Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Извънредни беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Трите чаши и скъпоценният камък Беседата не е отпечатана. Не е намерен ръкопис засега.
  2. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето. От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. От книгата "Разсмотрете криновете в полето как растат". Извънредни беседи (1915-1917 г.) Първо издание на ИК "ВСЕМИР", София, 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Братът на най-малките „Освети ги чрез Твоята истина.“ (Йоан 17:17) В първоначалния език – езика на Девствения Божествен Дух, най-възвишеният в йерархията на ангелите, Бог е дал на човека друго име, не като сегашното. Това станало в съвета на боговете, под председателството на Господа Исуса Христа, наречен Спасител на човечеството. Този съвет се занимавал със създаването на човека и определяне на името му. Това име „човек“ е крив превод, но ние ще се задоволим с него. Под „човек“ разбираме същество, което мисли. Според сегашната еволюция мисълта на човека върви в две посоки: низходяща и възходяща. Низходящата посока на мисълта действа за създаване на човешката личност и човешкото тяло – със седемте му обвивки. Източните и западните школи се различават в класификацията на тези обвивки, обаче тези класификации се отнасят само към външната, видимата страна на това учение. По същина в двете школи няма никакво вътрешно различие. Според вътрешния смисъл на Христовото учение човек има три съществени, неизменни тела и седем обвивки. В теософската литература се говори за седемте обвивки на човешкото тяло, а за трите неизменни тела само се загатва. Там наричат обвивките „тела“, но те не са тела. По-подходящо име за тях е обвивка. По отношение на реалността човешкият свят е преходен, а еволюцията в света е Божествен процес. От Божествено гледище стремежът на човешкия дух е да придобие трите неизменни тела. Тази идея е толкова обширна и необятна, че и гениалните хора, великите умове на науката, на окултизма, на висшите ангелски йерархии, както и висшите йерархии на боговете в миналото и сега не могат да я разберат напълно. Под богове не разбирам Единния Бог, но висшите чинове от ангелската йерархия. Но днес думата Бог е обезсолена, защото с това име се наричат и същества, които не са богове, но които заблуждават хората. В тях няма нищо Божествено. Освободете се от това криво понятие за Бога. В първоначалния език думата „Бог“ имала особен смисъл. Днес това понятие е изопачено. С изопачаването на това понятие хората са изопачили и своя ум. За да си съставим правилно понятие за Бога и да Го разберем, трябва да се върнем в своето първоначално състояние. Мнозина гледат на Бога като на същество, което се мени по няколко пъти на ден – като човека. Така мислят и някои от западните окултисти. Това не е за упрек. То се дължи на борбата между двете ложи – Бялата и черната, които съществуват в света. Те са разделили човечеството на два противоположни лагера. Те са причина за ежбите, които съществуват в политическия, в обществения живот, в семействата, в отделния човек, даже в религията и науката. Тези две влияния раздвояват човешките умове. Обаче дето има деление, раздвояване, там Божественият Дух не действа. Щом се раздвоиш в себе си и изпаднеш в противоречие, Бог е вън от тебе. Това е психологически закон. Когато ви говоря за човека, вие трябва да се вдълбочите, да си представите онзи човек, създаден по образ и подобие на Бога, т.е. на Истината и Любовта. Този човек никога не е опетнил името на Бога. Моисей, един от великите посветени, казва: „Не споменавай името Божие напразно“. Това е един от законите на първия мистик, който искал да изучи великото Божествено учение. Той искал да освети името Божие. Това значи да бъдеш истински човек. Докато не започнат да осветяват името Божие в онзи велик смисъл, предаден от Девствените Божествени духове, никой не може да се повдигне по-високо от стъпалото, на което се намира. Често наблюдавам как хората в България и другаде се делят на големи и малки величини, на тесни и широки, на черни и бели. Казват: „Ние сме широки, не сме тесногръди като другите“. – Дай, Боже, да сте широки, но да не сте безформени, безидейни. Ако отидете в странство, между окултистите, между теософите, ще разберете, че те са последователи на Бялото Братство, които работят да обновят човешката мисъл, в бъдеще да се влее в нея нов стремеж, нова дейност на Божествения дух. Днес теософите се делят на безантисти и щайнеристи – антропософи. Но и едните, и другите са антропософи. Обаче като хора и те не могат да се търпят. И те се делят на тесни и широки. Безантистите са жени, а щайнеристите – мъже. И едните, и другите се карат помежду си. Всички течения от източната школа се ръководят от жени, а от западната се ръководят от мъже. Това деление изпъква ясно, но то е само външната страна. Който не е издигнат, ще се съблазни от тях. А който се съблазнява, не може да разбере Христа. Както във времето на Христа някои се съблазниха, така и днес хората се съблазняват. Откак човек е сгрешил и изопачил името Божие, той не е преставал да се съблазнява. Който се съблазнява, не може да се издигне до положението на мислещ човек, да разбере вътрешните, основните закони, върху които почива човешкият дух. За да измени своя индивидуален живот, обществения живот, както и живота на цялото човечество, човек трябва да разбира великите закони на Божествената мисъл. Теософите наричат висшия ум „висш манас“. Природния или низш ум наричат „низш манас“. Обаче никъде не се споменава за средния ум – средния манас, който е най-важен. Низшият манас е основата, върху която се гради човешката мисъл. Значи той е почва на умствения свят. Ако разбирате елементите на тази почва, ще знаете какво да сеете в нея. Всяка мисъл съдържа зародиш на дейност. Да се научиш правилно да мислиш ще рече да знаеш какви семена да сееш през разните годишни времена. Казано е в Писанието: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Тук се разбира за сеене в мисълта. Между хората има толкова погрешни схващания, толкова погрешни постъпки, че ако не послушат гласа на Великия Учител, ще се изтребят едни други. Той казва: Отсега нататък няма да позволя на никого да излезе стъпка напред. Ако не измени своята мисъл, ако не освети името Божие, хиляди години да тропа на вратата Ми, горко му! Той ще жъне още плодове на кармата си – от хиляди години. Що е карма? – Последствие от всички лоши плодове, които сам си посадил в миналото. Христос е дошъл на земята само за едно нещо – да спаси хората. Под „спасение“ подразбираме да ги научи да осветят името Божие в себе си и в света. Върху това име почиват основите на нашето битие. Осветяването на името Божие е най-великото нещо. То представлява философия на бъдещето. Някои се оплакват, че не им се откриват тайни. Какво искат те? Да им дам оръжие да се избият помежду си? В Западна Европа съществуват разни учения и братства, членовете на които искат да научат тайните на природата. В това отношение те приличат на онези жени, които отмъщават на своите възлюбени с витриол. – Защо им отмъщават? – Защото са измамени от тях. Като ги обезобразят с витриол, жените са доволни и казват: „Сега няма да бъдете нито на мене, нито на друга“. Така постъпват и мъжете; така постъпват и религиозните. Христос е огорчен от постъпките на хората. Ако те не си изправят поведението, Бог е решил да ги накаже. По Божествения закон повече не може да се греши. Със старото трябва да се ликвидира, защото настъпва вече новата епоха, новият подем. Девственият Божествен Дух слиза в кръгообразна вълна през седем полета, т.е. през седем светове. През Сатурновия период Девственият Божествен Дух е слязъл до умствения свят и образувал умственото или менталното тяло на човека. През втория период, т.е. през Слънчевия, Духът е слязъл до астралния свят и е образувал тялото на желанията. През третия период – Лунния, Духът е слязъл в етерната област на физическия свят, като образувал етерната обвивка на човека. През четвъртия период – Земния, Духът е слязъл в низшето поле на физическия свят и образувал физическото тяло. През тези периоди, когато Духът слизал и се качвал, Той минавал през духовни ден и нощ. През първия период, когато Божественият Дух работил и създал човека по образ и подобие на Бога, човек бил безгрешен. През втория период човек започнал да пада. През третия период той дошъл до пълно падение. През четвъртия период – Земния, най-ниския период на слизането, падението достигнало своя краен предел. Защо е нужно човек да слиза и потъва в материята? – За да се облече във всички обвивки, една от друга по-гъсти, отдето започва възлизането и обличането му в по-висши форми. През всеки период става частично слизане и качване по вълнообразна линия. Крайното движение ще бъде възходящо. Който не иска да се свърже с Бога, вълната ще го изхвърли вън от общото течение на Божествения ден, дето той ще чака друг период на слизане и качване, т.е. друга вълна. Всички, които отиват нагоре, към Бога, ще влязат в небето, а той ще остане долу, вън от Бога. Вратата ще се затвори пред него и той ще чуе гласа на Бога: „Не те познавам“. Един ден, когато Христос похлопа на вашите врати, онези, които се занимават с лични въпроси, с обикновени работи, ще останат вън – няма да имат масло за кандилото си. После те ще се опомнят, но Божественият параход е отпътувал, никого не чака. Затова всеки трябва да бъде готов да се качи навреме. Като говоря така, не искам да ви морализирам, но казвам какъв е законът, какво говори Бог. Той няма да спре парахода за никого. И тъй, вълната върви и вие сега именно имате най-благоприятни условия за развитие. Когато през ума ви мине една лоша мисъл, знайте, че тя иде от вашето далечно минало, не е сегашна. Тя е чуждо, подхвърлено дете, не го приемайте. И на мене не искам да изпращате подхвърлени деца, родени от незаконни родители. Като Учител аз не съм пратен на Земята да отглеждам и възпитавам такива деца. Да отгледаш един грешник е едно нещо, а да отхраниш едно незаконно дете, това е друго нещо. Грешникът, който е дошъл до известно съзнание и се кае за своите грехове, може да се спаси. Той прави усилия да върши Божията воля. За такива дойде Христос на земята. Всеки може да се спаси. И грешникът може да се спаси, но не и подхвърленото, незаконороденото. То е змия, която колкото повече се храни, толкова по-голяма става. Един ден тя ще се увие около човека и ще строши костите му. Лично за вас, за вашето бъдещо благо е необходимо да отхранвате онези велики мисли, които Бог е вложил първоначално във вас, чрез Светия Дух. Не отхранвайте отрицателните мисли, които черната ложа е посяла във вас. Майката казва: „Измъчих се с това дете, голямо главоболие ми създава, но един ден то ще ме гледа“. Не, един ден това дете, като змията, ще счупи костите ти и ще те изхвърли вън от тази вълна. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Никой човек не може да научи Божествения закон, докато не освети Божието име. Когато осветите Божието име, мислите ви ще бъдат чисти и светли. С тях ще градите тази обвивка, дето ще се зачене тялото на Истината, която ще ви направи свободни. Истината е първото тяло, върху което трябва да работите сега. В това тяло живее човешката душа. Без Истината няма свобода. Колкото и да плачете, ако Истината не е във вас, не може да бъдете свободни. Само с плач не можете да си помогнете. Някога плачът е полезен, някога е вреден. Плачът е дъжд. Ако сте посяли добри семена, те ще изникнат и ще ви повдигнат; ако сте посяли тръне, като изникнат, те ще ви заглушат. Ако плачеш за Бога, блажен си; ако плачеш за света, съжалявам те. В този случай сушата е за предпочитане. Светлите и благородни мисли ще ви повдигнат. С тях ще влезете в тялото на Истината и ще бъдете свободни. Така именно ще познаете Христа, и Той ще ви познае. Някои искат да намерят Христа в мене. Не, Христа ще намерите в Неговото учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията воля, както Бог е заповядал; да осветя Неговото име, както Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър към мене, че аз, братът на най-малките, искам да Му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мене, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си“. И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго. Не е важно мястото, което заемате. Важно е как ще изпълните дълга си към Господа. Вие искате да бъдете царе. Добре е човек да бъде цар, но няма по-голямо нещастие от това. Един цар може да направи хиляди добрини, да облагодетелства цяло общество или цял народ, но може да го доведе до погибел. Затова Христос казва: „На когото е много дадено, от него много се иска“. Когато искаш да станеш голям, това показва, че в тебе се проявява чувството на гордост и тщеславие. Големите търговци, които боравят с много капитали, със стотици милиони, правят големи дългове и някога завличат мнозина хора. Ако имате сто милиона и ги изгубите, вие ще преживеете големи терзания. Взимам числото сто като число, което представя една от висшите ангелски йерархии. Няма думи, с които може да се изрази мъката и страданието на онзи търговец, който е изгубил своите сто милиона. И обратно, няма думи, с които може да се изрази радостта на онзи, който има сто милиона лева на разположение и може да ги употреби разумно. Колкото едното е страшно, толкова другото е велико. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Първото нещо, което трябва да научите от проповедите на Христа, е смирението. То е майка на истинското, положително знание. Гордостта е майка на временното, преходно знание. Може да имаш много знания, но ако си горделив, ще бъдеш в положението на един от заблудените братя на черната ложа. Спазвате ли Божествените закони, и от най-малките да сте, вие ще се повдигнете. Ако искате небето да се заинтересува от вас и да ви благослови, вие трябва да бъдете смирени – във висок смисъл на думата, а не в обикновения смисъл, както ви е проповядвано. Смирението е красив ангел, велик дух. Който го е видял, веднага го е възлюбил. В смирението се зараждат всички Божествени добродетели, за които копнеят човешкият дух и душа. Ангелът на смирението е жив. Той носи в себе си милосърдието – дете на Любовта – най-малката дъщеря на Бога. Любовта живее между девствените духове и обещава светли бъднини на цялото човечество, както и на ония, които я търсят. Ако искате Христос във вас да бъде безсмъртен и силен, за да ви повдигне, трябва да дадете път на Любовта в душата си. Това значи да поставите Христа на най-високото място в душата си, да осветите името Му в сърцето си. Някои мислят, че са близо до Христа. Близо до Христа може да бъде само малкият, т.е. онзи, който е научил изкуството да се смалява. Казвате, че искате да бъдете като Христа, но същевременно искате да заповядвате. За да бъдете като Христа и близо до Него, трябва да научите закона на безкористното служене, да мислите право: на омразата да отговаряте с любов, на злото с добро. И тогава не е важно на кого служиш – на Ивана или Драгана – ще служиш на Бога. Имената са важни дотолкова, доколкото отговарят на своето съдържание. Името Христос не е единично, но колективно. Той е като въздуха и светлината. Всеки има право да се ползва от тях. Разсъждавайте разумно, философски и не се заблуждавайте от външната форма на нещата, нито от външните думи. Търсете вътрешното съдържание на думите. Ако аз бих мислил като вас, отдавна бих слязъл от висотата на своето положение. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Сега аз искам да вървите по възходяща права линия, да осветявате името Божие в себе си. Това име ще ви повдигне да бъдете, както Христос е казал, Негови сънаследници и съпричастници. Днес аз искам да внеса в умовете и сърцата ви Божествената светлина, чрез която можете да се освободите от всички лоши зародиши. Мечът на Духа е изваден и тежко на ония, които се противят на истината. Ние трябва да воюваме с оръжия, за които е казано в 10-та глава, 4-ти и 5-ти стих от Второто послание към Коринтяните: „Понеже оръжията на нашето воинстване не са плътски, но с Бога са силни да разоряват твърдини. Понеже съсипваме помишления, и всяко възвишение, което се повдига против познанието Божие, и пленим всеки разум да се покорява Христу“. Това е теософия, окултизъм, спиритизъм, Божия Мъдрост. Желая да вземете следния стих за мото: „Оръжията ви да не бъдат плътски, но да бъдете с Бога силни“. Така именно ще се освободите от помишленията на низшия манас, на греха, на който хората и до днес дават десятък. Христос казва: „Отдавайте кесаревото кесарю, а Божието Богу“. Низшият манас е кесарят в човека. Стихът подразбира: Като дадете дължимото на низшия манас, отдайте дължимото и на висшия. Какво значи да отдадете кесаревото кесарю, а Божието – Богу? Това значи да унищожите вредните зародиши, да не растат повече; да се освободите от всички нечисти мисли и да кажете: „Ето, кесарю, твоето“. После да вземете висшите, Божествените мисли, да ги турите в Божествената житница на душата и да кажете: „Ето, Господи, Твоето“. След това ще влезете в скришната си стаичка и ще отправите молитва към Господа, без да смесвате кесаревото с Божието. Да ги смесваш двете, това не е молитва. Силна е молитвата, когато сърцето е чисто и всецяло отправено към Бога. Докато огнището на сърцето не се сгорещи, молитвата ви не може да стигне до Бога. Знаете ли какво ще бъде състоянието ви, когато почувствате Божествената топлина в сърцето си? Един американец слушал Камила Русо, ученичка на Паганини, да свири „Сънят на живота“ и казал: „В този момент аз бях готов да се помиря с целия свят, да простя на всичките си врагове“. Този американец слушал видни проповедници, но никой не могъл да му повлияе тъй, както Камила Русо. Следователно, когато във вашите сърца проникне смирението, вие кажете: „Господи, готови сме да простим на всички“. Питам: Чували ли сте гласа на смирението? Аз съм го чувал. По-хубава музика от песента на смирението не познавам. Каква хармония има в смирението! Каква Любов извира от сърцето на смирения! Със своите лъчи тази Любов облива сърцата на всички хора. Всеки ден тя изпраща благите си мисли и утеха към всички страдащи и угнетени, към цялото човечество. Тя казва: „Надявайте се, аз ще ви помогна да осветите Божието име във вашите умове и сърца. Ще ви дам всичкото си благословение“. Днес Христос иска да обедини всички братства и религии в целия свят. Ето защо не си позволявайте да осъждате хората; вие не знаете дълбоките причини на нещата. „Освети ги чрез Твоята Истина.“ Как действа Бог за вашето повдигане? – По пътя на страданията и на радостите. Пребродил съм целия човешки живот; слушал съм възвишени Божии духове и от придобитите опитности намирам, че всички хора трябва да минат по пътя на радостите и страданията. По-добър път от този няма. Кой може да оспорва това? Не е лош пътят, но повечето хора са служели и служат на кесаря. Някоя жена се оплаква от мъжа си и казва: „Не го обичам вече, направи ме нещастна“. – Остави го тогава. – „Ами кой ще ме храни?“ А, това не е вече брак, а наложничество! Бракът е нещо идеално, Божествено. Когато искате да влезете в Царството Божие, не трябва да роптаете, че Бог ви е дал привидно лош мъж. Щом роптаете, Бог ви отговаря: „Вие сами си избрахте този мъж; не ви го дадох Аз. Вие искате от Мене да го направя по-добър, без вие да сте станали добри“. Аз разглеждам понятието „жена“ като общо понятие, не говоря за личности. За мене всяка жена и всеки мъж са лъчи, т.е. части от цялото. С тези понятия аз си служа като с реални факти, проверени в самия живот. И тъй, пътят на страданията и радостите е път за постигане на търпението. Търпеливият придобива големи опитности и вътрешно богатство. Само така човек ще разбере великите Божии пътища, както и великия Божи Промисъл за бъдещите блага на човека. Ако искате да прогресирате тази година, никога не роптайте. Като казвам да не роптаете, не говоря за шума, който се вдига около вас, но да не възприемате този шум в себе си. Сърцето ви трябва да бъде тихо и спокойно. Че някой хвърля камъни, чупи прозорци, за това вие не сте виновни. Но когато вие отвътре започвате да чупите прозорците на вашия дом, на вашата душа, казвам: Приятели, вие още не сте научили да служите на Бога; вие още не сте се научили да плащате на кесаря. Всеки може да развали живота на хиляди същества. Знаете ли колко векове са нужни да се изправят грешките на хората? Някога у вас се явява желание за отмъщение. Вие си казвате: „Ще му смачкам главата, ще го туря под краката си, да познае кой съм аз!“ Не, вдълбочете се в себе си и кажете: „Този дух, който е дошъл в мене, е демонски дух. Ще го хвана и ще му кажа да мълчи. – Вън от моето светилище! Забранявам ти да петниш Божия образ!“ Казваш на някого: „Не мога да мисля добре за тебе!“ Съжалявам те. Щом не можеш да мислиш добре за ближния си, и за Бога не можеш да мислиш добре. Тогава как можеш да любиш Бога? Има три пътя, които можете да следвате: пътят на Любовта, пътят на Мъдростта и пътят на Истината. Това е тесният път на живота. Христос казва: „Малцина са тези, които ходят в тесния път“. Обаче всички могат да ходят в пътя на Любовта. Ако не можете да ходите в пътя на Мъдростта, влезте в пътя на Любовта. Ако не можете да влезете в този път, влезте в пътя на Истината. Значи пътят на Любовта, Мъдростта и Истината – това са трите пътя, по които трябва да вървите. Не се сърдете, че някой не върви в пътя, по който вие вървите. Вървете напред. Резултатът и на трите пътя е един и същи. Има разлика само в извивките, които всеки път прави. Това е учил Христос, когато е бил на земята; това учи и сега. Ако не можете да разберете земните работи, как ще разберете небесните? Ако не разбирате лесното, как ще разберете мъчното? – „Кажи ни нещо велико!“ Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в правия път. Казвате: „Ти си наш брат“. Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се; ако мислите, че съм ваш брат по дух, прави сте. – „Ти не ни обичаш.“ Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на земята, който да обича душите ви, както аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Ясно ли ви е това? Аз пожелах да им направя една услуга. Аз съм дошъл на земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? – Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил, и ще питам: Изпълних ли длъжността, която имах? Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: Добре свърши работата си. Такъв е законът за малкия брат на небето. Да направим това, което Бог иска от него. Ето великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега чувствате, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? Защото това учение е на малките ангели, които са слезли на земята да повдигнат човечеството. Сега няма да ви благославям – не правя това. – Защо? Ако изпратя благословението си, и у вас има плевели, и те ще израснат. Аз постъпвам разумно, според Божия закон. Когато видят, че сте посели добри семена, всички братя на небето ще изпратят своите благословения, да израснат тези семена и да дадат добри плодове. С тези плодове да израсте и възкръсне Бог във вас – да осветите Божието име! Това ще бъде моята радост, защото ще бъдете близо до Бога. Това ви възвестявам за новата година – не свършвам, но сега започвам. Това трябва да знаете. Това, което ви говоря, е начало. Още колко по-велики неща има! Ако слушате какво ви казват тези малките, ще почувствате Божията сила. Ще дойде Мъдростта във вас, ще усилите волята си, и работите в света ще се оправят. Отсега нататък се отваря велика работа за малките. Учението за малките е велико. То е най-подходящото за вас. То е основа за онова, което великото бъдеще носи за вашата душа. Това е Божествената мисъл през 1917 г. Не говоря за земната, а за Божествената година. Започвам от 1914, 15, 16 и 17 години, които образуват новата епоха. Това са четири Божествени години, които образуват цикъл на Божественото благословение. Единицата в 1917 г. подразбира принципа на справедливостта, а седемте – закон на почивката и на благата. Сега ви оставям да мислите върху смирението, търпението и Любовта. Гледайте чрез тях да изгладите онези грапавини в себе си, които нарушават Божествената хармония във вашия живот. Нека всеки от вас, чрез своя ангел, извика Господа в себе си и Го запита: „Господи, какво искаш да направя за възтържествуване на Царството Божие на земята и за осветяване на Твоето име между человеците?“ Първото, което ще ви се каже, е: „Примирете се!“ Това е проповядвал Христос. Прочетете Евангелието от Матея и Лука. Там е казано: „Когато отидеш при олтара да принесеш дара си и усетиш, че имаш нещо против брата си, остави дара си и иди да се примириш с брата си; ако той не иска да се примири, вземи още двама и иди пак при него“. Който отива пред олтара, трябва да се е примирил с всички. Никой не може да отиде пред олтара, ако предварително не се е примирил. Казвате за някои: „Елате да ги примирим“. – Как ще ги примирявате, когато те не отиват пред олтара? Трябва да се примирите! Ще кажеш: „Братко, да се примирим!“ Ако той не иска да се примири, ще отидеш с още двама. Ако и тогава не иска, ще отидеш с цялата църква. Ако и тогава не иска, ще кажеш: „Нека ти бъде като митар и езичник“. Това е Христовото учение. Ежбите, които сега съществуват, не са съвместими с Неговото учение. Сега аз нямам намерение да съдя никого. За мене всички сте еднакви. Казвам: Ако не възприемете това учение, резултатът няма да бъде добър. Защо да се създават ненужни страдания в света? Доста са страданията на миналото. Нека отсега нататък дойде радостта и благословението между човечеството. Това, което днес ви говоря, навсякъде го говорят: говори го Бог, казват го ангелите, проповядват го всички техни служители на земята. Това говори и Христос. И аз вярвам, че това ще бъде. Както е казано, така ще бъде, нямам сянка от съмнение. Един ден всички ще се срещнем, разбира се, не при такава обстановка, както днешната, при десет пъти по-добра обстановка и то пак на земята. След десет години ще бъдем сто пъти по-добре от сега; след още десет години ще бъдем хиляда пъти по-добре; след други десет години ще бъдем десет хиляди пъти по-добре; след още десет години – сто хиляди пъти по-добре; след други десет години – милион пъти по-добре; след още десет години – десет милиона пъти по-добре; след други десет години – сто милиона пъти по-добре, а в края на този период или в началото на новия ще бъдем с Бога наедно. „Моят мир да бъде с вас!“ Беседа от Учителя, държана на 1 януари 1917 г. в София
  3. Лекцията не е отпечатана в книга или самостоятелно Отбелязана е в каталога: Словото на Учителя - 2004 - Светлана Христова Текстът е взет от записките на Елена Хаджигригорова Изгревът - Том 17 Педагогическа лекция държана от Учителя на конференцията на учителите на 1 септември 1942 год., вторник, 6 ч вечерта, Изгрев Трябва да се започне от туй, което човек има. Де седи човешкото знание? С някои местности трябва да сме добре запознати, с реките да сме добре за­познати, с изворите да сме добре запознати. Не можем да говорим добре теоре­тически. Според мен теорията трябва да произтича от науката. Първо - наука, после - теория. Теорията, това е дреха на науката. Сега от дрехите изкарвате науките. Аз ограничавам. Ако вземете човешкото чело, то е място на човешката мисъл. Челото представя изработена човешка мисъл. Ако вземете носа на човека с двете ноз­дри, той представя степента на човешките чувства, представя туй, което човек е опитал. Ако вземете неговия подбрадник от носа надолу, това е човешката воля, придобивките на волята. Това е един капитал, който трябва да се обработи. Да кажем, вие искате да разберете вашия ум. В ума, в човешката мисъл има долини, има и планини, има и равнини. В човешкото сърце също има долини, има и планини, има и равнини. В човешката воля е същото. Казваме често: светъл ум. Умът е проводник на светлината. Той не може да бъде светъл, ако няма светлина. Ако човек не е проводник на светлината, той не може да твори мисълта. Умът е проводник на човешката мисъл. Човешката мисъл има друг източник, отдето произтича. Ние сме свързани с тялото и мислим, че след като напуснем земята, след като изчезне тялото, как човек ще мисли. Ние имаме глава и мислим, че без глава човек не може да мисли. Ние имаме смътно понятие какво нещо е любовта. Представете си, че вие сте в един автомобил, автомоби­лът се движи, а човекът седи в автомобила. Казвате: като излезе човек из авто­мобила, как ли ще се движи? Сега, като седи човек в автомобила, автомобилът се движи, а човекът не се движи, а като излезе човек на земята из автомобила, тогава той се движи, а автомобилът не се движи. Дотогава, докато човек се занимава с чуждите мисли, той е [в] автомобила; когато човек започне да се занимава със своите мисли, той е извън автомобила, сам той се движи. Докато ти правиш статистика колко милиона килограма изядат хората, ти си в автомо­била. Но когато започнеш сам да правиш своите научни изследвания от храната, как се отразява тя на тебе, тогава ти си извън автомобила. Сега ви казвам: Трябва да излезете из автомобила навън. Защото, ако с автомобила си идете тук, няма да ме разберете. Запример, някои искат да знаят каква ще бъде бъдещата култура. Вие трябва да я опитате. Ако вие сами не сте културни, как ще я опитате? Един музикант казва: „Да опитам съвременната музикална култура." Ако той не е музикален, какво ще разбере от културата? Най-първо, той носи културата в себе си. Той трябва да излезе из своя автомобил и да види тази култура, че е подвижна. Казвам: Задачата на природата е да ни извади из онова инертно състоя­ние, в което хората се намират. Защото във всичките хора има едно вътрешно недоволство, че малко знания имат. Хората не страдат от малко знание, но от много знание, от много теории за живота, от много теории за възпитание, за Бога, за онзи свят, за този свят - от много теории страдат. Като седнете да ядете, от колко яденета се нуждаете вие? Да кажем, вие имате 40 яденета. В дадения случай вие се нуждаете от 1, 2, от 3 яденета. Едно ядене за ума, едно ядене за сърцето, едно ядене за волята. Повече от това е от лукаваго. Ти като знаеш какво умът ти изисква, какво сърцето ти изисква и какво волята ти изис­ква, това е достатъчно. В съвременното възпитание вие говорите за принципи. Най-напредналите същества са принципите; по-долни оттях са законите - това са втора степен; и на трето място, това са фактите - волята. На ума са принципите, на сърцето са законите, а на волята са фактите. Та, когато говорим за един принцип, той не е нещо мъртво, той е едно живо същество, с което вие идвате в съприкосновение. Като дойдете до закона - и той е живо същество. Сега вие имате мъртви закони, по които те съдят. Съдиите не са оживели в тия закони, те прилагат само закона. Не те създадоха този закон. Самите съдии са закон. Законите, това са методи, с които те оперират върху вас. Защо оперират? За да оправят една ваша погреш­ка. Питам сега: Когато вие победите, как трябва да ви съдят? Трябва да турят един закон на гостилничаря, че повече от 300 грама ядене не се дава на човека. Сто грама - за ума, 100 грама - за сърцето и 100 грама - за волята. Аз бих казал така: Хиляда грама за волята - това е човекът; 100 грама за сърцето му - това са ангелите; и 10 грама за ума му. Колко имате? 