Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Извънредни беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ВЪТРЕШНО ЕДИНСТВО Тайна молитва Прочете се ''I Послание Петрово, 2:2-10 стих'' Главното е опитът, който човек може да направи със своето съзнание. Законът е: не ползува онова, което е в хамбара, но онова, което е в стомаха. Не свещените книги, които са на гърба ти, но Словото, което е в ума ти. Свещените книги, които носиш на гърба си дълго време, ще ти дотегнат и ще се откажеш да ги носиш. Божиите желания и нашите желания трябва да се съвпаднат ведно. Онова, което майката и детето желаят, то става, а онова, което майката не желае, а детето желае, то не става. Този закон е верен и в други области: слънцето грее, вали, има добри условия, но ако човек не оре, не сее и казва: „Няма защо да работи човек, тази година ще си почивам“, тогаз нищо не става. А някой път имаш желание, но няма валежи, няма хубаво време. Когато във вас има желание, но условия няма, също не може да стане. Когато желания няма, а условия има, пак нищо не става. Така че всичко става, когато има и желание, и условия. Аз изразявам така това: Онова, което Бог желае и ние желаем, то става. Всичката погрешка е, че не спазвате това правило. Когато Бог желае, вие не го желаете, а когато Бог не желае, вие желаете, но нито глас, ни слушание. Това е истинската философия на живота. По този закон са написани свещените книги, Писанията. По този закон животът е ясен; когато вървим по Божия закон, тогаз е ясно, слънцето изгрява, а щом вървим в разрез с Божия закон, настава тъмнота и само частично се реализират нещата. Българската поговорка казва: „Празна Мара тъпан била“ и в края на краищата няма никакъв резултат. Сега трябва да напуснем онова празно любопитство. Много хора са любопитни, като говори някой, да видят какво ще каже той. Искате да прочетете какво пишат вестниците. Какво могат да пишат вестниците? Всичко онова, което те пишат, вярно ли е? Всичко онова, което проповедниците проповядват, вярно ли е? Не е вярно. Всичко онова, което бащи и майки вършат, вярно ли е? Не е вярно. Както хората живеят, постъпките им верни ли са? Не са верни. Защо? Защото няма единство между тяхната мисъл и Божията мисъл. Докато човек желае доброто за себе си, той нарушава Божия закон. Защото, ако ръката живее само за да бъде на нея добре, тогаз какво ще стане с нея? Ако краката не са здрави, тогаз и на ръцете няма да е добре. Ако очите са здрави, а краката и ръцете не, тогаз какво можеш да постигнеш с очите си? Законът е: всички органи да бъдат здрави, съзнанието на всички органи трябва да бъде насочено към човека, та когато ти пожелаеш нещо, окото ти, краката ти и всичките ти удове да участвуват в това. Това е здравият човек и той всичко може да направи. Човек носи Божественото в себе си. Животът, който Бог ни е дал, е реалното, той е нашият капитал, трябва да го употребим. Не можем да го употребим за себе си. Който го е употребявал изключително за себе си, всякога е претърпявал една вътрешна загуба. Животът, който Бог ти е дал, ще употребиш за Него, а печалбата, която ще имаш, ще употребиш за себе си. Този закон има еднакво приложение и във физическия, и в духовния, и в Божествения свят. В него няма изключение. Не можеш се изгуби, когато вървиш по този закон. Бог ти дава на разположение през деня слънце, да ти помага. Питам, кой е онзи, който може да ти открадне слънцето? Но някой ще каже, че може да се заоблачи времето. Заоблачаването на времето показва, че в живота ти има нещо криво, т.е. има отклонение от правия път. Под думата „облаци“ разбирам, че в тебе влизат мисли, които засенчват, влиза едно криво разбиране. Някой казва: „Как да се молим?“ Малките деца са разрешили този въпрос. Ще се молиш така, както децата искат от майка си. След като се наядеш, да искаш от майка си, това не е разумно. Като идеш при учителя си и поискаш това, което можеш да научиш в дадения случай, той може да ти го даде, а щом искаш това, което не можеш да направиш, той не ти го дава. В дадения случай разумно е да искаш това, което можеш да приложиш. Тогаз поискай го и го приложи. Това, което в дадения случай можеш да извършиш, извърши го, защото, ако не го извършиш, ще дойде състояние на недоволство, на индиферентност. Ще кажеш: „Сега не му е времето.“ Отлагането никога не постига целите, които се поставят, то не е наука. Има закон: при всяко отлагане на падежа на полицата, лихвата се увеличава. Следователно с нашето отлагане се влошава животът ни. Това влошаване показва, че лихвите се увеличават. Следователно в Божествения живот законът е: никога не отлагай! Дойдеш ли до нещо, направи го. Ще приведа един пример. Един пчелар 12 години чакал благоприятна година, чакал да му дойде цаката. Аз минавам веднъж и го заговарям. Той казва: „Цаката чакам.“ Казвам му: Да ти помогна, че да ти вървят пчелите. От тези 300 кошера, които имаш, ще отделиш 30 кошера; ще кажеш, чете са за Господа. Каквото се получи в тези кошери, ще го дадеш за Бога. И твоите кошери ще растат, и Божиите кошери ще растат. Защото, като се роят Божиите кошери, и твоите ще се роят. Той каза: „Защо Му са на Господ пчели?“ Тогаз му отвърнах, ако иска, да си върви по стария начин. Тая година всичките му пчели измряха до една и той си замина за другия свят, и свърши се цаката. Та като дойдат 300 кошера, отдели 30 кошера. Ако не отделиш, всичките кошери ще отидат и ти ще отидеш. После този пчелар си казал: „Глупав човек бях аз, трябваше да послушам този човек.“ Та и на вас ви казвам: Вие имате по 300 кошера, всеки от вас ще отдели 30-тях кошера, ще отделите и от роевете. Някой може да каже: „Аз не виждам никакъв кошер.“ Тогаз ще му кажа: Щом не виждаш никакъв кошер, тогава остави тази работа. Аз виждам на всеки един от вас по 300 кошера. Някои ще кажат: „Къде са кошерите?“ Законът е: това, в което човек вярва от душа и от сърце, то става. От цялата история мога да ви приведа ред примери. Ако проучвате историята, ще видите ред примери. Държави са се издигали, после са изчезвали, идвали са до своя край, както римската държава. Като дойде Христос, римляните не приложиха римското право, за да освободят Христа от кръста. И с неприлагане на римското право римската държава какво спечели? Единственото нещо, което разсипа римската държава, то е, че те не приложиха римските закони на справедливост спрямо един човек. Но някой ще каже: „Беше писано Той да умре.“ Ако бащата и майката не са живели добре, то е писано децата да страдат, но ако бащата и майката са живели добре, писано е децата да живеят добре. Онова, което ние дълбоко вярваме, то е бащата; онова, което дълбоко чувствуваме, то е майката. Онова, което ти дълбоко вярваш и дълбоко чувствуваш в душата си, то определя целия ти живот. Целият ти живот се определя от твоята дълбока мисъл и дълбоко чувствуване. Ако нямаш тази дълбока мисъл, правата мисъл, и дълбоко чувство, ти никога не можеш да влезнеш във връзка с Бога. Твоята права мисъл ще те въведе в Божията права мисъл и твоето дълбоко чувствуване ще те въведе в Божията Любов. Щом се свържеш с Бога, тогаз ще имаш пътя и условията, и методите, ще имаш всичко. Това значи целият ти организъм да бъде в изправно положение. Във всяка една работа да вземат участие всички органи. Човек е съставен от милиарди души. Тези души, ако не вземат участие в работата ти заедно с тебе, тя няма да върви. Също така и очите са съставени от милиарди души. Всички тези души трябва да мислят също тъй, както ти, а пък всички да мислят както Бога. Това има приложение в живота. Приложението във физичния свят показва какво Бог е постигнал и това, което има във вътрешния свят, показва какво Бог може да постигне. Духовният свят показва какво ще стане в бъдеще. След като посеете чрез тези опити, които ви давам, няма да се безпокоите. Ще оставиш посятото Бог да го възрасти. Ние ще извършим работата, която трябва да свършим, а възрастването е от Бога. И всичката погрешка на хората е в туй, че те искат да посеят и възрастят. По отношение на наряда идущата година ще проверите резултатите. Той ще се прави 52 дена в годината. Ако искате, можете да употребите всяка седмица по 3 часа. Най-малко 1 час в самия ден на наряда, а останалите два часа разпределени по 20 минути през другите дни на седмицата. Така че 3 часа на седмицата заедно с приготовлението.Та 50 опита по 3 часа правят 150 часа. Те съответствуват на 153-тях риби, които е уловил апостол Петър. Сега ви пожелавам да оставите настрана Божиите роеве. Ще проявите воля, нищо да не е в състояние да ви поколебае. За резултатите от опитите да не мислите. Това ви давам за един опит и той ще излезе сполучлив. Не може да не излезе сполучлив. И след това ще пристъпим към нещо по-сериозно. Това е най-малкото, което сега можете да направите. През другото време сте свободни, например може да се молите един за други да ви се оправят работите. Вие ще кажете: „Как ще се оправят работите?“ Например една вдовица закъсала, няма кой да й помогне. Ако вие, 40-50 души, се помолите Бог да й помогне и идете на нивата, и вземете сърпа, и пожънете, вие ще свършите работата, ще се извърши волята Божия, и ще знаете, че чрез вас Бог работи. Ако хората на земята имат тази свещена идея, то светът не би бил в това положение, в което е сега. Един почне една работа, пънка се, пънка се, умори се и казва: „Тази работа не е за мене.“ Дойде втори, пънка се, пънка се и той казва, че тази работа не е за него. Всички така казват. Сто души ако се съединят, ще видят, че тази работа е за тях. Така че има работи, които колективно могат да се извършат, а иначе не могат. Какво трябва да разбирате под думата „аз“? Когато кажете: „Аз мога да направя това“, всякога трябва да разбирате под „аз“ Божественото. Защото, ако не разбирате под тази дума Божественото, ще имате всякога неуспех. Когато разбирате Божественото, тогаз зад тебе стои То и ти ще имаш сила. Вземете английския посланик, зад него седи английският народ и затова този посланик има власт. Ако той дойде, без да е пратен от английския народ, той е обикновен англичанин. Ако отиваш да работиш някъде и сам отиваш, без да си изпратен от Бога, без да имаш връзка с Бога, без да го съзнаваш, тогаз ти си обикновен човек. Иначе Бог работи чрез тебе. Ако човек мисли, че не е пратен и наистина не е пратен, тогаз той е на правата страна, а когато мисли, че не е пратен, а е пратен, той е на кривата страна. Там е лошото. Ти казваш: „Нека се намери друг някой да направи това.“ Кой в дадения случай ще го изпълни, се налага от невидимия свят. Ти го изпълни без никакво противоречие. Всеки, който е изпълнил този закон, глава никога не го е боляло, а всички, които не са го изпълнили, с десетки години ги е боляла главата. Мнозина от вас имате по двама господари. Аз съм за единството, да има един господар. При всяко съмнение в съзнанието човек има двама господари. При всяко колебание, при всяка болест човек има двама господари. Там, където има единство в мисъл, чувство и действие, има един господар, а там, където има разногласие, там има двама господари. Някои светски хора мислят, че за да служат на Бога, трябва да напуснат този си живот и да отидат в манастир. Напущането е вътрешно нещо, а не е външно. Ти можеш да живееш в най-благоприятни условия и да служиш на Бога, можеш да бъдеш слуга и да служиш на Бога, а може да бъдеш министър, да бъдеш почтен търговец и да не служиш на Бога. Да не се лъжеш, че от условията зависи служенето на Бога. Ако беше така, тогаз царете щяха да бъдат най-добрите служители на Бога. А засега най-добрите служители на Бога са тези, които се намират при неблагоприятни условия. Най-добре се моли човек, когато е стегнат. Намираш се в трудно положение. Например ти си войник на бойното поле и си ранен. Ти се молиш, но няма никой наоколо. Като се молиш, ще усетиш облекчение. Като няма кой да превърже раната, Бог ще я превърже. Нещо ти казва през нощта: „Не бой се, тази работа ще мине.“ Вечерта минава благополучно, кръвта се съсирва и затваря раната и сутринта те намират. В дадения случай молитвата те спаси. Ако не беше се молил, кръвта ти щеше да изтече и освен това тези хора не щяха да те намерят. Бог сега ви опитва чрез вашия живот. Каквато каша сте варили, Той ви кара да я ядете, да я опитате. Защото, ако не я ядете, няма да имате понятие вкусна ли е или не. Вие сте я приготвили за други. Щом не е хубава за вас, не я давайте на другите. Или законът е: това, което не искаш да ти правят, не го прави на другите. Или другояче казано: това, което Бог ти е казал, изпълни го, не го отлагай, защото, ако го отлагаш, ще дойдеш да ядеш една каша, за която ще съжаляваш. Ако ти не вършиш волята Божия, Бог няма да те кредитира. Ти като кръшнеш на едно място, това знаят онези същества, които ръководят живота ти; те не могат да ти дадат вече онова доверие, което са имали досега в тебе. И ако изпълниш волята Божия, навсякъде ще имаш отворени врати, ще те подкрепят отгоре. Ти хлопаш на едно място, на друго място, не те слушат. Когато Бог те благослови, хлопнеш на едно място и ти отварят, но трябват знания. Умният човек отива там, където е водата. Копае и излиза вода. А глупавият отива на късмет, копае на едно място, на друго място и най-сетне казва: „Тази работа няма да я бъде.“ Божествените работи са точно определени, в тях няма никакво изключение. Не се става лесно светия. Под думата „светия“ разбирам човек, който разбира живота добре и на физичното поле, и в духовния свят, и в Божествения свят. Един светия където и да го турите, може да се справи с живота. Той никога не се нагърбва с нещо, което не може да направи. Някои от вас искате да забогатеете и тогаз да служите на Бога. Вашето положение прилича на положението на онзи светия, който би искал да се ожени за една непорядъчна жена, и тогаз да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена и тогаз да я изправи. Един светия никога няма да се ожени за една непорядъчна жена, за да я избави. Ако той стане слуга в един богат дом и слугува там, завзема най-долното място, той може да изправи тази жена. Затова Писанието казва: "Не се връзвайте в света." Слугата, който отива да слугува, е свободен. А онзи, който се жени за онази богата жена, той не е свободен. Не се ангажирай да свършиш работата, която не е по силите ти. Не се ангажирай да свършиш работата, в която Бог не участвува. Не се ангажирай с работа, която не е в съгласие с Божия закон, с Божията мисъл. Това са правила, които трябва да имате предвид в бъдеще. Някои от вас искате да знаете доколко са прави. Има един вътрешен закон, който определя абсолютното право. Ако вие слушате вътрешния закон, всеки един от вас може да знае дали това, което върши, е право или не. Има нещо в теб, което ти казва, право ли е или не това, което вършиш. И то като ти каже, че е право, тогаз и целият свят да ти казва, че не е право, ти ще кажеш: „Право е.“ Разумните същества са работниците отвътре, знаят какво ще стане и казват понякога: „Тази работа не е за теб.“ Не се заблуждавайте от временните успехи, които вън може да имате. Например казвате: „Еди-кой си започна еди-каква си голяма работа.“ Тези, големите работи носят големи загуби. В София един търговец започна книжарница с 3 лева и сега е добър търговец, а аз зная търговци, които започнаха с големи капитали, и с колкото започнаха, още толкова дългове направиха. Опитът, който сега правим, ще бъде успешен, понеже времето е хубаво, с малки изключения. Има малки облачета, които показват, че ще има малки препятствия. Това добро време показва, че през тази година има добри Божествени условия, психологически добри условия за изпълнение на това, което желаем. Условията, които Бог ти дава, не ги пренебрегвай. Например има една работа, ти казваш: „Друг да я свърши.“ Бог ти казва ти да я свършиш, ти си най-способният. Ако на друг предадеш, той ще тури в джоба си, а ти ще ходиш пак да се мъчиш. Това е едно правило, което за себе си трябва да го имаш. Това, което Бог ми дава, то е мое право, никой не може да ме лиши от него. Това, което Бог ти дава, то е за тебе, а това, което Бог не ти дава, не го търси. Ако на някой човек Бог му дава една работа, и той я дава на тебе, ти не я приемай. Ще му кажеш: „Тази работа ти ще я свършиш.“ И твоята работа, която Бог ти дава, не я давай на други. Ако я свършиш, тогаз ще имаш дихарма, успех, посвещение. Да не правиш Божията дума на две. Не казвай: "Не толкоз, колкото съм искал." Ти си искал от Господа 100 хиляди лева, а дал ти е 5 хиляди лева. Почни с тях работата. Божието има едно свойство, то се увеличава стократно. Такъв е законът. Човешкото стократно се намалява, помнете го това. Това е законът. То може да е голямо, но се намалява. Започнеш ли по човешки работата, тя може да е голяма, но стократно ще се намали. А започнете ли по Божественому, тя стократно ще се увеличава. Няма изключение от този закон. И сега всички нещастия в света вървят по пътя на човешкото смаляване, а всички щастия вървят по пътя на Божественото увеличаване. Но, разбира се, тази е една трудна философия. Това, което аз ви говоря, зная, че е лесно за приложение. Аз съм правил опити и с най-малките работи, и с големите работи и зная как се прилага. Човек не трябва да се колебае. Ако човек се поколебае в една Божествена мисъл, могат да му дойдат най-големите нещастия. Когато човек е постоянен в пътя си, той всичко може да превъзмогне. Няма никоя сила, която може да възпре Божествените преднамерения, които Бог е турил. Това скоро ще стане. То е въпрос само на време. Ще дойде един ред в света, който ще изненада всички хора в света. Ще дойде един ред и порядък в света, който ще надмине всички очаквания. Като дойде, вие ще проверите, че е вярно. Искам да бъдете смели, да няма страх. Страхливите не могат да наследят Царството Божие при страх от външните условия. Второто положение: между всинца ви да се създаде една вътрешна хармония, никаква дисхармония да не съществува. Някой път, гледам, за всевъзможни работи се явяват противоречия. Само това може да се приложи, което се добре разбира. Щом криво разбирате, какво ще приложите? Най-първо трябва да имате любов и уважение един към други. Каква любов може да имате? Като срещнеш някой човек, ти да го уважаваш и той да те уважава. Всеки да търси доброто у другите. Ако нямаме такова разположение, тогаз не можем да вършим волята Божия. Инак ще искаме да се изиграем един други. А там, където се изиграват хората един други, там Бог не взема участие. Аз не искам вие да бъдете като прости стъкла, а като диаманти, като скъпоценни камъни, които силно пречупват светлината. В скъпоценните камъни има нещо, което ги отличава. Ако прекараме един диамант върху някой човек, който е неразположен, ще му мине неразположението. Но ако прекараме върху него едно просто стъкло, то няма да му мине неразположението. В скъпоценните камъни има живот. Та добрият човек има изобилен живот. Добрият трябва да бъде като скъпоценен камък. Желая всинца вие да бъдете като скъпоценни камъни. Да пречупвате Божествената светлина и да имате новото, с което да се отличавате. Има четири вида хора: обикновени, талантливи, гениални и светии. Гениалният човек твори, а светията всичко завършва. Не искам да бъдете обикновени. Някои от вас са талантливи. Искам всички да бъдете гениални. Гениалният не иска да върви по утъпкания път. Той е готов за всички жертви за новото, което му се дава, само гениалните хора могат да изпълнят волята Божия, понеже те вървят по новите пътища. Човек, който върви по новите пътища, ще има повече работа и повече мъчнотии, но ще има и по-големи придобивки. Когато се намериш в най-трудното място, трябва да знаеш, че два човека има в тебе. Ти пожелай и кажи: „Духовният човек, или Божественият човек, в мене да се прояви.“ Дойдеш до едно място, станеш кисел, кажи това и тогаз Божественият човек в тебе ще се прояви. Има една разлика между твоето обикновено и твоето Божествено състояние. Обикновеният човек в тебе ще забърка една каша, че години ще ти завземе да я оправиш, а Божественият човек веднага ще я оправи. И всеки един от вас, оставяйте Божествения човек във вас да работи. Като работят те, двамата, това наричам аз работа според Бога, тогаз се върши волята Божия на земята. Някои от вас имате опитност. Вие може да познавате кога работи Божественото. Когато работи Божественото в човека, има един външен физически белег. Да кажем, че отивате при някой човек в града в момента, когато работи в него Божественото, по неговото лице заиграва една хубава усмивка и те посреща разположено. Аз желая, първо, всички да работим за постигането на това добро във вас, което Бог е вложил отначало във вас. Второ, работата, която Бог ви е дал в този живот, желая да я свършите, да не я отлагате, да не кажете: „Като се преродя втори път.“ За следующите прераждания има друга мисъл. В този живот свършете си това, което ви е дадено сега да свършите. А пък за следующия живот има съвсем други задачи. И ако изоставите това, което е дадено сега да свършите, ще имате лоша карма. Сега използувайте добрите условия, свършете работата, която Бог ви е дал. Не я оставяйте за следующия ден. Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот. (три пъти) Втора беседа, държана от Учителя пред ръководителите (повикани 43 Души) 29 август 1930 г., 4 ч. и 30 мин. София, Изгрев
  2. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Кротките". Извънредни беседи от Учителя 1921 - 1923 г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание СПОМЕН ОТ ТЪРНОВСКИТЕ СЪБОРИ – 1922 г. На един от търновските събори, след беседата, Учителят нареди да се съберем на групи, по симпатия – кой където обича – със задача, да се коментират въпроси, които вълнуват някои от групата; да се изучават песни, братски песни, или ако някой може да изнесе сказка върху науката, философията, окултизма. Аз се приобщих към една група млади братя. Групата се оформи и Учителят дойде при нас. Ние му отворихме път и го наобиколихме. Той каза: Аз мога мъртви да възкресявам. В моя власт е това. Аз мога да лекувам всички болести, и неизлечими, власт имам. В моя власт е това. Но каква полза? Представете си едно прасенце, така оваляно в калта, само очичките му блестят и го издават, че е животинче и го отделят от околната среда. Аз вземам едно корито, топла вода, сапун. Вземам това прасенце и го измивам така, че кожата му да побелее и козината му да стане сребристо бяла, и то стане чудно хубаво, красиво, мило. Но като го пусна, къде мислите, ще иде? – Ще отиде в най-нечистата локва и там ще се оваля, ще стане неузнаваемо. Питам, има ли смисъл този труд, който съм положил? Представете си, че застана над София, там, където се пресичат пътищата за Лондон, Париж, Цариград, Берлин, Петроград, Москва, Рим. На този кръстопът започна да лекувам. Моята слава ще се пренесе по етера по всички краища на света. Тези пътища ще се задръстят от коли, превозващи болни. От всяка държава ще изпратят лекарски групи, които ще преглеждат болните, ще установяват диагнозата – на каква степен на развитие е болестта, от кога боледува, при какви условия е живял, какво е работил, на каква възраст е, името и где е живял, с какво се е хранил – всичко това се протоколира. Тогава ще го излекувам. Наново ще дойдат да го прегледат и да установят, какви органически повреди са настъпили и това ще запишат. Ще дойдат журналисти от всяка държава, ще опишат всичко това, което става, и ще информират своя народ: болни, придружаващи болните, водачи на колите, лекари, журналисти, любители, любопитни, любознателни. Ще идат и тези, които съм излекувал, да носят подаръци от благодарност. Тук ще се събере многохиляден народ. Милинкаджии ще носят закуски, бозаджии, ще се построят палатки за скара, за кебапи и пържоли, закусвални, пивници; ще има музиканти, циркове, борци, търговци и всевъзможни зрелища. Това ще бъде един истински ориенталски панаир. И аз ще продължавам да лекувам. Излекуваните ще бъдат на възраст 35 – 40 – 45 години. Като ги излекувам, ще кажат: "Ние живяхме 50 години, но животът измина много бързо; колко ни остава да живеем още? Да живеем още 10 – 20 – 30 години, но те ще изминат като утре. Колко е кратък животът." И ще кажат: "Дайте сега да ядем, да пием, да се веселим, да се удоволстваме, да се наситим, защото утре ще умрем. Трябва да се наживеем." И ще се впуснат наново настървени страстно в разни оргии. А неизлечимите болести са именно от такъв разпуснат живот. Като ги излекувам, те наново с по-голяма стръв и сила ще се впуснат в такъв живот и наново от този разгулен живот тези болести ще се явят и ще ги завлекат в гроба. Тогава питам: Има ли полза от жертвата, която бих направил? В миналото Архимед е казал: "Дайте ми една опорна точка, да сложа моя лост, и с него ще изместя орбитата на земята." Аз пък казвам като Архимед: Дайте ми опорна точка, да поставя моя лост, и с него ще изместя орбитата на живота. Опорната точка, която търся, това сте вие – учениците. А моят лост, това е моето учение. Когато вие приемете моето учение, ще приемете и силите, които носи това учение. Вие ще внесете това учение в света. Ще го направите ясно и достойно за света. Всички ще видят, че то носи радост, здраве, блага, знание, любов и смисъл. Ще видят, че животът е велик; и за човека, че го очакват светли бъднини. Хиляди ще тръгнат след вас. И така светът ще тръгне в нов, светъл път. (Някои от младите казаха: Учителю, Вашите коси са прошарени, на възраст сте, а ние сме млади, неуки, невежи. Кога ще усвоим Вашето учение, за да приемем силата, която то носи? Кога ще станем силни, влиятелни, за да тръгне народът след нас?) Учителят каза: Дайте ми прилежни ученици, които да учат, да прилагат. Ако трябва време, и 100, и 120 години, и повече ще остана на земята, в моя власт е да продължа живота си. Дайте ми ученици! Тази опитност описва брат Георги Радев Овчаров от Ямбол, сега живущ във Варна. август 1922 г., В. Търнов
  3. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето. От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Здравият ум Божествените мисли растат при определени условия. И добрите мисли растат при специални условия, при специална почва. Някога, по липса на тази почва, човек не може да разбере и приложи истината. Затова именно и плодовете на истината не виреят добре. Това се отнася до онези, които са изостанали в развитието си. Изкачването по високите места усилва кръвообращението, усилва дейността на мозъчните центрове. Онези хора, които живеят изключително в ниските места, трябва да правят по-големи усилия за развитието на своя ум и сърце. Чрез усилия те ще дойдат до резултатите на хората по високите места. Молитвата е усилие на духа, за да се изкачи на високото място. Така се придобива прилив на умствена енергия. С това се улеснява работата на съзнателния живот на човека. Когато човек се изкачва по височини, явява се изтръпване на крайниците по причина на силното действие на електричеството и магнетизма. Такова изтръпване усещате и вие сега. Ако имате хармония в себе си, изтръпването се придружава с приятна топлина. Ако хармонията липсва, явява се изстиване, от което крайниците се вкоченясват. Изобщо между електричеството и магнетизма трябва да има известно съотношение, т.е. да си хармонират. Сега е доста студено, понеже електричеството горе и долу е положително. Ние се намираме между тези течения, чиито вълни се отблъскват. Често се говорят верни и неверни неща. Хората се питат кои неща са верни и кои – неверни. Как се различават едните от другите? Верни са тези неща, които съществуват в природата. Живата, разумна природа има образи за верните, истинни и реални неща. Следователно това, което не можем да намерим в природата, не е реално. То е продукт на човешкия ум. Какво ще каже например ботаникът за цветятя? Той казва, че цветята са полусъзнателни, т.е. неразумни същества. Въпреки това той сам не може да си обясни защо едни цветя са бели, други – сини, трети – червени и т.н. Тогава какво ще кажете: „Защо мъжът и жената, като разумни същества, се обличат с дрехи в различен цвят? Защо носят шапки в различни цветове?“ Цветът определя две неща: какво трябва да бъде цветето и по какъв начин може да се развива то. На бялото цвете природата казва: „Ти трябва да работиш в чистота“. Докато работи така, цветето е бяло. Щом постигне нужната чистота, това цвете започва да работи в друга посока – да запази своята чистота. Като запази чистотата си, природата дава жълта краска на цветето и му казва: „Сега се нуждаеш от интелигентност“. После, когато цветето придобие тези качества, природата му казва: „Ти се нуждаеш от синия цвят, за да добиеш материята, необходима за посаждане на истината“. Краските на цветята са азбука на природата. Жълтият цвят например показва интелигентността на дадено цвете, но то няма органи както човека да изрази своята интелигентност. Като говоря за цветята и човека, правя аналогия между човека и ангелите. По отношение на ангелите хората са цветя. Значи нашите добродетели и недъзи, положителни или отрицателни, се явяват в тяхното царство като цветя. Ангелите изучават човека от неговия цвят. Не мислете, че в ангелския свят човек има такъв образ, както на земята. Там той е цвят, който се познава по краската си. Ако някой ви каже, че цветята имат очи, нос, уши като хората, вие бихте се смяли. Така би се смял един ангел, ако му се каже, че човек има очи, нос, уста, уши. Много естествено, пред ангелите човек няма такъв образ, какъвто ние познаваме. Те съзнават, че тези цветя-хора еволюират и казват: „Един ден, когато дойдат до нашето положение, ще придобият образ като нашия“. Ангелите са по-умни от нас. Те могат да се съобщават с нас, когато ние не можем да влезем във връзка с цветята. Ние ги късаме, тъпчем, без да подозираме, че им правим пакост. Ангелите изучават нашия живот по-добре, отколкото ние изучаваме цветята. Нашият мозък, както и съзнанието ни, трябва да се трансформират, защото има известни центрове, които са още в зачатъчно състояние. Новите идеи, които идат сега, се нуждаят от почва, а тя трябва да се създаде по някакъв начин. – Отде ще дойде тази почва? От християнството. То подготвя хората за новите условия, за новата почва. Апостол Павел казва: „Не от делата на закона човек ще се спаси, а от вярата“. Значи, когато хората разберат Божиите закони, тогава ще се спасят. Тогава светът ще се оправи и ще стане място на по-възвишена култура. При сегашните разбирания не е така. Не е въпрос да се вземат думите на Павла буквално. „Чрез вяра и дела“ – това са две школи. Вярата дава всичко, тя не е мъртва, но жива. Трябва да знаеш законите на ума. Живата вяра е свързана с ума. Пипнеш един камък и казваш, че е мъртъв. Ако знаеш законите, от камъка може да изкараш хляб, вода. Гледаш, че камъкът е покрит с мъх. Отде дойде този мъх? Твърдото съзнание – камъкът, как изкара мъха? Значи и той е разумен. В него се крие една малка фабрика, която произвежда мъх. Знание е нужно за това! Сегашните хора, както и вие, възпитани в стария дух, очаквате спасението си по чуден начин. То е спасение без ум. Който влезе в Божествения път, трябва да развива своята интелигентност, както и своето сърце. Човешкият ум е достигнал до известна степен на развитие, поради което голяма част от човешката раса е дошла до висока степен на интелигентност. Висшите същества, които са изпреварили сегашните хора в развитието си, се застъпват за своите малки братя и работят върху сърцата им. Така се създава културата на сърцето. Както сте сега, вашият ум не може да се облагороди. Вие имате интелигентност, но ви липсва мекота. Сега човешкият ум е изопачен. Каквото и да се каже на човек с такъв ум, той все ще се противопостави. Той няма мекота и здраво разбиране. Като те види, той не мисли да ти направи добро, но ще търси начин как да те използва. Той си казва: „Ето един учен, когото мога да използувам. Има син, дъщеря, и тях мога да използвам“. – Това не е култура. Хващаш един кон, пипнеш го оттук-оттам и казваш: „Много хубав кон! – За талига ли е или за работа?“ Ако хванеш два коня, ще си кажеш: „Ето, с тях мога да изработя два декара земя“. Интелигентност, която само използва икономическите условия, не е истинска. Умствените органи трябва да се трансформират вътрешно, т.е. материята им коренно да се пресъздаде. Не си правете илюзии, че времето, условията ще съдействат за това трансформиране. Те само приготвят материала; други сили ще дойдат, те ще свършат работата. Например да мислиш за Бога, това е вътрешна сила в човека, която работи върху него и го преобразява. Казваш, че вярваш в Бога. Задай си положително въпроса, що е Бог? Като си зададеш този въпрос, като че умът ти се изпразва. Трябва да влязат в него природни сили и да заработят. – Що са природните сили? Това не може да се определи. Как ще определиш що е интелигентността? Ако искаш да дадеш известно обяснение, ти ще внесеш в ума си неверни неща. – Що е Бог? Съществува ли той? – Това може да се определи по следния начин: Имаш живеница на крака си. Викаш лекари, но никой не може да ти помогне. Животът ти е на косъм. Най-после се обръщаш към Бога с думите: „Господи, в Тебе е всичкото ми упование. Помогни ми, прати ми своята помощ, да позная, че съществуваш, че си Бог на живите и на всички помагаш. Обещавам да Ти служа, да посветя живота си на Тебе“. Ако си искрен и издържиш на обещанието си, Бог ще ти помогне и в скоро време ще бъдеш здрав. Какво доказателство още искате за съществуването на Бога? Той е всесилен, на всички помага. Казвам: Каквото обещаеш, ще го изпълниш. Не говоря за обещанието, каквото дал един циганин. Като била болна жена му, той обещал, че ще запали в църква една голяма свещ, да благодари на Бога. Като оздравяла жена му, той си казал: „Я дам, я не!“ Трябва да бъдеш положителен. Обещаеш нещо, ще го изпълниш. Щом си положителен, болестта ще мине. Ще почувстваш особено състояние на душата, особена вътрешна топлина, която така ще те разшири, че всичко около тебе ще се промени. Ще почувстваш една вътрешна благост и тих вътрешен глас ще ти проговори: „Прости на длъжниците си! Скъсай полиците им!“ Ако послушаш гласа, Бог ще те благослови. Ако не си готов да направиш това, ти скъсваш полиците, но после събираш парченцата, залепваш ги и отново търсиш длъжниците си. Гласът ти казва: „Не постъпи добре“. Ти действаш по Моисеевия закон. Длъжникът, от своя страна, трябва да бъде честен. Ако не може да плати дълга си, ще отиде при Господа да го кредитира. Нещо отвътре му казва: „Внимавай, много пъти си лъгал, затова си дошъл до тази мъчнотия“. Тихият глас те предупреди и се оттегля. И тъй, използвай богатството, което Бог ти е дал. С него веднага можеш да изплатиш кармата си и да станеш съвършен. Ако не използваш богатството си разумно, ще попаднеш под друг закон и ще увеличиш кармата си. В сегашното си развитие хората са дошли вече до дъното на ада, дето материята е най-гъста. Оттук те трябва да започнат да пъплят, да излизат нагоре. За това се иска голяма будност, да не изпадат в своето минало, да повтарят старите си слабости и грешки, Защо ще правят същите погрешки? Сега трябва да ги изправят, а не да ги повтарят. При пробуждане на съзнанието им, в което се намират, изправянето на погрешките е лесно. Веднъж направени, те лесно се изправят. Щом се натъкне на погрешката, човек казва: „Втори път няма да греша“. Той има спомен за нея и се пази да не сгреши по същия начин. Използвайте опитностите на своя минал живот, без да ги повтаряте. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моя закон“. Наистина само чрез закона на Любовта човек ще опази заповедите, които му са дадени. Само чрез Любовта той ще се повдигне в по-висок свят. Само така той ще излезе от гъстата материя. Това означават думите на Христа: „Който има уши да слуша, нека слуша“. Аз продължавам в този дух: „Който има ум да мисли, нека мисли. Който има сърце да чувства, нека чувства. Който има воля да работи, нека работи върху себе си. И Бог ще го благослови“. Изпейте песента „Бог е Любов“. Представете си, че тъй, както сте насядали, аз започна да раздавам на всички по едно, по две или повече житни зрънца. На едного дам само едно житно зрънце, на друг – две житни зрънца, на трети – три, на четвърти – четири и т.н. На някои дам по една, две и повече крини. Вие ще се чудите защо не давам по еднакво на всички. Важно е обаче как ще решите задачата си. Всички трябва да посеете зрънцата. Един ден ще ви питат: „Посяхте ли житото?“ И онзи, който получи само едно зрънце, ще отговаря посял ли го е. Няма да го питат колко ниви е посял, но ще го питат посял ли е зрънцето. Как ще се оправдава, ако не го е посял? Истината ще говорим. И детето може да говори истината. От тебе се иска да направиш само едно добро, а не сто добрини. Човек е дошъл на земята да направи само едно добро. Всичко друго е приготовление за това добро. Направиш ли това добро както трябва, всички ледове се стопяват и животът се осмисля. Това е вътрешната страна на живота. Казваш: „Аз не мога да направя това добро“. Това е най-малкото, което се иска от тебе. Истината иска малко, но добре направено. Ако живееш сто години на земята, от теб се иска да посяваш всяка година по едно зрънце. Не можеш ли в една година да отделиш пет минути за посяването на едно зрънце? Ако кажеш, че нямаш даже пет минути свободни, ти не говориш истината. Ти чакаш в бирарията десет и повече минути за една чаша бира, а нямаш пет минути за посяване на едно семенце. Човек намира време за ядене и пиене, а не е готов да отдели пет минути за едно семенце. Мнозина се отказват да посеят своето семе, а са готови да сеят чуждите семена. Не се бъркайте в чуждите работи. Това е истината. Една семка, навреме посята, може да спаси света. Посей ябълчната семка и не мисли. Някой ще откъсне един плод от тази ябълка и ще се спаси. Искаш да направиш зло на някого. Минаваш край тази ябълка, откъсваш си един плод и го изяждаш. След това се отказваш от желанието си да направиш зло. Срещам един познат, разговарям се с него, а той ми казва: „Искам да държа една беседа, да изнеса истината“. Виждам тщеславието му и казвам: Ти напиши една хубава мисъл, това е достатъчно. – „Не се занимавам с дребни работи. Ще напиша една мисъл! Каква ще бъде тя?“ – Напиши на приятеля си: „Братко, почвата на твоята градина е хубава. Посей 50 плодни дървета“. – „Не ме интересува градината на моя приятел.“ – Там е всичкото зло, там са спънките във вашия живот – вие пренебрегвате малките работи, а се занимавате с велики работи, за които още не сте готови. Какво приложение може да се извади от тази беседа за абсолютната истина? Ако началникът ти иска да знае какво мнение имаш за него, ще му кажеш ли истината? Ето какво трябва да му отговориш: „Ще ти кажа истината, ако не си ми началник. Докато си мой началник, не мога да ти кажа какво мнение имам за тебе“. Не е умно, ако ми кажете да посея семената си на камениста почва. Ще ви кажа: „Тук не мога да сея“. Има правила де можеш да сееш. Ще се запиташ в себе си, позволено ли ти е да кажеш истината. За истината се изисква малко нещо. Трябва да бъдете умни. Истината може да се изнася в школата. Помнете: В школата се благославят само тези неща, които излизат от вас. Ние трябва да си имаме печатница, защото, което сами изработим, ще бъде най-хубавото. Над нас сега имаше облаци, но като започнах да говоря за истината, забелязах, че те се премахнаха. Значи отгоре се радват. Който иска да каже истината, трябва да се моли да го научат как да я изкаже. Кажи: „Братко, мъчно ми е, че трябва да ти кажа истината, но принуден съм да я кажа. Нямам желание да те унижа и обидя“. Казвам: Трябва да бъдем служители на Бога, да проповядваме истината. Няма по-лошо от това да си лишен от помощ. – „Искаме да знаем истината, има ли някаква вина у нас, че тази година не може да имаме събор.“ Аз трябва да мисля дълго време, мога ли да ви кажа истината. И ако я кажа, ще ви ползва ли тя? Ще ви кажа само следния факт: Миналата година един брат каза, че този събор заприличал на сбор. Господ каза: „Следната година няма да имате събор“. Всички мислехте: „Този направил грешка, онзи направил грешка; този така направил, онзи така направил“. Има неща, които за вас са важни, а на Бога на ум не Му дохождат. Щом е сбор, от вас зависи да не е сбор, а да бъде събор. Събиране между Бога и вас трябва да има! Трябва да имате вътрешни преживявания. Аз мога да ви говоря отвън, но ако вие не отворите сърцата си, за да ви говори и Господ отвътре, всичко е безполезно. Значи братът, който се произнесе така за събора, е изразил едно течение в братството? – Да, така е. Някои казват, че първите останаха на втори план, а последните излязоха напред. Знаете ли, че с вашата неблагодарност вие ограничавате Господа? Изборът не е мой, аз правя каквото ми казва Господ. Вие казвате: „Учителят може всичко да направи“. Това, че сутринта сестрата падна и се удари на камъка, показва, че Господ иска да изправите живота си. Когато се чете или говори една беседа, всякога присъства един брат от черното братство. Когато лошите хора искат да направят зло, тогава присъства един Бял Брат. Не можем да забраним на черния брат да слуша. Той е делегат, трябва да слуша. Разумните същества виждат недостатъците ни, докато са у нас още. Те лесно се изправят, но като се изявят навън. Бог е щедър и ти трябва да използваш това, което ти е дал. Изобилието си има свое място. Всички имате добри желания, но трябва да знаете начина как да ги проявите. Например някой има доброто желание да ме покани на гости у дома си. Той приготвя много ядене, баници, плодове. Като дойда, аз взимам със себе си няколко приятели, да се изяде всичко това, да се благословите. Може да остане нещо – десетина ореха, няколко ябълки, колкото за благословение на децата. Какво ще стане, ако аз съм ял, преди да дойда? Аз бих желал каквото правите за мене, да го правите и за другите. Това ме радва. Трябва да знаете закона, че всякога не можете да се събирате. Има времена, когато гости не могат да дохождат, и вие не може да отивате на гости. Ако се държите за Господа, с топ не могат да ви разбият. А пък съборът и тази година ще стане. Ние ще му намерим времето. Не е само денят 19 август, има още по-хубави дни. Днес правим приготовление за събора. Тук сме дошли около сто души. Ако Господ не е с нас, защо ни е събор? Трябва пак да дойдем тук, защото има хубави магнетични места. Всичко в природата е символи. Хубавото днес са облаците на небето. – Те приличат на вълна, която може да се преде. Да, трябва да се преде. Ето как може да се използва екскурзията. Като се върнете в града, всеки да напише по едно хубаво писмо в провинцията. Не е важно дали ще пишеш на познат брат или сестра. Вие искате всякога да бъда весел, разположен. Аз някога се боря с вълка, вадя овцата от него, удрям го. Вие казвате: „Учителят е неразположен“. Как мога да бъда разположен? Друг е въпросът, ако съм в градината и бера плодове. Казвам: Елате да ви дам. Виждате, че един брат е неразположен. Той е слязъл долу. Съберете се пет–шест души, пратете му добри мисли и така ще го повдигнете. Това поне можете да направите. Писанието казва: „Молете се един за друг“. Много същества от черното братство искат да дойдат горе, но те не са в състояние да разберат всичко. Тази сутрин по интензивност на електричеството ние бяхме на повече от 7000 метра височина. Иначе височината тук е 2520 метра. Сестрата, на която стана лошо сутринта, не се разболя, но не можа да издържи на тази височина и трябваше да яде. Изстиването на лицата, посиняването се дължи на интензивността на електричеството. А 2520 метра е обикновена височина. Забележете, че когато се молехте, някои не можеха да държат ръцете си нагоре. – Значи ние бяхме на същата височина, на която Моисей получи заповедите на Синайската планина. Тогава и на нас може да ни се даде нещо. И друго, при височина над 7000 метра ние сме били и в Агарта. Значи и оттам можем да получим нещо. – Да, били сте и там. Беседата, която ви говорих горе, иде оттам. Вятърът идеше от изток. Конете, които видяхме на Черния връх, бяха на наше разположение. Конят притежава магнетични сили. Колцина от вас имате добри вътрешни условия да отидете на Мусала? Първо, изисква се дълбоко вътрешно разположение, да няма никакво раздвояване. После да нямате никакви домашни пречки. Колко дена бихте желали да останете там? – „Най-малко четири дена.“ – Знаете ли, че там е студено, безсъница ще има. Воля се изисква за това. Трябва да имате и топли дрехи. Доволни ли сте днес? – „Много сме доволни.“ – И аз виждам, че сте много доволни. Най-високите места са електрични. Тук, дето спряхме – под Резньовете, е магнетично място. Има магнетични впадини. Това място е отлично за събор. Или съборът може да стане в Рилската пустиня, при олтара. Там е отлично, има гори, дърва, вода и шосе. Там можем отлично да организираме събора. Можем да го направим. В духовния свят един нисък връх може да бъде висок, а високият връх може да бъде нисък. Това зависи от интензивността на силите, които действат там. – „Тогава право е, дето казват, че най-високият връх е Голгота, защото там се изживяха най-интензивни страдания.“ – Да, навремето си там Христос е разрешил една от най-важните задачи. Такава беседа в салона не може да се говори. Беседа от Учителя, държана на Черни връх, 26 август 1923 г.
