Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Легенди и митове'.



More search options

  • Търсене по таг

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Блог

  • Hristo's Blog
  • СВЕТЛИНА
  • ВБОГ
  • Съзнателният живот

Библиотека- Беинса Дуно

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Аудио записи
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Търси съвпадения в...

Търси резултати които...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. ГОСПОЖИЦА МЕЙРИ КЛИНТОН Вземам този малък разказ из американския живот, от един неиздаден роман, един ненаписан дневник, на който героинята е Мейри Клинтон. Тъй се наричала тази млада госпожица, дъщеря на професор, с високо образование, благородна по характер. Запознала се тя в колегията, когато е свършвала, с един свой приятел – понеже там колегиите са смесени – един млад колега на име Джеймс. След като разговаряли дълго време за идеи, за приятели, Джеймс се влюбил в Мейри. Един ден той изповядва своята любов пред нея и й казва: “Аз без тебе не мога да живея, искам да те целуна.” Тя го попитала: “Досега друга жена не си ли целувал?‟ – Една първа братовчедка, само нея съм целувал. – Е,е, не е голяма грешка –първа братовчедка, ще може да ме целунеш.” Целува я той. След една година той свършил колегията, но на втората година се оженил за друга една богата мома. Тя пише в дневника си: “Този, който е целунал първата си братовчедка и ме е целунал, се оженил за една богата.” Вторият, който се запознал с нея се наричал Ричард. И той се влюбил в Мейри, и той изповядал любовта си пред нея: “Без тебе не мога да живея, аз искам да те целуна.” Тя го попитала: “Друга жена целувал ли си? – Две братовчедки имах, само тях съм целувал.” Тя си помислила: “Не е голям грях – две братовчедки; мене ме е целувал един, може да дам още нещо от себе си.” И той я целунал. Но след една година се оженил за милионерка. Най-после иде третият герой, на име Алфред. И той се влюбва, и той изповядва любовта си, и той иска да я целуне. Мейри Клинтон пак пита: “Ти друга жена целувал ли си?” – Никоя жена не съм целувал! – Ее, не искам ти да цапаш твоята уста с моята, защото моята уста е нечиста. На тебе целувка не давам.” Сега тя не знае какво ще излезе от него, понеже нито една жена не е целувал. Чуди се тя. След една година този Алфред написва една поема в чест на Мейри Клинтон: той я възпява – поет е станал. Тя пак пише: “Който е целунал първата си братовчедка и мене, за богата се ожени; който е целунал двете си братовчедки и мене, за милионерка се ожени; а който не е целунал никоя жена – поет стана.” Той станал поет и Мейри Клинтон седи като един идеал в неговия ум. Каквото вържете на земята,НБ, 25 декември 1921 г. в София.
  2. Анекдот Разболяла се жената на един циганин и той почнал да се моли на Господа: “Господи, трябва ми тая циганка, кой ще проси, кой ще ме храни? Ако я изцериш, имам една кобила, ще я продам и с парите ще ти купя една голяма свещ.” И, действително, жена му оздравяла. Верен на своето обещание, той развързва кобилата, но изважда и една котка, свързва я за опашката на кобилата и ги води на пазара – котката и кобилата, продава ги и двете. Пита го един купувач: “Колко искаш за коня?‟ – Шестдесет пари.” – A за котката? – 300 гроша. – Защо тъй? – Ако искаш и двете, ако не, не ги продавам.” Конят е обещан на Господа, а котката остава на циганина. За кобилата 60 пари, а за котката 300 гроша иска. Та съвременните хора често водят и котката и кобилата, и ги продават и двете. Верни, значи, по буквата на закона. На Господа, както е обещал – ще запали една свещ за 60 пари. Обаче, жената само веднъж няма да се разболее, може да се разболее и втори път. Каквото вържете на земята,НБ, 25 декември 1921 г. в София.
  3. ЛЕКОВИТАТА ВОДА В древността, на един от египетските царе-фараони се ражда красива дъщеря, и астролози предсказват, че тя ще бъде една от най- знатните моми в Египет. Този фараон се наричал Рамзес. Там има Рамзес 1-ви, и Рамзес 2-ри. Аз няма да описвам цялата история на тази мома, но тя била забележителна по това: познавала хората по един особен начин. Той бил следният: ако някой я похване за ръката, тя веднага си я измивала, и тази вода наливала в едно шише. Който й пипнел ръката – тя не давала всякога ръката си – но който я пипнел, тъй постъпвала. И тогава правела опит: ще отиде при някой болен, ще му даде малко от тази вода: ако болният умре, тя ще знае, какъв човек е бил този; ако подлудее, тя си знаела и записвала всичко в една книга, и знаела качествата на тази ръка – от водата. Тя си имала шишенца от всички придворни, но нищо не казвала на баща си. Обаче един ден тя среща на улицата един беден работник, дрипав, окъсан, с мургаво лице, дала му една златна египетска монета, а той в знак на благодарност й целунал ръката. Веднага тя се върнала в двореца, измива си ръката и наляла водата в едно шише. Тя за пръв път срещнала такъв оцапан човек; египтяните са били много чисти хора. Тя направила опит с тая вода, и на когото давала от нея, всички оздравявали и поумнявали. Потърсила го тя тогава, но не могла да го намери.