1110. Ние в един свят мислим, че хората, които ни заобикалят, са най-умни. Така ние предполагаме. Така пред­полагат и рибите - че по-умни същества от тях няма. Така предполагат и пчелите. Всички същества имат едно понятие, че по-умни същества от тях няма. Сега вие считате мухите за глупави. Но мухите са човешки души, изостанали в своето развитие. Един комар е една човешка душа, изостанала в човешкото развитие, големи амбиции има, а възможности няма. Тя казва: „Дайте ми възможности, и аз ще се проявя така." Къде е погрешката на животните? Понеже те живееха със своите теории в света, не живееха с онова, което е било в тях - да се изпълни волята Божия на земята. Представете си един съвременен учител, че би имал всичките математи­чески правила, които съществуват, и може много добре да ги разбира. То е за физическия свят. Но как би приложил геометрията в органическия свят? Приро­дата я е приложила. Как ще приложим геометрията в умствения свят? Запример, в даден случай вие трябва да знаете вас какво знание ви е потребно. Една храна трябва да се приготви, която да е подходяща, да съдържа точно туй, което е нужно. Ако аз по своя вкус, по своите научни теории започна да ви приготов­лявам една каша и започна да ви убеждавам теоретически, че това е хранително, трябва и вашият вкус, и вашият стомах да се съгласят. Защото в дадения случай стомахът е много учен. Вкусът ви е малко съветник, вкусът живее по теории. А стомахът живее по наука. Щом нещо не е научно, той го изхвърля навън. Вкусът може да приеме една храна по теория, но щом дойде тя до стомаха, той казва: „Не може да се приеме тази храна, тя не е добра." Сега мнозина от вас се намират в трудно положение, неразположени сте духом, считате, че вън нещо в природата има погрешка, че ви е натоварила с една съдба. Мислите, че баща ви, че майка ви са причината. Причината седи в това, че храната, която приема­те, не съдържа достатъчно светлина в себе си, скрита активност не съдържа. Или може да не съдържа достатъчно живот. Или тази храна не съдържа доста­тъчно сила в себе си. Защото всяка храна трябва да носи сила в себе си, трябва да носи органическа топлина и трябва да носи сила. Ако тази храна съдържа повече светлина, тогава умът се развива, човек умствено само се развива. Ако храната съдържа по-малко светлина, тогава умът остава неразвит. Ако съдържа по-малко топлина, сърцето остава неразвито. Ако има по-малко сила, волята остава неразвита. Един човек с неразвит ум, с неразвито сърце, с неразвита воля, той е инвалид. Знанието не може да се приложи. Та, казвам: Вие сега искате да внесете равенство в света, братство. Ако не можете да внесете братството във вашия ум, във вашето сърце, във вашата воля, братство все не може да се внесе. Братство трябва да се образува между ума и сърцето. И семейство, и дом не може да се създаде, ако няма туй вътрешно украшение. Сегашните бащи представят волята, майката представя сърцето, а децата - ума. Обратното трябва да бъде. Бащата трябва да представя светлината, майката трябва да представя топлината, а децата - силата. Малките деца трябва да носят силата. Вие ще попитате: Защо? Понеже децата са добри проводници. Едно дете не изисква теории, то не изисква да го убеждаваш, да му разказваш някоя теория на Канта или Лапласа. Като му кажеш един факт, това дете разбира. Всяко знание в 5 минути може да провери дали е вярно или не. Ако искате, може да направите един опит. Ако искате да знаете има ли интелигентност на Слънцето или не, може да ви определя един час на деня, когато, като поставите гърба си на слънцето, ще почувствувате има ли интелигентност или не. В този час ако поставите гърба или лицето си на слънцето, веднага ще нахлуят много мисли. Ще кажете: Илюзия е това. На другия ден пак ще си поставите лицето или гърба в същия час и ще имате същото влияние. Ако изберете други часове, няма да дойде никаква мисъл. Ще кажете: „Вярно ли е това?" Вярно е. Когато човек е жаден, с какво може да утоли жаждата си? С хубава вода. Щом пиеш вода, утоляваш си жаждата. Илюзия ли е това? Не е илюзия. Какво ще внесе водата? Тя ще внесе повече топлина, от която вие се нуждаете. Жаждата, това е топлина, това е желание за живот. Водата в дадения случай, като внесе топ­лина, става добър проводник за живота, за този, съзнателния живот. Във вас някой път има желание да постигнете много. Но всичко туй върви по закони. Тия закони, трябва да ги намерите, те са разумни същества. Вие досега сте изучавали мъртвите закони, написани от хората, ония закони, които хората носят. Писанието казва: „Ще напиша закона в сърцето им." Сърцето е нещо разумно. Един жив човек, на когото законът е написан, той ще покаже какво нещо е законът. Досега ние имаме закони без любов, те са мъртви закони. А отсега нататък има да изучаваме живите закони. Живите закони, това са зако­ните на любовта. Не мислете, че вие ще се освободите от механическите закони. Но вие ще дойдете до ония живи органически закони, които ще ви дадат смисъл в живота. Представете си, че сега вие се нуждаете някой човек да ви представи какво нещо е червеният цвят. Има един червен цвят на ума, има един червен цвят на сърцето и има един червен цвят на човешката воля. Тия три цвята, съединени в едно, те създават, тъй да кажем, здравето, щастието и блажен­ството на човека. Те, като се съединят в едно, изключват всичките противоречия и човек става здрав. Той е сигурен в това, което мисли, в онова, което чувствува, в онова, което прави, той не прави никакви погрешки. Тъй се казва в Писанието, без да се обясни: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отец ваш." Възприемете червения цвят на ума, възприемете червения цвят на сърцето, възприемете червения цвят на душата, и вие ще бъдете съвършени. Вие ще кажете: Само червения ли? Сега иде жълтият цвят. Приемете съвършения жълт цвят на ума, приемете съвършения жълт цвят на сърцето, приемете съвършения жълт цвят на човешката воля. Жълтият цвят, който не влиза еднакво в ума, в сърцето и във волята, всякога поражда дисонанси. След това имаме синия цвят, съвърше­ния син цвят на ума, съвършения син цвят на сърцето и на човешката душа. Тогава имате три цвята. Казвате: „Това е теория." Всяка теория е като всяка хубава дреха, добре скроена, която се туря на едно красиво тяло и само тогава може да се види формата. Само един здрав човек, един умен човек, един добър човек, един силен човек, като го облечеш, може да представи какво нещо е червеният цвят. Ако човек е гърбав, не може да се види дрехата. Всеки недъг в човека е гърбавина. Не че тази гърбавина е потребна. Някой път гърбавините отвън са потребни. Но големите гърбавини в художеството не са потребни. Там са нужни малки, микроскопически гърбавини, като точици. Може само една точица гърбавина да турите някъде. По възможност, като учители, да докарате вашите погрешки за в бъдеще да станат като точки. Не съвсем да ги изкарате, но да останат като математически точки. Тогава те са потребни да образуват правите линии, плоскостите, да образуват кубовете или да образуват сферите. Една погрешка е една съвместимост. Представете си, че един човек прави една крива линия, много голяма крива линия. В това има три съображения. Той взема дълъг път. После, по кривата линия се ходи по-лесно, понеже по-малко сили харчи човек. Но когато човек криви, той иска да маскира някои свои грешки. Тогава той обича да лавира. Каква друга българска дума можем да турим вместо „лавира"? В тъмнината кривите линии не се виждат, но в светлината кривите линии се виждат. Кривите линии са образувани в тъмнината, понеже в тъмното като се лута човек, образува тия криви линии. После става навик в нас. Запри­мер, когато някой човек се изгуби в някоя гора, откъдето е тръгнал, той ще направи един кръг и пак ще дойде на същото място. По крива линия върви. Туй състояние показва, че има известна тъмнина, той не е добре ориентиран с вътрешната посока на местността. Следователно законът е същият. Ако ние започнем една идея, която иска­ме да я приложим в света, ще дойдем там, откъдето сме тръгнали. Тогава нищо не се постига. Една идея, на която не може да се даде права посока, по правата линия, няма постижения. След като се образуват всичките прави линии, тогава около тия прави линии трябва да се образува кривата. Тя е вече на място. Но ако кривата линия се образува без правите линии, тя е неестествена. Та казвам: Ще вземете правото в света. Право е туй, което е право за тебе и за всичките хора в даден момент. Право е туй, което е право и на небето, между ангелите, и на земята, между хората. То е пълното право. Добро е туй, което и в Божествения, и в ангелския свят е добро. Не само за нас да е добро, но да е добро както за нас, така и за другите. Туй, което за нас е добро, а за ангелите не е добро, то е сянка. Доброто трябва да е добро в три свята: и в ума, и в сърцето, и в човешката воля. Право е това, което е право в мисълта, право в сърцето и право в човешката воля. Казвам: Тия мерки, трябва да ги имате като вътрешни правила, да знаете кое е право. Когато ви заболи пръстът, че ви причинява болка, кой е виновен? Пръстът ли е виновен или вие сте виновни? Вие казвате: „Този пръст, каква беля ми направи! Колко много ме накара да страдам!" Кой стана причина да страдаш: пръстът или ти, човекът, си причина? Когато кракът страда, човек е причина. Казвате: кракът е виновен, гърдите са виновни, главата, гърбът, а само човекът не е виновен. Единственият виновен, който е подтик за болката, той е човекът. Сега трябва да се постараете да изправите погрешките, да изправите болката на пръста, болките на бъбреците, и да не търсите причините отвън. Вие трябва да им помогнете. Ако не можете да впрегнете вашия ум, вашето сърце и вашата воля, да премахнете болката, вие сте слаб човек. Това може да ви вземе 10 дена, може да ви вземе 20,30,40, месец[и], докато премахнете болката - това нищо не значи. В деня, в който премахнете една болка, вие ще почувствувате, че сте герой, и веднага ще се обновите. Сега един месец имате една болка и казвате: „Тази болест е нелечи­ма." Лекарят, като ви лекува един месец, казва: „Не може да се лекува." И най- после вие останете с убеждението, че тази болест е нелечима, обезсърчавате се. Разчитайте на вашия лекар вътре във вас, разчитайте на вашия Учител вътре във вас, разчитайте на себе си. че може да срещнете вашия Лекар или вашия Учител. Ако вие не ги слушате, тогава не може да имате никакво постижение. Защото в самовъзпитанието помнете едно: Вие като учители всякога ще пре­дадете на вашите ученици вашите добродетели и вашите недъзи. Туй ще стане без вие да знаете. Добрите качества, които ги имате, и лошите качества, които ги имате, ще ги предадете. Не можеш да предадеш на хората това, което го нямаш. Защо е така? Ако можеш да предадеш своите недъзи и своите добро­детели, ти си силен човек. Една погрешка, след като я поправиш, тя вече не те безпокои. Неутрализираш, не харчиш сила [...][1]. Една добродетел след като насадиш в едно дете, ти от нея печелиш. Туй дете един ден ще ти върне туй благо. То е като един земеделец, който, като сее житото, във време на жетва отива и оженва нивата. Тя казва: „Ти ме пося - туй, което дадох, ожени го и напълни хамбаря." От доброто, което вършите, ще дойде печалба. От погрешки- те, които изправите, ще се освободите от вашите задължения. Една погрешка, ако не се поправи, тя е като пукната стомна. Благото, което е в нея, ще изтече. Всяка погрешка е едно отверстие, в което се губи човешката мисъл - не самата мисъл, но произведението на мисълта се губи, произведението на човешките чувства се губи, произведението на човешката воля се губи. Та казвам: Затова трябва да се поправят, да се затулят всичките дупчици, за да се пести тази енергия. И ако изхарчите тази енергия, вие не знаете как да я внесете, чувствувате се демагнетизиран, казвате: „Не работи умът, не работят чувствата" - фаб­риката не работи. Вода няма, огън няма - фабриката не работи. За да работи, трябва да има нужните елементи. Та, в новото възпитание ще започнете с вашите страдания: да възпитате вашите скули, вашия нос, защото, ако не е възпитано сърцето ви, какво можете да направите? Често носът ви сърби, побутнете го, лицето ви сърби. Този сърбеж показва, че лицето и сърцето не е възпитано, няма търпение. Като те сърби нещо, като те гложди, ти да седиш и да му пееш. Сега, тебе те сърби носът, ти се почешеш - губиш. Ако си поставите една задача 5-10 минути да концентрирате ума си, веднага ще почувствувате, че ви сърби носът, гърбът, или ще почнете да се мърдате. Този сърбеж произтича от следния факт: мястото, където ви сърби, показва, че [...][2] капилярните съдове не са добри проводници на светлината, топлината и на енергиите на природата; вследствие на това се образуват тия щипания. Когато са добри проводници, никакво щипане не се образува. То не е болезнено, това състояние, но не е равномерно разпределена тази енергия. Ако внесете светли мисли, хубави чувства и добра воля, веднага този сърбеж изчезва. Образува се приятно настроение. В ума се появява светлина, в сърцето ще получите приятно впечатление, явяват се хубави чувства, после ще се изпра­вите, ще се яви сила във вас, ще помислите, че израствате и ще видите, че може да направите нещо. И ще направите. Казвам: Сега Бог ви е благословил с най-хубавото, което имате - вашият ум. Бог ви е благословил със сърцето, което имате - то е вашият нос. Бог ви е благословил с вашата душа - то е вашата брада. И така, имате челото, носа и брадата. Като дойдем до волята: не бутайте грубо едната си ръка и другата ръка. Ако искате по някой път да възпитате волята си, ще ви дам един малък метод, най-елементарния метод, Ако искате, може да го направите. Щом сте разтревожени, щом волята ви не работи както трябва, стоплете вода от 37-40 градуса и умийте се само в областта на лицето, само около носа. Вземете една много мекичка кърпа и с нея попийте тази част. Това може да го направите 3 пъти на ден: сутрин, обед и вечер. Тъй ще го направите, само като един опит. Ще имате малък, микроскопически опит. Някой път сърцето не работи - напра­вете опита. Умийте само носа с топла вода. Като умиете челото, гледайте да не капне вода по другата част на лицето. Може да вземете и да намокрите една копринена кърпа и с нея много внимателно ще умиете само носа или само челото, както един художник, когато рисува. В художеството се иска голям майсторлък. Или пък някой път считате, че умът ви не работи - вземете една кърпа и измийте само челото. Какво ще ви коства да направите този опит? Нали всяка сутрин миете лицето си? То е едно правило, казвам сега. Миенето придобива смисъл. Защо се мием? Защо водата не трябва да бъде много студена, с която се мием? Понеже студената вода свива капилярните съдове, става лош проводник на топлината. Водата не трябва да бъде нито много гореща. Умерено топла вода трябва да бъде, че като я туриш на лицето, да усещаш една приятност. Тогава ще се образува едно приятно усещане в ума, в сърцето и душата. Тази вода е хубава, с такава вода всички трябва да се миете. Смятам, че това е достатъчно. В съвременната педагогика проверете всички педагогически правила вер­ни ли са, или не. Тези правила, които турят в действието, искам да ги проверите. Теориите и хипотезите трябва да се проверят. Онова, което вие сте придобили, трябва да [го] приложите. Душата се проявява чрез брадата, сърцето - чрез носа, умът - чрез челото. Казвате: „Къде е Божественото?" Божественото е горе, в най-горната част на главата, на темето. Къде е човешкото? Човешкото е отстрани на главата. Къде е ангелското? - На челото. Адът на човека е при ушите. Всичкото лошо излиза отстрани на главата. Когато главата на човека е широка, той е човек гневлив. Той може да убие човек и пет пари да не дава. После може да се разкайва, да казва: „Трябваше да се защитя." Често виждате деца, [някое] хване една муха, откъсне й главата. Прави научни изследвания. Откъсне главата и я хвърли настрани. Ако туй дете го турите в една стая, на пода на която е пуснат ток, и щом откъсне главата, пуснете тока да потече, да засегне детето, три пъти като откъсне главата на мухите и вие все пущате тока, то ще разбере, че не се късат главите на мухите. Всичките страдания са токове, които идат от невидимия свят, да поправят погрешките. Със всяко страдание трябва да се поправи нещо. Ти може да стра­даш, за да поправиш една погрешка. Когато сте съвършени, няма да имате страдания. Когато сте несъвършени, ще страдате. Без страдания не може да се поправят погрешките. Някой път учителите пляскат децата. Може да го плеснеш, но най-първо прекарай в ума си, в сърцето си, в душата си мисълта да го плеснеш ли и чак тогава го плесни. Ти не си питал нито ума, нито сърцето, нито душата си и искаш да удряш. Като вървиш в гората, някое клонче може да те блъсне и да ти извади окото. Не е виновно клончето, виновен си ти. По някой път боят не е лошо нещо. Да биеш с ръката, то е намагнетисване, но трябва да знаеш къде да удариш. Като искаш да удариш някое дете, приближете се до детето и с двете си ръце ударете до детето, та то да чуе шума от ударите на ръцете. Аз бих ви казал така да биете децата. Боят, то е крайност при съвременното възпитание. Да кажем, в едно отделение или в един клас малко ученици не стоят мирно - учителят да вземе няколко акорда, да стане развлечение. Понеже в децата се е набрала много енергия, на много места по тялото им, и те търсят път да я изразходят. Тя ги безпокои. Някой път децата ги сърби носът, някой път - челото. Учителят може лесно да научи тия деца да станат добри проводници. Най-първо той трябва да ги обикне и те да го обикнат. Казвате: „Това са деца." Децата познават кой ги обича. Да не усетят, че ти можеш да излъжеш пред тях. Щом те разберат, че ти лъжеш, казват: „Послъгва учителят." Те да знаят, че учителят не обича да лъже. Да знаят, че учителят, като направи погрешка, ще я изправи. Вие, като направите една погрешка, как се извинявате? Да каже: „Деца, аз съм учител, и аз имам по-голям учител, пред него направих една погрешка, поправих я. Моят учител е доволен от мене, той иска да скрие погрешката." Те ще кажат: „И нашият учител прави погрешки." И в съвременното възпитание ще го считат за една слабост. Първото нещо, като направим сега една погрешка, търсим как да се извиним. Много сме снизходителни пред себе си. Има някои, които се осъждат повече, а други се оправдават повече. Два вида хора има. Няма какво да се оправдаваме, погрешката трябва да се поправи. Нито трябва да се осъж­даме, нито трябва да се извиняваме. Счупила се стомната - новата стомна, която донесеш, да бъде по-хубава от тази, която си счупил. „Ама защо я счупи?" Безпредметно е да се занимаваме с това. „Счупих я." Ако някой те пита: „Защо я счупи?", кажи: „Да донеса по-хубава, счупената беше вече стара." Всеки един от вас, като поправи една погрешка, той ще помогне на себе си и най-малко на десет хиляди хора да поправят погрешката си. Скачени съдове сме ние, хората. Запример някой път вас ви са студени краката. Какво означава това? - Доброто във вас е слабо, не е активно. Щом са студени краката ви, на краката си ще изпратите кръв, ще мислите и с мисълта си ще изпратите кръв на краката си. Мислете 15 минути, и краката ви ще се стоплят. Или пък ръцете ви са студени. Мислете 15,20 минути за ръцете си, и ръцете ви ще се стоплят. Ако ти не можеш да стоплиш със своя ум ръцете и краката, каква сила имаш? Ще каже някой: може с огън да ги стоплиш. Ама ако няма огън, какво ще правиш? С огън е механически процес. Животните, които нямат огън, как си стоплят краката? Казвате: „Не мога без огън." Птиците как се стоплят? Те мислят. С огън е външен процес. Сега на мене са турили много грозде, това е много за мене, много енергия е. Даже и гроздето, което на вас са турили, е много. И за мене е много, и за вас е много. На някои са турили повече, на някои - по-мапко. Желанието е хубаво. На какво мяза? Някъде иматрапчинки - като мине реката, напълни трапчинките. Като се оттече водата, тази вода в трапчинките остава, не може да изтече. Казвам: Новото сега трябва да дойде в помощ на стария живот. Понеже имаме богат материал, от който може да се направят много работи. Да кажем, ти искаш да биеш. Стани скулптор! И наместо да биеш хората, да биеш камъните. Да допуснем, че имаш навик да цапаш. За този-онзи говориш лошо. Стани худож­ник и цапай платното! Ще нарисуваш една картина. Някой път художникът лесно рисува. Ти искаш някой път да ги оцапаш, да ги нарисуваш лесно. Това не е художество. Има едно заблуждение. Ако се хвърля тъмна сянка върху един човек, то е заблуждение. Ако се хвърля [черна][3] сянка на лицето на един човек, то е заблуждение. Трябва да намериш естествения цвят, като туриш този цвят, лицето да изглежда естествено. Някой път има сянка по лицето. Когато видите някой лош човек, той е сянка. Виждаме неща, които не са реални. Вие тук сте избрали трите основни цвята, доста учени хора сте. Ние гово­рихме за трите цвята и вие сте ги взели вече. Питам: Какъв метод да употребим, че да направим заека герой? Заекът герой не може да бъде. Щом искаш да приложиш една идея и те е страх, ти не може да я приложиш. Светлина трябва да има умът, светлина трябва да има сърцето и чувствата. Щом умът, сърцето и душата участвуват, много неща могат да се приложат. В моята статистика аз съм намерил следното: на сто, 25 има изключения. От 25, 100% имате приход. От другите 25- 1%. А от останалите 50 имате 10 % приход, или 5 %. На (!?)[4] ще разчитате сто на сто. Една погрешка ви е ощетила 1 лев. Ако я изправите, ако я направите на добродетел, тя ще ви принесе 100 лева. Ред поколения са казвали: това е непоправимо, онова е непоправимо. Кое е непоправимо? Умрял човекът. Какво искаме, когато умре този човек? Когато се роди този човек, взехте ли вие участие? По ваша воля ли стана това? Казвате, че не навреме умрял. Той се е родил навреме и е умрял навреме. Ако се е родил навреме, и навреме ще си замине. Допуснете, че виждате един кон, който носи един голям товар, и отдето минава, всичките хора го хвалят, турят му венци, пеят му песни. Като стигне конят до своето местоназначение, какво е постигнал от тези похвали? Той иска само да си похапне, песните са безпредметни. Този кон, като пристиг­не, трябва да му дадем да си почине, да пие хубава вода, да го нахраним, да идем да го помилваме по лицето, по главата, да му кажем: „Много сме благо­дарни за услугата." Това трябва да направим, отколкото да му пеем, да му сви­рим, да го хвалим. По-добре една възприета мисъл в ума, едно хубаво чувство в сърцето, една хубава постъпка във волята - по-хубави неща от тях няма. При­родата, като ни изпраща сутрин светлината, тя ни поздравява ума; на обед, когато стане много топло, тя посещава сърцето ни; и вечерно време посещава душата ни. Лятно време ние се радваме, че слънцето е залязло, че ще стане хладно, ще се поразходим. Искаме от голямата топлина, която слънцето има, да раздадем на всичките хора. Казваме: „Стига топлина, толкова топлина ни стига. Да си починем." Да пазим този порядък: сутрин - умът, на обед - сърцето и вечер - душата. Тогава душата трябва да работи през цялата нощ, и умът, и сърцето да си почиват. Вечерно време трябва да има работа за душата. Който оставя душата без работа, той е изложен на обикновено разположение. Тия работи ги проверете доколко са верни. Това са хипотези и теории. Учителят ще се учи от децата и децата ще се учат от него. Новото, което децата носят, учителят ще се учи от тях. Новото, което те носят, е за учителя и туй, което учителят носи, е за децата. Научете се да присаждате тръните и да обработвате плодните дървета. „Отче наш" ____________________________________________________ [1] Празно място в ръкописа, за 1-2 думи. (Бел. М.И.) [2] Празно място в ръкописа, около 1/2 машинописен ред. (Бел. М.И.) [3] В ръкописа е написано „червена". (Бел. М.И.) [4](!?)- Така е отбелязано в ръкописа, вероятно нещо от стенограмата не е разчетено. (Бел. М.И.)
  4. От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Бележка на Савка Керемидчиева Отидох да почистя (Савка) библиотеката на Учителя и той ми прочете нещо, което беше писал, и после ми даде това листче, което аз запазих: Отношението на Духа към материята е както причината към следствието. Причината може да е моментална, а следствието - продължително. Ефектът на причината се съди от целокупния резултат. Всяко следствие се обуславя от последици, или стъпки, които са или във възходяща, или в низходяща степен. Степента е израз на действието. Действието е израз на силите. Силите са израз на причината. Зад причината стои причинителят. Зад причинителя стои мислителят. Зад мислителя стои изворът на всичките неща. Изворът, това е Духът, водата - това е материята, причината - това е първият тласък, следствието - това са безкрайните тласъци на низходящите следствия - движения, а също и движения във възходяща степен. 15 юни 1922 г.
  5. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание КАКВО ЩЕ СРЕЩНЕ УЧЕНИКЪТ НА ПЪТЯ *Правила и мерки за избягване на всички погрешки Ще ви прочета 14 глава от Йоан. Тази глава ще я приложите към днешния наряд, да се чете цялата година. Ще ви дам сега някои вътрешни обяснения за живота на ученика. Който и да е ученик, от каквото и да е положение, от каквото поле и да е, каквито знания и да има, дали е той прост, или учен, когато влезе в пътя на ученичеството, в окултната наука, всякога се повдига една вътрешна борба, а борбата е едно вътрешно съпротивление. Няма да ви обяснявам защо става това съпротивление. То е тъй естествено, както тренът, който се движи, среща съпротива. Колкото по-бързо се движи, толкова по-голямо е и съпротивлението. Както параходът, който се движи, среща съпротивление, но и той трябва да го победи. Законът е такъв. Съпротивлението именно показва, че вие сте в пътя, значи движите се. Ако няма съпротивление, значи стоите на едно място. Следователно всички изпитания, изкушения, които могат да дойдат в живота ви, признават, че вие се движите. Сега, тия съпротивления са от различен характер. Най-първо ще се яви в ума ви едно съмнение дали вие сте на правия път, дали този път е пътят, по който сте тръгнали, или има друг път някой. Дотогава може да не сте мислили по този въпрос никога, но щом влезете в този път, ще започнете да мислите дали този е пътят или не. След това, като решите, че този е пътят, ще се роди друга една мисъл: дали този е най-краткият път или не. Като разрешите този въпрос, ще се роди друг: дали ще можете да изходите, да извървите този път, или ще се спрете. След като решите, че сте намерили този път, че той е най-добрият път, ще ви дойде следното желание: "Е, като сме на пътя, чакай да си останем малко, тъй да се поразположим малко" - и може да заспите. Това са ред изкушения. Който е тръгнал по пътя, не му се позволява да спи. На ученика не му се позволява да спи на пътя. Добре ще схванете това, а не буквално. Ще кажете: "Без спане не може." Може, разбира се. Без спане, то подразбира да е будно съзнанието. Мислите ли, че животът на спането е необятен живот? - Не. При тия условия, при които сега живеем, спане има за земята, нов пътя, по който върви човек, той не трябва да спи.Там например спане се нарича, ако твоят ум се отвлече назад, спомниш си твоето минало, благата, които си преживял, и се поражда едно желание у теб пак да заспиш. Туй е едно заспиване. Преживеете вашето минало, то е заспиване. Вие ще ми кажете: "Какво лошо има в това, човек да преживее своето минало?" - Няма лошо, но и нищо ново няма да научи. Представете си, че някога, след като сте свършили университет, пожелаете да преживеете някой ден от своето детинство. Взимете буквара и го четете отначало. Четете го един-два-три пъти. Питам: Какво разбирате от това, когато в туй време може да четете някоя съдържателна книга, а вие ще четете буквар. Ще кажете: "Едно време тъй четох аз буквара." Оставете вашия буквар в наследство, да го четат другите и когато те го четат, вие се радвайте. На вас стар буквар не ви трябва. И когато някой човек преживява своето минало, то е губене на време в какъвто и да е смисъл. После има друга една опасност за ученика. Когато един ученик влезе в този път, у него се заражда желание, де когото срещне от своите другари ученици, да ги подпитва как е разбрал другаря си, какво е разбрал от учението и т.н. Той не се заема сам да чете, ами почва да запитва другарите си. Туй е друго изкушение. Ще кажеш: "Върви си на мястото, но не смущавай!" Ще дойде четвърто изкушение, ще кажеш: "Ето хора, които не ме разбират, които не ми помагат." В пътя сам ще си помагаш, няма да търсиш помощ от никого. Ако ти не си здрав, ако твоят гръб не е здрав, няма да тръгнеш на път, здрав трябва да бъдеш! Ако си ученик, ще вземеш най-трудните задачи, могат да минат 1-2-10 години, докато ги решиш. Постоянство трябва - ще решиш задачите! Ако не можеш да ги решиш, единственото нещо, което се позволява, то е да повикаш от дълбоко на душата своя Учител, и Бог ще ти помогне. А вие почвате един друг да се учите. Ще изкривите Божието Слово, кой кого ще учи? Никой никого няма да учи. Тук се изисква търпение, мълчание, разсъждение. Имате някой недъг. В пътя, в който влизате, не се позволява на никого да има недъг. Не се позволява! Без недъзи ще се влиза в пътя. Щом имаш една слабост, тя ще те спъне. Одма* на своята слабост! После, не считайте, че тези недъзи, които имате, са важни. Когато влезе ученикът в училището, ще му спомнят неговото минало, ще го убеждават, че това е негово и много пъти в него се явява едно противоречие. Не, вие ще отказвате това, може някой път да ви дойде мисълта, че не е време, или ще кажеш: "Аз имах такава една слабост едно време." Туй е едно внушение и щом го приемеш, ще се спънеш. Ще кажеш: "Едно време беше тъй, но сега не е тъй." Аз поддържам сегашното време. Сега, ако вашата дреха е чиста и дойде някой и те оцапа, тази нечистотия ваша ли е? Тогава дойде друг и ще ви каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа?" Ще дойде втори и той ще ти каже, изкушението е следното: "Защо се оцапа? Не знаеш ли, че не се позволява тук оцапани хора, излез вън от пътя, да се очистиш!" Пък ти като излезеш, ще се спънеш. Туй очистване е фиктивно, ще вървим по пътя напред, няма да се спираш да чистиш петната на другите. Ще кажеш: "Който ме е оцапал, той да ме чисти." Туй е отговорът на учениците. А вие ще се спирате на пътя да се чистите. Тук ще се спрете, там ще се спрете и тогава пътят ще остане неизходен. Право на целта! Нищо повече! Ще вложите любовта като закон и ще ходите по всички нейни правила. Сега ясно ли е това? Нали? После, в пътя не се позволява да се разправят отрицателни неща. Ако съм в едно приятно настроение, мисля за Бога, за вечния живот, а ще, изведнъж дойде някой да ми разправя небивалици. Някой брат ще дойде, ще каже: "Знаеш ли какво ново се случи в нашето братство?" - "Е, какво?" - "Опекли едно яйце и го изяли, а в нашето братство е забранено да се ядат печени яйца. Ами че трябваше ли тъй да се постъпи? "И започват за печеното яйце. Вие сте престъпили закона. За никакви печени яйца няма да говорите. Който е опекъл яйцето и го е изял, то е негова работа, не е ваша работа. Що ви влиза в работа да разправяте за това печено яйце?Това са изкушенията на учениците. Може през тази година да ви представят някои печени яйца - внимавайте. Вие ще мислите за любовта, за нейното приложение. После, през тази година ще имате някои други изкушения. Те са следните: "Ти като си тръгнал в този път, ти обмисли ли тази работа? Ами че ти имаш мъж, жена, деца, обществено положение, уреди си живота, още не му е времето, почакай още най-малко една година, следващата година ти ще се приготвиш по-добре." А следващата година никога няма да дойде. После: "Ти си млад, ти си това-онова." Ти ще тръгнеш и ще вървиш по пътя. Млад ли си, стар ли си, по пътя ще вървиш, ако искаш да се не спъваш. Душата ви ще бъде погълната с Божествената Любов! И може тогава на физическия свят да вършите каквото искате, няма да се спънете. Но ако в душата си вие не сте разрешили един от важните въпроси, на всяка стъпка ще се спъвате. Мислиш ли за пример, че ако хванеш някой и го затвориш в затвора, че си затворил и душата му. - Не. Например някои имат желание, че еди-кой си брат да бъде и той с нас в пътя. В пътя си тръгнал, ти не мисли за никого. Ти върви по пътя и не мисли за никого, дали са в пътя или не. Не се спирай, да ги каниш. И не се връщай в къщи, да кажеш: "Мъж ми остана в къщи, децата ми, чакай да се върна, да ги поканя." Не се връщай назад. Щото този закон, ако вие мислите, че имате деца в света, правите едно от големите заблуждения. Никоя душа не може да бъде твое дете, тя си е душа. Ще каже някоя майка: "Аз имам едно дете." - Че като имаш дете, какво си спечелила? - "Аз имам син." - Какво си спечелила от твоя син? - "Той ще ме гледа на стари години." - Другото заблуждение. Ако теб Господ не те гледа, че син ти ще те гледа! И най-после ще разрешиш въпроса, ти какво си, и ще кажеш ти в душата си: "Аз съм му майка."- Другото заблуждение. Никаква майка не си ти. нито пък той ти е син. Ама просто вие на земята си припомняте отношенията, които вие имате към Бога. Значи, като кажеш, че той ти е син, то значи: "Моите отношения към Бога са синовни." И като кажеш: "Аз съм майка", подразбира Божествения Дух, Който те е родил. Туй са отношения към Бога, а не към хората. Тъй трябва да мисли ученикът, за да може да върви. Каже някой: "Аз оставихбаща си." Къде е баща ти?Ти Баща си още не си намерил. Баща ти не е на земята. И братята ти не са на земята. Е, питам тогава, ако твоят брат след десет години умре, тогава де отиде брат ти? Няма да се спъвате, смело и решително ще вървите по пътя. Сега аз говоря на онези от вас, на които съзнанието е пробудено, няма да се спъвате. Ще дойдат спънки, но тези спънки няма да ви спънат, ако вие сами не се спъвате. Сега, разбира се, мнозина представят този път на ученичеството за много труден. Той не е лесен, но не е и толкова труден, както някои го представят. Защо не е много тежък? Христос казва: "Вземете Моето иго, защото е леко." А игото на света е много по-тежко. Пътят на света е много по-тежък, там хората на света какви ли не страдания имат, за да подобрят своето положение, и пак го изгубват. Ако е за страдания, светът познава много по-големи страдания, има хора, които страдат много повече. Някой влезе да краде, теглят му един куршум, свърши се, осакатее, счупят му крака, а които са в истината, казват: "Ако ми стане нещо?"- Ако си в пътя, мислиш ли, че няма да ти стане нещо? Пак ще ти стане. Тогава и лек е този път, и приятен. Сега, в тази 14 глава те са мъчнотии, които ще се родят: "Този ли е Христос, друг ли е? Вън ли е, или вътре?" Никъде няма да Го търсите. Любовта, това е Христос! Имате ли любовта, това е Христос, нямате ли любовта, няма Го Христос. Кардинално тъй е решен въпросът. Де е Той? В България, в Германия, де ще Го търсиш? Христос е любовта, нищо повече. Имате ли тази любов, въпросът е решен. Но търсите ли любовта от другите хора, Христос не е там. И от вас търсят ли любовта, Христос пак не е там. Любовта не се търси. Като изгрее слънцето, ние търсим ли го? Питам ви сега: Търсите ли слънцето? Няма какво да го търсите. Щом излезе туй слънце, то ще ви обгърне със своята топлина и светлина. Сега вие по буквата ще ме разберете: "Тогава не търсете никого", ще кажете: "И аз няма да търся никого." А у българите думата "търся" има две значения: търсиш някого по посока и изтърсваш някоя дреха и само прах вдигаш. Та вие като търсите, само прах вдигате. Това е за онзи, който е ученик, какви трябва да бъдат неговите отношения. После Павел дава един стих: "Който стои, да гледа да не падне." А в какво седи падането на човека? Ти си тръгнал в новия път на любовта, да живееш с Господа, и ще дойде някой и ще ти каже: "Слушай, ти нали знаеш, че събота трябва да се празнува?" И ще ти турнат съботата. Друг ще ти каже: "В този път, докато не се кръстим с вода, не може." Хубаво, хайде да дойде кръщението с вода. Тия са въпросите, които нямат нищо общо с ученичеството. На ученика не му трябва никаква събота. На ученика не му трябва никакво кръщение. Кръщението е за некръстените. Като ученик той ще върви право в целта. Бог е Любов, а Любовта включва всичко. Любовта сама по себе си включва всичко, тя е изпълнение на всичкия закон. Срещнете ли любовта, вие няма да се спъвате, всичкия закон имате. После на ученика не му се позволява да се обръща назад. Знаете ли какво стана с Лотовата жена, тя, като да бяга, казано беше да се не обръща назад, а тя се обърна и стана на какво? - На сол. Някой отучениците се спре, въздъхне и каже: "Оставих баща си, майка си, горките погинаха", но щом се обърнат, те на сол ще станат. Баща ти и майка ти, и братята ти, щом се запали градът, ще се напарят и те ще дойдат подир тебе, ако имат съзнание. Никакво обръщане назад. Абсолютно никакво обръщане! Право на целта. Тогава ще дойде друг, ще ви каже пак някое изкушение: "Ти толкова егоист не трябва да бъдеш, толкова хора са изостанали, помогни малко." На пътя никому не се помага. Сега ето къде е мъчнотията. Ще бъде смешно в един оркестър, дето се събрали най-добрите свирци, да започнат те в оркестъра да си поправят погрешките един на друг. Ами че при най-малкото спиране ще се развали всичкото свирене! Абсолютно не се допуща никакви погрешки на тези свирци, ти си в пътя, няма какво да помагаш. Щом се помага, свиренето спира. Щом се спреш да помагаш на грешките на другите, ти си извън пътя. Сега във вас ще се роди другата мисъл: "Ами не трябва ли ние да помагаме?" - Ще помагате! Ще ви дам едно изяснение на мисълта. Каква е тази мисъл? -Тази мисъл е малко противоречива. Вие сте на пътя. Дадено ви е едно въже. Вие държите въжето замотано на едно колелце. И от туй движение зависи животът на хиляди хора. А дойде някой ученик, на когото ремъкът на обущата се е скъсал и казва: "Моля ти се, помогни ми, направи ми една услуга, да ми закопчаеш ремъка на обущата." И той остави въжето, а онези всички хиляди хора отидоха заради ремъка на този ученик. Ще му кажеш: "Закопчай си ремъка самичък, аз не мога да те закопчавам, защото държа въжето." А сега често ме питат: "Учителю, трябва ли да закопчая ремъка?" Щом държиш въжето, никакви ремъци няма да закопчаваш, даже ако твоите обуща са отворени, ще предпочетеш бос да ходиш, отколкото да отпуснеш въжето. Нищо повече! Значи, като тръгне човек по пътя, той има важна работа, има свое предназначение, програма, която трябва да изпълни, нито наляво, нито надясно ще се спре. Някой ще му каже: "Чакай малко!" - "Бързам, нямам време да се спирам!" И ние ще кажем: "Бързаме." Тогава и друг ще каже: "Чакай!"- Не, ти ще вървиш, няма да поздравяваш никого. Напред! Ще каже: "Ти не си учтив!" Напред! - "У тебе човещина няма ли?" - Напред! -"Защо не ни разправиш?" - Напред! -"Какво мислите?" - Напред! -"Ама че и ние ще тръгнем!" - Напред! Не се спирай, нищо повече! Тия хора, които те спират на пътя по този начин, са все духове, които вземат благовидна форма, и те ти казват: "Чакай, и ние ще дойдем." Те си играят, те никога няма да тръгнат, те са хора, които ви забавляват, да ви спънат, и ви спират. Вървете си и като че те не съществуват. Туй е вътре в съзнанието. Това е пътят на ученика! Аз например опитвам онези, които влизат за ученици, аз ви изпитвам, вие не изпълнявате една заповед, за мене е безразлично. Например, да не мислите, че говоря някоя тайна. Няма никаква тайна, но гледам как ще изпълнят заповедта. Казвам на някои ученици: Вие, каквото видяхте, няма да го казвате. Ще видим ще го изпълнят ли, каквото заповядвам. Те като видяха, отиват при една сестра, да й разправят какво са видели. Те какво трябваше да направят, а те направиха тъкмо обратното, и какво стана? Роди се една малка дисхармония: какво видял този, какво видял онзи, но нищо не са видели. Аз искам да видите любовта, искам да опитате любовта и да я възприемете и ви казвам: У вас има една слабост на самохвалство. Ученикът няма какво да се самохвали. Аз тъй видях, онова видях. Ще помните, щом ви се каже за нещо: "Не казвай! "- не казвай. "Кажи!" - кажи. "Върви!" -върви. "Спри се!" - спри се. Това е положението на ученика! И аз много съжалявам за този голям недостатък у вас. И той е специален недостатък, много голям недостатък на софиянци. Те са готови като някоя кокошка да окрякат орталъка за една кокошка, която е снесла едно яйце. И за най-малкото яйце така ще го разправят, че млади и стари все същото говорят. И след като го кажат, тогава ще се съберат, ще кажат: "Да мълчим вече, да го не казваме, слушай, да го не казваме." Не, не, това "не", "не казвай", то е изпит. Аз казвам: Не казвай, защото аз ще го кажа. Ако има нещо за казване, то е моя привилегия, вие нямате право да казвате. Ами че вие разваляте тази работа. Работата, която аз трябваше да свърша, вие искате да я правите. Само моята четка ще го направи. Вие се месите в работи, които нито в клин, нито в ръкав не влизат. Каквото трябва, аз ще ви повикам навреме и ще ви разкажа: Туй трябва да стане. Аз имам всичко предвид. Вчера някои се разгневиха и един ми казва, че той видял какво има в стаичката ми духом. Нищо не е видял. На мене ще каже, че духом го е видял. Ако той духом го е видял, най-първо той нямаше да се сърди. В тази, скришната стаичка, когато ви въведат, трябва да разберете нещо. Разбирание там трябва. Ако трябва да се залъгваме, то е друг въпрос. Пък ако е за картини, аз съм първият, който съм ви научил да гледате хубавите картини всяка сутрин. Някой път ще отидат в Европа, че някой художник нарисувал някой хубав пейзаж, турнат го в една рамка два-три метра и ще гледат тази картина с години. Елате, аз ще ви покажа да видите оригинала, няма да ви коства много, казвам: Вие, като излезете половин час по-рано преди изгрев, ще видите оригинала на тази картина, който е с хиляди пъти по-красив. Та вие трябва да б ьдетз послушни.