  4. Аудио - чете Михаела Андреева От книгата, "Права обхода и права постъпка". Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). Първо издание. София, ЕТ „Дали“, 2003. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето ДА МИСЛИ Този ден съвпада със специалния клас, той е още денят, в който човек е създаден. Кои са първоначалните работи, които човек трябва да знае, най-елементарните, най-съществените работи в живота? Най-елементарното нещо за човека е да се научи да мисли. Но човек никога не може да се научи да мисли, ако няма някакъв идеал. Детето, като го пратят в училището, има за какво да мисли, но онова дете, което не е в училището, няма за какво да мисли. Следователно идеята за Бога е вече влязла в човешкия ум. Човек трябва да има идея за Бога, за да мисли. Не да мисли за Бога и да се страхува. Страхът има съвсем друг произход. Човек започва да се страхува, когато е нарушил някакъв закон, който Бог е създал. Щом човек го наруши, страхът естествено ще се проявява в него. Да мисли човек не когато се страхува. Някои хора казват: "След като се намери човек в трудно положение, мисли". Не, без да се намира човек в трудно положение да мисли. Една ябълка ражда. Когато е здрава ли ражда или когато е болна? – Когато е здрава. Кога тече изворът? Когато има вода или когато е пресъхнал? Когато има вода. Мисълта трябва да бъде свободна да констатира фактите, да не бъде наложена. Най-приятната мисъл е тази, която освобождава човека. Сега ви трябва и работа при изучаването на растителното царство, на органическото царство, за да видите, че човешкото тяло е много добре построено физически, но няма равновесие. Човек трябва да мисли, за да пази равновесие. Някой път вървите по пътя, спъвате се, падате. Туй показва, че не мислите. Сполети ви нещастие, туй показва, че не мислите. Туй, което казвате, че е съдба в света, показва, че вие не мислите. Човек, който мисли, нещастие не идва при него. Понеже хората не искат да обяснят нещата, те казват: "Нещастие има, съдба". Нещастие и съдба идат всякога за онзи, който не мисли. Човек някога го наричат, че е ленив, че е богат. Щом не мислите, ще дойдат всичките противоречия в живота. Сега когато ви говоря, аз не искам да разрешите изведнъж сегашните си противоречия. Всичките ви противоречия се дължат на това, че не мислите. Туй сега го приемете така. Ама да се докаже. Да докажем, че един човек е заборчлял. Защо? -Защото не мисли. Ама боледува. Защо? – Защото не мисли. Сега другото възражение. Може да се каже: Онези, които са мислили, какво са направили? Единственото същество, което мисли, то е Бог. И Той е най-щастлив. Бог, Който мисли, е направил света съвършен и следователно, ако ние вървим по Неговия път на съвършенство, няма какво да се оплакваме. Но понеже ние не мислим както Бог мисли, затова идват и всичките ни нещастия. Ние се спираме върху философията, защо светът е направен така. Бог е направил света, защото право мисли и ние трябва да мислим защо го е направил. Не да Му търсим погрешките. Той няма погрешки и в света няма погрешки. Погрешките са във вас. Изучаваш едно човешко лице, опитай се да го нарисуваш, ще видиш колко погрешки е направил. Даже помъчи се да произнесеш някои свещени думи. Колко хора правят погрешки даже като произнасят думите "добро", "любов". Много погрешки правят. Тъй както произнасят няма никакъв смисъл. "Любов" – значи оскубана кокошка. Казват: "Човек, като се влюби, той мяза на оскубана кокошка". Това никак не е любов. За да покажеш, че обичаш, ти трябва да учиш. Щом учиш, имаш любов; щом не се учиш, никаква любов нямаш. Пробният камък на любовта е учението. Щом запламти сърцето ти да учиш, няма никакви страдания, щом не учиш, страдания има. Сега като ви говоря тъй, не искам догматически да го приемете. Ще кажете: "Трябва да мислим". Щом говорите, че трябва да мислите само на думи, вие не разбирате. Трябва да се яви процесът на мисълта, че човекът да влезе в своето битие. Като станете сутрин, кажете на себе си: "Трябва да мисля тъй, както Бог мисли. Трябва да обичам тъй, както Бог обича". Понеже Бог, като е обичал, започнал да твори и работи. Той е създал вселената и няма миг, в който да е престанал да работи. Взел е предвид всичките нужди, които имат и най-дребните същества, не е оставил нищо непредвидено и всичко го е наредил точно както трябва. Той е мислил милиони години и като мислил, наредил нещата. А вие сега намирате, че не промислил нещо както трябва за вас, щом страдате. Щом не учите, праща ви да страдате, щом учите, щастието ще дойде. Щом не учите, нещастието идва. Ако в тебе се яви най-малкото недоволство, няма да се мине много време и ще ви сполети нещо. Да допуснем, че вие седите отвън и ме слушате уж, а всеки гледа другия какво прави. Виждаш, че той има по-хубава шапка, по-хубави дрехи, обущата му връзката му, че се обръснал, подстригал си косата. Всичко забелязвате. Но това не е мисъл. Това е сравнение. Човек, който мисли, той не обръща внимание на външния свят, той не разглежда външния свят. И аз, като гледам на човека, най-първо се интересувам мисли ли той, обича ли. Щом обича, той ще учи и ще бъде постоянно на работа. Човек, който мисли, дългове не трябва да има, човек, който мисли, болен не трябва да бъде; човек, който мисли, е щастлив. Щом имате сегашното положение, тогава ще се научите да мислите добре. Как? – Щом започнете да мислите правилно, всичките тия неща, като снега ще се стопят. Може да остане онова естествено положение на цъфтенето на цветята, на цъфтенето на плодните дървета, всичко ще се смени и ще видите света съвсем другояче. Най-после вие ще се намерите в един човешки свят. Някой е облечен с ония дрехи, които Бог е определил за човека. Сегашните ви дрехи мязат на меча козина. Най-хубавите дрехи, с които хората са облечени, мязат на меча козина. Някой път ние сме облечени, но нито кройката е кройка, нито цветът е цвят, нищо не е на място. След като направиш една дреха и я носиш една година, дотегне ти и казваш: "Да се отърва от тая овехтяла дреха, от ризата, от шапката". След една година казваш: "Друга мода има". Значи шапката не прилича на тази, която носиш. Като носиш тая шапка, не можеш да мислиш, хвърли я, ходи гологлав. Щом с едно палто не може да мислиш, хвърли го! "-Ама как?" -Остани без палто! Ако мислиш без палто, ти си на правата посока. Важното е да мислиш, а не в какво да бъдеш облечен. При мене ако дойде един ученик, аз няма да обърна внимание нито на шапката, нито на дрехите му, нито на ланеца на часовника му, а ще обърна внимание на неговия ум, способен ли е той. А да ви питам за неща отвън, те са боя. Отвън всеки може да нашари с боя нещо. И питам сега, как могат да ви обичат? Вие някой път искате да ви обичат хората. Да допуснем, че аз искам да ме обичате. За какво ще ме обичате? Ако аз съм груб учител и постоянно се отнасям грубо с вас, за какво ще ме обичате? Или ако един слуга е груб, или който и да е, ако постоянно е груб, за какво ще го обичате? Много мъчно е да се обича. Сега ето къде е мъчнотията. Много мъчно е да се преподава на болни деца. На едного ръката му е счупена, на други крака, язва в стомаха, болки има, в мозъка има нещо. Вие трябва да му предавате урок, а той ви казва: "Какво ще ми разправяш, сърцето ме боли", а вие му разправяте за мисълта. "Какво ми разправяте за мисълта, стомахът ме боли". Казвам, боли те корема защото не мислиш. Ти ще възприемеш едно положение, Бога, като създал човека, Той е казал: "Дете мое, научи се да мислиш! Туй е най-хубавото, което съм създал за тебе, ще мислиш. Научи се да мислиш"! И когато Бог даде първата заповед като едно ограничение, Той казва: "Ще мислиш, от туй дърво няма да ядеш, ще мислиш". А, човек без да мисли, отиде да яде. Той не мислеше. Ако мислеше, той нямаше да яде. Туй показва, че човек, щом върши неща за които не мисли, той не мисли. За пример разгневите се. Някой път вие кипнете, дойде огън, лицето ви се зачерви. – "Аз това, аз онова". Кажете ми, какво ще направите? Хванете един човек, който е направил малка погрешка, какво ще направите? Какво ще направите с една крава, като ритне гърнето? Ще прекатури гърнето, ще го разсипе. Господарят ще я набие и пак ще я издои. Да ритнете гърнето, това не е мисъл. Снощи една млада сестра плака от друга стара сестра. Не можели да се погодят. Едната вдигнала ръце, старата и тя, защо Господ създал света. Старата сестра какво прави не зная, казвам: Не мислят. И старата сестра не мисли, и младата сестра не мисли. - "Ама кой е прав?" -И двете сестри не мислят. Ако мислеха, това нямаше да направят. Дойде една сестра, чете една молитва в стаята ми. Знаете ли каква молитва ми чете: "Ти си жесток, ти с другите си такъв, с мене се отнасяш по друг начин". Чете ми молитва. Младата сестра най-после ме изкара от търпение, казвам: "Да се махнеш оттука! Аз съм дошъл да върша волята Божия, а ти искаш да служиш на себе си, пък и другите да ти служат". Всеки човек, който не мисли, да се маха. Сега противоположното: ако аз съм лош, ти трябва да мислиш, щом съм лош, аз не мисля, ако съм прав, аз не искам да се оправдавам. Аз съм прав. Въпросът е тъй без разлика. "Не мисля" значи: Това, което Бог е създал, не мисли. Някой човек е при мене, трябва да се отнеса не външно, вътрешно да му дам истинската цена, която Бог е турил в него. Ако някой дойде от вас, аз трябва да му дам истинската цена. Един добър цигулар вземе ли в ръцете си най-хубавата цигулка, направена от Страдивариус или от друг голям майстор, като пипне само цигулката, веднага разбира по това каква е цигулката, но той мисли. Питам се: какво искате вие? Казвате: "Любовта Христова". Че какъв е Христос в своята Любов? Този човек като дух беше богат. Слезе, раздаде всичкото богатство на света и остана бедняк, без да остане нещо в джоба му. И след туй хората казват: "Голям будала е този човек." Човек, който раздава всичкото си имане, ние не го искаме. Понеже ни даде всичкото, да си върви, че каквото той остави, ние да ядем и пием. Аз прибавям: не сте ли вие в положението на човека, в когото Бог е вложил живота и едно велико благо – мисълта, която Бог е вложил, да мислите. Вие казвате: "Аз искам да живея". Вие искате да ядете, да се обличате, да ви върви всичко по вашия кеф. Този ви обидил, онзи ви обидил. Човек прогресира дотолкова, доколкото той мисли. Аз говоря за вътрешния живот. Може да питате кого визирам? Когото и да е, аз ще му кажа: Не мислиш! Всичката философия е там. Дойде някой при мене, казвам: Ти не мислиш, върви си по работата. Това е най-малкият език. Щом човек не мисли, той всичко може да направи. Може да каже груби думи, може да каже какво ли не. Сега ето истинската философия: Тази сестра, която ми чете половин час за старата сестра, след като си замина, аз разсъждавам. Аз трябваше да я изслушам и да кажа: "Благодаря ти, това е твое схващане. Ако си права, да дойде всичкото Божие благословение на тебе, пък ако си крива и другото да дойде. Така е. Ако си права всичкото благословение на мисълта да дойде, пък ако си крива, всичките криви дървета да дойдат на гърба ти". Ние казваме: на някой човек да дойде злото. В какво седи злото? – В непослушанието. А кой е непослушен? – Който не мисли. Тази младата сестра ме гледа и казва: "Аз искам да бъда свободна. Ти няма да ми заповядваш тук". Това е нейно мнение. Че ти, щом мислиш да бъдеш свободен, който мисли ще бъде свободен. Сега вие ще ми кажете: "Коя сестра"? Мога да ви я кажа, но не искам да ви я кажа. Понеже тя или аз все едно е. Ако тя направи погрешката или аз я направя – все едно е. Въпросът не седи в Петко, Драган или Стоян, защото всеки един от нас е без търпение. Защо сме нетърпеливи? – Защото не мислим. Най-първо мен никой не може да ме обиди, защото аз оставям нещата да вървят тъй, както Бог ги е направил. Аз знаех за тази младата сестра, знаех какво щеше да ми направи и можех да не я приема. После викам един млад брат, поставям го на стълбата, понеже знаех, че ще ме безпокоят и други и казвам: "Който дойде, да го не пуща горе". Идат няколко души, казва: "Не може". -" Как тъй"? Слушам един глас: "Учителю"! Едва дочувам някъде: "Няма го". - "Учителят е вътре". Трябва да се мисли! Учителят мисли сега какво да прави. Аз оставям погрешките. Като говоря по този начин, по този път, по който сега вървите, светът не може да се оправи. Помнете туй! "Ама да вярваме, да се обичаме, да правим добро". По тия стари начини като постъпвате, вие ще имате тия резултати. Светът не може да се поправи. Светът може да се поправи, но как? Трябва мисъл, нищо повече! Ще мислите тъй, както Бог е направил. При най-големите противоречия човек трябва да мисли. Че ако Учителят ви даде една трудна задача, вие мислите ли, че той ви обича? Щом имате една задача, значи трудното е в света. Ако ви дойде едно нещастие, то ви се дава, за да мислите, то не е нещастие. Вие го считате нещастие, защото всички не мислите. Вие слушате едно агне блее, колят го и се радвате, казвате: "Ще го яде някой!" Това е гледището на хората, които не мислят. Защо колят това агне? – Те не мислят, искат да се удоволстват. Агнето казва: "Помислете малко!" -" Няма какво да мислим", казват хората, теглят му един нож и се свърши въпросът. Онези от вас, които не мислят, очаква ги смърт, очаква ги страдание, очаква ги нещастие, очаква ги ад, всичко, каквото може да се случи в света, ги очаква. И ще го опитат. Онези от вас, които мислят, очаква ги живот, очаква ги блаженство, любов, очакват ги безбройните Божии блага и ще ходят навсякъде в света със свободен билет. Казвам ви за тази година: Научете се, като станете сутрин, да кажете: "Да помисля тъй, както Бог мисли". Мислете, че всичко е добро! Не туряйте в ума си отрицателното. Казвате: "Много лоша е тази сестра, много лош е този брат". Според сегашната философия аз трябваше да се престоря, да кажа: И той има нужда от лекция. Ако аз мисля за някого, какво мога да добия, нищо не мога да добия. Единственото нещо, което е за придобиване, е да мисля върху това, което Бог е създал в небето, в звездите, в чистата вода, в чистата храна. За туй ще мислиш. Срещнеш ли един човек, туй считай за привилегия. Седят двама селяни българи близо до гората и делят нещо. Единият казва: "Аз трябва да взема повече." Другият казва: "Знаеш ли, че мога да те претрепя"? -" И аз ще те претрепя". Единият и другият ще се претрепят. Делят и не могат да разделят. Двамата свили си лицата, огън изтича от тях. Иде една голяма мечка и тя да дели. И двамата се качват на крушата и двамата седят там и питат кой от тях има право. Мечката ги е подушила. И двамата казват: "Ти имаш право". Но като дойде мечката, единият казва: "Аз ще те претрепя". А другият казва: "Слез, че утрепи мечката вместо мене". Но другият казва: "Слез ти"! Долу е мечката. Тя е един ангел, който е преоблечен в меча дреха. Вие бягате от една мечка. Това е един ангел. И то на Рила. Връщам се от Мусала с един евангелистки проповедник, виден проповедник, който проповядва и за вяра, и за любов, Господ какво е направил и т.н. Минаваме през Маричината долина. Аз вървя и си разсъждавам. Гледам над долината, върви една мечка, слиза. Казвам, един ангел върви. Той се замисля, ангелът върви. Вече приближаваме до мечката, тъй, колкото от тука до вратата. Тогава проповедникът казва: "Слушай"! Аз казвам на моя език: "Един ангел иде, една мечка". Той, като видя мечката, отвориха му се очите. Трябва да се справим, да мине пред нас или ние да минем и тя да мине зад нас. Тръгвам напред, тя да може да мине зад гърба ни. Тя отива да пие вода, жадна е, нещо си мисли. Там на пътя прескачам едно дърво, а този проповедник в страха си мисли, че аз бягам от ангела. Пък аз искам да дам почитание на този ангел. Той се препъва и пада така, че пада и си туря крака насреща. Аз се спирам, гледам, ангелът си вдига очите, казва: "Много съжалявам, че уплаших този евангелистки проповедник"! И хуква нагоре тази мечка по пътя, по който беше дошла. Питам проповедника: "Какво чувствуваш"? -" Помислих, че ти ме остави и мечката ме натиска". Добре, сега този случай тенденциозно може да разправям, за да уроня неговия престиж. Така някои ще си помислят, но той е още жив, тук е на земята. Какво ме интересува да разправям за този проповедник? Казвам, когато един ангел дойде, ние си вдигаме краката насреща му. Вдигане на крака навсякъде има. За мене това е ясно, щом не мислим. Защо този проповедник не може да мисли? Тази мечка какво ще направи? Мечките са много добри същества. Мечка да те залюби, по-вярна от нея не може да има, но и да те намрази, да те пази Господ от мечка, която мрази. Ако си от онези, които не знаят как да мислят, по-отмъстително същество от мечката няма. Тя никога не забравя, ако с нея постъпиш добре, тя помни. Разправяха, тук в България, за едно младо мече. От-кърмила го една жена от карнобатско и след десет години туй мече вижда тази жена, която го е отгледала, легнало пред краката й. Тя почнала да се гали, да казва: "Много ти благодаря". А на мечкаря казва: "Какво ще ме извеждаш да ти играя"! На жената казва: "Ако ти не беше ме откърмила, щях да умра. Сега благодарение на тебе, както виждаш, разиграват ме хората". Та, ако една мечка е признателна на една жена, която й направила това добро, колко повече ние трябва да бъдем признателни на Бога, Който ни е дал всичкото благословение. Сега кое е по-хубаво: да мислим за Драгана, Петко, Стояна какво са направили или аз, като дойда до Петко, Драгана, Стояна, да кажа: Колко ни люби Господ! За Петко, Драгана, Стояна трябва ли да загубя своя мир. Най-правата философия е да мислите! Ще мислите за великите Божии блага, които Бог е вложил във вас. Мислете за вашата душа, мислете за вашия ум, мислете за вашето сърце, мислете за вашия дух, за туй мислете сега! Мислете за онова, хубавото, великото и като мислите 35 години поне, ще турите една основа – да станете търпеливи. Търпелив човек е, който мисли, а нетърпелив е онзи, който не мисли. Няма друга възможност. Христос, като дойде на земята, знаеше за всичките свои страдания, които трябваше да мине. Петър казва: "Господи, да ти не бъде това"! - "Не, казва Христос, Аз до този час дойдох да мисля. Ще има да страдам, те са малки работи, ще минат"! Едно страдание ще мине час, два, три, цял ден от сутрин до вечер, на другия ден твоето страдание ще мине. Вие сте изпратени на земята да разрешите една работа и си казвате: "Христос колко е страдал"! Но Христос беше изпратен да мисли: "Както ме е Отец научил, така и правя." Сега ето простата философия: научете се всички да мислите! И ако дойде един човек при мене и направи нещо, което не е естествено, аз казвам: Този човек не мисли, нищо повече, не мисли. Може да питате: "Каква може да бъде мисълта"? -Чиста. Като започнеш да мислиш, ти ще се освободиш. Ако си болен и започнеш да мислиш, ще оздравееш; ако си сиромах и започнеш да мислиш, ще се уредят работите; ако си чиновник и започнеш да мислиш, работите ще се оправят; ако си чиновник, изпъден и започнеш да мислиш, ще те турят на служба; ако право мислиш, ще те турят на чин. Ти си една млада мома и нямаш кандидат. Като започнеш да мислиш, ще дойде твоя възлюблен. Бездетна майка си, щом започнеш да мислиш, ще дойде едно отлично дете. Всичко туй не е привидно, това не е пробен камък, а магическа тояжка. Вие питате: "Кога? Утре ли"? Не, моментално. Само ако можете да мислите правилно, всичко ще имате. Ако закъснява благото, показва, че не сте се научили да мислите. Тогава някой казва: "Аз се молих на Господа, но няма отговор на молитвата". Ако се молиш и веднага има отговор на молбата, ти си се молил правилно. Ако закъснее ден, два, туй показва, че бързината ти е била малка. Ако някои неща не станат, те не стават по единствената причина, че не мислите. Ще кажете: "Талисман трябва да се тури или да се напише нещо, или за да оздравее някой трябва да взема лекарство". Хубави са тия работи, не ги отричам, но според мене, като ме сполети някакво голямо нещастие, казвам: "Добро е всичко, няма никакво нещастие. Аз живея в Бога и Бог живее в мене". Дойде един човек, започва да ме обижда, казвам: "Този човек не мисли, той не се е научил да говори". А някой път аз имам един специален памук, запушвам си ушите. За пример той седи близо до мене, понеже е енергичен, като говори ме плюе. Аз не го чувам, но щом престане да вали на лицето ми, тогава взема малко вода, измивам се, изваждам памука от ушите и тогава дойде върху него друго едно състояние. Казва: "Извини ме моля ти се, прекалих". И като започне да говори сладко, аз слушам и казвам: "Колко хубаво говориш"! Та, като дойде дяволът вътре във вас, турете памук в ушите си, а като дойде Господ да ви говори, извадете памука от ушите си. Като дойде дяволът мислете и дяволът казва: "Какво трябва да мисля"? Казвам: "Опитай тази работа"! Една добра мисъл всякога донася нещо. Ще опиташ нещата. Една хубава мома иска да бъде щастлива. Един момък казва: "Ожени се за мене!" Ще опиташ, ще видиш. Ти не опитвай човека, но ако имаш хубаво развито обоняние, ще разбереш карамфил ли е или роза. И ако е добър човек и може да мисли, от него излиза особено ухание. Аз добрите хора ги чувствувам. Ухание излиза от тях. И лошият човек и той си има ухание. Едни, който мислят и други, които не мислят. Който мисли, той има ухание, а онзи, който не мисли, на него му казвам: да излезе навън, да си върви. Казвам, ти като не мислиш, училището не е за тебе. Училището е за онези, които мислят. Ти навън ще бъдеш. И когато Адам престана да мисли, Господ го изпъди, понеже раят беше място само на учение. Щом той престана да мисли, "извън рая" - казва Господ. Там ще идеш, ще опиташ нещата. Когато се научиш да мислиш, ще се върнеш в рая! Вие сега искате да се върнете в рая. Още днес може да се върнете в рая. Как? – Като мислите. Сега някои от вас искате да знаете дали с този костюм ще се върнете в рая. Не, не е този костюм, с който сега сте облечени и с който ви изпъдиха из рая. Тия дрехи показват, че не мислите. Тия дрехи, работните ще ги хвърлите, а официално ще се облечете. Сега ще заключа с един много гладен човек, който три деня не е ял, а друг му разправя една много интересна приказка. Гладният си рекъл: "Дано по-скоро свърши приказката"! Та и аз ще свърша приказката си. Гладният човек първо го нахрани. Но с какво трябва да се нахрани? Умният човек казва: "Виждам притесняваш се малко, но понеже зная, че не може да ядеш варен боб, та заповядах на възлюбената да ти свари пиленце. Та, затуй ти приказвам приказка, докато се свари пиленцето". Ако някой път една реч се продължава, то е защото боб не може да ядете. Тогава, докато се свари пиленцето, аз приказвам. Сега и аз продължих, понеже пиленце искате. Та кой от вас не иска да яде пиленце? Кой от вас не иска да бъде облечен хубаво? Че то е пиленцето, пък аз ви занимавам. Вие казвате: "Ние сме ги слушали тия работи, но черно на бяло да има". Аз ви питам: Туй положение, в което аз се намирам, как го добих? – Като мислих, нищо повече. Пътят, по който аз съм минал, ако вие бяхте, сто пъти щяхте да се върнете от този път. Аз съм минал по един трънлив път, сам трябваше да си оправям пътя. Вие мислите, че съм минал по право шосе. Аз трябваше да си проправям път през драките, през джунглите, докато изляза на царското шосе. Мисъл трябва. Казвам, доброто ще дойде, след като се мине този път. И на вас казвам: не се връщайте от този път! Някой се спрял, казва: "Този път, по който вървим, прав ли е"? Аз ви отговарям едно: досега нито един от вас не е вървял по правия път. И вашия дядо и баба, кой е вървял по правия път? Всички хора, които са нещастни, които умират, вървят не по правия път. Аз бих искал да бъдете щастливи. Щастието е закон за Божествената мисъл. Божествената мисъл, която Бог е вложил в нас, сега може би тази мисъл е ценна за вас. – Да мислиш. Ние мислим само за последствията. Не, в мисълта е великото благо, което съществува. Да съзнаваш, че преди тебе едно Същество е мислило и направило света съвършен и всичките блага, които ти очакваш, се намират в този свят. Но ти, за да намериш твоето благо, трябва да мислиш. Ти трябва да се учиш много, докато намериш благото. Туй същество казва: "Ти сам ще намериш благото си"! Сега да изчетем Добрата молитва с мисъл - веднъж в живота. Десет неща има в нея, с мисъл да четете. Тази молитва е едно малко резюме на онова, което човек трябва да върши. В Добрата молитва е вашето щастие. Ако туй, което е писано, го четете с мисъл и мислите, вие ще бъдете щастливи. Ако Господ е нашия Баща, може ли ние да бъдем сиромаси? И ако сме сиромаси, значи че не е станал още наш баща. Нищо повече. Сега ще четем молитвата с мисъл, понеже искате да бъдете щастливи. Аз ви дадох пътя към щастието. Който от вас е готов, да влезе. Който не е готов, той да си прави каквото иска. Сега ще четем Добрата молитва с мисъл, всеки да се вглъби, да забрави другите. 21-ва лекция, държана от Учителя на 22 март 1935 г., 5 ч.сутринта, София, Изгрев, /Младежки окултен клас - 14-та година/ Книги: * Да мисли Права обхода и права постъпка (Младежки окултен клас. Лекции от XIII и XIV година (1934–1935). София, 2003) 24 беседи от 24 август 1934 г. до 13 септември 1935 г. * Да мисли! Да мисли (София, 1948) 1 беседа на 22 март 1935 г. Начало: 05:00
  5. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Път на мисълта". Извънредни беседи, 1920-1922 г. Издание:1949, София Книгата за теглене на PDF Съдържание извънредна беседа Сродни души Защо страдаме от главоболие? — Главоболието се дължи на натрупване на космическа енергия в мозъка. Когато децата ви боледуват, добре е да разтривате костта зад ушите. Там е центърът на живота — жизненият център. Тези разтривки правят организма еластичен, издръжлив. Ако на това място ви пипне човек с лоши чувства, лоши намерения към вас, той може да ви отнеме живота. Значи, животът може да се внесе, може и да се отнеме. Когато някой внася нещо добро в тебе, вътрешно ти си разположен; когато ти отнема нещо, ти усещаш вътрешно стягане и неразположение. В невидимия свят няма лъжа, там всичко се забелязва. Природата държи сметка, как се използват енергиите. Може да изразходвате енергиите, както искате, но, в края на краищата, държат ви отговорни. Правете опити да прилагате правилата, които ви давам. Разтриването на костта зад ушите става отгоре - надолу. Някога може да разтривате само лявата страна, някога — дясната, а някога и двете страни. — Какво е значението на вдишките? По колко пъти на ден трябва да се правят? — Вдишките се правят за урегулиране на енергиите и се правят по три пъти на ден. Така се урегулира енергията и се възстановяват нарушенията в организма. Някои дишат и издишат като помпа. Това е неправилно. Ще дишате дълбоко, за да възстановите хармонията в организма. Който диша правилно, става пъргав, еластичен. Някога дишаш бързо, ускорено и изведнъж спреш. И това е неправилно дишане. Понеже минавате от подсъзнанието в съзнанието, от съзнанието в самосъзнанието и от самосъзнанието в свръхсъзнанието, трябва да разделите времето си на четири части. Значи, ще разделите 24 часа на четири. Така ще живеете по 6 часа във всяка област на съзнанието. Някога прекарваш цел ден в съзнанието или цял ден в подсъзнанието. Това е неправилно. Докато си в подсъзнанието, виждаш, че дължиш нещо, искаш да се освободиш от задълженията си. Като влезеш в съзнанието, гледаш кой ти дължи. Според мене, в подсъзнанието нито имаш да даваш, нито да взимаш. Значи, там се ликвидира с всички сметки. Богата е душата. Като влезе в подсъзнанието, тя веднага плаща дълговете си. Затова Бог казва: „Ще залича всичките ви грешки и няма да ги спомена." Бог е в подсъзнанието. Като влезеш в съзнанието и самосъзнанието, там се явяват греховете. Обаче, в подсъзнанието и свръхсъзнанието всички грехове се заличават. Докато си в съзнанието, постоянно мислиш, от кого имаш да взимаш и на кого имаш да даваш. В подсъзнанието и свръхсъзнанието има пълна ликвидация. Ето защо, добре е често да се издигате до подсъзнанието и свръхсъзнанието, да забравяте дълговете си и да казвате: На никого нищо не дължа. Ще кажете, че това е лесно. — Лесно е, наистина. Докато си на земята, имаш взимания и давания. Отиваш при някой лихвар, взимаш пари на заем, с 50% лихва. Взел си хиляда лева на заем и след известно време дължиш 5,000 лв., заедно с лихвите. Знаете ли, каква лихва взима природата? Този въпрос можете да разрешите според теорията на вероятностите. Природата си служи със закона на любовта. От онзи, когото най-малко обича, от него взима най-голяма лихва. Колкото повече се увеличава любовта, толкова повече се намаляват лихвите. Като дойде до най-високия предел, любовта казва: От този човек не искам нищо — нито парите, нито лихвите. Значи, лихвите показват отношението на любовта към човека. Природата всеки ден прави изчисления на лихвите. От тях тя определя степента на любовта към живите същества. Казваш на някого: Аз ти направих голяма услуга. - Какво от това? — Искам да кажа: Срещу това няма ли да ми дадеш малко масълце? В невидимия свят има същества, на които е дадена задача, да определят отношенията между различните хора. Според любовта ти към даден човек, ти определяш лихвата на парите, които си му дал. Това отношение определя и отношението ви към космоса. На всекиго се случва поне един път през годината да бъде представител на космоса, ако не за цял ден, поне за една секунда. Каквото направи през това време, той сам носи отговорността. С други думи казано: На всеки човек е определено да стане големец. — За колко време? — Не е важно. С това се обяснява, защо поне един път в годината имаш голяма радост или голяма скръб. Някога скръбта, мъката ти е толкова голяма, като че ли си излязъл от дъното на ада. Който разбира закона за възмездието, може да се ползва от него. Затова човек трябва да се освободи от страха. От какво се страхува човек? — От хора, от животни, от паразити. Дръжте страха в себе си, като предмет за изучаване. Значи, да имаш страх, без да се страхуваш; да имаш гняв, без да се гневиш. Гневът е огън в огнището, а разгневяването е излизане на този огън навън. Човек трябва да се контролира, всичко да бъде под контрол на неговата воля. Уплашиш се от нещо и казваш: В случая, само лъжата ще ме спаси. Страхът и лъжата вървят едно след друго. Щом дойде любовта, човек става смел. Любовта му казва: Тръгни с мене! Аз ще правя добро, а ти ще се учиш. Сегашните хора са в положение на счупени грънци. Каквото сипеш в тях, всичко изтича навън. Пазете правилото: Хармония в мислите! — Как да мислим, като Бога ли? — Вие ще мислите като Бога, а не Бог — като вас. Ти искаш, като си разтревожен, неспокоен, Бог да влезе в положението ти, и Той да стане неспокоен. Не, Той е тих и спокоен, при всички условия. Следователно, дали си скърбен, или радостен, разположен или неразположен, Бог си остава тих и спокоен. Щом си скърбен, от тебе се иска да отправиш ума си към Бога, за да почувстваш влиянието, което иде от Него. Някога тези влияния причиняват страдания. Това се дължи на твоята неорганизирана мисъл. Пази се от мисълта, че може да ти се влияе. Да ти повлияе Бог, това е изключителен случай. То е възможно, само когато човек се отдалечава от центъра, както листът, който пада от дървото. Докато имаш вяра, никой не може да ти влияе. В момента, в който се отдалечиш от Бога, ти си в положението на лист, брулен от вятъра. Някога вие се безпокоите от мисълта, че сте остарели, че от вас нищо няма да стане. Безпокоите се за жена си, за мъжа си и децата си. Питате се, какво ще стане с тях. Чудно нещо! Какво е било положението на мъжа или на жената преди да се оженят? Днес се безпокоиш за мъжа си, какво ще стане с него. Кой се е безпокоил по-рано за него? Кой се е грижел по-рано за децата? Положението на децата е било добро и без тебе. Който вярва в Бога, от нищо не се безпокои. Който работи съзнателно, като замине за другия свят, и там е полезен. Това не подразбира, да желаете по-скоро да си заминете. Някои се оплакват от страданията. — Те са изпитания, чрез които познавате Бога. В този смисъл, да страдаш, това е привилегия. Любовта се изпитва чрез страданията. Който мисли, че без страдания може да познае любовта, той е на крив път. Какво ще кажете за давещия? Ако успее да се спаси, той влиза в новия живот. Той е минал през големи страдания, но същевременно е познал любовта. Страданията не са любов, но те са условия за познаване на любовта. Те предшестват любовта. Ето защо, радвайте се, когато страдате. И Павел казва: „Изкуство е да се радваш, когато никой не се радва." Ако имах време, щях да ви посоча великите закони в Библията, но се въздържам, не искам да давам ключове в ръцете на хора, които прахосват средствата си безразборно. Те ще изпразнят касата без време и няма да остане за онези, които заслужават. — Какво става лицето на онзи, който се гневи? — То променя цвета си, става ту червено, ту зелено, ту жълто. Като се гневите, прилагайте волята си, да се освободите от това отрицателно качество. Пазете се и от внушенията на хората, защото ще се объркате и ще се чудите, къде е истината. Истината е една. Всеки знае, де е тя, но трябва да се запали една малка свещица, да освети пътя. Тогава може да кажете: Виждам де е истината. Ако мислите, че отсега нататък трябва да учите истината, вие се лъжете. Вие знаете истината, но в съзнанието ви е тъмно. И тъй, приложете любовта в живота си. Подкрепете я с мъдростта; озарете я със светлината на истината. Приложете законите на мъдростта и истината с мярката на правдата. Нека добродетелта бъде основа на тези закони. И тогава, като искаш да направиш нещо, запитай се: Любовта ли е причина за тази постъпка? Подкрепена ли е тя от мъдростта? Озарена ли е със светлината на истината? Измерена ли е с мярката на правдата? Добродетелта ли е основа на тази постъпка? Казва ли ти някой, че си заблуден, отговори му: Аз ходя в пътя на любовта, която е подкрепена с мъдростта; озарена от светлината на истината; измерена с мярката на правдата и основана върху добродетелта. Като работите върху себе си, употребете шест часа за работа с ума си; шест часа със сърцето си; шест часа с душата си; шест часа с духа си и шест часа с волята си. Обаче, сменяйте работата си. Помагайте си взаимно, като пазите известно разстояние помежду си. Колкото повече се приближавате, толкова по-ясно изпъкват грешките ви. У вас се явява желание да се подведете под еднакъв знаменател. Ако постигнете това, мислите и чувствата постепенно изгубват своите естествени прояви. Природата не позволява такова уеднаквяване. Затова, когато един се ражда, друг умира; когато един достига върха на своето развитие, друг започва своето развитие. Такова разнообразие съществува и в растителното, и в животинското царство. Разнообразие трябва да съществува и в човешкия живот. Правилен ли е животът на калугерите? Те отиват в манастири, посвещават се на Бога, по една и съща причина — отвращение от живота. Това е еднообразие, което води към изкуствен живот. Стремете се към разнообразието на природата. Не е важно, какво мислят хората за мене, че съм добър или лош. Важно е, как постъпвам с тях. Ако мислят, че съм добър, а не им помагам, моята добрина не е на място. Помогни на човека, когато се намира в нужда. Истинско добро е това, което се проявява в момента. Човек е добър и любещ не по време и пространство, но извън времето и пространството. Те имат отношение към Божествения ред на нещата. И шивачът шие по мярка, но сам е извън времето и пространството. Той не се свързва с мярката. Затова е казано: Не давай обещания за неща, които не можеш да изпълниш, за да не се свързваш. Обикновено българинът обещава и не изпълнява. Каже, че ще дойде в 5 ч., а той отива в 7 ч. Щом не можеш да изпълниш обещанието си, по-добре не обещавай. Има един измежду вас, който се отличава с голяма точност. Каквото каже, изпълнява. Всяко обещание трябва да се изпълни. Иначе, минаваш за лъжец. След това трябва да мине дълго време, докато изправиш грешката си. Природата е много точна. Слънцето, например, изгрява и залязва точно навреме. Да бъдем точни като слънцето! — Кажете ни нещо за сродните души. Де са те? — На повечето от вас сродните души са в Божествения свят. Те ви помагат оттам. Сродните души на любовта се движат в света на Божията Любов. Те вървят с Господа. Затова се казва: „Потърсете ме, когато е ден, когато съм близо до вас." При сегашните условия на живота, по-добре е сродната ви душа да не е на земята, защото няма да я познаете. Добре е да я срещнете, когато сте готови. Тогава ще я познаете и ще работите заедно за Бога. Когато се срещнат сродните души, тогава се проявява любовта. Без сродната душа любовта не се проявява. И най-слабата проява на любовта показва, че сродната душа е близо някъде. Колкото повече се усилва любовта, толкова повече сродната душа се приближава. Когато тя се слее с тебе, ти забравяш всички скърби и страдания, ставаш свободен като птичка. Без свобода сродната душа не може да се прояви. Като те срещне и види, че си неразположен, скърбен, тя веднага ти помага, но не се изявява. Ти чувстваш, че някой ти помогнал, но не знаеш кой. Сродната душа, макар и отдалеч, всякога помага. Като казвам, че сродната душа е в Божествения свят, не разбирам някъде далеч. Близо и далеч, това са относителни понятия. Имаш приятелка, която обичаш. Тя живее далеч някъде в града, но понеже постоянно мислиш за нея, всъщност, е близо до тебе. Ако не обичаш някого, и близо да е до тебе, ти не мислиш за него. Всъщност, той е далеч от тебе. Тъй щото, близо и далеч са понятия, свързани с вътрешните преживявания на човека. Ако сродната душа ви хване само за ръката, тя ще ви предаде такава светлина, от която ще ослепеете, както Павел, който ослепя и падна от коня. Силата и възможностите на сродните души се отнасят към великите мистерии на невидимия свят. Обикновените хора, т.е. обикновените души се отнасят към малките мистерии. Всеки от вас трябва да държи в ума си своята сродна душа или сроден дух. — Кой е този дух ? — Христос. Всички сродни души се явили след Христа. Христос е първата сродна душа в космоса. Като се стремите към Христа, сродната ви душа ще дойде при вас. Затова Павел казва: „Всичко считам за измет, за да позная Христа." — Защо идат мъчнотиите и страданията в живота? — Без тях не може. Те са условия за развитието на човека, да стане истински човек. Който няма мъчнотии, е в положението на морска звезда. — Как можем да реализираме своите идеи? — Като ги вложите в подсъзнанието си. Вложи идеята си в подсъзнанието и я остави, без да я чоплиш. Тя ще поникне, ще израсте и плод ще даде. — Как могат да се разбират мъжът и жената? — Жената трябва да живее в душата си, мъжът — в духа си, а помежду си да поставят любовта — съединителна връзка на живота. Това значи разумно живеене. 1 януари, сл. обяд, 1922 г. София.
  6. Аудио - чете Роси, Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание МИР ДА БЪДЕ НА ВСИЧКИ ВИ Мир да бъде на всички ви! Днес аз присъствам, за да ви ободря духом. Зная вашите мъчнотии, вашите изпити и страдания, но такава е Волята на Отца нашего, който е на Небето. Трябва докрай да устоите верни. Не трябва да ви отвличат маловажните работи на тоя живот. Изпитвайте добрите неща, прилагайте ги и ги дръжте, защото всяко добро даване иде от Отца на виделината. Махнете всяка преграда, която ви спъва да растете в познанието на Истината и в пълнотата на Любовта. Тази Истина съм Аз, Господ ваш, когото постоянно търсите. Взрете се в себе си, отворете сърцето си и се вслушайте в душата си и ще чуете Моя глас, който ви оживотворява. Аз присъствам с Духа Си, Мен ме влече Любовта ми към вас. Аз ви избрах, аз ви призовах, но вие още не Ме познавате. Колко сте маловерни, колко е слаба вярата ви. Не съм ли Аз, който ви дадох първата Виделина? Не съм ли Аз истият, който ви разкрих Истината и ви изявих Своята Любов? И не съм ли Аз истият, който ви уча всеки ден? Обърнете се към Мен с всичкото си сърце и Ме призовете, и ще ви отговоря. Ето вие сте при вратата на Царството Божие – насилете се да го грабнете. Светът е вече узрял и жътвата е близо. Вам е дадено да наследите Царството Божие. Събудете се, не дремете, време е вече да се ободрите и да се препашете през бедрата за работа, която Отец наш ви дава. Преди всичко обрежете езиците си и престанете да говорите всяко зло за брата си. Вие сте пратени да вършите добрата работа на Царството Божие и не трябва да спорите, защото всекиму ще бъде дадено според работата. Мислите ли вие, че вашият живот не е разкрит пред Моите очи и пред цялото Небе? На какво се основава вашата правда, не е ли на Моето Слово, което е написано и лежи постоянно пред вас? Но не трябва ли това Слово да оживее и възкръсне във вашата душа, както Аз съм жив. Иде време и сега е. Ето затова дойдох в тоя свят да ви оживя, да ви просветя, за да ви дам знания и мъдрост да познавате пътищата Божии. Ето Моят Дух работи за вашето възобновление. Колко сестри и братя има, които очакват вашата помощ. Но вие сами сте наложили на себе си тежкото бреме, человечески правила и задължения и сте пренебрегнали Моята Любов. Да, вие чувствате вашите погрешки и търпите вече техните последствия. Изпитвайте Писанията и вижте, че Аз постоянно говоря и уча отначало и досега. През всичкото време Аз съм бил с вас и за вас. Но аз ще ви опитам, защото вие сте от закона и от написаното Ми Слово искате да се уверите: Псалом 40: 5, Псалом 50: 5, Псалом 120: 6, Псалом 140: 10, Псалом 25: 6, Псалом 36: 6, Евангелие от Йоана 5: 10, Евангелие от Матея 25: 5. 12 декември (25 декември нов стил) 1903 г., Русе 27 Мир да бъде на всички ви.pdf
  7. Аудио - чете Йордан Стоянов От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.VI Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2012 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание От книгата "Поучаваше ги". Беседи от Учителя, София, издание от 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържание Свещено правило Всички ние произлизаме от един Баща по причина на това, че дишаме един и същ въздух, пием една и съща вода, но в морално отношение не всички произлизаме от един баща. Всички синове не са родени от една зодия, т.е. от една майка; родени са от един баща и от 12 майки: една ги е заченала, втора им е дала едни елементи, трета - други и т.н. Истинската майка на човека е Природата, тя внася в него новото, т.е. това, което е тя самата. Често майката гледа детето си и се чуди защо не прилича на нея. Някои деца си играят с кокошките: когато снесат яйца, те ги вземат от полога и вместо кокошите слагат други - от патица или от юрдечка. Гледаш - някоя кокошка върви, а след нея вървят патенца или юрдечета. Кокошката ги гледа и се чуди какви са тези малки, които по нищо не приличат на нея. Има условия в живота, когато с човека става коренна промяна и той сам не се познава; за него казват, че се е обърнал към Бога. Един английски писател пише за себе си: „Станах една сутрин с особена идея за Аз-а в себе си. В мен стана някаква промяна, особено пробуждане, сякаш никога до този момент не съм се осъзнавал като личност, като Аз". От този момент в него са станали много пробуждания - нещо ново е влизало в съзнанието му. Пробуждане на съзнанието става с всеки човек в различните възрасти: от 7 до 14-годишната, от 21 до 28-годишната и т.н. Съществуват известни моменти в Природата, които се отразяват върху човека като отрова, която действа бавно, в продължение на много време. Ако се изследва кръвта на такъв човек, няма да се намери никаква отрова, а всъщност той е отровен - този начин на отравяне е средство на черната ложа. Една от задачите ви е да различавате ученика на Бялата ложа от този на черната: погледът на ученика на Бялата ложа е установен и лъчът, който излиза от очите му, е възходящ; погледът на ученика от черната ложа е разсеян, скрит, затаен, а лъчът - низходящ. Нека всеки от вас вземе по едно огледало и да следи установен ли е погледът му, или не. Като Бога не можем да бъдем - това е изключено; подобен на Бога можеш да бъдеш, но като Него - никога. Това значи: когато живее в човека, Бог е подобен на него; щом е вън от човека, Той не е като него. Докато е в човека, Бог му дава условия да се проявява; щом излезе от него, Бог се проявява - започва да те учи и възпитава. Че си говорил за Него лоши думи, Той не те съди, защото е бил в теб, но излезе ли вън от теб, ти ще видиш и разбереш Неговата сила. Като се намериш в мъчнотия, питаш: „Кой си ти?". - „Аз Съм Този, Когото ти хулеше. Ще те науча да въздържаш езика си." Докато е в теб, Бог говори само три пъти; Той ще ти каже тихо: „Не се отдалечавай от Мен, не прави зло". „Аз съм свободен, никой не може да ми бъде господар"; но като дойдат страданията, човек вижда, че не е господар на себе си. Казано е в Писанието: „На горделивия Бог се противи, а на смирения дава благодат". Горделивият казва: „Знаеш ли кой съм аз?"; кой си - едно от ограничените същества, което не знае своя далечен произход. Който знае своя далечен произход, лесно се справя с живота. Той знае защо е дошъл на Земята; взема мотика, лопата и отива на работа, казвайки: „Един Бог има в света. Всички хора са Негови съработници". Кои деца са законородени и кои - не? Родените от Духа са законородени; стремете се да бъдете и вие такива деца. На всички са дадени условия да бъдат законородени - ако днес си житно зърно, сложено в хамбара, утре ще те посеят в земята, за да се новородиш. Нека остане в ума ви мисълта да служите на Бога беззаветно; светът да се обърне с главата надолу, вие да останете верни на тази идея. Няма сила в света, която може да ви ограничи; колкото и да ви ограничават, пак ще служите на Бога, ще изпълнявате волята Му - в това е вашата сила. - „Не е ли достатъчно, че вярваме в Христа?" Вярвате, но вярванията ви се подлагат на изпит. Вярваш в приятеля си, но като ти поиска хиляда лева, започваш да се съмняваш дали ще ги върне. След два-три дни ги получаваш, но той ти поисква две хиляди; услужваш му, но съмнението не те напуска, о Приятелят ти не успява да ги върне навреме и дори ти иска още три хиляди лева - какво ще правиш сега? Ето един изпит и за двамата. Съмнението в теб расте, докатоедин ден се отречеш и от Христа и кажеш: „Ще тръгна в широкия път". Не издържа изпита си. Каквото и да се яви на пътя ви, не допускайте съмнението в себе си - това е характер. Когато дойдат най-големите изпитания и противоречия в живота ви, тогава ще намерите Истината. Вървя по улицата и си мисля върху различни въпроси. Срещам хора, всеки настроен зле, заканва се нещо; една жена си мисли: „Няма да се моля вече на Бога, оглупях с тези молитви. Ще се разправям с хората както ми попадне"; отговарям й мислено: „Ти сега именно си оглупяла; по-рано не беше глупава". Продължавам пътя си и срещам един мъж - войнствен, сърдит, заканва се на някого да му тегли куршума. Човек трябва да бъде смел и решителен. Отговарям: ти именно сега си страхлив; едно време ходеше без револвер, никого не искаше да убиваш - тогава беше смел и решителен. Сега вие един-друг се плашите. Носете оръжие, но по-силно от револвера. Не казвам да хвърлите револверите си; носете големи ками в джобовете си, та като ги забиете в противника си, да разбере, че неприятел има пред себе си. Какъв неприятел? Който убива злото в него и вместо да го повали мъртъв на земята, го освобождава от всички ограничения. Какво е камата - Словото Божие. Ще говориш на противника си разумно - това е твоята сила. Вие често влизате в една област на живота, където съмнението неизбежно иде; каквото и да правите, не можете да го избегнете. Една сестра взела назаем 3000 лв. от един брат, но главата й побеляла от него. Постоянно я безпокоял да му ги върне по-скоро. Мисля си какво да направя, за да освободя тази сестра. Реших в себе си да извикам брата и да му кажа: сестрата е внесла парите си в моята банка; понеже постоянно ме безпокоиш с мисълта си, ето, вземи тези 3000 лв., които тя ти дължи. Така се разреши въпросът. Казвам: и млади, и стари, живейте без съмнение в Бога. Това е свещено правило, но мъчно за изпълнение. Обезсърчиш се, усъмниш се в Бога и казваш: „Няма да се моля повече!". Ще се молиш, време е за молитва. Коя е о причината да не се молиш? - „Толкова време се моля и нищо не съм постигнал." Ще ви дам нов начин да се молите и като се молите така, ще имате резултат. Обезсърчаваш се, защото не си сял навреме, и не искаш да се молиш; ела при мен и заедно ще посеем нивата - след известно време семето ще поникне. Като сееш навреме, няма да се обезсърчаваш - тогава и молитвата ще бъде навреме. Едно нещо ме плаши: мисълта, че сте много добри; ако бяхте лоши, нямаше да се страхувам, но понеже сте много добри, страхувам се за вас. Като сте много добри, на никого не отказвате, лесно се поддавате на изкушения. Ако кръчмите бяха празни, щях да си легна и спокойно да спя, но така - като са пълни... А освен много добри, вие сте и много богати, във всеки момент сте готови да влезете в кръчмата. Пътят, от който идете, е пълен със съблазни и изкушения, които имат за цел да спрат развитието ви. Големи борби стават не само на физическия свят, но и в Духовния, и в Умствения. И те ще свършат. Обикновено борбата започва отгоре и върви надолу. Ще бъдете смели и ще се държите за Божествения принцип. Бог води войната, Той воюва сега; всички трябва да държите Неговата страна. Сега е истинската война. Ще ти кажат, че си стар; не си стар - и на 90 години да си, ще се бориш. Гледам - един стар човек посещава беседите и ми казва: „И аз, на стари години, съм се заел да допринеса нещо на света. Сега е война и аз искам да дам моята лепта". И аз ви казвам: няма да бъдем ексцентрични, но ще постъпваме разумно, за да озадачим противника си. Христос казва: „Синовете на този свят са по-умни от синовете на виделината". Срещне те някой, изпитва те, иска да знае в какво вярваш. Не казвай твоето верую, но говори умно, да разбере, че не си обикновен човек, но човек с убеждение. Нека разбере, че Бог, за Когото му говориш, не си Го наследил от дядо си и баба си, но си свързан с Него от създание мира, че имаш една велика опитност, на която се дължи твоята вътрешна светлина. Когато твоето съзнание се пробуди, ти ще бъдеш абсолютно спокоен. Нещо в теб говори: „Не бой се!". Това вътрешно спокойствие те прави устойчив, стабилен. Щом те срещне неприятелят, той веднага отстъпва. Когато пътищата на човека са угодни на Бога, Той го примирява с враговете му. Светът е пълен с недоволни, завистливи същества и ще-не ще, човек ще мине през тези огньове. Ще мине през ада, ще чуе такива неща, каквито наум не са му дохождали. Като отиде на Небето, там ще види истинската красота. И колкото повече мълчи, толкова по-добре е за него. - „Мъчно се живее с Бога." Велико нещо е да живееш с Бога, да съзнаваш, че живееш, да чувстваш живота на всички същества, да влезеш даже в съзнанието на една мравка. На Земята ти не я разбираш, нямаш отношение към нея; в горния свят, светът на съзнанието, ти я разбираш. Затова на Земята и вие не разбирате Бога. Поставете си следната цел в живота: каквото и да ви се случи, бъдете готови да изпълните Божията воля. Дръжте в съзнанието си свещеното правило: „Аз искам да изпълня Божията воля без никакво съмнение". Седиш пред масата с приятеля си, нещо ти казва: „Напусни това място!"; ставаш от мястото си - къде отиваш? Имам едно свещено правило, трябва да го изпълня. Молиш се, нещо ти казва: „Прекъсни молитвата!"; прекъсваш молитвата - имаш едно свещено правило, което трябва да изпълниш. Наистина, има нещо по-високо от тези формули. Професор си, преподаваш лекция; нещо ти казва да прекъснеш лекцията си - има нещо по-важно от лекцията. Свещеното правило се налага, когато си отчаян, когато си приложил всички методи и нямаш резултат. Нещо ти казва: „Стани!", друго ти казва: „Стой на мястото си!"; изкуство е да разбереш какво да правиш. И Христос е бил поставен на подобни изпити. Казва му се: „Тръгвай!" и Той тръгва. Тръгва царският син от село на село, гологлав, със сандали, заобиколен с равини, книжници и фарисеи, и проповядва. Какво велико търпение! От време на време Той си въздъхва и казва: „Докога ще търпя?". Той знае свещеното правило: изпълнение волята на Бога без никакво съмнение! Какво по-велико от това? Свещеното правило отличава човека от другите същества. Това е човек с убеждение. Когато изпълнява свещеното правило, той забравя какво говорят хората за него. Прилагайте и вие свещеното правило! Бележки от частния разговор на Учителя с братя и сестри, държан след беседата „Ще бъдете свободни на 11-и февруари, 1923 г., София.
