Jump to content

Search the Community

Showing results for tags 'Извънредни беседи'.

  • Search By Tags

    Type tags separated by commas.
  • Search By Author

Content Type


Forums

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология, Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Calendars

  • Беседите изнасяни на датата

Categories

  • Аудио записи
  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Find results in...

Find results that contain...


Date Created

  • Start

    End


Last Updated

  • Start

    End


Filter by number of...

Joined

  • Start

    End


Group


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание УЧИТЕЛЯТ КАЗА НА УЧЕНИКА Беседа, държана само за младите на 25 август 1925 г., 9 ч. и 20 мин., на събора във В. Търново Първото нещо: на вас ви трябва дисциплина. Разбирате ли? Дисциплина е потребна, за да спестяваме време и да бъдем експедитивни в своите мисли, в своите желания, когато ги прилагаме в Божествения свят, защото за Божествените работи се изисква бързина. Казано и свършено, да няма мислене и протакане. Няма протакане, на момента, имаме време, ще свършим работата... Няма да отложим работата след половин час, а по Божествен начин ще го изпълним веднага. Сега вие, младите, не сте се проявили още, старите вече се проявиха. Те са цъфнали, завързали и имат плод. Сега вие ще изникнете, ще цъфнете и ще завържете. Добре ще бъде, ако вие вземете само образец, като гледате техният плод как е узрял. Хубаво е, ако плодът на старите е идеален. Тогава може да вървите по образа на старите, но ако този плод е хилав, очукан - по-добре е от такъв плод да стоите далеч. Няма да обръщате внимание на тях. Не трябва да бъдете такива стари. Сега въпросът е за любовта между младите от двата пола, човешката душа е разделена на два пола - мъже и жени. Жената е носителка на живот, на чувствата, а мъжът е носител на човешката мисъл. В основата на Божествения свят това е една издънка, обърната надолу, разклонена. Това са два клона от един общ корен. Вие, младите, ще се стараете да бъдете израз на Божествената Любов - никакво лицемерие, никакво флиртуване Нашите чувства в сърцата трябва да бъдат благородни. Разбирате ли? Когато при вас има една сестра, една сестра ученичка, вие трябва да я пазите тъй, както пазите своето око. Туй го изисквам от младежите. Ще бъдете тъй великодушни спрямо вашите сестри, толкова нежни в обръщенията си, в мислите си, в желанията си, че да бъдете образец; да знаете, че сте носители на човешката интелигентност. От страна на младите сестри ученички искам да бъдете към младите братя толкова нежни, толкова деликатни. Да имате туй уважение и почитание, да бъдете деликатни, щото да дадете импулс и благороден стремеж в техните души. Очите си няма да сваляте бързо - то е на черното братство. Погледнеш брата си и ще му кажеш: "Изпращам ти моята любов, изпращам ти моята светлина, давам ти моята свобода." В моето присъствие искам да бъдете свободни. В моето присъствие искам да се ползвате от моята светлина. Очите ви няма да играят, ще знаете, че когато аз ви гледам, ни най-малко нямам намерение да ви обискирам. Като погледна очите ви, аз мисля за вашата истина; като погледна ушите, аз мисля за вашата мъдрост; като погледна устата ви, аз мисля за вашата любов; като погледна ръцете, мисля за вашата правда, с която работите; когато погледна вашите нозе, аз мисля за вашата добродетел. Ще създадете един идеал, никакви нечисти мисли няма да имате. Това трябва да разберете. Само по такъв начин като заличите вашите стари форми, у вас ще се зароди новата любов, която ще даде новите форми на новата любов, на новия живот. Сега се повдигнаха въпроси за женитба. Ще се жените ли или не? Душата сама в невидимия свят не може да живее, там по двама, по двама живеят. Вие ще имате сродни души - сродност ще има, по двама ще живеят. Сам човек не може да живее. Следователно, ако е въпрос сам ли ще живееш, или по двама, казано е, по двама ще живеете. Тъй е направил Господ света. Тук на земята хората живеят две тела на едно място, в астралния свят живеят две сърца наедно, в умствения свят живеят два ума на едно място, в духовния свят живеят две души на едно място, в Божествения свят живеят два духа в едно място. А като влезете в Бога, съставяте едно единство за себе си. Вие казвате сега: "Ще се жените ли?" Ако е по отношение на тялото, днес хората женят телата. Съединят едно тяло с друго и това наричат женитба, както две стаи ги съединявате с една врата, през която господарят влиза от едната стая в другата. Казвам: Между тези две стаи трябва да има врата. Ще има врата, разбира се. Но тия две стаи без господар нищо не са сами по себе си. Стаите без господар не са нещо много естествено. Следователно, като казвам женени и неженени, да не мислите, че ако не сте женени, ще бъдете чисти и ако сте женени, ще бъдете нечисти? Ако онзи, който се е оженил като онзи пияница, който само яде и пие, тъй както разбира живота, вие сте нечисти. И ако онзи, който не се жени от страх, и той е нечист. За женитбата другояче стои въпросът. Въпросът е решен, или двама души да се съединят и да изпълнят волята Божия на земята. Тъй стои въпросът. Не е ли решено, то тия души трябва да се учат. Та сега вашите отношения трябва да бъдат чисти. Искам, като влезете в школата, да бъдете образец - да бъдете свободни, сериозни, скромни по сърце, да бъдете светли по ум, свободни във всичките чувства, деца на тази свобода, всичко да бъде непресилено. Всички искам да бъдете свободни. Когато аз вляза при вас и когато вие влезете при мене, искам да не усещате никакво стеснение. Защото, ако вие идвате при мене и сте нечисти, ще усещате стеснение и ще криете греховете си. Туй усилие на волята образува дисхармония. Тия дисхармонични вибрации се фотографират в моя апарат. Вие като ученици целунете някоя сестра, идвате при мене и искате да скриете това, обаче в моя апарат е фотографирана тази картина, както е станала. Вие искате да ме лъжете, но то е вече фотографирано. Или на някой твой брат ти си пипнал кесията му, и това е фотографирано. Искаш да скриеш, мълчиш, но аз ще кажа: Тук е отпечатано, че си взел една кесия. Ще върнеш кесията, нищо повече. Та всички ваши мисли, желания, действия, каквито и да са, се отпечатват. Няма скрито-покрито, туй да знаете. Затова, ако искате да бъдете благородни, трябва да бъдете много открити, трябва да имате най-съвършени мисли, най-съвършени чувства, за да може да се отпечатват на този апарат най-хубави форми. Ние трябва да живеем и ще живеем в света тъй, както Бог е създал този живот, разбирате ли? Не можете да изпаднете в една грешка, да тълкувате нещата по буквата. Кой човек е сериозен и кой е весел? Аз искам да бъдете весели. Кога? Когато завършите работата. Искам да бъдете сериозни. Кога? Когато вършите работата. Когато вършите някоя сериозна работа, можете ли да се смеете? Не може. Докато вършиш работата, умът ти ще бъде концентриран върху работата. Трябва ли да бъдем весели? Щом завършите работата си, можете да се веселите, всичко може да правите. Дойде ли до работата, ще бъдете сериозни. Някой казва: "Трябва ли да бъдем весели?" Като свършите работата си, ще бъдете весели. Щом учениците завършат упражненията, ще се разговарят, ще пеят. Дойде ли до упражненията, всички престават да приказват, ще има абсолютно мълчание. Мълчанието показва работа - голяма деятелност. И когато ние казваме: "Да мълчим", подразбираме работа. Свършим ли работата, удари ли звънецът, ще дойде веселие и пеене. Удари ли наново звънецът, пак сериозни, пак работа, всеки ум да е концентриран, за да свърши работата, която му е дадена. Да вземем за пример въпроса за чистотата. Вие имате чистотата като едно специално качество. Чистотата във вас трябва да бъде атмосфера, в която трябва да живеете. Чистия въздух, чистата вода, чистата светлина, това подразбирам аз чистотата. Чистотата да стане у вас условие, при което може да се живее. Всички можем да бъдем чисти, можем да живеем при чисти условия. Ние правим малки опити. Някои от вас по-дълго време ще трябва да се упражняват. То е, когато някой е по-близо до планината, по-лесно могат да се качат, а някои са толкова далеч, че дълго трябва да пътуват. Та някои по-мъчно ще станат чисти, по-далеч са от планината. Чистотата е една необходимост за сърцата ви. С тази чистота ще започне любовта. Любов не може да има без чистота. Затуй искам вашите очи да бъдат прозрачни, ясни и меки, а не мътни. Мътните очи показват един развален стомах; неспокойните очи, не остри, показват, че нервната система, умът не са чисти. На всинца ви погледът трябва да бъде чист, ясен, мек, изразителен. Очите ви да бъдат интелигентни, който ви погледне, да каже: "В този младеж има благородни чувства, благородни мисли, възпитана воля." Туй да се чете във вашия поглед. Като ви погледне човек, да каже: "Три неща виждам в твоя поглед: чувства, мисли и волеви действия." И в младите братя, и в младите сестри всякога туй да се чете, в погледа ви да има смисъл. Когато аз ви погледна, всякога аз ви питам: Мисълта ви светла ли е? Чувствата ви благородни, чисти ли са? Действията свободни ли са? Сега не искам да си създавате антагонизъм между млади и стари. От ваша страна вие ще дадете всичкото уважение и почитание на старите. Туй ще го направите заради великата любов, която се изразява. На старите ще кажа да изкажат всичката своя любов към вас. Старият трябва да има любов към младия. Като ви говоря по този начин, не искам да ви смущавам. Мислете дълбоко върху предмета, защото не сте готови още, но не се смущавайте духом как ще се развие животът ви. Вашият живот ще се развие много естествено. В школата, в която влизате, няма място за смущения. Ако спазвате принципите, вашето развитие ще стане по един много естествен начин. Бих желал да вярвате в един Господ. Аз искам във всинца ви да се развие тази свобода във всичките ви движения. Искам да оправите ходенето. Някой тръгне, направи крачка-две, после спре, някои се кривят като гемия. Ходът ви трябва да бъде отмерен. Младите трябва да ходят спретнато, няма да ходите наведени като старите. Като ходите, главата ви да бъде изправена, а не като старите - наведена. Ходенето ще бъде отмерено. Като вървите, да не се клати земята отдолу, но като турите крака си на почвата, да покажете, че имате стабилност, да покажете, че мислите са отмерени, строго определени. Такъв човек е готов да влезе във всяко сражение. При това младите имат друга една черта - те са готови да се жертват, много не му мислят. Следователно в ръцете, в хода, в движенията вие показвате, че сте смели, решителни да атакувате вашия неприятел. Щом вървиш и се спираш, това показва, че има страх. Безстрашни трябва да бъдете. Страхът ви трябва само като едно качество на благоразумие. Страхът трябва да го имате само когато дойде да престъпите един закон на любовта. Когато се яви някоя мисъл да престъпите великия закон на Божията Любов, тогава трябва да дойде страхът и да кажете: "Не, няма да го направя!" Но тия неща са много редки. За движенията на ръцете ви - някои от вас много си движат ръцете. Туй движение на ръцете няма да става много бързо. Ще се учите. В движението на ръцете и краката да има ритъм. Аз ще ви дам едно ритмично движение на младите, и на старите ще го покажа. Ще направим едно ритмично ходене, как трябва да се ходи ритмично. След туй ще ви кажем как да идвате, когато бързате да сядате. Вие тичате, вдигате прах. Има изкуство как да седнеш, не е в бързането. Всяко нещо, което ние правим, трябва да бъде строго обмислено. Всичко, което правите, трябва да бъде музикално, художествено, поетически. Във всичко, което правим - ходим ли, сядаме ли, ядем ли, пием, лягаме, да има красота, и който види, да каже:" В тия хора има музика, музика във всичките действия." После искам всичките гърбици да се изправят. Всички трябва да бъдете прави като свещи. Като ви погледне човек, всички да бъдете стройни. В една година отгоре на всички гърбовете да са изправени! Между вас да няма нито един с едното рамо по-наведено. Не, раменете да бъдат еднакви. Равномерно да вървите, а кривото рамо да се изправи. Това е външната страна. Ще турите на работа волята си. Няма да има с криви рамена. И тъй, в сядането няма да бързате, няма да се надпреварвате. Всеки ще се старае да даде предимство на другите. Взаимно уважение и почитание да има. Разбирате ли? Щом вие се изпреварвате един други кой да седне пръв, ученици не можете да бъдете. Уважение трябва да има. Отсега трябва да се научите, не се ли научите отсега, ще бъдете като старите - прах ще вдигате. А у вас имам желанието да не се вдига никакъв прах. Сега и млади, и стари все вдигат прах. И сега, като се събрахте, вдигнахте прах. Значи вървите по същия начин. Не. Младите без прах! Това са неща, които трябва да се постараете да уредите. Друго едно правило ще спазвате: когато двама приятели вървят един до друг, никога няма да се втикате между тях като клин. Ще застанете или отляво, или отдясно. Може да застанете отпред или отзад. Имаш приятел или приятелка. На никого не позволявай да се вмъкне помежду ви като клин. Пазете туй правило. Ако той влезе, не му забелязвай, може да се вдигне скандал, минете вие от другата страна, а него оставете накрая. Природата не търпи дисхармония. Всеки, който престъпи нейните закони, тя го наказва. Много е взискателна. Тя никога не позволява да се престъпят нейните свещени правила за живот. Тия неща трябва да имате предвид. Тия неща може да ви се видят много малки, но те са толкова строги в тия, малките работи. Второ правило: всякога, когато отивате на закуска или на обяд, ще си измивате ръцете. За през цялата година най-малко три пъти на ден ще си измивате много хубаво ръцете си и ще ги очистите, защото с пипане на това и онова, със здрависването се налепват по ръцете много нечистотии, които дават много лоши резултати. Ще си измивате ръцете си много хубаво и ще седнете на трапезата. Щом станете от трапезата, може да не се миете, но като седнете, пак ще се измиете. Три пъти на ден - сутрин, на обяд и вечер. През цялата година всяка вечер ще си измивате краката, с топла вода ще се измиете хубаво. Туй ще го турите като правило. Когато се миете, ще се миете по правилата на окултизма - като се измивате, в ума ви да има една възвишена мисъл: всичко нечисто да се измие, да се махне навън. Ще си кажете: "Тъй както ръцете се измиват, искам моето сърце да се очисти, моят ум да просветне, волята ми да стане диамантена." И след като се измиете, духнете с ръцете си (пръстите сключени). Ако някой пътува и не може да измие краката, то е изключение. Такива изключения ще ги имате, или ако сте на гости. Вие можете да си носите една кърпа и ако сте в някое село, ще кажете: "Извинявайте", на 5-10 метра има чешма, ще отидеш, ще измиеш краката си. Кой ще те спре? Няма да кажеш: "Имам нареждане от Учителя", а ще кажеш: "Една малка важна работа имам." Пък ако пита някой защо си миеш краката, ще кажеш: "За да се разхладят", хигиена е това. Защо си миете ръцете? - Нечистота има по тях. Трето правило: когато сте вън от града - шапките долу. Гологлави ще ходите, а шапката ще държите в ръката си. Ако пекне слънце, ще си турите шапката. И сестрите ще си снемете шапките и ще си излагате главите на слънчевите лъчи. Не по буквата да слънчасате, не целия ден. И зимно време пак можете за малко време да си снемате шапката, когато времето ) не е много студено. В града можете да го правите по следния начин, да не обърнете вниманието на хората; мислите, които ви изпращат, ще ви пречат. Сега ходенето без шапка е мода. Щом е мода, задачата ви се улеснява. Сестрите от селата, и те да си снемат за малко кърпите. Но вие (към една селянка мома), както си забраждате кърпата, то е хубаво, тънка кърпа, и то само половината глава. Въпросът е да проникне светлината в главата. Ако ние имахме съвсем тънки шапки ... Аз бих предпочел една нова мода шапки. Ние ще си направим хубави шапки от материя толкова ефирна и рядка, че да проникне светлината, да бъдат бели на цвят и от ленена материя. Всичко да бъде естествено, да няма нищо пресилено. Сега свободни сте. Беседа, държана само за младите на 25 август 1925 г., 9 ч. и 20 мин., на събора във В. Търново
  2. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ОСНОВНИ ЗАКОНИ Има три положения на съзнателния живот, които трябва да се държат в ума на всекиго, който иска да се развива правилно. Разбира се, не е въпрос тук за обикновените схващания на живота Обикновените разбирания няма какво да се повтарят, те се налагат от външния физически живот. Човек прекарва едновременно два диаметрално противоположни живота. В тях има противоречие, но в края на краищата тия противоречия пак ще се хармонизират. Важни са резултатите, а те са различни. За оня, който отива към небето, материята се разредява, условията се подобряват, там има светлина; а пък за оня, който отива към ада, материята се сгъстява, той отива надолу, дето има тъмнина и пътят му е труден. И в едното, и в другото място живеят същества разумни. Обаче в първото място, на небето, живеят светли духове, а в другото място живеят тъмните духове. Туй раздвояване се отразява във вашия ум и във вашите настроения. В първия случай вие сте свързани с небето, а във втория - с ада. Под влиянието на светлите духове вие преживявате техния живот - живота на светлината, а под влиянието на тъмните духове вие преживявате живота на тъмнината. Но и в двата случая животът е вън. Великден вие сте радостни, настроението ви е повдигнато, вие преживявате живота на ангелите, а в друг ден вие сте тъжни, настроението ви е понижено: вие преживявате живота на тъмните духове. Това са две състояния. Да вземем друг пример за пояснение: ако вие имате в кесията си 200 хиляди лева, които са ваши, може да разполагате с тях, както искате Може да си служите с тях, даже и да не са ваши. Другото положение е, когато ставате гарант на някого, вие трябва да платите един ден за него, ако той не ги изплати. Аз казвам: Гаранти не ставайте, нищо повече! Но трябва да знаете, че и обогатяването, което имате, от Бялото Братство е една гаранция. Законът е: в моята кесия мога да бъркам само аз, и тогава не бъркайте в чуждите кесии. Сега вие казвате: "Не искаме да имаме скърби." Ако не искате да имате скърби, тогава откажете се от радостите. Щом искате радости, ще имате и скърби. Друг пример ще ви дам. Вие влизате в един магазин за бижутерия. Там има много скъпоценни камъни. У вас ще изпъкнат две желания. За да имате един от тези скъпоценни камъни, трябва или да го вземете, или да го откраднете. Но и двете тези желания можете да ги реализирате, след като сте работили за този бижутер. Само тогава вие ще спечелите. Тогава се заражда във вас желание да се учите. И целта на живота е да ви предизвика това желание. Първото положение е, че този бижутер занимава вашия ум Сега идва второто положение, вие сте гладен, влизате в една гостилница, дето има много гозби. Гостилничарят ви показва своите тенджери и най-после той ви сипва малко само за реклама. Вие излизате от гостилницата му и почвате да хвалите неговите гозби. Така той постига целта си. Втори път като отидете при него, той ще ви каже: "Ще си платите за яденето." Сега в света вие сте в първото положение, защото у вас се заражда желание да се учите. А когато бъдете във второто положение, вие ще придобиете малко. Но какво ще бъде вашето положение, ако не сте забогатели от бижутерия и не сте се наяли при гостилничаря? Аз питам: Защо е станало това? И отговарям: Защото ти си бедняк, ти си сирак, не можеш да платиш за този скъпоценен камък, който се иска. Ако си бил син на някой богат баща, щеше да купиш скъпоценния камък. Следователно изводът е: ти ще тръгнеш да търсиш баща си. И като го потърсиш, ще го намериш. А пък ако не си се възползувал от гостилничаря, това значи, че ти си на крив път. Но ако този гостилничар е баща ти, тогава ти ще се опретнеш да работиш на баща си; или ще продаваш тия камъни в магазина на баща си, или ще служиш в гостилницата му. И тъй, сега сте или в дюкяна на бижутера, или в гостилницата. Но ти може да ми кажеш:" Гостилничарят не разбира моите нужди." Но аз казвам: И ти не разбираш своите отношения към този гостилничар и към този бижутер. Тогава какво трябва да правиш? Вие сте сега 62 души. Аз ви казвам: Влезте в гостилницата. -" Може би да няма толкова гостилници." - Ще има, ако всеки влезе в специална гостилница. Сега да дойдем до съществената задача. Вие искате да бъдете носители на Божественото учение. Можете ли да постъпите както бижутера? Има два метода. Първият е - кажи на този бижутер: "Събуди се у вас желание да знаете." Вторият метод е метод на гладния. Възбудите неговия вкус. В първия случай се явява нужда в тоя свят да вкусите от благата, които Бог е дал. Но как да удовлетворите тая нужда? Ако нея удовлетворите, вие ще се чувствате недоволен, или ще има нещо да смущава сърцето ви. Тогава трябва да разрешите кой е този гостилничар, който ви е дал малко от гозбата си. Вие ще намерите, че той е вашият баща. Тогава вие ще разрешите въпроса по същество. Това значи, че трябва да се намерят същинските отношения между Бога и вас. И тъй, първият въпрос е отношението ви към бижутера, а вторият въпрос - любовта, която трябва да носите в света. Тя е любовта на гостилничаря. Всеки човек, който иска да проповядва Божественото учение, трябва да бъде богат. В ума ви трябва да бъде складирано най-голямото богатство, също и в сърцето ви трябва да бъде вложено най-доброто ядене. Всеки от вас трябва да стане богат. Вие всички минавате за ръководители, трябва да придобивате знание, а знанието трябва да има поне отчасти, поне малко приложение. У всички хора има един вътрешен егоизъм, но вие трябва да обръщате и на другите толкова внимание, колкото и на себе си. Трябва да знаете, че хората, които идат при вас, са от разни категории. Те са като животни: един е като вълка, друг като лисица, трети като змията, четвърти като гълъба и пр. За да ги задоволите, вие трябва да им дадете от онова, от което имат нужда. На вълка трябва да дадете една овца. Но ще кажете: "Имам ли право аз да давам овца на вълка?" Вие как постъпвате в такъв случай? Ще кажете: "Нямам право." Теоретически казвате, че нямате право, но фактически го вършите - давате овцата. Сега ще ви дам друг пример. Аз искам да възпроизведа една ябълка и посаждам няколко семки от нея. Вие ще кажете: "Защо да загинат тия семки в земята?" А пък аз казвам: Ако една семка от посетите в земята поникне, тя компенсира жертвата на ябълката. В този пример аз изнасям само мъчнотиите. Вълкът, това са мъчнотиите в света. Всъщност вълкът не може да изяде овцата в природата, защото в природата съществува един закон, че туй, което се яде, то повече се размножава. Ако вълците се бяха отказали да ядат овцете, овцете щяха да намаляват. Значи, докато съществуват мъчнотиите и страданията, знанието се увеличава на земята. Вземете за пример и тази война, която стана. Тя причини много вреди, но ползата от нея е грамадна. Страданията в този живот ви причиняват много болки, но те са необходими за бъдещия ви живот - те ще ви донесат блага. Павел казва: "Днешните страдания не могат да се сравнят с бъдещите блага." Всеки от вас трябва да има правилни отношения към живата природа, те. към Бога. Те трябва да бъдат напълно естествени, а не пресилени. И тогава ще имате вътрешна свобода и вътрешен мир. Но ако не сте добили тази вътрешна свобода и този вътрешен мир, това да не ви обезсърчава. Защото и мирът е на степени. И тъй, благото, което искате от Бога, ще ви се даде, но кога? - Само когато имате вяра и търпение. Вярата може да се придобие отвън, но вие имате нужда от търпение. Тогаз от вас търпение, а от мене вярата. Аз търпение не мога да ви дам, но вяра мога да ви дам. Питате ме: "Кога ще бъде това?"- Вие сте нетърпеливи. Трябва да турите в умовете си тази мисъл: Дали сега ще бъде, или след един милион години, не е важно, защото един милион години може да се съберат в една минута. Да допуснем, че аз имам желание да ви дам една круша, но вие ме нахоквате и аз скривам крушата. Втори път искам да ви я дам, но вие пак ме нахоквате и аз пак я скривам... Значи, за да получите крушата, не хокайте. Вие сте причината, дето не ви давам крушата. Благост и търпение трябва да имате. Не трябва да ми напомняте постоянно за крушата, защото, ако ми напомняте за нея, аз ще я туря в торбата. Всяко благо носи първият ден. Но дните в небето не се броят както на земята. Всеки ден носи едно велико благо. Аз бих желал да ви кажа една мисъл: Днешният ден изгря заради мен, днес почувствувах какво значи човек да бъде роден от Божествения Дух. В този събор аз бих желал да изгрее вашият ден. Това е първото нещо. Второто е да ви се даде крушата. Но за тая цел трябва да имате търпение. Вярата може да дойде, а пък малкото нетърпение, което може да проявите, може да стане причина това благо да не ви се даде. Нетърпеливият човек е човек със слаба вяра, със слаба любов. Търпението показва любов. Ето ви един ключ. Това е ключът - търпението. Вие ще го турите в сто ключалки, но трябва да знаете, че този ключ може да отвори само една ключалка. Може да опитате всички ключалки и да намерите тази ключалка. И тъй, първото нещо - търпение! Второто нещо - да изградите днешния ден. Сега аз забелязвам, че вие сте направили известен напредък. Ония цапала, които сте направили долу, показват вашия [...]* напредък. Вие ги направихте, без да ви се каже, и ги намазахте с бяла боя, а белият цвят е хубав цвят. Сега ще ви препоръчам: Всичките ръководители да научите добре Библията. Ще я прочетете един-два-три пъти. Ще прочетете и всичките ми беседи и ще си извадите от тях бележки за главните мисли и законите. Важно е да се види какво приложение на тия закони може да направи всеки от вас. Когато вършите тази работа, ще ви посетят по-напреднали от вас ученици от горе, а може да ви посетят и по-напреднали братя. И аз ще присъствам при вас с една лампа. Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божественият огън, който постепенно се сгъстява, и вие ще скачате, но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от този огън. Туй не е за наказание, а да се възстанови Божествената Правда. Вие трябва да бъдете запалени свещи за по-малките от вас братя и да носите Великото на вашите по-малки братя. Наистина има противоречия в живота, но те не са само за вас, има такива и за по-напредналите братя. Противоречия имаше и за Христа. Е, добре, ако главният Учител имаше такива противоречия, та вие, малките ученици, няма да имате! Божията Правда е абсолютна. И вашите противоречия са на степени. Бог раздава благата не сам, а ги дава на другиго, да ги раздаде в изобилие. А когато дойде за страданията, Бог ходи сам да ги раздава и тогава е много внимателен. Той дава от тях само толкова, колкото всеки от вас може да носи. Да, Бог е много внимателен спрямо нашите страдания. И вашите отношения към другите трябва да се изяснят. Когато видите, че някой страда, вие обикновено казвате: "Кармата му е такава." Да, може кармата му да е такава, но вие трябва да му помогнете, за да се освободи от тази карма. Сега, ако искате да бъдете работници, оттук трябва да започнете Засега достатъчно е това, което ви казах. В идущия събор ще продължим оттук нататък. Вие живеете в един свят с нов ред и порядък, но вие още не сте ликвидирали със стария живот. И затова ние не можем още да отрежем пъпа ви. Разбрахте ли? (Отговор: Разбрахме.) А туй, което не сте разбрали, ще дойде Духът на Истината и Той ще ви научи. Сега разделете се всички братя и сестри на групи и им предайте това, което ви говорих. Направете един малък опит. Кажете им: "Учителят ни каза нещо, ще ви го предадем на вас." Тази работа ви давам да се свърши до обед. 24 август 1925 г., преди пладне Беседа, държана от Учителя в горницата по време на събора във В. Търново пред ръководителите и други братя
  3. Аудио - чете Цвета Коцева ТРИТЕ ДОПИРНИ ТОЧКИ (Беседата за четене в нов правопис) От книгата "Поучаваше ги". Недѣлни бесѣди (1923). Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2002. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето. Тритѣ допирни точки Бесѣда, държана на 22 Мартъ, деньтъ на Пролѣтьта, 7.30 в. четвъртакъ. 1923 г. Три нѣща сѫ необходими въ живота. Тѣзи необходимитѣ нѣща изтичатъ вънка отъ нашата воля. Тѣ не представляватъ още сѫщинския животъ. Животътъ не започва съ необходимостьта, животътъ започва съ свободата на духа. Необходимостьта е едно условие за проявление на живота, тя е само условие, почва, а духътъ е, който развива живота. Слѣдователно, ние трѣбва да имаме три допирни точки съ Бога. Сега, вие, които ме слушате тази вечерь, можете да кажете, че вѣрвате въ Бога, но това вѣрване не е ваше. Баща ви е говорилъ, майка ви е говорила, много философи сѫ ви говорили, но всичко това е чуждо. Туй може да сте го опитали, а може и да не сте го опитали. Слѣдователно, първата допирна точка трѣбва да бѫде изпитана въ вашето съзнание, въ вашия духъ. И тъй, първата допирна точка, това е Любовьта. Тогава какъ ще признаете, че имате първата допирна точка? Слѣдъ като имате първата допирна точка, у васъ ще дойде съзнателната Любовь. Любовьта, това е качество, това е доказателство, и вие не само ще я почувствувате, но ще я имате въ съзнанието си. Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. По какво ще познаете, че имате тази допирна точка? Тя ще ви даде ума, ще роди знание, ще роди свѣтлина. Слѣдователно, това сѫ качествата на Мѫдростьта. И тъй, азъ казвамъ: Само свѣтлия пѫть на Мѫдростьта води къмъ Истината. Третата допирна точка, това е Истината. Какво ще ви даде Истината? Тя ще ви даде воля. И всѣки отъ васъ, който иска да има воля, трѣбва да знае, че волята е качество на Истината. Хора, които сѫ се допирали до Истината, само тя имъ е дала воля. Сега, ще помните: Любовьта ще създаде живота, Мѫдростьта ще създаде вашия умъ, а Истината ще даде воля, която ви е необходима. А веднъжъ имате тия три качества – умъ, знание, воля, вече ще можете да работите. Своеволието не е воля, чувствуванието не е любовь, и повърхностното знание, това не е качество на ума. Ние трѣбва да знаемъ нѣщата положително. Запримѣръ, ако вие дойдете при мене, и ви кажа едно прѣдложение, говоря ви, а вие ми кажете: Не ви разбирамъ, опредѣлете се по добре, значи нѣма разбиране въ нѣщата, а трѣбва да има разбиране. Какво има? Любовьта има две положения въ свѣта: да любимъ Единния Богъ, и да любимъ другитѣ. Щомъ имаме истинската Любовь, трѣбва да любимъ само Единния, Бога – значи Единния. Щомъ кажешъ: не може ли да любимъ другитѣ, така ти нарушавашъ закона. Щомъ любите Бога, кажете: Азъ не мога да любя другиго. Бога ще любишъ, и като любишъ Бога, ти включвашъ всичко въ себе си. Ти ще любишъ Бога. Това е първия законъ, въ който съврѣменитѣ християни сѫ изопачили учението на Господа. Тъй сѫ изопачили тѣ Божието учение. Нѣкой те пита: обичашъ ли ме, любишъ ли ме? Нѣма да кажешъ: азъ те обичамъ, само тебе обичамъ. Не, ще кажешъ: обичамъ всички! И като кажемъ, че ние обичаме само нѣкого, ще знаемъ че този, когото обичаме, това е Богъ. Този е великиятъ принципъ. Кажешъ ли, че обичашъ само нѣкой твой приятель, само него, ти си въ кривия пѫтъ. Не, ти ще кажешъ: обичамъ всинца. И тъй, ако ние обичаме всички, ние започваме съ най-малката любовь, която трѣбва да проявимъ. Тогава трѣбва да проявимъ нашето знание. Въ какво ще се прояви туй знание? Въ туй знание не трѣбва да сѫществува никакво, абсолютно никакво лицемерие, никакво извъртане на истината. Всѣки отъ насъ трѣбва да бѫде толкова досѣтливъ, че да тачи Божественитѣ чувства, не моите чувства, а Божественитѣ чувства, които се проявявятъ въ насъ, не сѣнката на нѣщата. И тъй азъ ви поздравлявамъ съ този праздникъ. Слънцето за насъ е емблема, емблема на живия Годподь, на живата природа. Въ всички вѣкове, въ всичкитѣ дни на живота ни, Богъ все се проявява. Богъ има и друго име, което азъ не смѣя да произнеса. Защо не смѣя да Го произнеса? Понеже устата на хората не сѫ чисти, а туй име е свято, то не се произнася. Туй свещеното име е толкова велико, че върху Него се крѣпи цѣлата вселенна, и всички духове, отъ най-висшитѣ до най-нисшитѣ върху това име се крѣпятъ. И когато се произнесе това име, То твори и всинца ние трѣбва да се стремимъ да освещаваме името Божие, да освещаваме Божиятъ Духъ. Отъ туй име произтичатъ тия качества: Любовь, Мѫдрость и Истина. Самото име не може да се произнесе, и никой другъ до сега не го е произнесълъ. На земята това име не може да се произнесе, а ние говоримъ за Любовь, Мѫдрость и Истина. А за туй тайнствено име казваме, че то е Духътъ. Но Духътъ не е сѫщинското име, затова трѣбва да се стремимъ да разбираме Бога най-първо въ любовьта. Въ какво седи тази любовь? Ние нѣма да смѣсваме човѣшката съ Божествената Любовь. Азъ забелѣзвамъ сега, че нѣкои отъ васъ често ги смѣсвате. И тѣ иматъ любовь, но тѣ смѣсватъ човѣшката съ Божествената. И едната и другата иматъ едно и сѫщо произхождение, но човѣшката любовь трѣбва да се филтрира, тя трѣбва да мине презъ много филтрирания, трѣбва да знаете кое е човѣшкото. А Божественото, това е сѫщинската Любовь, тя носи истинския животъ. Слѣдователно, въ Писанието се казва: Бога не Го познаваме. Въ Писанието още се казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь, но сѫ нѣкой трѣбва да започнемъ съ Божествената Любовь. И когато Христосъ е дошълъ на земята, Той не казва, че трѣбва да започнемъ съ човѣшката любовь. Какво трѣбва да правимъ? Той казва: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего сѫ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила“. Веднага Той туря основния законъ – Любовьта. И сега казвамъ: „Ние Бога не Го знаемъ.