Това ви липсва сега. Първото нещо, което ви спъваме непослушанието, че вие не изпълнявате моите думи. Второто нещо е, че вие постоянно, коригирате моите думи: "Господин Учителю, туй граматически не е правилно."-Тъй не може! Но знаете ли, че вашата граматика на земята е безграматична на небето. Мислите ли, че българската граматика е най-съвършена? Ами трябвало да се тури съществителното подир глагола. Ами езици, дето съществителното се турга преди глагола? Някой път съществителното се турга накрая, на опашката, а някой път се турга в средата, някой път в началото, то зависи според езика. Тогава, ако българският език е толкова съвършен, произнесете ми думата "любов", че като я произнесете, хората да разберат какво нещо е любов. Сега, като кажеш "любов", трябва да говориш един час, че след един час ще кажат: "Не те разбрахме." Питам: Такъв един много развит ли е? И тъй, трябва послушание. Първото нещо, казват, Духът казал тъй: "Днес ще постиш." Онзи, на комуто Духът е казал, че ще пости, разбира вече пост в първа степен, на физическото поле, седне и не яде целия ден. Защо не яде? - Духът му казал. Той пости, но работата е, че целия ден наблюдава другите. Той като пости, казва на другите. "Ти защо не постиш? Не знаеш ли, че е голям грях ? Аз от тази сутрин насам съм запостил." Ще почне да обикаля, мяза на тия рамазанлии турци. Във Варненско един турчин рамазанин минава покрай един извор, сяда, измива си краката, ще вземе абдес*. Идва един българин, изважда си торбата с баница и почва да яде. Като скача този турчин: "А бе, гяур, не знаеш ли, че аз съм рамазанин?" Че бой! Че ти постиш, не ядеш, това още не е пост. Никой да не те знае, че постиш. Ще постиш във всяко едно направление! И във време на пост, този ден ще бъдеш толкова благ, толкова снизходителен, ще се радваш, че другите ядат. Ще кажете: "Братко, аз се много радвам, че ядете, моят стомах е развален, че съм на диета, и аз я заслужавам, но аз се радвам, че вие сладко ядете." Поумиеш си лицето, когато постиш, за да не те познаят хората отвън и да бъдеш весел и радостен. Сега тия слабости се дължат все на тия "прави" пътища. Има мнозина, които са се спрели, се отбили от пътя, казват: "Слушай, не ходи по този път, спрете се при нас. Ние ходихме по този път, нищо няма!" При много хора няма да се спирате, няма да се вслушвате, вие ще вървите напред, няма да давате ухо на никого. Ще кажете: "Този път аз го зная, по него ще вървя!" И пак ще ви приведа пример, аз съм казал и друг път. Когато дадох първия опит на софиянци да ходят вечерно време на Витоша, казах: Като тръгнете из пътя, с никого няма да се разговаряте, от кучета няма да ви е страх, няма да се спирате да хвърляте камъни. В краен случай ще бръкнеш в джоба си и ще им хвърлиш малко хляб и не се бой. Казах им да си вземат малко хляб. И ако се изгубите из пътя, няма да питате никого, няма да търсите друга помощ, сами ще намерите пътя си. Онези, които постъпиха така, добре излезе, а които се отбиха от пътя си и потърсиха чужда помощ, малко неприятности имаха. Мълчание трябва. В пътя като вървите, ще мълчите. Ще вървите само с мисълта си. Спрете ли се в пътя в какъвто и да е смисъл, неприятности ще дойдат. Вие като тръгнете в пътя, ще дойде някой да ви се обади. Ти ще вървиш и ще мълчиш, не се разправяй. Саморазправия не се позволява. Тебе ти остава една минута да вземеш последния трен. Някой те срещне и ти каже: "Ти си последният вагабонтин." Ти се спреш. - "Как вагабонтин?" - Изгубиш минутата и изпуснеш влака. Ти няма да се спираш. И учениците като тръгнат по пътя, не трябва да се спират. Всички окултисти проповядват да си турнат восък на ушите, да не слушат. Като вземеш трен, онзи, който седи при трена, нека тогава да говори колкото иска. Никакви спорове няма да разрешавате. Спор - какво ще спориш с мен на пътя? Казваш: "Дължиш ми, имаш да ми даваш двеста лева." Бръквам в джоба си, джобът ми е пълен, давам му. Минавам при друг: "Хиляда лева имаш да ми даваш." - Колко? - "Толкова."- Върви напред! Нищо повече! Щом има в джоба ти нещо, значи имаш да даваш. Щом нямаш нищо в джоба си, значи нямаш да даваш. Щом бръкнеш в джоба си и нямаш нищо, ще мълчиш. Ученикът не може да бъде беден. Ще отказвате мисълта, че сте бедни! Бедните като мислят, че са бедни, беднотия привличат. Всякога ще мислиш, че си богат! Ученикът трябва да бъде всякога положителен. Той няма да мисли, че е грешен, че му не достига. Той ще мисли, че всичко има и трябва да го обичат. Положителен трябва да бъде! То е първото правило - положителен да бъде! Ами че в този път са тръгнали хиляда души ученици, да кажем, някой от тия бил беден, а другите са богати. Нима тия хиляда души, които са решили да вървят по пътя и да изпълняват волята на Бога, няма да си услужат един на друг по пътя? Ще си услужат. Ще кажат: "Братко, вземи каквото ти трябва. Всичко е на твое разположение." Те тръгват да си услужват един на друг. Нима сто души, които носят своите торби, няма да си услужат? То е закон. И в пътя всичко е предвидено. И туй предвидено трябва да стане абсолютно тъй, както е предвидено в Божия закон. После, често, когато аз говоря, някои си мислят: "Дали Учителят говори заради мене?" - Не се спъвайте! Щом мислите, че когато аз говоря, имам някого предвид, вие се спъвате. На пътя се говорят само положителни работи. Щом аз говоря за отрицателни работи, разбирам, че някой от учениците е спрял някъде и казвам: Никой ученик не трябва да се спира, той трябва да върви. Учителят никога не може да говори отрицателно нещо. Той не може на пътя да седне и да морализира своите ученици. Той ще им каже: "Напред ще вървите, с любовта ще се занимавате, Божията Мъдрост ще имате. Истината ще поддържате" - тъй е! И ученик, който е тръгнал в този път, той трябва да се е опростил със своите всички недъзи и недостатъци. В своя ум и в своята душа той трябва да се е опростил с тях. Сега туй състояние, например някои от вас може да кажат: "Аз съм малко нервен, аз съм малко сприхав." Това са хипнотични състояния. Само че ако влезе един трън в крака ви, вие ще станете нервни. Тази нервност се дължи само на тръна. Извадете тръна и туй състояние ще мине. Сега например, седите вие и се молите, искате да знаете дали имате концентриране. Представете си, че се молите и някой дойде и ви пришепне: "Днес имате да плащате една полица от десет хиляди лева. Ако не ги платите, на смърт!" Вие веднага се спирате, трепнете и казвате: "Как ще я изплатя?" Ами че вие сте на аудиенция с Бога и мислите как ще я изплатите! Ушите ви трябва да бъдат запушени, макар сто такива полици да имате. То е едно изпитание заради вас. Ще ви кажа защо именно не трябва да се занимавате с тази полица. Ама сега допуснете, че вашият крак е счупен, дошъл лекар да ви го направи, да го намести. Таман този лекар прави крака ви и дойде някой и каже:"Ти знаеш ли, че имаш да ми плащаш една полица от двайсет хиляди лева? Ела на банката. Ти нали си честен човек?" И ти речеш да станеш. Трябва ли да станеш? Ти ще мълчиш. Този, който е дошъл, трябва да види, че кракът ти е счупен. Той трябва да чака да оздравее кракът. Не чака ли, неговата цел е задна. Ти ще седиш и ще внимаваш какво ти е казал лекарят и няма да мърдаш - то е послушание. А всичките полици ще плащаш, след като оздравее кракът. Някой ще каже: "Не трябва ли да ида?"Преди да си тръгнал в пътя, изчисти всичките си сметки вътрешно в душата си. Изчисти ги и ще се свърши въпросът. А ако някои сметки останат неочистени, те не са твои. А чужди сметки не разчиствай! Нека всеки разчисти своите сметки. Сега, тези са мъчнотиите, които ще срещате през годината. Вие сте ги срещали и тази година ще ги срещнете, не се спъвайте! Важното е знание заради нас. Ние ще вървим и ще изпълним волята Божия, тъй както е писано. Като вървим по пътя, може да се разговаряме за важни работи положително. Като седнем някъде, ще се поразговорим, а маловажните работи ние ще оставим за другите. "Сега ли му е времето, или за идващата година?" - Сега. - "Да не сме закъснели?" - Да, тъй, сега му е времето. - "Дали е този правият път?" - Този е. - "Ама всички, които са тръгнали, не са готови." - Всички са готови. - "Този брат не ми се харесва." - Не е ваша работа. - "Защо са го допуснали този вътре в класа?" - Не е ваша работа! Абсолютно нямате право да питате този защо е влязъл. Вие сте влезли, занимавайте се със себе си. Ще кажем ли ние на Бога защо е допуснал тия бръмбари? Допуснал ги е, това е Негова работа. Ние ще благодарим, че сме в туй Божествено училище. А че допуснал бръмбари, допуснал мушички, това е Негова работа, ние ще констатираме това, не се занимавайте с Божиите работи да го критикувате. Не коригирайте Бога в Неговите действия! Нито съвет Му давайте! Защото някои съвет Му дават: "Трябваше да бъде малко по-богат човек или поучен!" По-голяма ученост, то е богатство. Туй малко богатство, което имаш, не можеш да употребиш, какво ще правиш с голямото? - "Да бъда малко по-силен!" - Ти малките сили не можеш да употребиш, как ще употребиш голямата сила? И после, има друго едно състояние, дето учениците сега ще го усетят. Вие се намирате както Диоген в положението, че към края на живота си, понеже се явявали при него този да го пита за съвет, онзи да го пита, един ден той казал: "Днес искам да си почина. Не искам да имам днес с никого вземане-даване." Отдалечил се вън от града при една круша да размишлява. До обяд добре вървяло. На обяд, таман най-хубавото положение, ето един човек иде да го запита нещо. Той се ядосал, но нещо му казва: "Ама този човек отде да знае, че ти си неразположен или че ти не искаш да приемаш никого? Искаш ли на края на живота си да фалираш?" Сега по някой път вие казвате: "Днес искам никой да не ме безпокои." И него ден ще дойде някой. И това да не те спъва. - "Защо е дошъл?"- Дошъл е. Ще свършиш с него и ще вървиш напред. Не искам да остане мисълта да казвате: "Пак ни наряза Учителят." Никого не съм нарязал. Вие сте на пътя. Казвам: В пътя като вървите, с греха няма да се занимавате. Правило е: ученикът няма право да се занимава с живота на другите. Целта трябва да бъде Божията Любов! Изпълнението - Божията Мъдрост, а приложението - Божията Истина! С тях ще се занимавате! Ако на теб е добре, ще бъде добре на всички около теб. Сега пък друго положение: които казват, че не се обичаме, то е друга илюзия. Някои спорят и казват: "Учителят обича много повече някого, а другиго по-малко" - то е илюзия на вашия ум. Ако в Търново днес грее слънцето, а във Варна има облаци и варненци казват: "Днес слънцето не ни обича, малко облаци има, слънцето е неразположено" - "Защо е неразположено?" - "Облаци има", не че слънцето е неразположено, а вие образувате облаци и вие предавате един ваш недостатък на слънцето. Други казват: "У нас е много хубаво, отличен ден, ясен ден!" Други казват: "У нас каква буря има, гръмотевица, какъв град имаше, дъжд!" Но не е криво за това слънцето. Ако у вас има град, този град е ваш. Ако се бият хората, ако са в недоразумение, това не е един недостатък на Бога. Това е наш недостатък. Ако ние се караме, не се обичаме, това са наши работи, а не са Божии работи. В Бога съществува една абсолютна положителност във всичките неща. Той е всякога благ! И тогава вие, учениците, ще се намерите в положението на циганката, която се оженила за царския син, а хлябът й не бил сладък, та взела брашно в една паница, ще го тури на купчинка, че ще ходи от стая в стая да проси, и ще тури да меси една пита. Това е един навик от миналото. Е, тя осигурява ли се? Тъй сега вие ще тръгнете от стая в стая да просите брашно. Защо го правите? Защото сте бедни. А, не, вие си представяте, че сте бедни, че сте в миналото положение, преди да се ожените за царския син. В пътя на ученика няма никаква беднотия. Ученикът не може да бъде беден. Дисаги не му трябват и просене на брашно не му трябва. Той трябва да напусне този навик! Хлябът му и всичко му е готово. Той трябва да напусне тия дисаги и туй брашно. Понеже сте тръгнали, сега аз ви казвам какво може да се случи на пътя ви, да ви спъне. Сега някои ще кажат: "Дали ние не сме се спрели?"- Не сте се спрели, тръгнали сте и ви казвам какво може да стане. То може да стане и може да не стане, но има възможност. И когато стане, никакво ухо да не обръщате, няма да се спирате. Света няма да оправяте, кому има да дължите, няма да се спирате. - Защо? - Една минута има за трена, даже утеха няма да давате. Той ще вика, ти ще вървиш. Оглушки ще си правите! Съвършени оглушки, нищо повече. Който и да е отподире ви. Аз съм забелязал, има два вида деца: лошите деца като хванат майка си, плачат, задържат я, теглят я, да се върне вкъщи. А добрите деца -като види майка си, то с нея тича, не плаче, а казва: "Аз с тебе ще вървя." А другото я тегли назад. Вървете си напред! Ако вашето детенце иска да върви, вземете го, нека върви. Отивате на гости, не плаче ли, вземете го. Не плаче детето, иска да върви заедно с вас, не го връщайте назад. А тегли ли ви назад, плаче ли, оставете го, нищо повече. Рязко и положително! Не се спирай на това дете да му разправяш това и онова. Никому не разправяй на пътя. Право към целта! Пътят, който ще изходите, той е приятен. Някъде има много приятни места, а има и много неприятни места, но то е в реда на нещата. Сега учениците могат да направят друга една погрешка и за нея ще ви предупредя. Ето каква ще бъде тази погрешка: да кажем, вие сте ученик в училището. Главното нещо е да си знаете уроците и хубаво да ги знаете, да разбирате предмета. Обаче вие не сте научили уроците си и като не сте научил и уроците си, започвате да се обличате много хубаво, вчесвате се много хубаво, чепиченца, всичко това, отивате в училището, но урокът е ненаучен. Искате да обърнете внимание на учителя с дрехите си и казвате: "Ние, учителю, извършихме нещо." - Нищо не сте извършили! Важното е урокът, а не дрехите. Вие казвате: "Нали трябва да бъдем морални."- Ние трябва да бъдем добри. То са вашите чепичета. Нам морал не ни трябва Обикновени прости дрехи, може да бъдат и малко скъсани, но ако ти знаеш урока си хубаво, учителят ще бъде доволен, той ще те извини за дрехите, че са скъсани малко. Пък може да имате най-хубавите дрехи, часовник и пр., но ще кажат: "Хубаво облечен, но не учи!" Любовта ще влезе в сърцето ви. Какво е сърцето ви, не какви дрехи има отвънка. Не за външните престъпления ние сме, не за външния морал, него ние наричаме "прическа, обличане". И то е хубаво, то е за празното време, но на пътя като се върви, главно е учението. Тъй, да знаеш къде отиваш. -"Отивам научилището."-Знаеш ли уроците си? -"Зная ги."-И щом дойдеш, ще те изслушаме. Щом дойдеш, Христос ще ти зададе първия въпрос: "Разреши задачата на милосърдието. Излез на дъската! Сам разрешавай! Много добре. Седни, иди сега прилагай тази задача."- Донася ги. На другиго казва: "Разреши задачата на търпението! Веднага." И той решава. И всеки ученик решава и всичко върви експедитивно. И учителят каже: "Много добре върви, започни с втория урок."Сега, през тази година, като влезнете, ще решавате задачата на милосърдието. Първа задача, която дават на всинца ви. (Запитват: Може ли да кажа на някому: ти не може да ми си приятел, защото си приятел на неприятеля ми?) - Тогава той не е ученик. Вие решавайте каква е задачата на ученичеството. Да различавате приятелството. Всеки ученик, който добре се учи, той е ваш приятел. А всеки ученик ленивец е ваш неприятел. Всеки ученик, който отговаря прямо на всичките въпроси, е ваш приятел, а който не отговаря, е ваш неприятел. Защото онзи ученик, който не се учи, има един недъг - неговият ум е зает с много други работи. Ако някой ученик каже: "Аз не мога да живея добър живот." - Защо? Защото неговият ум е зает с други мисли. Ако е зает с любовта, мъдростта, той ще живее. Казват, че "Не може, без да се греши" - неговият ум е зает с други работи. Може да не се греши. И тъй, на ученика казвам: Всеки ученик, който добре се учи, той ми е приятел, а всеки ученик, който не се учи, той ми е неприятел. Сега, някои неща в Писанието са казани преди хиляди години, то е метод там. Мисля, в Писанието е казано: "Враговете Божии са и наши врагове." Само няколко въпроса ще решаваме през тази година: Първо - истината в душата; второ - мъдростта в ума; и трето - любовта в сърцето. Тези са важните, кардинални въпроси, които всеки един ще ги разреши по всичките правила. Второто нещо, което ще разрешавате, е: свободата в душата, светлина в ума, а чистота в сърцето. Третото нещо е: плодът в душата, знанието в ума, а силата в сърцето. Туй е важното, което трябва да ви занимава, а всичко друго е престъпление. Какво беше времето миналата неделя? - Много облачно. И днес е облачно, значи има подобие. Сега да направим упражненията. 17 август 1922 г., неделя, 6 ч. В. Търново * веднага, тутакси изведнъж * мохамеданско миене преди молитва
  6. Божественият параход, ИЗ - 22.03.1941 (не печатана) Могат да се прочетат записки на тази беседа от Боян Атанасов Златарев от Изгревът - Том 7 17. БОЖЕСТВЕНИЯТ ПАРАХОД Благодарете на Бога за големите блага, които ви е дал. Ние сме като децата, които не съзнават това, което правят за тях. Бог ни е качил на един голям параход, който се движи из пространството с бързина 29 километра в секунда. Турил ни е голям фар - слънцето - да не би да се сблъска нашият параход с някои подмоли. И ни разхождат. От дома сме излезли и сме на екскурзия. Всички се ползуваме при тази екскурзия от всички блага, които ни се дават при пътуването из пространството: от слънцето, от звездите, от дърветата, от цветята, от реките и прочее. Всеки един от вас да изпрати по едно писмо до свои близки. По една хубава мисъл, по едно хубаво чувство и по една хубава постъпка. Тази година ще бъде доста по-добра от идната година. (22 март 1941 г., 9 часа вечерта в големия салон на Изгрева, след братската вечеря)
  7. Аудио - чете Нели Недялкова ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛЪ (Беседата за четене в стар правопис) "Хио Ели Мели Месаил" - Глас Божий. През 1897 г., на 33-годишна възраст, Петър Дънов, заедно със свои съмишленици, учредява във Варна “Общество за повдигане религиозний дух на българский народ”, бъдещото Всемирно Бяло братство. Същата година издава брошура с мистичен текст под заглавие Хио-Ели-Мели-Месаил. , 02.09.1897 г., Книгата, която се предлага за теглене е издание от 1912 г., Стара Загора, печатница "Напредък". Книгата за теглене на PDF Съдържание ХИО-ЕЛИ-МЕЛИ-МЕСАИЛ Глас Божий Така се клех верен ли си. С правда ще се утвърдиш. ЕМАНОИЛ Любовта е извор; тя живота ражда. Нему тя вдъхва свята длъжност напред да върви. Нагоре към Доброто да се стреми. Това тя върши непрестанно като нежна майка в душата человеческа. Тя постоянно посажда скромни малки семена на благи чувства, с благи добрини. Тази тайна който разбира, той ще своята душа да остави вечно да се полива от Небесната утринна роса. А пък Слънцето на Живота, то ще о време человека да озари и в душата му да повдигне и оплодотвори всички плодовити семенни истини и добрини. ТАЙНИТЕ НА ДУХА. "ЛА ЕЛОХИМ ХАХАРЕЦ" Онзи, който стои, ще устои; и твърдият в истината ще е твърд винаги. Затова, братя мои, съобразявайте живота си със закона на благодатта Господня. Бъдете готови да услужите на всяко добро и благо дело, понеже това е Волята на Отца вашего, който е горе на Небето. Затова препашете чреслата си с Правда и пригответе сърцата си в святост, за да сте готови да служите на великото дело, на което Бог на силите скоро ще ви призове. Защото Бог, който се е открил, не ще ли да покаже Своята сила, Своята слава, Своето величие? Не ще ли да изяви Своята благосклонност, благост, дълготърпение, Своята велика и неизмерима Любов? Да, без всяко съмнение. Защото кой е онзи, който ще се изпречи и ще Му забрани да не струва онова, що е Неговата блага воля? Нима Той трябва да се съобразява с человеческите постановления и человеческите закони? То се разбира, че не. То ще бъде Богохулно да се стараем да ограничим Неговите възнамерения и желания, понеже това, което Той желае да прави, колкото и да ни се вижда противно и разрушително за нашето лично щастие, е най-доброто, най-благото, което Неговата Любов извършва за вечното добро и благоденствие на нашата душа. Защото не е добър и велик онзи, който сам мисли че е такъв, но онзи, за когото Истината гласи. И тъй, нека се въоръжим с величието на истинското търпение да понесем всичко за Неговата слава. Защото който понася поношения от Любов за Неговото име, пребъдва в Него самаго. А който пребъдва в Него, пребъдва в Неговата слава. А Славата на Отца е истинската Слава на Живота. И тъй, онова, което любовта върши, е винаги славно и велико, защото тя е изпълнение на закона. А Царството Божие е вече дошло в сила и затова всичката земя трябва да се изпълни от величието на Неговото присъствие. Мъдростта Му трябва да обърне и завладее всякой ум, а Любовта Му - приготвените сърца, тъй щото Господ да царува винаги със Своя избран народ. Часът наближава и не е далеч от вази, когато ще бъдете призовани да се обедините с Него в едно тяло. един дух, един ум, едно сърце и душа. Тогава ще се изпълни обещанието „заедно с Господа и ведно с Господа". Радвай се земя и весели се Небе за твоите избрани. Затова изпитванието на всяко добро нещо е необходимо за успеха на духовния живот, а знанието на съвършеното вечно добро е самият Път за въздигане на душата и нашия ум, сърце и дух към Небето. Понеже знанието за истините на този ваш живот са светилиици, водещи звезди за мястото на онзи Живот, в когото Пълнота царува. Следователно, всякой, който се насили или си даде усилие да придобие необходимите сили, за да влезе, „грабва го" или, както е казано, „Царството Божие насила се взема и които се усилят, Го грабват". В тия думи се съдържа велика Истина. За да придобием обещанието, трябва да станем мъже. Необходимо е едно коренно приготовление, т.е. както Израил, който робува в Египет и след 400 години получи отговор на обещанията, дадени Аврааму в Ханаан. Той трябваше сега да излезе от земята на фараоновото робство под предводителството на Мойсея, да премине през Червеното море, една от големите спънки за обещанието, и не само това - Израил, който не беше още доволно силен духовно, трябваше да чака още четиридесет години след преминуванието в пустинята, докат стане силен да грабне наследието чрез сила. Сила беше необходима, защото неприятелят се беше загнездил, завладял това обещание, докато Израил беше още младенец, но сега, в пълното си въз- ръстие, той трябваше да придобие обещанието на баща си Авраама чрез силата на своята мишца. По съший начин и ний трябва да завладеем Царството Божие на земята със сила и дух и да изгоним неприятеля вън от пределите на това царство. Време е вече да тръгнем през пустинята, да преминем реката Йордан и да вземем чрез сила земята и да я направим вечно наследие на светиите, на Господа, наречени царе и свещеници - царе на Доброто, а свещеници на Истината. Ето, Той иде да посети земята. Денят на Неговото посещение ще бъде ден страшен. Всички краища на земята ще бъдат изпълнени от силата и славата на Неговото присъствие и ще седне като който топи и чисти сребро; и ще очисти человеческите синове и ще ги претопи както злато и сребро, и ще принасят Господу приношения с Правда. О, народ и народи, вий, които спите - събудете се и пригответе се, за да посрещнете Господа Бога на силите. Защото Бог наш няма да пощади нечестивите. Царството Му на земята ще бъде царство на Мир и Правда. Синове человечески, синове Божии, пригответе сърцата си, за да Го посрещнете и приемете в сила и слава. Колко са сладки мислите Господни! Колко са велики Неговите въжделения и възнамерения! Господ иде да се възцари и да очисти земята от неправдата. Защо така говори Господ: Ето, посред вази стои един, когото Бог помаза за цар и когото вий още не познавате, понеже е скромен и смирен по сърце. Но Бог ще го възвиши със своята десница, за да познаете всички, че Той е Бог всемъдър, Бог всеблаг, Бог велик и силен. Затова пригответе се от дълбочините на душата си. Поклонете Му се вий, които Го любите, благословете Го в духа си. Ей, Господи, ела, ний ето Те очакваме, да бъде всичко според желанията на душата Ти и според благата Ти воля. Възвесели ся ти, който си избран от Господа, и възпей на Бога; понеже прослави се Господ. Враговете Му са паднали вече, веригата за беззаконний е готова и бездната чака да го приеме и да го върже за тисящи години. Ето, ще се съди Господ с този род при въдворяването на Своето царство. Радвай се, Сионе, денят на спасението ти изгря. Ето това е Словото Господне. Не е ли Той, що е родил чрез Духа си своя избран род - священици и царе Богу, за да Му слугуват винаги с чистота и святост? Господ зове, има ли някой да внимава и да слуша в сърцето си за думите на устните Му? Чуй и разбери що говори Господ. Не постави ли завета на Своето царство, за да въдвори мир и любов между синовете человечески? Но ето те са възмнили в сърцето си, че постановленията и пътищата Господни са суетни, нямат изглед на величественост. Род блуден и глупав, кой е силен - който действува във вид, или който действува в Дух и Сила, за да произведе реда, да въдвори Мира, да въведе Любовта и да подкрепи славата на Живота? Вашите размишления са суета пред Мене и постановленията ви са беззакония против благия Ми Дух. Няма вече да търпя прищевките ви да се дигате и да охулвате святото Ми име, чрез което ви съм защищавал и крепил. Дано да се върнехте от гнусните си пътища и да познаете Господа и да Го приемехте в сърцето си; има ли друг освен Него, който може да благославя и да дава Живот? Както е слънцето за земята, не е ли Господ така за людете си? Ето, Той е и повече от това. Защо търсите Господа там, от гдето няма да дойде? Ето, Той е пред вази и чака да Го познаете, Той е като жених, който чака да Го познае тази, към която е привързана душата Му. Но ето, сърцето на невестата не познава още образа на своя любезен, на своя Господ, цар и свещеник Богу. Но ето, Той няма да чака да бъде познат, че тогава да дойде; ето, Той иде вече в сила и слава отгоре, за да постави вечната воля на Бога Отца за вечен закон, за да покаже чрез сила, дух, знамения и знания що е благата воля на Мели Иелохим-Иехова. Пригответе се вече за деня Господен. Бъдете трезвени, покайте се от беззаконията си, да не би да ви намери тоя ден и да ви постигне участта на нечестивите. Работете не за това, що погинва, но за това, що пребъдва; говорете, възвисете гласа си и възтръбете със силен глас, за да се чуе името Ми. Не мълчете, но работете за наследието, което Господ носи отгоре за своите люде, за своите сестри и братя. Ето, Господ стои пред вас, Той е благ, кротък и смирен по сърце, но скоро ще се облече в одеждата на Бога святаго. Ето, Словото Божие, Духът на завета. Радвай се ти, който познаваш Господа и който си познат и разбран от веки. Благословен Господ Бог наш Отец. Ида, говори Господ, направете прав път за царството на Мира, за царството на Правдата. Ето заветното обещание, което е отдавна очаквано; възвестяването на синовете Божии - синовете на вечната Любов, които зова мои братя. Затова, синове человечески, внимавайте на делата си. Няма вече да приема от ръката ви поношенията - денят на изкуплението за умилостивление и примирение с Бога Отца на всичките векове; ида пак, но не като изкупител, не като жертва за поругание, но като Господ, като вечен цар на всяка Правда, да посетя земята с жезъл железен, да съкруша всеки горделив, що се дига, и ще измета и премета всички, що господаруват с неправда. Няма вече да търпя този род лукав и прелюбодеен, който осквернява и безчести святото Ми име за суетно тщеславие, защото всякой гледа да измами и подкопае живота на ближния си - на своя брат. В кое име се вършат днес всичките беззакония, ако не в Моето? Това ли ще наречете Любов за брата ви, за вашия небесен и благ Отец? Жив съм! Аз ще поям, ще изтребя всяка нечестива душа. В деня, в който ви посетя, ще познаете силата на думите Ми, защото празността и голословията на думите ви станаха Ми отегчителни. Бог няма да измени Своите възнамерения, нито ще се повърне от пътя на Своите мисли. Господ ще дойде от Своето свято място, от жилището на праведните Си чрез пътят на Истината. Всяко приготвено сърце, всяка любяща душа ще стане жилище, гдето Господ ще се спре да вечеря и да се развесели със своя избран. Той ще бъде жених, идещ да възвести, че трапезата за брачния съюз е готова и всеки, който люби Истината, да дойде на великата вечеря на Бога, нашия Отец, защото така говори Бог Йехова: Гладний ще се насити и плачущий ще се развесели, и съкрушений духом ще се благослови, защото Аз съм Бог един и няма кой да Ме възпре. Ето, ще кажа и ще бъде, ще река и ще стане. Ето, Аз се клех в святото Си Име и няма да се измени думата Ми; ще изведа своите чеда, синове и дъщери и ще ги облека в прекрасни одежди, които никога няма да овехтеят, и ще туря венци на главите им, и ще дам китара в ръцете им, и ще ги развеселя с пълнотата на веселието като Бог: ще ги науча да пеят и свирят всичко, що Моята вечна Любов ражда за тяхно добро. А след ония дни, когато небето и земята прииде и новите небеса и новата земя се явят, ще ги поставя царе и свещеници да Ми слугуват във век. Сега, синове человечески, кое е по-добро? На себе си ли да слугувате или на Мене? Ако служите на себе си и на този разблуден свят, който се е покварил до костите в порок и беззаконие, истина ви казвам - в греховете и беззаконията си ще умрете и името ви вечно ще се погребе с вас заедно. Защото нима има кой да ви помене? Всичката ви суетна мъдрост и знания ще вас да пояде. Но истина ви казвам, като Бог, като Създател, като Отец на праведните духове, че всякой, който от помежду вас внимава на Моите думи и на Мен слугува, ще има Живот изобилно, защото не Съм ли Аз Сам Животът? Не го ли ражда Моят Дух Свят? Не съм ли Единний Бог, който дава истинска Мъдрост, истинско Знание, които са светилници и съща радост на душата? Но има мнозина изпомежду ви, които се стараят да осуетят Моите пътища, да заблудят своите братия, да им турят иго тежко на душата за носяние. Те постоянно се трудят Моето Име от душата, която Съм родил, да изтласкват. Но, глупци, какво очаквате да придобиете от своя нечестив труд? Представете си, ако имахте сила да премахнете слънцето, което Съм поставил, на какво би замязала земята? И нима мислите подобри ли следствия ще последват? Кажете ми отгде сте придобили тая мъдрост и кой ви е убедил на опит, че добро ще последва? Кой ще е друг, ако не баща ви, дяволът, който от начало е лъжец и, когато може, от своето си лъже? Питам ви защо се самооблощавате с думи, които не разбирате и не проумявате? Не стои ли достойнството на ума във височината, дълбочината и широчината на мислите и тяхното истинско разуме- ние? Но ако мислите ви нямат никаква дълбочина, височина и ширина, тогава где седи превъзходството на вашия ум? А при това ставате и учители, за да заблуждавате и другите; та какво знайте и какво ще учите? - Няма душа - и мене ме няма, значи, че няма ум, че моят дух не съществува, че да живееш добре, да любиш истината е суета; яж и пий, това е то целта? Но това мъдрост ли е? Не знаете ли, че от създание мира всичките живи същества ядат, пият и то без да са знаели вашата мъдрост, че това е то целта? Но тогава, според мъдростта си, защо не ядете и пиете само, ами и ходите да гъгнете и бръщолевите с думи неизбрани? Не знаете ли, че мисленето, говоренето и доброто друга им е целта? Ето, Мен ми дотегна да ви слушам да питате где е Бог, где съм Аз. Не разбирате ли, че Съм близо и далеч? Ето онзи, който движи, който върши, който ражда, който ви кара да мислите и правите добро - то съм Аз, Бог Великий. Ето, всеки ден идвам рано при вази и по всякой начин добър и благ се старая да посея по нещо добро, да подбудя някоя блага и възвишена мисъл за собственото ви добро. Ето, желая да ви направя съпричастници на Своя живот, но вий постоянно се противите, постоянно Ме огорчавате с мислите и делата си. Ако действувам с Благост, мислите, че е слабост в Мен; ако действувам със сила, мислите че Съм груб, подобен на вази. И оправдавате се с мъдростта си. Но, знайте, че ще ви съдя според делата ви и ще ви въздам според деянията ви. Мой Боже! Това е истинно. Хвалете Господа чудесен! Ето, Господ не ще да се бави отсега задълго, но ще извърши добрата Си воля към тогова, когото е избрал, към тогова, който познава Господа. Защото Бог наш е неизменен, Любовта Му пребъдва във веки. Понеже към когото благоволява, благоволява по Дух. Ето Бог те е поставил цар на вековете. В ръцете ти е предал сила и власт, за да съдиш народите с Правда. Макар сега и да си скромен и незабелязан по вид, но духом си велик; и трябва да бъдеш скрит от погледите на света, докат Бог твой възстанови своя трон над народите. Тогава ще царуваш в сила и святост, в правда и мир, защото нечестивите ще бъдат низринати. „Мели лемел сават меном, Аварим гемел бидено итафат" Пропадна синът на нечестието, защото Господ е слязъл да се съди, да възвести, че Той не е мъртъв, но жив! Защото Той отсега нататък ще изпълни земята със Знание. Ще въздигне и въдвори Правдата Си, Любовта Му ще роди Истината. Господ ще се укрепи като силен за бран. Всякой угнетен ще бъде подкрепен. Огорчений духом ще бъде утешен. И както майка милва своите си, така и Господ ще помилва онези, които Го чакат. Отсега нататък с думи няма да ви забавлявам, но с дела благи, с дела велики. Ще ви нахраня и няма да огладнеете, и ще ви напоя и няма да ожаднеете, защото хлябът и водата, с които ще ви нахраня и напоя, ще бъдат присъщен Живот - Мизраим, Мизраим. Халел ве бихар хошамаим, хенени, хени, фенах феним, хаберим кошет ви хадони - В: - М: - Защото Бог на силите е вече, който изпълнява Своята вехтозаветна воля. Той е крепкият Господен, синът Давидов, който иде да вземе Своето царство със сила. И ето, Той от дълго време е тук, новороден в сила и слава да поеме юздите на Царството Божие и да управлява с Правда, Святост и Истина. Бог е, който го въздига, и не ще закъснее да се яви овреме. Но пази се, бъди скромен, смирен и чистосърдечен, понеже Бог е, който върши, а ти си, който изпълняваш. Свят Си Ти, Боже мой, Отче праведний, който Си и който ще бъдеш Един във век, Вечний, Всесилний и Всемъдрий. Благословено да бъде Твоето Име от мене. Ей, Господи, защото Те познавам, че Си истинен и неизменяем винаги. Слава, чест, хваление и поклонение Теб подобава всякога. Бог, който говори в тайно, е вече помежду вази. Той е войн силен, който се подвизава за правдата. Той е Отец наш, Бог крепкий, който ни води. Радвай се, цар Сионов, защото Бог твой те помаза, за да съдиш народите. Духът на Господа Йехова е връх тебе, защото Бог е цар всесилен и крепък. И силата на елимели е с онзи, който е избран от Господа на силите. Веселете се вий, които Го любите, и радвайте се в Неговата слава, понеже Той е крепък, кротък и смирен на сърце. Възвеселися, Небе, и възпей, земя, на Господа твоего, твоя Спас. Той