  4. ДЪЩЕРЯТА НА ГРАФ МОРЕЛИ Един пример от 19 век. Това се е случило във Франция. Някой си граф Морели имал млада дъщеря, на име Елисавета, била е на около 21-22 години, много интелигентна, с характер, със силна воля, красива извънмерно. Един виден поет и виден музикант, почти виртуоз, един ден, когато той върял по пътя, срещнал я и се влюбил лудо в нея. Но понеже бил много чувствителен, търсил начин, по който да се запознае с нея. По цели нощи не спял, мислил за начина, по който да се запознае с нея. Дохожда му една светла идея и написва на една бележка тъй: ”Мъчно е да се живее без идеал.” Турил я в един плик, той изучил нейните нрави, къде ходила тя, и един ден се приближил, турил в джоба й писмото, без тя да усети нещо. Вечерта, като се върнала, тя изважда писмото и чете: ”Мъчно е да се живее без идеал.” Какво е това: ”Мъчно е да се живее без идеал”? - Разбира се, види се някоя моя приятелка е писала това.” След 2 седмици той пак турил друго писъмце в джоба й, пише тъй: “Но, ако тази душа е надзърнала своя идеал надалече, какво трябва да прави?” Вечерта тя изважда писъмцето, чете и все си казва : “ Тази приятелка… е назърнала, какво трябва да прави?” След 1 месец той пак написал друго писъмце, и пак го турил в джоба й: “Ако този идеал е толкова висок като слънцето, начинът за постигането му.” Четвъртия път писал: “Крила трябват, но време трябва за да израснат.” “Какво ми пише пак?” – казала си тя – “крила ми трябват… Щом нямаш идеал, търси го.” Но, когато той искал да тури петото писмо, тя имала в джоба си един чек от 10 000 франка, отива да си купува една дреха. Турил той писмото, вътре писал тъй: “Няма сила като Любовта!” Като бръкнал, той извадил гюздана, но с благородна мисъл, като съобщи във вестниците, че се е изгубил, той да иде да й го предаде, и тъй да се запознае с нея. Но в този момент един полицай го пипва, обръща се тази мома и казва: “Г-не, Вие сте роден за нещо по-благородно, Вие сте талантлив, с такива работи не трябва да се занимавате.” И, като го погледнала, той забравил всичко, така се смутил, видял голямата си погрешка и не знаел какво да каже. “Г-це, какво казвате?‟ – “Оставете го, господинът не е направил нищо лошо,” но тя го изгледала тъй сериозно, и забелязала в очите му само една сълза. Тия двама хора разбраха ли се? С какви впечатления остана тя за него? Че е един обикновен апаш, нали? Този музикант беше писал: “Мъчно е да се живее без идеал”, но идеалът е нещо вътрешно. И той решил да се накаже: снел хубавите си дрехи, облича работнически, съдрани дрехи, хвърлил си обувките и бос се решил да иде да служи по някой начин в дома на този граф Морели, който имал грамадно имение. Най-после се домогнал той, като един прост, одърпан работник да работи в градината на граф Морели. И правел отлично впечатление на графа със своята скромност. Досега много писма сте турили в джоба на Христа, сега остава да хвърлите вашите дрехи и обуща и да работите боси в градината на граф Морели. Тази градина е бъдещият свят, бъдещата култура, в която с боси крака – с абсолютна чистота трябва да работите за новата култура, и да съградим света върху нови основи. Братя и сестри на Христа , НБ, 19 октомври 1921 г. в София.
  5. МАЛКАТА ВЕСТНИКОПРОДАВАЧКА Тук, в София, преди 10 години аз имах една опитност. Минавам един ден към Св.Крал, там се продават вестници. Надвечер, отивам на разходка, затичва се едно малко момиченце на около 12 години: ”Господине, няма ли да си купиш “Мир”? Гледам го босичко: ”На драго сърце ще си купя.” Бръквам в джоба си, нямах дребни пари, бръквам в другия джоб, изваждам 5 лева, давам й ги: “Нямам да ти върна. - Вземи ги всичките. – Аа, не всичките, аз съм решила да изкарвам с честен труд хляба си, не искам даром. Рекох: - “Аз съм добър човек. - Макар че си добър, ама аз зная такива “добри хора “като теб.” Питам я: ”Какво ще правим? Колко ти не достигат? - Един лев.” Казвам й да вървим, че може из пътя, като се разговаряме, някои да купят вестници. Вървим и се разговаряме: ”Ти гледаш, че съм боса, ми казва тя.-Гледам те. -Знаеш ли защо съм боса? Защото не съм добра; ако бях добра, щях да бъда обута. И сега, като мине някоя богата дама, хубаво облечена, казвам си: и ти щеше като нея да бъдеш, но сега се научи боса да бъдеш. Един ден гледам една дама с един господин седят в една бирария и пият и си говорят любезно, и казвам си: Хм, ще продавате и вие вестници като мене!” И казва ми тя: ”Сега се наказвам, нещо ми говори в мене: не искай нищо даром.” Така вървяхме от тук, от там, и се разговаряхме с това малко момиченце. Запитах я: ”Не искаш ли да идеш на училище? - Искам, ако мога сама да си спечеля пари, но ако не, не искам учение. В света има много учени хора. Ако аз мога със своя труд… Казвам: ”Ако аз ти купя едни обуща? - Не, не; ще ме накараш да мисля, че си много лош човек; аз така ви гледам добър човек, ама който купува обуща на другите хора, аз имам особено мнение за него. Внимавай, и ти някога като мене може да ходиш бос, ако даваш даром тия пари и вземаш обуща. - Ти си много добро момиченце. - Аа, не ме хвали, защото бос ще ходиш, и ме гледа изпитателно. Казвам: Ето едно благородно момиченце – с характер. Минавам след два дни, гледам десетина момчета около нея, тя ги респектира, очакват нейното меродавно мнение. Казвам, ето едно цвете, което расте в калта. У него има един дух вътре, този ангел е заговорил на това момиченце: - ”Стани”! и то е станало, продава вестници, но си е турило за цел - даром никога да не взема. Боса предпочита да ходи, сама да си изкарва прехраната с труд и чест. И, казах й: ”Ще ми позволиш ли някой път, аз имам хора, на които говоря, да те представя на тях за пример? - “Аа, няма да го направиш. – “Ама аз ще кажа само външната страна, вътрешната страна на въпроса няма да разправям.” - Другото можеш да им разправяш, но името ми няма да казваш, защото много лошо ще мисля за тебе. Пък и тия хора, които те слушат, нямат нужда от мене.” Като напуснах това малко момиченце, казах: ето един пример за подражание, един характер изработен, 12 годишно момиченце. Стани и опаши се!, НБ, 11 декември 1921 г. в София.
  6. ДУМАТА “ НОСОРОГ “ Един ревностен ученик на Индия, който искал да се запознае с учението на йогите, отива при един виден учител и му казва: ”Аз искам да науча великото на света, искам да бъда твой ученик; търсех много учители, но само ти си, само ти можеш да ми предадеш великото учение, какво да правя?” Обаче, учителят мълчал, дълго мълчал - “като пън”, казват българите. Тъй мълчал той и нищо не говорил - един ден, два, три, четири, цяла седмица, най- после ученикът казал: ”Учителю,кажи какво да сторя, само ти си, при тебе идвам аз.”Хваща го за ръката този учител и го завежда в една празна стая, дава му един чувал с едра сол и му казва: ”Ще счукаш тази сол да стане ситна, за всичко може да мислиш, само за думата “носорог” абсолютно нищо да не мислиш, тази дума да не ти идва в главата", и си отишъл. Започнал той да чука; свършил всичката сол, отива при учителя, той го пита: ”Ее, какво мисли през това време? - За нищо друго не можах да мисля, освен за думата “носорог”. Сега, аз ще ви дам едно малко обяснение. На този ученик учителят му дал свобода да мисли за всичко, само за “носорог” да не мисли, туй е забранено. Това значи - всичко да вършиш, само за греха да не мислиш, а вие съвременните хора, само за греха мислите - то е носорогът. И казвам: докато вие не престанете да мислите за носорога, тази сила не може да дойде във вашите ръце. За индусите носорогът е един символ. Ананий и Сапфира, НБ, 20 ноември 1921 г. в София.
