Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Младежки Събори'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Осми младежки събор „Право си отсъдил“, на учениците от Бялото Братство, 12 - 14.07.1930 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание ЧРЪЗЪ НЕГО СТАНА. „Всичко чрѣзъ Него стана; и което е станало, нищо безъ Него не стана.“ Йоана 1 :3. Въ живота на човѣка е потрѣбна поне една опорна точка. Човѣшкото съзнание се събужда, когато има опорна точка. Когато човѣкъ изгуби своята опорна точка, тогава всички негови прояви — мисли, желания, дѣйствия, сѫ разпокѫсани, безсъзнателни, или тъй наречени свободни, безволеви. Вие си задавате въпроса: тогава, какъ трѣбва да постѫпимъ практически, отдѣ да започнемъ? „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Има нѣщо у човѣка, чрѣзъ което всичко е станало. То е прѣдпоставка, аксиома, която не може да се доказва, но се приема наготово. Човѣкъ трѣбва да приеме тази аксиома на основание на законитѣ въ науката. Ти започвашъ нѣкаква работа, но непрѣменно трѣбва да прѣдпоставишъ нѣщо, което да приемешъ абсолютно, безъ никакво съмнѣние. Ако не приемешъ тази прѣдпоставка, нищо нѣма да направишъ. Казвашъ: какво трѣбва да правя? „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Щомъ всичко чрѣзъ Него е станало, Той казва, какво трѣбва да направишъ днесъ. Въ Неговия планъ всичко е прѣдвидено. Щомъ не знаешъ, какво да правишъ, ти си въ безсъзнателния животъ. Щомъ знаешъ, какво да правишъ, ти си въ съзнателния животъ. Подъ самосъзнателенъ животъ ние разбираме етапъ на животнитѣ; подъ съзнателенъ животъ разбираме етапъ на хората, а като се говори за свърхсъзнателенъ животъ, разбира се етапъ на ангелитѣ. Слѣдователно, съзнанието на животнитѣ е на по-низко стѫпало отъ нашето. Вслѣдствие на това мислитѣ на животнитѣ сѫ въ зависимость отъ нашитѣ мисли. Животнитѣ правятъ всичко, каквото ние помислимъ. Ти намислишъ да откраднешъ нѣколко черешки отъ нѣкое дърво и току-вижъ — нѣкоя птичка възприеме твоята мисъль: кацне на една череша и си открадне нѣколко черешки. Кой може да хване тази птичка на черешата? По кой законъ ще я сѫдятъ? Кой стражарь ще тръгне да я гони? Казвамъ: всички наши мисли се проектиратъ въ съзнанието на по-низкостоящитѣ отъ насъ сѫщества. Единъ день, когато нашитѣ мисли се реализиратъ, тѣ ще се върнатъ по обратенъ пѫть къмъ насъ, и ние ще разберемъ каква пакость сами сме си направили. Отъ насъ зависи и положението на животнитѣ. Яко ние мислимъ разумно, и тѣ ще постѫпватъ разумно. Въ този смисълъ казвамъ: хората сѫ свободни да крадатъ, но единъ день, когато животнитѣ започнатъ да крадатъ и да ядатъ тѣхния трудъ, тѣхната работа, както скакалцитѣ изяждатъ нивитѣ, само тогава тѣ ще разбератъ, какво сѫ направили. И тъй, първото положение: дръжте въ ума си мисъльта, че „всичко чрѣзъ Него стана.“ Приемете тази мисъль като аксиома, защото има нѣщо разумно въ живота, на което човѣкъ трѣбва абсолютно да се подчинява. Искашъ да направишъ нѣщо — не бързай! Допитай се до разумното начало въ себе си, трѣбва ли да направишъ това нѣщо, или не. Казвашъ: искамъ да се проявя. Попитай разумното начало въ себе си, да се проявишъ ли, и по какъвъ начинъ да се проявишъ. Въ какво седи проявлението на човѣка ? Да допуснемъ, че нѣкоя мома иска да се прояви. Азъ взимамъ формитѣ такива, каквито сѫ, безъ да турямъ друго нѣкакво съдържание въ тѣхъ. Когато нѣкоя мома иска да се прояви, това подразбира, че тя иска да се облѣче хубаво, и дѣто мине, на всички да обърне внимание. Тръгне по улицитѣ — никого не срѣща. Отиде на хорото, и тамъ нѣма хора. Всички сѫ отишли на работа. Тя ходи тукъ-тамъ, разхожда се, но онзи, за когото се е облѣкла, не е тамъ, нийдѣ не го срѣща. И съврѣменнитѣ хора понѣкога мязатъ на тази мома, която се е облѣкла хубаво, но не срѣща своя любимъ. Облѣкатъ се съ най-новата си идея и тръгватъ на хорището. Като не срещнатъ това, което търсятъ, тѣ казватъ: не стана тази работа! Защо? — Защото гайдарджията го нѣмаше. Тѣзи, които трѣбваше да играятъ на хорото, сѫ отишли по своята работа. Общата работа въ свѣта е Божествена. Това, върху което всички хора едноврѣменно се съгласяватъ, е Божествено. Човѣшката работа съставлява срѣдоточие въ живота, въ което всички органи се събиратъ. Докато всички органи се събиратъ въ това срѣдоточие, дотогава всички работи вървятъ добрѣ. Единъ день, обаче, когато или рѫката, или пръститѣ само, или ушитѣ, или очитѣ, или другъ нѣкакъвъ удъ кажатъ, че иматъ особено мнѣние върху живота, и се отдѣлятъ отъ общия организъмъ, ние усѣщаме, че у насъ настава нѣкаква вѫтрѣшна дисхармония. Сѫщото нѣщо става и въ различнитѣ общества. Нѣкой отъ членоветѣ на дадено общество казва: азъ съмъ на особено мнѣние. Добрѣ, бѫди на особено мнѣние, но запитай се първо, дали твоето особено мнѣние е въ хармония съ Божественото у тебе. Ако е въ хармония, въ природата ще се забѣлѣжи единъ малъкъ придатъкъ. Когато врѣмето се подобрява, въ термометъра, както и въ барометъра, се забѣлѣзва извѣстно повдигане на живака, което показва, че има малка придобивка. За да се придобие нѣщо ново въ живота, непрѣменно извѣстна енергия трѣбва да се влѣе, да се придаде къмъ това, което първоначално е било. Напримѣръ, ако въ термометъра се вложи извѣстно количество енергия, която повдига живака, непрѣменно и въ барометъра става сѫщото повдигане на живака. Слѣдователно, щомъ нѣкоя мисъль е Божествена, тя винаги прѣдизвиква повдигане на живака въ термометъра на вашето сърце и въ барометъра на вашия умъ. Щомъ въ вашитѣ термометри не става никакво повдигане, а напротивъ, забѣлѣзва се спадане на живака у тѣхъ, това показва, че имате отри-цателни мисли. Прѣдставете си, че вие туряте на огъня бобъ, искате да го сварите много добрѣ. Обаче, забѣлѣзвате, че вашиятъ термометъръ спада на 10° подъ нулата. При това положение, колко врѣме трѣбва да държите боба на огнището, за да заври ? Колкото и да седи бобътъ на огнището, той нѣма да заври, защото при тази температура огъньтъ не може да гори. Обаче, повдигне ли се температурата на водата до 100°, вие ще знаете, че при тази температура и при съотвѣтно налѣгане, слѣдъ единъ часъ най-много, ще имате добрѣ сваренъ бобъ. И тъй, животътъ придобива смисълъ само въ Божественитѣ прояви. Когато изпаднешъ въ безизходно положение, нѣмашъ опорна точка, не знаешъ вече, какво да правишъ, ти започвашъ да мислишъ едно, второ, трето, искашъ по своему да създадешъ своя свѣтъ. За да създадешъ свой свѣтъ, ти непрѣменно трѣбва да имашъ образци. Имате ли образци? Нѣмате. Понѣкога малкитѣ хора сѫ много смѣшни, когато искатъ да станатъ по-умни отъ Бога и отъ природата. И затова, слушате нѣкой да казва: азъ ще създамъ нѣщо. — Какво ще създадешъ? — Ще нарисувамъ единъ образъ. Питамъ: ако единъ художникъ се роди самъ въ свѣта, безъ никакви образци, какво ще може да нарисува той ? Ако нѣма образци, той нищо не може да нарисува. Всѣки художникъ трѣбва да има модели, отъ които да рисува. Нѣкой казва: азъ трѣбва да обичамъ! И когато проявявате любовьта си, пакъ трѣбва да имате моделъ. За да обичашъ, ти трѣбва да имашъ моделъ прѣдъ себе си. Казвате: ние можемъ и безъ модели да обичаме, т. е. безъ обекти. Азъ искамъ да ви обърна вниманието на това, че Любовьта не е отъ материаленъ характеръ. Тя не спада къмъ врѣменнитѣ прояви на живота. Любовьта е извънъ врѣмето. Тя е най-реалното нѣщо въ живота — нито се губи, нито се създава. Любовьта не може да се хване. Тя е непрѣривно течение. Всѣки, който има любовь въ себе си, все може да направи нѣщо. Нѣкой казва: азъ не чувствувамъ никаква любовь. Ако нагласишъ съзнанието си въ хармония съ Божественото, ти можешъ веднага да почувствува шъ любовьта на цѣлото Битие. Казано е: „Богъ е Любовь.“ Значи, ангелитѣ горѣ иматъ любовь, и сѫществата на земята сѫщо иматъ любовь. Щомъ нѣкой човѣкъ каже, че той не познава Любовьта, това показва, че неговото съзнание не е въ хармония съ Божественото, вслѣдствие на което той се чувствува нещастенъ. Нещастието на хората произтича отъ факта, че тѣхното съзнание не е въ хармония съ Божественото. На какво се дължи това ? — Нѣкакъвъ бръмбаръ е влѣзълъ въ ума имъ. Сега ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какво прѣдставляватъ бръмбаритѣ, които хората сами създаватъ. Единъ день ученицитѣ отъ единъ американски колежъ рѣшили да изпитатъ своя професоръ по зоология, доколко той познава тънкоститѣ на своя прѣдметъ. За тази цѣль тѣ рѣшили да комбиниратъ единъ особенъ видъ бръмбаръ, съ- ставенъ отъ части, взети отъ разни видове бръмбари. Така, тѣ взели главата отъ единъ бръмбаръ, крачката отъ другъ, крилцата отъ трети, трупчето отъ четвърти, и отъ тѣзи отдѣлни части съставили цѣлъ бръмбаръ, който поднесли на своя професоръ съ думитѣ: господинъ професоре, намѣрихме особенъ екземпляръ бръмбаръ, но не знаемъ, какъ да го класифицираме. Професорътъ имъ отговорилъ: това е хъмбъкъ, т. е. вашъ бръмбаръ, вие сами сте го създали. Той не се отнася къмъ никоя категория на бръм- баритѣ. И вие сега ще създадете подобенъ бръмбаръ въ ума си и ще кажете: защо Господъ тури този бръмбаръ въ ума ни? Господи, какво да правимъ сега съ този бръмбаръ? Къмъ коя категория на бръмбаритѣ да го причислимъ? Господъ ще ви запита: защо отрязахте главата на живия бръмбаръ, за да създадете този хъмбъкъ? Казвамъ: това е противорѣчие, наистина, но цѣлиятъ животъ е пъленъ съ редъ противорѣчия, на които вие трѣбва да правите правилни прѣводи. Напримѣръ, често дохождатъ при мене сестри и братя да се оплакватъ, че еди-кой си билъ невнимателенъ, студенъ къмъ тѣхъ. Като дойдатъ при мене, тѣ сами седатъ по 2—3 часа, разказватъ, каквото трѣбва и не трѣбва, безъ да бѫдатъ поне малко внимателни въ това, че азъ имамъ нѣкаква важна работа и нѣмамъ свободно врѣме да изслушвамъ тѣхнитѣ оплаквания. Тѣ не разбиратъ, че изпадатъ въ сѫщото положение, както онѣзи, отъ които се оплакватъ. Щомъ нѣкой човѣкъ е студенъ къмъ васъ, придайте му малко топлина. Какъ? — Като накладете подъ него малко огънь. Еди-кой си нѣмалъ добри обръщения къмъ васъ. Дайте му една кесия съ златни звонкови монети, и ще видите, какви хубави отношения ще има той къмъ васъ. Оплаквате се още, че еди-коя си сестра не ви посѣщавала. Казвамъ: направете една хубава баница, нагответе най-хубавото и вкусно ядене, изпратете и единъ автомобилъ и я поканете, да видите, нѣма ли да ви посети. Азъ забѣлѣзвамъ, че нѣкой отъ новитѣ хора мязатъ на царски синове, иматъ високо мнѣние за себе си. Срѣщамъ една сутринь едно куче, което върви съ увиснала надолу опашка и си казва: не знамъ, какво да правя. Тази работа нѣма да я бѫде! Като ме видѣ, то погледна къмъ мене, възприе мисъльта ми, вирна опашка нагорѣ, тръгна напрѣдъ и си каза: ехъ, и азъ мога да мисля, като тебе. Въ това врѣме срѣщу кучето излѣзоха 4—5 дѣца, взеха камъни отъ улицата и започнаха да го замѣрватъ. То почна да квичи и избѣга, съ увиснала надолу опашка. Докато вървѣше съ мене, кучето искаше да ми покаже, че и то може да направи нѣщо, но като го погнаха дѣцата, излѣзе, че то не може да направи това, което искаше. Защо? — Защото дѣцата го биятъ. Като отминаха дѣцата, кучето дойде при мене и ми каза: тѣзи дѣца не сѫ тъй благородни, като тебе. Какво има? — Го попитахъ азъ. То кротко се приближи къмъ мене и започна да се умилква. Азъ го погалихъ малко и му казахъ: ти трѣбва да бѫдешъ умно куче, защото, като тебе, има много дѣца съ вирнати опашки. Съ вирната опашка работа не става. Съ този умъ ти нищо не можешъ да направишъ. Докато носишъ този умъ, дѣцата могатъ да ти пукнатъ главата. Сѫщото нѣщо се отнася и до хората. Често условията въ живота могатъ лошо да ви изненадатъ. Разумнитѣ хора, като разбиратъ това, избѣгватъ условията, които могатъ да ги изненадатъ. Напримѣръ, нѣкой човѣкъ седи на пѫтя, дѣто минава натоварена кола. Какво трѣбва да направи той? Ако е разуменъ, той трѣбва да се отбие на страна. Не е ли разуменъ и не се отбие, колата ще го прѣгази. Това сѫ положения, съ които се обяснява истинскиятъ животъ. Истинскиятъ животъ започва съ движения. Има съзнателни и несъзнателни движения. Ако движенията на човѣка не сѫ въ зависимость отъ съзнанието му, той нищо не може да направи. Неволнитѣ, несъзнателнитѣ движения сѫ извънъ човѣшкото съзнание. Нѣкой човѣкъ има обичай да се почесва по носа, задъ ухото, нѣкѫдѣ по главата, безъ да разбира смисъла на тѣзи движения. Щомъ не разбира тѣзи движения, той напразно иждивява енергията си. Ако ги разбира и върши съзнателно, тѣзи движения ще му помогнатъ при много трудни моменти на живота. Казвамъ: като ученици, вие трѣбва да разбирате съзнателнитѣ движения въ себе си; послѣ трѣбва да разбирате съзнателнитѣ движения на животнитѣ, докато дойдете до положение да разбирате съзнателнитѣ движения на човѣка, изобщо. Най-първо трѣбва да бѫдете господари на своето тѣло. Човѣкъ, който не е господарь на своето тѣло, не може да бѫде господарь и на външнитѣ условия. Защо? — Защото външнитѣ условия се подчиняватъ на господаря на органитѣ. Вие можете да срещнете нѣкакво прѣпятствие на пѫтя си, но ако заповѣдате на рѫцѣтѣ си, тѣ ще бѫдатъ силни да дигнатъ това прѣпятствие. Ако не заповѣдате на рѫцѣтѣ си, тѣ ще бѫдатъ слаби, не ще могатъ да прѣмахнатъ прѣпятствието отъ пѫтя ви, и вие ще чакате да мине този или онзи човѣкъ, да го дигне, Съ това вие ще изгубите много врѣме. Движенията, които ние правимъ, иматъ външна, видима или материална страна, а сѫщеврѣменно иматъ и невидима, духовна страна. Запримѣръ, движенията на рѫцѣтѣ и на краката си ние наричаме материални, но сѫщеврѣменно тѣ прѣдставляватъ съзнателни актове на ангелитѣ. Ако знаете сѫщинскитѣ причини за движението на рѫцѣтѣ и на краката си, само съ едно драсване на перото вие бихте разрѣшили всички мѫчнотии въ живота, както и самия животъ. Напримѣръ, като дигашъ рѫката си нагорѣ, въ това движение вече е опрѣдѣлено, каква работа трѣбва да свършишъ и какъ да я свършишъ. Щомъ дигашъ рѫката си съзнателно, ако трѣбва да учишъ, ти ще знаешъ, отдѣ да започнешъ; ако трѣбва да рисувашъ, ще знаешъ, отдѣ да започнешъ; ако си сиромахъ, ще знаешъ дѣ трѣбва да отидешъ. Ти дигашъ рѫката си и не знаешъ, какво да правишъ и дѣ да отидешъ. Ученъ човѣкъ си, носишъ подъ мишцата си свещената книга, въ която е вложено щастието на твоя животъ, но не можешъ да четешъ по нея, не я разбирашъ. Сега, срѣща ви нѣкой човѣкъ въ гората и казва: горѣ рѫцѣтѣ! Вие не знаете значението на тѣзи думи. Когато каже „горѣ рѫцѣтѣ,“ този човѣкъ иска да бѫде свободенъ, да ви обере. Така прави и дяволътъ. Той дойде при васъ, каже ви „горѣ рѫцѣтѣ,“ обере ви и си замине. Когато нѣкой разбойникъ или апашъ те обере и те остави живъ, ти казвашъ: обра ме, но слава Богу, че останахъ живъ. При това положение никой не те държи отговоренъ. Обаче, когато дяволътъ те обере, той ще те постави въ положение да направишъ нѣкакъвъ грѣхъ. Въ този случай вече ти си отговоренъ за своитѣ дѣйствия. Когато обиратъ единъ човѣкъ, сѫществуватъ двѣ различни положения: ако те обератъ, т. е. ако ти си обраниятъ, самъ ще понесешъ отговорностьта. Обаче, ако си слуга при нѣкой богатъ господарь, който ти е далъ да носишъ паритѣ му и изъ пѫтя те обератъ разбойници, тогава господарьтъ ти ще те държи отговоренъ. Ти трѣбва да върнешъ паритѣ, които си изгубилъ. Сѫщото нѣщо става и въ духовния свѣтъ. Дойде дяволътъ при тебе и ти казва: горѣ рѫцѣтѣ! Ти дигнешъ рѫцѣтѣ си, и дяволътъ те обере, но въ психическия свѣтъ тебе държатъ отговоренъ, а. не дявола. Значи, дяволътъ прави грѣхове, а тебе държатъ отговоренъ. Казвашъ: какво трѣбва да правя? Ти не трѣбваше да минавашъ прѣзъ този пѫть, дѣто има засада противъ тебе. Единъ американски лѣкарь ми разправяше една отъ своитѣ опитности въ Ню-Йоркъ. „Разхождамъ се изъ улицитѣ на Ню-Йоркъ, и, по едно врѣме, единъ апашъ ме спира и ми казва: моля, господине, имате ли да ми размѣните една сума? Имамъ нужда отъ дребни пари. — Извинете, нѣмамъ, господине. — Какъ тъй? Човѣшко е да услужите, когато Ви молятъ. Като взе да настоява, азъ схванахъ мисъльта му. Той имаше намѣрение да ме обере. И въ това врѣме, докато азъ бъркамъ въ кесията да търся дребни пари, той ще я грабне отъ рѫцѣтѣ ми и ще избѣга. И слѣдъ това, иди го търси изъ Ню-Йоркъ!“ Понѣкога и дяволътъ постѫпва така съ васъ. Той дойде при васъ и казва: моля ви се, можете ли да ми размѣните една банкнота? Имамъ нужда отъ дребни пари. Вие казвате: чакай да направя едно добро! Бръквате въ кесията си да търсите дребни пари, но дяволътъ я грабва отъ рѫцѣтѣ ви и уфейква. Казвамъ: много отъ спороветѣ между васъ се дължатъ на това, че вие вадите кесиитѣ си, за да размѣняте пари на дявола, но той грабва кесията ви и бѣга. Въ окултната школа не се позволяватъ безсъзнателни движения. Тамъ всѣка мисъль трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлена. Влѣзете ли въ нѣкое свето мѣсто, вашиятъ умъ трѣбва да бѫде заетъ изключително съ велики, съ свѣтли мисли. Тъй щото, каквото става, кажете: „Всичко чрѣзъ Него стана!“ Въ човѣка има Божествено Начало, чрѣзъ което всичко става. Той може да не знае, кое е Божественото, но това нищо не значи. Нима ученикътъ, който отива на училище да учи, знае, какво ще прѣподава учительтъ му? Той не знае, какво ще прѣподава неговиятъ учитель, но трѣбва да влѣзе въ класа, да седне на мѣ- стото си и съ всичкото си търпѣние да чака, учительтъ да прѣподаде урока. Учительтъ има свои начини, методи на прѣподаване, които ученикътъ не знае. Работата на ученика е само да учи. Като усвои I отдѣление, той минава въ II, послѣ въ III и най-послѣ въ IV отдѣление. Ученикътъ минава отъ отдѣление въ отдѣление, отъ класъ въ класъ, както тоноветѣ въ музиката вървятъ послѣдователно, единъ слѣдъ другъ, или, както художникътъ туря една боя слѣдъ друга, докато нарисува цѣлата картина. Казвате: ние знаемъ всички тия нѣща. Щомъ ги знаете, нарисувайте единъ човѣшки образъ! Вие нарисувате какъвъ и да е образъ и мислите, че това е голѣмо изкуство. За да може единъ образъ да прѣдставлява нѣкакво изкуство, въ него трѣбва да изпѫкватъ тѣзи отличителни чърти, съ които природата го е създала. Ако не можешъ да схванешъ отличителнитѣ чърти на едно лице и не можешъ да ги нарисувашъ, ти не си художникъ. Напримѣръ, очитѣ у нѣкой хора сѫ много изпѫкнали, у други — много вдлъбнати, у трети — много отворени и т. н. Когато прѣкарате една хоризонтална линия прѣзъ очитѣ, отъ голѣмината на мглитѣ, които се образуватъ подъ и надъ тази линия, се опрѣдѣля характерътъ на човѣка. Ако ѫгълътъ, който се образува, е остъръ, този човѣкъ не може да бѫде нито кротъкъ, нито спокоенъ. Ако имате отношения съ този човѣкъ, той цѣлъ день ще ви вари, ще ви пече на огъня, както вие варите и печете яденето. Ако главата на нѣкой човѣкъ е тѣсна при ушитѣ и на темето горѣ, на този човѣкъ вие не можете да разчитате. Той и да иска да свърши нѣкаква работа, не може, нѣма сили да устои на нея. Ще видите, че той оставя работата на половина. Главата на това мѣсто трѣбва да бѫде най- малко 15 см. широка. Ако пъкъ главата на нѣкой човѣкъ задъ ушитѣ е несъразмѣрно развита въ сравнение съ другитѣ и центрове, у такъвъ човѣкъ е силно развито чувството на страха, както у животнитѣ. Вслѣдствие на това чувство, краката на много животни се силно продължаватъ. Страхътъ е най-високото чувство, до което животнитѣ сѫ се домогнали. Човѣкъ, у когото чувството страхъ е силно развито, той мисли само за себе си, за своя животъ; той не е човѣкъ на новитѣ идеи. Ако между линиитѣ на главата, на лицето и на ржката у човѣка нѣма правилни съотношения, такъвъ човѣкъ не може да устоява на новитѣ идеи. Още при първитѣ мѫчнотии, които срещне, той ще каже: това не е за мене. Мѫчнотиитѣ могатъ да произтичатъ, както отъ самитѣ обстоятелства, така и отъ неразбиране законитѣ на природата. Често мнозина се спиратъ да обмислятъ въпроса, дали пѫтьтъ, по който вървятъ, е правъ, или трѣбва да взематъ друга нѣкаква посока. Това сѫ обикновени разсѫждения. За васъ е важно да знаете, какъ да прѣкарате днешния день. Този день е важенъ за васъ. Ако знаете, какъ да го прѣкарате, той ще опрѣдѣли останалитѣ дни прѣзъ годината. Има извѣстни съотношения, извѣстни вѫзли въ природата, които ние наричаме съзнателни вѫзли. Когато дойдете до единъ отъ тѣзи вѫзли, вие трѣбва правилно да го разрѣшите, защото това опрѣдѣля вашето положение за дълъгъ периодъ отъ врѣмена и години. За изяснение на тази мисъль ще ви приведа слѣдния примѣръ. При единъ богатъ американецъ отиватъ нѣколко млади момчета за работа, всѣко отъ тѣхъ съ прѣпорѫчително писмо. Американецътъ взима писмата на всички просители, прочита ги и намира, че всички сѫ много хубаво написани, но нито едно отъ тия момчета не го задоволява. Той ги погледва въ лицето и имъ казва: ще ви имамъ прѣдъ видъ. Най-послѣ влиза единъ младъ момъкъ, покланя се вѣѫливо и още съ влизането си, хвърля погледъ изъ стаята, послѣ къмъ пода, дѣто вижда единъ листъ. Навежда се, дига листа отъ земята и се отправя къмъ господаря съ думитѣ: господине, азъ ида при васъ за работа, но нѣмамъ никакво прѣпорѫчително писмо. Този младъ момъкъ не знаеше, че прѣ- порѫчителното му писмо бѣше той самъ. Той се прѣпорѫча още съ повдигането листа отъ земята. Американецътъ си казва: този младъ човѣкъ е за мене. Той обича чистотата, той може да въведе редъ и порядъкъ. Казвамъ: ако способноститѣ въ областьта на мозъка, дѣто се намира разумностьта, съзнанието на човѣка, не сѫ развити, той всѣкога ще се натъква на противорѣчия въ живота, и каквато работа започне, нѣма да я свърши. Прѣди всичко у васъ трѣбва да бѫде развита способностьта да схващате формитѣ на нѣщата. Не можете ли да схващате формитѣ, вие не можете да имате и правилни разбирания. Щомъ знаете формитѣ на тѣлата, вие трѣбва да знаете и тѣхната тежесть, да знаете, съ какво разполагате въ всѣки даденъ случай. И най-послѣ, вие трѣбва да знаете и обема на тѣлата. Ако единъ зидарь нѣма понятие отъ формата, отъ тежестьта и отъ обема на камънитѣ, съ които ще си служи, той нѣма да знае, дѣ и какъ да ги постави въ постройката. Затова, именно, когато отдѣлнитѣ камъни се спояватъ, трѣбва да се знае, въ какъвъ редъ и порядъкъ да се поставятъ. Който не знае да ги поставя, той ще създаде голѣма неправилность въ градежа. Слѣдъ като съградите една кѫща, вие трѣбва да я боядисате. За боядисването и вие трѣбва да разбирате цвѣтоветѣ, да имате въ себе си чувството на художникъ. Нко това чувство у васъ не е развито и се заемете съ боядисването на нѣкоя кѫща, втори пѫть никой нѣма да ви потърси. Ако сте художникъ, и това чувство у васъ не е добрѣ развито, каквато картина и да нарисувате, никой нѣма да я хареса. Освѣнъ това, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да съпоставя нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да се постави на своето мѣсто, както числата въ математиката се поставятъ на своето мѣсто. Въ това отношение математиката спада къмъ тъй нареченитѣ спомагателни способности у човѣка. Много отъ вашитѣ неприятности се дължатъ на това, че у мнозина тѣзи спомагателни способности не сж развити. Освѣнъ тѣзи, има и тъй нареченитѣ литературни способности у човѣка. Литературнитѣ способности спадатъ къмъ музикалнитѣ. Между музиката и литературата има нѣщо общо. Всѣко нѣщо има опрѣдѣленъ тонъ, опрѣдѣленъ звукъ, който вие трѣбва да схващате. Въ този смисълъ всѣко живо сѫщество има опрѣдѣленъ начинъ на ходене, на движение. Ако не разбирашъ тона, ритмуса на неговото движение, не може да има съединителна нишка между тебе и него, и тогава ти нито ще възприемашъ, нито ще давашъ. Слѣдователно, когато почнемъ да боравимъ въ висшия свѣтъ, ще видимъ, че тамъ тонътъ е още по-добрѣ проявенъ. Ако не разбираме тона на Божествения свѣтъ и ритмуса на духовния свѣтъ, ние не можемъ да се молимъ, не можемъ да имаме съобщения съ възвишения свѣтъ. Отъ това гледище, молитвата е нагласяване съ съзнанията на висшитѣ свѣтове. Това нагласяване е подобно на нагласяваме струнитѣ на цигулката. Цигуларьтъ първо настройва цигулката си и слѣдъ това вече започва да свири, споредъ правилата и законитѣ на музиката. Когато нѣкой пита, защо трѣбва да се моли, то е все едно да пита, защо трѣбва да свири. Човѣкъ трѣбва да свири, за да дойде въ връзка съ съзнанието на природата, въ връзка съ висшия свѣтъ. Прѣди всичко, човѣкъ трѣбва да свири за себе си. По този начинъ той възприема музиката отъ висшитѣ свѣтове, а сѫщо така я прѣдава. Ето защо, необходимо е всички религиозни общества да започватъ своята работа съ музика и пѣсень. Съ това тѣ обръщатъ внимание на възвишенитѣ сѫщества отъ духовния свѣтъ, че искатъ да служатъ на Бога. Тѣзи сѫщества се заинтересуватъ отъ тѣхъ и казватъ: нека слѣземъ, да видимъ, какво правятъ тия хора тамъ. Тѣзи сѫщества, като по-умни отъ насъ, щомъ слѣзатъ на земята, винаги ни оставятъ по нѣщо : този остави нѣщо, онзи остави нѣщо, и работата тръгва напрѣдъ. Казвате: живата религия не се нуждае отъ наука, нито отъ молитва, но само отъ мисъль. Какъ можете да мислите безъ знания, безъ молитва ? Нко разсъждавате по този начинъ, вие ще се намѣрите въ положението на евреитѣ, които, прѣди явяването на Мойсея, сѫ правили тухли въ Египетъ. Опрѣдѣлено имъ е било тогава, по колко тухли на день. трѣбва всѣки отъ тѣхъ да изработи. За тази цѣль, за изработване на тухлитѣ, Фараонътъ имъ давалъ и слама, и глина, и всички необходими пособия. Но впослѣдствие, когато тѣ започнали да изискватъ своето освобождение, Фа-раонътъ имъ отнелъ материалитѣ, както и всички останали пособия, при което имъ изисквалъ пакъ сѫщото число тухли на день. То е все едно да ви заповѣда нѣкой да направите хлѣбъ, безъ да ви даде брашно, мая, вода и соль. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: да мислишъ, трѣбва да имашъ брашно, вода, соль, мая и най-послѣ запаленъ огънь, на който да туришъ всички тия елементи. По този начинъ само може да се свърши извѣстна работа. Казвамъ: ако вървите по стария пѫть, макаръ и да сте въ нова обстановка, вие пакъ ще гледате, дано баща ви остави нѣкакво наслѣдство, да прѣкарате по-лесно живота си. Така разсѫждаватъ и хората отъ старото учение. Нѣкой отъ тѣхъ, като забатачи много, казва: като се помоля на свети Никола, той все ще ми помогне, ще ми остави нѣщо за прѣживяване. Ти не разчитай на свети Никола, но разчитай на себе си. Ти трѣбва да знаешъ, че свети Никола, за да стане такъвъ, най-първо той е разчиталъ на себе си. И руснацитѣ разчитаха на свети Никола, но отидоха. Като дойдоха болшевицитѣ въ Русия, повече отъ три милиона народъ трѣбваше да излѣзе вънъ отъ прѣдѣлитѣ на своето отечество. И ти, ако не мислишъ правилно, ще дойдатъ болшевицитѣ да турятъ редъ и порядъкъ въ твоитѣ мисли. Какво трѣбва да правишъ? Ще мислишъ, прѣди още да сѫ дошли болшевицитѣ у тебе. Казвате: това е рускиятъ болшевикъ. — Оставете настрана руския болшевикъ. Питамъ: какво ще правишъ ти, ако рускиятъ болшевикъ дойде у тебе? Подъ „болшевикъ“ азъ разбирамъ всѣки, който дохожда въ дома ти, разрушава старото и поставя новъ редъ и порядъкъ въ всичко. Когато дойдатъ разбойници въ нѣкоя кѫща, мислите ли, че слѣдъ като си заминатъ тѣ, всичко ще бѫде въ редъ и порядъкъ? Обаче, това е само отрицателната страна на болшевизма. Той има и положителна страна. Сѫщото се отнася и до Бога. Често ние говоримъ, че Богъ е Любовь, благость, ми-лосърдие и т. н. Богъ е Любовь само за онѣзи, които Го любятъ. За онѣзи, които не Го любятъ, Той има друго лице. Когато обичашъ нѣкого, и когато той те обича, работата върви добрѣ. Дѣто не сѫществува любовь, работата не върви добрѣ. Любовьта е ключъ на съзнателнитѣ движения. Любовьта е сила, която събужда човѣшкото съзнание. Когато не обичашъ нѣкого, ти казвашъ: петь пари не давамъ за този човѣкъ. Щомъ го обикнешъ, ти вече се събуждашъ и си готовъ да направишъ нѣкаква услуга или жертва за него. Щомъ не обичашъ нѣкого, веднага отношенията помежду ви се измѣнятъ. Слѣдователно, Любовьта е законъ, който опрѣдѣля отношенията между хората. Любовьта не е само приятно чувство, нито приятно разположение, но тя прѣдставлява правилни отношения на сѫщества съ висша интелигентность. Съ нея ние трѣбва да разрѣшимъ най-труднитѣ задачи въ живота. Ти искашъ да бѫдешъ щастливъ и казвашъ: да се оженя ли, или да не се женя. Ако се оженя, ще имамъ ли кѫща, ще имамъ ли дѣца, ще бѫдатъ ли живички, ще бѫдатъ ли умнички, ще имамъ ли свекърва или тъща и т. н.? Казвамъ: ако ти си разуменъ човѣкъ,- ако имашъ отличенъ умъ и добрѣ развито сърце, и ако твоитѣ природни способности сѫ разработени, тогава всичко, каквото започнешъ, ще успѣешъ. Ако имашъ разумно сърце, съ хармонично развити чувства, ти ще прѣдизвикашъ въ себе си и хармонични мисли. Сърцето обикновено управлява задната часть на мозъка, задната часть на главата, а умътъ — прѣдната часть на мозъка, челото отпрѣдъ. Слѣдователно, ако твоето сърце е добро, то ще прѣдизвика добри, хубави мисли у хората; ако пъкъ сърцето ти е лошо, то ще прѣдизвика лоши мисли у хората, вслѣдствие на което ти самъ ще създадешъ нещастието си. Понеже сърцето управлява задната часть на главата, то държи кормилото; умътъ пъкъ е капитанътъ, който дава разпорежданията си, опрѣдѣля насоката на движенията. Значи, сърцето изпълнява заповѣдитѣ на капитана, и, като кормило, обръща парахода на една, или на друга страна. Съ ума си ние даваме директива на движенията, къмъ които се стремимъ. Само капитанътъ знае, къмъ кое при-станище трѣбва да върви, а сърцето, т. е. кор-милото само измѣня задната часть на парахода. Нѣкой пита: защо сърцето ми трѣбва да бѫде развито? — Здраво кормило е нужно на парахода. — Защо умътъ ми трѣбва да бѫде развитъ? — Защото капитанътъ трѣбва да бѫде на своето мѣсто, на своя корабъ. Ако капитанътъ не е на своето мѣсто, и ако кормилото не е на своето мѣсто, тогава дѣ ще отиде корабътъ? Той ще отиде, дѣто не трѣбва. Въ такъвъ случай тѣлото е корабътъ, а умътъ и сърцето сѫ капитанътъ и кормилото на този корабъ, които ни движатъ къмъ пристанището на онзи свѣтъ, дѣто ни е опрѣдѣлено да стигнемъ. Сега ние отиваме къмъ пристанището на щастието. Ако ви запитатъ нѣкой, накѫдѣ отивате, вие ще имъ кажете, че отивате къмъ пристанището на щастието. Като стигнемъ тамъ, ще разтоваримъ часть отъ стоката си, ще натоваримъ нова стока и ще тръгнемъ къмъ пристанището на блаженитѣ. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ.“ Какво значи това? — Блажени онѣзи, които сѫ стигнали до пристанището на щастието. Ти не можешъ да бѫдешъ блаженъ, докато не си щастливъ. Въ всички постѫпки на природата има голѣма послѣдователность. Ти не можешѣ да бѫдешъ добъръ, докато не си уменъ; ти не можешъ да бѫдешъ уменъ, докато не си добъръ. „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Божественото у васъ едноврѣменно е и добро, и разумно. То е съвършено. Щомъ всичко стана чрѣзъ Него, когато се обръщаме къмъ Божественото у насъ, ние трѣбва да имаме търпѣние да чакаме, докато получимъ Неговия отговоръ. Ние трѣбва да слушаме добрѣ, съ внимание, безъ да се запитваме, дали Господъ ще ни приеме, или не. У Бога има слѣдната отличителна чърта: Той никога не отказва на желанията на хората. Каквото му поискате, Той никога не отказва. Богъ може само да забави реализирането на вашитѣ желания, но никога нѣма да ви откаже. Каквото поискате, Той ще ви го даде, обаче, вие ще носите послѣдствията на вашитѣ желания. Ако тѣ сѫ на мѣсто, добрѣ ще бѫде и за васъ; ако не сѫ на мѣсто, толкова по-злѣ за васъ. Щомъ пожелаешъ нѣщо, Богъ само те запитва: това, което искашъ, обмисли ли го добрѣ? Може нѣкому да дойде на умъ да направи нѣщо зло. Богъ го пита: ти обмисли ли добрѣ това, което искашъ да направишъ? Изобщо, вие трѣбва да бѫдете внимателни къмъ това, което искате. Защо? — Защото, каквото помислите, каквото пожелаете, ще ви се даде. Ако днесъ пожелаешъ нѣщо, то може да ви се даде слѣдъ 20 години. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ въ своитѣ желания. Запримѣръ, нѣкоя млада мома желае да срещне единъ младъ, хубавъ момъкъ, въ когото да се влюби. Обаче, Богъ сега, именно, не и праща такъвъ момъкъ. Тогава тя се оженва за другъ, когото не обича, нито харесва и е недоволна отъ своя животъ. Когато стане 40 годишна жена, тя срѣща 25 годишенъ младъ, хубавъ момъкъ, въ когото се влюбва и се чуди, какво да прави. По този начинъ идатъ изкушенията въ живота. Или пъкъ нѣкой момъкъ мечтае за красива, хубава мома, а Богъ му изпраща една грозотия. Обаче, нѣма да мине дълго врѣме, и той ще срещне нѣкоя красива жена. Не е лошо човѣкъ да се стреми къмъ красотата. Тя е толкова потрѣбна за живота, колкото сѫ потрѣбни хлѣбътъ,- чувствата и мислитѣ за човѣка. Сега, като се говори за Любовьта, много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ извратени понятия за нея, считатъ я нѣщо подобно на чувството, което човѣкъ изпитва, когато пие. Това не е любовь, това е чистене. Всичко онова, което Любовьта дава и всичко онова, което Любовьта взима, е свещено. Всички прояви на Любовьта сѫ свещени. Ако въ ума на човѣка влиза образъ, който не е свещенъ, той вече не спада къмъ свещенитѣ образи на Любовьта. И ако такъвъ човѣкъ ви обича, вие никога не можете да бѫдете доволни отъ него. Той казва: азъ обичамъ еди-кого си; но вие не сте доволни отъ него. Тогава едно отъ двѣтѣ е вѣрно: или ти не го разбирашъ, или. той не те разбира. Въ душата на онзи, който истински обича, има благородство: той не допуща въ ума си абсолютно никакви задни мисли. Той е честенъ, прямолинеенъ, и всичко, каквото върши, е за негово добро и за доброто на този, когото обича. Ако дойде у дома ви, той ще ви донесе щастие; ако дойде на нивата ви, всичко ще тръгне по медъ и масло. Намѣрите ли се въ трудно положение, пакъ той ще ви даде нѣкакъвъ съвѣтъ, ще ви дойде на помощь. Дойдете ли до закона на Любовьта, чрѣзъ Него, именно, свѣтътъ ще се поправи. „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Ако любовьта ти не може да събуди твоя умъ, това не е любовь; ако твоята любовь не може да те направи герой, това не е любовь. Любовьта прави хората смѣли, разумни. Чрѣзъ нея всичко се постига. Писанието казва : „Всичко чрѣзъ Него стана, нищо безъ Него не стана.“ Кое е това Него? — Божественото въ човѣка. Щомъ е така, не търсете помощь отвънъ. Първо търсете Божественото, а външната помощь ще дойде сама по себе си. Казвате: ние не сме Го намѣрили още. Не, всички сте Го намѣрили, и сега трѣбва да минете въ втората фаза. Щомъ сте намѣрили Божественото, пазете отношенията си къмъ Него. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ е цигуларь, иска да си купи хубава цигулка. Той има приготвени пари за нея, но цигулка търси. Тръгва по дюкянитѣ: отива въ единъ, въ втори, въ трети дюкянъ, докато най-послѣ намира цигулка, каквато търси. Щомъ намѣри цигулката, той трѣбва да се научи да я пази. Сѫщото може да се каже и за васъ: намѣрите ли Божественото, трѣбва да се научите да го пазите. Изгубите ли Божественото, всѣки день ще губите най-красивитѣ нѣща, които имате. Вие губите най-хубавитѣ и свѣтли мисли, както и най-хубавитѣ си чувства, за нищо и никакво. Нѣкога имате велики мисли, можете да станете гениални хора, но срещне ви нѣкой, посочи ви една малка по- грѣшка, и вие веднага се спирате въ пѫтя си. По този начинъ изгубвате случай да влѣзете въ Царството Божие, да постигнете своитѣ идеали. И тъй, запишете въ ума си мисъльта: „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Намѣрите ли се въ нѣкакво затруднение, обърнете ума, сърцето си къмъ Бога, да събудите всичко красиво у васъ и кажете: „Всичко чрѣзъ Него стана." Така ще се събуди вѣрата, а вѣрата ще събуди у васъ Любовь къмъ Бога. Обичате ли Бога, Той ще започне да мисли за васъ, и по единъ или другъ начинъ ще изправи живота ви. Не се ли изправи живота ви, погрѣшката е ваша. Това показва, че любовьта ви е малка. Мнозина казватъ: Учительтъ може да направи всичко. Какво мога да направя, това само азъ зная. Вие не знаете, какво азъ мога, и какво не мога. Въпросътъ е, какво вие можете и знаете. Има нѣща, които азъ по никой начинъ не мога и не искамъ да направя. Запримѣръ, азъ пушки не искамъ да правя; кесиитѣ на хората не искамъ да взимамъ; главитѣ на хората не искамъ да чупя; да лъжа хората, не искамъ. Тъй щото, колкото съмъ слабъ въ едно отношение и не подържамъ никакви желания въ тази область, толкова съмъ силенъ въ друго отношение. Сѫщото желая и на васъ: за нѣкой нѣща да бѫдете слаби, а за други — силни, да нѣма подобни на васъ. Често се забѣлѣзва обратното : вие сте силни въ това, което азъ не мога и не искамъ да правя, а сте слаби въ това, въ което азъ съмъ силенъ. Казвамъ: бѫдете слаби въ това, което и азъ не правя, и силни въ това, въ което и азъ съмъ силенъ. Този е правиятъ пѫть въ живота. Сега, прѣведете мисъльта ми. Да бѫдешъ силенъ въ злото, това е качество на дявола. Въ нѣкой отношения той е много силенъ. Затова той заслужава похвала. Напримѣръ, никой не е въ състояние да уплаши дявола въ тъмнината. Тамъ е неговото царство. Въ тъмнината той е смѣлъ, рѣшителенъ, всичко може да направи. Обаче, запалите ли една малка свѣщица, слѣда не остава отъ него. Молете се да не правите като дявола и да не изпадате въ неговитѣ рѫцѣ. Попаднете ли въ ноктитѣ му, драснете една кибритена клечка и ще се освободите отъ него. Тази мисъль прѣведена, означава: мѫчнотиитѣ въ свѣта се прѣмахватъ само чрѣзъ свѣтлината на човѣшката мисъль. Мисъльта е Божественото у насъ. Когато нашата мисъль светне, когато почнемъ да мислимъ, ние знаемъ, че всичко чрѣзъ Него стана. Щомъ умътъ ни работи, ние казваме: „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Щомъ сърцето ни дѣйствува, ние казваме: „Всичко чрѣзъ Него стана.“ Оттукъ виждаме, че Божественото заповѣдва и управлява свѣта. И когато ние мислимъ, Божественото работи у насъ; когато ние обичаме, сѫщо Божественото работи у насъ. Каквото става, чрѣзъ Него става. Това, което Богъ мисли, това, което Той съ рѫцѣтѣ си върши, всичко е на своето мѣсто. Азъ искамъ да схванете тази мисъль и да я приложите въ живота си, да стане практична. Азъ не искамъ да ви насилвамъ, непрѣменно да приемете всичко изведнъжъ. Това, което е хубаво отъ стария животъ, дръжте го, оставете го въ кѫщи, а всички стари, окѫсани дрехи изхвърлете навънъ, изчистете кѫщитѣ си отъ тѣхъ. Тѣ не сѫ потрѣбни. Направете вѫтрѣшенъ прѣводъ на тѣзи думи, какво, именно, прѣдставляватъ старитѣ, окѫсанитѣ дрипи. Философията на живота седи въ слѣдното : въ каквито отношения или връзки ви е поставилъ Богъ съ хората, вие все ще придобиете нѣкаква полза отъ тѣзи хора. Всѣки човѣкъ, който ви е обърналъ внимание съ нѣщо, той ще внесе доброто въ вашия животъ; и комуто вие обърнете внимание, по сѫщия начинъ ще внесете нѣщо добро въ неговия животъ. Тъй щото всички ваши срѣщи, всички познанства, връзки и отношения, които имате, било съ нѣкое растение, животно, човѣкъ, или съ ангелъ, всички тия сѫщества все ще оставятъ у васъ извѣстни мисли или чувства, извѣстни блага отъ това, което Богъ имъ е далъ. Всичко това ще мине прѣзъ вашитѣ души. И тогава, ако искате да бѫдете богати, мислете върху благоприятнитѣ условия, които Богъ ви е далъ. Радвайте се на тѣлата, които Богъ ви е далъ; радвайте се на сърцата, на умоветѣ си; радвайте се на своитѣ нови разбирания! Нѣкой казва: азъ не съмъ като другитѣ хора. Защо искате да бѫдете като другитѣ хора? Защо трѣбва да правите сравнение? Казватъ нѣкой: ние не даваме петь пари за свѣта. Не, хората на новото учение не трѣбва да говорятъ така. Свѣтътъ е на мѣстото си, обаче новитѣ хора не трѣбва да се забавляватъ съ свѣта. Въ единъ стихъ Христосъ казва: „Азъ побѣдихъ свѣта.“ Значи, свѣтътъ е по- бѣденъ отъ Божественото. Щомъ е побѣденъ, той е вече въ властьта на Христа. Има нѣщо, съ което вие трѣбва да се борите. Това, съ което трѣбва да поведете разумна борба, е вашата плъть. Както Христосъ побѣди свѣта, така и вие трѣбва да побѣдите вашата плъть. Богъ казва: „Ако вие побѣдите вашата плъть, азъ пъкъ ще смиря сатаната прѣдъ мене.“ Вие сега искате да побѣдите дявола, безъ да се замисляте върху това, че той е голѣмъ пехливанинъ. Всѣки, който се е опитвалъ да побѣди дявола, все е билъ тъпканъ. Да се борите съ дявола и да искате да го побѣдите, то е все едно, да играете ролята на нѣкой си Симеонъ, отъ еленскитѣ села, който се борилъ съ една буга, т. е. съ единъ бикъ и пожелалъ да го побѣди. Като срещналъ този бикъ, той го хваналъ за рогата и казалъ: въ името на Господа Исуса Христа! — и започналъ да се бори съ него. Бикътъ го повалилъ на земята и започналъ да го тъпче. Той викалъ, молилъ се за помощь; дошли хора, които едва го спасили. „Чудно нѣщо!“ — казалъ Симеонъ: „нито Исусъ Христосъ, нито азъ можахме да побѣдимъ този бикъ.“ Каква нужда имаше да ходи и да хваща бика за рогата? Бикътъ не се побѣжтава лесно. Борбата е у самитѣ насъ. Ние трѣбва да се изучаваме, а не да се терзаемъ, че това нѣмаме, онова нѣмаме. Всѣки отъ васъ е способенъ за нѣщо, но той трѣбва да започне отъ това, за което е способенъ. Нѣкой отъ васъ може да не е роденъ за музикантъ, но може да пѣе, да разбира музиката. Другъ нѣкой не може да бѫде художникъ, напримѣръ, но може да разбира художеството. Коя жена не знае да боядисва ? Ако не може да бѫде художникъ, тя може да измаже кѫщата си. И това е изкуство. Ще боядиса кѫщата си отвънъ и отвѫтрѣ съ нѣколко различни бои. Основната мисъль отъ цѣлата бесѣда е слѣдната: „Всичко чрѣзъ Него стана“. Ако ви се прѣподава тази обективна наука, вие ще се уморите. Дойде ли човѣкъ до положението да се проучва, да се анализира, той пада духомъ. Мнозина иматъ неправилни възгледи за живота, но като се поставятъ на научна база, тѣ виждатъ, че работитѣ имъ не сѫ така съвършени, както сѫ си мислили. Това не трѣбва да ви обезсърдчава. Прѣдъ васъ седи велика задача: да работите за създаването на новия човѣкъ. У човѣка има нови способности, нови мисли, нови чувства, нови методи, нови условия, при които той трѣбва да развива гениалностьта у себе си. Вие прѣминахте фазата на обикновенитѣ хора; сега сте въ фазата на талантливитѣ, но цѣльта въ живота ви е да влѣзете въ фазата на гениалнитѣ. Гениалностьта се придобива по строго наученъ начинъ. Въ сегашния животъ на хората не се изисква само набожность. Когато човѣкъ се моли, той трѣбва да знае, защо се моли; когато прави добро, той трѣбва да знае, защо прави добро. Всѣко нѣщо, което човѣкъ върши, трѣбва да бѫде строго опрѣдѣлено. Казвамъ: всѣки трѣбва да се стреми да стане гениаленъ. Гениалниятъ човѣкъ има една хубава чърта въ своя характеръ: той никога не дава обявления. Той работи за себе си. Дали ще го знаятъ, или не, той не се инересува затова. Талантливиятъ човѣкъ е като американцитѣ: каквото открие, съобщава го по всички вѣстници. Той съобщава не само своитѣ изобрѣтения, но и тѣзи на гениалнитѣ хора. Който иска да стане виденъ човѣкъ въ свѣта, той трѣбва да знае, че това не е качество на гениалния човѣкъ. Гениятъ е доволенъ отъ себе си. Той иска, каквото изнамѣри и създаде, да го прѣдаде и на другитѣ хора даромъ. „Всичко чрѣзъ Него стана“. Нѣкой отъ васъ разбиратъ този въпросъ добрѣ, а други могатъ и да го приложатъ, но въ приложението ще срещнатъ голѣми мѫчнотии. Трудно е да се дойде изведнъжъ до този възвишенъ животъ, но въ труднитѣ работи има вѫтрѣшна красота. Най-лесниятъ начинъ за постигане на този животъ е, когато човѣкъ се рѫководи отъ мисъльта „Всичко чрѣзъ Него стана“. Иначе, ако човѣкъ мисли, че самъ трѣбва да уреди живота си и нѣма кой да му помогне, той ще се намѣри въ тежко положение. Да мислимъ, че ние сами трѣбва да създадемъ и уредимъ живота си, то е все едно да мислимъ, че можемъ сами да съградимъ кѫщата си: да забъркаме кальта, да опечемъ тухлитѣ, да прѣнесемъ камъни и дърва за строене и т. н. Ако вървимъ по този начинъ, ние ще се натъкнемъ на нескончаема работа. Никой човѣкъ до сега не си е съ- градилъ самъ кѫщата. Все трѣбва поне двама-трима други да му помогнатъ. Дѣто работятъ много хора, въпроситѣ лесно се разрѣшаватъ. Дѣто е множеството, тамъ е Богъ. Единството е въ множеството. Вие трѣбва да изучавате закона на единството. Дойдемъ ли до този законъ, ние ще имаме на страната си всички добри хора, както и сѫществата отъ Божествения свѣтъ. „Всичко чрѣзъ Него стана“. Прѣдставете си, че нѣкой отъ васъ заболѣе. Какво трѣбва да направи? Ще каже на болестьта: „Всичко чрѣзъ Него стана“. Ако тя не си отиде, той ще и каже сѫщото втори, трети, пети, десети пѫть, докато най-послѣ болестьта си отиде. Едноврѣменно съ това ще запитате болестьта: Ти съ Него ли работишъ, или безъ Него? Ако работишъ съ Него, добрѣ дошла; ако работишъ безъ Него, излѣзъ навънъ, на законно основание. Щомъ болестьта работи безъ Бога, вие ще я принудите да излѣзе навънъ. Искате ли да създадете добри отношения помежду си, откривайте единъ другъ въ характера си по една добра чърта, която никога да не се мѣни. И при това, тази чърта да е такава, че и самъ човѣкъ да не си я познава. Днесъ хората търсятъ само отрицателнитѣ си чърти. Това човѣкъ самъ знае за себе си. Изкуството е да намѣрите въ човѣка една добра чърта, на която винаги да разчитате. Че днесъ не се е проявявалъ добрѣ, това нищо не значи. Това е прѣходното у човѣка; това сѫ проявитѣ на неговото тѣло. Тѣлото му е коньтъ, а конникътъ е Божественото у човѣка. И тъй, това, което чухте днесъ, приложете го прѣзъ годината. За останалото не се грижете. То ще дойде само по себе си. За него сѫ прѣдвидени множество работници. Христосъ казва: „Не сте вие, които говорите. Каквото трѣбва да говорите, ще ви се даде“. Задръжте сега мисъльта: „Всичко чрѣзъ Него стана. Нищо безъ Него не стана“. * III. Бесѣда отъ Учителя, държана на 14 юли, 1930 г. Изгрѣвъ.
  2. Осми младежки събор „Право си отсъдил“, на учениците от Бялото Братство, 12 - 14.07.1930 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание ВЪРЗВАНЕ И РАЗВЪРЗВАНЕ. Метея 18: 18. Всички, които сте поканени тукъ, не сте дошли за ядене и пиене, нито за забавление, но сте дошли да учите. Затова трѣбва да внесете въ ума си идеята, че сте ученици. Вие не трѣбва да се спирате само върху това, какво азъ ще ви кажа, но сами трѣбва да мислите. Не е въпросътъ, какъ азъ ще кажа нѣщата, но какво вие можете да разберете, да възприемете и да приложите като ученици. Това ще ви ползува. По какъвъ начинъ ще кажа нѣщата, какво ще кажа за яденето, дали е сладко, или не, това не е важно. Ако научите това, което е нужно, яденето ще бѫде сладко; ако не го научите, яденето ще бѫде горчиво. Вие можете да си зададете въпроса : каква е цѣльта, какъвъ е смисълътъ на живота? Цѣльта на живота е учението. Когато човѣкъ научи това, което днесъ му е прѣдадено, да благодари на Бога. Той трѣбва цѣлия день да учи, и вечерьта да благодари, че е научилъ урока си. На втория, на третия, на четвъртия день пакъ ще учи. И слѣдъ като прѣкара цѣлия животъ въ учене, ще замине за другия свѣтъ, дѣто ще продължи учението си. Само чрѣзъ учението човѣкъ разбира смисъла на живота. Сега, като ученици, азъ искамъ да бѫдете свободни, защото ще ви дамъ нови обяснения за нѣщата, за които даже и на умъ не ви е дохождало. Върху много нѣща трѣбва да ви се обърне внимание. Забѣлѣжете, морякътъ, който пѫтува по морето, навредъ е обиколенъ отъ вода, но тази вода не може да се пие. Ако ожаднѣе и пожелае да пие отъ тази вода, той прѣдварително трѣбва да я дестилира, за да извади онѣзи солено-горчиви соли отъ нея, които правятъ водата негодна за пиене. Тъй щото, когато въ Писанието се казва да не любите свѣта, то е защото го разглеждатъ като море. И ако вие влѣзете въ това море, свѣта, и пиете отъ неговата вода, такава жажда ще се възбуди у васъ, че нийдѣ нѣма да си намѣрите мѣсто. Солена, горчива е водата на свѣта. Тази е простата философия, съ която се обяснява, защо човѣкъ не трѣбва да люби свѣта. Искате ли да пиете отъ водата на свѣта, непрѣменно трѣбва да я дестилирате. Това всички трѣбва да знаете. И тогава, отъ дестилираната вода на свѣта можете да пиете, колкото искате. Обаче, както сега свѣтътъ е построенъ, водата му е солено-горчива. И вие, искате не искате, корабътъ ви ще пѫтува по това море, но трѣбва да имате въ себе си особени реторти, въ които да дестилирате по малко отъ водата на свѣта и да я пиете чиста, сво-бодна отъ всѣкакви примѣси. Азъ искамъ да бѫдете добри ученици. Вие имате една слаба страна, че бързате. Всички искате въ кратко врѣме да свършите курса на учението, затова гледате да взимате по два класа наведнъжъ. За васъ е важно да свършите единъ класъ на годината, но да го завършите, както трѣбва. Смисълътъ на учението не е въ бързото минаване на класоветѣ. Можете да минете единъ класъ, а можете да минете и 20 класа, но важно е, какво ще научите. Щомъ разберете смисъла на това, което учите, ще минете въ по-горенъ класъ, ще минете прѣзъ посвѣщение, което наричатъ „разцъвтяване на човѣшкото съзнание.“ Това значи да минава човѣкъ съзнателно отъ класъ въ класъ, отъ по-низко съзнание въ по-високо. Не учите ли съзнателно, вие ще останете въ едно поле, въ една мъртва сфера, дѣто нѣма свобода, нѣма прогресъ и движение напрѣдъ. Вие ще се намѣрите въ поло-жението на впрегнатъ конь, който тупа само на едно мѣсто, чака момента да тръгне напрѣдъ. И при това положение вие казвате: тежъкъ е животътъ! Не, животътъ не е тежъкъ. Животътъ е тежъкъ само тогава, когато не любите и не учите. Прѣкрасенъ е животътъ, когато любите и учите. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да любите и да учите! Сега ще ви прочета 18 глава отъ Евангелието на Матея, която никога досега не сте чели. Впрочемъ, вие сте чели тази глава, но при извѣстни условия, при извѣстно състояние на съзнанието си; при сегашното си състояние никога не сте я чели. Тъй както сега ще ви прочета тази глава, тя е съвършено нова за васъ, нѣщо ново е вложено въ нея. Значи, сега ще ви прочета една нова глава, отъ ненаписаното още Евангелие, за която нито сте чували нѣщо, нито на умъ ви е дохождало. Въ онова врѣме, въ врѣмето на Христа, както и въ наше врѣме сега, дойдоха ученицитѣ Христови, както и сегашнитѣ ученици; и запитаха Исуса, както и сегашнитѣ Го запитватъ: „Кой е най-голѣмъ въ царството небесно? (—1 ст.). „А Исусъ повика едно дѣте, та го постави посрѣдъ тѣхъ.“ (—2 ст.). — Колко- голѣмо може да бѫде това дѣте? Това дѣте бѣше на петь години. И рече: „Истина ви казвамъ, ако се не обърнете и бѫдете, като дѣцата, нѣма да влѣзете въ царството небесно.“ (—3 ст.). — Ако се не посѣете въ земята, като житното зърно, и ако се не печете на слънце, никога нѣма да узрѣете. „И тъй, който смири себе си, като това дѣте, той е най-голѣмъ въ царството небесно.“ (— 4 ст.). — И тъй, който донесе вода на баща си, когато е жаденъ, баща му ще го благослови. И който помогне на майка си да сготви яденето, тя ще го нагости. „И който приеме едно такова дѣте въ мое име, мене приема“. (— 5 ст.). „А който съблазни едного отъ тѣзи малкитѣ, които вѣрватъ въ мене, за него по-добрѣ би било да се окачеше на врата му камъкъ водениченъ, и да потънѣше въ дълбинитѣ на морето.“ (— 6 ст.). — Това сѫ иносказателни думи. Тѣ подразбиратъ: вържи злото за воденичния камъкъ и го пусни въ морето! Когато дѣцата отиватъ на училище, не ги съблазнявай, не взимай торбичкитѣ имъ, но ги остави да отидатъ при своя учитель, да се учатъ. Кажешъ ли нѣкому да не ходи на училище да учи, ти го съблазнявашъ. Казвашъ: не учи, поиграй си още малко, поживѣй, докато си младъ, нека учатъ проститѣ, невѣжитѣ хора. Кажешъ ли нѣкому това, ти го съблазнявашъ. „Горко на свѣта отъ съблазнитѣ! Защото неизбѣжно съблазнитѣ ще дойдатъ, но горко на оногозъ человѣка, чрѣзъ когото съблазъньта дохожда! (— 7 ст.). — Горко ономува, който става гарантъ за човѣкъ, който прави прѣстѫпления! „И ако те съблазнява рѫката ти, или ногата ти, отсѣчи и хвърли ги отъ себе си: по-добрѣ ти е да влѣзешъ въ живота хромъ или клосенъ, а не съ двѣ рѫцѣ и съ двѣ нозѣ да бѫдешъ хвърленъ въ вѣчния огънь.“ (— 8 ст.). — Ако имашъ ножъ, съ който можешъ да убивашъ хората, хвърли този ножъ отъ себе си. Ако носишъ въ джоба си единъ съврѣмененъ кобуръ, хвърли го сто крачки далечъ отъ себе си, да не съблазнявашъ хората. „И ако те съблазнява окото ти, извади го и хвърли го отъ себе си: по-добрѣ ти е съ едно око да влѣзешъ въ живота, а не да имашъ двѣ очи и да бѫдешъ хвърленъ въ пъкъла огненъ.“ (— 9 ст.). — Ако имашъ двѣ врати на кѫщата си, и прѣзъ едната влизатъ разбойници, а прѣзъ другата влизатъ приятели, затвори вратата, прѣзъ която влизатъ раз- бойницитѣ, а остави само тази, прѣзъ която влизатъ приятелитѣ. „Гледайте да не прѣзрете едното отъ тѣзи малкитѣ, защото ви казвамъ, че ангелитѣ имъ на небеса винаги гледатъ лицето на Отца моего, Който е на небеса.“ (— 10 ст.). „Защото Синъ Человѣчески дойде да спаси погиналото.“ (— 11 ст.). „Какъ ви се вижда? Ако нѣкой си человѣкъ има сто овци, и се изгуби една отъ тѣхъ, не остава ли 99-тѣ на горитѣ, и отхожда да търси изгубената ?“ (— 12 ст.). „И ако се случи да я намѣри, истина ви казвамъ, че се радва за нея повече, нежели за 99-тѣ неизгубени.“ (— 13 ст.). „Така не е по волята на Отца вашето, Който е на небеса, да погине единъ отъ тѣзи малкитѣ.“ (— 14 ст.). Истина ви казвамъ: „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде на небето; и каквото развържете на земята, развързано ще бѫде на небето.“ (— 18 ст.). Сегашниятъ животъ е животъ на вързване и развързване. Ти не можешъ да развържешъ това, което не е вързано; и не можешъ да вържешъ това, което не е развързано. Това, което не е вързано, ще вържешъ, а вързаното ще развържешъ. Ако знаешъ да вързвашъ това, което не е вързано, и ако знаешъ да развързвашъ вързаното, ти можешъ да разберешъ великия законъ на живота. Ако не знаешъ да завързвашъ вѫжето на кофата, съ която ще вадишъ вода отъ кладенеца, ти не можешъ да извадишъ вода. Ако не можешъ да вържешъ кофата, както трѣбва, ти ще я спуснешъ долу, но тя ще остане въ кладенеца и нѣма да извадишъ вода. Кофата трѣбва да се върже добрѣ, съ три вѫзла, за да се извади съ нея вода отъ кладенеца. Че вѫжето щѣло да страда, да дига шумъ, това е негова работа. То може да дига шумъ, колкото иска, важно е да се извади вода отъ кладенеца. Всѣко вѫже съжалява, когато изгуби кофата си и се радва, когато кофата му е на мѣсто. Слѣдователно, ако вие не можете да вържете, както трѣбва, нѣкоя ваша мисъль за дръжката на кофата и я спуснете въ кладенеца, дѣто вашиятъ умъ и духъ работятъ, какво можете да направите? — Нищо не можете да направите. И тогава, вие можете да имате хиляди кофи, но смисълътъ на учението не е въ многото кофи. Една кофа имайте, но вадете съ нея вода! Какво ще ви ползуватъ хилядата кофи, съ които не можете да вадите вода ? Започвате да четете: една, двѣ, петь, сто, хиляда различни кофи по-голѣмина и по форма, но всички сѫ празни. Какво ще ви ползува много знание безъ вѫже? Ако имате много знание, но не можете да го използувате, то е ненуженъ баластъ за васъ. Вие се нуждаете отъ здраво вѫже и отъ една здрава кофа, съ която да можете, когато искате, да вадите вода отъ кладенеца. Имате ли много кофи, ще бѫдете тъй добри, дѣто минавате, да оставяте на този, на онзи по една кофа, като задържите и за себе си една. Излишнитѣ кофи раздайте на тѣзи, които нѣматъ. И тъй, прѣвеждайте сега. Доколкото ние разбираме великия принципъ на живота — Бога — Който работи въ свѣта, и доколкото сме съгласни да изпълнимъ Неговата воля още днесъ, дотолкова и ние можемъ да бѫдемъ въ Негова услуга. Прѣдъ Бога седи цѣлата вѣчность, на Него се подчиняватъ и богове, и мѫдреци, и философи, които сѫ за-вършили своето развитие на земята; на Бога се подчиняватъ и малкитѣ хора на земята, на мнозина отъ които още трѣбва да се доказва, защо е нужно да се изпълнява волята Божия ; на Бога се подчиняватъ и бубулечкитѣ, и рибитѣ, и птицитѣ, и млѣкопитаещитѣ. Когато майката изпраща дѣтето си на училище, тя все ще му тури нѣщо въ торбата за ядене. Дѣтето има право да яде, само когато научи урока си. Човѣкъ има право да яде, само когато се събуди. И тъй, ако знаете да вързвате, трѣбва да знаете да развързвате. Една българска пословица казва: „Вържи попа, да е мирно селото!“ Азъ казвамъ: вържи дявола, да е миренъ животътъ. Вие вързвали ли сте дявола, да знаете, какъ се вързва ? Ако не сте го вързвали и не знаете, какъ се вързва, казвамъ: не развързвай дявола у тебе, който е вързанъ. Ако не можешъ да го вържешъ, поне не го развързвай! Такъвъ е законътъ. Щомъ не знаешъ да го завързвашъ, поне не го развързвай, защото послѣ нѣма да знаешъ, какъ да го завържешъ. Нѣкой казва: защо да не го развържа? Ако можешъ да го завържешъ, развържи го; пъкъ ако не можешъ да го завържешъ, не го развързвай. Ако не можешъ да разлюбишъ единъ човѣкъ, не го залюбвай ; пъкъ ако не можешъ да го залюбишъ, не го разлюбвай. Защото, ако го разлюбишъ, ти ще развържешъ дявола, а щомъ развържешъ дявола и не можешъ да го завържешъ, той ще създаде хиляди нещастия въ живота ти. Всички нещастия въ живота произтичатъ отъ разлюбването. Който може да разлюбва, той може и да развързва. Казвате: азъ не обичамъ вече еди-кой си човѣкъ. Щомъ не го обичашъ, ти го развързвашъ. Казано е въ Писанието: „Любете враговетѣ си!“ Това значи: свържете враговетѣ си! Ако не обичашъ врага си, ти си го развързалъ, и по този начинъ самъ си създавашъ неприятель. Така седи този въпросъ въ живота. Всѣки човѣкъ, когото си разлюбилъ, той ти е вече врагъ. Той постоянно върви слѣдъ тебе, носи си ножа, дебне да те мушне. Залюбишъ ли го, той хвърля ножа настрана, върви подиръ тебе, но вече е като отворенъ цвѣтъ. Казвамъ: азъ ви говоря за онѣзи закони, които работятъ въ човѣшката душа; азъ ви говоря за единъ свѣтъ, съ който вѫтрѣшно вие още не сте запознати, и се занимавате само съ външнитѣ прояви на този свѣтъ и съ неговитѣ сили, които дѣйствуватъ, като барута, съ който малкитѣ дѣца се забавляватъ. Прѣдставете си, какво може да стане, ако пуснете нѣкое малко дѣте въ единъ магазинъ, пъленъ съ барутъ! То ще запали барута, но какво ще стане слѣдъ това, нищо не мисли. Казва : ще цъкна, ще запаля барута ! Лесно е да се цъкне една клечка кибритъ, но слѣдъ това ще настане цѣла катастрофа наоколо. Не се опитвайте, не си играйте съ силитѣ на природата. Когато нѣкоя кокошка срещне единъ волъ, тя се напери и му казва: ти знаешъ ли, коя съмъ азъ? И волътъ я пита: ами ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? Ко-кошката пакъ му казва : вижъ, това сѫ моитѣ дѣца! Гледай да не ги тѫпчешъ! — Азъ отдавна зная, че тѣ сѫ твои дѣца, и никога не съмъ ги тѫпкалъ. Тя го клъвне и му казва: знай, че азъ съмъ кокошка. Волътъ не се занимава съ кокошката. Той е благороденъ, занимава се съ разрѣшението на свои важни задачи. Волътъ казва на кокошката: днесъ имамъ да разора една нива на своя господарь. Той скоро ще ме впрегне на работа. Не ми тежи работата, но откакъ служа на господаря си, никога не съмъ го задоволилъ. Азъ търся начинъ, какъ да ме залюби моя господарь. Той ме е разлюбилъ, и затова ме впряга и боде съ остенъ. Искамъ да ме залюби, да не тегля толкова много. Щомъ ме залюби, той ще ме освободи отъ юларя. Не ме ли залюби, ще тегля прѣзъ цѣлия си животъ. Днесъ всички хора казватъ, че животътъ е тежъкъ. И волътъ казва, че животътъ е тежъкъ. Казвамъ: вие теглите, защото господарьтъ ви е разлюбилъ. Значи, господарьтъ ви е вързалъ. Вие трѣбва да правите прѣводи на сегашния си животъ, за да го използувате разумно. Мнозина, като не разбиратъ живота, чакатъ да дойде нѣкой отъ небето, да ги спаси. Дѣйствително, може да дойде нѣкой ангелъ на спасението, но той нѣма постоянно да седи при тѣхъ. Може да поседи день, два, три, мѣсецъ, два, най-много година, и слѣдъ това ще замине. И ангелътъ има свое прѣдназначение, свои цѣли, свои мисли и желания, които трѣбва да постигне. Той слиза на земята отъ обичь къмъ нѣкого и остава тукъ, докато свърши работата си. Дойде ли нѣкой ангелъ на земята, вие искате той да остане постоянно при васъ, както майкитѣ искатъ дѣцата имъ, тѣхнитѣ ангелчета, да бѫдатъ постоянно около тѣхъ. Тѣ цѣлуватъ своитѣ ангелчета, радватъ имъ се, но щомъ изникнатъ крилца на тия ангелчета, тѣ оставятъ старата си дреха и хвръкватъ вънъ отъ дома си. Майкитѣ плачатъ, скърбятъ, казватъ: отидоха си нашитѣ ангелчета! Всѣки ангелъ носи съ себе си своята написана книга, листата на която виждате въ тѣхнитѣ очи, вѣжди, уста, носъ, косми по главата и т. н. Знае ли майката, какво се крие въ главата на нейното ангелче? Прочела ли е тя писмата на главата му? Всѣки косъмъ по главата на нейното ангелче е писмо, което тя трѣбва да прочете. Тя даже не знае, колко косми имаше дѣтето и на главата си, какви бѣха вѣждитѣ му, колко крѫга имаше на очитѣ си, каква бѣше голѣмината на устата, на носа, на пръститѣ му, каква форма имаха ноктитѣ му - и т. н. Написана книга бѣше то, но непрочетена остана. Какво направи майката за това ангелче? Тя го кѫпѣше, хранѣше, обличаше го и си поиграваше съ него — нищо повече. Питамъ: какво можете да научите при такива раз-бирания на живота? Правилни разбирания сѫ нужни на хората. Дойде нѣкой, задигне тази книга, а вие плачете, страдате и казвате: отиде книгата ми! Ще прочета нѣколко стиха отъ книгата на Амосъ, глава 7, отъ 14 стихъ надолу. И отговори Амосъ и рече на Амасия: „Не бѣхъ азъ пророкъ, нито пророчески синъ, но бѣхъ говедарь и берѣхъ черници.“ (—14 ст.). И Господъ ме взе отъ подиръ стадото, и рече ми Господъ: „Иди пророчествувай на людетѣ ми Израиля.“ (—15 ст.). Сега, прочее, слушай Словото Господне. Ти казвашъ: не пророчествувай противъ Израиля и да не капе отъ тебе дума противъ Исааковия домъ.“ (— 16 ст.) Защо така говори Господъ: „Жена ти е блудница въ града. И синоветѣ ти, и дъщеритѣ ти ще паднатъ отъ мечъ. Това значи: мислитѣ и желанията ти ще бѫдатъ посѣти. „И земята ти ще се раздѣли съ вѫже; и ти ще умрешъ въ скверната земя, а Израиля непрѣменно ще бѫде закаранъ плѣнникъ отъ земята си.“ (— 17 ст.) Сега, като на ученици, обръщамъ ви внимание на слѣдното положение. Всички трѣбва да знаете правилно да вързвате и да развързвате, т. е. правилно да любите и да разлюбвате. Не е важно, какъ сте били вързани. Не е важно, какъ сте разлюбили хората. За васъ е важно, какъ днесъ вързвате и развързвате. Нѣкой казва: защо ме развърза? Питамъ: ако ти дойдешъ при мене вързанъ и не си ялъ цѣли три деня, и азъ те нахраня, развържа и пусна да си вървишъ, какво лошо има въ това развързване? Добрѣ е глад- ниятъ да бѫде вързанъ, а ситиятъ — развързанъ. Когато ситиятъ се развързва, на мѣсто е развързването, но когато гладниятъ се развързва, това развързване не е на мѣсто. Вържи гладния на едно мѣсто! — нищо повече. Развържи сития да си върви по пѫтя, защото е ситъ. Много отъ ученицитѣ се спиратъ върху обикновенитѣ отношения между хората и ги сравняватъ съ по-високитѣ, духовни отношения, които трѣбва да сѫществуватъ. Прѣдставете си, че нѣкой учитель влиза въ класъ и започва да милва, да гали ту единъ, ту другъ отъ ученицитѣ и слѣдъ това имъ казва: хайде, сега, вървете си по домоветѣ! На втория день той пакъ повтори сѫщото: този помилва, онзи помилва и ги изпрати по домоветѣ имъ. Питамъ: какво ще придобиятъ тѣзи ученици? Въ тѣхъ ще се развие щестлавие и редъ още отрицателни чърти, каквито и въ свѣта се срѣщатъ. Какво ще бѫде, ако учительтъ не гали ученицитѣ си, но работи съ тѣхъ? Тѣ ще научатъ много нѣща, ще се развиватъ. Учительтъ дига единъ ученикъ и го запитва: колко правятъ петь боба и единъ бобъ още? — Шесть боба, господинъ учителю! — Като посѣете тѣзи шесть боба на нивата, колко още ще родятъ? — Не зная, Господинъ учителю. — Ако годината е суха, колко боба ще родятъ ? — Не зная. — Ако е дъждовна, плодородна, колко ще родятъ ? — И това не зная, господинъ учителю. — Има извѣстни математически отношения, по които точно може да се опрѣдѣли, колко боба ще се родятъ. Христосъ говори за жйтнитѣ зрънца, които по-паднали въ добра почва, и едното дало 30, другото — 60, а третото — 100 зрънца. Като съберете числата 30+60+100, ще получите 190. Като раздѣлите числото 190 на 3, ще получите срѣдно число 63’(3). Остатъкътъ показва, че този плодъ не е могълъ да се развие, нѣмало е благоприятни условия за него. Ако приемемъ сѫщитѣ отношения и за шестьтѣ боба, т. е. всѣки бобъ да даде по 63 зрънца, ще получимъ отъ тѣхъ 378 боба. Сборътъ на цифритѣ въ числото 378 дава 18. Това е 18 глава отъ Евангелието на Матея, която четохъ днесъ. Сега ще ви прочета 18 стихъ на 378 страница отъ Библията: „И не стана пасха като нея въ Израиль отъ днитѣ на пророкъ Самуила; нито направиха всичкитѣ Израелеви царе като пасхата, която направи Иосия и свещеницитѣ, и Левититѣ, и всичкиятъ Юда и Израиль, които се намѣриха, и Ерусалимскитѣ жители." (П кн. на лѣтовн. 35 :18). Пасхата е възпоменание за освобождение отъ епоха на робство. Съ пасхата евреитѣ ознаменуваха своето освобождение отъ робството си въ Египетъ. Когато човѣкъ люби, той трѣбва да направи пасха. Тя е възпоменание за освобождение отъ робство. Когато човѣкъ иска да се освободи отъ какво и да е робство, той трѣбва да направи пасха. Пасхата може да се направи само по закона на Любовьта. Ако ти не любишъ, никога не можешъ да направишъ пасха. Защо ? — Защото въ Любовьта всѣкога има жертва. Кого ще жертвувашъ? — Себе си. Който люби, той най-първо ще пожертвува себе си. Ако вие не знаете, какъ да направите пасхата въ себе си, ако не знаете, какъ да се пожертвувате, вие не сте разбрали закона на Любовьта. Значи, първо човѣкъ трѣбва да знае, какъ да направи своята пасха, а послѣ, да знае какъ да се пожертвува. Всички говоримъ за самопожертвуване, но трѣбва да знаемъ, какъ да става това самопожертвуване. Жертвата е общъ законъ за всички. Когато нѣкой се жертвува за мене, азъ гледамъ, какъ той изпълнява закона на жертвата, уча се отъ него. Слѣдъ това пъкъ азъ ще се пожертвувамъ за него. Първо се жертвува единъ, послѣ втори и т. н. Законътъ на жертвата е неизбѣженъ. Нѣма да остане човѣкъ въ свѣта, който да не се жертвува. Когато дойдемъ до закона на жертвата, ние трѣбва да знаемъ, какъ да направимъ тази жертва. Не я ли направимъ, както трѣбва, тя е безполезна. Ако ти ходишъ на училище и не разбирашъ основнитѣ принципи на учението, или ако не разбирашъ дълбокия смисълъ на геометрията, на астрономията и на всички науки, които се прѣподаватъ, какъвъ смисълъ има твоето учение? Всички небесни тѣла иматъ своето дълбоко прѣдназначение „за врѣмена и за години.“ Всѣка звѣзда, напримѣръ, прѣдставлява единъ листъ отъ свещената книга. Свещената книга пъкъ е небето, което виждаме надъ насъ. Слънцето прѣдставлява една отъ отворенитѣ вече страници на тази свещена книга. Единъ день този листъ ще се затвори, и на негово мѣсто ще дойде друго слънце, още по-свѣтло, съ съвсѣмъ другъ цвѣтъ отъ този, който сегашното слънце има. Казвамъ: въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да цѣни тази свещена книга, която му е дадена. Ако вие не разбирате сегашния си животъ, както сте създадени, какъ ще разберете живота, който е надъ васъ? Тъй както сте събрани тука, не е важно само, какви сѫ отношенията ви едни къмъ други, но всѣка сутринь, като ставате, всичкитѣ удове на организма трѣбва да иматъ правилни отношения къмъ човѣка, къмъ своя господарь: краката трѣбва да иматъ правилни отношения къмъ господаря си; очитѣ, ушитѣ, стомахътъ, дробоветѣ, мозъкътъ сѫщо така трѣбва да иматъ правилни отношения къмъ своя господарь. Ако отношенията на нѣкой отъ тѣзи удове не сѫ правилни, тогава въ организма на неговия господарь се зараждатъ извѣстни болезнени състояния. Възъ основа на този законъ, и господарьтъ на тѣзи удове, човѣкътъ, трѣбва да има правилни отношения къмъ тѣхъ. Щомъ е така, и нашитѣ отношения къмъ Божественото трѣбва да бѫдатъ правилни. Правилни ли сѫ отношенията ни къмъ Божественото, тогава всѣка сутринь То ни посѣщава, слѣдъ което ние започваме работата си. Щомъ Божественото те посѣти, тогава ще дойде твоята майка, твоятъ баща, твоитѣ братя и сестри, които сѫ слуги на този великъ Божественъ човѣкъ, или тъй наречения истински Баща. Ти нѣма да видишъ Божествения човѣкъ, но ще видишъ Неговитѣ слуги, на които ще станешъ на кракъ, както ученицитѣ ставатъ на кракъ, когато учительтъ имъ влиза въ класъ. Когато слънцето изгрѣва, птичкитѣ ставатъ на кракъ и обръщатъ погледа си къмъ него. Когато слънцето изгрѣва, въ сърцата, въ душитѣ на всички живи сѫщества настава свещенъ трепетъ: всички растения, риби, птици, животни, хора, даже и великитѣ духове затаяватъ дишането си. И когато човѣкъ спи, той пакъ усѣща изгрѣването на слънцето. И затова, правилно е, прѣди да е изгрѣло слънцето, ти трѣбва да бѫдешъ на крака! Подъ думата „слънце“ се разбира онова вѣчно будно съзнание въ човѣка. Когато Богъ иде въ свѣта, всички трѣбва да бѫдемъ будни, на кракъ, за да възприемемъ Неговитѣ свещени мисли. Той има желание да ни прѣдаде своето знание и да ни остави свободни, да реализираме Неговото знание въ живота си. Казвате: защо трѣбва да любимъ, защо трѣбва да обичаме, защо трѣбва да учимъ? На тѣзи въпроси не може да се даде никакъвъ отговоръ. Защо трѣбва да се раждате и да умирате? Защо трѣбва да спите и да ядете? Нѣма отговоръ на тѣзи палещи въпроси, които днесъ ви занимаватъ. Ако се занимавате така, както досега сте се занимавали, вие никога нѣма да дойдете до правилно разрѣшение на тѣзи въпроси. Питамъ: когато плетете или шиете нѣщо, отъ коя страна за-почвате — отдѣсно къмъ лѣво, или отлѣво къмъ дѣсно? Освѣнъ това, защо платътъ, който толкова врѣме сте тъкали, трѣбва да го разрѣзвате и послѣ отново да го зашивате? Защо кацарьтъ трѣбва да нарѣзва цѣли дъски на парчета и послѣ да прави отъ тѣхъ каци? Питамъ: трѣбва ли всички хора да станатъ бъчвари, или грънчари? Прѣдставете си, че всички хора произвеждатъ само бъчви, или само грънци, дѣ ще изнасятъ стоката си за продань? Хората и безъ това сѫ грънчари, защото мислитѣ, чувствата и желанията, които всѣки день формуватъ, тѣ ги изнасятъ на пазаръ. Има ли кой да купи стоката ви? Въ това отношение вие мязате на фабриканти, които произвеждатъ много стока, но стоката имъ нѣма пазаръ. Какво ще ви послѣдва тогава? — Крахъ. Ще дойдатъ страдания, недоволства, болести и смърть въ живота ви. Като се намѣрите прѣдъ такива изпитания, вие казвате: не разбираме смисъла на живота. Казвамъ: докато живѣете по земному, вие не разбирате смисъла на живота, и той не ви задоволява. Когато станете духовни, започвате да разбирате смисъла на живота, и той вече ви задоволява. Когато единъ български цигуларь тури цигулката на колѣното си и започне да свири, вие доволни ли сте отъ неговото свирене? Не сте доволни. Самото поставяне цигулката на колѣното, придава на музиката повече земенъ характеръ. Дойде ли нѣкой знаменитъ европейски цигуларь, той туря цигулката подъ шията си и започва да свири. Неговото свирене ви задоволява, защото самото държане на цигулката, облегната на гърдитѣ, придава на свиренето духо- венъ характеръ. Всички инструменти, които се подпиратъ на гърдитѣ, сѫ отъ благородно произхождение. Сега ние ще се приближимъ къмъ великата Истина въ живота, да си обяснимъ чрѣзъ нея всички прояви и явления въ цѣлокупния животъ. Напримѣръ, вие искате да свирите. Защо трѣбва да свирите? — За да влѣзете въ връзка съ всички сѫщества. Музиката трѣбва да мине прѣзъ нѣколко фази, прѣзъ нѣколко съзнания, докато дойде до васъ. Вземете, напримѣръ, цигулката. Тя е съставена отъ дърво, отъ струни — кожени и металически. Първата ви работа е да заставите мъртвото дърво, отъ което цигулката е направена, да пѣе. Майсторътъ, който е направилъ цигулката, той възкръсява дървото, отъ което тя е направена. Слѣдователно, когато започнете да свирите, първо вие имате отзвукъ на растението, отъ което е взето дървото за цигулката. Послѣ имате отзвукъ на животното, отъ чървата на което сѫ направени струнитѣ. Значи, първо пѣятъ растенията и животнитѣ, които сѫ дали отъ себе си материалъ за направата на цигулката. Ето защо, когато нѣкой свири, вие чувате музика, на която не знаете съдържанието. Тя е музика на растенията и на животнитѣ, но не и на човѣка. Първо се минава прѣзъ тѣхната музика, и когато дойдете до вѫтрѣшния смисълъ, който е вложенъ въ музикалното произведение, тогава ще схванете музиката на човѣка. Значи, растенията и животнитѣ сѫ отлични музиканти. Първитѣ музиканти въ свѣта сѫ растенията. Тѣ свирятъ на флейта, флейтисти сѫ. Животнитѣ пъкъ свирятъ на цигулка. Тѣ сѫ цигулари. Ако човѣкъ не разбира живота на растенията и животнитѣ, той не може да свири. Който иска да се запознае съ музиката, той трѣбва да изучава живота на растенията и на животнитѣ. Разбере ли човѣкъ живота на животнитѣ и растенията, щомъ започне да свири, тѣхнитѣ елементи ще влѣзатъ въ него, а слѣдъ това и Духътъ ще влѣзе въ него, като тълкуватель на тоноветѣ. Духътъ ще въздѣйствува на човѣка чрѣзъ ушитѣ му. Духътъ ще прѣдава, човѣкъ ще възприема. Разумниятъ човѣкъ пъкъ ще прѣвежда езика на музиката. Когато слушате нѣкой цигуларь, вие трѣбва да тълкувате това, което той иска да изрази чрѣзъ цигулката си. Цигуларьтъ прѣдава своята мисъль въ образи, и ако човѣкъ не може да прѣведе тѣзи образи, той не разбира музиката. Слѣдователно, ако човѣкъ не започне съ музиката на растенията и на животнитѣ, на млѣкопитаещитѣ, той не може да дойде до живота на духовнитѣ хора. Разбере ли живота на духовнитѣ хора, той ще дойде най-послѣ и до вокалната музика. Засега въ човѣшкия гортанъ се проявява само музиката на животното, но когато той се добере до възвишената мисъль, неговиятъ гортанъ ще започне да говори чрѣзъ музиката. Сега, за да се доберете до възвишения животъ, всички трѣбва да свирите и да пѣете. Ако не можете сега, поне за въ бѫдеще трѣбва да се научите. Всѣки трѣбва да мине прѣзъ дисциплината на пѣнието и свиренето. Ако нѣкой има силно желание да свири, а нѣма условия, той може мислено да си вземе нѣкоя китара или другъ нѣкакъвъ инструментъ и да си прѣдставлява, че свири, че дърпа струнитѣ. Ще кажете, че това е залъгалка. Не, това е приготовление за нѣщо велико. Великитѣ работи въ свѣта започватъ отъ малкитѣ нѣща. Запримѣръ, докато нѣкой пи- сатель напише нѣщо хубаво, той трѣбва прѣдварително да направи нѣколко опита, които изглеждатъ, като играчки, като забавления. По сѫщия начинъ, искате ли да напишете нѣкоя дума красиво, вие трѣбва прѣдварително да се упражнявате върху нейнитѣ елементи, буквитѣ и, и тогава да я напишете, както искате. Въ първо врѣме вие ще пишете, както малкитѣ дѣца. По-хубаво отъ тѣхъ не можете да пишете. За да пишете хубаво, вие трѣбва да знаете правилата за красиво писане. Запримѣръ, ако азъ напиша думата „мѫдрость“ по всички правила на краснописането, който разбира тѣзи знаци, той ще прочете думата и ще каже: вие написахте думата „мѫдрость“. Който не разбира тѣзи знаци, ще каже: глупость е това. Обаче, не е достатъчно само да познаешъ написаната дума, но трѣбва да разгадаешъ, какво нѣщо е мѫдростьта. Питамъ: що е Мѫдростьта? Мѫдростьта е цѣль, смисълъ на човѣшкия животъ, който сега се създава. Когато животътъ произведе всички свои плодове, т. е. завърши своето развитие, тогава човѣкъ ще разбере, какво нѣщо е Мѫдростьта, въ пълния смисълъ на думата. За сега ние пущаме листа, цъвтимъ, завързваме плодове, и единъ день, когато напълно узрѣемъ, тогава ще разберемъ всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ живота. Значи, Мѫдростьта е смисълътъ на живота. Любовьта пъкъ е законъ, който помага за реализиране великитѣ задачи на Мѫдростьта. Истината сѫщо така иде като велика помощница въ този пѫть. Тя чъртае пѫтя, по който могатъ да се достигнатъ цѣлитѣ на Мѫдростьта. Слѣдователно, Любовьта и Истината помагатъ за реализиране великитѣ цѣли на Божествената Мѫдрость, която цари навсѣкѫдѣ въ вселената. И затова всички трѣбва да обичате Мѫдростьта съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Такъвъ е законътъ. Смисълътъ на живота седи, именно, въ това — да възлюбите Мѫдростьта. Мнозина схващатъ този въпросъ по другъ начинъ. И тѣ иматъ право, но казвамъ: Мѫдростьта е свещениятъ пѫть, по който трѣбва да вървите, и въ който Богъ призовава своитѣ дѣца. Нѣкой казва: азъ не мога да разбирамъ. Ако искате да разбирате, недѣйте ходи далечъ. Вие не разбирате много нѣща, защото се стремите да обхванете всичко изведнъжъ. Когато дойдете до музиката, до поезията, напримѣръ, стремете се да разберете близкитѣ нѣща, които срѣщате отлѣво и отдѣсно на пѫтя си. Оставете настрана онѣзи тънки, фини нѣща, които сѫ още невидими за васъ. Радвайте се, че срѣщате нѣща, които не разбирате, или които не виждате и не сѫ ясни за васъ. Нека бѫдещето ви радва. Казвате: какво е нашето бѫдеще? Бѫдещето е свѣтло. Нѣма по-велико, по-хубаво нѣщо отъ бѫдещето. Богъ царува въ бѫдещето. Тогава, има ли смисълъ да се плашите отъ него ? Всички условия за вашето повдигане, всички условия за вашето развитие, всички условия за вашето щастие и сила, всички условия за вашето знание, всички условия за вашето безсмъртие и свобода, всички условия за реализиране копнежитѣ на вашата душа, се криятъ въ бѫдещето, въ което Богъ живѣе. И тъй, бѫдещето ви чака. Когато дойдете до него, вие трѣбва да бѫдете готови. Не сте ли готови, вие ще останете, като натоварени камили прѣдъ вратитѣ на града. Натоварената камила не може да мине прѣзъ Божествената врата. Дойде ли натоварената камила прѣдъ Божествената врата, тя непрѣменно трѣбва да се разтовари. На сѫщото основание и вие трѣбва да се разтоварите. Когато имате тежесть, неразбирания, всичко това показва, че вие сте натоварени хора. Натоваренитѣ хора дигатъ врява, шумъ, правятъ скандали. Кой търговецъ, кой адвокатъ не дига врява, шумъ? Търговецътъ купува— продава стока, пазари се, дига шумъ. Двама адвокати дигатъ шумъ, врява въ сѫда. Защо? Който не разбира въпроса, ще каже, че тѣ се каратъ помежду си. Не се каратъ тѣзи адвокати, но разглеждатъ дѣло на нѣкой човѣкъ. Единиятъ адвокатъ го защищава и казва : този човѣкъ има право. Другиятъ казва: той нѣма право. Една американка, женена за богатъ търговецъ, помолила единъ день мѫжа си да я заведе въ американската борса, да види, какво правятъ тамъ. — Нѣма защо да те водя на борсата, нищо особено нѣма тамъ, което да те интересува. — Не, искамъ поне единъ пѫть да отида въ борсата. Най-послѣ мѫжътъ и се съгласява и я завежда въ една отъ горнитѣ ложи на борсата. Едва седна на единъ столъ, тя чула такава врява, такива викове и крѣсъци, каквито никога въ живота си не е слушала. — Слушай, не мисли, че съмъ толкова глупава. Азъ те помолихъ да ме заведешъ въ борсата, а ти ме заведе въ лудницата. — Слушай, жена, това е борсата. Азъ ти казахъ, че нѣма нищо интересно за тебе въ борсата. Това сѫ ученитѣ хора, които отъ въодушевление викатъ. — Чудно нѣщо ! Какъ не ги е срамъ да викатъ толкова много. — Ще викатъ, разбира се. Слѣдъ една минута, или слѣдъ една секунда всѣки отъ тѣхъ може да бѫде просякъ или милионеръ. Ако вика, той може да спечели и десеть милиона; ако не вика, всичко ще изгуби. Тогава ще го хванатъ за краката и ще го изнесатъ навънъ. Питамъ: при такова положение на нѣщата, може ли човѣкъ да не вика ? Който вика, той остава членъ въ борсата ; който не вика, изнасятъ го вънъ. Докато викате въ свѣта, вие сте въ борсата. Ама щѣлъ нѣкой вашъ братъ да се разсърди — вие не искате да знаете. Трѣбва да печелите! Щѣлъ нѣкой вашъ братъ да се съблазни отъ нѣщо. И затова не искате да знаете. Вие трѣбва да печелите! Или пъкъ нѣкой вашъ братъ изгубилъ вѣрата си. Нищо отъ това, случватъ се такива работи въ свѣта. Този човѣкъ си е изгубилъ вѣрата, защото вѣрата му, е била слаба малко кредитъ е ималъ той. Казвамъ: въ каквото положение и да се намира човѣкъ, животътъ, който има той, съ всички свои противорѣчия, струва повече, отколкото, ако е въ гроба. И най-лошиятъ животъ, който срѣщаме, струва милиони пѫти повече, отколкото живота въ гроба. Слѣдъ всичко това, трѣбва ли да се оплаквате, че вашиятъ животъ е несносенъ? Какво искате да направите въ живота си? Нѣкой казва: азъ съмъ недоволенъ отъ живота си, искамъ да умра. Когато искате да умрете, това показва, че искате да се развържете. Така прѣвеждамъ желанието ви да умрете. Азъ съмъ готовъ да освободя кого и да е отъ васъ, но при слѣдното условие: цѣлъ день той ще оре подъ остена ми на нивата; и вечерьта, като се върне, ще го освободя по всички правила : ще снема хомота му, ще го нахраня и ще го оставя да си почине. Въ това се заключава животътъ. Ние сме впрегнати, и трѣбва да свършимъ работата, която ни е дадена за деня. Свършимъ ли работата си, вечерьта господарьтъ ни ще ни освободи, и свободата, която търсимъ, ще дойде. Онзи, който не е билъ впряганъ, и който не е извършилъ работата, която е трѣбвало да извърши прѣзъ деня, той не може да бѫде свободенъ. Защо ? — Защото на другия день ще бѫде впрегнатъ. Ако пъкъ днесъ извърши работата си, на другия день ще бѫде свободенъ. Това е великъ законъ, който наричаме законъ на разумнитѣ хора. Ние говоримъ за разумнитѣ хора, а не за голѣмитѣ. Не сѫ голѣмитѣ хора, които ще завладатъ свѣта; нито пъкъ малкитѣ хора ще завладатъ свѣта. Обаче, разумнитѣ хора ще завладатъ свѣта. Тѣ ще бѫдатъ негови господари. Ако голѣмото може да завлада свѣта, тогава мамонтитѣ, тѣзи голѣми, прѣдпотопни животни, до-сега щѣха да го завладатъ. Ако голѣмото може да завлада свѣта, прѣди потопа имаше голѣми, гигантски дървета, на височина 500—600 м., които трѣбваше да завладатъ свѣта, но и тѣ не го завладаха. Слѣдъ тѣхъ дойдоха голѣмитѣ млѣкопитаещи, но и тѣ не го завладаха. Послѣ дойдоха хората исполини, които сѫщо не завладаха свѣта. Значи, силата не седи въ външната голѣмина. И малкитѣ сѫщества не можаха да завладатъ свѣта. Това показва, че силата не седи и въ малкитѣ нѣща. Най-послѣ дойдоха новитѣ, разумнитѣ хора, които разбраха, че силата седи въ мисъльта. Силата на човѣка не е въ колебанието, че отъ него нищо не може да излѣзе. Напротивъ, въ тази мисъль се крие човѣшкото безсилие. Казвамъ: ако си мамонтъ, ни-що нѣма да излѣзе отъ тебе; ако си комаръ, нищо нѣма да излѣзе отъ тебе; ако си разуменъ човѣкъ, всичко може да излѣзе отъ тебе. Значи, минусъ и минусъ при умножението и дѣлението даватъ плюсъ. Плюсътъ е разумното начало въ свѣта. Слѣдователно, вие можете да имате грандиозни планове, но тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Тѣзи грандиозни планове нѣма да се реализиратъ. Вие може да имате микроскопични планове, като тѣзи на комаритѣ, но и тѣ не могатъ да спасятъ свѣта. Обаче, вашитѣ различни желания и мисли могатъ да служатъ като тухли и циментъ за съграждане на Царството Божие. Тъй щото разумното, което ние реализираме на земята, Богъ го взима и съ него съгражда бѫдещия животъ, въ който сега всички трѣбва да работимъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да живѣемъ? Ние трѣбва да живѣемъ, за да събираме материалъ за съграждане на Царството Божие. Казвамъ: върху това, именно, трѣбва да работятъ и ученицитѣ. Нѣкой казватъ: ние не сме голѣми хора въ свѣта, не сме силни. — Вие не се нуждаете отъ сила. — Ние нѣмаме пари. — И отъ пари не се нуждаете. — Ние не сме извѣстни хора. — И това не ви трѣбва. Вие се нуждаете отъ ра- зумность. Имате ли разумность, бѫдещето е съ васъ. Щомъ сте разумни, всичко можете да направите. Слѣдователно, нашата сила не седи въ богатството, нито въ властьта, която имаме, нито въ знанието, което можемъ да придобиемъ, но въ служенето, което можемъ да извършимъ. Да служишъ на Бога, да чувствувашъ връзка съ Него и всѣкога да си готовъ на работа за Божието дѣло, въ това седи и силата, и богатството, и властьта, и знанието на човѣка. Нѣкой казва: азъ искамъ да стана проповѣдникъ. — Ако всички станете проповѣдници, кому ще проповѣд- вате? — Азъ искамъ да стана учитель. — Ако всички станете учители, кого ще учите? — Азъ искамъ да стана пѣвецъ. — Яко всички станете пѣвци, на кого ще пѣете? — На себе си. — Щомъ можете да пѣете на себе си, тогава ще можете да проповѣдвате на себе си, ще можете и да учите себе си. На себе си всичко можете да станете, но искате ли да станете всичко това за хората, вие ще чакате вашия редъ. Въ вѣчностьта има мѣсто и врѣме за всичко: и царь ще бѫдешъ, и простъ човѣкъ ще бѫдешъ; и философъ ще бѫдешъ, и глупецъ ще бѫдешъ — всичко, каквото пожелаешъ, може да ти се даде. Що е вѣчностьта? — Вѣчностьта реализира всички противорѣчия, които сѫществуватъ въ свѣта. Тя примирява, т. е. тя съгласува плюса и минуса въ свѣта. Казвамъ: въ сегашния си животъ вие трѣбва да разбирате закона на бѫдещето. Нѣкой страда, защото е вързанъ. Щомъ е вързанъ въ тѣлото си, той не трѣбва да страда. Тѣлото е на Бога, и Той самъ ще го развърже. За какво сѫ дадени рѫцѣтѣ на човѣка ? — Да пише. За какво му е дадена главата? — Да мисли, да съчинява поезия. Ако трѣбва да пишешъ, пиши; ако трѣбва да пеешъ, пѣй ; ако трѣбва да свиришъ, свири; ако трѣбва да копаешъ, копай; ако трѣбва да работишъ, работи; ако трѣбва да ходишъ, ходи! Всѣка работа, сама за себе си, е важна споредъ закона на Божията Мѫдрость, на която Любовьта и Истината сѫ служители. Всѣка работа, колкото и микроскопическа да е, тя е свещена. Ако завържешъ връзкитѣ на обущата нѣкому, ти си извършилъ велика работа; ако си далъ нѣкому чаша вода, ти си извършилъ велика работа. Ти можешъ да кажешъ нѣкому само една блага дума, но тази дума има толкова тежесть, колкото милионитѣ думи въ сто тома, написани отъ нѣкой ученъ или философъ. Всѣка дума трѣбва да се каже на своето мѣсто. Ако нѣкой човѣкъ напише сто тома, които не сѫ на мѣсто, единъ день Богъ ще го натовари да носи тази своя тежесть. Ще видите, какъ единъ день Богъ ще натовари всички писатели, които не сѫ писали на мѣсто, да носятъ своитѣ книги на гърба си — своя собственъ товаръ. Който е много натоваренъ, много е писалъ; който е малко натоваренъ, малко е писалъ. Нѣкой ще каже: слава Богу, че нищо не съмъ писалъ. Питамъ: знаете ли, какъвъ товаръ прѣдставляватъ всички ваши мисли и желания, които сте реализирали и на които се дължи нещастието въ свѣта? Какво ще правите съ този товаръ? Знаете ли, каква отговорность носите върху себе си? Врѣме е вече да се ликвидира съ миналото. Вие създадохте голѣма катастрофа въ свѣта. Слѣдователно, както създадохте тази катастрофа, както вързахте свѣта, така трѣбва да го развържете. Кои ще развържете? Кои ще освободите? Затворитѣ трѣбва да се отворятъ, и праведнитѣ да се пуснатъ на свобода. Добритѣ хора развързвайте! Добритѣ хора събуждайте! Онѣзи пъкъ, които сега влизатъ въ затворитѣ, тѣхното врѣме послѣ ще дойде. И тъй, важно е сега да схващате основната мисъль на живота — Мѫдростьта. Какво правите вие? Искате да се осигурите, да се спасите. Оставете вашето спасение настрана. Казано е: „Когато Духътъ на Истината дойде, Той ще ви научи на всичко.“ И понеже този Духъ ще учи хората, и вие трѣбва да се учите. Това значи, когато Божественото дойде у насъ, то ще ни научи на всичко. Тамъ е силата на човѣка. Ако Богъ е съ насъ, кой ще бѫде противъ насъ? Казваме: какво можемъ да напрвимъ ние? Нищо не можемъ да направимъ ние сами, но съ Бога, който е у насъ, всичко можемъ да направимъ. Казвате: кои сме ние? Ние, като хора, сме нѣщо подобно на животнитѣ; обаче, ние сме съработници на Бога, които ще завършимъ Неговата работа. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте моето учение, и азъ ще бѫда съ васъ до скончанието на вѣка.“ „Даде ми се всѣка власть на небето и на земята“. По-нататъкъ Христосъ казва: „Идете и проповѣдвайте! Ако ви затворятъ, азъ ще ви освободя. Ако ви биятъ, азъ ще се разправя съ тѣзи, които ви биятъ.“ Казвате: бѣдни сме, никой не ни дава пари. — Това зависи отъ васъ. Защо? — Защото всички банкери служатъ на Христа. Ако сте съ Христа, вие ще отидете при нѣкой банкеръ, и той веднага ще стане и ще каже : заповѣдайте, има единъ записъ за васъ. Ако Христосъ не е съ васъ, този банкеръ ще ви каже: господине, нѣмамъ пари на разположение. Щомъ имате подписа на живия Господъ, на Христа, навсѣкѫдѣ ще ви приематъ; щомъ не ви приематъ навсѣкѫдѣ, помнете, че Христосъ не е съ васъ. Ако се карате и не се разбирате, Христосъ не е съ васъ. Ако се карате и биете, но се разбирате, Христосъ е съ васъ. Той казва: карайте се, бийте се, масажирайте се, налагайте се по всички правила, но трѣбва да разбирате, защо се биете. Нѣкой страда, че има ревматизъмъ, главо-болие или друго нѣщо. Казвамъ : това е една трудна задача, която трѣбва да разрѣшите. И затова казвамъ: блажени страдащитѣ; блажени, които иматъ боленъ стомахъ ; блажени, които страдатъ отъ главоболие; блажени, които нѣматъ пари; блажени, които сѫ бездомници; блажени, които гладуватъ. Въ това седи смисъла на живота. По-нататъкъ казвамъ: щастливи сѫ онѣзи, които иматъ кѫща ; щастливи сѫ онѣзи, които ядатъ; щастливи сѫ онѣзи, които учатъ. Значи, онѣзи, които нищо нѣматъ, сѫ блажени; онѣзи, които иматъ, сѫ щастливи. По това, именно, се отличаватъ блаженитѣ отъ щастливитѣ. Щастливиятъ не може да стане нещастенъ; блажениятъ е винаги блаженъ. Защо ? — Понеже нѣма какво да му се вземе. Щастли-виятъ, понеже има много нѣща, като изгуби това, което има, той става нещастенъ. Затова, именно, блаженитѣ седатъ по-горѣ отъ щастливитѣ. Сега, като слушате тѣзи блаженства, вие се смѣете. Азъ наричамъ този смѣхъ свещенъ. Свещениятъ смѣхъ се прѣдизвиква отъ това, когато ние искаме да се освободимъ отъ нѣщо неестествено въ себе си, отъ нѣкаква несгода въ свѣта. Свещениятъ смѣхъ показва, че човѣкъ се освобождава отъ нѣщо неприятно. Човѣкъ, като се посмѣе малко, олеква му, състоянието му се промѣня, както на прашния барабанъ олеква отъ праха, като го удари барабанчикътъ. Дойде ли ти нѣкаква скръбь или страдание, посмѣй се малко. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Законътъ е слѣдниятъ : каквото вържете въ себе си, ще бѫде вързано и горѣ; каквото развържете въ себе си, ще бѫде развързано и горѣ. Затова, вържете нѣщо въ себе си, а друго развържете. Каквото направите въ себе си, ще бѫде направено и горѣ. Въ това седи вашата сила. Всѣки день трѣбва да вържете нѣщо и да развържете нѣщо. Скаралъ си се съ нѣкого. Значи, свързалъ си се. Какво трѣбва да направишъ? Срещни този човѣкъ, пригърни го, цѣлуни го, раздрусай го, кажи му: не ми се сърди! Въ това седи силата на човѣка. Тъй щото, разсърдишъ ли се съ нѣкого, не ходи да му искашъ извинение, но хвани го, пригърни го, цѣлуни го отъ едната, отъ другата страна. Речете ли да се извинявате, това сѫ официалности, това сѫ фарисейщини. Направилъ си грѣшка. Вземи четката, като художникъ, и поправи погрѣшката си. Кажи: не зная, какъ направихъ погрѣшката, но трѣбва да я поправя. Като поправишъ погрѣшката си, направи едно угощение, покани всичкитѣ си приятели и кажи: много съмъ радостенъ, ще ви дамъ банкетъ. Защо?— Защото изправихъ една своя грѣшка. Ако искате да бѫдете ученици на новото учение, така трѣбва да постѫпвате. Казвате : хайде, да се примиримъ! Какъ ще се примирите? Дадохте ли банкетъ? Вие още банкетъ не сте дали, а казвате, че ще се помирите. До края на тази година всѣки отъ васъ ще даде банкетъ, че сте се помирили съ единъ отъ вашитѣ неприятели. Опитайте се да се помирите съ този, когото не можете да търпите, когото не искате да видите. Само по този начинъ ще опитате вашата сила. Когато нѣкой иска да извърши една работа, но не успѣва, той казва: нѣмамъ условия. Какви условия искашъ? Казвамъ: и при вързването, и при развързването се изискватъ Божествени условия. Затова се изискватъ знания. Напримѣръ, когато нѣкой човѣкъ не може да прощава, той трѣбва да знае, кои сѫ причинитѣ за това. Причината, дѣто този човѣкъ не може да прощава, се дължи на това, че у него не е развитъ съотвѣтниятъ центъръ, който се намира горѣ на главата. Този центъръ е свързанъ съ извѣстни козмически сили. Ако този центъръ не е добрѣ развитъ у човѣка, той не може да прощава. Когато този центъръ е въ хармония съ други сили, съ други центрове и способности, които дѣйствуватъ въ човѣшката душа, тогава и човѣкъ е готовъ да прощава. Ако този центъръ не е въ хармония съ другитѣ сили и способности въ човѣка, той и да иска да прощава не може. Това мѣсто на главата, отъ което зависи, дали човѣкъ прощава, или не, може да се събуди. Прѣдставете си единъ мѫжъ, който не може да прощава. Нека нѣкоя хубава жена, у която способностьта да прощава е силно развита, се докосне леко до главата на този мѫжъ, дѣто е мѣстото на този центъръ, вие ще забѣлѣжите, че този човѣкъ моментално се промѣня. Той е готовъ вече да прости, даже да даде пари, или да направи нѣкаква голѣма жертва. Значи, тази хубава жена има противоположни чувства и енергии въ себе си въ сравнение съ тѣзи на дадения мѫжъ, затова тя му подѣйствува въ благоприятенъ смисълъ. На сѫщото основание, по обратенъ пѫть, вие можете да заставите нѣкой човѣкъ да не прощава. Какъ? Пратете при него нѣкоя грозна жена, въ която способностьта да прощава не е развита, и я накарайте да пипне този центъръ на главата у мѫжа. Този човѣкъ моментално се измѣня, той вече не е готовъ да прощава. Това сѫ закони, които дѣйствуватъ въ живота. На тѣзи закони ние всѣки день ставаме жертва. Наблюдавайте, да видите, какъ се проявяватъ тѣзи закони въ самитѣ васъ. Ставате сутрини бодри, весели, добрѣ разположени. Не се минава единъ часъ, вие вече не сте разположени, сърдите се за нѣщо. Дайте си отчетъ, отговорете си философски, коя е причината за това нѣщо. Богъ е сѫщъ по отношение васъ, съ нищо не се е измѣнилъ. Ангелитѣ сѫ сѫщи, а само вие сте недоволни. Коя е причината за вашето недоволство? Причината не е нито въ Бога, нито въ ангелитѣ, но вие сте въ дисхармония съ Божественитѣ сили. Вие си давате единъ, другъ отчетъ, но все ви мѫчи нѣщо. Най-послѣ, по нѣкакъвъ начинъ успѣвате да възстановите отношенията си къмъ Бога, и веднага това, което ви мѫчи, пада, а въ съзнанието ви се явява свѣтлина. У хора, които не могатъ да прощаватъ, очитѣ потъмняватъ; тѣ сѫ винаги недоволни. Тѣзи пъкъ, които лесно прощаватъ, иматъ свѣтълъ пог- ледъ; тѣ сѫ винаги доволни. И сега, ако вие не се запознаете съ вѫ- трѣшната психология на живота, ще останете въ голѣмо невѣжество. Когато слънцето изгрѣва, прѣдъ насъ се разкрива нова область. То ни дава възможность да видимъ всичко, което въ тъмнината, въ невѣжеството не можемъ да разберемъ и научимъ. Върху тѣзи въпроси, които разглеждаме сега, ние можемъ да разискваме само днесъ, при днешната слънчева енергия. Утрѣ ще се разглеждатъ съвсѣмъ други въпроси. Свѣтлината, която ни се изпраща отгорѣ, мислитѣ, които възприемаме отъ невидимия свѣтъ и желанията, които имаме въ себе си днесъ, всичко това се дължи на участието, което висшитѣ сѫщества взиматъ, за да ни повдигнатъ. И ако ние не работимъ съ тѣхъ заедно, нѣма да имаме дѣлъ въ извършената отъ тѣхъ работа. Ако ги слушате, тѣ ще ви научатъ, какво да правите, какво да говорите. Невъзможнитѣ нѣща за човѣка сѫ възможни за Бога. Съзнание се изисква отъ всички! Вие трѣбва да разбирате живота разумно, понеже той не може да се измѣни заради васъ. Като казвамъ, че животътъ не може да се измѣни, разбирамъ, че споредъ законитѣ, които Богъ е създалъ, животътъ, наистина, е неизмѣненъ. Щомъ е така, ние трѣбва да изучаваме тѣзи закони и да се приспособяваме къмъ тѣхъ, а не законитѣ да се нагаждатъ къмъ насъ. По този начинъ ние ще се приближимъ до опитната страна на живота. „Каквото вържете на земята, вързано ще бѫде и на небето; каквото развържете на земята, развързано ще бѫде и на небето.“ Сега, онѣзи отъ васъ, които могатъ да помагатъ, трѣбва да помагатъ; които могатъ да учатъ, трѣбва да учатъ. Отъ всинца ви се изисква ново знание: не какво е казалъ нѣкога Мойсей, нито какво сѫ казали прѣди нѣколко хиляди години пророцитѣ, нито какво е казалъ прѣди 2,000 години Христосъ. За насъ е важно това, което сегашниятъ животъ ни носи; за насъ е важно това, което сега Мойсей говори; за насъ е важно това, което сега пророцитѣ говорятъ; за насъ е важно това, което сега Христосъ говори; за насъ е важно това, което Богъ сега ни изявява. Условията прѣди 2,000 години сѫ били едни, а сега сѫ други. Слѣдователно, ние трѣбва да съгласу-ваме. нашето минало съ настоящето, понеже миналитѣ погрѣшки се изправятъ само въ на-стоящето. Ние не трѣбва да съгласуваме сегаш-ното си вѣрую съ вѣруюто на миналото. Напротивъ, ние трѣбва да съгласуваме миналото си съ сегашното, т. е. нашиятъ дѣтински животъ трѣбва да съгласуваме съ живота, който сега имаме, когато сме станали по-възрастни. Затова, именно, всички трѣбва да имате широта, просторъ въ душитѣ си, да прощавате. Нѣма по-велико нѣщо отъ това, човѣкъ да прощава, както Богъ изисква. Това е великъ законъ. Човѣкъ трѣбва да учи, както Богъ изисква ; той трѣбва да обича Истината, както Богъ изисква, както небето изисква. Подъ думата „небе“ азъ разбирамъ всички съвършени сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣ иматъ силно желание да помогнатъ на всички, които искатъ да минатъ по тѣх- ния пѫть. Тѣ идатъ да ви посрещнатъ на пристанището, както онѣзи, които ви обичатъ, идатъ да ви посрещнатъ, когато чуятъ, че параходътъ пристига на пристанището. Въ този случай Любовьта прави връзка между васъ и висшитѣ сѫщества. За кого ви посрѣщатъ ? Тѣ ви посрѣщатъ за онова Велико Общо Начало, което живѣе, както у тѣхъ, така и у васъ. Тѣ посрѣщатъ Бога, който живѣе у васъ; и вие посрѣщате Бога, който живѣе у тѣхъ. Когато посрѣщашъ нѣкой човѣкъ, ще го посрещнешъ заради Бога, който живѣе у него. Когато прощавашъ на нѣкой човѣкъ, ще му простишъ заради Бога, който живѣе у него; когато залюбишъ нѣкой човѣкъ, ще го залюбишъ заради Бога, който живѣе у него. Нѣмашъ ли тѣзи разбирания, нищо не можешъ да постигнешъ. Казвамъ: вие трѣбва да дойдете до истинското знание. За тази цѣль трѣбва да имате единъ ключъ. Ако нѣмате елементарнитѣ познания, ако нѣмате необходимия за тази цѣль ключъ, вие ще изпаднете въ вѫтрѣшно противорѣчие, въ вѫтрѣшни погрѣшки. Ако дамъ всѣкиму отъ васъ по единъ милионъ стерлинги, какво ще направите? Тукъ ще останатъ най-много десеть души, а всички останали ще тръгнатъ по свѣта: нѣкой ще ударятъ на ядене и пиене; други ще отворятъ фабрики; трети ще купуватъ и продаватъ и т. н. И ако ви повикатъ да дойдете на класъ, вие ще кажете: сега сме много заети, нѣмаме врѣме. Когато бѫдемъ по-свободни, тогава ще дойдемъ. Досега вие сте били търговци, но сте изяли всичкото си богатство, и затова сте дошли да учите. Като свършите този курсъ, пакъ ще ви кредитиратъ, пакъ ще отидете въ свѣта, да видятъ тамъ, какво сте усвоили отъ Божественото. Това, което учите, трѣбва да го приложите. И тъй, не се спирайте върху личния животъ. Не е важно, дали вашата личность е съ нѣщо засегната. Важно е, дали хората почитатъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Освѣнъ това, важно е още, дали името Божие царува въ свѣта, и дали хората се подчиняватъ на Божия законъ. Ако човѣкъ се подчинява на Божия законъ, неговата личность ще бѫде свещена ; не се ли подчинява, и личностьта му нѣма да бѫде свещена. Като зачитаме този законъ и му се подчиняваме, ние ще внесемъ въ съзнанието си мисъльта, че трѣбва да станемъ проводници на великата Божия мисъль. Всички трѣбва да станемъ фарове, да светимъ. Ние трѣбва да бѫдемъ като съврѣменнитѣ топове, въ които, като турятъ граната и запалка, да стане силно избухване, вслѣдствие на което гранатата, т. е. мисъльта да отлети далечъ, да раздруса въздуха наоколо, и всички да познаятъ, че тази мисъль е Божествена, а не човѣшка. Сега, вашитѣ разбирания трѣбва да бѫдатъ широки, въ хармония съ общия законъ. Запримѣръ, като влѣзете въ нѣкой университетъ, вие трѣбва да зачитате неговитѣ закони ; като влѣзете въ нѣкоя гимназия, вие трѣбва да зачитате нейнитѣ закони ; като влѣзете въ нѣкоя държава, сѫщо тъй трѣбва зачитате установенитѣ отъ нея закони. На сѫщото основание, като влѣзете въ духовния свѣтъ, и тамъ трѣбва да зачитате законитѣ. Ако вие не зачитате законитѣ на държавата, и ако тя отъ своя страна не зачита законитѣ на друга държава, какво може да се постигне? — Нищо. Разбирания сѫ това! Казвате: какъ да завързваме и да раз-вързваме? Христосъ казва: „Дѣто сѫ двама или трима събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ.“ Значи, ако Христосъ е между васъ, и вие ще знаете, какъ да вързвате и развързвате. Сега прѣвеждамъ: ако между вашитѣ мисли и желания се наредятъ и Христовитѣ мисли и желания, вие всичко можете да направите; ако между вашата любовь дойде Христовата Любовь, вие всичко можете да направите; ако между вашето знание дойде Христовото знание, вие всичко можете да направите. Слѣдователно, каквото вързвате, вързвайте разумно, а не глупаво. Вързвайте разумно, развързвайте разумно! Учете разумно! Обичайте се разумно! Ходете разумно! Всичко правете разумно! Това е задачата на ученика, който е призванъ въ сегашния вѣкъ да служи на новата епоха, на новата ера, която настава. Само по този начинъ и вие ще можете да реализирате всичкитѣ си желания. Нѣма да остане нито едно ваше желание, което да не се реализира, но при условие, щото това желание да бѫде въ съгласие съ желанията на всички съвършени сѫщества. Сега, като на ученици, азъ ви пожелавамъ да вързвате и да развързвате разумно. Пожелавамъ ви още да бѫдете свободни, да учите добрѣ, да ходите въ пѫтя на Истината. И втори пѫть, като ви срещна, всички да бѫдете запалени свѣщи! * II. Бесѣда отъ Учителя, държана на 13 юли, 1930 г. Изгрѣвъ.