е Бог благий, Бог праведний и святий. Един във век, изпълняющ все и във все. Благословено да бъде Неговото Име. И рече Господ: Стани и възвиси рода си, защото ида като войн избран от четирите краища на земята, за да поразя всяка твар с меча на Духа Си, понеже Съм огорчен в душата Си за неправдата и нечестието, което сториха пред лицето Ми. Този род не разумява да прави съд и правда. Те са синове на заблуждения и чада на беззакония. В мислите си станаха суетни и в размишленията си - нечестиви, станаха причина да се охули Името Ми и развратиха съветите Ми. Ето, ще ги посетя навреме и ще възвърна престъпленията им връх самите им мисли. Съм ли Аз Един, който трябва да се презира? И ако се съдите, ще се оправдаете ли? Ако Ме преследвате, ще постигнете ли целта си? И ако Ме хулите, ще се възвисите ли? Ще приемете ли блага от езика си и благодат от сърцето си? И ще ли се утешите след подвига и намерите мир след победата си? Роде лукавий и нечестивий, против кого въставате, против Мене ли? Против кого се борите и кого защищавате? Какво гоните и какво ще намерите? Синове лукави, погледнете на делата си що вършите; сте ли изгубили поне всяка искра на честност и справедливост? Що е този вопъл, който се донася от лицето на земята до Мене, жилище ли стана тя на нечестив и вертеп на разбойници? Против кого дигате бран с измишленията на сърцата си? Ще постигнете ли желанията на душата си? Ето, жив Съм Аз и както се клех в старо време, ще събера земните царства и ще ги измета от лицето на земята и името им не ще се чуе никога. Защото камъкът, когото отсякох от върха на скалата, ще ги съкруши и Духът Ми ще ги пояде. Ето подигам се в бран против земните царе и против войските им. Ще им се надсмея и поругая, и ще ги направя плешиво, и съветниците им ще посетя и ударя с жезъл железен, и ще ги хвана с примките на свойствената им мъдрост, и ще ги направя прицел на поругание. Защото в размишленията си и пътищата си не Ме поменаха, но приложиха беззаконие връх беззаконие и престъпление връз престъпление. И туриха ярем тежък и несносен върху чадата и синовете на утробата Ми. Ей, те не показаха милост към техните страдания, не подадоха ръка за помощ; ето, тяхната кръв вече вика към Мене за отмъщение. Ето, уморих се да търпя и дотегна Ми да чакам за вашето покаяние. Отегчихте Ме докрай с престъпленията си и с развратните си сърца огорчихте Духа Ми. Ще забравя ли пътищата ви? Ей, ще познаете, че думата Ми е неизменна и помишлението на сърцето Ми неотменно. В един ден ще ви посетя с глас, когото никога няма да забравите, и никога втори път не ще се яви в сърцето ви , за да струвате това, което днес вършите. Месаил Съм и ще бъда; Метаксос мета калеос; Мезонто Иполитос, препонето Хели елеос. - Месаил месаили, мели, Мелек бихар бихари, Селили Семоил, Вари Варисим. Стани и възпей на Господа; защото извърши своята правда. Възвиши гласа си за Сион и възпей му, че Господ иде да се възцари в него. Възвести на Израил, че оногова, когото очаква, иде. И нека рече сега Израил: „Благословен онзи, който иде в името на Бога Йехова". Ида, казва Господ, както Помазаник, комуто е дадена сила и власт да възстанови Мир и Правда. Да принуди народите да изковат оръжията си за сечива да обработват земята. Ида, казва Господ, за да се открия в чистота и святост, за да поставя мерило за че- ловеческия ум, да му дам крилата на зората, летящи към вечния Престол. Ида, казва Господ, да дам наследие на душата моята вечна и неизчерпаема Любов. Ида, казва Господ, да дам благодат и красота на человечески я дух. Ида, казва Господ, да облека, нахраня, напоя и да утеша и помилвам всички, които ме чакат, всички, които вършат Правда, всички, които освещават Името Ми и закона Ми по лицето на земята. Ида, будни бъдете, готови за бран, препасани с Правда и святост през чреслата. Събуди се, Сионе, защото дните на сетованието ти се свършиха. Бъди готов да Ме приемеш, не както попреди. Знай, че в Мене ще се нарече твоето наследие, защото ще се наречеш избран и помазаник Божий. Ето, както говорих, и извърших. Синовете ти и дъщерите ти отдалеч ще ги донесат на камили и мъски, и даже по-славно от това. Ето, подигни очите си и виж Господа, който стои посред тебе като жених, готов за невестата. Виж, колко са славни Неговите въжделения от Небето. Подигни очите си и виж как Той стои почтено помежду ви. Погледни и виж, как Той е кротък и смирен по дух и сърце. Ето, Сионе, твоят избран Цар и Владика на все; в тебе не се е подишал подобен Нему. Възвести се сега за Помазаника Господен. Възтръби и възвести на народите славата Му, защото Той е Господ крепкий, Господ силний, Господ славний, идещ облечен в дрехите на Правда и Мир, на Святост и Любов. От сега вече няма да се чуе в тебе плач и ридание, но радост и веселие Господне. Защото Господ Бог твой ще изпълни земята със знание и благодат и всички ще бъдат научени от Него и ще се нарекат род избран, семе Царско, свещеници Божии. Пейте на Господа песен нова. Осана, Осана, Месаил, Халилуя, Халилуя Ели. Аз съм Бог и няма да се повърна от благите Си намерения. Душата Ми се привърза за Сион; затова Го възлюбих, защото познах, че той ще Ме познае и ще възложи своята надежда и спасение в Мен. И действително, той Ме позна и възвиси гласа си за помощ. Той се уподоби като жена, раждающа о време; и труди се и роди син, когото Бог прие за наследник, понеже той е син, син Негов, когото направи цар на народите. Ето, ще съкруша оръжията на народите и оръжията на воюващите, защото Избраний Ми иде да приеме своето наследие. Ще го облека в слава и мощ и ще стъпчи и съкруши със силата на Духа си всички, които се противят. Защото истина ви казвам, че войнството небесно ще предхожда пред Него и Той ще предходи пред тях. Той ще бъде непобедим. Ето, ще заповяда и ще стане според желанието на сърцето му, защото правдата Господня обитава в Него. Той е скромен и смирен по сърце, но строг в съд и правда. Когото благослови, ще бъде благословен, и към когото се подигне неговото негодувание за беззаконие, ще бъде пояден. Защото истина ви казвам, че земята няма вечно да се облива с человешка кръв, защото сам Господ не благоволява в погинването на грешника. Ето, скоро ще чуете глас от Небето, Глас на приходящий и изходящий от Господа Ангел на силите. Така говори Онзи, който ни е изкупил със Своята кръв, който е наш Брат, плът от плътта ни и кост от костта ни, и дух от духа ни, на когото душата е обединена с нашата душа и сърцето Му жали и тъжи за своите си. Той е Един, който ни обединява с Бога на силите и Отца на Духовете и Любовта. Той е нашето щастие, нашата радост, нашето блаженство. Защото кого бихме любили другиго в человеческата душа, ако не Него? Защото Той е по-красив и благ по дух, Един, който винаги люби и никога не представа, Един неизменяем в своята душа, Един готов всякога да отдаде всякому длъжното и подходящото. Отче мой, Твоите пътища са вечни и неизменяеми. Ти си Един, в когото всичко съществува и се обединява. От Твоя Живот всички ний приехме благодат за благодат, сила за сила, любов за любов. Защото Твое е Царството, Силата и Славата във веки. Амин. Ето, казах цялата истина, говори Бог Йехова. Не отлагайте деня на спасението си, нито се оболщавайте в помислите на сърцето си да мните, че няма да посетя земята, която създадох и приготвих вам за живеене. Не ще ли потърся сметка от ръката ви за деянията ви? Ей, обърнете се вий къмто Мене, които Любите душите си и цените Живота си. Не отлагайте своето приготовление, защото ще дойда като нощен крадец. Слушайте гласа ми докато ви подканвам в пътя на Живота. Защото ето, малко и ще престана да викам да се обърнете към Мене, защото денят на Моята Благодат има определени граници, зад които денят на Правдата, на истинний съд ще настане. Престанете да мамите себе си. Аз съм Пътят и Животът. Ако някой яде от този хляб и пие от тази вода, той ще бъде жив винаги, както и Аз съм Жив. Спри се сега и помисли върху своето бъдеще. Ето колко пътя стана идвам при тебе и не си Ме познал. Ще презираш ли още Моето Слово? Ще постоянстваш ли да пристъпваш Моя закон? Ето, скоро ще чуеш Моя глас и ще познаеш, че Аз говоря, Бог Велик и Страшен в сила и мощ. Внимавай сега в думите Ми и бягай от пътя на нечестивите. Докато е още ден, обърни сърцето си към Моя Дух, за да намериш Мир и спасение на душата си. Аз съм и ще бъда верен към тебе и няма да те оставя, но ще те въздигна с крепката Си десница и ще положа враговете ти под подножието ти и ще те направя цар и свещеник и ще бъдеш в дома Ми светилник, който никога няма да угасне. И в тебе ще се възцари Господ и Нему ще бъде Царството и Силата, и Славата във век. Аз съм Исус, царят Сионов, пострадавший за греховете на света, Спасител на мира. Бог крепкий, който говорих чрез рабите Си и дадох Словото Си вам за свидетелство. Словото Ми е Дух и Истина. Ето, Аз те познавам кой си, но пътищата Божии са неизследими. Бог е Бог Тайна Велика. Приеми сега Моя Дух и благословен бъди, понеже трябва да те благословя. Светият Ми Дух в теб съизволява. Той те пази и крепи винаги. Той те люби и в теб се весели - колко са благи Неговите мисли за теб! Той бди над теб ден и нощ. Как полива душата ти с небесна роса, как Той те озарява, просвещава и ръководи всеки ден! Ако и ръка за ръка да се хванат всички, които ненавиждат живота ти, пак няма да успеят в замислите си. Онзи, който се бори против Тебе, нека знай, че се бори против Святия Дух. Ти Си Бог мой, помазан от веки, да бъде волята Твоя. Ти си Бог мой, който знае всичко; ето, няма скришно пред Твоите очи, в ръцете Ти е дал сила и власт и всичко Ти е възможно. Пред Тебе ще се поклони всяко коляно. Тронът ти ще е трон вечен и домът Ти ще се нарече дом за молитва. Поклонете се Господу в Дух и Истина. Пейте и възпявайте в душата си всички, които Го любите. Благословен Господ наш, Отец на Праведните. Слава и чест да бъде Нему, сега и във веки. Амин. Това говори Господ сам и трябва да е Истина напоколебима; кой може да изследва Неговите пътеки? Ето, душата ми е в смущение. Няма правда и не обитава святост без Негова Дух. Желае душата ми мира Господен, но той не е дошъл в пълнотата си. Боже мой, дано Твоите мисли превъзмогнат и дано Твоята благодат преодолее в сърцето на тия мои братя. Ето, говорил Си и повярвах. Твоите думи са Живот Вечен. Ще те чакам, докато превъзмогнеш над враговете си и докато силите адови се поколебаят от своята основа и Ти се превъзнесеш и възцариш във век. Когато всяка Твоя твар горе на Небето или долу в ада преклони коляно пред Твоя престол; защото Си свят и праведен. Боже, да дойде Твоето Царство. Отче, да бъде Твоята воля както горе в Небето, така и на земята. И рече Господ Господу моему: Аз съм светилник, който освещава душата ти, защото Съм истинен, сияющ в тъмнината. От преизобилието на Живота Си те родих за слава Моя и от пълнотата на Любовта Си те въздигнах, обединих в сила и мощ, и мъдрост, като те осветих, за да изпълняваш Волята Ми. А понеже благоволявам в теб по причина, че Съм Бог вечен, който те призовах, според съизволението на Святия Си Дух, от дълбочините на своята душа и ти дадох вид, и рекох: Ти си син Мой, Аз днес те родих. Родих те в света, за да се умножиш и станеш велик, да бъдеш подобен Мене. А понеже те родих в света, то затова те и призвах чрез Духа Си, за да Ме познаеш, че Аз Съм Бог вечний, Един всеобемящ, който Съм и който създавам и движа, от когото всичко поначало излиза и поначало се връща. Този истинний съм Аз, един твой Отец - от век и до века. Всичко, що създавам, е за тебе и ти - за всичко и ще те посрещнат всички като Господ, цар и техен брат, когото Аз, Бог вечний Елихи Йехова, пращам, за да откриеш себе си на всички, че в Моята вечна Любов всичко живее, всичко расте, всичко се плоди и вечно весели. Защото с крепка десница крепя и с Мъдрост и Знание обръщам все, затова към Мене се обръща всяка твар, за да приеме сила да се крепи - ето, Аз ги викам по име и те ще чуят гласа Ми и ще се развеселят. Защото Аз Съм Бог вечно техен, който присъствува чрез силата си всъде. Затова да не се колебай сърцето ти, думите Ми са верни. Ето, Аз Съм, който говоря с тебе: много пъти Съм ти говорил с Благост и с Любов. Затова прослави Ме и ще те прославя. Благослови Ме и ще се благословиш. Освети Името Ми в душата си, възвиси Правдата Ми в съд и Любовта Ми - за спасение. А Аз Съм Бог, твоят Свят Дух, който ще свидетелствувам. Ето, познавам те, зная теготите на душата ти и скръбта ти е известна Мен. Желанията на духа ти са благопристойни и мислите на сърцето - пълни с благост, изходящи от Бога. Затова сега укрепи сърцето си и освети ума си, и приготви душата си за Бога - погледни на свят и знай чрез вяра, че всичко това Бог за тебе извършва. Погледни на Неговите работници, които с Него заедно работят: всякой един от тях от своята нива добрите плодове принася като благ дар на общия олтар на Любовта. Ето на тези, тружениците на Истината, благослови ги, за да приемат своята плата за честния труд. И тъй, братя мои, честни и добри работници на всичките клонове на общото дело в царството на Истината, които се трудите за просвещението на света и подобрението участта на всеки страдующ, приемете Благо- словението Божие. Неговият Мир и веселие, които превъзхождат всякой ум, да изпълнят сърцето ви и Бог на Истината да благослови делото Си във век. Елате сега всички, които любите Господа, да Му се поклоним в Дух и Истина. Защото Той е Бог наш и Отец наш от века. Онзи, към когото е Словото Господне, трябва да внимава с всичкото си сърце и ум да проумява пътищата Му. Но моят дух е в смущение; няма друг път, освен да приема пътя на Новия живот. Защото Бог ме направи поругание и звиздание на всички. С поношенията и престъпленията им ме натовари. Нарани и смаза душата ми за техний мир. Скри лицето Си от мене, като че се е отегчил от моя вик. Станах присмех на своите си. Чакам за Виделина, но я няма. Кой може да умилостиви Господа - ако Той е решил, кой ще Го възпре? Моят мир и моята радост са се помрачили вътре в мен. И причината за това зная, но може ли да се повърне и направеното да се отстрани? От детинството си търся моя Бог, Господ, Цар и Отец, но като че надеждата ми постоянно се осуетява. Може ли праведний да върши Волята Му, кога е натоварен и съвпрегнат с нечестие? Колко е нещастна душата ми! Знанието ми е изчезнало, достойнството се е загубило, правдата ми се е помрачила и волята ми е свързана и аз съм като един, който е станал подигравка на съдбата. Но всичко това е праведно върху ми, защото според заслугата - и заплатата, според послушанието - и благословението и според Любовта - отговорът. Има ли себелюбива любов нещо общо с Бога? Не! Бог презира всичко, що е от света. Дълго ли ще се бавиш, Господи? - Не! Ето, навреме ще те посетя, за да те благословя. Аз ще бъда верен, както се клех в Святото Си Име, че ако и всички се опълчат против тебе, пак няма да успеят, защото Аз Съм Бог, който те крепя и ръководя. Ако се бавя още, то е с цел да дам време. Аз Съм Истий, днес и утре. Защото ще излея Духа си скоро и изобилно. Времето е близо за Царството Божие. Пази завета Ми, защото само ти си едно светило, което няма да изгасне. Заради тебе ще благословя, заради тебе ще помилвам всички. Моли се за другите, не преставай в моление, Духът Ми е с тебе винаги. Нечист дух няма да се докосне до душата ти. Онова, което Аз освещавам, може ли да бъде нечисто? Защото не Съм ли Аз, който изпълня закона? 1-1 ако Аз действувам, кой ще Ме изобличи, че върша грях? Не Съм ли Аз Мерило, Свят Път, Правда, Истина, Милост, Любов, Вяра, Надежда и Благост? Защото Истината Ми е същинска Добродетел, Любовта Ми е непоколебима и Благостта Ми пребъдва във век - Моят Мир ще пребъдва сега в тебе и присъствието на Духа Ми да те осени. Приеми Моето благословение. Аз Съм Бог! Господ Саваот, Бог неизменим, вечен, който Съм от века и до века, Един, който Съм и творя според благоразположението на Духа Си. Аз Съм твоят Дух, който те просвещавам и умъдрявам, който те уча в знание и мъдрост, който съзиждам Своето Царство, който те утешава и подкрепя, който говори всякога с тебе. Окото Ми е будно. Ръката Ми е готова да помага. Благослови сега Господ в сърцето си и Го освети. В това Бог се весели - да Го любим, да Му служим от душа и сърце. Ей, Господи, да бъдеш благословен отсега и до века да се възвеличи Името Ти. Ето, слушай, Господ към теб говори. Не очакваш ли добрини и благословения в Пътя на живота си? Нели затова се трудиш постоянно, да добиеш сила и дух, за да можеш да живееш както подобава? Нели за храна и облекло се луташ постоянно? И от що произлизат всичките ти страдания, ако не от извънредното ти желание? Понеже не си благодарен на онова, което можеш постепенно да придобиеш с труд. Ти желаеш щастието, но трябва да заплатим за него. Не си ли готов да услужиш на другите в техните нужди? Научи се тогава, че Господ изисква да правиш добро, но не сляпо, но с пълнотата на сърцето си, със знанието на ума си, с любовта на душата си. Не се стреми просто като вол за плявата, или като тигър за своята жертва, или като лисица подла към курника на своя съсед. Не жили като скорпия със своята опашка, нито хапи като змия. Понеже, ако отровиш своя ближен, що ще се ползуваш от делото си? Или ако погълнеш брата си, що ще добиеш? Животът на брата ти няма да стане стежание твое никога и по никой начин. Добре да живееш, добре да работиш, добре да се отнасяш - това изисква Животът. Трябва да даваш от онова, което си приел от него. Който оре, ще приготви почва за сеитба, и който сее, ще събира. Законът е: каквото посее човек, това и ще да пожене. И тъй, да се не устрашава духът ти от никого. Надей се на Господа, защото Той е вече много близо. Ще чуеш гласа Му и ще се възрадваш. Той ще ти направи знамение голямо, ще ти засвидетелствува, че е верен. Ето, Той ще ти открие тайната. Тази тежест, която е в душата ти, ще се премахне. Божият Дух ще те осени, Бог ще те въздигне като един от мъртвите. Ето, ще трябва да почнеш и по-скоро великото дело, за което Съм ти говорил през всичките времена. Аз Съм този Бог вътре в теб. Бог тайний, неизследимий, вечний, който обитава в Правда и Истина. Аз Съм Истий, онзи, който говори всякога, който учи Мъдрост. Аз Съм онзи, който Съм бил с тебе винаги. Аз Съм онзи, на когото си чул гласа, Аз Съм онзи Бог-Любов. Пътищата Господни са неизменяеми, за то Бог ще благоволи и ще покаже милост. Бог ще дойде и ще те избави и ще те укрепи като стълб непоколебим. Той ще извърши все, що е говорил, и все, що е обещал. Идат дни, когато праведните ще се радват, че Господ е техен Пастир. Стой твърд, както и досега! Бъди верен при всичките изпити, да не могат враговете Божии да те охулят. Освети Името Господне. Благослови Господа в душата си. В това се Той весели, когато въздигаме хвала и молитва пред престола Му. Чудни са Божиите милости и щедрости. Благоутробен, милостив и жалостив е Господ. Радвай се в Господа! Извършвай всичко според съветите на Светия Дух. Защото така говори Духът Господен: на третий стан възвание, а на четвъртий освящение, а в целостта на три и четири, седем служения. Всякога, кога Ме призоваваш, ще те слушам, понеже Съм Бог Святий, Дух близо, силен да помагам. Правота, чистота, вяра, надежда, любов; не търпи никое двоеумие, нито двоеличие, вън всяка гневливост. Бог не е Бог на гняв, но на Благост. Той е, който спазва милостите си до тисящи родове. Той не приема одумванието и неблагодарността. Имай пълно упование в Него като неизме- няем и постоянен на своите обещания. А след това Бог ще ти прати благословение, защото Той знае защо те е пратил и Неговите планове и възнамерения никой не може да възпре или да осуети. Господ е крепък във всичко. Избраният Божий Цар и свещеник Христос, Господ на господарите. Аз ида днес, ида да те благословя. Аз Съм този, който Съм отначало. Бог Святий. Царството на Отца моего наближава. Ида да сторя волята на Вечния Бог Йехова. Отец на бъдещите векове, Господ на Любовта все и във все. Блажени, които Го любят и са любени, защото е тяхно Царството, Мирът, Радостта и Животът. Събуди се, ти, който спиш! „Време е", въскресни от страстите на „ниский", ти, който си умрял! И размисли за живота си: от где иде? Защо е? Где си го отправил? Лептата, която ти е дадена да принесеш за благото на ближний си, где си я оставил? Ето, чакам на тайните врата на сърцето ти за отговор. * Словото „Хио-Ели-Мели-Месаилъ" е записано от Учителя Беинса Дуно във Варна през 1897 г. и е публикувано в отделна книга през 1912 г. в Печатница „Напредък", Стара Загора (бел. състав.)
  8. Аудио - чете Цвета Коцева Беседа, държана от Учителя на 31.12.1929 г. и на 1.01.1930 г. Новогодишна беседа (Беседата е взета от писмо на Боян Боев до Стефан Тошев - Изгревът - Том 13) В 8 часа вечерта. Силата на човека не седи във външните условия на живота, но в неговата душа. В човека има личност, съзнание, аз, Божествена монада, Божествена душа, Божествен Дух. Личността е най-горното в животинското царство. Личността в човека е това, което се сърди, което се обижда, завижда, мрази и пр. - но това не е човекът. Личността трябва да е слуга на Божествената душа. Тази година вие вижте де сте: дали в аза си или в личността и пр. Ние живеем, защото Бог живее. Когато ние не живеем, както Бог живее, ние умираме, а когато живеем, както Бог живее, ние оживяваме. Нещата трябва да се кажат, за да се изпълнят. Каквото кажем, ще стане. Сега личността е господарка. Когато човек престане да се обижда, той е над личността. Ако ние се освободим от личността, то ще се освободим от много несгоди и тревоги в живота. Онзи, който знае повече, трябва да изпълнява повече, а онзи, който знае по-малко, по-малко трябва да вложи. След вечерята. От 12 часа: Там, дето свещеникът живее, пророкът умира, а там, дето пророкът живее, свещеникът умира. Силният извор и от най-големия дъжд не се размътва. Що са добрите условия? Добрите условия - това е любовта на висшите същества. Щом направим нещо лошо, и лошите условия идат. Омразата, злобата, които съществуват в личността, те в душата не съществуват. Душата е, която може да даде сили на човешкото тяло да издържа. За Бога добър човек е този, който изпълнява волята Му. Без любовта ти не можеш да направиш никакво добро. Правило: Всеки ден вие трябва да посаждате по едно добро желание и една добра мисъл у вас. Най-напред вие трябва да се самообладавате. Не волево самообладание, но да бъдете тихи и спокойни при всички условия на живота. 13 година (тази, 1930) е една фатална година, каквото лошо сте намислили тази година, нищо няма да стане. Каквото добро сте намислили, всичко ще стане. Всеки, който мисли само за себе си, той има опашка (животинското начало). Човек без опашка е този, който мисли и за другите. Онзи, който не изпълнява волята на Бога, общият промисъл не го засяга. Първото нещо е: трябва да имате установен поглед. Когато срещнете един човек, ти си проводник на една Божествена енергия; остави я да излезе от тебе ида премине в него ида го озари и след това приказвай, каквото искаш вече. Значи в първия момент ти озари този човек с Божествената светлина, която минава през тебе и след това си говорете. Светът е разумен. И затова всяка лоша постъпка е неразумна и няма отглас вътре в природата; и затова всяка лоша мисъл, всяко лошо чувство скъсява човешкия живот и го отравя. Всички ученици във всички времена са започвали с едно вътрешно очистване. Много малко има у вас със самообладание. Не се стремете да махнете злото, а да увеличите доброто в света. Ако вие нямате стремеж с вашия ум да отивате на най-високите върхове и ако нямате стремеж на вашето сърце да отивате на най-ниските места, нищо не можете да направите. Правило: Искате да отидете някъде или да направите нещо. Ако температурата на вашия ум и сърце не се измени, идете. Ако температурата на вашия ум се измени, а на вашето сърце не се измени, да отложите за известно време. Ако пък се промени температурата на ума и сърцето, то оставете я. Две положения: 1. Вие сте призвани като човек да изпълните на земята волята Божия. 2. Вие сте дошли на земята да изпълните Волята Божия и да обичате Бога. Не се съмнявайте в това, което дава живот, което оживява, което осмисля, то е Великото, то е Божественото. Когато някой от вашите другари се обезсърчи, то съберете се двама-трима и помолете се за него. А после и цялата школа, и се помолете за него. Също и когато някой заболее. Трябва да бъдете проводник на Божественото. Свободен човек е онзи, който върши волята Божия от любов. Силният човек е всякога свободен. Човек трябва да стане силен. Как? Чрез любовта. Онзи, който обича, той е свободен. Бъдещите няколко години носят добри неща за добрите. Каквито планове са мислили против вас, всичко това ще стане на каша. За да станете маг, трябва 2,500 години усилена работа; по 12 часа на ден да работиш. Който е работил, може да стане маг. В 1930 г, 31 ., 32 г, 33, 34, 35, 36, 37 учениците ще имат добри условия. В духовно отношение тази година е добра, не е страшна.
  9. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НИКАКВА ЛЪЖА 2-ри септември (20-ти август стар стил), 1924 г., вторник, София, ул. "Опълченска" 66 Добрата молитва УЧИТЕЛЯТ: Получихте ли наряда? (- Да!) Ще се даде на всички, които са били в събота на събранията. Начало на изпълнението на наряда: 22-ри септември 1924 г. На новите членове от обществото ще дадете наряда от 1919 година. Те трябва да почнат оттам, отгдето са започнали всичките, а сега искат изведнъж да станат богати, учени. Това са процеси, които постепенно се дават. Богатството е възнаграждение за труда: след като работи, получава плода. На всичко трябва да се даде духовен характер. Те са като една потреба парите - да си наемеш или купиш потребните необходимости в живота. За в бъдеще в новия живот ще се работи по закона на Любовта. Кое те заставя да се спреш при една чешма? Коритото или чучурът? - Нали водата? Само със силата на любовта може да се подобри всичко. Тя е вътрешен процес - сила. Трябва да се стремите това, което придобивате, да се осветява, иначе благата носят разсипване. По-добре малко, но благословено, отколкото много, но неблагословено! Истинската ценност на едно богатство не може друг да го вземе. На скъпоценността кой може да вземе ценността? Богатството поради любовта има своята ценност? Една кола е важна, докато те пренесе - после е свободна. Най-първо ще се стремите високо в себе си да се повдигате. Сегашният живот определя всичките възможности за в бъдеще, което може да се реализира, и всички минали грешки, които могат да се изправят. Ако ние не бихме вложили закона на Любовта, нищо не ще добием. Ще вложите в себе си любовта и истината, никаква лъжа и по Божественому ще ликвидирате сметките си. Ние живеем за Бога, умираме за Бога, живеем един за други, но за да изявим Божията Любов! В сегашния строй лъжата има гражданство и това е едно нещастие. Един брат казва, че еди-кой си имал нужда от пари, но той да ги занесе. - Защо? - Защото и той имал нужда! Ще ги занесе, но ще ги похарчи поне половината за себе си. Казвам: Тоя малък дявол да го извадиш от себе си! Има в тебе един добър дух, но има и друг един. Тия, малките грехове са, които съсипват живота! Тия, малките грехове с време причиняват големи пакости в бъдеще. Лъжа да нямаш в себе си! Не е въпросът да убедиш света, че не лъжеш, защото целият свят е в лъжа, но праведните да убедиш, че не лъжеш! В лъжата има най-големите отрови в света! От човека зависи да не лъже. Осъден е някой и ти, който носиш присъдата за опрощаване, зависи от теб да отидеш една минута по-рано и да го спасиш осъдения, или една минута по-късно - да излъжеш, и да го обесят. Лъжата премахва онова красивото, което слиза от Небето, и щастието се губи. Среща ме един и ме пита. "Где отиваш?" - Няма да кажа где, а като се върна, ще кажа: Ходих във Варна и свърших тази и тази работа. Да лъже човек, е една вътрешна слабост, не от сега придобита. Няма случай, който да е казвал една малка лъжа и да не е изгубил после много. Трябва абсолютна честност в дома и навън. И сега, аз бих желал да се тури в Братството образец на честност. Човек може и в истината, като преувеличи, да каже една лъжа, затова, когато говорите, трябва да бъдеш буден, защото невидимият свят следи и трябва да си дадете ценз на всяка една дума. И тогава жената ще те обича, децата ти ще те обичат. Божественото вътре във вас ще ви спаси! (Разказва примера със сестра Стефова - когато баща й я изпъдил, че била в Новото Учение, а приписва имота на младата си дъщеря, но тоя зет го изпъжда и сега е гол, и ще го гледа изпъдената дъщеря.) Не пъдете добродетелта от себе си вътре - лъжата изпъдете, на дявола я дайте, а Истината, Добродетелта задръжте в себе си. Някои от себе си Божествено нищо не дават, а материално отвред събират. (Учителят казва примера с първата комуна, която устроил само с храна. Определено било колко да се плаща. Младите държали сметка, но забатачили. Но понеже това е по човешки, поискал сметка, взели заем и уредили всичко. Втората година наредил същата комуна на трапеза, но вече по Божественому - без всякаква сметка, идвали, яли и не платили.) И това е хубаво. Това е един общ недъг, който трябва да се изкорени - има тоя недъг много лоши последствия. Трябва ценз на всяка дума, на всяко дело. В Обществената безопасност ме питат отгде вземам средства. И аз ги питам: А вие отгде вземате, работите ли с вашите ръце и по истински начин ли изкарвате прехраната си? (Искали да го оплетат, а трябва прямо да се задават въпроси.) Никога лъжата не е имала такова гражданство, както сега. Вие ще бъдете внимателни. Вълната е калпава и преждата ще бъде такава, ще бъде гнила. Истината обичайте. Ще турите правилото да бъдете искрени в съзнанието си. Лъжата е започнала от ангелите, които са паднали. Лъжата не е в акта да вземеш нещо, а в желанието, вътрешното желание да вземеш нещо, което не е твое. В животните има голяма лъжа. В мравите, в пчелите няма морал. Човек сега е дошъл да изправи всички свои грешки от най-далечното минало, от всичките царства, като е бил в тях. В един живот може да се изправят всичките погрешки на животинското си състояние. В сегашния строй не трябва ни даже министър да ставаш, ще те хвърлят в затвора. Ни търговец - ще те хване чл. 4 от закона. Никога не се е прилагал така силно кармическият закон, както сега, и особено в Русия. Богатите станаха бедни - князе, дворяни, а бедните станаха богати. Това е резултат на лошите отношения по-рано в Русия. Не е въпросът, какво Бог може да направи. Той всичко може да направи. Ние трябва да възстановим връзките на Божията Любов, и не за сега, а за в бъдеще. Като се поставят сега здрави основи, и за в бъдеще върху вашия сега труд ще градим. (Навежда Учителят примера със "Слово" Акционерно дружество, че е била вкарана еврейщина, хитрина.) Не Божественото ги е ръководило, а личният интерес и облаги. Ето и Недялкова, не й върви. Убиха и последния й син на Калиманци през юли тази година. Искреност трябва и за чистотата, и в работата. Те са причина и за г-жа Иванович Ружа, че си замина. Но тя (Недялкова) нека стои малко по-далече от нас, тя е забатачила и с нея не можем да се рекламираме. Има дело и за "Всех скорбящих" и наистина направиха всех скорбящих, "и не введи нас во изкушение, но избави нас от лукаваго..." Как ще оправим българския народ? - Само с честност! Но главата се е вмирисала, свещеничеството, което трябва да бъде пример за честност, а е фабрика на лъжата. Те признават, че са фалирали и казват нам да се пазим и ние да не се опетним. Сега управляват професорите - създадоха си командировки. Бъдещето управление е на чистота - това управление на чистотата е наше, ние го знаем. Аз от вас искам да си изпълните задълженията пред Небето, повече не искам. Ще пипате най-внимателно. Търговските лъжи не са така опасни, както попските. Проучвайте Евангелието, Стария завет, да видите как са живели. Моралът е, като направиш една постъпка, тя да не те осъжда. Ние не гледаме на външното на нещата, а на онова, което е скрито вътре в душата. Да приведете имуществото, което имате, в ред, в известност и порядък. Всички трябва да работят - не само един или двама. Това ще бъде една банка и ще се създадат материални работи за вас. Ще оформите всичко според съществуващия ред и порядък на земята. Тя, земята, е пълна с пари. България е пълна със заровени пари, но не е морален закон да се изравят. Умрелият си ги пази - те са негови. Една сестра дойде и ми каза, че имало две тенекии злато на едно място. Казах й, че не са за нас. Брат Петко Епитропов е ходил, знае ги, но не е казано още да ги извадим. Земята е пълна с богатства. Нарядът ще бъде за неделните дни. Почва от неделя, 21-ви септември т.г., а през седмицата ще имате продължение на размишлението. А вие още ще проучвате Евангелието. За новите слушатели на беседите ще дадете наряда от 1919 г. - ще го препишат от печатните книжки. За вас през годината ще ви дам по една задача, всекиму като дойде времето. Вие ще се благодарите, че имате тези мъчнотии и ще проявите характера си и ще докажете, че можете при най-трудни условия да правите добро. Чрез благодатта човек се спасява, а чрез любовта се усъвършенства. Политическото положение тая година ще бъде добро. Ако на нас е добро, и на българите ще бъде добро. Големите държави ще се разберат. Англия не желае една силна славянска държава, органически свързана, затова славяните трябва да бъдат морално силни. Опасност за война има на Далечния изток, а в Европа вътрешни събития. Жълтата опасност може да се отложи за няколко години. Европейските държави ще се стремят да се разсипят икономически и стопански. В България болшевизмът има две течения: едното буржоазно болшевишко - то е съвременният фашизъм, и пролетарско болшевишко. Те са двете течения най-силни сега. Реплика: Приложение на Закона за защита на държавата26 към нас ще има ли? Учителят: Ние сме принципно за Любовта, защото тя е, която ще оправи всичко. Правителството ще се раздели: те ще станат едни против други на дележ и, ще се разкапят от само себе си. Те усещат и казват - и едните, и другите: "Ние ще дойдем един ден при вас", затова и ни казват: "Вие поне се пазете чисти" - искат с това да имат едно чисто гнездо. Македонците в Сговора27 са против него. Отвън ще се явят, ще дойдат други фактори и ще тръгне в насока на федерирането. Сега ще бъдете зрители и ще се подготовлявате за събора идущата година, а сегашните ще видите дали ще издържат до идущата година! Вие гледайте да създадете нещо - всеки от вас да създава нещо, да проявите своята енергия. Например братя от провинцията искат да вземат една градина за обработвание - да не им отнема всичкото време. Братя с братя не се сдружавайте за търговия, а с външни хора се сдружавайте. От тях поука ще почерпите. Много от нашите братя трябва да минат през сепията и дисциплината на света и тогава да дойде при нас да го лекуваме. Направо като идват при нас, омързеливят се. Като влязат първом в света, ще придобият опитност, която ще ги ползва, като дойдат при нас. Ще работите вие всичко онова между братята, което е здраво, морално, а материалното по-настрани. Дойде ли да употребим Божественото за себе си, загубени сме. Чешмата, която дава вода, не я задържай за себе си. Доброто, което правите, да не се знае от никой. Пари със светски човек пратете - но вие да не изпъквате на лице. Ще си изработвате временни методи за изпълнение на доброто - на чисто ще бъдете. Имате лозе, работите го вие - град го убива две години, тая година не го уби - чужди хора го работиха. Показва, че по-рано е внесено нещо егоистично. Работата между народа е същата, както и на градина. Ако не знаеш да работиш на градина, не ще можеш да работиш и между народа. Да работите върху вас - ще вървите напред, ще чакате и ще видите. Колкото човек остарява, толкова по-богат става и толкова повече растат около него ония, които ще храни. Всички по-долни се приближават към богатия - от всичките царства. Като ти турят хомота от горе висшите същества, ще се научиш да вървиш в правия път. З/З е животът: 1/3 - Божествен, 1/3 - ангелски и 1/3 - материален. На всекиго са определени условията, при които трябва да работи. Финансистите спъват материално нашите приятели, за да ги разсипят материално: така например кожите на Деньо Цанев и Никола Ватев, така е и с Лазар Котев. Има едни вътрешни закони, които работят. Английската политика не иска да има в България духовенството влияние. Вие не трябва да искате една Велика България, а една България, в която да има законност и правота - тогава тя ще бъде силна и велика. Кои трябва да работят? Невидимият свят има списък и когато трябва, изпращат ги. И сега постепенно те идват. Засилва се числото на работниците. Трудовият час е една забава - леки занятия, специалности да се учат. (Изтъква се от братята, че сме бедни и средства няма за започване работа, а братята специалисти работят на чужди капиталисти и ги изсмукват, та не остава време и за духовна работа.) Учителят казва: "Направете си приятели от богатството на неправдата!" Обърнете капиталиста в добър човек и той ще дойде при нас. Обърнете богатия към Господа. - Как? - Молете се не просвета да му даде Бог, а кажете: "Дай му, Господи, една живеница в стомаха, да не яде!" Заболее, ще му кажеш: "Ще те излекувам, но готов ли си да служиш на Бога?" - Излъже те като фараона, болестта пак ще дойде. Но да нямаш целта да му вземеш богатството - користолюбие да няма, а служба Богу! Отче наш 6ч. Сегашният свят както е устроен, ние трябва да го превземем. Всички, нашите приятели, трябва да минете през търговията. Една мелница можем да я превземем, вместо нова да правим. Ние сме за разумния труд. Поета, като го накарате да работи само физическа работа, ще огрубее. Всеки ще работи, но според способността си. 20 ч. и 30 мин. 2-ри септември (20-ти август стар стил), 1924 г., вторник, София, ул. "Опълченска" 66