  7. ОНОРЦИЙ И АМРИХА Във времето на Нерона, - не искам да го вземете като един проверен исторически факт, то е предание - живял някой римски патриций, на име Онорций. Той бил млад, на около 35 години, един от най-благородните римляни на времето, човек много учен, запознат с философията, който добил своето образование, като ходил в Индия и Египет, дето се и запознал с тайните на окултизма. Един ден, след завръщането си в Рим, среща на пътя едно 10 годишно момиче, много оцапано, много грозно, обаче в неговата душа се заражда голяма любов да му помогне, без сам да си даде сметка за своето разположение. Хваща го за ръката, завежда го в дома си. Името на това малко момиченце било Амриха. И той турил в ума си да му даде по възможност най-доброто възпитание, с което римляните са разполагали. И, наистина, тя посещавала школата на Сенека, запознала се с гръцката култура. Но Онорций забелязал, че с постъпването на туй момиче в училището, лицето й започнало да се изменява, изменява и към 16 годишна възраст тя е станала една от най-красивите римлянки. Не само това, но той забелязъл, че в ръцете на това момиченце имало голяма сила. Като си простирала ръката да хване някой камък, камъкът се издигал нагоре. Вие ще кажете: ”Това е преувеличение.” Не, туй е близо до истината. Онорций се заема да запечати в нейното съзнание да употреби тази сила за добро. Но забелязал, че в туй момиченце всичките й думи били отмерени, никога не е чувал да излиза от нея някоя несериозна дума. Всичкият й говор, всичките й думи били избрани, като най-хубави бисери, и никога от нейните уста не излизала дума нецензурна. И тя се отличавала с голяма чистота. С тази красота започнали да я обикалят римските патриции, синове на богаташи, за да може да я привлекат. Един ден, както онази първата Винцила, която избягала от Нерона, по същия начин минавал по пътя Нерон и я вижда, и й казва да иде в двореца му. Тя отива. Нерон мислел да си поиграе с нея, да разполага с нея, като красива. Вечерта тя останала и, когато той я хванал, тя положила ръката отгоре му, и той се вдигнал нагоре във въздуха. Намерил се в чудо! Той за пръв път срещнал такова нещо. Тогава в него се зародил страх. Той я погледнал и казал: ”Моля ти се…”Като си отдръпнала тя ръката, той се успокоил. Втори път той пак посегнал на нея, тя положила ръката си на него, и той пак нагоре - във въздуха. Тогава тя си отворила вратата и излезнала вънка. Искали да я спрат, но всички, на които тя си полагала ръката, увисвали във въздуха; така постъпила и с всички преторианци. И в целия Рим тя е била пословична. Срещне някого, когото карат в затвора, положи си ръката на ония, които го конвоират, те увисвали във въздуха. А тя казвала тогава на затворника: ”Хайде, върви си, свободен си.” А дето срещала бедни, помагала им. Дето се явявала- пътят се отварял. Но Нерон издал заповед да не се говори и пише за Амриха, понеже е опасна мома, и бил толкова амбициозен, че не искал никой да знае за тази велика истина. Казвам: вие, съвременните, можете ли да играете ролята на тази Амриха? Всички велможи и знатни римляни благоговеели пред нея, навсякъде пътят й се отварял, когато си турнела ръката на някого - издигал се във въздуха. И всеки признавал, че Амриха не е мома от света. Имате ли вие езика на Амриха? Знайте,че силата на човека се крие в неговото слово, в неговата реч. Ако можете да пречистите вашия ум, тъй че всичките ви думи да бъдат отмерени, да разчистите всяко едно неразположение към когото и да е, и от сърцето ви да излезе всичко нечисто, т.е. да се залюбите в Бога, да сте го залюбили и заради Неговата Любов да имате най-хубавите думи и мисли, и сега може да имате тази сила на ръката си. Тази Амриха живяла във времето на Нерона, докато дошли християните, и била почитана навсякъде, а когато тя се отдалечила от Рим, тогава започнало гонението на християните. Но защо тя заминала от Рим? Защото тогавашните християни, като била тя запозната с туй учение, започнали да се питат дали тази сила е от Бога или е от дявола. И тъй, християните със своите мисли, дали тя е от Бога или от дявола, я заставили да си замине от Рим; и след това дойде най-голямото гонение на християните, защото Амриха и Онорций си заминаха. И ако днес дойде едно страдание в света, то е, защото Амриха си отиде. Изисква се Истина и Чистота в този свят. Ананий и Сапфира, НБ, 20 ноември 1921 г. в София.
  8. РИМЛЯНКАТА ВИНЦИЛА Това е едно предание. До колко е вярно, не мога да ви кажа, но се помни. Датира от времето на Нерона. Въпросът е за една прочута римлянка, дъщеря на един патриций-Вероний, а тя се е наричала Винцила. Била е една от най-красивите девици в Рим, толкова красива, толкова грациозна, толкова благородна и смела по характер, щото всички са се очудвали на нея. Един ден, по една случайност, за щастие или нещастие, наблизо до нея минава Нерон, който по обичая си обръщал внимание на всичко, и като актьор и като художник, ученик на Сенека, но който обичал жените по особеному, и тя му е обърнала вниманието. Праща той вечерта пратеници и те казват на баща й: ”Искам дъщеря ви да дойде една вечер на разговор, да прекара в моя палат една вечер.” Когато баща й съобщил това, тя веднага казва: ”Не! Аз предпочитам смъртта отколкото палата на Нерона ! Връща тя пратениците на Нерона. Те му съобщават това. Нерон, който е бил много горд, казал: ”Много добре.” Изпраща той няколко души преторианци: ”Вземете я и ще наведете носа на тази горделива римлянка, ще я целуните няколко пъти.” В Рим всички, без изключение, трябвало да зачитат волята на Нерона. Казвам, тази девица, тя не е разбрала живота, разбирате ли? Като е влизала в затвора, те за първи път я посрещат с една много груба постъпка. Сега, вие, съвременните хора ще кажете: ”Какво лошо има в това да иде в двореца на Нерона, нали? Според съвременния морал, човек може да направи едно малко отклонение, но тази мома е мислила, разбирате ли? Тя си има свой идеал. Воля има в нея: ”Не искам да ида! За нищо не желая да ида в двореца!” Онзи, който е бил пределен, отишъл да изпълни волята на Нерона с насилие, и след туй, по заповедта на Нерона я пуснали навън.