  3. Осми младежки събор „Право си отсъдил“, на учениците от Бялото Братство, 12 - 14.07.1930 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1930 г. Първо издание, София, 1930 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание ПРАВО СИ ОТСѪДИЛ Отговори Симонъ и рече: „Мисля, че онзи, комуто е оставилъ повечето.“ А Той му рече : „Право си отсѫдилъ.“ Лука 7 : 43 Всѣко начинание въ човѣшкия животъ, въ каквато область и да е, трѣбва да се тури на здрава основа. Като говоря за човѣшкия животъ, разбирамъ разумния животъ. При това, азъ имамъ прѣдъ видъ не само живота на хората, но живота и на ангелитѣ, и на всички съвършени сѫщества. Тъй щото, когато говоря за човѣшкия животъ, азъ подразбирамъ цѣлокупностьта на живота, т. е. разумното начало, което и горѣ на небето, и долу на земята, е едно и сѫщо. Дѣто се проявява този животъ, тамъ е Царството Божие, тамъ е Богъ. Съ други думи казано: дѣто е Богъ, тамъ разумниятъ животъ се проявява; дѣто отсѫтствува Богъ, тамъ разумниятъ животъ не се проявява. Оттукъ вадимъ слѣдния природенъ законъ: майката се радва, когато дѣтето е при нея; майката скърби, когато дѣтето отсѫствува. Казвамъ: въ това отношение смисълътъ и цѣльта за човѣшката душа е Божественото начало. Както майката е необходимость за дѣтето, безъ която то не може да се прояви, не може да се организира, не може да придобие онова, къмъ което се стреми, така и човѣкътъ, останалъ безъ Божественото начало въ себе си, е изложенъ на сѫщитѣ нещастия и неуспѣхи. Когато Божественото отсѫ- ствува, човѣкъ се излага на редъ противорѣчия и се запитва: защо сѫществуватъ противорѣчията въ свѣта? Прѣдъ голѣмо противорѣчие се намѣри единъ отъ фарисеитѣ, Симонъ, въ дома на когото влѣзе Христосъ, като видѣ, че жена грѣшница дойде въ неговия домъ и започна да облива нозѣтѣ Христови съ сълзи, като ги изтриваше съ космитѣ на главата си, цѣлуваше ги и ги мажеше съ миро. Като видѣ това, Симонъ рече въ себе си: „Този, ако бѣше пророкъ, щѣше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него, че е грѣшница.“ (—39 ст.). Отговори Исусъ и рече му: „Симоне, имамъ нѣщо да ти река.“ А той казва: „Учителю, кажи!“ (— 40 ст.) И разказа му тогава Христосъ притчата за заемодавеца, който имаше двама длъжници: единиятъ бѣ длъженъ 500 динарии, а другиятъ — 50. И понеже нѣмаха да му платятъ, прости имъ и на двамата. И тъй, кажи ми, кой отъ тѣхъ ще го възлюби повече? Отговори Симонъ: „Мисля, че онзи, комуто е оставилъ повечето.“ Исусъ му рече: „Право си отсѫдилъ.“ (— 41, 42, 43 ст.). Този законъ сѫществува и въ природата. Какво става съ нѣкое цвѣте, което е поливано повече? Това всички знаятъ. Всѣко цвѣте, което е поливано много и на врѣме, расте повече и се развива по-добрѣ отъ онова, което е поливано малко и не наврѣме. Този законъ е вѣренъ и по отношение на човѣшкитѣ мисли и чувства. Всѣка мисъль, на която се обръща по-голѣмо внимание и се храни повече, тя израства и укрѣпва повече отъ онази, на която не се обръща много внимание. Всѣко чувство, на което се обръща по-голѣмо внимание, което се полива и храни повече, изра-ства и укрѣпва по-добрѣ и дава повече плодъ отъ онова, на което малко внимание се обръща. Казвамъ: на първо мѣсто ние трѣбва да обърнемъ внимание на новия животъ, който иде сега. Този животъ, именно, трѣбва да поливаме, да отхранваме, а не стария животъ. Какво прѣдставлява стариятъ животъ, и какво може да ни даде, ние знаемъ това. Той има вече безброй бръчки. Умразата, за- вистьта, съмнѣнието, подозрѣнието и онази цѣла плеада отъ недѫзи, които ние познаваме, тѣ прѣдставляватъ бръчки на стария животъ. И слѣдъ всичко това мнозина казватъ: да живѣемъ по старому! Какъ? Съ бръчкитѣ на стария животъ? Кой отъ васъ, като се погледне въ огледалото и види бръчки на лицето си, е доволенъ отъ себе си ? Коя мома, като се погледне въ огледалото и види бръчки на лицето си, е доволна отъ себе си ? Недѫзитѣ, това сѫ бръчки по лицата на хората, отъ които тѣ заприличватъ на стари баби. Съврѣменнитѣ хора, съ своитѣ недѫзи, не сѫ нищо друго, освѣнъ стари баби, съ бръчки на лицата си. Въпрѣки това, тѣ казватъ: ние трѣбва да си държимъ старото. Благодаримъ за старото! То отживѣ вече своето врѣме. Ние казваме: всѣки, който люби, той е човѣкъ отъ новото поколѣние; който не може да люби, той е старъ дѣдо, или стара баба. Тъй поставяме въпроса за новото. Нѣкой казва: азъ не мога да обичамъ. — Старъ си. — Обичамъ. — Младъ си. — Нищо не мога да постигна. — Ти не можешъ да постигнешъ нищо, защото нѣмашъ любовь, нѣмашъ знание, нѣмашъ мѫдрость, нѣмашъ истина. — Не мога да уча. — Какъ ще учишъ? Ти си оставилъ своята свещена книга на дѣцата; тѣ сѫ играли съ нея, изтъркали, зацапали сѫ буквитѣ и. Дѣцата, съ своитѣ моливи, сѫ драскали върху твоята книга, и днесъ ти не можешъ да четешъ отъ нея. Ти трѣбваше свещено да пазишъ тази книга! Казвате: ние искаме да станемъ велики хора. Кое е великото въ свѣта ? — Човѣшката душа. Животътъ пъкъ е изразъ на човѣшката душа. Дѣто има душа, тамъ има животъ. Дѣто има животъ, тамъ има и радость, и знание, и мѫдрость. Дѣто животътъ не тече нормално, тамъ има и радости, и страдания. Сега вие знаете, че даже и праведнитѣ хора сѫ изложени на страдания. Въ първичния животъ не е имало страдания. Страданията дойдоха отпослѣ. Ако нѣкой човѣкъ направи единъ абцесъ на вашата здрава рѫка, вие ще изпитате страдания. Ако нѣкой направи единъ абцесъ на чувствата ви, вие пакъ ще изпитате страдания. Изобщо, дѣто и да ви направятъ абцесъ, вие все ще изпитвате страдания. Когато се спиратъ поривитѣ на човѣшката душа, или стремежитѣ на човѣшкитѣ мисли и чувства, всѣкога се произвеждатъ страдания. Когато пъкъ се дава потикъ на поривитѣ въ човѣшката душа, или когато се даватъ условия за растене на човѣшкитѣ мисли, всѣкога има радости. Това сѫ елементарни работи. Вие сте запознати съ великата Истина въ живота, която се разбира по два начина. Първиятъ начинъ е много лесенъ. Той е законътъ на Любовьта. Да люби човѣкъ — нѣма по-лесна работа отъ това. Човѣкъ може да обича, когато иска, и както иска. Никой не може нито да му заповѣдва, нито да му налага, какъ да люби и кого да люби. Нѣма другъ господаръ въ любовьта, освѣнъ самиятъ човѣкъ, който люби. Той не се запитва, какъ да люби. Трѣбва ли нѣкой да запитва другитѣ, какъ да люби ? Люби когото искашъ и по който начинъ искашъ! Никой нѣма право да се мѣси въ твоята любовь, да казва, че тази любовь е права, или крива. Вие искате никой да не се мѣси въ вашата любовь, а се мѣсите въ чуждата любовь. Не позволявайте да се мѣсятъ въ вашата любовь, но и вие не се мѣсете въ чуждата. Щомъ искате свобода за васъ, тогава дайте свобода и на другитѣ. Дойде едно кученце при васъ, обикне ви и започва да скача около васъ, да туря краката си отгорѣ ви, но съ това ви окаля. Вие веднага го ритнете сърдито, отстраните го отъ себе си. Защо правите така ? Оставете го да ви се порадва малко, то ви обича. Наистина, ще ви окаля малко, но другояче то не може да постѫпи. Кученцето не може да изяви любовьта си къмъ васъ, както хората я изявяватъ. Послѣ, нѣкой бръмбаръ, или нѣкаква мушица ще кацне на лицето ви, ще ви по-милва по своему. Защо? — Обикнали сѫ ви. Тѣ казватъ: искаме да ви помилваме малко. Такива сѫ тѣхнитѣ разбирания за любовьта. Ние често говоримъ за мораленъ животъ, за морални постѫпки и казваме: еди-кой си мѫжъ хваналъ една жена за рѫката, а послѣ я помилвалъ по лицето. Слѣдъ това се произнасяме, че той направилъ прѣстѫпление. Защо? — Съ тази постѫпка той опетнилъ жената. Питамъ: когато мухата кацне на лицето на нѣкоя жена, или когато едно куче скача върху нея, тѣ не сѫ ли я опетнили? Тѣ по-чисти ли сѫ отъ мѫжа? Щомъ дойдете до морала, вие намирате, че постѫпката на този мѫжъ по отношение на жената не е морална. Защо? — Защото той ималъ нѣкакво лошо намѣрение. Ако пъкъ нѣкоя жена хване рѫката на единъ мѫжъ, споредъ съврѣменния моралъ, и нейната постѫпка не била морална. Навѣрно тази жена има нѣкакво лошо намѣрение. Такива сѫ разбиранията за морала на много отъ съврѣменнитѣ хора. Слѣдователно, споредъ съврѣменния моралъ много хора разсѫждаватъ като фарисея Симона, който казваше за Христа: този човѣкъ е пророкъ, ученъ, не знае ли, че тази жена, която цѣлува краката му и ги маже съ миро, е грѣшница? Ако знае, какъ и позволява да прави това? Или и той, като другитѣ мѫже, обича женитѣ и затова я оставя да цѣлува краката му. Казвамъ: жената, която се доближи до Христа, бѣше много благородна ; тя имаше нѣкаква тежесть въ душата си. Животътъ и се бѣше обезсмислилъ, тя искаше да го осмисли. Питамъ: по кой начинъ човѣкъ може да изкаже любовьта си ? Когато младата мома обикне нѣкой момъкъ, тя откѫсва едно цвѣте и му го подарява. Съ това тя си изказва любовьта. Всички хора кѫсатъ цвѣтя, и си ги подаряватъ. Когато нѣкой любимъ човѣкъ ви дойде на гости, вие веднага заколите кокошка, или агне, искате добрѣ да го нагостите. Съ това изказвате любовьта си къмъ него. Сега можете да изпаднете въ дребнавости, да питате: имаме ли право да кѫсаме цвѣтя? Имаме ли право да колимъ животни? Азъ не съмъ противъ даването на цвѣтя, но казвамъ: не кѫсайте цвѣтята! Искате ли да дадете нѣкому цвѣте, извадете го съ корена му заедно, турете го въ една малка саксийка, и така го подарете на човѣка, когото обичате. Ако той ви обича, нека го закачи на дрехата си съ саксийката заедно. Ако ти откѫснешъ едно цвѣте и го дадешъ на своя възлюбенъ, то казва : както азъ безъ корена си ще увѣхна, така и твоята любовь ще увѣхне. Тъй щото прѣстѫплението не седи въ това, че сме откѫснали едно цвѣтенце, но въ начина, по който ние изказваме нашитѣ мисли и чувства. Повечето отъ мислитѣ и чувствата на съврѣменнитѣ хора сѫ все отъ характера на откѫснатитѣ цвѣтя, чиято сѫдба, въ края на краищата, е увѣхване. Като наблюдавамъ тия нѣща, азъ виждамъ степеньта на развитието, до която сѫ стигнали хората. Разбиранията имъ, моралътъ имъ, пъкъ и Словото Божие, всичко това за тѣхъ прѣдставлява откѫснати цвѣтя. Нѣкой направи нѣ- що и казва: моята постѫпка е морална. Да, морална е, но отъ морала на откѫснатитѣ цвѣтя. Тя не е отъ морала на цвѣтя съ своитѣ корени. Който носи откѫснато цвѣте, той живѣе по стария моралъ. Когато нѣкой младъ момъкъ се влюби въ една мома и и дава от-кѫснато цвѣте, съ това той казва: ето, такава ще те направя. Когато говори за щастие, а и подарява откѫснати цвѣтя, които тя туря на главата си, тѣзи цвѣтя й казватъ: ти ще бѫдешъ толкова щастлива, колкото сме щастливи и ние на твоята глава. Принци- пално разгледанъ въпроса, това означава от- кѫснатото цвѣте. Азъ не ви упрѣквамъ съ това. Нѣма нищо лошо въ кѫсането на цвѣтята. Добро е желанието на младата мома да си откѫсне цвѣте и да се закичи съ него. Добро е желанието на младия момъкъ да откѫсне цвѣте и да го подари на своята възлюбена. Обаче, съ кѫсането на цвѣтята хората се научаватъ да умъртвяватъ нѣщата. Казвамъ: обновление на нѣщата се изисква, а не умъртвяване. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ се облича хубаво. Едни удобряватъ това, други го сѫдятъ, че обичалъ да се облича хубаво. Азъ бихъ желалъ за въ бѫдеще хората да се обличатъ всѣки день съ новъ кюстюмъ. Защо? — Защото, ако чо-вѣкъ отъ сутринь до вечерь носи единъ костюмъ, той го опетнява съ своитѣ мисли и желания, които е ималъ прѣзъ деня. Слѣдователно, не е добро да носи човѣкъ дрехи отъ болни хора. Не се прѣпорѫчва на човѣка да носи стари дрехи. Ние трѣбва постоянно да се обновяваме, както и природата постоянно се обновява. И Писанието казва: „Постоянно обновявайте своитѣ мисли и чувства!“ Процесътъ на обновяване се изразява и външно, и вѫтрѣшно. Питамъ: защо се обличаме ние? Да се харесваме на хората ли ? Нѣкой се облѣче съ нови дрехи и казва: какъ ми седатъ новитѣ дрехи ? Харесвате ли ме? Чувството у човѣка да се харесва и на другитѣ хора не е лошо, но нашитѣ нови дрехи трѣбва да иматъ корени, да не сѫ само откѫснати цвѣтя. Когато човѣкъ се облѣче съ нови дрехи, прѣди всичко той трѣбва да бѫде благодаренъ на Бога, че му е далъ животъ, че му е далъ хубави мисли и чувства, че му е далъ възможность да се облича добрѣ и да оцѣнява хубавото и красивото въ свѣта. Ако носишъ хубави, нови дрехи, но се провалишъ въ свѣта, все едно, че носишъ скѫсани дрехи; тѣ скоро ще увѣхнатъ. Лошитѣ мисли и чувства у човѣка развалятъ новитѣ, хубавитѣ му дрехи. Сега, да се върнемъ къмъ правата мисъль, която трѣбва да имаме въ живота си. Богъ, Който е създалъ свѣта, има желание, всички сѫщества, въ които е внесълъ съзнателенъ животъ, да се проявяватъ добрѣ, да мислятъ и да чувствуватъ право. Обаче, поради неразбиране на Божиитѣ желания и закони, хората понѣкога изпадатъ въ грѣшки. Погрѣшкитѣ не сѫ изключение за човѣка, тѣ сѫ неизбѣжни за него. Погрѣшки прави и писательтъ, и учениятъ, и шивачътъ, и готвачътъ. Погрѣшкитѣ вървятъ подиръ насъ така, както сѣнката слѣдъ човѣка. Ние не трѣбва да се спираме върху тѣхъ. За насъ е важна работата, която трѣбва да свършимъ. Питамъ: единъ день, слѣдъ като заминемъ отъ земята, какво ще вземемъ съ себе си отъ сегашния си животъ? Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е живѣлъ на земята 120 години, слѣдъ което я напуща и заминава за онзи свѣтъ. Съ какъвъ капиталъ ще замине той? Ако прѣзъ тѣзи 120 години, прѣкарани на земята, този човѣкъ е работилъ съзнателно върху себе си, той ще има капиталъ и за небесния животъ. Обаче, ако този човѣкъ е прѣкаралъ безсъзнателно своя животъ, ялъ, пилъ и за нищо друго не мислилъ, слѣдъ като замине отъ земята, той ще се намѣри въ положение на послѣденъ бѣднякъ. Какво е придобилъ той отъ земния си животъ ? — Нищо. Какъвъ е билъ смисълътъ на неговия животъ? — Не знае. Дали ще има човѣкъ капиталъ за онзи свѣтъ, или нѣма да има, това зависи отъ неговитѣ разбирания. Да заминемъ за онзи свѣтъ, безъ никакъвъ капиталъ, това означава цвѣтъ, откѫснатъ отъ неговия коренъ. Ето защо, казвамъ: не кѫсайте цвѣтята ! Кѫсате ли ги, съ това вие спирате тѣхната еволюция. Да откѫснете единъ цвѣтъ отъ нѣкоя череша, това значи да я спънете въ нейния прогресъ. Всѣки цвѣтъ трѣбва да цъвне, да завърже плодъ и плодътъ да узрѣе. Сега, по аналогия на този законъ, да дойдемъ до мислитѣ. Ако у васъ цъвне една мисъль, и вие прибързате да я откѫснете и дадете другиму, какво сте придобили? Не бѣше ли по-добрѣ тази мисъль да остане на дървото, да завърже плодъ и плодътъ и да има костилка ? Слѣдователно, всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣка постѫпка трѣбва да цъвнатъ, да завържатъ плодъ, плодоветѣ имъ да узрѣятъ и да опитаме тѣхния вкусъ. Въ това седи смисълътъ на живота. Всѣка мисъль, всѣко чувство и всѣко дѣйствие трѣбва да иматъ костилка ! Това е сѫщественото за тѣхъ. Подъ костилка ние разбираме безсмъртието. Въ безсмъртието пъкъ се крие Божественото. Всички нѣща, които нѣматъ костилка, сѣмка въ себе си, тѣ не могатъ да дадатъ никакъвъ животъ, тѣ умиратъ. Сега, Христосъ иска да обърне внимание на Симона върху безлюбието, което носи смърть въ живота. Той му казва: „Всѣко нѣщо, което се върши безъ любовь, внася безлюбието, което е равносилно на откѫсване на нѣкой цвѣтъ. При това, всѣки откѫснатъ цвѣтъ неизбѣжно е осѫденъ на смърть. Съврѣменнитѣ хора се учатъ отъ своитѣ опитности, и много отъ тѣхъ, едва слѣдъ като убиятъ нѣкой човѣкъ, тѣхната съвѣсть се про-бужда, и тѣ съзнаватъ, че сѫ направили прѣстѫпление. Засега хората се успокояватъ съ думитѣ: нищо не съмъ открадналъ, никого не съмъ убилъ. Така е, но за праведния, у когото зрѣнието е събудено, грѣхътъ иде и отъ малкото прѣстѫпление, както и отъ голѣмото. Грѣхътъ се образува отъ малки нишки, отъ които правятъ гемиджийското вѫже. Множество тънки нишки трѣбва да се сплетатъ, за да образуватъ гемиджийското вѫже. Всички нещастия, които ни сполетяватъ въ живота, се дължатъ на това, че нашиятъ умъ не функционира правилно. Понѣкога тежестьта на сърцето се дължи на извѣстни недѫзи отъ редъ поколѣния, прѣзъ което врѣме вашитѣ дѣди и прадѣди не сѫ живѣли правилно. И ако вие днесъ не живѣете добрѣ, вашитѣ грѣхове ще се отразятъ върху бѫдещето поколѣние. Ако вие днесъ не живѣете добрѣ, защо се сърдите на вашитѣ дѣди и прадѣди? Нѣкой казва: тежка, лоша е моята сѫдба! Не е достатъчно само да констатирате това. Питамъ : какво ще правите, ако ви заставятъ да съживите всички откѫснати цвѣтя ? Когато Христосъ видѣ, че носятъ мъртвецъ, единственъ синъ на бѣдна вдовица, той спрѣ носилото, прострѣ рѫката си върху момчето, което веднага се съживи. И даде го Христосъ на майка му. По сѫщия начинъ и вие трѣбва да съживявате откѫснатитѣ цвѣтя, а не да ги хвърляте. Съживите ли ги, дайте ги на майка имъ, както Христосъ направи съ умрѣлото момче. И у васъ има благородни желания, мисли и чувства, които сѫ въ положение на откѫснати, захвърлени и умрѣли цвѣтя. Всичко това хубаво и красиво у васъ трѣбва да възкръсне. Другояче казано: онова, което Богъ е вложилъ въ нашия умъ и сърце, ние не трѣбва да разваляме. Ние трѣбва само да подържаме онова, което Богъ е съградилъ у насъ. Какъ?— Като го поливаме, разораваме. Добрата домакиня всѣка сутринь полива цвѣтята си. Не ги ли полива, тѣ увѣхватъ. Отъ неразбиране на живота вие очаквате всичко да дойде по механически начинъ, наготово. Вие очаквате Богъ да дойде, изведнъжъ да поправи живота ви и да внесе въ него новото. Мнозина иматъ криви схващания, тѣ мислятъ, че ако иматъ много пари, много кѫщи, ще бѫдатъ щастливи. Това не е право. За да бѫде човѣкъ щастливъ, той има нужда отъ слѣднитѣ нѣща прѣзъ деня : единъ килограмъ хлѣбъ, една чиния варенъ бобъ и малко плодъ, било праскови, ябълки, грозде, круши и др. И тъй, щастието зависи отъ съвсѣмъ други причини въ свѣта, а не отъ тѣзи, които хората намиратъ. То почива на особенъ законъ, а именно: пълноводието или животътъ на рѣката се подържа отъ извора. Слѣдователно, доколкото изворътъ се влива въ рѣката, дотолкова и самата рѣка ще живѣе. Богъ е великиятъ изворъ на живота. Значи, доколкото Божественото съзнание или Божествениятъ животъ се влива у насъ, дотолкова и ние ще живѣемъ. Оттукъ вадимъ слѣдното заключение: радостьта, мирътъ, спокойствието, хубавитѣ мисли и чувства се дължатъ на вливането на Божествения животъ у насъ. Ако човѣкъ се отдѣли отъ Божественото въ себе си, той ще мяза на суха рѣка, или на прѣсъхнала чешма, или на празно корито, безъ никакво съдържание. Затова, дръжте се въ слѣдното правило: всѣки день трѣбва да имате приливъ на Божественъ животъ въ себе си. При прилива на Божествения животъ човѣкъ не трѣбва да се страхува. Нѣкой се страхуватъ отъ Божествения животъ и казватъ : ако речемъ да живѣемъ по Бога, ние нѣма да имаме добъръ животъ. Вие сега нѣмате добъръ животъ, но дойдете ли до Бежественото, ще имате пълна свобода, ще разбирате живота правилно. И тогава, отдѣто и да мине рѣката, т. е. Божествениятъ животъ, всички растения, трѣвици, дървета ще и се радватъ. Защо! — Любовь е тя. Рѣката навсѣкѫдѣ проявява своята любовь, и затова е добрѣ дошла : и за коренитѣ на дърветата, и за листата имъ, и за цвѣтята, и за всички бубулечици. Нѣма сѫщество въ свѣта, малко или голѣмо, което да не се възхищава отъ Божественото. Слѣдователно, ако Божественото у васъ се влива, вие нѣма да срещнете сѫщество, което да не се възхищава отъ него. Ако Божественото се проявява у васъ, като пригърнете и цѣлунете нѣкого, съ това вие му придавате нѣщо; обаче, пригърнете ли нѣкого, както огъньтъ пригръща, вие взимате отъ него нѣщо. Всички имате огънь въ кѫщи, знаете, какво прави той. Туряте дърва на огнището, запалите огънь, и слѣдъ малко дървата изчезватъ. Казвате: огъньтъ гори. Въ сѫщность огъньтъ ли гори ? Дървата горятъ, а не огъньтъ. Сега, прѣвеждайте правилно нѣщата. Отъ всинца ви се изисква да не ограничавате съ нищо вашата свобода, нито тази на другитѣ хора. Изобщо, не ограничавайте хората въ себе си. Не се бъркайте въ Божиитѣ мисли, въ онова, което Богъ е създалъ. Не критикувайте Бога въ себе си, като казвате, че еди- кой си човѣкъ е по-талантливъ, по-богатъ отъ васъ. Критикувате ли Го, вие си създавате голѣмо зло. Когато критикувате Бога, това показва, че имате крива прѣдстава за ща-стието. Ако, наистина, паритѣ могатъ да направятъ човѣка щастливъ, още сега мога да дамъ на когото и да е отъ васъ 100 клгр. злато, да го носи на гърба си, да видимъ, колко може да бѫде щастливъ. Всѣки ще бѫде готовъ да вземе 100 клгр. злато на гърба си, но азъ го давамъ само на този, който се наеме да го занесе наведнъжъ, безъ кола, на далечно разстояние, безъ да се отекчи и умори изъ пѫтя. Колцина отъ васъ ще искатъ това злато? Казвамъ: животътъ, който Богъ ни е далъ, струва повече отъ всѣкакво богатство, но ние не го оцѣняваме. Животътъ, който сега имаме, е неоцѣнимъ; той може да издържи на всички земни богатства. На живота принадлежатъ всички богатства, всички свѣтове. Куклитѣ, залъгалкитѣ, дрехитѣ сѫ създадени за човѣка, а не човѣкъ за тѣхъ. Това е новото схващане за вѫтрѣшната свобода. Стремете се да бѫдете свободни, да не се измѫчвате. Като направите нѣщо, вие казвате: това, което извършихъ днесъ, не бѣше право. Щомъ намирате, че постѫпката ви не е била права, изправете я. На другия день пакъ казвате: не постѫпихъ право. Тогава, вземете мѣрката, съ която опрѣдѣляте, кои нѣща сѫ прави, и кои криви, турете я на постѫпката ви и измѣрете, да видите, съ колко сантиметра постѫпката ви не е права. Като измѣрите, прибавете къмъ дадената мѣрка това, което не е право, и по този начинъ го изправете. Сега, правата мисъль, правитѣ схващания за живота сѫ новото, което иде въ свѣта. Невидимиятъ свѣтъ, както и всички напрѣднали души, желаятъ всички събудени хора да мислятъ и да чувствуватъ правилно. Защо ? — Защото, ако нашиятъ животъ е чистъ, ние можемъ да направимъ окрѫжаващитѣ хора щастливи. Ако нашиятъ животъ е нечистъ, и окрѫжаващитѣ ще бѫдатъ нещастни. Разумниятъ, добриятъ синъ носи щастие за баща си и за майка си; неразумниятъ, разпасаниятъ синъ никой не го обича: и бащата, и майката, и братята, и сестритѣ му го считатъ за безпорядъченъ човѣкъ и не му се радватъ. Ако имате единъ добъръ, даровитъ братъ, вие се радвате и казвате: много е добъръ и даровитъ нашиятъ братъ. Сега азъ желая на всинца ви да бѫдете даровити, да бѫдете добри. Вие нѣма отсега нататъкъ да ставате даровити и добри, защото сте такива, но трѣбва само да проявите своята даровитость и доброта. Ако искате сега да станете добри или даровити, това е механическо схващане на въпроса. Божествениятъ животъ постоянно се влива у насъ, и ние трѣбва само да благодаримъ и на малкото, което Богъ ни дава всѣки день. Не гле-дайте на това, което хората иматъ. Водата, която Богъ е влѣлъ въ вашитѣ корита, тя опрѣдѣля вашия животъ. Ако разбирате нѣщата по този начинъ, вие ще можете по-лесно да се справите съ мѫчнотиитѣ на физическия животъ, и ще можете правилно да уредите своитѣ сѣмейни, социални и духовни отношения. Много пѫти съмъ ви казвалъ и пакъ ви казвамъ, че Христосъ нѣма да дойде на земята така, както Го очаквате — съ мантия, съ корона на глава, да сѫди хората. По този начинъ Христосъ нѣма да дойде, защото въ такова идване нѣма нищо съществено. Панделкитѣ и украшенията не опрѣдѣлятъ човѣка. Когато младиятъ момъкъ дойде въ дома на своята възлюбена и я намѣри накичена съ панделки и цвѣтя на глава, съ златни пръстени на рѫцѣтѣ, по това ли ще я познае? Той ще я познае по нейната доброта и разумность. Дѣ ще останатъ нейнитѣ накити, ако тя, още на третия мѣсецъ слѣдъ женитбата, започне да вършѣе харманъ въ кѫщата на своя възлюбенъ? Ако вършѣе харманъ въ дома му, тя ще мяза на онзи попски синъ отъ варненско нѣкѫдѣ, който единъ день, въ отсѫтствие на майка си, направилъ една голѣма пакость. Било по Великъдень, когато майка му изчистила, замазала цѣлата кѫща, измела двора, прѣгледала 12-тѣ здрави и добрѣ изхранени пуйки, и като дошълъ празника, тя отишла на църква. Въ това врѣме синътъ и влѣзалъ въ курника, извадилъ оттамъ пуйкитѣ и ги вкаралъ въ кѫщата. Взелъ камшикъ и започналъ да марширува съ тѣхъ изъ цѣлата кѫща. Тѣ започнали да крѣкатъ, да се хвърлятъ по стѣнитѣ, по прозорцитѣ, повечето отъ които изпочупили, а стѣнитѣ изцапали и изподраскали. Отъ това маршируване се дигнала такава голѣма врява, че една отъ съсѣдкитѣ имъ се принудила да отиде на църква, да съобщи на попадията, че голѣма врява се дига въ кѫщата и. Майката се върнала въ кѫщи, и се почудила на всичко това, което видѣла. Скоро тя поправила всички пакости, като казала на сина си: втори пѫть да не си позволявашъ подобни нѣща, защото ще те обадя на баща ти. Питамъ: каква е била мисъльта на този младъ попски синъ, да вкара пуйкитѣ въ кѫщата и да вършѣе харманъ съ тѣхъ? Понѣкога не постѫпваме ли и ние по сѫщия начинъ, като това момче, съ нашитѣ мисли и чувства? Казваме: пари нѣмаме, това не е на мѣсто, онова не е на мѣсто. Това показва, че пуйкитѣ, които сѫ у насъ, вършеятъ около кѫщата ни и ровятъ съ краката си. Всичко онова, което днесъ ни смущава, азъ уподобявамъ на вкаранитѣ пуйки въ дома на попадията. Христосъ се обръща къмъ Симона и му казва: „Право си отсѫдилъ. Комуто повече се прощава, повече люби.“ Слѣдователно, отъ насъ, които искаме да вършимъ волята Божия, въ сравнение съ животнитѣ и птицитѣ, повече се изисква. За мухитѣ, за животнитѣ е извинение да правятъ погрѣшки, понеже малко имъ се дава, но на хората отъ 20 вѣкъ, съ голѣмитѣ благословения, не е простено да правятъ погрѣшки. Още днесъ трѣбва да напуснемъ фарисейския животъ и да не казваме, че Господъ не ни е създалъ, както трѣбва. Това не е права мисъль. Ние сме се отклонили отъ правия пѫть, отъ своето прямо прѣдназначение, затова намъ се струва, че не сме създадени, както трѣбва. Богъ е съвършенъ, и ние трѣбва да бѫдемъ съвършени. Той е прѣдвидилъ за всѣки отъ насъ една работа, която само ние можемъ да извършимъ. Божественото у насъ, което ни учи, което ни рѫководи, какъ да градимъ, това е истинскиятъ човѣкъ. Всѣки човѣкъ чувствува Божественото у себе си. Когато мислишъ, че всичко можешъ да направишъ, това е Божественото, което работи у тебе. Щомъ мислишъ, че нищо не можешъ да направишъ, това е човѣкътъ у тебе, който е слабъ. Това сѫ два принципа, които живѣятъ заедно въ човѣка и непрѣкѫснато се смѣнятъ. Малкото дѣте, когато огладнѣе, трѣбва да отиде при майка си, да каже: мамо, гладенъ съмъ. Майката ще го нахрани, защото дѣтето е слабо, немощно; то само не може да си изкара прѣхраната. Въ това отношение молитвата, съзерцанието едноврѣменно изразяватъ мислитѣ, чувствата и желанията на човѣка. Тѣ прѣдставляватъ връзка между Божественото и човѣшкото. Значи, молитвата и съзерцанието свързватъ човѣшкото и Божественото, двата противоположни полюса, въ едно цѣло. Да правишъ добро, да мислишъ добро, това е човѣшка постѫпка, която се намира подъ зоркото наблюдение на Божията мисъль и Любовь, вслѣдствие на което тази човѣшка мисъль по алхимически начинъ се прѣвръща въ Божествена. Даже и най-неблагороднитѣ желания подъ Божествения импулсъ се прѣвръщатъ въ благородни. Писанието казва: „Богъ дѣйствува у насъ, и прѣвръща нашитѣ мисли и желания въ добри“. Сега, всички млади и стари, които сте се събрали днесъ на размишление, трѣбва да опрѣдѣлите, какво да правите. Старитѣ ще кажатъ: ние остарѣхме, младитѣ да му мислятъ! Младитѣ ще кажатъ : старитѣ да се махнатъ, тѣ сѫ вече стари. Ако мислите така, това е неразбиране на живота. Въ живота на земята има стари и млади, но въ Божествения животъ нѣма стари и млади. Въ Божествения животъ има само отношения между любещи души, братя и сестри. Сега ще направя едно уподобление: сестритѣ сѫ старитѣ, братята сѫ младитѣ хора. Слѣдователно, всѣка сестра прѣдставлява старецъ. Защо хората обичатъ младитѣ моми? Понеже сѫ стари, мѫдри, иматъ повече знания. Женитѣ сѫ по- умни отъ мѫжетѣ, защото сѫ по-стари; затова, именно, провидѣнието имъ е повѣрило отглеждането на дѣцата. На мѫжетѣ, като на млади, не е повѣрена тази работа. Старитѣ трѣбва да знаятъ, какъ да възпитаватъ, а младитѣ трѣбва да се учатъ. Сега, да приведа тѣзи два символа — братъ и сестра. Сестрата, въ ума на всички, трѣбва да седи, като мѫдрецъ, който е дошълъ на земята да слугува. Въ който домъ влѣзе сестрата, тя влиза като мѫдрецъ, който носи миръ и разположение. Тя носи съ себе си мекъ елементъ, тъй необходимъ при труд- нитѣ условия на живота. Братътъ пъкъ, това е ангелъ, който слиза на земята да върши волята Божия. Той е крѣпъкъ, мощенъ. Въ който домъ влѣзе братътъ, всички се радватъ, той носи ядене. Тъй щото, когато дойдатъ и братътъ, и сестрата, всички се радватъ. Това сѫ два принципа въ живота, два ангела, които взаимно си помагатъ, за да извършатъ възложената имъ работа. Така трѣбва да раз-бирате живота. И тъй, оставамъ ви сега Христовитѣ думи, които Той е казалъ на Симона; „Право си отсѫдилъ.“ Моето желание прѣзъ тази година е всичко право да отсѫдите. Сега ще ви запитамъ: кой отъ двамата ще люби повече? — Комуто е повече простено. И затова, понеже на васъ е много дадено, вие трѣбва много да любите. * I. Бесѣда отъ Учителя, държана на 12 юли, 1930 г. — Изгрѣвъ.
  4. Седми младежки събор „Първитѣ стѫпки“, на учениците от Бялото Братство, 7 - 10.07.1929 г., София., Беседа от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1929 г. Първо издание, София, 1929 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Първитѣ стѫпки. Йоана: 8:1-10 Въ Божествения свѣтъ сѫществува слѣдния законъ: това, което човѣкъ не може изведнъжъ да разбере, остава неразбрано за всѣкога; и това, което човѣкъ може изведнъжъ да разбере, остава разбрано за всѣкога. Нѣкой казва: „Азъ трѣбва да разбера това нѣщо!“ — Да, изведнъжъ трѣбва да го разберешъ. Не го ли разберешъ изведнъжъ, не можешъ и да го приложишъ въ живота си. Човѣкъ, който не може да разбере нѣкое учение изведнъжъ, той не ще може да го приложи. Разбирането, като послѣдователенъ, продължителенъ процесъ, не подразбира още приложение. Приложение има само тамъ, дѣто нѣщата сѫ изведнъжъ разбрани. Който не може да направи първата стѫпка въ живота, той не може да направи втората, третата и т. н. Разбирането означава първата стѫпка. Направишъ ли първата стѫпка, слѣдъ нея иде втората, третата, четвъртата, петата и редъ други стѫпки. Разбирането е първоначаленъ потикъ, импулсъ, събуждане на съзнанието. Не разберешъ ли нѣщо изведнъжъ, никакъвъ потикъ нѣма да имашъ; разберешъ ли го из-веднъжъ, ти си направилъ първата стъпка, която рѣшава съдбата на цѣлия ти животъ. Слѣдъ разбирането иде приложението. Прѣди да разбере човѣкъ нѣщо, въ него съ-ществува дългъ, задължение да го разбере. Кое е първото задължение въ свѣта? Казвате: „Първото задължение е да видимъ нѣщата.“ Обаче, виждането на нѣщата често спъва човѣка. Да видишъ нѣщо, това още не значи, че си разрѣшилъ нѣкой въпросъ. Запримѣръ, да видишъ хлѣба, това не подразбира, че си се нахранилъ; да видишъ хубави, красиви дрехи по витринитѣ на магазинитѣ, това не подразбира още, че си облѣченъ съ тѣхъ. Да вижда човѣкъ нѣщата, безъ да ги опитва, безъ да ги притежава, това значи да бѫде изложенъ на изкушения, които могатъ да го спънатъ въ живота му. Слѣдователно, виждането е достояние само на любещия човѣкъ. Може и трѣбва да вижда само човѣкътъ, който люби. Който не люби, трѣбва да остане слѣпъ. Който казва, че вижда, а не люби, той лъже себе си, лъже ближнитѣ си, лъже и Бога — той е слѣпъ човѣкъ. Нѣкой казва: „Азъ искамъ да зная, какво нѣщо е виждането“. — Виждането е свързано съ Любовьта. Безъ Любовь нѣма виждане. И когато казваме, че свѣтътъ е илюзия, измама, подразбираме виждане безъ Любовь. Който иска да вижда, той трѣбва да люби. Нѣма ли Любовь, той е слѣпъ. Затова и Писанието казва: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Чистотата е първиятъ признакъ на Любовьта. Любовь безъ чистота не сѫществува. Това сѫ максими, закони, положения. Нѣкой казва: „Азъ не разбрахъ това нѣщо, не ми е ясно“. — Щомъ не си го разбралъ, ти не си направилъ още първата стѫпка. Щомъ не ти е ясно, нѣмашъ Любовь. — Ама азъ видѣхъ това нѣщо. — Какъ може да го видишъ, безъ да го разберешъ? Значи, нѣмашъ Любовь. Искате ли да се развивате правилно, трѣбва да знаете тия максими, тия закони и да ги прилагате въ живота си. Всѣко друго схващане на нѣщата включва въ себе си гѫста, тежка материя, която обрѣменява сърцето, и човѣкъ не може да постигне нищо. Съ други думи казано: човѣкъ, който нѣма правилни схващания за живота, нищо не може да постигне. Колкото и да работи той, въ нищо нѣма да намира смисълъ. Да трошишь камъни прѣзъ цѣлия си животъ — това не е наука; само да ядешъ прѣзъ цѣлия си животъ — това не е наука; само да четешъ прѣзъ цѣлия си животъ—това не е наука; да чоплишъ и прѣобръщашъ книги прѣзъ цѣлия си животъ — и отъ това не се придобива нѣщо. Наука е само това, въ което има постижения. Науката е вѣчниятъ стремежъ къмъ познаване Първичната Причина или Първичната Сѫщина на нѣщата, т. е. познаване на Божествената Любовь, Която се проявява въ живота. Мнозина запитватъ: „Отъ какво произлизатъ противорѣчията, страданията и мѫчнотиитѣ въ живота?“ — Всичко това се дължи на обстоятелството, че хората искатъ да опитатъ Любовьта въ нейната пълнота. Знаете ли, какво прѣдставлява Любовьта въ нейната пълнота? Любовьта не се мѣри съ оканица, нито съ половинъ оканица. Нѣма физическа мѣрка за измѣрване на Любовьта. Тя и въ своитѣ микроскопически, и въ своитѣ велики проявления е една и сѫща по сила. Задъ една капка Любовь се крие толкова сила, колкото и задъ цѣло море или задъ цѣлъ океанъ. Силата на Любовьта седи въ схващането, въ не- прѣривния контактъ, който имаме съ нея. Любовьта не се проявява само за единъ моментъ; тя е непрѣривно съединение отъ такива моменти. Който люби, прѣзъ неговото сърце ще мине Любовьта на цѣлото Битие: и на минералитѣ, и на растенията, и на животнитѣ, и на хората, и на ангелитѣ. При това положение човѣкъ нѣма да разбере всички прояви на Любовьта, но ще ги почувствува. Запримѣръ, когато прѣзъ него мине любовьта на нѣкое животно, той ще я почувствува; когато прѣзъ него мине любовьта на нѣкое божество, той ще почувствува и тази любовь. Само по този начинъ човѣкъ ще разбере, какво нѣщо е Битието, какво нѣщо е животътъ. Сега, като погледнете на нѣкое животно, казвате: „Това е котка, това е конь, това е свиня и т. н.“ Докато не обикнете животнитѣ, тѣ оставатъ за васъ такива, каквито ги виждате външно. Обикнете ли, обаче, нѣкое животно, напримѣръ, една свиня, тя вече прѣстава да бѫде за васъ свиня. Тя ви е приятна, макаръ и да грухти, обичате я и казвате: „Моето свинче!“ Не я ли обичате, казвате: „Махнете оттука тази свиня! Много шумъ дига“. Значи, въ силата на обичьта се крие идеята за братството и сестринството. Обикнешъ ли нѣщата, тѣ добиватъ по-другъ смисълъ отъ този, който сѫ имали по-рано. Слѣ-дователно, като обикнете сѫществата, споредъ закона на формитѣ, тѣ ще добиятъ свой истински смисълъ и своя цѣна. Това значи да видимъ сѫществата въ тѣхната първична форма, въ която сѫ били създадени. И тъй, когато човѣкъ влѣзе въ новия животъ, той трѣбва да даде прѣдимство на Божественото въ себе си. Това подразбира, че той трѣбва да се прѣобрази, не частично, но изцѣло, съвършено. Промѣни ли се човѣкъ съвършено, той ще измѣни своитѣ схващания, възгледи и разбирания за живота, Хората на новия животъ ще иматъ любовь къмъ всички сѫщества. Тогава прасето, като знае, че го обичате, нѣма да рови въ градинитѣ ви. Сега то рови, защото не го обичате, а по този начинъ, съ ровенето, иска да създаде нѣщо. Съврѣменнитѣ хора очакватъ да се прояви Господъ, да Го видятъ ясно, да не се съмняватъ. Питамъ: ако Богъ дойде на земята, и хората не възприематъ Любовьта Му, какво ще придобиятъ отъ Неговото идване? Ако Богъ дойде на земята, и хората не могатъ да направятъ първата стѫпка, какво сѫ разбрали отъ Неговото идване? Нѣкой казва: „Азъ направихъ първата стѫпка.“ — Ами ако вземешъ една стѫпка напрѣдъ и двѣ назадъ, какво си спечелилъ? Ако днесъ рѣшишъ да живѣешъ добрѣ, а на другия день се откажешъ отъ това рѣшение, понеже го нами- рашъ за глупаво, и желаешъ да поживѣешъ като другитѣ хора, това не е ли сѫщото нѣщо — стѫпка напрѣдъ, двѣ назадъ? Може ли да се оправи така свѣтътъ? Какво сѫ придобили хората, които сѫ живѣли само за удоволствия? Много отъ богатитѣ хора поне църкви направиха. Светиитѣ пъкъ живѣеха по горитѣ, дѣто прѣкарваха въ постъ и молитви. Ако светиитѣ не прѣкарваха по горитѣ въ постъ и молитва, богатитѣ не биха направили толкова църкви. Молитвитѣ на светиитѣ подтикваха богатитѣ къмъ добри дѣла. Светиитѣ копаятъ материалъ за градежъ, а богатитѣ градятъ. Ще ви прѣдставя единъ образъ за изяснение на мисъльта си. Прѣдставете си, че прѣдъ васъ тече дълга, широка рѣка. Всички виждате рѣката, но изворътъ и не виждате. Той е нѣкѫдѣ високо въ планината. Тази рѣка прѣдставлява свѣта. Вие казвате: „Рѣката е важна сега“. Питамъ: ако не сѫществува изворътъ, отъ който рѣката извира, какво ще струва тя сама? Въ този смисълъ светиитѣ сѫ изворътъ, а богатитѣ хора, свѣтътъ, това е рѣката, която извира нѣйдѣ отъ планината. Значи, изворътъ е важенъ. Има ли изворъ, има и рѣка; нѣма ли изворъ, нѣма и рѣка. Светиитѣ могатъ да създадатъ свѣта, но свѣтътъ не може да създаде светиитѣ. Богъ създава хората, но хората не могатъ да създадатъ Бога. — Що е Богъ? — Това, което ние не можемъ да създадемъ. — Що е човѣкъ? — Това, което Богъ може да създаде. — Що съмъ азъ? — Това, което Богъ е създалъ. — Що е Богъ? — Това, което азъ не мога да създамъ. Това е една нова философия. Нѣкой казва: „Богъ е вѣченъ, безконеченъ.“ — Това сѫ празни думи. Що е безконечность? Опитвали ли сте безконечностьта? Вие взимате единъ дълъгъ конецъ, скѫсвате го нѣкѫдѣ и казвате: „Безконеченъ е този конецъ“. — Не, конецътъ не може да бѫде безконеченъ. При това, съ конечното вие не можете да мѣрите безконечното. То е само механическо опрѣдѣление, на думи. Когато казваме, че вѣчностьта е безконечна, това е неопрѣдѣлена идея. Сама по себе си, вѣчностьта нито може да се опрѣдѣли, нито може да се обхване — тя се разбира. — Що е вѣчностьта? — Първата стѫпка въ живота. Щомъ направя първата стѫпка, азъ съмъ въ вѣчностьта. Това показва, че азъ имамъ вече всички възможности въ живота, не мога и не трѣбва да мисля за края на нѣщата. За какъвъ край ще говори човѣкъ, ако той нѣма началото? Всѣки човѣкъ, който нѣма начало, той не познава Бога. Нѣкой пита: „Що е вѣчность?“ — Какво ще говоришъ за вѣчностьта, като не си направилъ още пѫрвата стѫпка? Направи първата стѫпка, и тогава ще разберешъ, че си въ вѣчностьта. Вѣчностьта крие въ себе си всички възможности, при които човѣшката душа може да расте и да се развива. Тия възможности сѫ скрити въ човѣшката душа. Ще ви дамъ още едно опрѣдѣление за вѣчностьта. Всички прояви, всички нѣща, които Богъ е създалъ, съставляватъ вѣчностьта. Богъ се проявява въ вѣчностьта, а ние, разумнитѣ сѫщества отъ всички категории, се проявяваме въ врѣме и пространство. Това не сѫ понятия за този свѣтъ, но за Божествения свѣтъ. Значи, човѣкъ се проявява въ врѣме и пространство. Обаче, за да се прояви, за да работи въ свѣта, той трѣбва да има потикъ, тилъ задъ себе си. Затова всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че има такъвъ тилъ, такава връзка задъ себе си. За да познава този тилъ, тази връзка, той трѣбва да живѣе въ Божественото съзнание Казвамъ: двѣ съзнания сѫществуватъ — човѣшко и Божествено. Въ сегашното си проявление човѣкъ живѣе повече въ своето обикновено, човѣшко съзнание, което непрѣ- кѫснато му носи скърби и радости, противорѣчия и мѫчнотии. Всички тия нѣща се наслагатъ въ неговото съзнание и самосъзнание, като смѣсь, като сплавь или амалгама, и му причиняватъ страдания. Често подсъзнанието и свърхсъзнанието му се прѣплитатъ съ съз-нанието и самосъзнанието му, и ние казваме, че този човѣкъ е въ борба. Божественото съзнание, въ което влизатъ свърхсъзнанието и подсъзнанието, искатъ да се освободятъ отъ обикновеното съзнание. Въ това състояние човѣкъ не познава себе си. Той се бори, докато се свърже съ Божественото съзнание, и тогава скръбьта му се прѣвръща въ радость. Ако човѣкъ не се свърже съ Божественото съзнание, той не може да реализира своитѣ благородни желания, и цѣлиятъ му животъ е пъленъ само съ разочарования. Слѣдователно, когато нѣкой човѣкъ каже, че живѣе, това показва, че въ този човѣкъ съществува връзка между обикновеното и Божественото съзнание. Съединятъ ли се тѣзи двѣ съзнания, човѣкъ може да постигне всички свои възвишени и благородни желания. Ще кажете: „Да, въ далечното бъдеще всичко можемъ да постигнемъ“. — Не е въ- просътъ за далечното бъдеще. Който има връзка съ Божественото съзнание, още въ момента може да постигне своитѣ добри и красиви желания и мисли. Мнозина, като слушатъ това, ще кажатъ: „Тогава ние искаме да станемъ царе, да се ползуваме съ всички почести и блага отъ това положение“. — И това може да постигнете. Какъ ще го постигнете? Ако нѣкой човѣкъ е свързанъ съ Божественото съзнание и изпадне всрѣдъ пу-стинята, той моментално може да стане царь, въ пълния смисълъ на думата. Той ще се съсрѣдоточи, ще извади магическата си тояжка, ще удари съ нея въ земята, и веднага прѣдъ него ще се яви палатъ, съ всичкия му блѣсъкъ и великолѣпие. Слѣдъ това ще удари още веднъжъ съ магическата си тояжка, и прѣдъ него ще излѣзатъ безброй войници, които ще започнатъ да дифелиратъ, да му отдаватъ почести и внимание. Щомъ се насити на тази слава, пакъ ще удари съ пръчицата си, и палатъ, и войници ще изчезнать; той ще остане пакъ самъ, но съ нова опитность, ще знае, какво нѣщо е да бѫдешъ царь. Всичко това ще прѣмине прѣзъ съзнанието му. По този начинъ, въ единъ моментъ човѣкъ може да бѫде царь, обиколенъ съ слава и почести и въ единъ моментъ да изгуби всичкия блѣсъкъ наоколо си, да остане самъ, но съ съзнанието на царь. Сега той ще бѫде свободенъ царь, отъ никого не зависещъ и обезпокоенъ. Не е ли царь този човѣкъ? Отъ неговата прѫчица зависи всичко. Съ нея той създава палати, войници, и пакъ съ нея изпраща войницитѣ си на почивка, а остава самъ въ размишление. По-добро ли е положението на сегашнитѣ царе? Сегашнитѣ царе сѫ роби на условията. Сегашнитѣ господари сѫщо тъй сѫ роби на условията. Нѣкой богатъ човѣкъ има много слуги, но той е тѣхенъ робъ. Дойде ли края на мѣсеца, тѣ казватъ: „Плати ни! Ако не ни платишъ, ще те дадемъ подъ сѫдъ.“ Този господарь храни слугитѣ си, плаща имъ, но тѣ пакъ оставатъ недоволни отъ него, говорятъ задъ гърба на господаря си много лоши работи. Питамъ: какъвъ господарь е този, слугитѣ на когото могатъ да говорятъ лоши, непристойни работи за него? Истински царь е този, за когото никой отъ поданицитѣ му не може да каже нито една лоша дума. На мѣстото ли си е този господарь, слугитѣ на когото говорятъ лошо за него? Ако нѣкой слуга зачита и уважава своя господарь, той не може да каже една лоша дума за него. Той носи въ съзнанието си свещенъ образъ за своя господарь. Достатъчно е господарьтъ да махне съ пръчицата си, и слугата му е вече прѣдъ него. Той се разговаря съ слугата си и му заповѣдва. Послѣ пакъ махне съ пръчицата си, и слугата изчезва. Слугата остава пакъ самъ, безъ господаря си. При такъвъ случай, когато господарьтъ може всѣки моментъ да се яви на слугата си неочаквано, може ли слугата да говори лошо задъ гърба му? Наука е това! Нѣкой казва: „Какъ е възможно господарьтъ да разполага съ такава пръчица?“ — Възможно е това. Тия възможности съ достояние на истинския царь, на истинския господарь. Махне ли съ пръчицата си, слугата му е прѣдъ него; махне ли втори пъть съ пръчицата си, слугата изчезва. Печели ли нѣщо слугата отъ такъвъ господарь? — Печели. При всѣко явяване прѣдъ господаря си, той получава неговото благословение, което му служи като свѣтлина за изяснение на нѣщата. Само по този начинъ слугата влиза отъ обикновеното въ Божественото съзнание, съ помощьта на което той разбира, защо е дошълъ на земята, защо съществува, каква работа трѣбва да свърши и т. н. Всѣко живо същество, всѣки човѣкъ съществува по единствената причина, че има вѣчно, Божествено начало, което подържа живота. Нѣкой казва: „Докажи съществуването на Вѣчното Начало, на Първичната Причина.“ — Съществуването на Първичната Причина не се доказва, нито пъкъ могатъ да се пишатъ философски трактати по този въпросъ. Много философи иматъ смътни понятия за Бога. Тогава, какво могатъ да напишатъ тѣ сами по този тъй дълбокъ и отвлѣченъ въпросъ? Какъ могатъ тѣ да освѣтляватъ другитѣ хора, когато на самитѣ тѣхъ е смътна идеята за Бога? Тѣ казватъ: „Богъ е абсолютно, безконечно начало“. Обаче, какво означава думата „абсолютно“, и тѣ сами не се замислятъ. Казватъ за нѣкого: „Този човѣкъ е абсолютно безпомощенъ“. Какво значи това? — Човѣкъ, който не може да се мръдне отъ мѣстото си. За другъ нѣкой казватъ: „Този човѣкъ е абсолютно бѣденъ“. Какво значи това? — Човѣкъ, който нѣма отникъдѣ нищо, който е останалъ послѣденъ бѣднякъ. Мнозина запитватъ: „Кое е същественото, кое е важното въ свѣта?“ Ако е въпросъ за съществено, азъ по-скоро бихъ желалъ да имамъ единъ живъ хлѣбъ, отколкото сто хамбари съ жито. Каква е разликата между единъ живъ хлѣбъ и сто хамбари пълни съ жито? — Житото отъ хамбаритѣ ви всѣки може да вземе; или пъкъ хлѣбътъ, направенъ отъ това жито, може да причини нѣкакво разстройство на стомана ви, или другадѣ нѣкѫдѣ. Обаче, имате ли живъ Хлѣбъ, съ който се храните, той винаги ще върви слѣдъ васъ, и никой не ще може да ви го вземе. Помисли ли нѣкой да вземе този хлѣбъ, той веднага изчезва. Посегнете ли вие къмъ него, той веднага ви се поддава. Защо? — Защото ви познава. Като ядете такъвъ хлѣбъ, вие усѣщате хубавъ, приятенъ ароматъ, който излиза отъ него. Той носи живота. Когато Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ", Той е подразбиралъ, именно, вѫтрѣшния смисълъ на тази идея. Казвамъ: имате ли само единъ живъ хлѣбъ, той ви е достатъченъ прѣзъ цѣлия животъ. Този хлѣбъ има свойството да расте, безъ да се Свършва: вие го ядете, а той все цѣлъ си остава. Въ него се крие една основна идея. Ще кажете: „Какъ да разберемъ това, буквално или въ прѣносенъ смисълъ?“ — Тази идея може да се разбере и буквално, и въ прѣносенъ смисълъ. Всѣки човѣкъ, който има живия хлѣбъ, т. е. който има абсолютна вѣра, никакво съмнѣние не може да влѣзе въ ума му по отношение на това, дали нѣщата могатъ да бѫдатъ, или да не бѫдатъ при извѣстни условия. Това сѫ човѣшки разсѫждения. Когато говоримъ за силата на живия хлѣбъ, за Божественото съзнание, подразбираме, че въ това съзнание се криятъ всички възможности. За човѣка, който живѣе въ Божественото съзнание, всичко е възможно. Не живѣе ли той въ Божественото съзнание, нѣщата могатъ да ставатъ, или да не ставатъ. Когато живиятъ хлѣбъ дойде при нѣкой човѣкъ, който е боленъ, тѫженъ, обезсърдченъ, достатъчно е само да се зададе, и болестьта или обезсърдчението веднага изчезватъ. Нѣма сила въ свѣта, която може да се противопостави на живия хлѣбъ. Всичко отрицателно, което срѣща той по пѫтя си, прѣвръща го въ прахъ и пепель. Ще кажете: „Може ли хлѣбътъ да се движи, да се търкаля по пѫтя?“ Питамъ: ако човѣкъ може да се търкаля, защо хлѣбътъ да не се търкаля? Съврѣменнитѣ хора мислятъ, че когато човѣкъ се търкаля, съ това уронва своето достойнство. Чудни сѫ хората, когато говорятъ за запазване на достоинствотото си, а на всѣка крачка го губятъ. Разправяше ми единъ познатъ, слѣдния случай: „Една вечеръ се приготвихъ да отида съ жена си на балъ. Облѣкохме се официално, за случая: тя въ особенъ баленъ тоалетъ, азъ пъкъ въ фракъ. Въ врѣме на приготовлението единственото ми дѣтенце си играеше съ топка, която се търколи на земята и се скри подъ кревата. То започна да плаче и да ми казва: „Тате, дай ми топката! Тя отиде подъ кревата.“ Азъ, макаръ и облѣченъ съ фракъ, се наведохъ подъ кревата, отдѣто извадихъ топката и я подадохъ на дѣтенцето си.“ Както виждате, дѣтето заповѣдва на баща си. Дали той е облѣченъ въ фракъ, или не, дѣтето казва: „Татко, дай ми топката!“ И бащата веднага се пъха подъ кревата, изважда оттамъ топката и я подава на дѣтето си. Питамъ: защо прави това бащата? — Защото обича дѣтето си. Каква щѣше да бѫде любовьта на бащата, ако той не бѣше готовъ да се пъхне подъ кревата, да извади топката на дѣтето си? Дѣ щѣше да бѫде вашата любовь, ако и вие не сте готови да направите това нѣщо за вашето дѣте? Ако нѣкоя Божествена идея падне подъ кревата, и вие не се пъхнете подъ него да я извадите, тъй както сте облѣчени въ фракъ, каква е вашата философия, каква е вашата любовь? Колцина отъ васъ сте готови да влѣзете подъ леглото и оттамъ да извадите топката на вашето дѣте? Ще кажете на дѣтето: „Не мога да се търкалямъ съ фрака си подъ кревата. Наведи се ти, да си вземешъ топката.“ Въ този случай дѣтето прѣдставлява Любовьта, а бащата — слугата. Много бащи сѫ слуги, а дѣцата имъ — господари. Тѣ сѫ свободни отъ задължения. И тъй, ще знаете: има бащи на робството, има бащи на свободата; има бащи на Любовьта, има бащи на безлюбието; има бащи на разума, има бащи на глупостьта. Нѣкой казва: „Азъ имамъ баща.“ — Колко бащи имашъ? — Само единъ. — Не, не говори така. Ти можешъ да имашъ всѣки день по единъ баща. Ако, наистина, имашъ само единъ баща, питамъ: можешъ ли да хвърлишъ твоята топка подъ кревата и да заставишъ баща си да се наведе подъ кревата, да извади топката оттамъ и да ти я подаде? Ако пъкъ този баща е, наистина, твоятъ единственъ баща, ще се наведе ли той подъ кревата да извади топката оттамъ? — Ще се наведе. Сега, като изнасямъ тѣзи понятия, вие ще кажете: „Всичко се обърка у насъ. Едно врѣме ние имахме прѣдстава за Бога, че Той седи нѣкѫдѣ високо на тронъ, а около Него седатъ множество ангели, които пѣятъ и свирятъ. Днесъ тази наша прѣдстава за Бога отиде, разруши се“. Казвамъ: ако сегашнитѣ ни идеи не се разрушатъ, т. е. ако изворътъ на нашия животъ не тръгне напрѣдъ и образува рѣка, какви ще бѫдатъ нашитѣ идеи? Ако азъ, който съмъ облѣченъ въ фракъ, не мога да се наведа подъ кревата, да извадя топката на своето дѣте, каква е моята лю-бовь? Тази постѫпка въ дадения случай показва, каква и колко е нашата любовь. Всѣки день човѣкъ може да прави маневри въ себе си, да се изпитва, каква е неговата любовь. Той трѣбва да си зададе въпроса: готовъ ли съмъ заради Великото, заради Любовьта да се откажа отъ всичко, което имамъ? И слѣдъ това, като дойде Любовьта, готовъ ли съмъ заради нея да приема всичко, което тя ми дава? Като дойде Любовьта, човѣкъ трѣбва да е готовъ всичко свое да даде и да приеме всичко, което тя му дава, безъ да казва: „Това-онова нѣмамъ“; или, „това не ми трѣбва, онова не ми трѣбва“. Дойде ли Любовьта и ми каже „всичко дай!“ — трѣбва да съмъ готовъ да дамъ. Каже ли ми: „Вземи всичко това!“ — трѣбва да съмъ готовъ да взема. Когато тя взима всичко, което ми е дала, азъ се радвамъ. Така постѫпва всѣки, който ви обича. Въ това седи истинската Любовь. Всѣки, който нищо не ви дава и нищо не взима, той не ви обича. Този, който само дава, безъ да взима, и той не ви обича. Този, който само взима, безъ да дава, както и този, който само дава, безъ да взима, и двамата еднакво не ви обичатъ. Вие казвате: „Богъ постоянно дава“. — Да, но Той и взима. Като ти даде едно дѣте, послѣ ти дава второ, но едва израсло второто, и Той ти взима първото. Ти казвашъ: „Това не е истинска любовь, да ми се взима дѣтето“. Когато Богъ взима първото ти дѣте, съ това Той казва: „Първото дѣте ще изпратишъ при мене, а второто ще задържишъ за себе си“. Разбирайте малко по-другояче въпроса! Какво лошо има въ това, че едното ви дѣте е отишло въ невидимия свѣтъ? Ако нѣкое дѣте има двѣ топки и играе съ баща си, като му подхвърля едната, а бащата, отъ своя страна, подхвърля другата топка на дѣтето, и по този начинъ ги размѣнятъ помежду си, какво лошо има въ тази размѣна на топкитѣ? На сѫщото основа ние става размѣна и съ дѣцата на нѣкои родители: Богъ взима първото дѣте въ невидидимия свѣтъ, а второто остава въ видимия свѣтъ. Обаче, споредъ сегашнитѣ разбирания на хората, вие ще кажете: „По-добрѣ е човѣкъ да не умира“ Казвамъ: смърть въ свѣта не сѫществува. Само хората на безлюбието умиратъ. Дѣто има Любовь, смърть нѣма. Когато се говори за смърть, подразбира се безлюбие. Подъ думитѣ „вѣчна смърть“ се разбира вѣчно търсене на нѣщо, което не сѫществува. Въ момента, когато човѣкъ се съедини съ Божественото съзнание, за него настава вѣченъ животъ, познание и разбиране на дълбокия смисълъ на живота. Това е единъ непрѣривенъ процесъ. Нѣкой казва: „Азъ имамъ особено разбиране за Бога—друго раз-биране не ми е нужно. Не, познанието на Вели-кото не е само миналъ, еднократенъ процесъ. Всѣки день човѣкъ ще има все по-нови и по нови познания за Него. Всѣки моментъ ще Го разбирате и познавате, нѣма само единъ пѫть да Го познаете и да спрете. Защото въ вѣчностьта всѣка стѫпка е нова стѫпка къмъ разбирането. Когато направите първата стѫпка, ще дойде втората, третата, четвъртата и т. н. Ще кажете: „До кога ще се продължава това нѣщо?“ Въ това, именно, седи хубавото: всѣки день да имате по една нова стѫпка, по едно ново разбиране. Човѣкъ трѣбва да благодари, че всѣки день влиза въ нова фаза на разбиране на онова, което Първичната Сѫщина е създала. Мнозина, като направятъ първата стѫпка въ живота си, веднага се спиратъ и казватъ: „Азъ разбрахъ, какво нѣщо е Тя. Нѣма какво повече да я разбирамъ. Еди-кой си философъ е казалъ така и така за Нея“. —- Така може да говори само човѣкътъ на заблужденията, но онзи, който иска сърцето му да не прѣсъхва, умътъ му да не загасва и силата му да не отслабва, той трѣбва да има съвсѣмъ друго понятие за Великата Сѫщина. Казвамъ: сега всички хора трѣбва да се радватъ. Защо трѣбва да се радватъ? Защото казано е въ Писанието: „Богъ оттегля старото, и създава всичко ново“. Нѣкой казва: „Ако всичко това е вѣрно, защо Господъ трѣбва да прѣмахне стария свѣтъ и да създаде новъ?“ — Защото въ Бога всичко се мѣни, всичко постоянно се обновява. Казано е: „Старото небе и старата земя ще прѣминатъ, и ще се създаде ново небе и нова земя“. Това значи: Всички човѣшки разбирания и възгледи, всички обиди ще се прѣмахнатъ и ще дойде новото въ свѣта. Новото, съ своитѣ хубави, красиви форми, ще замѣсти напълно старото. Какво по-хубаво отъ това, всички наши стари грѣхове, разбирания, всички недоразумения да заминатъ заедно съ стария свѣтъ? Споредъ старитѣ разбирания, като срещнете нѣкоя сестра или братъ, които не обичате, казвате: „Цѣлъ дръвникъ е този братъ“, или „цѣла свиня е тази сестра, говорътъ и — грухтене, а погледътъ и—по-далечъ отъ нея стой!“—Така е, като не обичашъ човѣка. Обичашъ ли го, обаче, ти нѣма да виждашъ неговитѣ недостатъци и ще кажешъ: „Колко е приятенъ този човѣкъ! Погледътъ му е красивъ, гласътъ му е като на малко, нѣжно прасенце“. Когато не харесвашъ погледа или говора на нѣкой човѣкъ, то е, защото нито ти го обичашъ, нито той те обича. Когато прасето грухти, съ това то иска да каже: „Обикни ме ти, за да те обичамъ и азъ“. Прасето не може първо да обича. Кой трѣбва пръвъ да обича? — Първо силниятъ обича, а послѣ слабиятъ. И въ Писанието е казано: „Вие, силнитѣ, носете теготитѣ на слабитѣ“. Дѣто и да отиде силниятъ, той ще направи първата стѫпка. Тия сѫ новитѣ схващания за живота. Мнозина, които слѣдватъ духовния пѫть, сами се спиратъ, замислятъ се и казватъ: „Трѣбва да се осигуримъ, да си изработимъ пенсия!“ Питамъ: има ли по-добра пенсия отъ Любовьта въ живота? — Нѣма. Да си пенсионеръ, значи да придобиешъ такова нѣщо въ живота си, което напълно да те осигури. Най-голѣмата пенсия въ свѣта е да придобиешъ Любовьта. Какво правѣше Христосъ прѣзъ своя животъ? — Всѣка сутринь Той отиваше първо при Бога, въ гората, да се помоли и слѣдъ това слизаше долу, между хората, на работа. Сѫщо трѣбва да правите и вие: първо ще отивате горѣ, при Бога, а послѣ ще слизате долу. Станете ли сутринь, първата ви работа е да отидете при Него. Нѣкой ще каже: „Азъ съмъ жененъ човѣкъ, имамъ жена и дѣца“.—Това да не те смущава. Ти ще отидешъ при този Източникъ, ще се забавишъ тамъ най-много единъ часъ, азъ опрѣдѣлямъ това врѣме отъ петь минути, до единъ часъ, ще се помолишъ и ще се върнешъ при жена си и дѣцата си. — Какво ще каже жена ми? — Жената не трѣбва да пита, дѣ е мѫжътъ и, какво ли прави сега? Сѫщото нѣщо трѣбва да направи и тя, и дѣцата и. Всѣки човѣкъ трѣбва да отива на Високото мѣсто. Като се върнете отъ това мѣсто, ще доведатъ при васъ една же-на-блудница и ще ви запитатъ: „Какъ трѣбва да се постѫпи съ тази жена?“ Христосъ разрѣши този въпросъ правилно. Той каза: „Всѣки, който се счита по-чистъ отъ нея, нека пръвъ хвърли камъкъ върху и!“ Казано е: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. То значи: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ, ще познаятъ и ще разбератъ Любовьта“. Сега, като ви говоря за Любовьта, само чиститѣ по сърце ще ме разбератъ. Днесъ подъ думата „любовь, обичь“, хората разбиратъ изключително даването. Любя ли те, трѣбва да ти давамъ. Обичамъ ли те, трѣбва да ти давамъ. Какво трѣбва да ти давамъ? — Хлѣбъ, пари, дрехи. — Не, даването на тия нѣща не подразбира любовь. Нѣкой казва: „Този човѣкъ ужъ ме обича, пъкъ досега нито единъ пѫть не ме е погледналъ мило, не ме е помилвалъ, нито цѣлуналъ“. —- Милването, цѣлувкитѣ не прѣдставляватъ още Любовьта. Тѣ сѫ само прибори за косметически срѣдства, съ каквито женитѣ си служатъ. Често женитѣ употрѣбяватъ разни кутийки, въ които си турятъ помадитѣ и разни гѫбички, съ които се пудрятъ и т. н. Художници сѫ женитѣ! Какво струва художникътъ безъ акварели? Когато нѣкоя жена или мѫжъ отиватъ на балъ, тѣ се докарватъ по всички правила на модата. Мѫжътъ ще се облѣче въ фракъ, ще обуе лачени обувки и така ще отиде. Не се докарва само жената. И двамата се докарватъ. Колкото сѫ важни акварелитѣ, четкитѣ и сандъчетата за художника, когато ще рисува, толкова е важенъ и фрака за модерния съврѣмененъ мѫжъ, когато отива на балъ. Фракътъ е единъ отъ приборитѣ, необходимъ за бала. Когато видя нѣкоя жена, напудрена и намазана съ разни помади и бои, азъ си мисля: „Колко е красива сега тази дама!“ Обаче, тя трѣбва да се измие малко, да види, дали ще запази своята красота. Ако се опита нѣкой да я измие, тя ще каже: „Колко некултуренъ, грубъ човѣкъ е този господинъ, отне ми всичката красота, и азъ станахъ грозна“! Казвамъ: ако въ това седи всичката красота на жената, тя отново може да се намаже, нищо не и костува това. Да, но не е красота това, което човѣкъ може да ти отнеме. Никой не може да ти отнеме истинската красота. Споредъ съврѣменния моралъ вие каз-вате: „Прѣстѫпление, безобразие е мѫжътъ да пипа лицето на жената". Питамъ: ако това е прѣстѫпление, не е ли прѣстѫпление да критикувашъ брата си, да му приписвашъ грѣхове, които той никога не е правилъ? Не е ли прѣстѫпление да пипашъ джоба на нѣкого? Тия постѫпки създаватъ форми, образи, отъ които висшитѣ сѫщества се отвращаватъ. Какво е виновенъ човѣкътъ, за когото говиришъ непровѣрени, недоказани нѣща? Казвашъ: „Тъй го чувствувамъ въ себе си“. —Защото не го обичашъ. Отъ невидимия свѣтъ ти казватъ: „Обикни този човѣкъ, остави Богъ да се Прояви въ тебе“. Като го обикнешъ, ти ще прѣ- върнешъ грѣховетѣ му въ добро. Не му казвай грѣховетѣ, но го обикни. Обикнешъ ли го веднъжъ, той ще почувствува, че ти си помогналъ за неговото издигане. Лесно е да изтъкнешъ грѣховетѣ на хората, но мѫчно е да ги изправишъ. Съврѣменнитѣ хора се нуждаятъ отъ чисти, искрени отношения помежду си, които да сѫ проникнати отъ божествената Любовь. Нѣкой човѣкъ задлъжнѣлъ много, и веднага длъжницитѣ му го хващатъ и водятъ въ затвора. Какъ трѣбва да постѫпите въ дадения случай? Кое е по-правилно: да отидете при този човѣкъ и да започнете да го сѫдите, че е голѣмъ нехранимайко, дѣто е задлъжнѣлъ толкова много, че билъ толкова глупавъ, или трѣбва да платите заради него? Най-правилно е да отидете при неговия кредиторъ и да кажете: „Колко ви дължи моя братъ?“ —20,000 английски лири. Вие веднага бръквате въ джоба си, наброявате сумата на кредитора и казвате: „Освободете този човѣкъ, пуснете го на свобода, защото той има жена, дѣца, за които трѣбва да се грижи.“ Така постѫпва Любовьта. Слѣдъ това давате банкетъ на този братъ и му казвате: „Братко, какъ се чувствуваше до сега?“ Този човѣкъ, прѣди да влѣзе въ затвора, ходѣше свободенъ, махаше надѣсно налѣво рѫцѣ, но послѣ, като попадна въ затвора, веднага се почувствува ограниченъ, поробенъ: рѫцѣтѣ и краката му вързани, нѣма възможность да се движи свободно. Той се поусмихва малко и казва: „Втори пѫть нѣма да правя така“. Тъй е. Всѣки човѣкъ, който веднъжъ е ялъ попарата на дявола, втори пѫть не влиза въ неговата мрѣжа. Сѫщото се отнася и за Божественото. Когато човѣкъ веднъжъ опита Божественото, той никога не може да Го забрави. Той има постояненъ стремежъ къмъ Него. Сега вие ще кажете, че не ме разбирате. За изяснение на мисъльта ще приведа единъ примѣръ. Разхождамъ се единъ день изъ по-лянката на Изгрѣва. Въ това врѣме покрай менъ минава една сестра, която носи въ кошница двѣ малки котенца — едното сиво, другото черно. Изведнъжъ черното котенце скача отъ кош-ницата и хуква къмъ гората. Сестрата се опитва да го хване. Приближава се къмъ него, извиква го, но то бѣга. Тя не може да го улови. Тогава азъ се приближихъ къмъ котенцето, започнахъ да му говоря на неговъ езикъ и го хванахъ. Слѣдъ това го турихъ въ кошницата при сивото котенце, което погладихъ малко отгорѣ и имъ казахъ: ще кротувате тукъ и ще останете на това мѣсто, дѣто ви занесатъ. Надвечерь седа самъ въ стаята си. По едно врѣме гледамъ — прѣдъ мене седи едно сиво котенце. Казвамъ му: добрѣ дошло! Взимамъ малко хлѣбъ, намазвамъ го отгорѣ съ масло и му го давамъ. То си хапна добрѣ и се пооблиза доволно. Азъ не знаехъ даже, чие е това сиво котенце. Слѣдъ малко виждамъ, сѫщата сестра тръгнала да търси сивото котенце. Като ме видѣ, тя каза: „Сега пъкъ сивото котенце се е изгубило". Поглеждамъ котенцето, което влѣзе въ стаята ми, то се указа сѫщото онова, което прѣзъ деня погладихъ по гърба. Питамъ: какъ и защо дойде това котенце при мене? — То дойде само затова, защото съ помилването между мене и него се създаде връзка. Котенцето казва: „Азъ ще намѣря този човѣкъ, който ме помилва.“ И наистина, то ме намѣри. Слѣдъ това, то започна да влиза по-често въ стаята ми. Казвамъ: ако това котенце можа де намѣри пѫтя до лицето, което го е помилвало веднъжъ, колко повече хората могатъ да намѣрятъ пѫтя, който ги води къмъ Бога. Слѣдователно, има една мощна сила въ свѣта, която посочва пѫтя на хората. Тази мощна сила е Божественото начало въ човѣка. Когато То дойде въ насъ, ние ставаме мощни, виждаме ясно нѣщата и лесно си намираме пѫтя. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „За насъ още е непо-нятна идеята за Божественото“. Не, тази идея е най-понятната, най опрѣдѣлената идея въ свѣта, но разбиранията на хората за Бога сѫ съвсѣмъ други. Старитѣ разбирания трѣбва да се напуснатъ, за да дойде човѣкъ до положение да вижда Божественото въ всички хора. Като погледна кой и да е човѣкъ, азъ си го прѣдставямъ въ съзнанието като плодна градина, насадена съ най-доброкачествени плодни дръвчета, обкичени съ зрѣли, сладки плодове. Между тѣзи дървета виждамъ едно свѣтло сѫщество да се разхожда, обиколено съ животни, както едно врѣме Адамъ и Ева се разхождали изъ райската градина. Дѣто мине това свѣтло сѫщество, всички му отварятъ пѫть. Това сѫщество, именно, е Божественото начало у хората. Нѣкой казва: „Какъ се познаватъ проявитѣ на Божественото у човѣка?“ Когато хората разсѫждаватъ върху нѣкой въпросъ, Божествената мисъль постоянно се движи около тѣхъ, и слѣдъ дълги разисквания по въпроса, тѣ или я възприематъ, или я отблъскватъ. Ако човѣкъ отблъсне Божествената мисъль, слѣдъ това изпитва една тяжесть, едно забъркване въ себе си и казва: „Дойде ми една свѣтла, възвишена идея, но си замина“. Като се намѣри въ това положение, той започва да се моли, апелира къмъ Бога за помощи, докато Божествената мисъль отново го посѣти. Той казва: „Дойде ми друга нова идея.“ Всѣка нова идея е Божественото, което се проявява въ човѣка и послѣ пакъ си заминава. Една минута е нужна на Бога, за да уреди всичкитѣ работи на хората. Слѣдъ това Той продължава работата си въ вселената. Значи, Богъ посвещава само една минута за цѣлото човѣчество, но понеже Боже-ствената минута е дълга, има достатъчно врѣме за всички. Като мине Богъ покрай нѣкой човѣкъ, който не разбира Божественото, Той разтѣга врѣмето, докато този човѣкъ Го разбере. Между Божественото и човѣшкото трѣбва да сѫществува постоянна връзка. Докосне ли се веднъжъ Божественото до човѣка, погали ли го веднъжъ само, тази връзка трѣбва за винаги да остане постоянна и неразривна. Ако едно котенце можа да ме намѣри въ моята стая, не можете ли вие по сѫщия начинъ да намѣрите Бога? Всѣки день Той минава покрай васъ, а вие не отивате при Него, отношенията ви не сѫ правилни. Търсите ли Го всѣки день, въ това седи смисъла на живота, въ това седи Мѫдростьта. Ще каже е: „Дотегна ни да живѣемъ на земята, дѣто нищо не научихме.“ Искате ли да осмислите живота си на земята, пожелавайте всѣки день да отивате при Великото, поне за една минута. Отидете ли при Него, и То ще дойде при васъ. Радвайте се, че Богъ живѣе и на земята. Щомъ сте свързани съ Първичната Причина, земята е рай; щомъ не сте съ Нея, земята е адъ. Щомъ сте на небето съ Великото, вие живѣете въ блаженство; щомъ сте на небето безъ Него, вие сте въ пустиня. Безъ Великото небето прѣдставлява безконечно пространство, пусто, лишено отъ животъ. Като поседите тамъ извѣстно врѣме, ще кажете: „Не струва да се живѣе на небето.“ Животътъ на земята е животъ на вѣчни промѣни. Щастливъ ли си, Богъ е въ тебе. Блаженъ ли си, ти си на небето. Или, съ други думи казано: щастливъ ли си, Богь е на земята при тебе; блаженъ ли си, ти си на небето при Бога. Значи, Богъ всѣки день ни посѣщава, да види, какъ работимъ. Щомъ е така, ние трѣбва да се радваме, че сме изпратени на земята да работимъ, и Богъ ни посѣщава. Когато си замине Той отъ земята, ние пакъ трѣбва да се радваме, че като дойде втори пѫть, ще ни намѣри на работа. Богъ работи, и ние трѣбва да работимъ! Казвамъ: такива трѣбва да бѫдатъ новитѣ схващания за живота. Всички трѣбва да paботятъ постоянно, сърцата имъ да сѫ пълни съ любовь и всѣкога да чувствуватъ Божественото въ себе си. Нѣкой казватъ: „Дотегна ни живота на земята, искаме вече да "заминемъ за онзи свѣтъ“. Човѣкъ може да отива по десеть пѫти на день на небето и пакъ да се връща на земята. Пожелае ли да остане на небето, този човѣкъ не разбира живота. Пожелае ли нѣкой да остане за постоянно на земята, и той не разбира живота. Небесниятъ животъ е разбранъ само тогава, когато слизашъ на земята и отново се връщашъ на небето; земниятъ животъ сѫщо е разбранъ само тогава, когато се качвашъ на небето и отново се връщашъ на земята. Всѣки, който иска да остане или само на небето, или само на земята, той е човѣкъ безъ стремежъ. Мнозина казватъ: „Защо трѣбва да живѣемъ на земята, дѣто има само страдания и мѫчнотии?“ Що е страданието? — Страдание има само тамъ, дѣто е станало прѣкѫсване между човѣшкото и Божественото съзнание. Радость има тамъ, дѣто връзката между обикновеното и Божественото съзнание е възстановена. Когато виждаме това, ние се рад-ваме; когато Божественото ни напуща, ние скърбимъ. Тогава ние отиваме на телефона и казваме: „Господи, прости ни, че като дойде послѣдния пѫть не Те видѣхме, понеже бѣхме заети съ свои работи". Животъ вѣченъ е да видишъ и познаешъ Единнаго, Истиннаго Бога, а това, да четете разни философски трактати, да разисквате върху живота на ангелитѣ, безъ да живѣете като тѣхъ, туй сѫ залъгалки, забавления въ свѣта. Всичко, което сега ви говоря, е реалность. Азъ говоря това, което зная положително, което съмъ опиталъ, което съмъ прѣживялъ. Не е въпросъ за умувания, а за реални, положителни нѣща, които почиватъ на опитъ. Сега ще ви прѣдставя още една форма, още единъ образъ за Любовьта. Срѣщатъ се двама приятели, които се обичатъ. Единиятъ казва на другия: ,,Азъ те обичамъ много. Безъ тебе не мога да живѣя. Ти си за мене божество.“ Не се минаватъ 5—б деня, тия приятели тръгватъ на пѫть и слѣдъ извѣстно врѣме изпадатъ въ една пустиня, дѣто нѣма капка вода, да задоволятъ жаждата си. Тѣ вървятъ уморени, измѫчени, съ засъхнали гърла и за нищо друго не мислятъ, освѣнъ за вода. Този, който говорѣше на приятеля си за любовь, прѣстава да му говори вече; той вижда, че не може да му достави това, отъ което и двамата се нуждаятъ — вода нѣма. Въ този случай неговитѣ думи за Любовь нѣматъ смисълъ. Казвамъ: този, който истински ви обича, той нѣма да ви говори за любовь, но ще ви хване за рѫка, ще ви заведе при политѣ на планината, дѣто цвѣтя цъвтятъ, като въ рай, дѣто чиста кристална вода блика и ще ви каже: „Пий отъ водата на този чистъ планински изворъ, измий лицето си, освѣжи главата си и благодари за благата, които ти сѫ дадени“. Вашиятъ приятель се измива, освѣжава и казва: „Благодаря ти, че ме доведе до този изворъ“. Сега вече вие можете да му говорите за Любовьта. Докато сте въ пустинята, съ засъхнали отъ жажда гърла, не се говори за любовь. Да заведешъ своя приятелъ при извора да се напие съ вода и да се освѣжи, това е Любовьта. Заведи своя приятели при Великия изворъ на живота — при Вѣчното Начало — седни ти отъ едната Му страна, приятелитъ ти отъ другата Му страна, пийте и двамата. Само тогава ти ще можешъ да се радвашъ на приятеля си, и той на тебе. Той ще скача наоколо ти, а ти ще му се радвашъ. Това изисква новиятъ животъ. Тази нова идея за извора трѣбва да седи въ ума ви, постоянно да блика отъ извора вода. И тъй, както е било досега, да говоришъ само на приятеля си, че го обичашъ много, че безсънни нощи прѣкарвашъ за него и т. н., това не е любовь. Това сѫ празни думи, безъ форма, съдържание и смисълъ за които Павелъ е казалъ: ,.Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ мѣдь, що звънти и кимвалъ, що дрънка.“ Не, заведи приятеля си при Извора. Не си ти, който можешъ да говоришъ за Любовьта — Изворътъ ще говори. Нѣкой казва: „Ти виждалъ ли си Господа“? — Всѣки день Го виждамъ най-малко по единъ пѫть на день, а нѣкога и повече пѫти. Ще извините, но азъ не виждамъ Бога такъвъ, какъвто философитѣ Го описватъ, нито такъвъ, какъвто богословитѣ Го познаватъ. Когато видя Бога, цѣлия день съмъ радостенъ. Не Го ли видя, скърбенъ съмъ. Ще кажете: ,,Да говори човѣкъ така, това е голѣмо заблуждение“. Дали е заблуждение това, или не, не зная, но когато виждамъ Бога, азъ мога всичко да направя. Не Го ли виждамъ, нищо не мога да направя. Това е една идея? която всички хора трѣбва еднакво да схващатъ. Има извѣстни идеи и нѣща въ живота, които сѫ еднакви за всички хора, и безъ които тѣ не могатъ да живѣятъ. Напримѣръ, водата е нужна за всички хора, както и за всички живи сѫщества; въздухътъ сѫщо така е необходимъ за всички живи сѫщества; храната е сѫщо необходима за всички живи сѫщества. Когато хората иматъ вода, въздухъ и хлѣбъ, тѣхниятъ животъ на земята е осигуренъ. Тѣзи три елемента сѫ реални и необходими за тѣхъ. Нѣматъ ли ги, тѣ умиратъ. По сѫщия начинъ идеята за Великото, за Красивото въ свѣта е насѫщна храна за всички хора. Не сте ли свързани съ Него, вие не можете и да Го виждате; щомъ не Го виж-дате, вие непрѣменно ще страдате. Веднъжъ вие живѣете, този животъ ви е даденъ отъ Великия Принципъ. Затова, именно, всѣка сутринь, като ставате, трѣбва да възстановявате връзката между човѣшкото и Божественото съзнание и да благодарите, че живѣете. Постѫпвате ли така, вие всѣки день ще се подмладявате, докато станете като малки дѣца. Казано е: „Ако не станете като малки дѣца, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Небето не се нуждае отъ възрастни хора, а още повече отъ стари. Никѫдѣ въ Писанието не е казано: „блажени старитѣ“. Старъ човѣкъ подразбира вързанъ човѣкъ, а младъ човѣкъ — развързанъ. Когато стариятъ човѣкъ се стреми къмъ младия, той постоянно се развива и подмладява — той става уменъ. Когато младиятъ човѣкъ се стрели къмъ стария, той става силенъ. Стане ли човѣкъ силенъ, слѣдъ извѣстно врѣме той трѣбва да направи обратно движение; не направи ли това, той ще отслабне. И когато стариятъ човѣкъ трѣбва да стане уменъ, разбираме пакъ обратно движение. Силниятъ трѣбва да върви отъ старость къмъ младость, за да стане уменъ; умниятъ пъкъ трѣбва да върви отъ младость къмъ старость, за да стане силенъ. Това сѫ особени тълкувания на живота. Ако човѣкъ не може да влѣзе отъ Любовьта въ закона на Мѫдростьта, и ако отъ Мѫдростьта не може да влѣзе въ закона на Любовьта, той ще се намѣри въ крайно противорѣчие, въ едно вѫтрѣшно неразбиране на живота. Въ тия идеи, които сега ви изнасямъ, вие трѣбва да вѣрвате, като дѣцата. Нѣкой ще кажатъ: „Тѣзи работи не ни интересуватъ, кажете ни по-добрѣ нѣкоя философия“. Ако е въпросъ за философии, свѣтътъ е пъленъ съ философии, съ философски трактати, но тѣ сѫ залъгалки за човѣчеството. Повечето философски трактати сѫ написани на единъ страненъ, непонятенъ за всички хора езикъ. Нѣкой философъ говори за вѣчното, за абсолютното, но то е непонятно, както за хората, така сѫщо и за него. Много философи казватъ, че всѣка идея, която се изнася прѣдъ човѣчеството, трѣбва да бѫде разбрана и ясна. Да бѫде разбрана, това значи да се направи първата стѫпка къмъ нея. Щомъ се направи първата стѫпка, тя става вече ясна, т. е. тя е вече опитана и провѣрена. Всѣко нѣщо, което е разбрано, може да се опита. Стане ли ясно, това показва, че то е вече опитано. Затова ние често казваме: „Разбрано ми е вече“. Яснотата зависи отъ опита. Нѣкой казва: „Любовьта ми е ясна.“ Значи, ти си я опиталъ. Първо си я разбралъ и си направилъ първата стѫпка къмъ нея. Слѣдъ това тя ти става ясна, защото имашъ опитность отъ нея. Питамъ: какво разбирате подъ думата „абсолютно“? Казва се „абсолютна любовь.“ Това значи любовь безъ дефекти. Кажете ли, напримѣръ, „абсолютно невѣжество“, това подразбира човѣшки работи, въ които нѣма абсолютно никаква свѣтлина. Знаете ли каква тъмнина е тази? Нѣкой казва: „Азъ трѣбва да обичамъ абсолютно“. Това значи: така да обичамъ, че каквото и да стане, каквото и да ми направятъ, въ никой случай да не сѫдя. Така да обичамъ, че да съмъ готовъ всичко да направя. Това е най-ясната идея за мене. Единъ запитва своя приятель: „Ти абсолютно ли ме обичашъ?“ — Не съмъ дошълъ още до тамъ. Често ние употрѣбяваме думата „съвършено“ вмѣсто „абсолютно“, обаче тѣзи двѣ думи нѣматъ еднакво значение. Първата буква „с“ на думата съвършенство означава законъ на промѣни. Да бѫдемъ съвършени, значи да живѣемъ въ закона на вѣчнитѣ промѣни. И така е въ дѣйствителность. Съвършениятъ човѣкъ не седи на едно и сѫщо мѣ- сто. Думата „абсолютно“ означава брѣменность. „Абсолютенъ“ означава човѣкъ брѣмененъ съ една Божествена идея. Съвършениятъ човѣкъ е роденъ вече, той живѣе въ външния свѣтъ, дѣто непрѣкѫснато расте и се развива. Въ този смисълъ, мнозина казватъ: „Кога ще се стигне краятъ на живота? Докога човѣкъ ще расте и ще се развива?“ — Не знаемъ. Ние не можемъ да кажемъ, какъвъ ще бѫде краятъ на живота слѣдъ хиляди или милиони години. Нѣкой казватъ, че когато и да е ние ще станемъ подобни на Бога. — Ами послѣ? — Нѣма да има нужда вече да растемъ и да се развиваме. — Ако е така, че съвършениятъ, абсолютниятъ нѣма нужда да се развива, питамъ: Богъ, Който е съвършенъ и абсолютенъ въ своитѣ прояви, защо постоянно създава свѣтове? Каква нужда има той отъ тѣхъ? Азъ нѣма да ви обяснявамъ тѣзи нѣща, но казвамъ: атрибутъ на Бога, като съвършено, като абсолютно сѫщество е това, че Той никога празенъ не седи. Невъзможно е за Него да бѫде празенъ! Той постоянно твори. Великиятъ Принципъ на живота се отличава съ вѣчно творчество. Ако Богъ, споредъ схващанията на съврѣменнитѣ хора, би спрѣлъ само за една минута своето творчество, и всичкиятъ прогресъ на Битието би спрѣлъ. Всичко ще стане обикновено, докато най-послѣ се обезсмисли напълно. Веднъжъ поставени прѣдъ творческия процесъ на Великото Начало, ние постоянно отиваме при Него и се връщаме оттамъ, като се ползуваме отъ благоприятнитѣ условия за нашето растене и развитие. Само по този начинъ ние можемъ постоянно да чувствуваме при- сѫтствието Му. Съврѣменнитѣ хора искатъ да бѫдатъ силни, богати и щастливи. Право е това искане, но то не може да се постигне при старитѣ разбирания на живота. При новитѣ схващания и разбирания това може да се постигне само тогава, когато вие постоянно и навсѣкѫдѣ чувствувате присѫтствието на Божественото въ себе си. Понѣкога се чувствувате, като че сте сами, оставени на произвола на сѫдбата. Това да не ви обезсърдчава. То е илюзия на вашето обикновено съзнание. Божественото присѫтствува навсѣкѫдѣ, но вие не Го виждате, не съзнавате връзката си съ Него. Богъ всѣкога ви вижда и слѣди за васъ, но понеже сте долу нѣкѫдѣ, въ гѫстата материя, вие не може да Го видите. Заблуждение е да казвате, че Богъ не е между васъ. Пазете се да не подхранвате това заблуждение въ себе си. Нѣкой казва: ,Азъ съмъ из- оставенъ отъ всичко велико и добро въ свѣта.“ — Ако дѣйствително сте изоставени, отъ васъ поменъ нѣмаше да остане досега. Христосъ казва: „Никой не може да дойде при мене, ако Огецъ ми не го е призовалъ.“ Господъ призовава всички, но всички не се отзоваватъ. Които сѫ се отзовали на Неговия зовъ, тѣ сѫ близо до Него. Когато нѣкой казва, че не е призованъ, то е защото той самъ се е отдалечилъ толкова много отъ Бога, че не чува гласа Му. Не се плашете! Отивайте всѣки день при Бога и отново се връщайте на земята да работите. И тъй, каквато опитность и да имате, издържайте страданията, които ви дохождатъ. Изпаднете ли въ нѣкое тежко състояние, въ голѣмо отчаяние, направете връзка съ Бо-жественото съзнание. Направите ли тази връзка, вашето тежко състояние или вашето отчаяние моментално ще изчезне. Въ Писанието е казано: „Призовете ме въ день скръбенъ! Търсете ме, докато съмъ близо до васъ:“ Търсете ме докато съмъ близо! Това подразбира: докато между моята душа и Бога влизатъ много хора, всички тия хора ме отдалечаватъ отъ Него и ме спъватъ въ моя пѫть. Тѣ прѣчатъ на прямата ми връзка съ Божественото. Между Бога и нашата душа не трѣбва да има никаква друга връзка! Простран-ството между Бога и нашата душа трѣбва да бѫде абсолютно свободно! Хората могатъ да ви залъгватъ, да ви разправятъ, че не е вѣрно това, но знайте, че между Бога и вашата душа не трѣбва да има нито едно сѫщество, колкото малко и да е то, защото непрѣменно ще ви прѣпятствува. Често вие напущате нѣкои Божествени идеи, отказвате се отъ тѣхъ, но страдате, чувствувате се нещастни, изоставени въ живота. Нѣкой, напримѣръ, много обича баща си, като мисли, че отъ баща си може да получи любовьта, която е необходима за душата му. Други пъкъ обичатъ много майка си, нѣкой свои приятели и ги поставятъ между Бога и себе си, но послѣ се чувствуватъ нещастни. Казвамъ: никой никому не може да даде Любовьта, която е нео-бходима за душата му. „Да любимъ ближния си, като себе си!“ — е казано въ Писанието. Питамъ: кой човѣкъ, като е любилъ ближния си толкова много, че го е поставилъ между Бога и своята душа, е станалъ щастливъ? Казвамъ: срещнешъ ли ближния си всрѣдъ пѫтя, боленъ и изоставенъ отъ всички, качи го на магарето си, заведи го до най-близката и добра гостилница и заплати за него, да го гледатъ и хранятъ, докато напълно оздравѣе. Слѣдъ това си продължавай работата. Така направи добриятъ самарянинъ съ своя ближенъ. Ако го срещнешъ втори пѫть, ти не трѣбва да слизашъ отъ магарето си. Ти ще възседнешъ магарето си, той ще върви пѣшъ и ще му кажешъ: „Първиятъ пѫть те качихъ на магарето си, защото бѣше боленъ, но ти вече си здравъ и можешъ да ходишъ подиръ магарето. Сега ще те опитамъ, да се увѣря, че наистина си здравъ. Ако не можешъ да вървишъ, това показва, че още си боленъ. Затова, ще те кача отново на магарето и ще те оставя въ гостилницата, докато оздравѣешъ. Какво означава да ходишъ подиръ магарето? — Това подразбира да направишъ опитъ, отъ който да се увѣришъ, че си здравъ. Ако нѣкой човѣкъ не може да издържа страданията, които му се даватъ, това показва, че той е боленъ. Боленъ ли е, заведи го при гостил-ничаря. Издържа ли страданията, той е здравъ човѣкъ — остави го да върви подиръ магарето. Магарето прѣдставлява низшия човѣшки интелектъ; то прѣдставлява още упоритость — качество на човѣшкия умъ. Когато нѣкой упоритъ човѣкъ намисли нѣщо, той веднага го изпълнява. Нѣкой баща иска да направи сина си музикантъ и го изпраща въ странство да слѣдва по музика, обаче синътъ иска да стане актьоръ. Получава той паритѣ на баща си, но учи актьорството, не го интересува музиката. Това е резултатъ на упорития характеръ на сина. Казвамъ: кой за каквото е роденъ, такъвъ да стане, а като оздравѣе, да върви подиръ магарето. Не върви ли подиръ магарето, той е боленъ. Когато човѣкъ залови само една професия или единъ занаяти въ живота си и не може по никой начинъ да го смѣни съ други, той е боленъ; когато нѣкой човѣкъ състави мнѣние за себе си, че е светия и съ това иска да се наложи на хората, всички да го признаятъ за такъвъ, той е боленъ човѣкъ. Ще кажете: „Не е ли възможно този човѣкъ да е светия?“ — Възможно е, но нека другитѣ хора да го признаятъ за такъвъ, а не той самъ да имъ се налага. По естество нѣкой човѣкъ е до-бъръ, той може да стане подобенъ на Бога — отъ него зависи това. Въ момента, когато прѣкѫсне връзката си съ Великото Начало, той става грѣшенъ човѣкъ; въ момента, когато се свърже съ това Начало, той става добъръ, човѣкъ. Въ това отношение грѣхътъ прѣдставлява прѣкѫсване на връзката съ Божественото съзнание; доброто прѣдставлява възстановяване на тази връзка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ грѣшенъ човѣкъ“. Казвамъ: свържи се съ Доброто въ свѣта, и грѣхътъ ти веднага ще изчезне. Казвате: „Какъ да си прѣдставимъ Лю-бовьта?“ Азъ ще ви дамъ една картина, да имате ясна прѣдстава за Любовьта и за това, което тя върши. Любовьта е красива мома, облѣчена съ свѣтли, хубави дрехи, прѣпасана съ златенъ поясъ, и дѣто мине, все добро прави. Тя срѣща на пѫтя си единъ човѣкъ, цѣлъ изцапанъ, потъналъ въ прахъ и пепель, отъ главата до краката, и веднага се спира прѣдъ него. Тя не го пригръща. нито милва, но го завежда при нѣкоя чиста и дѫлбока рѣка и тамъ го потапя: измива добрѣ рѫцѣтѣ, краката и главата му — цѣлъ го измива. Послѣ го изважда отъ водата и го прѣглежда. Види ли, че тукъ-тамъ по него има още прахъ, тя отново го потапя въ водата. Като го потопи така нѣколко пѫти и види, че не е останала по него никаква прашинка, тя го изважда отъ водата, поизтрива го малко и го облича въ чисти, нови дрехи, като му казва: „Като те видя втори пѫть, пакъ ще си поиграемъ.“ Той се уплашва отъ нейнитѣ думи, защото отново ще дойде прозата въ живота. Обаче, явленията въ живота не се повтарятъ. Когато Любовьта дойде втори пѫть, тя срѣща този човѣкъ вече хубаво облѣченъ и чистъ. Сега тя го завежда въ една отъ своитѣ градини и му откѫсва единъ плодъ, втори, трети, докато го задоволи. Той и благодари и се раздѣля съ нея. Когато го срещне трети пѫть, пакъ така чистъ и добрѣ облѣченъ, тя го завежда на училище, да учи, дѣто му дава една, втора, трета книга — каквато той пожелае. Голѣмо изобилие и разнообразие има въ Любовьта! Казано е: „Неизслѣдими сѫ Божиитѣ пѫ- тища.“ Павелъ казва: „Нито око е виждало, нито ухо е чувало това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ“. Днесъ всички хора могатъ да иматъ тази опитность. Не трѣбва да бѫдете фанатици въ вашитѣ вѣрвания и убѣждения, но да имате нѣщо опрѣдѣлено въ ума си. Бѫдете мощни и силни, но съ вѫтрѣшно смирение, като дѣца. Дойде нѣкой при васъ и ви казва: „Ти нищо не разбирашъ отъ философия.“ — Да, правъ си, нищо не разбирамъ. Сега азъ не се занимавамъ съ философия, но уча другъ важенъ въпросъ — какъ да живѣя правилно. Като се науча, какъ трѣбва да живѣя правилно и ми остане свободно врѣме, ще го употрѣбя за изучаване всички съврѣменни философски учения. Когато придобия нужната свѣтлина за живота, отъ гледището на тази свѣтлина ще изучавамъ всички философии и ще ги разбирамъ правилно. Обаче, ако ги изучавамъ днесъ, при тази малка свѣтлина, която имамъ, тѣ по-скоро ще ме спънатъ, отколкото да ми бѫдатъ полезни. „И отиде Христосъ въ Елеонската гора да се помоли“. И вие, когато сте скръбни, качвайте се на Елеонската гора да се молите. За въ бѫдеще, когато срещна нѣкой отъ васъ наскърбенъ, нѣма да го питамъ, какъ е, защо е скърбенъ, но ще му кажа: днесъ ти прѣдстои да направишъ единъ вѫзелъ —вържи го. Колкото мѫчно е да направишъ единъ вѫзелъ, толкова мѫчно е да се освободишъ отъ скръбьта си. Направи единъ вѫзелъ! То значи: дръжъ връзката си съ Истината! Когато нѣкоя сестра плете нѣщо, отъ врѣме на врѣме конецътъ и се кѫса, тя трѣбва да прави вѫзли, да го завързва. Това я прави скръбна. Срѣщамъ друга сестра радостна, ве-села. Поглеждамъ работата и, конецътъ на всѣкѫдѣ здравъ, нѣма вѫзли. Казвамъ: сестра, ти си плела добрѣ, нишката на работата ти е съвсѣмъ здрава. Когато видя нѣкоя работа съ много вѫзли, казвамъ на тази сестра да започне нова работа, която да нѣма вѫзли. И съ вѫзли е добрѣ, но безъ вѫзли още по-добрѣ. Нѣкой казва: „Съсипа се душата ми отъ скръбь.“ — Не говорете така. Работете усърдно, но гледайте конецътъ ви да бѫде безъ вѫзли. Не е все едно, дали ще работишъ съ вѫзли, или безъ вѫзли. Да работишъ безъ вѫзли, значи, да имашъ непрѣривна връзка съ Любовьта, постоянно да чувствувашъ Нейното присѫтствие. Всѣки човѣкъ е изпратенъ съ извѣстна мисия на земята, да свърши една благородна работа. Той може да свърши своята работа само тогава, когато е свързанъ съ Любовьта, съ Божественото и когато се намира подъ Неговото рѫководство. Ние можемъ да бѫдемъ силни, мощни само когато сме свързани съ Великото Начало. Въ това седи тайната на живота. Искаме ли да бѫдемъ тихи и спокойни при всички бури и страдания, трѣбва да сме въ непрѣривна връзка съ Него. Само по този начинъ можемъ да бѫдемъ весели и радостни. Тогава този Beликъ Принципъ ще изпрати върху насъ Любовьта си. Имаме ли Божията Любовь, всички хора ще ни приематъ добрѣ, защото знаятъ, че имъ носимъ нѣщо отъ Господа. И тъй, сега ви поздравлявамъ по новия начинъ: „Безъ вѫзли, сестри! Безъ вѫзли, братя!“ То значи: да ходишъ безъ тъмнина въ свѣтлината! Стремете се всички да носите въ себе си непрѣривно тази свѣтлина. Тази е една отъ великитѣ идеи. Като знаете това, изправяйте погрѣшкитѣ си. Въ какво седатъ вашитѣ погрѣшки? — Въ скѫсанитѣ конци. Затова, колкото скѫсани конци имате, свържете ги, направете вѫзли. Ако сте спънали нѣкой човѣкъ въ пѫтя му, идете при него, извинете му се и изправете погрѣшката си. Направете това въ душата си, съ дълбоко съзнание за вашата грѣшка. Ако не можете да направите това отъ любовь къмъ вашия Учитель, дѣ е тогава вашата Любовь? Ако заради вашия възлюбенъ не можете да се молите единъ за другъ, дѣ е вашата любовь? Да се молишъ, значи да изправяшъ погрѣшкитѣ си. Да се молишъ за нѣкого, значи да му помогнешъ да се свърже той съ Божественото съзнание. Писанието казва: „Молете се единъ за другъ!“ Наша длъжность е да се молимъ единъ за другъ. Така правятъ и отъ невидимия свѣтъ за васъ. Знаете ли, какво би станало, ако небето не се молѣше за васъ? Казвамъ: вашиятъ добъръ животъ, вашата интелигентность се дължатъ на тия възвишени сѫщества отъ невидимия свѣтъ, които ви обичатъ. Ако Богъ, ангелитѣ, светиитѣ и всички добри хора не мислятъ за васъ, знаете ли, какво щѣше да стане съ васъ? Вашиятъ животъ е резултатъ на съвокупна дѣятелность, каквато вие не можете и да си прѣд- ставите, Вашиятъ животъ се развива правилно, благодарение на това, че Великата Сѫщина мисли за васъ. Падналъ си, обезсърдчилъ си се, Тя казва: „Стани, напрѣдъ върви!“ За това, именно, непрѣстанно се молете! Така се молете, че свѣтътъ да не вижда и да не знае, че се молите. Когато при молитвата чувствувате връзка съ Великото Начало, всѣка мисьль у васъ ще бѫде ясна, а всѣко чувство — силно и мощно. Дойдете ли до нѣкое чувство, което се колебае, или до нѣкоя мрачна мисъль, веднага направете връзка съ Божественото съзнание. Срещнете ли нѣкой неприятенъ за васъ човѣкъ, направете връзка! За повдигането и на този човѣкъ работятъ хиляди разумни и възвишени сѫщества. Трѣбва ли да казвате за този човѣкъ, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, само за това, защо- то го мразите? Когато правя бѣлѣжки нѣкому, съ това азъ искамъ да му кажа слѣдното: „Слушай, ти не постѫпвашъ добрѣ. Знаешъ ли, че хиляди разумни сѫщества работятъ за тебе, а ти разпилявашъ готовото? Ти още живѣешъ на чуждъ гърбъ, нищо свое не си изработилъ. Врѣме е вече да започнешъ ти самъ да работишъ и да изнесешъ нѣщо отъ своето. Трѣбва да съзнаѣшъ вече това, което другитѣ сѫ направили за тебе и да имъ бла- годаришъ“. — Ами дали Висшето, Великото въ свѣта ще приеме моята молитва? — Не се съмнявай, моли се. Ако така мислѣха сѫществата отъ невидимия свѣтъ, тѣ не биха се молили нито за тебе, нито за другитѣ, Нѣкой казва; „Азъ се моля". — Не, това е криво разбиране. Не сме ние, които се молимъ. Павелъ казва: „Ние не знаемъ, какъ трѣбва да се молимъ. Духътъ въ насъ се възвишава. Той е множество, въ Него всички се молятъ, помагатъ работятъ". По сѫщия начинъ и вие се молете за всѣки, когото не обичате, или не можете да търпите. Помагайте чрѣзъ молитвата си да се подигне духа на този човѣкъ. Нѣкой казва: „И духовнитѣ хора сѫ като свѣтскитѣ.“ — Не е така. — Но и въ свѣта има чисти и святи хора. — Да, свѣтскитѣ хора сѫ диаманти, а духовнитѣ — сѣменца. Обаче, посѣешъ ли диаманта, той не изниква; посѣешъ ли сѣменцето, то изниква. Диамантътъ несѣтъ струва много нѣщо, а посѣтъ — нищо не струва; сѣменцето несѣто нищо не струва, посѣто — милиони струва. Единъ грамъ радий струва около 8—10 милиона лева. Сила е това! Мощното, силното се крие въ живота. Ако единъ грамъ радий струва толкова много, питамъ тогава: колко ще струва вашиятъ животъ? За това малкото, което имате въ живота си, и цѣлата земя да се продаде, не бихте могли да го откупите. То е мощното въ човѣка. Трѣбва ли слѣдъ всичко това да казвате, че не искате този животъ, че не сте доволни отъ него? Ако бихте продали цѣлата земя, съ всичкитѣ и жители, пакъ не бихте могли да откупите това малкото, което се сѫдържа въ вашия животъ. Мощно нѣщо е човѣкътъ! Той струва повече отъ цѣлата земя. Щомъ знаете това, ще гледате на живота съ благоговѣние и ще благодарите, че има кой да мисли за васъ, има кой да се моли за васъ. Като дойде Учительтъ при васъ, послѣ вие ще отидете при Него. Тия сѫ новитѣ схващания, които трѣбва да станатъ за васъ плъть и кръвь. Каквито други схващания и да имате, дръжте Божественото въ себе си, като запалена свѣщь! Щомъ имате тази запалена свѣщь, трѣбва ли да ви се доказва, че свѣщьта гори? Когато свѣщьта гори, и азъ, който искамъ да ти доказвамъ, че тя гори, и ти, който носишъ тази запалена свѣщь, ще можемъ да четемъ на нейната свѣтлина. Не можешъ ли да четешъ, това показва, че свѣщьта не гори. Обичаме ли Първоизточника на Живота — Истината — свѣтлината е при насъ; не Я ли обичаме, свѣтлината не е при насъ. Щомъ ние сме скръбни, Истината не е при насъ; щомъ сме радостни, Истината е при насъ. Дали Я виждаме, или не, то е другъ въпросъ. Всѣка радость, всѣко благословение иде отъ Великото Начало на Живота. „Ти цѣлувание ми не даде; а тя, откакъ съмъ влѣзълъ, не е прѣстанала да цѣлува нозѣтѣ ми“. Сега ще ви дамъ слѣдното правило: Този човѣкъ трѣбва да цѣлува, който седи на по-низко стѫпало въ своето развитие. Грѣшницата жена цѣлуваше краката на Христа, мажеше ги съ миро и изтриваше ги съ космитѣ на главата си. Фарисеятъ, който Го бѣше призовалъ у дома си, виждаше това нѣщо и се запитваше: „Какъ позволява Христосъ на тази жена да цѣлува краката Му? Ако Той бѣше пророкъ, щѣше да знае, коя и каква е жената, която се допира до Него“. Христосъ отговори: „Влѣзохъ въ кѫщата ти, и ти вода за нозѣтѣ ми не даде, а тя съ сълзи облѣ нозѣтѣ ми и съ коситѣ си ги изтри.“ Значи, низшето ще цѣлува, а висшето ще благославя. Двама души едноврѣменно не могатъ да цѣлуватъ. Когато единиятъ цѣлува, другиятъ ще благославя. Това е правилното положение на нѣщата. Цѣлува този, който има Любовьта, а благославя този, който има благостьта. Когато Любовьта дойде въ тебе, тя ще те научи да цѣлувашъ краката на съвършения човѣкъ. Да цѣлувашъ краката на грѣшния, това не е никаква философия. Когато дойде Мждростьта, тя ще те научи да благославяшъ. Кого ще благославяшъ? — Дѣцата на съвършенитѣ. Благославя се само пра- ведниятъ човѣкъ. Праведенъ ли си, Господъ ще те благослови. Нѣкой казва: „Ти трѣбва да ме цѣлунешъ“. — Мога да те цѣлуна, но когато станешъ съвършенъ. — Трѣбва да ме благословишъ! — Ще те благословя, когато цѣлунешъ краката на съвършения. Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е цѣлувката въ нейната първична чистота. Когато чистиятъ цѣлува, той носи благословение. Тия сѫ новитѣ схващания, които трѣбва да имате. И тъй, азъ желая всички да бѫдете млади: млади въ Любовьта, стари въ Мѫдростьта; свободни въ Любовьта, вързани въ Мѫдростьта Павелъ бѣше вързанъ съ вериги, но въ проявитѣ на Любовьта той бѣше свободенъ, понеже отиваше да проповѣдва. Това значи: когато сърцето е свободно, умътъ трѣбва да бѫде вързанъ; когато умътъ е сво- боденъ, сърцето трѣбва да бѫде вързано. Когато корабътъ спре на пристанището, все трѣбва да има една котва, за която да се закрѣпи. Сѫщото се отнася и за човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да има една котва, която да го държи вързанъ за почвата. Той трѣбва да има една идея, за която да бѫде свързанъ: или съ ума си, или съ сърцето си. Когато умътъ му се развърже, сърцето му трѣбва да се свърже; когато сърцето му се развърже, умътъ му трѣбва да се свърже Дали умът или сърцето ще бѫде свързано безразлично е, но човѣкъ трѣбва да има непрѣривна връзка съ Вѣчната Свѣтлина на живо-та. Прѣкѫсне ли тази връзка, мракъ и тъмнина настава въ съзнанието му, което го довежда до отчаяние, до обезнадежване. Нѣкои питатъ: „Какъ можемъ да се ос- вободимъ отъ отчаянието, отъ безнадеждието?“ За да се освободите отъ тѣхъ, ще ви дамъ слѣдната рецепта: надеждата лѣкува отчаянието; вѣрата лѣкува безнадеждието; Любовьта лѣкува безвѣрието. Съ други думи казано: Любовьта крѣпи Вѣрата; Вѣрата крѣпи Надеждата, а Надеждата крѣпи Живота. Имашъ ли надежда, крѣпишъ живота си; имашъ ли вѣра, крѣпишъ надеждата си; имашъ ли любовь, крѣпишъ вѣрата си. Тази е вѫтрѣшната връзка на живота. Обаче, всички тия добродѣтели трѣбва взаимно да се подкрѣпватъ. Сега азъ ви говоря нѣща постижими още днесъ, а не въ далечното бѫдеще. Този день подразбира отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето. Това слънце е свидѣтелъ на моитѣ думи. Щомъ изгрѣе слънцето, то носи своитѣ блага. Щомъ залѣзе слънцето, вие изпадате въ противорѣчие; изгрѣе ли отново, то пакъ започва да ви говори за сѫщитѣ блага. Казвамъ: за да се увѣрите, че това, което ви говоря, е постижимо, вие може да направите опитъ. Христосъ казва: „Първо вие ще възридаете, ще заплачете, ще стане прѣкѫсване на връзката съ Божественото Начало, но послѣ пакъ ще ви видя, и вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да отнеме.“ Божията Любовь носи тази радость. Когато Божественото се прояви въ човѣка, всички скърби прѣставатъ. Днесъ азъ желая да прѣстанатъ скърбитѣ ви! Какъ? — Като живѣете безъ вѫзли. Този день може да наречемъ день безъ вѫзли. Отъ изгрѣвъ до залѣзъ на слънцето да нѣма нито единъ вѫзелъ. Вѫзелътъ показва, че конецътъ е скѫсанъ нѣкѫдѣ. Нѣма по-хубавъ день отъ този, когато нишката на живота върви безъ прѣкѫсване. Това значи да живѣешъ въ радость, въ сила и мощь. Който търси вѫзли, да отиде въ свѣта. Който се стреми къмъ чистъ животъ, вѫзли да не прави. Днесъ младитѣ ученици ще разискватъ върху темата „Слънцето.“ Слънцето е виновно за всичко: за заразата въ свѣта, за крушенията, за знанието, за сиромашията и за богатството, за болеститѣ, за здравето и т. н. Който разбира слънцето, ще види, че въ него се криятъ всички блага и благословения. Който не разбира слънцето, ще се ползува отъ неговата свѣтлина, да намѣри онзи, който има да му дава и ще го даде подъ сѫдъ. Залѣзе ли слънцето, настане ли нощь, той не може да намѣри своя длъжникъ. Слънцето, значи, носи страдание, нещастие за този, който има да дава. Новото учение, обаче, казва: „Когато слънцето изгрѣе, търси този, на когото имашъ да давашъ. Изплати дълговетѣ си и започни новъ животъ — безъ вѫзли, безъ прѣкѫсване връзката между човѣшкото и Божественото съзнание." Сега и на васъ желая този день да продължава непрѣкѫснато — день безъ вѫзли! * Бесѣда, държана отъ Учителя, на 7 юли, 1929 г. София — Изгрѣвъ.
  5. Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 5 ч. с. 10 юли Къмъ свобода „Истината ще ви направи свободни.“ Степеньта, до която е достигнало съзнанието на съврѣменното човѣчество, се отбѣлѣзва съ силенъ стремежъ къмъ свобода. Въ такъвъ случай, недоволството, което се ражда въ човѣшката душа, произтича отъ външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения на човѣка. Всѣки човѣкъ трѣбва да се справи съ ограниченията, на които се натъква. Въ това се заключава философията на живота. Една отъ задачитѣ на човѣка е да си обясни причинитѣ за външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ ограничения въ живота. Азъ нѣма да се спирамъ върху причинитѣ на ограниченията, но ги разглеждамъ като величини, които трѣбва да се разрѣшатъ. Дали тия величини сѫ реални или нереални, това е второстепенъ въпросъ. Важното е, че и въ единия, и въ другия случай тѣ ограничаватъ човѣка. Запримѣръ, дохожда при тебе единъ човѣкъ и ти казва, че вънъ те слѣдятъ трима души, искатъ да те убиятъ. Това може да е истина, може и да не е истина, обаче, веднъжъ влѣзла тази мисъль въ твоя умъ, ти вече се безпокоишъ, страхувашъ се, цѣла нощь треперишъ, не смѣешъ да излѣзешъ вънъ отъ кѫщи. Кое те накарало да треперишъ цѣла нощь? — Лъжата. Другото положение е слѣдното. Ти си бѣденъ човѣкъ, нѣмашъ петь пари въ джоба си, но дохождатъ трима твои познати при тебе и казватъ: „Знаешъ ли, че единъ богаташъ, наскоро дошълъ отъ странство, иска да ти помогне, да ти даде една голѣма сума“! Ти веднага се зарадвашъ, цѣла нощь не можешъ да спишъ, все очаквашъ момента, когато този човѣкъ ще влѣзе въ стаята ти. И това нѣщо не е вѣрно. Значи, нереалностьта има двѣ страни: красива и некрасива. Ето защо, всички ще се стремите да се освободите и отъ красивитѣ, и отъ некрасивитѣ нѣща въ живота. „Истината ще ви направи свободни". Да придобиешъ Истината, това подразбира вѫтрѣшно знание, вѫтрѣшно разбиране на живота. Свободата е потрѣбна за проявяването на живота, но въ това проявяване има редъ противорѣчия. Прѣдставете си, напримѣръ, че вие срѣщате на улицата единъ човѣкъ красивъ, снаженъ, силенъ. Дѣто и да се яви всрѣдъ обществото, на всички обръща внимание. Той се радва, мисли си, че като него други нѣма. Докато неговата красота не е засѣнчена отъ другъ, той е щастливъ. Дойде ли, обаче, другъ, по-красивъ отъ него, щастието го напуща, той вече остава на вторъ планъ. Красотата и силата на по-хубавия човѣкъ хвърлятъ тъмно петно, сѣнка върху съзнанието на първия, и той остава недоволенъ. Отъ философско гледище, коя е причината за недоволството въ дадения случай? Сега ще ви изнеса друго противорѣчие, което се срѣща въ живота. Вървите по улицата и виждате единъ грозенъ, слабъ човѣкъ. Дѣто мине, на всички обръща внимание; всички му се смѣять, подиграватъ го. Този; човѣкъ разбира това и страда, скърби. По едно врѣме, отнѣкѫдѣ се задава другъ човѣкъ, още по-грозенъ отъ първия, и всички спиратъ погледа си върху него. Тази голѣма грозота произвежда радость въ душата на по-малко грозния човѣкъ, и той си казва: „Азъ мислѣхъ, че съмъ най-грозниятъ човѣкъ въ свѣта, а то, имало и отъ мене по-грозни“. Питамъ: защо красотата и силата на човѣкъ, по-красивъ отъ васъ, ви произвежда скръбь? И защо грозотата и безсилието на човѣкъ, по-грозенъ отъ васъ, ви произвежда радость, вмѣсто съжаление? Това сѫ въпроси, съ които вие трѣбва да се справите. Това сѫ положения, които сѫществуватъ въ свѣтъ, дѣто отсѫтствува свободата. Казвамъ: когато намѣрите, че нѣкой човѣкъ е по-красивъ отъ васъ и страдате, или когато намѣрите, че нѣкой е по-грозенъ отъ васъ и се радвате, това показва, че разглеждате нѣщата разединено, безъ нѣкаква връзка между тѣхъ. Схващате ли прѣдметитѣ и явленията въ живата природа разединено, тѣ не водятъ къмъ една обща цѣль. Едно трѣбва да знаете: Истината става понятна само тогава, когато между всички нѣща сѫществува единство. Истината е само една! Ще ви приведа единъ примѣръ за изяснение на тази мисъль. Прѣдставете си, че хиляди хора, жадни, съ засъхнали гърла, вървятъ по единъ общъ пѫть и пристигатъ до голѣмъ изворъ съ чиста, кристална вода. Всички тия хора едноврѣменно се зарадватъ на извора. Защо? — Понеже всички могатъ свободно да се настанятъ около извора и да уталожатъ жаждата си. Всички могатъ да участвуватъ едноврѣменно въ тази обща радость. Та когато говоримъ за Истината, ние подразбираме, именно, цѣлокупностьта въ схващане на нѣщата и идеитѣ. Истината означава такова нѣщо, отъ което всички могатъ да се ползуватъ и прѣдъ която всички се чувствуватъ свободни, Отъ какво? — Отъ жаждата, която до този моментъ ги мѫчеше. Още отъ какво се освобождаватъ? — Отъ вѫтрѣшното безсилие, което жаждата имъ причиняваше. Мнозина си правятъ заключения, като казватъ: „Не струва да се говори Истината!“ Питамъ: трѣбва ли жадниятъ да каже, че не струва да се ходи при извора? Не, жадниятъ човѣкъ, като намѣри извора, трѣбва да се напие отъ неговата чиста, нектарна вода и да благодари, че го е намѣрилъ. И затова, когато нѣкой казва, че не трѣбва да се говори Истината, той не разбира сѫщностьта на Истината. Тъй както жадниятъ, като отиде при извора и пие отъ неговата вода, се чувствува свободенъ отъ жаждата и безсилието, така и Истината прави човѣка свободенъ. Да разбираме Истината, това значи да разбираме своето положение като красиви и като грозни, като силни и безсилни. Ако не разбирате дълбокия смисълъ на красотата и на грозотата, какво благо ще допринесе нѣкому вашата красота, или какво нещастие ще допринесе нѣкому вашата грозота? За изяснение на мисъльта ще ви приведа слѣдното сравнение. Допуснете, че нѣкой човѣкъ има хубава копринена дреха, красиво ушита, но той я облича, когато температурата вънъ е 32° подъ нулата. Другъ човѣкъ има вълнена дреха, отъ простъ платъ, лошо ушита, и той я облича въ сѫщия день, когато е 32° подъ нулата. Значи, първиятъ човѣкъ въ дадения случай прѣдставлява красотата, а вториятъ — грозотата. Кой отъ тия двамата е за прѣдпочитане прѣдъ тази низка температура: красивиятъ или грозниятъ? Сега ще поставя въпроса въ друга форма: ако единиятъ е красивъ, но нѣма добродѣтели въ себе си, а другиятъ е грозенъ, но добродѣтеленъ човѣкъ, кой отъ двамата е за прѣдпочитане? Та когато разглеждаме външната страна на красотата и на грозотата, ние си съставяме криви, лъжливи понятия за нѣщата. Красотата у насъ трѣбва да бѫде като свѣтлината. Тя трѣбва да бѫде образъ на вѫтрѣшния животъ въ човѣка, а не само като външна форма. Питамъ: какво заключение ще извадите отъ тѣзи двѣ положения, които ви се изтъкнаха? Нѣкои ще кажатъ: „Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито грозенъ, нито красивъ.“ Не, човѣкъ трѣбва да бѫде красивъ! Човѣкъ трѣбва да бѫде и грозенъ! Чудни сѫ хората! Човѣкъ трѣбва едноврѣменно да бѫде и красивъ, и грозенъ! Красотата и грозотата сѫ двѣ положения за човѣка. Тѣ сѫ толкова необходими смѣни въ живота, колкото сѫ необходими деньтъ и нощьта. Нѣкои учени казватъ, че растенията се развиватъ и растатъ главно при дневната свѣтлина. Не, при дневната свѣтлина растенията само събиратъ енергия, безъ да растатъ, а вечерь, при нощната тъмнина, тѣ обработватъ събраната енергия и тогава растатъ. Значи, дневната свѣтлина служи на растенията като условие за възприемане на енергия, а нощната тъмнина имъ служи за обработване на тази енергия. Казвамъ: когато се намѣримъ въ тъмнина, при неблагоприятни условия на живота, ще има какво да обработваме. Тогава ще обработваме енергията, която сме възприели при свѣтлината, при благоприятнитѣ условия. Значи, всѣки човѣкъ, който попадне при процеса на неблагоприятнитѣ условия въ живота ще има, какво да работи. Запримѣръ, богатитѣ хора сѫ при условия да работятъ, но не работятъ. Богатиятъ човѣкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който седи облѣ- ченъ въ своята източна роба, съ чалма на глава, прѣдъ него наргилето — водата клокочи въ шишето, димътъ излиза отъ устата му, а той само клати глава и казва. „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро!“ Защо? — Наргилето седи прѣдъ него. Сиромахътъ пъкъ може да се уподоби на онзи турчинъ, който нѣма наргиле и казва: „Господи, какво ще се прави безъ наргиле на този свѣтъ? Този, който има прѣдъ себе си наргиле да му дими, той разрѣшава добрѣ въпроситѣ, ами азъ, какво да правя? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, като мислятъ, че безъ наргиле животътъ нѣма смисълъ. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, кое е наргилето за майката. Нѣкоя мома се оженила, но нѣма дѣца. Тя седи тѫжна, замислена, казва си: „Нѣмамъ наргиле да ми дими!“ Наргиле е дѣтето, за което тя мечтае. Друга мома, като се ожени, роди 4— 5 дѣца, на които се радва, благодари на Бога за тѣхъ, смучи наргилето и казва: „Всичко, което Богъ е направилъ, е добро! Хубаво е, като имамъ това дѣтенце! Малко е днесъ, но то ще порастне, голѣмо ще стане, ще се изучи, ще ме гледа на старини.“ Мисли, разсѫждава тя, и наргилето прѣдъ нея дими. Това сѫ специфични схващания за живота. Ако мислите, че дѣтето, въ тази форма, ще ви освободи, вие се лъжете. Нѣма единство между вашитѣ разсѫждения и фактитѣ въ дѣйствителния животъ. Дѣтето расте и пораства, изучва се и нито ви гледа, нито може да ви освободи отъ ограничителнитѣ условия на живота. Всѣки самъ може да се освободи отъ тия условия. Какъ? — Като възприеме и възлюби Истината. Истината ще ви направи свободни. Богатиятъ турчинъ седи прѣдъ наргилето, водата клокочи въ шишето, той смучи, димъ излиза отъ устата му, и си размишлява. Слѣдъ това си пийне едно кафенце и казва: „Аллахъ“! Вие се смѣете на този турчинъ, но казвамъ: понѣкога и съврѣменнитѣ хора сѫ така смѣшни въ схващанията си за идейния животъ. Тѣ мязатъ на тѣзи източни народи. И тия нѣща сѫ хубави, но не сѫ сѫществени. Тѣ сѫ врѣменни, прѣходни положения въ живота на човѣка. Както бѣдниятъ може безъ наргиле, така и богатиятъ може безъ него. Истински идеенъ животъ е този, безъ който не могатъ нито богатиятъ, нито бѣдниятъ. Правилни разбирания за живота сѫ тѣзи, които сѫ еднакви и за бѣдния, и за богатия. И бѣдниятъ, и богатиятъ, при каквито условия на живота и да се намиратъ, ецноврѣменно трѣбва да кажатъ: „Животътъ има смисълъ! Всичко, което Богъ е направилъ, е добро.“ Сега ще ви приведа сѫщото положение въ друга форма. Седи нѣкой желѣзарь прѣдъ огнището съ своя мѣхъ и съ чука си; духа мѣха, желѣзото се нагорещява и вмѣсто да го хваща съ рѫка хваща го съ клѣщи и го удря съ чука. Отъ това желѣзо излизатъ искри. Това е наргилето на турчина, което въ рѫцѣтѣ на ковача се е видоизмѣнило въ желѣзо. Бѣдниятъ човѣкъ, който по-рано съжаляваше, че нѣма наргиле да му дими, сега се радва, че има подобия: огнище, мѣхъ, чукъ и желѣзо, което туря на наковалнята и чука. Отдалечъ се чува: трака-трука! Чукътъ му работи върху желѣзото. Значи, когато съединимъ противорѣчията въ едно цѣло, ние намираме, че всички нѣща иматъ свое опрѣдѣлено прѣдназначение. Когато наргилето се прѣвърне въ фабрика, или въ работилница, или въ ковачница, или въ житница, тогава и противорѣчията сами по себе си ще се осмислятъ. Казвате: Какво трѣбва да правимъ съ противорѣчията въ живота?“ — Да се осмислятъ. Ако нѣкой човѣкъ е грозенъ, той трѣбва да осмисли своята грозота. Въ какво отношение грозотата на човѣка може да бѫде полезна? Въ простия народъ сѫществува убѣжде- нието, че красивитѣ хора сѫ приятни на всички, че говорятъ добрѣ, увлѣкателно. Тогава какви сѫ грознитѣ хора?—Тѣ сѫ работливи, способни. Грозотата е само външенъ процесъ, външна обстановка на нѣщата. Работата е направила хората грозни. Хора, които работятъ съ години, иматъ черни лица, корави, мазолести рѫцѣ. Тия хора пъкъ, които сѫ красиви, още не сѫ започнали своята работа. Като видя нѣкой красивъ човѣкъ, отъ мое гледище, азъ вадя заключение, че на този човѣкъ прѣдстои велика работа въ свѣта, която той още не е започналъ. Като видя нѣкой грозенъ човѣкъ, казвамъ: той работи вече, но има още много да работи. Грозотата у него е привидна, дължи се на външнитѣусловия на живота, които сѫ хвърлили извѣстна сѣнка върху него. Прѣмахнатъ ли се външнитѣ условия, и грозотата изчезва. Понѣкога азъ изяснявамъ доброто и лошото, красотата и грозотата и по другъ начинъ. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е грѣшенъ, т. е. грозенъ. Не, той е отличенъ човѣкъ, но животътъ е хвърлилъ извѣстна сѣнка върху него. За другъ нѣкой казватъ: този човѣкъ е праведенъ, т. е. красивъ. Споредъ мене, праведенъ човѣкъ е този, който още не е грѣшилъ, не е влѣзълъ въ живота да работи. Той е още при баща си, при майка си, при братята си, при сестритѣ си, но като влѣзе въ общия животъ, и върху неговиятъ животъ ще се хвърлятъ сѣнки. Казвамъ: това е едно схващане, което ще ви освободи отъ обезсърдчения въ живота ви. Азъ виждамъ сега и млади, и стари, които казватъ: едно врѣме бѣхме красиви, а сега погрознѣхме. Едно врѣме бѣхме добродѣтелни, а сега се огрѣшихме. Прѣдставете си домъ, въ който и бащата, и майката, и дѣцата, и слугитѣ сѫ красиви, но нѣматъ хлѣбъ да ядатъ. Питамъ: като се гледатъ всички помежду си и намиратъ, че сѫ красиви, какво ще излѣзе отъ тази красота? Бащата ще дойде при сина си и ще му каже: Погледни лицето ми. Синътъ ще го погледне веднъжъ, два, три и повече пѫти, но ще може ли да се задоволи отъ красивото лице на баща си? Той ще иска хлѣбъ. Красотата нѣма да го задоволи. Една турска поговорка казва; „Добро е да гледашъ красивъ човѣкъ.“ Обаче, въ дадения случай, между тѣзи красиви хора най-послѣ ще се появи недоволство. Сѫщиятъ законъ се отнася и до ученитѣ, до добритѣ хора. Въ това отношение и тѣ прѣдставляватъ красивитѣ хора въ свѣта, но ако никой не работи, между тѣхъ ще се роди недоволство. Защо? — Хлѣбецъ нѣма. Нѣкой казва; „Азъ съмъ добъръ човѣкъ.“—Хлѣбецъ имащъ ли?— Нѣмамъ. Тогава и азъ ще му кажа, че съмъ добъръ човѣкъ. И той веднага пита: „Хлѣбецъ имашъ ли?“ — Нѣмамъ. Въ дадения случай насъ не ни интересува добротата, нито красотата на човѣка. Ние търсимъ въ него друго качество, което той е придобилъ. Добротата и красотата сѫ външната страна на живота. Ние го питаме: „Имашъ ли малко хлѣбецъ? — Нѣмамъ. — Ама азъ съмъ ученъ човѣкъ! — Значи, красивъ човѣкъ си. — Ама азъ съмъ боленъ! — Значи, грозенъ си. Питамъ: какво е това знание, това учение, което не може да ви помогне въ живота? Трѣбва да се пазите отъ тѣзи положения. Нѣкой казватъ: „Ние сме добри хора, но не можемъ да живѣемъ добрѣ.“ Казвамъ; вие сте разрѣшили половината отъ живота. — Какво трѣбва да правимъ? — Да станете грозни.—Какво означава това?— Да отидете на работа. Въ дадения случай грозотата разрѣшава важния въпросъ въ живота — въпросътъ за хлѣба. Други казватъ: „Ние сме красиви хора“. — Имате ли какво да ядете? — Нѣмаме. Въ този случай най-малкиятъ синъ иде отвънъ одърпанъ, прашенъ, грозенъ на видъ, ходилъ нѣкѫдѣ на работа, но той носи пълна торба на гърба си. Всички тичатъ при него, обикалятъ го, казватъ му: „Грозенъ, си, наистина, но пълна ли е торбата ти?“ — Пълна е. Въ дадения случай този грозенъ човѣкъ разрѣшава въпроса за всички ония съществени нужди, които се явяватъ въ душата на човѣка. Този грозенъ човѣкъ разрѣшава всички противорѣчия, отъ които се ражда свободата. Казвамъ: грознитѣ хора трѣбва да носятъ пълни торби на гърба си! Защо? —Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да носи човѣкъ празна торба на гърба си! Нѣма по-лошо нѣщо за грозния човѣкъ отъ това, да носи празна торба! Значи, красивиятъ трѣбва да работи, да стане грозенъ, ако иска торбата му винаги да е пълна. И грозниятъ трѣбва да работи, ако иска торбата му да не се изпразва. Азъ взимамъ тия противорѣчия като типични образи въ живота на човѣка. Красивиятъ човѣкъ трѣбва да включва въ себе си и контрастното положение, т. е. той трѣбва да стане и грозенъ. Това не подразбира, че той трѣбва да се роди грозенъ, но той трѣбва да работи въ свѣта! Когато човѣкъ работи на физическия свѣтъ, той погрознѣва. Изобщо, физическата работа не дава спокойствие на човѣка. Напротивъ, тя му създава извѣстно безпокойство. Питамъ: какво придобива онази шивачка, която цѣлъ день шие, изкарва съ иглата бодъ слѣдъ бодъ и се разправя съ разни хора? Или, какво придобива онзи писарь, който по нѣколко години наредъ пише по осемь часа на день? Слѣдъ като е прѣписалъ хиляди рѣшения на разни съвѣти, какво е придобилъ въ края на краищата? Какво ще придобие онзи хлѣбарь, който мѣси хлѣба съ рѫцѣтѣ си или съ нѣкакви парни машини? Въ края на краищата еднообразната работа убива хората. Обаче, едно трѣбва да се знае: човѣкъ ще дойде до същественото въ живота само по пътя на тѣзи външни механически положения. Онова, което облагородява човѣка, това сѫ малкитѣ додродѣтели, които Богъ е вложилъ въ него. Той трѣбва да се стреми да реализира малкитѣ желания въ себе си. Едноврѣменно въ всички хора трѣбва да има желание за работа! Това е красивото въ живота. Когато ние знаемъ, че сме удове единъ на другъ, въ всѣки случай доброто ще бѫде обща цѣль въ живота на всички. Желанието къмъ доброто трѣбва да живѣе спонтанно въ всички и да се проявява навънъ въ всѣки даденъ случай. На основание на сѫщия законъ и Любовьта, и Мѫдростьта, и Истината трѣбва да живѣятъ спонтанно въ душата на всѣки едного, и при всѣки подходящъ случай да се изявятъ навънъ, като обща цѣль въ живота на всички разумни сѫщества. Ако любовьта на другитѣ хора ни радва, и нашата любовь ще ни радва; ако красотата на другитѣ хора ни радва, и нашата красота ще ни радва; ако добротата на другитѣ хора ни радва, и нашето добро ще ни радва. Само по този начинъ ние можемъ да бѫдемъ любещи, красиви, добри хора. Другояче ние ще имаме частични схващания за нѣщата, които ще внесатъ въ насъ вѫтрѣшното разединение, което ще обезсмисли живота. Често въ умоветѣ на съврѣменнитѣ хора седятъ извѣстни противорѣчия, които се дължатъ на неразбиране живота, както и прѣд- назначението на всѣко нѣщо въ живота. За да се избавятъ хората отъ тия противорѣчия, трѣбва да се изяснатъ нѣкой положения. Напримѣръ, хората не знаятъ, за какво сѫ създадени очитѣ имъ. Тѣ не знаятъ тѣхното специално прѣдназначение, за което сѫ били създадени първоначално. Ще кажете: очитѣ сѫ създадени да гледаме съ тѣхъ. Какво да се гледа? — Първоначално очитѣ сѫ били създадени да се гледа съ тѣхъ славата Божия. Значи, обектъ на човѣшкото зрѣние е Богъ. Обаче, този обектъ днесъ е измѣненъ. И откакъ хората изгубиха този обектъ, тѣ обезсмислиха своето зрѣние. Ти гледашъ единъ, втори, трети прѣдметъ, търсишъ нѣщо. Какво търсишъ? — Своята слава търсишъ. Искашъ да намѣришъ онзи, когото обичашъ. Ако го намѣришъ, ти се радвашъ, казвашъ: „Колко се радвамъ!“ Твоето зрѣние вече се осмисля. Ако не го намѣришъ, недоволенъ си и казвашъ: „Изгубихъ си врѣмето!“ Слѣдователно, зрѣнието ви е необходимо, като ставате сутринь, да потърсите Истината, да я намѣрите, да я прегърнете вѫтрѣшно и съ нея да ходите, съ нея да се разговаряте, да бѫдете съ нея въ всичкитѣ си мисли и желания. И когато се запитате, какъ да свършите еди-каква си работа, Истината ще ви отговори на този въпросъ. Нали сте виждали, какъ работи даровитиятъ ученикъ-художникъ? Учительтъ му седи при него и наблюдава, като му казва само: „Това е така, онова не е така." И ученикътъ рисува, мѫчи се, ко- регира. Понѣкога и този ученикъ се намѣри въ противорѣчие — рисува, но работата му не излиза добрѣ. Казвамъ: като намѣримъ Истината, тя ще ни направи свободни въ живота. Затова, именно, сѫ създадени очитѣ — да намѣримъ Истината. По сѫщия начинъ, запитайте се, защо е създаденъ умътъ на човѣка? Защо е създадено сърцето на човѣка? Ние трѣбва да знаемъ, кой е сбектътъ на човѣшкия умъ, както и този на човѣшкото сърце. Тѣ трѣбва да иматъ обектъ! Азъ говоря за идеенъ обектъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Ние не подразбираме такъвъ обектъ, който днесъ имашъ, а утрѣ изчезналъ. Подъ идеенъ обектъ разбирамъ онѣзи първични основни идеи и чувства, които никога не изчезватъ отъ живота. Сега ще разгледаме нѣкой важни положения въ живота. Понѣкога хората сѫ недоволни. Защо? — Недоволството не се дължи на това, че хората сѫ лоши. Редъ причини има, поради които хората сѫ лоши. Казвамъ, обаче: човѣкъ трѣбва да се роди! Раждането е необходима и важна фаза въ живота на човѣка. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Питамъ: какъ си роденъ, като заека ли? Какъ се ражда заекътъ? Той цѣлъ день тича изъ гората, вслушва се. Шумне нѣщо изъ шубръцитѣ, и сърцето му веднага трепва. Какво струва това, че си се родилъ като заекъ? Цѣлъ день тичашъ изъ гората, тупка ти сърцето, бѣгашъ отъ хрътката. Като се освободишъ отъ нея, казвашъ: „Слава Богу, че се освободихъ“! Но утрѣ ловджията пакъ излиза съ хрътката си на ловъ, и ти пакъ си на щрекъ, тупка ти сърцето. Другъ нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ.“ Като какъвъ си роденъ? — Роденъ си като нѣкой волъ. Утрѣ ще дойде господарьтъ ти, ще те впрегне, ще ти тури юларъ и ще каже: „Дий, синко!“ Цѣлъ день ще работишъ и вечерьта ще се приберешъ въ дама си, ще въздъхнешъ и ще си кажешъ: „Слава Богу, освободихъ се!“ Питамъ: такова раждане има ли смисълъ? Хиляди такива съществувания има, но тѣ не носятъ свободата. Ще се раждашъ и прѣраждашъ, докато най-послѣ дойдешъ до същинското раждане—да се родишъ като царски синъ. Истинското раждане подразбира такова раждане, при което човѣкъ придобива свободата си. Значи, тогава човѣкъ ще прѣстане да се ражда при условия на страданията, които ограничаватъ свободата. Човѣкъ трѣбва да стане уменъ! Разбирайте процеса на раждането въ широкъ смисълъ. „Истината ще ви направи свободни.“ Сега ще ви прѣдставя въ образъ Истината, за която ви говоря. Прѣдставете си, че вие сте ангелъ, който живѣе на небето, облѣченъ въ своитѣ красиви ангелски дрехи, украсенъ съ своитѣ леки, ефирни крилца и обиколенъ съ слава и величие. Въ това изложение ви поставятъ на изпитъ и слѣдятъ, какъ ще го издържите. Прѣдъ васъ нареждатъ около стотина души, все красиви, хубаво облѣчени и ви казватъ: „Изберете си отъ тия хора двама, които искате да ви бѫдатъ майка и баща.“ Питамъ: кого ще изберете за вашъ баща и за ваша майка? Кой ще бѫде истинскиятъ ви баща? Или коя ще бѫде истинската ви майка? Между тѣзи 100 души ще срещнете майката и бащата на вола, на заека, на вълка, на лъва, на птицитѣ, на бръмбаритѣ, на всички растения, и вие трѣбва да избирате, да познаете вашитѣ истински баща и майка. Обаче, като не можете да ги познаете, затваряте очитѣ си, посочвате къмъ кого и да е отъ тѣхъ, и казвате: „Този е моятъ баща, и тази е моята майка.“ Като слѣзете на земята, виждате, че вашиятъ баща, когото избрахте, не е толкова великъ, не е толкова красивъ, какъвто си го прѣдставяхте. Той е единъ обикновенъ глогъ, облѣченъ само въ бодили. Като неговъ синъ, и вие сте подобенъ на него. Мине нѣкой човѣкъ край васъ, закачите го съ бодлитѣ си и му скѫсате дрехата. Щомъ постѫпвате така, и съ васъ ще постѫпятъ по сѫщия начинъ. Намѣри се нѣкой човѣкъ недоволенъ отъ васъ и си казва: „До кога този трънъ ще прави тия пакости? Я да взема една брадва да го отсѣка!“ Взима брадвата и ви отсича.. Вие се чудите, защо ви прѣслѣдватъ толкова много и казвате: „Азъ съмъ толкова добъръ човѣкъ. Никому пакости не правя. Какво искатъ хората отъ мене?“ Казвамъ: бащата, когото вие сами избрахте, той ви създаде всички тия нещастия. Вие направихте кривъ изборъ. Оттукъ ние правимъ слѣдното заключе- чение: кривитѣ избори, които ние сами си правимъ въ живота, ни създаватъ хиляди нещастия. Вь Писанието се казва: „Роденъ отъ вода и Духъ.“ Когато на родения отъ вода и Духъ кажатъ да си избере баща и майка отъ тия 100 души, той не прави никакъвъ изборъ. Така е. Прѣдставятъ ли ви 100 души да направите отъ тѣхъ изборъ, казвамъ: не правете никакъвъ изборъ! Христосъ изнася слѣдното положение: „Роденъ отъ вода и Духъ“. Родениятъ отъ вода и Духъ познава своя Баща и затова не прави изборъ. Въ това отношение, водата прѣдставлява Божествения животъ. Всѣки човѣкъ, който има въ себе си началото на Божествения животъ, на Божествения Духъ. т. е. разумното начало, той намира, че между всички нѣща въ свѣта съществува велико единство. И ако отсѣкатъ този човѣкъ съ брадва, той ще каже: „Азъ избрахъ глога за мой баща въ този животъ, защото имахъ нужда отъ тази опитность. Когато нѣкой човѣкъ мине покрай мене, азъ нарочно ще го закача съ бодлитѣ си“. Той ще ме попита: „Защо ме закачашъ?“ — Искамъ да те опитамъ, какъвъ човѣкъ си. И като го видя, че иде съ брадва да ме отсѣче, казвамъ: признавамъ, че ти си силенъ човѣкъ, защото можешъ да отсѣчешъ тръна. Такъвъ човѣкъ е въ състояние да изправи и своитѣ погрѣшки. Отъ този примѣръ ние вадимъ заключение за себе си и казваме: въ всѣки човѣкъ, който може да отсѣче единъ трънъ или единъ глогъ, има една добродѣтелна чърта, че той може да изправи своитѣ погрѣшки. Когато ме отсича като трънъ, или като глогъ, съ това той ми прави голѣмо добро, защото ме учи, какъ да изправямъ погрѣшкитѣ, които правя. И азъ трѣбва да имамъ брадва, че както този човѣкъ постѫпва спрѣмо мене, тръна, който закачамъ дрехитѣ на хората и ги кѫсамъ, така и азъ трѣбва да постѫпвамъ спрѣмо своитѣ вѫтрѣшни погрѣшки. Само така могатъ да се разрѣшатъ въпроситѣ. Мислимъ ли по другъ начинъ, никакво разрѣшение на въпроситѣ не може да се постигне. „Истината ще ви направи свободни.“ Вие, и като млади, и като стари, трѣбва да разрѣшавате въпроситѣ на вашия животъ отъ новото гледище, но нѣма да ги разрѣшавате изведнъжъ. Има редъ физически, материални въпроси, които трѣбва да разрѣ- шите; има редъ духовни въпроси, които сѫщо трѣбва да разрѣшите; и най-послѣ, има и редъ Божествени проблеми, които трѣбва да разрѣшите. Сега се срѣщатъ много хора обезсърдчени, отчаяни, които казватъ: „Боленъ съмъ, не ще мога да постигна своитѣ желания, не мога да уча, не мога да се подвизавамъ духовно.“ Нужно е тия хора да направятъ прѣзъ лѣтото най-малко 60 — 70 водни бани, да се изпотятъ, да се прѣчисти тѣлото имъ, за да добиятъ необходимото за тѣхъ здраве и сила. Нѣкой казва: „Азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣмамъ дрехи за прѣобличане, нѣмамъ достатъчно врѣме за тия упражнения. Казвамъ: ако вие не използувате топлото врѣме и не употрѣбите малко усилие за тия бани, за да изхвърлите изъ организма си всички утайки, които сѫ наслоени въ него, природата сама ще ви застави да направите тѣзи упражнения. По какъвъ начинъ ще ви застави природата? — Тя ще ви тури на легло, да лежите най-малко 5 — 6 мѣсеца, и тогава ще се принудите и отпускъ да си вземете, ако сте чиновникъ, и срѣдства да си доставите, ако сте бѣденъ. Казвамъ: прѣди да сте се разболѣли, погрижете се за вашето здраве! Вие чакате конеца ви да се опне, да изтънѣе, да се скѫса и тогава търсите начинъ, какъ да го свързвате. Имайте прѣдъ видъ слѣдното правило: не кѫсайте най-тънкия конецъ! Не кѫсайте и не вързвайте! Всички трѣбва да бѫдете умни, правилно да разрѣшавате вѫтрѣшнитѣ противорѣчия, които изпѫкватъ въ васъ. Ставате сутринь, но сте недоволни нѣщо. Защо? — Не можемъ да се молимъ на Бога. —- Радвайте се, че сега, именно, като сте недоволни, имате най-добри условия да се молите на Бога. Жената е недоволна отъ живота си; мѫжътъ е недоволенъ отъ живота; дѣцата сѫ недоволни отъ живота. Нека всички се обърнатъ къмъ Бога и кажатъ: „Господи, ние сме недоволни отъ живота, но затова идваме при Тебе, да ни научишъ, какъ да се освободимъ отъ недоволството. Прости ни, че сме недоволни. Направихме кривъ изборъ въ живота си, но втори пѫть нѣма да правимъ никакъвъ изборъ. Тогава ще бѫдемъ родени отъ вода и Духъ“. Слѣдъ това отивате при Бога и Му казвате: „Господи, прости ни! Никому добро не- направихме, но и на себе си добро не направихме, ние сме голѣми безвѣрници“- Питамъ: какъ познавате, че сте безвѣрници? Значи, вие имате двѣ мѣрки, двѣ идеи, двѣ съзнания въ себе си. Едното съзнание ти казва: ти не вѣрвашъ, както трѣбва. Другото съзнание ти казва,- ти вѣрвашъ, както трѣбва. Направишъ нѣкакво добро. Едното съзнание ти казва: „Добро е това, което направи.“ Другото съзнание казва: „Не трѣбваше да правишъ това нѣщо!“ Ти седишъ, размишлявашъ и си казвашъ: „Цѣли 20 години вече, какъ водя духовенъ животъ, но светия не мога да стана“. Да станешъ светия, това значи да станешъ красивъ човѣкъ. Не можешъ ли да станешъ красивъ, ти не си разрѣшилъ въпроса. „Истината ще ви направи свободни.“ Ра- зумниятъ човѣкъ, който е намѣрилъ Истината, при каквото положение и да изпадне, каквито условия и да му се дадатъ, той ще може да разрѣши всички мѫчнотии въ своя животъ. Това значи човѣкъ съ характеръ. Нѣкой се разгнѣвилъ, казалъ нѣколко думи повече, отколкото трѣбва—нищо отъ това. Нека този човѣкъ вземе поука отъ себе си и да започне да работи. Такъвъ човѣкъ ще има по-голѣмо уважение и почитание въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е работилъ, а е красивъ. Грѣшникътъ, който е падалъ и ставалъ, има по-голѣма цѣна въ невидимия свѣтъ отъ онзи, който никога не е падалъ, не е грѣшилъ. И ангелътъ, който е падалъ и ставалъ и послѣ се връща при Баща си, е за прѣдпочитане прѣдъ онзи, който никога не е грѣшилъ. Азъ говоря за земния животъ, за ония, които сѫ обезсърдчени и казватъ: „Ние не сме постигнали нищо въ този свѣтъ.“ — Не, много нѣщо сѫ постигнали. Казвате: „Какво ни струва горчивата опитность?“ Казвамъ: трѣбва да се учите отъ вашата горчива опитность, отъ вашата жлъчка! Какво прѣдставлява жлъчката? Ако жлъчката не бѣше горчива, сърцето не би туптѣло. Жлъчката взима всички противорѣчия, които се зараждатъ въ сърцето и ги прѣработва въ себе си, вслѣдствие на което става горчива. Тя прѣдпазва сърцето отъ всички горчивини, които се набиратъ въ него. Ако попитате стомаха и червата, защо трѣбва постоянно да работятъ, тѣ ще ви кажатъ: „Ние трѣбва да работимъ, за да освободимъ жлъчката отъ отровитѣ, които и причиняватъ страдания.“ Ако сте жлъчка, стомахьтъ, червата ще ви кажатъ: „Прати ни малко отъ твоята отрова, та като смиламе храната, ще те освободимъ отъ страданията ти.“ Всички хора иматъ нужда отъ сърце, но иматъ нужда и отъ жлъчка. Сърцето безъ жлъчката не би могло да тупти. Ако нѣкой моментъ въ живота ви се роди едно проти- ворѣчие, то е тъй необходимо, както жлъчката е необходима за сърцето. Черниятъ дробъ е тъй необходимъ за бѣлия дробъ, както симпатическата нервна система е необходима за мозъка. Казвамъ, съврѣменнитѣ хора трѣбва да знаятъ, че между всички нѣща има извѣстни съотношения, извѣстна корелация. Обаче, който не разбира тия нѣща, иска изведнъжъ да стане ангелъ, безъ изпитания, безъ мѫчнотии, безъ страдания. Ако човѣкъ не мине прѣзъ изпитания и страдания, най-малкитѣ противорѣчия въ живота му ще го спънатъ. Напримѣръ, нѣкой твой приятель ти далъ гръбъ, не те поздравилъ, ти веднага се наскърбявашъ и усъмнявашъ въ него. Слѣдъ малко този твой приятель ти даде лицето си, поздрави те любезно, и ти веднага се за- радвашъ. Питамъ ви: ако срещнете едного, който има да взима пари отъ васъ, нѣма ли да се зарадвате, като видите гърба му?—Ще се зарадвате. Радвайте се, когато нѣкой вашъ приятель ви даде гърба си. Това е философия! Кога се радватъ хората? — Когато онзи, който има да имъ дава, обърне лицето си къмъ тѣхъ и каже: „Азъ нося пълна кесия. Отъ кога ви търся!“ Значи, хората се радватъ, когато иматъ да взиматъ. Питамъ: кога се радва дѣтето? — Когато отиде при крушата. То погледне нагорѣ къмъ полодоветѣ и и казва: , „Колко се радвамъ, че те намѣрихъ“! Крушата казва: ,,Отъ колко врѣме те чакамъ, пълна кесия нося!“ Дѣтето хване крушата, поразтърси я малко, взима си нѣколко плодове отъ нея, изяжда ги и казва: „Много хубава е тази круша!“ Отива това дѣте зимно врѣме при крушата и какво вижда? — Тя му обърнала гръбъ, кесията и е празна. Това сѫ положения, на които се натъкваме въ живота. Азъ ви давамъ тия примѣри, за да гледате разумно на живота. Ако гледате така, всичкитѣ ви работи ще вървятъ добрѣ, отъ нищо нѣма да се спъвате. Ако разбирате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, макаръ и да имате противорѣчия при условията, въ които сега живѣете, Божествениятъ Духъ, Истината, която е въ васъ, ще ви направи свободни. Само по този начинъ вие ще можете да растете. Ако не можете да гледате така на нѣщата, никакво растене не може да има. Само така може да се разбере и новото учение. Всички съврѣменни хора трѣбва да държатъ въ ума си слѣдната мисъль: въ Бога нѣма противорѣчия. Всичко, което Той върши, е добро. Това не значи, че зло не сѫществува въ свѣта. И доброто, и злото сѫществуватъ въ свѣта, дѣто иматъ свое дълбоко прѣдназначение. Обаче, Богъ използува и злото за добро. Въ Писанието е казано: ,,Ако нѣкой човѣкъ каже, че не е грѣшилъ, той не говори Истината; и ако нѣкой каже, че не е правилъ добро, пакъ не говори Истината. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е правилъ добро или зло. Защо? — Понеже въ свѣта, въ който живѣете, доброто и злото, като двѣ противоположни сили, сѫ въ постоянно състезание. Ето защо, злото понѣкога идва у васъ, вънъ отъ вашитѣ желания, вънъ отъ вашата воля. И доброто понѣкога се налага, безъ да го желаете. И тъй, като говоря за млади и за стари ученици, азъ имамъ по-особено разбиране отъ това, което сѫществува въ обикновения животъ. Като раздѣлямъ ученицитѣ на млади и стари, азъ ги разглеждамъ по отношение степеньта на тѣхното развитие. Младъ ученикъ е този, който се намира още въ началото на своето развитие. Старъ ученикъ е този, който е завършилъ своето развитие, своята еволюция на земята. Между васъ нѣма нито единъ, който да е завършилъ своето развитие. Младиятъ ученикъ всѣкога има възможность да се срещне съ единъ отъ ученицитѣ, които сѫ завършили своето развитие. Както дѣтето, което ще се роди, ще срещне своята майка на земята, така и младиятъ ученикъ, който има да се развива и учи, ще срещне по-опитенъ отъ себе си, който да го рѫководи. Значи, младитѣ ученици ще се срещнатъ съ старитѣ ученици, които сѫ завършили своето развитие и помежду имъ ще се образува вѫтрѣшна връзка. Както между майката и дѣтето сѫществува вѫтрѣшна връзка, така сѫществува връзка и между младитѣ и старитѣ ученици. Въ Писанието е казано: „Ще изпратя Духа си върху васъ“. Духътъ прѣдставлява, именно, тия стари ученици, които сѫ завършили своето развитие на земята. Тѣ познаватъ пѫтя, по който вървятъ сега младитѣ ученици, и като дойде нѣкой отъ тѣхъ при единъ младъ ученикъ, той ще му каже: ,,Азъ виждамъ, че ти си скърбенъ, обезсърдченъ; едно врѣме и азъ бѣхъ като тебе, но ето, сега зная вече, кой е цѣрьтъ на това състояние“. Единъ го утѣшава, другъ го утѣшава, докато му помогнатъ въ това затруднено положение, въ което е изпадналъ. Тия стари братя отварятъ книгата на живота, четатъ отъ нея и помагатъ на по-малкитѣ си братя. На какъвто въпросъ и да се натъкне младиятъ ученикъ, по-стариятъ ученикъ знае, какъ да го разрѣши. Той ще му каже: ,,Прѣди толкова и толкова години, ето, какъ азъ разрѣшихъ този въпросъ. Като го изслуша младиятъ, ще му олекне на душата. Като ви говоря за старитѣ ученици, не мислете, че старостьта имъ се изразява въ бѣла брада и мустаци, както и въ бѣли коси. Не, старъ ученикъ наричамъ този, който се отличава съ голѣма разумность, съ голѣма опитность и е проникнатъ отъ дълбокото желание да помага на своитѣ по-малки братя. Тия по-голѣми братя се радватъ на своитѣ по-малки братя и безъ да се спиратъ прѣдъ въпроса, дали сѫ праведни или грѣшни хора, тѣ веднага сѫ готови на услуга, щомъ се обърнатъ къмъ тѣхъ. Въ каквото положение да видятъ малкитѣ си братя, тѣ не имъ се сърдятъ, но казватъ: „Ето, какъ може да се направи тази работа“! Ако се обърне къмъ тѣхъ нѣкой праведенъ човѣкъ, тѣ ще му кажатъ: „За да запазишъ и занапрѣдъ чистотата на своитѣ дрешки, ето, какво трѣбва да направишъ: ще си ку- пишъ единъ хубавъ гардеробъ, и щомъ си свършишъ работата, ще ги приберешъ“. Ако пъкъ се обърне къмъ тѣхъ нѣкой грѣшенъ човѣкъ, на когото дрехитѣ сѫ окжсани, изцапани, тѣ ще му покажатъ начинъ, какъ да се изчисти и обнови. Сега вече е ясенъ стихътъ: „Ще изпрати Богъ Духа си да ви рѫководи“. Този Духъ ще влѣзе въ сърцата на всички хора и ще ги рѫководи. Всѣки, който може да рѫководи другитѣ хора, той е миналъ вече по пѫтя, по който тѣ сега минаватъ. И Христосъ, Който сега рѫководи цѣлото човѣче- ство, е миналъ по пѫтя на всички страдания, затова, именно, може да помага на ония, които страдатъ. Често младитѣ ученици питатъ: „Какво трѣбва да направимъ, за да постигнемъ идеалитѣ на своята душа?“— Тѣ трѣбва да примирятъ своята красота съ своята грозота, своето добро съ своето зло, споредъ тѣхнитѣ схващания. Слѣдъ това, тѣ трѣбва да се проникнатъ отъ мисъльта, че Истината ще ги направи свободни. Тази Истина, взета въ широкъ смисълъ, може да се приложи въ живота на всички хора. Не допущайте въ себе си мисъльта, че това учение, че тази Истина не е за васъ и може да се приложи само при благоприятни условия на живота ви. Не мислете така. Знайте, че когато и да е, вие ще се натъкнете на този въпросъ. Мнозина казватъ: за насъ още не е дошло врѣмето. Казвамъ: дошло е врѣмето за всички млади ученици. Не чакайте да ви изкаратъ насила навънъ и тогава да видите, че слънцето е изгрѣло вече. Когато човѣкъ не излѣзе доброволно вънъ на свѣтлината, условията ще го заставятъ насила да излѣзе. Волътъ е впрегнатъ насила да оре на нивата, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Хрътката на ловджията гони заека въ гората, и той бѣга, понеже не е разрѣшилъ правилно въпроситѣ на своя животъ. Яко човѣкъ слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и се подчинява на великия законъ, който работи въ него, страданията му ще се прѣвърнатъ на радость. Яко той не слуша своя вѫтрѣшенъ гласъ и не се подчинява на този великъ законъ, страданията му нѣма да се прѣмахнатъ. Днесъ има благоприятни условия за развитието на всички хора. Кои сѫ тия условия? — Страданията и мѫчнотиитѣ. Тѣ сѫ необходимо условие за вашето развитие. Казвате: „Какво ще стане съ насъ, ако свѣтътъ се развали?“ Да се прѣдполага, че свѣтътъ ще се развали, това сѫ човѣшки схващания. Ако свѣтътъ се развали въ едно отношение, Богъ ще го прѣсъздаде отново въ друго отношение, и то по-хубаво отъ първия, който се развалилъ. Сега, за да не се обезсърдчавате въ живота, трѣбва да разбирате, че Истината ще ви направи свободни. Помнете, че при великия изворъ на живота има мѣсто за всички, и може да отидете при него, да уталожите жаждата си. Нѣкой запитва: „Защо трѣбва да вѣрвамъ въ Бога?“ — Ако нѣмашъ вѣра въ Бога, твоятъ животъ не може да се изрази напълно и не ще можешъ да постигнешъ нищо. Какво може да се ползува болниятъ отъ най-хубавата храна, ако тя не се смила добрѣ въ стомаха му? Това ядене повече ще развали стомаха му и ще му причини голѣми страдания. Да имашъ страдания, безъ да разбирашъ, защо страдашъ, това значи да се обезсмисли животътъ ти; да имашъ страдания и да разбирашъ, защо страдащъ, това е осмисляне на живота ти. Сега всички трѣбва да знаете, защо сте родени, защо сте дошли на земята, какво трѣбва да постигнете и какво сте постигнали. Ако знаете, защо сте дошли и ако сте постигнали, каквото трѣбва, това е добро за васъ; и ако не знаете, защо сте дошли и нищо не сте постигнали, и това е добро. Ако страдате е добро, и ако се радвате, пакъ е добро; ако имате знания е добро; и ако нѣмате знания, пакъ е добро — ще дадете възможность на други да работятъ за васъ. Въ каквото положение и да се намирате, не съжалявайте, благодарете на Онзи, Който ви е пратилъ на земята, че ви е създалъ тъкмо такива, каквито сте. Казвате: „Защо не съмъ се родилъ царь, да ми служатъ другитѣ хора?“ Питамъ: въ дадения случай, колко царе може да има на земята? — Яма защо не съмъ богатъ? — Въ дадения случай, колко богати хора може да има на земята? Какво може да желаете при условията, въ които сега се намирате? — Да бѫдете добри и разумни. За това нѣщо има възможность и условия за всички. Всѣки може да люби; всѣки може да обича Истината; всѣки може да бѫде правдивъ; всѣки може да бѫде разуменъ; всѣки може да бѫде добродѣтеленъ. Това е изворътъ, при който има по малко мѣстице за всички, да седнатъ и да уталожатъ жаждата си. Тия нѣща желайте, а оставете другитѣ, които сѫ достѫпни само за малцина. Непостижимитѣ желания сѫ само за ония, които сѫ достигнали високитѣ върхове. Казвамъ: засега гледайте да постигнете въ живота си само достѫпнитѣ нѣща за всички, а именно: да бѫдете добри и разумни. Въ тази доброта и разумность ще се осмисли вашиятъ бѫдещъ животъ, върху тѣхъ. Богъ ще гради живота. Тѣ ще бѫдатъ условия за постигане на чистия животъ, къмъ който всички се стремятъ. Значи, всички хора, безъ изключение, могатъ да бѫдатъ добри и разумни, и трѣбва да бѫдатъ добри и разумни— това отъ тѣхъ зависи. При великия изворъ на живота има мѣсто за всички. Достатъчно е вие да направите малко усилие само, за да отидете до извора. Съ какво канче ще черпите вода отъ извора, това не е важно; нѣкои могатъ да си послужатъ съ рѫката направо, други — съ дървено канче, трети — съ стъклено, четвърти — съ сребърно, пети — съ златно — безразлично е това. Важно е тази вода да влѣзе въ вашето тѣло и да придобие свой изразъ. Не казвайте, че нѣма смисълъ да отивате при извора, щомъ нѣмате сребърно или златно канче. Смисълътъ на нѣщата не се заключава въ външната форма. По едно врѣме въ варненската гимназия, между ученицитѣ, се бѣше явила манията да носятъ очила съ златна верижка, да минаватъ за учени хора. Тѣ имали единъ ученъ учитель, който носилъ очила съ златна верижка, и повечето отъ ученицитѣ рѣшили да му подражаватъ. Като туряли очила, тѣ се мислѣли за професори, за учени хора. Казвамъ: учението не се постига съ носене на очила. Напуснете модата. По-добрѣ е безъ очила. Сега, вие, младитѣ ученици, ще подемете тази задача и ще я приложите въ живота си. Всѣки ще работи тъй, както разбира. Нѣма ученикъ, който да не знае своята програма. Ученикътъ, който е влѣзълъ въ първи класъ на гимназията, не знае ли програмата си?" — Знае я. Ученикътъ отъ втори, класъ, не знае ли програмата си? — Знае я. Ученикътъ знае програмата си за всѣки день и часъ. Днесъ ще ви поздравя съ влизането ви въ училището и съ започване ученето, споредъ опрѣдѣлената за всѣки класъ програма. И професоритѣ ще започнатъ работата си единъ слѣдъ другъ, нѣкой съ очила, други безъ очила. На ученицитѣ казвамъ да не подражаватъ на професоритѣ си съ очила, а да учатъ това, което тѣ имъ прѣподаватъ. „Истината ще ви направи свободни“. Кой ще ви доведе до тази Истина? — Про- фесоритѣ на това велико училище. Тѣ ще ви доведатъ до вѫтрѣшното разбиране на Божествената красота, на Божествената доброта и разумность, които ще ви направятъ свободни. Тогава вие ще кажете: сега нашиятъ животъ добива смисълъ. И сега, азъ желая Божието благословение, Божията благость, Божията милость, които сѫ ви слѣдвали досега, да ви слѣдватъ и за въ бѫдеще въ пѫтя на това велико учение. Никой отъ васъ да не се обезсърдчава! За всинца има мѣсто въ училището. Всички нѣма да бѫдете еднакво облѣчени, но бѫдете доволни отъ своитѣ дрешки. Нѣкой казватъ: „Този е послѣдниятъ день на нашата срѣща въ училището“. Казвамъ: послѣдниятъ день подразбира приложение на учението. Послѣдниятъ день въ училището е послѣдниятъ срокъ, когато ученицитѣ могатъ да приложатъ това, което сѫ учили прѣзъ годината. Сега, именно, ще започнете работата. Този день ще задигнете рала и мотики, ще впрегнете воловетѣ, и всички на работа! Като започнете работа, и музика ще ви; свири. Съ музика ще тръгнете, както военнитѣ тръгватъ на бойното поле: музиката върви напрѣдъ, а войницитѣ слѣдъ нея. И тъй, азъ ви поздравлявамъ съ работата ви, съ музиката, съ пѣснитѣ, съ всичкитѣ ви пособия: книги, раници, рала, мотики и т. н. Вложете Истината дълбоко въ душитѣ си! Тя ще ви направи свободни за далечни врѣмена. Съ нея ще постигнете далечни мечти и копнежи на вашия умъ и на вашето сърце.