  10. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧАДА БОЖИИ Три хиляди години преди вас пророкът е казал на хората, които са служили на Бог, следната опитност: "Изведе ги през правия път." Значи Господ винаги ходи в правия път, а той е много тесен. През него едва може да мине една слънчева прашинка. Само слънчевите прашинки на светлината могат да минат през този път. Мислите ли, че като ви прекарва Господ през този път, та няма да усетите страдания, докато се освободите от всичкия излишен баласт, който е непотребен? Какво ще правиш с този багаж на земята? Това, което е твое, никой не може да ти го вземе, да те обере. Има пазители на Божествените съкровища и кой каквото открадне, те го следят. Те вървят подире му. Има духове на златото, които го пазят и вървят подире му. Златото, това е като плодове на живота. Някой казва: "Нали вървя в този път?" Вървите, но колко чист трябва да бъде човек, за да мине през този път! Като някоя камила трябва да ви освободят. В старо време, разправя се в библейския живот, когато пристигат пътници търговци със своите камили, натоварени със стока, трябвало да бързат рано да влязат в града, защото иначе ще заварят затворени градските врати и ще трябва да завържат камилите си отвън града, но били изложени на разбойници и стоките с камилите им отнасяни. За да се избегне това, за тези, които закъснявали, имало някакви проходи "иглени уши", през които едва разтоварена камила можела да мине. Та сега, като дойдем до иглените уши, все ще ни разтоварят. Ако не дойдат разбойници, ще си вземеш на сутринта камилите и ще си заминеш, но през цялата нощ ще се безпокоиш. "И тогава твоят свят ще изгрее като зората." - Кога? - Когато минеш през този прав път. "Виделината на праведния е веселие." "Винаги се радвайте!" - Кои? - Които ходят в правия път. "Турил си в сърцето им радостта." Значи Бог е турил в сърцата ни радост и веселие. Така че, ако идва скръб и страдание, това не е от Бог, това е от друг. Често съм наблюдавал, като минавам покрай някое село, майката избие млякото, извади прясно масло и както е опекла топла пита, вземе та намаже на едно парченце от нея от прясното масло и даде на детето. То се радва, вземе го. Но някое кученце му задигне хляба от ръцете и то плаче, скърби. Дойде майката, види го, че плаче, тя пак му намаже питка с прясно масло. Така е и с вас. У всички хора има взето нещо. "Радост и веселие ще придобият." "Весели се, земя, радвайте се, небеса!" Земята ще се весели в Господ." Думата Господ е емблема на Любовта. Той е мекото начало на Любовта. Ще се радваме на Господ. Ние се радваме на кого? - Когато видим някой, който ни обича, и когато ние обичаме. Казваш: "Радвам се." - Защо? - Защото си видял някой, който те обича и който обичаш. Ти се радваш на една ябълка. - Защо? - Защото тя те обича и ти я обичаш. Тя те толкова обича, че като те види, казва: "Искам да дойда у теб на гости". И ти започнеш с твоята арфа, с 32-та си зъба да й свириш, а тя се радва. Действително се радва Това дърво се радва, защото много от нейните семена се посаждат вътре в мозъка и там растат. Да се посади една ябълка в мозъка на човека, това е голяма привилегия. Ако на съвременните хора кажа, че една ябълка се посажда в мозъка им, ще кажат, че това е от 1001 нощ. А че те проповядват разни теории, че разстоянието от Земята до Слънцето било 92 или 93 милиона километра, това не е ли от 1001 нощ? Изчисления, в които има разлика до 1 милион, изчисления ли са? Ами ако някой тръгне, приготвен с припаси за разстояние до 92 милиона, а то е 93, и остане на тази станция, какво ще прави? Разбирам разликата им в изчисленията да е такава, че като стигне на последната станция, да може да прекрачи до Слънцето, но такава голяма разлика, каквато те определят... Всички казват: "Вашите работи са глупави." Казвам: Не са по-глупави от вашите изчисления за разстоянието от Земята до Слънцето. "Да предстанем да говорим със славословие." След като Господ ни дава всичките Свои благости, какво трябва да правим? С какво богатство можем да откупим днешния ден? Това е несметното богатство! Представете си колко милиона лева ще ми коства, ако искам да доставя тази обстановка? Трябва да кажем: "Господи, благодарим Ти, че имаме тази привилегия." Детето казва: "Взеха ми хляба с маслото" - и плаче. Нищо, пак ще ти се даде. Радвай се сега на слънцето, а че ще се върнеш у дома си да поплачеш, това нищо не значи. "За да бъде радостта ви пълна." - Кога ще бъде радостта пълна? - Когато Го славим. - А кога ще Го славим? - Когато Го обичаме. Ние сме в Неговия дом и ще Му благодарим. Даром ходим. Няма баждарници(помещение край град, където се събира налог за внасяната стока) тук да платим, там да платим. А в града, на влак ли се качиш, на трамвай ли се качиш, или другаде някъде, все ще платиш. "И вечно веселие ще бъде на главата им." - На кои? - На онези, които любят Бог. "Блажени людете, които познават гласа на тръбата Му." "Ние сме чада на Бог." Този е най-важният пасаж. "Възлюбени, ние сме чада на Бог." - Кога? - Когато ходим в правия път, когато Му благодарим и когато Го славословим. Ако изгубим маслото, пак ще ни даде. "Пейте Богу и песнопейте на името Му! Всяко дихание да хвали Господа!" И така, запомнете този стих, който казвам лично за всеки един от вас. Така казвам: "Възлюбени, сега сме чада Божии". Като обичаме Господ и ходим в Любовта Му, ние сме чада Божии. Сега ще кажете: "Защо трябва да се обичаме?" Някои хора питат: "Защо трябва да бъда добър, защо трябва да бъда умен?" - За да можеш разумно да изпълниш волята Божия. Това е смисълът. Само като си добър и като си умен, ще можеш да изпълниш волята Божия. Щом си умен и добър, ти ще имаш радост, за да изпълниш волята Божия. И така, ще се молим, за да бъдем умни и добри. - Защо? - За да изпълним волята Божия. - Ама защо трябва да бъда умен? - За да зная как да изпълня волята Божия. Някой казва: "А, много искаш." Не е много, това е Божествена мярка. Някой пита: "Защо трябва да бъда добър?" - "Не зная." Трябва да знаеш, трябва да кажеш: "Аз трябва да бъда умен и добър, за да изпълня волята Божия." Някои запитват: "Ама без любов не може ли?" - Не може. Който иска да разбере Божествения живот и да възприеме Божието благо, непременно трябва да люби. Само любовта е, която отваря чашките на цветята. Тя е ключът. С този ключ може да се разтварят Божиите съкровища. Запитват: "Е, защо трябва да любя?" - За да възприема всички Божии блага. - "Защо ми са тези блага?" - За да имам Божия живот в себе си. - "А защо ми е този живот?" - За да имам радостта в себе си. - "А не може ли без радостта?" - Не може. Ако не дойде радостта, ще дойде скръбта, а аз предпочитам радостта пред скръбта. Сега вие седите и си казвате: "Аз днес съм чадо Божие." Утре кажете: "Днес не съм чадо Божие." Не, това е едно криво схващане. Онзи царски син, който е роден от баща си, той винаги е негов син. Двама братя са синове на царя, но единият е царският син, който изпълнява волята на баща си, а другият е царският син, който не изпълнява волята на баща си. Първият царски син всички го почитат, а за другия казват, че е нехранимайко. И тогава някой казва: "Аз не съм ли чадо Божие?" - Изпълняваш ли Божията воля? - "Изпълнявам." - Значи ти си чадо Божие, което изпълнява волята на Баща си. А ти изпълняваш ли волята на Баща си? - "Не изпълнявам." - Значи ти си едно от глупавите чада Божии, което не изпълнява волята на Баща си. Всеки може да бъде добър и всеки може да бъде разумен. - Кога? - Когато изпълнява волята Божия. Сега някои казват: "Аз не съм чадо Божие." - Не, не, ще те повика Баща ти и ще ти каже: "Синко, ти не знаеш ли, че Аз имам един закон, който ще те съди, загдето си ходил да крадеш ябълки и круши от чуждите градини? Ти нямаше ли градини с плодове на разположение, та трябваше из чуждите градини да крадеш?" - "Е, с другари се увлякох." - Ами не трябваше ли да отиваме в нашите градини винаги, а в чуждите само когато ни повикат? Та сега, като правило, разбрахте ли всички следното? Всички сте чада Божии: едните са чада добри и разумни, които изпълняват волята на Баща си, а другите са тези, на които кучето е взело хляба. Кога кучето взема хляба? Някои говорят със символи, но не разбират смисъла им. Да ви обясня какво означава тази поговорка, че кучето взело хляба на детето. Влезе то в една чужда градина, набере си ябълки, но го уловят, нашарят го добре, пък и ябълките му вземат. То плаче. - Защо? - "Ами кучето ми взе хляба." - И това било морал. Няма да влизаш в чуждата градина, да късаш от чуждите плодове. Някой казва: "Мога ли да бъда чадо Божие?" Нека остане у вас тази мисъл: "Можем да бъдем чада Божии." - Сме ли чада Божии? - Сме вече чада Божии, но въпросът е от кои чада Божии сме. - Е, от кои трябва да бъдем? - От тези, които изпълняват волята Божия, които са добри и разумни. Това е, нищо повече. Това е тъй просто и ясно, никаква философия. И в небето да отидете, Истината е тъй проста и ясна. Цената на тези думи винаги е една и съща. Където и да отидете, на небето да отидете, вземете ли тези думи, колкото и да искате ще ви кредитират за тях. Тези ваши думи може да ги заложите винаги. Като отидете при един ангел и му кажете: "Аз съм чадо Божие" - той ще ви повика в градината и ще ви нагости. Ако отидеш при някоя крава и кажеш: "Аз съм чадо Божие" - тя ще ти каже: "Смукни си малко от моето млекце." Отидеш ли при една ябълка и кажеш: "Аз съм чадо Божие", тя ще ти каже: "Добре, аз, както виждаш, нямам ръце, но бъди така добър, ако си висок, откъсни си няколко ябълки; ако не си висок, наведи едно клонче и си откъсни." Ябълката ще те пита още: "Ама изпълняваш ли волята Божия?" - "Изпълнявам." - "Тогава откъсни си." И така, ние сме от тези чада Божии, които изпълняват волята Божия с разумност и доброта. Не само че можем да бъдем, но сме чада Божии. Откъде знаем? - Сега бием това масло. Елате да го видите в котела вътре и да ви намажем от него върху хляба. Ти казваш: "Приятелю, аз съм чадо Божие." - Как ще позная? - "Добре, ти си гладен, ти си без подслон. Ела у дома." - Той дойде. Аз го нахраня, дам му вечеря, подслон. - Ти вярваш ли сега, че съм чадо Божие? - "Да, днес си чадо Божие, но за утре не зная." - Е, ще видим за утре. Днес те нахранвам, приемам в дома си и всичко това върша заради волята Божия. Ако не вършех това заради волята Божия, можех да те изпъдя навън и да затворя подире ти вратата. Чадо Божие съм! Ела в нашата градина да те заведа, да вкусиш от нейните плодове. Които от вас са скръбни, които от вас са тъжни, трябва да знаете, че ние сме чада Божии от разумните и добрите, които изпълняват волята Божия. Денят днес е толкова хубав, което показва, че Господ ни се радва. Ако не беше така, нямаше да имаме този ден. (Небето е чисто, светлосиньо, безоблачно, а слънцето тихо, меко грее, като че милва и се смее.) Бог днес ни се радва и казва: "Заслужиха чадата този ден." На тези осем сестри, които отиват в града, Бог казва: "Да бъдат добри и разумни, разумно да изпълняват волята Божия." Денят днес е толкова хубав, което показва, че Господ ни се радва. Ако не беше така, нямаше да имаме този ден. Небето е чисто, светлосиньо, безоблачно, а Слънцето тихо, меко грее, като че милва и се смее. Бог днес ни се радва и казва: „Заслужиха чадата този ден.“На тези осем сестри, които отиват в града, Бог казва да бъдат добри и разумни, разумно да изпълняват Волята Божия. Те сега отиват – така ги изпращат. И другите като заминават, и тях ще изпратим по същия начин. Те сега отиват, така ги изпращат; и другите като заминават, и тях ще изпратим по същия начин. 14-ти август, 1924 г., четвъртък, 7.00 ч., след молитва24
  11. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ХУБАВИ ЧУВСТВА В света много мъчно се учи урокът на търпението. Досега е работила неволята, но отсега нататък ще работи търпението. При големия страх малкият страх става герой и като мине опасността, и той се насърчи, и казва: "Не съм бил толкова страхлив, колкото съм мислил." В развиването на човека има известни блага, които едновременно може да му създадат и приятно, и неприятно разположение, зависи от времето. Това съществува в реалния живот. На млади години да ти опекат една кокошка, ти ще се радваш, но на стари години, когато си останал без зъби, и да ти опекат една кокошка, ти ще кажеш: "Защо да не беше на млади години?" Добре, изгубил си някой зрението, а някой негов приятел го вземе да го развежда из цяла Европа. Той казва: "Защо ми е това сега, а не на млади години, когато виждах? Аз сега ще ходя натук-натам, да разглеждам неща, които не виждам." Философия е това. Неизповедими са Божиите тайни! Те са толкова страшни, че и ангелите, които говорят за Божията Любов, когато дойде въпрос за Божиите тайни, и в тях трепва сърцето. Има страшни неща в света, но ще ги минеш в тъмнина, за да не виждаш нищо. Вие сега казвате: "Да видим какво има, да знаем всичко", но щом ви се отвори картината и я видите, ще кажете: "Е, по-хубаво да не бяхме видели тази картина." Именно сега вие трябва да се борите в себе си. Като влезете в този път, човек трябва да бъде разумен, да разбира нещата. Голяма разумност се изисква! Например някой човек може да почувства тъй обезсмислен живота си! Психология е това! Защо до едно време човек мисли, че животът има смисъл, а после мисли, че няма смисъл? Представете си един прост пример. Вземете един ученик, който учи в училището, има една книга, от която учи. Той носи тази книга, отваря я, чете, радва го всичко. Не мине много време, изгуби книгата. Той обезсмисли живота си, обезсърчи се. Тази книжка му внасяла известна радост, давала му нещо, но сега си изгубил книжката, няма от къде да учи. Той мисли, говори все за тази си книжка. Нищо друго не го интересува. Но един ден, току-виж, един негов приятел му казва: "Намерих книжката ти." Веднага той се зарадва. И така, някой от вас изгубил своята радост. Тя е в книжката. Един ваш приятел един ден ще намери книжката, ще ви донесе радостта - и вие ще се зарадвате. Тази книжка (Учителят показва една своя малка книжка) я носих на Черни връх и я турих в един от джобовете си на палтото. Дойде един ученик, казва ми: "Учителю, дайте да Ви нося палтото!" Дадох му го, без да си взема книжката. У мене има една черта, да окажа на човека повече доверие. Той, както носил палтото, обърнал го и книжката паднала някъде по пътя, без да забележи той това нещо. Донесе ми после палтото, гледам, книгата я няма. Ще кажете: "Нали си ясновидец, намери я!" Аз не искам да си служа с ясновидството в тези случаи. Това е егоизъм. Казвам си: "Ако ме обича тази книжка, тя ще си дойде сама." Някой от компанията се забатачил из пътя и както вървял из снега, вижда нещо пред себе си. Навежда се, намира книжката. Донесе ми той книжката и аз му казвам: Та ти си бил ясновидец, намери книжката! Другото, което се загуби, то не струваше толкова, но книжката се намери. Е, сега, мислите ли, че вашето щастие, което сте загубили някъде, няма да го намери някой и да ви го донесе? То е някъде из планината, ще се намери. - "Ама аз не бях умен, изгубих го." - Е, станало е сега! Ще ви приведа едно противоречие. Как ще си обясните вие това нещо: ангелите, които са толкова щастливи при Бог, един ден Бог ги катурва от тази височина и ги сваля долу да създават светове. Не е ли изгубено щастието за тях? - Изгубено е. Вземете примера с Адам. Туря го Господ в Рая, при това хубаво място, но отиват те да човъркат онова дърво. Какво показва това нещо?- Непослушание. Това показва, че тези хора нямат вяра в Бог. Те пожелаха да опитат това дърво. - Е, опитайте го! Извиква ги Господ, но те се скриват. Тогава праща Господ един ангел, да ги изпъди навън. Те плачат, молят се. Това тяхно щастие изгубено ли е? - Не е изгубено. Но колко хиляди години трябваше да го търсят? Те изгубиха Божията Любов, връзката с Бог. И дойде Христос да търси това щастие. Не че Бог няма връзка с нас. Има връзка Той, но ние трябва да я намерим. Тази връзка с Бог търсим ние сега. Сега, по някой път вие се обезсърчавате. Щастието, което сте изгубили, ще ви го донесе някой ваш приятел някой ден и вие ще се зарадвате. Вие тъжите за нещо. То е малко нещо. Тази книжка, която бях изгубил, аз можах и от другаде да си я доставя. От петото издание са излезли 10 000 екземпляра, аз можах да си я набавя, но не трябва да се изгубва. Та казвам, когато дойде до Божествените работи, у тях загуба няма. Божественото никога не се губи. У Божественото стават промени, но То ще регулира човешкото. Всичките хора ще претърпят промени. Някой път имаш желание да се молиш - молиш се. Някой път нямаш желание да се молиш и казваш: "Е, защо ще се моля? Ако иска Бог да ме благослови, да ме благослови и без да се моля. Няма какво да се моля!" - Че кой те кара? Някога ти сам чувствуваш известно разположение, молиш се; някога нямаш разположение, не се молиш. Това показва, че в тебе има два източника. Единият източник ти казва: "Ти трябва да мислиш!" Другият ти казва: "Защо да мислиш? Безсмислено е това нещо." Два източника има у човека. Тези два източника се различават и ти ще слушаш единия от тях. Единият казва: "Мисли!" Другият казва: "Не мисли!" Единият казва: "Вярвай!" Другият казва: "Не вярвай!" Единият казва: "Със знание можеш да добиеш Царството Божие." Другият казва: "И без знание може да се влезе в Царството Божие." Единият казва: "Любовта е живата църква." Другият казва: "Без църква не може да се живее." - Е, виж тогава мравките как живеят, те имат ли църква? Мравките се движат към човека, идеал имат те! У мравките културата е преходна, у пчелите - също, у човека - също. Значи има стремеж у всички към идеалното. Представете си, имате каква и да е рана, и да можете изведнъж да я заздравите. Да кажеш: "Такава е волята Божия!" - и раната да оздравее. Мислите ли, че Господ, Който ви е изпратил на земята, та иска да страдате? Не, чрез страданието Той иска да ви предаде един урок. Чрез радостта ви предава друг урок. Днес Господ ти казва: "Ще учиш един урок на страданието." Ще направиш един опит, но ще изгубиш нещо и ще затъжиш. На другия ден ще добиеш нещо и ще се зарадваш. Един ден губиш, друг ден печелиш. Някой казва: "Скръбен съм." - Защо си скръбен? - "Ще ви кажа." - Някой ме пита: "Учителю, ти скърбиш ли? Как носиш скръбта?" - Дойде някой при мене, скръбен е. Гледам го, скърби. Туря скърбите му на гърба си. Среща ме някой в това време, пита ме: "Защо си замислен?" - Нося един чувал. Като го занеса до някоя къща, ще го сваля и тогава няма да съм замислен. Като му занеса чувала, той кисне да се смее и аз се смея. Когато носиш някой тежък чувал, тук се изгубва благоприличието, и то е много естествено. Сега, в дадения случай аз няма да седна да му казвам: Ти няма защо да скърбиш, ще занесеш този чувал където трябва. - Не, Божествено е в този момент да помогна на чувала му. Ако се откажа, това не е Божествено. Той върви по същия път, по който и аз вървя. Ще туря чувала в каруцата си. Малко ще се постесня, но ще му помогна. Ще стигна до някое място, ще спра каруцата си, ще сваля чувала и ще му кажа: След мене идват добри хора. И те ще ти помогнат, не се бой! Не мислете обаче, че ще минете без страдания. Като дойде страданието, ще опитате и ще видите, че то има една вътрешна страна. Ако сте умни, то ще ви покаже, че и в него вътре има нещо хубаво скрито. Страданието си разказва защо човек не го обича. То е било една от обичните дъщери на Бог, която един път сгрешила, и Господ я наказал. Отива тя тук-там, но никой не я приема. Приемат я само за един ден и после й казват:" Моля ти се, излез си от тук!" Вие не знаете какво нещо е скръбта! Скръбта е едно много разумно същество, което тъжи, скърби, че е изгубило нещо и търси пътя си. По прав път върви тя. Тя не е ваша. А вие, като си замине от вас скръбта, казвате: "Господи, благодаря Ти, че ни отне тази скръб!" След скръбта идва нейната сестра, радостта, и ви пита: "Сестра ми беше ли тук?" - Да, беше. Тогава вие приемате радостта, радвате й се. Някой път скръбта идва след радостта. Така вървят двете сестри. Това е една велика Истина! Та ще знаете: не сте вие, които всявате скръбта. Има скърбящи същества, които я предизвикват. Те ще минат през вас и така ще се повдигнат. Ще знаете тези неща. Вземете, как ще си обясните от ваше гледище това противоречие? Имате дъщеря, която считате за ангелче, и ако някой се осмели да каже, че не е такава, вие ще се обидите. Но след време тя влезе с тебе в едно противоречие, ти видиш, че тя не е ангелче, въздъхнеш си и кажеш: "Защо е така, откъде дойде този дух?" Как мислите, защо стават тези неща така? Вие ще кажете: "Така е, защото някоя дъщеря повече обича майка си, друга - не я обича, кармически е това." Хубаво, съгласен съм с вас, но как се създаде това нещо така разумно? Как е станало в самото начало това? Философия се изисква, за да си обясните тези неща. Колко философи и учители са си обяснявали тези неща. Та сега вие ще бъдете като малките деца: ще се радвате на един орех, ще се радвате на един лешник, ще се радвате на едно бонбонче. Ще се радвате като децата, ако искате да бъдете ученици. Не се ли радвате, нищо няма да излезе от вас. Ще ти се даде по едно бонбонче на ден и ще кажеш: "Благодаря, че има бонбончета." Ти си вървял цял ден, уморил си се, ще кажеш : "Благодаря, че има и едно бонбонче." То все ще допринесе нещо, макар и микроскопическо. Божествената Любов ще ви опита. Утре ще ви дадат по малко хлебец и най-после ще ти дадат и обяд. Трябва да благодарите, но ако не се случи и обяд, ще кажете: "Слава Богу, че другите хора ядат. Аз ще си почина и ще се порадвам, че другите ядат. Благодаря Ти, Господи, че ми се отдаде случай да погладувам малко! Аз благодаря, че сега мога да оценя хляба." Сега вие седите тук, но бързате. Мислите си: "Какво ли става в София?" Вие днес сте тук, утре другаде, не мислете за София. София е едно училище, тук е друго училище. Всеки ден няма да седите в София! Ще я напуснете. Та реалното сега е да се посветите на Божественото учение, да всявате в живота примери, които може да издържат. Това не е толкова лесно, но ще направите 1-2-3 и повече опита, докато успеете. Всички ще се стремите към една духовна работа. Аз ви казвам: Това е най-лесната работа. Тя няма да ви спъне в каквото положение и да сте, на каквато работа и да сте. Всяко положение ви определя какво трябва да правите. Дошъл си тук, нямаш работа, ще помолиш Бог да ти посочи къде да отидеш. Здрав и читав си, весел си, краката ти са здрави, ще хванеш правия път, ще походиш дълго време из София, докато намериш случай да помогнеш на някого. Ще се обърнеш към Бог, ще кажеш: "Господи, аз много Ти благодаря, че ми се отдаде случай да помогна на няколко бедни." Срещнеш друг някой, ще му кажеш една сладка дума. Благодари, че си беден, че разчиташ на здравите си крака, иначе, ако беше с автомобил, нямаше да имаш възможност да направиш това добро. Онези, които са в автомобил, те остават все при особено мнение. Та, разбира се, изисква се от вас! Аз желая да се обединявате, да се стремите да се образува една обща база, върху която да работите. Трябва да зачитате Божественото в себе си! И Писанието казва: "Надпреварвайте се да си отдавате почит един към друг!" Ако е като хора, ще мина и ще замина, не ви познавам. Човешкото е хубаво, но то е приготовление, а Божественото е неизменно. Господ сам ме поставя в нужда, за да видя Божията Любов. Понякога някой човек нищо не дава за другите, пет пари не дава, нищо не струват те за него, но случи се, че кракът му се счупи и никой не му обръща внимание. Току-виж, дошъл един от тези, за които той пет пари не дава, поправи му крака, помогне му. Тогава той казва: "А, струвал този човек нещо!" Значи този, който ти е направил едно зло, то може да е добро в негативна смисъл, затова ти не трябва да се разочароваш. Всички трябва да се стремите към това да има единство помежду ви. Някой път аз ви проповядвам начин как да се вглъбявате, как да търсите Бог и вие ме разберете по човешки. Дойде някой при вас, казвате му: "Махни се, аз търся Бог!" - Ти търсиш Бог, но по човешки. Търсиш Го, търсиш Го, но като онзи иманяр, който търси, търси имането и като не го намери, най-после казва: "Не струва да се копае." Питам го защо не копае вече? - "Аз намерих друго богатство, което ми трябваше повече." Действително, някой път човек е така поставен, че не се побира в кожата. Аз зная, има такива моменти. Неразположен е, не иска да го пипне някой. Който го срещне, все го пита: "Ти какво имаш?" - "Остави ме, не ме пипай!" Срещне го друг: "Какво имаш?" - "Остави ме!" - Онзи, който разбира, като го срещне, не го пита какво има, но му казва: "Чакай, аз имам лекарство, дай тук раната си!" Та сега ще гледаме да се тренирате, да придобиете онова, Божественото. Трябва ви вяра в Божествения Промисъл! Ние ходим из тези места и много същества идват с нас, водят ни, помагат ни. Но като ви говоря тези неща, може да ви се виждат фантастични. Тези същества ни водят навсякъде, упътват ни, пазят ни и ние се връщаме здрави и читави. Толкова мерки се вземат от тяхна страна! Толкова внимателни са те! После, в тези местности има отровни насекоми, ще отровят живота ви. Но тези същества отиват при тях, внушават им да не дохождат при вас. Образуват вятър и ги разгонват. Чрез вятъра те се отстраняват. Снощи беше студеничко, но тези комари и мухи се разгониха. Ако нямаше вятър, комарите щяха да ни нахапят много. Студът по-умно хапе. Той казва: "Вие мене ще търпите, защото иначе комарите ще хапят." Така че, да благодарим на Бог! Сега всички сме на курорт, платили са други заради нас. Иначе всички вие не можете да излезете на курорт, скъпо струва. Ще си свършите работата, ще се върнете обогатени, а от излишъка ще занесете и на другите. Няма по-хубаво нещо в света от това човек да храни хубави чувства към душите на всички хора изобщо! Това е най-хубавото, към всички без изключение да храните хубави чувства. Това ще произведе в твоята душа нещо хубаво. Ако отношението ни към хората е външно, тогава ти ще постъпваш по различни начини. Към едни ще постъпваш по един начин, към други ще постъпваш по друг начин. Към растенията, към пчелите, към животните по друг начин. Затова сме дошли на Мусала, да се учим от нея. Тя ви казва така: "Ако вие не слушате Бог и не изпълнявате волята Божия, ще бъдете като мен. Едно време и аз бях много велика, и в мене живяха богове, но понеже не послушах Бог, ето какво станах; и ако вие не послушате Бог, ето какво ще станете" (посочва грамадите камъни наоколо). Като дойдем при тези клекове, те какво говорят? Те казват: "Едно време ние бяхме големи великани, но понеже дойдоха големите ветрове и не можахме да устоим, то се смалихме, смирихме се, за да можем да израснем по-яки, да оправим живота си." Клекът се е смирил. Ти ще се обърнеш към клека и ще му кажеш: "Много ти благодаря, че ми даде един такъв хубав урок на смирение. И аз ще бъда като тебе така смирен." Вижте тези клекове как се простират по земята. Корените им извличат всичката влага от земята. Ако не бяха те, всичката вода щеше да потъне надолу в земята и земята щеше да бъде суха, пуста. А така, тези клекове извличат водата и я задържат на повърхността й Тези местности, у които дърветата са изкоренени, съдържат всичките нещастия. Те са безводни, сухи. Там, където има силно електричество, от силните изменения стават и силни изстудявания. Мусала е едно духало, хем тъй, на общо основание духало. Човек като дойде тук, трябва да се издуха хубаво. Това място, на което сме сега, е хубаво, теченията вървят правилно, надолу. Тук едната страна е магнетична, другата - електрична. Като дойдат тук светските хора, по някой път те имат по-добро разположение, отколкото онези, които тръгват в духовния път. Тези, които тръгват в духовния път, аз ги уподобявам на един търговец, на когото работата в първо време вървяла добре, те си посрещал и разноските, но по едно време искали да разбогатеят, затова тук подписали една полица, там подписали друга полица, но стоката им не се продава. Та някои хора, като започнат с духовни работи, подписват големи полици, но не им върви. Никакви полици няма да подписвате. Без полици, а само звонкови трябват. Вижте у англичаните, те стоката си не изпращат, докато не получат парите. У тях кредит няма. Аз изписвам книги, изпратя им парите, но като вземат предвид колко е цената им, и остане случайно един шилинг, те пишат " Имате да вземате един шилинг, какво да ви изпратим за него на ваша сметка?" Те не считат това за докачение. Характер е това у тях. И природата работи така. Те казват: "Законът на природата е закон на Англия". Значи в това отношение те постъпват така, както природата работи. Дават-вземат, а това - "дай на вересия, че после ще видим", у тях това го няма. Не, сега ще платите. Разбира се, има някои англичани, които дават пари на заем, и те се обвързват, че не могат да се освободят с години. Та първото нещо в Божественото училище - трябва да храните към всички хубави чувства и да се стремите да избягвате некрасивите чувства. Некрасивите чувства, това е човешко нещо. Кажеш си: "Моят живот е много нещастен". Остави, нека мине тази мисъл през тебе, нея възпирай" - "Ама тежко ми е днес " - Ще кажеш: "Е, не съм само аз, много същества има, на които днес е тежко". Този ден, през който ти е тежко, помисли за всички волове, за всички агънца, които колят, помисли за всички нещастни хора. Ние не мислим за тях, а трябва да мислим. Тези от вас, които сте весели, няма защо да говоря това, а тези, които не са весели, им казвам това, за да знаят как да посрещнат скръбта. Но като дойде радостта, и с нея трябва да знаете как да постъпите. Затова трябва да се молим, а молитвата трябва да бъде тайна. Защото, ако речеш да коленичиш и да направиш това-онова, като те види някой, ще каже: "Какво ли прави този?" Ако седиш сериозен, ще си каже: "Защо ли е толкова сериозен7" Ако си прав, защо си прав. Ако си легнал, защо си легнал. А тук всички са свободни. Като ви видят, казват: "Тези хора са екскурзианти, ходят си по планините, правят своите екскурзии". Учителят се обърна към един трън и каза: Така, вие като гледате този трън, вижда ви се като че няма смисъл, като че никой не му обръща внимание. Е, вие не му обръщате внимание, но как искате тогава Бог, Който седи толкова високо, да ви обръща внимание? Ти като искаш да ти обърне Господ внимание, значи много голяма важност си даваш. Е, то е много хубаво, с това ти искаш да кажеш: "Господи, аз съм тъй малък. Да се обърна към малките, те са по-лоши от мене, но Ти си велик, към Тебе ще се обърна. Не съм учен, не говоря добре". Кажеш ли така, смириш ли се, и Господ ще ти обърне внимание. И няма да се мине една минута, и Господ ще ти каже една дума. Когато Господ каже една дума, всички йерархии ще кажат също по няколко думи, всичко това ще се увеличи и докато дойде до нас, това ще стане много голямо. Господ е изказал само една дума. И само възвишените същества виждат колко е малко това, което Бог дава, но като дават и другите йерархии по малко, то като дойде до долу, всички казват тогава: "Колко е много, колко е голямо това нещо." Но докато не даде Бог нещо, всички мълчат, нищо не дават, нищо не казват. У човека съзнанието е дошло до там, че съзнаваме какво Господ се грижи за нас, а у малките, несъзнателните същества съзнанието не е дошло до там, да съзнаят тази грижа. Но да оставим тази дума "грижа". Бог промисля за нас. Но за този Промисъл какво ще трябва да дадем? Какво беше днешното правило? - Човек да престане да се радва, като се радва, и да престане да скърби, като скърби. Едно малко обяснение. Ти се радваш, че на Гергьовден баща ти те обича, и той ще заколи агнето за тебе. От тебе зависи дали той да заколи агнето или не. Кажи: "Аз се лишавам от тази радост. Не искам агнето да стане жертва за мене." Сега един пример за разяснение на това, какво значи да престанеш да скърбиш, когато скърбиш. Ти си скръбен, но веднага си представи, че има по-скърбящи от тебе, обърни внимание на тях и ти ще престанеш да скърбиш. Като видиш, че има хора, които страдат повече от тебе, тогава ще видиш, че и те са по-големи герои от тебе. Докато научите уроците си, представяйте си, че всичко, което сега съществува в света, това е временно, това са само отношения. Като замине това нещо, ще видите, че сте научили един урок. Вие сега сте слуга, но вечно няма да бъдете слуга. Вие сега сте учител, но вечно няма да бъдете учител. Това са временни служби, необходими, за да научите един урок, но в тях не е онзи, великият смисъл на живота. Вие още не сте дошли до положение да любите Бог. Трябва да почувствате тази Любов и тогава ще я разберете вътре в себе си. Веднага вашето мировозрение ще се измени и веднага ще влезете между хората, да им помагате. Това се отнася до тези, които са готови да работят. Не мислете, че вие ще се избавите от това, което аз ви уча. Аз ще изгладя всичко у вас, няма да оставя да изопачавате моите думи. Аз говоря така, но ще ви накарам, и търпението ще научите, и милосърдието, и добрите обноски, и надеждата ще влезе във вас, и волята, и всичко ще дойде. Този, който е взел от мене пари, той няма да мине така. Сега ще гледате да изгладите всички неща, които създават съблазън. Ще гледате да изправите всичките си грешки, а грешките се изправят само по един начин. Сега, имайте предвид следното нещо. Онези волове, които орат на нивата, са ли като онези волове, които не са орали? - Не са. Тяхната кожа не е ли така понадраскана с остена? Онези коне, които са впрягани, са ли като онези коне, които седят в дворците? - Не са. Сега мнозина от вас са впрегнати в работа, знаят-не знаят, но все пак допринасят нещо. И така, сега ще гледате да създадете нещо помежду си, не за хората, но заради ангелите на хората. От грам ще започнете. Ще си кажете: "Този човек има един ангел и заради него ще създам това единство, защото този човек страда, а неговият ангел иска да го направи добър човек." Той казва: "Аз зная този човек не от един живот. Колко много е живял той на земята!" Един брат, който заеква, ми разказваше един ден, че пред външни хора изобщо се стеснявал и заеквал много, а когато е вкъщи, с децата си, не заеква, свободно говори. Та и вие сега пред хората заеквате, а пред децата си не заеквате. Как може да се излекува този, който заеква? Един господин, който заеквал, ходил при много професори из Европа да се лекува и най-после попаднал при един опитен лекар, който го посъветвал