извадите от вашето време два часа, остават пет часа. Ще кажете, че е много рано. Защо? Защото сте легнали късно. Лягайте си рано с птичките. Казвате: „Не мога да излизам рано сутрин, защото не съм си уредил работата.” И без да си уредил работата си, излез! Ако стане някакво земетресение, а ти си правиш тоалета, ще чакаш ли да си го довършиш и тогава да избягаш? Когато Господ ви призове, не трябва да довършвате тоалета си – той и на друго място ще се довърши. Днес всички наши външни тоалети ще се развалят, а отвътре ще дойде онзи истински тоалет, който ще прилегне добре за душата ви. Господ казва: „Ще ви дам нови дрехи.” Тези нови дрехи ще бъдат хигиенични, топли, приятни и ще бъдете доволни и способни за всяка работа. Тази дреха в окултизма се нарича магнетична дреха. Днес всички болести не са нищо друго, освен продиране на тази Божествена дреха. Ухото те боли – там се е скъсала дрехата; кракът те боли – там се е скъсала дрехата и т.н. Тази дреха няма да се кърпи, а ще се обърнете към Господа да изпрати майстори, които да я обновят, защото те знаят това изкуство. Сега, забелязвам у вас едно смущение. Не трябва да се смущавате, а да разглеждате обективно нещата. Решили сте една задача криво – ще започнете отново да я решавате. Но ще кажете, че вие грешки не правите. Правят се, правят се грешки – и учените хора ги правят. Като се върнеш, за да поправиш задачата, ще разбереш какво си пропуснал. Целият ваш живот не е лош, но погрешки имате. Малките грешки са по-опасни от големите, защото не се виждат. Необходимо е да се създаде сред вас хармония между темпераментите и съм решил да ви разделя на класове според темперамента. Двама нервни хора, като се съберат на едно място, не могат да се спогаждат, затова единият трябва да бъде по-студен, а другият – по-горещ, за да има преливане. Двама с шилести глави не могат да живеят заедно – ще има между тях ритане, както при конете. Всички, които се хапят, които се одумват, са с шилести глави. Затова като се срещнете, питайте се: „Твоята глава шилеста ли е?” – „Да.” Тогава друг потърсете. Човек, който не е милостив, главата му е като покрив. В бъдеще възпитанието в училищата трябва да бъде съобразено с френологията. Сега, като ви говоря, вие се ритате, защото не сте добре наредени, теченията ви не са еднакви. Трябва да сте на разстояние един метър един от друг, а сега по необходимост стоите като в затвор и си казвате: „Ела, зло, че без теб по-зло.” Когато някой се ръкува с вас и ви стисне ръката, вие се сърдите, но ако го обичате, не му се сърдите. Това показва, че вашите мисли са различни. Не съм против ръкуването, но и многото ръкуване е вредно. Но ако речете да не се ръкувате, това е още по-лошо. Бедният човек трябва да има при кого да работи, за да разбогатее. Някой казва за себе си, че е глупав, но той не говори истината, защото ако това някой друг му го каже, той ще се разсърди. Нямате право да казвате, че Господ ви е направил глупави. Господ всички ни е направил умни, но после, като сме се учили при дявола, станали сме глупави. Бих желал да подражавате на Доброто. Някои от вас имат много добри черти, но не става дума за тези, които са изкуствени, а за тези, които са ви дадени от Бога. Някои идват с големи кокове, с по-бели лица, но всичко това е изкуствено, а то се отнема. Изкуственото е потребно, но не е съществено. Следователно Добродетелите не могат да бъдат изкуствени, затова виждайте във всяка сестра само хубавото. Христовият закон е следният: никога не мислете, че вашата сестра е лицемерна или лоша. Обърнете се към минералното царство, вземете един кристал и го разгледайте; идете после в растителното царство и разгледайте едно житно зърно; минете след това към животинското царство и като дойдете до човека, ще видите, че той има такива Добродетели, каквито няма ни у минералите, ни у животните, ни у растенията. Това показва, че у човека Господ живее. Тази е причината, заради която мнозина от вас се спъват. Ако мислите, че една или друга от вас е още зелена, вие не ще можете да се развивате. Ако внесете една погрешка в себе си, вие си препятствате така, както една малка прашинка, влязла в окото ви. Сега, ако изкарам някоя от вас да поговори пет шест минути, вие не ще можете да я търпите. Ще кажете: „Само тя ли има опитности, и ние имаме такива!” Имайте предвид, че няма двама души, които да имат еднакви опитности. Някои преувеличават нещо в своите опитности. Например някоя видяла един старец с бели дрехи и с бял калпак, и казва: „Аз видях Господа!” Този старец каза ли ти, че е Господ? – „Не ми каза, но предполагам, че е Той.” Ти видиш някой момък, харесаш го и казваш: „Той е за мен.” Момъкът обаче мине и замине и не дохожда. Това значи да разбираме Истината, която ни се проповядва, да се научим да говорим истината, без да прекаляваме. Някой, за да покаже, че е много скромен, си приписва грехове, които няма, а друг отрича грехове, които има. И двата метода са погрешни. В Христовото учение всичко трябва да бъде точно предадено. Колкото по-близо си до същността на предмета, толкова по-близо си до това Учение. Говоря ви за начините, по които да изправите вашите сърца, умове и души. Говоря ви, че, като служещи, не изпълнявате навреме службите си, закъснявате малко, а после давате лъжливи извинения. Говорете истината тъй, както си е! Само така Господ ще ви научи на всичко и другите хора ще ви съдействат в мислите и желанията ви. Всяка книга, която прочетете, ще има смисъл за вас. Някой казва: „Да четем само Библията.” Добре, да кажем, че ти си проучил Библията и ти се иска друга книга – прочети я и не мисли, че тя е от дявола. Всяка книга, от която може да почерпите поука, прочетете я. Това значи да пребъдваме в Божествената Любов, която е вечна и която носи всички блага. Тя носи сокове и за носа, и за устата, и за очите, и за сърцето. Ако имате тези сокове, ще бъдете безсмъртни. Безсмъртието е потребно, за да намерим вечно щастие. Може и на Земята да бъдем щастливи. Вие мислите, че сте нещастни, защото Господ не ви обичал. Кажете ли така, това са кармичните ви грехове. Затова излезте от вашите зимници и турете в сърцето си думите Отец и Син. На идейния човек му трябва борба, но християните сме малодушни хора. Сега, ако ви погонят малко, ще се усъмните дали това Учение е право, или не. Че кое учение е вярно? Ще се запитате дали тази храна е реална, или не. И да ядете от тази храна, и да не ядете, пак ще умрете – с тази само разлика, че който е ял повече, ще има повече опитност и знания. Важно е да не мислите зло един другиму – това искам от вас. Вашите лоши мисли много ме засягат. Не ме карайте да повръщам, защото ще опръскам всички ви. Когато говоря за Христовото учение и когато казвам, че то ще ви спаси, аз имам предвид всички ваши мъчнотии, а не искам да станете светии. На една от вас давам най-простата задача – да събере едно и две, на друга – три и четири. Като съберете едно и две, ще получите три. Числото 3 показва, че вие, като единица, ще умрете, а ще останат на ваш гръб да живеят децата ви. Майката умира, а децата се подмладяват, т.е. соковете на числото 3 ще влязат във вашите деца. Казвате: „Тогава ще умрем.” Да, но втори път като се върнете, децата ще умрат, а вие ще живеете. Смъртта подразбира самопожертване. Всички трябва да гледате един на друг така, както майките гледат на децата си. Христовото Учение е метод да не се цапате. Друго нещо ще ви препоръчам: когато някоя ваша сестра се намира в скръб, в тревога, нека пет-шест до дванадесет сестри отидат в дома й и да се помолят за оправяне на работата. Ако някой е болен, ще се съберете у него на молитва, макар и да е скаран с някои от вас. Ще кажете: „Господи, ние сме решили да работим тъй, както Ти искаш, затова сме се събрали да ни научиш как да живеем!” Така искам да посрещнете