Jump to content

Търсене във форума

Показване на резултати за тагове 'Неделни Беседи'.

  • Търсене по етикети

    Отделяйте таговете с запетая.
  • Търсене по автор

Тип съдържание


Форуми

  • Библиотека - Петър Дънов
    • Новости и акценти в сайта
    • Беседи в хронологичен ред 1895 -1944
    • Беседи в стар правопис
    • Книги в стар правопис
    • Книги с беседи издавани от 1920 г. до 2012 г.
    • Хронология на беседите подредени по класове
    • Текстове и документи от Учителя
    • Писма и документи от Учителя
    • Документални и исторически книги
    • Молитви, формули
    • Писма и документи от Братството
    • Вътрешна школа
  • Книги с тематични извадки от Беседите
    • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Взаимоотношения между хората
    • Основи на здравето
    • Светлина в пътя
  • Музика
  • Паневритмия
  • Астрология,Каталози на беседите
  • Допълнителен
  • Последователи на Учителя
  • Списания и весници
  • Рудолф Щайнер (1861-1925)
  • Други
  • Допълнителен
  • Форуми за споделяне и общуване
  • Клас на Добродетелите
  • Преводи на словото

Категории

  • Словото на Учителя - Беседи
    • Неделни беседи (1914-1944 г.)
    • Общ Окултен клас (1922-1944 г.)
    • Младежки Окултен клас (1922-1944)
    • Утринни Слова (1930-1944)
    • Съборни беседи (1906 -1944)
    • Рилски беседи (Съборни) (1929-1944)
    • Младежки събори (Съборни) (1923-1930)
    • Извънредни беседи
    • Последното Слово 1943-1944
    • Клас на добродетелите (1920- 1926)
    • Беседи пред сестрите (1917-1932)
    • Допълнително- Влад Пашов-1,2,3,4
    • Беседи пред ръководителите
  • Аудио записи
    • Неделни Беседи
    • Младежки окултен клас
    • Общ окултен клас
    • Извънредни беседи
    • Клас на добродетелите
    • Младежки събори
    • Съборни и Рилски беседи
    • Утринни слова
    • Младежки събори
  • Текстове от Учителя
  • Документални и исторически книги
  • Книги с тематични извадки от Словото на Учителя
    • Илиян Стратев
  • Поредица с книжки с тематични извадки от Беседите
  • Последователи на Учителя
    • Пеню Киров (1868 - 1918)
    • Боян Боев (1883 – 1963)
    • Любомир Лулчев (1886 – 1945)
    • Милка Периклиева (1908 – 1976 )
    • Петър Димков Лечителят (1886–1981)
    • Стоян Ватралски (1860 -1935)
    • Михаил Стоицев (1870-1962 г.)
    • Георги Радев (1900–1940)
    • Сава Калименов (1901 - 1990)
    • Влад Пашов (1902- 1974)
    • Методи Константинов (1902-1979)
    • Николай Дойнов (1904 - 1997)
    • Лалка Кръстева (1927-1998)
    • Борис Николов
    • Невена Неделчева
    • Георги Томалевски (1897-1988)
    • Олга Блажева
    • Светозар Няголов
    • Олга Славчева
    • Николай Райнов
    • Михаил Иванов
    • Граблашев
    • Тодор Ковачев
    • Мара Белчева
    • Иван Антонов-Изворски
    • Теофана Савова
    • Емил Стефанов
    • Юлиана Василева
    • Ангел Томов
    • Буча Бехар
    • Елена Андреева
    • Иван Радославов
    • Христо Досев
    • Крум Крумов
    • Христо Маджаров
  • Вътрешна школа
  • Музика и Паневритмия
    • Дискове с музика на Паневритмията
    • Дискове с музика и братски песни
    • Книги за музика
    • Книги за Паневритмия
    • Филми за Паневритмията
    • Други
  • Други автори
    • Емануил Сведенборг (1688-1772)
    • Джон Бъниън (1628-1688)
    • Лев Толстой (1828-1910)
    • Едуард Булвер-Литон
    • Ледбитър
    • Рабиндранат Тагор
    • Анни Безант
    • Морис Метерлинк
    • Рудолф Щайнер
    • Змей Горянин
    • Блаватска
  • Списания и весници
    • Списание "Нова светлина" 1892 -1896
    • Списание “Здравословие“ 1893 -1896
    • Списание - “Всемирна летопис“ (1919 -1927г.)
    • Вестник Братство –(1928-1944)
    • Списание “Виделина“ 1902 - 1905
    • Списание" Житно зърно" 1924 -1944
    • Списание" Житно зърно" 1999 -2011
    • Весник "Братски живот" 2005-2014г.
  • Преводи
    • Англииски
    • Немски
    • Руски
    • Гръцки
    • Френски
    • Испански
    • Италиански
    • Чешки
    • Шведски
    • Есперанто
    • Полски
  • Огледално копие на сайтове
  • Картинки
  • Молитви и Формули
  • Каталози на беседите
  • Астрология
  • Фейсбук групата от 24.08.2012 до сега
  • Филми
  • Шрифт направен от почерка на Учителя
  • Окултни упражнения
  • Електрони четци
    • Изгревът
    • Сила и живот
  • Снимки на Учителя
  • Диск за Учителя
  • Друго
  • Програма за стар правопис
  • Презентации
  • Приложение за радиото
  • Мисли за всеки ден

Blogs

  • Тестов
  • blogs_blog_2
  • blogs_blog_3

Календари

  • Беседите изнасяни на датата

Намерете резултати в...

Намерете резултати, които съдържат...


Дата на създаване

  • Start

    End


Последна актуализация

  • Start

    End


Филтриране по брой...

Регистриран

  • Start

    End


Група


Website URL


ICQ


Yahoo


Skype


Населено място


Interests


Отговорете на въпроса

  1. Ани

    1916_10_01 You Know

    Note 5 You Know „And he said to me: you, son of mankind, can these bones come back to life? And I said: God Jehovah, you know.” Ezekiel 37: 3 „Can these bones come back to life?” You may ask yourselves what secret is hidden in this sentence. You will say: „We know those bones, we have boiled them many times, we have seen them many times at the cemetery – it is a bone.” But the bones that I will tell you about you have never seen. What you think you see in the world, is as real as the state when someone is dreaming that he is rich for example and when he wakes up, there is nothing left from his wealth. God asked the prophet: „Can these bones come back to life?” the bones in this sense represent an obscene life, a life in a potential state; in the religious sense the dead bones mean life without motion. You will ask if life without motion is possible; in the metaphysical sense this means non-conscious life. Each bone lives a separate life and if someone moves it or sets it in motion, it will say: „Thanks God, that there is someone to move me.” The bones represent the Israeli people, disunited by the bad life and since there is no unity between the separate individuals, they are dead. The bones represent the man after his death. They are the only thing that is left unchanged; according to the occultists a new Life is hidden inside the bones and when the man returns to Earth, he will take what is hidden inside the bones – that is why we keep the bones of our friends and relatives. Some people say: „For me it doesn’t matter what will happen after my death”, but outside his bones man is nothing. Now the man has to learn to think philosophically, to look at everything as something inevitable, necessary, and not just a mere chance. For example from geometry we know that the shortest distance between two points is the straight line, which is a movement in one direction; it is a sum of many points, i.e. of many movements that form it. Therefore our thought can move only along one straight line. If we imagine that we live in one point and our thought moves only in a straight line, then we would not have any notion of the world – the man would say that beyond the straight line nothing exists; therefore there are creatures on Earth that have the imagination for one thing only. But when the point moves, it forms a straight line, which is alive and if one day it decides to change its direction along its perpendicular, it will form a plane; the plane is formed of millions of straight lines. So, there are other creatures that understand that the world moves not only in one direction – along the length, but it also moves along its width; the snail for example, has the notion that only two dimensions exist. Of course, the plane is alive, too, because everything in Nature is alive; and if it moves it will find another dimension – height and in that way a cube will be formed. You are three-dimensional creatures and the philosophers think that beyond the three dimensions nothing exists. However there are creatures that move in even higher dimensions. If the cube moves into another, fourth direction, then the whole world will move and a tessaract will be formed; this fourth perpendicular moves in a direction that we cannot imagine. So, before the man is able to understand things, he is like a dead bone, i.e. he is a one-dimension creature; God asks: „Can these creatures change and form creatures of two or three dimensions?” And God said: „Prophesy! – only when the man starts talking, does he begins to understand things. The first man was without bones, but the present creature has bones. Every man is one bone, the word bone means something that is essential and unchangeable in man, that can be put in action, to be organized. Moses said that initially God had made the man from soil – then the man was able to move only in one line; when the man was made of bones, he was given the ability to move in three dimensions, but then he was still dead; just after God breathed in his nose, then the man started to think – therefore today we breathe through the nose and only then we can think. For example a thought comes in the head of a woman that her husband does not love her, which means that she moves along a straight line; in this case she has to stop and form a plane in her thoughts – only then she will get along with her husband. Otherwise both the man and the woman will move along a straight line and they will not meet. When Moses wanted to see God, he told him: „My face you cannot see, but you will see only one piece of My clothing, otherwise you will burn out”; philosophically this means: since the man lives in the world, he cannot understand things; therefore he sees only one part of it. So, to change their state, the bones must be destroyed. These bones were dead, but only God knows if they can acquire higher life. When someone starts to talk to them, they begin to fuse together, muscles and nerves are formed, but still they cannot think; in order to start thinking a Spirit of the four winds, of the four sides, must come, i.e. there must be a fourth dimension. Until man lives in three dimensions, he cannot understand the meaning of a spiritual life; the contemporary people think that the world ends with death – this is what the frog, the snail and the man think, too. If I go to the vineyard to dig, if I work a day or two and I do the work, this does not mean that the world will end. The world comes to an end means that Life comes to an end; these are the thoughts of a snail, of a dead bone – this is the contemporary philosophy. When these bones start moving, they say: „Our job is done”, i.e. our role in the field like bones is finished; but after that they deliberately start moving. The contemporary people can compare themselves to the character in the following joke: a Bulgarian, named Stoyan, started out to a town to sell a donkey; the town was far and he stopped to have a rest; he tied the halter of the donkey to his wrist and fell asleep. Some naughty kids saw that he was asleep and untied the halter from the donkey’s head and took the animal. When he woke up with the halter in his hand and saw that the donkey was missing, the Bulgarian said to himself: „If I am Stoyan, I have lost the donkey; if I am not Stoyan, I have won the halter.” Life is the donkey, but if I am not, it is just a halter. The halter means that a man lives with a thought, inside which there is no existence. God says: „These bones will come back to life.” When the Prophet speaks, this is the Spirit of Christ. Sometimes you might fall in such a state of stiffness, as when a man thinks, feels, but cannot give a sign that he is alive; the mind can exist outside the world, but to move means to live. When a man wakes up in the morning, he moves and starts living, but when a man talks discursively and absent-mindedly, he is a dead bone. This is a small analogy: our thoughts can be discursive like these bones, we can cry and say: „What is the sense of life?” – The man is in a position of the prophet, whose thoughts are like dead bones. And God says: „You son of mankind, can your thoughts live in the field?” – Then the man starts thinking about the sense of Life and answers: „You know, God!” When the man thinks that God knows, then He says: „Speak!” When God sent Moses to the Pharaoh, he did not want to talk, because he stammered; then God got angry and ordered his brother Aaron to come; and to make Moses talk, Aaron gave up his place to Moses. Everyone is Moses and Aaron, i.e. a soul and a Spirit – in that way man will save himself. Sometimes the soul gets discouraged; for example a young maid gets disappointed with a man, she falls into despair, throws away everything, becomes gloomy and says: „That is the end of my life”. Every one of us is a deceived maid or lad – this is the original sin. When the devil came, the people became infatuated with him and then the man stayed neither with the devil, nor with God. God asked the prophet: „Can these dead thoughts, desires and actions come back to life?” – The prophet answered: „You know, God.” And after the Spirit came, the bones turned into a great army. Now, to make it possible to determine the things, they must possess certain features. The contemporary physicians say that electricity has two flows – though air and through earth: when there is a movement above, there must be a movement below. Hence, God’s thought cannot work in a man who has no bones. And since this is power is a Life in a hidden state, this movement must come from outside the bones. The human thought does not belong to the three-dimensional things; the feelings belong to the fourth dimension, the thoughts belong to the fifth dimension, and the mind – to the sixth dimension. One day when we will be among the Angels, they will teach us about these dimensions. We live in three worlds, and according to the cabalists there are ten worlds in total – the man lives in the third world, and God – in the tenth world; this is a great philosophical thought. After we have lived millions of years, we have come only to the third world, and still many years are necessary for us to come to the tenth world. The charm of the world is that it is unlimited and there will never come a day when the man can say that he knows everything. From this point of view there is consciousness in everything; for example in a stone there is consciousness of a stone; a flower, a snail, an Angel – everything lives with its consciousness. The man understands this, but let’s try to communicate with a tree, for example; for us it is just a tree, but it has its own life – it stays still, does not talk, but it knows everything because it has learnt it when it was up in Heaven. That is why the trees point upwards – when a man goes up there, he will learn everything. The contemporary scientists investigate an apple, what chemical elements it is composed of, but there is something in it, which they cannot find out. Life does not consist only of these elements, but there is something else that has to be learnt. For example in the past people thought that electricity could be transferred only through wires, and today we know that this is possible without them. There are two worlds – a physical and a Spiritual one; the man is in the Spiritual world, as he is in the physical life. People move from above downward. Today it is considered that culture goes from below upward, but I contest this and I say that the apple is nourished from the Sun, rather than from the saps; for example in the course of several years a tree grows in weight by twenty kilograms and all it has taken is from above, not from the Earth. We take everything from above, i.e. from inside – from a world much wider than the external one. We can compare it to a cone with the point down – the point is the external, and the base is the internal world; if the man is placed on the top, he would say that the internal world is smaller, but in fact it is not like that. Those who have decided to study the religious matters philosophically must be very calm. At the time of one of the Turkish sultans there were a lot of sluggards; one day the sultan decided to see who is the laziest sluggard of all and ordered the building they were in to be set on fire. Frightened by the fire, all sluggards started running, but only two of them remained inside. When one of them saw the fire becoming bigger, he turned to his friend and asked him what to do; the other one answered: „How aren’t you lazy to talk?” When it is destined for a man to die, he will die wherever he is. For example a rich Frenchman wanted to free his son from the front and by means of much money he managed to place him at the rear, but there too, although protected from the bullets, his son was killed by a shell that fell nearby. Very often people are afraid of epidemic outbreaks. The man must not be afraid of anything, because he may die of fear. For example, the plague started one day for Baghdad; a man met it and asked where it was going. – „I am going to Baghdad to take a thousand people.” The Plague arrived in Baghdad and twenty thousand people died. When it was on its way back, the same person met it again and asked it how many people it had taken. – „Twenty thousand” – replied the plague. – „And why did you tell me that you would take only a thousand?” – „The other nineteen thousand died of fear.” The man must be careful in his life. A traveller was buying a train ticket to the town of Gorna Oriahovitsa, but he was short of thirty silver coins; he asked a lawyer to help him, but the lawyer refused and saw that the man had no choice but to walk. One day the same lawyer was in London and when he was on his way back he noticed that he was short of thirty silver coins and he could not buy a ticket - he was repaid in the same way. This is to show that whatever you do, it will come back to you. In this case the man is a dry bone and you have to open your purse widely and help everyone who needs help. And today, as many people are killed, some lay up wealth; God holds us responsible for that and says the money must enliven. Money means everything we can use to help – it is knowledge, it is a feeling, it is a desire. Our thoughts and feelings must enliven us, therefore God says: „Talk to yourself, talk to your dead thoughts, desires and actions!” – In that way gradually you can notice some kind of a movement, some kind of life. Is there a mother, carrying her child and not suffering? She suffers, but a new life is formed in her. When the Spirit comes, then the man will understand why he is here, on Earth, and he will see how good it is to live, to suffer and to die, to come out of this world and to live in another, where the people will live on good terms. We, the present-day people, are of first, second and third dimension, because in us we do not have eternal Love, it is only temporary. The Love in us must enliven our soul, must strengthen our heart and Soul. So says Christ: „If I am with God, I will feel well in hell, but if I am without Him in Heaven, then why do I need to be in Heaven?” Let God be with us; and He is in us and with us. When God says: „Talk!”, we have to talk. We want to set the world straight, as we set ourselves straight, but only the Reasonable Life can straighten man. Every thought, even if it is a good one, is a bad thought if it cannot be used in a reasonable way, and vice versa. In the contemporary science there are many examples like that: for instance the carbon dioxide, which suffocates people, is pleasant and necessary for the plants – it gives them carbon for food, and oxygen is released. So, if one thing is harmful for us, for other things it is useful. Give your sins to the plants, and take the purity from them. Therefore the man should not complain. So says the Scripture: „Give your sins to God”; when God takes our sins, He asks: „Can these bones come back to life?” So, everyone must say to himself: „God Jehovah says that all our thoughts and desires, all our purses must be open for our fellow-men.”(retranslated fragment!) 1st October 1916, Sofia Source
  2. Ани

    1916_09_17 Compassion

    Note 4 Compassion He saw in a vision evidently, about the ninth hour of the day, an angel of God coming in to him, and saying unto him, Cornelius. And when he looked on him, he was afraid, and said, "What is it, Lord?" And he said unto him, "Thy prayers and thine alms are coming up for a memorial before God." The Acts of the Apostles 10: 3-4 You can ask yourselves the question: what connection exists between Cornelius with his vision and us, who live in the 20th century - people with modern ideas; men sophisticated, with critical minds; men who claim to have mastered the forces of nature. We have to constantly bear in mind the following thought: our outlook and theories, our explanation of Life do not represent the actual world as it is in reality – these are only our concepts of the world. What the world is in reality is an enigma which even if we were given a million years of life we wouldn’t be able to solve it. The quoted verse relates to the individual life of man. On the Earth, in the present state of his development, man has a threefold relation and does three jobs: to himself, to his neighbour, and to God. When we speak about man, we have to ask ourselves the question whether we are referring to his individual life, or to the life he manifests in his relations with his neighbours, or to the Life which manifests itself when we are connected to God, because in any of these three viewpoints, the world takes a different perspective. If we decide to find out how modern science views Life we will see that it has the following concept: personal or individual life cannot continue after death; life is contained inside the body and is solely a product of the body; thinking is a product of the brain and consequently, when these organs are destroyed, both life and thinking perish forever. So modern science says; such are its concepts. According to it, thinking is a product of the brain, but from a purely philosophical point of view in the world there are organs that exist with a function other than the energy-producing one. If Life originated from the cells of the body and if thinking were in truth a product of the brain, as science states, then its conclusions are correct. But we have three types of organs and three types of functions: organs producing energy, organs releasing energy, and organs transmitting energy. If we take for an example a shell of a modern military gun and the tiny fuse igniting the explosive, I want to ask you, ''Does the gun generate energy in any form?'' No, it only passes and directs the energy. The gun has not produced the explosive, its function is only to release that energy which through a certain transformation of the molecules inside the substance expands their volume and thus produces an explosion. There are also other organs which release energy. Let’s say we have a prism exposed to sunlight, which refracts the sunrays and due to that, certain colours become visible; and I ask you, is it the prism that creates the colours? No, it only refracts the rays, and even if the prism breaks, the colours will continue to exist. In the same way, the energy of human thought exists even after the brain is destroyed. In that sense we can say, that the brain is a device through which the Divine Thought; the initial Divine Energy is refracted and manifested in the form of mind and thought. Therefore, the brain is not a source of thinking; it is only an organ transmitting thought; while the Divine Thought continues to exist even after this organ perishes. In this way, we live in a Divine world, where certain organs exist, which are imperishable. We know that in the physical field there exists certain compounds which undergo transformations, but in the higher worlds, and in the initial higher conditions of matter there exists unchangeable compounds. I call them stable compounds – initial types, out of which the world of today is built. This world in its physical manifestation we call a physical world, i.e. it does not possess the higher consciousness, which exists in the Spiritual World. For instance, your fingers do not have the sensitivity your brain has, and your ears do not have the sensitivity to perceive light, as your eyes do. What is this sensitivity of the eyes due to? Quite naturally, we can give various answers to this question, but we have to first adopt one statement as a starting point of our reasoning. In Mathematics, there is an axiom stating: any two lines equaling a third line equal each other; in other words, we always have to have one condition, one measure, as a starting point. This sensitivity is a function of the human soul. Now, I have no time to tell you what the soul is like. The human soul is something large; it manifests itself both individually, in man and collectively. In truth, the soul is one; Life is one; but those who do not comprehend this philosophical concept may come up with very wrong views when I say one and many souls. Just the same, as they talk, for instance, about the acorn: the acorn is one, but when we plant this acorn, first it builds up one branched sprig with three branches; then three more are formed above; till it ramifies more and more and forms thousands of individual leaves and acorns. Someone, who has no idea of the acorn’s nature, while looking at the tree, will consider the leaves as separate individuals; however, they all come from and are contained within the acorn – within this seed. This seed is God. Create the conditions and plant that seed within yourselves and it will unfold all talents, all secrets, and wonders. This seed, this acorn can shrink; it can grow; it can transform itself into a beech, a bear, a whale, a man, an Angel. This seed is within – it is one, and at the same time, many. Therefore, things can unite or disperse depending on the viewpoint: if we look from above, things will seem numerous; if we reach downwards, we will see that all things are sustained by the one trunk. We should apply the same point of view to all people: for me, some of them are like leaves; others – like branches, like roots, like seeds, like unripe fruit. Quite naturally those of you, who belong to the leaves, will not understand my philosophy, because your lifespan is short – it is a six-month’s life. When spring comes, you become beautiful, wonderful; yet when autumn comes and frost falls, you wither and say, “Our time has gone.” Some day a storm may break the branches of your tree in two and eventually your whole tree may fall. But even then and there, in the soil, one acorn will remain, which contains Life and says, ''I have the power to bring you back to Life,'' – and it falls down to the soil, drinks up its sap of life and restores all things back to life. Where, then, is the end of all things? This is a constant process, as infinity has no end. When the leaves fall on the Earth, do not think that the entire world has come to an end. Do not think like Nastradin Hodza,1 who said, ''When my wife dies, that will be the end of half the world. When I die, the whole world will end.'' This world may die, but the other, the Divine World will not – not at all. Why do we experience death, why is our world imperfect? When we reach a certain point, we have to transform ourselves into new flesh in order to receive a new impulse for work of the soul. Cornelius was not an uneducated man, in my belief he should have possessed deep knowledge; he was initiated, because God shall not appear before foolish people. It will be foolish for a great musician to play before a man who cannot hear and then ask him what he makes of the music; such a man will answer, ''I can only see how you are moving your fingers to and fro.'' And the musician will say, ''You are stupid,'' meanwhile both are stupid. Or, imagine a painter who has painted a beautiful picture, and shows it to a man who cannot see, and asks, "How do you see it?" and that man answers, "There is a canvass before me, but this canvass is a little bit silly here and there, you must have bought it some place," and the artist will say, ''What a simpleton you are, you don’t understand anything.'' They are both simpletons – the one for not seeing and the other, the painter, for not understanding that the other man is in no condition to understand. In the same way, when a Higher Being comes to us, we have to be able to understand the inner nature of all things. I have read many works of philosophy, I go through them every day and at times I burst my sides with laughter; some philosophers resemble men who cannot see – they work gropingly and write, "This world is a canvass with imperfections; with too little suffering; and all men are fools." You are right, I say, but these conclusions are valid for you only. This world is more than a canvass, more than these up and downturns; there should be Light in the eyes, ears, in the mind, in all the brain centres of the man, in all his strengths and abilities; so that he may understand things. And the one who understands the world must have lived a long life – one life only is not enough for a man to understand the world. What can you comprehend within a life-span of twenty, thirty, fifty, or one hundred years – under the present conditions in the world, what philosophy can you learn? You will constantly read in the papers which army2 is the prevailing one; how many people the Romanians killed; how many prisoners-of-war the Bulgarians have captured; what inventions the Germans have made. For example, the Germans have devised 42-cm guns; the French are developing a 52-cm gun; the Americans – a 54 cm gun; the Germans had so-and-so zeppelins, the French – so-and-so airplanes; I ask you – what philosophy will you learn from all that? Laws exist that regulate things. Wars break out for a reason. What are the reasons when a storm arises and dust swirls in the air? The scientists say that someplace the air has been heated more; someplace – less; and currents have originated. Why should air be heated and why should it be cooled; can't we do without that? No, we cannot. You may say it’s something bad, because there are storms which destroy houses. Yes, but at the same time the storms will bring you moisture, will clear the air, etc., i.e. to the vegetable kingdom they will do more good than harm. What are the reasons for a war to break out? It is a storm in the Spiritual World, which comes to refresh people. After that storm, the people will become very intelligent; writers will appear who will reason very intelligently. Now we can only see the harm but in fifty years we shall return to see the outcome. In the Divine World everything comes into use and nothing happens by chance. The one killed on the battle field was meant to be killed; the one who had his house burned, he had to have his house burnt; if one had a leg cut, it was because this leg had to be cut. Statistics exist, proving the natural course of events; there are laws, regulating the events in Life which only seem to occur by chance – for example, how many ships shall sink and how many should be built for ten years; when will the period of the greatest number of sinking set in and then – the period of the least number of sinking; or let us take for example fires: how many houses should burn every year; then let us take for example births and deaths – how many people have to be born and how many have to die each year. And more: I have, for example, the study of a mathematician, who is also an astrologer; and he did calculations in the following way: for ten towns in England he studied the number of the boys and girls born in the course of ten years; and afterwards he succeeded to mathematically establish with an error of one percent only how many boys and girls will be born in each of these towns in the course of the following ten years. Some reach even farther with their calculations and foretell, let us say which tickets will be the winning ones in the next draw of a lottery, which is drawn four times in a year. Therefore, a law exists, that regulates things. This is a new science, which has deep roots and a rational foundation. Now, you are starting to scratch the backs of your heads; this scratching might seem, at first glance, to have no meaning at all, but I know why it is happening. Or, someone has confused his work and puts his index finger on his forehead above his eyebrows; to such a man we say, "You have not judged right, and that is why you have confused your work," – you should judge carefully. In this laboratory above the eyebrows everything is stored that you need; there is your library where you can find the book; this and that page or this and that article of the law, which will enlighten you. Some have the habit of pressing their head but with pressing you cannot open a door; this is the way to crush nuts only. To be able to open the door of learning, men should have the key. Hence, we have to live mindfully. Many books are written on the issue of what Mindful Life is. It is your task – you have to live according to the way you comprehend things because a student with no comprehension of his own will never understand the subject matter his teacher is teaching. Now we are placed in the following contradiction. There is a legend, that God originally created two men on the Earth, but they could not get on well together; they started hating each other; and that is why God placed them in the two most distant places in space, so that they could not see each other. But they began to miss each other; started to love each other and in order to join, these two souls built a bridge and this bridge is the Milky Way. Therefore there is a way through which people can get on well together – and it is the Milky Way of Harmony, of Love. Christ descended via this way, too. Some want to know what an Angel is; while what I want to know is what man is. The old Indians have defined man as a thinking being; then, what is an Angel? Angel in Sanskrit means servant, but it also means glowing fire, and also love. If you love, you are an Angel; if you do not love, you are a man. But I say to someone, "You are not an Angel, you are one of those souls, who have not agreed with their neighbour, and for that reason God has nailed you somewhere in space and you have no bridge to join you." Peter in Sanskrit means spirit (Pitar); in fact, they told Cornelius, "Go to the Spirit, It will tell you all." Peter in Old Greek means stone. There exist living stones – only the Spirit can be a living stone. By stone Christ means things unchangeable within, Divine, mindful. Cornelius had to pray – here is a task. Many still do not know how to pray; some say, "What am I expected to tell God, doesn’t He know?" And others ask how they should pray. If you ask a theosophist, he will tell you, "I am God, I have nothing to pray for, I will only reason." While the philosopher will say, ‘I will think.’ But prayer is necessary – it is the breathing of the human soul; it is communication between God and the human soul. When God speaks, you shall keep silent and listen carefully as a student and when He stops, He will tell you, "I want you to repeat what I have told you." The word prayer means to ascend and descend. There are people who talk incessantly; they are chatterboxes – even when they sleep at night, they talk, while they should keep silent. What is sleep? I will tell you; when you sleep, God teaches you lessons – because you are isolated from the external world, from family, house, etc., this is the time when God can speak to you. When man wakes up, God would tell him, "Repeat what I have told you." And what will this man repeat, if he has not heard and comprehended well God’s commandments? He will beat his wife, will spank his children and will live the whole day indisposed, because he has not comprehended the lesson, and has not understood the meaning of Life for this day. When a Divine Messenger descends from Heaven to us, he wants to tell us that without Purity we will never see God; that without Holiness we will never comprehend Him; that without Kindness and Love, without Compassion and without Justice we will not feel Him. We have to understand what Love is. Some say, "We understand what Love is," some of you, I believe, do understand what Love is; but you have to understand it deeper. Love is always the stepping-stone to hatred; if you love Good - you will hate evil; if you love evil - you will hate Good. Consequently, Love alone cannot solve the question and bring deliverance to man, if it is not accompanied with a constant evasion of its antipode. Who, then, will save the world? - The Angel of Love, accompanied by the Angel of Compassion. Only in Compassion there is no shadow, only in the Mercy of God there is no division – we have to study the law of Compassion. For this reason this Angel came to Cornelius – to teach him the law of Compassion. And when the people of the world learn to be compassionate and apply Compassion everywhere, then all will live in peace. Truth makes men free, teaches him what is Good and what is wrong; who is foolish and who is wise; but it does not contain within itself the element to reconcile people; Love, too, alone can not bring about peace. Divine Compassion is the key that reconciles Justice with injustice, Wisdom with foolishness, Good with evil, so that they shall not fight within us. They say about someone, "He is good, I cannot stand him; he is foolish, I cannot stand him; he is bad, I cannot stand him." The World is not bad, what is bad is our understanding of things; we are bad within ourselves, and the world is very good. The soul which you hate agonizes, it suffers, it is chained somewhere in Heaven. Some people now say, "You will never save your soul; you will eternally live in hell." And I ask, who among those philosophers is the advisor to God to know what He thinks? They are like the man who could not hear but listened to the great musician; and like the man who could not see and touched the canvass of the great artist. Are they the men who will show us the way to Deliverance, the way of the new civilization? No, they are not. He is the Angel who descended to teach us Compassion – Christ; in the soul of Christ there is Compassion and self-sacrifice. Sometimes you say, "We are very educated, that is why we shall hide, so that they will not demagnetize us, or rob us," no, open your safes, open your hearts, open everything! Do not shrink into yourselves like the snail, which protrudes its antennas and then draws them in again – you have to leave your shells. I do not talk to snails or shells – I talk to people who ask themselves the questions, "What is the meaning of my life, what is my purpose, what shall I do?" I answer: you have to learn Divine Compassion. Whenever I have spoken about Compassion, they have, every time, been angry with me, saying, "You wish us ill, you do not understand us." I understand you, I understand that you love Truth, Justice, but I have not met a compassionate person among men yet. Yet, deliverance is in Compassion – this is the teaching of Christ, this is the culture of the future. After this war Compassion will come. The disabled, who will be in the millions, with their thought will create a new movement – they will ask, "What was all that about, for what reason we fought if not to correct our previous mistakes?" The people of today who are fighting are civilized, they are not barbarians, and they will contemplate on this issue. They are now only quarrelsome men and women. The woman cannot stand her husband, because he cast a glance at another woman – how could he possibly look at another woman? Well, he should be blind not to look. The man, on his part, quarrels with his wife, too, when she casts a glance at another man. Some say that Christ on his coming will put the world right. Christ is coming now to introduce the New Teaching of reconciliation between people, the teaching of Compassion towards everyone without making any differentiation – as with Cornelius. And when we start to pray and do good deeds, then God will send us to this Peter – to the Spirit. And the Spirit will bring us Joy and Rejoicing and will reveal to us the great tasks. The Spirit will create the Milky Way in our soul and we shall travel from one sun to another; from one planet to another and we shall see how great God is. Firstly, we shall head to the nearest star; then, after having lived there, we shall proceed to other stars. For each and every one of you there are great goods in store, a great future there, if only you embrace Compassion. What are you expecting now? - That Christ shall come to save you. I know that Christ has at least a hundred times lifted you from the earth; you have many times thrown yourselves into the water and Christ has saved you. It is very clear what is happening in the world today – it is the arm of God at work; God is forming a new world. What will happen with Bulgaria? The situation of Bulgaria and of all people in Europe will be much better than it is now. When a corpulent man with a fat belly weighing one hundred and fifty kilos catches typhus and slims down to fifty kilos, they say, "Poor man!" While actually, he has now become a man, before this he was not a man. This war is healing us from a similar disease – all people are ill and God will heal them. Those who are dying now will revive again, like the leaves which fall – the new acorn will raise them from the dead and will bring them back to life. Nothing perishes in the world, the outer form is not the reason for the inner Life – as God lives so will we live with Him. Even in this world we have to make an effort to be good servants and good sons; to work honestly, so that when we return to Him, He could say that we have fulfilled His will. Now some say, "I will not see God" – everyone shall see Him. When we join Him, he will say, "Why did you disgrace your name, why did you kill your brother, why did you dishonour your sister? You will return again." God will not talk sharply; I can imagine what He will say. He will give you a serious look and will say gently, "I am very sorry, son, that you have not yet understood My Compassion. Now, go back to the Earth to learn Compassion, return there to show men what I Am like. I Am the God of Compassion. They think I Am cruel, unmerciful, everybody is complaining about Me and discredits Me, and this is not good." And when people see the compassionate man, they will say, "Here is one, who is walking the ways of God." And now people say, "Even those, the religious people, are quarrelling." And that is why I am not asking you if you are religious; I am asking you whether you are compassionate. We can say about someone that he is a learned man, but has no Compassion – he is supposed to be an intelligent person, but says to his neighbour, "You are stupid, I cannot stand you." About another person we can say that he is a good person, has love, but does not have Compassion. I want you to keep within you this morning one word only – the word Compassion. In 1875, in Chicago, a gentleman was milking his cow by the light of a candle; the animal kicked the candle, the straw was set on fire and most of the city burned down. The cost of the damage was billions of dollars. When the fire approached his house, a wealthy man told someone who was there, "I will give you two hundred thousand dollars if you take my safe out." "Dash!" - said the other man running to save his life, as the fire was following on his heels. Thus, the wealthy American had to run away without his wealth. Now someone may say, "If only I had been there to take the two hundred thousand dollars – what a stroke of luck it would have been!" Yes, but the fire is following on your heels. It is not money that decorates Life. And Chicago, having lost so much after the big fire, has now an even more magnificent outlook. Now, likewise, the war introduces the same into the world – on its ruins a greater culture will be built. Now, if you understand the Spirit of Compassion, which God is sending to you, you will comprehend His teaching. September 17, 1916, Sofia __________________________________________________ 1 Nastradin Hodza, or Hoca which means teacher in Turkish was a wise, witty man with a good sense of humour, whose stories have been told almost everywhere in the World. The year 1996 was proclaimed Nasreddin Hoca year by UNESCO. 2 The Master refers to the First World War, 1914-1918 Source
  3. Ани

    1916_04_24 The Truth

    The Book - The Spirit and The Flesh. Beinsa Douno Translation from Bulgarian - Vessela Nestorova THE TRUTH The truth shall make you free29. Pilate put a question to Christ, "What is Truth?" This is a profound philosophical question. It is easy to ask this question, but difficult to answer it. The Truth in itself is something concrete, real, unchanging. It is eternal Light, eternal Wisdom, eternal Love, eternal Righteousness, and eternal Life. However, this definition requires a more concrete determination of what Truth is. I shall stop on the thought, "The Truth gives freedom." Freedom is an aspiration of the human mind, heart, soul, spirit; freedom is life and life is destined to our seeking the Truth and to seek it not as Tolstoy speaks in his book, My Conversion. There he speaks of one of his dreams, which clearly describes his psychic state before his conversion. I shall tell you briefly his story. "In my dream I find myself," says Tolstoy, "lying in a bed, but I feel neither comfortable, nor in a pleasant state; I start moving to find out what kind of a bed it is, what it is made of— iron or wood. At once I noticed that the bars of my bed started to fall one by one, starting at my head-side until only one bar remained just below my waist. At this moment I heard a voice crying, "Do not move either your head or your feet anymore! Keep balance!" I saw below me a large post and a bottomless chasm." I say, there are such philosophers who are lying on their back, investigating the Divine World, but only one bar remains under their waist and God says to them, "Keep the balance!" So as soon as you pronounce the word balance, the catastrophe is avoided. When you investigate the Truth, you should stand up straight on your feet, not lie on your back. I take the word dead in a figurative sense—a limited person who does not think. You must be turned to the East so when Christ appears, you should meet Him. Many act as Tolstoy did, but Christ says to them, "Balance!" "The Truth shall make you free." The Truth is real, it is real life. Do not think the Truth is something imaginary. No. It is a world which has its beauty, its colors, tones, music—a world which has always existed and will always exist. Christ says, "Those who understand this world, these Laws and forces, will be free." In another place He says, "To this end was I born and for this cause came I into the world, that I would bear witness unto the truth." Then Pilate asked Him, "What is Truth?" People today have strange ideas of God. God is the Truth. When you feel joyful and happy and start singing, the Truth— the living God—is in you. Think well, do a good deed—God is in you. The Truth is movement, impulse. And when Christ says, "I am the Way," He means a person must move and not stay in one place like a tied animal. In this world all things are strictly mathematically determined; there is nothing unforeseen, accidental. Your life, your sufferings, tortures and anguish—all is foreseen. These things are plus and minus. Within the Truth enter the four rules of arithmetic: addition, subtraction, multiplication, and division. Those who have much—they add, those who have little—they also add, but the addition in both cases is different. For instance, you have two thousand leva but with a minus or a plus—that is, you either have to give or to take. If you say, "I have two thousand years" and put a minus; this means that in the past you have lived two thousand years of vicious life. If you say "Two thousand years plus"—that means you have lived two thousand years of excellent life; therefore, you are truly a rich person. Christ says, "The Truth shall make you free." Freedom is a necessity for the man as well as for the woman. The whole social structure rests on the Truth. Everyone is striving for freedom. Actually, everyone has the right to live in freedom, but this freedom will be given to us to the extent that we can benefit by the blessings of the Truth. Sufferings are necessary for every nation, as well as for each individual. Torment and torture are human contrivances. Let us say a man gets a monthly salary of 50 leva which is barely enough for a month. The wife says, "Easter is coming! There is no money for Easter bread, the sugar and eggs are expensive; there is no money for shoes and a hat. Only a hat costs 50—70 leva. Why don't we have now 150—200 leva?" I say, in order that there may be peace, leave the Easter bread for next year. Easter is not only once in a lifetime! "No, now or never!" If God has allowed you only 50 leva, be satisfied with what you have and do not spoil your Easter! In this case the wife must give freedom to the husband and he—to his wife. Down with the Easter bread! This is freedom! This is the Truth! That is why the Scriptures say, "Be thankful for everything!" Do not think that God has not given you riches. You are all rich, but you must discover this wealth. In the perception of the Divine orders, you must have inner freedom and not be biased. The Truth is independent of your and my conceptions: whether you think one way or another, whether you approach it or draw away from it, will not change its relations. In this world, which is wisely created, the Truth always exists such as it is. The illumination one has proceeds from the Light of the Truth. Love comes from above—from the Truth. And when the Truth conquers the world, it will make you free. Love always aspires for the Truth—what beauty is in relation to a person such is Truth in relation to the Divine World. It is the one face of this world which is a world of harmony and beauty. And when you ask why you are unhappy, the Truth answers, "You are unhappy because you are ignorant, because you violate God's Law." In Varna in the past days Gagaouz women would fall in love with Bulgarian men and would marry them. They thought the Greeks were drunkards while Bulgarian men were as gentle and nice as little donkeys. No, this is not a conception of the Truth. The Truth is a science of the mutual, sensible relations of people. Before a person has achieved balance in their mind, their heart and their will in accord with the Truth, they cannot be free. As soon as they attain this, they will make contact with the Divine World. Many ask, "Can we live without suffering?" You can. "Without torment and torture?" You can; why not? But sufferings are necessary for the evolution of humankind. A person wants to learn about the world; that is why they must suffer by all means. The Earth is a place of suffering. You say, "How should we know?" Why did you not ask the rational beings what the Earth is like before coming down? One time a little angel who had heard much about people said to a bid angel, "I want to see the people very much. Why don't you take me to the Earth so I can see them?" The angel brought him to the Earth. Then the little angel said, "I wanted you to take me to the people, but you took me to hell." "Hell—that is people on this earth," answered the big angel. Indeed, hell—that is us. By the word hell, people in our country understand something boiling from underneath, bubbling up, people taking each other by the throat, brother fighting with brother because one has taken a larger part of the inheritance, and so on. Today everybody says, "Equality is necessary!" I ask you, what is wrong in taking a larger part? One of the brothers is older, let him take more. Thus, people on the Earth have just such relations as God has ordered and of which His Laws witness. If you apply them according to the Truth, their result will be freedom. Those who want to study the Truth must study the quality of freedom. If you ask me what is music in reality, I cannot define it, but I can describe what music gives expression to. The result is harmony—relations between the tones. Sit at a piano, or play any other instrument, and you will see what music is. Three things are necessary for the expression of music: first, an idea in your mind of a song; second, an instrument and third—an artist. Therefore, a musical ability of the mind is necessary, a sensitive ear and an artist who can play. If you ask me what a teacher is, I can tell you only what a teacher produces. A teacher gives knowledge. When you learn what knowledge is, you will be near the teacher. You ask, "What is Virtue?" Better ask what it gives birth to. Before going into a study of the essence of things, study their results. What is the distinguishing feature of freedom? It gives a large scope to action. In necessity you have only one way; you are harnessed. Your reigns may be golden, but you must go only one way—forward; in case you stop, the whip will lash your back. In freedom it is just the opposite—you have a choice. You have a choice to climb a mountain top from any side, but when you are rolling downwards, you have only one direction. "But why does a person think that way?" They are free to think. "But he is an atheist." This is a temporary delusion. "She is a bad person." Her consciousness for good is not developed in her yet. "He makes mistakes." His will is not regulated yet. "A woman has an unlawful child." Settle the relationships between the sexes. I consider humans free. Only the fearful are not free and it is they who commit crimes, they have not the heroism to assume responsibility. Which people are strong? Those who are free and who can bear hardships, sufferings, getting spitted on, being dishonored. These are trials for people and those who can bear them are considered heroes. Sufferings are given to people to test them—who are heroes and who are cowards. Those who do not want to suffer, but want to be served by others, are enlisted in the catalogue of the cowards. If you suffer, you are a hero. Whom does the Bulgarian nation glorify: the cowards who betrayed the country during Turkish times, or those who suffered for the liberation of this country? How much will those who suffer for the Truth be glorified? The principle is one and the same. That is why the science of the Truth is a science of social life. The Truth always makes people free. Those who die for others make them free. If the martyr Stephen had not died, Paul would not have been born. When Stephen died, his spirit entered Paul. Then both started working together for God. Stephen taught Paul to suffer and to bear three times thirty nine blows with the whip. Paul became famous namely for this patience. Do you know why they lashed Paul thirty nine times? The numbers 3+9 equal 12. The number 12 is the Law of rounding up the evolution of all the days of human life. And whoever undergoes so many blows with a whip on the Earth will not be beaten any more in the next life. If you ask why Christ was beaten, He will answer you "I suffered that you might be made free." When people beat you on the Earth, it shows you that a cord that holds you tight to your evil fate is torn. That is why Christ says, "If they hit you on the one side, give the other one also." Only the strong one can beat and when the strong one beats you, it is a blessing. What do the peasants do? When they want the field to yield more produce, they let the sheep thread on it. They know this Law about the fields, but do not know it about themselves. Let the sheep of the world thread on you a little. Christ says, "For this cause I was born." The birth that Christ speaks about is not an external, but an inner process. It takes place in every heart and mind, in order that this Truth may be witnessed. When the Truth is born in you, you will feel freedom. When a woman marries, she wants to have children, because she is aware of the Truth that this is the only way the Law can be observed—that she may have an inheritance. It is the same in the spiritual world: if you have not the Truth in yourself, you cannot inherit the Divine riches. Therefore, the Truth must be born in you. Then you will have riches and spend your life more easily. A legend tells the story of Moses. When he was going up the Sinai mountain, he saw a shepherd who was very happy, and he asked him, "Why are you so happy?" "I am happy because today the Lord will come down to visit me, so I killed a lamb to give Him a feast." "The Lord does not eat lambs, you are deceiving your mind!" answered Moses and went away. However, the shepherd was saddened and lost his joy. When Moses reached the Sinai Mountain, he noticed that God is displeased with him for having made such a big mistake. He returned to the shepherd to tell him that God would visit him and eat of his lamb. After telling this the shepherd, he hid in a nearby bush to see what would happen. At one time he noticed that the shepherd fell asleep and fire came from heaven burning up the lamb. When the shepherd woke up, he said, "I am very happy that the Lord came down and ate up the lamb!" So, when the Truth enters us, its fire—Love—will make a sacrifice pleasing to God. This is the real world of the Truth. For some people it is not real, but a great number of people—thousands on this earth know this world—the world of Truth. I say, much time will pass before the Truth is planted and understood by all. See how beautiful the flowers are! They are yellow, red, and blue. You pick them, but have you understood their meaning? You say, "This flower smells very sweetly," but what does this fragrance mean? It shows the great sorrow of the flower. Out of its grief is formed a nectar necessary for your life. There are people who, in the midst of their wealth, say, "There is no God!" As soon as they lose their wealth, health, or social position, and God takes them in hand, they begin to emit fragrance, "There is a God." The wealth would have stunted their mind if God had not taken it away from them. Thanks to that, they began to take a right view of things. What takes place on the Earth is something transitory, not a reality. You see beautiful, little girls, but as soon as they come of age, their faces begin to wrinkle and in time they become old women. I ask: where are those little girls gone whom you admired so much at one time? The same thing happens to the boys. You do not know yourselves yet. When you learn the Law of the Truth, it will give you power over matter that you may understand its inner combinations and perfect your life. This is the Law of motion—that a person should constantly undergo a change and pass from the temporary to the eternal, in order to understand the unchanging essence of the Truth. People say that Christ was born to preach the Truth. What is this Truth? Christ wants to invigorate your mind and give you an impulse for right thinking that you may make contact with the Divine World. You are eternally bound to God. In the world you have many friends; however, if at times these friends are insensitive to you, it is due to your relations which spring from ignorance. Paul says, "God despises human ignorance and has let people follow their way, but now He is calling them that the Law may be fulfilled." What should a mother who is called upon to fulfill the same Law do? First of all, she should bear good and sensible children. This is her first task. Some women complain of their state and say, "Why are we women?" I ask—who should have been in their place? The man should prepare material for thought, will and character. He should pass all this on, but the woman should give birth. People today are looking for comforts in the world, but they must understand that essential Law, also expressed in the music—in the minor and major scales. God has placed some people in the minor scale, in the flats—sorrow, grief, depth of the feelings; He has placed others in the major scale, in the sharps, on the surface of life, since they have no depth of feelings. In a dance, or a march, what can one see? Dancing, marching and finally—fatigue. In a sad song you cannot move—there you will keep still and reason. God has placed you under a minor tone that you may think of the other world, while in a major tone you will think of this world. At times you want to play another's part and say, "Can religious people dance?" They can, but what kind of dance? When David was carrying the tabernacle, he was jumping and dancing but his wife rebuked him saying, "Look how you are contorting your body in the presence of the whole nation of Israel!" "Why should I not hop before the Lord?" he objected. God does not limit us, He gives us great freedom to do good and evil, but in certain cases good may be evil. You will say, "How can this be?" Here is an example. A man and wife are leading a good life. Christ says, "Give away your goods." In his desire to fulfill the teaching of the Savior, the man wants to give his property away, but his wife says, "Are you crazy? You want to make your wife and children unhappy?" "No, I want to fulfill God's Law." "But I do not need this Law." I say to the man, "You have no right to give away the property of your wife and children, for it is theirs! If you have 100,000 leva divide them as a brother among your wife, children and yourself equally, and you have right to give away your share. You have no right to serve God with another person's money. This is Christ's Law. "But I have the right to do this." "You have not! Who gave you this right? Where did you take this woman from? God did not make woman your mate out of your feet, but out of your rib and you have no right to torture her!" Now this appeals to the women and they say, "That's right, let the men know this!" No. You should never consider a question from your own point of view. In the universal life there are many possibilities: in this life you are a man, but in another life they may make you a woman. And the opposite is true. If in this life you write, "I give no freedom to woman!" in the other life when you are made a woman, you will taste the benefits of this provision of the Law. Then you will say, "This is not a good Law," but it was you who wrote it in the past. Men, make good Laws, because when you come a second time on earth as women, you will be placed under their power of course, not only men, but women also write Laws and as a result they create limitations of each other. Many women have written bad Laws in their sons and daughters; for instance they have written that they should hate their father. They say, "Your father is a good-for-nothing, a vagabond." Do not write such Laws, because one is your Father. This man or this woman whom you call father and mother have become an instrument of the Divine Spirit in order that an idea should be clothed in form. And when you complain of your state, you murmur against God. You must not change the basic features of the incarnated idea in a form. You can make some changes in the shades—to make them lighter or darker—but the main substance, which personifies the Divine idea, must be preserved. Sermon held on April 24, 1916, in Sofia. _________________ 29. John 8:32
  4. Ани

