Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Младежки събори'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Паскалевъ. Основни въпроси на ученичеството. Основниятъ въпросъ, който се поставя на разглеждане въ тази годишната ни братска срѣща, е въпросътъ за окултния ученикъ. Ние всички сме ученици на една школа, и тоя е единъ отъ първитѣ въпроси, който се изпрѣчва прѣдъ насъ. Наистина, въ съзнанието на всѣки едного отъ насъ лежи по единъ образъ на идеалния ученикъ, който ние се стремимъ да реализираме въ себе си, но за да стане този образъ по-реаленъ, по-близъкъ до живота, необходимо е неговитѣ черти да станатъ по-опрѣдѣлени, по-ярки. Оня младежъ, който постѫпва въ единъ университетъ, за да слѣдва, напримѣръ естественитѣ науки, въ неговото съзнание е ясно поставена идеята, че той желае да се запознае съ природата — да изучи законитѣ, които регулиратъ развоя на живота, формитѣ, които той взима и т. н. Водимъ отъ това желание, той постѫпва въ университета, за да му даде необходимитѣ условия да направи това. Явява се въпросътъ: каква идея стои въ съзнанието на онзи ученикъ, който постѫпва въ една школа? Какво желае той отъ нея? Какъвъ е неговиятъ идеалъ? Дали той желае тази щкола да му даде необходимитѣ методи, за да издигна себе си - да се освободи отъ своитѣ недѫзи, да добие добродѣтели и пр., или желае да получи повече познания, за да разшири своя мирогледъ? Или търси да се свърже съ Бога? Или най-послѣ търси нѣщо друго? Ето единъ въпросъ, за който заслужава да се мисли. Който трѣбва да се изясни въ съзнанието на ученика. Сега нека се спремъ върху понятието ученикъ. Самата дума ясно показва, че това е човѣкъ, който учи. Обаче съдържанието, което днесъ се влага въ това понятие, не е напълно идентично съ онова на окултния ученикъ. Днесъ обикновено, подъ „ученикъ“ се разбира човѣкъ, който изучава нѣщата, които сѫ извънъ него. Окултниятъ ученикъ върви по другъ пѫть — той започва отъ себе си, отъ своя вѫтрѣшенъ миръ и върви навънъ. Но какво собствено намира въ себе си? Отъ една страна цѣлъ единъ свѣтъ на неговото минало — тукъ влизатъ редъ отрицателни качества, редъ недѫзи, които сѫ се трупали въ него отъ редица сѫществувания. Отъ друга страна се издига нѣщо свѣтло, възвишено. Това е неговиятъ идеалъ, новото, което се е родило въ него, и къмъ което той се стреми. Ученикътъ стои между тия два свѣта. Той чувствува въ себе си единъ непрѣодолимъ стремежъ да се доближи до това възвишено. Отъ друга страна той чувствува, че нѣщо здраво го прикрѣпя къмъ старото, като че ли многобройни нишки го свързватъ съ него, и при всѣки опитъ да ги скѫса, вижда, че тѣ сѫ нѣщо живо, органическо и кѫсането имъ е болезнено, причинява страдания. Тукъ, именно, възниква първиятъ конфликтъ, за разрѣшаването на който е необходимо голѣма морална сила и себепожертвуване. Другъ въпросъ, който възниква въ връзка съ понятието „окултенъ ученикъ“ е именно въпросътъ: гдѣ ученикътъ учи, гдѣ е неговата школа? Мѣстото, гдѣто той прилага на опитъ своитѣ познания, е неговиятъ собственъ животъ. Животъть му е, така да се каже, неговата лаборатория. Единъ неуспѣхъ, една неблагоприятна случка, едно радостно чувство и т. н. — ето прѣдмети, които той проучава. Ученикътъ навсѣкѫдѣ учи — и въ благоприятни и въ неблагоприятни условия, и въ щастие и въ нещастие. По такъвъ начинъ животътъ на ученика добива новъ смисълъ, съвършено незнаенъ до тогава отъ него. Той става приятенъ, не защото мѫчнотиитѣ изчезватъ — напротивъ, тѣ още повече се увеличаватъ, но защото той започва да гледа на тѣхъ по другъ начинъ. Една мѫчнотия за единъ обикновенъ човѣкъ е едно брѣме, противъ което той непрѣстанно роптае, когато за ученика е единъ прѣдметъ за проучаване. Разбира се, че това състояние не се постига така лесно, както лесно се описва. Нека се спремъ сега за малко върху така нареченитѣ първи стѫпки на ученичеството. Трѣбва да признаемъ, че въ началото тия стѫпки сѫ твърдѣ трудни и неувѣрени. Ученикътъ навлиза въ една срѣда напълно неизвѣстна нему, срѣда крайно дисхармонична. Психичното му състояние започва де се движи въ двѣ крайно противоположни посоки. Въ извѣстни моменти той се чувствува силенъ, мощенъ — готовъ да побѣди цѣлия свѣтъ; въ други — крайно слабъ и немощенъ. Въ едни моменти той чувствува себе си готовъ да обича всички сѫщества, да обгърне цѣлия свѣтъ; въ други — всичко му става ненавистно. По нѣкога той е потиснатъ отъ силни страдания, съмнѣния и пр.; другъ пѫть — една необяснима вѣра и радость го обхващатъ. Отначало ученикътъ стои смутенъ, безсиленъ да излѣзе отъ това неблагоприятно състояние. Той само страда, безъ да може да намѣри изходъ. Но той не е изоставенъ самъ. Въ тия трудни моменти има нѣщо, което бди надъ него, което всѣкога е готово да му посочи правия пѫть и което никога не го изоставя, дори и тогава, когато всички сѫ го изоставили. Само че то е така тихо, така нѣжно, щото не винаги ученикътъ може да долови неговото желание и да го изпълни. Това тихото именно е, което гради въ живота на ученика, и той трѣбва да се вслушва въ него, то да бѫде неговото рѫководно начало. За да може растенето на единъ окултенъ ученикъ да става правилно, необходими сѫ редъ качества. Прѣди всичко нему е необходима една абсолютна вѫтрѣшна искреность. Това значи да констатира въ себе си нѣщата така, както си сѫ, безъ да ги надцѣнява. Това е първото условие, да може да изправи себе си. По-нататъкъ сѫ необходими и много други качества. Той трѣбва да притежава голѣма морална сила и готовность за жертва, да надделѣе въ себе си нисшето. Нему е необходимо едно абсолютно послушание къмъ Висшето, което говори вѫтрѣ въ него и т. н. На всички тия качесгва нѣма да се спираме. Ще кажа нѣколко думи само за едно, което считамъ за най-важно. Има моменти въ живота на ученика, въ които той чувствува себе си самъ, като че ли изоставенъ отъ всички сѫщества. Това сѫ моменти на една страшна самота, отъ която никое качество не е въ състояние да го освободи, освѣнъ едно: абсолютна и безпрѣдѣлна вѣра и упование въ Великото, Абсолютното; вѣра твърда и несъкрушима отъ нищо; вѣра, която да бѫде за ученика една малка свѣтлинка, която, въ тази тъмна и бурна нощь на неговия животъ, да му сочи пѫтя къмъ оная свещена земя, дѣто той ще може да реализира своя идеалъ — да намѣри Бога.
  2. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание О. Славчева. Мисли за ученика. Ученикътъ, въ своитѣ постѫпки и дѣла. трѣбва да върви по стѫпкитѣ на свърхчовѣка. Той самъ себе си ограничава, самъ себе си управлява и самъ себе си сѫди. Ученикътъ на Великата Божествена щкола не е вече дѣте бозайниче, което да възприема готова храна и да расте въ люлката при майка си. — Той вече е мѫжъ — човѣкъ — отговоренъ прѣдъ Бога за всичко. Той е оная фиданка, отъ която сѫ махнати вече всичкитѣ подпорки и трѣбва самъ, съ своя жизненъ устой, да се противопоставя на всички виелици и бури, които непрѣменно ще се извиятъ надъ главата му. Да, той е оставенъ самъ. Самъ съ себе си, съ онова Божественото, което е недѣлимо отъ него. Могатъ да му отнематъ всичко, но когато Божественото се прояви у него, той се справя съ всички мѫчнотии. Законитѣ на Бога вече сѫ написани въ сърцето му и тежко му, ако се отклони. Ако той не изпълни Божественитѣ слова, които се мълвятъ въ неговата душа, то тѣ замлъкватъ едно по едно и, тогава въ човѣка се възцарява онова страшно мълчание, което се казва смърть! Мойсей изведе отъ Египетъ множество народъ. . . Но колко отъ тѣхъ пристигнаха въ Ханаанъ? — Всичко онова, което не устоя на свещенитѣ си къмъ Бога задължения, изчезна като димъ отъ трѣва, а всичко, което пристѫпваше съ сигурни стѫпки къмъ Високия Идеалъ на Вѣчното добро — отиде, влѣзе въ красивата и плодородна земя, въ която, слѣдъ толкова мѫчения и страдания, достойното плѣме влѣзе, за да се весели съ пѣсни и свирни. Братя и сестри, въ Бога е и нашата участь! Ние живѣемъ въ 20 вѣкъ, но носимъ прѣдопрѣдѣлението на тия наши израилеви праотци. Това е една реалность. И тогава е имало ученици, които сѫ стояли прѣдъ свои вѫтрѣшни дилеми; и тогава сѫ плакали; и тогава Учительтъ е помагалъ и на най-слабото проявление на воля и сѫ настѫпвали истински празници, когато нѣкой Шела е прославялъ Бога. Вървишъ въ тая пустиня на живота. Надъ тебъ блѣстятъ лѫчитѣ на слънцето. . . . Нѣма сѣнка, дѣ да се подслонишъ. Сложи ржцѣтѣ на главата си, и Богъ твой, Който е въ тебе — ще ти направи сѣнка. Ако си жаденъ, тогава пий отъ росата, която е върху малката трѣва, додѣто стигнешъ на върха и тамъ пиешъ отъ голѣмия Изворъ. Утоли глада си съ нѣколко житни зрънца, които сѫ малки, но съдържатъ цѣненъ животъ въ себе си, и ти нѣма да гладувашъ съ тѣхъ, макаръ и самъ да си — на край свѣта. И когато нагледъ всички те оставятъ, тебъ, тебъ, който си вече мѫжъ и ученикъ, и тогава дори живиятъ Богъ е съ тебе. И когато ти запъвашъ гръбъ да вдигнешъ отново товара си и да продължишъ отново свещения пѫть на доброто, тогава Богъ, ще се прояви въ тебе, ще разшири силата ти и ще ти помогне да носишъ и да прѣодолявашъ спънки. Тогава ще бѫдешъ настигнатъ отъ други, които сѫщо изнемогватъ, но ти ще имъ кажешъ, че когато си призвалъ Господа, дошла ти е силата; тогава и тѣ ще направятъ сѫщото, и вие ще тръгните мнозинство, защото проявениятъ Богъ е мнозинство въ малцината, а непроявениятъ - малцинство у мнозината. Тогава самитѣ природни стихии ще ви съдѣйствуватъ и ще се яви не звѣзда, а изгрѣващето слънце на надеждата. Работа, работа и пакъ работа! Ето истинското прѣдназначение на човѣшкия умъ; ето храната му, безъ която той измѣня своята насока и губи своята сила. Чрѣзъ постоянство всичко добро се постига. И постепенно въ ученика се изработва оная животрептяща сила, която го прави да лѣкува своитѣ братя. Всѣки единъ отъ насъ има въ себе си онова философско камъче, съ което може да измѣня неблагоприятнитѣ условия въ благоприятни. Това камъче се казва: честность, любовь, смѣлость. На него сѫ отпечатени словеса Божии, и то трѣбва да се намѣри, да се открие и използува неговата магическа сила; то е многоцѣнниятъ бисеръ, който свѣти въ душата и я прави мѫдра, силна и обична. Трѣбва духовно сближение между насъ, но какъ? Единственото нѣщо, съ което можемъ да се приближимъ единъ къмъ другъ, е връзката ни съ Бога. Само тамъ е нашето единство, само тамъ е нашето братство. На това поле ние можемъ да си говоримъ разумно, тамъ атмосферата е чиста, тамъ човѣкъ прилича като да е изкаченъ на единъ високъ планински върхъ, кѫдѣто душитѣ сѫ пропити отъ свѣтлина, а мислитѣ — отъ чистота. Ние всички имаме еднакви вѫтрѣшни условия за работа. Подобно землевладѣлецъ, който е раздалъ по еднакво парче земя на своитѣ работници и ги е оставилъ свободни, да я разработватъ, както имъ е угодно и да се ползуватъ отъ този плодъ, който ще се роди въ градината имъ. И ето, въ рѫцѣтѣ на градинаря е, какъ да разработи почвата, гдѣ и какъ да я разпрѣдѣли, че да даде повече и по-разнообразна култура. Зависи отъ изкуството на градинаря — така и отъ съзнанието и умѣнието на ученика зависи, какъ ще подреди той своята градина — та чрѣзъ работата да дойде още по-голѣма свѣтлина въ ума и видѣлина въ сърцето, да види ясно, хубаво онзи Божественъ свѣтъ, населенъ съ висши, разумни сѫщества, които ще го приематъ, като свой съработникъ и братъ. Нито минута почивка, нито минута застой! Сега можемъ да кажемъ, че врѣмето е злато. Всѣки пропилянъ мигъ е изгубенъ, и послѣ, съ удвоени сили трѣбва да се възстанови опрѣдѣлената ни работа. Който работи полека, но постоянно, той ще има по-изобилни и по-доброкачествени плодове, съ които не може да се сравняватъ набързо придобититѣ блага на този, който отъ съревнуване иска да надмине съсѣда си. Прѣди всичко търпѣние и вѣра въ благородната работа. Богъ е съ насъ!
  3. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство,I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание К. Вл. Кузмановъ. Окултното ученичество въ нашето врѣме*) Думата ученикъ се употрѣбява обикновено въ троякъ смисълъ. Ученикъ е дѣтето или младежътъ, който посѣщава нѣкое училище. Ученикъ е всѣки човѣкъ, въ тоя смисълъ, че всѣки, както казва общопознатата поговорка, се учи, докато е живъ. И най-сетнѣ, ученикъ може да бѫде човѣкъ на нѣкоя окултна школа, или Учитель (въ окултния смисълъ на тази дума). Първитѣ два вида ученичество сѫ нѣщо твърдѣ естествено и попѫтно за днешния обикновенъ мислитель. Третиятъ видъ обаче, се явява като нѣщо по-особено, по-трудно разбираемо и за мнозина дори съвсѣмъ ново, макаръ че окултни Учители и ученици е имало прѣзъ всичкитѣ врѣмена. Това противорѣчиво, нагледъ, явление си има исторически причини и се обяснява обширно въ окултната литература. Окултното ученичество изобщо е единъ голѣмъ въпросъ, който при сегашното състояние на нашитѣ схващания едва ли може да разгледаме въ неговата пълнота. Защото тукъ се кръстосватъ стотици въпроси, научни и философски, малки и голѣми — като се започне съ близкитѣ, до тоя за началото и смисъла на битието и се свърши съ мъничкитѣ въпросчета отъ личния животъ на всѣко по отдѣлно. — Хората, които ние отъ обикновено гледище считаме за гении, водители на човѣчеството въ историята, стоящи на недосегаема висота — сѫ били само напрѣднали окултни ученици. И обратното — и въ миналото, и днесъ може би — много напрѣднали окултни ученици и Учители, живѣятъ незабѣлѣзано, като най-обикновени хора, и вършатъ винаги творческа работа за духовния напрѣдъкъ на човѣчеството. Отъ друга страна, отъ окултната история знаемъ, че е имало случаи, когато напрѣднали ученици, до степеньта на адепти, въ края на своята еволюция, за една малка погрѣшка, сѫ бивали деградирани и повръщани съ вѣкове назадъ. Горното показва едно — че окултното ученичество е нѣщо твърдѣ сериозно и се държи въ прѣдѣлитѣ на вѣкове и сфери, които излизатъ далечъ отъ границитѣ на нашето обикновено схващане за врѣмето, пространството и развитието на човѣка въобще. Отъ това широко окултно гледище, да можешъ въ даденъ животъ да разберешъ окултенъ ученихъ ли си, на кого и коя степень отъ своето развитие се намирашъ, за да направишъ нѣщо малко нагледъ, но най-необходимото и най-разумното при днешнитѣ условия — и това крие въ себе си голѣма красота и величие. Ние всички знаемъ и отъ книгитѣ, и отъ своя личенъ опитъ, че въ окултното ученичество дѣйствително има нѣщо необикновено, нѣщо особено, което най-вече се отнася до нашия вѫтрѣшенъ подемъ и растежъ. Въ мистичнитѣ и окултни школи на изтока, необикновеното въ окултното ученичество има и типични външни форми и изрази: отдалечаване отъ хората, задълбочаване въ себе си, постъ, молитва, търсене Учителя прѣзъ планини и пустини, церемонии при приемане ученика — това сѫ все външни характерни черти за ученичеството на изтока. И западнитѣ изслѣдователи, проучвайки външнитѣ форми на източнитѣ религии и школи (до вѫтрѣшната имъ сѫщина и смисълъ тѣ рѣдко стигатъ) — ги намиратъ за твърдѣ странни и невъзможни за човѣка на запада, поне при съврѣменнитѣ условия, при които той е поставенъ. И подъ влияние на това западноевропейско схващане се намира и нашето обществено мнѣние, което често е настроено критически къмъ подобни на нашитѣ разбирания. А окултни школи сѫ възможни не само подъ тоя имъ видъ, както ги знаемъ въ древна и днешна Индия, и изтока изобщо, а и по много други начини. Защото основнитѣ закони на живота по сѫщество сѫ едни, но по форма могатъ да се видоизмѣнятъ, споредъ расовитѣ, национални, битови и природни особености и условия — стига да има мѫдри и опитни рѫководители. Живо потвърждение на това е нашатга окултна школа. Като се изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на природата и човѣшката душа — въ нея ни се посочватъ най-подходящитѣ за нашитѣ условия форми на приложение. За това и характерното за външнитѣ отношения у насъ не сѫ церемониитѣ и външното подчинение, (както е, може би, свойствено за изтока) а свободното и непринудено отдаване почить единъ на другъ — нѣщо по-естествено за насъ. Природата и животътъ сѫ щедри, но и строги и справедливи спрѣмо ония, които нарушаватъ или спазватъ тѣхнитѣ закони. Изключение за никого не се прави. И нашиятъ успѣхъ, като окултни ученици, се обуславя отъ това, до колко ние познаваме и съблюдаваме тия закони. Понеже сме облѣчени още въ плъть и кръвь и живѣемъ до голѣма степень прѣдимно на физическото поле, както и другитѣ хора, ние имаме да се справяме въ нашия животъ съ всички економически, социални, научни, философски, морални и др. въпроси, които озадачаватъ и занимаватъ цѣлото мисляще човѣчество. Върху тѣхъ Учительтъ се е изказвалъ твърдѣ обширно въ своитѣ бесѣди и лекции. и всѣки който се интересува, може да се отнесе направо до тѣхъ. Ще поменемъ на кратко само нѣколко отъ тия въпроси. Економическиятъ въпросъ засѣга прѣко или косвено всички, затова и почти всички иматъ опрѣдѣлено становище по него. Едни сѫ материалисти, други идеалисти, трети застѫпватъ нѣкакви срѣдни гледища, повече или по-малко егоистични или алтруистични и т. н. У насъ личниятъ економически въпросъ се обуславя отъ вѣрата (не религиозно вѣрване, а дълбока вѣра, тъй както я разбира новото учение). Учительть казва: „Погледнете птицитѣ небесни . . .“ или „Богъ е далъ отъ всичко за всички прѣизобилно . . .“ или „Никой, който изпълнява волята Божия, не може да умре отъ гладъ. . .“ и т. н. А кой би могълъ да ни научи да вѣрваме, освѣнъ ние самитѣ? По отношение на колективния економически въпросъ, у насъ постепенно се създаватъ условия за едно ново и оригинално разрѣшение, което не се срѣща, може би, у никое отъ сѫществуващитѣ до сега економически теории, съ изключение до нѣкѫдѣ на така наречената синархия. Изобщо, отъ чисто окултно гледище е еднакво трудно да се прѣодолѣятъ извѣстни материялни несгоди, както и разумно да се справи човѣкъ съ извѣстно натрупано материялно богатство. Но и въ единия, и въ другия случай, материялнитѣ условия нѣматъ рѣшающе значение за нашия растежъ като ученици. Върху въпроса за държавата днесъ се пише и говори твърдѣ много отъ разни страни. Ние можемъ да приложимъ нашето учение, безъ да влѣземь въ външенъ конфликтъ съ държавата, и безъ сѫщеврѣменно да имаме нужда отъ нейната помощь. Нашето учение се отличава отъ всички сѫществуващи идеалистични учения по своя вѫтрѣшенъ характеръ. Нашата първа задача, като ученици, е да изправимъ нашитѣ лични недостатъци. А това се постига не чрѣзъ търсене причинитѣ отвънъ, а чрѣзъ интенсивна вѫтрѣшна работа. Правилниятъ вѫтрѣшенъ духовенъ животъ никога нѣма да почувствува нужда да се изрази навънъ чрѣзъ протести, демонстрации и резолюции — нѣща, отъ които днешната държава най-много се страхува. Ние сме пасивни отвънъ, а активни отвѫтрѣ. При едно такова разбиране, ние не сме опасни за държавата, нито тя за насъ. У насъ често се повдига въпроса за науката, или, както се изразяватъ нѣкои — кои сѫ „учени“ и кои „прости“. Учительть много пѫти се е изказвалъ за съврѣменната наука, и нагледъ често доста противорѣчиво. Веднъжъ той казва: „Днешната наука е уводъ въ окултната. Колкото повече знаете отъ нея, толкова по-добрѣ“. Другъ пѫть обратно, той иронизира ученитѣ и казва, че съ днешната наука въ Царството Божие не се влиза. Какво показва това? — Че колкото по-добрѣ познаваме днешната официална наука, толкова по-добрѣ ще се ориентираме въ обществото и външния свѣтъ. Но вънъ отъ тая ориентировка, отъ чисто окултно гледище, официалната наука нищо повече не може да ни даде. Знанието на днешната наука е външно и може да ни направи най-много учени. А намь учени не ни трѣбватъ. Ние вече ги имаме. Учительтъ ни прѣподава едно по-висше и сѫщеврѣменно по-практично знание. Той изхожда отъ познанието на единъ невидимъ за сега за насъ, но реаленъ и разуменъ свѣтъ, който регулира цѣлия ни животъ, и въ контактъ съ който можемъ да влѣземъ не съ срѣдствата на днешната наука, а само съ вѫтрѣшнитѣ методи, които се прѣподаватъ въ окултната школа, и които сѫ достѫпни еднакво за всички. И „учени“, и “прости“ ние сме прѣди всичко, както и Учительтъ казва, души, които еволюиратъ, и при днешнитѣ условия еднакво имаме нужда едни отъ други. Когато става дума за моралъ, по липса на нови и подходящи думи, Учительтъ употрѣбява старитѣ религиозни и етични термини — Богъ, душа, добро, зло, грѣхъ и затова нашето учение не прѣдставлява нагледъ като че ли нѣщо ново за повърхностния изслѣдователь. Ако се вникне, обаче, по-внимателно задъ тия прости и обикновени думи, тъй както ги употрѣбява Учительтъ, ще се види, че въ тѣхъ се крие съдържанието на единъ новъ и дълбокорелигиозенъ моралъ — особено по отношение на традационния християнски моралъ на външно и фалшиво благочестие. Една отъ характернитѣ черти на новия моралъ е искреностьта и прямотата. Примѣри имаме много. Окултизмътъ, особено заучениятъ отъ книгитѣ, може да създаде условия за много съзнателни или несъзнателни илюзии и заблуждения. Тѣ сѫ понѣкога доста поучителни. Но въ края на краищата, нищо скрито-покрито не остава, по силата на строгия законъ на Правдата. Нашиятъ моралъ се подлага често на критика отъ така нареченото обществено мнѣние. Ние всички познаваме днешното общество, неговитѣ разбирания и неговитѣ добри и лоши страни. Въ обществото има умни, учени и интелигентни хора, и въобще много и много работи, които трѣбва да ни служатъ за примѣръ. Но малцина сѫ въ обществото ония, които сѫ си поставили за задача да реализиратъ безкористно нѣкоя отъ малкитѣ „незнайни“ добродѣтели и съ нея да вършатъ добро само прѣдъ лицето на Оня, Който присѫтствува въ всички моменти на всички мѣста и съ малкитѣ нѣща и добрини крѣпи цѣлата вселена. А стремежъ къмъ това у насъ има, и той е не по-малко важень и на по-малко цѣненъ, отъ която и да било друга обществена работа. И затова погрѣшното обществено мнѣние не трѣбва да ни смущава. Върху поменатитѣ по-горѣ бѣгло въпроси се е писало и пише, говорило и говори твьрдѣ много и отъ учени, и отъ философи, и отъ моралисти. Но отъ чисто окултно гледище, и отъ това, което е казалъ до сега Учительтъ, едно е ясно — че за невидимия свѣтъ тия въпроси сѫ разрѣшени или най-малко не сѫществуватъ подъ тоя имъ видъ, както сѫществуватъ за насъ хората. Па и тѣхното правилно разрѣшение ще се постигне не чрѣзъ дълги разисквания и умувания, а чрѣзь едно разумно приближаване къмъ невидимия свѣтъ, който е около насъ и вѫтрѣ въ насъ. А методитѣ за това ни сѫ вече посочени. Ние всички сме се движили и въ други обществени и идейни срѣди, и както знаете, всички постоянно сме констатирвали и констатирваме едно: че у насъ, ако и всичко да е просто и обикновено нагледъ, и дори съ недостатъци понѣкога, има и нѣщо особено, нѣщо хубаво, което никѫдѣ другадѣ не се срѣща. Какво е то — мѫчно може да се опрѣдѣли — но всички го чувствуваме. Когато сме заедно, то не ни прави впечатление, но когато се отдалечимъ единъ отъ другъ и попаднемъ въ чужда срѣда, тогава започваме да го схващаме и цѣнимъ по-добрѣ. Единъ братъ, който е пѫтувалъ и въ Австрия, и въ Германия, и въ Франция — разправяше, че е посѣтилъ много отъ сѫществуващитѣ за сега окултни общества въ за-адна Европа и видѣлъ много красиви и хубави работи навсѣкѫдѣ — но все пакъ никѫдѣ не по-чувствувалъ и не изпиталъ това, което може да се почувствува и изпита между насъ. Горното показва едно — че ние имаме условия за духовно развитие — на каквито малцина се радватъ. И кой може да ни попрѣчи да ги из-ползуваме, освѣнъ самитѣ ние? Днесъ на всѣкиго отъ насъ, и на всички заедно, се дава възможность да изпълнимъ една малка нагледъ, но величава мисия. При това разложение и хаосъ въ духовния животъ на днешнитѣ хора, които търсятъ и чакатъ нѣщо, безъ сами да знаятъ отъ кѫдѣ, всѣки отъ насъ, отъ първия до послѣдния може да направи много. Тукъ скоро единъ писатель чете отъ името на теософското общество въ Военния клубъ три лекции — „Мистика и безвѣрие“, „Блѣнъ ли е свърхчовѣкътъ“ и „Копнежътъ на народитѣ“. Слушатели имаше много. Тамъ се казаха работи нови, но за другитѣ, а не и за насъ. Въпроситѣ за мистиката, вѣрата, свърхчовѣка ние отдавна ги знаемъ, но сме прѣстанали да ги теоритизираме, защото за насъ тѣ се прѣвръщатъ вече въ жива дѣйствителность, въ живо дѣло. 3 — 5 ч. сл. обѣдъ. __________________________ *) Съкратено изложение отъ рефератъ, четенъ прѣдъ III-я млад. окултенъ съборъ — София, юли, 1925 г.