  6. Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Понедѣлникъ 5 ч. с. 9 юли Безъ окови Дѣяния на Апостолитѣ, 26.— 8 ст. Когато се даватъ малки упѫтвания въ нѣкоя часть или глава отъ Свещената книга, не мислете, че въ тѣхъ се заключава цѣлата Истина, или че отъ тия упѫтвания ще дойде спасението на човѣчеството. Четенето на нѣщо азъ уподобявамъ на това, когато нѣкой вашъ приятель ви даде единъ обѣдъ или една малка закуска. Ще ви нахрани ли той съ тази закуска или съ този обѣдъ? — Не, ще ви залъже само. То е равносилно на това, че ви дава единъ орѣхъ, или една ябълка, или лъжичка сладко. Умниятъ човѣкъ ще бѫде благодаренъ и на това, но онзи, който не разбира, ще каже: защо не ми дадоха да се наямъ, както трѣбва? Обаче, смисълътъ на живота не е въ яденето. Сега могатъ да се родятъ редъ въпроси, трѣбва ли да се яде, или не трѣбва да се яде? — Яденето е условие, процесъ, който става въ организма на човѣка. Много процеси се извършватъ въ човѣшкия организъмъ, но яденето е единъ отъ необходимитѣ процеси, безъ които човѣкъ не може да продължава живота си. Този процесъ изпѫква като голѣмъ клонъ на нѣкое дърво, и като дойдемъ до този клонъ, щемъ не щемъ, ще се облегнемъ на него. Това е тъй необходимо, както, когато влизате въ нѣкоя кѫща, непрѣменно ще минете надъ и подъ прага на вратата. И царьтъ, и простиятъ човѣкъ, като дойдатъ до вратата, ще минатъ подъ горния и прагъ. Казвате: да махнемъ този прагъ, който е надъ главитѣ ни! — Ако махнете този прагъ, другъ ще дойде на неговото мѣсто, и пакъ нѣма да бѫдете свободни. По този начинъ, и въ всѣка прочетена глава все има нѣколко зрънца, които трѣбва да сдъвчете и да асимилирате. Яденето има смисълъ само тогава, когато храната, която ви се дава, за да подкрѣпи живота, може да се смѣли. Ако човѣкъ асимилира храната добрѣ, ще може да извлѣче отъ нея сила, която ще му даде микроскопическа радость за деня. Въ прочетената глава има важни въпроси, като този, какво значи да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога. За да се разбере този въпросъ въ своята пълнота, трѣбва да се говори по него съ години. Той съдържа въ себе си Божията Любовь, Мѫдрость, Истина — всичко велико и красиво въ живота се заключава въ този въпросъ. Що? Мислите ли за невѣрване, че Богъ възкръсява мъртвитѣ? Питамъ: кой възкръсва? — Който се е родилъ отъ Бога. Онзи, който не се е родилъ отъ Бога, може ли да възкръсне? — Не може. Значи, всѣки, който веднъжъ се е родилъ и умрѣлъ, може да се роди изново и да възкръсне. Ако прослѣдите съврѣменния животъ въ неговата пълнота, ще видите, че сѫществуватъ редъ теоретически познания, които ще иматъ приложение и въ бѫдещето. Обаче, има редъ познания, които сѫ нужни само за настоящия день. Има обикновени, работнически дрехи, съ които се работи всѣки день; има и празнични, великденски дрехи, съ които човѣкъ се облича само въ велики, свѣтли дни, или когато очаква нѣкой свой добъръ приятель. И дѣлничнитѣ дрехи сѫ хубави, и празничнитѣ дрехи сѫ хубави. Понѣкога дѣлничнитѣ дрехи сѫ по-хубави, защото съ тѣхъ се извършва повече работа. Но за дѣлничнитѣ дрехи никой не говори така, както за празничнитѣ. Обикновенитѣ дрехи, които носите, постепенно ставатъ работнически; като започнете да носите празничнитѣ дрехи по-често, и тѣ ставатъ дѣл- нични, а послѣ — работнически. Щомъ празничнитѣ ви дрехи станатъ дѣлнични, вие започвате да мислите вече за нови дрехи. Това, което виждаме да става вънъ съ човѣка, става и вѫтрѣ съ него. Тъй че всѣки процесъ, всѣко явление въ живота, има Свой външенъ и свой вѫтрѣшенъ изразъ. Казвамъ: първиятъ актъ, когато човѣкъ дойде на земята, е да се роди. Дѣ е билъ човѣкъ прѣди да се роди? — У Бога. Значи, Богъ е първиятъ, Който извадилъ човѣка вънъ отъ себе си и го направилъ жива душа. Слѣдъ това Богъ започналь да работи върху тази душа: да я създава и прѣсъздава, да и прѣдава редъ качества, да я надарява съ редъ дарби и способности. Така Богъ работилъ и продължава да работи епоха слѣдъ епоха, вънъ и вѫтрѣ въ човѣка. Ето защо, вие трѣбва добрѣ да разбирате, какво прѣдставлява човѣкъ самъ по себе си, какъвъ е неговиятъ стремежъ, какви сѫ неговитѣ мисли, чувства и дѣйствия, какви сѫ неговитѣ задължения на първо мѣсто спрѣмо Този, Който му е далъ животъ и импулсъ за работа въ живота. Всѣки човѣкъ, който съзнава своето положение така, и който има ясна прѣдстава за себе си, ще мисли правилно, ще чувствува правилно и ще дѣйствува правилно. Азъ нѣма да обяснявамъ сега, какво означава права мисъль, право чувство и право дѣйствие. Защо? — Има отношения, които врѣмето, само по себе си, ще обясни: обаче, има и врѣме, когато съзнанието на хората ще се пробуди, и тѣ ще бѫдатъ готови да разбиратъ Истината. Ако сега на съврѣменното човѣчество не се откриватъ извѣстни истини, то по единствената причина, че още не сѫ готови да ги възприематъ. Ако извѣстни истини се посадятъ сега въ съзнанието на хората, тѣ ще израснатъ, но скоро ще увехнатъ, безъ да дадатъ плодъ. Ако нѣкой човѣкъ приеме едно вѣрую, но нѣма стимулъ въ себе си да го слѣдва, то скоро ще изсъхне. Всѣка работа въ живота, която се започва, трѣбва да се завърши. Ако единъ ученикъ влѣзе въ отдѣленията и не свърши този основенъ курсъ, той не може да влѣзе и въ гимназията; ако влѣзе въ гимназията и не я завърши, той не може да влѣзе въ университета. Въпрѣки това, ние виждаме много ученици, които се записватъ въ училището, но не свършватъ. Всѣка започната работа трѣбва да се завърши! Всѣко свършване на една работа подразбира започване на нова — новъ развой, нова стѫпка въ живота на човѣка. Мнозина казватъ: отъ толкова години насамъ ние вѣрваме, но какво придобихме съ тази вѣра? Казвамъ: и въ вѣрата трѣбва да става вѫтрѣшно обновяване. Какъвъ смисълъ има вашата вѣра, ако вѣрвашъ, че първо си дѣте, послѣ ставашъ голѣмъ човѣкъ, слѣдъ това възрастенъ, докато стигнешъ до 120 години и най-послѣ вѣрвашъ, че ще умрешъ, ще отидешъ на сѫдъ при Бога. И оттамъ ще те изпратятъ или въ ада, или вь рая при светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора? Питамъ: слѣдъ като умрете и отидете на онзи свѣтъ, ще можете ли да прѣдадеге оттамь нѣкоя своя опитность на хората, които сѫ останали слѣдъ васъ на земята? — Не можете. Вашиятъ баща, който е заминалъ за онзи свѣтъ, дошълъ ли е нѣкога, да ви каже, какво има тамъ? Ще кажете, че много отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ сѫ се проявили чрѣзъ нѣкои медиуми тукъ на земята. Казвамъ: тогава и азъ мога да ви кажа много нѣща за онзи свѣтъ, но вие ще вѣрвате ли? Досега никой отъ обикновенитѣ заминали хора не сѫ се явили да кажатъ, какво има на онзи свѣтъ. За да могатъ нѣкои отъ заминалитѣ за онзи свѣтъ да дойдатъ тукъ и да разправятъ, какво има на онзи свѣтъ, тѣхното съзнание трѣбва да е будно. Тия хора не трѣбва да сѫ умрѣли. Подъ „умрѣли хора“ ние подразбираме тѣзи хора, които слѣдъ смъртьта изгубватъ часть отъ съзнанието си, което сѫ имали, тукъ на земята. Тия хора не виждатъ пѫтя, прѣзъ който минаватъ. При това положение и тѣ сами не знаятъ, дѣ сѫ, какво е станало съ тѣхъ и т. н. Слѣдователно, само този човѣкъ може да разправя, какво има на онзи свѣтъ, който вижда нѣщата, понеже и въ онзи свѣтъ той запазва свѣтлината на своето съзнание. И тогава, смъртьта за него не е нищо друго, освѣнъ събличане на старата дреха и обличане на нова. Само онзи човѣкъ вижда, на когото съзнанието е будно да разбира отношенията, които сѫществуватъ между този и онзи животъ. Когато нѣкой казва, че разбира хората, това значи, че той възприема тѣхнитѣ мисли и чувства. Каже ли нѣкой човѣкъ, че еди кой си го обича, това показва, че той не само чувствува неговата любовь, но вижда още въ лицето му образа на Любовьта. Любовьта има свой образъ. Мѫдростьта има свой образъ. Истината има свой образъ. Правдата, Добродѣтельта сѫщо така иматъ свои образи. Всѣки, който има очи, той може да вижда и да разбира тѣзи образи. Прѣдставете си, че нарисувамъ на дъската само чело на човѣкъ. Какво означава това нѣщо? — Човѣкъ, който мисли. Слѣдъ това долу на челото нарисувамъ вѣжди, а подъ тѣхъ — очи и носъ. Какво означаватъ сега тия нѣща? — Че на този човѣкъ се даватъ условия да вижда и да помирисва нѣщата. Послѣ, нарисувамъ на този образъ и уста. Какво показва тя? — Че този човѣкъ може вече да говори, да яде, а съ езика си — да вкусва. Най послѣ нарисувамъ и ушитѣ. Какво показватъ тѣ? — Че този човѣкъ започва да чува и да слуша. Значи, най-важнитѣ нѣща на главата на човѣка сѫ: челото, очитѣ, носа, устата, езика и ушитѣ. Слѣдъ това нарисувамъ тѣлото съ краката и рѫцѣтѣ и получаваме цѣлата фигура на човѣка. Какво показватъ краката? — Че този човѣкъ може да ходи. Какво показватъ рѫцѣтѣ? — Че, този човѣкъ може да работи, да хваща нѣщата. Та казвамъ: когато говоримъ за човѣка, за великата Истина, която той включва въ себе си, трѣбва да го нарисуваме такъвъ, какъвто е. Нѣкой отъ васъ рисуватъ човѣка много изопачено — такъвъ, какъвто не е. Поставятъ го въ положение профилъ и нарисуватъ половинъ чело, изкривенъ носъ, едно око, едно ухо и казватъ: красивъ е този образъ! — Не, въ този образъ нѣма никаква красота. Може би хората въ духовния свѣтъ да иматъ по едно око, но тукъ, въ физическия свѣтъ, хората иматъ двѣ очи и двѣ уши. Какъ ще разберете тия нѣща? — По човѣшки не можете да ги разберете. Затова, пазете се отъ бърза прѣцѣнка на нѣщата. Всѣко нѣщо има двѣ страни: човѣшка и Божествена. Запримѣръ, има човѣшки движения, има и Божествени движения; има човѣшко знание, има и Божествено знание; има човѣшко служене, има и Божествено служене. Не смѣсвайте тия двѣ положения, защото всичкитѣ ви понятия ще се объркатъ, каша ще се получи. Най-първо разберете човѣшкото, а послѣ Божественото. Ако разберете човѣшкото, и Божественото ще разберете, и обратниятъ процесъ е вѣренъ: ако разберете Божественото, и човѣшкото ще разберете. Та казвамъ: когато дойдете до вѫтрѣшното разбиране на ония истини, които лежатъ дълбоко у васъ, вие ще разберете и вашата сѫщина, като човѣкъ. Най първо човѣкъ трѣбва да изправи своя умъ, за да могатъ да се развиватъ правилно неговитѣ умствени способности. Слѣдъ това той трѣбва да изправи своето сърце, за да регулира чувствата си. Колкото чувства има човѣкъ, толкова сѫ и способноститѣ му. Ако чувствата на нѣкой човѣкъ не сѫ правилно оформени, и умственитѣ му изводи и заключения ще бѫдатъ неправилни. Нѣкой казва: азъ не обичамъ еди- кой си прѣдметъ. — Щомъ не обичашъ този прѣдметъ, ти не можешъ да го изучавашъ, Ако не обичашъ Правдата, никога не ще можешъ да я изучавашъ. Ако не обичашъ Истината, не ще можешъ да я разберешъ. Човѣкъ може да изучава само това, което обича. Често хората третиратъ въпроса за Истината. Нѣкой казва: азъ говоря абсолютната Истина. Другь говори за относителната Истина. Трети говори за спасителната Истина. Да говоришъ Истината, това не подразбира да вѣрвашъ въ нея. Питатъ нѣкого: ти ли направи това нѣщо? — Азъ го направихъ. — Истината ли говоришъ? — Да, Исти,- ната говоря. То значи: тъй ли направи това нѣщо, както си го мислилъ, или си вложилъ нѣкакъвъ примѣсь въ него? Когато се говори за спасителна, за относителна, както и за абсолютна Истина, това подразбира, че понятието Истина е широко и постоянно може да се разширява — зависи отъ самия човѣкъ. Колкото по голѣма е широтата на човѣка, толкова по-близко е той до самата Истина. Какъ може да се познае широтата на човѣка? — По неговото чело. Носътъ на човѣка показва, каква е неговата наблюдателность, неговата интелигентность и разумность. По устата на човѣка се сѫди, каква е неговата любовь: човѣшка, ангелска или Божествена. Любовьта не изтича отъ устата, но чрѣзъ устата се проявява. Ушитѣ сѫщо тъй показватъ разумностьта на човѣка. Изобщо, човѣкъ се познава по формата на своето чело, на своитѣ очи, уши, вѣжди, носъ, уста. Всички тия удове у човѣка, както и цѣлото тѣло, сѫ подложени на постоянни промѣни. Човѣкъ не може да измѣни външнитѣ си форми, докато не измѣни своитѣ вѫтрѣшни състояния. Какъвъ е човѣкъ, всичко е написано на него, но вие още не можете да си служите напълно съ тази наука. Само просвѣтениятъ, разумниятъ човѣкъ може да си служи съ нея. Неразумниятъ човѣкъ ще я използува да търси недостатъцитѣ на хората. Непросвѣтениятъ човѣкъ, като види нѣкого съ типиченъ бѣлѣгъ на носа, ще му каже: „Азъ зная, какъвъ човѣкъ си; ти си отъ бѣлѣзанитѣ. Казвамъ: Богъ е бѣлѣзалъ всички хора, но едни сѫ бѣлѣзани за добро, други сѫ бѣлѣзани за зло. Нѣкой хора сѫ бѣлѣзани отъ Бога като поети, други — като писатели, трети — като музиканти, четвърти — като художници и т. н. Добрѣ е човѣкъ да е бѣлѣзанъ отъ Бога! По какво ще познаете единъ ангелъ? И той е бѣлѣзанъ отъ Бога. Ангелътъ се отличава съ голѣма разумность и свѣтлина, съ голѣма пластичность и подвижность; той може да бѫде видимъ и невидимъ. Всички негови удове сѫ напълно подъ контрола на волята му. Той влиза и излиза въ вашата стая при затворена врата. Уплашите ли се отъ него, втори пѫть не идва при васъ. Страхътъ показва, че съзнанието ви не е готово. Влѣзе ли нѣкой ангелъ въ стаята ви, зарадвайте се, той е изпратенъ отъ Бога. Съзнанието на всички хора трѣбва да бѫде готово, защото все ще дойде день, когато нѣкой ангелъ ще ви посѣти. Допуснете, че днесъ дойде при васъ Учи- тельтъ на вашата душа, Когото очаквате съ години. Какво ще Го запитате най-първо? Вие ще Го запитате: „Учителю, ще бѫда ли спасенъ, или не? Добрѣ ли вървя въ пѫтя, или не? Това сѫ обикновени работи, за които и свѣтьтъ се интересува и запитва. Кое е най-сѫщественото нѣщо, което ученикътъ трѣбва да каже на своя Учитель? Той трѣбва да Му каже: „Учителю, научи ме да вървя правилно по Твоя пѫть, да позная Бога, както Ти Го познавашъ! Научи Ме да Му служа така, както Ти Му служишъ! Покажи ми, какъ да придобия Любовьта, която Ти имашъ къмъ Бога, къмъ своята душа и къмъ своитѣ ближни! Пожелае ли ученикътъ тия качества, той нѣма да ги придобие изведнъжъ, но ще прави усилия за постигането имъ, ще работи съзнателно върху тѣхъ. Всѣки ученикъ, който знае какво иска, той бързо напрѣдва. Мнозина мислятъ, че като дойде Учительтъ имъ, Той ще влѣе изведнъжъ всичко въ главата имъ. Вливането не става изведнъжъ. Ако водата на нѣкоя рѣка започне да се влива въ една голѣма празнина, ще може ли за една година да я прѣвърне въ езеро? Питамъ: колко милиони години сѫ били нужни, докато се създаде Великиятъ океанъ? Колко години текоха небеснитѣ рѣки, за да се образува този океанъ? Това е задача за учени- тѣ хора, а не за васъ. Вие не се интересувате отъ този въпросъ. Вь дадения моментъ за васъ има нѣщо по-важно отъ това, какъ и за колко врѣме се е образувалъ Великиятъ океанъ. За всички съврѣменни хора е важенъ въпросътъ за обновяването. Често на извѣстни мѣста въ природата се събира вода, въ която, ако не става непрѣкѫснато вливане на ново количество чиста, прѣсна вода, се развиватъ отровни, миризливи газове. Тия мѣста съ застояла вода се наричатъ блата, локви. Водата на тия блата се отличава по това, че въ нея се образуватъ жабуняци, а отъ гниенето на попадна - литѣ растителни и животински части започватъ да се развиватъ отровнитѣ газове. Ако не паднатъ дъждове, или ако не дойдатъ бури и вѣтрове, които раздвижватъ тази вода, тя не може да се обнови и става разсадникъ на най-лошитѣ болести за човѣка. Подобно нѣщо прѣдставляватъ и застоялитѣ мисли и чувства у човѣка. Тѣ го правятъ недоволенъ отъ себе си. Какъ ще се помогне на човѣка при това негово положение? Кой ще му дойде на помощь? — Висшето съзнание, което дѣйствува въ великата разумна природа, въ тѣзи случаи, изпраща на човѣчеството нѣкое голѣмо нещастие, за да го освободи, както отъ жабуняцитѣ, натрупани върху него, тъй и отъ отровнитѣ миризливи газове, които се развили въ него. Постоянно трѣбва да се работи върху хората! По какъвъ начинъ? Чрѣзъ страданията. Тѣ сѫ онѣзи спасителни за тѣхъ вѣтрове и бури, които раздвижватъ застоялитѣ води въ тѣхния организъмъ и по този начинъ ги обновява. Върху кои хора работи висшето съзнание? — Върху тия, които сѫ опрѣдѣлени да възкръснатъ и да наслѣдятъ Вѣчния Животъ. Писанието казва: „Които Богъ обича, тѣхъ обработва.“ Христосъ изказа тази мисъль въ слѣдната форма: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми е земледѣлецътъ.“ Значи, Богъ обработва лозовитѣ прѫчки, за да дадатъ добъръ плодъ. Когато се говори, че човѣкъ трѣбва да бѫде роденъ отъ Бога, това раждане не е еднократенъ, но — многократенъ процесъ. Родениятъ отъ Бога трѣбва постоянно да расте, да се развива. Много отъ неговитѣ убѣждения и разбирания за нѣщата ще се измѣнятъ. Ще бѫде жалко, ако идеитѣ, вѣрванията и възгледитѣ на този човѣкъ останатъ такива, каквито сѫ били въ миналото. Всѣки день той трѣбва да има една малка придобивка къмъ своето съзнание. Задачата на човѣка е да развива и разширява своята душа, защото въ нея сѫ складирани опитноститѣ на миналото, а сега се складиратъ тия на настоящето. Колкото повече се разширява съзнанието, толкова повече се обогатява и душата съ опитности. Човѣшкиятъ умъ съ своитѣ мисли и човѣшкото сърце съ своитѣ чувства идватъ като помощници на човѣшкото съзнание, да го разширятъ и развиятъ. Слѣдователно, ако чувствата на човѣка не се подобрятъ, и съзнанието му не може да се подобри. Затова, пазете чувствата си да не огрубѣватъ. Нѣкой хора се влюбватъ въ прѣдметъ, който прѣзъ цѣлия имъ животъ се явява като спънка на тѣхното развитие. Напримѣръ, тѣ се влюбватъ въ паритѣ и цѣлъ животъ имъ служатъ. Паритѣ могатъ да служатъ като срѣдство, като условие за постигане на по-висши цѣли и идеали, но тѣ сами не могатъ да бѫдатъ нито цѣль, нито идеалъ. Да се влюбишъ въ паритѣ, значи да огрубишъ чувствата си. Понѣкога може да обикнете нѣкого така, че тази обичь да бѫде спънка въ вашия животъ. Онзи, когото обичате, трѣбва да внася всѣки день по нѣщо ново въ живота ви. Нѣкой казва: „Азъ искамъ еди-кой си човѣкъ да ме обича.“ Добрѣ, но днесъ, при условията, въ които се намира този човѣкъ, той не може да ви обича. Защо? — Днесъ този човѣкъ не може да внесе нищо ново въ васъ. Тогава, за какво ви е неговата обичь? Тя нѣма да ви ползува въ нищо. Ето защо, за да дойде Любовьта у насъ, да могатъ хората да ни обичатъ, и ние да обичаме, трѣбва да се пристѫпи къмъ единъ подготовителенъ процесъ. И тъй, за да дойде Божествената Любовь у насъ, ние трѣбва да бѫдемъ абсолютно чисти, за да не срѣща тя никакво съпротивление. Само така тя ще може да прѣдаде своитѣ качества, своитѣ елементи на лицето, което ние любимъ. Човѣкъ, въ когото е дошла Божията Любовь, трѣбва да има точно опрѣдѣлени отношения къмъ мѫжа, къмъ жената, къмь приятелитѣ, къмъ госпо- даритѣ, къмъ слугитѣ и къмъ всички живи същества, отъ най малкитѣ до най-голѣмитѣ. Ако обикнете нѣкого и внесете въ ума или въ сърцето му една непотрѣбна мисъль или едно непотрѣбно чувство, вие го спъвате вь живота. Ако нѣкой пияница обикне една жена, която никога въ живота си не е пила, и той успѣе да събуди въ нея желание да пие, питамъ: какво ново е внесълъ този човѣкъ въ душата на своята любима? Той внесе въ душата и едно отрицателно качество, съ което я осакати, но не я повдигна. Този човѣкъ не можа да внесе въ душата и любовь къмъ Истината, или желание да се самопожертвува за великото, за красивото въ свѣта. Казвамъ: новитѣ разбирания на живота изискватъ отъ всинца ни, когато обичаме нѣкого, да имаме силното желание да внесемъ въ душата му нѣщо хубаво, красиво. И тогава, всѣки ще благодари на Бога, че е срещналь човѣкъ, който съ своята любовь е могълъ да внесе въ ума му една свѣтла мисъль и въ сърцето му едно красиво чувство и желание. Такива хора сѫществуватъ въ свѣта. Само чиститѣ хора могатъ да обичатъ. Хора, които не сѫ чисти по сърце, всѣкога ще губятъ въ любовьта си. Въ Писанието е казано: „Само чиститѣ по сърце ще видятъ Бога“. Когато хората страдатъ, че никой не ги обича, това се дължи на Божествения гласъ въ тѣхъ, който имъ казва: „Докато вие не сте чисти, докато не се отречете отъ низшето „азъ“, не можете да използувате моята Любовь.“ Има нѣщо въ човѣка, което трѣбва да умре! Павелъ казва: „Сега вече не живѣя азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ Това подразбира, че онзи Павелъ, който гонилъ, прѣслѣдвалъ Христа, и слѣдъ това се обърналъ къмъ Бога, сега вече Христосъ живѣе въ него. Питамъ: когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ Царството Божие, като Иванъ, като Стоянъ, или като Драганъ ще влѣзе? — Не, Иванъ ще отиде при Ивановци, Стоянъ — при Стояновци, Драганъ — при Драгановци, а душата ще отиде при Бога. Иванъ, Стоянъ, Драганъ, това сѫ нѣща, дадени отъ хората, затова и при тѣхъ ще останатъ. Това, което е Божествено въ човѣка, ще отиде при Бога. Човѣшкитѣ разбирания и човѣшкото съзнание ще останатъ при хората, а Божественото съзнание ще отиде при своя Първоизточникъ. Нѣкой хора се плашатъ отъ смъртьта и казватъ: „Какъ тъй да умра. Чудни сѫ тия хора! Кое е по-хубаво: да лежи човѣкъ на легло и да се прѣвива отъ болки, или да умре това съзнание за болката въ него и да се замѣсти съ ново съзнание за здраве, на което човѣкъ да уповава въ живота си и да се радва? Нѣкой се оплаква отъ живота си и казва: „Голѣмъ грѣшникъ съмъ азъ, мислитѣ ми сѫ нечисти, чувствата ми сѫ нечисти, дѣйствията — сѫщо, не знамъ, какво да правя“. Питамъ: не е ли по добрѣ, това състояние да се смѣни съ онова здравословно състояние, да се усѣщашъ мощенъ, здравъ, да гледашъ съ открито лице на свѣта? Често хората се смущаватъ отъ своитѣ недѫзи. Казвамъ: радвайте се, ако имате недѫзи. Тѣ ви създаватъ условия за работа. Чрѣзъ тѣхъ вие ще създадете характеръ въ себе си, като работите неуморно и постоянно за тѣхното изправяне. Нѣкой човѣкъ не обича да говори Истината, обича да полъгва малко. Ако този човѣкъ погледне малкия си пръстъ, ще забѣлѣжи на него едно малко изкривяване. Причината на този недѫгъ не се крие въ кривината на малкия пръстъ, но нѣйдѣ въ ума или сърцето на този човѣкъ има нѣщо анормално. Тази анормалность е изкривила малкия пръстъ. За да се изправи пръстътъ, този човѣкъ трѣбва да се върне къмъ първичнитѣ причини на това изкривяване, да обикне Истината, да изправи своитѣ мисли и чувства. Питамъ: кои сѫ причинитѣ, дѣто нѣкой човѣкъ обича да полъгва? Той казва, напримѣръ, че е ученъ човѣкъ, свършилъ два факултета, когато въ сѫщность не е свършилъ даже и гимназия. Другъ нѣкой казва за себе си, че е много добъръ човѣкъ, подобенъ на него нѣма, а въ дѣйствителность той не е добъръ човѣкъ. Благословение за хората е, когато тѣ говорятъ Истината. Защо човѣкъ не казва това, което е въ дѣйствителность, а изнася фактитѣ другояче? Ако ти си ученъ или добъръ човѣкъ, това е благо и за тебе, и за околнитѣ хора. Ако ти не си такъвъ, за какъвто се прѣпорѫчвашъ, ще се намѣришъ въ безизходно положение. Хората ще те поставятъ на работа и ще разбератъ, какво можешъ да направишъ. Ако не можешъ да свършишъ работата, за която се прѣпорѫчвашъ, ти ще се намѣришъ въ положението на онзи българинъ отъ южна България, който се хвалилъ, че може да крои и шие хубави български потури. Той се условилъ на едно мѣсто на работа, дѣто му дали да изработи едни такива потури. Започналъ да мѣри и крои, но потуритѣ се указвали все още широки. Мѣрилъ, кроилъ, но по едно врѣме вижда, че платътъ не стига за потуритѣ. — „Е нищо“, казалъ си този майсторъ кроячъ. „Ще изкарамъ оть този плать поне една салтамарка.“ Крои салтамарката, рѣже плата, но и салтамарка не излиза. — Поне една тютюнена кесия ще изкарамъ. Питамъ: ако отъ вашето вѣрую не можете да изкарате поне една тютюнена кесия, какво е това вѣрую; какви хора сте вие? Можете ли отъ вашето вѣрую да изкарате поне една тютюнена кесия? Нѣкой казва: „Азъ вѣрвамъ.“ — Въ какво? — Въ Бога. Разговаряли ли сте се поне съ Неговитѣ посланици? — Не, азъ вѣрвамъ въ Бога на своя баща, отъ когото ми е оставенъ като прѣдание. Казвамъ: не се осланяйте на старитѣ прѣдания отъ миналото! Не се осланяйте на водата въ блатата, въ локвитѣ! Осланяйте се на това вѣрую, което винаги е ново и отъ което животътъ произлиза! Осланяйте се на онази прѣсна, чиста вода отъ извора, която подържа живота и винаги свѣжа остава! За васъ е важно да проучавате Великото Начало въ свѣта тъй, както днесъ се проявява то, а не както се е проявявало въ миналото. Азъ често повтарямъ слѣднитѣ формули: „Вѣрвамъ въ Господа, Който е говорилъ въ миналото; вѣрвамъ въ Господа, Който ми говори сега, вѣрвамъ и въ Великия и Вѣченъ Духъ на Истината, Който ми показва пѫтя и изработва велики и славни дѣла на бѫдещето. Онѣзи, които не разбиратъ дълбокия смисълъ на тия формули, ще кажатъ: „Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ онзи Господъ, Който е говорилъ въ миналото? Каква полза имамъ отъ това, да вѣрвамъ въ Неговия Вѣченъ Духъ, Който ще ми говори за въ бѫдеще? Ние вѣрваме само въ този Господъ, Който сега ни говори? Казвамъ: тия формули сѫ разбрани и смислени само за онзи човѣкъ, на когото висшето съзнание е пробудено. За този човѣкъ миналото, настоящето и бѫдещето сѫ страници отъ великата книга на живота. За да разбира цѣлокупностьта на живота, той трѣбва да чете и проучава всичкитѣ страници на тази книга. Питамъ: какво значи да вѣрва човѣкъ въ Бога? — Да вѣрвашъ въ Бога на миналото, на настоящето и на бѫдещето, значи да поставишъ здрава, солидна основа на живота си. Слѣдователно, Богъ на миналото съставлява основата на живота; Богъ на настоящето е строительтъ на новия животъ. Вѣчниятъ Духъ, Който ще говори за въ бѫдеще, доставя материалитѣ за този животъ; И тъй, животътъ се нуждае отъ здрава, солидна основа, отъ строитель и отъ материали за неговия строежъ, Сѫщото отношение сѫществува и въ живота на отдѣлния човѣкъ: той трѣбва да има разумно сърце — основа на живота; свѣтълъ умъ — строитель; и устойчива воля доставчица на материали за новия строежъ. Понѣкога хората правятъ погрѣшки, но Великиятъ Духъ отвѫтрѣ имъ казва: „Това, което сте направили, не е добро, развалете го!" — Добрѣ, ще го развалимъ. Архитектътъ замине, погрѣшката се замазва отгорѣ-отгорѣ, като се самозаблуж- даватъ, че всичко е поправено. Дохожда ар- хигектътъ втори пѫть, поразчопля постройката тукъ-тамъ и запитва работницитѣ: „Поправихте ли погрѣшката?“ — Поправихме. — Не, не сте я поправили, както трѣбва. Ще развалите стѣнитѣ на зданието до основа и ще ги съградите отново, както трѣбва. Казвате: това сѫ материални положения, които нѣматъ нищо общо съ нашия духовенъ животъ. Казвамъ: има връзка, съотношение между материалнитѣ и духовнитѣ работи на човѣка. Каквито сѫ материалнитѣ, такива ще бѫдатъ и духовнитѣ му работи. Физическитѣ работи на човѣка сѫ редъ опитности, които го ползуватъ и въ духовния му животъ. Запримѣръ, често вашитѣ състояния се смѣнятъ: ту сте скръбни, ту весели; ту вѣрвате въ Бога, ту се съмнѣвате; нѣкога мислите, че сте спасени; нѣкога, че не сте спасени. Съ една дума, животътъ ви прѣдставлява непрѣкѫсната връзка отъ радости и скърби, отъ падания и ставания и т. н. Това сѫ илюзии на вашето съзнание. На какво се дължатъ тѣ? — На връзката ви съ различни сѫщества. Ако се свържете съ човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено, той ще ви повдигне до своя уровенъ, и вие ще имате добро разположение. Който вѣрва въ Първичната причина, той има пробудено съзнание. Започне ли този човѣкъ да се съмнява, той се връща назадъ, и съзнанието му се замъглява. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора се връщатъ назадъ, къмъ своето минало, и по този начинъ губятъ свѣтлината на съзнанието си. Всички трѣбва да се пазятъ отъ тази погрѣшка! Не е достатъчно само човѣкъ да казва, че е спасенъ, но спасението трѣбва да съставлява положителенъ фактъ въ неговия животъ. Спасението не е завършенъ процесъ. Да бѫдещь спасенъ, това не значи царьтъ да отмѣни твоята присѫда, и съ това да се изчерпи въпросътъ. Спасението подразбира ново направление въ живота на човѣка — да върви паралелно съ Божия Духъ, Който работи въ него. Въ всички тежки случаи на неговия животъ, Духътъ Божий тихо му нашепва: Не се обезсърдчавай, на- прѣдъ върви! Учи, люби, Истината обикни!“ Про- говори ли ви този гласъ, борбитѣ, изпитанията непрѣменно ще дойдатъ, но вие ще имате сила да ги понесете. Гласътъ на Бога е толкова силенъ, че всѣкога произвежда пертурбации вънъ и вѫтрѣ вь човѣка. Обаче, тия пертурбации не сѫ нищо друго, освѣнъ намѣстване на всички измѣстени, отклонени части отъ своя пѫть. Мнозина се обезсърдчаватъ, оплакватъ, че откакъ тръгнали въ пѫтя на Истината, оголѣли, станали по-нещастни. Питамъ: какъ обличате новата си дреха? Нали първо събличате старата дреха, а послѣ обличате новата? Който не оголѣе, не може да разбере Истината. Когато Богъ създаде първитѣ човѣци, Той имь направи хубави, свещени дрехи, но тѣ ги изцапаха, окаляха. Като съблѣкоха окалянитѣ си дрехи, тѣ вече сами се облѣкоха съ дрехи отъ кожа. Като ги видѣ така облѣчени, Богъ имъ каза: „Вървете сега така облѣчени въ широкия свѣтъ да работите!“ И досега ние виждаме всички хора, като блудния синъ, облѣчени въ тия кожени дрехи, окѫсани, немили-недраги. За тия два вида дрехи говори Павелъ въ Писанието- „Има тѣло естествено, има и тѣло духовно”. Днесъ всички хора се стремятъ къмъ придобиване на онѣзи свѣтли първоначални дрехи, които Богъ на врѣмето бѣ приготвилъ. За да ни се дадатъ отново тѣзи дрехи, ние трѣбва да имаме такова обширно вѣрую, което да включва въ себе си цѣлия свѣтъ и такава велика Любовь, която да ни свързва съ всички живи сжщества въ свѣта. Често запитвате: „Какъ трѣбва да си прѣд- ставяме Бога?“ Казвамъ: когато мислите за Бога, вие трѣбва да си Го представяте като велика, всеобемаща сѫщина, която обгръща и прониква цѣлия свѣтъ съ всички свои създания. Въ всѣко най-малко и най-голѣмо сѫщество вие трѣбва да виждате Божественото проявление. Въ всичко и навсѣкѫдѣ трѣбва да виждате Божественото съзнание, което ви обгръща. Въ това отношение, каквото и да ви се случи въ свѣта, вие трѣбва да живѣете съ свещения образъ на Бога. Не допущайте никакво съмнѣние въ душата си, защото то е низшето начало въ човѣка, което може да донесе страдания, падания, смърть, изгубване смисъла на живота. Когато низшето съзнание у човѣка отстѫпи на висшето, тогава той ще бѫде свободенъ, способенъ за великата наука на живота, да разбере неговия дълбокъ смисълъ и да намѣри това, което търси. Само по този начинъ човѣкъ ще може да добие истинското щастие. Кога е щастливъ длъжникътъ? — Когато дългътъ му се прости. Кога е щастливъ болниятъ? — Когато болестьта го напусне. Изобщо, кога е щастливъ човѣкъ: когато изгубва, или когато придобива живота?—Разбира се, когато го придобива. Казано е въ Писанието: „Това е Животъ Вѣченъ да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!“ И тъй, познаването на Бога трѣбва да бѫде първата и най-важна задача на всѣки човѣкъ. Питамъ: какъ ще познаете Бога? Какъ ще познаете вашия Учитель? Учительтъ не може да се яви на физическия свѣтъ като завършенъ актъ. Той не може да се яви и като нѣкакво явление вѫтрѣ или вънъ отъ хората. Учительтъ се явява само като вѫтрѣшна разумна проява въ човѣка. Често, много хора приематъ по внушение нѣкои мисли и считатъ, че това е тѣхниятъ Учитель, който имъ говори отвѫтрѣ. Не, това сѫ мисли, приети по внушение. Има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически актъ на насилие. Когато Учительтъ говори, ученикътъ се вдъхновява. Въ това говорене има винаги свобода: ученикътъ може да приеме или да не приеме съвѣтитѣ на Учителя. Той не насилва никого. Всѣки човѣкъ, който иска да се наложи, той си служи съ насилие. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е културенъ, не е просвѣтенъ, нѣма дипломъ, че е свършилъ нѣкаква наука. Казвамъ: единъ дипломъ има важенъ за човѣка! Това е неговиятъ умъ, чрѣзъ който той може да провѣрява истинностьта на нѣщата, а не само да говори, че това знае, онова знае. Истинско знание наричамъ това, което е абсолютно провѣрено въ живота. Затова, пазете се огъ външнитѣ заблуждения въ свѣта, че този човѣкъ е ученъ, или онзи човѣкъ е ученъ. Знаещъ, ученъ човѣкъ е този, който има не само теоретически знания, но който владѣе изкуството да живѣе. Нѣкой питатъ: „Какъ трѣбва да се считаме, като Синове Божии, или ангели-служители?“ — По сѫщина човѣкъ е Синъ Божий, произлѣзълъ отъ Бога, а по служене той е ангелъ-служитель. Нѣкой души сѫ останали при Бога и се радватъ на хубоститѣ и красотитѣ около Него, а други души сѫ слѣзли на земята да работятъ. Много отъ послѣднитѣ сѫ въ постояненъ споръ помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тѣзи души се намиратъ въ положението на блудния синъ, който, слѣдъ като живѣлъ съ своитѣ фантастични идеи, напусналъ баща си и отишълъ въ широкия свѣтъ, дѣто напълно пропадналъ. И тъй, ако държите въ ума си свещения образъ на Първичната Причина, вие ще бѫдете въ връзка и съ вашия Учитель, който ви говори отвѫтрѣ всѣки день и часъ. Учитель въ свѣта може да бѫде само Богъ, само Първичната Причина. Вие трѣбва да знаете, че всѣки, който е натоваренъ съ мисията да прѣдаде на свѣта Божията Истина, той не говори отъ свое име. Затова и Христосъ казва: „Азъ не дойдохъ въ свѣта да сторя своята воля, но волята на Онзи, Който ме е проводилъ.“ И до днесъ хората тълкуватъ Христовото учение, разглеждатъ стихове единъ слѣдъ другъ, пишатъ трактати върху тѣхъ и т. н. Казвамъ: добрѣ е да се разглеждатъ стиховетѣ, както е казалъ Христосъ, но важно е да се знае, приложимо ли е всичко, което Той е казалъ, или, не. Значи, опити трѣбва да се правятъ. Христовото учение не е само теория, но то е живо учение на опита. Мнозина казватъ: „Щомъ е така, нека се направи опитъ да възкръсятъ нѣкой мъртавъ човѣкъ.“ Казвамъ: може да възкръсне само този човѣкъ, който е роденъ отъ Бога. Може да се роди само този човѣкъ, който е заченатъ. Коренно може да се излѣкува единъ човѣкъ и отъ физическитѣ, и отъ психическитѣ му недѫзи, само ако е заживѣлъ духовенъ животъ. Да се лѣкува човѣкъ физически, това е лесно нѣщо, но да се лѣкува психически, иска се духовна обнова. Физическитѣ работи ставатъ лесно, но духовнитѣ работи ставатъ мѫчно. Съврѣменното християнство се е спънало, именно, въ духовния животъ. Голѣма опасность очаква човѣка, ако той се опита да влѣзе въ духовния свѣтъ съ своитѣ стари разбирания, съ своитѣ стари вѣрвания. Съврѣменнитѣ хора иматъ много желания. Тѣ искатъ богатство, имане, кѫщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиознитѣ хора се лротивопоставятъ на тия желания у свѣтскитѣ хора и казватъ: „Не ни трѣбватъ кѫщи, не ни трѣбватъ богатства и имоти. Самъ Христосъ е казалъ: „Азъ отивамъ при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема.“ Питамъ: ами ако Христосъ не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думитѣ на Христа въ букваленъ смисълъ. Докато сте на земята, разумно използувайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добритѣ условия, които ви сѫ дадени. И да имате кѫща на земята, тя е една врѣменна колибка. Не се свързвайте съ нея, но я използувайте като условие за вашето развитие. Нѣкой пита: Позволено ли е на религиозния човѣкъ да мисли за нови дрехи?“ — Ако имате срѣдства, направете си нови дрехи, но ако нѣмате, не ходете да правите заеми оттукъ-от- тамъ; и вие да изпадате въ изкушения, и другитѣ да изкушавате. Казвамъ: истински религиозниятъ човѣкъ е напълно свободенъ въ своитѣ дѣйствия. Той има мѣрка въ всичко и доброволно се ограничава въ своитѣ желания. Казано е въ Писанието: „Всѣко добро желание е отъ Бога.“ Имате ли нѣкое добро желание, изпълнете го. Казвате: „Какво ще кажатъ хората за това?“ — Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте за мнѣнието на хората. Не туряйте Божественъ характеръ на човѣшкитѣ си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Нѣкой казва: „Азъ съмъ роденъ отъ Бога.“ — Нѣма защо да казвате, че сте родени отъ Бога. Отъ пло- доветѣ ще ви познаятъ. Карамфилътъ казват „Помириши ме и вижъ, какъвъ миризъ имамъ.“ Черешата казва: „Вкуси ме, и самъ ще се произнесешъ за моя вкусъ.“ Който иска да знае, добъръ ли съмъ, или не, нека ме опита. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора мислятъ, че добриятъ човѣкъ трѣбва да бѫде кротъкъ, любещъ. Казвамъ: Богъ е Любовь, но по-справедливъ и по-строгъ отъ Него нѣма. По-добъръ отъ Бога нѣма, но и по-строгъ отъ Него нѣма. Казано е: „Земята ще изгори прѣдъ лицето на Бога“. Той може въ единъ моментъ да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го сѫди за дѣлата Му? Щомъ Богъ види, че нѣкоя форма, въ движението си изъ свѣта, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава. Само Богъ е въ сила да отнеме живота и да създаде живота на всички сѫщества. Ако проникнемъ въ Божията Любовь, ще видимъ, че цѣлиятъ свѣтъ е създаденъ, именно, върху тази Любовь. Добъръ човѣкъ ние наричаме не само кроткия, но всѣки човѣкъ, който въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си. Ако човѣкъ въ постѫпкитѣ си спрѣмо другитѣ хора не е такъвъ, какъвто е спрѣмо себе си, той не може да се нарече нито добъръ, нито правдивъ, нито любещъ човѣкъ. Такъвъ човѣкъ има двѣ различни мѣрки, съ които опрѣдѣля отношенията си. Сега, азъ ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете нова Свѣтлина въ съзнанието си. Тия, които прилагатъ новитѣ разбирания въ живота си, сѫ прѣдъ прага на Царството Божие. На тѣхъ вече майка имъ може да говори. Кога говори майката на своитѣ дѣца? — Когато я разбиратъ. Кои дѣца я разбиратъ повече? — По възрастнитѣ, по-разумнитѣ. На тия свои дѣца майката говори направо, защото тѣ я разбиратъ добрѣ. Желая всинца вие да пиете отъ чистата изворна вода, и то направо отъ самия изворъ, а не отъ водата, която е далечъ отъ него съ километри. Който пие веднъжъ отъ тази вода, той нѣма да казва, че не се нуждае отъ никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слѣе съ всички и ще види, че отъ всички има нужда, защото тѣ сѫ части отъ голѣмата Единица. Всички хора, всички сѫщества сѫ части на общия Божественъ организъмъ. Тогава Богъ ще живѣе въ васъ, и вие въ Него — ще се влѣете въ Бога и ще разполагате съ Неговата сила. Само така може да се разбере пълнотата на вѫтрѣшния животъ. Мнозина се чувствуватъ далечъ отъ Бога и се нуждаятъ други хора да се молятъ заради тѣхъ. Тѣ казватъ: „Вие се молете заради насъ, понеже ,Богъ не иска да чуе молитвата ни.“ — Не, всѣки човѣкъ самъ поставя: прѣграда между себе си и Великото Начало въ живота. Когато хората се сблъскватъ съ извѣстни противорѣчия въ живота, това се дължи на тѣхното съзнание за нѣщата. Колкото съзнанието на човѣка е по-пробудено, толкова и противорѣчията за него сѫ по-малко. Запримѣръ, нѣкой хора не разбиратъ дълбокия смисълъ на плътьта въ човѣка и казватъ: „Добрѣ щѣше да е, ако не съществуваше плътьта въ свѣта.“ Питамъ: наистина, какво щѣше да бде, ако всичко бѣше само духъ? — Не, нито плътьта може безъ духъ, нито духътъ може безъ плъть. Великиятъ Създателъ знае това нѣщо; Ако нѣмаше нужда отъ; плътьта Той не би я създалъ. Както не може безъ духовното, така не може и безъ плътското. Тѣ сѫ двѣ начала въ човѣшкото естество, неразривно свързани. Плътьта и духътъ сѫ въ постоянна борба. Въ тази борба, именно, се ражда Божественото, което ги примирява. Ще знаете, че плътьта и духътъ ще се примирятъ само тогава, когато Божествениятъ елементъ влѣзе между тѣхъ. Ще дойде день, когато плътьта и духътъ ще живѣятъ заедно въ Божественото. Тогава всички хора, ще иматъ ново съзнание, съ нова свѣтлина, различна отъ досегашната, и ще бѫдатъ подобни на ангелитѣ. Казано е въ Писанието: „Ще бѫдете подобни на Христа“. И тъй, докато реализирате вашия животъ разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате редъ мѫчнотии и страдания, които трѣбва да надделѣете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се съ това, което слушате. Като влѣзете въ свѣта и тамъ ще ви влияятъ. Четете съчиненията на единъ авторъ на вторъ авторъ тѣ ви влияятъ. Отивате въ нѣкоя църква, слушате единъ, втори, трети проповѣдникъ — и тѣ ви влияятъ. Най послѣ се запитвате: наистина, правъ ли е този пжть, въ крито сега вървимъ? Питамъ: кой е правиятъ пѫть? Пѫтьтъ, по който майка ви и баща ви вървятъ, правъ ли е? Пжтьтъ, по който ващитѣ дѣди и прадѣди вървѣха, правъ ли бѣше? Откакъ е излѣзълъ човѣкъ отъ рая и досега пѫтьтъ му е билъ все кривъ. Обаче, слѣдъ идването на Христа на земята, пѫтьтъ на мнозина вече е изправенъ. Тия хора вече се връщатъ по обратния пѫть къмъ онова първично състояние, въ което сѫ били нѣкога. Тѣ сѫ на пѫть вече да влѣзатъ въ рая. Христосъ е границата, при която човѣшкото съзнание минава отъ едно състояние въ друго. Този процесъ на съзнанието, ние наричаме „просвѣтление на душата“. Христосъ е пѫтьтъ на душитѣ къмъ Бога. Въ свѣтлината, която Христосъ донесе на свѣта, може да се разграничи обикновеното отъ просветеното съзнание на хората. Слѣдователно, новиятъ пѫть, който се очъртава отъ Христовата свѣтлина, се отличава съ слѣдното качество: въ всѣка душа, която влѣзе въ този пѫть, се заражда непрѣодолимо желание да върви напрѣдъ. И тогава, никоя сила не е въ състояние да спре тази душа отъ нейния пѫть. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклонъ. Каквото прѣпятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Нѣма прѣпят- ствие въ свѣта, което може да спре душата въ нейния стремежъ да върви къмъ Първоизточника на живота. Защо? — Понеже стремежътъ и е силенъ. Казвамъ: не се плашете отъ прѣпятствията въ живота си! Вървете къмъ великата цѣль, къмъ новитѣ велики разбирания, чрѣзъ които ще влѣзете въ новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знaeте, какъ да наредите живота си на земята: ще знаете, какъ да се обличате, какъ да се храните, какви жилища да си правите, какъ да възпитавате дѣцата си; ще знаете новитѣ начини и методи за възпитание на цѣлото общество. Нѣкой пита: „Трѣбва ли да се откажемъ отъ живота? Не е въпросътъ за отказване. Животътъ е необходимость за всички. Той е вѫтрѣшно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животътъ трѣбва да се разбира отъ гледището на новата свѣтлина. Пѫтьтъ, въ който Богъ прониква, не трѣбва да се изкривява; служенето, като задача на всѣка душа, не трѣбва да се избѣгва. Никой не трѣбва да се мѣси въ работитѣ на другия. Онѣзи, които се мѣсятъ въ работитѣ на другитѣ, не могатъ да бѫдатъ ученици; онѣзи, които не могатъ да пожертвуватъ всичко заради Бога, и тѣ не могатъ да бѫдатъ ученици. Азъ не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Богъ разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човѣкъ, но за себе си, съ съзнание за вашия дългъ къмъ Великото Начало въ живота. Жертвата, която правите, трѣбва да внесе подобрение, подемъ въ живота ви, въ дома ви и въ всички, които сѫ около васъ. Мнозина мислятъ, че като се самопо- жертвуватъ, ще изгубятъ живота си. Да се самопожертвува човѣкъ, това не значи да изгуби живота си. Човѣкътъ на жертвата е силенъ човѣкъ, истински служитель на Бога. Отъ гледището на новото учение. Първичната Причина се схваща като вѫтрѣшенъ потикъ на душата да върви напрѣдъ и все напрѣдъ. Разколебае ли се човѣкъ само за моментъ и спре движението си, въ него настѫпва единъ свещенъ, Божественѣ бунтъ, и той чува въ себе си тихъ гласъ, който му говори: „Нѣма да спирашъ, нито ще се отклонявашъ налѣво или надѣсно; всичко си опиталъ. Сега ще вървишъ въ красивия животъ!“ Не е ли смѣшно за младия човѣкъ да търси изъ стаитѣ на своя дѣдо и на своята баба вехтории, потънали въ прахъ? Този прахъ ще го отрови. Казвамъ: запалете всичкитѣ вехтории на вашитѣ дѣди и прабаби да изгорятъ и влѣзте въ склада съ нови дрехи! Тамъ ще ви посрещнатъ вашитѣ добри приятели и ще ви прѣдложатъ да си изберете костюмъ, какъвто искате. Изберете ли веднъжъ новия си костюмъ, нѣма вече да го събличате. Облѣчете ли веднъжъ новия костюмъ на съзнанието ; нѣма вече събличане. Колкото и да ритате въ този костюмъ, той повече се закрѣпва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Животъ; откажете ли се да служите на Бога,... ще изгубите този животъ; и отново ще облѣчете старитѣ си дрехи. Ще ви приведа приказката за „Рибаря и златната рибка.“ Живѣли край морето една баба ,и единъ дѣдо. Бабата била лоша, сърдита жена, постоянно се карала съ дѣдото, че работилъ малко, и цѣлъ животъ се разправяли съ сиромашията. Праща го тя единъ день на морето, да налови много риба — да ядатъ и да остане за продань. Отива дѣдото тѫженъ на морето, хвърля мрѣ- жата, нищо не може да хване. Въ това врѣме една златна рибка излиза отъ морето и запитва дѣдото: Защо си тѫженъ дѣдо? —- Имамъ една лоша баба, изпрати ме да ловя риба, но ето, нищо не мога да хвана. — Върви си, дѣдо, въ кѫщи, и не се безпокой. Ще имашъ риба, колкото искашъ. Връща се дѣдото дома си и намира много риба. Пита го бабата: „Дѣдо, отдѣ дойдоха тия риби?“ — Като хвърляхъ мрѣжата, една златна рибка излѣзе отъ водата и като ме запита, за какво съмъ дошълъ,: каза ми да се върна дома си, тя ще ми изпрати много риба. — Ехъ ти, старъ глупецо, риба ли трѣбваше да и искашъ? Не виждашъ ли, че коритото ни е счупено, нѣмаме въ какво да перемъ? Хайде, пакъ иди, да и поискашъ ново, хубаво корито. Отива дѣдото на морето, ходи, обикаля покрай брѣга нажаленъ. Рибката пакъ излиза отъ морето и го запитва: „Дѣдо, какво искашъ, защо си нажаленъ?” — Сърди се моята баба, че. съмъ поискалъ риба. Сега ми каза, че имала нужда отъ корито. — Върни се дома си, и корито ще има. Отива си дѣдото, вижда прѣдъ бабата седи ново, хубаво корито. — Глупецъ, защо поиска корито? Не знаешъ ли, че нѣмаме кѫща? Малко ли студове прекарахме толкова години въ тази срутена колибка! Иди да и поискашъ нова кѫща, нови дрехи и покѫщнина. Отива дѣдото, по тѫженъ отъ по-рано, обикаля край морето. Рибката го вижда, излиза отъ водата и го запитва: Какво искашъ, дѣдо, защо си тѫженъ?“ — Моята баба пакъ е недоволна, сега иска кѫща нови дрехи и покѫшнина.— И ти си спокоенъ въ кѫщи, и това ще ви се даде. Отива дедото дома си: вижда, вмѣсто старата съборена колибка, нова кѫща, бабата облѣчена въ нови дрехи, но още по-недоволна и сърдита. — Старъ дъртако, защо не поиска отъ рибката, да те направи царь, а мене царица? Връща се отново дѣдото, оплаква се на рибката отъ своята баба. — И това ще бѫде, дѣдо, ти само не тѫжи. Връща се дѣдото въ кѫщи и намира бабата вече царица, но и този пѫть недоволна. — Защо не поиска отъ рибката да ни направи като Бога? Отива дѣдото покрай морето, тѫженъ и наскърбенъ, чака, но рибката вече не излиза. Тя се разгнѣвила на старата баба. Връща се дѣдото въ кѫщи и какво да види! — Пакъ старата колибка и бабата насрѣща му съ сѫщитѣ стари дрехи, съ счупено корито, безъ хлѣбъ и безъ риба — пакъ при сѫщитѣ условия на стария животъ. Казвамъ: всѣки, който не придобие свѣт- лината на новия животъ въ себе си и не разшири своето съзнание, даже и да се домогне Божественото благо, той ще го изгуби. Ние наричаме това благо „Любовь къмъ Първичната Причина на нѣщата.“ Като ви говоря тия идеи, азъ не искамъ ученицитѣ на новото, на Божественото учение само да прѣповтарятъ нѣщата, но да бѫдатъ истински носители на великото, което се включва въ това учение. Всички трѣбва да работите съзнателно, за да развиете въ себе си добродѣтелитѣ и дарбитѣ, които сѫ вложени въ васъ. Въ Писанието е казано: „Всички трѣбва да бѫдете подобни на Бога.“ Какъ ще се постигне това? — Чрѣзъ усилена съзнателна дѣйность върху себе си. Това е великата задача за разрѣшение, дадена за всѣки човѣкъ, не само за една година, нито за единъ животъ, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена на вѣковетѣ. Христосъ казва: „Азъ ще бѫда съ васъ до окончанието на вѣка“. Това подразбира, че прѣзъ всичкото врѣме, докато сте на земята, Той ще ви помага да постигнете вашитѣ възвишени желания, да разработите всички свои сили и способности. Но кога ще имате помощьта на Христа? — Когато вие сте готови да направите всичко заради Бога. Ако можете да направите за Бога всичко, което се изисква отъ васъ, и Богъ ще направи всичко за васъ. Нѣма нѣщо, което да не може да ви се даде и да не се направи за васъ. Не направите ли за Бога това, което се иска отъ васъ, и вие нѣма да получите нищо. Това е една вѫтрѣшна задача, която всѣки ще разрѣши по своему. Разсѫждавайте споредъ това, което Богъ ви е говорилъ въ миналото, както ви говори въ настоящето и както Неговиятъ Духъ ще ви говори въ бѫдещето. Възрастнитѣ ученици ще слѣдятъ, додѣ е стигнало пробуждането на съзнанието у младитѣ. Както по плодоветѣ познаватъ, какво е дървото, така и работата на младитѣ е резултатъ отъ работата на възрастнитѣ. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и въ училищата съ учителитѣ и ученицитѣ. Когато нѣкой е назначенъ за първа година учитель, резултатътъ отъ работата му е по-слабъ въ сравнение съ този, когато е учителствувалъ вече 4— 5 години. Освѣнъ това и положението на първитѣ ученици, постѫпили въ училището е при по-трудни условия, отколкото на тия, които постѫпватъ по послѣ. За тѣхъ има повече пособия, повече удобства и затова иматъ по-добри резултати. Сега и вие, които вървите въ духовния пѫть, се намирате при по-леки условия. Васъ посрѣщатъ наврѣдъ съ финикови вѣйки. Обаче, ония, които минаха прѣди васъ, прѣкараха голѣми мѫчения и страдания. Тѣ дадоха такива жертви, каквито вие не можете да си прѣдставите. Отъ васъ не се изискватъ сѫщитѣ жертви, но нови жертви, съ които да дадете примѣръ на подрастващото поколѣние. Сега, азъ ви , желая да имате абсолютно, положително вѣрую за нѣщата и да не се критикувате. Ако сте недоволни, и отъ васъ ще бѫдатъ недоволни; ако обичате, и васъ ще оби- чатъ; ако вѣрвате въ Великото начало на живота, и въ васъ ще вѣрватъ; ако сте справедливъ къмъ другитѣ, и къмъ васъ ще бѫдатъ справедливи. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Спрѣмо всички хора Богъ постѫпва така, както и тѣ постѫпватъ къмъ Него. Съмнѣвате ли се въ Него, и другитѣ хора ще се съмнѣватъ въ васъ; обичате ли Го, и хората ще ви обичатъ; считате ли Го съвършенъ, вие ще можете самъ да си поправите по-грѣшкитѣ. Ако Богъ бутне нѣкоя ваша по-грѣшка, тя веднага изчезва и вмѣсто нея се явява нѣщо хубаво и красиво. Отъ разположението ни къмъ Великия прин- ципъ въ живота зависи и подобрението на нашия животъ. Това е мѣрилото за нѣщата. Младитѣ трѣбва да приложатъ тази мѣрка въ живота си, а старитѣ да вървятъ слѣдъ тѣхъ. Отъ младитѣ; се изисква смѣлость, а отъ старитѣ — смирение. Въ какво седи това смирение? — Понеже младиятъ обича повече да говори, стариятъ трѣбва да се смири, внимателно да го изслушва. Изкуство е да можешъ да изслушвашъ човѣка. За всичко е нужно прѣчистване на съзнанието, да дойдете до въз- кресението, да възстановите вѫтрѣшната връзка съ Първичната Причина, за да разбирате, въ какво седи Нейната воля и да я изпълнявате. Много хора казватъ, че вършатъ волята Божия, но дълго врѣме ще мине, докато разбератъ Истината по този въпросъ. Казвалъ съмъ ви, че Божественото учение е учение на живия опитъ. Затова, не е достатъчно само говорене, но главно приложение се изисква. Когато човѣкъ се заеме съ приложението на това учение, ще дойдатъ редъ противорѣчия въ живота му, но тѣ сѫ въ реда на нѣщата. Не е лесно за юнака да подигне тежъкъ товаръ. И той трѣбва да направи усилие, но нѣма да отстѫпи на товара.. Казвамъ: не туряйте правилата, които ви давамъ, като спънка въ вашия животъ. Казвате: „Ние знаемъ тия работи“. — Не, човѣкъ знае само това, което е опиталъ и отъ което има плодъ. Напримѣръ, едва сега ние вкусваме отъ плодоветѣ на всичко това, което Христосъ е проповѣдвалъ прѣди 2000 години. Колко малко е направило християнството отъ 2000 години насамъ! Какво ще постигне съврѣменното християнство? Казвате, че християнството още не е идеалъ на цѣлото човѣчество. — Така е. Между хората още не е събудено силното желание за самопожертвуване. Ако рече нѣкой да се самопожертвува, веднага слѣдъ това ще се роди и човѣшкото, че далъ повече, отколкото трѣбва. Приложи ли се Божественото учение, всички хора трѣбва да работятъ заедно, доброволно, всѣки споредъ силитѣ си, и всичко, което се придобие отъ общата работа, да се разпрѣдѣли равномѣрно въ живота. Тогава, всѣки, който работи за Бога, ще има общото съдѣйствие. Каквото направи той, всички ще му съ радватъ. Ако си направи кѫща, другитѣ ще се радватъ; ако напише нѣщо, всички ще го харесатъ; ако говори нѣщо, ще го изслушватъ съ внимание, безъ да го критикуватъ. Това трѣбва да бѫде идеалъ за всички! Ние говоримъ за вѫтрѣшнитѣ придобивки. Приятно е да срещнешъ душа чиста, откровена, която говори безъ прѣувеличение или намаление на фактитѣ! Приятно е да срещнешъ душа, постѫпкитѣ на която се диктуватъ отъ Любовьта! Който дойде при такъвъ човѣкъ, той ще го приеме съ радость, като го покани въ специална за него удобна, чиста стаичка. Ще му даде ключа отъ тази стаичка и ще го покани да влѣзе вѫтрѣ. Да имашъ за всѣки човѣкъ специално мѣсто въ своята душа — това трѣбва да бѫде идеалъ за всички, които учатъ и прилагатъ Христовото учение! Така постѫпва само онзи човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Всѣки човѣкъ трѣбва да има силно желание да приготви въ себе си специална стаичка за своя Учитель и специални стаички за приятелитѣ си. При това положение нѣма да изпѫкватъ никакви противорѣчия. Мнозина казватъ: Ние се молимъ на Бога, горещи молитви отправяме за нѣкои работи, но молитвата ни не се приема. По колко пѫти се молите за едно и сжщо нѣщо? — По много пѫти. — Значи, не знаете да се молите. Когато отидете при нѣкой великъ хирургъ, има ли нужда да се молите по нѣколко пѫти, за да ви излѣкува? Кажете му само веднъжъ: „Господинъ докторе, азъ ще ти платя, колкото искашъ, направи заради мене това, което ти считашъ, че е най-добро!“ Кажете ли така, платите ли, колкото иска, молбата ви ще бѫде изпълнена. Това показва, че този боленъ има довѣрие въ лѣкаря и затова не го моли по нѣколко пѫти. Дойде ли нѣкой боленъ при лѣкаря и настойчиво го моли по нѣколко пѫти да му помогне, безъ да му заплати, той нѣма да получи никаква помощь. Това показва. че този боленъ се съмнява въ лѣкаря. По сѫщия начинъ и Богъ не обича да Му се налагаме. Искайте, молете се, но не се налагайте. Ако вашитѣ желания не сѫ съгласни съ Божията воля, Богъ никога нѣма да ви отговори. Да допуснемъ, че нѣкой баща има синъ, за когото е опрѣдѣлено на еди-каква си възрасть да замине за другия свѣтъ. Този синъ причинява голѣми неприятности на своитѣ родители, но въпрѣки това, бащата плаче, моли се да остане синътъ му живъ. Молбата му се чува, и синътъ остава да живѣе на земята. Нѣкога става и обратното. Нѣкой баща има добъръ синъ, който тежко заболява и прѣдстои да замине за другия свѣтъ. Бащата не се моли за оздравяването на сина си, не вѣрва въ молитвата, и синътъ му заминава за другия свѣтъ. Слѣдъ заминаването на сина, голѣми нещастия сполетяватъ бащата. Значи, онзи, който трѣбва да замине, остава да живѣе; онзи пъкъ, който трѣбва да остане живъ, заминава. И сега, азъ желая на онѣзи отъ васъ, които трѣбва да останатъ—подразбирамъ вашата душа, вашето съзнание—да останатъ на земята като носители на новото учение. За да бѫдете носители на Божественото учение, въ пълния смисълъ на думата, вие трѣбва да бѫдете здраво въорѫжени съ новитѣ разбирания, съ методитѣ на Любовьта и съ законитѣ на Мждростьта. Висока е мисията на ученицитѣ! По какъвъ начинъ можемъ да изпълнимъ своята мисия, своето прѣдназначение на земята? — Въ новия пѫть, по който вървите, има много начини и методи за постигане на вашитѣ желания и за разрѣшение на задачитѣ въ живота ви. Всѣки ще разрѣшава задачигѣ си самъ за себе си. Никой нѣма право да се мѣси въ работата на другитѣ. Запримѣрь, нѣкой човѣкъ е учитель, или чинов- никъ нѣкѫдѣ, обаче, иска да служи на Бога. Срѣща го единъ неговъ приятель и му казва: „Щомъ искашъ да служишъ на Бога, напусни службата си, напусни дома си и иди да проповѣдвашъ“. Казвамъ: всѣки да остане на своя постъ и при това положение да служи на Бога. Разнитѣ служби, които заемате, сѫ условия, елементи, необходими за рѣшение на задачитѣ ви. Когато се говори за напущане на дома, това е идея, която може да се разгледа въ тѣсень и широкъ смисълъ на думата. Въ тѣсенъ смисълъ напущане на дома подразбира отдѣляне на бащата или майката отъ своитѣ близки. Въ такъвъ случай, бащата или майката иматъ право да сторятъ това, само слѣдъ като осигурятъ напълно близкитѣ си. Въ широкъ сми- сълъ напущане на дома подразбира отиване отъ едно мѣсто на друго. Мнозина питатъ: „Какъ може човѣкъ да придобие свободата си?“ — За да дадешъ свобода на човѣка, ти трѣбва да му върнешъ всичко, което си му взелъ. Ако този човъкъ е вложилъ чувства въ тебе, своята любовь, ти трѣбва да му я върнешъ. Ще кажешъ: „Приятелю, когато дойде при мене, ти вложи въ моята банка еди-колко си капиталъ. Сега, понеже ние трѣбва да бѫдемъ свободни, ще се раздѣлимъ, като братя, по любовь, за което азъ ще върна вложения отъ тебе капиталъ, заедно съ лихвитѣ по 10 %. И послѣ, каквото азъ съмъ вложилъ въ тебе, по сѫщия начинъ ще ми го върнешъ.“ Каквото правите, да бѫде удобрено отъ Господа, а не отъ хората. Съврѣменнитѣ хора се стремятъ къмъ богатство, като казватъ: свободенъ може да бѫде само богатиятъ човѣкъ. Кой е богатъ човѣкъ? Ако натоварятъ единъ оселъ съ скѫпоцѣнни камъни, богатъ ли е той?—Богатъ е само онзи човѣкъ, който разумно използува Божиитѣ блага. Въ това отношение, истински богати сѫ великитѣ хора, светиитѣ, праведнитѣ хора, ангелитѣ, арахангелитѣ. Ако изпратите едно писмо до ангелитѣ или арахангелитѣ съ молба да ви изпратятъ нѣкаква парична помощи, тѣ нѣма да ви отговорятъ. Защо? — Понеже нѣматъ прѣми общения съ васъ. Ангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ растенията, които сѫ тѣхни дѣца. Арахангелитѣ иматъ отношения съ хората чрѣзъ млѣкопитающитѣ, които сѫ тѣхни дѣца. Слѣдователно, каквито сѫ отношенията на хората къмъ растенията и животнитѣ, такива сѫ отношенията на ангелитѣ и арахангелитѣ къмъ тѣхъ. Какво ще каже съврѣменния човѣкъ по този въпросъ? Той ще се очуди на това ще отрече тази връзка между растенията и ангелитѣ, както и между животнитѣ и архангелитѣ. Питамъ: на какво основание тогава човѣкъ се счита Синъ Божий? Ако човѣкътъ, облѣченъ въ тази плъть, която умира, може да се нарече Синъ Божий, защо на сѫщото основание и растенията да не сѫ синове на ангелитѣ? Значи, както въ човѣка има единъ вѫтрѣшенъ образъ, въ който се включва Божествената проява, така и въ растенията и животнитѣ има такъвъ вѫтрѣшенъ, по-високъ произходъ отъ този, който виждаме въ външната имъ форма. Тази чърта у растенията на самопожертвуване е Божественото начало въ тѣхъ. Тѣ се жертвуватъ за храна на по-високо стоещитѣ сѫшества отъ тѣхъ — хора и животни. Когато растенията се жертвуватъ за по-високо стоещи отъ тѣхъ сѫщества, тѣ сѫщеврѣменно се ползуватъ, понеже висшитѣ сѫщества трансформиратъ тѣхнитѣ енергии. Хората пъкъ, отъ своя страна, когато умиратъ, оставятъ тѣлата си като пособия на други, по-низко стоещи сѫщества отъ тѣхъ, за да напрѣдватъ въ своя пѫть. И тъй, идеалътъ на всички хора трѣбва да бѫде любовь къмъ Бога, не прѣсилена, но естествена, по добра воля и по вѫтрѣшенъ потикъ. Вие търсите Бога, само когато сте въ нужда. Това всѣки е провѣрилъ. Докато сте здрави, силни, богати, учени, не Го търсите. Изгубите ли всичко това, вие започвате да Го търсите, и Той ви проговаря. Когато не чувате Божия гласъ, причината седи въ това, че сте облѣчени въ много дрехи, които се явяватъ като прѣпятствия въ живота ви. Прѣмахнете ли тия дрехи, прѣ- пятствията, веднага ще се свържете съ Божественото съзнание. Казвамъ: когато нѣкой страда, нека не се отчайва, но да знае, че това е благоприятенъ моментъ въ неговия животъ да се свърже съ Великото Начало въ свѣта, да чуе гласа Му. Богъ е въ сила да прѣвърне всѣко зло въ добро за онѣзи, които Го любятъ. Той е въ сила и мъртвия да възкръси. Докато човѣкъ се освободи отъ материалнитѣ връзки, отъ връзкитѣ си съ свѣта. той много пѫти трѣбва да умира и да възкръсва, много пѫти трѣбва да се ражда и прѣражда. Онова, което може да освободи човѣка отъ неговата сѫдба, това е любовьта му къмъ Бога, чрѣзъ която ще научи закона на служенето. Когато човѣкъ рѣши и започне да служи на Бога, тогава той се освобождава отъ своята тежка сѫдба, отъ тъмното робство, въ което е изпадналъ. Този день ще паднатъ и оковитѣ, които свързватъ нозѣтѣ му. Сега, приложете всички ваши хубави желания и свѣтли мисли! Бѫдете смѣли и рѣшителни, и Божието благословение ще дойде върху васъ! Помощьта ще ви дойде първо чрѣзъ добритѣ хора на земята, които Павелъ нарича светни. Свържете се съ всички добри хора, които работятъ съ любовь за Божието дѣло, безъ разлика на тѣхната на- родность, или на тѣхното религиозно вѣрую. Само така ще разбере човѣкъ, защо е дошълъ на земята. Единъ е идеалътъ на всички хора — любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля. Проникне ли се отъ този идеалъ, човѣкъ ще намѣри и своето мѣсто. Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога! Казвате: Още не сме родени отъ Бога.“ — Ще се родите! — Не сме възкръснали. — Ще възкръснете! — Не сме силни. — Ще станете силни! — Нѣмаме знания. — И знания ще имате! Всичко старо въ васъ трѣбва да изчезне. Само една Божествена искра трѣбва за да изгори: Казано е въ Писанието: Богъ ще създаде нова, земя и ново небе, а старата ще изчезне, ще изгори. Това, което Богъ прави, и ние трѣбва да направимъ. Богъ ще изгори старата земя, и ние трѣбва да изгоримъ старата земя въ себе си. Богъ създава нова земя, и ние трѣбва да създадемъ нова земя. Христосъ казва: „Както Огецъ ми работи, така и азъ работя“. Каквото синътъ вижда отъ баща си, това и той прави. И ние, като Синове Божии, ще правимъ точно това, което нашиятъ Баща прави. Само така можемъ да бѫдемъ силни, мощни, не само за единъ день, но прѣзъ всичкитѣ врѣмена и епохи.