    1915_12_25 Birth

    The Book - The Salt. Beinsa Douno Birth "For there has been born to you this day in the city of David a Savior, who is Christ the Lord."1 "Has been born" is the most promising word in the life on earth. What does this word contain? Birth contains the sublime, the dynamic and powerful impulse, urging all humanity to perfection. People often ask, "How can one enter the kingdom of God? How can we be freed from the limitations of the laws of nature, and can we master them?" I answer, "When you are born." I am speaking of the word birth, not of reincarnation. People have been reincarnated thousands and millions of times. They first started their life as microbes, enlarging and reforming until finally they were born as people in the full sense of the word. Reincarnation is a process, while birth is a completed cycle of this process. When it says in the Scriptures, "Today has been born," we should understand that he, who was conceived millions of years ago, was finally born. Who was born? Christ the Lord was born. The word birth contains a great idea, which God has deposited in the Spirit. And when each one of you realizes that you have been born, you will be saved and then comprehend the meaning of life. For many years you have not yet been born. You are in the process of reincarnation and in this process you must be born someday. Then, the angels will say about you, "In the city of David has been born." Christ must be born in every heart and in every soul. People say, "He was born in Jerusalem,"2 and make pilgrimages there to worship Him, yet they do not understand the sense of this birth and they do not aspire to live like Christ. He was born among the Jews who were the chosen nation, but they also did not understand the deep meaning of His birth and what He was bringing to all humanity - the Love of God. Every birth is accompanied by suffering; therefore, in order for Christ to be born in the human soul; by all means, this suffering should be experienced. It is the same with a mother giving birth to her child - she must experience certain sufferings and take all the necessary care of the child. According to the same law every nation or the whole humanity in which Christ must be born, must make provisions and prepare the conditions in which this child is to be born and grow up. This idea may, perhaps, be somewhat dim, but this should not worry you: it depends on how near or far and in what light you consider things. Every person understands things according to the degree of Light they have. When the Angels proclaim "this day a Savior has been born" they mean the Joy He brings to humanity - Peace, the highest manifestation of God. The Lord manifests Himself as Peace which is the Law of Harmony, of the Unity of the Mind, of the Sublime Character, of Love, of Wisdom, of Truth, of Goodness and Righteousness - that is what Peace means. Only those who brings Peace can be born. You can not be born until you understand these deep Truths, until you achieve Peace in yourselves. Now let me consider psychologically the word birth. This word has a relation to mysticism. A Christian who wants to become a mystic and studies the Divine Nature in order to deserve the name "human" must understand well the word birth. You have read in Genesis that "God formed man of the dust of the ground, and breathed into his nostrils the breath of life, and man became a living soul." At that time, the process of breathing took place, while at the present time the process of birth is to take place. I would have explained the word breathed to you, but my explanation would have been incomprehensible, for in this word there is something unexplainable for people today. However, a day will come when you will understand it. Now I will consider the opposite which the Law of Birth requires, as it is a Law of Internal Development. By this Law, God is manifest fully in your Soul and the Spirit works positively through it. All your aspirations are under the Law of Birth and through it the Supreme Divine Consciousness in a person is manifested and perfected. The ordinary human consciousness is an obscure idea. There are different conceptions of birth. If you are asked what this word means, you would say, "Birth means the conception and birth of a child." We should not perceive birth in regard to the body, but to the human Soul - the conception of that Divine Germ and its birth. So that when we say, "a man has been born", we mean that process of knowledge and wisdom in addition to that of conception and growth. A person cannot say that they were born until they obtain knowledge. Animals, fish and microbes are reincarnated time after time in their effort to complete this cycle of reincarnation. In the Bulgarian language the word rebirth means ‘processing of things’. Chewing the cud or ruminating like the ox is not different from processing. That means that, here on earth, we are merely processing certain experiences acquired during millions of years. Some ask, "Where do we come from?" “From the Big Sea.” You may ask, "How many years have we been there and how has our exit taken place?" After the Sun of Life had been shining on you for thousands of years it raised you up, and by the Law of the Cooling of Bodies, you have come down. Therefore, the Spirit has raised you as the Sun raises the vapors of the sea and has sent you to the earth. Do not think it is a great misfortune for you to be here. On the contrary, this is of great benefit to you. I tell you there is no greater knowledge in the world than to know how to suffer. Suffering is the highest manifestation of Love. They who have not understood the sense of suffering are still animals, microbes that have to be reincarnated many more times. And the contrary is true: those who have understood the sense of suffering have been born and are human. Suffering is the lot of human beings only. Animals do not suffer the way people do - blows are only a massage for them. A dog yelps when being beaten, but as soon as the beating stops, its suffering passes away. The deep sense of life - the so called ‘Cosmic Grief’ - is hidden in suffering; the secret in life is concealed in suffering. If you want to acquire the Divine Wisdom and the Secrets of Nature, I tell you - there is no other way than that of suffering. When a person asks God to be sent to the earth, God asks them, "Do you want to pass through the Law of Suffering? If you do, I shall send you down." If they should answer, "I do not want to," He will say to them: "Stay by Me in the Great Sea because as soon as you leave here, you will be a worker who must labor and suffer on earth.” But what is the earth? It is the Great Woman - your Mother - who bears and raises up human beings. Once having accepted you, She will hold you for millions of years and cultivate you until finally you are ready and She will say, "Here is my child who can now speak to you of things with the Divine Language." I shall make a small digression. In birth lies a great power of motion, it is the most powerful impulse that a person can be given. If you could visit the Sun with the Eye of a clairvoyant, you wouldl understand the magnitude of the energy with which it sends out its rays. You say that a cannon is very powerful because it shoots out a shell at a distance of 120 km. But imagine the power and speed of the light waves emitted by the Sun every second and the distance they pass before stopping at a place! According to the physicians, light travels at 300,000 km/sec. Can you imagine this power? These rays gradually weaken and their brightness decreases since light depends on the rate of velocity. The greater the velocity, the more powerful the light until this wave reaches the final limit; stops and turns into darkness. Do you know what darkness is? It is the opposite process: the discharge of light is from below upwards; while that of darkness which reaches the final limit is movement from above downwards, i.e. from the periphery toward the center. It is the weakest movement. Thus light is down while darkness is above. But you will say, "We know that the dark place is hell." What is hell? Some think that hell is a special place of torture. What is a place of torture? A woman wishing to bear a child passes through torture. The same way the earth has conceived and millions and billions of creatures on it want to bear children. This is hell. Some do not want to be there, wishing to be in heaven and say, "I do not want such a hell." If you do not pass through hell, you cannot become a human being. That is why birth means such a hell. It is not so terrible, however. A person who is born and sins digresses from the law, so a terrible fall awaits them. They will be placed in the cannon of the Sun again, powerfully shot out and will travel through space for millions of years. Where they will stop will depend on the power they were thrown out with by God. If they are discharged with great force and travel for 100 million years, they will need that many years to return. The greater their velocity through space, the slower their movement back to God. But when they draw nearer Him, God will attract them to Himself with greater speed. Therefore, being born means that a person has reached the final limit of which their Soul was thrown in space. There they will stop and start their evolution anew. When they thus end their reincarnations, they will be born. Humanity lost hope by the sin of Adam and Eve. Two children were born to them, but death captured them. There was no one to comfort them and they complained like the rich who have no children: "We have no heirs so all our possessions will go into the hands of strangers." They are discouraged by this. Humanity also found itself in such a state, but God gave it an immortal child to save it - that is Christ. New thoughts are often born to your minds. Once I heard a renowned preacher say, "I have so many ideas that 10 or 20 years will not suffice for their expression." But after no more than 10 sermons he confessed that he had exhausted all his material. When you think you have many ideas, you are under the Law of Reincarnation. Were not the lower creatures created first - bugs, flies, etc.? Your numerous thoughts are of such a small value that if you cannot harness them in some useful work for you, they cannot help you in perfecting your life. However, when that basic Divine Thought comes, it will be alive and one with you, developing as a newborn child. What in Christianity is called the visitation of the Spirit is this Divine Thought which some call subconsciousness; others – consciousness; still others – superconsciousness; the theorists - the awakening of the higher self; the occultists - the emergence of the sublime and so on. When you achieve this state, you will feel peace and constant joy which does not change. Someone may say, "I have this joy," but half an hour has not passed before this "joy" has evaporated. That joy is transitory and inconsistent with the Law. How can a precious stone disappear? You deceive yourself. That is not a joy, but a short-lived fly which dies and you begin to cry. Someone says, "I have peace and I am calm," but on the morrow a trouble comes to them and they start wrinkling the muscles of their eyes. Where has their peace gone? It has not been real peace. Someone says, "I am a Christian and for ten years I have been reading such and such writers: Spencer, the Epistles of St Paul, etc." All these writers speak very well, but what do you say? For when you go to the Lord, He will not ask you what St Paul has said, or what Spencer has done, but what you have done. You will not take the Apostle Paul, nor Spencer to Him; they will go themselves. But whom will you go with? Therefore, this is the basic idea about which we should think today. I know that some of you have wrong conceptions about the Holy Spirit; thinking that the Holy Spirit and the evil spirit are one and the same thing. The good and the evil spirit are diametrically opposed. There is no such law where out of the same source should flow both sweet and bitter water. Bitter water is always bitter and sweet water is always sweet; so the good is always good and evil is always evil. What good and evil are is a profound question and if you think you can learn about them in five, ten or a hundred years, you are deceiving yourself. It is necessary for Christ to teach you at least 1,000 years until you acquire a somewhat right conception of the one and the other. I do not wish to discourage you, but I want to tell you what the Laws which direct our lives are and help you get rid of some of your illusions. Every day and every hour of life has its program. Our progress depends on our completing this basic work of the day. You should not worry, therefore, whether you will develop or not, for I tell you positively that you will develop. Some ask, "Shall we develop?" When you are cast onto the earth, by all means you will develop. "How long would it take?" “A thousand years.” "That is too long." But 1,000 is not a big number, it is a human number. 100 years is much more than 1,000, while 10 years is still more. In this process things are reversed: 1,000 years is the smallest number, 100 years is a greater number. You are perplexed. The number 1,000 has three zeroes showing the three conditions, the three stages though which you will pass. You must form three bodies in 1,000 years - in the last zero you will form your physical body; in the second - you will form your heart; and when you enter the third zero, you will form your mind. When you come to the number 1, you will be born, you will ascend and say to the Lord, "Here we stand before you, Father, now we can work for You." This is birth. A great epoch was marked by the birth of Christ - the appearance of the Son of God. That is why we all should triumph. The temporary sufferings you pass through are the greatest blessing for you. There is nothing better than suffering, for only through suffering will the Lord give you His Blessing. When someone complains to me about their sufferings, I say to them, "Give me of your sufferings, I will give you my Joy," and I add, "now I feel how pleasant life is." They say to themselves, "This man is very good," but I also say to myself, "I thank you because you gave me more than you received since sorrow is more precious to me." The Lord also preferred to leave His Greatness, His glory and descend on earth and suffer. There are reasons for this - the greatest Love which God manifested. When we begin to perceive and comprehend suffering inwardly, we shall come to the true process which Christians call salvation. We cannot be saved if we do not admit that sufferings are a Blessing. Stop and say, "Suffering, I need you that I may be born." If you suffer more, it shows you are nearer to God. When suffering reaches its extreme point, joy is born immediately. A mother feels the greatest suffering when giving birth. At that moment all run away from her, but when the child is born, all rejoice. In order that the child may be born, all must cry - both the woman and the man. Once I was told a story of an incident which had taken place in the village of Nicolaevka about 50 or 60 years ago. The wife of an eminent Turk had a toothache. There was a Bulgarian man in the village who pulled teeth out. The Turk took her to that person to have her tooth pulled out. The house had two stories and the Turkish woman went upstairs while her husband remained downstairs, on guard. At one moment the woman started yelling, and the man downstairs started yelling too. The dentist began to wonder saying, "I am pulling out the woman’s tooth here, why is the man downstairs yelling?" We are bound to one another the same way and when a person’s tooth is being pulled out, we should cry out as well. I am telling you all this, because you are living in an epoch of great sufferings. You should regard suffering as do Mystics and not as do ordinary observers, with indifference. Know that sufferings are the greatest Blessings the Lord is giving us. Some day you will test this. People are killed; there is famine and pestilence; fathers and mothers lose their children; sisters are dishonoured; families get disgraced. You should draw some benefit from all these sufferings and send joy to the sufferers by saying, "Give us of your sorrows." You sit and say. "How good that we are not on the battlefield or starving." But what experience do you have and what will you gain? On the contrary, try to put yourselves in the position of the suffering souls and go and help them; then you will get a blessing. "But how can we help them?" It is the easiest thing to do: if you cannot help people directly, you can help them spiritually. Every person is obliged to take at least half of their friend’s sorrows and to give them their Joy. You say, "Let God bless you." God blesses people through you. But you say, "Let Him find someone else, not me." The electric current passing through an iron rod magnetizes it. If the divine current does not pass through you, how do you expect to be raised? Now you all think your ideas have been destroyed. Many different flies, bugs, fish, birds and mammals have come to birth in you and when you clean yourselves of all of them, you will become wise. When you gradually build up your temple, the Lord will be born in it. You do not benefit in the least by the fact that 2,000 years ago Jesus Christ was born in Jerusalem. You may sing this song for 4,000 years more of no avail. You will be raised only when the Angels enter your Soul and say, "Today a Savior has been born in the house of David." And when Christ comes to birth, there will be Herod, Pilate and the high priest Caiaphas. Now you may say, "This child is dangerous, let us get rid of Him," and give Him to Pilate to have Him crucified - then the child will go to others. Just as Christ left the Jews and went to the gentiles, the same way your child will go to others - to those who will give Him shelter. And you will be a chosen, but forsaken people! And when you are asked why you suffer, you will answer, "Because we delivered our child to Herod and Pilate to be crucified." That is why I say you should stand by your Lord saying: "I shall live with the Lord. If He lives, I too shall live; and if He dies, I too shall die." And just as Christ rose after the sufferings, you will rise the same way and learn the Law of Immortality. There are people who are close to the Resurrection. The Apostles have risen and are working on the earth. You will say, "Why do we not see them?" The Risen can see the Risen, just as a musician can understand a musician; as a doctor can understand another doctor and so on. You must have the ability to understand that this is why you are staying on earth. Christ, therefore, has appeared. He lives and is among you, working within all of you. What people call "resurrection" is birth in reality. What Christians mean by resurrection is the coming out of the tomb. You are all tombs to me: some bigger, others - smaller. I see different inscriptions on your monuments: John lived so many years; Helen - so many years; and someone after dying was buried in the grave of another and so on. How many times this Helen has died bearing her monument with the inscriptions of all her relatives! You are asking, "When shall we rise?" You can rise today, but your tombstones are very heavy. An Angel must come down to remove them. If an Angel had to come down to remove the stone of Christ’s tomb, how much more necessary this is for you! In 33 years Christ underwent a great Transformation which, in the end is called "Resurrection". By the word "resurrection" I mean the struggle and the victory of a child over death. This is the significance of being born - to fight and overcome death. When you conquer death, the day of the resurrection will come. Some say, "When Christ was born and the Angels from above proclaimed peace on earth, why did not people correct their lives?" Because they have not learned the teaching of Christ as they should. Christ will preach in this world again. “You will see Him”, I state this positively. Some of you will not see Him. Why? Naturally, because you are blind. You will cry a long time like that blind man, "Son of David, have mercy on me, touch my eyes with your hand!" When He touches your eyes, He will ask you, "Do you see?" "Lord, I see people as trees." He will touch you again asking, "What do you see now?" "People are moving." What does this mean? It means that your thoughts and desires are static at first like the trees, but when you begin to see, things become alive like people. Then you will understand what Virtue is. Christ has come to show us that we must fight death, conquer it and rise. This is the meaning of birth. Sermon held on Christmas, 1915 _____________________________________________________________________ 1 Luke 2:11 2 As it is Bethlehem that is usually considered the birthplace of Christ, here ‘birth’ refers to His resurrection, (proofreader’s note)
  5. The Book - The Spirit and The Flesh. Beinsa Douno Translation from Bulgarian - Vessela Nestorova LIBERTY OF THE SPIRIT Where the Spirit of the Lord is, there is liberty.21 The condition of liberty is the Spirit. By the word liberty we understand a free life, i.e. the inner meaning of things and their relations—the relations of the thoughts, feelings and incentives of the will power which are manifested in the world. Where there is a living soul, there is motion which is the result of the will. This motion may have a definitive direction, or take different directions. The New Testament says, "Where the Spirit of the Lord is, there is liberty." Another place states, "The Son of God will set you free." The Son and the Spirit are one and the same thing. The Son is the expression of the Father and the Mother. The intelligence of the Son is an expression of the intelligence of the Father and the Mother, as the Sunlight is the expression of the inner state of the Sun. How can we know a person? By the Light of their thoughts, desires and acts. Now I am speaking about the liberty of the Spirit, because the religious people are exposed to the great danger of becoming worse than the worldly people. In this sense a person cannot be happy by becoming religious. By the word religious I understand a person tied to something, the way a horse, a cow, or some other animals are tied with a rope. To be tied to a house is religion; to be tied to some political party, or some philosophical teaching is religion too. What kind of religion is it? A religion that ties or limits the liberty of person, or of society. If you are tied to a teaching which debases you, or deprives you of your liberty, this is an obsolete religion, an old skin. All people who seek the liberty which gives sense to life and which philosophers today call higher consciousness, but political people—citizenship, are sensible people. How would you know you have the Spirit in yourself? If you are sensible, if your thoughts, feelings and acts are free and wherever you go, you leave a blessing, the Spirit is present in you. In life today the word liberty may be understood as Light. If you travel at night, you are not free as in the daylight for the simple reason that the path is not clear. In the same way when the religious and worldly people delude themselves, they also have something hazy in their notions. People today do not know God, they do not know what the Lord is, but they know their kings and rulers. They say, "As the kings and rulers punish us, so God punishes us also." Because of these wrong ideas of God, life is full of contradictions springing from such false views. We can all see the results of these contradictions. However, you must be set free from this inner slavery. How can you be freed? A basic change must happen in your brain, or a thorough transformation. What is the structure of your brain and what changes should take place is not clear to you. Every morning you pray, you seek the Lord calling to Him, and He does not listen to you. God hears only those people whose ears are open. He does not hear the deaf22 and does not speak to them. If you want the Lord to hear and answer you, your ear must be delicate and perceptive so that little would be necessary for it to understand much. The Lord likes to watch and hear those people who work and do not busy themselves with vain and foolish things. If you consider the religions of today, you will see on what level of development they are. In every religion there are certain delusions. One of the reasons for these delusions is due to the fact that when a person wants to understand a religion, they enter one or another society and in this way get more confused. A young man wanted to join a village dance, but had no strong boots. He borrowed a pair of boots and started to dance. The one who had given him the boots seeing him stamping his feet vigorously, said to him when he got near enough to hear him, "Listen, do not stamp your feet so hard, I have not given you my boots that you should stamp your feet so!" A friend of his, after hearing these words, said to him, "Since this fellow put you to shame, I shall give you my boots." The young man put on his friend's boots and continued dancing. When he was passing by the second man who gave him his boots, the latter cried to him, "Stamp your feet, my friend, do not worry if you tear the boots; if you tear them, I shall give you a new pair!" I say, it does not matter whether you say to a person "Stamp" or "Don't stamp" your feet, it is all the same, for he is not free already. It does not matter whether you have stamped you feet much or little. Why? Because you are already deprived of your freedom. Therefore, our mind should be elucidated as to the question of real liberty. Christ has given a definition of liberty. He says, "Do not do unto others what you would not have them do unto you." Everyone must accept this rule as an inner Law. One must speak and do that which gives liberty to others also. Someone says, "I wonder at people today how they gossip. You see them in the church praying so nicely, but as soon as they stop praying, they start gossiping about each other: this man does not live right, that woman does not speak the truth, and so on." Those who gossip do not have liberty and do not give liberty to others. I say, if you are not tolerant to people and do not give them freedom, you do not understand Christ's teaching. And in reality, most people today have a perverted idea of the teaching of Christ. They must throw out of their minds these caricatures and think of God and Christ in an entirely different way. And so what is religion? Religion is a science of the forms as well as of the Divine Love. If you study only the external form of religion and not its inner content, you will find yourself in a delusion and begin to change religions as a lady often changes her clothes. If she lives fifty or sixty years, she can change many suits of different cuts and colors, but these suits do not represent the lady. Therefore, the form is not yet religion. Actually the forms are necessary to religion, as the suits for the lady, but they do not represent the body of the lady. When people die, their kinfolks say, "We shall wear only black, not white clothes." No, you may wear white, black, red and blue clothes—any clothes you wish. The sin is not in the colored clothes, but you should have in mind the following—when you go to a dead person, do not dress in white, as when a street is muddy, you will not wear white shoes. Thus, everything requires its time, its season. In this respect, the worldly people are wiser than the religious ones. They stand ten times higher than the religious people. God has decided to set the world right by the worldly people. The politicians and the socialists will rectify the world because they want freedom. You will say, "How is that? These people destroy, they do not build." I ask, when you build a new house on the place of the old, do you not first destroy the old house and then build the new one? If you do not throw out of your mind an old idea, a new thought cannot be born. Many want to teach people how to think, so they say to them, "seven stories up, seven stories down," or "keep silent and do not reason," this is their true science. Everything else is of the devil. What was written in the times of Moses, in the Old Testament? "This is of God; the rest is of the devil." And today, many are preaching that their ideas are of God and those of other people—of the devil. This is what it means to be strong with your posterior brain. This is not right. Every teaching should be judged by its results. If a given teaching can be applied in the private life of people and give good results, it is good; if it cannot be applied, it is not good. One thing is important for a person—to apply the liberty of the Spirit. Everyone must ask themselves, "Am I free? Do I have this Spirit in me?" When the Spirit comes, He will produce Light in the mind and heat in the heart. This is the sign by which you will know the appearance of the Spirit. If you begin to limit the human spirit, forcing a person to think, feel and act the way you do, the Spirit will withdraw from you immediately, as a teacher leaves the class when the students are making noise and obstruct the teaching of the lesson. When the students do not obey their teacher, their parents and guardians will come and punish them. In this sense, Moses was the guardian of the Jews. He came to them to tell them that they should obey their Teacher and when they were disobedient, he punished them. And if you ask now why so many misfortunes assailed you, I say, "The misfortunes and sufferings came to you because you did not obey the Spirit. You should have obeyed the Spirit as your Teacher." Now I shall explain the meaning of liberty and how it manifests itself. Suppose you meet a person with bound hands and feet and you begin to comfort him that the Lord is good and if he has patience, He will untie him, and so on. I ask, if you yourself can untie this man, do you manifest liberty? No. You must take out your knife, cut the cords binding the man's hands and feet and set him free. What does your comforting do to him? You tie him faster so he cannot run away. People must untie one another; they must set one another free. Christ says, "Go and preach among people!" By these words, He means exactly this untying, this liberating. This liberty should be inner and not external. All misunderstandings among people are due to the lack of freedom. If it is a question of anxiety and worries, how much more should God worry for He has created this world and sees what is happening? It is good when the Lord is angry, but of what use is human anger? There is no profit in human anger. But God also does not get angry. The Old Testament says, "The wrath of the Lord," but these words must be understood in their inner sense. The words of Christ: "Why do you call me good Master? Only God is good," confirm the idea that God cannot be angry. Therefore, the good and the kind people cannot get angry. Some prophets have spoken of the wrath of God, but I object to this. Has God said anywhere about Himself being angry? In one place Jeremiah says, "Lord, you deceived me, I was deceived." How can you explain this contradiction? This is a delusion. You should not have any delusions about God. Everyone must admit that these are their own delusions. The right thought lies in this—we should say, "Where the Spirit of the Lord is, there is liberty." This is what God said. Love cannot be manifested without liberty. I say, while a person is blind, no one can love them. A person who tortures others cannot be loved. What brings destruction cannot bring freedom. Several people pray together to God, but if one of them makes a mistake, another one nudges them for the small mistake. This is no prayer; this is no freedom, but acting. To nudge one another when you are standing before God is not praying. Down with these masks! When one is praying, they must forget about what is around them and be alone, then enter their secret chamber—their soul—and not be disturbed by anything outside of themselves. All of you who are listening to me are not free. Some of you are tied to one post, others to two, still others to three, to four, to five, to ten posts. I can prove this to you not only theoretically, but practically as well. Now since all of you are preparing yourselves for the Kingdom of God, for the Kingdom of Christ, which is a world of liberty, you must know that with these old forms, with these old skins, you cannot enter It. With these old forms you will barely come to the gate of the Kingdom of God, but you cannot enter it by any means. By this I do not judge you and say you are deluded, but I am showing you the way. You are seeking freedom. The cause of human slavery is neither the man nor the woman. Slavery, sin came into the world after the first people ate of the forbidden apple which had in itself corruption, death. Therefore, if you want to understand Christ, your spirit must be free. In the Hebrew language there are two words for the notion of liberty. One of them is ruha which signifies the higher manifestation of God. The other word is nefesh which signifies the inferior manifestation of the soul. The small child, for instance, manifests the inferior state of his or her soul. While we are babies, we cry, make faces and in this way impose our will and want to submit our mother. Finally the mother gives her breast for the baby to suck and it thinks, "This is what I want, and you should always obey me!" And the mother is constantly fulfilling the child's wishes. I ask, why was this child sent to earth—should it make its mother submit, or the mother should submit it to her will? Whoever is free and has the Spirit, they will learn the relations of things and know whom they should submit themselves to and whom they should serve. You will ask how you can acquire inner freedom. When people have common prayer that also has two sides—a good and a bad one. Why? Because people are not on the same level of development, so that a regular interchange of their magnetic forces may take place. Since the spirit of freedom is predominant in all people, but their views are different, as a result of this arise many disputes and misunderstandings. That is why before going to God, Christianity recommends purification. One of the purifying processes is that of deposition.23 How can this deposition be effected? Before praying with others, one should pray alone and prepare themselves. First, you should pray alone, then with one other person, then with two more people and so on. In this way you will learn to contemplate. Only then the Spirit will come and teach you certain lessons. When the Divine Spirit comes between two souls, He will immediately restore peace and mutual understanding between them. When the one is speaking, the other will be listening with great attention and feel pleasure in what their friend is telling them. If these two people are not at peace mutually, they will get bored with each other, "Are you the one to teach me now, I have no time to listen to your nonsense." This shows that the Spirit is not between them. The making of common prayers is not done by order, but by a disposition of the spirit; if the spirit wants you will pray, if not—you will not pray, but keep quiet. The first thing required of all is to give one another this freedom and have the patience of listening to one another. When someone is speaking, we should think that God is speaking. If you enter a religious society and become more nervous than you had been before, you have not gained anything. You have sooner lost than gained. Many doctors, many specialists know human physiology, they know which foods are useful and which are harmful, but in spite of that, they live the old way. They say it is harmful to smoke, but they smoke themselves. They say that drinking of alcoholic beverages is harmful, yet they drink; that eating meat is harmful, yet they eat meat. They have knowledge, but when it comes to applying it to build, they do not do what they say and preach to others. I ask—where is their liberty of spirit? Christ wants this freedom for all people. Many people today want liberty only for themselves, thinking that the other people should be submitted to them. Many people will submit themselves, but they will do it out of fear, not out of love. I shall cite the following anecdote for clarification of this thought. Once, a Bulgarian tailor was invited by a rich family to sow a pair of full-bottomed tight-legged breeches and a doublet for the bridegroom. The tailor took along his instruments—scissors, a thimble, called his servant and both went to the house. They arrived about noon, so they were invited to a lunch. A roast chicken was served and the tailor, wishing to eat the whole chicken alone, told the housewife that his servant does not eat chicken, he preferred beans. When the servant heard this, he started thinking of some way to revenge his master. After lunch, he told the hosts secretly that if they saw his master turning this way and that, they should know something was happening to him, because at times he went out of his mind. In order to succeed with the revenge, the servant hid his master's thimble. When the tailor started working, he began turning this way and that, looking for his thimble. When the hosts noticed this, they immediately caught him and bound him. On going back, the servant said to his master, "Your servant does not eat roast chicken, only beans. Is that so?" You also should not say your servant does not eat roast chicken, because some day, when you start looking for your thimble, he will become the cause of your being bound. The first thing required of our relations is mutual respect. In my observations during a number of years, I have noticed that some people have a strong desire to study, that is why at first they begin with a feeling of veneration and reverence, but later they slack it and say, "We know all this!" In this respect, they are like some young brides who are very gentle and shy before everybody at first. However, in a few months time, they get over their shyness, open their mouth and spoil the home. While they are in church as brides they are calm and quiet, as soon as they are married, it is as if they receive civil rights and begin to show their naughtiness. They will want to marry a second time, but the man who has married them once will not even think of marrying a second time. No. A person must not grieve God by violating His Spirit of freedom, even when they are provoked at times. Whole books have been scratched full of the scribble of human thoughts like the dashes of telegrams. A whole pile of such telegrams are written by your thoughts. By these telegrams one can see how free you are. Some day when you can go to the other world all these telegrams will be presented before God. There is nothing hidden that shall not be revealed. Everything in the world is apparent. Nothing can be hid from the Eye of God. This should not frighten you, but you must know that in His genesis God is a Spirit Who always wants to teach and correct people and not to punish and revenge. The sufferings and punishments in the world have a relation only to the forms. And if in this sense we say that God punishes us, this shows that He wants to liberate us from our slavery. If you set out to free a sheep out of a wolf s mouth, would she not be hurt by the time she is pulled out? Therefore, God wants our freedom, our inner peace, which will bring us calmness, joy and happiness and raise our spirit high. Now I shall refer again to religion. What does religion, by which we want to serve God, consist in? Christ says, "For I was a hungered, and ye gave me no meat; I was thirsty, and ye gave me no drink; I was stranger and ye took me not in; naked, and ye clothed me not; sick, and in prison, and ye visited me not" (Matt. 25:42,43). Here is the reason why God will judge the world. If you do not fulfill what Christ is talking about, if you pray ten times a day, like the Pharisees in the streets, you will not attain anything. You will be like that housewife who prayed all morning and her cooking all burned up. What did she attain by her long prayer? Nothing. Such a prayer is like drunkenness. There is physical drunkenness, but psychical as well. Do you know what psychic drunkenness is like? It is not religion. When a young maiden likes to meet young men, she does not acquire anything by that, but only some pleasant feelings. This pleasure, however, does not show that the maiden has a Divine disposition. At these meetings she wastes her energy in vain. However, when God approaches us, we feel His effect not only for a moment, but for a long time. The pleasant state we are in when God is drawing near us and unnoticeably penetrates deeply in our soul. When some people are quarreling, I do not tell them to keep silent, or preach moral to them, but I turn my gaze to God and pray for them. In order that they should keep silent, I must keep silent first. This means that first, I must pray for them that God may bring them to their senses. Years ago, there was a priest called Gancho in Varna whom people called orman papaz24. He often blamed those who made him a priest. One day he saw a Gagaouz25 beat his wife. In order to save the woman from her husband's hands, he took a whip and started lashing the man, but immediately the wife and her husband jumped at him. The woman said, "What right do you have to beat my husband? We shall settle our affairs alone." Now I say to you, who are like this priest: do not meddle in other people's affairs, trying to settle their accounts. You can do this only if the husband and wife call you to help them. As soon as you are called, show them a way how to determine their relations according to the Law of freedom. And so religion should bring liberty to people, peace and joy. If a persecution rises against a religion, or against some teaching as in old times, that will not set the world right. How many doubts may be raised against some forms of a religion! Some will say, "This teaching is Satan's." But of whom is your teaching? Those who preach a Devine Teaching should serve humanity selflessly, out of love for people and be ready for all sacrifices. Those who want a reward, or the first place, or want to set the world right, they do not fulfill the Law of liberty and the Spirit is not in them. You must be the last in the world, if you want to be the first before God. Instead of wishing human glory, it is preferable for God to think well of you. This is what I know and wish for myself. When I preach this, many people say, "This does not concern me, I am not such a person, these words are about so- and-so, she is such a person." No, this is wrong reasoning. Everyone should forget what the others are like and consider themselves more sinful than these others, and start correcting themselves. If you are in the state of sinful people, I do not judge you, but want you to come out of that state by showing you a way out. Follow the spirit in yourselves! You want freedom for yourself—give freedom to others as well. It is Law that like attracts the like. If you like people sincerely and open- heartedly, they will like you too. The Bulgarian proverb says, "What you call, the same will be echoed back to you." If you are beautiful and look yourself in the mirror, the image in the mirror will be beautiful too. When you meet a person you love, do not tell them you love them; do not speak to them about love. Why? Because as soon as you tell a person you love them, Love vanishes. Those that speak most about Love have the least Love in themselves. Those who speak most about freedom of the spirit, they give it least to others. If my relations to you are not such as they should be, no matter how pleasing and musical my sermon may be it cannot change this. Only the music which creates noble incentives in you is profitable to you. Every other kind of music, which evokes only pleasant feelings and moods in you without ennobling you, is of no benefit to you. Now, put an end to all friction and separation into left- wing and right-wing socialists, i.e. those who have the Spirit and those who don't have the Spirit. Those who bear the spirit of liberty in themselves will be given a white stone on which I shall write my name so that when the Lord comes, He will see the inscription. When I see the eyes of a person, I already know whether they have the spirit or not. When the spirit is present in a person, their eyes are neither very dark nor very bright. If a person's eyes glisten as those of a snake, this bespeaks their desire to swallow up, to eat up somebody. You have noticed how a cat's eyes glisten at night. Why do they glisten? The cat is looking for mice. However, there is a big difference between one kind of light and another. There is a light which robs and kills, but there is a Light which invigorates and brings one to life. The Spirit is sensitive, responsive to the human weaknesses, as a result of which He enters those who want to walk in the Way. I say, when you get together for a prayer meeting next time, by your telegrams it will be evident whether you have been nudging among yourselves or not. If there have been nudgings, you must know that the Lord does not want such meetings. In order that your prayers may be accepted by God, I shall give you the following method: when you meet a sorrowful, burdened soul, pray together with her to God; when you meet a poor person, help them as much and with whatever you can. God does not want rich people to get together only with the rich and learned only with the learned, but the rich must get together with the poor and the learned with the ignorant. Prayer does not consist only in saying prayers, singing and playing at concerts. If it were a question of music, one may go and listen to a worldly concert. That, too, will be of benefit to them and give them some satisfaction. By this I want to say that as the religions of the church do not pray correctly, so those who want to pass for spiritual people do not pray as they should. Get none of the old things! Chase the old devil away! Pray secretly in your soul and do not gossip about other people! Have reverence and respect for others as for yourselves. What do women of today do? When two or three women get together, they at once start talking about this and that man or this and that woman. What profit do you have in gossiping? Those who gossip hinder their right development and put psychic obstacles on their own way. Therefore, those that have such a weakness should give it up. If a thought enters your mind to speak evil of someone, stop for a moment, concentrate your attention and do not give way to the evil in you, do not become its town-crier. Shut your "telephone" and do not do service to evil. The evil in the world, as a living being, likes to attack people, to entice them to get its work done, after which it deserts them. Much time has not elapsed before the sufferings come. Then God says to people, "Be careful not to yield a second time to evil." Therefore, anger, jealousy, hatred, suspicion, lying—all these negative things are peculiar to the devil, to evil. Cast this old father out and you will be free, you will be with the Lord Who is all wise, good, just, condescending and loving; Who forgives and helps the suffering and the poor. If you do wrong a hundred times a day and turn to Him, He will again forgive you. He punishes only those who break His Laws. He has created a big fire for them. Those who don't want to make contact with these evil beings must be merciful, considerate, quick-witted and careful with God's orders and Laws. And now, begin to apply this teaching of Christ without demonstrating before the world that you are religious people. Let your piety be concealed even from you, but before the world, you can be like the beautiful ladies who shade their faces to protect them against getting sun-burnt or against the dust the in streets. Hide your beauty deep in yourselves; do not parade with it externally. If you do not want to become a laughingstock to people, do not speak about yourself that you are good, magnanimous, religious, and ready for giving alms, and so on. Christ says, "Be wise as the serpents and gentle as the doves." The worldly people are not foolish. They are not wise in regard to the higher spiritual life, but in regard to the mind, they stand higher than many religious people. Give an example of a good deed to the worldly people that they may give you a piece of their mind. Some say we must be straightforward, others say we must not be very generous. I ask you, how will the world be set right then? So if someone looks askance at you, or tells you an offensive word, you should get angry? Have you ever given yourself an account of how often you have looked at people askance? No, God has not given us eyes to look askance at others. The true religious life is namely in having freedom and giving freedom to people and forgiving their mistakes, as well as in looking for every possibility to unite with them in spirit. Now, desire deeply to apply Christ's teaching to yourself as well as for the sake of others. From now on no gossiping! Give yourself word not to gossip a whole year. Keep a small notebook and every night before going to bed write down how well you have kept your promise. If you have not said a bad word about anybody, write down the mark seven and the words: "Thank you, God, today I did not say any bad word about anyone." If you have said something bad, write down one. Then at the end of the year make an account how many ones you have written and to what extent you have succeeded to abstain from gossip. When several people get together, everyone gets excited and wants to say something and show what they know. One begins to speak, then a second, a third one and unnoticeably someone becomes the object of gossip. On the next day the same story is repeated. When a young man wants to get married, all the girls praise him and each one tries to surpass the others in eulogies. They praise his qualities, his noble family, and so on. As soon as he selects a bride, all those who had praised him begin to say, "He is a wild cat, a simpleton," and so on. In reality, these young maidens should say: "We are glad this young man picked his wife from our company." Do you know what this can be compared to? In a big European town a prince was to arrive, so twelve beautiful women were chosen as a committee for the welcoming. When they were asked to vote which one of them should give a bouquet to the prince, each of the twelve voted for herself. Now you, although not quite prepared yet, are trying to see which one of you will come out and offer a bouquet to Christ. Everyone says, "I, I!" Do not vote for yourself. Without your voting, Christ knows who the worthy ones are. Christ's teaching requires of us to be considerate and not speak about others what we know, or what we do not know. The occultists say—if you want to be strong, do not talk about people. The moment you start talking badly about someone, you get in contact with their spirit and are affected by bad thoughts. In this sense, in order not to harm yourself, it is better to think good of people than to entertain evil thoughts of them. When you gossip about someone, this person benefits psychologically. When you speak well about a person, God asks them, "How much did you gain?" "Twenty." "Give then half of it to them who think well of you." This means that the rich person should give half of their riches to those who have nothing. When we speak well of people, we gain, but when we speak badly, they gain. Such is the Law. If you speak badly of people on purpose so that they should profit by it, I shall be glad for your self-denial. But then you must not complain. If one of your sisters has a defect, pray ten times a day for her to be freed from this defect. When you pray for her you can tell her in a kindly and sisterly manner, "Sister, you have a small defect and you should work to get free from it. Do not get angry with me for telling you this truth." Now all of you try to get rid of this defect—gossiping. This year God has decided to bind evil. Those who get bound should not get angry. God will bind them and put them to work. Either you or evil will be harnessed. In order to harness evil to work, the Spirit must be in you that you may be strong and powerful. Today I spoke about liberty, but I shall speak another time about it again. Some day I shall make an experiment to find out how well you have understood and applied today's sermon. Religious liberty should be absolute. God is a God of Love, of liberty. Those who live in this liberty will find their place, whether they plough or dig, or whatever work they do, they will do everything with thankfulness. Such must be the life on earth according to the liberty of the Spirit, according to the liberty by which many great people were distinguished, as Socrates had been. Socrates was among the "last" people, but many of the "first," many kings, were forgotten; yet his name remained. A person may take a high post and not be noble. The Spirit requires of us as kings and as the "last" people on earth to be equally free. This is the teaching of Christ which I am preaching—to have and to give liberty; to have and to give liberty and again to have and to give liberty: of the mind, of the heart, of the home, religious and civil freedom. Freedom everywhere! Sermon held on August 23, 1915, in Sofia. ______________________ 21. II Cor. 3:17 22. deaf in the figurative sense (ed. note). 23. Deposition in the sense of leaving a layer of something, e.g. mud (ed. note). 24. Orman Papaz—(old Turkish) A rebellious priest, often referring to Bulgarian nationalist priests (ed. note). 25. A member of a Bulgarian minority group, living in the Varna district, who speaks Turkish, yet is Eastern Orthodox Christian (ed. note).
  6. The Book - The Spirit and The Flesh. Beinsa Douno Translation from Bulgarian - Vessela Nestorova THE OLD AND NEW WINE-SKINS And no man putteth new wine into old wine-skins; else the new wine will hurst the skins, and itself will he spiffed […] But new wine must he put into fresh wineskins.18 This small parable is classical in form and substance. Christ makes a great generalization of the ideas. He says that no one must put new wine into old wine-skins; else the wine will burst the skins. Should these words be taken in their literal sense? They are true only in the figurative sense. Here is an analogy made of the new teaching with the new wine and of the old people with the old wine-skins. When the wine has ceased fermenting, it can stay in an old wine-skin, but if it is poured into an old skin before that, it will burst it. This parable contains a hidden thought, a great Law, namely that the Divine ideas, coming down into this world, need new skins, more elastic ones, which will hold out against the pressure of the fermentation, i.e. they need people whose minds and hearts are receptive of the new truth. When the mind is preoccupied with old ideas, thoughts and feelings, the new cannot penetrate it. Or on other words—the old forms hinder the manifestation of power for some great heroic deed. It is true that you must ask at least 90 times a ninety-year old person, if you want anything from them, until you receive it. Why do they not give readily? Because they have an inborn fear of remaining alone and helpless, or without means of existence; they feel too feeble and weak to dispose of their strength and means as the young people. In this respect the young are generous. That is why Christ says that the new wine must be put in new wineskins. When the new teaching is introduced in the world, reaction is born in the old people. They think that the new teaching is not good and it will spoil the world. In spite of this, no father in the world wants his son to be born with old ideas. Thus, wine itself represents power. Therefore, power is necessary as an impulse to human evolution. This power is no other than the human spirit, considered in a broad sense as a rational force which works and builds correspondingly to the Divine Laws. God's purpose is to make all things grow and develop. God does not like the old wine-skins. He puts them down the cellar as the wine-makers do. There will be people who would drink of the old wine. If you accept the new teaching and think it will not ferment in you, you are wrong. It is impossible for one to accept the new teaching and not change under its influence. As it is impossible for a sculptor to work with a hammer on a piece of marble without breaking a piece off it, so it is impossible for the new teaching not to change a person. Many pieces will fly right and left, but if old people are afraid that a piece might hit their head, they better stay a little farther away. The sculptor is not to blame, but the old people who do not draw away in time. The sculptor says, "I am molding a statue for the future generation, those who pass by me should protect themselves." An artist may work with a brush, with a violin bow, or with a hammer—it depends on what they are doing and what manner they are working. Yet, it is important that they work in accord with the Divine order of things. When some discord arises during some work, we should not complain and say it gives us a headache. Eternal calm exists only in the graveyard. Those who want to go forward, who aspire for God and want to grow in the Divine World, must struggle and work. It is in this endeavor wherein lies the good of the individual, the good of society and the good of the whole of humanity. Those who want to rest must remain with their old views on life. They cannot understand the active life of the new ideas, expressed by the parable of the new wine. Do you know how long it has taken a wine branch to gather all this sap in itself? Do you know the power of this sap? At first the wine juice is sweet, then it becomes so powerfully intoxicating that if you drink a larger quantity of it than you should, you lose your normal condition. Thus, whoever wants to accept the new teaching must get rid of the old wine-skins. If you do not have new wine-skins, better stay away. New people will come and the new teaching will be poured into them. The new teaching may be poured into you as well, but first you must sell the old wine-skins, i.e. to get rid of all desires and vices which prevent you from accepting the new teaching. In India there are famous snake-tamers who tame all kinds of snakes and send them to Europe. They keep these snakes of all sizes in big barrels where they tame them. One night one of these tamers did not notice that he had not shut the barrel well and went to bed. During the night all the snakes crept out of the barrel and wound themselves around the sleeping man. Upon waking up he saw his terrible condition and did not move at all retaining his presence of mind. The slightest movement might cost him his life. His servant began to worry why his master did not come out of his room at such a late hour in the morning. He carefully approached his room and opened the door, but what did he see? All the snakes wound around his master who kept still. The servant was very quick-witted and at once filled a big kettle to boil milk and put it in the middle of the room. The smell of milk attracted the snakes that, leaving the man, crept to the kettle. The Hindu man got out of bed and carefully shut the snakes in the barrel again, saying to himself, "I should shut this barrel well, so the same incident would not happen a second time. I am grateful that this time I escaped death so successfully." Sometime you may find yourself in this man's condition and you must keep your presence of mind and have milk. Milk represents rational life. Christ says, "No man must put new wine in old wineskins." Why? Because it will burst the old wine-skins. If a religious person gets upset, it shows they are an old skin that cannot endure the new wine, i.e. cannot accept the new teaching. Two ideas colliding cannot be reconciled. The Law of Moses says, "An eye for an eye and a tooth for a tooth." Christ's Law is just the opposite: "If they hit you on the one side, turn the other side also." This teaching requires us to love our enemies as well. I ask you, "How can these two teachings be reconciled?" The Law of Moses is for an old skin. Since the old people cannot fight against the new, they want to catch their adversary and according to the Law of Moses, take their eyes out so they cannot see and find them. Christ teaches exactly the opposite, "You can make your enemies your friends; you can disarm them and make them even serve you." Now let us consider the inner psychological sense of Christ's words. Do not think that you have understood the truth completely and there is nothing more to study in your life! If you think you know everything, you are old skins that have stopped their development on the Earth. You say, "We are learned people." What does your knowledge consist in? "We have read the books of many writers." What of that? You must be imbued with that philosophy which can rectify your life and give you the happiness you are seeking. What is the meaning of the word "happiness"? The word "штастие"19 is made up of several letters, each of which has its own sense and meaning. The letter "Ш" is made of three vertical lines connected by a horizontal line, which represents the human hand working. The letter "Т" shows the power which gives an impulse to the work. The letter "А" signifies the human nose. It is not enough for a person only to work, they should have a mind which knows how to work. The letter "C" represents the human heart. When it is turned with the concave side up, it turns into a boat which shows that all we gain must be stored up. The letter "И" is descending and ascending—it outlines a downward and an upward movement. These movements outline two angles that, placed next to each other, represent the diameters of the circle, i.e. the wheel which moves the carriage forward. And finally, the letter "e" shows the center you must hold on to. Therefore, you need a hand, power, a mind, a heart and a purpose to stimulate you upward. I shall cite an anecdote out of Bulgarian life about the fever. Bulgarians have a myth that the fever is alive. A shepherd once stopped on a bridge to rest and overheard the conversation of two fevers. One of the two said, "Do you know where I am bound for? Up the mountain there is a shepherd I want to catch." "How can you catch him?" "I shall enter the first spoonful of milk which he will drink in the spring." When he heard that they were speaking of him, the shepherd decided to take precautions against the fever. It happened that on that day one of his sheep died. He took off its skin and made a water- skin out of it. When the set time came for the fever to catch him, he poured the first spoonful of milk into the skin. Once it hid there, the shepherd fastened the water-skin well. The skin swelled up and shivered everyday at noon as the fever shook it. In the fall the shepherd untied the skin and let the fever out. Under the same bridge, the two sisters got together again to talk things over: "What did you do with that shepherd?" "It was sheer bad luck; I got into the empty water skin instead of into the shepherd." I say, if you want to use the old skins, you will be like this fever and when they let you out, you will say, "We learned to shake the empty skins." I meet such people everywhere and when they are let out in life, they say, "We learned to shake the skins." Such are the dogmatists of today who only shake skins. They say, "We are squeezed for room." There is plenty of room for them, but there is no food near them. According to their beliefs, a nation has a whole philosophy which it applies in all situations in life. For instance, people say, "The cadi20 must be brought to his senses, for he does not decide the fate of people rightly." As soon as he is brought to his senses, a new fate will be allotted to the world. On the same grounds we say that the new wine should be deposited in our children for it is the power for their growth. The mothers who want to have good children should be imbued with new ideas. If they hold the old ideas, it is better for them not to bear children. What kind of people will such mothers bear? People unfit for life as we see thousands in the world. It says in the Scripture, "Bear and multiply," but it does not say that half-baked people should be born but such as are in the image and likeness of God. This is the new teaching of Christ and it is understood and applied, the world will be rectified. Both the vine and the juice are in us. Some day, when our vine bears grapes, the juice of these grapes will start to ferment. This is an implacable and inevitable Law in the world. Those who think they can live without fermenting do not understand life. Christ says, "He who wants to acquire Eternal Life must take up his cross and follow me." The cross is the new wine. The cross holds power for those who understand. There are different crosses in the world, but people complain of them all the time. Here is what Paul says about the cross: "I shall glory in the cross of Christ." Many complain of their sufferings and say they are extraordinary and unbearable. In this respect they are like that man who always complained of the burden of his cross until one day God said, "Take the cross from this man and let him choose one himself." He was led into a room where all kinds of crosses were found: big and small, golden, silver, iron and stone crosses and he was told to choose anyone he wanted. He looked them over and finally picked out a small cross saying, "This is the cross I want." God said to him, "This is the cross you have been bearing till now. This is your cross." You often exaggerate your sufferings and want to change your fate, but cannot. You cannot cast off the burden you are carrying. You say, "When we rise in life, my wife, my children and I will start on the spiritual path. Then the new wine will also ferment in us." I say, "If you wait first to rise in life and then start on the spiritual path of Christ, you are deceiving yourselves. Good upbringing is something which should be effected at the same time for the father, the mother and the children. When the father and mother are well bred, the children will be well bred also. I shall cite the following example as a clarification of my thought. One day while the American preacher Moody was speaking, a child who was listening to him noticed that the whole congregation was singing except his father. He asked his father, "Daddy, why aren't you singing?" "I am already confirmed in the faith. Singing is for you, young people. We, elder people, have sung enough, now it's your turn." One day the father harnessed his horse in his small cab, took his child and went for a drive. When the horse started going up the hill, he stopped and did not want to go any further up. The child said, "Daddy, the horse is confirmed." Therefore, as soon as you stop, you are confirmed, i.e. you are old skins in which new wine cannot be poured, in order not to ferment and burst them. And after all this you are preparing yourselves for heaven, thinking you will enter paradise and live like the angels with an understanding of God's truths! How can you understand God's truths when you live in dark and cold cellars?! That is why Christ says, "New skins are needed!" The old people are old skins, the young are new skins. The old people are quite undisturbed and nothing can move them. The young say to them, "Let us put new wine in you too." No. New wine should not be given to the old. They have completed their evolution. The new wine must be poured in the arteries and veins of the new people. People today come against many contradictions, as a result of which they struggle, suffer, complain of their sufferings, fall, rise and so on. Why does all of this happen? Because the old and the new wine are in conflict fighting with each other. That is namely why Christ says, "Do not put new wine in old skins," i.e. do not put the new wine in yourself until you are prepared. How will you prepare yourselves? By purifying yourselves. Every teaching, every philosophy can be useful to us only when we are pure. The new teaching requires plasticity in the progress and spiritual upsurge in the life of all humanity. If we look at the old and the young from an esoteric standpoint, we shall see in the consciousness of the old a barely flickering candle, while in the consciousness of the young, we shall see a candle burning brightly and its light constantly increasing. We can compare the old person with the Earth lighted by the moon and the young—with the Earth lit by the Sun. However, the spiritual development of both old and young has need of the new wine. I am asking, "Have they this wine?" Those who seek it sincerely and earnestly, will find it. Those who have drunk only old wine and have not tasted the new, say that the old is better than the new wine. When the new, the sweet wine ferments, it becomes settled old wine and cannot ferment any more. The old wine can only intoxicate people and make them merry, but it cannot make them work and progress. If people are unhappy and suffer, the reason is that their old life ferments, it is not preserved as it should; the alcohol in the old wine turns into vinegar and it becomes sour, tart and looses its stability. I have often watched what the Bulgarians do when they leave church on Sunday. This is especially true in the villages. They get together two by two, drop in at some public house and say to the tavern keeper, "Bring a pint of the old wine! Cheers!" Then they sit by three and four at the tables, order one or two more glasses of wine, cling them, drink to their health and the conversation becomes more animated. By and by the whole tavern becomes very noisy, every body is talking. All of a sudden a great uproar is raised, they start beating someone. Why are they beating him? He has not placed a hedge around his field. This sort of thing does not happen only in the public houses. Visit the stock exchange where commercial transactions are carried on and you will think you are at a mental asylum. A woman once asked her husband to take her to the stock exchange to see what that institution looks like. One day her husband took her straight to the place, not telling her he was taking her there. When she entered the hall, she exclaimed, "Why did you take me to this asylum! I wanted you to take me to the stock exchange, to the noble people." Her husband answered her, "This is the stock exchange." When the husband, the wife and the children in a family begin to quarrel and separate from each other, it is a sign that the wine in them has begun to ferment. As they cannot create anything new, they want to lay hand on what belongs to another. They act the same way as a woman who cannot bear children and adopts another woman's child. Therefore, new skins are necessary for the new wine. It will give you a new life which will teach you how to live and work and how to form right relations among yourselves. This is Christ's teaching which people consider inapplicable. No. Christ's teaching is applicable. If you want to apply it and see its results, read this parable and meditate on the idea of the new wine at least five minutes every day. Spare five minutes every day to meditate on God, on the good people on earth who are working tirelessly; on the good mothers who raise their children patiently; on the good fathers who take care of their families and you will see what a process the new wine will effect in you. A wife says, "I married but my husband is no good." Who made you marry an old skin? Do you know that in such a case you are like a man who stole a donkey during Turkish times and said to the judge, "I was on the pear tree, and by chance fell on the donkey which carried me away." No, you must say, "I need new wine in my ideas as well as in my actions." A man of seventy or eighty years of age wants to marry and have children! I understand this too, there are exceptions in life, as Abraham who had sons at an advanced age, but he was a man of new ideas and had not grown old. People today get old at the age of forty. They say, "May our children be alive, it is finished with us." Such a person is an old skin and must be put in the cellar. They are sluggards who do not want to understand the will of God. They should say, "God, now I understand you and want to work for you like a young person." I say, "Down with your old age!" Put your old skins away now! People with old skins and old wine are not fit for the kingdom of God. I do not want them to pour out their old wine, but I want them to put the new wine in new skins. When this Divine capital thought is comprehended, it will raise them with its power. Today, everybody is wondering how to educate people. The method is very easy. When a hole appears on a boat at sea, it is plugged up by a peg. If a peg is not plugged in the hole, the boat will sink. See that your boat is not leaking, in case it is, plug it up and be in safety. Someday you are discontented—you have a hole in your boat, your skin is split. In this case nothing good expects you if you do not plug up the hole. There are moments when people must be absolutely obedient, as the child of an engine driver whose house was by a railroad: the child was playing when the express train drew near him and his father called to him, "Lie down!" The child immediately lay down and was saved. Sometimes they call to you, "Lie down!" "Why?" you ask. Lie down and do not ask why. When the express passes, you will know why you had to lie down. There are dangerous moments in life when we must kneel and when the danger has passed, we should thank God we are saved. Someone says, "I do not want to adapt myself to the existing conditions, I do not want to be flexible." You must adapt yourself. The rain will not take into consideration whether you have a coat on or not; the Sun also does not want to know whether you can bear its light: you must adapt yourself to all changes and be able to bear them. The rain and sun are doing their work very well. Let the Sun shine, let the sea be rough, let the old skins burst—this should not disturb you. Why? Because God has decided to burst the old skins and to put the new wine in new skins. If people of old ideas and feelings want to live under the new conditions, they sadly deceive themselves. Such is fate, such is the Divine Law. God wants you to be rejuvenated and to be born again. How can we be born again? You will be reborn by forming new forms in which to deposit your life. These forms will be real, not fictitious ones. If you understood the Law under which you are living now, you would be rejuvenated. "When will this be?" When you learn the Law of inner renovation—in your soul. When we speak of the resurrection, we have in view those forms with which God is working within you. For this purpose you should prepare the new skins. Then God will say, "Bring the new skins into which we shall put the new wine!" Some ask, "What is God doing to the world?" "He is preparing new skins and making new wine." That is why Christ says, "My Father is working and I am working for you." You, too, should be ready and not spoil these skins, for it is easy to spoil the minds and hearts of people, but difficult to repair them. Let God see that you have made something. You are asking yourselves, "Why is life such as it is?" I see in the eyes of many that you are intoxicated by the old wine, you are out of sorts, dopey, you have over-drunk. You should all become sober and joy should fill your hearts because this world was created for you with all good conditions for your development. "But wars come, misfortunes assail us." Never mind—"nitchevo", as the Russians say. "But so many people are dying!" "Nitchevo!- nothing can be lost." Perhaps thousands of houses will be torn down, thousands of skins will burst, but new ones will be created. Now God is putting new wine into new skins. Today only the intoxicated are fighting. If men and women fight, they are intoxicated. Where there is new wine, there is music, singing, harmony. This is Christ's teaching. For five minutes every day think about Eternal Life, about God, the good people, about the good mothers and fathers, the good friends—think about noble things that will uplift you. And in this way you will understand the deeper things in life. You have great things to learn! But before that you should prepare yourselves for this understanding. You say, "What will the future life be?" "Excellent—such as you have neither seen, nor heard of, nor dreamt of." How can people see the beautiful things in life when they are sleeping? Your sleeping souls must awake! You must put the kettle with milk in your room to stow away all evils. Be bearers of the new wine, of the new teaching! Preach joy and gladness to the world! And when you suffer, say that you are suffering because you have not fulfilled God's Law. You often say that conditions create life. Yes, but people also create the conditions. I have told you the story of the English lord, who started on a journey with his daughter and servant and they suffered shipwreck. In the same way you can be master and servant in your life. If you know how to apply the Divine Laws, you are a master; if you do not know how to apply them, you are a servant. Those who want to be masters should be imbued with the new teaching which solves the riddles of life. If the lord had not been cast on the desert island, he would not have learned how to cultivate life—there he learned this art. We, too, may find ourselves in unfortunate conditions and another person may be our master. When we learn to serve, God will lead us out of the desert island to learn how to cultivate wheat, i.e. life. So far you have not learned how to cultivate your heart and your mind, as a result of which there is hunger and discontentment in you. You eat four or five times a day, and grow fat and groan, you are not satisfied. Such fattening takes place in your mind as well. This fat must be turned into energy! Have you noticed that people, who work hard with their mind, or do spiritual work, never grow fat? Therefore, if you store up in yourselves more fat than necessary, put it in the engine of your spiritual life and proceed with the realization of your noble dreams and desires. Therein is your profit. Sermon held on July 12, 1915, in Sofia. _________________________ 18. Luke 5: 37-38. 19. happiness—щастие [´shtastie] in Bulgarian (tr. note). 20. Cadi, also spelled kadi, in Moslem communities denotes a chief judge or magistrate, whose decisions are based on Moslem Law (ed. note).
  7. Ани

    1915_07_11 The Good Samaritan

    Note 4 The Good Samaritan He then turned specifically to his students and said: "Blessed the eyes, which see what you see. Because I am telling you that many prophets and kings wished to see what you see and did not see, and to hear what you hear and did not hear." And he said: "The one who showed compassion." Then Jesus told him: "Go and also do so." Lucas 10: 23-37 My lecture this morning will be on the Good Samaritan. I will take the verses from 23 to 37. This Good Samaritan has become very commonplace, i.e. we think that we understand him. We could say that we understand his meaning in a certain practical sense, but I will look at this matter from a different angle. So, there begins a conversation with a lawmaker – a very educated person, a philosopher for his time, devotedly following the teaching of Moses. This person, interested in one very important question, approached Jesus, and asked Him, “Master, what do I have to do to attain an eternal life?” Jesus answered him, “What does it say in the law? How do you read it?” The man answered, “To love your God with all your heart and all your soul, and all your power, and all your mind, and to love your fellow man like yourself.” But, it seems, Jesus wanted to explain further to that man who our fellow man is. This story is a drama, where the main part is played by the gentleman, who left Jerusalem and headed over to Jerihon – you have read the story. Those, who write dramas, want to build characters. Another character in this drama is the Samaritan. There was a priest in the story before the Samaritan, but the priest passed by without stopping because he was busy, saying, “This is none of my business.” The priest was walking on the right side of the street and when he noticed the gentleman, who had fallen on the ground, the priest went by on the left side of the street. After that, a Levite went by on the left side of the street, but he did not stop either. Lastly, a Samaritan went by and he stopped. Now, we have the following characters: the priest, the Levite, and the Samaritan with his mule (you can call it a donkey because there are many such animals in Palestine). The Samaritan stopped, covered the wounds of the robbed gentleman with wine and butter, put him on the mule, brought him to the town of Jerihon, settled him in an inn, and the next day gave him two dinars*. You will say that this is a simple thing, and so what if a priest, a Levite, and a Samaritan went by and the last one covered the wounds of the robbed man. Yes, but when you read the novel of any writer, you study the characters (because every writer wants to highlight the characters). Jesus presents four types to us: the first one is a traveller, who is going to Jerihon to make some profit, but luck is not on his side; the second one is a priest, the third one is a Levite, and the last one is the Samaritan. Jesus says, “From these three who do you think is the fellow man of the robbed man?” The Samaritan, of course. Keep these characters in your mind because you could play the role of either of them; the priest, or the Levite, or the Samaritan – there are four roles you could play in the world. Everyone plays them because the world is a stage where people play these roles. When you are reading a novel, you always pay attention to the main character in the story; in this story the main character is the Samaritan. He was not thinking that his deed would be narrated word by word and become emblematic for the whole world. Some interpreters say that this is just a saying, but we know that Jesus used only real life examples. The drama, which Jesus presents, takes place in Heaven and on Earth. The traveller left (Jerihon)† Jerusalem – this is Heaven, the supreme world, where people come from; (Jerusalem) Jerihon on the other hand is Earth – hence, people come from above – from Heaven to Earth. But there are robbers in Heaven; even Apostle Paul says that there are bad spirits above us. But let us leave this deeper meaning and get back to the social life. Who is this Samaritan? The priest and the Levite are the woman and the man: the man is the Levite, the woman is the priest, and the Samaritan is an unrelated child, who has done a good deed. But you will object to this and ask whether it is possible for a father or a mother to be so cruel to their children? I know of mothers and fathers who abandon their children. I know a young lady from Varna‡ who was abandoned by her father, became a dissolute woman and married a “Samaritan” now living in Sofia§. When your daughters feel a burden, they say, “I want to get out of the house,” – because the parents are preachers and cannot put themselves in their daughters’ shoes. Every soul that has come down from the Invisible world has a certain pain, a certain wound. For example, there needs to be a certain deep reason for someone to be nervous. They say about someone that he is nervous; nervousness is not a disease, but the nerves are the life of the mind, and when they do not work in harmony, they lead to diseases. Those four types of characters from the story represent the four bodies of a person. People are wrapped in four bodies, through which they develop: physical, Living, Astral, and Spiritual body.** There are three other bodies, but they are forms that do not change; we will talk only about the forms that change. The word “body” stands for an organized world; consequently, in that sense the mind is organized, the human heart is organized, life is organized. Now, Jesus is talking with the educated lawmaker and tells him, “Go and also do so.” i.e. take the role of the Samaritan. The Samaritan always shows the progress in the world – this is the science, while the priest and the Levite are just actors, who make some money but do nothing for the world. And when people have excess money, they say, “Let us have a show, laugh a little – we have excess time and we can now make a theatre.” Life is a theatre, a show; children can play it, but I say that this is just a break, and it is no time for a break when we have to develop ourselves. In this story there is a drama and a show. I am asking why the two did not stop to help that man. Because there was no similarity between them and the robbed man. The law is such that you cannot help someone you do not love and this is the only reason they passed by without stopping. The Samaritan had this Love in his heart, so he stopped and took out his wine and his butter; the butter is the soul and the wine is the Power, which needs to be passed on – the Samaritan needs to be interpreted in a broad sense. Do you not think that many of you are in a state similar to that of the robbed man? Your wounds demand butter and wine, not words, philosophies, and wisdoms. In order for the wounds to be covered, fresh vigor has to be poured into the human mind and the human heart. And when the butter and the wine are poured, this is the Samaritan. I would like for all Bulgarians to be Samaritans. We want all priests and all teachers to become Samaritans; we want all lawyers and judges to become Samaritans; because these are honourable positions. In the U.S., they give the honourable D.D. degree.†† For us, “D.D.” does not mean much, but doctors in the U.S. need to be awarded such a “D.D.” degree. After that they give a L.L.D.D. degree – a doctor’s degree in law, a doctor’s degree in theology. The priest and the Levite from the story were doctors of theology, i.e. they had “L.L.D.D”, but they did nothing. Then a Samaritan passed by, who did not have a “D.D” degree, he just had a mule, butter and wine. He said, “I know nothing of ‘D.D.’” got off his mule and asked, “How did you get here?” Now, Jesus provided this example to be used in our time, i.e. for you and for me. There are Samaritans in Bulgaria too. I am glad that there are women - Samaritans in Bulgaria. In that sense, the Samaritan is Jesus, who came from above, and the robbed man is the human race that has fallen in the hands of robbers – men, women, and children. Jesus too came from above. The story can be interpreted in a narrow and in a broad sense. Jesus says, “You also do so.” Have the state of your Spirit, the frame of your mind, and the predisposition of your will like those of the Samaritan. If we have the frame of mind, but not the state of Spirit, this is not enough. The priest had the frame of mind and said, “I have very important things to do and do not have the time to deal with this.” The Levite said so as well. We are here to serve God – Jesus says, “To love your God.” Your fellow – this word has a lot of content in our world. You can cry for a fellow, but you can also look at them like the priest or the Levite and say, “It is not time.” I know many unmarried women, who, when their fellow comes along, say, “He is not for me if he makes only three hundred leva‡‡” – this is everyone’s philosophy. In the times we live in, and in the future, we have to apply the law of the Samaritan. Now, some want to be acquainted with ministers. It is not bad to be acquainted with ministers, but the reason to want this is self-interest – to have patrons. Friendship never changes; it is a great law connecting people. If you have a friend, they are ready to always serve God and to sacrifice themselves for you if they see you have fallen on the street. With that story, Jesus illustrates how the world will improve. Some say, “We have to choose political representatives, to appoint priests.” There are both official and unofficial priests. Some only say that they do not want to wear the priest’s official clothes, while Jesus represents exactly those, who have been designated by God – I am not talking about official priests. Like father, like priest; like mother, like teacher – priest and teacher are synonymous to me. When the fathers fulfil their duties, then the priests will fulfil theirs, for they were all born to fathers. We say, “The priests are bad; the Levites are bad,” – why are they bad? Because their mothers and fathers are bad. Consequently, all contemporary people will perish and turn into a fertilizer for the Earth. And when God comes with a new plough, he will put a new culture in place and sow new saplings, which will give wonderful fruits. Thus, we should not judge the consequences, but the causes. So, the Samaritan is the father, and the robbed man is the mother – the man found his wife and covered her wound. He found his lost Dulcinea, put her on his mule, took her to Jerihon and gave her two dinars. These two dinars symbolize two Divine laws. Some say, “I give you two leva,” – if with these two leva you mean Divine Love and love for your fellow men, you can give them to me. But if you want to bribe me with these two leva, no, thank you! How many men are there now who carry their women like this? A certain statistic from London says that out of twenty six million families there, only three hundred are happy. In Bulgaria, there are only two hundred such families – these are the men and women of Bulgaria; they are only two hundred people§§. Let God help the other three thousand.*** They are the masters of “emptying the sack” it is not their fault, such is their nature. Mice infested a barn. The owner of the barn did not know what else to do, but to let a cat in the barn. The mice got scared and said, “What else can we do now, we will have to pay with our lives?” Then a mouse came forward and said that it had a bright idea: to put a bell on the cat in order to be able to hear it coming and hide. All the mice started applauding, but one old mouse asked, “So who is going to put the bell on the cat?” This is what contemporary life is – one “bright idea.” Jesus also put a bell on the cat but the world did not reform itself. Butter and wine are needed, and the mules also have their duty. When a mother gives birth and the child is weak in the beginning, does she not play the role of the Samaritan? She is ashamed from the opinion of the world and says, “They will laugh at me,” the philosophy of contemporary women is to give birth to a ninety-year old. All women who give birth are young, and while people are young, they can do stupid things. Jesus says that in this aspect the Samaritan is older than the priest and the Levite. These are the working people, who exist, and they are at the core of things. Consequently, Jesus wants to show us that we all have to have this Love in our mind and in our will. Some ask me how to do Good; I say: buy a mule and go look for a good spring. Everyday I meet people who are sick in their minds and their hearts. Jesus said, “Go and do so if you want to attain a heavenly life. If you do not do so, you will not attain a heavenly life.” Jesus would have made that Samaritan a priest; I would make him a priest too because he did well. Thus, the future world will be inherited only by such priests, for God does not want people like us. You will say that Mr. Dunov preaches against priests; I am not talking about them, I am talking about the mothers and fathers – these mothers and fathers have to know the Samaritan. And when a mother gives birth, she has to do it with Joy; the mother is always blessed when she gives birth and this should not be seen as a disgrace. The mother has given birth in the past, and will do so in the future. In the old times it was always the men who gave birth, while in the new times, it is the women. But these men have to start giving birth again; the women have been giving birth enough. Contemporary men miscarry; I see men who carry their offspring for twenty years, but they have to learn to give birth. God says, “Because they do not follow My law, I will give their souls to the civilized people to suffer,” for this reason we have been sent in the world to eat and drink. When we fulfil our desire to eat and drink, there will come a blessing. Now, you will ask which ones you are – the priests, the Levites, or the Samaritans. Ask yourselves whether you have butter, wine, and a mule. Because this mule is an extra body – on which you will put the robbed man, and when you go to this world, you need to have two coins. Consequently, you need a mule and wine. And when he went to Jerusalem, do you know what happened? Jerusalem was surrounded by a big wall, but Moses demolished it; the same way Jesus destroyed that wall with His arrival, because… Now, I clearly present the question: which role do you want to play in this drama? The actors in a theatre often argue who will take the main role. Jesus immortalized the name of that Samaritan; many kings did great deeds, but there is not a single trace left from their deeds, while this Samaritan did a simple (when looked from the outside) deed, but his name remained written in Heaven. You can play the role of the priest and the Levite, but you will remain mediocre. The robbed man prayed for a long time, stretched his arms towards the priest and the Levite, but they said, “I cannot,” – only the Samaritan helped him. Now, suppose you have a daughter and you are taking care of her upbringing. One day, she wishes to go into the world for a while to earn money. You introduce her at some social occasion, until one day you find her on the street hurt, dishonoured, and crying, “Help me!” – she has fallen in the hands of the robbers. There are (also) women who are terrifying robbers. The best people are men and women, but the worst people are also men and women. The first we call people of Love, the second – people of egoism. I would like all of you to be people of Divine Love and to serve God. The whole world is for you; as long as you have a heart and a mind, everyone will applaud you and say, “We saw what you have done.” Everyone can do a good deed and God sees these good brothers. Consequently, I would like everyone’s name to be written up in Heaven, for you to be the bringers of this new humanity, for you to be cheerful and joyous. Let someone else think about your food – there is wealth for everyone; God has prepared a lot of food. Some say they have enemies, but you have friends too. The devil also has enemies. Apostle Paul says, “The higher the charity, the higher the virtue,” where hate strengthens, Love strengthens. Our actors should go to the devil, for he can play all roles. Do not be fooled by the philosophical deception when you study all these philosophies; do not put such a mask on your face. Do not present yourselves as bigger saints than what you are – present yourselves as more sinful rather than as more righteous because otherwise there is a risk that you put a mask on your face. I know people, dressed in silk, who eat nettle at home, and when someone comes in, they hide the plate. I am asking you, is your soul dressed like this? So, cover the wound of whoever it is, and you will attain eternal Life. Sofia, July 11, 1915 * The local currency † To the editor: Here the original text says “The traveler left Jerihon”. However, this contradicts the story as told earlier in the next where the traveller left Jerusalem and was going to Jerihon to make some profit. Please check where this discrepancy in the original text of the lecture comes from. ‡ One of the big cities in Bulgaria § Bulgaria’s capital ** Assure coherence of translation of these terms with other translators †† Degree given at the time of the lecture – year 1915 ‡‡ Leva – multiple from “Lev”, the Bulgarian currency §§ The previous sentence says two hundred families, while this sentence says two hundred people. Both statements address the same group of people. Is this an accurate transcript of the original lecture? Or is it meant to imply that two people forming a family form one soul, and in that sense “dushi” means not people (kato dvama dushi), but souls (kato dve dushi)? This sentence should be edited as appropriate. *** The text states that there are only three thousand other families in Bulgaria. Is this an accurate notation in the text of the original lecture? Could it be three hundred thousand (“3 hilyadi” vs. “3sta hilyadi”) other families? The foreign reader may be confused by the small number of families in Bulgaria. Source
  8. Ани

    1915_07_04 Prayer

    Note 5 Prayer Mathew: Ch. 6 My lecture this morning will be on prayer. There is a lot of controversy over prayer from purely philosophical and scientific perspectives; in the church there is also controversy on how to pray. Religious people argue over the form and the way – should we pray standing or on our knees. Scientists examine whether there is a need for prayer, i.e. whether prayer is something normal in people’s life, or something abnormal. I have to explain this matter to you from a religious standpoint: prayer is an act of the soul; this is a state (I express myself this way for a lack of a better word) of the soul, an aspiration, which determines human speech. Because in order to articulate a prayer, one needs a certain form*; hence speech has been created so that people pray. Now, I will take the word prayer in the broad sense in order for us to understand what it is. There are four types of prayer: firstly, prayer can be purely physical; secondly, prayer can come from the heart; thirdly, prayer can be simply a form of the mind; fourthly, prayer can be an aspiration of the soul, an act of Spirit. Consequently, it depends with what you pray. For example, when the need is yours, the prayer comes from the aspiration of your body, i.e. your body is praying regarding your body; such relationship exists when the body is sick – there is a certain awakening and an aspiration for communication. From the standpoint of embryology, when a baby is conceived in the womb of the mother, the baby’s organs begin forming. The baby does not move in the beginning. The limbs develop first – the arms followed by the legs; then the intestines develop; then the brain, and lastly, the lungs. After that the child begins moving and shows that it needs a higher act. The human soul also goes through such an experience – it also awakens, it is also born. A person can be very educated, very strong, but when the time comes for them “to be born”, they feel weakness and need – they feel a need for God. Consequently, prayer is an indication that the soul needs to enter the Spiritual World, it needs to be embraced by Divinity – this is prayer. So, prayer springs from self-consciousness, and together with the Spirit holds a person’s consciousness. The human soul has to pray for a long time in order to reach this Divine spring; therefore, a person has to pray in order to purify the soul. You would ask why. Just like people need the respiratory system to breathe and produce the needed energy, so does our Soul body need prayer to feed itself. Hence, prayer has power in so far as people pray consciously. Many miscomprehensions exist on the subject of prayer. They stem from our own misunderstandings, which is why we often bother God with petty things. We do to God as little children do to their mother when they kick and scream if they want something. God does not consider our sins when the soul is born and while it lives on Earth, but once it joins Spirit, a person has to pray – the soul can not want just anything. When the blessings come, a person just has to have a pure heart and a strong mind. Therefore, it should not be a question of whether God shall grant us food and knowledge – if we know how to pray, God is ready to grant us anything we want, He shall not deny us any good. Now, those, who begin to pray, often torture themselves with the question whether God will hear their prayer. In order to be heard, you have to be a nine-month-old child; if you are a big child, God will not pay attention to you. Hence, prayer is not for everyone; there are people who wake up prematurely and become damaged. Some say, “Let us wake up this person;” that is good, but the person will be damaged. Why? Because the person becomes exposed to certain elements, for which the person does not have a tolerance. Scientists know this from experience and never give children tasks that are beyond the children’s limits. A desire to become a being with wings should not grow within you; you should rather have a relationship with God. You have to have a relationship with your mother for her to give you food; then you will gradually leave your mother’s embrace, and when you grow up some more, she will lead you into the world. All, who become Christian, ask whether they are not late; you are late, if your mother has given birth to you, but if you are not born yet, wait, should it be you who catches up with the others – everybody when their time comes. There are many examples of prayer in the Bible. There are various prayers in the Psalms: a prayer for sins, a prayer for help, a prayer for grace. There is one such example in Psalm 51, another in the sixth chapter of Daniel, when he prays and confesses his sins; there is an example by Abraham, and by all prophets, who have prayed. But now, let us get to the understanding of prayer, for the prophets and David have understood very well how to pray. Most of all, prayer demands a complete confidence and trust in God. The mind should not be wandering; God, who foresees our hardships in life, has created suffering for us, so that we concentrate our thoughts on ourselves. When the soul comes into this world, there is a danger that it gets absorbed in certain impressions; hence, suffering comes to us in various ways, so that we return to God. Prayer is a force in Life, and a person cannot grow without prayer. Jesus recommends the secret prayer, “When you pray, you have to be alone.”† Some say, “Let us get together a few of us;” the benefit for two or three people is a different thing, but the prayer that serves the development of the soul has to always be individual – to unite with God – with the image of each Love, Virtue, Purity, and Intelligence. He is the only Being, who knows the needs of your soul, and shall act so delicately, so gently, like no other. And this is why everyone, who wakes up prematurely, becomes damaged. Turn to God, turn to Jesus; Jesus – this is God, His relationship to us is fatherly. When you comprehend Jesus like this within yourself, you will feel Peace, Joy, which will ease your hardship. Because if you enter the Spiritual World, you will encounter such hardships as the hardship a newborn encounters when they are born into this world. When all of your enemies come together to hinder your growth, this is the experience of saints, of good people, of all those who begin to pray. Thus, all who come into the Spiritual World have to start with God. And when they do not take this path, there is tension with God. Hold on to God, believe in yourself, love Him, hold Him dear in your heart – whatever difficulties you encounter, hold on to Him! Just like when the child says, “Mom!”, so does God always respond to us when we turn to Him by the name we know Him – this is a law of every development. Some people could come along telling you that things are so and so, showing you different teachings; those of you, who have a lot of time, could sample all the teachings, but let those, who do not have a lot of time, turn to God. Hold on tightly to God with your soul, believe that He is in front of you; believe that He embraces you with His powers, with His arms. Now, philosophers have certain views on God, and of course they are right in an intellectual sense. When we talk about God, it depends on how we view the following question: when we look at God with respect to prayer, we mean these words from the Scripture, “Call Him in a day of sorrow”‡; other places ask you to repent for your sins. If you go to God with hidden sins, you are not born; before all else you have to confess in front of God, and if He tells you to confess in front of your brothers as well, only then you will do this in front of those you have insulted. This is a confession to people – this is the path for everyone, who wants to become Christian. Now you are coming with the question on how to find an appropriate confessor: first, you will find the souls who live in Heaven, i.e. when you find God, you will go to the spirits and confess your sins there; and then their Angels will let you confess, if necessary, in front of the physical world as well. Only through this process the development unfolds smoothly and correctly. When we unite with God in this manner and are in agreement with all righteous souls, then there will not be obstacles in our actions; if you have loved a soul, this thought is passed on to the spirits. No one can acquire wealth, true Knowledge and true Virtue if they have not confessed their sins with a prayer. You would say, “Once we become stronger, we will coerce God” – you cannot coerce Him; God will not listen to you. I am speaking to you with the wisdom of all past and all current generations. Prayer is aligned with our lives, and the more developed a person is, the bigger the degree to which they communicate with God. Prayer is a conversation with God, and through that conversation we begin to affect the world. There should be no agitation during prayer, no offence – you have to put all this aside. And when you enter that small secret room, you have to feel that you are in the presence of the Angels. For this reason Jesus says, “God shall smoothen your relationships with people.”§ And once He blesses you, then the material blessing shall come. When the breathing goes right, the body is healthy; if the respiratory system is not developed correctly, breathing is not right and children are unhealthy. The same law applies to your soul: many souls are sick because their development has not progressed in the right way. Just like we need to improve our breathing through artificial methods in this world, so we need to pray in the Spiritual World – this law is correct. So, according to the same law, feelings have to flow easily in regards to our heart, and if we begin to make an effort in order to love and to think, then this shows that there is a certain abnormality in our soul. I will now talk to you about the power of prayer. At some point Jesus hints to that and says that bad spirits do not leave unless there is fast and prayer. You should also notice that when the Jewish people prayed, they always won. This is also true for the Egyptian people: for as long as the Egyptians prayed, their culture thrived and lasted for thousands of years, but once the crude materialism came, all misfortunes hit Egypt at once. This is also true for contemporary peoples; follow their history and you will see that the downfall of a country begins when its people stop praying. Commotions are starting to appear in the family and in society nowadays as well, but I say: the only reason for this is either that we have stopped communicating with God, or that we have stopped living according to God’s will. They say that the English had won the battle for Waterloo because of the rain that got in the way of Napoleon’s artillery; those of you, who want to, can check the history for whether this was what happened or not… There are many examples for the power of prayer. In 1899, during the big hunger in Russia, described also by Tolstoy, a family that lived far away from the city remained without food for three or four days. One of the children began to pray and said to its parents, “We will have food soon, but once we get it, I will leave.” So it happened that a citizen of Saint Petersburg got lost in the area, looked for shelter, and found the house, where the family had been hungry for four days. He gave them food and money for the future, but a little while after that the child left this world as it predicted… I will also give you the example of Dr. Tailer, a preacher in China. Thirty or forty years ago, when he decided to go preach in China, he calculated that he needed about twenty or thirty thousand leva**; when his friends heard about this, they decided that he had gone out of his mind, but Dr. Tailer began praying and received twenty thousand leva. He is the only missionary, who financially supported himself through prayer, and by 1870 supported around six hundred thousand preachers. However, his faith was suddenly disturbed, the power of his prayer lessened, and so it happened that his dependents also had to pray to God. What came out of this? Some rich American merchant, who moved to Australia, made a promise to himself that if he won such and such amount of money, he would allocate a portion of it to God’s work. His business went well, he met Dr. Tailer and gave him the money to use as he finds best… But you have to always be in need for what you pray: if you pray to God for something in excess, He will never give it to you; you can pray and He can listen, but if you want something that comes in excess for you, He will not give it to you. Pray for the Bulgarian people – when all Bulgarians are doing well, your affairs will go well too. In a right sense, we have to pray for everyone, and when God blesses everyone, then He comes. Today we pray, “God give me a buck††!” – no, ask for two hundred thousand bucks and then take one; otherwise pray like the following, “God, give me some!” – then God says, “Go to a person to receive it.” Do you indeed intend to pray for a piece of bread? We have to always ask God for what people cannot give us; thus, do not settle for bucks, rather ask God for great deeds. Today, many ask themselves why our priests do not pray. You can not force someone to pray; you pray instead, and turn to God for them. We say that they are such and such; do not do that, but pray secretly for them. The salvation is in collective prayer. Why exactly in collective prayer? Imagine that you are the head of an army with one hundred thousand people in it. Let us suppose that the army is exposed to severe cold and your soldiers are threatened by death. I am asking you, what does it matter how many soldiers you have if each of them has frozen to death. By the same law we are all dead individually, but when people pray together, they become a powerful force. Consequently, in order to be accepted by all hearts, the road to salvation is through prayer. So, prayer is necessary in our current living conditions – with the power of prayer you could set your homes and your children right, and you could do great things. Jesus says, “Whatever you ask for in My name, you shall receive, and if two or three of you ask, you shall receive.”‡‡ What do we have to do in this important moment of our lives, of our development? How will we be able to fulfil our duties in the face of all of the confusion that has taken over the world? We all have to start communicating with God and to call Him – this is the only salvation. As the prophets say, “When you look for Me, you shall find Me”§§; our salvation will come when, through prayer, we look for God to manifest in us and for ourselves to manifest in Him. Some say that they have debts – our debts are a group of bad spirits, which corrupt our hearts, our soul. And so, the communication with God has to be personal. If you do not follow this path, you will face many misfortunes; those who follow this path, and develop correctly, but do not really understand this Life, they will have many changes of heart. This is because the development of the individual impacts society and the church, i.e. whatever the aspiration and the direction of this individual, such will be the aspiration of all people. I will give you an example for a prayer from life in Bulgaria, an example taken from the current war between Greeks and Bulgarians.*** One Bulgarian soldier, a teacher by profession, remained behind in enemy territory after his army withdrew from Thessalonike (Dr. Dukov gave me this example). He was hiding in a cave for a long time. When he got hungry, he began praying, and noticed that a turtle carrying a piece of bread came to him, left the piece of bread and walked away. He took the piece of bread and his hunger was satisfied. When he got home, he told his children, “Children, there is God.” During that war many Bulgarians believed that there is God because of what they experienced. If you, who are here this morning, know how to ask, God will help you too. Some say, “Pray for me!” I say: turn to God, pray to Him, and do not turn to anyone else. In case God is not listening to you, then you can turn to other people. There lies the big obstacle. When that Bulgarian prayed, God helped him, while you are that turtle. If you only turn to God, He understands the need of your soul from its depth and he will respond to you. And once we reach such life, we have to forget our relationships on Earth and to see ourselves as sons of God. When we accept God’s blessing, we shall then serve Earth – be it among Bulgarians, among Greeks, or among any tribe, i.e. we will join certain people when we serve God. All people have their calling; all people need to accomplish some mission. Before it was Egyptians, Romans, Greeks, English, Germans, Americans, and now it is turn for the Slavs. All people have to serve God and in front of Him they all stand as one individual. And when we acquire that prayer, then the new philosophy will arrive and the new science will clarify the meaning of things – then Nature will understand our language. Initially, before the fall of man, when one passed by a tree with fruits, the tree itself bent towards the person; now not only don't the trees bend towards people, but they raise their branches higher. When we reach that state, we will realize that those animals, which we now think do not understand anything, are intelligent. Make an experiment with your dog: for example, sometimes you come home in a good mood and your dog comes to you, but sometimes you come home furious and your dog walks away with a tucked tail because your dog understand your state. For this reason Jesus says, “Always look for your God and His truth”††† – then we will have that Knowledge. I know that many of you have hardships; the faces of many of you show that you are disturbed, that you are in need of something, that you all have a burden – individuals, families, society, all have a burden and we wonder what to do with these burdens. We have to turn to God – He will relieve us of our burden; we have to return to our Father, who can love us, care for us. And then our faces will glow, our minds will awaken, our hearts will become joyous. So, turn to God. When you pray, make an attempt to feel that God is present within your soul. And when God is present, He will give you outside proof as well, because when He comes to us, He shall bring us a blessing. Ivan Kronshtadski‡‡‡ was not as smart initially, but he prayed so sincerely at one time that his life changed and he became John Kronshtadski. When did Tolstoy become Tolstoy? When he planed to kill himself and made his confession. He prayed then, “God, please deliver me from this evil.” This is happening with you too. Turn to God, unite with Him, devote yourself to Him and He will teach you. You shall know that all people, who bring good, secretly pray. Gladston§§§ too was a man of prayer. All the great people of antiquity secretly prayed, but we, contemporary people, stand in a dry place and complain that we are poor. Get back to your God, for He is calling you. He wants to bless you. He is now telling everyone, “Let all my children come back.” This is why there is all this noise in the world now – the children began to reunite, our souls began to reunite, and we will understand one another. Then the language of the Father will be spoken; and when He begins to speak, we shall see that the Nature outside will also start speaking. When we meet someone on the street now, we think what it is that they are thinking about us and we have fear. Let us turn to God. Now, I will tell you one thing: the Truth is not told through a lot of talking. If I could tell you everything in ten words, this would have been really good for me, while now I had to use thousands of unnecessary words. The unnecessary words are like a warming massage – like the warming massages people get when they are sick. Jesus says, “When you pray, come into the secret room, and God shall give you out in the open”**** – how perfect these words are! Thus, those in communion with God are a blessing for their people; in this sense, I would like the Bulgarian people to pray in this manner – this is the only way these people could arise. The time will come when people will understand. Now, you have to turn to God, as that Bulgarian in the cave did, and ask for live bread from above. Back in the day when Elijah prayed, God sent him a crow; to that Bulgarian He sent a turtle – this shows that God is taking care of us. Have faith in this, and pray for all conflict and all misunderstandings to stop. Pray that God enlightens us, that we become servants of our people†††† for their good, so that all individuals can benefit from this. This is my lecture this morning, and I think that you will not misunderstand me because I am talking about a law: always pray. Pray by yourself and God shall bless you. July 4, 1915, Sofia * Speech as a form of articulating prayer † A translated quote from the Bible, not a direct quote from an English-language version of the Bible ‡ A translated quote § A translated quote ** Leva – multiple for lev – the Bulgarian currency †† From Bulgarian “grosh” ‡‡ A translated quote §§ A translated quote *** This sentence comes with a footnote (“belejka” number 14) in the original text. The footnote reads: “The war of year 1913 between Bulgaria and its former allies from the Balkan War – Serbia, Greece, Montenegro, and Romania.” ††† A translated quote ‡‡‡ This sentence comes with a footnote (“belejka” number 15) in the original text. The footnote reads: “Ivan Kronshtadski – or John Kronshtadski (1829-1908) – Russian Orthodox priest with the civil name Ivan Ilich Sergiev.” §§§ This sentence comes with a footnote (“belejka” number 16) in the original text. The footnote reads: “William Gladston (1809-1898) – English statesman from the Labour Party, who energetically protested against the massacre of Bulgarians from the Turks during the year 1876.” **** A translated quote †††† Meaning “our nation” Source
  9. Ани

    1915_06_27 The Prodigal Son

    Note 1 The Prodigal Son „And he said: a certain man had two sons.” Luke 15: 11 I shall take only verse eleven. Christ gives unique examples. The prodigal son is a magnificent subject on which great preachers in the world have read notable sermons and drawn lessons on how generations should live. As far as I know, all the preachers from the time of Christ till the present time have only confined to the prodigal son after his transgression and return home; however, Christ meant something more profound by this example. The transgression of the prodigal son is a consequence and we should know the reason why the younger son left his father. Everyone says the younger son was prodigal; one could suffer in this world but we may not know the reasons. Let me give you an analogy about these two brothers: a gentleman came to a famous priest in Russia to confess his sins; this gentleman was a criminal who had committed a murder. He confessed his crime and the confessor advised him how to absolve of his sins. As you know there are certain rules that oblige confessors not to disclose the secrets revealed to them; however, the murderer went out of the church and met a policeman whom he told who had committed this crime. Having in mind the present law, people may ask: “If he has committed a crime, does he deserve to be pardoned?” This is how people who have superficial understanding of the world think. However, those who understand will tell really whom to blame. Then what are the reasons? I see the young son was gallant minded because he had the valour to say to his father: “Father, I want to study so I shall let my elder brother succeed to your throne. For you do not need me that much in your home, give me my portion of the patrimony.” I see what this son did was much better than what your sons did: after sending them abroad they spend forty-fifty thousand leva. This young man was noble because he put the question before his father and we see the father raised no objection but gave him the respective part of the property, and later the son squandered it living lecherous life with women, eating and drinking. Is it possible a crime to be committed in this world, evil to be done or intrigue made without the participation of a woman! They say that after wasting everything the son went to a man and asked to work for him: “I am accustomed to hard working; when I was at my father `s house I used to work.” The man sent him to feed swine. The young man preferred feeding swine rather than committing suicide; preferred feeding swine rather than going out stealing; preferred feeding swine rather than cheating people. I ask: in the modern society, how many people follow the example of the prodigal son; in the church, how many people follow the example of the prodigal son? That is why Christ in His parable gives the prodigal as an excellent example. They say that after grazing swine the son came to his senses and went back to his father; the father realized his son` s good quality and killed a calf in his honour. Christ knows from the Jewish history that Isaac had two sons, Jacob and Esau; unlike his brother, Jacob liked to tell fibs and because of a lie he went abroad and served for fourteen years for lentils and two women; they cheated him when he was given his first wife. Therefore, you can also try to tell a lie but you will be a servant for fourteen years, i.e. you will expiate your crime in some way or another. Christ says in the parable that the elder brother became angry that his father had killed a calf for a man who was prodigal. He went to his father and told him: “Yet you never gave me a kid that I might make merry with my friends.” So, all the people who sin in the world are the younger brother; all publicans are the younger brother, and the cabinet ministers, bishops, chiefs, judges and teachers are the elder brother; they teach the people and say: “We always rule wisely.” In fact, the young son left his father` s home because of the elder brother, since the latter was very envious and quick-tempered; the young one said: “I am afraid you could lie to me the way Jacob lied to his brother.” The law says that debauchery always comes from the big people: if the woman is wrong, the man is to blame; if the man is wrong, the woman is to blame. For the one who is wrong is the smaller: children are always wrong, and the smarter and the older, even if they go wrong, law does not catch them; they may steal but they do in such a way not to be caught, and the fool who steals will certainly be caught because he does not understand the “supreme” law on which modern society lies. It is said in the parable that when the son came back, his father was filled with joy. Why? Because this young man brought a noble feeling to his father` s house. He came back with humbleness and said: “Father, I have sinned against Heaven, and in thy sight, and I do not deserve your home.” – he showed real Love. And when Christ says we should become servants he means we must be humble. And now, you have never fornicated but you know how to be angry. Yes, I know a lot of preachers and bishops who are saints; however, hatred will inevitably appear in their hearts; they will want the calf killed for them saying: “Only we, the holy people, can teach the world.” The woman often says to her husband: “You will serve me!” and the husband says to his wife: “You will serve me!” Some other time the man says: “I command you and you will serve me”, but the woman will not serve like a sinner. The characteristic on which Christ emphasizes is the deep humbleness every human soul should have. It has a deeper meaning but I do not want to touch it because it is a controversial point. Now, we know how to blacken people with smoke; do you know what tobacco is for? The devil blackens people with tobacco and all the people who smoke cense the devil and he becomes tame; therefore, if your wife is angry burn tobacco at her. One night a priest had no tobacco left and became very angry; all people began to ask themselves: “What happened to the priest?” but as soon as they burned tobacco at him he became tame. In the same way, the young son who knew how greedy his brother was gave him some “tobacco”. Let us say that someone is angry at you; burn some tobacco at him. For example, a priest is angry at you; burn some tobacco at him, give him something; if you put in his pocket five, ten, twenty, hundred leva, he will smile; burn tobacco at all priests and bishops. Some people say they do not want to give money; give in order to get rid of it! The situation with the bigger brother is the same; his father comforts him by saying: “All I have is yours”, i.e. he censes him. And when someone asks me how the world will get better I tell him this is the way: become a servant and tell your father to give everything to the other brothers; the bigger sinner you are in their minds, the better for you. Contemporary people preach about culture; I am not afraid of the word culture but I notice the clergy is not contented with it because the clergy asserts that culture debauches people. Culture means to cultivate something: a field, fruit, strawberries, cherries. However, the present-time clergymen think that if people become a little cleverer the world will go bad; they say: “Let us keep them ignorant in order to know they do not have rights.” And when Christ came to Earth he went to his elder brother and said: “The Son of Man did not come to be served but to serve the world.” However, they did not believe Him, frowned again and said to the father: “Get him out of here! If he enters he will ruin everything we have.” So, where all this could find application? All of us love such Christians as today’s sons or daughters who are cavaliers and tell their fathers to give them their due; after finishing their studies they will feed their fathers in their old ages. But when the son graduates from the university do you know what he does to his father? He feels ashamed to call himself his son and keeps his father at a distance. The false understanding of Christianity lies exactly here: all people who have property are righteous; there is no exception: give the rascal ten-twenty thousand leva and he will start loving order. Therefore, the anarchists in the world who want to destroy present-time order are the elder brothers; however, Christ recommends the younger brother. For no matter how we reorganize modern society, if we do not transform our own thoughts and wishes, the system will always protect those who have money and they will always be powerful. Now the servant wants to become a master. The woman looks for a man who is rich, erudite, and skilful at some art; she is a gentlewoman who wants to live opulently, she does not want to be a servant. The man is the elder brother: he is looking for a rich woman and says it is indecent for a man to work in the world. The husband leaves his wife because another one takes her place; however, Christ gives us an example what to do: to allow the younger brother enter our family. Therefore, we can accept another woman at home only if she says like this son says: “Father, I have sinned”. Christ says that a man does not have the right to leave his wife except for benevolence; however, if the wife comes to the humbleness of becoming his servant, he must accept her; if he accepts her, this will be God` s Will. This is the teaching of Christ. And what are you doing now? A man sins and his wife is looking for another more righteous husband; she finds another and he also sins; then she looks for a third husband, etc. But a married woman is not allowed to have two husbands; neither a man is allowed to have two wives; if contemporary people allow themselves that … Using the two sons from the parable, Christ shows what relations should be like: He shows the deep Love that the little son had for his father; and the little son also knew that his father understood him. People often ask me how a man could be saved. I have heard preachers say that people are saved through the blood of Christ. In contemporary medicine, there is a physiological fact that if an anaemic person` s vein is opened and blood is transfused then his ill body recovers. Well, if the blood of Christ saves is this blood running in your veins, are you ready to receive this blood? If one is ready to receive this blood in his veins, he can be helped. If you have never given from your blood you have saved no one. Christ has been saving for two thousand years: He sends this blood through the mother of each newborn child; that is why Christ says that if a man is not born again he cannot enter the kingdom of God. Therefore, one should accept this blood. I would like us to test all the preachers from all the churches how much they love the world; if we hang them on four nails they will curse. Yes, it is very nice to preach Christianity when you have two thousand, ten thousand, twenty thousand leva! This is how it is in America: there are preachers there who are paid a hundred thousand leva each. Christ says: “You cannot serve both God and Mammon at the same time.” You cannot preach the Word of God for money; priests do not have the right to preach for money. Those of them who are heralds of Truth let them preach for free; let everyone have his own occupation and work for his living. And now, when the prodigal sons begin to come back, the preachers are indignant. If we take from the blood of Christ that runs in the modern preachers and test it, we shall see that there are impure thoughts, impure desires in it. I shall kiss those of them whose blood is pure. And when we boast we shall be taken some blood for test; every preacher or priest before becoming a bishop should be blood tested as a touchstone, and then he shall be told: “You have Christ` s blood.” This blood of Christ should be in the veins of all of us; only this blood will save us, only this blood will generate the Love that Christ preaches. I wish no one ill; whatever I have I shall give it; my rule is to serve. I do not want to rule over people but you cannot get rid of this law. Your blood will yield fruit in you; when you acquire this blood it will yield all the fruits your soul needs to feed on. And this blood runs on Heaven in all the heavenly fruit-bearing plants; therefore, we send sap to these fruits and when we enter the Kingdom of God we shall feed on them; those who preach something else do not understand the Teaching of Christ. We speak of what we have experienced. And now, does the example of the young son coming back to his father live in us? Some people will say: “How is it possible a prodigal son to live in us?” Yes, I wish there were ten sons like this living in us; I wish I could have this great virtue of being humble. Humbleness gives birth to culture, the humble man gives birth to culture; show me a supercilious man who has done something great. The elder brothers have invented war; they have ruled. And all the little brothers will inherit the Kingdom of God; they say:”We shall give everything”. I am telling you: it will make good of a son who says: “Father, give me my share.” You may say such a man could surrender to the vice; let him fall but he will come back to you; and the other son who stays with you will torment you and be angry at you that you have not paid a kid for him. There are Christians who sit on two chairs at one and the same time. And now, there are people in the church who disagree with me. Let anyone of them prove to me the contrary and I will give him a blessing. No, he should have the courage to go to the priests and say: “Give me this.” – give the man the freedom to try this Divine world. The woman does not want to live with her husband: give her share; the man does not want to live with his wife: give him his share, set him free and let him go. You may say this is not a Christian teaching; if your wife wants give her own place /space / the due place; if your son wants give him the portion that belongs to him. The teaching I preach to you is not for feeble-minded people; those of you who are feeble-minded, who cannot think, let them forget what I have said; but those of you who can think, think on this subject. And those of you, who do not have spines, should not put this rucksack on their backs because this is a heavy teaching. The woman renounces you and wants freedom: give her own place /space / the due place. But you will say: “If we act like this, what will happen?” as if the social order is favourable the way you act now! Gentlemen, this is not an order, this is not a teaching! We must be born from one father and one mother. Eve gave birth from two men and sinned; every woman who gives birth from two men commits a sin. So when coming back home the prodigal son said: “I have sinned because of deep lying reasons in Life; I will fornicate no more so make me a servant and I will serve with the greatest of pleasure.” And now, let us go back to our Father. He is in the world; some people say that God is in Heaven; in my opinion, God is on Earth, in your homes. Some people preach that the one who dies will see God - this is a whopping lie; the one who lives will see God. I say that people do not die; I want them to rise from the dead. Now people say: “All of us will die; therefore, let us save some money to prepare shirts /to be buried with/”. Those of you, who prepare shirts this way, will never see God; this is not how the prodigal son came back. And what are you doing? “Let us dress up for a party and go to God this way.” You cannot to go to Him this way. How did Christ go back to God? The Father put him on the cross to be baptized with a pledge; this is the Divine law of Love. And now you, as Christians, say: “Which priest is going to bury me?” When these priests start not burying you but raising you from the dead, then they will lead you into the Kingdom of God; otherwise any priest would perform a funeral service over you for money; what a pity for such a buried sinner! Therefore, when we prepare ourselves we should live; do not put in your minds the idea to be buried and performed a requiem by priests. You should leave the body as property and say: “I am leaving you my body as legacy; put it in a grave; I am going to my Father, He will give me a new one” I would like God` s Angels to sing for me and God to rest my soul only when I go to my Father and say: “Father, I have sinned.” Thus, I will set an example to the whole society, and Christ will say: “Today this man has humbled himself; this son was dead and came back to live.” I would like to kill a calf for such a son and call all my friends to eat for him. Of course, I shall not make a feast like the American whose relative died and left him a legacy of thirty million dollars; he was a cowherd and after receiving the legacy he feasted the citizens of San Francisco who ate and drank for three days; and what happened: they started tumbling down the streets; and when this man spent all the money he became a cowherd again and said to himself: “It is better for me to be a servant.” Now you may say: “If I have thirty million leva, I will buy a car, house, and piano, I shall take a teacher”; you will even give a hundred thousand leva to talk about you. I wish the real Bulgarian would come back like this son and say to his father: “Father, I have sinned; I want to be your servant”. I wish I could see more priests like this and my heart will fill with joy for them; I would rejoice as I have never done it before! And now everybody says: “What, we cannot stand this son!” Christ is not in us, yet. Not to bear any hatred in us: this is a great Divine law, this is the prodigal son. Now, I am asking you: are you ready to let your husband go if he wants to leave you? If I started to explain the law of inheritance, you would understand why Christ preached this way. Christ preached for the present times and gave the parable of the prodigal son because of us. And when we construct this prodigal son in the next culture, we should put up his bust; this is our opinion. I am asking you who is capable of examining the Divine books? When a man dies he does not become a saint; he is saint when he lives; I do not believe people have become saints after their death because one who lives, who does not die, is a saint, and one who dies is not a saint. I love Christ because He came back to life; and all those who are like Christ are saints. When we begin to understand things this way, then we shall become saints; if you are capable of renouncing yourselves you are saints. When the saint enters a certain society he gives Joy all over the place; this is a saint! Speaking of the dead, there are lots of saints is Bulgaria. Stambolov is a saint for the stambolovists, Karavelov is a saint for the democrats, etc. Of course, all these people have their right... So do not think that after death you will become a saint; no, you will die and suffer. We fight against the process of dying with the process of Resurrection: “Father, I have sinned”. And this son resurrects: his father put a ring on his hand, dressed him and he rose from the dead. Therefore, the slaughter of the calf is an allegory: the calf is a child; the prodigal son is the child coming back. It is true both in the physical and the spiritual world, and when a man is born he becomes a victim. Now, I want you to keep two things in your minds. First, put in you the conviction not to sit on two chairs at one and the same time. If you are Christian believers say that you are. What kind of Christian are you? “I am Orthodox.” What do you believe in? “I believe the blood of Christ is in you, and the Spirit of Christ is in you”. And second, we should be humble; each one of you is in torment because he lacks humbleness, e.g. somebody looks askance at you and you take offence. You should know you are a servant and ask to receive the grace of God. We should have the courage of that gentleman who was told by a friend: “You are a scoundrel and a thief”, and he passed him by and thanked for not telling everything: this is the prodigal son. And what are modern people doing now? When the devil bribes us, we bring people to trial instead of bringing the devil to trial. This is the teaching of Christ: we should go back to our fathers and Love should reign in our minds; to become warm-hearted and sincere. What is Good before God is Good for all mankind; I believe only in the blood of Christ that bears good fruit. I believe in a church that has such fruit; I believe in the church that bears the fruit of Christ: Love, humbleness, forbearance. And I do not believe in people who do not have such fruit in them. Let us say that you are rich, you have a thousand leva; we should come back like the prodigal son and know that we have nothing in us. All those who preach you about the Truth are poor men; and who says he does not know Christ is a liar. Christ established a church of Love. It is our duty to love the priests because of God since they are our brothers; I know they have certain weak points; I take all these things into consideration. I wish there were heroes in every church; then we shall be a Christian people living in the Christian tradition. And if the world says something on your behalf … In this world, you will have no other welcome. I wish I was in the place of the prodigal son. I play the part of the little brother because I am among the sinful people in the world; I am not more righteous. Yes, I may seem righteous to you but I am not righteous before God; much water will flow under the bridge before I become the one God wants me to be. I do not want you to think anything more about me; I want you to try, then you will say: “We have tried”. If something is not right, tell me; do not talk behind my back that it is not right, as we should preach a teaching based on experience. Like the little son, I would like to play the part of being humble. It is not easy; it is hard to be tormented by your wife. There is no struggle bigger than the one when a man becomes humble and comes to his inner self - awareness. It is very hard, it is an act of heroism, for only the great souls are capable of playing this part; only the little brothers can play this part. And Christ was one of the little brothers; He was the first to serve people for all their sins but God raised Him because the Divine blood was running in him. He said: “Father lives in Me.” I and all of us should have the blood of Christ; only then this blood will give birth to priests, teachers, men and women; only then you will have the children you want to have. Try to hand down to the young people only when you have the blood that Christ has; if you do not have such pure blood open your arteries to receive it. Then, you will feel such Joy that no one is able to erase from your soul. Then, you will be connected to the Invisible world and will talk to people by seeing not by touching. I am asking you: what part do you want to play? Some will say it is very hard. Try and God will bless you. 27 June 1915, Sofia Source
  10. Ани