  4. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Топлината на живота Съвременнитѣ хора говорятъ за мѫчение, трудъ и работа и мислятъ, че ги разбиратъ. Това сѫ три състояния, презъ които минава човѣшкиятъ духъ. Това сѫ три велики науки, до които всѣки човѣкъ трѣбва да се домогне. Мѫчението започва отъ физическия или материалния свѣтъ и се дължи на инертностьта на материята. Като не разбира свойствата на материята, запримѣръ, сцеплението, гѫстотата й, човѣкъ се натъква на мѫчнотии и противодействия. Достатъчно е единъ неорганизиранъ, инертенъ атомъ да падне върху човѣшкия умъ, за да произведе голѣма пертурбация. Това показва, че страданията на човѣка се предизвикватъ отъ микроскопически причини. Докато материята е инертна, човѣкъ неизбѣжно ще бѫде изложенъ на мѫчение. Като се мѫчи, той постоянно се движи и по този начинъ размърдва материята, прави я активна. Когато дойдемъ до труда, материята се проявява въ едно по-високо състояние — нейната разумность. Като се труди, човѣкъ произвежда топлина. Дето има топлина, тамъ се явява животъ. Топлината разредява малко материята, прави я по-рѣдка. Работата пъкъ произвежда свѣтлина, която разредява материята още повече. Следователно, като минава презъ. мѫчение, трудъ и работа, човѣшкиятъ духъ произвежда движение, топлина и свѣтлина. И тъй, човѣкъ не може да разбере живота, ако не познава законитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината. Движението е свързано съ физическия свѣтъ, топлината — съ астралния, т. е. съ свѣта на чувствата, а свѣтлината — съ умствения, т. е. съ свѣта на мислитѣ. Когато изучава чувствата, човѣкъ дохожда до условията на числото две, до съединяване и разединяване на материята. Ако не може да съединява и разединява материята, човѣкъ нищо не може да постигне. Да съединявате и разединявате материята, това значи, да кѫсате и хвърляте, да свръзвате и развръзвате нѣщата. Който не знае да кѫса и хвърля, да плаща и разплаща, той трѣбва да търпи. Първата задача на човѣка е да изучава законитѣ на топлината. Каже ли нѣкой, че сърдцето му е студено, трѣбва да прави гимнастика, да раздвижи всички удове на организма си, да се усили кръвообръщението. Щомъ кръвообръщението се усили, и топлината се увеличава. Щомъ се увеличи топлината, и състоянието на човѣка се подобрява. Като ученици, вие трѣбва да работите съ малкитѣ величини. Само по този начинъ можете да реализирате своитѣ идеали. Нѣкои мислятъ, че за реализиране на тѣхнитѣ идеали сѫ нужни голѣми работи. Не, съ колкото по-малки величини работи човѣкъ, толкова по-голѣми постижения ще има. Като работи съ малкитѣ величини, човѣкъ постепенно се натъква на своитѣ погрѣшки и задължения, които започва редовно да изплаща. Ако не може да плаща на физическия свѣтъ, човѣкъ ще плаща въ духовния свѣтъ. Ако и тамъ не може да плаща, ще започне да се моли, да му се отговори по нѣкакъвъ начинъ, какво да прави, за да изплати дълговетѣ си. Като се моли, той ще срещне нѣкой беденъ, страдащъ човѣкъ, на когото ще помогне. Това, че е могълъ да облекчи положението на страдащия човѣкъ, ще му причини голѣма радость. Казвате: Колко време трѣбва човѣкъ да се моли? Молитвата може да трае отъ една минута до 24 часа. Докато се моли, човѣкъ трѣбва да бжде напълно съсрѣдоточенъ, нищо да не чува и да не вижда около себе си. За нѣкои е невъзможно да се молятъ 24 часа, но за нѣкои е възможно. Който не може да се моли дълго време, ще се моли нѣколко минути, но пакъ ще бжде съсрѣдоточенъ. Молитвата подразбира състояние на пълно концентриране на мисъльта. За да познаете живота въ неговитѣ проявления, ще започнете първо отъ движението, после ще отидете къмъ топлината и най-после къмъ свѣтлината. Не изучите ли проявитѣ на движението, на топлината и на свѣтлината, вие не можете да разберете живота. За да изучава живота, човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ. Доволството дава потикъ, импулсъ за работа. Недоволството прѣчи на човѣка да работи, да учи. Той е вѣтропоказатель: днесъ мисли едно, утре — друго. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да издържа на убежденията си. За това се иска характеръ. Безъ характеръ той не може да постигне идеалитѣ си, нито да издържи на своитѣ убеждения. Който има свещенъ идеалъ, той е съсрѣдоточенъ, вследствие на което може да се избави отъ мѫчнотиитѣ и злинитѣ въ живота. Когато изгуби идеала си, човѣкъ изпада въ униние и обезсърдчаване. Какъ може човѣкъ да се насърдчи? Като се обезсърдчатъ, нѣкои търсятъ хора да ги насърдчаватъ, да имъ помагатъ. Колкото и да ви насърдчаватъ хората, това е външна помощь. Ако днесъ ви насърдчатъ, на другия день пакъ ще се обезсърдчите. Следователно, истинското насърдчаване иде отъ Бога. И въ началото на живота, и въ края, човѣкъ намира насърдчение само при Бога. Какъ се изявява Богъ? Чрезъ хората. Въ това отношение хората сѫ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ е важенъ дотолкова, доколкото е свързанъ съ Божествения организъмъ. Щомъ напусне мѣстото си, той губи своето значение. Всѣка нишка отъ платното е ценна дотолкова, доколкото върши своята служба. Напусне ли платното, и копринена да е, тя нѣма значение, всѣки може да я тъпче. Значи, докато е свързанъ съ Божествения организъмъ, човѣкъ има цена. Откѫсне ли се отъ Великия организъмъ на живота, той губи цената си и самъ се осѫжда на смърть. Като ученици на живота, вие трѣбва да се изучавате. Да се изучава човѣкъ, това значи, да изучава своитѣ отрицателни и положителни прояви. Ако се натъкнете на гнѣва, на съмнението, на подозрението, на лицемѣрието, не се страхувайте, не ги отбѣгвайте. Като не иска да признае отрицателното въ себе си, човѣкъ затваря очитѣ си предъ него и се самоизлъгва, че го нѣма въ себе си. Това е заблуждение. Човѣкъ трѣбва да гледа съ отворени очи и на отрицателнитѣ си прояви, както и на положителнитѣ. Щомъ се разгнѣви, той трѣбва да застане предъ гнѣва като ученъ естествоизпитатель и да започне да го изучава: отде е дошълъ, защо го е посетилъ, какъвъ е произходътъ му, какви и кои сѫ родителитѣ му и т. н. Като се домогне до тия данни, ще го застави да плаща. Щомъ е ялъ и пилъ съ господаритѣ на свѣта, той трѣбва да плаща. Така трѣбва да постѫпва ученикътъ съ всички отрицателни прояви въ себе си, за да дойде до онова дълбоко вѫтрешно познаване, за което видниятъ гръцки философъ е казалъ нѣкога: „Познай себе си!“ Мнозина бѣгатъ отъ погрѣшкитѣ си, отъ своитѣ отрицателни прояви, безъ да взиматъ въ внимание положението, че колкото повече бѣгатъ, толкова повече се натъкватъ на тѣхъ. Натъкнете ли се на нѣкоя погрѣшка, не бѣгайте, но гледайте на нея положително, като на проява, отъ която ще се учите. Това не значи, да бжде човѣкъ безразличенъ къмъ погрѣшкитѣ си, но трѣбва да се отнася съзнателно къмъ тѣхъ. Докато се усъвършенствува, човѣкъ неизбѣжно ще грѣши. Не сѫ страшни погрѣшкитѣ; страшно е, ако човѣкъ не ги изправя. Като ги изправя, той се учи, придобива знания и опитности. Една отъ причинитѣ за погрѣшкитѣ на хората е отсѫтствието на топлина въ тѣхнитѣ чувства. По това, именно, хората се дѣлятъ на добри и лоши. За да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да има известно количество топлина въ себе си. На какво се дължи тази топлина? На чувствата. Нѣма ли нужната топлина, той не е добъръ. Както силата на богатия човѣкъ зависи отъ количеството на златото въ неговата каса, така и добротата на човѣка се опредѣля отъ количеството на топлината, която чувствата му произвеждатъ. Който може да използува топлината на сърдцето си за облагородяване на своитѣ чувства, той минава за сърдеченъ човѣкъ. Съ други думи казано: колкото по-голѣмо количество калории отъ топлината на сърдцето си можете да използувате, толкова по-голѣмо е благословението, което ви се дава. И тъй, искате ли да бѫдете здрави, а чувствата ви нормални, вие трѣбва да изучавате законитѣ на топлината. Ако не познава законитѣ на топлината и не ги прилага, човѣкъ самъ ще се осакати. Каквито проповѣди да слуша, какъвто моралъ да му се проповѣдва, ако нѣма това знание, човѣкъ ще бѫде кимвалъ, що дрънка. Христосъ казва: „Азъ съмъ виделината на свѣта“. Следователно, който може да превръща топлината въ свѣтлина, той може да каже като Христа: „Азъ съмъ виделина“. Така може да каже всѣки ученикъ на Божествената школа. Кога? Когато може да превръща топлината въ свѣтлина. Нѣмате ли това знание, нищо не можете да направите. Ще кажете, че имате знания. Много отъ знанията на съвременнитѣ хора сѫ посрѣдствени, но и резултатитѣ на тия знания сѫ посрѣдствени. Необикновенитѣ резултати изискватъ необикновени знания. Съвременното човѣчество се нуждае отъ нови знания въ областьта на възпитанието, на науката, на техниката, както и на обществения животъ. Съвременнитѣ хора говорятъ за раждането на децата, за тѣхното възпитание, безъ да разбиратъ дълбокия, вѫтрешенъ смисълъ на въпроса. Лесно е да се говори, че детето прекарва деветь месеца въ утробата на майка си, че възприема много отъ нейнитѣ качества и т. н. Кой е раждалъ дете, както трѣбва, да знае, какво означава раждането? По този въпросъ не трѣбва да се говори. Той е свещенъ въпросъ, върху него не се говори. Лесно е да каже земедѣлецътъ, че е посадилъ семена въ земята, и следъ известно време тѣ израсли. Важно е, какво прави земята за израстването на тия семена. Ще кажете, че земята е майка на семената. Отъ своя страна, земята казва: Азъ не приехъ доброволно тия семена въ себе си, отвънъ ми ги натрапиха. Кжде седи истината по този въпросъ? Като разсжждавате върху въпроса за раждането на детето и покълването на семената, ще дойдете до заключението, че нито жената може да се нарече майка на децата си, нито земята — майка на семената, които покълватъ отъ нея. Следователно, единъ отъ важнитѣ въпроси, до които човѣкъ трѣбва да дойде, е следниятъ: Може ли човѣкъ да се роди самъ? Самораждането е велика наука. Когато човѣкъ самъ се роди, тогава ще разбере, какво нѣщо е раждането; тогава ще разбере смисъла на живота. Очаквате ли други да ви раждатъ, вашата работа нѣма да върви добре. Очаквате ли на майка си и на баща си, тѣ да ви родятъ, вие ще бѫдете въ положението на дърво, което всѣки може да отсѣче. За какво ще употрѣбите едно отсѣчено дърво? Отсѣченото дърво се употрѣбява за дъски, за греди, които влизатъ въ строежа на човѣшкитѣ кѫщи. Тъй щото, докато самъ не се роди, човѣкъ не може да говори за раждането. Докато не се слѣе съ Битието, човѣкъ не може да говори за любовьта. Общението между две души, между двама млади, не е още любовь. Любовьта подразбира преминаване на великата, разумна енергия на Битието отъ едно състояние въ друго. Физическата близость между двама души не е Божественъ актъ, но търговска сдѣлка. Въ търговската сдѣлка, наречена отъ хората любовь, ставатъ голѣми промѣни, въ които мнозина падатъ и ставатъ, разочароватъ се и отново се очароватъ. Съвременнитѣ хора, млади и стари. трѣбва да измѣнятъ своитѣ възгледи и разбирания за любовьта. Дойдатъ ли до истинското понятие за любовьта, умътъ и сърдцето имъ трѣбва да се изпълнятъ съ свещенъ трепетъ къмъ всичко живо. Сега, като се говори за любовьта, хората я свръзватъ съ самоотричането. Наистина, Христосъ казва: „Който иска да бѫде мой ученикъ, той трѣбва да се откаже отъ себе си, отъ баща си и майка си, отъ живота си и да ме последва“. Значи, ученикътъ, който люби Учителя си, трѣбва. да се самопожертвува. Ако е жененъ, той трѣбва да напусне жена си и децата си; ако не е жененъ, ще напусне майка си и баща си и т. н. Въ очитѣ на разумнитѣ хора това самоотричане минава за безумие. Оттукъ излиза, че великитѣ работи се вършатъ отъ безумни, извѣяни хора. А обикновенитѣ работи се вършатъ отъ обикновени, трезви хора. Какъвъ по-великъ актъ познавате отъ самопожертвуването като вѫтрешенъ процесъ въ човѣка? Като говоримъ за любовьта, като великъ козмически процесъ, имаме предъ видъ онази любовь, която ражда живота. Само новородениятъ, само онзи, който самъ се е родилъ, разбира тази любовь. Новораждането е процесъ на новата култура. Значи, само новородилитѣ се хора, само хората на шестата раса ще разбиратъ и прилагатъ любовьта. Хората на шестата раса сѫ хора на свободата, на безсмъртието. Тѣ сѫ носители на Божественото въ свѣта, въ което нѣма измѣна, нито промѣна. И тъй, стремете се къмъ онази любовь, която носи истинско знание, истинска свобода на човѣка. Докато дойде до тази любовь, човѣкъ ще говори за знание, а ще проявява невежество; ще говори за воля, а ще проявява безволие; ще говори за свобода, а ще проявява насилие. Който прилага насилието, той мисли, че нѣщата ставатъ по механически начинъ. Въ механическитѣ действия нѣма развитие, а проявитѣ на любовьта подразбиратъ развитие. Дето любовьта присѫтствува, тамъ има растене и развитие. Да забиешъ единъ гвоздей, това е механически процесъ, въ който нѣма никакво развитие. Съ забиване на гвоздеи нищо не се постига. Често хората се оплакватъ отъ неуспѣхи въ живота си. Защо понѣкога не успѣватъ въ работитѣ си? Една отъ причинитѣ за неуспѣха имъ се дължи на съмнението, което ги обхваща. Тѣ ту вѣрватъ въ нѣщо, ту се съмняватъ. Каквото и да правятъ, тѣ не могатъ да се освободятъ отъ съмнението. Съмнението показва, именно, че тѣ сѫ живи. Живиятъ човѣкъ може да се съмнява, а не умрѣлиятъ. Като се съмнява, човѣкъ губи; като вѣрва, той печели. Обаче, колкото сѫ необходими печалбитѣ, толкова и загубитѣ. Животътъ се изявява въ контрасти. Чрезъ съмнението човѣкъ се домогва до истината. Нѣкой се съмнява въ постѫпкитѣ на своя приятель. Като мине известно време, той започва да го разбира и се освобождава отъ съмнението. Така се съмняватъ хората и въ Бога, но въ края на краищата, или започвать да вѣрватъ въ Него, или съвършено се провалятъ. Не се съмнявайте въ Бога! Ако съмнението дойде независимо отъ васъ, мислете, учете се, докато се домогнете до истината. Основната мисъль, която трѣбва да държите въ ума си, е следната: Изучавайте законитѣ на топлината. Безъ топлина животътъ не може да се прояви. Свободни сте и да не изучавате тия закони, но ще носите последствията на непослушанието. Каквото направите сами, това ще ви ползува. За това е казано: Каквото правите съ другитѣ, това ще правятъ и съ васъ. Ако обичате, ще ви обичатъ; ако бѫдете добри, честни и справедливи къмъ другитѣ, и тѣ ще се проявяватъ къмъ васъ по сѫщия начинъ. Като млади, прилагайте горнитѣ правила, за да постигнете желанията на своята душа. Обичайте, за да дадете възможность на Бога да се проявява чрезъ васъ. Отличителнитѣ качества на ученика сѫ: да обича и да има готовность къмъ възприемане на новото. Това го прави вѣчно младъ. Каже ли нѣкой, че е старъ, това показва, че е на кривъ пѫть. Старъ е само мѫдрецътъ, който самъ разрешава въпроситѣ си. Кой отъ васъ разрешава въпроситѣ си самъ? Желая ви да бждете вѣчно млади, да възприемате и прилагате великата истина въ живота и да сте готови на всички жертви за нея. * 4. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий 1924 г. — София.
  5. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Новото възпитание Мѫчно се дава банкетъ на сити хора. Мѫчно се говори на уморени хора. Мѫчно се говори на хората за новъ начинъ на възпитание. Каквото и да имъ се каже, не хваща мѣсто. Защо? Защото не съ изплатили дълговетѣ си. Не давайте пари на заемъ на човѣкъ, който не е изплатилъ старитѣ си дългове. Не давайте съветъ на болния, какъ да оре нивата си, докато още е на легло. Като оздравѣе и напусне леглото си, той самъ ще намери начинъ, какъ да изоре нивата си. За да успѣвате въ живота си, носете въ ума си следната мисъль: Природата обича простотата и чистотата. Колкото по-прости, т. е. по-естествени и чисти сте въ отношенията си, толкова по-близо сте до нея. Подъ думата „простота” ние разбираме естествени, искрени отношения, които изключватъ всички ненужни прибавки къмъ нѣщата. Истината не се нуждае отъ никакви украшения, отъ никакви препоръки. Тя говори сама за себе си. Единственитѣ, на които позволява да говорятъ за нея, съ Божията Любовь и Божията Мѫдрость. Значи, само любовьта и мѫдростьта могатъ да говорятъ за истината. Никой другъ нѣма право да се произнася за нея. Даже правдата нѣма право да говори за истината. Ще каже нѣкой, че има право да говори за истината. Само онзи може да говори за истината, на когото любовьта и мѫдростьта сѫ проговорили вече. Ако любовьта и мѫдростьта не сѫ проговорили на човѣка, той нѣма право да се произнася за истината. Съвременните хора говорятъ за възпитанието на младитѣ и търсятъ нови методи, съ които да си служатъ. Въ български езикъ думата „възпитание” е съставена отъ предлога „възъ” и глагола „питая” - храня. Значи, да възпитавашъ човѣка, това подразбира, да го хранишъ. На гръцки езикъ думата „възпитание” означава рѫководене на деца, т. е. да водишъ хорото. Кой човѣкъ не може да води хоро? И следъ това ще кажете, че всѣки човѣкъ може да възпитава. Да водишъ хоро и да възпитавашъ човѣка, не е едно и сѫщо нѣщо. Играта не указва възпитателно влияние върху детето. Кой човѣкъ може да се възпитава? Здравиятъ, младиятъ човѣкъ се поддава на възпитание. Каквото и да прави, той все ще вземе участие въ играта. Заблуждение е отъ страна на религиознитѣ и духовни хора да мислятъ, че не трѣбва да играятъ. Духовниятъ животъ не из ключва играта. Престане ли да играе, да се движи, човѣкъ заспива. Като заспи, той изпада въ заблуждението да мисли, че е дошълъ до състоянието на „нирвана”. Състоянието на нирвана не е сънно състояние. Играта е необходима, както за детето, така и за възрастния. Играта придава на духа бодрость, живость, схватливость, за да използува разумно условията, които му сѫ дадени. Каквито и да сѫ условията на човѣка, той не трѣбва да се срамува отъ тѣхъ, но трѣбва да ги използува разумно. Съвременнитѣ педагози търсятъ специфични морални правила за възпитание на детето. Първото условие за възпитанието на детето е любовьта. Искашъ ли да възпитавашъ детето, ти трѣбва да го обичашъ - нищо повече. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Значи, между душата на детето и Бога не трѣбва да допущате никого - нито майката, нито бащата, нито учителя. Допуснете ли нѣкого, като клинъ между детето и Бога, никакво възпитание не можете да очаквате. Това правило е отъ значение, както за детето, така и за възрастния. Всѣка душа трѣбва да се държи първо за Бога, Него да слуша, Той да му бѫде възпитатель. - Защо? - Защото само Богъ люби. Който люби, той възпитава. Дойде ли нѣкой да ви възпитава, нека стои вънъ, и оттамъ да дава своитѣ наставления, но въ никой случай не го допущайте между Бога и вашата душа. Влезе ли като клинъ между човѣшката душа и Бога, той всичко ще развали. Ако майката е Богъ за детето, тя не трѣбва да позволява на когото и да е да влезе като клинъ между нея и детето й. Майката трѣбва да съзнава положението и отговорностьта си като майка, като заместница на Бога. Съзнава ли това, Богъ ще се проявява чрезъ нея и ще я учи, какъ да възпитава детето си. Следователно, поставете любовьта като връзка между човѣшката душа и нейния възпитатель и не се страхувайте. Любовьта трѣбва да се постави като основа на живота. Днесъ се прилагатъ множество нови методи за възпитание, но малко отъ тѣхъ даватъ добри резултати. - Защо? - Защото не всички сѫ изразители на истината. - Какъ ще познаемъ, кой методъ носи истината въ себе си? Истината освобождава и подмладява човѣшкия духъ. Следователно, предложатъ ли ви нѣкакъвъ новъ методъ за възпитание, не го приемайте, докато не разберете, носи ли освобождаване и подмладяване на човѣка. Да се подмлади човѣкъ, това значи, да се освободи отъ онази инертна материя въ себе си, която носи недѫзитѣ на миналитѣ вѣкове. Човѣшкиятъ духъ трѣбва да се освободи отъ инертното състояние, въ което е изпадналъ. Това значи, да се подмлади, да се новороди, да възкръсне. Тъй щото, дали ще възпитавате децата, или ще се самовъзпитавате, всѣки човѣкъ трѣбва да е направилъ поне единъ микроскопически опитъ, да знае, какво очаква. Мнозина препорѫчватъ молитвата като възпитателенъ методъ. Можете да приложите молитвата като методъ за възпитание, но само за душата. Когато ви е тѫжно на душата, помолете се и вижте, какво влияние е указала молитвата ви върху вашия умъ и вашето сърдце. Ако съ молитвата вие можете да облекчите товара на ума и на сърдцето си, тя ви е помогнала. Обаче, ако не получите никакво облекчение, това показва, че молитвата ви не е приета. Молитвата е силна и се приема, когато положението ви е безизходно, когато никой не може да ви помогне. Докато мнозина могатъ да ви се притекатъ на помощь, нека молитвата стои настрана, като резервенъ методъ. Добре е човѣкъ да се моли и постоянно да се моли, но истинско молитвено състояние не се дава всѣкога. Когато между двама добри приятели е произлязло нѣкакво недоразумение и никой не може да имъ помогне да се примирятъ, всѣки поотделно трѣбва да се обърне къмъ Бога, т. е. къмъ любовьта. Ако любовьта застане между тѣхъ, тя ще ги примири. Молитвата, като великъ актъ на общение между човѣшката душа и Бога, всѣкога дава добри резултати. Като не разбиратъ законитѣ на живота, майкитѣ и бащитѣ се възхищаватъ отъ децата си и ги наричатъ ангелчета. Ангелчета сѫ тѣ, но безъ крила. Като пораснатъ и се проявятъ, тогава родителитѣ виждатъ заблуждението си. Има ангели на земята, но тѣ сѫ рѣдко. На няколко хиляди деца едва едно отъ тѣхъ е ангелъ, който слиза на земята съ определена мисия, да рѫководи хората. Нѣкои родители се възхищаватъ отъ тънкитѣ вежди на децата си, отъ малката имъ устичка, отъ малкитѣ имъ ушички и т. н. Тъкмо тѣзи белези говорятъ за неправилно развитие, за нѣщо лошо въ характера. Родителитѣ могатъ да не познаватъ нито френология, физиогномия, астрология, обаче, искатъ ли да знаятъ, какви заложби носятъ децата имъ въ себе си, ще се подаватъ ли на новите педагогически методи, нека видятъ, обичатъ ли ги децата имъ. Това е първото условие за възпитание на детето. Ако детето обича родителите си, то влиза въ положението имъ и цени всичко, каквото те правятъ за него. Въ това дете е събудено Божественото, то може да се възпитава. Не е ли събудено още Божественото въ детето, то може да се дресира, но не и да се възпитава. Природата изпраща тези деца на земята при неблагоприятни условия, да чукатъ камъни, да копаятъ руди, да оратъ земята, за да изпитатъ горчивинитѣ на живота. На благороднитѣ и напреднали души природата дава по-благородни задачи. Изобщо, природата възпитава своите деца съ години, като прилага къмъ тѣхъ различни методи, по-сурови и по-меки. Тя си служи съ по-сурови методи, когато иска да смекчи характера имъ, да сломи тѣхната упоритость. Не се възпитава лесно човѣкъ. Задачата на природата не е да унищожи човѣка, да го стрие на прахъ, но да го възпита. Нѣкой човѣкъ и да го стриешъ на прахъ, пакъ си запазва грубото, горчиво и люто естество. Пиперътъ и на прахъ да го стриешъ, пакъ пиперъ си остава. По-лошъ става, но не по-добъръ. Ако го хвърлишъ въ очите на хората, голѣма пакость причинява. Като се натъквате на нѣкои лоши характери, на мѫже или на жени, казвате: Ялъ ли си попарата на жена? Ялъ ли си попарата на мѫжъ? Зависи, на каква жена, или на какъвъ мѫжъ сте попаднали. Всички мѫже и жени не сѫ еднакви. Страшно е да попаднете въ рѫцетѣ на човѣкъ, въ когото Божественото съзнание още не е пробудено. Сега азъ говоря за голѣмитѣ деца, за мѫжетѣ и за женитѣ. Обаче, каквито сѫ голѣмитѣ деца, такива сѫ и малкитѣ. Мѫжътъ, като по-силенъ отъ жената, мисли, че има право да си служи съ закона на прѫчката и я прилага на общо основание. Тя мълчи, не роптае, не се противопоставя. - Защо? - Слаба е. Вечерьта, когато мѫжътъ заспи, тя връзва рѫцетѣ и краката му съ вѫже, набива го добре и му казва: Разбирашъ ли сега и ти този законъ? Втори пѫть ще ми давашъ ли такъвъ урокъ? Ако ти не бѣше ме билъ, и азъ нѣмаше да те бия. Ти ме научи на този законъ. За това е казано въ Писанието: „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри”. Нѣма по-великъ методъ за възпитанието на детето и на възрастния отъ закона на любовьта. Като ученици, вие трѣбва да приложите закона на любовьта и съ него да работите. Мнозина казватъ, че хората могатъ да се изправятъ съ съвети, съ проповѣди. Днесъ много се говори и проповѣдва на хората, но въпрѣки това не се изправятъ. Когато първитѣ човѣци въ рая проявиха своето непослушани Богъ ги изпъди въ свѣта да копаятъ, да оратъ и да сѣятъ, но тѣ пакъ не се изправиха. Като видѣ, че и съ изпѫждане свѣтътъ не се възпита, Богъ приложи единъ отъ най-силнитѣ методи за възпитанието му, а именно - законътъ на любовьта. Нѣма сила въ свѣта, която може да противодействува на любовьта. И най-упорититѣ духове отстѫпватъ предъ любовьта. Значи, следъ като всички методи за възпитанието на човѣка се указали слаби и безрезултатни, Богъ приложилъ любовьта като най-мощенъ методъ. Коя любовь е приложилъ Богъ? Той е приложилъ онази любовь, която прави човѣка малъкъ, доволенъ отъ всичко, което му е дадено, отстѫпчивъ и готовъ всѣки моментъ да изправя погрѣшкитѣ си. Този човѣкъ може да бѫде и пръвъ, и последенъ. Той не търси човѣшко право, нито човѣшка слава. Щомъ люби, той носи въ себе си и славата, и величието. Тъй щото, искате ли да бѫдете истински педагози, приложете любовьта като единъ отъ новитѣ и мощни методи при възпитанието. Съвременнитѣ учени и педагози прилагатъ различни методи за възпитание на младото поколѣние, но въ края на краищата не получаватъ голѣми резултати. - Защо? - Има нѣщо, което куца въ тѣхнитѣ методи. Като не успѣватъ, тѣ бързатъ да се оправдаятъ съ условията. Въ това отношение тѣ изпадатъ въ положението на десетьтѣ животни, които взели участие въ конкурсъ за надбягване, но, като не успѣли, обвинили условията. Ще предамъ накратко съдържанието на тази басня. Двама царе избрали по десеть животни отъ царството си - охлювъ, ракъ, заякъ, лисица, вълкъ, мечка, лъвъ, тигъръ, орелъ и маймуна, които да се конкуриратъ въ бързина. За тази цель билъ опредѣленъ день и часъ, когато животнитѣ ще се явятъ предъ специална комисия, която ще даде първа премия на онова животно, което стигне първо. Животнитѣ на едното царство се различавали отъ животнитѣ на второто царство по бързина, но, въпрѣки това, нито едно отъ тѣхъ не могло да стигне на време на определеното место, въ определения день и часъ. Всѣко животно се оправдавало за неуспеха си по своему. Запримѣръ, охлювътъ казвалъ: Азъ съмъ много бръзъ, но въ влажно време. Дайте ми влага, да видите, колко бързо се движа. Този примѣръ се взима като символъ за всички съвременни методи, които се прилагатъ при възпитание на младото поколение. Единъ отъ методите е методътъ на охлюва, другъ - на рака, трети - на лисицата, на тигъра, на мечката и т. н. Охлювътъ казва: Има време за всичко, нѣма защо да се бърза. Ракътъ пъкъ казва: Нѣма защо да се върви напредъ, и назадъ може да се върви. Каквито методи да прилагате за възпитанието на младежьта, резултатитѣ сѫ слаби. Тѣ не могатъ да въздействуватъ върху естественитѣ недѫзи на децата. Причинитѣ на тия недѫзи се криятъ въ мозъка на човѣка. Следователно, да въздействувате върху детето, това значи, да познавате човѣшката глава въ подробности. Съвременнитѣ хора не познаватъ още истината. Тѣ се стремятъ къмъ нея, но не могатъ още да я придобиятъ. Съвременниятъ човѣкъ не може да си служи съ истината. Защо? По естествената причина, че органътъ за възприемане и предаване на истината въ него не е развитъ. Следователно, докато човѣкъ не възстанови първичното, здравословно състояние на своите органи, той не може да си служи съ тѣхъ. Най-ценното нещо за човѣка е неговиятъ мозъкъ. Всички центрове на мозъка трѣбва да бѫдатъ въ нормално състояние. Ако мозъчнитѣ центрове на детето не сѫ въ нормално състояние, задачата на възпитателя се свежда, именно, къмъ това, да прилага такива методи, чрезъ които да възстанови нормалното състояние на тия органи. Когато възпитава детето си, майката трѣбва да си служи и съ мекъ, и съ строгъ говоръ. Отъ време на време тя трѣбва да създава мѫчнотии на детето, чрезъ които да го застави да мисли. Колкото и да е слаба мисъльта на човѣка, тя развива мозъчнитѣ центрове. Обаче, отъ любовь къмъ децата си, майките ги ограждатъ отъ мѫчнотии и страдания. Те искатъ децата имъ да бѫдатъ здрави, силни, безгрижни, обаче, природата не търпи това. Тя има грижа не само за хората, но и за животните. Запримѣръ, за да предпази животните отъ опасностите на живота, тя е вложила страха въ тѣхъ като предпазителна мѣрка. Страхътъ е вложенъ и въ човѣка. Докато съвѣстьта въ човѣка не е развита, страхътъ е необходимъ за него. Той го предпазва отъ престъпления. Като не знаятъ това, майкитѣ се стремятъ да освободятъ децата си отъ страха. Ако детето на нѣкоя майка е страхливо, тя го води при баби и лѣкари, да го лѣкуватъ. Обаче, ако съвѣстьта на това дете не е развита, щомъ се освободи отъ страха, то започва да върши престъпления. За да не стане престъпникъ, не го освобождавайте отъ страха преждевременно. Казано е въ Писанието: „Страхътъ отъ Господа е начало на мѫдростьта”. И тъй, страхътъ е основа, върху която лежи възпитанието на децата. Страхътъ предпазва детето отъ погрѣшки и престѫпления. Човѣкъ преживява не само свои състояния, но и чужди. Въ единъ день само човѣкъ може да мине презъ състоянията на стотици и хиляди хора. Иначе не може да се обясни, какъ въ единъ мекъ, миролюбивъ човѣкъ се явява желание да бие, да наказва близкитѣ си. Това не е негово състояние. Този човѣкъ се е подалъ на течението, по което се движатъ воинственитѣ хора. Понѣкога нѣкой лошъ, грубъ човѣкъ се проявява като добритѣ хора. Тази проява не е негова. Той е влѣзълъ въ течението на добритѣ хора и се проявява като тяхъ. Ето защо, всѣки трѣбва да знае, кои състояния съ негови и кои чужди. Възможно ли е добриятъ човѣкъ въ единъ день да стане лошъ и лошиятъ въ единъ день да стане добъръ? Срещате единъ добъръ човѣкъ, като ангелъ, но следъ нѣколко часа го виждате погрознѣлъ, съ помраченъ погледъ. Кѫде отиде ангелската му доброта? Може ли диамантътъ да стане вѫгленъ? И при най-лошите състояния добриятъ човѣкъ си остава добъръ. Ще кажете, че и добриятъ човѣкъ греши. Това е другъ въпросъ. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не греши. Въ развитието на човѣка погрѣшкитѣ представятъ излишъци, които служатъ за наторяване. Каже ли нѣкой за себе си, че никога не грѣши, ние го наричаме „задъненъ човѣкъ”. Това дете, което върши и погрешки, и добри дѣла, е по-благонадежно отъ онова, което не върши нито добро, нито зло. Последното наричаме „психически задънено”. Отъ него нищо не може да се очаква. Тъй щото, погрѣшкитѣ на хората сѫ резултатъ на неасимилирана енергия. Това не значи, че човѣкъ трѣбва да греши. Обаче, колкото и да се пази отъ погрѣшки, като работи, човѣкъ неизбежно ще грѣши. Като грѣши, той трѣбва да изправя погрѣшкитѣ си и да се учи отъ тѣхъ. Коя домакиня, като готви, не цапа тенджерите и тиганите? Невъзможно е домакинята да готви, и сѫдоветѣ й да оставатъ чисти. Ако сѫдоветѣ й сѫ чисти, това - показва, че тя не е готвила. Какво трѣбва да правите съ нечистите си сѫдовѣ? Ще ги измиете добре съ топла вода и сапунъ. Като ги измиете, ще видите, какво е тѣхното естество. Като ученици, вие трѣбва да бѫдете благоразумни, да не се самоосѫждате. Ако хората ви сѫдятъ, вие трѣбва да се вслушвате въ тѣхната сѫдба. Обезсърдчавайте се, безъ да се обезсърдчавате. Гнѣвете се, безъ да се гнѣвите. Изобщо, дойдете ли до отрицателното, проявявайте го привидно, като на театъръ, безъ да влагате себе си, сърдцето си въ него. Дойдете ли до доброто, проявявайте го отъ все сърдце. Цѣлото ви сѫщество трѣбва да взима участие въ правене на добро. Каквото добро и да направите, никога не мислете, че много сте направили. Нѣкой вдигналъ 50 клгр. тежесть. Трѣбва ли да се чудите на това? Дѣдо му вдигалъ сто килограма. Бѫдете доволни и на 50-тѣ килограма. Ще дойде день, когато ще вдигате повече отъ сто килограма. Човѣкъ трѣбва да бѫде смиренъ, да благодари и за най-малкото добро, което въ даденъ случай може да направи. Ще кажете, че ако въ проявитѣ си човѣкъ не е великъ, душата му поне е велика. Наистина, велика е човѣшката душа, но тя не се е проявила още. Днесъ тя приготвя условия за своето проявление. Сегашниятъ човѣкъ не е готовъ да прояви душата си. Докато човѣкъ не даде пѫть на Божественото начало въ себе си, душата не може да се прояви. Тя чака своето време, както пѫпката чака слънчевитѣ лѫчи, да се разцъвти. Сега, като говоримъ за новото възпитание, имаме предъ видъ новите методи. Единъ отъ новите методи за възпитанието на децата е да ги възпитавате на сънь. Направете опитъ, да извикате при себе си учениците си, когато спятъ. Ако въ сънното си състояние тѣ могатъ да се свържатъ съ съзнанието на своя учитель, отъ тѣхъ може да се очаква нѣщо добро. За ония ученици, които въ време на сънь не могатъ да се свържатъ съ съзнанието на учителя си, казваме, че нѣматъ будно съзнание. Така всеки учитель може да провери будностьта на съзнанието на учениците си, за да знае, какъ трѣбва да постѫпва съ тѣхъ. Само ония ученици могатъ да възприематъ учението на своитѣ учители, на които съзнанието е будно вечерь, въ време на сънь. Не е ли будно съзнанието имъ вечерь, отъ тѣхъ нищо не може да се очаква. Този методъ е приложимъ не само при възпитанието, но и при други случаи. Запримѣръ, ако искате да узнаете, можете ли да работите успешно съ своя приятель, извикайте го на сънь при васъ. Ако се отзове на поканата ви, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако не се отзове, между васъ нѣма разумна връзка. И тъй, за да възпитавате детето си, или своя ученикъ, между вашето съзнание и неговото трѣбва да има три допирни точки: на физическия, на духовния и на Божествения свѣтъ. Ако съзнанието на детето не е будно на физическия свѣтъ, отъ него нищо не може да стане. Това дете зависи отъ условията: ако условията сѫ добри, и детето е добро; ако условията сѫ лоши, и детето е лошо. Човѣкъ трѣбва да се издигне надъ условията, да стане тѣхенъ господарь. Само човѣкътъ на любовьта може да бѫде господарь на условията. Следователно, искате ли да възпитавате нѣкого, приложете любовьта като великъ факторъ, като велика сила въ свѣта. Да възпитавашъ нѣкого, това значи, да го любишъ съ всичкото си сърдце и душа. Въ вашето лице той трѣбва да вижда човѣкъ, на когото да се довѣри напълно, за да приеме и приложи всичкитѣ му съвети. Следъ свършване на събора, на всички ни предстои една екскурзия до върха Мусала, да подишаме чистъ въздухъ, да се обновимъ и да благодаримъ на Бога за всичко, което ни е далъ досега. Като се върнемъ отъ Мусала, всички да започнемъ нова, интенсивна работа. Новата работа подразбира приложение на любовьта. Работете съ любовь, за да имате резултати. Като ученици, съветвамъ ви да бѫдете вѣрни на великия законъ на любовьта, т. е. на Бога, Който ви е призовалъ на работа. Не оставяйте да се вмъкне нѣкой като клинъ между вашата душа и Бога. Вѣрвайте, че вашитѣ добри желания ще се изпълнятъ. Т. м. * 5. Беседа отъ Учителя, държана на 7 юлий, 1924 г. - София.