Тя излиза, напуща Рим, съвършено се отдалечава от там. В нейната душа се явява отвращение към римската цивилизация: - “ В Рим няма нищо благородно, това е позор за Рим, аз не искам да бъда от сега нататък римлянка. ” И отива в южната страна, минава в Африка, в една планинска местност. Там се подвизавал като отшелник друг римлянин, станал християнин, на име Финиций, който много дълбоко е разбирал живота и е бил отличен философ. Млад човек, на около 35 години, 15 години се е подвизавал той. Имал е желание да изчезне тази негова красота, която съблазнявала жените. И, колкото повече време минавало, толкова по-красив е ставал: той взимал огледало и всеки ден, като се оглеждал в него, още по-красив ставал. На Христа се молил и казвал: ”Господи, този дявол, тази външна съблазън, да се махне от мене.” И той искал да изчезне тази негова красота, да бъде угоден Богу. ”Господи, ти се яви и ми покажи пътя, искам да живея един чист и свят, възвишен, неопетнен живот.” 15 години, това е била все неговата молитва. Един ден, към обед, той вижда тази Винцила в пустинята; тя върви, иде към него, и той си казва: ”Аа, и тук ме намери този дявол, отиде ми душата - той се бори, и тя се бори. Тя е погнусена от онзи разврат, който е в Рим, в двора на Нерона, от онова безправие; а Финиций, и той се подвизава и казва: ”Един дявол иде сега, в тази красива жена дявол виждам, сега ще трябва да воювам. Ако сега пропадна, пропаднах завинаги, отидох вече. Сега или никога!” А тя се приближава до него и му казва: “Отче свети, моля ти се, бъди така добър….”и почнала да плаче. -Аа, колко е хитър този дявол!” И той пада при нозете й на колене и й казва: ”Моля ти се сестро, не ме изкушавай, много съм грешен, отдалечи се от мене, ти ще ме погубиш.” Казвам за този Финиций, че нямаше по-удобен случай да помогне на тази девица. Нейната душа се късаше в безсмислието на живота, тя не можеше да разбере главния въпрос - защо човек трябва да живее на земята? И веднъж съдбата й изменила, тя престава да мисли; на туй противоречие тук той трябваше да й помогне. А той й каза: ”Махни се, голям грешник съм.” Тя не можа да го разбере. ”Ти ще ми покажеш пътя”, казва му тя, пътя искам аз да зная, този истински път.” В Египет, НБ, 13 ноември 1921 г. в София.
  9. ЗАКОНЪТ НА КАРМАТА Имало един далечен народ армани, в културно отношение те са били средно развити, не са били много културни, ама са били в тия времена, в средната епоха на човечеството. И те са употребявали лова, както и в наше време. Царят на този народ излязъл със своя лък на лов в гората. Видял надалече една сърна, харесал я за ядене, и вдигнал лъка си да я убие. В същото време вижда едно малко, красиво момиченце, то подплашило сърната и застанало на нейното място, и му казало: ”Аз не позволявам да убиеш тази сърна.” - “Не позволяваш ли?” - Вдигнал той лъка, и го пронизал, и то починало. Явява се тогава князът на духовете в тази гора и му казва: ”Понеже ти извърши престъпление, ще ти се роди син, който ще се ожени за една от най-лошите жени, и ще му се роди дете, най-лошо по възможност. И ако син ти може да издържи тия страдания 10 години само, тогава може да му се прости." И действително, както му било казано, така и станало. Ражда му се един син, който така се заслепил, кармически, че попаднал в примките на една жена, грозна и много груба в своите чувства, но той си мислел, че тя е най-красива. Тя била с бърни много дебели - два пръста, големи уста, очи-големи – изпъкнали; ръце, като на мечка, пръсти-дебели, мязали на бурия. Оженил се той за нея, но тя го малтретирала, не му давала да говори, биела го по два пъти на ден. Всяка сутрин тя ще го наложи: ”Мъж искам да бъдеш, а не дете.” Вечер същото. И той се сгушвал така 10 години. И всеки ден по две сълзи се ронели от очите му, но той не роптаел. След 10 години неговата карма се ликвидирала, и на сцената се явило убитото момиченце, за което царския син после се оженил. Ненаписаните закони, НБ, 6 ноември 1921 г. в София.
  10. РАЗУМНИ ЗАКОНИ В древността, в Гърция се е случило това. Качил се е някой зидар - майстор да гради един гръцки храм, но по невнимание пада и си счупва двата крака. Като го занесли дома, той се оплакал на тогавашния гръцки бог Зевс и му казал: ”Според моето разсъждение, ти не си направил света много умен. Аз мислех, че си много умен Бог, докато краката ми бяха здрави, но сега се усъмних в твоята мъдрост, щом по твоя закон става така. Как ще си отгледам децата? – “Какво искаш?”- го запитал Зевс. -“Искам да премахнеш този закон.” - “Добре, ще стане както ти искаш.” След няколко дни краката му били здрави. Качил се той на храма и започнал да чука; чукал, чукал той - нищо не ставало. Като подигнел някой камък, той оставал във въздуха. Скочил сам той, но и него сполетяла същата участ –увисва във въздуха. Седем дни висял горе – от една беля на друга. ”Ама така ли трябваше да бъде светът?”- “Първият закон, по който ти си счупи краката аз го суспензирах. Ти може да стоиш спокоен, и без счупени крака.” Тогава този майстор казал: ”Прости ме, аз виждам, че първото е по-добро, макар да има страдания.” По-добре е да бъдеш със счупени крака и да еволюираш, отколкото със здрави крака и да седиш на едно място. Ненаписаните закони, НБ, 6 ноември 1921 г. в София.
  11. УЧЕНИЦИТЕ И МЕЧКАТА В древността имало един изпит на окултните ученици. Един ученик, след като учил 20 години, го карали да го изяде една мечка. Всичките ученици, като идвало въпроса за мечката, като я виждали, офейквали. Дотогава учили, но като виждали мечката, офейквали и казвали: ”Тази работа не е за мене.” Та училището всякога е било пълно с ученици, но никой не завършвал. Като идва до мечката, ученикът казва: ”Преди да ме е изяла мечката, аз трябва да си замина. Каквото научих, научих. Няма да чакам да ме изяде мечката.” Само един ученик се решил и казал: “Ако тази мечка може да ме изяде, добре. А пък аз ще се боря с нея, доколкото зная.” Та като дошла мечката, тя се нахвърлила отгоре му и той казал: ”Така не се яде.” И почнал да се брани. И като я удрял по главата, оттук- оттам като я удрял, разбрал, че мечката носи голямо богатство. Той бил единственият ученик, който забелязал, че мечката държи тайните на живота, но тя не го пуснала да излезе от своята победа, преди да му каже: ”Ще държиш в тайна това, което си видял.” Защото така другите лесно ще отидат при нея. Хубаво е по някой път да се поборите с мечката. По главата един юмрук, по гърба друг и всеки, който се е борил със своите мъчнотии, все е добил нещо. Всеки, който е офейкал, ще бъде без придобивки. Та все таки на вас ви препоръчвам да се борите с вашата мечка, тя ще ви даде нещо. Ненаписаните закони, НБ, 6 ноември 1921 г. в София.