  7. Шести младежки събор „Закон за единство и общност“, на учениците от Бялото Братство, 8-10.07.1928 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов, държани през лятото на 1928 г. Първо издание, София, 1928 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Недѣля, 5 ч. с. 8 юли Роденъ отъ Бога Ще говоря само върху три думи отъ свещената книга: „Роденъ отъ Бога“. Често съврѣменнитѣ философи третиратъ въпроса: какъвъ е смисълътъ на живота? Азъ нѣма да говоря подробно върху този въпросъ, но казвамъ: когато човѣкъ е роденъ, животътъ вече има смисълъ. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дължината на една рѣка, която още не е започнала да тече? Можете ли да опрѣдѣлите свѣтлината на слънцето, което още не е изгрѣло? Тогава, какъ ще опрѣдѣлите, какъвъ е смисълътъ на живота, ако хората не сѫ още родени? Слѣдователно, животътъ не може да има нѣкакъвъ смисълъ за човѣка, който още не е роденъ. Нѣкой пита: може ли да излѣзе нѣщо отъ мене? — Ако не си роденъ, нищо не може да излѣзе. Чудни сте! Какъ може да излѣзе нѣщо отъ това, което не е родено? Какъ може да излѣзе нѣщо отъ земя, на която нищо не си сѣлъ? Щомъ нищо не си сѣлъ, нищо не може да излѣзе. Ако си сѣлъ жито, ще излѣзе жито; ако си сгѣлъ царевица, ще излѣзе царевица. Изобщо, каквото си сѣлъ, това ще излѣзе. Да разисквашъ върху това, какво може да роди една нива, на която нищо не си сѣлъ, това е празно философствуване. Това азъ наричамъ „философия на празнитѣ думи“. Мнозина отъ съврѣменнитѣ хора питатъ: какъ можемъ да се спасимъ? — Ако не си роденъ, не можешъ да се спасишъ; ако си роденъ, можешъ да се спасишъ. Който не е роденъ, той не е грѣшилъ, и нѣма какво да се спасява. Нѣкой казва: какъ ще позная Бога? — Ако си роденъ, ще Го познаешъ; ако не си роденъ, нѣма какво да Го познавашъ. Намѣрите ли се прѣдъ извѣстно противорѣчие въ живота си, разсъждавайте философски: роденъ ли съмъ азъ, или не съмъ роденъ. То значи: посѣтъ ли съмъ на нивата, или не съмъ посѣтъ. — Ама азъ трѣбва да мисля. — Ако не си роденъ, нищо не можешъ да мислишъ, главата ти нищо не може да роди. Роденъ ли си, ще мислишъ и ще чувствувашъ — главата ти ще ражда и сърцето ти ще ражда — всичко въ тебъ ще ражда. То значи: родениятъ ще сѣе и плодъ ще ражда. Сега, за мене не е важно, дали ще разберете това, което ви говоря, или не. Азъ говоря за тѣзи, които сѫ родени и зная положително, че тѣ ще ме разбератъ. У васъ ще се зароди мисъльта, дали сте родени или не. Това е задача, разрѣшението на която се отнася лично до всѣки едного. Нѣкой може да запита: азъ роденъ ли съмъ, или не? Който задава такъвъ въпросъ, ще мяза на онзи българинъ Стоянъ, на когото откраднали магарето. Единъ день той тръгналъ за града да продава магарето си, но по пътя се уморилъ и легналъ подъ едно дърво да си почине. За да не открадне нѣкой магарето му, той го завързалъ съ юлара за ръката си и спокойно заспалъ. Въ това врѣме покрай него минали нѣколко дѣца, и като го видѣли, че спи, внимателно развързали магарето, като оставили само юлара въ ръцѣтѣ му, и избѣгали. Като се събудилъ, Стоянъ видѣлъ въ ръката си само юлара, а магарето го нѣмало. Той поразтъркалъ очитѣ си, да види, дали не се лъже, и си казалъ: „Стоянъ ли съмъ азъ, или не съмъ? Ако съмъ Стоянъ, магарето отиде; ако не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Защо Стоянъ се запитва, дали е той, или не е? Значи, той е изгубилъ нѣщо съществено и казва: „Ако азъ съмъ Стоянъ, изгубихъ магарето и съжалявамъ за него; ако пъкъ не съмъ Стоянъ, спечелихъ единъ юларъ.“ Той съзнава, че е изгубилъ нѣщо важно, но все пакъ си дава малка утѣха и казва: „Поне единъ юларъ спечелихъ“. Често и ние, съврѣменнитѣ хора, като изгубимъ нѣщо сѫществено въ живота — магарето си — се утѣшаваме поне съ юлара. Като влѣзе въ живота и изгуби магарето си, човѣкъ съзнава, че по-рано животътъ му е билъ по-лекъ съ магарето. Изгубили магарето си, той казва: тежъкъ е животътъ ми! Защо е тежъкъ животътъ ти? — Изгубихъ магарето. После казва: животътъ ми олекна. Защо? — Намѣрихъ магарето си. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави.“ Това учение е основата на живота, начало на една велика философия. Думата „роденъ отъ Бога, раждане“ не подразбира еднократенъ процесъ, но вѣченъ, непрѣривенъ процесъ: ежедневно, ежечасно, ежеминутно ще се раждашъ. Да мисли човѣкъ, че само единъ пѫть се ражда, това не е нѣ- каква дълбока философия, това е чисто материалистическо схващане. Отъ Божествено гледище „раждането" е вѣченъ процесъ. Вчера може да си билъ роденъ, а днесъ да не си роденъ и обратно: вчера може да не си билъ роденъ, а днесъ да си роденъ. И едното е възможно, и другото е възможно. Казвате: въ тази мисъль има противорѣчие. — Ние не се занимаваме съ противоречията въ живота, оставяме ги сами да се разрѣшаватъ. Има една философия, която казва: не губете врѣмето си съ разрѣшаване на про- тиворѣчията въ живота. Защо? — Понеже хората на земята не разполагатъ съ достатъчно врѣме. Вие сте се родили въ епоха, въ която нѣмате на разположение много врѣме, затова живѣете почти извънъ врѣмето. Въ физическия свѣтъ пространство имате достатъчно, но врѣме нѣмате. Днесъ хората съзнаватъ този фактъ, и затова всички бързатъ, като казватъ: врѣме нѣмаме! Прѣдложете на кого и да е да прочете нѣкоя хубава книга, той ще ви каже: врѣме нѣмамъ! Накарайте нѣкоя домакиня да направи нѣщо извънъ своята работа, и тя ще каже: врѣме нѣмамъ! Всички хора се оплакватъ, че нѣматъ врѣме. Всѣки моментъ отъ врѣмето е заетъ съ опрѣдѣлена работа. Думата „раждане“ може да се разгледа въ тѣсенъ и въ щирокъ смисълъ. Азъ я разглеждамъ въ широкъ смисълъ, за да не се спънете, защото въ тѣснотата се крие злото. Когато човѣкъ се спъва, това показва, че той живѣе въ тѣсния смисълъ на нѣщата. Злото живѣе въ тѣсния смисълъ на любовьта, на мѫдростьта, на истината, на правдата, на добродѣтельта и т. н. Злото търси мѣсто въ тѣсногрѫдството, но дойде ли до широчината, до широкогрѫдството, то казва: това мѣсто не е за мене, тукъ не мога да живѣя, изгубвамъ се. И дѣйствително, всѣко нѣщо трѣбва да има свое първоначално мѣсто, т. е. свое начало, Ако нѣщата започватъ отъ своя първоначаленъ пунктъ, тѣ ще получатъ и своя естественъ подемъ. При това положение ще може да очакваме качествата на раждането. Често хората запитватъ, на какво се дължатъ противорѣчията въ живота. За да се обяснятъ противорѣчията въ живота, ще ви приведа единъ малъкъ разказъ, който се отнася до старитѣ врѣмена. Въ разказа се говори за нѣкой си графъ Карнаци — чудакъ човѣкъ въ своитѣ разбирания и проявления. Той билъ затворенъ, саможивъ човѣкъ, така далечъ отъ хората и тѣхнитѣ болки и страдания, че самъ не помнилъ да е направилъ нѣкому най-малкото добро. Богатъ човѣкъ билъ графъ Карнаци, живѣлъ близо до морето, дѣто ималъ обичай да излиза често на разходка. Всички хора, които го познавали, имали лошо мнѣние за него, като жестокъ, суровъ човѣкъ — никому благъ погледъ, никому дума не казвалъ, на никой просекъ милостиня не давалъ. Наблизо до кѫщата на графа живѣлъ бѣденъ, скроменъ човѣкъ, но голѣмъ философъ, нареченъ Севадинъ. И той билъ голѣмъ чудакъ: бѣдно облѣченъ, безъ шапка и безъ обуща, отъ никого нищо не приемалъ, живѣлъ съ каквото ималъ. Никога не търсилъ удобства въ живота си, задоволявалъ се съ най-малкото, което ималъ. Занимавалъ се, обаче, съ философия и наука - единственото удоволствие въ неговия животъ. Прѣкарвалъ днитѣ на своя животъ като философъ-стоикъ. Единъ день Севадинъ се заинтересувалъ отъ живота на графъ Карнаци, започналъ внимателно да го изучава съ сериозното и искрено желание да му помогне по нѣкакъвъ начинъ, да измѣни малко своя характеръ. Редъ години той проучавалъ живота на Карнация, наблюдавалъ го въ неговитѣ редовни разходки покрай морето. Веднъжъ му дохожда на умъ една свѣтла идея, да отвори тази душа, и си казва: Ще направя единъ опитъ, да видя, какъвъ резултатъ иматъ моитѣ теории. Опитътъ му се състоялъ въ слѣдното: отивалъ всѣка сутринь на морето, прѣди да е дошълъ още Карнаци, и тамъ, върху пѣсъка на морския брѣгъ, написвалъ по едно изречение на нѣкой отъ великитѣ философи, мѫдреци или Учители, които сѫ живѣли отъ началото на свѣта, до послѣдно врѣме. Написвалъ изречението и се скривалъ нѣкѫдѣ, отдѣто могълъ да наблюдава, какво ще направи Карнаци, като дойде покрай морето. Идва Карнаци, разхожда се, наблюдава морето, и изведнъжъ забѣлѣзва нѣщо изписано върху пѣсъка. Чете, намира, че това изречение е хубаво, дълбока философия има въ него и си казва: „Чудно нѣщо! Кой ще е написалъ тукъ това изречение? Жалко, вълнитѣ на морето ще дойдатъ до брѣга, ще залѣятъ пѣсъка и ще заличатъ изречението“. Замисля се и си заминава. На втория день дохожда, вижда друго изречение написано. На третия день — трето изречение и т. н. Замисля се вече сериозно, какъ да запази тия изречения, едно отъ друго по-хубави и смислени. Севадинъ отдалечъ наблюдавалъ, какъвъ ефектъ произвежда тази замислена отъ него работа. Карнаци не могълъ да си обясни, кой ще е този човѣкъ, който пише тия хубави изречения на морския брѣгъ. По едно врѣме си казалъ: ,,Да не би това да е нѣкаква илюзия на моя умъ, да се заблуждавамъ нѣкакъ!“ Продължавалъ да прави всѣки день своитѣ разходки и всѣкога намиралъ по едно хубаво изречение, което слѣдъ малко мор- скитѣ вълни заливали. „Важни сѫ тия мисли, не трѣбва да се изоставятъ така на морскитѣ вълни, да бѫдатъ заличени“, си казва: той. Бръква въ джоба си да извади моливъ и намира такъвъ. Не много далечъ отъ него седи Севадинъ и наблюдава. Като го забѣлѣзва Карнаци, веднага го извиква и го запитва: „Ти безъ работа ли си?“ — Да. — Бѣденъ човѣкъ ли си? — Да, бѣденъ съмъ. — Знаешъ ли да пишешъ? — Зная. — Вземи тогава тѣзи листъ и моливъ и тръгни слѣдъ мене, ще ти кажа, какво ще правишъ. Сега вече тръгватъ двамата заедно: Карнаци напрѣдъ, Севадинъ слѣдъ него. Карнаци спира прѣдъ първото изречение, започва да чете и казва на Севадина: „Пиши, каквото чувашъ“. Севадинъ пише. Отиватъ на друго мѣсто. Карнаци чете второто изречение, а Севадинъ пише. Отиватъ на трето, на четвърто мѣсто. Севадинъ прѣписва всичкитѣ написани изречения. Казва му Карнаци: „Ти си простъ човѣкъ, не разбирашъ тия изречения, но нищо отъ това. Утрѣ пакъ щедойдешъ на сѫщото мѣсто. Всичко, което съмъ ти продиктувалъ досега, както и това, което ще ти диктувамъ за въ бѫдеще, ще прѣпишешъ на чисто и така ще ми го донесешъ“. День слѣдъ день отивалъ Севадинъ на морския брѣгъ и прѣписвалъ своитѣ изречения. И тъй, по този начинъ, между графъ Карнаци и Севадинъ се създала една вѫтрѣшна връзка. По едно врѣме Карнаци чете едно отъ написанитѣ изречения: „Пий отъ самоизцѣдения сокъ на лозовата прѫчка!“ Слѣдъ това прочита второ изречение: „Пий отъ живата вода, която тече“. И най-послѣ прочита трето изречение: „Направи най-малкото добро, което никога досега не си направилъ“. Той се замислилъ дълбоко върху тия три изречения и казалъ на Севадина: „Този човѣкъ който пише всѣки день тия изречения по морския брѣгъ, трѣбва да е нѣкой великъ философъ. Обаче, не е достатъчно само да прѣписваме тия велики изречения, но трѣбва да ги приложимъ въ живота си, да видимъ тѣхния резултатъ. Ще приложа третото изречение, да направя най малкото добро. Кое считашъ ти за най-малко добро? — „Помисли малко!“ казва му Севадинъ. — Добрѣ, ще помисля. Отива Карнаци дома си и влиза въ своята стая, на която прозорцитѣ били затворени съ години. Като впѣзълъ вѫтрѣ, замислилъ се и си казапъ: „Сега не мога да направя друго най-малко добро, освѣнь това, да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ въ моята стая, които не сѫ отваряни, откакъ сѫ умрѣли майка ми и баща ми.“ Отваря кепенцитѣ на прозорцитѣ, и веднага вижда обстановката на цѣлата стая. На другия день Карнаци и Севадинъ пакъ отиватъ на морския брѣгъ и четатъ написано ново изречение: „Прочети най-прашасалата книга въ твоята стая! При това, чети я тъй, както е, съ праха заедно, безъ да го изтърсвашъ!“ Карнаци си казва: имамъ една такава книга, навѣрно отъ никого непипана и неотваряна отъ редъ поколѣния. Влиза въ стаята си. намира тази книга и безъ да я чисти отъ праха, започва да я чете. Да четешъ една книга, както е прашасала, да не чистишъ праха и, това е философия! Чистишъ ли праха и и послѣ я четешъ, прахътъ ще влѣзе въ бѣлитѣ дробове и ще повлияе върху ума ти. Не махай праха отъ книгитѣ. Чети ги съ него заедно. Прахътъ, който е полепналъ по книгитѣ на хората, има свое съдържание. Това не може да се доказва, но може да се опита. Ако нѣкой цигуларь постави внимателно на цигулката една хартия, посипана съ прашецъ, и полека тегли лѫка върху струнитѣ, отъ праха ще се образуватъ извѣстни линии, по които ще се познае, какви сѫ били тоноветѣ. Ще кажете: за насъ е непонятно, какъ така прахътъ върху книгитѣ да има свой сми- сълъ и съдържание. Казвамъ: неразбранитѣ нѣща въ живота иматъ свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Карнаци отваря прашасалата книга, и тя се указала Библията, която не била четена отъ прѣди четири поколѣния. Той отваря книгата и попада на слѣдното изречение: „Богъ е Любовь.“ Замисля се върху тия думи и си казва: „Вѣрно е, че Богъ е Любовь, но Той оставя своитѣ дѣца да се напрашатъ така, както тази книга, затворена отъ четири поколѣния насамъ.“ Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това сѫществуватъ най-голѣмитѣ страдания въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това смъртьта сѫществува въ свѣта? Не е ли малко противорѣчиво, като казваме, че Богъ е Любовь, а при това злото сѫществува на земята? Азъ приведохъ този примѣръ, за да ви изясня чрѣзъ него положението, въ което вие се намирате. Севадинъ, това сте вие. Карнаци, това сѫ условията, обществото, въ които живѣете. Мнозина казватъ: нѣма работа за насъ. Казвамъ: вземете примѣръ отъ Севадина. Той не бѣше богатъ човѣкъ, но намѣри изходенъ пѫть, да спечели сърцето на Карнаци и да се сприятелятъ. Слѣдова- телно, намѣрите ли се прѣдъ нѣкое противорѣчие въ живота си, трѣбва правилно да го разрѣшите. То е вашиятъ Карнаци, съ когото вашиятъ Севадинъ трѣбва да се заеме, да изучи характера му, да спечели сърцето му и най-послѣ да се сприятели. Вашиятъ Севадинъ всѣки день трѣбва да пише по едно ново изречение на морския брѣгъ, безъ да се страхува, че вълнитѣ ще заличатъ усилията му. Ако едно отъ тия сѣменца попадне въ ума или въ сърцето на Карнация, цѣльта, къмъ която се стремѣлъ Севадинъ, е постигната. Каква е била цѣльта на Севадина, нѣма да обяснявамъ. Важното е, че той ималъ близка и далечна цѣль въ живота си, къмъ която се стремѣлъ. Азъ не говоря за цѣльта на онѣзи, които не сѫ родени отъ Бога, но за цѣльта на роденитѣ отъ Бога. За послѣднитѣ Писанието казва: „Роденитѣ отъ Бога грѣхъ не правятъ“. Това не подразбира, че по врѣме и пространство тѣ не правятъ грѣхъ, но родениятъ отъ Бога, за всѣки да- денъ моментъ, когато съзнава това, при каквито изкушения и да изпадне, грѣхъ не може да направи. Отъ философско гледище този въпросъ е ясенъ. Богатиятъ не може да краде. Питате: защо богатиятъ не може да краде? — Защото той е задоволенъ, може да има всичко, каквото пожелае. Ще кажете: въ какво седи тази невъз- можность? Допуснете, че вие носите на гърба си единъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцьнни камъни и цѣлъ сте въ поть отъ тежестьта на този товаръ. Питамъ: ако намѣрите по пѫтя още единъ такъвъ чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, ще го вземете ли на гърба си? — Не, ще оставите този чувалъ за другъ пѫть, той сега не може да ви съблазнява. Въ този моментъ вие сте богатъ, задоволенъ човѣкъ. Когато се явяватъ противорѣчията въ живота ви, това показва, че вие не можете да се справите съ положението, защо едни хора носятъ пълни чували на гърба си, а други носятъ празни чували. Всѣки човѣкъ, който носи на гърба си празенъ чувалъ, има изкушения. Всички изкушения, скърби и страдания въ живота произтичатъ отъ празнитѣ чували. Човѣкъ, който носи на гърба си чувалъ, пъленъ съ скѫпоцѣнности, е цѣлъ въ поть, пъшка, страда отъ тежестьта на чувала, но той има планове, мечти, мисли, прѣдприема едно, друго — разчита на нѣщо. Човѣкъ, който носи празенъ чувалъ на гърба си, обръща се натукъ-натамъ, навсѣкѫдѣ вижда безмислие и пустота, и казва: празенъ е животътъ, нѣма смисълъ въ него. Казвамъ: нека този, който носи празния чувалъ на гърба си, хване пѫтя на Севадина и отиде на морския брѣгъ да пише велики мисли. Онзи пъкъ, който носи пълния чувалъ на гърба си, е графъ Карнаци. Нека той прѣписва изреченията отъ морския брѣгъ и ги прилага въ живота си. Не постѫпвате ли така, всѣкога ще се намѣрите прѣдъ противорѣчия въ живота си. Обаче, не се опитвайте сами да разрѣшавате противорѣчията! Тази сутринь азъ говоря на младитѣ ученици. Млади наричамъ тия, които сега започватъ работата си, а стари — тия, които отдавна работятъ. Това не подразбира, че старитѣ сѫ завършили своята работа, но работятъ вече. Като се говори, че едни сѫ млади, а други стари, това е по отношение врѣмето на тѣхната работа. Нѣкой ученикъ може да е постжпилъ въ училището прѣди нѣколко години, но не учи, не работи. Това показва, че той е още младъ, не съзнава, какво трѣбва да прави. Другъ може да е постѫпилъ само прѣди една година, но той учи, работи. Този ученикъ е старъ, съзнава задълженията си и учи. Често младитѣ ученици сѫ по-способни отъ старитѣ, а нѣкога старитѣ ученици сѫ по-способни отъ младитѣ. Способни ученици има и между младитѣ, и между старитѣ. Не разбирайте понятията „младъ и старъ“ въ тѣхния букваленъ смисълъ. Способенъ ученикъ е този, който идва въ училището съ готови дарби и таланти въ себе си, а училището му дава само условия за тѣхното развитие. Благороднитѣ чувства сѫщо така не се създаватъ нито въ училището, нито въ обществото, но училището и обществото сѫ само фактори, условия за тѣхното развитие. Слѣдователно, човѣкъ иде отнѣкѫдѣ съ готови заложби въ себе си, които той развива и разработва въ живота. Отдѣ иде човѣкъ въ свѣта, този въпросъ ще оставимъ настрана, защото, ако говоримъ за другия свѣтъ, мнозина ще кажатъ, че той не е реаленъ. Дѣйствително, всѣки свѣтъ, който не може да даде отпечатъкъ на физическия свѣтъ, се счита нереаленъ. Обаче, има свѣтове, които могатъ да се отпечатватъ на физическия свѣтъ. Сѫщото нѣщо е и съ идеитѣ. Има идеи, които могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ, а има идеи, които не могатъ да се отпечатватъ въ нашия умъ. Роденъ отъ Бога! — Това е началото на истинския, разумния животъ въ човѣка. Нѣкой казва: за да бѫде човѣкъ роденъ отъ Бога, трѣбва да е високо ученъ! Ученикътъ трѣбва да започне съ тази велика проблема на живота си — да бѫде роденъ отъ Бога. Правиленъ ли е процесътъ на физическото раждане? Колко мѣсеца продължава периодътъ на брѣменностьта за човъка? — Деветь мѣсеца. Прѣзъ този периодъ зародишътъ минава прѣзъ 400,000 форми въ утробата на майката, докато се създаде като човѣкъ. Освѣнъ 400,000 форми зародишътъ прѣзъ тия деветь мѣсеца минава и редъ други форми, за които сега нѣма да говоря. Прѣзъ цѣлото врѣме на брѣменностьта вие можете да изчислите, по колко отъ тия форми се па- дать на минута, на часъ, на день. Когато кажемъ, че нѣкой е роденъ отъ Бога, ние подразбираме пакъ процеси подобни на зачеването и раждането, както това става и въ физическия свѣтъ на земята. Родениятъ отъ Бога постепенно ще минава отъ слава въ слава, отъ знание въ знание, отъ любовь въ любовь, отъ правда въ правда, отъ истина въ истина и т. н. Когато нѣкой казва, че има широки схващания за живота, азъ разбирамъ, че той се намира въ процеса на ново зачеване и отива къмъ новораждането, защото само въ този процесъ има постепенно разширяване. Ще ви приведа още единъ разказъ, безъ да споменавамъ имена на лицата, за които се говори въ разказа. Ще ви прѣдамъ разказа въ проста форма, както дѣцата разправятъ приказки. Една царска дъщеря, благородна, добра мома, се разболѣла злѣ и била почти на умиране. Тя се обърнала къмъ Бога съ гореща молба да продължи живота и, да поживѣе още на земята. Богъ чулъ нейната молба и рѣшилъ да продължи живота и съ 20 години. За тази цѣль Той изпраща отъ небето единъ ангелъ съ писмо, въ което съобщава на царската дъщеря, че животътъ и се продължава съ 20 години. Тя прочела писмото, зарадвала се и погледнала къмъ Божия посланикъ. Въ този моментъ се влюбила въ него. Сега вече тя се намѣрила прѣдъ една дилема, която не могла да разрѣши. Да отиде съ ангела на небето — не може, Богъ продължилъ живота и съ още 20 години. Освѣнъ това, мѫчно ще и бѫде за майка и, за баща и — искало и се да поживѣе на земята. Да остане ангелътъ при нея — и това не може. Той дошълъ на земята съ мисия: да прѣдаде писмото на царската дъщеря и да се върне горѣ. Какво да прави? Ако знаеше съдържанието на писмото прѣди да го отвори, тя би пожелала да отиде съ ангела заедно на небето. Ами сега? Ако рече да напусне земята и отиде съ ангела, тя ще прѣстѫпи Божия законъ. Богъ и продължава живота съ 20 години. Ако ангелътъ остане на земята при нея, той прѣстѫпва Божия законъ, не е изпълнипъ мисията си, кактс трѣбва. Какво да се прави? — Вие ще разрѣшите тази задача. Този разказъ изобразява сегашния ви животъ съ всички противорѣчия, които се срѣщатъ въ него. Сега животътъ на всинца ви е продълженъ съ 20 години. Какво ще правите? Любовьта дойде, донесе ви писмо отъ Господа, но ще си замине. Съ нея не можете да отидете. Бѣше врѣме, когато можахте да отидете съ нея, но тогава се отказахте. Сега, младитѣ ученици, нека мислятъ, а старитѣ нека разгадаватъ. Младитѣ ученици да оратъ, а старитѣ да сѣятъ! Младитѣ да жънатъ, а старитѣ да вършеятъ! Младитѣ да копаятъ лозето, а старитѣ да бератъ гроздето! Младитѣ да готвятъ, а старитѣ да ядатъ! Младитѣ да печелятъ, а старитѣ да харчатъ! Това сѫ положения изъ живота. Това е фи- лософия, която всѣки ще разбира, както може. Разбирайте я широко, споредъ новитѣ схващания, споредъ великия Божественъ законъ, който работи въ свѣта. За нѣкои свѣтътъ е загадка, а за други той е въпросъ на разрѣшение. За нѣкой свѣтътъ е мѫчение, а за други той е свѣтлина. Свѣтътъ включва различни условия, при които всѣки човѣкъ се намира. Заключенията, изводитѣ на този или онзи човѣкъ за свѣта, че той е добъръ или лошъ, сѫ субективни. „Отчасти знаемъ, отчасти мѫдруваме“, казва Павелъ. Нѣкой казва: тежъкъ е животътъ ми! Азъ подразбирамъ, че неговиятъ животъ е тежъкъ, но не и животътъ на другитѣ хора, нито животътъ на ангелитѣ. Животътъ на ангелитѣ е щастливъ, смисленъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е брѣме, или че животътъ е борба, неговиятъ животъ е брѣме, неговиятъ животъ е борба. Никой не може да говори за трудноститѣ на цѣлокупния животъ. Когато нѣкой каже, че животътъ е щастливъ, това подразбира неговия животъ, но не и живота на другитѣ хора и сѫщества. Това, което въ даденъ случай е вѣрно за едного, не е вѣрно за всички. Ако нѣкой човѣкъ се намира при сѫщитѣ условия, при които се намирамъ и азъ, и двамата ще имаме една и сѫща опитность. И тогава, ако азъ съмъ не- щастенъ, и той ще бѫде нещастенъ; ако азъ съмъ щастливъ, и той ще бѫде щастливъ. Като казвамъ, че и двамата ще имаме сѫщата опитность, не подразбирамъ абсолютно идентична, но приблизително еднаква. Нѣщата постоянно се мѣнятъ по врѣме и пространство. Двама души могатъ да иматъ една и сѫща опитность, но все пакъ ще има нѣкакви малки различия въ опитностьта на двамата. Роденъ отъ Бога! Размишлявайте всички върху тази мисъль. Помислете малко и върху двата малки разказа. Тѣ изясняватъ нѣкои положения отъ вашия животъ. Казва се въ Писанието: „Богъ е Любовь! Любовьта ражда живота." Значи, сѫщеврѣменно Богъ е животътъ, въ който се пишатъ хубавитѣ нѣща, но идватъ вълнитѣ на морския брѣгъ и заличаватъ написаното. Вълнитѣ, това е бурниятъ животъ, който заличава всичко. Ако вие, като графъ Карнаци, нѣмате обичай да пишете, свѣтътъ, бурното море у васъ ще заличи всичко. Вие трѣбва да намѣрите въ себе си този Севадинъ, който пише всѣки день по нѣщо ново на морския брѣгъ и послѣ го прѣписва въ чиста тетрадка. Този Севадинъ се намира въ всѣки човѣкъ. Севадинъ не е богатъ, не е силенъ, не е знатенъ човъкъ за свѣта, но той разбира живота и за всѣки даденъ случай може да ви помогне. Казвамъ: условията, при които живѣете, ще опрѣдѣлятъ вашия характеръ. Всѣки човѣкъ, който не иска да се състезава съ мѫчнотиитѣ въ живота; който не иска да разрѣшава проблемата на грѣха, на злобата, на умразата, на съмнѣнието въ себе си, той е първокласенъ охлювъ, съ два рога. Жи- вотътъ на такъвъ човѣкъ е въздухообразенъ. Онзи човѣкъ, който не иска да страда, той е въ положението на охлювъ. Станешъ ли като охлюва, никакво страдание нѣма да имашъ... Искашъ ли човѣкъ да станешъ, ще напуснешъ своя охпювообразенъ животъ. Човѣшкиятъ животъ е придруженъ, ако не съ най-великитѣ задачи, поне съ по-високи задачи отъ тия на охлюва. Вие казвате: чудно нѣщо! Едно врѣме живѣхъ чистъ и светъ животъ, всички мѫчнотии въ живота си разрѣшавахъ лесно. Какво стана сега съ мене, че не мога вече лесно да рѣшавамъ задачитѣ си, не мога да живѣя такъвъ чистъ животъ? Казвамъ: едно врѣме, като охлювъ, ти разрѣшаваше лесно задачитѣ си, но сега си човѣкъ. И като човѣкъ твоитѣ задачи сега сѫ по-трудни, отъ тебе изискватъ повече. Какво лошо има въ това, че мѫчно рѣшавашъ задачитѣ си? Радвай се, ти сега си човѣкъ. Е нѣкой пита: какво да правя тогава? — Ще се мѫчишъ, ще страдашъ и ще се радвашъ, ще разрѣшавашъ задачитѣ си. — Ако не мога? — Охлювъ ще станешъ. Като охлювъ нѣма да имашъ голѣми страдания и щастливъ ще бѫдешъ. Понѣкога може да те турятъ въ тенджерата, да те сварятъ. И тогава ще минешъ отъ едно състояние въ друго. И тъй, всѣки самъ ще избере положението, въ което трѣбва да работи и да рѣшава задачитѣ си. Такъвъ е Божествениятъ свѣтъ — свѣтъ на свобода. Всѣки самъ постѫпва въ училището. Когато дѣтето отива на училище да учи, учительтъ ли го заставя да направи това? — Не, то само отива. Въ дѣтето има силно желание да учи. ученикъ да бѫде. По сѫщия начинъ и вие сами сте постѫпили въ училището да учите. Щомъ е така, ще изучавате прѣдметитѣ, които сѫ турени въ програмата на училището. Нѣкой казва: защо влѣзохъ въ училището? — Да учишъ! — Ама не мога да уча. — Тогава ще излѣзешъ отъ училището. — Но искамъ да уча! — Щомъ искашъ да учишъ, ще разрѣшавашъ всички задачи, ще приемешъ всички страдания и радости, които ще те слѣдватъ въ живота. Приемете ли тия нѣща, нѣма да се оплаквате, че Господъ е несправедливъ къмъ васъ, че учителитѣ не ви разбиратъ и цѣнятъ правилно, че хората не ви обичатъ, че вашиятъ животъ е малко по другояче поставенъ отъ този на другитѣ и т. н. Това сѫ второстепенни въпроси. Трѣбва да знаете, че къмъ способния ученикъ всички учители се отнасятъ благосклонно. Той разрѣшава всички задачи, които му се даватъ, колкото трудни и да сѫ тѣ. Казвамъ: когато хората съзнаятъ, че положението, въ което се намиратъ, е доброволно поето отъ тѣхъ, тѣ ще избегнатъ голѣма часть отъ нещастията и страданията, въ които сега изпадатъ. Нѣкой човѣкъ страда, като гледа себе си нещастенъ и простъ, а другъ живѣе чистъ и светъ животъ и минава за ученъ. Прѣди всичко, всѣки самъ е причина за своето положение. Питамъ: коя е нормата ви, чрѣзъ която опрѣдѣляте светостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте ученостьта на човѣка? Коя е вашата норма, чрѣзъ която опрѣдѣляте, че нѣкой човѣкъ е добъръ? — Ама така мисля. — Това не е наука. Въ природата има една положителна, установена мѣрка, съ която се опрѣдѣля, кой човѣкъ е лошъ и кой добъръ, кой човѣкъ е простъ, кой ученъ и т. н. Не може да се разчита на онзи човѣкъ, който нѣма мѣрката на природата, съ която да различава злото отъ доброто, грозното отъ красивото. Днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ съ несъвършенъ езикъ. Говори се за нѣща, които нѣматъ начало. Не може да се опрѣдѣли дължината на рѣка, която още не е започнала да тече. Не може да се опрѣдѣли смисъла на живота, ако той още не е проявенъ. Не може да се опрѣдѣлятъ качествата на сѣмето, което още не е посѣто въ земята. Мнозина питатъ: какъ ще познаемъ новото учение? — По дѣлата на хората. Христосъ казва: „По дѣлата ви ще познаятъ, че сте мои ученици“. Посѣли ли сте новото учение въ сърцето или въ ума си? Нѣкой казватъ: чели сме нѣщо по новото учение. — Това още нищо не значи. Ако видите единъ малъкъ портретъ на царската дъщеря това означава ли, че сте видѣли дѣйствителния и образъ? Можете ли да опрѣдѣлите характера и по нейния малъкъ портретъ? — За да опрѣдѣлите точно характера и, трѣбва да имате най малко 400,000 портрети отъ нея, вадени огъ деня на рождението и до послѣдния часъ. Днесъ има физиогномисти, които, щомъ погледнатъ лицето на нѣкой човѣкъ, могатъ да говорятъ, какъвъ е той. За такива случаи турцитѣ казватъ: „И да видишъ, не вѣрвай!“ Фактъ е, обаче, че лицето на човѣка е огледало на душата. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е честенъ, способенъ, добъръ. Питамъ: докѫдѣ се простира неговата честность? Единъ виденъ ин- жинеръ прѣди нѣколко години ме запита : „Господине, кажи ми нѣкоя чърта отъ моя ха- рактеръ“. Азъ му казахъ: „Ти си честенъ човѣкъ, но твоята честность може да издържи до единъ милионъ лева. Отъ единъ милионъ нагорѣ не може да отиде. Съ единъ милионъ лева могатъ да те подкупятъ. Съ 100,000 лева, съ 200,000 лева, съ 500,000 лева не могатъ да те подкупятъ, но дойде ли до единъ милионъ, ти отстѫпвашъ.“ — „Правъ си. Съ единъ милионъ лева могатъ да ме подкупятъ; ще замина за странство, тамъ да живѣя.“ Казвамъ: да познавашъ хората по този начинъ, това е наука. Всѣки трѣбва да знае, докѫдѣ се простиратъ неговитѣ добродѣтели и колко може да издържа. Нѣкой казва: азъ съмъ търпеливъ човѣкъ. — Колко си търпеливъ? Като ти ударятъ една-двѣ прѫчки, издържашъ, но ударятъ ли ти 25 прѫчки, викашъ вече: охъ, убиха ме! — Това не е търпѣние. Като ти ударятъ 25 тояги, всичкото ти търпѣние се изчерпва. Азъ наричамъ търпеливъ човѣкъ онзи философъ, при когото дошло едно малко дѣте и започнало да го удря съ прѫчка по главата. Той разрѣшавалъ единъ много важенъ философски въпросъ и тъй дълбоко билъ концентриранъ въ мисъльта си, че не усѣтилъ нито единъ отъ ударитѣ на това дѣте. По едно, врѣме вдигналъ главата си нагорѣ и вижда, че дѣтето седи съ прѫчка въ рѫка и го запитва: „Дѣтенце, какво правишъ тукъ?“ — Ти нищо ли не усѣти? — Не. — Чудно нѣщо! Азъ те удряхъ досега съ тази прѫчка по главата.— Не съмъ усѣтилъ нищо. — Не брои ли, колко пжти те ударихъ?— Не. Колко пѫти ме удари? — 1000 пѫти. Казвамъ: това наричамъ азъ търпѣние. Нетърпеливиятъ човѣкъ, когато разрѣшава нѣкоя важна задача, още отъ първия ударъ на това дѣте ще каже: „Слушай, ти нѣмашъ ли друга работа, ами се занимавашъ съ мене? Хайде, иди при баща си и майка си! Не знаешъ ли, че азъ се занимавамъ съ рѣшението на единъ много важенъ въпросъ? Ако те ударя единъ пѫть, ще се търколишъ на земята.“ Питамъ: какво може да се направи на земята при такива разбирания за живота? Който върши човѣшки работи, това е лесно, то всѣкога може да стане, но що се отнася до Божественото, другъ е въпросътъ. Тамъ се изискватъ нови разбирания, нови хора. Сега, азъ не говоря за човѣшкия животъ — за него всички хора сѫ майстори. Азъ говоря за Божествения животъ, за Божественото у насъ. Когато Божественото начало живѣе у хората, тѣ нѣма да се запитватъ, дали сѫ родени, или не, но веднага ще се разбератъ. Двама души, родени отъ Бога, могатъ да говорятъ помежду си за Божествения животъ и ще се разбиратъ. Двама души, които не сѫ родени отъ Бога, могатъ да си говорятъ за човѣшкия животъ и ще се разбиратъ. Обаче единъ човѣкъ, роденъ отъ Бога, и другъ, който не е роденъ отъ Бога, не могатъ да се разбиратъ. Ще ви приведа единъ примѣръ за обяснение на мисъльта си. Едно младо момче срѣща на пѫтя си старецъ, възседналъ едно магаре и му казва: „Дѣдо, хайде да си поговоримъ за онова, което не може да бѫде!“ — А, синко, азъ съмъ философъ човѣкъ, съ опитность въ живота, всичко може да бѫде. — Не, дѣдо, има нѣща, които не могатъ да бѫдатъ. Старецътъ отговаря: „Не е така, дѣ- довото, всичко може да бѫде.“ — Добрѣ, тогава, слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ! — Те, това не може да бѫде! Както виждате, дѣдото веднага опровергава своята философия. При вторъ случай дѣдото срѣща момчето на пѫтя си, възседнало едно магаре и му казва: ,,Синко, хайде да си поговоримъ за онова, което може да бѫде. — Да си поговоримъ, дѣдо! — Слѣзъ отъ магарето, за да се кача азъ на него! — Може, дѣдо. Момчето веднага слиза отъ магарето, и дѣдото се качва на него. Питамъ: защо дѣдото не можа да слѣзе отъ магарето, а момчето слѣзе? Всичкиятъ споръ въ живота седи въ това, че ние не слизаме отъ магарето. Нѣкой казва: азъ не слизамъ отъ магарето. — Правъ си, но зависи, дѣ си отишълъ съ това магаре. Ако отивашъ на гости при своя приятель, нѣма ли да слѣзешъ отъ магарето? — Ще слѣзешъ, защото е непочтително да влѣзешъ съ магарето въ дома на своя приятель. Магарето ще отиде на едно мѣсто, а ти — на друго. Ако искашъ да се отдаде на магарето ти сѫщата честь, каквато и на тебе, ти ще обидишъ своя приятель. Ако отиваме въ Божествения свѣтъ съ нашето магаре и желаемъ и на него да се отдаде сѫщата почесть, каквато на насъ, ние сме на кривъ пѫть. Когато хората не сполучватъ въ живота си, когато страдатъ, причината за това е, че тѣ искатъ да наложатъ своитѣ възгледи на Бога, както и на другитѣ хора. Обаче, всѣки, който иска да поучи другитѣ хора, трѣбва да е направилъ опита на Севадина, да пише велики мисли на морския брѣгъ и да може да заинтересува Карнаци съ тѣхъ. Чудакъ е билъ Севадинъ, но успѣлъ да заинтересува Карнаци, който казва: „Великъ човѣкъ е този, който пише тия изречения на морския брѣгъ. Щомъ той пише на морския брѣгъ, дѣто вълнитѣ всичко заличаватъ, значи Господъ го е пра-тилъ. Въ такъвъ случай азъ мога да приложа тия изречения въ живота си“. И тъй, младитѣ ученици да пишатъ, а старитѣ — да прилагатъ. Наблюдавайте новороденото дѣте. Нали то учи майка си? Тази майка, която, като мома била малко мързеливичка, това не могла да направи, онова не могла да направи, рано не могла да става, като дойде първото и дѣтенце, става вече виденъ професоръ, лекции чете. Дѣтето, като младъ ученикъ, изправя се прѣдъ нея почтително и казва: „Добъръ день, господинъ професоре!“ — и майката започва своитѣ лекции. Като прѣподаде лекцията си, тя излиза навънъ и казва: „Ти ще учишъ тукъ урока си, азъ скоро ще се върна.“ Този младъ професоръ има вече и търпѣние, може да изтърпява своя пръвъ ученикъ. Той пише, драска всѣки день, а тя търпеливо чака, надѣва се, че ще дойде день, когато този младъ ученикъ ще стане виденъ, знаменитъ човѣкъ и нѣкой отъ нейнитѣ идеи ще се реализиратъ чрѣзъ него. Ако майката знаеше, че отъ това дѣте нищо нѣма да излѣзе, тя не би се интересувала отъ него. Слѣдователно, и учительтъ, който прѣподава на своитѣ ученици, работи по сѫщия законъ — по закона на Любовьта. И Богъ, Който създаде свѣта, работи по закона на Любовьта. И майката, и учительтъ, и Богъ работятъ съ една и сѫща опрѣдѣлена цѣль. Разликата е въ степеньта на проявленията. Нѣкой отъ младитѣ ученици казватъ: какво да правимъ при тия мѫчни условия на живота, като виждаме, какъ хората се разколебаватъ въ своитѣ убѣждения? Казвамъ: тия хора никога не сѫ имали убѣждения. — Защо сѫ охладнѣли въ любовьта си? — Тѣ не сѫ имали силна любовь. Истинската, правилната любовь никога не охлажда. — Нима тѣ мислятъ криво. — Право никога не сѫ мислили. — Лоши хора сѫ станали. — Добри никога не сѫ били. И обратното положение ще срещнете. Ще ви кажатъ за нѣкого: този човѣкъ е добъръ. — Лошъ никога не е билъ. — Ама той е истинолюбивъ. — Този човѣкъ никога не е лъгалъ. — Той е много справедливъ. — Неправда той не познава. Рѣзки и положителни трѣбва да бѫдете! Казвате: ние можемъ да грѣшимъ. — Можемъ и да не грѣшимъ. Ако въ даденъ случай нѣкой човѣкъ прави добро, той не може да грѣши. Доброто изключва всѣкаква погрѣшка, всѣкакво зло. Щомъ вашиятъ умъ е заетъ съ каква и да е добра мисъль, злото не може да се вмъкне въ него. Слѣдователно, въ даденъ моментъ, всѣки човѣкъ може да направи нѣкакво зло или нѣкакво добро — зависи отъ неговитѣ мисли, чувства и настроения прѣзъ това врѣме. Както мисли, както чувствува и както дѣйствува, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ. Каквито сѫ причинитѣ, такива ще бѫдатъ и дѣйствията. Каквито сѫ схващанията, такива ще бѫдатъ и заключенията. Прави схващания, прави заключения! Младитѣ ученици сѫ дошли до едно крайно заключение и казватъ: какво трѣбва да правимъ по-нататъкъ? Казвамъ: най-първо трѣбва да се родите. Това ще приемете като аксиома. Обаче, раждането не е еднократенъ, а многократенъ процесъ: постоянно ще се раждаме и възраждаме. Тази теория, която наричатъ „законъ за прѣраждане“, подразбира сѫщото раждане, за което се говори въ Евангелието. Раждане, прѣраждане, вселяване е едно и сѫщо нѣщо. Когато човѣкъ се прѣражда, той не разбира дълбокия смисълъ на живота, но когато се ражда, той разбира своето Божествено произхождение. Само родениятъ отъ Бога разбира дълбокия смисълъ на живота. И тогава, приятно е да бѫде човѣкъ роденъ. Приятно е човѣкъ и да умре. Приятно е да страда, приятно е и да се радва. За кого е приятно това? — Само за родения отъ Бога. За добрия човѣкъ е еднакво приятно и когато му се дава, и когато му се взима нѣщо. Нѣкои казватъ, че по-приятно е да се дава на човѣка, отколкото да му се взима. Така е за човѣка, който живѣе съ обикновенитѣ изисквания и разбирания на живота. За съвършения, за Божествения човѣкъ процеситѣ и на взимането, и на даването сѫ еднакви. При това, важно е какво се дава и какво се взима. Еднакво приятно ли ще бѫде, ако нѣкой ви дава своитѣ дългове, своитѣ прѣстѫпления, или ако ви дава скѫпоцѣнни камъни, или своето голѣмо наслѣдство ? — Не е еднакво приятно, разбира се. За съвършения човѣкъ, обаче, и мѫчнотията, и благото, което му се дава, сѫ отъ еднаква цѣна и важность, защото въ тѣхъ той вижда сериозни задачи за разрѣшение. Роденъ отъ Бога! — Това е първиятъ контактъ, чрѣзъ който човѣкъ може да влѣзе въ съгласие съ Първичната Причина, отъ която е излѣзълъ. Така той ще обнови живота на своята душа. Каквото е началото, такъвъ ще бѫде и краятъ. Въ човѣшкия животъ началото е чисто, а краятъ постепенно става по-мѫтенъ и по-мѫтенъ. Въ Божествения животъ и началото, и краятъ сѫ чисти. Въ сѫщность, водата на края става по-чиста, отколкото е била въ началото. Животътъ въ края има по голѣмъ изразъ. Сега ще ви дамъ още единъ примѣръ, съ който ще си изясните нѣкой отъ противорѣчията, които срѣщате въ живота си. Запримѣръ, често вие казвате, че водата тече между два брѣга. Това твърдение е наполовина вѣрно. Защо? — Водата може да тече и безъ брѣгове. Ако подъ думата „брѣгове" вие разбирате твърда, суха почва, питамъ: какъ можете да си обясните образуването на топлото течение Голфщромъ въ Атлантическия океанъ, което заема пространство около 150 клм.? Какъ може да се образува това топло течение всрѣдъ водата, безъ да има брѣгове отъ твърда почва? Слѣдователно, по-слабото движение на водата въ морето или въ океана може да образува брѣгове на по-силно течение. Значи, слабото течение образува брѣговетѣ на силното течение. Тъй щото, оттукъ извличаме слѣдния законъ: силнитѣ хора сѫ рѣки, които текатъ, а слабитѣ хора сѫ брѣгове, между които тия рѣки текатъ. Въ това отношение човѣкъ може да бѫде или брѣгъ, или рѣка — нѣма друго положение. Ако си силенъ, рѣка ще бѫдешъ и ще се движишъ въ морето; ако си слабъ, брѣгъ ще бѫдешъ, и много бавно ще се движишъ въ морето. Казвамъ : човѣкъ може да заема двѣ положения въ живота. Когато животътъ ти се проявява и бързо тече, рѣка ще бѫдешъ; когато животътъ ти бавно тече, брѣгъ ще бѫдешъ, отъ който постоянно ще се отниматъ частици и ще се отнасятъ въ морето. Ако питате, защо еди-коя си рѣка постоянно завлича своитѣ брѣгове, ние отговаряме: тази рѣка завлича брѣговетѣ си, защото е силна въ своето движение, животъ има въ нея. Кажатъ ли за нѣкого, че този човѣкъ завлича всичко, това показва, че той се движи силно, бързо. Ако се противопоставяте на живота, който движи свѣта, той всичко ще завлѣче. Страданията въ свѣта произтичатъ отъ факта, че тѣлото, сърцето или умътъ на човѣка сѫ нечисти. И тогава, Божествените сили, като влѣзатъ въ човѣка, срѣщатъ извѣстно съпротивление ; но понеже тѣ се движатъ бѫрзо, завличатъ всички тия прѣпятствия, вслѣдствие на което се явяватъ страданията. Ако човѣкъ е чистъ, ако неговитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, свободни отъ всѣкакви нечистотии, върху него могатъ да падатъ хиляди електрически искри, безъ да го умъртвятъ. Електричеството ще мине и замине прѣзъ него, безъ да му направи нѣкаква пакость. Ако вашитѣ тѣло, сърце и умъ сѫ чисти, страданието, както и електричеството ще мине покрай васъ безъ да ви докосне. Когато въ Писанието се казва, че трѣбва да бѫдемъ чисти, това е по отношение изявленията на живота. Чистотата не е само физиологическа потрѣба на организма, но тя е и необходимость за истинското проявление на живота. Ако искашъ да бѫдешъ здравъ, тѣлото ти трѣбва да бѫде чисто ; ако искашъ да бѫдешъ щастливъ, сърцето ти трѣбва да бѫде чисто; ако искашъ да бѫдешъ поетъ, да имашъ свѣтли идеи, умътъ ти трѣбва да бѫде чистъ. Нѣкой казватъ, че едни хора сѫ надарени богато отъ Бога, а други сѫ по-малко надарени. — Първоначално всички хора сѫ били еднакво надарени, но всички не сѫ обработвали еднакво дарбитѣ си. Сега казвамъ на младитѣ ученици: понеже всички вие сте призвани да се учите, правете съзнателни усилия — отъ васъ зависи всичко. Започнете съ най-малкото добро, което досега не сте направили. Всѣки, който започва съ най-голѣмото добро, се заема съ много трудна задача. Писанието казва: „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Родениятъ отъ Бога започва съ Любовьта. Както Богъ прѣподава на хората Любовьта, така и майката я прѣподава на своитѣ дѣца, така и учительтъ — на своитѣ ученици. Христосъ, който бѣше роденъ отъ Бога, казваше: „Както ме Отецъ ми възлюби, така и азъ ви възлюбихъ. Прѣбѫдете въ моята Любовь, както и азъ прѣбѫдвамъ въ Любовьта на Отца си“. Само родениятъ отъ Бога може да прѣбѫдва въ Любовьта. Добрѣ е, всѣка сутринь, като ставате, да се запитвате, не само веднъжъ, но много пѫти прѣзъ деня, родени ли сте отъ Бога, или ще се раждате и прѣраждате. Нѣкои казватъ: дотегна ми вече да се раждамъ и прѣраждамъ. Казвамъ: тия хора още не сѫ започнали процеса на истинското раждане. Щастливъ е моментътъ, когато човѣкъ почувствува онзи великъ актъ на своето раждане отъ Бога. Въ този моментъ Богъ усилено работи върху човѣшката душа. Може ли нѣкой да се оплаква при това положение? Нима камъкътъ, който скулпторътъ вае съ своя чукъ, трѣбва да се оплаква, да казва, че му дотегнало това положение? Щомъ този скулпторъ работи върху камъка, той все ще изкара нѣщо отъ него. Обаче, ако камъкътъ е оставенъ вънъ, на произвола на природата, тя ще го разсипе на малки парченца, на пѣсъкъ ще го направи. Когато Богъ работи върху васъ, Той все ще извае нѣщо; когато хората и механическата природа работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете. Сега ще ви запитамъ: Богъ ли трѣбва да работи върху васъ, или хората? Ако хората работятъ върху васъ, на пѣсъкъ ще станете; ако кажете „да бѫде волята Божия“, отъ васъ, макаръ и камъкъ, хубава статуя ще се извае. Вие трѣбва да разглеждате нѣщата въ тѣхния оптимистически смисълъ. За Бога всичко е възможно. Тогава, и за човѣка на правата мисъль всичко е възможно. Въ този смисълъ Христосъ казва : „Ако думитѣ ми не прѣбѫдватъ въ васъ, нѣмате животъ въ себе си“. То значи: ако Любовьта, Мждростьта и Истината не прѣбѫдватъ въ васъ, и вие не пръбѫдвате въ мене, нѣмате животъ въ себе си. По-нататъкъ Христосъ казва: „Ако Словото ми прѣбѫдва въ васъ, и вие въ мене, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и жилище въ васъ ще направимъ.“ Това сѫ дълбоки философски въпроси, които за въ бѫдеще ще разрѣшаватъ и младитѣ, и старитѣ ученици. Прочетете шеста глава отъ Евангелието на Йоана, за да придобиете по широки разбирания за живота. Всѣки, който е роденъ отъ Бога, да започне да пише велики мисли върху морския брѣгъ. Красиво е да срещне човѣкъ нѣкой младъ ученикъ идеалистъ, съ велики мисли и съ широки разбирания! Жалко е да срещнете нѣкой младъ ученикъ, който едва що влиза въ училището, започва да мисли, какъ да се прѣпитава, каква работа да започне, като свърши училището. Не мислете каква работа ще започнете и какво ще ядете. Този въпросъ е разрѣшенъ. Христосъ казва: Погледнете криноветѣ на полето, нито сѣятъ, ни оратъ.“ Ако вие сте родени отъ Бога, този въпросъ за васъ е разрѣшенъ; и ако не сте родени отъ Бога, въпросътъ е пакъ разрѣшенъ. Всѣко дѣте, което е родено, има кой да се грижи за него — майка му се грижи. На основание на този Божественъ законъ, човѣкъ трѣбва да размишлява върху нѣщата. Нѣкой казватъ: изгубихме вече смисъла на живота, не знаемъ, какво ще става по-нататъкъ. Остарѣхме вече и не постигнахме своитѣ идеали. Какъ ще ги постигнете? По този пѫть, по който сега вървите, и хиляди години да живѣете, пакъ нѣма да постигнете своитѣ идеали. Като дойдатъ съмнѣнията въ живота, тѣ така го обезсмислятъ, както морскитѣ вълни заличаватъ всичко, което вие пишете на морския брѣгъ. Какво можете да постигнете съ такова писане? Ако приложите въ живота си всичко това, което е написано на морския брѣгъ, животътъ ви ще се разрѣши другояче. Много отъ съврѣменнитѣ хора очакватъ щастието да дойде отвънъ. Щастието е въпросъ на дълбоко разбиране на живота. Азъ говоря на младитѣ ученици. Тѣ често казватъ: идеализъмъ, идеализъмъ, но като дойде грубиятъ животъ, той изисква друго нѣщо. Кой е грубиятъ животъ? —Неразбраниятъ животъ. Ние не можемъ да изпълнимъ всичко, което се говори. — Майсторътъ шивачъ, който разбира своя занаятъ, лесно крой, лесно шие. Онзи майсторъ, който не разбира добрѣ отъ занаята си, мѫчно крои, мѫчно шие. Поетътъ, който добрѣ разбира своето изкуство, лесно пише стихове. Онзи поетъ, който не разбира своето изкуство, той само пише и задрасква. Поетътъ, комуто се удава стихотворството, е придобилъ съ усилие това изкуство. Той, като пише, се прѣнася въ свѣта на поезията и така твори. Роденъ отъ Бога! Младитѣ трѣбва да по- ставятъ тая мисъль като мото на своя животъ. Съ него трѣбва да започне философията на вашия животъ. Казвате: какъвъ е смисълътъ, каква е задачата на родения отъ Бога? Онзи, който е роденъ отъ Бога, намира смисълъ въ живота и лесно рѣшава задачитѣ си. И той има мѫчнотии, но ги рѣшава безъ голѣми затруднения. Ако мислите, че можете да прѣкарате живота си безь мѫчнотии и страдания, безъ да ви засегне нѣщо, вие сте на кривъ пѫть. Такъвъ животъ сѫществува въ приказкитѣ отъ 1001 нощь. Питамъ: какъ сѫ били посрещнати на земята най-виднитѣ учени, велики хора и философи? Какъ сѫ посрещнали Христа и апостолитѣ на своето врѣме? Цѣли три години отъ своя животъ Христосъ бѣше подлаганъ на голѣми изпитания и поругания, а отъ 2000 години насамъ Го посрѣщатъ съ финикови вѣйки. Днесъ всѣки говори за Него, всѣки цитира Неговитѣ думи. Какви ли не паметници, какви ли не храмове се правятъ въ Негово име? Всички се обличатъ за Христа. Кой не мечтае да бѫде посетенъ отъ Христа, да изпрати Духа си върху него? Питамъ: по кой начинъ дойде Христосъ? Казвате: Христосъ е роденъ отъ Бога. Роденъ отъ Бога! — Това е философия, отъ която, ще се спънете, ако не я разбирате. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Както азъ не съмъ отъ тоя свѣтъ, така и вие не сте отъ този свѣтъ." Дѣйствително, родениятъ отъ Бога не е отъ този свѣтъ. Ако вие искате едноврѣменно да бѫдете граждани и на този, и на онзи свѣтъ, нѣма да успѣете. Вие ще бѫдете граждани на земята, а ще работите за онзи свѣтъ, та като отидете тамъ, веднага да станете граждани на Царството Божие горѣ на небето. Въ сѫщность, Царството Божие е и долу на земята, и горѣ на небето — зависи, какъ живѣе човѣкъ. Турете тази мисъль въ ума си. Тя сѫществува отдавна, но сега ви давамъ правилото, какъ да разрѣшавате правилно мѫчнотиитѣ, които срѣщате въ живота си. Каквито задачи и да ви се даватъ, ако нѣмате въ ума си основната мисъль — да бѫдете родени отъ Бога, вие не ще можете да разрѣшите правилно задачитѣ на своя животъ. Сиромашията е изключена за родения отъ Бога. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Като не прави грѣхъ той не може да умре. Значи, животътъ е съ него. Родениятъ отъ Бога не може да бѫде нещастенъ, понеже щастието е съ него. Родениятъ отъ Бога не познава оскѫдность и лишения, понеже е богатъ. Богатството на човѣка седи въ опитноститѣ на неговата душа. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да се ползува отъ опитноститѣ на миналото. Опитноститѣ на миналитѣ вѣкове трѣбва да бѫдатъ и ваша опитность. Като говоря за миналото, мнозина запитватъ, дали сѫ сѫществували въ миналото. — Аko си роденъ, сѫществувалъ си; ако не си роденъ, не си сѫществувалъ. Само родениятъ човѣкъ може да разрѣшава въпроса за раждането. Съ свѣтлината, която има, той прониква навсѣкѫдѣ. На онзи, който не е роденъ отъ Бога, ще отговоримъ, както единъ американски френологъ отговорилъ на единъ голѣмъ богаташъ. Този богаташъ отива при американския френологъ и му казва: „Господине, ако ми кажете нѣщо отъ характера, добрѣ ще ви заплатя.“ Френологътъ започва да пипа главата му, дано прочете нѣщо, да каже на богаташа нѣкой негови характерни чърти. Слѣдъ дълго изслѣдване, той му казва- „Господине, нито паритѣ ви искамъ, нищо не искамъ. Така ситно е писано върху главата ви, че нищо не мога да прочета.“ Има много хора, на главата на които е писано толкова ситно, че нищо не може да се чете. Какво означава това? Питамъ: каква глава искате да имате —глава, по която може да се чете, или такава, по която нищо не може да се чете? Нѣкой казва: азъ не искамъ хората да четатъ по главата ми, да ме познаятъ, какъвъ съмъ. Казвамъ: прѣимущество е да може да се чете една книга! Ако хората не могатъ да четатъ по моята глава, защо ми е тя? Ако и азъ не мога да чета по своята глава, защо ми е тя? Всѣки трѣбва да знае да чете по своята глава, както и по главата на другитѣ. Казвате: ами ако хората узнаятъ характера ми? — Какво лошо има въ това, че ще узнаятъ характера ви? — Може да откриятъ нѣкои лоши чърти. — Какво лошо има въ това? Така поне ще можете да изправите грѣшкитѣ си. Казвамъ: когато човѣкъ чете по главата на нѣкого, той трѣбва да е просветенъ човѣкъ, да разбира смисъла на нѣщата. Нѣкои хора, които не разбирать смисъла на нѣщата, казватъ: въ Библията има лоши работи. — Не, вие не разбирате дълбокия смисълъ на това, което четете. Другъ нѣкой казва: хубави работи има въ Библията. Това показва, че си започналъ ца разбирашъ смисъла на нѣщата. Въ този смисълъ. всѣка написана книга е отворена книга, която всички трѣбва да четатъ. Когато човѣкъ се натъкне на извѣстни противорѣчия, не трѣбва да казва, че Господъ го е създалъ така, но трѣбва да търси смисъла на тия противорѣчия. Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави. Родениятъ отъ Бога не мисли криво. Родениятъ отъ Бога зло не прави. Родениятъ отъ Бога ученикъ може да бѫде, а който не е роденъ отъ Бога, никакъвъ ученикъ не може да бѫде. Въ старитѣ врѣмена само княжескитѣ, само царскитѣ синове отивали на училище. Днесъ, понеже има много царски синове, отворили сѫ се много училища, дѣто царскитѣ синове се учатъ. Ако нѣкой човѣкъ не е роденъ отъ Бога, за него цѣлата природа ще бѫде една затворена книга, отъ която той не ще може да чете. За него тя ще бѫде ситно написана книга. За родения отъ Бога природата ще бѫде отворена книга, по която той ще чете и ще се учи. Въ всѣки листъ на тази свещена книга той ще намира хиляди интересни задачи, които ще го радватъ. Ето защо, всѣки трѣбва да се стреми къмъ основното и дълбоко разбиране смисъла на нѣщата. Нѣкой хора мислятъ, че знаятъ много и не искатъ да учатъ. Единъ 90-годишенъ американецъ прочелъ Библията 90 пѫти прѣзъ живота си. Питамъ; какво е научилъ този човѣкъ отъ Библията? — Все е научилъ нѣщо. Ако ние четемъ и прѣпрочитаме своя животъ 90 пѫти ще научимъ ли нѣщо? — Ще научимъ нѣщо, разбира се. Какво може да се очаква отъ човѣка, който нито веднъжъ не е прочелъ своя животъ? Нѣкой казва: азъ искамъ да ми се разправи нѣщо за свещената книга. —Първо ще я прочетешъ, и послѣ ще ти се разправя. Съврѣменнитѣ хора питатъ: защо сме дошли на земята. Каква е задачата на живота? — Ние сме дошли на земята да четемъ живата, свещената книга на природата, която стои разтворена прѣдъ насъ. Първо трѣбва да се прочете до край, а слѣдъ това ще се започне нейното основно проучаване. Така разбираме ние смисъла на живота, затова нѣма да се спираме върху дребнавоститѣ, кой какъ живѣе, кой какво върши и т. н. За човѣка, който е роденъ отъ Бога, животътъ е красивъ въ всички свои чърти и проявления. Всички постѫпки на добрия човѣкъ сѫ красиви. Ако отрѣжете една малка часть отъ нѣкоя картина, или отчупите една малка часть отъ нѣкоя статуя, можете ли отъ тази малка часть да сѫдите за красотата на цѣлата картина или статуя? — Не може. По сѫщия начинъ и ние нѣкога анализираме една малка часть отъ нѣкой човѣкъ и се произнасяме, а съ това се изгубва красотата на цѣлото. Красотата седи въ цѣлокупностьта на нѣщата. Гениаленъ трѣбва да бѫде човѣкъ, за да постави на своето мѣсто една малка часть, отчупена отъ нѣкоя статуя. Понѣкога азъ употрѣбявамъ цѣла година, за да поставя на своето мѣсто нѣкой малъкъ камъкъ, намѣренъ нѣкѫдѣ изъ Витоша. Поставя ли го на своето мѣсто, започвамъ вече да чета. Нѣкой казва: азъ не мога да употрѣбя толкова врѣме, за да търся мѣстото на това малко камъче. Врѣме нѣмамъ за това. — Ще намѣришъ врѣме. Ами, ако това камъче те е спънало въ живота ти, не е ли интересно да знаешъ, кои сѫ причинитѣ за това спъване? По сѫщия начинъ и вие не трѣбва да отдѣляте своитѣ постѫпки отъ цѣлия ви животъ. Всѣка ваша погрѣшка има свой произходъ. Тя е часть отъ цѣлото, и вие трѣбва да я поставите на своето мѣсто. Поставите ли я на мѣстото и, вие ще извадите поука отъ нея и ще разберете смисъла, който тя крие. Всѣки удъ, взетъ въ съотношение съ цѣлото, е красивъ и смисленъ. Отдѣлно разгледанъ, той нѣма вече никаква красота, никакъвъ смисълъ. Допуснете, че азъ нахранвамъ единъ човѣкъ, като му занасямъ най-хубавата храна. Този човѣкъ прѣяжда и се разстройва. Питамъ: кой отъ двамата е виновенъ за това нещастие: азъ, който занесохъ яденето ли съмъ виновенъ, или той. който нѣмаше мѣрка въ яденето и прѣяде? И азъ имамъ извѣстна вина, и той има извѣстна вина. У мене имаше желание да изяде всичкото ядене, защото бѣше хубаво. И у него имаше желание да изяде всичко, понеже му се харесваше. Обаче, този човѣкъ бѣше боленъ. Азъ знаехъ, че той е боленъ и трѣбваше да го прѣдупрѣдя да не изяжда всичко, за да не се поврѣди повече. Пъкъ и той, като знае, че е боленъ, трѣбваше да изяде най много десетина лъжици, да не се прѣсилва, а останалото да задържи за втори пѫть. Правилното разрѣшение на въпроса седи въ слѣдното: азъ трѣбва да оставя човѣка свободенъ да постѫпва, както намира за добрѣ. А той, отъ своя страна, трѣбва да знае своето положение и да се въздържа. Речете ли да морализирате човѣка, вие ще мязате на онази жена, която имала обичай да боде мѫжа си съ игла, понеже той обичалъ да яде много и не могълъ да се въздържа. Като отивали заедно на гости, тя носила съ себе си игла, та като се увличалъ мѫжа и въ яденето, бодвала го отъ врѣме на врѣме съ иглата. Като се връщали дома си, той и казвалъ: „Много ти благодаря за подсѣщането, но не трѣбваше да забивашъ иглата така дълбоко. Достатъчно бѣше само да допрешъ иглата, азъ щѣхъ да се сѣтя, какво искашъ да ми кажешъ и сега и на васъ казвамъ: носете иглитѣ си, но не ги забивайте тъй дълбоко. Хората лесно разбиратъ, какво искате да имъ кажете. Достатъчно е да кажешъ на мѫжа си слѣднитѣ думи: Мѫжо, знаешъ ли дѣ е иглата ми? Искамъ да шия." Символично ще си говорите. Мѫжътъ ви ще разбере, че не трѣбва да прѣяжда. Единъ православенъ свещеникъ ми разправяше слѣдната своя опитность: „Единъ день ми сложиха на обѣдъ хубаво опечено прасенце. Понеже ми се вкуси, азъ не се задоволихъ съ малко, но изядохъ цѣлъ кебапъ. Слѣдъ това, обаче, лежахъ на легло цѣли двѣ седмици. И дълго врѣме помнихъ този кебапъ.“ Казвамъ: малко яжте, но добрѣ яжте! Този законъ се отнася до много случаи изъ живота. Казва се: малко разбирайте, но добрѣ разбирайте; малко четете, но добрѣ четете! Не разрѣшавайте всички задачи изведнъжъ. Казвате: ние трѣбва да знаемъ всичко, което става на небето и подъ небето. Какво става на небето? Това сѫ велики задачи, достѫпни само за Бога. Само Богъ знае дълбокия смисълъ на живота. Нашата задача е да се радваме на живота, да използуваме добрѣ благата, които Богъ ни е далъ. Ние трѣбва да се радваме, като гледаме, какъ Богъ разрѣшава задачитѣ. За всѣки день Богъ има опрѣдѣлена задача, която трѣбва да изпълни. Христосъ казва: „Огецъ ми работи непрѣстанно. И както Той работи, така и азъ работя.“ Така и всички ние трѣбва разумно да работимъ и правилно да разбираме живота. Сега, азъ вѣрвамъ, че роденитѣ отъ Бога ще започнатъ да работятъ. Работятъ ли за Бога, животътъ имъ ще се оформи, ще стане по-красивъ. Умоветѣ имъ ще станатъ по-свѣтли, а сърцата — по чисти. Само така тѣ ще получатъ благоволението на Онзи, Който ги е родилъ. Нѣма по-голѣма радость за майката отъ тази, да вижда, че дѣтето и се развива правилно! Нѣма по-голѣма радость за Бога отъ тази, да вижда, че роденитѣ отъ Него дѣца вървятъ по Неговитѣ пѫтища и славятъ името Му! Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, когато ние вършимъ волята Божия на земята! Не е въпросътъ за грандиозни работи. Малки работи се изискватъ отъ насъ! Малко добро е, ако азъ мога да отворя ке- пенцитѣ на своитѣ прозорци. Ако мога да отворя кепенцитѣ на прозорцитѣ си, всичко ще мога да направя. Ако мога да изпѣя гамата, както трѣбва, ще мога да изпълня и композициитѣ на Бетховена. Това показва, че съмъ великъ музикантъ. Тази гама влиза и въ произведенията на Бетховена. Не мога ли да изпѣя гамата, както трѣбва, нищо не мога да направя. Вие трѣбва да започвате съ елементарни работи. Ако мога да напиша числата отъ 1 — 10, както трѣбва, съ най-голѣмо разбиране, азъ съмъ великъ математикъ. Разбирамъ ли смисъла на тия числа, ще мога да рѣшавамъ всички задачи въ математиката. Това е само въпросъ на врѣмето. Не може ли човѣкъ да напише, както трѣбва, числата отъ 1 — 10, отъ него нищо не може да стане. „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Двата примѣра, които ви дадохъ, за Карнаци и за Севадинъ, както и за ангела и царската дъщеря, постоянно ще държите въ ума си, като елементи, необходими за разрѣшаване задачата на вашия животъ. Който не държи въ ума си мисъльта, че родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави, отъ него нищо не може да излѣзе. Който не държи въ ума си образитѣ на Карнаци, Севадина, ангела и царската дъщеря, отъ него нищо не може да излѣзе. Вѣ- кътъ, въ който живѣете, изисква герои. Се- гашниятъ животъ не иска слабохарактерни хора; той не иска листа, откѫснати отъ дърветата, които вѣтърътъ навсѣкѫдѣ може да отнася. Сегашниятъ животъ иска хора съ опрѣдѣлени убѣждения и разбирания за Божествената Истина; той иска хора, които могатъ разумно да носятъ страданията. Който носи страданията разумно, като го биятъ, не страда. Изкуство е като богатъ да носищъ сиромашията, като ученъ да носишъ невѣ- жеството, като праведенъ да носишъ неправдата. Да си неправеденъ и да носишъ неправдата, това е тежъкъ товаръ, „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Сега, азъ ще поздравя по официалния редъ младитѣ съ тѣхната срѣща. Дзъ считамъ млади ученици само тия, които сѫ родени отъ Бога. Ако сте родени отъ Бога, вие сте ученици, и тогава ще имате разумна срѣща. Поставете този въпросъ идейно въ ума си. Сега се изискватъ разумни събирания. Нера- зумнитѣ хора се трупатъ, а разумнитѣ се събиратъ. Ако сте родени отъ Бога, ако сте ученици, тогава цѣлиятъ невидимъ свѣтъ — Богъ, ангелитѣ, светиитѣ, праведнитѣ и добритѣ хора ще взематъ участие въ вашата работа. Тогава ще се проникнете отъ хубави и възвишени мисли и идеи. Който върви по стария пѫть, нищо не може да изкара, и въ края на краищата казва: ...Празна Мара тѫпанъ била“. — Не трѣбва да се бие тѫпана напразно. Кога биятъ тѫпана? — Когато се удари тѫпанътъ, всички войници тръгватъ на походъ. Тѫпанътъ за войницитѣ е важенъ, надалечъ се чува гласътъ му. Сега вие ще се натъкнете на едно про- тиворѣчие съ досегашнитѣ си разбирания. Ще кажете: какво мислихме, а какво излѣзе! Не разрѣшавайте сами мѫчнитѣ въпроси! Ще ви дамъ обяснение въ общъ смисълъ на слѣдното правило: ..Не кѫсай най-тънкия конецъ! Не кѫсай и най-дебелото вѫже!" Най-тънкиятъ конецъ прѣдставлява обикновения животъ на човѣка. Каквото и да ви се случи въ живота, не кѫсайте този конецъ! Най-дебелото вѫже прѣдставлява идейния животъ на човѣка. Християнството е това дебело вѫже, което минава прѣзъ твоя дворъ. Тури дрехитѣ си на него, но не го кѫсай! Кѫсате ли тънкия конецъ и дебелото вѫже, ще изгубите врѣ- мето си. Сега се образува третиятъ конецъ, отъ срѣдна величина. Дайте мѣсто и на този конецъ въ себе си! Вие сами трѣбва да намѣрите вѫтрѣшния смисълъ на третия конецъ. Не кѫсайте тия три конци, т. е. не разваляйте условията за тѣхното развитие. Най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже ще бѫдатъ въ услуга на новия конецъ, който сега се създава. По него ще разбирате дълбокия смисълъ на живота. Той е коментарътъ на всички прояви въ живота. Досега най-тънкиятъ конецъ и най-дебелото вѫже сѫ били безъ коментаръ. Третиятъ конецъ, който сега се проектира, е новата свѣтлина, която иде въ свѣта, за да обясни всички противорѣчия и страдания, които смущаватъ човѣчеството. Тази свѣтлина ще ви обясни, че всичко, което вие сте считали за зло, за лошо въ свѣта, е добро, смисъла на което не сте разбирали. Разберете ли това нѣщо, вие ще се зарадвате и щастливи ще бѫдете. И тъй, третьятъ конецъ е Божественото благовѣстие, което сега слиза на земята. То слиза периодически. На човѣшки езикъ прѣведено, то прѣдставлява Духа Божий, който отива при царската дъщеря да и каже, че Богъ продължава живота и съ още 20 години. Обаче, какъвъ смисълъ ще има вашиятъ животъ, ако вие се влюбите въ този ангелъ, когото Богъ изпраща до васъ? Това е ваша лична погрѣшка, която вие сами трѣбва да разрѣшите. Този ангелъ, Духътъ Божий, ще слѣзе до всѣки едного, който е роденъ отъ Бога. Когато Христосъ се роди, не само единъ, но много ангели слѣзоха отъ небето да извѣстятъ, че Христосъ се роди. Желая на всинца ви тази опитность— да слѣзе при васъ поне единъ ангелъ. Може да дойдатъ двама, трима, четирма, петима, дори и цѣла дружина ангели при васъ, но задръжте тази опитность за себе си. Когато дойдатъ ангелитѣ, бѫдете радостни. На вашето небе ще се яви една звѣзда, която ще означава, че сте се родили отъ Бога. Който се роди отъ Бога, звѣзда на небето ще се яви, и ангелъ ще слѣзе върху него. Желая на всички да бѫдете родени отъ Бога, съ чисти сърца и умове, духовно добрѣ облѣчени, за да бѫдете приятни на Бога! „Родениятъ отъ Бога грѣхъ не прави“. Той на всичко се радва — въ всичко намира смисълъ. За него Богъ прониква навсѣкѫдѣ и въ всичко. Той не кѫса най-тънкия конецъ, не кѫса и най-дебелото вѫже и създава условия за новата свѣтлина, която слиза отъ Бога.
  8. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правата мисъль. „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Ще прочета първитѣ 10 стиха отъ Х-та глава на Йоана. Човѣшката мисъль върви по строго опрѣдѣленъ законъ. Въ съврѣменната наука думата „законъ“ се употрѣбява въ смисълъ на установени положения. Подъ думата „законъ“ се разбира нѣщо почти механическо. Въ Божествения свѣтъ законътъ е изводъ. Тамъ нѣщата ставатъ само по единъ начинъ. Този начинъ ние наричаме Божественъ. Въ него нѣма никакви изключения. Въ физическия свѣтъ, обаче, нѣщата могатъ да ставатъ по много начини. Вземете въ художеството, напримѣръ. Ако искате да нарисувате какъвъ и да е прѣдметъ, ще можете да го нарисувате отъ разни мѣста, отъ разни положения, но както и да е поставенъ този прѣдметъ, въ него трѣбва да има само една идея. Идеята, именно, е Божественото. Тя се разбира само по единъ начинъ. Ще ви дамъ и друго едно обяснение. Ако отворите коя и да е съврѣменна книга, написана на единъ отъ модернитѣ езици, или пъкъ вземете една стара книга, написана на нѣкой отъ старитѣ езици, ще имате три начина за четене: първо ще започнете да четете отлѣво къмъ дѣсно, споредъ правилата на бѣлата раса, или арийската раса. Щомъ дойдете до семититѣ, ще започнете да четете отдѣсно къмъ лѣво. Дойдете ли най-послѣ до нѣкой отъ старитѣ народи, четенето започва отгорѣ надолу. Нѣкои може да запитатъ, защо днесъ се чете именно отлѣво къмъ дѣсно? На основание на сѫщия законъ нѣкои хора работятъ съ лѣвата рѫка а други — съ дѣсната. Та казвамъ: законътъ прѣдставлява разуменъ изводъ отъ нѣщата. Тѣ могатъ да се направятъ или да се съпоставятъ само по единъ идеенъ начинъ. Съвършенството на човѣка седи въ това, човѣкъ да достигне до една идея, която да не търпи никаква корекция, и да я постави на своето мѣсто. Това е правата мисъль. Сега хората питатъ, какво нѣщо е правото. Казватъ, че правото е относително. Абсолютно право е онова, което има пъленъ изразъ, а относително право е онова, което не е намѣрило своя абсолютенъ изразъ. Когато се взима нѣкой музикаленъ тонъ тъй, както си е, той включва въ себе си всички необходими вибрации. Този тонъ е пъленъ. Но ако се вземе единъ непъленъ тонъ, неговата чистота ще бѫде накърнена, той не е чистъ тонъ. Нѣкои пѣвци не могатъ да пѣятъ, както трѣбва, защото липсва нѣщо въ тона имъ. Малко пѣвци има въ свѣта, които могатъ да пѣятъ хубаво. Почти всички иматъ по единъ малъкъ дефектъ. Онѣзи хора, които сѫ свикнали да слушатъ оперно пѣние, мислятъ, че е много красиво. Не, въ оперното пѣние нѣма онази дълбока, възвишена музика. Ако прѣдъ единъ хипнотизиранъ човѣкъ дрънкатъ тенекия и му кажатъ, че това е музика, той може да схваща въ дрънкането нѣкаква музика, но така ли е въ сѫщность? Вамъ се вижда чудно това нѣщо, но трѣбва да знаете, че животътъ е пъленъ съ такива примѣри. Слухътъ на човѣка може да се изопачи тъй, както може да се изопачи и човѣшката мисъль. Наблюдавайте състоянието на ония съврѣменни пияници, които пиятъ и тракатъ съ чашитѣ на масата. Какво чуватъ тѣ въ това тракане ? — Музика. „Тракъ-тракъ“ — удрятъ се чашитѣ и се из- празватъ една слѣдъ друга. За тѣхъ това е нѣщо подобно на Бетховеновата музика. Тѣ мислятъ, че излизатъ тонове. Единъ, двама, трима, четирма, петима и повече души тракатъ съ чашитѣ. И въ туй тракане тѣ чуватъ нѣкаква музика. Питамъ сега: каква музика може да има въ тракането на десеть чаши? Ако двама пияници пиятъ и слѣдъ това чашитѣ се изпразватъ, какво печелятъ? Кой пияница досега е станалъ музикантъ ? Колкото пияницитѣ сѫ могли да станатъ музиканти, толкова и онѣзи, които сѫ изопачили своята мисъль, могатъ да постигнатъ нѣщо. Изводитѣ ще бѫдатъ сѫщитѣ. Човѣкъ трѣбва да се домогне до онзи великъ законъ, който опрѣдѣля човѣшката мисъль. За мисъльта ще имате само едно понятие. Докато допущате двѣ възможности въ ума си, не можете да мислите правилно. Вие можете да допущате въ ума си не само двѣ, но и много възможности, обаче, трѣбва да знаете, че въ мисъльта има само единъ начинъ, по който може да се изрази идеята. Съврѣменнитѣ мислители опрѣдѣлятъ, какво нѣщо е жената, и какво нѣщо е мѫжътъ. Наистина, има естествени качества, които характеризиратъ мѫжа и жената, но какъ ще опрѣдѣлите, какво прѣдставляватъ тѣ по сѫщество? Въ български езикъ думата човѣкъ изразява понятието „мѫжъ“. Мѫжъ е само онзи, който носи свѣтлина. Щомъ кажемъ свѣщь, подразбираме вече една идея. Свѣщь е само това, което издава свѣтлина и може да гори. И мѫжътъ се отличава по свѣтлината си. Нѣма ли свѣтлина, не е мѫжъ. Той трѣбва да мисли. Въ всѣка мисъль трѣбва да има свѣтлина. И всѣка мисъль, въ която нѣма свѣтлина, не е мисъль. Отъ това гледище ние опрѣдѣляме и какво нѣщо е жената. Всѣка жена, въ мисъльта на която нѣма топлина, не е жена. Вь съврѣменната наука се казва, че има студена свѣтлина. Вѣрно е това, но свѣтлината не може да бѫде студена, понеже туй, което носи радость въ себе си, има и свѣтлина, и топлина. Слѣдователно,въ това отношение животътъ започва съ топлината. Мисъльта започва съ свѣтлината. Тукъ имаме два велики закона, които дѣйствуватъ едноврѣменно въ живота. Законътъ на свѣтлината не е законъ на топлината. И законътъ на топлината не е законъ на свѣтлината. Затова, когато говоримъ за топлината, трѣбва да разбираме само единъ законъ. Топлината може да се изрази само по единъ начинъ. Всѣка топлина, която не изгаря, нито гори, а стопля, е правилна свѣтлина. Всѣка топлина, която изгаря, не е топлина. Сѫщиятъ законъ се отнася и до свѣтлината. Всѣка свѣтлина, която дава знание за човѣка, е свѣтлина. Всѣко знание, което не възгордѣва човѣка, е знание. Всѣко знание,което възгордѣва човѣка е болезнено състояние. Всички хора, които се гордѣятъ, че знаятъ нѣщо, това сѫ психически болни хора. Всѣки човѣкъ пъкъ, у когото нѣма гордость, се намира въ здравословно състояние. Какво прѣдставлява гордостьта? — Тя е шилестъ върхъ, на който едва ли може да стои една муха. Питамъ: колко души могатъ да стоятъ на този ши лестъ връхъ и да се разговарятъ приятелски? — На този връхъ постоянно ще има споръ, кой кѫдѣ да седне. Днесъ единъ ще се качи, утрѣ другъ ще се качи, ще има едно постоянно брожение, една вѣчна борба. Гордостьта всѣкога има за цѣль високия върхъ. Тия разсѫждения сѫ необходими за всѣки ученикъ. Сега ще кажете: човѣкъ не може ли да живѣе безъ да учи ? — Може да живѣе и безъ да учи, но ще мяза на говедо. Който не се учи е четвероного животно. Щомъ искате да бѫдете човѣкъ, можете да вървите по два пѫтя : или по пѫтя на топлината, или по пѫтя на свѣтлината. Това сѫ двата пѫтя, по които човѣкътъ на земята трѣбва да мине. Всички казватъ : сърцето на човѣка трѣбва да бѫде топло. Да, то трѣбва да топли, но не и да изгаря. Умътъ на човѣка трѣбва да свети, но не и да ослѣпява. Нѣкои казватъ: силната свѣтлина ослѣпява човѣка. Вѣрно е, но трѣбва добрѣ да схванете мисъльта. За коя свѣтлина се разбира това?— За физическата, за материалната свѣтлина. Нѣкои казватъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала. Не, това е лъжливо положение. Азъ не зная, какъ хората сѫ дошли до този изводъ. Други казватъ: Божествената свѣтлина е недостѫпна. Тази свѣтлина е недостѫпна само за невѣжия, понеже не знае пѫтя къмъ свѣтлината. Всѣки, който е дошълъ до Божествената свѣтлина, знае, че тя е достѫпна. Това пъкъ, че Божествената свѣтлина ослѣпявала човѣка, е измислица на черното братство. Това е толкова вѣрно, колкото когато нѣкой каже, че човѣкъ не се дави въ голѣмата вода. Да, тамъ, дѣто човѣкъ се дави, рибата не се дави. Този изводъ правъ ли е? Рибитѣ давятъ ли се въ водата? Слѣдователно, когато нѣкой прави изводъ, че човѣкъ може да се удави въ водата, това не е абсолютна мисъль, това не е права мисъль. Туй е тъй нареченото релативно, относително знание за нѣщата. Другитѣ нѣща още се бълникатъ. Какво нѣщо е бълникането? Вземете едно празно шише и турете въ него половинъ килограмъ хубавъ пѣсъкъ. Когато шишето е въ покой, всичкитѣ частици на пѣсъка сѫ наредени по единъ опрѣдѣленъ редъ. Взимамъ слѣдъ това шишето, разклащамъ го. Питамъ: можете ли да опрѣдѣлите дѣ е отишла всѣка пѣсъчна частица? Кой законъ опрѣдѣля кѫдѣ отива всѣка една частица? Частицитѣ постоянно се измѣстватъ. Каква наука може да има въ бълникането на пѣсъка? Ако състоянието на нашата мисъль е прилично на бълникането на пѣсъка въ едно шише, мислите ли, че това е философска мисъль? Мислите ли, че това е права мисъль? — Не. За да извадите нѣкаква мисъль отъ това бълникане, вие трѣбва да турите пѣсъка въ едно органическо общество, дѣто всѣко пѣсъчно зрънце да дойде на своето мѣсто, като жива клѣтка, която да расте и да се развива по единъ систематиченъ начинъ. Мисъльта на съвременната бѣла раса, това сѫ пѣсъчнитѣ зрънца въ шишето, които постоянно се мѣстятъ, постоянно се бълникатъ. И дѣцата могатъ да мислятъ така. И тѣ, като взематъ шишето, тъй могать да размѣстватъ пѣсъчинкитѣ, че да минатъ за виртуози. Турете прѣдъ нѣкое дѣте една хубава латерна, то ще завърти дръжката ѝ и ще засвири. Дайте на нѣкое дѣте единъ грамофонъ, и то ще свири на него. Има единъ старъ българинъ, просякъ, който стана цѣлъ виртуозъ въ най-скоро врѣме.Какъ? — По-рано свирѣше на цигулка, просѣше по улицитѣ, но като не можа да обърне вниманието на минувачитѣ, купи си единъ грамофонъ, съ нѣколко хубави парчета отъ Бетховена, отъ Моцарта, тури грамофона въ една кошница и тъй проси по улицата — свири на минувачитѣ. Но това не е негова мисъль. Да разпопагашъ съ чужда наука, това не е учение. Българинътъ казва: „Съ чужда пита поменъ не става“. Какво подразбира чуждата мисъль? Чуждата мисъль всѣкога остава чужда. Тя е неправилна мисъль. Когато кажемъ, че нѣкоя мисъль е правилна, подразбираме, че тя е достояние на всички разумни хора. Щомъ всички разумни хора могатъ да възприематъ една мисъль, тя е Божествена. Не могатъ ли всички да възприематъ една мисъль, тя не е правилна, не е права мисъль. И тъй, Христосъ казва: „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Оттукъ ние изваждаме сѫщия законъ: ,,Истина, истина ви казвамъ, всѣки, който не мисли правилно, той е крадецъ и разбойникъ“. Защо? Защото всички прѣстѫпления въ свѣта започватъ отъ кривитѣ мисли, отъ кривитѣ положения Първо: ние трѣбва да изопачимъ ума на човѣка, за да можемъ да изопачимъ неговото сърце. Второ: ние трѣбва да изопачимъ сърцето на човѣка, за да изопачимь неговия характеръ, неговитѣ дѣйствия. Слѣдователно, щомъ се явятъ двѣ изопачавания, ражда се едно прѣстѫпление. Всѣко прѣстѫпление се прави отъ баща и отъ майка. Изопачаването на ума е дѣло на бащата, изопачаването на сърцето е дѣло на майката, а всѣки изопаченъ волевъ актъ е дѣтето. Щомъ допуснемъ една неправилна мисъль въ ума си, тази мисъль непрѣменно ще съотвѣтствува на едно желание, което ще бѫде подобно на мисъльта, защото подобното съ подобно се търси. Вълкъ за овца не се жени, нито овенъ се жени за вълчица. Жаба за риба не се жени, нито риба за жа ба, макаръ и двѣтѣ да живѣятъ въ водата. Сега отъ всичко това, вие вземете само туй, което може да схванете. Развратниятъ животъ е изопаченъ животъ. Въ този животъ се изопачава свещената човѣшка мисъль. Понѣкога вие мислите, че разбирате живота, а при това сте нещастни. Това не е разбиране. То е само надзъртане въ гънкитѣ на живота. Нѣкой казва: азъ разбирамъ, защо страдамъ. Не, ти не разбирашъ, защо страдашъ. Ако разбирашъ защо страдашъ и отъ какво страдашъ, ще се излѣкувашъ. Да кажемъ, че като вървите по пѫтя, падате на една или на друга страна. Казвате: азъ се прѣпънахъ. Защо паднахте? — Не знаете причината. Ако при всѣко падане и спъване вие можете да намѣрите съотвѣтствуващата причина, досега щѣхте да изправите живота си. Спъването въ живота не е физически актъ, то е умственъ актъ. Всички спъвания започватъ отъ ума. Напримѣръ, вие се спъвате отъ мислитѣ: дали трѣбва да правите добро, или не; трѣбва ли да правите зло; много ли или малко трѣбва да ядете; да кажете ли Истината тъй, както си е, или да кажете малко, само часть отъ нея? Вие казвате: не може да се каже цѣлата Истина. Тъй е, цѣлата Истина не може да се каже, но какво подразбирате подъ думитѣ „цѣлата Истина“? Това е права мисъль. Човѣкъ не може да изпие всичката бистра вода, която тече по лицето на земята. Ти можешъ да накарашъ нѣкой човѣкъ да изпие само една чаша вода, но не всичката. Никѫдѣ въ свѣта не е казано, да се говори цѣлата Истина. Истината не може да бѫде цѣла. Щомъ туришъ прѣдъ нея думата цѣла, това подразбира единъ физически актъ. То вече не е Истина. Казватъ: пълната Истина. Истината не може да бѫде пълна. Тя не е шише, което може да се напълни. Истината не може да бѫде нито цѣла, нито пълна. Слѣдователно, вие туряте на Истината опрѣдѣления, качества, които тя не съдържа въ себе си. Само човѣкътъ на правата мисъль има Истината въ себе си. Казвате: правата Истина. Истината не може да бѫде права. Вие можете да говорите въ обикновения животъ, ,,права Истина, цѣла Истина, пълна Истина,“ но ако разбирате Истината, ще я разберете безъ да е пълна, безъ да е цѣла, безъ да е права. Ако започнете да мислите така, всички ще заспите. Кога заспиватъ хората? Ще оставимъ въпроса за спането настрана. То е явление, което трѣбва да се обясни научно и правилно. Нѣма да се спирамъ върху спането и почивката. Казватъ: духовниятъ човѣкъ трѣбва да одухотвори физическитѣ прояви на живота, Да се стремишъ да одухотворишъ материалното, то е все едно да удохотворявашъ сѣнки. Една сѣнка може да бѫде малка, може да бѫде и голѣма. Обаче, каква наука има въ сѣнкитѣ? Сѣнката може ли да бѫде органическа? Защо сѫ сѣнкитѣ въ свѣта? Често говорите иносказателно: да има сѣнчица! Значи, въ този смисълъ, сѣнката е приютъ, прибѣжище. Въ врѣме на голѣма опасность, все трѣбва да има нѣкаква сѣнка. Туй се разбира подъ думата ,,сѣнка“ въ прѣносенъ смисълъ. Какво прѣдставлява сѣнката? — Отражение на нѣщата. По сѫщия начинъ и идеитѣ иматъ свое отражение. Туй е правилно обяснение за сѣнката. Щомъ сѣнката е отражение, то всѣко отражение може да се увеличи, може и да се смали. Понѣкога ние говоримъ и за Любовьта, че се увеличава и намалява. Въ дѣйствителность Любовьта, сама по себе си, не се увеличава, но тя се увеличава тъй, както водата въ една рѣка се увеличава. Самата вода не се увеличава, но се увеличава количеството на движущитѣ се частици. Количеството на движущитѣ се водни частици може да се увеличи, но количеството на водата абсолютно не може да се увеличи. Количеството на водата въ природата е точно опрѣдѣлено. Водата взета като изразъ на живота, нито се увеличава, нито се намалява. Но тъй, както сме поставени въ сегашния органически животъ, отъ гледището на относителната наука, животътъ може да се увеличава. Подъ „увеличение на живота“, ние трѣбва да разбираме „п р и и ж д а н е н а ж и в о т ъ“. Прииждането на живота показва, че нашата мисъль е правилна. Докато има прииждане на живота, мисъльта е права. Вие всѣкога знаете, дали вашата мисъль е права, или крива. Всѣки отъ васъ знае, дали това, което върши е право, или не. Той знае, че това или онова негово дѣйствие не е право, но се извинява. Понѣкога той съзнава, че постѫпката му не е права, но въ дадения случай не може да я поправи. Запримѣръ, има гениални пѣвци, които пѣятъ много хубаво, но случи се, нѣкой отъ тѣхъ отива вечерно врѣме съ компания тукъ - тамъ, пие студена вода, простудява гърлото си и послѣ не може да го контролира, не може да пѣе. Той знае, какъ трѣбва да изпълни дадено парче, но не може да контролира своето гърло, не може да влада своя ларинксъ. Защо? — Той пилъ винце, пилъ ракийца, ялъ сладоледъ и други подобни. Та когато казвате, че не можете да мислите правилно, азъ разбирамъ, че сте ходили въ нѣкое кабаре, или въ кръчма, или въ нѣкое публично мѣсто и тамъ сте злоупотрѣбили съ ващия умъ. Природата казва: „Това, което правишъ, не е правилно. Биенето на съвѣстьта не е нищо друго, освѣнъ изобличаване отъ великия законъ, който казва, че мисъльта ви въ даденъ случай не е правилна, т. е. не е въ съгласие съ него. Вслѣдствие на това, човѣкъ усѣща извѣстно мѫчение, за което се моли на Бога и казва: Господи, прости ми! Господъ прощава само на тия хора, които се учатъ да мислятъ правилно, за да създадатъ въ себе си характеръ. Докато не се създаде у васъ характеръ, не може да бѫдете учени хора, не може да бѫдете видни хора, не може да бѫдете талантливи хора. Нѣмате ли абсолютно правилна мисъль, нищо не може да стане отъ васъ. Ако мислите, че има другъ пѫть, по който можете да придобиете знание и да постигнете нѣщо, вие ще успѣете въ всичко това толкова, колкото една гарга може да изпѣе едно отъ творенията на Бетховена, или колкото една жаба може да стане светица. Жабата може ли да стане светица? Ще дойде нѣкой да ми доказва, че споредъ закона на еволюцията, жабата щѣла да стане светица. Никога жабата не може да стане светица. Да говоримъ правилно! Частьта може ли да бѫде като цѣлото? Като часть, тя може да бѫде цѣла, но не може да замѣсти цѣлото. Ще ви прѣдставя тази мисъль по-ясно. Може ли да поставимь земята на мѣстото на слънцето и по този начинъ да освѣтлява цѣлата слънчева система, както това прави слънцето? — Не, тя може да бѫде само едно малко свѣтило. Слѣдователно, всички непълни прояви на мисъльта съставляватъ части, положения на правата мисъль. Докато една права мисъль дойде до своето мѣстоназначение, ще мине извѣстенъ пѫть и ще направи редъ комбинации. Всичкитѣ нейни фази ние наричаме стремежи къмъ проява на правата мисъль. Като дойде една мисъль на своето мѣсто, въ своя пъленъ изразъ, тя вече е права мисъль. Ето защо, всички ония частични схващания, частични положения на правата мисъль ние наричаме философски твърдения. Докато дойдете до правата мисъль, вие единъ день ще бѫдете философъ, втори день ще бѫдете първокласенъ глупецъ. Кой човѣкъ наричаме философъ? — Онзи, който има права мисъль. Всѣки човѣкъ може да бѫде или глупецъ, или философъ. Казвате: малко сѫ умнитѣ хора. Не, не сѫ малко. Тѣ сѫ точно толкова, колкото трѣбва. Всѣки човѣкъ, който се стреми къмъ правата мисъль, той нѣкога ще бѫде мѫдрецъ. Не е мѫдрецъ онзи, който има само външно благообразие: бѣла брада, дебели вѣжди, очи спокойни, но всичко виждатъ и разбиратъ. Очитѣ на онзи, който не мисли правилно, сѫ подвижни, на всѣкѫдѣ мърдатъ. Сѫщото нѣщо е и вѣ живота: онзи човѣкъ, който знае своето мѣсто, върви спокойно къмъ посоката, къмъ цѣльта си. Онзи пькъ, който не знае мѣстото си, ще погледне на едно мѣсто, на второ, на трето, на четвърто, на пето и т. н. Сега мнозина отъ васъ питатъ: какъ ще се поправятъ моитѣ работи? Азъ съмъ закѫсалъ малко, не мога да уча, не мога да се моля. Казвамъ: научи се да мислишъ правилно! Съ това азъ разбирамъ закона, споредъ който Богъ казва: ,,Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“‘. Когато внесете въ себе си правилната мисъль, като ставате сутринь, трѣбва да мязате на единъ добрѣ опънатъ тѫпанъ. Ето обяснението, което ще ви дамъ за този тѫпанъ. Като си легнете вечерно врѣме, отгорѣ на тѫпана има събранъ прахъ отъ деня. За да се освободите отъ този прахъ, трѣбва да повикате барабанчика да тупне съ пръчицата си върху тѫпана и да го изчисти. Кой е този барабанчикъ? — Това е правата мисъль. Щомъ станешъ сутринь, като ударишъ на тъпана единъ, два, три пѫти всичкиятъ прахъ всичкитѣ лъжливи положения въ живота, всички неразположения, всички криви образи ще изчезнатъ. Затова казвамъ: удари тѫпана! Казвате: ами дали тѫпанътъ е опнатъ добрѣ, по всички правила? Азъ говоря за живитѣ тѫпани, които ставатъ за музика. И прѣзъ всичкитѣ вѣкове тѫпанътъ е билъ най-стариятъ инструментъ. Той е баща на всички инструменти. Първоначално музиката е започнала съ тѫпана. Окултниятъ ученикъ трѣбва да има хубавъ тѫпанъ, скритъ отъ всички погледи, а не, кой какъ дойде, да го показва. И когато той не може да разрѣши нѣкой въпросъ, да вземе пръчицата и да удари тѫпана. Тѫпанътъ ще издаде извѣстенъ тонъ, който ще ви помогне въ разрѣшението на въпроса. Не искамъ да окарикатурите тази мисъль. Това е окултенъ законъ. Ученицитѣ на окултната наука иматъ извѣстни методи, чрѣзъ които могатъ да си въздѣйствуватъ и да въздѣйствуватъ. Като ви говоря за тѫпана, това ви се вижда смѣшно. Нѣма нищо смѣшно въ това. Излѣзе нѣкой ораторъ да говори, турятъ му една чаша вода. Защо? — Гърлото му засъхва. Какво трѣбва да прави той? — Той трѣбва да удари тѫпана, да глътне три пѫти вода. Тѫпанътъ показва, че мисъльта е започнала да работи. Водата като прѣмине прѣзъ гърлото, промива го. Много пѫти, като засъхне гърлото на нѣкои оратори, тѣ загубватъ своята мисъль. Засъхването на гърлото показва, че мисъльта е прѣсъхнала. Човѣкъ, който мисли право, вода не пие. Докато пиемъ вода при говоренето, това показва, че нашата мисъль не е право. Да не извадите сега извода, че за да бѫде мисъльта ви права, не трѣбва да пиете вода. Христосъ казва: ,,Когато се научишъ да мислишъ правилно, жива вода ще потече“. Тогава пиенето на вода нѣма да бѫде механически процесъ, да се приема само външно. Когато мисъльта ви стане правилна, тя ще донесе живата вода, отъ която трѣбва да пиемъ. Това е законъ, това е символъ. Когато се говори за символитѣ, тѣ иматъ единъ вѫтрѣшенъ смисълъ, който трѣбва да проучаваме. Когато казвате, че нѣма да пиете вода, азъ подразбирамъ, че само умрѣлитѣ не пиятъ вода. Но като се научимъ да мислимъ правилно, живата вода ще дойде отвѫтрѣ, и животътъ ще се изрази въ своята пълнота. Ето защо, всички трѣбва да живѣемъ духовно. Какво разбираме подъ духовенъ животъ? Ще ви дамъ спѣдния примѣръ: двама души живѣятъ заедно, обичатъ се и се разбиратъ. Единиятъ отъ тѣхъ се сърди на другаря си, че той не обича само него, а обича и други хора. Тази обида, това сърдене има интересенъ психологически произходъ. Азъ разглеждамъ тия отношения по сѫщество, принципално. Често и бащата е недоволенъ отъ майката, че тя обича повече сина, отколкото него. Дъщерята е недоволна отъ майка си, че майката обича повече брата. Синътъ е недоволенъ отъ бащата, че той обича повече дъщеря си, отколкото него. Отъ какво произтичатъ тия недоволства? — Това показва, че тия отношения още не сѫ духовни. Ако бащата може да обича дъщерята, той може да обича и сина. Синътъ трѣбва да се радва, че бащата като обича сестрата, ще обича и него. Сѫщото е и за сестрата. Но щомъ синътъ е недоволенъ отъ това, че бащата обича повече сестрата, опасностьта седи другадѣ, а именно: ако дъщерята е глупава, тя непрѣменно ще застави бащата да ѝ прѣдпише голѣмата кѫща. Слѣдователно, въ тия отношения, именно, се заражда едно вѫтрѣшно състезание. Понѣкога и вие, ученицитѣ, не се обичате. Защо? — Ще ви кажа Истината. Ако нѣкой отъ ученицитѣ е по-способенъ, другитѣ не го обичатъ, страхъ ги е да не ги засѣнчи. Какво нѣщо е засѣнчването? — То значи, че хубавата кѫща ще се прѣдпише на него, или пъкъ, той ще заеме хубавата служба, той ще стане пръвъ министъръ въ България, а другитѣ ще станатъ писари. Защо трѣбва да се плашите? Ако си нѣкой гениаленъ скулпторъ, ще изкарашъ своята статуя прѣдъ свѣта и ще видишъ, че ще се намѣрятъ разумни сѫщества, които да я оцѣнятъ. И ангелитѣ, които се занимаватъ съ скулптура, изпращатъ своитѣ произведения на оцѣнка въ свѣта. Кои сѫ тѣхнитѣ произведения? — Растенията — цвѣтята и дърветата. Ето защо, когато птичкитѣ кацватъ върху нѣкое дорво, тѣ даватъ мнѣнието си за този скулпторь. Ние казваме: чуруликатъ си тия птички! Не, тѣ скачатъ отъ клонче на клонче и даватъ своето мнѣние. Сега, ние сме дошли въ свѣта, да дадемъ своето мнѣние за онова, което Богъ е направилъ. За да дадешъ мнѣнието си, трѣбва да имашъ правилно схващане за нѣщата. Всѣка сутринь, като ставашъ, трѣбва да разбирашъ, защо днесъ изгрѣ слънцето. И азъ ви питамъ: защо днесъ изгрѣ слънцето? За кого изгрѣва слънцето? Ще кажете: слънцето изгрѣва за всички. Да, слънцето изгрѣва за всички, но изгрѣва и специално за нѣкого. Когато азъ говоря за високия идеалъ, за първия лѫчъ, разбирамъ тоя изгрѣвъ, който се схваща само отъ този, който има права мисъль. Когато започнешъ да мислишъ правилно, ще видишъ този изгрѣвъ. Не можешъ да видишъ изгрѣва отъ нѣкоя долина; не можешъ да го видишъ и отъ назѫбенитѣ върхове. Ти можешъ да видишъ пълния изгрѣвъ само отъ най-високия върхъ, дѣто нѣма никакво засѣнчване. Когато видишъ този изгрѣвъ, нѣма да имашъ илюзията, че слънцето върви отъ изтокъ къмъ западъ, но ще го видишъ по периферията на единъ крѫгъ. Нѣкои мислятъ, че слънцето изгрѣва отгорѣ и отива долу, подѣ земята. Това е пѫтьтъ на видимото слънце, но то е илюзия. Този законъ е вѣренъ и по отношение на нашата мисъль. Вие трѣбва да знаете, въ каква посока се движи правилната мисъль. Щомъ дойдете до правата мисъль, до този великъ законъ, ще усѣтите мощь, самоувѣреность въ живота. Като казвамъ, че трѣбва да бѫдете самоувѣрени, подразбирамъ да бѫдете твърди. Твърдиятъ човѣкъ не упорствува, но въ него има едно вѫтрѣшно постоянство — никой не може да измѣни неговитѣ убѣждения. При това, неговитѣ постѫпки сѫ много хармонични, никой не може да го застави да прояви най-малкото прѣстѫпление въ мисъльта си. Понѣкога могатъ да дойдатъ неправилни мисли въ човѣка, но не трѣбва да се допущатъ въ съзнанието, въ твоята святая святихъ. Не туряй нито една изопачена мисъль въ твоето Божествено съзнание! Отвънъ могатъ да дойдатъ хиляди такива мисли, но ти не си отговоренъ за тѣхъ. Често съмъ прѣвеждалъ слѣдното положение : ти можешъ да оставишъ птичкитѣ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да направятъ гнѣздата си върху твоята глава. Оставишъ ли ги, ти вършишъ прѣстѫпление по отношение себе си. Лошитѣ мисли могатъ да се въртятъ около главата ти, но никога не ги оставяй да правятъ гнѣздата си въ ума ти, въ съзнанието ти и да мислишъ, че животътъ ти трѣбва да бѫде такъвъ. Вие искате да ви обичатъ. Онзи, който ви обича, трѣбва да вижда нѣщо идеално въ васъ. Защо хората се разлюбватъ? Щомъ този, който ви обича, забѣлѣжи, че нѣкоя ваша мисъль е неправилна, любовьта му постепенно намалява. Вслѣдствие на това, отношенията на хората ставатъ неправилни, като пѣсъчнитѣ частици въ шишето. При първото бълникане любовьта изчезва; при второто—хората не могатъ повече да се срещнатъ. Правата мисълъ е необходима при истинското приятелство, при истинската любовь. Туй трѣбва да знаете! Нѣкой пѫть казвате: никой не ме обича. Това е лъжлива мисъль. Щомъ имашъ правата мисъль, всѣки ще те обича. Азъ турямъ правата мисъль като подкваса на всички наши прояви. Кѫдѣ турятъ подквасата? —Въ добрѣ сварено млѣко. Слѣдователно, щомъ имаме правата мисъль, ще туримъ тази подкваса въ млѣкото и ще имаме хубаво подквасено млѣко. И тогава, отъ това гледище, идеята ви за Бога ще бѫде слѣдната: Б о г ъ е о б р а з е ц ъ н а п р а в а т а м и с ъ л ь. Това е мѣрка. Заговоримъ ли за Него, всичко върви надобрѣ. Вие може да кажете, че Богъ е абсолютенъ, че Той е извънъ врѣмето и пространството. То ва сѫ философски обяснения за Бога. Правата мисъль владѣе пространството; правата мисъль владѣе врѣмето; правата мисъль владѣе всичко. Тя е господарь на всички прояви въ живота, на всички способности. Талантъ, гениалность, святость, всичко се управлява отъ правата мисъль.—Тя е абсолютно мощна, тя всичко твори, всичко създава. Вънъ отъ нея всички нѣща сѫ като пѣсъчинкитѣ въ шишето, а въ нея се съдържа цѣлия Козмосъ, хармонично развитъ. Сега ви показвамъ правия пѫть чрѣзъ мисъльта. Искате да бѫдете художници. Какво ви трѣбва? — Имайте правата мисъль. Искате да бѫдете музикантъ. Искате да бѫдете гениаленъ. Какво ви трѣбва? — Да имате правата мисъль. Когато говорите за музиката, трѣбва да имате права мисъль. Какво е писалъ Бетховенъ, Бахъ и другитѣ, тѣ още не сѫ авторитети за онази висша, Божествена музика. Тѣ прѣдставляватъ засега форми на музиката. Истинската музика трѣбва да бѫде идеалъ, стремежъ и за тѣхъ. Щомъ се спремъ до Бетховена, ние сме Бетховеновци. Щомъ се спремъ до Баха, ние сме Баховци. Щомъ се спремъ до Шопена, ние сме Шопеновци. Не отричамъ тази музика, но казвамъ, че тия музиканти не сѫ имали въ себе си правата мисъль, която създава правата музика. Ще ви питамъ: какво нѣщо е музиката? Щомъ дойдете до правата мисъль ще видите, какво нѣщо е тонъ. Ние говоримъ за музиката на ангелитѣ, но си ги прѣдставляваме съ китари, съ цигулки, съ зурли, тѫпани. Това е човѣшко свирене. Какво ще прѣдставлява единъ такъвъ оркестъръ? Понеже тѫпанътъ е образецъ на музиката, той трѣбва да участвува въ оркестъра. Тѫпанътъ е зърно, затова ще го посѣешъ въ земята. Тия зрънца като израснатъ, ще започнатъ да даватъ своитѣ плодове. Тогава ще разберешъ, какво нѣщо е тѫпанъ. Той изразява единъ вѫтрѣшенъ процесъ. Вие не може да имате истински тѫпанъ, докато не мислите правилно. Кое е характерното въ тѫпана? — Неговата крѫгообразна форма. Като се разбере неговата форма, ще дойдете до правилнитѣ тонове въ правата мисъль. Онѣзи отъ васъ, които сте дошли до единъ кръстопѫть, както и цѣлото човѣчество, за да излѣзете отъ това положение, трѣбва да имате права мисъль. За Бога говоримъ, искаме да бѫдемъ спасени, искаме да бѫдемъ добри, но не можемъ да постигнемъ това безъ правата мисъль; не можемъ да бѫдемъ учени безъ правата мисъль; не можемъ да познаемъ Бога безъ правата мисъль. Сега, у васъ се раждатъ противорѣчиви мисли, казвате: какво ще направимъ съ сегашния си животъ? Вие много обичате се гащния си животъ, треперите за него. Какво ще правите съ него? Ще ви кажа. Но разбирайте ме правилно. Единъ младъ момъкъ билъ много талантливъ, но бѣденъ. Ходилъ съ скѫсани дрехи, съ скѫсани обуща, съ пробита шапка. Единъ богатъ човѣкъ обиква този талантливъ момъкъ и му купува хубави дрехи, обуща, шапка. Какво ще направи младиятъ момъкъ съ старитѣ си дрехи? Практическиятъ животъ лесно разрѣшава този въпросъ. Той съблича старитѣ му дрехи, измива го и туря новитѣ. Да облѣчешъ новитѣ дрехи, подразбирам даъ промѣнишъ не само външнитѣ форми, но и вѫтрѣшнитѣ. Дрехитѣ иматъ за цѣль да запазятъ най-първо топлината на тѣлото. Питамъ: при новитѣ дрехи човѣкъ ще изгуби ли топлината си? Защо човѣкъ не обича съдранитѣ дрехи? Защото топлината излиза отъ всѣка дупка. Въ това отношение, всѣка неправилна мисъль е една скѫсана дреха. Топлината на живота излиза изъ дупкитѣ. Имашъ ли правата мисъль, тя е новата дреха, която запазва топлината. Христосъ казва „Истина, истина ви казвамъ, който не влиза прѣзъ вратата на кошарата, той е крадецъ и разбойникъ“. Азъ ви казвамъ: ако вие не влѣзете прѣзъ вратата на правата мисъль, всички сте крадци и разбойници. Обаче, който влѣзе прѣзъ вратата на кошарата, той е пастиръ на овцетѣ. Това е правилното схващане на този стихъ. Влизате ли прѣзъ вратата на правата мисъль, вие сте пастири на овцитѣ, и овцитѣ ви познаватъ. Тогава ще заживѣете възвишенъ и благороденъ животъ. Това пъкъ, каква е обстановката на живота, нѣма значение. Вие лесно ще се справите съ голѣмитѣ трудности на живота, ще ги прѣнасяте леко и приятно, както онзи опитенъ плувецъ, който знае да плува. Бори ли се той съ вълнитѣ? — Не, той леко и хубаво плува. Така и вие, нѣма да се борите, нѣма да се спъвате въ вълнитѣ на живота нѣма да се давите. Сега азъ се приближавамъ къмъ едно механическо положение на живота, не само за да ви насърдча, но да ви дамъ едно силно орѫжие, съ което да боравите въ живота си. Правата мисъль е най-силното орѫжие, съ което вие може да воювате. По-силно орѫжие отъ правата мисъль нѣма. Нѣкой казва: човѣкъ може да съгрѣши. Не, човѣкъ, който има правата мисъль, никога не грѣши. Вие може да измѣните вашето положение, може да се качвате и да слизате, но това още не опрѣдѣля вашето положение. Цѣльта, която имате въ ума си, опрѣдѣля вашия животъ. Въ новото учение е важна правата мисъль. Моето учение е правата мисъль. която е абсолютна, безъ никакви погрѣшки. Имате ли правата мисъль, съ нея ще турите здрава основа въ живота си. Тогава и отношенията ви ще бѫ датъ нормални, между васъ ще се установятъ отношения на взаимно почитание и уважение. Всинца искате да ви обичатъ. Не е само това, но човѣкъ въ себе си има скритата мисъль да бѫде едно малко божество. Забѣлѣжете, че и у най-малкитѣ дѣца, на 5—6 мѣсеца, има това желание. То заповѣдва, дава разпореждания на майка си. Казва й: „Ти ще станешъ отъ леглото си, ще се облѣчешъ, ще направишъ това-онова“. И майката се намира въ чудо. Младата мома, докато не е женена, казва: какво ще се занимавамъ съ малкитѣ дѣца? Да, но ако тази мама има правата мисъль въ себе си, тя никога нѣма да се свърже по единъ неестественъ начинъ. Човѣкътъ на правата мисъль обича, люби, има общения съ живи сѫщества, но въпроса за женитба, въ този обикновенъ смисъль на думата, не сѫществува за него. Съврѣменната женитба е изразъ ни материалната култура. Женитбата днесъ е единъ търговски договоръ, отживѣлъ своето врѣме. За свѣта тя е полезна, но хората, които иматъ правата мисъль, могатъ да влизатъ въ общения, да живѣятъ въ името на Бога. Питамъ: каква ще бѫде любовьта въ новото учение? Сегашната любовь е биене на тѫпанъ, а бѫдещата Любовь ще бѫде свирене на Бетховенова музика, на най-хубавитѣ му класически творби, напримѣръ, деветата симфония. Сегаш ната любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ въ скѫсани дрехи. Бѫдещата любовь мяза на човѣкъ, облѣченъ съ нови, хубави дрехи. Бѫдещето учение ще бѫде свободно отъ всѣкакъвъ страхъ, отъ всѣкакво безпокойствие, отъ всички страдания. У човѣка ще настане едно вѫтрѣшно спокойствие. Вие казвате: днесъ ние не сме такива, каквито бѣхме едно врѣме. Не, и сега вие сте точно такива, каквито бѣхте едно врѣме. Нѣкога бѣхте неизлюпени яйца, а сега сте излюпени яйца, проявявате вашето естество. Едно положение е вѣрно: човѣкъ всѣкога се проявява такъвъ, какъвто е. Той иска да бѫде добъръ — добъръ е. Иска да бѫде лошъ — лошъ е. Въ съврѣменния животъ има голѣмо влияние закона на наслѣдственостьта. Той не е Божественъ законъ. Той е законъ на кармата. Кармата опрѣдѣля първото отклонение, което човѣкъ е направилъ по oтношение на правата мисъль. Сега ние страдаме отъ кармическия законъ. Спѣдователно, като се повърнемъ къмъ правата мисъль, ние ще имаме, казано въ християнски смисълъ, Божията благодать. Що е благодатьта? — Дихарма или повръщане къмъ първото естествено състояние на правата мисъль. Да имашъ правата мисъль, значи да имашъ благодатьта на Бога, да си подъ Неговитѣ крила. Щомъ имашъ неговото благоволение, ще имашъ благоволението и на всички разумни хора, които мислятъ. Сега, като ме слушате, ще се намѣрите въ едно стълкновение и ще кажете: разбирамъ, какво е правата мисъль. Вие сте се изпоплашили. Азъ не ви давамъ цѣлъ човалъ съ жито, давамъ ви само едно житно зрънце да го турите въ джоба си, като ви кажа по кое врѣме да го посѣете. Слѣдъ като го посѣете, вие ще имате възможностьта да станете богатъ човѣкъ. Ще посѣете житното зърно споредъ правилата, безъ да се грижите, какво ще стане съ него. Посѣйте това зърно! То разбира законитѣ, които го управляватъ, вие нѣма защо да се грижите за него. Та поставете правата мисъль въ ума си, и тя ще се прояви. Вие мислите, че е трудно да имате правата мисъль. Казвате: какъ ще се справимъ съ стария животъ? Нѣма какво да се справяте съ стария животъ. Новиятъ животъ, който иде, самъ ще се справи съ стария животъ. Нѣма какво да се чудите. Всѣки старъ листъ на дървото ще се прѣмахне отъ новия. Новото ще замѣсти старото. Старитѣ листа ще изгниятъ, ще се всмукнатъ отъ коренитѣ и отново ще се прѣвърнатъ въ своето първично състояние. Казвамъ: освободете се отъ вѫтрѣщнитѣ заблуждения! Колкото години още и да живѣете, ако сте безъ правата мисъль, нещастни само ще бѫдете, но не и щастливи: разочарования ще имате, но не и очарования. И сега, дойде нѣкой при васъ и гледа само разрушения. Тѣлото се руши, очитѣ се рушатъ, ушитѣ се рушатъ, всичко се руши. Казвате: какво ще занесемъ съ себе си на небето? Когато Христосъ казва: „Събирайте богатства за небето“, Той подразбира да носимъ въ себе си правата мисъль. Отъ това гледище, правата мисъль ще ви даде сила да прѣодолявате всички мѫчнотии въ живота. Нѣкой отъ васъ иска да лѣкува другитѣ хора. Не, никой никого не може да лѣкува, ако нѣма правата мисъль. Вие не можете да говорите, ако нѣмате правата мисъль. Да говоришъ, азъ разбирамъ да нѣма никаква излишна дума въ говореното. Въ многото говорене грѣхътъ е неизбѣженъ. Нѣкои отъ васъ никакъ не говорятъ. Други много говорятъ. Трети пъкъ криво говорятъ, а малцина право говорятъ и право мислятъ. Всѣки трѣбва да започне да говори правилно, да внесе правата мисъль въ ума си. Въ това отношение, всички ще имате за образецъ правата мисъль. Всички ще имате за образецъ Бога. Човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие. Слѣдователно, когато се научите да мислите правилно, ще видите този образъ. Той ще внесе голѣма радость въ душитѣ ви. Писанието казва : „Когато ме потърсите съ всичкото си сърце, ще ме намѣрите“. Само съ правата мисъль ще намѣримъ Бога и ще придобиемъ своето спасение. Съврѣменнитѣ хора, както и тия отъ миналитѣ вѣкове, се плашатъ и плашили отъ правата мисъль. Тѣ мислятъ, че като дойдатъ до правата мисъль, ще трѣбва да напуснатъ живота. Не, нѣма да напуснатъ живота, но ще го прѣобразятъ. Ако си овчарь, и живѣешъ въ проста колиба, щомъ имашъ правата мисъль, ще си направишъ по- хубава. Овцитѣ си ще хранишъ по-добрѣ, ще имъ дадешъ по-голѣма свобода. Нѣма да ги колишъ, а само млѣкото имъ ще взимашъ. Ако пъкъ си градинарь, ще си направишъ най-хубавата градина, съ най-хубави круши, сливи и други плодове, съ най хубави извори. Музикантъ ли си, ще имашъ най-хубавия инструментъ, ще свиришъ най-добрѣ. Художникъ ли си, ще рисувашъ най-добрѣ. Тогава ти ще разбирашъ смисъла на звѣздитѣ, ще имашъ хубави, свѣтли посѣщения отъ сѫщества на други слънчеви системи и ще се разговаряшъ съ тѣхъ. Животътъ ти ще се осмисли. Казватъ нѣкои, че това сѫ заблуждения. Не, ако е въпросъ за заблуждения, именно при сегашното положение, въ което живѣемъ, се намираме и прѣдъ най-голѣми заблуждения. По-голѣми заблуждения въ свѣта отъ сегашнитѣ никога не сѫ сѫществували. Ние сме като оня актьоръ, който прѣдставлява на сцената царь. Той туря царската корона, намѣта царската мантия, ходи, разхожда се налѣво-надѣсно съ своя скиптъръ, и като погледне къмъ публиката, казва: „Царь съмъ азъ, да знаете!“ Да, той е сѣнката на царя. Като слѣзе отъ сцената, публиката казва: „Този актьоръ изигра добрѣ своята роля. Той мисли, че е царь, обаче, той е царь само въ драмата. При сегашното положение ние сме актьори на сцената, но трѣбва да слѣземъ отъ сцената, не играемъ правилно ролята си. Сега вие ще се намѣрите прѣдъ друго противорѣчие и ще кажете; отъ толкова години като живѣемъ, не можахме ли да намѣримъ правата мисъль? Правата мисъль прѣдставлява сборъ отъ живи сѫщества, на които трѣбва да се даде пѫть, изходъ, тъй както, ако водата на едно езеро не изтича, ще застои и ще се развали. Обаче, ти си разуменъ човѣкъ и като придобиешъ правата мисъль, ще дадешъ изходъ на водата въ това езеро. Тя ще започне да се движи и да полива твоята градина. Докато нѣмаме правата мисъль, нашата градина ще бѫде суха. Когато дойде правата мисъль въ тебъ, тя ще отвори крана на твоето езеро, и водата му ще протече прѣзъ твоята градина. Тогава пѫтьтъ ти ще бѫде покритъ съ цвѣтя и плодни дървета. Това наричатъ усмихване на щастието. Щастието може да дойде само по единъ начинъ — по пѫтя на правата мисъль. То бѣга отъ насъ, защото знае, че сме хора невѣжи и нѣма да го оцѣнимъ. То е най-красивата мома, която казва: „Азъ ви познавамъ, вие ще ме оцапате, затова бѣгамъ отъ васъ“. Като намѣримъ правата мисъль, щастието нѣма да бѣга вече отъ насъ. То ще се обърне съ лицето си къмъ насъ и ще тръгне подирѣ ни. Дръжте тази идея въ себе си! Христосъ казва: ,,Всѣки, който не минава прѣзъ вратата на кошарата, крадецъ е и разбойникъ е‘‘. Всѣки, който нѣма правата мисъль, крадецъ е и разбойникъ е. Всѣки, който има правата мисъль, влиза прѣзъ вратата на кошарата. Тогава всички условия, всички блага на живота ще те познаятъ и ще дойдатъ при тебъ. Днесъ благата бѣгатъ отъ насъ. Правата мисъль е ключътъ на щастието. Ще работите за придобиване на правата мисъль. Азъ искамъ всички да бѫдете герои. Герой е човѣкътъ, който може да бѫде мѫченикъ. Това не значи, че той самъ трѣбва да прѣдизвиква мѫченията, но да бѫдемъ готови да минемъ прѣзъ най-голѣмитѣ мѫчнотии, за да добие правата мисъль. Надали другъ нѣкой пѫть ще имате по-благоприятни условия отъ сегашнитѣ, за да намѣрите правата мисъль. Много пѫти сте се занимавали съ този въпросъ, но не сте го разрѣшили. Всички хора, които сѫ завършили своята еволюция, или които сѫ добили смисъла въ живота, сѫ минали все по този пѫть. Азъ ви говоря за правата мисъль по този начинъ, защото вие сте физически хора. Духовното говорене е неразбрано; свѣтското говорене е разбрано. Свѣтскитѣ хора се разбиратъ. Казватъ: да се разберемъ! Нѣма да се разберете. Казвате: да идемъ на разходка! Сега вече се разбирате. Казвате: да мислимъ право! —Не знаемъ, какво нѣщо е правото мислене, трѣбва да прочетемъ нѣкой философъ. Може да се прочетатъ всички съврѣменни философи, но тѣ сѫ засегнали правата мисъль отъ различни гледища, затова и помежду си сѫ въ стълкновение. Тѣ сѫ говорили за врѣмето и пространството, за отношенията, за мѣркитѣ, обаче, винаги иматъ различни понятия. Никой философъ до днесъ не е далъ една разумна максима. Всѣки философъ, който не приема Бога като една абсолютна единица, не може да мисли право. Слѣдователно, Богъ е абсолютенъ. Той е единицата, максимата, съ която трѣбва да мѣримъ всичко. Той е началото, Той е конецътъ. Безъ Бога не може да дойде благото въ живота. Любовьта въ живота не може да дойде безъ Бога. Богатството въ живота не може да дойде безъ Бога. Здравето въ живота не може да дойде безъ Бога. Сиромашията иде безъ Бога. Грѣхътъ иде безъ Бога. Всички блага въ свѣта идватъ чрѣзъ Бога. Любовь, Истина, Мѫдрость, Кротость, въздържание, търпѣние, прилежание — всички тѣзи добродѣтели идватъ само чрѣзъ Бога. Ти никога не можешъ да усвоишъ, каква и да е добродѣтель, ако нѣмашъ въ ума си Бога. Нѣкои отъ васъ сте вече въ положение да разберете идеята за правата мисъль и ще я приложите въ малъкъ размѣръ. Споредъ менъ, пробийте най-малката дупчица съ една игла, и вашиятъ идеалъ ще се постигне. Не пробиете ли такава дупчица, отъ васъ нищо не може да стане. Нѣкой казва: азъ ще пробия най-голѣма дупка. Това не е философия. По-добрѣ пробийте най-малката дупка и оставете врѣмето да образува по-голѣмата дупка. Вие отворете водомѣра,за да мине първата капка, а тя по-нататъкъ сама ще си отвори пѫть. Вие оставете за правата мисъль най-малката дупчица, и тя сама ще си пробие най-хубавия пѫть за живота. Правата мисъль е нѣщо живо, тя сама е животъ. Влѣзе ли при васъ, започва вече да твори. Най добриятъ слуга, най-вѣрниятъ приятель е правата мисъль. Тя е животъ, любовъ, здраве, смисълъ. И тъй, вие сега ще се стараете да постигнете това положение. Вие имате една изопачена мисъль, казвате: нима ние не сме влѣзли още въ духовния животъ? Азъ не се интересувамъ отъ това. Азъ искамъ сега да влѣзете по новия начинъ. Азъ ще ви вкарамъ вѫтрѣ. Какъ сте влѣзли? Може да сте влѣзли прѣзъ плета — това не е влизане, то не ме интересува. Вие ще влѣзете съ менъ, азь ще ви покажа, какъ трѣбва да се влѣзе. Казвате: досега не сме ли влѣзли? Вие сте до кошарата, но вѫтрѣ въ кошарата не сте още влѣзли. Казвате: толкова години вече, какъ вѣрваме въ Христа! Азъ не искамъ да ви обезсърчавамъ, но това е дълбокото вѫтрѣшно разбиране на великия законъ. Правата мисъль трѣбва да влѣзе прѣзъ вратата, като приятель. Тя трѣбва да седне на стола и да се разговаряте съ нея разумно. Започнете разискванията си съ правата мисъль. Нѣкой искатъ да знаятъ, какви сѫ разбиранията имъ за нѣщата. Тъй, както ви гледамъ, вие имате стари разбирания. Вие говорите, но то е биене на тѫпанъ. Нѣкой се докачи, не е съгласенъ съ мнѣнието на другитѣ за Бога. Не, за Бога трѣбва да имате само едно разбиране. Какво нѣщо е Богъ? Азъ наричамъ вашето разбиране за Бога, ограничено разбиране. Циганитѣ, запримѣръ, нѣматъ никакъвъ Господъ, никаква религия, никаква наука. Тѣ сѫ изпѫдени, пропаднали ученици отъ окултната школа. Ние не се занимаваме съ циганитѣ, тѣхъ ще оставимъ настрана. Азъ взимамъ думата циганинъ като прозвище на пропадналъ, на лѣнивъ, на лъжливъ човѣкъ. Той гледа на хората на кафе, на карти, хвърля бобъ — виждалъ разни образи. — Никакъвъ образъ нѣма. Да гледашъ на кафе, това не е наука. Да врачувашъ на бобъ, това не е наука. Ще ви приведа единъ примѣрь за единъ персийски ходжа, когото жена му произвела гледачъ. Казва му тя: „Стани гледачъ, за да се оправятъ работитѣ въ живота ни"! Той ѝ казва: Не разбирамъ отъ това изкуство“. Най-послѣ, тя го убѣдила да стане гледачъ. Първиятъ день той успѣлъ въ прѣдсказанията си. На втория день дохожда единъ човѣкъ при него, носи лисица въ едни гащи и го пита: ,,я ми кажи, какво нося въ гащитѣ?“ Името на ходжата било Чаширъ. На турски чаширъ значи гащи. Ходжата седи, мисли и си казва: „Веднажъ Чаширъ, т. е. лисица на пазарь, втори пѫть Чаширъ на пазаръ, докато го хванатъ“. Човѣкътъ, като го слушалъ, казалъ си: „Ето, позна, че нося лисица“. И така прочулъ се той за гледачъ. По едно врѣме крадци влизатъ въ двореца на шаха и ограбватъ всичкитѣ му богатства. Викатъ ходжата и му казватъ да открие крадцитѣ. Той казва на жена си: „Отиде ми главата! Ти ми създаде най-голѣмата бѣда въ свѣта. Дѣ ще намѣря тия крадци.“ Той поискалъ отъ шаха 30 деня срокъ, докато намѣри крадцитѣ, а въ това врѣме да си оплаче сѫдбата. Взима съ себе си 30 зърна отъ царевица и отива въ една гора. Сѣда подъ едно дърво ислѣдъ като залѣзло слънцето, отдѣлилъ едно отъ царевичнитѣ зърна и си казалъ: ,,Ето първиятъ день мина“. Крадцитѣ, понеже знаѣли, че той е добъръ гледачъ, изпратили единъ отъ тѣхъ да слуша, какво ще говори. Като чулъ, че ходжата си казалъ „единъ мина“, помислилъ си: „позна ме, че азъ съмъ единъ отъ крадцитѣ“. Вториятъ день ходжата пакъ отдѣлилъ другото зърно и си казалъ: „Ето, и вториятъ мина!“ Чулъ го вториятъ крадецъ и си къзалъ: ,,И мене позна!“. И така ходжата си отдѣлялъ всѣки день по едно зърно и броялъ изминалитѣ се дни, а крадцитѣ мислили, че тѣхъ брои. Затова, отиватъ при него и му казватъ: „Молимъ ти се, ще ти дадемъ всичкото богатство, само да не ни издадешъ!“. Тъй се прочулъ той за виденъ гледачъ. Това не е гледане, това е едно приятно съвпадение на нѣщата. Азъ не искамъ да бѫдете като този гледачъ. Това е само едно приятно забавление. Правата мисъль, обаче, е Божествена, положителна наука, която ще внесе новото въ душитѣ ви. И тъй, казвамъ на младитѣ: този е седмиятъ съборъ. Тази година ще се опрѣдѣли насоката въ живота ви. Всички искате да турите една Божествена основа, върху която ще градите. Турите ли такава основа въ живота си, само тогава ще може да работимъ, само тогава ще можемъ да се разбираме.