  6. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Правилно разбиране на природнитѣ действия. Какво обяснение ще дадете за пелените, въ които майките увиватъ децата си? Защо майките увиватъ децата си въ пелени? Съзнателно или несъзнателно, те подражаватъ на природата. Нѣма сѫщество, което природата да не е увила въ пелени. Съ това тя го предпазва отъ външните неблагоприятни условия. Като наблюдавате пелените, съ които майките увиватъ децата си, виждате, че презъ различните годишни времена те биватъ различни: зимно време пелените сѫ най-дебели, есень - по-тънки, презъ пролѣтьта - още по-тънки, а презъ лѣтото - най-тънки. Значи, всѣко време налага свои изисквания, които сѫ общи за всички сѫщества. Общите условия и изисквания, които се налагатъ на хората, зависятъ отъ законите на природата. Оттукъ вадимъ заключение, че животътъ на всички живи сѫщества се определя отъ великите закони на разумната природа. Те сѫ общи за всички сѫщества безъ изключение. Който разбира тия закони и имъ се подчинява, той се развива правилно и безъ катастрофи. Който ги разбира, но не иска да имъ се подчинява, той самъ се излага на ненужни страдания. Ще дойде день, когато, иска или не иска, човѣкъ ще бѫде заставенъ да се подчини на природнитѣ закони. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който, като не се е подчинявалъ на тия закони, да не е счупилъ главата си. Като говоримъ за разумното подчиняване на природните закони, ние имаме предъ видъ съзнателното отнасяне на човѣка къмъ тия закони. Не е въпросъ да страда човѣкъ изкуствено, а да изработи дълбочина въ душата си. Казватъ за нѣкого, че е дълбокъ човѣкъ. За насъ е важно, какъ е станалъ дълбокъ. Има два начина за придобиване на дълбочина: чрезъ съзнателна и разумна работа на човѣка върху себе си и чрезъ голѣмо външно налагане и напрежение върху него. За предпочитане е човѣкъ да придобие дълбочина на душата си по първия, а не по втория начинъ. И тъй, когато човѣшката воля се противопостави на Божествената, въ живота на човѣка ставатъ голѣми катастрофи и пертурбации. Когато се срещнатъ две воли съ различни сили и скорости, тѣ се сблъскватъ и произвеждатъ огъване, което образува две възвишения и една вдлъбнатина. Колкото противодействуващитѣ сили сѫ по-голѣми, толкова и огъването е по-голѣмо. Като знаете това, бъдете внимателни, не се противопоставяйте на Божествената воля. Тя е сила, която може да помете всичко, каквото срещне на пѫтя си. Мнозина изучаватъ духовния животъ и, като се намѣрятъ предъ известно затруднение, мислятъ, че съ молитва могатъ да постигнатъ всичко. Всичко разумно се постига съ молитва, но не и неразумното. Можете ли съ молитва да спрете слънцето? Не можете. Ще цитирате стихове отъ Библията, дето се казва, че Исусъ Навинъ спрѣлъ движението на слънцето. Това не се разбира буквално. Като четете Библията, както и свещените книги, вие трѣбва да разбирате дълбокия смисъль, който е вложенъ въ тѣхъ. За тази цель трѣбва да разбирате езика на Свещените книги. Съ такъвъ езикъ си служи и природата. Природата е пълна съ символи. Който иска да се разговаря съ нея, трѣбва да разбира езика й, т. е. символитѣ, които тя влага въ своята речь. Всичко въ природата е разумно. Когато възлага на човѣка нѣкаква работа, тя му дава свобода да си послужи, съ какъвто методъ той намира за добре. Обаче, дойде ли до прилагането на това дело, тя признава само единъ начинъ. Затова казваме: Много сѫ пѫтищата за приготвяне на една работа, обаче, единъ е методътъ за нейното прилагане. Съ други думи казано: Природата дава възможность на човѣка да се прояви по различни начини, чрезъ което изпитва неговата интелигентность, неговитѣ добродетели и волята му. Въ изпълнение на нещата, което е предметъ на Божествения свѣтъ, има само единъ начинъ. Да допуснемъ, че предъ васъ се разкриватъ два пѫтя, които водятъ къмъ планински връхъ, високъ три хиляди метра. Единиятъ пѫть е широкъ, но, за да се стигне до върха по този пѫть, трѣбва да се обикаля много. Другиятъ пѫть е тѣсенъ и много стръменъ, Нѣкои хора ще тръгнатъ по широкия пѫть, а други - по тесния. Но тези, които вървятъ по широкия пѫть, сѫ хора съ разложено сърдце, които обичатъ лесните работи. Дойдатъ ли до мѫчнотиитѣ въ живота, тѣ съзнателно ги избѣгватъ. Обаче, една категория хора ще избере тесния и стръменъ пѫть къмъ планината, понеже обичатъ да преодоляватъ мѫчнотиитѣ. На тѣхъ те гледатъ като на задачи за упражнение на ума, на сърдцето и на волята. Тъй щото, искате ли да познаете характера на даденъ човѣкъ, вижте, по какъвъ пѫть върви той и какъ решава задачите си. Достатъчно е да влезете въ едно село, за да се произнесете, съ какви възможности разполагатъ селяните отъ това село. Ако те сеятъ изключително овесъ, ръжь и ечемикъ, вие казвате, че възможностите имъ сѫ ограничени. Щомъ не могатъ да сеятъ жито, те сѫ лишени отъ отъ условията, при които житото расте. Влезете ли въ единъ домъ, по цветята, които домакинята отглежда, можете да се произнесете за нейния характеръ. Всѣка външна проява на Човѣка определя неговия характеръ. Добре е човѣкъ да отглежда цветя, но трѣбва да се знае, че всѣко цвете е изразъ на известна интелигентность. Отъ цветята, които човѣкъ отглежда, сѫдимъ за степеньта на неговото развитие. Човѣкъ не съзнава, защо обича нѣкои цветя повече отъ други. Макаръ и да не съзнава това. Обичьта му къмъ едни цветя повече, отколкото къмъ други, показва, какви способности и сили се криятъ въ него. Като изучавате земеделието, виждате, че различните почви се използуватъ за различни култури. Черноземътъ, запримѣръ, дава добро жито. Нѣкои хора сѫ подобни на черноземъ. Тѣ сѫ богати материалисти, но разумни. Освенъ черноземъ, има червена, глинеста почва, и песъчлива почва, върху които растатъ различни култури. Отъ всички почви най-богата е черноземътъ, на която расте житото. Колкото и да е хранително житото, хората се стремятъ къмъ разнообразна храна, затова тѣ често употрѣбяватъ и ръженъ хлѣбъ. Всѣка зърнена храна, всѣки плодъ съдържа въ себе си специфични елементи, отъ които човѣшкиятъ организъмъ се нуждае. Тази е причината, поради която човѣкъ отглежда различни зърнени храни, зеленчуци и плодове. Като ученици, вие трѣбва да изучавате външната страна на нещата и оттамъ постепенно да влизате навѫтре. Виждате нѣкой човѣкъ външно грубъ, суровъ, а вѫтрешно деликатенъ, нѣженъ. Вие се чудите, защо е толкова грубъ външно. Много естествено. Този човѣкъ живѣе при неблагоприятни условия. Колкото по-дебела и корава е обвивката на некой плодъ, толкова при по-неблагоприятни условия расте той. Колкото по-дебела е обвивката на човѣшкия мозъкъ, толкова по-мѫчно човѣкъ възприема нещата. Както да обяснявате на този човѣкъ нѣкой философски въпросъ, той мѫчно ще го разбере. Защо? Дебела е обвивката на неговия мозъкъ. Той се намира още въ зимата на своя животъ. Дебели снѣгове покриватъ земята му. Трѣбва да чакате пролѣтьта, да дойде топлото слънце, да разтопи снѣговетѣ, които го обвиватъ. Щомъ се разтопи ледената обвивка на земята му, той почва лесно да разбира. Не е лесно човѣкъ да разбере философията на живота. Не е лесно да разбере природата, която го обикаля. За да разбере голѣмото, човѣкъ трѣбва да разбере малкото, да познае себе си, да познае проявитѣ на своята душа. Въ познаването на човѣшката душа се крие смисълътъ на живота. Докато дойде до това познание, човѣкъ минава презъ големи мъчнотии, препятствия и противоречия, но всичко това не трѣбва да го обезсърдчава. Той трѣбва да знае, че това, което днесъ му противодействува, единъ день ще му съдействува за добро. И обратно: това, което днесъ му съдействува за добро, единъ день ще му противодействува. Това е законъ. Кой не е опиталъ този законъ? Днесъ имате единъ добъръ приятель, който ви съдействува за постигане на вашите добри желания. Той ви съдействува въ доброто, защото върви въ възходещъ пѫть, къмъ Бога. Единъ день, когато линиите на неговото движение взематъ обратна посока, въ низходещо направление, безъ да иска, той започва да ви противодействува. Ако не разбирате този законъ, вие се очудвате, какво е станало, защо приятельтъ ви се опълчва противъ васъ, защо идатъ мъчнотии въ живота ви. Колкото да размишлявате, вие сами не можете да си отговорите. Противоречията и мъчнотиите, на които се натъквате, не произлизатъ отъ васъ. Тѣ се криятъ въ самия козмосъ, въ условията на Битието. Заради васъ нито козмосътъ, нито природата ще измѣнятъ своите сили. Отъ васъ се изисква разумность, да се справяте лесно съ мѫчнотиитѣ и съ злото въ свѣта. Христосъ не казва да се борите съ злото, да го победите, но препоръчва да не се противите на злото. Не мислете, че вие сте най-умнитѣ, най-силнитѣ и най-добритѣ хора въ свѣта, които могатъ да се справятъ съ мѫчнотиитѣ си изведнъжъ. Най-мощниятъ, най-разумниятъ и най-добриятъ въ света е Богъ. Искате ли да бъдете подобни на Бога, свържете се съ Него. Докато стоите далечъ отъ Него и не Го признавате, вие никога нѣма да решите задачите на своя животъ. Вие ще се блъскате отъ една мѫчнотия въ друга, докато съвършено капитулирате. Като изнасямъ този въпросъ, азъ имамъ предъ видъ да ви освободя отъ кривите разбирания. Ученикътъ трѣбва да мисли право. Ако говори за физическия свѣтъ, той трѣбва да го познава добре. Ако говори за духовния или Божествения свѣтъ, също трѣбва да ги познава добре. Не е ученикъ онзи, който живѣе съ заблуждения. Нѣкой прави различни движения, вдига рѫцетѣ си нагоре, сваля ги надолу, разтваря ги настрана и казва, че Духътъ го каралъ да прави тези упражнения. Той трѣбва да знае, кой духъ го заставя да прави движения съ рѫцетѣ и защо ги прави. Преди да изпълните заповедите на духовете въ себе си, трѣбва да знаете, какъвъ смисълъ иматъ тия движения. Ще каже нѣкой, че тия движения сѫ дадени специално за него. И това е възможно, но той трѣбва да знае, че специалните работи се даватъ рѣдко. Много цигулари има въ свѣта, но само единъ е Паганини, който могълъ да свири едновременно на четиритѣ струни. Това, което Паганини е могълъ да направи съ цигулката, други не сѫ постигнали още. Техниката, която Паганини ималъ, била специална. Съвременните хора сѫ музиканти, но отъ различна величина. И тѣ изучаватъ най-великото музикално произведение - живота. Всички хора се стремятъ къмъ добъръ животъ, но малцина го живѣятъ. Срещате едного, виждате, че е веселъ. Защо? Пари има, задоволилъ е нуждите си. На другия день срѣщате сѫщия човѣкъ, но вече недоволенъ, тѫженъ. Защо е недоволенъ? Нѣма вѫглища, нѣма топли дрехи. Вие изваждате отъ кесията си една сума, давате му да задоволи нуждите си, и той става веселъ. Коя е причината за смяната на състоянието му? Ще кажете, че скръбьта на този човѣкъ се е превърнала въ радость, защото Богъ го е посетилъ. Това не е право тълкувание. Защо не приемете, че и въ първия случай Богъ го е посетилъ? Богъ посещава човѣка и чрезъ страданията, и чрезъ радостите. Ако се радвате на пълната кесия, вие трѣбва да се радвате и на набралия цирей. Ако се радвате на пробития и изтисканъ цирей, трѣбва да се радвате и на празната кесия. Право е човѣкъ да се радва, когато циреятъ се пукне, но добре е да не страда, когато кесията му е празна. Нечистата материя въ цирея може да причини голѣми пакости на човѣка, но мислите ли, че пълната кесия съ пари не може сѫщо да му причини известни пакости? За да се справи съ мѫчнотиитѣ и страданията въ живота си, човѣкъ трѣбва да ги понася, както понася радостите. Понеже се движи между полюси, между контрасти, човѣкъ трѣбва да заеме средното положение и оттамъ да регулира нещата. Това значи, да си изработи такава философия, съ която да разрешава противоречията и мѫчнотиитѣ си. Мнозина искатъ да бѫдатъ дебели, да иматъ запасъ отъ материя. Защо ? Те мислятъ, че като сѫ пълни, ще бѫдатъ здрави. Щомъ сѫ здрави, ще бѫдатъ щастливи. Те не подозиратъ, че колкото повече излишна материя иматъ, толкова по-големи страдания ще иматъ. Не е въпросъ човѣкъ да си създава изкуствено мѫчнотии и страдания. Изкуственитѣ страдания ожесточаватъ човѣка, а естественитѣ го облагородяватъ и осмислятъ живота му. Въ тѣхъ човѣкъ познава Божиите пѫтища. Казвате: Не може ли да се живѣе безъ страдания? Не може. Доказано е, че колкото повече разумни страдания има човѣкъ, толкова повече знания и по-голѣма мѫдрость придобива, толкова повече се освобождава отъ ограничителнитѣ условия на живота. Казано е въ Писанието: „Блажени страдащитѣ”. За кои страдащи се говори въ този стихъ? За ония, които иматъ разумни страдания. Разумните страдания облагородяватъ човѣшкото сърдце, повдигатъ духа на човѣка, внасятъ разширение въ душата му. Ако поетътъ има разумни, естествени страдания, той може да напише такова стихотворение, което да повдигне цѣлото човѣчество. Обаче, ако страданията му сѫ неразумни, той се ожесточава и, вместо да се повдига, озлобява се. Озлоби ли се, каквото и да напише, той ще внесе своята жлъчь въ душите на читателите си. Като знаете това, не избѣгвайте разумнитѣ страдания, които Богъ ви праща, но бѫдете внимателни, сами да не си създавате ненужни страдания. За да се ползувате отъ разумнитѣ страдания и да не си създавате ненужни изпитания, спазвайте следните правила въ живота си: Не увеличавайте радоститѣ и страданията на никого. Не отнемайте радоститѣ и страданията на никого. Това сѫ две правила, които трѣбва да пазите, както къмъ себе си, така и къмъ другите хора. Като дойдете до приложение на първото правило, кажете си: Достатъчно е страданието, което е дадено на човѣка за деня, поне азъ да не го увеличавамъ. Достатъчно е и радостьта, която му е дадена. Нека той я използува, както трѣбва, повече не му е нужна. Дойдете ли до второто правило, кажете си: Този човѣкъ страда. Ако Богъ му е изпратилъ това страдание, азъ нѣмамъ право да го отнемамъ. Той има сила да се справи съ него и да го използува за свое добро. Що се отнася до радостьта му, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. Ама радостьта му била причинена отъ нѣкакво заблуждение. И така да е, пакъ нѣмамъ право да я отнемамъ. За предпочитане е човѣкъ да живѣе съ известно заблуждение, което му причинява малка радость, отколкото да му се отнеме тази радость и да остане душата му празна. Другъ е въпросътъ, ако, при освобождаване на човѣка отъ известно заблуждение, ти можешъ да внесешъ нещо ново, по-велико, съ което да запълнишъ душата му. Не можешъ ли да внесешъ въ душата на човѣка по-голѣма радость отъ тази, която той има, ти правишъ престъпление. Като ученици, вие се готвите за работници на Божията нива. За да дойдете до това положение, вие трѣбва да излезете отъ болницата. Като излезете отъ болницата съвършено здрави, вие имате възможность да помагате на ближните си, да ги лекувате. Да лекувате единъ боленъ, това не значи, че трѣбва да му разказвате своите опитности. Вашите опитности сѫ само за васъ. Пѫтьтъ, по който вие сте минали, се различава коренно отъ пѫтя на другитѣ хора. Искате ли и другите хора да вървятъ по вашия пѫть, освенъ че нищо нѣма да придобиятъ, тѣ могатъ да се спънатъ. Искате ли да предадете нѣкоя ваша опитность, ще изнесете най-малкото отъ това, което сте преживяли. Ако пъкъ е нужно да я предадете изцѣло, предайте я точно, както сте я преживели, безъ никакви преувеличения. Когато попадне подъ влияние на щеславието си, безъ да иска, човѣкъ преувеличава своите опитности и казва: Азъ видѣхъ ангелъ. - Какъвъ беше? - Не мога да кажа, но нещо светло блесна предъ очите ми. - Голема ли бѣше тази свѣтлина? - Като точка. Значи, отъ една светла точка той създаде цѣлъ ангелъ. Може ли свѣщьта, която нѣкой човѣкъ носи, да каже, че представя самия човѣкъ? Силата на свѣтлината, която човѣкъ пръска на пѫтя, по който върви, показва степеньта на неговата интелигентность. Човѣкъ не е нито въ свѣтлината на своя умъ, нито въ топлината на своето сърдце, нито въ силата на своя организъмъ. Човѣкъ е скритъ другаде. Кѫде е той, мѫчно можете да отговорите на този въпросъ. Следователно, проявитѣ на човѣка не опредѣлятъ още неговата същина. Тѣ не осигуряватъ неговото съществуване. Можете ли да кажете, че житото въ хамбара осигурява живота на човѣка? Колкото и да се осигурява, съ това той не може да продължи живота си. Забелязано е, че колкото повече се осигурява човѣкъ, толкова повече се приближава къмъ края на своя животъ. Смъртьта засѣга еднакво и осигурения, и неосигурения. Смъртьта засѣга еднакво и молещия се, както и онзи, който не се моли. Но все пакъ има известна разлика. Който се моли и уповава на Бога, умира спокоенъ, съ усмивка на уста, съ свѣтлина и съзнание въ себе си, че отива на по-добро мѣсто, отколкото е билъ досега. Той се намира въ положението на мома, която се жени за своя възлюбенъ. Тя напуща дома на майка си и на баща си, оставя ги да скърбять за нея, но знае, че отива на добро мѣсто, отъ което и тя, и тѣ ще бѫдатъ доволни. Който не се моли и не уповава на Бога, умира като затворникъ, постоянно пазенъ отъ стражари. Кое отъ двете положения е за предпочитане: да умрете като булка, която е постигнала цельта си и осмислила своя животъ, или като затворникъ, лишенъ отъ свобода и свѣтлина? И тъй, искате ли да живѣете и да умрете въ свѣтлина, изучавайте Божиитѣ закони, които не само азъ казвамъ, но и великитѣ хора на миналото и настоящето не преставатъ да проповѣдватъ за тѣхъ на човѣчеството. Като изучавате Божиитѣ закони и пътища, изучавайте и вашия животъ, както и живота на своите ближни. По този начинъ ще видите, какъ се проявява Богъ въ живота на всички хора. Когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се движи по права линия, това не значи, че той не е свободенъ да направи нѣкакво отклоняване надѣсно или налѣво. Отклоняването не означава още отдалечаване на човѣка отъ Бога. Това сѫ методи, по които човѣкъ постѫпва. Човѣкъ е свободенъ да постѫпва по различни начини. Както и да постѫпва, важно е да има положителни резултати. Светските хора поддържатъ правилото, като се срѣщатъ, да се усмихватъ. Това е единъ начинъ на отношение. Следва ли, обаче, когато хората се срещатъ, всѣкога да се усмихватъ? Представете си, че двама души се срещатъ въ тъмна, мрачна нощь. Могатъ ли тѣ да се усмихнатъ единъ на другъ? Ако се срещнатъ презъ деня, а вънъ е много прашно, могатъ ли да се усмихнатъ? Значи, човѣкъ може да се усмихва при благоприятни условия. Ние разглеждаме въпроса за отношенията на хората, съ цель да направимъ живота имъ приятенъ. Запримѣръ, всички хора, особено жените, готвятъ, но не сѫ доволни отъ своето готвене. Защо? Тѣ сѫ усъвършенствували кулинарното изкуство, въпреки това сѫ недоволни. Недоволството имъ се дължи на факта, че гостбитѣ имъ лесно се вкисватъ. Както и да ги запазватъ, тѣ издържатъ най-много четири-петь деня, когато гостбитѣ, които природата готви, издържатъ петь-шесть месеца. Каквото е различието между човѣшкитѣ и природни гостби, такова е различието и между човѣшкитѣ мисли и чувства и тия, които идатъ отъ Божествения духъ. Първите сѫ временни, лишени отъ животъ, а вторите - вечни и пълни съ животъ и енергия. Колкото повече човѣкъ се приближава къмъ Божественитѣ мисли, толкова животътъ му става по-приятенъ, толкова повече човѣкъ се облагородява и повдига. Следователно, когато се движи по права линия, човѣкъ има възможность да се отклонява въ четири посоки: надѣсно, налѣво, нагоре и надолу. Да се отклони човѣкъ надѣсно, това значи, като върви въ правия пѫть, да разреши даденъ въпросъ съ ума си; да се отклони налѣво, това значи, да разреши даденъ въпросъ съ сърдцето си; да се отклони нагоре, това значи, да разреши въпроса съ своя висшъ умъ, съ разума си; и най-после, да се отклони надолу, това значи, да разреши въпроса отъ гледището на материалния животъ, въ който се намиратъ коренитѣ на злото. Значи, съ помощьта на разумната дейность на ума и на сърдцето, човѣкъ слиза въ материалния свѣтъ да изучава злото като сила и принципъ въ свѣта. Това може да постигне човѣкъ само тогава, когато е далъ пѫть на идейното, на Божественото начало въ себе си. Кога отваря човѣкъ сърдцето и ума си за Божественото? Когато живѣе споредъ великитѣ закони на Битието. Тогава човѣкъ е подобенъ на изворъ, който дава на всички. Когато Божественото съзнание въ човѣка се пробуди, той има какво да дава отъ себе си. Той е радостенъ и доволенъ. Обаче, докато разрешава въпроситѣ си отъ гледището на ума и на сърдцето си, човѣкъ живѣе въ свѣта на радостите и скърбите, т. е. въ материалния животъ. Започне ли да решава въпросите си отъ гледището на разумния или Божественъ свѣтъ, човѣкъ се качва горе, въ главата си, и тамъ се проявява. Отъ главата си, т. е. отъ клонете на живота, човѣкъ слиза въ материалния животъ, въ корените на злото. Щомъ е далъ пѫть на Божественото въ себе си, той лесно се справя съ злото. Въ материалния свѣтъ умътъ и сърдцето работятъ едновременно. Запримѣръ, ако човѣкъ тръгне съ лѣвия кракъ напредъ, веднага следъ това дѣсната рѫка излиза напредъ. Значи, сърдцето се проявява чрезъ лѣвия кракъ, а умътъ - чрезъ дѣсната рѫка. И обратно: ако дѣсниятъ кракъ излезе напредъ, съ него заедно излиза лѣвата рѫка. Това сѫ два метода, съ които човѣкъ работи въ материалния свѣтъ. Ако приложи двата метода и нѣма резултати, човѣкъ прибѣгва до третия методъ - приложение на висшия умъ. Той се отправя къмъ главата си, т. е. къмъ Божествения свѣтъ. Който не прилага тия методи, той огъва пръстите на рѫцетѣ си, стиска главата си и се обезсърдчава. Нѣма защо да стискате главата си. Тя не е диня, да опитвате, зрѣла ли е, или не. Погледнете къмъ рѫцетѣ и краката си, повдигнете главата си нагоре, изправете се добре и кажете: Свѣтътъ е създаденъ разумно. Следователно, и азъ трѣбва да бѫда разуменъ, да реша правилно въпросите на своя животъ. Като гледате разумно на живота, вие се свързвате съ възвишенитѣ сѫщества, които ви идатъ на помощь. Днесъ много хора умиратъ преждевременно, защото не се движатъ. Човѣкъ трѣбва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъмъ. Същевременно той трѣбва да мисли върху нервната си система, която управлява всички органи на тѣлото му. Като спира вниманието си върху всички стави, върху всички удове на своя организъмъ, човѣкъ се свързва съ Божественото начало въ свѣта, което започва да работи върху него. По този начинъ, именно, Богъ въздействува върху разумнитѣ хора. Работете съзнателно върху силитѣ на своя умъ и на своето сърдце, да се свържете отъ една страна съ природата - майка на цѣлото човѣчество, а отъ друга - съ Божествения духъ - баща на човѣчеството. Това значи, да придобиете такива опитности, каквито сѫ имали великите хора. Работете върху себе си спокойно, безъ напрежение, но не се подавайте на леностьта. Сега ще ви дамъ едно правило, което трѣбва да спазвате. То се отнася до съня и почивката. Лѣгайте си рано, да се наспите добре и въ четири часа сутриньта ставайте. Не се обръщайте на една и на друга страна въ леглото, но веднага ставайте. Следъ това измийте лицето си бързо, облечете се, прекарайте 10 ÷ 15 минути въ размишление върху разумния животъ и започнете работата си. Ще кажете, че искате да поспите повече да си починете. Почивката не се придобива чрезъ сънь. Другъ начинъ има, по който човѣкъ може да си почине. Приложете това правило известно време, да видите, какви резултати ще имате. Щомъ го приложите, вие дохождате до съзнателна връзка съ силитѣ на разумната природа, които укрепватъ организъма. Така човѣкъ ще кали волята си и ще постигне своитѣ желания. Волята е свързана съ духа на човѣка. Силната воля подразбира силенъ духъ. Има ли силенъ духъ, човѣкъ е въ състояние да се справи съ всички болезнени състояния въ себе си, да изправи своитѣ погрѣшки. Като ученици, вие трѣбва да работите съзнателно върху себе си, да изваете красиво, съвършено лице. Лицето е свидетелството на човѣка. По него познавате, какво носи човѣкъ въ себе си, какво е изработилъ въ миналото и какво му предстои да изработи. По лицата на хората вие можете да четете, да разберете, какво носятъ тѣ въ себе си. Като разбирате хората, вие ще ги познавате и нѣма да се лъжете въ това, което тѣ представятъ. Невежиятъ човѣкъ се обезсърдчава, отчайва се и страда повече отъ учения. Защо? Защото не разбира хората, не знае законитѣ, които управляватъ живота. Той се разочарова на всѣка стѫпка. Учениятъ вижда нещата, както сѫ въ действителность, и не ги идеализира. И тъй, стремете се къмъ разумнитѣ прояви, къмъ съзнателния животъ, въ който нѣма големи противодействия. Когато противодействията сѫ големи, и страданията сѫ големи. Като знаете това, избягвайте противодействията, които създаватъ излишни страдания. Като ученици, вие трѣбва да избягвате ненужните страдания и ненужните радости. Защо трѣбва да се радвате на печалбата отъ лотария, преди да сте проверили, кой билетъ печели? Ама нѣкой ви казалъ, че вашиятъ билетъ печели. Проверете номера на билета си и тогава се радвайте. Радвате ли се предварително, после ще скърбите. Сѫщото се отнася и до скръбьта. Преди да разберете, какъ е станала една работа, не се подавайте на скръбьта. Гледайте на живота разумно, съ самообладание, да внесете нова вълна, новъ импулсъ въ себе си. Задачата на всеки човѣкъ, като ученикъ на Великата школа на живота, е да даде пѫть на Божественото начало въ себе си, което осмисля живота. Т. м. * 2. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.
  7. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Любовь и мисъль Свѣтътъ е създаденъ въ седемь дни. Първиятъ день отговаря на недѣлята. Човѣкъ пъкъ е създаденъ въ шестия день, който отговаря на петъкъ - день на Венера, день на любовьта. Следователно, човѣкъ трѣбва да благодари за своето създаване, но същевременно и да го оправдае. Човѣкъ е създаденъ въ деня на любовьта, но не може да обхване Великата Божия Любовь. Той е възприелъ само часть отъ нея въ душата си, за да изпълни светото предназначение, за което е дошелъ на земята. Въ какво седи светото предназначение на човѣка? Въ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Кои сѫ отличителните качества на разумната любовь и свѣтлата мисъль? Разумната любовь обединява нѣщата. Въ нея нѣма никакво разединяване. Свѣтлата мисъль изключва всѣкакво вкисване, гниене, ферментиране на нѣщата. Какъ познаваме, кой човѣкъ живѣе въ разумната любовь, въ шестия день на Битието? Който живѣе въ шестия день, въ деня на любовьта, забравя своитѣ лични интереси и се стреми къмъ едно: да приложи закона на любовьта въ своя животъ. Той познава проявите на разумната любовь, придобива нови, възвишени възгледи, които осмислятъ живота му. Той има правилни отношения къмъ Бога, къмъ хората и къмъ своята душа. Този човѣкъ наричаме човѣкъ на шестата раса - новиятъ човѣкъ. Два елемента отличаватъ новия човѣкъ отъ стария: разумна любовь и свѣтла мисъль. Той малко говори, много работи. Обикновениятъ човѣкъ повече говори, по-малко работи, вследствие на което работите му не вървятъ добре. Казано е въ Писанието: „Който много говори, много грѣши”. Наистина, като се вслушвате въ говора на хората, виждате, че много думи не сѫ поставени на мѣсто, вследствие на което внасятъ нещо дисхармонично въ живота. Освенъ това, нѣкои думи сѫ груби, отрицателни и пораждатъ недоразумения между хората. Ето защо, добре е човѣкъ малко да говори. Като говори малко, и грубиятъ човѣкъ минава за благороденъ. Една българска поговорка казва: „Говоренето е сребро, мълчанието – злато”. Като знаете това, вие трѣбва да работите надъ себе си, да се пробуди Божественото съзнание въ васъ. Щомъ Божественото съзнание се пробуди, човѣкъ се хармонизира напълно. Той носи Божия образъ въ себе си. За такъвъ човѣкъ се казва, че е създаденъ по образъ и подобие Божие. Докато човѣшкото, или нисшето съзнание работи въ васъ, вие сте неразположени, недоволни, груби, гледате мрачно на живота. Пробуди ли се Божественото съзнание въ васъ, вие ставате весели, разположени, доволни отъ живота, готови на всякакви услуги и жертви за Бога. Малко нѣщо се иска отъ човѣка: да обърне мисъльта си къмъ Бога, къмъ Великото начало въ свѣта. Каквато работа и да предприеме, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ придобиване на разумната любовь и свѣтлата мисъль. Безъ тѣзи елементи, каквото знание, каквато сила и да има, той не може да ги използува разумно. Съветвамъ ви презъ тази година да дадете възможность на Бога да работи въ васъ, да уреди външния и вътрешния ви животъ. Страдате ли или се радвате, оставете всичко на Бога. Той е въ състояние да регулира енергиитѣ ви, да уреди вашитѣ работи. Да предоставите всичко на Бога, това значи, да хармонизирате силите на своя организъмъ, да определите отношенията си къмъ цѣлото и къмъ неговитѣ части. Ако не дадете ходъ на Божественото съзнание въ себе си, никаква хармония не можете да въдворите въ живота си. Каквито проповѣди да ви се държатъ, каквато философия и наука да изучавате, щомъ Божественото съзнание не е пробудено въ васъ, вие ще се намирате въ положението на богатъ човѣкъ, който има на разположение всичко, но стомахътъ му е разваленъ и не може да се ползува отъ благата на своя животъ. Който е далъ ходъ на Божественото начало въ себе си, той е богатъ и здравъ човѣкъ. Богатиятъ и здравъ човѣкъ се ползува отъ всички блага на живота: отъ светлината, отъ въздуха, отъ водата, отъ храната. Голѣмо е влиянието на чистия въздухъ върху човѣка. Като знаете това, дайте възможность на въздуха да прониква въ дробоветѣ ви, да внесе разширение въ дихателната ви система. И тъй, помнете: човѣкъ е създаденъ въ шестия день, въ деня на любовьта, заради което е нареченъ дете на любовьта. Като дете на любовьта, той трѣбва да оправдае грижите, които майка му е положила и всеки моментъ полага за неговото повдигане и развитие. Какъ ще оправдаете грижите на своята майка? Какъ ще благодарите на любовьта, която ви е създала? Какъ ще докажете, че сте чада на Бога на любовьта? Като изпълните Неговата воля. Волята на Бога е да живѣете помежду си въ любовь. * 3. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 г. - София.