  12. СВЕТИЯТА И ПРОКАЖЕНАТА ЖЕНА През време на Римската империя, в едно царство на Мала Азия, някой светия се е подвизавал: 20 години живял като отшелник, самотен. Той искал да има някое видение:да му се изяви Христос. Хора отивали при него, но Христос не се явявал. Молил се той: “Господи, яви ми се по един или по друг начин, искам да те видя.” Молил се, плакал; молил се, плакал. И така в плача си се върнал в колибата си и казал: ”Работих 20 години, и Христос не ми се яви.” Но вечерта, към залез, идва една мома. Приближава се отдалече. Вижда този светия, че иде една женска фигура, че се приближава една жена: ”Ей, Господи, това ли намери да ми пратиш?” Но като се приближила фигурата, той вижда, че лицето й е само скули, тя страдала от проказа. В него се явява едно колебание: да я приеме ли или не. Ако беше красива, хубава, стройна, с ония хубави очи – щеше да бъде изкушение - дяволът ще дойде. А с тази прокажена мома Господ го изпитва. Той може да се зарази. Какво ще кажат хората? Но той казва на себе си: ”Тази моя сестра, ще я приема. – Ела, сестро, при мене. ”Взима я той, прегръща я, целува я, въвежда я в колибата си, стопля бърже вода, измива й краката, нагощава я, нахранва я добре, отстъпва й леглото си и цяла нощ бдял и плакал над нея и си казвал: ”Какви мъчнотии е имала тя.” На сутринта, като погледнал на нея, видял Христа в тази мома , и моментално тя се изгубила. Ненаписаните закони, НБ, 6 ноември 1921 г. в София.
  13. ЦЕЛУВКАТА Един български младеж от северна България, един от най- благородните младежи, които аз познавам, презимето му няма да кажа, но името му е Кирил, тъй се наричал той (не българския княз). Свършил в странство с отличие, много благороден момък. Като се връща в България, спира се при един свой приятел, учител. Отива там през летния сезон на курорт. При този учител имало едно малко момиченце, сираче, на 10 години, но красиво, интелигентно и много умно. Между тях се породила известна симпатия, без лоши мисли. Той обичал да ходи към гората, при едно хубаво, студено изворче. Един ден, като отивал на това място, и малкото момиченце взело стомничката си и отишло след него. Там, той без предумисъл, се навел и целунал туй малко момиченце. Като се изправил той, тя го попитала: ”Ти как ме целуна – като брат, като сестра, или като предател? Как ме целуна ти, с целувката на брат, на сестра, или с целувката на предател? Как? Да кажеш сега! Ти направи една лоша постъпка, защото майка ми, като умираше, ме повика при себе си и ми каза: ”Никога да не позволиш на мъж да те целуне, докато не се ожениш”, а сега ти оскверни в мене този обет.” Питам сега, де е лошото? Сега той на мене разправяше: ”Досега не съм решил този въпрос, с каква целувка съм целувал.” Синът Божи, НБ, 30 октомври 1921 г. в София.
  14. ДОКТОР УИЛСЪН И МАЛКОТО МОМИЧЕНЦЕ Ето какво разправя един английски лекар, доктор Уилсън. Той бил млад лекар, много способен, талантлив, свършил университет с отличие, имал отлична практика в Англия. На млади години той се заинтересувал от окултизма в някое братство, и там той трябвало да даде обещание: 10 години да не даде никому, нито на мъж, нито на жена, да го целунат, нито даже ръката му. А като минат 10 години, той е свободен. И започва доктор Уилсън своя подвиг. Пет години минали благополучно. Един ден го въвеждат в едно благородно семейство. Там имало две малки момичета, едното на 10, другото на 12 години. По-голямото на 12 г., било заболяло от тифусна треска. Идва този доктор и сполучва като млад лекар, да го излекува. Когато момиченцето оздравяло, идва малкото момиченце при доктора и иска да го целуне, задето той излекува сестричето й. “Недей ме целува, казал лекарят, недей, лицето ми е нечисто, не го целувай.” - “Тогава, дайте поне ръцете.” - “Но…недей, не ги бутай.” -“Защо да не те целувам, аз толкова съм благодарна, защото ти спаси моето сестриче.” - “Но и ръцете ми са нечисти; като стана чист, а ти като станеш голяма мома, аз ще дойда и може тогава да ме целунеш.” - “Но след 10 години, тогава аз не мога, какво ще кажат мама, тате, хората какво ще кажат?” - “Тогава аз ще те целуна.”“Сега ме целуни.” –“Сега не може.” Малкото момиченце не разбира този особен доктор защо и за какво, и казва: ”Аз сега съм малка и няма опасност.” - “Не, не, сега не съм чист, след 10 години ще бъда чист, тогава.” Но тя му казала: ”Тогава може да бъда оженена, а ако ме намериш оженена, тогава не можеш да ме целунеш.” Той сега дал обещание да не го целува никой, а след 10 години тя ще се намери на същото негово място. ”Сега, ако искаш, целуни ме.” Питам сега: момиченцето намира, че сега е времето. Той намира, че не му е сега времето, той е дал обещание. В противен случай той ще бъде безчестен. И тъй, вие се намирате в едно неразбиране на живота, и от едната и от другата страна - мъже и жени, всякога има противоречия в света. Защото често вие се ангажирвате да вършите неща, които сами по себе си представят нещо несъществено. Синът Божи, НБ, 30 октомври 1921 г. в София.
  15. ПРИЯТЕЛЯТ С РЕВОЛВЕР Това се случило в странство: Двама приятели, единият бил адвокат, а другият, медик, виден лекар. Лекарят казва на приятеля си: ”Аз съм човек безстрашен, от нищо не ме е страх, имам два револвера, който ме закачи, куршума му тегля.” Спират се в един хотел. Приятелят му, адвокатът , като по-хитър, изважда всичките куршумчета от патроните, а револверите турга под възглавницата му. Сам влиза в една бяла гугла през ноща, явява се пред другаря си. Медикът изважда револвера, извиква: ”Стой”! -и стреля, втори куршум също и т.н.,докато свършил всички изстрели. Другарят му върнал всичките куршуми, а докторът от страх умрял. Отива неговият приятел, какво да види – той от страх се посветил. Такова е положението на праведника: нему като му теглят куршум, той хване куршума и го връща назад, а който изпраща куршума, той умира от страх. И тъй, нас не ни е страх от дяволския куршум. Тия куршуми са за ония, които ги хвърлят, а не за нас. Тогаз те ще просветнат!, НБ, 23 октомври 1921 г. в София.