“ Слѣдователно, ако не любишъ брата си, Бога не можешъ позна. И веднага и апостолитѣ даже се разколебаха и казваха: „Ние не познаваме брата си, че Бога…“ Не, не, азъ казвамъ: Единствениятъ, Когото азъ познавамъ, това е Богъ. Какво нѣщо е брата? Христосъ казва въ своето учение: „Никой не може да дойде до мене, освѣнъ чрезъ Отца ми“. Кой ти е братъ? – Когото Богъ е привлѣкалъ къмъ тебе. Ти ще признаешъ въ себе си Божественото проявление и никаква друга любовь. Признаете ли го веднъжъ, вие ще се освободите отъ редъ нещастия, които имате сега: нещастия, съмнения. Ако имашъ Божествената Любовь, ти нѣма какво да се нуждаешъ, ще бѫдешъ богатъ, а щомъ сѫ всички богати, ще има какво да раздаваме; щомъ има пари, и беднитѣ ще бѫдатъ нахранени. Сега искамъ да изпитате тритѣ допирни точки: първата, втората и третата допирна точка. Въ тия точки сега се съгражда новото човѣчество и новата култура, не сегашното християнство. Съгражда се основата на шестата раса. Или въдворяването на Царството Божие на земята, вѫтрѣ въ човѣшкитѣ души, се съгражда върху тия три основи. Трѣбва да знаемъ, туй е принципъ. И тогава нищо не е въ състояние да ви разклати. Ще знаете, че това сѫ тритѣ символи, никакви други символи. Ние имаме три допирни точки: първата – Любовьта, която дава животъ, втората – Мѫдростьта, която ще донесе въ ума знание, свѣтлина и третата допирна точка ще даде Истината, тя ще създаде у васъ волята. Онзи човѣкъ, който веднъжъ възлюби Истината, той е твърдъ като диамантъ, той казва: Азъ зная Истината, и съ нищо не можешъ да го разколебаешъ. Този е Пѫтьтъ, този е свѣтлиятъ Пѫть, може да го опитате. Туй е едно Божествено учение. Вие сте призовани да бѫдете свободни, а сега сте свободни, но по необходимость. Ние сме свободни и трѣбва да скъсаме всичкитѣ връзки, които ни държатъ до сега. Всички тия стари връзки, ние ликвидираме съ тѣхъ. Нѣкои мислятъ, че като се скъсатъ тия връзки, ще умратъ, ще заминатъ за другия свѣтъ. Чудни сѫ хората! Когато пуснатъ нѣкого отъ затвора той умира ли? Ще кажете: да не го пущаме, защото отвънъ има снѣгъ. Не, това е лъжа. Онѣзи, които проповѣдватъ, говорятъ лъжа, майки и бащи, всички лъжатъ не говорятъ истината. Истината трѣбва да се говори. Казватъ: не може да се говори истината. Може да се говори! Че това иска Богъ отъ насъ, да говоримъ истината! Ама, казвате, ако говоримъ истината, ние ще пропаднемъ. Ти не си правилъ още опити, да говоришъ истината, та да видишъ ще пропаднешъ ли. Защото говоримъ лъжата, затова пропадаме. Защо умирате вие? Раждашъ дѣца, умиратъ; раждашъ дѣца, оглушаватъ, ослепяватъ, майки, бащи – умиратъ. Защо? Защото ние не сме се още съгласили да говоримъ истината. Ще спрешъ, ще кажешъ: първата допирна точка е Любовьта, втората допирна точка е Мѫдростьта, третата – Истината. Ще се спрешъ и ще мислишъ за Бога. Нѣкой ти казва: Какво ще мислишъ? Ще мислишъ за Бога, и нищо повече. Ще бѫдемъ свободни. Вие още не сте правили опити. Вие мислите, че като кажете истината ще си попречите. Ако кажемъ истината на своя неприятель, преди още да сме готови, ще мязашъ на онзи, който излиза насрѣща ти съ онази чекмаклия пушка, съ патрони, пълни само съ малко барутъ – фалшиви патрони, но като си готовъ да говоришъ истината, то, като засѣгнешъ нѣкого съ тази истина, трѣбва да подскача; като целунешъ нѣкого единъ пѫть съ истината, той ще каже: „Стига вече, азъ разбрахъ.“ ИСТИНАТА НЕ УМЪРТВЯВА ХОРАТА, ТЯ ЩЕ ИМЪ ПОКАЖЕ ИСТИНСКИЯ ПѪТЬ. Сега, друго нѣщо. Не мислете, че туй учение, този пѫть, по който вървите е най-мѫчния пѫть. Той е най-лесниятъ пѫть, най-благословениятъ пѫть. Не, не, въ всички свои провѣрки, който съмъ правилъ, азъ казвамъ, че той е най-лесниятъ пѫтъ – пѫтьтъ, въ който има Любовь, Мѫдрость и Истина. А въ другитѣ пѫтища какви мѫчнотии има! Хората избиратъ най-лошитѣ, най-мѫчнитѣ пѫтища. Казватъ: Този животъ нѣма да ни даде никакво щастие, нѣма да вкусимъ нищо отъ него, не разбираме смисъла. Не, ти ще ядешъ нѣкой плодъ, портокалъ, и той като влезе въ стомаха ти, ще каже: „Братко, азъ ти много благодаря, че ме прие въ себе си“. И ти ще му благодаришъ. И той и ти, и двамата ще се радвате. А сега, ядешъ и не мислишъ за нищо. Че какъ, като вземешъ отъ този хлѣбъ една хапка вѫтрѣ въ себе си, той е нѣщо живо! Слѣдователно, когато Богъ проговори у насъ съ цѣлото си тѣло, умъ, сърдце и воля, всички ние ще бѫдемъ хора възкръснали, и нѣма да задаваме въпроса какъ трѣбва да живѣемъ. Сега, азъ желая вие да си напишете това мото: САМО СВЕТЛИЯТЪ ПѪТЬ НА МѪДРОСТЬТА ВОДИ КЪМЪ ИСТИНАТА! И въ този пѫть ще се реализиратъ думитѣ, дето казва единъ отъ пророцитѣ, че онѣзи който чакатъ Господа, тѣхната сила ще се възобнови тѣ ще се подмладятъ. Такъвъ е законътъ. Любовьта, Мѫдростьта и Истината подмладяватъ, обновяватъ, новоражда се човѣкъ. Човѣкъ постепенно трѣбва да се възражда. Този е вѣчниятъ законъ на възраждането, защото, само въ вѣчния животъ, като се съединимъ съ Бога, само Божествениятъ животъ може да внесе онѣзи елементи, който донасятъ подмладяване, който обновяватъ човѣкъ, иначе изгубвате смисъла на живота. Всѣки който е изгубилъ вѣрата въ Бога, той е остарѣлъ. Дойде ли вѣрата, ти се подмладишъ, ти си готовъ на всичко. Каквото пипнешъ, Богъ те благославя. Ако посѣешъ една нива, Богъ ще те възнагради; ако съградишъ една кѫща, Богъ ще те благослови, въ всѣко направление ще имашъ благословението Му. Сега ние мислимъ, че духовниятъ животъ изключва всичко въ свѣта. Не, всичко въ свѣта е духовно. Всичко е въ Бога, но ние чрезъ своя животъ опорочаваме духовнитѣ работи. Ние трѣбва да престанемъ да опорочаваме благата, който Богъ ни дава. Да не опорочаваме великата Истина. Щомъ опорочимъ Истината, изгубваме волята си, а щомъ изгубимъ волята си, ние сме роби на свѣта. Така идва робството. И тъй, ние сега сме свободни, понеже имаме първата допирна точка съ Бога. Това е Любовьта. Значи, Богъ е Любовь. Втората допирна точка, това е Мѫдростьта. Значи, каквото гради Той, това е Мѫдрость. И отъ това гледище, нѣма зло. Той постепенно всичко може да превърне, и злото може да превърне въ добро. Ще знаемъ всички Истината, че въ Бога всичко е добро, ама въ Бога; и вънъ отъ Бога всичко е зло. И ние се връщаме да живѣемъ въ този великия законъ. Този е Пѫтьтъ. Почнете ли вие да не вървите по този пѫть, животътъ ви почва да става по-тежъкъ, да отслабва. Сега, тази вечерь азъ вѣрвамъ въ едно нѣщо. Отъ вашето гледище вие всички имате доброто желание, но се колебаете, страхувате се. Мислите нѣкой пѫть, че сте много умни, тъй ви схващамъ. Като се мислите за умни, страхувате се да не би да ви измамятъ нѣщо. Нѣма какво да ви мамимъ, лъжете се. Допуснете сега, че азъ искамъ да ви измамя. Какво ще спечеля отъ васъ, ако ви излъжа? Трѣбва да имамъ обектъ. Е, хубаво, тази лъжа вие ще я схванете, какво ще спечеля? Нищо, абсолютно нищо. Тази мисъль не е ваша, освободете се отъ нея. Това именно е най-важното доказателство, че ви говоря истината. Казвамъ: съмнѣвате се, опитайте! Азъ ви оставямъ да видите най-страшнитѣ нѣща, най-голѣмитѣ противоречия. Опитай, и следъ 5 минути ще познаешъ вѣрни ли сѫ моитѣ думи или не. Ще идешъ при нѣкой химикъ да му кажешъ: Я анализирай този хлѣбъ, вижъ какви елементи има въ него! Слушай, докато този химикъ отиде въ лабораторията си, и анализира хлѣба, ще мине цѣла седмица. Ти го опитай, вкуси, и следъ 5–10 минути ще бѫдешъ готовъ за работа, и всичката ти меланхолия ще изчезне. Ама вѣрно ли е това? Опитай, и въ 5–10 минути истината ще излѣзе на лице. Щомъ провѣришъ и излѣзе истината, ще видишъ че говоря истината, а ако не излѣзе вѣрно, не говоря истината. Опитай! Тъй казва Христосъ въ Писанието: „Опитайте ме, и ще видите, че азъ съмъ благъ.“ Слѣдователно, ние ще Го опитаме въ всичкитѣ нѣща, и ще знаемъ, че Той е благъ. Каквото и да направимъ, ние ще се обърнемъ къмъ НЕГО. Сега, ще искамъ да идете, да турите контакта си на Любовьта, да дойде живота; да турите вашия контактъ на Мѫдростьта, да дойде знанието и ума; да турите контакта на Истината съ Бога, да дойде силната воля. И тогава, ние ще бѫдемъ въ състояние да разрешимъ всичко въ свѣта. Туй е учението на този день. Този день е подигнатъ, хубавъ е, сухота има. Днешниятъ день показва, че Господь говори така: Азъ днесъ мисля да говоря и да имъ кажа, че ако тѣ иматъ съ мене първата, втората и третата допирна точка, животътъ имъ ще бѫде тъй улесненъ и приятенъ, както никога други пѫть. Туй е емблема, но ако се малко усъмняватъ (на изтокъ има малки облачета), нещастията ще почнатъ да извиратъ, само малко ако се усъмнятъ. И утрѣ времето ще бѫде хубаво. Ние имаме нужда отъ абсолютна воля, мѫдрость и любовь, да осмислимъ, нашия животъ. Този животъ ще го осмислимъ, тъй, както никога до сега. И ние трѣбва да бѫдемъ единъ образецъ, единъ примѣръ, да покажемъ на този свѣтъ какъ трѣбва да се живѣе. Е, какъ трѣбва да бѫде обоснованъ бѫдащия свѣтъ? Ще имъ покажемъ какъ трѣбва да се лѣкуватъ, затвори нѣма да има, абсолютно никакви закони нѣма да има, ще имъ покажемъ какъ трѣбва да бѫдатъ наредени програмитѣ имъ. Всичко имаме ние. За въ бѫдаще, когато нѣкой направи една погрѣшка въ нашата култура, ние ще му дадемъ единъ банкетъ. И тъй, като му дадемъ единъ банкетъ, втори пѫть той нѣма да съгрѣшава. Тъй щото тия банкети ще се даватъ само на онѣзи хора, които правятъ погрѣшки. ТОВА ЗНАЧИ, ЧЕ НАШАТА ЛЮБОВЬ ТРѢБВА ДА БѪДЕ ТОЛКОВА ВЕЛИКА, ЧЕ ДА НАДРАСНЕМЪ ВСИЧКО Трѣбва да бѫдемъ герои, да надвиемъ нашата карма, и да кажемъ: МОГА азъ имамъ единъ контактъ съ Бога, имамъ Божията Любовь, имамъ живота. Имамъ другъ контактъ съ Богъ – Божията Мѫдрость – имамъ ума, знанията, и свѣтлината. Имамъ трети контактъ съ Бога съ Божията Истина – имамъ силна воля. Всички въпроси които ме спѫватъ, мога да ги разреша. Съ Бога, „всичко мога“ да направя. Слѣдователно, всичко мога да направя съ Бога. И тъй ние любимъ само Едного. Ние Го познаваме и въ тритѣ точки. Сега, азъ желая туй благословение да мине на васъ. (Аминъ.) Желая благословението на Любовьта да се излѣе въ живота ви. (Аминъ) Желая благословението на Мѫдростьта да се излѣе въ умоветѣ ви. (Аминъ.) Желая благословението на Истината да се излѣе въ вашата воля и вашитѣ дѣйствия, и Богъ да бѫде съ насъ и да работимъ всички за Неговата слава, и за въдворяването на Неговото царство, царството Божие на земята. (Аминъ.) 8 часа вечерьта. Въ 8.15 ч. Вечеря. (Жито, оризъ, плодове.) Въ 9.15 ч. Пѣсни. Учительтъ предложи да се пѣятъ следнитѣ окултни упражнения: Сладко медено, Блага дума на устата, Единъ си ти мой Мусалла, Махаръ Бену Аба. Следъ тѣзи упражнения Учительтъ самъ запѣ едно окултно упражнение: Свѣтла е Зората на новия день Свѣтла е Зората на новия день, День на Любовьта День на Мѫдростьта, День на Истина и Свобода, День на Истина и Свобода. Слѣдъ това хорътъ пѣ вече по свое желание слѣднитѣ пѣсни: Напредъ да ходимъ смѣло, Изгрѣва вече день тържественъ, Изгрѣва слънцето, и сила жива… Учителю благословенъ… Слѣдъ пѣснитѣ изговорихме тритѣ формули: Нѣма Любовь като Божията Любовь, Само Божията Любовь е Любовь, Нѣма Мѫдрость като Божията Мѫдрость, Само Божията Мѫдрость е Мѫдрость, Нѣма Истина като Божията Истина, Само Божията Истина е Истина. Въ 10 ч. и 10 минути тръгнахме по домоветѣ си.
  4. Аудио - чете Цвета Коцева Издание 2007 г., София КНИГА: Възкресение, Издателство Бяло братство Възкресение С вегетарианството ние не премахваме страданията, но само малко ги намаляваме, облекчаваме ги, не ги напълно унищожаваме. Колко трябва да се работи върху съзнанието на хората! Колко хората не постъпват днес братски? Имаш брат, утре ще се делиш с него. Той ще вземе твоя дял и нищо няма да ти даде. Какъв брат ти е този човек? Брат ти и ти принадлежите на две различни партии. Преследвате се и се биете. Страданията трябва да бъдат поука за вас. На тия страдания не трябва да гледате с усмивка, защото може да дойде и ваш ред. Тия, които страдат, ще се повдигнат за в бъдеще. Евреите са се облагородили, защото са страдали. Някому правят хирургическа операция – той рита с краката си. Как ще му помогнеш, как ще го утешаваш? – Ще му помагаш когато му дойде съзнанието. Тези хора, които са на бойното поле – ще отидеш да им помагаш, когато свърши боят. Човек трябва да се моли. В морето сте, корабът потъва, няма лодки за спасение, затова всички сте осъдени на погинване. Какво ще кажеш на такъв човек – вяра, трябва да се молиш на Бога. Ако пък има за помагане, помагай. Разумен трябва да бъде човек. Ученикът на една окултна школа трябва да бъде изпълнен с Любов; не само с Любов, но и с Мъдрост; не само с Мъдрост, но и с Истина; не само с Истина, но и с Правда; не само с Правда, но и с Добродетел; не само с Добродетел, но и с Милосърдие. Ученикът трябва да е въоръжен с всички приспособления. Всинца вие имате само човешката Любов, нямате Божията Любов. За Божията Любов мълчете. Грехота е. Аз не искам да тълкувате моите думи буквално. Когато дойда да помагам, няма да казвам какво ще правя, а само ще махна с единия пръст на ръката си и всичко ще се свърши. Сега лекарите, милосърдните сестри помагат, но това е човешкото, а когато Божественото работи, помага, тогава човек трябва да мълчи. Всяка крамола от думите ви трябва да изчезне. Сега за нищо и никакви работи спорите. Учителят казал така, Учителят казал иначе. Мнозина казват: “Аз искам да давам.” Казват, но не дават и касата им седи пълна. И когато се каже един закон, всеки мисли, че този закон не се отнася до него. И всеки мисли, че е изпълнил Христовия закон. Христос казва: “Когато изпълните всичко, каквото Ви е казал Бог, пак кажете: Ние сме раби нищожни.” Смирение трябва. Когато дадеш нещо на хората, ти много малко си направил. Някои църкви се хвалят, казват: “Ние дадохме на толкова бедни, толкова училища направихме.” Тези неща са хубави, но хората не са дошли още до същественото. Кое е то? Христос чака за работници. Той търси изпитани души, на които да повери нещо. Той чака да дойдат тия души, за да им повери тия хубави работи. Той търси готови души. Вие ще кажете: “Ние не сме ли готови?” Цигулари много, но майстори цигулари малко. Ти свириш хубаво, но трябват майстори цигулари, на които да се повери всичко. Ти не си от тях. Казваш: как така? Да, така е. Ако искаш да се увериш, ще ти дам някое мъчно парче и ти ще се спреш на някое място и не ще можеш да продължаваш по-нататък. Във всички векове все една спънка се явява за хората. Вие нямате досетливост, вие нямате благоразумие. Какво да се говори? Една дума да се каже само, но да е на място. Какво означават думите: “вечер-сутрин”? Ставам сутрин, отивам на работа с песен. Но като се върна вечер, може да имам на ръцете си пришки, ще болят краката, а може би да имам и голям товар на гърба си. Като станеш сутрин и отидеш на работа, кажи: “Господи, бъди с мен днес!” През целия ден съзнанието трябва да бъде будно, свързано с добрите хора, с ангелите. По целия свят има хора, които вършат тайно това, което ви говоря. Трябва да се радваме като вършим това нещо. И ние можем да вършим всичко това. Днес в България стават много работи. Ние ще се молим да се превърне всичко на добро. Някой кораб потъва. Аз, не че не съчувствам, но казвам на тия братя, които заминават: “Освободете се, излезте вън от тялото си и вземете знамето нагоре, знамето на Любовта.” Развейте горе знамето на Любовта. Вас пращаме мисионери сега, проповядвайте сега в България. Казват: “Горкият човек умря!” Не, ние го пратихме за мисионер. Всички, които заминават сега, стават мисионери. Които са вързани, развързваме ги, за да отидат на работа. Казваме им – ще работите. Това е правият път. А тия, които остават на земята, не трябва да чакат времето, когато умрат, та тогава да отидат горе да работят, а трябва да работят тук, тук да развеят знамето на Любовта. Тук-там ще намерите някоя душа, на която ще помогнете. Има нажалени, наскърбени, натъжени души. Ще им кажете: “Не тъжете, блажени са онези, които отиват на онзи свят.” При Господа отидоха те. Там са им турили хубави дрехи, хубави обуща. Ще кажете: ами телата им? – Те са оставили тука робошките, онези кирливи дрехи. Не съжалявайте вървите. Ако някой те попита: “Как да повярвам в онзи свят?” – ще кажеш: “Аз ида оттам.” Ако не вярваш, иди на бойното поле и виж. Всички вие сте влезли в онзи свят, но дяволът има един майсторлък и го излага. Вие всяка вечер ходите в онзи свят и там виждате всичко. Там има една зона, в която и дяволът поставя своя кинематограф, отваря картините си и вие виждате. Вие гледате тия картини и те се набъкат в ума ви. Там, и хубавото и дяволското се размесват във вас, и умът ви се разбърква. Вие като минавате през тази зона трябва да имате будно съзнание. Ще замрежите очите си и тъй ще минете. Тъй че, всяка вечер вие ходите и се връщате от онзи свят. Въздушната власт със своя кинематограф ви размътва умовете. Онзи свят вие ще донесете в тоя свят. Всеки един човек има съобщение с онзи свят. Ако няма съобщение, той не може да живее. И между животните има ясновидци – те виждат духове. Гледаш някоя котка наближава някое кюше, вторачила се там, като че вижда нещо. Наежила се -вижда нещо. Ти гледаш – няма никой. Как ще си обясниш това? – Ясновидка е тя, вижда нещо. И конят е ясновидец. Често той вижда засадата, която ти не виждаш. Оставиш ли се на коня, той няма да те преведе през пътя на засадата, а ще те преведе през друго място. Мишките и плъховете също са ясновидци. Когато ще потъне някой кораб, всички мишки и плъхове изскачат предварително; преди да се разберат хората, мишките и плъховете са навън. Как узнават те това нещо? – Ясновидци са те. Когато видиш, че плъховете се разбягват от някой кораб, ти нямай доверие в този параход. Плъхът е ясновидец – вижда, че корабът ще потъне, а човекът не знае това нещо. Всеки един от вас може да узнае това нещо предварително – щом идеш до един кораб и се готвиш да влезеш в него, но сърцето ти се стяга, не влизай в него. Остави билета си и се върни. Щом отиваш до един кораб и сърцето ти е отворено, весело, тогава си купи билет и влез в кораба. Това е общо правило, то се отнася до всички случаи в живота, а не само до случая с парахода. Отиваш на станцията, искаш да заминаваш за някъде, но сърцето ти се стяга. Вземи си багажа и се върни назад. Като ви се стяга сърцето идат катастрофите в живота. Животните се подчиняват на това вътрешно чувство, а човек не се подчинява. Човек казва: “Ако аз не отида на гарата, след като съм се наканил, или ако се върна от гарата, след като съм си взел с всички сбогом, какво ще кажат за мене хората? Какво ще помислят?” Тук имаме една мома от Македония, наречена Султана. Тя разправила следния случай: Вечерно време било, когато тя трябвало да пропътува през планината. Като вървяла, вътре в себе си чула един глас – не пътувай, спри се на това място и не мърдай. Спряла се там и стои. Вятър, бури, дъжд валяло, а тя стои не мърда. И на сутринта какво вижда – ако би направила две крачки, щяла да падне в пропастта! Когато чуеш този вътрешен глас да ти казва: “Спри се!”, спри се и нищо повече! Не философствай, намираш се две крачки пред пропастта! Ние казваме: “Защо да се спра, да ме духа вятърът, да ме вали дъждът цяла нощ?” По-добре е да те кваси дъждът, отколкото да паднеш в пропастта. Дъжд, вятър – ти ще спреш и ще се молиш. Сутринта Господ ще ти каже: “Не по този път, а по тази пътека трябва да вървиш!” Това трябва на всинца ви. Всинца имате добри желания, но знайте, че в света има шпиони, не само видими, но и невидими. Тъкмо ще направиш нещо добро и ще дойде някой веднага и ще ти каже: “Не, не прави това!” Не, Божия глас ще послушаш. И в старо време е казано – нашата борба не е с плът и кръв. Духовете не са хиляда, не са и един милион, но повече духове има. Има князе на 200 милиона войници; има князе на 400 милиона войници; има князе на 800 милиона войници и т. н. Ще се молиш на Бога. Това са милиарди духове, които, като те налегнат, че като почнат да ти шушукат със своята артилерия – ш-ш-ш-ш-ш... Отвсякъде шушукат – и отгоре, и отдолу. Християнинът трябва да бъде като един екипиран кораб, да има всички приспособления за пътуване. Вълните ще го блъскат, но корабът да си върви. Турците казват: “Не давай ухо на всичко това.” Те ще ти казват: “Има нещо много важно да ти кажа.” Ти ще им кажеш: “Аз зная каква е последната новина. Аз я четох.” Последната новина е – “Бог е Любов.” Всяка друга новина е стара новина. “Бог е Любов”, в която няма никаква промяна, никаква измяна. Бог е животът, в който няма смърт. Това е новото, което аз зная, а всичко друго е стара новина. Някой от тия духове ще ти подшушне: “Да, но въпреки това, хора са умирали!” Не, ти не слушай това. Ти си го слушал милиони пъти. Новото, което трябва да знаеш, е, че Бог е Живот. Най-новото е да възлюбиш Господа Бога твоего с всичкото си сърце, с всичката си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Да възлюбиш ближния си като себе си. И да възлюбиш врага си. Това са най-новите казани работи. По-нови от тях няма. Когато тия неща дойдат в съзнанието ти и почнеш да ги изживяваш, те са все нови работи. Ще оставиш на Бога и Той ще примири нещата. Казано е: “Бог ще съди всяка плът.” На Него е Царството и Силата, и Славата. Христос казва: “Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.” Онзи, който е дал, Той съди. Бог е, Който съди. Всяка човешка власт ще бъде съдена. Каквато съдба Бог отсъди, тя ще бъде най-хубавата. Писанието казва: “И ангелите ще съдите.” Вие, ако разберете този закон по буквата, ще кажете: “Знаете ли кой съм аз? И ангелите ще съдя.” Ние ще препятстваме на съда и ще видим каква е Божията Правда. Казано е: “Бог ще обърше всяка сълза от очите ви.” Бог ще премахне вашите сълзи, вашите страдания. Баща ви и майка ви може да ви помилват, да ви погалят, да ви целунат, но Бог ви праща чистия въздух и светлината, при всичката тяхна любов, вие ще свършите. Ако пък, ако пък дойде най-първо Божията Любов, а после любовта на майка ви и на баща ви – всичко това ще бъде добро за вас. И тъй, аз вярвам, че всички вие искате да бъдете умни. Умни сте, само че дяволът във вас е глупав. Всинца сте умни, само че глупавият дявол, като е дошъл във вас, говори глупави работи. Вие сте оставили перото, забравили сте го и той го взема от масата ви, написва някои глупави работи и подписва вашето име. Някой път имате разположение да говорите, но Господ ви казва: “Ще мълчиш!” Някои други ти казват: “Кажи, кажи! Нека видят, че не си от глупавите.” Ако не кажеш, ще изгубиш достойнството си. Духът ти казва пък: “Не, ще мълчиш!” Ти послушаш дявола и казваш. Мислиш, че като си го послушал, ще станеш човек и половина. Всеки е изложен на изкушение. За всекиго ще дойде изкушението. Има моменти, когато ще дойде изкушението за всеки едного. Кога ще дойде? Христос беше изложен на изпитания и при това в най-слабите моменти. Когато пости 40 дни най-после му каза сатаната: “Като си гладен, направи камъните на хляб, нали знаеш как?” Христос каза: “Не, има и друга храна.” После сатаната го качи горе на храма. Какво значи това? Дяволът ще те опопи, ще те качи горе на амвона и ще ти каже: Проповядвай на хората Истината. Ти ще проповядваш Истината в църквата, но в църквата Истината не може да се каже. Църквата е вътре в човека. Ще срещнеш една душа наскърбена, влез в нея вътре и така ще вземеш половината от скръбта й. Ти ще й съчувстваш, ще работиш с нея. Църквата е вътре в човека. Да не изкушаваш Господа. Като разбираш така, изкушения няма да имаш. Дойде тщеславието – то е външната страна на живота. Ти ще се поклониш само на Господа и само Нему ще послужиш. Това е учението. “Покланяш се на Господа.” Това е всичкото. Аз се подчинявам на Господа и с това изпълнявам всичко. Първото нещо: всички ще живеете в Любовта и тя ще ви научи на всичко. На всинца ви трябва учение. И кой трябва да ви учи – Господ. Като вземеш да ядеш парче хляб и той падне на корема ти като топка, това показва, че той не е хубав. А като ядеш някой хляб и си разположен, той е добър хляб. Има една вода, която като я пиеш прониква навсякъде в тялото ти, а друга някоя, като я пиеш не ти пада добре. Това е Словото. За всинца ви се отваря широко поле за работа. Един ден ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще кажат: “Еди-кой си знае, доведете го тук да говори.” Ще ви измъкнат насила от къщи да говорите. Ще ви кажат: “Елате да кажете какво има на онзи свят.” Че има онзи свят, това е лъжа; и че няма онзи свят – и това е лъжа. Ако имането е лъжа и нямането пак е лъжа. Това, което ви говоря се отнася за ония, на които съзнанието е пробудено. Това, което за света е важно – да има научни доказателства, за вас това не е важно, не е интересно. Да се доказва онзи свят за този, който се ползва от него, това е смешно. Да се доказва, че слънцето грее за онзи, който се ползва от него, това е излишно. Ако сме в центъра на земята и да казваме, че слънцето грее, това разбирам. Но на това слънце аз всеки ден се грея – тогава каква нужда има да го доказвам! Така е и с Божията Любов. Не търсете Божията Любов, но любете. Няма закон, който да казва, че трябва да чакаш да те любят, че тогава да работиш. Законът е всякога такъв: Да възлюбиш ближния си, да възлюбиш Бога! Да те обичат – няма такъв закон. Где има такъв закон, да те обичат? Хайде сега на работа! Да възлюбиш Бога, да възлюбиш ближния си, да възлюбиш врага си. Всички на работа! Никой няма право да чака другите да го обичат. Когато всички хора се оправят, какво ще правим ние? – Тогава ще любим животните. С тях ще се занимаваме, ще ги възпитаваме, ще ги учим. Когато и те завършат своето развитие, ще отидем тогава при минералите. Има работа за всички. Велико училище е земята. Ама след това какво ще има? Аз ще ви кажа какво ще работите. Завършете тази си работа, която сега ви предстои. Тогава аз ще ви кажа. Сега ще знаете: първият закон е да любите. Като турите Любовта като основа на живота си, ще разберете всичко. Онзи, който люби, той едновременно и дава, и приема. Такъв е законът. Търговецът отваря дюкян, купува стока и продава. Той не може да купува, ако не продава. Да ме любят значи да постъпва в мене нещо. Но ако аз не изпратя в Англия 100 или 200 хиляди шилинга, или 1000 английски лири в Лондон, няма да получа от там стока. Аз давам, значи и проявявам закона на Любовта. И англичаните, на моята любов ще отговорят с параход, ще почне с него да идва стоката. Аз складирам това и казвам: “Как обича той хората!” Да, обича ги, но по-рано аз го обикнах. Прати 1000 английски лири, ако нямаш прати 100 лири, ако нямаш прати 10; ако нямаш толкова, прати 1 лира. Една лира всеки има. Така седи законът. Велик е законът. Всеки, който обича, приема, понеже Бог е верен. Ние, като любим, изпълняваме Божия закон, Божията воля. Като кажеш: “Аз ще любя”, тогава Бог е с тебе и почва да ти помага. Щом чакаш, седиш и се молиш, а не любиш, Господ не те слуша. И за тези, които не любят, има нещо приготвено. Всички вехтории и парцали са все за тях. Изостаналите неща все са за тях. Такъв е законът. Който люби, изпълнява волята Божия. Който не люби, не изпълнява волята Божия. Българите сега се бият един друг. Защо? Ако вие бяхте приложили Божия закон, щяха ли да правят това нещо? Едните и другите щяха да кажат: няма да правим така. Никой не прилага Божия закон. Ще кажете: “Какъв е церът на това нещо, та какво ще трябва да правим?” Ще приложите Божията Любов, нищо повече. Насилието в света никога не ражда нещо добро. Временно една армия се бие с друга и побеждава. Радва се, ликува, че е победила, но дойде друга една армия, с много по-многочислена войска. Последната победи, сега тя ликува, радва се, че е победила, всички се изтощават, остаряват, умират, обезплътяват се и отиват в невидимия свят. И там вече виждат какво са вършили в света. Липсата на Любов между хората ражда несъгласията. Любов, Любов да се проповядва на хората. Възлюбване на Господа – това е основното учение, което трябва да се проповядва, за да дойдат хубави дни. Идват хубави дни. Добри дни. Господ има два дни: единият ден е денят на Божията нощ, а другият ден е Божият ден, Божието благоволение. Последният ден наближава. Следният ден е кармическият закон – фигуративно говоря. Съдбата за всеки едного ще стане моментално. Това няма да трае дълго време. Когато се разрушава земята, в един миг всичката може да се превърне в газообразно състояние. Иде сега денят Господен. Казва Писанието, че едни ще заплачат и ще възридаят. Христос казва на учениците си: “Вие ще заплачете и ще възридаете, а светът ще се възрадва.” Като заплака Христос, всичкият ад се зарадва, казаха: “Освободихме се от Него.” Но учениците му бяха наскърбени. И Христос после каза: “Аз ще ви видя и вие после ще се възрадвате и радостта ви никой няма да отнеме.” Сега светът се радва. После светът ще възридае, а праведните ще се радват. Тази е притчата – Лазар в лоното на Авраама, а богатият в мястото на мъчението. Човек е изложен на изкушения. Даже и най видните – например, апостол Петър беше изложен на изпитания. Като отиде при Павла, като нямаше евреи при него, той постъпваше като езичниците. Обаче дойдоха при него евреите от Ерусалим и той почна да избягва езичниците. Страхуваше се да нямат лошо мнение за него. Апостол Павел осъждаше Петра, но като отиде в Ерусалим и той направи същата погрешка каквато и Петър. Има някои хора, които имат мъчнотиите на апостол Павел, други – мъчнотиите на апостол Петър, трети – мъчнотиите на Йоана. Така и Христос е имал три вида изкушения. Някои казват, че Христос не е страдал действително, а само привидно. Любов трябва на хората. Любов към Бога. Любов на пълно самопожертване, човек да изпълни напълно Волята Божия. Това е най-великото нещо, което можеш да направиш на земята. Ако всички Божии служители разбираха така изпълнението на Волята Божия, ако всички говореха за Любовта, каква сила щяха да бъдат! Сега за какво се делят – за нищо и никакво. Аз бих желал всички ония, които вървят по новия път, по пътя на новото учение, да постъпват според закона на Божията Любов. Някой ще ви запита: “В какво се състои вашето учение? По какво се отличава от другите?“ Как ще го характеризирате вие? – То е учение на Любов, а Любовта носи живот, свобода и светлина. Отидеш при някого и му проповядваш. Той казва: “Ти носиш свобода и светлина, но аз имам да давам 5000 лв. дълг и за този дълг отивам в затвора.” Друг ти казва: “Баща ми беше беден човек, не можа да ме изучи и сега съм сляп, не мога да чета.” Трети ще ти каже: “Майка ми беше слаба, хилава, и ме роди такъв хилав, куц.” Ти тогава ще му кажеш: “В името на Любовта, стани.” Той стане, почва да марширува пред тебе надясно, наляво и ти гледаш дали е останал някакъв кусур в него. Виждаш го съвършено здрав, прав. Отиваш тогава при втория, който е сляп, че не може да чете. Ще му кажеш: “Ела при мен, аз ще те науча да четеш.” Ще му отвориш очите и ще почнеш да го учиш. Отиваш най-после при този, когото ще теглят под съд за 5-те хиляди лева дълг. Казваш на неговия кредитор: “Вземи на моя сметка 5000 лв. от банката.” Тоя вземе тия пари и го освободи. Щом постъпваш така с един човек, ти си го победил, а длъжника му си освободил от затвора. Ако говориш за свобода на този, който е с вързани крака, ще ти каже: “Аз не мога да дойда при тебе.” И прав е, но ти, който носиш живот, светлина и свобода, ще го освободиш от затвора и той ще тръгне подир тебе, ще дойде заедно с тебе да проповядва. Направиш ли това с един, ще тръгне след тебе и втори, и трети, и четвърти и т.н. Така ще е, когато започвате с Името Божие. Някои казват: кога ще се оправи светът? Лесно ще се оправи, когато му дойде времето. Постъпиш ли така с един, ще тръгнат след тебе и втори, и трети и четвърти, и колкото повече вървиш нататък, все повече и повече ще се увеличават, ще станат 50, 100, 1000, 10 000, 100 000, 200 000 и т.н. За една година ще станат цяла армия. Най-голямата армия в света. И ако всеки един, който е излекуван, тръгне след вас, в скоро време ще се съберат цели армии. И само така може да се оправи светът. Това се нарича мобилизация! Ще влезете в света и ще почнете да мобилизирате. Ще отидете при някой болен и ще го лекувате. Най-първо ще го излекуваш физически. После ще го научиш да чете. За един час ще изучи цялата азбука... а, б, в, г, д, е... За един ден ще знае да срича. На другия ден ще мине I-во отделение, след това ІІ-ро отделение, след това Ш-то отделение и на четвъртия ден IV-то отделение. След това за други седем дни ще свърши цялата гимназия и за още четири дни – университета. Ние говорим за онези, които са възприемчиви. Този, който е възприемчив, само той си припомня. Че колко пъти той е свършил университет? Аз ще му кажа: “Ти преди четири прераждания свърши отделенията и после умря. Спомняш ли си?” – Спомням си. “А пък преди две прераждания ти свърши университет в еди-кой си град. Спомняш ли си това? След туй умря.” Той ще каже: “Да, спомням си...” “И когато дойде Духът на Истината, той ще ви научи.” Ще ви научи, значи ще ви припомни. Ще ви научи на всичко, ще ви научи на Силата Божия. Ние само ви припомняме нещата, които сте забравили. Беседа*, говорена от Учителя на 21 април 1925 год., III ден на Великден, вторник, 1 часа след обед, в София на улица „Опълченска“ №66, Преписано от оригинала, донесен от бр. П. Епитропов, Бургас, 28 май 1925 г., Възнесение. * Тази беседа не е отбелязана в нито един от каталозите и не е издавана досега. Може да се причисли към вида извънредни беседи. Ако се съди по различните каталози, в интервала от 15 април до 14 юни 1925 г. не са четени беседи. Причините за този факт не се отбелязват никъде. Беседа със заглавие “Възкресение” е четена на 22.02.1928 г., публикувана в книгата “Малки и големи придобивки” (ООК, г. VII, т. 2, изд. 1936 г.). Друга беседа със същото заглавие е четена на 30.10.1932 г., публикувана в книгата “Думи на правда” (НБ XVI серия, т. 2, изд. 1996 г., ИК “Сила и живот”).