Великден. Имайте широки сърца, не бъдете тесногръди – границите на Божествената Любов са безпределни. Когато кажете за някого, че е лош, разбирайте, че той е вратата, през която ще мине злото, ще минат всички нечистотии. Когато видите, че вашият мъж е неразположен, трябва да знаете, че той изхвърля сметта навън. На другия ден, когато вие изхвърляте сметта навън, мъжът ви трябва да благодари на Бога. Днес вие сте доволни, когато не изхвърляте сметта и вашите ръце са чисти, но къщите ви са нечисти. Аз ви говоря днес, за да умре всяка злоба, всяко зло, всяко съмнение. Приложете тези практически правила и не разправяйте резултатите, а само се уякчавайте, докато видите плодовете. А сегашните християни само реклами дават... Сега ще размишлявате върху 9-и и 10-и стих от тази глава и върху думите Отец и Син. 17 април 1919 г., Велики четвъртък, София Беседи пред Сестрите 17.04.1919 Четвъртък, София Това учение.pdf
  15. Аудио - чете Цвета Коцева Аудио - чете Таня Димитрова Архивна единица От книгата "Искайте сила - имайте вяра" - Извънредни беседи от Учителя в периода 1914-1919г., София 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство Бяло Братство, 2006 Книгата за теглене на PDF Съдържание Встъпление в Любовта Ефесяном: 4 Като встъпление на тази беседа ще ви приведа следния пример: представете си, че по улицата вървят цял керван от каруци и всеки от вас кара по една от тях. Каруците на някои от вас вървят гладко, тихо, а останалите скърцат много и вдигат голям шум. Какво трябва да направите, за да не скърцат толкова много? Ще вземете катраника, ще потопите в него перото и ще намажете осите на колелата, за да няма скърцане. Скърцането – това са страданията в живота ви. По същия начин и сърцето ви, когато скърца, трябва да се намаже с катран. Посланието на Павел към ефесяните ще го проучите във връзка с Притчите. Всеки от вас да се спре върху най-важните пасажи на това послание – тези, които съставляват ядката. Това встъпление е необходимо, затова го дръжте постоянно в ума си. Знайте, че всяко страдание е встъпление, въведение към Любовта. Някой пита: „Защо страдам, защо тегля?” Отговарям: понеже се пише твоята книга, прави се встъпление към Любовта. Като правя това встъпление, обръщам ви внимание да не мислите, че много знаете. Който мисли, че много знае, скоро остарява. За да не остарява човек, най-доброто нещо е да мисли, че има много да учи. Същото се забелязва и у децата: те имат ламтеж всичко да учат. Никога не казвайте, че това е за младите, а не е за вас, старите, защото у вас ще остане тази мисъл, че сте стари и действително ще станете такива. Няма да забележиш как ще се прегърбиш, ще станеш като въпросителна и всички хора ще кажат, че си стар. Имайте предвид, че младостта е въведение към Царството Божие. За да влезете в Царството Божие, необходимо ви е в Живота едно нововъведение – да станете млади. Ще пристъпя към разяснение на четвърта глава: И тъй, аз, узник в Господа, моля ви да ходите достойно на званието, в което бидохте призвани, с всяко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпявате един друг с любов, като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира. (4:1-3) Узник значи човек, който е призван в Божието училище. Павел казва: „Аз, който бях призван в Божието училище, моля ви да се учите тъй, както аз учих, а именно – с всяко смиреномъдрие, кротост и дълготърпение, като претърпявах другите с любов.” Като стоите в клас, може някой да ви стисне, да ви мушне, но вие си кажете: „Няма нищо, стаята е малка, Любовта ще претърпи!” „Като се стараете да увардите единството на Духа в свръзката на мира” значи да се стараете да свързвате един урок с друг, да имате тази вътрешна връзка, която Духът, т.