  9. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Б.Боевъ. Новото учение и съврѣменнитѣ задачи на живота. Всѣко движение има значение дотолкозъ, доколкото то отговаря на нуждитѣ на живота и доколкото е въ хармония съ посоката на еволюцията. По това се мѣри и жизнеспособността на едно движение. Докато е въ хармония съ законитѣ на еволюцията, то притежава жизнеспособность, крие въ себе си онази вѫтрѣшна сила, която побѣждава всички прѣпятствия. Днесъ, слѣдъ материалистичната култура, се събуждатъ по-високитѣ духовни сили въ човѣка. Затуй Метерлинкъ говори за „пробуждането на душата.“ Това е именно причината за духовната вълна, която забѣлѣзваме днесъ навсѣкѫдѣ. Значи, тя не е случайно явление. Слѣдователно, новата култура, която иде, си има дълбокитѣ причини въ законитѣ, по които се развива човѣчеството. Поради това, духовното разбиране на живота днесъ е толкозъ нужно, колкото възвухътъ, който дишаме. Това, което несъзнателно търсятъ, за което несъзнателно копнѣятъ днесъ всички, въ сѫщность то е Новото учение. Коя е причината за днешния хаосъ ? Защо днешната култура е пълна съ страдания, катастрофи, разрушения? Защото днесъ владѣе фалшиво разбиране на живота. Учительть каза въ днешната бесѣда: ,,Всички прѣстѫпления започватъ отъ кривитѣ положения, кривитѣ мисли.“ ,,Ти казвашъ че разбирашъ живота, а при това си нещастенъ. Това не е разбиране на живота. Ако ти разбираше отъ какво страдашъ, щѣше да се излѣкувашъ.“ Само правата мисъль, т. е. мисъль безъ абсолютно никаква погрѣшка, може да ни даде онази мощь да прѣустроимъ разумно живота. Какъ може едно фалшиво разбиране на живота да донесе нѣщо добро, красиво, хармонично ? Ето защо, това отъ което днесъ човѣчеството най-много се нуждае, то е правата мисъль. Правилно разбиране на живота. За да се дойде до нея, природата трѣбва да се изучи по форма, съдържание и смисълъ. Какво ще каже, напр., изучването на растението по форма, съдържание и смисълъ? Можемъ да изучимъ въ растението това, което е достѫпно за външно наблюдение: коренъ, стъбло, листа, цвѣтове и пр. Това е изучване на формата. Можемъ да изучимъ електричеството, магнетизма и по-висшитѣ енергии на растението. Това е изучване на съдържанието. Можемъ да изучимъ психичното, което лежи задъ формата и работи върху нея. Това е изучване на смисъла. Какви широки перспективи се отварятъ за медицината, ако се изучатъ проблемитѣ ѝ отъ това тройно гледище! Сѫщо и за астрологията и за всички други науки. Трѣбва да се изучи новото, което се внася въ всички области на науката, философията, изкуството и въ всички други области на живота чрѣзъ новото учение. Какво обширно поле за работа — теоретическа и практическа! Всички проблеми на естествознанието, астрономията, математиката, езикознанието, психологията, историята, музиката, живописьта, науката за хранене, спане, гимнастиката, духовниятъ растежъ, обществениятъ животъ и пр., трѣбва да се разглеждатъ отъ това тройно гледище. Чрѣзъ правата мисъль ще стане възможно прѣминаването въ една по-висока култура.
  10. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Д-ръ Ст. Кадиевъ Ние, учението и животътъ Понятието ,,ние“ има широкъ и тѣсенъ смисълъ. Въ широкия смисъль на думата, това сѫ ония съзнати души, които сѫ почувствували Божествената искра въ себе си, които сѫ различили възвишената сѫщина, зовеща ги къмъ Доброта, Благородство, къмъ Бога, минавайки прѣзъ трудния пѫть на безвъзвратната жертва на низшето. Това сѫ души, които живѣятъ извънъ врѣмето и пространството, които сѫ били и ще бѫдатъ ,,сольта на земята“, „видѣлината на свѣта“, факленосцитѣ, които безшумно сѫ освѣтлявали пѫтя на човѣчеството. Понятието „ние“, въ тѣсенъ смисълъ на думата, изразява послѣдователитѣ на г-нъ Дѫновъ, т. е. ученицитѣ на окултното учение въ България прѣзъ нашето врѣме, споредъ методитѣ на сѫщия. Окултизмътъ е ималъ всѣкога учители, които въ разнитѣ врѣмена, съ огледъ на народитѣ и епохитѣ, сѫ го прѣподавали, като сѫ си служили съ различни методи на работа. На „ние“, въ тѣсния смисълъ на думата, прѣдстои да изиграе велика роля, специално въ славянската раса. И нѣма сила на свѣта, която може да спре неговия пѫть. Всичкитѣ несъвършенства на сегашното Братство сѫ само обикновенитѣ недѫзи на всѣка идея, която добива форма. Формата нѣма какво да ни смущава. И въ тая насока, въпрѣки всичко, намъ ни трѣбва само оптимизъмъ. Да не си правимъ илюзия, че ние и учението сме едно и сѫщо нѣщо. То ще прѣмине надъ главитѣ ни, принадлежайки на вѣковетѣ, и за насъ ще остане това малко, което сме могли да използуваме отъ него. Животътъ около насъ ни чака. На менъ се струва, че нѣма личность и срѣда, която да не се ползува отъ учението. Защото всички човѣци сѫ души, които дирятъ свѣтлина и всѣкога трепватъ, когато се налучка правия пѫть, за да имъ се покаже тя. * * * ================ Ст. Неновъ Едно кратко изяснение за понятието „ние“. Отъ безбройнитѣ сѫществуващи „ние“, има едно „ние“, което се е поселило въ нашитѣ души като единъ великъ идеалъ. То изразява: ние, които живѣемъ въ любовьта; ние, които имаме знанието; ние, които знаемъ да мислимъ правилно, които живѣемъ въ вѣченъ день на радость и никога не захождаме въ силата на младостьта си; ние, които носимъ благодатьта на Христа и славимъ името Божие на земята. Христовиятъ ученикъ приема това „ние“ въ душата си, като свой идеалъ, и изоставя всички други ние, които сѫществуватъ. И тъй, това ние застава по отношение на ученика като неговъ идеалъ. Второто отношение на ученика е къмъ науката, т. е. къмъ това, съ което живѣятъ тѣзи „ние“. Ученикътъ трѣбва да приеме, да усвои тази наука. И слѣдъ като влѣзе въ реда на това „ние“ и приеме неговата наука, иде третото положение, или отношението му къмъ живота. Той става единъ работникъ на новия животъ въ по-долнитѣ степени на съзнанието за животъ. * * * Съборътъ свърши съ концертъ.
  11. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание М. Тодорова. Ние, Учението и животътъ. Както ви е извѣстно, темата, върху която сме се събрали да обмѣнимъ мисли прѣзъ този съборъ е : ,,Ние, Учението и животътъ.“ Прѣди да започнемъ да правимъ каквито и да е разисквания, трѣбва да установимъ, какво се разбира подъ всѣка дума отъ поставеното заглавие. Учительтъ прѣди малко изказа мисъльта, че този съборъ прѣдставлява с е д м а т а м и н у т а, въ която трѣбва да опрѣдѣлимъ посоката на нашитѣ мисли, т. е., когато мислимъ, да сме въ връзка съ Първата Причина. Ако схванемъ темата правилно, разискванията ни ще бѫдатъ смислени и заключенията, до които дойдемъ, ще иматъ резултатъ. Подъ ,,ние“ не се разбиратъ хората, които сѫ оковани въ веригитѣ на робството, които сѫ играчка на природнитѣ стихии и въ които шумътъ на неразумнитѣ сили е толкова голѣмъ, че не сѫ въ състояние да чуятъ собствения си гласъ. Подъ „ние“ се разбиратъ човѣцитѣ на свободата, чието съзнание е пробудено, които винаги и надъ всичко слушатъ само тихия и възвишенъ гласъ на Божественото въ себе си. За Него тѣ сѫ готови всичко да пожертвуватъ: да прѣминатъ прѣзъ дълбоки долини и да изкачатъ високи планински върхове. Тѣзи хора трѣбва да си подадатъ рѫка. За какво ? — За да учатъ, за учението. Кое учение? — Не учението, което носи свѣтска слава, което създава учени и професори и което подтиква хората къмъ трупане на богатство и всѣкакви земни блага. Не учението, което раздѣля хората на учени и прости, на силни и слаби, на богати и бѣдни. Не учението, което внася критика, раздори, омраза, което натъква хората на противорѣчия, нанася имъ хиляди страдания и ги води къмъ смърть, но учението на свѣтлината, онова учение, което е о б щ о за всички, което като слънце раздава на всички своитѣ блага, на което еднакво сѫ способни да се учатъ учени и прости, силни и слаби, бѣдни и богати. Онова учение, което примирява всички противорѣчия и подъ свѣтлината на което хората съ радость си подаватъ рѫка и влизатъ въ живота. Кой животъ? — Не този стария, изпълненъ съ ревность, зависть, съмнѣния и подозрѣния животъ, който хората досега сѫ живѣли. Не този животъ, който е охлузилъ човѣшкитѣ сърца и ги е покрилъ съ рани, но новиятъ животъ на Любовьта и братството, изпълненъ съ вѫтрѣшна свѣтлина, вѫтрѣшна чистота, вѫтрѣшна радость — без користниятъ животъ, който подтиква хората къмъ самопожертвувание, къмъ взаимно уважение, къмъ добра и деликатна обхода. Съ една дума, животъ, който изхожда отъ Бога. Така като разберемъ тѣзи думи, ще можемъ да разискваме върху тѣхъ, безъ да се натъкнемъ на противорѣчия; ще можемъ да чертаемъ планове, да се въодушевяваме отъ идеи. И нашитѣ начинания, каквито и да сѫ тѣ, малки или голѣми, ще се увѣнчаятъ съ успѣхъ. Разберемъ ли тѣзи думи по стария начинъ, тъй както досега човѣчеството ги е разбирало, ще пожънемъ неговитѣ печални резултати, на които сме свидѣтели днесъ, и дѣлото, за което Учительть ни е призовалъ да работимъ, ще пропадне. Обаче, разберемъ ли ги по новия начинъ, както Учительть ни учи, ще успѣемъ въ всичко и ще образуваме единъ силен организъмъ, една колективна единица, тъй жива, тъй хармонична, тъй свѣтла, както сѫ слънчевитѣ системи въ безграничното пространство на небесния миръ. * * * Д. ГАРВАЛОВЪ — Чете доста обширенъ рефератъ, въ който изтъкна нѣкои лични и общи дефекти, които е необходимо да се корегиратъ, като очерта и реалния идеаленъ образъ на всѣки ученикъ. Л. ЛУЛЧЕВЪ. За да говоримъ за насъ — трѣбва да знаемъ положително това, което въ дѣйствителность сме. Школата не започва отъ сега. И тя и ние сме сѫществували. Разнороднитѣ, дори противорѣчиви възгледи въ нашето братство сѫ само едно доказателство за онази здрава духовна връзка, която сѫществува и ни обединява въпрѣки всичко. Растенето и разширението на братството сочи отъ само себе си реалнитѣ съотношения на силитѣ, които сѫ вложени въ него. Дефинирането на капиталнитѣ въпроси за Бога, Кармата и пр. сѫ велики цѣли на човѣшката мисъль. Разнообразието тукъ е онова, което дава красотата, когато въ него може да се съзрѣ вѫтрѣшното единство. Въздѣйствието на нашето братство върху обществото е много по-голѣмо, отколкото се прѣдполага, само че не върви по обикновенитѣ пѫтища. Ето сега и чешмата е една жива катедра, на която има постоянно проповѣдници. Механическото влизане и излизане на нѣкой братъ отъ братството не разрѣшава въпроса за неговото собствено дѣйствително положение или за сѫдбата на видимо физическо братство. Христосъ бѣ приживѣ изоставенъ отъ ученицитѣ си, а слѣдъ смъртьта му милиони вървятъ слѣдъ Него. Тъй че въпросъ е, дали само физическата личность на Учителя е която ни свързва и групира сега, Нѣщата, които сега ставатъ сѫ врѣменни фази и състояния и тѣ си иматъ свое обяснение — но не могатъ да се смѣтатъ като изходенъ пунктъ, който разрѣшава въпроситѣ. Сестритѣ сѫ правили и правятъ жертви за дѣлото, такива съ каквито ние, братята, едва ли може да се похвалимъ и заради които ние трѣбва да извинимъ нѣкои тѣхни ексцентричности. Има знание и учение. Окултна наука, окултно знание е само това, което се живѣе. Това, което прилагаме въ даденъ моментъ, то е нашето окултно знание. Ние сме подъ мѫдро рѫководство и всичко си има свой смисълъ, само че не винаги ние го схващаме. Но когато се възлюбимъ единъ другъ, много неразсѫдности ще прѣстанатъ да сѫществуватъ.
  12. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Кр. Тулешковь. Ние, Учението и животътъ. Когато Богъ говори, Неговия гласъ всѣки познава. Учительтъ. Човѣкъ е вѫже, вързано между животното и свърхчовѣка; онова, що е велико у човѣка, то е, че той е мостъ, а не цѣль. Това, което е за обичане у човѣка, то е, че той е прѣходъ. Азъ обичамъ ония, които не дирятъ чакъ отвѫдъ звѣздитѣ причини да загинатъ и да станатъ жертва, но ония, които се жертвуватъ за земята, за да стане донѣкога земята за свърхчовѣка. Ницше. Основанията на всичко въ свѣта лежатъ върху „Тайното Учение“; докато избранитѣ се посвѣщаватъ на изучаване „Учението“, свѣтътъ е въ равновѣсие и неговитѣ стълбове оставатъ непоклатими. „Z“. Животътъ е процесъ на прѣвръ- щане сѣмето въ плодъ. „Ние, Учението и животътъ“ — това сѫ тритѣ главни стълба, върху които се гради битието, като започнемъ отъ подминералнигѣ сфери и достигнемъ до сферитѣ, които се гу бятъ въ ослѣпителното сияние на Божественостьта. Това сѫ три абсолютно необходими елемента за проявяването на каквото и да било, дори и най-малкото движение. Тѣ сѫ въ абсолютно тѣсна връзка помежду си, прѣливатъ се тъй, прѣплитатъ се тъй, че наистина не могатъ да се раздѣлятъ едно отъ друго, нито пъкъ да се проявятъ едно безъ друго, а то е, защото и тритѣ иматъ едно общо велико начало. Тѣ сѫ три всепроникващи елемента, бездънни, прѣобширни, но въпрѣки това, а може би, и именно затова, тѣ ни сѫ най-малко познати. За тѣхъ сѫ мислили, за тѣхъ сѫ говорили отъ дълбока древность и до днесъ, но тѣхната сѫщина, заседнала въ самата мисъль на търсещитѣ я, остава винаги незасегната. Погледътъ по нея, мисъльта и волята се плъзгатъ като по гладка стоманена повърхность; всѣки истински погледъ, всѣка права мисъль и всѣка воля сѫ по принципъ нейни. Първиятъ пунктъ, на който можемъ да се спремъ, е онова, което ни е най-близко, което е нашата сѫщина. За него всѣка сѫществуваща единица може да каже „азъ", а всички изобщо взети „ние". Какъ ще погледнемъ на това „ние“? Дали подъ него ще разбираме насъ, събранитѣ тукъ въ името на извѣстнитѣ общи за насъ идеи? Дали подъ „ние“ ще разбираме ония, които сѫ едно съ насъ по идеи, независимо отъ мѣстото, независимо отъ това дори, дали се познаваме. Дали подъ това ще разбираме човѣка, човѣчеството, или ще разбираме онова, което макаръ и проектирано въ безброй посоки, въплотено въ безброй форми, остава по сѫщина едно — съзнанието, единично съ Божеството? Въ зависимость отъ това и тоя въпросъ може да се разгледа отъ много страни и въ много форми, като се взиматъ прѣдъ видъ и взаимоотношенията между единицитѣ въ това „ние“. Мисля, че всѣка граница, която би се поставила между двама души, взимайки се въ съображение тѣхнитѣ насоки въ живота, или тѣхното вѫтрѣшно или външно състояние, е относително естествена и може да се прѣвъзмогне отъ едно по-будно съзнание. Подъ „ние“ азъ разбирамъ всички ония живи единици, които промѣнятъ мѣстото си въ, тъй да се изразя, „духовното пространство“, които, оставайки по сѫщина неизмѣнни, реализиратъ пѫтя въ себе си, като постоянно прѣвъзмогватъ днешното и постигатъ утрѣшното. Ние сме поставени въ най-различни условия, както вѫтрѣшни, тъй и външни, затова и начинитѣ на дѣйность сѫ при всѣки едного различни, а отъ това зависи и отношението помежду ни. Едно се иска отъ насъ, и ние го даваме, често въпрѣки волята си, това е дѣй ностьта. Има два вида дѣйность: една, при която цѣлокупната ни вѫтрѣшна природа диктува, а дѣйствията ставатъ като по инерция, машинално, по необходимость. Тамъ воля нѣма, съзнанието почти отсѫтствува, чувството за удобство и покой прѣобладава. Това всички знаемъ. Вториятъ видъ дѣйность е свързана съ прѣодоляване всѣки послѣдователенъ мигъ по една микроскопическа прѣчка. Това е дѣйность на непрѣривно минимално напрѣжение. При него диктува съзнанието, което е антипода на инертностьта. Това се изисква отъ насъ. Великитѣ идеали сѫ абсолютно необходими, тѣ се постигатъ въ вѣковетѣ. Всѣки великъ идеалъ е сборъ отъ малки идеали, както всѣка стѫлба отъ стѫпала. Да не пропускаме малкото, помрачени отъ копнежъ по великото, защото въ природата скокове се не правятъ. Ние не можемъ избегна жалонитѣ, съ които творческата природа ни води. Тѣ сѫ втъкани въ насъ, ние сме вковани въ тѣхъ. Другъ пѫть освѣнъ тѣхъ нѣма; отдѣлянето отъ тѣхъ се нарича гибель, а даже и постигналия гибельта, пакъ по моста отъ тия закони ще постигне по необходимость идеала на творческата природа. Тѣзи закони сѫ Учението. Тѣ сѫ онова Учение, което е едно: въплощавайки се въ много форми, влива се въ всѣко сѫщество; оцвѣтявайки се въ разни цвѣтове, озарява всѣко съзнание. Нѣма ново учение, нѣма старо учение. Учението, което ние признаваме, което е истинско, е едно; него всѣки, въпрѣки желанието си, познава и често, въпрѣки волята си, слѣдва. Великитѣ идеи иматъ единъ центъръ и за да озарятъ ума на всѣки човѣкъ, тѣ не се нуждаятъ отъ посрѣдникъ. Рѫководи се дѣйностьта на човѣка, но не и потока отъ идеи. Има два вида отношение къмъ Учението, а именно: съзнателно и несъзнателно. Хората не се рѫководятъ отъ еднакво велики принципи въ живота. Рѫководнитѣ принципи, относително зависятъ отъ съзнанието на индивидитѣ. Когато пѫтя се налага, самъ регулира движението на съзнанието, като всѣки мигъ създава сътресения въ него, поради промѣната на посокитѣ. Учението се налага по необходимость, то е нѣщо външно, което се стреми да извика къмъ дѣйность вѫтрѣшния животъ. Това ние виждаме на всѣка стѫпка около насъ, а можемъ, ако пожелаемъ, да го прослѣдимъ и въ самитѣ насъ. Това не може да бѫде за насъ идеалъ. Ние трѣбва да можемъ да гледаме и да виждаме. Трѣбва да виждаме поне слѣдващата си стѫпка и тя напълно да зависи отъ нашата воля и разумъ. Ние трѣбва да живѣемъ въ сравнително по-голѣма свѣтлина, като ни кога не губимъ желанието да корегираме свѣтлината на нашия свѣтилникъ съ оная свѣтлина, която всички можемъ да доловимъ дълбоко въ себе си, за която имаме безпогрѣшно понятие, и която тъй-често и тъй живо се изнася прѣдъ очитѣ ни отъ нашия Учитель. Малко повече воля, малко повече активность! Казватъ, че животътъ е едната половина на онова, което е, безъ обаче останалото да е неговъ антиподъ и да го отрича. Цѣль ли е животьтъ или срѣдство? Това може да бѫде съвсѣмъ очевидно. Нищо отъ онова, което е не може да бѫде извънъ живота. Животътъ е най-изобилното, всепроникващето благо. Той не е отреченъ никому никога. Той се проявява въ много форми. Заражда, възраства, разрушава форми въ всички свѣтове, въ които тѣ сѫществуватъ. Отъ това е ясно, че той не може да бѫде цѣль, а е благо, което най-внимателно трѣбва да се пази и най-рационално да се използува. Имайки Учението за пѫть, чрѣзъ основната срѣда на битието-живота „ние“ непрѣстанно, по силата на неизмѣнни закони се стремимъ къмъ далеченъ идеалъ. Този идеалъ е подобенъ на хоризонта: винаги е близко, но никой не е миналъ подъ него, защото постоянно се отпечаата. Въ този свѣтъ всичко се мѣни, защото трѣбва да се мѣни, за да може постоянно въ новъ видъ да се изявява онова, къмъ което ние се стремимъ. Това сѫ, може би, много общи фрази. Но кое може да бѫде важно за насъ? Това е фактътъ, че ние, Учението и животътъ сме, сѫществуваме, обвързани сме здраво и по силата на непрѣклонна воля слѣдваме опрѣдѣлѣна не отъ насъ цѣль. Изборъ не можемъ да правимъ. Да се отклоняваме можемъ, за наша смѣтка. Младежи винаги сѫществуватъ. Младостьта е порта, прѣзъ която всичко изгрѣва, обсипано съ импулси за животъ и творчество. Прѣзъ тази врата минава всичко, достига зенита на своя небосводъ и залѣзва, за да изгрѣе наново нѣкога. Само младостьта не остарѣва, тя е постояненъ изгрѣвъ. И ние минахме прѣзъ тази порта, обсипани съ им­пулси за животъ, пламтещи отъ желание за творчество. Ще минемъ ли и ние по стария пѫть, за да достигнемъ точката, въ която всичко залѣзва и то безъ да реализираме нѣщо отъ онова, по което сме тъй-силно копнѣли? Млади братя по импулсъ, идеи и творчески пламъкъ, да създадемъ условия и да откриемъ сами пѫтищата за реализиране на свѣтлитѣ ни идеали, посочени отъ Учителя
  13. Пети младежки съборъ „Мислещиятъ човѣкъ“, на учениците от Бялото Братство, 14-15.08.1927 г., София, Беседи от Учителя П.Дънов и ученици, държани през лятото на 1927 г. Първо издание: София, 1927 г. Стар правопис. (по стенографски записки) Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Мислещиятъ човѣкъ „Богъ царува на небето. Богъ царува въ живота. Да бѫде името Му благословено!“ Размишление. Ще прочета първитѣ 15 стиха отъ 5 гл. на Йоана. Темата, върху която ще ви говоря тази сутринь, бихъ озаглавилъ „Мислещиятъ човѣкъ.“ Да бѫдешъ мислещъ човѣкъ, това е най-великото, което може да се добие. Да мислишъ, това е наука. Въ Писанието се казва: „И ще ви науча“. Сега нѣкои разбиратъ, че Господъ ще ни научи, а ние нѣма да се учимъ. Не, ние сами ще учимъ. Въ учението има процесъ на мислене. Безъ мислене не може да има учение. Щомъ има нѣкой да те учи, ще учишъ. И въобще, всички хора турятъ граница на учението: четири години въ отдѣленията, седемь или осемь години въ гимназията и четири години въ университета. Слѣдъ това, казватъ: свършисе всичкото учение, което можемъ да придобиемъ. Какъвъ е смисълътъ на сегашния животъ? Когато ние говоримъ за живота, подразбираме съзнанието, защото само мислещиятъ човѣкъ има съзнание. Когато говоримъ за човѣшката мисъль, ние разбираме най-малко четири направления, четири условия, четири елемента. Отъ ваше гледище, или отъ гледището на нѣкои хора специално, ще запитате: какво се разбира подъ думата „условия“? — Земята, запримѣръ, е условие; водата е условие, въздухътъ е условие и огъньтъ е условие. Въ всѣко условие се криятъ извѣстни възможности. За какво? — За човѣшката мисъль. Подъ думата „мисъль“ ние разбираме онзи вѫтрѣшенъ стремежъ, онази вѫтрѣшна разумна връзка, която сѫществува между Първичната причина и човѣка. Азъ съмъ ви говорилъ и другъ пѫть върху този въпросъ. Христосъ казва: „Това е животъ вѣченъ, да познаятъ Тебе Единнаго Истиннаго Бога“. Подъ думата ,,вѣченъ животъ“, Христосъ е разбиралъ пробуждането на мислещия човѣкъ. И като четете Стария или Новия Завѣтъ, ще видите, че това, което отличава човѣка отъ животнитѣ, е учението. Учението произтича отъ Божествената Мѫдрость. Сега вие ще елиминирате всичко онова, което сте придобили отъ книгитѣ. То е на втора рѫка. Ще елиминирате и онова, което даденъ човѣкъ или хората могатъ да ви кажатъ. И то е второстепенно нѣщо. И най-послѣ, вие може да елиминирате и онова, което чувствувате. Чувствуването още не е знание. То е упѫтване къмъ знанието. Ти чувствувашъ, че имашъ извѣстенъ идеалъ, но това е само далеченъ стремежъ; това не е наука, не е учение. Човѣкъ, за да има пълно развитие, трѣбва да схваща идеитѣ или първичнитѣ форми, съ които мисъльта започва. Човѣкъ не трѣбва да има само прѣдстава за идеитѣ, но трѣова да бѫде въ вѫтрѣшна, непрѣривна връзка съ Първичното начало въ свѣта, съ — Бога. Туй трѣбва да знаете всички ! Щомъ се прѣкѫсне връзката, настава тъмнина. Щомъ настане тъмнина, всѣки процесъ спира. Трѣбва да знаете, че и въ природата има прѣкѫсване на процеситѣ. И най-възвишенитѣ сѫщества изпитватъ туй прѣкѫсване. Това е, което наричатъ „падение“. Падението не е нищо друго, освѣнъ прѣкѫсване на даденъ процесъ. Щомъ се прѣкѫсне процеса, въ душата на човѣка настава тъмнина. И тогава неговото небе потъмнѣва, не се вижда вече никакъвъ мѣсецъ, никакво слънце, никакви звѣзди. Питамъ тогава: какъ ще опрѣдѣлите своята посока? Това състояние е реална опитность, или реална философия въ живота. И у мнозина отъ васъ често небето потъмнѣва. Такова потъмнѣване става и съ дѣйствителното небе. И най-възвишенитѣ хора — светиитѣ, мѫдрецитѣ сѫ имали такава опитность. Въ всички мислещи сѫщества става извѣстно прѣкѫсване на мисъльта. Азъ нѣма да обяснявамъ, защо става това прѣкѫсване. То е фактъ, който става навсѣкѫдѣ въ природата. Питамъ: щомъ се прѣкѫсне човѣщката мисъль, какво трѣбва да се прави? Запитайте единъ електротехникъ, какво прави, като се прѣкѫсне тока въ нѣкоя кѫща и свѣтлината изгасне? — Той ще поправи поврѣдата, но сѫщеврѣменно, за да я поправи, трѣбва да има една малка свѣтлинка, една малка лампичка, съ която да отиде до мѣстото, дѣто е станало прѣкѫсването на тока. Онзи, който не разбира, дѣ се крие причината, ще каже, че домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Не се знае, дали домакинътъ не е билъ прѣдвидливъ. Той може да е уредилъ много добрѣ своята работа, но поврѣдата е станала на самата инсталация. Та най-първо, ще констатирате факта, дѣ е станала погрѣшката. Може да е липсвалъ нѣкой отъ елементитѣ на инсталацията, а може да липсва и едно отъ условията въ инсталацията. Слѣдователно, вие трѣбва да наваксате тази липса, да намѣрите дѣ се крие причината на тази поврѣда. Има редъ прѣкѫсвания, причинитѣ на които не седятъ у насъ. И млади, и стари, най първо ще се справите сь вѫтрѣшнитѣ и външнитѣ условия на човѣшката мисъль. Нѣкои отъ васъ търсятъ само радости въ живота. Нѣкои отъ васъ търсятъ само лесния пѫть. Ще знаете, че въ свѣта има много блага. Всѣкиму се даватъ блага, но човѣкъ трѣбва да ги заслужи. Благата се даватъ само на разумнитѣ хора, при това даромъ. Имайте прѣдъ видъ това! На неразумнитѣ, на грѣшнитѣ, на прѣстѫпницитѣ Богъ не дава абсолютно нищо. Тѣ сѫ осѫдени на смърть. Такъвъ е законътъ. Тѣ сами се осѫждатъ. По човѣшки говоримъ, че Богъ ги осѫжда, но не е така. Тѣ сами се осѫждать. Ще кажете защо е така? Вземете слѣдния простъ фактъ отъ сегашния животъ. Да кажемъ, че вие имате единъ любещъ, добъръ баща, който ви купува всичко, трепери надъ васъ, но вашиятъ стомахъ е разваленъ. Баща ви е донесълъ най-хубавата храна, а майка ви е сготвила най-добрѣ, но щомъ ядете, въ стомаха ви става едно прѣвиване. Кой е виновенъ за това? Баща ви ли, който е донесълъ хубавата храна, или майка ви, която е сготвила вкусното ядене? — Вашиятъ стомахъ е виновенъ. Вие, обаче, казвате, че причината е въ майка ви, или въ баща ви. Не, причината не е нито въ майка ви, която сготвила, нито въ баща ви, който донесълъ храната, но въ вашия стомахъ — вѫтрѣшната му инсталация е развалена. Нѣкой казва: азъ развалихъ стомаха си. Вие не можете да развалите стомаха си. Ето защо, когато у човѣка става едно вѫтрѣшно прѣкѫсване, лошото е тамъ, че не знае, какъ да поправи погрѣшката си, вслѣдствие на което се ражда понѣкога едно вѫтрѣшно размѫтване. Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да се научи да мисли! Мисъльта е единение съ Първичната причина. Богъ мисли, и ние трѣбва да започнемъ да мислимъ. Какъ? — Както Той мисли. Богъ казва: „Моитѣ мисли не сѫ като вашитѣ“. Нѣкой казва: азъ мисля. Тогава азъ запитвамъ: ти мислишъ ли както Богъ мисли? — Не зная. Това показва, че вие нѣмате единица мѣрка, чрѣзъ която да опрѣдѣляте нѣщата. Запитайте, обаче, кой и да е инжинеръ, коя е единицата мѣрка, върху която обуславя своята наука, и той ще ви отговори. Попитайте онзи, който работи върху правописа, и той ще ви каже, че има извѣстни правила, извѣстна граматика, съ която борави. Запитайте онзи, който говори, и той ще ви каже, че познава условията, при които става говоренето. Да се повърнемъ сега къмъ Евангелието. Въ прочетенитѣ стихове се казва, че въ кѫпалнята имало петь притвора, прѣзъ които хората влизали. Между тия петь притвора и чувствата на човѣка има едно съвпадение. И човѣкъ има петь притвора, отдѣто могатъ да дойдатъ всички прѣкѫсвания. Напримѣръ, прѣкѫсване на мисъльта може да дойде отъ зрѣнието, може да дойде отъ слушането, може да дойде отъ говоренето, може да дойде отъ обонянието и най-послѣ може да дойде отъ самото чувствуване на човѣка. Азъ говоря за вѫтрѣшния процесъ на човѣшкото съзнание, което е връзка между всички разумни сѫщества. За да бѫдемъ въ свѣта, за да можемъ да мислимъ, за да бѫде мисъльта ни права, ние трѣбва да бѫдемъ въ пълна връзка съ Бога и съ всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, т. е. подразбирамъ тия сѫщества, които сѫ започнали да мислятъ право. Азъ наричамъ „човѣкъ на правата мисъль“ онзи, който не се спъва отъ никакви прѣпятствия въ живота. Прѣпятствията могатъ да бѫдатъ физически, духовни, умствени и причинни. Значи, четири вида прѣпятствия могатъ да спънатъ човѣшката мисъль. Нѣкой пѫть ние туряме причинитѣ за това спъване въ физическия свѣтъ — възможно е да е така; нѣкой пѫть туряме причинитѣ въ духовния свѣтъ — и това е възможно; нѣкога туряме причинитѣ въ умствения свѣтъ, а най-послѣ търсимъ причинитѣ въ причинния свѣтъ. Всѣко прѣкѫсване на мисъльта подразбира нова инсталация, ново направление. И ако човѣкъ не знае, накѫдѣ води това ново направление, може да се спъне. Ето защо, когато човѣкъ минава отъ едно състояние на съзнанието въ друго, вѫтрѣ въ него настава помрачение. Онѣзи, които не сѫ запознати съ дълбочинитѣ на живота, както и тия, които не сѫ запознати съ процеситѣ на човѣшката мисъль, считатъ това прѣкѫсване за нещастие. Защо? Защото при това прѣкѫсване на мисъльта се изгубва външната свѣтлина, и човѣкъ остава само съ своята вѫтрѣшна свѣтлина. По това той ще познае, доколко голѣма е неговата вѫтрѣшна свѣтлина. Мѫдрецитѣ, като изгубятъ условията на своята външна свѣтлина, веднага запалватъ вѫтрѣшната си свѣтлина. Когато се прѣкѫсне електричеството въ вашия домъ, нали и вие правите сѫщото нѣщо? — Изваждате изъ килеритѣ си всички стари газени лампи, или нѣкоя свѣщь и ги запалвате. За тѣхъ вие предварително сте казвали: тѣ сѫ отживѣли врѣмето си, не струватъ. Да, но щомъ се прѣкѫсне тока, инсталацията ви, вие почвате да ги търсите. Запалвате ги и си служите съ тѣхъ, докато дойде новата инсталация. Та всѣкога, при прѣкѫсване на една инсталация, става потъмняване. Азъ говоря за физиче скитѣ условия, тъй както сѫ при сегашния животъ. Не мислете, че такива прѣкѫсвания ставатъ и при единъ съвършенъ животъ. Не, прѣкѫсвания има само при сегашнитѣ условия на живота. И тъй, човѣкъ започва най-първо съ земята, съ твърдата почва. Изучаването на твърдата почва дава стабилность и устойчивость на човѣшкия характеръ. На какво можемъ да уподобимъ твърдата почва? — На мисъльта. Мисъльта дава устойчивость на човѣшкия характеръ. Тя гради неговитѣ условия. Мисъльта прѣдставлява основа, върху която ти самъ, като зидарь, ще градишъ своето здание. Значи, трѣбва да имашъ здрава основа, права мисъль, т. е. твърда почва. Слѣдователно, земята е едно отъ условията за живота. Ако влѣзете въ Божествения свѣтъ пъкъ, тамъ кое съотвѣтствува на земята? Направете сравнение. Щомъ земята е едно отъ условията на живота, тя прѣдставлява твърдата почва. Нали ти можешъ да туришъ основитѣ на своето здание само върху една канара? Ами въ духовния свѣтъ кое прѣдставлява основа? Мислете и върху тази идея, безъ нѣкакво прѣкѫсване. За менъ не е задача да ви разрѣша тия въпроси. Да се разрѣшатъ въпроситѣ на свѣта на готово, е тъй лесно, както да се яде на готово. Но и гостилничарьтъ не пуща никого въ гостилницата си, докато не е сготвилъ напълно. До това врѣме той държи вратата на гостилницата си затворена: започва да рѣже лукъ, налива масло въ всички тенджери, на брой 10— 15 — 20 и всички пръщатъ. Гостилничарьтъ готви, и който похлопа прѣзъ това врѣме на вратата, той му казва: „Не може да се влѣзе сега въ гостилницата.“ Защо? Защото моитѣ тенджери още цъцратъ. Щомъ се сготви яденето, той отваря вратата и казва: ,,3аповѣдайте!“ Но за да влѣзешъ въ гостилницата, има и друго условие — трѣбва да имашъ нѣщо въ кесията си. Гостилничарътъ обича само онѣзи, които иматъ пълни джобове. Тия, на които джобоветѣ сѫ празни, той не приема, казва имъ: „Вие ще дойдете послѣдни. Ако остане нѣщо, то е за васъ“. Затова на първитѣ, които дойдать, джобоветѣ трѣбва да бѫдатъ пълни. Съ какво? Съ звонкови. На другитѣ нищо не взима, но отъ първитѣ злато взима. Съ злато трѣбва да бѫдатъ пълни джобоветѣ имъ! Този законъ е вѣренъ и въ природата. Щомъ влѣзешъ въ гостилницата на природата, не можешъ празенъ да влѣзешъ. Вие ще кажете: ами по благодать не може ли? Вие разбирате ли, какво нѣщо е благодатьта? Благодать, значи да си съ пъленъ джобъ. Благодатьта е за разумнитѣ хора. Щомъ природата види такъвъ човѣкъ, казва: „Заповѣдай!“ — и слѣдъ това ще му опрѣдѣли най-хубавата маса. Защо така? Защото тази звонкова монета, която ти ще дадешъ въ гостилницата, е направена отъ самата природа. Ако влѣзешъ въ кое и да е заведение и покажешъ монетата, която държавата е отпечатила, то ще те почита. Ако, обаче, ти самъ направишъ тази монета, веднага ще намѣришъ затвора. Ние трѣбва да проектираме нѣщата. Онова, което Богъ е създалъ, седи въ твоя джобъ. Ще разбирате правилно. Това сѫ форми, подобия. Въ природата не сѫществуватъ такива джобове. Това сѫ начини, методи за обяснение на нѣкоя мисъль. Знание е това, което ти винаги и навсѣкѫдѣ носишъ съ себе си, но трѣбва да познавашъ начина, какъ да го носишъ. Значи, влѣзешъ ли въ свѣта, ти ще носишъ ума си съ себе си — първото голѣмо богатство, което Господъ ти е далъ. Съ умъ, съ мисъль навсѣкѫдѣ ще те приематъ като добрѣ дошълъ. Безъ умъ, безъ мисъль никѫдѣ не можешъ да отидешъ. Ще те приематъ, но ти ще бѫдешъ послѣдниятъ. Ако искашъ да влѣзешъ нѣкѫдѣ безъ умъ, безъ мисъль, това ще бѫде нѣкоя болница, или нѣкое учреждение. Та казвамъ на младитѣ: вие започвате една работа, събирате се на съборъ. Азъ не искамъ да опрѣдѣлямъ вашата програма, да опрѣдѣлямъ, какво трѣбва да мислите и какъ трѣбва да стане вашиятъ съборъ, но казвамъ, че събирането ви се обуславя отъ четири причини: отъ земята, отъ водата, отъ въздуха и отъ огъня. Мисъль е само онова, което може да създаде растежъ. Какво разбирате вие подь думата ,,растене“? Вие седѣли ли сте прѣдъ нѣкой великъ скулпторъ, когато той вае върху камънитѣ? Мислите ли, че всѣки ударъ на чука не е една интенсивна мисъль? Мислите ли, че той удря дѣто не иска ? Когато той вае камъка, неговата мисъль е така силна, че прѣдварително опрѣдѣля всѣка рѣзка, върху която чука ще падне. Всѣки ударъ е придруженъ съ извѣстна мисъль. Скулпторътъ знае дѣ удря. Вземете цигуларьтъ, който изпълнява едно класическо парче. Мислители, че той може да свири както иска? — Не, той свири нота по нота. Той слѣди всички знаци и движението на лѫка съ окото си. Всички промѣни, които могатъ да станатъ при неговото свирене, зависятъ отъ ония знаци, които великиятъ майсторъ, създательтъ на тази музика, е турилъ. Казвамъ: великъ изпълнитель е този цигуларь, който може хубаво да слѣди всички ноти и знаци. Слѣдователно, ако ти искашъ да мислишъ, на врѣме трѣбва да мислишъ и по всички правила. Прѣдъ тебе седи едно парче, което Богъ е турилъ за изпълнение прѣди милиарди години. Не казвамъ, че ти си първиятъ, който ще го свиришъ. Туй парче се свири отъ мнозина, то е дадено отдавна и на други, когато тѣ сѫ завършвали своето развитие. Туй парче може да бѫде дадено днесъ и на тебе. Какъ ще го изсвиришъ?— Туй парче може да се изсвири по различни начини. Мисъль е това! Туй е най-красивата музика въ свѣта. Нѣма по-красива музика отъ мисъльта. Нѣкой ще каже: суха мисъль! Мисъльта не може да бѫде суха. Защо? — Защото въ мисъльта има растене, а растенето не може да бѫде сухо. Растенето не може да бѫде твърдо. Растенето не може да бѫде въздухообразно, нито пъкъ може да бѫде огнено. Обаче, растенето се проявява при условията на земята, водата, въздуха и топлината. Безъ твърда почва нищо не може да расте. Самото растене нѣма никаква твърдость въ себе си. Растенето или мисъльта не мяза на водата, но тя не може да се прояви безъ вода. Водата е необходимо условие за нея. Мисъльта, която е скрита въ тия думи, е слѣдната: на човѣка първо трѣбва твърда почва. Тя съставлява една опорна точка въ физическия свѣтъ; отъ тази точка започва едно ново обръщане, едно ново направление. Ето защо, човѣкъ трѣбва най-първо да опрѣдѣли този центъръ и да види, какви сѫ възможноститѣ, които се криятъ въ него. Каква е първата възможность? — Разширение. Разширението символизира човѣшкото сърце. Само сърцето дава разширение на нѣщата. Щомъ се разширишъ, ти ще имашъ само една плоскость — живота си на земята. Какво ще добиешъ, ако твоитѣ идеи се разширятъ толкова, че могатъ да обхванатъ цѣлия козмосъ? Въ даденъ случай разширението опрѣдѣля посоката на твоитѣ движения. Ако се разширишъ повече, отколкото трѣбва, ти не ще можешъ да се движишъ. Та ще знаете, че първото условие за човѣшката мисъль е земята, твърдата почва. Второто условие, вториятъ елементъ за човѣшката мисъль е водата, която дава разширение. Тя е носителка на живота. Ти трѣбва да разбирашъ, какво може да извърши водата заради тебе. Нѣмашъ ли разширение въ живота си, ти ще прибегнешъ къмъ второто условие — водата. Третото условие за мисъльта е въздухътъ. Въздухътъ дава движение. Четвъртото условие за мисъльта е огъньтъ, топлината. Тя ражда свѣтлината и дава посока на движението. Слѣдователно, за да имашъ мисъль, най-първо трѣбва да имашъ единъ центъръ, отдѣто да започне мисъльта. Този центъръ е твърдата почва. Послѣ, въ твоята мисъль трѣбва да има разширение; слѣдъ това трѣбва да имашъ движение и най-послѣ твоето движение трѣбва да има опрѣдѣлена посока. Като говоримъ за земята, за водата, за въздуха и за огъня, ще приведете тѣзи думи въ тѣхното първично значение. Като казвамъ първично значение, не разбирамъ това, което днесъ тѣ иматъ. Напримѣръ, днесъ съ водата уталожваме жаждата си, но не е достатъчно само да я уталожимь врѣменно, а да намѣримъ онази жива вода, отъ която като пиемъ веднъжъ, повече да не ожадняваме. Съ уталожване на жаждата врѣменно не се разрѣшава въпросътъ. Човѣкъ трѣбва да мисли. Въ мисъльта всѣкога влиза единъ опрѣдѣленъ центъръ, послѣ разширение, движение и осмисляне или посока. Ти първо ще чувствувашъ нѣщата а послѣ иде реализирането имъ. Щомъ искашъ да ги реализирашъ, това показва, че въ мисъльта ти има движение. Знаешъ ли вече посоката, това е мислене. Само при наличностьта на тия четири елемента ще се роди първиятъ Божественъ елементъ. Какво трѣбва да реализирашъ? Какво се разбира подъ думата осмисляне?—Ще се родятъ условията за правата мисъль. Защо ни е дадена мисъльта ?— За да се образува първата връзка между човѣка и Първичната причина. Това наричаме вече ,,зазоряване, осмисляне на живота“. Нѣма по-хубаво, по-красиво, по-велико нѣщо въ свѣта отъ тази първа връзка, която ще може да образува въ тебъ вѫтрѣшна свѣтлина. Само така животътъ ти ще се осмисли, и ти ще можешъ да извършишъ всичко. Слѣдователно, чрѣзъ мисъльта ние ще започнемъ да изучаваме Божествения езикъ, или, както го наричамъ, „езика на природата“. Научимъ ли този езикъ, ще знаемъ, какъ да свършваме всѣка работа, която започваме на земята. Не казвамъ, че абсолютно не знаемъ да вършимъ работитѣ си, но ги вършимъ неправилно. Турцитѣ казватъ ,,Вечерната работа е посмѣшище на деня“. Това значи работене въ тъмнина, работене безъ мисъль. Нѣкой казватъ, че могатъ да работятъ и безъ мисъль. Не зная, какъ ще могатъ да работятъ безъ мисъль. Работа, направена безъ мисъль, е вечерна работа. Като дойде деньтъ, т. е. сѫщинската мисъль, вечерната работа ще бѫде посмѣщище на деня. Трѣбва да знаете, че красивото въ живота е мисъльта. Прѣкѫсвания въ мисъльта ще ставатъ много често, но не се плашете. Това е вѫтрѣшна смѣна! Кога ставатъ тия прѣкѫсвания? — Когато вие прѣкръстосате орбитата на нѣкое сѫщество. Кое е причината за тия прѣкѫсвания? — Прѣкѫсвания въ живота не ставатъ само поради грѣха, или отъ лошото разположение на човѣка. Прѣкѫсване може да стане и когато нѣкое разумно сѫщество прѣмине вашата орбита. Онзи който не разбира закона, много ще се смути. Ще ви приведа единъ примѣръ. Да допуснемъ, че вие пѫтувате прѣзъ Европа и носите съ себе си два много цѣнни куфара. Куфаритѣ ви сѫ много добрѣ пломбирани, всичко е хубаво наредено, но като дойдете до границата, спиратъ ви на митницата, взиматъ ви куфаритѣ и ги отнасятъ вѫтрѣ за прѣгледъ. У васъ настава едно смущение. Защо? — Не знаете законитѣ на митничарството. Ще кажете: отидоха куфаритѣ ми! Не, това е едно малко прѣкѫсване въ мисъльта. Митничаритѣ ще взематъ куфаритѣ ви, ще ги прѣгледатъ и ако нѣма нищо опасно, ще ги затворятъ отново и пакъ ще ви ги върнатъ, безъ да се изгуби нѣщо. Разправяше ми единъ младъ българинъ слѣдния случай. Връща се той отъ странство, дѣто прѣкаралъ цѣли четири години. Оттамъ купилъ двѣ хубави копринени блузи, подаръкъ на майка си и на сестра си. Обаче, изъ пѫтя единъ познатъ му казва: „Слушай, за да се освободишъ отъ мито, облѣчи блузитѣ на себе си и тъй ще минешъ границата, безъ да платишъ стотинка за тѣхъ“. И азъ, казва този младъ българинъ, като никога, обличамъ тия блузи. Като влизамъ въ България, на митницата прѣглеждатъ куфаритѣ ми и почнатъ да ме пипатъ, да не съмъ скрилъ нѣщо въ себе си. Разгръщатъ дрехата ми, и блузи тѣ се показватъ. Питатъ ме: „Какво търсятъ тия блузи у тебъ?“ Взеха ми блузитѣ и отгорѣ на това ме глобиха двѣ хиляди лева. Тъй платихъ първата глоба за лъжата. Питамъ го азъ: колко щѣха да ти взематъ за мито? — До 700 лева най-много. Казвамъ му тогава: плати си това, което природата е опрѣдѣлила. Ако туришъ блузитѣ на себе си, ще платишъ 2,000 лева глоба и блузитѣ ще отидатъ. И сега азъ виждамъ много стари и млади да постѫпватъ по този начинъ, но въ заключение и блузитѣ имъ ще отидатъ, и 2,000 лева глоба ще платятъ. Това е лесниятъ пѫть. Този младъ човѣкъ казва: „Това е първата глоба, която платихъ въ живота си. Втори пѫть не обличамъ блузи“. Този примѣръ е много хубавъ. Казвамъ: сега ние сме влѣзли въ този великъ Божественъ свѣтъ, да се научимъ дa мислимъ право. Колко е красиво, когато срещнешъ единъ човѣкъ, който мисли! Азъ взимамъ думата мисъль въ нейното идеално разбиране. Нѣкои казватъ: ама ти не трѣбва да имашъ суха мисъль. Сухар мисъль не е мисъль, това е карикатура. Подъ „мисъль“ азъ разбирамъ тази, основата, центърътъ на която е Любовьта. Такава мисъль, сама по себе си, има разширение, приложение и правдивость. Тази мисъль съдържа Истината въ себе си. Тя не може да съдържа цѣлата Истина, но съдържа само една малка частица отъ нея. Тя съдържа още и една малка частица отъ Мѫдростьта и най послѣ съдържа въ себе си една малка частица отъ великата Божия благость, отъ великата Божия доброта. Ще каже нѣкой: малко е всичко това. Не, достатъчно е, ако можете да разберете това малко нѣщо отъ Любовьта, това малко нѣщо отъ Мѫдростьта, и това малко нѣщо отъ Истината. Азъ не говоря за абсолютната Истина. Щомъ разберешъ малко нѣщо отъ Истината, ти ще разберешъ и голѣмото отъ Истината. Самата Истина не е нито въ малкото, нито въ многото. Тя е извънъ всички нѣща, извънъ всички физически сили. Тѣ сѫ само условия, символи, съ които ние искаме да схванемъ извѣстни наши идеи. Въ какво седи самата Истина? Ще ви прѣдставя слѣдното положение. Като влѣзете въ небето, въ Божествения свѣтъ, ще срещнете единъ ангелъ, който е прѣдставитель само на Любовьта. По какво ще го познаете? Послѣ ще срещнете другъ ангелъ само на Мѫдростьта, трети — само на Истината, четвърти — само на Правдата и пети — само на Добродѣтельта. Всички тия ангели сѫ свѣтли, красиви и величествени. По какво ще ги разпознаете тогава? Тѣ извършватъ отдѣлни служби. Нѣкой ще каже: ангелътъ на Правдата е много строгъ. Не, ни най-малко не е строгъ. Той е правдивъ. Неговото лице е толкова красиво, че като го погледнешъ, веднага ще го обикнешъ. Ангелитѣ на Любовьта, на Мѫдростьта, на Истината, на Правдата и на Добродѣтельта ни най-малко не се различаватъ едни отъ други. Тѣ всички сѫ еднакво красиви и еднакво величествени. Ни единъ отъ тѣхъ не седи по-високо отъ другитѣ. Какъ ще ги познаете, кой на какво е? Не разрѣшавайте въпроса по старому! Казвате: да ни обичатъ! Това е една стара формула. Послѣ казвате: насъ не ни обичатъ. Възможно е, то е споредъ вашето разбиране. Ако разбирате, че като не ви даватъ пари, не ви обичатъ, прави сте. Но това е ваше мнѣние. Азъ работя при единъ несправедливъ господарь, който не ми дава пари и го считамъ за лошъ човѣкъ, мисля, че не ме обича. Паритѣ сѫ само изражение на човѣшката интелигентность и разумность, но тѣ не съдържатъ самата разумность въ себе си. Съ пари всичко може, но само разумниять човѣкъ може да употрѣби паритѣ, както трѣбва. Дайте пари въ рѫцѣтѣ на единъ неразуменъ човѣкъ и вижте, какво може да направи. Та, като казвате, че не ви обичатъ, вие не се изразявате правилно. Щомъ ти си въ свѣта, Богъ те обича. Богъ ви обича, но Той ще се прояви тъй, както Той иска. Ти нѣма какво да туряшъ граници на Неговата Любовь и да се съмнѣвашъ въ Бога. Ако хората постѫпватъ, тъй или иначе, това опрѣдѣля отношенията имъ. Всѣки човѣкъ въ свѣта има една велика задача. И тъй, за да бѫдемъ справедливи, трѣбва да имаме прѣдъ видъ живота на всички сѫщества, малки и голѣми, и да имъ отдаваме право всички да живѣятъ. Азъ като гледамъ нѣкоя мравя да върви, отварямъ ѝ пѫть. Ще кажете: Учительтъ дошълъ да ни говори за мравитѣ. Не, азъ виждамъ, че тази мравя има своя задача за изпълнение. Тя казва: „Господине, ти си уменъ човѣкъ, не ми прѣпятствувай въ пѫтя. И азъ имамъ една задача за разрѣшение“. Азъ мога да ѝ туря хиляди прѣпятствия и да осуетя задачата ѝ, но какво ще придобия отъ това? Тя си отива нѣкѫдѣ по работа, затова азъ ще ѝ отворя пѫть да върви. Божественото въ менъ казва: Богъ, Който опрѣдѣля посоката на моя животъ, опрѣдѣля пѫтя и на тази мравя. Азъ взимамъ мравята въ правилния смисълъ на думата; не разбирамъ мравята, която влиза въ нашия хамбаръ да краде, но тази, която отива да работи. Мравята, съ своята енергичность е за похвала, тя е много смѣла и интелигентна. Знаете ли, какъ мислятъ мравитѣ? Въ тѣхъ има редъ и порядъкъ, какъвто и между хората нѣма. Тѣ се подчиняватъ едни на други, слушатъ се. Като се даде команда отъ началника имъ да отидатъ нѣкѫдѣ, веднага отиватъ и свършватъ работата. Всички мрави мислятъ тьй, както командантътъ имъ мисли. Тѣ мислятъ самостоятелно и разумно, голѣми глави иматъ. Ние казваме: тия мрави! Въ това отношение азъ бихъ желалъ хората да бѫдатъ като мравитѣ. И Писанието казва: „О, лѣнивецо, иди и се научи отъ мравитѣ!“ На какво? — На трудолюбие. Какво е трудолюбието? — То е мисъль. Значи, научи се да мислишъ. Тази мравя мисли цѣлъ день. Вие не сте се спирали да наблюдавате въ какво седи тѣхната интелигентность. Когато мравитѣ правятъ своя мравунякъ, тѣ го съграждатъ така, че водата не може да прониква мравуняка и да намокря стаитѣ имъ. Тѣ иматъ цѣла инсталация за прокарване на водата, безъ да се намокри жилището имъ. Ние, съврѣменнитѣ учени хора, още нѣмаме такива приспособления. Ние не разбираме още свойствата на водата тъй, както мравитѣ ги знаятъ. Нашитѣ зимници се наквасватъ, мухлясватъ, изгниватъ, а жилищата на мравитѣ сѫ всѣкога сухи. При това, тѣхнитѣ стаи сѫ сухи, безъ да се циментиратъ. Сега, прѣведете тази мисъль въ себе си, да разберете, какво е съотношението между васъ и мравитѣ. Сега азь говоря на младитѣ. Желанието ми е да видите, има ли влага въ вашия умственъ килеръ. Нѣмате ли мисъль, идете При мравитѣ и при пчелитѣ. Отъ мравитѣ ще научите едно нѣщо, отъ пчелитѣ—друго. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ не е сладъкъ, нѣма благость, нѣма сладчина въ живота си. Ако искаме да научимъ, какъ трѣбва да бѫдемъ благи, трѣбва да отидемъ при пчелитѣ тѣ сѫ пълни съ благость. Не мислете, обаче, че и благата пчела, която знае какъ да събира прашеца и отъ него да прави медъ, не е понѣкога опасна. И тя има жило. Тамъ е хубостьта. Дѣто има сладко, има и жило. Сега вие ще извадите крайното заключение. Ние трѣбва да разбираме, какво означава жилото на пчелата. И въ жилото има смисълъ. Когато Богъ е турилъ жилото у пчелата, то има извѣстно прѣдназначение. Тя може да не го употрѣбява на мѣсто, то е другъ въпросъ. Ние нѣма да се спираме върху това, какъ трѣбва да го употрѣбява. Това е вториченъ въпросъ. По-рано жилото е имало съвсѣмъ друго прѣдназначение. Днесъ пчелата разполага съ него, както намѣри за добрѣ. Когато Господъ даде перото въ рѫката на писателя или на поета, и той го захвърли недоволенъ, или го употрѣби за други цѣли, питамъ: перото ли е виновно за това? — Той самъ е виновенъ. Вие, младитѣ, трѣбва да изучавате четиритѣ условия на живота и на мисъльта: земята, водата, въздухътъ и огъньтъ. Какво може да ви даде земята, твърдостьта за вашия характеръ? Ако не сте твърдъ, ако не сте постояненъ, ще изучавате твърдата материя. Нѣмате ли разширение, ще изучавате водата. Нѣмате ли движение и не знаете, какъ да се движите, ще изучавате въздуха. И най-послѣ, малка ли ви е топлината, ще изучавате огъня. Вие изучавате горението и казвате, че то е особена енергия. Това може да е вѣрно, но ние взимаме горението като форма, като условие. Подъ горение се подразбира съвсѣмъ особенъ процесъ въ природата, който се отнася до човѣшката мисъль. Докато мисъльта нѣма условията на земята, докато нѣма условията на водата докато нѣма условията на въздуха, и най-послѣ, докато нѣма условията на огъня, тя не може да бѫде мисъль. Или казано въ духовенъ смисълъ: ако въ мисъльта нѣма Любовь, тя не може да се развива. Любовьта е първиятъ потикъ—твърдата почва на човѣшката мисъль. И ако мисъльта нѣма още онази вѫтрѣшна свѣтлина на Мѫдростьта и на Истината, както и останалитѣ два елемента, Правдата и Добродѣтельта, тя не може да се прояви. Азъ искамъ младитѣ да извадятъ богатствата, които сѫ скрити въ тѣхнитѣ души и да ги обработятъ по най-правиленъ начинъ. Вие трѣбва да турите правата мисъль като основа за образуване на вашия характеръ, да не се колебаете, днесъ да мислите едно, утрѣ друго. Въ правата мисъль не може да има никакво колебание. Строежъ, наслояване е това! Човѣкъ съ своята мисъль строи камъче по камъче. Всѣко камъче трѣбва да се тури на своето мѣсто. Щомъ съградимъ своето здание до тамъ, додѣто е позволено,тогава вашиятъ Учитель ще се яви, ще погледне работата ви и ще опрѣдѣли вашата по-нататъшна дѣйность. Всѣка вечерь става такъвъ единъ прѣгледъ. Сега, на васъ младитѣ ще кажа да спазвате слѣдния законъ: на всѣки седемь минути шестьтѣ сѫ ваши, а едната, седмата е Божествена. На всѣки седемь часа шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е на Бога. На всѣки седемь деня шестьтѣ сѫ за васъ, а седмиятъ е на Бога. На всѣки седемь седмици шестьтѣ сѫ ваши, а седмата е за Бога. На всѣки седемь години шестьтѣ сѫ за васъ, седмата е на Бога. Така е при сегашнитѣ условия на живота. Всички нещастия, които сега ни сполетяватъ, седятъ въ това, че като дойде седмата минута вие не я давяте на Бога, употрѣбявате и нея за себе си. Постоянно мислите за своитѣ нещастия, за своитѣ несполуки, за болеститѣ, за хиляди други нѣща, безъ да се спирате да видите, коя е причината за всичко това. Потърсите ли причината, ще видите тогава, отдѣ започватъ вашитѣ нещастия: оть минутитѣ ли, отъ часоветѣ ли, отъ днитѣ ли, отъ седмицитѣ ли, отъ мѣсецитѣ ли, или отъ годинитѣ. За вѣковетѣ нѣма да говоримъ, тѣхъ ще оставимъ настрана, защото малцина живѣятъ повече отъ 120 години. Първо ще търсите причинитѣ на своето нещастие отъ годинитѣ. Сега и азъ се спирамъ на врѣмето. Въ колко часа започнахъ да ви говоря? (—Въ 6 часа безъ 20 ммнути). Тогава колко минути има откакъ ви говоря? (— Всичко 50 минути). Колко Божествени минути има прѣзъ това врѣме? (— седемь минути). За какво ще ги използувате ? — Щомъ дойде една Божествена минута, ще кажа; азъ трѣбва да бѫда въ съгласие съ Богa и съ всички разумни същества. И за себе си ще помисля тъй: моята мисъль ще бѫде като Божията мисъль. Ако азъ разсѫждавамъ, ще кажа: азъ мисля тъй, както Богъ мисли. Вие ще кажете: ами твоитѣ отношения къмъ менъ какви ще бѫдатъ? Вие не разбирате закона. Отношенията на всички трѣбва да бѫдатъ като отношенията на Бога. Ако азъ не мисля, както Богъ мисли, моята мисъль не е права. Тогава и отношенията ми къмъ когото и да е, ще бѫдатъ неестествени, анормални. Щомъ азъ мисля, както Господъ мисли, ще имамъ такова разположение, като че Богъ дѣйствува въ менъ. Не съмъ азъ, който мисля, но въ менъ ще се прояви хубавото, приятното чувство на Бога. Не че азъ съмъ проявилъ своята любовь, но радвамъ се, че проявявамъ Божията Любовь. По този начинъ Богъ работи въ менъ, и азъ се уча отъ Него. Азъ се радвамъ, слушамъ Го. Той говори, азъ мисля. Той говори, азъ седя, пиша и внимавамъ. Азъ правя разлика между говоренето на Господа и говоренето на различнитѣ разумни сѫщества. Нѣма по-хубаво говорене отъ това на Бога I При Неговото говорене всички въпроси въ свѣта лесно се разрѣшаватъ. Когато Господъ говори, ти ще забравишъ и себе си, и всички, ще освободишъ сърцето си отъ всичко отрицателно. Ти ще замязашъ на единъ бистъръ, любвеобиленъ изворъ, и всѣки, който пие отъ него, ще се радва на това, което тече. Та казвамъ: първата причина за нещастията въ свѣта е отсѫтствието на правата мисъль, както и прѣкѫсването връзката съ Бога. И за въ бѫдеще да не казвате, че едно врѣме сте били обърнати къмъ Бога. Не е въпросътъ за едно врѣме, но сега трѣбва да се обърнете къмъ Бога. Връзка съ Бога трѣбва да става постоянно! Слѣдъ всѣки шесть минути, седмата е на Бога. Тукъ ще има едно малко прѣкѫсване на твоето съзнание. Умътъ ти, съзнанието ти, ще по тъмнѣятъ, ти нѣма да разрѣшишъ въпроситѣ и ще се намѣришъ въ чудо. Колко пѫти за тази една минута хората се спиратъ съ години да разрѣшаватъ въпроса, дали да простять нѣкому, или не. Нѣкой казва: обиденъ съмъ Азъ видѣхъ този човѣкъ, еди-какво си мисли за менъ. — Нищо не си видѣлъ. Вижда само умниять човѣкъ, който мисли като Бога. Мислѝ като Бога и всичко прѣдъ тебе ще бѫде отворено, всичко ще разбирашъ. Ще разберешъ, защо Богъ е наредилъ така живота. Мислишъ ли по човѣшки, отчасти ще разбирашъ нѣщата и тогава всѣкога ще има едно вѫтрѣшно неразбиране между млади и стари. Синътъ не разбира баща си. Защо ? — Той не е разбралъ седмата минута, седмия часъ, седмия день, седмата седмица, седмия мѣсецъ и седмата година. Искамъ правилно да схванете моята мисъль. У васъ има възможность да разбирате; у васъ има и всички добри желания. Азъ не искамъ да ви критикувамъ, но искамъ да ви покажа какъвъ е законътъ. Като става туй прѣкѫсване, вие ще се намѣрите въ затруднение. Прѣдставете си, че вие сте единъ добъръ човѣкъ. Дойде при васъ нѣкой разбойникъ и ви мушне съ ножа си, но не ви убива. Какво ще му кажете? Ще си кажете: слава Богу, че останахъ живъ! Вие не знаете, кой е този разбойникъ, не го познавате, но му прощавате. Ако, обаче, единъ вашъ приятель ви мушне съ ножа си, вие не можете да му простите. Защо не прощавате на своя приятель, а на разбойника прощавате? — Не знаете. Казвамъ ви азъ засѣгамъ този въпросъ, разрѣшете го! Той е единъ отъ практическитѣ въпроси за младитѣ. Вие започвате да разрѣшавате този въпросъ, но като дойде седмага минута, спъвате се. Всѣки ще се изкаже, какъвъ проектъ има, и цѣлото събрание ща се раздѣли на двѣ мнѣния. Започватъ да спорятъ, и Божията минута отива напразно. Не, щомъ дойде седмата минута, всички противорѣчия ще оставите настрана. Прѣзъ тази минута ще разрѣшавате въпроса за важната връзка, да имате съединителна връзка съ Първата причина, и всичко ще се нареди. Вие казвате; нѣма врѣме за това нѣщо. Не, Богъ е създалъ врѣмето заради насъ; Богъ е създалъ всички условия заради насъ. И проявениятъ животъ на земята е създаденъ пакъ заради насъ, заради умнитѣ хора. И тогава, онова, което радва Божия Духъ е да мислимъ, както Богъ мисли. И азъ ви казвамъ; да мислимъ, както Богъ мисли. Сега вие ще си турите редъ ограничения. Никакви ограничения! Вие ще кажете: знаемъ ние тази мисъль! Не, тази прѣходна мисъль азъ наричамъ „астрална каша“. Въ всѣки случай ти трѣбва да мислишъ, както Богъ мисли. Какво прави Богъ, като се обръщашъ къмъ Него? Ти отивашъ при това най-велико сѫщество и започвашъ да го безпокоишъ за единъ хлѣбъ, за десеть лева. И Той, при своята велика работа, трѣбва да се спре за тебе. Ти се докачашъ нѣкой пѫть. че Той не те е послушалъ, не ти обърналъ внимание. Не, още прѣди да дойдешъ при Бога, Той те вижда и казва „Дайте му хлѣбъ“! — и хлѣбътъ е готовъ. Богъ дава всички нѣща на врѣме. Въ Божествения свѣтъ нищо не закъснѣва. И ако нѣкои работи въ нашия животъ закъснѣватъ, то е по причина на неразбиране великия Божи законъ. И тъй, ако вие искате да бѫдете хора на новото, да ви обичатъ, трѣбва да мислите право. Мислите ли право, всички ще ви обичатъ. Не мислите ли право, никой не ще ви обича. Сьврѣменнитѣ хора се гордѣятъ съ своята мисъль. Това не е мисъль. Правата мисъль е тази, която може да уреди живота. Ако вашиятъ животъ не е уреденъ, каква е тази мисъль? Самокритика се изисква отъ васъ, а не самоосѫждане. Ако искате да ви обичатъ и да обичате, трѣбва да имате велика мисъль! Трѣбва да мислите право! Като срещна на пѫтя си единъ великъ цигуларь да свири, нѣма ли да се спра да го слушамъ? — Ще се спра, разбира се. Ще си кажа: падна ми се случай да слущамъ този великъ виртуозъ! Но ако срещна на пѫтя си единъ цигуларь да скърца съ своята пукната цигулка, ще се спра ли да го слушамъ? — Не, нѣма да се спра при него нито половинъ минута. Каква е задачата сега на васъ младитѣ въ това събрание? Вие сте се събрали да се учите да мислите. И върху въпроситѣ, върху темитѣ, по които ще говорите, трѣбва да се ръководите отъ правата мисъль. Не искамъ да се обезсърдчавате, но да имате онзи великъ стремежъ да мислите, както Богъ мисли. Хиляди години човѣкъ ще се учи на тази велика наука — да мисли. Да мислишъ право, това е най-красивото засега! Правата мисъль иде сега въ свѣта. Тя ще влѣзе въ овчата купель и ще размъти водата ѝ. Учительтъ трѣбва да дойде при водата — при втория елементъ. Ние напуснахме твърдата материя и дойдохме до жидката материя — до водата, до втората фаза на живота. Ето защо, всички трѣбва да изучавате водата и качествата ѝ, влиянието, което упражнява върху вашата психическа мисъль, върху вашитѣ желания, върху вашия организъмъ, изобщо върху съзнанието ви. Сега пожелавамъ на васъ младитѣ работата ви да бѫде пълна и любвеобилна, да има за основа Любовьта, за ограда Мѫдростьта и за свѣтило Истината. Три нѣща ви трѣбватъ: Любовь, Мѫдрость и Истина. Имате ли тия три нѣща въ живота си и въ мисъльта си, вѣрвамъ, че ще успѣете. Азъ имамъ най-хубавото, най-доброто желание и най-великия стремежъ да с в ъ р ж а в с и н ц а в и с ъ Б о г а. Това е най-хубавото, което искамъ да ви дамъ. Азъ не искамъ да ви уча какь да се обичате единъ другъ. На това могатъ да ви научатъ и други. Азъ искамъ да ви посоча пѫть, начинъ, какъ да направите връзка съ първата причина на нѣщата въ Божествения свѣтъ. На всѣки седемь минути, на всѣки седемь часа, на всѣки седемь деня, на всѣки седемь седмици, на всѣки седемь мѣсеци и на всѣки седемь години да има непрѣривна връзка, която да ви прави радостни, весели и светещи — непрѣкѫснато да излиза свѣтлина отъ васъ. И всѣки, който ви срещне, да се радва. Това пъкъ, че въ живота ви има мѫчнотии, да ви не плаши. Азъ наричамъ мѫчнотиитѣ задачи на живота, които вие сами трѣбва да разрѣшите. Отъ мѫчнотиитѣ трѣбва да се учите. Мнозина отъ васъ сте сериозни задачи заради мене. Нѣкога по цѣли часове разрѣшавамъ такава една задача и си казвамъ: доста трудна, доста сложна е тази задача. Красиво нѣщо прѣдставляватъ задачитѣ. Щомъ разрѣша една трудна задача, азъ се радвамъ, виждамъ скрития смисълъ въ нея. Нѣкой ка зва: той знае всичко. Това е прѣдположение. Не може да се знае всичко. Ти можешъ да знаешъ всичко само слѣдъ като си рѣшилъ задачата съ всичкитѣ ѝ подробности. Прѣди да си я рѣшилъ, ти може да изпитвашъ различни мѫчнотии и затруднения, но слѣдъ като узрѣлиятъ плодъ излѣзе добрѣ отъ посѣтата сѣмка и слѣдъ като го вкусишъ, ще се роди въ тебе една свещена мисъль, която е истинската връзка съ Бога. Само тогава ти си разрѣшилъ и разбралъ добрѣ задачата си; само тогава можешъ да мислишъ като Бога. Какво мислѣше Богъ, като създаде първия човѣкъ — Не знаемъ. И защо го създаде? — И това не знаемъ. Не е лошо, че не знаемъ — трудна задача е това. То не показва невѣжество. Какъвъ е смисълътъ на човѣшкия животъ ? — И това е една задача. Казвамъ: това е една велика, важна задача. Врѣме се изисква, докато я рѣша. Още хиляди години ми трѣбватъ да работя върху нея. Ще ви запитамъ: какво мислите да правите въ живота си ? — И това е една сложна задача. Нея сега разрѣшавамъ. Можете ли да ми кажете кого обичате? — Да обичашъ, това е най-сложната задача. Щомъ започнешъ да обичашъ хората, ще се родятъ хиляди противорѣчия. Докато яйцата въ кошника не сѫ се излюпили, всичко е тихо. Всички тия яйца гледатъ къмъ тебе съ благо око и съ всички можешъ да минешъ въ миръ и съгласие. Излюпатъ ли се, всички гледатъ къмъ тебе вече съ жадно око, всички искатъ храна. И като зацъртятъ всички тия пилци около тебе, всѣко те слѣди, обикаля — храна не си му далъ. Какво трѣбва да направишъ?— Ще отворишъ хамбара си и ще ги нахранищъ — нищо повече! Излюпишъ ли яйцата, хамбарътъ ти трѣбва да бѫде пъленъ съ жито. Господъ ще ти даде жито, а ти ще вземешъ крината и ще я напълнишъ. Ще излѣзешъ слѣдъ това всрѣдъ широкия дворъ и ще хвърляшъ налѣво-надѣсно. Като се наядатъ пилцитѣ, ще приберешъ крината си. Нѣкой пѫть въ селата женитѣ излизатъ по два и по три пѫти на день съ пълна крина да хвърлятъ на тия пилци. Прѣведете сега тази мисъль въ живота си, да видите, колко е красива! Сега азъ искамъ да виждамъ младитѣ да излизатъ всѣка сутринь съ пълна крина и да хвърлятъ на пилцитѣ, както земледѣлецътъ сѣе житото на своята нива. Той като посѣе житото, завлачи го и послѣ поглежда земята, усмихва се и казва: „Господи, благослови сѣмето, което посѣхъ!“ Слѣдъ нѣколко мѣсеца това жито узрѣва, и радостьта на земледѣлеца е голѣма. На младитѣ пожелавамъ права мисъль! Много отъ вашитѣ яйца сѫ излюпени. Нахранете ги! Противорѣчия ще имате, но вървете напрѣдъ ! Нѣкой ме питатъ, какво да правятъ. Казвамъ: изнесете пълна крина съ жито и хвърляйте на пилцитѣ! Тѣ не сѫ лоши, не мислятъ зло, но казватъ : „Дай ни хлѣбецъ, дай ни храница! Иди ги нахрани! И вие правите сѫщото нѣщо въ вашия животъ, както пилцитѣ правятъ по отношение на васъ. Вие постоянно се молите на Бога, казвате: „Нахрани ни Господи, дай ни хлѣбъ! Главната мисъль, която се прокарва въ Господнята молитва, е „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Вие се молитѣ: „Отче нашъ. Който си на небесата. Да се свети името Твое. Да бѫде волята Твоя. Както на небето, така и на земята. Хлѣбъ нашъ насѫщни, Дай ни го намъ днесъ“ . . . Безъ този хлѣбъ, ние нито името Му ще осветимъ, нито нѣщо можемъ да разберемъ. Добиемъ ли този хлѣбецъ, ние името Му ще осветимъ и силни ще бѫдемъ. Ще мислимъ и ще работимъ, както нашиятъ Небесенъ Баща работи и подобни на Него ще бѫдемъ. Това е красивото въ живота. По сѫщия начинъ и Богъ всѣка сутринь иде при насъ съ пълна крина: „Кѫти-кѫти!‘—и хвърля навредъ своето благословено сѣме. Ядемъ ли отъ това сѣме, ние ще бѫдемъ Негови послушни дѣца. Колко е хубаво синътъ да мяза на Баща си! Като дойде Бащата, синътъ става на крака, той го почита и уважава, защо го носи Неговата мисъль въ себе си. Какво по-хубаво отъ това, да бѫдемъ подобни на Бога, да носимъ Неговата мисъль въ душата си и да можемъ веднага да разрѣшаваме въпроситѣ, както Господъ ги разрѣшава? Нека се научимъ отъ Господа на дълготърпѣние. Колко врѣме сме спали като неизлюпени яйца подъ квачката! Колко врѣме Той е чакалъ, докато съзнанието ни се пробуди! Той не бърза. Много отъ нашитѣ идеи и стремежи не сѫ разбрани, не сѫ реализирани, но ние трѣбва да имаме търпѣнието на Бога. Единъ день всичко ще се оформи и реализира. Кое ще се реализира? — Богъ да живѣе у насъ. Не мислете, че Богъ и днесъ не живѣе у васъ. Той живѣе у васъ, но не въ всичката си пълнота, затова вие не сте увѣрени. Божественото постепенно се буди и развива у васъ - Богъ може да живѣе въ нашето подсъзнание, въ нашето съзнание, въ нашето самосъзнание и въ нашето свърхсъзнание. Когато Богъ започне да живѣе въ вашето свърхсъзнание, тогава ще почувствувате живата връзка между Него и васъ. Сега вие не сте напълно увѣрени, дали Богъ живѣе въ васъ, или не; вие не сте още и напълно увѣрени, дали имате връзка съ Него, или не—постоянно се съмнѣвате. Вслѣдствие на това и връзката ви съ Бога постоянно се прѣкѫсва. Та казвамъ: всички ще излѣзете навънъ съ пълни крини! На какво мяза младъ човѣкъ съ празна крина? Азъ не бихъ желалъ да видя нито единъ младъ човѣкъ съ празна крина. Да видя младъ човѣкъ съ празна крина, разбирамъ, но кога? — Като е нахранилъ пилцитѣ и оттамъ да се връща. Тогава азъ ще се радвамъ, че крината му е празна. Това показва, че той е свършилъ работата си. Но ако го видя да излиза отъ дома си съ празна крина, разбирамъ, че той е взелъ празната крина на нѣкой другъ, който е нахранилъ пилцитѣ си. Всѣки трѣбва да излиза отъ дома си съ пълна крина и да се връща съ празна крина! Това е правилниятъ животъ, това е естествениятъ редъ на нѣщата. Да излиза човѣкъ съ празна крина отъ дома си и да се връща съ пълна крина, това е безсмислие въ живота. Ето защо, азъ искамъ да ви видя въ естественото положение на живота. Младъ ли си — съ пълна крина! Тогава ще ви кажа: вие сте на правия пѫть. Идете на Божествената нива, нахранете пилцитѣ и ще получите Божието благословение. Постѫпвате ли така, всички въпроси ще се разрѣщатъ добрѣ. Това е учението, което се е проповѣдвало отъ начало и досега, споредъ което и за въ бѫдеще ще се разрѣшаватъ всички въпроси. Като разбирате нѣщата така, живогътъ ви ще се осмисли въ всичката своя пълнота. И всѣки човѣкъ самъ за себе си ще разрѣши своята важна задача — задачата на своя животъ — какво трѣбва да прави. Щомъ всички хора разрѣшатъ правилно своята задача, тогава животътъ самъ по себе си се осмисля. Гой прѣдставлява сборъ отъ разумни сѫщества, иерархии, съединени въ едно цѣло. И всички тия сѫщества иматъ своя опрѣдѣлена служба. Слѣдователно, когато ние разрѣшаваме своитѣ въпроси, когато завършимъ своето развитие на земята, ще имаме опрѣдѣлено мѣсто, опрѣдѣлена служба. Сега ние тукъ сме дѣца, безъ служба, но единъ день всѣки ще заеме приготвеното за него мѣсто и опрѣдѣлената за него служба. Кой е опрѣдѣлилъ това мѣсто и тѣзи служби? — Богъ. Ученикътъ като излѣзе отъ университета, нали чака кариера? Така и всѣки младъ, който е дошълъ на земята, има опрѣдѣлено мѣсто, но за да го получи, отъ него се изисква учение, отъ него се иска мислене. Защо се иска учение? — Понеже Богъ ни учи. Защо се иска мисъль? — Понеже мисъльта е връзка между Бога и насъ. Не казвамъ, че мисъльта е връзка между Бога и човѣшката душа, понеже понятието за душата е пакъ частично схващане. Ние отдѣляме душата отъ себе си. Подъ ,.човѣкъ“ въ своето цѣлокупно проявление, ние разбираме не само неговата душа, но и неговото сърце и тѣло, неговиятъ умъ и Духъ. Съберете ли всички тия нѣща заедно, ще имате цѣлия човѣкъ. Въ тази идея се съдържа цѣлия човѣкъ. Самъ духътъ не е човѣкътъ, и умътъ самъ не е човѣкътъ. Тѣло, умъ, сърце, душа и духъ — всички заедно прѣдставляватъ цѣлокупния човѣкъ, въ който Богъ се проявява и който е връзка съ Божията мисъль. Това е мислещиятъ, разумниятъ човѣкъ, който е дошълъ на земята да изпълни великата задача на живота. И вие, като ученици, които сте призвани на работа, съберете се и приложете тази връзка. Въпроситѣ, които ще поставите на разискване, разгледайте съ вѫтрѣшна горещина. Азъ мисля, че този съборъ ще бѫде единъ отъ плодоноснитѣ. Той ще опрѣдѣли отношенията ви за въ бѫдеще. Той е единъ отъ важнитѣ събори — седмиятъ съборъ въ духовно отношение. По брой кой е сегашниятъ съборъ? (—Пети). Значи, вие сте закъснѣли малко, съ двѣ години. Въ този съборъ ще опрѣдѣлите отношенията си съ Бога ще направите връзка съ Първичната причина на живота и ще гледате мисъльта ви да бѫде права. Опрѣдѣлите ли отношенията си съ Бога, за идния съборъ всичкитѣ ви останали отношения ще бѫдатъ прави. Затова не губете врѣмето си въ спорове. Изслушвайте се внимателно всички, бѫдете крайно снизходителни единъ къмъ другъ. Щомъ се намѣрите въ затруднение, молете се. Да се моли човѣкъ на Бога, това е най-хубавата мисъль. Молитвата е призоваване Б о г а на помощь, да ни научи да мислимъ право. Имате ли трудна задача, която трѣбва да разрѣшите, викайте Бога да ви научи. Това е молитвата. Щомъ Господъ дойде, свѣтлина ще блесне въ умоветѣ ви. Тогава и най-мѫчнитѣ въпроси се разрѣшаватъ лесно. Тогава всички наслоявания у васъ ще изчезнатъ, ще настане миръ и веселие за душитѣ ви и всичко, което ви е спъвало, веднага ще се отстрани — у васъ ще настане пълно равновѣсие. Азъ говоря сега на младитѣ. Като казвамъ „млади", азъ считамъ всички ви за млади, но подъ млади на физическия свѣтъ разбирамъ ония, които взиматъ инициатива. Все нѣкои трѣбва да бѫдатъ глава, да вървятъ напрѣдъ, а другитѣ да останатъ въ тилъ. Азъ говоря на онѣзи, които отиватъ на фронта. Правата мисъль азъ наричамъ „боенъ фронтъ“. Тамъ е неприятельтъ, тамъ сѫ картечницитѣ, тамъ сѫ гранатитѣ. Герои, смѣли и рѣшителни хора се изискватъ! Писанието казва:,,хиляди гранати ще падатъ отлѣво и отдѣсно ти, но неприятельтъ при тебе нѣма да се приближи. Бомба при тебе нѣма да падне и нѣма да експлодира“. Ако ти си свързанъ съ Божията мисъль, ще отидешъ на фронта, но здравъ и читавъ ще се върнешъ.