    1915_06_20 The temptation

    Note 3 The temptation And the tempter came to him and said: If you are the son of God, tell these stones to become bread… Then the devil left him alone and here are angels stepped up and served to him.” From Mathew 4: 3-11 I shall take the verses from the third to the eleventh where it is talking upon the temptation. Many of you had read this chapter and thought upon the three temptations. At first sight it looks that the temptations which the devil offers are very simple. But in these three temptations there is a threefold understanding, i.e. in the Gospel the fall is not given. The great truth which is hidden in the three temptations is an enigma. Why namely did the devil have to offer to Christ to turn the stones into bread? These are three psychological moments in the life of every man. All that Christ experienced in the temptations and every one of us will pass; some men have not reached this stage but the day will come and they will pass it. That is why you have to elucidate upon the difficulties which you will meet then. Don’t think that immortality may be obtained easily; whoever preaches teaching like this, doesn’t preach the truth. When we talk for the immortality, for the execution of the will of God, we understand something else. Therefore we have to understand these three great falls in every soul. The devil says to Christ: “If you are son of the God tell these stones to become bread.” The word ‘if’ supposes one condition: “If you are son of the God…” But was there something wrong if Christ could transform the stones into flour? There was something tempting for the devil in this that he could see the process how Christ transforms one stone into plant. But Christ who did understand the orders of God very well, did you know that every thing has its purpose, i.e. that and the stones have their purpose. Now I shall not stop myself upon the esoteric side; one day, when you come to the position to be clear in your mind and heart, only then this truth will be revealed to you. Everyone of your exams proves how very clear you are… Do you know what would happen with Christ if He was succumbed to this temptation? The devil appears in a moment in which Christ is infirm and says: “Here is one case – if you are the son of God you can apply this knowledge and these laws.” But Christ answers him: “Not only with bread will man live but with every Speech which originates from the mouth of God.” These stones are sinful spirits, fallen people, in them the devil is hidden; if Christ was try to transform the stones into bread, do you know what it means to transform one evil spirit to bread? Christ says: “If one man accepts the Speech of the God…” – this has practical meaning, every one of you tries to turn stones into bread. Some men say: “Why doesn’t the bread grow, not to have the need to knead it?” In Germany and England try to think of a method with which to transform the inorganic substances into organic ones, but if the contemporary science failed in this diversion, it would develop the biggest lewdness. That which saved contemporary people is the labour and the work, and if stones could be transformed into bread all of you would start to feast. I know that often people want to transform stones into bread; for example you meet one bad man, lewd in mind and heart and say: “Why can’t we transform this stone to bread? But if you transform it…In this way man doesn’t correct himself. Some men say: “Let’s marry this loose man to correct him” – this is not allowed. Christ says: “You are live stones”, but there are dead stones. Therefore one girl who understands the laws never has to marry for one sinner or some lewd woman to marry to find one good man. What will happen from this? They will bring criminals into the world. This is the first teaching that the devil preaches to Christ – to transform these stones to bread, i.e. the pleasure to exist. Christ says that people improve only then when their heart accepts the Speech of God. Now, some men say to me: “You come to put the world to rights, you will have followers.” – Yes, there will be such lewd followers but in this way the world will not reform. The world will reform with every Speech which comes out from the mouth of God. And when the human soul accepts it, it will be alive. Of course this principle touches and one other side – for example eating which for now is one of the lowest principles in the world. Eating is an important process in Life. But do you know how much hidden powers are hiding in the stones; do you know what is closed inside in these little vials? Christ says: “Who may come out from the mouth of God has the right to unseal these little vials.” I often hear people say: “Why didn’t God give me such power to put the world to rights?” This looks like that queen who said to her husband: “Give me three days to rule to put the world to rights.” She reigned for three days and do you know what she did first of all? First she hanged her husband. These men who interpret the Writing say that with the first temptation the devil tested Christ to see if he would be scared from joy. But Christ says: “For Me it makes no difference if the stones will become bread or not – I have food which is always given to Me upwards. Farther the devil takes him on the wind of the temple and says: “If you are the son of God throw yourself down.” At first sight this is a very flagrant temptation but in it other things are hidden – this temple is the man who stays on the highest place in his head and thinks how the Divine things are arranged. And the devil says to him: “Come down to your subjects and start to live like them, come down and drink like they drink; since you have Knowledge and Power don’t be afraid that you will fall, do it and know that your virtue will not be wounded from this.” Christ answers him: “Not to tempt the God of yours because I have got no need to meet with these subjects.” You think so father, who brought into the world ten kids, has to give an education to them? The father may know his son; the mother may know her daughter when they go the all time on the same way. This temptation has relation to the contemporary Christians – for a man to run away in the desert and there to rest means to enter a little in Life but not to stay as one policeman. And so, you are always are on the wing of the temple – the second temptation understands that we tempt God into ourselves. This is the passing from one position to the other, from one church to the other, from one teaching to the other. If you come down, you will use your powers. In the principle of the second temptation slyness touches a man, but in the opposite sense. It is not allowed for you to do as David; before making him king, God gave him power and what did David do? One day he was on the top of the temple, saw one beautiful woman and came down; but after that one prophet appeared and said to him: “You became the reason this teaching was broken and from now there will not be order.” And this is the way it happened – his son fornicates with his wife, with his sisters. Yes, David came down from the top of the temple to show that he is the son of God, but after that he had to run away. Now many of you will come down but they will be like Davis: if you are woman your husband will fornicate; if you are man your wife will fornicate – that will be the result if you come down from the roof of this temple. That is why Christ says: “Not to tempt the God of yours because I have all things and I have got no need to come down.” At last the strongest temptation comes, which has a direct relation to this sly spirit. The devil takes Christ to one very high mountain, shows him all the worldly kingdoms and their glory and says to him: “If you stoop to bow to me I shall give you everything.” Then Christ answers: “Get away, Satan, go back into your kingdoms, I can’t come and have got no need to go into your kingdoms.” What relation does the third temptation have to social life? After one woman or one man had passed through the first or the second temptation, one prince will come, will say that they are clean and innocent, and will tell them: “If you love me, I shall give you all the wealth”, then all the relatives decide: “He is a rich prince, has a fortune, quickly call the pope here!” and they bow. How many American women had married such princes but after that they burned; the devil promises but doesn’t give, he is one procurer. Christ says: “Get away, go into your kingdom, to your wealth, I have got no need of your knowledge, I have got enough in myself, which God gave me.” There are contemporary young men who succumb to the third temptation – for example the youth marries but in fact he sells himself out for profit which the girl has in the bank. I read one book soon named “For the love”, written from one colonel in which it is describing how you may lie to one rich girl. And Christ says: “Go away, you have to bow only to God!” Do you know what the bowing means? To make a bow, that means to adopt something in yourself, to come back, to limit yourself, to become a slave, to lose your Freedom. And when you bow to such a spirit you lose your freedom. Christ says: “Go away!” Now in the newspapers it is written that so and so girl had so and so much money and you ask if these marriages become successful after that – this is lewdness in contemporary society, lewdness everywhere. The whole world has fallen into this third temptation; there is no man in our country who hasn’t bowed. It is good that you bow but do you know what result this will have? When one woman bows to such a man, she is like a procurer to him; as a result of it she will violate herself and after that through the whole of her life she will live to regret it. Today mothers and fathers sell their daughters for money – to these lewd youths they give on top of that and money! I say: it is better your daughter to stay unmarried than to give her away and to bow to such a spirit. You say: “Two thousand years ago the devil tempted a lot ”; I want to know how the devil acts today in your houses, in your hearts, in your souls. Yes, you became his friends, ransom yourself, mask yourself, but you have to say once forever: “Go away, leave my soul alone!” And after that it is said that the Angels of the God did come to serve Christ. After you pass these three temptations the Angels will come to rescue you from the fourth. When some youth offers to some girl wealth, and glory, and honour, and she refuses him, he decides to kill her; so and the devil decided to kill Christ. You say for the girl: “But he will kill her!” – let him kill her, it is better to die than to fornicate. In this case death is one advantage – to die for one idea, for one Divine thought, this is a privilege. Of course, I don’t want to discourage yourselves. And so, when some man doesn’t want to break these connections, then we will say: “Go away, go into your kingdom!” This is Divine law – with God must remain only those men who can live one clean and holy life. Contemporary people say: “If we live like this, what can we transform on?” But now what did you transform on, you think that these people who die now in the war, die for the teaching of Christ? There is the false philosophy of contemporary society. If we accept the teaching of Christ we will have families and society which will stay a thousand times higher, and we will create music, much more beautiful than the present, we will create social order a thousand times better than the present. Some man will say: “Then we will live in the woods”; animals live in the woods because they had never bowed to the devil and if you decide to bow to him, you will become four-footed too. This is the theory of Darwin – if one ox repents for its sins and doesn’t listen to the teaching of the devil, may become a man. One time in Heaven a man was a beautiful creature, but when he hadn’t listened to God, He gave him bear hide. Now, in the contemporaries there is some guilt. When we become Christians we think that we understand Christianity, and start to go to church, to listen to great sermons, but if we become Christians from that it is still a question. There is something more essential. One of the disciples of Socrates, after he listened for a long time that man has to be subdued, start to go with torn pants, and Socrates said him: “Your pride shows and through the torn pants.” I am shamed much more by people with ripped pants than people with cylinders. Dress well but after you dress thank God and live in a way that He wants. Look that bird, with what clothes is – for them God had given two hundred thousand leva; if God dresses in this way the bird in this way, how more will you. The devil said to Christ: “If you are the son of the God, turn the stones into bread! Throw yourself down from the temple!” Years ago, in Sliven, one pious woman, in order to show the people that there is a God, went on to one roof, and said: “In the name of the Father, the Son and the Holy Ghost” and throw herself down. Really nothing happened with her but did she convince the people that there is a God? They charged her that she is crazy. The devil appears and says: “All these I shall give you” but after years, as the prodigal son, you come back with ripped pants. And now it is time when all of you are with ripped moral pants. Leave this stage to come back to that Life in which you have lived before; and you will say: “We are not worthy neither to call ourselves sons, nor your daughters.” This is the act which everyone of you has to do. In the way of Christianity there is one danger: the second temptation fixes like a wooden plough into people and they start to think that they will put the world to rights, that they will give new ideas; in the third temptation but man goes into business, becomes “clever”. The father says to his son: “Son, you have to be a clever man – look, that man stole and made a house, be you like him” – this is the third temptation and with it you bow. Not only is there a law-court on the Earth but and God will judge you. And this man who preaches another teaching, it is from the sly. Contemporary people have to part from the teaching which devastates their minds and hearts. We have to destroy it. And if somebody dies, let him die for the love of God and to become power for the advancement of the world. And so, these are three great temptations which will come to your head. Some of you are in the first temptation, some are in the second, and some are in the third. Stand them to stand and the fourth, after which the Resurrection is to come – then God will give you Power. And when you sacrifice your life for the Glory of the God, then God will resurrect you as a reward. That is why we have to be in love with God, no one else. Do not connect your hearts with lewd people. I knew one rich American young lady who married one lewd man to transform him but she could not. Don’t try, such a man will beat you and torture you. God bless you with good men and good women, God bless you with good sons and good daughters! God keep you from evil sons and evil daughters! Down with the evil men and the evil women, down with the evil sons, the evil daughters! Gore the good sons and the good daughters! This is the Speech of God which we have to make. Sofia, June 20th, 1915
  11. Ани

    1932_01_10 Вземи детето

    От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вземи детето „А следъ отиването имъ, ето, Ангелъ Господенъ явява се на сънь Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бѣгай въ Египетъ, и бѫди тамъ до когато ти река; защото Иродъ има да потърси детето да го погуби.” (Евангелие отъ Матѣя 2:13) Ще взема само нѣколко думи отъ 13 стихъ: „Вземи детето и майката”. Туй изречение се повтаря два пѫти въ сѫщата глава. Първиятъ пѫть - да вземе детето и майката и да иде въ Египетъ. Вториятъ пѫть - да вземе детето и майка му и да се върне въ Йерусалимъ, въ Израилъ. Да описваме известни събития, които сѫ станали преди две хиляди години, като една история и да не можемъ да извадимъ нѣкаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присѫтствувате вие на нѣкой концертъ, на нѣкое представление; следъ като излезете отъ представлението, може да си дадете единъ отчетъ какво сте придобила преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете отъ представлението, пакъ се премѣрите на точни везни, да видите придобихте ли нѣщо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всѣкога когато човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо на земята, той трѣбва да придобие единъ грамъ или една хилядна отъ грама, да има едно измѣнение въ неговата тежесть. Ние наричаме туй реалность. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нѣщо сте научили и има промѣна въ теглото ви. Другъ пѫть може да идете и да се върнете съ една загуба - не ви е харесало, и паритѣ сѫ отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявамъ”, но пакъ се утѣшавате, че сте придобили една опитность. Опитностьта на онзи, който се е изгорилъ на печката, каква е? Той има белегъ на рѫката, който всѣкога напомня, че печката, при всичката своя добрина по нѣкой пѫть, ако не знаешъ какъ да се отнесешъ съ нея, малко по своему, като професоръ, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмѣрно съ нея. Нѣкои хора иматъ навикъ, особено като отидатъ въ село, постоянно да човъркатъ огъня; но това не е нѣщо важно, то си е тѣхна работа. Че други ходятъ на представление, и то си е тѣхна работа. Дали губятъ или печелятъ, то е тѣхна работа. Има едно взаимно отношение, което сѫществува въ свѣта, то ни интересува насъ Може нѣкое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за менъ, въ дадения моментъ решава моята сѫдба Казвате: „Какъ така?” Много естествено, много проста работа Просто е за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира. Води се едно дѣло отъ 25 години за 100 000 000 лева Ето последния моментъ, когато трѣбва да се рѣши туй дѣло. Менъ то ме интересува, защото и азъ съмъ единъ отъ наследницитѣ. Може въ началото да не ме е интересувало, но въ края, понеже идатъ известни облаги за менъ, казвамъ: Отъ това дѣло зависи моята сѫдба. „А следъ отиването имъ...”. Когато този ангелъ се явява на сънь на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди въ Египетъ”, тамъ думата на български е преведена „бѣгай”. Думата „бѣгай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идешъ, може и да не идешъ. Като се каже „бѣгай” значи ще бѣгашъ, нищо повече, ти не може да не бѣгашъ. Въ английския езикъ има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бѫдеще време или за изразяване на намѣрение: „shall” и „will”. Нѣкой англичанинъ казва: „I shall go” - значи: азъ ще ида. Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непремѣнно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всѣки езикъ си има свои свойства. Езикътъ, то е разумното въ човѣка. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди кой си човѣкъ не знае да говори правилно. Действително, човѣкъ трѣбва да знае да говори правилно, но три качества има, съ които речта е свързана: права мисъль, право чувство и права постѫпка; това значи право говорене. Не може човѣкъ да говори право, т. е. да говори перфектно единъ езикъ, ако не мисли правилно. Ако въ него нѣма правилни чувства, правилни постѫпки, той не може да говори правилно, езикътъ му не може да е изященъ. Нѣкой може да каже, че лошитѣ хора говорятъ красноречиво. Не, единъ лошъ човѣкъ не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалнитѣ чувства не сѫ развити, може да говорятъ, но следъ като слушашъ единъ човѣкъ да говори, следъ като каже нѣколко изречения ще знаешъ мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речьта му, говорътъ му ще опредѣли какво е неговото вѫтрѣшно състояние. Тогава този човѣкъ, каквото и да ти каже, или както казватъ българитѣ, звѣзди да ти снема отъ небето, ти ще знаешъ мисли ли правилно, или не. Българинътъ има едно качество: той преувеличава нѣщата, за да бѫдатъ разбрани. Казва: „бѣга като куршумъ”, „бѣга като свѣткавица”, или „яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. То има мѣсто много хиляди и хиляди яйца да паднатъ, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Сѫществуватъ въ главата ни два центъра наблизо, свързани съ него, не сѫ отпредъ на голата часть на челото, но подъ коситѣ сѫ скрити. Туй чувство спада къмъ тъй нареченитѣ морални чувства на човѣка. Ние се учудваме на величието Божие, на свѣта, на звѣздитѣ. Едно благородно чувство е то. Човѣкъ, който нѣма туй чувство, не е доволенъ. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силенъ въ преувеличението, ако му кажешъ: „Ти, който знаешъ да преувеличавашъ, кажи ми колко е голѣмо слънцето”, той ще каже: „Голѣмо е колкото цѣла Европа”. То е едно умаление. Въ неговия умъ Европа седи като нѣщо голѣмо. Може би у васъ има едно притѣснение. Вие се намирате като предъ единъ гадатель. Отивате при нѣкой да ви врачува на кафе, на бобъ, или пъкъ на восъкъ, или пъкъ на нѣкоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадательтъ. Очаквате да ви каже нѣщо много хубаво. Но всѣки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри отъ Братството бѣха ходили при единъ гадатель й следъ като имъ врачувалъ, най-после имъ казалъ: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човѣкъ да ходи при гадатели, но той и самъ може да си гадае. Гадатель всѣки може да стане. Ако ти сутринь ставашъ рано, можешъ да си гадаешъ. Ето какъ може да си гадаешъ, азъ да ви кажа-едно просто гадание. Излезъ и вижъ слънцето на ясно ли изгрѣва, или задъ облакъ. Ако изгрѣва на ясно, нѣма никакво облаче, цѣлиятъ день работитѣ ще ти вървятъ добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него день работата ти ще мяза на небето. Или като излезете сутринь и има вѣтъръ, вижте откѫде духа. Ако духа отъ изтокъ, ще има спънка. Ако е студено, пакъ ще има спънка. Ако нѣма никакъвъ вѣтъръ, работитѣ ще вървятъ добре. Ако духа задъ гърба, ще има попѫтенъ вѣтъръ, работата ще бѫде още по-добра. Тогава като тръгнете по пѫтя, ще гледате кого ще срѣщнете. Ако срѣщнете млада мома и тази мома е красива, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако срѣщнете нѣкоя грозотия, работитѣ ще се оплетатъ. По всичко може да се гадае. Ако срѣщнете една баба съ патерица, и вашата работа ще бѫде такава. Срѣщнете нѣкой дѣдо, натоварилъ колата - и работата ви ще бѫде по сѫщия начинъ, и вие трѣбва да напълните колата. Като работите, да мислите. Но колата трѣбва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлекълъ моста, отдето трѣбва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакашъ, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направятъ моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това сѫ правила за гадаене, сами да си гадаете. Пъкъ ако отивате при нѣкой гадатель, да знаете, че той нѣкой пѫть може да не си нареди бобовитѣ зърна както трѣбва. Азъ съмъ гледалъ какъ нѣкой гадатель не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимѣрни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалнитѣ линии, и заключенията му не сѫ права. Или пъкъ хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае какъ да нарежда картитѣ; той не е билъ въ школата на гадателитѣ, научилъ нѣщо отъ дѣдо си, отъ баба си, но тѣ не сѫ знаели хубаво, нито дѣдото, нито бабата не сѫ имали това изкуство. Хвърля гадательтъ картитѣ, но. на 100 предсказания едва 10 се сбѫдватъ, 90 не се сбѫдватъ. Така е и при астролозитѣ: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбѫдватъ. Има нѣщо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, съ които борави, всички трѣбва да се преобразятъ. Астрологията е цѣла наука. Може да се предсказва какво има да става въ живота съ голѣма точность, но не всѣки знае. Майката може да знае какво има да става съ нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята. На туй дете и какво ще стане съ него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своитѣ сънища, и тѣ щѣха да й предскажатъ. Всѣки човѣкъ, който не е вещь въ тѣзи науки, ще изпадне въ суевѣрие. Суевѣрието е заблуждение, незнание, невежества. За примѣръ ти винаги искашъ гадательтъ да ти каже нѣщо хубаво. Азъ да ви кажа: Въ основата на всѣка душа Богъ е вложилъ нѣщо много хубаво, безъ изключение. Но животътъ отпосле се е развалилъ. Азъ имамъ една максима. Тя е следната: Миналитѣ добродетели сѫ настоящи престѫпления, и настоящитѣ престѫпления сѫ бѫдещи добродетели. Това е единъ законъ. Нѣкой дойде и казва: „Еди кой си е извършилъ едно голѣмо престѫпление”. Казвамъ: Извършилъ е едно престѫпление по силата на своитѣ добродетели. Тия престѫпления за въ бѫдеще пакъ ще се превърнатъ въ добродетели. Всѣко престѫпление, което е продиктувано отъ една добродетель, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за въ бѫдеще, като се върне при своята причина, пакъ ще има сѫщитѣ резултати. Има единъ законъ въ Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, ще се превърне за добра. Вие ще кажете: Какъ може да бѫде нашитѣ минали добродетели да сѫ сегашни престѫпления? Да ви приведа единъ примѣръ. Представете си, че до четири поколѣния, или 500 години назадъ, кой да е отъ васъ е билъ майка, ималъ дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нѣжно, че сте били образецъ на окрѫжаващитѣ, сочатъ ви и казватъ: „Това е майка!”, всички ви похваляватъ. Обаче съ течение на времето майката остарява, умира, и децата умиратъ. Следъ четири поколѣния като дойдешъ на земята, твоитѣ деца не се раждатъ въ твоя домъ, но се родятъ въ другъ домъ; синъ ти и дъщеря ти сѫ станали вече 20-годишни, красивъ момъкъ и красива дъщеря въ нѣкое друго семейство. И ти си красива. Като влѣзешъ въ този домъ, тебе ти мръдне сърдцето като видишъ този момъкъ. Въ тебъ има желание като майка да го прегърнешъ. А бащата и майката на момъка казватъ: „Какво играятъ очитѣ на тази изедница”. И после става цель скандалъ, единъ небивалъ скандалъ, цела история. Значи любовьта на миналото е престѫпление въ настоящето. Защото материалнитѣ условия сѫ се промѣнила. Измиратъ тия хора. И тѣ бѣха красиви, и онѣзи бѣха красиви. Какъ стана това? Но да не ти дава Господъ. Следъ едно поколѣние целата тази фамилия идва отново, тази мома е пакъ майка, събиратъ се нейниятъ синъ и нейната дъщеря, събиратъ се бащата и майката, и тѣзи, които казваха, че е изедница, ставатъ нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва - примиряватъ се. Онзи, който знае, ще каже, че голѣмиятъ скандалъ на любовь се превръща, сега се прегръщатъ, гощаватъ се. Невежитѣ философи, които нищо не знаятъ, казватъ: „Това може ли да бѫде така?” Това за глупавитѣ не може, за ученитѣ може. За онѣзи, които знаятъ истината, може; за онѣзи, които, не знаятъ, не може. За онѣзи, които знаятъ мѫдростьта, може; за които не знаятъ, не може. Въпросътъ е дали човѣкъ се преражда или не. Смисълътъ на живота е въ прераждането. Вземете го въ букваленъ и въ преносенъ смисълъ. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да се прераждамъ”. То не зависи отъ тебъ. Другъ казва: „Азъ не искамъ да гледамъ”. Но гледането осмисля живота. При силната свѣтлина ти си затваряшъ очитѣ. Но смисълътъ на живота е да имашъ очи. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да слушамъ”. Но смисълътъ на живота е въ слушането. По нѣкой пѫть може да затворишъ ушитѣ сѫ Хората материално сѫ заинтересовани отъ гледането. „Ако човѣкъ се преражда, тогава напразно е дошълъ Христосъ да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбирашъ защо Христосъ е дошълъ на Земята, ти не разбирашъ защо човѣкъ се ражда, не знаешъ защо Богъ е създалъ свѣта така. Това не е произволенъ законъ. Това е законътъ на Битието. Въ свѣта всичко се преражда безъ изключение, и не само веднъжъ, но милиони пѫти се преражда Нѣкой пита: „Като се прероди единъ човѣкъ, той ще прилича ли на сѫщия човѣкъ отъ миналия животъ?” Жабата като се прероди волъ, нѣма да бѫде жаба, на волъ ще мяза. Волътъ като се прероди въ човѣкъ, на човѣкъ ще мяза. Човѣкъ, ако се прероди на волъ, нѣма да мяза на човѣкъ, но на волъ ще мяза, и обратното. Азъ сега не защитавамъ истината не си позволявамъ да я защитавамъ, азъ изнасямъ истината Една истина, която се нуждае отъ моята защита, тя е стара баба. Истината нѣма нужда отъ защита. Истината е най-силното нѣщо въ свѣта. Всѣки, който иска да прогресира, трѣбва да се развива за себе си. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, не да я защитава. Азъ като човѣкъ другояче не мога да раста Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. Въ туй отношение, ако се откажа отъ нея, азъ ще осакатя себе си, пъкъ ще осакатя и своитѣ ближни. Затова именно трѣбва да говоря истината За какво ще защитавамъ свѣтлината? Тя сама се защитава Тази свѣтлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че свѣтлината иде отъ слънцето? Нѣкой ще ме убѣждава, че свѣтлината иде отъ свещьта, че тази свѣтлина, която имамъ, била отъ лампитѣ. Само на менъ не може да ми каже, че тази свѣтлина е отъ лампитѣ, тя отъ лампитѣ не може да дойде. Свѣтлината идѣла отъ лампитѣ, отъ огъня, отъ свещитѣ. Излиза отъ тѣхъ нѣкаква свѣтлина но тя не иде отъ лампитѣ, свѣтлината иде само отъ едно мѣсто. Следователно тази свѣтлина има свой проводникъ; може да има хиляди и милиони отражения, то е другъ въпросъ. То е свѣтлината на отраженията, тя не е онази истинска свѣтлина. Истинската свѣтлина оживѣва човѣка. Тази свѣтлина, ако падне върху мъртъвъ човѣкъ, той ще оживѣе. Тази свѣтлина, като падне върху ума, човѣкъ започва да мисли. Като падне тази свѣтлина върху сърдцето, ти веднага чувствувашъ, че си въ Царството Божие, свѣтлината е вѫтрѣ. Споредъ свѣтлината, която хората иматъ, е и философията имъ. Западнитѣ народи мислятъ, че сѫ по-умни отъ източнитѣ. Източнитѣ народи въ нѣкои отношения сѫ по-умни отъ западнитѣ. Източнитѣ народи съгрѣшиха въ друго. Тѣ не се водиха споредъ свѣтлината, която имаха, но когато придобиха знанието въ тази вѣчната свѣтлина, въ тѣхъ се роди най-голѣмиятъ егоизъмъ, яви се факирството, йогийството, поискаха да станатъ йоги, адепти, учители. Ако идешъ на Изтокъ, ще видишъ цѣли общества отъ факири, чудесии правятъ споредъ европейцитѣ. Пъкъ то какви чудесии, нѣма никакви чудесии. Чудесиитѣ на единъ факиръ се равняватъ на какво? Ако азъ взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голѣма, но като излезе въздухътъ, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е нѣкакъвъ фокусъ. Но въ факирството никакви чудесии нѣма. Просто ще напълнишъ питката съ въздухъ и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правятъ факиритѣ, това сѫ сѣнки на реалностьта. Реалностьта има три качества, които вървятъ съ нея. Реалностьта носи животъ, носи свѣтлина, реалностьта носи и свобода. Всѣко едно явление въ свѣта, отъ какъвто и да е характеръ, което не носи тия тритѣ качества, то е фиктивно, то не е реално. Нѣкой човѣкъ тѣ увещава: „Азъ следъ 10 години ще имамъ голѣмо наследство и на тебъ ще дамъ единъ милионъ”. Какъ ще познаешъ дали това ще стане? Азъ зная, че следъ 10 години той нѣма да има 10 милиона, това сѫ въображаеми нѣща. Азъ считамъ реално само туй, съ което въ даденъ моментъ разполагамъ, а не това, съ което за въ бѫдеще ще разполагамъ. Не считамъ за реални и тѣзи нѣща, съ които съмъ разполагалъ въ миналото. Това сѫ относителни нѣща. Реалностьта е нѣщо, съ което сега разполагамъ, туй, което никой не може да ми го вземе въ даденъ случай. То е тази Божествена реалность въ свѣта, съ която мога да оперирамъ. „Стани, та вземи детето и майка му...” Детето, това е реалностьта. Туй дете е човѣшкото „азъ”. Въ момента, въ който съзнавашъ, че си „азъ”, едно живо разумно сѫщество, туй дете въ тебъ се е родила. Това е новиятъ човѣкъ. Ти ако не съзнавашъ въ себе си новото, новиятъ човѣкъ не е роденъ. Не е въпросъ имашъ ли душа или не. Ти мислишъ, че душата е вънъ отъ тебъ. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тебъ, то не е реално. Твоята кѫща вънъ отъ тебъ ли е? Тя не е реална, понеже е вънъ отъ тебъ. Следъ време ще се разруши. Следъ година, две, три, десеть, двадесетъ, тридесетъ, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо нѣма да остане отъ нея. Ще дойдатъ други, ще преустроятъ твоята кѫща; ако дойдешъ следъ 400 ÷ 500 години, нѣма да има нищо. Даже тѣлото, което имашъ, и то не е реално. Виждашъ, твоята кѫща се измѣня. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момъкъ, ще му израстватъ мустачки. Ако мустачкитѣ сѫ вирнати нагоре, това е добъръ признакъ, този момъкъ е здравъ. Ако мустацитѣ сѫ надолу, той е загазилъ вече. Ако е мома, коситѣ й ако сѫ дълги до петитѣ, тя е здрава, пълна съ чувства, тази мома е съ богати чувства. Щомъ започнатъ да осиромашаватъ чувствата, коситѣ почватъ да намаляватъ. Чувствата на човѣка сѫ свързани съ неговитѣ коси. Неговата интелигентность е свързана съ гладкостьта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човѣкъ е по-уменъ. Това помнете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговитѣ мисли сѫ по-груби. Колкото коситѣ му сѫ по-груби, толкова той е неодѣланъ. Богатъ е той, но и чувствата му сѫ такива. То сѫ общи работи. Дългитѣ коси показватъ богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при единъ отличенъ умъ могатъ много добре да се разбератъ. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умътъ, и сърдцето добре сѫ работили. За примѣръ ако сѫ доставени добре, съразмѣрно бузитѣ, вѣждитѣ, устата, очитѣ, ушитѣ - всичко това показва вѫтрешната доброта на човѣка. Всѣки човѣкъ е основанъ на нѣщо разумно. Нѣма линия въ човѣшкото лице, която да е излишна. Всѣка линия, точка, размѣръ, цвѣтъ на човѣшкото лице говорятъ за качества или недѫзи, за вѫтрѣшенъ животъ. Нѣкои линии сѫ неподвижни, понеже съотвѣтнитѣ способности, съотвѣтнитѣ чувства не сѫ започнали да функциониратъ. Но щомъ почналъ да функциониратъ способноститѣ и чувствата, тия линии ставатъ подвижна. Има линии на лицето, които сѫ подвижни. Когато хората сѫ много чувствителни, близо около устата имъ има едно едва забележимо движение. Когато нѣкой е много чувствителенъ, едно мърдане има на устата. Или когато нѣкой е нервенъ, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевитѣ мускула Азъ съмъ забелязалъ много пѫти музиканти, които учатъ музика; учатъ добре, но и тѣ, и професорътъ имъ правятъ такива гримаси, които сѫ неприятни. Има движения, съ които може да се изрази нѣщо велико, идейно, но безъ да се правятъ гримаси. Нѣкой цигуларь си чупи тѣлото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения съ тѣлото и главата, прави гримаси; може да е добъръ цигуларь, не го отричамъ, но съ такова свирене не може да даде концѣртъ между ангелитѣ и светиитѣ. Тѣ ще кажатъ: „Иди най-първо да се научишъ главата какъ да си държишъ, после цигулката си какъ да държишъ и лѫка какъ да го теглишъ”. Има едно теглене на лѫка, което е специфично за добрия цигуларь. Казвамъ: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи въ лѫка, после седи въ тона. Родениятъ цигуларь знае какъ да тегли лѫкъ, прави едно особено движение на лѫка така, че цѣлата публика е въ възторгъ. Но туй движение на лѫка съотвѣтствува на неговия умъ. Ако той не знае какъ да движи лѫка, тоноветѣ не сѫ правилни. Азъ правя опити по музика, да видя какво влияние има лѫкътъ. Не искамъ да дамъ своето изкуство. Взимамъ човѣшката рѫка. Всѣки единъ човѣкъ е артистъ. Азъ взимамъ цигулката въ широкъ смисълъ. Дѣсната рѫка, това е лѫкътъ, лѣвата рѫка, това е рѫката която свири, ще даде изразъ на тона. Ако ти не знаешъ какъ да движишъ рѫцетѣ си, ще загазишъ. Много нещастия въ свѣта зависятъ отъ неправилното движение на рѫцетѣ. Много щастливи случаи зависятъ отъ махането на рѫката. Онѣзи, които сѫ изучавали науката за движението, а това сѫ индускитѣ учени и адептитѣ, иматъ такива движения, че като сѫ между свирѣпи животни, само съ едно вдигане на рѫката по известенъ начинъ, безъ да говорятъ, стѫписватъ се животнитѣ. Махането на рѫката трѣбва да образува едно особено движение, което е въ съгласие съ Природата. Щомъ махнешъ по този начинъ, ти предизвиквашъ всичкитѣ силови линии и тѣ по този начинъ ти помагатъ. И ти имашъ цѣлата разумна Природа на своя страна. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Защо трѣбва да живѣя?” За да знаешъ, какъ да ходишъ отмѣрено. За примѣръ: вие не сте изучавали отмѣрения ходъ на краката. Едно дете като го пращате на училище, още съ тръгването, отъ първитѣ три, четири, десеть крачки може да разберете ще има ли успѣхъ този день или не. Не че това е нѣщо злокобно, но въ него вече сѫществуватъ тия движения на неговата мисъль. Детето върви несъзнателно, естествено, но вѫтрѣ въ него вече е заложено какво ще бѫде днесь положението и то се движи споредъ вѫтрешнитѣ импулси. Ако съ излизането отъ вратата почва да тича припрено, нѣма да има успѣхи. Туй дете може да го спаси само нѣкой добъръ човѣкъ, добъръ учитель, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъвъ човѣкъ, така ще се свърши деньтъ безъ придобивки. Другъ примѣръ: когато се направи нѣкоя бомба, този, който я е направилъ, я е направилъ така, че при най-малко експлозивъ да направи известна пакость. Значи тази бомба е силна, когато се докоснешъ до нея. Учениятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ може да обезврѣди тази бомба, като извади отъ нея запалителнитѣ, взривнитѣ вещества. Въ всѣки единъ човѣкъ по нѣкой пѫть се складиратъ известни взривни вещества и той, безъ да знае това, се чуди, че нѣкоя бомба нѣкой день за дребно нѣщо е експлодирала. Може никой да не види, но вие съ години не можете да забравите нѣщо, което сте преживѣли. Не само отвънъ, но и вѫтрѣ ставатъ силни експлозии. Или рѣшишъ въ себе си, въ своята мисъль, да поправишъ нѣщо; години минаватъ, не можешъ да поправишъ живота си, въпреки, че мислишъ и искашъ да оправишъ нѣкой недостатъкъ. Истинската наука, Божествената наука има пѫть, по който може да се постигнатъ положителни резултати, добри условия за земята и за небето. Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже въ този неустойчивъ вѫтрѣшенъ животъ ние може да използуваме пѫтя на тази наука. Тукъ човѣкъ може да уреди своя животъ, ако, бѫде крайно разуменъ. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, дето сѫществува най-разумното Сѫщество, но предъ лицето на Бога всѣки день какви ли глупости не вършимъ. Тѣзи глупости, които хората не виждатъ, има други сѫщества, които ги изваждатъ на явѣ и ни коригиратъ. При това въ насъ не се заражда желание да се изправимъ, но си правимъ оглушки. Това е въ реда на нѣщата. Да допуснемъ, че вие седите така. Нѣкои отъ васъ, както виждамъ, имате една поза много неестествена. Нѣкои отъ васъ ще ме разбератъ много криво. Срѣщатъ единъ старъ българинъ, който не дочува, и го питатъ: „Дѣдо, кѫде си ходилъ?” - „Купихъ си новъ калпакъ.” „Кѫде отивашъ?” - „Хубавъ, лошъ - купихъ го вече, ще го нося.” Той е съсрѣдоточенъ въ калпака, той мисли, че го питатъ за калпака. Другиятъ дори не подозира, че дѣдото си е купилъ новъ калпакъ. Онзи, който е измислилъ калпака, философия е ималъ. Защо турятъ хората калпакъ или шапка на главата? Женитѣ носѣха шамии[1] понеже разбраха че съ шамии тази работа нѣма да стане - това означава подчиненость - започнаха да носятъ шапки като мѫжетѣ. После почнаха да си стрижатъ коситѣ. Дългитѣ коси показватъ подчиненость, подчинени трѣбва да бѫдатъ. Но мѫжътъ криво разбира подчинението, и жената го разбира криво. Човѣкъ разумно трѣбва да се подчини, не глупаво да се подчинява. Ти ще се подчинишъ разумно. Единъ чувалъ отъ 100 килограма не можешъ да го вдигнешъ, да го пренесешъ, ще повикашъ нѣкой силенъ човѣкъ; ще отстѫпишъ, този човѣкъ ще го вземе на гърба си. Ти ще благодаришъ, че той е силенъ и може да го носи. Ще благодаришъ, че той въ дадения случай ти помага, че носи чувала. Може да ти каже: „Малка е силата ти.” Ще признаешъ, че е малка. Ако този юнакъ вдигне чувала, то е за негова слава. Ако той съ единъ юмрукъ тѣ прострѣ на земята, питамъ, неговата сила на мѣсто ли е? По нѣкой пѫть ние идваме до друга философия. Казваме: „На силния трѣбва да се създаде нещастие, за да не прострѣ другия на земята.” Много добре, съгласенъ съмъ. Нѣкой пѫть пожелаватъ да полежи една-две години на легло; следъ като е билъ нѣкого, битиятъ ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е билъ юнакъ.” Ако искашъ нѣкой слабъ човѣкъ, който нѣма тази сила, да лежи на гърба си три години, нѣма никакъвъ смисълъ въ това. Слабиятъ трѣбва да стане силенъ” а силниятъ трѣбва да стане разуменъ. Слабиятъ най-първо трѣбва да стане силенъ” когато стане силенъ” той трѣбва да стане разуменъ. Щедриятъ трѣбва да стане първо богатъ” после да стане щедъръ. Богатъ като стане, въ богатството ще се прояви неговата щедрость. Онзи, който трѣбва да се научи на закона на икономията, трѣбва да стане сиромахъ. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, отъ малкото въ даденъ случай да може да пести така че добре да живѣе. Нѣкой казва: „Азъ не Съмъ наученъ.” Ще се научишъ. Въ богатството нѣма нужда отъ икономия, но въ сиромашията има нужда отъ икономия. Когато богатиятъ стане икономистъ, когато сиромахътъ стане щедъръ, то не е въ реда на нѣщата, но външниятъ свѣтъ е обърнатъ съ главата надолу. Сиромаситѣ хора сега на теория сѫ много щедри, тѣ даватъ. Всѣки единъ отъ васъ знае, че мнозина казватъ: „Да стана азъ богатъ, това ще направя, това ще направя”, това, онова, какво ли не правятъ. Но щомъ станете богати, вземете друго правило, обръщате другъ листъ, казвате: „Другояче трѣбва да се живѣе.” Човѣкъ, когато стане богатъ, тогава трѣбва да дойде тази идея въ него, тогава той трѣбва да дава. Ако не дава богатиятъ, ще му се случи най-голѣмото нещастие. Всичкитѣ богати хора, които страдатъ, страдатъ по единствената причина, че не даватъ. Всички сиромаси хора страдатъ по единствената причина, че не икономисватъ. Ако сиромахътъ не икономисва и ако богатиятъ не дава, и двамата еднакво ще пострадатъ. Сега, да направимъ една вѫтрѣшна връзка. Всичко въ свѣта си има свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Казва ангелътъ: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратенъ отъ Бога, но Христосъ е единъ символъ, или единъ идеалъ за човѣка, за онова Божественото, което ще се роди въ всѣка душа. Душата единъ день ще бѫде майката, тя ще роди едно дете. Нѣма да остане никой бездетенъ. Онѣзи, бездетнитѣ хора сѫ осѫдени на смърть. Помнете това нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да се женя.” Оставете вашата женитба. Ти ще раждашъ! Нѣма да се женишъ, сватба нѣма да има, попове нѣма да тѣ вѣнчаватъ, но ще раждашъ. Бащата нѣма да го има. Безъ баща ще родишъ. Вие въ вашата мисъль ще кажете: „Кѫде е бащата?” Майката е тамъ, бащата го нѣма. На онова, което се роди, ние не търсимъ бащата, важно е онова, което се роди, каква благость ще донесе въ свѣта. Кѫде бѣше бащата на Христа? Когато Му казватъ, че майка Му и баща Му се смущавали, Тай казва; „Азъ зная кой е баща ми. Баща ми не е тукъ на Земята.” Ако мислишъ, че твоятъ баща и твоята майка сѫ тукъ на Земята, ти живѣешъ въ една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги нѣма, ти си въ Пѫтя на Истината. Баща ти и майка ти не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто, да вдигатъ скандалъ. Но пакъ ме разбирайте добре, да не влѣзе въ ума ви една крива идея. Подъ думитѣ „майка” и „баща” всѣкога се разбира една вѫтрѣшна цѣлокупность. Бащата и майката сѫ на едно мѣсто и двамата. Ангелъ Господенъ явява се на сънь на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ.” Когато ти слушашъ вѫтрешния гласъ, то гласътъ на твоя Баща е, Който говори. Майката е тукъ. Всичкитѣ хора наоколо представляватъ твоята Майка. Това, което изпитвашъ въ себе си, то е онзи невидимъ Баща, Който говори, и когато хората слушатъ Неговия гласъ, Той ги благославя. Когато не Го слушатъ, тогава имъ дава най-голѣмитѣ страдания. Въ Него нѣма лицеприятие. Най-малката погрѣшка, която може да направишъ, веднага дойде този гласъ отвѫтрѣ и може да ти каже: „Ти си направилъ това, но нѣма нищо, така трѣбва да бѫде!”. Не, не. Има единъ животъ, който трѣбва да бѫде идеаленъ, върху който се обуславя нашето бѫдеще. Направишъ ли погрѣшка, веднага ще я изправишъ. Ако пъкъ ти си щастливъ, направи така, че и другитѣ да сѫ щастливи. Този животъ, който го имаме, ще го изгубимъ. Нѣма да се минатъ 30, 40, 50 години, всичко ще изгубимъ. Питамъ тогава, каква е реалностьта на сегашния вашъ животъ? Опитностьта, която ще имате. Всички възвишени сѫщества сѫ преживѣли това. Нѣкои отъ васъ може да иматъ тази опитность. Тази опитность - да направите другитѣ щастливи, да ги зарадвате съ нѣщо - да бѫде едно рѫководно правило за васъ. Ние нѣкой пѫть се самозаблуждаваме отъ временнитѣ нещастия, които ни сполетяватъ, отъ временнитѣ страдания, които идватъ, но всичко ще дойде и отмине, живѣемъ въ единъ свѣтъ преходенъ. Не сме само ние въ свѣта, не е само нашето благо важно въ свѣта, но благото на толкозъ. Милиарди сѫщества, които може да взематъ участие въ нашия животъ, както и ние въ тѣхния. Следъ като съмъ щастливъ, азъ трѣбва да работя за щастието на всички други сѫщества около мене. Казва се: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ, и бѫди тамъ, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „азъ”, туй, което е съзнанието, че си човѣкъ, туй, което за въ бѫдеще ще живѣе, туй, което трѣбва да расте и да се развива въ насъ - то е новиятъ човѣкъ. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъль, свещено чувство, свещена постѫпка; туй е човѣкътъ въ миниатюръ, който за въ бѫдеще ще се развие. Всичкото бѫдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце не знае още какъ да говори, но бѫдещето е за него, не е за тебъ, стария. Ти, ако си старъ човѣкъ, ти си Йосифъ. Ти, който вземашъ сега детето на физическия свѣтъ, ти си Йосифъ, който вземашъ грижата. Ще хванешъ магарето, ще качишъ детето и ще идешъ въ Египетъ. Но туй дете за въ бѫдеще ще обърне вниманието на свѣта, не неговата майка, не Йосифъ, но самото дете. Словото, силата, която излиза отъ него, то ще обърне свѣта. Именно въ това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. Отъ него каквото дойде, всѣка душа ще се въздигне, защото всѣка душа се повдига отъ „аза”, който „азъ” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не рода. Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нѣмашъ деца, тогава защо се наричашъ майка? Щомъ искашъ да бѫдешъ майка, роди него, което да го отхранишъ, че като идешъ въ другия свѣтъ да занесешъ едно дете. Всѣки единъ отъ васъ като иде въ небето, ако носи дете, ще го приематъ, ако не, ще го върнатъ назадъ, нѣма да го приематъ. Тогава, ще кажете, всички жени, които сѫ родили деца, ще се спасятъ, а всички мѫже и ония жени, които сѫ бездетни, какво ще правятъ? То е криво разбиране на въпроса. Въ раждането на едно дете, или въ раждането на „азъ” въ нашата душа взиматъ еднакво участие и сърдцето, и умътъ; туй „азъ” го наричамъ Божественото съзнание, туй, което опредѣля нашето битие като човѣкъ; въ раждането му взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце. Тѣ сѫ слугитѣ, които служатъ на това дете. Тогава какво ще стане, ако умътъ потупва детето и ако сърдцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсѣкѫде - по театри, концѣрти, забавления, по любовни работи? Ние хората отъ любовни работи умираме Твоятъ възлюбенъ отвънъ нѣма да тѣ спаси, ти ходишъ да гонишъ Михаля. Това, което тѣ спасява, е твоятъ Господъ вѫтрѣ, туй, което е родено въ твоята душа. Че възлюбената е нѣкаква жена или възлюбениятъ нѣкакъвъ мѫжъ, това сѫ заблуждения. Ще се женишъ за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отивашъ, свършвашъ съ тѣхъ заедно. Питаха Христа: „На кого отъ тѣзи седмината братя ще бѫде жената?” - „Не разбирате. Въ възкресението нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ”. Идеята е детето, което трѣбва да се роди. Душата ми ще бѫде майката, а отвънъ - това сѫ временни отношения, не се лъжете. Ако вѫтрѣ нѣма бракъ, външниятъ е лъжливъ. Ако вѫтрѣ нѣма дете, и външнитѣ деца сѫ лъжлива Ти вѫтрѣ нѣмашъ нищо родено, отвънъ имашъ. То сѫ кукли. Колко момиченца иматъ по 4 ÷ 5 кукли, значи че петь деца иматъ. Кога сѫ ги родили? Че тия кукли иматъ бащи - ония, които сѫ ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е сѫщото. Ако въ твоето съзнание е родено детето, усѣщашъ, че има нѣщо въ тебъ, което живѣе, и ти се радвашъ на живота, не се обезсърдчавашъ, има нѣщо, за което ти живѣешъ, чувствувашъ една неопредѣлена радость въ себе сѫ. Всичкитѣ жертви, всичкитѣ страдания сѫ на мѣсто, чувствувашъ, че има защо да страдашъ. Сега си бездетенъ - нѣма защо да страдашъ, да живѣешъ. Сега, азъ оставямъ външното. Вашитѣ възгледи сѫ неправилни, искамъ да дамъ насока на вашитѣ възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вѫтрешния животъ, силата се крие тамъ - въ детето. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да щади, да почита това дете. Като видишъ, че единъ човѣкъ има това дете, почитай! Защото ще направишъ крайно престѫпление, ако не зачиташъ това, което е родено въ името Божие въ душата, защото ако не вземешъ участие въ тази работа, ако не я зачиташъ, ти ще понесешъ най-голѣми последствия. Ако само се опиташъ да наврѣдишъ на него, ти ще изчезнешъ отъ лицето на земята. Ако се опиташъ да наврѣдишъ на детето, както Ирода, ще изчезнешъ. Туй дете ще остане! Бѫдещето е на него. Писанието казва: „Ако не се родите изново отъ вода и духъ.” Казвамъ: Ако въ васъ туй новото,” Божественото не се роди въ вашата душа, ако вие не се почувствувате въ положението на една майка, че да имате нѣщо, за което да живѣете, то нѣма да бѫде една проста мисъль, едно просто чувство, една проста постѫпка, то ще бѫде нѣщо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощь. Даже, въ природата, онази страхливата кокошка, която и отъ сѣнката бѣга, когато има дѣчица, тя се опери на нѣкой волъ, като подскочи, клъвне го по носа и волътъ се отбие, Върне се назадъ. Казва: „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвамъ: Уменъ е този волъ, връща се назадъ. Всички хора, които сѫ пострадали въ свѣта като мѫченицитѣ, тѣ имаха деца. Когато Христосъ бѣше на кръста, имаше дете въ себе сѫ. Нѣкои, като не разбиратъ смисъла на живота, искатъ да се женятъ. Сегашниятъ бракъ се е обезсмислилъ, сегашната любовь се е обезсмислила по единствената причина, че хората сѫ забравили дълбокия смисълъ, защо сѫ дошли въ свѣта. Другитѣ нѣща сѫ преходни. Ако двама души сѣднатъ и ядатъ заедно, смисълътъ не е въ яденето. Двама души може да пиятъ отъ чучура вода, смисълътъ не е тамъ. Може да четатъ една книга, и тамъ не е смисълътъ. Въ какво седи великото добро? Ти ще познаешъ твоята възлюбена само въ време на изпитания, когато нѣкѫде слѣзешъ въ нѣкой кладенецъ, че нѣма кой да дойде да ти помогне, тя трѣбва да тѣ извади. Въ дадения случай онзи човѣкъ, който може да ти съдействува да израсне твоето дете въ тебъ, той е твой ближенъ. Детето е мѣрка за любовьта отвънъ. Една майка, която не е родила дете, тя нѣма любовь. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да бѫде една майка. Азъ ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраамъ роди Исака” Едно време и мѫжетѣ, и женитѣ раждаха. Въ отрицателния периодъ женитѣ раждатъ. Пакъ ще се смѣнятъ. Ту женитѣ, ту мѫжетѣ раждатъ. Сега мѫжетѣ не се женятъ, само женитѣ се женятъ, затова и тѣ раждатъ. Ще дойде време, когато женитѣ ще се подмладятъ, мѫжетѣ ще се женятъ, тогава мѫжетѣ ще раждатъ. По на 10 ÷ 20 години сѫ всички мѫже на земята, тѣ не се женятъ, деца сѫ още. Сега женитѣ сѫ възрастни, тѣ се женятъ, а пъкъ мѫжетѣ минаватъ само за сватове. Вземете това въ чистия смисълъ. Нѣма никакви мѫже въ свѣта, все жени има. Следъ време ще има само мѫже, никакви жени нѣма да има. Женитѣ ще бѫдатъ момичета по на 10 ÷ 12 години. Въ този периодъ женитѣ раждатъ, ще дойде време у мѫжетѣ ще се роди туй съзнание. Или казано на другъ езикъ: когато женитѣ и мѫжетѣ, когато женскиятъ и мѫжкиятъ принципъ се съединятъ въ едно тѣло, както сѫ били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположниятъ принципъ на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие въ душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степень Детето винаги трѣбва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мѫжъ, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Въ вѣчния животъ онова красивото дете, то е идеалъ, то е неопорочено. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката да работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме бащи и майки, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички, се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушание.” Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте.” Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата - за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушаше”. Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте”. Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Тукъ въ България преди двадесетъ години се случи единъ анекдотъ. Хващатъ нѣкого за едно престѫпление, завеждатъ дѣло, ще го сѫдятъ. Той ималъ адвокатъ, който го защитава предъ сѫда, казва: „Господа сѫдии, моятъ довѣреникъ нѣмалъ никаква умисълъ да направи престѫпление, той взелъ само хиляда лева, а тамъ имало още 50 хиляди, той взелъ малкото, другитѣ пари оставилъ, нѣмалъ никаква умисълъ”. По едно време виждатъ подсѫдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го сѫдията: „Защо плачешъ?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявамъ, че не можахъ да видя 50-тѣ хиляди”. Адвокатътъ искалъ да го оправдае, а той казва, че му изгорела душата, какъ да не види тия 50 хиляди лева! Ние въ свѣта плачемъ не отъ съзнание. Всѣки плаче, но защо? Азъ съмъ изследвалъ плача, колко души сѫ идвали при мене, плачатъ. Нѣкой плаче, че братъ му взелъ нивата и че никакъ не живѣели добре. Жената плаче, че мѫжътъ не се обхожда добре съ нея. Мѫжътъ плаче, че жената не се обхожда добре. Плаче слугата, че господарьтъ билъ гордъ; плаче господарьтъ, че слугата билъ лошъ. Всички плачатъ, все нѣщо сѫ изгубили. По нѣкой пѫть, понеже имамъ друго схващане, поусмихна се малко, а тѣ казватъ: „Види се, ти не си страдалъ, какви страдания имамъ, пъкъ ти се смѣешъ.” Казвамъ: Какво правите? Заявление, ще даватъ нѣкого подъ сѫдъ, изигралъ ги единъ мошеникъ. Обѣщалъ да донесе брашно два чувала. Единиятъ му далъ 50 лева, другиятъ му далъ 150 лева, нищо не донесълъ. Този младъ момъкъ искалъ да се жена Отива при проповѣдника и казва: „Ще ти дамъ брашно.” Отива при адвоката, и на него обѣщава да донесе брашно, и взима 150 лева, че отива и се оженва Азъ ги гледамъ, поусмихвамъ се. „Защо се смѣешъ? Тебе не сѫ тѣ изиграли, та затова ти е смѣшно.” Казвамъ: Азъ се чудя на вашия умъ. Честно трѣбва да постѫпи човѣкъ. Колко ви дължи? „40 лева”. Давамъ му 40 лева. Азъ решавамъ въпроса казвамъ: Заповѣдайте 40 лева Ако ви плати този момъкъ, ще ми ги върнете. Този момъкъ се е женилъ, трѣбватъ му пари за жената, за неговата възлюбена. Съ много малко, все пакъ се е оженилъ. Доволни ли сте? Ако би върне паритѣ, ако искате, може да ми ги върнете, ако не, считайте този въпросъ за уреденъ. Пъкъ сега ще го давате подъ сѫдъ, ще се кълнете. Казвамъ на адвоката: На тебъ колко дължи? „Не, не, моля, не искамъ. И азъ ще постѫпя като тебъ, не искамъ. И азъ ликвидирамъ по сѫщия начинъ.” Защо ще се хули името Божие? Защото, ако търсимъ натънко, нѣма нѣкой да не е закачилъ нѣкого. Може даже като сме най-праведни, нѣкой пѫть по закона на съзнанието хиляди погрѣшки да сме направили. Та казвамъ: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ. Човѣкъ ще стане силенъ като придобие това съзнание. Само тогава може да се предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които иматъ деца. Ако вие нѣмате деца, по никой начинъ онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бѫде неразбрана за васъ. Вие ще кажете: „Какъ така?” По сѫщия законъ: Единъ цигуларь може да е най-голѣмиятъ виртуозъ въ свѣта, гениаленъ човѣкъ може да е, но нѣма цигулка, нѣма лѫкъ, съ какво ще свири? Това е мощното, то е инструментътъ. Този цигуларь когато има цигулка, тогава всички ще разбератъ, че той е първиятъ цигуларь, като тегли лѫка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърдцето. Такова нѣщо е човѣкътъ. Съ твоята цигулка - съ твоето дете, като теглишъ лѫка, въ цѣлата природа, дето идешъ, и камънитѣ ще оживѣятъ, и ще проговорятъ. Христосъ казва: „Ако тѣ млъкнатъ, камънитѣ ще проговорятъ.” Казвамъ: Когато децата въ свѣта дойдатъ, камънитѣ ще проговорятъ, дърветата ще проговорятъ, вѣтърътъ ще проговори, свѣтлината ще проговори, всички ще проговорятъ. Като проговорятъ, ще дойде спасението на свѣта. Това е нѣщо реално, не е нѣщо отвлѣчено. Питатъ ме: Ти жененъ ли си? Казвамъ: Сега азъ искамъ да се оженя, досега съмъ се женилъ, разженвалъ, женилъ, разженвалъ. По нѣкой пѫть жененето е като яденето, съжалявамъ, че съмъ го ялъ. Колко пѫти съмъ ялъ ядене и съмъ съжалявалъ, че съмъ го ялъ. Азъ сравнявамъ жененето съ яденето. Женитбата е единъ обедъ, неестественъ обедъ, следъ който се съжалява, че си ялъ, че си се оженилъ. Ако женитбата считашъ за тайнство, ако е тайнство, нека децата бѫдатъ Божествени. Нѣма никакво тайнство въ такъвъ единъ бракъ въ свѣта на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждатъ, но сега нѣма нито единъ бракъ както трѣбва. Ама той се влюбилъ въ една жена. Туй е едно криви разбиране. Въ ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носишъ, азъ ще ямъ.” Добре, трѣбва да яде, но не е смисълътъ въ яденето. Тукъ е и въпросъ за детето, което трѣбва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако нѣма дете, сиромашията ще е до немай кѫде. Казвамъ: Детето - това трѣбва да бѫде идея, вложена въ васъ, ако искате да разберете смисъла. Това е то Божественото въ свѣта Тогава ще дойдатъ страданията Но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъвъ е Царството Божие. „Вземи детето и иди въ Египетъ”. Значи човѣкъ ще влѣзе въ Египетъ. Това е земята, това е материалниятъ свѣтъ съ всички възпитателни срѣдства. Ще минешъ една дисциплина, на всѣко едно страдание ще се поусмихнешъ. Сегашнитѣ ваши престѫпления може да бѫдатъ добродетели за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ваши престѫпления ще бѫдатъ ваши бѫдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши нѣща ще се превърнатъ на скѫпоцѣнни камъни, ще разберете смисъла имъ. Тогава онази идея ще бѫде въ васъ, и ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, а сега вече разбирамъ.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука въ свѣта, и човѣчеството, което ще дойде, трѣбва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ съединителното звено. Само децата ще повдигнатъ жената, и само жената и децата ще повдигнатъ мѫжа. 15 беседа, държана отъ Учителя на 10 януари 1932 г., недѣля, 10 ч. съ, София, Изгрѣвъ. [1] шамия (аръ.-туръ.) - тънка женска кърпа за глава