  8. Втори младежки събор „Да възлюбиш“, на учениците от Бялото Братство, 6-7.07.1924, София, Първо издание: Севлиево, 1940 г. Второ издание, Варна, 1994 г. стар правопис. Книгата за теглене на PDF (1940) Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Да възлюбишъ. [Първо] Послание къмъ Коринтянитѣ, 13 гл.[1] Въ свѣта сѫществува единъ законъ, неизвестенъ на съвременното човѣчество по своята сѫщина. Този великъ, разуменъ законъ е неизвестенъ, понеже човѣшката душа и човѣшкиятъ духъ не сѫ дошли на такава степень на развитие да схващатъ неговата висота. Той е предаденъ съ дветѣ велики заповѣди отъ Евангелието, за които Христосъ казва, че върху тѣхъ е построенъ цѣлиятъ свѣтъ. Тѣ сѫ: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си!” За да разберемъ смисъла на тѣзи две велики заповеди, не е достатъчно само да ги четемъ; тѣ се нуждаятъ, отъ една страна, отъ обяснение на тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, а отъ друга - отъ приложение. За да разберемъ, какво се крие въ житното зърно, или въ семката на какъвъ и да е плодъ, не е достатъчно само да ги видимъ, но трѣбва да ги посадимъ въ земята, да израстатъ, да дадатъ плодъ, и плодътъ имъ да се опита. Безъ тѣзи вѫтрешни процеси четенето на стиховетѣ отъ Евангелието, както и гледането на семената, не водятъ къмъ никакво знание. Тѣ представятъ само факти, лишени отъ вѫтрешно обяснение и светлина. Отношенията и връзките между тия факти сѫ неизвестни. А всеки фактъ, на който връзкитѣ оставатъ неизяснени, внася съмнение въ човѣка. Тѣзи факти сѫ непроверени, но могатъ да се провѣрятъ. Докато се провѣрятъ, те минаватъ за непроверени истини. Значи, за да се провѣри нѣщо, трѣбва да се обърнемъ къмъ ония методи, които сѫ съобразни съ законите, вложени въ разумната природа. Не прилага ли тия методи, човѣкъ всѣкога ще се съмнява въ близкитѣ си, въ себе си, даже и въ Бога. Въ този случай съмнението е неизбежно. Докато се натъква на факти, между които никаква връзка не сѫществува, човѣкъ всѣкога ще се съмнява. Защо се съмнява, и той не знае. Онзи, който се съмнява, може да се уподоби на камъкъ, който се търкаля надолу, по наклонъ. Камъкътъ може да се търкаля по наклонна площь, но не може да се качва нагоре. Обаче, гранатата, която излиза отъ едно орѫдие, може да се качва нагоре, до определена височина. Стигне ли тази височина, тя слиза долу, дето се пръска. Въ това положение тя вече не може да се качи нагоре. Камъкътъ, гранатата могатъ да слизатъ и да се качватъ не по своя воля; обаче, човѣкъ може по своя воля да се качва и слиза. Въ несъзнателните и въ механическите процеси нѣма връзка между отделните факти, но въ съзнателнитѣ тази връзка сѫществува. Като съзнателно сѫщество, човѣкъ намира връзката между фактите въ своя животъ и се учи отъ тѣхъ. Каже ли, че трѣбва да възлюби Господа и ближния си, човѣкъ съзнателно се качва нагоре и се ползува отъ новите условия, на които се натъква. Това е истина, която трѣбва да се разбере въ своята пълнота. Щомъ се разбере въ своята пълнота, тя внася нови елементи въ живота - разширяване и свобода. „Да възлюбишъ Господа!” Защо трѣбва да възлюбишъ Господа? Защото Той е Баща на всички хора. Всички хора сѫ излезли отъ Бога, въпреки това, между тѣхъ сѫществуватъ дисхармонични отношения. Какъ е възможно, разумни сѫщества, излезли отъ Великото Битие на Бога, да иматъ разногласия помежду си? Какъ ще си обясните тази аномалия? Философите я обясняватъ различно. Азъ пъкъ ще я констатирамъ само, безъ да я обяснявамъ, защото всѣко обясняване на нещата подразбира и тѣхното отричане. Трѣбва ли да обяснявате факта, че като отрежете рѫката отъ тѣлото, тя започва да гние и да мирише неприятно? Защо тази рѫка започва да гние? Защото е изгубила връзката си съ цѣлото. На това основание, казваме, че грѣхътъ не е нищо друго, освенъ процесъ на гниене, който показва, че човѣкъ се е отдѣлилъ отъ цѣлото, т. е. отъ Бога. Какво трѣбва да прави човѣкъ, за да се освободи отъ грѣха? Той трѣбва да се върне къмъ Бога съ молба, отново да го постави на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ. Върне ли се на мѣстото, отдето се е отдѣлилъ, съ това заедно се прекѫсва и гниенето. Ето защо, рѫката, като удъ отъ цѣлия организъмъ, трѣбва да стои на мѣстото, дето първоначално е поставена. Семето сѫщо така трѣбва да стои на онова мѣсто, дето се криятъ условията за неговото развитие. Кое е това мѣсто? Почвата. Падне ли въ почвата, семето намира благоприятни условия за животъ и развитие. „Да възлюбишъ Господа!” Това значи: да възлюбишъ голямото въ малкото. Да възлюбишъ ближния си, това значи, да възлюбишъ малкото въ голямото. - Защо човѣкъ обиква големия орѣхъ? - За малкитѣ орѣхчета, които той ще роди. Като яде тия орѣхчета, човѣкъ придобива нѣщо. Tѣ предаватъ нѣщо на неговия организъмъ. Като яде малкитѣ орѣхчета, човѣкъ обиква и голѣмия орѣхъ, защото отъ него излиза благото, което се крие въ неговитѣ плодове. Като знае това, човѣкъ разбира, че малкото не може да се прояви безъ голѣмото и естествено отправя погледа си къмъ него. На наученъ езикъ казано: ще обикнешъ малкото въ голѣмото и голѣмото въ малкото, за да престане гниенето, дисхармонията, разногласието и смъртьта въ живота, а да се прояви възвишеното, благородното и красивото, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Тъй щото, искате ли да регулирате живота си, възлюбете великото въ малкото и малкото въ великото. Приложи ли този законъ, човѣкъ може да възстанови изгубената хармония въ живота си. Следователно, само любовьта е въ състояние да внесе хармония въ живота. Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, безъ да различаватъ проявите й въ тритѣ свѣта: физическия, духовния и Божествения. Като се натъкнете на физическите прояви на любовьта, т. е. на любовьта, проявена на физическия свѣтъ, виждате, че тя е преходна, временна, преривна. Между проявите на любовьта въ физическия свѣтъ и проявите на стомаха, съ които се занимаватъ економиститѣ, има нѣщо общо. Днесъ всички учени разглеждатъ економическия въпросъ за хлѣба. Всеки вика: Хлѣбъ искаме! И въ Господнята молитва е казано: „Хлѣбъ нашъ насѫщни, дай ни го намъ днесъ.” Обаче, докато мисли само за стомаха си, човѣкъ разбира една трета отъ любовьта. Любовьта на физическия свѣтъ се отличава съ свойството да отделя частите отъ цѣлото. Кой момъкъ, или коя мома, като се влюбятъ, не отдѣлятъ възлюбената или възлюбения си отъ своя домъ, отъ родителите и близките имъ? Момъкътъ казва, че много обича възлюбената си и желае да я вземе при себе си. И момата казва сѫщото. Че родителитѣ имъ скърбятъ при тази раздѣла, тѣ не искатъ да знаятъ. Момъкътъ и момата мислятъ, че като се отдѣлятъ отъ родителите си, отъ близките си, проявяватъ велика любовь единъ къмъ другъ. Стремежътъ имъ е правиленъ, но начинътъ, по който постѫпватъ, е кривъ. Красиво е, когато момъкътъ и момата се обичатъ, но не е правилно желанието имъ да се отдѣлятъ отъ близките си и да живѣятъ само единъ за другъ. Въ края на краищата родителитѣ се примиряватъ съ раздалата, но намиратъ, че има нещо неправилно въ тази любовь. Наистина, не се минава много време, дъщерята започва да посещава родителитѣ си все по-често и да се оплаква отъ своя възлюбенъ. Защо е недоволна тя? Защото започва вече да разбира, че тази любовь не задоволява душата й. Втората проява на любовьта е въ духовния свѣтъ. Тази любовь наричаме духовна. Мѣстото на духовната любовь въ човѣка е въ гърдите. Когато тази любовь се проявява правилно, човѣкъ изпитва известно разширяване въ гърдите. Не се ли проявява правилно, човѣкъ изпитва мѫка, стеснение въ гърдите. Безъ нѣкаква видима причина, той усеща тежесть, стѣгане, мѫка въ гърдите. Тази мѫка се дължи на дисхармония въ чувствата на човѣка. Ако си даде отчетъ за мѫката, човѣкъ ще види, че причината се крие въ съмнението. Той се съмнява въ онзи, когото обича. Изобщо, човѣкъ се съмнява въ хора, които обича. Не обича ли нѣкого, той не се съмнява въ него. Съмнението се поражда между хора, които се обичатъ. Това показва, че тѣ се надѣвали да получатъ нѣщо единъ отъ другъ. Отнематъ ли възлюбения ви, вие веднага започвате да се съмнявате, да не би той да се подиграе съ чувствата ви. Съмнението е признакъ на никаква дисхармония въ чувствата на човѣка. Срещате единъ познатъ и започвате да споделяте съ него своитѣ свещени мисли, своето вѣрую, своитѣ възгледи за Бога. Докато говорите, той ви слуша и дава видъ, че разбира и цени възгледитѣ ви. Щомъ се изкажете, той започва да ви се смѣе, да ви нарича глупакъ, простакъ, че можете да вѣрвате въ такива работи. Като се разделите, вие изпитвате голѣма тѫга, като че сте продали за безценица светите си чувства. Вие съжалявате, че сте билъ искренъ, да сподѣлите съ своя приятель най-съкровенитѣ си чувства. Това положение е подобно на открадването на любимата ви дъщеря отъ нейния възлюбенъ. Той взима дъщеря ви, задържа я само за себе си и ви оставя да скърбите за нея, като за една отъ вашите велики и свещени идеи. Третата проява на любовьта е въ Божествения свѣтъ. Мѣстото на тази любовь е въ главата на човѣка. Който се е домогналъ до тази любовь, той дава на всички изобилно и не се отдѣля отъ хората. Проявите ли Божествената любовь къмъ нѣкого, не само че не се отделяте отъ него, но ставате удъ отъ неговия организъмъ. Вие се присъединявате къмъ него, съ готовность да му услужвате въ всички случаи на мѫчнотии и страдания. Вие преживявате заедно съ него и радостите, и скърбите му. Божествената любовь осмисля живота на всички хора. Тя създава истински връзки между хората, т. е. трайни, вечни връзки. Божествената любовь внася радость и веселие, свобода и просторъ въ човѣшката душа. За да дойде до нея, човѣкъ трѣбва да мине презъ първите две фази на любовьта, като първи стѫпала на живота. Първото проявление на любовьта на физическия свѣтъ може да се уподоби на движението на кръвьта по артериите. Чистата артериална кръвь се разнася по цѣлото тѣло и го храни. Всѣка клетка приема часть отъ чистата, артериална кръвь и по закона на обмѣната й предава нещо отъ себе си. Това нарушава чистотата на артериалната кръвь, вследствие на което тя става нечиста. Нечистата или венозна кръвь се връща отново въ сърдцето, да се пречисти. Така пречистена, кръвьта пакъ се разнася по тѣлото, да предаде отъ своя животъ, т. е. отъ своята енергия, на всѣка жива клетка. Въ процеса на кръвообръщението ние виждаме двата велики закона: проява на любовьта отъ великото къмъ малкото и отъ малкото къмъ великото. Любовьта, която иде отъ великия Изворъ на живота, е чиста, здрава, пълна съ енергия. Щомъ се докосне до малкото, т. е. до клетките, тя се опетнява и се връща назадъ, да се пречисти. Ако венозната кръвь не се върне въ сърдцето, т. е. въ своя първоизточникъ на живота, не може да се пречисти. Чиста трѣбва да бѫде човѣшката кръвь. Чистъ трѣбва да бѫде човѣкъ. Затова е казано въ Писанието, че само чиститѣ по сърдце ще видятъ Бога. Само тѣ могатъ да се приближатъ къмъ първоизточника на живота, да се пречистятъ и обновятъ. Мнозина се запитватъ, може ли човѣкъ да живѣе на земята и да не се опетни, да не изгуби чистотата си. Наистина, човѣкъ се натъква на известни мисли и чувства, на известни преживявания, които нарушаватъ чистотата на неговото сърдце, но той трѣбва да знае, по какъвъ начинъ да се чисти. Първо той трѣбва да намѣри причината на тия мисли и чувства, да знае, отде идатъ, и следъ това да отиде при великия Изворъ на живота, тамъ да се измие. Както се е оцапалъ човѣкъ, така има възможность да се очисти. Това се отнася до ония хора, на които съзнанието е пробудено, които сѫ близо до царството Божие. На тѣзи души, именно, Богъ иска да се открие. Tѣ сѫ изпълнили двата закона - любовь на малкото къмъ великото и на великото къмъ малкото. Сега влизатъ вече въ третия законъ - познаване на Бога. Като познае Бога, човѣкъ се домогва до онзи животъ, който може да го направи свободенъ. Казано е въ Писанието: „Богъ е Любовь”. Какъ познаваме това? Чрезъ живота, който ни е даденъ. Първото нѣщо, чрезъ което Богъ изявилъ любовьта си, е животътъ. Ние виждаме, че животъ е даденъ и на малкитѣ, и на голѣмитѣ същества. Значи, Богъ проявява любовьта си чрезъ живота и на малкитѣ, и на голѣмитѣ сѫщества. Една отъ отличителнитѣ чърти на великото е тази, че то се проявява и въ най-малкитѣ и слаби форми, чрезъ което изявява своята любовь. Като знаете това, бѫдете благодарни и на малкото, което ви се дава. Единъ день малкото ще се рззрасте, ще обхване въ себе си и голѣмото. Видите ли, че, въ сравнение съ други сѫщества, животътъ ви е малъкъ, благодарете и за него. И най-малкиятъ животъ произтича отъ Онзи, Който люби всички живи сѫщества, безъ изключение. Не се съмнявайте въ Любовьта на Великия. И въ най-тъмнитѣ, бурни и страшни нощи на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. И въ най-свѣтлитѣ, тихи и красиви дни на живота си дръжте въ ума си мисъльта, че Богъ ви люби. Божията Любовь е свещената канара, върху която е поставенъ живота на всички същества. Върху тази канара, именно, можете да градите своето бѫдеще. Изгубите ли упованието си въ тази канара, животътъ ви ще се разруши и обезсмисли. Всички пророци на миналото, всички апостоли, всички учени, философи, всички добри хора сѫ минали презъ тази опитность. Докато сѫ били свързани съ Бога, животътъ имъ ималъ смисълъ. Щомъ прекѫсвали връзката си съ Бога, животътъ имъ се обезсмислялъ. Лесно е днесъ да цитирате, че еди кой-си пророкъ или апостолъ казалъ това или онова. Лесно се цитиратъ и Христовите думи, но трѣбва да знаете, че за да изнесатъ великите истини на живота, тия хора сѫ минали презъ големи изпитания. Христосъ казва: „Азъ говоря това, на което Отецъ ме е научилъ”. Ако разберете Божиитѣ закони, и вие можете да говорите като Христа. Ако разберете Божиитѣ закони въ тѣхната дълбочина, вие ще разрешите важните и сѫществени въпроси, които ви измѫчватъ. Това значи, да разбере човѣкъ Божията Любовь, изявена чрезъ живота. Този животъ се гради върху любовьта - храна за душата, и мѫдростьта - потикъ за човѣшкия духъ. Христосъ казва: „Истината ще ни направи свободни”. Кога? Когато човѣкъ благодари за живота, за любовьта и мѫдростьта, които му сѫ дадени. Казано е, че доволниятъ отъ малкото е доволенъ и отъ голѣмото. Който е доволенъ отъ малкото и благодари за него, той се е домогналъ вече до великата истина на живота, която го прави свободенъ въ всички негови прояви. Да придобие човѣкъ великата истина на живота, това значи, да разбира свѣта, не както ученитѣ и философитѣ го представятъ, но както Богъ го е създалъ. Щомъ разбира свѣта, цѣлата природа, човѣкъ разбира и себе си. Той знае, какво е вложилъ Богъ въ него и какво трѣбва да прави. И обратно: когато разбере и познае себе си, човѣкъ познава цѣлата вселена. Той познава свойствата и състава на материята и знае, че всички тѣла сѫ направени отъ различна материя. Две тѣла, еднакви по видъ и по форма, се различаватъ по материя. Две звезди, две слънца, видимо еднакви се различаватъ коренно, по материя. Съ това се обяснява голямото различие, което съществува между хората, между планетитѣ, както и между всички тѣла, изобщо. Срещате, запримѣръ, двама братя, родени отъ една майка и единъ баща, но единиятъ всѣкога говори истината, а другиятъ обича да полъгва; единиятъ постоянно внася въ къщи по нѣщо, а другиятъ постоянно изнася. Споредъ насъ, различието между тия характери се дължи на различните свойства на материята, отъ която сѫ направени. Материята на първия отъ тѣхъ е устойчива, поради силите на доброто, съ което той е свързанъ. Материята на втория е неустойчива, благодарение на силите на злото, съ което той е свързанъ. Силитѣ на доброто съединяватъ частиците на материята въ едно цѣло, вследствие на което я правятъ устойчива. Силитѣ на злото разединяватъ частиците на материята, вследствие на което я правятъ неустойчива. Неустойчивата материя е причина за пертурбациитѣ въ свѣта. Явленията въ неустойчивата материя се движатъ между живота и смъртьта. Тамъ всичко се стреми къмъ животъ, а въпреки това свършва съ смърть. Следъ всичко това нѣкои учени казватъ, че смъртьта е методъ за пречистване. Ние, обаче, знаемъ отъ Писанието, че Богъ е казалъ на първия човѣкъ: „Въ който день престѫпишъ моя законъ, ще умрешъ”. Съ други думи казано: Въ който день се отдѣли отъ Бога, човекъ е осѫденъ на страдания и нещастия, на смърть. Значи, смъртьта е резултатъ на непослушание и на неизпълнение на волята Божия, а не е методъ на пречистване. Нѣкой казва: Бѣлъ день не видѣхъ въ живота си. Много естествено. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, отъ цѣлото, бѣлитѣ дни отъ живота ти ще изчезнатъ и ще дойдатъ черни дни. Бѣлитѣ дни сѫ въ Бога. Вънъ отъ Бога всички дни сѫ черни. Може ли момата да бѫде щастлива далечъ отъ своя възлюбенъ? Не може. Докато възлюбениятъ и възлюбената ви сѫ живи, вие ще бѫдете щастливи. Заминатъ ли възлюбенитѣ ви на онзи свѣтъ, заедно съ тѣхъ и щастието ви напуща. Любовьта е единъ отъ великитѣ закони на живота. Вънъ отъ любовьта никакво щастие не сѫществува. Когато двама души се обичатъ, въ единия действува закона на малкото, а въ другия - закона на голѣмото. Тѣзи два закона се преплитатъ взаимно и между тѣхъ се явява животътъ. Единствената сила, която повдига човѣка, е връзката му съ Бога. Затова на всички хора препорѫчваме любовь къмъ Бога безъ никакво съмнение и колебание. Следователно, каквито изпитания да ви дойдатъ, не губете вѣpa въ Бога. Приемайте всичко съ смирение. Намѣрите ли се предъ нѣкое голѣмо нещастие, не казвайте, че Богъ ви е забравилъ. Понякога и Богъ може да забрави човѣка, но само ако той го забрави. Който забравя Бога и бѣга отъ слънцето, и него Богъ забравя. Ако човѣкъ се скрие въ центъра на земята, далечъ отъ слънцето, ще се оплаква, че слънцето не го обича. Ако излезе на повърхностьта на земята, слънцето пакъ ще го обикне. Отъ човѣка зависи да го обича или не слънцето. Следователно, каквито сѫ отношенията на човѣка къмъ любовьта, такива сѫ отношенията и на любовьта къмъ човѣка. Страшно е положението на човѣкъ, който се е отдѣлилъ отъ Бога. Една госпожа разправяше, какво нервно състояние преживѣвала. Сутринь чувствувала, че расте неимовѣрно много. Отъ моментъ на моментъ се увеличавала, ставала голѣма като планина и се страхувала да не се пръсне. Следъ обѣдъ започвала да се смалява все повече и повече. Вечерь ставала толкова малка, че се страхувала да не се изгуби. Ходила при нѣколко лѣкари, но не могла да намери цѣръ на своето състояние. Като я изслушахъ, казахъ й, че причината за това й състояние се дължи на отдѣлянето й отъ Бога. За да възстанови нормалното състояние на организма си, тя трѣбва да се свърже съ любовьта, съ първоизточника на живота. Докато живѣе съ Бога, човѣкъ постепенно се увеличава, става все по-голѣмъ. Щомъ връзката му съ любовьта се прекѫсне, той се намалява и рискува да изчезне въ пространството. Частиците на материята му се отдѣлятъ една отъ друга и започватъ да се разлагатъ. За да възстанови първото си състояние, тя трѣбва да измени посоката на своята мисъль, на своитѣ чувства и постѫпки. Това се постига чрезъ съзнателна работа върху ума, сърдцето и волята. Въ 13 гл. [4 стих] отъ [Първо] Посланието къмъ Коринтянитѣ, апостолъ Павелъ казва: „Любовьта е дълготърпелива, не завижда, не се колебае”. Значи, който иска да бѫде силенъ, не трѣбва да се съмнява въ Бога. Изгуби ли вярата си въ Бога, човѣкъ става слабъ, немощенъ и нещастенъ. За да се свърже съ Бога, човѣкъ трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ на чистота и вѣра. Сега ще предамъ накратко единъ разказъ за единъ отъ светиитѣ на древностьта, нѣкой си Апио, който живѣлъ нѣкѫде въ Африка. На този светия била дадена задача да примири всички животни, които живѣели въ местностьта, дето и той живѣлъ. Той прекаралъ цели 20 години въ тази местность и постоянно се молелъ на Бога да го научи да разбира езика на животните. Апио съзнавалъ, че, за да изпълни задачата си добре, непременно трѣбва да разбира езика на животните. Единъ день той се разхождалъ въ гората и чулъ силенъ ревъ на лъвъ. Въ този моментъ между дърветата излѣзълъ единъ лъвъ, съ дигната нагоре лапа, и се отправилъ срещу светията. Като го видѣлъ, Апио се взрѣлъ въ лапата му и забелязалъ единъ голѣмъ трънъ, дълбоко забитъ въ нея. Той решилъ да извади тръна, но преди да направи това, започналъ да се разговаря съ лъва: Ще извадя тръна отъ лапата ти, но съ условие, че нѣма да нападашъ говедата и да ги ядешъ. Ела да живѣешъ при мене, азъ ще се грижа за тебе, като за свой братъ. Лъвътъ се съгласилъ на предложението на светията, който веднага пристѫпилъ къмъ операцията. Извадилъ тръна отъ лапата и повелъ лъва къмъ дома си. Лъвътъ заживѣлъ братски съ човѣка и станалъ неговъ ученикъ. Следъ известно време лъвътъ срещналъ една крава въ гората и казалъ: Ела съ мене при моя господарь, ще живѣешъ при него ще се учишъ на ново знание. Той ми извади трънъ отъ лапата, и отъ благодарность, азъ живѣя съ него, въ братски отношения. Ти ще му давашъ млѣкото си, а той ще те храни. Не се минало много време, около Апио се събрало голямо общество отъ животни, които заживели помежду си въ миръ и съгласие, по братски. По този начинъ Апио изпълнилъ възложената му задача. Като ученици, вие трѣбва да прилагате любовьта си и къмъ силния, и къмъ слабия. Когато влѣзе трънъ въ крака на силния, и той става слабъ. Човѣкъ е силенъ дотогава, докато любовьта живѣе въ душата му. Въ който моментъ любовьта го напусне, той става слабъ. Единственото нѣщо, което осмисля човѣшкия животъ, е любовьта. Ние не говоримъ за обикновената човѣшка любовь, но за онази любовь, която внася идеали въ човѣшката душа, която заставя сърдцето да чувствува правилно, ума да мисли право и волята - да действува разумно. Казано е: „Богъ е Любовь”. За тази любовь говоримъ ние. Апостолъ Павелъ казва: „Отчасти знаемъ, отчасти пророкуваме. Когато дойде Духътъ на Истината, това, което отчасти знаемъ, ще се прекрати”. На друго мѣсто той казва: „Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ мѫдрувахъ”. Това се отнася до разбиране и прилагане на любовьта. Хората и до днесъ разбиратъ и прилагатъ любовьта като младенци. Като се говори за любовьта, мнозина казватъ: Възможно ли е при сегашнитѣ условия на живота да се прилага любовьта, или да се води чистъ и светъ животъ? Тѣ задаватъ този въпросъ, защото намиратъ, че е невъзможно да прилагатъ любовьта и чистотата въ живота си. Тѣ сѫ прави само въ едно отношение. Невъзможно е малкото, шестмесечно дете, останало безъ майка, да бѫде чисто. Това дете, останало безъ майка и безъ близки, е осѫдено на смърть. То ще умре отъ собствената си нечистота. Обаче, порасне ли при грижитѣ на майка си и на баща си, детето укрепва и става годно за добъръ и чистъ животъ. За такива хора не е извинение, че не могатъ да водятъ добъръ животъ. За такива хора не е оправдано, че не могатъ да приложатъ любовьта въ живота си. Божията Любовь е приложима навсѣкѫде и на всѣко време. Мислите ли, че орачътъ, който оре нивата си съ любовь, ще има по-малко плодъ отъ другите ниви? Не само че нивата му ще даде повече плодъ, но плодътъ й ще бѫде благословенъ. Мислите ли, че решенията, които съдията издава съ любовь, сѫ по-слаби отъ тия, които не сѫ издадени съ любовь? Неговите решения сѫ по-силни отъ решенията, издадени безъ любовь. Професорътъ, който работи върху научните си трудове съ любовь, стои по-високо въ умствено отношение отъ всички учени и философи, които не работятъ съ любовь. Любовьта е стимулъ, който кара хората да мислятъ, чувствуватъ и действуватъ правилно. Безъ любовь никакъвъ животъ не сѫществува. Каквото и да прави, човѣкъ трѣбва да го прави съ любовь. Много неща върши човѣкъ безъ любовь, но Богъ търпи всичко. Той чака времето, когато малкото дете ще порасне, ще стане голѣмо и ще започне да работи съзнателно и съ любовь. Преди да постигне това, детето се забавлява съ играчките си. Преди години ми зададоха следния въпросъ: Какъ се обясняватъ и оправдаватъ неправдите, които сѫществуватъ въ съвременния свѣтъ? Споредъ мене, свѣтътъ, който Богъ е създалъ, е разуменъ и хармониченъ. Всички сѫщества, които живѣятъ въ този свѣтъ, прилагатъ Божията Любовь и Божията Правда. Обаче, земята, на която хората живѣятъ, е болница. Който е слѣзълъ на земята, той е дошълъ да се лекува. Иска, или не, той ще се натъкне на иглите и ножоветѣ на лѣкаритѣ. Въ бѫдеще, когато хората се излѣкуватъ, ще влѣзатъ въ Божествения свѣтъ и ще видятъ, че той е създаденъ другояче, а не както тѣ сѫ го разбирали. Тѣ ще разбератъ, че правилата за земята не сѫ и за небето, защото земята е болница, въ която се лѣкуватъ болни хора. Въ Писанието е казано: „Цѣлиятъ свѣтъ лежи въ лукаваго, т. е. въ грѣха”. И Давидъ е казалъ: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми”. Обаче, това ни най-малко не дава право на хората да мислятъ, че какъвто е животътъ на земята, такъвъ е на всички планети. Съвременните хора се намиратъ въ болезнено състояние, отъ което единъ день ще се освободятъ. Засега тѣ сѫ болни. Като казвамъ, че земята е болница, а хората - пациенти на тази болница, нѣкои сѫ недоволни отъ това и се чудятъ, защо имъ говоря така. Много просто. Който разбира това, което говоря, ще се ползува отъ думите ми. Който не разбира, ще остане само съ запитването си. Трѣбва ли да питате, защо изгрѣва слънцето? Слънцето изгрѣва и залѣзва, изпраща свѣтлина и топлина на земята. Това е негова задача. Който разбира, защо грѣе слънцето, ще се ползува отъ енергията му. Който не разбира, той ще остане съ неразбирането си. - Кой определя посоката на движението на слънцето? Кой му дава право да се движи въ една или въ друга посока? На този въпросъ слънцето отговаря: Азъ изпълняваме единъ великъ законъ, който ми повелява да се движа въ една или въ друга посока, да изгрѣвамъ и залѣзвамъ. Съвременнитѣ хора се движатъ въ четири посоки: на изтокъ, на западъ, на северъ и на югъ. Тъкмо намисли човѣкъ да направи едно добро дѣло, т. е. да изгрѣе на изтокъ, изведнъжъ дойде нѣкакъвъ вѣтъръ до ухото му и му пошепне: Къде си тръгналъ да правишъ добро? Не е време сега за добрини. Отложи доброто за другъ пѫть. Този човѣкъ се подава на влиянието на вятъра и казва: Я, да се върна назадъ. Не е време сега за добрини. Щомъ каже така, слънцето се скрива отъ неговия хоризонтъ, и той остава въ тъмнина, въ залѣзъ на слънцето, въ запада на живота. Въ това отношение съвременните хора приличатъ на Настрадинъ Ходжа. Единъ день той си направилъ една хубава пещь и я обърналъ съ устата на изтокъ. Въ това време го срещналъ единъ познатъ и му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо си поставилъ устата на пещьта къмъ изтокъ?- Накѫде трѣбваше да я поставя? - Къмъ югъ. - Добре, ще я поправя. Той поставилъ устата на пещьта на югъ и мислилъ, че всички хора ще бъдатъ доволни отъ поправката. Обаче, въ скоро време другъ познатъ му казалъ: Настрадинъ Ходжа, защо не обърнешъ пещьта си съ устата къмъ северъ? - Ще я обърна и къмъ северъ, казалъ Настрадинъ Ходжа. И това не задоволило хората. Трети познатъ му казалъ да обърне пещьта си на западъ. И това направилъ Настрадинъ Ходжа. Като видѣлъ, че тѣзи поправки му струватъ пари и пакъ не задоволилъ хората, той направилъ следното: Турилъ пещьта си на една кола, та кой каквото му каже, да го направи. На която страна пожелаятъ хората да обърне пещьта си, да го направи. Така той задоволилъ всички хора. Казвамъ: Устата на неразумната пещь е отправена въ различни посоки, споредъ желанието и разбирането на хората. Обаче, устата на разумната пещь е отправена само къмъ една посока. Тя не се подава на различни мнения. Въ бѫдеще, когато хората изпълняватъ волята Божия съзнателно и съ любовь, нѣма да има нужда отъ никакви пещи. Днес жената мисли съ часове, какво да сготви на мѫжа си, да го задоволи. Женската птица мисли ли, какво да готви на възлюбения си? Тя му казва: Хайде да отидемъ на нѣкое дръвче, да видимъ, какво е приготвило слънцето за насъ. Tѣ кацатъ отъ цвѣтъ на цвѣтъ, отъ плодъ на плодъ, докато задоволятъ глада си. Женската птица не пита мѫжката, отде ще донесе ядене; нито мѫжката пита женската, какво ще готви днесъ. Съвременнитѣ хора на първо мѣсто се запитватъ: Какво ще купимъ днесъ за готвене и какво ще се готви? Засега най-важниятъ въпросъ е яденето. Това е една фаза въ човѣшкото развитие. Въ бѫдеще хората ще се интересуватъ отъ други въпроси. На първо мѣсто ще стои любовьта. Щомъ обичашъ единъ човѣкъ, непременно ще му сготвишъ. Щомъ той те обича, също така ще ти сготви. При любовьта този въпросъ се урежда лесно. Като обича хората, Богъ имъ е приготвилъ храна: плодове, зърна, семена. Те нѣма за какво да се грижатъ. Единствената мисъль, която трѣбва да занимава човѣка, е какъ по-добре да изпълни волята Божия. Сегашните хора се оплакватъ отъ живота. Казватъ, че мъчно се живѣе, че нѣма какво да се яде. Казвамъ: Нали хлѣбъ и сирене има? Плодове и зеленчуци нали има? Ще кажете, че не можете безъ месо. Какъвъ по-вкусенъ обѣдъ отъ този: да вземете парче хлѣбъ, два-три домата и една краставичка. Лѣтно време такъвъ обѣдъ е приятенъ, разхлажда човека. Лѣкъ е животътъ, когато човѣкъ даде ходъ на Божията Любовь въ себе си. Тя осмисля живота, защото обхваща ума, сърдцето и волята на човѣка. Тогава той мисли, чувствува и постъпва по особенъ начинъ. Той е доволенъ на всичко, което Богъ му е далъ. „Да възлюбишъ Господа! Да възлюбишъ и ближния си!” Това значи, да възлюбишъ великото въ малкото и малкото въ великото. Който разбере и приложи този законъ, той се разширява вътрешно и става доволенъ отъ всичко. Не разбере ли този законъ, човѣкъ живѣе въ вечно недоволство, т. е. въ закона на промените. Ако иска да излезе отъ закона на промените, човѣкъ трѣбва да възлюби Господа въ душата си. Който прилага закона на любовьта, малко говори, а много върши. Каквото намисли или почувствува, той го превръща въ дело. Въ духовния животъ мислитѣ, чувствата и постъпките се превръщатъ въ дела. Каквото намислишъ да правишъ, добро или лошо, щомъ си въ духовния или въ Божествения свѣтъ, то непременно ще стане. Затова се казва, че духовниятъ човѣкъ трѣбва да води чистъ и свѣтъ животъ. Ако не обичашъ нѣкого, не търси случай да изкажешъ омразата си, но му дай всичко, отъ което той се нуждае, и се отдалечи. Постѫпишъ ли така, той никога нѣма да те забрави. Ако нѣкой е недоволенъ отъ нещо, дай му това, което може да го задоволи. Давай съ любовь и не се безпокой. Любовьта превръща горчивото и киселото въ сладко, отрицателното въ положително. Затова казватъ, че любовьта върши чудеса. Единъ религиозенъ човѣкъ отишълъ при свещеника да се изповѣда: Отче, не зная, какво да правя, какъ да си въздействувамъ. Отъ известно време нещо въ мене постоянно иска да пие вино. Каквато работа и да имамъ, нещо въ мене настоятелно казва: Винце, винце искамъ! Свещеникътъ билъ разуменъ човѣкъ, познавалъ психологията на човѣка, затова му казалъ: Щомъ ти се пие винце, пийни малко. Ще кажете, че е опасно да пие човѣкъ вино, да не стане пияница. Нѣма нищо опасно въ това, защото още въ този моментъ въ него ще се явятъ много противодействуващи сили. Въ него ще се явятъ различни желания, и той ще започне да мисли. Който мисли, той не може да стане пияница. Щомъ пие вино, човѣкъ може да пие и вода; като пие вода, той може да пие и вино. Между водата и виното има известна връзка. Виното е станало отъ сладката вода на гроздето. Казва се, че Христосъ превърналъ водата въ вино. Това не се разбира буквално. Въ превръщането на водата въ вино има известенъ мистицизъмъ, който трѣбва да се разбира. Виното, което Христосъ направилъ, е било особено. Такова вино струва да се пие. Важно е, че днесъ не може да се намѣри човѣкъ, който да превърне водата въ вино, както е направилъ Христосъ преди две хиляди години. Като ученици, вие трѣбва да приемете разумната любовь въ себе си, да постъпвате разумно. Кой какво казалъ за васъ, това не е важно. Благодарете за всичко, което ви се дава. Това, което въ даденъ моментъ ви се дава, е най-добро за васъ. Вие не знаете, какво е предвидилъ Богъ за васъ, не знаете, каква е Неговата крайна цель. Целиятъ свѣтъ да се нахвърли върху тебе, не изменяй на Бога. Ти знаешъ, че всички живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ако вѣрвашъ въ това, знай, че каквото и да ти се случи, всичко е допуснато отъ Бога. Защо е допуснато? За нещо добро, което днесъ не виждашъ, но утре ще видите. Следователно, дали мѫжътъ или жената, ще бѫдатъ груби съ тебе, не се обезсърдчавай - за добро е. Такава е волята Божия. Въ това се крие нѣкакво благо, което единъ день ще разберешъ. Като слушашъ грубите думи на мѫжа или на жена си, кажи: Колко сѫ хубави тия думи! Има нѣщо съдържателно и ценно въ тѣхъ, което трѣбва да извадя и проуча. Тѣ криятъ никакво богатство въ себе си. Въ древностьта единъ адептъ носѣлъ съ себе си единъ скъпоцененъ камъкъ. За да не го открадне нѣкой, адептътъ завилъ камъка въ една нечиста, миризлива материя. Който минавалъ покрай него и усѣщалъ неприятната миризма, веднага се отдалечавалъ, отивалъ настрана. Така адептътъ запазилъ скъпоценния си камъкъ. Никой не подозиралъ, че въ нечистата, миризлива материя се крие скъпоцененъ камъкъ. Следователно, знайте, че въ всѣка обидна дума, която отвънъ мирише неприятно, се крие нѣщо скъпоценно. Каже ли ви нѣкой една обидна дума, не се настройвайте единъ срещу другъ, но вземете тази дума въ рѫцетѣ си, развийте я, измийте я добре и извадете скъпоценното отъ нея. Като знаете, че човѣкъ живѣе и умира заради Бога, гледайте и на семейнитѣ отношения като на такива, въ които Богъ се проявява. Считайте, че каквото и да ви се случи въ живота, добро или зло, то става по волята Божия. Друго разрешение на противоречията нѣма. Искате ли да видите, какъ работи законътъ на любовьта въ живота, подчинявайте се доброволно на волята Божия. И тъй, като ученици, работете върху третия законъ: познаване на Бога въ всички прояви на живота. Каквото и да ви се случи, кажете: Такава е волята Божия. Като благодарите за всичко, което ви се случва въ живота, вие ще познаете Бога въ великото и въ малкото. Това значи, да познаете Бога въ Неговата сѫщина. Дойдете ли до това положение, всички ще влезете въ новия животъ, дето отношенията на хората почиватъ на любовьта. Желая ви да се възцари любовьта въ умоветѣ, въ сърдцата, въ душите и въ духа ви. Желая ви да приложите любовьта, мѫдростьта и истината въ всички прояви на своя животъ. * 1. Беседа отъ Учителя, държана на 6. юлий, 1924 год. — София ______________________________________ [1] В оригинала не е указано от Първо или Второ Послание е тази 13 глава. От поместения по-долу стих се установява, че става дума за Първо Послание.