  5. Аудио - чете Митко Ненков Аудио - чете Цвета Коцева Единична извънредна беседа от Учителя 30 август 1930г. г. Първо издание. София, 1997 г., ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Втори вариант към външен сайт Съдържание Правият път Един духовен опит Беседа – наряд от Учителя Абсолютно никому вън от присъстващите 43 братя не се дава. Ако трябва, ТОЙ лично ще го даде. Тайна е – никой да не те знае, че изпълняваш този опит. И приложение в областта на Божествения закон. Опитът е даден в събота, 30 август 1930 г., Изгрев. Седмично ще се прави по един опит, който ще почва в 4 ч. и 30 мин. и ще трае най- малко един час. През другите дни на седмицата всяка сутрин около 20 минути ще се прави приготовление за опита, който ще се прави през следващата седмица, за предстоящия опит. В деня на опита при ставане от леглото ще се благодари на Бога така: "Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее." Забележка: Сполуката седи в това ние да посеем, а Бог да възрасти. Всичката сила седи в това. Лозинките, които по-долу ще се споменат, не само да се помислят, но и да се почувстват. МАЛКО ПОЯСНЕНИЕ ВЪРХУ ОПИТА, дадено от Учителя на 31 август 1930 г. в 4 ч. и 30 мин. "Буквата умъртвява, а Духът оживотворява" – с този стих от Евангелието искам да ви допълня, че един час размишление е много за вас. Размишлението зависи от интензивността – може и пет минути да бъде. Вземете 10 минути гласно, интензивно ще произнесете формулата. Така разпределете времето: 10 минути в съсредоточаване, приготовление, молитва; 10 минути в четене гласно, интензивно на лозинките и 10 минути в размишление върху лозинките, или всичко 30 минути. После ще отворите Библията и прочетете стиховете. Вашата интензивна мисъл за първата седмица ще бъде: "Да дойде Царството Божие на земята, да дойде в моя ум, в моите сърце, душа и воля, всичко ще се уреди, всичко ще се измени." Като живеете в една уредена държава, всичко е за добро и обратно. Когато дойде Царството Божие, всичко ще ви донесе мир, радост, спокойствие. Раздорите ще престанат. Дълговете ще си изплатите. Примирение между скараните ще дойде. С мислене само обаче нищо не става, Царството Божие няма да дойде, а трябва да го чувствате, да стане една промяна у вас, да действате по един особен начин. Като обичате един приятел, той вашата дума на две не прави. И вие Словото Божие като направите на две, други работи ще се зародят, ще дойдат в умовете ви. Ще мислите с жените ви какво ще стане; ако сте политици, ще мислите какво ще стане с вас и политиката и прочее. Това са дупки. Ще вземете мистрията и ще ги замажете, затворите и ще оставите само толкова място, през което Божественото да влиза. В първия опит още ще видите дали вашето съзнание е уредено. Един час размишление – работа за един светия, е удоволствие, то е като едно царско угощение. За който не е свикнал, ще е трудно да размишлява един час. Ако не можете, по-добре е да скъсате конците, но да не кажете: "Тая работа не мога да я направя." Ще дойдат вашите приятели и ще довършат онова, което не сте успели да свършите вие. По-добре на път, а не в застой. Никога не казвайте: "Не мога тази работа да я свърша." Това е работа с вътрешен часовник, по Дух да работите, а не по часовник, не по буквата. Но дали ще правите опита или не, Царството Божие ще дойде, каквото и да стане. То ще дойде, но като го желаете, вие ще станете участници и ще ползвате благата, които носи Царството Божие, та ще считате за привилегия това, а има милиони други същества, които са работили преди вас за идването на Царството Божие на земята. Слънцето ще изгрее, но ние трябва да отидем да го посрещнем, така по-добре ще се ползваме от благата му, които то раздава. Та желанието на вашия Учител е: придобивки да имате в растежа и плод да принесете. Гледам, някои от вас са уморени. Като правите опита, съзнанието ви трябва да е будно. Ще ви правят препятствия, ще ви поставят бодлива тел. Пазете се да не бъдете изненадани с препятствия. Внимателни и бодри бъдете. Помолете се на Господа да ви даде силна воля, светла мисъл, чисто и благородно сърце. Ще ви пратим някои приятели да ви помагат, за да се реализират вашите мисли. Бедният като работи с мисълта, ще стане богат. Невежият ще стане учен. Болният ще стане здрав и т.н. С постоянно усилие, с разумна дейност, каквито человек може да прояви, ще потече вода. Това е работа в една нова насока. Като ви дам десет торби със злато, вашата мисъл ще бъде интензивна, няма да заспите, но като дойде Царството Божие, няма торба със злато, няма привидни придобивки. Като че ли от небето не капе. Ами че дъждът капе от небето, въздухът оттам слиза и всичко оттам капе. Най-после ще капне и във вашите умове – мисъл, здраве и всичко, което ви е потребно, и животът ви ще се уреди. Очаквате отдолу – нищо не идва. Очаквате отстрани – пак нищо не идва, отгоре – също, но като погледнете по-добре, виждате един хляб до вас. Откъде е дошъл, не знаете. – От невидимия свят. Вие сега не знаете кое откъде е дошло. Като се молите, не знаете как и откъде ще се изпълни молбата ви, а това е реалното. Нямате пари в джоба си – помолите се. Бръкнете в джоба си и намирате десет лева. Откъде са дошли? Все отнякъде са дошли. Живият човек, докато се моли, все ще намира в джоба си това, което иска, но престане ли да се моли и не намира ли в джоба си нищо, работата е лоша. На един познат казвам: Пий топла вода, ще се изпотиш, ще се преоблечеш и простудата ти ще мине. Той ми казва: "Пих десет чаши вода, няма полза, друго трябва да правя." Казвам му: Сега, в мое присъствие ще пиеш. Той изпи само пет чаши, изпоти се, преоблече се и оздравя. Трябва една интензивна мисъл и ако човек не знае как да постъпва, от духовния свят много чукове, много удари ще получи. И човешката мисъл има понякога изплескване, измятане и тогава човек вместо да получи нещо, получава обратни удари на своята мисъл. И с чувствата е същото. Зимно време е. Студено ви е, замръзнали сте. Ще се постоплите, ще пиете топла вода, ще се сгреете. Четенето на Библията – това е греене, това е огнището. С такова затопляне ви става по-добре. То е като вдигането на капака на гърнето. Махнете капака, виждате какво има вътре, вземате хлебец, топнете си малко, хапнете си и ви става по-добре. Закон е: все ще се греете – зимно време на камината, лятно време на слънцето. Останалото време до един час ще употребите в съзерцание за усилване на мисълта, сърцето и волята, за усилване на духа ви, за постигане на някое ваше съществено желание, ще размишлявате за това, което не ви достига, за това, от което имате нужда. Наряд Първото четириседмичие Първата седмица а. Лозинката ще бъде: "Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее." "Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да дойде Царството Божие във всичката негова пълнота както е горе на небето, така и долу на земята, и да изпълни сърцата на всички народи на земята." (Под народи ще разбирате всички души, които са пробудени и имат желание да вършат волята Божия.) б. Четене и размишление върху Евангелие от Иоана 10:10-20. Втората седмица – 7 септември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление върху Евангелие от Матея 7:5-15. Третата седмица – 14 септември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление от Евангелие от Лука 15.12-22. в. Четене и размишление върху седма беседа от Седма серия, страници 4, 5 и 6. Трите тези Евангелия и трите страници от беседата ще бъдат свидетели за работата, която сте свършили. Четвъртата седмица – 21 септември 1930 г. Ученикът първите три седмици употребява за Бога, а четвъртата за себе си. а. Ще се повторят същите лозинки и ще се прибави след тях: "Аз и ние да бъдем членове на това Царство Божие. Да ни даде Господ светлина, изобилна светлина, да разбираме Божиите пътища." б. Ще се прочетат и ще се размишлява около всички стихове от Евангелието, четени през първите три седмици и страниците от беседата, четени през третата седмица. Второто четириседмичие Първата седмица – 29 септември 1930 г. а. Първата лозинка за посяването и възрастването. б. Втора лозинка: "Пожелаваме всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила Божията Любов да завладее сърцата и умовете на всички хора, които искат да изпълнят Божията воля по лицето на земята, както тя владее горе на небето". в. Четене и размишление върху Евангелието от Иоана 6:1-10. Втората седмица – 6 октомври 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Матея 12:1-10. Третата седмица – 13 октомври 1930 г. а. Същите лозинки ще се казват. б. Четене и размишление – Евангелие от Марка 2:1-10. в. Четене и размишление - Шеста серия, шеста беседа, първите три страници от томчето "Двата природни метода" – "Отвори им умовете". Четвъртата седмица – 20 октомври 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят и след тях ще се прибави: "Божията Любов да изпълни и моето, и нашите сърца с всичката своя пълнота." б. Ще се прочетат всичките стихове от Евангелието, прочетени през първите три седмици, и трите страници от беседата, прочетени през третата седмица. Третото четириседмичие Първата седмица – 28 октомври 1930 г. а. Първата и втората лозинка. б. Четене и размишление – Евангелие от Иоана 12:1-10. Втората седмица – 4 ноември 1930г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление върху Евангелие от Матея 20:20-30. Третата седмица – 11 ноември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Лука 9:1-10. в. Да се прочетат първите три страници от Първа серия на петата беседа "Любовта". Четвъртата седмица – 18 ноември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят и после ще се прибави след тях: "Божията Мъдрост да озари и моя ум, и нашите умове." б. Ще се прочетат и ще се размишлява върху всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, прочетена през третата седмица. Четвъртото четириседмичие Първата седмица – 26 ноември 1930 г. а. Лозинка (първата за посяването и възрастването). б. "Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се възцари Божията Истина по лицето на земята и в сърцата на хората и да има вечна Правда навсякъде." в. Четене и размишление – Евпнгелие отп Иоана 15:1-10. Втората седмица – 3 декември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Матея 19:1-10 стих. Третата седмица – 10 декември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Марка 9.1-10. в. От Втора серия втората беседа "Новото основание" да се прочетат 11, 12, 13 и 14 страници. Четвъртата седмица – 17 декември 1930 г. а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: "Божията Истина да се възцари в мен и в нас и да ни изпълни с всичката своя красота и хармония на живота. Желаем, Господи, с всичката си душа да станем служители на Истината." Петото четириседмичие Първата седмица – 25 декември 1930 г. а. Първата лозинка (за посяването и т.н.). Прибавя се друга, нова лозинка: "Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да се въдвори Божият мир по лицето на земята и в сърцата на хората." (Ще разбирате сърцата на всички верующи, на всички будни души. Мира ще го вземете в широк смисъл, защото само при една култура на МИР, само когато хората живеят в мир, може да има прогрес, само тогава хората растат и във физическия, и в духовния живот.) б. Четене и размишление – Евангелие от Иоана 16:16-24. Втората седмица – 1 януари 1931 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Матея 11:1-10. Третата седмица – 8 януари 1931 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Лука 1:1-10. в. От Трета серия трета беседа "Рождението" да се прочетат четири страници: 2, 3,4 и 5. Четвъртата седмица – 15 януари 1931 г. а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: "Да се въдвори Божият Мир и в моето сърце, и в нашите сърца, и в моя ум, и в нашите умове." б. Да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици, и страниците от беседата, четена през третата седмица, и се размишлява върху всичко. Шестото четириседмичие Първата седмица – 23 януари 1931 г. а. Лозинки: "Ние, Господи, посяваме доброто семе и Ти възрасти доброто семе, което си благоволил чрез нас да се посее." б. "Пожелавам с всичкото си сърце, с всичкия си ум, с всичката си душа и с всичката си сила да даде Бог живот, успех и дългоденствие на всички добри и праведни хора по лицето на земята и да се излее Божието благословение върху тях, както е изляно горе на небето." в. Четене и размишление – Евангелие от Иоана 3:1-10. Втората седмица – 30 януари 1931 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Матея 2.1-10. Третата седмица – 6 февруари 1931 г. а. Същите лозинки ще се повторят. б. Четене и размишление – Евангелие от Марка 5:5-15. в. Четене и размишление - Четвърта серия, първа беседа "Братя и сестри на Христа" - първите десет страници. Четвъртата седмица – 13 февруари 1931г. а. Същите лозинки ще се повторят и ще се прибави към тях: "Да даде Бог на мен и на нас живот, успех и дългоденствие и да се излее Божието благословение върху мен и върху нас, както е изляно горе на небето, за да му служим всякога." б. Четене и размишление – да се прочетат всички стихове от Евангелията, прочетени през първите три седмици и страниците от беседата, четена през третата седмица. 1. Горното е за първото полугодие на 1930/1931 година. 2. Второто полугодие почва от събота, 21 февруари 1931 г. През второто полугодие ще се повтори всичко преминато през първото полугодие, а дните, през които ще стават опитите във всяко четириседмичие, ще следват по реда на седмичните дни, като се почне от: Събота - за първото четириседмичие Неделя - за второто четириседмичие Понеделник - за третото четириседмичие Вторник - за четвъртото четириседмичие Сряда - за петото четириседмичие Четвъртък - за шестото четириседмичие 3. През другото време по свобода. Можете да се молите един за друг, за да ви се оправят работите. 4. Да се проучва през годината от Деянията, 16 глава и да се размишлява върху нея. Същият Дух ще работи през цялата година. Дадено от Учителя на 30 август 1930 г., Изгрев. Присъствали: 1. Минчо Сотиров – Бургас 2. Матей Попов – Бургас 3. Георги Куртев – Айтос 4. Крум Илиев – Айтос 5. Димо Джеджев – Айтос 6. Васил Долапчиев – с. Даутлий, Айтоско 7. Слави Тодоров – с. Гюргенкьой, Айтоско 8. Димитър Добрев – Сливен 9. Иван Калкайджиев – Сливен 10. Тодор Абаджиез – Ямбол 11. Георги Маринов – Нова Загора 12. Слави П. Камбуров – Нова Загора 13. Тодор Йорд. Чернев – с. Кортен, Новозагорско 14. Кольо Кюмюрджиев – Стара Загора 15. Ганчо Кънчев – с. Свети Кирилово, Старозагорско 16. Петър Стамболиев – гара Любимец 17. Иван Георгиев – гара Раднево 18. Юрдан Баев – гара Раднево 19. Михаил Стоицев – Пловдив 20. Петко Епитропов – Пловдив 21. Тодор Стоименов – София 22. Начо Петров – София 23. Иван Дойнов – София 24. Стойо Чолпанов – София 25. Драган Попов – София 26. Стоян Русев – София 27. Деньо Цанев – София 28. Боян Боев – София 29. Янко Първанов – Лом 30. Никола Ватев – Русе 31. Симеон Марков – Русе 32. Георги Константинов – Русе 33. Васил Константинов – Русе 34. Юрдан Новаков – Русе 35. Емануил Иванов – Варна 36. Пенко Пенков – Габрово 37. Никола П. Камбуров – Казанлък 38. Захари Желев – Казанлък 39. Стефан Мандов – с. Енина, Казанлъшко 40. Рашо Болашиков – с. Мъглиж 41. Иван Ив.Смилов – с. Ръжано 42. Асен Райчев – Панагюрище 43. Върбан Христов – Орхание
  6. Първо издание https://petardanov.com/files/file/986-%7B?%7D/ Аудио - чете Митко Ненков ОТВОРЕНИТѢ ОЧИ (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание От "Отворените очи" - единична беседа 31 декември - 1 януари 1928 г., София - Изгрев Издание в брошура - 1929, София Информация за беседата извънредна беседа ОТВОРЕНИТЕ ОЧИ Имайте предвид, че изтеклата 1927 г. беше сляпа по отношение вас и вашите постъпки, но настъпващата 1928 г. има две очи. А всяка година, която има две очи, тя зорко бди върху делата на хората. Следователно тази година може да ви донесе много радости, но ако сте невнимателни, тя може да ви донесе и много страдания. Ако турите осморката в хоризонтално положение, тя представлява човешките очи. Общият сбор на цифрите в 1928 г. дава числото две: 1 + 9 + 2 + 8 = 20 = 2. Числото 2 представлява Божествената съкровищница - богатствата, които Бог раздава. Но там, където има богатства, всякога има и спорове. И така, ако очите ви са отворени, вие ще използвате разумно богатствата, които Бог ще ви изпрати през новата година. Ходите ли обаче по ума, който сте имали през изтеклата 1927 г., богатствата ще минат и заминат покрай вас, без да ги използвате разумно. Ето защо бъдете внимателни през тази година, защото Господ ще гледа през две очи. Щом е тъй, и вашите очи трябва да бъдат отворени. На когото очите са отворени, и Божието благословение ще дойде върху него. На когото очите са затворени, Божието благословение ще мине покрай него и ще го отмине, и той всеки ден ще остава със своята празна торба. Та казвам: Използвайте разумно всеки ден от годината, защото не се знае колко ще живеем на земята. Другите неща, които имате в живота си - грижи, смущения, противоречия и тем подобни - не могат да се разрешат, ако нямате онази вътрешна интензивна връзка, която човек трябва да има с Първото начало на живота. Аз употребявам думата "Първо начало на живота" вместо думата Бог, защото от дълго употребление хората са я изопачили. Често хората мислят за Бога като за нещо физическо, всъщност Бог е Първото начало, което осмисля живота. Няма по-красив момент за човека от този да почувства за една минута поне присъствието на това Първо начало в себе си. То внася мир, радост и светлина в душата на човека и тогава той разрешава правилно всички въпроси в живота си, при което в него се заражда едно възходящо чувство и сила за работа, без да се спъва от своите външни и вътрешни изпитания. Та казвам: Божията Любов е Любов, която преодолява всички мъчнотии. Само Божията Любов няма дефекти. Любов, която се помрачава, не е любов; любов, която се размътва, не е любов; любов, която отслабва, не е любов. Това са само афекти, чувства. Това, което остава едно и също при всички условия в живота на човека, бил той богат или сиромах, силен или слаб, здрав или болен, е Божествена Любов. Божествената Любов никога не се мени - тя винаги остава една и съща и по смисъл, и по съдържание. Божествената Любов има качеството да се разширява, т.е. да изменя своята форма. Като не разбират качеството на Божията Любов, хората казват, че тя се изменя, всъщност в тази Любов има вътрешно разширение. Вследствие на това, когато очите на хората са отворени, Божията Любов внася в тях мир и радост, а когато очите им са затворени, тя внася в тях смущения и скръб. През тази година гледайте вашите врати и прозорци да бъдат отворени, та като мине Божествената торба с богатствата покрай вас, да си поискате от Божествените вестители. Който иска, той винаги получава. Законът е такъв. Някой казва: "Господ знае от какво имам нужда и ще ми даде нужното." Не, дава се само на този, който иска. Никой Учител в света не се натрапва на ученика си, но ученикът сам трябва да похлопа на вратата на Учителя си. Тогава Учителят ще отвори Божествената съкровищница и ще му даде от богатствата, които са в нея. Кога получава детето храна? - След като плаче дълго време пред майка си. Тогава майката му дава. Кога получава петелът храна? - Когато кукурига известно време пред вратата на господаря си. Тогава сърцето на господаря му се отваря и му дава храна. Някой казва: "Човек не трябва да иска." - Не, едно от качествата на великия живот, към който се стреми човек, е искането. Значи човек трябва да иска. Аз не говоря за просията. Да проси човек, това е нахалство. Да искаш, значи душата ти да е пълна с желание да учиш. Ти можеш да искаш само от приятели, ти можеш да искаш само от баща си и от майка си. От неприятеля си можеш да искаш само ако си изпаднал в плен, да ти подари живота. Затова казва Христос: "Хлопайте, и ще ви се отвори, търсете, и ще намерите; искайте, и ще ви се даде!" Това изисква разумният начин на живеене. Вие трябва да разбирате правилно какво значи да се молиш и какво да искаш. Сега Бог ви изпитва дали ще искате, или ще се молите Кой се моли? - Грешникът. - Защо? - Защото греши. Щом се молите, вие сте в положението на грешниците. Тогава не можете да искате. И тъй, първата фаза в живота на хората, докато са грешници, е да се молят. Щом отношенията на хората към Бог станат правилни, те са вече праведни, влизат във втората фаза на живота и тогава те ще искат. За тия хора Господ казва: "Преди вие да искате, Аз ще отговоря на всички ваши желания." Аз ви желая да завършите с първата фаза на вашия живот - с молитвата, с моленето и да започнете втората фаза - да искате. Докато човек греши, молитвата е необходима за него като средство за лекуване. Когато говоря за лекуването, подразбирам, че човешката душа трябва да се изчисти от онези наслоявания, утайки на греха и като се изчисти от него, минава във втората фаза. Та сега вие ще искате, а като завършите с искането, ще дойде нещо по-хубаво. Какво ще бъде това нещо? Идната година като видя дали очите ви са отворени или не, ще ви кажа какво ще бъде това нещо, което е по-хубаво от искането. През тази година искам от вас три неща: да хлопате, да търсите и да искате. Не искам нито един от вас само да се моли. И тъй, желая всички Божии благости да ви посетят тази година и да внесат мир и радост в душите ви! Беседа, държана от Учителя на 31.XII.1927 г., 24.00 ч., по случай посрещането на Новата 1928 година в София
  7. Аудио - чете Петя Маринова Отецъ ме люби (Беседата за четене в стар правопис) От книгата "Отец ме люби", 22 март 1936 г., Печатница "ЗАДРУГА", София, стар правопис, 1936 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Отец ме люби „Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си, за да я взема пак". (Йоан 10:17) „Затова Отец ме люби”. Да имате любовта на Бога, това е великото в света. Човек не може да има никакви постижения, докато не познава великото в света и докато великото не го познава. В живота си човек може да се натъкне на две опасности: да отива с голям съд при чешма, която слабо тече, капка по капка; да отива с малък съд при голям извор, който кара воденици, тепавици. В първия случай той ще чака цял ден, докато съдът му се напълни. Във втория случай съдът му скоро ще се напълни, и той ще ходи много пъти до извора, ще губи времето си, за да достави вода за своите нужди. Това са две несъобразности, две неестествени положения, на които хората често се натъкват в живота си и не знаят, как да се справят. Коя е причината за тези несъобразности? — Неразбирането на живота. Неразбирането пък се дължи на заблужденията на хората. Те се намират на кръстопът, не знаят, кой път да поемат. Човек лесно се заблуждава. Ако дадат на човека един скъпоценен камък и едно житно зърно, той ще предпочете скъпоценния камък пред житното зърно. Защо? — Защото, ако продаде скъпоценният камък, с парите от него ще купи хиляди килограма жито. Обаче, в реалния, в духовния, в съвършения свят житото не се купува и продава с килограми. Там житото не се държи в хамбари. Там житото е увиснало на дървета, както виждате на земята ябълки, круши, лимони, портокали, увиснали по клоните на своите дървета. Там житните зърна биват от различна големина. Това са сравнения, с които искам да изясня идеята си, без да имам пред вид да вярвате като мене. Аз не искам да вярвате като мене, защото моята вяра почива на велики опитности, на безброй опити. Дали вярвате в това или не, то е ваша работа. Когато изнасям истината пред хората, аз говоря само това, което зная и което съм опитал. Що се отнася до вас, всеки ще си прави такива заключения, каквито знания има. Знанията пък зависят от опитите, които човек прави. Знание без опит не съществува. Докато не е опитал горчивината, човек не я познава, не знае, какво нещо е горчивина. Докато не е опитал сладчината, човек не знае, какво нещо е сладчина. Човек не знае, какво нещо е добро, какво нещо е любов и какво — свобода, докато не ги е опитал. Що е свобода? Във физически смисъл на думата, под свобода разбираме онова положение, при което всички органи на човешкия организъм са. вън от всякакви ограничения или препятствия. Ако погледнете краката на свободния човек, т се движат леко, бързо, без никакво вътрешно препятствие. Свобода, в сърдечно отношение, разбираме всяко чувство, което излиза от човешкото сърце, да се излива тихо, спокойно, без бури и сътресения. Свобода в умствен смисъл на думата разбираме, всяка Мисъл на човека да следва точно своя определен път, без колебания и смущение. Щом се яви нещо, което стягa било неговите чувства или мисли, той вече не е свободен . В свободата всяко нещо е на мястото си. Щом нещата, или явленията се менят, те са извън света на свободата. Гледате една жена, че ту се смее, ту плаче. Защо?— Актьор е тя, играе на сцената. Като слезе от сцената, тя казва, че много е плакала. Тя е плакала, докато е била на сцената. Щом слезе от сцената, плачът престава. Децата плачат най-много. Защо? — Искат да постигнат нещо. Като видят, че не могат лесно да постигнат някое свое желание, те, веднага започват да плачат. Със сълзите си намазват въжето, да се хлъзга по-лесно. Когато някой намаже едно копринено въже с хубаво масло, той има пред вид нещо. В турско време, когато закарвали някого на бесилка, намазвали въжето със сапун, да прилегне по-добре на врата на онзи, когото бесят. Колкото по-дебело и ненамазано било въжето, толкова по-мъчно прилягало около врата на онзи, когото бесят. Ще кажете, че това е знание. Ако знанието ви се простира дотам, как по-лесно и сигурно да обесите човека, това не е никакво знание. В такъв случай по-добре въжето да не се намазва, т. е. по-добре да нямате това знание и да не обесвате хората. Ако плачът поставя човека в положението на актьор, той не е на местото си. Обаче, ако плачът облагородява чувствата в човека, той е на мястото си. Някой плаче, защото не е ял нищо или защото изгубил парите си; друг плаче, защото жена му го напуснала; някоя майка плаче, защото дъщеря й пристанала на някого; някой плаче, че счупил крака си. Питам кой плач е на мястото си? Или в кой от тия няколко случая нещастието на човека е най-голямо? Най-голямо е нещастието на онзи, който е счупил крака си. Той усеща най-голяма болка. Неговата болка е реална, всеки я чувствува. Колкото се отнася до онзи, който изгубил парите си, или до онзи, когото жена му го напуснала, тяхната болка не е толкова реална, не е толкова осезаема и за окръжаващите. И тъй, реални страдания са тези, които човек усеща всеки момент. Че някой взел парите на някого, това не е реално страдание, защото не е свързано със самия човек . Може би някой търговец си въобразява, че е обран. Ще кажете, че този човек плаче, не може напразно да си въобразява, че го обрали. — Какво от това, че плаче? Както плаче, така може и да се смее. — Как ? Срещам този търговец и му казвам: Знаеш ли, че довечера ще дойде този, който те обрал, и ще ти донесе две торби вместо една? Той е богат човек, искал само да те изпита, затова е взел торбата с парите ти. На следния ден срещам същия търговец, но вече засмян, доволен и ми казва, че получил две торби с пари.— Както виждаш г всичко е станало за добро. Ако не бяха те обрали, днес нямаше да имаш две торби пари, — По-добре, да не бяха ме обирали. Кога е по-добре да оберат човека: когато потъва в морето, или когато е на сушата? Ако някой носи на гърба си торба със злата и потъва в морето, за предпочитане е да го оберат, докато е във водата още. Той ще изгуби златото, но ще спечели живота си. Когато човек потъва в морето, добре е да се намери някой да го освободи от торбата със златото. Когато излиза на сухо, добре е тогава торбата със златото да бъде окачена на гърба му. Такава е философията на живота. Човек трябва да изучава философията на новия живот . За тази цел той трябва да възприема новите идеи и да ги прилага. Съвременните хора живеят със стари идеи от миналото. Те трябва да ги изучават, но да не се спират върху тях, да не ги преповтарят. Те се спират върху събития станали преди хиляди години и ги преповтарят. Запример, преди осем хиляди години някой човек бил поставен в рая, но не издържал на тамошните условия, не издържал на обещанието, което дал на Бога, вследствие на което бил изпъден от рая. Като слязъл в света, той ял и пил, направил големи дългове. От това време насам всички хора повтарят същата история: нарушават обещанието си, изгубват добрите условия на живота, вследствие на което и до днес плащат дългове. Дойде някой, при вас и ви казва: Плати дълга си! — Кой дълг ? — Който остана от Адам и Ева. Питате: какво трябва да направим, за да се освободим от този дълг? — Откажете се от пътя, по който са ходили Адам и Ева, и тръгнете по новия път. Иначе, докато ходите по техния път, дълго време още ще плащате. Сега ще приведа един пример за един български чорбаджия, но искам да не се, обиждате. Ще изнеса факта, както е в действителност. Този чорбаджия живял в едно село, между Варна и Шумен. Той да на заем на един турчин осем крини жито. Обаче, след като турчинът – плащал осем години на чорбаджията, останал да дължи още 80 крини. Какво ще кажете на това отгоре? Каква лихва трябва да е искал чорбаджията от турчина, за да могат осем крини жито след осем години да нараснат на 80 крини? Това било българин! Да изплащаш цели осем години и след това да дължиш още 80 крини! Така не може да постъпва нито българин, нито французин, нито англичанин, нито германец, нито китаец, нито японец . Никой човек не може да постъпва така. Това не е човещина. Ще кажете, че това е отрицателна страна на човека. Да, това е отрицателна черта на човека, но не и негово качество. Това е атавизъм, остатък от миналото на човека. Дядото или прадядото на някой човек бил голям пияница, и сега внукът или правнукът му приема в наследство тази отрицателна черта и става пияница. Като гледат това, родителите се оправдават и казват: Нашият син е приел по наследство този порок от дядо си. Няма какво да се прави. — Не, има какво да се прави. Човек може да се справи със своето лошо наследство. Като работи съзнателно върху себе си, той лесно ще се освободи от това лошо наследство. Съвременните хора трябва да работят върху себе си, да се освободят от всички лоши черти, наследени от памти века още. Ще каже някой, че се занимава с анатомия, биология и ред още науки. Каквото и да изучава, човек все още борави с миналото. Анатомията на човешкия организъм не е нищо друго, освен устройство и функция на неговите органи от миналото. Биологията е също наука, която изучава функциите на човешкия организъм от неговия минал живот. Ако днес разглеждате черепа на човека, вие ще изучите неговия минал живот: как е живял, с какво се е занимавал и т. н. При това, като изучавате черепите на различните народи, на различните раси, вие можете да ги сравнявате и да правите разлика между едни и други. Черепът на негъра, на китаеца, на европееца се различават един от друг. По черепа на белия човек се вижда, че той има по-добри заложби от тия на черния. Ще каже някой, че все са човеци. — И черният, и белият са човеци, но от човек до човек има голяма разлика. Първоначално думата „човек” е подразбирала мислещо същество, което разполага с благородни чувства. Същият този човек е станал причина за всички нещастия в света. Ако проследите историята на човешкото развитие, ще видите, че за всички злини, за всички нещастия в света причина е човекът. Това е факт, в който всеки може да се убеди от личен опит. Сега, не взимайте нещата буквално, но разсъждавайте. Математиците боравят с числа.Те правят сечения, плоскости, изчисляват ги, турят ги на работа. Но всичко това те разрешават с числа. Химиците изучават елементите, образуват различни съединения, като ги турят в известни реакции; от друга страна те откриват нови елементи, изучават свойствата им. За основа на всичката им работа, обаче, служат елементите. Следователно, както математиците боравят с числа, химиците — с елементи, така и вие трябва да приложите в действие своята права мисъл, за да разрешите задачите на своя живот . Каквото и да ви се говори, както и да ви се говори, прилагайте своята права мисъл като мярка на нещата. Във всяко нещо търсете научната страна, за да се ползувате от него. Когато Бог създал земята, на небето било устроено изложение на всичко онова, което било направено. На изложението дошли представители от всички светове, от всички царства, които съществували по това време. Между всички ангели, които присъствали на изложението, бил и падналият ангел — Луцифер . Той седял важно, със своето величие, и разглеждал всичко онова, което Бог е създал . По едно време той видял едно малко, дребно същество, подобно на синапово семе. Указало се, че това същество бил човекът . Господ видял, че Луцифер не обърнал внимание на това малко същество, не се спрял да го разгледа отблизо, затова го запитал: Видя ли човека? — Видях едно малко, дребно същество, но не се спрях да го разглеждам. — Вярваш ли, че от него ще излезе нещо?