  12. http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/178-%7B?%7D/ ЖАЛЪ МИ Е ЗА НАРОДА* *)Матея 15:32 Когато нѣкой човѣкъ иска да говори или да спори, той все търси нѣкакъвъ поводъ. Сега, и азъ търся , нѣкакъвъ поводъ, да говоря върху извѣстенъ въпросъ. Като поводъ за говорене взимамъ темата: „ „Жалъ ми е за народа.“ И дѣйствително, жалъ ми е за народа Учительтъ може да каже, че му е жалъ за наро­да ; свещеникътъ може да каже, че му е жалъ за народа ; сѫдията може да каже, че му е жалъ за народа. Обаче, отъ съжаление до съжаление има разлика. И Христосъ каза, че му е жалъ за народа, но Той доказа, опрѣдѣли, защо съжалява този народъ и се зае да му по­могне. Не е достатъчно да съжалявашъ нѣкого на думи само, но това съжаление трѣбва да се изрази и въ дѣла. Исусъ призва ученицитѣ си и рече: „Жалъ ми е за народа“ защото три деня вече седятъ при мене и нѣматъ какво да ядатъ; а да ги разпусна глад­ни, не ща, да не би да прѣмалѣятъ по пѫтя“. За тази цѣль Христосъ се зае да даде едно угощение на народа. „Жалъ ми е за народа“. Думата жалъ, жалость изразява нѣкаква идея. Човѣкъ все трѣбва да жали нѣкого. Нѣкога той жали себе си, нѣкога — другитѣ. Естествено е човѣкъ да жали, да съжалява нѣкого. Да съжалявашъ, това значи да се лѣкувашъ.Прѣстане ли човѣкъ да жали, той се намира въ неестествено по­ложение. Сухитѣ дървета никого не жалятъ. Умрѣлитѣ хора никого не жалятъ. Изпадналитѣ търговци никого не жалятъ. Болнитѣ хора никого не жалятъ: Тия хора се намиратъ въ анормално състояние и казватъ : насъ нищо не ни интересува. Който казва, че отъ нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? — Защото, като стане въ­просъ за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпросъ за печелене на пари, той пакъ се интересува. Възможно е нѣкои ра­боти да не го интересуватъ, но има причини за това. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ не се ин­тересува отъ истината; другъ не се интересу­ва отъ правдата; трети не се интересува отъ знанието. Защо ? — Има причини, които заставятъ човѣка отъ едно нѣщо да се интере­сува, а отъ друго да не се интересува. За да се интересува човѣкъ отъ нѣщо, той трѣбва да си отговори на всички въпро­си, които възникват въ ума му. За тази цѣлъ той трѣбва да работи. Учительтъ прѣподава извѣстенъ прѣдметъ на ученицитѣ си, но дойде ли до нѣкои практиче­ски задачи по този прѣдметъ, тѣ непрѣменно трѣбва да се рѣшатъ. Доколкото ученицитѣ се интересуватъ отъ тия задачи, дотолкова тѣ ще ги рѣшатъ правилно. Ако не се инте­ресуватъ отъ тѣхъ и оставатъ на този, или на онзи да ги рѣши, тѣ ще ходятъ и ще се връщатъ отъ училище, но ще останатъ недоучени, невѣжи. За такива хора турцитѣ казватъ: „Теле дошълъ, волъ си отишълъ". Тази поговорка не е за българитѣ. Смисьлътъ, който ориенталецътъ влага въ едно изрече­ние, е различенъ отъ този, който европеецътъ може да разбере. Защо? — Защото европейскитѣ езици сѫ аналитични, а източнитѣ — образни. Подъ думата „животно" турчинътъ разбира сѫщество, което не мисли за високи работи. Отъ сутринь до вечерь волътъ, напримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, той казва: нищо повече не ме интере­сува. Смисьлътъ на живота е въ яденето. И наистина, волътъ не се интересува нито отъ наука, нито отъ музика, нито отъ изкуство, Ако има нѣщо благородно въ животнитѣ, то се дължи на останки оть минала култура, прѣзъ която тѣ нѣкога сѫ живѣли. Обаче, въ този животъ животнитѣ нищо не сѫ придобили. Мнозина мислятъ, че съ дреси­рането на животнитѣ се придобива нѣщо. Не, дресировката е амалгама, която е поста­вена върху обикновеното стъкло, да го прѣвърне на огледало. Дресировката не е реал- ность. Реални нѣща сѫ тия, които се отнасятъ до самия характеръ; реални нѣща сѫ тия, които сѫ качества, атрибути на живота. „Жалъ ми е за народа“. Казвате: какво се разбира подъ думата „народъ“? Ако подъ думата „народъ“ разбирате сборъ отъ хора, отъ пѣсъчинки или отъ сѣменца, това не е народъ. Подъ думата „народъ“ се разбира сборъ отъ копнеещи души, съ пробудено съ­знание, отъ които зависи бѫдещето на човѣ- чеството. Тѣзи души сѫ носители на новото. За този народъ, именно, говори Христосъ. На този . народъ трѣбва да се даде това, което майката дава на дѣтето си. Защо майката дава толкова много на дѣтето си.? Защото тя вижда, че въ това дѣте има дарби и способности, на които трѣбва да се дадатъ условия да се развиватъ. На сѫщото основание и съврѣменнитѣ хора трѣбва да пазятъ народа, този сборъ отъ разумни души, защото въ тѣхъ е вложено красивото, вели­кото. И тъй, трѣбва да свържете мисъльта за народа съ красивото, съ великото въ живота. Кои нѣща могатъ да се свързватъ? Обикно­вено хората свързватъ началото на нѣщата съ тѣхния край. Животъ, въ който не могатъ да се свържатъ двата края, той се намира въ безизходень пѫть. Въ такъвъ жи­вотъ, нѣма ннкакъвъ прогресъ никакво развитие. Всѣки човѣкъ, който има начало на живота си, а нѣма край, той нищо не може да постигне. Който пъкъ има край на живо­та си, а нѣма начало, и той нищо не по­стига. На това основание човѣкъ трѣбва си изработи нова философия за живата. Запримѣръ, да вземемъ идеята за младия и за стария човѣкъ. Какво разбиратъ съврѣменнитѣ хора подъ думитѣ младъ и старъ чо­вѣкъ? Тѣ опрѣдѣлятъ младия и стария човѣкъ, споредъ броя на годинитѣ. Можете ли споредъ съврѣменнитѣ научни теории да опрѣдѣлите отдѣ започва началото на младостьта и старостьта и дѣ свършвать? Казвамъ: краятъ на младостьта е начало на старостьта, а краятъ на старостьта начало на мдадостьта. Слѣдователно, човѣкъ е младъ само до зенита на слънцето, до обѣдъ. Започне ли слънцето да слиза надолу, къмъ пладне, той започва да става старъ. Всѣко друго опрѣдѣление за младия и за стария чо­вѣкъ е механическо и не е съгласно съ законитѣ на природата. Всѣка наука, всѣка култура, която не върви паралелно съ законитѣ на разумната природа, тя е осѫдена на изчезване, на смърть. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка: младиятъ, който не може разумно да използува свояте младостъ, той преждеврѣменно остарява; стариять, който не може разумно да използува старостьта си, той преждеврѣменно умира. Да остарѣешъ преждеврѣменно, това подразбира да изгубишъ най-красивото въ живота си; да умрешъ преждеврѣменно, това подразбира да изгубишъ най цѣнното — живота. Питамѣ: каква е задачата на младия човѣкъ? — Да живѣе споредть законитѣ на младостьта. Каква е задачата на стария? — Да се подмлади. Въ това седи смисъла на живота. Ако човѣкъ мисли, че като се роди веднъжъ трѣбва да расте, да бѫде младъ извѣстно врѣме и слѣдъ това да остарѣе и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качишъ на върха на една планина, да поседишъ известно врѣме тамъ и слѣдъ това да слѣзешъ. Въ материалния свѣть е така, човѣкъ .трѣбва да се качина върха на една планина и слѣдъ това да слѣзе, но въ духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Тамъ нѣма смисълъ човѣкъ да се качва на планината и послѣ да слиза. Понеже законитѣ въ духовния свѣтъ се различаватъ отъ тия на физическия, затова хората казватъ: защо животътъ не върви гладко? Най-новитѣ научни теории твърдятъ, че веществото, съ което е изпълнено пространството, нѣма еднаква гѫстота навсѣкѫдѣ, вслѣдствие на кое­то не е еднакво разпрѣдѣлено. Слѣдователно, дѣто веществото е по-рѣдко, тамъ съпроти­влението е по-малко; дѣто веществото е по- гѫсто, съпротивлението е по-голѣмо. Сѫщи- ятъ законъ се отнася и за свѣтлината. Това може да се докаже съ редъ математически формули. Всѣко нѣщо трѣбва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нѣщо е морално, или че е религиозно. Така и бабитѣ знаятъ. Лесно е да се каже, напримѣръ, че това е морално, или че не е морално. То трѣбва да се докаже! Въ сѫщность, какво нѣщо е моралъть? Сега ще приведа единъ примѣръ за морала на съврѣменнитѣ хора. Когато Го- сподъ създалъ свѣта, направилъ и пеперудата. Единъ день тя пожелала да слѣзе на земята, за която цѣль Богъ я изпратилъ съ нѣкакве ми­сия. Като слѣзла на земята, тя хвърчала нагорѣ-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно врѣме трѣбвало да мине покрай паяжината на единъ голѣмъ паякъ. Като я видѣлъ тъй красива, той се захласналъ въ нея и казалъ: моля те, кацни на една отъ моитѣ жички. Ако кацнешъ, ще ми направишъ най-голѣмото добро, което нѣкое сѫщество досега е могло да ми направи. — Не мога имамъ важна работа. — Моля те, кацни, голѣмо добро ще ми направишъ. Най-послѣ тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на па­яжината му. Кацнала и тамъ останала, не могла повече да излѣзе. Паякътъ започналъ да се оглежда налѣво-надѣсно, да не види нѣкой, какво ще прави. Въ това врѣме ангелъ Израилъ миналъ покрай пеперудата и чулъ, че тя викала за помощь. Този ангелъ билъ изпратенъ на земята съ специална мисия, да направи нѣкакви научни изслѣдвания, за коя­то цѣль носилъ въ рѫката си една книга. Споредъ закона на ангелитѣ, той трѣбвало да държи книгата съ двѣтѣ си рѫцѣ, да не я изпусне. Като чулъ зова на пеперудата за помощь, той се замислилъ, по какъвъ начинъ да й помогне. Ако рече да я хване съ рѫката си и да я освободи отъ паяжината, той трѣбва да държи книгата само съ едната си рѫка. Да направи така, той ще изгуби нѣщо велико, което ще костува цѣлия му животъ. Ако не й помогне, пакъ лошо. Спрѣлъ се ангелътъ на пѫтя и започналъ да мисли, какъ дa спаси пеперудата. Най-послѣ намѣрилъ единъ начинъ: обърналъ се къмъ паяка и го запиталъ, какво говори съ пеперудата. Пая­кътъ отговорилъ: искахъ малко да се поше­гувамъ, да се поразговоря съ пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за по­мощь. Паякътъ излъгалъ. Тогава ангелътъ му казалъ: двѣтѣ жички, на които сѫ стѫпили крачката на пеперудата, показватъ мѣрката, отъ която зависи успѣха на твоя животъ. Ако откѫснешъ тѣзи двѣ жички оть паяжината си, ти ще намѣришъ мѣрката нa твоя животъ и щастието ще те слѣдва навсѣкѫдѣ. Изпълнишъ ли това, то е единстве­ното нѣщо, което може да те направи щастливъ. Паякътъ откѫсналъ двѣтѣ жички, на които пеперудата стѫпила, и тя хвръкнала. И досега паякътъ показва тази мѣрка и съ­жалява, че го излъгали. Той казва: да не бѣхъ послушалъ ангела щѣхъ повече да спе­челя, поне щѣхъ да изямъ пеперудата. Той и до днесь мѣри съ тази мѣрка, но все не може да разрѣши живота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да намѣри една мѣрка въ живота си, която, като при­ложи, да бѫде щастливъ. Днес, всички хора търсятъ тази мѣрка. Намѣрятъ една мѣрка, приложатъ я, укаже се, че не е тази, която търсятъ. Намѣрятъ друга мѣрка, и тя не под­хожда. Тѣ все мѣрятъ живота си, като паяка, но и до днесъ не сѫ го разрѣшили. Още не сѫ намѣрили истинската мѣрка. Паякътъ съжа­лява, че не изялъ пеперудата, но ако бѣше я изялъ, досега нито единъ паякъ нѣмаше да остане живъ. Какво по-голѣмо нещастие отъ това за рода на паяка? Той трѣбва да бла­годари, че се намѣри ангелъ Израилъ да го посъвѣтва, какво да прави, та всички паяци да останатъ живи. Всѣки трѣбва да знае, че има само една мѣрка въ живота, която непрѣменно трѣбва да се намѣри. Тя е идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Христосъ казва „Жалъ ми е за народа“. Да съжалявашъ нѣкого, това е отрицателенъ методъ. Кой е положителниятъ методъ? — Да се радвашъ. Тогава трѣбва да се каже: „Радвамъ се за народа.“ Кое е по-хубаво: да ти е жалъ за народа, или да се радвашъ за народа ? — Да се радвашъ за народа е по- хубаво, отколкото да ти е жалъ за него. Ко­га се радва човѣкъ за народа? Сега, азъ ис­камъ хората да мислятъ по новъ на­чинъ. Мислятъ ли така, тѣ ще разбератъ ко­га трѣбва да се радватъ за народа. Ако съврѣменнитѣ хора не дойдатъ до новия на­чинъ на мислене, тѣ нѣма да иматъ абсолютно иикакво понятие за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за живота и за смисъла му. Тѣ ще ядатъ и пиятъ, ще се раждатъ, ще растатъ, ще остаряватъ, ще имъ проповѣдватъ за задгробния животъ, но всичко това сѫ смѫтни идеи. Отъ тѣзи идеи въ ума на човѣка се образува една каша, и той изпада въ комично положение. Комичното е тамъ, че и тия, които вѣрватъ въ живота, умиратъ, както и тия, които отричатъ живота. Като умре нѣкой, който отрича живота, направятъ му гробъ, съ хубавъ паметникъ и пишать отгорѣ: тукъ почива еди-кой си великъ чо­вѣкъ. Питамъ: щомъ не вѣрватъ въ задгроб­ния животъ и казватъ, че слѣдъ смъртьта, човѣкъ изчезва, защо го търсятъ въ гробищата? Смѣшно е да се копае тамъ, дѣто нѣма имàне. Да се копае тамъ, дѣто знаятъ, че има заровено имане, разбирамъ. Да копаятъ там, дѣто ще излѣзе вода, разбирамъ; да копаятъ тамъ, дѣто нѣма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човѣка въ гроба. Ако вѣрвате, че слѣдъ смъртьта чо­вѣкъ изчезва, защо го търсите въ гробищата? Ако пъкъ вѣрвате, че и слѣдъ смъртьта си човѣкъ живѣе, тогава извикайте го по теле­фона, да ви се обади. Щомъ мислите, че е живъ трѣбва да влѣзете въ връзка съ него. Въ Стария Завѣтъ, въ врѣмето на царь Саула, се говори за жени бѣсовъпрошателки, които се разговаряли съ духове. Понеже съ своитѣ прѣдсказания, тѣ внасяли смутъ въ сърцата на хората, Саулъ издалъ законъ противъ тѣхъ, съ който сгрого се прѣслѣдвало всѣко пред­сказание. Единъ български ясновидецъ ходилъ по селата да прѣдсказва на хората, какво има да имъ се случи. На единъ отъ селянитѣ се изгубила диканята, и той прѣдсказалъ, че тя се намира въ олтаря на църквата. Наистина, диканята се намѣрила въ олтаря, но затова му ударили такъвъ бой, че той и до днесъ не може да го забрави. Той казалъ на близкитѣ си: още веднъжъ нѣма да прѣдсказвамъ, дали има диканя въ олтаря или не. Да оставимъ този въпросъ настрана, но казвамъ: днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора вършатъ голѣми прѣстѫпления все въ името на Бога, въ името на любовьта, мѫдростьта и истина­та. Въ това отношение, азъ дѣля хората на двѣ категории: безвѣрници и вѣрващи Първитѣ сѫ безвѣрници отвънъ, а вѣрващи отвѫтрѣ. Тѣ сѫ материалиститѣ. Втората катего­рия сѫ вѣрващи отвънъ, а безвѣрници от- вѫтрѣ. Тѣ сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора. Днесъ безвѣрието е проникнало не само въ България, но по цѣлия свѣтъ. Не е лошо чо­вѣкъ да бѫде безвѣрникъ, не е лошо човѣкъ да бѫде и вѣрващъ, но при извѣстни усло­вия. Материалистъть кадва: азъ не вѣрвамъ въ нищо. Ти не вѣрвашъ въ , Бога, но вѣрвашъ въ злото, въ силата, въ паритѣ, въ се­бе си. Значи, ти отричашъ едно, а вѣрвашъ въ друго. Религиозниятъ казва: азъ вѣрвамъ само въ Бога. Това значи: ти вѣрвашъ въ Бога, а не вѣрвашъ въ себе си, въ паритѣ, въ силата и въ редъ външни прояви на жи­вота. И едната, и другата вѣра прѣдставя сухъ клонъ на нѣкое дърво. Този клонъ може ли да донесе нѣщо ? Той остава за винаги сухъ клонъ, който нищо не допринася на човѣка. Сухиятъ клонъ на дървото е сухата вѣра въ живота. Колкото е важно безвѣрие­то на материалиста, толкова е важна вѣрата на религиозния. И едното, и другото, нищо не донасятъ на човѣка. Казвамъ: жива, абсолютна вѣра е ну­жна за човѣка. Тази вѣра съставя часть отъ цѣлото. Тя е живъ клонъ отъ цѣлото дърво. Този клонъ се развива, пуща листа и цвѣтове и въ края на краищата дава плодове. Живата вѣра е атрибутъ на човѣшкото развитие. Безъ нея човѣкъ не може правилно да се раз­вива. Вѣрата е проводникъ, срѣда, въ която човѣкъ живѣе. Тя е законъ, по който човѣшкиятъ умъ работи. Безъ тази вѣра нито учениятъ става ученъ, нито материалистътъ мо­же да работи, нито набожниятъ осмисля жи­вота си, Всѣки човѣкъ име вѣра, споредъ раз­биранията си. Въ щирокъ смисълъ на думата, вѣрата сѫществува въ човѣка като вѫтрѣшна необходимость, като вѫтрѣшенъ принципъ. Тя не е нѣкаква отвлѣчена идея. Вѣрата е възможность за проявление на човѣшкия умъ. Най-възвишеното въ човѣка е неговиятъ умъ. Да мисли човѣкъ това е най-голѣмото благо за него. Да мисли човѣкъ, това е най-голѣмата дарба, дадена му отъ Бога. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ мислитѣ на човѣка? Мислитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, свѣтли и прави. Нечиститѣ мисли сѫ условие за всички болести и неща­стия въ живота. Съврѣменнитѣ учени говорятъ за електрично и магнетично поле на дѣйствие, но тѣ разбиратъ само външната, материалната страна на въпроса. Физицитѣ казватъ, че енергиитѣ на електричеството вървятъ по прави линии, а тѣзи на магнетизъма — по криви, вълнообразни линии. Слѣдователно, срѣдата, въ която се движатъ електричнитѣ сили е по-рѣдка отъ тази, въ която се движат магнетичиитѣ сили. Обаче, дѣто се образува по­ле на електрична дѣятелность, едноврѣменно съ него се образува и магнетично поле. Оттамъ, щомъ се усилва дѣятелностьта на електричното поле, усилва се и дѣятелность­та на магнетичното. Тази дѣятелность не е еднообразна. Дѣятелностьта на електриче­ството не е такава, каквато е дѣятелностьта на магнетизъма, но между електричеството и магнетизъма има тѣсна връзка. Споредъ този законъ, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на електричното поле, тѣ указватъ извѣстно влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сухъ, нервенъ, губи мазнинитѣ си, и всички казватъ за него, че е неврастеникъ. Обаче, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на магне­тичното поле, той започва да увеличава мазнинитѣ въ тѣлото си, постепенно надебелява, лицето му става като мѣсечина, а той цѣлъ заприлича на буре. И при едното, и при дру­гото положение има опасности. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много сухъ, нито много пъленъ. И двѣтѣ положения сѫ крайности въ живота. И тъй, крайното изтъняване е полюсъ на електричеството; крайното надебеляване е полюсъ на магнетизъма. Въ сѫщность, какво нѣщо е електричество, и какво магнетизъмъ, точно не се знае. Съврѣменнитѣ учени знаятъ, че въ отрицателния полюсъ на електри­чеството се явява свѣтлина, но този полюсъ сѫщеврѣменно е поле на магнетична дѣятелность. Слѣдователно, свѣтлината се явява въ полето на магнетизъма. Старитѣ окултисти наричатъ положителното електричество мѫжки принципъ, а отрицателното — женски. Подъ думата „мѫжки принципъ" не се раз­бира мѫжъ, но се разбира силния принципъ. Подъ думата „мѫжъ" мнозина разбиратъ сѫщество, което има мустаци и брада. Ако мустацитѣ сѫ отличителниятъ бѣлѣгъ на мѫжа, какво ще кажете за нѣкои женски животни, които иматъ мустаци? Смѣшно е да се взиматъ космитѣ за характеренъ бѣлѣгъ на мѫжа. Други хора опрѣдѣлятъ мѫжа по вѣждитѣ, по челюститѣ и по редъ още външни бѣлѣзи. Тѣ казватъ, че вѣждитѣ на мѫжа били по- дебели отъ тия на жената ; челюсти­тѣ му били по-издадени отъ тия на жената и т. н. Не, това не сѫ качества, по които мѫжътъ може да се опрѣдѣли. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до сѫщественото, до истинското знание въ живота. Какво може да имъ даде сьврѣменното знание, или съврѣменната религия, ако тѣ нѣматъ отношение къмъ нея? Ако нау­ката или религията нѣма извѣстно отношение къмъ мене, ако не може да ми даде свѣтлина, да осмисли живота ми и да ми даде потикъ къмъ възвишеното въ свѣта, защо ми е тази наука, или тази религия? Ако безвѣрието не може да осмисли живота ми, за­що ми е то? Ако безвѣрието осмисля живо­та ми, то е на мѣстото си. Който е безвѣрникъ отвънъ, той е вѣрващъ отвѫтрѣ. Съ такъвъ човѣкъ и азъ съмъ съгласенъ. По-добрѣ е човѣкъ да носи вѣрата отвѫтрѣ, а без­вѣрието отвънъ, отколкото вѣрата отвънъ а безвѣрието отвѫтрѣ. Сега, ще приведа единъ примѣръ за единъ архиерей отъ миналитѣ епохи, кой­то отвънъ билъ вѣрващъ, а отвѫтрѣ — безвѣрникъ. Жената на единъ отъ добритѣ прия­тели на архиерея умрѣла, и той отишълъ при него, да потърси утѣха за голѣмата си скръбь. Той казалъ: голѣма е скръбьта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живѣя безъ жена си. Архиереятъ му отговорилъ: не ста- вай такъвъ будала! Ти трѣбва да знаешъ, че щомъ човѣкъ умре, всичко съ него се свър­шва. Яжъ и пий, весели се въ живота; жени много има, не е само една. Азъ съмъ се убѣдилъ въ това, което ти говоря. Животътъ е само на земята! Умре ли човѣкъ, всичко се свършва. Това, което проповѣдвамъ, се от­нася до простата маса. Питамъ: защо този архиерей не изповѣда убѣждението си прѣдъ своитѣ пасоми, а имъ проповѣдва това, въ което не вѣрва? Въ този случай, безвѣрникътъ, който открито пише своитѣ убѣждения въ вѣстницитѣ, седи по-високо отъ архиерея, който не смѣе да изповѣда своето дълбоко убѣждение. Съ това азъ не осѫждамъ архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвамъ, че той е актьоръ, който играе на сцената. Нима ак- тьорътъ, който играе роля на умиращъ и страда, мѫчи се, плаче, дѣйствително страда? Нѣкой умиращъ страдалъ, мѫчилъ се, а актьорътъ на сцената се сили да покаже, какъ страдалъ този умиращъ. Слушалъ съмъ въ странство видни проповѣдници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорятъ съ голѣмо краснорѣчие, искать да покажатъ на хората, какъ страдалъ Христосъ на кръста. Казвамъ: много лесно е човѣкъ да покаже на хората, какъ страдалъ Христосъ. Който иска да разказва на хората за стра­данията на Христа, той прѣдварително трѣбва да е изпиталъ тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея въ рѫцѣтѣ и крака­та си, за да разбере страданията на Христа. Нѣкой казва, че обича Христа. Питамъ: ти, който толкова много обичашъ Христа, защо не се откажешъ отъ удоволствията на живота и тръгнешъ като Него отъ село въ село да проповѣдвашъ учението Му? Ти седишъ въ стаята си и разисквашъ върху това, което Христосъ никога не е проповѣдвалъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, Той ще се очуди на онова, което съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ въ Негово име. Въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който не трѣбва да се измѣня. Който се е опиталъ да измѣни този законъ, той е строшилъ главата си. Този великъ законъ е канара, въ която всички гърнета до едно се строшаватъ. Хиляди царе, князе, проповѣдници, владици, учени и прости сѫ строшили главитѣ си въ тази канара. Защо? — Защо­то всички се стремятъ да разрѣшатъ важнитѣ въпроси на живота, безъ да знаятъ пра­вилния начинъ за разрѣшението имъ. Запримѣръ, защо трѣбва да се доказва на хо­рата, какъ страдалъ Христосъ? Не е важно да се доказва на хората, какъ страдалъ и какъ умрѣлъ Христосъ. Прѣди всичко, Христосъ ни­кога не е умиралъ. Той опита смъртьта, но не умрѣ. Днесъ Христосъ е между хората, въ църквитѣ, говори, проповѣдва, но всички Му казватъ: почакай още малко, не е врѣме за тази работа. Не слизай още да поставяшъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Ние не сме си отживѣли. Младата мома казва на Христа: почакай малко, азъ не съмъ срещнала още своя възлюбенъ. Майката, на която прѣдстои да ражда, казва: не бързай толкова, азъ още не съмъ родила. Студентътъ казва: по­чакай малко, докато свърша наукитѣ си. Астрономътъ казва; почакай малко и менъ, искамъ да напиша своята научна теория. Казвамъ: тия хора не разбиратъ, защо Хри­стосъ иде при тѣхъ. Когато Христосъ отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинскиятъ й възлюбенъ. Когато отива при майката, Той иска да й ка­же: знаешъ ли какъ трѣбва да отгледашъ дѣтето, което ще родишъ ? Богъ ти изпраша това дѣте, а ти трѣбва да се научишъ да го гледашъ. Като отива при астронома, Той му казва: като пишешъ тази научна теория, знаешъ ли, защо Богъ създаде свѣта ? Можешъ ли да подигнешъ човѣчеството съ своята теория? Като отива при богослова, който пише нѣкакъвъ трактатъ за началото на Битието, Христосъ и на него казва: не бързай да довършишъ своя трактатъ. Знаешъ ли съ какъвъ въпросъ си се заелъ? Сега, и вие можете да ме запитате: как­во искате да ни кажете? При единъ знаменитъ учитель се приближава единъ апашъ, неговъ ученикъ. Това се случило въ Лондонъ. Учительтъ запиталъ ученика: какво искашъ отъ менъ? — Ще ти отговоря слѣдъ единъ день. Ученикътъ си заминалъ, безъ да каже нѣщо на учителя си. Слѣдъ заминаването му, учительтъ веднага бръкналъ въ джоба си и видѣлъ, че златниятъ му часовникъ изчезналъ. Той намѣрилъ ученика си и му казалъ: така ли трѣбваше да постѫпишъ съ менъ, да оберешъ учителя си? Ученикътъ отговорилъ: учителю, азъ държахъ изпитъ прѣдъ тебъ. Бѣхъ си казалъ, че ако мога да те обера, значи, добрѣ съмъ научилъ занаята си. Учительтъ му казалъ: ти си добъръ ученикъ, затова, подарявамъ ти моя часовникъ, не го искамъ назадъ. Ти го заслужавашъ. Казвамъ: азъ не се спирамъ върху лошата страна на живота, но похвалявамъ този ученикъ, поне­же е могълъ да обере своя учитель. Затова учительтъ му казалъ: не е достатъчно само да откраднешъ часовника, но трѣбва да си служишъ съ него, да го използувашъ правил­но. Щомъ можешъ да го използувашъ пра­вилно, азъ ти го подарявамъ. Това подраз­бира : ако можешъ да вземешъ истината и да я приложишъ въ живота си, ти си добъръ ученикъ. Казвате: ние искаме да знаемъ истина­та. Питамъ: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? — Ние искаме знание. — Защо ви е това знание, ако не може да ви служи? — Ние искаме любовь. — Защо ви е тази любовь, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовьта и свобода­та могатъ да ви служатъ, тѣ сѫ добрѣ дошли, за васъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ лични разбирания за живота. Всичкитѣ имъ дѣйствия сѫ насочени къмъ придобиване ли­чни блага. Казвамъ: въ свѣта лично благо не сѫществува и не може да се постигне. То сѫществува врѣменно само, но не и постоян­но. Смисьлътъ на живота не е въ личното благо. Който живѣе за своето лично благо, той самъ се обезличава. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрѣшава всички въпроси въ живота, той се самозаблуждава. Когато чо­вѣкъ напусне земята, дѣ оставатъ обще­ственото положение, богатство, знание, които той е придобилъ? Когато човѣкъ остарѣе, дѣ остава неговата младость? Стариятъ трѣбва да се подмлади, а младиятъ — да запази младостьта си. Смисьлътъ на вели­кия животъ седи въ трансформиране, въ прѣвръщане на енергиитѣ отъ едно по­ле въ друго, при което електричнитѣ сили могатъ да се прѣвърнатъ въ магнетични, а магнетичнитѣ — въ електрични. Въ при­родата сѫществува законъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Всички колебания, всички промѣни, кои­то ставатъ въ природата, се дължатъ на външни закони. Прѣди 15—20 години говорихъ на хора­та за връзката, за отношенията между слънчевитѣ петна и явленията на земята, но тѣ казваха, че това е глупава работа, нѣкаква фантазия. Обаче, съврѣменнитѣ учени се убѣдиха, че дѣйствително, между слънчевитѣ петна и живота на земята има разумна връзка. Запримѣръ, съ увеличаването петната на слънцето се увеличаватъ броя на браковетѣ, плодородието, землетресенията, пожаритѣ, убийствата и т. н. Връзката между петната на слънцето и явле­нията на земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате, какъ гранатитѣ се пукатъ ед­на слѣдъ друга, това явление привидно из­глежда механическо, но задъ всѣка граната седи едно разумно сѫщество, което рѫководи това дѣйствие по извѣстни правила и за­кони. Колкото сѫществата, които взиматъ участие въ войната, сѫ по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това, трѣбва да се знае, че разумниятъ човѣкъ е всѣкога по- силенъ отъ глупавия. Нѣкой казва: не си струва човѣкъ да живѣе. Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния законъ на живо­та. Защо не струва да се живѣе ? Защото имало зло въ свѣта. Когато се говори за злото и за доброто, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ слѣдния законъ: злото въ нача­лото е силно, на края е много слабо. Зло­то въ началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто въ начало­то е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто въ началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който жи­вѣе съ доброто, въ началото ще губи, въ края ще печели; който живѣе съ злото, въ началото ще печели, въ края ще губи. Както виждате, азъ съмъ гадатель. Казвате: какъ знаешъ това? — Зная го, както зная, че 2X2=4. Прѣди години срѣщамъ единъ варнен­ски адвокатъ, който минаваше за голѣмъ философъ, и той ми казва: само животътъ на земята е реаленъ. Прѣдъ видъ на това, веднъжъ човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да се осигури. Трѣбва ли да бѫде играчка на живота? Възъ основа на горния законъ, азъ му казвамъ: нѣма да мине много врѣме, и ти ще изгубишъ всичко, което имашъ днесъ. Слѣдъ това въ тебъ ще стане голѣмъ прѣвратъ, ще измѣнишъ начина на живота си.— Това не може да бѫде! Ти само си приказвашъ; не си, гадатель. — Самъ ще опиташъ това. Ще провѣришъ думитѣ ми, и като ме срещнешъ нѣкой день, ще кашешъ, дали съмъ правъ, или не. На онзи, който живѣе съ до­брото, казвамъ: днесъ ти си бѣденъ човѣкъ; трънъ да завъртишъ въ кѫщата си, нѣма дѣ да се закачи. Обаче, слѣдъ 20 години най-много, ти ще имашъ всичко. — Отдѣ зна­ешъ? — Това е моя работа. Твоя работа е, когато думитѣ ми се сбѫднатъ, да се увѣришъ, че съмъ билъ правъ. Това е наука, която не е дошла на готово, но съмъ я придобилъ съ дълго изучаване на природата, на разум­ния животъ. Само по този начинъ азъ съмъ дошълъ до строго опрѣдѣлени закони. Азъ мога да ви кажа, че прѣди менъ е имало хора, които сѫ изучавали природата и жи­вота, а мога да ви кажа, че прѣди менъ не е имало другъ човѣкъ. Азъ съмъ първиятъ човѣкъ въ свѣта. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че прѣди менъ е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мене. Всѣки може да каже за себе си сѫщото. Христосъ каза: „Прѣди да бѣше Аврамъ, азъ бѣхъ". Значи, Аврамъ дойде слѣдъ Христа. Това подразбира пробуждане на Не­говото съзнание. Азъ не говоря за своето име, но за вѫтрѣшното азъ, което е било въ началото на Битието, което е сѫществувало въ Бога още прѣди създаването на свѣта. Въ този смисълъ, всѣки може да каже „азъ". Азъ, ти, той, това сѫ имена на едно и сѫщо лице. Тѣ се отнасятъ до онѣзи, кои­то разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Казвате нѣкому: ти си лошъ човѣкъ; ти си първокласенъ будала. Той веднага се докача. Защо трѣбва да се докачашъ? Прѣ­ди всичко ти не знаешъ, кой е този „ти", за когото се говори. Има единъ „ти", който е много лошъ, но кой е той, не знаешъ. Нека се изправи прѣдъ тебъ, да го видишъ. Ако нѣкой ви каже, че ти, Иванъ, или Драганъ си много лошъ човѣкъ, кажете му: моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постѫпка, да видя, кому съмъ направилъ зло, кого съмъ спъналъ въ пѫтя, на кого паритѣ съмъ изялъ и т. н. Който иска да го­вори истината, конкретно трѣбва да говори. Въ истината има единъ строго опрѣдѣленъ моралъ, който не търпи абсолютно никаква критика. Вънъ отъ истината има много мо­рални положения. Тѣзи положения хората наричатъ моралъ. Такъвъ моралъ иматъ и животнитѣ. Запримѣръ, лисицитѣ въ сѣверния полюсъ подържатъ слѣдния моралъ: ко­гато една лисица само се допре до нѣкоя ко­кошка и не успѣе да я изяде, допре ли се друга лисица до сѫщата кокошка, първата не посѣга къмъ нея. Тя счита кокошката собственость на първата лисица. Както виждате, за лисицата нѣма писанъ законъ, нѣма стражарь, който да я слѣди. Тя казва: не трѣбва да бутамъ тази кокошка, тя не е моя; азъ нѣмамъ право на нея. Казвамъ: ако Провидѣнието подложи съврѣменнитѣ хора на изпитъ, да провѣри, до дѣ сѫ стигнали въ своитѣ морални разби­рания, той ще бѫде слѣдниятъ. Прѣдставете си, че единъ пролѣтенъ день, когато трѣвата се е хубаво раззеленила, цвѣтята разцъвтѣли, птичкитѣ запѣли своитѣ сладкопойни пѣсни, хора отъ всички съсловия — царе, князе, духовни лица, сѫдии, адвокати, писатели, поети, бѣдни и богати, учени и прости, мѫже, жени и дѣца — сѫ тръгнали на разходка. Обаче, по нѣкаква случайность, тѣ всички сѫ закѫсали и нѣматъ нищо въ себе си, нито хлѣбъ, нито пари. Тѣ виждатъ на пѫтя една голѣма тор­ба съ английски златни стерлинги. Какво ще направятъ тия хора? У всѣки ще се яви же­лание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питамъ: каква култура е тази, ко­гато всѣки мисли само за себе си? Въ даде­ния случай всѣки трѣбва да погледне на тор­бата съ злато като на торба съ орѣхи и ка­то мине покрай нея, да си вземе по единъ-два орѣха за споменъ и да продължи пѫтя си. Правилно е всѣки да си вземе по единъ орѣхъ само. Вземе ли два орѣха, той върши прѣстѫпление. Такъвъ е законътъ на приро­дата. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ една градина, споредъ законитѣ на природата, той трѣбва да си откѫсне само една ябълка; ако откѫсне двѣ ябълки, той върши прѣстѫпление. Ще кажете: какво може да на­прави човѣкъ съ единъ орѣхъ, или съ една ябълка? Едно врѣме плодоветѣ не били като сегашнитѣ; тѣ били много по-голѣми. Съ единъ орѣхъ човѣкъ се е нахранвалъ. Едно-врѣмешнитѣ ябълки сѫ били голѣми, всѣка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искамъ да ви заставя непрѣменно да вѣрвате. Нѣкои ябълки сѫ тежали и по десеть килограма, само че опашкитѣ имъ сѫ били жилави. Сега, ако искамъ да повѣрвате, трѣб­ва да ви доказвамъ тия нѣща, както единъ гръцки попъ доказвалъ на своитѣ пасоми единъ стихъ отъ Евангелието. Той имъ цитиралъ стиха, въ който се казва, че Христосъ нахранилъ нѣколкохиляденъ народъ съ петь хлѣба и двѣ риби. За да убѣди слушателитѣ си въ истинностьта на този фактъ, той ка­залъ : братя християни, вие трѣбва да знаете, че тѣзи петь хлѣба не сѫ били като сегаш­нитѣ ; тѣ били голѣми като могили. Между слушателитѣ имало единъ овчарь, който, ка­то чулъ тия обяснения на попа, свирналъ съ уста. — Защо свиришъ? Какво искашъ да кажешъ съ това ? Овчарьтъ отговорилъ: не се очудвамъ, че хлѣбоветѣ били голѣми като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещьта, въ която се пекли тия хлѣбове! Нѣкои отъ съврѣменнитѣ научни теории мязатъ на тия попски обяснения. Понѣкога вие искате да направите нѣщата, както трѣб­ва, но примѣсвате желанията си, вслѣдствие на което не успѣвате. Всѣки човѣкъ трѣбва да има непрѣодолимо желание да изнесе истината въ нейната вѫтрѣшна чистота. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога, а умира, каква е тази вѣра ? Ако човѣкъ страда и върши грѣхове, а обвинява Бога за тия страдания, безъ да Го е видѣлъ, какъвъ моралъ е този ? Това показва, че човѣкъ е забравилъ добринитѣ, които Богъ му е направилъ. За обяснение на послѣдната мисъль, ще приведа слѣдния примѣръ. Единъ бѣденъ, добъръ човѣкъ седѣлъ край пѫтя, дѣто мина­вали много пѫтници, да ги прѣдупрѣждава, да бѫдатъ внимателни, защото всрѣдъ пѫтя се отворила една голѣма дупка. Миналъ единъ пѫтникъ, и бѣдниятъ човѣкъ му казалъ: не минавай оттукъ, опасна е работата. Пѫтникътъ послушалъ, отбилъ се отъ пѫтя си. Слѣдъ него миналъ единъ богатъ човѣкъ, добрѣ облѣченъ, съ бастунъ въ рѫка и не забѣлѣзалъ, че прѣдъ него зяе голѣма дупка. — Стой, не минавай оттукъ! Опасна е работата. Богатиятъ казалъ: какъ смѣешъ да ме спирашъ въ пѫтя ми? Азъ съмъ свободенъ да мина, отдѣто искамъ. Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Не е важно, кой си, не минавай прѣзъ този пѫть! Богатиятъ не послушалъ, продължилъ да вър­ви. Слѣдъ петь минути бѣдниятъ чулъ отъ ду­пката викъ за помощь. Той отишълъ до ду­пката и казалъ на богатия: ти знаешъ ли кой съмъ азъ ? Азъ съмъ онзи, който ти каз­ваше да не минавашъ оттукъ, но твоята де­бела глава не искаше да чуе истината. — Моля, извинете ме, изкълчихъ крака си, по­могнете ми! — Още веднъжъ, като мина­вашъ прѣзъ този пѫть, да слушашъ, като ти казватъ, че има опасно мѣсто. — Ще слушамъ, но сега, какво да правя? — Ще те извадимъ, но ще почакашъ малко. Сега и ние казваме на съврѣменнитѣ хора да не минаватъ по опасния пѫть, но тѣ казватъ: кой ви тури тукъ да проповѣдвате? Не е ваша работа, отдѣ ще минемъ ние. Сво­бодни сме, да вървимъ, по който пѫть искаме. Знаете ли, кои сме ние? Обаче; като се намѣрятъ въ дупката, сѫщитѣ тия хора викатъ за помощь. Тогава ние казваме: знаете ли пъкъ ние кои сме? Ние сме онѣзи, които ви прѣдупреждавахме, да не вървите по този пѫть. Слѣдователно, слушайте всѣки, който е поставенъ на опасния пѫть и ви прѣдупреждава, да не минавате прѣзъ него. Този чо­вѣкъ е човѣкъ на истината Той много пѫти ви е правилъ добро. Не забравяйте добро­то, което ви е направилъ. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вѫтрѣшния смисълъ на живота. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа.“ И насъ ни е жалъ за хората, когато вървятъ въ единъ пѫть, който ги съсипва, унищожава. Насъ ни е жалъ, когато виждаме, какъ се съсипватъ възвишенитѣ мисли у младитѣ. То­ва не значи, че младиятъ трѣбва да стане иезуитъ. Думата иезуитъ е много сполучливо избрана. Тя означава човѣкъ, който лъже. Задача на всѣки човѣкъ е да стане Христовъ ученикъ. Нашата цѣль не е да направимъ хо­рата вѣрващи. Ние искаме всѣки човѣкъ да развие въ себе си възвишеното, благородно­то, съ което е роденъ и което носи въ себе си. Въ съврѣменнитѣ хора има много лоши качества, които не сѫ присѫщи на тѣхното естество, но сѫ присадки, отпослѣ дошли. Ще кажете: условията сѫ били такива, че сѫ бла- гоприятствували за тия присадки. Какъ сѫ дошли тия присадки, не е важно. Задача на всѣки човѣкъ е да отчупи тия присадки отъ своето естество и да се освободи отъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Богъ не е съз­далъ свѣта такъвъ, какъвто вѣрващитѣ го мислятъ, нито такъвъ, какъвто материалиститѣ го мислятъ. Други пъкъ казватъ, че условията на живота сѫ причина за неуспѣхитѣ, за неуредицитѣ. И това е заблуждение. Прѣди. всичко, условията сѫ създадени отъ хората. Слѣдователно, нито Богъ е виновенъ за не­успѣхитѣ въ свѣта, нито условията. Човѣкъ е факторъ въ живота. Щомъ е така, той може да измѣни условията на живота, той може да ги подобри. Когато много рѣки се съединятъ на едно мѣсто, тѣ образуватъ море. Когато разумнитѣ хора се съединятъ на едно мѣсто, тѣ носятъ благото на цѣлото човѣчество. Ра­зумни хора сѫ тия, които служатъ за прогре­са на цѣлото човѣчество. Прогресътъ не е само за отдѣлния индивидъ, нито пъкъ за улеснение сегашния ни животъ. Той се отна­ся за цѣлото човѣчество и за неговото бѫде- ще. Когато видимъ единъ човѣкъ, не е до­статъчно само да кажемъ, че той е пълничъкь, червеничъкъ и облѣченъ съ хубави дрехи. Добрѣ е човѣкъ да се облича хубаво, но ако неговитѣ дрехи ставатъ причина той да изгуби живота си, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако човѣкъ облѣче дрехитѣ на прѣстѫплението, на неправдата, на лицемѣрието, на за­блуждението, казвамъ: хвърли тѣзи дрехи, тѣ носятъ твоето нещастие. Ние не сме за скѫсанитѣ дрехи, но за дрехитѣ на добродѣтелитѣ. Въ това отношение, хората изпадатъ въ двѣ крайности: или добрѣ се обличатъ, или скѫсани ходятъ. Българинътъ, напримѣръ, когато иска да се прѣдстави за светъ, за праведенъ човѣкъ, той се облича съ скѫсани дрехи. Много такива светии съмъ виждалъ, но скѫсанитѣ дрехи нищо не донасятъ. Единъ отъ ученицитѣ на Сократа, за да покаже на своя учитель, че познава добрѣ учението му, отишълъ при него съ скѫсани дрехи. Сократъ му казалъ: твоята гордость се познава и по скѫсанитѣ ти дрехи. Нѣкой казва: трѣбва да бѫдемъ благоугодни на народа. Какъ да бѫдемъ благоугодни, съ скѫсани дрехи ли? Не, богатство се изисква. Който отива при народа, той трѣбва да му даде нѣщо, а не да взима отъ него. Който дава на народа, а не взима отъ него, той е истински неговъ благодѣтель. Благодѣ- тельтъ трѣбва да даде богатство на своя народъ; той трѣбва да внесе въ него животъ, свѣтлина и свобода. Който туря юлари, гемове на своя народъ и го прави трѣвопасно животно, той не е неговъ благодѣтель. И слѣдъ това той ще каже, че този народъ е нахраненъ, задоволенъ. Ние не сподѣляме тази идея, тя не е Божествена. Животнитѣ могатъ да мислятъ така, но да мисли така съврѣменниятъ културенъ човѣкъ на 20 вѣкъ, не е позволено. Това е грѣхъ, това не е човѣщина, това не е истина. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа“. Това значи: жалъ ми е за народа, че има такива пастири; жалъ ми е за народа, че има такива учители; жалъ ми е за народа, че има такива управници; жалъ ми е за на­рода, че има такива наставници; жалъ ми е за народа, че има такива майки и бащи. Питамъ: ако Христосъ дойде днесъ, слѣдъ 2,000 години, въ какво положение ще намѣри съ­врѣменниятъ християнски свѣтъ? Ще намѣри ли, че този свѣтъ седи по-високо отъ еврей­ския народъ, за когото казваше, че му е жалъ? Много нѣщо още трѣбва да се внесе въ този свѣтъ. Въпросътъ е обаче, за разумнитѣ хора, които трѣбва да дойдатъ. Ние не трѣбва да очакваме спасението на свѣта по механически начинъ. Спасението на свѣта зави­си само отъ единъ моментъ — всички хора да запалятъ свѣщитѣ си. Запаленитѣ свѣщи, това сѫ човѣшкитѣ умове, които трѣбва да свѣтятъ отъ чисти, трезви мисли. Ние трѣбва да туримъ чувствата си въ едно магнетично поле. Сърцето е магнетично поле; умътъ е електрично поле. Какъвто е умътъ на човѣка, такова ще бѫде и сърцето му; каквото е сър­цето му, такъвъ ще бѫде и умътъ. Слѣдователно, каквито сѫ умътъ и сър­цето на човѣка, такива ще бѫдатъ и по- стѫпкитѣ му. Защо ? — Защото материалниятъ свѣтъ е изводъ, резултатъ на общото дѣйствие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Всичко, което имаме днесъ, е ре­зултатъ на нашитѣ мисли и чувства отъ прѣди хиляди години. Вслѣдствие на това бѫдещиятъ животъ може да се прѣдскаже още днесъ. Обаче, хората трѣбва да знаятъ, че тѣ не сѫ единственитѣ фактори въ свѣта. Ученитѣ хора сѫ се домогнали до единъ родъ лѫчи, които проникватъ въ науката, въ изкуствата, въ живота и указватъ влия­ние върху тѣхъ. Отдѣ идатъ тия лѫчи, и тѣ не знаятъ. Какво име да имъ дадатъ, сѫщо така не знаятъ. Тѣ забѣлѣзватъ, че въ тия лѫчи има извѣстна разумность. Въ това отношение, и съврѣменнитѣ учени ще дойдатъ до индийската философия, споредъ коя­то се допуща сѫществуването на едно разум­но слънце въ козмоса. Слѣдователно, всички промѣни, които ставатъ въ нашата слънчева система, се дължатъ на лѫчитѣ на това ра­зумно слънце. Туй подразбира стиха, който Христосъ нѣкога е казалъ: „Събудете се вие, които спите! Събудете се вие, мъртвитѣ!“ Пертурбациитѣ въ свѣта се дължатъ, именно, на тия лѫчи, които будятъ съзнанието на хората. Христосъ казва: „Послѣдниятъ день ще ги събудя“., Идать Божественитѣ лѫчи, които ще събудятъ мъртвитѣ, ще ги изкаратъ вънъ отъ гробоветѣ имъ. И на васъ, които се колебаете, демократи ли да станете, земледѣлци ли да станете, народняци ли да станете, казвамъ: никакви не ставайте! „Жалъ ми е за народа“. Жалъ ми е за земледѣлцитѣ, които нищо нѣматъ; хамбаритѣ имъ сѫ празни, дрехитѣ имъ нищо не струватъ. Жалъ ми е за радикалитѣ, радикалътъ на които нищо не може да донесе. Въ радикалитѣ има радикални числа. Всѣка пар­тия трѣбва да има една основна идея, която да я отличава като партия. Демократътъ трѣбва да мисли и чувствува правилно. Той трѣбва да има чистъ и свѣтълъ умъ, както и чисто и свѣтло сърце. Сѫщото се отнася за всѣка партия. И тогава, като срещнете единъ демократъ, земледѣлецъ, народнякъ, или нѣкой отъ попска партия да ви е прият­но, че сте го срещнали. Това не значи, че партиитѣ не сѫ на мѣстото си. Всѣка партия не е на мѣстото си, когато тя е болна, хила­ва, когато лѣкари я гледатъ, когато нейнитѣ водители, депутати умиратъ отъ разривъ на сърцето или отъ други болести. Здрава ли е партията, тя е на мѣстото си. Нито водителитѣ на партиитѣ трѣбва да умиратъ, нито майкитѣ, които раждатъ. Младитѣ майки и бащи трѣбва да бѫдатъ здрави. Казвамъ: жалъ ми е за майкитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за бащитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за учителитѣ, които уми­ратъ; жалъ ми е за всички, които умиратъ.Какво трѣбва да се прави тогава ? Отъ всич­ки се изисква нова идея, нова мисъль. Новитѣ мисли, които сега се проповѣдватъ, сѫ идвали много пѫти при васъ, но вие сте се колебали, да ги приемете, или не. Вие трѣб­ва да усилите вѣрата си, защото тя е ваше наслѣдство. Всѣко нѣщо трѣбва да се опита, да се провѣри. Ако мислите, че като богати ще влѣзете въ небето, вие се заблуждавате; ако мислите, че като сиромаси ще влѣзете въ небето, вие пакъ се заблуждавате. Бѫдещата култура нѣма да бѫде нито на буржуазията, нито на пролетариата. Кой съз­даде буржуазната партия, и кой пролета­риата? Паритѣ създадоха буржуазната пар­тия, а безпаричието — пролетариата. Всич­ки забогатѣли пролетарии станаха буржуа, а всички осиромашели буржуа станаха про­летарии. Бѫдещата култура трѣбва да бѫде култура на свободнитѣ хора. Буржуата и пролетариитѣ трѣбва да сподѣлятъ идеята на братството, да се считатъ братя. Тѣ не се родиха нито буржуа, нито пролетарии, но се родиха братя помежду си. Такова трѣб­ва да е бѫдещето разбиране на хората. Дойдатъ ли хората до това разбиране, и войната между тѣхъ ще изчезне. Днесъ войнитѣ ставатъ не само на бойното поле, но и въ домоветѣ. Прѣди нѣколко деня дойде при менъ една млада жена за нѣкакъвъ съвѣтъ. Тя казва: не зная, какво да правя. Оженихме сестра си за единъ младъ човѣкъ, когото счи­тахме за много благороденъ. Обаче, указа се, че той билъ много ревнивъ. Ожениха се, ходиха въ странство, върнаха се, но той все сѫщъ си остана. Отъ ревность й приписва най-голѣми прѣстѫпления. Докато сестра ми бѣше при майка ни, гледаха я като писано яйце, а сега й се приписватъ недостойни ка­чества. По цѣли дни седи затворена въ кѫщи, никѫдѣ не излиза, не я пуща да се срещ­не съ живъ човѣкъ.И този човѣкъ минава за културенъ! Проповѣдва свобода на хората, а жена си ограничава, държи я като робиня. Коя е причината за тази ревность? — Ревностьта е атавистическо чувство, останало у човѣка отъ минали сѫществувания. Това е желанието на богатия да хване сиромаха, или желанието на вълка да хване овцата и да я изяде. Колкото и да вика овцата, щомъ вълкътъ я хване веднъжъ, той я разкѫсва и изяжда. Слѣдователно, отрицателнитѣ прояви на хората се дължатъ на редъ атавистически чув­ства у тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ безлюбие. Казвате: какво нѣщо е любовьта? Майката жали за дѣтето си, понеже има лю­бовь ; учительтъ жали за ученика си, понеже има любовь; приятельтъ жали за приятеля си, понеже има любовь. Ако любовьта не влѣзе между хората, да подигне възвишеното и благородното у тѣхъ, нищо не може да се постигне. Азъ не съмъ за онова моментално, механическо подобрение на свѣта. Не е въ- просътъ да се подържа привидно добрата стра­на на хората, защото, като се пишатъ жития­та на светиитѣ, запримѣръ, задъ добрата имъ страна се крие опаката. Въ този смисълъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ авторитети. Прѣди го­дини, като правихъ своитѣ научни изслѣдвания, отидохъ въ единъ монастиръ. Тамъ ме заведоха въ една стая, дѣто имаше черепи на калугери, заминали за онзи свѣтъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били добри, отлични хора, и като калугери, тѣ сѫ били на мѣстото си. Запитаха ме: отдѣ знаешъ това? — Всичко е написано на главата на човѣка. Единъ день и по вашитѣ глави може да се чете всичко, което е напи­сано. Като правихъ изслѣдванията си, азъ си носѣхъ свѣщица, която запалвахъ и туряхъ въ черепа. Питаха ме, защо турямъ свѣщьта вѫтрѣ. — Като турямъ свѣщьта вѫтрѣ, по този начинъ познавамъ, на кои мѣста черепътъ е по-тънъкъ. Тънкитѣ мѣста на че­репа показватъ, че въ тия области човѣкъ е работилъ повече, отколкото въ другитѣ. Щомъ поставя свѣщьта въ черепа, веднага чета написаното на главата, а тѣ мислятъ, че правя нѣкаква магия. По главата човѣкъ може да чете своето минало, както и това на другитѣ. Казвамъ: когато човѣкъ внася чисти и свѣтли мисли въ ума си, добри и свѣтли же­лания въ сърцето си, той ще може да га­дае своето минало, настояще и бѫдеще. Ко­гато Христосъ дойде на земята, Той имаше прѣдъ видъ една велика цѣль, а именно: Той искаше хората да познаятъ Бога. Богъ не е прѣдметъ на невѣжитѣ. Ако Богъ е създалъ цѣлото човѣчество, ако Богъ е създалъ този великъ свѣтъ, съ толкова разумни сѫщества въ него, това показва, че Той има грандиозенъ умъ. Щомъ е така, Богъ е помислилъ и за човѣка. Той нѣма да го остави вѣчно да живѣе на земята. Единъ день училището на земята ще се затвори за човѣка и ще го изпратятъ въ други свѣтове да се учи. Опрѣдѣлено е, колко години може да остане чо­вѣкъ въ земното училище. Ако той прогре­сира, ще го изпратятъ въ по-високъ свѣтъ, тамъ да се учи. Ако на земята не прогреси­ра, ще го върнатъ назадъ, въ по-низъкъ свѣтъ, въ по-гѫста материя. Това може да е така, а може и прѣдположение да е, обаче, сѫще­ственото за васъ е да мислите трезво, безъ да се тревожите. Имайте вѣра, която всѣки день можете да опитвате. Ако имате тази вѣра, ще опитате, че въ свѣта сѫществува разумна обичь между хората. Като приложите тази обичь и тази вѣра, когото срещнете, ще го познавате. Който има тази обичь и тази вѣра въ себе си, той ще може да се справи и съ най-голѣмия разбойникъ. Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Една вечерь пѫтувалъ прѣзъ една гора и се забъркалъ изъ нея. Като се луталъ натукъ-натамъ, попадналъ въ една разбойническа банда. Той веднага схваналъ, какви сѫ тѣзи хора, и започналъ да се рѫкува съ тѣхъ, като имъ казалъ: много благодаря, че попаднахъ между толкова добри хора! Ако бѣхъ останалъ самъ въ гората, може-би щѣхъ да бѫда разкѫсанъ отъ мечки, а между васъ съмъ напълно спокоенъ и сигуренъ. Той си поговорилъ това-онова съ тѣхъ, и сутриньта всички станали да го изпращатъ. Ни­кой нищо не взелъ отъ него. На раздѣляне съ тѣхъ, той имъ казалъ: да ви оставя нѣщо отъ благодарность. Вие ме приехте много добрѣ. — Нищо не искаме отъ тебъ. Ние сме доволни, че имахме такъвъ гостъ, като тебъ. Отъ дълго врѣме не сме имали такова посѣ- щение. Човѣщината изисква да те приемемъ, както трѣбва. Казвамъ: ако човѣкъ безъ вѣра попадне въ такава банда, той ще изгуби присѫтствието на духа си, ще мисли, че е загубенъ. Не, тукъ дѣйствува единъ великъ законъ на Битието, който нарежда такива случаи въ живота на човѣка, или като прѣ- пятствия, за усилване на вѣрата, или като условия за сближаване на хората. И тъй, когато хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ, това е едната страна на живота. Неразумното въ свѣта кара хората да бѫдатъ едни за други вълци, а разумното въ свѣта прави хората едни за други прия­тели. Желая на всички да иматъ разумното въ себе си! Казвамъ: радвамъ се за народа, че има какво да яде, да пие и да живѣе добрѣ. * 10. Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 декември, 1931 г. Изгрѣвъ.
  13. Ани