  9. Ани

    1923_07_05 Общи въпроси

    Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. Общи въпроси. Г. Томалевски. Трѣбва да се засили и подкрѣпи просвѣтителното дѣло между насъ. Необходимо е да се нареди въ всѣки градъ четене на реферати и разискване по тѣхъ. Това ще даде възможность за една правилна и полезна обмѣна на мисли. Освѣнъ това, тия реферати ще запознаятъ нѣкои братя и сестри, нѣмащи възможность отъ другадѣ да черпятъ тия знания, и съ основнитѣ положения на съврѣменната наука, която има не малко значение и за разбирането на окултизма. Схващането, че науката отдалечава отъ истината е погрѣшно. За оня, който искрено мисли, знанието е полезно и необходимо, безъ значение отъ кѫдѣ идва то. Не по-малко материялъ за работа има и въ бесѣдитѣ, които постоянно слушаме отъ Учителя. Нека въ всички градове се започне една по-усилена просвѣтна работа! Добрѣ издържанитѣ реферати, да се печататъ въ новопроектираното списание. П. Теодорова. Ние сме ученици на едно велико учение, което събужда у насъ непрѣодолимъ стремежъ къмъ широки, необятни знания, които ще ни доведатъ до постигане и прилагане тритѣ основни принципа въ живота. „Любовь, Мѫдрость и Истина“. Свѣтлината на това ново учение завари всѣкиго отъ насъ на извѣстно стѫпало на развитие. Нѣкого завари на стѫпалото на „основното образование“ другиго на „прогимназиалното“, трети на „гимназиалното“, четвърти на излаза отъ свѣтовната наука „университета“. Но, между всинца ни живѣе, като една обща, свързваща ни нишка — стремежа за нѣщо повече, за развиване на тия гънки отъ душата, чрѣзъ които да познаемъ себе си, да познаемъ Бога, и да Му отблагодаримъ. Тогава, какво се налага намъ, като първа и необходима работа? — Да разберемъ, да почувствуваме, че въ тозъ моментъ, когато единъ копнѣе за висша, духовна наука, редомъ съ него седи братъ или сестра, които сѫ прѣминали салъ първото стѫпало на образователната стълба, а еднакво съ него копнѣятъ, жадуватъ за тази висша, духовна наука. И какъ ще смѣешъ спокойно да погледнешъ въ очитѣ на този свой братъ, да сподѣлишъ своята радость, че си разбралъ и научилъ нѣщо, когато въ неговитѣ очи се крие лѫча на затаено недоволство, или скръбь, че и той това желае и иска, а вьзможность нѣма, нѣма кой да му даде по-елементарнитѣ познания, основа на тази по-висша наука. Ето защо, на всички ония отъ насъ, учители, сгуденти и ученици, се налага единъ приятенъ дългъ, да си подадемъ рѫка за скачване стѫпалата на тази стълба. Да образуваме въ всѣки градъ, дѣто има младежки групи, „общеобразователни класове“ за всички желающи въ които постепенно да се минава материалъ отъ разнитѣ класове. Само така, като отдѣлям безкористно часть отъ врѣмето си за повдигане на своитѣ братя, ние, макаръ и малко, ще задоволимъ тѣхния копнежъ, и ще можемъ да създадемъ здрави връзки помежду си. П. Пампоровъ, Г. Марковъ и Г. Радевъ говориха въ сѫщия духъ, да се заработи за обша просвѣтителна работа помежду ни.
  10. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 6 ч. в. Първото правило. (Учительтъ). Всички трѣбва да намѣрите една норма, да имате едно правило за мѣрене на нѣщата. Въ природата има само едно правило. Да кажемъ, че вие ще издадете едно списание, раждате го, питамъ: Туй списание ще върви ли по вашитѣ стѫпки, или то ще си тръгне по своя естественъ пѫть, по своитѣ стремежи? Напримѣръ, когато една мома или единъ младъ момъкъ се жени, жени се, за да изрази своя идеалъ, който е божественъ, а какво става? Слѣдъ като се ожени, неговиятъ идеалъ, не само че не е божественъ, но става обикновенъ. Че ако вие раждате нѣщо като вась, по-добрѣ е да не го раждате, и трѣбва да се откажете отъ това раждане. Защото, ако ти си една овца и раждашъ агънца, които хората ще колятъ ще продаватъ това нищо нѣма да ти принесе. Ти трѣбва да се откажешь отъ туй раждане. Ще кажешъ: „Отсега нататъкъ не искамъ да раждамъ така“. Нищо повече! Ако си единъ вълкъ, и раждашъ само вълчета, които ще ядатъ агънца, ще кажешъ: „Пакъ ще се откажа, нѣма да раждамъ“. Туй правило ще го приложите въ вашия умственъ свѣтъ въ вашия сърдеченъ свѣтъ и въ вашата воля. Защото, трѣбва да знаете, че всѣка една мисъль е жива, тя сѫществува, и мѫчно може да се освободите отъ вашитѣ мисли, отъ вашитѣ желания и отъ вашитѣ дѣйствия. Нѣкои окултисти казватъ, че мисъльта е кратковрѣменна. Не, ние виждаме въ пространството ваши мисли и желания, които отъ хиляди години живѣять, и мислятъ тъй, както хората. Мислитѣ, желанията това сѫ живи сѫщества. Тѣ населяватъ особенъ свѣтъ. Трѣбва да имате една много правилна философия за живота. Сега напримѣръ, вие сте млади, въ васъ има една малка изкълченость: вие не говорите искрено, вие не смѣете да изнесете истината, вие се боите да изкажете истината, вслѣдствие на това се запъвате. Е, хубаво, какво ще разрѣшите? Вие разрѣшавате извѣстни божествени въпроси, нали? Да кажемъ, ще разисквате върху творчеството на нѣкой знаменитъ писатель като Гьоте. Шекспиръ или Толстой. Въ какво седи творчеството на Гьоте или на Шекспира, или въ какво седи творчеството на Толстоя? Или вие искате да се спрете върху бесѣдитѣ. Въ какво седи сѫщественото въ бесѣдитѣ, знаете ли? Ами че вие ще си създадете извѣстна идея. Законътъ е такъвъ: онзи, който иска да изпълни, запримѣръ, закона на женидбата, той трѣбва да се жени съ идея. Ако нѣкой е момъкъ, и послѣ се ожени, то, като се роди неговия синъ, синътъ му да не се жени, той да бѫде послѣденъ; и момата, която се жени — нейната дъщеря, да не се жени, да бѫде послѣдна. Нищо повече. Ама кой човѣкъ нѣма да се жени? — Онзи, който е съвършенъ. Това е само за съвършенитѣ. „Които се сподобятъ съ възкръсението, нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ“. Женятъ се само несъвършенитѣ хора. Питатъ: „Да се женимь ли, или да се не женимъ?“ Щомъ сте несъвършени, ще се жените, а щомъ сте съвършени, васъ женидба не ви трѣбва. Рѣзко и положително — съвършенитѣ хора нѣматъ нужда отъ женидба! Сега, думата женидба, нѣма да я разбирате въ нейния букваленъ смисъль. Всѣки, който се жени, трѣбва да има за цѣль синь му да бѫде съвършенъ, слѣдователно, той трѣбва да вложи въ него най-възвишенитѣ свои идеи и синътъ да бѫде изразъ на своя баща. Дъщерята да бѫде изразъ на своята майка, на нейния най-съвършенъ идеалъ, божественъ идеалъ. И тогава ще прѣстане стария начинъ на прѣвъплотяване. Въ природата има новъ начинъ, по който душитѣ може да се усъвършенствуватъ. Тъй че, има и другъ начинъ за усъвършенствуване, не се самозаблуждавайте. не мислете, че само така може Има други по-съвършени методи. Ако тия методи не сѫ приложени досега за насъ, то погрѣшката е наша, не е на природата, ние сме виновни. Този методъ е готовъ, но понеже ние не сме готови да възприемемъ по-идеаленъ методъ и не може да го разберемъ, затова хората сѫ останали толкова назадъ. Прѣди двѣ хиляли години Христосъ е училь така: „Ако не се родите изново отъ духъ и вода. не може да видите царството Божие. Роденото отъ плъть, плъть е, а роденото отъ Духа, духъ е.“ Онзи. който има плътски баща и плътска майка, отъ него духовенъ човѣкъ не може да стане. Ако майката е отъ плъть, бащата не трѣбва да бѫде отъ плъть; ако бащата е отъ плъть, майката не трѣбва да бѫде отъ плъть. Нищо повече! Вие сте чудни. Може ли да съберете двѣ отрицателни величини, и да дадатъ една положителна? Може ли двѣ празнини да ви дадатъ една положителна реалность? Двѣ празнини всѣкога ще дадатъ празнина, тѣ трѣбва да се напълнятъ съ нѣщо. Сега, азъ мисля, че списанието „Новиятъ животъ“ ще умре, понеже баща му и майка му, и двамата не бѣха напълно духовни. Вие казвате: „Да започнемъ нѣщо самобитно“. Ами че кое е самобитно? Самобитно е само това, което не умира, самобитно е само това което е Божествено. Вложихте ли въ „Новия животъ“реалность, вложихте ли нѣщо Божесгвено? Не, вие вложихте ваши идеи. Кажете ми: кое е новото въ „Новия животъ?“ Това не е за упрѣкъ, но, посочете на ония пасажи, които сѫ нови, които за пръвъ пѫть се явяватъ, кое е новото нѣщо? Въ Америка има една зададена задача: даватъ 25,000 долари на онзи, който каже една нова мисьль. Нова идея, разбирамъ такава, която не е казана досега. Тази премия още не е дадена никому. Ако кажете една нова идея, която досега не е казана, 25,000 долари ви очакватъ. Ами че сега, за да кажете новото учение, новата идея, вие ще трѣбва да прѣлистите литературата, да видите дали тия нови идеи не сѫ казани въ миналото. Когато захванете каквато и да е работа, не трѣбва да имате абсолютно никаква задна цѣль, да сте прями и откровени. всичко да е ясно като бѣлъ день. Трѣбва да имате само единъ планъ и никакви задни цѣли! Бѣлитѣ Братя, въ туй отношение, сѫ много строги. Та, сега и васъ, младитѣ, ще изпитаме. Ако вие започнете едно списание, ще ви дадемъ вдъхновение, ще ви дадемъ теми, материалъ, списанието ще върви много добрѣ. Не само едно списание може да издавате, вие може да издавате двѣ, три, четири списания, но какъ! Въ всинца ви трѣбва да залегне тази велика Божествена идея. Може. Та, казвамъ, споредъ менъ, туй списание, което вие мислите да издавате, може да излиза, но, като се съберемъ на годишното събрание, тамъ ще се рѣшатъ подробноститѣ по издаването. Помнете, че окултниятъ законъ не търпи разединение. Разклонение може да търпи, но разединение не може. Двѣ списания на единъ дънеръ прѣспокойно може да растатъ, но ако ги насадите едно до друго, и двѣтѣ ще станатъ хилави, не ще могатъ. Въ тѣхъ ще има състезание, и нищо нѣма да излѣзе. Единство въ основата, и разклонение въ изпьлнението на природния планъ. Сега, вие сте най-малко двѣста души ученици, всѣки единъ ще има по единъ занаятъ, отъ който, за една година ще спести 300 лв. И тъй, 200 души, по 300 лв. правятъ 60,000 лв. Вие ще дадете 60,000 лв., и старитѣ ученици отъ школата, и тѣ сѫ 200 души по 300 лв., значи и тѣ внасятъ 60,000 лв. За една година ще се събератъ всичко 120,000 лв. Работата е свършена. Но, ще се опретнете да турите нѣщо ново, туй, което досега не е турено. Може ли да го направите. Ще направимъ опитъ. Сега слушайте, тия пари, които сѫ дадени, това сѫ единъ кредить. На този кредитъ отгорѣ може ли да турите нѣщо, което да го компенсира? Законътъ е такъвъ: на всѣки кредитъ отгорѣ, ще може ли да дадемъ нѣщо, което да отговаря? Защото, забѣлѣжете, въ окултната наука, въ Бѣлото Братство, тия пари сѫ живи, тѣ не сѫ мъртви пари. Разбирате ли? Тия пари, които насъ ни даватъ, въ тѣхъ сѫ вложени чувства, любовь. Можемъ ли да отговоримъ на тази любовь съ сѫщото нѣщо? Не мислете, че тия пари сѫ мъртви. Не, на тѣхъ трѣбва да отговоримъ по сѫщия начинъ. Помнете правилото, че Божествениятъ пѫть е най-лесниятъ пѫть за ходене. Нѣма по-лесенъ пѫть, не се лъжете. Божествениятъ пѫть, по видимому, е мѫченъ, но той е най-лесниятъ пѫть. Човѣшкиятъ пѫть се вижда по-лесенъ, но той е най-трудниятъ. И азъ казвамъ: вие, които отъ хиляди години сте прѣтърпѣли най-голѣмитѣ страдания, и сте извървѣли толкова пѫть, това е човѣшкиятъ пѫть, по който сте вървѣли. Той е много труденъ. Отсега пѫтьтъ ви е нагорѣ, нѣма да имате такива мѫчнотии. Какви ужасни минути сте прѣкарали въ миналитѣ. сѫществувания на робство! Ако сте изкарали вече туй робство, и сте видѣли ужаса му, нима отъ сега нататъкъ, когато сте свободни отъ него, ще се повърнете назадъ? Нѣма какво да се спъвате. Сега, има нѣкои отъ васъ, които сѫ по-близо до истината, т. е. ще работятъ съ по-малко усилия, а нѣкои съ повече. Но всички трѣбва да работите за разработването на вашия умъ. Има извѣстни зародиши, които сѫ посадени въ васъ, и вие трѣбва да имъ дадете условия да поникнатъ на врѣме тия сѣменца, да израстнатъ, да се развиятъ въ вашитѣ умове, и да цъвнатъ, да завържатъ и да узрѣятъ въ вашитѣ сърца. Тия сѣменца сѫ вложени въ васъ, и върху тѣхъ ще работите. Само по този начинъ умътъ и сърцето може да богатеятъ. Само така ще опитаме живитѣ закони на природата. Като четете старитѣ списатели, ще ви дойдатъ нови идеи. Старото дава мѣсто на новитѣ идеи. Разнитѣ науки спадатъ къмъ разни области. Това ще го знаете. Законътъ е такъвъ. Вие не можете да пѣете хороводна песенъ на умрѣло, и на свадба не можете да свирите погребаленъ маршъ. Има извѣстни науки които спадатъ къмъ мажорната гама; има науки, които можемъ да класифицираме къмъ минйорната гама, а има науки, които ще класифицираме къмъ хроматичната гама. Вие, обаче, искате да турите всичкитѣ науки или само въ мажорната, или само въ минйорната гама. Споредъ новото класифициране на наукитѣ, математиката, запримѣръ, къмъ коя область спада, къмъ мажорната или къмъ минйорната гама. — Къмъ мажорната, само че съврѣменната мажорна гама е изгубила своята широта. Музикантитѣ сѫ изгубили основнитѣ тонове на мажорната гама, и тя е останала хороводна. Мажорната гама съдържа просторъ, разширение, идея на удивление, а понеже съврѣменнитѣ музиканти не могатъ да прѣдадать туй удивление, образували сѫ отъ тази гама малки маршове. Значи, отъ мажорната гама сѫ останали малки идеи. Въ минйорната гама има дълбочина Тя е запазила малко своята дъчбочина, понеже е била въ скръбь. Минйорната гама е запазила своята честь, а мажорчата гама е загубила своята честь. Съврѣменната наука, като математиката, запримѣръ тя е станала прозвище. Съврѣменната математика, съврѣменната геометрия сѫ дали въ рѫцѣтѣ на лоши хора най-лошитѣ срѣдства за разрушение. Съврѣменната математика, тя е една блудна жена. Съврѣменната химия, тя е друга блудна жена, тя е дала всички задушливи газове, всички отрови, всичкото зло въ свѣта. А казватъ: „химията е една хубава наука.“ Да, тази химия не трѣбва да трови хората, а трѣбва да намѣри начини, какъ да се лѣкувагъ отровитѣ, какъ да ги изваждаме отъ човѣшкитѣ сърца, отъ човѣшкитѣ умове. Това е наука! А сега, когато нѣкой химикъ намѣри нѣкой задушливъ газъ, всичкитѣ вѣстници, всичкитѣ литератори ще го хвалятъ, че еди-кой си ученъ намѣрилъ еди-какъвъ газъ, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ. Та, каква полза отъ това, че щѣлъ да отрови цѣлъ градъ? Намѣрилъ нѣкой експлозивъ. Хубаво. Та, ние идемъ да туримъ науката на нейното подобаваще мѣсто. Ще кажемъ на науката: „Ти да не блудствувашъ вече съ толкозъ мѫже, ще бѫдешъ честна жена. Само единъ мѫжъ ще имашъ. Ти ще употрѣбишъ своята сила. своето знание, своята мѫдрость само за Бога, само за човѣчеството, само за доброто „ То е наука. Когато съврѣменнитѣ учени хора откажатъ да се продаватъ за пари, тогава ще се оправи свѣта. Тия, ученитѣ хора, които се продаватъ за пари, развалиха свѣта. Днесъ, много химици, математици, свещеници, може да ги подкупишъ съ пари. Дайте нѣкому отъ тѣхъ единъ, два милиона, и той може да продаде своята наука, и може да ви направи, каквото искате изобрѣтение. Е-е, питамь ви: При такьвъ единъ моралъ, какво общество може да имаме? Сега, васъ, като ученици на Бѣлото Братство, не могатъ ли да ви подкупятъ съ 200 - 300 хиляди лева? Утрѣ и по васъ ще дойде изкушението, Ще ви дадатъ 100,000 лева на година и ще ви кажагь: „Не ви трѣбва да пишете.“ Ти ще кажешь: „Малка умора имамъ, искамъ да си почина, слагамъ перото малко, за по-благоприятни връмена.“ Защо? Защото 100 — 200,000 лв. на перото това е голѣма тяжесть — не можешь да пишешъ. А защо нѣкой пѫть турятъ 200,000 лева на перото? За да пише. Тогава то скача, цѣла нощь нѣма да спишъ — пишешъ. Казвамъ: трѣбва да се справите съ една социална мѫчнотия — подкупа съ пари. Вие, младитѣ, трѣбва да се пазите отъ този старъ богъ, парата, най-ужасниятъ богь е той. Той е ужасень Мамонъ. Знаете ли каква е главата му? Ако ние искаме да образуваме братство, то е да се освободимъ отъ да се подкупваме съ пари, а съ честенъ трудь да изкарвзме своята прѣхрана. Досега, като сме се опетнили, ще гледаме, за въ бѫдеще, като живѣемъ по честенъ начинъ, да се не каляме вече. Тия старитѣ дрѣхи сѫ се окаляли, но новитѣ дрѣхи да не окаляме. Старото изведнъжъ нѣма да си замине. Азъ ще ви кажа защо не може да си замине. Онова дѣте, което е заченато въ утробата на майката, то е свързано съ нея, и ще се подчинява на всичкитѣ закони, които майката налага. Докато е въ утробата на майка си, ще прави всичко, каквото каже майката. Тамъ то не диша, майка му диша заради него. Нѣкой пѫть може кръвьта на майката да не е толкозъ чиста, но то казва: „Сѫдба, карма.“ И то ще бѫде тамъ докато се сформира, но дойде ли деветия мѣсецъ, излиза. Тогава му отрѣзвать пѫпа, то е самостоятелно отъ майка си. Та, казвамъ: въ новия животъ, който иде, вие ще спазите този законъ, той е неумолимъ. Ние не можемъ да скѫсаме изведнъжъ съ старото, но всинца трѣбва да бѫдете готови, та, като дойде момента, когато чуете този гласъ, съ старото всичко изведнъжъ ще бѫде свършено, и изведнъжъ ще кажете първата дума. Сега, дѣцата, като се родятъ, заплакватъ, понеже не знаятъ първата дума. Вие ще въздъхнете, и ще кажете: „Слава Богу, освободихме се отъ това робство, сега сме свободни отъ старото.“ Тогава ще се приготвите за новото учение. Новото, това е отрѣзване на този пѫпъ. Ще кажете: „Слава Богу, освободихме се.“ Знаете ли колко дни ви оставатъ, за да се родите? Десеть дни ви оставатъ още за да се родите. Отъ всичкитѣ дни на стария животъ ви оставать още десеть деня до рождението. Всички тия социални въпроси, които днесъ се повдигатъ, това е аларма, за да ви отклонять отъ тази велика идея. Вие трѣбва да погледнете сериозно на морала на всѣка наука, и само така ще видимъ, какви прѣстѫпления е извьршила математиката, ще видимъ и добритѣ и лошитѣ й страни, ще си дадемь отчетъ. Ще видимъ добритѣ и лошитѣ страни на геометрията, добритѣ и лошитѣ страни на физиката, добритѣ и лошитѣ страни на химията, на богословието. Ще видимъ и добритѣ и лошитѣ страни на всички науки и ще си дадемъ отчетъ. Сѫдба е това въ свѣта! Ти си физикъ, ще дадешъ отчетъ за своята физика. Тѣзи физици, тѣзи химици изпълниха ли тѣ Божествената воля? Съ тази наука, която Богъ е вложилъ, изпълниха ли тѣ своята задача, като учени хора? Всѣка наука има своя отговорность. Ще кажете: „Опасна работа е.“ Да, опасна работа е. Като дойде Бѣлото Братство, то ще отмѣри всичко справедливо. Всѣки трѣбва да знае, какво нѣщо е право. Ти, каквото пишешъ, трѣбва да вложишъ душата си, да вложишъ своята мисъль, своето сърце, своята воля, да изкажешъ истината. Изкажи тази истина просто, съ душата си, а не да я забулишъ. Напишешъ едно стихотворение за едно изворче, за едно цвѣте, ти трѣбва да прѣживѣешъ живота на този изворъ, живота на това цвѣте. Не мислете, че тия извори сѫ безжизнени. Тѣ сѫ живи, тѣ страдатъ. Тия извори, тия цвѣтя сѫ живи, въ тѣхъ има такъвъ единъ мораленъ стремежъ, какьвто едва ли долавятъ съврѣменнитѣ хора. Сега, запримѣръ, искаме да докажемъ, защо сѫществува материализма? Има си причини. Какъ да го оборимъ? Менъ ми трѣбватъ само петь минути да оборя единъ материалисть. Ето какъ ще го оборя. Той дойде при мене, седне на стола, тукъ, започне да аргументира, има ли душевенъ животъ или нѣма. Махна съ рѫката си, извадя душата изъ тѣлото му, простра го на легло, извадя неговия двойникъ, питамь го: Какь е сега, има ли другъ животъ или не? Още упорствува. Махна съ рѫка, извадя и астралното му тѣло. Той вижда трима. Още се съмнѣва. Извадя и менталното му тѣло, станать четирма. Той се хване за главата, казва: „Азъ вѣрвамъ вече въ Бога.“ Туря го тогава въ менталното му тѣло, казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишъ ли? — Помня. Туря го въ астралното му тѣло, казвамь: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Помнишь ли? — Помня. Туря го въ физическото тѣло. Казвамъ: вѣрвашъ ли? — Вѣрвамъ. Ще помнишъ ли? — Ще помня новото учение, и ще го проповѣдвамъ. Тъй ще му докажемь, че сме прави. Всичкитѣ ваши аргументи сѫ хубави, но не сѫ сѫществени, Има и други доказателства: като отидешь при 35-тѣ милиона градуси на Божествената Любовь, ще се върнешь, и доброволно ще кажешъ: „Събличамъ се отъ всичкитѣ лъжливи мисли и желания, нѣма нито помень да оставя отъ тѣхъ, азъ ще работя, като човѣкъ, желая да изпълня волята Божия.“ И тъй, щомъ срѣщнешь единь материалистъ, въ петь минути ще му докажешъ. Какь? Твьрдѣ лесно. Ама той ще каже: „Ти ме умъртви“. Нѣма нищо, това е първата реторта. Какъ! Въ втората реторта си. Като го прѣкарашъ прѣзь десеть реторти, той ще стане човѣкъ младъ, значи освободень отъ всички заблуждения, човѣкъ, който е готовъ да носи възвишеното, благородното човѣкъть, който нѣма да се подкупва съ нищо. Пьрвото нѣщо, като основа въ живота си, ще турите този мораль: съ нищо да не може да се подкупите. Единственото нѣщо, което може да ви подкупи, да бѫде Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тогава, всички ние ще бѫдемь носители на Божественото. Сега, не искамъ да ви гледамъ тъй омърлушени, и да казвате: „Дали това е вѣрно, дали това е истина“. Не, вие вървите въ този пѫть, дѣто нѣма абсолютно никаква лъжа. Една стѫпка назадъ може да ви провали. Поколебаете ли се, загубени сте. Тази мисъль ще имате въ ума си, тя ще ви бѫде като правило, като максима. Не бързайте, десеть деня още имате, докато се родите. Нѣма да скѫсвате съ старото. Азъ ви казвамъ: съ старото нѣма да скѫсате, има още десеть дни. Когато искате да скѫсате съ този свѣтъ, ще трѣбва да има единь бѣлъ братъ при васъ, той ще скѫса. Когато вие изисквате, той ще ви покаже какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ това старото. Прѣди да дойде той, по никой начинъ нѣма да кѫсате. Работете, приготовлявайте се, но ще чакател Затуй трѣбва да бѫдете трѣзви въ вашата мисъль. Много трѣзви ще бѫдете, безъ страхт, и безъ тъмнина, съ свѣтлина и съ любовь. Туй трѣбва да имате прѣдъ видъ. Ние седимъ прѣдъ свѣтлината на Божествения свѣтъ и знаемь кое е погрѣшно, и кое е право. Ние мислимъ, че съврѣменната наука е честна. Не, тя има много грѣхове. Пъкъ и окултизмътъ, и той има много грѣхове. Въ окултизма се родиха чернитѣ братя, затуй и окултизмътъ има своята опасна страна. Като влѣзете въ него, ще изучавате тия нѣща, нѣма какво да се плашите. Тъй седи сега великата истина. Този импулсъ, който имате въ вашитѣ души е Божественъ, но, ако не знаемъ какъ да посѣемь Божественото, може да си поврѣдимъ Послѣ, въ изкуството, художницитѣ сѫщо иматъ много грѣхове. Колко грѣхове иматъ музикантитѣ! Едни отъ тия благородни изкуства, като музиката, като художеството, колко грѣхове иматъ! Свещеницитѣ, които сѫ си играли съ мистериитѣ, колко лъжи иматъ! Всичко туй ще се разбули, ще се очисти, и ще имаме една Божествена наука, въ която нѣма абсолютно никаква лъжа. Има ли въ една книга вложени и петьтѣ добродѣтели, тогава вие не се бойте. А ние имаме такива книги, въ които душата не е взела участие. Нѣкжцѣ е взело участие само сърцето и ума, послѣ у други сѫ взели участие волята и сърцето, нѣкѫдѣ сърцето не е взело участие. Вьзвишеното и благородното у човѣка трѣбва да вземе участие! Вие сте млади, искате да пишете. Азъ ви давамъ насока, но трѣбва да вземете правия пѫть, а този е пѫтьтъ. Може да пишете всички, може да учите всички, може да свирите, може да рисувате, но това, което правите , да бѫде чисто, то е правиятъ пѫть. Сега, вие трѣбва да намѣрите една форма, въ която ще изразите тия истини. Ние трѣбва да бѫдемь като цвѣтята. Като изразимъ най-строгитѣ истини, като изобличимъ свѣта, да го туримъ въ такава лека форма, въ такъвъ ароматъ, че тази истина да бѫде привлѣкателна, да можемъ да привлѣчемъ съ нея свѣта. Сега, азъ зная, какво ще ви кажатъ. Ще ви кажатъ, че въ съврѣменния свѣть има и други хора. Кои сѫ тия хора сега? И други хора има! Ами, ако ти си единъ отъ тѣзи хора, тогава? Първото нѣщо, човѣкъ се съмнѣва, нали? Да кажемъ, че ти си единъ музикантъ. Осъмнишъ ли се, ти парализирвашъ своята дарба въ себе си. Такъвъ е Божествениятъ законъ. Нѣма желание, нѣма мисъль, въ каквото и да е направление, да пожелае или да помисли човѣкъ, и да не стане. Не въ единъ животъ, но въ цѣлата вѣчность. Човѣкъ има врѣме и условия, всичко, каквото пожелае, всичко, каквото дойде до сърцето, до ума му, всичко туй да го постигне. Туй е великата истина. Въ цѣлата вѣчность имате всичката възможность да опитате всичко, каквото помислите, почувствувате и пожелаете. Има такава перспектива на душата. За тази перспектива може да жертвувате всичко. Не въ единъ животъ, но въ цѣлокупностьта на цѣлото битие ще ви се дадатъ възможности да опитате всичко. И туй е красивото въ живота, че имаме възможность за постигане всичко онова, за което копнѣе душата, ума, сърцето и волята. Всичко туй единъ день ще може да се реализира. Тогава ще кажемъ: Разбираме сега, че животатъ ни има смисълъ, има смисълъ и цѣль има, има и радость въ живота ни. Тъй щото, тази мисъль трѣбва да залегне, като основа у насъ. Тя ще ви повдигне, и тогава нѣма да се усѣщате, като странници, но ще усѣщате, че има нѣщо въ вашата душа. И затуй ние работимъ, а не за настоящето, нито за бѫдещето. Сега, това е противорѣчие, нали? Ние работимъ за Божественото настояще, а не за човѣшкото бѫдеще. Само по този начинъ душата ще може да се освободи отъ робството, което сега прѣкарва. „Богъ е Любовь“ „Добрата молитва“.