  8. https://petardanov.com/files/file/1192-%7B?%7D/ Аудио - чете Митко Ненков Чистъ и свѣтълъ! (Беседата за четене в стар правопис) От "Чист и светъл" - единична беседа 5 април 1926 г., София - Изгрев Второ издание - 1926, Пловдив Информация за беседата От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЧИСТ И СВЕТЪЛ! На кого се слага трапеза - на сития или гладния? На кого трябва да се говори? На вас, младите, ще кажа: - Потребна ви е чистота! Чистотата и святостта не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата. Ако искате да имате успех в живота си, всякога трябва да бъдете чисти, т.е. да имате чисти мисли, чисти чувства и чисти действия. Тъй разбирам аз чистота в широк смисъл на думата. Вие като млади приложете следното правило в живота си: пазете ума си чрез светлината, сърцето и душата си чрез топлината, а тялото си чрез чистотата! Чистотата е израз на съвършения живот. Това е закон! Само съвършеният живот може да бъде чист. Само съвършената Любов дава топлина. Само Духът носи пълната светлина. И тъй, там, дето се забелязва известна нечистота, значи животът не е съвършен. Следователно този живот трябва да прогресира, да се развива. И там, дето има повече горещина, отколкото топлина, там любовта не е съвършена. Това е диагноза, която определя състоянията на ума, сърцето и тялото. Всичко това съставлява хигиена на душата. Човек не трябва да се раздвоява в своите мисли, в своите чувства, в своите действия. Това подразбира, че човек не трябва да се раздвоява в своето съзнание. Той трябва да има една свещена идея в живота си! Човек, който мисли, че се е родил, за да умре, че ще отиде в земята и от него нищо няма да остане, какъвто и да е този човек, учен или прост, той е една стара баба, той е един пигмей. Онзи човек, който мисли, че ще живее вечно, той е разумен, гениален човек. Казвам: Всички вие сте се родили, за да живеете, затова трябва да се стремите към онези закони, които създават Вечния Живот, а Вечният Живот е разумен, той е само за разумните хора. За пример допуснете, че вие гледате в продължение на 4-5 часа право в слънцето. Знаете ли какво ще стане с очите ви? (- Ще заболеят.) Да, така е. Това значи да не знае човек как да гледа слънцето. Сега допуснете другото противоречие. Ако се скриете от слънцето в някоя тъмна изба и прекарате там дълго време, какво ще стане с вас? Какво ще стане с вашите очи? - В първия случай има опасност да ослепеете, а във втория случай - да се разболеете. Следователно, когато се засягат великите идеи в света, когато учените хора говорят за смъртта или за Вечния Живот, за новораждането, те трябва винаги да подразбират видоизменения в човешкото съзнание. В този смисъл "смъртта", това е видоизменение на човешкото съзнание, но не и на неговата същина. "Новораждането", това е също тъй процес, който става в човешкото съзнание. Човекът, разгледан сам по себе си, е светлина. Всички велики хора, които са живели и които живеят в света, имат развито в себе си едно шесто чувство, чрез което те виждат човека не тъй, както го виждаме външно, но като светеща свещ, от която излиза една мека, приятна светлина. Всички добри хора са светещи, а всички лоши хора, всички, които са изгубили смисъла на живота, са тъмни. От тях излиза една едва мъжделееща светлинка. Това не е само една алегория, но факт. Когато човек е добър, здрав, от него излизат приятни краски. Той има светли идеи, възвишени чувства и благородни действия. Но щом човек се разболее, щом отпадне духом, съзнанието му потъмнява, светлината му се изгубва. И тъй, за вас като млади великото, идейното в живота ви е да бъдете чисти, да носите светли мисли. И Христос е казал: "Само чистите по сърце ще видят Бога." Да видите Бога, значи да живеете в Любовта. Щом Любовта дойде, животът се развива правилно. Щом Животът се прояви, и Светлината ще дойде. И след като дойде светлината, само тогава ще се придобие Свободата. Свободата съществува само за идеалните, за гениалните хора. Всички хора в света трябва да бъдат идеални, а не само един или двама. След време тъй ще бъде - всички хора ще бъдат идеални, разумни и чисти. Например сега хората идат тук с известно предубеждение и си казват: "Тези хора не са като нас." Не, всички хора са едни и същи, понеже произходът им е от един и същ източник. Животът по същина е един и същ. По какво се отличаваме един от друг? По какво се различават например един българин от един англичанин? По какво се различават животните от хората? И у животните има до известна степен интелигентност, и у тях има признателност. Разказваха ми един случай за една жена, която намерила нейде в гората едно малко, самотно мече. Тя го прибрала дома си, приютила го към себе си и го кърмила, докато порасне. Когато заякнало и могло вече само да се храни, тя го пуснала в гората на свобода. След 4-5 години същата жена среща в гората една мечка, която веднага се приближава към нея, ляга пред краката й и почва да ги ближе. Тази жена познала в мечката онова малко мече, което тя преди 4-5 години кърмила. Ако в животните има интелигентност, признателност, какво остава до по-висшите същества? Какво остава до човека? Ето защо казвам: Бъдещето поколение, което иде в света, трябва да носи чистота и светлина. Жената трябва да носи чистотата. Докато една жена е "девица", "дева", докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето. Човек без чистота в живота си всичко изгубва и каквото пожелае, не може да го постигне. Чисти ли сте обаче в чувства, в мисли и действия, ще бъдете силни, крепки и каквото пожелаете, ще придобиете. Вие ще проверите тия мои думи в живота си и ще разберете смисъла и цената на чистотата и на светлината. Под "чистота" аз не разбирам само външната, физическата чистота, но и всяка клетка у вас да бъде чиста, външно и вътрешно. Тази обща чистота на клетките е чистота и на цялото тяло. Чистотата е резултат на едно вътрешно усилие на духа. Всяко нещо, което може да се опетни, да се оцапа, не е чистота. Всяко нещо, което се оцапва, е нечистота, а всяко нещо, което не може да се оцапва, което не може да се опетни, е чистота. Под "светлина" аз не разбирам само външната, физическата светлина, но и всяка клетка у вас да лъчеизпуска навън светлина. Всяко нещо, което може да се изгаси, не е светлина. Всяко нещо, което изгасва, е тъмнина, а всяко нещо, което не може да се изгаси, е светлина. Вие, младите, пазете идвала на вашата душа и към него се стремете - чисти и светли! Дойде ли чистотата, човек всякога ще бъде здрав. Дойде ли умът, човек всякога ще има светлина. Знание без светлина остава неразбрано. Здраве без чистота е непостижимо. Имате ли чистота, вие сте богати. Имате ли светлина, вие сте пак богати. 5 април 1926 г., понеделник, 14 ч. Беседа, държана от Учителя по желанието на ученичките от Втора софийска девическа гимназия на празника на залесяването
  9. Аудио - чете Цвета Коцева Архивна единица От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето. От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Спомени на Борис Николов за беседата - Изгревът - Том 3 Малкият стрък Всеки стрък, който излиза от земята, ще види лъчите на слънцето. Може да попитате: „Защо седим на този дъжд?“ – То е предметно учение. Когато нивата е посята, дъждът е благословение. Когато нивата не е посята, дъждът е нещастие. Когато нивата е посята и вали дъжд върху нея, житото ще израсте; когато нивата не е посята и дъждът пада, само бодили ще израстат. Следователно, когато във вашия живот дойде Божественото благословение, а вие нищо не сте посяли, бодили и тръне ще израстат и нещастията ще вървят едно подир друго, както сянката тича подир колелото. Не се самоизлъгвайте. Животът не седи във външните прояви. Външността не носи доброто; то е нещо вътрешно. Човек трябва да бъде добър по сърце. Ако човек не може да обича живота, който Бог е вложил в него; ако той не може да оцени своята душа и ако чистотата като същина е непонятна за него, как може той да учи другите? Ако за себе си не можете да постигнете чистотата, как ще я предадете на другите? Хората са чудни, когато искат да знаят много, да станат умни, да станат гениални, да учудят света. Господ е дал на всички хора ум. – Защо някои са разумни, а други неразумни? Защото едните са обработили ума си, а други не са го обработили. Онзи, на когото Господ е дал ум и той не го е турил на работа, върви по широкия, хлъзгав път. За такъв човек казваме, че не е умен. Ние сме дошли на Земята да се учим. Земята е свещена, това трябва да се разбере! Човечеството с порочния си живот я опетни. Като не разбират какво нещо е Земята, хората казват: „Земята е нечиста, грешна“. Значи, те приписват греха на земята. А тази грешна земя, на която те вършат всички престъпления, всички грехове, постоянно вади из недрата си нещо ценно: жито, ябълки, круши, картофи и др. Всички благословения, които приема отгоре, тя ги дава на нас. При това мнозина казват: „Тази грешна земя!“ – и плюят върху нея. Защо? Кой е крив? Земята ли е крива? – Не, човек не трябва да плюва. Какво означава плюнката? – Тя означава всичко лошо, което се е събрало във вашия ум и във вашето сърце. Тя е отровен сок, който се изхвърля навън. Човешката плюнка е отровна, особено при раздразнено, гневно състояние. Защо се качихте на Мусала? Защо ви посрещнаха гръмотевици, дъжд, сняг? – Това е езикът на небето. Господ казва: „Кажи на тези хора, че ако вършат волята Ми, Аз ще излея всичкото си благословение върху тях. Ако те вървят с тебе и се качват нагоре, чисти трябва да бъдат. С техните хилави желания, с техните хилави мисли, с техния егоизъм, колкото и малко да е останал, не могат да Ми служат“. Вие днес сте по-добри от другите хора, но в сравнение с ангелите, които вършат волята Божия, вие сте слаби, не можете да Му служите. Вие може да станете и демони, и крилати ангели, това са възможности за вас. Ангелите са отлични служители. Те носят Божието благословение по целия свят. Красиво е да реализираме малките дарби, които Бог е вложил в нашите души! Красиво е да вършим това, което Бог иска от нас. Ще кажете: „Ами как ти е говорил Господ?“ Не е важно как ми говори Господ, но трябва да знаете, че и в пряк, и в преносен, и в идеен смисъл тия са думите, които Господ ви казва. Аз виждам, между вас се заражда благородна ревност. Ревността е нещо хубаво, когато е за добро. Когато тази ревност излиза от посятата нива, тя е благословение. Но когато излиза от непосятата нива, тя носи тежки страдания. Мнозина от вас сте оставили вашите добродетели непроявени, т.е. много от вашите семена не са поникнали на нивата ви. Аз говоря сега само за добродетелите. Според мене недъзите ви се дължат на недоразвити добродетели. В живота всички сме така свързани, че прегрешенията на едного са прегрешения на всички и добродетелите на едного са добродетели на всички. Що е прегрешение? – Прегрешенията се явяват като последствие от задържане на Божиите блага. Човек всякога служи за проводник на Божията благост. Затова, ако праведникът не изпълни своя дълг, ако не дойде навреме, когато Бог го повика, всички ще страдат, понеже са свързани с неговия живот. Ако той не иска да изпълни волята Божия, ще се намери друг, който да я изпълни. В Бога всякога има и други възможности. В дадения случай ти, който си призван да бъдеш носител на Божественото благо, отвори сърцето и душата си, да мине Божията благост през тебе и да отиде у всички хора. Бог иска Неговата благост да мине във всички души. Не мисли, че ти си малко, недоразвито същество, че нищо не струваш, че не можеш да вършиш велики работи. Това е неразбиране на нещата. Наистина, велики работи не можеш да вършиш, но малки работи можеш. Тях свърши, това е достатъчно. Ти трябва да кажеш: „Сега аз ще отворя сърцето си, ума си, да дойде Божието благо“. Това е Божията воля, Бог иска Неговото благо да дойде върху нас, както идат слънчевите лъчи. Мислите ли, че ако някой закове с гвоздеи капаците на вашите прозорци, ще можете да възприемате слънчевите лъчи? Ако прозорците са заковани отвън, аз ще ги отворя; ако са заковани отвътре, там е лошото. Някои казват, че хората не са добри. Каква философия има в това? Аз тълкувам така: От хиляди години хората са затворили душите си; в тях има набрана излишна енергия и като не могат да я употребят разумно, те създават пакости, както за себе си, така и за окръжаващите. – Какво трябва да правим? Ще впрегнем тази енергия на работа и ще се ползваме от нея, както се ползваме от клековете, които горим сега. Те ще кажат: „Тия хора се качиха на Мусала. Ние им помагахме, дадохме толкова жертви, заради тях животът ни отиде. Да видим те какво ще направят сега“. Клековете ще бъдат свидетели на вашия живот. Днес те са спящи същества, но един ден, когато отидете при Господа, ще се срещнете с тях и те ще заговорят. Помнете: те са живи същества. Вие мислите, че престъпленията могат да се скрият. Не, няма нищо скрито-покрито в природата. И камъните ще кажат какво добро и какво зло сте извършили. Вие мислите, че природата е мъртва. Тя е жива. Всичко, което виждате наоколо, това са спящи същества. Когато проговорят, те ще кажат: „Едно време и ние бяхме своенравни като вас, но сега учим първия урок на мълчанието и на смирението“. От милиони години Божественият чук е играл върху тия камъни, но те още не са научили своя урок. Вие ще кажете: „Ние не сме спящи същества; ние сме оживели“. Вие, които сте оживели, защо ви доведоха на Мусала? – Да познаете Господа. Той ви говори отгоре, но вие не разбирате езика Му. Не е мъчен езикът на Бога, но вие не го разбирате. Той ви казва: „Трябва да се обичате!“ – „Как трябва да се обичаме, Господи?“ Аз да ви питам: Как трябва да се обичате? – „Да си прощаваме всички грешки и обиди.“ Това е наполовина право. Можете ли да простите на онзи, който не се разкайва? Сега аз искам да изтълкувам думите ви. Какво ще стане с умрялото магаре, ако слънцето го пече цял ден? – То ще се разложи и ще започне да мирише. Какво ще стане с умрелия човек, ако го държим по-дълго време? И да се молим за него, той ще замирише. Мъртвия трябва или да го заровим, или да го занесем далеч някъде, да се разложи всичката материя и да се разнесе из пространството. След време Бог ще събере тази материя и ще направи нов човек от нея. Някога и живият мирише. Това показва, че в известно отношение той е мъртъв. Какво трябва да правим с него? Как трябва да проявим любовта си към този човек? Ако магарето е живо, ще му дадем малко зоб и водица. Ако е болно, ще го лекуваме. Щом оздравее, то ще зареве, а ревът на магарето е признак, че то е здраво и може да работи. Ти го питаш: „Какво има? Защо ревеш?“ – „Сега вече може да туриш товар на гърба ми.“ А какво трябва да правиш с човека? И на него ще дадеш това, от което се нуждае. Днес ние се качихме на Мусала. Това е хубаво, но то е само външен подвиг. Неколцина се върнаха назад. Това показа, че във всички няма още пълна готовност. Ако не знаем как да изкачим горе онези, които се върнаха, те ще ни спънат. – Кога един човек може да ни спъне? Ако този, който се качва на Мусала, има много добродетели, но същевременно и един голям недъг, той ще парализира неговата дейност към добро, както и стремежа му към Бога. Следователно този недъг трябва да се превърне в добродетел, за да не спъваш нито себе си, нито другите. Казвал съм, че човек може да има недъг. Така е, но кога? Докато е в закона на развитието. Дойде ли да служи на Бога, той трябва да бъде съвършен, без никакъв недъг. Като говоря за служене на Бога, разбирам онзи свещен момент на нашата душа, когато пристъпваме към Бога с всичката си чистота и съвършенство; с чистота и святост в своите мисли, желания и действия. Само при съвършенство на духа и чистота на душата ние разбираме какво изисква Бог от нас в даден момент. Питам: Как ще носите новото учение в света? Душите ви трябва да бъдат отворени. Ако влезете в света с недъзите си; ако имате същите желания, каквито имат и хората от света, какво благословение ще им занесете? Ако аз проповядвам Словото Божие и очаквам да ми платят, за да се облека с хубави дрехи, най-модерно, мислите ли, че Бог ще бъде доволен от мене? Мислите ли, че по този начин аз проповядвам правилно Царството Божие? Кажете коя домакиня, като работи вкъщи или отива на нивата, облича венчалната си рокля? Разумната домакиня отива на работа със старите си дрехи. Това е правилно. Новите си дрехи тя оставя за специални случаи. – За кога? – Когато отиваме при Бога. При Бога ще отидем с най-хубавите, с най-чистите си дрехи – без никакво петно по тях. Помнете: Когато нивата е посята, дъждът е благословение. – Защо днес вали дъжд? – Защото човек има големи недъзи, той е голям егоист. – Лош ли е човек? – Не, той е добър, но само за себе си. Той е по-добър, отколкото трябва, но за себе си. – Тогава да бъдем добри. – Към кого? Ако е да сте добри към себе си, вие сте такива. Важно е да бъдете добри към Господа и за Него. Доброто се проявява в три направления. Човек може да бъде добър към себе си; той може да бъде добър към ближния си, а най-идеалното е да бъде добър към Бога. Човек е изучил изкуството да бъде добър към себе си, също така да бъде добър към ближния си, а сега трябва да изучава изкуството да бъде добър към Господа. Това е най-важното, което се изисква от нас. Вижте майката, която отглежда детето си, не е ли добра за него? – Добра е. Малката пчелица, която изминава километри разстояние да събира прашец и да приготвя мед за своите ближни, не е ли добра за тях? – Добра е. Но пчелата не е научила, не е разбрала още великия закон – да бъде добра към Бога. Вземеш ли малко медец, тя веднага те жилне – нищо не дава за Бога. За себе си всичко е наредила отлично: къщичката си също наредила, изчистила; самата тя е трудолюбива, но не знае закона, че трябва да бъде добра към Господа. И ние сме като пчелите. За себе си, за ближните си сме много добри, но дойде ли Господ да поиска от нас най-малкото нещо, ние му показваме жилото си. Значи отсега ще изучавате закона да бъдете добри към Господа. Това е най-великото нещо. Когато научите и приложите този закон, животът ви ще се осмисли, живата природа ще ви заговори и от всичко това вие ще извадите поука. Ако тези камъни проговорят, какво ще стане? – Косите ви ще настръхват от ужас и тази красива местност няма да ви побере. Знаете ли какви страшни работи бихте чули и видели? Това ще бъде цял ад за вас! Ако тия планини ви разкажат своята история, цяла София не би ви побрала. Тук може да видите двама гиганти, хора на миналото, как се убиват. Какво бихте научили от това? Само ще се ужасите – нищо повече. Нужни са хиляди години, докато тези герои на миналото се повдигнат. Всичко около вас са кости на мъртви герои, на богове, живели в миналото. И сега слънцето трябва хиляди и милиони години да грее, много дъждове да валят, за да се измият греховете на хората и да научат закона за служене на Бога. Те са служили на себе си, служили са на ближните си, но не са работили за Бога. Казвате: „Нали сме излезли от Бога?“ Има излизане отдолу, има излизане и отгоре. – Тогава какво трябва да правим? Нали науката казва така. – Да, има човешка наука, но тази, за която аз ви говоря, не е човешка. Има наука и на светиите, и на ангелите, но има наука и на Бога. Казваш: „Аз зная много“. – Радвам се, че знаеш, но това знание е човешко. Ти изучи ли науката на светиите? Научи ли науката на ангелите? Науката на ангелите е за далечното бъдеще. Ами науката на Бога научил ли си? Аз не започвам с ангелската наука, не започвам и с науката на светиите, но започвам отгоре – с науката на Бога. Това е един от най-разумните методи, с което се отличава моята наука. Аз започвам с най-мъчната наука. Хората започват от най-малките числа. Учителят пита: „Иванчо, кажи колко правят 1 + 1?“ – „Едно и едно прави две.“ – „Две и две?“ – „Четири.“ – „Три и три?“ – „Шест.“ – „Три по три?“ – „Девет!“ Това е лесният път – пътят на лесната наука. От хиляда години ние сме вървели по лесния път и затова не успяваме. Който върви по лесния път, трудно добива резултати. За да започне с малките величини, човек трябва да има ума на Бога. Само Бог може да работи с малките величини. Ние, хората, трябва да работим с големите величини. Ще изясня мисълта си със следния пример. Вземете едно дете, което плаче. Ако му дадете една малка ябълка, ще престане ли то да плаче? – Няма да престане. Но ако му дадете десет килограма ябълки, колкото и да е сърдито, престава да плаче. Това е науката на Божествения живот, науката на Божественото изобилие. В тази наука числата сами говорят. Достатъчно е да извикам числото едно по име, то ще излезе и ще ви държи отлична лекция. Като извикам по име числото две, то ще излезе и друга лекция ще ви държи. Така говорят всички числа. От тях ще разберете смисъла на Божествената наука, която държи целия космос в хармония. В това се състои величието на Бога, че Той се занимава с нас – малки величини – бебета, и действа върху нас със своето изобилие. И за нас, още преди тръгването ни от София, Господ казал на своите служители: „Ще приготвите пътя на тези малки деца, ще изчистите всичко наоколо и горе – на Мусала, ще ги приемете като добре дошли гости“. Затова тук имаше дъжд, сняг, град. В Божията наука, която работи с малките величини, няма ядене и пиене. В човешката наука, обратно, навсякъде има ядене и пиене. Хората са добри, когато ядат и пият. Казвате, че трябва да си прощаваме. Хубаво е човек да прощава. Това е първото нещо. Велико е човек да прощава. Бог се отличава именно с това качество, че Той е дълготърпелив и прощава. За вас е важно още да обичате така, както Бог обича, а не както хората обичат. Ако обичаш както хората обичат, ти ще се изопачиш. Ако влезете в Божествения свят с човешката любов, нищо няма да постигнете. Следователно, щом влезеш в Божествения свят, ще обичаш, както Бог обича: ще прощаваш и ще работиш само за Господа. Ако мисълта за Бога стои постоянно в ума ви, вие ще бъдете благословени. Каквото работите, все за Бога мислете. Ако в ума ти дойде мисълта, че си грешен, кажи: „Зная, че съм грешен, но и друго нещо зная, че има Един в света, Който ме обича. Щом Бог ме обича, аз ще изпълня Неговата воля, ще Му служа, както трябва“. Ако ме питат защо обичам Бога и защо Му служа, ще отговоря: Защото и Той ме обича. На любовта се отговаря с любов. А Любовта се изявява чрез служене и работа. Ако не Го обичаш, няма да Му служиш. Любовта работи. Следователно, който работи, той е в Любовта. Който не работи, той е извън Любовта. Ние работим за Онзи, Когото любим. Бог работи отгоре, а ние – отдолу. И тъй, високият връх, който виждате оттук, е Мусала. Работете съзнателно, за да разберете доброто, което е вложено във вас. Ако изучавате великата Божествена наука, ще напредвате в развитието си; ще научите много работи, необходими за вас, и ще завършите така, както е определено за всеки едного още от началото на неговото битие. Как ще свършите, ако започнете с науката на ангелите и светиите? (Учителят откъсна едно стръкче тревица и каза: „Ще израстете нагоре, като тази тревица“.) Всяко цвете има двояк смисъл. Ако откъсна едно цветенце и се накича, това показва, че аз живея според науката на ангелите и светиите. Ако изучаваш тази наука, ще дойдеш до закона на растенето, на безкористието и на самопожертването. Стръкчето, което откъснах, се радва сега, защото е предметно учение за вас. Един ден тази тревичка ще ви срещне при Бога и ще каже: „Аз ще свидетелствам за тези хора“. – За какво ще бъде свидетел тя? Че ви е говорено за Бога и за великата Божия наука. Тази тревичка сама говори. Ето защо вие ще отворите сърцата си и ще направите пречистване, ще се разкаете и каквито прегрешения сте направили, ще ги изправите. Ще отворите книгата на своя живот и ще направите щателен преглед на добрите и лошите си постъпки. Колкото прегрешения намерите, ще ги поправите. Ако въпреки вашите усилия, въпреки вашето внимание, не можете да съзнаете някои ваши прегрешения и не можете да ги изправите, ние ще ги изправим. Някога и Учителят изправя грешките. Не е въпрос кой ги изправя. Ако ученикът изправя грешките си, добре прави; ако Учителят ги изправя, пак добре. Ако ученикът не довижда и не може да си изправи погрешката, Учителят ще му я изправи. Все трябва някой да изправя грешките. – „Ама аз имам много недостатъци.“ Нищо от това. Приеми, че тези недостатъци са допуснати от Бога. Например, вие се обиждате лесно. Защо се обиждате? Като се върнете в София, какво ще занесете със себе си? Да изправим грешките си. Ще обичаме братята си, както Бог ни обича. Ще работим на Божията нива и ще направим една малка вадичка, през която ще прекараме Божието благословение в София. Всичко, каквото мислите, е вече проектирано. Всичко, каквото казвате, става. Така е в Божествената наука. Водата ще дойде в София, само че нивата трябва да бъде посята. Кой ще отвори капаците на нашите прозорци? – Тази сутрин аз ги отворих. Не само капаците на прозорците, но отворих и покривите на къщите ви. Освен това смъкнах и дебелите ви зидове. Ако се огледате, ще видите, че нямате нито капаци на прозорците, нито зидове, нито покриви. Това е светлината. Това е свободата. Искам да запазите свободата си, да не туряте главата си в ярема и да казвате: „Докога, Господи, този живот, този товар, тези недъзи, тези нещастия? Затова ли ме е родила майка ми?“ Сега ще помните Мусала. Ще знаете, че тук и в целия Балкански полуостров има души, затворени от векове, които чакат своето освобождение. Те ви правят пакости. Кой не иска свобода? Двама души се бият, карат се. – Защо? За свобода се бият. Като се набият, един другиму си казват: „Позна ли ме сега?“ Някога духовете, които причиняват разправиите, дохождат при вас, искат помощ. Като не знаете как да им помогнете, почвате да се карате и биете помежду си. Значи нужна ви е повече светлина. Като отидете някъде, започвате да отваряте капаците на прозорците, покривите и стоборите на къщите. Днес ще дам на всички по един спомен – една тревичка, един малък стрък. Тя ще ви служи като емблема. Колкото и да е малка, като я погледнете, кажете си: „Аз трябва да уча закона на растенето, закона на ангелите“. Всяка тревица крие в себе си формулата: „Великата наука на живота е служене на Бога“. Ето, давам на всички от тази тревица. – „Да дадем ли на други от нея?“ – Ще им дадете, но ще вземете обещание да служат на Бога. Обаче трябва да разберете закона „служене на Бога“ като важен закон и да се спрете на него. Нямате ли тази идея в себе си, тревата сама по себе си е без значение. Така аз мога да ви събера цял кош трева. И тъй, във великата Божествена наука от всички се иска служене на Бога. Кажете ли, че ще служите на Бога, трябва да посеете нещо. Като откъснете един лист, той трябва да представя образ на идеята „Божието Слово“. Тази тревица да ви бъде образ, символ на идеята „служене на Бога“. Ако носите тази трева без съдържанието на тези думи, тя ще бъде като свещена книга без съдържание на Словото. Щом в нея са написани Божествените слова, тя ще бъде ценна. В бъдеще, като сядате на тревата, ще имате предвид идеята „служене на Бога“. Тя ще ви говори за закона на служенето. Като разбирате този закон, щом седнете на тревата, тя ще ви каже: „Добре дошли!“ Значи на този, който има тази тревичка, прозорците и покривът му ще бъдат отворени. Който се заеме с изучаването на великата Божествена наука, покривът и прозорците му трябва да са отворени, слънцето да го грее отвсякъде, а земята да му бъде основа. И тъй, на когото дадете от тази трева, ще му кажете тези слова, които казах на вас. Сега да довършим работата си. В светлината на тази велика наука – Божествената наука, под думата „свършване“ се разбира започване на друга, нова работа. И когато аз казвам да свършим тази работа, разбирам да започнем друга. Като свършим дадената работа, ние няма да почиваме, но ще отидем на лозето да копаем. След копането има друга работа. Един ден ще отидем на лозе да опитаме гроздето. Като свършим работата на света, започваме великата работа за Бога. Казвате: „Да се освободим от света!“ – Няма какво да се освобождаваме. Щом работим за Бога, ние сме свободни граждани. Но ако не вярваме в тази наука, светът ще има влияние върху нас. Тъй че ако поддържаме мисълта да се освободим от света, значи да се считаме слаби. Основната идея на тази беседа е „служене на Бога“. Ще започнем с най-мъчната наука – Божествената наука, която ще ни научи на всичко онова, за което душата ни копнее и към което духът ни се стреми. Защо се правят големи спънки в света? Де се правят най-здравите мостове? – Над големите реки. Защо? Защото през големите мостове минават тежки товари. Колкото по-здрав е мостът, толкова по-големи тежести се пренасят през него. Колкото един човек е по-здрав, по-силен и по-учен, Бог го поставя на по-тежка и отговорна работа. Казваш: „Аз няма да стана мост!“ Ако можеш да станеш мост от Бога към хората, да минават по гърба ти ангели, лошо ли е това? Всеки ангел, като мине, ще ти остави по едно благословение. Ние ще станем мостове не на човешкото, а на Божественото. Ако станем мостове на човешкото, ще се обезобразим; ако станем мостове на Божественото, ще се новородим. Думата „мост“ подразбира връзка, халка между Божественото и човешкото. Дръжте в ума си мисълта, че служите на Бога. Повтаряйте тази мисъл. Вашето съзнание трябва да присъства при всяко действие, даже най-малкото, и да знаете, че служите на Бога. Не казвайте, че на Бога не се служи лесно, че за това са нужни знания. Който отива да служи на Бога, може да бъде без знания. Много естествено, като отиваш при извора, ще си носиш ли вода? Като отиваш в градина за плодове, ще си носиш ли храна? Обаче като отиваш в пустинята, трябва да си носиш вода. Науката – това е храна за хората. Като казвам, че отиваме при Бога, аз разбирам, че не ни трябва наука. Под „наука“ аз разбирам живата наука; разбирам, че не ни трябват човешки знания, а Божествени – знания на живата природа. Казваш: „Аз не искам хляб“. – Разбирам, че не искаш обикновен хляб, приготвен от хората. То значи: „Отсега нататък аз ще искам хляб от Бога, от Него ще се храня“. – „Не искам наука.“ Подразбирам, че не искаш светската, човешката наука, но Божествената, във виделината на която ще се развиваме. Като мислите така, ще разбирате великото и Божественото в света. Сега аз не ви казвам да бъдете добри, но всеки от вас да бъде такъв, какъвто Бог го е създал. В човешкия свят, когато не обичаш някого, нищо не му даваш, гладен го държиш, пъдиш го. Светската наука така разрешава въпросите. В Божествения свят става обратно. Когато не обичаш някого, най-много го храниш. А когато обичаш някого, най-малко му даваш. На небето и никак да не те нахранят, това е привилегия, дадена за малцина. Ако на земята не те нахранят, ти ще се оплакваш и ще разправяш навсякъде: „Оставиха ме гладен, не ме нахраниха, изпъдиха ме“. Ако не те нахранят на небето, ти ще се радваш. Това се случва рядко, на хиляди години един път. Това е особена привилегия. Как ще разберете тази дълбока, Божествена наука? Онзи, когото не са нахранили, има в себе си всичко. Той може да дава на другите. Той казва: „Нека на всички да се даде, а каквото остане последно, то е мое. Нека всички се нахранят. Аз се радвам, че те са получили Божественото благословение“. На наш език преведено, то значи, че трябва да си отстъпваме. – В какво да си отстъпваме? Писанието казва: „Молете се един за друг“. За онези, които обичаме, ние се молим да им прати Бог своето благо. И за онези, които не обичаме, също се молим, да даде Господ да ги сполети това-онова – все им пращаме благословение. Тъй щото и които обичаме, и които не обичаме, ние се молим за тях. Обаче има хора, които са по средата – тях забравяме. Аз искам да ви напомня за забравените – за тях да се молите. Иначе, доколкото зная, много се молите. Молитвата ви трябва да бъде от всичкото ви сърце. Абсолютна искреност в молитвата! Така трябва да се молите! Казвате: „Усилие, борба се изискват, докато се постигне това нещо“. Ще се борите дотогава, докато вашите добродетели вземат надмощие. Кажете: „Мога да служа на Бога през всички времена и при всички условия“. Ще станеш истински служител, когато преодолееш всички препятствия в живота си. И ние преодоляхме едно голямо препятствие – качихме се на Мусала в дъжд, сняг и град. Който знае това, ще се чуди на ума ни, как сме тръгнали по това време, в този ранен час, по тъмно, на Мусала. Казват, че сме налудничави. Ние пък мислим другояче по този въпрос. В хубаво време всеки може да се качи на Мусала. Важно е в лошо време да се качиш. Ако ви питат: „Толкова ли е нужно да се качвате по това време на Мусала“, ще кажете: „Това е предметно учение“. Аз искам да задържите тази екскурзия в ума си, като редките, паметни за вас. Ако тази екскурзия остане за вас мъртъв спомен, както паметниците по гробищата, нищо не сте придобили. Четете на някой паметник: „Тук почива млад герой, взел участие в 25 сражения“. Аз не искам такива паметници и надписи. Паметниците на нашите герои са живи, а не от камък. Като отидем при някой от нашите герои, ние казваме: „Излез вън и покажи своето геройство!“ Аз искам и вие да бъдете живи паметници. Искам първо да станете. Ставането е възрастване, т.е. процес на растене. После – да оживеете, и най-после – да възкръснете. Като ви заведа още един път на Мусала, ще оживеете. Като се върнете в София и ви питат какво научихте на Мусала, кажете: „Научихме как да станем и оживеем“. Ако ви питат от кои сте, ще кажете: „От тези, които са станали“. Както виждате, ние сме обиколени с мъгла. – Какво означава тази мъгла? Когато Моисей се качи на Синайската гора, гъст облак го закри, гръмотевици се чуваха, но никой не виждаше какво става там. Така беше по-добре. И сега Господ казва: „Външният свят не е готов още да види моето лице, нито да вижда какво става тук“. Затова днес мъглата се разстила пред нас. Дълго време трябва да работи Божественото рало върху вас, за да възприемете Божествената светлина. За света иде такова разтърсване, че покрив няма да остане на къщите им. – За какви покриви се говори? Това са оковите, веригите на хората. Когато всички покриви се махнат, когато капаците на прозорците се отворят, тогава ще дойде Господ и вие ще бъдете свободни. Има ли нещо лошо в това? Ще паднат веригите от ръцете и краката ви! Какво лошо има в това, че конят пасе свободно в гората, без никакви юзди и вериги? – Де да търсим коня? В гората. Като го видя, аз го потупвам по гърба и му казвам: Радвам се, че си свободен от веригите и юздите. Както си пасе, конят ме погледне, вдигне главата си нагоре и пак продължава да пасе. Това е говор. Аз се разговарям с коня. С вдигането на главата си конят иска да ми каже: „Ти научи ли науката на светиите и ангелите? Пасеш ли трева като нас?“ И волът казва същото. Питам: Като сте изучавали науката на светиите и на ангелите, знаете ли защо конят и волът пасат трева? Казват за някого, че дъвче и преживя като вол. – Според мене човек трябва да се учи да дъвче, а не да гълта храната си. Дъвченето е символ на живота. Като водиш един кон в гората, иди при него, спри се с почитание, поглади го по гърба, отправи погледа си към Бога и продължи пътя си. Ако видиш вол, направи същото. – Какво ще стане с нас? Чудно, какво ще стане с вас! Ще се пробуди Божественото във вас и Бог ще ви проговори. Душата ви ще се отвори за великото в света и ще се възрадвате. Само така ще познаете Бога. Ушите ви ще се отворят за Неговото Слово и умовете ви ще Го възприемат. Само така ще бъдете братя и сестри помежду си. Аз не говоря за сегашното братство и сестринство, което в четири поколения се изтрива и не остава следа от него. Аз говоря за онова братство и сестринство, което нищо не може го изтрие. Това е братство! И приятелство, което нищо не може го изтрие, то е приятелство. Божието благословение да бъде над вас! Божията Любов да бъде с всички ни! Да ходите с тази Любов през цялата година! Сега вие целувате ръката ми. Защо я целувате? Това е договор, че ще служите на Бога. Защо се ръкувате с дясната ръка? Това значи: Когато двама разумни хора се съберат на едно място, всичко могат да направят. – „Искаме да имаме тази беседа.“ Това е направено вече. Щом искате нещо, то става. – На кого да се даде тази беседа? На всички, които се занимават с Божията наука. Казано и свършено. Тревицата, т.е. малкият стрък, който ви дадох, не се губи. Той винаги ще ви говори. Щом го потърсите от сърце, ще го намерите. Бъдете бодри, весели, радостни. От вас се иска служене на Бога. Да бъдем смирени като децата. Тази беседа не можа да се държи на Мусала. Краката ви бяха изстинали. Щом слязохме долу, даде се беседата. Доброто у вас е в това, че имате смелостта да вървите и в лошо време. Щом можахте да се качите на Мусала в такова лошо време, това показва, че ще можете и в духовно отношение да преодолявате всякакви мъчнотии и препятствия. Този ваш подвиг ме радва. От гледището на Божия закон който дава, винаги придобива нещо. Каквото решите, всичко става – важно е умът и сърцето ви да бъдат отворени. Решихме да се качим на върха – качихме се. Колкото и лошо да беше времето, можахме да се качим. Колкото по-нагоре се качвахме, гръмотевиците се оттегляха – постепенно намаляваха. Те казваха: „Който се качва горе, трябва да бъде чист като снега!“ Ето на върха има вече слънце. Трябва да се качим горе още един път – да видим слънцето. Обикновено хората се борят за първенство, кой да вземе първото място. Който върши Божията воля, той е пръв. Който не върши Божията воля, той е последен. От това гледище всеки може да бъде пръв. Като се качвахме на върха, някои се уплашиха да не изстинат и се върнаха назад. Други пък искаха да слязат в Чамкория, страхуваха се да останат още малко с нас. Питат ме: „Да се върнем ли назад, или да останем тук?“ Понеже съм за свободата, казвам: Щом се страхувате да не изстинете, по-добре си идете. Аз можех да им кажа: Останете всички тук, утре ще има беседа. Понеже не им казах това, те си отидоха. Аз постъпих според закона на свободата. В Бога няма обратни решения. Каквото Той обещае, става. Бог е единственото същество, на което думите нямат обратни решения. Той никога не изменя на своите обещания. Той не знае какво е „не може“. Ако Бог не проявява своята милост, то е, защото чака момента, когато всички могат да Го разберат. Ако Бог търпи хората, то е, защото Той иска те да се пробудят и разберат защо е създаден светът. Например вие не знаете защо е създадена тревата. Не е грешно, че не знаете. Днес аз ви отворих един лист от Божествената книга, но още колко остават! Досега вие не знаехте защо воловете и конете пасат трева. Кой философ би ви казал това? Казвате: „Колко би било добре да сме всякога с вас!“ – Не е било време да съм бил извън вас. Както виждате, времето започна да се оправя. Времето се засмя и вие се зарадвахте. Щом вие сте радостни, и времето е радостно. Щом вие плачете, и времето е мрачно и плаче. Мнозина се оплакват, че никой не ги обича. – Има едно същество, което ви обича – то е Бог. Щом кажете, че никой не ви обича, значи не сте намерили Този, Който ви обича. Щом дойде Неговата светлина и изпълни душата ви, всички ставате радостни и весели. За вас сега е важно да възприемете напълно всичко, каквото чухте. Важни са следните неща: Светъл ден, весел ден, Божи ден. Когато денят е весел, той всякога е Божи ден. Като имате един Божи ден, всички стават като този ден. Някои се оплакват, че краката им са мокри. Какво означават мокрите крака? Докато не се намокрят краката на хората, не може да се придобие Божественото. Мокрите крака са неблагоприятните условия на живота. Желаеш да постигнеш нещо, но се явяват ред препятствия – това са все мокри крака. Речеш да си направиш къща, но пари нямаш – това е препятствие. Като започнем да живеем по Бога, ще имаме по-хубави къщи от сегашните. Ще си направим такива къщи, каквито ни са нужни. Ще имаме толкова светлина, колкото ни е нужно. Често вие се обезсърчавате и казвате: „Остаряхме вече!“ Какво означава старостта? Когато изгуби вярата си, човек остарява. Когато изгуби смисъла на живота си, стремежа си към Бога, човек остарява. Когато детето се радва, че майка му го извежда навън, това е хубаво. Вие сте радостни днес и трябва да се радвате. – Защо? – Радостта е такова едно извеждане навън. И тъй, онези от вас, които се качиха на Мусала, добре направиха. И които не се качиха, и те направиха добре. В края на краищата, всички ще слезем долу. – „Колко е хубаво да останем тук!“ – Тук значи при Бога, а при Бога ще бъдем всякога. Беседа от Учителя, държана на Мусала (при Бистришките езера), 13 юли 1925 г.
  10. Аудио - чете Николина Банева Аудио беседа (видео) Надеждата (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Трите основи на живота", 3 беседи, 1920-1921 г., Трето издание. Издателство "Бяло Братство", 1996 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание От книгата "Трите основи на живота", 3 беседи, 1920-1921 г., За изтегляне на PDF: Първо издание: 1921 г. София Второ издание: 1947 г. София Трето издание: 1996 г. Издателство "Бяло Братство", (по второто издание) Съдържание извънредна беседа Надеждата А сега остават тези трите: вяра, надежда и любов. (I Послание Коринтяном, 13:13) Аз изхождам от едно ново становище. Има три положения, върху които ще се спра: любовта, вярата и надеждата. Любовта може да се разгледа като стремеж, но може да се разглежда и като чувство, и като сила, и като принцип. Вярата, и тя може да се разглежда и като стремеж, и като чувство, и като сила, и като принцип. Надеждата, и тя може да се разглежда и като стрееж, и като чувство, и като сила у човека, и като принцип. Любовта, вярата и надеждата разглеждам като принципи. Хората често смесват тези три понятия — любов, вяра и надежда, без да ги разделят. Любовта обхваща всичко, т.е. цялото пространство, Битието, нищо не може да избегне от нея. Вярата обхваща времето, а надеждата — резултатите, които изтичат от тези две сили. С други думи: Любовта обхваща вечността, т.е. безкрайния живот, всички възможности. В любовта няма смърт. Вярата обхваща условията, при които този живот се развива, а надеждата осъществява резултатите. Това са процеси, които вървят последователно. Хора, у които има надежда, вяра и любов, имат особени признаци. Някой човек е песимист, ходи с наведена глава, недоволен е. Защо? — Защото надеждата у него е слабо развита, няма това чувство, принципът слабо действува у него. За такъв човек казвам: У него няма надежда. Едно от качествата на надеждата е, че когато е силно развита у човека, тя произвежда радост. И Писанието казва: “В надеждата бивайте радостни.” Качество на вярата е, че тя произвежда упованието. Когато вярваме в някого, ние имаме упование в него. Качество на Любовта е, че сме готови да се жертвуваме за оня, когото обичаме. Не смесвайте любовта, вярата и надеждата. Някои мислят, че между тях няма разлика, че те са едни и същи неща. Щом се обезсърчиш в живота, надеждата е слаба в тебе; щом се съмняваш, вярата е слаба; щом не можеш да обичаш, любовта е слаба. Когато някой човек каже, че не може да обича, това показва, че принципът на любовта е слабо застъпен в него. Ще бъде смешно, когато някой парализиран човек каже: Аз не мога да ходя. Разбира се, че не може да ходи, защото неговата вяра е парализирана, той не може да разполага с нервите си. Някой казва: Да обичаш е глупаво. Питам: Ами кое е разумно? Ако любовта е едно глупаво качество на живота, кое е умното? — Е, да седнеш да си похапнеш, да си попийнеш хубаво! — Че то е най-глупавото! Като гледаш онзи вол, напълнил устата си, прежєвя ли, прежєвя. Това красиво ли е? Гледаш онази красива мома, напълнила устата си, криви мускулите на лицето си. Това красиво ли е? Яденето има смисъл само при любовта. Хубавата мома, като яде, казва: Аз ще ям, ще се поправя, за да бъда хубава, да бъда обичана. Яденето, пиенето, това са само обекти, това са само средства. Човек трябва да яде, за да възстанови силите си. Следователно любовта, вярата, надеждата, това са вътрешни принципи на съзнателния живот. Тъй ги схващайте. Може да направите опит с тях. Това не е учение, което почива само на теория, а може да се опитва всеки ден. И тъй, любовта, вярата и надеждата не са еднакво развити у всички хора. У някои любовта е силно развита, у други — вярата, а у трети — надеждата. Апостол Павел, който дълбоко е познавал окултизма и мистицизма, казва: “А сега остават тези трите — вяра, надежда, любов, но най-голяма от тях е любовта.” А аз казвам, че двете крила на любовта са вярата и надеждата, или вярата и надеждата — това са ръце на душата. Отрежете ли тези ръце, всичко е свършено. И тъй, надеждата е принцип, който примирява всички противоположности на физическия свят. Тя борави с видимия свят, със света на промените. Следователно, кога се надяваме ние? — Когато имаме дъщери, синове, земи, къщи, пари, вложени тук-таме. Надеждата схваща нещата отблизо, тя схваща настоящето. Това е едно от нейните качества. Следователно човек, у когото надеждата е силно развита, очите му са отворени, той всичко вижда — къде ходи, какво прави, обхваща всичко. Извадите ли надеждата от него, и очите му ще се затворят. Човек, който ходи със затворени, премрежени очи, е със слаба надежда. Виждали ли сте какво прави котката, когато стои пред някоя дупка да пази мишките? Понеже обектът на нейната надежда го няма, тя стои със затворени очи, докато хване мишката, но като я хване, отваря очите си и казва: Е, това има смисъл, може и да си поиграя с тази мишка. Вие казвате: Тази мишка е нещастна. Тази мишка е в ръцете на своя любовник. Той ще си поиграе с нея и ще каже: Вместо да правиш пакости на хората и да те гонят, ела при мене, влез вътре. Улавя я и я изяжда, снема дрехите є. Вие казвате: Котката изяде мишката. Аз казвам: Мишката отиде на гости у котката. Защо? — Защото се обичат. Дайте є една жаба, няма да я изяде. Виждал съм някой път, котката си поиграе, поиграе с мишката и я пусне. Казва: Хайде, от мене да замине, днес не съм готова да те приема на гости. Ние трябва да схващаме надеждата, този принцип, понеже той е необходим при сегашните условия на живота. Съвременните хора са забъркали своите понятия. Те са изгубили връзката с Бога, усъмнили са се в Него. Питат се: Има ли Господ или не. Ще бъде чудно да си задаваме въпроса има ли слънце или не. Ако слънцето изчезне, и светлината ще изчезне. Веднъж светлината съществува, и слънцето съществува, защото светлината е изявление на слънцето. Щом любовта съществува между хората, и Бог съществува, защото любовта изтича от Бога. Щом любовта изтича от Бога, вярата възниква, а вярата е носител на живота. Без вяра Божественият живот не може да се проектира тук, на земята. Следователно тя е нишка, принцип, който развива разумния, съзнателния живот. Съзнателният живот никога не може да се развива без вяра. Тя е застъпена у всички хора по един или друг начин. Надеждата пък реализира този живот. Тя е сила, която дава форми на нещата. Следователно всеки от вас, който иска да има зраво тяло, да има здрав мозък, да бъде красив, непременно трябва да има надежда. Надеждата оформява тялото. Почнем ли да губим надежда, гърдите ни, мозъкът, тялото изгубват своята симетрия. Тогава човек казва: Не ми се яде, не ми се живее, докато най-после той заминава за другия свят или пък слиза в гроба. Що е гробът? — Това са ограничените състояния, в които се намираме. По-лошо нещо от гроба няма. Най-големият затвор — това е гробът. Да ви пази Господ от гроб! И псалмопевецът казва: “Няма да остави преподобния си да види изтление.” А ние сега казваме: Гроб ни чака. Гробът — това е най-глупавото вярване. Ще бъде смешно, когато на някои човек му излязат циреи и той да говори за тях. Няма защо да вярваме в циреите. Всички съвременни хора, понеже са изгубили съществената мисъл, говорят все за циреи. И сега ние се учим един друг, че ще отидем в гроба. Майката не казва на дъщеря си: Дъще, ще отидеш при Бога, при ангелите да се учиш, а є казва: Дъще, ти днес си красива, но утре ще остарееш, ще погрознееш и ще отидеш в гроба при червеите. Това са човешки схващания. Често ме запитват: Има ли задгробен живот? Казвам: От ваше гледище, задгробен живот няма, в гроба не виждам живот. Извън гроба има живот, но в гроба няма. В гроба има такива терзания, каквито човек не е виждал. Който е прекарал десет-петнадесет години в гроба и след като излезе оттам, го карат да направи някое престъпление, казва: Ти бил ли си в гроба? — Не. — Аз съм бил и днес, за нищо в света няма да вляза отново в него. Човек, който е бил веднъж в гроба, има силата и опитността на американеца, който се спуснал с бъчва от Ниагарския водопад. Той искал да опита силата на Ниагарския водопад и затова взел една бъчва, осмолил я отвътре, влязъл в нея и се спуснал от височина двеста стъпки. Като излязъл от тая бъчва, казал: И цял свят да ми дадат, втори път не влизам в него. Аз ви казвам: Гробът, за който хората мислят, е една бъчва, от която един път като излезете, и цял свят да ви дават, няма да искате отново да влезете в нея. Гробът — това е старо вярване. Новото учение не вярва в никакви гробища. Новото учение вярва, че дето има любов, вяра и надежда, като принципи, там животът е вечен. Когато тези принципи не действуват, тогава се образува гробът и човек усеща страдания. Представете си един млад човек парализиран. Какво е неговото положение? — Мъчи се. — Защо? — Защото има желание като другите да излезе всред природата, но не може. Онзи, който има слаб стомах, и той се мъчи. Защо? — Защото не може да осъществи желанията на стомаха си. Надеждата е принцип, който отваря свободния вход на нашия живот на земята. Тя е принцип, който не пита: ти англичанин ли си, германец ли си, българин ли си, от каква партия си или дали си православен, евангелист или какъв да е друг. Ти може да си българин или англичанин, и пак да ти е развален стомахът. Ама някой казва: Аз съм православен. — Стомахът ти здрав ли е? — Не. —Тогава не си такъв. — Но аз съм евангелист. — Стомахът ти здрав ли е? — Не. — Не си такъв. Там, дето има надежда, стомахът е здрав; там, дето има вяра, гърдите са здрави; там, дето има любов, мозъкът е здрав. Не си ли здрав, любовта, вярата и надеждата в тебе са парализирани. Сега хората чакат възкресение. Как ще те възкреси Христос, когато вярваш в гробища? Как ще те възкреси Христос, когато казваш: Като умра, тъй ще ме облечете, еди-кой си свещеник да ме опее, тъй да ме погребете и т.н. Как ще те възкреси Христос, когато нямаш вяра, надежда и любов? Надеждата казва: Ти ще вярваш само в един Христос, в живот, дето има вяра, надежда и любов и дето няма никакви гробища. Като вярваш в такъв живот, за тебе няма никакви ограничения. Хората казват: Докажи това нещо. Смешно е да доказвам! Представете си един сляп човек, комуто доказвам, че има светлина. Той казва: Не я разбирам, тъмно ми е. Пипна очите му, прогледа, питам го: Какво виждаш? — Светлина. — Искаш ли доказателства? — Не искам. — Тръгни да ходиш! Сега вярваш ли? — Вярвам. — Защо? — Защото не се спъвам. Сега хората казват: Докажи! — Нямам време, моето време е скъпо. Аз ще пипна очите ви и ще ви питам: Какво виждате? — Виждаме обкръжаващите предмети. — Тръгните по пътя. Спъвате ли се? — Не. — Тогава имате вяра. Господари ли сте на себе си, имате надежда. Всеки човек, който изгубва надеждата си, става роб на земята. Страхливците, които се обезнадеждават на бойното поле, те се предават. Търговец, който има страх, ликвидира 100%, а който има надежда, той не се предава. Когато човек има надежда, за него всичко е възможно. Това не са само празни думи. Вие имате хиляди случаи да проверите това в живота си. Някой казва: Аз вярвам в Христа, Христос ми проговори, вече не се съмнявам в Бога. Тъй са ми казвали някои православни или евангелисти. Утре започне да куца, яви се ревматизъм в крака му. Вика лекар, казва му: Господин докторе, какво има на крака ми? Не пита какво ще каже Христос за крака му, а лекарят. Лекарят прави една инжекция, втора, но кракът не оздравява. Казвам: Де е вашата вяра, де е вашата надежда? Ако имаш надежда, ще кажеш на ревматизма: Ти ще отидеш в палците, после в рамото, оттам — в другото рамо. Ще го разхождаш из тялото си и най-после ще му обърнеш внимание, че е сбъркал пътя си и трябва да си отиде, да не прави пакости в тялото ти и ревматизмът ще изчезне. Онези болести, които не може да премествате от едно място на друго в организма си, много мъчно се лекуват. Слушал съм да ми се оплакват мъже и жени, че имат някаква болест, която се мести. Щом се мести, не се плашете, тя лесно ще мине. Ако болестта се загнезди във вас, тэри си основа, това значи, че иска да става собственик. Щом се мести болестта, тя прави опити, като някой инженер, дали може да се настани и де да се настани. Всички болести в нас са живи същества, които искат да си направят място за живеене. Ако в нас действуват тези три принципа — любовта, вярата и надеждата, ние щяхме да бъдем силни, да браним своята свобода. Съвременните хора не са се научили още да боравят със своя свят. Ако не можеш да победиш един микроб, една малка мъчнотия, как ще победиш големите? Какъвто се проявява човек в малките си работи, такъв е и в големите. Някой казва: Аз не вярвам в Бога. Бог не иска вяра без любов. Без любов не може да вярваш в Бога. И надежда без любов не може да има. За да вярвате в Бога, първо трябва да Го любите. А за да любите човека, първо трябва да го познаете. С човека ще започнете по обратния закон. С Бога ще започнете по закона на любовта, а с човека по закона на надеждата. Майката може да познае своето дете само след като го роди. Като види какви таланти, какви способности се крият в него, обиква го. Защо сме дошли на земята в този временен живот? Ще кажете: Е, и майка ми, и баща ми се родиха, живяха, умряха и погребаха ги. Като отиде някой в Англия, в Америка, казват му: Ела да видиш гроба на майка ми, на баща ми. Казвам: Това са техните гробове, но майка ти и баща ти не са там. С години държим тези гробища, тези паметници. Майка ти не трябва да живее в гробищата, а да я носиш в сърцето си, в себе си. Някой пита: Де е майка ти? Казвам: Ако любя, аз съм майка; ако вярвам, аз съм баща; ако се надявам, брат и сестра съм. Ако не любиш, ти търсиш майка си на гробищата. С тези вярвания и схващания мислим, че сме много напреднали. Питаме се: Кога ще се оправи светът? Светът може да се оправи в един ден. Външният свят е много оправен, добър е той, но нашият вътрешен свят като е изопачен, казваме: Кога ще се оправи външният свят? И тъй, за да се оправи светът, всеки от нас да приложи тези три принципа за себе си. За мене е безразлично към коя църква принадлежите, какви са вашите вярвания, надявания. Аз засягам въпроса принципиално. На първо място човек трябва да има дух, мисъл, душа, да е пълен с чувства, да влиза в положението на всяко същество. Всеки човек има живот в себе си, който може да се проявява в неговото тяло, защото на земята живот без тяло не може да се прояви. Как ще докаже някой, че в него има любов, дали само със сладките си думи? Ако мислим така, ще мязаме на онзи руски княз, който обеднял и се оженил за една красива бедна мома. “Ну, поцелуемся” — целуват се първия ден. “Ну, поцелуемся” — втория ден. Също и третия ден, но с това само не се живее. Целувката не значи любов. На тези влюбени трябва да се сложи малко хляб. Тъй казва Господнята молитва: “Хляб наш насъщний, дай го нам днес”. В нея не се иска чай, кафе, а само хляб. И тъй, за да проявим своята любов на земята, необходимо е да дадем от нея на онези, които се нуждаят от любов. А любовта се проявява в някаква услуга, в какъв да е смисъл: или с една сладка дума, или като нахраниш някого, или като го нагледаш, когато е болен, или когато дойде някой при тебе и му окажеш всичкото си доверие. Ние в отношенията си помежду си внасяме само недоверие. Дойде някой при нас, иска пари на заем, казваме му: Нямам. Кажи му истината — имам пари, но не мога, не искам да ти дам. Защо не му даваш? — Защото не вярваш в него и мислиш, че ще те излъже. С това не съзнаваш, че правиш пакост и на себе си, защото един ден ще изпаднеш в същото положение, няма да имат и в тебе доверие. Я питай какво усеща някой мъж, в когото жена му е изгубила вяра или какво е положението на жена, в която мъжът няма вяра? Тези мъж и жена бягат от къщи, намират се на парила. Всички мъчения в света произтичат все от недоверие. Когато някой не вярва в тебе, това значи, че той се е усъмнил в тебе. Някога чувствуваш една обида, една тъга, това показва, че си изгубил любовта на оня, който те е обичал, той е затворил любовта си за тебе. Когато слезем във физическия свят, надеждата е, която осъществява нещата. Ние сме слезли и казваме “реалният свят”. Кой е реалният свят? Всички хора искат много ниви, много къщи. Добре е да имате една къща, една нива, една градина. Добре е да имате една къща, едно тяло, което никога да не умира. Да имате една нива, то значи едно сърце, в което да насаждате всичко. И тъй, къщата, това е човешкото тяло, нивата— човешкото сърце, а градината — човешкият ум. Трябва да имате ниви, градини, но не като ония, които имал един гръцки поп. Насадил една нива и казал: Да знаеш, че поп господар имаш. — Да, като тебе господари сто имах, от които деветдесет и девет отнесох. И ние обсебваме къщи, градини, а после казваме: Дали ще има кой да ни зарови? — Да, ще има. Намирам много правдоподобно, когато жената оплаква мъжа си: Иване, Иване, не трябваше ли по Бога да живееш? А това значи: ти ще изплатиш греховете си, та като дойдеш втори път, да не грешиш. Някои казват: Плаче от обич. Жена, кога ражда, плаче ли? — Не. Когато изгуби детето си, тогава плаче. Когато изгубиш любовта на мъжа си, тогава плачеш, а когато придобиеш любовта му, тогава се радваш. Когато дойде мъжът в къщи, тогава казват: Има голяма радост, сега има любов. Това е реално схващане на нещата. Ние сме изгубили понятията за нещата и говорим на един непонятен език. Господ казва: “Обичайте се, любете се!” Някои казват: Докажи какво нещо е любовта. Мога да ви докажа. Ще взема някого, ще му вържа ръцете и краката с по едно въже, ще му ударя двадесет и пет, ще го потъпча отгоре и ще го попитам: Какво е това? — Терзание. После ще му развържа ръцете и краката, ще го нахраня, ще го целуна. — Какво е това? — Това е любов. За да разберете любовта, трябва да опитате върху си две противоположни състояния. Така постъпва и природата. Изгубиш къща, ниви, майка, баща, деца, казваш: Побеля ми главата, какви са тези страдания? След това идват майка ти, баща ти, нагостяват те. Започва Господ да ти показва какво нещо е вяра, надежда и любов. Вложете любовта в мозъка, вярата в гърдите си, а надеждата в стомаха си. Когато ядете, яжте с надежда. Аз не съм против яденето. Трябва да се яде, но нито много, нито малко. Казвам: Човек, който иска да живее с надежда, трябва да не яде много, да не преяжда. Някой път хапнеш малко, казваш: Защо не си доядох? Но като хапнеш повече, чувстваш отвращение. Законът на надеждата кара майките да говорят на децата си: Яж, мама, яж. Но детето после се разваля. Казвам: От много надяване, от много обличане детето ти най-после заболява. На какво прилича вашата надежда? Еврейският цар Давид, като отишъл на бой, срещнал Голиата и казал: Аз ще се бия с него. Отишъл при цар Саула и му съобщил за решението си. Царят му дал шлем, копие, лък. Надянал ги на себе си, но от тежестта им не бил свободен да действува. Свалил всичкия товар, взел своята прашка с дванадесет камъчета, отишъл на бойното поле, бил се с Голиата и успял. Така и майката мисли като Саула: дойде синът є, тури му броня, шлем, копие, но след няколко месеца той заболява, натоварен е много. Малко храна давайте на вашите деца! Малкото се благославя в природата. Многото, пресищането в света— това е един грях. Онези, които живеят по закона на надеждата, трябва да имат само необходимото в живота. Когато искаш да обработваш вълна, купє един килограм и я обработє, а не сто-двеста килограма. Инак вие ще се намерите в положението на онзи селянин, който, като разбогатял, станал друг, взимал имотите на своите съселяни. Една вечер сънувал един жив сън: През селото минава една голяма кола, пълна със злато и впрегната с няколко чифта волове. Всички селяни се доближавали до колата с една малка чинийка в ръце, сипвали им в тях злато и си отивали. Богатият селянин, като видял това, казал си: Ето случай да разбогатея още повече! Отишъл в избата, извадил един голям сандък и отишъл при човека, който раздавал златото. Казал му: Господине, чакай, и аз искам. — Добре, ще ти дам, но ще легнеш на гърба си, ще туриш сандъка върху гърдите си и ще ти сипвам в него злато, докато можеш да носиш, и ще се обадиш. — Добре, аз ще нося. Турят му една, две, три, четири, пет, десет, петнадесет лопати, той все мълчи. Най-после той едва диша, задушава се и почва да вика. — Оставете този сандък върху му, нека носи последствията на своята лакомия! Като се събудил, разбрал, че този сандък не му трябва, а трябва да раздаде своето богатство. Цял пълен сандък е много. Сегашният живот е тежък. Аз виждам — мнозина от вас имат много такива сандъци и искат да им турят повече. Добре, но ако ви турят, не ще може да носите. Вие трябва да имате любов, вяра и надежда в себе си, за да спечелите повече. Тази любов, вяра и надежда трябва да употребите за благото на ближните си. Надеждата е принцип, който принадлежи на всички живи същества, даже и на най-малките буболечки. Следователно от никое живо същество не трябва да се отнема този принцип на съществуване. Щом вървиш по пътя и настъпиш една буболечка, ти си я лишил от надеждата є. Няма да се мине много и някой по-юнак от тебе ще те лиши от твоята надежда. И тъй, Павел казва: “Остават трите — вяра, надежда, любов, но най-голямата от тях е любовта”. Сега, понеже живеете на земята, започнете с осъществяването на тази надежда. В какво? — Да се надявате, че можете да станете добри, умни, здрави, богати. Богати в какво? В добродетели. Да се надявате, че можете да поправите вашия живот. Според мен, сиромашията и богатството, това са две велики благословения, които Господ дава на човека. Богатите хора наполвина признават, че богатството е благословение. Сиромасите не признават, че сиромашията е благословение. Защо е благословение? — Защото сиромахът прилича на малкото дете, което отива на училище. То е сиромах, но има условия да се развива. Неговата торба може да се напълни. А старият човек не може да забогатее. Той казва: Аз много зная. Какво ще разправям на този стар дядо, който е богат? Той ще ви разказва, че има опитност, играл много години на хорото, много моми любил. Учителят не може да разказва на богатия човек. Затова Христос казва: “Ако не станете като малки деца, не може да влезете в Царството Божие “, т.