    1931_11_01 Изново

    От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗНОВО „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. Иоана 3: 3. „Изново“. Азъ ще взема думата изново, като скѫпоцѣненъ камъкъ, който е туренъ на пръста на нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ може да бѫде нѣкоя млада мома, или нѣкой момъкъ; той може да бѫде нѣкой царь, нѣкой князъ, или най-послѣ и нѣкой обикновенъ човѣкъ. Който погледне този камъкъ, харесва го и си мисли, дали има нѣкакво отношение, нѣкаква връзка между него и човѣка, който го носи. Дали има отношения между скѫпоцѣннитѣ камъни и хората, това е наученъ въпросъ. Това, което се вади и туря на пръститѣ на хората, може да има само врѣменно отношение къмъ тѣхъ. Има мисли у човѣка, подобни на тия пръстени съ скѫпоцѣннитѣ камъни. Човѣкъ туря една такава мисъль въ главата си, и всички я виждатъ. Не се минава много врѣме, и тази мисъль изчезва. Тѣзи мисли могатъ постоянно да се турятъ и вадятъ отъ ума, както пръстенитѣ се турятъ и вадятъ отъ пръститѣ на човѣка. Отъ тия мисли човѣкъ ще разбере прѣходното въ живота, което има врѣменни отношения къмъ него. Това не показва, че тия мисли се губятъ, но тѣ мѣнятъ мѣстата си, както единъ пръстенъ може да върви отъ рѫка на рѫка. Единъ пръстенъ може да промѣни хиляди рѫцѣ, но това не значи, че той се е изгубилъ. Когато този пръстенъ се влюби въ нѣкой човѣкъ, той остава за по-дълго врѣме на пръста му. Дѣто е миналъ този пръстенъ, той носи върху себе си отпечатъци отъ тия хора. Сѫщото става и съ мислитѣ. Всѣка мисъль носи отпечатъкъ отъ характера на човѣка, прѣзъ чийто умъ е минала. Прѣзъ колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислитѣ се отпечатва не само характерътъ на човѣка, но и цѣлиятъ му животъ, учението, което е проповѣдвалъ, добродѣтелитѣ, които ималъ въ себе си и т. н. Слѣдователно, всички мисли и желания, които влизатъ и излизатъ отъ човѣка, се връщатъ назадъ въ невидимия свѣтъ. По тия мисли се опрѣдѣля, както характерътъ и животътъ на хората, прѣзъ който сѫ минали, така и животътъ на цѣла епоха. И сега, като слушате тази бесѣда, въ невидимия свѣтъ вече опрѣдѣлятъ, какъ слушате, какво сте разбрали и какво може да стане отъ васъ. Нѣкой ще каже, че тия работи не го интересуватъ. Казвамъ: само глупавиятъ не се интересува отъ нищо; умниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко. Ако глупавиятъ не се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта нѣма да се интересува отъ неговата глупость; ако глупавиятъ се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта ще се интересува отъ неговата глупость. Ако лошиятъ се интересува отъ добродѣтельта, и тя ще се интересува отъ неговата лошавина. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота. Въ този смисълъ Богъ се интересува не само отъ праведнитѣ, но и отъ грѣшнитѣ хора. Отъ кои грѣшни се интересува Богъ? — Отъ ония, които се интересуватъ отъ Божията Любовь. Отива нѣкой при Бога и започва да разправя, че билъ отъ високо произхождение, че майка му и баща му били благородни, знатни хора и т. н. Богъ не се интересува отъ тия нѣща. Той се интересува само отъ това, доколко вашиятъ баща, дѣдо, майка се интересували отъ Него. И дѣйствително, стойностьта, цѣната на човѣка зависи отъ това, доколко той се интересува отъ Първичната Причина на нѣщата и е въ връзка съ нея. Не се ли интересувате отъ Първичната Причина, и тя не иска да знае нищо за вашитѣ бащи и дѣди. Съврѣменнитѣ хора, като четатъ или слушатъ нѣкаква философия, безъ да мислятъ много, казватъ: глупава е тази философия. Защо? Казвамъ: двѣ величини, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни и помежду си. Това е една математическа максима, която може да се приложи въ живота. Запримѣръ, двама лоши хора, които обичатъ еднакво единъ добъръ човѣкъ, иматъ извѣстно отношение и помежду си. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той е относително лошъ: въ едно отношение, за едни хора е лошъ, а въ друго отношение, за други хора е добъръ. Лошиятъ човѣкъ издава миризма. Той е като търговецъ, който изнася всичката си стока навънъ. Каквато стока има за проданъ, той я изнася прѣдъ дюкяна си. Кой е лошъ човѣкъ? Лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да печели; лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да живѣе; лошъ човѣкъ е онзи, който изведнъжъ иска да стане богатъ, ученъ, силенъ, да заповѣдва на хората. Тъй щото, лошавината на човѣка седи въ това, че поради неестественитѣ му желания, нѣщо постоянно бушува въ него, както водитѣ въ океана. Лошиятъ човѣкъ казва: другояче азъ не мога да живѣя; какъвто ме виждате, това съмъ, не мога да се измѣня. Лошиятъ човѣкъ бърза, той не мисли много. Сега, прѣдметътъ на моята бесѣда не е лошиятъ човѣкъ, но азъ изяснявамъ извѣстни положения, които се срѣщатъ въ живота. Запримѣръ, мнозина наричатъ лошъ човѣкъ онзи, който е открадналъ нѣщо, или излъгалъ нѣкого. Прѣдставете си, че при единъ лошъ човѣкъ отива единъ господинъ, който е замислилъ да извърши нѣкакво убийство; за тази цѣль той крие въ джоба си единъ първокачественъ кобуръ. Лошиятъ човѣкъ бръква въ джоба на господина, изважда кобура и казва: този кобуръ е за менъ, а не за тебъ. Лошъ човѣкъ ли е той? Не, той е благороденъ човѣкъ; той извърши една благородна постѫпка. Този господинъ е замислилъ нѣкакво прѣстѫпление, но като вижда, че кобурътъ не е въ джоба му, ядосва се, сърди се, и най-послѣ се примирява, отказва се да извърши прѣстѫплението. Отива единъ богатъ при единъ бѣденъ. Джобътъ на богатия е пъленъ съ пари, иска да подкупи бѣдния, да извърши нѣкакво прѣстѫпление. Обаче, единъ апашъ настига богатия, обира го и продължава пѫтя си. Богатиятъ се гнѣви, сърди се, иска да улови апаша, да го прѣдаде на полиция, но като си помисли, какво искалъ да направи съ тѣзи пари, отказва се да прѣслѣдва апаша. Лошъ човѣкъ ли е апашътъ въ този случай? Казвамъ: не е право да се краде, но ако дойде нѣкой да отнеме кобура, или кесията на човѣкъ, който е тръгналъ да върши прѣстѫпление, тази кражба е на мѣстото си. Тя е врѣменна. Утрѣ пакъ ще върнатъ и кобура, и паритѣ на този богатъ човѣкъ, но слѣдъ като съзнае грѣшката си. Тъй щото, докато животътъ е въ сегашната фаза на развитие, между хората ще има врѣменни и постоянни отношения. И сега, ако човѣкъ иска да разгадае тайнитѣ въ своя животъ, той трѣбва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човѣкъ спира погледа си върху ежедневнитѣ работи и не обръща внимание на новото, което иде. И ежедневнитѣ въпроси сѫ важни, но тѣхното разрѣшение трѣбва да остане на послѣденъ планъ. „Изново“. Казвате: тази кѫща трѣбва да се направи изново. Значи, новото не търпи никакъвъ кърпежъ. Новото изключва старото. Нѣкой казва: стара наука, стара религия, стара истина и т. н. Не, наука, която остарява, не е истинска наука, тя е обикновена наука; истина, която остарява, не е абсолютна истина, тя е врѣменна; любовь, която остарява, не е велика любовь, тя е любовь на обикновенитѣ хора; добродѣтель, която остарява, не е трайна, тя е врѣменна, прѣходна добродѣтель; мисъль, чувство, постѫпка, които остаряватъ, принадлежатъ къмъ обикновения редъ на нѣщата. Истинската наука, абсолютната истина, великата любовь, правата мисъль, благороднитѣ чувства, възвишенитѣ постѫпки никога не остаряватъ. Ако думата старъ, старость се употрѣби въ обикновенъ смисълъ, това подразбира крива насока въ живота. Може да се каже, запримѣръ, „стара истина“, но това подразбира истина, която не се измѣня; тя е абсолютна истина, еднакво важна за всички врѣмена и епохи. Ние не се интересуваме отъ слънцето, което е залѣзло вече, но се интересуваме отъ слънцето, което сега ще изгрѣе. И слѣдъ всичко това ще дойдатъ хора да ме убѣждаватъ, че слънцето, което е залѣзло, ще изгрѣе за менъ. Отъ такова слънце азъ не се интересувамъ. Какво ще ме интересуватъ хора, които сѫ задъ гърба ми? Могатъ да ме интересуватъ само ония, които сѫ прѣдъ лицето ми, На сѫщото основание може да ме интересува само тази храна, която е прѣдъ устата ми, но не и онази, която е задъ гърба ми. Защо? — Защото, за да получа онази храна, която е задъ гърба ми, азъ трѣбва да направя единъ ѫгълъ отъ 180°, а съ това да измѣня цѣлия ходъ на своето битие. Поставена задъ гърба ми, тази храна прѣдставя нѣкаква уловка, нѣкаква примка въ моя животъ. Азъ вървя къмъ изтокъ, а нѣкой туря тази храна задъ гърба ми, на западъ. Ако река да се обърна, да приема тази храна, ще изгубя посоката на своето движение. Казвате: какъ ще изгубите посоката на движението си? Прѣдставете си, че вървя въ тъмна, бурна нощь и съмъ насочилъ погледа си на изтокъ. Нѣкой поставилъ задъ гърба ми храна, която азъ трѣбва да взема. Мисля си сега: ако се обърна да взема храната, ще изгубя посоката на движението си. Какво трѣбва да направя тогава? Или да вървя напрѣдъ, безъ да се обръщамъ, или да се обърна, да взема храната, но да чакамъ нѣколко часа, докато слънцето изгрѣе и намѣря правия пѫть на своето движение. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ храната да ме чака, отколкото азъ да объркамъ пѫтя си. Питамъ: какво приложение има тази философия въ вашия животъ? — Никакво. За да се приложи тази философия, тя трѣбва да стане реална. Ще ви дамъ едно обяснение на тази философия, за да стане тя понятна и приемлива за вашитѣ умове. Прѣдставете си, че единъ човѣкъ пада въ кладенецъ. Нужни ли сѫ на този човѣкъ обѣщания, че ще дойдатъ да го извадятъ отъ кладенеца, когато никой не дохожда? Отъ какво се нуждае този човѣкъ въ случая? — Отъ едно дебело вѫже и отъ човѣкъ съ здрави мускули, който може да го изтегли отъ кладенеца. Всичката философия на това положение се заключава въ дебелото вѫже и въ човѣка съ здрави мускули. Който може да те спусне въ кладенеца и да те извади оттамъ, той е уменъ и добъръ човѣкъ. Който може да те спусне въ кладенеца, а не може да те извади, той е глупавъ и лошъ човѣкъ. Това сѫ максими, върху които трѣбва да се размишлява. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е лошъ. — На какво основание го наричате лошъ? — Защото пуща хората въ кладенеца, а не може да ги извади. Слѣдователно, когато се казва, че съврѣменниятъ свѣтъ е лошъ, подразбираме, че хората едни-други се пущатъ въ кладенеца, и никой никого не може да извади. И сега, за това, което става днесъ въ живота, често слушате да се говори: хората не се нуждаятъ отъ знания. Отъ какво се нуждаятъ тогава? Отъ невѣжество. Що е невѣжеството?— Спущане въ кладенеца. Други казватъ: не трѣбва да се дава свобода на хората! За тѣхъ трѣбва законъ, ограничения. Що е законътъ? Що е ограничението? — Спущане въ кладенеца. — На хората не трѣбва богатство, но сиромашия! Що е сиромашията? — Спущане въ кладенеца. Могатъ ли хората да се залъгватъ съ тази лъжлива философия? Когато нѣкои казватъ, че Богъ е създалъ и бѣднитѣ, и богатитѣ, тѣ сами се лъжатъ. Защо има и бѣдни, и богати хора, това трѣбва да се изясни научно. Думитѣ „бѣденъ и богатъ“ на български езикъ започватъ съ една и сѫща начална буква — б. Въ еврейски езикъ, обаче, съ тази буква се е създалъ свѣтътъ. Слѣдователно, богатството и сиромашията сѫ два елемента, които взиматъ участие при съграждането на свѣта. Казвамъ: опрѣдѣлете конкретно, кой човѣкъ е богатъ? Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десеть милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си единъ голѣмъ товаръ отъ научни книги? Или най-послѣ, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, които, като разполагатъ съ грамадни библиотеки отъ научни книги, минаватъ за учени. Тѣ сѫ толкова учени, колкото и християни само за това, че носятъ на гърдитѣ си Христовия кръстъ. Съврѣменнитѣ хора носятъ на гърдитѣ си кръстове, както камилитѣ носятъ на гърба си злато. Мнозина, като слушатъ тази истина, обиждатъ се и казватъ: ние камили ли сме? Питамъ: когато християнинъ убива брата си, той мяза ли на камила? Въ това отношение, той е нѣщо по-лошо и отъ камила. И слѣдъ това ще видите този християнинъ съ златенъ кръстъ на гърдитѣ си благославя орѫжието. Дѣ е човѣщината на съврѣменнитѣ християни? Досега, въ цѣлата история на развитието на животнитѣ не съмъ срѣщалъ случай вълкъ да удави вълкъ, или овца да удави овца. Случвало се е нѣкой пѫть волъ да промуши другъ волъ въ корема съ рогата си, но да го удави — никога. Обаче, въ историята на човѣшкото развитие има безброй случаи, когато единъ човѣкъ убива другъ. Какъ ще обясните това нѣщо? Христосъ казва: „Иде врѣме и сега е, когато всѣки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога“. И сега, като убиватъ прѣстѫпницитѣ, лошитѣ хора, мислятъ, че служба принасятъ на Бога. Навсѣкѫдѣ се говори, че да се убиватъ прѣстѫпницитѣ е въ реда на нѣщата. Питамъ: какъ ще се познае прѣстѫпникътъ? Може ли да се нарече прѣстѫпникъ, или лошъ човѣкъ този, който е извършилъ нѣщо, което не е угодно на държавата? Ако убиятъ такъвъ човѣкъ, кой ще бѫде по-лошъ: който убива, или когото убиватъ? Какво благо е донесло на човѣчеството това философско-религиозно разбиране отъ хиляди години насамъ? То не само че не е донесло нѣкакво благо на човѣчеството, но почти всички нещастия въ свѣта се дължатъ, именно, на това криво разбиране въ живота, че лошитѣ хора трѣбва да се убиватъ. „Ако се не родите изново.“ Врѣме е човѣкъ да се роди изново. Какъ? Като се съблѣче отъ старото вѣрую, както змията съблича кожата си. И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си, обаче, характерътъ ѝ остава сѫщъ. И вълкътъ смѣня козината си, но характерътъ си не измѣня. Азъ засѣгамъ тѣзи въпроси за ония хора, които искатъ да вървятъ въ новия пѫть, да служатъ на Истината, които искатъ да бѫдатъ граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тѣзи идеали е човѣкъ да се роди изново. Всички знаете стиха отъ Евангелието, дѣто Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ Онѣзи, които не разбиратъ източния езикъ, мислятъ, че тѣзи иглени уши, за които Христосъ говори, сѫ като ушитѣ на иглитѣ, съ които си служатъ съврѣменнитѣ хора. Христосъ ни най-малко не е ималъ прѣдъ видъ. ушитѣ на сегашнитѣ игли на хората. Игленитѣ уши, за които Христосъ говори, прѣдставяли малки входове прѣдъ градскитѣ врати, които били толкова тѣсни, че когато трѣбвало да минатъ прѣзъ тѣхъ натоварени камили, тѣ прѣдварително били разтоваряни, товарътъ оставалъ отвънъ, а камилитѣ колѣничили, и така прѣминавали тѣснитѣ входове. Камилитѣ трѣбвало да минаватъ прѣзъ иглени уши, защото често разбойници ги прѣсрѣщали по пѫтя и убивали заради товара, който прѣнасяли на гърба си. И тъй, за да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, той трѣбва да разтовари всичкия си багажъ, да се освободи отъ него. Това значи: да се освободи човѣкъ отъ старитѣ си възгледи, съмнѣния, подозрѣния и прѣстѫпления; изобщо, да се освободи отъ врѣменнитѣ нѣща и да остане само съ сѫщественото, което е вложено първоначално въ неговия духъ, въ неговата душа, въ неговото сърце, въ неговия умъ, въ неговото тѣло. Като остави всичкия си товаръ отвънъ, само по този начинъ човѣкъ може да мине прѣзъ иглени уши и да се почувствува свободенъ. Когато човѣкъ се освободи отъ излишния товаръ, който носи на гърба си, тогава той ще опрѣдѣли, дали постѫпкитѣ му къмъ Първичната Причина, както и къмъ неговия ближенъ, сѫ прави, или не. Докато не дойде до това положение, човѣкъ всѣкога ще прѣцѣнява криво, както своитѣ постѫпки, така и тия на своитѣ ближни. Срѣщате единъ вашъ приятель и казвате: приятельтъ ми не постѫпи съ мене, както трѣбва. Питамъ: като се оплаквашъ отъ своя приятель, ти постѫпвалъ ли си всѣкога съ своитѣ приятели добрѣ? — Да, но той ме спусна въ кладенецъ. — Лошо е постѫпилъ той, но знаешъ ли, че прѣди десеть години и ти постѫпи по сѫщия начинъ съ другъ човѣкъ? Щомъ съзнаешъ това, ще кажешъ: туй, което азъ направихъ прѣди десеть години на единъ свой приятель, днесъ направиха и на менъ, за да разбера, че нито моята, нито неговата постѫпка е права. Само така ще разберешъ, че не е добрѣ да спущашъ човѣка на дъното на кладенеца. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ въ живота съ подобна философия, каквато лисицата има. Това не трѣбва да ви обижда, защото, такава е общата философия на свѣта. Единъ лѣтенъ день единъ голѣмъ козелъ се отдѣлилъ отъ стадото, като си казалъ: искамъ да бѫда за малко врѣме поне свободенъ отъ своя господарь. Тръгналъ той да се разхожда, дигналъ глава нагорѣ, нѣма кой да го ограничава. Както се разхождалъ, миналъ покрай единъ дълбокъ трапъ, дѣто видѣлъ една лисица, която разсѫждавала нѣщо и клатѣла главата си на една и на друга страна. Козелътъ я запиталъ: какво правишъ въ този трапъ? — Дойдохъ да правя научни изслѣдвания. — Хубаво ли е тамъ?— Много е хубаво, хладно, приятно за работа. — Мога ли и азъ да влѣза? — Можешъ, добрѣ дошълъ! Трапътъ е широкъ, има мѣсто и за тебъ, и за менъ. Безъ да мисли много, козелътъ скочилъ въ трапа, но лисицата веднага се хвърлила на гърба му и излѣзла вънъ, като му казала: сбогомъ! Сега ще те оставя, ти да продължишъ моитѣ научни изслѣдвания. Това се нарича хитрость. Такава е философията на свѣта, съ която си служатъ умнитѣ хора. Казватъ за нѣкого: уменъ е този човѣкъ! Защо? — Защото съ хитрость вкаралъ нѣкого въ трапа. И послѣ, за да излѣзе вънъ отъ трапа, човѣкъ трѣбва да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Така направилъ и козелътъ. До това врѣме той никога не се молилъ, но като поседѣлъ нѣколко деня въ трапа, започналъ да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Той казвалъ: не направихъ добрѣ, дѣто напуснахъ своя пастиръ. Тази лисица ме измами, да скоча въ трапа. Обаче, слѣдъ нѣколко деня ловджии погнали лисицата съ своитѣ копои и одрали кожата ѝ. Ако тя бѣше останала въ трапа, кожата ѝ щѣше да бѫде здрава. Сега, да се върнемъ къмъ стиха: „Ако се не родите изново“. Въ живота има непостижими нѣща, къмъ които, именно, човѣшкиятъ духъ се стреми. Единъ отъ древнитѣ царе ималъ само една дъщеря, която била извънредно красива, вслѣдствие на което имала много кандидати. Обаче, бащата прѣдлагалъ на всички кандидати само едно условие. То било слѣдното: азъ ще дамъ дъщеря си само на онзи момъкъ, който можа да ми донесе една колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Тази колесница трѣбва да се движи съ бързината на свѣтлината. Съ тази колесница царьтъ искалъ да посѣти всички свѣтове извънъ земята и да се срещне съ синоветѣ на свѣтлината. Дошълъ и послѣдниятъ кандидатъ за царската дъщеря — младъ, ученъ човѣкъ, но и на него царьтъ казалъ: ти си ученъ, младъ човѣкъ, харесвамъ те; ще ти дамъ дъщеря си, само ако можешъ да ми донесешъ колесницата на свѣтлината. — Ще отида да си помисля, рекълъ младиятъ момъкъ. Ето, вече шесть хиляди години сѫ се изминали оттогава до днесъ, и младиятъ човѣкъ все още мисли и не е намислилъ, отдѣ да намѣри за царя колесница на свѣтлината. И досега още царската дъщеря не е женена. Казвамъ: още нѣколко пѫти по шесть хиляди години ще минатъ, и въпросътъ все неразрѣшенъ ще остане. Този въпросъ е единъ отъ неразрѣшимитѣ. Всички съврѣменни хора търсятъ колесницата на свѣтлината, за да оженятъ царската дъщеря, но не се е явилъ още онзи кандидатъ, който може да донесе тази колесница. Христосъ казва: „Ако се не родите изново“. Той поставя въпроса ребромъ. Изново трѣбва да се роди човѣкъ! Нови разбирания трѣбва да придобие, ако иска да влѣзе въ Царството Божие. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се спаси отъ това, което влиза въ него; което излиза отъ човѣка, само то може да го спаси; водата, която влиза въ чешмата, не спасява човѣка, но водата, която излиза отъ чешмата, тя го спасява; свѣтлината, която влиза въ човѣка, не го спасява, но свѣтлината, която излиза отъ него, само тя е въ сила да го спаси. Изобщо, всичко, което излиза отъ човѣка, е въ състояние да го спаси. Като се казва, че свѣтлината, която излиза отъ човѣка, може да го спаси, питамъ: що е тъмнина, и що е свѣтлина? Ще дамъ едно ново опрѣдѣление за понятията свѣтлина и тъмнина. Всички тѣла, които изпущатъ свѣтлина, се наричатъ свѣтещи, свѣтли. Всички тѣла пъкъ, които възприематъ свѣтлина, т. е. поглъщатъ свѣтлина въ себе си, се наричатъ тъмни. Слѣдователно, тъмнината произтича отъ всички ония случаи, когато извѣстни тѣла поглъщатъ свѣтлина. Обратно: свѣтлината произтича при всички случаи, когато извѣстни тѣла изпущатъ свѣтлина навънъ. Когато се казва, че нѣкои хора сѫ тъмни личности, това показва, че тѣ поглъщатъ свѣтлина, т. е. тѣ знаятъ само да взиматъ. Свѣтли личности сѫ ония хора, които постоянно изпущатъ свѣтлина, т. е. тѣ непрѣкѫснато даватъ. Този законъ е психологически вѣренъ. Забѣлѣжете, докато човѣкъ подържа въ себе си желанието да прави добро на своитѣ ближни, отъ неговото лице излиза нѣщо живо, свѣтло, което го прави приятенъ, красивъ. Каже ли въ себе си, че нѣма смисълъ да се занимава съ другитѣ хора, и трѣбва да живѣе само за себе си, моментално лицето му потъмнява, погледътъ му става особенъ, устата му се изкривява, ходътъ, движенията му се измѣнятъ — съ една дума, той коренно се измѣня, придобива състояние, което е съвършено различно отъ първото. И тъй, тъмнината и свѣтлината се различаватъ коренно; тѣ сѫ два полюса, двѣ противоположни състояния. Ако наблюдавате, какъ се движи човѣкъ въ тъмнина и какъ въ свѣтлина, ще намѣрите голѣмо различие. Съврѣменнитѣ учени правятъ наблюдения въ тази область, но още не сѫ дали крайнитѣ резултати на своитѣ научни изслѣдвания. Когато се домогнатъ до положителни резултати, тѣ ще приложатъ тия резултати при възпитанието на хората. Щомъ знаятъ законитѣ за проявлението на свѣтлината и на тъмнината, съврѣменнитѣ хора ще иматъ прѣдъ видъ условията, при които човѣкъ може и трѣбва да се роди изново. „Ако се не родите изново.“ Това раждане „изново“ има свое опрѣдѣлено врѣме. Доброто и злото, щастието и нещастието ставатъ въ опрѣдѣлено врѣме, въ опрѣдѣлени числа. Единъ господинъ отива при единъ познатъ кабалистъ, който му разправя за значението на числата въ живота. Кабалистътъ го запитва, кое число обича и счита щастливо за него. Той казва, че обича числото 153. Тогава му дава срокъ, да дойде при него слѣдъ 153 деня, като му казва, че ако може да прѣвърне това число въ врѣме и пространство, въ дни и часове, въ минути и секунди, въ посока на движение, той ще бѫде щастливъ човѣкъ. Ако не разбере това число, той ще изгуби врѣмето си напразно. За да бѫде човѣкъ щастливъ, той трѣбва да разбира науката на числата. Сѫществува наука за числата, върху която е съграденъ цѣлиятъ козмосъ. Цѣлиятъ свѣтъ е основанъ върху науката на числата. Всички прояви, които се забѣлѣзватъ въ свѣтлината и въ тъмнината, се дължатъ на отношението между числата; всички групирания, всички съединения и разединения между народитѣ, се дължатъ на отношенията между числата. И най-послѣ, устройството на мозъка, на дробоветѣ и на стомаха въ човѣка, сѫ резултатъ на различни отношения, на различни съчетания между числата. Слѣдователно, отъ способностьта на числата да се групиратъ по различни начини, създаватъ се хармонични и дисхармонични съчетания. Хармоничнитѣ групировки създаватъ хармонията въ свѣта, а дисхармоничнитѣ създаватъ дисонанса. Хармонията е резултатъ на изпущане или отдѣляне на свѣтлина навънъ, а дисонансътъ е резултатъ на поглъщане на свѣтлина. Дисонанситѣ сѫ толкова нужни въ музиката, колкото и хармоничнитѣ тонове. Обаче, ако дисонанситѣ прѣодоляватъ, това вече не е музика. Въ сегашната хармония сѫществуватъ два дисонанса. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти искатъ да внесатъ нѣщо ново въ музиката, а именно, да увеличатъ дисонанситѣ. Обаче, такова нововъведение ще прѣдставя не музика вече, а музикаленъ жаргонъ. Ако дисонанситѣ се увеличатъ, въ музиката ще настане нѣкакво слизане. За въ бѫдеще въ музиката трѣбва да остане само единъ дисонансъ, даже два сѫ много. Сега, това сѫ странични въпроси. Обаче, трѣбва да се направи прѣводъ на дисонанситѣ, да се разбере, какво прѣдставятъ тѣ въ живота, както и въ човѣшкия организъмъ. Дисонансътъ трѣбва да сѫществува, защото и човѣшкиятъ мозъкъ е създаденъ по начинъ, по който е създадена музиката. И въ мисъльта има мелодия и хармония, но сѫщеврѣменно има и съединение между мелодията и хармонията. Мелодията създава мекота на тона, а хармонията — разширение. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да се разшири, той трѣбва да употрѣби хармонията; иска ли да придобие пластичность, той трѣбва да внесе въ себе си мелодията. Източнитѣ народи обърнаха по-голѣмо внимание на мелодията въ музиката, вслѣдствие на което тѣ развиха силно чувствата си и образуваха около себе си голѣми мочурлуци. Твърдата почва у тѣхъ се прѣвърна въ мочурлуци, въ блата. Съ мелодия се занимаватъ и животнитѣ. Запримѣръ, сегашнитѣ млѣкопитаещи останаха на тази степень на развитие и до днесъ, благодарение на мелодията. Създаването на човѣка, обаче, започна съ хармонията. Разликата между човѣка и животнитѣ се заключава въ това, че въ музиката на животнитѣ има мелодия, а въ тази на човѣка прѣобладава хармония. Попадне ли нѣкое животно на тѣсно, то веднага започва да пѣе мелодично; то знае мелодичнитѣ гами; намѣри ли се на свобода, то веднага се озѫбва. За да може животното да разбере човѣка, първо то трѣбва да научи и приложи въ живота си закона на хармонията. Казвамъ: ако искате да бѫдете щастливи, да живѣете правилно, вие трѣбва да съедините въ себе си хармонията съ мелодията, т. е. да направите връзка между сърцето и ума. Животътъ на сърцето е мелодията, то винаги пѣе мелодично. Нещастията въ свѣта се дължатъ на сърцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вслѣдствие на това, сърцето на съврѣменнитѣ хора е станало на каша. Лошото у хората днесъ седи въ това, че тѣ иматъ човѣшки умъ, а животинско сърце, на което се дължи падането на човѣчеството. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърца, и ще имъ дамъ нови“. Подъ каменни сърца се разбиратъ животинскитѣ сърца. Подъ думата животинско сърце азъ разбирамъ свещения егоизъмъ у хората. Когато нѣкой човѣкъ иска да го обичатъ, да го почитатъ и уважаватъ, да го считатъ божество, а самъ той нищо не дава отъ себе си, това го опрѣдѣля като човѣкъ, който служи на свещения егоизъмъ. Даде ли двѣ-три хиляди лева, той иска всички вѣстници да пишатъ за него. Ако такъвъ човѣкъ е писатель и напише нѣщо, той носи написаното въ джоба си, да го чете на близкитѣ си, всѣки да знае, какво е създалъ. Сега, между васъ има поети, музиканти, държавници и като говоря за поетитѣ, за музикантитѣ, за държавницитѣ, мнозина се обиждатъ. Азъ не искамъ да обиждамъ никого. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ хорскитѣ работи; на вашъ езикъ казано, азъ съмъ търговецъ на едро, не се занимавамъ съ дребна продажба. Силата на човѣка не седи въ това, което той казва, но въ това, което той върши. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ — и стана видѣлина. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ хората. Лесно е да те почитатъ и уважаватъ хората. Какъ? Като влѣзешъ въ домоветѣ имъ и каквото кажешъ, направишъ. Влизашъ въ единъ домъ, дѣто хората нѣматъ нито свѣщь, нито огънь, и ти казвашъ: да бѫде видѣлина! — и става видѣлина. Влизашъ въ другъ домъ, дѣто хората сѫ гладни, голи и боси, и ти казвашъ: да дойде хлѣбъ! И хлѣбътъ пристига. — Да дойдатъ дрехи, обуща! И дрехитѣ, и обущата пристигатъ. Какъ мислите, нѣма ли да ви посрещнатъ съ почитъ и уважение въ този домъ? Ще ви посрещнатъ като ангелъ — хранитель, а отгорѣ на това и цѣлувка ще ви дадатъ. Казвамъ: азъ проповѣдвамъ това, което може да стане. Това, което досега се е проповѣдвало, че трѣбва да се обичаме, е старо учение. Или, нѣкой казватъ: добъръ е Господъ, ще оздравѣя. — И това е стара философия, съ която отдавна трѣбва да сте ликвидирали. Каже ли нѣкой „добъръ е Господъ“, ще му отговоря: не те разбирамъ, какво говоришъ. Срѣщатъ се двама англичани. Единиятъ казва на другия: добъръ день! Обаче, единиятъ отъ тѣхъ е малко боленъ, коремътъ го боли, и затова отговаря: защо ми казвашъ добъръ день? Ако този день, наистина, бѣше добъръ, коремътъ нѣмаше да ме боли. Първиятъ изважда отъ джоба си малка доза захарь и му я подава. Вториятъ взима захарьта, изяжда я, и болката въ корема моментално минава. Вижъ, сега вече разбирамъ, че този день е добъръ. Англичанинътъ каза добъръ день и доказа, че е такъвъ. Тъй щото, каже ли нѣкой „добъръ е Господъ“, той трѣбва да докаже, че думитѣ му сѫ вѣрни. Кажете ли нѣщо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: не ни е дадено да бѫдемъ като Господа. — Да бѫдете като Господа, не вие дадено, а да казвате „добъръ е Господъ“, имате право. Първото положение азъ наричамъ положение на лъжа, а второто — положение на истина. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за свѣтлина и тъмнина, за свѣтли и тъмни тѣла. Казахме, че всички тѣла, които поглъщатъ свѣтлина, сѫ тъмни. Всички тѣла пъкъ, които изпущатъ свѣтлина, сѫ свѣтли. Слѣдователно, когато става поглъщане на свѣтлина, въ резултатъ имаме студъ, изстудяване. Студътъ е процесъ на поглъщане, а топлината е процесъ на отдѣляне на свѣтлина. Разумниятъ човѣкъ знае законитѣ, които регулиратъ отношенията между поглъщането и отдѣлянето на свѣтлината. Тѣзи два процеса, поглъщане и отдѣляне, ставатъ едноврѣменно у човѣка. Ако човѣкъ не разбира закона на поглъщането и не знае, какъ да се справи съ него, той ще изживѣе извѣстно недоволство. Това недоволство се прѣдизвиква отъ натрупването въ него на извѣстни мисли и желания, които той не може да реализира. Който не знае причината на това недоволство, той я търси вънъ нѣкѫдѣ. Дѣйствително, причината е външна, но процесътъ на недоволството е вѫтрѣшенъ. За да бѫде човѣкъ недоволенъ, това показва, че той е погълналъ отнѣкѫдѣ повече свѣтлина, отколкото трѣбва. И като не може да обработи, да асимилира тази свѣтлина въ себе си, тя му създава голѣми страдания и нещастия. Когато човѣкъ приеме въ себе си повече любовь, отколкото може да обработи, и тя му създава страдания и нещастия. Всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Отъ какво? — Отъ много любовь. Нѣкой казва: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! — Много любовь си приелъ. Какво да правя? — Спри вече да поглъщашъ! Когато човѣкъ ограничи любовьта въ себе си и не ѝ дава възможность да се прояви, той се натъква на редъ страдания и нещастия. Давайте отъ себе си щедро, докато любовьта ви, споредъ закона на Опуленса, започне обратно да се връща къмъ васъ. Това разумно даване на любовьта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте! Мнозина казватъ: Господъ не мисли за насъ. — Отъ хиляди години насамъ Богъ не е прѣставалъ нито за моментъ да не мисли за хората, но тѣ искатъ да Го заставятъ, да мисли като тѣхъ. Никой не може да застави Господа да мисли като него. Великото въ Бога е това, че при своитѣ голѣми, велики работи. Той отдѣля врѣме и за малкитѣ. Малки работи азъ наричамъ тия, които се отнасятъ до личното съзнание на човѣка. Ако Богъ нѣмаше това качество, да се занимава и съ малкитѣ работи, досега всички хора щѣха да изчезнатъ. Сега, съ единъ примѣръ ще обясня, какво нѣщо е индивидуално, и какво — колективно, или Божествено съзнание. Индивидуалното съзнание прѣдставя ограниченото положение, въ което човѣкъ се намира. Колективното съзнание е свободата, просторътъ, въ който човѣкъ може да се движи. Прѣдставете си, че се намирате на една телеграфна станция, свързанъ, посрѣдствомъ безброй жици, съ цѣлия външенъ свѣтъ. Вашето щастие зависи изключително отъ съобщенията ви съ външния свѣтъ. Докато сте на тази станция, вие имате възможность да приемате мислитѣ на добритѣ, на разумнитѣ хора отъ Англия, Германия, Франция, Русия — изобщо, отъ цѣлия разуменъ свѣтъ. Това значи колективно съзнание — да живѣете въ връзка съ цѣлото, съ общото. Обаче, прѣкѫсне ли се връзката съ външния свѣтъ, съ общото съзнание, вие оставате самъ, малкия, дребнавъ човѣкъ, изолиранъ отъ всѣкаква външна мисъль. Вие започвате да се тревожите, да се безпокоите, че връзката, съобщенията ви съ разумнитѣ хора сѫ прѣкѫснати. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе само въ индивидуалното съзнание. И тъй, докато човѣкъ е въ съобщение съ всички добри, разумни хора, съ всички ангели и светии, той е доволенъ, радостенъ, че може да възприема тѣхнитѣ мисли. Започнатъ ли неговитѣ апарати на съобщения да се прѣкѫсватъ единъ слѣдъ другъ, човѣкъ постепенно изпада въ тъмнина, въ мракъ. Прѣкѫсне ли се и послѣдниятъ апаратъ, той казва: тъмно ми е! Казвамъ: въ съзнанието на този човѣкъ е скѫсана и послѣдната жица на съобщение съ разумния свѣтъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Въ неговата станция трѣбва да се направи една корекция. Въ какво седи тази корекция? — Да изправи, да подобри отношенията си къмъ Бога, къмъ Първичната Причина. Щомъ той изправи отношенията си къмъ Първата Причина, веднага ще се измѣнятъ отношенията на външния, на физическия свѣтъ къмъ него. Между микрокозмоса, т. е. човѣшкия свѣтъ и макрокозмоса, т. е. Божествения свѣтъ сѫществуватъ извѣстни отношения, които показватъ, че Богъ мисли за хората, но и тѣ трѣбва да мислятъ за Него. Докато тѣзи отношения сѫ правилни, хората живѣятъ въ свѣтлина. Нарушатъ ли се отношенията, тѣ изпадатъ въ тъмнина. Тъмнината пъкъ произвежда дисонансъ въ живота. Тази е правилната философия. Въпрѣки това, мнозина си задаватъ въпроса, защо Богъ създалъ така свѣта, защо допусналъ страданията и нещастията? Казвамъ: свѣтътъ е създаденъ много добрѣ, но ти, дѣдо ти и баба ти изгорихте свещенитѣ книги, които посочваха правия пѫть на живота. При единъ царь на древностьта отишълъ единъ бѣденъ човѣкъ и се оплакалъ отъ бѣднотията, въ която се намиралъ. Царьтъ му далъ единъ хубавъ златенъ пръстенъ, съ голѣмъ диамантъ. Бѣдниятъ човѣкъ турилъ пръстена на рѫката си и излѣзълъ вънъ. Дѣ кого срѣщалъ изъ пѫтя, той все разказвалъ за пръстена, който царьтъ му далъ. Всички се спирали, поглеждали пръстена му, и той разправялъ цѣлата история: какъ отишълъ при царя, какъ царьтъ го приелъ, какъ му далъ пръстена и т. н. Години наредъ той все за пръстена си разправялъ, и по този начинъ забравилъ бѣднотията си. Другъ бѣденъ отишълъ при царя. Той му далъ едно златно перо. Бѣдниятъ взелъ перото и излѣзълъ вънъ. До това врѣме той не знаелъ да пише, но като получилъ това хубаво, златно перо, научилъ се да пише и писалъ много. Така той станалъ виденъ човѣкъ. Когато срѣщалъ свои познати, разправялъ имъ: откакъ получихъ това перо, човѣкъ станахъ. Трети бѣденъ отишълъ при царя. Царьтъ му далъ една звѣзда. Бѣдниятъ закачилъ звѣздата на гърдитѣ си и излѣзълъ вънъ. Денемъ тази звѣзда му създавала радость и веселие, а нощемъ му освѣтлявала пѫтя. Този човѣкъ постоянно разправялъ за своята звѣзда и за начина, по който я получилъ. Отишълъ и четвърти бѣденъ при царя. Той му далъ една хубава книга да чете. Обаче, бѣдниятъ не знаелъ да чете. Отъ любовь къмъ своята книга, той се научилъ да чете и станалъ ученъ човѣкъ. Когото срѣщалъ, показвалъ му книгата, разправялъ, какъ я получилъ и казвалъ: слѣпъ бѣхъ, но откакъ се научихъ да чета и да разбирамъ тази книга, прогледахъ. Казвамъ: всички, които сте събрани тукъ, сте отъ тия, които сѫ ходили при царя. Едни отъ васъ сте получили златенъ пръстенъ на рѫката, други — златно перо, трети — звѣзда, а четвърти — книгата, която съдържа всички тайни на живота. И сега, този, който има златенъ пръстенъ на рѫката си, ще разправя за себе си, че е талантливъ човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Който има златното перо, ще разправя, че е виденъ писатель. Който носи звѣздата на гърдитѣ си, ще разправя, че е герой, че е силенъ човѣкъ. Който има книгата въ рѫцѣтѣ си, ще разправя, че е ученъ човѣкъ, ще иска хората да го уважаватъ и почитатъ. Не е достатъчно само да носите въ рѫцѣ тази книга. Вие трѣбва да разбирате нейния дълбокъ смисълъ, защото въ нея сѫ скрити всички тайни на живота; въ нея е написано прѣдназначението на пръстена, на перото, на звѣздата и на самата книга. Тази книга не е нищо друго, освѣнъ коментаръ на цѣлокупния животъ. Сега, вие не трѣбва да се спирате върху противорѣчията, които този пръстенъ причинява; не трѣбва да се спирате и върху противорѣчията, които перото, звѣздата и книгата причиняватъ. Като се жени нѣкоя мома, пръстенъ ѝ даватъ. Цѣлъ животъ тя разправя за своя пръстенъ. Роди дѣте, стане майка, тя тръгва отъ съсѣдка на съсѣдка да показва дѣтето си, т. е. своя пръстенъ. Дѣтето расте, става младъ момъкъ, свършва университетъ, донася дипломъ за завършено образование. Дипломътъ прѣдставя златното перо отъ царя. Този човѣкъ става ученъ, свършва четири факултета. Майката разправя за ученостьта на своя синъ. Най-послѣ той става министъръ-прѣдседатель, взима всичката сила въ рѫцѣтѣ си. Този е човѣкътъ, който носи звѣздата на гърдитѣ си. Той прѣкарва пѫтища, канализира рѣки, освѣтлява градове. Всички хвалятъ този човѣкъ, казватъ: откакъ дойде този министъръ на власть, градоветѣ се освѣтлиха. Да, градоветѣ се освѣтлиха, но съ тази свѣтлина хората се изгубиха. Ако човѣкъ има свѣтлина и съ нея търси да убива всѣки, който е заподозренъ въ нѣщо, което не е въ интересъ на държавата, тази свѣтлина не е на мѣстото си. Истинска свѣтлина е тази, която дава животъ, която носи миръ и радость на хората. Когато прѣслѣдватъ нѣкого въ тъмна нощь, той счита тъмнината за свой спаситель. Този човѣкъ се моли на Бога, дано нощьта продължи повече, да не го видятъ. Яви ли се първиятъ свѣтълъ лѫчъ, сърцето на този човѣкъ трепва; той се ужасява прѣдъ мисъльта, че могатъ да го видятъ и уловятъ. Днесъ всички хора говорятъ за наука, за знания и казватъ, че знанието носи свѣтлина на човѣчеството. Кое знание? Има едно знание, една наука, която, наистина, носи свѣтлина; обаче, има една наука, която носи тъмнина, ограничение на хората. Въ сѫщность, сѫществува една наука, едно знание, но важно е, какъ и дѣ хората използуватъ това знание. Запримѣръ, Ломброзо хвърли свѣтлина върху извѣстни признаци, по които могатъ да се познаятъ прѣстѫпницитѣ. Обаче, тази свѣтлина днесъ не се използува правилно. Въпросътъ не седи въ това, да познаешъ, кой е прѣстѫпникъ и да го накажешъ и убиешъ. Тази наука е необходима на хората, за да познаватъ своитѣ добри и лоши заложби и да се възпитаватъ. Сега, като погледнете черепа, лицето, рѫцѣтѣ на човѣка, казвате: този човѣкъ е анормаленъ типъ, той е прѣстѫпникъ. Като знаете тѣзи признаци, вие трѣбва да знаете и признацитѣ на нормалнитѣ хора. Тази норма ще намѣрите въ живата природа. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ За да се роди човѣкъ изново, той трѣбва да прѣтърпи коренно прѣобразование. Като говоря върху новото, което трѣбва да дойде, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата. Сегашниятъ порядъкъ прѣдставя изложение на живота отъ хиляди години насамъ. Насилията, прѣстѫпленията въ сегашния свѣтъ водятъ началото си отъ хиляди години насамъ, а сега само се изявяватъ. Насилията сѫ резултатъ на миналото, на неразбирането на живота. Вслѣдствие на това минало, и съврѣменнитѣ хора иматъ криви схващания за живота. И днесъ всички хора търсятъ цѣрь срѣщу тѣзи криви разбирания. Обаче, методитѣ, които тѣ употрѣбяватъ за своето изправяне, не даватъ добри резултати. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ съ тѣзи методи. Запримѣръ, какъ ще се внесе миръ въ свѣта? Кой може да внесе мира? Днесъ никакъвъ законъ не е въ състояние да унищожи войната и да внесе мира. Ако всички учени хора се обединятъ и заработятъ съ науката за унищожение на войната и внасяне на мира, и тѣ нѣма да успѣятъ. Казвамъ: има една единствена сила въ свѣта, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? — Жената. Ако всички жени се сплотятъ и кажатъ: отъ днесъ вече не раждаме прѣстѫпници! — тѣ ще турятъ точка на войната. И ако всѣка майка каже на сина си: убивашъ ли брата си, азъ се отказвамъ отъ тебе, ти не си мой синъ! — войната ще дойде до своя край. Тъй щото, спасението на човѣчеството седи въ съзнателното отказване на жената да ражда прѣстѫпници, както и въ отказване на майката отъ своя синъ убиецъ. За да се постигне това, не само двѣ — три жени трѣбва да съзнаятъ своята задача, но всички жени цѣлокупно трѣбва да се подигнатъ, да заработятъ за спасението на свѣта. Днесъ азъ проповѣдвамъ на женитѣ. Вие, отъ своя страна пъкъ, ще проповѣдвате на останалитѣ жени, защото отсега нататъкъ женитѣ ще се държатъ отговорни за неизпълнение на своята задача. Ако нѣкой момъкъ залюби една мома, но скоро охладнѣе къмъ нея и залюби втора, послѣдната трѣбва да му каже: ти трѣбва да се върнешъ при първата си възлюбена. Азъ не съмъ по-добра отъ нея. Щомъ ти можа да разлюбишъ една, утрѣ и мене ще разлюбишъ. Какъ постѫпватъ, обаче, съврѣменнитѣ моми? Като дойде при една отъ тѣхъ нѣкой момъкъ и изкаже любовьта си къмъ нея, тя не държи смѣтка за това, че вчера той обичалъ друга нѣкоя и днесъ я разлюбилъ, и приема любовьта му; момъкътъ още утрѣ ще напусне и тази мома, а послѣ и трета, и четвърта. Той си играе съ чувствата на момитѣ, а тѣ само го укоряватъ, безъ да прѣдприематъ нѣкаква рѣшителна, съзнателна акция. Не, вие сте майки, той е синъ. Майкитѣ сѫ виновни, отговорни за постѫпкитѣ на синоветѣ си. Затова, именно, отъ хиляди години насамъ женитѣ сѫ бити на общо основание, и сѫ дошли до положение на робини. Тѣ иматъ непоносими страдания. Законътъ, който се прилага къмъ тѣхъ, е неумолимъ. Защо? — Понеже тѣ иматъ сила да разрѣшатъ въпроса за спасението на човѣчеството, но не искатъ да употрѣбятъ своята сила. Женитѣ трѣбва да насочатъ силитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ и да кажатъ: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Сега, щомъ нѣкоя мома стане за женене, тя казва: дано ми даде Господъ добъръ мѫжъ! Господъ ви даде добъръ мѫжъ — Адама. Ева, която излѣзе отъ Адама, първоначално бѣше отлична мома, дѣвица. Обаче, слѣдъ грѣхопадането всички жени, които се родиха отъ нея, извратиха свѣта. Ева роди единъ синъ прѣстѫпникъ, Каинъ. Адамъ не бѣше баща на Каина, но на Авела. Каинъ бѣше роденъ отъ другъ баща. Казано е въ Писанието: „Вие сте чада на дявола.“ Оттукъ, прѣдполага се, че дяволътъ билъ баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълкъ. Ако овца роди вълкъ, причината се крие нѣкѫдѣ дълбоко въ живота. Авелъ стана жертва на Каина, на злото въ свѣта. Възможно ли е двама братя, отъ една майка и отъ единъ баща, да се убиватъ? Слѣдователно, прѣдполага се, че тѣзи братя били отъ двама бащи: единиятъ — носитель на тъмнината, другиятъ — носитель на свѣтлината. Днесъ половината отъ човѣчеството сѫ каиновци, половината — авеловци. Ако хората вървятъ по стария законъ, който дава мѣсто на прѣстѫпницитѣ да се раждатъ, тѣ всѣкога ще убиватъ. Новата жена, новата Ева трѣбва да затвори пѫтя на Каина, да не се ражда. Каиновци нѣматъ право да се раждатъ! Свѣтътъ не се нуждае отъ прѣстѫпници. Нека дойдатъ авеловци и ситовци! Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Пуснете ли каиновци въ свѣта, ще ходите да се разправяте съ тѣхъ. Тѣ ще говорятъ за миръ, за това онова, но сѫщеврѣменно ще разбъркватъ свѣта. „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Жена, която ражда добри и разумни дѣца, ражда изново. Само свободната майка може да роди добри и разумни дѣца. Сѫщото се забѣлѣзва и въ растенията. Всѣко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родишъ доброто, това подразбира излизане, отдѣляне на свѣтлина; да родишъ злото, това подразбира поглъщане на свѣтлина. Слѣдователно, ново раждане, т. е. да се родишъ изново, подразбира излизане навънъ. Всички добродѣтели се изявяватъ въ раждане изново навънъ, а не въ поглъщане навѫтрѣ. Всички прѣстѫпления се изявяватъ въ поглъщане на свѣтлина. Отъ човѣкъ, който поглъща свѣтлина, нищо не може да се очаква. Мнозина казватъ, че Христосъ дошълъ на земята, за да спаси свѣта. Питамъ: какъ ще се спасятъ съврѣменнитѣ хора? — Като повѣрваме въ Господа Исуса Христа. Не, за да се спаси човѣкъ, не е достатъчно само да повѣрва въ Христа. Както Христосъ излѣзе отъ Бога и дойде на земята да спаси човѣчеството, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да излѣземъ отъ Бога и да работимъ върху себе си и върху своитѣ ближни. Нѣкой казва: да отида веднъжъ на небето, нѣма да помисля за връщане назадъ. Това показва, че този човѣкъ бѣга отъ страдания. Невидимиятъ свѣтъ има особено мнѣние за човѣкъ, който се страхува отъ страдания. Той е далечъ отъ Истината. Който не се страхува отъ страдания, той ще придобие истинското знание и ще бѫде неуловимъ, като свѣтлината. Човѣкътъ на свѣтлината разполага съ властьта, съ богатствата на цѣлия свѣтъ. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.“ Нѣкой се хвали, че като се помолилъ на Бога, молитвата му била послушана. Това още нищо не значи. Единъ пѫть само молитвата му била приета, и той бърза да се похвали. Днесъ молитвата му се приема, но утрѣ не се приема. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Истински свободенъ човѣкъ е този, който може да се прѣвърне въ свѣтлина. Той ще влиза, дѣто иска, и ще излиза, отдѣто иска, ще бѫде свободенъ при всички условия на живота. Свободниятъ човѣкъ се движи непрѣкѫснато въ свѣтлина; той се разхожда по всички свѣтове безпрѣпятствено. Който не може да се прѣвърне въ свѣтлина, той е робъ на условията. Като казвамъ, че човѣкъ може да се прѣвърне въ свѣтлина, имамъ прѣдъ видъ възприемане на новото, което носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣкой казва: азъ искамъ да вървя въ новия пѫть. — Щомъ желаешъ, можешъ да влѣзешъ въ този пѫть. Давамъ му една запалена свѣщь и казвамъ: вземи тази свѣщь и внимавай да не изгасне. — Ами като изгори? Щомъ питашъ така, ти си човѣкъ отъ старото учение. По зададения въпросъ се познава умътъ на този човѣкъ. Щомъ изгори тази свѣщь, съ нея заедно и ти ще изгоришъ. Като изгори първата свѣщь, ще дойдешъ да ти запаля втора. — Отдѣ ще купя втората? — Ти не си човѣкъ за новото учение. — Докато дойда втори пѫть, години ще минатъ. — Ти си човѣкъ отъ старото учение. — Ти истина ли говоришъ, или се подигравашъ съ мене? Казвамъ: ако си уменъ човѣкъ, не се подигравамъ съ тебъ; ако си глупавъ, подигравамъ се. Ти самъ ще опрѣдѣлишъ, какъвъ си и какъ ти говоря. Ти се чудишъ на моя умъ, азъ пъкъ се чудя на твоя, защо не искашъ да приемешъ учение, което ти носи щастие. Съврѣменнитѣ хора се съмняватъ, дали имъ се говори истината, или не; тѣ се съмняватъ и въ любовьта си едни къмъ други. Казвамъ: всѣки човѣкъ знае, дали му говорятъ истината, или не, дали го обичатъ, или не. Първото впечатление показва това. И въ него почти нѣма изключение. Който ти говори истината, който още въ първия моментъ те обича, той прѣдизвиква въ тебе свещенъ трепетъ. Не изпитвате ли този свещенъ трепетъ, колкото и да ви убѣждава нѣкой, че ви обича, той не говори истината. Колкото и да се изнасилвате да вѣрвате, че ви обича, вие нищо нѣма да придобиете. Който ви обича, той ви носи една запалена свѣщь. Тъй щото, вие ще опрѣдѣлите любовьта на този човѣкъ не по думитѣ, които ви говори, но по свѣтлината на свѣщьта, която той ви дава. Свѣщьта говори повече отъ всичко друго. Нѣкой казва: много те обичамъ. — Дай ми тогава 20,000 лева! — Нѣмамъ. — Значи, ти нѣмашъ любовь къмъ менъ. Ако ти поискашъ 25,000 лева отъ този, който те обича, той ти дава 50,000 лева; ти искашъ 50,000, той дава 100,000 лева; ти искашъ 100,000, той дава 200,000 лева. Колкото повече дава единъ човѣкъ, това показва, че той е човѣкъ на любовьта. Отидешъ ли въ дома на такъвъ човѣкъ, той не се съмнява въ тебе и оставя цѣлата си кѫща на твое разположение. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този! Когато другитѣ хора постѫпватъ така, казвате, че сѫ идеални, но когато дойде до васъ, друга мѣрка прилагате. Единъ човѣкъ отишълъ въ една гостилница, дѣто ялъ, пилъ и си казалъ: много хубаво върви всичко. Като дошло врѣме да плаща, нѣмалъ пари, и казалъ: сега вече много лошо върви. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ послѣдствията на живота. Какви сѫ послѣдствията на живота? — Неразбиране на самия животъ. Васъ не разбиратъ, и вие не разбирате другитѣ. Запримѣръ, кой отъ васъ досега е разбралъ брата си, сестра си, или приятеля си? Кой човѣкъ днесъ е готовъ да се пожертвува за другитѣ, както за себе си? Апостолъ Павелъ казва: „Едва ли ще се намѣри човѣкъ, който да се пожертвува за приятеля си; обаче, когато бѣхме врагове на Бога, Той се пожертвува за насъ“. „Изново“. Ако се не родите изново, ако не измѣните схващанията и разбиранията си, съ старитѣ разбирания нищо нѣма да постигнете. Стариятъ животъ, който водите, нищо нѣма да ви донесе. Сегашниятъ животъ на хората мяза на опеченъ хлѣбъ, който купуватъ отъ фурня и изяждатъ. Слѣдъ това чакатъ да се омеси и опече другъ хлѣбъ, за да си купятъ. Докато чакатъ да излѣзе прѣсния хлѣбъ отъ фурнята, малко врѣме ще погладуватъ. Бѫдещиятъ животъ мяза на житно зърно, което посаждате въ земята. Посадите ли го веднъжъ, то вече отъ само себе си произвежда. Ако спазвате закона, слѣдъ 12 години това житно зърно ще даде толкова плодъ, че цѣлата земя ще може да се нахрани. Ако му дадете условия да се развива, тогава ще има и за васъ, и за ближнитѣ ви. На сѫщото основание, искате ли да се осигурите, дайте ходъ на великата Истина! Всѣки съдържа зародиша на великата Истина въ себе си, но трѣбва да даде на този зародишъ условия да се развива. Съврѣменнитѣ хора очакватъ да имъ тури нѣкой единъ самунъ въ торбата. Щомъ иматъ единъ самунъ въ торбата си, тѣ мислятъ, че сѫ осигурени. Осигурени сѫ за единъ день, но слѣдниятъ день пакъ сѫ гладни. Казвамъ: гладъ има въ физическия свѣтъ, гладъ има и въ духовния свѣтъ. Срѣщате човѣкъ, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щомъ си замине, вие сте омѫчнени, търсите този човѣкъ. Значи, вие пакъ сте гладни. Ако искате да намѣрите онзи, който ви обича, идете въ гората. Когато сте тѫжни, идете въ нѣкоя борова, букова или дѫбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Дърветата сѫ вашитѣ любими. Какво ще кажете на това отгорѣ? Ще кажете, че това сѫ дървета, не сѫ разумни сѫщества. Привидно тѣ сѫ дървета, но задъ тѣхъ се криятъ разумни сѫщества, съ които вие можете да влѣзете въ съобщение. Когато светиитѣ сѫ постили, когато сѫ искали да постигнатъ нѣщо, тѣ сѫ прѣкарвали въ горитѣ, между дърветата по 20—30 години. Тукъ тѣ прѣкарвали въ постъ и молитва, отъ никого несмущавани. Като виждали нѣкой светия между тѣхъ, дърветата казвали: колко добъръ е този човѣкъ! И тѣ се радвали, и светията се радвалъ. Слѣдъ извѣстни постижения светиитѣ отивали между хората. Който иска да живѣе добрѣ, той трѣбва да влѣзе въ свѣта, между хората, които не сѫ нищо друго, освѣнъ дървета въ горитѣ. Когато човѣкъ живѣе между хората въ свѣта, той по-скоро може да стане светия, отколкото, ако живѣе между онѣзи, които го обичатъ. Мѫжъ, който обича жена си, постоянно я слѣди: дѣ ходи, съ кого се разговаря, на кого пише писма и т. н. Единъ американецъ ми разправяше една своя опитность. Той бѣше добъръ, способенъ човѣкъ. По едно врѣме, казва той, обикнахъ една женена жена. Азъ имахъ къмъ нея симпатия, и тя ми отговаряше съ сѫщото. Ние запазихме добри, приятелски отношения съ нея, и отъ врѣме на врѣме си кореспондирахме. Единъ день тя написала двѣ писма: едно до мѫжа си, който билъ нѣкѫдѣ на пѫть, и едно за мене. Обаче, въ бързината си тя направила една грѣшка: моето писмо турила въ плика, адресиранъ до мѫжа ѝ, а неговото писмо — въ моя пликъ. Получавамъ писмото, чета, обръщението е къмъ мѫжа ѝ. Мисля си: да не би тази жена да е рѣшила да напусне мѫжа си? Не знаехъ, какво да мисля. Слѣдъ нѣколко деня, обаче, получавамъ друго писмо отъ нея, въ което ми обяснява станалата грѣшка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назадъ. Съ васъ, казва тя, лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но съ мѫжа си какъ ще се разправя. Като получи писмото до приятеля на своята жена, мѫжътъ ѝ ще каже: значи, моята жена имала и другъ възлюбенъ, като мене. Това писмо ще внесе едно горчиво чувство въ сърцето му и една крива мисъль въ ума му, които постоянно ще го безпокоятъ. Питамъ: какво прѣстѫпно има въ това, че нѣкой люби двама души? Има нѣщо прѣстѫпно. Кога? Когато човѣкъ поглъща свѣтлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши прѣстѫпление. Обаче, ако той дава отъ своята свѣтлина на онзи, когото люби, той върши добро. Слѣдователно, въ любовьта сѫществува слѣдниятъ законъ: ако възприемашъ любовьта на нѣкого и я задържашъ за себе си, ти вършишъ прѣстѫпление; ако възприемашъ любовьта на нѣкого и давашъ отъ нея и на другитѣ, ти вършишъ добро. Иначе, ако отъ едного само поглъщашъ свѣтлина и нищо не давашъ, а на другъ само давашъ, безъ да получавашъ нѣщо, ти вършишъ прѣстѫпление. Противъ такава любовь и Богъ възстава. Обаче, ако въ единъ и сѫщъ моментъ взимашъ и давашъ къмъ всички хора, това е правилно проявление на любовьта. Така и Богъ дава. Той едноврѣменно е къмъ всички и баща, и майка. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилна философия, да разбира, кое е добро, и кое зло, кое е прѣстѫпление, и кое не. Прѣстѫпления се вършатъ тамъ, дѣто отношенията между поглъщането и отдѣлянето на свѣтлината не сѫ правилни. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Съ други думи казано: както взимате отъ Бога, така и вие давайте. Вие взимате животъ, свѣтлина, свобода, знание, миръ, радость. Това трѣбва да давате и на другитѣ. Въ човѣка има вѫтрѣшенъ потикъ да дава. Той не трѣбва да подпушва този потикъ. И ако даромъ дава, даромъ ще получи. Въ който моментъ рѣшите да живѣете по този новъ начинъ, вие ще имате помощьта на всички добри, възвишени сѫщества по лицето на земята. Тия възвишени и напреднали сѫщества образуватъ цѣли общества, живѣятъ между хората — на кое мѣсто, не знаете. Тия сѫщества разполагатъ съ голѣми знания. Тѣ чакатъ само момента, когато нѣкой човѣкъ рѣши да живѣе по Бога, и веднага му идватъ на помощь. Тѣ бдятъ надъ него, грижатъ се и му помагатъ. Мнозина ще кажатъ: ние сме стари вече, това не се отнася до насъ. Досега не е станало, че отсега нататъкъ ще стане. И турцитѣ казватъ за сѫщия случай: на 50-тѣ не било, че на 90-тѣ ще бѫде. Казвамъ: за глупавия, за невѣжия това не може да стане, но за гениалния човѣкъ, за светията може да стане. Рѣши ли човѣкъ да живѣе по Бога, ако е билъ поетъ, музикантъ или художникъ, той веднага ще се вдъхнови, и всичко въ него ще потече, като бистъръ, кристаленъ изворъ. „Изново,“ казва Христосъ. За да се доберете до този великъ законъ, всички трѣбва да създадете нови отношения къмъ Първата Причина, къмъ Великото, което носи вашето щастие. Само по този начинъ правилно ще разбирате Божията Любовь. Богъ иска всички хора, безъ изключение, да бѫдатъ щастливи: Той иска всички мѫже и жени майки, бащи и дѣца, приятели, слуги и господари, управляващи и управляеми, да бѫдатъ щастливи. Той желае това не само за хората, но и за животнитѣ, и за растенията. Това желае Богъ навсѣкѫдѣ и за всички. Казвате: може ли да бѫде това? — Може. Тази задача е на бѫдещето. То ще я реализира. За тази цѣль у хората трѣбва да се пробуди висшето, Божественото съзнание. Това нѣма да стане по механически начинъ, но чрѣзъ усилена съзнателна работа. Училищата, майкитѣ, бащитѣ, умоветѣ и сърцата на хората ще помагатъ за реализиране на тази задача. И тъй, много нѣща знаятъ съврѣменнитѣ хора, но има много нѣща, които не знаятъ. Запримѣръ, отдѣ изгрѣва нашето слънце, което изгрѣва и залѣзва, тѣ знаятъ; обаче, отдѣ изгрѣва слънцето на живота, което никога не залѣзва, тѣ не знаятъ. Какъ излизатъ растенията отъ земята, които цъвтятъ и прѣцъвтяватъ, тѣ знаятъ; отдѣ идатъ, обаче, растенията, които никога не прѣцъвтяватъ, тѣ не знаятъ. Отдѣ идатъ изворитѣ, които текатъ и прѣсъхватъ, тѣ знаятъ; отдѣ идатъ изворитѣ, които вѣчно текатъ, тѣ не знаятъ; че има добро въ свѣта и това знаятъ, но отдѣ иде доброто, не знаятъ. Тия нѣща не могатъ да дойдатъ отъ хората. Великата мисъль не може да се роди въ главата на човѣка. Тя иде отъ Великото съзнание, което има начало и произходъ въ вѣчностьта. Човѣкъ може само да отразява Божиитѣ мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носитель на Божественото. Докато човѣкъ приема и прѣдава Божественото, всички го търсятъ. Дойде ли до положение само да приема, и нищо да не дава, той вече скѫсва връзка съ Божественото, и всички го изоставятъ. Сега, азъ желая на всинца ви да имате колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Желая всички да имате по единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцѣненъ камъкъ на рѫката си; желая всички да имате по едно златно перо, по една звѣзда и по една книга, въ която се криятъ разгадкитѣ на живота. Всички тия нѣща сѫ необходими. Има ли човѣкъ тия нѣща, той нѣма да проси отъ царя пари, нѣма да се оплаква, че е бѣденъ. Съврѣменнитѣ хора съзнаватъ, че иматъ умъ и сърце, а отричатъ душата и духа. Това значи, че тѣ признаватъ пръстена и перото, а звѣздата и книгата не признаватъ. Тѣ казватъ: звѣзда не ни трѣбва. Не, всѣки човѣкъ трѣбва да съзнава, че на първо мѣсто той има умъ; на второ мѣсто той има сърце; на трето мѣсто той има воля; на четвърто мѣсто той има душа и на пето мѣсто той има духъ, сѫществени и необходими за него. Всички тия сили човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си за служене на великото и красивото. Дойдатъ ли хората до това положение, тѣ ще се разбиратъ помежду си, ще живѣятъ въ миръ и съгласие. И тъй, всички трѣбва да изучавате великата книга на живота. Тази книга ще ви даде истински познания за живота. Тя ще ви даде признаци, по които да познавате, кой говори Истината, и кой не говори Истината. Ако при свѣтлината, която имате днесъ, ви дадатъ знания, да познавате, кой ви обича, вие ще дойдете до обратни резултати. Вие нѣма да намѣрите онзи, който ви обича, но ще се натъкнете на онзи, който ви изневѣрва. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате честнитѣ хора, вие ще се доберете до безчестнитѣ. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате умнитѣ хора, вие ще дойдете до глупавитѣ, до безумнитѣ. И най-послѣ, какво ще се ползувате отъ тѣзи знания, ако въ желанието си да намѣрите положителнитѣ качества на хората и на себе си, се домогнете до отрицателнитѣ? Казвамъ: всѣки трѣбва да се стреми къмъ постигане на положителната наука. Дойде ли до тази наука, той ще разбере силитѣ, които дѣйствуватъ вънъ и вѫтрѣ въ него. Всѣки даденъ моментъ човѣкъ е силенъ въ малкото. Силата на човѣка не седи въ неговото величие и голѣмина, да блѣсти като слънце, всички да го виждатъ. Силата на човѣка седи въ това, той да става толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза отъ великия свѣтъ, безъ да го вижда нѣкой. Слѣдователно, първото нѣщо е човѣкъ да се занимава съ най-малкото, което му е необходимо. Той трѣбва да влѣзе въ дълбочинитѣ на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си. Сърцето, умътъ, душата и духътъ сѫ извънъ човѣка, а волята му е единствената сила, която прониква въ дълбинитѣ на живота и го изслѣдва. Волята, тази малка величина, прѣдставя човѣка, изявенъ на физическия свѣтъ. Богъ обръща внимание на туй малкото въ човѣка. Човѣкътъ не е още нито духъ, нито душа. Човѣкъ не е още нито умъ, нито сърце. Единственото нѣщо, което прѣдставя човѣка на физическия свѣтъ, това е волята, на която умътъ, сърцето, душата и духътъ съдѣйствуватъ. Докато човѣкъ, т. е. волята въ него, държи връзка съ ума, съ сърцето, съ душата и съ духа, той има свѣтлина въ себе си. Въ който моментъ наруши тази връзка, тия спомагателни фактори въ живота му се оттеглятъ, и човѣкъ остава самъ, като суха кость, безъ никакви органи: безъ рѫцѣ, крака, очи и уши. Той седи на единъ клонъ, като птица, люлѣе се и мисли за своето минало щастие. Сега, азъ не искамъ да оставя у васъ песимистически мисли, но казвамъ, че грѣхътъ, безлюбието станаха причина човѣкъ да извърши най-голѣмата грѣшка — да забрави Източника на своя животъ и да се отдѣли отъ Него. Слѣдъ това дойдоха нещастията въ свѣта. Вслѣдствие на това днесъ човѣчеството върви въ обратенъ пѫть: днесъ всички хора се намиратъ на кръстопѫть и не знаятъ накѫдѣ да вървятъ. Засега всички седатъ на едно мѣсто, но все трѣбва да взематъ една посока. Всѣки се усѣща остарѣлъ, недоволенъ: косата му побѣлѣла, краката му не държатъ, и той само клати главата си и разправя за своето минало. Като дойде до това положение, човѣкъ започва да мечтае за онзи свѣтъ, иска по-скоро да замине. Питамъ: дѣ ще отиде той съ този умъ? Съ такъвъ умъ и съ такова сърце, каквито нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора иматъ, и на онзи свѣтъ не могатъ да отидатъ. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Онзи свѣтъ е Царството Божие. Значи, да се родишъ изново, това е онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на свобода, на мисъль, на чувства, на свѣтлина, на знание, на безсмъртие. Онзи свѣтъ е свѣтъ на изобилие. Той може да бѫде навсѣкѫдѣ. Какво ще ни залъгватъ съ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ може да бѫде и на земята. „Изново“. Ако се не родите изново, ще бѫдете роби на свѣта. Не бѫдете роби на човѣцитѣ. Бѫдете Синове Божии! Синъ Божи подразбира човѣкъ, който иска да излѣзе вънъ, да помага на човѣчеството. Да бѫдешъ Синъ Божи, това не подразбира, че трѣбва да те славятъ хората, да те гледатъ като писано яйце, но трѣбва да помагашъ на хората, и тѣ да придобиятъ свобода. И тъй, женитѣ трѣбва да пазятъ едно правило: тѣ трѣбва да бѫдатъ тъй свободни, както Богъ първоначално ги е създалъ. Когато Богъ създаде първата жена, Ева, Той приспа Адама, за да не му прѣчи въ работата. Дълго врѣме Адамъ спа, докато Богъ създаде първата жена, която бѣше толкова красива, че Адамъ, като я видѣ, извика: „Тази е кость отъ костьта ми и плъть отъ плътьта ми!“ Съ това той направи първата погрѣшка. Адамъ не каза, че тази жена е духъ отъ духа му, душа отъ душата му, умъ отъ ума му и сърце отъ сърцето му. Адамъ каза, че е Ева кость отъ костьта му и плъть отъ плътьта му. Слѣдъ това, черниятъ адептъ видѣ Ева и внесе поквара въ нейния умъ. Като я погледна и като ѝ проговори, Ева го послуша, яде отъ плода на забраненото дърво, слѣдъ което каза: намѣрихъ по-уменъ отъ Адама. Казвамъ: ако една жена види нѣкой мѫжъ, т. е. своя Адамъ, тя не трѣбва да си задава въпроса, дали е кость отъ костьта и плъть отъ плътьта на този Адамъ. И мѫжътъ, отъ своя страна, не трѣбва да се запитва, дали тази е жената, която е излѣзла отъ него. Ако мислятъ така, и двамата ще сгрѣшатъ. Когато единъ мѫжъ срещне нѣкоя жена, той трѣбва да каже: ти си онази, която си излѣзла отъ моя умъ, отъ моето сърце, отъ моята душа и отъ моя духъ. Когато жена или дѣвица срещне нѣкой мѫжъ, или момъкъ, тя трѣбва да каже: този е излѣзлиятъ отъ Бога. Кажатъ ли и двамата така, тѣ ще се родятъ изново и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тази е новата култура, това е Царството Божие. Ако мѫжетѣ и женитѣ не мислятъ така, друга култура, освѣнъ сегашната, не може да има. И тогава, както и да съединявате хората, тѣ ще бѫдатъ нещастни. Мислятъ ли по новия начинъ, между мѫже и жени всѣкога ще има взаимность. Така трѣбва да се възпитаватъ хората! Така трѣбва да мислятъ! „Изново“. Това подразбира, че мѫжътъ трѣбва да се върне въ положението, както Богъ го е създалъ първоначално. Въ лицето на жената той трѣбва да вижда новата Ева, дѣвата, т. е. възвишеното, красивото, мощното начало на живота, или Първичната Причина, която е създала всичко. Докато мѫжътъ не разбере жената, т. е. сърцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере и своя умъ. Не дойде ли до това положение, той ще бѫде въ разрѣзъ съ Битието. Защо? — Защото жената е послѣдното дѣло на Бога. Слѣдователно, отъ послѣдното дѣло, отъ резултата на нѣщата може да се сѫди за причини и послѣдствия. „Изново“. Това подразбира, че жената трѣбва да се върне въ положението, въ което Богъ първоначално я поставилъ. Въ лицето на мѫжа тя трѣбва да вижда новия Адамъ, както Богъ нѣкога го е създалъ. Той трѣбва да бѫде огледало, въ което тя да вижда образа на Божественото начало. Докато жената не разбере мѫжа, т. е. ума си, тя не може да разбере своето сърце. И тъй, ако сърцето не служи за подкрѣпа на ума, и ако умътъ не служи за рѫководство на сърцето, тѣ не могатъ да иматъ правилни отношения помежду си. Най-послѣ, ако и волята не иде въ услуга на сърцето и ума, за реализиране на тѣхнитѣ копнежи, човѣкъ не би ималъ никакви постижения, и животътъ му би се обезсмислилъ. Умътъ прѣдставя цѣльта въ живота на човѣка; сърцето прѣдставя условията, срѣдствата за постигането на цѣльта, а волята, това сѫ постиженията, т. е. реализиране на цѣльта. Умътъ, както е създаденъ първоначално, прѣдставя високъ планински връхъ, покритъ съ ледове и снѣгове, но винаги огрѣванъ отъ лѫчитѣ на благотворното слънце на живота, което изгрѣва, но никога не залѣзва. Тѣзи лѫчи топятъ снѣговетѣ и ледоветѣ на този връхъ, като образуватъ безброй потоци и извори за напояване и оросяване на живота подъ него. Сърцето, въ своя първиченъ животъ, прѣдставя необятна, красива долина, изобилно напоявана отъ чиститѣ води на планинския връхъ, на която растатъ и се развиватъ благоуханни цвѣтя и вкусни плодове. Сърцето, тази долина на живота, не е нищо друго, освѣнъ раятъ на земята. И днесъ всички търсятъ този изгубенъ рай. Слѣдователно, сърцето е изгубениятъ рай. Подъ думата сърце нѣкои разбиратъ жена, други — майка, трети — дѣва. Тѣзи три понятия прѣдставятъ степени на развитие на сърцето. Най-долното положение на сърцето прѣдставя жената, а най-горното — дѣвата. Дѣвата е цѣльта, майката прѣдставя условията, срѣдствата за постигане на цѣльта, а жената е постижението. Казвамъ: ако жената не разбира мѫжа, ако сестрата не разбира брата и ако сърцето не разбира ума, никакви постижения не може да има. И обратно: ако мѫжътъ не разбира жената, ако братътъ не разбира сестрата, и ако умътъ не разбира сърцето, никакви отношения, никаква взаимность не може да сѫществува между тѣхъ. Разбиратъ ли се, тѣ ще си подадатъ рѫка и ще заработятъ успѣшно за подигане на човѣчеството, за подигане на жената и на мѫжа, за подигане на сърцето и на ума. Само по този начинъ образътъ на идеалния Адамъ ще се възобнови въ новъ Адамъ. И образътъ на идеалната Ева ще се подигне на оня пиедесталъ, дѣто Богъ я поставилъ; тя ще възкръсне въ новата Ева. И тогава, новата епоха ще поздрави двамата богоизбранници, заедно съ тѣхнитѣ чада. „Ако се не родите изново“. Слѣдователно, ако раждането е важенъ процесъ, за който се изискватъ нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси сѫ зачеването и брѣменностьта. Прѣзъ врѣмето на своята брѣменность, жената трѣбва да бѫде поставена при най-благоприятни условия: тя трѣбва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде прѣди изгрѣвъ, както и слѣдъ залѣзъ слънце. Тя трѣбва да диша дълбоко, да мисли и да чувствува право. Понеже въ това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, съ голѣмо въображение, ближнитѣ ѝ, както и тя сама трѣбва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутриннитѣ ѝ разходки трѣбва да ставатъ при изгрѣвъ, да наблюдава красивитѣ картини на изгрѣващето слънце; послѣ, да се разхожда въ градини, дѣто цъвтятъ красиви, благоуханни цвѣтя, дѣто се развиватъ хубави плодни дървета. Дѣто животътъ расте и се развива, тамъ е неговиятъ смисълъ. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за брѣменната жена. Дѣ ще намѣри по-голѣма чистота отъ тази въ природата? За тази цѣль тя трѣбва да посѣщава чисти извори и рѣки, водитѣ на които да служатъ като огледало на нейния животъ. Тихитѣ, приятни нощи, съ небе, осѣяно съ безброй трептещи звѣздици, сѫщо прѣдставятъ незамѣними картини за жената, бѫдеща майка. Казвамъ: майката трѣбва да възпитава дѣтето си, докато е още въ утробата ѝ, а не слѣдъ раждането. Тамъ дѣтето има всички условия за възприемане, а слѣдъ раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо, и умствениятъ животъ на брѣменната жена не трѣбва да се прѣнебрѣгва. Най-красивата, изящна литература трѣбва да бѫде нейната умствена храна. Животътъ на светиитѣ, на великитѣ хора трѣбва да бѫдатъ двигатели на нейната мисъль. Красива и възвишена поезия, хубава музика и пѣсни трѣбва да нарушаватъ отъ врѣме на врѣме тишината на нейния животъ. Спокойствие, тишина сѫ нужни за жената-майка, както и за природата, която въ това врѣме върши великъ творчески актъ — създаването на човѣка. Искате ли плода на дървото да бѫде добъръ, създайте му условия и го оставете на природата. Сѫщото се отнася и за създаването на човѣка. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ се зачева и развива при специални условия. За това се изискватъ три важни момента: цѣль, срѣдства и постижения. Всичко това ще се намѣри въ разумната природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всѣкакви болести, всѣкаква грозота и нечистота. И тъй, никой човѣкъ не се ражда произволно. Запримѣръ, прѣдполага се първиятъ човѣкъ да е билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, когато условията сѫ били благоприятни, хармонични. Ето защо, нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взиматъ участие при създаването на човѣка. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, които да работятъ за неговото изправяне и подигане. Това зависи отъ жената. Тя е вѫтрѣшниятъ факторъ, който правилно трѣбва да използува всички външни благоприятни условия. Въ това отношение на жената-майка, на сестрата, на дѣвата трѣбва да се гледа като на деликатенъ, благоуханенъ цвѣтъ, който отъ никаква слана да не се попарва. Казано е, че първиятъ човѣкъ билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, въ деня на любовьта. Тогава той е почувствувалъ въ себе си присѫтствието на Великото, присѫтствието на Божията Любовь. Съ създаването на жената, първиятъ човѣкъ е разбралъ Божия Промисълъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, за да се подигне жената, прѣди всичко тя трѣбва да обикне Бога, своя създатель. Възпита ли се въ тази насока, тя ще помогне за подигането на човѣчеството. Само тя е въ състояние да роди новия Адамъ и новата Ева. * 6. Бесѣда отъ Учителя, държана на 1 ноември, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.