  11. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. сл. об Общи въпроси. Н. Каишевъ. „Бѫдещата размѣнна монета ще бѫде приятелството“, казва Учительтъ. Азъ изказвамъ благодарностьта на всички братя отъ провинцията къмъ софийскитѣ братя, за малката материална помощь, която ни указаха при пѫтуването. Да пристѫпимъ къмъ работа за събиране на тия 300 лв., за да ускоримь образуването на комунитѣ. Какъвъ ще бѫде живота ни въ комунитѣ, затова може да се вземе образецъ отъ живата природа, отъ живота на пчелитѣ въ кошеритѣ. Всѣкѫдѣ, дѣто има младежка група, да се образува една каса, като дава всѣки по 5 лв. мѣсечно за купуване на единъ кошеръ пчели, за да се наблюдава живота имъ, и да се замѣни употрѣбата на захарьта съ медъ. Желателно е да се издава единъ органъ въ който да се печататъ нашитѣ изживявания и опитности Г. Радевъ. „Свѣтлината е необходима за зрѣенето на плодоветѣ „ Въ свръзка съ това, запитвамъ: Какъ ще можемъ, ние въ провинцията, да влѣземъ по-скоро въ контактъ съ туй, което Учительтъ говори? Какъ ще можемъ да имаме по-скоро Учителевитѣ бѣседи на рѫка, та да се ползуваме и ние отъ тази свѣтлина? К. Кузмановъ. По въпроса за списанието, което ще се издава, прѣдлагамъ слѣдното: да бѫде най-много 2 печатни коли, съ съдържание: въпроси по окултизма, социални въпроси, съобщения по послѣднитѣ научни изслѣдвания, да се разработватъ извѣстни мисли отъ бесѣдитѣ на Учителя и др. Г. Драгановъ. Освѣнъ това списание, прѣдлагамъ да има и другь нѣкакъвъ листъ, който да отговаря на стремежа ни да знаемъ какъ работи природата, какво изживѣва душата, изобщо — да има научно-философски характеръ. Б. Боевъ. Нуждата отъ сериозна окултна литература ме заставя да издавамъ такова списание и въ Панагюрище, но, ако се споразумѣемъ, може работата да се сведе къмъ издаване едно общо списание въ София. К. Констанитновъ. Какъвъ ще бѫде вѣстника, то зависи отъ нуждитѣ, които сега виждаме въ събора. Безъ да мислимъ, че много сме добили тукъ, поне получихме единъ импулсъ. Една идея, която възприехме отъ Учителя за вѣстника, между другото е тази, да обработваме легендитѣ, които Той дава въ бесѣдитѣ си. Защо да издаваме списание а не отдѣлень листъ, то е, защото нѣмаме възможность, срѣдства за този листъ. Г. Радевъ. Нашето списание трѣбва да бѫде въ духа на новото учение, нѣщо оригинално, което да отразява живота на нашето братство, на нашето общество. Само така ще има смисъль. Въ това списание, като основа, трѣбва да залегнатъ бесѣдитѣ на Учителя. То трѣбва да се яви, като единъ органически изразъ на новото въ нашия животъ. Въ това списание трѣбва да се изразява морала на тъй нареченитѣ „неписани закони“.
  12. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. сл. об. Свободни училища, основани на окултната педагогика. (Б. Боевъ). Какъ гледа окултизмътъ на днешното училище? Днешното училище е една „педагогическа трагедия“, както казва Д-ръ Ерихь Швебшъ въ прѣдговора си къмъ едно педагогическо сьчинение на Д-ръ Шайнеръ. Той казва още, че днешното училище е една трагедия на незнанието и неможенето. Днешното училище е изживѣло своето врѣме. То може да се сравни съ затвора. Въ затворъ сѫ не само ученицитѣ, но и самитѣ учители. Тѣ сѫ въ зависимость отъ законитѣ и правилницитѣ, отъ програмитѣ и окрѫжнитѣ на министерството. Учительтъ е ограниченъ, той нѣма свободни рѫцѣ да твори. Това ще става, докато училището се намира въ рѫцѣтѣ на държавата. И тъй, първото нѣщо, което иска окултизмътъ, то е, да освободи училището отъ опеката на държавата. Тя иска чрѣзъ училището да насажда своитѣ принципи, своя редъ на нѣщата. Въ новото училище, учительтъ ще бѫде напълно свободенъ, нѣма да висятъ надъ него закони, правилници, окрѫжни, външни прѣдписания и др. Както казва Д-ръ Щайнеръ, ще му се даде възможностъ да дѣйствува съгласно своитѣ познания върху човѣшката природа. Така е въ Валдорфското свободно училище въ Щутгартъ. Като казваме „свободно училище“, разбираме двѣ нѣща: 1) свободно отъ опеката на държавата, 2) зачитане свободата на дѣтската индивидуалность. Въ новото училище нѣма да има бѣлѣжки и наказания. Истинската педагогика трѣбва да гради съ положителни, а не съ отрицателни срѣдства. Всѣко наказание, макаръ и най-малкото, издига стѣна между сърцето на ученика и това на учителя, и тогава всѣко възпитателно въздѣйствие става невъзможно. Любовьта трѣбва да бѫде атмосферата, въ която да живѣе цѣлото училище! Тя е главниятъ факторъ въ училището. Отъ днешното училище вѣе студъ. Днесъ има грамадни, дебели стѣни между учителя и ученика, когато между тѣхъ трѣбва да има само приятелски връзки. За лошитѣ резултати отъ днешното училище не трѣбва да се обвинява нито учителя, нито ученика. Виновна е системата. Понеже днешното училище е невъзможно, трѣбва да създадемъ навсѣкѫдѣ въ България нови училища, подобни на Валдорфското въ Германия, дѣто се прилагатъ принципитѣ на окултната педагогика. Но ние не трѣбва да бѫдемъ слѣпи копирачи на това училище. Може да заемемъ много нѣщо отъ тамъ, но трѣбва да сътворимъ нѣщо ново, съобразно мѣстнитѣ условия. Само окултната педагогика е въ сьстояние да даде едно вьзпитание съобразно дѣтската природа, понеже се основава на ясновидского изслѣдване на дѣтето прѣзъ разнитѣ периоди на развитието му, и затова изхожда отъ дълбокото познаване законитѣ на дѣтското развитие.
  13. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Новото учение или великата лаборатория на живата природа. (П. Теодорова). Истина, истина ви казвамъ „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види царството Божие“. (Иоана 3: 3). И запита Никодимъ Христа: Какъ е възможно това, може ли подобно нѣщо? Днесъ идва нова свѣтлина въ свѣта — Новото Учение — и всички съврѣменни учени я посрѣщатъ съ сѫщитѣ думи: „Възможно ли е туй? Заблуда голѣма е това!“ Но сѫщата тази свѣтлина прѣвежда Христовитѣ думи, и казва: „Ако не пожелаешъ съ всѣка фибра на своето външно и вѫтрѣшно, естество да минешъ прѣзъ великата лаборатория на живата природа, не ще видишъ царството Божие, тука на земята, и горѣ на небето“. И сѫщиятъ този Никодимъ, човѣкътъ, който изказа съмнѣнието си прѣди 2000 г., идва днесъ, рови се изъ всички области на науката, вади опаковкитѣ на тѣхното съдържимо, втурва се съ непрѣодолима жажда отвънъ навѫтрѣ въ тѣхъ; учи, тьрси методи и срѣдства, иска да влѣзе вѫтрѣ, гдѣ миръ и тишина цари, гдѣ знание и мѫдрость истинска блѣсти. И спира се днесъ тозъ ученъ на явленията изъ „физиката“, но не задоволяватъ тѣ неговото богато естество. Той вижда въ тѣхъ салъ външнитѣ промѣни, вижда трансформиране на енергиитѣ, но вѫтрѣ иска той да влѣзе, тамъ, гдѣто първопричината се крие. И спира погледа си къмъ „химическитѣ прояви“, дано тѣ вѫтрѣшната жажда задоволятъ. И знае той, че при тия явления веществото или материята коренно се измѣня. Туй иска да намѣри — начини и срѣдства — нечистото въ чисто да прѣвърне, неблагородното въ благородно, тъмното въ свѣтлина, безжизненото въ вѣченъ животъ! И спомня си усилията на нѣкогашнитѣ алхимици, но страхъ и срамъ го спиратъ да признае правото имъ днесъ. „Тѣ заблудени сѫ, хора на миналото.“ И не усѣща какъ, но този ученъ, като знае условията за химическитѣ прѣвръщения, реактивитѣ за тѣхъ, киселини, основи и соли, иска, желае да ги намѣри нѣйдѣ другадѣ скрити, въ недрата на природата, да опита върху си тѣхнитѣ резултати. Желае и навлиза, но безпощадна е тазъ „велика лаборатория на природата.“ Тя научава, дава, но и много ридания произвежда. Вѫтрѣ, гдѣто си нагазилъ, въ нея, смѣси нѣма, реактивитѣ сѫ чисти, идеално чисти, и затуй прѣфинени елементи и съединения създава. Тукъ, въ нея, ще разберешъ дълбокитѣ закони за прѣвръщане на енергиитѣ. И всичко съ радость изнася днесъ тозъ ученъ върху си, на личенъ опитъ, като провѣрява и думитѣ изказани отъ великия Лавуазие, баща на химията: „Нищо въ природата не се губи, нито се създава, а само се видоизмѣня“. Затуй „видоизмѣня“ той всичко ще понесе, Знае, че свѣтътъ въ развоя си не слиза, а се качва, и отъ тъмното къмъ свѣтлото върви. И навлиза, навлиза все по-надълбоко, като носи всичкия си запасъ отъ знания на „съврѣменния ученъ.“ Върви и си разсѫждава: Що е съврѣменниятъ човѣкъ? — Една незавършена, изнудена отъ собственитѣ си грѣшки, идея, която ту на лѣво, ту на дѣсно надтежнява, споредъ туй, дали сърце или умъ я управлява. Загубилъ той равнодѣйствуващата на тия двѣ сили — волята, криви изъ свѣтовния пѫть, „неравната борба,“ както го наричатъ. Но, силниятъ лѫчъ на „новото учение“ го мами, води го къмъ потайнитѣ гънки на тазъ „велика, жива природа“, и прѣдставя му методи и начини нови, вѣрни и непоколебими. И казва му: „Опитай и сравнявай. Запасътъ си отъ знания вѣрно дръжъ, и на него се основавай!“ Тъй изпъква въ ума на съврѣменния учень и закона за постояннитѣ отношения на Пру: „Че елементитѣ, когато ще влизатъ въ съединения, и когато ще излизатъ отъ съединенията, винаги се намиратъ въ точно опрѣдѣлени, постоянни отношения по тегло и по обемъ. Вземе ли се излишъкъ отъ единия елементъ, излишното количество не дѣйствува“. Законъ за постоянството! Постоянство въ отношенията! Стабилность на всичко въ свѣта! Тъй задълбоченъ, въ тоя, и въ редъ други закони изъ областьта на цѣлата наука, върви съврѣменниятъ ученъ навѫтрѣ, навлиза въ тазъ велика лаборатория, и чува нейниятъ тихъ шепотъ, между елементи и съединения: „Ела, ела, ще се родишъ изново, и ще видишъ царството Божие!“ __________________________ О. Славчева. Съ прочувствени и топли думи поздрави всички братя и сестри, присѫтствуващи на събора, като пожела успѣхъ въ тази нова и първа работа за насъ. П. Русевъ. Говори върху комуналния животъ. Спомена, че правилниятъ пѫть въ нашето развитие е пѫтьтъ на сърцето, а не на ума, защото новата култура, която иде сега въ свѣта е „културата на сърцето.“
  14. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 9 ч. с Окултни науки. (К. Кузмановъ) Подъ окултни науки разбираме слѣднитѣ: астрология, алхимия, кабала, физиогномия, френология, хирософия, графология и магия. Източници за изучване окултнитѣ науки сѫ: западноевропейската окултна литература, бесѣдитѣ на Учителя и нашиятъ личенъ опить. Не можемъ да установимъ редъ и планъ задължителенъ за всички, по който да става изучването на окултнитѣ науки, едно, защото ни липсватъ нужнитѣ за това обширни познания, и второ, защото тия науки засѣгатъ и области, стоящи по-високо отъ ума, съ помощьта на който бихме построили подобенъ планъ. Понеже всички окултни науки изучаватъ единъ и сѫщъ животъ, само че отъ разни страни, то, колкото повече се задълбочава човѣкъ въ коя и да е отъ тѣхъ, чувствува нужда отъ допълнение и помощь на всички останали. Човѣкъ може да започне съ коя и да е окултна наука, и около нея да групира изучването на всички останали. При добиване на знания, изобщо, човѣкъ тръгва отъ онова което е най-близко до самия него, и постепенно отива къмъ по-далечното. Въ областьта на окултнитѣ науки се забѣлѣзва сѫщото. И при тѣхъ, обикновено, човѣкъ започва съ най-близкото, т. е. съ физическото тѣло, респективно съ физиогномията, френологията и хирософията. Не трѣбва да забравяте, че окултното знание не се състои само въ четене на книги и запомване на правила (заблуждение, въ което мнозина изпадатъ при изучаването особено на физиогномияга, френологията и хирософията), а въ схващане живата връзка между фактитѣ въ живота. А това зависи не само отъ ума и паметьта, но отъ цѣлокупното ни духовно развитие. Алхимията, до колкото може да прѣдставлява днесъ интересъ за насъ въ първата си часть (трансформиране на металитѣ) прѣдполага обширни познания по химия, а въ втората си часть (духовната) - доколкото искаме да я свържемъ съ нашето нравствено усъвършенствуване, може би да ни даде много образци и импулси. Но, да слѣдваме слѣпо прѣдписанията на алхимицитѣ въ онази символична форма, подъ която сѫ останали, това нѣма да ни доведе до никакви резултати. Кабалата въ своята догматична часть прѣдставлява една метафизика твърдѣ особена по своята терминология, но по сѫщина много близка до другитѣ окултни дисциплини. Въ практическата си часть кабалата прѣдставлява нѣщо мѫчно осѫществимо, защото тя прѣдпоставя извѣстно достигнато вече духовно съвършенство. Тъй както се разбира и пише кабалата днесъ, тя не е нищо друго, освѣнъ филологически разкопки и аритметични изчисления, за които мѫчно може да се каже каква езотерична стойность иматъ. Въ практичната си часть кабалата се приближава най-вече до магията, а на мѣста двѣтѣ дори се сливатъ. Да се практикува кабалата, респективно магията, ще рече съзнателно да се направляватъ и използуватъ природнитѣ сили. А за да може това да стане безопасно, необходимо е прѣди всичко, пълно безкористие, защото природата е и щедра, но и строго справедлива. Астрологията твърди, че планетитѣ сѫ живи, разумни сѫщества. Това, което днесъ наричаме планети, сѫ само тѣхнитѣ физически тѣла. Подобно на човѣка, и тѣ иматъ по-тънки и по-обемисти тѣла, чрѣзъ които си влияятъ взаимно. Влиянието на всѣка планета е особено. Сборътъ отъ планетнитѣ влияния въ мига на раждането, опрѣдѣля сѫдбата на човѣка, или по-право, човѣкъ се ражда при такива планетни условия, които точно съотвѣтствуватъ на сѫдбата, която той самъ въ миналото си е прѣдопрѣдѣлилъ. Споредъ астрологията, въ живота на човѣка има нѣща неизбѣжни (добри и лоши), има нѣща само възможни, а има нѣща, при които има свобода на изборъ. Притежава ли човѣкъ познания по астрология или не, е до извѣстна степень безразлично, защото, и въ единия и въ другия случай само смирението и безкористието могатъ да дадатъ правилна насока на неговата сѫдба. Между новото учение и основнитѣ твърдения на окултнитѣ науки противорѣчие не може да има. Учительтъ не ни занимава сега съ твърдѣ специални окултни въпроси, за да не отвлича вниманието ни отъ по наложителнитѣ и по-важни задачи. Той не иска отъ насъ хиромантици, френолози, астролози, и т. н., а прѣди всичко — хора съ чисти сьрца, свѣтли умове, истинолюбиви души и диамантна воля. Защото, само когато постигнемъ това, той ще може безопасно да ни повѣри окултни сили и окултно знание, и то не книжно знание, а знание живо.
  15. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 7 ч. с. 3 юли. Окултизъмъ и наука (Б Боевъ). Окултниятъ ученикъ трѣбва да изучава днешнитѣ официални науки. Тѣ сѫ науки прѣдимно за физичния свѣтъ, а послѣдниятъ не е ли Божественъ, като невидимия свѣтъ? За да разберемъ окултизма, най-добро и необходимо подготовление е изучаване наукитѣ, относящи се до физичния свѣтъ. Днешната духовна криза е двойна: въ ума и въ сърцето. Тази криза въ ума е изразена, като борба между науката и религията, а въ сърцето — като откѫсване на човѣка, изгубване връзкитѣ му съ цѣлото. Само окултизмътъ днесъ е въ състояние да хвърли мостъ между науката и религията, и по този начинь да спомогне за възтържествуването на религиозното живото, разбиране. Окултизмътъ е естествознание. Той прѣдставя продьлжение на естествознанието въ невидимата областъ. Окултизмътъ не е основанъ нито на слѣпа вѣра, нито на философски спекулации. Методитѣ му сѫ: опитъ и наблюдение. Когато човѣшкиягъ умъ става по-самостоенъ въ епохата на хуманизма, възбуди се интересъ къмъ изучване на природата. Слѣдь откритието на Коперника, слѣдь създаването Кантъ — Лапласовата теория за произхода на слънчевата система, и особено слѣдъ еволюционната теория на Ламарка и Дарвина, още по-ясно се изтъкна, че тѣзи три учения противорѣчатъ на Библията. Съ развитието на психофизиологията се откри голѣмата зависимость между нервната система и душевния животъ. Слѣдователно, можеше да се прѣдположи, че душевнитѣ способности иматъ корена си въ мозъка. Намѣриха се и други противорѣчия, напр. чудесата въ Ветхия и Новия Завѣтъ, които днешната наука смѣта за нарушение на приоднитѣ закони. Но, всички тѣзи противорѣчия сѫ само привидни. Теорията на Коперника не прѣдставлява никакво противорѣчие. Кѫдѣ въ религиознитѣ книги е писано, че слънцето се върти около земята? Сѫщо и Кантъ - Лапласовата теория не противорѣчи на спиритуалистичния мирогледь. Даже въ индийскитѣ религиозни книги се говори за манвантаритѣ, които сѫ прѣраждания на слънчевата система. Окултиститѣ не само сѫ знаяли за произхода на слънчевата система отъ мъглявина, но сѫ знаяли какво е имало и прѣди тая мъглявина. Сѫщо е и съ еволюционната теория. И психофизиологията сѫщо не може да противорѣчи. Нервната система е инструментъ за проява на извѣстни сили на съзнанието въ физическия свѣтъ. Разказъть за сътворението на Адама е абсурденъ само на пръвъ погледъ, но той става твърдѣ дълбокъ, когато се разгледа отъ окултно гледище. Сѫщото е и съ разказитѣ на Ноя и Йона. Ако разгледаме отношението между окултизма и разнитѣ науки, ще видимъ, че нѣма никакво противорѣчие. Нѣщо повече: проблемитѣ въ разнитѣ науки могатъ да намѣрятъ своето истинско разрѣшение само въ окултизма. Напр. днешната биология не може да обясни наслѣдсгвеностьта. Има нѣколко теории за това, но всѣка отъ тѣхъ противорѣчи на фактитѣ. Само окултизмътъ може да обясни наслѣдването на придобититѣ признаци, но не е тукъ мѣстото да се спирамъ на този въпросъ. Днешната биология чрѣзъ много факти идва до приемане на етерното тѣло (опититѣ на Харрисънъ, Колиско и др.) Сега, нѣщо за еволюционнитѣ фактори. Окултизмътъ дава извѣстно значение на подбора и на взаимопомощьта, като фактори на еволюцията, но главно мѣсто дава на вѫтрѣшния факторъ, което се доказва, между другото, напр. съ опититѣ на Волфа върху окото на тритона. Споредъ най-послѣднитѣ данни на физиката, материята е кондензирана енергия, и това пакъ потвърждава една отдавна извѣстна окултна истина. Отношението на окултизма къмъ психологията. Нито психоаналитичната теория на Фройда, нито други психологични теории могать да обяснятъ извѣстни психични явления. Нѣщо повече: извѣстни области на психологията направо водятъ къмъ окултизма. Напр. хипнотизмътъ, особено съ своитѣ дълбоки фази, доказва извѣстни окултни истини: сѫществуването на аурата, реалностьта на ясновидството и пр. Въ тази область най-много сѫ работили Де-Роша и Дюрвилъ, френски изслѣдователи. Окултизмътъ хвърля свѣтлина още и върху слѣднитѣ науки: геологията, филологията, етиката, историята, социологията и другитѣ науки. Въ всички науки се влива една нова, духовна струя. Сѫщото става и съ изкуствата. Всичко тава доказва, че наближава епохата на една духовна култура, на едно велико духовно събуждане на човѣчеството.