следното: "Ще ти дам един от моите методи, но ще се съгласиш ли да го изпълниш?" - "Съгласен съм." - "Добре, ще станеш просяк, ще изкарваш прехраната си с просия, но като се спираш пред хората да просиш, ще си изискваш свободно, правилно." Спира се той пред един и започва: "М-м-м..." – не го разбрал този човек и си отминава. Спира се пред втори: "М-м-м..." - и той не го разбрал. Най-после, като огладнял много, спира се пред един, направя голямо усилие и проговаря свободно: "Гладен съм много!" Този господин му дава хляб. Взема той хляба и отива при професора си: "Спечелих един хляб!" И вие сега, за да проговорите свободно, трябва да се научите да просите. И този, заекващият, след като се мъчил цяла година да проси и огладнял много, научил се да говори много свободно. Професорът му казва така: "Ти няма да казваш никакви излишни думи, ще говориш само същественото." Това е много правилен метод. Някои казват: "Смирение е нужно." Да, за да придобиеш смирението, трябва да заемеш положението на един просяк, без да те знаят другите. Ти на никого няма да казваш, че си гъгнив. Този те бутне, онзи те бутне, ти трябва да настояваш и да си кажеш: "Не, аз ще изпълня метода на своя професор!" След една година този човек проговаря. Всеки човек, като те тласне един път, той ще ти даде едно благословение, а някой път като те нахрани вкъщи, може да ти допринесе едно голямо нещастие. Някога го бутнеш и Господ ти казва: "Ти направи на този човек едно голямо добро." - "Какво добро? Бутнах го." - "Да, но с това му направи едно добро." А като го нахраниш, можеш да му дадеш сила да направи някое зло. Така че, не знаем кое е добро. Има хора, чрез които Господ не може да изпрати Своето благословение. Сега това, което имате, то е една школа и вие трябва да се учите. Всички казвате, че не трябва да се живее за пари, че ще служите на Бог даром. Да, но като ги видиш, всеки си носи най-малко по едно кайме, всеки си носи най-малко по една икона. Да служим на Бог, но трябва да бъдем последователни. Ако искам да служа на Бог, ако искам да приложа Божественото учение, ще взема сам лопатата, ще изкопая един декар земя, ще посея жито, царевица, картофи, ще ги обера сам, ще начукам житото, ще го сваря, ще те поканя на гости и ще кажа: "Радвам се, че мога да ти предложа нещо от своя труд." А сега, купя нещо оттук-оттам и ви поканвам. За сега нашият живот е неестествен, но ще се примирим. Като дойде Божественият живот, тогава ще дойде и естественият живот. При този живот достатъчно ми е да иждивя 2-3 часа за копане, 2-3 часа за учене, 2-3 часа за музика, 2-3 часа за благотворителност. За мене, за вас е достатъчно да си разработим по 1/2 декар земя за прехраната. Като си изкараме прехраната, за другите работи е лесно. Сега, на кого е земята, на кого трябва да благодарим? - На Бог. Някои философи ще дойдат да ни възразяват: "Вие виждали ли сте Бог?" - Ние ще им кажем: "Господ живее в нас." - "Покажете ни Господ!" - Ние не можем да Го покажем, но имаме опитности за това. Сега, в съвременната педагогика и в Стария завет има едно правило, според което, ако някой човек направи някоя грешка, да му я кажеш насаме, за да не уронваш неговия престиж. Да, от човешко гледище това е умно, но от Божествено гледище насаме да не му казваш. Кажеш ли му, трябва да вземеш поука от тази негова грешка. А как ще му говориш, Бог ще те научи за това нещо. Трябва да му говориш искрено, прямо, чистосърдечно. Ако той не е чист, аз трябва да му кажа: "Тази душа, която Бог ти е дал, не трябва да я каляш. Ако я каляш, ще дойдат големи страдания. Ще ме извиниш за всичко това, но ти имаш душа и мене ми е скръбно за нея." Друг може да ти каже същото нещо, но малко грубичко, с остър език. Един разбрал от мекия метод, друг - от острия. За единия ще кажат: "Колко мекичко говори!" За другия: "Какъв е грубиянин!" Не, и на единия, и на другия ще благодариш. На този, който говори мекичко, ще кажеш: "Благодаря ти за любезния начин, по който ми каза истината." На другия ще кажеш: "Братко, аз ти много благодаря, че беше толкова доблестен да ми дадеш един добър пример. Бъди уверен, че аз ще съхраня в душата си за тебе едно отлично чувство. Ти ми каза истината така рязко, прямо". И единият, и другият ви дават един добър урок. Няма да бъдете недоволни нито от единия, нито от другия. От човека на Божествената наука се изисква голямо търпение, голямо умение. Та казвам: Някои от вас са много честолюбиви, някои - много користолюбиви, някои от вас имат затаени интрижки - вътре във вас е цял битпазар. Във вас има и много хубави работи, но има и много крадени работи, чудите се как да се освободите от тях. Ще се помъчите да се освободите от тях! Само една непреодолима любов към Бог може да създаде у нас една мекота, единство, но тази любов трябва да бъде тъй висока, че да бъде един извор, който постоянно да ви вдъхновява. Това трябва да го спазите. Като слезете сега от Мусала, забравете всичко старо и кажете: "Господи, днес аз изваждам един нов лист и забравям всичко!" Отидеш на училище, не си знаеш урока, кажеш на учителя си: "Учителю, днес не си зная урока!" - "Е, хубаво, няма да те изпитвам." Утре пак същото. Цял месец продължаваш така. Аз мога да не те изпитвам, но ще дойде комисия, която ще те изпита, и няма да минеш класа. Някой път виждаш, че в някой ученик има силно желание да се учи, прилежен е, но е беден. Към такива ученици, към хора, които се стремят да живеят добре, Господ е снизходителен. Вие сте по-строги съдии, отколкото Господ. Господ е строг, но справедлив. И така, сега започнете работа! Тези от вас, които искат да бъдат образци, образувайте едно ядро от три сестри или трима братя и покажете как трябва да се живее. Направете опит не да оправите света, но да живеете добре по трима заедно. Така може да работят и възрастните, и младите, и децата. Всички могат да работят така. Сега да ви задам един въпрос. Имате пред вас една чешма, на която хората идват да си наливат вода, и по някой път става спор за водата. Кое е по-хубаво: да има спор и чешмата да си седи или да няма спор, да няма и чешма? Поставям въпроса ребром - да остане ли изворът и да има караница, или да няма извор, да няма и караница? Някои казват:" Нямаме нужда от Учителя." Това значи да се вкара водата в къщата ви, за да няма караница. Да, но по някой път инсталацията се разваля и пак имаме нужда от извора. Ако вие мислите за нещата така, както аз мисля, няма да има никакъв спор, но вие идвате при мен, учите моята философия, но сте като евреите, учите и двата метода: и на черната, и на Бялата школа. Където ви уйдисва, казвате: "Така казва Учителят", а някой път прилагате нещата миш-маш. Не може така. Често у вас се явява недоволство. Това е един подтик на душата. И доволство може да се яви. И двете са неизбежни. При сегашните условия ще се яви недоволство, но ще гледате как да се справите с него и как да го употребите. От човешко гледище има неща непоправими, но не и от Божествено. Когато престанем да работим ние, тогава Бог ще дойде да работи в нас и ще научим начини и пътища как да се работи. Беседа, държана на Незнайния връх на Ав и на Ва23. (Така го нарече Учителя. В духовно отношение той е по-висок от Мусала.) 12-ти август, 1924 г., Мусала
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Аз съм истинската лоза", Подбран цикъл от 10 беседи, изнесени в Търново, 1922 г. Издадена е от ИК "Роял 77", Варна по поръчка на Духовно общество "Бяло Братство" - София, 1992 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Празникът на труда17 Тази година всеки наряд изисква по-голямо съзнание. Както преди, така и сега вие се спъвате в буквата на нещата и затова не можете да се ползвате. Всички тези думи, които ви са дадени, трябва да ги посадите, за да станат живи дървета. На изречението от наряда18: „Да сме чисти като живата вода и като Светлината“ трябва да се постараете да разберете смисъла, който Духът крие в него. Също така се изисква малко повече труд, за да научите движенията и да ги усвоите. Сега всички вие сте заети със свои и чужди работи, които в бъдеще няма да ви ползват. Когато едно малко момиченце се занимава седем–осем години със своите кукли – повива ги, развива ги, какво се ползва? Куклите няма нито да пораснат, нито да оживеят. Питам ви каква е задачата на куклите. Всичките ви работи на земята са само едно упражнение, т.е. не съставляват нещо съществено. Животът идва от друго място, от Бога. Вие мислите, че в храната е Животът, но храната е само проводник. Ще дойде време, когато Господ ще ви дава тази жизнена сила и по друг начин. Следователно вие сте свикнали да мислите, че същественото се съдържа в страничните неща. Искате да се осигурите на земята, но единственото осигуряване се намира само в Божията Любов. Ако имате Любовта, всички други работи могат да се извършат отлично. Но досега вие още не разбирате Любовта; виждате погрешките на хората, лесно се съблазнявате във всичко – това не е Любов. Гневите се, злопаметни сте, не можете да си простите, не можете да забравите старите си дертове и въпреки това идвате на събор. Дори този наряд не можете да изпълните. Любовта премахва всички недоразумения. Вие не служите на хората, вие служите на Бога. Щом дойдем до Бога, няма какво да се плашим, Нему дължим всичко! Трябва да бъдем съзнателни и доволни, когато изпълняваме един наряд. Когато изпълнявате днешния, какво ще се ползвате? Разбирате ли думите „Вие, които желаете да се приближите при този камък на Любовта, отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист и всяко одумване“? Направили ли сте го? Вярвам, че не сте го направили, но ако не сте, Господ ще Го направи заради вас. Ако мислите да служите на вашето тяло, Той знае какво да направи. Когато заровят някой човек, който служи на тялото си, след една година само голи кости остават от него. Мислите ли, че за вас Господ ще направи изключение? „Отхвърлете всяка злоба и всяка лъст, и лицемерие, и завист, и всяко одумване. Пожелайте като новородени младенци чистото словесно мляко, с него да порастете.“ От днес трябва да сложите точка на старото. Досега можеше, но сега вече като ученици на окултната Школа, не се позволява абсолютно никакво одумване. Един човек, който е живял и грухтял като прасе в кочината, невъзможно е да припка като теле край чистите извори; по-далеч от кочината не може да отиде. Питам защо да не може да заживеете един чист и свят живот. Заблуждение е, ако мислите, че щом заживеете по Бога, вашите работи за в бъдеще ще се развалят. Не, именно с вашето неживеене по Бога работите ви се развалят, ставате неразположени, обезсърчавате се, твърдите, че не ви обичат. Не е въпросът тебе да обичат, а ти да обичаш. Когато си болен, какво те ползва това, че другите хора са здрави, ходят и работят? Чуждите добрини не могат да ви ползват. Това, което ще ви ползва, е вие да се учите, вие да бъдете добри. За вашето бъдеще е необходимо единствено да се учите, нищо повече. Ние не ви учим на калугерски живот, а това Учение е като един занаят. Целта е това, което знаете, да го владеете така добре, както един колар, абаджия, гайдар или цигулар. „Понеже вкусихте, че Господ е благ. При Когото идвайте като при камък жив, от человеците отхвърлен, а от Бога избран и драгоценен.“ Следователно хората отхвърлят това Учение. Те вече са го отхвърлили и видяхте на седемнадесети септември по какъв начин си уреждаха работите19. Ако не приемете Любовта, същото ще стане и с вас, защото една горчива дума, която се изрича, може да разбие сърцето или да пукне главата. И в Духовния свят има счупване на глави. „И вие като живи камъни зидайте се на дом духовен, на свещенство свято, да принесете жертви духовни, благоприятни Богу чрез Исуса Христа на Любовта.“ Мислете как ще дойде тази Любов във вас. Младата мома как ще привлече своя възлюбен? Най-първо нейното сърце се запалва и разгорещява. Как очаква майката своя син, който е излязъл вън да работи? Тя запалва огън и с туптящо сърце го очаква. Духовните хора сега седят със скръстени ръце в непометените си къщи, гледат и чакат възлюбения да дойде и да уреди всичко. Те приличат на онази българка, която не отишла за вода, защото валяло дъжд, а чакала мъжа ѝ да си дойде, та него да изпрати, понеже бил вече мокър. Това е учението на евангелистите, които казват: „Когато баща ми умре, ще ме остави наследник; неговата крава всичко ще оправи“. Такъв волски живот ние не искаме. В Божествената книга е писано, че всички Божии синове ще работят на общо основание и то без пари. Който иска да бъде Божи син, ще работи, пет пари няма да взема и ще благодари на Бога, че му е дал живот и здраве, за да пребивава в Неговото Царство. Да допуснем, че вие виждате погрешките на другите. Какво ще ви ползва това? Гледайте своите си погрешки! Сега аз символично ще изясня този проблем, понеже в окултната наука не се позволява да се говори за отрицателни работи. Да допуснем, че някой ваш другар има въшки на главата си; вие започвате да го подигравате, всички наоколо се научават и казват: „Той има въшки, пазете се да не прихванете!“ А вие как изчиствате вашите въшки? Ще му кажеш: „Братко, едно време и аз имах въшки; ела, вземи този гребен, вчеши се и кажи: „Моята глава не е място за въшки“; после ще събереш животинките в шишенце, ще ги принесеш на тревата и ще им заповядаш: „Тук ще пасете!“ Сега, всички ваши погрешки са все такива паразити. Наместо въшки и гниди в главата ти, не е ли по-добре овца да блее в двора ти или пчели да жужат в кошера ти? Всички лоши мисли са живи същества. Защо идва една лоша мисъл? Защото нещо я привлича. Трябва да отбираме само полезните животни. При изпълнението на тазгодишния наряд вие ще проверите колко воля имате. И преди ви казах: всички ще имате диамантена воля! Първите думи от наряда „Благословен е Той“ означават, че вие започвате днешния ден. Думите „Който ни благославя“ подразбират, че само Онзи може да благославя, Който е Любов. По нататък следват изразите „Бог на Любовта“ и „Благословен е Той“. Защо вдигате вашите ръце? Защото не се позволява произнасяне на молитва със спуснати ръце. Във вашите молитви вие само клякате, ставате и говорите: „Господи, ние сме големи грешници; Господи, Господи, молим ти се!“ Това не е никакво клякане. Когато твоят брат страда, иди и клекни при него, събуй обущата му, измети му. А другото е попско, византийско клякане. Господ не се нуждае от вашето клякане и ставане. Когато вдигнем ръцете си, които Господ ни е дал, ще кажем: „Благословен е Той“. Както птицата хвръква, за да си намери храна, така и вашите ръце да са готови за работа. Като на ученици ви казвам: може да задържите вашите стари възгледи, но нищо няма да придобиете от тях. Ще напуснете старото така, както събличате стара дреха. Една булчинска дреха може да е много хубава, може с нея да са се венчавали баба ти, майка ти и ти самата, но ако се е окъсала на деветдесет и девет места, мислите ли, че вашата дъщеря ще се ожени с нея? Не, на дъщеря си ще скроите рокля от нов плат, разбирате ли! Така и за живота, който искаме да посветим на Бога, няма да се обличаме с тези скъсани дрехи и вярвания. Не, ще се върнем при Него и ще Му кажем „Татко“. Как ще се явим пред лицето Му? Когато влезеш при Учителя си в клас, какво ще му кажеш? Някой благочестив ще седне, ще сложи ръце на гърдите си и ще въздиша „Господи, Господи, помилуй!“ Но в училището не минава „Господи, помилуй“. Учителят ще каже: „Иване, стани и кажи урока си!“ Ако отговориш, той изважда тефтерчето си и записва, ако не – поставя ти единица и ти казва да седнеш. Господ няма да те помилва, а ти сам ще станеш, ще си кажеш урока и няма да се извиняваш. А ако не си знаеш урока, ще признаеш точно причините, поради които не си го научил. Ходил си, забавлявал си се някъде, а искаш да излъжеш Учителя и казваш: „Господи, ние сме грешни“. Господ ни е дал Живот да се учим. За да живее, човек цял Живот трябва да се учи и само този, който се учи, може да живее. Например, ние приемаме храна, в която се съдържа Живот. Ако имаме Любов, тази храна ще привлече всички Божествени елементи, необходими за съграждане на Новия Живот. Хората не могат да разберат защо трябва да любят. Без Любов идва смъртта, само с Любовта идва Животът – това трябва да го знаете. На онзи, който твърди, че не може да люби, ще му кажа, че постепенно ще започне да умира и ще го сполетят всички неописуеми страдания. Защо? Защото не приема Любовта. Ако баща ти е възложил да пренесеш товар от сто килограма за един час или за сто минути, какво трудно има във всичко това? Трудно е ако трябва да пренесеш стоте килограма наведнъж. Но ти започни, пренеси първо десет килограма, след това – други десет и т.н., докато пренесеш всичките сто кила, така, както баща ти е поръчал. По този начин вие ще се обновите, а инак ще си въобразите, че сте стари. Небето стари хора не приема; Небето винаги иска млади. И Христос е казал: „Ако не станете като малките деца, няма да наследите Царството Божие“. Стар човек не може да влезе в Царството Божие. И вие с вашите стари възгледи – така, както сега разсъждавате, не можете да влезете. Законът си е закон! А млад е само онзи, който люби. Това правило ще го знаете, в него няма изключение! Любиш ли, ще придобиеш вечния Живот; не любиш ли, смъртта и болестите ще дойдат в къщата ти. След като вече сте ученици, трябва да изчезнат от вас всички недоразумения. Аз ще нарека моите ученици „ученици на Любовта“, на тях ще възложа тези работи. Така ще се оформят няколко групи: едни, които прилагат Любовта – те са ученици; други, които се стремят към Любовта – оглашени; трети, които мислят за Любовта и четвърти, които в бъдеще могат да приложат Любовта. Аз бих желал да сте ученици на Любовта. Да имате стремеж към Любовта, да мислите за Любовта или да очаквате бъдещото ѝ приложение е добре, но вие и досега сте проявявали всичко това. Сега ви остава да бъдете всички ученици на Любовта. Но тази Любов няма да дойде изведнъж. Когато човек изяде първата хапка, тя му причинява известна радост, но не утолява глада му. Тогава той сдъвква втора хапка и отново му е приятно, докато стигне до известна граница, когато спира и оставя за следващия ден. Този човек не казва: „Дай да ям, да ям, че да се свърши тази работа веднъж завинаги през целия ми живот“. Питам ви защо са тези хапки. Един ден, когато навлезете по-дълбоко в същността на яденето, когато започнете в Школата да изучавате лекциите, които съм говорил, тогава ще се хвърли светлина върху предназначението на яденето и пиенето. Това са вътрешни процеси. Онези от вас, които желаете да бъдете ученици, ще се учите. Искам само един час работа за Бога, а не целия ви живот. През този един час ще бъдете като честен търговец, който е взел пари на заем и мисли как да ги изплати. А вие, когато влезете в Пътя, казвате: „Я учим, я не учим; може да завършим добре, може и да не завършим“. По този начин вие сами себе си лъжете. Аз искам, когато влезете, да кажете: „Ние ще завършим!“ Нарядът започва така: „Благословен е Той“. Човек трябва да благославя. По нататък в наряда се произнася: „Да сме благи“. Първото изискване е да сме благи. Нали вие все благите неща ядете – плодове, грозде. А което не е благо, го хвърляте настрана. В света съществува същият закон: когато някой се приближава към вас, той ви е дотолкова приятен, доколкото е благ. И към Бога когато се приближаваме, дотолкова сме Му благоприятни, доколкото сме благи. Ако имаме благост, ние сме добре дошли; ако нямаме – идват страдания. Страданията са процес, чрез който се внася тази благост. „Благи, благи.“ След това в наряда се казва: „Да сме силни“. Второто условие след благостта е човек да бъде силен, да издържа. Когато работиш, ръцете ти трябва да бъдат крепки; когато отидеш на лозето, трябва да бъдеш силен, за да вдигнеш мотиката. И животът е една Божествена градина, където трябва да копаеш. После се произнася: „Да сме крепки“, т.е. не само да сме силни, но да има у нас и издръжливост. По нататък в наряда се казва: „Да сме твърди“, т.е. като те забият на едно място, да бъдеш като кол – нищо де не те разклати. Дървото е твърдо, но измести ли се веднъж, смъртта го очаква. И вие в убежденията си гледайте да бъдете твърди, корените ви да бъдат дълбоко. Разклатят ли се вашите корени, въпросът ви е приключен. „Твърди като диамант“ – това означава нищо да не може да ви надраска; вие ще се врязвате, без да могат нещата да се врязват във вас. „Да сме чисти“. Три неща изисква тази Чистота: чисти като водата, като Светлината и като Любовта. После в наряда се казва: „Нашият закон е чистата Любов“. Този е великия закон на Любовта, този е Пътят, който регулира всичко. „Нашият път е чистата Светлина. Нашето Слово е Мъдростта.“ Това означава, че само Божественото Слово говори правото. „Ние сме всички крепки в Бога на Любовта. В Него ние победихме света. В Неговата Любов ние добихме своята свобода.“ Свободата ще се придобие накрая. „Ние сме свободни от закона на смъртта. Необятната Любов ни въздигна. Безпределната Мъдрост ни оживи. И едната неизказана Истина ни възкреси.“ И накрая, след като една душа е работила, тя въздига очите си и казва: „Свети Отче на Небето, ние осветихме Името Ти, ние свършихме делото Ти и въдворихме Твоето Царство. Благословен си Ти отсега за през всичките векове. Амин!“ Тези думи показват, че всяка душа, която е завършила живота си, напускайки земята, произнася тази последна молитва: „Отче, аз свърших работата си, сега се връщам при Тебе да ми дадеш това, което Ти благоволяваш. Амин!“ Сега, като ученици ще бъдете добри и весели. Ученикът взема торбичката си, слага в нея книжките си, учи и знае, че баща му е осигурил и храна, и дрехи, а той трябва само да учи. Това, което ще ви спаси и ще ви въздигне, е само учението. Трябва да имате търпение; не мислете, че знаете. Знанието идва постепенно и тази Божествена Любов ще се прояви постепенно. Ако тя се прояви при сегашното ви състояние, вашият организъм ще се разтопи. Телата и умовете ви постепенно ще се приспособяват към Любовта. Вие не можете да издържите дори един миг на интензивна Любов, защото заедно с доброто, тя носи и огън със себе си. Може да имате и други някои мисли, които да ви спъват. Тези въпроси ще се разрешат по време на работата ви през цялата година. Догодина ще ви дам нещо по хубаво. Ще работите, ще проучвате целия наряд, ще следите и ще размишлявате върху това, което е казано. Ще проучвате всичко, което ви се случва в живота. Вие искате да се осигурите на земята, но Господ може да похлопа и да каже: „Повикайте едно от моите деца да се върне от пансиона“. Но ако не сте завършили учението си, Баща ви ще заповяда да не ви пускат в къщи, а да ви изпратят в друг пансион, защото Господ има много училища. Ако се учите, Господ ще ви изпрати в ново училище, ако не се учите, ще ви върне в по-долен клас. По време на събора забелязах, че когато някой ученик не може да отговори, другите започват да се присмиват. Тогава учителят вика този, който се смее, на урок, но и той не може да отговори. На свой ред другарите му се присмиват. Всички се смеят и всички не си знаят уроците. Подобно е положението, когато някой говори за друг, че имал погрешки. Ако учителят зададе една по-трудна задача, дори и най способните ученици от класа няма да могат да я разрешат. Те решават бързо лесните задачи, но в математиката има такива, с които и те не могат да се справят. Има много неща, които не знаете, но това не бива да ви смущава. Когато урокът е зададен правилно и навреме, всеки ученик може да го усвои. Сега, този наряд ви е даден като упътване. Ако работите съзнателно през цялата година, ще дойде Светлина във вас. Аз искам да имате една вътрешно преживяване. Някой казва, че му е хрумнала някаква мисъл, че някакъв дух му е говорил. Нямам нищо против, светът е пълен с духове. Ако дойдат духове от Бялата Школа и ви дадат нещо, това е добре, но има духове вън от Школата, които ви занимават с празни работи. Чета във вестниците как еди-кои си се оплакват, че били бити от привърженици на Блока20, но когато дойдат на власт, и те ще постъпят по същия начин. И едните бият, и другите бият. Вие, които сте в Школата, мислите ли, че и ние трябва така да постъпваме? В Училището на Бялото Братство абсолютно са изключени всички погрешки. Не се позволява на ученик да влезе в клас с ненаучен урок. Ще възразиш, че си женен, че имаш мъж и деца... Женени хора в клас не се приемат. Ще възразиш, че имаш друга работа. Една от най-важните работи е да бъдеш ученик. Най-важната работа е да се учиш – тя е, която ще те ползва, а не другите работи. След като си научил уроците, можеш да излезеш да си поиграеш, но удари ли звънеца, ще оставиш всичко – мъж, жена и деца. Те са само едно забавление. Когато удари за тебе Божият звънец, ще влезеш в клас и ще учиш. Казвам на един мой приятел от София да дойде вечерта на събрание. – „Ще видя, имам работа.“ Ако тази вечер Господ те повика, няма ли да оставиш наполовина работите си? Щом стане въпрос за Училището, всичко ще напуснеш! Не сториш ли това, ще дойдат и ще те вземат по същия начин. Ще знаете, че законите в Бялото Братство действат без изключение. Когато влезете вътре ще кажете: „Ако е толкова строго, да не влизаме в Училището“. Ако останете вън от Школата, ще бъде десет пъти по-зле за вас. Ако влезете в нея, е добре, но ако не влезете, десетократно ще ви побелеят главите и ще кажете: „Де да бяхме влезли!“ Сега, искам вие да влезете! Христос е казал: „Моето иго е леко и Моето Учение е приятно“. Глава на това Учение е Христос, глава на това Учение е Истината. И всеки, който се е учил на него, е придобил знания. Който е последвал Христа, е придобил Живот вечен, придобил е Любовта, придобил е всички Божии добродетели. Сега, по какво ще се отличавате вие в Новото Учение? Имам един клас в София и правя опит върху смяната на енергиите. Например, срещна един ученик и му казвам: „Ти си най-големият вагабонтин и негодяй!“ Той ме погледне и се обиди. Казвам му: „Превърни тази енергия! Да видим за колко минути можеш да превърнеш това чувство на обида и да го забравиш“. Сега аз го обиждам, а утре друг ще дойде да му каже същото. Може да мине ден, два, три докато той успее да превърне всичко това. Има хора, които десет години не могат да превърнат подобна дума. От вас искам да можете да превръщате такива думи. Когато ти кажа, че си вагабонт, ще седнеш и ще кажеш: „Господи, аз ще превърна всичко!“ Как ще го превърнеш? Например, някой те е нарекъл мерзавец; аз ще ви изтълкувам тази дума. Тя означава, че първо трябва да слезеш в долината, да ореш и да сееш; там има условия. После главата ти трябва да се свърже с Небето, а краката ти – със земята; с главата при Бога, а с краката – на земята. След това трябва да свиеш ръката си и докато не завършиш работата, да не я отпускаш. Най-после, не трябва на хората зло да правиш, а да се качваш и да слизаш от Небето. Това означава да си мерзавец. А който не разбира се възмущава: „Как така аз да съм мерзавец!“ За ученика всяка дума има особено значение. Кажат ти, например, че си лъжец. Когато изтълкуваш тази дума, ти ще получиш нейната стойност и ще я превърнеш. Ако някой те нарече лъжец, ти лъжец може ли да станеш? Не може. Ако някой ти каже, че си много добър, може ли добър да станеш? Може. Следователно ти трябва да възприемеш и едната, и другата дума, защото това са енергии в света. И Христос казва: „Радвайте се и веселете се, когато кажат върху вас всяка зла реч“. Не казва да се радвате, когато ви говорят много хубави неща, когато ви хвалят или посрещат добре, а „когато върху вас рекат всяка зла реч, защото е голяма заплатата ваша на небето“. Това е един велик вътрешен окултен закон. Следователно не се плашете, когато ви кажат, че сте вагабонтин. Какъвто и да ви нарекат, ще имате Бога пред себе си и ще кажете: „Аз живея в Любовта!“ Живеете ли в Любовта, никой не може да ви оцапа. Кажете: „Аз живея в Светлината!“ Живеете ли в Светлината, никой не може да ви заблуди. Кажете: „Аз живея в Истината!“ Живеете ли в Истината, никой не може да ви направи зло. „Да сме чисти като живата вода“ – ако някой неприятел те гони и ти навлезеш стотина метра навътре във водата, той ще се спре, ще те погледа и ще се върне назад. „Да сме чисти като Светлината“ – неприятелят, който те гони в тъмнината, когато изгрее слънцето, се уплашва, че ще го видят, и се връща назад. За него светлината е огън и той ще каже: „Аз на скара не се пека“, и ще те остави. „Чисти като водата, като Светлината и като Любовта“ – това са три велики Сили, начини и методи, чрез които учениците на Бялото Братство се пазят от своите грехове. Вие трябва не само да идвате тук, но и да учите. Някои идват при мен само да се афектират. Това, което чувстваме, и това, в което вярваме, трябва да го знаем съвършено точно, както един търговец знае точно кой плат е ленен и кой е памучен. Така по време на своето учение всеки един от вас трябва да знае в кой клас е сега. Ако през тази година пожелаете да предадете наряда някому, ще го преподавате седем дни наред. Усвояването не става за един час, а са необходими седем дни. На събора едва го научихте, а искате да го предадете за един ден. Седем дни ще повтаряш, докато приятеля ти научи наряда като теб. Както виждам, вие сте заспали, а заспали ученици не искам. Всеки, който идва в нашия клас, искам да бъде спретнат и буден. Някой ще каже, че е на петдесет години вече. Ами, ако те сравня с Матусал21, който е живял деветстотин и двадесет години? Спрямо него ти си едно бебенце на десет години и едва сега започваш своя живот. Главата ти била побеляла. Това означава, че си опитен; хубаво е, когато главата ти е побеляла. Главата ти била оголяла. След като е оголяла, значи е готова за оран – ще впрегнеш воловете и ще ореш. Главата е място за оране. Щом като е побеляла, дошла е Светлината; това показва, че трябва да се учиш. По този начин Господ ти казва: „Ще учиш и на училище ще ходиш!“ А голата глава означава, че трябва да отидеш да работиш. Казваш: „От мене нищо няма да стане, остарях, не мога да изпълнявам; какво ще се прави, когато се отиде на онзи свят?“ В онзи свят стари хора не искат. Казано е: „Ако не станете като малките деца, няма да видите Бога“. Това означава, че ще се върнеш назад. Няма да мислиш, че си стар, а ще кажеш: „Тази глава не е гола, а в нея има ниви за оране“. Ако имаш побеляла глава, ще вземеш книгата и ще кажеш: „Време е да се уча“. Така се тълкуват тези неща. Като ви гледам сега някои с побелели глави, ви казвам: вземете торбите си и право на училище! Сега, ще бъдете бодри и свежи! Когато излезете навън, няма защо да умувате много – ученикът трябва да е добре облече, изчистен, да започва работата си с пеене, а когато си поплаче малко, да казва, че полива градината си, за да се изчисти. Всеки, който няма Любов, скърби. Който не приеме Любовта, Господ му праща скръб, а който не приеме скръбта, Господ му праща злото. Който и злото не признава, Господ му праща разрушението. За вас, като ученици, това е една дълбока философия, с която ще се освободите от злото. Дойде ли скръбта, ще кажеш: „Аз ще повикам Любовта!“ Скръбта е прекрасен дух, който има една много добра сестра в Небето. Кажете ѝ: „Моля ти се, скръб, повикай сестра си!“ И тя ще призове сестра си – Любовта. А когато дойде Любовта във вас, ви казва: „Аз имам една сестра – скръбта; тя е много добра, тя облагородява, и където влезе, хората се смекчават“. Злото е закон. В окултизма ще учите законите. Досега сте учили много работи, но те са вече остарели. Аз искам всички да се подмладите, а вие стоите и казвате: „Остаряхме, за десет години какво сме научили?“ Идвате тук, изправяте се, бързате да се прочете наряда, а после бягате да отворите дюкяните си. Нарядът бил много дълъг; като че ли той е за мен, а не за вас. След като си изпълнил правилно наряда, работата ти ще върви много по добре. Ако дойде Любовта в тебе, това е благословение. Знаете ли какво нещо е Любовта? Когато някой търговец влезе в дюкяна ти да купува платове, тази Любов ще отвори сърцето му и вместо да вземе само един метър, той ще напазарува за десет хиляди лева. Това Любовта го прави, с Любовта всичко върви. Няма ли Любов, ще имате загуба. Тези са моите думи за днес. Сега да слезем и да направим упражненията. Казвам сега: като ученици на Школата, трябва да се стараете! Не искам да станете изведнъж съвършени, но ще си поставите за цел да станете такива. Всяко препятствие на Пътя е едно велико условие, за да се прояви характера ви и да се усили волята ви. Във всичките мъчнотии аз искам да видя колко воля имате. Диамантена воля се иска от вас! Ето например, вече толкова години поповете вдигат шум. Ако бях като тях, щях да се уплаша, но аз им дадох тук първия урок. Предупредих ги какво мога да направя, а те не го приеха. Но дойде дървото на седемнадесети септември. Аз им казах кое учение е хубаво. А какво представлява старото учение, те разбраха – набиха ги и целият град можеше да хвръкне във въздуха. Ако бяха приели Любовта, на седемнадесети нямаше да се случат такива работи. Сега, ако и вие не приемете учението на Любовта, дърво ще има и пукнати глави ще има. И за вас е в сила същият закон. Ако приемете Любовта, цялото благословение Божие ще дойде, защото всичко в света е само Бог. Когато говоря за Любовта, разбирам, че Бог ще дойде и ще оправи живота. Но когато Бог дойде, ние трябва да бъдем готови да Го приемем. Когато дойде Любовта, не трябва да се съмняваме. Аз вярвам, че вие всички постъпвате като ученици и не се съмнявате. Абсолютно се изключва всяко съмнение в Школата! Съмнението ще дойде, но вие не го приемайте, а изпитвайте нещата по деветдесет и девет пъти, защото законът гласи, че който се съмнява, прави пакост на себе си. Ако Господ е допуснал греха, това си има причини. Злото не е зло, а е една необходимост за Живота. Греховете на хората са едно благословение за тях. Така разсъждаваме ние. Нима онзи ученик, който е направил погрешка, трябва да остави цигулката си и да каже: „Учителю, прости ми“? Учителят ще му рече: „Не изпускай цигулката си и слушай аз как свиря“. Той изсвирва с лъка си музикалния тон чисто и ясно и подканя ученика да стори същото веднъж, два, три пъти. А вие оставяте цигулката, клекнете и речете: „Господи, помилуй!“ Не, ще изправиш погрешката си, ще учиш! Ако не учиш, ти се заблуждаваш. В окултната Школа такова заблуждение не се допуска. Не мислете постоянно, че имате погрешки, защото това е естествено. Ще си признаете погрешката и нито ще я преувеличавате, нито ще я омаловажавате. В Школата не се допуска лъжа. Преувеличаваш ли – лъжа е, омаловажаваш ли – пак е лъжа. Ще кажеш: „Не взех този тон вярно, но ще се опитам втори, трети, четвърти път, докато се науча да го свиря правилно“. По този начин вие като ученици ще можете да изправите живота си, за да ходите свежо и бодро, да имате правилен възглед за нещата, защото няма по-лошо нещо от самоосъждането. Сега, всички можете да бъдете млади, да бъдете добри ученици. Питам кои могат да влязат в Школата. Които се учат, които успяват. Към кои Учителят ще благоволява? Пак към тези, които се учат. Учителят никога не се заблуждава. В света ще срещнете напарфюмирани, богати ученици, които обаче не си знаят урока. Тук дрехи и украшения не минават, учение трябва. А този, който се учи, дрехите му са скромни, но е любим на Учителя си. Ние можем по сто пъти на ден да изричаме най-хубавите думи, но когато Учителят каже „Стани, знаеш ли урока си“, и десет хиляди молитви „Господи, помилуй“ няма да минат. Сега, Търново е един стар град, който мисли, че не му трябва много знание. Той живее със своето минало. Търновци мислят, че са осигурени, защото от едно време още са останали все богаташи. Ние сме осигурени само когато учим. Някои ще кажат, че няма кой да работи. Има Един, с Когото трябва да работите. Господ е дошъл! Можете ли да работите с Него? През тази година нека Господ да ви помогне и да ви даде наставления. Ще учите, ще учите, рано ще ставате! Ще учите и Господ ще ви научи. Но ако не учите, няма да научите нищо. А търновци трябва да се подмладят. Хайде да слезем сега долу. Беседа от Учителя, държана от 6 часа на 22 септември 1922 г. (петък) в град Търново.