  14. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Педагогически правила В. И. Ч. Б. В. Б! Размишление. Да възстановимъ нашитѣ вѫтрешни връзки съ Истината. Има единъ законъ въ свѣта, който гласи: всичко не се изказва и не може да се изкаже. Всичко не се опрѣдѣля и не може да се опрѣдѣли. Всичко не се вижда и не може да се види. Невъзможно е това да стане въ даденъ случай. За да може да се постигне всичко това, изискватъ се малко по-будни умове. Да кажемъ, че имаме въ пространството математическата точка А, която се явява като силовъ центъръ. Питамъ: тази точка отдѣ изникна въ пространството? Вие не знаете това, но фактъ е, че точката А се проявява и действа. Прѣдставете си, че тази точка е нѣкой изворъ, който извира нѣкѫдѣ изъ земята. Вие ще си зададете въпроса: отдѣ иде тази точка, какъ се проявява тя? Сама ли е въ пространството? Сега ще вземете да философствате. Оставете вашата философия, оставете това, което вие знаете, защото вашата философия е такъвъ единъ аршинъ, съ който природата не мѣри. Вашитѣ философски възгледи не важатъ за природата и за природнитѣ явления. Тѣ важатъ само за васъ. Но природата има други мѣрки, други начини, други методи. Какви? - Разумни. Тя си служи съ разумни мѣрки, начини и методи. Какъ се е появила точката А? Тази точка може да се яви като мисъль въ вашия умъ и да ви занимава. Отдѣ е дошла, какъ се е появила и отъ кое мѣсто? - Не знаетѣ. Казватѣ: имамъ една мисъль въ главата си. На кое мѣсто въ главата ви е тази мисъль? - Не знаетѣ, не можетѣ да опрѣдѣлите. Дотогава, докато не можетѣ да опрѣдѣлите мѣстото на тази точка, или на тази мисъль, или на тази идея, тя е прѣходна, върху нея не можетѣ да градитѣ. Тя е самарътъ на живота ви. Точката А подразбира, че сѫществува друга една точка - В. Щомъ започнешъ да мислишъ, това показва, че другъ нѣкой прѣди тебе е мислилъ. Щомъ дадена мисъль сѫществува още, това показва, че нѣкой прѣди тебе е мислилъ и твоята мисъль е отражение на неговата. Никоя мисъль не излиза самостойно. Ти не си нѣкой гениаленъ човѣкъ, който може да роди мисъльта. Тази мисъль възниква отъ другъ умъ, а въ твоя умъ тя се явява само като отражение. Азъ искамъ сега да ви наведа на основния законъ въ педагогията. Какво значи, спорѣдъ педагогията да отхранишъ единъ човѣкъ? Педагогътъ ще отговори: да отхранишъ единъ човѣкъ, значи да му давашъ достатъчно храна - нищо повече. Този човѣкъ, слѣдъ като приеме храната си, организмътъ му е вече въ състояние самъ да опрѣдѣли, накѫдѣ да отправи храната, ти нѣма какво да се бъркашъ въ вѫтрешнитѣ процеси. По сѫщия начинъ учительтъ е единъ готвачъ, който е длъженъ да има само около десетина - двадесетъ тенджери, за да приготви храна за дѣцата си. Той запитва дѣцата си: „Какво искате да обѣдвате днесь”? Тѣ му казватъ, какво искатъ. Той имъ сготвя, сипва на всѣко дѣте въ паницата му и по-нататъкъ не се бърка, оставя дѣцата сами да се хранятъ. Това е педагогия! Ще ви запитамъ: какви педагози иматъ рибитѣ? Какви педагози иматъ вълцитѣ? Какви педагози иматъ овцетѣ? Какви педагози иматъ щъркелитѣ? Какви педагози иматъ орлитѣ, гълѫбитѣ, кокошкитѣ? Какви педагози иматъ растенията? Гледашъ, цѣла гора отъ безброй дървета, заели грамадно пространство, развиватъ се, растатъ сами нагорѣ. Питамъ: кой педагогъ научи тия дървета, какъ да растатъ нагорѣ съ върховетѣ си и какъ да се посѣватъ? Ние като се бъркаме въ работата на природата, изопачаваме живота си. Тъкмо започнемъ да се развиваме спорѣдъ методитѣ на природата и току-вижъ, дойде педагогътъ и започне да действа спорѣдъ своитѣ правила и методи. Посадишъ едно растение, остави го, не го бъркай. Дойде човѣкътъ, иска да покаже своето изкуство. Той взема една присадка отъ ябълка, или отъ дюля, иска да я присади върху една круша. Излезе едно „бамбашка” дърво. Такова дърво сѫществува ли въ природата? Такива дървета сѫществуватъ, но по отдѣлно, всѣко за себе си, а не върху едно и сѫщо дърво. Ако върху едно и сѫщо дърво има ябълки и круши, това се дължи на изкуството на човѣка, на педагога. Половината отъ това дърво ще ражда круши, а другата половина - ябълки. Обаче плодътъ на туй дърво ще бѫде ли едноврѣменно круша и ябълка? Плодътъ на крушата като падне на земята и се посади, ще роди круши, на ябълката - ябълки. Тѣ ще си дойдатъ до старото положение. И тъй, днешното възпитание, което педагозитѣ прилагатъ, е присаждане, и слѣдъ като човѣкъ умрѣ, ни поменъ не остава отъ тази педагогика. Даже слѣдъ всѣки тежъкъ изпитъ, който прѣкарваме въ живота си, нашитѣ възгледи, по нѣкой пѫть, прѣтърпѣватъ коренни прѣобразования. И тогава вие казватѣ: азъ не мисля вече, както по-рано. Казвамъ: дѣ отидоха неговитѣ по-раншни възгледи и мисли? Да кажемъ, нѣкой мисли, че демокрацията ще оправи свѣта. Обаче, хване го нѣкоя тежка болѣсть, или съ други думи, хване го една философска, една органическа, физическа трѣска и слѣдъ туй става монархистъ. Казва: демокрацията не може да оправи свѣта, монархизмътъ ще го оправи. Значи, точката А е демокрацията, точката В е монархизмътъ. Послѣ пъкъ става обратното. Слѣдъ това се явяватъ други проекции на точки, става прѣвръщане на силитѣ - нашитѣ възгледи се прѣвръщатъ. Днесь можешъ да бѫдешъ демократъ, утрѣ - монархистъ, и обратно. Днесь можешъ да вѣрвашъ въ педагогиката, утрѣ да кажешъ: никаква педагогика не сѫществува. Не, това не значи, че педагогиката не сѫществува въ свѣта. Нѣщата въ свѣта, въ живата природа сѫ организирани, нѣма какво ти да ги възпитавашъ. Ти трѣбва само да подпомагашъ. Споредъ моитѣ възгледи, или спорѣдъ възгледитѣ на природата, всѣки човѣкъ се ражда организиранъ вѫтрѣ въ себе си. Може ли единъ идеалъ, спорѣдъ всичкото изкуство на педагогиката да прѣобрази единъ вълкъ? Френолозитѣ сѫ доказали, че нѣкои хора, колкото и да ги възпитавашъ, каквато религия и да имъ проповѣдвашъ, както и да имъ говоришъ за Бога, щомъ ги оставите прѣдъ нѣкоя каса, отварятъ касата и я обиратъ, иматъ слабость къмъ паритѣ. Въ този случай, всички тия възгледи, които си имъ присадилъ, че има Богъ, че има законъ на възмездие - падатъ. Тѣ не могатъ да се самовладатъ. Дѣ отидѣ тѣхната педагогика? Въ какво сѣди първото правило на педагогиката? Първото правило на педагогиката е слѣдното: бащата трѣбва да обича сина си, и майката трѣбва да обича дъщеря си. Второто правило на педагогиката: синътъ трѣбва да обича баща си, и дъщерята трѣбва да обича майка си. Това е смѣна на енергии. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Такъвъ е законътъ. Има синове, които сѫ много привързани къмъ бащитѣ си, само за тѣхъ говорятъ. Отъ гледището на педагогията, ако майката иска да привлѣче сина си на своя страна, трѣбва да разбира законитѣ на природата за прѣвръщането на силитѣ. Синъ, който обича баща си, може да обича и майка си. Какъ действа законътъ за прѣвръщането на силитѣ? Ако синътъ обича баща си идейно, майката, за да привлѣче сина си къмъ своя страна, и тя трѣбва да обича мѫжа си. Не го ли обича, всичкитѣ и усилия сѫ напразни. Тогава, освѣнъ че нѣма да го привлѣче, но въ сина ще се зароди отвращение къмъ майката. Значи, начинътъ за прѣвръщане на силитѣ е слѣдниятъ: ако синътъ почувства, че майката обича бащата, както той го обича, ще обича и майка си. И обратното е вѣрно. Ако дъщерята обича майка си, а бащата ревнува, каквито усилия и да прави той, както и да и угажда, каквото и да и купува, освѣнъ че нѣма да я привлѣче, но ще я отчужди отъ себе си. Какво се изисква отъ него, щомъ иска да привлѣче дъщеря си? - Той трѣбва да обича жена си тъй, както дъщерята я обича. Обича ли я така, дъщерята може да даде отъ своитѣ чувства и на бащата. Сега, вие казватѣ, че ще възпитавате. Какъ ще възпитавате едно дѣте? Най-първо ще видитѣ, дали туй дѣте ви обича. Послѣ ще наблюдаватѣ, кого обича това дѣте. Нѣкой пѫть учителитѣ си правятъ илюзии, че дѣцата имъ ги обичатъ. Нѣкой пѫть любовьта на дѣцата е користолюбива. Тѣ носятъ на учителитѣ си цвѣтя, подаръци, но това още не е истинска любовь. Учителитѣ трѣбва да знаятъ, че едно дѣте, колкото малко и да е, може да бѫде една напрѣднала душа. Много дѣца сѫ по-умни отъ учителитѣ си. Много дѣца разбиратъ закона на внушението, закона за трансформиране на енергиитѣ по-добрѣ отъ бащата и майката. Запримѣръ, често срѣщаме генерали на бойното поле или другадѣ нѣкѫдѣ при изпълнение на своята длъжность, строги, неотстѫпчиви, нищо не може да ги помѣсти отъ тѣхната позиция или отъ тѣхното рѣшение, никой не може да имъ повлияе. Но гледашъ единъ отъ тия генерали, щомъ дойде при него дѣтето му, поглади баща си по главата, по челото, цѣлуне го, изведнѫжъ бащата омекне, отстѫпва. Каквото каже това малко дѣте, бащата слуша - сърдцето му се отваря. Значи, дѣтето разбира добрѣ закона за трансформиране на енергиитѣ и го прилага. То трансформира ония набрали се енергии въ сърдцето на бащата, и той е готовъ да изпълни неговото желание. Та казвамъ: спорѣдъ мене, вие не можете да приложите никаква педагогика въ свѣта, ако нѣмате любовь къмъ Бога, ако не обичате Бога. Това е основниятъ законъ. Вие ще излѣзете съ вашитѣ възгледи и ще кажете: казано е въ Писанието, че Бога никой никога не е видѣлъ. Значи, този Богъ е нѣкаква безименна точка. Той е непроявениятъ Богъ. Той не иска да знае нищо за васъ. Но проявениятъ Богъ, Когото вие познавате, има връзка съ непроявения. И ако вие не обичате и не познавате непроявения Богъ, а обичате и познавате проявения Богъ, то чрѣзъ Него ще се свържете съ непроявения. Тогава и непроявениятъ ще ви познава. Сега, ще ви прѣдставя едно математическо противорѣчие. Проявениятъ Богъ живѣе само въ едного, а непроявениятъ живѣе въ всички. Какъ ще разберетѣ това нѣщо? - То е една велика математическа задача. Проявениятъ Богъ живѣе само въ едного, само на едно мѣсто. Той не е на много мѣста. Непроявениятъ е на много мѣста. Слѣдователно, когато кажете, че Богъ живѣе въ насъ и ние живѣемъ и се движимъ въ Него, това е начинъ за трансформиране на енергиитѣ. Когато кажемъ, че всички трѣбва да обичаме Бога, това показва, че всички Го познаваме. Ако вие ми кажете, че не познавате Бога, не говоритѣ Истината. Но щомъ вие кажетѣ: знаетѣ ли, че Богъ живѣе въ мене? - Това вече е проявлението на Бога въ васъ. Той се проявява. Та когато казвате, че Бога никой никога не е видѣлъ, това е търговски изразъ, една търговска сдѣлка. Защо казвате така? - Имамъ да взимамъ пари отъ васъ. Идвамъ да си ги взема, но вие ми казватѣ: нито ви познавамъ, нито петь пари въ джоба си имамъ. Да, ако кажете, че ме познавате, трѣбва да ми дадете паритѣ, които ми дължите. Туй е вашето съображение, поради което не говоритѣ Истината. Азъ имамъ везни у дома си и ви казвамъ: ела у дома, азъ ще ви прѣтегля на везнитѣ и ще ви докажа, дали имате пари, или не. Притегля ви безъ дрехитѣ, зная колко тежататъ, отбележа си всичко това и виждамъ най-послѣ, че оставатъ още 10 грама. Това е теглото на паритѣ въ васъ, т. е. на златото, което имате въ себе си. Казвамъ ви тогава: вие имате 10 грама злато въ себе си, извадете го навѫнъ! Сега ще разгледаме другото положение, въ което хората често изпадатъ. Тѣ казватъ, че свѣтътъ е неуреденъ. Това е тѣхното субективно схващане. Тѣ мязатъ на Настрадинъ-ходжа, който казвалъ, че когато умрѣ жена му, половината свѣтъ ще се свърши, а когато умрѣ той цѣлиятъ свѣтъ ще се свърши. Това е вѫтрѣшно, субективно схващане. Спечелишъ малко пари, направишъ си кѫща, свѣтътъ, малко се е оправилъ. Изгубишъ кѫщата си, изгубишъ здравето си, уволнятъ тѣ отъ служба, казвашъ: свѣтътъ се е развалилъ. Дѣйствително, твоятъ субективенъ свѣтъ се е разстроилъ. Но тия промѣни, които може да станатъ въ твоя субективенъ свѣтъ, външниятъ свѣтъ даже не ги е почувствалъ. Ние изпадаме въ заблуждение, като искаме да възпитаваме хората. Не трѣбва да възпитаваме хората, а трѣбва да бѫдемъ съработници на Бога! Понеже Богъ е най-стариятъ отъ всички, Той е ималъ врѣме да изучи всички педагогически методи. Ако искаме да изучимъ и приложимъ нѣкакъвъ педагогически методъ, трѣбва да отидемъ при Бога. Той държи всички педагогически методи въ своята архива. Най-стариятъ педагогъ е Господъ, при Него идѣте! Той има всички методи, ще ви каже, какъвъ методъ е прилагалъ за всѣка епоха. И за новата епоха има опрѣдѣленъ методъ. Той ще ви каже: ето, този е педагогическиятъ методъ за новата епоха. Сега ще ви приведа друга мисъл. Искамъ напримѣръ, да се разговарямъ съ една птица, или пъкъ искамъ да се разговарямъ съ една риба. Това сѫ двѣ разумни сѫщества. Едното разумно сѫщество живѣе въ водата, другото - въ въздуха. Какво трѣбва да направя, когато искамъ да се разговарямъ съ рибата? Тя не може да дойде при мене, азъ трѣбва да слѣза при нея, въ водата трѣбва да отида. За да отида въ водата, трѣбва да снема дрехитѣ си и да стана като нея, съ люспи. Затова, азъ ще си туря люспи като нейнитѣ и ще говоря на нейния езикъ. Слѣдъ това искамъ да говоря съ птицата. Какво трѣбва да направя? - Трѣбва да стана птица, да ми израснатъ крилѣ, и да литна въ въздуха, да хвърча като нея. По този начинъ и всѣки човѣкъ трѣбва да се изучава специфично. Учительтъ има една отъ най-труднитѣ задачи - да възпитава хората. Ако той има 30 дѣца въ отдѣлението или класа си, това сѫ 30 свѣта, цѣли 30 микрокосмоси. Знаете ли защо е мѫчно да се възпитаватъ хората? Ще ви кажа. Въ всѣко дѣте има сто милиона слънчеви системи. Умножете сега 30 по сто милиона! Колко правятъ? - Три милиарда. Това е една грамадна енергия, съ която вие трѣбва разумно да се справяте. Азъ говоря за разумната енергия, която е скрита въ душата на всѣко дѣте, на всѣки човѣкъ. Нѣкои мислятъ, че дѣцата сѫ глупави. Не, дѣтето още като го учишъ, знае, разбира, говоришъ ли му истината, или не. Дѣцата като излѣзатъ изъ училището, казватъ: нашиятъ учитель не изведе тази работа добрѣ, т. е. не говори истината. И нѣма да се мине дълго врѣме, тѣ ще го накаратъ да лъже, тѣ ще го опитатъ. Най-послѣ ще кажатъ: както мислѣхме, точно тъй излѣзе, учительтъ ни не говори Истината. Днесь нѣкои отъ учителитѣ се заблуждаватъ, мислятъ, че дѣцата не разбиратъ много нѣща и казватъ за тѣхъ: дѣца сѫ тѣ! Нѣма по-прозорливи сѫщества отъ дѣцата. Дѣцата виждатъ и прѣзъ стенитѣ, тъй ги познавамъ азъ. Впрочемъ, азъ не съмъ училъ дѣца, и това, което говоря, то сѫ мои математически изводи. Отдѣ ги вадя? - Отъ общитѣ закони. Азъ съмъ работилъ и работя съ голѣмитѣ дѣца, тѣхъ съмъ опитвалъ. Но и малкитѣ и голѣмитѣ дѣца сѫ всѣ дѣца. Това сѫ само отношения, това сѫ само различни сѣменца. Всѣки човѣкъ, всѣки индивидъ можемъ да си прѣдставимъ като една точка, напр. точка А. Тази точка като расте, разширява своя обемъ, при което разширение тя увеличава и своята дѣятелность. Това обаче не сѫ нови енергии, това сѫ енергии, които и по-рано сѫ сѫществували, само че сега сѫ по-интензивни, иматъ по-голѣмъ крѫгъ на дѣйность. Нѣкой казва: азъ сега съмъ по-възрастенъ, повече разбирамъ и повече нѣща мога да направя. Така е, но трѣбва да знаетѣ, че туй, което сте носили въ дѣтинство, носите и сега, само че по-разшерено, по-разработено. Тъй че вие и сега, въ това си положение, нѣма да се спрете. И за въ бѫдеще ще продължавате да се развивате, защото имате редъ други сили въ себе си, които чакатъ своето проявление. За сега сте голѣми дѣца, а за въ бѫдеще ще станете стари, ще минавате за възрастни хора. Да кажемъ, че живѣете хиляди години. Каква ще бѫде опитностьта, която ще придобиете за това врѣме? - Най-напрѣдъ ще се разширявате, послѣ ще настане едно вдетиняване, слѣдъ това пакъ разширение и т. н. Какво значи вдетиняване? - То е процесъ на пресѣване. Дѣцата се спиратъ само върху нѣща, които сѫ необходими за тѣхъ, те не се занимаватъ съ ненужни работи. Сега, азъ нѣма да се спирамъ върху думата „педагогика”. Тя е външно нѣщо. Нека се занимаватъ съ нея тия, които иматъ достатъчно свободно врѣме. Трѣбва да имате предвидъ слѣдното правило: не можешъ да приложишъ успѣшно единъ методъ върху другитѣ, ако не си го приложилъ върху себе си. Говоришъ на едно дѣте за послушание, за подчинение, но ако ти самъ не слушашъ, ако ти самъ не се подчинявашъ, не можешъ да имашъ никакъвъ резултатъ. Говоришъ на едно дѣте за трезва мисъль, а ти самъ нѣмашъ трезва мисъль. Ако ти развивашъ една тема, а самъ не я разбирашъ, какъ ще я прѣдадешъ? Говоришъ за Истината, а самъ не разбирашъ, какво нѣщо е Истината. Напримѣръ, нѣкой челъ нѣкаква книга по астрология и дойде при мене да ми разправя, че Юпитеръ билъ такъвъ, че Сатурнъ билъ такъвъ, но виждамъ, че той не разбира нищо отъ тази материя. Астрологията е отвлѣчена наука. Нѣма нито единъ астрологъ, който да разбира, какво нѣщо е астрологията въ нейния дълбокъ смисълъ. Астрологията не е нищо друго, освѣнъ физиология на душата. Когато говоримъ нѣщо по астрология, ние не разбираме влиянието на разнитѣ звѣзди и планети върху човѣшкото тѣло, но подразбираме влиянието имъ върху човѣшката душа. Тя е цѣлъ козмосъ, съвокупностъ отъ необятни сили, които действатъ и очакватъ своя моментъ за проявление. Единъ день човѣшката душа, като дойде въ своитѣ условия, може да се прояви като единъ ангелъ. Всѣки отъ васъ може да стане ангелъ. Кога? - Като ви се дадатъ условия. На една буба сѫ нужни 40 дѣна, за да се прѣвърне въ пеперуда. Тази пеперуда, въ сравнение съ първото си положение става ангелъ. Бубата трѣбва да стане човѣкъ, човѣкътъ - ангелъ. Сега, изчислете, тия 40 дѣна, на колко години ще се равняватъ за човѣка, докато той стане ангелъ. Единъ день е равенъ на 1,000 години. Значи, човѣкътъ, за да се прѣвърне въ ангелъ, за да добие извѣстно съвършенство, нужни му сѫ 40,000 години. Но трѣбва да знаетѣ, че това голѣмо число години, това сѫ само разумни точки, прѣзъ които трѣбва да минавате въ духовния свѣтъ всѣки день. День е само за този, у когото съзнанието извършва нѣщо. Ако съзнанието ви е будно, имаше день; ако съзнанието ви не е будно, никакъвъ день нѣма за васъ, тъмнина е въ духовния свѣтъ. Слѣдователно, щомъ съзнанието ти въ този свѣтъ не е будно, усѣщашъ нощь; щомъ е будно съзнанието ти, усѣщашъ день. Ония хора пъкъ, у които съзнанието е непрѣривно будно, иматъ постоянно день. Вие можетѣ да приложите този законъ на земята. Ако искатѣ да прогресиратѣ, непремѣнно трѣбва да имате въ съзнанието си поне единъ непрѣривенъ день. Значи, при каквито мѫчнотии и да се намирате, при каквито спънки и условия да ви поставятъ, вашето съзнание трѣбва да е винаги будно. Вие ще кажетѣ: условията сѫ тежки, не можемъ всѣкога да бѫдемъ будни. Оставете това нѣщо! Когато говоримъ за условията, азъ ще ви обясня, какво нѣщо сѫ тѣ. Условията на живота сѫ продуктъ на нашия духъ. Ние сами създаваме условията. Ние сме господари на тѣхъ, но сме забравили това нѣщо, и условията днесь сѫ ни станали господари. Да ви изясня мисъльта си съ единъ примѣръ. Прѣдставете си, че 200 души градятъ единъ съврѣмененъ модеренъ параходъ съ турбини, но пропуснали нѣщо при изчисленията, вслѣдствие на което параходътъ се завършилъ съ единъ малъкъ, незабѣлѣзанъ дефектъ. Качватъ се на този параходъ и тръгватъ съ него по великия океанъ. Дойдатъ до нѣкое мѣсто, турбинитѣ не работятъ. Турятъ вѫглища, но не достига нѣщо, изчисленията излизатъ криви. Казватъ: условията сѫ такива. Питамъ: коя е причината, че тия хора въ парахода се намиратъ въ туй трудно положение? Природата ли създаде тѣзи затруднения, или тѣ сами си ги създадоха? - Тѣ сами си ги създадоха. Слѣдователно, сегашниятъ ни животъ, сегашнитѣ обстоятелства, въ които живѣемъ, не сѫ творба на Бога. Азъ не говоря за душата, за Божественото въ човѣка, а за проявитѣ на човѣшкия умъ и човѣшкото сърдце. Параходътъ, въ който сме влѣзли, е наше произведение, слѣдователно и условията на живота сѫ отъ насъ създадени. Наредбата на нѣщата, законитѣ, които създадоха учителитѣ, всичко това сме ние. А сега, като не разбирате законитѣ, казватѣ: да, но трѣбва да знаетѣ, че Господъ създаде този параходъ. Не, вие създадохте този параходъ. Защото, ако кажете, че Господъ го е създалъ и пропусналъ нѣщо въ него, а при това поддържате, че Богъ е всемѫдъръ, значи излиза, че и на Бога липсва нѣщо. Какво е тогава вашето мнѣние за Бога? Това, че нѣкѫдѣ въ природата се срѣщатъ нѣкакви изключения, говори за нѣкакво отклонение отъ разумнитѣ закони на природата. Дѣто има отклонения отъ природнитѣ закони, тамъ Богъ не е работилъ. Когато говоримъ за Бога, подразбираме ония отношения на душата, въ които нѣма абсолютно никаква погрѣшка. Когато азъ мисля правилно, когато мисъльта ми е Божествена, не правя погрѣшки. Тогава въ мене нѣма никаква алчность за пари, за богатство, за сила, за ядене и пиене. Когато казвамъ, че нѣмамъ нужда отъ тия нѣща, подразбирамъ, че имамъ всичко на разположение. Не мислете, че духовниятъ човѣкъ нѣма нужда отъ храна и не трѣбва да се храни. Въ него процесътъ на храненето ще бѫде непрѣривенъ. Азъ разбирамъ яденето въ широкъ смисълъ на думата. Вие сега сте въ точка А, която представлява физическия животъ, но когато влѣзете въ точка В, т. е. въ духовния животъ, тогава яденето въ васъ ще бѫде единъ непрѣривенъ процесъ. Това е дълбока мисъль, която не може да бѫде напълно възприета и добрѣ разбрана отъ вашитѣ умове, защото днесь органитѣ на човѣшкия мозъкъ не сѫ въ състояние да я възприематъ. Защо? - Понеже всѣка Божествена мисъль като дойде въ физическия свѣтъ, изисква реализиране, а вие се страхувате. Страхувате се, защото нѣмате материалъ за реализирането й, и се уплашвате. Запримѣръ, идеитѣ - да се самопожертваме, да живѣемъ единъ за другъ, да се обичаме, да се възпитаваме - това сѫ всѣ Божествени идеи, които оставатъ неразрѣшени. Да възпитавашъ човѣка, това значи да започнешъ отъ себе си. Разбира се, тази опитность, която иматъ учителитѣ, е полезна, тя е извлечена отъ природата. Туй което е вѣрно въ възпитанието, което ученитѣ сѫ придобили като резултатъ на своитѣ опити, прилагайте и вие, служете си съ него. Днесь има много системи за обучение. Запримѣръ, по колко часа на день трѣбва да се занимаватъ дѣцата въ училището? Съ кой прѣдметъ трѣбва да започнатъ? Човѣкъ трѣбва да започне съ обективния умъ, съ наблюдението. Послѣ, при втората фаза въ развитието си, човѣкъ трѣбва да работи съ субективния си умъ. И най-послѣ, отъ тѣзи два метода той трѣбва да извлѣче третия - разумния методъ, който ще го доведе до изводитѣ на Божественото, т. е. до философския методъ. Значи, най-първо трѣбва да се започне съ материалнитѣ, съ видимитѣ работи, всичко трѣбва да бѫде обективно. Когато казвамъ, че трѣбва да се чистятъ изворитѣ, това е символъ. Азъ нѣма сега да ви обясня този символъ. Понеже дѣцата сѫ материалисти, разсѫждаватъ обективно, въ тѣхъ не е развитъ още субективния умъ, затова вие ще заведѣте дѣтето при нѣкой изворъ и ще му кажете: „Хубавъ ли е този изворъ”? - Хубавъ е. „Водата му чиста ли е?” - Чиста е. „Ти радвашъ ли се на този изворъ, като гледашъ водата, какъ приятно, хубаво блика?” - Радвамъ се. „Хубаво, тогава очисти този изворъ!” Дѣтето очиства извора отъ камъчета, клончета, листа и др. Слѣдъ това вие ще му кажете: „Виждашъ ли, и твоето сърдце трѣбва да е тъй чисто!” Ще започнешъ да разправяшъ на дѣтето, че въ сърдцето му не трѣбва да има никакви камъчета, никакви листа, клончета, които гниятъ - изобщо никакви външни тѣла. И то трѣбва да очисти своя изворъ - сърдцето. Това е единъ методъ за възпитание. Слѣдъ туй, ще дадешъ на това дѣте едно сѣменце и ще му кажешъ: „Посей това сѣме въ земята!"”То ще го посѣе. „Полѣй го сега!” Полива го. Слѣдъ това ще му дадешъ една ябълка или една круша да си хапне и ще започнешъ да му разказвашъ, какъ въ послѣдствие отъ тази сѣмка ще се развие сѫщо такъвъ плодъ. Ще ходишъ често съ дѣтето заедно да наглеждашъ, какъ расте и се развива дръвчето и по аналогия на неговото развитие, ще правишъ изводи за нѣкои процеси, които ставатъ въ душата на дѣтето. Най-първо учительтъ трѣбва да накара дѣтето да мисли, и слѣдъ туй трѣбва да започне възпитанието. При възпитанието учительтъ трѣбва да се постави на сѫщото равнище, на което сѫ и дѣцата. Той не трѣбва да казва на дѣцата: хайде да отидемъ на разходка, дѣца! Не, той трѣбва да влѣзе при дѣцата и да каже: дѣца, азъ искамъ да отида на разходка. Вие искатѣ ли да отидемъ на разходка? Той като каже, че иска да отидѣ на разходка, тогава и дѣцата ще пожелаятъ. Тѣ обичатъ свобода въ дѣйствията си, а не заповѣди. При това, учительтъ трѣбва да спазва извѣстна дистанция въ отношенията си къмъ дѣцата. Ако той е истински педагогъ, нѣма да гали нѣкое дѣте прѣдъ другитѣ. Това ще внесе дисхармония между дѣцата. Учительтъ трѣбва да се пази да не взема отъ дѣцата никакво цвѣте, никаква круша, никаква слива, изобщо никакъвъ обективенъ прѣдметъ. Той трѣбва да каже на дѣтето: ако ти ме обичашъ, ще ме заведешъ въ вашата градина и отъ дървото, което ти си посадило и отгледало, ще ми прѣдложишъ единъ плодъ. Ще кажешъ: Учителю, този плодъ съмъ опрѣдѣлилъ за тебе. Тогава учительтъ ще каже: „Много ти благодаря, азъ самъ ще си откѫсна този плодъ”. Рече ли туй дѣте да ти даде въ рѫката този плодъ, това ще внесе съблазънь. Ако азъ имамъ градина и възпитавамъ едно дѣте, ще му кажа: ето, този плодъ е за тебе. Качи се на дървото да си го откѫснешъ самъ! Това дѣте като се качи на дървото, въ него ще има вече една идея, ще се зароди самостоятелность. Този е новиятъ духъ на възпитанието, свободенъ отъ всѣкакви предубеждения. Другояче, въ ученицитѣ ще се зароди мисъльта, че учительтъ обича едни дѣца повече, а други по-малко. По този начинъ именно въ дѣтето ще има импулсъ. Този е Божественъ методъ. По сѫщия законъ ние трѣбва да викаме Бога. Богъ никога не иска да Му дадемъ нѣщо въ рѫка. Той всѣ дава, но когато ти Му дадешъ нѣщо, трѣбва да Го повикашъ прѣдъ дървото на твоя животъ, на твоето сърдце и да му кажешъ: Господи, азъ съмъ прѣдназначилъ този плодъ отъ толкозъ вѣкове само за Тебе, откѫсни си го! Като го откѫсне Господъ отъ дървото ти, ще почувствашъ една голѣма радость. Туй е смисълътъ на живота. Нѣкой казва: какъ да познаемъ Бога? - Като живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ. Тия думи, обаче, сѫ неразбрани. Знаете ли какво значи да живѣешъ чистъ и свѣтъ животъ? Нѣма какво да ви казвамъ, всички знаете, но не искате да го живѣете, или не искате да се проявите. Вие може да сте прави, може би условията, при които живѣете, да сѫ такива - то е другъ въпросъ. Отъ чисто морално гледище може да имате свои съображения, разбирамъ и това. Вие не можетѣ да се проявитѣ въ вашия свѣтъ тъй, както желаете, за което си има причини. Азъ виждамъ причинитѣ. Вашитѣ дрехи сѫ кални, дъждъ постоянно ви вали. Азъ нѣма да ви питамъ, защо сте се окаляли така. Казвамъ: много добрѣ постѫпвате. Виждамъ другъ нѣкой, облѣченъ много хубаво, съ сухи дрехи, казвамъ му: много добрѣ постѫпвате, въ вашия свѣтъ дъждъ не вали, каль нѣма. Събератъ се двамата и се разговарятъ. Единиятъ казва: защо не си облѣченъ съ нови дрехи? Другиятъ казва: какво си се облѣкълъ цѣлъ въ ново? Какво си се надулъ като нѣкой пуякъ? И двамата не разбиратъ отъ езика си. Така е за всички хора. Нашитѣ свѣтове, въ които живѣемъ, сѫ разумни. Въ туй отношение, всѣки човѣкъ прѣдставлява особенъ свѣтъ. Често азъ ви наблюдавамъ като спорите. Всички разбирате, всички сте много умни. Нѣма какво да ви залъгвамъ, много сте умни. Защо сте умни? - Понеже Господъ ви е родилъ. По нѣкой пѫть вие правитѣ прѣдставление. Запримѣръ, нѣкой отъ васъ е виденъ професоръ въ университета, но играе на сцената ролята на нѣкой клоунъ. Играе той тази роля, криви се, превива се прѣдъ публиката. Казвате: този професоръ тамъ какво се криви, съ всичкия си умъ ли е? „Какво да прави човѣкътъ? Такава му е ролята!” Авторътъ написалъ тази смѣшна роля, и той се мѫчи да влѣзе въ нея, да я прѣдстави добрѣ, да схване мисъльта на автора. Не, не трѣбва да казвате, че тази роля е смѣшна. Споредъ насъ, тя не е смѣшна. Нѣкой мислятъ, че само у тѣхъ има съзнание за срамъ. Знаете ли, че и паунътъ се срамува когато опадатъ перата отъ опашката му? Минава, заминава, обръща главата си настрана, не иска да го вижда никой. Но когато перата му сѫ на мѣсто, той като тѣ види, разпери се, гордо върви. Тъй, вижте го, когато му израснатъ перата, какъ излиза! Върви, поглежда навсѣкѫдѣ, казва: „Азъ съмъ героятъ на деня!” Съврѣменнитѣ хора трѣбва да обръщатъ голѣмо внимание при възпитанието на дѣцата върху тѣхнитѣ желания - тѣхъ да направляватъ и канализиратъ, понеже дѣцата иматъ повече желания, отколкото трѣбва. Въ това има една опасность за дѣцата, а именно: често ние поощряваме нѣкои дѣца повече, отколкото сѫ вложенитѣ дарби и способности въ организма имъ. Послѣ, нѣкой пѫть вие казвате: не ме оставиха да се изкажа напълно, трѣбва да се доизкажа. Въ това нѣщо и съврѣменнитѣ учители бъркатъ. Тѣ мислятъ, че добриятъ учитель сѣди въ това, да развие напълно, всестранно своята мисъль. Какво ще остане тогава за дѣтето? Нали и неговиятъ умъ трѣбва да работи? Не, нещастие е, ако рече човѣкъ да се доизкаже напълно. Изворътъ, който тече, никога не може напълно да изтече. Не се доизказвайте! Радвайте се, че педагогиката не е установена наука. Тя е една гъвкава наука, която съ хиляди години расте. Тя е дѣвствена наука. Нѣкои казватъ: не може да се вѣрва на педагогиката, тя не е установена наука. Установенитѣ науки, това сѫ баби. Математиката била установена наука. Математиката е вѣрна наука, но не и установена. То значи, че туй, което прилага въ дадения случай е вѣрно. Като казвате, че математиката е установена наука, питамъ ви: какво разбиратъ съврѣменнитѣ математици отъ онова живо приложение на математиката въ живота си на земята? Айнщайнъ като развива своята теория, навлиза въ нова область на математиката. Както виждате, има области въ математиката, които едва сега се засѣгатъ. Какъ ще изясните единъ умственъ процесъ математически? Какъ ще изясните единъ сърдеченъ процесъ математически? Тия процеси могатъ да се изяснятъ математически, понеже всѣка душа се опрѣдѣля съ извѣстенъ родъ енергия. Трѣбва да знаете, напримѣръ, какви елементи влизатъ при всѣка една любовь. Слѣдователно, математически може да се изчисли при една приятелска любовь, какви елементи влизатъ. Качествата на приятелската любовь може да се разложатъ и отъ нея ще се получатъ около десетина елемента. Ако рѣка да ви говоря за тия елементи, трѣбва дълго врѣме да ви разправямъ, какви сѫ тия елементи и какви елементи сдържа изобщо всѣка любовь. Любовьта, който видъ и да е, не е само единъ елементъ, тя е сборъ на сили, сборъ на елементи. Значи, въ химическо отношение, тя е сложно тѣло или съединение. За да любишъ нѣкого, ти трѣбва съ вѣкове да събирашъ тази енергия. Идва нѣкой при мене и ми казва: азъ любя много. Азъ започвамъ да изчислявамъ неговата любовь и виждамъ, че тя ще изтрае едва една година. За толкозъ врѣме той има енергия. Слѣдъ година въ него нѣма да остане ни поменъ отъ тази любовь. Защо? - Толкова енергия има той, нѣма повече. Любовьта за да се прояви, изисква енергия. За всѣко нѣщо се искатъ условия. Напримѣръ: търговията става съ пари; яденето става съ храна. Ядене има, докато има какво да се яде; нѣма ли ядене, какво ще ядешъ? Слѣдователно, любовьта е единъ сложенъ процесъ. Най-първо казвате: да има кого да обичамъ! У васъ най-първо се заражда едно желание, единъ импулсъ да обичате. Такива желания сѫ събрани на едно мѣсто, може би съ милиони, докато най-послѣ тѣ се олицетворяватъ въ твоя приятель, напримѣръ. Ти вложишъ въ него своето чувство и казвашъ: азъ се радвамъ, че мога да обичамъ, че си намѣрихъ единъ приятель. Това е изразъ на Божественото у васъ. Но когато кажетѣ, че обичатѣ всички, това означава друго нѣщо вече, азъ разбирамъ закона. Не искамъ да ви осмѣя, но казвамъ, че проявениятъ Богъ се проявява въ едного, а непроявениятъ - въ всички. За насъ, въ дадения случай, реални сѫ само тѣзи нѣща, които иматъ отношение къмъ абсолютното битие. За проявеното битие е важно само туй, което занимава съзнанието, защото около туй съзнание се събиратъ всички наши чувства, идеи, убѣждения, движения, всички общества и т. н. Затуй, всѣки отъ васъ трѣбва да бѫде педагогъ! Тукъ има богатъ материалъ за педагогиката. Ще се ползвате отъ свѣтската педагогика, ще разучвате даннитѣ, фактитѣ, които тя дава, ще ги прѣработвате, а сѫщеврѣменно ще внасяте и нѣщо ново въ нея. Не мислете тѣсно, не бивайте тѣсногръди! И въ свѣтскитѣ хора Богъ живѣе. И въ насъ Богъ живѣе. Сега вие се дѣлите и казвате: ние сме духовни, а тѣ не сѫ духовни. Отъ гледището на непроявения Богъ, всичко въ свѣта е духовно. Ако нѣщата нѣмаха мѣсто въ живота, въ природата, тогава нищо нѣмаше да сѫществува. Туй, което се проявява въ даденъ случай, отъ него има нужда природата. Отъ това гледище, както и да се проявитѣ, не считайте, че това е една слабость. То не е слабость, нито е погрѣшка. Ако въ васъ се появи енергия на гнѣвъ, не считайте, че този гнѣвъ не е на мѣсто. На мѣсто е. Яви се въ васъ нѣкакво желание. Не считайте, че туй желание не е на мѣсто. На мѣсто е то, но дайте правилна насока на това ваше желание. Ако оставите вашето желание да се прояви свободно, то ще си намѣри пѫть, вие не му туряйте гемъ. Оставете туй желание да си върви като рѣка въ това Божествено, безкрайно направление на Божествения свѣтъ. Не се подпушвайте! Често вие се подпушвате, като казвате: ние не разбираме този въпросъ. То е подпушване. Азъ и другъ пѫть съмъ обяснявалъ това. Ако имате свѣтлина, въпроситѣ ще се разбиратъ; ако нѣмате свѣтлина, не могатъ да се разбиратъ. Щомъ кажетѣ, че не разбирате даденъ въпросъ, азъ зная вече, че въ съзнанието ви нѣма свѣтлина. Казвамъ: ключьтъ n6 е затворенъ, завъртете този ключъ! Вие завъртите ключа. Питамъ ви слѣдъ това: разбрахте ли този въпросъ? - Разбрахъ го. Другъ казва: азъ не вѣрвамъ въ Бога, не разбирамъ този въпросъ. Казвамъ: ключьтъ n7 е затворенъ, завърти го! Завъртишъ ключа, казвашъ: разбирамъ сега. Не разбирашъ какъвто и да е въпросъ. Защо? - Липсва ти свѣтлина. Завърти ключа! Дойде ли свѣтлина, всички хора вѣрватъ въ Бога, всички хора могатъ да обичатъ, всички хора могатъ да се проявятъ. Така и всѣки отъ васъ може да стане човѣкъ, но то е само въпросъ на врѣме и съзнание. Азъ съмъ ви казвалъ въ една отъ лекциитѣ, че въ вѣчностьта се криятъ всичкитѣ възможности. Да се върнемъ къмъ сегашния ви животъ. Щомъ се намѣрите въ противорѣчие съ себе си, това показва, че вие отричате нѣщо, нѣкакъвъ фактъ. Невѣрието, запримѣръ, е резултатъ на отричането. Нѣкои хора отричатъ Бога и вслѣдствие на това се явява невѣрие. Невѣрието противорѣчи на факти, които сѫществуватъ въ свѣта. Слѣдователно, всички онѣзи, които не вѣрватъ, усѣщатъ, че сѫ въ стълкновение съ нѣщо, тласка ги нѣщо. Какво ги тласка? - Този фактъ именно, който тѣ отричатъ. Тѣ сѫ въ противорѣчие съ проявеното А. Този фактъ постоянно ги тласка къмъ земята, къмъ нейнитѣ влияния. Затова, всички хора, които не вѣрватъ, въ пълната смисълъ на думата, се разстройватъ, ставатъ нервни, докато най-послѣ или трѣбва да приематъ този фактъ, или той самъ ще ги пробие, ще излѣзе навѫнъ. Щомъ ви пробие, ще започнете новъ животъ. Затова, туй което иска въ васъ да се прояви, не му се противопоставяйте, не му се противете, не се борете съ него! Христосъ казва: „Не противи се злому”! Веднъжъ установено нѣщо въ живата природа, дайте му мѣсто, не се борете съ него! Казва се въ Писанието „Не давайте мѣсто на гнѣва, мое е отмъщението, азъ ще уредя всички работи!” Думата „отмъщение” подразбира да отмъстишъ нѣщо, да го разрешишъ и да го оставишъ по този начинъ настрана. Сега, вие може да разисквате още върху онѣзи въпроси, по които сте разисквали до сега. Казватѣ: ние не се доизказахме. Нѣкои казватъ: да говоримъ още! Ако речете да говорите върху педагогиката, може да говорите и хиляда години, и пакъ нѣма да се изкажете. На васъ трѣбватъ дѣца отъ разни възрасти, съ които да работитѣ и отъ тѣхъ да вадитѣ своитѣ изводи. Ако се явите слѣдъ 100 години каква педагогика ще поставитѣ за дѣцата! Та казвамъ: първото основно правило за учителитѣ е да се установи връзка между учителитѣ и ученицитѣ. Какви сѫ отношенията между самитѣ ученици? Ако въ едно отдѣление има 30 дѣца, обичатъ ли се едно друго? Ако тѣзи дѣца се разпрѣдѣлятъ на групички двѣ по двѣ, само тия, които се обичатъ, може да се изчисли, каква е обичьта на едно дѣте къмъ друго. Слѣдователно, ако искате да окажете нѣкакво влияние върху дѣцата, или ако искатѣ да привлечете дѣцата къмъ себе си, вие трѣбва да обичатѣ тѣзи дѣца, или тѣзи хора, които тѣ обичатъ. Не може да тѣ обича едно дѣте, ако ти не обичашъ майка му, баща му, неговитѣ братя и сестри и други хора, които то обича. Обичашъ ли ги, то ще има довѣрие въ тебе. Ако ти се отнесешъ съ пренебрежение къмъ тѣхъ, това дѣте не може да тѣ обича. Задачата на учителя е много трудна. Той ще има работа не само съ дѣтето, но и съ баща му, и съ майка му, и съ братята и сестритѣ му, и съ неговитѣ приятели - цѣло общество има туй дѣте. Учительтъ трѣбва да разбира неговата вѫтрѣшна психология. Сега и вие сте дѣца, и вие се възпитавате. По нѣкой пѫть гледамъ кой съ кого се обича. Всѣки отъ васъ търси нѣкой да го обича. Като се срѣщнатъ двама, които се обичатъ, иматъ какво да си говорятъ. Ако не се обичатъ и учени да сѫ, нѣма какво да си говорятъ, нѣма въодушевление въ работата имъ. Помнетѣ слѣдното: всички трѣбва да изучавате закона за трансформиране на енергиитѣ. Нѣкой пѫть, слѣдъ като сте слушали да говори нѣкой дълго врѣме, въ мозъка ви настава една умора. Причината на това е, че вашитѣ чувства сѫ взели надмощие. Когато чувствата отслабнатъ, умътъ става много остъръ и човѣкъ нѣма вѣче търпѣние, иска изведнѫжъ да разрѣши всички въпроси. Това е друга крайность. Въ туй отношение човѣкъ трѣбва да въздържа ума си, да въздържа своитѣ прояви, защото, колкото и да бърза, той не ще може изведнѫжъ да разрѣши всички въпроси. Ако азъ кажа нѣщо, свѣтътъ нѣма да се оправи отъ тази моя дума, понеже той си върви по опрѣдѣленъ пѫть. Туй, което става отвънъ, е едно нѣщо, а това, което става въ козмическия, въ Божествения свѣтъ е друго нѣщо - тамъ нѣщата вървятъ по единъ строго опрѣдѣленъ пѫть, тѣ ставатъ много разумно. Ако ние съзнаемъ този фактъ, трѣбва да дойдемъ до онова истинско вѫтрѣшно възпитание, иначе всѣко друго възпитание ще стане дресиране. Възпитанието подразбира съзнание. И когато говоримъ за възпитание безъ съзнание, то е дресировка. Ти можешъ да дресирашъ една маймуна, но като я пуснешъ въ гората, пакъ си е маймуна. Въ Америка има хора, които възпитаватъ бълхи: нареждатъ ги въ взводове, въ полкове, каратъ ги да маршируватъ, заставятъ ги да влизатъ въ войни, но щомъ ги пуснатъ на свобода, изгубватъ всичко това, което сѫ придобили. Докато се намиратъ подъ калпака, е едно нѣщо, като ги пуснатъ на свобода - е друго нѣщо. Туй е механическо възпитание. При съзнателното възпитание придобититѣ резултати не се губятъ; при механическото - всичко се губи. При механическото възпитание всичко е кратковрѣменно, а при духовното, въ което съзнанието взима участие, процеситѣ минаватъ и задъ смъртьта, или съ други думи казано, тѣ продължаватъ да сѫществуватъ и задъ промѣните. Затуй, педагогиката, възпитанието, като наука, не е нужна само за учителитѣ, а за всички хора изобщо. Азъ взимамъ думата „възпитание” въ най-широкъ смисълъ. Всинца ние се възпитаваме. Азъ виждамъ, че материалътъ, който ви е даденъ въ школата, не е проученъ. Врѣме се изисква, за да се проучи, да се провѣри този материалъ на опитъ. Ако не се провѣри, какъ може да се вѣрва? Щомъ не искатѣ да вѣрвате, трѣбва провѣрка. Какво сте придобили съ малкото опити, които сте направили? За сега сте придобили малко, но за въ бѫдеще ще придобиете повече. Трѣбва една вѫтрѣшна провѣрка. И тъй, първото важно нѣщо при възпитанието: учительтъ трѣбва да обича своитѣ ученици! Едного поне трѣбва да обича. Като обича едного, ще има възможность да обича и останалитѣ. Ако ти можешъ да запалишъ само едно дръвче съ своята клѣчка, всичкитѣ останали дървета ще се запалятъ. Но ако не можешъ да запалишъ нито едно дърво, и другитѣ не ще можешъ да запалишъ. Обичашъ ли едного, всички може да обичашъ; не обичашъ ли поне едного, и останалитѣ не можешъ да обичашъ. Нѣкой казва: азъ нѣмамъ приятели. Ако имашъ поне единъ приятель, ти ще можешъ да имашъ и много приятели; но ако нѣмашъ нито единъ приятель, ще бѫдешъ единъ нещастенъ човѣкъ. Единниятъ, Абсолютниятъ Господъ трѣбва да се прояви въ едного. И всѣки трѣбва да се прояви въ нѣкого; всѣки трѣбва да обича. Туй, което обичашъ, то е реалното. Този прѣдметъ, който може да тѣ стимулира, трѣбва да е въ състояние да събуди всичката ти любовь. Дѣте, което може да събуди любовь въ майката, сѣди по-горѣ отъ майка си. И майка, която може да събуди любовь въ дѣтето си, сѣди по-горѣ отъ него. Учитель, който може да събуди любовь въ дѣцата си, сѣди по-горѣ отъ тѣхъ. И дѣца, които могатъ да събудятъ любовь въ учителя си, сѣдятъ по-горѣ отъ него. Това не говоря за унижение, това сѫ факти. Когато нѣкой човѣкъ може да възбуди любовь въ насъ, това показва, спорѣдъ законитѣ на природата, че той сѣди на една по-висока степень на развитие отъ насъ, и ние трѣбва да се радваме, че ни се даватъ условия да създадемъ нѣщо по-хубаво въ себе си. Вие ще кажетѣ: азъ не искамъ да зная нищо за неговата любовь. Ти произнасяшъ своята смъртна присѫда. Човѣкъ, който казва, че не може да обича, той е произнесълъ своята смъртна присѫда и него очаква смърть. И човѣкъ, който обича, сѫщо тъй произнася присѫда, но на животъ. Него животъ го очаква. Слѣдователно, вие можетѣ всѣки моментъ да произнесете въ вашето съзнание присѫда или за смърть, или за животъ. Това сѫ факти, които всѣки день разтърсватъ съзнанието на всѣки едного. Колко вечери вие не сте спали! Викате единъ лѣкарь, викате другъ лѣкарь, правятъ ви една инжекция, че втора, че трета, но нѣщо отвѫтре ви лѣкува. Викатъ ме на едно мѣсто да лѣкувамъ една жена, около 35-годишна, неврастеничка била. Тази жена страда отъ това, че нѣма кого да обича. Казвамъ й: слушай, обикни нѣкого и азъ ще ти помогна. Лошо ли е това? - Азъ постѫпвамъ педагогически. Казвамъ й: азъ мога да тѣ излѣкувамъ изведнъжъ, но при едно условие: понеже ти досега не си обичала никого, то ако не намѣришъ кого да обичашъ, осѫдена си на смърть, въ три мѣсеца ще свършишъ. Ако до три мѣсеца намѣришъ лице, което да обичашъ, азъ съмъ на разположение, ще тѣ лѣкувамъ и отъ твоята болѣсть нищо нѣма да остане. Тя казва: моля ви се, помогнете ми, ще обикна нѣкого. И наистина, тя обикна, даде ходъ на своитѣ чувства и оздравя. Всѣки човѣкъ трѣбва да обича поне едно лице. Това е единъ великъ Божественъ законъ. Ние, по нѣкой пѫть, считаме, че обичьта, любовьта не сѫ важни нѣща. Не, съ голѣмо почитание трѣбва да обичате. Въ това сѣди животътъ. Когато обичашъ, не трѣбва да съзнавашъ това. Само тогава ще има връзка между Бога и тебе. Щомъ обичатѣ, ще се образува връзка, не между васъ и този, когото обичатѣ, но между Бога и васъ. Така се проектира този законъ. Любовьта се проявява въ съзнанието. Ти ще обичашъ, безъ обаче да съзнавашъ това. Щомъ обичашъ Бога на земята, въ когото и да е, въ твоя умъ ще изпѫкне мисъльта, че обичашъ и непроявения Богъ. Само така ти ще имашъ единъ възвишенъ идеалъ. Този прѣдметъ, който обичашъ, тѣ довежда въ съприкосновение съ Бога. Ти ще благодаришъ и ще кажешъ: Господи, благодаря Ти за това, което си ми далъ; благодаря Ти за тази точка, на която мога да се опра, за да Тѣ позная. Туй нѣщо всички можетѣ да провѣрите. Правѣте опити! Онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ учители на себе си, както и онѣзи отъ васъ, които искатъ да бѫдатъ учители на другитѣ, въ каквото и да е направление, трѣбва да положите своя методъ върху този законъ. Вие имате достатъчно знания, достатъчно сили, работете само! Като работите, и отъ земята ще дойдатъ да ви помогнатъ, и отъ небето ще дойдатъ да ви помогнатъ. И Господъ ще ви помогне, и вие ще си помогнете. Така ще имате добри резултати. Затова, ще се стараете сега да бѫдете вѣрни на себе си. Всѣки да работи спорѣдъ своето естество, спорѣдъ мѣстото, дѣто е достигналъ, да се не пресиля, да не прави прѣкомѣрни усилия; да не прави голѣми крачки - малки, но послѣдователни. Сега, азъ не засѣгамъ педагогиката, като васъ. Това, което ви говоря, сѫ основни принципи, върху които можетѣ да разисквате. Ще кажетѣ: много нѣща ни останаха тъмни. Азъ се радвамъ за тия нѣща, които оставатъ тъмни, понеже върху тѣхъ ще работитѣ. Ще дойде день, когато тия нѣща ще ви станатъ свѣтли, ясни. По това ще позная, че сте работили. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 9 юли, 1926 г., петъкъ, 7 ч. с. въ гр. София.
  15. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание П. К. Пенковъ. ЗА СВОБОДАТА НА УЧИТЕЛИТѢ. Говори се за свободата на учителя. Свободата е нѣщо, което трѣбва да се спечели отъ учителя, тя не може да се дава. Не можете да дадете свобода на дѣте между взривове, защото е опасно, то не знае тѣхното естество. Не може да е свободенъ учитель, който работи по теркове. Не сѫ законитѣ и правилницитѣ главната прѣчка на учителевата свобода, а — неговото невѣжество. Болшинството отъ насъ не познаваме човѣшката душа и въ частность дѣтската такава, не притежаваме качествата, които ще будимъ въ дѣтската душа. А общеизвѣстна истина е, че не можемъ да дадемъ това, което нѣмаме. Дѣтето отъ малко да насочваме да се опира въ живота на три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Всѣки намира мѣстото си на софрата, намира и това на почивката, трѣбва да намѣри и това на труда. Както физическото тѣло, за да стои устойчиво, трѣбва на три точки най-малко да се опре, така е и човѣшкия животъ съ тия три опорни точки — храна, почивка и трудъ. Който пропусне една отъ тия три опорни точки, пада. Днесъ дѣцата сме натоварили съ голѣмъ книженъ баластъ — денѣ и нощѣ четене, учене на паметь. По този начинъ се откѫсватъ отъ живота и приучаватъ да живѣятъ на бащинъ и майчинъ гръбъ, а „дървото се прѣвива, докато е младо“. Потрѣбно е да се намали книжното учение, за да се дава възможность дѣцата да участвуватъ въ живота и съ труда си въ дома, училището и обществото. Учительтъ всѣкога да е въ връзка съ главата на живота — живата природа, за да изтича прѣснота отъ ума му, душата му, сърцето му, цѣлостния му животъ. По този начинъ той ще способствува на дѣтето да се разцъвти човѣкътъ въ него.
  16. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Ст. Русевъ. СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧА НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ. Съврѣменното училище мисли, че душата на дѣтето е табула раза (бѣла книга), на която училището може всичко да пише. Споредъ това то реди своитѣ програми и методи на прѣподаване и сериозно мисли, че учи и възпитава своитѣ ученици. Но работата не отива гладко, защото нито душата на дѣтето е табула-раза, нито пъкъ всѣко знание е за всички дѣца. И така има много конфликти. Често пѫти извѣстенъ брой ученици отъ класа или отдѣлението съвършено не се интересуватъ отъ прѣподадения урокъ (независимо отъ подлога). А и онѣзи ученици, които ужъ се интересуватъ, само паметно заучаватъ уроцитѣ — голѣма часть отъ прѣподаденото имъ остава чуждо. Затова по-често излетѣва и става нужда за повторение, прѣповторение и зубрене. И, понеже съврѣменното у-ще учи, не каквото дѣцата интересува, не и онова, за което сѫ готови да възприематъ, но онова, което извѣстна програма прѣдписва, азъ бихъ нарекълъ това учение, донѣкѫдѣ, насилническо. Дѣцата не обичатъ съврѣменното учение. Тѣ съ радостъ започватъ 1-во отдѣление, но бързо се разочароватъ. Новото училище трѣбва дъ се сложи върху базата, че дѣтето иде на земята като въ една специална лаборатория, за да провѣри знанията, които носи въ себе си потенциално. Тогава едно тукашно у-ще ще бѫде като едно справочно бюро, винаги готово съ разполагаемитѣ свѣдѣния, класифицирани и подредени по възходяща степень на всѣки клонъ отъ науката. Методитѣ на новото училище, съобразно прѣнадзначението на у-щето, трѣбва да бѫдатъ обяснителни. Ученицитѣ ще питатъ за онова, което не знаятъ, а учительтъ ще обяснява. Учительтъ нѣма да говори прѣдварително лекцията си, нито пъкъ ще има слаби ученици. Всѣки ученикъ ще знае всичко, каквото го интересува. (Да не се забравя, че азъ говоря за едно по-далечно бѫдеще.) Обучението ще става всрѣдъ природата, а за прѣдметъ на урока ще се взима всичко видѣно и чуто, всѣко събитие, всѣко явление, всѣка случка, всѣки прѣдметъ. Учительтъ на едно отдѣление, или класъ, трѣбва да има силна връзка съ духовния свѣтъ, за да може да добива бързо и точно всички свѣдѣния по въпроситѣ, които ще обяснява. А директорътъ на училището непрѣменно трѣбва да е френологъ или ясновидецъ, за да разпрѣдѣля дѣцата въ паралелки по степеньта на индивидуалното имъ развитие.
  17. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание По втори рефератъ: „СѪЩНОСТЬ И ЗАДАЧИ НА НОВОТО УЧИЛИЩЕ И УЧИТЕЛЬ“ говориха: Б. Боевъ, Ст. Русевъ и П. К. Пенковъ. * * * Б. Боевъ, Общение на дѣтето съ живата природа. Както въ всички области на живота новото учение носи нѣщо ново, така то носи ново и въ областьта на възпитанието. Ще говоря само за единъ конкретенъ въпросъ отъ тая область, именно за общението на дѣтето съ живата природа. Прѣзъ втория възпитателенъ периодъ (отъ 7-14 г. възрасть) свързването съ силитѣ на живата природа, трѣбва да стане изходна точка на цѣлото обучение. За това има слѣднитѣ основания: 1) При възпитанието на дѣтето трѣбва да се излиза отъ физичното. То е по-достѫпно за него. И слѣдъ това, отъ физичното можемъ да се издигнемъ до по-висшитѣ истини. 2) Вториятъ периодъ се характеризира съ прѣдимното развитие на етерното тѣло, което съдържа строителнитѣ, жизненитѣ сили на организма. То организира физичното тѣло. За да е въ съгласие възпитанието прѣзъ този периодъ съ дѣтската природа, дѣтето трѣбва да се занимава само съ това, въ което има движение, животъ. Ето защо, прѣзъ този периодъ то трѣбва да има работа съ цвѣтя, трѣви, дървета, извори и пр. 3) Този начинъ на обучение е въ съгласие съ законитѣ на общочовѣшкото развитие. Биогенетичниятъ законъ гласи: „Индивидуалното развитие е съкратено повторение на видовото“. Отъ окултизма се знае, че човѣкъ въ миналото е ималъ по-близки връзки съ цѣлата природа. За него растението е било нѣщо повече отъ това, което то прѣдставлява за днешния човѣкъ. Той е билъ въ общение съ по-дълбокитѣ сили, които работятъ въ цвѣтята, дърветата, планинитѣ, изворитѣ, минералитѣ и пр. По-послѣ, съ потъването на човѣшкото съзнание въ материята, той е изгубилъ тази способность. 4) Днесъ у човѣка се събуждатъ нови сили, спящи до сега. И чрѣзъ тѣхното събуждане той ще влѣзе въ по-близъкъ контактъ съ живата природа. Ето защо този начинъ на обучение е въ съгласие и съ посоката, по която върви човѣчеството въ своето развитие. 5) Работата всрѣдъ природата укрѣпява физически и духовно. Ученикътъ вмѣсто да живѣе въ прашни стаи, неподвиженъ, ще бѫде на чистъ въздухъ и слънце, ще упражнява своитѣ сѣтива, мускули, бѣлъ дробъ и пр. Що е „жива природа“? За материалиста природата е единъ слѣпъ механизъмъ, но за окултиста тя е жива. Това не е само единъ поетически образъ, но една дѣйствителность. Окултистътъ подъ ,,жива природа“ разбира съвокупностьта отъ разумнитѣ сѫщества, които стоятъ задъ видимата природа. Послѣдната е само изразъ на тѣхната дѣйность. Така човѣкъ може да се свърже съ духовнитѣ сили, които работятъ въ природата. Даже простото съзерцание на едно цвѣте не внася ли въ душата свѣтлина, висши идеи, хармония? 6) Чрѣзъ този начинъ на обучение ще се развие и естетичния вкусъ на дѣтето, понеже то ще живѣе постоянно въ единъ миръ на красота, хармония, разумность, които проникватъ цѣлата природа. А всичко това може да събуди велики идеи и чувства въ човѣшката душа. Дѣтето нѣма само да наблюдава природата, но и ще работи. Работата му именно всрѣдъ нея ще бѫде изходна точка на цѣлото обучение. И тая дѣйность отъ начало ще бѫде срѣдна между игра и работа и постепенно ще прѣминава къмъ работа. Тя може да бѫде разнообразна: 1) Чистене на пѫтищата отъ клѣчки, камъчета и пр. 2) Чистене на извори. 3) Садене на цвѣтя, зеленчуци, плодни дръвчета, правене на лѣхи и пр. И тукъ то ще проявява творчество: въ избора на цвѣтята, въ тѣхното съчетание, въ фигуритѣ, образувани отъ тѣхъ, въ формата на лѣхитѣ и пр.. Тая дѣйность ще развие волята му, творческитѣ му сили, а живитѣ сили на природата пъкъ ще се прѣливатъ въ него. Отъ друга страна, всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа, като чистене извори, садене цвѣтя и др., прѣведени на другъ езикъ, сѫ символи на извѣстни духовни процеси. Всѣки видъ такава дѣйность ще се прѣвежда отъ дѣтето. Въ това отношенйе, всички тѣзи дѣйности могатъ да иматъ ва-женъ възпитателенъ характеръ. Единъ примѣръ: както дѣтето чисти пѫтя въ гората отъ камъчета, клѣчки и пр., така у него ще се яви стремежъ да чисти своитѣ мисли и чувства. Така всѣки видъ дѣйность всрѣдъ живата природа ще събужда съотвѣтнитѣ стремежи и импулси въ душата му. И ако този начинъ на възпитание се въведе въ училищата, какво би станало съ България за нѣколко години само? Като знаемъ, че въ България има повече отъ 700,000 ученици, можемъ да си прѣдставимъ, въ колко скоро врѣме голитѣ склонове и върхове ще бѫдатъ покрити съ овощни дръвчета, и при това, всичко благородно у дѣцата ще бѫде събудено. Окултизмътъ е за трудовото училище, но на горѣпосоченитѣ основи. Днесъ отъ мнозина криво се разбира трудовиятъ принципъ. Напр. Кершенщайнеръ говори повече за занаятчийски (рѫченъ) трудъ. Той, разбира се, стреми се да запази общообразователния характеръ на училището, колкото може, но за изходна точка взима рѫчния трудъ въ работилницата. А Дюи, покрай рѫчния трудъ, дава голѣмо мѣсто и на индустриялния (машинния) трудъ. Изобщо, трудовиятъ принципъ: — „Обучение чрѣзъ дѣйность“ е добъръ, но приложението му не е въ съгласие съ дѣтската природа. Даже нѣкои искатъ да направятъ дѣтето „малъкъ индустриалецъ“. Съ машини, изобщо съ мъртви прѣдмети, дѣтето нетрѣбва да работи или да се занимава до 14-тата си година. Физичниятъ трудъ трѣбва да бѫде по 1-2 часа на день. А другото врѣме ще се употрѣби за обработка на придобитото, прѣживѣното. Обучението по разнитѣ прѣдмети може да става, като се изхожда отъ полската работа. Това е очевидно, прѣди всичко за естествознанието. Дѣтето ще може да го изучава паралелно съ своята работа. И колко дълбоко ще вникне то въ всички факти, понеже това ще бѫде въ връзка съ дѣйностьта му! Сѫщо така красиво ще могатъ да се свържатъ смѣтането и геометрията съ работата му всрѣдъ природата. То ще брои лѣхитѣ, дръвчетата въ редоветѣ, вѣнечнитѣ листа въ цвѣта, зърната въ царевичния кочанъ и пр. Чрѣзъ тѣзи наблюдения то ще вниква въ извѣстни страни на природата. Ще изучава формата на листата, на цвѣтоветѣ, на лѣхитѣ и пр. По този начинъ ше се запознае съ всевъзможни фигури. Това има и друго значение: красивитѣ форми, които то е наблюдавало въ природата, или е добило чрѣзъ собствено творчество, ще будятъ у него извѣстни духовни сили. Окултизмътъ изтъква вѫтрѣшната връзка между извѣстни фигури и извѣстни сили на душата. Сѫщо така и за география, история, езицитѣ, музика и пр., работата му всрѣдъ природата може да стане изходна точка. Напр. музиката: въ пѣснитѣ ще се говори за слънчевия лѫчъ, за извора, за цвѣтята, за трѣвицата и пр., и всичко това слѣдъ туй може да се смѣта като дълбока алегория, явления изъ вѫтрѣшния животъ, като алегория за висши духовни истини и закони. Отъ друга страна, всички тѣзи картини, като се свържатъ съ музика, ще бѫдатъ прѣживѣни по-дълбоко. И гимнастическитѣ упражнения могатъ да се свържатъ съ работата всрѣдъ природата и да послужатъ като срѣдство за влизане въ контактъ съ силитѣ на живата природа. Сѫщото се отнася и за рисуването. Трѣбва да се иматъ прѣдъ видъ висшитѣ разумни сили, които работятъ въ природата. Изхождайки отъ формитѣ на природата, дѣтето може да твори нови форми: тукъ има безкрайно поле на творчество. Има нѣкои опитни училища, въ които е приложенъ земледѣлския трудъ, но днесъ се чуватъ гласове на разочарование отъ тѣхъ. Защо? Защото въ тѣхъ е липсвалъ духовниятъ елементъ. Не е достатъчно дѣтето само да работи всрѣдъ природата, но този елементъ трѣбва да прониква цѣлата му работа. Неговата работа не трѣбва да е механична. Духовниятъ елементъ ще внесе идея въ работата му: 1) Прѣди всичко трѣбва да чувствува любовь къмъ цвѣтята, дърветата, трѣвитѣ и пр. То ще ги счита за живи сѫщества, у които намира отзвукъ любовьта му къмъ тѣхъ. Малкото дѣте чувствува цѣлата природа одушевена, но послѣ фалшивото възпитание я прѣвръща въ мъртва за него. Чрѣзъ подходящо отнасяне къмъ природата, дѣтето ще знае, че и най-малката трѣвица, дърво, цвѣте, мушичка, бръмбарь и пр., иматъ съзнание, разумность, както и то, само че на друга степень въ развитието си. И тогазъ дѣтето ще има съвсѣмъ друго отношение къмъ природата. Тогазъ то нѣма да иска вече на връщане отъ екскурзия да кѫса цвѣтята за букети. Това има и важно възпитателно значение. То ще се отрази и върху отношенията му къмъ хората. По-горѣ се каза, че става прѣливане на животъ отъ живата природа въ насъ. Само когато чувствуваме разумностьта, която прониква цѣлата природа и имаме правилни отношения къмъ разумнитѣ сили, които работятъ въ нея, можемъ да се свържемъ съ тѣхъ. 2) Другъ случай отъ проникване духовния елементъ въ дѣйностьта на ученика е слѣдниятъ: всички явления въ природата ще се разглеждатъ като символи, алегории, притчи, загатвания за закони отъ вѫтрѣшния животъ. Този символизъмъ ще внесе поезия, художественъ елементъ въ дѣтския животъ, понеже символизмътъ винаги е важенъ източникъ на красота. Този символизъмъ ще събуди художественитѣ дарби у дѣтето. Отъ друга страна, той ще прѣдстави на дѣтето въ достѫпни форми висши духовни истини и закони, които направо то не би могло да усвои, понеже логичното мислене у него не е достатъчно развито. Слънчевиятъ изгрѣвъ, поникването на житното зърно, извирането на водата, посѣването и поливането на едно цвѣте или дръвче, всичко това въ живата природа може да се вземе като символъ. Тогазъ, колко разбираеми ставатъ великитѣ истини за дѣтето! И въ каква красива форма облѣчени то ще ги изучава! 3) Има и другъ случай за проникване на духовния елементъ въ дѣтската дѣйность. Дѣтето ще съзнава, че работи, за да причини радость на другитѣ. Неговата работа при подходящо възпитание ще прѣдставя служене на другитѣ. И това ще става по вѫтрѣшенъ импулсъ, а не чрѣзъ натрапване отвънъ. Въ „служене“ дѣтето може да се възпита още отъ малко: още отъ 3 — 4 годишно, то може да храни птички, да спасява мравки и пр.. Така то постепенно ще се учи, че служенето на другитѣ е източникъ на висша радость. Така то постепенно ще дойде до разбиране, че най-висшето осмисляне на човѣшкия животъ, е когато той прѣдставлява служене на Бога. И тогазъ, всѣка работа, проникната отъ такова съзнание, става свещенодѣйствие. Въ връзка съ работата си всрѣдъ живата природа, дѣтето ще изучи постепенно и методитѣ на природосъобразния животъ: разумно ползуване отъ слънцето, отъ планинитѣ, отъ изворитѣ, отъ рѣкитѣ; послѣ, то ще изучи постепенно разумнитѣ методи на хранене, дишане, спане, докато най-послѣ дойде до методитѣ за разумното нареждане на живота въ хармония съ по-дълбокитѣ духовни закони на живата природа. При правилно отношение къмъ природата, задъ всички нейни явления, ще виждаме разумни сили, ще чувствуваме единството си съ всички сѫщества и ще бѫдемъ свързани съ тѣхъ съ връзкитѣ на Любовьта.