—Не вярвам . От синаповото семе нищо не може да излезе. Такова нещо е човекът в моите очи. — Много нещо ще излезе от това същество. — Не вярвам да излезе нещо — отговорил Луцифер . Обаче, заради неверието си, Луцифер трябвало да напусне небето и да слезе да се скита по света. Като го запитвали, защо напуснал небето, Луцифер отговарял: Едно време имаше изложение на небето. Между всичко създадено от Бога, беше и човекът —малко, дребно същество, като синапово семе. Господ ме запита: вярваш ли, че от това същество ще излезе нещо? Аз казах, че нищо няма да излезе от него. Той ме убеждаваше, че ще излезе нещо, но аз не повярвах на думите Му. Заради неверието ми ме изпъдиха от небето. Голяма пакост ми създаде това малко същество! Като слязох на земята, скитах се самотен от едно място на друго и видях един ден едно голямо същество, че работи, създава, твори. Почудих се, кое ще е това същество, което не познавам. Разбрах, че това бил човекът — онова малко синапово семе, което преди хиляди години не ми вдъхна никакво доверие. Наистина, от малкото синапово семе излезе виден, знаменит човек, когото Бог постави в рая, там да живее и да се развива. От този момент Луцифер си поставил за цел да изкара човека от рая, да отнеме щастието му. Той си казал : На времето човекът стана причина да ме изпъдят от небето, а сега аз ще стана причина да го изпъдят от рая. Обаче, има разлика между пакостта, която човек е направил на Луцифера и тази, която Луцифер е направил на човека. Човекът съвършено несъзнателно, без никаква умисъл е станал причина да изпъдят Луцифера от небето. Неверието на Луцифера е причина за нещастието му. Луцифер, обаче, съвсем съзнателно се е заел да отнеме щастието на човека. С влизането си в рая, Луцифер имал желание да внесе своето безверие между първите човеци. Той успял в желанието си. Като видял Ева в рая, започнал да й разправя своята опитност: Едно време за своето неверие аз изгубих щастието си. Не повярвах, че от едно малко семенце може да излезе нещо. От тук научих закона, да не казвам, че от малките неща не може да излезе нещо. Затова и на вас сега казвам: Вкусете от плода на дървото за познаване на доброто и злото и вярвайте, че от него всичко може да стане. Като вкусите от този плод, вие ще станете богове, ще придобиете големи опитности и знания. Сега пък аз ви казвам: Вярвайте, че от това дърво, именно, нищо няма да излезе. Върху това дърво било написано на един стар език следното: Не яж от плодовете на дърво, на което не знаеш, какви са цветовете му, нито миризмата на неговите цветове, нито светлината, на която плодовете му са зрели, нито пък вкусът им познаваш. Ева знаела този надпис, много пъти го е чела, но не вярвала, че действително е така. Наистина, Ева не е била във времето, когато дървото цъфтяло, за да види, какви са цветовете му, каква е миризмата им; тя не е била и във времето, когато плодът узрявал, да види, на каква светлина зрее. Обаче, трябвало да вярва в написаното. Когато змията предложила на Ева да опита плода на забраненото дърво, тя вкусила от него, но не останала много доволна. Защо?— Плодът бил още зелен . Ева знаела, че едно от правилата на рая гласяло: никога не яж зелени плодове. Въпреки това, тя вкусила от плода, предложила от него и на Адама, и по този начин се облякла със зелена рокля. Всички трябва да знаете, че плодът на злото е зелен . В първо време той е горчив, после става кисел, и след дълго време узрява, става сладък. Тъй, щото, ако искате да опитате злото, чакайте го да узрее, да стане плодът му сладък. И ако тогава го вкусите, поне няма да умрете. Сега, това са стари работи. Каквото и да говорите, както и да чувствувате каквото и да мислите, това са все стари работи, върху които не трябва да се спирате. Единственото ново в света, това е Божията Любов, която иде сега. Тя представя плод, който всеки може да опита и да се задоволи. Който хапне от този плод, той изпитва в себе си нови сили, нов потик на живот. Любовта Божия е онази сила, която дава условия за растене на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката душа и на човешкия дух. Това е реалното в света. Следователно, ако искате да знаете, що е реалност, казвам: Настоящето, младостта е реалността в живота. Тя подмладява човека. Значи, миналото състарява, а настоящето подмладява човека. Сега, аз не говоря неща, в които безусловно трябва да вярвате. Опитвайте нещата и тогава вярвайте. Вярвайте на своя личен опит. Всички имате опитността, че докато вярвате и живеете с миналото, остарявате и умирате. Щом вярвате в сегашното и с него живеете, вие се подмладявате. Вземете, запример, вярата на съвременните религиозни хора. Tе вярват, че Христос дошъл на земята, проповядвал на хората, страдал, бил разпнат на кръст и след три деня възкръснал. Въпреки своята вяpa в Христа, и тия хора страдат, умират, мъчат се, както и ония, които не вярват в Бога и в Христа. Какво учение е това, което не може да издигне хората на по-високо стъпало от онова, на което седят обикновените хора? Или учението на Христа не е право, или хората не го разбират и не могат .да го приложат . Христос не дойде на земята, за да покаже на хората, че те трябва да страдат. Той дойде на земята да накара хората да вярват в любовта, в живота и да възстановят връзката си с Бога. Страданието е само метод за изкупление, а Христовото учение е учение на любовта. Любовта пък е метод за възстановяване на правилните първични отношения между душите. Днес всичко има в света, но едно нещо само няма — любов няма. Някой казва: Всичко имам . — Всичко имаш, но едно само ти недостига. — Какво ми недостига? — Любов нямаш . — Ама аз се мъча. — Щом се мъчиш, любов нямаш . Любовта с мъчение не се достига. Най-лесното нещо за постигане е любовта. Когато придобиеш любовта, в тебе нещата ще стават магически. Няма по-мъчно, по-страшно нещо за човека от това, да върши нещо без любов. Туй се отнася не само за хората, но и за боговете. Ако Бог е всесилен, това се дължи на обстоятелството, че Той върши всичко с любов. Казано е: „Бог е любов”. Съвременните хора не вярват в любовта. Защо? — Защото техните мисли, чувства, постъпки, както и животът им са преплетени. Те са преплели Божественото с човешкото, вследствие на което не ги различават и считат отрицателните човешки прояви за Божествени. Запример, някой човек направи някаква пакост на своя съсед, и последният пита: Защо Бог ми причини това зло? Защо Той допусна този човек да ми причини тази пакост? Питам: защо вие допуснахте този човек да ви напакости? Този човек по естество е комар, той не може да не хапе. Дойде един комар при вас, кацне на носа ви и ви ухапе. Кой е виновен за това? Щом видите комаря, чукнете го с пръст, и той ще отхвръкне настрана. Няма защо да се разправяте с комаря, или да го възпитавате, че не трябва да хапе. Погрешката на комаря пък седи в това, че той не е искал разрешение от вас, да хапе или не. Той трябва да дойде близо до вас и да каже: Господине, гладен съм. Ще ми позволите ли да посмуча малко кръвчица от ръката ви? Ако му позволите, само тогава той има право да кацне на ръката ви, да забие хобота си в нея и да посмучи малко кръв. Той ще смучи, а вие ще мълчите. А тъй, без позволение, като разбойник, да кацне на ръката ви и да смучи кръв, това е престъпление. Тъй, щото, и вие трябва да знаете този закон: Никога не правете нещо без позволението на другите хора. Даже и добро да правите, пак искайте разрешение. Запример, намислили сте да направите едно добро на някого. Идете при този човек и му кажете: Аз намислих да ви направя едно добро. Съгласни ли сте за това? Ако този човек даде съгласието си, направете му добро; ако не даде съгласието си, откажете се от това добро. Макар и рядко да се случава, но вие можете да обидите човека и с доброто, което му правите. Обаче, със злото, което правите, всякога можете да обидите човека. Следователно, дали добро или зло мислите да правите, питайте човека. Запример, някой намислил да обере брата си. Какво трябва да направи? Той трябва да отиде при него и да му каже: Намислих да обера касата ти. Какво ще кажеш? — Не позволявам . Скоро да излезеш вън! Ако пък брат ти позволи да го обереш, той сам ще ти даде ключа от касата си и ще ти каже: Ето, вземи ключа. Отключи си, вземи, колкото пари искаш, и ми върни ключа назад. Едно е важно за този, който обира: той трябва да знае изкуството, как да отваря и затваря касата и колко пари да вземе. Като слушате да се говорят такива неща, ще кажете, че в тях няма никаква логика. Кои неща са логически? Логически неща са ония, които стават по взаимно споразумение; логически неща са ония, които не произвеждат никакво противоречие между онзи, който взима и онзи, който дава. Когато в отношенията на двама души, единият е недоволен от другия, това показва, че в тяхната мисъл няма логика, а в отношенията им липсва справедливост. Ако броят на хората, които са в общение, се увеличава, и всички са доволни едни от други, това показва, че мисълта им е логична, а връзката между душите им е правилна и хармонична. Помнете следното нещо: никога не казвайте, че онова, което вие мислите, е най-право. Никой човек не може да бъде мярка за другите. Всеки човек може да бъде абсолютна мярка за себе си, но не и за другите. Умът на човека, неговата мисъл може да бъде мярка за него само, но не и за другите. Ако той пожелае да наложи своята мисъл на другите, къде ще отиде тяхната мисъл? Къде ще отиде техният ум? Ако искате да наложите мисълта си върху някой човек, вие трябва да го запитате: Позволяваш ли моят ум, моята мисъл да бъде мярка за твоя ум, за твоята мисъл? Този човек ще отговори: Ако ти позволяваш моят ум да бъде мярка за твоя ум, аз ще се съглася на твоето предложение. Същият въпрос може да се зададе по отношение на вашето сърце, но ще получите същия отговор . Ще каже някой: Вярвай на думите ми! — Никой човек не може да вярва на думите ви, ако и вие не вярвате на неговите. Единственият, който абсолютно вярва на човека, това е Бог. Ако всички хора се произнесат за някого, че от него нищо няма да излезе, единствен Бог ще вярва, че от този човек ще излезе нещо. Той не вярва само, но положително знае, че от този човек ще излезе нещо. Ако Бог вярва, че от някой човек няма да излезе нещо, това значи, че Той приема злото в себе си. Когато Бог вярва, че хората ще станат добри, това показва, че злото е вън от Него. В Бога зло не съществува. Следователно, когато човек приема, че някои неща не могат да се изправят, или не могат да станат, това показва, че той е допуснал злото в себе си. Като знае това, човек трябва да гледа положително на нещата. Каквато мисъл, каквото чувство да минат през човека, или каквато постъпка да извърши, той трябва да знае, че са добри. Колкото и лоши да са привидно, в края на краищата те ще станат добри, т. е. ще работят за добро. Това е един важен психологически закон, който има приложение в човешкия живот. Ако не мислите така, вие не можете да учите, не можете да се развивате правилно. Какво виждаме в живота? — Точно обратното. В която църква да влезете днес, навсякъде ще чуете да се говори, че човек е грешен, че ще влезе в ада на вечни мъки и страдания и т. н. Да казвате, че човек е направил известни погрешки, разбирам, но да твърдите, че човек е непоправим, това е криво заключение. Че е грешил човек и продължава да греши, да върши престъпления, за това имаме ред факти, ред данни и доказателства. Но какви данни имате, че човек е непоправим? Да изправя и съзнава погрешките си, това е привилегия дадена само на човека. Тази привилегия го отличава от всички други животни. В пътя на своето слизане на земята, човек се е отклонил от правата посока на движението си, вследствие на което е направил много грешки и престъпления. Ако не е така, как бихте си обяснили произхода на месоядните животни? Как се създадоха рибите, както и някои птици, които също са месоядни? Всички животни, изобщо, представят фази, през които човек е минавал в процеса на своето развитие. Когато започне да възлиза нагоре, човек ще съзнае погрешките си и ще започне да ги изправя. Сега, аз няма да се спирам върху въпроса за злото, физиологически да обяснявам неговия произход. Както и да го обясня, вие няма да го разберете и ще извадите криви заключения. За вас е важно, какво всъщност представя човек. Как е произлязло злото, това не трябва да ви интересува. Човек е съставен от три същности: дух — висша разумност, висшето начало в човека; душа — втората същност и ум — третата същност. Що се отнася до човешкото сърце и до човешката воля, това са производни, т. е. второстепенни величини. Значи, човек е съставен от три същности: дух — първично начало; душа — вторично начало и ум . На научен език казано: духът представя изпъкнало огледало, което разпръсва светлина. Душата представя вдлъбнато огледало, което приема светлина. Умът обработва светлината. Значи, първо духът иде в света и изпраща светлина навсякъде. После душата иде да възприеме тази светлина. Умът пък, като колективно, неделимо начало в човека, започва да обработва приетата светлина. У всички хора умът е един и същ, неделим, обаче на различни степени на развитие. Като казвам, че умът на човека е неделим, вие ще се натъкнете на известно противоречие и ще кажете: Как е възможно моят ум да е общ с ума на всички хора? Там е заблуждението именно когато човек мисли, че неговият ум или неговият дух е нещо съвършено различно и отделно от общия дух, от общия ум на космоса. Христос казва: „Всичко, каквото е на Отца ми, мое е. Каквото ме е Отец научил, това правя. Не дойдох да изпълня моята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводил на земята”. Мнозина мислят, че имат свои разбирания, своя воля, която трябва да изпълняват. — Не, щом сте дошли на земята, вие първо ще изпълните волята на своята майка и на своя баща. Това е по човешки казано, но другояче не може. Запример, чия воля ще изпълни малкото вълче? То ще изпълни волята на майка си и на баща си. Нищо друго не може да излезе от малкото вълче, освен един обикновен, или най-много един талантлив вълк. За да измени своята природа, това вълче трябва да претърпи големи промени, коренно да се видоизмени. Същото може да се каже и за човека. За да излезе вън от волята на своите родители и да е готов да изпълни волята Божия, човек трябва да се откаже от старите си възгледи. Човешките възгледи са стари, изгнили въжета, с които човек не може да се качва на високо. Най-малкото напрежение е в състояние да ги скъса. Който разчита на старите си въжета, той неизбежно ще падне на земята заедно с тях. За да не падате, сменете старите въжета с нови, здрави и на тях разчитайте. Въжето представя вярата и надеждата, за които човек се хваща и крепи при противоречията на умствения или на физическия живот. Няма по-здраво въже за умствения свят от въжето на вярата. И няма - по-здраво въже за физическия свят от въжето на надеждата. Докато е здрав умствено, човек има вяра. Докато е здрав физически, човек има надежда. И обратното докато има вяра, човек е здрав умствено. Докато има надежда, той е здрав физически. Щом изгуби вярата и надеждата си, човек отслабва и умствено, и физически. Вярата и надеждата на човека не се губят, а отслабват. Това отслабване наричаме в обикновения живот изгубване на вярата и надеждата. Като изучавате химическите елементи от гледището на тяхното вътрешно, духовно влияние върху човешкото развитие, ще дойдете до заключение, че само два елемента съществуват в цялата химия: злато и сребро. Среброто лекува човешките недъзи, а златото внася живот в човешкия организъм. Единият чисти, изнася навън, а другият внася и пълни човека. В това отношение златото и среброто представят полюси на живота. Всички останали елементи, като желязо, живак, мед, калай са научили човека на нещо добро, но същевременно са го научили и на лоши работи. Като ученици, вие трябва да изучавате свойствата на всички елементи, но не както сегашните химици ги изучават. С временните химици изучават само материалната страна на елементите и техните съединения. Те не се занимават с техните органически и психически свойства. А когато се говори за златото от окултно гледище разбираме освен физическите, още и органическите, и психическите му свойства. Следователно, за да се ползува от силите на златото, човек трябва да знае методите, чрез които да трансформира физическото злато в органическо и органическото — в психическо. Само при това положение той ще разбере златото като носител на живота. В астрологическо отношение златото е свързано с слънцето, а среброто — с луната. Значи, всеки елемент е свързан с известна планета. Но да оставим този въпрос настрана, защото колкото и да се говори по него, все недоизказан остава. Как може да се докаже, че златото носи живот? За да се докаже това твърдение, трябва да се направят ред опити. Направете следния опит: идете при някой болен, който има висока температура, около 41°, и турете на главата му един наполеон, Няма да мине много време, и температурата му ще спадне с една-две десети от градуса. След малко турете на главата му още един наполеон . Температурата му ще спадне с още няколко десети от градуса. Колкото повече увеличавате наполеоните, толкова и температурата по-бързо ще спада. Като турите на главата на болния седем-осем наполеона, температурата му ще стане нормална. Това е факт, опитан и проверен, не е само теория. И други опити могат да се правят със златото. Запример, в кръвта на някой тежко болен може да се впръсне една хилядна част от милиграма органическо злато, за да видите, че състоянието на болния ще се подобри. Какво по-голямо доказателство искате от това? Голямо е въздействието на органическото и психическото злато върху човека. Велика наука е това, но тя не се дава даром. Тази наука, това изкуство може да се даде само на онзи човек, който е в сила да издържи на следните три неща: да бъде верен на своя дух, да бъде верен на своята душа и да бъде верен на своя ум. Ако човек не може да обещае, че ще изпълни тия три неща, нищо не може да му се повери. Аз мога да поверя това изкуство само на онзи, който е готов да изпълни тези три положения, защото в този случай аз и той едно сме: неговият дух е мой дух; неговата душа е моя душа, неговият ум е мой ум . И обратното е вярно: моят дух е негов дух, моята душа е негова душа и моят ум е негов ум. И тогава, каквото той прави за себе си, прави го и за мене; и каквото аз правя за себе си, правя го и за него. Ако той се обезверява, ще въздействува и на мене. А като вярвам аз, ще въздействувам и на него. „Затова Отец ме люби”. Съвременните хора търсят любовта, търсят и свободата, но по механически начин. Те мислят, че като придобият богатство и знание, едновременно с това ще станат свободни. Ако е така, тогава богатите, учените хора трябваше да бъдат свободни, от никого независими. Така ли е в същност? Ако е за светост, тогава всички свещеници, всички проповедници трябваше да бъдат най-свети хора. Вярно е, че свободният човек трябва да бъде богат, учен, свят, но това са вътрешни, а не външни качества. Кой е истински учен, истински богат и свят човек? Като говоря за учени, за богати и за свети хора, аз включвам и себе си между тях. Тъй щото, когато трябва да се изпита силата, вярата, знанието и светостта на хората, едновременно с техните качества ще се изпитат и моите качества, да видим, кой ще издържи, кой представя чисто злато и кой — фалшиво. Как се познава умният човек? Когато в дома на един умен човек влезе един разбойник, с нож в ръка, умният трябва да му каже: Какво искаш, братко, от мене? — Искам пари. Ти си богат човек, трябва да отделиш от богатството си и за другите хора. — Да, аз забравих, че съм богат човек . Ето, вземи ключа, отвори касата и разполагай с парите ми, както искаш. Разбойникът се замисля, отваря касата и взима една малка част от парите. След това дава ключа на умния човек и приятелски се разделя с него. Това значи умен човек . За такъв човек ножът в ръката на разбойника не е стоманен, но книжен. Ще кажете: Къде ще му отиде краят, ако всички постъпват по този начин? Питам: Ами като не постъпват хората по този начин, докъде са дошли? Това, което хората вършат, пак е добро, но не е онова добро, към което всички се стремят. Важно е човек да постъпва свободно. Всяка негова постъпка трябва да е продиктувана от вътрешна свобода, т. е. от свободата на неговата душа. Ако със своите възгледи и разбирания за живота, човек излезе извън земята и влезе в духовния свят, там ще минава за анормален. Какво разбираме под думата „анормален”? Анормални неща са тия, които излизат извън марката. И в математиката има анормални величини, които наричат несъизмерими, т. е. величини, които не се подават на обикновена мярка, Запример, взимате едно число, или една дроб и започвате да я делите. Тъй я делите, иначе я делите, но все неделима остава. Това не значи, че тя е абсолютно неделима, но не се подава на дадена система на действия, на изчисления; обаче, при друга система, тя се подава на деление. Тъй, щото, когато една дроб или едно число е неделимо, то съставя елемент от друг свят, от друга система. Всички числа, които са неделими на физическия свят, се отнасят към друг свят. Неделимостта им на физическия свят представя запушено отверстие към този свят. Умните хора вървят в път, който води към нормален живот; обикновените хора вървят в път, който води към анормален живот. Това са въпроси за разсъждение. Дали вярвате в тях, дали ви са приятни, това е друг въпрос. Вие сте на театър, гледате, как главният актьор играе. Той е употребил всичките си усилия, да изнесе ролята си добре. Как се отразява тази роля на вас, той не се интересува. За актьора е важна идеята, която изнася. Когато музикантът свири, за него е важно, как ще изнесе идеята, която е вложена в музикалната пиеса. Когато някой оратор говори, той гледа, колкото е възможно по-добре да изнесе идеята си. Същото може да се каже и за слушателя. Слушателят се интересува повече за идеята, която музикантът, художникът и ораторът изнасят, а не толкова за това, как е изнесена тази идея. Следователно, същественото във всяко нещо е идеята, която е вложена в него. Щом намерите същественото, можете да се спрете и върху второстепенните неща. Кое е същественото за всеки човек? — Любовта Божия. Няма по-велико нещо за човека от това, да знае, че има Един, Който го обича. Христос казва: „Затова Отец ме люби, защото аз полагам душата си и мога да я взема”. Силата на човека седи в мисълта, че има някой, който го обича. Кой е този някой? Или Бог трябва да люби човека, или ближният му трябва да го люби, или той сам трябва да се люби. Ако е лишен и от трите неща, човек се отчайва, изгубва смисъла на живота. Причината за обезсърчаването, за отчаянието на човека се дължи на изгубването на тези три точки. Няма защо човек да се обезсърчава. Щом е дошъл на земята, идването му е обусловено от любовта на някого: или Бог го люби, или ближният му го люби, или той сам се люби. Онзи, който ви люби, слиза до същото поле, до същия уровен, на който сте и вие. Човек не може да не се обича. Какво представя човек? Човек е онзи, който разбира положението на своя дух, на своята душа и на своя ум. Човек е онзи, който вярва на своя дух, на своята душа и на своя ум. Духът е неговият Бог, душата — неговият ближен, а умът — самият човек. Под „ближен” в широк смисъл на думата разбираме природата. Тя представя онази велика необятност, в която живеем и се движим. За тази природа, именно, всички говорят. В този смисъл всички я схващат и разбират като свой ближен. Кой беше ближен на онзи, когото разбойници хванаха и биха? — Самарянинът . На когото и да направите добро, вие сте негов ближен. Комуто направите добро, той ще ви благодари и ще оцени добротата ви. Който прави добро заради самото добро, той е в единство с всички души. Който помага, който прави добро, той всякога се ръководи от Божествените закони. В този случай, и онзи, който помага, е доволен; и онзи, на когото помагат, е доволен. С това кръгът на доброто за дадения момент е завършен. Следователно, като знаете това, не се отказвайте да помагате, да правите добро. Не се отказвайте да работите за Великото в света; не се отказвайте да работите за своя ближен; не се отказвайте да работите за себе си. С други думи казано: работете за развиване на своя ум, за придобиване на знания; работете за своята душа, която е място на любовта; работете и за своя дух, който е место на мъдростта. Като разберете нещата по този начин, вие ще разберете смисъла на сегашния живот, ще разберете свойствата на въздуха, който дишате и издишате. Когато придобиете знанието на вашия дух — на мъдростта, знанието на вашата душа — на любовта и светлината на вашия ум, вие ще придобиете всичко онова, което е потребно за вашето развитие. Християнските народи могат да придобият това още днес. Ако всички народи и общества, държавници и управници, владици и свещеници, майки и бащи, учители и ученици, господари и слуги биха повярвали в това, светът щеше да се оправи, без никакви мъчнотии и недоразумения. Понеже хората не вярват в това, светът върви в един особен път. Хората са дошли до положение да делят косъма на две. Какво виждаме в с временния свят? — Навсякъде недоволство. Един богат човек си направил голяма, хубава къща, но не е доволен, иска по-голяма да си направи. Един сиромах си направил малка колибка, но и той не е доволен, за по-голяма мечтае. Добри, естествени са желанията на хората, но разбиранията им са криви. Какво ще придаде голямата къща на някой човек, ако с нея той събужда отрицателни чувства в окръжаващите? Със своята омраза, със своите отрицателни чувства, те ще го уморят преждевременно. Ако някой човек си направи мраморен палат, кой как мине покрай него, ще каже: „Отде е взел този човек толкова пари да направи такъв палат? Непременно ги е крал отнякъде. Невъзможно е човек по честен път да издигне такъв дом . Не е въпросът, дали ще повярват в честността на човека, но изобщо, мраморните къщи не са хигиенични. В бъдеще къщите ще се правят от стъкло. През тях ще минават ултравиолетовите лъчи на слънцето, затова тия къщи ще бъдат хигиенични. С помощта на пердета, хората ще регулират светлината, ще пущат повече или по-малко, според желанието си. Това няма да стане днес, или утре, но един ден, когато човечеството дойде до по-висока степен на развитие. Казвате: Кога ще дойде времето, хората да живеят в стъклени къщи? Според мене това време е дошло вече. Достатъчно е човек да се качи на планината, за да се намери веднага в такава къща, Щом види, че иде някой, той ще скрие къщата си. Тази къща може да се скрие в черупка на лешник. Като замине човека, той пак ще извади къщата си, ще я простре, ще влезе в нея и от време на време ще подава главата си навън. Какъв е този лешник, няма да обяснявам. Ако река да се спирам върху него, ще изгубя много време. Ще кажете, че това са отвлечени работи. Те са толкова отвлечени днес, колкото отвлечени са били на времето си въпросите за железниците, които днес обикалят земята, за аеропланите, с които хвърчат из въздуха, за металите, които днес се обработват и прилагат в живота. Ум се иска от човека, за да може да изнамери и открие металите, скъпоценните камъни, стъклото и да ги приложи в живота. Това, което сега ви говоря, е отвлечено и невъзможно. Обаче, един ден то ще бъде възможно и ще се реализира. Ще дойде ден, когато хората ще живеят в къщи, направени от стъкло. Сега ще ви разкажа накратко една приказка от „Хиляда и една нощ”. В тази приказка се говори за един цар, който имал трима синове: Хюсеин, Хасан и Мехмед. И тримата братя били влюбени до безумие в своята красива братовчедка. За да реши правилно въпроса, за кого да иска красивата си внучка, бащата казал един ден на синовете си: Тръгнете тримата по света, да намерите такъв предмет, подобен, на който не съществува. Който от вас намери такъв предмет, той ще вземе красивата братовчедка. Пръв тръгнал Хюсеин, най-големият син. Той стигнал в едно далечно царство, и веднага започнал да търси из пазарите някакъв особен, рядък по свойствата си предмет, подобен, на който да няма по целия свят. Като обикалял пазарите, най-после той видел, че един човек продава едно малко килимче, на вид просто и много обикновено. — Колко искаш за това килимче ? — Само 15,000 лв. — Много скъпо. То е толкова обикновено. Едва ли струва няколко гроша. —Ако продължаваш да се пазариш, ще искам за него 20,000 лв. — Какво особено има в това килимче? — Слушай, с това килимче ти можеш да постигнеш много нещо. Достатъчно е да седнеш на него и където пожелаеш да отидеш, там ще се намериш. - Щом е така, да направим опит. Сядат и двамата на килимчето и тръгват да пътуват . Като видял, че килимчето, наистина, притежава особени свойства, Хюсеин веднага дал 15,000 лв. и го купил. — След Хюсеина, тръгнал на път Хасан. И той отишъл далеч от бащиното си царство, да търси особен предмет, невидян и нечуван до това време по света. Като посещавал пазарите, срещнал най-после един човек, който държал в ръката си една тръба. Той веднага запитал: продаваш ли тази тръба”? — Продавам я. — Колко струва ? — 15,000 лв. — Много искаш. Тя едва струва стотина гроша. Защо искаш толкова много за нея? — Тя не е обикновена тръба. — В какво се заключава нейната особеност? — Достатъчно е да погледнеш през тази тръба, за да видиш, какво се върши по света. С нея може да се гледа надалеч и наблизо. — Ето, вземи тогава 15,000 лв. Хасан погледнал през тръбата, с намерение да види, какво прави баща му, и видял всичко, каквото го интересувало. Той купил тръбата и доволен от това, че намерил особен предмет, тръгнал на път к м царството на баща си. Дошло най-после ред и за Мехмеда да тръгне за странство, в далечни страни, да търси някакъв особен предмет. Като обиколил всички пазари, срещнал най-после един човек, който носил само една ябълка в ръката си. — Къде носиш тази ябълка? — запитал Мехмед, — Продавам я. — Колко искаш за нея? — Първоначална цена 15,000 лв. — Защо е толкова скъпа ? Може ли за една ябълка да се иска 15,000 лв. ? — Тя е особена ябълка. С нея могат да се лекуват всички болести. — Щом е така, ето, вземи 15,000 лв. Аз искам да притежавам тази ябълка. Пръв тръгнал към бащиното си царство Хюсеин; втори тръгнал Хасан, а трети — Мехмед. Като се срещнали тримата братя, всеки по отделно започнал да разправя за особения предмет, който могъл да намери в странствуването си. Като показали предметите си, и тримата решили да отидат при своята братовчедка, да й покажат, с какви придобивки се връщат от странство. Братовчедка им живеела далеч от тях. За да стигнат при нея, трябвало да се пътува цял месец. Обаче, преди да тръгнат, вторият брат казал: Почакайте да погледна през тръбата, да видя, какво прави братовчедката. Като погледнал през тръбата, той видял, че братовчедка им била тежко болна, на смъртно легло. Те решили помежду си, час по-скоро да стигнат при нея, да й помогнат. Хюсеин казал: Не се безпокойте, всички ще седнем на килимчето, и веднага ще се намерим при нея. Мехмед добавил: Аз пък ще я излекувам с моята ябълка. Тримата братя седнали на килимчето, и веднага се намерили пред леглото на своята братовчедка. Мехмед й предложил ябълката, и тя оздравила. Тримата братя почнали да спорят помежду си? кой има най-голямо право за красивата братовчедка. Хасан, който носел тръбата, казал: Братовчедката се пада на мене, защото, ако нямах тази тръба, нямаше да видим, че тя е болна и нямаше да прибързаме да й помогнем. Хюсеин казал: На мене се пада братовчедката, защото, ако нямах килимчето, трябваше цял месец да пътуваме, а през това време тя можеше да умре. Мехмед добавил: Какво щеше да стане с братовчедка ни, ако аз не носех ябълката, която я излекува? Аз имам най-голямо право за нея. Колкото и да спорили помежду си, кой има по-голямо право да притежава красивата братовчедка, въпросът и досега още не е разрешен. Следователно, този въпрос остава на вас, вие да го разрешите. Питам: на кого принадлежи красивата мома? — Красивата мома, както и всичко красиво в света, принадлежи едновременно и на духа, и на душата, и на ума. Те са така преплетени, че едно без друго не могат . Това, което е благо за духа, едновременно е благо и за душата, и за ума. Духът, душата и умът представят една троица помежду си. Като знаете това, не правете разлика между духа, душата и ума. Мнозина искат да знаят, какво нещо е любовта. Според мене, за любовта не се говори. Тя само се опитва. Какво ще говорите за огъня? Ако се доближите до запалена печка, можете да изпитате приятно или неприятно чувство — зависи от разстоянието, на което се намирате. Обаче, ако поставите пръста си в огъня, той непременно ще изгори, а най-малкото — силно ще ви припари. Тъй, щото, не се оплаквайте, не казвайте, че любовта гори. Вие знаете вече, кога любовта гори. Любовта гори хората, но и слънцето ги гори. Често младите моми се оплакват, че изгорели, почернели от слънцето. Ако знаят истината, тъкмо на това те трябва да се радват. Защо ? — Защото