  13. https://petardanov.com/files/file/888-%7B?%7D/ Всички беседи -Азбучна подредба Всички беседи- Хронологична подредба НБ - Неделни беседи (1914 г. до 1944 г.) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; СБ - Съборни беседи (1906-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ООК - Общ Окултен клас (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; МОК - Младежки окултен клас (Специален клас) (1922-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; ИБ - Извънредни беседи (1897-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; КД - Клас на Добродетелите(1920-1926) - СПИСЪК; МС - Младежки събори (Съборни) (1923-1930) - СПИСЪК; РБ - Рилски беседи (Съборни) (1929-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; УС - Утрини Слова (1930-1944) - АЗБУЧЕН СПИСЪК; ХРОНОЛОГИЧЕН СПИСЪК; БС - Беседи пред сестрите(Четвъртачни беседи) (1917-1932) - СПИСЪК; ПС - Последното Слово (1943-1944) - СПИСЪК;
  14. Аудио - чете Митко Ненков Аудио - чете Цвета Коцева Източник Учителят пред ръководителите 1930 год. За царството Божие Беседа говорен а от Учителя, 31 август 1930 год . 4 ч.и 30 м. сутринта, Изгрев Тайната молитва. Казано е: буквата умъртвява, а Духът оживява. Това упражнение, което сега ще правите, /наряда/ не трябва да го направите по буквата: един час по часовник. Под думата „час" се разбира интензивна мисъл. Един час е единица време, когато съзнанието е напълно будно. Цял час може да прекара човек, без да е свършил някаква работа, а пък може пет минути да е прекарал и да е свършил работата на цял час. Зависи от интензивността на работата. Виждам едно препятствие, което можете да срещнете - за вас е много един час размишление. Тогаз вземете 10 мин. в съсредоточение, приготовление: да се молите, да се разположите. След това други 10 мин. нека ви вземе интензивната мисъл в четенето на стихове от Евангелието. След това други 10 мин. в размишление. Значи 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. В другото време сте свободни, можете да четете няколко глави от Библията. Защото мисълта, която върви в същата посока спомага. Вашата интензивна мисъл /за първото четиристишие/ ще бъде:, Да дойде Царството Божие!" Всички вие желаете идването на Царството Божие на земята. Това е идеала на Небето. Това е интензивната мисъл на всички същества на Небето. Ние не трябва да считаме, че като мислим, Царството Божие ще дойде, но с взимане участие ускорява се работата. Като мислим за Царството Божие, то ще почне. Трябва да ви държа беседа какво нещо е царството Божие. Като дойде Царството Божие в мене, моите мисли ще се изменят, моето сърце, моето желание, моята воля също ще се изменят. Тогаз и моите постъпки ще се изменят. Тогаз всичко ще се измени. Значи няма да има тогаз тези противоречия, които сега съществуват, това разочарование, безверие, падение на Духа, защото когато човек живее в уредена държава има ли какво да се плаши? В Царството Божие всичко си върви като по часовник. Царството Божие е онова красиво състояние, в което човек ще се освободи от всичките грижи и безпокойства, които сега претърпява. Като мислите сега 10 мин. върху Царството Божие ще кажете: „Какво мисля за Царството Божие!" Като дойде Царството Божие в нас всичко ще ни донесе - мир, радост, спокойствие, раздорите ще престанат, онези, които имат да плащат дългове, ще ги платят; онези, които не могат да се примирят, ще се примирят; онези, които са грешили до тогаз, ще престанат да грешат. Значи у всеки ще има желание да върши волята Божия. Вие правите опити сега. Опитът не е още идване на Царството Божие. Това е предвкусване. Ще го близнеш, но нямаш мед в своя съд, правиш опит. След като правите така цяла година опити, трябва да стане една промяна във вас, за да може и Невидимият свят да действува по един нов начин. Сега в материалния свят, когато имате приятел към когото сте честен, справедлив, какви са неговите отношения към вас? Ак о имате приятел когото обичате и който ви обича, той никога да не направи думата ви на две. Истинският приятел думата ви на две не прави. И вие на своите истински приятели думата им на две не правите. Направиш ли я на две тогаз не си истински приятел. Ак о ние Словото Божие го направим на две, например седнеш и почнеш да се молиш, но не можеш да концентрираш умът си, тогаз ти правиш Словото Божие на две. Защото като седнеш да мислиш за Царството Божие, ще дойдат други работи в умът ти. Например женен си - ще дойдат жена ти, децата ти, приятелят ти, ако си политическо лице, ще дойде мисъл какво ще стане с тебе, с политиката и пр., имаш дългове да плащаш. Посял си нивата си и мислиш за Царството Божие, но мислиш и за нивата си, мислиш, че нямаш волове и пр. тези мисли ще нахлуят в ума ти. Ти не си отговорен, но това показва, че много дупки имаш, през които много посторонни неща влизат в съзнанието ти. Ти ще вземеш мистрията и ще замажеш, ще затулиш тези обезпокоителни дупки. Няма да оставиш нито една, през която да влиза мисъл за жена ти. за децата ти, за коня ти. Ще оставиш само едно място, през което само Божествената светлина да влиза в тебе. А ако искаш да си отдъхнеш, има един канал в човека, ще отвориш този канал и като излезнат всичките тези нечистотии, ти ще си отдъхнеш. Та при първия опит ще видиш дали съзнанието ти е уредено. Прозорците ви още не са отворени. Един час размишление за един светия представлява едно хубаво забавление, едно угощение, един голям царски банкет, гдето е ял и пил по светски казано. Но за един обикновен човек, който не е навикнал да мисли, това е като един кон, който един час е прекарал на празни ясли, без ядене. Да не се роди у вас Дух на нехайство, да не кажете: „Тази работа не мога да направя". Вие ще направите 52 опита. Можеш да скъсаш 52 конци - по-добре разкъсай конците и нищо да не направиш, отколкото да се откажеш от работа. По- добре е да тръгнеш по пътя и да вървиш донякъде, макар и че не си достигнал, отколкото да седиш в къщи. По-добре на път отколкото в застой. Всяка добра мисъл, която човек има представлява едно усилие и един ден, онези, които искат да ви помогнат в онова, което вие сте започнали, те ще го доизкарат. Онези приятели, които ви обичат, те ще дойдат и ще досвършат работата, която сте започнали. Много пъти раницата, която сте взели е тежка. Приятелят ти взема раницата на гърба си, има кола, качи ви и се свърши работата. И така 10 мин. приготовление, 10 мин. изпълнение и 10 мин. размишление. 10 мин. не по часовник, но според разположението ви, докато желанието ви е будно, то е един вътрешен часовник. По Дух ще работиш, а не по часовника на буквата. Докато имаш желание, докато имаш разположение, това са 10-тях минути. Щом почнеш да имаш неразположение, то работата се прекъсва, не върви вече. Можеш да кажеш: „Какво се постига с моето размишление? Царството Божие дойде ли на земята?" - Дойде понеже тази идея не е създадена у тебе. Бог я е създал. Някой път вашето желание може да съвпадне с Неговото. Царството Божие може да дойде и без нашето желание. Ние искаме да дойде, молим се за Него, но и като не желаем то пак ще дойде. Но като се молим за Царството Божие искам да станете съучастници, да използувате Царството Божие. Царството Божие ще завлада лошите хора по един начин, а добрите хора по друг начин. Та казвам: Сега ще считате за привилегия това. Ще знаете, че не сте само вие, има и други, които от хиляди години правят опити, правят опити и са работили за идването на Царството Божие. Вие сега почвате, а пък те преди вас хиляди години са работили за това. Трябва да имате положителна мисъл. Царството Божие ще дойде. Ние като правим този опит отиваме да посрещнем Слънцето, което ще изгрее. И без да отидем то пак ще изгрее, но като сме там, да сме радостни, че изгрява, не че ние ще предадем нещо, но ще се ползуваме. Та моето желание е: Желанието на вашата душа е да имате придобивка в растеж и да принесете плод. /Направи се упражнението за първата седмица на наряда. След упражнението Учителят продължи/. Вие как се чувствувахте сега при изпълнението на наряда? Гледам, че някои от вас сте до известна степен уморени. Когато правите опит да е будно съзнанието ви, защото ще дойдат да ви устроят препятствия. Ред препятствия има в Духовния свят. Неприятелят може да ви тури бодлив тел на пътя ви. Трябва да имате ножици да го разрежете. Някои от вас можете да знаете, но казвам: Да не сте изненадани. Да пожелаете Бог да ви даде ясна мисъл, чувство, сила на волята, изучавайте се. Изучавайте слабите си страни и се молете да ви укрепят. Ако някой от вас е търговец нали ще гледа да го кредитира някой негов приятел, познат. Болният нали все гледа да дойде някой лекар да му каже някое лекарство. Той постоянно мисли за здравето, деня и нощя мисли. Бедният година, две, три, мисли за богатството. Най-после неговата мисъл се реализира. И праведният, като желае да стане праведен, с мисълта си става праведен. Невежият като ляга и става мисли за знанието, знанието ще дойде. Та мисълта, която постоянно работи ще се реализира и тая мисъл трябва да работи до тогаз, докато се реализира. Прокопавате вада, но остават още 4 пръста земя. Като я прокопаете и нея, щом махнете това малко препятствие, водата ще протече. Та с постоянното усилие, което човек може да прави, с разумна дейност ще протече вода. Тази работа е в една нова насока. В старите работи ние сме вече вещи. Например ако ви дадат 10 торби с английски лири, не един час, но шест часа мисълта ви ще бъде интензивна. На някои от вас, ако дам 10 торби да броите, никой няма да заспи. Мисълта ви ще бъде будна, няма да проявите индеферентност, съзнанието ви ще вземе участие. Туй злато ще причини това. Но като дойде Царството Божие, никаква торба няма там с английско злато, никакви реални придобивки по видимому. Седиш и най-после ще дойдеш до изкушението. Това от Небето няма да капне, все ще дойде отнякъде. Гдето се казва: „Всичко от Небето капе". То наистина капе от Небето, но хората не вярват. Че дъжд не капе ли от Небето? Че светлината не идва ли от Небето? Че ако не идваше светлината, водата отгоре, ако и въздухът не слизаше отгоре какво щеше да стане? - Нищо нямаше да стане. От Небето ще капне по особен начин. Най-напред ще имаме светлина, после вода, после твоите чувства, после твоята воля и най-после гледаш, че нещата се реализират. Когато желаем нещо и го очакваме, то не идва отгоре, нито отляво, нито отстрани, нито от изток, нито от запад. Ти чакаш да дойде хляба, но си отваряш очите и виждаш, че хлябът е пред тебе. Откъде е дошъл незнаеш. В съзнанието ти става едно малко прекъсване и виждаш предмета, но откъде е дошъл, не знаеш. Та когато се молиш има едно правило. Например имаш нужда от пари. Ти отиваш при един приятел, при друг приятел и пр., но нито глас, ни слушание. И после помощта ще дойде оттам откъдето никога не си подозирал. Та Божията помощ ще дойде, откъдето не знаеш. Реалното ще дойде при тебе изведнъж. Невидимият свят ти помага по свой начин. Ти вървиш и нямаш нито пет пари в джоба си. Имаш в ума си Ивана, Драгана, Петка, Стояна или че жена ти заровила някъде и пр. Невидимият свят иска да ти помогне. Бръкнеш в джоба си и видиш 10 лева. Ти по-рано си бъркал и ги е нямало, четири, пет пъти си бъркал. Откъде дойдоха те? Няма никой да е турил тези пари в джоба ти. Ти тогаз се усъмниш, че не си бъркал внимателно. Та когато човек се моли има нещо в джоба му. Докато джобът ти е пълен, ти си осигурен. Всякога когато намираш 10 лева в джоба си ти се радваш, но когато престанеш да намираш 10-тях лева в джоба си, работата е лоша. Тази е една вътрешна мистическа опитност, трябва да я имате. Законите на Духовния свят са други. Пазете се от отрицателна мисъл. Тя е много лоша, ужасна. Тогаз човек казва: „Тази работа няма да я бъде". Един мой познат се простуди, имаше треска. Казвам му: „Употребявай топла вода". Той каза, че употребил, но нямало резултати. В 4-5 часа пил 10 чаши топла вода, друго нещо трябвало. Казах му: Сега вътре в половин час отгоре, в мое присъствие ще изпиеш 5 чаши топла вода. Той ги изпи, веднага се изпоти, преоблече се и оздравя. Иска се един период на усилена дейност. Когато човек ще направи нещо, той не трябва да разстила времето, а трябва да го съкрати. Например, какво ми коствува да направя добро, да дам някому нещо? А пък някой се спира да мисли дали онзи заслужава. Някой си мисли: „Дали ще мога да изпълня Учението?" Няма какво да се спираш на това. Ако не се извършат работите внимателно, ако човек не знае как да постъпва правилно, много пъти ще получава удари, чукове. Когато човек спуска чука трябва да бъде внимателен, може да се удари с него в ръката. Или дялаш и при дялането можеш да се удариш. Та човешката мисъл има някой път закон на изплесване. И тогаз можеш да получиш удар и повреда. И чувствата могат да имат такова изплесване. Сега вие сте в материалния свят при особена обстановка, която трябва да се има предвид. Например някой от вас се е върнал зимно време, уместно ли е да му кажа: „Я ми кажи къде си ходил?" Този въпрос не е практичен, не е уместен в такъв момент. Аз най-напред ще му кажа: „Я се понагрей малко край огнището, след като се съвземеш, дойдеш на себе си, ще ти дам чорбица". След това ще му кажеш: „Кажи ми къде си ходил?" Ако те питам отначало за това, ти и да искаш да говориш не можеш. Та и в Духовния живот е така. В този свят си замръзнал. Най-напред ще се отмръзнеш - ще четеш Библията - това е да се грее край огъня, да грееш ръцете си. И все-таки над него има гърне да се вари. И след като се поотмръзнат ръцете ти, хванеш капака и видиш какво се готви в гърнето. След това вземеш лъжица, сипеш си и ядеш. Така също и в Духовния живот ще си сипеш и ще ядеш. Ако се грееш така на Библията, то и гърнето с лещата ще се грее над огъня, и хлебец има, ще си похапнеш и след това ще имаш сила да разправяш бодър и весел. Така се разбира четенето на Библията. Ще се погрееш над Свещената книга. Изключенията са за зимно време. Зимно време ще се грееш на камината, а лятно време ще се грееш на Слънце. Законът е същият: На камината има тенджера с леща, също така и на Слънцето има такава тенджера. Минаваш покрай някое дърво с узрели плодове, откъснеш си круши, ябълки, после набереш си грозде, жито. По отношение на Божиите пътища навсякъде има една вътрешна аналогия. Така реална трябва да бъде мисълта ви при правене на тези опити /Наряда/. А Пък останалото време до един час може да го употребите в съзерцание и молитва, за да се усили Духът ви, мисълта в сърцето ви, волята ви за достигане на някои ваши желания, постижения, за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина насят пълния живот, /три пъти/
  15. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Великата майка" - Цикъл беседи пред духовна група от сестри, (четвъртъчни беседи), 1917-1932 Издателство ПИЛИГРИМ, 2017 Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕДНА ЗАДАЧА Добрата молитва "Ще се развеселя" Ще прочета първа глава от Притчи. "Духът Божи" Ще ви дам само за една седмица една задача. Искам тази задача да я изпълните. Който я изпълнява, може да се учи, а който не я изпълнява, не може да се учи. Ще вземете едно малко тефтерче от десет листа или може да си направите такова. Задачата започва от утре. Всеки ден ще отбелязвате по три пъти какво е времето, какво е вашето небе, състоянието ви какво е: ясно ли е, облачно ли е, дъждовно ли е, снежно ли е, бурно ли е. Ще отбелязвате както метеоролог. Ще имате една графа и в нея три пъти ще отбелязвате, ще си туряте бележка. Ако имате една лоша мисъл, ще си я отбележите, като че на някой ученик преподавате. Ще си туряте бележка - 1,2,3,4 и т.н. Да видим колко добри мисли ще имате. Това ще правите до идния четвъртък. Няма да забравите. Дойде ви някоя лоша мисъл, ще я отбележите, като ви дойде добра мисъл, и нея ще отбележите. Нали някой рибар като хвърли мрежата, хваща риба. Които са за работа, турят ги в коша, а които не са за работа, връщат ги обратно. Да видим колко добри мисли ще хванете. Да видим какво ще направите вие с капитала ви. Когато кажем, че някой търговец е богат, ние определяме неговото богатство. Може ли при сегашните условия, който има хиляда лева или две хиляди лева, да бъде богат? С две хиляди лева вие едва може да преживеете. И с пет хиляди лева не е богат. И със сто хиляди не е богат. Богат за да бъде човек, и то обикновен богат, трябва да има един милион. Това е за България. Един обикновен богат американец трябва да има един милион долара. Един милион долара са 500 хиляди златни лева. Умножете ги по 140 лева, колко струва всеки долар, колко правят? -140 милиона лева. Значи един българин е богат с един милион лева, един американец е богат със 140 милиона лева. Неговото съзнание е такова. Един американец с десет хиляди долара какво може да направи? Една разходка из Европа. Като се върне, няма да има пет пари в джоба си. Като казваме "добър човек", трябва да знаем в какво седи неговата добрина. Трябва да знаем, че касата на този търговец е пълна. Когато кажем, че някой земеделец е богат, той трябва да има ниви, някой овчар трябва да има стадо - десет хиляди овце, някой градинар трябва да има нещо. Ние казваме за някого, че е учен човек. В какво седи богатството му, неговата ученост? Или казваме, че някой е красив. Красотата е качество на човешкия ум, човешката душа, има си външен израз. Много пъти вие сте се оглеждали, някой път сте красиви, някой път сте грозни. Някоя статуя, направена от восък, е всякога красива, а човек всякога не е красив. Това, което всякога е красиво, то е красиво, а това, което някой път е красиво, а някой път не, то не е красиво. В какво се състои красотата? Ще кажете: "Той има красиви очи." В какво седят красивите очи? Красивите очи трябва да бъдат меки, изразителни, да няма разсеяност, да не гледа едного, а да вижда другиго. Някоя дама ви дойде на гости, гледа тук-там, не са красиви очите й. Красивият човек нищо не го интересува. Той като влезе в стаята, всичко вижда, после не обръща внимание, нито столовете вижда, нито другите вещи. Който вижда столовете и другите неща, очите му не са красиви, занимават го дреболии. Щом го занимава каква е твоята рокля, той няма красиви очи. Ако утре твоята рокля овехтее, той ще каже, че не е хубава роклята. Тогава вие ще заприличате на Настрадин Ходжа. Отишли да препускат с конете си, а той се качил на стария си вол да препуска. Те казали: "С този стар вол не може. "Той казал: "Като беше младо теле, много бягаше." И вие ще кажете: "Едно време какви бяхме, като тръгнахме в този път. През целия ден се молехме, сърцата ни горяха, но то едно време беше. И любовта ни каква беше, но сега не е вече тъй." Всички говорят все за едно време. Кое време? Едно време или сегашно време? Младият, който остарява, е изгубил любовта си. Някой от вас казва: "Остарях." Казвам. Изгубил си любовта си. Старият казва:" Ще умрем." Изгубил си мъдростта си. Питам тогава, какво ни ползува, че ние сме остарели и че сме умрели? Казвате: "Ще се мре." Каква философия има в това, че ще се мре? Защо хората сега остаряват? Малкото дете, което е напуснало куклите си, не е вече дете. Ти се занимаваш с големи работи. Когато младият напусне онези, хубавите работи на своята младост, той остарява. Когато старият напусне хубавите работи на своята старост, той умира. Аз още не ви познавам вие кои сте. Вие всички пред мене носите псевдоними. Всички пишете под чужди имена, никой не е дошъл със своето име. Вие пътувате с някоя титла, както някои видни хора пътуват, като графове за пример, граф еди-кой си. Името, с което сте знайни в другия свят, а не тук на земята, то е важно. Вие сте забравили даже вашето име. Вие приличате на затворници, които имат номера 1,2,3, нямат имена. Кой си ти? Той казва: "Аз съм № 1" или "№ 2." Стражарят го пита: "Кой си ти?" Той казва: "Аз съм № 125." И вие носите номера само. Питам: Човек, който носи номер само, може ли да се нарече човек? Стражарят, който носи № 1, е мъж, който носи № 2, е жена, № 3 е дете, № 4 е стар дядо. Той е баща вече на едно поколение. № 5 е стара баба, 6 е правнук, 7 е прадядо. Всички физически стражари са дегизирани. Вие седите някой път и сте недоволни. Но не сте си задали въпроса, вън от тялото какво представлявате. Човек вън от съзнанието си не може да излезе. Човек етова, което не се мени. Когато дойдете до онова положение в живота, когато нищо да не ви смущава, това сте вие. Докато скръбта ви засяга, вие не сте човек. Това, което не се мени, това, което не се засяга, то е човекът. Нали искате да бъдете свободен човек. Който и да е от вас, и най-търпеливия може да го изкарат от релсите. Някои от вас минавате за много кротки, много търпеливи. Но представете си, че всички са се надумали и изсипят върху вас куп хули. Казвате: "Тези сестри какво направиха върху мене днес?" Дойде една сестра, говори ви и ви нахока. Възможно ли е от един извор в един момент от него да излиза чиста вода и после в друг момент да излиза лоша вода? Възможно ли е от една уста да излиза и добро, и зло? След като говоря аз, сестрите си гукат нещо отрицателно. Това тяхно съзнание ли е или не? Това е сдружение, фирма е това, подхлъзва се. Казва някой: "Той е такъв и такъв." Да не мислите, че аз искам да ви обвинявам. По този начин като разсъждавате, нещата се познават кои са позлатени и кои не са позлатени. Това, което се изтрива, е позлатено, а това, което не се изтрива, не е позлатено. Ако вашето добро се изтрива, то е позлатено, ако не се изтрива, то не е позлатено. Животът, който живеете на земята, е едно училище. Тук е място за крайни изпитания. От това, което очаквате, нито една хилядна няма да видите реализирана. Най-първо сте красиви, всички говорят за вас. След това след 40-50 години всичко това изчезне. Косите ви бяха черни, гладки, по-рано сте били стройни, изправени, а после всичко това изчезне и казвате: "Този живот не струва." Защо? - Защото имате една представа, която не е вярна. Животът е едно опитно училище. Тук на земята се изпращат всички хора, за да се изпитат какво представляват. Когато някой ангел иска да го пратят на работа в друга слънчева система, Господ го изпраща на земята да го опита. Най-после един ангел ще го изпратят в една волска форма, да оре при един български земеделец. Десет години да оре и земеделецът да го мушка. И този ангел да каже: "Много добре прави той." После, като се върне, ще каже, че той учил десет години в един български университет. Какво ще кажете на това? Не че е така, но аз го давам като пример, който приблизително е верен. Казва се, че ония ангели, които били херувими, за да излъжат първите хора, станали на змия. Какво унижение е това! И оттам насетне този ангел излъгал хората, останал на змийска форма, изгубил ръцете си - значи изгубил своята воля. Всички лоши хора се отличават по това, че нямат воля, имат ум, но воля нямат. Те не могат да ви хванат да ви удушат, но може да насъскат другите против вас, все търсят някой да дойде да ги носи на гърба си. Винаги турят на змията помощници слуги. Нали сте чели "Фауст"? Какво спечели накрая Мефистофел?-Нищо. Той искаше да ограничи човека. Някой път се разслабвате и се питате: "Аз ли съм това или не?" Това е външната сила. Тази сила ще я турите на работа цял ден да ви оре. За пример гневни сте, ще впрегнете гнева на работа. Най-работливите хора са гневливите хора, тези, които не работят, не са гневливи. Писанието казва: "Гневете се, но не съгрешавайте." Вместо той да ви впрегне, вие го впрегнете. Един анекдот има. Един стар български чорбаджия много рано сутринта, в един-два часа след полунощ, отива и събужда слугите си в Абаджийската чаршия да почнат работа още през нощта. Той после пак се връща вкъщи и продължава да спи. Казва: "Младите нека работят." Най-после слугите му решили да го изцерят от този навик. Имало слух, че в едни гробища имало таласъм. Когато една нощ пак излязъл да събужда слугите си, двама от неговите слуги се предрешили, единият се качил на гърба на чорбаджията, а другият го води и го развеждали два часа из гробищата през нощта. После го пуснали и той се върнал вкъщи. Жена му го пита: "Събуди ли слугите?" Той казал: "Опасна работа е." Оттам насетне той никога не е тръгвал нощем да буди слугите си, а чакал слънцето да изгрее. После казва: "Нека си поспят момчетата, Ти, Господи, и малката работа ще благословиш." Не казвал, че таласъми са го уплашили. Казва: "Защо да ходя нощно време да ги безпокоя?" Да направим аналогия. Дойде във вас една мисъл на малодушие. Вие сте яхнат, таласъмите ви мушкат. За да ви мушкат, значи не сте изпълнили великия закон на Божията Любов. Защо така върви светът, защо не върви по правия път на любовта? Нещастията днес се дължат на безлюбието на цялото човечество. Както първите хора са се отклонили, после и другите по същия начин са се отклонили. Каквото и да ви се говори, мъчно могат хората да се поправят. Ако аз говоря хубаво, то е за мене, но и вие трябва да слушате и хубаво трябва да прилагате. Първото нещо, човек трябва да се отличава с търпение, да може и когато говорят най-лошото за него, да може да търпи. В Питагоровата школа един ученик ще го поставят при другите ученици, които ще го плюят, ще му казват най-грозните думи. Ако може да издържи, приемат го за ученик. Той гледа спокойно и се усмихва малко. Ще му говорят подигравателно. Коя сестра от вас би издържала този опит? Питагор преди повече от две хиляди години е работил така. Малцина са влезли в школата. Защо? Защото само на този, който търпи, само на него могат да му се поверят Божествените богатства. Че малко знае човек, се познава по това, че изгубва младостта си и старостта си. Тогава где е човекът? Ако не може да намери своето място в другия свят, тогава где е човекът? Какво го ползува след смъртта, че тук е бил богат, че имал милиони? Какво го ползува един богат богатството му, ако той изгуби зрението си, вкуса си, не може да яде? Очите са важни и полезни, доколкото може да си служи с тях. В живота важи само онова ядене, което може в дадения случай да се възприеме. И онази мисъл важи в живота, която може да даде подтик на човека към християнски хармоничен живот. Човек със задоволство казва, че е вярващ, че принадлежи към някоя школа. Той може да принадлежи, но важно е знанието, което притежава, добродетелта, която притежава, или онази добродетел, с която той има благословение. Кой е благоугоден на Бога? - Който върши волята Му. Трябва да знаем, когато вършим волята Му. Писанието казва да изпитваме каква е волята Божия. Във всеки момент трябва да знаем кога вършим волята Божия и кога не вършим. Може в някой момент да вършим, а в друг да не вършим. Човешкото естество е много сложно. Когато някой е разсърден, това не показва, че той е лош и когато някой път човек е мек, когато има разположение, това не показва, че той е добър. Ако може да се моли, когато има разположение, това не показва още, че е добър. Но вие трябва да се молите винаги, независимо от разположението ви. Някоя лоша мисъл може да дойде, нищо не значи това. Добрият човек при всички случаи е добър и си остава все такъв. А пък лошия човек и да го позлатят, пак си остава същият. Когато някой паяк направи своята паяжина, вие търпите нали, защо? Някой път не може да търпите паяка в къщата си. Защо е направил този паяк паяжината? Той чака да хване някоя муха, да я хване и да я изяде. Днес хване една муха, утре втора, трета, четвърта, изяжда ги и вие претърпявате този разбойник. Казвате. "Защо Господ направи света такъв?" Аз казвам: Защо търпите този паяк пред вас да изяде една муха? Аз съм правил често опити с паяци. Видя, че един паяк е хванал една муха. Казвам му: Пусни мухата! Паякът сд нахохори[1]. Казвам му: Ако ти в мое присъствие не пуснеш мухата, няма да оставя паяжината. Ще пуснеш мухата сега. Паякът откъсне нишките и пусне мухата. Казвам му: Ти си умен паяк. Ако не беше пуснал мухата, щях да си послужа с бастуна и щях да го пратя на хаджилък, но не да го убия, а да му разваля паяжината. Този паяк може да дойде във вашия ум. Човек трябва да бъде господар на себе си. На този паяк казах: Ти си свободен, но в мое присъствие нямаш право да изядеш една муха. И мухите нямат право да кажат, че в мое присъствие е изядена една муха. Аз не искам да ме викат в съдилищата свидетел за това нещо. На вас ви трябва самообладание. Вие минавате през една фаза на самовъзпитание. Силната воля на човека се познава по това, че той може да се самовладее. Не само да се въздържа. Някой път някои минават за търпеливи. Какво разбирате под думата "търпение"? Един млад момък иска да се ожени, намерил една мома, много внимателна. Разхождали се заедно. Той се сгодил за нея и казал: "Намерихедна годеница, няма втора като нея." Веднъж той случайно я спънал и тя излива чашата, която носила. Тя казала засмяна: "Няма нищо, изля се чашата" и излязла да напълни отново чашата. Той се похвалил: "Вижте характер! Какво самообладание!" Онзи, комуто казал това, отговорил: "Блазе ти, че Господ ти даде едно толкова красиво същество. Ще живеете добре." Като се оженил за нея, не излязло така. Той й казал: "Ти беше като ангел, като те бутнах веднъж, ти се прояви като ангел." Тя казала: "А като слязохдолу, от яд почнах да хапя масата." Невидимият свят, за който го вижда, представлява едно предметно учение за нас. И вие представлявате едно предметно учение, както дърветата, както всички по-нисши животни под нас, така и по-горните. Вие правите една постъпка и по-горното същество изучава защо така правите. Както аз изучавам една ябълка, по същия начин те ви изучават. Има кой да се интересува от вас. Всички тези мисли, които имате, лоши или добри, минават през един или друг свят. Когато имате лоши мисли, вие минавате през областта, дето живеят лошите същества, а когато имате добри мисли, вие минавате през областта, в която живеят добри същества. После имате тъжни мисли, музикални мисли и т.н. Във всичките тези области, които минавате, трябва да извлечете поука. Трябва да имате един начин за изучаване на Писанията. Пророците преди да станат пророци, Бог ги е поставил на най-големи изпитания, преди да ги прати да проповядват. И когато са минали през тази школа, на тях е било поверено знание и са били пращани. Също така и християните минават през много изпити. И вие сте дошли на земята да научите нещо. Първото нещо е да научите търпението, второто нещо е да научите въздържанието и третото нещо е да можете да се справите с всяка мъчнотия. Дойде ви една лоша мисъл. Един комар ви е ухапал, може да го духнете, кое е по-право? Като ви ухапе комарът, духнете го да си отиде. Той ще отхвръкне, ще дойде друг комар. Вие може да го натиснете и убиете, но по-добре е да го духнете. И ще му кажете втори път да не идва. Аз познавам дали идва втори път. Във Варна имаше един комар много интелигентен. Като дойде време да заспивам, той бръмчи, като се събудя, той се отстранява. После дълго време не можех да го намеря. Разговарях се с него. Денем се криеше и не можех да го намеря. Той беше много умен, знаеше кога аз спя, кога съм буден. Щом съм буден, няма го никакъв. Знаеше кога аз излизам от тялото си. Как знаеше, това е негова работа. В живота си ние трябва от всяко нещо да изваждаме известни изводи. Човек е поставен на земята. Какво е неговото предназначение на земята? Да се саморазвива и да се самовъзпитава. Той ще мине през едно самовъзпитание, през един режим неприятен. Всеки един си представя на земята един живот, какъвто не може да се постигне. Някой път вървите до едно място добре, после става обратното. Единственото нещо е: каквито са вашите отношения към духовното, такива ще бъдат отношенията на всички сили, които действуват в природата, към вас. Но законът на любовта е разумен. Ако вие живеете по закона на любовта, тогава пак ще минете през известни мъчнотии, но лесно ще минете, ще се спогаждате с мъчнотията. А ако не живеете в закона на любовта, тогава ще дойдат най-големите мъчнотии. Когато има любовта, тогава човек има прозорливост, предвижда нещата, приготвя се и знае как да постъпва. А когато изгуби любовта си, той изгубва своето равновесие. Трябва да се наблюдавате, не да се съдите. Ще изучавате себе си. Някой път не може да познаете себе си. Някой път вие сте легнали по един начин и могат да дойдат много нисши същества и между тях не може да се познаете. Размесвате съзнанието си с другите съзнания. Вие не знаете тогава как да постъпите. За пример кажат ви нещо, вие търпите, търпите до известно време и после кипнете. Развали се всичко. Този човек, който учи търпението, прилича на следния случай. Българинът като играе, клекне, викне "иху-ху". Веднъж един казал на този, който играе: "Ще играеш, но няма да викаш "иху-ху" и тогава ще ти дам крава с теленце." Онзи почнал да играе и по едно време казал: "Ритам ти кравата и телето" и извикал: "Иху-ху." Вие казвате: "Аз ще търпя вече." Но дойдете до едно място и си кажете: "Не се търпи вече." Някой път се опитвате да търпите и наблюдавате колко пъти сте изтърпели. И ако много сте търпели, дойде едно ново просветление и се радвате, че сте търпели. Някой път дойде обаче до конец. Избухнете, после съжалявате, но искате да докажете, че всичко виждате, и да не ви мислят, че сте балама, че сте говедо. Вие мислите, че като му кажете, ще се оправи работата. Пък тя става още по-голяма каша. Две булки се карали, между тях имало река. Едната говорела, другата я слушала спокойно. Първата казала: "Кажи нещо, ще се пукна." Онази била спокойна. Та нетърпеливият във вас казва: "Кажи нещо, ще се пукна." Като кажете така, не се пука той, а се пукате вие. Стомната като се пукне, не я бива вече. И да я мажете, не става вече за нищо. При търпението накарайте онзи да ви каже: "Ще се пукна, кажи нещо." Той нека се пука, но вие ще търпите и гледайте да не се пукнете. Вие сте много щедри, за да не се пукат другите, вие се пукате. Както виждам, все на пукане върви. Не жалете вашите неприятели, нека те се пукат, но вие да не се пукате. Един човек на новото учение трябва да се отличава с характер. Господ не дава на хората повече страдания и мъчнотии, отколкото могат да изтърпят. Всеки има много малко страдания в сравнение с другите. За пример някой се оплаква, че има много големи страдания. И като го заведете при другите, казва:" Моите са нищо." Вторият заведете при трети и вторият казва: "Моите са нищо." Глъбините на страданието никой не може да издири. Също така и на добрините дълбочината не може да се измери. Именно това е училище. Когато слизате надолу, да имате сили да се качите нагоре. Като направите погрешка, да имате силата да изправите погрешката си. Аз ви занимавам с практическата страна на живота. Ако се усилите, животът се подобрява. В човека се намира магическа сила, която прави живота по-лесен. А пък човек като се демагнетизира, отслабва, става нервен, както колата, която скърца. Човек не трябва да осиромашава, трябва да бъде богат. Някой път се обезсърчава и казва: "Не съм използувал условията." Изменява се съвсем лицето му. Казва: "Едно време мислех така и така, но не трябва да се живее така, както светиите са живели." Човек трябва да бъде богат. Но богат може да бъде само онзи, който има вътрешно богатство. Да имаш богатство, което да не изгубваш. Това богатство да остане с тебе заедно винаги. Богат е онзи човек, който замине за онзи свят и вземе богатството със себе си. И Христос казва: "Събирайте богатства, които да носите с вас." Дето мнозина спят от вас, то е хубаво. Някой път ми е приятно, като видя, че някой спи. Защото, ако аз гощавам десет души, а деветте спят, то ще нахраня само едного, а другите не. Мене ми е приятно по-дълго време да спят. Който е буден, той се ползува. Някой път ще говоря защо заспивате. Някой път тези, които спят, се събират на едно място. Аз гледам другояче на спането. Спането е благословено от Бога, особено ако спи човек, когато трябва. Щом тук не може да ме разбере, отива горе да ме разбере, то е хубаво. Но ако отиде горе, и там не разбира, тогава няма смисъл да слуша ни горе, ни долу. Да спиш и да си починеш, това разбирам, но да спиш и да не си починеш, това няма смисъл. И онова спане се познава. Онзи, който спи, тогава той прилича на светия. Ако заспи на стола и си клати главата, тогава не е хубаво. Най-първо ще се отучите да си клатите главата при спането. Аз ви позволявам да спите. Онзи, който спи, мога да го събудя много лесно с амоняк. Някоя сестра заспала, обременена, пари й трябват, уморила се. Ако оставя една торба със злато да я носи, тогава тя няма да спи. Това заспиване се дължи на натрупване на млечна киселина в мозъка. От големи грижи и тревоги се натрупва млечна киселина в мозъка. А пък млечната киселина има свойството да съкращава краката на мозъчните клетки. Когато тези крака са скачени, то всичките енергии текат правилно, а иначе токовете не могат да минат и тогава човек заспива. Затова трябва да не се тревожите много. Многото грижи, много безпокойства, много мълвене за това и за онова причинява натрупване на тази отрова - млечна киселина. На стотина души все трябва един да спи. Спането не е голям недъг. Онзи, който спи, е човек, който търпи. Аз бих предпочел един да спи, отколкото да дърдори. Кое е по-хубаво? Спането е най-малката погрешка, която на земята може да има. Сега на вас ви трябва самовъзпитание. Възрастните, напредналите сестри в учението с какво трябва да се отличават? Младите с какво трябва да се отличават? - Със сръчност, а старите с умение в дадено поле как трябва да се направи нещо. Младият да е готов да служи, да е готов да направи нещо. Старият да знае как да се направи нещо, да даде най- добрия план. Младият и старият едновременно работят в човека. Щом ти дойде една хубава мисъл и разбереш най-хубавия начин на приложение и приложиш, тогава едновременно си и млад, и стар. Тогава работят в тебе едновременно законите на любовта и мъдростта. Вие сега ще се посмеете малко на себе си. Че някой спал тук в събранието или вкъщи, каква разлика има? Тук се спи по-сладко. Един проповедник казва в едно събрание: "Аз проповядвам на тези, които спят." И които спят, и които не спят, еднакво са отговорни, стига това, което се говори, да се приложи. Да кажем, че десет сестри спят и изпълнят задачата, а тези, които не спят, не я изпълнят. Тогава кои са за похвала? Които спят или които не спят? Разбира се, тези, които спят и изпълняват задачата си, за похвала са, защото и като спят, изпълняват. А пък най- хубавото е и без да спи човек, да изпълни. Писанието казва: "Стани, ти, който спиш." В Притчите се казва- "разумното знание". Човек трябва да има знание за своето естество. Не да се бои от проявите. Ще дойдат хиляди прояви в него. Ако той не разбира своето естество, той ще дойде в големи противоречия. Ще каже: "Аз едно време бях такъв и такъв." А пък човек, който има всички дарби или заложби, работа му трябва само. Ако вие два часа прекарате в размишление в свободното си време, ще имате големи постижения. Мога да ви дам една система за самовъзпитание. Не да се дресира човек, но да се самовъзпитава. Сегашните недъзи при едно самовъзпитание могат да се отмахнат. За пример разстройството на стомаха или на нервната система, или други подобни състояния могат да се премахнат. Тогава човек добива един весел поглед, Божествена промяна става в него. Като срещне някой човек, веднага влиза в общение с него. Някой път си между хората, но не ги виждаш, няма ги хората там. Като че от восък са направени хората. Човека го няма там. А пък някой път виждаш и като че ли направо влизаш във връзка с душата. Сега много пъти човек го няма. А пък за да събудиш душата си, трябва да се създадат нови условия. Тогаз иде разрешението. Без него идват постоянни разочарования. Днес ще бъдеш разположен, утре неразположен, после пак разположен и т. н., докато кажеш, че не знаеш какъв е смисълът на живота. Та сега основната мисъл , първо да работите за търпението. И като ви дойде мисъл да говорите, да се попитате дали да говорите или не, да мислите ли по този начин или не, да кажете ли това или не. За една седмица ще се контролирате. Ще отбелязвате каквито и мисли да ви дойдат в тетрадката. За пример сутрин ви дойде добра мисъл, на обед лоша, вечерта лоша мисъл. Или сутринта лоша мисъл, на обед добра и вечерта средна. За една седмица да видим колко мисли ще ви дойдат в ума. Ще отбелязвате в едно тефтерче по три пъти на ден. Тефтерчето ще го носите за една седмица. Ще имате за една седмица статистика за състоянието, през което ще минете. Вие едва сте влезли в едно учение. В бъдеще ще има да изучавате природата, тя сега за вас е една книга затворена със седем печата. Отсега нататък трябва да я изучавате. Вие чакате да идете на небето при ангелите и те да свирят с китара. В небето за да слушате един хор, трябва да разбирате от музика, там трябва да вземете участие в пеенето. Там няма да бъдете само слушател. И на земята е така. Някой казва, че времето не е дошло. Времето за всички е дошло. Времето за всички не е дошло да станат съвършени и всесилни, но времето за всички е дошло да бъдат добри и умни. Вие казвате, че имате пари. Всеки от вас трябва да вложи доброто като една вътрешна сила. Това е една работа, която човек постоянно трябва да върши. Доброто е прогресивно. Ще направите това, което може да свършите. Тогава прочетете още веднъж Притчите. Знанието е потребно. Без знание и без добро човек не може да служи на Бога и да изпълни Неговата воля. Отче наш Беседа, държана от Учителя на сестрите на 2 юни 1932 г., четвъртък, 16 ч. София, Изгрев ------------ [1] наежи се
  16. https://petardanov.com/files/file/1239-%7B?%7D/ Разговор на Учителя с Даниел Цион 9 август 1940 г., извънредна беседа (непечатана) РАЗГОВОР НА БРАТ ДАНИЕЛ ЦИОН И БРАТ АЗРИЕЛ С УЧИТЕЛЯ на 9 август 1940 г., 9 ч. сутринта – Моля, Учителю, дайте ни наставления как и върху какво да медитираме? – Медитирайте върху любовта. Човешката любов почва с добро и свършва със зло. Духовната любов почва със зло и свършва с добро. Медитация върху човешката и духовната любов по пет минути сутрин, на обяд и вечер. Еврейският народ е бил в Ханаан, след това е бил в Египет. Излиза от там и пак отива в Ханаан. И там имаше между тях раздори. И пак са изпъдени от там, и пак живеят сега в материалния свят, т.е. в Египет. Сега какво трябва да правят? Трябва да почнат пак с началото. Водата се пречиства по два начина: или чрез изпарение, или чрез филтриране. И човек трябва така да пречиства своята душа. Човек, за да напредва, трябва да прави това, което прави едно дете, т.е. трябва да прави разни промени в себе си. Най-напред детето го увиват в пелени. После, като порасне малко, дават му малки дрешки. После по-големи дрехи и т.н. Така и човек трябва да остави старото и да вземе новото. Новото е винаги ново. – Майката на брат Азриел има язва на стомаха си, за която някои се опасяват да не би да е рак. Учителят препоръчва следното: – Ще се вземе 150 гр. чист зехтин. Ще се вземе и чесън. Ще се счука чесъна, ще се размеси със зехтина и ще се получи гъсто вещество, което ще се приема три пъти на ден – сутрин, на обяд и вечер, по една чаена лъжица. Човек може да напредва през вечерта и през деня. През вечерта трябва да има повече светлинаи и ако не вижда светлината, той ще се спъва, а пък през деня не се спъва. През вечерта – значи при страданията, противоречията, невежеството той трябва да има повече светлина. Съвременните хора търсят щастието чрез материалистичното разбиране на живота и за това казват: „Аз искам да бъда това.” Всеки човек и всеки народ иска да бъде ръководител, той да диктува и за това не могат да се разрешат нещата. Мойсей забрани на евреите да ядат зайци, за да не бъдат страхливи. Забрани им яденето на свини, за да не бъдат нечисти. Мойсей е бил винаги вегетарианец. Той е искал да научи еврейския народ да бъдат вегетарианци, но те казали: „ Ние искаме месо.” Еврейският народ има 1/12 от Любовта. От 12-те сина на Якова само един имаше любов. Това беше Йосиф. Трябваше да има повече от синовете с любов – 6,7,8,9 и пр. Братята на Йосифа го продадоха и излъгаха баща си, че бил изяден от зверове. И за това те дойдоха в Египет, за да се разкрие лъжата. ________________________________________ Благодарим на Мария Митовска за съхранения и споделен разговор с Учителя!