  14. От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРѢЗЪ ОНѢЗИ ДНИ „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ.“ Марка 1:9 Иоанъ се нарича само онзи човѣкъ, който може да изважда разумнитѣ работи, скрити въ природата. Разуменъ човѣкъ пъкъ е онзи, който може да чете, да изнася и добрѣ да разбира смисъла на написанитѣ книги отъ великитѣ души, живѣли прѣди него. Азъ взимамъ думитѣ „велики души“ въ широкъ смисълъ“. Въ свѣта има два процеса. Единиятъ процесъ е процесъ на врѣменно ограничение. Той е общъ за цѣлото животинско царство, като се започне отъ най-низкостоещитѣ и се стигне до най-високостоещитѣ сѫщества, до човѣка. Той е спомагателенъ процесъ. Другиятъ процесъ може да се нарече Божественъ. Специфичното въ него е, че той носи освобождение. Ако човѣкъ разбира този процесъ, ще види, че само той може да го освободи. Веднъжъ дошълъ на земята, цѣльта на човѣка е да придобие свобода. Той иска да се освободи отъ нѣщо, но отъ какво, самъ не знае. Човѣкъ не може да знае това, понеже духътъ му минава прѣзъ четири фази на съзнанието: прѣзъ фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процеситѣ, които ставатъ въ неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова, именно, човѣкъ не помни миналото си. Своето минало той схваща донѣкѫдѣ въ съзнанието си, понеже то е процесъ, който врѣменно се проявява. Това, което схваща въ съзнанието си е, че човѣкъ е сѫщество, което живѣе, което има извѣстни права, извѣстна свобода да се развива правилно. Съзнанието, като процесъ, сѫществува въ всички животни. Самосъзнанието пъкъ отличава човѣка отъ всички животни. Той казва: азъ съмъ човѣкъ! Значи, той се самосъзнава. Най-послѣ иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълътъ, цѣльта, къмъ която човѣкъ се стреми. Разбере ли човѣкъ законитѣ, които се криятъ въ неговото свръхсъзнание, той ще бѫде свободенъ. При това, той нѣма да бѫде изложенъ на всички ония промѣни, които ставатъ сега въ свѣта. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, не е свободенъ. Когато нѣкой казва, че е свободенъ, това подразбира относително свободенъ, врѣменно свободенъ. Свободата на съврѣменнитѣ хора е относителна. Младиятъ е свободенъ отъ старостьта, но врѣменно само. Най-първо младиятъ започва съ своята слабость, съ своята немощь, бори се извѣстно врѣме съ нея, докато заякне и мисли вече, че е побѣдилъ. Като достигне върха на своята побѣда, той постепенно започва да остарява. И на стари години пакъ заприличва на малко дѣте. И ще видите този старъ човѣкъ, този мѫдрецъ, който мислилъ, че разбралъ смисъла на живота, сега има нужда други да го прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Старитѣ хора, като малкитѣ дѣца, не могатъ да работятъ. Често хората прибързватъ въ заключенията си и казватъ: този човѣкъ е старъ, онзи е младъ. Обаче, тѣ трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е старъ и какво младъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Старость и младость сѫ два важни процеса, двѣ важни състояния въ живота на човѣка. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. — Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е човѣкътъ. — Азъ съмъ българинъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е българинътъ. Послѣ трѣбва да разберете, какво нѣщо е французинътъ, германецътъ и др. — Това е животно. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е животното. — Това е вълкъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е вълкътъ. Изобщо, съврѣменнитѣ хора сѫ дали извѣстни тълкувания на всички тия нѣща, но повечето отъ тѣхъ не сѫ правилни. Какво нѣщо е, напримѣръ, вълкътъ, това трѣбва правилно да се изтълкува. Щомъ природата го е създала, тя имала прѣдъ видъ нѣщо разумно. Въ икономията на природата вълкътъ изпълнява една почтена служба. Тъй щото, не трѣбва да се гледа само неговата външна форма. Ако, като чиновникъ, не изпълнява службата си добрѣ, тогава той ще остане само съ прозвището вълкъ и навсѣкѫдѣ ще го гонятъ. Той е поставенъ за касиеръ въ нѣкоя банка, но бърка въ касата, взима паритѣ и бѣга. Той е като нѣкой голѣмъ воененъ капацитетъ, като нѣкой генералъ, когото пращатъ на бойното поле да се бие, но този генералъ хуква да бѣга, а подиръ него и войницитѣ бѣгатъ. Слѣдъ това търси редъ причини да се извинява. Казвате: защо трѣбва да бѣга? — Не иска да мре човѣкътъ — нищо повече. — Защо не иска да мре? — Когато сме тукъ, лесно се говори, че трѣбва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърть. Често говорители, оратори излизатъ прѣдъ народа, проповѣдватъ имъ за дългъ, за любовь къмъ отечеството, насърдчаватъ ги да се биятъ, като имъ казватъ: братя, трѣбва да отидете на бойното поле да се биете съ врага си, да се пожертвувате за отечеството си! Трѣбва да сте готови да умрете! Да, тѣзи хора ще се биятъ, ще умиратъ за отечеството си, а вие, които говорите, трѣбва да останете тукъ. Сега, възъ основа на сѫщия моралъ, нѣкой казватъ: християнитѣ трѣбва да водятъ добъръ животъ. — Ако само християнитѣ живѣятъ добрѣ, въпросътъ съ това не се разрѣшава. Вѣрно е, че християнитѣ трѣбва да живѣятъ добрѣ, но и всички останали хора трѣбва да живѣятъ добрѣ. Щомъ живѣемъ, всички трѣбва добрѣ да живѣемъ! Животътъ е създаденъ за разумнитѣ хора. До тази мисъль сѫ се домогнали въ изслѣдванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброятъ, колкото капацитети искате, но ако и безъ тѣхъ вѣрвате, по-добрѣ ще бѫде за васъ; ако не вѣрвате, толкова по-злѣ за васъ. Природата има крайно отвръщение къмъ страхливитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ прѣстѫпницитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ глупавитѣ хора, къмъ онѣзи, които одумватъ, които иждивяватъ силитѣ си напразно. Съ една дума, природата има крайно отвръщение къмъ всички прѣстѫпления, които сегашнитѣ хора вършатъ; тя е толкова разгнѣвена спрѣмо тѣхъ, че постоянно мисли, какво наказание да имъ наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, тѣ ще видятъ и патятъ. Казвате: какво мисли природата? Тя мисли, какъ да накаже всички хора, които сѫ прѣстѫпили законитѣ ѝ. Защо и за какво, тя никому отчетъ не дава. И тъй, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на думитѣ ми. Вѣрата е разуменъ процесъ, или процесъ на разумностьта. Хората трѣбва да живѣятъ добрѣ! Нѣма смисълъ да се измѫчватъ едни-други. Въ Писанието се казва, че Исусъ отишълъ да се кръсти отъ Иоана. Христосъ, който седи по-високо отъ Иоана, отиде при него да се кръсти, съ което даде на хората добъръ примѣръ на смирение. Той каза на Иоана: „Ти трѣбва да ме кръстишъ съ вода!“ Начинътъ, по който Иоанъ кръсти Христа, прѣдставя единъ символъ. Споредъ този символъ всѣки човѣкъ се е родилъ, за да се кръсти. Казва нѣкой: азъ искамъ да кръщавамъ! — И да не искашъ ти, все трѣбва нѣкой да кръсти човѣка. И да искате, и да не искате, все ще ви кръстятъ, но не само чрѣзъ вода, както вие разбирате. Всѣко страдание е кръщение; всѣко изпитание е кръщение. Слѣдъ като се е кръстилъ въ Иорданъ, Христосъ говори за друго нѣкакво кръщение. Значи, Той още не бѣше се докръстилъ. Първото кръщение, съ вода, става лесно. Ще влѣзе човѣкъ въ водата, ще го измиятъ отгорѣ, и всичко се свършва. Слѣдъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрѣзъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото. Понѣкога хората разглеждатъ злото така, като че то не се отнася до тѣхъ. Въ злото, както и въ доброто, се крие извѣстна философия, която трѣбва да се изучава. Нѣкой казва: какъвъ е смисълътъ на козмоса? Човѣкъ може да разбере смисъла на козмоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя животъ. Доколкото животътъ на хората има отношение къмъ козмоса, дотолкова и козмосътъ има отношение къмъ тѣхния животъ. Често хората запитватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Не е важно да знаете, какъвъ е смисълътъ на живота споредъ философитѣ, или споредъ богословитѣ, или споредъ вѣрващитѣ, но въ даденъ случай е важенъ смисълътъ на вашия личенъ животъ. Ако азъ разрѣша този въпросъ, другитѣ въпроси сами по себе си се разрѣшаватъ. Между всички живи сѫщества има едно обединително звено, една непрѣривна връзка. Никой не живѣе за себе си. Ако нѣкой мисли, че живѣе за себе си, това е само привидно така. Въ сѫщность никой не живѣе за себе си. Забѣлѣжете, всѣки клонъ отъ едно дърво живѣе за себе си, но сѫщеврѣменно той има отношение и къмъ дървото; той живѣе и за цѣлото, за самото дърво. Докато е свързанъ съ дървото, той расте, развива се, има и свой животъ. Когато помисли, че може да живѣе вънъ отъ дървото, вънъ отъ цѣлото, клонътъ изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клонетѣ изсъхватъ, тѣ ще извадятъ общо заключение: клонетѣ по дърветата изсъхватъ, когато помислятъ, че могатъ да живѣятъ самостоятелно, независимо отъ живота на цѣлото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания въ съврѣменната култура? — Понеже ученитѣ създадоха нѣщо неправилно въ науката. Тѣ прокараха мисъльта, че трѣбва да подчинятъ природата, да станатъ нейни господари. И днесъ между човѣка и природата има голѣма борба. Започнала се е голѣма война, но ще видимъ, като се завърши тази война, въ края на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човѣкъ побѣди природата, тя ще плаща обезщетение; ако природата побѣди човѣка, той ще плаща. Въ това отношение ученитѣ сѫ раздѣлени на два лагера: едни отъ тѣхъ казватъ, че природата трѣбва да се подчини на човѣка; другитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се подчини на природата. Слѣдователно, когато запитватъ, какво нѣщо е злото, казвамъ: когато хората искатъ да подчинятъ природата на себе си, тѣ създаватъ злото. Който иска да побѣди природата, той носи нещастие, той носи зло въ свѣта. Който живѣе въ съгласие съ живата природа, той е въ царството на доброто. — Дѣ е доброто? — Доброто е всѣкога около васъ. Когато слънцето изгрѣва, това е добро; когато звѣздитѣ изгрѣватъ, това е добро; когато вѣтърътъ духа, това е добро; когато водата тече, това е добро; когато земята ражда, това е добро; когато растенията растатъ и се развиватъ, това е добро. Всичко около насъ е добро, а ние питаме, какво нѣщо е доброто. Нима не е добро да седнешъ на трапезата, да си хапнешъ малко и да се почувствувашъ слѣдъ това въ добро разположение на духа? Нима не е добро, слѣдъ като си билъ три деня гладенъ, да дойде нѣкой при тебе и да ти донесе малко хлѣбецъ? Нѣкой казва: ако гладувамъ три деня, това показва, че волята Божия е такава. — Не, ако ти си гладувалъ три деня безъ нѣкаква важна причина и нищо не си придобилъ отъ този постъ, това вече е резултатъ на човѣшката воля, която иска да побѣди природата. Който яде по три пѫти на день, казва: азъ съмъ въ съгласие съ природата. Който не яде, той казва: азъ съмъ въ разрѣзъ съ природата. Сега, между хората се проповѣдва постъ; въ църквитѣ сѫщо се проповѣдва постъ. И въ единия, и въ другия случай този постъ се разбира въ неядене хлѣбъ, въ лишение отъ храна. Споредъ мене, богатитѣ хора трѣбва да постятъ, а бѣднитѣ — да ядатъ. Защо? — Понеже богатитѣ сѫ яли толкова много, че дори сѫ прѣяли, необходимо е малко да попостятъ. Като постятъ, тѣ трѣбва да дадатъ на бѣдни храната, която биха употрѣбили за себе си. Днесъ се проповѣдва постъ, но бѣднитѣ, безъ да искатъ да постятъ, тѣ го изпълняватъ. И затова бѣднитѣ постоянно се оплакватъ, казватъ: дотегна ни този постъ! Нѣма ли да се свършатъ постнитѣ години, че да дойдатъ добри врѣмена? Като се говори за постъ, трѣбва да се разбере неговия дълбокъ смисълъ. Днесъ значението на поста е изопачено. Постътъ подразбира въздържане отъ зло, отъ прѣстѫпване на Божия законъ, а не отъ неядене на хлѣбъ. Когато човѣкъ пости, той трѣбва да има прѣдъ видъ мисъльта да даде прѣзъ този день храната си на нѣкой, който е гладувалъ и е изгубилъ равновѣсието си. Който пости, той трѣбва да подкрѣпва своя гладенъ братъ, защото никой не живѣе за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непрѣменно трѣбва да бѫде нахраненъ; иначе, той нѣма да бѫде въ състояние да работи. Слѣдователно, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е този за яденето, за храненето. Икономическиятъ въпросъ е построенъ върху процеса на яденето. И съврѣменнитѣ учени, биолози, финансисти и философи разрѣшаватъ този въпросъ, защото е отъ първостепенно значение за цѣлокупния животъ. Всѣка държава трѣбва да живѣе добрѣ! И всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ! Всѣки човѣкъ трѣбва да има не само храна, но той трѣбва да има и въздухъ, и вода, и свѣтлина, и жилище. И самата природа е създала човѣка по този начинъ. Човѣкъ има жилище — неговото тѣло; той има два прозореца — двѣтѣ очи, прѣзъ които влиза свѣтлината; една вентилация — носътъ; главенъ входъ — устата, тази икономическа мрѣжа, въ която се поставятъ всички необходими провизии за подкрѣпа на организъма. Човѣкъ има и два телефона, т. е. двѣтѣ уши, чрѣзъ които се съобщава съ външния свѣтъ. Сега, ако разискваме върху въпроса, защо Христосъ отиде при Иоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Иоана? Отношението между тѣхъ е такова, каквото между слабия и силния. Силнитѣ трѣбва да отиватъ при слабитѣ, да имъ помагатъ. Значи, Исусъ отиде при Иоана да му помогне — нищо повече! Христосъ каза на Иоана: „Ти проповѣдвашъ едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатитѣ не искатъ да се разкайватъ, затова главата ти ще снематъ. Сега, като ме кръстишъ, съ този актъ ще направимъ единъ договоръ, че ти нѣма да бѫдешъ малодушенъ, нѣма да се страхувашъ. И главата ти да снематъ, ти ще докажешъ на хората, че това, което проповѣдвашъ, е вѣрно. При това, ще знаешъ, че не само ти ще пострадашъ, но и азъ ще пострадамъ. На тебе главата ще снематъ, а мене на кръстъ ще приковятъ. Когато ме приковятъ на кръста, ти ще дойдешъ да ми помагашъ. Днесъ мнозина мислятъ, че като умратъ, всичко съ тѣхъ се свършва. Не, като умре човѣкъ, като замине за другия свѣтъ, той оттамъ ще помага на хората. Докато човѣкъ е въ тѣлото си, той е слабъ; излѣзе ли отъ него, той става силенъ, мощенъ, може да помага и на другитѣ. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ мяза на длъжникъ, който има да дава най-малко на хиляда души. Щомъ излѣзе отъ дома си, който отъ кредиторитѣ го срѣща, казва му: ти си безчестенъ човѣкъ, не издържашъ на обѣщанията си! Ти си крадецъ, трѣбва да платишъ дълга си! Единъ го срѣща, другъ го срѣща, викатъ му, хулятъ го, и той се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Казвамъ на този човѣкъ: излѣзъ отъ тази държава на полицитѣ, разплати се съ всички кредитори, и ще бѫдешъ свободенъ гражданинъ. Тогава, който отъ твоитѣ кредитори те срещне, ще каже: радвамъ се, че те срѣщамъ. Ти си честенъ, добъръ платецъ. Сега можешъ свободно да се разхождашъ. Такова е състоянието на всѣки, който може свободно да излиза отъ тѣлото си. Съврѣменнитѣ хора иматъ работа само съ полици. Идете въ народното събрание, ще видите, че тамъ се разправятъ само съ полици; идете въ църквитѣ, и тамъ се разправятъ съ полици; идете въ обществената безопасность, и тамъ се разправятъ съ полици. Навсѣкѫдѣ има разправии само съ полици. Често хората сѫдятъ нѣкого, обвиняватъ го, че искалъ да внесе нѣкакъвъ прѣвратъ, да внесе новъ държавенъ строй, вслѣдствие на което объркалъ свѣта. Казвамъ: свѣтътъ е обърканъ отъ осемь хиляди години насамъ. Кой го е объркалъ? Споредъ васъ, еди-кой си човѣкъ обърква сегашния свѣтъ. Ами досега кой е объркалъ свѣта? Казватъ нѣкои, че религиознитѣ, духовнитѣ хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, отъ направенитѣ досега статистически свѣдения, извѣстно е, че въ България има повече отъ 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тѣзи хора? Тия хора все духовни ли сѫ? Азъ правя прѣводъ на думата „психопатъ“ и намирамъ, че тя не е лоша дума. Думата „психопатъ“ е образувана отъ думитѣ „психо, психея“ — душа, и „патосъ“ — увлѣчение, разположение. Значи, „психопатъ“ е човѣкъ, който душевно е добрѣ разположенъ. Хората не приематъ това тълкувание, но то си остава за тѣхъ. Психопатъ е човѣкъ, който не тълкува нѣщата, както хората ги разбиратъ, вслѣдствие на което влиза въ извѣстно стълкновение съ тѣхъ. Понѣкога той прѣувеличава нѣщата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трѣбва. Той е станалъ чрѣзмѣрно чувствителенъ. Като казвате, че психопатътъ е анормаленъ човѣкъ, питамъ: коя е нормата за нормалния човѣкъ? Анормаленъ е този, на когото нервната система е пропукана, та голѣма часть отъ неговата енергия изтича навънъ. Неврастеникъ пъкъ е този човѣкъ, който по нѣщо се отличава отъ другитѣ, прогресиралъ е въ нѣкоя область. Не е лошо човѣкъ да има развита нервна система, но лошото е, когато ставатъ пропуквания въ нея. Това положение е подобно на прѣкѫсването, което става нѣкѫдѣ въ електрическата инсталация, вслѣдствие на което съобщенията не ставатъ правилно. Думата психопатъ днесъ я взиматъ въ извратенъ смисълъ; подъ психопатъ разбиратъ човѣкъ, на когото умътъ малко не достига. Оттукъ може да се извади слѣдното заключение: ако умътъ на нѣкой човѣкъ стига, за да направи нѣкакво прѣстѫпление, той не е психопатъ; ако умътъ на нѣкого стига, за да изопачи единъ законъ, да го заобиколи и да се оправдае прѣдъ хората, той не е психопатъ. Сега, въпросътъ не е за споръ, да се поставя едно учение прѣдъ друго. Когато става дума, кое учение, или коя религия е права, азъ изхождамъ отъ слѣдното гледище: въ природата има само една свѣтлина. Всички огньове, всички свѣтлини, които сѫществуватъ на земята, сѫ произлѣзли все отъ слънцето. Коя е нормата, която опрѣдѣля силата на разнитѣ свѣтлини? — Слънцето. Ако слънцето би загаснало само за единъ моментъ, вие не бихте могли да запалите нито единъ огънь. Слѣдователно, щомъ вашето кандило гори, щомъ вашата свѣщь гори, щомъ вашиятъ огънь гори, бѫдете увѣрени, че и слънцето е въ нормално състояние. На това основание, когато вие мислите добрѣ, когато сте разположени добрѣ, трѣбва да знаете, че въ дадения случай и много други сѫщества мислятъ като васъ. Не сте само вие, които мислите така. Разумната природа е норма за всички нѣща. Казвамъ: ако прослѣдите живота, ще видите, че между минералитѣ, растенията, животнитѣ, човѣка и сѫществата надъ човѣка има тѣсна, непрѣривна връзка. Споредъ менъ минералитѣ прѣдставятъ зачатъчно състояние на живота. Тѣ сѫ дълбоко заровени въ земята. Онѣзи минерали пъкъ, които сѫ поникнали, които сѫ подали нѣкои отъ своитѣ части надъ повърхностьта на земята, тѣ сѫ растенията. Тъй щото, когато минералътъ разрѣши единъ важенъ въпросъ въ своя животъ, той пониква и минава въ фазата на растение: Долната часть на растенията — коренитѣ, оставатъ въ земята. Растенията не сѫ още напълно свободни. Слѣдъ като хиляди години наредъ сѫ мислили, какъ да освободятъ главитѣ си, коренитѣ, отъ гѫстата материя и да придобиятъ свободата си, тѣ се явили като животни; въ това състояние тѣ разрѣшили онзи въпросъ, който, като растения, не могли да разрѣшатъ. Животнитѣ, обаче, останали за дълго врѣме при лоши, неблагоприятни условия за тѣхното развитие. Трѣбвало най-послѣ да дойде човѣкътъ, дълго врѣме да мисли върху тази задача, докато намѣри начинъ, какъ да се освободи. Въпросътъ, който животнитѣ не могли да разрѣшатъ, човѣкътъ го разрѣшилъ. У животнитѣ, благодарение на тѣхната неразумность, се създадоха редъ страсти, съ които се самоизтрѣбваха едни-други. Прѣстѫпленията, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ далечно наслѣдство на млѣкопитаещитѣ. Ако хората се върнатъ къмъ миналото, да разгледатъ живота на своитѣ прадѣди, тѣ биха се ужасили прѣдъ вида на онова страшно разрушение, на онѣзи жестоки войни и състезания между хората. Сегашнитѣ войни блѣднѣятъ прѣдъ миналитѣ. Можеби бѫдещитѣ войни, въ които ще пуснатъ въ ходъ задушливитѣ газове, донѣкѫдѣ биха могли да наподобятъ разрушението и жестокостьта на миналитѣ. Страшно разрушение е сѫществувало нѣкога въ свѣта! И най-послѣ, човѣкътъ, съ своята мисъль, се явилъ въ свѣта, да тури край на това разрушение, да тури редъ и порядъкъ на нѣщата. Когато човѣкътъ се е явилъ въ рая, чрѣзъ мисъльта си, той е внесълъ миръ и спокойствие по цѣлата земя. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ въ свѣта. Обаче, слѣдъ грѣхопадането, пакъ настава това разрушение между хората, както и между народитѣ. Питамъ: дѣ се крие разрѣшението на положението, въ което се намира сегашното човѣчество? И сега пакъ трѣбва да дойде човѣкътъ, съ своята нова, права мисъль, да разрѣши всички въпроси. Разрѣшението на тия въпроси не е достояние само на единъ човѣкъ, нито пъкъ е достояние само на единъ народъ. Единъ човѣкъ, единъ народъ може да разрѣши само единъ въпросъ, но разрѣшението на всички въпроси прѣдставятъ задача на цѣлокупното човѣчество. То трѣбва да вземе участие въ тази велика задача, която ангажирва всички еднакво. Съврѣменнитѣ държави съзнаватъ това нѣщо и работятъ за реализиране на тази задача. Христосъ дойде на земята съ велика мисия. Той искаше да покаже на съврѣменнитѣ европейски народи, какъ трѣбва да постѫпватъ. Всичко, което проповѣдваше Христосъ на врѣмето си, се отнасяше за сегашнитѣ врѣмена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голѣма криза. Ако искате да се освободите отъ тази криза, единственото разрѣшение седи въ приложението на това, което сега проповѣдвамъ. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите отъ голѣма катастрофа; не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ: „Не е далечъ врѣмето, когато тази катастрофа ще дойде“. Какъ ще дойде тази катастрофа? Наближило е врѣме да дойдатъ учени, които съ своето изкуство ще запалятъ въздуха. Прѣдставете си, че въздухътъ около цѣлата земя се запали! Какво ще стане тогава съ съврѣменната култура? Писанието казва, че цѣлата земя ще бѫде обхваната отъ огънь и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това врѣме. Ако хората не приложатъ закона на Любовьта, въздухътъ непрѣменно ще се запали, и тогава земята ще прѣчисти добритѣ и лошитѣ. Обаче, добритѣ нѣма да изгорятъ; тѣ ще прѣминатъ прѣзъ огъня, ще се прѣчистятъ, а лошитѣ, които сѫ въ противорѣчие съ природата, ще изгорятъ, ще се стопятъ, както изгарятъ труповетѣ на умрѣлитѣ въ специални пещи, крематории. Казвамъ: само по този начинъ ще изчезнатъ противорѣчията въ свѣта, които сѫ причина за редъ болести. Благодарение на противорѣчията съврѣменнитѣ хора не сѫ разрѣшили въпроса, какво е отношението имъ къмъ природата, и постѫпватъ ли спрѣмо нея право, или не. Тѣ казватъ: условията не ни помагатъ да постѫпваме право спрѣмо природата. Не, условията не оправдаватъ хората. Ако съмъ човѣкъ, ако мисля за своето благо, азъ трѣбва да зная, че имамъ отношения, освѣнъ къмъ частитѣ, още и къмъ цѣлото. Щомъ съзнавамъ това, трѣбва ли да допущамъ нѣкакво нещастие въ своя животъ, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другитѣ хора? Щомъ съзнавамъ това, щомъ съмъ разуменъ човѣкъ, азъ ще допусна въ живота си само онова благо, което по сѫщия законъ ще се прѣдаде и върху милиони хора още. Законътъ и за нещастията и за щастията, и за злинитѣ и за добринитѣ, е единъ и сѫщъ. Тѣ еднакво се прѣдаватъ отъ цѣлото къмъ частитѣ, и отъ частитѣ къмъ цѣлото. Сега, хората отъ всички страни започватъ вече да съзнаватъ влиянието на чистата, Божествена мисъль върху човѣка. Всички добри хора трѣбва да се сплотятъ, да насочатъ мисъльта си въ една посока — за прѣустройване на свѣта. Ако всички майки кажатъ: не искаме вече войни! — тѣ биха имали успѣхъ. Ако всички майки кажатъ на дѣцата си, докато сѫ още въ утробата имъ, че не искатъ да воюватъ, не искатъ да вършатъ убийства, тѣзи дѣца, като се родятъ, ще носятъ идеитѣ на своитѣ майки. Тѣ ще станатъ проводници на новитѣ мисли, ще работятъ за оправянето на свѣта. Ако синътъ иска да се жени, бащата трѣбва да му каже: ако се женишъ, за да раждашъ прѣстѫпници, да се убиватъ едни-други, по-добрѣ не се жени. Ако пъкъ се женишъ, за да родишъ добри синове и дъщери, които да помагатъ на своитѣ ближни, тогава можешъ да се женишъ. Сега се търсятъ добри хора въ свѣта! Ако се раждатъ добри хора, женитбата има смисълъ. Добритѣ хора трѣбва да работятъ братски за подигането на свѣта. Добритѣ хора трѣбва да заематъ служби, които живата природа е опрѣдѣлила. „Дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски.“ Назаретъ прѣдставя низкото, бѣдното положение, отъ което ние произлизаме. Въ това отношение Назаретъ е прозвище. Галилей е хубавото, красивото въ живота. Галилей е область, въ която се намира Назаретъ. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да подържатъ въ себе си хубавото, красивото. Тѣ трѣбва да подържатъ великата идея за човѣщина. Тази идея е потрѣбна за разумнитѣ хора толкова, колкото здравето е потрѣбно за болния. Болниятъ не се нуждае отъ богатство, но отъ здраве. Докато е боленъ, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде. Кое е най-важното за невѣжия, за малкото дѣте? — Да стане ученъ човѣкъ. Подъ думата „ученость“ азъ разбирамъ това знание, което може да освободи човѣка отъ всички ограничителни условия на живота. Кое е най-важното за човѣка, който е попадналъ въ тъмнина? — Свѣтлината. Той иска да намѣри пѫтя, по който трѣбва да върви. И тъй, при сегашнитѣ условия нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ разуменъ, да разбира отношенията между хората, да познава законитѣ и да изучава езика на природата. Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ природата. Запримѣръ, ученитѣ казватъ, че тѣлата отъ топлината се разширяватъ, а отъ студа се свиватъ. Тѣ не даватъ никакво обяснение, какво отношение има разширението и свиването къмъ човѣка. Хората не сѫ прослѣдили да знаятъ, какви промѣни ставатъ у тѣхъ, когато иматъ нѣкакви приятни, или неприятни чувства. Когато човѣкъ има нѣкакво приятно чувство, нека измѣри рѫката си, или врата си и да види, каква промѣна става въ него. Послѣ, нека измѣри рѫката и врата си при неприятно чувство. Въ първия случай той ще забѣлѣжи едно малко разширение на рѫката и на врата си. Въ втория случай, обаче, той ще забѣлѣжи едно малко свиване. Казвате: човѣкъ е разуменъ, той знае законитѣ, може да се справи съ всички трудности. Вѣрно е, че човѣкъ е разуменъ, но често този разуменъ човѣкъ, като се намѣри въ трудно положение, замисля се за бѫдещето, уплашва се и се самоубива. Въ това отношение заекътъ, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши, не се самоубива, но даже запазва присѫтствие и може да мисли. Има примѣри отъ живота на заека, когато въ най-трудното положение на живота си, той мисли като философъ. Запримѣръ, когато го погне нѣкоя хрътка, която бѣга по-бързо отъ него, понеже заекътъ надолу бѣга по-мѫчно, отколкото нагорѣ, щомъ го настигне хрътката, той изведнъжъ се слегне, и хрътката, както се е засилила, прѣскача го. Въ тозъ моментъ заекътъ скача и удря на противоположна страна. Значи, като бѣга отъ хрътката, заекътъ мисли, какъ да се освободи отъ нея. Когато го гони копой, той има другъ начинъ на бѣгане. Тогава заекътъ започва да се върти, като че играе нѣкакво българско хоро; послѣ изведнъжъ подскача на разстояние десеть крачки отъ центъра и избѣгва. По този начинъ заекътъ дава на копоя една геометрическа задача за разрѣшение. И слѣдъ това ще кажете, че заекътъ билъ страхливъ, билъ глупавъ. Заекътъ не е глупавъ, но глупавъ е онзи съ пушката, който го гони. Заекътъ казва на онзи, който го прѣслѣдва: ти си човѣкъ, но докато ме гонишъ съ пушката си, нещастията никога нѣма да избегнатъ отъ твоята глава. Както хръткитѣ и копоитѣ ме гонятъ, така ще те гонятъ твоитѣ лоши мисли, докато поумнѣешъ и видишъ послѣдствията на твоитѣ дѣла. Прѣстани да ме гонишъ! Дългитѣ уши на заека показватъ голѣма интелигентность. И ако хората, съобразно степеньта на своето развитие, бѣха толкова умни, колкото заека, свѣтътъ би се оправилъ досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророкъ Исайя казва: „Волътъ познава господаря си и се връща въ яслитѣ си. Израиль не познава Бога и не се връща дома си.“ Кой седи по-горѣ? Волътъ познава господаря си, а човѣкъ, на когото Богъ е далъ разумность, той се отрича отъ тази разумность и казва: азъ самъ ще уредя живота си. Хиляди години вече, откакъ човѣкъ урежда живота си, но и досега още не го е уредилъ. Казвамъ: има единъ обикновенъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ. Той е Иоановиятъ, т. е. начинътъ, по който днесъ хората се разплащатъ. Иоанъ бѣше старозавѣтникъ. Той прѣдставяше стария законъ: имашъ да давашъ, ще дадешъ, по задължение. Христосъ, обаче, показа на хората другъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ: ликвидиране по закона на Любовьта — да дадешъ отъ любовь. Христосъ нѣмаше прѣдъ видъ онази любовь, която не носи свобода на човѣка, която не е въ състояние да прѣмахне страха у човѣка, или която не е въ сила да прѣмахне злобата, болеститѣ, страданията и всички лоши условия въ живота. Това не е любовь. Любовьта, за която Христосъ говори, носи красота, радость, щастие. Тази любовь има прѣдъ видъ благото на всички сѫщества. Слѣдователно, ако нѣкои хора казватъ, че сѫ остарѣли, причината на това сѫ тѣхнитѣ стари разбирания. Стариятъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, ако иска да стане младъ. Съврѣменнитѣ хора и досега още носятъ мислитѣ и разбиранията на хиляди поколѣния прѣди тѣхъ. Бащата казва на сина си: ти ще остарѣешъ, трѣбва да си направишъ кѫща, да се осигуришъ. И наистина, съврѣменнитѣ хора всичко знаятъ: и кѫщи могатъ да градятъ, и дрехи знаятъ да шиятъ, и университети свършватъ, и генерали, и министри, и князе, и царе ставатъ, но животътъ е все сѫщиятъ. Царьтъ живѣе като простия, и простиятъ живѣе като царя. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь, но споредъ мене царь може да бѫде само онзи човѣкъ, който се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото. Който не се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото, той е робъ на условията. Той може само да носи името царь, безъ да е такъвъ. Единъ мой познатъ, който е слѣдвалъ въ Бостонъ по медицина, ми разправяше слѣдния интересенъ случай за единъ царь. Вървя, казва той, изъ бостонскитѣ улици, и виждамъ срѣщу мене иде единъ високъ човѣкъ, около два метра, съ корона на глава, съ мантия и съ жезълъ въ рѫка. Всички хора минаватъ-заминаватъ покрай него, никой не му обръща внимание. Чудя се, какъ тия американци не му обръщатъ внимание. Мисля си: какъ е дошълъ този европейски царь въ Бостонъ? Като минахъ покрай него, обърнахъ се да го изгледамъ отзадъ, но какво бѣше очудването ми, когато на гърба му видѣхъ залѣпени реклами отъ една фабрика. Казвамъ: всѣки човѣкъ е царь, но ако на гърба му сѫ залѣпени рекламитѣ на всички негови прѣстѫпления, какъвъ царь е той? Като се говори за царь, подразбирамъ истинския човѣкъ. Съврѣменниятъ човѣкъ носи на гърба си написани не едно, но много прѣстѫпления. Питамъ: трѣбва ли да се прѣпорѫчва съ тѣхъ? Днесъ хората гледатъ да се освободятъ отъ външнитѣ прѣстѫпления, а за вѫтрѣшнитѣ не мислятъ. Обаче, и външнитѣ, и вѫтрѣшнитѣ прѣстѫпления се пишатъ не само на книга, както днесъ, но тѣ се пишатъ и върху цѣлото тѣло на човѣка. Единъ день вие ще срещнете сѫщества, по-напреднали отъ васъ. Какъ ще ги погледнете? Единъ день ще срещнете сѫщества, които сѫ очаквали отъ васъ любовь, но вие не сте имъ дали; единъ день ще срещнете ваши братя, които сѫ очаквали помощь отъ васъ, но не сте имъ дали. Какъ ще ги погледнете? Казвате: какъвъ смисълъ имаше въ това, да дойде Христосъ на земята и да пострада? Не можа ли Той да се спаси? — Христосъ разполагаше съ голѣми сили, Той можа да се спаси. Казано е въ Писанието, че Христосъ можа да извика на помощь 12 легиона ангели. Въ всѣки легионъ има по 6,000 ангели. Само единъ отъ тия ангели разполага съ такава мощна сила, че е въ състояние въ една нощь да изтрѣби 150 хилядна армия добрѣ въорѫжена, нито единъ войникъ да не остане отъ нея. Тогава, колко такива ангели сѫ нужни за изтрѣбването на българитѣ отъ лицето на земята? Ако дойдатъ 30 ангели, нито единъ българинъ нѣма да остане на земята. Дойдатъ ли 6,000, тѣ ще унищожатъ цѣлото човѣчество. Обаче, въпросътъ не седи въ това, да се изтрѣби човѣчеството. Важно е, да се подигне човѣчеството чрѣзъ доброто. Доброто се отличава отъ злото по това, че всѣкога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е любовьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е мѫдростьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е истината. Тѣ сѫ вѣчни процеси. Желанието на всички хора да бѫдатъ свободни се дължи, именно, на любовьта въ тѣхъ, която е въ състояние да ги освободи. Нѣкой казва: това е празна работа, то е само за дѣца! Питамъ: кое е реалното, кое е сѫщественото въ живота? Често ние произнасяме името Божие, но въ това хубаво име се вършатъ днесъ голѣми прѣстѫпления. Какви ли прѣстѫпления не сѫ се вършили и въ миналото все въ това свето име! Христосъ казва: „Иде часъ и сега е, когато всѣки, който ви убие, ще мисли, че служба принася на Бога“. И съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като убиватъ прѣстѫпницитѣ и лошитѣ хора, свѣтътъ ще се оправи. Ако, наистина, свѣтътъ можеше да се оправи чрѣзъ убийства, и безъ това всѣка година се гильотиниратъ около 35 милиона хора, при това свѣтътъ още не е оправенъ. Значи, въпросътъ не може да се разрѣши по този начинъ. Всѣка година се гильотиниратъ 35 милиона хора, а вмѣсто тѣхъ се раждатъ около 40 милиона. Слѣдователно, петь милиона хора идатъ повече отъ тия, които заминаватъ за онзи свѣтъ. Злото избива 35 милиона, а любовьта изпраща 40 милиона. Интересно е да се прослѣди, въ края на краищата, кой ще има надмощие. Най-послѣ рѫцѣтѣ на злото ще отслабнатъ, и то нѣма да може повече да коли. Злото ще рѣже, докато капитулира. Вратоветѣ на хората ще станатъ толкова жилави, че никакъвъ ножъ не ще може да ги лови. Ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ вратове ще иматъ такова свойство, че щомъ се допре ножъ до тѣхъ, той ще отскочи, ще се счупи, но вратоветѣ ще останатъ непокѫтнати; ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ тѣла ще бѫдатъ така устроени, че всѣка граната, хвърлена върху тѣхъ, ще се стопи, безъ да причини нѣкаква поврѣда. Питамъ тогава: какъ ще се убиватъ хората? Ще дойде врѣме, когато лошитѣ хора и прѣстѫпницитѣ нѣма да се убиватъ, но ще ги приспиватъ, да си почиватъ, а добритѣ хора ще си вършатъ работата. Това врѣме иде, не е далечъ; въпросътъ е, сега какво трѣбва да се прави. За далечното бѫдеще е лесно да се постигне всичко, но днесъ още лошитѣ хора не могатъ да се приспиватъ. Запитали едного: какъ вървятъ работитѣ ти? — Въ много трудно положение съмъ. — Ами послѣ какво ще стане? — Най-послѣ ще свикна. Обаче, азъ отивамъ по-далечъ. Въпросътъ не е въ това, да свикне човѣкъ съ злото, но има единъ естественъ начинъ, по който той може да се освободи отъ неговото влияние. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на своитѣ лоши мисли, чувства и дѣйствия. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на всички болести. Това е наука! И въ тази наука се крие смисълътъ на живота. Бѫдещитѣ науки нѣма да се занимаватъ съ паталогическитѣ състояния на хората, но ще изучаватъ тѣхнитѣ здравословни състояния. Да допуснемъ, че нѣкой търговецъ изгубва сто хиляди лева и отстава безъ петь пари въ джоба си, нѣма съ какво да си купи хлѣбъ. Той се чуди, какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, дѣца гладни, не може да понесе това положение. Най-послѣ му дохожда мисъльта, да се самоубие. Казвамъ: това е състояние на затѫпяване. Въ свѣта сѫществуватъ много ресурси, чрѣзъ които човѣкъ, и въ най-тежкото си положение, може да бѫде спасенъ. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законитѣ на природата, вие ще се домогнете до тѣзи ресурси и ще бѫдете спасени. Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на тази мисъль. Той се отнася до единъ казанлъчанинъ, който прѣди войната билъ директоръ на една прогимназия. До това врѣме той билъ голѣмъ безвѣрникъ и често проповѣдвалъ на ученицитѣ си, че Богъ не сѫществува, че човѣкъ самъ урежда живота си, самъ кове сѫдбата си. Въ послѣдната война той взелъ участие въ сраженията съ гърцитѣ и при едно отстѫпление на нашитѣ войски едва успѣлъ да се скрие въ една пещера, дѣто прѣкаралъ цѣли три деня гладенъ, безъ хапка хлѣбъ. Гладътъ започналъ тъй силно да го мѫчи, че въ това врѣме му дошло на умъ да се обърне къмъ Бога. Той казалъ: Господи, баща ми и майка ми сѫ говорили, че Ти сѫществувашъ, но азъ не вѣрвамъ въ това. Какво ме ползува въ този моментъ твоето сѫществуване, когато азъ умирамъ отъ гладъ? Ако можешъ да ме извадишь отъ това трудно положение, ще повѣрвамъ, че сѫществувашъ. Обѣщавамъ, че като се върна въ България, ще събера всички мои ученици, на които съмъ проповѣдвалъ, че нѣма Богъ, и ще ги убѣдя въ противното. Като произнесълъ тази молитва, засмѣлъ се и чистосърдечно си казалъ: като нѣма друга работа, човѣкъ си бръщолеви. Обаче, не се минало и половинъ часъ, той видѣлъ — една костена жаба влѣче половинъ килограмъ хлѣбъ, оставила го прѣдъ пещерата и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, добилъ сила и продължилъ пътя си. Като се върналъ дома си, той събралъ всички свои ученици и казалъ: дѣца, по-рано азъ ви проповѣдвахъ, че нѣма Богъ, но отъ единъ важенъ фактъ се убѣдихъ напълно въ сѫществуването на Бога. И разказалъ всичко на ученицитѣ. Досега нито Кантъ, нито други нѣкои философи можаха да ме убѣдятъ, че Богъ сѫществува, обаче, костената жаба успѣ да ме убѣди въ това. Този човѣкъ билъ силенъ въ проповѣдьта си, защото разправялъ своя жива питность. Казвамъ: великата Истина трѣбва да се опита, да придобиемъ опитность, върху която да градимъ нашето бъдеще вѣрую. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ такова вѣрую, въ което абсолютно да не се съмняватъ. Казвамъ: ако сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ нѣкакъвъ Висшъ принципъ, съсрѣдоточатъ мисъльта си къмъ Него, — да помогне Той за оправянето на свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Даже само християнитѣ, ако желаятъ, ще могатъ да оправятъ свѣта. Въ петь години отгорѣ свѣтътъ може да се поправи. За това нѣма никакви прѣпятствия. Единственото прѣпятствие е личниятъ интересъ на хората. Двама братя, които били въ голѣма вражда помежду си, случайно попаднали плѣнници на едно и сѫщо мѣсто, и били прѣдадени на единъ войникъ, да ги убие заедно съ другитѣ плѣнници. Като се видѣли, двамата братя се спуснали единъ къмъ другъ, цѣлунали се и казали: отсега нататъкъ нѣма защо да споримъ. И двамата ще отидемъ на онзи свѣтъ. Хайде, поне тукъ да се помиримъ! Войникътъ, който ги придружавалъ, запиталъ, защо се пригръщатъ и цѣлуватъ. Тѣ му казали, че сѫ родни братя и се примиряватъ, защото досега били скарани. Той имъ отговорилъ: щомъ е така, вървете по домоветѣ си, и азъ ви пущамъ на свобода, да живѣете по новия начинъ. Има единъ езикъ въ природата, който е еднакъвъ за всички растения, за всички животни и за всички хора. Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, отъ който се вижда, че дѣйствително сѫществува общъ езикъ за всички сѫщества въ природата. Едно малко момиченце изгубило родителитѣ си и се забъркало изъ една гора. То започнало да плаче, да вика, да търси майка си. По едно врѣме то видѣло една мечка въ гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до нея и я запитало: кажи ми, дѣ е мама? Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба ѝ. То се качило на нея, и тя продължила пѫтя си прѣзъ гората, да заведе дѣтето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видѣла, че бащата и майката на дѣтето се качили на една канара, понеже се уплашили отъ нея. Като видѣли момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: слѣзъ, мама, отъ гърба на мечката! Тѣ се уплашили отъ нея, а дѣтето свободно седѣло на гърба ѝ. Слѣдъ това мечката пакъ се снишила, момиченцето слѣзло отъ гърба ѝ и радостно отишло при майка си. Мнозина ще кажатъ, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.“ За забѣлѣзване е, че днесъ хората сѫ изгубили всѣкаква вѣра. Обезвѣряването е дошло вече до своя краенъ прѣдѣлъ. Тѣ нѣматъ вѣра едни въ други. Мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и жената нѣма вѣра въ мѫжа си; синътъ нѣма вѣра въ баща си, и бащата нѣма вѣра въ сина си; дъщерята нѣма вѣра въ майка си, и майката нѣма вѣра въ дъщеря си. Навредъ въ свѣта сѫществува крайно обезвѣряване. И всички хора, които сѫ се обезвѣрили, проповѣдватъ нѣкаква свобода. Всички трѣбва да се върнатъ къмъ истинската вѣра и да знаятъ, че ако тѣ не вѣрватъ въ баща си, въ майка си, въ брата си, въ сестра си, въ приятелитѣ си, никакъвъ редъ и порядъкъ не може да се въведе въ свѣта. Какво могатъ да проповѣдватъ тия хора? Ще проповѣдватъ за Христа, че страдалъ, че билъ разпнатъ на кръстъ. И слѣдъ това ще плачатъ за Него. Казвамъ: вие не плачете за брата си, който страда, а за Христа ще плачете. Христосъ, за когото плачете привидно, е въ вашия братъ, който страда и вика за помощь. Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е само онова учение, което носи свобода за всички сѫщества безъ изключение: за всички растения, за всички животни и за всички хора. Отдѣто и да дойде, щомъ носи свобода за всички живи сѫщества, това учение е право. Азъ не говоря за врѣменната свобода. Ако е въпросъ за врѣменна свобода, българитѣ, напримѣръ, придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днесъ още тѣ не сѫ свободни. Сега трѣбва да дойде нѣкой другъ, пакъ да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега, не зная. Не само българитѣ нѣматъ свобода, но и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ хората тепърва трѣбва да се освобождаватъ. Ако отидете въ Лондонъ, напримѣръ, тамъ има квартали отъ 45—50 хиляди души жени, дѣца и мѫже; дѣцата отъ тия квартали не знаятъ баща си и майка си. Ако нѣкой чужденецъ попадне въ такъвъ кварталъ, непрѣменно стражарь трѣбва да го придружава. Който мине прѣзъ такъвъ кварталъ, той се излага на нѣкаква опасности. Това не е само въ Лондонъ, но и въ Ню-Йоркъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ — въ всички голѣми градове. Даже и въ малката България има такива квартали, прѣзъ които човѣкъ не може свободно да върви. Щомъ човѣкъ се разгнѣви, той много не му мисли, готовъ е вече куршумъ да тегли. Ако пъкъ не тегли куршумъ, ще каже обидни думи на човѣка, но послѣ ще съжалява: не трѣбваше така да постѫпвамъ. Всѣки човѣкъ има по единъ такъвъ кварталъ задъ ушитѣ си, дѣто е центърътъ на разрушението, съ по 45—50 хиляди жители. Има единъ начинъ за спасение отъ жителитѣ на тия квартали. Има единъ начинъ за придобиване на свобода. Като казвамъ, че има единъ начинъ за придобиване на свобода, азъ не отричамъ и другитѣ начини, не казвамъ, че всички усилия на човѣчеството за свобода не сѫ на мѣстото си; казвамъ, че човѣчеството днесъ се нуждае отъ особена запалка, която да даде потикъ, да даде силенъ тласъкъ напрѣдъ. У всички хора има добро желание да придобиятъ тази запалка, за да разбератъ, че свободата дѣйствува по единъ начинъ и трѣбва да бѫде обща за всички хора. Докато човѣкъ иска свобода само за себе си, той е на кривъ пѫть. Иска ли свобода и за себе си, и за другитѣ, той е на правъ пѫть. Желаешъ ли добро и на себе си, и на другитѣ хора, ти си на правъ пѫть. Сега, като ставате сутринь, запитвайте се, отдѣ сте дошли, какъ сте дошли, какъ сте придобили всичко, което имате въ себе си. Безъ да мислите върху тия въпроси, вие казвате: родилъ съмъ се, но единъ день ще умра, ще свърша живота си. Казвамъ: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо, когато мислите, че сте свършили, вие ще се намѣрите въ противорѣчие. Вие ще се намѣрите въ положението на оногова, който ималъ да плаща една полица отъ сто хиляди лева, но като нѣмалъ възможность да я плати, рѣшилъ да се самоубие. Качилъ се на една скала и оттамъ се хвърлилъ. Обаче, той не успѣлъ да се самоубие, но счупилъ само двата си крака. Като се видѣлъ въ това положение, той още повече се отчаялъ и казалъ: ако краката ми бѣха останали здрави, щѣхъ да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По сѫщия начинъ мислятъ мнозина. Тѣ се надѣватъ, като умратъ, да изплатятъ полицитѣ си. Не, като умратъ, тѣ нито полицитѣ си изплащатъ, нито животъ иматъ. Ето защо, при сегашното положение, по-изгодно за човѣка е да бѫде съ здрави крака и полека да изплаща полицата си. Задъ всѣки кредиторъ се крие единъ ангелъ, който опитва хората. Когато повѣрвате, че вашиятъ кредиторъ е честенъ човѣкъ и въ него, както въ всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите въ вашия кредиторъ, както момъкъ се влюбва въ мома и е готовъ да колѣничи прѣдъ нея, този кожодеръ, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: азъ съмъ готовъ не само да ти простя дълга отъ сто хиляди лева, но отгорѣ на това да ти дамъ още сто хиляди. Това сѫ правили хората, и пакъ го правятъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да се побратимятъ. Спасението на човѣчеството е въ братството. Това трѣбва да се проповѣдва на хората! Днесъ всички хора спорятъ, коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трѣбва да проповѣдватъ учението на природата. Всички хора трѣбва да станатъ нейни съработници. Всички трѣбва да се кръщаватъ заедно съ нея! Кѫдѣ? Всички трѣбва да се кръщаватъ въ онази рѣка, отъ която Любовьта изтича. Всички трѣбва да се кръщаватъ въ езерото на Мѫдростьта, въ което Любовьта се влива. И най-послѣ, всички трѣбва да стѫпятъ здраво на онази почва, върху която се излива дъжда на Истината. Тъй щото, навсѣкѫдѣ ще се потопите по три пѫти: ще се потопите три пѫти въ рѣката на Любовьта; послѣ ще се потопите три пѫти въ езерото на Мѫдростьта и най-послѣ ще се изложите три пѫти на душа на Истината. Само по този начинъ може да се влѣзе въ Царството Божие. Който не се е потопилъ по три пѫти въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, той не може да влѣзе въ Царството Божие, нито може да разрѣши нѣщо въ свѣта. Това не сѫ празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ“. Сега, като говоря, азъ повишавамъ малко гласа си. Обаче, силата на думитѣ не седи въ високото изговаряне; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ истинни и приложими; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божественото у човѣка. Казвате; трѣбва да се говори истината! Така е, трѣбва да се говори истината, но има нѣща, които сѫ само външна опаковка. Да се говори истината на човѣка, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човѣкъ се подмладява, когато прилага нѣщата. Ако единъ народъ прилага законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той ще се обнови напълно. Казвате: какво могатъ да направятъ българитѣ? Ако приложатъ Христовото учение, тѣ биха запалили цѣлия свѣтъ и биха го освободили. Мнозина сѫ ме запитвали: каква е мисията на българския народъ? Ако българитѣ сѫ готови да изпълнятъ, каквото имъ казвамъ, ще знаятъ, каква е тѣхната мисия. Не изпълнятъ ли това, което имъ проповѣдвамъ, нѣма да кажа, каква е мисията имъ. Апостолъ Петъръ е казалъ: „Вие сте Синове Божии“. Ако днесъ нѣкой каже, че е Синъ Божи, всички го осѫждатъ, дѣто смѣе да се нарича Синъ Божи. Така е казано въ Писанието не само за едного, но за всички. Въ този смисълъ азъ бихъ желалъ всички да бѫдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете носители на новото учение и, дѣто минете, да изтриете сълзитѣ на хората, да ги освободите отъ всѣкакви болести, отъ сиромашия, отъ недѫзи, отъ страдания. И тъй, бѫдете Синове на Бога, Синове на Любовьта! * 5. Бесѣда отъ Учителя, държана на 25 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.
  15. От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТНОШЕНИЕ НА ДВА ЗАКОНА. А Исусъ му рече: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего. Да възлюбишъ ближния си“. Матея 22: 37, 38. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Азъ взимамъ тѣзи двѣ заповѣди, като величини, които иматъ извѣстно отношение помежду си. За втората заповѣдь англичанитѣ иматъ специаленъ изразъ, който не искамъ да прѣведа на български езикъ. Защо? — Когато нѣкои нѣща не се прѣвеждатъ, тѣ се схващатъ по-добрѣ. Запримѣръ, нѣкога врѣмето не изглежда, че ще се развали, но по извѣстни елементи въ него вие схващате това и се нагаждате споредъ врѣмето, което прѣдстои да дойде. Гледате вънъ, топло е, но вие знаете по нѣщо, че врѣмето ще се развали. Слѣдователно, безъ да ви казва врѣмето, че ще се развали, или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има нѣкакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нѣщо по изгрѣва, или по залѣза на слънцето, по вѣтроветѣ, по облацитѣ и т. н. По извѣстни знаци и нѣкои животни познаватъ врѣмето, макаръ по степень на развитие да седатъ по-долу отъ човѣка. Ето защо, казвамъ: човѣкъ не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много нѣща знае човѣкъ. Когато казваме, че човѣкъ знае много или малко нѣща, това е по отношение на другитѣ сѫщества. Човѣкъ знае много по отношение на по-долностоещитѣ отъ него; човѣкъ знае малко по отношение на по-горностоещитѣ отъ него. Слѣдователно, ако човѣкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-долу отъ него, той знае много; ако пъкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-горѣ отъ него, той знае малко. Запримѣръ, по отношение на слънцето, земята е по-малка, но по отношение на луната, тя е по-голѣма. Сѫщо така и по отношение на останалитѣ планети, земята е по-малка отъ нѣкои, а по-голѣма отъ други. Мнозина мислятъ, че свѣтътъ е направенъ за тѣхъ и казватъ: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други сѫщества. Може да е така, може и да не е така. Дали въ сѫщность е така, този въпросъ е философски и засега още не е разрѣшенъ. Какви аргументи могатъ да се прѣдставятъ за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, споредъ което нѣкои казватъ, че и земята, и небето сѫ създадени за хората. И това твърдение се нуждае отъ доказателство. Обаче, каквито доказателства да се дадатъ за двѣтѣ твърдения, тѣ сѫ все човѣшки, а човѣшкитѣ доказателства не сѫ валидни за по-напредналитѣ сѫщества. Тѣ не важатъ даже и за всички хора, а само за извѣстна часть отъ тѣхъ. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ небето и земята.“ За кого? — За хората. Обаче, въ живота ние виждаме, че хората говорятъ и се интересуватъ повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тѣхъ. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво голѣмо противорѣчие, тѣ започватъ да мислятъ за небето. Щомъ се намѣри на тѣсно, или въ извѣстно противорѣчие, човѣкъ започва да мисли правилно. Ще приведа сега единъ анекдотъ изъ училищния животъ. Единъ инспекторъ тръгналъ да ревизира учителитѣ въ единъ отъ своитѣ райони въ България. Той отишълъ въ едно основно училище и казалъ на единъ отъ ученицитѣ: Стоянчо, напиши едно двузначно число! Стоянчо помислилъ малко и написалъ числото 75. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ числото 57 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо се зачудилъ, защо инспекторътъ обърналъ числото, какво искалъ да каже съ това. — Хайде, напиши още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ и написалъ числото 73. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ 37 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо гледалъ числата, мислилъ и си казалъ: чудна работа! Този инспекторъ току обръща числата. Какво иска той? — Напиши, Стоянчо, още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ пакъ и написалъ числото 66. Инспекторътъ го погледналъ, засмѣлъ се, но нищо не му казалъ. Въ този случай инспекторътъ и Стоянчо мислятъ еднакво. Както и да се обърне числото 66, все сѫщото остава. Като помислилъ малко, Стоянчо се осмѣлилъ и казалъ на инспектора: господинъ инспекторе, тукъ забѣлѣзахъ единъ законъ. — Какъвъ е този законъ? — Когато числата на края свършватъ съ малки числа, като се обърне реда на цифритѣ имъ, тѣ ставатъ по-малки отъ взетото число. Напримѣръ, числото 75, взето въ обратенъ редъ става 57. Когато пъкъ числата на края иматъ по-голѣмъ брой единици, при обръщането си тѣ ставатъ по-голѣми отъ взетитѣ. Числото 27, напримѣръ, се прѣвръща въ 72. Обаче, има и такива числа, които, както и да се обръщатъ, не се измѣнятъ, тѣ оставатъ едни и сѫщи. Такива сѫ числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т. н. Отишълъ си Стоянчо на мѣстото, но останалъ доволенъ, че научилъ нѣщо ново. Казвамъ: има случаи въ живота, когато хората мислятъ различно единъ отъ другъ. Обаче, има случаи, когато, каквото и да правятъ, както и да се мѫчатъ да бѫдатъ разнообразни въ мисъльта си, тѣ мислятъ еднакво, по единъ и сѫщъ начинъ. Запримѣръ, при числото 57 хората не могатъ да мислятъ еднакво. Защо? — Защото това число може да се прѣвърне и въ 75. При това, като дойдемъ до практическата страна на въпроса, 75 лева сѫ повече отъ 57, макаръ че двѣтѣ числа сѫ образувани отъ едни и сѫщи цифри. Това различие въ стойностьта на числата създава у хората различие въ мисъльта. Обаче, взематъ ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т. н., хората вече започватъ да мислятъ еднакво. Както и да се обръщатъ тѣзи числа, тѣ всѣкога оставатъ едни и сѫщи. Слѣдователно, има положения въ живота, които показватъ, че човѣкъ трѣбва да се спре прѣдъ тѣхъ и да си ги изясни. Защо хората мислятъ различно по въпроси, по които трѣбва да сѫществува единство въ мисъльта? Разногласието въ такива случаи показва, че хората се намиратъ въ разрѣзъ съ природата, въ разрѣзъ съ Първичната Причина. Обаче, има положения въ живота, когато хората не могатъ да бѫдатъ въ разрѣзъ съ природата, съ Първичната Причина. Както и да обръщатъ въпроситѣ, всички мислятъ само по единъ начинъ. Казано е въ Евангелието: „Да възлюбишъ врага си!“ Днесъ всички съврѣменни хора се запитватъ: възможно ли е да възлюбишъ врага си, т. е. човѣка, който ти е направилъ редъ пакости, който ти е създалъ редъ страдания? Като се разсѫждава по този начинъ, ние виждаме, какъ хората се убиватъ, крадатъ, изнасилватъ едни-други и се оправдаватъ съ това, че тѣзи хора сѫ тѣхни врагове. И щомъ сѫ врагове помежду си, другояче тѣ не могатъ да постѫпватъ. Казвамъ: прѣдставете си, че вие, и вашиятъ врагъ сте поставени на двата края на една греда, подпрѣна на единъ центъръ, и трѣбва да пазите равновѣсие, защото подъ васъ има голѣма пропасть. Какво ще правите въ този случай? Ако единиятъ отъ васъ каже, че не иска да седи съ врага си на едно мѣсто и скочи отъ гредата, и двамата ще отидатъ въ пропастьта. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да се помирятъ. Щастието, равновѣсието въ живота на единия зависи отъ благоразумието на другия. И двамата трѣбва да седатъ на краищата на гредата и да пазятъ равновѣсие, докато условията на живота се измѣнятъ. Щомъ съзнаятъ, че сѫ необходими единъ за другъ, щомъ се помирятъ и си подадатъ рѫка, условията на живота имъ се подобряватъ, и тѣ прѣставатъ да бѫдатъ врагове. Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговетѣ си!“ Слѣдователно, да възлюбишъ врага си, това е необходимъ законъ, който всѣки абсолютно трѣбва да приложи въ живота си. Ти си на една греда съ твоя противникъ, и отъ него зависи и твоятъ животъ. Отпусне ли се той отъ гредата, и ти отивашъ заедно съ него въ пропастьта. Тогава ще кажешъ: щомъ е тъй, нека той седи на единия край, азъ на другия край на гредата, да прѣкараме добрѣ. Не искамъ нито азъ да се мръдна отъ мѣстото си, нито той, защото кожата ми е скѫпа. Ще кажете: не може ли моятъ противникъ да се замѣсти съ другъ нѣкой? — Не може. Най-малкото помръдване отъ мѣстата ви е сѫдбоносно и за двамата. Положението и на двамата ще се влоши още повече. И тъй, когато имате отношения съ човѣкъ, когото не обичате, вие трѣбва да се замислите, защо Провидѣнието ви е поставило въ връзка съ този човѣкъ. Това нѣщо има своитѣ дълбоки причини. Дали ги знаете, или не, то е другъ въпросъ. Ако си обясните причинитѣ правилно, вие ще се подигнете; не можете ли да ги обясните, положението ви всѣки день ще се усложнява, а съ това ще внасяте по една горчивина въ себе си, която ще трови и разрушава организма ви. Щомъ Провидѣнието ви е поставило въ отношения съ човѣкъ, когото не обичате, то има прѣдъ видъ придобиване на нѣкакво благо за самитѣ васъ. Вие трѣбва да издържите това положение, още повече, като имате прѣдъ видъ, че въ свѣта нищо не е вѣчно. При това, ако единъ човѣкъ е неприятенъ за васъ, за други е приятенъ. Нашата обичь или умраза не е общъ законъ за всички сѫщества. Вие не обичате нѣкого, но Богъ го обича. Какво ще правите тогава? Срѣщате нѣкой човѣкъ, който живѣе чистъ, светъ животъ, моли се по нѣколко пѫти на день, но въпрѣки това страда, боледува, никой нищо не му дава. Виждате нѣкой грѣшникъ, но въ всичко му върви: жената и дѣцата му сѫ здрави; разполага съ пари, има кѫща, ниви, лозя. Привидно, първиятъ като че ли е изоставенъ отъ Провидѣнието, а вториятъ има всичкото негово благоволение. Какво ще кажете на това отгорѣ? Можете да кажете, че това е несправедливо, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Каквото и да кажете, това сѫ ваши твърдения, но дали сѫ истинни, тамъ е въпросътъ. Обаче, фактъ е, че грѣшниятъ човѣкъ въ случая се ползува съ всичкото благоволение на сѫдбата. Защо и за какво, не знаете. Дохожда при мене единъ господинъ и ми казва: ти си ученъ човѣкъ, духовно издигнатъ; защо губишъ врѣмето си да проповѣдвашъ на тѣзи хора? Съ това знание, съ тази наука, която имашъ, ти можешъ да бѫдешъ богатъ човѣкъ. Искашъ ли да станешъ богатъ? — Ако богатството ме отдалечи отъ Бога, не искамъ да стана богатъ. — Искашъ ли да станешъ сиромахъ? — Ако сиромашията ме отдалечи отъ Бога, и сиромахъ не искамъ да стана. — Тогава какво искашъ? — Азъ искамъ такова богатство, или такава сиромашия, които да не ме отдалечаватъ отъ Бога, но да ми дадатъ пълна възможность да Му служа. Ако богатството и сиромашията обезсмислятъ живота ми, не ги искамъ. Обаче, ако богатството и сиромашията ме приближаватъ къмъ Бога и осмислятъ живота ми, тогава тѣ сѫ добрѣ дошли. Казвате: ами ние, какъ да разрѣшимъ този въпросъ, богати ли да бѫдемъ, или бѣдни? Казвамъ: едноврѣменно ще бѫдете и богати, и сиромаси. Какъ е възможно това? — Ситъ си, богатъ си; гладенъ си, сиромахъ си. Този е единъ отъ прѣводитѣ на богатството и сиромашията. Значи, сиромахътъ може да стане богатъ, като се нахрани. Богатиятъ пъкъ може да стане сиромахъ, като огладнѣе. Тази смѣна въ състоянията на човѣка е необходима, като процесъ на развитие. Само по този начинъ човѣкъ може да се усъвършенствува. Нѣкой казва: добрѣ е да се живѣе, но да нѣма старость. Старостьта ни плаши. Питамъ: млади, или стари искате да бѫдете? — Млади, разбира се. — Това зависи отъ васъ. Ще ви прѣдставя двѣ положения, които илюстриратъ младия и стария човѣкъ въ живота. Младиятъ човѣкъ не носи нищо на гърба си. Той излиза отъ дома си веселъ, безгриженъ, накриви шапката си, нищо не иска да знае. Стариятъ пъкъ надигналъ цѣлъ пазаръ на гърба си, изморенъ, изпотенъ, прѣгърбенъ, едва носи, но пъшка и мърмори: счупиха се коститѣ ми! Казвамъ: всички съврѣменни хора сѫ преждеврѣменно остарѣли отъ голѣмъ, непосиленъ товаръ, който носятъ на гърба си. Тѣ седятъ и мислятъ, какво ще стане съ тѣхъ, съ дѣцата и женитѣ имъ; какво ще стане съ имотитѣ имъ, какъ ще прѣживѣятъ и т. н. Голѣмъ товаръ е този, тѣ не могатъ да го изнесатъ. Тѣ трѣбва да се разтоварятъ малко, да имъ олекне. Гледате нѣкой старъ човѣкъ, току пипа брадата си, вижда, че е побѣлѣлъ, остарѣлъ, казва: свърши се моята работа! Не зная, какво да правя вече. Казвамъ: хвърли товара отъ гърба си и стани младъ! Да стане човѣкъ младъ, подразбирамъ, да хвърли отъ гърба си всичкия ненуженъ товаръ, да задържи само най-потрѣбното, най-необходимото. Колко е нужно на човѣка? Когато нѣкой дойде при мене, той взима, колкото трѣбва, но иска му се да тури нѣщо и въ торбата си, да има въ запасъ. Не, който дойде при мене, той може да вземе толкова, колкото най-много е въ състояние да изяде, но за торбата му не давамъ. Щомъ се нахранишъ и остане нѣщо, което не можешъ да изядешъ, по-добрѣ го хвърли, но не го туряй въ торбата си, да се товаришъ. Съврѣменнитѣ хора иматъ голѣми изисквания. Тѣ очакватъ отъ природата не само да ги нахрани, да ги нагости добрѣ, но и да напълни хамбаритѣ имъ. Обаче, природата никога не прави това. Въ кой хамбаръ тя ще складира въздуха, свѣтлината и топлината? Тя всичко дава даромъ и казва: вземете си, колкото ви трѣбва. Казвате: ако не складираме благата на природата, всичко ще се развали, ще се разсипе. — Не се безпокойте, нищо нѣма да се разсипе. Природата се грижи за своитѣ богатства. Тя разполага съ хамбари, съ житници, въ които складира излишъцитѣ отъ своитѣ богатства. Който се нуждае отъ нѣщо, той ще отиде при единъ отъ нейнитѣ хамбари и ще си вземе, каквото иска и колкото му е потрѣбно. Природата е разрѣшила въпроса за храната, но хората още не сѫ го разрѣшили. Цѣлиятъ животъ на човѣка, отъ рождението до заминаването му отъ този свѣтъ, се свежда единствено къмъ въпроса за храната, какво ще яде и какъ ще си достави по възможность по-голѣмо количество храна. Този е най-важниятъ икономически въпросъ, поставенъ за разрѣшение и въ камаритѣ, и въ дипломатическитѣ, и въ търговскитѣ крѫгове. Днесъ всѣка държава мисли само за хлѣбъ, т. е. за земята, която ражда хлѣба. Отношения се създаватъ, или развалятъ все за хлѣбъ, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисълъ на живота. Днесъ въ свѣта има толкова много хлѣбъ, че всички хора по земята могатъ цѣли четири-петь години да прѣкаратъ юбилейни години, само да ядатъ и пиятъ, колкото искатъ; да се обличатъ, да се наредятъ добрѣ, безъ да работятъ нѣщо. Като изтекатъ тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава тѣ отново ще започнатъ да работятъ. Невидимиятъ свѣтъ всѣка година опрѣдѣля единъ бюджетъ за хората, както и за всички живи сѫщества на земята. Нѣкой казва: ние подържаме живота си благодарение на земледѣлцитѣ. Другъ казва: благодарение на мене, че разорахъ земята, и вие ще имате хлѣбъ. Казвамъ: нито единиятъ, нито другиятъ говорятъ истината. Вѣрно е, че трѣбва да се благодари на колективния трудъ на хората, но нека не се забравятъ и редъ фактори още, които сѫ взели участие въ тази работа. Благодарете на онѣзи двама приятели, воловетѣ, които взиматъ участие въ тази работа заедно съ човѣка; благодарете за участието на хилядитѣ червейчета, които, заровени въ земята, допринасятъ своя дѣлъ къмъ общото усилие; не забравяйте най-послѣ и въздуха, влагата, свѣтлината и топлината, които сѫ едни отъ главнитѣ фактори за благоденствието на човѣка. Мнозина забравятъ участието на тия сили въ тѣхната работа и казватъ: азъ изработихъ това нѣщо! То е моя частна собственость, мое лично притежание. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ, давайте!“ Въ книгата „Пѫтьтъ на живота“, Толстой е събралъ велики мисли отъ разни автори, и подъ всѣка отъ тѣхъ е написалъ името на автора. Подъ своитѣ мисли пъкъ написалъ своето име. Това показва, че той признава колективния трудъ. Нѣкои автори, обаче, взиматъ чужди мисли и ги прѣдаватъ като свои. Както и да е, важно е хората да се ползуватъ отъ добритѣ мисли и да ги прилагатъ въ живота си. Казвате: това е плагиатство. Казвамъ: ако азъ съмъ богатъ човѣкъ и ме обератъ, като складиратъ моето богатство въ своитѣ хамбари, за себе си, ще кажа: ето хора, които нито право мислятъ, нито право постѫпватъ. Въ природата сѫществува слѣдниятъ законъ: тя позволява да се ползуваме отъ нейнитѣ блага дотолкова, доколкото имаме нужда отъ тѣхъ. Излишъкътъ отъ тѣзи блага трѣбва да минава прѣзъ насъ, като прѣзъ проводници, и да се прѣдава на другитѣ, безъ да се задържа. Постѫпваме ли съобразно този законъ, природата казва: умни сѫ тия мои дѣца! Правиме ли хамбари само за себе си и ги пълнимъ съ благата на природата, тя казва: глупави сѫ тия мои дѣца! И тъй, човѣкъ трѣбва да разрѣши двѣ важни нѣща въ живота си. Тѣ прѣдставятъ начало и край, алфа и омега въ неговия животъ. Първо, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Първата Причина, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!“ Второ, той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ ближния, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си!“ Тѣзи двѣ заповѣди сѫ началото и краятъ на живота. Отъ спазването и неспазването на тѣзи два закона се явяватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Страданията въ живота сѫ необходими, понеже тѣ оросяватъ земята. Всички блага на земята се даватъ по причина на това, че хората страдатъ. Страданията сѫ влагата на земята. Ако нѣмаше страдания, нѣмаше да има влага, а оттамъ и блага нѣмаше да има. Значи, безъ страдания нѣмаше да има влага, нѣмаше да има вода на земята. Колкото страданията сѫ необходими, толкова и радоститѣ сѫ необходими. Ако нѣмаше радости, нѣмаше да има никаква свѣтлина, никаква топлина. Като обяснявамъ смисъла на страданията и радоститѣ въ живота, искамъ да ме разбирате правилно. Това не сѫ мои твърдения, но тѣ прѣдставятъ великъ законъ, който е валиденъ за всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Нѣма сѫщество на земята, колкото малко или голѣмо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на сѫществата този законъ е неизбѣженъ. Казано е въ Писанието, че Богъ е дълготърпеливъ. Вънъ отъ скръбьта, дълготърпѣнието нѣма смисълъ. Въ всѣка душа сѫ вложени богатства, капитали, които тя трѣбва да разработва. При това, на човѣка е дадена свобода, да работи, както разбира. И Богъ има търпѣние, да дочака врѣмето, когато душитѣ, излѣзли отъ Него, се върнатъ съ разработенъ капиталъ, съ развити дарби и способности. Той вижда голѣмитѣ противорѣчия въ живота на хората. Той вижда незачитане и неспазване на великитѣ закони отъ хората, но ги изучава, търси естественъ начинъ, какъ да ги застави да се вразумятъ. Ако е въпросъ съ насилие, Великата природа лесно може да поправи свѣта. Ако слънцето прѣстане да грѣе, температурата на земята ще спадне много низко, до 200—250°, а може и още по-долу да отиде, до абсолютния наученъ студъ; при тѣзи условия ще изчезнатъ всички противорѣчия между хората. При такава температура никаква култура, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Кой дѣто е билъ, тамъ ще си остане: съ богатствата, съ имотитѣ, съ кѫщитѣ си. Влѣзете ли въ такъвъ свѣтъ, ще видите, че кой дѣто е билъ, тамъ си останалъ: мѫже, жени, дѣца, всички се вцѣпенили, седатъ на едно мѣсто и размишляватъ, какво иска Богъ да имъ каже. Обаче, подигне ли се малко температурата, стопли ли се врѣмето, всички се раздвижватъ и казватъ: Господъ мисли различно отъ насъ, но и ние се различаваме отъ Него. И слѣдъ това хората започватъ да живѣятъ пакъ по своитѣ разбирания. Това показва, че съ насилие свѣтътъ не може да се оправи. Христосъ проповѣдва, че който има двѣ ризи, едната трѣбва да даде на този, който нѣма. Питамъ: какъвъ процентъ отъ съврѣменнитѣ християни сѫ приложили Христовото учение? Много благотворителни общества се мѫчатъ да приложатъ Христовото учение, но тѣ го прилагатъ по буква, а не по духъ. Запримѣръ, нѣкой чете Евангелието и рѣшава да го приложи. Взима една отъ старитѣ си ризи и я дава на нѣкой бѣденъ. Бѣдниятъ взима ризата, поглежда я, захвърля я, настрана и казва: ако искашъ да изпълнишъ Христовото учение, дай ми една нова риза. Старата ти риза не искамъ; дръжъ я за себе си! — Нѣмамъ друга. — Тогава по-добрѣ не ми давай. Ти знаешъ ли, кой съмъ? Казвате: какъ трѣбва да се постѫпи, когато човѣкъ нѣма и за себе си? Човѣкъ трѣбва да дава излишното. Ако има двѣ нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя бѣденъ братъ. Излишното е на природата, тя разполага съ него. Или другояче казано: излишното е на Бога. И затова, когато нѣкой иска нѣщо, казва: дай ми за Бога! Слѣдователно, причината за богатството и сиромашията въ живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава, той става богатъ; който не дава, той става сиромахъ. Редъ статистики, правени отъ учени хора за броя на богатитѣ и сиромаситѣ и за причинитѣ, поради които едни хора сѫ богати, а други сиромаси, потвърждаватъ, именно, горния законъ. Когато човѣкъ отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва противъ него. Щомъ човѣкъ нарушава този законъ, всички хора, на които той може да даде, създаватъ срѣщу него едно противоположно течение, което го спъва въ работитѣ, въ прѣдприятията му, и той постепенно осиромашава. Въ Божествения езикъ думитѣ „не мога, не давамъ“ не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ само думитѣ „мога, давамъ“. Божественото постоянно дава, а човѣшкото не дава. Въ човѣшкия езикъ ще чуете думитѣ „не мога, не давамъ.“ И тъй, първата заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего. Щомъ изпълнишъ тази заповѣдь, ти ще научишъ началото на нѣщата. Този законъ функционира при създаването на човѣка. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. Споредъ тѣзи закони, при разпрѣдѣлението на труда мѫжътъ изучава закона на създаването, а жената изучава закона, какъ да запази създаденото. Човѣкъ трѣбва да люби Бога, защото безъ Него не може да научи закона на създаването. Сѫщеврѣменно той трѣбва да люби и ближния си, понеже послѣдниятъ е топлина и свѣтлина за него. Ако направите добро на вашия ближенъ, нѣкога той ще играе въ живота ви роля на свѣтлина или на топлина, безъ които вашето растене е немислимо. Казвате: отдѣ ще знаемъ това? Човѣкъ всичко знае, но не изпълнява това, което знае. Запримѣръ, нѣкой казва: не зная, какъ да постѫпя съ този човѣкъ. Чудно нѣщо! Той не знае, какъ да постѫпи съ нѣкого, а много добрѣ знае, какъ трѣбва да постѫпятъ съ него. Щомъ види, че нѣкой не се отнася къмъ него, както трѣбва, той веднага започва да му чете моралъ. Отношенията на хората сѫ такива, каквито сѫ и отношенията между числата и величинитѣ въ математиката и въ геометрията. Запримѣръ, ако въ дадено отношение единъ членъ е неизвѣстенъ, той ще се намѣри отъ извѣстнитѣ членове. Иначе, извѣстнитѣ членове въ отношението не биха имали никакво значение. Сѫщото нѣщо се отнася и до музиката. Като се говори за музиката, казвамъ: животътъ може да бѫде хармониченъ, музикаленъ, а сѫщеврѣменно може да бѫде и дисхармониченъ, немузикаленъ. Въ това отношение задачата на човѣка е да прѣвърне немузикалния животъ въ музикаленъ. Ще каже нѣкой, че това зависи отъ държавата, отъ църквата, отъ обществото, отъ морала и т. н. Да оставимъ настрана тѣзи нѣща. Държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ условия за човѣка. Човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди държавата, и прѣди религията, и прѣди обществото, и прѣди всѣкакъвъ моралъ. Човѣшкото съзнание е сѫществувало прѣди създаването на тия нѣща. Човѣкъ не е създаденъ за тѣхъ, но тѣ сѫ създадени за неговото развитие и усъвършенствуване. Слѣдователно, щомъ държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ създадени като условие за усъвършенствуване на човѣка, той трѣбва да ги пази. Има кой да оправя държавата; има кой да подобрява религията; има кой да възпитава обществото; има кой да обновява морала. Задачата на човѣка е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щомъ работи върху себе си, той едноврѣменно работи и за всички останали. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде индиферентенъ къмъ всичко около него, но първо той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Сега, като говоря за държава, азъ имамъ прѣдъ видъ една държава по-добра, по-организирана отъ всички досега сѫществуващи държави. Тази държава сѫществува само въ живата природа. Всички съврѣменни и бѫдещи държави трѣбва да копиратъ своитѣ закони и наредби отъ тази велика, единствена държава. Тази е истинската правова държава. Който иска да се развива правилно, той трѣбва да подържа въ ума си мисъльта: една правова държава има — държавата на великата разумна природа. Тази мисъль трѣбва да бѫде за него аксиома. Ако човѣкъ върви съобразно законитѣ на тази държава, той ще постигне всички свои желания. Слѣдователно, една държава, една религия, единъ моралъ има въ свѣта, общи за всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Споредъ законитѣ на тази държава животътъ на мравята е тъй цѣненъ, както и животътъ на човѣка. И на нея ще сторите пѫть, както и на човѣка. Стѫпчите ли една мравя, ще дойдатъ по-силни сѫщества, които васъ ще стѫпчатъ. Минавате покрай нѣкое дърво и отчупвате отъ него единъ клонъ. Като отчупите клона, може никой да не ви види, па и самото дърво нѣма да се оплаче, но утрѣ ще дойде нѣкой по-силенъ, който ще отчупи нѣщо отъ васъ. Минавате ли покрай нѣкой изворъ не го размѫтвайте, считайте, че той е живъ. Ще кажете: възможно ли е изворътъ да е живъ? Питамъ: когато влѣзете въ нѣкоя освѣтлена кѫща, и на огнището ѝ гори огънь, на който ври нѣщо въ тенджера, какво показва това? Това показва, че въ тази кѫща има нѣкое живо сѫщество, което е запалило лампитѣ, наклало огъня и изчистило кѫщата. Ако вие загасите лампитѣ и огъня въ тази кѫща и направите още нѣкаква пакость, по този начинъ вие пакостите на разумното сѫщество, което живѣе въ нея. Тъй щото, всички живи сѫщества, които ни обикалятъ, иматъ отношение къмъ великата разумность въ живота. Сѫщеврѣменно тѣ иматъ отношение и къмъ всички хора. Запримѣръ, има редъ статистически данни, отъ които се вижда, че благоденствието на една страна зависи отъ състоянието на горитѣ въ нея. Колкото горитѣ сѫ по-запазени, толкова и благосъстоянието на една страна е по-голѣмо. Слѣдователно, горитѣ, както и плоднитѣ дървета трѣбва да се пазятъ, да не се сѣкатъ. Ако се изсичатъ, това ще се отрази врѣдно и върху хората. По този начинъ човѣкъ ще придобие правилни отношения къмъ всички живи сѫщества: къмъ растенията, къмъ животнитѣ и къмъ хората. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви е неприятенъ. При това положение даже, кажете си: и въ този човѣкъ има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте съ нея, като съ човѣкъ. Това може да ви се вижда смѣшно, обаче, мнозина, които сѫ имали срѣщи съ животни, сѫ дошли до заключение, че и животнитѣ проявяватъ извѣстна интелигентность, извѣстна признателность. Единъ хубавъ примѣръ отъ врѣмето на римската империя още потвърждава факта, че и животнитѣ сѫ признателни. Въ врѣмето на римската империя единъ християнинъ билъ прѣслѣдванъ като християнинъ, вслѣдствие на което избѣгалъ въ Африка, дѣто се скрилъ въ една пещера. Единъ день чува наблизо до пещерата нѣкакъвъ ревъ. Подава главата си навънъ и вижда, единъ лъвъ реве, съ дигната лапа нагорѣ. Християнинътъ погледналъ къмъ лапата и видѣлъ въ нея забоденъ единъ голѣмъ трънъ. Той се приближилъ до лъва и внимателно извадилъ тръна отъ лапата му, която слѣдъ това намазалъ съ нѣкакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвътъ погледналъ християнина и си заминалъ. Слѣдъ врѣме християнинътъ се върналъ въ Римъ, дѣто отново билъ хванатъ и осѫденъ на разкѫсване отъ най-свирепитѣ лъвове. Случило се, че въ сѫщото врѣме билъ хванатъ и занесенъ въ Римъ сѫщиятъ лъвъ, на който християнинътъ извадилъ тръна. Сѫщия день, въ който християнинътъ трѣбвало да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ, на арената билъ изваденъ и лъвътъ. Като видѣлъ своя спаситель, лъвътъ седналъ прѣдъ краката му и започналъ да го лиже по рѫцѣтѣ. Съ това той искалъ да изрази своята признателность къмъ християнина. Всички присѫтствуващи останали зачудени отъ това, което видѣли на арената. Казвамъ: ако въ единъ лъвъ има признателность, колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде признателенъ! Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ направилъ едно добро? — Много нѣщо е, когато човѣкъ направи едно добро, както трѣбва. Доброто дѣло е капиталътъ, който човѣкъ влага въ Божествената банка. Богъ помни цѣли 25,000 години доброто, което нѣкой е направилъ. Дѣто срещне този човѣкъ, Богъ казва: добъръ е този човѣкъ; той заслужава да има блага, заслужава работитѣ му да вървятъ добрѣ. Богъ помни злото, което човѣкъ е направилъ, само сто години. Прѣзъ тѣзи сто години този човѣкъ постоянно ще се намира подъ гнета на стореното отъ него зло. Тъй щото, искате ли да имате Божието благословение, правете добро. Може да се съмнявате, дали е така, или не — то е ваша работа. За мене това е аксиома. Ако разполагахъ съ врѣме, азъ бихъ ви доказалъ своето твърдение. Азъ разполагамъ съ такива аргументи, прѣдъ които всички ще отстѫпятъ. Питамъ единъ ученикъ: можешъ ли да дигнешъ единъ килограмъ тежесть отъ земята? — Мога, разбира се. Колко е единъ килограмъ? И дѣцата могатъ да го дигнатъ. — Ами ако този килограмъ е нагорещенъ до 2000°? Около този килограмъ ще се образува единъ радиусъ, една окрѫжность, до която не можете да приближите. Слѣдователно, има мисли въ свѣта, които прѣдставятъ такъвъ нагорещенъ центъръ, до който по никой начинъ не можете да се доближите. Такива мисли иматъ повече разрушително дѣйствие, отколкото благотворно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисли, които градятъ. Такива сѫ всички прави мисли. Запримѣръ, права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога, а послѣ да опрѣдѣли отношенията си къмъ своя ближенъ. Затова е казано въ Евангелието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!“ А послѣ е казано: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Въ съврѣменната култура тѣзи двѣ заповѣди трѣбва да се обяснятъ научно. Тѣ не трѣбва да се разглеждатъ, както сѫ днесъ въ съзнанието на хората, защото въ съзнанието на съврѣменнитѣ хора има едно вѫтрѣшно помрачаване. Казвате: защо идатъ страданията въ свѣта. За обяснение на този въпросъ, ще приведа слѣдния примѣръ. При единъ светия дошла една бѣла, хубава кокошка, която по нѣкакъвъ начинъ успѣла да избѣга отъ своя господарь, голѣмъ богаташъ. Като я видѣлъ, светията рѣшилъ да я задържи при себе си, понеже не искалъ да я продаде нѣкому, да не я заколи. Обаче, за да не я познаятъ, той я боядисалъ. Щомъ се видѣла боядисана, кокошката започнала да плаче и казала на светията: защо ми нацапа хубавата бѣла дрешка? Светията ѝ отговорилъ: нѣма нищо отъ това. Цвѣтътъ на твоята дрешка има отношение до външната страна на твоя животъ. Азъ по необходимость те боядисахъ, защото иначе, при тази хубава бѣла дрешка, щѣше нѣкой да те хване и заколи. Казвамъ: ако страданията могатъ да ви боядисатъ и по този начинъ да ви освободятъ отъ смъртьта, не сѫ ли тѣ на мѣсто? Щомъ смъртьта замине, вие ще хвърлите боядисанитѣ перца и ще останете пакъ съ бѣлата си дрешка. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ се оцапали. Питамъ: кой работникъ не се цапа? Въпросътъ не е въ това, че човѣкъ се оцапалъ, но разумность трѣбва да има въ това цапане. Да се цапа човѣкъ разумно, това е благословение; да се цапа неразумно, това е нещастие. Да се цапа човѣкъ, това е неизбѣженъ законъ. Щомъ знаете това, не търсете такъвъ животъ, какъвто не можете да намѣрите. Нѣкой казва: искамъ да бѫда богатъ. — Можешъ да бѫдешъ богатъ. — Искамъ да бѫда ученъ. — Можешъ да бѫдешъ ученъ.