е. не може да използувате живота. И тъй, децата богатеят, а старите хора осиромашават. Те не трябва да разказват своите истории, а да учат. Богатите хора създават условия да ги мразят другите. За тях казват: Те са богати, но кой знае колко са крали, кой знае как са разбогатели техните бащи и деди! Когато си беден, създаваш условия да те любят хората и да работиш. Бедният човек всякога мисли какво да работи и къде да отиде да работи. И затова бъдещият свят ще бъде за бедните, а не за богатите хора. Да преведа думата “беден” — за децата. За богатия човек се казва, че ще отиде на гробищата. Дядото остарява и като отиде на другия свят, той казва: Аз вече стар не ставам. Затова в онзи свят, в Божествения свят стари хора няма, а в този свят има стари, има богати хора. Сегашните деца казват: Е, да стана като дяда си! Младите моми искат да станат като бабите си. Никакви баби, никакви дядовци не ви трябват. Глупаво нещо е да бъдеш като тях. В Писанието думата “стар” се среща често, но тя има там друго значение. Думата “стар човек” е санскритска дума и означава проявения човек, т.е. човек, който има мъдрост, знание и е полезен за другите. А ние разбираме под “стар човек” онзи, който е окуфял. Той е дядо, не е стар човек. Утре казват за него: Е, този дъртак! Майката приема с радост децата, а те казват: Няма да се махне този дъртак. Една майка във Варна ми разказваше: Имам четири дъщери, с най-голям труд ги изучих, а после ми казваха, че съм глупава, проста. Да, докато ги изучих, добра бях, а после станах глупава. Това са съвременните дъщери. Те са дъщери на безнадеждието. И тъй, надежда е потребна, за да примири противоречията. Вие не можете да примирите следните противоречия: защо едни са богати, учени, а други — сиромаси, прости. Само надеждата може да примири тези противоречия. Вие мислите, че за първи път сте дошли тук, на земята. Не, всички вие, които сте тук, имате дълга история в миналото. Някой от вас не искат да признаят своето минало. Защо? Когато дядото или бащата на някого е оставил много дълг, питат младия: Ти от техния род ли си, внук ли си на еди-кого си? — Не, не съм от техния род. Да, защото дядото има много борчове. Но когато бащата или дядото е богат, синът казва: Аз имам дял тук. Който не признава миналото, значи, че има много тефтери, много дългове, а трябва да ги плати честно и почтено. Някой казва: Не съм съществувал в миналото. — Да, защото сто пъти си фалирал. А ти казваш: Не казвайте, че съм живял, че аз съм същият човек. Не, ще признаеш, че имаш да плащаш и ще се изплатиш полека-лека. Дойде някой слуга при вас и ви обере. Той е онзи, на когото в миналото ти си сторил същото. Някой запали къщата ти. Той е онзи твой кредитор от миналото, на когото имаш да даваш. Сега ще питате: Защо Господ създаде така света? Питам ви: Вие защо подписахте тези полици? Вие сте искали да станете богати, а после питате защо Господ допусна тези полици. Полиците — това са дяволски изобретения. Човек може само своя сегашен труд да използува, а не и за бъдеще да взима. Взимайте малко и не продавайте вашето бъдеще. Мисля само за днес, за утрешния ден не мисля. Това е Божественото учение. Онзи, който няма надежда, казва: Как да направя тази работа? Започва да мисли за утре, за други ден, за след двадесет години. В какво си сигурен ти след двадесет години, какво знаеш за тогава? Ти не си господар, ти си слуга. Утре господарят ти може да те извика. Законът на надеждата е такъв: ако днес прекарате добре, по всички правила на Божествения закон, има надежда и всички останали дни да прекарате по същия начин. Ако днес сгрешите, всички останали дни ще прекарате по същия начин. Следователно бъдещият ден ще бъде такъв, какъвто е днешният. Не казвайте: Е, днес сгреших, но утре ще се поправя. Не, днес, а не утре. Когато човек замисли да се жени, в него е надеждата. Дойде момъкът, гощават го всички, но той е недоволен, казва: Аз утре ще реша. Отказва днес да даде думата си, не приема момата. Остане ли за утре, той отказва. Момата, която оставя утре да отговори, и тя се отказва. Ти решаваш ли се да вземеш днес момата? Оставаш ли за утре, нищо няма да излезе. Някои казват: Като си оправя работата днес, от утре започвам да живея по Бога. Работите ни са оправени; това е лъжливо учение, че трябва ние да ги оправяме. Когато един ученик отиде в училището да се учи, майка му и баща му са оправили работите. На него не му трябва търговия, а учение. И когато Господ ни праща на земята, Той казва: Синко, аз те пращам на земята да се учиш, наредил съм работите ти, за тях не мисля. Ако синът каже: Ами майка ми, баща ми може да умрат. Майката, бащата, това са вечни принципи, които никога не умират. Когато майката отиде на други свят, тя ще промишлява за своите деца много по-добре, отколкото ако е тук, затова безразлично е де е тя. И тъй, надеждата е един от великите принципи на земята, без който земният живот не може да се разреши добре. Вложете в децата си надеждата да им са чисти ръцете и сърцата и да знаят, че тялото, което имат, е един храм, за който децата трябва да дават отговор. Не оставяйте децата си в нечистотия! Човек, който има надежда, ходи всякога спретнат, хубаво облечен, очите му са винаги отворени, радостни, весели. За да развиете надеждата в децата си, карайте ги да бъдат радостни. — Как? — Създайте им такива забавления, които внасят радост в душите им. Този закон е не само за децата, но и за мъже, и за жени. Мъжете да създават радост за жените си, а жените — за мъжете си. Няма ли закона на надеждата в света, идва обезсърчаването, а в безнадеждието се раждат всички съвременни злини, ставаме кисели, недоволни. Мъжът е недоволен, че жена му е пресолила яденето, сърди се, казва є: Ти през плет не си ли виждала? Гневът му от жената минава на децата. На другия ден мъжът донесъл лошо месо, жената се сърди, хвърля го, казва му: Ти през плет не си ли виждал? Съвременните хора мязат на английският реформатор Веслей, който се оженил, но три дена след това казал на другаря си: Не си струва човек да се жени. Да, когато човек изгуби надеждата, да се не жени. Мома или момък, нямат ли надежда, да се не женят. Това бих им препоръчал. Имат ли надежда, ще има в къщата им мир и радост. А днес хората казват: Тези млади сега не могат да живеят, но после ще се спогаждат. Не, сега, сега. Каквато е любовта отначало, такава ще бъде и в края. Тъй говори законът на надеждата. От становището на любовта трябва да схванем времето, от вярата — пространството, а от надеждата — всички методи, начини, чрез които този живот може да се развива. Ако една жена не знае да нарежда къщата си, няма надежда; ако един ученик не може да свири, няма надежда; ако един поп не може да служи, няма надежда. Ти имаш упование в себе си, че може да направиш нещо с тази надежда. Някой казва: Как мислиш, дали вярвам в Бога? — Чудна работа, аз трябва да отговарям дали той вярва! Ами отвори кесията си и виж! Питаме има ли пари. Отворє кесията си и ще видиш. Отвори сърцето си и виж има ли нещо там. Отвори ума си и ако имаш нещо вътре, имаш вяра. Като ме срещнат хората, питат ме: Ти вярваш ли? — В нищо не вярвам. — Как, безверник ли си? — Аз познавам само надеждата, вярата и любовта. Вярванията, любенията, надяванията, тези неща съм ги забравил, с тях нямам работа. С тях имат работа само онези, който са изгубили любовта, те въздишат, искат любов. Като имаш любов, ти си с нея. Като любиш някого, то значи да имаш само едно прозорче и през него да гледаш. Това е криво схващане. Вие ще бъдете любов, вяра и надежда. Вие ще вярвате, ще имате надежда, че всеки човек може да се повдигне. Когато имаш един приятел, който вярва в тебе, ти имаш криле. Когато у някой приятел изгубиш вяра, ти се обезсърчаваш. Когато говоря за невидимия свят, моите и вашите разбирания по това са диаметрално противоположни. Всички неща, които са далече от нас, са невидими, а всички, които са близо, са видими. Следователно далечните неща от нас, за които трябва да пътуваме, са невидими. Но ако се отдалечим от видимия свят, той става невидим. Значи видимият и невидимият свят подразбират пространството. А сегашните хора подразбират невидимия свят като нещо невъзможно. Светът, към който се стремим, наричат невидим, а аз го превеждам “далечен свят”. Човешкият живот, който е далечен за една мравка, е невидим живот за нея. Такъв е за нас например ангелският живот. Когато дойдем до положението да разбираме и чувствуваме като тях, ще разберем този живот. Той е прекрасен. Там няма смърт, няма свещеници, търговци, съдилища. Ще кажете: Ами тогава какво има? Че съдията какво прави? — Праща хората в затвора. Търговецът какво прави? — Като някой бирник хване някого, обере го. В онзи свят има братство и сестринство. Като отидеш там в някой дюкян да си купиш нещо, търговецът няма да иска пари, но ще ти каже: Голямо удоволствие ще ми направиш да си вземеш каквото искаш без пари. Ако дадеш пари на търговеца, той ще се обиди и ще ти каже да си излезеш вън. Вземеш ли даром, той ще те покани и друг път да отидеш при него. Онзи свят е приложил надеждата именно в този смисъл, а във физическия свят схващанията са тъкмо обратното. Ако отидете в ангелския свят, ще видите какви красиви, стройни хора има там, не приличат на вас. Като отидете при тях, ще кажете: Да бягаме оттук, този свят не е за нас. Затова религията е наука, която учи хората на законите на любовта, вярата и надеждата. А днес хората учат всичко, но не и тези неща. И тъй, надеждата е бъдещата велика наука, която ще осмисли живота на земята, ще ни научи как да преустроим училищата, съдилищата, как да се храним. В този бъдещ свят гробища няма да има и тогава Христос ще дойде. Тази земя, в която сега живеем, ще се преустрои. Този свят ще потъне под водата. Нови континенти ще се създадат, нов въздух ще има. Ако Христос дойде сега на земята, какво ще намери? Всеки ще Го посрещне с едно прошение — коя от мъжа си се оплаква, кой от брат си, кой от сестра си. Христос ще каже: “Аз не идвам с тази цел — да съдя хората. Аз идвам да донеса мир, любов, вяра и надежда.” Сега светът се съди, а няма Христос да го съди. Той дава нова заповед на любов и пита: “Когато дойде Син человечески на земята, ще намери ли вяра, ще намери ли хора, готови да възприемат това учение?” Той казва: “Ако имате любов, ще опазите моето учение, ще приложите тези три велики закона.” Светът ще се подобри, има условия за подобряването му. А днес се говори за някаква съдба, но това е странично учение. Сега някои казват: Светските хора са невярващи, нямаме надежда в тях. Е, тогава нека евангелистите, нека католиците приложат това учение. Но между тях има недоразумения. Какво е това служене! Питам: Вие, евангелисти, католици, търговци, доктори, адвокати, такива ли сте се родили? Не, отпосле сте си турили тези фирми. Тогава защо са тези недоразумения? Като разберем основно защо сме дошли на земята, ще можем да приложим великия закон на надеждата и няма да питаме има ли Господ или не, а ще питаме прилагаме ли законите на любовта, вярата и надеждата? Прилагаме ли тези закони, разбрали сме защо сме дошли и недоразуменията ще изчезнат. А сега какво правят хората? Сгрешил някой, хайде три-четири години в затвора или църквата го отлъчва. И всички хора все света оправят! И които вярват в Бога, и които не вярват в Бога, все колят и бесят. Казвам: И едните и другите са под еднакъв знаменател. И ти, който вярваш в Бога, ме обираш, и ти , който не вярваш в Бога, ме обираш. Каква разлика има между тях? Ако вярващият ме обира, а невярващият не ме обира, казвам, че в този последния има някакъв принцип, нещо хубаво в душата му, което хората не виждат. Ето защо бих желал да постъпваме малко по другояче. Това учение е потребно за вас. Вие трябва да живеете на земята, да бъдете здрави, щастливи и блажени. Каквото искате да направите, не може да го осъществите, ако нямате любов, вяра и надежда. Всичко е скрито в тези три велики принципа — любов, вяра и надежда. Ако ги разбирате правилно, ако ги разработвате в себе си, ще бъдете силни, мощни, ще имате радост, упование и сила в живота си. Това е учението, което Христос е проповядвал, като е дошъл да примири хората с Бога. Как? — Като ги научи как да живеят. Това не е вярване, а велико изкуство. Няма по-велико изкуство на земята от това — да се научиш как да живееш. Това трябва да научим! Млади, стари, майки, бащи, сестри, братя, приятели, господари, слуги — всички трябва да се научат да живеят разумно, да има мир и съгласие между всички. И тъй, приложете това учение. Напуснете всички ваши стари възгледи, т.е. не ги изхвърляйте, а ги турете като тор. На вашите стари вярвания присаждайте нови клончета. Всичко в света трябва да се ползува. Тази опитност, която имаме, е отлична, направете крачка напред! Приложете закона на надеждата, да бъдете всякога радостни и да не знаете какво е обезсърчение. И последен бедняк да станеш, пак да не се обезсърчиш, защото в твоята душа ще има нещо, което никоя сила не може да ти го отнеме. Вие имате сили, скрити богатства в себе си, които съвременната наука дори и не подозира, макар че ги констатира. Има неща, които човек не може да научи от книгите. Ако едно дете се подложи на магнетичен сън до пета степен, в него ще се развият особени способности и това дете може да ви каже какво става в Америка, може да опише болестта на някой болен и с това да предпише най-ефикасните лекарства. Как става това? Човешката душа още не се е напълно проявила; у човека има сили, които чакат най-благоприятни условия за развиване. Ако вие се освободите и влезете в свободата на Божествения живот, ще научите всичко. Ако схващате Бога като всеобемна Любов, в която животът може да се прояви, ако Го схващате като същество, което гледа с най-голямо благоволение към най-малките и най-големите същества, Той ще ви въздигне. Схващате ли Бога като същество, което само чака да наказва, Той няма да ви помогне. Схващайте Го като същество на благост, сила, в която няма смърт. При такова разбиране на Бога във вас ще влязат два принципа на вяра и любов. След двадесет-тридесет години Бог ще ви повика при себе си, да види какво са научили неговите деца и после пак ще ви прати на земята. За всички има работа. Като види, че сте научили урока си, ще ви прати да служите във великата вселена. В този живот всяка душа ще задоволи всички стремежи, които тя има. Няма желание на душата, която тя да не може да осъществи. Но кога? — Когато свършим това велико училище, в което се изучава законът на надеждата. Бих желал всички, които слушате за надеждата, да излезете оттук радостни. Имате ли радост, всичко добро е у вас. Мома, която пее, работите є вървят добре. Отвори прозорците, весело є е. Някоя мома мълчи, лошо е положението є, изгубила е надеждата си. Затова бих желал каквото и да правите, да пеете. Стари, млади, пейте! Който иска да бъде млад, трябва да пее, да се радва. Престанеш ли да пееш, твоята работа е свършена. Ти си една баба или един стар дядо, и всички казват: Бог да го прости! Ще дойдат твоите роднини, ще те оплачат. Казвам: Да, Бог да те прости, защото не знаеш да пееш и да се радваш. Ако не искате да ви поливат върху гроба, да ви четат молитви, пейте, радвайте се! И тъй, приложете надеждата в живота си. В надеждата няма меланхолия, скръб, отчаяние. В нея има само радост и веселие. По това се познава този Божествен принцип. Други 16.01.1920 10:00 Петък, Русе
  11. Аудио - чете Цвета Коцева (Беседата е взета от 25 том на "Изгревът" и е от личния архив на брат Минчо Сотиров) Източник МОЛИТВАТА записки на беседа, държана от Учителя на 8 февруари 1920 г., София (ръкописен текст) “А ти, кога се молиш, влез в скришната си стаичка и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, а Отец ти, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Матея, 6:6 Думите на съвременния език трябва да ги превръщаме преди да ги изясним, тъй както математиците правят. Учили сме просто, сложно и тройно правило. То гласи тъй: “Ако един разбойник за 10 часа изкарва 5 лева, то 10 работника за същото число часове, като работят 10 дена, колко лева ще изкарат?” Значи за първия знаем, че ще изкара 5 лв. за 10 часа и за втория знаем – и това е X. И тогава определят X, като вземат едно число отгоре, друго отдолу и ги умножават. А на съвременните хора като им кажат, че трябва да се молят, те се поусмихват малко, те имат едно религиозно схващане за молитвата. Молитвата, това не е един водопад, който шуми, не е вятър, който раздрусва листата. Молитвата аз мога да я уподобя на росните капки, които падат отгоре на земята, или пък това е светлина, която иде върху лицето на земята и дава живот. И знаете ли тия водни капки защо идват от пространството? Реопс задава въпроса: “Кой е родил водните капки?” Аз питам: “Кой е родил слънчевите лъчи и защо идат тези водни капки и тази светлина?” Тя иде заради въздишките на всички милиарди същества, които са заровени в земята – въздишат и отправят своята мисъл към този вечен извор. И идат росните капки да дават живот, затова идат и слънчевите лъчи. Вярвам, че мнозина от вас не сте съгласни с мене, и аз не искам да бъдете в съгласие, защото според мен съгласието е разногласие, а разногласието – съгласие. Когато 10 души се съгласят да крадат, как мислите, има ли хармония? Казвам ви, думите, които ви говоря, да ги вземете като росните капки и слънчевата светлина – те принадлежат на всички. Ако вие отхвърлите една росна капка, ще дойде втора, трета, четвърта и тъй ще вървят отгоре, докато си пробият път. Росните капки никой не може да ги спре и слънчевите лъчи никой не може да ги отклони от техния път. Вие може да ги направите грамадни здания, да турите тесни мазгали, да поставите завеси, да спрете светлината, но след години ще почувствувате нужда от нея. Може да си попийвате винце и бира, но ще дойде време да почувствувате, че няма питие по-хубаво от водата. Всички писания, всичко, каквото хората кажат, аз го считам за напитки, а това, което Бог казва, е чистата вода. Пили ли сте я вие? Аз може да ви опиша лицето на един пияница, който пие бира, може да ви опиша лицето на един, който яде месце, и на друг, който, яде житце. Различават се: който яде месце има остри, кучешки зъби, дето хване, кости троши. Който пие винце и бира, лицето му е подпухнало, кръвта му е нечиста, погледът му е мъжделив. Аз вземам пиенето на винце в много широк смисъл. Да не мислите, че искам да ви обидя. Вземам виното като символ, това, което отклонява нашата мисъл от правата посока. Христос казва: “А ти кога се молиш, влез в скришната си стаичка, и като си затвориш вратата, помоли се Отцу твоему, Който е в тайно, и Отец, Който види в тайно, ще ти въздаде наяве.” Ще влезеш, казва Христос, в тайната си стаичка и ще се помолиш Отцу твоему. Това е разумното, великото в света, което обединява всички хора в едно, което обмисля нашите желания, нашите мисли, нашите действия, което дава подтик на нашия растеж, това, което възкресява мъртвата човешка душа. Забравили ли сте го? Ако някой попита кой е баща ви, вие всички бихте описали вашите пастроци, ще кажете: “Моят баща е със сини очи, носът му е дълъг, веждите му са дебели, брадата му черна, мускулест, строг, взискателен.” Други ще опишат: “Моят баща е деликатен, мустаците му са възмалки, веждите му са тънки, косите му са къдрави.” Всеки ще опише баща си, но това е сянката на Онзи Велик баща. Ще ви дам едно изяснение, каква е тази сянка. Ако вземете един слънчев лъч да го прекарате през 10 огледала, по закона на отражението, какви сили ще има в последното й отражение този лъч? Тази слънчева светлина, която се отразява от месечината, има ли сила да възраства? Тя е изгубила своята сила при първото отражение. И тъй, ако вие искате да се запознаете с Бога по закона на отражението, вие ще имате светлината само на месечината. Ще я опишете тъй, както я описват поетите. Ще спорите дали Бог е видим или невидим, безграничен или граничен, защо е създал света и т.н. Ако аз пътувам по пътя и някой ме попита защо повдигам прах, какво намерение имам, мислите ли, че има някаква философия в това? Аз не зная защо го повдигам. Казал бих: “Понеже времето е сухо, затова краката ми повдигат прах, без да мисля аз.” И съвременните философи и мислители също повдигат някакъв въпрос. Те мязат на онзи испански поет, който написал няколко куплета, но един от куплетите бил толкова мъчно разбираем, че като отиват при него и му казват: “Не можем да разберем какво искаш да кажеш.” Той им отговаря: “И аз не знам какво искам да кажа.” Ако вие попитате съвременните философи какво искат да кажат със своите дълбоки куплети, ще кажат: “И ние не знаем.” Когато ученикът реши едно уравнение, какво е направил? Когато той реши това сложно тройно правило – че X е равно на 10, какво е разрешил? Разрешил е колко ще вземат тези 10 души. Ако си разрешил уравнението за работниците, те ще получат нещо, но ако го разрешаваш за училище, какво ще спечелиш от това? Само едно упражнение. Аз не отказвам упражнението, но искам вашите мисли да бъдат точни и определени. Когато правим упражнения, трябва да знаем, че това е едно упражнение, да не смесваме упражнението с онази действителност в живота, която съществува. Мнозина се молят с упражнения. Нямам нищо против това, но то не е реалност, а приготвяне към реалното. Христос казва: “Влез в скришната си стаичка.” Коя е тази стаичка и къде е тя? Ще каже някой: “Вътре в себе си.” Тази стаица не се намира в тялото. Когато някой ме види да минавам през някоя врата, ще каже: “През тази врата влезе.” Но може като влизам и излизам, да съм вън от тази стаичка. Зная тази стаичка се намира горе, вън от човешкия мозък, но човешкият Дух като влезе, излиза извън. Христос казва: “Влезте в тази стаичка, дето не се чува никакъв шум.” А на Земята, в която стая влезеш, има шум, а дето има шум, там не може да има разбиране. В тази стаичка всички, които влязат, се обединяват, считат се за братя. Там няма народности, няма много учения, има само едно обмислено и разбрано учение. Както в една музикална стая, като свирят всички е приятно, така е приятно и в тази стаичка. Много просто е нейното описание: тя е великолепна, светла. Ако аз можех да превърна думите, щях да кажа тъй: “Ти, като се молиш, влез в Божествения свят, иди и дружи с ангелите за известно време и ще разбереш смисъла на живота.” Но всеки, който влезе в тази стаичка, трябва да свали товара от гърба си, както камилата. И колко е мъчно, ние съвременните хора да се освободим от товара си. Всички, които ме слушате сега, сте натоварени както камилата, па и аз съм натоварен с вас. Аз ще ви уча как да се разтоварите, понеже, ако не знаете да се разтоварвате, ще дойде камиларят да ви разтовари и ако обича да си попийва, ще го чакате дълго време и ще се молите на Господа да дойде да ви разтовари. Детето чака майка си да го научи как да се моли. Религиозният ще иде някъде, или ще чака да го научат как да се моли. И учениците на Христа искаха да ги научи как да се молят. Христос им превежда една стара формула от началото на Битието: “Отче наш”. Ако вие бяхте математици да разложите думата “Отче” на нейните абсолютни величини, щяхте да разберете дълбокия смисъл, който се крие в тази дума. Тя е свещена за мен и аз не искам да я разлагам на нейните абсолютни величини. Защо? Ще ви кажа. Красивата мома трябва да носи було на лицето си. Защо да носи було? Защото, ако ходи без було, тя ще се опорочи. Една красива мома да ходи в тези години без було, тя не е вече девствена. Всички момци ще нахвърлят на нея по една лоша мисъл и тя ще се съблазни. Най-малко, тя ще възприеме една мисъл и след възприемането дори и в най-малки размери тя е опорочена. Съвременните хора считат, че човек е престъпник, когато извърши някое престъпление. Не, щом е намислил, той вече е извършил престъплението. Ама мнозина ще възразят, че престъпление само с помисъл не се върши. Двама стари отшелници светии спорили върху този въпрос, че човек само с мисълта си прави грях. Единият казал: “Да сварим боб, ама сол мислено да турим в боба. Дали тогава той ще се осоли?” Действително, той логически е прав. С мисъл бобът не се осолява. Но аз казвам, че ако мисълта е силна, той може да се осоли. Що е осоляване? Това е една илюзия на езика. Някои хора турят много сол и пак им е безсолно, а някои турят малко и им е солено. По какво ще съдим кога бобът е осолен? Ако мислим, че бобът не се осолява с мисъл, туй чувство е толкова дебело, че не можем да усетим тази сол, която е влязла и казваме, че мисълта не може да осолява боба. Аз отговарям: “Пуснете първата въшка в главата си, и ще имате всички въшки, извадете всички въшки и ще се освободите от всички други.” Никога човек със своя ум не трябва да допусне една лоша мисъл. Тогава само е човек. Христос казва: “А ти кога се молиш...” Молитвата според мене е една възвишена работа в този свят. Тя е единствената, която може да се върши. Аз казвам: “А ти, мога се молиш, иди при Отца си.” Ние казваме, че ученикът, когато се учи, да отиде при Учителя си, защото когато житното зърно падне и се зарови в земята, то се мъчи да излезе отгоре – това е трудът, а работата значи да се освободи от тези две положения – на закона за мъчението и закона за труда и да влезем в закона – да знаем да се молим. Следователно, само онзи е разбрал дълбокия смисъл на земния живот, който знае да се моли. Или аз тълкувам – който знае да работи. Влез в тази скришна стаичка, за да се научиш да се молиш. Да коленичиш и да скръстиш ръце – това не е молитва. И казва Христос: “Тогава Отец, Който вижда в тайно, ще ти въздаде наяве.” Той ще те научи да работиш в Неговото Царство. За да може человек да влезе в тайната стаичка, трябва да има характера на онази майка, за която се разправя из българския живот. Син й се влюбил в една красива мома. Най-напред тя го отбягвала, но после се съгласила да се ожени за него, но с условие той да й донесе сърцето на майка си. Момъкът отива, изважда сърцето на майка си и като вървял, паднал. Тогава сърцето казало: “Ох, синко, уби ли се?” Между вас има ли някой такъв герой? За в бъдеще, след хиляди години може да ги има. – “Влез в тайната си стаичка.” – Тайната стаичка – това е последствие да се освободим от лошите влияния в света. Знаете ли колко са силни човешките думи? Аз мога с една дума да ви разваля щастието, разбирате ли? Думите са най-опасното оръжие на физическото поле. Затова Христос казва, че само когато отидеш при твоя Отец, Той ще те научи как да говориш разумно, понеже казва в Писанието: “Глава на Словото е Истината.” Само тогава ние ще говорим добре. А за да намерим тази глава, казва Христос: “Влез в тайната си стаичка и моли се Отцу твоему.” Който е глава на Истината. Истината е глава на твоето Слово. Тогава съвременните окултисти казват, че човек ще стане магнетичен. Ако вие влезете в моята гостилница и ви нахраня достатъчно, ще имам влияние над вас. Но храната ли ще ви влияе, или аз? Някои казват: “Да влияем на обществото.” Гостилничарят казва: “Аз искам да влияя на своите клиенти.” Може като им насготвиш здравословна храна и тази храна ще им влияе. Следователно, ако вие дадете истината на хората, ако тази истина е храна и ако вие им дадете тази храна, вие ще им влияете. Не вие ще им влияете, но храната, която влезе в тях, ще създаде това влияние. Затова Христос казва: “Ти кога се молиш, влез в тайната си стаичка, да научиш този процес.” Нещастен си, не живееш с жена си, с децата си, с обществото, не можеш да намериш причината, заради която не ти върви, казваш: “В този свят има голямо противоречие.” Христос казва: “Иди при Бога да те научи коя е причината.” А сега ние съвременните хора сме гостилничари и казваме, че яденето трябва да бъде евтино, износно, за да печелим. Гостилничарят трябва да печели наполовина от това, което струва самата храна. И тъй, ако му струва тя 50 лв., ще я даде 100 лв. И следствие на това се заражда сегашната алчност, поскъпването на храната. Маслото скъпо, сиренето скъпо, маслините скъпи, житото скъпо, всичко скъпо. Сега питат: “Какво трябва да се направи в България, за да се премахне скъпотията?” Аз питам земеделеца колко му е коствувало, за да произведе 1 кг жито, колко е похарчил? Питам също търговеца, който е произвел 1 кг масло, колко енергия е иждивил? Сега в света иде великият закон. Господ ще отвори великата книга и ще разпита всички търговци и от най-големия до най-малкия. Ще им каже: “Вземете си това масло, то е ваше и го раздайте комуто искате.” А за базираните ще каже: “Направете ги сега крави, да дойдат сега ония касапи, които продават месо. Ти си продал хиляда килограма месо и го считаш твоя частна собственост. Това месо на кои крави е? Нека дойдат тия крави.” И ще събере Господ всичките тия крави и ще им каже: “Вземете сега вашето месо, а тия касапи направете крави и ги колете сега.” Така ще бъде, разбирате ли? Няма да остане престъпник в този свят, който да не опита това, което е вършил. Колиш крави, крава ще те направи Господ, ножът му ще мине през шията ти. Разбирайте го това, както искате. Ти, който искаш да се избавиш от великия гняв на Бога, влез в тайната си стаичка и се помоли Отцу твоему, да те научи как да се избавиш. “Ама еди-кой си доктор тъй казва.” Повикайте този доктор. Ти като превеждащ тази божествена книга, защо изкриви превода? Викайте сега еди-кой си философ. Ти на своята философия защо вметна свои думи, защо изкриви Божественото Слово? Сега да ви съдят вас, както съдиха хора, които продаваха индулгенции. “Сто хиляди лева ще платиш, и греховете ти ще са простени.” Няма такива прощавания. Законът съди в следующата форма: “Ще заплатиш къщата на човека, на когото си я изгорил.” – “Ама аз нямах намерение.” Извинявам те, ама ти ми заплати къщата. Ако някой поправи изгорената къща и я мебелира, ще кажеш: “Ето един честен човек.” Притежателят й ще каже: “Изгори къщата ми, но ми направи по-хубава.” И, ако искаме да поправим сегашния си живот, непременно трябва да съградим изгорените къщи. Това е великото учение, което Христос е проповядвал едно време. А като не искате да прилагате туй учение, туря ти се заблуждение. На същия закон се е основало сегашното Християнско общество. И ще идат нещастията. Християнските народи не искат да живеят почтено. Майките ще раждат престъпници отсега нататък. Кога ще се подобри това общество? Може ли да възпитате един вълк? Той си е все вълк. Някои казват: “Дънов учи едно учение против обществото, за разрушение на обществото.” Та това общество вие сте го развалили, не съм аз, който развалям обществото. Ако вие не съградите вашите къщи, излезте из къщата. Вие може да опитате моите думи, без да ви кажа кой е виноват, който казва истината ли? И аз искам да ви кажа как да съградите къщите си. Христос казва, че всички българи – от царя до последния бедняк, за да подобрят положението си, трябва да влязат в скришната стаица. Земледелецът да влезе в тази тайна стаица и да помоли на Отца си тайно, за да му въздаде наяве. И тогава ние ще имаме един много разумен обществен живот. Нали целта на всички ни е да живеем в едно общество? Защо се създава един народ? Коя е отличителната черта на англичанина? Кое го прави англичанин? Неговата честност. Махнете от него честността и той не е англичанин. Кое определя руснака? Неговата самоотверженост. Той може да пиянствува, може да прави много други престъпления, но в душата на този човек има самоотверженост. Всички народи мога да определя с по една дума. Питам сега, коя е отличителната черта на българина? Аз няма да кажа лошото. Това е една велика философия в живота, която трябва да разбираме. Да не мислите, че можете да съградите живота по друг начин? Всичко можете да направите, можете да градите колкото искате, но да пресъздадете вашия живот по тия разбирания – това е невъзможно. Може да живеете сто хиляди години, но нито с една стохилядна част няма да го поправите. След сто хиляди години едва ли ще повдигнете една стомилионна част към небето българите, които се намират в такова лошо положение, кой може да ги спаси. Ако искате да знаете какво ще направи Господ с българския народ, отворете историята на еврейския народ и ще видите какво направи Господ. Хората искат да грешат и Бог все да бъде милостив, но онзи, който не покаже милост, и спрямо него няма да се покаже такава. Като сте толкова учени всички, кажете ми какво ще стане в света след 10 години? Попитайте учените хора в България, попитайте свещениците какво ще бъде след 10 години от днес? В 30-те години на този век какво ще бъде? Всички ще кажат: “Ще бъде точно тъй, както във всеки един век.” Аз казвам: “Ще бъде такава, каквато никога не сте виждали.” Аз не искам да ви пророчествувам като онзи персийски ходжа, който бил бедняк. Като не могъл да се прехрани, жена му го накарала да стане гледач, да предсказва на хората съдбата им. И действително предсказвал той. Веднъж сполучил, дали му няколко монети. Всеки ден почнал да излиза и се прочул. Дочуло се, че той е ясновидец, гледач и можел да открива тайните. Станали големи кражби в Персийския дворец и го повикали да открие престъпниците. Казва той на жена си: “Каква беда ти ми създаде на главата. Досега беше много лесно, но тук главата ми ще отива, ако не мога да ги намеря.” Затуй поискал той от шаха 30 дена срок и 30 зърна от мамул. И почнал той да се окайва: “Що ми трябваше да ставам пророк, защо не си седях на стария занаят като ходжа.” Разбойниците, които извършили кражбата, пратили един да слуша какво ще каже ходжата. Надвечер при залез слънце ходжата хвърлил едното зърно от царевицата и казал: “Ето единият мина.” Като подразбирал, че единият ден минал, но разбойникът помислил, че това се отнася за него. На другия ден вторият разбойник отива да подслушва и ходжата надвечер хвърлил едно зърно и казал: “Ето и вторият мина.” Разбойниците си помислили, че той ги е познал и отишли при него да го молят да не ги издава. Това е едно съвпадение на гледачество. Такива пророци ги има навсякъде. Като каже 20–30 думи, като онзи ловец, който стрелял с картечница, се ще удари нещо. Казва: “Моята дума се сбъдна.” Пророчеството почива на един велик Божествен закон, в който има изключение само едно на сто. И пророкът, който се ръководи от този Божествен закон, ще има изключение само едно на стотях. Казваш: “Какъв ще бъде моят живот, какво ще стане с мене?” Христос казва: “Влез в скришната си стаичка при твоя Отец, помоли се и Той ще ти каже какво ще стане с тебе.” Ако след като ти каже някой една обидна дума, ти се разгневиш, не запазиш хладнокръвие в себе си, а казваш: “А аз не обръщам внимание на тази обидна дума”, ти искаш да го излъжеш, както и себе си да излъжеш. Не, но очисти се, изхвърли от себе си тези лоши чувства и не ги крий. Тази гневна мисъл, която задържаш в себе си, не е права. “Но аз нищо не му казах.” Нима онзи, който иска да хване птичката, й казва нещо? Той взема коритото, намества го добре и дебне птичката. Тя влиза в коритото и той внимателно я захлопва, а тя остава вътре под коритото. И той не й казва нищо. Но докога? Докато влезе в коритото, чака благоприятен момент в живота и тогава ще й каже. Само в тази скрита стаица, в тези дълбоки размишления, в това обединение и обещание, дадено на Бога, ще намерите всички разгадки на земния живот. Казва Христос: “Всички задачи, които смущават ума ви, ще разрешите в тази стаица.” Питам ви: “След като умрете, какво ще каже дъщеря ви за вас?” Ще каже: “Бог да прости моята майка, тя си замина!” Но ти си умряла една баба на 80 години, с набръчкано от старост лице, прегърбена, и твоята дъщеря ще иска да те види такава и на онзи свят. Ако те срещне на онзи свят млада, хубава, ще пита: “Коя е моята майка?” Ти ще й се поухилиш и ще й кажеш: “Твоята майка я няма тук, тя остана в гроба и няма да я намериш, щом я търсиш стара.” И така, ние трябва да познаваме не това, което е пред нас, а душата на човека, това, което е вътре в него. Така трябва да се преустрои съвременният обществен живот. Когато аз продавам масло на някой човек, трябва да познавам душата му и да не го изнудвам, заради Бога, Който живее в човека. Аз трябва да му дам възможност на този човек, и той да живее като мене. Ако аз съм учител или свещеник, или офицер или какъвто и да е, трябва да зная, че след като изпълня своите задължения, трябва да дам възможност на всички хора около мен да живеят свободно и да не ги изнудвам. Ще ми възразите: “Ами ние само добро ли трябва да очакваме в този свят?” Когато вашият крак е изкълчен и вие повикате някой хирург да ви го изправи, той благи думи ли ще ви говори? Не, дойде ли да ви изправят крака, ще ви причини болки. Майката често взема дървото и с него натупва детето си. Това е магнетизиране. С това тя му дава благодат. Дете, което майката е потупвала, е благословено, а дете, което никога не е потупвано от майка си, няма благословение. Ще кажете: “Боят е едно противоречие в съвременната педагогика и психология и. всички въстават против него!” Добре, но нима онова място, върху което пада водата, не му се причиняват удари? Слънчевите лъчи, като падат върху листата, не предизвикват ли удари? Повредите, които слънчевата светлина причинява върху листата и цветовете на растенията, спрямо добрините, които им причинява, са в отношение едно към хиляда. На едно зло – 1000 добрини. И тъй, като направим 1000 добрини, имаме право да направим едно зло, за да ги подсолим (или подсилим – неразбрано е). Някой казва: “Не трябва да правим зло, лоши работи.” Не, можеш, но само след като направиш 999 добрини, ще направиш едно зло, за да се компенсират, да се уравновесят. Това зло е опаковката, а всяко нещо трябва да се опакова. Трябва да направиш зло, за да се опакова доброто. Следователно без зло в този свят не може, тъй е направен светът. Но когато човек направи 999 злини, а само едно добро, ще каже, че този човек е приложил обратно Божествения закон. Някой казва: “Нямам ли право да се гневя?” Имаш това право, но само като говориш 999 пъти някому благо, мило, имаш право един път да го нагрубиш. Тогава този човек ще си каже: “Е, прекалих и аз малко, имат право да ме нагрубят, лошо направих.” Той ще съзнае грешката си. Ето защо трябва да влизаме в тази стаица, тя е нашия велик Учител на живота ни. А сега се чудят какво означава да се влезе в тази тайна стаица. Аз не изяснявам надълбоко този въпрос, а само рисувам, турям една точка, нарисувам едно око, после – друга точка – другото око, след това една линия, която представя устата, ето един цял човек. Някой нарисувал един вол. Може ли да се нарисува вол на книга? Учителят на отделенията казва: “Драганчо, я нарисувай един вол!” Може ли цял вол да се нарисува на книга? Учителят трябва да каже: “Драганчо, нарисувай сянката на един вол на книга, за да видя как рисуваш “сенки”. Някое дете нарисува сянката на едно магаре, а майката казва: “Моето дете отлично рисува магаре.” Ако твоето дете можеше да рисува магаре, то щеше да бъде отличен човек, а то не знае. Ако аз мога да нарисувам една гарга, да й дам криле, да й направя белите дробове, стомаха и тя да си хвръкне, това е истинска гарга. И днес в живота ние се занимаваме със сенки. Някой казва: “Аз записах 1000 лв. за бедните.” Всички хора заговорват: “Еди-кой си записал 1000 лв. за бедните.” Друг казва: “Аз записах 10 000 лв. за бедните.” И за него заговарят. Такава е съвременната благотворителност. Хубаво нещо е тя, но това са сенки в живота, това не е онзи велик, онзи Божествен закон, който трябва да ръководи живота. В кой кодекс на Божествения закон е писано, че трябва да се дават пари на бедните хора? Във вашия закон това е писано, но не и в Божествения. Исак казва: “Елате да си купите от мене без пари и без злато.” Следователно парите, златото, това са емблем на истинското Божествено знание. Да дадеш пари на някой беден човек, то е да го научиш да работи, да се труди. Ако съвременното общество иска да се реформира, да се освободи от просяци, първо трябва да ги прати на училище, дето се мъчат, после в училище, дето се трудят, и най-после ще минат в училище, дето ще работят. В новата култура не се позволява да има бедни хора, не се позволява да има просяци. Бедни хора – нищи духом – това е отлично нещо, но беднотия, като сегашната е престъпление да съществува. Бог изпраща милиарди, милиарди тонове пшеница в света и ако хората биха я използувани разумно, щяха да живеят един добър живот, но с тази стара култура, на която служат, те злоупотребяват с нея. Преди 100 години в Америка при едно голямо изобилие на пшеница, някои богати намислили да употребят излишъка от пшеницата вместо гориво, за да им излезе по-евтино от въглищата. Когато реализираха този план, веднага в Америка настана криза на жито. Практичност! Сега, ако излезе някой да каже на хората, че те не живеят по един Божествен закон, ще кажат: “Ето тук се явил един анархист.” А онзи, който обира хората, той върви по закона, той не е анархист. Една вещ някога е струвала 1 лев, а днес я продават 1000 лв. и всички казват: “Времето изисква това.” Един килограм масло е струвал 2 лева, днес струва 80 лева. Времето изисква това! И днес ние се намираме в едно противоречие. Ще уподобя това положение, в което се намираме днес, със следния случай. В миналото руския цар като прекарвал в Свищов, заболява от една цирка. Един българин се заел да го лекува и за да му направи мехлем, купил една лоена свещ, която струвала 25 стотинки. Тази свещ трябвало да се впише в разходните книжа, но докато минали през всичките, цената й се дигнала до 12 000 рубли. Защо се увеличила цената й толкова? Защото била потребна за царя. И нашите свещи сега имат голяма цена. Господ ще те пита: “За колко купихте тази свещ?” – “За 25 стотинки.” Ако сто на сто бихме увеличили, пак нямаше да бъде това, което виждаме. Ето защо сега и у този, който купува, и у този, който продава, се заражда една омраза, една анархия, която за в бъдеще ще се изрази в по-силна форма. Учителите по математика и по другите предмети трябва да покажат на учениците си начините, правилата, по които цената на едно яйце може да се повиши, а не да се увеличава 1000 пъти, за да разберат истинските закони. Един историк няма право да преувеличава историческите факти, когато ги описва. В това отношение Библията е една отлична книга, защото в нея са предадени събитията тъй, както са биле. Как описваха евреите най-добрия си цар Давид? Описваха го с всичките му грехове. Те го описват къде, как се проявил, като добър или лош. Тъкмо в това безпристрастие, при описване фактите на миналото, е цената на Библията. Добрите и лошите дела на всички от Стария и Новия завет бяха безпристрастно отбелязани. Издигането и падането почива върху този закон. Българите са днес работници в обществото. Те работят, за да оставят материали за управляващите. Защото, как ще управлява един човек, ако не му дадете материали, условия? В България, който и да дойде за министър, всички казват за него: “Той няма да оправи България, той е такъв, онакъв.” Накичват (нахлузват) го с лоши мисли. Аз мога да ви посоча толкова много случаи от български министри, които, като дойдоха, нищо не сториха от очакваното, защото ги посрещнаха с такива лоши мисли. Ако българите насочат мисълта с някой министър така: “Този човек е добър, той ще оправи България и ние ще му дадем всичкото наше съдействие.” С това те ще му предадат най-благородни черти. А днес първото нещо, след като дойде някой на власт, е да го използуват и после осъдят. Тръгнат познати в Министерството, искат да използуват министъра, но той отегчен изпъжда един, другиго, и т.н. Излизат си те недоволни от него и си казват: “Измених си мнението за него.” Оплакват се, че ги изпъдил, няма в него благородство. А онзи, когото министърът приеме добре, казва: “Чудно нещо, аз имах лошо мнение за него, но той ме прие вежливо, любезно.” Ние сме хора, не сме ангели, не можем да приемаме всички хора добре. Един министър, и той си има своята събота. Българите казват: “Намерих еди-кого си в сляпата събота.” Т.е. съботата на неразположението. Всеки си има ден, през който не му вървят работите добре, бил той понеделник, вторник или кой да е ден от седмицата. И тогава той казва: “През този ден не ме бутайте.” Този велик закон е във всички религиозни общества. Аз зная много православни свещеници и сега насочват мисълта си към мене и казват: “Той е такъв-онакъв.” Не съм аз човекът, който могат да оцапат. Защо? Защото съм прекаран 10 пъти през огъня и с нищо хората не могат да ме подкупят. Аз тук при вас и при ангелите в Божествения свят еднакво мога да живея. Между ангелите имам отлични приятели, та и да ме изпъдите, аз ще отида при тях. Ще кажете: “Какво говори господин Дънов?” Да, имам приятели ангели и Бог Сам ми е приятел. Защо? Защото често влизам в тази тайна стаичка и изучавам великите Божествени закони. Казвам: “Татко, как да направя при този случай, как да постъпя съобразно Твоя закон?” Всеки може да мине през тази стаица. Ще кажете: “Много високо мнение има Той за себе си!” В това отношение високо мнение имам за себе си. Никога не си позволявам да обидя някого. Когато обиждам хората, обиждам себе си, когато любя хората, любя себе си. Това нещо го правя за себе си, за своето добро, а не за вас. Като ви обичам, ще мина покрай вас, ще ви нахвърлям дъжд и светлина и ще си замина. Ще кажете: “Много ти благодарим.” Няма защо, благодарете на себе си. Тъй стои и този закон на Божествената наука. Като научите тези правила, ще започнете да изучавате философията тъй, както днес я изучавате. Онези, които разбират, учете всичко, всичко е полезно за вас. Аз се отвлякох от въпроса си, но като казвам, че Бог ми е приятел, не мислете, че искам да ви се препоръчам, но искам да ви кажа, че всеки от вас може да бъде приятел на Бога, но само при едно условие. Бог ще те пита: “Отказваш ли се да бъдеш министър в България?” – “Отказвам се.” – “Отказваш ли се да бъдеш цар?” – “Оказвам се.” – “Отказваш ли се да бъдеш богат?” – “Отказвам се.” Приемаш ли да бъдеш слуга на хората и да им правиш добро?” – “Приемам.” Тогава Бог казва: “Може да ми бъдеш приятел.” Като казвам, че съм приятел на Бога, не искам с това да ме почитате, защото аз отдавна съм се отказал от това нещо. Тази изказана от мен мисъл напротив, ще нахвърли върху мен повече лоши мисли, отколкото добри. Приятел на Бога е всеки човек, който прави добро, който обича Истината и на когото сърцето е винаги топло. Христос е казал на евреите същото нещо: “Влез в тайната стаичка и там се помоли.” Ако тези евреи не можаха да разберат тези думи, вие евреите преди 2000 трябва да разберете това. Аз ви наричам и вас евреи. Всеки човек, който върши престъпление тук на Земята, аз го считам евреин. Всеки човек, който върши добро и говори Истината, той е израилтянин. Всеки човек, който иска да убива брата си, е Исав. Ние, съвременните хора, трябва да променим имената си. Затова Господ казва на Якова: “От сега нататък ти ще се наричаш Израил.” Някои от вас се наричат Мара, а други Мария. Мара всякога е горчива, тя е в закона на мъчението, и трябва да се превърне в Мария. Как ще преведете Мария? Тя означава сол, винаги е солена, а Божествената Мария, тя е светлина, слънце. На гръцки светлина се нарича фос (φωσ). Христос казва: “Влез в тайната си стаичка, в твоята вътрешна лаборатория, за да разбереш този велик закон.” След 10 години може да влезете в тази лаборатория, но по-добре да влезете сега, когато прозорците й са отворени, отколкото тогава, когато ще бъдат затворени. Христос казва: “Ако искаш да бъдеш умен, влез в своята стаица да попиташ Отца си как да постъпиш.” Не казвам да не четете книги, но казвам, че за да познавате вашия небесен баща има един начин, а той е “Молитвата”. Молитвата или работата е единственият начин, чрез който ще може да познаем нашия баща и да се разговаряме с Него. Ако искате да се домогнете до Бога, да ви стане Той приятел, баща, непременно трябва да влезете в тайната си стая и да Му се помолите, а Той, Който вижда на тъмно, ще ви въздаде наяве. Не се съмнявайте дали Бог е там, или не, защото това ще ви пречи. Ако нямате съмнение, аз ще се радвам, понеже ще ви се прекрати мъчението и ще влезете в труда. След това ще минете в работата и ангели ще дойдат да ви учат, т.е. напреднали души ще дойдат, за да ви разкриват Божествените знания. А сега, като те срещне някой, започва да те измерва отгоре до долу и казва: “Разбирам го аз него.” Когато срещнеш Учителя, който ще те учи, Той прилича на чисти росни капки и на светлина. Тези две качества са качества на Великия Учител. Тези росни капки ще измият праха ти. Този Велик Учител аз наричам “Дух”. Той не е нещо като вятъра, както мнозина го считат, Той е нещо велико. В българския език по-съдържателна, по-силна дума от мъчението няма. Така също съдържателна и силна дума е “Дух”. Когато се говори на българина за Дух, той си представя друго нещо. За него тази дума е изгубила истинския си смисъл. Но като му говориш за мъчение, той има много ясна представа за тази дума. Българите казват: “Човек е дошъл на този свят за мъки.” Аз казвам, че човек не е дошъл за мъки, а за Духа и днес е Велик ден – ден на Духа. Ако днес вие влезете във вашата тайна стаичка пред великия ден, всички ваши ангели ще се зарадват и ще почувствувате вътрешния смисъл, който от толкова години сте очаквали да добиете. Тогава вие ще станете силни, а когато човек стане силен, той е готов да страда и да се мъчи с всички, които страдат и се мъчат. Той е готов заедно с всеки да хване една малка сопица и да помага в завъртването на това колело. Мислете върху следното: да влезете в тайната си стаица и да работите, за да разберете истинския смисъл на живота. Христос, който е говорил на евреите преди 2000 години, Неговият Дух и днес говори същото и казва: “Влезте в тайната стаица, докато Аз осветлявам този път, защото престана ли да осветлявам пътя, вие ще го изгубите. Влезте докато е ден, защото ако това отлагате за в бъдеще, този Дух ще изчезне, ще настане тъмнина и вие нищо няма да намерите. Ако влезете по този път във вашата тайна стаица, ще разберете смисъла на молитвата, на работата на обществения живот, във всичко ще намерите смисъл и като се върнете отново на Земята, ще знаете да работите между своите близки, ще ги познавате. Изгубите ли пътя, ще се намирате в положението на онези пътници, които пътуват нощно време, през мрачна, тъмна нощ, при виелици и бури. Какво става с тях? Заблуждават се в пътя си. Аз зная, че всички вие ще влезете в този път, само че някои от вас ще влязат, след като получат много камшици. Някои ще влязат в тази стаица само като вдигнат пред тях камшика, без да ги удари. Други – като им ударят няколко камшика, а четвърти – само след като се струпат върху гърба им десет хиляди камшици. Няма да се намери човек, който да не влезе в тайната си стаичка, па макар и с много камшици да са го заставили. Вие в това отношение ще мязате на онзи французки офицер, който искал да се противопостави на един нов закон, въведен наскоро от Министерството. За да се увери, обаче, в силата си дали би могъл да се противи докрай, отива при един свой другар офицер и му казва: “Удари ме с плоското на ножа си няколко пъти, аз ще ти кажа докога, като ти кажа да спреш, ще спреш ударите.” Започва офицерът да удря 1,2,3 пъти и чува, че другарят му казва да спре. Героят разбрал, че няма да може да се противи в неизпълнението на новия закон и решил да не се противопоставя. Та и ние сега казваме: “Как да се моля, не мога.” Но като ти ударят десетина камшика, казваме: “Моля ти си, брат да ми си, не ме бий!” Когато детето не слуша майка си, не иска да се подчини на нейната воля, тя го набива и то започва да се моли, да плаче и да казва: “Мамо, повече не ме бий, ще направя, каквото искаш!” Досега всички проповядват, че Бог е Любов, но какви хубави камшици има Той, какви шарени ни удря! Господ бие най-напред възлюбления Си син. Казват Му: “Този е възлюбленият Ти син.” – ”Ударете му 50 камшика!” – “А този е по-малко вагабонтин.” – “Ударете му 25 камшика.” – “А този третият е нехранимайко.” – “Нищо не правете с него, не му удряйте нито един камшик!” Какво ще кажете на това? И вие добрите хора камшик ще ядете от Господа. Ще ви нашари добре, ще ви намагнетизира, за да стане душата ви магнетична. Господ има такава ръка, че като те намагнетизира един път, от тебе излиза човек и половина. Само с един пръст да те бутне Той и ти ставаш човек. Благословен е онзи човек, който Бог е намагнетизирал. Затова най-великите хора, светии са чакали по 25 години, за да се сдобият с привилегията да бъдат натупани от Господа и да влязат в тази тайна стаица. Едва след това те са считали, че са минали в една нова фаза на живота си и са разбрали смисъла на тогавашния, а не на сегашния живот. Тези светии живеят и сега в живота, работят и те са учители на хората. Сега някои могат да ми кажат, че говоря за прераждането. Чудно нещо! Ако едно клонче израсне на едно дърво, това прераждане ли е, или израстване? Ако отчупите това клонче и на негово място израсне друго, това прераждане ли е, или израстване? Духът може да приеме хиляди форми. Той може да се облече, както искаме. Казва се, че на един Дух никой не може да му заповядва, Той може да се облече както иска и колкото пъти иска. Той може да слиза на Земята колкото пъти пожелае. Вие казвате: “Не, щом един човек се облече един път, повече не може.” Питам ви: “Ами вие по колко пъти на ден се обличате и събличате?” Това не е прераждане, но е закон на Духа за преработване на материята, тъй наричат египтяните това нещо във философски смисъл. За да се преработи материята, трябва да мине в силата на Духа. Следователно чрез идването на Духа, материята се преработва, което показва, че тя е жива, тя работи. Когато слезе Духът в материята, Той й казва: “Аз съм малко нетърпелив, ти ще ме извиниш.” Тя му отговаря: “Нищо, прави както знаеш и аз ще правя, каквото си искам.” Често и вие се гневите, но няма нищо лошо в това, гневът е от материята. Като влезете във вашата стаица, ще разберете дълбокия смисъл, Който Бог е вложил в живота, ще разберете защо вашия баща е създал света, какво е вашето предназначение и какво трябва да вършите в тоя живот. Какво са българите? Едно малко клонче от това голямо Божествено дърво. Какво сте вие? – Малки листа, малки клончета, малки коренчета. Някои са малки цветчета, едва сега напъпили, а други малки фибрички и т.н. Христос казва: “Като влезете в тази стаица, ще разберете смисъла на това велико Божествено дърво, от което първият човек яде и съгреши.” Добре. Ева, като не знаеше от кое дърво да яде. Аз ви казвам от кое трябва да ядете. Сега вие сте пред рая, ще влезете там и Господ ви казва от кое дърво трябва да ядете. Това дърво е новото учение, в нови фази. Христос ви казва: “Идете да проповядвате новото учение. Аз ще бъда с вас до окончание века.” А сега казват, че Христос бил на небето. Не, Той е тук, тука с вас Той работи. Казва се: “Когато син человеческий дойде, ще намери ли вяра?” Т.е. когато се завърши тази епоха, ще има ли вяра? Тъй се разбират тези думи. Дръжте тази тайна стаица в ума си, за да намерите вашия баща. Да не ме осъжда някой, да не казвате, че Господин Дънов е дошъл да проповядва някаква секта, да съсипва българския народ. Аз искам само да намерите вашия баща. Ако изпълнявате Неговата воля, вие ще ми бъдете майки, бащи, братя, сестри, приятели. Не изпълнявате ли волята Му, нищо не сте за мене. Аз не говоря задкулисно, а казвам истината право в очите. Да не мислите, че имам това или онова намерение. Има намерение да изпълните всичко тъй, както Христос е учил. Аз ви говоря за този Христос, Който ще бъде с вас до окончание на века. Идете, живейте и проповядвайте това учение. Дойде някой и ми казва, че това видял отгоре, онова видял, това му казали и т.н. Аз не виждам нищо отгоре – другояче виждам света. А сега много ясновидци се срещат. Дойде някой и разказва, че видял Бога – Отца с корона на глава, както Го рисуват в църквите. Това, което виждате по иконите и в църквите – това не е Бог. Преди години минавах през Анхиало и един господин ми показваше един свой подарък. Подарили му образа на Христа с широка глава и ниско чело. Казвам: “Този, който е рисувал този образ на Христа е бил престъпник.” Този художник не е имал понятие от художество. Нарисувал един харамия и казва, че това бил Христос. Чертите на Христа, на Бога не са такива, както ги срещаме нарисувани по църквите. Бог, Христос не може да се рисува. Той в църквите не живее, а само в човешките умове, сърца и никъде другаде. Който казва, че Бог живее в църкви, направени от камъни, не говори истината. Аз не искам да си кривя душата, да говоря това, което не е истина. Бог е един велик принцип на знания, Истина, Мъдрост и Любов. Той иска да ни запознае с всяко клонче, листенце, цветче, камъче и да ни покаже какъв е този свят. Бог иска да ни научи да разбираме нашите по-малки братя и да им благодарим за всичко, което те правят за нас. Като пояздиш един кон, кажи му: “Благодаря ти братко, задето ме поноси малко, аз съм по-слаб от тебе”, и го помилвай. Като издоиш млякото на една крава, целуни я и й благодари. Ще й кажеш: “Сестро, благодаря ти, че ми даде малко от твоето млекце, ако съм взел повече, извини ме.” Това е дълбокият смисъл на Христовото учение, и ще го постигнем, като влизаме често в тайната си стаица. Така трябва да постъпваме, за да могат всички животни наоколо ни да почувствуват, че ние сме създадени по образ и подобие и познаваме Бога – нашия небесен Баща. Беседа, държана на 8.02.1920 г. неделя, в София