  16. ДВЕ ПРАВИЛА ЗА ПРАВДАТА Сега, аз ще ви дам две правила за правдата. В далечното минало – това е един окултен разказ, мистически е изказан той – между тамарите, един народ далечен, от който няма сега остатъци, и един друг народ – вензи. Синът на тамарския цар, Тамар се наричал той – отишъл в царството на вензите да следва и да изучава своите науки.Той, като царски син, се домогнал да влезе в едно от най-знаменитите училища на времето, дето само малцина са били. Там се запознал с царската дъщеря на вензите. Тогава заедно учили момичета и момчета. Един ден, когато двамата се разговаряли -вижда се, между тях се завързала симпатия, обич или любов, по който и да е начин,-този момък се обърнал към тази мома и й казал: ”Виждам, че ти спрямо мене не си разположена, не ме обичаш.” Но чудното било това, че като казал той тия думи, от нейните очи потекъл такъв порой от сълзи, че тя се стопявала, стопявала и се обърнала на вода и изчезнала. Значи скръбта й била толкова голяма, че се превърнала на вода и потънала в земята. Той познал своята погрешка и почнал да плаче за своята възлюбена. Тогаз из земята израснал един бял крин. Той се зарадвал и казал: "Ти си за мене утеха, кажи, къде отиде моята възлюбена?” Но кринът мълчал. - “Кажи защо мълчиш като ням?” И кринът започнал да вехне и съхне, докато дошъл огън и го изгорил. Този крин е жив, и в него аз виждам правдата, от която всички кринове светят. Тогаз те ще просветнат!, НБ, 23 октомври 1921 г. в София.
  17. ЦАРЯТ ИМА МЕЧИ УШИ Ще ви приведа един анекдот, разказ. В древността, далече един цар ходил на лов, и като не можал да намери никакъв лов, вижда една мечка със своите малки мечета. Вдигнал той своя лък и я убил. Явяват се тогава духовете на гората и му казват: ”Понеже ти уби тази мечка, и децата й сега ще умрат преждевременно, ти ще се ожениш и ще ти се роди един син, който ще има мечи уши. ”Но на царя се струвало, че туй е само шега. Обаче, станало и действително. Той се оженил и първият му син имал мечешки уши. Синът, като наследил престола на баща си, срам го било и винаги си криел ушите. И на всеки берберин, който ходил да го бръсне, царят издавал смъртна присъда – и него “обръсвали”. Тъй, че не била много завидна длъжността на бръснарите при този цар, защото и тях ги “обръсвали” по всички правила. Обаче най- после дошъл един млад, красив и привлекателен берберин, молил се на царя и казал: ”Аз никога няма да говоря за твоите уши, няма да издам твоята тайна, и ще идвам всяка седмица и ще те стрижа, и ти ще бъдеш свободен, само недей ми взима живота.” Съгласил се царят. Обаче берберина започнало да го надува нещо, той искал да каже, че царят има мечи уши, но не смеял, защото рискувал живота си. Разболял се. Най-сетне, ухитрил се, отишъл на полето, изровил една дълбока дупка, турил устата си в дупката и казал: "Царят има мечи уши." Затворил дупката и му олекнало. Но на същото място израснала една свирчовина. Минавало от там едно овчарче и рекло: ”Чакай да си направя една свирка. ”Като засвирил, кавалът почнал да казва: ”Царят има мечи уши.” Царят повикал тогава бръснарина и го попитал: ”Ти нали обеща, че няма да казваш, а сега целият свят знае, че аз имам мечи уши.” -“Никому аз не съм казвал, само на дупката казах”, изповядал си греха младият бръснарин. Тогава царят казал: ”Такава била волята Божия.” Значи в света законът гласи така- казва Христос: „В света няма скрито покрито, което да не се разкрие.” Следователно, по същия закон и правдата няма да остане неразкрита. Тогаз те ще просветнат!, НБ, 23 октомври 1921 г. в София.
  18. ДЪЩЕРИТЕ НА ЦАР ОРМУЗД Сега, ще ви разкажа един мит, т.е. един окултен разказ. В далечното минало на тази мирова история, нещо, което се е случило не на сегашната наша земя, но на онази обетована земя, която е оповестена в “Притчите” и в която са живели синове на мъдростта. Там царят се наричал Ормузд. Той имал 7 дъщери. Те били толкова красиви, изящни и нежни, че служели за похвала на цялото му царство. Тия дъщери бащата ги изпратил в едно от най-великите училища, дето се изучавали тайните на битието, за да ги приготви да работят в бъдеще. В туй училище един ден дошъл и синът на слънцето, и той да се учи. Но правило на училището било, че в него никаква целувка не се позволявала, и на оногози, който би се осмелил да престъпи това правило, налагали най-голямо наказание. Разбира се, всички ученици и ученички знаели това. Но един ден най-голямата дъщеря на Ормузда, като се занимавала в градината, унесла се в сладка дрямка и заспала. Една муха минавала, кацнала на нея и оставила извержението си на долната бърна на тази царска дъщеря. Като минавал синът на слънцето и погледнал, отвратил се от тази постъпка на мухата и помислил какво да прави. Казал: “Каквото и да стане, ще се приближа полека с езика си да отнема туй извержение, без тя да ме усети.” Но се случило едно нещастие. Като се приближил той, тя се събудила и станала бяла като платно, изгубила светлината си. Другата дъщеря като видяла тази постъпка на сина на слънцето, почервеняла. Нали хората, като се позасрамят от известна постъпка, стават червени. Третата сестра позеленяла, четвъртата пожълтяла, петата посиняла, шестата станала виолетова, а седмата почерняла. Всичките взели разни краски. А той, като погледнал, видял че извержението изчезнало, но последствията били ужасни: лицето на едната станало бяло, на другата – червено, зелено, жълто, синьо, виолетово и черно. Тогава той се хванал за главата, а тия дъщери искали да скрият по някой начин цвета на лицето си, но тия цветове останали: пущали си кръв, белили си лицето, разтривали го, мили го и пр., но всичките усилия останали без резултат. Тогава царят извикал сина на слънцето и го изпратил обратно на слънцето. А тия дъщери, задето били невнимателни – първата позаспала, а другите не бодърствали върху своите чувства – баща им ги пратил на земята, като ги преобърнал на цветя, да научат урока си. За туй сега имате белички, червенички, жълтички и т.н. цветя. Те са все дъщерите на цар Ормузд. Тъй казва митът. Обаче този син, като отишъл на слънцето, бил много наскърбен, задето, като имал желание да направи едно добро, причинил такава пакост. И тъй, митът казва: това станало причина да се създаде нашата земя, за да могат тия дъщери след време да върнат своята хубост. И като представили това дело пред Господа, Той забележил дълбоките причини на станалото и казал: “Аз ще се заема да изгладя видимите погрешки и ще поправя всичко.” Краските първоначално били много груби, но като се върнал царският син на слънцето, много плакал; любовта му станала толкова силна, че образувала росните капки. И тия росни капки – този дъжд бил от сина. Те омивали росните цветя, но краските не се измивали. Тогава той ги нагрявал и ги милвал със слънчевите лъчи, но пак не могъл да ги изчисти и забележил, че краските ставали все по-хубави и по-хубави. Плачът, НБ, 16 ноември 1921 г. в София.