— Искамъ да бѫда здравъ. — Можешъ да бѫдешъ здравъ. — Искамъ да бѫда разуменъ. — Можешъ да бѫдешъ разуменъ. — Отдѣ мога да взема, да придобия тия нѣща? — Тамъ е всичката работа. Всички хора не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да притежаватъ голѣми капитали. Справедливо ли е Провидѣнието да се грижи за уреждането само на твоя бюджетъ? Ако всѣки тегли чергата само къмъ себе си, тогава, каква е задачата на вѣрващитѣ, на религиознитѣ хора? Тѣ проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се спаси, за да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, спасението на човѣка не е главната цѣль въ живота му. Цѣльта въ живота на човѣка е неговото усъвършенствуване. Когато човѣкъ се усъвършенствува, той става служитель. Колко души има служители въ свѣта? Земята трѣбва да бѫде пълна съ такива хора. Ако въ България имаше 144,000 души, които сѫ завършили своето развитие, тя щѣше да бѫде една отъ първитѣ страни въ свѣта. Днесъ колко такива българи има? И ако има такива българи, какъ ще се познаятъ? Казано е въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Въ България има милионери и то нѣколко само, но милиардери нѣма. Въ Америка, обаче, има милиардери, които могатъ да помагатъ. Щомъ въ България нѣма голѣми капитали, питамъ: дѣ трѣбва да се насочатъ силитѣ ѝ? Казвамъ: когато се говори за богатството на единъ народъ, трѣбва да имаме прѣдъ видъ посоката на силитѣ, които функциониратъ въ него. Ако силитѣ на този народъ сѫ насочени къмъ Божествения организъмъ, този народъ ще бѫде богатъ, ще се развива правилно. Колкото и да е малъкъ единъ народъ, той прѣдставя удъ отъ Божествения организъмъ. Неговото значение зависи отъ функциитѣ, които той изпълнява въ този организъмъ. И тогава, ако единъ народъ изпълнява своята служба правилно, той отъ нищо не трѣбва да се страхува. Ако народитѣ съзнаваха това, тѣ щѣха да работятъ съобразно законитѣ на Битието, а Битието пъкъ щѣше да работи за тѣхъ. Обаче, съврѣменнитѣ народи се отказаха отъ законитѣ на Битието, вслѣдствие на това тѣ изгубиха и неговата помощь. Евреитѣ, запримѣръ, имаха 33,000 обѣщания отъ Бога, но криво ги разбраха. Тѣ искаха да бѫдатъ първи въ свѣта. Тѣ можаха да бѫдатъ първи, но по какво? — Първи по любовь, първи по знание, първи по мѫдрость, първи по истина и първи по свобода. Въ сѫщность, евреитѣ не бѣха такива. Силенъ е само свободниятъ човѣкъ; силенъ е само онзи, който не умира. Умирашъ ли, ти не си силенъ, т. е. твоята сила е относителна. Силенъ човѣкъ е само онзи, който е надвилъ послѣдния си врагъ — смъртьта. Нѣкой казва: нѣма какво да се прави, прѣдъ силата човѣкъ трѣбва да отстѫпва, „Прѣклонената главица сабя не я сѣче“. Въпрѣки това разсѫждение, азъ виждамъ сѫщия този човѣкъ на гробищата съ отсѣчена глава. И слѣдъ това ще дойдатъ да утѣшаватъ този човѣкъ. Това вече е другъ въпросъ. Истинското утѣшение седи въ това — смъртьта да не ме тъпче. Истинското утѣшение е въ това, да съмъ приятель съ живота, да съмъ приятель съ знанието, да съмъ приятель съ истината, да съмъ приятель съ свободата, да съмъ приятель съ всички добродѣтели, да съмъ приятель съ всички добри и разумни хора. Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е извадила мозъка и очитѣ? Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е отсѣкла рѫцѣтѣ и краката? Слѣдъ всичко това ще кажете, че така е наредилъ Богъ, че това е Негова воля и т. н. Не говорете така. Тѣзи работи ние сме ги наредили, а не Богъ. Ако всичко това е Божие дѣло, защо Той е далъ на Мойсея заповѣдьта „не убий!“ Приемницитѣ на Мойсея измѣниха този законъ. Тѣ сѫ наредили да се убива всѣки, който прѣстѫпва закона на сѫботата. Дѣ е единството на закона? Богъ казва не убий, а гражданскиятъ законъ казва, че трѣбва да се убива всѣки, който прѣстѫпва сѫботата. Нѣкой човѣкъ събралъ десетина сухи клечици въ сѫботенъ день, веднага го наказватъ, защото прѣстѫпилъ сѫботата. Това е приложение на закона по буква. По духъ сухитѣ клечици прѣдставятъ друго нѣщо. Тѣ сѫ изразъ на злото въ човѣка. Затова, казано е въ Мойсеевия законъ: не прави зло сѫботенъ день! Сега, да оставимъ настрана този въпросъ. Когато висшето съзнание се пробуди у хората, тѣ ще разбератъ, защо сѫ се убивали и умъртвявали за събиране клечки въ сѫботенъ день. Кога умира човѣкъ? — Човѣкъ умира, когато растенията въ неговия организъмъ изсъхватъ; човѣкъ умира, когато житото въ него изсъхва; човѣкъ умира, когато изворитѣ въ него прѣсъхватъ; човѣкъ умира, когато всичката влага въ него изчезва. Тъй щото, сухитѣ клечки сѫ вѫтрѣ въ човѣка, а не извънъ него. Когато у човѣка изсъхнатъ всички добродѣтели, всички свѣтли мисли, всички свѣтли чувства и всички възвишени постѫпки, той попада подъ закона на кармата, т. е. подъ закона на причини и послѣдствия и отива вече на лобното мѣсто, дѣто го чака разпятие. Тамъ ще бѫде екзекутиранъ, но съвсѣмъ самъ. Той ще се обърне на една и на друга страна, да срещне погледа на ония, които го защищаваха, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да бѫде около него. Защо? — Понеже той се отказа отъ ония, които подържаха живота му. И тогава смъртьта ще се наложи върху него. Това искалъ да каже Мойсей съ думитѣ: „Не събирайте сухи клечки въ сѫботенъ день, когато Богъ почива.“ Знаете ли, какво нѣщо е Божията почивка? Сега хората вѣрватъ повече на лъжата, отколкото на истината. Отъ толкова хиляди години насамъ хората се лъжатъ и все още вѣрватъ въ лъжата. Прѣди години имало единъ българинъ, отъ варненскитѣ села, на име Нойчо, който билъ добъръ човѣкъ, но съ силно въображение; вслѣдствие на това той често събиралъ въ кръчмата хора и имъ говорилъ, какъ могатъ да си купятъ чифлици, лозя, ниви, овци, говеда да разбогатѣятъ като Иова. Единъ недѣленъ день въ кръчмата били събрани много селяни, и той имъ казалъ, че знае, дѣ има заровени голѣми кюпове съ злато, останали още отъ римско врѣме. — Тъй ли? — обадили се селянитѣ. Можешъ ли да ни покажешъ мѣстото? — Мога, разбира се. И той точно имъ описалъ мѣстото, дѣто било заровено златото. Нойчо ги излъгалъ, въ сѫщность той не знаелъ, дѣ има заровено злато, а още повече точно на това мѣсто. Сутриньта всички селяни се надигнали, кой съ мотика, кой съ лопата, кой съ търнокопъ, че и свещеникътъ съ тѣхъ, зеръ хиляда килограма злато ще намѣрятъ! Не е малко нѣщо. Като видѣлъ приготовленията на тази експедиция, Нойчо си казалъ: ами ако, наистина, намѣрятъ тамъ заровено злато? Я чакай и азъ да тръгна съ тѣхъ! И той повѣрвалъ въ лъжата си. Така е; когато се говори на хората за печалби, макаръ и лъжливи, това имъ допада. Ще ви приведа още единъ примѣръ, отъ който ще се види лековѣрието на хората. Дойде единъ човѣкъ при васъ и ви казва: ти вѣрвашъ въ Бога, казвашъ, че Той се грижи, промишлява за хората. Какъ ще се изрази Неговата грижа? Иди да си купишъ единъ лотариенъ билетъ, можешъ да спечелишъ нѣщо. Еди-кой си купилъ единъ билетъ и спечелилъ единъ милионъ марки. — Тъй ли? Тогава и азъ ще си купя единъ билетъ, може да спечеля нѣщо. Единъ милионъ марки, правятъ 30 милиона наши пари. Това не е малка работа. Тукъ работи въображението на човѣка. Обаче, кажете на сѫщия човѣкъ, че може да наслѣди Царството Божие, той ще счита тази работа за непостижима. Като спечели единъ милионъ марки, съ тѣхъ ще купи и хлѣбъ, и дрехи, и обуща — каквото пожелае. Колкото за това, че като вѣрва въ Бога, може да спечели повече, отколкото на всѣка лотария, той счита това невъзможно. И затова мнозина казватъ, че отъ много молитви сѫ оглупѣли. Толкова години вече какъ се молимъ, и въ заключение на това, отъ день на день повече оглупяваме и оголяваме, когато другитѣ хора работятъ и печелятъ, събиратъ богатства. Първиятъ законъ — любовь къмъ Бога — е начало на живота. Човѣкъ трѣбва да започне живота си съ вѫтрѣшни опити. Всѣка нова мисъль той трѣбва да приложи, да я опита и разбере. Казвате: ние знаемъ тази работа. Вие знаете много нѣща, но безсмъртие не сте придобили. Вие се молите, но молитвата ви нѣкога се чува, нѣкога не се чува, докато се погледнете единъ день въ огледалото и видите, че сте остарѣли. Дойде слѣдъ това смъртьта, вземе отъ васъ всичко, каквото имате, и си заминава. Вие оставате само съ едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрѣшили най-важния въпросъ — въпросътъ за безсмъртието. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши още докато сте на земята. Казвате: като дойде Христосъ, тогава ще го разрѣшимъ. Христосъ е дошълъ вече и пита: какво мислите още? Казвамъ: вие трѣбва да разрѣшите въпроса, както Христосъ го е разрѣшилъ — нищо повече! Разрѣшението на този въпросъ е въ Евангелието. Христосъ каза на евреитѣ: „Разрушете този храмъ, и азъ въ три деня ще го въздигна!“ Тѣ се хванаха за думитѣ на Христа и казаха: „Соломонъ съгради този храмъ въ толкова много години, а ти ще го съградишъ въ три деня. За какъвъ се мислишъ? Евреитѣ съзнателно изопачиха думитѣ на Христа. Христосъ имъ говорѣше за тѣлото си, като храмъ Божи. Най-послѣ тѣ обвиниха Христа, че се наричалъ Синъ Божи и Го осѫдиха да бѫде разпнатъ. Питамъ: кой е Синъ Божи? Не е Синъ Божи онзи, който иска царь да стане; не е Синъ Божи онзи, който иска пръвъ министъръ да стане. Синътъ Божи не заема никаква служба. Той нѣма да стане нито царь, нито министъръ, нито професоръ, нито учитель, нито майка, или баща. Тогава, какво ще прави Синътъ Божи? Той ще дойде на земята да помага на човѣчеството, да изяви Божията Любовь. Каквото богатство има, Той ще го раздаде на хората и ще се върне тамъ, отдѣто е дошълъ, Христосъ каза на тогавашнитѣ хора да се пазятъ отъ любостяжанието. Сега и азъ се обръщамъ къмъ васъ съ сѫщия съвѣтъ, да се пазите отъ любостяжанието, но и безъ да казвамъ това, вие сами ще го научите. Най-добриятъ методъ, който учителитѣ прилагаха въ старитѣ български училища при възпитанието на дѣцата, бѣше фалагата, бой съ тояга по краката. Обаче, българинътъ е практиченъ. Като видѣ, че този методъ не даде особени резултати, стариятъ български учитель каза: съ фалагата ние по-скоро ща осакатимъ дѣцата, отколкото да ги възпитаме. Той потърси другъ методъ за възпитание. Когато нѣкой ученикъ не учеше, или бѣше немиренъ, тогава се прилагаше слѣдната мѣрка: единъ ученикъ взимаше на гърба си немирния, или мързеливия си другарь, хващаше го за краката, а учительтъ го биеше отзадъ съ тояга. Послѣ учителитѣ се убѣдиха, че и този методъ не е практиченъ. Отъ ударитѣ на тоягата, наказаниятъ ученикъ ставаше неспособенъ да сѣда, но пакъ не се възпита. Слѣдъ този методъ, за възпитание на слабитѣ и немирни ученици, рѣшиха да приложатъ метода на плѣсницитѣ. На немирния или слабия ученикъ удряха по една плѣсница на дѣсната и по една на лѣвата страна на лицето. Обаче, и този методъ не даде резултати. Колкото повече се развиваше обучението, учителитѣ виждаха, че боятъ не може да възпитава, и за това се отказаха отъ него като възпитателно срѣдство. Впослѣдствие, когато нѣкой ученикъ не учеше, или не мируваше, поставяха го да сѣди на колѣнѣ, а подъ колѣнѣтѣ му туряха ситенъ пѣсъкъ, или царевични зрънца. Слѣдъ това учителитѣ се отказаха и отъ този методъ. Най-послѣ тѣ се намѣриха въ чудо, какъ да възпитаватъ младото поколѣние. Докѫдѣ сѫ достигнали съврѣменнитѣ учители при възпитанието на младото поколѣние, не зная. Струва ми се, че най-новата мѣрка, която прилагатъ днесъ въ училищата срѣщу слабитѣ и съ лошо поведение ученици, е изключването имъ отъ училищата. Сега, всички хора търсятъ лесния пѫть въ живота. Обаче, трѣбва да знаемъ, че на всинца прѣдстои изучаване на великата наука на живота, чрѣзъ която можемъ да дойдемъ до причинитѣ на нѣщата. Запримѣръ, ако нѣкой страда отъ болки въ краката, той трѣбва да знае, че причината на тази болка се крие нѣкѫдѣ въ добродѣтелитѣ му, които сѫ въ връзка съ краката. Тъй щото, когато учителитѣ биятъ ученицитѣ по краката, по рѫцѣтѣ, или по странитѣ, тѣ трѣбва да знаятъ, че нито краката, нито рѫцѣтѣ, нито странитѣ имъ сѫ виновни за тѣхнитѣ прѣгрѣшения. Какво сѫ виновни рѫцѣтѣ, краката или странитѣ на ученика, че той не учи, или че е немиренъ? Защо учителитѣ сѫ постѫпвали съ ученицитѣ си по този начинъ?— Така сѫ разбирали. Това сѫ материалистически методи, които почиватъ на безлюбие. Ако учительтъ обикне ученика си, и най-неспособенъ да е той, учительтъ ще може по вѫтрѣшенъ пѫть да събуди въ него импулсъ за работа. Ако учительтъ е индиферентенъ къмъ слабия ученикъ, това негово разположение ще се отрази и върху самия ученикъ. Изобщо, ако учительтъ обича ученицитѣ си, той ще събуди въ тѣхъ импулсъ къмъ работа. Майката се грижи да достави физическа храна на дѣтето, а учительтъ — умствена храна. И тъй, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Азъ искамъ да снема тѣзи закони отъ небето на земята, за да могатъ да се разбератъ и приложатъ. Всѣки законъ е вѣренъ въ приложението си. Слѣдователно, първиятъ законъ — любовь къмъ Бога, прѣдставя мѫжа; вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, прѣдставя жената. Мѫжътъ трѣбва да се занимава съ първия законъ, а жената — съ втория. Съ двата закона пъкъ трѣбва да се занимава човѣкътъ. Който има форма на мѫжъ, ще употрѣби първия законъ; който има форма на жена, ще употрѣби втория законъ; който има съзнанието на човѣкъ и нито се жени, нито за мѫжъ отива, той ще употрѣби и двата закона едноврѣменно. Дѣ е приложението на тѣзи закони днесъ? Защо мѫжътъ, който се занимава съ първия законъ и мисли, че е всесиленъ и може да оправи свѣта, не го е оправилъ до днесъ? Досега мѫжътъ е употрѣбявалъ силитѣ си само да завлада жената и да я убѣди, че веднъжъ излѣзла отъ него, тя сама не може нищо да направи. Питамъ: успѣ ли мѫжътъ да убѣди жената въ своята мисъль? Сега, като слѣдя историята на човѣшкото развитие, навсѣкѫдѣ виждамъ неспазване на тия два закона. Обаче, сѫществува единъ важенъ законъ, който всѣки трѣбва да има прѣдъ видъ. Този законъ е слѣдниятъ: когато една жена обича единъ мѫжъ, тя е въ сила да го подигне. Обаче, ако тя намрази единъ мѫжъ, той ще свърши фатално. Редъ статистики въ Америка показватъ, че всички проповѣдници, които иматъ добри жени, сѫ извѣстни като видни проповѣдници. Защо? — Понеже женитѣ имъ ги обичатъ и сподѣлятъ тѣхнитѣ убѣждения. И обратно: всички жени на проповѣдници, които не обичатъ мѫжетѣ си и не сподѣлятъ тѣхнитѣ идеи, сѫ помогнали за падането на мѫжетѣ си. Слѣдователно, жената е въ сила да подигне и да събори мѫжа. Не само това, но вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, съ който жената се занимава, той създава учрежденията, той създава обществения строй. Слѣдователно, съврѣменниятъ строй, както и всичко въ него, се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трѣбва да бѫде цѣльта на съврѣменното общество, както и на съврѣменнитѣ държави? — Подигане на жената. Подигнете жената на положението, въ което нѣкога се е намирала! Поставете жената на онова стѫпало, на което се е намирала първоначално и ще видите, че въ продължение на 25 години свѣтътъ ще се поправи. Спасението на свѣта е въ подигането на жената. Не подигнете ли жената, и не се ли подигне тя сама, отникѫдѣ другадѣ не може да дойде спасението. И тъй, когато се говори за Любовьта, като велика, мощна сила, ние имаме прѣдъ видъ, че единствена тя е въ състояние да подигне онѣзи унижени и оскърбени, паднали и грѣшни души, които сѫ въ дъното на ада. Адътъ е пъленъ съ жени. Казвате: буквално, или прѣносно да приемемъ тази мисъль? Приемете я, както искате — и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Днесъ жената е унижена, потѫпкана. Отъ кого? — Отъ силнитѣ. Какво костува днесъ на самата жена, както и на всички хора да се заематъ за подигането на жената? Не се ли подигне жената, всички срѣдства за изправяне на човѣчеството сѫ палеативни. Запримѣръ, нахранишъ се добрѣ и мислишъ, че повече нѣма да имашъ нужда отъ ядене, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново огладнявашъ. Пиешъ вода и мислишъ, че повече нѣма да ожаднявашъ, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново усѣщашъ жажда. Като говоря за подигането на жената, азъ имамъ прѣдъ видъ тази идея да проникне въ цѣлокупния животъ. Тя трѣбва да проникне не само между хората, но и между животнитѣ, растенията и минералитѣ. Този великъ законъ трѣбва да обхване напълно и човѣшкото сърце. Ако човѣкъ унижи сърцето си, спасението пакъ не може а дойде. Спасението на съврѣменното човѣчество се крие въ подигане на сърцето. Унижишъ ли себе си, унижавашъ сърцето си. Подигнешъ ли себе си, подигашъ сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И слѣдъ това ще говорятъ за видни педагози. Съ това не искамъ да кажа, че нѣма знаменити, учени хора. Има учени, които стоятъ много високо, но не е въпросъ да изпѫква ученостьта на хората; на пръвъ планъ трѣбва да се даде ходъ на великата Истина, която носи спасението на цѣлото човѣчество. Азъ говоря за закони, които сѫществуватъ въ природата. Цѣльта на разумната природа е чрѣзъ приложение на своитѣ закони между хората да събуди у тѣхъ висшето съзнание. Не е достатъчно само да се молимъ на светиитѣ, но тѣ трѣбва да слѣзатъ на земята, да работятъ за подигането на жената. Всички ангели, всички светии, всички напреднали сѫщества иматъ за цѣль подигането на жената. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като че се противопоставятъ на тази велика цѣль и казватъ: знаете ли, какво нѣщо е жената? Тя е цѣла змия! Който е ялъ попарата ѝ, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питамъ: кой не е роденъ отъ жена? Онази, която ви е родила, не бѣше ли жена? Майка ви, която ви е носила въ утробата си, която ви е пригръщала въ обятията си, която ви е носила въ ума и въ сърцето си, не бѣше ли жена? Вие не се спирайте върху това, че тя е унижена. Каквато и да е тази жена днесъ, тя е вашата майка. Ако имате другарка, гледайте на нея, като на ваша майка. На майка си пъкъ гледайте, като че Богъ е въ нея. Човѣчеството трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи по отношение на жената. Иначе, спасението на свѣта нѣма да дойде. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да дойде до първия законъ — до отношението си къмъ Бога, а послѣ и до втория законъ — до отношението си къмъ своя ближенъ, до отношението си къмъ сърцето. Човѣкъ не трѣбва да товари сърцето си съ излишенъ багажъ, да плаче за нищо и никакво. Добрѣ е човѣкъ нѣкога да поплаче, но на врѣме. Добрѣ е човѣкъ и да се радва, но пакъ на врѣме. И едното, и другото е благословение. Добрѣ е да любишъ на врѣме, да дадешъ знанието си на врѣме и да освободишъ хората на врѣме. Казвамъ: желая, като ви срещна другъ пѫть, коситѣ ви да сѫ почернѣли. Ако сѫ останали бѣли, поне да иматъ чистъ бѣлъ цвѣтъ, и при това да сте пакъ млади. Лицата ви да бѫдатъ като на млади хора, безъ бръчки. Имате ли бръчки, това показва, че сърцето ви е обрѣменено. Бѫдете красиви и млади, съ нови идеи. Всѣка сутринь, като ставате, записвайте въ ума си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Приложението на тѣзи два закона въ вашия животъ, прѣдставятъ разрѣшение на много трудни задачи. Ония отъ Христовитѣ ученици, които сѫ приложили тѣзи закони, тѣ сѫ извършили голѣми чудеса. Който отъ васъ приложи тѣзи закони, той ще види резултатитѣ имъ. Обаче, прѣди да види нѣкакви резултати, той не трѣбва да говори нищо за своята работа. За великото не трѣбва да се говори. Обичате ли Бога, никому не говорете за това, понеже то е велико. Обичате ли ближния си, обичате ли сърцето си, никому не говорете за това, защото то е велико. Соломонъ е казалъ, че сърцето на човѣка е извратено. Той е относително правъ, но не и абсолютно. Сърцето, т. е. жената е извратена, защото е унижена, но това е врѣменно положение. Защо е така, то е другъ въпросъ. Азъ разглеждамъ жената като полюсъ. Първоначално, когато Богъ създалъ жената, тя била съвсѣмъ различна отъ сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази въ рая; тя е само отгласъ, отражение на възвишената, на благородната жена. И въ това отношение любовьта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовьта се проявява само тамъ, дѣто е жената. Отсѫтствува ли жената въ човѣка, отсѫтствува и любовьта. Ако хората знаятъ, какво нѣщо е жената и я поставятъ на мѣстото ѝ, свѣтътъ моментално би се подигналъ. Днесъ гледатъ на жената, като на сѫщество, което има нужда отъ мѫжъ, да я гледа. Казвамъ: това не е жена, това е инвалидъ въ болницата. Споредъ мене, жена е тази, която спасява свѣта; жена е тази, която държи ключоветѣ на живота; жена е тази, чрѣзъ която се проявява великата и мощна сила на любовьта, която носи живота. Слѣдователно, спасението на свѣта ще дойде чрѣзъ жената, а не чрѣзъ мѫжа. Сега, азъ желая на всички да станете жени! Тази мисъль, прѣведена съ други думи означава: азъ желая душитѣ на всички хора да се изпълнятъ съ любовь; азъ желая всички да свѣтятъ, да бѫдатъ запалени свѣщи, да бѫдатъ щастливи и радостни, да сѫ готови на всички услуги. Това значи да бѫде човѣкъ майка. Въ този смисълъ, желая всички да бѫдете майки. Днесъ подъ понятието майка разбиратъ жена, която ражда. Не, майка е само тази, дѣцата на която не умиратъ. Умиратъ ли дѣцата на нѣкоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, дѣвата, която, и като роди, пакъ дѣва остава; майка е онази дѣва, на която дѣцата не умиратъ. Слѣдователно, всички хора трѣбва да бѫдатъ дѣви, абсолютно чисти, ако искатъ роденото отъ тѣхъ да не умира. Този е смисълътъ на вѫтрѣшната философия за живота. Разберете ли тази философия, и животътъ ви ще стане приятенъ. И тъй, първата велика заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ пълнотата на твоето сърце, на твоя умъ и на твоята сила. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си, т. е. твоята дѣва, твоето сърце, къмъ което трѣбва да си поставишъ великата задача да го подигнешъ. Бѫдете, прочее, работници за подигането на жената, а оттамъ и работници за бѫдещето на цѣлото човѣчество! * 4. Бесѣда отъ Учителя, държана на 18 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ.“
  16. "Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Скръбь и радость „Скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Иоана 16:20. Съврѣменната култура ние я опрѣдѣляме „култура на скръбьта“. И това е красивата ѝ страна. Отвънъ виждаме тия прѣкрасни здания, желѣзници, кѫщи, столове, всѣкакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбьта. Ще кажете: какъ може да бѫде култура на скръбьта? Нима онази птичка, която е затворена въ онзи златенъ кафезъ, въ туй ограничено положение, мислите, че е щастлива въ този кафезъ? Тя си има храничка и водичка, но нѣма никаква свобода. Има размѣръ на движение само половинъ метъръ, седи тя и си пѣе. Казватъ: колко хубаво пѣе! Да, но тази пѣсень е пѣсень на велика тѫга! Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала въ онзи капанъ вѫтрѣ, въ който си има пастармица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: пастармица си има! Да, но този капанъ е капанъ на скръбьта! И азъ виждамъ онѣзи хора въ хубавитѣ кѫщи и си казвамъ: това сѫ кафези на затворени птички, пѣятъ тамъ вѫтрѣ. Гледашъ, нѣкоя сестра си покаже главата изъ прозореца, погледне като нѣкоя мишка и послѣ пакъ клюхне и си каже: „Ще се живѣе тукъ, нѣма накѫдѣ!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искатъ да ни убѣдятъ, че по-хубаво нѣщо отъ този кафезъ нѣма. И музиканти, всички ще ни пѣятъ, ще ни казватъ, че да имаме кѫщица, кафезъ, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Какво показва това? — Че въ външния свѣтъ има студъ. И днесъ не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ, все тази култура носятъ, все така сѫ убѣдени, все така мислятъ. Културниятъ човѣкъ не се е освободилъ отъ това. Тогава идватъ по-напрѣднали, говорятъ ни за друга култура, говорятъ ни за другъ моралъ, говорятъ ни за нравственость, за щедрость, за това-онова. Можемъ ли да направимъ живота си щастливъ при тѣзи условия? Нѣкои казватъ, че това е неизбѣжно. Въ математиката има единъ законъ на вѣроятноститѣ за разрѣшение, и единъ законъ на вѣроятноститѣ за неразрѣшение — има възможности. Азъ ги наричамъ възможности и разрѣшения на една задача при избиране само на единъ пѫть. При всички възможности само една е идеалната възможность, при която животътъ може да се реализира въ своята пълнота. И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме оставени да избираме тѣзи възможности на свобода. На човѣка прѣдстои да избира своята възможность. Ние се оплакваме отъ сѫдбата, оплакваме се отъ обществото, оплакваме се отъ Бога, отъ всичко се оплакваме, всѣки индивидъ плаче и пъшка. Питамъ тогава: кой е виновниятъ? Нѣкой пѫть ще посочатъ еди-кой си министъръ. Не е той виноватъ. Чудни сѫ тѣзи хора! Казватъ: еди-кой си сѫдия дошълъ и осѫдилъ нѣкого. Да, но прѣди него, бившиятъ сѫдия сѫщо осѫждалъ. Прѣди този министъръ имаше другъ, прѣди този генералъ имаше другъ, и всички, които сѫ дошли слѣдъ тѣхъ вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Кой е основниятъ принципъ? Казватъ: бацилъ влѣзълъ, прѣдизвикалъ тази болесть. Не, не, отдѣ дойдоха тѣзи бацили? Какъ се създадоха условия, за да се явятъ тѣзи бацили? Отдѣ сѫ тѣ, какъ се развиха? Ние се спираме и търсимъ близкитѣ причини. Казваме: тия сѫ причинитѣ. Не сѫ тамъ причинитѣ, въ туй близко явление. Хубаво, ако азъ забия единъ желѣзенъ клинъ въ едно дърво, клинътъ ли е виновенъ? Не е той причината. Той е единъ войникъ, който казва: „забиха ме“. Излѣзъ навънъ! — И да искамъ, не мога да излѣза. Който ме забилъ, той ще ме извади. И тъй, всичката хубость на съврѣменната култура седи въ скръбьта, всичкиятъ ѝ капиталъ е само въ скръбьта. Казватъ: какъ, култура е това! Колко удобства, колко учрѣждения, колко банки се създаватъ! А, банки се създаватъ! Ако въ това седи културата! Прѣди 15 години въ Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започватъ война. И двамата иматъ акции. Започватъ една борсова война. Единиятъ понижава акциитѣ на другия, и всички, които иматъ акции при него, започватъ да ги продаватъ, за да не изгубятъ. И другиятъ прави сѫщото. Играятъ си и двамата. Но въ тази борсова война повече отъ 5000 богаташи измрѣха: едни полудѣха, други се издавиха, убиха. И послѣ, не мина много врѣме, тѣ се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? — За нѣкаква малка думица, пропаднала честьта имъ. Тѣ не искатъ да знаятъ, че за тѣхъ пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора съ здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питамъ: вашитѣ банки сигурни ли сѫ? Въ Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричатъ у насъ, а у тѣхъ сѫ наречени „спасителни банки“, букваленъ прѣводъ. Слѣдъ като си внесешъ паритѣ у тѣзи спасителни банки, погледнешъ, че слѣдъ нѣколко години и банката се спасила и ти си се спасилъ. Дѣйствително, банката остава безъ пари, но и ти се спасявашъ отъ грижи. Една американка, като била единъ день на събрание, чула, че проповѣдникътъ говори за спасението. Тя си казала: „Е, азъ прѣди 10 дни се спасихъ“. Какъ? — Имахъ 15000 долари въ една банка, но тази банка се спаси и азъ се спасихъ. Освободихъ се отъ скърби и неволи. Е, такава е волята Божия“! И безъ пари може. Отиватъ паритѣ, а тя казва: „Спасихъ се“. И дѣйствително, всички велики Учители, които идватъ въ свѣта, проповѣдватъ на хората, че нищо не трѣбва да иматъ, т. е. всички трѣбва да се задоволяватъ само съ насѫщния хлѣбъ за деня, за утрѣ не трѣбва да мислятъ. Туй учатъ тѣ. Но тѣхнитѣ ученици, синове и дъщери на този свѣтъ, бащи и майки, друго учение учатъ. Какъ казватъ тѣ? Всѣка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трѣбва да се осигуришъ!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трѣбва да се спасишъ, не трѣбва да бѫдешъ толкова глупавъ човѣкъ“. Дойде великиятъ Учитель, Той другояче обърне. Казвате: какъ! Майка ми и баща ми другояче учатъ. Не, ти не трѣбва да се осигуряватъ! Питамъ тогава: кой е на правата страна? Майката и бащата сѫ прави! Азъ ще ви обясня, че тѣ сѫ прави, тѣ искатъ да забогатѣятъ. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбьта. Ти ще станешъ богата, ще имашъ кѫща, за да разберешъ скръбьта, за да разберешъ живота. Ще се оженишъ, за да изпиташъ „скръбьта“. Дойде нѣкой великъ Учитель, казва: „Не, нѣма да се женишъ“. Всички велики Учители казватъ, че не трѣбва да се женишъ. И великиятъ Учитель е правъ. Ще ви кажа защо великиятъ Учитель е правъ. Майката казва: „Ти ще се оженишъ, скръбьта ще трѣбва да учишъ“. Ще ти турятъ вѣнецъ на главата. Този вѣнецъ е вѣнецъ на скръбьта! Всѣки единъ цвѣтъ е откѫснатъ цвѣтъ. Казватъ за момата, че ѝ туряли цвѣтя. Откѫснати рози, откѫснати цвѣтя — това сѫ цвѣтя на скръбьта. И при това, майката казва, че добрѣ се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часътъ на скръбьта. И какво учатъ майкитѣ дъщеритѣ си? — Много хубаво учение! Нека забогатѣватъ! И азъ казвамъ: нека забогатѣватъ, съ малко не може, съ милионъ, два, три, десеть и повече! Колкото повече забогатѣешъ, толкова по-добрѣ ще научишъ скръбьта — ще имашъ, и ще загубишъ. Лъжливостьта въ това учение е тамъ, дѣто майката мисли, че като има дъщеря ѝ кѫща, като взима единъ красивъ момъкъ, че ще е щастлива. Колкото момъкътъ е по-хубавъ, толкова по-нещастна ще бѫде дъщерята, толкова по-добрѣ ще научи скръбьта. Колкото по-здравъ е, толкова повече жени ще има. Красивиятъ момъкъ съ една жена не се задоволява. Ще ми говорите за моралъ! Азъ ще бѫда смѣлъ и рѣшителенъ. Азъ бихъ желалъ да видя единъ момъкъ или една мома, които да сѫ цѣломѫдрени. Не привидно да сѫ цѣломѫдрени, но принципално, вѫтрѣ, въ душата си. Азъ не говоря за външностьта на нѣщата. Който и да е отъ насъ, въ себе си трѣбва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: толкова низко да съмъ падналъ! Азъ съмъ като другитѣ хора, азъ не виждамъ своята чернота. Да, защото слънцето не е огрѣло. Всички съврѣменни хора се оглеждатъ въ тъмнина. Чернота съ тъмнина си приличатъ, но чакай да изгрѣе слънцето, ще видишъ на какво мязашъ, ще видишъ каква е твоята мутра. Какво подразбирамъ подъ думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Въ съврѣменния нашъ езикъ нѣмаме изразителни думи. Езикътъ на поезията, и той не е изразителенъ. Езикъ, който не прѣдава идеитѣ, той не е изразителенъ. Вижъ, грубиятъ езикъ, той е много изразителенъ. Когато нѣкой ти каже нѣкоя обидна дума, ти високо подскочишъ отъ земята, засегне те. Щомъ говоря за любовь, за обичь, казвашъ: съ тѣзи празни, дѣтински работи нѣмамъ нищо общо. Щомъ ти кажа лъжецъ, вагабонтъ, казвашъ: а, защо ме обиждашъ?“ Е, питамъ тогава: гдѣ е смисълътъ на нашия езикъ? Казвамъ: това не е правило за всички хора. Има хора, които правятъ изключение. „И скръбьта ви“, казва Христосъ „ще се прѣвърне на радость.“ Ще примиримъ тѣзи двѣ противорѣчия. Нашата култура е култура на скръбьта. Единъ братъ въ вѣстникъ „Лѫчъ“ се обръща къмъ всички, прави цѣлъ единъ поменникъ, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашитѣ идеи, вижте сега, вашитѣ страждущи братя искатъ помощь. Че това е Христовото учение! Христосъ ще сѫди свѣта. За какво? — Боленъ бѣхъ, не ме посѣтихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте“. Правъ е този братъ. Защо е правъ? — Защото нашиятъ свѣтъ е свѣтъ на скръбьта. Не е лошо, скръбьта е нѣщо хубаво, приятно. Скръбьта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбьта е приготовление, разбирамъ, че тя е подготовителна страна къмъ истинския животъ, който иде. Е, мислите ли, че за въ бѫдеще, когато ще градимъ кѫщитѣ, ще има нужда да сѣчемъ дърветата? Не, трѣбва да прѣстане сѣченето на дърветата, трѣбва да прѣстане убиването на хората и затварянето имъ въ затвори, трѣбва да прѣстане убиването на животнитѣ! Всичката тази култура съ своитѣ приоми и методи е неприложима за истинския животъ. Методитѣ ѝ сѫ неприспособими. Ние говоримъ за истинския животъ. Вземете съврѣменнитѣ религиозни и не религиозни хора. Еднитѣ говорятъ за Бога, другитѣ Го отказватъ и спорятъ. Какви схващания иматъ тѣ за Бога? Еднитѣ казватъ, че има Господъ, другитѣ казватъ, че нѣма Господъ. Но и еднитѣ и другитѣ, въ своитѣ дѣйствия, иматъ едни и сѫщи методи. Онзи, който проповѣдва за Бога, по сѫщия начинъ ще те заколи, по сѫщия начинъ ще те одере, по сѫщия начинъ ще те изтезава, както и онзи, който не вѣрва въ Бога. Питамъ тогава: въ какво седи разликата на тази култура, въ която едни подържатъ, че има Господъ, а други, че нѣма Господъ. Не е вѣрно, че нѣматъ Господъ. И еднитѣ и другитѣ иматъ Господъ. Еднитѣ иматъ единъ Господъ, когото не виждатъ, а материалиститѣ иматъ единъ Господъ, когото виждатъ. Тѣ казватъ: „Ето нашиятъ Господъ! Върху него ходимъ, ядемъ и пиемъ.“ Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашиятъ Господъ“. Въ дърветата, въ яденето, въ пиенето, въ всичко го виждатъ. Другитѣ казватъ: „Това е пантеизмъ“. „Е, гдѣ е вашиятъ Господъ?“ — Нашиятъ всичко е създалъ, и небето, и земята. Но всичкитѣ иматъ едни и сѫщи методи. Е, казватъ, дайте на бѣднитѣ! Че кога не се е давало на бѣднитѣ? Но свѣтътъ пакъ не се е справилъ. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбокъ смисълъ на скръбьта. Ако ние знаяхме какво нѣщо е скръбьта, ако тази скръбь би оставила всичкитѣ свои отпечатъци въ насъ, друго щѣше да бѫде. Ами че всички ние искаме при сегашнитѣ условия на земята да бѫдемъ щастливи. Най-голѣмото заблуждение, което сега сѫществува е, че при сегашнитѣ, дадени, условия ние искаме да бѫдемъ щастливи — нѣщо, което е абсолютно невъзможно. Всѣки единъ щастливъ моментъ е послѣдванъ отъ една голѣма скръбь. Четете Шопенхауера, вземете Толстоя, всички прокарватъ тази нишка. И онзи философъ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трѣбва да знаете, че слѣдъ всѣки моментъ на щастие идва единъ великъ моментъ на скръбь. Таманъ отгледашъ една красива, хубава мома, 21 годишна, свършила наукитѣ си, вижъ, зародила се отъ нѣкѫдѣ една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти, и гледашъ, въ 5 — 10 дни, очистила и дъщеря ти, и синъ ти, а ти съ такава мѫка си ги отгледалъ. Викашъ лѣкари, консулиуми, и най-послѣ тѣ констатиратъ смъртьта, казватъ, че е станало разривъ на сърцето. Лѣкаритѣ, за утѣшение на майката и бащата, констатиратъ, каква е болестьта. А тѣ оставатъ сами, като кукувица. Днесъ убиятъ нѣкого, ще дойдатъ лѣкаритѣ, ще го разрѣжатъ, ще константиратъ, какъ е станала смъртьта. Е, хубаво, каква философия има въ това? Ще съставятъ единъ актъ, ще го подпишатъ, ще кажатъ: „Намѣрихме какъ стана това“. Стане нѣкое нещастие, война, всички вѣстникари ще дойдатъ, ще констатиратъ какъ стана тази война. А че толкова милиони хора сѫ избити, нищо отъ това! Ние намѣрихме причината. Отвори се друга война, пакъ ще дойдатъ хората, ще констатиратъ, какъ се отворила, кои сѫ причинитѣ. Ще имаме най-послѣ една наука „история“, която показва пѫтя въ развитието на човѣчеството. Пѫтътъ на човѣчеството! Това е смѣшна философия, да мислятъ, че историята показва пѫтя на човѣчеството! Историята показва само безпѫтието на съврѣменното човѣчество. Като вземете всичкитѣ видове идеалисти, всички хубаво разсѫждаватъ, но азъ казвамъ: вие още учите науката на човѣшкото безпѫтие. Ще дойде нѣкой великъ проповѣдникъ, ще се качи тамъ на амвона горѣ, и като дигне рѫката си, като започне да проповѣдва, да описва какъ страдалъ Христосъ, какъ Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачатъ. Всички хора отъ 2000 години насамъ все плачатъ, какъ така да разпнатъ този любящия Христосъ, какъ да не Го познаятъ! Толкова жестоки хора! А ние, съврѣменнитѣ хора, светии сме, благородни! У насъ убийства, затвори, разпъвания нѣма. И азъ се чудя на едно нѣщо. Азъ се чудя на това човѣшко коравосърдечие, което сега сѫществува. И седнали нѣкои философи да ми разправятъ за Бога, за това, за онова. Оставете сега своитѣ разсѫждения! Оставете тия заблуждения! — Тогава остави и твоитѣ. Ще оставя не само моитѣ, но и твоитѣ заблуждения. Ама, казва, ти си набоженъ. —Ама ти си отъ мене по-набоженъ! Защо? — Понеже моитѣ вѣрвания, моятъ Богъ нѣматъ никаква тяжесть. А твоятъ е толкова тежъкъ, не можешъ да го дигнешъ. Моятъ Господъ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоятъ е толкова голѣмъ, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикашъ земята на гости, ще ти дойде ли? — Нѣма да ти дойде. Ако повикашъ слънцето на гости, ще ти дойде ли? Нѣма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбьта ние искаме да я направимъ култура на радостьта. Че човѣчеството успѣвало, това-онова, не е важно. Има нѣща, въ които успѣва човѣчеството, но азъ виждамъ този успѣхъ на друго мѣсто. Азъ виждамъ този успѣхъ само въ единици хора, въ благородни хора. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, гдѣ седи това благородство. Той е единъ митъ или едно прѣдание, не казвамъ, че е реалность. Говори се за единъ римлянинъ по произхождение, който се наричалъ Сафио Бертручио. Дълга история ималъ той. И сега, тия отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната философия, които вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть идва на земята, мислятъ, че човѣкъ изведнъжъ, като нѣкоя гѫба е излѣзълъ отъ земята, и всичкитѣ му способности, неговото щастие и нещастие зависятъ само отъ този му животъ. Това е ваше схващане, обаче, фактитѣ не седятъ така. Кѫсогледитѣ хора виждатъ нѣщата отблизо, далекогледитѣ ги виждатъ отдалечъ. Кои сѫ прави? — И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави. Еднитѣ виждатъ туй, което е близо при тѣхъ, а другитѣ виждатъ туй, което е надалечъ. По този начинъ, сегашниятъ нашъ животъ е едно звено отъ редъ други сѫществувания. И сега, азъ нѣма какво да доказвамъ тия сѫществуваня. У насъ законътъ е такъвъ. Казваме: ела и вижъ! Но, за да дойдешъ и видишъ, трѣбва да имашъ очи. Ще ми кажете: ние имаме очи. Е, вика ви единъ съврѣмененъ лѣкарь, единъ бактериологъ и ви казва: „Ела и вижъ!“ Но този бактериологъ има начинъ на гледане. Той тури подъ една леща едно стъкалце и казва: „Тукъ има сѫщества“. — Не виждамъ нищо. Не виждашъ нищо? „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му този ученъ лѣкарь - бактериологъ: „Азъ искамъ да те накарамъ да гледашъ по моему, но ще ме слушашъ ли?“ Ще те слушамъ. „Ще гледашъ, както азъ гледамъ. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ — Ама ти искашъ да се подигравашъ съ мене! „Послѣ говори, сега ще гледашъ, както азъ гледамъ“. — Поглеждамъ, цѣлъ свѣтъ се открива! Поглеждамъ извънъ лещата, нѣма нищо. Ама ти да не ме хипнотизирашъ? Туй да не е магия?“ Простъ човѣкъ е той. Казва му учениятъ: „Това сѫ бацили“. — Ти съ мене искашъ да си играешъ ли? „Азъ искамъ да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко отъ тази капчица, ще нацъркамъ подъ кожата ти, да видишъ, дали има нѣщо въ тази течность. Слѣдъ 24 часа ще видишъ каква температура ще имашъ“. — А, температура! „Е, малко ще цръкна. Готовъ ли си на това?“ Слѣдъ като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това!“ Опасни нѣща сѫ тия!“ Сега, ще дойде нѣкой отъ този свѣтъ, ще каже: „Слушай, дали е вѣрно това или не е вѣрно?“ Ние имаме много начини за доказване на нѣщата, само че ще имате търпѣние за тия доказателства. За насъ не е въпросъ, дали тия доказателства сѫ вѣрни или не, въпросъ е, че ние имаме другъ методъ, чрѣзъ който тази скръбь може да се прѣвърне на радость. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисъльта си. Той билъ изпратенъ отъ своя Учитель за 20 години на уединение. Това е било единъ голѣмъ изпитъ, като на ученикъ отъ една мистическа школа. Дали вѣрвате въ мистицизъмъ и окултизъмъ, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ реалното. Ще се спра на думата „реалность“. Ето какъ я опрѣдѣлямъ. Реално е това, което свързва всички свои части въ едно цѣло. То свързва, прониква всичкитѣ свои части, и никаква друга външна сила не може да измѣни съотношението на тѣзи части. И когато ние говоримъ за Бога, като принципъ, като Любовь, ние подразбираме туй, което свързва всичкитѣ живи души въ едно цѣло, безъ то само да се измѣни и промѣни. Ще кажете: защо да не се промѣня? — Има извѣстни промѣни, които ние не удобряваме. Ако азъ те туря като едно живо дърво въ печката, какво ще кажешъ? Ще кажешъ: искамъ да се промѣня. — Въ горенето промѣни и измѣни може да има, но въ истинския животъ има само растене, само придобиване на добродѣтели. И тогава, азъ опрѣдѣлямъ друга една максима. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние искаме да бѫдемъ свободни“. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ случай, дѣто човѣкъ може да направи нѣщо безъ Бога. — То сѫ прѣстъпленията. Слѣдователно, всичкитѣ наши прѣстѫпления, каквито и да сѫ тѣ, които ние вършимъ на този свѣтъ, ние ги вършимъ безъ Бога, и Богъ не е въ тѣхъ. Богъ не е въ тѣзи прѣстѫпления, но понеже Богъ е Любовь, вѣчность, то въ Неговото разположение Той чака. И единъ день, когато ни прѣкара прѣзъ горивото на тѣзи страдания, до единъ милионъ, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огънь, нашитѣ глави ще узрѣятъ. До това врѣме Той ще ни чака. На нѣкои хора главитѣ ще узрѣятъ въ единъ день, на други въ два, на трети въ година, а за нѣкои трѣбватъ най-малко 10 години, докато имъ узрѣятъ главитѣ. Ще узрѣятъ главитѣ ви! И азъ имамъ едно изражение: въ 10 години главитѣ на хората ще узрѣятъ. Слѣдователно, има едно нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ Бога, то е грѣхътъ. И тамъ, дѣто има грѣхъ, дѣто има страдания, скърби, мѫчения, ние мислимъ, че дяволътъ е тамъ. Да оставимъ този дяволъ, но азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ цилиндри, съ фракове; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ щикове, съ пушки; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ отрови, съ всички перифернелии. Ние търсимъ дявола, но кой ще те заколи? — Братъ ти тегли ножъ. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама безъ клане не може ли? — Може. Да се върнемъ сега къмъ Сафио. Праща го неговиятъ Учитель 20 години на уединение и му казва: „Ще научишъ единъ великъ законъ, и само тогава ще минешъ къмъ втората стадия на своето посвѣщение, да разберешъ смисъла на истинския животъ, да видишъ какъ ще дойде радостьта на този свѣтъ. Сега ти живѣешъ въ единъ свѣтъ отъ скърби, трѣбва да завършишъ своя изпитъ, да опиташъ най-голѣмитѣ скърби, и ако издържишъ, ще минешъ въ по-горно положение. Като христианинъ, изпраща го въ пустинята, дѣто 20 години отлично се подвизавалъ. Изпокѫсалъ си дрехитѣ, обущата, съвършено оголѣлъ. Той билъ единъ отъ виднитѣ римски патриции, отъ високо произхождение билъ. Единъ день се заражда у него желание да се пооблѣче и си казва: „Е, хубаво е да има човѣкъ едно топло облѣкло, пъкъ и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни тамъ, въ пустинята не го считали за постникъ, за светия, използували неговитѣ крака, хапѣли го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъль въ главата и започва да си разсѫждава: „Имамъ такова желание, намирамъ че е законно, най-послѣ душата ми го иска. Двадесеть години живѣя тукъ, моля се, моля се, никакъвъ гласъ. Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Той ималъ много знания, затова идва единъ день при него единъ отъ виднитѣ римски патриций, чийто синъ билъ на умиране. Идва той при Сафио, като при прочутъ постникъ и му казва: „Дайте помощь на сина ми“! Сафио отива при болния, и съ едно махане на рѫцѣтѣ прѣмахва болестьта. Съ едно махане на рѫцѣтѣ маха болестьта, но своята скръбь не може да прѣмахне. Този патриций останалъ много доволенъ отъ Сафио и като мислилъ, какво да му направи отъ благодарность, направилъ му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвилъ му много хубаво ядене, и всичко туй му изпратилъ въ златни и сребърни сервизи. Сафио, като видѣлъ всичко това, казалъ си: „Е, имало добри хора на свѣта“. И тъкмо мислилъ да се облѣче, понахрани и понарадва, ето идва единъ бѣденъ, казва му: „Голъ съмъ, нѣмашъ ли една дрешка?“ Той погледналъ, погледналъ, въздъхналъ си и казалъ: „Нѣма де се носятъ дрехитѣ“. Взима ги и му ги дава. Слѣдъ него идва другъ единъ босъ, казва: „Босъ съмъ, обуща нѣмашъ ли?“ — Е, че отидоха гащитѣ, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидатъ. Дава и тѣхъ, въздъхва си. Не се минава много врѣме, единъ гологлавъ идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хлѣбъ му остава. Мисли си: „Поне малко хлѣбецъ ще си хапна“. Оставатъ още и сервизитѣ. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моятъ възлюбенъ не иска да ме вземе, иска прикя, нѣкакви златни сѫсѫди, нѣкакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тѣхъ. Остава само съ малкото парченце хлѣбъ. Но, ето гледа, идватъ отвънка птички, накацватъ около него, започватъ да чуруликатъ, и тѣ искатъ. Отдѣля и за тѣхъ, но остава и за себе си едно малко парченце. Току изведнъжъ, изъ дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене нѣма ли?“ Дава и ней, и той остава безъ нищо. Тежъкъ е животътъ! — Не е тежъкъ. Той въздъхва дълбоко, намира се прѣдъ една дилема. Тогава се явява неговиятъ Учитель, Христосъ, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христосъ. Явява се Христосъ при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти прѣмина добрѣ изпита, азъ съмъ доволенъ отъ тебе“. Знаете ли какво е станало вѫтрѣ въ този Сафио? — Той веднага се намира въ една прѣкрасна вила, въ която всичкитѣ дървета били обкичени съ хубави плодове. Веднага се намира между своитѣ приятели, които го обичатъ. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нѣщо тайно въ природата, което ще се разкрие въ свѣта. Казватъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? — Има единъ начинъ, но този начинъ вие го искате още сега. Какъ го искате? — Както съврѣменнитѣ момци искатъ нѣкоя мома. Нѣкой съврѣмененъ момъкъ иска да се жени, но казва на момата: „Азъ ще се оженя за тебе, но ще ми броите тукъ 100,000 лева“. Седятъ майката и бащата, казватъ: „Не може ли по-долу?“ — Не може, 100,000 златни лева искамъ. Той седи, попътъ до него, правятъ договоръ. А отвънка седятъ кръстника и други, чакатъ. Е, нѣма какво, ще се дава. Ще се дава, и оттатъкъ ще минете. Сто хиляди ще броите! Като дадатъ майката и бащата 100,000 лева, казватъ: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, какъ тѣзи майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си! Не само че даватъ толкова пари, но я даватъ отгорѣ жертва на този момъкъ, да я коли. Ние, съврѣменнитѣ хора, плащаме на този човѣкъ да я вземе, а отгорѣ и да я коли. Той ще вземе паритѣ и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгорѣ родителитѣ казватъ: „Осигурихме я!“ Е, гдѣ сѫ тѣзи осигурени сѣмейства днесъ? Не, не искамъ да кажа нѣщо лошо, може би това да е една крайность, но това е единъ горчивъ фактъ вѫтрѣ въ дълбочинитѣ на самия животъ. При такива условия какъ може да бѫде животътъ щастливъ? Азъ не съмъ противъ мѫже и жени. Законътъ е единъ и сѫщъ. И момъкътъ може да бѫде така продаденъ, както и момата. Продаване е, когато единъ човѣкъ изгуби въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човѣка? Нищо не остава въ него. Какво, нима единъ момъкъ, който влиза въ единъ лошъ животъ, не се продава? И за каква цѣна, той си знае! Казвамъ: този момъкъ не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седимъ въ народното събрание, по амвонитѣ на църквитѣ, и отъ тамъ ще говоримъ за моралъ, за поправянето на България. И отъ тамъ всички се провикватъ: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Азъ наричамъ отечество онзи домъ, дѣто братъ брата не е убилъ, дѣто братя и сестри живѣятъ въ любовъ. Ами че ако вие се намирате въ едно отечество, както въ дома на Давида, дѣто братята постѫпватъ малко подругояче, какъ ще наречемъ този домъ? „И скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Кога? — Когато ние, като този Сафио вѫтрѣшно се освободимъ, а не да дойде нѣкой да ни налага нѣщата отвънъ. Всѣки да дѣйствува споредъ Любовьта Христова. Не само това, да се доберешъ до Любовьта Христова, но да можешъ съвършено да се отречешъ отъ себе си, да стане въ ума, въ сърцето и въ душата ти такъвъ единъ прѣвратъ, че да се почувствувашъ напълно свободенъ. Ние можемъ това да го направимъ, ние сме способни да го направимъ. И когато ние казваме, че чрѣзъ Бога всичко можемъ, това значи, че чрѣзъ Любовьта можемъ. А Любовьта, това е единственото наше стяжание, единствениятъ нашъ капиталъ, единственото наше наслѣдство, което можемъ да придобиемъ. Докато не придобиемъ Любовьта въ свѣта, всичкитѣ наши усилия ще бѫдатъ напразни. Нѣкои казватъ, че не познаватъ Любовьта. Човѣкъ, който умира, той не познава Любовьта! Най-първо човѣкъ трѣбва да стане безсмъртенъ. Сега ще ми възразите: „Може ли човѣкъ да не умира?“ Нима, когато ми взематъ кѫщата азъ умирамъ? Мога да си излѣза. Нима, когато ми взематъ дрехитѣ азъ оставамъ голъ? — Не. Нима, когато ми взематъ тѣлото, азъ умирамъ? Съвсѣмъ други понятия имаме ние. Вие виждали ли сте, какво красиво нѣщо е човѣшката душа? Ако е за форма, за красота, формата на една човѣшка душа съ нищо не може да се сравни въ свѣта. Ако мога да изнеса прѣдъ васъ единъ фактъ, той е слѣдующиятъ: когато Богъ погледне върху формата на човѣшката душа, и Той ще се зарадва. Толкова велика е тя! Красота има въ човѣшката душа, каквато въ никое друго сѫщество въ свѣта. Тогава нѣкои питатъ: „Защо Христосъ слѣзе отъ небето?“ — Той не слѣзе за хората. Той слѣзе да помогне на тази велика душа. Заслужава да се види тази душа! И слѣдователно, на насъ проповѣдватъ единъ моралъ: да залюбимъ човѣшката душа! Да, но вие трѣбва да видите колко е красива тази човѣшка душа, колко е велика! Като видишъ у брата си душа страждуща, душа подобна на тебе, само тогава ще може да се проповѣдва милосърдие. А сега, казвашъ: а, той е единъ простакъ! Да, простакъ. При сегашнитѣ условия, при тѣзи разбирания, въ които живѣемъ, заблуждения, и само заблуждения! Сега, ще имъ говоря за какво? — Ще имъ говоря за булскитѣ дрехи. Да, но булскитѣ дрехи, това не е сѫщностьта на нѣщата. И тъй, какъ ще се прѣвърне вашата скръбь въ радость? Ако нѣкой отъ васъ е много нещастенъ, нека направи единъ опитъ. Ако нѣкой отъ васъ постѫпи подобно на Сафио, той ще опита. Не трѣбва да напуснете службата си. Нѣкои мислятъ, че ако напуснатъ службата си, ако се отрекатъ отъ дома си, този е начинътъ за постигане щастието. Ако е въпросъ за отричане, азъ не бихъ проповѣдвалъ въ този домъ. Истинското отричане е човѣкъ да се отрече отъ себе си. Знаете ли какво значи човѣкъ да се отрече отъ себе си? — То значи, човѣкъ да се отрече отъ всички свои лъжливи и покварени мисли, чувства, желания и дѣйствия на миналото, за които той е пожертвувалъ хиляди и хиляди хора. Да се отречешъ отъ стария животъ на прѣстѫпления, това значи да се отречешъ отъ себе си. Да се откажешъ отъ туй низкото себе, себе си на користь, себе си на лъжа, на умраза. Отъ туй да се отречешъ и тогава да познаешъ въ себе си, какво? — Онова възвишеното, благородното, което въздига човѣка. Сега, нѣкои отъ васъ сте облѣчени въ женска форма, нѣкои сте облѣчени въ мѫжка форма. Казватъ: тя е жена. Е, що е женската форма? Гдѣ сѫ онѣзи писатели, които могатъ да опишатъ, какво нѣщо е жената? Казватъ: той е мѫжъ. Е, въ какво седи мѫжеството? Азъ наричамъ мѫжъ онзи, който може да застане на страната на слабитѣ. Азъ наричамъ жена само онази, която може да прѣвързва ранитѣ на страждущитѣ. И тъй, мѫжътъ всѣкога трѣбва да застане на страната на слабия, на онеправдания. Това е мѫжъ! Това е благородство. А всички жени трѣбва да се заематъ да прѣвързватъ на хората не само тѣзи обикновенитѣ рани, но и необикновенитѣ. Послѣ, когато нѣкой ме прѣвързва, да не казвамъ: ти си длъженъ. Не, като ме поглади една такава рѫка, да ѝ благодаря. Сега, този Сафио, слѣдъ като далъ всичко, намѣрилъ се въ една борба, и отъ очитѣ му потичатъ двѣ сълзи. Това сѫ сълзи! И когато ти прѣвързвашъ нѣкого, той трѣбва да почувствува, че има една душа, която му служи, и отъ благодарность да му потекатъ двѣ сълзи. Това е заплатата! Тия двѣ сълзи иматъ смисълъ. И когато онзи силниятъ застане прѣдъ слабия и го защищава, отъ очитѣ на слабия да потекатъ двѣ сълзи и да каже: „Братко, благодаря ти“. Това е човѣчество! Може ли да се установятъ между насъ тѣзи отношения, ще дойде и истинската философия на живота. Красивиятъ животъ ще дойде, само когато ние прѣвърнемъ скръбьта въ радость. Скръбьта и радостьта вървятъ по единъ великъ законъ. Азъ ви казахъ, че въ свѣта има сѫщества, които знаятъ само какво е радость. Тѣ сѫ ангелитѣ. За тѣхъ скръбьта е непонятна. Тѣ знаятъ причинитѣ на човѣшката скръбь. А ние знаемъ една малка радость и една малка скръбь. Междинитѣ на тѣзи двѣ нѣща не ги знаемъ. Ангелитѣ знаятъ една голѣма радость и една малка радость. Междинитѣ не ги знаятъ. Падналитѣ духове, падналитѣ ангели знаятъ една малка скръбь и една голѣма скръбь. А човѣкътъ се отличава и отъ еднитѣ, и отъ другитѣ по това, че у него тия двѣ състояния, радость и скръбь, сѫ прѣплетени. Нѣкой казва: развали се настроението ми. Има единъ музикаленъ законъ, споредъ който между тоноветѣ винаги има една малка междина. Нѣкой пѫть си много щастливъ, имашъ едно малко щастие, но вѫтрѣ въ него виждашъ една малка междина, казвашъ: чакай да слѣза въ това благо, тогава ще се кача въ голѣмата радость. Но знаете ли на какво мязаме тогава? Единъ младъ момъкъ отъ древностьта натоварва своята камила съ много скѫпоцѣнности и отива да посѣти своята възлюбена. Минава прѣзъ пустинята. Вижда по пѫтя една много красива кожа, като тѣзи рускитѣ самурени кожи, и си казва: „Е, и тази кожа ще взема“. Взима я, но не я носи самъ, а я туря на гърба на камилата. Отъ голѣмата тяжесть гърбътъ на камилата се счупва, и този младиятъ момъкъ остава всрѣдъ пѫтя. Ние сме отъ тѣзи хора, за една кожа по пѫтя, готови сме да счупимъ гърба на камилата. Но, между една малка радость и една малка скръбь винаги произтича едно малко нещастие. Между тѣзи двѣ течения веднага се почувствува една скръбь. Сега, други, които сѫ въ скръбьта, виждатъ една малка междина, казватъ: „Толкова съмъ страдалъ, и тукъ беля, и тамъ беля, чакай поне тукъ, въ тази междина да влѣза, по-голѣмо отъ скръбьта не е!“ Турне се тамъ. Слѣдъ малко излѣзе, и той се очуди, че се хваналъ за радостьта. Казва: „Слава Богу, че влѣзохъ“. Тѣзи нѣща постоянно ставатъ, а ти мислишъ, че сѫ случайни. Тръгва единъ младъ момъкъ, обиденъ отъ другаря си, да му отмъсти. Носи револверъ, по-рано носѣха боздуганъ, а сега револверъ, туря го въ джоба си, върви и си мисли: какво ли ме очаква? Онзи, при когото отивамъ, и той си има револверъ, може той да сполучи и да ме убие. Обаче, по пѫтя го срѣща неговата възлюбена, прѣоблѣчена като една бѣдна жена, съ вуалъ на лице, и съ приправенъ гласъ му казва: „За Бога, помогни ми“! Той се спира и си казва: „И тъй - тъй отивамъ на онзи свѣтъ, не зная дали ще се върна живъ, поне да помогна“. Спира се прѣдъ жената. Тя го хваща за рѫка. Нѣщо топло има въ тѣзи рѫцѣ. Поглежда въ очитѣ и, тя снема вуала си. Веднага той изважда револвера, хвърля го на страна и казва: „Отказвамъ се отъ тѣзи прѣстѫпления“. Защо ставатъ прѣстѫпленията въ свѣта? — Вие знаете. Азъ нѣма да обяснявамъ. Всѣки единъ отъ васъ знае. Такова трѣбва да бѫде вашето поведение. И то е буквата на нѣщата. Сега какъ мислите, какъ ще се яви Христосъ днесъ? Тъй, както прѣди 2000 години ли? Азъ ви питамъ: Христосъ, като се яви, мустаци и брада ще има ли? Женитѣ идеализиратъ Христа съ златни коси, съ кѫдри, съ хубава мантия, съ туй-онуй. Мѫжетѣ малко другояче си Го прѣдставляватъ. Кой Христосъ вие очаквате въ свѣта? Христосъ ще те срѣщне на пѫтя съ револверъ въ рѫка, ще те хване за рѫцѣтѣ, ще снеме булото си, ще те погледне въ очитѣ и ще ти каже: „Прѣди толкова хиляди години те срѣщнахъ. Ти прѣди едно сѫществуване бѣше пръвъ министъръ едикѫдѣ си, и знаешъ ли колко прѣстѫпления направи като такъвъ? Дадохме ти условия, това-онова, но ти не ги използува разумно“. Ще ти разправи цѣлата история и ще те пита: „Ти искашъ ли да обърнешъ колата и да вървишъ по правия пѫть, или искашъ да вървишъ още по пѫтя на страданията?“ Ти ще извадишъ своя револверъ и ще го захвърлишъ. Другъ револверъ има въ свѣта! Може да убиешъ човѣка, безъ да го умъртвишъ; може да го завладашъ, безъ да го поробвашъ; може да вземешъ паритѣ на човѣка, безъ да го оберешъ. Нима онзи, който залюби нѣкого не му става робъ? Но не, не е въпросътъ за тази ваша любовь. Момата като залюби нѣкого, прави се, че не го разбира. Той ходи подирѣ ѝ, изъ градината, слѣди я навсѣкѫдѣ, а тя си прави забавления. Слѣдъ туй се обърне малко, поусмихне се, а той продължава да ходи подирѣ ѝ — забавление си правятъ. Нѣкои питатъ: „Какво правятъ младитѣ“? Майката казва: „Играятъ си изъ градината“. Опасна е тази любовь! Това не е възвишената любовь, това е човѣшката любовь. Онзи, който обича, прѣзъ ума му никога не трѣбва да мине една противна мисъль. Образътъ на този, когото обичашъ трѣбва да бѫде тъй свещенъ, както твоятъ образъ и да не внесешъ никакво петно върху него. Това азъ разбирамъ да обичашъ единъ човѣкъ! Това е максима. Който може, комуто е дадено, така трѣбва да обича. Комуто не е дадено, ще седи въ съврѣменния свѣтъ на страдания. И тогава, какво ще стане съ васъ? — Ще орете нивитѣ. Азъ казвамъ, че нѣма млѣкопитающи въ съврѣменния свѣтъ. Какво прѣдставляватъ съврѣменнитѣ млѣкопитающи? — Тѣ сѫ нѣкогашнитѣ видни философи, писатели и поети, които сега оратъ нивитѣ на хората. Знаете ли това? Може да имъ наредите хиляди имена, но това сѫ все философи, писатели, проповѣдници, архимандрити. Отъ хиляди години Господъ ги е турилъ на това положение и имъ казалъ: „Да знаете какъ трѣбва да се проповѣдва въ свѣта!“ Не само тѣхъ, но и сегашнитѣ ще тури на това мѣсто. Ако ме чуятъ, ще кажатъ: какво говори заради насъ! Ние говеда ли сме? Да, азъ бихъ желалъ съврѣменнитѣ хора да сѫ като говедата. Слава Богу, говедата не се избиватъ поне. Ритатъ се, но не се убиватъ. Съврѣменнитѣ говеда не развратничатъ, не блудствуватъ, не пиянствуватъ. Казватъ: говеда сѫ тѣ! Нека видимъ добрата имъ страна. Една кравица спокойно си дава млѣкото и никому зло не върши. Не, днесъ ние трѣбва да се спремъ, защото сме прѣдъ една дилема. Ние сме прѣдъ прага на една велика пропасть. И ако се мръднемъ още една стѫпка, ще бѫдемъ въ тази голѣма пропасть. Ние се намираме прѣдъ крайния прѣдѣлъ на възможности за животъ. И ако, като онзи цигуларь, не вземемъ камертона и нагласимъ цигулката си по тона на онзи основенъ камертонъ, а я опнемъ съ половинъ тонъ нагорѣ, жицата веднага ще се скѫса. Хората днесъ сѫ обтегнали много своитѣ струни. И тази неврастения, това разтройство се дължи на туй, че хората сѫ обтегнали своитѣ струни. Запитватъ: „Какъ ще се излѣкува тази неврастения“? — Ще развъртишъ тази клечка, на която е завита струната. Не е само въ завъртването на клечката, но и въ развъртването. Ще я развъртвашъ, докато дойде до онзи основенъ камертонъ. Ще развъртвашъ, благородно е. Развъртването е въ полза на хората. Тази клечка се е завъртѣла повече, отколкото трѣбва. Ще развъртишъ назадъ до естествения тонъ на камертона. Ще направишъ едно прѣдставление и ще отстѫпишъ. И всички ние не се нуждаемъ отъ настѫпване, ние сме завъртѣли добродѣтелитѣ, а сега се нуждаемъ отъ отстѫпване — ще отвъртваме клечката. Казватъ за нѣкого: отвъртѣла се клечката му. Че кое е по-опасно? Азъ казвамъ: да се развърти клечката е по-добрѣ, отколкото да се завърти. Кое състояние е по-хубаво? — Щомъ отвъртватъ струната, тя е здрава, нѣма да се скѫса, но щомъ я завъртвашъ, тя ще се скѫса. Нѣкому дошло на ума да си раздаде имането. Казватъ: развъртѣла се клечката, мръднала му дъската! А онзи, който задига имането на другитѣ хора, неговата клечка била на мѣсто, завъртѣна била! А, той е благороденъ човѣкъ, казватъ. Едно врѣме бѣше бѣденъ, но сега нѣма като него другъ. Да, нѣма като него другъ! Питамъ: при тѣзи условия, какъ ще се оправи свѣтътъ? Ако рече човѣкъ да говори Истината, дойдатъ при насъ богати, говорятъ ни по единъ начинъ; дойдатъ сиромаси, говорятъ ни по другъ начинъ. Мислите ли, че Истината е при богатитѣ. — Не е. Мислите ли, че Истината е при сиромаситѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е при ученитѣ? — Не е. Мислите ли, че Истината е въ църквата? — Не е. Ще ме извините, това е мое лично мнѣние. Мислите ли, че Истината е при окултиститѣ? — Не е. Никѫдѣ я нѣма Истината днесъ. Защо? — Този свѣтъ е свѣтъ на страдания и смърть, свѣтъ на разлагане. А тамъ Истината не може да дойде. Съврѣменнитѣ хора говорятъ за Истина. Не, ние можемъ само да изнесемъ единъ фактъ като истина, но за Истината, ние смъртнитѣ хора, не можемъ да говоримъ. И седнатъ сега хората отъ разнитѣ школи да ни говорятъ за Истината. Слушайте, приятели, азъ зная тази Истина, зная я и не искамъ нито себе си да лъжа, нито васъ. Вие можете само да изнесете единъ фактъ, но, докато като този Сафио не изпитате дълбочината на всичкитѣ страдания, докато не се откажете отъ всичкитѣ ваши минали животи, докато не се домогнете да възприемете тази висша Любовъ, до тогава не можете да бѫдете свободни. Нѣкой ще каже: има добри хора днесъ. Добритѣ хора, които разбиратъ този законъ, навсѣкѫдѣ могатъ да си пробиятъ пѫть. Ама какъ ще живѣятъ? Има хора, на които, като имъ снемете дрехитѣ и ги оставите безъ петаче, тѣ ще обиколятъ свѣта, и приятели ще си създадатъ. Ще кажете: а, той има приятели отъ другия свѣтъ. Отъ кой свѣтъ? — Отъ свѣта на безсмъртието. Нѣкой пѫть азъ говоря съ живата природа. Казвате: какъ може човѣкъ да говори съ живата природа? Какъ може? Ами азъ, като зная езика на българина, не мога ли да говоря съ него? — Мога, разбира се. Като зная езика на англичанина, не мога ли да се разговарямъ съ него? — Мога. Така сѫщо мога да се разговарямъ съ животнитѣ, така мога да се разговарямъ и съ растенията. Всѣки си има езикъ. Азъ ще се спра при растенията и ще поговоря съ тѣхъ. Тѣхниятъ езикъ не е като нашия. Всички сѫщества си иматъ езикъ, иматъ си начинъ на съобщение. Въ тази жива природа ние сме дошли до една фаза, която трѣбва да прѣминемъ. Сега, споримъ за своитѣ вѣрвания, но има една спънка, която спира умоветѣ на хората, за да дойдатъ до правия пѫть. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. И азъ желая сега, всички вие да направите единъ малъкъ опитъ. Не защото азъ говоря това, го желая, но понеже всички вие сте обѣщали туй. Азъ желая всички вие да сте доблестни и да изпълните вашето обѣщание. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да е изпълнилъ своето обѣщание. Казвамъ и на мѫжетѣ, и на женитѣ: вие сте обѣщали! Вие се намирате прѣдъ прага на единъ прѣходенъ животъ. Да не мислите, че отсега нататъкъ ще добиете нѣщо. Нищо нѣма да добиете. Отъ сега нататъкъ клечкитѣ ви ще се развъртватъ. Отъ сега нататъкъ ще дойде нѣщо по-лошо за хората. Понеже до сега е имало изобилие, отъ сега нататъкъ нѣма да има такова изобилие, ще дойде единъ недоимъкъ. Тогава какво ще правите? Ако сега не напълните вашитѣ стомни, като тия, които туриститѣ носятъ, какъ ще минете пустинята? Вие ще минете прѣзъ пустинята, както еврейскиятъ народъ, и ще пѫтувате 40 години. Това е само като единъ символъ. Ще обикаляте изъ пустинята, ще се роди едно недоволство у васъ, ще се яви желание за ядене, за пиене, за това-онова. И сега всички хора сѫ като въ пустинята. Като се срѣщнатъ, все за ядене говорятъ. Обикалятъ, туй-онуй, месцето било скѫпо, хлѣбътъ билъ скѫпъ, дрехитѣ, шапкитѣ, навсѣкѫдѣ скѫпотия. И като седнемъ вечерно врѣме, казваме: какво ще се прави? Ами, ако единъ день българскитѣ пари достигнатъ до положението на германскитѣ марки, питамъ ви тогава: какъвъ ще ви бѫде халътъ? Е, какъ се прѣпитаватъ сега германцитѣ? Какъ се прѣпитаватъ! По-рано работиха и имъ плащаха по 10 лева, а сега работятъ, но имъ плащатъ милиарди. Единственото нѣщо, което носимъ въ себе си, това сѫ чувствата, мислитѣ и способноститѣ и нѣма защо да се боимъ. Ето кѫдѣ е сигурностьта. Докато човѣкъ ги носи съ себе си, нѣма защо да се бои. И азъ казвамъ: докато въ свѣта сѫществуватъ добри и разумни хора, нѣма защо да се боимъ. И като влѣза въ единъ домъ на брата си, азъ трѣбва да се радвамъ, за туй, което има вѫтрѣ. А сега казватъ, да вземемъ богатството на богатитѣ, и да го раздадемъ на сиромаситѣ. Пакъ ще има караница. Не, по братски трѣбва да се споразумѣятъ. Между богати и сиромаси трѣбва да се възстановятъ братски отношения, и богатиятъ да почувствува бѣдния, като свой братъ, и бѣдниятъ да почувствува богатия, като свой братъ. Това е, което трѣбва днесъ да се насажда между хората. Всички други методи сѫ употрѣбявани, употрѣбявани отъ памтивѣка, и всички сѫ дали само единъ резултатъ. Туй е, което трѣбва да се проповѣдва. Само тѣзи разумни отношения на любовь могатъ да ни спасятъ отъ бѫдещата катастрофа. Тя ще дойде. Разумниятъ свѣтъ има една максима. Нѣма да си поплюятъ. Вие още не познавате Бога, познавате Го само като Любовь. Трѣбва да се върнемъ въ онази култура, да питате атланската раса, какъвъ е Богъ. Тѣ Го опитаха. Тѣ сѫ затворени въ дъното на Атлантическия океанъ, и още не сѫ освободени тѣзи души. Разбирате ли? Ще кажете: тъй е. Да, това е моето лично мнѣние. За тѣзи работи сега има спорове. Нѣкои разправятъ за онзи свѣтъ, какво видѣли тамъ. Азъ не говоря какво съмъ видѣлъ. Въ това отношение нищо не съмъ видѣлъ. Има едно виждане, но трѣбва да живѣешъ въ другъ единъ свѣтъ, да имашъ отношения съ тия разумни сѫщества и да постѫпвашъ разумно. „Скърбитѣ ви ще се промѣнятъ на радость“. Сега, азъ ви желая едно: вие, културнитѣ хора на скръбьта, да прѣминете въ културата на радостьта, защото бѫдещата култура е култура на любовь и радость. Слѣдователно, сегашната ви гама е миньорна. Нея вече научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовьта, но не тази мажорна гама, която употрѣбяватъ музикантитѣ. Тя е едно посмѣшище, нея само въ войнитѣ я употрѣбяватъ. Въ тази мажорна гама на Любовьта, за която ви говоря, нѣма игри, нѣма кълчене, въ нея има дълбочина и височина. И когато вие влѣзете въ тази гама, тогава ще я разберете. А днесъ, който и да е съврѣмененъ поетъ не може да пише за радостьта, не я познава той. Ние трѣбва да влѣземъ въ туй чувство на радостьта, красиво е то! Когато свѣтътъ влѣзе въ радостьта, знаете ли какво ще остане отъ този свѣтъ? Ще ви прѣдставя една картина. Тази обвивка, която ви затваря, ви държи като въ затворъ. Прѣдставете си, че съ хиляди години сте живѣли въ този затворенъ замъкъ. Какво не сѫ правили, за да ви освободятъ! Много сѫ идвали да ви освободятъ, но никой не е могълъ. Идва най-послѣ великиятъ Учитель, който казва: „Радостьта ще ви освободи“. И като турите въ дѣйствие тази радость, този замъкъ постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почватъ да капятъ капки, и всичко това, което е служило като прѣграда между васъ, ще се размахне. И прѣдъ васъ ще се отвори този свѣтъ на радость и веселие. Този свѣтъ се различава отъ свѣта на скръбьта. Свѣтътъ на скръбьта е свѣтъ на изкуство, той е създаденъ отъ човѣка, а свѣтътъ на радостьта е създаденъ отъ Бога. Свѣтътъ на скръбьта го създадоха човѣцитѣ и духоветѣ, а свѣтътъ на радостьта го създаде Богъ. Слѣдователно, въ сегашната епоха ние живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ човѣцитѣ, а въ бѫдещата епоха ще живѣемъ въ свѣтъ, създаденъ отъ Бога. И казва Христосъ: „Азъ ще ви видя, вие ще се зарадвате, и радостьта ви никой нѣма да я отнеме“. Кой ще ви види? — Ще ви види вашиятъ възлюбенъ или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена или вашия възлюбенъ, сърцето ви ще трепне. Азъ взимамъ това въ най-чистия, въ най-красивия смисълъ. Кой ще ви види? — Ще ви срѣщне майка ви, ще ви срѣщне този вашъ приятель, когото не сте виждали отъ хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Азъ бихъ желалъ сърцата на всички така да затрептятъ. И това врѣме е сега. „Скръбьта ви ще се прѣвърне въ радость“. Ще ми кажете: възможно ли е? — Възможно е. Слѣдъ, колко хиляди години? Никакви хиляди години! Сега, днесъ започва тази радость! Ама не по този начинъ, който вие знаете. Вашата радость е само една сѣнка на тази радость. А сѣнкитѣ показватъ кѫдѣ е тази реалность. И нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ пустинята единъ свой приятель; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ майка си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ баща си; нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да срѣщнешъ въ този свѣтъ братъ си, сестра си, възлюбената си, да срѣщнешъ всички онѣзи, които обичашъ и които те обичатъ! Нѣма по-хубаво нѣщо въ свѣта отъ това, да срѣщнешъ своя Учитель! „Скръбьта ви ще се промѣни на радость!“ Всички вие бѫдете носители на културата на радостьта! Бѫдете носители на културата на Любовьта! Бесѣда, държана на 23/ХІІ 1923 г.