  16. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 63/4 ч. Двѣ думи! (Учительть) Тия въпроси, които искате да разрѣшавате, не сѫ мѫчни. Тѣ сѫ много лесни за разрѣшаване. Нали, ако не се намажатъ колелата, много мѫчно се въртять. Сега, много винтове сѫ ръждясали, и вие трѣбва да ги намажите съ масълце. И социалнитѣ въпроси, които вие ще разрѣшавате, лесно ще се разрѣшатъ, защото ключоветѣ сѫ у васъ самитѣ. Ами нѣма какво да увѣщавате богатия човѣкъ да разтвори касата си, да даде имането си. Ключоветк сѫ у васъ, ще завъртите ключоветѣ, и ще отворите касата. Ако царството Божие е въ вась, то ще намѣрите тия ключове, ще отворите каситѣ, и всички хора ще почнать да мислять, като васъ. Нищо повече! Сега, на тия богати хора, вънъ въ свѣта, имъ трѣбватъ забавления. Не разрушавайте тѣхните илюзии! Богатитѣ хора, тѣ сѫ дѣца на куклитѣ. И, ако вие бутните тѣхнитѣ кукли, тѣ, като нѣматъ съ какво да се занимаватъ, ще се нахвърлятъ вьрху васъ. Нека тѣ се занимаватъ съ социалнитѣ работи, а вие ще се занимавате съ вашитѣ работи, докато всичко се приготви, че като се приготви, послѣ ще имъ се даде отъ това готовото. Не мислете, че хората много сградатъ. Не страдатъ много, не се заблуждавайте! Какви сѫ страданията имь? Че майката изгубила дѣтето си, то е една илюзия. Та кога е било то нейно дѣте? Чудно ще бѫде, ако нѣкой добъръ човѣкь ми даде единъ скѫпоцѣнень камъкь, и слѣдь врѣме си го вземе, а мене ми потекать четири реда сълзи, че съмъ изгубилъ камька! Оть гдѣ накѫдѣ е мой? Или, една душа дошла отъ Бога, въплотила се на земята, и си отишла, защо ще плача, че тя си измѣнила формата? Ами, ако едно сѣме е паднало въ земята и израстнало въ едно великолѣпно дьрво, ще плачемь ли за него? Сега, вие не плачете за старото, не отричайте старото! Нѣма какво да го отричаме, но нѣма защо и да имъ доказваме новото. Този въпросъ, че отричаме стария животъ, ще го оставимъ на вторъ планъ. Ние приемаме новия животъ, нищо повече! Въ новия животъ има всичкото богатство, а всички тия хора около насъ сѫ все бѣдняци. Ние ще имъ дадемъ отъ нашето богатство, и въпросътъ ще се свърши. Новиятъ животъ носи всичко въ себе си! Той носи условия за чистота, носи условия за умствено развитие, носи и условия за калене на волята. Единь анархистъ нѣма диаманта воля. Единь човѣкь, който се кръщава съ думата анархистъ, не е анархисть, единъ християнинъ, който се кръщава съ думата християнинъ, не е християнинъ; и даже единъ който се кръщава съ думата Любовь, той не е позналь още Любовьта. Та, ако не възприемешъ, и ако не проявишь тази Любовь, какь ще носишъ новия животъ? Само онзи който прояви свѣтлината, който свѣтне, само той носи името на свѣтлината. Щомъ не свѣти може ли да се кръсти съ името на свѣтлината? И Любовьта е Любовь, само като се прояви. Любовьта е реална, когато се прояви. Реално е само това, което се проявява. Ние не можемъ да говоримъ за реалното, като за нѣщо минало, като за нѣщо бѫдеще Божествената реалность е всѣкога реалность. А по отношение на нашитѣ сегашни разбирания туй е като единь наученъ методъ, то е право, но ако не искате да се спъвате, по отношение на вашитѣ дълбоки разбирания, ще разбирате дѣйствителностьта като дѣйствителность, ще разбираге нѣщата добрѣ. Не мислете, че сте баби. Ами че всѣкиго едного отъ васъ сега мога да го направя герой. Ако вие нагорещите едно желѣзо до нѣколко хиляди градуса, съ това желѣзо нѣма ли да ви докарамь до положение да си пробиете пѫть навсѣкѫдѣ? Та, казвамъ: вашитѣ мозъци трѣбва да ги нагорещимъ, има особени пещи въ природата, и тогава, отъ дѣто минете, ще топите хората. Нищо повече! Нѣма да имъ казвате нищо. Нима, катою дойде слънцето казва нѣщо? То като пекне, снѣгътъ трѣбва да се стопи. Съврѣменниятъ свѣтъ нѣма да се унищожи, ще се стопи, т. е. новото учение ще разтопи свѣта. Всички хора, които сѫ направени отъ ледъ, ще се стопять, на вода ще станатъ, нищо повече. Извори ще станатъ; пъкъ отъ тия извори ще потекатъ рѣкички; водата отъ рѣкичкитѣ ще прѣвърнемъ на пара, а парата на електричество въ смисълъ на Любовь. Що отъ това че нѣкой е прѣминаль отъ едно сьстояние въ друго? Послѣ, вие искате да образувате комуни, но се страхувате, че нѣма срѣдства. Вие може да образувате комуни, а азъ ще ви прѣдставя единъ начинъ за образуване на сигуренъ фондъ. Колко души сте тукъ? — Около 200 души. Значи, всѣки единъ отъ васъ, не може ли да спести по 300 лв. прѣзъ годината? — Може. Тъй, 200 души по 300 лв. = 60,000 лв. За една година - 60,000 лв., въ 10 години 600,000 лв. Слѣдъ това, всѣки единъ отъ васъ може да убѣди поне още по трима души, и тѣ да дадатъ по 300 лв Тъй щото, вие ще турите въ себе си мисъльта че комунитѣ сѫществуватъ въ свѣта, нѣма какво да ги уреждаме. Тѣлото е една комуна, и сѫщиятъ образъ на нашето тѣло ще го приложимъ въ обществения свѣтъ. Нѣма другъ образь за комуна, освѣнъ образа, който сѫществува въ тѣлото. По сѫщия законъ, по великия Божественъ законъ на Любовьга, на по-низко стоящитѣ братя отъ насъ, ние ще дадемъ по-голѣма почесть, понеже върху тѣхъ ще легне по-голѣмъ товаръ. Върху краката ни нѣма ли по-голѣмь товаръ? Но пъкъ затова, вечерно врѣме ще вземемъ, ще ги поразтриемъ, ще ги помилваме, ще ги измиемъ, и краката усѣщать въ това една компенсация, едно морално задоволство. Тѣ казватъ: „Заради Любовьта ние извършихме една работа на господаря си, но сме благодарни той да ни поизмие и погали“. И ние, хората, ще носимъ мѫчнотиитѣ съ благодарность, както краката. Понеже Господь ни погали съ своята Любовь, ние може да прѣнесемъ още хиляди страдания, и ще кажемъ: „Заради Любовьта и свѣтлината, която Господь ни даде, ние ще Му благодаримъ, и ще работимъ заради Него“. И тьй, ние ще бѫдемъ герои въ страданията. Ами че днешнитѣ страдания трѣбва да бѫдатъ заради васъ една играчка! Вь ума ви тѣ трѣбва да бѫдатъ като играчка. Разбира се, онзи, който го е страхъ отъ мечката, нѣма да го пратишъ веднага при нея. Ще го накарашъ най-първо да се приближи къмъ нея на петь крачки, послѣ на четири, на три, на двѣ, и най-послѣ ще го накарашъ да я бутне съ единия си прьстъ, послѣ да я хване за ушитѣ, да я поглади и най-послѣ да се разговори съ нея Това сѫ редь опити, които ще минете. Ще турите туй, великото въ себе си, и само тогава ще бѫдете много смѣли. А пъкъ иначе, ползувайте се отъ всичко. Сега, като свършите сьбора, може би азъ ще хвърля една малка свѣтлинка, какъ трѣбва да гледате на нѣщата, понеже искате да станете по-смѣли Има една смѣлость въ свѣта, и тя седи въ слѣдующето: виждашь, че нѣкой човѣкъ се пъне, не може да развинти нѣкой винтъ. Да му помогнешъ, това е благородно! Единъ човѣкъ се отчаяль, има дългове, намислилъ да се самоубие. Да му покажешъ пѫтъ, по който той ще може да плати своя дългъ, това е благородно! Кажи на този човѣкъ: „Азъ ще ти платя дълговетѣ“, и той ще се засмѣе. Ще ги платишь, защо не? Богатитѣ хора може да платятъ дълговетѣ ча своитѣ братя. Въ природата има единъ законъ за тази компенсация. И, ако вие вѣрвате въ комунитѣ, ще ги устроите, тѣ ще изникнатъ, като гѫби. Но, трѣбва да знаете, първото нѣщо: много сѫ дебели стѣнитѣ между хората, понеже човѣшкиятъ егоизъмъ е взелъ върхъ надъ всичко. Дебелитѣ стѣни трѣбва да изчезнатъ, да останатъ много тънки прѣгради, за да можемъ свободно да прѣминаваме, и като дойдешъ до твоя съсѣдъ, да нѣма прѣграда Ще попиташъ: „Мога ли да прѣкрача въ твоето мѣсто по закона на Любовьта?“ — Можешъ. Трѣбва да бѫдете крайно учтиви. Азъ бихъ желалъ всички вие да бѫдете, въ всичкитѣ си разисквания, крайно деликатни. Сега, като ви слушамъ, нѣкѫдѣ може да дойдете до стълкновение. Ние не разрѣшаваме въпроситѣ на свѣта. Въпроситѣ на новия свѣть сѫ разрѣшени, вие ще влѣзете, просто, като работници да реализирате тѣзи планове. Ще ви се дадатъ идеи за реализиране на тия планове. Тия идеи ще дойдатъ въ вашитѣ умове, чувствата — въ сърцата ви, енергиитѣ — въ волята. Вие ще влѣзете, като работници, ще бѫдете носители на новитѣ идеи. Сега, нѣма какво да се плашимъ вѫтрѣ въ себе си. Ние ще положимъ великия Божественъ законъ на Любовьта, и ще знаемь, че Богъ може да ни каже Истината. Богь е измѣнилъ своето мнѣние заради насъ. Знаете ли въ какво отношение? Понеже грѣховетѣ на хората сѫ били прѣдъ Неговото лице, като сѣнка, и Той, като ги е слушалъ, слушалъ, отхвърлилъ грѣховетѣ имъ настрана, погледналъ ги въ лицето, и ги попиталъ: „Какво искате, за какво плачете? Искайте сѫщественото, и ще ви се даде“. Слѣдователно, на всинца ще се даде, каквото искате, но нищо излишно. Искайте сѫщественото, което трѣбва за вашето развитие, и ще видите, че Господь другояче гледа. Богъ е прѣмахналъ всичкитѣ онѣзи прѣпятствия, които сѫ ни държали далечъ отъ Него. Ние ще се обърнемъ къмъ Него, ще използуваме Неговата свѣт.пина, Неговата Мѫдрость, Любовь, и Истина, и ще работимъ съ тѣхъ. Богъ изпраща своитѣ синове, тѣ носятъ плановетѣ. И въ туй отношение, вие може да бѫдете напълно спокойни. Само гледайте да бѫдете готови ученици, та, туй, което възприемете да не го изпуснете. Ще внесете този новия елементъ въ живота си. Азъ искамъ, като си заминете по домоветѣ, да бѫдете всички обновени. Трѣбва да знаете едно нѣщо: вие мислите, че анархиститѣ работятъ повече отъ васъ? Не. Вие мислите, че толстоиститѣ сѫ по-чисти отъ васъ? Не. Ние имаме съвсѣмъ друга норма за чистотата на единъ човѣкъ. Да се не заблуждавате съ толстоиститѣ, съ анархиститѣ и пр. Тѣ сѫ наши братя, нищо повече! Всички тия разни учения и учени, азъ ги уподобявамъ на слѣдующето, ще ви приведа слѣдующия примѣръ: едно врѣме, когато 12-тѣ еврейски плѣмена пѫтуваха въ пустинята, всѣко плѣме носѣше една часть отъ скинията. Когато ги питаха: какво носите? — Скинията. Едни носѣха покрива, други кадилницитѣ, трети темяна, четвърти — попскитѣ одежди, пети ковчега и т. н., но, щомъ пристигнѣха нѣкѫдѣ, всичкитѣ колѣна донасяха частитѣ на тази скиния, събираха я и тамъ се покланяха. Сега, тия Бѣли Братя, като дойдатъ, и като дойде Божествениятъ Духъ на свѣтлината, Богъ ще се изяви чрѣзъ всички. Тия носители на скинията ще кажатъ на всички: „Донесете частитѣ“, и ще съградите тази Божествена скиния. Тъй щото, отъ всички учения, каквито има по свѣта, всѣки ще донесе частьта на този новия Храмъ, всѣки ще внесе своя си дарь. Тъй ще гледате на нѣщата, нѣма да давате прѣдимство никому. Всички учения сѫ на мѣсто. Материалиститѣ ще ги туримъ на работа, тѣ носятъ пода, блоковетѣ за темелитѣ. Ще имъ кажемъ: „Дайте вашитѣ блокове, тѣ трѣбватъ за долу, дълбоко въ земята, за основа. Анархиститѣ, тѣ ще донесатъ ножове, чукове за дѣлане. Толстоиститѣ носятъ хубави дрѣхи, прѣмѣни за прѣобличане — и тѣ трѣбватъ. Търговцитѣ насъбрали хлѣбецъ, житце, брашнице. Ние ще огладнѣемъ, и тѣ ще отворять хамбаритѣ. Тъй щото, ние ще видимъ, че всички тия богатства, всички тия насъбрани нѣща, всѣко нѣщо, което сѫществува, то си има своето мѣсто. Сега, ще се приготвите за утрѣшния день, да бѫдете бодри, ще завъртите новъ ключь. Втората сутринь събраннето трѣбва да стане по другъ начинъ. Трѣбва да разсѫждавате. Не че ще бѫдемъ безъ инициатива, не, азъ искамъ всички да бѫдете съ инициатива, затова се събирате сега младитѣ. Не мислете, че старитѣ сѫ въ бездѣйствие Не, старитѣ сега сѫ обули нови потури. Знаете ли, и тѣ сѫ наострили ножоветѣ си, и казватъ: „И ние подиръ младитѣ!“ Готови сѫ на нови жертви. Мѫчно е да се трансформира човѣкъ. Мѫчно е, но не е невъзможно. Въ всинца ви виждамъ, че става единъ вѫтрѣшень процесъ, всинца сте заети съ една велика мисъль. Вие всинца желаете Любовьта, Мѫдростьта, всички искате Истината, нали? Истината кали волята, Мѫдростьта кали ума, а Любовьта кали сърцето. Слѣдователно, вие ще работите съ Истината, и ще бѫдете готови. Сега, щомъ нѣкой е чистъ, той е толстоистъ. Щомъ е извадилъ ножа, той е анархистъ, отговаря на съпротива съ съпротива. А новото учениение го уподобя тъй: новото учение плаща дълговетѣ на всичкитѣ хора, нищо повече! Пуща всички свои братя отъ затворитѣ, разрушава затвори, болници, и на мѣстата имъ съгражда жилища. На всички казва: „Слънцето, всичко е сьздадено за васъ, всички вие сте братя, всички ще работимъ, всички ще се учимъ, всички ще пѣемъ, всички ще свиримъ, всички ще почиваме“. Това е то новото учение! Ние започваме съ пѣене, съ молитва, а молитвата е най-хубавата работа. Който не може да работи съ молитвата, той не може да работи на земята. Религиознитѣ хора пъкь ще работятъ за подкрѣпа на религиознитѣ чувства. Тъй щото всичко, което е хубаво въ свѣта, ние ще го вземемъ, и ще влѣземъ, като ученици на новото, безъ насилие. Всички ще турите надписа: Безъ насилие! Никакво насилие, и ще си отстѫпвате взаимно. Днесъ, азъ ви слушахъ прѣзъ цѣлия день, отъ сутриньта, и си мислѣхъ да не присѫтствувамъ, но казахъ: ще имъ покажа единъ примѣръ, ще ги изслушамъ. И менъ ми бѣше приятно да ви слушамъ Казвамъ: много хубаво е. Сега, на всинца ви трѣбва, приложение! Малкиятъ приходъ, който имате може ли да го заложите? Може, какъ не. Умътъ, който имате, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? Можете. Сърцето, можете ли да го посвѣтите за Любовьта? — Можете. Волята, може ли да я посвѣтите? — Можете, Шомъ всичко посвѣтимъ, ние сме силни. Е ли Любовьта въ насъ, ние разполагаме съ най-голѣмата сила въ свѣта, и никой не може да ни се съпротиви. И знаете ли на какво мязаме тогава съ нея. Въ Америка поставили на едно мѣсто два хубаво намагнетисани топа. Отива единъ богаташъ, хубаво облѣченъ, но обущата му били подковани, и като приближилъ до топоветѣ, тѣ тъй силно притеглили краката му, че обущата му се изтръгнали отъ краката. Та, Божествената Любовь така ще привлече богатитѣ хора, че ще имъ се отнематъ не само обущата, но и кесиитѣ, и всичко. И тогава, за да се освободятъ богатитѣ хора, тѣ ще дадатъ всичко. Старитѣ възгледи, това сѫ натрупано богатство. Това богатство трѣбва да остане въ васъ, като една утайка отдолу, и да се повдигнете нагорѣ, къмъ Бога, да се занимавате съ новия свѣтъ, съ новото учение. Туй новото, то е вече възприето, то е изживѣно отъ други, и ние ще го приложимъ по сѫщия начинъ, по какъвто тѣ сѫ го приложили прѣди нась. Туй, което наричаме ново, за нѣкои е старо, но за насъ, на земята, е ново. Бѣлото Братство отъ хиляди години живѣе въ този животъ. Тѣ сѫ го прилагали, затова ние ще вземемъ тѣхния животъ, ще го приложимъ съ всичкитѣ тѣхни начини и методи, съ всичкитѣ тѣхни разбирания. Искамъ да бѫдете бодри и весели. Песимизъмътъ, който до сега е царѣлъ, ние ще го пенсионираме, защото този песимизъмъ бѣше у нась на гости. Отчаянието, и него ще пенсионираме; скръбьта и умразата, и тѣхъ ще пенсионираме. Ще повикаме всички тия сестри, ще имъ дадемъ единъ банкетъ, и ще имъ кажемъ: „Ние сме ви много благодарни. Вие извършихте една велика служба заради насъ, и сега може да живѣете между насъ!“ И тогава, въ лицето на една скръбъ и умраза, вие ще видите лицето на една ваша сестра. Тъй ще гледате на нѣщата, само когато Божествената Любовь проникне, обхване и изпълни вашитѣ сърца! „Изгрѣва вече день тържественъ!“ „Ше се развеселя!“ 7 ч. в.
  17. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 5 ч. в. Разисквания върху рефератитѣ. К. Константиновъ. Революцията е вѫтрѣшенъ процесь, въ огъня на който, стариятъ свѣть вѫтрѣ въ насъ, заедно съ всички свои заблуждения и ограничения — изгаря, т. е. изгубва своитѣ отношения къмъ реалния животъ, а вмѣсто него възраства новия свѣтъ на Истината, въ който, единствено, човѣкъ може да бѫде свободенъ. Безъ революцията, съ която доброто начало започва да гради, външното прѣустройство въ обществото е немислимо. Насилието е стариятъ методъ на заминала култура. Силата е вѫтрѣ, въ степеньта на убѣждението, въ идеята, и то до толкова, до колкото тя може да се приложи. Нека насилникътъ знае, че свободата, която иска за себе си, е длъженъ да дава и на другитѣ. Индиецътъ Ганди изрази учението на пасивния (несъпротивляващия се) анархизъмъ, и доказа, че въ силата на убѣждението се крие успѣха на едно дѣло. Г. Драгановъ. Анархиститѣ и толстоиститѣ по принципъ сѫ противъ войната. Нѣкои отъ тѣхъ прилагать този принципъ на дѣло. Какво становище трѣбва да вземе окултниятъ ученикъ по вьпроса за войната? Теософитѣ казватъ, че войната е ликвидиране на обществена карма, но, азъ мисля, че окултниятъ ученикъ трѣбва да бѫде свободенъ, всѣки да разрѣши този въпросъ индивидуално, за себе си. Разрѣшението на този въпросъ не може да се подведе подъ извѣстна норма, а трѣбва да остане, всѣки свободно да го разрѣши, самъ за себе си. М. Константиновъ. Новото учение казва. че капитальтъ е на живата природа, и никой не може да го притежава. П. Пампоровъ. Ние въ всичко трѣбва да виждаме само положителната страна. Вь толстоиститѣ ще виждаме широката душа, въ анархиститѣ — хората на волята, а въ окултизма прѣобладаватъ знанията. Всичко това е все подготовление къмъ новото учение. Величието на новото учение е тамъ, че то е пълна хармония между тѣзи три учения. Отъ анархиститѣ ще научимъ смѣлостьта, отъ толстоиститѣ — чистотата, а отъ окултизма — знанията. А ние ще приложимъ всичко това на опитъ, като си служимь съ методитѣ, дадени ни отъ Учителя. Б. Боевъ и Г. Тахчиевъ говориха въ сѫщия духъ, върху нѣкои положения на анархизма и толстоизма.
  18. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 4 ч. Теософията и Толстой, прѣдвѣстници на новото учение. П. Памиоровъ. „Злото не се гнѣзди въ ума, а въ сърцето.“ „Сине мой, дай си сърцето“. Новото учение, новата свѣтлина си има свои прѣдтечи. Теософията на западъ и Толстой на изтокъ сѫ прѣдвѣстницитѣ на новото учение. Западнитѣ народи, които се развиватъ по пѫтя на ума, слѣдъ като прѣминаха прѣзъ най-грубия материализъмъ, получаватъ първитѣ знания за духовенъ животъ чрѣзъ теософията и окултизъма. Източнитѣ народи, главно славянитѣ, руситѣ се развиватъ по пѫтя на сърцето. Тѣ искатъ първо да примирятъ противорѣчията въ живота. Всички руски писатели, а особено Толстой, изразяватъ онзи копнежъ на широката славянска душа — да изцѣри болкитѣ на всички страждущи, да се въдвори царството Божие на земята. Толстой се явява като образецъ на ученикъ отъ Бѣлото Братство. Той имаше велика мисия между руския народъ, пъкъ и за цѣлото човѣчество. Той стана великъ съ своята проповѣдь. Най-великото въ Толстоя е неговата искреность, неговиятъ стремежъ къмъ Истината. Навсѣкѫдѣ и всѣкога той търсеше Истината, и всичко даваше заради нея. За да засвидѣтелствува тази Истина, той скѫса съ своето минало, съ всички суевѣрия, лъжи и заблуждения, взе ралото, обущарското шило, облѣче рубашката, и слѣзе при народа да му помага, и да пише за него приказки, които сѫ бисери въ всемирната литература. Сѫщностьта въ учението на Толстоя може да се изрази въ нѣколко думи: животътъ е стремежъ къмъ благо. Изпърво човѣкъ мисли, че той е отдѣлно сѫщество, и затова живѣе за себе си, търси лично, материално благо. Но послѣ, той вижда, че животътъ на човѣка не е въ тѣлото му, а въ душата, че истинскиятъ животъ почва, когато се пробуди въ него съзнанието, което му казва, че желае благо, но не само за себе си — за своята личность, а за себе си — своята душа, която е една въ всичко живо. Любовьта къмъ всичко живо е висшиятъ законъ въ човѣшкия животъ. Тази любовь изисква да се жертвуваме за благото на другитѣ. Тази любовь не е любовьта къмъ жената, къмъ сѣмейството, къмъ приятеля, къмъ отечеството. Тя е великата, всеобемната, Божествена Любовь, която включва всички тѣхъ, но изключва всѣко ограничение, всѣко насилие, всѣка користь, всѣко пристрастие. Тя е еднаква за всички, и всѣкога носи свѣтлина, спокойствие. Тя разрѣшава всички противорѣчия, осмисля живота, замѣня взаимната борба между отдѣлнитѣ личности, класи и народи, съ взаимна помощь; прѣмахва болеститѣ, старостьта и смъртьта, понеже въ Бога на Любовьта нѣма болесть, старость и смърть, а вѣчна младость, здраве и вѣченъ животъ, За да се прояви Любовьта, трѣбва да се освободимъ първо отъ всички лъжливи учения, които скриватъ исгината на живота, отъ всички суевѣрия, и да бѫдемь абсолютно правдиви, спрѣмо себе си и другитѣ. Да вѣрваме само въ Божественото въ насъ. Никакви човѣшки авторитети и посрѣдници между Бога и човѣка! За да се прояви любовьта, нужно е: 1) чистота, 2) смирение и 3) самоотричане. Любовьта може да се прояви само въ настоящия моментъ. Само въ настоящето човѣкъ е свободень да прави усилия за въздържане отъ постѫпки, думи и мисли, противни на любовьта, и да сѣе мисли, чувства и желания, изпълнени съ любовь къмъ всички. Теософията подготвя западнитѣ народи. Толстой подготвя славянството за новото учение, което сега се дава на свѣта отъ Бѣлото Братство, което е съчетание на широката любовь на славянството съ мѫдростьта и знанията на западнитѣ народи. Чрѣзъ любовь, която носи чистота, къмъ знания и мѫдрость, за да се прояви Божията Истина, това е новото учение - съединение на изтока и запада, хармония между сърцето и ума, Любовь, Мѫдрость и Истина.
  19. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 11 ч. с. Разисквания върху рефератитѣ. Г. Томалевсни. Комунитѣ, като нова форма на братски животъ, мимоходомъ разрѣшаватъ въ себе си социалния въпросъ. Въ формулата на производството, капиталътъ се замѣстя съ съзнателно комунизирания братски трудъ. Да се помага за закрѣпването тая нова форма, като необходима за прилагането новото учение. А. Поповъ. Азъ искамъ да обърна внимание на ученика, като факторъ въ живота. Не е важно прѣзъ какви философски школи ще мине ученика, и какви философски знания ще добие, но важно е, какъвъ трѣбва да бѫде въ живота. Ученикътъ трѣбва да покаже на свѣта новото, като го прилага на всѣка стѫпка въ живота си. Н. Каишевъ. Задачата на този съборъ не е да се откѫсваме отъ нашитѣ стари братя, а само да се откажемъ отъ нѣкои тѣхни стари възгледи. Друга наша задача е да слѣдваме неотклонно пѫтя на Бѣлитѣ Братя. Опититѣ, които ще правимъ върху братскитѣ общежития да нѣматъ характеръ на многочислени комуни, а да се сгрупирваме въ малки групи, които да си хармониратъ, защото не е въ количеството, а въ качеството на хората. И трѣбва да знаемъ, че не сме ние, които ще образуваме комуни, а Учительтъ ще направи такива. С. Джуджевъ. Тия комуни трѣбва да иматъ прѣдъ видъ положението на селянина днесъ. Той е много неграмотенъ, има нужда отъ хора, които да му дадатъ знания, и на които той да се опре съ довѣрие. Да се работи върху него, за да създадемъ единъ образцовъ селянинъ. За доставяне необходимата духовна храна, трѣбва да се съставятъ специални пѣсни и приказки, чрѣзъ които да се прокарватъ извѣстни окултни истини. Г. Марковъ. Човѣкъ въ развитието на своето съзнание минава прѣзъ три състояния: 1) прѣзъ кометното, когато той прѣдставя една скитаща звѣзда, и се движи отъ система въ система; 2) когато съзнанието се движи по елипса, въ която има два фокуса; единиятъ прѣдставя неговата личностъ, другиятъ прѣдставя Бога; 3) когато той влѣзе въ съзнанието на ученичеството, започва да се движи въ крѫгъ около единъ центъръ, който е неговиятъ Учитель. П. Пампоровъ. Ние сме на парахода въ океана, и той гори. Прѣдстоятъ ни два пѫтя: или да хвърлимъ всичкия си товаръ, да скочимъ отъ парахода, и който може да плува, да се спаси, или да останемъ на парахода и да изгоримъ. Врѣме е да се спасяваме! Сега Духътъ иде, и тропа на всѣка душа, а най-вече върху душитѣ на младитѣ. НѢма врѣме за отлагане. Трѣбва да пристѫпимъ къмъ работа, къмъ опити! С. Симеоновъ. Този съборъ е повече за опознаване и изказване мнѣния върху въпроси назрѣли и готови за приложение. Особено усилено трѣбва да се заработи върху комунитѣ. Г. Тахчиевъ. Отъ насъ се изисква абсолютна чистота, но затова трѣбватъ и абсолютни условия. Комуналниятъ животъ се явява, като най-добро условие за постигане на всичко това, което новото учение ни налага. П. Георгиевъ. По въпроса за комуналния животъ мога да кажа слѣдното: всѣки, който влѣзе въ комуна, трѣбва да олицетворява любовьта въ себе си. Комуната не е срѣдство за осигуряване, и който влиза съ такава цѣль, ще бѫде вънъ отъ нея.
  20. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 10 ч. с. Братско общежитие. (Г. Радевъ), Като жива сѣмка у насъ е посѣта идеята за братство, едничъкъ социаленъ законъ на разумнитѣ човѣшки души, които живѣятъ въ любовьта. Тази сѣмка започва да никне въ насъ, и нейнитѣ пръвни трепети пробуждатъ въ нашето съзнание идеята за братско общежитие. Братското общежитие е прѣдверие на братството. При условията, при които се намиратъ днесъ човѣка и земята, то е едничко осѫществяване на братството, едничка социална форма, въ която то може да разрастне. Постигнато то дава: Освобождаване отъ ония стопански, обществени и нравствени ограничения, които спъватъ свободния разтежъ на човѣка. Човѣкъ прѣстава да зависи отъ писания човѣшки законъ, и се подчинява на оня вѫтрѣшенъ законъ, който е вложенъ въ сърцето му и написанъ въ ума му. Изтръгва се отъ робството на изкуственитѣ, човѣшки условия, и се поставя въ ония естествени условия които му дава живата природа. Въ братского общежитие човѣкъ може съзнателно и свободно да изпълнява своя свещенъ дългъ — самъ да си вади хлѣба. Братското общежитие е мѣстото, кѫдѣто човѣкъ може будно да прѣмине отъ това стѫпало на съзнание къмь по-горно. То ще създаде онази мека атмосфера, въ която може да се дочака зазоряването на човѣшката душа, така, както на ранина човѣкъ притихналъ ожида изгрѣва на слънцето. За ученика - братското общежитие е вѫтрѣшна школа. Като въ алхимична реторта, тукъ ставатъ онѣзи дълбоки прѣвръщения, въ които се раждатъ вѫтрѣшни цѣнности — качествата на ученика. Явно е, че братското общежитие е не само външенъ проблемъ, а и вѫтрѣшенъ. Живъ организъмъ е то. Законитѣ на човѣшкия организъмъ - най-пълно осѫществената комуна - сѫ и негови закони. Ето защо, нашата задача е само да приложимъ онова, което живата природа е вече осѫществила. Живъ организъмъ е: и както тѣлото има глава и мозъкъ, дробове и сърце, и стомахъ, като седалища на духовния, административния и стопанския животъ, така и братското общежитие има своя глава и мозъкъ, сърце и дробове и стомахъ, прѣзъ които протича (общия), пълния му животъ.