слънцето изтегля онази черна материя, която е вътре в човека, изнася я навън и внася в него здраве. По този начин слънцето прави човека отвън черен, а отвътре — бял. Следователно, всяка мома, която почернява от слънцето, лесно се подава на лекуване от него. Щом не почернява, това показва, че слънцето не може да я лекува, има нещо болезнено в нея, което не се подава на лекуване. Оттук можем да извадим заключението: ако животът може да почерни някой човек, това показва, че в него има нещо добро; ако животът не може да почерни човека, в него има нещо особено. Коя земя, коя пръст дава най-добро жито? — Черноземът. Бялата пръст — варта, бялата глина са добри за мазане, за белосване. И тъй, не е важно за човека да разбере, какво нещо е любовта, но той трябва да живее в любовта, да изявява Божията Любов навън, и то в нейната пълнота. Силата на човека седи в любовта, която той може да опита и да приложи в ума, в душата и в духа си. В ума си той ще приложи любовта като знание, в душата си — като чувство, а в духа си — като сила. С тази трояко проявена любов, човек ще може да се освободи от всички мъчнотии в живота си. Всички хора трябва да правят опити в това направление. Не е достатъчно само да се питате едни други: вярваш ли в Бога, или не? Всяко нещо, в което човек вярва, трябва да се опита. Само по този начин вярата може да се усилва. Учениците на Христа се обърнаха към Него с думите: „Учителю, придай ни вяра”. Христос им отговори: Вярата се усилва чрез опита. Когато се опитват нещата, тогава те стават верни. Вярата трябва да се опитва. При всеки несполучлив опит, вярата на човека отслабва, но същевременно го подтиква към нов опит. Щом направи един сполучлив опит, вярата на човека се усилва. За да не отслабне вярата на човека, той трябва да мисли, да разсъждава, към какви опити да пристъпва. Не правете опити, с които вярата ви може абсолютна да отслабне. Не правете опити, с които вярата ви може да фалира. Ще приведа един пример за изяснение на последната мисъл. Един руснак, на име Арсименко, обичал да чете Евангелието и да размишлява върху него. От време на време той проповядвал пред известна публика. Случило му се един ден да проповядва на някои хора за вярата и попаднал на примера от Евангелието, дето се говори за чудното отваряне очите на слепия. Там се казва, че Христос плюл на земята, направил кашица, с която намазал очите на слепия, и последният тутакси прогледал. Арсименко толкова много се въодушевил от този пример, че се изпълнил с вяра в себе си и казал: Като свърша проповедта си, ще изляза вън и на слепия, който седи обикновено пред това здание, ще му кажа: В името на Господа Исуса Христа заповядвам ти да прогледаш! Щом свършил проповедта си, той взел Евангелието в ръка и се запътил към слепия. Като приближил към него, веднага се разколебал и казал: Ами ако това не стане? Той отдръпнал решението си, вследствие на което и досега въпросът стои открит. Арсименко не искал да направи опита, защото почувствувал в себе си, че вярата му ще претърпи фалит. Съвременните хора правят същия опит. Те взимат Евангелието в ръка и тръгват за определеното място. Щом доближат до него, те казват: Ами ако не стане? — Направете опита, и не се страхувайте! Ако излезе сполучлив, добре; ако не излезе сполучлив, пак добре. Какво от това, че сте направили един несполучлив опит? На кой учен още първият опит е излязъл сполучлив? Колко несполучливи опити с претърпели учените! Не само първият, но и вторият, и стотният им опити са излизали несполучливи, и те са продължавали да постоянства ват, неуморно да работят. Колко видоизменения е претърпяла идеята за хвъркането из въздуха. В първо време тази летяща машина имаше перки, после криле, докато днес я виждаме във формата на сегашните аероплани и цепелини. Колко видоизменения е претърпяло и ще претърпява още човешкото верую за съществуването на друг свят, за съществуването на Бога! Не е лесно да се домогне човек до абсолютната истина по всички важни въпроси за живота и смъртта. Мнозина поддържат мисълта, че друг живот извън физическия не съществува. Това твърдение е относително. Човек се отличава от другите животни по своето самосъзнание, което обхваща един свят много ограничен. Вън от неговото самосъзнание, вън от неговия свят съществуват още много създания и светове. Чрез самосъзнанието си, човек е достигнал до най-голямата интензивност на радостите и на скърбите, но не е намерил още пътя на спасението си, нито пътя на своята сила. Докато живее в самосъзнанието си, човек ще се ражда и умира, ще скърби и ще се радва. Чувате, че днес някой се е родил; на другия ден чувате, че някой умрял, отишъл на онзи свят — Доколко този човек е отишъл на онзи свят, това трябва да се провери. Когато човек влезе в свръхсъзнанието, съзнанието му се разширява, страданията му го напущат, и той започва да живее в любовта. Когато хората влязат в областта на свръхсъзнанието, те се свързват помежду си чрез любовта. Засега и в най-свещените отношения между хората, каквито съществуват в някои семейства, в някои организации и общества, връзката не почива на любовта. И там още съществува свещеният егоизъм. Наистина, къде е любовта на синовете към бащите, и на дъщерите към майките? Къде е любовта на родителите към децата? Ако влезете в някое религиозно общество, и там няма да намерите хора с дълбоки, непоколебими убеждения. Любовта трябва да свързва хората. Които се обичат, те имат едно и с що верую. И които имат едно и също верую, те се” обичат. Когато любовта не е естествена връзка между хората, те са наклонени взаимно да се ограничават. Истинско, естествено ограничаване е онова, което човек сам си налага. То е ограничаване по свобода, по любов. Всяко ограничаване на човека, което иде от вън, е насилие. Докато хората ви ограничават, вие не сте свободни. Ние не говорим за онази любов, за онази вяра и за онази свобода, които сте опитвали; ние говорим за тази любов, за тази вяра и за тази свобода, които не сте опитвали. „Затова ме люби Отец, понеже полагам душата си и мога да я взема”. Смел и решителен е бил Христос. Това се изисква и от нас. Бог е доволен от нас, когато вижда, че сме смели и решителни. И при най-големите страдания ние трябва да бъдем смели и решителни. Ако човек е смел и решителен, ако има положително знание за живота, и в затвор да го турят той ще намери една малка дупчица, и оттам ще излезе. Ако го окачат на въже да го обесят, въжето ще се скъса, и той пак ще бъде свободен. Във вериги да го оковат, веригите ще се стопят, и той ще излезе вън от тях. Ако рекат да го застрелят, той ще стане малък като атом, и не ще могат да го улучат. — Ама ние трябва да имаме това знание. — Да, трябва да го имате. Това знание е знанието на новото учение: Знанието на духа, знанието на душата, знанието на ума. С това знание разполагат само Синовете Божии. Никой не може да се нарече Син Божий, докато не победи смъртта. Който стъпи върху смъртта и я подчини на себе си, той може да бъде свободен, той може да се нарече Син Божий. Първата спънка в живота на човека е смъртта; втората спънка е грехът, а третата — заблуждението. Човек трябва да се справи с тия три спънки, за да придобие свободата си. Колкото и да казва човек, че вярва в Бога, че Бог живее в него, щом умира, неговата вяра не е истинска. Как е възможно, Бог, Който носи безсмъртието и живее в тебе, да те прави смъртен? — Вярвам в Христа. — Защо умираш тогава? Това са заблуждения, противоречия, които трябва да разрешите. Щом ги разрешите, вие ще се освободите от тях. Днес всички хора говорят за любовта. Някой казва на приятеля си: Много те обичам, сърцето ми гори за тебе. — Радвам се, че сърцето ти гори. Питам: какво ще стане с огъня на твоето сърце, ако капнат само една капка вода в него? — Ще изгасне.—Каква любов е тази, която от първата капка вода изгасна? Сърца, които горят от истинска любов, нищо не е в състояние да ги изгаси. Не вярвайте в онази любов, която от една капка вода изгасва. Вярвайте само в онази любов, която никаква вода не може да изгаси и която никога не се изменя. Колкото повече вода сипвате върху тази любов, толкова повече тя се разпалва. Дето царува любовта, там няма смърт, няма сиромашия, няма невежество. Дето любовта царува, там има живот, знание и свобода; там съществува вечна радост и веселие. Сега на всички ви предавам поздрав от вашия Баща. За да разберете, кой е Той, извикайте вашите бащи и майки на земята и пожелайте да ви кажат истината, те ли са вашите бащи и майки или не. Истинските майки и бащи трябва да бъдат на местата си. Ако не могат да отговорят на този въпрос, те не са ваши майки и бащи. Един е вашият Баща, една е вашата Майка. Един е вашият Учител. Аз държа за онзи Учител, който желае доброто ви и работи за вас, както за себе си. Аз не съм за онзи учител, който знае само да мята въжета на вратовете ви, да ви впряга и да ви кара по цели дни да работите на нивата му. Светът е пълен с такива учители, с такива майки и бащи. Имайте един Учител, който е в състояние да внесе в умовете ви светлина. Имайте една Майка и един Баща, които ще внесат в сърцата ви любов, а в умовете ви — мъдрост и знание. Само този Учител, само тази Майка и този Баща ще бъдат в състояние да ви освободят от всички несгоди, от всички мъчнотии и противоречия. Желая ви, тази година да се освободите не сто на сто от мъчнотиите, от болестите и страданията си, но поне 50 на сто. Желая ви да забогатеете не сто на сто, а 50 на сто. Желая ви да реализирате всички свои стремежи постепенно, не изведнъж, и то не сто на сто, а само 50 на сто. Желая ви да постигнете всичко, към което душата ви се стреми, но само 50 на сто. „Затова Отец ме люби”. Беседа от Учителя, държана на 22 март, 1936 г. 10 ч. с. София. — Изгрев .
  8. ПОЗДРАВ ЗА НОВАТА 1931 г . ОТ УЧИТЕЛЯ Сега през тази година гледайте да развиете вашите дарби! Турете си за задача да бъдете щастливи; турете си задача да бъдете здрави. Турете си задача да имате благородни сърца, които при всички промени, които могат да станат в живота ви, никога да не се тревожат; турете си за задача вашият ум, при всичките си философски твърдения, като изслушате всички хора, да бъде напълно и дълбоко спокоен. Не се плашете! Най-после турете си задача да срещнете Любовта, която сега иде отгоре и която сега новата година носи! Тя носи отгоре цяла торба с любов! Пригответе си торбите, та като я срещнете, да кажете: „Дай малко от новата любов!" Тази торба всеки я има у вас. Торбата, това е човешкото сърце. Отворете сърцата си за тази новата Любов, която чувствувате в себе си! Тя се отличава! Тази нова Любов се отличава, че ще запали всички свещи на вашите сърдца. Отдалеч ще светнете. Беседа, държана от Учителя на 1 януарий 1931 г. 1 ч. след полунощ, Изгрев, четвъртък[1]. [1] В каталога на Елена Андреева тази беседа е отбелязана като непечатана. Откритият текст е от ХІV т. на „Изгрева“. Не е известно дали е цялата беседа.
  9. Аудио - чете Калоян Христов Разсмотретѣ криноветѣ въ полето какъ растатъ (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.) От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.II Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разсмотрете криновете в полето как растат". Извънредни беседи (1915-1917 г.) Първо издание на ИК "ВСЕМИР", София, 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Разсмотрете криновете в полето как растат Евангелие от Матея 6:28 Разсмотрете криновете в полето как растат: не се трудят, нито предат. Христос е бил велик не само в големите неща: в създаването на хората, световете, а и в малките неща. Той казва:" Идете и се научете от криновете..." Какво ще се научите? Първо - търпението. Второ - тишината. Те не се тревожат за своето облекло и те са сиромаси. Те имат само две тела. Те нямат тяло на желания и тяло на мисли. В новия живот, Божествения живот се иска: първо, спокойствие, когато нямаме нищо, а не когато имаме и не сме в нужда. Вечер, когато да си лягате, снемете накита си; войникът вечер оставя пушката си, раницата си и свободен е. Идете и разсмотрете криновете, те имат бял цвят. Не може човек да е спокоен, ако не е бял, чист. От миналото си човек има утайки, а те не носят тих и спокоен живот. Всички хора се безпокоят: проповедници, чиновници, държавни мъже и др. Това безпокойствие, което имаш, то е движение, то е първоначалният подтик на движението. Трябва да разберем закона на движението. Той е, че Бог работи във вас, не се безпокойте. Крина го стъпква магаре, но той пак расте и все по-добър и по-добър цвят дава. Да се спасим е изкуство. Кринът е разбрал това изкуство. Много християни приличат на оня отшелник, който живеел 20 години на върха на планината и като се мислел чист, свят, рекъл да слезе при брата си в града. Брат му бил кондурджия. Отшелникът взел топка сняг и слязъл при брата си да му покаже, че е чист като сняг. Ето дошла мома при брата му, да й вземе мярка за обувки. Братът спокойно вземал мярка. Отшелникът погледнал полувдигнатата пола на роклята, видял крака на момата, топката сняг почнала да се топи. Брат му му казал: "Брате, топката сняг ти се топи." 20 години свят живот се стопил от крака на една жена; 20-годишен свят живот на една жена се стопил от крака на един мъж; 20 години свят живот се стопил от 10 оки злато. Казва си светията: "Защо 20 години съм бил глупав и не се ожених да имам деца" и пр. и пр. примери. Тоя паралел не е епизод в живота. Ние сме зрители всякой дени- хората се топят...(навежда примера с Ибсеновата Ирина, която избягва заради една мраморна статуя). Животът не е целувки. И Юда целуна Христа. Колко сърца са разбити от целувки! И котката се усмихва на мишката. "Идете при криновете" - казва Христос. Техният сняг не се топи. Краската на Христа не се топи. Евреите бяха избран народ с 36 000 обещания от Бога, но техният сняг се стопи от тоя женски крак. Те колеха говеда, овце, статуи правеха в името на Бога, но снегът им се стопи. Вие искате да се подвизавате в духовен живот и аз ви казвам: Научете се от криновете. Има три положения в света: физическо поле, атмосфера и свят. Физическото поле е основата - това е влиянието и действието на силите, които действуват, работят; светът е отношението между живите и разумни същества. Господ възлюби света, то е, че слезе да научи хората за отношенията помежду им. Момата носи кринов цвят и казва на момъка: "Колко е чисто, бяло!" Но като им прочете попът последната молитва, след три месеца белият сняг почва да се топи. Аз искам да расте тоя крин във вашите сърца. В полето добре растат, но в малко сърца, в малко деца, в малко народи, в малко църкви, в малко говорители съм намерил гоя крин. Аз сега съм дошъл, ходя по земята и съм с вас, за да видя къде какви кринове има и как растат. Жените са виновни - те станаха причина и изгониха Бога от рая. Не ви съдя, но казвам една истина. В Царството Божие няма мъже и жени, всички са человеци. Там ако влязат мъжете и жените, те ще го развалят. Не ви обиждам, говоря ви така, защото сте человеци и защото трябва да не се топи вашият сняг. Ако аз бях богат с милиони, щях да имам повече хора около си. Моето положение е ето що: един дервиш влязъл да се къпе в една баня. Окъпал се и нямал пари да плати. Баняджията обаче искал си таксата. Дервишинът се помолил: "Господи, дай ми или грош да си платя, или събори тая баня!" Ето нещо се разтресло. Баняджията влязъл да види какво става и дервишинът се освободил. Видял един ходжа, че се моли. Казал му, че се моли за грош. И хората се молят все за пари от Господ, а те не са Негови, Той не ги е създал. В земята ги има. Като знаем закона, ще ги изкопаем в злато и ще ги насечем на пари. Но за криновете... Христос при тяхги праща. Тяхната чашка е отворена нагоре, т.е. гледа към Бога, към Животворящия Дух и ако вашите сърца са отворени към Бога, те ще бъдат ЧИСТИ като криновете. Да растем като криновете, не трябва да смесваме Божествения свят със световния. Каквито блага искаме за нас, трябва да ги даваме и желаем и за всички други. За да растем, то е закон, то е да се развиваме и всеки ден да полагаме по един камък. Най-първото нещо, което ни казва Христос, то е да се спрем, а да се спрем, значи да се взрем в себе си. В хората има желания само да вървят из разни страни... Но не, спрете се като крина, обърнете се към Бога, взрете се в себе си. И тогава вашият сняг не ще се топи. От 8000 години снегът на хората все се топи. Идват хора и ми казват: "Мира ми взе еди-кой си." А то що е? - "Стопи се топката ми сняг." Под думата "женски крак" аз искам да се разбира една емблема в широк смисъл. Снегът на светията се носи отвън, а снегът на брата му обущар е бил в него, в сърцето му. Така и вие бъдете. Всякога задоволства да имате. Сега тия страдания, които в света има, се ръководят. Куршумът на войника се ръководи от една умна сила, интелигентна. Побеждавате, вие сте на мястото на обущаря; победени сте, то е, че вашиятсняг е почнал да се топи. Външните неща всякога може да ни се вземат. Кринът получава всичко от слънцето, вятъра, влагата. И ние да се спрем като кондурджията, като крина и Господ ще работи върху нас. Забравете илюзиите на. вашия живот. Вземете същественото, както, когато ще пътувате, вземете не цялата си къща, а само потребното. Носете с вас потребната сума и когато ви уловят разбойниците, дайте им парите. Не бъдете като оня търговски адвокат, който никога не носил със себе си пари, но като го уловили разбойници на път за ..., нямал що да им даде и го били, обещал, че вече ще носи със себе си пари. Защо не сте учен човек, защо не сте виден човек, богат, не успявате и пр. и пр., то е, защото вашият сняг се топи. Снегът е емблема на вода, тя не трябва да се изгуби. Никога нашето Божествено желание не трябва да измени своята посока на движение. Всеки живот расте в известна посока. Растението расте в кръг, животните във вид на цилиндър, хората във вид на спирала, постепенно нагоре към Бога. Поглед и целувки за мен е едно и също нещо. Раздразните себе си - то показва, че вашите центрове от спиралата на растежа ви не са правилно разположени. Тоя крин е един велик Дух- Херувим, който всякога стои пред лицето на Бога и който никога не се подкупва. Заключение няма да правя. Бих желал да бъдете в положението и на светията, когато слезе от планината, и на обущаря, и на мястото на Мойсея при къпината. Идете при тоя великолепен бял крин, който сега расте в България навсякъде и вие ще знаете, че ще станете добри, ще слугувате на вашия народ. Амин. Неделя, 10-12 ч. БЕЛЕЖКИ ИЗ РАЗГОВОРА С УЧИТЕЛЯ 1. Никога не пускай в душата си, в твоя светая светихедин нечист човек. Не се старай да го оправиш. Нека той се оправи във външния двор, а не в твоя вътрешен двор. 2. Говори ти някой, не искаш да го слушаш, стани, иди си, но не можеш да го пресечеш. Той е извор, който тече. Остави да изтече тоя извор и тогава говори, или пък иди си, ако не щеш да го слушаш. 3. Христос - това е продаденият брат в Египет. После пак Го предадоха на езичниците, но Той пак се върна. Сега пък те отиват към Него, за да Му се поклонят. 4. Непрестанно човек трябва да се моли, за да бъде във връзка с Бога. Съдбата да се предаде в Неговите ръце с вяра. Ще те докара на косъм някога, но не ще те остави. 5. Бащата о добър, но като има деца, оставя ги "да се наживеят", а това е първата грешка на бащата. Каквото е било добро за бащата, това да се прави и за децата. Те са хитри и разбират лесно слабостта. 6. Хората често пъти почват с Христа, а завършват с Мойсея. Законът е: почни с Мойсея, завърши с Христа. Всякога имай един Господ - един център, а не много центрове. Кога се разсърди твоят Господ, тогава е лошаво, но ако друг се разсърди, не се безпокой. 7. Докато нямаш за Учител Господ, никой не те учи, но като почне Господ Христос да те учи, ще се явят веднага други учители да те учат на това-онова и да ти показват други пътища. Те са лъжливи, не ги слушайте, а само Христа Господа слушайте в тайна, без да изявяваш това на другите явили се учители. 8. Страданията не трябва да стават една причина за обезкуражаване, а наопаки, за окуражаване. Всички писатели са писали своите кай-добри творения, когато най-много са страдали. 8. Солунската акция - това е троянският кон. Гърците го туриха в Солун, българите го потеглиха първи. 10. Краят, който иде, добър е. Искахте да знаете новата епоха - ето това е тя. 19 ноември 1916 г., след пладне София, ул."Опълченска" № 66, в дома на брат Петко Ив. Гумнеров
  10. Аудио - чете Кирил Кирилов Ако ме любите, ще опазите моитѣ заповѣди (Беседата за четене в стар правопис, обработена с програма, 2015 г.) От книгата "Сила и живот", Начала на новото учение на Всемирното Бяло Братство, т.I Издателство "Захарий Стоянов", Издателство "Бяло Братство", София, 2006 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето От книгата "Разсмотрете криновете в полето как растат". Извънредни беседи (1915-1917 г.) Първо издание на ИК "ВСЕМИР", София, 1997 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето Ако ме любите, ще опазите моите заповеди 11 януари 1915 г. Учението Христово е за тоя свят, а не за оня, както повечето хора твърдят. Между невидимия и видимия свят има отношение, както между корените и клоните на растенията. Когато вървим в пътищата Христови, светиите и светлите същества се радват, че сме във връзка с тях и те ни хранят. Дървото се храни от корените и от клоните - отдолу и отгоре. Ако опазваме заповедите Христови, ще ни даде всичко, което попросим в Негово име. Ако не ни дадат това, което искаме, то е, защото сме сгрешили. Земята не е място за страдания - тя е училище. Без нея не може да се повдигнем. Ние сме разплакали не веднъж земята и тя като се разсърди заради нас, показва ни отношението си със своите разтърсвания - настръхва й козината от нашите лоши дела. Като се вслушваме в заповедите Му, Той ще се изяви нам в светла мисли, желания. Необходима е Божествена Любов, която се проявява в благодатта. Що е благодат? Пример: в река Темза има малки кораби, 20-30 хиляди, които ловя - риба, и се препитава целият Лондон. При отлив тия кораби остават на сухо. в тинята. Дойде прилив - това е благодатта - те се повдигат и заплават из морето, отиват да рибуват. При благодатта има прилив. Трябва да търсим тия моменти на Божествения Дух в прилив. Изгубим ли тоя момент, ще изгубим благодат¬та и трябва да чакаме 12 часа, а то е 12 седмици, 12 месеца, 12 години, 12 века и пр. На първо място да приложим Божествената Любов. Тя работи в сърцето. То е най-важният орган. Сърцето отмерва пулса и когато Божественото сърце пулсира, ний оживяваме. Натрупваме прилив. В деня, в който не опазим Божествените заповеди, явява се у нас дисхармония и ние не сме християни. Ще търсим в нас християнството, но не ще сме християни. Питаме се често дали сме изгубили благата или сме спечелили в тоя свят повече. Погрешки можем да направим, но Христос ще ни съди, ако не ги поправим. Погрешките не бива да ги повтаряме повече а да ги изправяме. Трябва да се учим от нашите грешки, т. е. трябва да се освободим от лошите си мисли, а то е с дявола да не приказваме, иначе той ще се настани постепенно цял в нас и ще ни каже: "Ако не си разположен излез вън, мен ми е добре тук." Примера с камилата и воденичаря., във воденицата на когото поискала и получила разрешение да си стопли само муцуната, главата, а постепенно се настанила цяла и казала на воденичаря да излезе навън, ако му е тясно в нейно присъствие- ней било добре. Хората "всеки ден излизат от себе си", защото са дали място на дявола в себе си. На първо място трябва да очистим сърцето си. На второ място - нашия ум. Изворът, като не го мътим, сам ще очисти сърцата ни. "Аз ще ви дам извор на жива вода." Затова на всяка зла мисъл да противопоставяме една добра мисъл и с течение на времето ще се очистим. Любовта се състои в това да опазим заповедите на Христа. Затова трябва да ги учим, и то постепенно. Учителят ще ни покаже начина, последователността на изучаването. Любовта не е само чувство, а един разумен акт. Под нея се разбира пожертвувание - тя е ранец и се носи по целия свят. Всеки трябва да носи тоя ранец, ако и да е тежък, но с него ще се повдигнем и научим заповедите Христови. Когато изпитваме страдания, то е, че Господ изпитва нашата любов и ако ний безропотно понесем страданията, показва, че имаме Божествената Любов. Пример - един богат в Париж изпитвал своите роднини дал и ще го поддържат, като се преструвал на голям бедняк. Които го гледали, направил ги наследници на своето богатство, а другите - лишил, ако и да му се сърдили - такава е била наградата им. Христос казва, че ако Го любите, ще опазите Неговите заповеди, а те имат отношение към нашите братя, сестри, учители, общества и пр. и трябва да опазим тия съотношения към всички. Трябва да избягваме престрелките вътре в живота, а такива има във всички християнски секти. Те проповядват християнството, но не го изпълняват. Един християнин ще прояви своята сила в борбата с дявола, който е много голям страхливец; щом му покаже мрежата си, и той бяга. Той е баща на лъжата и затова бяга от истината, от светлината. В един град направил и баня. 8 години се водило спор между гражданите да бъдат ли дъските рендосани или нерендосани и банята стояла недовършена, понеже не се дошло до съгласие. И двете страни давали своите мотиви за удобствата и неудобствата и практичността или непрактичността на гладките и негладките дъски и обратно. Отнесли спора до един велик архитект за разрешение и той ги наредил така: една дъска рендосана и една нерендосана, двете страни за да бъдат доволни. Така и с християните, които са догматици, крепители на външната страна, трябва да се постъпи. Всяка заран да четем по една глава от Евангелието, да търсим някоя заповед в тая глава и да я приложим през деня в живота си, и тогава Христос ще дойде в нас - ще си направи жилище у нас и по тоя начин ще разберем дълбоките Божествени работи. Животът е вечен и много велики работи ще ни разкрие Христос, но постепенно - сега не сме готови за тия велики тайни. Например искал е един человек да му открие Господ поне една от Неговите тайни. И Господ пратил един ангел, който го понесъл нагоре, като оставил тялото му, а взел духа му с човешкото сърце. След като видял ред величия, почнал да се моли да го снемат, защото не изтърпял, като го занесли на високите места из небесата. Затова, като опазваме заповедите, ще си подготвим тоя път и не ще искаме да слизаме назад. Иска се първо здравие по ум, здравие по сърце. Всяка заран трябва да правим опити: имаме ли страх, това е духовна хрема. Затова да дишаме дълбоко, а с това ще влезем в свръзка с ангелите, с небесните сили. Хората лесно се вкисват всякой ден, но това не е правило в живота. Хората трябва от кисели да станат сладки, както плодът - от цвят се превръща първо в зелен плод и да узреят, и станат сладки. Казва Господ: "Всичко ще се преобърне на добро/ Колкото по-големи сме, толкова по-големи мъчнотии ще имаме. Така е с децата, мъжете, светиите и пр. Христос казва: "Докога ще ви търпя?" Търсим Го, намираме Го и като дойде у нас, и Го разпънем. Той ще възкръсне и ще си отиде, но кога ще дойде пак? - След 10-100-1000 и пр. години. Християнството не е трудно. То е лесно. Умрелите за Христа са умрели с радост, но техните имена са записани горе. По-добре е да умрем като християни измъчвани, отколкото като разбойници. За такива ще дойде Мойсей, ще дойде Илия, ще дойде пророк Йоан и с камшик ще ги оправят всичките. За това Христос казва: "Моето бреме е леко." Господ, Който ни говори, ще ни ръководи и ще ни управлява. Колкото по-големи са страданията, толкова по-близо е Христос до нас. Нямаме ли страдания, Господ е далеко от нас, а то е лошо. Затова всеки да изпълни учението Христово на своето място - и като началник, и като учител, професор и пр. Това е заповед Христова. С изпълнението й Господ ще ни помогне и от малки хора ще ни повдигне Господ и направи велики хора. Йоан Кронщадски откакто се е обещал и посветил живота си на Господа, оттогава е станал Йоан Кронщадски, а по-рано е бил тъпоумен. Да посветим живота си, не е да отидем в гората, но да изпълним в живота си Неговите заповеди и да просветим нашите умове, да се стоплят нашите сърца, да се възродят нашите души, да оживее нашият дух и се ободри. 11 януари (24 януари, неделя нов стил) 1915 г. Бургас, в дома на брат К. П. Стойчев
  11. 23.3.1932 г. Вътрешен и външен импулс - ИБ - непечатана
  12. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Свещен трепет". Извънредни беседи от Учителя 1930-1932 г. Първо издание. София, 1998, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕЗИКЪТ НА ИСТИНАТА Първа глава от Първото послание на Йоана Някой път хората се хранят с най-хубавата храна и стават най-лошите хора в света. Някой път има бедни, които се хранят с лоша храна, и стават най-добрите хора. Някой път хора, които са учили, на които истината е казана, са най-лошите хора. Има хора, на които е казана лъжата, и са станали добри. Онзи човек, който е превърнал една лъжа в истина, е жив човек; който е превърнал една истина в лъжа, той е слаб човек. Някой може да каже: "Дали аз съм силен?" - Няма какво да доказвам дали е силен или не. Всеки от вас може да знае дали е силен или не, всеки един от вас може да знае дали е праведен или не, дали е умен или не. Опитайте се да вдигнете един товар и ще знаете колко ви е силата. Опитайте се да прочетете едно съчинение, да разберете колко разбирате. Опитайте се да говорите един чужд език и ще знаете доколко знаете езика. Живейте между хората и ще видите каква е вашата обхода. Това са елементарни работи, няма никаква философия. Свинята носи своята козина, каквото и да философствува, тя е свиня. Вълкът носи своята козина, каквото и да философствува, носи своите зъби. Той е вълк. Той може да си пише името на светия, може да си пише името на някой философ, но той е вълк. Змията може да философствува както иска, да се кичи с каквито имена иска, но тя е змия без крака и ръце. Казвам: В света настава една епоха и няма нужда да се говори истината на хората. Всеки, който би искал да говори истината, той говори лъжата. Истината сама за себе си говори. Свещта не говори никому, но тя е проводник на светлината. Ако един човек не е проводник, а само говори, той говори лъжата, но ако е проводник, той само по себе си говори истината. Езикът на истината, това е най-деликатният език, който някъде съществува. Той не е език на гръмотевица, той е наречен в природата "тихия глас", той е онова, висшето съзнание. Когато то проникне в сърцата на хората, те разбират. Засега човечеството изобщо не разбира езика на истината. Каквото и да говоря, аз съм опитвал хората, зная. Аз ги познавам за себе си, познавам кой какъв е и няма нужда да ми казва кой какъв е. Никога не обичам да ми казва кой какъв е, аз нямам нужда от това. Когато минавам покрай някое дърво и то хвърля своя образ покрай очите ми, от мене зависи може ли да възприема. Но във всичките хора има едно невежество. Ученикът мисли, че може да добие знание от учителя си. Лъжете се. Ако грешникът мисли, че може да добие светийство от светията, и той се лъже. Желязото може да добие временно известна горещина, но щом излезе отвън, ще изгуби топлината си. Туй, което не е твое, ти никога не може да задържиш. Следователно съществено е само онова, което изтича отвътре у човека. Понеже, ние като казваме, че Бог пребъдва в хората, то е по отношение на Него, не е по отношение на нас. Че Бог пребъдва във всички неща, то не е достойнство заради мене. То е само едно условие заради нас, но ако аз не пребъдвам в Бога, благата, които са скрити в Него, аз никога не съм ги реализирал. Пребъдване в Бога едновременно подразбира: ако ти не Го познаваш, Той в тебе ще създаде ада; ако Го познаваш, Той ще създаде рая. Следователно адът, мъчението в хората е в тия, които не познават Бога. Тия, които познават Бога, раят е в тях. Който познава Бога, раят е в него; който не познава Бога, адът е в него. Това се отнася до онези, които разбират. Някой от вас ще си зададе въпроса: "Аз от кои спадам?" Това вие сами ще си отговорите. Състезанието между хората да се показват кой е по-добър и кой по-лош, то е друга философия. Защото каквото грамадно различие съществува между всички видове животни, които съществуват в света, такова грамадно различие съществувай между хората, понеже разните хора в света спадат към разни видове животни. Хора има, които носят образа на човек, но носят характера на змията; има хора, които носят образа на човек, но носят характера на вълка, други - характера на мечката, на лъва, на тигъра, на всички тези звероподобни. Мислите ли вие, че като дойде едно висше същество от невидимия свят, че няма веднага да определи какъв сте? Или ако вие идете в оня свят, та няма да се изяв1Ц вашият характер какъв е? Защото има два вида вълци: едните са вълци, а другите вълци мязат на кучета, има една реформа - вълкът станал на куче. Казвам: Онзи, който не е проучил дълбоката философия, която съществува в природата, не разбира. Природата е една велика книга, която е всякога отворена. Тя не е създадена за съвременните хора, природата е създадена за най-великите същества, които трябва да я четат. Съвременните хора се радват само на подвързията на тази книга. Вие разглеждате реките, които текат по лицето на земята, усещате теченията, въздушните течения, греенето на слънцето, на звездите, хилядите промени, които стават в