  12. Аудио - чете Йордан Стоянов, Аудио - чете Митко Ненков Хигиенични правила / Великденски подаръкъ(Беседата за четене в стар правопис) Архивна единица (Извънредни Беседи, 24.04.1927 Неделя, Търново) От книгата "Разумният живот. Тритѣ основи на живота." 8 беседи от различни класове Второ издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Великденски подарък 24.04.1927 г, неделя, Великден, В.Търново Кой е най-добрият начин за отпразнуване на Великденския празник? Всичко, каквото има човек, трябва да се тури в действие. Сега за вас, младежите, могат да се правят големи реформи. Ако вие не се свържете със законите на Природата, ще имате същите резултати както възрастните. Трябва да започнете с тялото си. Например, знаете ли какво е набиране на пикочна киселина в човешкия организъм или какво е слабо дишане. После, знаете ли на какво се дължи оная вътрешна инертност, онзи мързел у човека. Има един „Свещен” мързел у човека. Хората го наричат свещена почивка или свещен покой, да няма мъчнотии и страдания. Човек иска да е тих и спокоен, да се намира в бездействие. И тъй, на вас, младите, казвам – за да бъдете силни и здрави, трябва да използвате сутрешния въздух и слънчевите лъчи. Защото утре, като заболее човек, той може 10-20 лекари да вика, но положението няма да се подобри. Ще мине година, две, три и той ще изгуби способността да се учи и да бъде сръчен. Болестите разрушават организма. Всички лекари са турени да пазят от болести човека, но до днес не са успели. Животът на човека трябва да се измени коренно. Аз забелязвам по вашите лица, по строежа на кръвоносните съдове, една неправилност. Млади хора, на 22 години, а имате едно преждевременно остаряване и това преждевременно остаряване произтича от натрупване на известно количество пикочна киселина и отрови в организма на човека. После, набирането на вар. Тази вар се втвърдява в организма и се образува склероза. Артериите се втвърдяват, вените, мозъкът, не може да мисли. Дробовете се втвърдяват и най-сетне целият организъм и човек заминава за другия свят. Старите хора казват, че човек не трябва много да мисли. Човек като говори, в тона има склероза. Ама трябва да ядем всичко, каквото намерим. В такъв случай храната е само приток за ускоряване на тези болестни състояния. За да яде правилно човек, в яденето трябва да вземе участие целият организъм, умът, сърцето, волята и всяка клетка. Живата природа е направила къщата на човека с много прозорци. Турила е милиарди прозорци, през които да прониква прана и жизнена енергия, за да се обновява постоянно организмът на човека. Тези прозорци трябва да бъдат чисти и отворени, а не задръстени. Натрупването на прах става не само по кожата, но и във вътрешните органи чрез натрупване на киселини и отрови. И ако у вас няма една трезва мисъл, казвам ви, става едно вътрешно подпушване на клетките и на порите. Та, първото нещо, трябва да отворим порите на тялото, а тези пори се отварят чрез вода. Най-първо ще научите магнетическото свойство на водата. Без вода не може да има никаква култура. Сега, вие, младите, знаете ли колко вода трябва да употребявате? Тя е проводник на магнетизма. Когато изучавате темпераментите, забелязвате, че у нервните хора кожата става суха. В сухите хора стават бързи изпарения, вследствие на което тази влага в организма изчезва. При силните изпарения се ражда сухият темперамент. Човек става нервен, неспокоен, не може да спи спокойно, не може да мисли спокойно. Затова ще употребявате вода. При това водата, която трябва да остане във вашия организъм, трябва да бъде най-чистата вода. Има известни мускули, известни части на тялото, които трябва да бъдат абсолютно чисти. Човек трябва да бъде абсолютно чист, за да може тази вода да се филтрира. Ако това филтриране става неправилно, тогава всички нечистотии от храната проникват в кръвните клетки или във водно, или в газообразно състояние. Тези газове преминават през порите на тъканите на целия организъм. После започват да се сгъстяват и образуват чувствителни втвърдявания. Ето защо е необходима водата, за да изхвърли тези нечистотии. Сега, да се освободите от тези мисли, симптомите на болестите, ще мислите за благотворното влияние на водата. Аз не обичам да говоря за лошите влияния, за да не се запечатат в съзнанието ви и дето ходите, постоянно да мислите за болестите. Но казвам сега на вас, през този сезон, от Великден нататък, всяка сутрин излизайте всред природата и употребявайте най-малко един-два часа в дълбоко дишане, в приемане на вода и храна с най- добри мисли. Ако искате да бъдете здрави и силни, туй ще правите всеки ден. Като се върнете у дома, ще започнете една сериозна работа, ще учите. Непременно ще го направите. Научете се да дишате правилно, широко и дълбоко! Като ви наблюдавам някой път, мисля, че миришете някое цвете, a вие дишате. Не всеки от вас може да диша дълбоко. Научете се да бъдете господари, да управлявате своето дишане. Някой път усещате като че ли някой ви противодейства. За да бъде дишането ви пълно, трябва да си отворите всички пори. А това ще стане чрез водата. Дишането не трябва да става само чрез дробовете, но и чрез кожата и чрез всяка една клетка – туй е здрав човек. Според ирисовата диагноза, всички болести започват от там, че порите на човека са запушени и заболяват известни органи. С тия нечистотии се запушват каналите на гръбначния стълб. Щом се запушат тия каналчета, жизнеността на човека се губи. Живата енергия, която трябва да освежи организма, идва от гръбначния стълб. Мозъкът на гръбначния стълб има такова свойство да поддържа праната или жизнената енергия от въздуха и да я предава на целия организъм. Вие знаете как става това и в растенията – осмоза и всмукване. Природата има един процес, който предава, дтуг, който приема. Има известни енергии, които текат към центъра, а други – от центъра навън. И там, където се срещнат тези енергии, се образува тази деятелност на живота. Щом туй вътрешно течение се подпуши, тогава се образуват тези болестни състояния – нервност, съмнение, подозрение. После става подпушване на кръвообращението или в артериалната, или във венозната системи. В артериите няма достатъчно чиста кръв за хранене, а вените са подпушени изцяло. Нечистотиите, вместо да се изхвърлят навън, остават в кръвта и сега млади хора на 25 години, у тях има едно натрупване на нечистотии. Това натрупване не е органическа жива материя, но това са слоеве на мзнини, непотребни полуорганични вещества, които при най-малки условия дават възможност на различни микроби да навлязат в кръвта и тъй се явяват разни болести. Затова вие ще се попипвате зад ушите. Тази пълнота трябва да изчезне. После, гуша от вас никой не трябва да има. Тази част на костта зад ушите трябва да се вижда, да не се напълни с мазнини. Всички трябва да се предадете на един спартански режим. Ще работите върху тялото си, за да бъдете здрави и силни. Ако вие, като окултни ученици, не можете да дадете един образец на света, какво ви струва окултната наука. Най-благоприятното време е сега. Нищо повече. Всеки ден от април струва десет златни лева за вас. Или, туй, което може да вземете от април, никъде не можете да го вземете, в никоя друга аптека не се намира. Ами че вие сега вода газите, жадни ходите. Вие сега, в един месец отгоре, можете да наберете такава енергия, да станете толкова свежи, жизнени, радостни, пълни с идеи, че, където ходите, да носите нещо свежо със себе си. Пък вие сега сте скържави. А тази магнетична енергия като че ли заразява хората. Всички искат да бъдат свежи, бодри, здрави. Сега като стоите, някой ви мисли, че сте философ замислен. Какъв ти философ – той трябва да бъде здрав човек! В човека трябва да се роди желание да работи за приложението на тези методи. Сега, като излизате сред природата, вие стоите отпуснати, заемате едно пасивно положение и като вървите, пак ходите отпуснати. Така не бива, трябва да се научите да ходите с будно съзнание. После, съзнателно трябва да вземате участие във всяко нещо. Сега, вие знаете, че природата не обича хилавите хора, понеже тя е сложила богата трапеза и когато някое дете не обича да се ползва от храната й, тя има особено мнение за него, че то не е от много умните деца. И сега като се съберете, образува се едно натегнато състояние. А то трябва да бъде на жизненост, на здраве, на богато разположение. Ще се образува едно течение, общ подтик между всички. А сега, като се покажат на някой болезнените състояния, той ще се уплаши. Но ние ще почнем от здравата страна. Ако имате разтупване на сърцето, това показва натрупване на отровни газове, пикочна киселина и млечна киселина. Тогава вътрешната природа на човека казва: „Слушай, вода ти трябва. Трябва да филтрираш тия отрови – киселини и газове.” А хората казват: „Сърцебиене имам.” Хм... сърцебиене... Или сте неспокоен, не можете да заспите. Станете, стоплете вода, изпийте една, две, три, четири, пет чаши вряла вода и когато се изпотиш, вземи суха кърпа и направи едно хубаво търкане – тъй, хубаво по цялото тяло – по ръцете нагоре, по тялото надолу, тъй хубаво да се масажираш; ще се облекчиш и пак ще изпиеш една чаша вряла вода. Може да капнеш десет капки лимон, за да се възстанови топлината. Направете този опит да видите какво ще бъде вашето състояние. Ще го направите не веднъж, не два пъти, но всеки ден – най-малко два пъти през седмицата. През този сезон трябва да го направите. Нали искате да се чистите. По този начин ще се отворят всички пори на тялото ви, ще се подобри кръвообращението ви и ще дойде едно прииждане на прана у вас. И след това седнете тихо и спокойно и започнете да дишате. Концентрирайте си мисълта нагоре и започнете да приемате тия магнетични течения от пространството. Може изведнъж да нямате успех, но като постоянствате месец, два, три да дишате и да пиете гореща вода, ще се усетите освежени. Човек трябва да излиза навън на чист въздух и да диша. И всякога, когато ви остане свободно време - половин час, използвайте го да дишате. Можете ли отнякъде да вземете най-хубавата вода – да не ви мързи. Може да е на десет километра далеч, но идете и си вземете един литър от най-хубавата вода. Вие сега ходите на Витоша, защо всеки не си вземе по една манерка вода. В света болести не съществуват, а има само болезнени състояния. На съвременните хора и на цялото човечество задачата е да се освободят от своите натрупвания и нечистотии. Затова са препоръчали древните миене и чистене. Ще пиете 4-5 чаши вряла вода, докато се изпотите хубаво. После, трябва да имате една гъба и една кърпа да се измиете от потта. Всеки в стаята си може да направи едно обтриване 2-3 пъти в седмицата най-малко и ще придобиете приятна свежест. Туй ще правите като един наряд. След туй, с една кърпа ще си изтриете тази влага хубаво. Туй ще го правите десет седмици – от 25 април до 4 юли. След десет седмици ще видите какъв резултат ще имате. Туй ще се прави или сутрин, или вечер. С топлата вода това е хубавото, че няма опасност да се простудите. За фрикциите, кой когато има време, тогава ще ги прави. Вдишките ще ги правите 1,5 часа най-малко, за да можете да наваксате енергия за през зимата. Помнете едно: Никакъв мързел. Сутрин като ставате, няма да казвате: Спи ми се. Това е леност. Като изпълните този наряд, ще се яви едно изтъняване. Именно това е хубавото. Аз искам да изтънеете. Това да не ви плаши. Това е оформяне на тялото. Духовната страна на упражнението: през тези два и половина месеца за никакви болести няма да мислите. Ще мислите за един свят, дето няма болести. Цялата природа диша живот и свежест. Слънцето е пълно с живот, който изпраща на земята. Тези упражнения трябва да станат един навик. Как се познава здравето? Като се срещнат двама здрави хора, винаги се сприятеляват. Човек, който обича, е здрав човек. И щом дойде до едно състояние да не може да обича, ще знаете, че това е едно болезнено състояние, макар че още не е органически болен. Трябва да има едно разширяване, да обичаш всичко живо, трябва да се образува една обмяна на обич. Свещено правило е: Никой няма да търси да го обичат, но всеки ще търси да обича. И като обича, да се радва, че е проявил нещо. Всеки може да обича. Стани положителен. Всички хора, които обичаш, са положителни във възходяща степен. Да любиш, значи да бъдеш като Бога. Законът на Любовта е: Като Бога да бъдеш. Бог взема инициативата във всичко. В света ще въплътим Бога в себе си. Работите ще вървят. Тогава ще употребиш същите качества на Бога. Ще се стремите да обичате и да сте доволни, че проявявате туй свещено правило. Сега ще направите хороскоп на тази лекция – 24.04.1927 год., неделя вечер. - Хубав подарък ни дадохте. Благодарим! - Ще го приложите. Като влезете в света трябва да се отличавате. Да имате за помагане комуто и да е. Една ваша опитност ще бъде това. Беседа от Учителя пред група млади приятели в Търново, 24.04.1927 г. Извънредни Беседи 24.04.1927 Неделя, Търново
  13. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание - София, 1949. Книгата за теглене - PDF Съдържаниена томчето. От книгата "Петимата братя", сборник от неделни и други беседи (1923,38 г.) Издание на ИК "Жануа'98", 2010 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Пътят на героите По отъпканите пътища лесно се ходи, но по пътя, който сега се проправя, само герои ходят. Оттук можете да разберете колко време е употребил Бог, докато създаде Вселената, докато нагласи времето и момента за дохождането на всички хора по лицето на земята, да ги постави в техните съответни гами. Каква велика хармония и музика има в това! Хиляди и милиони хора да изразят своя живот – всеки на своя час и на своята определена минута! Животът, сам по себе си, е най-хубавата песен. Когато хората на земята страдат, пъшкат и изпитват най-големи горчивини, ангелите на небето се радват и изпитват най-голямата приятност. Защо ангелите се радват? Те разбират дълбокия смисъл на страданието, знаят, че в него се крие благото на човечеството. Това съчетание между скръбта и радостта съставя вътрешния смисъл на една музикална пиеса. В скръбта има голяма дълбочина. Великите идеи се раждат след големи скърби. Радостта е външен израз на живота, а скръбта – вътрешен. Радостта може да се уподоби на млада мома, а скръбта – на майка с деца. Радостта отива при баща си натруфена, облечена по всички правила на модата. Докато е у дома си, тя е радост и за себе си, и за окръжаващите, и всички я обичат. Щом се ожени и излезе вън от къщи, тя е скръб и за себе си, и за близките. Това е вярно и по отношение на нашия живот. Докато сме в рая, ние сме радост и за себе си, и за всички около нас; щом излезем от рая, ние сме скръб и за себе си, и за окръжаващите. Наблюдавайте колко минути през деня сте радостни и колко минути през деня имате мрачни мисли, съмнения и неразположения. Това не е само с вас, но с всички хора. Аз често наблюдавам проявите на една от нашите котки на „Изгрева“. Тя влезе някой път в стаята ми, пообиколи, намести се добре около печката и заспи. Както спи, изведнъж се стряска, скача, оглежда се наоколо и пак заспива. Защо се стряска? – Някакво видение има: или някаква мишка изскача насреща ѝ и не може да я хване, или някаква птичка подскача пред нея, или някой я гони и т.н. Тази котка сънува. Всеки може да се запита: „Какво представят сънищата? Защо човек не може да спи спокойно?“ Често хората казват: „Земният живот не е сън“. Действително обикновеният живот на хората не е нищо друго, освен продължителен сън, но има разлика между спящия живот на хората и краткия сън, който прекарват вечер. Та казвам: При сегашните условия на живот, ние сме дошли на земята да се учим. В това състояние на развитие, в което се намират съвременните хора, те не са още готови да се върнат на небето. Хората трябва да се приготвят за това и пак да се върнат, отдето са излезли. Във вечността нещата не се повтарят. Няма два еднакви момента в природата. Ти не можеш да се върнеш на старото място, от което си излязъл, докато не придобиеш нещо. Непременно трябва да има някаква разлика между първото положение, при което си излязъл, и второто, при което се връщаш. Ако при сегашните условия някой иска да се върне на небето такъв, какъвто е излязъл, той ще бъде нещастен. По същия закон, ако някой болен излезе всред природата, колкото красиво да е там; колкото слънцето да грее приятно, колкото птичките да пеят весело и хубаво; колкото изворите да шуртят весело, той ще бъде недоволен – има нещо, което го смущава. Този човек, за да разбере красотата и величието на природата, трябва да се освободи от своето болезнено състояние. Значи, за да може човек да проникне в духовния живот, той трябва да бъде здрав, защото този живот е интензивен. Под думата „здраве“ се разбира „светост“. Само светият човек е напълно здрав. Грешният човек пък губи своята енергия безразборно, вследствие на което той е лишен и от здраве. Следователно думата „здраве“ може да се замени със „светост“. Вие питате: Защо хората губят своята енергия, а оттам и своето здраве? – Защото не разрешават правилно задачите на своя живот. Например, когато се намерят в известни изпитания, те не трябва да питат защо е дошло това изпитание, но трябва да мислят как да излязат от това изпитание, какво се изисква от тях в дадения случай. Според мене да разрешавате защо ви е дошло известно изпитание, това е една от трудните задачи на живота. Не се спирайте върху разрешаването на трудните въпроси. Това ще бъде една от вашите последни задачи. Да допуснем, че вие по погрешка сте хванали кривия път. Какво трябва да правите сега? Най-първо, ще търсите начин как да излезете от този път, а след това ще питате кой е правият път. Има ли смисъл, след като сте влезли в кривия път, да питате за какво и защо сте попаднали в него? Когато сте влизали, не сте мислили, а сега, след като сте дошли до края, казвате: „Не е този пътят“. Не е време да питате, защо сте попаднали в кривия път. Първият и важен въпрос за вас е да намерите краткия път към небето, който ще ви изведе на правия път. Мнозина питат, защо са дошли на земята. Казвам: Ти си дошъл вече, няма какво да питаш. Трябва да разрешиш следния въпрос: как да прекараш живота си на земята, как да се справиш с доброто и злото. Можеш ли да прекараш живота си тъй, както Бог изисква? Тази е главната мисъл, която трябва да ви занимава и трябва да приложите тази година в живота си. Разрешите ли този въпрос правилно, вие ще заякнете. Да живеете правилно и в съгласие със законите на разумната природа в това седи вътрешната философия на живота. Често вие не различавате известни ваши състояния, вследствие на което страдате. Аз наричам някои от тия състояния „лукави изкушения“. Например нещо вътре в тебе те дразни и ти казва: „Не стой като овца, махни с ръка, тропни с крак, повдигни тона на гласа си, закани се, че ще направиш това-онова“. Друго нещо в тебе тихо, спокойно ти казва: „Остави това настрана, не се смущавай!“ Питам: Отде идат тия две състояния у човека? Нито едното, нито другото състояние са твои. Питам ви: На какво се дължи напорът и напрежението на парата, която се намира под капака на парния котел? Огънят ли е причината за това, или самата пара? Истинската причина за напрежението на водните пари лежи в човека. В дадения случай водата и огънят са наблизо един до друг, но те не се спогаждат. Водата не търпи огъня близо до себе си, тя не го иска. Огънят се влюбил в нея, иска да я хване, да я застави да го обикне, но тя му казва: „Не те искам!“ Тя търси път да излезе навън, да се освободи от него, но той ѝ казва: „Докато си тук, аз ще ти дам един урок, ще те заставя да свършиш една работа“. Също така някои от вас се намират в положението на водата. Какво трябва да правите? – Ще завъртите крана на колелото, ще излезете навън и след това ще кажете: „Втори път не влизам в този котел“. Мислите ли, че положението на огъня е приятно? Като изгори, той казва: „Всичко се свърши с мене, дадох всичката си енергия, загаснах и на пепел станах“. Положението на водата е по-добро: тя се превръща в пара и отива в пространството. Огънят казва: „Да се влюбиш, това значи да изгубиш силата си, да се превърнеш на пепел и да те изхвърлят навън“. Казвам: Да, това е любов на пепелта. Огънят и водата са вещества от две различни категории. Огън, от който се получава пепел, стои по-ниско от водата; обаче огън, който не се превръща в пепел, стои по-високо от водата. И тъй има много категории огън. Това, което хората наричат страсти, то е огън, от който остава пепел. Когато говорим за Божията Любов, ние разбираме огън, при който не остава никаква пепел. В проявите на тази Любов има абсолютна хармония. Когато водата се намира под действието на този огън, тя не излиза навън и котелът не се пръска. В този случай водата е носителка на живота. За тази вода именно Христос казва, че тя е живият извор. Тази вода извира само под влиянието на Божествената топлина. Топлината е носителка на Божествената Любов, даже и в най-малък размер. Ето защо, когато човек се приближава при един извор и гледа как блика, той изпитва приятно чувство. Водата, която извира от дълбочината на земята, събужда в човека красиво, възвишено чувство. Казвам: Мисълта на човека трябва да бъде извор – непрекъснато да блика. Тя не трябва да потъва в земята, а винаги да извира. У човека има мисли, които потъват в земята, а има и такива, които отиват нагоре, бликат като водата на чистия извор. Добре е нашите мисли да извират и постоянно да отиват нагоре. Първото необходимо нещо за всинца ни е да вкусим, да опитаме сами плода на нашите мисли и чувства. Като се убедим, че те са първокачествени, да ги предложим и на другите, и те да вкусят от тях. Те са Божественото благо у нас. Ти пръв опитай хубавото в себе си, което Бог ти дава, задръж част от това изобилие за себе си, а останалото изпрати вън в света. Много от нашите мисли са плод от мисълта на по-висши същества. Когато някоя семка от тия плодове попадне в ума, в сърцето, в душата ни, тя вече сама по себе си се организира. Това са Божествени идеи, които проникват в нас. Те са голямо богатство. Ако всеки ден във вашата душа прониква по една от тия малки скъпоценни мисли, в продължение на десет години вашият живот коренно ще се измени. Сега, в този живот, всички хора – и религиозни, и светски – търсят външни блага. Трябва да знаете обаче, че благата ще дойдат само след завършването на живота. Щастието, което търсите, е материалната страна на живота, то подразбира материални блага на земята. Щастието не може да съществува без материални блага. Значи човек може да бъде щастлив само след като завърши своя живот. Затова не търсете щастието на земята, но търсете блаженството. То подразбира един велик процес на усъвършенстване. Блажен е онзи човек, който постоянно се усъвършенства, защото той никога не остарява. Блаженството е процес на душата, която постоянно расте. В него се крие вечната младост. Щастието може всеки момент да се изгуби и отново човек да бъде нещастен. Затова се казва, че на земята човек не може да бъде щастлив. Щастието на земята е постижимо относително, когато блаженството е напълно постижимо. Всеки вярващ човек всеки момент трябва да се стреми към блаженство. То е благото на живота. Христос казва: „Блажени вярващите, блажени милосърдните, блажени кротките“. Де ще проявите кротостта? Срещу кротостта трябва да се яви нещо противоположно на нея, от друго естество. И любовта, и доброто имат своя противоположност. Трябва да знаете, че светът е построен върху противоположности. Бог едновременно е създал и рая, и ада. Той е създал жителите на небето и жителите на ада. И едните, и другите действат свободно, по избор, но техните мисли, чувства и действия се контролират, хармонизират, като се използува разумно и едната, и другата страна. Ако ме разбирате правилно, ще разберете и смисъла на стиха от Писанието: „Всичко съдейства за доброто на онези, които любят Господа“. Не се плашете от лошото, което ви сполетява в живота. Случват ли ви се страдания, за ваше добро са; изгубите ли вярата си, за ваше добро е; разгневите ли се, за ваше добро е. Всичко това са временни състояния, от които ще научите нещо. Това, че сте изгубили вярата си, е едно лъжливо чувство. Всичко, което човек изгуби, може да го намери, но допусне ли в себе си мисълта, че изгубеното не може да се намери, той е на крив път. Например някой казва: „Изгубих живота си“. Не, животът не може да се изгуби. Той е излязъл от Бога и при Бога ще се върне. Всичко хубаво ще се върне към Бога. При това вие трябва да знаете, че сте обиколени от много разумни същества, които следят за всички. Те са свидетели на всичко, което се върши в света. Питам: Мислите ли, че тия същества, които ви любят, спят? Мислите ли, че майката, която обича своето дете, ще спи, когато то е в някаква нужда? Не, тя постоянно бди върху него. По същия начин върху вас бдят всички същества, които ви любят. Ако ние заграждаме с плет, със стени нашите къщи, мислите ли, че онези, които ни обичат, няма да турят такава ограда около нас? Трябва да държите положителна мисъл в ума си. Често вие прекъсвате връзката с невидимия свят, с онези същества, които ви любят, и по този начин се разколебавате в живота си. В своите наблюдения аз съм виждал силни натури, с убеждение, които обаче, като дойдат до големи изпитания, се разколебават. Казвам: Когато човек започне да се хлъзга, да пада, нека се остави да падне до дъното, а не само до половината. По-надолу от дъното той не може да отиде. Ако правиш опит, направи го докрай. Ще кажете: „Това е страшно“. Не, когато съзнанието на човека е будно, при такъв опит той ще научи много нещо. И това вече не е падане, но слизане. Затова казвам: Ако слизаш, слез до дъното. Първата мисъл, която постоянно трябва да държите в ума си, е, че Божествената ръка, Божествената сила крепи всяка душа. Тя е свързана посредством една нишка с невидимия свят, затова никога не може да избяга от Божия промисъл. Някога вие казвате: „Аз ще напусна живота на земята“. Аз зная де ще отидете. Напуснете ли земята, вие ще отидете в ада. Адът е голям град с много улици. Там хлябът се продава много скъпо, а водата мъчно се доставя. След като си жадувал два–три месеца, трябва да раздадеш всичкото си богатство, за да се намери някой да ти донесе поне една чаша вода. Адът е за богати хора, а не за сиромаси. Който иска да живее в ада, трябва да има много пари. А сиромахът трябва да живее на небето. Небето е място за сиромаси – там се отива без пари; там може да се живее на кредит. Който е богат и пожелае да слезе в ада, нямам нищо против, нека отиде там; сиромахът обаче да не прави този опит. Като спечели много пари, ако иска да слезе в ада, може да направи този опит. Как ще разберете мисълта на Христа, изказана в следния стих: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богатият да влезе в Царството Божие“. В този стих не се говори за слизане в ада. Аз ви казах, в ада може да слезе само богатият. Там са нужни пари за ядене, за пиене – навсякъде скъпо се плаща. Вследствие на това и най-богатият човек, след като поживее няколко години в ада, започва да обеднява и страдалец става. Като ги оберат там, гледат по някакъв начин да ги изпратят на земята. За тази цел съществуват специални комисии, които гледат да оплитат хората на земята; заставят ги да се женят, за да се преродят чрез тях сиромасите от ада. Те идват на земята, да забогатеят отново. Сиромасите, които идат от ада, са опасни хора – да ви пази Господ от тях! Те са били някога богати, но днес по-лоши хора от тях няма. Затова и в Писанието се казва: „Пазете се, когато лошите хора на земята се увеличават“. Тези хора могат да влязат в тялото ви, а именно, могат да се промъкнат в ума ви като мисъл, и в сърцето ви като чувство. По този начин те всяват раздори, противоречия, съмнения и ви обръщат с главата надолу. Аз наблюдавам някоя сестра: днес се намира на третото небе, вдъхновена и радостна е, но след един месец я виждам посърнала и обезсърчена. Какво има? – „Изгубена съм!“ Аз си мисля: При тази сестра е дошъл някой сиромах от ада. И всичкото си имане да дадеш на този сиромах, не си в сила да го направиш щастлив – той е все недоволен. Това е опитност, през която всички ще минете. Затова ви е нужен Учител в света, Той да ви води в пътя, който трябва да минете. Значи изисква се разбиране на Божествения живот. И тъй използвайте изобилието, което ви носи новата година! Знайте, че всичко, което става в света, не е произволно. Страданията, мъчнотиите, нещастията се явяват като естествени последствия от стремлението ви да търсите лесния път. Вие искате да бъдете самостоятелни, търсите начин да живеете вън от Бога. Искайте да бъдете самостоятелни, независими от другите хора, но никога не искайте да бъдете независими от Бога. Спазвайте следния закон: Всеки, който иска да се усъвършенства, трябва да има връзка с Цялото, с Бога. Влезе ли във вас мисълта, че можете да живеете без Него, върху вас ще дойде най-голямото нещастие. Мислите ли така, ще скъсате връзката си с Цялото. Каквото и да става в света, дръжте тази връзка! Богат ли си или сиромах, учен или прост, каквото положение да заемаш, дръж връзката с Великия Център на живота и не се бой! През тази година желая на всинца ви да държите връзката си с Бога! Тази година искам да се роди във вас новата мисъл, да се свържете не с богатите на ада, но със сиромасите на небето. На небето те са сиромаси, но дойдат ли на земята, те носят пълни торби. Богатите от ада, като дойдат на земята, носят празни торби. На нас не ни трябват просяци с празни торби. Ние искаме хора с пълни торби. Ние искаме крушата да бъде пълна с плодове. Кой от вас би искал крушата да бъде безплодна? Кой от вас би искал лозата да бъде безплодна? Кой от вас би искал кесията му да бъде празна? Кой от вас би искал главата му да бъде празна? Кой от вас би искал стомахът му да бъде празен? На нас не ни са нужни празни торби. Някои от вас казват, че животът е празен. Не, животът има пълнота в себе си, но тази пълнота се придобива само във връзката с Цялото. Имате ли тази връзка, вие ще влезете в новия живот. Като говоря за живота, аз не разбирам само външната му страна, но и вътрешната. Схващате ли така живота, вие ще знаете, че при каквито условия и да попаднете, Бог всякога може да ви помогне. Величието на Бога седи в това именно, че и при най-трудните условия Той може да ти помогне, да те извади от тия условия и да ти даде знание и мъдрост. Ако уповаваш на Бога, дето и да си, Той ще превърне и най-лошите условия в добри и ще ти съдейства за добро. Като излезеш от лошите условия, ти ще Му благодариш. Аз желая и най-лошите ви условия да се превърнат в добри. Но казвам: Имайте вяра, че Бог ще изведе всинца ви на правия път. Той няма да остави нито една душа в тъмнина. В Откровението се казва: „Чух цялото създание да слави Бога“. В края на краищата, когато Бог примири всички хора помежду им, когато ги извади от лошите условия, те ще славят Бога. Вие ще имате страдания, но след страданията ще дойдат радости и ще изпитате Божията Любов, Мъдрост, Истина, Правда, Божието милосърдие. Той ще ви даде всичко, каквото има, ще ви помага във всички предприятия. Той е единственият, Който може да ви извади от трудните условия и да ви ръководи в новия път. Сега задръжте тази хубава мисъл – връзка с Бога, та като се срещнете, да знаете, че всички имате тази връзка. Тя ще ви помогне да трансформирате всички състояния. Ако понякога сте лоши, то е по причина на това, че сте бедни. Беднотията е празна торба, невежеството е празна торба; всички недъзи, всички отрицателни качества са празни торби; болестите са празни торби; съмнението е празна торба; безнадежността е празна торба; безлюбието е празна торба. Щом сърцето ви се изпълни с Любов, то е пълна торба. Затова сърцето на човека трябва да бъде всякога пълно с Любов. Някой казва: „Сърцето ми е грешно“. – Щом сърцето ти е грешно, изхвърли греха навън и на празното място постави Любовта. Ще ви прочета второ Послание Петрово, 2 глава от 13 до 20 стих. То се отнася до жителите на ада. Апостол Петър описва влиянието на жителите на ада. Те влизат в умовете на хората и постоянно им говорят; те развращават хората и мнозина падат. Често човек дохожда в стълкновение с тия жители на ада. Ще ви прочета и от второто Послание на Йоана, 2 глава. Той пише за жителите на небето, описва какви са те. Силният трябва да побеждава. През тази година гледайте да познавате тия състояния, да изучавате теченията, както и мислите, които постоянно проникват във вас. И най-после, използвайте вашата опитност. Често ние казваме: „Аз мога“. При това виждаме, че не можем. Когато една работа може да се свърши от трима души, а само единият от тях казва, че може да я свърши, той се намира в лъжливо положение. Ето защо, когато се намирате в трудно положение, употребете следната ценна формула: „Господи, Ти всичко можеш! Твоят Дух, Който си изпратил да ме ръководи, чрез Тебе всичко може. И аз, чрез Твоя Дух, всичко мога“. Така е: когато Бог всичко може, и Духът, който изтича от Него, всичко може, и аз, чрез Духа, който ме ръководи, всичко мога. Кажеш ли, че всичко можеш, без да имаш предвид Бога или Неговия Дух, ти си на крив път. Моисей само веднъж си позволи да каже: „Аз не мога ли да изкарам вода от тази канара?“ – и не можа да влезе в Ханаанската земя. Моисей беше велик пророк, но само заради тези думи, които отправи към евреите и не прослави Бога, отдели се от Цялото и не можа да влезе в Ханаанската земя. Казвам: Щом Моисей се подхлъзна и не можа да влезе в Ханаанската земя, колко повече един обикновен човек! Затова пред каквото положение да се намериш, ще кажеш: „Господи, ти всичко можеш! И Твоят Дух, Който излиза от Тебе, всичко може. И аз, чрез Духа, Който ме ръководи и упътва, всичко мога!“ Ще ме запитате: Кога да произнасяме тази формула? Когато се намерите в най-трудно положение. Произнесете тази формула един, два или три пъти, докато победите. Приятно е човек да побеждава. Лошо е, когато той изгуби присъствието на духа; когато изгуби смисъла на живота; когато отслабне. Тогава всичко наоколо му се вижда опако: хората – лоши, и той търси начин как да избяга. С бягане работа не става. Ако бягаш, в ада ще отидеш. Ако се качваш нагоре, на небето ще отидеш. Турците имат една поговорка: „Бягането на котката е до плевника“. И наистина, като подгониш една котка, тя хуква да бяга из къщата, из двора и като погледнеш – скрила се в плевника. По същия начин и вие казвате: „Да бягаме!“ С бягане въпросите не се разрешават. Де ще бягате? Да отидете при Бога, разбирам. Оставете бягането, но кажете в себе си: „Колкото и да е трудна тази работа, аз ще я свърша с Бога и с Духа, който ме ръководи“. И тъй, при всички трудни условия на живота си, употребявайте тази формула. Беседа на Учителя, държана на Бъдни вечер, 6 януари 1928 г. в София, „Изгрев“
  14. От книгата "Ходете във виделината". Извънредни беседи в периода 1898-1913г. Първо издание. София, 1994, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА Речта, която сега ще започна, е чисто Слово Божие, предавано, говорено и опитано от хиляди години. Това са стихове от книгата Господня, така систематически извадени и наредени, щото при внимателно и благоговейно проучване произвеждат всичките краски, необходимо нужни за духовното ваше повдигане и усъвършенствуване в пътя Господен. Аз ще прочета всичко, което Духът е стъкмил за вас, и това, което прочета, ще се сформира и отпечата в особена книжка, която ще ви се раздаде за упражнение В тази книжка подробно и ясно ще се подредят не само стиховете, но още и краските с разните добродетели, които предизвикват и образуват трептенията на тези стихове Това е книгата "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА " (Учителят чете стиховете, които произвеждат червената и портокалената краска ) Аз искам да образувам силна вълна от седемте цвята, защото Христос е близо на физическото поле и Той присъствува тази година и всички тези стихове са извадени под Неговото ръководство, затова винаги, когато ги употребявате, Господ ще ви бъде на помощ. Всички тия неща са Негови думи и когато вие започнете да работите с тях, вие ще имате сила. Всички вие образувате съвременния ЕРУСАЛИМ Имаме представители от Англия, Франция, Русия, Германия, Испания, Индия, Япония, Китай и други страни Всички тия духове са с Христа, на Когото България дължи всичките благословения, на които сега се радва. Това е ЕРУСАЛИМ. Всички съвкупно представят съвременния ЕРУСАЛИМ. Това е ЕРУСАЛИМ, който сме ние. Ние трябва да дадем пример на хората – някой със Словото, някой с делото и с помишления, да се създаде образец на себеотрицание и смелост Бъдете смели! Няма от какво да се боим, ние трябва да помагаме на този народ. Тази година ще работим само за Веригата. Стиховете от Господнята книга образуват лъчите на светлината, потребни за всички. Духовете се опитаха да посегнат даже на здравето ми. Учителят чете от "ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА". От зелената краска зависи успехът, в нея влиза и освежаването. От недоимък на зелената краска се ражда недоимъкът, сиромашията, а когато е в изобилие, развива се любостежанието и скъперничеството Затова, когато зелената краска стане чрезмерно голяма, прибягваме до червената. Когато искаме да растем, зелената краска трябва да приемаме във всичките й степени. Да използуваме светлината. В светлината е животът. Всичко зависи от светлината, която е необходима за живота, и през него ще прекараме всички краски. И тогава ще се обединят Седемтеe Духа в човека и той ще се върне в първоначалния източник. За това Христос слиза, за да научи човека. Някои мразят да четат стиховете на Любовта. Със светлината идват всички добри духове Божествените духове сутрин слизат, вечер по същия път отиват при Бога, Христовият Дух и това дихание се превръщат в светлина, а светлината е живот. "Твоят век ще бъде по-светъл от пладне, и тъмнина ако си, пак ще станеш като зора" [Йов 11.1] Христос е наш приятел С тия стихове ще работим върху нашите сърца. Радостта е плод на аметистовата краска, светостта също принадлежи на тази краска. С последните краски по-мъчно се работи. Работете с първите пет краски. Господ е, Който всяка сутрин ни събужда Той е първият, Който се явява на всички в света. Най-важните краски са червената, розовата, портокалената, жълтата, синята, виолетовата, а също аметистовата и диамантената. Събора във В. Търново 15 август (28 август нов стил) 1912 г, празника Богородица Как да се употребява книгата на Учителя "Завета на цветните лъчи на светлината“ Боян Боев Към 1912 г , доколкото зная, Учителят отиде в с Арбанаси, където прекара два месеца сам и там изработва тази книжка. Изважда тези стихове от Библията и Евангелието, чете ги през лятото на Събора – Търново, и после ги даде за отпечатване. Това са стихове от Евангелието с много силно съдържание. Важното е, че те са свързани с цветните лъчи на светлината червени, портокалени, жълти, зелени, розови, сини, виолетови аметистови и диамантени лъчи. Едно пояснение виолетовите лъчи са теменужено-морави, които бият към синьо, а аметистовите са морави, които бият към червено Силата на тези стихове е свързана с цветовете – седемте цвята на слънчевия спектър. Когато човек иска да работи върху известна своя добродетел, за нейното развитие, или да си помага за лекуване на някоя болест, или да премахне някакво препятствие, или за изглаждане на недоразумения, той ще си послужи със съответните стихове. Всеки цвят е представен на три места в книгата Завършва се със с 60 и накрая с 61 със заповедта на Учителя. Тази книжка е хубаво да я носи човек у себе си винаги, особено когато пътува или е на екскурзия Един брат на Витоша си навехнал крак Като казал това на Учителя, той го попитал носи ли си "Завета на цветните лъчи" Братът казал, че не го носи "Ето причината" - отговорил Учителят. Тази книжка да не се дава на случайни хора, защото може да се злоупотреби с нея. Да се чете с 48 - "Отец на светлините" - светлите лъчи. Как да се четат стиховете от цветните лъчи Всеки цвят е даден на три места в книгата Най-напред се прочитат 1, 3, 5, 6 и 7 страници След това се намира съответният цвят на трите места, прочита се и накрая се прочита заповедта на Учителя. Така тази книга действува на човека. За всеки ден ще се четат следните стихове: Понеделник – зелени лъчи – с 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28, 29, 53, 54 до сини лъчи и с. 60. Вторник – червени (портокалени) лъчи – с. 8, 9, 10, 11 и 48, 49, 60. Сряда – жълти лъчи – С 18, 19, 20, 21,51, 52, 53 и 60. Четвъртък – сини лъчи – стихове и страници съответно. Петък – розови лъчи – стихове и страници съответно. Събота – виолетови лъчи – стихове и страници съответно. Неделя – аметистови лъчи – стихове и страници съответно. За лекуване с портокалени лъчи – обливане с тях. Силни формули при обливането на портокалените лъчи във връзка с горните стихове ВОАДА, КУСТА, ВАЕВОФОР, КАЛАВИ Сядаме удобно на стол в стаята, съсредоточаваме се и мислено си представяме, че отгоре, от един душ, струи обилна портокалена светлина, ние се обливаме с нея. Мислено, като се намираме потопени в такава портокалена светлина, почваме да четем стиховете на портокалената светлина на страниците 15,16,17, 49, 50 и 60. Така прочетени, тези стихове имат голямо въздействие. Но първо се прочитат краските от с 48 - "Отец на Светлините" - светлите лъчи, до червените, и след това се продължава четенето на стиховете, които са ви нужни за момента. Ползуване на цветовете Зелената краска – когато искаш да помогнеш както на себе си, така и на други, чети стиховете на зеления цвят. Портокалената краска – при разклатено здраве. Жълтата краска – при недоразумения, спорове. Синята краска – при религиозни недоразумения. Синята краска е на Истината. Забележка: Преди да започнете упражнението, ако имате някое недоразумение, то прочетете първо розовата краска. Допълнение: Когато Учителят е раздавал "Завета на цветните лъчи на светлината" (първоначално само на ръководителите), е искал специални обещания, нещо като клетва, че ще пазят Завета, ще работят духовно, ще го носят със себе си винаги, да не го дават в случайни и чужди ръце и когато наближи времето за заминаването отвъд, да се даде тази книжка на предана и обичаща душа. източник: Ходете във виделината ЗАВЕТА НА ЦВЕТНИТЕ ЛЪЧИ НА СВЕТЛИНАТА.pdf
  15. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ТРИТЕ ВИДА СЪЗНАНИЯ Посрещане на Новата 1927 година. Учителят с учениците си преди вечерята, петък, 19 ч. Молитва. Всички прави, тихо. Добрата молитва 91 Псалом Молитвата на Царството "Благословен Господ Бог наш" Отче наш Плодна вечеря. Варено жито и ориз. Учителят даде с няколко ученици новата песен, мелодията-български окултен мотив (коледарска песен): Давай, давай, всичко давай, чисто семе, пшеничено. Да се сее на нивата, на нивата красивата, да се чисти през зимата. Да се радва на живота всичко сято на полето, на полето под небето. След това изпяхме източния окултен мотив "КиаметЗену". Тази песен "Киамет Зену" показва вътрешния живот, а другата, първата - "Давай, давай", показва външния живот. Тази е разликата между двете песни. Има едно изречение, което казва: "Храни мома да не е в дома." Въобще бащата и майката искат да задържат сина в дома, а дъщерята да изпращат навънка. Това е един закон. Това не е изпъждане, това става постоянно в живота. Семето, което се посажда в земята, това е момъкът, който остава вкъщи, а момата, която се изпраща, това е плодът, който слиза от дървото. Следователно има известни мисли, известни идеи в нас, които трябва да останат съществени в живота. Ако те не се посадят, дървото на нашия живот не ще има плод. Сега всеки един трябва да има една основна идея, която да е израснала в него. Този момък трябва да остане вкъщи, т.е. всеки един в сегашния век трябва да има туй едно убеждение, един определен възглед не само за живота, но едно дълбоко живеене за самия принцип. Всяка идея може да бъде тъмна, когато е посята в почвата. Семето, което е в почвата, не го знаем какво е, но щом почне да расте, да се развива, да връзва плод, то се самоопределя. Христос казва: "Всяко дърво от плода се познава." Следователно нашият живот сега не може да се определи, да се познае какво може да излезе. Ние още растем. Противоречията, които могат да поникнат в нашето съзнание, могат по някой път да ни заблудят по отношение на крайните резултати на живота. Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а космическото съзнание, туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните сенки на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие в религиите например има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията например истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от истината. Не е това същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. А тази идея - да бъдем добри, да бъдем любими на Бога, да правим добро, вътрешният смисъл на това са разбрали само посветените, а мисълта, че трябва да принасяме жертви, да се кади тамян, то не е съществена мисъл за Него. Бог няма нужда от тия работи. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза законът на Любов и Мъдрост. Щом ти си послушен и служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Защото в послушанието седи Любовта. Само който люби, той слуша. А можеш да вярваш само в кого? В разумния човек може да вярваш. Следователно от наша страна се иска, ние трябва да вярваме в Бога, понеже Той е всемъдрият в света. А щом вярваме в Бога, трябва да имаме и послушание към Него. Трябва да вярваме, да слушаме и да прилагаме това, което Той изисква, то е пък да служим Нему. Щом имаме тия два принципа, нашето временно състояние на земята ще бъде осигурено. И ще дойде време, когато вие няма да живеете в това самосъзнание, а ще се изкачите една стъпка по-горе. Сега вие търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в космическото съзнание или когато придобиете новото сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат "нирвана", тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия в живота. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В нирвана се разширява човешката личност, а тук на запад мислят, че нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски за пример Holiness, нирвана може да се замести с думата святост. Но думата святост не може напълно да изнесе това, което нирвана съдържа в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега пред нас седи една велика задача. Ако вие по някой път сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е нирвана, то е жилището на човека. Следователно всеки да се стреми към нирвана, то е безсмъртие, или космическото съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние, няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. Но всички движения на човека ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот. Някой си повдигал ъгъла на устата малко нагоре, казват, той се засмял. Смехът не съществува отделно като обект. Той се смее, но това не е смехът. - "Ама той се муси." - Намусването не съществува обективно. - "Ама той ме гледа злобно." - Злобата не съществува обективно. Те са лъжливи понятия. Това са дисхармонични разположения на човешките чувства. Вземете един търговец, който е чакал за новата година да вземе голяма печалба, обаче връща се в дома си с един дефект, с една загуба от 200 или 300 хиляди лева, всичкият имот секвестиран. Той се върне недоволен, жена му го посреща, децата. Какво има в него, какво е останало? Една идея, че той е изгубил 200 хиляди лева. Питам, изгубил ли е той парите? В Америка често студентите правят малки смешки с професорите си. Някой професор го пратят за зелен хайвер. Или по някой път си дават чекове от 50 или 200 хиляди долара, подпишат еди-коя си банка, ти не знаеш, зарадваш се и носиш чека за изплащане, а които са устроили това, се смеят. После ти ще се върнеш намусен. Та казвам сега, животът на земята прилича все на такива фиктивни чекове и вие все ги носите в тази банка, но тя не ги приема, връщате се в дома си обезсърчен, казвате, не струва животът. Че за какво ти е този чек? Казано е в Писанието, животът не седи в онова, което ние отвънка влагаме, той не седи нито в нашите къщи, нито в нивите, нито в богатството, нито в знанието даже, което имате. Животът сам по себе си е обект. Богатството е само едно занимание за вашия ум и вашите чувства. Богатството при сегашните условия е само едно забавление, както куклите на детето, да не седи празно, ще му дадат една кукла или едно конче да язди, но ако туй дете ще се занимава през целия си живот с туй конче, ще бъде смешно, или ако твоята дъщеря 20 години ходи все с куклата си, води я в университета, не е ли смешно това? Или синът ви носи в университета своето малко конче? Какъв смисъл има? Синът да каже на професора: "Вижте това конче, баща ми го даде, като бях малък." Та сега съвременните хора, дето са свършили по няколко факултета, все показват своето конче, казват: "Аз имам едно конче", навсякъде го показват. Питам, колко струва това конче? После има и други заблуждения. Често казвате: "Вие трябва да знаете, че моето произхождение и това на жена ми, от благородна кръв сме." Че де е тази благородна кръв? Най-благородната кръв, от която някога се е раждал човек, беше кръвта, или линията, по която Христос се роди. Но колко от тях бяха нехранимайковци, ако вземете Давид, ако вземете Соломон и някои други. Това беше ли кръвта, чрез която Христос дойде, тъй чиста? Не, опетнена беше тя. Тъй щото ние не можем да кажем: "Благороден човек беше еди-кой си; баба, и тя е благородна." Откакто хората са добили вътрешното самосъзнание, благороден човек в тази висока смисъл в света не съществува. Не казвам да се обезсърчавате. Но виждате ли колко сме користолюбиви, ето сега пред мен е турена една голяма чиния с жито. Всички нямат по толкова. Справедливо ли е това? Сега, нищо не казвам, но всеки от вас ще каже: "Ех, да съм аз на стола на Учителя, аз ще имам тия паници." Но питам, това ли ме прави Учител? Това всеки може да го има, това са забавления, това са малките кончета. Това е именно, което нарушава Божествената Любов. Щом влезнем в Божествения Живот, щом влезнем в космическото съзнание, този ред и порядък съвършено ще се измени. Някой път бащата и майката най-първо нахранят децата си, а те са последните, които ще ядат. Те не сядат първи да се наядат. И сега, при правилния живот майката и бащата обличат най-напред децата си, а после идват те. А тези майки и бащи, които обличат първо себе си, а после децата, не се препоръчват за добри. Та казвам: Ние вътрешно трябва да се облечем в ония красиви възгледи. Аз наричам, веруюто е една дреха. Като кажа, че човек трябва да се облече с най-красивата дреха, то е неговото вътрешно верую, което трябва да бъде изтъкано от неговите високи мисли и благородни желания. И туй верую трябва да бъде такова, че през всичките векове да се не продира и колкото времето минава, краските стават още по-хубави и красиви. Сега, аз толкова време съм ви говорил за Любовта, но вие още не я разбирате. И тази любов, за която сега говорите, все съдържа един материален характер, т. е. който и да е от вас щом се постави на изпит, веднага се докача и после казва: " Тази работа е празна." В истинската Любов няма промени, тя никога не се мени. В Любовта абсолютно няма никакви промени! Има ли промени, това не е любов, това са чувства, това са състояния на човешкото самосъзнание, а Любовта, тя е абсолютна. И онзи, който веднъж се сдобие със закона на Любовта, вътре той има онази радост и този вътрешен мир, че никой не може да наруши мира му. И тъй, нирвана съдържа три неща: Мир, Доброта и Мъдрост. Мир значи онова, вечното спокойствие, онази радост, за която съвременните хора даже нямат понятие какво нещо е мир. И онази вътрешна доброта, от която е изтъкана дрехата на човешката душа. И тази Мъдрост, Божествената, с която човешкият ум е облечен и увенчан. Та именно към това всички трябва да се стремите. Първо, да имате мир в себе си и с ближните, и мир с Бога. Или най-първо да започнете мир с Бога. Оттам ще започнете, абсолютно без никакво съмнение. Каквото и да дойде в света, да кажете: "Такава е волята Божия." Изгубил си пари, кажи: "Господи, благодаря Ти, че си ме удостоил с това." Няма да изгубите мира на духа си. Защото загубите в света и печалбите вървят паралелно. При всяка една загуба има една печалба и при всяка печалба има и една загуба. То е само едно състояние временно - трансформиране на енергиите. И хората постоянно се изпитват в живота. Тъй както сега се намирате на земята, всеки път се изпитват вътрешните ви състояния докъде сте дошли. Та сега вие се намирате в полето на илюзиите, в най-голямата опасност. Вие не можете да мълчите, ако видите някоя погрешка у някого или някъде, вие не може да я задържите месец-два или 10 години за пример да не я кажете. Вие щом видите някаква погрешка, нещо ви чопли да го кажете. За пример някоя сестра давала банкет и прегорила яденето си, тогава между сестрите ще казвате: "Бяхме еди-къде си, но там яденето беше загорено." Или да допуснем, че били сте на гости и хазайката се спънала и паднала, че счупила чашите и чиниите със сладкото, вие това го разправяте, гдето отидете. Питам: Какво печелите от това? Нищо. После друго, аз често слушам, казват: "Аз няма да ходя вече там." Пък кога ли си била там, че ще излезеш навън? Или някой казва, че ще напусне училището. В пълната смисъл човек не може да влезне веднага в училището, че да го напусне. Не. Човек веднъж придобива знание, как ще се освободи от туй знание, я ми кажете? Та ние сме влезли веднъж в една каруца в този свят и по никой начин не може да се освободите от този хомот, които ви е сложен. Единствената сила, с която можем да се освободим от човешката карма, то е само мирът. Кармата, и тя си има своята слаба страна. Една каруца ще почнат да я товарят, ще я претоварят, ти ще теглиш и най-после се скъсат ремъците. И така ще се освободиш. Това са хиляди кила, 10 000 кила... Ами че един грях дава сто пъти по-голям товар, отколкото човек тежи. Колко трябва да вдигне един човек? Средно 50 кила, повече не може. Човек трябва да има търпение. Кармата може да се победи чрез търпение. Често казвате: "Търпи като вол." Но волът не търпи. Волът търпи, докато е впрегнат в хомота, но когато дойде отвън, той вече бяга, щом види, че дойде слугата да го впрегне пак, или ако дойде някоя муха, хич не търпи, но постоянно си маха опашката, върти си главата, рита... не търпи вече. Та по някой път относително е търпението. А когато дойдем в Божественото, не можем да Го сравним с някоя относителна проява у животните. Не можем да вземем животните за пример на търпението. За образец нетърпението можем да вземем Бога. Той е дълготърпелив. Единственият, при Когото ние и целият свят отиват за помощ, и Той все изплаща, седи тихо и спокойно и търпи. Ако някой път ви изпратят наказание, други са това, а Господ все седи и търпи. Той е дълготърпелив. И когато ти Му се оплакваш, Той казва: "Ще се оправи." Ама ти казваш: "Господи, много съм наскърбен, не мога да търпя." - "Ще се оправи тази работа." - "Ама изнасилиха ме, Господи." - "Ще се оправи, ще се оправи." И се оправят работите. Умре ти детето, Господ каже: "Аз ще ти дам друго, по-хубаво дете от първото." - "Ама то беше гениално." - "Ще ти дам друго, по-гениално." - "Ама то беше голям светия." Казва Господ: "Второто ще бъде два пъти по-голям светия." Тъй щото бъдещите блага, които Бог приготвя заради вас, не могат да се сравнят със сегашния наш живот и с всичко, което сега разбирате. Сега вие имате изопачени понятия за живота. За пример какво значи да бъдеш спокоен и да се занимаваш тихо? Вие туй не сте опитвали. А дойде някой, бутне те, ти се намусиш и казваш: "Ти не знаеш ли, че аз се занимавам?" Казвам: Ние поне трябва да имаме онази доблест на Диоген, който в края на своя живот, като бил на 80 години, понеже хората са го безпокояли навсякъде, той искал да се отдалечи малко от тях и да прекара в пълно размишление за Бога. Отдалечил се на края на града, седнал под една круша и си казал: "Днес ще бъда спокоен. Няма да ме безпокоят хората." Но ето, че иде един селянин бедняк, да се допита до него. Диоген като го видял, си казал: "От къде пък се намери този сега?" И се посмутил малко. Селянинът му казал: "Слушай, Диоген, ти толкова години учиш хората как да живеят, а в края на живота си искаш да се лишиш от Божията Благост! Този човек не знае, че ти днес не си разположен. Пък и ти не си дал обявление, че не си разположен и не приемаш гости. Както всякога, така и днес ти си умен, мисля, че трябваше да ме приемеш" - му казал селянинът. Сега ние, които сме добри - вие ще кажете:" Как? Добри!", аз разбирам под думата "доброта" запознаване с Бога и че се държим за Него. Следователно Божията благодат минава през нас. Водата, която минава през чешмата, прави чешмата красива и хубава. И хората за нея казват: "Тази чешма е много добра." Всъщност водата е добра. Така и Божественият живот като тече през нашето съзнание, той ни прави добри. И туй, Божественото не Го спирайте, докато То върви, вие сте добри. А има ли тази добродетел в нас, мирът постепенно ще се вселява и тогава Божествената Мъдрост, и тя ще има място. Са ли тия добродетели във вас, вие сте на път към онова състояние, което очакваме, туй, което в църквата наричат възкресение, в политическия живот наричат освобождение и т.