  21. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 8 ч. с. Ученичество. (Д. Гарваловъ). „Богъ изисква отъ всинца ни да се учимъ, и то постоянно. Докато се учимъ, ние можемъ да живѣемъ“ („Любовь, Мѫдростъ и Истина“ ) Темата „Ученичество“ не е тема за ученика, а за Учителя, защото той е, който ще каже какъвь трѣбва да бѫде ученикътъ. Въ думата „ученикъ“ се съдьржать три отношения: едно външно отношение - къмъ формата, едно вѫтрѣшно отношение — къмь психиката и едно духовно отношение — къмъ Бога. Окултниятъ ученикь се отличава отъ обикновения ученикъ по слѣднитѣ двѣ положения: пьрвото е, че обикновениятъ ученикъ го поправятъ другитѣ, а окултниятъ ученикъ самъ се поправя. Втората разлика се състои въ степеньта на тѣхното съзнание. Затова, Учителитѣ въ Божествената школа говорятъ винаги принципално, безъ да засѣгатъ отдѣлнитѣ личности, а добриятъ ученикъ разбира, и самъ се коригира. Истинскиятъ ученикъ крайна цѣль нѣма. Нѣма нито начални, нито крайни цѣли. Единствената негова цѣль е: да се учи. Той смѣта, че за знанието граници нѣма, и че въ туй учение се заключава смисъла на неговото развитие и разтежъ, и смисьла на неговия пѫть въ еволюцията. За ученика не сѫществува въпроса: кога, колко и кѫдѣ трѣбва да учи. Той може да пита своя Учитель само едно: какъ трѣбва да учи. Въ окултната наука, както и въ обикновената наука, ученицитѣ се дѣлять на степени, които се отличавать една отъ друга само по методитѣ. По-съвършенитѣ методи сѫ за по-възрастнитѣ ученици. За да се доберемъ до ученичеството на окултната школа е необходимо искренно, дълбоко и безъ прѣднамѣрено желание да се учимъ. А това условие може да бѫде изпълнено само, когато схванемъ, че животътъ ни се заключава въ учене на Великата Божествена Мѫдрость, Великата Божествена Любовь, които ще ни приближатъ къмъ Бога. Думата „ученикъ“ иде отъ глагола „уча“, което значи методь за работа Обектътъ на този глаголъ може да бѫде различенъ, но основното, което се съдържа винаги, е желанието да придобиешъ нѣщо, което съвсѣмъ не е материално. Въ живота се учатъ отношенията, формулитѣ, а въ окултната школа се учатъ методитѣ за трансформиране на тия отношения. Ученето подразбира знание. А какво значи да знаешъ? — То значи да свѣтишъ - не че свѣтлината е знание, но тя е условие за знанието. Малкото знание е свѣтлинка, която ще те води къмь по-голѣмото знание. Какво значи да знаешъ? Да знаешъ, значи да се поставишъ въ условия. Да знаешъ, значи да сьздадешь условия. По отношение на ученицитѣ, само Учителитѣ знаятъ, и тѣ могатъ да създадатъ най-благоприятнитѣ условия за развитието имъ. Затова, безъ Учитель не може. Въ живота ли си, въ школа ли си, учитель ще имашь. Ученикътъ не може безъ условия. Ако доброволно не дадешъ съдѣйствието си, за да работи Учителя, то животътъ, който е много по-строгъ учитель, самъ ще създаде пригодни условия за творчеството си. Нѣкои отъ насъ мислятъ, че знанието ще дойде чрѣзъ откровение. Не, то иде чрѣзъ учение и великъ трудъ. И откровение може да има, но то ще дойде, слѣдъ като си много училъ. ВсѢко живо сѫщество е ученикъ на Великото Божествено училище. За окултния ученикъ се изискватъ слѣднитѣ условия: чистота, взета въ най-широкь смисълъ — физическа, умствена и сърдечна. Като едно отъ важнитѣ условия за постигане на чистотата е и храната, за което, на всѣки, който иска да бѫде окултенъ ученикъ, се прѣпорѫчва вегетариянството. Ние не можемъ да бѫдемъ окултни ученици до тогава, докато не се научимъ да владаме нашия умъ и нашитѣ чувства. Относително послушанието, то трѣбва да се отнася до всичко разумно, що се проявява въ природата. „Особенитѣ мнѣния“ и „разбирания“ ще оставимъ на прага на школата. Не направимъ ли това, врѣмето за нашето школуване е изгубено. Такъвъ никога не ще види Истината защото неговитѣ умствени очила, наречени „особено мнѣние“, гледать цвѣтно. Ученикътъ трѣбва да мисли самостойно. Учителитѣ никога не казвть Истината съ абсолютна яснота. Най-малко 25% тѣ оставятъ на ученицитѣ да я търсятъ. Учителитѣ само посочватъ пѫтеката, и казватъ: „Мислете!“ Ако ученикътъ почне само да повтаря мислитѣ на Учителя има опасность отъ атрофия на разсъдъка, и тогава ще се обърне на автомать, безъ нѣкакъвъ творчески импулсъ. А умъть на ученика е даденъ, за да работи съ него. Учительть учи ученика какъ да мисли, а самиятъ процесъ на мисъльта принадлежи на ученика. Ученикътъ трѣбва да дава условия за проява на Божествената Любовь, и да научи закона на жертвата. „Само умниятъ може да люби правилно, да се жертвува правилно и да живѣе правилно.“ (Учителя). Ученикътъ трѣбва да притежава силна, диамантна воля. Развиването на волята трѣбва да става бавно и системно. Учительть ни е далъ до сега маса цѣнни методи, за развитието на воляат, по-важни отъ които сѫ слѣднитѣ 1. Издържане на дадено обѣщание и точность 2. Поста. 3. Спането и събуждането, които трѣбва да ставатъ точно на врѣме, споредъ волевото желание на ученика. Волята на ученика се характеризира, като разумна воля, творческа воля и свободна воля. Едно цѣнно качество на ума е вѣрата. Затова, вѣрата на ученика трѣбва да има трояко проявление: вѣра въ Бога, вѣра въ себе си, въ своята душа и вѣра въ ближния си. Но въ сѫщность тия три проявления се свеждатъ къмъ едно — вѣра въ Бога! Ученикъть трѣбва да се отличава съ една велика вѫтрѣшна тишина, но естествена, а не привидна. Въ душата си да има единъ ненарушимъ мирь, и никой да не е въ състояние да го наруши. Вѫтрѣшниять миръ на ученика изключва всѣкакви бури и вълнения. Тѣ сѫ присѫщи на подготовителния периодъ, а не на ученичеството Съмнѣнията сѫ признакъ на невѣжество. Съмнѣнието за ученика е изминалиятъ му пѫть. Като ученикъ, въпросътъ се свежда не до съмнѣния, а до опити. Въ опититѣ вече има спокойствие и мълчание. А въ мѫдростьта на мълчанието се заключава знанието кога, какво и какъ да се каже. Да си затворишъ устата, това не е мълчание, но когато говоришъ да мълчишъ, и когато мълчишъ да говоришъ, това е изкуството и силата на мълчанието. За постигане резултати при опититѣ, отъ ученика се изисква: самообладание, велико постоянство и търпѣние. Работата на ученика може да се сведе въ нѣколко най-сѫществени точки: 1). Освобождение отъ старитѣ схващания и възрѣния. 2). Ускоряване ликвидацията на кармата. 3). Урегулирване чувствата и енергиитѣ. 4). Събуждане спящитѣ вѫтрѣшни сили. 5). Развиване на ума, и облагородяване на чувствата. По отношение на околната срѣда, ученикъть работи за интелектуалното издигане на човѣчеството, регулиране условията за живота и развитието на всички сѫщества. Въ стремлението на ученика да добие знания, той трѣбва да разбере, че Учительть не дава готови знания, а само методи и условия за постигане на тия знания. Ето защо не чудеса сѫ нужни за ученика, а свѣтлина, голѣма свѣтлина, за да разбере смисъла на живота. Самокритиката на ученика не трѣбва да се свежда до себеунижение, нито до себеуважение. Едното е лъжа, и другото е лъжа. Ученикътъ само констатирва своитѣ погрѣшки, и ги изправя. Самокритиката, това е важното срѣдство за себеконтролата. Истинскиятъ ученикъ живѣе два живота: вѫтрѣшенъ и външенъ. Вѫтрѣшниять води къмь лично усъвършенствуване, а външниятъ, това е онзи интерсъ, който той проявява къмъ всичко, което го заобикаля. Въ една окултна школа, най-важниятъ елементъ, това е хармонията, защото тя е условието, при което единъ Учитель може да работи Тази хармония се постига съ слѣднитѣ нѣколко качества на ученика: честностъ, доброта, интелегентностъ и благородство (Учителя). Окултнитѣ знания сѫ опасни, въ смисъль, че могатъ да подхранятъ въ ученика негативни качества за злоупотрѣбление съ тѣхъ. Затова, ученицитѣ на всѣка една окултна школа сѫ били подлагани на дълги опити и изпити, прѣди да имъ се повѣри и най-малката тайна. За ученичеството може да се каже само една дума, а може да се напишатъ и цѣли трактати. Това не е най-сѫщественото, защото Ученикъ по порѫчка не се става. Ученичеството, това е вѫтрѣшенъ процесъ. Моята цѣль бѣше да повдигна въ умоветѣ ви една идея. У насъ има желание да станемь ученици, и ако има нѣщо хубаво въ това, то е, че притежаваме най-хубавото отъ желанията: да се учимъ. И намъ прѣдстои трудъ, задачи за рѣшаване. И азъ ще завърша съ думитѣ на нашия Учитель за най-близката задача, която ще трѣбва вече да рѣшимъ. Ето тия думи: „И тъй на тия малкото ученици, които сѫ казвамъ: Като се вьрнете дома, турете рѫката си на сърцето си, и се вслушайте дълбоко и кажете тъй: Тупти ли това сърце, както сърцето на Христа? Толкозъ хиляди години то е туптѣло за празни работи, почна ли да тупти, както сърцето на Христа? Подръжте дълго рѫката си, и дайте единъ положителенъ отговоръ. Послѣ, турете си рѫката на главата, и кажете: Този умъ хиляди години е мислиль празни работи, почна ли вече да мисли като ума на Христа? Слѣдъ това, погледнете рѫцѣтѣ си, и кажете: Тия рѫцѣ хиляди години сѫ работили, всичко сѫ вършили, почнаха ли да вършать това, което Христось върши, да дѣйствуватъ, както Христось е дѣйствувалъ?“ „Ето важниятъ въпросъ“ казва нашия Учитель, „който ученицитѣ трѣбва днесъ да разрѣшатъ.“
  22. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Разцъвтяване на човѣшката душа. Отдѣлянето на човѣшката душа отъ Бога съставлява единъ отъ най-великитѣ моменти на Битието. Туй отдѣляне въ ангелския свѣтъ е извѣстно подь името „зазоряване на живота“, а въ свѣта на хората е едно дихание на Бога. Защото, въ всѣка една вдишка и издишка на Бога, се зараждатъ разумнитѣ души. При всѣка издишка се създаватъ свѣтоветѣ, а при всѣка вдишка свѣтоветѣ се поглъщатъ вѫтрѣ, душитѣ влизатъ въ материалния свѣтъ. И тъй, при всѣка една Божествена издишка, или при излизането на една душа отъ своя първоизточникь, тя излиза подъ права линия, като единъ Божественъ лѫчъ, влиза въ обширния козмосъ или въ обширната вселена на своята еранда, или на своята прѣдназначена работа, която й е дадена да я завърши. Сега, вие, които сте събрани тукъ, усѣщате този вѫтрѣшенъ Божественъ импулсъ, като единъ неопрѣдѣленъ стремежъ. Съврѣменнитѣ хора това го наричатъ „младини“. Ама знаете ли накѫдѣ трѣбва да бѫде посоката на младостьта? Тази посока вие ще я намѣрите въ растенията. Съврѣменнитѣ хора сѫ изгубили посоката на младинитѣ. Тѣ нѣкой пѫть вървятъ въ лѣво, нѣкой пѫть вървятъ въ дѣсно. „Младини“, тѣ не сѫ нито въ лѣво, нито въ дѣсно. Младини, това е равнодѣйствуваща линия. Това е линия, която опрѣдѣля всичкитѣ посоки на Битието. Да бѫде човѣкъ младъ, то е равносилно на това - да знае пѫтя си. Да бѫде човѣкь младь, това значи да носи въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Христосъ е казалъ: „Блажени дѣцата, на такива е царството Божие“. На младитѣ, на непокваренитѢ, на тѣзи които нито въ лѣво сѫ отишли, нито въ дѣсно. Сега, у всинца ви трѣбва да има онѣзи благородни чърти на онзи царски синь, нареченъ Хусенфрахъ. Единь митъ има за него. Той се считалъ за единь отъ най-гордитѣ синове на царството, непристѫпень по своя характеръ, несъобщителенъ. Единь день той излиза на ловъ и намира въ планината една бѣдна овчарка, на която разбойницитѣ задигнали цѣлото стадо, наранили я, и я оставили наранена. За пръвь пѫть въ неговото сърце се пробужда съчувствие. Така изоставена, той прѣвързва ранитѣ й, взима я на коня си, и я завежда въ своя палать, прислужва й, докато се изцѣрять всичкитѣ й рани, и като оздравя, връща я въ планината. Намира разбойницитѣ, взима отъ тѣхъ, стадото, и го прѣдава на тази млада овчарка, да се занимава съ своето старо занятие въ планината. Вие ще кажете: „Тази овчарка трѣбваше да остане при царския синь.“ Не, тя трѣбваше да опита една отъ неговитѣ благородни чърти, и да се върне въ планината, да гледа стадото си, за да опитатъ и тѣзи овце сѫщитѣ качества на царския синъ. Мисля, че и вие, въ свѣта, сте като този царски синъ, и ще намѣрите много овчарки. Азъ наричамъ „овчарки“ изоставенитѣ човѣшки души, безъ разлика отъ кой полъ сѫ тѣ. Полъть, въ този случай, не играе важна роль. Той е само единъ методъ за самоусъвършенствуване. И азъ бихъ желалъ, всички вие, младитѣ, да схванете онази идея, че вие сте живи души, разумни души, които имате да завършите една велика задача въ свѣта. И, ако вие не положите въ вашето съзнание идеята. че сте души, ако вие се поставите, като умове или сърца, или като мѫже или жени, или като момци или моми, вие нищо нѣма да завършите. Тия методи всички сѫ ги опитвали. Но, ако вие напишете въ вашето съзнание: Ние сме живи и разумни души, мисля, че вие ще внесете нѣщо ново въ живота си, ще му дадете една нова насока. Защото, при сегашното развитие на човѣка, нѣма по-високо състояние отъ състоянието на душата. То е едно състояние, което носи въ себе си всичкитѣ условия, всичкитѣ възможности на Божествената Любовь. Само въ душата, именно, Богь може да се изрази, и да се изяви въ своята пълнота. Любовьта може само чрѣзъ душата да се изрази. Ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ сьрцето, вашата любовь ще бѫде наполовина; ако вие изразите вашата любовь чрѣзъ ума, вашата любовь ще бѫде наполовина. А всичкитѣ слабости въ свѣта седятъ само въ половинкитѣ. И знаете ли какъ самата природа примирява тия половинки? Най-първо какъ се образува дръжката въ една череша, какъ се образува нейниять цвѣтъ отпослѣ? Дръжката, това е единицата, нали? Значи, пѫтьтъ, който душата е изминала, слѣдъ като е излѣзла отъ своя първоначаленъ източникъ, и стигнала до края, образува единъ крѫгъ. Този крѫгъ, чрѣзь диаметъра си, се раздѣля на двѣ равни части. Така се образува единъ цвѣтъ, на който, като дръжка отдолу служи единицата. При прѣкарване на другия диаметъръ, образува се кръста, и цвѣтътъ, който по-рано е билъ въ видъ на пѫпка, сега се разпуква. Въ него вече се виждатъ тичинкитѣ, които заедно съ цвѣта се отправятъ къмъ центъра на слънцето, или къмъ Любовьта. Сега, като махнете дръжката, единицата, оставатъ двѣтѣ полушария, които се проектиратъ въ своята нова насока. Така се образува числото 3, отъ което може да съставите единъ триѫгълникъ. И тъй, този цвѣтъ за сега прѣдставя човѣшката душа. Ние можемъ да кажемъ, че едва сега човѣшката душа е почнала да се разпуква. Досега тя е била въ видъ на пѫпка, но сега, за пръвъ пѫть, тази пѫпка е започнала да се разпуква. Това разпукване на тази пѫпка е забѣлѣжително, като единъ отъ най-великитѣ моменти въ този козмосъ, нареченъ „разцъвтяване на човѣшката душа“. И всичкитѣ възвишени сѫщества въ Божествения свѣтъ очакватъ разцъвтяването на човѣшката душа. Чашката, въ която ще се прояви тази душа, ще покаже своята красота, своята хубость, и Богъ ще вложи вѫтрѣ въ нея своята свѣтлина и своята Любовь. Тъй щото, всички вие се намирате прѣдь една отъ най-великитѣ епохи въ свѣта - разцъвтяването на човѣшката душа. И всички вие трѣбва да знаете, че сте души, и трѣбва да цъвнете. Като цъвнете, тогава ще излѣзе отъ васъ онова благоухание, което ще се разнесе изъ цѣлия свѣтъ. Само по този начинъ ще дойдатъ въ вашитѣ чашки ония малки бубулечици, мушички и пчелички, защото ще има сокове, съ които да се хранятъ. Шомъ се разцъвти човѣшката душа, тогава всички тия ангели, служители на Бога, ще дойдатъ. Тѣ, отъ милиони години, отъ незапомнени врѣмена, чакатъ разцъвтяването на човѣшката душа, Божественото у човѣка, да събератъ отъ нея тия сокове. А съ тѣхното идване, тѣ ще внесатъ новата култура, която ние наричаме „култура на Божествената Любовь“. И тъй, искамъ да остане у васъ една сѫществена мисъль: да знаете, че сте една пѫпка, въ която вашето съзнание трѣбва да бѫде тъй силно съсрѣдоточено, защото това е единъ отъ най-важнитѣ моменти въ живота ви. Нѣма нищо по-велико отъ това, слѣдъ като се разцъвтять душитѣ ви, да видите Божествения свѣтъ и възможноститѣ, които лежатъ скрити въ него. Това не е една илюзия, вие ще го опитате. Затова казвамъ, че всички трѣбва да бѫдете тъй чисти по сьрце, тъй чисти по стремежъ. Сега и вие, младитѣ, носите грѣховетѣ на старитѣ, но то е отгорѣ само. Грѣхътъ, това е единъ прахъ отгорѣ, на повръхностьта на човѣшката душа. Помнете едно нѣщо: вие отвѫтрѣ не сте покварени. Да не ви излъже нѣкой, прахъ имате само отвънка. Нѣкой може да дойде, и да ви каже, че вие сте грѣшни, може да ви цитира онзи стихъ, че „въ грѣхь ме зачна майка ми“, и т. н. Не, човѣшката душа е зачената въ Любовь. Тя е зачената на друго мѣсго. Вие сте души, а не тѣла, помнете това! Вие сте души, заченати нѣкога въ Божествения Духъ, и сега ви се дава възможность да цъвнете, да се разцъвтите, да принесете плодъ, и плодътъ ви да бѫде благоприятенъ прѣдъ лицето на Бога. Искамъ тази сѫществена идея да залегне у васъ, като една основа. Не залегне ли, смисълътъ на живота нѣма да бѫде разбранъ. Каквато философия и да имате, каквато наука и да заучите, вие нѣма да се доберете до онази велика истина, която търсите. Единъ е пѫтьтъ! Схванете ли така, нѣма да има у васъ различие накѫдѣ сте, на лѣво ли сте или на дѣсно, нагорѣ ли или надолу. Въ васъ ще има едно единство, ще знаете, че Богъ е навсѣкѫдѣ. Щомъ схванете тъй мисъльта, тогава нѣма да ви е страхъ, че има адъ. Не, дѣто е душата, тамъ е раять. Душата образува рая. Мѣстото, отъ дѣто се оттегли душата, тамъ се образува ада. И тъй, адътъ е мѣсто на бездушие, а раятъ — мѣсто на душитѣ. Сега, азъ обръщамъ вниманието ви на врѣмето вънка, да видите какво говорятъ заради васъ. Деньтъ е много хубавъ, хубаво слънце грѣе, чисто небе, а това е единъ много добъръ признакъ. Този день само вие сте въ състояние да го развалите, никоя друга сила не е въ състояние да го развали. Той е за всички ви, той е день за всѣки едного отъ васъ. Ако вие схващате идеята, че сте души, излѣзли отъ Бога, и искате да му служите, животътъ ви ще бѫде такъвъ. Туй слънце ще грѣе вѫтрѣ въ вашитѣ умове, въ вашата душа, и душата ви ще види Бога. Този великъ Божественъ Духъ ще живѣе въ васъ, и вие ще бѫдете силни и крѣпки да извършите всичко, което желаете. Всичко въ вселената ще бѫде възможно, но само при едно условие: да знаете, че всички сте души, въ които Богъ живѣе. Само при тази мисъль, вие ще почувствувате въ себе си онази дълбока топлина, онази дълбока връзка, която сѫществува между всички сѫщества. И тогава, не само земята, но и небето нѣма да ви бѫде чуждо. И по този начинъ, вашиятъ животъ, сега на земята, който съставлява една микроскопическа часть отъ тази цѣлокупность, ще се осмисли само отъ тази велика идея. Мнозина отъ васъ може би да имате извѣстни наслѣдени недъзи, тѣ сѫ само външни, защото всичкитѣ болести и недъзи, сѫ по повръхностьта или на вашитѣ умове или на вашитѣ сърца. При този великиятъ день, който иде сега въ свѣта, вашитѣ недъзи ще изчезнатъ изведньжъ. Когато вие се разтворите за тази Божествена свѣтлина, и влѣзе тази Божествена топлина, всичкитѣ ви минали недьзи, всичко туй ще изчезне, и поменъ нѣма да остане отъ него. И тогава вие ще почувствувате въ себе си единъ особенъ аромать на живота - ще станете тъй силни и мощни, тъй радостни и весели, тъй млади и пъргави, както никога досега не сте били, въ никое свое сѫществуване, въ никое свое раждане и прѣраждане. Туй разцъвтяване ще бѫде въ онзи моментъ, когато ще скѫсате всички връзки на робството, съ което душата е била свьрзана. Щомъ ги разкѫсате, тогава Божествениятъ Духъ ще се всели въ душата ви, и ще се образува една връзка между васъ и Бога, между човѣка и Бога. И тъй, азъ искамь да ви прѣдставя небето, като нѣщо близко, достѫпно за вась, да не мислите, че то е мѣсто на чужбина. Не, то е за вась. И когаго Божествениятъ лѫчь ви озари тогава, още първата вечерь, като излѣзете и погледнете небето, всички звѣзди ще ви проговорятъ и ще ви кажатъ по една сладка дума; ще разберете, че и звѣздитѣ, и тѣ могагъ да говорять. И всички тия думи ще бѫдатъ тъй съчетани, че ще образуватъ една нова книга на вашия животъ. Вие ще имате тогава всичкия кодексъ, всичкитѣ правила, всичкитѣ закони, всичкитѣ методи и начини, по които да живѣете. Всичко това ще ви бѫде тъй ясно, че когато искате да извършите една работа, всѣка звѣзда, на която погледнеге, ще ви се усмихне и ще ви ободри. По този начинъ нѣма да има нѣщо невъзможно. Тогава всичко ще вършите съ радость и веселие. И азъ желая, сега, вие да се считате, като ученици на Великото Всемирно Бѣло Братство, за което се приготовлявате, и изкушенията да не съставляватъ мѫчнотия, или нѣщо, което може да ви спъне, а да бѫдете герои. Разбирате ли какво значи герои? — Безъ страхъ и безъ тъмнина, или съ Любовь и свѣтлина — туй наричамъ азъ герои. И тъй, азъ ви пожелавамъ, работата, която имате въ туй ваше събрание да е успѣшна. Вие ще напишете само нѣколко реда, но гледайте да ги напишете много хубаво. Вие туряте една основа, и гледайте да я турите много добрѣ. Нека има единство, нека има съгласие, и всичко между васъ да се върши по Любовь. Разбирате ли? Турете за основа: всичко туй, което мислитер всичко туй, което чувствувате, всичко туй, което произтича отъ волята ви, да произтича отъ онзи великъ принципъ на Любовьта, да се диктува отъ нея, и да я чувствувате. И отъ тази Любовь да се проявяватъ въ васъ великитѣ Божествени мисли. Всички да бѫдете идейни, да имате такава дълбочина, че всѣки, при когото се приближавате, да чувствува, че сте носители на нѣщо ново. Всѣки да изтъкне нѣщо самобитно, което вашата душа очаква съ единъ свещенъ трепетъ. Пазете този свещень трепеть, нѣма по-хубаво нѣщо оттъ него. Когато сьрцето ви трепне, когато умътъ ви трепне, не се плашете. Знаете ли какво нѣщо е вѣтърътъ за онзи цвѣть, който малко се поклаща отъ него? Туй поклащане е единь отъ благословенитѣ моменти. Нѣкой се плаши отъ такива трепвания, но когато ви потрепери сърцето, когато ви потрепери ума, това сѫ едни отъ най-красивитѣ моменти въ живота ви. Гледайте да извършите всичко по закона на Любовьта. Както ви казахь вчера, гледайте да дадете единь примѣръ на старитѣ. Ако вие го дадете, вие ще бѫдете всѣкога млади. Не дадете ли вие този примѣръ, тогава ще дойдатъ други млади, тѣ ще дадатъ примѣръ, пъкъ вие ще станете стари. Дадете ли този примѣръ, вие ще бѫдете за всѣкога млади. Азъ желая вие да сте послѣдното поколѣние, да прѣкѫснете рода на стария човѣкъ. Нали стариятъ човѣкь трѣбва да умре? Той е човѣкътъ на грѣха, на заблуждението, на всички произволи и нещастия, които сега сѫществуватъ въ свѣта, а младиятъ, това е онзи новиятъ, роденъ по образъ и подобие Божие. И азъ казвамь: младиятъ човѣкъ, това е човѣкъть, който се разцъвтява по образъ и подобие Божие. Тази идея ви давамъ не само за тука, но, като се върнете по домоветѣ си, носете тази велика идея. Нѣма по-велика идея отъ тази! Кажете „Ние очакваме онзи великъ моменть, когато нашата душа ше се разцъвти. Ние ще възприемемь Божествената свѣтлина и Божествената топлина, ще дадемь новия плодь, който ще бѫде за изцѣление на всички недъзи въ съврѣменното човѣчество.“ Сега моего желание е, да имате съдѣйствието, благословението на цѣлото Всемирно Бѣло Братство, да имате благословението на Христа, който е глава на това Братство, да имате и Любовьта Божия, която е смисъльть на живота. Всичко туй да залегне въ вашата душа, за да бѫдете носители на новото учение - реализиране на царсгвото Божие, изпълнение на Волята Божия на земята! Сега, може да изпѣете една пѣсень, и да започнете вашата работа. 73/4 ч. — “Сине мой“.
  23. Първи младежки събор, „Разцъвтяване на човѣшката душа“ на учениците от Бялото Братство, 1-5.07.1923, София, стар правопис. Беседи от Учителя и учениците, държани през лятото на 1923 г. Първо издание 1923 г., София. По стенографски записки. Книгата за теглене на PDF Съдържание "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание 31/2 ч. сл. об. Анархизмътъ и новото учение. (М. Константиновъ) Анархизмътъ е едно учение, което носи въ себе си много пламъкъ и свѣтлина. То е викъ на протестъ срѣщу всичко старо и гнило въ съврѣменния общественъ строй, срѣщу всичко, което спъва благородния поривъ на човѣшкия духъ въ неговитѣ стремежи къмъ свобода, творчество и идеализъмъ. И това, което го издига надъ другитѣ социални учения е, че го поставя за основенъ факторъ на еволюцията е не „взаимната борба“, а „взаимопомощьта“. Тѣхенъ главенъ идеологъ е Петъръ Кропоткинъ. Анархизмътъ смѣта за най-идеална форма на общежитието - комуната, но, за да се реализира тя, нужно е да се прѣмахнатъ всички спъващи я условия: държава, църква, научень авторитетъ. А това може да се извърши по пѫтя на революцията. Кропоткинъ казва: „Ние апелираме къмъ инициативата на всѣкиго. Безъ да чакаме унищожението на днешното робство, ние отъ сега питаме всѣкиго, дали иска да работи съ насъ, да дѣйствува споредъ собственото си разбиране. Не се мислимъ всезнающи, и не искаме да направляваме никого. Придобийте инициатива! Навикнете да дѣйствувате сами. Новото врѣме иска широта, иска свобода. Новото учение иска братсгво, любовь, защото благото на индивида, на цѣлъ единъ народъ и на цѣлото човѣчество, това е едно и сѫщо нѣщо. Затова, когато говоримъ за индивида, трѣбва да разбираме човѣка, като сѣмка; когато говоримъ за общество, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да расте; когато говоримъ за единъ народъ, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка е почнала да се разраства, а когато говоримъ за човѣчеството въ неговата пълнота, трѣбва да разбираме, че тази сѣмка се е разклонила, разцъвнала, и дала своитѣ плодове. „Четири сѫ“ казва Учительтъ, „формитѣ на любовьта, прѣзъ които минава човѣшката душа въ процеса на своята еволюция. Любовьта като стремежъ, любовьта като чувство, любовьта като сила и любовьта като принципъ“. Досега човѣкъ е живѣлъ въ любовьта като стремежъ, за себе си, а сега трѣбва да се пробуди у него колективното съзнание - любовьта като чувство, да живѣе за брата си, и да е готовъ да се жертвува за него. Да излѣзе отъ старата култура на егоизма, на индивидуалната собственость и благо, и да влѣзе въ колективния животъ. Новото учение има нужда отъ младенци, свободни човѣци, съ копнежъ въ душата да бѫдатъ съработници на Бога въ осѫществяване великия Промисълъ на живота. Младенци, съ абсолютна вѣра, вѣрата на дѣтето въ своята майка, вѣра въ разумностьта на природата, младенци, които иматъ любовь къмъ живота. Днесъ нѣма човѣкъ, народъ или общество, които да не страдатъ. Затова нѣкои казватъ: „Трѣбва да направимъ външна революция — прѣвратъ въ обществения строй“. Други казватъ: „Вѫтрѣшна революция трѣбва, за да се създаде съвършенния човѣкъ — идеалътъ на бѫдещето общество“. А Учительтъ казва: „Посѣйте едно житно зърно, то ще ви покаже какво трѣбва да правите“. И ние, като житното зърно, трѣбва да растемъ и да се стремимъ къмъ Бога. И ние, като растението ще срѣщнемъ спънки и мѫчнотии, докато пробиемъ твърдата земя, и слѣдъ това, като изгрѣе слънцето, което е емблемъ на колективното съзнание, ще дойде процеса на растенето. А когато завържемъ плодъ, ще нахранимъ нашитѣ братя. То е добродѣтельта, то е жертвата. Това житно зърно е емблемъ на новия животъ, на учението на Всемирното Бѣло Братство, което възвѣстява днесъ нашия Учитель.
  24. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Методътъ на свѣтлината Въ природата има много методи за говорене, но главнитѣ сѫ два: единиятъ е методътъ на тихия дъждъ, който пада тихо, безъ гръмотевици; другиятъ е методътъ на силния дъждъ, който иде съ гръмотевици. Тогава всички палятъ свѣщи и се молятъ. Първиятъ методъ е Божественъ, вториятъ е човѣшки. Гръмотевицитѣ не сѫ опасни. Тѣ иматъ едно отлично прѣдназначение - прѣчистватъ въздуха. Дъждъ съ гръмотевици е по-добъръ, отколкото безъ гръмотевици. Отъ тия дъждове съ гръмотевици, нѣкои сѫ придружени и съ бури, та обрулватъ всичко. Тихитѣ дъждове сѫ обикновено безъ бури. Но тъй, както е въ природата, всичко е хубаво. Дъждоветѣ, които сѫ придружени съ бури, всичко обрулватъ, но и всички нечистотии очистватъ. Тъй щото, тия два метода работятъ и вѫтрѣ въ васъ. Тѣ прѣдставляватъ вѫтрѣшенъ, а не външенъ процесъ. Тѣ сѫ работа на душата. Нѣкой пѫть въ душата настава тихата, хладна нощь - нощьта на тихия дъждъ; нѣкой пѫть дохожда онази бурна, студена нощь - нощьта на дъжда съ гръмотевици и бури. При дъжда съ бури покривитѣ на кѫщитѣ се разкриватъ, керемидитѣ имъ се разпръсватъ, кепенцитѣ на прозорцитѣ се отварятъ. Всичко това е за хубаво! Тукъ въ България, ученицитѣ изобщо, понеже сѫ събрани измежду всички народи, сѫ отъ високо произхождение: тѣ сѫ царе, князе, графове, лордове - искатъ Господъ да изпрати за тѣхъ специални ангели. Често, като говоря, нѣкои казватъ: общо ли говори, или лично? Казвамъ: общо и лично, това е единъ и сѫщъ методъ. Едно нѣщо имайте прѣдъвидъ: за всѣки едного лично, както и за всички общо, ще дойдатъ разни изпитания, но не се спъвайте отъ тѣхъ. Трѣбва да знаете закона, че колкото повече изпитания имате, толкова повече благословения ще имате. Помнете: колкото повече страдания, мѫчнотии и противорѣчия срѣщнете въ живота си, толкова повече имате и благоволението на небето. Турете това нѣщо въ живота си като общо правило! Колкото се отнася до хубавото, доброто, оставете го настрана. То е общо за всички. Когато дойде хубавото, всички го носятъ лесно. Най-силнитѣ ученици се познаватъ при голѣмитѣ бури. Хубавитѣ кораби се познаватъ при голѣмитѣ бури въ океанитѣ и моретата. Сега, нѣма защо да доказвате, кой е вашиятъ Учитель, какъвъ е вашиятъ Учитель. Не доказвайте това! Туй е една сложна задача съ десеть неизвѣстни, а за сега, вие едва ли рѣшавате задача съ три неизвѣстни. Какво разбирате подъ думата „учитель?” - Човѣкъ, който учи. На какво учи? Вие ще научите едно отъ правилата на Учителя. То е слѣдующето: Учительтъ подържа правилата, методитѣ на свѣтлината. Свѣтлината само благородни, само чисти мѣста ли посѣщава въ свѣта? Кажете ми! Вие нѣкой пѫть казвате: знаете ли кой съмъ азъ? Тамъ, на това ли мѣсто трѣбва да бѫда пратенъ? Питамъ: Господъ, Който праща своята свѣтлина отъ небето, тя само въ царски ли палати влиза, само въ клеткитѣ ли отива? - Не, навсѣкѫдѣ. Тя прониква въ най-мръснитѣ мѣста, като ги освѣтлява, подига и прѣчиства. Оцапани, нечисти сѫ рѫцетѣ на живата свѣтлина! Питамъ: ако свѣтлината, която седи толкова високо въ Божествения свѣтъ, слиза и си цапа рѫцетѣ съ грѣховетѣ на хората, колко повече живитѣ хора на земята трѣбва да сторятъ това? Вие, ученицитѣ, по нѣкой пѫть казвате: да си изцапамъ рѫцѣтѣ, да влѣза въ това мѣсто! Ами че, когато влизате въ нѣкой клозетъ, не носите ли свѣщьта си тамъ? Свѣтлината влиза навсѣкѫдѣ. Тази свѣщъ не казва: защо ме носишъ тукъ? Тъй ще разбирате дълбокия смисълъ въ метода на свѣтлината. Тази Божествена свѣтлина, именно, прониква въ насъ, въ най-тайнитѣ, въ най-скрититѣ мѣста, за да ни очисти. Туй е великото смирение! Отъ свѣтлината трѣбва да се учите на смирение. Казвамъ: ако нѣмате смирението на свѣтлината, нищо не може да стане отъ васъ. Едно ново правило ще имате прѣдъ видъ: ще пазите правилата на свѣтлината, ще имате смирението на свѣтлината, готовностьта на свѣтлината да отивате, да прониквате навсѣкѫдѣ, дѣто тя отива. Свѣтлината прѣминава прѣзъ всичко и навсѣкѫдѣ, но не остава тамъ. Помнете, че нито една частица отъ свѣтлината не остава, дѣто е влѣзла. Тя остава, запримѣръ, въ клозета само за една тристахилядна часть отъ секундата, и слѣдъ това си заминава. Само за толкова малко врѣме може да остане тя въ едно нечисто мѣсто. Тъй че, срещнете ли една нечиста мисъль, не я дръжте въ ума си дълго врѣме! Лошитѣ мисли задържайте само за една тристахилядна часть отъ секундата и послѣ ги изпратете навънъ. Ако вие бихте имали този методъ на свѣтлината, всичкитѣ спорове бихте разрѣшавали много лесно. Триста хиляди несгоди можеха да ви дойдатъ, и всичкитѣ тия несгоди бихте могли да разрѣшите само въ една секунда. Какъ? - Съ метода на свѣтлината. Та, прѣзъ тази Божествена година, въ която сега сме родени, въ първия день на тази година, той е доста дълъгъ день, прилагайте метода на свѣтлината! Дойде ли нѣкое противорѣчие, кажете си: азъ ще бѫда като свѣтлината! Когато свѣтлината влѣзе въ човѣшкитѣ очи, тя се радва, понеже има ума на едно разумно сѫщество. Свѣтлината не е еднакво посрещната навсѣкѫдѣ. Когато свѣтлината влѣзе въ очитѣ на единъ вълкъ, какво говори тя тамъ? - Мине и си замине. Въ нѣкоя глистя, когато влѣзе, пакъ минава и заминава. Тамъ не е така добрѣ посрещната, както когато влѣзе въ човѣшкото око. Какъ мислитѣ, какво ще бѫде сърцето на свѣтлината? Колко е велико това сърце! Свѣтлината казва: слѣдъ врѣме азъ пакъ ще мина, пакъ ще посѣтя това мѣсто. Тя непрѣривно обикаля свѣта. Когато Христосъ е казалъ: „Азъ съмъ свѣтлината на свѣта”, Той е подразбиралъ, че тази свѣтлина трѣбва да проникне въ най-тъмнитѣ, въ най-затънтенитѣ мѣста, за да внесе разумното. Щомъ дойде разумното, тогава ще се прояви Любовьта. * Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 юли 1925 г.
  25. От книгата Трети младежки събор „И обхождаше Исус всичка Галилея“, 5-8.07.1925 г., Първо издание: София, 1925 г. Книгата за теглене на PDF Съдържание на томчето "Младежки събори", Младежки събори на учениците на Всемирното Бѣло Братство, I-VIII, 2 юлий 1923 год. - 14 юлий 1930 год., Второ издание, ИК"Жануа'98", София, 2001, (стар правопис) Книгата на PDF - за теглене Съдържание Дванадесетъ положения – съпоставяния върху разбиранията и живота на ученика 1. Ученикътъ трѣбва да разбира добрѣ това, което ще направи и да гледа да е съобразно съ великитѣ принципи на живата Природа. - Колко е отрадно, когато ученикътъ въ своето невѣжество постѫпи тъй, както малкитѣ дѣца, безъ прѣдварително да обмисля, какво да направи, и дали трѣбва да го направи. 2. Ученикътъ не трѣбва да вижда какво става наоколо му. Той за всичко трѣбва да е слѣпъ. - Колко е хубаво, когато ученикътъ вижда всичко, което се върши около него и се ползува отъ всичко това за своето развитие! - Колко е благородно, когато ученикътъ мълчи! 3. Ученикътъ трѣбва винаги да мълчи, когато е прѣдъ Учителя си. - Колко е сърдечно, когато ученикътъ разкрива душата си прѣдъ Учителя си! 4. Ученикътъ трѣбва да прави винаги това, което Учительтъ му казва. - Колко е лазурно, ако ученикътъ изпълни волята на Учителя си, безъ Учительтъ да му е казалъ това! 5. Учительтъ самъ извиква ученицитѣ си. - Колко е Божествено, когато ученикътъ самъ отиде при Учителя си! 6. При Учителя ще бѫде само най-добриятъ ученикъ. - Колко е покъртително, когато съзнавашъ, че си лошъ и си при Учителя си! 7. Ученикътъ трѣбва да има винаги разположение въ сърцето си и отзивчивость въ душата си къмъ Учителя си. - Колко е искрено, когато ученикътъ изживява прѣдъ Учителя си вѫтрѣшнитѣ си борби! 8. Ученикътъ трѣбва да е много скроменъ и смиренъ. - Колко е силно, когато ученикътъ постѫпва смѣло! 9. Ученикътъ никога не трѣбва да иска отъ Учителя си. Учительтъ му знае кога и какво е необходимо да се даде на ученика. - Колко е радостно, когато ученикътъ поиска нѣщо отъ Учителя си! А колко е благословено, когато Учительтъ отъ само себе си даде нѣщо на ученика си. 10. Ученикътъ трѣбва за всичко да благодари и винаги да е радостенъ. - Колко е трогателно, когато ученикътъ скърби и плаче за несполукитѣ си! 11. Ученикътъ трѣбва да е винаги при Учителя си. - Колко е хармонично, когато далечъ отъ Учителя, ученикътъ мисли за Учителя си. 12. Ученикътъ трѣбва винаги да мисли за Бога. - Колко е богоугодно, когато ученикътъ и въ най-малкитѣ нѣща въ живота си вижда Бога въ своето Величие и Слава. Велико е, когато ученикътъ слуша Учителя си! Трептяще, е когато ученикѫтъ е радостенъ, че служи на Бога! Съзнателно е, когато ученикътъ благодари и хвали Бога всѣкога и за всичко! Дадени отъ Учителя на 7 юли 1925 г.
×
×
  • Създай нов...