природата, наблюдавате ги. Но колцина има, които разбират връзката между едно въздушно течение и едно вътрешно; връзката, която съществува между слънчевата топлина и светлина и вътрешната мисъл? За пример вземете образа на Христа. Христос взел образа на агнеца Божи. Хиляди години са го превеждали и днес още го разбират като тия, малките агнета, които стават жертва, а същевременно това агне е емблема на онзи очистителен огън. Христос казва: "Дойдох да запаля огън и ако се е запалил, какво искам повече?" Значи в света онова, което спасява хората, то е огънят, топлината. Огънят, това е емблема на Божията Любов, която се пробужда. Ако вие във вашето съзнание нямате този Божествен образ, то любовта не може да се прояви. Любовта може да се прояви само в един абсолютно чист свят. Там, дето се проявява, всички същества изменят характера си. И в най-долните същества, дето се прояви любовта, съществата изменят своя характер. Вълкът в дадения момент, когато дойде любовта, не е вълк. Змията, когато дойде любовта, не е змия. Щом престане да действува любовта, тогава всяко едно същество проявява своя характер. В закона на любовта имаме едно единство. Разнообразието, различието съществува, когато любовта се оттегли. Или казано на човешки език, когато не разбираме любовта, тя създава едно вътрешно противоречие. Вземете елементарното положение - човек иска да бъде здрав. Но здравето съществува само при два полюса - при нормалната светлина и при нормалната топлина. То е граница. Здравето е резултат на светлината и топлината в тяхното нормално проявление. Всякога, когато се изгуби тази нормалност, всичките хора, дали знаят това или не, те заболяват. Най-първо, когато човек заболее, той казва: "Не съм разположен, мъчно ми е." Става вътрешно потъмняване, след туй идат болезнените състояния. След като се намали светлината, намалява се и топлината. Следователно физическата светлина и физическата топлина са нормалните неща в света. Щом разбираш светлината, тя ще хвърли една проекция в твоето съзнание. Или най-първо ще се прояви едно вътрешно прозрение, или просветление. Хората са дошли до друга една философия, да очакват едно механическо спасение: да бъдат богати, да бъдат добре облечени, да бъдат учени. Това са резултати. Учението е резултат, богатството е резултат, здравето е резултат, всичките работи, които сега имаме, са резултати на една разумна деятелност, която седи вън от сегашния живот. Следователно в момента, в който нарушаваш отношенията на тоя разумен живот, веднага кредитът се намалява, както един търговец, който не постъпва честно с онези, които го кредитират, и веднага изгубва тяхното доверие, и той започва да осиромашава. Същият закон съществува за всичките хора в света. Защото грешенето не е спрямо хората, но ние грешим спрямо Божиите закони в света и оттам идат всичките нещастия. Всичките хора сега искат да се примирят едни с други. И сега се примиряват. Две държави се примирят с друга, но силната държава наложи се и мир има. Слабата държава се готви за в бъдеще да се наложи на силната. И все се примиряват хората. Същият закон е и в дома: ако мъжът е по-силен, наложи се. Между мъжа и жената има война, те се примирят, но всякога има едно затаено чувство. Сегашното нещастие е, че ние живеем в един неразбран живот. Гледам, човешкото съзнание е толкова дебело, че хората елементарни работи не могат да разберат. При мене са идвали хора, които нямат никаква любов, а мислят, че като тяхната любов няма. Аз имам един инструмент, с който меря любовта. Достатъчно е този инструмент да го туря около ръката на човека и да покаже каква е любовта. Достатъчно е да му кажа две думи, да видя какво разширение ще стане. За пример тебе ти говорят за любов. Под думата "любов" трябва да изпъкне онзи, първият образ, който е събудил това чувство в душата ти. Кой е този образ? Ще кажеш - майка ти. Не е майка ти. Ти майка си не си виждал. Майка ти може да е умряла. Ти може да кажеш, че е някоя кърмачка. Но тя те е доила не от любов, не е имала туй безкористие, за пари те е гледала. Ти ще кажеш:" Моят учител". Но и твоят учител те е учил за пари. Баща ти е плащал пребогато, научил те някои работи и ти си станал като него. Да намериш един човек, който ви е учил без пари. Или казано на ваш език, което ви е дал, да не е очаквал нищо от вас. Ние наричаме това Първото Същество. Това е Бог, Който е създал света, и Той не очаква нищо от света, понеже светът е Негов. Очаква нещо само слабият човек. Ако Бог очаква, трябваше да е слаб. Но Той не очаква нищо. Ако Бог очаква нещо от нас, то е да се пробуди нашето съзнание, за да участвуваме ние в Неговата радост и Неговото веселие. Ако се пробудим - добре, ако не се пробудим, за Него е пак добре. Ако се обърнеш към Него, Той нищо не печели; ако не се обърнеш към Него, Той нищо не губи. Ако се обърнеш и ако Го обичаш, то е за твоя сметка. Не се иска да ни обясняват, че трябва да обичаме Бога, за да се прослави. Господ знае, че Той е прославен, всичката сила е в Него, няма какво Той да се прослави. Трябва да се прослави Бог за нас, защото, ако не се прослави за нас, ние ще бъдем всякога нещастни. Според туй гледище тази е отвлечена философия. Мнозина мислят, че първото обяснение дава осмисляне, дава чест и похвала на Господа. Ние казваме: "Няма като Господа." Питам: Вярно ли е? Онези, които казват, че няма като Господа, те обичат ли? Обичат ли съвременните хора Бога? - Не Го обичат. Ако Го обичаха, те трябваше да изпълнят волята Му. Ако Господ се тревожи, че не изпълняват волята Му, светът би се унищожил. Той ги оставя свободни, за да страдат сами. Следователно ние сме затворени в света и всеки един от вас е затворен в себе си. Всеки има един ад и един рай. Ако вършите волята Божия, вие живеете в рая; ако не вършите волята Божия, вие живеете във вашия ад. Този рай е създаден за вас и този ад е създаден за вас. Раят е едно знание. Аз ви обяснявам, ако очаквате един ден, както казва Христос, да дойде и да ви вземе, да ви заведе някъде, мислите ли, че Христос ще ви заведе в някой друг свят да печелите пари? Като отидете в небето, с какво ще се препоръчате? С какво ще се препоръчате в оня свят, кажете ми? Да сте някой велик художник, не сте; да сте някой велик поет, не сте; да сте от силните хора, не сте. Защото малките деца на небето могат да вдигнат топка като земята, може да я вземат и да си играят в пространството. Питам, кой от вас би турил земята на ръката си, да я хвърли? Вие даже в сегашното състояние не бихте заемали мястото на комара. Даже невидимият свят не би обърнал внимание. Вие тук на земята ще обърнете повече внимание на един комар, отколкото те на вас. Даже няма да подозират, че влязъл един светия. Вие ще ме запитате защо е така? Аз ще ви запитам тогава защо то не е така? Как трябва да бъде? Аз ще ви приведа примера: ако онази, бедната овчарка вдигне тояжката си и влезе в един съвременен град одърпана, ще обърне ли някой внимание на нея?- Не. Но ако тази овчарка се жени за царския син, всеки ще обърне внимание. Същият закон е: ако вие нямате връзка с Любовта на Бога, вие сте едно същество, което нямате никакво съдържание в света. Това трябва да го знаете. Вие на земята може да носите всичките имена, но ако вие нямате тази любовна връзка с Бога, вие сте без значение, без съдържание в другия свят. Тази връзка зависи от вас. Христос казва за Себе Си: "Както Ме е Отец възлюбил, така и Аз ви възлюбих." Но кои възлюби Христос? Или преведени думите Христови: "Както Ме възлюби Отец, Който живее в Мене, така и Аз възлюбих Отца, Който живее във вас. "Или казано другояче, както Христос е проявление на Бога, така и хората на земята са проявление на Христа. Ще вземете Христа, но не този Христос, Който преди две хиляди години се е родил и страдал, но този Христос, Който отначало е бил. Йоан казва: "В начало бе Словото и Словото бе у Бога." Думите Христови сега са станали спънка за хората. Християнството в света не е допринесло това, което се чакаше от него. Не допринесе, понеже не знаеха какво е християнство. Християнството е като един път, да дойде любовта на страдащите хора, на онези, които са изоставени. Християнството не е за изоставените хора, не е за слабите хора. То е за силните. Христос казва: "Аз не дойдох за праведните, но за грешните." Който е силен, той няма нужда от християнство; който има знание, той няма нужда от християнство. Апостол Павел казва на едно място: "Елементарни работи има, за които трябва да се говори." В кой Господ ти вярваш? Там, дето има много богове, то е само проявление на Бога, ти не може да намериш Истината. За да се намери Истината в света, необходимо е една вътрешна връзка. Тази връзка трябва да бъде свързана със сегашния живот. Ние не трябва да очакваме какво ще бъде моето положение след милиони години. Не след милиони години. Туй положение, което сега имаш, туй положение ще го имаш и за бъдеще. Дървото ще мяза точно на онази семка, от която е излязло. Малката семка носи всичките възможности, но ако не се постави при съответните условия, милиони години може да минат, нищо няма да те ползува. Законът е вложен в тази семка. Ако ти направиш една връзка, ако ти му създадеш условия за резултати, след като си дал възможностите, раят в тебе ще се създаде. Сегашните учени хора очакват да умрат, да идат в оня свят, да идат в рая. Когато учениците запитаха Христа:" Покажи ни Отца и доста ни е", това е един философски въпрос. Казвам: Който види Отца, доста му е. Има едно вътрешно разбиране на живота. Ако нямате туй прозрение, истината ще остане недостъпна за вашия ум. Или казано другояче, ако вашата нервна система не е достатъчно чувствителна, вие може да употребите каквито и да са влияния, плачове, но те няма да реагират, то няма да направи никакво впечатление върху вас. Ако вашето око не може да възприеме светлината, ако вашето око не може да реагира или не е в съгласие с трептенията, вие няма да може да възприемете. Хората ослепяват, хората винаги оскудяват, когато човек изгуби нормалните трептения на своя организъм. Много хора от страх ослепяват, много хора с вяра проглеждат, възстановят се. Нещастията в света произтичат от онзи факт, че ние сме изгубили нормалните трептения, които идат от Бога, или закона на Любовта. Сега търсим спасението по един механически начин. Преди хиляди години хората очакваха Христа. Христос дойде, после очакват идването на много други същества. Слънцето милиони години огрявало, много растения са създадени, много реки са образувани, но питам, всички тия растения, всички тези реки какво са допринесли на земята? Ако вземем живота, развитието, както се е развивало, какво е допринесло слънцето? Животът станал ли е по-добър? Освен че страданията и изпитанията не са се намалили, но са се увеличили. Безверието в света се е увеличило, коравосърдечието се е увеличило, противоречията в живота са се увеличили. Всички ние, съвременните хора, сме недоволни от това, което имаме. Някой път мислиш, че си праведен, някой път мислиш, че си грешен; един ден мислиш, че си богат, друг ден мислиш, че си сиромах; един ден мислиш, че твоят брат е най-добрият човек, друг ден мислиш, че е най-лошият човек. Един ден мислиш, че баща ти и майка ти те обичат, друг път мислиш, че не те обичат. Питам: В кого ще вярваш? Не че ти го искаш, не че то излиза от нашата вяра или от нашето съзнание, но ние се намираме в едно течение, от което най-после ще бъдем изхвърлени. Съвременните хора са като онези, които са претърпели корабокрушение, всеки се хванал за една дъска и се носи по повърхността на водата и чакат ден тия вълни да го изхвърлят на брега. Някои може да бъдат изхвърлени, някои дълго време ще бъдат носени от океанските вълни. Сега лично вие ще си зададете въпроса: "Ние толкоз години търсим Бога, ние мислим, че сме Го намерили." Аз не отричам, че сте Го намерили, но във всичките хора има едно прекъсване. Те нямат добрата воля да служат на Бога постоянно. Пакостта седи в това, че Бог е всякога в нас, но ние нямаме туй прозрение, ние нямаме тази връзка, ние не Го познаваме. Нещастията на живота произтичат от този факт, не че Бог няма Любов към нас, но ние нямаме Любов към Него; не че Бог няма връзка с нас, но ние нямаме връзка с Него. Този свят според индуската философия Господ ще го държи едно число от една единица с петнайсет нули. Толкоз милиона години ще го държи и след като види, че нищо няма да стане, казва: "Тези хора не са пригодени да служат на Моето учение." Тогава Той ще ги тури в огън, от тия същества няма да остане нищо, или според онова турско поверие, според което, когато се свърши светът, всички същества ще умрат и ще остане само архангел Михаил, най-после и той ще умре. Най- после Бог ще попита: "Има ли някой или не?" Аз ще ви попитам: Какво разбрахте от туй, каква доза от вероятност има? Вероятността е там, че младият, който не разбира закона на Мъдростта, ще остарее; богатият, който не разбира закона на богатството, ще осиромашее; философът, който не разбира законите на природата, ще изгуби своите условия. Ако този живот, който имаме, не разбираме, как ще разберем другия живот, който иде след време? Онази християнка, която не може да обича своя другар, за когото се е оженила, мисли ли, че тя може да живее с Христа? Христос ще иска ли последователите Му по този начин да живеят? Защото сега се проповядва едно учение в света, което не е право. Жената не трябва да иде при Христа без другар. Сега проповядват едно учение, че за да живееш добре с мъжа, с Христа не трябва да говори ш. Учените проповядват, че за да станете богоугодни, станете половинки. Това са философски учения, които нямат отношение, които нямат нищо общо с онзи, съвършения живот, нямат нищо общо с любовта. Когато се говори за Бога като Любов, която пребъдва в човешката душа, когато се говори, че човешката душа трябва да има връзка с Бога, аз подразбирам един живот не такъв, какъвто хората разбират. Защото вие, които не сте видни, аз може да ви направя много видни. Може да накарам и мухите, и пчелите да ви обичат. Поне тази магия може да стане. Някой може да каже, че никой не го познава, никой не го обича. Ако ти намажеш една дреха с мед и я туриш до един кошер, пчелите няма ли да оберат меда? Всичко ще оберат. Някои хора казват, че имат велики мисли. Казвам: Това са пчелите, които идат да оберат меда. След като оберат меда, вие ще останете пак такъв, какъвто сте. Може да кажете, че вас никой не ви познава. Ако ви натоваря с 40 кг злато, най-малко ще има 40 души апаши, които ще тръгнат подир вас. Те се интересуват от вас, но заради парите, които носите. За да влезеш в невидимия свят и да бъдеш обичан, за какво ще бъдеш обичан? Тук на земята, за да бъдеш виден, трябва да бъдеш здрав, трябва да бъдеш богат, трябва да бъдеш учен, трябва да бъдеш музикант, поет, трябва да имаш някакво качество, за което да те обичат. Ти не може да бъдеш хилав. Християнинът не може да бъде болен човек, трябва да е здрав. Болният човек праведен не може да бъде. Когато греши човек, праведен не може да бъде. Когато греши човек, не може да бъде в небето. Грехът е болезнено състояние. Доброто е здравословно състояние. Само праведните хора, само здравите хора ще влязат в Царството Божие. Небето не е място за развлечения. Царството Божие не е място за разводи. На земята може да живеете така, но Царството Божие е място за здрави, богати, умни, любещи, праведни с всичко онова възвишено. Та онези, които искат да си поставят кандидатурата, трябва да са такива. Царството Божие е бъдещата религия. Бъдещата религия няма да говори за спасение на хората. Който не е спасен, ще го пратят на земята, да се спасява. Болният отива в болницата, да се спасява. Щом излезе от болницата, какво трябва да прави? - Ще иде в училището да учи, ще иде в работилницата да работи. Онези от вас, които не искат да работят, трябва да се учат. Онези, които са в болницата, трябва да оздравеят. Онези, които излизат от болницата, питат: "Какво да правим?" - Идете в училището да учите. Ако не искате да учите, идете да работите. След като свършим работата, какво ще правим? Върнете се дома си, откъдето сте дошли. Това са положения. Сега туй, последното положение остава. Някои още не са се отписали от болницата. Трябва да идете в онова училище, да се добие истинското знание за живота. Когато аз говоря за знанието, между ученика и учителя трябва да има вътрешно разбиране. Ако ученикът е болен или ако учителят е болен, какво отношение може да има между тях? И двамата се нуждаят от лекар. Ако ученикът е силен и учителят силен, те се борят, те са пехливани. Това не е училище. Когато хората се препират за външния свят, това е пехливанлък. Когато хората говорят коя вяра е по-права, това е пехливанлък, това е борба. И то е хубаво, на място е. Обаче Онзи, Който създал света за разумните души, Той иска душите, които са в училището, да Го познават. Може да познаваш един човек само по закона на Любовта. Когато човек мисли, че "Това не е за мене" - тази мисъл е тягостна. Някой може да каже така: "Действително в младите години човек е готов да възприеме истината." Младият човек не е покварен. Когато той се товари с грехове, той остарява, научава се да лъже. Старият човек е артист, който знае да прикрива греховете си. Младият още няма това изкуство. Много хора искат да кажат, че са откровени. Откровените хора са напукана стомна, която се е разсъхнала някъде и пуща водата. Казвате след това, че този човек е откровен. Счупените стомни са откровени. Откровеният човек не прави зло никому. Откровеният човек не мисли зло никому. Благороден човек е. Казва Йоан в Първото послание: "Бог е виделина",той подразбира този вътрешен живот. Без тази виделина човек не може да направи никакъв успех в този свят. Та първото нещо, което трябва да се зароди, желанието, което имате всинца, е да направите връзка и връзката ви да бъде постоянна. Защото, ако няма тази връзка, човек подозира себе си най-първо, че не живее добре, после подозира другите хора. Питам, ако аз зная, че не живея добре, и ако зная, че и хората не живеят добре, какво печеля? Да зная, че аз имам връзка с Бога и другите хора имат връзка, и когото срещнеш, той носи светлина в себе си. Ти като го срещнеш, той носи светлина в себе си и ти носиш светлина в себе си, това е запознанство. А пък запознанството с хора, които нямат светлина, спада към съвсем друга категория. Та казвам: Размишлявайте върху думите "Бог е виделина." Когато човек падне в каквото и да е положение в света, аз вземам живота в неговата целокупност, аз не изключвам нищо от живота, каквото положение и да имате, ако познавате този закон на виделината, мислите, че Бог е виделина, веднага ще работите в дадения случай, не другите да ви помогнат, вие сами ще си помогнете. Ако не знаем да си помогнем, тогава, както сега, ще носим нашето страдание, безпокойство и пак ще умрем с безпокойство. Това е безполезен живот в света. Полезният живот е да се започне със закона на Любовта, със закона на знанието, със закона на свободата. Ще започнете тогава да четете тази велика книга на живота. Но някой път ние четем у хората това, което не трябва да четем. Най-хубаво е да прочетете цялата книга, но ако нямате време, ако някой иска да чете Библията и ако няма време, да прочете само три думи - "Бог е Любов." От край до край, цялото Му Битие, всичко, "Бог е Любов" - който има време, може да чете. Щом дойдем до думите "Бог е Любов", това е нещо вътрешно, то е една свещена тайна в самите нас. Не е една книга външна, но една вътрешна книга, написана само тайно на душата. Ще запомните сега - "Бог е Любов", но същевременно и "Бог е виделина." Тайна молитва 12 юли 1932 г., вторник, Петровден, 10 ч. София, Изгрев
  13. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ЕКСКУРЗИИТЕ И СЛЪНЦЕТО Учителят: Ще ви дам едно упражнение за 10 седмици от здравословно гледище Сутрин или вечер преди лягане, в краен случай на обед, два пъти в седмицата - понеделник и четвъртък, ще правите една измивка с топла вода с натопен парцал - вълнен или ленен, на тялото си, съблечени до пъпа. Измиване с парцала ръцете отвън навътре, гърдите, отзад гърба, докъдето може ръцете ви да достигнат. Само от пъпа нагоре. После със суха кърпа изтриване влагата. Измиване и изтриване отвън и отвътре ръцете, гърдите, гърба, раменете, гръбнака. По възможност в тези 10 седмици рано да се излиза и се диша чистият въздух и бъдете във връзка с живата природа. Един здрав човек да седи в къщи, той е затворник - дяволът го държи в къщи. Христос, и Той излизаше навън за молитва. Така са правили всички велики хора. Така вие ще се върнете към оня естествен закон, който са практикували хората преди хиляди години. Така ще се опресни човек. Силите се възвръщат. Екскурзиите навън също опресняват силите, а не че ги изтощават, както си мислят някои. После, научете се през тия 10 седмици да дишате сутрин не само с дробовете си, но и с костите си - така, като че въздухът прониква и в мускули, и в кости. Бележки дръжте за състоянието, през което можете да минете. През тия 10 седмици, като залезе слънцето, никаква храна. Вечеря - един чай, малко хляб, плодове. През 10-тте седмици не започвайте с бързина в храната сутрин, обед, а съсредоточете се 5-10 минути и помислете, благодарете за онова благо, което Бог ви е дал за нахранване. Това е един свещен акт в живота. След като го опитате, може да го предадете на други. За екскурзиите - всички свободни дни сега през лятото използвайте в излети - екскурзии. Ще прекарате един-два дни в свобода. Пет-десет души, колкото се съберат, ще излезете. Поне десетина екскурзии през лятото трябва да направите. Можете 2 седмици в месеца да има събрание на закрито - в салона ви, и два неделни дни да имате събрание на открито - той ще бъде и ден на екскурзията. В тоя ден на екскурзията трябва да си намерите работа за през целия ден - четене, пеене, беседване, там ще видите и научите кой обича да стои на сянка. Като правило никой да не ляга на сянка. На който съзнанието е будно, ще използва, на който не - нищо не ще придобие. И болните там ще станат здрави. Тия работи, които ви дадох, са достатъчни, за да няма претоварване. Като се иска много някой път, та нищо не се прави. Животът има известен терен, където се ражда противоречие. Теренът са условията, даже и при най-благоприятните условия се раждат противоречия. Това са външни условия, при които всеки може да почерпи известно благо за себе си. И така, сега имате задача. Десет седмици ще правите опит. Начало: четвъртък, 28-ми. След банята ще изпиете гореща вода - 2-3 чаши. Вън от банята, която така ще правите, ще пиете 2-3 или повече чаши чиста топла вода, сутрин и вечер, сряда и петък, да се предизвика изкуствено изпотяване. Ще вземете чиста вода. След изпотяване пак хубаво изтриване със суха кърпа и преобличане. След изтриването пак една чаша топла вода с десетина капки лимонов сок. Той действа на стомаха добре. Законът е там Всяко усилие, което човек направи за едно упражнение, все принася известни резултати. А в начало и да има грешки, все ще се научи да го прави правилно. При тия бани не ви са потребни публични бани, освен в някои, и то крайни случаи. Ако отидете в минерални бани, трябва да сте пръв от влезлите за къпане - много рано трябва да отидете. Ако може да намерите някъде из гората чист топъл извор, където никой не отива, използвайте го. Англичаните и американците са разрешили този въпрос много хубаво. Имат си своя баня. Може всеки от вас да си направи сграда, параван с бяло платно и там да си направи банята. Вода на слънце топлена дава най-добри резултати от баните. Всички болести се раждат от изпражненията на микробите. Щом има чиста кръв, човек ще бъде здрав. Щом се чисти тялото, болести няма. В здравословно отношение всичкият свят се е преобърнал на лазарет. Всички лекари се състезават с болестите. При дадените бани главата може само да се накваси (космите), миене главата със студена вода не е добро. Може само като изключение, но не е добро, не е хубаво. Съобщение може да се даде на домашните - за да имате семейно здраве. Болезненото състояние пак може да се яви, но то ще бъде като изключение. Когато човек не е здрав, то върху тялото се образуват подпушвания на свободните течения, а тялото трябва да бъде добър проводник. При екскурзиите и изобщо като свещено правило е съдът, от който ще пиете вода, трябва да бъде абсолютно чист. Никакво варене на друга храна в него, а после и вода да ври в него. Там има мазнини и др., които пречат на здравето. Ако и да се смята, че е измит, пак е вредно да се употребява за варене на вода. Чистота трябва. Измиването на тялото - банята може и със студена вода, но тя предизвиква силна реакция, а банята с топла вода е мека, нежна и дава добър ефект. Водата, която употребявате, трябва да бъде чиста, от извор, да не е употребявана, като например за производство на електричество. Такава вода е малко без каймак - обутано мляко, само айрана от млякото, на което маслото е взето. Всеки трябва сам да си донесе вода - това е благословение, всеки човек сам да си носи стомничката с вода. Например при екскурзия на Мусала от езерото "Окото" да си вземе вода и по една чаена лъжичка от нея да смесва в другата вода. Ние ще употребим, което е потребно за човека, а другото ще оставим Бог да го направи - каквото Бог даде. Хубаво е да се прекара десет дни на избрано място на Мусала например. Добри са тези срещи и да стават на такова чисто, хубаво място и ще се видят добрите резултати. Има няколко места хубави за такава среща: Мусала, Сините камъни, Казанлъшката околност, Чепино, над Батак Карлъка и другаде. Десет дни на спартански начала може да се прекара (под палатки). (Учителят беше помолен от приятелите да ни даде някои сведения, да ни повери някои тайни.) Учителят: В света има един закон, който урежда крайностите. Например за една екскурзия ще се дадат средства - но само за нея, а не и повече. На приятелите от градовете ще се прочете беседата от 22-ри март т.г. Някой човек заминава за оня свят и му съобщават в тоя момент, че има едно наследство от 5-6 000 000 лева. Той казва: "Късно ме намери." Трябва да се свързва физическият свят с духовния и тогава всичко ще бъде добре наредено. Имате болест: всяка сутрин като ставате, и ще се молите, и ще се запитвате, защо е дошла! Щом намерите причината, и тя ще си отиде. Тя прилича на онези войници екзекутори, които се изпращат по селата, ядат и пият за сметка на населението. Утежнения има и ще се увеличат, за да се събудят хората, народите. И времето е толкова близо, та ще го видите и няма защо да ви кажа - всички народи ще опитат. Война на изток ще има (тук няма да има в Европа). Война ужасна, с употреба на всички задушливи газове. Дано се отложи 4-5 години, за да си отдъхнете. Русия ще се опита да се съюзи с жълтата раса срещу Англия. Югославия я задушават, за да даде свобода на Македония, Херцеговина, хървати, както англичаните дадоха на Ирландия. В Русия толкова републики се създадоха и са свободни. Изобщо политическият строй ще се измени в насока на свобода на народите. Сегашното затишие е почивка временна и после пак път, но понеже е общо всичко, се носи лесно. Англия, и тя ще носи товара вече - досега тя не е носила. Другите разтоварят, както конете, а нея товарят. Англия ще се загуби, за да излезе нова Англия. Както сега в Далечния изток всички държави една по една - Америка, Франция, Япония, се оттеглят и Англия остава сама. Балканският полуостров постепенно се снишава и ще потъне. Средиземно море, което ще дойде до Родопите, и тогава българите ще имат пристанище. Та няма защо българите да се борят за излаз на Бяло море, на Средиземно море ще го дочакате било в плът, или вън от плътта. Земетресенията се определят по точки и сега вървят постепенно, но още не е дошло до тук. Сега са например към Формоза (о.Тайван), Япония, Америка, а Балканският полуостров е оставен за по-далечни времена. Част от гръцките острови, Мала Азия ще потънат. Това са предсказания, за които време не се определя. Япония може да потъне в 10 000 години. Полярната година се състои от 25 000 години, значи 10 000 години се равняват на 4 месеца. Вие бързате - тъкмо е подквасено млякото, и вие искате да го проверите, отвиете го и то се развали. Казвам на някого метод за лекуване - той ми иска изведнъж да оздравее. Аз го питам: Ти можеш ли да не кажеш нито една лоша дума от рождението си до смъртта? Казва ми, че не можал. Е, защо тогава аз да го излекувам изведнъж? Има еликсир, където в един момент като дадете една глътка на болния, ще оздравее. Къде е този еликсир? Има неща, които може да се кажат, но има и други, които трябва да се проверят. И Христос е казал за тези времена на свършване: "Народ върху народ" - ето сега вече имаме това предсказание. А после и слънцето ще потъмнее, и луната... (Въпрос: По мерките, които духовенството ще вземе, какво поведение трябва да държим?) Учителят: Каквото поведение и мерки да вземат, религия с насилие не се държи. Нищо не ще могат да направят. В съборните дни и на 22-ри март времето беше хубаво - значи каквото и да правят, все за наше добро ще бъде, ще се обърне за наше добро. Дръжте се надалеч от духовенството. От умрялата, заровената мърша бъди надалеч - да не ти мирише, къща, колиба надалеч си направи. Добрите и лошите хора не могат да се примирят вече. Духовенството навсякъде го плашат вече. А за техните закани "Аллах Билиорс!", но може да стане и противното. Родозащитниците и свещениците са заедно - но преди те нас да унищожат, те ще изчезнат. Преди те нас да избият, както се заканват, България ще се обезличи и ще остане една врана. Те не разбират закона. Те си имат планове, но управляващите си имат други планове и външният свят си има свои планове и се коригират. Това е католическа работа. На евангелистите дадоха ... декара място за постройка на училище. - Защо? Това е политическа тенденция към Америка за добри отношения. Забравете духовенството - не се свързвайте с тях. Наши приятели има партизани - който си е партизанин, да си стои в партията; който не е, да не влиза в партията. Който е вързан, да не се развързва; който не е вързан, да не се връзва. Бившият министър Русев да дойде пак министър, това ще е второ чудо - Адам наново да се намери в Рая. Може ли дяволът пак да го съблазни? Министър Русев е отписан от книгата. Света Бог управлява, а не хората. Други са, които управляват света. Министър Русев да дойде пак на власт, "Аллах Билиорс!" Дяволът ще дойде, но да работи, а не да управлява. Той каза, абсолютно невъзможно да разреши събора, и по същия закон се прилага на него - абсолютно невъзможно да дойде министър. По въпроса за женитбата - най-първо трябва да изпълни волята Божия. Мъжът ще каже на жената: "Аз имам един Господ, Комуто служа, съгласна ли си да служим заедно напълно?" Времената не са такива, че да се родят деца и да се отглеждат добри деца. Да се жени като иска, но ще страда, като няма съгласие помежду им. Старите дават някога лош съвет - нека се женят, но утре не живеят добре и мъжът търси друга жена. Някой път органически не се схождат един за друг и страдат. Ако ли някой трябва да се жени, то е определено - ако ли не, и се жени, ще страдат. Дойде някой приятел и те пита: "Да се женя ли?" Ако нещо те стиска под лъжичката, ще му кажеш: "Не се жени", ако ли чувстваш радост, нека се жени. Ама искал да помогне на едно момиче. Ама те толкова момичета се прехранват като слугини, защо и тя да не стане слугиня и се храни. Старите братя да повикат младите и двама-трима стари приятели и им даде едно угощение, за да стане обмяна, иначе старите, като се отделят, и младите се отделят и се съблазняват. Ама отделили се две млади - имайте вяра, че е за добро. Трябва обмяна между старите и младите. Колкото обмяната между старите и младите е по-правилна, толкова резултатите са по-добри. Не може един млад да бъде светия. Най-първо обмяна между физическата енергия. Не е смъртен грях сношението, но се спъва човек в своята еволюция. Въпросът за брака е: да дойдат на земята онези души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени, семейството не е изпълнило своето задължение. Сношенията между младите е временно отбиване от правия път. По принцип този акт съединителен ли е? Обмяна на енергиите трябва да стане, но каква храна трябва да вземеш. Трябва да бъдат интимни, но не фамилиарни. Глупостите развращават. Актът е развращаващ и опасността е там, че когато през пространството става обмяна, по-лоши последствия има. Близост трябва да има - оплождане, така става обмяната правилна, но не и фамилиарност. Външният свят е така разгащен, че на младите трябва да се помогне да запазят своята чистота. Така трябва да се препоръчва и да се достигне. В раншните времена на братските вечери ядат и пият, и се напиват, и това пророкът осъжда. Колкото повече забраняване едно нещо, толкова е по-опасно, но трябва да се урегулирва. Докато се обичат по Бога, престъпление няма, но когато в чувствата се вложи отрова, когато започне лъжата и любов не по Бога, там е вече лошо. Може да се разреши моментално отделянето между двама, които се обичат, но ще се яви омраза. В резултат работата се лесно разрешава: "Вземи триона и отрежи сухия клон!" - всички тия работи са тайни, не е индивидуален въпрос, а колективен, понеже се касае за цяло едно общество, а девствена не е душата (!), но ще дойде ден да се очисти. Но да не се съблазнявате. Ние сме в един грешен свят. Дойдеш до един човек грешен, едва можеш да търпиш миризмата му. Заминалите 25 000 000 души искат пак да дойдат, но всичко ще се оправи - най-трудните задачи трябва да се разрешат. Въпросите пред младите да се изнасят принципиално, а не частично. Една млада мома може да се повика от някоя по-стара сестра или от някои по-стари сестри и я вземат между себе си, и й подействат. Може да останат някои неразрешени въпроси, но като дойде за разрешение, целият невидим свят взема мерки за неговото правилно разрешение и всички светии и ангели по земята вземат участие за неговото разрешение. Трябва да си замине старото, за да дойде новото. Малка от сърце молитва е приета от Бог, пред голяма не от сърце. Добрата молитва и Отче наш Бог царува на Небето, Бог царува на земята, да бъде името Му благословено! 26-ти април, 1927 г., вторник, 5 ч. - 7ч. и 50 мин., ул. "Опълченска" 66 Забележка: От след обед братята ръководители бяха освободени от Учителя за заминаване по районите си, местожителствата си.