  19. ЦАРЯТ НА АРМАНИТЕ В древността при царя на Арманите живял един благочестив слуга, който един ден по невнимание, направил една погрешка и царят взел и го осъдил на смърт. След присъдата, след екзекутирането на този слуга, явил се един от видните мъдреци на тази държава и казал на царя: “ Понеже постъпи несправедливо с този слуга, ти ще се ожениш и ще имаш син, но той ще бъде глух, сляп и ням. И туй е най-малкото наказание, което Провидението ще ти даде. Действително, на царя се ражда син тъй, както казал този мъдрец: той бил сляп, глух и ням. И той се оплаквал, че неговото нещастие било най-голямото в света. Тогава мъдрецът се явил втори път и казал така: ”Понеже вие не приехте на драго сърце това наказание, ще ви се даде по-голямо от това.” И си отишъл, но не казал какво ще бъде това наказание. Тръгнал царският син да пътува по света, да търси лек за себе си. Дошъл в съседното царство на келвите. Тамкашният цар имал дъщеря, тя била много красива, но никой не виждал нейното лице, тя не се интересувала за хората, не искала да се явява пред хората никога, но като чула, че този сляп, глух и ням царски син дошъл в нейното царство, тя го поканила на гости при себе си и му казала: ”Искаш ли аз да снема от тебе малко от страданията?” – “О, ти ще ми направиш най-голямото добро,”- отвърнал той. Попипала го тя за очите, за ушите и за езика, и на царския син се възвърнали чувствата, но тя се скрила за него. А той, като я видял, така се влюбил в нея, та като я изгубил много се наскърбил и казал: ”Първата ми скръб е нищо пред тази.” Няма по-голямо нещастие от това – да видиш Любовта, а да я нямаш ! Братя и сестри на Христа,НБ,19 октомври 1921 г. в София.
  20. СЪДЪРЖАНИЕ Царят на Арманите ………………………………………………. 2 Дъщерите на цар Ормузд …..……………………………………. 2 Царят има мечи уши ..……………………………………………. 4 Две правила за правдата ..…..……………………………………. 5 Приятелят с револвер …………………………………………….. 6 Д-р Уилсън и малкото момиченце ...…………………………….. 6 Целувката …………………………………………………………. 7 Светията и прокажената жена …………………………………… 7 Учениците и мечката ……………………………………………... 8 Разумни закони …………………………………………………… 9 Законът на кармата ……………………………………………….. 9 Римлянката Винцила ……………………………………………... 10 Онорций и Амриха ……………………………………………….. 12 Думата “ носорог “ ……………………………………………….. 13 Малката вестникопродавачка …………………………………… 14 Дъщерята на граф Морели ………………………………………. 15 Отговорът на философа ………………………………………….. 17 Лековитата вода ………………………………………………….. 17 Анекдот ……………………………………………………………. 18 Госпожица Мейри Клинтон ……………………………………… 18 Лордът и слугата на остров ………………………………………. 19 На Ниагарския водопад …………………………………………... 20 В школата на Бялото Братство ………………………………….…20 Художникът и детето……………………………………………….21 Трън и търнокоп …………………………………………………....21 Глухият и слепият – царски зетьове ………………………………22 Търпението на учения ……………………………………………...23 Лакомия за злато ……………………………………………………24 Цар Соломон и духът в стомната ………………………………….24 Щъркел и жаба ……………………………………………………...25 Нерон и младата християнка ………………………………………26 Блясъкът на диаманта ………………………………………………27 Изис Бухи и скъпоценните камъни ………………………………..27 Благоприятни и неблагоприятни условия ………………………...28 Зората – дъщеря на Брахма ………………………………………...29 Плодовете на бързата работа ………………………………………30 Закон за хармонията ………………………………………………..30 Офицер и войник …………………………………………………...31 Подаръците на ангелите ……………………………………………31 Силата на молитвата ………………………………………………..34 Истинското добро…………………………………………………...35 Ангел Зерфил ………………………………………………………..35 Арахангел Михаил – придружител ……………………………….. 36 Женитбата на Савитра ……………………………………………...38 Актьорите – атеисти ………………………………………………...40 Божията любов ………………………………………………………40 Провидението ………………………………………………………..41 Интуицията …………………………………………………………..42 Цената на охолния живот …………………………………………...42 Благата дума …………………………………………………………43 Страданията …………………………………………………………43 Великият поет Адат Махри ………………………………………...44 Силата на Доброто ………………………………………………….46 Безкористно Добро .…………………………………………………47 Каракачанинът и кучето.....................................................................49 Законът на Великата Правда ……………………………………….49 Басня за лисицата и петела …………………………………………50 Колко да са годините на човека ? ………………………………….51 Граф Берози, възлюбената му и боата ……………………………..52 Адептът и чешмата с трите чучура ………………………………...53 Пустинникът със затворените очи …………………………………53 Изповедта на старата жена ……………………………………….....53 Каракачанинът и мечката …………………………………………...55 Великият Учител Ешавора и ученикът му Бенам …………………55 Американци с лодка по Ниагара ……………………………………57 Американец с бъчва по Ниатара ……………………………………57 Сатаната е без глава ………………………………………………….58 Дядо Стоян в отвъдния свят …………………………………………59 Столът с надпис “ Живот и смърт “ …………………………………60 Честното богатство не може да се открадне ………………………..60 Волятя на Бога ………………………………………………………..61 “ Олабелир “ – възможно е ! ………………………………………....62 “ Философският камък “– пръчицата за злато ……………………....63 Великата школа ……………………………………………………….64 Цар Соломон и истинската майка …………………………………...64 Книгите със знанията …………………………………………………65 Светлината …………………………………………………………….66 Иурания – дъщеря на цар Бенам Сават ……………………………...67 Законът на Любовта …………………………………………………..67 Проява на Любов ……………………………………………………...68 Възможностите на човека …………………………………………….69 Анекдот ………………………………………………………………...70 Ануцио и Учителят му Салвий ………………………………………70 Писателят Вилмор …………………………………………………….71 Великият виртуоз и момиченцето ……………………………………72 Страданията ……………………………………………………………73 Млади и стари …………………………………………………..……73 Земан Зебу с десетте нишки ……………………………………..….74 Непослушание ……………………………………………………..…77 Граф Бармуци и трите автомата ………………………………….....78 Невидимото платно ………………………………………………......79 Любовта на слугата ………………………………………………......80 Бен Адет и дъщеря му Зебру Меди ………………………………....80 Поетът Винсон и ученикът му Камрин ……………………………..83 Има ли Господ ? ……………………………………………………....83 Метод за лекуване …………………………………………………….84 В богатството ли е щастието ?