н. Туй състояние означава "нирвана". Да се освободим, значи да бъдем в нирвана. Да възкръснеш, значи да бъдеш в нирвана, или на научен език казано, ще рече, да добиеш туй космическо съзнание, да влезнеш и да живееш във всички хора едновременно. Е, как ще разберете това, да живееш във всички хора? Аз бих ви изяснил туй по следващия начин: Представете си, че в света съществуват един милион все мраморни чешми, има една канализация и пуска се един голям извор да тече, който се проявява във всичките чешми. По какво се отличават тия чешми? Ще имали спор между всички хора кой от къде черпи вода? Или че именно тази чешма седи по-горе от другите? Обаче може канализацията на тази чешма да се развали и тогава водата ще се поквари. Възможно е. Животът, който тече в нашата душа, е излязъл от Бога. Първоначалният живот е от Бога. И ако има нещо, те. ако водата се е развалила, показва, че тази чешма е малко развалена, влезли са чужди елементи. И трябва една малка поправка на тази чешма и пак ще се възстанови Божественото в нас. Сега през тази година ще започнете с тази песен: "Давай, давай, всичко давай". "Всичко давай"- всичко онова, което е материално. Или както е казано в песента, какво да се дава? - "Чисто семе пшеничено." Чистото семе, това е Словото в преносен смисъл. "Да се сее на нивата", това е Новото. "Да се чисти през зимата." Как да се чисти? Какво означава това? То е животът от 8000 години чрез тази мъдрост, която имаме, да се пречисти и тогава ще знаем как да го употребим. И тогава иде вторият пасаж: "Да се радва на живота." Всичко да се радва. На кой живот? На Божествения. И сега ви казвам: Започнете през следващата година да давате. Бих ви казал една глава. Има в каноническите книги една 13 глава, дето се казва: "Има една голяма опасност, когато човек много говори." Пазете се от едно: никога не говорете за неща, за които не сте сигурни дали са верни или не. Казал ви някой нещо, не ходете да го разнасяте, докато не знаете дали е така. Ако проверите, че е вярно, тогава може да го кажете, но дотогава ще прилагате търпението. Изследвайте нещата, не бързайте да ги изнасяте. После с тази, идната година да имате всичкия стремеж и желание да се домогнете поне до вратата на туй, космическото съзнание, или ще кажа, до вратата на този вътрешен мир, до вратата на тази вътрешна доброта и до вратата на тази вътрешна мъдрост. Поне да се домогнете до тях, да могат тия зари на новото съзнание да проникнат във вас отвътре, тъй както в пропускането на първите лъчи прониква пролетта. Така да проникне във вашата душа новото съзнание, да знаете, че денят на вашето избавление настана. И Христос казва: "Като видите, че смокинята се разлисти, да знаете, че е близо денят Господен и вашето избавление." Христос разбира туй съотношение на окончание. И ако във времето на Христа казваха, че времето, денят Господен е близо, ние можем да кажем, че ние сме на този Божествен праг на този Божествен ден. И сега всяка една минута е толкова важна. Във времето на Христа имаше много време, днес време няма. Сега няма време вече. Много малко време остана. После друго, туй, което във времето на Христа е изисквало 100 години да се поправи, сега само 10 години взема. Съкращава се времето. И сега от 1927 година туй, което във времето на Христос изисквало 100 години, сега в една година ще се съкрати. И още повече ще се съкрати този период. Тъй щото процесът е бърз. Щом направиш една погрешка, веднага присъдата ще дойде. Карма ще се приложи. С каквато съдба мериш, ще ти се възмери и за добро, и за зло. Сега да се не плашите. И тази 1927 година ще бъде като другите години. За добрите хора ще донесе много добрини, а за лошите хора ще донесе много злини. За бъбривците много пакости ще донесе, за мълчаливите много добрини, за трудолюбивите избавление, а за онези, които много харчат, какво ще донесе? - Сиромашия. За онези, които обичат да се учат, ще донесе светлина и знание. На онези, които обичат да се подвизават в пътя на Истината - благословение, а за онези, които са нехайни, ще донесе горчивини. Та сега всяко посято семе вътре във вас, разумното у вас, трябва да го приложите дълбоко в сърцето си, а плода на вашия живот трябва да дадете навънка. Кой каквото има, всичко, което е излязло от дървото на живота, този плод трябва да се раздаде. Та казвам, да се въдвори между всинца ви тази идея - да давате. Аз съм говорил много пъти, не е достатъчно само обикновеното запознаване, ами трябва да се молите един за друг и да си услужвате един на друг. Не по закона на насилието, но по закона на Любовта. Всеки трябва да има туй горещо желание да изпълни Волята Божия, да помогне на другите, не само между себе си, но да търсите онези свои братя, на които трябва да помогнете. Вие сега седите и казвате: "Господи!" или викате Всемирното Бяло Братство, мислите, че от небето ще дойдат и ще ви турнат там на длъжност. Като русите, когато освободиха България и туриха българите като чиновници. Туй е механическото освобождение. То е външно освобождение. Та през тази година всеки един от вас има тази задача да намери най-малко 20 свои братя, които трябва да разбуди. Е, колко души ще разбудят по 10? Да кажем, 10 души като събудите по 10, ще станат 100; после 100 ще разбудят пак по 10 - 1000; и те по 10 - 10 000; и така ще се разбуди съзнанието на хората и когато всички хора се събудят, т. е. когато целият свят се събуди, тогава всички ще бъдем едно с Бога и светът ще се оправи. А щом всичките кьошета се осветлят, щом навсякъде светне, дяволът ще си вдигне партакешите, ще каже: "Свърших си работата тук, аз ще ида, дето има тъмнина. В светлина аз не мога да живея. Аз ще си взема чука и ще ида, дето има тъмнина." И сега остава ние да осветлим нашия свят толкова много, че да не остане място с тъмнина. Да внесем такава светлина, че да стане пътят недостъпен за дявола. Тъй са направили на слънцето, така са го осветили, че никоя тъмна сила не може да дойде там. Казват, че слънцето било разтопено. Никак не е разтопено. Онези същества, които живеят на слънцето, живеят на твърдо и отвънка са облечени с една черупка. Сега всеки трябва да увие сърцето си и ума си в светлина. Да се молите на Господа. Вярвайте в Бога, каквито и страдания да дойдат, да кажете: "Заради Господа аз ще нося всичките страдания." Това аз наричам идеалната любов. Заради Господа да може човек да издържи всичко. Така са бил и всичките светии, така са издържал и праведните, така са издържали мъчениците, великите Учители, за тази Любов за Бога е издържал и Христос. Казва Той: "Заради Любовта, както Ме е Отец възлюбил, заради тази Любов Аз жертвам всичко!" Това е великият пример! Че защо си изложи Той гърба? Казва Христос: "Заради Любовта, която Аз имам от Господа, Аз съм готов да изнеса всичко." Това е любов, да можеш да издържаш за любовта. И като Го биха, Той не чувствуваше болки и казва: "Господи, заради Тебе Аз мога да нося всичко туй." Е, питам, изгуби ли Христос от това? Не, спечели. Какво пострада всъщност? - Нищо. Той се издигна. Сега ние трябва да покажем, че сме верни. На кого? На Бога, на този, живия Господ нека покажем, че сме верни. И само по този начин можем да покажем, че сме верни на Бога. Никой друг начин няма. Може да постите, може да се изтощавате, може да се съдите, това са външни мерки. Но реша ли аз в душата си да служа на Бога, въпросът е свършен. Та онези братя и сестри, сега, които искат, съберете се и приложете това. Аз ви казвам: От невидимия свят ви викат вече. Вие ще кажете: "Е, какво казват от невидимия свят?" Ама след като ви кажа, вие ще кажете: "Чакай да си помисля." Щом като ви кажа, за вас трябва да е свършен въпросът. Не остава време за мислене. "Ще го направя!" Ако ти си един богат човек, ще ти кажат: "Раздай имането си." И ако ти кажеш: "Ако раздам имането си, ще се спася ли?" Казвам: Остави, въпросът е свършен, не го раздавай. Въпросът на Любовта не иска мислене. Кажи и направи. Въпросът е свършен. Така е с въпроса на Любовта. То е една привилегия Господ да те постави на изпит. И Той не иска всички да постави на изпит. На някои богати не иска имането, казва: "Ти си го дръж." Тебе няма да постави на изпит. Онези хора, които трябва да пожертвуват своето имане или богатство, то трябва да е тяхно. Туй богатство трябва да е придобито с пот, да си работил заради него. Ти със свой труд едва си придобил 10 000 лева и ги туриш в банката за последните дни и Господ ти каже: "Я донеси твоята кесия и раздай тия пари." А ония, спечелените пари не с личен труд и усилия не ги иска Господ. Иначе можеше Той да каже на някой американски милиардер: "Раздай сега тия пари." Но Господ така не иска. На такива Той не казва така. Не, но ние, сиромасите хора, ние ще оправим света. Вие сте чудни сега, не разбирате. Сиромах откъм грехове. Ами че тъй, не богатите, ако аз съм богат, да кажем, и ако туй богатство стане причина да се огреша, богат ли съм? - Но ако аз съм изгубил туй богатство и съм станал чист и водя един добър живот, аз съм забогатял. Сега на всинца ви предстои работа вътрешна. Доколкото аз съм гледал, много от тия сестри казват: "Аз съм много работила за Господа, за този, за онзи", а като се поставят на изпит, не могат да търпят. Казват: "Ти мене ме обиждаш." Хем обиждат те. Христа като Го биха римските войници, Той казали: "Вие Ме обиждате!" Аз нито една сестра не съм чул, като я нападне някой, да каже: "Съжалявам, но много малко ми каза, кажи още." А сега казвате: "Аз ти казах много малко, още трябваше да ти кажа." Другата пък се обижда. А тя трябва да каже: "Още нищо не ми каза, кажи ми още, всичко ми кажи и много ти благодаря, че Господ те е пратил да ми говориш." Върни се сега при Господа и кажи че "Аз ще изправя живота си." - "Ама сестрата, ти си такава-онакава..." - "Аз ще поправя всичко туй, благодаря ти, че ми го каза." Но коя от вас го казва това?Я ми кажете, колко сестри има, които това могат да направят, и колко братя, като се съберат на събрание, могат така да си претърпят. Сега далеч не ви критикувам, аз изнасям само един принцип, който засяга еднакво всички - онези, които седят в самосъзнанието и които са близо до висшето съзнание, еднакво засяга. Защото за мен и малките погрешки, туй, което вие никога не виждате, аз го виждам и то за мен произвежда много големи страдания, отколкото вашите големи грехове. Една малка погрешка е това, но същевременно тази, малката погрешка ми произвежда и тази вътрешна радост, като погледна на бъдещето. Сега вие не знаете защо идват погрешките в света. Ще ви представя следното обяснение. Днес като говорих на един ученик, му казвам тъй: Представи си една много красива мома на 17-18-19 или на 20 години, някой, който я мрази, я бутнал в един кюнец. Тя вика за помощ, не може да излезе. Минавам от там. Как да й помогна? От къде трябва да я хвана? За главата ли? Е, да кажем, за краката. Питам, престъпно ли е? За краката ще я хвана и ще я изтегля навън. Погрешката моя ли е или нейна? Да кажем, че аз имам един слуга и го накарам той да я изтегли. Какво ще спечели момата? И после аз ли, нейният Учител ли, трябва да я изтегля или слугата ми? Без разлика е. Тя трябва да излезе от кюнеца. Има положения в живота, които наричаме форс-мажор. Всичко става. Някои го тълкуват това за престъпление. Аз й казвам: Слушай, свивай се там, докато те изтегля навънка. Тя ще каже: "Много ме изтегли за краката." А туй изтегляне става ежедневно в света. Та сега не се съблазнявайте вие от външността на нещата. Нека принципът на вашия живот, всичките ви желания, подбуждания, които имате, да бъдат чисти, искрени пред лицето на Бога. И като направите нещо, да виждате лицето на Господа пред себе си. И когато аз направя нещо, Господ седи пред мене и виждам лицето Му. Като река да кажа нещо, аз Го виждам, Той тъй като погледне, не че ме е страх от Господа, но казвам: Ако Господ към мене е бил толкова добър, Той ме е тъй търпял, аз няма да опетня Неговата Любов. Заради тази Любов аз ще бъда готов да претърпя всичко: и сиромашия, и богатство, и имот, и съм готов да се примиря с хората. Каквото и да е заради тази любов ще го направя. Такъв е животът на великите хора, на светиите, на мъчениците. И защо е трябвало Христос да слезе от небето и да се въплъти на земята, и да Го бият, и да Го разпънат, и тъй да спаси света? В Неговата душа имаше друга сила, Неговата Любов не допусна съмнение. Примерът, който Той даде, е заразителен.Та казвам: Туй е благото, което трябва да имате - мир. Ако нямате мир, вие не можете да напреднете. Сега много сестри има, които се много плашат, и то само от смъртта. Ами че все ще умрете. Смърт няма, просто Господ иска да каже: "Къщата ви е нехигиенична, понеже страдате вътре и решил съм да я поправя, затова ще я напуснете." Ще изпрати ангели и като ви извадят, ще ви освободят от едната къща и ще ви занесат в друга, много по-хубава, а вие ще кажете: "В тази къща са извършени толкова грехове, тя е вече нехигиенична." На един наш брат от Пловдив, който сега си замина, му дадох един добър съвет. Казвам му: Ти имаш една луда дъщеря, прати я в лудницата, а ти иди да работиш заради Господа. Той седи и казва: "Какво ще кажат хората? Любовта ми към дъщерята е много голяма, ще я излекувам." - Е, как ще я излекуваш? Разгневява се дъщерята, ритва го в корема и той умира, а тя остава. Ще пратите дъщеря си в лудницата, тя е едно незаконородено желание. Ако не го пратите, то ще ви ритне и вие ще умрете. Е, кое беше по-хубаво? По-добре дъщерята да бъде в лудницата, а той да работеше за Господа. Та казвам: Когато ни се каже нещо, трябва да бъдем готови да изпълним Волята Божия. Ако не я изпълним, ще дойде нещо по-лошо. През тази година ще гледате да въдворите мира, не този мир, който имате сега. Новия мир ще въдворите, при това ще гледате да въдворите Божията Доброта, не старата добродетел на света, новата Божия Доброта, и да въдворите Мъдростта, не старата Мъдрост на земята, но Божията Мъдрост, и да работите за тях. Сега аз ви пожелавам на всинца ви през тази година сърцата ви да се изпълнят с повече, какво да кажа, повече живот или повече Любов? Какво искате - повече Любов или повече живот? - В Любовта има едно качество, то е следващото: тя е широка. Тя не вижда погрешките на хората. Тя ги вижда, но лесно ги поправя и Любовта никога не говори за погрешки. На онзи, когото обичаш, никога не виждаш погрешките, но щом се намали вашата любов, още първата погрешка, и ще я видиш. Обичаш ли някого, казваш: "Не може да бъде това за него, той е велик, такава чиста душа!" Щом се намали вашата любов, изведнъж кажеш: "Той не бил такъв, какъвто го мислех." Е, от къде го намери сега това? Та ако дойде Божията Любов в нас, тази любов ще покрие всичките ви грехове. Любовта покрива греховете на хората. Тя носи Божествения огън и тя ще ги превърне в скъпоценни камъни. Бог чрез Своята Любов изчиства всичките грехове. Любовта ще има работа в нас. Тя носи Божествения огън, праведните възраства, а грешните изгаря. Тя ще превърне всичките ви грехове в качества. Та сега не плачете за вашите грехове, не плачете за вашите погрешки, но радвайте се. Защо? Защото ще ви се изяви Господ отвътре. И молете се да ви се изяви Господ. Кажете: "Господи, ние като глупави съгрешихме, тури ни в Твоята Мъдрост. Ние нямахме повече любов, много сме жестоки, а Ти със Своята Милост, покажи ни Своята Любов и по образеца на Твоята Любов Ти ще ни простиш." И да видите какъв мир ще имате. И тогава, каквото Господ ви каже, да го направите, и няма да разправяте никому в света. Така ни казва Господ. Който дойде до чучура на вашата чешма, да каже: "Водата ви е хубава", или да каже: "Този човек се е променил." Ти казваш: "Аз съм грешен, аз съм кален." Някой човек казва, че е грешен, но хората не вярват, че е грешен. Някой казва, че е праведен, но хората не вярват, че е праведен. А друг каже: "Аз съм чист и свят." -Какво ти чист и свят? Хората не вярват, те чувстват, че не е чист и свят. Тъй щото онова, което Бог има ву ма си заради нас, това сме ние. Да имаме Божието благословение, да имаме Божията Милост, да имаме Божията Любов, отправени към нас. И туй е спасителното място, към което през тази година трябва да вървите. И трябва да се примирите с всички. Аз зная мнозина от вас сте разгневени един спрямо други. Ако обичате Господа, ще се примирите заради Господа, не заради някого другиго, нито за Братството или за някакъв хатър; за Господа, туй има смисъл за нас. Да кажем, против някого аз имам нещо, но казвам: "За Господа аз мога да се примиря. За Господа аз ще го направя." Можеш ли да го направиш, ще имаш Божието благословение. Сега ние през тази година искаме да ви опитаме всинца. И ще видим през тази година ще можете ли да се примирите. Аз както ви виждам, не сте много свързани. Слаби са конците ви. Много са слаби конците ви. Сега, не е лошо това. Ако са слаби, ще турите още конци -1 -2-3-4-5-10-15-20..., и така ще ги направите силни. Но трябва да имате една такава опитност. Сега светът нас ни атакува, казват: "Вие не сте на правия път." И трябва сега ние да покажем, че сме на правия път. Нас ни казват, че ние не сме в църквата, ние трябва да докажем, че за нас не е църквата, за нас е Царството Божие. Дето е Господ, там сме и ние. Църквата лесно може да се създаде. Дето има птички, има и гнезда; дето няма птички, и гнезда не може да има, а много дървета са празни. А дето има птички и гнезда, ще има и полочки. Та казвам: За света трябва да бъдете много умни. Аз бихви навел много примери как трябва да постъпвате поотношение на околната среда. Имам един пример, мислех да го приведа в неделя на беседата, но и сега ще го кажа, той е следующият. Вие казвате: "Какво трябва да правим?" Аз ще ви кажа какво трябва да правите. Един жив пример е това, на мене много ми е приятно да ви разправям за туй, което сега скоро ще се случи. Един български кираджия софиянец натоварва коня си с 300 кг въглища, отива към Семинарията, към нашия Изгрев. Конят бял, но е слаб, едва ли 150-200 кг може да изкара. Като идва там на ръта, пада на колене, не може да изкара колата, не може да върви. Човекът му казва: "Дяволия правиш ти, ще го изтеглиш!" Удря го. Конят седи и пъшка, но тъй се случва, отгоре идват десетина души, млади ученици и ученички, поглеждат коня, засмиват се и всичките се налепят отзад на каруцата, помагат на коня и изкарват каруцата. Конят поглежда каква стана тази работа?Те го изкарват на равното и се връщат назад. Аз казвам: Ето една благородна черта от тези ученици. Няма никакво разпореждане, никакви заповеди, изведнъж налепят се на колата отзад и казват на коня: "Хайде напред." Казвам: Ето един хубав пример заради нас. И ние сега трябва да се налепим на Божествената каруца. Конят не може да тегли сам, ще се налепим всички там, и братя, и сестри, от едната страна, от другата на тази каруца и ще се изкачим нагоре. Е, сега питам: Не можем ли да направим сега колкото тия ученици? Можем, примерът е много заразителен. Та казвам ви, вижте този дух у тия, младите. Ако всички българи дойдат на тази Божествена каруца, работите на добре ще отидат. Значи Духът е, Който работи. Туй е сега новото в света. По този случай хората могат разумно да разискват. Някой може да каже: "Кармата на коня е такава." Пък някой ще каже на селянина: "Защо ти трябва толкова кюмюр да носиш? Не виждаш ли, конят не може да тегли?" Атия, младите, изведнъж се съберат: "Ха да помогнем на коня." Налепят се отзад, бутат каруцата и изваждат колата на равно. Това го дават не ученици от Бялото Братство, не от православната църква служители, но ученици и ученички, които ходят да се пързалят, виждат коня паднал, налепят се и помагат на коня. И се смеят - кис-кис-кис. Казват на коня: "Карай нагоре, сега е леко!" И тъй, аз ви поздравявам с Новата година. Тя е влязла вече (22 ч.) два часа по-рано. Нали казахме сега: Туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. За Божественото съзнание Новата 1927 година е вече дошла. Тъй щото ви поздравявам с Новата година. Ще се налепят всички на Божествената каруца, та дано този кон да изкара въглищата си нагоре! Отче наш Честита Новата година! Поздравления с Учителя Срещу Новата година 31 декември 1926 г. срещу 1 януари 1927 г., 22 ч. и 25 мин. София
  16. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание БЕЛЕЖКИ ОТ РАЗГОВОРИ С УЧИТЕЛЯ Присъстват всичките 14 души, в 16 ч. и 10 мин. идва и Учителят. Добрата молитва Молитвата на Царството Господнята молитва Молитвата на Триединния Бог 91-ви Псалом Мотото: Бог царува на небето, Бог царува на земята, да бъде името Му благословено! Учителят: Ще прочета 105-ти псалом: "Славословете Господа..." Изобщо верующите във всички векове са искали Бог да се изявява в чудеса. Ако външните чудеса могат да повдигнат един народ, евреите са първите - най-много чудеса у тях са ставали. Но какво е състоянието днес на евреите? Не е духовен Израил, който е по плът такъв, но онзи е духовен, на когото съзнанието е винаги готово да изпълни волята Божия. И те винаги са били покровителствани, това е начатъкът. Няма народ, който да е имал по-големи страдания от еврейския. Който има материални разбирания, ще има опитността на сегашните евреи, но ако има вътрешно разбиране, ще има опитността на християните. Ако искате да разбирате Божиите закони, не можете да се отделите от цялото. Ако ръката ви влиза съзнателно в някоя работа, то и другите органи могат ли да останат спокойни? И цялото човечество е тясно свързано помежду си. Преди години искахте да се даде на българския народ много земя. Ако многото земя може да направи един народ силен, то русите трябва да бъдат най-щастливи! Но богатството, което Бог даде на руските царе, те не обработиха с него вътрешно страната, вътрешната страна. Не е много земя, която прави хората силни, нито богатството, те са само едно средство, тях можем да използуваме само като блага. "Земята ще я наследят кротките" е казано. Всичко в света е тясно свързано. В ума си ще пазите един велик закон: всеки орган си има велико предназначение - стомахът, дробовете и пр. Те си имат и своите помощници, адютанти: бъбреците, дебелото черво и пр.; за дробовете - артериите, вените. Там са източниците на ума. Мозъчната система - също. Всеки народ си има своето предназначение в общото Божествено тяло и всеки от вас си има предназначението в това общо Божествено тяло, и оттам вие трябва да започнете вашата работа - иначе ще се объркате. Някои от вас искате да имате жезъла, но и жезълът на Мойсея оправи ли евреите? Всичко им даде, но те пак забравиха миналото. Наядете се, но като се мине малко, пак сте недоволни. Тоя закон на храненето ще го пренесете във вас в духовен смисъл. Нас противоречията в света не трябва да ни смущават. Мойсей трябваше да води борба с всички племена и вие в тази борба трябва да победите. А нашето учение, което влиза сега в света, и вие го носите, вие трябва да победите. С какво ще победите? - С любовта. И само с любовта вие ще можете да победите. Най-първо светът трябва да се разтопи. За да победите нещо, вие трябва да го разтопите и да извадите всички нечистотии, и да останат само добрите сокове. Вие сте ръководители и някой път с тия, които ръководите, влизате в противоречие. Това са енергии набрани и трябва да дойде един по-висок живот и да турнете тази енергия в действие. Страданията са един процес, в който твърдите предмети трябва да се превърнат в жидкост*. В духовния свят щом не можете да мислите, да чувствате, показва, че има сухота, а щом има сухота, суша, ще има и глад. Чувствата са камъни, от които ще се съгради духовния свят, а мисълта е жидката материя - без вода не може да се гради. В целия свят, където и да сте, ще забележите едно противодействие, едно вътрешно противоречие. Така и Павел казва: "Всички търсят своята свобода." И наистина, и руси, и българи, и разни секти, всеки, който работи в своя дом, търси тази свобода. Първото качество, което трябва да имате, то е да имате правилно разбиране за живота. Ще ви говоря за неща, които са ви известни, но вие трябва да разберете вътрешната страна. Да бъде човек лекар, проповедник, учен и пр., то е частично разбиране. Животът включва всичко в себе си. Евреите под ръководството на Мойсея не разбраха вътрешния смисъл на живота, на своя живот. Ще си правите къща: давате на инженер да ви направи изчисленията за потребните ви материали. Доставите ги, построите я. Какво ви е дала къщата? - Хигиенически условия. Имате, да кажем, пари в банката, но явява се въпросът - здравето ви? Щом сте хилав, ще прекарате един лош, не добър живот, а трябва ви здраве, трябва доброта. А добър човек е онзи, който разпространява повече знания, дава на другите, който всичко дава. Но вие ще кажете, че имате жена, деца. Ако би могло без тях, Бог щеше да остави това, нямаше да ги има. И знаем ние, че най-първо Бог създаде мъжа без жената. Като дойде жената, дойде и грехът. Като дойдоха децата, роди се убийството, дойдоха престъпленията на физическия свят. Жената откъсна плода и сгреши. Вие сте дошли до една точка на замръзване - аз ви следя. Вие сте дошли до положението на онзи търговец, който, като няма мющерии*, чеше се, мести си краката един върху друг и само си спомня за миналото. Това е закърпване, въздействие е това. Без противоречия не може. Това е процес на безверието. И вие с вашите вярвания трябва да съберете тия ценни книжа и отидете като някой търговец в друга земя, и ги смените в нови ценности, и започнете нова търговия. Кои от вас сте господари на вашите деца? Като им дадете свобода, те стават лениви и почват да пият, ядат и вие им плащате греховете. Казва законът: "Ако те съблазнява ръката ти, отрежи я." Ако ти е израснала една конска ръка, нея ще отрежеш, тя е атавизъм от миналото. Имаш израснал шести пръст, него ще отрежеш. Във физическия свят сме се освободили, но в духовния свят има много пороци на миналото, които се явяват, и с тях трябва да се борим ние. Има една къса процедура, която казва: "Възложете товара си на Господа, на Бога!" Имате един човек, който е сляп и търси пътя си с една тояга, опитва къде е здравият път, твърдата почва, твърдата земя, и с тия си проверки той върви напред, но нищо не вижда пред себе си. Тоягата е нашият ум - с него все опитваме и вървим. Друг начин, за да вървиш напред, е да виждаш, и Бог, като ви е отворил очите, вие имате светлина и тогава вървите напред, без да имате нужда да опитвате другия метод. Имате да извървите един дълъг път, да кажем, до слънцето. Вие можете да отидете с най-бързите възможни средства, а може и волска кола, и с биволска. Но в последния случай вам ви е потребно да имате по пътя провизии, когато при бързите превозни средства, тогава не ви са толкова потребни провизии или в много по-малко количество. В духовния свят ви е всичко приготвено - няма да носите никакви провизии. Това е: "Хвърлете товара си на Господа" - няма вие да го носите. Вие прегрешите някога - ще се обърнете към Господа. Новото учение ще го приложите на дело. Но вие ще кажете: "Заради любов аз ще му кажа!" С казване не става. То после ще дойде. Желязото го греете, то омеква. Това е умът, който казва: "Да омекне това желязо!" После с чука го очуквате и му давате потребната форма, а големите майстори стопяват, изливат и получават исканата форма. И в нас, помните онзи Симеон поклонник, дойде една година и работи примерно, дойде и втората година - но не работи вече. Защо? Примерът е заразителен, трябва работа, и то от всички ви. Като дойдете до Бога, ще оставите всички световни работи. Докато Бог не те освободи, не започвай работа - стой, чакай, но започнеш ли веднъж, работи с усърдие, и то докрай. На вас, ръководителите, ви липсва нещо съществено. В някой дом има богатство, но жена му недоволна от него - като дойдат гости, почва да се оплаква. Какво правите с тези жени? Жената е сърцето на човека. Някъде мъжът е недоволен - това е умът. Докато твоят ум и твоето сърце не дойдат в хармония, ти не можеш да изпълниш Божията воля. Как ще посрещнете един дошъл гост, ако мъжът и жената в една къща са скарани? И у нас, ако умът и сърцето не са хармонични, как ще посрещнете Господа, като ви дойде на гости? Това състояние е една необходимост за растене. Сега друг пример ще ви приведа - ако вие както един допотопен човек, като един таралеж, който си е турил бодли, как ще прегърнете един ваш приятел? - Може ли да направите това? Ще бягат от вас, но и той се чуди защо бягат от него. На тоя ваш приятел ще кажете да си промени таралежовото облекло в меко, не бодливо. От мое гледище всичко, което става, е за добро. Небето ще го обърне в добро. Винаги благодарете Богу за всичко, което става. Дойде ви безверие, възложете го на Бога и вижте какво Бог ще направи от вашето безверие. В духовния свят изключение няма - там всичко е за добро. Сега тази мисъл да ви направя по-ясна. Черната ложа се е разделила на два лагера: едни са влезли в нашето братство като верующи и най-първо ви казват правите истини. Има само три основни пътища: на любовта, на мъдростта и на истината, по които ще достигнете вашите желания. По пътя на любовта - чрез топлината, по пътя на мъдростта - чрез светлината и хармонията, и по пътя на истината - чрез свободата. Сега на това, практическото приложение, на което вие сте ръководители, имате 10 души, които не ви слушат. Питате първия: "Така добре ли е?" - Приложете го по неговия план. - Питате втория - приложете го и по неговия план, пак не върви! Питате третия - същия резултат. Най-после вие ще кажете: "Значи приложение трябва на всеки метод" и най-после остава Божественият метод, той само ще даде резултат. Тия хора пратете ги да работят, да обучават други, но виждате, че не дава резултат, вие само ще наблюдавате тяхната дейност, как те си прилагат урока, но спокоен ще бъдете, не ще се нервирате, ще чакате крайния резултат и ще се молите, и ще учите и вие урока си. Един наш приятел казваше на друг: "Ще ви обеся всички, да ме слушате!" После въздържание трябва, не се увличайте в погрешката на някой друг приятел. После бъдете внимателни в израженията си. Един брат казваше на една сестра: "Аз ви хрантутя тук!" Ами че този хляб е братски, ние сме го взели, а не той. Ще му кажете на тоя брат: "Не, вие не ще ме храните, а Господ ще ме храни, при Него съм дошла." Гледам, две сестри духовни се карат. Едната вътре в палатката, а другата отвън стои и по "духовно" се карат. Казвам на едната: Ти, сестро, защо не влезеш в палатката вътре? А на другата казвам: Ти, сестро, защо не излезеш от палатката навън - така по-лесно ще се разберете. Изисква се едно сплотяване вътрешно - да не се допуска съмнение. Дадеш 2000 лева, разходвали се - не проявявай съмнение за разхода им, ражда се дисхармония. Човек някой има двояк език: говори едно, а в сърцето му друго има. Иска добро да каже, а говори съвсем обидно. Един брат казва на жена си много обидни думи, а на другия ден й казва, че не бил й рекъл нищо. Будно съзнание трябва. Иначе показва, че има останки от старото учение - трябва думите да бъдат много добре обмислени. Пращам двама от вас да помирите двама братя, които имат да дават помежду си 30 000 лева, и вие нямате, и те нямат, и който ви праща, и той няма. Ще питате тоя, който има да взема: "Ти колко оценяваш Божията Любов?" И ще проверите дали я оценява до 30 000 лева, и по този начин ще стане помирението. Ще опитате кой каква работа може да върши. Ще пратя двама души при някой затворник, който иска помощ, при някой болен - сестри може да подготвите, а законът е там, че трябва да имате присърце една работа. Вървите, в джоба си държите беседи - раздавате ги на комуто трябва. И така, някой може да помага на болни, някой може да помирява скарали се двама души, някой може да проучва някоя област на окултната наука, някой да работи в приложението на някои опитности. Например брат Ватев искаше да уреди нещо в чифлика, но трябваше майстор да дойде, за да тръгне работата с успех. В Търново колко души сменихме, не вървеше, сега Стамат Добрев работи - има присърце и умение. Трябва и систематизиране в работата, и организиране. Трябва и в духовния живот да има план за работа, Духът работи много умело, нека Той ви ръководи и ще видим Бог как работи. Сега изберете си вие кой какво иска да работи. (Брат Д. Цанев: Няма условия, още и подготовка няма.) Учителят: Ще почнете от малкото. (Брат Д. Цанев пояснява в какво се състои неподготовката - слабост в знанията и моли за знания.) Учителят: Знаете оня анекдот. Като правили шилото, казали му: "Ти стани остро, стани шило, та хубаво работи." То казало: "Сила трябва." Рекли му: "Ти стани шило, да пробиваш гьон, каиши, а друг с тебе ще работи." Та и вие сега станете шило, приложете историята на шилото, с вас има кой да работи! (Брат Д. Цанев: То се е видяло, че трябва да се работи, но завъртете копчето и да започнем да работим, та глави ли ще се трошат, но да се започне вече работата. Виждаме като че и Вие искате вече да ни дадете...) Учителят: Има хора, които трябва да минат през ножа на лекаря. Случаят с оная жена, която отишла при Кочев във Виена, да се лекува. Казал й: "Ти си здрава вече", но тя пак отишла и се оперирала. Брат Гарвалов идва бързо една вечер и ми казва: "Два удара има вече майка ми, отворете й път да си замине." Ами че това е най-лесното. Мерки трябва да се вземат да не се докарва до болезнено състояние - то да се предотврати. Едно условие: след залез слънце да не ядете - но и да се не съблазните. Преди залез слънце се нахранете малко и леко, та да не се въртите през нощта. (Брат Д. Цанев: Давате ни, Учителю, по лъжичка, повече ни дайте и ще тръгне.) Учителят: Който дава по лъжичка, ще даде и лъжицата, и чашата. Всичко ще дойде от духовния свят, но вътрешното съзнание да дойде, един подтик трябва да дойде. Без учител нищо не може да се направи. Или родител, или водач, все трябва да има подтик. И в света като има една натегнатост по отношение към нас, та като се яви наблягание, вземат от топлината на обществото ни. Пишат вестниците - това не трябва да ни интересува; разликата е там, че като пишат лошо, неприятно ни е, а като пишат добро, разположени сме. Сега вие какво искате? (Брат Пан. Ковачев: Положението е такова, че нито назад, нито напред - трябва да ни преведете през моста, наводнение има.) Учителят: Ще чакате да премине наводнението, но ще ви пренесем, това ще стане! Примери имаме много от наши приятели, оздравяли от сериозно боледуване. Гръдоболните хора най-лесно се лекуват, като работят в горите, в лозята. Тя е психична болест, която мъчно се лекува - трябва урегулирване на чувствата. Иска се режим спартански. То е инертно състояние, търсят сянка, лениви са, мнителни са. Метод за лекуване: всяка сутрин да ходи с две стомни за вода на 1 километър разстояние, това усилие - опнати ръце - е гимнастика и дава сила на дробовете. Водата е добър проводник на магнетизма и слънчевата енергия и дава сила на организма. Ще се умият на извора, чешмата, и ще си носи самичък вода. Втори метод - болният от туберкулоза трябва да прави топли промивки, топла вода сутрин 5-6 чаши да изпие и измие вътрешностите си, да разшири дробовете си и получи свободно дишане, да се изпоти и да прави разходки. Вечер също - 5-6 чаши топла вода, а те пият студена вода. Воля трябва на гръдоболния, а те губят волята си - затова им трябва водач. Топлата вода разлага серума на микробите, които се развъждат в дробовете. Най-добрият серум против туберкулозния микроб е водата. Може и магнетическо лекуване чрез паси - от главата надолу покрай краката. Главата е свързана със слънцето, стомахът със земята, а с пасите течението от слънцето прекарвате през центъра на земята и после от центъра на земята прекарвате течението към центъра на слънцето. Но който прави паси, ще почувства в своите дробове болките на болния, но да не се съмнява и да си измие ръцете, и вътрешно съмнение да не остава. Който лекува, и той се изтощава, както болните от туберкулоза са сухи и слаби, и трябва да бъдете много внимателни. (Брат Драган Попов: Тогава може да се помогне на румънския крал!) Учителят: Румънският крал трябва да си замине, за да се оправи положението. Ние можем да го излекуваме, но да върне Добруджа на българите и Трансилвания на Австрия, но не ще я даде, а ще иска да ни даде 100 000 лева за лечението му, но те не ни трябват. За доброто на политиката той трябва да си отиде. Трябва да имате успокоение. Вие трябва да бъдете спокойни, вие сте на кораба, ще излезете на брега, но корабът ще си отиде, па и всичко ваше материално ще си отиде с кораба. Ще преминете в нов живот, всичко е за добро - във всичко ще успеете за славата Божия. (Брат Емануил Иванов: Трябва ли да изкористим духовното учение за наша полза - да искаме да ни се дава или само да изпълним всичко за слава Божия? Знания да придобиваме, смятам, че ни е потребно.) Учителят: Вие сега сте на положението, гдето инсталацията е завършена, а ви трябва само ток. Вие знания имате повече от всяка окръжаваща среда - трябва да ги разработите само, повече не е потребно на външния свят. Една наша сестра ми казваше, че след като била отчаяна, имала една духовна опитност и сега намирала смисъл в живота, между външните хора се чувствувала силна. (Брат Емануил Иванов: Слаби сме, нечисти сме, знанията ни са слаби, как ще дойде Духът да работи тогава в нас?) Учителят: Старият начин е: като отидете на баня, телякът взема гъбата и ви търка, за да ви се отворят порите, това не е още пречистване. Новият начин е: топлата вода, отвътре съгряване. Най-малко три чаши, а пет-шест чаши ще ти дадат разширение на порите и потта ще се яви. Вие мислите за това, което знаете, а не мислите за това, което не знаете. Мислете за това, което можете, а не за онова, което не можете. Учете се в ред упражнения, например да препратите една своя мисъл, като се молите, и молитвата ви да дава резултат: като се молите, препращайте мисълта си и трябва да възприемете отговора! (Пример с брат Земан в Казанлък, преди три седмици станал, разказва брат Захари Желев. Брат Земан бил в много отруднено положение материално. Молил се. Чул чукане на тавана и схванал, че трябва да пише. Попада му един вестник под ръка, взема молив и пише под тиха диктовка вътрешна: "Мир"! Отговаря: "Мирът носи Божията радост." Продължава да пише: "О, маловере, защо мислиш за утрешния ден? Ти трябва да преминеш през тъмнината, за да влезеш във виделината!" И наистина, на другия ден получава суми от три места от свои длъжници и си урежда и той свои задължения висящи.) Учителят: Ще покопаете малко, за да излезе вода, поне няколко капки. Влага трябва. Сегашният физически живот ни отдалечава от Бога. Трябва да имате толкова, колкото ви е потребно. За дълъг път малко багаж носете, а за близкия път можете да носите повече, гърбът ти да е свободен. Аз искам от вас, от вашия килер да махнете всички стари скъсани дрехи и непотребни вещи вкъщи. Като погледнеш тях и си помислиш, че ще можеш някога да ги облечеш, ти вече привличаш нещастието и го очакваш - махнете всички стари вехтории. И в духовния свят също изхвърлете всичко скъсано, старо. Кураж да имате - както военният в своя револвер. Като го похване или някой похване костурката си, окуражава се. Не бъдете като "духовните" хора, които показват пътя на хората, а сами нямат опитност. Но трябва всяко нещо да бъде направено по любов. Всяка мисъл да бъде с любов, всяко действие да бъде с любов, а всички дела без любов за света са загубени от земята, от света. Любов трябва - "Бог е любов", и затова се казва: "Бог толкова възлюби света, че даде в жертва Сина Своего единороднаго." Първият метод е: да възлюбиш Бога. Какво можеш да направиш? В това трябва пребъдване - в онова, което можеш да направиш. Най-първо трябва да знаете да служите на Бога и тогава само ще знаете каква работа ще си изберете - трябва свобода. Искате да станете фурнаджия - къде ще отворите вашата фурна? Там, гдето хората имат нужда от хляб, а не при друга фурна, където не ще имате мющерии и ще бъдете заставени да затворите фурната си. И Христос казва: "Ако не ядете Моя хляб, няма да имате живот вечен." Та и вие трябва да сте готови да давате хляб, та и вас даже може да изяждат. Трябва ви усърдие - да изтърпите докрай и да бъдете не пасивни, а активни. Настанало е време да се работи в България. Децата вече са израснали, трябва да ги оставите свободни. Който иска да се прояви, да бъде свободен. Но грешал, не казал по вашему, оставете го, той вече е казал. Кое е важно? Мястото ли, гдето ще седнеш, или храната, която ще ядеш? Това са малки работи, които внасят дисхармония. Отрадно е, че у всички наши приятели има желание да направят добро и гледам сестри някога работят така, щото и 10 000 лева да им дадеш, навън няма да го направят. Ангелският живот не може да се приложи на земята, но при сегашния живот, кое е приложимо при сегашните условия - това да намерим. Хората, които са яли и пили, искат духовен живот, а духовните хора искат поповете да захвърлят кадилниците и пр. Но и на поповете им се поисква да поиграят, но като си погледне попът расото, въздържа се - това живот ли е? Някой си брат вегетира, но скрито си похапва месце - осъждат го. Оставете го, той не яде скришом - за Бога няма нищо скрито. То от по-рано още му се ядяло... Не бива фанатизъм. Злото не седи в яденето на месото, но онзи, който е заклал животното, е вложил най-голямата отрова в месото и ти го ядеш. В пустинята си, имаш само сух хлебец, а има си овчар с мляко и той ти дава от него. Защо да не вземеш и си надробиш сухия хлебец. Млякото е добра храна, но от здрав човек го вземете. Може един престъпник да ти издои мляко - не пий това мляко. Вино не вземайте от кръчмар. Направете си сами 60-100 литра вино и като го пиете, ако ви опива, вие не сте още чист. Ще го турите в бутилки, заровете го в земята и като лекарство ще го вземате. От невидимия свят дават упътвания за виното да се направи сладко. Салициловата киселина, с която пресичат виното, не е добра - отровна е. (Тук Учителят донесе отгоре, от стаята си, една чашка сухо грозде и ни даде по три зърна - вид "Хафуз-Али" и пита Това нарушение ли е на поста днес? Не е, това е еликсир, жизненост. Нали постът е дишане - храните се с въздух, а в гроздето, печено от слънцето, има кондензирана енергия. Постът е условие, средство за получаване храна от Бога. Гроздето да се изсуши на слънце и яде, е най-добрата храна. Човек на земята остарява от очакване, и само от очакване остарява. ****** Тази година не ще е гладна. Слънчевите петна показват, че ще е добра - без петната щеше да бъде гладна. В България може да има голямо благословение, но управляващите и духовенството пъдят това благословение, а българите са добри. Някои от управниците и духовенството турнаха онзи свинарник и те са вътре в тях, за да ни мирише, и иска притежателят им или скъпо да си продаде мястото на нас, като съседно до нашето, или за тормоз. Лоши мисли ни пращат по някой път. Аз лесно ще се справя със свинете, но имам друга работа сега. Той от свинете ще изгуби, но от кокошките ще спечели - те може да останат. Едното им куче, като го пуснали, разпердушини кокошките му... Знаменателно е, че нищо не ни се изгуби досега на Изгрева. Само на Л. Лулчев се изгубиха някои работи, но то е от наши хора взето. Някой от видните граждани идва, гледа и се чуди, па пита: "Какво ви плащат?" - "Нищо" - му отговарят приятелите. Интересуват се те. Идва професор от Агрономическия факултет с учениците си да гледат пчелите ни, проверяват и как сеем - нови методи намират у нас. За разрешение на някои въпроси може и с жребий да се ползвате. Там Господ ръководи. Интересуват се хората за учението ни, като го приемат и го приложат, ще бъдат здрави, щастливи, ще имате и мир. Искат някои конкретизиране на учението ни. А то е в малкото шишенце в лабораторията. "Ама било Христовото учение", а не нещо ново. Искат символа на учението. Ами че то още не е засегнато в своята вътрешност. Имаме мотото: "Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!" - то е вътрешната страна, вътре в нас е скрито. Ако преведете външните системи в света върху вътрешните - духовните - те са все същите. Образува се една банка, има вече влогове в нея и почват да се явяват клиентите, хората, на които ще се помага, същото е и в духовния свят - енергиите се разпределят. (От странство, от много места искат вече да направят връзки с нас: от Италия, Англия, Чехия, Норвегия, Япония. Преди две седмици идват двама норвежки професори. Те били във връзка още от Норвегия с наши някои братя и нарочно, идвайки на изток, потърсили Учителя, гдето ги завеждат от "66" на Изгрев при Учителя. Почувствували се особено радостни, като стъпили на нашето място и всичко харесали. Има един французин от Франция, който държал връзки с наши приятели, изучавал български език и искал да дойде, и да вземе участие в една екскурзия с окултното общество на Учителя ни. Търсят, търсят вече връзка. Лошите хора ще се бият, а добрите хора ще се групират.) Отче наш 8 ч. и 30 мин. Всички ръководители се събрахме в 11.00 часа на Изгрева на общ разговор. ****** На Изгрева - 17.00 ч., на двора Луната при пълнолуние от началото издига водата, действа с издигание на водата до 50-60 метра нагоре и затова е полезно тогава да се сее, пресажда, копае и пр. Обработванието има повече сокове тогава. Но като изсмуква добрите сокове, изсмуква и лошите и прави хората лунатици. Турците нали имаха луната за емблема - променчиви в политиката си са били винаги, нищо не изпълниха от 50-60 години. Всеки народ има своите пипалца: българите за към Цариград и Солун; русите към Проливите; гърците към Цариград; сърбите към Солун, а англичаните туриха преграда на тия аспирации, но пък завладяха Гибралтар. Испания и французите са ангажирани в Мароко - това е английска политика, да ги ангажирва. Италия даде на Мароко оръжие. Бреговете на Африка са за производство. ****** В стаята на Учителя - 18.00 ч. Тайна молитва Сега представете си, че се намирате на един параход. Светът е морето. Всеки пътник си е купил билет. Някои ги хваща морската болест. Всеки от парахода си има своята специална работа: всеки матрос се занимава със своята работа или се учи, а параходът си върви тихо и спокойно. Пътниците са разумни, морето, и то е разумно. Щом хората почнат да живеят един неразумен живот, настъпват критични времена. Всяко течение, и то си има своя път на движение. Всеки си има своята работа. В един университет си има разсилен, но той все си е разсилен - не свършва университета. А има и ученици, и тяхната работа, главната им работа е да учат и те трябва да учат, за да свършат университета. В самата природа има градация и учениците са на степени. Има два живота: материален - той е ограничен, има и друг живот - той живее над почвата отгоре. Материалният човек е в мъчнотии, а това са корените, но те не са живота, а са условие и един ден человек трябва да се изтегли от корените и след това още да се изправи нагоре. Всяко растение мисли как да си изтегли главата - това е коренът, а малките коренчета, които изчерпват соковете, са космите - растението е с главата надолу. Животното мисли само как да си набави храната. Птицата хвърчи само храна да намери, вечерта се скрие в дупчица, благодари, че си е намерила храна и не мисли за утре. Така е и с животното. Човекът, който се е запънал в материята, той мисли как да се изтегли от тая материя. Така че, като дойдем до човека, той започва да мисли, размишлява в сърцето си. И вие по някой път мислите за храната си. Оня студент, който е в университета, какво мисли? Върху урока си. Чака професора си да го слуша по какво ще говори. Е, по какво говори професорът? По разните отрасли на науката, но в една лекция всичко не казва. В ред години само студентът ще научи разните предмети: антропология, геометрия и пр., и като свърши университета, ще стане учител. В света съществуват знания и у вас трябва да се явят желания да учите. Трябва да имате един силен стремеж да придобиете знание. Това са затруднения, мъчения, или все едно, че членовете...човек е заобиколен от ред същества. Плаши те една мисъл, че скоро ще "свършиш". По кой начин става страхът в человека? - Само от съмнението. Ами ако баща ти те обича, трябва ли да се страхуваш? Твоите братя, сестри са се замогнали, трябва ли ти да се страхуваш? И в духовния свят, за да има успех, трябва да съществува една постоянна връзка между всички души. В человека, за да се зароди една светла мисъл, тя трябва да дойде от горе - от невидимия свят. Ако един ден тая светлина се смалява, то и човек става мрачен. Тая светлина работи върху ума и върху сърцето. Работи в две състояния. Тая светлина за един ясновидец е видна. Когато има повече светлина, тогава съмнение няма. Що е вечен живот? Вечният живот е живот без препятствия, без ограничения. Формата не се разрушава в него. Сегашната форма се разрушава постепенно и постоянно и така ще отива, докато добие безсмъртно тяло. Истината не можете нито да придобиете, нито да предадете, ако нямате тази опитност. Този Божествен закон се отличава с една черта на разширение. Той много дава, нищо не взема, само дава. Като подложите шишето си, той го пълни. Кой каквато форма занесе, нея ще напълни - запълни. Противоречията зависят от вашите разбирания. При слабата вяра се стеснява истината и не я възприемате напълно. Както железарят: ту изстудява желязото, ту го нагорещява. Има и духовни хора, които лесно се нагорещяват и лесно изстиват. Такива хора са от рода на желязото. Има и радий, който пък не изгаря, ако и хиляди години да гори. Духовният человек трябва да бъде радий, да притежава качествата на радия, никога да не изгаря, а сам да бъде силен. Та има духовни хора, които обещават ви нещо, но след половин час не изпълняват обещанието си - отказват се от него. Ние ще се борим с ония величини, които при всичките векове и времена остават все едни и същи - това са постоянните величини. Една овца се мени, но остава все овца. Във всички общества, и в най-мистичните, има хора, които влизат и излизат - те не са готови, а се приготвят, те се наричат временни студенти, слушатели. Да допуснем, че и в нашето общество се образува един комитет, както в световните общества - тук нямаме положението като на онзи ректор в университета, избран да управлява своето учреждение. Обаче в духовния свят законът е друг. Той, духовният свят, си поставя своя ръководител на обществото. Тоя ръководител трябва да се роди, той в една година не става, той си е роден за такъв. Роденият за проповедник си остава такъв, каквото и да прави, каквото и да върши, гдето и да ходи. В тази работа трябва да имате най-първо съзнанието, че от духовния свят ви е нещо възложено и тогава отвън ще дойде една запалка и като се запали отвън, тогава ще четат. Да кажем, че един от вас е ръководител на 5-10 души, как ще ги ръководи? Тогава вземете за пример ятото щъркели, какво прави ръководителят им? - Дава им насока и като се умори той, старият щъркел, който е бил много силен, дава водачеството на следния след него, но му казва да пази посоката, а той постоянно обикаля всички други и пак се връща, и застава начело на ятото. Това е работата на Божествения Дух. Той се проявява чрез този водач. И ние трябва да убедим външните хора, че тоя е пътят за отиване към духовния свят. Сега, от това ято заболее някой - те не се спират заради него, а го оставят на някое затаено място и си продължават пътя. И у нас заболяват някои, много често заболяват - това са пречки в дейността на обществото. Ще бъдете много внимателни и ще се пазите от заболяване в широк смисъл. Черната ложа за да пречи на някой, казва му: "Какво си видял, като си се молил толкова време?" И той си смути душата. И гледаш, живее някой по Бога, но не му върви, а друг не върви по Бога, а е богат. Това са кармични работи. Ако вървиш по Бога и си беден, то ако не беше по Бога, щеше да се изгубиш досега съвсем. Пример: Англия от ред години дава уроци на държавите - Русия на Далечния изток, Германия в колониите, България разкъса на Берлинския конгрес, но сега и тя се намира в затруднено положение. Против нея работят ред други държави и тя има да разрешава една важна задача. И ако най-малко се разслаби, ще се нахвърлят върху й и ще се изгуби цялата й култура. Има едно единство, но то съществува само между всички мистични общества - те управляват сега. Следователно и ония, които се подчиняват на тоя велик закон, те само успяват в света. И вие в България трябва да се освободите от попщината, т.е. да се внесе свобода. Човек може да направи хиляди добрини, но една лоша постъпка може да заличи всичките му добрини. Някой път пък е обратното - хиляди злини се заличават от една добрина. Като правиш злини, ти се ограничаваш, т.е. като направиш злина някому, тя ще внесе в тебе, в сърцето ти тегота. Има известни желания, които трябва да се санкционират от невидимия свят, за да се реализират. Нищо в света не е произволно. Една река приижда, разширява се, казват - потоп става! Това не трябва да те плаши - тя пак ще се събере в коритото си, това е временно състояние на реката. Който иска да услужи и да служи на едно общество, той трябва да даде повече от себе си време, труд и средства, а и всеки трябва да бъде пример на ръководство, за да се подкрепи главният ръководител. Кой е по-усърден, един католически свещеник ли, който се моли три пъти на ден, или онзи человек, който излиза сутрин и след два часа се върне, на обед пак излезе и след време се върне, и вечер същото прави - каква е разликата между двамата? Тоя човек Иван, да кажем, е ходил три пъти да оре на нивите на три вдовици. Каква е разликата? Ако тоя свещеник е благочестив и се моли три пъти на ден заради хората, то с неговите молитви дъждът навреме ще дойде и всичко Бог дава общо на хората, то с неговите молитви и онзи човек също какво добро е направил - вдовиците знаят. Та казвам, и вие жертва ще правите от усилията на духа, който имате в себе си. Не да бъдете видян от хората, а само от Бога. Ако един ръководител има две спирачки, как ще върви? Казвам му: Вдигни спирачката! И сега на всички ви казвам: Вдигнете спирачките и вървете напред, та каквото ще да става с целия свят. Вземете пример от мене: поповете толкова говориха, аз спрях ли се? - Вървя си. На един болник ще правите операция, ще изстисквате цирея му, та макар и да го боли, но като оздравее, ще ви благодари. Та сега и от невидимия свят правят такива операции - болки има, но това не трябва да ви смущава. Та казваме сега: "Божественият Дух работи! "Ще се качиш на Витоша, ще се изпотиш, ще пиеш топла вода и ще се върнеш жизнен, защото си погълнал праната. Никога не допускайте съмнението. Оня, който отваря и затваря, той не греши. Със света ще имаме връзка, ще имаме вливане и изливане. Вие ще се стремите - това, което препятства в Братството, то е един личен елемент. Обидил някой някого - той се оттеглил от Братството. Ами и в света ще те обидят – ще те нарекат лъжец и пр. И от света ли ще се оттеглиш? Вие трябва да имате силни гърбове. Сега вие ходите при хората, но ще дойде време хората да дойдат при вас и ще ви искат да им говорите. Поповете каквото и да правят, в края на краищата всички вегетарианци, въздържатели, туристи, скаути, всички тия младежи ще дойдат, да им говорите. Вие трябва да знаете закона. Те нямат място още. Аз зная този закон. Оня, който има място, той е редовен ученик, така както в канцеларията си отивате и мястото си имате - определено ви е то. И вашето място е определено. Така че вие сте повикани и ще говорите на човека. Той ще ви слуша и ще възприема. Така и при мене постоянно идват. Духовенството сега е в една мъртва зона и те искат да излязат от тая мъртва зона, но друг да оставят на свое място. Искат ние да влезем в църквата. Мъртвата зона наричам тяхната мисъл. Казва ми един младеж: "Бях между социалистите, между земеделците бях и все имах мисъл. Влязох между поповете, сковаха мисълта ми - мисълта ми се скова." Казвам му: В мъртвата зона си влязъл. Вие не ще се безпокоите за мъртвите, за църквата, какво ще стане с нея - тях ще ги погребем." Оставете мъртвите да погребват своите мъртви!" - казва Христос. Има места, гдето има мъртви зони. Щом влезете в такава, външният свят ви изчерпва силата, лицето ви загрубява, измъчвате се. Сега тоя свинарник тук е израз на българската политика. Той е на запад, зад гърба ни. С него ще се повдигне ли цената на мястото? Техните влияния внасят една инертност в хората, които се молят. Да бъде инертен човек, това са все методи на католическата църква, на католицизма, да пречат на делото. Какво ще стане с тях? - Христос ги прати в морето! Но няма оръжие, което да може да противостои на Божието оръжие, на Божието дело. Духовенството иска и проповедници да бъдат, и пари да им плащат, а българинът иска и обича да слуша, а пари да не дава. Ние на селяните ще покажем пътя на живота - не ще им говорим против поповете, нито против църквата. Като казвам "попщина да няма", разбирам: да няма дух на разногласие. Когато един страда, другите да му помогнат. Вие с мисълта си можете много добре и полезно да действате. Пример: един пътник в гората вижда лъв, който отива към него. Уплашен, той чува глас: "Кибрит имаш ли в джоба си, драсни една клечка." Драсва и около му тревата се запалва, и лъвът избягва. Това е било гласът на майка му, която в този момент се е молила за него и със силата на мисълта си му е помогнала. И вие сега ще турите силата на мисълта Ще се молите един за друг. Нали сега, на 8-ми май, ще имат конгрес - ще насочите мисълта си да се изпълни волята Божия, а не тяхната воля! Към тях можем да бъдем снизходителни, но не и да изпълним тяхната воля. Ние трябва да имаме само едно мнение: да бъде славата Божия, а това е възкресението на хората - да служат на Бога! Всички ще се молите, които са заквасени - като минава през вас Божествената светлина, да отиде и във всички тях и да растат в пътя към Бог. Ония, които се оттеглят, да дойдат пак, т.е. ония души, които се отделиха от невидимия свят, пак да дойдат. Ние не говорим за техните телеса, те не ни интересуват. В тайно работите ще вървят по-добре, отколкото открито и шумно да се работи. Вие се боите, че някои страдат - без смущение на духа ви, това е волята Божия. В материалния живот как се поддържа горението - натрупват дърва повече. И в умствения свят имате много мисли, но една трябва да бъде съществената, а другите нека стоят в резерв. С тая, едната мисъл само ще изпълните волята Божия. Учен човек е този, който изпълнява волята Божия. И като се назначи у нас една екскурзия, отменение вече не може да има: дъжд, вятър - нищо не трябва да пречи, слабите ще се раздрусат. И селяните наоколо ни се чудят, че някой не се е разболял, чудят се на тази ни смелост. Досега от екскурзии не сме имали нито един болен. Природата към слабите, страхливите е взискателна, а към смелите е нежна, мила и им дава съдействието си за добър резултат. Та и вие сега, каквото решите, изпълнете го. Бог прати Мойсей при фараона - но ожесточи сърцето му. - Защо? - За да знаят после евреите в сравнението си с Бога и фараона каква е разликата. Ожесточението на сърцето е да разкрие техните кирливи ризи и наистина се ожесточава тогава човек. И сега на поповете се ожесточава сърцето - изнасят им се кирливите ризи! Казват ни: "Изведохте ни хората из църквата!" Цигуларят като престане да свири, хорото се разпръсва; и ние им свирихме в църква, но излязохме; вътре сме били лоши и вън лоши пак. Но сега нека поповете сами си правят тухлите - Израил не ще се върне пак в Египет да прави кирпичи на фараона. Църквата сега е административно учреждение - служи само за обреди, а не и вече църква, каквато трябва да бъде. Сега трябва да се служи на Бога. Ние ще оставим тях, ние ги знаем отпреди 5-6000 години какви са! Но сега съдбата започва от дома Господен, от дома на духовенството ще започне съдбата, тям е дадено много и ще се иска много. В Русия съдба има за духовенството. А и тук ще дойде по друг начин - отвън ще дойде. Духовенството не играе никаква важна роля. Работата ще караме тихо, всичко ще се закваси, а с поповете ще остане хилавото: хроми, куци и метиляви кози и овци. Какво е положението на един овчар, да му вземат здравите овце и му оставят хромите? Духът Божий ще дойде, ще стане обнова постепенно. Сега се подготвя една расова война, ако Европа не се вразуми, това до 10 години най-много ще стане, а след тая война ще видите какво ще стане! Работи и чеството се събужда и организира, а духовенството се страхува от това. Трябва да дойде любовта, която да примири двете крайности, а не да се използват едни други, както сега. Всичко това ще го видите - няма да умрем, а ще се изменим всички. Тия раса и калимавки ще си отидат. За нас Царството Божие е дошло, ние го виждаме - ред и порядък се турга. Англия е против духовенството - борба води тя с католицизма. Православието има и носи духа на католицизма. Не е положението, което прави човека - глупавият човек, където и да го туриш, все си е глупав. Всички, които имате някои съществени въпроси, утре сутринта ще ги кажете. Можем да посрещнем слънцето тук. Най-спешните въпроси, които не търпят отлагане, ще ги кажете. В 5 ч. и 30 мин. сутринта да бъдете тук. Можем през годината да се събираме един-два пъти и да разискваме и разрешаваме такива въпроси. Всеки може да намери по един специален метод да работи. Ние ще турнем други да се борят вместо нас, а ние ще работим оная вътрешна работа, която друг не може да върши. Видите окултният закон какъв е: поповете като мислят постоянно за нас и ние сме в ума им, те се свързват и финансирват от нас, и обедняваме, затова трябва други да турим на фронта, а ние като мислим за тях лошо, пак се свързваме и обедняваме, затова оставете ги, не мислете за тях. Ние ще употребим всички сили, за да се изпълни волята Божия. Насилието - това е най-слабата страна, най-слабото оръжие и то е на тяхната страна, а силата е на нашата страна - Духът. Духовете казваха на Христа: "Защо ни мъчиш?" Т.е. защо ни ограничаваш да не правим зло? На пияницата като не даваш вино, казва: "Защо ме мъчиш?" На крадеца като не позволяваш да краде, казва: "Защо ме мъчиш?" На вълка като не даваш агне, казва: "Защо ме мъчиш?" Дяволът като не бе послушан от Христа, остави Го и ангелите дойдоха да Му слугуват. Сега дяволът не прави камъните хлябове, не качва хората на черквата, а казва: "Съборете кубетата на църквите!" Мото за тази вечер: Евангелие от Йоан 5:5 - "И там имаше някой си человек болен от тридесет и осем години" - това е емблема на вярата. Най-после побеждава. Болният вдига одъра си и си отива. Тук е скрита идеята. Тоя болен е чакал Христос 38 години, докато дойде - това е за ученика. Къпалнята е учението. Ангелът е интелигентността, която е оставил у хората. Сега ангелът е Духът, Който трябва да слезе и да размъти водата, т.е. да турне от своите магнетически сили, от своите магнетизации, за да стане водата животворна. Христос не му казва: "Влез и се окъпи, ти 38 години си гледал как се къпят хората", ти нямаш нужда да се къпеш. Които се окъпаха, ни помен не остана от тях - та и вие сега да сте от тия, които не влизат в къпалнята, а си вземат одъра и си отиват. Сега лозето дава плод и няма кой да го бере. (Обмениха се мисли да се напише нещо за историята на Братството - възложи се и ангажираха се някои братя да сторят това.) Утре 5 ч. и 30 мин. сутринта да сме на Изгрева. 20 ч. и 25 мин. 22-ри април, 1927 г., петък София ---- *жидкост - от рус.ез. течност [бел. на коректора] *мющерии - купувачи, клиенти