е. Учителят е вложил.” С тези думи Павел казва: „Аз слушах този Учител много внимателно.” В посланието по-нататък се казва: Едно тяло и един Дух, както се и призвахте с една надежда на званието ваше. (4:4) С това Павел казва: „Аз подчиних своето тяло на Духа, като му служех в надежда.” Един Господ, една вяра, едно кръщение, един Бог и Отец на всите, Който е над всички, чрез всички и във всички нас. (4:5, 6) Павел с тези стихове казва: „Това правих, защото слушах и изпълнявах мислите на Този един Господ, който ми говореше за една Вяра – вяра по отношение на ума.” Едно кръщение значи да изпълняваш, да понасяш всички скърби и мъчнотии с благодарност. Не е кръщение това да те потопят в котела; кръщението е изпит, през който трябва да минеш. Павел казва: „Всякога, когато Учителят ме изпитваше, аз принасях Добро, т.е. добре отговарях, защото добре проучвах уроците си.” Под един Бог се разбира мястото, условията, които са били дадени на Павла от Бога, защото Павел казва: „В един Бог ние живеем и се движим”, т.е. в едно училище се учим. А всекиму от нас се даде благодат по мярката на Христовото даруване. (4:7) Павел в този стих казва: „Аз използвах тази Божия благодат.” Благодатта се състои в това, че във време на нужда по-напреднали духове, наречени Ангели, слизат, за да ви окрилят, да ви помогнат, да ви осветлят по известен въпрос. Това осветление може да стане по различни начини. То може да дойде чрез някакъв сън – чрез внушение на някаква мисъл, когато спите, и щом станете сутрин, да я почувствате съвсем ясно. Помощта не дохожда всякога чрез говорене. Има три начина, по които може да се говори: говорене отвън, говорене отвътре и говорене отгоре, т.е. да се говори на тялото, на сърцето и на ума. Някой казва: „Да ядем, обядът е готов!” – това е говорене на тялото. Аз казвам: „Да се обичаме” – това е говорене на сърцето. Този втори начин на говорене не го разбираме така непосредствено, както поканата за ядене, защото с последното вие имате опитност. Помислете как ще разберете Обичта. Като ви кажа: „Да познаем Христа!”, това е вече говорене на ума. Как ще познаем Христа? Помислете върху Обичта и познаването на Христа. Обяснете ми вие, като българи, как обичате и как познавате Христа. У нас аз зная как става това, но ме интересува за България. За това казва: „Като възлезе на високо, плени плен и даде давания на человеците.” А това „възлезе” що е друго, освен че е и слязъл по-напред в най-долните страни на земята? Този, който е слязъл, той е, който и възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко. (4:8-10) Христос, като е бил на Земята, изпълнил е всичко и казва: „Аз победих света.” Другата победа – над плътта – Той е оставил за вас. Има три неща, които спъват Живота, а именно: плътта, светът и дяволът. Най-опасен противник е плътта. Тя е връзка между човека и света, а светът е връзка между плътта и дявола. Христос, като е победил света, е скъсал съединителната връзка между плътта и дявола. Имаш дъщеря, която кореспондира със своя любовник, но ти, като майка, скъсваш този телеграф и кореспонденцията се прекъсва. Така Христос е прекъснал връзката между плътта и дявола и той няма вече място у вас, освен ако го поканите. Павел казва: „Аз ходих по този път и там нашата борба беше голяма.” Под всички небеса се разбира проявлението на Бога в целокупността на човешкия Живот. И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пък благовестители, а други пастири и учители, за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на тялото Христово. (4:11, 12) Забележете, че всички тези неща са дадени, за да се усъвършенстват светиите. Кои са апостолите? Те са тези, на които Христос говори. Пророците са тези, на които Духът говори. Благовестителите идват след пророците, а след тях – пастирите и учителите. Намерете в себе си онова, което съответства на апостолството. Помислете върху този стих; на какво ще уподобите апостолството, пророчеството, благовестителството, пастирството и учителството? Думата пророци се е употребявала още преди Христа. Намерете отношението между пророка,