  14. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание ХРАНА, ВОДА, ТОПЛИНА, СВЕТЛИНА Обща молитва с Учителя, 6 ч. и 40 мин. Добрата молитва Молитвата на Царството Псалом 81:91 "Благославяй, душе моя, Господа" Верен, истинен, чист и благ всякога бъди! Бог царува на небето, Бог царува в живота, да бъде името Му благословено! Отче наш 11.00 ч. в стаята на Учителя събрани всички ръководители Тайна молитва Едно важно правило: при едно ваше желание да придобиете, трябва да бъдете естествени. Всяко едно желание трябва да го нагласите според Божествения камертон, нито да го опвате повече, нито да го отслабвате - трябва да има нагласяне. А защо заспивате? Защото няма хармония, съгласие. Дойде един ваш нов брат. Иска да говори, окастри развитието на мисълта; дойде друг - същият резултат; и ето, окастрите дръвчето, дадете му висока корона и трябва да чакате 10-15 години, докато даде плод. Дойде вятър и го пречупи. Трябва да повикате майстор, за да го пореже. Но ще кажете вие: "Да не говори тоя брат." - Че защо да не говори? Нека говори. Законът е: онова, което Бог е съградил, никой не може да развали. Това да ви бъде като принцип, не че за Бога всичко е възможно. Вие трябва да бъдете изправни. Всяко чувство трябва да бъде нагласено. За да дадете на някого съвет, трябва да изберете часа, деня, седмицата, месеца. Търговците знаят този закон интуитивно, земеделците го знаят, а които не го знаят, страдат. Сега, първия закон ще спазвате за себе си. "Жътвата е голяма, работниците са малко." Господ ще изпрати работниците Си и тия работници трябва да знаят работата си. Вие пратите работник на лозето си, но като го пореже, и вие ще плачете с него заедно. Добрия работник пък ще оставите сам да върши работата си - не ще го учите, нито упътвате, нито ще му казвате: "Добре да ми порежете лозето", така че добре ще работите, ще се молите. Съвети не давайте - трябва да се спазват правилата, иначе борбата в църквата може да се пренесе и в окултното братство. Пример с двамата дервиши. Единият от тях си имал една магаричка с едно магаренце, работил си с нея нивата, лозето и много скромно се препитавал - все бил беден. Един ден магаричката умряла, той се отчаял, единственото средство за препитание изгубил. От благодарност към нея направил й един хубав гроб и го украсил. Минаващи пътници като видели тоя хубав гроб, помислили, че това е гроб на някой велик дервишин и започнали да правят молитви за него и да принасят дарове. Разчуло се, че на този гроб ставали и изцеления на болни. Дервишинът си направил наблизо колиба и прибирал даровете и тръгнало му на добре - забогатял и си казал: "Добре, че ми умря магаричката!" Научил се и другият дервишин, и го заобиколил, и го попитал: "Какво стана така, че ти тръгна на забогатяване?" Той не му казал истината, но му дал магаренцето, което вече пораснало, за да си служи с него. Той го взел, за да пооблекчи своето материално положение. Обаче магаренцето, вече израснало магаре, умряло. Отишъл той да се оплаче на съседа си, че му умряло магарето. Той му дал съвет да му направи гроб и го украси. И ето, че се разчуло, че един велик дервишин умрял на еди-кое си място и започнали да посещават гроба му и да носят дарове и изцеление ставало. Отишъл той и се похвалил на другаря си, че му тръгнало на добре, след като умряло магарето му. Първият дервишин му казал: "Твоето магаре мяза на майка си!" Та сега казвам на вас: Докато не умре вашето магаре, няма да се прочуете. Това е окултен разказ, върху който размишлявайте. Законът е: когато има изобилие, чакайте, нека се прояви. Дойде някой, иска да работи, не го спирайте! Пратете го по селата да работи, с радост да замине. Пратете го да работи, като му кажете:"Навреме си дошъл, братко, отдавна те чакат по селата." Никога не подпушвайте Божествената енергия, когато се проявява - нека да излезе това, което тече. Обижда те някой - нека каже. Откритото зло е по-добро, отколкото нескритото добро. Откритото зло е по-силно. Разкритото зло е по-силно, по-голяма светлина ще дойде оттам, отколкото от едно открито добро. А от скритото добро ще получиш по-големи благословения. Така че този закон като пазите, ще си възстановите мира. Чувствата са камъни. Ако не започнеш да мислиш, твоите чувства не могат да се облагородят. Божествената мисъл като проникне, ще ти облагороди чувствата. Целият културен свят сега е попаднал под една мрежа и искат механически да оправят света, а законът е: без Божествената благодат нищо не може да се направи! Преди да почнете да правите нещо, ще се спрете и ще се помолите. Невидимият свят тогава ще ви помага, та и да направиш грешка, ще се коригираш - съдействат ти. А сега всеки гледа да използва света, да използва благата от другите за себе си. Ще ви дам пример, който и друг път съм казвал. Банда от 50 души разбойници пращат двама свои другари в града да им купят припаси, храна. Когато наближили да се завърнат, 48-те от тях рекли: "Хайде да ги убием, като си дойдат, и да си разделим техните пайове." Двамата пък рекли: "Хайде да турим отрова в храната, та като ядат 48-те, да се отровят и да си поделим дяловете." Така и сторили. Занесли отровна храна. Другарите им ги убили, но като почнали да се хранят, изтровили се всички. Казвам ви: Трябва да се приложи Христовото учение. Всяка обратна мисъл действа болезнено - затвърдява сърцето и се явява болестта склероза. Та всеки ще се моли, за всяка мисъл, която ще реализирате, по-рано ще се молите. Вие искате да морализирате някой, но неговите дефекти един ден вие ще ги придобиете - такъв е законът. Когото обичате, ще придобиете неговите добри страни. Христос казва: "Любете враговете си!" т.е. иска да ви каже, да придобиете техните добри страни. Щом се привържете към нещо, вие ще придобиете неговите отрицателни страни и ще ви подейства разрушително. Трябва да постъпвате по Божественому, а не по човешки. В Божествената работа трябва да турим план. Ако искаме да поправим църквата, трябва да повикаме Христа. В Божественото учение ще слугувате и ще носите своите резултати. След вас ще дойдат други, те са определени. След като Христа дойде, много работници дойдоха! Та един ден като отидете в другия свят, ще ви посрещнат - те ви познават, а като дойдете втори път, ще ви изпратят и ще ви съдействат. Този въпрос ако не се разреши, ще получите помрачение, а то е едно лъжливо чувство. Ние ще приложим този метод. 1. Молитвата - този метод е най-лесното нещо, а като се срещнем втори път, ще дам второто правило. Сега един бутон, а сетне втори. Ако ви дам и другите, ще започнете да бутате всички бутони. Ще практикувате сега първия бутон. Той е като че сте слуги при някоя кантора и ти питаш господаря за плана, за директиви, какво трябва да се направи, а за малките работи - вие сами можете да ги извършите. Но правилото е, че чрез молитвата ще получите напътване. Сега, дойде някой и ми казва: "Охлаждане има." Отишла една сестра някъде на гости, хладно я приели, посрещнали. Тогава направете едно угощение, без да се досети тази сестра, и ще ви посрещнат весело. Тая сестра не е яла три дни, а като я нахраните, ще й дойде вдъхновение. Христос казва: "Пазете се от ония вълци", т.е. това са ония богати, които все пречат - от тях ще се пазите. Трудно е като си ръководител, че настройват се против тебе и те обхванат като в обръч със своите мисли, та и нощем те наблягат и покой не ти дават. Какво ще направиш? Ще се молиш: "Господи, не им давай муниции, оръжие имат, но муниции да нямат." И в България партии и организации се делят все на по-малки единици. Това е хубаво. На 99 езика говорят, нека се цепят. Ако българите бяха чакали в голямата война да не се намесват, щяха да имат сега положението на Румъния. Бързина не трябва. Ако имаше окултисти управници в България, щяха да имат и Тракия, и Македония, и Добруджа. Сега иде време да се оправя тази грешка. Идва Конференцията на народите и ще стане по-добре, отколкото се очаква. Не Велика България, а умни българи се искат. Както вчера идва министър Ляпчев сам, за да се осведоми кой му е изорал нивата и я засял - дали не сме ние, понеже е съседна на нашето място, или други са сторили това. Ако не беше умен, щеше да прати стражар. Сега, второто нещо, което искам от вас, е: Всеки месец, всеки един от вас ще ми пише по едно писмо за положението и аз или ще отговоря веднага, или по-късно - но да не ви смущава това закъснение от моя страна. Вие все ще ми пишете по едно писмо на месец. Брат Д. Цанев: Искаме да ни се даде нещо повечко като членове на окултното общество. Учителят: Всеки, който е бил в лошо положение и съм му давал съвети и ме е послушал, не е ли успял? Трябва прозрение духовно и още повече ще се даде, например брат Ватев нека да каже - на конец бе увиснал, щяха да го задигнат, нали се спаси? Брат Г. Куртев: Стомахът му се бе подул - не се ли излекува? Брат Д. Цанев пояснява мисълта си: Нещо осезателно искаме да ни се даде, да владеем някои сили, да се направи нещо или пък не е ли настанал моментът, за да се види онази велика благодат? Трябва ли да чакаме още? Брат П. Ковачев изтъква своето семейно положение - болна жена му, дъщеря му, синът му, всичко това го спъва да работи. Учителят: Ще пиете гореща вода, за да се разширят порите ви отвътре и да приемете праната отвън навътре. Не отвън порите да се разтварят, а отвътре. Това са методи за вас, а не за света! Аз ви давам съвети, казвате ги на света. Нека те отиват при лекарите, за да си платят. А вие сега ще приложите молитвата и след една година ще видите резултата. Ще очистите сърцето си да няма никакви киселини, отвън нека има: като минава водата през села, градове, омърсява се, но като влезе в океана, става чиста. Вашият извор трябва да бъде чист винаги. Най-малко два пъти в седмицата топли бани: 2-3 чаши топла вода, за да се изпотите и иначе пък да пиете вода, печена на слънцето. За децата ви: след залез слънце абсолютно никакво ядене. Смесване на храна никога да не правите. Например салата с яйца, чай и риба, риба и яйца, сирене и риба и пр. А най-добре е само една храна. После да имате спокойствие, сърцето да е сладко отвътре, киселините да останат навън. Трябва послушание и само послушание, за да имате успех в живота. Послушанието е принципиално - послушание на Бога! Вам ще дам едно правило да се държите винаги във връзка с живата природа, но трябва да поддържате едно строго държание с мене, без всякакво съмнение. Ще се държите с Любовта, която ще ви даде силата. Ще се държите с Мъдростта, която ще ви даде светлината. Ще се държите с Истината, която ще ви даде свободата. Така ще се свържете с други същества, които ще ви упътват, ще ви Подпомагат, ще ви подсещат и коригират в грешките ви. Който не слуша със сърцето, ще получи паралич в сърцето си. Който не слуша със стомаха си, ще получи паралич в стомаха си. Който поддържа недоволството в себе си, то ще ви даде склероза. Аз ще ви свържа със същества според вашето естество за всеки един от вас. Но всякога във всички непреривно ще пазите свръзката с мене и тогава ние ще наблюдаваме и ще коригираме. В духовното лекуване трябва да се спазва методът: можеш да лекуваш оня, който иска да се лекува, а който не иска да се лекува, не можете да го излекувате. Брат П. Епитропов пояснява и моли да ни се даде здраве, тъй необходимо за нас, за дома ни, както се излекува 38 години стоялият пред къпалнята. Учителят: Всичко, каквото искате, ще бъде, то е станало вече, време не определяйте. Ще ходите в топлината на Любовта. Ще ходите в светлината на Мъдростта. Ще ходите в свободата на Истината. И така ще бъде, ще го турите, че работи вече тоя закон - то е посято и ще го поливате по-скоро да расте. Подлагам ви на първия изпит: да се молите. И тогава ще се определи кой от вас за какво е годен да работи. Ще ви дам метод, някои формули малки, които да приложите. Апостолът казва: "Мъртвите да възкръснат и живите да бъдат грабнати", умът да се повдигне на въздуха. Свидетели ще бъдете всички на всичко това. Вие стягане имате още, щом се събуете, ще се освободите и ще бъдете нашироко. Вие трябва най-първо да оздравеете и тогава ще бъдете пратени да лекувате други - клосни, хроми, слепи, но тия от тях, които са избрани. Ще станат чудеса и с праведниците, но и с грешниците. Вие живеете на земята и без тъмнина не може - тя е едно естествено състояние на земята. Щом мръкне, ще запалите лампата, а вие за икономия, завъртите ключа, за да не гори лампата. Има закони за лекуване чрез храната, чрез водата, чрез топлината, чрез светлината. Най-първо трябва да дадете светлина, после топлина и най-после храна. Христос събуди Лазаря от сън - не че бе умрял, а заспал в летаргичен сън. "Ще бъдете грабнати на въздуха и турнати в нови тела." "Аз ще привлека всички към Себе Си" - това само по закона на любовта може да стане. Сърдечните и умствените болести само мъчно се лекуват. Нашите приятели си заминават в едно отношение, а са тук в друго отношение. До края на годината ще ви кажа: Ако можете да приемете еди-кой си брат (името му ще кажа - ето. Той е!) Но вие не пресилвайте нещата. Има един известен закон Божествен, по който стават нещата. Чакайте, всичко на времето си ще стане. Щом бързате, ще попречите, а външният свят е силен да произведе съблазън. През тая година има условия да се поправят всички досегашни грешки и да се турне всичко в ред. Това Божествено движение си има своите противници. От тях някои си мълчат, но щом им се дадат благоприятни условия, ще излязат. Тая година имате условия да постигнете много неща, но ако не постигнете, грешката ще бъде ваша. Нещата не се повтарят. На гроба на Елисея оживя един умрял. Знания трябват. Еликсирът е като масло, което наливаш в кандило, което гори; а което е угаснало, и да налееш, не ще гори, а трябва кибрит да драснеш, за да се запали. Та за здравето на вашите деца екскурзии ще правите. А чудеса могат да се правят само там, където има вяра. Христос в своите Си не можа да направи чудеса заради безверието им. ХРАНА, ВОДА, ТОПЛИНА, СВЕТЛИНА Отче наш Часът е 13 ч. и 20 мин. Очаквайте да станат неща, които е определено да станат, а не очаквайте да стане онова, което не е определено да стане. Вечерта от 21.00 до 23.00 часа вечеря и разговор с Учителя и ръководителите върху бъдещето. Учителят говори за появата на нов континент на мястото на Великия океан. Средиземно море ще се съедини с Каспийско море, в Азия ще се образуват много и големи езера; Балканският полуостров постепенно потъва; Средиземното море ще се приближи до Родопите и защо тогава се борят българите за излаз на Бяло море - то само ще дойде при тях. Някои крайморски градове на Черно море ще потънат - пристанище може да бъде един по-вътрешен град. Япония ще потъне съвсем. Но сега стават катаклизмите на по-далечните места, а Балканският полуостров е оставен за по-подир. Всичко си върви по строго изработен план. Бог е, Който управлява сега и нарежда новото човечество да се явява и да расте. Събота, 23-ти април, 1927 г. - 3-и ден от срещата на Изгрев 5 ч. и 30 мин.
  15. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание Платното Добрата молитва Трябва да запазите това, което ви е дадено. Животът ви е даден, трябва да го пазите. Умът ви е даден и човек трябва да знае как да употреби ума си. То е велико изкуство. Когато една жена изпреде вълната, изтъче плата, трябва да знае как да пази този плат от молците. Тя може да е работила много добре, дрехата може да е скроена много добре, но ако не знае да я пази от молците, непременно ще развалят всичко. Много пъти човешките работи се развалят от молците. Вие работите, но оставяте молците да развалят всичко. Сега изтълкувайте какво са молците? - Това са недостатъците, които хората имат. Те са живи. Например вие виждате някой път недостатъците на друг човек. Но недостатъците на другите не ползват другиго. Те ме ползват дотолкова, доколкото мога да извадя поука. Ако на някой човек му се изгубят парите, нищо не ме ползва, ако той страда, нищо не ме ползва. Но страданията на другите хора може да ме ползват в едно отношение: ако аз извадя поука. Бъдещият живот, щастието на човека зависи от онова, Великото съзнание. Тази екскурзия дойдохте да се качите горе на Мусала. Като се върнете от туй посещение на Мусала, какво ще остане във вашия ум? Забележете, топлината издържате, а студа не можете. То е външната страна. В живота трябва да дадете образци. В света сега трябват образци. Може да се говори за хубави неща, за красиви работи, но трябва да се разбират, да се дадат образци. Може да проповядваме Новото Учение, но трябва да се дадат образци. Можем да говорим за Божествения живот, но и за него трябва да се дадат образци. Най-малките усилия Бог ги благославя. Всички именно трябва да работите в туй направление. Молитвата е усилия за човешката душа да бъде свързана постоянно с Бог. Ако някой от вас запита: "Защо трябва да се моля?", да се свържеш с Бог, тъй както растенията са свързани със слънцето, светлината, топлината и с влагата. По някой път слънцето ги напуща привидно само. Светлината на слънцето обгръща растенията. По същия закон Божествената светлина трябва да обгръща човека. Вие кога се съберете на едно място, за какво говорите най-вече? Човек ще ви разбере какво сте не по това какво сте учили, но за какво се разговаряте. За какво се разговаряте сега? Какво занимава ума ви? (Кой влязъл в хижата и кой не. Дали ще дойде Учителят, или няма да дойде. Ако стои в неговата палатка, какво прави. Ако има някой с него, какво говори с тях.) Аз ви гледам, опити имам. Една сестра искаше да й говоря нещо, тук беше се спряла, другите нямат търпение. Тълкувам: Дяволът ги мъчи, дяволът ви мъчи, вие не можете да мислите хубаво. Всеки един от вас трябва да има желание да действа за повдигането на душата си. Абсолютно никаква мисъл не трябва да се крие. Няма по-отрицателно нещо от това да мислиш лошо. Лошото е водено от дявола. Всички ония хора, които са действали зле, които са чувствали зле, които са мислили зле, те са се стопили, станали са пръст в земята. А онзи, който е служил на Бога с всичкото си сърце, той се е повдигнал и може да стане крилат ангел - служител на Бога. Казвам сега: Именно от вас се изисква чистота на вашите мисли. Щом един човек започва да живее нечист живот, очите стават мътни, устата започва да се изкривява, започва да се деформира. Някой път вие сами не се харесвате, като се гледате на огледалото. Защо не се харесвате? Казвате: "Лицето не е хубаво." Има нещо, което не е красиво, ако вашата душа още не е красива, ако вашият дух не е красив. Лицето може да бъде красиво. Кажеш: "Очите не са хубави." Трябва да дойдете до дъното на нещата. Сега тук ставаше разправия на учениците на Новото Учение какво може да направят. Когато човек е предаден да върши волята Божия, който иска да разбира живота, напълно трябва да върши това и всеки ден каквото мисли, каквото чувства, каквото действа, да бъде в съгласие с волята Божия. И млади, и стари така да действат, защото волята Божия изразява целокупния живот. Всичко взема в себе си. На всички трябва търпение, разумно търпение. Аз съм говорил много пъти: Търпение, търпение. Сега не е лошо да мислите, защото туй е важно: да мислиш дали светлината, като изгрее слънцето, ще влезе вкъщи. Светлината ще влезе, щом прозорците са отворени. Тя не иска да се молиш. Ако къщата е добре направена, светлината непременно ще влезе. Сега ще се пазите всички от молците. Как ще се пазите от молците? Нафталин. В духовния свят нафталинът какво е? - Вяра трябва. Щом човек има непреодолима, жива вяра, молец не влиза, защото, ако аз нося дрехата си постоянно, молец може ли да я развали? Но ако я оставя в сандъка да стои мъртва дрехата, молци излизат. Когато човек има живата вяра, молците как ще изядат дрехата? В духовния свят каквато дреха човек има, на гърба си трябва да я носи. Той всичко трябва да носи, ще помните. Тия мисли са необходими за вас. Понеже всички вие желаете да се подобри вашият живот, да бъдете весели, радостни, има само един начин, другите начини са разочарование. Ако човек от младини се реши да служи на Бога като едно дете, всичките неща се нареждат с най-малки усилия. Ако не служиш на Бога, много ще работиш и в края на краищата всичко отива на разсип, всичко се разсипва. Ако не служиш на Бога и си красив, красотата ще изчезне; ако си умен, умът ще изчезне, сърцето ще изчезне. Щом служиш на Бога, всички тези неща ще се запазят. В Писанието има стих, който казва..., тия стихове са добити от дългата опитност на вашите братя, които са живяли в миналото, казва например: "Постоянно се молете, в скръбта търпеливи бъдете и в надеждата радостни." Аз забелязвам една черта, че сте много егоисти. Някой като седне на едно място, не се мърда, като забие колци, с девет чифта биволи не можеш да го извадиш. Всеки гледа някой да стане, че той да седне. Онзи не излиза, гледа целия ден да не би някой да седне на неговото място. Страх ви е отвън като излезете, да не изстинете. То е заблуждение. Не изстива човек. За в бъдеще да се повдигнете, или съзнанието у вас да се повдигне, да си отстъпвате взаимно, не да използвате, а да ползвате. Сега всеки един от вас очаква да му донесат чай. Аз по някой път не искам да ми давате. Лошо е. Казвате: "Виж Учителя, това ти сложат, онова." Ами че аз разсъждавам другояче. Ако ти си малко дете, майка ти ще те носи на ръце, ще те повива, ще те развива. Туй дете не е ли учител за майка си? Но този учител един ден израства. Той слиза от ръцете на майка си. Този процес става обратен после, че Учителят на стари години, той слага на майка си. Всички ние във външните неща трябва да видим един живот на опростяване. Да се стремим към закона на жертвата. Защото услуга дават на един човек от туй, което му е нужно, от излишъка, от изобилието, което имаш. Вие всички сте добри, но забравяте. Забелязвам във всички хора един и същи навик. На някое дете напълнят джоба с орехи. Поискайте му и кажете: "Дай" - не дава. То мисли за утре, не дава. Майката казва:" Моето ангелче." Ангелче без крила е това дете, което държи тези орехи. Туй дете след половин час да раздаде тези орехи. Оттам трябва да започнете всички. Като дойдете на екскурзия, като идете някъде, като дойдат на гости хората, трябва да им покажете добър пример. Но ще се молите. Човек трябва да види пример. Дълго време човек трябва да се моли, защото има такива болести, които не се подчиняват на никакво лекарство, но изчезват, щом ги положите на тихите слънчеви лъчи - буци, подутини, може да видите действително след 1-2-3 месеца тия подутини, буци ще изчезнат. Когато човек се свърже с Бог, дойде ли Божествената светлина, ония буци, които има, постепенно ще изчезнат и човек идва в здравословно състояние. Трябва да бъдеш при умните хора, за да бъдеш умен. Трябва да бъдеш при добрите хора, за да бъдеш добър. Такъв е Божественият закон. Отче наш Човек трябва да се научи на мъчнотиите. Де седи силата? Ако бих ви пратил сами, щяхте ли да се качите на Мусала? (Нямаше.) Искам да извлека закона, такова нещо е Божествената Любов. Днес ви изкачих, дъжд, сняг, отивате, вървите. Като дойде Божествената Любов, мъчнотиите, страданията, всичко това върви нагоре, нищо не може да ви спре, няма нещо в света, което може да ви спъне. Който се е качил на Мусала в дъжд, качва се и когато е ясно, да няма дъжд. Но опасен е дъждът, идват малки пътеки, хлъзгаво става, може да падне някой, в езерото може да се намери някой. (Защо не можем да издържаме студа?) - От страх. Ще концентрираш ума си в тялото, в краката, ще кажеш: "Мога." Щом човек започне да концентрира ума си, той обръща своето тяло, тогава има повече топлина. Някои хора издържат, носят товар. Например някой сто килограма жито пренася, друг няколко килограма не може, глада носят, а житото не могат да носят. Всеки човек има и силни, и слаби страни. Сега ще си турите едно мото, оставям този образ, да кажете: "Можем да се качим горе на Мусала." Турете го като мото и го повтаряйте. Тъй да остава по нещо от всяка една екскурзия. Всички можем да направим нещо хубаво. Доволни ли сте от хижата? Другите екскурзианти пуснахте ли ги вътре? Тъй че нещата трябва да се задържат. Всеки ден идват все хубави неща. Днес по особен начин ни посрещна планината. И тази година мислехте, че ще имате хубаво, ясно време, така бяхте уверени, че никакви палта не взехте със себе си. Казах, ще си вземете хубави фанели. Не знаете какво ще бъде времето. Хубави, по-хубави работи има за в бъдеще. Ще се образува още по-голяма задушевност. Някои се оплакват от беднотията си. Сегашното състояние аз го изяснявам по следующия начин. Някой човек е беден, има много да дава, всеки ден отвлича ума и не може да направи добро на страдающите. Много е зает с даване и вземане. Някой пък много печели, че като брои парите, не му остава време за другите. Вие много пари броите и много полици изплащате, че не ви остава време да се занимавате с другите. Когато уравните бюджета, ще имате това предвид: по-малко трябва да печелите, пък и да не правите и много борчове. Онези, които работят с онази малка лампичка, като я насочат някъде, пробиват желязо, като насочат този пламък, образуват се няколко хиляди градуса, пробива дупки. Когато работи човек с Божията Любов, пробива всичко навсякъде. Някъде пък трябват дупки да се пробият. Дяволът турил големи стени, трябва да пробием дупки в тези стени. Беседа, държана при първото езеро под Мусала на 12-ти юли, 1925 г., Петровден, 21 ч.
  16. 22 май 1924 г. Опитване и преживяване - ИБ
  17. 1 януари 1925 г., Извънредна беседа Празните и пълните - непечатана
  18. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата "Движение нагоре", Класът на Добродетелите, беседи с група ученички, подбрани от Учителя, (1920-26г.). Първо издание, АлфаДар, София, 1998 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Четвърти урок Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г. IV УРОК НА УЧЕНИЧКИТЕ ОТ КЛАСА НА ДОБРОДЕТЕЛИТЕ (Присъствуваха всички, с изключение на Сотирка във Варна и Пенка в Стара Загора) Вън бе снежен ден, дълбок сняг и мъгливо. През времето когато Учителят ни говореше постепенно взе да се прояснява и към края вече изгря слънце, но все пак беше доста студено. Кратка молитва. Ще ви прочета втора глава от Галатяном. Тази глава е малко тъмна за вас, нали? Аз ще направя едно съпоставяне. Всеки един живот е така тъмен за човека, както тази глава, която току-що прочетох. Сега вие сте млади. Често хората мислят за младите, че не знаят да живеят или че не живеят правилно. Някой път у вас се заражда желание да отидете да си поживеете в света нашироко. Но това живеене навън в света аз го уподобявам на следното положение. Представете си, че някъде държат стотина прасета все в кочина, но не в обикновените кочини, а в хубави постройки, но пак са кочини. Там ги хранят много добре, угояват ги и те са така оправенички. А други стотина прасета живеят в гората, изоставени от човешка грижа, ходят, ровят навред с муцуните си да намерят нещо за ядене. Те не са така оправенички. Тези мънички прасета ще имат две различни мнения по въпросите. Едните ще кажат: „Ние в гората не ходим. Нашият господар е отличен, хубаво ни гледа, топличко ни е.“ Но иде Коледа. Те не знаят какво ги чака. Радват се само и скачат из двора. Те мислят, че щом за хората има елхички и подаръци, че и за тях ще има нещо хубаво. Но като дойде Коледа, тук- там се чува квичене, докато всичките изчезнат. Остават само тези, които са в гората. Та когато някой казва: „Аз ще отида в света, да си поживея, както трябва“, това е положението на онези прасета от кочината. Човешката история не помни някой, който да е бил в света и в крайните резултати да го е постигнала по- добра участ. Затова човек трябва да възвърне своята свобода. По-добре е да е в гората! Гората, това значи между всички хора. Човек в душата си трябва да има предвид всички хора. Да живеете в гората, подразбирам, да живеете с цялото човечество. А да живеете в кочината, подразбирам, че това е само косвено разбиране на живота. Кочината е едно косвено живеене между хората. Идете и ще видите: един е демократ, друг е радославист, трети социалист, четвърти е православен, пети е католик и други. Такива дребни възгледи - това е кочина. Един ден направиш една малка погрешка, хайде из кочината навън те изхвърлят, изчистят те от партията. Имам предвид всичките човешки наредби и нареждания. Тия нареждания, които съществуват в света, са хубави, но трябва да знаете, че те са само предисловие на Божественото, на реалното. Човек не трябва да се противи на човешкото. Един закон трябва да спазвате: Никога човек не трябва да жертвува в себе си Божественото за човешкото. Дойде ли се дотам, да се противопоставите. Ще кажете: „Човешкото трябва да отстъпи на Божественото - това е закон.“ Сега всички ще имате една опитност, която в света ще научите: няма по-хубаво нещо в света от това, човек да бъде в общение с Бога. Аз взимам Бога тъй, както душата го разбира. Вие ще имате това положение може би два, три, пет или десет пъти в живота. Тази опитност ще я придобиете само тогава, когато ще минете през една голяма криза, когато ще мислите, че всичко за вас е свършено, че всички сте изоставени. Когато останете сами в една бурна нощ, ще изпитате Божественото. То отнякъде ще изпъкне. Тогава ще видите една ръка, която ще ви подхване и ще каже: „Не бой се!“ Това, Божественото, се явява изневиделица, оттам, откъдето никога не сте мислили, че ще дойде. Само тогава ще познаете какво нещо е то, когато няма кой да ви помогне, а сте в нужда, и когато мислите, че с вас е свършено. И когато то дойде и ви помогне, ще кажете: „Значи имало е нещо по-съществено, отколкото аз съм предполагал.“ Та когато някой път дойдете до тези моменти на отчаяние, трябва да знаете, че сте наблизо до тази красива опитност. Най-страшните опитности, най-големите мъчнотии са само предговор на онази велика опитност, която душата може да придобие. Аз наричам тази опитност - придобиване вярата на светлината. Две положения: Когато топлината идва, тя помага на живота, на здравите хора помага, но болните уволнява, праща ги на почивка. Няма защо болните да се мъчат. Сега обратното: Когато студът идва, гниенето се спира, но същевременно се спира и растенето. Топлината увеличава болките, но увеличава и растенето. И тогава има един закон: Любовта разкрива доброто, но открива и злото. Обратният закон: Злото покрива омразата, но потъпква и доброто. Нали някой път искате някой ваш приятел да не разкрие някой ваш недъг. Може да го направи, ще го скрие, но ще потъпче и доброто. А другият закон е, че онзи, който ви обича, винаги, без да иска, ще разкрие злото у вас. Ще ви направя по-близка моята мисъл, защото този закон ви се вижда тъмен. (Беседата е недовършена) Лекция от Учителя, държана на 31 декември, 1923 г.