  17. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НА РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ ПО СЪБИТИЯТА Ще се усложнят в Далечния изток - Китай, Русия и Англия ще се срещнат. От другите държави всяка гледа да завземе, да запази интереса си, но да не взема участие в борбата, постепенно ще се отдръпнат, а сега се борят - надхитрят се. Мордохай срещу Мордохай - хитра и умна е Русия. Ненадейно ще настъпи през Добруджа, за да има район на действие - широчина, и свободата за действия против Англия. България е в английските "води" и това не се харесва на Русия. 19-ти април, 1927 г., вторник На Изгрева, София ---- "Дядо Иван" си е пуснал пояса и само чака някой да го настъпи. Англия е застъпила крайчеца му вече. В китайския народ има вече пробуждане духовно и национално - ще изгонят чужденците. Ако не поумнеят европейските държави, ще предизвикат расова война - не така лесно се побеждава 430-милионен народ, ще наложат едно нашествие на жълтата раса. 20-ти април, след пладне, сряда ---- Животът е проявление на Духа в материята. Един малък народ трябва да бъде долина по отношение на големите народи, които са върхове по отношение на малкия народ, защото всички енергии от върховете слизат към долината и тя ги прибира; по тая долина трябва да има изход, за да се изтича, иначе ще стане на блато и започва разлагане. Така е и с един човек по отношение на другите хора. А да бъде долина, то значи да бъде в смирение, а другите хора да бъдат върхове по отношение на него и така той ще печели. ---- Запита Учителят: Употребявате ли новото мото: Бог царува на Небето, Бог царува на земята, да бъде Името Му благословено. И поясни: Имаме едно мото, на което досега бе дадена само първата част: Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Но към кого трябва да бъдем В.И.Ч.Б.? - Към Бога! - Към кой Бог? - И дава се втората част на същото мото - към Бога, Който царува на небето, и казваме: Бог царува на небето, Бог царува на земята, да бъде името Му благословено! - Първата част на мотото е вече скрита вътре в нас и произнасяме само втората част. 21-ви април, 1927 г., 6.00 ч., София. Време ясно, тихо. ---- 19 ч., събрани в стаята на Учителя на ул. "Опълченска" 66 ръководителите, поканени: от София - братята Тодор Стоименов, Драган Попов, Начо Петров и Деню Цанев; от Русе - брат Никола Ватев; от Търново - брат Константин Иларионов; от Варна - брат Емануил Иванов; от Бургас - брат Минчо Сотиров; от Айтос - брат Георги Куртев; от Сливен - брат Димитър Добрев; от Ямбол - брат Тодор Абаджиев; от Стара Загора - брат Панайот Ковачев; от Казанлък - брат Захарий Желев и от Пловдив - брат Петко Епитропов; всичко 14 човека поканени; отсъствуват Д. Цанев и Н. Петров. [[Картинка:fig.bratia.jpg]] Пристигна Учителят и ни запитва: Починахте ли си? Утре ще се съберете в 4 ч. сутринта тук, а за обед на Изгрева ще отидем, а за последните събрания там ще определим мястото. Разговори по политиката: Англия е настъпена по ахилесовата пета в Китай. Сърбия е поставена натясно - турена е в обръч от Италия, Унгария, Гърция, Албания, искат от нея "нещо" и тя трябва да даде това нещо, а отношенията между Италия и Сърбия, че са влошени, то е шашарма, и Сърбия ще я заставят да даде "нещо". Относително запретените събрания от кмета и попа в село Каялий (Бургаско) на нашите приятели. Учителят каза: Това са допустими неща в пътя на работата ни - власт са, нека си опитат силата. Вие трябва да отличавате Божествените мисли от някои чужди външни мисли. Някой път вашият противник ще се стреми да ви предизвика, като сте слаб. Църквата щяла да се обедини: всички, които са отишли там, вътре в нея, уж за да работят, са отишли да ядат и пият, а там обединение не може да има. Тази църква е блудницата, тя е жената, която седи на 7-тях хълма, истинската църква е горе. Тук тя си служи със същите методи, както политическите партии, гдето има само интерес. В католическата църква се тровят - така премахват неприятелите си. И в нашето Братство мнозина са влезли за интерес, като играят "една роля" и служат на два бога - трябва да се пазите и да разпознавате кой на кого служи. Сега престъпленията се вършат по много скрит начин - без да усещаш, ти напакостяват. Вие трябва да развивате вашата интуиция, за да разбирате с кого имате работа - те всички ще си отидат. Те са като жабите, които крякат в едно блато; щом пресъхне водата, и всички жаби престават да крякат. И тия попове са все ненапреднали души, те са от черната ложа и се отличават. Криво ходят, те все имат нещо особено. А поповете, тях ги оставете - тям от другаде ще им дойде. Техните деяния са насъскване от католичеството, от папата - аз ги наричам "черните манафи". Това, което става, е все папство - италиански фашизъм. Те насъскват и нашето духовенство. И Мусолини ги гони, те го накараха да се обяви против масоните, но от Америка го нагънаха, стегнаха го и той се скара с папата. Те изгориха и именията на Щайнера, но сега по-хубаво училище правят. Католиците ги разгониха и гонят ги отвсякъде. Гръцката църква се пречиства отвсякъде. И в Русия разгониха свещеничествата. Масоните искат и ще успеят да респектират папата, те имат организация твърде здрава. Какво ново ще внесе духовенството при сегашното си състояние? - Нищо! Те нямат методи, хора, тяхното не е възпитание, а е дресировка. Духовенството в Италия, Испания, Франция отслабва. Само в Испания засега има повечко влияние, но духовенството вече си отива. Ако дойде едно ново правителство, например земеделско, какво ще стане? Те се опозориха. Ако дойдат левите - не се забравя станалото. Но не се занимавайте с тях - с духовенството, а противодействайте с мисълта си. Турците казват в една своя молитва: "Седем краля да не дойдат в споразумение." И тогава те печелят: "Еди кралля барашик олмас!" Законът е там: човек да не се свързва вътрешно. Человек има една само връзка - тя е с Бог, а втора връзка да не прави. Влизаш в кладенец, вържи се; излизаш вече от кладенеца, развържи се. Техните противодействия са вътрешни влияния, които вие възприемате от пъпа, от долу, а там е адът, гдето живеят всичките дяволи. Дебелите черва са първото небе, стомахът е астралът, дробовете са второто небе и главата - третото небе. Нечестивите духове, за да разбъркат главата, разбъркват стомаха - те имат съотношение помежду си. Боли те сърцето, трябва да го разтовариш чрез черния дроб: има движение от сърцето към черния дроб, но обратно движение няма. Чрез сърцето е правилната връзка с астралния свят. Сърцето трябва да бъде чисто, за да бъдеш силен. Черният дроб не трябва да се подпушва, пуснете всяка една мисъл лоша, за да си върви чрез една добра мисъл и така става изравнявание. Идва ти една Божествена мисъл: "Утре стани в 4 часа и си направи молитва", но ще ти дойде и друга мисъл: "Поотложи това, друга работа направи!" Ти трябва да изпълниш първата мисъл. Помоли се най-първо, като станеш сутринта, защото светът е място на оплетености и ти трябва да се освободиш от тия оплетености, това само с молитвата ще направиш. Не външната, а вътрешната молитва! За съдействие сегашните хора изучават техниката, а вие какво трябва да изучавате за борбата си с вашите неприятели? - Винаги бъдете добри, с добри мисли. Връзка с Бог винаги да имате и вяра, че Той ще ви послуша. Идва ли ти мисъл, че "Бог няма да ме послуша!", ще знаете, че това е от дявола. Вземете пример от Устабашиев и Сейко Николов - те се бяха сприятелили против мен, а сега те се скараха и се разделиха. Сега и Сейко Николов се скара с владиците и им пише: "И вие ще дойдете при нас!" Ще знаете, че идва нещо странно, но се забавя още. България е единствената страна, гдето поп не ще остане, няма да има поп в България. Това е последствие на техните дела. Казвам им: Опълчите ли се против мене, нож не вадя, но опълчите ли се против Божието дело, изваждам ножа си и тогава нито джубе, нито нищо не ще остане от тях. (Дай Боже, по-скоро да стане! - отговорихме.) Против един японски пророк се бяха опълчили в Япония, но само нещастия дойдоха върху тая страна и бяха принудени да му отворят пътя и му отвориха. Вие трябва да работите. Какво ще ви ползва, като ще видите наказанието, когато то дойде? - Няма нещо красиво в него. Трябва сплотяване между вас - сега минавате по дъното на ада и трябва да минете през него, защото иначе ще страдате повече. Вземете нашия приятел Стойчев (Илия): евангелистите го извадиха от "Сингер", теософите го пратиха в горите да сече и се оплете, и се изгуби. Ако вам ви трябват пари, ще ви пратя да си извадите, но по-после ще се отделите и ще се загубите. (Примера за оня директор от мината "Перник", който лятос, като ни гледал на Изгрева на събора, казал: "Празна работа е това." Уволняват го обаче от длъжността му, никъде работа не намира, продава и последната си вещ - машина за шев - за издръжка, залага я и много отруден е бил. Тогава идва при Учителя и той му казва: Твоята работа ще се уреди. И наистина урежда се, но повече при Учителя не се явил. Той в случая е погледнал по човешки - усъмнил се е да не би и тук да го оберат, тук именно, при нас, да не му продадат машината. Значи няма сърце у него.) В подсъзнанието му виждам се борят два вида същества: и на Бог иска да служи, и на света. Казвам: Хората трябва да се сплотят, за да си помагат един на друг. Има въпроси, които с пари не се разрешават. Например болен е един човек, умира - парите не помагат в случая. Трябва да има приятели, които да му помогнат в случая. И поповете сега имат дългове и търсят кому да прехвърлят тези си дългове, а законът е, че те трябва да си носят дълговете, за да се изплатят, много им е дадено и опитвали са толкова пъти! На поп, владика, не трябва да се помага. Това е безвъзвратно решено. На някой беден, прост човек може да се помогне, но не и на поп или владика. Те са се изплашили от нас и в главите им все наши хора се въртят. Сутрин от като станат, и им се изпречи някой "дъновист" пред тях. Не се спирайте пред тях. В България има само пет попа - нито един повече. Само пет попа има. Трябва разумна работа, а не само и духовна. Кучетата като лаят, това показва, че искат по едно парче хляб. Трябва смелост, безкористие и пълна вяра, вътрешна смелост, а не външна, защото борбата е вътрешна, а не външна. Вяра жива трябва. Ще се научите да пеете: "Вяра светла, вяра силна, любовта на Бога, где мир владее, истината вечно грее!" Вие трябва да научите вратата на всяко едно царство, за да влезете в него. Само по една особена врата има всяко едно царство. Имаме членове в Братството, каже някой от тях един ден: "Тая работа няма да върви!" Ето, тая халка с това си казване се скъса, вие възприемате неговата мисъл и се предава, но сега имаме филтри: вегетарианци, толстоисти, въздържатели, устабашевци и пр. Тия, които ходиха против нас и им плащаха владиците, те сега са против владиците, вие не се стремете да ги помирявате, нека се занимават помежду си, нека се давят един други. Най-после един ден земята ще се освободи от лошите хора, ще се освободи от злото, то ще бъде вързано за известно време. Добрата молитва 21-ви април, 1927 г., 20 ч. и 55 мин., София ---- При радостта угощаваме, тогава ние губим, защото ще плащаме разноските. А при скръбта печелим - тогава нас угощават. - Имайте светлина, вяра в Бога и тогава глава не ще ви боли. - Человек, който не живее добър живот, е паразит - осъден е на смърт. - Всяко искателство има една жива страна. - Всеки има една душа, индивид, върху който трябва да работи, а после за себе си. - Учителят трябва да знае, а ученикът да е подготвен. - Царят е независим, докато е здрав; разболее ли се, става зависим от лекаря - така е и с грешния. - Ако овчарят е добър, вълкът не ще дави овцете, които не са страхливи! - Искаш ли да водиш, да спасяваш, тръгни ти пръв, а не да подкарваш другите. 24-ти април, 1927 г., понеделник, на Витоша при екскурзията на софиянци
  18. Аудио - чете Иванка Петрова Което Богъ е съчеталъ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Трите родословия". Утринни Слова (1935–1936). Първо издание по оригинал. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2000 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Което Бог е съчетал 22 март 1936 г., 5 ч сутринта. (Тихо, ясно, чисто небето, времето приятно, свежо.) (Всички в салона, има и много гости, приятели от провинцията, сами изпълнихме неделния си наряд. Сами, без Учителя. Прочетохме 13-а глава от Второ послание към Коринтяните. „В начало бе Словото“.) (5.40 ч. Учителят дойде.) 1. „Добрата молитва“. 2. „Пътят на живота“. 3. 91-ви псалом. 4. Ев. от Матея 5/1–10 ст. (чете брат Т.С.). 5. Ев. от Иоана 10 гл.,1–10 ст. (чете брат П.Е.). 6. „Отче наш“. 7. Ев. от Лука 4 гл., 1–19 ст. (чете брат дядо Благо). 8. Ев. от Марка 10 гл., 1–9 ст. (чете Учителят). 9. „Молитвата на Царството“. 10. „В начало бе Словото“. 11. „Духът Божий“. 12. „Бог е Дух и Божият Дух носи свобода.“ (Три пъти.) 6.10 ч сутринта Ще се спра върху думите: „Онова, което Бог е съчетал, человек да не разлъча.“ Въпросът е върху един външен повод на живота. Един символ, който има едно вътрешно значение. „Онова, което Бог е съчетал“, то е отношението на духа към душата. Човек да не разваля тази връзка. Понеже, щом я развали, всичко е изгубено. Това е дълбокият смисъл. Може да питате: да седи ли при жена си, да я остави ли сама? То е второстепенно. Ако има духът връзка с душата, той жена си никога не оставя. А щом няма връзка, той жена си всякога я оставя. Сега ще ви дам нещо. Забележете: когато обикновените хора управляват, хората спят; когато талантливите хора управляват, хората се пробуждат; когато гениалните хора управляват, хората стават; а когато светиите управляват, хората работят. Тъй е. Щом спиш, обикновени хора в тебе управляват; щом се пробуждаш, талантливи хора в тебе управляват; щом ставаш, гениалните хора управляват; а щом почнеш да работиш, светиите управляват. Сега е ясно. Туй е едно вътрешно състояние. Това, дето по някой път вие заспивате, защо? Защото обикновените хора управляват. И ти заспиваш. Щом дойдат талантливите мисли и чувства в тебе, ти се пробуждаш, мислиш да направиш нещо. Щом дойдат гениалните хора, ти ставаш, обличаш се; а щом дойдат светиите, то е пълният ден на светлината. Та казвам: Работата става, когато светиите управляват в тебе. Сега, не искайте да станете светии, а желайте светиите да управляват в тебе. Погрешката е, че някой иска да знае дали той е светия. Щом ти си светия, работата другояче е. А моето разбиране е когато светиите във вас да управляват, а вие да работите. То е Божието благословение. И гениите да управляват. Тъй щото, да няма спор във вас. Някой казва: талантлив ли е? Гениален ли е? Човек не може да бъде обикновен – обикновените мисли могат да управляват. Един човек не може да бъде талантлив, но талантливите могат да управляват в него. А когато ти спиш, в дадения случай, ти си свързан с обикновените хора. Щом спиш, ти ядеш и пиеш с тях заедно. А щом управляват талантливите хора, ти се събуждаш – значи едно си с тях. Пробуждането не е в тебе, то е човешкото. И най-после, щом дойдат светиите да управляват – ти като работиш, ти си едно със светиите. Понеже светиите винаги работят. Онова, което Бог е съчетал, ти не можеш да направиш нещо по-умно. Не седи да мислиш какво да правиш. Изпълни Волята Божия, изпълни онова, което Бог е съчетал, направил. Нали знаете в училището, дадат ви един модел, една рисунка; вие ще нарисувате рисунката. Няма да седнете вие да измислите нещо. Никога един ученик не може да измисли един по-добър модел от онзи, който му е даден. И човек не може да създаде един по-добър модел от този, дето казва, че човек е направен по Образ и Подобие на Бога. И досега художниците, нито един от тях не е сполучил да нарисува човека по Образ и по Подобие, както е направен. Има нещо, но то е далечно още. Та казвам сега: Всички вие сте повикани да направите нещо от себе си. И някои от вас, които не разбирате Божия закон, може да попаднете в заблуждение. И Писанието казва: „Цял свят в лукаваго лежи.“ В заблуждения са хората. Хората нямат една ясна представа за живота. А за живота ти не можеш да имаш ясна представа без любов. Без любов животът е неразбран. И то ще бъде едно мъчение, нещо много неустойчиво. Само при любовта животът може да стане познат. Без любов животът е непознат. Защо ви е любовта? За да познаете живота. Сега, че ви дошли неприятности, страдания, мъчнотии, това са второстепенни работи. Мъчението е една голяма илюзия. Ти страдаш, мъчиш се, казваш: „Побеля ми главата от страдания.“ Ти се лъжеш, никакви страдания нямаш. И твоята мъчнотия е от книга направена. Явил се един разбойник с един книжен нож при един богат и казва му богатият: „Не ме убивай!“ А той държи един нож, от книга направен. И когато разбойникът си отишъл, богатият казва: „Щеше да ме убие.“ Казват му: „Това беше един книжен нож.“ – „Тъй ли? – казва. – Аз да знаях, щях да го утрепя.“ Та, и аз ви казвам сега: Онзи нож, с който ви плаши дяволът постоянно, той е от книга. И вашите страдания са направени от трици. Че, от трици са! Ти страдаш, защото мислиш, че пари нямаш, или че жена нямаш, или че здраве нямаш. Или че Господ те е оставил, или баща ти не те обича, майка ти не те обича, брат ти. Че ти не си в сърцето на баща си, нито на майка си, нито на брата си. Че, ти не знаеш това. Единственото нещо, което знаеш, е това, което мислиш. Обичай ги. Любовта като влезне, ти ще осветлиш техните сърца и ще разбереш обичат ли те или не. Че как ще разбереш живота на добрите хора, ако не ги обичаш? Любовта е мярка, с която се мери животът! То е мярката ти. Ще кажеш, защо ти е Любовта. Тя е мярка. Ако нямаш тази мярка, животът е неразбран. Любовта е Божествената мярка за живота. Щом имаш любов, ти имаш една мярка, с която да мериш живота. И тогава тебе те очаква голямо щастие, без изключение. Никакво изключение няма, който има Любовта! Ще каже някой: „Тя била празна работа, любовта.“ Без любов е празно, а с любов е пълно. Сега, туй е новото разбиране! Ако има нещо празно, празнотата седи в безлюбието. А пълнотата седи в любовта. И мярка е любовта. Щом имате тази мярка, вие ще имате мир, спокойствие, радост, веселие, всичките тия работи ще ги имате. Някой път казвате, че изгубвате своята радост. Мярката си изгубил. Вземи си мярката. Сега, ако вие влезнете в някоя изба и носите вашата свещ, вие няма да се препъвате. Представете си, че тази свещ представя вашата любов. А ако вие влезнете в тъмната изба без свещ, ще срещнете много спънки и мъчнотии. Следователно, щом влезнете и се спънете, вие сте без свещ. Какво трябва да правите? Запалете свещта и всичко наоколо ще бъде светло. И тъй, Любовта е мярка и Любовта е път. Сега, това е за сърцето. Второто положение е за ума. Това е Мъдростта. Тя е път, тя е мярка. Вие не може да имате знанието, не може да го оцените, не може да го разберете, не може да го имате, не може да го приложите, ако не сте мъдри. Мъдростта е мярка. Някои хора обичат много да говорят. Всеки един от вас има желание да направи другите хора да вярват в него, да види, че ти искаш да накараш другите хора да вярват в туй, в което ти сам не вярваш; ти искаш да накараш другите хора да мислят туй, което ти сам не мислиш, не го разбираш добре. Как ще ги накараш? Туй, което човек знае добре, може да направи опит. Връща се един англичанин от Индия. След като учил 20 години, научил едно нещо, което положително знаел. Той знаел да плаши кучетата, най-страшните кучета. Като им изсвири по един начин, всичките кучета се разбягват. Туй научил той. Отива той в Англия, в Лондон, казва: „Мене куче не може да хване, да ухапе. Само като му изсвиря, бягат от мене кучетата.“ Един английски лорд, който имал 40 кучета-булдог, най-лошите, казва: „Ще направим опит.“ Излиза на една поляна, той си направил един кръг около себе си. Лордът пуснал едно куче, но кучето идва до кръга, почва да лае, но не може да мине. Този му изсвирва малко. После пуща второ, трето, четвърто куче, пуснал 40-те кучета наоколо, всичките го гледат и го лаят; той си турил пръстите в устата и като им изсвирва, всичките кучета като хукват, изчезват. Туй е вече знание! Като кажеш, че да бягат кучетата. Не бягат ли кучетата, няма знание. Че, що са нещастията в света? Това са кучета. Що са страданията на хората в света? Това са кучета наоколо, които те лаят. Изсвири им наоколо и всичките офейкат! То е знание. Ти можеш да мислиш, разни философии може да имаш – ако ти не можеш да се освободиш от тия кучета, ще знаеш, че ти нямаш мярка, с която да мериш знанието си. Да си предполага човек, то е едно нещо. Това е знание за всеки едного от вас. Така трябва да гледате, така трябва да мерите. То не е знание за отвънка. За външните хора има друга мярка. Но за тебе самия, ако искаш да имаш едно знание, ти ще уповаваш на нещо, което ти сам можеш да направиш, от което ти сам можеш да бъдеш доволен. Няма да питаш другите хора. Третото положение е Истината. Тя е пак мярка – за свободата. Ти не може да бъдеш свободен, докато нямаш една мярка. Свободата не е нещо външно, което може да се добие. Свободата почива... За да бъдеш свободен, ти трябва да бъдеш силен. Ти най-първо трябва да бъдеш жив, да имаш любов. За да бъдеш свободен, трябва да имаш знание; за да бъдеш свободен, трябва да имаш мярката на Истината в себе си. Тогава ти можеш да бъдеш силен. Следователно ти ще си извоюваш свободата, няма да имаш нужда да чакаш свободата отнякъде да дойде. Външната свобода, която хората могат да ти дадат, ти може всякога да я вземеш. Един господар може да те направи свободен, но той ще ти отнеме свободата. Свободата седи от ония условия, при които се намираме. Болният не е свободен. Идва един лекар, даде му известни лекарства, може да го освободи от болестта. Друг лекар може да отнеме свободата, може да му даде едно лекарство, с което да предизвика болестта. Но ако ти имаш Истината, ти сам ще бъдеш лекар на своята болест. Или дотогава, докато човек не стане сам лекар на себе си – а туй лекарство е едно вътрешно съчетание... Човек трябва да има една вътрешна, интимна връзка с Бога! Аз говоря, сега, думата „Бог“ е свещена. Тази е разбрана дума на ония отношения, които ние имаме с Духа вътре. Туй е едно съчетание на Духа с душата. То съставлява едно вътрешно единство! От туй единство зависи всичкото благо и всичкото бъдещо развитие на човека. Когато човек по този начин разбере великата Истина, то е разбиране. Онзи, който не разбира Истината, той очаква светът да стане добър и тогава той да стане добър. Светът няма какво да става добър. Светът подразбира отделно всичките хора, които живеят. А Бог, Който е създал всичко, в Него всички живеят. Следователно, ако ти разбираш Божиите пътища, ако си едно с Него, няма какво да те ограничават. Бог е всякога свободен. И Писанието казва: „Там, дето е Духът, там е свобода.“ Там, дето е Духът, е Истината. А Истината носи свобода. Та казвам сега: Всичките хора търсят свободата в света. Целият свят воюва за свобода. Във всеки един дом има спор за свобода. И мъже, и жени се борят за свобода. Деца и родители, бащи и синове спорят за свободата, всеки иска да бъде свободен. Слуги и господари се борят за свобода. От туй истинско гледище, какво сега светът мисли, то е един въпрос. Светът както търси свободата, то остава въпрос, тази задача остава в света. И светът няма сам да я разреши. Вие не може да разрешите въпроса на света. То не е за вас. Защото тези неща са колективни на цялото човечество. Цялото човечество търси нещо. И вие не може да наложите, никой човек не е в състояние да наложи една идея. Но вие може една идея да я наложите върху себе си. Всякога може да бъдете свободни. Ако искате, всякога може да бъдете свободни. Сега, ако вие попитате: „Как може да бъде това?“, тогава вие не сте готови. Тогава, докато един човек ме пита как може да гледа, аз зная, че е сляп. Но в момента, когато той престане да ме пита как може да гледа, той казва: „Виждам вече.“ Щом вижда, значи той е тръгнал и ние сме в движение. И тръгваме двамата. Ние сме в движение. Казвам: Гледай тук. Казва: „Виждам това.“ Във всяко едно положение, той вижда. Отиваме в градове, в села, по извори, всичко туй. И докато един човек ме пита, той не вижда. Докато ме пита как може да слуша, аз зная, че той е глух. Като престане да пита: „Може ли да слушам?“, аз зная, че той чува. Та казвам: Престанете сега, т.е. за да престанете, вие трябва да си отворите очите. И не очаквайте някой друг да ви ги отвори отвънка. Не очаквайте това, сутрин, като станете, да дойде един слуга, да ви отвори клепачите. Това е един ваш прерогатив. Тогава защо ние ще очакваме и уповаваме спасението само отвънка, а не отвътре? Отвънка съществуват известни условия. Аз сега говоря на онези, които разбират. А онези, които още се разбират, нека се стремят. Защото, като посеете едно зърно, онова зърно, което е в хамбара, в него има едно потенциално желание да израсне. Но колкото и да желае, то не може да израсне в хамбара. Обаче, като го посеете на нивата и му дадете неговото място, веднага то от само себе си ще почне да расте. То вече има възможност. И тогава зърното е в състояние да създаде едно зърно като себе си. Следователно, ако житното зърно може да израсте и да даде плод, така и човек може. Щом един човек се положи в положението на страдание, страданията са вече един признак, че ти си излезнал из Божествения хамбар и си влезнал в Божествената нива. И следователно външните условия действуват върху тебе. Сега остава твоят ред, ти да растеш, да израснеш, да завържеш плод. И тогава ще имаш Божието благословение. Така трябва да се разбира. Защото, ако ние не разбираме страданията... Защото ти в хамбара няма какво да страдаш. Страданието е само на нивата. Ти трябва да растеш и щом узрееш, пак ще престанат страданията. Човек като мине от този свят в другия, страданията пак се спират. Тъй щото, страданията са нещо временно. Но някои страдания са по-големи, а някои са по-малки – има едно различие. Колкото страданието е по-голямо, и растенето е по-голямо; или по-малко – и растенето ще бъде такова. Един дъб има по-големи страдания; едно житено зърно има по-малки страдания. Едно житено зърно за 6 месеца, за една година ще излезне и пак ще влезне в хамбара. Един дъб, за да влезне в хамбара, някой път му трябват 100 и 200 години. Той остава вънка на големи изпитания. И затуй вие ще видите неговата кора тъй напукана. Защо? От големи несгоди, от външни несгоди. Казвам сега: Аз ви насочвам за онова, което е във вас. Аз не ви говоря за неща, които ги нямате, безполезно е то. Вие може да го спечелите, то е една хазартна игра. Но аз ви говоря за ония богатства, които имате и може да ги използувате, може да ги разработите. Всеки един от вас има един извор на Любовта. Дръжте се за него. Всеки един има един извор на Знанието – то е Мъдростта, дръжте се за него. И всеки един от вас има един извор на Истината. Дръжте се за този извор. След туй няма да значи, че вие ще бъдете съвършени, че вие няма да имате никакво отношение. Вие знаете, че един извор има съчетание с други извор. Водата от вашия извор ще се съедини с водата на другите извори и ще образуват един голям извор. Но ви казвам: Дръжте се за онзи извор, който е във вас и като намерите ония хора, с които вие се хармонирате, защото човек, за да расте в света, растенето става само когато ти влезнеш във връзка с всички тия напреднали души. Там има растене. Ако ти всеки ден не можеш да се свържеш с една напреднала душа, ти не можеш да имаш растеж. Някой мисли, като стане съвършен, ще седи на уединение и никой няма да ви смущава. Може да те смущава само един глупав човек. И ако имате смущения, то са глупавите хора във вас. Когато те управляват, вие спите. Аз говоря за порядъка. Обикновените като управляват, вие спите; талантливите като управляват, вие се пробуждате, започвате да мислите; гениалните като управляват, вие ставате; а светиите като управляват, вие ще ходите на работа. Това са състояния на човешкото съзнание. Сега, туй – без спорове. Някой може да попита дали това е вярно или не. Мен няма какво да питат. Аз говоря за неща, които аз ги зная. Нищо повече. Аз съм ги опитал, веднъж, и дваж, и три пъти и няма изключение. Ще ме попитат: „Отде го знаете?“ – То е моя работа. – „Как може да го зная аз?“ – То е твоя работа. – „Ама аз не искам да уча.“ – То е твоя работа. – „Ама защо не ми го казваш?“ – То е моя работа. Аз ти го казвам. Моя работа е. А ти дали ще го възприемеш, то е твоя работа. Ако се свържеш с мен, ще ме познаеш; ако не се свържеш, и другите ще познаеш. Ще познаеш кои? Като се свържеш с мен, ще познаеш дали съм от добрите хора, от талантливите, от гениалните или от светиите. Или, ще познаеш дали аз спя, дали съм се пробудил, дали съм станал и дали работя. Туй ще знаеш. Туй е знание! Ще знаеш един човек спи ли той, пробудил ли се е, станал ли е, или работи. По някой път мнозина от вас седите тук, има някои, които спят. Кои хора спят? Той, човекът, се замислил, взел си билет лотариен и се вглъбил в себе си и мисли, че един милион ще му се паднат. И дойде един и при ухото му говори, че ги има. Този си спи. Човекът си мисли само за парите. Онзи му говори, ама не разбира той. Какво ще разбере той? Обикновените хора управляват. Кой е по-глупав: който спи или който говори? [...] и спящи? И двамата спят. Не говори на един човек, който спи, нищо повече! Остави човека, нека се отспи; и не слушай един човек, който спи. Не говори и не слушай един човек, който спи. Та казвам: Аз ви говоря за един закон, за да се образува онази връзка, която Бог изисква. Бог е направил света и смисълът на живота седи в Любовта. Всичките хора трябва да направят една връзка на Любовта. И щом направят, тогава животът ще потече у всичките хора по един естествен път. Хората няма едни други да се измъчват, ама ще си помагат. Щом има истинска връзка между хората, може да има взаимна помощ; а щом направят връзка с Мъдростта, ще имат светлина. Пътят, в който вървят, ще бъде осветлен. А щом направят връзка по закона на Истината, те ще бъдат свободни. А необходимо е хората да бъдат свободни. В живота без знание, без свобода, човешкият дух, човешката душа не може да расте. Това са интимни, това са велики неща, които трябва да бъдат написани, това са заповеди, които трябва да бъдат написани в душите ви. И когато дойдат големите изпитания, не пращай знанието вънка, а вътре чети онова, което Любовта е написала, четете онова, което Мъдростта е написала във вас, онова, което Истината е написала във вас. А това, написаното, това е вашият вечен Баща. Това, което Христос казва на едно място: „Както Ме е Отец научил, така и говоря.“ В това седи – всинца да бъдем научени от Бога. И не разбирайте, че като се научат всички от Бога, вече ще бъдат те господари. Не, не. Тогава ще почне истинският живот. А ние очакваме сега истинския живот. Като дойде слънцето, ако очите ти са отворени, ти ще видиш едно благо. Ако си сляп, туй благо няма да дойде. И казвам: Когато 5-те, 7-те сетива са отворени, когато Божественият Дух изгрее, ще донесе всички блага на човека. И най-хубавото състояние, което човек може да има от най-после, то е без закон! И светийството, не трябва да се спрем там. Всички ще бъдат Синове Божии. В живота, ако всички работим, ще се приближим всички да станем Синове Божии; а щом станем всички Синове Божии, тогава всичко онова, което Бог има, ще бъде наше и нашето, което ние имаме, ще бъде на Бога. Това е обединението на всички хора, на всички души. Кога ще бъде? Но лично за вас, още днес всеки от вас поне може да управлява. Аз не искам да бъдете светии, но поне във вас да управляват светиите, а вие да работите. И всинца днес Синове Божии не може да бъдете, но поне да имате туй отношение на Бога, което Синовете на Бога имат. Туй може да имате още днес. А онова положение, изисква се много време да работи човек, то е като едно училище. Не е лесно човек да добие знание. То е външната страна. Но има вътрешни положения, които днес може да имате; и за тия положения – вие трябва да ги държите само за себе си. И да ги опитате. Някой път хубавите работи се развалят от незнание. Щом ти се даде един хубав хляб, вземи, че яж от него. Той е за тебе. Ти ще тръгнеш от съсед на съсед, ще кажеш: „Какъв хубав хляб са ми донесли“, те ще го барат и ако след 3–4 дена ти ядеш от този хляб, той ще бъде зацапан. Не давай хляба в ръцете на хората. Той е за тебе. Всеки си има по един сомун хляб. Казваш: „Ако няма човекът?“ Не разбирате закона. Бог, Който е създал човека, дал му е и хляб. Ако ти обичаш Бога, ти ще имаш хляб. Ако ти познаеш Знанието, ти ще имаш хляб. Ако ти познаеш Неговата Истина, ти гладен няма да останеш. Ти ще бъдеш свободен. Та казвам: Хлябът, който ви е даден, той е заради вас. От човешко гледище, ще кажат, човек не трябва да бъде егоист. Ето как аз обяснявам: Ти ще мязаш на плодно дърво, най-първо ще изядеш хляба си и ще станеш на круша или ябълка. И като минават малките деца, те ще ядат от този хляб, който си изял. Той ще се наплоди. И от него и хората, и птичките, и децата ще ядат. Или ще станеш на крава, ще се отелиш и тогава другите ще те издояват. И ще ти вземат млякото. Сега, от човешко гледище, ще кажете: „Да ме доят хората?“ Че вие тогава ще разберете. Аз другояче разбирам въпроса. За мен една крава е един извор. Когато един извор извира, трудно ли е за него? Това е едно благо. Ако престане да тече изворът, той ще престане. Един извор за мен е една крава, която постоянно тече. Този извор, това е кравата, която дава своето мляко. И когато ние говорим за онази Божествена крава, разбираме онова Божествено мляко, което излиза из вечните недра на Божествения Дух, с който се хранят човешките души. То е едно вътрешно състояние. То са сега новите възгледи; не само възглед, но онова вътрешно съчетание – то може да ви даде свобода. Другото положение – може да попитате: „Ама ние не сме ли свободни?“ Е, свободни сте донякъде. Ние говорим за онази, пълната свобода. А тя съдържа три качества. В пълната свобода има живот, в пълната свобода има знание и в пълната свобода има истина. Има любов, мъдрост, има и истина. Щом има тия, човек е вече близо до новото положение. Той влиза в новия живот, за който хората говорят – възкресение. Възкресението е една нова фаза, за един нов живот, от който всичките страдания и мъчнотии и дрязги на живота са изключени. А този живот, преди да влезем в пълния живот, както и да говорим, никой не може да отстрани човешките страдания. И досега никой не е отстранил човешките страдания. Временно може да ги отстрани, но страданията пак ще дойдат. В Новия живот всичките страдания ще се отстранят. И Писанието казва тъй: Бог казва, ще обърше всичките им сълзи. „И ще Ме познават от малък до голям.“ И ще имат всички онова, което желаят. И Писанието още казва, че онези, които обичат Господа, онова, което Бог е приготвил за тях, нито око е видяло, нито ухо е чуло! Значи толкова велики работи Бог е приготвил за онези, които Го любят. Но те трябва да минат през това училище на Земята. Всички страдания и мъчнотии да му бъдат добри. В това седи и всяка една победа. Не болните ще победят света – здравите. Не мъртвите ще победят света – живите. Не невежите ще победят света, но знанието – и онова знание, което разрешава, което твори. Не робите ще победят света, но свободните хора. А свободните хора са онези, които имат живот, които имат знание, които носят истината в душата си. И казвам сега: Всички бъдете носители на живота, бъдете носители на знанието, бъдете носители на свободата. Да изпълните Волята Божия. И онова съчетание, което Бог е вложил във вас, между вашия дух и вашата душа, за да станете всички Синове Божии. Това ви пожелавам да бъде! Божият Дух носи свобода! (Три пъти.) 7.15 ч сутринта (Слънцето изгря ясно и чисто. На поляната – упражненията и евритмическите кръгови упражнения. В центъра – 10 души музиканти. Отлично, приятно времe!) 25-о неделно утринно слово, държано от Учителя на 22.III.1936 г., 5 ч сутринта, София – Изгрев
  19. Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Пребъдване I Неделно Утринно слово, държано от Учителя на 19.3.1944 г. 6 ч. с., в с. Мърчаево, Софийско Беседата завърши в 6 ч. 45 м. Небето ясно. Луната се празни до 24 март. Времето е тихо, меко и топло. Стаята имаше хубаво осветление с газова лампа с чорапче. Присъствуваха 30–40 души. Добрата молитва. 91 Псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божий“. Ще ви прочета само 3 стиха, които имат отношение с настоящето и бъдещето на човека. Ще ги намерите в Евангелието: 1. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. 2. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдете в Мене, Аз и Отец ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. 3. Аз съм Пътят, Истината и Животът. Тези 3 стиха имат отношение към Пътя, Истината и Живота. Ако Пътят не изхожда на никъде, ако е затворен, къде ще ходиш по него? Пътят показва, че трябва да имаш условия да се движиш по него. Но движение не може да стане без да има светлина в човека, без да има топлина – вътрешен подтик и без да има сила, с която той да изходи пътя си. В Пътя се намира смисъла на живота. Що е смисъл? Едно ядене има смисъл, когато яденето му ти причинява удоволствие и радост. Четенето на една книга има смисъл когато тя ти дава радост. Ако четеш една книга на чужд език, но не разбираш смисъла на думите, какъв смисъл има това? Човек, който не разбира Любовта в нейните най-елементарни форми, не е разбрал смисъла на живота. Ако ти не оценяваш земния живот, как ще оцениш Небесния. Можем да кажем, че земният живот е пъпка, ангелският живот е цъфнал цвят, а пък Божественият живот е узрял плод. Ти казваш: Плод. Но плодът ако не мине през формата на цвета, не може да стане на плод и цветето не може да стане, ако не е било пъпка. В пъпката се дава известна сила, в цвета тая сила се изразходва. Цветът е говор. Като цъфне едно растение, то говори. Миризмата е говор на растението. Някои растения, които говорят по-хубаво, тяхното ухание е по-приятно, сладко. Ние мислим, че уханието е нещо безсъдържателно. То е цяла поезия, подобно на стихотворението на един поет, което четете. И ако не разбираш езика, то няма съдържание. Ако разбираш езика му, за тебе то има съдържание. Една математическа формула, за един математик има съдържание. А за обикновения човек тя е без съдържание. Ние трябва да се освободим от онова механическо разбиране. Ние мислим, че животът може да се влее. Животът не може да се влее – от никъде не може да се влее. Има нещо, което се влива в човека, но то не е живот. Да кажем, че се влива в лампата нещо, но това не е светлината, която се влива. Светлината отпосле идва. Трябва да имаш знание да превърнеш петрола в газообразно състояние и този газ да превърнеш в светлина. Трябва да имаш запалка за това. Има 3 запалки в света. Едната запалка е Любовта, другата е Мъдростта, а третата е Истината. Един човек, който не е способен да се запали по 3-те начина, той никак не може да разбере, какво нещо е животът, какво нещо е знанието и какво нещо е свободата. Човек, който е разбрал Любовта става безсмъртен. Човек, който е разбрал Мъдростта става съвършен. Човек, който е разбрал Истината става свободен. Някой казва: Да се освободим. Можеш да правиш много пъти усилия да се освободиш. Най-лесното нещо е да се добие свобода, но е и най-мъчното нещо. Ти ако не разбираш Любовта и Мъдростта, не можеш да разбереш Истината. Ако не разбираш Любовта, не можеш да имаш понятие какво нещо са сладките думи в света. Съдържанието на нещата се познава чрез Любовта. На физическото поле, като изучаваме една ябълка, ние я изучаваме по законите на Любовта. Сладчината е израз на Любовта. Колкото разбирането на Любовта е по-правилно, толкова сладчината е по-добра. Сладчината не е само в ябълките. Има и сладки мисли, сладки постъпки. Някой път един човек те погледне така, че целият ден ти е приятно. Има сладчина в погледа му. А пък друг те погледне и те среже. Съвременните хора ги е страх да умрат. Знаете ли защо? – Защото на границата на физическото поле са турени най-долнокачествени духове. Наричат ги обирници: те са тъй наречените апаши. Каквото вие имате те го обират. Понеже много пъти сте минавали през тази област, търсите друг път. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Любовта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Мъдростта. Ако искаш да бъдеш необран, трябва да си служил на Истината. Иначе ще бъдеш обран по всички правила и тогава, казват индусите, пак ще се върнеш назад. Всеки, който е обран пак ще се върне назад, за да събере пак богатства. Който отива на онзи свят, трябва да носи нещо. Синът, който е отишъл да се учи, ако се върне без знание, за какво е отишъл? Онзи момък, който обича момата обича я за 3 неща. Ако една мома не носи в себе си качествата на Любовта, качествата на Мъдростта и качествата на Истината – аз говоря за душата – тая мома не може да бъде обичана. Първият стих беше: И това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратил. Това е начало на Любовта. Вторият стих беше: Ако думите Ми пребъдат във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем, ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя. Това е Мъдростта. Третия стих беше: Аз съм Пътят, Истината и Животът. Това е Истината. Ако тези 3 неща са разбрани от нас, макар и по много елементарен начин, вече ще ни дадат повод за едно ново знание. Вие никога не можете да научите един език, ако нямате слух. Ако искате да изучите писмения език, трябва да знаете азбуката на този език, имената и знаците на буквите, с които езикът си служи. В Божественият свят нещата са реални. По какво се отличава Божественият език. В Божествения език, ако кажеш една дума, веднага това, което кажеш става в момента – става – плодът е узрял. В Божествения свят нещата зреят. Ти никога не можеш да узрееш и не може да добиеш нещо, ако душата ти не влезе в Божествения свят. Не говоря за тялото. Тялото не може да влезе. Ти казваш: Аз познавам този човек. Как го познаваш? Ти казваш: Тоя човек е добър. Как познавате добрия човек? Ти казваш: Добър човек е, има отличен, светъл ум. Това, което не можеш да опишеш, то е реално. Това, което не можеш да определиш, то е реално. Божественият език, Божественият свят се само чувства. Ангелският свят се само вижда. А пък човешкия свят е свят на движение. За да си човек, трябва да ходиш. Нали си ходите на гости? Това е човешкият свят. Като отидете на гости, за какво си говорите? При сегашните условия ще говорите за бомби, за хляб, за това-онова. Човешкият свят е свят на свобода. От тук ще започнете и ще изучите първата буква на свободата, на земята. Сега, има неща в света, които препятствуват на човека за разбиране на Любовта, на Божията Мъдрост и на Истината. Допуснете, че отивате при един ваш болен приятел и имате всичкото добро желание, носите му една хубава, красива ябълка, хубаво ядене, но той казва: Не мога да ям. Носите му една хубава книга, с добро съдържание, но той казва: Не мога да чета. Довели сте някой аероплан или автомобил за него, но той казва: Не мога да се мърдам от мястото си. Та казвам: Ние живеем в един свят, дето сегашните хора, като се влюбят най-първо се разболяват. Това, което хората наричат Любов, то е първата болест на Любовта. Хората влизат здрави в Любовта и излизат болни и казват: Не ми трябваше. За Любовта хората се бият на бойното поле. За Любовта хората умират за своето отечество. От любов към парите – за да забогатеят те работят през целия си живот. И след като придобият парите, оставят ги на другите и казват: Те да се ползуват. Как ще се ползуват другите, когато аз не съм се ползувал? То е все едно един професор да каже на студентите: Аз не разбрах това, но вие ще разберете. В Любовта най-първо трябва да разбереш, какво нещо е топлината. Любовта и човешкият живот на земята без топлина не могат да се изявят. Ако имаме един термометър, можем да определим Любовта на човека. Някой казва, че ме обича. Ще туря термометъра под неговата мишница и ще определя колко градуса е топлината. Горенето не е любов. Да гориш, това значи да се измъчваш. Това, за което се мъчиш, това не е Любов, то е безлюбие. Аз съм чел много книги за откраднатата любов. Всички вие вярвате, че любовта може да се открадне. Едничкото нещо, което не може да се краде, то е Любовта. Всичко друго може да се открадне. Единствените неща, които не могат да се крадат, са онези, които излизат от Любовта, Мъдростта и Истината. Всичко друго може да ви се открадне. Има кражба. Аз не зная, какво разбирате вие под думата кражба. Често хората смесват понякога понятията. Човекът, който е скрит, за него казват, че лъже. Скритостта не е лъжа. Лъжата е единственото нещо в света без съдържание. Що е лъжа? Лъжа е това, което няма никакво съдържание и никаква стойност. Единственото празно нещо, без съдържание е лъжата. Лъжата е позлатена. Някой път лъжата е позлатяват с Любов, някой път с Мъдрост, някой път с Истина. Всеки, който иска да излъже, като дойде при тебе ще ти говори за Любов, за знание, за свобода. За Любовта не се говори. За Мъдростта не се говори. За Истината не се говори. Там се мълчи. Вие като имате една печка, как ви говори печката? А пък и без да ви говори тя, вие знаете дали тя е студена или топла. Аз мога да ви дам подаръци, мога да ви подаря месечината, но какво ще ви ползува това? Мога да ви подаря и планети, слънца, но какво ще ви ползват. Например, подаря ви слънцето. Като отидете на слънцето, какво ще правите? Съществата на слънцето са по-силни от вас, имат Любов, знаят повече от вас, то ще бъде смешно, вие, един невежа от земята, да им станете господар, като отидете там със своята тапия. Та по някой път ние идваме в такова положение. Например ти казваш: Аз го обичам – туряш тапията си, искаш да го владееш. Той е слънце. Как ще го владееш? Единственото нещо, което не се владее е Любовта. Единственото нещо, което не се владее е Мъдростта. Единственото нещо, което не се владее е Истината. Те са абсолютно независими. Вие трябва да се освободите от подобни заблуждения. Някой път вие мислите, защо Христос не влиза в положението на вашите страдания. Питам: Вие страдали ли сте като Христа? Нито на едного от вас не е текла кръвта от порите, както на Христа. Че страдал Христос, това не е още Любов, това показва големите препятствия, които седяха по пътя за постигането на Любовта. Големи препятствия имаше на пътя на Любовта. В Америка един земеделец имал един голям чифлик, но цялата местност била покрита с каменна кора. И нищо не ставало на тая земя. И мислил той един ден да напусне това място. Но идва един учен и му казва, че тая канара е 25 см дебелина и че отдолу има много хубава почва. Отстранили канарата и плодородната почва излязла отдолу. Та това, което ние съвременните хора, наричаме грях, това е тази каменна плоча. Тя трябва да се разчупи. Когато се разчупи тази каменна плоча, ще излезе хубавата почва. Камъните на тая каменна плоча трябва да се турят само като ограда, като стена наоколо. Представете си, че вие отивате при Бога и Му казвате, че го обичате, и че сте готови всичко да направите за Него. Господ, Който знае всичко, като ви погледне, нищо няма да ви каже и ще ви даде най-малката работа, за да види, колко Го обичате. Ако вие сте в едно училище и кажете, че обичате учителя, вие трябва да направите нещо за него, за да покажете, че го обичате; трябва да учите предметите, които е преподавал. Един преподава музика; трябва да знаете поне една песен. Ако обичате знанието, поне една книга трябва да разбирате добре. Ако обичате светлината, трябва да знаеш какво нещо е светлината, да се разговаряш с нея. Някой път съм казвал, че човек трябва да се разговаря със светлината. Боли те гърбът. Постави си гърба на светлината и мисли за светлината, за това, което тя съдържа и болката ще изчезне. Всички болки на ума произтичат от недоимък на светлина. Всички болки на сърцето произтичат от недоимък на топлина. И всички болки на човешката душа произтичат от недоимък на Истината. Ако ти си готов всичко да направиш за Истината, ти си богат човек. Като дойде един човек и ти проговори за Истината, ти да бъдеш готов да направиш всичко, каквото иска Истината. Ако обичаш Мъдростта всичко какво иска тя, да го направиш. Само Любовта може да любиш. Ако любиш Любовта, тогава ще имаш и живот в себе си. Единствената сила, която задържа живота, е Любовта. Казано е: „Това е Животът вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Това е живот вечен да познаеш Любовта. Не е необходимо за нас да отидем в онзи свят. Ние сме вече в онзи свят. Ние сме едновременно и в Божествения свят и в ангелския свят, и в човешкия свят. С ума си ние сме в ангелския свят. Със сърцето си ние сме в Божествения свят, а пък с душата си, ние сме в човешкия свят. Ти с душата си ще служиш на хората. Господ иска своето си. Господ не казва: „Дай Ми ума си“, а казва: „Дай Ми сърцето си“, не казва: „Дай Ми душата си“. Христос казва: Отче, в Твойте Ръце предавам Духът Си. Обаче на всички други места в Библията пророците турят тия думи в Божията уста. „Сине Мой, дай ми сърцето си“. Това сърце трябва да влезе в Божественото сърце, за да се пречисти. Иначе, то ще остане нечисто. А щом то е нечисто, тогава всички работи ще останат неразбрани. Човешкото сърце се очиства само чрез светлината и чрез Истината. Чистота и святост, това са две неща различни. Святостта е качество на ума, чистотата е на сърцето, а свободата качество на душата. Казано е в Писанието: Бог вдъхна в ноздрите на човека Дихание на Живот и той стана жива душа. Да живееш, това значи да си свободен. Първият етап на свободата това е животът. В съвременният живот ние искаме да ни обичат хората. Бог, който ни е създал и ни е обикнал. Сега втората фаза е: ние трябва да обикнем. А пък ние още седим и казваме: да има кой да ни обича. Понеже ти на земята въплотил си се, това показва, че Бог те е обикнал. Сега ти трябва да проявиш Любовта си към Бога. И ако хората не разбират това, съвременният им живот се обезсмисля. Хората все очакват някой да ги обича. Бог те обича, Той те е обсипал с безброй блага: свободен си; при дишане чистият въздух влиза в дробовете ти; при слушане най-хубавите тонове влизат през ушите ти; най-хубавото ухание влиза през носа ти; най-хубавата храна влиза през устата ти. Бог ти е дал и малката свобода да ходиш гдето искаш. Какво повече искаш от това? Законът е: човек, който иска много, то е човешкото. Хората искат много. Вземете едно малко дете; то иска много, не се задоволява с малко. И ангелите искат много, но се задоволяват с по-малко. А най-малко иска Бог. Ти не можеш да разбереш Любовта, ако не искаш най-малкото. Това е вярно. Някой говори за човешка, ангелска и Божествена Любов. Аз ще ви ги представя нагледно. При Божествената Любов има следното: ти, когато обичаш някой човек, само като го зърнеш отдалеч, от половин километър разстояние, само като видиш гърба му, шапката му, цял ден си весел. Нито ти е говорил, нито те е видял, но си доволен. При ангелската Любов има следното: ти си весел, когато той ти се усмихне. А пък при човешката Любов ще се ръкуваш с него, ще го пипнеш. И като му хванеш ръката можеш да забележиш, че ръката му е студена и после като ти говори ще видиш, че езикът му не е добър. Всички ние се спъваме в човешката Любов. Та не се ръкувайте докато не сте разбрали Божествената Любов и ангелската Любов. Ангелите са красиви. Човек, който не е красив, не е ангел. За да бъдеш ангел трябва да бъдеш красив, а пък за да бъдеш Божествен, трябва да вземаш най-малкото. Като ти дадат една бучка захар, цял ден да носиш бучката и да и се радваш. Аз съм гледал дете: то ще близне бучката захар и пак ще я тури в джоба си и ще се радва и после пак ще я извади и ще я близне. Какво сме добили досега? Ти си бил красив, но един ден се погледнеш и виждаш, че си остарял. Ти си обичал всички и всички са те обичали. Дойде един ден и никой не те обича. Синовете, приятелите, зетьовете казват за тебе – стария човек – Господ да си го прибере, да си отиде. Няма по-голямо страдание от това. Сега искам да ви наведа на следното: не да бъдете богати, защото вие сте богати. По-голямо богатство никой не може да ви даде. Не да ви дам знание, знание имате много, имате много библиотеки, книги, учени работи, но не умеете да ги четете. И свобода имате много, но сте вързани. Децата някой път връзват бръмбари, бръмбара хвръкне, и понеже е вързан с конец за крака, пак тупне на земята, пада. Ти искаш да бъдеш свободен, но някое дете те е вързало за крака. Хвръкнеш и туп, паднеш, защото си вързан от едно дете, което си играе с тебе. Ти обичаш някого, но са те вързали и цял ден се мъчиш. Пари имаш, всичко имаш, но казваш: няма да изляза днес, за да не ме оберат. Връзва се за парите. Казваш: пари имам, няма да изляза, за да не ми разбият касата. Питам: парите нуждаят ли се от пазене. Единственото нещо, което не познава Любовта, а познава всички хора, това са парите. За парите е все едно дали са в цигански джоб или в джоба на царя. Престанете да се самоизмамвате в Любовта! Преди години, дойде при мене един млад момък и ми каза така: търся да обикна някого. Казах му: защо не обикнеш баща си и майка си, които са ти дали живот. Той каза: невежи са, не харесвам характера на майка си. Майка ти девет месеца те е носила с любов. Че ти ако не обичаш майка си, никого не можеш да обичаш. Един човек, който не обича Бога, никого не може да обича. Някой казва: Аз те обичам. Аз зная колко ме обича. Ако съм кокошка, ще дойде една вечер при мене ще отреже главата ми, ще оскубе перата ми, ще ме опече. Ако съм ябълка, зная как ще ме обича. Нещата, които обичате, какво ги правите. Които са за ядене ги ядете; които са за яздене ги яздите; които са за горене ги изгаряте. Гориш дървата. Това е любов. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил. Значи, това е живот вечен, отдалеч да видиш слънцето на живота да изгрява и да се радваш. Когато то дойде на зенита, пак да се радваш, когато това слънце залязва, това е човешката Любов: пак да се радваш. Сега. При сегашните условия, вие казвате: кой може да ни избави да освободи хората. Само Бог освобождава хората. Колко е мъчно да се разбере живота. Ние съвременните хора не живеем настоящия живот, а живеем един живот на миналото, един живот на хиляди години назад, това са минали понятия, с които живеем. Някой път си недоволен, искаш да си отмъстиш и пр. Това е все живот на миналото. Бог е Любов, всичко в света е красиво и хубаво, а ние сме недоволни, то е от миналото. Понеже си бил богат, но богатството ти е взето; имал си знание и си го изгубил; едно време си имал хубава памет, но сега забравяш; едно време си бил силен, но сега усещаш, че силите ти са те напуснали. Къде са отишли силите ти? Това са заблуждения на миналото. И това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго, Бога и Христа, Когото Си изпратил. Това е живот вечен да се освободим от всички минали заблуждения и да дойдем до Новото, което Бог ни дава. Бог изисква да разберем живота, който ни дал на земята. Например ти дадеш на един човек една чаша вода и цял ден да се радваш, че си дал една чаша вода някому. Дал си някому един плод и да се радваш, че си имал условия да му дадеш един плод. Това е служене на Бога. Да се радваш цял ден, че си срещнал един човек и си му казал една хубава дума. А пък ние сега говорим, че има ангели, че има онзи свят и пр. Има ги, всичките тия работи. Но това знание не е достатъчно. За да разберете Любовта искайте най-малкото. При Христа дойдоха двама Негови ученици и поискаха от Него следното: единият да седне от ляво, а пък другият от дясно на Него. Голяма работа искаха. Христос им каза: „Не знаете какво искате“. Те му казаха: „Как да не знаем“. Христос им каза: „Делата, които Аз правя, можете да ги правите и вие... Аз се кръщавам, можете да се кръстите и чашата, с която Аз пия, можете да я изпиете, но да седнете отдясно и отляво на Мене, това може да даде само Отец.“ Бог дава най-малкото. В света най-малкото дава Господ. Бог е дал най-многото: Той е създал света, а пък за нас е дал най-малкото. Ти казваш: „То е много малко“. Едно житно зърно е малко, но като се посява последователно десет години, то расте е се увеличава и става много. Малкото расте, а пък голямото не може да расте. Ако нямаш най-малкото от Любовта, не можеш да я разбереш. Ако нямаш най-малкото от Мъдростта, не можещ да я разбереш. Ако нямаш най-малкото от Истината, свобода не можеш да имаш. Бъдете сега доволни от най-малкото, което ви е дадено. То е много трудна работа. Дадат ти едно зрънце. Ти ще го хвърлиш, като кажеш, че е много малко. Поставете най-малкото от Любовта в сърцето си. Поставете най-малкото от Мъдростта в ума си. И поставете най-малкото от Истината в душата си и ще добиете едно знание, което е следното: „Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас, и Аз ще ви се изявя. „Аз Съм Пътят, Истината и Животът“. И тогава да кажеш: „Ти Си Господи, Пътя, Истината и Живота и аз ще ходя този Път с Тебе заедно“. Песен: „Аз мога да любя“. Отче наш. След това се направи следното упражнение: Двете ръце съединени над главата в остър ъгъл. Те три пъти слизат до главата и се издигат и след това се спущат бавно надолу като обливане. След упражнението Учителят каза: Първото движение се свързва с думите: „И това е Живот вечен да позная Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото Си изпратил“. Второто движение се свързва с думите: „Ако думите Ми пребъдват във вас и вие пребъдвате в Мене, Аз и Отец Ми ще дойдем и ще направим жилище във вас и Аз ще ви се изявя“. Третото движение има връзка с думите: „Аз Съм Пътят, Истината и Живота“. При всяко едно от тези три движения мислено се изговаря съответният стих.