  17. Шестте правила 22 март 1930 г. извънредна беседа, (непечатана)
  18. Изгрев и зенит 23 септември 1926 г. извънредни беседи, (непечатана)
  19. Живи чешми 22 март 1926 г. извънредни беседи, (непечатана)
  20. Човешката душа 22 март 1924 г, събота, извънредна беседа (непечатана)
  21. За ученика 14 юли 1922 г., извънредна беседа, (непечатана)
  22. Отляво и отдясно 22 март 1922 г., извънредна беседа (непечатана)
  23. Аудио - чете Николина Банева Баща и синъ (беседата за четене в стар правопис) От книгата "Разумните същества", Младежки окултен клас - година шестнадесета, т. I (1936-37), Издателство: "Бяло Братство", София, 2003 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето 1 януари 1937 г. СИН И БАЩА Тази година ще бъде малко по-добра от онази, която замина. Миналата година беше един разточителен син, който направи много дългове. Сега идва баща му да изплати всичките борчове... Има няколко неща, които определят Живота. Това са денят и нощта, които се образуват от въртенето на Земята около своята ос. Във въртенето на Земята около Слънцето се образуват годините. Понеже Земята има дъщеря – Месечината, от нейното въртене около Земята се образуват месеците и седмиците. Мярката на Живота е денят. Земният живот на човека се определя от Земята, която се върти около своята ос. Стават промени в самия живот, радостни и скръбни състояния идват в човека – някой път човек е разположен, някой път не е. Това е, защото неговата Земя се е завъртяла около своята ос. Завъртването на Земята около Слънцето представлява духовния живот на човека. Седмиците и месеците определят всички възгледи, които хората имат. Двете седмици определят възходящите фази на новолуние и пълнолуние; другите две седмици определят изпразването на Месечината. Следователно годината трябва да съдържа тринадесет новолуния, но онези, които са пресмятали, са турили дванадесет месеца в годината... Да оставим този въпрос. Та казвам: всяка една година носи нещо в себе си. Годината се образува от въртенето на Земята около Слънцето, от движението на човешката душа около Бога. Човек се движи по същите закони. Той се движи и около себе си – образува ден и нощ, движи се и около Бога – образува година. Но понеже и той си има Месечина, и тя в движението си образува седмиците и месеците. Всеки от вас, в каквато система живее, такова е неговото разбиране. Сега ще ви дам един анекдот за това как посрещат японците новата година. Преди настъпването на новата година един японец от аристократически произход – самурай отива при друг японец-търговец. Той взел от търговеца доста крупна сума и когато отива при него, казва: „Господине, съжалявам, че няма да мога да изплатя дълга си, който ви дължа. Може идната година да го изплатя, но не зная дали ще мога. Отчаях се, понеже за мен е безчестие, че не мога да си платя дълга. Реших да си направя харакири пред теб“. Това значи да си разпори корема, т. е. не иска да живее. – „Недей, господине, не прави това! Ти си от благородническо произхождение“. – „Не – отговаря първият, – не зная кога ще мога да се изплатя, сега защо да те лъжа. Веднъж те излъгах, втори път не искам да те излъжа. Аз ще се самоубия!“ Онзи взема полицата, скъсва я и му прощава всичко, което му дължи: „Аз ти прощавам всичко, не се убивай, остани да живееш! Нямаш вече какво да ми дължиш, считай се свободен.“ – „Много ти благодаря, господине!“ Търговецът го поканва да пият по един чай, но оня казва: „Бързам, имам друга работа“. – „Че как, един човек, който искаше да се самоубие, каква работа може да има?“ – „Имам още на шест души да давам, че отивам и пред тях да си направя харакири“. Та казвам: и вие ще бъдете толкова умни, колкото този японец. Както виждате, от разказа се разбира, че японецът посрещнал новата година без дългове – всички скъсали полиците. Да посрещнеш една година с дългове, не си струва. На вас, на всички ще препоръчам да учите. Вие сте забравили „Пътят на ученика“. Цяла година проучвайте онова, което е писано там. За вас по-добра книга от нея не може да се намери – книга, която да ви покаже как да живеете. Прочетете „Пътят на ученика“ и изпълнете ония принципи и правила, които са вложени там. Тази година и вие като японеца може да имате противоречия, не зная как ще ги разрешавате, но казвам: в „Пътят на ученика“ ще намерите правото разрешение. Човек е дошъл на Земята и някои питат защо е дошъл. Човек е дошъл да яде, за да работи. Ако питате учения защо човек трябва да яде, ще отговори: „За да се учи“; ако питате религиозния защо е дошъл човек на Земята, ще каже: „За да се моли“. Хубаво трябва да знаете: за да работиш, трябва да ядеш; за да се молиш, пак трябва да ядеш; каквото изкуство и да имате, вие все трябва да ядете. Яденето е потреба. Аз наричам яденето основна религия, която поддържа всички същества – от най-големите, най-великите и до най-малките. И Ангелите поддържат религията на яденето. Ако знаеш как да ядеш, имаш религия; ако не знаеш как да ядеш, нямаш. Яденето е само един символ. То е един от членовете на новата религия. Истинската религия има четири члена. Да възприемеш Светлината е първият член. Някои казват: „Вярвам в Единнаго Бога“. Хората казват, че вярват в Бога, но дали вярват или не е въпрос. Вторият член на тази религия е да дишаш правилно; ако дишаш правилно, ще мислиш правилно. Третият член на тази религия е да пиеш вода; ти трябва да се справиш с жаждата. И последният член е яденето. Четири члена има в тази религия: който взема ядене, той е пил вода, той е дишал и е възприел Светлината. Следователно, ще ядете – това е истинската религия. В какво вярваш? – Вярвам в хляба. В начало бе Словото. И Христос, когато дойде от Небето, не казва: „Вярвайте в Бога“, а казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от Небето на Земята. И който яде от този хляб, ще има живот.“ Той казва, че хляб има, а не казва: „Вярвайте в Господа“. Христос казва: „Аз съм живият хляб“. Ако вие се храните с живото Слово, което е слязло, само така ще растете. Защото в бъдеще и вие трябва да станете хляб за ядене. Казвате: „Какво ще бъде началото?“ – Има едно Начало, с което Животът иде. Казвате: „Какъв ще бъде краят на живота?“ – Краят на живота ще бъде такъв, че всичко, каквото имаш, ще ти го вземат. На Земята е тъй: каквото си спечелил, каквото си придобил, в края всичко това ще го вземат. После какво ще има? – Понеже са те обрали, пак ще те пратят на работа, пак ще търгуваш, за да забогатееш и да разбереш Божия закон. В труда, в работата човек мисли. Тогава само човек може да се освободи от всички тия противоречия, които съществуват. Ние търсим спасители вън от себе си, такива спасители няма. Спасението на човека е от неговото разбиране. Ако разбираш важността на Духа, ти можеш да мислиш; ако разбираш важността на Светлината, ти можеш да мислиш; ако разбираш важността на водата, ти може да мислиш; ако разбираш как да ядеш, Животът ще дойде при теб. Казвам: всички трябва да се занимавате с вашето сърце, всичката спънка на сегашния живот седи в сърцето на човека. По една непредвидена случайност човек е допуснал едно опущение – някой се е наместил в човешкото сърце без позволение на човека. Следователно, всичкото усилие е да се измести отвътре този, който се е наместил. Всичките страдания, всичкото воюване седят в това: онзи, който е влязъл и завладял човешкото сърце отвътре, да се извади и човек да добие своята Свобода. Човек сега не е господар на сърцето, човешкото сърце е заложено. Дотогава, докато не се изкупи сърцето, докато Бог не заживее в него, човек ще се ражда и умира и ще бъде нещастен. Когато изпъдите онзи, който заблуждава човека, който го лъже, вие ще бъдете свободни. Например вие имате пари, нали така; обира ви някой и вие скърбите, плачете за парите. Хубаво, когато ви оберат, вие плачете, а щом направите една погрешка, не плачете, искате никой да не знае. Ето я погрешката – сега всички хора вървят по два пътя. Ще ви приведа един анекдот. Ще го приведа на български език, като че е станал в България. Един беден човек, който дошъл на Земята, ходел да работи и не му плащали. Трудил се, работил, но никой не му плащал. Тогава решил да пее. Отива той да пее, но щом изпее някоя песен, казват му: „Да се махаш оттук, крясък не искаме да слушаме!“ Решава да ходи на църква да се моли, но и там не го огряло. Накрая казва: „Тази работа не става нито с работа, нито с пеене, нито с молитва! Дойде ми наум друго нещо – ще купя един револвер“. Купува той револвер и тръгва. Среща един богаташ и го пита: „Какви са твоите убеждения?“ – „Остави се, човек трябва да бъде богат, да му върви работата“. – „Тъй, ами такова нещо като Господ има ли?“ – „Няма никакъв Господ, Господ е нещата за човека – уреди си нещата, за какво ти е Господ“. – „Много добре, ами за работата какво ще кажеш?“ – „Да работят другите, пък богатите не трябва да работят“. – „Ами да пееш струва ли?“ – „И пеенето не струва, да пеят другите“. Тогава бедният изважда револвера и казва: „Сега дай парите! Твоят Господ искам да бъде и мой Господ!“ Оня изважда парите си и казва: „Вземи ги, само не ме убивай!“ Бедният му показва револвера: „В туй вярваш ли?“ – „Вярвам.“ Питам сега кой печели от тия двамата – богатият или сиромахът? Нито единият печели, нито другият. Утре ще се роди друг сиромах като него и той ще му тегли револвера, ще му каже: „Дай парите на мен!“ Така не се разрешава въпросът в света. Според мен, този беден човек е работил без Любов, пял е без Любов, ходил е на църква без Любов, затова работата не вървяла. И богатият, който вървял по пътя, и той имал богатство без Любов. На съвременните хора – и на сиромаси, и на богати – едно липсва. Както казва Христос на онзи богат младеж: „Едно ти не достига – ти нямаш любов, ти не си разрешил въпроса. Иди, раздай всичко и ела подир Мене!“ Не чакай да те оберат разбойниците, за да дадеш. В турско време туряли вериги на врата на богатите, за да дадат парите си. Ще дойде време и няма да остане нито един от вас, на когото тази верига да не мине през врата. Туй, което не вярвате, ще дойде. В последния час ще дойдат разбойници, няма да дойдат Ангели Божии. Ще дойдат разбойници, ще те хванат за гушата, ще ти вземат всичко, а ти ще викаш. Питам: всичкото спечелено къде остана? Сега, другата лъжа. Казвате: „Да оставим на децата си да прогресират“. И вашите деца ще оберат. Вие вървите по крив път. Човек трябва да работи и да работи с Любов, човек трябва да пее и да пее с Любов. Човек трябва да е сиромах с Любов и да е богат с Любов. Богатият с Любов е човек и сиромахът с Любов е човек. Сиромахът без Любов не е човек и богатият без Любов не е човек. Следователно, туй, което на всинца ви липсва, е Любовта. Затова ще се раждате и ще умирате, и ще бъдете недоволни от Живота. Ако искате да бъдете доволни, внесете Любовта. Живейте, както вие разбирате, не както аз разбирам. Всеки от вас да опита Любовта, както той разбира. Казвате: „Аз разбирам“. Вие разбирате по чужд начин, вас са ви тълкували Любовта. Ако тази Любов, за която аз ви говоря, дойде във вас, вие няма да умирате, вие ще възкръснете. Ако оживеете, Любовта е дошла; ако възкръснете, Любовта е дошла. Щом не си готов да се жертваш, Любовта не е дошла и последствието, разочарованието ще дойде в живота. Питам кое е онова, което ви е събрало тук, и кое е онова, което събира всички хора в света? То е Любовта. Не само тук се събират хората на събрание, но и в оня свят се събират. Да не говорим за оня свят, но има събрания на по-велики Същества от хората във Франция, в Англия. По-напреднали са ония хора, в които Любовта царува. Следователно, те се събират, те се разбират. Онова, което вие търсите, е да идете в Небето, да търсите Христа и да бъдете щастливи. Вие на Земята не можете да бъдете щастливи. Ако дойде Любовта, ще дойде и Христос. Христос живее в Любовта. Вие никога не можете да идете при Христа, ако нямате Любов. Всеки, който би ви казал, че можете да идете в Небето, той ви лъже. Любовта е врата на Небесното царство. И който мине през тази врата, той ще влезе в Небето. Значи Любовта е вратата. Следователно, ако нямате Любов, във вас всичките условия на Живота са затворени и вие ще имате това, което животните преживяват, което рибите преживяват. Съвременните хора туй имат. Вие не може да имате живота на Небето. Вие казвате: „Като умрем, ще идем на Небето“. Има едно умиране, през което човек трябва да мине: човек трябва да умре на Земята и като умре, да възкръсне. Ако човек, когато го посеят в Земята, не може да изникне, то е изгубена работа. Желая на всинца ви през тази година да имате Любов като врата, през която да влезете в Новия живот. Вие сте много добри хора, но Любов нямате. Няма кой да ви пази и ще ви оберат. Та казвам сега: не се спирайте върху греха. Грехът в човека зависи от посторонни работи. Любовта не се занимава с греха на хората, Любовта се занимава да освободи човека от смъртта. Щом освободи човека от смъртта, той ще бъде с Любовта и тя ще го научи как трябва да живее. Тогава се явява едно противоречие, което се ражда във вас и което аз ще обясня с този пример и с него ще свърша. Ограниченията в Живота раждат всички престъпления, недоумения, нещастия. И във физическо и в духовно отношение този принцип е верен. Представете си, че двама души вървят по пътя. Единият носи затворено шише с вода под мишницата, а другият има жажда, иска да пие от водата, но онзи не му дава. Казва: „Не мога да ти дам от тази вода“. Жадният мисли по кой начин да се домогне до шишето с водата, прави си сметка. Онзи, понеже е умен човек, казва: „Почакай да извървим още половин-един километър, аз ще отворя моето шише тогава, ще ти дам вода“. На края на този километър те пристигат до един отличен извор. Пита го: „Искаш ли да ти дам от водата в шишето?“ Казва: „Не се нуждая от твоето шише вече“. Всички вие страдате, понеже едни имате шишета, а други нямате. Аз ви казвам: елате при извора. Когато дойдете при извора, при изобилието, там всичките мъчнотии ще се разрешат. Там е изобилието. Като дойдете до тази вода, ще кажете: „Аз се радвам на тази вода!“ Когато всички хора дойдат до Разумния живот, това е разрешението на тази велика задача. Това не се постига изведнъж, но човек трябва да започне да мисли и да вярва. Сега, някой ще дойде и ще каже: „Да си съберем парите на едно място“. И да ги съберем, няма да можем да ги съберем на едно място. Ако се съберем в името на Любовта, която ни свързва, Животът е разрешен. Ако се съберем без Любов, Животът е неразбран. За всички удове в тялото въпросът дали ще живеят или не стои, ако Животът функционира в тялото. Но ако Животът не функционира в тялото, въпросът с всички удове е вече разрешен. Та и писанието казва: „Бог е Любов“. Тази Любов носи Живот, в нея няма смърт. Тази Любов носи Светлина, внася Знание, внася Красота. Всичко носи Любовта. Тогава ще престанете да се заблуждавате. Вие сега седите и казвате, че някой не живее добре. Аз виждам: всички хора нямат еднакво разбиране. Когато видя една погрешка в някой човек, казвам: „Тази погрешка аз не трябва да я правя!“ Например, как мога да разреша аз един въпрос? Един човек отива и иска от един хлебар хляб. – „Пари имаш ли?“ – „Нямам“. – „Без пари хляб не давам“. Аз казвам на този човек: „Ти си сгрешил, аз съм хлебар, ти на криво място си отишъл“. Завеждам го на моята фурна и му давам хляб. Когото намеря, казвам: „Ела при мен и утре“. Това е разрешението на въпроса. Всички бъдете носители на Божията Любов. Всеки от вас трябва да разреши по едно противоречие на ден, в седмицата трябва да разреши второ противоречие, в месеца – три и в годината – четири противоречия. За сто години колко противоречия ще разрешите? Четиристотин. Четиристотин противоречия, това е голямо богатство. А сега идва една мъчнотия и вие не я разрешавате както трябва... Слабостта на мъжа къде е? Външно мъжете са много груби. Понеже мъжът живее в обективния ум, затова е груб. В мъжа дяволът е отвън. Мъжът в края казва: „Аз това не трябва да го правя!“ и тогава става мек. Това, че става мек, е Господ. Жената, понеже носи дявола в сърцето, най-първо е мазна. Докато се ожени, в началото тя казва: „Това ще мислиш за мен, онова ще мислиш“. Щом като се оженят, туря юлара на мъжа и казва: „Ти ще храниш тия деца!“ Понеже дяволът у жената е вътре, а у мъжа е отвън, Господ ги оженва, така че Господ, който е вътре в мъжа, да се хване с Господ, който е вън в жената, и да изпъдят дявола отвътре. Това е дълбокият смисъл на женитбата. Защо се жени човек? Да изпъди дявола, който е вътре. И това е истинското женене. И дяволът, на когото не уйдисва това, разединява жената и мъжа, за да не го изпъдят. Политикан е той, казва: „Разделете се, вие не трябва да живеете заедно“. Или това може да се представи по следния начин: човек трябва да съедини силата на своя ум – Бог, който живее в ума на човека – със силата на Бога, който живее в сърцето на човека. Бог още не живее в сърцето, затова Писанието казва: „Сине мой, дай Ми сърцето!“ Не казва: „Дай си ума!“ Понеже Той е вътре в ума, казва: „Дай Ми сърцето си!“ Искам всички вие да служите на Бога с Любов тази година и по този начин да съедините вашия ум с вашето сърце и да изпъдите този неканен гост, който е дошъл! Да станете господари на вашето сърце – това ви пожелавам тази година! Добрата молитва 5-та лекция от Учителя, държана пред Младежкия окултен клас 1 януари 1937 г., петък, 0-1 ч. с., София, Изгрев Книги: Баща и син Разумните същества (Младежки окултен клас. XVI година (1936–1937). София, 2002) 17 беседи от 25 септември 1936 г. до 26 март 1937 г. Баща и син Баща и син (София, 1937) 2 беседи от 1 януари 1937 г. до 22 март 1937 г. Начало: 05:00
  24. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРУДНИТЕ НЕЩА Тайна молитва Прочете се ''Втора глава от Данаила, 20-23 стих'' (без последния ред) Мъчно е да караш сития да яде, трудно е да караш ленивия да работи, още по-трудно е да караш неспособния да учи. А съвсем трудно е да караш куция да ходи. Вие живеете в материалистичен век на усилена външна дейност, която има връзка почти с животинското царство. Животното, докато има нужда, ходи, хойка цял ден, щом се наяде, легне да спи. Ние виждаме човек цял ден оре на нивата, вечерно време е капнал от умора и ляга да си почине. На другия ден пак се връща вечерта и пак ляга и спи. Питам, от такова състояние какво може да добие човек? Казва се: „Човек трябва да работи.“ То е изтощение. В работата трябва да има нещо приятно и трябва да съдействува на човека да се развива. А когато при работата всички светли идеи, които имаш за живота, изчезнат и казваш: „Всичко е празна работа, в живота никакъв смисъл няма“, тогаз, питам, каква придобивка имаш? Един човек сънувал, че държи кесия, но събужда се и вижда, че държи края на чаршафа. И ние, съвременните хора, приличаме на този човек. Занимава се някой с вземане и даване и мисли, че е придобил нещо, но нищо не е придобил. Това е цяла илюзия. Страданието не е нищо друго освен процес на отделяне на това, което не е реално. Реално е това, което виждаш и съзнаваш. Когато съзнаваме, но не виждаме, то не е реалното. Когато виждаме, но не съзнаваме вътре, и то не е реалното. Та реалността има външно и вътрешно условие. Реалността, която задоволява човек, трябва да има външен израз. Ако не можеш да реализираш една своя мисъл, желание или постъпка, тогаз къде е реалното? Ако ти през целия живот ореш и сееш и нищо не можеш да хапнеш от това, което си орал и сял, тогаз защо ти е придобитото? Искаш да добиеш пари, но ако не можеш да ги впрегнеш на някаква работа, защо ти са? Да допуснем, че те направят библиотекар на една библиотека, в която има всички свещени книги, откакто светът се е създал до сега, това, което Бог е написал. И ти, да кажем, през целия си живот ги пренасяш от един долап в други, изтупваш праха им, но нито една книга не си отворил да прочетеш, тогава какво те ползува това? Това е все едно да пренасяш житни зърна от един хамбар в други. Но това жито така не се увеличава. А ако това жито го пренесеш на нивата и там поникне, то се увеличава. Това е реалността. С други думи, в реалността винаги има една малка придобивка. Всякога, когато придобиеш, колкото и микроскопично да е то, то е една реалност. Ние трябва да се научим да работим, за да се освежим, за да се подмладим. Аз наричам работата процес на подмладяване. Що е работа? – Работата е закон, метод, условие за подмладяване на човешката душа или за осмисляне на човешкия живот. Затова виждаме, че когато човек не работи, обезсмисля се човешкият живот. Нашата работа на земята не е работа, но е труд. Ние работим, но губим от силите си, от мислите си – това е изтощение. Трябва да обърнем целия този процес на разбиране в една вътрешна философия, да служим на Бога както трябва, както децата служат, с отворено сърце. Да няма нужда да ни доказват съществува ли Бог или не. Когато човек е гладен и му донесат питата при него, има ли нужда той да пита колко тя е голяма, колко тежи, да прави анализ? В дадения случай ти трябва да я разчупиш и колкото питата е по-малка, толкоз по-добре е за тебе, защото цялата пита ти не можеш да изядеш изведнъж. Това, което можеш да изядеш, то е важното. След като се наядеш, можеш да разискваш от какво е направена тя. Сега искаме да видим как Господ е създал света и пр. Но това са второстепенни работи, не са съществени. Да почнем да мислим, както Бог мисли, да работим, както Бог работи, в това е смисълът. Какво ще правиш? – Ще работиш, както Бог работи. Както Той осмисля работите, и ти, малкото, в миниатюр ще осмислиш работите. Ако те не са осмислени, ти не работиш. Ако ти се караш с всички хора при работата, ти не работиш. Ти питаш: „Как да го направя“ Както го е направил Господ, така ще го направиш и ти. Една майка по невнимание изтървала детето си и то онемяло от падането. Детето порасло и станало на 20 години възраст. Става слуга при един чорбаджия. Веднъж последният го пратил за дърва в гората. Хваща го горският и го пита: „Кой ти позволи да сечеш?“ Онзи мълчи. Тогава горският го бие. Най-сетне слугата казал: „Не ме бий!“ – „Така кажи, защо мълчиш?" – казал горският. Върнал се слугата при чорбаджията. Последният казал „Слугата ми отиде ням в гората и като се върна, може да говори.“ Питам: Ударите на горския на мястото ли са? На мястото са. Но ударите на майка му не са на мястото. Тя трябваше да бъде внимателна. Много страдания идват сега, за да премахнат някои анормалности, които са от миналите съществувания. Трябва да се възстанови в нас по който и да е начин Божественото разбиране, Божествената хармония. Или просто казано, да знаем защо лягаме, защо ядем, защо ставаме и пр. Да се уясни животът ни. И щом се уясни, тогаз ще дойде онова хубавото, красивото в живота. Вие сте в края на този век, вие сте, така да кажем, пред зарите на една нова епоха, която носи нещо хубаво в себе си. Трябва да се освободите от стария живот, старите схващания, старите разбирания. Старият човек трябва да се освободи от старостта си, бедният трябва да се освободи от бедността си. Това е задачата. Тогаз богатият какво трябва да направи? Той трябва да се освободи от богатството си, да го впрегне на работа. Богатите трябва да работят, т.е. трябва да впрегнат на работа силите си. Кои са богатите хора в света? – Разумните хора. А кои са сиромасите в света? – Глупавите. Следователно разумните трябва да внесат в света своя капитал, а бедните трябва да използуват капитала на богатите, за да работят. Има хора, които не разбират този закон, и затова има състезание. Бедните искат да вземат богатството на богатите, а богатите не го дават. Това е тегленето на кесията. Единият казва: „Тази кесия е моя, заради мене.“ И другият така казва. А като се събудиш, ще видиш, че държиш чаршафа. Ти можеш да се молиш дълго време на Бога, като си се молил 20 години на Бога, ще останеш само един религиозен човек. Какво ще остане? – Чаршафът. Не че истината не е там, но има неразбиране. Ако не знаеш как да работиш, трябва да умреш. Смъртта, умирането е по причина, че не знаем как да работим. Ако гладният не знае как да яде, непременно ще умре, а ако знае, ще живее. Ако жадният не знае как да пие, ще умре. Ако невежият знае как да пие, ще стане учен. Трябва да знаеш защо трябва да се молиш, защо трябва да работиш. Каквато и опитност да имате, и най-малката, считайте, че това е от Бога. През тази година ще се молите за една вътрешна светлина. Като ви дадат от невидимия свят един метод, да знаете как да оправите работата си, и ако сами не можете да ги оправите, оставете невидимият свят да ги оправи. И след като ги оправи, не искайте да ги коригирате. Ако по друг начин мислите, ще имате постижение както всички други хора. Та работата е един процес за подмладяване, за разтриване на живота. (Учителят даде наряда „Правият път“*.) Четвъртото четириседмичие е за съшествие на Божия Дух върху нас, за да работим, за да влезем във връзка с Божия Дух. И на небето, и на земята това, което разпорежда всичко, е Духът. В каквото и направление да е, и във физичния, и в духовния, и в Божествения свят, всичко, което разпорежда, е Духът. Ще се молите за слизане на Духа, да озари сърцето ви, ума ви, да изпълни душата ви, за да имате вътрешна придобивка. Има едно знание, което всякога трябва да остане у вас. То е същината на вашия живот. Него не можете да давате вън. Няма нещо, което можете да давате; плода може да давате. Имайте предвид, че живеете в един период, в който постоянството е слабо. На българина му липсва постоянство. То му е нужно. Той не чака до края. Той е чакал два-три часа, но не чака още една минута и си заминава. Какво му струва, толкова време е чакал, да чака още малко! За една минута изгубва всичката работа. Изгубил си целия ден, че 5 минути ще изгубиш, какво от това? Та в духовния свят има голяма опасност. Често даже много силни хора, като дойдат до духовните работи, не дотърпяват. Молиш се, молиш се и после преставаш. Цяла година се е молил, остават още 5 минути и казва: „Тази работа няма да стане“, и я оставя. Отишъл един българин да копае имане. Копал до два метра и казал: „Това е празна работа.“ Напуснал и си заминал. Минава след това друг и казва: „Този защо е копал тука?“ И копал още една педя и взел имането. Та казвам сега: Бих желал вие да приличате на този, последния, да досвършите работата, защото някои са копали, не са досвършили и са казали: „Тая работа няма да я бъде“. Българинът казва: „Късмет.“ Под „късмет“ аз разбирам, че е заслужено, работил е човекът. През тая година ще наблюдавате къде са слабите ви страни, къде е слабо въжето, като войник да видите къде са слаби позициите. Да укрепите там, където е тънък конецът. Човек трябва да знае къде са слабите му страни, защото неприятелят оттам ще ни атакува. Понякога той прави опит и от силната страна, но това е един сондаж, а после атакува откъм слабата страна. И всякога на слабата страна трябва да се държиш. На силната страна той прави само маневри. Силните позиции мъчно се превземат, а слабите всякога се превземат. Сега ходете със същата вяра, както са ходили всички от хиляди години. В духовния живот между миналото и настоящето няма различие. И преди хиляди години, и сега онези, които са вървели по Божия път, все едно и също са чувствували. И мъдрецът, и детето, като дойдат да се молят на Бога, все по един и същ начин се молят. Мъдрецът не се моли като мъдрец, а като дете. И детето се моли като дете. Има едно качество на молитвата: там ще имаш качеството на детето, ще вярваш като детето, което отива при майка си и вярва, че тя ще му даде. В молитвата трябва да имаш чистота, смирение. <font color="red">Човек трябва да се освободи от мисълта, че е нещо; генералът ще хвърли сабята, дрехите си. Владиката ще свали короната си и т. н.</font> Те са титли турени отпосле. И светията, и той е турил отпосле мисълта, че е светия. След 30 години хората са го произвели светия, но той ще престане да мисли, че е светия. Тридесет години той мисли за Бога и затова е станал светия. Светията си е светия, но той да не мисли, че е светия, когато отиде при Бога. Добрият човек не е без сили. Ако ти се намериш на сухо поле и дойде лъв, ако имаш кибрит, запали тревата, нищо повече. Лъвът ще побегне, като се вдигне огънят. Та невидимият свят по същия начин запалва чергата на лошите хора, за да ни избави от тях. Тези страдания в света не са нищо друго освен избавление на добрите хора. Повдигнете си ръката и всеки един от вас да пожелае на душата си нещо за себе си, за своите близки и за който искате. (Направи се упражнението.) Дава ви се една глава, ще я прочета. Тя е ''16-та глава от Деянията на апостолите.'' (Прочете се главата.) Всички противоречия, които стават тук (думата е за прочетеното в главата), стават все за постижение. Например затвориха Павел, той обръща стражите към Христа. Павел е разбирал политическия закон и казал, че без закон го затворили. Това, което е писано в главата, ще ви бъде през годината. Така Духът и върху вас ще работи. Както тогаз, така и сега Духът ще работи: каквото става, всичко ще бъде за добро, ще се обръща за добро. Гимнастическите упражнения са две категории: стари и нови. Старите са духовната страна, а пък новите са за тониране. На тези, които не са в школата, дайте им да четат четиритях Евангелия. Няма да ви кажа, че всичко ще се уреди, но ще ви кажа: Всичко ще се урежда. „Ще се уреди“ - е свършено нещо. Всичко ще се урежда. Бог го урежда по всичките правила, не го урежда временно, урежда го за всякога. Затова много здраво пипа. И някои искат само временно уреждане. Има един промеждутък от няколко години, аз го наричам „мирни години“, след което, ако европейските народи не поумнеят, ще дойде голямо изпитание. Именно тези мирни години да прекараме, както Бог иска. А пък през другите, каквото Бог направи, ще го видим. Не само ще го видим, но всички хора ще поумнеят. Каквото видят сега хората, втори път няма да желаят да го видят. От невидимия свят искат да предотвратят едно голямо зло. Войната се води на широко поле. Те са Божиите работи. Не трябва да се грижим как ще станат Божиите работи. Другите работи добре ще станат, но ние нашата работа да свършим. И в политическо, и в културно, и в много отношения светът ще се промени. Картата на света ще се промени. Това е неизбежно. Сега детските гащи на човечеството стават тесни. Та сегашните начини на управление, на религия и пр. са детински работи, играчки. Никакви стари истини. Те са неразбрани детински работи. Та всичките тези работи ще се изоставят от само себе си. Ще ги съблече човек. Не че хората не са по-морални, но старите вярвания не могат вече да се държат, та хората търсят нещо по-хубаво. Където и да отидеш сега, хората имат по-добро разбиране, но нямат мярка, с която да мерят, не знаят как да постъпят. У стари и млади Божественият Дух е разклатил съзнанието им. И всички хора търсят нещо ново навсякъде. И един ден те ще го намерят. Има едно търсене, едно пробуждане. Сега ще имате вяра, да служите така добре на този Господ, на Когото аз служа. И ще опитате, и ще видите, че освен Него друг няма. Той е единственият. Да Му служите, както аз служа. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) Трета беседа, държана от Учителя на 30 август 1930 г., 4 ч. и 30 мин. София, Изгрев * Нарядът „Правият път“ е публикуван в отделна брошура (1997 г.), ИК „Всемир“
×
×
  • Create New...