  19. Аудио - чете Митко Ненков От книгата "Новият живот", Съборно Слово, 1922 –1924 Издателство: "Бяло Братство", София 2009 г. Книгата за теглене PDF Съдържание От книгата "Тихият глас". Извънредни беседи от Учителя 1924 - 1930 г. Първо издание. София, 1997, ИК "Всемир" Книгата за теглене на PDF Съдържание НЕ САМО АБСОЛЮТНА ЧИСТОТА, НО И АБСОЛЮТНО ДОВЕРИЕ 1 септември (19 август стар стил) 1924 г., понеделник София, ул. „Опълченска“ 66 В 6 ч. влиза Учителят при събраните 16 души. УЧИТЕЛЯТ: Ще ви прочета 105 псалом. Той е в повече от преди 3 000 години. Законите, които са действували тогава, действуват и сега. Условията са все същите. Стих 1-7. Да се хвали човек в името на Бога – то е да има сила, да придобие сила. Иначе без подобно хваление няма никаква сила. Стих 8 – Всякога помни завета Си, Словото, което заповяда на тисящи родове. Всичко, което Бог е обещал, го изпълнява. Словото, което заповяда на тисящи родове – това Слово всякога се изпълнява. Мнозина от вас се намират в крайно противоречие. Смятате, че всичко ще ви тръгне наред. Но има един процес, помнете това, че който тръгне в Господа, трябва да го пречистят. Вземете Йосифа (стих 17 – Изпроводи пред тях человека, Йосифа, продадения като роб), братята му го продадоха, баща му го изобличи и т.н., но най-после стана първенец в Египет. Мъчно е една душа да се отеготява и измъчва. Какви молитви трябва да изпълнява и с какъв силен ум трябва да работи! – Защо така? Имате две тела, които са в противно движение – едното отива нагоре, другото надолу. Ти си тръгнал към един планински връх, какво можеш да вземеш на гърба си? С кола не можеш да вървиш. Това е праведният, а който слиза надолу – това е грешният. Кое е по-добре – да слизате към мочурлука долу или да се качвате нагоре към върха? Най-доброто е да чувствувате Божието присъствие при вас – другото е лъжовно. Така ще сте радостни, което е същественото в живота, света. Стих 32 – Даде им град вместо дъжд, и огън пламенен в земята им. Така е било и преди 3000 години. Господ за да оправи някого, бутне го по слабите страни: град на лозята, конника – в коня, търговеца – в кесията и т.н., бута все в слабите места, за да оправи хората. Имате ли присъствието Божие, вие ще сте доволни, радостни и весели по душа. Този псалом в буквална смисъл не е така, както е писан, но идва време, когато праведните ще вземат цялата земя. Всички тия наказания ще дойдат, хората ще се подчинят и Бог ще вземе силата – праведните ще управляват. Този псалом засяга и политически работи. Сега ще прочетем и 125 псалом. Стих 1 – Които се надеят на Господа, са като гората Сион, която няма да се поклати. Стих 3 – Защото жезълът на нечестието няма да пребъде върху дела на праведните – а то е управлението на жезъла, значи управлението на нечестивите няма да бъде над праведните. Стих 5 – А които се уклоняват в кривите си пътища, ще ги отведе Господ с онези, които правят беззаконие. Мир на Израиля! – значи „Мир на избраните!“ Преди 3000 години не е имало тази светлина. Виждате тоя брат колко е бил утеснен – колко се е повдигнал, та пише това! И вас, като ви поставят натясно, ще се повдигнете. Не се смущавайте от някоя Балтова, от някой Савов (Йордан) или от друга някоя сестра. Питам ви: Защо вашата дъщеря (вашият син) се е оженила за оня, когото не обичате вие? Религиозните хора са още повече своенравни. Ние знаем закона. Защо един човек повече обича ябълката, друг крушата? Един повече водата, друг повече винцето? Един хляба, а друг месцето? И т.н. Виното е било първоначално сладко, но човекът го направил кисело. Да обикнем винцето повече, то е почнало от 3000 години – оттогава са почнали да го обичат и сега се опиват. Ожените се, жена ви постепенно вкисва соковете ви и ставате кисели. Така се е вкиснало постепенно и виното. Знаете ли какви трябва да бъдат отношенията на мъжа към жената? – Абсолютно чисти! Абсолютно чисти един към друг! Това е съдружие и се иска да бъдат взаимно честни. Това аз наричам чистота. Нечистотата в един дом води към разрушение. А в едно духовно общество не само чистота, но е потребно и абсолютно доверие. В религиозното общество считат, че Магдалина има право да влиза през прозореца и да взема неща от стаята – то било морално! Тя е религиозна, но послъгва, покрадва, просията е изучила. Три години аз опитвам доколко мога да я търпя. Три години е това, разбирате ли? И ако и другите имаха моето търпение, тя щеше да се оправи. Тъкмо се пооправи, дойде някоя и й каже: „Защо не отиваш да работиш?“ Тя кипне и всичко се развали. Оправя малко един навехнат крак, дойде някой и го повреди наново. Е, може ли да се оправи при това положение! Тя идва в стаята ми и се оплаква, че имала дяволи, с които се борила. Сплашва някои, че ще им се схванат краката, те се уплашат, страх ги е от нея. На такива души, които са паднали, изостанали в своята еволюция, трябва да се помогне. Има един закон за помагане. Вашите отношения към мене са продиктувани от другаде. Кое е, което ви продиктува тия отношения? Отговарям: Ако сте ученици, стояли сте в тъмнина и казвате: „За утре трябва да си науча урока и ми е потребна свещ.“ Дойде един, носи свещ, а вие се групирате около тая свещ и почнете да си учите урока. Тия опитности, които добивате, са все уроци. Сега ще ви отворя 135 псалом. Стих 1-2 – Алилуя. Хвалете името Господне: Хвалете, вие, раби Господни, Които стоите в дома Господен. Дом е вече нещо устроено, в което има ред и порядък. Стих 6 – Господ прави всичко, което Му е угодно на небето и на земята, в моретата, и във всичките бездни. Угодно Му е да те постави на изпит. Пренася те от едно място на друго – какво има от това? За да ти даде по-добри условия и, разбира се, като те вади, ще се скъсат някои коренчета. Стих 10 – Който порази големи народи, и изби крепки царе; Сиона царя Аморейски, и Ога царя Васански, и всичките Ханаански царства... – това са все грехове; царе – разни грехове, които Господ ще изкорени. Царете са символи на грехове, престъпления, които този цар е направил на своите поданици – ще ги изкорени Господ. Тук имате един человек от преди 3000 години, който пее и слави Господа. Какви сили е имал в душата си, да благославя Господа! Питам ви: Вие след 3000 години ще бъдете ли по-слаби? Някои от вас, понеже имате кармически връзки, въртите този човек. То е, че сте свързани с едно въже, и стремежът е вие да увеличавате нишките на това въже с постепенно завъртване – а то е увеличаване капитала си. Е, дойде синът ти и отреже от тоя конец-то е, че е взел 5000 лева; или ти завъртиш конеца, а друг дойде и развърти конеца. Можеш ли при тия условия да имаш успех? Нека те се въртят около ви, но вие бъдете добър пазач и пазете касата, тя да е затворена. Е, вие можете ли да бъдете една затворена каса? – „Можем!“ – Без силата Божия касата нищо не струва. Сега на всеки ще дам по една задача. През тая година ще прочетете първите четири серии от„Сила и живот“. Всеки три месеца ще прочитате по една серия. В първите три месеца – I серия беседи и ще извадите най-важното от тях, от съдържанието им, което ви е обърнало внимание. Във вторите 3 месеца – II серия. В третите 3 месеца – III серия. В четвъртите 3 месеца – IV серия. Което намерите, което ви обърне внимание от всяка беседа, най-важното ще написвате в една тетрадка, тъй чистичко, хубаво, красиво. Всеки ден ще се чете. Начало – новолунието сега, от сряда, 10-ого. В специална тетрадка (отделна от тая за извадките от беседите) ще отбелязвате времето: сутрин, обед и вечер – всеки ден, когато сте чели. Време: добро, облачно, дъжд, хубаво, вятър, буря и т. н. – с една-две думи. Когато четете беседата и ви дойде нещо в ума: някой проект или мисъл, ще отбележите в тетрадката за извадките от беседите. Ще изпълните точно закона за десятъка. Уредете Божията работа и Господ ще оправи вашата работа! Вие не можете да оправите вашата работа – това само Бог може да стори. Вие служете на Господа, а оставете и Той ще оправи вашите работи! Работите двама, орете, сеете, завършите вашата работа, но после ви трябва дъжд. Можете да работите колкото искате, но ако другият фактор, Господ, не вземе участие, трудът ви е загубен. Търговец сте – също. Ако спазвате правилото, аз ще ви помогна, но ако не го спазвате, благословение няма да имате. Абсолютно искрени, чисти. Извинения не приемаме. За нас важи свършването на работата, а не времето кога си дошел и започнал работа – може и сутрин, и обед, и вечер. Един час ще ви заеме тази работа на ден, ако имате Божествено разположение. Целия ден ще работите, ако имате човешко разположение. Десятъкът се състои в брутото печалба. Искаме да опитаме едно правило. Человек от камъка не може да извади храна, но мъхът може. Той чопли и сега той знае повече от вас. Затова знания трябват. Ние не сме за външното. Спокойствие трябва и ще видите как всичко ще се уреди. Сумата, която ще се събере у вас, идната година като се съберем, ако даде Бог, ще видим за какво може да се употреби – за най-полезната работа. Много работа няма да ви дам. Това ще ви е достатъчно. Ще имате моето съдействие, да се не смущавате. На много места колата ще се затегне – не се смущавайте. На Мойсей колата не се ли затегна, докато извади евреите от Египет? Непременно затягане ще има. С мен какво бе: владици, попове плетоха паяжини, мина слонът и с опашката си омете всичко – отиде по вятъра тяхната паяжина. Няма народ, който да не е пометен заради противението си на Божието дело: Асирия, Вавилон и колко други култури са пометени! Търпение ще имате. Западният свят, това е материалният свят, то са наводнения, бури и прочие стихии – ще ги има. Идната година условията ще бъдат по-благоприятни. Ония, дето ходиха на манастира, дъждът ги опра – нека ги измие, то не е за нас, за тях е. Катастрофата на 29 август с товарния влак между Чирпан и Стара Загора е от политически характер. Работата иска абсолютна чистота – да се не разколебаете. То е много опасно разколебаването! Без разколебание – Бог присъствува, с разколебание – Бог отсъствува! Имате пример: Петровден – екскурзията на Мусала, как с молитва се оправи времето! В България всички добри хора трябва да си насочат мислите към един център – към Бога. Забърканите им работи да си ги оправят сами, а ако искат ново, ще им го дадем. Трябва да има нещо, на което целият живот да е построен. Прехвърлянето от една партия в друга не ще оправи работите. Основа трябва. Оня, който идва да оправя света или една работа, трябва да носи свещ, да бъде пълен. Ако идва празен, какво ще даде? Аз не искам да ви извадя от вашето положение, вие сте поставени в разни положения – там, в това или онова положение, имате да изучавате някоя мъчнотия. Ако ви поставя в друго положение, ще имате по-големи мъчнотии. (Тук се заведоха разговори и изказаха мисли заради разните личности в обществото ни – маниаци.) Учителят каза: Не може в едно общество да няма подобни лица. – (Но умножават се! Рецептата е да се игнорират и тук, и във всеки град, и да се не приемат.) – Това приятелите могат да сторят, но аз, Учителят ви, не мога това да направя. Аз всекиго трябва да търпя и да приемам. Търпение трябва и на вас и очакване – всичко ще се поправи някой ден. – (Ако са навън пръснати, добре е, но като са вси там, в „Опълченска“ 66! Идващите хора за среща с Учителя срещат тях и какви са първите им впечатления за нашето учение, и какви са хората ни!)... Учителят: Това са хора с духовна гордост – ще ги сринат, търпение трябва. – (Раздават си имотите. Ще раздадеш всичко, това е добре, но гладът ще дойде, с него как ще се разправим!? Има вътрешни нужди.) – Раздаването, то има вътрешно значение, което те не разбират. По въпроса за трудовия час – има досега резултати. Добре е да се продължава. Трябва да се изучава някое занятие, специална професия. Сега, материалните въпроси ще гледате да ги уредите вие: салона в София и други някои. Имайте инициатива. Без инициатива никакъв успех не може да има в живота. Пчелите и мравките никога нищо не внасят – те само отнасят. Такива работници ние не искаме. Нам трябват пчели работници, които да внасят отвън, а не да изнасят. Какво има друго да ви смущава? Ако е само Балтова, Савов, те са малки работи! От Варна има една нова сестра – Иванка Бабаджова, тя е ученичка на Балтова. Георги Сотиров (от Сливен) – оставете го него, нека народи деца и те ще го възпитат. Отче наш Часът е 8 ч. и 15 мин. [символи (*)] Из разговора на обед – 13 ч. Кръстът е винаги в движение кръгообразно, с две течения: вертикално и хоризонтално, и всяко от тях има две отдолу нагоре и отгоре надолу, отдясно наляво и отляво надясно + и през тая врата на движението му [символ], което е толкова бързо, че никой не може да мине освен Любовта, и затова Кръстът – страданията, се провождат само с любовта. Така че страданията са зад кръста, а радостта е пред кръста, т.е. любовта е пред кръста. Електричеството има движение във форма на кръст, а магнетизмът – спираловидно. Там, гдето има много електричество, земята е гола – голо е, камъни, даже мъх не расте, а растителност няма никаква, а под повърхността има буйно текуща вода. Водата привлича, урегулирва движението на електричеството. Там, гдето има магнетизъм, има хубава буйна растителност, трева зелена и текущата вода е тиха, спокойна. Магнетизмът глади, оглажда повърхността. 1 септември (19 август стар стил) 1924 г., понеделник София, ул. „Опълченска“ 66
  20. От книгата "Веригата на Божествената Любов 1903 –1915", Издателство: "Захарий Стоянов" и "Бяло Братство", София, 2007 Книгата за теглене PDF Съдържание Приложение към протокола от 1911 г. 1 януари 1911 г., Велико Търново, събрание в дома на г-н А. Бойнов. В Бога винаги има желание да ни се открие, но ние с нашите желания и други [действия] Го отстраняваме, т.е. създаваме една преграда. Евангелието дава едно правило: първо, за да видим Бога, трябва чисто сърце. Ще е зле да чакате при друго прераждане да се поправите; не си оставяйте уроците за утре да ги учите. 7 януари 1911 г., Велико Търново Религията е плод на Любовта, която човек има към Бога. Ние трябва да научим закона на самоотричането. Всяка сутрин се питаме какво да сготвим, но никога не се питаме каква храна да приготвим за душата. Постът трябва да се разбира трояко: пост от хляб и вода, пост от лоши желания, пост от лоши мисли. Велико Търново, преди срещата. Тазгодишните покани за срещата се раздадоха много рано в сравнение с другите години – в края на юни, Петровден. Освен тази особеност, поканите се отличаваха от другите и в това, че съдържанието им бе различно – по-дълго и срещата не се именуваше „среща“, а „събор“. Пътуването на приятелите от местожителството им до събора в Търново, както стана явно след пристигането им, е било за всички без всякакви препятствия. На мнозина от тях, например бургазлии, това пътуване е доставило даже голямо удоволствие, защото морето кротувало, равно като тепсия. Също така от приятност от пътуването се хвалеха и онези, които бяха преминали и Балкана, каквито бяха например казанлъчани и някои други, идващи от Южна България. При все че тазгодишното лято беше влажно, защото почти през три-четири дни валеше, от 4-5 август небето се разясни до степен, щото нигде не се виждаше облак – атмосферата навсякъде се разчисти. Така щото това не само способстваше за приятно пътуване, но и причини добро време при отварянето на събора. По-долу ще видим как се развиха работите в това отношение.
  21. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание СВОЕНРАВИЕТО Начало на Мъдростта е разбирането пътя Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие Знание и Мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия Живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват своенравната воля. Своенравният човек е упорит във всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към Доброто на другите, а следователно към своето Добро, което се влючава в Доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немаренето е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негов баща, а немаренето – негова майка, упорството – негов брат, а безразсъдието – негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките Добродетели. Затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се следователно от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога. И там, дето Бог Сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, която прониква всичко. За това приеми Знанието и Мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с Мир и Радост. Мъдростта ще те учи как да живееш. И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на Живота ти ще узряват навреме и приносят изобилна жетва от всички Добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен съвет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее. И ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с теб както иска. И горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Прочее, пази се от това голямо неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаян завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му, дръж баща му и майка му настрани, да не би да ти станат съседи. Вярвай ми, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в Добродетелта, облечи се в Истината, въоръжи се в Правдата и вземи оръжията на Любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт. Ще имаш Свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш Мира, който никой не ще ти наруши, и щастието, от което никой не ще те лиши. (Мисли, диктувани от възвишен дух). 1903 г.
  22. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание БЛАГОВРЕМИЕТО Що искаш? Кажи ясно, не се двоуми. Дали ще приемеш, или не, не търси – всяка нужда трябва да се задоволи и то навреме. Ако просиш, проси както трябва, ако желаеш да придобиеш. Не мисли, че и без да сториш това, ще добиеш онова, що желаеш. Желанието трябва да открие нуждата, а нуждата по право трябва да се снабди, за да не стане прелом в порядъка на душата. И ако просиш и не получаваш, знай, че трябва да проумееш начина на просбата, а не и да млъкнеш. Мълчи само кога си сит, но не и кога си гладен – целта на мълчанието е да даде време на душата да извърши своя дълг. А знай, че да се вършат две неща в едно и също време е несвоеобразно – всякой момент в живота си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква. И разбери, че Бог е Бог на порядъка, а не и на безпорядъка, в Него несъобразности не съществуват. Той всякога поначало излиза, поначало влиза и поначало действа от порядък в порядък. В Него няма скокове, нито празнини – в Него е всичко пълно и готово за всеки даден момент на вечността. Той не може да се изненада от нищо, понеже пребъдва във всичките моменти. И тъй, всяко нещо от своето начало следва своя даден момент, а тоя момент, непосрещнат на своето временно начало, ще остави отпечатък на безпорядък в тая душа, която не е стояла вярно на своя пост да посрещне всичките дадени моменти на Живота. А всеки момент, изгубен преждевременно, е изгубен за всякога през вечността. И тъй, помни, че няма извинение, че не си разбрал. Затова именно трябва да питаш – да разбереш, че да си готов. Затова и трябва да се молиш, постоянно, за да си в свръзка с моментите, които очакваш, готов като жених за невестата да тръгнеш в определения час. Стой следователно верен на мястото си докрай. И да те не изкушава нищо да напуснеш, или по-напред, или по-напосле, защото в такъв случай ще си вън от Божествения порядък. А всяко нещо вън от Божествения порядък не може да съществува, нито да действа в съгласие с него. А всяко нещо вън от неговия порядък престава да е негово. Не мисли, че можеш да влезеш в Небето, когато ти си искаш и когато ти желаеш. Не, там можеш да влезеш само кога те викат и си готов за дадения момент. И тъй, пази се да не изгубиш случая на призванието, защото е само един през цялата вечност. И знай, че вечността тича към своята безпределност, в която Животът се заражда. А всичко, което е веднъж зародено, трябва да следва Тогова, който го е родил. Защото, както детето без майката и бащата не може, тъй и твоята душа без Бога е немислима – Той е началото и края на всичко и без Неговото присъствие няма Живот. И тъй, ако разбираш Живота, разбрал си дадения порядък, усвоил си дадените моменти. Следователно вървиш напред към целта, която е обединение на всичко в Божествения порядък, в който всички влизат съзнателно в общото съобщение на Любовта, която е родила всички същества – от безпределно малките до безпределно големите, от человека до Архангела и до безпределно Големия. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека. У Него има Любов, която трябва да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент. Разбираш ли къде си сега? Ако разбираш, мисли! Защото моментите идат и блажен си, че Бог е с тях. 1903 г.
  23. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание МИСЛИ И УПЪТВАНИЯ Никога не пресиляй една работа. Никога не бързай да я свършиш наполовин, защото ще трябва да я повториш изново, и то без да сполучиш целта, която гониш. При това помни, че всяко нещо в живота трябва да си има своето време и място, другояче ще трябва да се разкайваш, че си турил нещата не на мястото им и че си ги извършил не на времето им. А това ще ти струва много, понеже ще те лиши от това, което ти се пада да приемеш – твоето задоволство, че си сторил нещо добро. Защото хубостта на едно дело зависи от правилността и порядъка, по който следва да се извършва своевремено – и това е именно, което му дава своята ценност. Не предлагай услугите си там, дето не са нужни, нито приятелството си там, дето няма място. Стой на положението си, дето си поставен, и извършвай длъжността си, както я разбираш и ти е диктувана от твоята съвест, защото в това стои достойнството на человека. А всякой, който се обленява да проумява Истината, ще пострада – неговият светилник ще угасне, затова внимавай в живота си, да не би да сториш това да станеш немарлив към вечните начала и съградиш щастието си на пясък. Пази сърцето си от суетославие и ще бъдеш щастлив в живота си. Не желай това, което не ти трябва, и не искай невъзможното, понеже желаеш две неща непостижими. Във всяко нещо призовавай Бога, за да те благослови преди да го почнеш, и делото ти ще благоуспее. Не се колебай в пътят на Истината и не казвай какво ще се ползваш, ако я следваш, защото тъй ако мъдруваш, непременно в рова ще слсзеш и ще бъдеш забравен от всички заради постъпката си, че си я презрял. Доброто да вършиш не преставай, защото ако престанеш да го правиш, то бъди уверен, че скоро ще и да умреш и веднага ще усетиш в себе си, че животът няма цел. Знай, че целта на Живота е Добродетелта, а целта на Добродетелта е щастието, а целта на щастието е человека, а целта на человека е Истината, а целта на Истината е Бог, а целта на Бога е Любовта, а целта на Любовта е Всичко. И тъй, ако владееш и Всичкото, то непременно ще си и щастлив, понеже си приел Живота в пълнотата му. А онзи, който приема, приема го от Бога, който е подарител на всичко. И не бъди неблагодарен за това, което Той благоволява да ти подарява, защото неблагодарността е първия грях в живота, който го скъсява. И тъй, ако си добил Мъдрост, знай, че си добил и Добродетел, а Добродетелта никога нe посрамява, понеже тя е най-здравата почва, на която всичко можеш да градиш. От празните мъдрувания се отстранявай, понеже са примка от бащата на лъжата, за да те ограби. Помни, те са празните обещания, който съсипват щастието на Живота. И тъй, ако видиш празно място, не туряй ногата си, да не би да се хванеш и после ти стане зле; а ако ти стане зле, знай че ще избълваш щастието от сърцето си. А ако изгубиш това, което не си в сила да повърнеш, знай че си осъден да страдаш. И тъй, когато Бог говори, ти слушай с всичкото си сърце и Словото Му дръж да не би да се намериш отпосле оскуден от мъдрост и така да бъдеш изхвърлен навън. За това вслушвай се в Онзи, който върши всичко. Той е Вечният невидим Бог, на когото Словото тича по всичкия свят. И ако имаш Неговите думи на Живота, то си спасен; а спасението е дело на Любов. И тъй, не презирай това, което Любовта върши, защото ще ощетиш душата си. Знай, че да си человек значи все едно да си Син на Бога, а за да си такъв, имаш нужда да любиш Неговата Истина. Защото целта на человека е Истината, а целта на Истината е Знанието, а целта на Знанието е просвещаването, а целта на просвещаването е облагородяването, а целта на облагородяването е възпитанието, а целта на възпитанието е възраждането, а целта на възраждането е Добродетелта, а Добродетелта е основа на всичко, защото е вечна в порядъка на света. И тьй, ако я притежаваш, ще си в безопасност от всичко. И когато всичко изчезне и се промени, тя едничката ще остане в душата ти неизменна и непоколебима да те крепи. Затова предпочети я пред всичките богатства, каквито те и да са и където и да са, защото ако я предпочетеш, тя ще те възлюби с пълнотата на сърцето си и Любовта й ще те крепи и утешава през целия ти живот. Знай, че двете вечни цели на Живота са Добродетел и Любов. А онзи, който ги е родил, е Баща на всичко, комуто Името никой не знае. И тъй, разумей Истината, че целта на Живота е раждането, а целта на раждането е Любовта, а целта на Любовта е страданието, а целта на страданието е характерът, а целта на характера е Добродетелта, а целта на Добродетелта е Бог, а целта на Бога е Любов, а Любовта е крайната цел на безпределната вечност, в която всичко е в Мир и Радост. В Мир, защото вечната Воля на непостижимия Емануил, Бог крепкий, управлява; в Радост, защото Добродетел и Любов царуват. Следователно, за да можеш да живееш тъй, както е потребно, нужни са тия две начала на Живота, които да го освежават и повдигат, защото без техните съдействия не може да има Живот. Пази душата си от празнословие, защото в него грехът е неизбежен; а там, дето има грях, не може да има спокойствие. Следователно всякой, който желае Мира и Веселието, необходимо му е да отбягва грехът. Защото той е разрушителят на всичко Добро; а там, дето Доброто се разрушава, нещастието е готово. Понеже зло и Добро са несъвместими едно в друго – ако предпочетеш греха, нещастието е готово, защото те са две неща, свързани в едно като причина и следствие и с възприемането на едното ще възприемеш и другото. А ако възприемеш Доброто, ще възприемеш и щастието, защото целта на Доброто е щастието. И тъй, знай, че във вечния порядък всяко нарушение води и своите последствия и ако Мирът ти се е нарушил, нарушил си някоя заповед на Добродетелта. Затова гледай по-скоро да изправиш погрешката си, защото другояче раната ти ще стане по-голяма. Слушай гласът на твоя Ангел-хранител – съвестта, за да си спокоен и блажен всякога. Затова гледай как ходиш в пътя на Живота. Не се двоуми, кога имаш да избереш два противоположни пътя, защото в двоумението си ще покажеш своята слабост, която може да ти стане уловка да пострадаш. От два пътя винаги избирай правия, при все че е тесен и малцина са, които ходят там. И бъди уверен, че ще спестиш и време, тъй като няма да срещнеш големи препятствия. Не мъдрувай повече, отколкото знаеш, защото ще мязаш на человек, които харчи повече, отколкото има. А това е все едно, че търсиш или сиромашията, или безумието. И тъй, внимавай, кога говориш, да не би езикът ти да се подплъзне и каже това, което не знаеш – много ще изгубиш от едно подплъзване, което мъчно отпосле ще поправиш. Кога се усещаш изнурен духом, търси спокойствието в уединението, дето душата ти може да приеме храна. Не се обленявай духом да се молиш – молитвата е сила на Живота. Онова, което Господ ти заповядва да изпълняваш, не отлагай и което Господ иска, не отказвай, ако желаеш Доброто на душата си. Каква полза ще добиеш, ако отлагаш и каква, ако отказваш? И тъй, отхвърли двоумието и упорството в пътя на твоя живот, за да благоволява Истината в теб. Защото Господ благоволява само в онези, които ходят пред Него в правота и чистота. Научи се пред Бога да ходиш със сърце смирено и Любовта на Живота ще благоволява. От всичко, което е вредително, се въздържай – не тичай да придобиеш неща, които няма да ти послужат в нищо добро. Винаги бодърствай и пази да не изгубиш благоприятните минути на Живота, защото не ще можеш да ги постигнеш. А онова, което е изпуснато и не може да се постигне, е истинска загуба в пътя на Живота. И тъй, винаги слушай онзи таен глас, които ти говори и те ръководи, защото в неговото говорене има да научиш що трябва да вършиш, за да придобиеш истинското блаженство. А в три неща да се никога не облeняваш, ако желаеш да не изгубиш онова, което имаш: Вярата да не оставяш, Надеждата да не забравяш, Любовта да не угасяш, защото в тях е скрит Живота на бъдещето. Затова не събаряй основата на душата си, без която не можеш да съществуваш като человек. Знай, че светилникът на душата ти е Любовта, която те крепи с двете си ръце да не паднеш в бездната на отчаянието, отдето няма завръщане, ако сам идеш. За това мисли добре, преди да си се отправил в пътя на тоя свят, да не би да стигнеш там, дето няма да намериш нищо друго, освен празнота, скръб и отчаяние. От две мисли винаги първата приемай – не давай връх на втората да преодолее, понеже непременно ще погрешиш. Работа кога почваш, никога се не колебай, понеже там, дето има колебание, има разделение. А разделението непременно ще произведе в душата ти разногласие помежду стремленията, които сами по себе си ще възпрат хода на благородната ти цел, която си предприел. На два ума не слугувай, понеже е невъзможно да постигнеш желанието си. Пази мислите си, кога вършиш работата си. Гледай да те не знае лукавият. Не се хвали, за себе се не говори, понеже е губене на време. Планове не прави за живота си, понеже не ти е в работата – за това друг се грижи. Само върши това, що ти се дава, и краят ще е добър. Не давай място на никоя лоша мисъл да влезе в душата ти. Не крий погрешките си пред себе си, не се извинявай за стореното, защото ще сториш два гряха. Единството на всяка мисъл и чувство са силата, която постига целта. Не поставяй съблазнителни неща за своята цел в живота си, да не би да те отвлекат от пътя на призванието ти. Не се увличай от външността на нещата, защото непременно ще погрешиш в избора си. Не мисли, че всяко нещо, което ти се представя, е за твое лично добро. Нещата нямат нищо общо с това или онова вярване, те не правят живота ни по-добър, ни по-лош – тяхното употребление е, което разваля щастието на всекиго. И тъй, първото нещо в живота е да се научиш как да ги употребяваш, а всяко нещо, което се употребява, трябва да принесе известна полза, другояче то е вредително без тоя добър плод. Не желай да се товариш повече, отколкото ти силите стигат, защото непременно ще пострадаш от пресилене. А всяко пресилено нещо е несвоевременно и не може да има полза. Все, що вършиш, върши го здраво като за себе си, защото другояче и ти можеш да пострадаш с другите. Не обещавай това, което не можеш да сториш; не се бъркай в работи, които не разбираш. Злощастие кога те сполети, не се грижи, нито роптай, защото ако сториш тая грешка, два товара ще приемеш в заплата. Щастие кога те постигне, не се радвай, понеже две нещастия ще си навлечеш – може да го изгубиш и може да те излъжи. Щастието прилича на жена, която на всички се усмихва, като че ли ги люби, но кога дойде време за сватба, тя се губи. Ако ти се усмихва щастието, не мисли, че то ти мисли добро – не, то те лъже. Кога ти говори за любов, мисли, че ти говори за игра – да си ленив. Който в щастието вярва, той младостта пропилява. Не се глупи, трезвен бъди, Животът не е игра, ни всегдашна шега – той изисква труд и постоянство в Добродетелта. 1903 г.
  24. Аудио - чете Нели Недялкова От книгата "Той иде", Начални Слова от Учителя в периода 1896 -1904 г. Издание на Издателство Бяло Братство, 2004 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание Слово 1903, Варна Поздрав на всички Мои братя! Мир да бъде на всинца ви! Ето аз ви призовавам помежду тоя народ да сте свидетели и светила. Аз ви зная по име. Всичките Ми усилия от дълго време са били да ви подготвя за великата Божия работа, да развия силите на вашата душа, да отворя ума ви, да разбирате благите Божии пътища. В това се изискват велики усилия, които положих за ваше добро, да ви избавя от висящо разрушение. Този народ, помежду когото сте изпратени от Мен, е духом неразвит. Но не бойте се, той има добри начатъци. Аз искам вие да пожънете плодовете на своите трудове. Радвайте се повече, че Бог е написал имената ви в книгата на Живота. Аз винаги съм присъствал между вас и винаги съм ви ръководил. В трудните и скръбните моменти на живота ви съм близо. Да, великият небесен Баща желае вашето добро. Колко е Той велик и благ! Той всеки ден е изливал Своята милост отгоре за ваша подкрепа. Послушайте Ме днес. Вие гледате мрачно на бъдещето, колебаете се често, опасявате се от напора на изпитите и често мислите, че злото е неизцелимо и Бог е престанал да слуша и да милва. Не, не туряйте тази мисъл в ума си. Може ли Бог, великият и благ Баща да забрави своите деца? Но знайте, Неговата Любов към вас и към този народ е по-голяма, отколкото е била преди. Вашите души са драгоценни пред Неговите очи. В този народ има Той много деца и затова вие сте пратени да им помагате, докато укрепнат духом. Моят път пред вас е отворен. Аз съм с вас наедно във всичко, да ви помагам. Аз дойдох да се заселя и да живея помежду ви. Аз ще изкарам всичко да се изработи за добро. Съдбините на този народ, когото вие любите, са в Моите ръце. Според поведението му, така и ще постъпя. Не бойте се, Аз не мисля да ви разоря, но да ви съградя. Аз съм дошъл да разруша злото, да отмахна греха и престъплението от сърцето на тези човеци. Вие вече виждате Моите действия, Духът ми показва своята сила. Аз работя и вие ще работите, според както ви е дадено по силата и желанието на душата ви. Вам ви трябва още време. Молете се на Бога и Той ще укрепи слабата ви надежда. Вие се смущавате много пъти за своята насъщна подкрепа. Не бойте се, всичко нужно за живота ви е приготвено. Който сее, може ли да не жъне; и който се труди, може ли да не приеме? Всичките земни богатства са на ваше разположение, най-добрите неща в Живота Бог за вас е оставил. Като изпълните Неговата блага Воля, всичко друго само по себе си ще ви се приложи. Но преди всичко имайте повече Любов към Бога и към вашите братя и повече чистосърдечие и искреност. Това на Мен е най-приятно. Аз желая да ви гледам всеки ден и вие да ме виждате, но душите ви са още слаби, да понасят небесната Виделина на Моето присъствие. Аз трябва постоянно да ви се изявявам според състоянието на духа ви. Слушайте ме, братя мои, вие, чада на Бога Живаго: знанието и мъдростта, която ви се праща, е за ваша подкрепа. Говорете простата и ясна Истина. Готови ли сте за Мен да сторите всичко или има още нещо да ви спъва? Аз съм готов всичко да сторя за вас и в Моето лице вие ще имате в Небето най-добрия си приятел. Ваш Господ Исус. 10 август (23 августнов стил) 1903 г., Варна
×
×
  • Create New...