  20. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Новото в живота II Беседа за пролетта, държана от Учителя на 22.III.1944 г., сряда 5 ч. с., с. Мърчаево, Софийско. Небето облачно., вали сняг, времето влажно, тихо и топло. Луната се празни. Добрата молитва. Евангелието от Матея 15 гл. от 1–10 ст. (Чете Темелко Стефанов) Евангелието от Лука 17 глава от 1–10 ст. (Чете Стефан Белев) Евангелие от Марка 3 глава от 1–10 ст. (Чете Симо Стефанов) Евангелие от Иоана 6 глава от 1–10 ст. (Чете Петър Стоянов – кмета) „Духът Божий“. Отче наш. Човешкият живот има смисъл само когато човекът го разбира. Говоря за живота като едно велико благо, чрез което Бог се изявява и всичкото бъдеще на човека зависи от разбрания живот. Един живот, за да се разбере, има известни условия. Да кажем, че в човека има желание да ходи, но ако няма просторно място, накъде да ходи? Да кажем, че светлината пътува. Но за светлината трябва една обширна вселена. Живот без мисъл няма изражение. Мисълта е равна на светлината. Живот без свобода не може да се изяви. И живот без Любов не може да се осъществи. Аз искам да ви говоря за някои неща, които са съществени. Има много научни работи, които са научни залъгалки. С каква бързина се движи светлината? – С 300 хиляди километра в секунда. Това число за тебе нищо не значи, понеже не може да схванете тази бързина, след една секунда светлината, която е минала покрай вас, ще бъде далеч 300 000 километра от вас. И това пространство 300 000 километра е незнайно за тебе. Има и други научни страни. Например човешката мисъл се движи с бързина 3 квадралиона и 600 билиона километра в секунда. С тази бързина ти на всякъде можеш да бъдеш в материалната вселена. Сега остава да мислиш (какво нещо е да мислиш) какво нещо е квадралион. И хиляди години да мислиш върху това, няма да го схванеш. Това са научни термини, които и учените не знаят добре. Например вие произнасяте думата Любов. Между думата Любов и самата Любов има такова грамадно разстояние, както между Небето и земята. До сега мнозина са ми говорили за Любовта. Например някой казва: сърцето ми гори – сърцето на човека да гори, това не е Любов. Ако е за горене и огънят гори и лампата гори. Едно от качествата на Любовта е, че тя произвежда живот. Но не един живот на страдание. Да страдаш това не е Любов. Казва някой: Ако ме обичаш, ще страдаш. Това е насилие, ти хващаш една кокошка и я заколваш. Казваш: Ако ме обичаш, трябва да умреш – да станеш жертва за мен. Умиране в даден случай, какво значи? – Да умре човек, това значи да отиде в другия свят. Когато слугата излиза от дома на господаря и отива на нивата, той умира; и като се върне – оживява. Слънцето като залезе вечерта, умира и сутринта като изгрее, оживява. Ние мислим, че като умре нещо – изчезва. Не. – В друг свят е влезнало. Когато първите хора от многото знания станаха много учени, влезнаха в друг свят. И тогава Господ ги облече в дрехи и ги изпрати от дома си. Каза им: Идете да учите. Та първите студенти бяха Адам и Ева, които излезнаха от бащиния си дом и дойдоха в университета на земята да се учат, в кожени дрехи, да са здрави дрехите, да не се късат. В рая те носеха царски дрехи, мантии. А пък в този свят са съвсем други законите. И сега, хората след като излезнаха от рая, започна една борба между тях. От нищо нещо стана. Народиха се 3 мъжки деца. Дойде им на ум да служат на Бога. Казаха, трябва да се прави нещо; да не би да забравим онова учение в рая. Да турим някакъв ред. Единият от синовете беше земеделец. И пренесе най-хубавото от житото, което имаше, пренесе го в жертва на Бога. Но като гореше това жито, димът му не отиваше нагоре към Бога, а пъплеше на земята като мъгла. А другият беше овчар. Той взе и пренесе едно агне на Господа. И димът на това агне възлизаше нагоре. Тогава Каин каза: От земята извадих най-хубавото и го пренесах в жертва и чудна работа, димът пъпли по земята. А ето, брат ми закла агне, а димът му отива нагоре? И той почна да разсъждава научно. Каза: Значи моят материал е малко по-долен от материала на брата ми. И ако аз принеса на Бога в жертва брата си, Господ ще погледне на мене другояче. – И пренесе брата си в жертва. Това по-рано беше теория в неговия ум. Но като пренесе в жертва брата си, Господ му каза: – попита го, къде е брат ти? Каин каза: „Не съм страж на брата си“. Господ каза: Кръвта на брата ти вика от земята. Ти си направил едно престъпление. Ти не попита брата си дали иска да стане жертва. И тогава Каин се обръща към Бога и каза: Хубаво ти ме изпъждаш и всеки, който ме срещне, ще ме претрепе като едно куче. Бог му казва: Ако някой те претрепе, неговите грехове ще бъдат 7 пъти по-големи от твоите. Аз ще туря белег върху тебе, та никой да не те убива. Та казвам: В света греховете са смъртни, не се изкупуват. Единственото нещо, което изкупува е Любовта! Единственото нещо, което лекува е Любовта! Никакви мерки, никакви пари, никакво жертвоприношение, никакви молитви и никакво разкаяние не са достатъчни. На един човек ти трябва да му възвърнеш онзи живот, който Бог му е дал. Та първото нещо, един морал е – не отнемай на човека, онези блага, които Бог му е дал. Това е първото нещо. Ако искаш да благуваш, не препятствай на човека върху неговото умствено развитие; не препятствай на човека върху неговото духовно развитие и не препятствай на човека върху неговото физическо развитие. Сега, някои от вас сте дошли тука от далече при нас и казвате: Ние имаме Любов, другояче не бихме дошли тука. Хубаво, вие които дойдохте тука имате Любов, а онези които не дойдоха? Ще ви дам едно сравнение – светлината, която иде от 150 милиона кв. километра от слънцето и тя присъства сега на събранието. Всяко присъствие, което е лишено от Любов, не носи никаква полза; всяка мисъл която е лишена от Любов, няма сила; всяко чувство, което е лишено от Любов няма съдържание в себе си и всяка постъпка, която е лишена от Любов, тя никога не може да се реализира. Любовта в света е великият закон, за да постигнем онова, което сме дошли да извършим на земята. Трябва да се живее, трябва да се яде, трябва да се работи. Но как? – В яденето има две крайности: когато преяждаш, това е разточителство, това е прегрешение. А когато си недояждаш, постиш, за да спестиш пари за черни дни, то е другото прегрешение. Някои хора постят с тази цел. Не. Ще ядеш и ще благодариш на Бога. Ще ядеш толкова, колкото ти е дадено и нито един грам няма да вземеш повече. Ако много ядеш ти ще работиш. Понеже на земята в сегашното състояние хората много работят. Имате един съвременен поет, който е написал няколко книги или имате някой философ. Какво е допринесъл поета или философа със своята книга? – Тази храна, която философът доставя е много твърда и мъчносмилаема за хората. Какво ще разбере един прост човек под думата субстанция или под думата есенция? От квантовата теория? Какво ще разбере като му се каже, че сярната киселина или азотната киселина се съединява с друго вещество? Какво е киселина? – Киселината съдържа известни елементи, които са решили да опапат някого. Киселините са Каиновците в света, а пък основите са Авеловците в света, които стават жертва – а пък солите – това са Ситовците. Казва се в Писанието: „Ако солта избезсолнее, с какво ще се осоли?“ Когато Каин уби Авел, тогава дойде Сит. Дойде солта в света. Обаче трябва да се тури друга една основа. Ако вие не поставите Любовта за основа в живота си, върху какво ще градите? – На камък трябва да се гради. Не на камък се гради земната сграда. А пък животът, който не е съграден от Любовта, носи в себе си най-големите нещастия. А живот, който е съграден върху Любовта носи най-големите блага. Когато говорим за Любовта, ние подразбираме светлината в човешкия ум. Щом мислиш – Любовта е проникнала в ума ти; щом има топлина в сърцето ти – топли чувства, Любовта е проникнала в сърцето ти; щом си здрав, Любовта е проникнала в тебе. Болестта, болните хора показват безлюбие. Хората, които не мислят /има/ безлюбие, хора, които не чувстват – има безлюбие. Те не могат да очакват нищо в света. Аз говоря за Любовта като единствена сила, с която човек може да постигне всичко онова, което желае; може да постигне всичко онова, което мисли; и може да постигне всичко онова, което чувствува. Представете си, че аз съм един беден човек, нямам нито 5 пари в джоба си. Но имам една светла мисъл, едно светло чувство, една светла постъпка. Зная значи, законите на светлината, законите на живота. Да допуснем, че ти имаш проказа или сифилис, които никой не може да излекува. Твоят живот е в моите ръце. Аз имам възможността да те излекувам. Една капка от Любовта струва милиарди. Този елексир, за който се говори, елексира на вечния живот е Любовта. Вземи от онази първична капка на Любовта, която ще капне в твоя ум, сърце и Дух; и когато тя капне, веднага се добива светлина в ума, благородни чувства в сърцето. Когато тя капне в твоята душа образува се онази благородна постъпка, която прави човека силен и всичко може да направи. Някой казва: Не мога да направя това или онова. Че как се бият сега хората? Как го направиха това? Казват: Хората не могат да изпълнят Христовото Учение! Сега 20–30 милиона хора се бият и всеки един се жертва, напуща баща си и майка си и жена си и къщата си, всичко напуща и се жертвува. Та казвам: Ние не искаме хората да умират за нас. Досега беше обратният закон – да умират. А пък сега искаме хората да живеят заради нас. Ние не искаме хората да страдат заради нас, а да благуват заради нас. Сега идва някой човек и го карат като вол да работи. Всички имате някой път мисълта, че сте по-учени от другите. Не. Това е едно заблуждение, няма нито един човек по-учен. Според мен един учен човек е, който изпълнява Волята Божия. Който изпълнява закона на Любовта. Който слугува на Любовта. Един човек, който не слугува на Любовта, той е голям простак. Първокласен простак, по-голям простак не може да бъде от него. И светът страда от тези големи простаци. Казват за някого, той е владика, има корона на главата си! Оставете тази корона. Ако той няма короната на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на добродетелите, тогава какво значение има другото? И ако не носи знамето на Истината в своите ръце, тогава какво значение има неговата дейност? Ръката ти трябва да прави хубави неща: да пише нещо хубаво, да изоре хубаво земята, да ушие нещо хубаво и т.н. И ако вие погледнете ръката си ще видите, че Бог е положил всички закони на ръката ти. На ръката ти са написани и Любовта, и Мъдростта и Истината. И Библията е написана на ръката ти. Но много ситно е написано на ръката. И сега, това което го наричат врачуване, за да добиеш това знание, трябва да отидеш при някого, за да ти каже твоето бъдеще. Аз да ти кажа: Ако сте лишени от Любовта, голямо страдание ви чака. Ако сте лишени от Мъдростта, голямо страдание ви чака и ако сте лишени от Истината, голямо страдание ви чака. Такива страдания, които вие още не сте сънували! Ти казваш: Какво ще правя? Ако сте запознат с Любовта, очаквате най-големи блага които човек не може да си представи и въобрази! Ако сте запознати със знанието и с плодовете на знанието, най-големи блага те очакват; и ако сте запознати с Истината – също. Ето врачуване – знаеш ли какво ще кажеш? Кога един човек се нарича баща и кога един човек се нарича майка? – Бащата трябва да мине през два етапа, за да стане баща, той трябва да се откаже от своя егоизъм. Някой иска да живее само за себе си и казва: Аз не искам да имам главоболие от хората. Бащата трябва да роди един син и една дъщеря и ако не може да роди един син и една дъщеря, той не е баща. И онази майка, която не може да роди един син и една дъщеря, тя не е майка. Един син най-първо да го родиш в Божествения свят, там ще го намериш горе. После ще слезне при ангелите и после ще слезне на земята. Не мислете за тукашните деца, те са кукли. Един син, който не обича баща си , син ли е? Един баща, който не обича сина си, баща ли е? И майка, която не обича дъщеря си, майка ли е? И една дъщеря, която не обича майка си, дъщеря ли е? – Най-голямото благо на бащата е, синът или дъщеря му да го обичат. И най-голямото благо на дъщерята или сина е, бащата и майката да го обичат.Ако дъщерята я обичат бащата и майката, тогаз и като се задоми, ще бъде добре. Но ако няма благословението на бащата и майка си, всичко е напраздно. Или другояче казано, ако на земята нямаме Божието благословение, благословението на неговия Дух, нищо не можем да постигнем! Ако ние не виждаме Бога в светлината, която ни праща, във въздуха, който дишаме, във водата, която пием, в хляба, който ядем, где е тогава Господ? Като ядеш хляб ще благодариш. Скрит е Господ там и ако ядеш с Любов, ще почувстваш Господа. Ако го ядеш без Любов Господ те наказва. Всъщност ти сам се наказваш. Та казвам: Казано е в Писанието: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Истината е свързана със свободата. Пътят е свързан с движението. Път без движение няма смисъл. Хората трябва да се движат по път. Истина без свобода няма смисъл. Да обичаш Истината значи умът ти, душата ти, сърцето ти да са свободни. Сега се заражда между хората спор. Всички спорят и казват: Не ме обичат. Как знаете, че не ви обичат хората? Някои казват, че не го обичат. Ще ви приведа един анекдот Анекдотът е разказ, в който има нещо вярно, но има неща неверни. Върви по един път един богат милионер, върви и един беден човек, който му казва: Господине да не вървиш по този път, той е опасен. Богатият му казва: Това не е твоя работа, аз съм свободен. Аз разбирам тая работа. Бедният му казва: Казвам ти като човек, по този път не върви! Богатият казва: Да мълчиш, аз зная. И бедният както вървял, по едно време чува рев и вик за помощ. Богатият паднал в един кладенец и вика отвътре. Бедният пита тогава, какво викаш? Богатият казал: Братко, извади ме, голямо нещастие имам! Бедният му казал: Ти знаеш ли кой съм аз? – Не зная. Бедният казал: Аз съм онзи човек, който ти каза, да не вървиш по този път. Аз те познавам, ти си доста голям кожодер, искаш от баща ми известна сума пари. Аз ще те извадя само ако подпишеш, че няма да искаш тези пари. Господ те тури в кладенеца и ще те научи на щедрост. И ако ти си щедър, да прощаваш, аз ще те извадя, но ако не си щедър, ще те оставя в кладенеца. Богатият казал: Колкото искаш ще ти дам. Ще ти дам половината от имането си само ако ме извадиш! Ще ви приведа друг един пример: Един английски милионер влезнал в едно помещение, гдето били богатствата му, обаче се затворила вратата и той останал вътре в това помещение и умрял от глад. В последният момент на живота си той писал една бележка: „Ако имаше един, който да ми даде хляб, щях да му дам половината от имането си“. Умира и пак дава половината. Ние, съвременните хора даваме половината, давайте цялото, за да оживеете! Нищо повече! Кой ще ни помогне? Как е тази работа? В първото Християнство имаше един много хубав разказ. Ирод искаше да бъде благоугоден на евреите и прие апостол Петър и го затвори и му тури букаи и искаше да го принесе в жертвоприношение като Авел. Но 120 души братя постоянно се молеха за Петър. една вечер идва един при него и му казва: Ставай! Сега не е време за спане. Побутна го по ребрата, каза му облечи се сега. Този Ангел погледна и на Петра му паднаха букаите и веригите! Двамата дойдоха до затворническата врата тя се отвори и Ангелът извел Петра навън и му казва: Утре да не идваш пак да се показваш на Ирода! Да те няма никъде! Като излезна Апостол Петър мислеше, че е сънувал съм и като усети, че е свободен, зарадва се! Това беше първата опитност на апостол Петър. Но това е силата на Любовта, на 120 души братя. Ако твоят ум, твоето сърце и твоята душа не работят за тебе, и Ангелът няма да дойде! Та ние, съвременните верующи, трябва да впрегнем ума си, сърцето си и душата си – да се молим трябва! Постоянно ме питат, кога ще дойде мира? – Молете се и ще дойде мира. От вас зависи. Ако всички се обърнат с ума си и със сърцето си и с душата си към Бога, мирът ще дойде веднага. А пък сега всички искат да победят. Мъже и жени се бият. Мъжът иска жената да отстъпи; и жената иска мъжът да отстъпи. Мъжът казва: аз съм мъж. Жената казва: аз съм живота, аз съм нивата. Какво струва твоето семе в хамбара, где ще го сееш ти? А мъжът казва: какво струва твоята нива без моето семе. Но нивата излиза от Адам. Онази нива беше в Адам и излезна от него. А пък Адам и той не е глава. Понеже едно време и той беше някъде и Господ го взе и каза: „Да направим човека по образ и подобие свое.“ А кой беше образът и подобието на Бога? Бог вложи закона на Божествената Любов, на Божествената Мъдрост и на Божествената Истина в човека, да обича човек Любовта отгдето живота иде, да обича знанието и да обича свободата, да не изнасилва никого. Някой пита: как се служи на Бога? – За да служиш на Бога, не изнасилвай човека, неговата мисъл, остави го свободен в неговата мисъл, в неговите чувства и в неговите постъпки. Ти казваш: Чакай да го просветя. Не сме ний, които просвещаваме хората. Бога е Който просвещава хората чрез нас. И ние всички трябва да бъдем проводници на Неговата Светлина, и Неговата Топлина и на Неговата Сила. Ще мислим, че всеки човек излезнал от Бога,а пък щом излезнал от Бога, носи Любовта; щом излезнал от Бога носи знанието, съдържанието. Щом излезнал от Бога, той носи свободата. А това знание е потребно за всеки един човек. Ти като погледнеш този хляб, ако го изядеш с любов, ако си бил неразположен, в тебе ще дойде една отлична мисъл и ще мине неразположението ти. Ще седнеш, ще вземеш перото и ще напишеш един куплет „Парице, парице, всесилна царице, с тебе в рая, а без тебе на края“. Без тебе простия за мотика, а с тебе го турят за владика. Когато човек не изпълнява законите на Любовта главата започва да се деформира в него. Известна част на главата му се деформира. Всеки трябва да знае това. Когато един човек не върви по пътя на Мъдростта, главата му се деформира пак на друго място; и когато човек не изпълнява закона на Истината, главата му се деформира на трето място. Че какво струва главата, която е деформирана в предната част, задната част и горната си част, спитена е горе. Такъв човек прилича на змийска глава, на която горната част е срасната с гръбначният стълб, с гръбначният мозък. И ако търсиш съчувствието на змията, няма да го намериш у нея. Аз съм гледал как змията хваща някоя жаба за крачето. Жабата кряка, но змията спокойно я хваща и поглъща. Жабата при никое друго животно не кряка, но като я хване змията кряка – от Любов кряка или от страх. Но по някой път и змията получава урок. Някой път я хваща таралежа за опашката. Таралежът си свие тялото и си покаже само бодилите. Змията се увива около таралежа, но не може да направи нищо. А таралежът я яде спокойно. Турците казват – каквото правиш, ще го намериш. Преди няколко време дойде една сестра и ми приказва за друга една млада сестра. Тя ми каза така: тя е много устата, много нарлет, упорита, не работи, ленива е, мързелива е и пр. Аз казах: Тя е артистка! Казах и: Ако една артистка представлява жена ленива, нали ще я представи тъй както трябва. И ако не я представи тъй както трябва, няма да я одобрят. Ако я представи както трябва ще и ръкопляскат. Жена, която не може да бие мъжа си, не е артистка. Мъж, който не може да бие жена си не е артист. На сцената е той. Публиката ще му ръкопляска. Ако не я бие, ще кажат: Той е баба. Пък ако я бие, тогава е герой. Че нивата, ако нея копаеш, какво ще ти даде тя? Биенето е копаене. Само че той копае на гърба на жена си, там е неговата погрешка. Когато мъжът се разсърди на жена си, да вземе мотиката и да отиде на нивата, и да каже: Това го правя заради жена си. И когато жената се разсърди на мъжа си и тя да вземе мотиката да иде на нивата и да копае. И да каже: Това го правя заради мъжа си. После да копае и лозето и жената като се разсърди на мъжа си да вземе да изпере дрехите му, да ги очисти и да ги изглади. Това е новото разбиране на нещата. Това е новият начин, новото разбиране и Бог така постъпва с нас. Бог ни най-малко не прави въпрос за нашите прегрешения. Че си пил много, не прави въпрос. Господ каза: Пий, но вода. Най-хубавата вода пий, спирт не пий, ром, коняк, а пий вода. Та казвам: Първото нещо е: В новото Учение се изисква взаимно почитание. Ако ти не се научиш да почиташ хората както трябва и те не могат да те почитат. Трябва да ги почиташ, защото Бог живее във всички хора и Той ни изпитва. Ти казваш: Някой човек е много лош. Аз казвам: Той е артист. „Няма скрито покрито.“ Мъж, който бие жена си има известни линии на лицето му, по скулите му. И жена, която натупва мъжа си и тя има известни линии на това място. Ако ти биеш жена си, като идеш в другия свят ще ти кажат: Какво си научил? – Научих само да бия жена си. И каква песен си съчинил като я биеш? Биенето значи като свирене на китара. Дръннеш първият акорд, вторият акорд, третият акорд: трябва да даде един звук. Има песен и в биенето на барабана. Този барабан дава основният тон на целия оркестър. Ти един човек, ако не може да го биеш по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината, това не е бой. Съгласен съм да го биеш. И човек, който е бит по закона на Любовта, придобива живот; човек, който е бит по закона на Мъдростта, придобива знание и човек, който е бит по закона на Истината, придобива сила. За да станеш силен трябва да те бият по закона на Истината. И да се радваш, че са те били. И първите християни се радваха, че са бити. Те се радваха, че са бити по закона на Истината. А пък ние, съвременните хора, не познаваме този закон. Вие ще кажете: Те са елементарни работи. За мен един цигулар, който не знае да свири добре той нищо не знае от музиката. За мен един певец, който не може да пее, не разбира нищо от музиката. Който знае, той показва с пеенето си. Художник, който не може да рисува, не разбира от художеството; и оратор, който не говори, не е оратор. Разни блага ни е дал Бог. Ти като срещнеш на пътя един човек, ако не го погледнеш така красиво, не си разбрал законите на живата. Някой ми казва: Срещнах една жена, която няма да забравя, един поглед ми даде 20 години се минаха от тогаз и като си спомня за този поглед всичките ми страдания изчезват. Това е изкуство, знание. Не само да се оплакваме, че страдаме, но да се радваме, че страдаме. Господ казва така: Не считайте мъчнотиите в живота за наказание.Те са бич за вашето спасение. Не считайте несгодите в живота за наказание, те са подтик за вашето подигане. Не считайте страданията за наказание. Те са целителен балсам за Неговата повдигаща ръка. Следвайте повеленията на Моя Дух и слушайте Моите Светли Духове. И вървете по Пътя, по който те ви водят. Ходете по Пътя, по Който Той ви ръководи. Слушай светлите Духове и ще бъдеш благословен. Когато ние обичаме някого, ние трябва да му дадем най-хубавата храна, с която ние си храним; когато ние обичаме някого трябва да му дадем най-чистия въздух; когато обичаме някого, трябва да му дадем най-хубавата светлина, най-хубавата лампа! Сега тази лампа тук, показва какви трябва да бъдем ние. Това е най-хубавата лампа в Марчаево. И в Марчаево искаме всички да бъдат светли, както тази лампа. И другите братя да бъдат като тази лампа. И благодарение, че се намери тази лампа. Онези работеха за прекарване на електричеството, но все се намери една лампа тук, която да свети като електричество! В света най-великото нещо е Любовта! Няма по-велико нещо от това, да възприемем Божията Любов, Божията Мъдрост, Божието Знание. Няма по-велико нещо в света, да възприемем Божията Свобода. Единственото нещо, което трябва да ни радва, е присъствието на Божията Любов вътре в нас. Присъствието на Божията Мъдрост в нас и присъствието на Божията Истина в нас. Присъствието на Новия Живот. Присъствието на Знанието в нас и присъствието на свободата, която ни е дал Бог! Господ казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Този път е в нас сега, Бог е вътре в нас. Казва Господ: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“ вътре в тебе. Всеки, който познава този Път, тази Истина и този Живот, ще има всичките Божии благословения! И това е Христовото Учение. Христос казва: „Ако ме любите ще опазите Моя Закон, който ви давам“. И какво по-хубаво в света да бъдеш чадо Божие! Син Божий! Какво по-хубаво от това да бъдеш дъщеря или дете на Бога! Нищо друго не може да се сравни с това! Ако ти си син Божий, имаш всичко на разположение. Ако си дъщеря Божия имаш всичко на разположение. И за сега и за в бъдеще. До сега ние сме спали. Аз казвам: Какво ни очаква? – За в бъдеще те очаква Божията Любов. На земята, не на Небето. На земята те очаква. Ти ще опиташ Божията Любов на земята във всичката нейна пълнота. След това ще опиташ всичката Любов в света на Ангелите; и най-после ще опиташ тази Любов в Божествения Свят и тогава ще има една връзка между човешката Любов, Ангелската Любов и Божествената Любов, те са едно и също нещо. Те са пъпка, цвят и плод. Та, започнете сега с човешката любов. В Отче Наш е казано: „И прости дълговете наши, както ние прощаваме на нашите длъжници“. Някой път вие не обичате някого. Много естествено е и много мъчно е да обичаш някого, има причини. Но има един закон за обичане. Ще кажеш: „Каквито сме ние, Господ ни обича“. Мислите ли, че вие сте толкова чисти? – Не. Но защо ви обича Бог? – За Любовта и Истината в човека. Бог обича Истината, която се крие и в един грешен човек. И ако Бог към нас е снизходителен и ние да постъпваме така, както Той постъпва. Ще има препятствие, не е лесна работа. Да казваме теоритически – да обичаме. Това е едно нещо. Но самото обичане е голямо изкуство! Онези, които обичат са толкова взискателни. Един човек като усети, че го обичаш, той е много взискателен. Той иска от тебе. Като познае човек, че го обичаш, най-първо е доволен от 5 лева, които му даваш и като усети, че го обичаш, после не е доволен и от 10 лева, от 15 лева, от 100 лева. И най-после иска да се жертвуват за него. Аз разбирам две неща в жертвата. Аз не мога да се жертвувам за един човек, ако не съм сигурен, че после ще оживея. Христос се пожертвува за хората, но имаше увереност, че после ще оживее в Новия Живот, а не да умреш при жертвата. Ние трябва да се жертвуваме с идеята, че ще влезем в новия живот. И когато някой иска да се жертвува, той трябва да разбира този закон: да умрем за стария живот и да живеем за Новия. Да престанем да живеем в стария живот, но да възприемем и да влезем в Любовта. Да престанем да живеем в стария живот на невежеството и да влезем в знанието. Да престанем да живеем в закона на робството и да влезем в свободата. Ако тези контрасти не съществуват, тогава няма едно правилно разбиране и така се раждат противоречия вътре в нас. Преди няколко време дойде една сестра, която си има един възлюбен. Тя ми каза: Не го обичам. Не мога да го обичам. Едно време го обичах, а сега не. За мене е ясен този въпрос. Дойде при мен някой и ми казва: Не искам да работя. Давам му 5 лева, той пак казва, не искам да работя. Давам му 30 лева, той пак казва не искам да работя. Давам му 1000 лева и той е готов да работи. Той казва: Аз работя с пари. Та казвам: Аз не проповядвам едно учение без пари. Ще платиш на човека. Като те обича, ще му платиш богато за Любовта му. Като ти предава едно изкуство, ще му платиш богато. Плащане трябва в света. Казано е в Писанието, в Исая: „Елате и си купете“. Без пари какво ще купиш? – Ще платиш със звонковите монети на Любовта, на Мъдростта и на Истината. Трябва плащане. Казано е: Даром сте взели, даром давайте. Божието благо се възнаграждава пак с Божие благо. Има карма и Дихарма. Думата Дихарма има ватански корен, която има връзка с българската дума Дар. Дихарма е това, което християните наричат: БЛАГОДАТ. Това е Дар. Щедро дава един извор! Но ако ти пиеш от тази вода и не благодариш на Бога, няма да те ползува. Човек да благодари за извора на Бога. През целия път той да разправя за този извор. А пък болният, който пие от тази вода и не благодари на Бога, не се ползува. А пък другият, който благодари оздравява. Ние съвременните хора трябва да благодарим на Бога за най-малкото Божие благо, за най-малкия светъл лъч. Трябва да благодарим за един извор, за едно цвете, за най-малкия добър поглед, с който те е погледнал някой. Христос казва: „Аз съм Пътят, Истината и Животът“. Пътят, чрез Който знанието идва; Истината, чрез която свободата идва; Животът, чрез който Любовта идва. Това е Новото, което Бог изпраща сега в света. И тогава ни нарича Свои Синове и Дъщери ако вървим по пътя на Любовта, по пътя на Мъдростта и по пътя на Истината. Сега, няма да ви казвам Бог да бъде с вас. Вие сте в Бога. И оставете Бог да действува във вас. Слушайте Бога. Слушайте Го във вашия път. Щом слушаш и направиш нещо, ти си радостен – правилно си постъпил и щом направиш нещо и не се усещаш доволен, то има някакъв малък дефект в постъпката ти – не си постъпил правилно. Когато извършиш Волята Божия добре, всякога си радостен. А когато не я извършиш добре, Бог не те осъжда, но ти казва: „Поправи се, поправи тази погрешка“. Да допуснем, че отделите от заплатата на вашия слуга половин лев, сто лева му дадеш, но половин лев си отбил. Ти тури лева, тури повече, не отделяй половин лев. Някой път към някои хора сме много щедри, и им казваме: Много те обичам. Това са празни работи. А на някои хора не искаме да кажем това, въздържаме се, като че не ги обичаме. Прикриваме се. Аз съм съгласен, че не трябва, но нека този човек да чувства Любовта ти абсолютно безкористно. И след като излезне той, да чувства, че е приел живот, знание и свобода. И да каже: Благодарен съм, че Господ ми даде да срещна този човек. Този свят сега се нуждае от хора, които да носят Господа по целия свят. Казано е в Писанието: „ Така да просветнат делата ви“. Но без Любов, без знание и без свобода не могат да бъдат просветени те. Не могат да просветнат делата ви. Или другояче казано: без Любов, без Мъдрост и без Истина, не могат да просветнат делата ви. И каза се по нататък в същия стих: „... и тогава да прославят Отца Вашего, Който е на Небеса“. И като се върнем при Бога да кажем, както Христос е казал: „Аз изпълних Твоята Воля, прославих Те. И сега прослави Ме и Ти Отче, със Славата, която имах преди създаването на света“. Какво значи, Бог е отредил, приготвил е нещо велико за нас. Това, което е приготвил нито на ум, нито на сърцето не е идвало. Но сега тези работи са далечни. А пък сега на земята в тези усилени времена, само Божията Любов може да ни помогне да носим тежкия товар. И само Божията Мъдрост, и само Божията Истина могат да ни помогнат. И Бог ще бъде на наша страна и ще носим Божието благословение. А няма по-хубаво нещо от това да носиш Божието Благословение! И Ангелите Божии да слизат и да възлизат и да пазят избраните на земята. Та ние се молим сега Божията Любов да засегне целия свят. И Божията Мъдрост и Божията Истина да засегнат целия свят, за да се прекрати, не да се прекрати, но да дойде новия живот. Сега хората се бият, понеже им липсва Любов, понеже им липсва знание, понеже им липсва свобода. Щом дойде животът, знанието и тази свобода, войната ще престане. Тогава майките ще започнат. Тази война е война на смъртта и на безлюбието. А пък след войната на безлюбието, ще дойде войната на Любовта. А пък те са майките, които трябва да народят деца – всички тия деца, които избиха сега да ги заместят с нови. Те са, които ще пресъздадат света. Сега светът се нуждае от майки, които да раждат. И деца, които да ходят по Божият Път. Не да убиват, а да носят Божият живот. Та ние сега трябва да раждаме, не да рушим, а да раждаме. Казва Господ: „Аз съм Пътят, Истината и Животът. И ако ходите по Моя Път, по Моята Истина и Моя Живот! Това е Живот вечен да познаят Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа, Когото си изпратил.“ Любов, Мъдрост, Истина, Живот, знание и свобода. Движение, учение и работа! Това е сега НОВОТО В ЖИВОТА. Това е Живот вечен, да познаят Тебе, Единаго, Истинаго Бога и Христа Когото си изпратил. (три пъти) Сега кажете в себе си: „Господи, ще покажем, ще изразим най-малката Любов, най-малкото знание и най-малката свобода, която иде от тебе!“ Най-малкото не най-голямото. Сега да покажем най-малката Любов, най-малкото знание, най-малката свобода, която излиза от Бога. Те струват повече от всичко друго. (Всички приятели поздравляват и целуват Ръката на Учителя.) Сега вън при изворчето (у братя Темелкови) ще направим всички мълчаливите упражнения. Само шестте, без музика. 6.25 ч.с.
  21. Аудио - чете Нели Недялкова Архивна единица От книгата "Заветът на Любовта", Беседи от Учителя държани в с. Мърчаево, на Витоша и на Изгрева ПОСЛЕДНО СЛОВО 19.III.1944 - 20.XII.1944 Първо оригинално издание Кърджали 1999, ИК "Жануа'98" Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Най-красивият ден III Утринно слово, държано от Учителя на 16.IV.1944 г., 5 ч. с., Великден, с. Мърчаево, Софийско Добрата молитва. 91 Псалом. Молитвата на Царството. „Духът Божий“ (тихо). Ще прочета първата глава от Евангелието на Йоана. Изгрява слънцето. Във Вселената има много слънца, милиони слънца. Но само едно слънце има, което ползува земята, което я огрява. Другите дават много малка топлина, много малка светлина. Казвам: Земята единствено може да разчита на слънцето. В съвременния живот хората разчитат на много слънца и съзвездия. Другите слънца са само да се определи времето и събитията, които стават. На английски думата „стар“ значи звезда, значи свети, на български значи стар – човек,на който отслабнали краката. Човек ако разчита на звездите остарял е съвсем, според българина. Всичките стари хора са стари звезди, които не помагат на земята. Сега всинца имате познания, казвате: Христос дошъл да спаси света. Що е спасението? Не може да се обясни. Слушал съм толкоз обяснения досега. Чудя се на обясненията, които проповедниците дават. Христос дошъл да спаси света. Спаси ли го? Ако светът беше спасен, хората не щяха да бъдат болни. Казвате: Ние трябва да вървим по закон. Закон трябва да има човек, да знае, как да постъпва. Законът за кого е създаден, за здравите или за болните? Закон има за здравите хора, за умните, за добрите хора. За лошите хора няма закон. Те създават закон ограничение. Този закон е съвсем друг. Законът е, който показва пътя на човека, как да постъпва. Да вържеш един човек, да го затвориш в едно здание, то е ограничение. Казват: Закон е. Казвам: Повечето хора имат понятие за закона като ограничение. Това не е закон. Това е едно животинско състояние. В животинското царство големите животни ограничават малките. Наричат го закон. Малките животни не се карат с големите. Малкото животно като види голямото, отдалече отваря път, гледа да бъде колкото се може по-далеч. Защото голямото животно е прокурор, съдия и стражар. Всичко налага. Ако прегрешиш нещо пред него, веднага се разправя по всички правила. Няма кой да те защити. Всъщност има кой да те защити. Не мислете, че животните както постъпват, няма кой да ги защити. И те имат карма, животинска карма има в света. Един вълк, който изял хиляди овце, той не е вълк, но става овца. Защото като изяде тия овце, материята на овцете ще влезе в него и той е съграден от овча материя. За да изкупи кармата, започват другите вълци да го ядат, да опита, как е. Едно време късаше овците, много хубаво беше, прясно месце, казва: Бог така е създал света. Като започнат него да го късат, казва: не е тази работа, както мислех едно време. Аз като гледам хората, виждам, че не са се научили да говорят истината. На десет неща, които казват, има девет лъжи и една истина. Разправя нещо, няма да го опише, както е. На мене са ми описвали задната част на Витоша, че е много хубава. Описвали са ми Силимица някъде, много хубаво место. Гледам онези, които живееха до Силимица, започнаха да боледуват. Не е хубаво място. Още като казват името Силимица, виждам, че няма отвор, вглъбнато е. Има някои хора започват мекичко, свършват грубичко. Тъй за пример започват младите моми. Като срещнат един момък за пръв път много добри са. И момците са същите. И старите са същите. Във всички характерът е еднакъв. И учениците са тъй. Като дойде някой нов учител, не го знаят, мислят, че е много учен, треперят. Щом като разберат, казват, не знае много. Те се лъжат така. Мислите ли, че слънцето, като изгрява от изток е толкова малко. Туй слънце се вижда, като че мога да го взема на ръце да го нося. Не е голямо. Чудя се, как такова малко слънце, такава голяма работа свършва в света. Казвате: Божия работа. Толкоз малко слънце огрява света. Хората нямат ясна представа за слънцето. Слънцето не е малко. Ако вземете бинокъла, ще видите, че с едната си страна привлича предметите, по-големи се виждат, а с другата ги отдалечава. Казвам: Има няколко неща в света, които са необходими. Някой път говорим за любовта. Любовта в моя ум е един подтик, първият подтик в света. Ако този подтик не дойде, нищо не може да направиш. Вие имате една бучка захар или имате една ябълка. Подтик имате да я изядете. Преди да я изядете, нямате ясна представа. Щом започнете да ядете ябълката, вие имате истинско понятие, що е ябълката в себе си. Що представлява една ябълка. В ябълката е затворено едно същество, което за да приемете в дома, трябва да ви плати нещо. То ще влезе във вас, ще ви разгледа. Една ябълка след като влезе във вас, знае, какъв човек сте. Най-първо вие ще я сдъвчете със зъбите. То е музика. Вашият оркестър свири. Приемате я, събличате и дрехата. Най-после през входа на приемната стая, влезе вътре, започвате да разгръщате куфарите, какво е донесла да видите. Като вземете всичко, каквото е донесла ябълката, казвате: Върви си. Изпъждате я из една врата. За което съжалява, че е влязла. Не е ли тъй? Приемате един човек, казвате: Готов съм да се жертвувам заради вас. Един ден го ритнете, казвате: Не искам да зная нищо, не сте били човек. Ще обясня аз какво разбирам, когато казвам, това не е човек. Всичките ценни неща са опаковани. Казвате: Той още не е човек. Да кажем някоя опакована кутия дошла, в кутията има нещо. Самата кутия не е съществена, но в кутията има скъпоценен камък. Тази кутия трябва да отворите. Този скъпоценен камък е малък. Него като извадите, има други качества. Често ние се заблуждаваме с външната кутия на хората. Тя е кутия само за скъпоценния камък. Тялото, което имате, е кутия. От тялото съдим, че човек е красив, добър. По тялото не може да съдиш, че човек е добър. Казвате: Колко хубави са тия ръце. Тия ръце знаеш, колко удара може да нанесат. – Колко са хубави краката! – Знаеш, колко ритници дават. Казва: Колко е хубава устата! – Знаеш, колко зъби има в устата. Ръцете не е човекът, краката не е човекът, устата не е човекът. Истинското, което е човекът, то е туй, като го познаете човекът, по-красиво същество от човека няма извън кутията. По-лошо същество от човека в кутията няма. С тази кутия всеки може да ти причини пакост. Някой път са доста солидни кутиите, блъсне те, удари ти главата. Ще кажеш, че скъпоценният камък те е блъснал, не кутията те е блъснала. Не съм срещал скъпоценен камък да е пукал главата някому. Как е възможно туй същество, което е излязло от Бога да те блъсне. Когато на Христа казват, че е благ, казва: Благ е тъкмо един Бог. Казвате: Човек е излязъл от Бога. Как е възможно туй същество, което е излязло от Бога, да пука главите на хората? От де на къде? Казвам: Знанието, което имате сега то е една пъпка. По някой път вие мислите, че познавате любовта. За любовта аз съм говорил, но аз съм говорил само за пъпката на любовта. За цвета на любовта още нищо не съм казал. Що е любовта като цвят не съм ви казал нищо. Що е любовта като плод ще има още дълги години да ви се говори. Теории сега може да имате колкото искате. Ако познавате пъпката, като се развие ще познаете и цвета. Човек, който не познава пъпката, не може да познае и цвета. Който не познава цвета, не може да познае и плода. Едно след друго вървят. Казва Йоан: „Бога никой никога не е видял“. Право е в кое отношение? Бога без любов не може да го видиш. Само с любовта се вижда Бога. Когато някой казва, че е сляп, то значи, че няма любов. Всички хора, които нямат любов, са слепи, те не виждат. Сега аз искам да се освободите. Вие обичате да критикувате. Много хора ми са се оплаквали. В България като съм дошъл, колко жени се оплакват от мъжете си. Хиляди жени има, които се оплакват от мъжете си. Хиляди мъже има, които се оплакват от жените си. Хиляди синове има, които се оплакват от бащите си. Хиляди дъщери има, които се оплакват от майките си. Хиляди ученици има, които се оплакват от учителите си. Хиляди учители има, които се оплакват от учениците си. Хиляди слуги има, които се оплакват от господарите си. Слушал съм ги така, като едно занимание, неверни работи. Всичко туй което ми разправят, не е нещо съществено. Аз употребявам „хиляди хора“ по човешки са ми разправяли. Ако кажа сто, значи по ангелски. Хиляди хора са ми разправяли значи това, което не е. Казва някой: Много ме обиди. Как те обиди? Каза ми много лоша дума. Каква лоша дума? Каза ми говедо. Казвам: Много добре ти е казал. Той ти е казал да идем да се учиш. Казвам: Ти не разбираш тази дума. Бог създаде хората да ръководят хората в знанието. Те проправиха пътя, по който се учиха. Ти на един кон се качиш, казваш: Кон е. Този, глупавият кон те заведе навсякъде, носи товара, услужва ти. Казал ти: Ти си говедо. Ти не разбираш работата. Тези херувими носят говежда форма. Тогава какво ще кажете. Един херувим няма да го видиш като човек, на като животно. Какво ще кажете тогава. Някой път се качиш на коня, оздравееш. Някой път се качиш на коня, работата ти провърви. Някой път се качиш на коня, минаваш добре изпита си. Някой път се качиш на коня, той ти проправи път, този глупавия кон. В този кон седи едно почтено същество, за което ти още не си сънувал, каква услуга ти прави. Един ангел взел най-ниската форма да ти служи от любов към Бога. Ти кажеш: Това е говедо. Така не се говори. Ще го потупаш, ще кажеш: Много ти благодаря, ти ми даваш един много добър урок, един ден желая и аз да бъда като тебе. Колко от вас биха рекли да бъдат говеда. Виждал съм отлични постъпки на животните. Аз ще ви приведа онзи пример: Един човек ми разправи следното. Един хубав ден съм огладнял, тогава седим под една круша, всичко обрано. Казвам, да бях дошъл малко по-рано. Човек като не знае, кога да идва, всичко обрано. По едно време дойде един малък вятър, паднаха 5–6 круши. Оставено е нещо заради него на това дърво. Сега някой мисли, че тук няма промисъл. Има промисъл. В света има един промисъл. По пътя, по който ще минем Бог е оставил от всичко онова, което е необходимо за нас. Бог е направил така, че във всеки човек, когото срещнем оставено е благо за нас. При животните, при дърветата, при изворите, дето и да седнеш, ще благодарим, че има нещо да вземем. Ти оставяш, не го вземаш, търсиш нещо друго. Седиш на един камък, на втори камък, при едно дърво, при друго, при един човек, при други, казваш: Побеля ми главата, всичките хора не са божествени. Само ти си божествен човек, свят човек, като тебе друг няма. Всички са лоши, само ти си добрият човек. Целият свят е вътре в Бога. Всичко онова, което е в Бога е велико. Единствената нечистота, която съществува, то е онова, което съществува вътре в нас, индивидуално във всеки човек. Всичките хора понеже не живеят по Бога частично нечистотата съществува вътре. Аз искам да ви дам едно изяснение. Аз не съм срещал някой да благодари. Апостолите като ги биха, върнаха се радостни. Сега гледам някое дете майка му го била, то не се радва, плаче. Дойде оплаква се. Някого баща му го бил, оплаква се. Апостол Павел го биха пет пъти по 39 удара и казва: Ще се похваля със страданията си. Не обръщайте внимание на човешките прояви. Вие по някой път се заблуждавате. Някой човек пише много хубаво. Не са съдържателни писмата му. Някой пише една буква голяма, една малка, но писмото е съдържателно, не пише хубаво. Някой път ще се затрудниш като четеш, не е хубаво написано писмото му, но е съдържателно. По-хубаво грозно написаните писма, отколкото красивите писма без съдържание. Защото какво е една красива мома, която не може да каже една сладка дума. Защо ми е една красива мома, която не може да ми омеси един хубав хляб. Моми има като омесят хляба, хората се разболяват от него. Аз съм страдал много от лош хляб и от лошо сготвена храна. Някой готви, но отрова внася в яденето. С лоши мисли бърка в тенджерата. Казва: Пуста тенджера, на мен ли се падна аз да готвя, тъ-тъ-та. Така не се готви. Ето къде е мъчнотията. Понеже пътя, по който пътуваме сега преди нас са минали хора преди нас са минали, които са го оцапали, този път е останал кален. И ние трябва да се окаляме. Ако тия хора, които бяха минали, бяха павирали този път, ако му бяха дали един малък наклон, щеше да бъде чист. Те оставиха всичката кал. В българина има една черта, малко чистота има. Като изследвах българите, намерих най-чистите българи, които имат чистота, те са еленчаните. По-чисти от американците. Неделя като дойде еленчаните метат улиците, като влязат в къщи, като че човешки крак не е стъпил. Като влезеш вътре, трябва да изуеш обущата, всичко чисто. На други места гледам, ще влезе с калта, без да се изчисти, окаля вътре. После ще започне да се извинява. Като се извини, няма да вземе лопатата да изчисти, но казва: Извини, внесох кал, за берекет Господ да го обърне. Хубаво е, нямам нищо против. Влезе един човек, обиди ви. Кал внесъл. После се извинява. Казва: Извинете, за берекет е. Някой път има много малка обида. Казва: не си учен човек, не знаеш много хубаво да свириш. Прав е човекът. Някой път бащата казва една дума на сина и синът никак не се обижда. Той казва: Моето шопарче. Казва го мекичко, синът не се обижда. Казва: Моето шопарче. Аз не зная, защо бащата казва моето шопарче, а не казва моето агънце. Каже: Моето шопарче и го потупа. Знаете, къде е тайната. Шо-пари. Пари ще печели туй дете, умно е. Банкер ще бъде, богаташ. Шопарче, значи с пари. Който не знае, казва шопар. Който знае, казва: с пари. Бащата не казва шопар, но казва с пари. Ще бъде това дете богато. Казвам: Ние в този живот трябва да благодарим на Бога за очите, които ни е дал. Ние трябва да благодарим на Бога за ушите, които ни е дал. Трябва да благодарим на Бога за устата, за носа, за ръцете, за краката, за сърцето. Искам да ви кажа, как трябва да благодарим. Представете си, че дойде някой виден цигулар да свири. Зимно време, хората са немарливи, не знаят, че салонът трябва да бъде отоплен. Тогава цигуларят иска да свири. Казвам: Аз човекът, който разбирам, ще се завзема да приготвя условията, ще се завзема да се отопли салонът. Трябва му пиано. Ще намеря най-хубавото пиано. Ще го опитам. Ще взема участие всичките столове да са наредени хубаво, да има ред и порядък. Аз ви питам колцина от вас отоплявате божествения салон тъй както трябва Господ да дойде. Колцина от вас отоплявате този салон, както трябва? Казвате: Ние 20 години как сме тръгнали в този път. Аз от няколко хиляди години, считам че нищо не зная, вие от 20 години всичко знаете. Има едно знание на бит пазар, вехтории се продават, обуща, пребоядисани дрехи. В религиозния свят аз ви виждам, облечени в такива вехтории. Ще ви дам един съвет, никога не обличайте стари религиозни дрехи. Ще намериш най-добрата дреха, направена от най-добра материя. Сега вие искате възкресение. Намерете в живота си един ден, дето сте служили на Господа тъй както трябва. Намерете един от най-красивите дни на вашия живот, дето целият ден сте мислили само за Господа. Сега какво значи да мислиш за Господа? Да си бил толкова досетлив, че Господ иска да направи добро някому на земята, пък Той не може да слезе, ти да схванеш и веднага да свършиш работата. Някой е болен, молил се е на Господа да му изоре нивата, Господ няма волове да оре нивата, ти ще идеш да изореш нивата да свършиш работата заради Господа. Някое дете се е молило на Господа, дрехи няма, зимно време е. Господ няма да прати ангелите на земята, ти да се сетиш да свършиш работата на Господа. Двама души се карат някъде, били са се, както често става, да идеш ти да свършиш Божията работа. Виждал съм бащи, които са били синовете си, виждал съм и синове, които са тупали бащите си. Синът се моли и бащата се моли, да дойде някой да каже какво да правят. Господ няма да слезе, но ти да идеш и да свършиш Неговата работа. Това значи да обичаш Господа. Вчера дойде една сестра при мене. Аз и чета едно число от една книга, казвам и: Избери си и ти едно число. Тя избра 52. Рекох: Ти избра две майки да ти говорят. Избра ги тъй, че тури невежата майка отред, а по-учената майка отзад. 52 ще го направиш на 25. 25 е Божественият ред на нещата, 52 е човешкият ред на нещата. Четем 52 в една книга. Първо е невежата майка, после иде другата да коригира. Да ви разправя един анекдот, разправяше ми го един във Варненско. Намерил си една красива мома, сгодил се за нея. Казва на приятеля си: Ела да видиш какви добри качества има. Знае да прави хубаво кафе, сладко. Има обхода, знае как да черпи, търпелива е. Хвали я. Тя като правила кафето солта и захарта били наблизо, на възлюбения направила кафето със захар, а на неговия приятел турила сол две лъжички. Годеникът пие кафето, колко е хубаво. Приятелят му гледа приятеля си и се чуди защо е такова. Срам го е да каже, че сол има в кафето. Тя иде после да ги черпи със сладко. Той туря си крака, спъва я, тя изтървава целия прибор. Тя казва: Няма нищо, такива неща се случват. – Виж – казва какъв характер, въздържание има, хич не се обижда. После я пита: обиди ли се? – Трябваше да ме видиш долу след като занесох приборите, какво направих, хванах със зъби дъската на масата, че я дъвках. Казва: Да ми се паднеш и тебе така ще те дъвкам. Казвам: Бъдете внимателни да не туряте сол в кафето на приятелите, на вашите възлюбени. Никой без любов не може да види Бога. Неговият единороден син разбра, че само любовта е, която разкрива. Ти щом видиш Бога, ще станеш подобен Нему. Писанието казва: Бог направи човека по образ и подобие свое. Бог направи човека да обича, както Бог обича. Казвам: Това е единствената мисъл, която ви оставям. Ако сте един музикант, свирете най-хубаво, без погрешка. То е най-хубавото. Не да питате: Хубаво ли свирих? Щом свириш хубаво, всичките хора ще бъдат доволни. Ако сте готвач, гответе най-хубаво: турете най-хубаво масло, турете най-хубавия лук, най-хубавите картошки, яденето да бъде безупречно. Ако сте шивач, ушийте най-хубавата дреха, без погрешка, че който носи дрехата да каже: Много хубава дреха е. Ако сте обущар, пак същото. Казвам: Като срещнете един човек, кажете най-хубавото. Като идеш при един болен, кажете: Ще оздравееш след няколко седмици, на нивата ще идеш да жънеш. Някой е беден, кажете: Ще забогатееш един ден. Ако е млада мома кажи: Красива ще станеш, ще се ожениш, деца ще имаш. Кажете на хората най-хубавото, което знаете. Казваш, кой знае дали ще стане. Кажи: Това ще бъде, ще стане. Господ иска ние да помагаме най-умно. Казвате: От тебе човек няма да стане. Ти няма да свършиш училище, каквото имаш, ще изгубиш. Те са обикновени работи на един развален живот. Сега законът е като подбудителна причина и парите са като подбудителна причина. Момата е красива, това е пари. Момата е здрава, това е пари. Пълна е с магнетизъм, това е пари. Момата, която знае да работи, това е закон. Момата, която служи на закона, знае да работи, която е красива има пари, свободна е, облече се. Мома, която със закон отива, трябва да работи. Която отива с пари, тя си почива. Това мяза на онзи японски принц, който отива в Америка да учи американския живот. Молил се в едно богато семейство да му намерят място за слуга. Слугувал два месеца. Казва американецът: Слугува два месеца, но отличен слуга. Но постоянно носеше латинската граматика. Като остане свободен, изучава латински език този японец. Аз бих желал от сега да изучавате граматиката на любовта. Аз да ви кажа: Ако ви изпитва комисията по граматика, знаете ли, колко ще ви тури? Ще ви скъсат. Аз съм превождал един пример. В Китай имало двама мъдреци, единият бил образец на търпение. Всеки, който идвал при него, той му услужвал. Един идвал 29 пъти при него, той го приемал и му помагал. Другият искал да подражава на този мъдрец. Като отишъл бедният да го изпита на петият път му казал: Прекали го, веднъж, два пъти, три пъти разбирам, но пет пъти? Той му казва: Ти си назад, аз при онзи мъдрец ходих 29 пъти, гледах нищо не ми каза, пет пъти като дойдох при тебе, излезе из кожата си. Какво казва Христос, колко пъти да прощаваме? Седем пъти по 77. Помнете едно: всяка стъпка, която направите, всичко в света, което правите, не го правите за другите. При другите хора ще иде и каквото придобие ще се върне при вас. Такъв е законът. Никой не може да се избави. Затова, ако искате да успявате, правете добро и то ще се върне при вас. Радвайте/се/ за доброто и злото, което носите, то ще се върне при вас. Злото ви при хората няма да остане, ще причини малка пакост на хората, те ще го изпратят. Добрите работи ще ги изпрати при онзи, който ги правил. Първото нещо: Ние трябва да идем в небето с един придобит живот. Всичко онова, което направим за Бога, ще се върне при нас. То ще ни въздигне. То значи Божията Любов като дойде, ще ни въздигне. Без любов човек не може да се въздигне в света. Когато обичаме някого погрешките се превръщат. Каквото и да направим, ще се повърне. Ако една погрешка може да отклони любовта, тя е по-силна. Пък Любовта е най-силното нещо. Божествената Любов всички погрешки превръща в скъпоценни камъни, когато обичаме Бога. Писанието казва: Всичко онова, което се случва на онези, които любят Бога, ще се превърне за добро. Не съжалявайте, то не е лична опитност. Ние не може да говорим за другите хора. Казва: Той е търпелив човек. Търпението е цяла наука. То трябва да се преподава като музиката. Вие нямате търпение. Когато дойде мирът, ще ви свиря някой път за търпението. Вие не знаете, каква е музиката на търпението. Аз съм слушал много любовни песни, но досега съм слушал само трима души, които пеят от любов. Ако имаме развито ухо, ще слушаме Божественото пеене. Не може да предадем, което реките преподават. Не може да предадем, което цветята преподават. Не може да предадем, което птичките предават. Като речем да предадем, не може да предадем Божественото. Един пример. Ако с любов пееш на един болен човек, той ще оздравее. Толкоз силни са трептенията, че този човек веднага ще забрави своята болест. Ти му пееш, той охка. Ти казваш пях му. Всеки, който люби, ще види Бога. Всеки, който не люби, няма да види Бога. Когато някой не вижда Бога, това е ад. Когато някой вижда Бога това е. Сега ви пожелавам да слушате, когато Господ ви говори отвътре. Добре да слушате и добре да предавате. Тогава като един възпитателен метод: цигуларят много добре говори, публиката слуша. Има цигулари,като свирят на сто души десет оздравяват. Има цигулари, като свирят, 20% оздравяват, други, като свирят 30% оздравяват, 40%, 50%. Малцина има, които като свирят, всички оздравяват. Казвам: Съвършенство е, като дойдем най-малко 75% трябва да оздравяват. Сега тук сте в Мърчаево и постоянно казвате: Нямаме удобства, много тясно. Аз не съм притеснен. Пред мен се е изпречил цял баир, запушил ми слънцето. Ти, казва, не стой вътре, излез горе. Източният вятър е доста студен, да те топля. По пътя постоянно пеят и млади и стари. Някой път някой се провикне, вика: Хей, хей! Какво седиш там, кога ще дойдеш да ни проповядваш, на пиянство го ударихме. Ела да ни поговориш. Някой път се карат, казват: Ела сам да ни поговориш. Казвам: В света има много работа да /ни/ свършим. Сега тук сме на почивка, разпуск имаме на занятията, във ваканция сме. Скоро ваканцията ще се свърши, ще започнем нова учебна година, ще се върнем в училището да учим. Като се върнем, трябва да бъдем въоръжени с нови сили, с нов подтик. Като влезем новото, което ще ни се преподава, да го приемем, да се радваме. Скоро ще бъде. Апостолите казват: Царството Божие скоро ще дойде. Две хиляди години минаха. Сега за пръв път ще стане нещо. Има нещо, което само Бог ще направи. Туй, което никой не може да направи, Бог ще направи. Бог ще направи това, което никой не може да направи. Очакваме да стане туй, което никой не може да направи. Туй, което е направено, знаем че е от Бога направено. Това, което Бог ще направи е благо. Любовта трябва да се прояви тъй, както Бог я проявява.Всеки от вас като почувства тази любов, да я предаде, както е видял. Той не може да я предаде така, поне приблизително така както е. Мърчаевци искаха да