………………………………………..84 Конфуций и Лаотце …………………………………………………..85 Философстването ……………………………………………………..86 Адепта Муса Бентам ………………………………………………….86 Ормузд-Дей и Ариман-Таад ………………………………………….88 Духовникът, който обичал каймак …………………………………...89 Съблазните са опасни …………………………………………………91 Орли и гълъби …………………………………………………………91 Царската дъщеря Халикяз и вкаменените момци …………………..92 Чувал с жито, или въшка ……………………………………………..93 Христос в детето ……………………………………………………....94 12 годишният Христос в храма ………………………………………95 Силата на Истината …………………………………………………...96 Постъпките ни се връщат обратно …………………………………...97 Благословията на госта ……………………………………………….98 Българинът и тефтерите ………………………………………………99 Ешуа Бентам и Фараона Зинобий ……………………………………99 Различни тълкувания ………………………………………………. .101 Японски принц – слуга при американци …………………………..102 Мехри-Мехру – сляп, глух и ням …………………………………..103 Дрехата на Антел Азраил и Мелита Лебил ………………………..104 Мистикът Толсида и вдовицата …………………………………….105 Арахангел Михаил и душите ……………………………………….106 Писателят Карлайл …………………………………………………..107 Необикновени преживявания ……………………………………….107 Закон за близостта …………………………………………………...108 Овцата и Зевс ………………………………………………………...109 Живот, Светлина, Любов ……………………………………………110 Най-силното желание е постижимо ………………………………..112 Вегетарианството ……………………………………………………113 Истината носи свобода ……………………………………………...115 Каквото човек мисли, това става …………………………………...115 Довери се на Божественото в теб ! …………………………………116 Урок за 30 стотинки …………………………………………………117 Метод за придобиване на красота ………………………………….118 Изход във всяка беда ………………………………………………..118 Истински приятел …………………………………………………...120 Да обича може онзи, който обича Бога ……………………………121 Адептът Елмар.....................................................................................122 Влияние на богатството …………………………………………….123 Съдбата е неизбежна ………………………………………………..124 Последствията на лакомията ……………………………………….124 Животът на светията ………………………………………………..125 Царят и министрите ………………………………………………...126 Плодовете на хвалбите ……………………………………………127 Работата повдига човека …………………………………………...127 Силата на Бога ………………………………………………………128 Парите възгордяват …………………………………………………129 Седемте цвята на седемте сестри ………………………………….130 Еделвайс за сбогом …………………………………………………131 Утвърденият баща ………………………………………………….132 Пазете се от преходни неща ……………………………………….132 Земята е училище …………………………………………………..133 Говорете само за себе си ! ………………………………………….134 Желанията променят човека ……………………………………….135 Постоянство в пътя ………………………………………………....137 Пробуждане на човешката душа …………………………………..138 Абу-Бен-Фура, Ен-Суфи и Елми-Бар ……………………………...138 Урока на страданието ……………………………………………….140 Условията в живота – това е Бог …………………………………...141 Подкуп ………………………………………………………………..142 Истината – обективно и без заблуждения ………………………….142 Силното желание прави чудеса ……………………………………..143 Адепта като скъпоценен камък ……………………………………..144 Анекдот за събуждане ……………………………………………….145 Послушание пред мъдростта ………………………………………..146 Стол и храна и за заминалите ……………………………………….147 Изпит към възлюбения……………………………………………….148 Доброто на Земята е добро и на Небето ……………………………149 Светията и запалената колиба ………………………………………150 Кандидатите на Адита – Ариман-Дез и Ели-Ра ……………………150 Дребнавостите бавят в пътя към Бога………………………………151 Македонката – на ръба на пропастта ……………………………….153 Заминалите са около нас …………………………………………….153 Издърпаната ръка на адепта Баху-Мор.…………………………….154 Фалшивото самообладание на годеницата …………………………155 Философът и зефирът ; Поетът и канарите ………………………...156 Уменията на белите йоги ……………………………………………157 Поздрав с език ………………………………………………………..158 Смирената постъпка на Вашингтон ………………………………...159 Граф Абизи и графиня Мелби ………………………………………160 Озирис Бен – заместник на Фараона ……………………………….161 Добрината винаги се възнаграждава ……………………………….162 Адептът Азман Бера …………………………………………………162 Прикрита същност …………………………………………………...164 Египетският фараон Озирис Бен ……………………………………164 Силата на доброто естество …………………………………………166 Истинско знание ……………………………………………………..167 Неизбежността на дълга …………………………………………….167 Царствата на еспертите и мензите ………………………………….168 Кривите схващания на царската дъщеря …………………………...169 Смелата майка ………………………………………………………..170 Запалените свещи ……………………………………………………171 Радвайте се ! ………………………………………………………….172 Лудият и Божественото знание...........................................................173 Из живота на Соломона ......................................................................174 Красота и грозота ................................................................................175 Бедни студенти в Румъния .................................................................176 Отчаяният момък и мушицата ...........................................................177 Възмездие .............................................................................................178 Разменени роли ....................................................................................178 Соломон и истинската майка ..............................................................180 Запалената свещ ...................................................................................181 Как лекува архангел Михаил..............................................................182 В царството на Соломон –Ра . Прибързани изводи...........................183 Сърцето на майката .............................................................................185 Силата на любовта ..............................................................................186 Захласване по земния живот...............................................................186 Смирението и скромността на пчелата .............................................187 Царят и промененият игумен .............................................................189 Добрина и нехайство............................................................................190 Кучето, което мисли ............................................................................191 Факирът, кобрата и детето ..................................................................191 Двете реки ............................................................................................192 Философът Ку и чашата с нектар ......................................................193 Прическата или услугата първо .........................................................194 Владетелят от древността Бен-Азур и тримата мъдреци ................195 Истинско милосърдие..........................................................................195 Богатият изоставя обеднялата си любима.........................................196
×
×
  • Създай нов...