  18. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. с., четвъртъкъ, 8 юли Учительтъ Особеното мѣсто Размишление за идване Царството Божие на земята. Ще направя само нѣколко бѣлѣжки за уяснение на една важна мисъль. Всички онѣзи, които пристѫпватъ къмъ изучаване на духовния животъ, както и къмъ изучаване на Божествения животъ, всѣкога срѣщатъ една мѫчнотия. Защо е така? Защото Божествениятъ свѣтъ е грандиозенъ, великъ. Тамъ човѣкъ, като се сравни съ окрѫжаващата го срѣда, започва да се чувства нищоженъ, малъкъ и на първо врѣме се обезсърчава. Има хора, които слѣдъ като сѫ се подвизавали цѣли 20 години въ този животъ, най-послѣ казватъ: тази работа нѣма да я бѫде, отъ мене нищо нѣма да стане, ами я да се върна назадъ! – Обезсърчаватъ се. Обезсърчаването е физическа слабость. Човѣкъ едноврѣменно живѣе въ три свѣта. Съ двата отъ тѣхъ е по-добрѣ запознатъ, а именно съ физическия и духовния, а съ Божествения свѣтъ е малко запознатъ, понеже съзнанието му сѣди далечъ отъ този свѣтъ. И тритѣ свѣта, обаче, прѣдставляватъ едно цѣло. Вие никога не трѣбва да обяснявате, какво нѣщо е Божественото. Божественото е сѫщината на нѣщата. Щомъ човѣкъ влѣзе въ областьта на Божественото, подъ Неговото влияние вече той усѣща едно успокояване, едно задоволство, едно разширение на душата. Колкото и да е уморенъ човѣкъ въ съзнанието си, щомъ стѫпи въ Божествения свѣтъ, усѣща едно такова успокояване, каквото усѣща страдащиятъ човѣкъ, като влѣзе въ нѣкой спасителенъ домъ. Сега, нѣкои отъ васъ трѣбва да се заематъ да изучатъ качествата на духовния животъ. Той е разуменъ животъ. Вие не можетѣ да влѣзете отъ физическия свѣтъ направо въ Божествения свѣтъ, първо ще минете прѣзъ духовния, понеже въ развитието си, човѣкъ естествено минава отъ едно състояние въ друго. При това, въ Божествения животъ, взетъ въ своята цѣлокупность, всѣки човѣкъ има свое опрѣдѣлено мѣсто и опрѣдѣлено прѣдназначение. Щомъ дойдете на земята, вие иматѣ вече опрѣдѣлено мѣсто, иматѣ специална работа. Да допуснемъ, че у васъ се зароди желание да станете първи министъръ въ България. Това желание, да станетѣ първи министъръ въ България, не е вашата специфична работа, вашата специфична длъжность. Знаете ли тогава въ какво положение ще се намѣрите? – Вие ще влѣзете въ стълкновение съ себе си и върху васъ ще дойдатъ редъ нещастия, падания, ставания, докато най-послѣ съзнаете, че не е трѣбвало да ставате първи министъръ. Въ края на краищата ще се убѣдите, че вие не стѣ родени да ставате министъръ, а за васъ, въ духовния свѣтъ, въ цѣлото битие има опрѣдѣлена една специфична работа, която трѣбва да свършите. Свършите ли вашата специфична работа, както трѣбва, тя ще ви повдигне прѣдъ очитѣ на ония разумни сѫщества въ невидимия свѣтъ, не само до положение на първи министъръ, но до положение на царь. Всѣки е царь въ своята область и за своята работа. Христосъ казва: „Какво се ползува човѣкъ, ако цѣлия свѣтъ спечели, но изгуби душата си?” И наистина, ако човѣкъ изгуби душата си, изгубва великото въ живота си, изгубва благоприятнитѣ условия за своето развитие. Защото, при сегашното състояние, при което се намираме, ние имаме предвидъ цѣлокупностьта на човѣшкото благо. Не е въпросътъ само, какъ азъ днесь живѣя. Важно е общото благо, което е благо и на всѣки едного индивидуално. Напримѣръ, какво е положението на мравката по отношение къмъ насъ, такова е нашето отношение къмъ цѣлокупностьта на Божествения свѣтъ – ние сме сѫщо такива малки буболечици. Онова, което ще ви даде стабилность е да знаетѣ, че вие иматѣ една специфична работа, която трѣбва да свършите и да не казвате: азъ не съмъ потрѣбенъ никому. Вѣрно е, че ти не си потрѣбенъ никому, но въ какъвъ смисълъ се разбиратъ тия думи? Ако отидешъ въ Англия, кому си потрѣбенъ? Ако отидешъ въ Лондонъ напримѣръ, кой ще тѣ посрѣщне, кой ще ти каже „добрѣ дошълъ“? Ако отидешъ тамъ съ своя български костюмъ и съ своя калпакъ, англичанитѣ ще се спратъ да тѣ погледатъ малко, послѣ ще си заминатъ и ще кажатъ „Българи!” Колко души англичани ще тѣ поканятъ въ кѫщата си? – Ще спишъ на улицата, а нѣкой пѫть може да намѣришъ и участъцитѣ. Кому си потрѣбенъ? Но щомъ сме дошли въ свѣта, ние сме потрѣбни на Бога. Богъ за насъ всѣкога се интересува, понеже Той ни е далъ специфична работа. Господ всѣка сутринь поглежда къмъ всѣки едного и казва: „Еди-кой си въ България има да извърши такава и такава работа, чакай да видя дали я върши!” Казвате: ами какъ знае Господъ всичко това? – Оставѣте тази философия! Господъ всичко знае. Той въ единъ мигъ поглежда навсѣкѫдѣ, вижда, дали сте на мѣстото си, вършитѣ ли работата си и ви изпраща благословение, да започнете работата си. Мнозина отъ васъ сте напуснали своето прѣдназначение, отишли сте да ставате слуги тамъ, дѣто Господъ не ви е пратилъ. И въ страданията, въ туй отношение, има едно противорѣчие. Всички страдания въ този животъ не сѫ нищо друго, освѣнъ едно постоянно стълкновение съ Божествения планъ. Ние като се отказваме да служимъ на Бога, страдаме. Страдашъ, защото не служишъ на Бога. Влѣзъ въ съгласие съ плана, който Богъ е наредилъ за тебе, и ти ще почувствашъ голѣма радость. Небето ще се отвори за тебе, и ангелитѣ ще ти заговорятъ, всички разумни сѫщества ще ти заговорятъ. Но дойде ти друга нѣкаква идея, ти искашъ да я приложишъ, и веднага въ ума ти настава тъмнина, животътъ ти се обезсмисля, въ душата ти се ражда недоволство. Защо? – Отдѣлилъ си се отъ Божествения планъ. Казвашъ: имамъ добри желания, защо идватъ всички тия страдания? – Имашъ добри желания, но не вървишъ въ правия пѫть. Твоето желание не е въ съгласие съ Божествения планъ за душата ти. – Какво да правя тогава? – Спри се въ себе си, помоли се на Господа да ти каже, да тѣ научи, кое е твоето специфично мѣсто, коя е твоята специфична работа. Може да е наука, може да е изкуство, може да е музика. Казвашъ: азъ да стана музикантъ, да ходя да свиря на едно, на друго мѣсто! – Не искамъ. Азъ искамъ да бѫда богатъ, да се возя въ автомобилъ. Господъ казва: „Нѣма да се возишъ съ автомобилъ!” Ти не Го послушашъ, качишъ се на автомобилъ, но изъ пѫтя автомобилътъ нѣщо се поврѣди, прекатури се, и ти падашъ, счупвашъ си главата. Качвашъ се втори пѫть. Друга нѣкаква поврѣда става и пакъ се прѣкатурвашъ. Господъ ти казва: „Ще вземешъ цигулката и ще идешъ въ еди-кое си кафене и ще свиришъ! Цѣлиятъ день ще свиришъ. Ако свиришъ, ще се благословишъ, главата ти ще бѫде здрава; ако не свиришъ, ще бѫдешъ съ пукната глава.” Ако вие схващате нѣщата правилно, страдания нѣма да иматѣ. Питамъ ви: ако всички искатѣ да бѫдете величия, да станетѣ първи министри, ще има ли мѣста за всинца ви въ този свѣтъ? Може ли при сегашния животъ всички да бѫдете богати, да иматѣ приходъ отъ стотина хиляди лѣва мѣсечно? – Не може. Нѣкой ще има приходъ едва 200 ÷ 300 лѣва мѣсечно, а нѣкой ще има хиляди, но важното е, че по единъ или другъ начинъ, всѣки има условие да живѣе на земята. Важното за всинца ви е да дойдете до положението да образувате връзка съ Бога. Тогава вече вие ще съзнаете, че иматѣ една специфична работа, дадена ви отъ Бога. Въ тази работа е вашето достойнство. Подчинишъ ли се на тази работа, ти си важенъ и нуженъ за Господа. Ангелитѣ, като тѣ погледнатъ, ще намѣрятъ, че си важенъ, и кой какъ мине покрай тебе, ще ти остави една хубава мисъль. Щомъ нѣкой ангелъ тѣ намѣри въ автомобилъ, той носи една тояжка съ себе си, ще тѣ удари и шапката ти ще хвръкне, ще изкочишъ изъ автомобила. Нѣма играчки въ свѣта! Невидимиятъ свѣтъ никога не обича да дава играчки на хората, когато тѣ сѫ поставени на една важна работа. За примѣръ, вие ставате тази сутринь, недоволни сте и казватѣ: ходихъ еди-кѫдѣ си, не ме приеха добрѣ, не се отнесоха братски спрѣмо мене. Разсѫждавашъ си така. Най-първо ти не си пратенъ на земята да тѣ приематъ добрѣ, да тѣ почитатъ и уважаватъ хората. Питамъ: тази сутринь като стана, ти изпълни ли своята длъжность? За тази сутринь, напримѣръ, бѣше опрѣдѣлено да прочетете трета глава отъ Евангелието на Йоана и молитвата „хвалата”. Колцина отъ васъ изпълнихте това? Вие стѣ чели много други молитви, та може случайно да стѣ попаднали и на тази молитва. Не бивайте недоволни, но обърнете се къмъ Господа и кажетѣ: „Господи, благодаримъ Ти за всичкитѣ благости, които Си ни далъ прѣзъ всичкитѣ вѣкове. Господи, благослови ни да свършимъ работата си успѣшно!” Като погледнете на живота си, пъленъ съ толкозъ добрини, трѣбва да се зарадвате. Та, недоволството е за сега вашиятъ спѫтникъ. Казвате: азъ не съмъ тъй добъръ, тъй уменъ, като еди-кого си. Тамъ е красивото, че не си като него. Ние никога не трѣбва да си мязаме. Трѣбва да бѫдемъ подобни, но не трѣбва да си мязаме. Вземѣте за примѣръ, два паяка, ще видитѣ, че дори и между тѣхъ има различие. Напримѣръ, краката имъ не сѫ еднакво устроени. Нѣкой отъ тѣхъ е сангвиникъ, веселъ, а другъ нѣкой е флегматикъ. Послѣ, всички паяци не изтъкаватъ еднакво мрежитѣ си: нищкитѣ не единъ отъ тѣхъ сѫ тънки, а на другъ – дебели. И хората се различаватъ помежду си. Напримѣръ, всички ние мисли, но не мислимъ еднакво. Въ чувствата, дѣйствията си, сѫщо тъй се различаваме. Нѣкои отъ васъ като четатъ молитвитѣ, бързатъ, защото иматъ нѣкоя много важна работа. Други пъкъ питатъ: колко часа трѣбва да употрѣбяваме за молитва? – Цѣль день. Движишъ се, работишъ, готвишъ, спишъ – всѣкога се моли! Човѣкъ, който не знае да се моли като спи, той не се моли. И въ другия свѣтъ като отивашъ, трѣбва да се молишъ. Чрѣзъ молитвата само ти ще научишъ Божествения езикъ на нѣщата. Щомъ научишъ Божествения езикъ, ние ще се разговаряме. Тежко ти е нѣщо на душата, ще се обърнешъ къмъ Господа, Той ще хвърли свѣтлина въ ума ти и ще ти олекне. Вие казватѣ: да има нѣкой да ни обича! Има кой да ви обича. Ще направите връзка съ Господа, ще чуете Неговия гласъ и по този начинъ ще иматѣ сила прѣзъ цѣлия день. Умѫтъ ви ще бѫде бодъръ, свѣжъ и каквато и работа да започнете, ще я свършитѣ на врѣме. При сегашната стадия на развитие, всѣки отъ васъ трѣбва да чете. Има една опасность за васъ, тя е, че ставате мързеливи, не четете, или ако четете, бързате. Вие трѣбва да иматѣ едно дълбоко схващане за живота. Умѫтъ ви трѣбва да се обогатява съ знания; като се обогати, трѣбва да се облагороди, като се облагороди, трѣбва да се дисциплинира, да придобие самообладание. И умѫтъ, и сърдцето, и волята постепенно трѣбва да се облагородѣватъ, да добиете правилна обхода. Знаете ли на какво мязате, когато нѣкой се яви съ недоволно сърдце прѣдъ Господа? Знаете ли какъ звучи тогава вашиятъ гласъ? А Господъ обича да говоримъ много хармонично, съ най-приятенъ, съ най-хубавъ езикъ. Когато се приближаваме при Бога, трѣбва да употрѣбяваме най-хубавитѣ думи, затуй малко ще говоримъ, но ще намѣримъ най-хубавия езикъ. Може да кажемъ само 2 ÷ 3 думи, но ще ги произнесемъ тъй хубаво, тъй сладко, че Господъ като ни чуе, да каже: „Утрѣ като дойда, да тѣ намѣря пакъ въ това разположение на духа”. Когато отивате при Бога съ недоволно сърдце, вие не произнасяте хубави думи и Господъ казва: „Не пущайте този втори пѫть”! И тогава ще почувствашъ, като че небето се е затворило – сърдцето ти се свива болно. Защо ти е мѫчно? – Господъ не тѣ приема и казва: „Нѣма да говоришъ сега!” Важното нѣщо за васъ е да знаетѣ, че езикътъ на Господа, при всички случаи когато говори е толкова хубавъ, толкова красивъ! Господъ като види, че направишъ най-голѣмия грѣхъ, дойде при тебе и ти казва: „Това нѣщо, което направи не е хубаво. То ще ти причини толкова голѣма врѣда, такова голѣмо страдание, гледай да не го повтаряшъ, азъ ще го забравя”. Както Господъ ни говори, така иска и ние да Му говоримъ. Но дълги години ще се минатъ докато научите Божествения езикъ, докато придобиете единъ отзивчивъ умъ, едно отзивчиво сърдце и една благородна воля, за да изпълните Неговата воля. Та казвамъ: Богъ ви е пратилъ на земята, призвалъ ви е на една специфична работа, за която ви е далъ толкова дарби, толкова сили. Ето защо, още въ този животъ вие трѣбва да направите нѣщо. Нѣкой отъ васъ чакатъ, като отидатъ въ другия свѣтъ, тогава да се проявятъ. Прѣдставете си, че нѣкои отъ васъ умратъ 20 години по-рано, отколкото имъ е опрѣдѣлено. Знаете ли тогава какво ще правитѣ тамъ? – Ще ви дадатъ работа, за която трѣбва да сте готови. Допуснете, че нѣкѫдѣ въ България има нѣкой отчаянъ човѣкъ, който не иска да живѣе, иска да се хвърли въ нѣкоя рѣка, или да се хвърли отъ нѣкоя скала, или да се отрови, да се самоубие и т. н. Господъ ще ви повика и ще ви каже: „Една твоя сестра, или единъ твой братъ иска да се удави. Иди при нея като таенъ работникъ и започни да внушавашъ, че не е хубаво да се самоубива, че трѣбва да живѣе и т. н.” Тя ще ти каже: „Махни се отъ тука!” Ти ще продължавашъ да и говоришъ, трѣбва да я убѣдишъ! Ако можешъ да я убѣдишъ да не се хвърля въ рѣката, спечелилъ си, но ако не можешъ, Господъ ще тури нейнитѣ грѣхове на гърба ти. Знаете ли какво нѣщо е това? Понеже ти нѣмашъ тѣло, нѣма да грѣшишъ въ другия свѣтъ, но ще носишъ тежестьта, страховѣтѣ на този човѣкъ, като тѣ считатъ отговоренъ за неговия животъ. Ако го обърнешъ къмъ Бога, грѣховетѣ ти ще се простятъ, но ако не успѣешъ и той сгрѣши, ти ще носишъ грѣховетѣ му. Та за това, въ всички случаи вие трѣбва да бѫдете готови за работа, която ще ви се опрѣдѣли, било тука на земята, било въ другия свѣтъ. Всѣки день ще ви праща Господъ да спасявате нѣкоя душа, но не такава, която е обърната къмъ Господа, а нѣкоя отчаяна. И слѣдъ като прѣкарате цѣли 20 години такъвъ животъ, нѣма да искатѣ втори пѫть да се хвърляте въ кладенецъ, да се самоубивате или самоотравяте. Другъ нѣкой иска да убива сина си или дъщеря си; трети иска да направи нѣкое голѣмо прѣстѫпление и т. н. Ще ви прати Господъ да убѣдите този човѣкъ да не извършва това нѣщо. Туй ще бѫде задачата ви въ другия свѣтъ. Готови ли стѣ за нея? Та казвамъ: всѣки отъ васъ трѣбва да знае, че е пратенъ на земята да учи себе си. Знайте, че Господъ живѣе въ васъ, затова, всѣка сутринь като ставате, започнете да изхвърляте вашето недоволство! Като станетѣ сутринь, кажетѣ: Господи, ще разработвамъ въ себе си благото, което си ми далъ. И тъй, нека тази мисъль сѣди въ ума ви, да знаетѣ, че всѣки има свое специфично мѣсто и своя специфична работа. Ще провѣрите, ще опитате това нѣщо. Господъ казва: Опитайте ме и вижте, че азъ съмъ благъ!” Ако днесь, напримѣръ, отпаднете духомъ, ако умѫтъ ви е слабъ, ако сърдцето ви е слабо, ако и волята ви е слаба, обърнете се къмъ Бога, приближете се при Него и вие ще укрѣпнете духомъ. Културата, която иматѣ, трѣбва да пулсира на великата идея – да направите една хубава, здрава връзка съ Бога. Три връзки трѣбва да направите, и ако ги направите, всичко друго ще можетѣ. Писанието казва: „Молетѣ се единъ за другъ!” Но ние не можемъ да се молимъ за човѣкъ, който нѣма връзка съ Бога. Докато рѫката ми е свързана съ тѣлото, то се грижи за нея; не е ли свързана съ тѣлото, не се грижи. Когато се свържемъ съ Бога, Богъ се грижи за насъ. Значи, всѣки отъ васъ има свое специфично мѣсто, което никой не може да го вземе. Ако напуснете това мѣсто, остава една празнина. Твоитѣ братя ще чувстватъ тази празнина и ще ти кажатъ „Ти остави едно много важно мѣсто, съ което си направи една много голѣма пакость.” Затуй, нека се приближимъ вѫтрѣшно къмъ Бога, за да изпълнимъ своето прѣдназначение, което Той ни е далъ. Това е най-хубавото въ живота. * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 8 юли, 1926 г., четвъртъкъ, 5 ч. с. въ гр. София.
  19. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с. К. Паскалевъ. Идеалътъ на окултния ученикъ. Животътъ на единъ окултенъ ученикъ може да бѫде разгледанъ отъ двѣ страни: външна и вѫтрѣшна. Ученикътъ, както и всѣки човѣкъ, живѣе въ едно общество. Той има извѣстни връзки съ членоветѣ на това общество, и при различнитѣ условия на своя животъ се проявява по единъ или другъ начинъ. Всички тия отношения, постѫпки, дѣйствия и т. н. Съставятъ външната страна на неговия животъ. Този животъ е явенъ, той може да бѫде описанъ отъ всѣкиго. Въ това отношение въ окултната литература има изнесени много разкази за окултни ученици въ различнитѣ епохи, съ цѣль да се даде единъ образецъ за подражание. Такива срѣщаме и въ Библията. Но въ живота на окултния ученикъ има и една вѫтрѣшна страна, която никой не познава, за която никой не е писалъ. Нея познава само той. Това е неговиятъ вѫтрѣшенъ животъ, това сѫ всички ония вѫтрѣшни прѣживѣвания, чувства, мисли, идеи и т. н., с които той прѣминава прѣзъ периода на ученичеството. Тая страна остава завинаги скрита за чуждия погледъ. Въ тоя моментъ менъ ме интересува именно тая страна, тъй като това е областьта, въ която ученикътъ твори, въ която съгражда новото въ себе си. И всѣка негова постѫпка не е нищо друго, освѣнъ единъ резултатъ на това, което е съградилъ тамъ. Като окултни ученици, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ се пораждатъ редъ въпроси отъ различенъ характеръ: религиозенъ, наученъ, практиченъ и т. н. Всички тѣ дирятъ своето разрѣшение Обаче, има единъ въпросъ, който често остава на заденъ планъ, но разрѣшението на който обуславя разрѣшението на останалитѣ, а именно: какъвъ е идеалътъ на окултния ученикъ? Къмъ какво се той стреми? Разбира се, че всѣки човѣкъ си има свои идеали, които го вдъхновяватъ, даватъ му импулсъ за работа въ живота. Ако оставимъ за моментъ окултния ученикъ и разгледаме обикновения ученикъ, ще видимъ, че въ неговото съзнание стои единъ ясно очертанъ идеалъ — да изучи науката въ различнитѣ й отрасли, да се запознае съ законитѣ на природата и т. н. Явява се въпросътъ: какъвъ конкретно очертанъ идеалъ стои въ съзнанието на окултния ученикъ? Да допуснемъ, че желае да изучи природата съ нейнитѣ закони. Но подобенъ идеалъ иматъ и съврѣменнитѣ учени: естественици, химици и пр. Тогава, кое е специфичното за окултния ученикъ? Когато той изучава природата, по какво се отличава отъ единъ ученъ? Да кажемъ, че изучава окултнитѣ закони. Но тукъ думата „окултенъ“ не е сполучлива. Тя нѣма едно опрѣдѣлено съдържание. Какво значи окултенъ? — Скритъ, таенъ, неизвѣстенъ. Но и за единъ ученъ, който не познава единъ законъ и желае да го открие, тоя законъ е скритъ, таенъ, окултенъ. Да разгледаме другъ идеалъ: да се освободи отъ своитѣ недостатъци, погрѣшки. Но състоянието на недостатъци е едно болезнено състояние въ живота на ученика и то е врѣменно, както е врѣменна и една болесть. Дѣйствително, за болния човѣкъ здравето става идеалъ, но оздравѣе ли — тоя идеалъ изчезва. Никой здравъ човѣкъ не си поставя за идеалъ здравето. Или пъкъ желае да добие извѣстни способности. Но спосбностьта за единъ ученикъ е само едно условие за постигане на по-високи идеали, тя нз може да бѫде негова крайна цѣль. Или желае да заработи между хората и създаде едно идеално общество. Но идеалното общество е само една благоприятна срѣда за неговото развитие, но не крайния идеалъ. Ако погледнемъ на въпроса отъ чисто практично гледище, трѣбва да признаемъ, че въ първитѣ фази въ своето развитие, ученикътъ навлиза въ единъ свѣтъ крайно неустойчивъ, свѣтъ на постоянни промѣни. Въ неговото съзнание започватъ да изпжкватъ редица идеали. Въ нѣкои минути той започва да мисли, че му прѣдстои една голѣма мисия: да се издигне, да заработи и повдигне цѣлото човѣчество и пр. Въ други случаи се заражда обратния идеалъ: той замечтава за единъ тихъ и спокоенъ животъ — животъ на постоянно размишление и съзерцание. Въ нѣкои случаи той изпада въ едно крайно религиозно настроение: започва да гледа и на най-дребната случка въ своя животъ, като едно откровение на невидимия миръ. Има, разбира се, и противоположни моменти, въ които идеалътъ на ученика слиза на земята — той започва да се съмнѣва, явява се безвѣрие, разочарование и т. н. Така постоянно се редятъ все нови и нови идеали, единъ отъ другъ по-хубави, но все непостоянни, промѣнчиви. Ученикътъ не трѣбва да се спира на врѣменния идеалъ. Той трѣбва да потърси вѣчния идеалъ — тоя, който се реализира прѣзъ цѣла вѣчность. А кой е той? — Ученикътъ трѣбва прѣди всичко да потърси Бога. Да потърси Оня, Който прѣзъ всички вѣкове на неговия животъ е бдѣлъ надъ неговитѣ сѫдбини, Който въ най-труднитѣ минути на отчаяние и страдание го е подкрѣпялъ, вдъхвалъ му е вѣра и упование, Който въ всички минути на тъмнина му е освѣтявалъ пѫтя, Който винаги го е напѫтвалъ къмъ добро, свѣтлина, истина. Само Нему ученикътъ може напълно да уповае, че ни при единъ моментъ, при каквито и да е условия на живота, не ще измѣни своитѣ отношения къмъ него. Това е идеалътъ, който е стоялъ като нѣщо най-свещено въ всички велики души, който ги е вдъхновявалъ прѣзъ цѣлия имъ животъ, каралъ ги е да понасятъ съ едно безгранично търпѣние всички страдания на живота и когато ставало нужда, да се жертвуватъ за него. Веднага, обаче, възниква въпроса: какъ може човѣкъ да се свърже съ Бога? — На пръвъ погледъ, най-напрѣдъ би трѣбвало да Го опознае и слѣдъ това да се свърже съ Него. Това наистина е логично, но не е правдоподобно. Може ли ограниченото, чийто възможности за познание сѫ толкова бѣдни, да познае Безграничното, Абсолютното? Безспорно, че не. Единствениятъ методъ — това е Любовьта къмъ Бога. Само тя единствена е въ състояние да го свърже съ Него. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, въ своето развитие е достигналъ до такава степень, че той е изгубилъ всѣкаква опитность за Него, а е останало само едно понятие. И кога се каже Любовь къмъ Бога, тия думи прозвучаватъ безъ едно опрѣдѣлено съдържание. Обаче окултниятъ ученикъ трѣбва да надживѣе това състояние, т. е. да навлѣзе въ една нова область, която съставя мистичната страна на ученичеството. Тая область не подлежи на описание, тя само се живѣе. Само ония ученици, които сѫ навлизали въ нея, знаятъ, че да обича човѣкъ Бога, това значи да се свърже съ единъ вѣченъ и неизчерпаемъ източникъ на животъ, свѣтлина, на всичко най-възвишено и най-благородно. Всички тѣ знаятъ, че любовьта къмъ Бога за тѣхъ е тъй необходима, както е необходимо дишането за тѣхния организъмъ. И както безъ въздухъ биха се задушили, така и безъ нея биха се задушили всрѣдъ ония крайно неблагоприятни условия, въ които обикновено сѫ поставени да се развиватъ. Въ това отношение, ако прослѣдимъ живота на всички окултни ученици, ще видимъ, че пробниятъ камъкъ, съ който се е познавала тѣхната сила, е когато сѫ били поставени въ състояние да видятъ разрушени всичкитѣ си обикновени идеали, всичко онова, което имъ е давало нѣкаква подкрѣпа и е оставала само връзката съ Бога. Ако сѫ могли да я запазятъ — тѣ сѫ издържали своя изпитъ; ако ли не — пропадали сѫ. Живи примѣри въ това отношение ние виждаме въ Стария Завѣтъ въ лицето на Йова, Давида, Данаила и т. н. Въ окултната литература има изтъкнатъ единъ законъ, който опрѣдѣля отношението на всички сѫщества въ битието. Споредъ него, всѣко сѫщество се намира въ отношение на пасивность(възприемчивость) спрѣмо по-възвишенитѣ отъ него, а въ отношение на активностъ спрѣмо по-нисшитѣ. Отъ тоя законъ може да се направи една аналогия по отношение дѣйностьта на ученика. Връзката му съ Бога и по-напрѣдналитѣ сѫщества съставя пасивната страна на неговата дѣйность. Тукъ думата пасивенъ употрѣбявамъ въ смисълъ възприемателенъ. Любовьта къмъ Бога дава на ученика всички условия, за да се прояви, но самото проявление е вече негово лично дѣло. Тукъ е именно полето, въ което той се явява като творецъ. И въ това отношение той трѣбва да влѣзе въ контактъ съ два свѣта: единиятъ — неговиятъ собственъ вѫтрѣшенъ свѣтъ, другиятъ — външниятъ свѣтъ. Тукъ трѣбва да признаемъ, че колкото Любовьта къмъ Бога го свързва съ единъ съвършенъ свѣтъ на вѣчна хармония, миръ и блаженство, толкова неговото творчество го свързва съ два свѣта крайно дисхармонични, пълни съ противорѣчия и противодѣйствия. Да разгледаме, напримѣръ, вѫтрѣшния свѣтъ. При извѣстни условия ученикътъ пожелава да свърши едно дѣло. Веднага се появяватъ двѣ противорѣчиви мисли. Нѣщо го съвѣтва да постѫпи по единъ начинъ, друго го съвѣтва да постѫпи тъкмо по противоположния. Кого да послуша? Кой е добриятъ гласъ? Ето единъ отъ важнитѣ въпроси, съ които още въ началото се сблъсква. Отъ друга страна, той попада подъ силното дѣйствие на закона за смѣнитѣ на настроението. Въ извѣстенъ моментъ чувствува себе си мощенъ, изпълненъ съ творчески енергии, струва му се, че е въ състояние да прѣустрои цѣлия свѣтъ. Въ другъ случай настѫпва тъкмо противоположното състояние: чувствува себе си слабъ, немощенъ. При това, всѣко прѣминаване отъ едно състояние въ друго е съпроводено съ голѣми страдания. Както е дисхармониченъ вѫтрѣщния свѣтъ, така е дисхармониченъ и външния. Ученикътъ е поставенъ да се развива при крайно материалистична срѣда, изпълнена само съ противорѣчия. Той вижда, че навсѣкѫдѣ цари една жестока борба за сѫществуване, въ която силниятъ изнасилва слабия и живѣе за негова смѣтка. Постоянно въ своя животь той срѣща само крайно егоистични хора. Въ обществото вижда отъ една страна хора, крайно обрѣменени, потънали въ нещастия, а отъ друга — хора прѣтоварени въ излишества. Веднага въ неговото съзнание възниква идеята за нарушение Правдата въ свѣта, и той се залавя да я възстанови. Но скоро се убѣждава, че за това е необходимо не само желание, но и методи, които той не притежава. Оть друга страна, въ отношенията си съ хората, постоянно се натъква на много други противорѣчия. Той знае, че всички хора сѫ братя помежду си, и че къмъ всички трѣбва да се отнася съ еднаква обичь. Но въ дѣйствителность, по нѣкога срѣща хора, къмъ които безъ никакъвъ поводъ чувствува едно отблъскване, една антипатия. Какъ да примири това противорѣчие? Отъ всичко това се вижда, че въ първитѣ фази на своето развитие, ученикътъ се натъква на редъ противорѣчия, както вѫтрѣ въ себе си, така и извънъ себе си. Прѣдъ него се изправя една много сериозна задача, разрѣшението на която се изкупва съ цѣната на много страдания. И ние виждаме, тамъ дѣто нѣкои ученици отъ миналото заговарятъ по тоя въпросъ, отъ тѣхнитѣ думи лъха една голѣма болка, една голѣма скръбь. Това е тѣсниятъ пѫть, за който говорятъ всички свещени книги, за който споменава и Христосъ — пѫть труденъ, мѫчителенъ, но той трѣбва да се измине. Така е наредила Природата. Разбира се, че за изминаването му сѫ необходими редъ качества: прѣди всичко едно будно съзнание, едно абсолютно безкористие, смѣлость и т. н. Мнозина, които четатъ окултната литература, често срѣщатъ описания за разни изпити на ученици изъ миналото, и въ тѣхъ се заражда идеята да чакатъ сѫщо такива специални условия, за да се проявятъ и тѣ. Това е така, но такива специални условия сѫ една рѣдкость. За да се появятъ, необходими сѫ извѣстни изработени вече качества — плодъ на личнитѣ усилия на ученика. Нека напр. разгледаме живота на единъ ученикъ изъ дълбоката древность — Йовъ. Той живѣе единъ добъръ, богоугоденъ животъ, но за да мине въ една по-висока фаза на развитие, трѣбва да бѫде подложенъ на единъ изпитъ. Както навсѣкѫдѣ, така и тукъ, подлага се на изпитание неговата вѣра въ Бога. Почва изпитътъ: отнематъ му се богатства, синове, дъщери, здраве и остава безъ всѣкаква подкрѣпа, от дѣто и да било, остава му само едно — вѣрата въ Бога. Но въпрѣки всичко това устоява и ние виждаме, какъ всичко изгубено му се възвръща въ двойна степень. Веднага тукъ възниква вьпроса: възможно ли е една такава вѣра да бѫде едно случайно явление въ Йовъ? Възможно ли е до тогава да е водилъ единъ обикнозенъ, дребнавъ животъ и изведнъжъ да прояви една такава силна вѣра? — Безспорно не. За да се създаде въ човѣка една такава вѣра, необходими сѫ дълги усилия, много работа. Единъ тъкмо противопоженъ типъ въ по-нови врѣмена прѣдставлява Фаустъ. Между тия два типа азъ виждамъ една аналогия. Йовъ върви по пасивния пѫть — пѫтьтъ на вѣра и прѣданость къмъ Бога. Фаустъ върви по активния пѫть — пѫтьтъ на личното творчество. И двамата биватъ подложени на изпитъ. Изпитътъ на Йова върви по низходящъ пѫть — отъ него се отнема, а на Фаусть — по възходящъ — дава му се. Първиятъ — побѣждава, вториятъ пропада. Защо пропада Фаустъ? Въ него липсва живата вѣра въ Бога, а вмѣсто нея съмнѣнието е започнало да засѣнява неговия умъ. Но да се върнемъ къмъ идеала на окултния ученикъ. При неговото реализиране, почти въ всички ученици се забѣлѣзва едно голѣмо нетърпѣние, едно желание, колкото е възможно по-скоро да се реализира. И всѣко забавяне е свързано еъ тревоги и безпокойства. Това е едно неправилно схващане на въпроса. За реализирането на тоя идеалъ, ученикътъ не е единственъ факторъ. Тукъ работи и природата, а ние знаемъ, че тя твори много бавно. Ето защо, въ реализирането на своя идеалъ, ученикътъ трѣбва да вложи една голѣма ширина. Да работи съ едно абсолютно безкористие и прѣданность. Да върви непрѣстанно по тоя свещенъ пѫть, и той ще го заведе при неговия Идеалъ — при Бога.
  20. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.
  21. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вѫтрешни и външни връзки Размишление. На едно мѣсто въ Евангелието Христосъ казва: „Жетвата е голѣма, работници - малко. Молетѣ се на господаря на жетвата да изпрати повече работници!” Ще ви направя нѣколко пояснения върху дълбокия вѫтрѣшенъ смисълъ на нѣщата въ живота. Нѣщата ставатъ разбираеми или понятни, само когато се изяснятъ разумно. Днесь ще говоря за вѫтрешни и външни връзки съ живота, и за вѫтрешни и външни връзки съ Бога. Какво наричаме връзка? Безъ връзка животътъ сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка знанието сѫществува, но не може да се прояви. Безъ връзка Истината сѫществува, но не може да се прояви. Има нѣща проявени, има нѣща и непроявени. Проявено и непроявено, това сѫ двѣ различни понятия. Сега ще поясня думата „проявление”. Какво нѣщо е проявлението? За да си обясните това, ще започна отъ онѣзи нѣща, които сѫ сѫществени. Вземѣте житното зърно, което е въ хамбара. То сѫществува, но не е проявено. Вземѣте ябълчната сѣмка, която сѣди въ нѣкоя кутия въ кѫщи непосадена. Тази сѣмка може да сѣди съ хиляди години въ това състояние, като запазва формата си, но остава непроявена. Непроявенитѣ нѣща не измѣнятъ своята форма, тѣ оставатъ винаги въ едно и сѫщо състояние. Обаче, въ момента, въ който вие поставите едно житно зърно или една ябълчна сѣмка въ съприкосновение съ почвата или срѣдата, благоприятна за тѣхното развитие, т. е. съ битието или реалностьта, съ общия великъ, безграниченъ животъ, или съ други думи казано, съ Божествения животъ, тази сѣмка или това житно зърно измѣня своята форма и влиза въ нова фаза - фазата на проявяване. Туй е започване на живота. Щомъ имъ създадемъ условия, растенето, развитието започва. Сѫщото е и съ човѣшката душа. Човѣшката душа съ хиляди години сѣди непроявена. Въ сегашното състояние, въ което се намирате, често вие усѣщате едно безразличие - искате да се проявите, но не можете. До кога е това? - Докато нѣкой дойде да ви помогне. Ако нѣкой не ви извади отъ вашето заспало състояние въ хамбара или отъ кутията, вие не може да се проявите. Трѣбва да дойде нѣкой да ви извади. По отношение на реалния животъ, човѣкъ е такава сѣмка, очаква да му се помогне. Значи, връзката съ живота сѣди въ това, сѣмето да се посади въ почвата. Тогава, при това посаждане има два процеса. Единиятъ процесъ сѣди въ това, че коренитѣ на тази сѣмка се стремятъ къмъ центъра на земята, а при другия процесъ клонищата се стремятъ нагорѣ къмъ слънцето - къмъ Бога. Богъ е и горѣ, и долу. Подъ думата „надолу”, всекога подразбираме по-гѫста материя, по-нисше състояние на битието или на Божествената съкровищница, а подъ думата „нагорѣ”, разбираме онази по-ефирна, по-рѣдка материя, онѣзи по-възвишени сили, които работятъ въ по-широкъ, въ по-обемистъ свѣтъ. И тъй, тази сѣмка трѣбва да расте, за да се развива. Туй развитие съотвѣтствува на вѫтрешното съзнание, защото растене има само у Бога. Външнитѣ процеси пъкъ, които виждаме въ природата, като цъфтене на цвѣтята, разрушение на скалитѣ, течение на водитѣ, изгрѣване на слънцето, появяване на планетитѣ и на звѣздитѣ, раждането на хората - всичко това въ духовния свѣтъ прѣдставлява проявление на Божествения Духъ. Отвънъ имате едно проявление, а отвѫтрѣ - друго проявление. Нѣкой пѫть казваме, че плодоветѣ се раждатъ горѣ по дърветата. Така е, но има случаи, когато нѣкои плодове се развиватъ по клонищата на дърветата, а нѣкои плодове се намиратъ въ коренитѣ на растенията. Отъ туй становище, когато нѣкой пѫть въ човѣка се зародятъ голѣми страдания, това показва, че неговитѣ плодове зрѣятъ въ коренитѣ. Затова, когато плодоветѣ зрѣятъ въ коренитѣ, хората ще иматъ страдания. Щомъ страдашъ, ти си картофъ, чукундуръ, гулия и т. н. Значи, щомъ хората страдатъ, плодоветѣ имъ зрѣятъ въ коренитѣ долу, въ гѫстата материя, поради което трѣбва да имъ се пращатъ сокове отгорѣ. При радостьта е обратното, плодътъ е въ цвѣта, въ клонищата. Слѣдователно, при страданията имаме единъ видъ плодове, а при радоститѣ - другъ видъ плодове. Сега, нѣма да ви обяснявамъ, защо еднитѣ плодове сѫ въ коренитѣ, а другитѣ въ клонищата. Нѣкои казватъ: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Азъ не зная, какъ е възможно, отъ горчиви корени да излѣзатъ сладки плодове! Азъ не разбирамъ, каква мѫдрость е искалъ да вложи въ поговорката този, който я създалъ. Споредъ тази поговорка, „коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ сладки”, трѣбва да подразбираме, че майката може да бѫде мечка, бащата - вълкъ, а дѣтето - ангелъ. Това сѫ несъвмѣстими нѣща. Споредъ мене, този мѫдрецъ е искалъ да каже, че коренитѣ на знанието сѫ пълни съ страдания, а плодоветѣ на знанието сѫ пълни съ радости. Тази поговорка изразява двѣ състояния. При голѣмитѣ страдания човѣкъ прави голѣми усилия, за да вземе надмощие надъ гѫстата материя, да излѣзе на повърхностьта. При изучаване законитѣ на тази гѫста материя, ние влизаме въ страданията, т. е. слизаме долу. Страданието всекога показва слизане. Ще ви прѣдставя една картина за това слизане. Човѣкъ слиза отъ нѣкой високъ планински връхъ нѣколко километра дълбоко въ земята, но трѣбва отново да се качи на този планински връхъ, високъ нѣколко километра. Слизането е лесно, но като започне отново да се качва, знаете ли колко е мудно? Знаете ли колко пѫти ще се изпоти, докато се качи? Ще си каже: що ми трѣбваше да слизамъ? Защо ми трѣбва да живя? Прѣдставете си, че този връхъ, на който трѣбва да се качите, е високъ колкото връхъ Еверестъ на Хималаитѣ, какво ще правитѣ? - У васъ ще се роди идеята: трѣбва да имаме крилѣ! Крилѣтѣ прѣдставляватъ човѣшкия умъ. Ако имате умъ, вие можете да се качите и на Хималаитѣ, и на небето, но ако нѣмате умъ, т. е. ако нѣмате крилѣ, трѣбва да се качите пѣшъ, по крака, а качването по крака подразбира, че ще имате мѫчнотии въ живота. Христосъ казва: „Жетвата е много, а работници малко”. Какви работници? - Разумни работници нѣма. Свѣтътъ е пъленъ съ работници. Въ България има съ хиляди работници, а другадѣ има съ милиони работници. Ако разгледаме положението на тѣзи работници, ще имаме сѫщата поговорка: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Но подъ думата „работници” Христосъ въ дадения случай разбира онѣзи разумни работници, които съ вѣкове сѫ учили онова истинско знание, какъ трѣбва да се работи за Бога. Да бѫде човѣкъ работникъ въ Царството Божие, това е най-голѣмата привилегия, която той може да има. Въ всеко сѫществувание да бѫдешъ работникъ на дѣлото Божие, по-велико нѣщо отъ това нѣма. Слѣдователно, всички трѣбва да се стремите да разбирате живота. До тогава, докато вие се тревожите, докато вие искате само радости, не можетѣ да разберетѣ дълбокия смисълъ на живота. Защо всеки избѣгва страданията? Защо да не желаете страданията еднакво, както и радоститѣ? Ами че прѣдставете си, по-голѣмата часть отъ съврѣменното богатство не се ли дължи на кожитѣ на животнитѣ? Има търговци, които продаватъ само лисичи кожи; има търговци, които продаватъ само овчи кожи, волски кожи, свински кожи и т. н. Питамъ: туй богатство, придобито отъ кожата на всеко животно, не прѣдставлява ли неговото страдание? Ами колко врѣме е работило това животно за тази кожа? Вие одерете тази кожа, погледнете я доволно и казвате на обущаря: я ми скрой едни обуща! Мислили ли сте, колко страдания сѫ причинени, докато вие се обуете съ тия обуща? При това, като носите тия обуща, и вие сте недоволни. Защо? Защото и самото животно е било недоволно. Вие носите извѣстна дреха, направена отъ памукъ или отъ ленъ. Този памукъ или този ленъ е умрѣлъ, т. е. вие сте отнели живота му по сѫщия начинъ, както и на животното, затова и той е недоволенъ. Казвате: така трѣбва да бѫде, тъй е наредилъ Господъ. Не, не е наредено така отъ Бога. Има другъ начинъ, по който вие може да се ползувате отъ тия нѣща. Вие питали ли сте лена, памука и вълната, дали сѫ готови да се пожертватъ за васъ? - Не сте ги питали, затова и тѣ сѫ недоволни. Като облѣчете дрехи отъ тия материи, вие сте недоволни, и тѣ сѫ недоволни и тогава казвате: „Коренитѣ на знанието сѫ горчиви, а плодоветѣ – сладки”. Щомъ вашитѣ дрехи сѫ недоволни, вие можетѣ ли да бѫдете доволни? Вашиятъ животъ, или животътъ на когото и да е, не може да бѫде хармониченъ, докато нѣма връзка съ Бога. Всички, които страдатъ, нѣматъ връзка съ Бога. Всички страдания показватъ, че ние сме вършили работи, безъ да сме питали Господа. Ние сме правили връзки, безъ да ни е позволено да ги направимъ. Слѣдователно, казва Христосъ: „Всеко дърво, което не е насадилъ Отецъ ми, ще се изкорени.” И ако ние не разбираме законитѣ, туй дърво ще се изхаби. Ако започнешъ една работа не на опрѣдѣленото за нея врѣме, спорѣдъ законитѣ на Бога, тази работа ще пропадне. Ако ти родишъ синъ или дъщеря, или свършишъ училището не на врѣме, ти ще пропаднешъ, нищо нѣма да свършишъ. Сега не е работа само да се родимъ, не е работа само да се посѣемъ, не е въпросътъ само да започнемъ едно дѣло, но ние трѣбва да знаемъ, какъ да свършимъ това дѣло и на врѣме да го свършимъ. Трѣбва да имаме връзка! Коя е първата връзка? - Това е Любовьта. Коя е първата проява на Любовьта? - Животътъ. Коя е първата проява на живота? - Движението, разширението на съзнанието. Животъ, въ който има разширение на съзнанието, се познава по това, че ти схващашъ, че живѣешъ, че имашъ отношения къмъ нѣкого. Животътъ подразбира връзка къмъ нѣкого. Дѣтето съзнава, че има отношение къмъ майката; майката съзнава, че има отношение къмъ всички живи сѫщества. Ученикътъ съзнава, че има отношение къмъ Учителя си. Въ туй положение, въ което се намираме, ние се изправяме прѣдъ една научна идея, научна въ този смисълъ, че тя ни опрѣдѣля, какво трѣбва да имаме връзка съ Бога. Щомъ се свържешъ съ Бога, въ тебе ще се прояви новъ животъ, ти ще почувствувашъ разширение и свобода въ съзнанието. Послѣ, въ твоя животъ ще се прояви свѣтлина. Слѣдъ свѣтлината въ тебе ще се прояви знание, импулсъ да учишъ - да изучавашъ Истината. Онзи човѣкъ, който се е съединилъ съ Бога, е въ сила да извърши всичко започнато, прѣпятствия за него нѣма. Вие искате да извършите нѣщо въ България. Какво можетѣ вие да извършите въ България? Ако иматѣ пари, какво можетѣ да направите съ паритѣ? Ако иматѣ сила, какво можетѣ да направите съ силата? Силата, това е човѣшкиятъ умъ. Безъ умъ сила въ свѣта не може да има, не може да се прояви. Нѣкои отъ васъ искатѣ да бѫдете богати. Но богатъ трѣбва да бѫде само разумниятъ, само силниятъ човѣкъ. Какво ще се ползува малкото дѣте, ако вземе въ рѫката си единъ чукъ, който тежи 10 килограма? Ако вие вземете единъ чукъ, веднага ще започнете работа съ него. Или пъкъ, ако нѣкое дѣте вземе Крали-Марковата сабя, прѣпаше я прѣзъ пояса си и поиска да стане воинъ, какво ще го ползува това? Чукътъ въ рѫката на малкото дѣте е нещастие. Сабята въ рѫката на малкото дѣте е нещастие, смърть носи за него. Слѣдователно, за глупавитѣ, за слабитѣ хора паритѣ сѫ опасни. Заради тѣхъ ще ги убиятъ, ще ги удушатъ, ще станатъ нещастни. Прѣди да поиска човѣкъ отъ Бога богатство, сила, той трѣбва да поиска мѫдрость, трѣбва да поиска любовь. У човѣка първо трѣбва да дойде Любовьта - това е силата за него. Това е запазване на онова велико съзнание, положително да знаемъ, защо идемъ въ свѣта и какво искаме. Всеки единъ отъ васъ трѣбва да знае защо иде на свѣта. Азъ не говоря за външния свѣтъ или за онзи свѣтъ, който сѣди още въ хамбара - има хора, които още дълги години ще сѣдятъ въ хамбара. Азъ виждамъ нѣкои отъ васъ сте турени вече въ чувалъ, носятъ ви на нивата да ви посѣятъ; нѣкои отъ васъ виждамъ, че сѫ хвърлени вече на нивата, заровени сте; нѣкои пъкъ едва сте покълнали; други сте поизраснали; нѣкои сте завързали, но плодътъ още не е узрѣлъ. Има дълго врѣме да чакате, докато дойде плодътъ. Ще кажете: ние се обърнахме къмъ Бога. Обръщането къмъ Бога е още само процесъ на растене. Има доста врѣме още да чакате, докато дойде плодътъ на съзнанието. Защото, само плодътъ е, който привлича Божественото. Писанието казва: „Плодътъ на Духа е Любовьта”. Въ този случай, подъ думата Духъ, се разбира разумното, а плодътъ на разумното, това е Любовьта. Всекога разумниятъ животъ има за плодъ Любовьта. Дѣто има разумность, Мѫдрость, Истина, тамъ Любовьта ще се прояви като разумна проява, а не както вие разбирате сега Любовьта. Сега трѣбва да направите външни и вѫтрешни връзки съ Бога. Вие за Бога трѣбва да иматѣ опрѣдѣлена прѣдстава. Първата връзка, това е съ вѣрата, отъ тамъ ще започнете. Не можете да имате връзка съ Бога, докато нѣмате вѣра. Съ обикновената вѣра ставатъ обикновени връзки. Не, абсолютна вѣра трѣбва да иматѣ! Нѣма да питате дѣ е Господъ. Питашъ ли дѣ е Господъ, никога нѣма да Го намѣришъ. Никога не питай, дѣ е Господъ! Не Го търси нито въ небето, нито въ себе си, въ ума или въ сърдцето си, нито между ангелитѣ. Търсишъ ли Бога нѣкѫдѣ, никога не може да Го намѣришъ. Писанието казва: „Въ Бога живѣемъ, сѫществуваме и се движимъ”. Накѫдѣ ще търси рибата водата? Накѫдѣ ще търсятъ очитѣ свѣтлината? Свѣтлината е навсекѫдѣ. Сега ще сѣдне нѣкой да ми обяснява, какво нѣщо е свѣтлината. Казватъ, че свѣтлината била вибрации. Азъ правя такива вибрации, движа се отъ едно мѣсто на друго, мърдамъ се. Но туй, което се мърда, което се движи, азъ ли съмъ? Свѣтлината като се търкаля съ своята колесница, хората я опрѣдѣлятъ като едно сѫщество и казватъ: свѣтлината е движение. Свѣтлината се движи, но не е движение. Тя свѣти, но не е свѣтлина. Когато показвамъ нѣкому пѫтя, азъ въ този пѫть ли съмъ? Това сѫ отношения, азъ не съмъ въ този пѫть. Значи, въ съзнанието има връзка. Подъ думата „свѣтлина”, ние разбираме вѫтрѣшна връзка. Щомъ между двама души се образува правилна, Божествена връзка, явява се свѣтлина. Това показва, че ти си подписалъ договоръ. Щомъ се яви свѣтлина въ съзнанието ти, туй е признакъ, че онова, което си написалъ, е вѣрно; щомъ не е вѣрно, явява се тъмнина. Тъмнината показва, че нѣщата, които си направилъ, не сѫ прави. Сѫщиятъ законъ е и при говоренето. Кажешъ ли нѣщо нѣкому и почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето си, това, което си казалъ, е вѣрно. Почувствувашъ ли скръбь, това, което си казалъ, не е вѣрно. Има нѣща вѣрни и невѣрни. Ако нѣщо е вѣрно въ ума, а невѣрно въ сърдцето, ти нѣма да почувствашъ пълна радость. Защо? - На това, което си казалъ, му липсва нѣщо. Нѣкой пѫть пъкъ въ ума ти е тѫжно, а въ сърдцето - радостно. На туй, което си казалъ, и въ този случай, липсва нѣщо. Щомъ онова, което си казалъ е пълна Истина, Божествена Истина, ти ще почувствашъ радость и въ ума, и въ сърдцето. Слѣдователно, който нѣма радость и въ ума, и въ сърдцето, той нѣма пълна връзка съ Бога. Подъ връзка съ Бога подразбирамъ, че връзката трѣбва да се прави постоянно, всеки день, всека минута, всеки часъ, извънъ врѣмето и пространството. Цѣлиятъ ни животъ трѣбва да бѫде едно постоянно усилие да правимъ връзка съ Бога, да бѫдемъ въ постоянно съприкосновение съ Божествената Любовь, съ Божествената Мѫдрость, съ Божествената Истина, съ Божествения Духъ, съ Божественото съзнание. Това сѫ живи сили. Въ това съприкосновение ще почувстваме онова блаженство, щастие, сила, подмладяване, което искаме. Та въ този смисълъ, всички, които искатѣ да работитѣ въ сегашнитѣ врѣмена на живота, този е пѫтьтъ. Връзка трѣбва да иматѣ - и външна, и вѫтрѣшна. Не подразбирамъ да правитѣ връзки единъ съ другъ. Не, вие ще правитѣ връзки съ Бога, а Богъ ще прави връзки между васъ. Когато Богъ свърже двама отъ васъ, тогава само ще иматѣ връзка; не ви ли свърже Богъ, нищо не става отъ васъ. Ние имаме толкова много примѣри за това! Онѣзи англичани, които ходятъ по Алпитѣ, често се завързватъ по 20 души заедно съ вѫже, за да не паднатъ въ нѣкоя пропасть, но случва се, че като потегли първиятъ, вързани и навързани, отиватъ въ пропастьта заедно съ водача си. Единственото правило за всички ви е слѣдната велика Истина: да направите външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Направите ли тази връзка, тогава ще очаквате Богъ да направи връзка съ другитѣ. Защо? Защото като направимъ връзка съ Бога, само тогава можемъ да очакваме Богъ да се прояви. Богъ като се прояви, ще направи истински връзки и ще измѣни остържещата срѣда. Нужно е ние да посѣемъ сѣмето въ земята, да направимъ една връзка и тогава да чакаме Богъ да направи друга връзка. Каква? - Ще изпрати слънцето отгорѣ и ще му каже: „Изпрати на това зърно свѣтлина, въздухъ!” И слънцето ще изпрати своята свѣтлина. Слѣдъ това ще каже на дъжда: „Ще изпратишъ на това зърно малко влага!” И най-послѣ ще каже на човѣка: „Ще идешъ да усилишъ връзката, която азъ направихъ.” Какъ? - Ще отидешъ да разкопаешъ почвата около това сѣменце, за да може да расте. Нашиятъ неуспѣхъ на земята се заключава именно въ това, че ние сами правимъ всички връзки. Казвате: да се съединимъ, да направимъ връзка, да станемъ силни! Колко силни сме станали досега? За примѣръ, какъ правятъ връзка мѫжътъ и жената? Тѣ се венчаятъ, сами си правятъ връзка. Жената казва: обичамъ този човѣкъ, готова съмъ да умра за него! Колко отъ васъ сте направили такава връзка, че да не се развали? Дойде смъртьта, вземе мѫжа ти. Каква връзка е тази, при която може да се взима мѫжътъ или жената? Казвате: такава била волята Божия! Това е забавление, това е лъжа въ свѣта! Азъ спечеля пари, дойде нѣкой, задигне ги. Казвамъ: спечелихъ пари. Какви пари съмъ спечелилъ? Каква връзка съмъ образувалъ? Значи, всичкитѣ връзки, които ние сме направили, въ края на краищата, ще се унищожатъ. И тогава, спорѣдъ езика на Писанието, въ насъ ще остане само онова, което Богъ е насадилъ. Ако разбираме живота по този начинъ, между насъ нѣма да има никакъвъ споръ. Може да спорите нѣкой пѫть, кой е правъ, и кой кривъ. Правъ е този човѣкъ, който има външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Правъ човѣкъ азъ наричамъ човѣкътъ, който обича всички хора, безъ да очаква нѣщо отъ тѣхъ. Само човѣкътъ, който дава е правъ. Казватъ за нѣкого: любовьта на този човѣкъ е користолюбива. Питамъ: може ли да се размѫти, може ли да се опетни единъ изворъ, който постоянно извира и праща своята вода навѫнъ? Кое се опетнява? - Опетнява се щерната, опетнява се кладенеца, въ който влиза вода, а не извира отвѫтре. Но онзи, който дава постоянно, той не може да се опетни. Слѣдователно, ако вие очаквате само да ви се дава, ще се опетнитѣ. Всички трѣбва да замязате на извори, отъ които Божественото да извира отвѫтре. И тъй, Божествена връзка е когато човѣкъ има тази широка любовь именно, та като обича, да не очаква да му дадатъ нѣщо въ замѣна. Щомъ очаква, той не е никакъвъ изворъ, той е щерна. Отъ такъвъ човѣкъ, като извадишъ единъ котелъ вода, той очаква да му турятъ другъ котелъ вода. Човѣкъ трѣбва да има знание и мѫдрость. Какво знание? Азъ не разбирамъ такова знание, което си придобилъ само отъ четене на тази или онази книга, но знание, което излиза отвѫтре. Нѣкой прочете една книга и казва: дойде знанието у мене. Не, не е дошло още знанието у тебе. Сега нѣма да се спирамъ да обяснявамъ тия нѣща подробно, но казвамъ: има една вѫтрѣшна връзка, има единъ вѫтрѣшенъ процесъ, има едно вѫтрѣшно знание у човѣка и то се дава само на разумнитѣ, само на онѣзи високо повдигнати души. Азъ наблюдавамъ, колкото съмъ говорилъ до сега, отъ никого нищо ново не съмъ чулъ. Постоянно слушамъ да се прѣповтаря това, което съмъ говорилъ. Нѣма по-голѣмо нещастие отъ това, човѣкъ да слуша своитѣ думи. Азъ говоря или пѣя и моята рѣчь или пѣсень се отпечатва като на фонографъ. Изпялъ съмъ значи, една пѣсень, като нѣкой великъ пѣвецъ. Отида слѣдъ това при нѣкой приятель, и той ми казва: имамъ една нова пѣсень. Коя е тя? Той нагласи грамофона - чувамъ, моята пѣсень се пѣе. Отида на друго мѣсто, казватъ ми: чакай да ти изсвиримъ една нова пѣсень! - Пакъ моята пѣсень. Отида на трето мѣсто - все моята пѣсень ми пѣятъ. Казвамъ: каква нова пѣсень? Доста тѣзи фонографи! Най-скучното нѣщо е човѣкъ да слуша себе си, да го прѣповтарятъ и да бѫде едно ехо. Онова, което е излѣзло отъ насъ, да върви въ вечностьта, а ние да чуваме само Божественото. За насъ има смисълъ да възприемаме, когато Богъ ни говори, да чуваме Неговиятъ гласъ и да не бѫдемъ ехо. Когато азъ говоря, Богъ да ме слуша. Когато азъ ви говоря, не говоря на васъ, на Господа говоря. Казвамъ: Господи, хубавъ е Твоятъ свѣтъ! Като виждамъ тѣзи животни, тѣзи цвѣтя, тѣзи хора, които Си направилъ, азъ се радвамъ въ себе си. По този начинъ азъ се изказвамъ, какво мисля въ себе си за Бога. И тогава Той започва да ми говори. Като слушамъ Неговото слово, Неговата Истина, Неговия гласъ, това е възкресение на душата. Между човка и Бога трѣбва да има истинска обмѣна! Туй наричамъ истинска радость: да зная да говоря на Бога, и Той да ми говори. Мога ли азъ да говоря на Бога, може ли и Той да ми говори, имамъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Бога. Не Му ли говоришъ, не ти ли говори, ти си като онѣзи ученици, които отиватъ на училище съ неприготвенъ урокъ и казватъ: учителю, не си зная урока. Или пъкъ отидешъ при учителя си и знаешъ да повтаряшъ урока, който той ти е прѣподалъ. Мислите ли, че учительтъ ще остане доволенъ да повтаряшъ това, което той веднъжъ е казалъ? Благодаренъ ли ще бѫде учительтъ, ако сто души ученици му повторятъ сѫщия урокъ по Законъ-Божи, напримѣръ, който той прѣподалъ вече. Азъ мисля, че за въ бѫдеще учителитѣ нѣма да употрѣбяватъ сегашната система, нѣма да изпитватъ ученицитѣ върху туй, което тѣ сѫ прѣподали. Учительтъ ще имъ каже: кажете ми онова новото, което научихте отъ прѣподадения урокъ! Искамъ да ми кажете нѣщо ново отъ себе си. Сега, азъ внасямъ тази мисъль въ васъ, не за да я повтаряте, но всеки единъ отъ васъ, както прѣзъ днешния день, така и за въ бѫдеще, да държи тази мисъль въ ума си, - да направи връзка съ Бога. Азъ не правя въпросъ, дали иматѣ, или нѣмате такава връзка, но искамъ да ви обѣсня, какво трѣбва да се подразбира подъ думитѣ „връзка съ Бога”. Вѫтрѣшната връзка съ Бога, това е говорътъ на Бога къмъ менъ; външна връзка, това е говорътъ на моята душа къмъ Бога. Когато кажемъ вѫтрѣшна връзка, подразбираме, че Богъ ни говори, а когато кажемъ външна връзка, подразбираме, че ние говоримъ на Бога. Когато страдамъ, азъ говоря на Бога; когато се радвамъ, Богъ ми говори. Да говоря на Бога, това не значи да седна прѣдъ Него и да повтарямъ молитвата „Отче нашъ”. Това не е молитва. Не, ще седна прѣдъ Него смирено и ще Му кажа: Господи, Боже мой, петь пари нѣмамъ, нито знание имамъ, нито сила имамъ, моята сила е толкова малка, почти дѣтинска, та ме е страхъ дори отъ една мечка. Ти ме научи, кажи ми, какъ да се справя съ мѫчнотиитѣ въ живота! Искамъ да прѣмина прѣзъ гората, страхъ ме е отъ мечкитѣ, страхъ ме е сѫщо да ме не ухапе нѣкоя голѣма змия. Кажи ми, какъ да прѣгазя онази голѣма рѣка. Научи ме, Господи, страхъ ме е да се не удавя! Тъй говори на Господа! Тогава Господъ ще ти покаже, отъ какво има нужда тази мечка и ще тѣ научи, какво трѣбва да кажешъ на мечката. Какво трѣбва да кажешъ на змията, какво трѣбва да кажешъ на рѣката. Той казва: „Ти ще отидешъ при мечката и ще и кажешъ само една дума и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при змията, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть. Ще отидешъ при рѣката, ще и кажешъ само една дума, и тя ще ти отвори пѫть.” Ти като тръгнешъ, пакъ треперишъ, но кажешъ на мечката една дума, и тя се позасмѣе, отвори ти пѫть. Дойдешъ при змията, кажешъ и една дума, и тя ти отвори пѫть. Дойдешъ при рѣката, кажешъ и една дума, седнешъ надъ водата и хопъ, на другия брѣгъ си вече! Слѣдъ това казвашъ: каквото Господъ ми е казалъ, всичко това е Истина. Като се върнешъ вече съ туй съзнание, имашъ ли страхъ отъ мечки? Казвашъ: зная една дума, на която мечката се подчинява, зная една дума, на която змията се подчинява, зная една дума, на която рѣката се подчинява. Казвамъ: по-добрѣ да знаешъ една такава дума, отколкото хиляди обикновени думи. По-добрѣ да имашъ само единъ картофъ, който да посадишъ въ земята, отколкото да имашъ хиляди картофи, изгнили въ нѣкоя изба. Та ще иматѣ външни и вѫтрешни връзки! Нѣкой отъ васъ ще каже: едно врѣме имахъ много любовь, много вѣра. Оставѣте вашето „едно врѣме!” Важно е сега, въ този моментъ, какви връзки иматѣ къмъ Бога. Вие говорите ли на Господа? Господъ говори ли ви? Ще мълчите, нѣма да ми давате никакъвъ отговоръ. Ако Господъ ви говори, азъ се радвамъ. Питамъ ви още: вие говорите ли на Господа? Ако Му говорите, пакъ се радвамъ, защото има истинска обмѣна въ отношенията между Бога и васъ. Трѣбва да ни говори Господъ, и ние трѣбва да Му говоримъ. Това има дълбокъ, истински смисълъ. Започнете ли по този начинъ, тогава ще дойде Богъ, ще ни покаже истинскитѣ отношения, външнитѣ връзки, и само така ще се опознаемъ. Вие още не се познаватѣ единъ другъ. Това да не ви обижда, защото да се познавате, значи да се обичате единъ другъ тъй, както себе си, не повече отъ себе си. Може да направите такъвъ опитъ. Ако дойде при васъ нѣкой, когото обичате, вие можетѣ да му отстѫпите яденето си, вашата храна и при това да изпитате радость. Това може да направите за вашата дъщеря, или за вашия синъ, или за вашия възлюбенъ приятель, но ако дойде при васъ нѣкой външенъ човѣкъ, когото вие не познаватѣ, ще се поколебаете, дали да му услужите и ще кажетѣ: не съмъ разположенъ да ви приема. Това е опорочение на великия Божи законъ на Любовьта. Законитѣ въ Божествения свѣтъ сѣдятъ другояче. Щомъ въ моята душа се зароди желание да отстѫпя моята паница нѣкому, понеже тази паница е неотстѫпваема, веднага отъ невидимия свѣтъ, отъ невидима рѫка ще се сложи друга паница прѣдъ мене. Такъвъ е законътъ! Ако въ душата на твоя братъ се зароди сѫщото желание, ще дойде трета паница. Ако въ тебе се зароди желание да дадешъ на брата си твоето, и въ неговото сърдце ще се роди сѫщото желание, сѫщата мисъль. Ти ще дадешъ и ще кажешъ: заради тебе, Господи, азъ съмъ готовъ да направя всичко. Сега ви говоря за вѫтрѣшнитѣ връзки. Нѣкой казва: заради тебе азъ съмъ готовъ да направя всичко, но той не говори Истината. Най-първо като дойде нѣкой при мене, казва ми: Учителю, азъ искамъ да ми направишъ една услуга, искамъ да ми поговоришъ малко. Азъ се спирамъ, обръщамъ се къмъ Бога и питамъ: Господи, разположенъ ли си да му говоришъ! Господъ ми казва, че е много занятъ. Казвамъ: братко, не мога да ти говоря сега. Защо? Ако кажа, че Господъ не иска да му говори, той ще се докачи, затова му казвамъ, че нѣмамъ врѣме да му говоря, нѣмамъ нищо въ себе си. Значи, най-първо Господъ трѣбва да ти говори. И, слѣдъ като Господъ ти е говорилъ, и ти си говорилъ на Господа, тогава азъ ще ти говоря. Казва нѣкой: говори ми! Ще ти говоря, но кога? - Само когато ти започнешъ да говоришъ на Господа. Само по този начинъ ще се разбираме. И млади и стари, дръжте тѣзи мисли въ ума си! Нѣкои приятели казватъ: ние сме вече отъ десеть години въ новото учение, знаемъ много нѣщо. Да, азъ виждамъ стари приятели, които иматъ връзка съ Господа; пъкъ виждамъ и млади, които иматъ връзка съ Господа. Но виждамъ и стари, които нѣматъ връзка съ Господа; виждамъ и млади, които нѣматъ връзка съ Господа. На младитѣ и на старитѣ, които нѣматъ връзка съ Господа, казвамъ да направятъ тази връзка. Тогава и наука, и поезия, и сила, и мощь, и безсмъртие, всичко зависи отъ тази връзка. Нѣмате ли тази връзка, може да обиколите цѣлия свѣтъ, може да сте най-видниятъ учитель, може да отидете въ небето и да се върнете сто пѫти, то се отнася само до външната страна на живота - всичко това е безполезно, безсмислено. То е като едно пѫтуване на кинематографъ. Ще отидетѣ на небето, ангелитѣ ще ви подържатъ тамъ 4 ÷ 5 деня и ще ви изпратятъ пакъ назадъ, както изпращатъ царе отъ една държава въ друга. Единъ царь не могатъ да го задържатъ като гостъ много врѣме въ нѣкоя държава, защото имъ коства много скѫпо. Когато германскиятъ императоръ ходи въ Цариградъ, турцитѣ си казаха: „Дано не дойде втори пѫть!” - Тъй много имъ коствалъ. Имате ли сѫщинска връзка съ Бога, вие вече иматѣ отношения, можетѣ да влѣзете въ връзка съ онзи великъ организъмъ на космоса. Тогава животътъ ви ще се осмисли, и вие ще станетѣ граждани на Царството Божие. Тогава вече ще иматѣ отношения на синове и дъщери къмъ Бога и ще можете да рѣшавате другояче въпроситѣ си, а не както сега. Сега казвате: този съборъ е на младитѣ. Съборътъ на младитѣ и съборътъ на старитѣ е единъ и сѫщъ. Когато младитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ външна и вѫтрѣшна връзка съ Господа! Когато и младитѣ и старитѣ се събиратъ на съборъ, нека образуватъ сѫщитѣ връзки! Тогава отъ всички ще се образува единъ общъ организъмъ. Вие казвате: ние сме свързани. Не, вие сте вързани, но не сте свързани. Вие сте вързани физически, но сте свързани разумно, съзнателно. Знаете ли какво нѣщо е да срѣщнешъ една душа, която тѣ разбира, която тѣ обича? Тя е толкова внимателна, деликатна спрѣмо тебъ, угощава тѣ, безъ да и мине мисъльта, че трѣбва да си вървишъ. Онзи, който тѣ обича, угощава тѣ и си казва: дано поседи повече! А тия, които не тѣ обичатъ, казватъ: хайде да го угостимъ, че по-скоро да си отидѣ! Да дадешъ нѣкому нѣщо, да го угостишъ и при това да искашъ да сѣди още, това разбирамъ връзка. Като дойде при тебе онзи, който има истинска връзка, ще внесе въ съзнанието ти разширение и ти ще се зарадвашъ. Какво каза Лаванъ на Якова? - Откакъ дойде въ моя домъ, Богъ ме благослови. Значи Яковъ донесе благословение въ дома на Лавана. Когато Божественото дойде у насъ, то винаги донася благословение за душата и разширение на съзнанието. Сега не се спирайте да питате, дали имате връзка, или не. Направѣте връзката! Азъ не казвамъ, че нѣмате, но направѣте връзката си съ Бога по-силна! Нѣкой казва: азъ имамъ връзка. Казвамъ: това е първиятъ конецъ. Отъ день на день я усилвайте! Вториятъ день казвамъ: направи връзка съ Бога! - Имамъ. Тури вториятъ конецъ. На третия день тури третиятъ конецъ. Послѣ тури четвърти, пети, шести, седми, осми, девети, прѣзъ всичкитѣ вѣкове все ще туряшъ отъ тия конци. Ще кажешъ: много дебела ще стане тази връзка. Не се плаши! Нѣкой пѫть ще ви говоря за многото конци на съзнанието. Това е законътъ на еволюцията на човѣшката душа. Колкото повече отъ тѣзи конци имашъ, толкова по-добрѣ. Отъ тѣзи конци ще се изтъче великата дреха на съзнанието. Отъ тѣзи конци ще се изплете Божествената връзка за духа. Тъй сѣди великиятъ въпросъ за вѫтрѣшнитѣ и външни връзки съ Бога, или съ други думи, отъ тѣзи връзки ще се опрѣдѣлятъ отношенията на Бога къмъ насъ и нашитѣ отношения къмъ Бога. Ако направите връзка съ Бога, ще бѫдете силни и мощни. Щомъ иматѣ външни и вѫтрешни връзки съ Бога, и Богъ ще направи външни и вѫтрешни връзки помежду ни. Тогава и ние ще направимъ единъ вѫтрѣшенъ колективитетъ, ще образуваме единъ общъ вѫтрѣшенъ организъмъ и ще се разбираме, ще изпращаме своитѣ мисли телепатически. Само по този начинъ небето ще има къмъ насъ правилни отношения, отдѣто ще ни посѣщаватъ по-напредналитѣ наши братя. Азъ съмъ казвалъ: отъ небето ще ни посѣщаватъ ангелитѣ, тѣ сѫ напрѣдналитѣ наши братя. И тѣ се интересуватъ отъ тѣзи вѫтрешни връзки. Васъ, младитѣ, ако ви нарека братя, знаетѣ ли какво означава думата „братъ”? Съ буквата Б е започнало създаването на свѣта. Б-то означава създаване. Казвате: братъ и сестра. Какъ се казва сестра въ другитѣ езици, напримѣръ въ френски, въ латински езикъ? - На френски езикъ се казва „Soeur”, започва съ буквата S. Тази буква означава закона на вечностьта. Слѣдователно, когато говоримъ за братъ и за сестра, всякога подразбираме два Божествени процеса на новъ животъ. Братъ и сестра сѫ процеси на единъ новъ животъ, който трѣбва да започне. Братътъ и сестра, това е началото и краятъ на сегашния животъ. Братъ и сестра означаватъ границитѣ на новия животъ, въ който трѣбва да влѣземъ. Рѣката е рѣка, ако има брѣгове, ако има граници. Нѣма ли граници, не е никаква рѣка. Ако морето нѣма граници, не е море. Ако животътъ нѣма двѣ граници, не е животъ. Всяко нѣщо трѣбва да има разумни граници. Братъ и сестра, това сѫ разумни граници на единъ великъ, новъ животъ. Когато кажетѣ братъ и сестра, трѣбва да подразбирате границитѣ на разумния животъ. Душата ти трѣбва да трепне, когато кажешъ братъ или сестра. Като ви казвамъ братъ и сестра, какво подразбирате? Досега знаехте ли туй опрѣдѣление? Думата братъ има смисълъ. Вие казвате, че нѣкой ви е братъ, пъкъ се сбивате, скарвате се съ този братъ. Братътъ, който прѣдставлява граници на твоя животъ, съ него никога не можешъ да се скарашъ. Съ онази сестра, която прѣдставлява граници на твоя животъ, която опрѣдѣля направлението на твоето движение, никога не можешъ да се скарашъ. Слѣдователно, ако ти си братъ нѣкому, ти ще бѫдешъ граница, ще опрѣдѣляшъ направлението на неговия животъ. Схванете ли така въпроса, ще иматѣ Божието благословение. Тогава нѣма да бѫдете играчка на ония тъмни сили, на ония изостанали души и духове, които влизатъ навсѣкѫдѣ. Тѣ като влизатъ нѣкѫдѣ, разправятъ се за разни дреболии, внасятъ съмнѣние, подозрѣния между хората. Азъ никога не мога да се съмнѣвамъ въ единъ свой братъ или въ една своя сестра. Нѣкой братъ и сестра влизатъ въ една шатра, веднага тия духове на съмнѣние идватъ и казватъ: „Какво ли правятъ тия тамъ?” - Вижъ какво правятъ! Какво може да се прави въ свѣтлината? Въ свѣтлината може ли да се върши прѣстѫпление? Питамъ: онзи изворъ, който извира и дава, минава прѣзъ разни мѣстности и ги пои, върши ли прѣстѫпление? Ако този изворъ мине и разрови коренитѣ на нѣкое голѣмо дърво, направилъ ли е съ това некакво прѣстѫпление? Изворътъ казва на туй дърво: „Ти си голѣмо вече, ти си завършило своята еволюция, но умъ нѣмашъ, прѣвърни се на нѣкоя малка бубулечица и влѣзъ въ водата! Турцитѣ казватъ: „Дълъгъ Ахмедъ, глупавъ Ахмедъ.” Водата казва на дървото: „Ти си умно, нѣма защо да се стремишъ да стигнешъ до небето, затова, докато голѣмата буря не е дошла, докато и брадвата още не е дошла, повърни се на едно малко животно и влѣзъ въ водата! Смири се, за да имашъ Божието благословение!” Смирението подразбира смаляване, прѣминаване отъ едно състояние въ друго. Когато Христосъ казва да се отречемъ, Той подразбира да се отречемъ отъ обикновения животъ, отъ всички негови прѣходни форми, отъ всички негови илюзии и да влѣземъ въ новия животъ. Като даваме нѣщо, добиваме нѣщо. Отъ всичко, което сега ви казвамъ, онова, което може да ви принесе най-голѣмата радость, е да направите връзка съ Бога. Вие ще слушате какво Господъ ви говори и слѣдъ като Той ви говори, вие ще Му говорите. И нѣма да повтаряте това, което Той ви е говорилъ, но ще Му кажете вашата опитность, ще му кажетѣ какво сте направили при условията, при които живѣете. Нѣма да Му навеждате, какво мислятъ ученитѣ по създаването на свѣта, че той е създаденъ по закона на еволюцията, че еди-кой си богословъ какво мисли по този въпросъ и т. н. Не занимавайте Господа съ тѣзи глупави работи, защо Господъ направилъ свѣта. Не учете Господа вие! Той знае защо е направилъ свѣта. Вие започвате да учите Господа, да Му разправяте, защо направилъ свѣта. Ти кажи на Господа така: Господи, мене ме е страхъ отъ мечка. Дошли сѫ гладни години, Господи, покажи ми начинъ, по който честно и почтено да си изкарамъ прѣхраната, да си направя обуща. Азъ съмъ готовъ на всичко онова, което ти благоволявашъ по отношение на мене. Искамъ да изпълня Твоята воля абсолютно, тъй, както Ти искашъ, за да почувствувамъ, че си доволенъ отъ моята работа! Господъ внимава, дали ние сме доволни отъ това, което ни говори. Пъкъ и ние, когато Му говоримъ, искаме да знаемъ, дали Той е доволенъ отъ насъ. Щомъ Богъ е недоволенъ отъ насъ, казва: „Има погрѣшки въ твоята работа, ще ги изправишъ!” Ние трѣбва да живѣемъ чистъ и свѣтъ животъ и да не огорчаваме Божествения Духъ. Единственото нѣщо, което внася въ насъ радость и веселие, това е Господъ. Затова, като създадемъ вѫтрѣшна и външна връзка съ Бога, ще придобиемъ тази радость и това веселие. Сега вие младитѣ трѣбва да иматѣ вѫтрѣшна връзка съ Бога! Тогава ще бѫдете силни и радостни и ще опитате Божествената Истина, не за въ бѫдеще, не и слѣдъ хиляди години, но още днесь. Пропуснете ли днешния день, другитѣ години никога нѣма да дойдатъ. Днешниятъ день подразбира съвкупность на всички условия, които Бога ни е далъ. Всичкитѣ години сѫ събрани сега. Ако сега посадимъ това сѣме, идещата година ще го видимъ въ една нова фаза на покълване; слѣдната година ще го видимъ израсло, цъфнало и най-послѣ вързало плодъ. Ние се стрѣмимъ къмъ този вѫтрѣшенъ плодъ. И тъй, мисля, че сега всичко ви е ясно. Искамъ да нѣма спорове между васъ. Ученикъ е онзи, който има връзка съ Бога, и съ когото Богъ има връзка. Туй е дълбоко убѣждение. Нѣкой ме пита: азъ ученикъ ли съмъ? - Ако имашъ вѫтрѣшна връзка съ Бога, и ако Богъ има връзка съ тебе, ти си ученикъ. Приближавашъ ли се само, ти си вѣрующъ. Вѣрующиятъ образува своята връзка. Ако тѣ носятъ отъ хамбаръ въ хамбаръ, ти си оглашенъ. Ако си натоваренъ въ колата и тѣ носятъ за посаждане, ти си вѣрующъ, а ако си посаденъ вече, ти си ученикъ. Това сѫ три важни положения. Това е великата Истина, която опрѣдѣля външнитѣ и вѫтрѣшнитѣ връзки. Никаква друга философия не може да бѫде постигната, докато нѣма това вѫтрѣшно съзнание. Тогава ще дойде законътъ на вѫтрешното смирение. Подъ „смирение” азъ разбирамъ едно разположение на човѣшката душа, да разбира и схваща великитѣ истини, които сѫ вложени въ самия животъ. Въ тази свѣтлина, бесѣдитѣ, които съмъ ви държалъ, ще станатъ по-ясни. Писанието, Евангелието сѫщо тъй ще ви станатъ по-ясни. Тогава животътъ на всички свѣти хора, които сѫ живѣли прѣди хиляди години, ще се осмисли. Трѣбва да знаетѣ, че всички тѣзи братя, които сѫ живѣли въ миналото, живѣятъ и сега, тѣ иматъ връзка съ Бога и работятъ отъ Негово име. Може да кажетѣ: дали е живъ еди-кой си светецъ? Всички светии живѣятъ и сега. Апостолъ Павелъ е живѣлъ нѣкога, но и сега живѣе. Та и всички ние сме живѣли въ миналото, но то не е важно, важното е, че сега живѣемъ. Между апостолъ Павла, между апостолъ Петра и между всички пророци и апостоли сѫществува вѫтрѣшна връзка, понеже казва Христосъ: „Отецъ ми живѣе въ мене, и азъ живѣя въ Отца си.” Това е сѫщата връзка. Ами че всека вечерь Христосъ иждивяваше по нѣколко часа да говори на Господа и Господъ да Му говори. Вие по колко часа сте въ разговоръ съ Господа? Вие не четете молитвитѣ, които ви сѫ дадени. Вие като прочетете Господнята молитва, казвате: „Нагласенъ съмъ вече.” Съ това не казвамъ да не четете молитвата „Отче нашъ”, не ви правя управникъ, но казвамъ: трѣбва да иматѣ истинска вѫтрѣшна връзка! Сега, пожелавамъ ви тази срѣща да стане по единъ естественъ пѫть. Нѣкои отъ младитѣ ще говорятъ, послѣ ще има и музика. Бѫдете всички свободни, за да се образува тази вѫтрѣшна връзка. Ако образувате вѫтрѣшната връзка, може да отидемъ до Мусала. Безъ връзка ние не искаме да ходимъ. Хора, които нѣматъ връзка съ Бога, какво ще търсятъ на Мусала? Ако иматѣ връзка, врѣмето ще бѫде хубаво; ако нѣмате връзка, дъждъ ще ни кваси на общо основание, пъкъ и вѣтъръ ще ни духа. Щомъ иматѣ връзка, Господъ ще отвори небето, ще каже: „Приемете тия гости добрѣ!” Щомъ нѣмате връзка, ангелитѣ ще ни поливатъ отгорѣ и ще кажатъ: „Какво търсите на туй високо мѣсто?” Днесь ще опрѣдѣлимъ, ще се изкачимъ ли на Мусала, или не. Духовно ще ме разбирате. Ако можемъ духовно да се изкачимъ на Мусала, може да отидемъ. Но трѣбва да знаетѣ, че каквото е отвънъ, такова е състоянието и отвѫтре. Ще ви попитамъ сега: искатѣ ли да отидемъ на Мусала? Съ връзка или безъ връзка? Хубаво, щомъ искатѣ съ връзка, тогава ще отидемъ. Туй е по свобода на духа. Турите ли тази връзка, всичко ще се оправи - другъ пѫть нѣма. Този е истинскиятъ пѫть, по който вървятъ всички души отъ цѣлото небе, всички ангели, всички добри хора, отдѣто и да сѫ, каквото и да е тѣхното положение. Казвамъ ви една проста, но велика Истина. Питамъ Господа: да ви говоря ли още? Господъ се е приготвилъ да ви говори. Щомъ Господъ се е приготвилъ да ви говори, слушайте Го! Слѣдъ като ви говори Господъ, тогава и вие ще му говоритѣ, но прѣмо, сѫщественото, онова новото, което е въ душата ви. Кажѣте на Господа най-сѫщественото, онова, което разрѣшава въпроса за свѣта, за вѣчния животъ. Говорете Му да ви избави отъ смъртьта, да ви избави отъ онази мечка, която се е вмъкнала въ душата ви! Говорете на Господа да ви избави отъ съмнѣнието! Говорете на Господа да ви избави отъ невѣрието! Говорете на Господа да ви избави отъ гнѣва, отъ подозрѣнието, отъ тази стипчивость, която иматѣ. Всички не сте готови. Като се очистите отъ всички тѣзи бубулечици на вашето вѫтрѣшно естество, като ви избави Богъ отъ тѣхъ, тогава ще прогледате свободно наврѣдъ. Тѣ изпоядоха листата на вашето дърво - фигуративно ви говоря. Като се освободитѣ отъ всички тѣзи бубулечици, отъ тази филоксера въ коренитѣ ви, тогава ще цъфнете. Като ви избави Господъ, ще бѫдете съвършено чисти, безъ никакви бубулечици въ коренитѣ, въ листата и въ клонищата. Листата ви ще бѫдатъ зелени, цвѣтътъ - росенъ, свѣжъ, плодътъ ще бѫде безъ червеи, ще увисне и ще узрѣе подъ Божествената свѣтлина, та като дойдатъ вашитѣ приятели, вашитѣ напрѣднали братя, да има какво да вкусятъ отъ васъ. И тъй, сега ще ви дамъ да си запишете едно мото. Това сѫ думи на Господа къмъ васъ: „Моята Любовь носи животъ и знание за васъ”. Днешната Любовь на Господа носи животъ и знание за васъ. Подъ „животъ”, разбирамъ вѣчния животъ - животътъ на безсмъртието. И подъ „знание”, разбирамъ това знание, което носи сила за васъ. Само Божественото знание носи сила. Въ обикновеното знание нѣма сила. Тогава, какво ще отговорите на Господа? Ще Му кажетѣ: „Господи, въ пѫтя на Твоята Любовь, въ пѫтя на Твоята Мѫдрость, въ пѫть на Твоята Истина ние ще Ти служимъ прѣзъ всичкитѣ дни на нашия животъ.” * Бесѣда, държана отъ Учительтъ, на 7 юли, 1926 г., срѣда, 5 ч. с. въ гр. София.
  22. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Хр. Койчевъ. Будность. Нашиятъ съборъ е единъ тихъ заливъ, кѫдѣто могатъ за малко да спратъ и отдъхнатъ корабитѣ, зарѣяни по разни посоки въ океана на живота. Или по-право, той е гостоприеменъ домъ, всрѣдь обширенъ лѣсъ, кѫдѣто пѫтникътъ спира, за да отпочине, да смѣни мисъль и кѫдѣто неволно всички ставатъ близки единъ на другъ. Прѣзъ цѣлата година ние сме живѣли съ красиви желания, съ благородни стремежи, съ искрени разбирания, и ние трѣбва да дадемъ пъленъ изразъ на всичко това. Още смѣлость, още увѣреность въ себе си ни липсва, за да изявимъ онова, коетд ни движи, сплотява, рѫководи. Изразътъ, това е едно изкуство, той е едно вълшебство, което знаятъ само тия, които владѣятъ идеитѣ съ всичкитѣ имъ възможности на съчетание и познаватъ множеството на формитѣ. Той най-послѣ е резултатъ отъ дълго разучаване при едни — несъзнателно свързване съ сѫщноститѣ на нѣщата, при други — съзнателно. Твърдѣ съзерцателенъ, твърдѣ внедренъ въ себе си трѣбва да бѫде човѣкъ, за да разбира този чаръ. И тайната на всичко онова, което привлича човѣшкия умъ, човѣшкото сърце, е онова несъзнателно или полусъзнателно показване вѫтрѣшната сѫщина на нѣщата. Виртуозностьта на музиканта открива една тайна, една сѫщность на човѣшката душа! Сѫщо тъй лиричниятъ даръ на поета, или гениалностьта и мѫдростьта на човѣка, който изразява Истината. Единъ отъ най-голѣмитѣ съврѣменни виртуози, слѣдъ като се проявилъ като твърдѣ способенъ и обѣщаващъ музикантъ, отива при единъ учитель, за да придобие при него пълното разбиране и съвършенство. И колко билъ той разочарованъ, когато трѣбвало отъ сутринь до вечерь непрѣкжснато да свири най-елементарни упражнения, давани на начинающи ученици! Въ края на първия мѣсецъ той се считалъ напълно за пропадналъ, а мислилъ се вече и за настоящй идиотъ. И що? — На първия концертъ слѣдъ своето обучение, той добилъ всичката извѣстность и слава, която вече никой не му отрекьлъ. Нѣщо съвсѣмъ малко е липсвало въ неговата музика, което той по такъвъ необикновенъ начинъ придобилъ — то било изразътъ . Може би на насъ именно, прѣдстои тази опитность: идеитѣ, които ни вълнуватъ, сѫ ясни за насъ; ние имаме убѣждение, но дълга и упорита работа е нужна, за да оживѣятъ и дадатъ изразъ. Въ сегашния, тъй усложненъ животъ, нашитѣ разбирания, нашитѣ методи, нашитѣ сили отиватъ въ противовѣсъ на общото течение на мисъльта, на методитѣ на заобикалящето ни общество. Тъкмо за туй ние можемъ да различимъ, да съпоставимъ и да видимъ най-послѣ, че външното благополучие никакъ не отговаря на вѫтрѣшното такова, че външната начетеность не означава още духовность или дълбочина на ума, нито пъкъ общественото положение дава право да се заключи за проявени дарби и добродѣтели. Затова, когато нѣщата и отношенията въ живота сѫ тъй разновидни и противорѣчиви, ученикѣтъ трѣбва да има една скала, о която да се разбиватъ несъобразноститѣ. Потрѣбенъ е единъ методъ, провѣренъ и абсолютенъ. Тайната на едно ученичество е тайна на единъ такъвъ методъ. Въ свѣта сѫ дадени различни методи, обаче опората, стимулътъ на всички безъ изключение е една — това е б у д н о с т ь т а. За всички ученици будностьта е начало, задача, цѣль, а впослѣдствие, тя става пѫть. Будностьта е дѣте на врѣмето. Може би тя е най-красивото качество на Сатурна. Будностьта борави съ най-малкитѣ математични величини; въ една милиардна часть оть секундата се рѣшава сѫдбата на цѣлъ човѣшки животъ, на цѣлъ народъ, на цѣла раса, а и на цѣлото човѣчество. Затова будни, всѣки при свѣтилника си! (Единъ девизъ, повтарянъ отъ хиляди години). На Изтокъ, чували сме, че има школи, които, чрѣзъ магичностьта на думитѣ и силата на желанието прѣпорѫчватъ на своитѣ ученици постижението на задачитѣ и идеалитѣ си. Ако една цѣль, едно духовно томление се оживи, като една вѫтрѣшна нужда, то тя възпламенена би освѣтила пѫтьтъ къмъ себе си. И тъй, ако въ скръбьта и въ радостьта,въ отчаяние, както и въ благополучие, желаемъ, търсимъ и изговаряме будностьта, тя ще ни покаже методъ къмъ себе си. Така ще притежаваме тайната на ученичеството. Тъй ще изразимъ живота въ Любовьта. Тъй ще изразимъ пѫтя въ Мѫдростьта. Тъй ще се внедримъ въ Истината, която е Красота. Да изразимъ Будностьта!
  23. Четвърти младежки събор „Вътрешни и външни връзки“, на учениците от Бялото Братство, 7-9.07.1926 г., София Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1926 г. Стар правопис. Първо издание: София, 1926 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. К. Тулешковъ. Идеалътъ на ученика. Природата обича само ония, които иматъ високъ идеалъ. Смъртьта е нещастието на хората безъ идеалъ, а възкресението е излизането съ високъ идеалъ изъ дълбокитѣ изби на материалния свѣтъ. (Високия Идеалъ) Душата на всѣки едного съдържа Божественото въ потенция. Проявяването на тази Божественость, чрѣзъ подчиняване на вѫтрѣшната и външна природа, е цѣльта на живота. Постигнете го чрѣзъ работа, чрѣзъ молитва, чрѣзъ психическо подчинение, чрѣзъ философия само чрѣзъ единъ, чрѣзъ нѣколко, или чрѣзъ всички тия методи, и бѫдете свободни! S. V. Безъ идеалъ, животътъ, поне въ този видъ, въ който ние го познаваме, като проявяващъ се въ извѣстни форми, е невъзможенъ. Защо? Защото всѣка форма, независимо отъ какво естество е тя, прѣдставлява отъ себе си постигната цѣль — идеалъ, къмъ който се е стремило едно по-малко, или по-вече будно съзнание. Безъ идеалъ еволюция е невъзможна. Идеалътъ е основниятъ потикъ за проява на живота, затова животъ безъ идеалъ е невъзможенъ. Ако си прѣдставимъ единъ максималенъ песимизъмъ, който да изключва всѣка вѣра въ възможноститѣ за постигане на нѣщо, ние ще имаме резултатъ, равносиленъ на смърть. Еволюцията прѣдставлява само стремежъ на будно съзнание къмъ реализиране на постоянно смѣняващи се идеали — цѣли. Това сѫ факти. Тъй мислятъ всички. Явно е, сѫществата — хора, или си създаватъ идеали, или тѣ имъ биватъ налагани отъ природата (защото тя има срѣдства за създаване идеали, дори и у най-пасивния, като засѣга мислитѣ и чувствата му, или като дѣйствува чрѣзъ инстинкта). Въ този именно пунктъ се отличава ученикътъ отъ неученика, въ тѣсенъ смисълъ казано. Въ широкъ смисълъ взето, всички сѫщества сѫ ученици на единъ учитель — скритиятъ безкрайно разуменъ животь. Идеалитѣ на не ученика сѫ наложени отъ външнитѣ условия, които въздѣйствуватъ на неговитѣ инстинкти и чувства. Тѣзи идеали непрѣстанно се мѣнятъ, а често си противорѣчатъ, поради което обстоятелство животътъ на този човѣкъ прави впечатление на неориентиранъ, хаотиченъ. Идеалътъ на ученика е единъ и вѣченъ. Той самъ по себе си никога не уголѣмява величината си; остава винаги задъ границитѣ на личното домогване. Той расте по сила не вънъ, а вѫтрѣ. Гоненъ непрѣстанно вънъ, въ външнитѣ обекти, той се реализира равномѣрно въ всичкитѣ си посоки, но вѫтрѣ. Всѣка създадена форма се стреми да го реализира поне отчасти, но въпрѣки това, никоя създадена или създаваща се форма, каквато и да била тя, не го съдържа въ себе си. Той е тъй обширенъ, че може да се съзре прѣзъ всичко сѫществуващо, задъ всичко сѫществуващо, но не и въ всичко сѫществуващо. Той може да се съзре и задъ цѣлата природа. Идеалътъ на ученика е идеалъ на природата. Природата постоянно го съзерцава, постоянно се стреми въ нѣкое отдѣлно свое творение, или чрѣзъ всичкитѣ купно, да долови и прѣдаде неговия образъ. Образитѣ се мѣнятъ. Слѣдователно, и природата като човѣкъ — ученикъ, само съзерцава върховния идеалъ, а той остава все извънъ границитѣ на нейнитѣ постижения. Тъй изнесенъ този Идеалъ е едва ли не недѣйствителенъ, затова обикновено е прѣнебрегнатъ. Нѣма по-дѣйствителенъ идеалъ отъ него. Този идеалъ е поставенъ отъ началото на битието и ще свѣти надъ небосклонитѣ на всички сѫщества и на цѣлата природа до скончанието на вѣковетѣ. Ще се въплощава въ разни форми, били тѣ физически или умствени, ще кърми велики идеи. Но всички тѣзи, зараждайки се по силата на неговата творческа воля, ще изчезнатъ съ врѣмето, а той ще надживѣе и врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, абсолютно всичко, защото къмъ него води единствения пѫть, по който тече великия животъ. Ученикътъ тъй схваща идеала, тъй живѣе съ него. Само при едно такова положение можемъ да кажемъ, че ученикътъ и идеалътъ сѫ едно, но не по сѫщина, а въ непрѣривния процесъ на реализиране на идеала въ ученика прѣзъ вѣчностьта. Какъ ще бѫдатъ разрѣшени ония въпроси, които се слагатъ за разрѣшение прѣдъ стѫпкитѣ на ученика и които иматъ капитално значение въ неговия пѫть? Тия въпроси сѫ много, ще взема два-три.— 1. Дѣйность или бездѣйствие. Дѣйностьта, движението, смѣната на постигнатото съ непостигнатото, по-съвършено обуславятъ еволюцията. Несполучливитѣ опити въ живота каляватъ воля, характеръ и мисъль и създаватъ условия за по-сполучливъ опитъ. Но дѣйностьта създава плодове, които обвързватъ дѣеца. Отъ това се раждатъ всички страдания. Какъ ще се примирятъ тия двѣ положения? Само вѣщия, прозиращиятъ прѣзъ всичко, но невъплотениятъ въ нищо Идеалъ може да примири тия два полюса. Той ще отнеме жилото на дѣйностьта съ огледъ на резултатитѣ и ще я прѣвърне въ дѣйность — непрѣривно вѣчно реализирване на вѣчностьта въ всѣки настоящъ мигъ. Подъ такава свѣтлина практическитѣ въпроси и задачи ставатъ пакъ практически, но отъ единъ по-вѫтрѣшенъ характеръ. За ученика сѫществата изобщо и хората въ частность сѫ едно нѣщо, а именно частично реализиранъ и непрѣкжснато реализиращъ се вѣченъ идеалъ. Какъ би се чувствувалъ ученика въ обществото? Какъ би се поставилъ тамъ? — Много ясно става отъ горѣказаното. Тъй разрѣшава ученикътъ всички въпроси. А за него собствено сѫществува само единъ въпросъ: „дали всѣки мигъ той реализирва въ себе си поне една безкрайно малка часть отъ вѣчния идеалъ?“ Идеалътъ на ученика е вѣченъ. Той никога се не мѣни по сѫщина. Прѣслѣдванъ вънъ, той непрѣстанно се реализира вѫтрѣ. Той непрѣстанно се въплощава въ мислови и физически Форми, непрѣстанно заражда и кърми велики идеи. Но всичкитѣ тѣ, появили се по силата на творческата му воля, изчезватъ въ всепоглъщащата пасть на врѣмето, а той ще надживѣе врѣмето и вѣчностьта дори. Къмъ него се стреми всичко живо, защото къмъ него води единствениятъ пѫть, по който тече великия животъ.
  24. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Срѣда, 8 юли. На „Изгрѣвъ“ 8 ч. с. Закриване на събора Поде се въпроса за „просвѣтенъ фондъ“. Мнозина говориха въ единъ и сѫщъ духъ. Прие се единодушно тази идея, съ реализирането на която обѣщаваме да се снабди братството съ едно мощно орѫдие за разпространяването на нашитѣ свѣтли идеи всрѣдъ мрака на народнитѣ маси, които, въ една или друга форма, по единъ или другъ начинъ, съ готовность биха ги приели. Думата бѣше за работнитѣ народни маси. Причинитѣ за оснотаването на фонда сѫ слѣднитѣ: липса на освѣтление въ обществото по въпроситѣ отъ „нашето учение“, както въ столицата така и въ провинцията. Това още повече се отнася до ония, които сѫ далечъ въ провинцията, и слѣдователно нѣматъ възможность да слушатъ бесѣди, или да влизатъ въ непосрѣдствени разговори съ Учителя. Цѣлитѣ му: слѣдъ като се закрѣпи достатъчно, да подпомага за издаването на брошури, книги и пр., цѣлещи пръскането на новата свѣтлина, разбира се, споредъ цѣльта, носяща съотвѣтния популяренъ духъ. При едно благоприятно стечение на обстоятелствата, засилване на нашата печатница и поставянето й въ основата на просвѣтното дѣло. Срѣдствата си фондътъ първоначално ще почерпи отъ доброволнитѣ вноски на всички братя и сестри. Като вторъ източникъ е печатницата. Избра се централенъ касиеръ въ София, комуто ще се внасятъ сумитѣ всѣки 3 мѣсеца: чрѣзъ мѣстнитѣ касиери отъ провинцията, и направо отъ братята и сестритѣ отъ София. За правилното използуване срѣдствата на фонда се избра просвѣтна комисия, състояща се отъ трима братя и три сестри. * * * Изпѣ се пѣсеньта „Богъ е Любовь“. Мото: Доброта, Истина, Красота, това е Любовьта! Съборътъ се закри въ присѫтствието на Учителя и на всички братя и сестри.
  25. Ани

    1925_07_07 Общи въпроси

    От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Вторникъ, 7 юли, 3 ч. сл. обѣдъ Общи въпроси Постави се на дневенъ редъ разискване върху списанието. Г. Томалевски говори върху духа, въ който е било списвано „Житно Зърно“, причинитѣ, които сѫ наложили подържането на тоя духъ. Засегна накратко въпроса и за финансовото положение на списанието. Помолени бидоха братята и сестритѣ отъ провинцията и София да изкажатъ своето мнѣние и това на братята и сестритѣ, които прѣдставятъ това списание, като изтъкнатъ положителнитѣ и отрицателнитѣ страни въ досегашната му програма, като заедно съ това дадатъ едно общо очертание на насоката, къмъ която то би трѣбвало да се насочва занапрѣдъ. Почти отъ всички краища на България говориха прѣдставители и всестранно се произнесоха. Въ резултатъ се прие, че списанието принципно има добра насока, която е желателно да се спази. Могатъ да се внесатъ извѣстни корекции само въ реда, по който се излага материята, като, при това се засегнатъ и нѣкои по-назрѣли въпроси, като напр. изъ областьта на педагогията и пр. Подигнатъ биде отъ бр. Хр. Христовъ отъ Арбанаси въпроса за образуване на „просвѣтенъ фондъ“. „Този въпросъ, обаче, биде оставенъ да се рѣши въ срѣда на „изгрѣвъ“ 5 ч. слѣдъ обѣдъ. * * * КОНЦЕРТЪ.
×
×
  • Създай нов...