  17. "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Влѣзоха въ ладията. Ще прочета 5. глава отъ книгата „Второзаконие“ отъ Стария Заветъ. Има нѣща въ живота, които никога не губятъ своя смисълъ. Едни отъ тѣхъ сѫ разбрани за хората, а други не сѫ разбрани. Тия, които не сѫ разбрани, трѣбва вече да се разбератъ. Да се разбератъ, това значи, да се преведатъ на езика, съ който хората си служатъ. „Азъ съмъ Иеова, Богъ твой, Който те изведохъ изъ Египетската земя, изъ дома на робството“. (— 6 ст.) Значи, идеята за Бога може да се изрази съ това, че Той дава свобода. Не дава ли свобода, Той не е Богъ. „Не взимай името на Господа Бога твоего напразно“. (— 11 ст.). Когато говори истината, човѣкъ не призовава името Божие за свидетель. Обаче, щомъ не говори истината, той призовава името Божие за свидетель. Търговецъ продава простъ, недоброкачественъ платъ за доброкачественъ и казва на клиента си: Вѣрвай въ Бога! Той лъже, а призовава името Божие за свидетель. Това значи, да употрѣбява човѣкъ името Божие напразно. „Затова Господъ Богъ твой ти заповѣда да пазишъ сѫботния день“. (— 11 ст.). За кого е сѫботниятъ день? — За беднитѣ, а не за богатитѣ. Сѫботниятъ день е за слугитѣ, а не за господаритѣ. Днесъ ще говоря върху 32 стихъ, 14 гл. отъ Евангелието на Матея: „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Всѣки вѣкъ, всѣка епоха се отличава съ специфични разбирания. Следователно, разбиранията на сегашнитѣ хора не сѫ такива, каквито сѫ били тия на миналитѣ поколѣния, живѣли преди две-три хиляди години. Разбиранията на старитѣ не сѫ такива, каквито сѫ тия на възрастнитѣ. Разбиранията на възрастнитѣ не сѫ такива, каквито сѫ тия на младитѣ. Стариятъ разбира повече отъ възрастния, а възрастниятъ — повече отъ детето, отъ младия. Съвременнитѣ хора се заблуждаватъ отъ временния животъ, отъ преходнитѣ положения въ живота, вследствие на което правятъ редъ опущения, редъ погрѣшки. Въ живота има общи положения, но има и специфични или извънредни положения. Запримѣръ, въздухътъ, водата, топлината, свѣтлината сѫ общи положения за всички органически сѫщества. Тѣ еднакво се ползуватъ отъ тѣхъ и всѣки взима толкова, колкото иска. Човѣкъ може да взима толкова въздухъ, вода, свѣтлина, топлина и храна, колкото иска: нѣкога повече, нѣкога по-малко. Ако взима повече храна, отколкото му трѣбва, той всѣкога ще бѫде преситенъ; ако взима по-малко храна, отколкото му трѣбва, той всѣкога ще бѫде гладенъ; ако взима толкова храна, колкото му е потрѣбно, той всѣкога ще бѫде доволенъ и разположенъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да разбира сегашното положение, въ което се намира. Това не значи още, че миналото му не е важно. Напротивъ, миналиятъ животъ е основа на сегашния, а сегашниятъ приготвя условия за бѫдещия. Човѣкъ не помни своето минало, но сѫщевременно той не може да проникне и въ бѫдещето си. Има възрастни хора, които сѫ забравили своето детинство и считатъ, че то е било проста работа, че не заслужава даже човѣкъ да се връща къмъ него, да си спомня известни моменти. Това е неразбиране на живота. Детството на човѣка е толкова важно, колкото и неговата зрѣлость. Доколко е важно детството на човѣка, виждаме отъ стиха, въ който Христосъ казва: „Ако не станете като децата, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Значи, само детето може да влѣзе въ Царството Божие, а не възрастниятъ или стариятъ. Не само това, но сѫществува твърдението, че колкото по-малко знае човѣкъ, толкова по-лесно може да разбере истината. Колкото повече знае, толкова по-мѫчно може да разбере истината. Що се отнася до богатството, твърдението е обратно: колкото по-богатъ е човѣкъ, толкова по-добри условия има за разбиране на истината и за изпълняване на волята Божия. Въ сѫщность, въ живота виждаме точно обратното: богатиятъ изпълнява волята Божия по-малко отъ бедния. Бедниятъ казва: Нѣма какво да се прави, трѣбва да се изпълнява волята Божия. Веднъжъ да забогатѣя, азъ зная, какъ да живѣя. Първо ще наредя работитѣ си, и после ще служа на Бога, ще изпълня волята Му. Обаче, щомъ забогатѣе, той забравя обещанията си и започва да отлага нѣщата. Той има добро желание, но нѣма сила въ себе си да устои на обещанието си, да живѣе за Бога. Статистиката показва, че нѣма богатъ човѣкъ въ, свѣта, който, следъ като е уредилъ материалнитѣ си работи, да се е предалъ на служене на Бога. — Защо? — Естеството на материалното е такова, че увлича човѣка, и той постоянно го урежда и все неуредено остава. Богатството и сиромашията сѫ дадени на човѣка като условия за растене, за развиване, а не за уреждане на неговитѣ материални работи. Това, което днесъ говоря, се отнася за разумнитѣ хора, които иматъ правилни разбирания. Какво виждаме въ живота? Събератъ се двама богати хора, или двама учени, или двама религиозни, или двама музиканти и се надпреварятъ, кой отъ двамата има предимство въ областьта, въ която се проявява. Богатитѣ се погледнатъ и веднага се разбератъ. Тѣ знаятъ вече, кой отъ двамата е по-богатъ. Ученитѣ се погледнатъ и веднага познаватъ, кой отъ двамата е по-ученъ. Сѫщото става между религиознитѣ и между музикантитѣ. Единиятъ музикантъ е добъръ теоретикъ, познава всички правила на музиката и излиза на сцената да говори нѣщо върху „теорията на музиката“. Вториятъ музикантъ не познава теорията на музиката, но е отличенъ музикантъ. Той взима цигулката и започва да свири. Публиката е възхитена отъ свиренето му и настоява и втори пѫть да свири, да даде още единъ концертъ. Първиятъ музикантъ казва, че съ свирене нищо не се постига, но трѣбва да се говори на хората. Добре е да се говори на хората, но какъ трѣбва да се говори? Истинско говорене е онова, когато човѣкъ може да убеди хората въ истината, да ги запознае съ истината. Да говори човѣкъ по този начинъ, това значи, да бѫде първокласенъ музикантъ. Това не е обикновено говорене. Съвременнитѣ хора говорятъ, но малцина говорятъ музикално. Тѣ едва сѫ започнали да изучаватъ музиката. Тѣ приличатъ на ония гостилничари, отъ които клиентитѣ се оплакватъ, че съ тѣхнитѣ яденета, разстройватъ стомаситѣ имъ. Кѫде е погрѣшката, въ гостилничаря, или въ клиентитѣ? И едното е възможно, и другото. Може би, нѣкои отъ клиентитѣ да не сѫ дъвкали добре храната си и стомахътъ имъ се е развалилъ. Възможно е грѣшката да се дължи на гостилничаря: или маслото не е било прѣсно, или зарзаватитѣ не сѫ били прѣсни и т. н. Ако се укаже, че грѣшката е въ гостилничаря, тогава две положения могатъ да се явятъ: или гостилничарьтъ не е майсторъ въ своето изкуство, или пъкъ е алченъ човѣкъ, който съ малко срѣдства, иска да печели много, вследствие на което купува евтини материали, а продава скѫпо. Ако първото положение се укаже вѣрно, тогава гостилничарьтъ трѣбва да напусне този занаятъ и да започне другъ, въ който се чувствува по-способенъ. Ако второто положение е вѣрно, гостилничарьтъ трѣбва да познава клиентитѣ си, да вижда тѣхната сиромашия и да знае, че отъ едно агне може да одере само една кожа. Иска ли да одере две кожи, въ края на краищата той ще види гостилницата си празна и ще се принуди да я затвори. При това положение, той ще разбере, че който иска да живѣе добре, той трѣбва да мисли, да чувствува и да действува право. Да мисли, да чувствува и да действува човѣкъ добре, това значи, да има истинско вѣрую. Вѣруюто на човѣка трѣбва да се изрази въ добрия му животъ, въ добритѣ му отношения къмъ всички живи сѫщества. Ако човѣкъ не дава отдихъ на животнитѣ, които му служатъ, какво е неговото вѣрую? Ако той не дава нито единъ часъ почивка на слугата или на слугинята си, какво вѣрую е това? Човѣкъ трѣбва да отдава и на другитѣ това право, което иска за себе си. Вѣрую, което не дава на хората това право, което изисква за себе си, поставя Бога далечъ отъ човѣка. При вѣруюто на сегашнитѣ хора, Богъ всѣкога е отвънъ. Въ сѫщность, едно трѣбва да знаете: Богъ е отвънъ, само когато се проявява като множество. Обаче, проявява ли се като единство, Той е отвѫтре. Отъ научно гледище, обаче, единицата, която е създала свѣта, отвънъ ли е или отвѫтре? Отвънъ може да бѫде само онова, което крие задъ себе си нѣкаква реалность. Единицата, която е създала свѣта, сама за себе си е абсолютна реалность; задъ нея друга реалность не сѫществува. Следователно, тя е отвѫтре. Сега, като говоримъ за вѫтрешния животъ, ние имаме предъ видъ реалния животъ, отъ който е произлѣзълъ външниятъ животъ. Който не разбира закона на единството, да търси Бога отвѫтре, той ще го търси въ множеството, и все ще Го намѣри нѣкѫде: въ баща си, въ майка си, въ приятеля си, въ нѣкой великъ човѣкъ, въ нѣкой музикантъ, поетъ, художникъ. Който намѣри Бога отвънъ, той ще има единъ резултатът, намѣри ли Го отвѫтре, ще има другъ резултатъ. Който се влюби въ смъртенъ човѣкъ, той ще има единъ резултатъ; влюби ли се въ безсмъртенъ човѣкъ, ще има другъ резултатъ. Който вложи паритѣ си въ банка, която всѣки день е изложена на фалиментъ, той ще има единъ резултатъ; вложи ли ги въ банка, която и следъ хиляди години нѣма да се поклати, ще има другъ резултатъ. Това сѫ реални положения, които човѣкъ трѣбва да има предъ видъ, за да стабилизира живота си. Рече ли човѣкъ да се занимава съ въпроси за оправянето на свѣта, за подобряване на политическото положение на народитѣ, той напразно е изгубилъ времето си. Политическото положение на народитѣ може да се подобри, безъ да се измѣнимъ ние, безъ да се подобримъ. Законитѣ могатъ да се измѣнятъ, безъ да се измѣнимъ ние. Нови училища, нови църкви могатъ да се градятъ, но ако въ частния, въ вѫтрешния животъ на човѣка не става нѣкакво вѫтрешно подобряване, нѣкакво вѫтрешно преобразование, какво ще се ползува той отъ външната обстановка? Следователно, между човѣка и външната срѣда трѣбва да има такова отношение, каквото сѫществува между външната и вѫтрешната реалность на нѣщата. Ако изучавате човѣка отъ материалистична гледна точка, ще видите, че той е произлѣзълъ отъ една сѫщина, по-мощна, по-чиста, по-устойчива отъ материята на окрѫжаващата срѣда. Човѣкъ е по-якъ отъ желѣзото, по-тежъкъ отъ златото и платината, по-подвиженъ отъ въздухообразнитѣ тѣла, по-мощенъ отъ свѣтлината и топлината. Ако поставите човѣка на топлина, на която физическитѣ тѣла се разтопяватъ, той ще издържи. — Защо? — Защото силитѣ, които действуватъ въ духовното естество на човѣка, сѫ по-мощни отъ тия, които действуватъ въ физическата природа. Като говоря за човѣка, азъ нѣмамъ предъ видъ малкия човѣкъ, съ единъ килограмъ мозъкъ въ главата си, съ ръстъ, най–много до два метра, но имамъ предъ видъ духовния човѣкъ, който е мощенъ и който е развилъ въ себе си всички вложени сили и способности. Този човѣкъ крие въ себе си възможноститѣ на цѣлата вселена. За този човѣкъ се казва, че е малка вселена. Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да имате правилни разбирания за живота, а не разбиранията на мравкитѣ, на паяцитѣ, на вълцитѣ, на тигритѣ, на слоноветѣ. Вие не трѣбва да имате разбиранията на обикновенитѣ хора, нито на обикновенитѣ философи и учени. Веднъжъ сте дошли на земята, вие трѣбва да имате разбиранията на човѣка, който върши волята Божия. Силата на човѣка седи въ изпълнение волята на Бога. Законътъ на любовьта е законъ на служене. Дето е любовьта, тамъ е служенето. Служенето е едновременно вѫтрешенъ и външенъ процесъ. Първиятъ законъ въ свѣта е служене на Бога, а вториятъ законъ — служене на ближния. Външниятъ изразъ въ служенето на Бога се изразява въ правилнитѣ отношения на човѣка къмъ хора, растения и животни, чрезъ които Богъ се проявява. Ако отсѣче едно такова дърво, човѣкъ може да плати съ живота си. Има случаи, когато човѣкъ може да отсѣче и сто дървета, безъ да му се случи нѣкакво зло. Какво показва това? Това показва, че той е спазилъ известни закони, които го освобождаватъ отъ всѣкаква отговорность. Статистиката показва, че досега нито единъ кюмюрджия, нито единъ воденичарь, не сѫ могли да се издигнатъ. Въ края на краищата, тѣ сѫ фалирали. Ще кажете, че меленето на житото е необходимо. — Не, това е най-несполучливиятъ опитъ, който човѣчеството е могло нѣкога да направи. Въ Божествената книга не сѫществува законъ, споредъ който житото трѣбва да се мели на брашно. Когато житото се мели на брашно, хранителнитѣ му вещества излетяватъ навънъ, а оставатъ слабохранителнитѣ, които човѣкъ използува. Днесъ ще се мели житото, следъ два-три месеца ще се яде, и човѣкъ ще мисли, че много нѣщо е придобилъ. Това е залъгване. Ще кажете, че тази работа е наредена отъ Господа. Ако, действително, сегашниятъ порядъкъ на нѣщата е нареденъ отъ Господа, защо хората роптаятъ? Ако човѣкъ приеме, че законитѣ на една държава сѫ отъ Господа, той трѣбва да бѫде примиренъ съ всичко. Ако сиромашията и богатството сѫ отъ Бога, човѣкъ трѣбва да е доволенъ и отъ едното, и отъ другото. Ако приемемъ, че всичко е отъ Бога, а въпрѣки това роптаемъ, тогава едно отъ дветѣ е вѣрно: или не разбираме свѣта, който Богъ е създалъ, или, тъй както е създаденъ, не го удобряваме. Човѣкъ се намира въ сѫщото положение и къмъ себе си: или не се разбира, или намира, че не е създаденъ, както трѣбва. Природата признава следния законъ: когато всички удове на организъма сѫ здрави, цѣлиятъ организъмъ е здравъ. Ако само единъ удъ на организъма е боленъ, цѣлиятъ организъмъ страда. Този законъ се отнася, както до органическия, така и до психическия свѣтъ. Причината за заболяване на кой да е удъ на организъма е вѫтрешна, а не външна. Тя се дължи на нѣкакви примѣси въ физическото или духовно тѣло на човѣка. Ако човѣкъ изложи рѫката си на нѣкакъвъ фронтъ, тя може да заболѣе. Щомъ рѫката заболѣе, има възможность да заболѣе и другъ нѣкой удъ, както и цѣлото тѣло. Следъ това човѣкъ може да замине за онзи свѣтъ. Какво представя онзи свѣтъ? Кога отива човѣкъ на онзи свѣтъ? — Когато фалира. Докато една банка не фалира, тя сѫществува. Щомъ фалира, тя изчезва, не се чува вече нейното име. Когато умре човѣкъ, кѫде отива? Хората казватъ, че умрѣлитѣ отиватъ при Бога. Чудно нѣщо! Значи, фалиралитѣ банки отиватъ при Бога. Това не е вѣрно. Когато една банка фалира, тя отива на сѫдъ, дето се преглеждатъ смѣткитѣ ѝ. Какво нѣщо е сѫдътъ? — Мѣсто, дето се изправятъ кривитѣ работи. Следователно, умрѣлиятъ отива въ сѫда, да се оправятъ кривитѣ му работи. При Бога отива само онази душа, която люби Бога, която презъ цѣлата вѣчность е живѣла само заради Него и се е жертвувала за Него. За тази душа само казваме, че е служила вѣрно и преданно на Бога. Срещнете ли душа, която презъ цѣлия си животъ се е лутала отъ църква въ църква, търсѣла Бога, очаквала тукъ или тамъ да я убеждаватъ въ Неговото сѫществуване, знайте, че тя не може да отиде при Бога. Тя е била въ училище, но това училище не ѝ е дало всичко, което ѝ е необходимо за приближаването ѝ къмъ Бога. Училището е мѣсто, което посочва на ученика правия пѫть, дава му правила, какъ да живѣе, какъ да развива ума, сърдцето и волята си. Това, което сега говоря, е встѫпление къмъ онова, което ви предстои да изучавате. Запримѣръ, мнозина сѫ ви говорили за морето, за начина, по който можете да се кѫпете, но вие още не сте се кѫпали. Теория имате, но практика нѣмате. Отивате до брѣга на морето, но веднага се спирате, не се решавате да влѣзете въ водата. Защо? — Съ дрехи сте. Искате ли да се кѫпете, трѣбва да се съблѣчете и да влѣзете съвършено голъ. Такова е правилото. При това, първо ще влѣзете до колѣне, после ще се потопите до кръста и следъ това ще се гурнете цѣлъ. Докато се учите да плавате, ще се ползувате отъ гуменитѣ пояси, които сѫ пълни съ въздухъ. Тѣ ще ви държатъ надъ водата. Ще внимавате, поясътъ всѣкога да бѫде пъленъ съ въздухъ. Излѣзе ли въздухътъ навънъ, положението ви се затруднява. Въздухътъ въ пояса представя капитала, съ който разполагате. Плаването въ водата представя новия животъ, който приематъ само ония хора, които сѫ се освободили отъ материалното. Въ новия животъ човѣкъ влиза така, както майка му го е родила. Влѣзе ли въ училището, да търси истината, да учи, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ всичко материално, съ което е напълнилъ главата и сърдцето си, да влѣзе съвършено голъ, както майка му го е родила. Тамъ не приематъ ученици, облѣчени съ царска мантия, съ дрехата на виденъ философъ, ученъ, поетъ, музикантъ или художникъ. Ще съблѣчешъ дрехитѣ си, ще препашешъ гумения поясъ, ще влѣзешъ въ водата, ще поседишъ малко и бързо ще излѣзешъ на брѣга, да се печешъ на слънце. Всѣки день ще влизашъ и ще излизашъ отъ водата, докато се научишъ свободно да плавашъ въ водата, като рибитѣ. Докато не се научи да живѣе въ водата, човѣкъ всѣкога ще страда. Жабитѣ живѣятъ едновременно и въ водата, и на сушата. Това показва, че тѣ се намиратъ въ преходна фаза на живота. Обаче, човѣкъ не трѣбва да бѫде като жабата. Влѣзе ли въ водата, т. е. при условията на новия животъ, той трѣбва да се пригоди къмъ тѣхъ: нито да се задушава, нито да се дави. Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ една особена область на съзнанието, наречена висше, Божествено съзнание, която опредѣлятъ съ думитѣ „възвишенъ, идеаленъ животъ“. Влѣзе ли въ областьта на висшето съзнание, човѣкъ се усѣща физически здравъ, съ вѫтрешенъ миръ и спокойствие. Той се разбира съ всички хора, които се стремятъ къмъ великото, макаръ и да сѫ по-малки отъ него. Лѣкарьтъ разбира състоянието на болния, защото последниятъ се стреми къмъ здраве. Обаче, болниятъ не разбира състоянието на лѣкаря. Болниятъ влиза въ положението на болния, но не може да му слугува. Следователно, когато нѣкой човѣкъ не може да слугува, това показва, че той е боленъ. На нѣкого кракътъ е счупенъ, на другъ — рѫката, на трети — ребрата. Тѣ се оплакватъ едни отъ други, че никой отъ тѣхъ не иска да имъ слугува. Какъ ще слугуватъ тия хора? Боленъ на боленъ може ли да слугува? Когато хората не си услужватъ взаимно, причината за това е двояка: или сѫ болни, или не съзнаватъ длъжностьта си. Ако сѫ болни, тѣ ще лежатъ и ще чакатъ да дойде сестра милосърдна, или лѣкарь, да имъ привърже раната. Положението на нѣкой вѣрващи е подобно на пациентитѣ въ болницитѣ. Тѣ лежатъ и чакатъ да дойде нѣкой да имъ помогне. Всѣки боленъ обича да разправя за болестьта си, за времето, което е прекаралъ въ болницата и т. н. Христосъ срещна единъ боленъ, който е лежалъ цѣли 38 години въ болницата и го запита: Искашъ ли да излѣзешъ отъ това училище? — Да, Учителю, 38 години следвамъ това училище, искамъ вече да свърша учението си. Защо този човѣкъ искалъ часъ по-скоро да свърши училището? — Защото е попадналъ въ болезнената страна на това училище. Той искалъ да излѣзе отъ тази область и да влѣзе въ новия животъ, въ здравословнитѣ условия на училището. Да се занимава човѣкъ съ живота на другитѣ, кой какъ вѣрва и какъ живѣе, това е болезнената страна на училището, отъ която трѣбва да се излѣзе. Тайната на живота, здравословната страна на училището седи въ това, човѣкъ да се домогне до ония методи, които водятъ къмъ правиленъ, възвишенъ животъ. Дойде ли до това положение, човѣкъ е постигналъ щастието, т. е. Вѣчния животъ — животъ на безсмъртието. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ.“ За да се говори за утихване на вѣтъра, това значи, да е имало вѣтъръ и буря. Докато вѫтре въ човѣка ставатъ вълнения, смущения, бушувания, той е изложенъ на голѣми бури и вѣтрове. Щомъ разреши нѣщо въ себе си, щомъ дойде до нѣкакво правилно разбиране въ живота, вѣтърътъ и бурята въ него преставатъ. Правилнитѣ разбирания представятъ ладията, въ която човѣкъ влиза на заветъ. Христосъ дойде на земята, да научи хората, какъ и кѫде да се подслоняватъ, да се пазятъ отъ голѣмитѣ бури и вѣтрове, които рушатъ, коренятъ всичко, каквото срещнатъ на пѫтя си. Сѫщевременно, Христосъ казва: „Огънь дойдохъ да запаля въ свѣта“. И досега още хората говорятъ за този огънь, не могатъ да разбератъ, защо е запаленъ и какво е предназначението му. Много просто. Зимно време, когато вънъ се пука дърво и камъкъ, и дойде нѣкой човѣкъ да запали огъня ви, питате ли, защо го е запалилъ. Като запали огъня ви, той самъ ще каже: Дойдохъ да ви запаля огъня. Следъ това ще си замине. Всички, които могатъ да се грѣятъ, да варятъ яденето си на този огънь, ще кажатъ: Дойде единъ човѣкъ, запали ни огъня и си отиде. Които не разбиратъ смисъла на огъня, казватъ: Опасенъ човѣкъ е този, който пали огънь. Огъньтъ трѣбва да се запали! Какъвъ е този огънь? — Свещенъ огънь. Свещениятъ огънь въ човѣка е загасналъ и трѣбва да се запали. — Кѫде трѣбва да се запали? — Въ сърдцето, въ ума и въ волята на човѣка. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ всичко, но не и въ онова, въ което трѣбва да вѣрватъ. Запримѣръ, тѣ вѣрватъ, че могатъ да станатъ богати, учени, силни, а не се спиратъ предъ мисъльта, че и като богати, учени и силни могатъ да умратъ. Не е лошо да се стреми човѣкъ къмъ богатство, ученость и сила, но той трѣбва да знае, че то не е реално. Щомъ не е реално, то непременно ще се изгуби. Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ онова, което не се губи. То е реалното въ живота. Представете си, че двама души стоятъ на бойното поле и наблюдаватъ, какво става. Единиятъ отъ тѣхъ знае Божественитѣ закони, разполага съ тѣхъ и гледа спокойно, какъ хората се биятъ, какъ падатъ ранени и мъртви на бойната линия. Другиятъ е обикновенъ човѣкъ, разполага съ обикновени знания и като наблюдава цѣлата картина, тревожи се, че еди-кой си пострадалъ. Щомъ се свърши войната и двамата се оттеглятъ. Първиятъ седи тихъ и спокоенъ, а вториятъ ходи натукъ-натамъ, плаче, страда за раненитѣ, привързва ранитѣ имъ, но не може да имъ помогне. Отъ време на време той поглежда къмъ другаря си и се чуди, какъ може въ такъвъ моментъ да гледа така спокойно на всичко. Следъ това, той казва на войницитѣ: Съберете всички ранени и убити на едно мѣсто. Той се приближава къмъ тѣхъ, запалва огънь и ги изгаря. Като гледатъ, какво прави, всички се възмущаватъ отъ неговата жестокость. Не се минава много време, отъ огъня започватъ да излизатъ единъ следъ другъ раненитѣ и убититѣ, но вече здрави, бодри, жизнерадостни. Какво е станало съ тѣхъ? Тѣ сѫ възкръснали. Не е жестокъ човѣкътъ, който може мъртви да възкръсява. Ще кажете, че това сѫ приказки отъ 1001 нощь. Това сѫ невъзможни нѣща. Невъзможното за човѣка е възможно за Бога. Вие виждате, какъ излизатъ отъ огъня здрави, бодри хора и благодарятъ на Бога, че сѫ здрави, свободни отъ страдания. Тѣ се радватъ, че влизатъ въ новия животъ, въ живота на възкресението. Кое е по-добро за човѣка: да изгори и на пепель да стане, или да изгори и отново да оживѣе? Най-добро отъ всичко е човѣкъ да мине презъ огъня, но следъ това отново да оживѣе. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Значи, голѣмото противоречие, което сѫществува между хората, трѣбва да утихне. Това противоречие произтича отъ неразбиране на живота и на природата. Слабитѣ хора създадоха злото и противоречията въ свѣта. Силнитѣ хора — хората на безсмъртието, създадоха доброто. Когато въ човѣка се явяватъ лоши, отрицателни чувства, той трѣбва да знае, че е слабъ. — Какъ може да се освободи човѣкъ отъ тия чувства? — Като стане силенъ. Когато въ сърдцето на човѣка се явяватъ положителни, красиви, мощни чувства, той е силенъ човѣкъ, той ражда доброто въ себе си. Той е подобенъ на изворъ, отъ който доброто изтича. Изворътъ на доброто въ човѣка трѣбва да полива всички треви и цвѣтя, и да имъ помага да растатъ. Тъй щото, става ли въпросъ за силенъ човѣкъ, ще знаете, че силенъ е онзи, който ражда само доброто. Който ражда злото, той не е силенъ човѣкъ. Ама азъ вѣрвамъ въ Христа. — Ако твоята вѣра може да те застави да раждашъ доброто, тя е на мѣсто. Но ако твоята вѣра те заставя да раждашъ злото, тя не е на мѣстото си. Ако въ вѣрата си ти си фанатикъ и преследвашъ този-онзи, че не вѣрвали въ Бога и въ Христа като тебе, тя не е на мѣстото си. Ако твоята философия, съ която си обяснявашъ причинитѣ и последствията на нѣщата, ражда злото въ свѣта, тя не е на мѣстото си. Тази философия е философия на слабитѣ хора. На всички силни хора, на всички учени философи, поети, музиканти, художници, които раждатъ доброто, казвамъ „добре дошли“. Всѣки човѣкъ, колкото и да е малъкъ, трѣбва да бѫде силенъ, да ражда доброто въ свѣта. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ трѣбва да ражда доброто, т. е. трѣбва да даде ходъ на Божественото въ себе си. Въ който моментъ човѣкъ реши да върши волята Божия, той става едно съ Бога. Каквото направи въ името Божие, човѣкъ трѣбва да го принесе предъ вратата на Великия олтаръ и да се отдалечи. Не е нужно да седи човѣкъ предъ този олтаръ, да се представи предъ всички, че е извършилъ нѣщо за Бога. Земята, слънцето, луната сѫ направени за човѣка. Той може да се разхожда отъ една планета на друга и пакъ да слѣзе на земята. Той е свободенъ, разполага съ билетъ, съ който може да обиколи цѣлата вселена. — Защо ние нѣмаме тази опитность, тази свобода, да се движимъ, дето искаме? — Да ви се даде този билетъ днесъ, това значи, да станете по-нещастни, отколкото сте сега. За да може свободно да пѫтува отъ една планета въ друга, човѣкъ трѣбва да има съответна форма. Съ човѣшката форма той може да живѣе само на земята. За другитѣ планети се изискватъ други форми. Когато говоримъ за условията на даденъ животъ, ние подразбираме съответни форми. Има начини, по които формитѣ на живота се измѣнятъ. Обаче, човѣкъ трѣбва да знае тия начини. За всѣки човѣкъ, който може да се ползува отъ тия начини, казваме, че е добъръ, праведенъ. Не може ли да се ползува отъ тѣхъ, този човѣкъ е грѣшенъ. Какво разбирате подъ думитѣ „праведенъ и грѣшенъ човѣкъ?“ Срѣщате две момиченца, десетгодишни, деца на благородни, богати родители, облѣчени съ бѣли, нови роклички. И дветѣ сѫ добри деца, всички хора ги обичатъ и имъ се радватъ. Тѣ се разхождатъ, радватъ се на ясното, чисто небе и топлото слънце. Немирни, злосторни момчета решаватъ да имъ напакостятъ. Взиматъ едно шише, пълно съ черна течность, подобна на катранъ, напръскватъ съ нея гърба на едното отъ момиченцата и хукватъ да бѣгатъ. Като видѣло рокличката си напръскана съ черната течность, момиченцето придружено отъ другарката си, се разплакало и тръгнало за дома си. На пѫтя тѣ срещнали единъ файтонджия, който предложилъ да ги заведе до дома имъ. Пакостнитѣ момчета се затичали подиръ файтона, пръснали върху него отъ сѫщата течность, но този пѫть тѣ не успѣли да направятъ нищо. Отъ дветѣ момиченца само едното пострадало. Само едното попаднало при неблагоприятни условия. Второто, обаче, и при двата случая останало незасегнато отъ черната течность, т. е. отъ неблагоприятнитѣ условия на живота. Следователно, едни хора се намиратъ при неблагоприятни условия на живота, като едното отъ момиченцата, вследствие на което дрехитѣ имъ сѫ нечисти, изцапани. За тѣзи хора се казва, че сѫ грѣшни, нечисти. Други хора пъкъ се намиратъ при благоприятни условия, вследствие на което дрехитѣ имъ сѫ чисти, безъ петна. Тѣ минаватъ за добри, за праведни хора. Защо едни хора сѫ поставени при благоприятни, а други при неблагоприятни условия, има редъ причини за това. Лошитѣ мисли и чувства правятъ дрехитѣ на човѣка нечисти. Каквото представятъ пакостнитѣ момчета за момиченцата съ бѣлитѣ роклички, такова нѣщо сѫ отрицателнитѣ и нечисти мисли и чувства за човѣка. Въ дадения случай, тия мисли и чувства засѣгатъ само нѣкои хора, а други не засѣгатъ. — Защо? — Защото еднитѣ сѫ поставени при неблагоприятни условия на живота, а другитѣ — при благоприятни. Обаче, и еднитѣ, и другитѣ сѫ слаби хора. Тѣ не сѫ се издигнали още надъ условията. Тѣ не сѫ станали господари на условията. И тъй, докато човѣкъ не стане господарь на условията, при които живѣе, той всѣкога е изложенъ на грѣхъ, на опасности, на страдания. Щомъ стане господарь на условията, той може да се нарече истински човѣкъ, той има мораленъ устой и може да издържа и въ убежденията си, и въ своето вѣрую. Съ други думи казано: човѣкъ е господарь на външнитѣ условия дотогава, докато е свързанъ съ Божественото съзнание. Наруши ли се тази връзка, той става вече робъ на условията. Докато божественото съзнание взима надмощие въ човѣка, той се стреми къмъ доброто, къмъ красивото и благородното въ свѣта. Има моменти, положения, когато всички живи сѫщества проявяватъ известно благородство. И най-свирепото животно се смекчава предъ своитѣ малки и започва да ги глади, да ги лиже съ езика си. Като види своето малко детенце, и най-жестокиятъ човѣкъ, който е убилъ десетки хора, се смекчава и проявява къмъ него нѣжни, бащински чувства. Това показва, че въ известни моменти, Божественото проговаря въ всички хора, въ всички живи сѫщества. Защо грѣшатъ хората, не може да се отговори. Много причини има за това. Цѣлото небе се занимава съ въпроса, какъ да се спаси свѣта, а не защо хората грѣшатъ. Защо и какъ е произлѣзълъ грѣхътъ, това е въпросъ, върху който разумнитѣ сѫщества не се спиратъ. Тѣ се занимаватъ съ въпроса, какъ да спасятъ свѣта. Тѣ сѫ изработили вече единъ планъ, който постепенно прилагатъ. Прилагането на този планъ е започнало още отъ времето на Христа. Кое трѣбва да се спаси въ човѣка? — Неговата душа. Дали хората вѣрватъ въ това, или не, то е другъ въпросъ. Заедно съ душата на човѣка ще се спаси и умътъ, и сърдцето му. Сѫщественото за човѣка сѫ неговиятъ духъ, неговата душа, неговиятъ умъ и неговото сърдце. Вънъ отъ тия четири свѣта, всичко е несѫществено. Следователно, несѫщественото трѣбва да се пожертвува за сѫщественото. Човѣкъ се движи и проявява въ тѣзи четири свѣта, които представятъ реалностьта на неговия животъ. Когато се проявява едновременно въ тия четири свѣта, човѣкъ е въ пълно равновесие, въ устой. Прояви ли се само въ единъ отъ тия свѣтове, равновесието му се нарушава. Ако вземете една топка, тежка единъ килограмъ и я закрепите въ една точка на върха на една игла, безъ да се поклати на една или на друга страна, тази точка наричаме срѣдоточие, равновесие, центъръ на тежестьта. Следователно, иска ли човѣкъ да се постави въ равновесие, нищо да не го безпокои, той трѣбва да застане въ своето срѣдоточие, т. е. въ онази точка на своя животъ, дето всички сили се уравновесяватъ. Въ тази точка се проявява Божественото въ човѣка. Докато Божественото взима надмощие надъ човѣшкото, човѣкъ може да запази равновесие на силитѣ си. Какво виждаме въ живота на обикновения човѣкъ? Докато е богатъ, силенъ, здравъ, щастливъ, той е въ равновесие. Щомъ изгуби силата, здравето, вѣрата, богатството си, едновременно съ това той губи и равновесието си. Обаче, само за онзи човѣкъ казваме, че има истинско вѫтрешно равновесие, който, следъ като, изгуби и силата, и здравето, и вѣрата, и богатството си, не измѣня нито единъ мускулъ на лицето си. Този човѣкъ живѣе въ закона на любовьта. Докато човѣкъ живѣе въ любовьта, като сила, съ която може да си служи, свѣтътъ всѣкога ще бѫде за него отворенъ. Той е намѣрилъ мѣстото, дето може да запали свещения огънь. Веднъжъ запаленъ, свещениятъ огънь, трѣбва постоянно да се разгорява. Дето се пресичатъ две прави линии, тамъ е мѣстото на свещения огънь. Има смисълъ да запали човѣкъ свещения огънь въ себе си, ако окрѫжаващитѣ могатъ да се ползуватъ отъ благотворното влияние на неговата топлина. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ топлината на свещения огънь, т. е. отъ една блага дума, която може да излѣзе отъ устата на човѣка. Нѣкой пита: Ще излѣзе ли нѣщо отъ мене? — Ще излѣзе. — Ще бѫда ли здравъ? — Ще бѫдешъ. — Ще се оправятъ ли работитѣ ми? — Ще се оправятъ. — Да вѣрвамъ ли въ всичко, което ми казвашъ? — Вѣрвай, защото безъ вѣра човѣкъ не може да угоди на Бога. Казано е въ Писанието: „Да бѫде споредъ вѣрата ти“. Това значи: ако човѣкъ е боленъ, ще оздравѣе; ако е сиромахъ, ще разбогатѣе; ако е невежа, ученъ ще стане. Обаче, човѣкъ ще придобие отъ всичко това толкова, колкото е вѣрата му. Вѣрата на човѣка отговаря на неговия вѫтрешенъ импулсъ къмъ работа, къмъ придобиване на нѣщо. Любовьта пъкъ, дава потикъ на човѣка къмъ животъ. Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да знае отде иде и кѫде отива. Ще кажете, че това не е важно. — Кое е важно тогава? — Да ядемъ и да пиемъ. Наистина, важно е човѣкъ да яде и да пие, но кой ще доставя това? Гостилничарьтъ е затворилъ вратата на гостилницата си. Всички се трупатъ предъ вратата, викатъ, хлопатъ, но той не отваря. — Защо? — Не знаятъ, какъ да хлопатъ. Ако човѣкъ знае, какъ да хлопа на вратата на гостилничаря, той непременно ще отвори, ще го покани да седне и ще го нагости добре. Следователно, знае ли човѣкъ, какъ да хлопа на сърдцето, или на душата на нѣкого, той непременно ще му отвори. Сега, както и да разглеждаме нѣщата, ние виждаме, че всичко въ свѣта е строго опредѣлено. Богъ, Който създаде свѣта, всѣки день е създавалъ нѣщо опредѣлено, докато въ шестия день създаде човѣка. Числото шесть е число на фантазии, на илюзии. Това виждаме и въ живота на човѣка. Преди да направи нѣщо, човѣкъ фантазира, мечтае, а като го направи, започва да преувеличава. Често въ говора хората си служатъ съ редъ преувеличавания. Когато нѣкой иска да каже, че нѣкѫде били събрани много хора, той казва: Тамъ имаше толкова хора, че яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне. — Така не се говори. Колкото хора и да сѫ били събрани на едно мѣсто, все може да се хвърли и едно, па и повече яйца. Когато искатъ да кажатъ за нѣкого, че е бавенъ въ работитѣ си, въ движенията си, казватъ: Този човѣкъ пъпли като мравка. За другъ пъкъ казватъ: Той е човѣкъ и половина. — Не, свѣтътъ така не може да се оправи. Какви сѫ мѣркитѣ, разбиранията на сегашнитѣ хора — учени, философи и религиозни, ние оставяме настрана. Колкото и да сѫ добри тѣхнитѣ разбирания, тѣхнитѣ теории и философии, тѣ сѫ отживѣли времето си. Сега трѣбва да се отвори нова врата, новъ пѫть, въ който хората да влѣзатъ. Този пѫть изключва всѣкакви кражби, лъжи, престѫпления. Той е пѫть на доброто, на вѣчното благо. Вѣрата на съвременнитѣ хора се отнася до онзи малъкъ свѣтъ, въ който днесъ живѣятъ. Законитѣ на този малъкъ свѣтъ, на тази малка държава не важатъ за голѣмата държава. Законитѣ на България, не важатъ за Англия, и законитѣ на Англия, не се отнасятъ до България. Въ която държава и да отидете, вие трѣбва да зачитате нейнитѣ закони, и да имъ се подчинявате. Следователно, влѣзете ли въ онзи свѣтъ, вие трѣбва да се подчинявате на неговитѣ закони. Онзи свѣтъ има свои специални закони, които коренно се различаватъ отъ законитѣ на физическия свѣтъ. Като ви се говори за онзи свѣтъ, вие си представяте нѣщо приказно, като приказкитѣ отъ хиляда и една нощь и не вѣрвате въ него. Въ какво вѣрвате, това е ваша работа. Обаче, който е ходилъ въ онзи свѣтъ, той го познава. Преди да влѣзете въ онзи свѣтъ, ще минете презъ нѣколко митници. Тамъ ще прегледатъ, да не би да носите нѣщо отъ земята. И най-малката игла, не се позволява да прекарате. Всичко, каквото носите, ще го задържатъ на митницата и тогава ще ви пуснатъ да влѣзете. Когато се връщате отъ онзи свѣтъ за земята, пакъ ще ви преглеждатъ на митницитѣ. Както нѣмате право да носите нѣщо отъ земята за онзи свѣтъ, така сѫщо нѣмате право да носите нѣщо отъ онзи свѣтъ за земята. Христосъ казва: „Събирайте съкровища за онзи свѣтъ.“ — Кѫде трѣбва да се събиратъ тия съкровища? Докато е на земята още, човѣкъ трѣбва да събира съкровища, които да изпраща въ банкитѣ на невидимия свѣтъ, че като влѣзе тамъ, да има съ какво да живѣе. Щомъ влѣзете въ невидимия свѣтъ, веднага ще ви запитатъ: Вложили ли сте нѣщо въ този свѣтъ? — Да, въ еди-коя банка внесохъ десеть хиляди лева. — Щомъ си внесълъ десеть хиляди лева, ти можешъ да имашъ кредитъ десеть милиона най-малко и можешъ да останешъ тукъ, докогато искашъ. Даже и десеть лева да е внесълъ въ една отъ банкитѣ на невидимия свѣтъ, човѣкъ пакъ има право да влѣзе тамъ. Обаче, ако нищо не е внесълъ, крачка напредъ не може да пристѫпи. Законътъ е такъвъ. Всички се запитватъ, дали е реаленъ онзи свѣтъ. — Реаленъ е онзи свѣтъ, по-реаленъ, отколкото можете да си представите. Реалностьта на нѣщата не седи въ това, което човѣкъ може да пипне, но въ онова, което въ даденъ моментъ съзнава. Реалностьта се изразява въ отношенията на хората като души. Животътъ е толкова реаленъ, колкото човѣкъ го съзнава. Оттамъ и отношението между душитѣ се обуславя отъ съзнанието за сцеплението, за връзката, която сѫществува между тѣхъ. Връзката сѫществува не само между хората, но и между хората и животнитѣ. Нѣкой човѣкъ има конь, волъ, овце, безъ да съзнава, какво представятъ тия животни, отде сѫ дошли, каква е задачата имъ и т. н. Той мисли, че е господарь въ свѣта и може да се ползува отъ всички животни и растения. Той не се запитва, на какво основание може да се ползува отъ труда на коня и на вола, отъ вълната, млѣкото и месото на овцетѣ, безъ да имъ плаща. Азъ съмъ господарь въ свѣта, мисли си човѣкъ и съ това изчерпва всички въпроси. — Не, животнитѣ, съ които си служите, сѫ изпратени на земята отъ своитѣ бащи, благородни и разумни сѫщества, да ви направятъ известни услуги и следъ това да се върнатъ назадъ. Ако съзнавате това, вие трѣбва да имъ благодарите, да се отнасяте добре съ тѣхъ, защото единъ день ще отговаряте предъ тѣхния баща. Когато отъ невидимия свѣтъ взематъ решение да отнематъ конетѣ, воловетѣ, овцетѣ, кокошкитѣ на нѣкой човѣкъ, той осиромашава. Безъ тия животни хората не могатъ да сѫществуватъ. Хората дължатъ своя Животъ на самопожертвуването на тия животни. Ако всички хора на земята — царе, владици, свещеници, учители и ученици, майки и бащи, господари и слуги, за единъ моментъ само, се замислятъ върху великата жертва, която се прави за тѣхъ, тѣ биха се преобразили, коренно биха измѣнили живота си. Да се замисли човѣкъ по този въпросъ, това значи, широко да отвори сърдцето си за всички. Щомъ отвори сърдцето си, той ще отвори и хамбара си, ще почне да раздава и на животнитѣ, и на хората. Като ги нахрани, ще разпрегне животнитѣ, ще имъ даде почивка, а на слугитѣ и на слугинитѣ си ще даде свобода. Този день ще бѫде празникъ за всички, да познаятъ, че господарьтъ имъ е отворилъ хамбара си и щедро раздава отъ своитѣ блага. Време е вече, всички хора широко да отворятъ сърдцата си за Господа. Англичанитѣ сѫ дошли вече до тази Божествена идея и посвещаватъ малка часть отъ времето си за Бога. Тѣ сѫ дошли до положение да посветятъ две минути за Господа. Презъ това време всички желѣзници, параходи, фабрики, учреждения спиратъ работата си и отправятъ мисъльта си къмъ Бога. Кой кѫдето е, спира работата си. Не само две минути, но човѣкъ трѣбва да отдѣли поне единъ часъ отъ времето си за Великото въ свѣта и да отправи къмъ Него благодарностьта си за всичко, което е получилъ и всѣки моментъ получава. Ако рекатъ да пожертвуватъ единъ часъ отъ времето си, хората мислятъ, че ще иматъ голѣми загуби, затова отдѣлятъ само по две минути. Въ бѫдеще, обаче, тѣ ще съзнаятъ необходимостьта отъ това и ще жертвуватъ повече време. Който не може да направи една малка жертва, той по никой начинъ, не е готовъ за голѣма жертва. Дошло е вече време за човѣка, който отъ хиляди години живѣе на земята, да съзнае жертвитѣ, които се правятъ за него и да благодари за тѣхъ. Само по този начинъ, той ще чува Божия гласъ въ себе си и въ ближния, както Мойсей го е чулъ. Това значи, да се запали свещениятъ огънь въ човѣка, както Богъ го запали въ Мойсея. Казано е въ Писанието, че огънь ще изгори всички. Мойсей разбра вѫтрешния смисълъ на този стихъ, но евреитѣ не го разбраха така и затова, Мойсей трѣбваше да имъ проповѣдва, да ги запознае съ дълбокия смисълъ на живота, Мойсей казваше на евреитѣ: Богъ ще издигне другъ пророкъ между васъ, и вие трѣбва да бѫдете готови, да изпълните Неговия законъ. Ако човѣкъ не може да приложи Христовия законъ, той не може да приложи и човѣшкитѣ закони. При това положение, каквато е участьта на Христовия законъ, такава ще бѫде участьта и на всѣки човѣшки законъ. Ако човѣкъ не обича майка си, баща си, брата си, сестра си, той не може да обича и другитѣ хора. Ако синътъ не обича майка си, той не може да обича и другитѣ жени. Каквато е любовьта на сина къмъ майката, такава ще бѫде любовьта му и къмъ всички жени. Каквато е любовьта на сина къмъ бащата, такава ще бѫде любовьта му къмъ всички хора. Ако човѣкъ не живѣе добре съ родителитѣ си и не вѣрва въ Бога, по никой начинъ, той не може да живѣе добре съ хората и да имъ вѣрва. Ако вѣрва въ Бога и Го обича, той ще вѣрва и въ хората, и ще ги обича. Богъ не иска отъ хората да вѣрватъ въ Него, да Му пѣятъ хвалебни пѣсни, но иска да изпълнятъ Неговия законъ, да подобрятъ живота си. Той не иска да вижда сиромаси, хилави, сакати, болни хора въ свѣта. Той не иска да вижда страданията на хората, на животнитѣ, на растенията. Сегашнитѣ хора сѫ дошли до анормални прояви на живота и мислятъ, че ако влѣзатъ въ новия животъ, ще се лишатъ отъ нѣщо ценно. Наистина, тѣ ще се лишатъ отъ нѣщо, но то не е реалното въ живота. Това, отъ което ще се лишатъ, представя страданията, мѫчнотиитѣ, охканията имъ. А животътъ не се заключава въ страдания и мѫчнотии. Има нѣщо красиво въ обикновения човѣшки животъ, но красивото се крие задъ онова, което причинява болкитѣ и страданията. Не е приятно да си счупи човѣкъ крака или рѫката, но приятно е, когато той попадне подъ нѣжнитѣ грижи на нѣкой благъ, добъръ лѣкарь, или милосърдна сестра, които му говорятъ за великото въ живота и го водятъ къмъ чистъ и светъ животъ. Ако страданията и мѫчнотиитѣ поставятъ човѣка въ съприкосновение съ свѣтли, разумни души, които го подигатъ, тѣ иматъ смисълъ. Има смисълъ да живѣе човѣкъ и да се радва на живота, ако при мѫчнотиитѣ, въ които се е намиралъ, е могълъ да срещне нѣкой музикантъ, ученъ, философъ или поетъ, който му е помогналъ, далъ му условия да се развива, посочилъ му е пѫтя къмъ свѣтлината, къмъ новия животъ. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Добре е човѣкъ да влѣзе въ ладията, да утихне вѣтърътъ, за да опита Божественото начало въ себе си. Човѣкъ ще влѣзе въ ладията, само когато Божественото проговори въ него, за да види, какъ вѣтърътъ ще утихне. Това е задача, съ която всѣки човѣкъ трѣбва да се занимава, но за това е опредѣлено време. Както трѣбва човѣкъ да лѣга на време и да става на време, така и за всѣка задача е опредѣлено съответно време. Всѣка задача трѣбва да се започне и да се свърши на опредѣленото за нея време. Не я ли започне на време, нѣма да я свърши на време. Сега, започнете съ задачата на безсмъртието. Има числа на безсмъртието и числа на смъртьта. Има дни на благословения и дни на нещастия. Когато изучавате историята, обръщате внимание на датитѣ на започване и на свършване на войнитѣ. Като изучавате числата, ще видите, какви закони регулиратъ явленията въ живота и въ природата. По числата можете да познаете, кога човѣкъ има условия да стане богатъ и кога — беденъ; кога може да се разболѣе и кога — да оздравѣе; кога ще започне училище и кога ще свърши. Велико нѣщо е науката за числата, но тъй както днесъ възпитаватъ децата, тѣ не могатъ лесно да се домогнатъ до тази наука. Училищата, църквитѣ трѣбва да се градятъ на време. И Соломонъ, който бѣше мѫдрецъ, не можа да съгради Иерусалимския храмъ на време, вследствие на което, нищо не остана отъ него. И Давидъ искаше да съгради храмъ на Бога, но не му се позволи, понеже е избилъ много хора. Соломонъ съгради храмъ на Бога, но съ своя животъ, той го опетни, вследствие на което, храмътъ не може да се запази за дълго време. Следователно, докато има даже единъ порокъ въ себе си, човѣкъ не може да се домогне до великото, не може да съгради Божия храмъ въ себе си. Който има слабость къмъ женитѣ, който краде, който не пази сѫботата, както той я разбира, който не люби Господа съ всичкия си умъ, сърдце, душа и сила, и ближния си, като себе си, той не може да съгради Божия храмъ въ своята душа. Трѣбва ли и ние да изпаднемъ въ положението на циганката, която обещавала на болното си дете всичко, но нищо не изпълнила, докато най-после детето ѝ умрѣло отъ гладъ. Детето на една циганка се разболѣло сериозно. Презъ време на болестьта си, то казвало: Мамо, искамъ млѣчице. — Да, мама, ще ти купя. — Мамо, искамъ малко баница. — Да, мама, ще ти направя и баница. — Мамо, искамъ ябълки. — Да, мама, и ябълки ще ти купя. Майката обещавала на детето, че ще му купи, каквото иска, но нищо не купувала. Най-после детето умрѣло отъ гладъ. Желанието на човѣка да има това-онова е на мѣсто, но желанията трѣбва да се реализиратъ на своето време. Какво правятъ хората? Като умре нѣкой, тогава му правятъ третини, деветини, чедиридесеть деня и т. н. Не, правете третини и деветини на живитѣ, а не на умрѣлитѣ. Умрѣлитѣ не се нуждаятъ отъ тия нѣща. Съ това, азъ не искамъ да покажа незачитане на чувствата ви, но обръщамъ внимание на ония ваши действия, които сѫ резултатъ на неразбиране, на изопачаване на свещенитѣ обреди въ живота. Ако е необходимо да правите третини и деветини, правете ги на новороденитѣ деца и то не по единъ пѫть, а по нѣколко пѫти въ годината. — Какво е казалъ Христосъ по този въпросъ? — Много нѣща е казалъ Христосъ и още продължава да говори. Между това, което Христосъ е говорилъ, и това, което хората говорятъ, има голѣма разлика. Човѣкъ не може да говори всѣкога, както и каквото иска. И великитѣ хора даже, не сѫ говорили всѣкога еднакво. Казватъ, че нѣкой човѣкъ говори по Бога. — Той може да говори по Бога, но по задължение. Свещеникътъ, патриотътъ, майката и бащата, могатъ да говорятъ по Бога, но по задължение. Това още не е истинско говорене. Да говори човѣкъ по Бога, това значи, да говори безъ никакво задължение. Нѣкой върви по улицата, но вижда на едно мѣсто събрани много хора, които треперятъ отъ студъ. Той се спира, запалва имъ огъня и продължава пѫтя си. Той не остава при тѣхъ да се топли, но върви по-нататъкъ. Така постѫпва човѣкъ само тогава, когато въ него се е пробудила безкористна любовь. Всички хора трѣбва да проявятъ Божията Любовь отъ съзнание, безкористно, безъ никакво външно задължение. Нека дойдатъ всички учени, писатели и поети, всички музиканти и художници, да опишатъ красивото, великото въ любовьта, което досега още не е описано. Тѣ започватъ отъ красивото и свършватъ съ некрасивото. Това не е поезия, това не е песень. Великото, красивото излиза отъ областьта на истинската поезия. Хората не могатъ да го опишатъ, защото нѣматъ образци. Образци сѫ нужни на хората! Когато учительтъ иска да предаде на ученицитѣ си действието изваждане, той трѣбва да постѫпи по следния начинъ: да вземе една голѣма стъкленица съ медъ, да я закрие съ хартия. Сѫщевременно, да тури на масата чаша съ вода и нѣколко лъжички. Следъ това да извика единъ ученикъ навънъ и да му каже: Иванчо, вземи една лъжичка, дигни хартията и бръкни съ лъжичката въ стъкленицата. Какво правишъ сега? — Вадя медъ. — Колко лъжички извади? — Една. Изяжъ този медъ и пий една глътка вода. Бръкни още единъ пѫть въ стъкленицата. — Колко лъжички медъ извади? — Две. Напиши това нѣщо на дъската. Ученикътъ пише на дъската, а съ него заедно и останалитѣ ученици пишатъ. Има ли смисълъ това събиране и изваждане? — Има смисълъ. Като се върне у дома си, Иванчо разправя на майка си, какъ е събиралъ и вадилъ, и колко сладко е било събирането и изваждането. При такова предаване, всички деца ще искатъ да излѣзатъ на дъската. Този методъ на преподаване е добъръ и за децата, и за възрастнитѣ. Втория часъ ще влѣза въ друго отдѣление, ще нося една касичка съ златни английски монети и ще извикамъ единъ отъ способнитѣ, но бедни ученици: Драганчо, бръкни въ касичката и извади нѣщо. — Какво извади? — Една златна монета. — Бръкни още единъ пѫть. — Какво извади? — Още една златна монета. Пиши на дъската, какво действие извърши. Вземи следъ това монетитѣ и си купи нѣщо съ тѣхъ. Това е единъ новъ методъ за работа, който никога нѣма да се забрави. Който събира добре, той получава златнитѣ монети. Това сѫ методи, съ които природата работи съ възрастнитѣ хора и ги учи, какъ да събиратъ и да вадятъ. Тя си служи съ реални методи. Като не разбиратъ методитѣ, съ които природата си служи, хората бързо се произнасятъ за живота, като го считатъ лошъ. Тѣ не подозиратъ, че задъ лошия животъ се крие другъ единъ — добъръ, вѫтрешенъ животъ. Докато външниятъ животъ на човѣка не се изчисти добре, вѫтрешниятъ никога нѣма да се прояви. И да се прояви, той всѣкога ще остава скритъ отъ лошия. Обаче, и въ най-добрия човѣкъ се крие нѣщо лошо. Въ това отношение, и добриятъ, и лошиятъ човѣкъ представятъ земни пластове, въ дълбочината на които, се крие нѣкакво богатство, което може да се извлѣче навънъ. Преди години, въ Провадия копаха земята на дълбочина до 400 м. да вадятъ соль. Щомъ минаха границата подъ 400 м., сольта съвършено изчезна. Значи, и при най-добрия животъ на човѣка, може да дойдете до такъвъ пласть, дето доброто свършва. Оттамъ нататъкъ, иде лошото въ човѣка. Това показва, че доброто е изчезнало отъ човѣка, т. е. изгубило своята цена. Въ човѣшката душа се криятъ красиви, ценни нѣща, които само рудокопачитѣ, само златаритѣ могатъ да оценятъ. Затова, именно, на съвременнитѣ хора трѣбва да се проповѣдва новото учение, защото въ него има всички възможности за постижения, къмъ които човѣшката душа се стреми. За развитие на човѣка сѫ дадени редъ условия, но тѣ не трѣбва да му станатъ господари. За да живѣе добре, човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ богатство, но и сиромашията не трѣбва да го отчайва. Богатството носи блага въ живота, а сиромашията продължава живота. Едно отъ условията за продължаване на живота е гладътъ. Жаждата и гладътъ сѫ стимули за постигане на нѣщо велико. Който иска да придобие нѣщо велико, той трѣбва да яде малко. „И откакъ влѣзоха въ ладията, утихна вѣтърътъ“. Вѣтърътъ, който измѫчва хората, трѣбва да утихне. Бурниятъ вѣтъръ кѫса платната, обръща лодкитѣ въ водата, а понѣкога изкоренява дървета. Този вѣтъръ трѣбва да утихне и да се превърне въ трезва мисъль. Лодката, въ която влизаме, трѣбва да бѫде солидна, да издържа на всички бури и вѣтрове. Лодката представя човѣшкото сърдце, което никога не трѣбва да потъва. Вѣтърътъ е човѣшкиятъ умъ, който не трѣбва да събаря листата на дърветата, но само леко да ги разлюлява. Две нѣща се искатъ отъ човѣка: Вѣтърътъ да престане да духа, и той спокойно да влѣзе въ своята лодка. Само при това положение, Христосъ ще се яви и ще покаже на човѣка посоката, въ която трѣбва да се движи. Христосъ е Божественото въ човѣка, което му показва посоката, въ която трѣбва да върви. Това опредѣляне посоката на движението, иде пакъ чрезъ хората. За човѣка е важенъ моментътъ, въ който е намѣрилъ истината. За кибритената клечка е важенъ моментътъ, въ който е запалена, а не процесътъ на горението ѝ. И за човѣка е важенъ моментътъ, когато Божественото въ него се е запалило. Запали ли се свещениятъ огънь въ човѣка, той е добилъ Вѣчния животъ, къмъ който душата му се стреми. 13. Беседа отъ Учителя, държана на 24 ноемврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  18. "Крадецът и пастирят", Сила и живот, тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София Книгата за теглене - PDF Съдържание Забранихме му. „И понеже не следва съ насъ, забранихме му“. Лука 9: 49. Съвременната култура си служи съ метода на забраната, на ограничавания и наставления. Навсѣкѫде се прилагатъ закони и правила. Навсѣкѫде се чуватъ наставления, морализирания — това да не правишъ, онова да не правишъ. Дето и да се обърнете, навсѣкѫде чувате, какъ и какви дрехи, обуща и шапки трѣбва да носи човѣкъ; какви трѣбва да бѫдатъ коситѣ му — кѫси или дълги, кѫдрави или гладки; какъ трѣбва да нарежда и чисти кѫщата си; какъ трѣбва да готви и каква храна да употрѣбява — месна или вегетарианска. Не само това, но между хората се повдига въпросътъ, колко време трѣбва да учи човѣкъ; трѣбва ли да се специализира и т. н. Изобщо, свѣтътъ е пъленъ съ правила и закони, които човѣкъ трѣбва да изучава и прилага въ живота си. Тъкмо научи тия правила, чувате единъ день, че го задигнали за онзи свѣтъ. — Защо? — Защото и за онзи свѣтъ сѫ нужни учени хора. Докато е на земята, човѣкъ все има какво да учи. Ако нѣмаше какво да учи, той щѣше да напусне земята и да отиде на онзи свѣтъ, дето се нуждаятъ само отъ учени хора. На земята има и учени, и прости, а на небето — само учени. Сегашнитѣ хора постоянно повдигатъ въпроса за свободата: едни подържатъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, а други — че не трѣбва и не може да бѫде свободенъ. — Докато е обиколенъ отъ правила и закони, какво да прави, какъ да се облича, какво да яде, какви отношения да има съ ближнитѣ си, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Бащата въ единъ домъ е месоядецъ, а синътъ — вегетарианецъ. Тѣ започватъ да спорятъ, кой отъ тѣхъ има право. Въ дадения случай бащата има право, защото синътъ се е родилъ чрезъ него, и трѣбва да следва неговия пѫть. Вълчето нѣма право да се отказва отъ храната на баща си вълкъ. Обаче, и агнето нѣма право да се отказва отъ храната на баща си овенъ. По законъ е така, но важно е да се знае, кой и какъвъ е билъ истинскиятъ баща на сина. Днесъ хората сѫ размѣсени: нѣкои отъ тѣхъ сѫ били месоядци, а впоследствие сѫ станали вегетарианци; други пъкъ сѫ били вегетарианци, а отпосле сѫ станали месоядци. Това смѣшение въ начина на живѣене, на хранене, е създало редъ противоречия между хората. Нѣкога, въ далечното минало, вълкътъ челъ една свещена книга и подъ влияние на великитѣ Божии принципи, решилъ да изправи живота си. Като проследилъ живота на своя родъ, той си казалъ: Не може повече да се върви въ този пѫть. Нашиятъ родъ е извършилъ голѣми грѣхове и престѫпления, които трѣбва да се изправятъ. Не измѣнимъ ли живота си, наказанията неизбѣжно ще ни следватъ. Въодушевенъ отъ решението си, той започналъ да се моли, да пости, отказалъ се отъ месо и тръгналъ по свѣта да проповѣдва вегетарианство и добъръ животъ. Въ което село влизалъ да проповѣдва, навсѣкѫде го били. Който и да го чувалъ да проповѣдва за вегетарианството, никой не му вѣрвалъ. Въ това село го били, въ онова село го били, оттукъ-оттамъ го пѫдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавѣлъ, отслабналъ, станалъ неузнаваемъ. Три деня гладувалъ и най-после си казалъ: Нищо нѣма да излѣзе отъ моята проповѣдь. Хората не сѫ готови още за новъ животъ. Ако продължавамъ по този начинъ, и отъ мене нищо нѣма да остане. Ще продължа пѫтя си и когото пръвъ срещна, ще го изямъ. Не искамъ вече да проповѣдвамъ на тия некултурни хора! Вълкътъ тръгналъ на пѫть и гледалъ, дано намѣри нѣщо за ядене. Първиятъ, когото срещналъ, билъ единъ конь, който спокойно пасълъ трева. — Какво правишъ тукъ? — Трева пася. — Знаешъ ли, че мога да те изямъ? Цѣли три деня нищо не съмъ ялъ. — Зная, че можешъ да ме изядешъ. Слушай, преди да направишъ това, услужи ми съ нѣщо, отъ което ти пръвъ ще се ползувашъ. — Съгласенъ съмъ. Каква услуга искашъ да ти направя? — Заднитѣ и преднитѣ ми крака сѫ подковани, петала имамъ. Като ме изядешъ, петалата ще влѣзатъ въ гърлото ти и ще те задавятъ. Баща ми бѣше благороденъ по характеръ, и понеже и азъ нося тази чърта, не искамъ да ти причина никакво зло. Затова, иди отзадъ, при заднитѣ ми крака, и се опитай да извадишъ петалата ми. После ще извадишъ петалата на преднитѣ ми крака и свободно ще ме изядешъ. Вълкътъ веднага пристѫпилъ къмъ работа, но въ това време коньтъ му ударилъ два силни ритника по главата, и вълкътъ се търкулилъ на земята. Доста време трѣбвало да мине, докато се окопити и стане отъ земята. Коньтъ хукналъ да бѣга и се скрилъ отъ погледа на вълка. Като видѣлъ, какъ коньтъ го излъгалъ, вълкътъ си казалъ: Чудна работа! Четохъ свещената книга, ходихъ да проповѣдвамъ, просвѣтихъ се, а можахъ да повѣрвамъ на единъ конь, че за да го изямъ, трѣбва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушамъ. Тръгвамъ нататъкъ и когото срещна, ще го изямъ. Втори пѫть не ставамъ налбантинъ, да вадя петалата на коня. Като вървѣлъ по-нататъкъ, вълкътъ видѣлъ два овена. Той спрѣлъ предъ тѣхъ и ги запиталъ: Какво правите? — Споримъ нѣщо за тревата. — Е, сега поне вие нѣма да ми избѣгнете. Преди да се срещна съ васъ, видѣхъ единъ конь, който ми каза, че за да го изямъ, трѣбва да сваля петалата му. Азъ започнахъ да свалямъ петалата му, но той ме ритна и избѣга. — А, ние нѣма да постѫпимъ като него. Ние сме готови да ни изядешъ, но съ условие да ни оставишъ свободни да се затичаме и когото отъ насъ пръвъ хванешъ, ще го изядешъ днесъ; когото втори хванешъ, ще го изядешъ утре. Така ще се осигуришъ за два деня. Вълкътъ се съгласилъ на това условие и се отдалечилъ малко отъ тѣхъ, да имъ даде възможность да се засилятъ. Овнитѣ се засилили и се хвърлили право къмъ него съ рогата си. По този начинъ, тѣ счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избѣгали. Като видѣлъ, че и този пѫть останалъ излъганъ, вълкътъ направилъ голѣмо усилие да се дигне отъ земята и продължилъ пѫтя си, като си казвалъ: Не вѣрвамъ вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставямъ свободно да тича, за да се осигурявамъ за два деня. Достатъчно ми е, каквото днесъ намѣря. За утрешния день нѣма да мисля. Излъганъ и разочарованъ отъ живота, вълкътъ срещналъ една добре угоена свиня. — Стой, ей сега ще те изямъ! Не искамъ да се разправямъ съ тебе. Два пѫти съмъ лъганъ, трети пѫть не се подавамъ на никакви лъжи. Коньтъ ме излъга, ритна ме съ крака си, счупи ми нѣколко зѫба и избѣга. Овнитѣ ме удариха въ ребрата, счупиха ми четири ребра и избѣгаха. Съ тебе вече лесно ще се справя. — Постѫпи, както знаешъ, казала свинята. Азъ отдавна те чакамъ да дойдешъ. Преди да ме изядешъ, искамъ да ти изпѣя една пѣсень. Ние, свинетѣ, сме добри пѣвци. Като ме изядешъ, ще помнишъ поне, че си чулъ една хубава пѣсень. — Вижъ, щомъ става въпросъ за пѣсень, съгласенъ съмъ да те изслушамъ. Азъ обичамъ пѣснитѣ. — Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили отъ него. Съвременнитѣ хора се намиратъ въ положението на този вълкъ. Щомъ се намѣрятъ предъ нѣкаква мѫчнотия, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да излѣзатъ отъ нея. Щомъ объркатъ работитѣ си, тѣ започватъ да мислятъ, какъ да ги оправятъ: все ги оправятъ, и все неоправени оставатъ. И най-после, като не могатъ да ги оправятъ, тѣ казватъ: На онзи свѣтъ ще се оправимъ. — Ако човѣкъ не може да нареди работитѣ си на земята, на онзи свѣтъ никога нѣма да ги нареди. Въ онзи свѣтъ работитѣ сѫ наредени, но човѣкъ трѣбва да се запита, може ли да влѣзе въ онзи свѣтъ? Работитѣ въ училището сѫ наредени, но важно е, може ли човѣкъ да постѫпи въ това училище? — Защо работитѣ на хората оставатъ неуредени? — Защото тѣ живѣятъ изключително съ закони и правила, съ ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповѣдва, човѣкъ всѣки день се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. Въ това отношение, човѣкъ мяза на вълка, който казалъ, че втори пѫть нѣма да вади петалата на коня, нѣма да се лакоми за двата овена, нѣма да иска пѣсеньта на свинята и т. н. Въпрѣки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави. Науката на 20 в. се е развила много. Тя е дошла до голѣми постижения въ всички области — музика, художество, литература, медицина, архитектура, но въпрѣки това, по-голѣмата часть отъ хората сѫ болни и нещастни: 25 % отъ съвременнитѣ хора страдатъ отъ туберкулоза, 35 % — отъ неврастения, 15 % — отъ вѫтрешни болести, 20 % — отъ външни — кожни и мускулни. Едва ли 5 % отъ хората на земята, могатъ да се радватъ на абсолютно здраве. И това сѫ гениитѣ на човѣчеството, които разбиратъ и прилагатъ законитѣ на здравето. „И понеже не следва съ насъ, забранихме му.“ Както виждате, и Христосъ дойде въ свѣта да помага на хората, но понеже не ходѣше по тѣхния пѫть, разпнаха Го. Обаче, Христосъ казва: „Който не е противъ насъ, той е съ насъ“. Христосъ гледа широко на нѣщата. Ако влѣзете днесъ въ православната църква, веднага ще се натъкнете на редъ правила: трѣбва да се кръстите, да палите свѣщи, да цѣлувате икони и т. н. Ако влѣзете въ евангелска църква, трѣбва да седнете на столъ, да се молите, да пѣете. Въ която църква и да влѣзете, навсѣкѫде ще се натъкнете на специаленъ начинъ на молене. Който не се съобразява съ методитѣ и правилата на дадена църква, той минава за еретикъ, за чужденецъ. Иска ли да остане въ дадена църква, веднага ще почнатъ да го учатъ, какъ трѣбва да постѫпва. Влѣзете ли между учени, философи или писатели и започнете да говорите съ тѣхъ, веднага ще ви направятъ бележка, че не говорите граматически, че не знаете последнитѣ открития на науката, и т. н. Добре е, да се правятъ бележки на човѣка, но виждаме, че ония, именно, които държатъ много на правописъ, на стилъ, на изложение, които знаятъ много нѣща, не прилагатъ въ живота си това, което знаятъ. Единъ баща ималъ двама сина. Единъ день, той ги извикалъ и имъ казалъ: Вие трѣбва да заминете за чужбина, да се учите. За тази цель, на единия давамъ половинъ килограмъ сирене, а на другия — кило брашно. Като намѣрите вода, ще турите брашното въ нея и ще го замѣсите. После, ще измиете сиренето добре, ще го залѣете съ вода и ще го оставите въ водата, да видите, какво ще стане. Братята тръгнали на пѫть и гледали, кѫде ще намѣрятъ вода. Най-после спрѣли предъ едно блато. Единиятъ отъ тѣхъ застаналъ на северната страна на блатото и сипалъ брашното въ водата. Той наблюдавалъ, какъ брашното се размивало въ водата, постепенно потъвало, докато съвсемъ изчезнало. Вториятъ заелъ южната страна на блатото. Той извадилъ парчето сирене, измилъ го малко и го хвърлилъ въ блатото. Въ скоро време сиренето изчезнало, изяли го рибитѣ и жабитѣ, които живѣли въ това блато. Какво представятъ брашното и сиренето? — Тѣ представятъ таланти, които човѣкъ трѣбва да развива. Какво правятъ хората съ талантитѣ, които имъ сѫ дадени? Тѣ тръгватъ съ тѣхъ, обикалятъ свѣта, но не работятъ. Тѣ искатъ съ малко трудъ да придобиятъ голѣми резултати. Голѣми постижения има само онзи, който прилага талантитѣ си въ работа, т. е. онзи, който прилага Божественитѣ закони. Така само, той вижда, че въ Божествения свѣтъ нѣма никакви противоречия. Който прилага Божественитѣ закони въ живота, той може да разреши правилно всички въпроси: индивидуални, семейни, социални и общочовѣшки. Решава ли ги само научно, по пѫтя на ума, и следъ хиляди години, той нѣма да ги разреши. Хиляди години вече сѫ изминали, откакъ хората решаватъ тия въпроси, но не сѫ ги разрешили. Още хиляди години ще минатъ, и пакъ нѣма да ги решатъ. — Защо? — Защото ги решаватъ по личенъ пѫть. Дето личностьта работи, тамъ има обезсърдчавания, разочарования, противоречия, отлагания и т. н. Ако решаватъ въпроситѣ отъ обществено гледище, въ края на краищата, хората ще кажатъ, че обществото не е готово още, не е време сега да се разглеждатъ въпроситѣ на живота. Обаче, дойдатъ ли до Божествено разрешаване на въпроситѣ, хората се натъкватъ на голѣмо изобилие. Изобилието решава въпроситѣ. И тъй, личното разрешаване на житейскитѣ проблеми, подразбира очакване на материални блага. Младиятъ момъкъ иска да се ожени за умна и красива мома, да я повдигне предъ хората, всички да говорятъ за неговата жена. Щомъ се ожени за нея, той обръща другъ листъ: започва да ѝ се налага, да върши само това, което му е приятно, да се облича по неговъ вкусъ, да не говори съ други мѫже и да не гледа къмъ тѣхъ. — Какво е придобилъ този мѫжъ отъ своята умна и красива жена? — Не само, че нищо не е придобилъ, но даже я съсипалъ. Тя изгубва свободата си, красотата си и вмѣсто да се радва на живота, тя съвършено се отчайва. Ревностьта, било отъ страна на мѫжа, или отъ страна на жената, ограничава човѣка. Никой нѣма право да се налага на другитѣ, да ги заставя да мислятъ, да чувствуватъ и да постѫпватъ така, както той мисли, чувствува и действува. Това виждаме не само въ семейния животъ на хората, но и въ религиозния имъ животъ. Ще влѣзе нѣкой човѣкъ въ едно религиозно общество и веднага ще го заобиколятъ, и ще почнатъ да го учатъ, какъ да се държи, какъ да се моли, какви правила да изпълнява, и т. н. Не се ли подаде на тѣзи наставления, веднага го признаватъ за некултуренъ и го заплашватъ, че съ тѣзи разбирания, той не може да влѣзе въ Царството Божие. Не само това, но понѣкога човѣкъ започва да се налага и на себе си, да си внушава различни отрицателни мисли, да се съмнява въ Бога, въ Христа, дори и въ себе си. Понѣкога пъкъ си внушава, че всичко може да направи. Той си казва: И азъ мога да бѫда Синъ Божий, като Христа. — И ти можешъ да бѫдешъ Синъ Божий, и ти можешъ да бѫдешъ като Христа, но трѣбва да имашъ Христовия духъ въ себе си. Това значи: каквото Христосъ прави, и ти да го правишъ. Който иска да бѫде ученикъ на Христа, той трѣбва да върви по Неговитѣ стѫпки, да знае всичко, което Учительтъ му е преподалъ. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ“. Какво приложение има този стихъ въ живота? За да се познае присѫтствието на Христа между хората, нека двама или трима души се събератъ на едно мѣсто и се помолятъ въ името на Христа за нѣкой боленъ. Ако болниятъ оздравѣе, Христосъ, наистина, присѫтствува между тѣхъ. Съвременнитѣ хора минаватъ за християни, безъ да изпълняватъ Христовото учение. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ има лошо разположение на духа, мѫчи се отъ мрачни и отрицателни мисли, безъ да може да си помогне. Казано е, обаче, въ Писанието: „Този духъ не излиза, освенъ съ постъ и молитва“. Ако кажатъ на този човѣкъ да пости, той отрича поста, отрича молитвата. Постътъ, молитвата, допринасятъ нѣщо на човѣка. Чрезъ постъ, човѣкъ придобива въздържание. Който яде на време и умѣрено, той пости. Съвременнитѣ хора не ядатъ на време, но когато имъ дойде на умъ. Тѣ не се съобразяватъ съ времето, което природата е опредѣлила. Тя точно е опредѣлила времето, когато човѣкъ трѣбва да яде. Никой народъ, никой човѣкъ, не се храни на опредѣленото отъ природата време. — Защо? — Защото се натъкватъ на редъ отрицателни мисли и чувства, които развалятъ разположението. Тъкмо се храните, и кредиторътъ ви, съ полица въ рѫка, влиза въ стаята при васъ, иска да му платите. Това разваля разположението ви. Ученикъ отива на изпитъ, но пропада. Връща се у дома си неразположенъ, безъ желание да яде. Жена готви обѣдъ на мѫжа си, но по невнимание яденето прегаря. Връща се мѫжътъ отъ работа, и като хапва отъ прегорѣлото ядене, започва да се сърди на жена си. Следъ това, и двамата не могатъ да ядатъ, недоволни сѫ единъ отъ другъ. Съвременнитѣ хора, въпрѣки науката, съ която разполагатъ, сѫ дошли до положение други да ги учатъ, какъ да се хранятъ, каква храна да употрѣбяватъ и т. н. Срѣщате една млада майка, и тя веднага ви запитва, какъ и съ какво трѣбва да храни детето си. — Много проста работа. Щомъ е родила, щомъ е станала майка, тя трѣбва да кърми детето си съ своето млѣко. Ако нѣма млѣко, не е трѣбвало да ражда. Дете, което не е кърмено отъ майка си, не може да стане човѣкъ. Дете, което не е кърмено отъ майка си, не може да стане гений, нито светия. Когато майка кърми детето си три години наредъ, тя трѣбва да живѣе чистъ животъ, безъ да допусне една отрицателна мисълъ въ ума си. Че кѫщата имъ изгорѣла, че мѫжътъ ѝ я напусналъ, това не трѣбва да нарушава нейния миръ. Презъ тѣзи три години, тя трѣбва да бѫде тиха и спокойна. Какво правятъ сегашнитѣ майки? Тѣ хранятъ децата си съ различни кашички отъ овесъ, отъ просо, ечемикъ и т. н. Тѣзи кашички не могатъ да предадатъ на детето онѣзи елементи, които майчиното млѣко съдържа. Въ млѣкото на жената се съдържатъ разумни сили, които въ никаква друга храна не можете да намѣрите. И овчето, и кравето млѣко сѫ добри, но тѣ изключватъ отъ себе си онѣзи разумни сили, които млѣкото на жената съдържа. Ето защо, ние се чудимъ, когато хората, при науката и знанието, които носятъ въ себе си, не знаятъ, какъ да се хранятъ и какъ да живѣятъ. Овцата знае, какъ да храни малкитѣ си, а човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие, не знае. Казано е въ Писанието: „Колко по-горе седи човѣкъ отъ овца!“ Като изучаваме живота, науката, културата на съвременнитѣ хора виждаме, че всичко върви по обратенъ пѫть. Градинаритѣ отглеждатъ цвѣтя, зеленчуци, плодни дървета, не по нови начини, но по старъ пѫть. Новиятъ пѫть предвижда работа съ любовь: самъ ще садишъ, самъ ще поливашъ, безъ да отправишъ една лоша дума, едно лошо чувство или желание къмъ кого и да е. Ще садишъ, ще разкопавашъ и ще поливашъ съ пѣсни, и съ красиви и свѣтли мисли въ себе си. Самъ ще рѣжешъ лозитѣ си, самъ ще ги завързвашъ. Това, което сегашнитѣ градинари правятъ съ лозитѣ и съ плоднитѣ дървета, не е никаква култура. Това е чисто варварство. Съ такава култура нищо не се постига. Дърветата могатъ изобилно да раждатъ, но плодоветѣ имъ не носятъ никакво здраве, никакво благоденствие на човѣчеството. Плодъ, който е отглежданъ съ любовь, не гние лесно. Той запазва свежестьта си съ месеци. Направете опитъ. Посадете едно плодно дръвче и въ продължение на 12 години го отглеждайте съ пѣсень, съ молитва, съ разположение и вижте следъ това, какви резултати ще имате. Плодоветѣ на това дърво ще носятъ благословение за цѣлия ви домъ. Сѫщото може да се приложи и при отглеждане на децата. Ако при отглеждане на детето си, майката вложи своята любовь, сила и духъ, отъ това дете великъ човѣкъ ще стане. До 21 годишна възрасть, тя не трѣбва да позволява да се докосватъ до сина или до дъщеря ѝ. Докато момата и момъкътъ не станатъ на 21 години, освенъ майката и бащата, никой нѣма право да се докосне до тѣхъ. Презъ бременния периодъ, жената трѣбва да води съвършено чисть животъ: по мисли, по чувства и по действия. Сѫщото се изисква и отъ бащата. Съвременнитѣ хора прилагатъ редъ методи при възпитание на децата, работятъ за изправяне на свѣта, но при всичкитѣ си усилия, тѣ нѣматъ успѣхъ. — Защо? — Методитѣ имъ сѫ отвънъ само нови, а вѫтрешно — стари. По този начинъ, свѣтътъ не може да се оправи. Въ свѣта идатъ такива страдания, каквито хората не могатъ да си представятъ. Страданията ще оправятъ хората. Отъ дума само, тѣ не се учатъ, не се възпитаватъ. Българинътъ има една лоша чърта въ характера си, която не се възпитава лесно, а именно: разрушителностьта е силно развита въ него. Когато българинътъ мине покрай оградата на своя съседъ, той ще вземе единъ прѫтъ отъ нея, да си услужи съ него. Втори, трети минаватъ, и всѣки си взима по единъ прѫтъ. Като видятъ съседа си, тѣ ще му кажатъ, че сѫ си взели по единъ прѫтъ. — Нѣма нищо, спокойно отговаря съседътъ. Обаче, следъ известно време тукъ-тамъ на оградата му се явяватъ дупки, отдето свинетѣ на съседитѣ му започватъ да се провиратъ. Това говори за разрушителностьта на българина. Ако той е толкова силенъ въ творчеството, колкото въ разрушителностьта, отъ него гений би излѣзълъ. — Защо българитѣ досега, не сѫ дали нито единъ гениаленъ човѣкъ? — Защото въ характера си иматъ известни чърти, които трѣбва да се възпитаватъ. Тѣзи чърти прѣчатъ на гениалния човѣкъ да се прояви. За да се развие доброто, красивото въ славянитѣ, тѣ трѣбва да минатъ презъ страдания. Ето защо, днесъ никой отъ славянскитѣ народи не минава презъ такива голѣми страдания, както Русия. Лошото, което сѫществува въ славянскитѣ народи, днесъ излиза. Злото, което днесъ виждаме въ свѣта, е било скрито въ човѣка и сега излиза навънъ. Нечистотиитѣ, които се криятъ въ кръвьта на човѣка, трѣбва да излѣзатъ навънъ, въ видъ на цирей. Само по този начинъ, злото ще се изчисти, ще излѣзе вънъ отъ човѣка. „Забранихме му“. Христосъ казва: „Не имъ забранявайте!“ Това значи: не забранявайте на душата си да прояви това, което Богъ е вложилъ въ нея. Човѣкъ трѣбва да изявява навънъ само онова, което е присѫщо на душата му. Ако душата на човѣка иска отъ него да се помоли на Бога, той трѣбва да я послуша. Ще кажете, че материалистичната наука отрича молитвата, отрича сѫществуването на Бога. Чудна работа! Какъвъ синъ е този, който не сподѣля съ баща си нѣколко топли, искрени думи, отъ които и на двамата да бѫде приятно? Какъвъ човѣкъ е този, който не познава своя Създатель и не отправя къмъ Него две синовни думи? Следъ всичко това, хората четатъ молитвата „Отче нашъ, Който си на небето“... Какъ е възможно, човѣкъ да счита себе си за Синъ Божий, а да не познава своя Баща? Нѣкои проповѣдватъ материализъмъ на хората, казватъ имъ, че Богъ не сѫществува, че нѣма защо да Му се молятъ и т. н. Други пъкъ казватъ, че молитвата не е нужна, защото Богъ всичко знае и отговаря на нуждитѣ на човѣка, преди да Му се е помолилъ той. Ако това е така, защо синътъ на нѣкои отъ тѣзи проповѣдници, като отиде въ странство, веднага пише писма на баща си, да му изпрати пари? Щомъ Богъ знае всичко, нека Той внуши на бащата да изпрати пари на сина си, безъ да става нужда последниятъ да пише писмо на баща си. Едно нѣщо трѣбва да имате предъ видъ: когато говорите върху даденъ въпросъ, вие трѣбва да бѫдете последователни и логични. Що е молитвата? Молитвата подразбира контактъ, допирна точка съ Бога, съ разумнитѣ и възвишени сѫщества. Безъ молитва, човѣкъ не може да има никакъвъ контактъ съ живитѣ сѫщества. Нѣкой има нужда отъ пари. Какво трѣбва да направи? Ще отиде при единъ банкеръ и ще му се помоли: Братко, услужи ми за известно време съ две хиляди лева. Щомъ се улесня, ще ги върна. Банкерътъ го поглежда въ очитѣ и му казва: Заповѣдай! Той не го пита, истина ли говори, или не. Банкерътъ знае, че и да го излъже, само единъ пѫть ще успѣе. Втори пѫть, сѫщиятъ човѣкъ не може да го излъже. Това е Божественъ законъ. Той гласи: никой никого не може да излъже два пѫти по единъ и сѫщъ начинъ. Щомъ веднъжъ те излъжатъ по единъ начинъ, ти имашъ вече една опитность. Ако втори пѫть те излъжатъ, тази лъжа ще бѫде изнесена по новъ начинъ. Нѣщата и явленията въ природата не се повтарятъ. Природата обича разнообразие. Време е вече човѣчеството да се върне къмъ новата, къмъ положителната наука. За тази цель всичко, каквото хората знаятъ, трѣбва да го обобщатъ, да го свържатъ въ едно цѣло. Много отрасли отъ науката не сѫ още засегнати, вследствие на което, хората постоянно се лъжатъ. Тѣ познаватъ много нѣща вънъ отъ себе си и далечъ отъ себе си, но себе си, именно, не познаватъ. Какъ е устроено човѣшкото лице, какви сѫ неговитѣ вѫтрешни и външни органи, мускули и клетки по форма, по строежъ, по цвѣтъ, тѣ не знаятъ. Какво значение иматъ формата, цвѣта на лицето, на кожата, както и устройството на всички тѣхни органи, и това не знаятъ. Като не знаятъ тия нѣща, тѣ даже не подозиратъ пакоститѣ, които сами си причиняватъ, посрѣдствомъ своитѣ мисли и желания. Една отрицателна мисъль е въ състояние да разруши красивото, което Богъ е вложилъ въ човѣка. Ако една мисъль разруши тѣлото му, какво остава отъ него? Разруши ли физическото си тѣло преждевременно, човѣкъ остава за дълги години инвалидъ. Физическото тѣло на човѣка е утроба, въ която духовното му тѣло се развива. Апостолъ Павелъ казва: „Ако физическото ни тѣло се разруши, ние ще живѣемъ съ духовното.“ Така може да каже апостолъ Павелъ. Обаче, какво ще каже онзи, който никога не е работилъ духовно върху себе си? Който възкръсне отъ мъртвитѣ, той ще продължава да живѣе съ духовното си тѣло, което е съградилъ. Това, което говоря днесъ, се отнася до ученицитѣ, до вѣрващитѣ, до ония, които искатъ да следватъ Христа. Едно трѣбва да знаете: никой човѣкъ не е въ състояние да разреши противоречията въ свѣта, нито да изправи грѣховетѣ на хората. Самъ човѣкъ, билъ той царь, князъ или какъвъ и да е, не е въ състояние да изправи човѣчеството. Всички хора на земята могатъ да изправятъ човѣчеството. Свѣтътъ може да се оправи, само когато всички хора поотдѣлно се проникнатъ отъ съзнанието, че трѣбва да служатъ на Бога. Каквито закони и да сѫществуватъ на земята, писани или неписани, тѣ не сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Единъ законъ е цененъ, само когато разполага съ методи за приложение. Ако за пълното развитие на едно дърво сѫ нужни 12 години, колко повече години сѫ нужни за развитието на човѣка? Днесъ хората не успѣватъ, защото бързатъ. Съ бързане, работа не става. Всички, които сѫ бързали, сѫ отишли на онзи свѣтъ. Които пъкъ сѫ заминали преждевременно и неподготвени, тѣ не сѫ влѣзли въ онзи свѣтъ, но сѫ още на земята, дето водятъ усилена борба за сѫществуване. Страшно нѣщо е да умре човѣкъ преждевременно. Въ борбата си за сѫществуване, той причинява голѣми пакости на живитѣ хора. Тази е причината, задето срѣщате двама души, които вчера се обичали, а днесъ се каратъ. Братъ и сестра се каратъ, мѫжъ и жена се каратъ, учители и ученици се каратъ. Навсѣкѫде чувате спорове, недоразумения, бой. Защо сѫществуватъ тия недоразумения между хората? Ако сте живѣли между българитѣ, когато турцитѣ ги измѫчвали, ще кажете, че турцитѣ сѫ причина за тѣхнитѣ нещастия. Днесъ вече българитѣ сѫ свободни. Коя е причината за сегашнитѣ имъ страдания и недоразумения? Значи, причината за нещастията на хората се крие далечъ нѣкѫде. Всички хора искатъ да се осигурятъ: нѣкой се нахрани днесъ добре, но пакъ не е доволенъ, мисли, какъ да се осигури за утрешния день. Другъ си направи кѫща отъ две стаи и кухня, но вижда му се малка, иска да се разшири, защото децата растѣли, нѣмало да има за всички мѣсто. Започва да се разширява, но срѣдства нѣма и задлъжнява. Нѣкой се впуща въ едно предприятие, за да забогатѣе повече. Вложи всичкитѣ си пари, но пропада, изгубва и последната стотинка. — Не, при такова разбиране на нѣщата, човѣкъ не може да бѫде щастливъ. При такова разбиране на живота, човѣкъ не може да служи на Бога. Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, между ангелитѣ, ще живѣятъ добре. Наистина, при ангелитѣ се живѣе добре. Тамъ престѫпления не могатъ да се вършатъ, но това е механическо постижение, а не органическо. За предпочитане е да имашъ едно глупаво дете, отколкото единъ уменъ волъ. Следъ време, глупавото дете може да стане уменъ човѣкъ и да извърши велики работи, но умниятъ волъ, не може да стане човѣкъ. Волътъ може да свърши нѣкаква работа, каквато ти искашъ, но подъ остенъ, а не по своя инициатива. И тъй, каква цена иматъ за насъ мраморнитѣ чешми, ако водата имъ е пресъхнала? Каква цена иматъ дърветата, които сѫ изсъхнали и не даватъ плодъ? Какво ни ползуватъ обширнитѣ земи, ако не могатъ да се превърнатъ въ плодородни ниви и лозя? Обаче, ако сухитѣ чешми потекатъ, ако изсъхналитѣ дървета прорастнатъ и ако неплодороднитѣ земи се превърнатъ въ плодородни, тѣ се осмислятъ. Отъ тѣзи примѣри, ние отиваме къмъ човѣшкия животъ и търсимъ причината на злото, което е подпушило изворитѣ на живота. Като не мислятъ правилно, хората казватъ, че причината на злото седи въ външнитѣ условия, въ този, въ онзи и т. н.— Не, всичко това е само поводъ за идване на злото. Злото се крие дълбоко въ човѣка. Всѣки самъ е причина за своето нещастие и за своя неуспѣхъ въ живота, а външнитѣ условия и окрѫжаващата срѣда, сѫ само поводъ за отваряне врата на злото. — Ама еди-кой си ме излъга. — Колко пѫти те е лъгалъ? — Щомъ те е излъгалъ веднъжъ, той ти е предалъ единъ урокъ. Ти трѣбваше да си научишъ урока и втори пѫть да не се оставяшъ да те лъже. — Ама слабости имамъ, невежа съмъ. — Това не е извинение. Злото въ свѣта седи въ това, че хората сѫ забравили основния законъ на живота. Тѣ сѫ изгубили правата посока въ живота. Когото и да попитате днесъ, отде е дошълъ, отъ колко години живѣе на земята, ще ви отговори, че не знае. Той ще ви каже, че е дошълъ на земята отъ преди 30 — 40 години. — Това не е знание. Той трѣбва да знае историята на своя животъ, отъ началото на създаването на свѣта досега. Ще кажете, че сте готови да вѣрвате на всѣки, който би разправилъ историята на вашия дълъгъ животъ. — Не е въпросъ до вѣрване. Човѣкъ трѣбва да се домогне до онази положителна наука, която сама ще му разкрие всички тайни на живота. Който знае нѣщата положително, той е силенъ въ своитѣ убеждения. Какви убеждения може да има човѣкъ, който вѣрва въ сиромашията, въ болеститѣ, въ невежеството, въ робството? Каквито сѫ вѣрванията му, такива ще бѫдатъ и убежденията му. Такъвъ човѣкъ никога не може да се повдигне. Обаче, който не вѣрва въ робството, който познава своето високо произхождение, той е свободенъ човѣкъ. Свободата на човѣка зависи отъ мисъльта му. Свободниятъ човѣкъ има права мисъль. Той гледа на нѣщата широко, споредъ както Богъ ги е създалъ. Въ чувствата си той е положителенъ, отъ нищо не се разколебава. Дойде ли до отношенията си къмъ хората, той желае и за тѣхъ всичко онова, което желае и за себе си. Следователно, права мисъль, широки и благородни чувства и безкористна любовь — това сѫ условия за изправяне на човѣчеството. За да върви по този пѫть, човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ ума, сърдцето и волята си. Той трѣбва да живѣе така, че да не се отклонява отъ пѫтя, който Богъ му е начърталъ. Запази ли това, животътъ му ще върви, споредъ българската поговорка „по медъ и масло“. — Какъ ще познаемъ, кой е пѫтьтъ, опредѣленъ отъ Бога? — Наблюдавайте, какво прави котката, когато заболѣе. Тя се лѣкува съ постъ. Преди да започне поста, тя изяжда нѣколко стръка отъ особена трева, която ѝ действува очистително. Следъ това пости нѣколко деня, докато оздравѣе. Щомъ оздравѣе, става весела, игрива, храни се добре, както по-рано, като здрава. — Какъ познава котката тревитѣ? Какъ знае да се лѣкува? — Въ нея е вложено едно специално чувство, посрѣдствомъ което, тя сама си помага. Това чувство ѝ подсказва, какво трѣбва да прави. Ако котката може сама да се лѣкува и знае, какъ да се храни, колко повече това е достѫпно на човѣка. Съ помощьта на своето вѫтрешно чувство човѣкъ може да познае, върви ли въ пѫтя, който Богъ му е опредѣлилъ, или се е отклонилъ. Хиляди начини има, когато трѣбва да се помогне на човѣка. Въ такива случаи човѣкъ казва, че Богъ му е проговорилъ. По какво познавате, че Богъ е проговорилъ на човѣка?— Щомъ Богъ му проговори, всичкитѣ му слабости и недѫзи се свалятъ отъ него, както се сваля кожата на змията. Той се чувствува напълно обновенъ и прероденъ. Човѣкъ, на когото Богъ е проговорилъ, кесията му е винаги отворена, кѫщата му — на разположение на бедни и нуждаещи се. Този човѣкъ се разбира съ всички хора. Той е разрешилъ сѫщественитѣ въпроси въ своя животъ. За себе си, той нищо не говори, но хората говорятъ за неговата доброта. Той е добъръ, защото е свързанъ съ източника на живота. — Какъ можемъ да станемъ добри? — Като се свържемъ съ Първата Причина. Това може да се постигне въ единъ моментъ. По естество, човѣкъ е добъръ, но днесъ трѣбва да възстанови връзката си съ Бога, която нѣкога е прекѫсналъ. Щомъ искрено пожелае това, той моментално може да стане добъръ. Сегашниятъ моментъ опредѣля човѣка. Българската поговорка казва: „Малкото камъче прекатурва колата“. Сѫщото може да се каже и за човѣка. Една погрѣшка въ сегашния животъ на човѣка е въ състояние да засѣнчи 20 годишния му добъръ, благочестивъ животъ. За да не изпада въ такива положения, човѣкъ трѣбва коренно да пречисти кѫщата си, да я замаже и изправи, да не остави нито една дупчица, презъ която злото може да се промъкне. Ако грѣшникътъ се откаже отъ своя пѫть и тръгне въ пѫтя на праведния, грѣховетѣ му ще се заличатъ. Но и ако праведниятъ се отклони отъ пѫтя си, правдата му нѣма да се зачете. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ следното: да възстановятъ вѫтрешната връзка съ живота. Чрезъ тази връзка, именно, човѣкъ може самъ да отиде при великия изворъ на живота и да пие отъ неговата вода. Мнозина могатъ да му говорятъ за водата на този изворъ, но той самъ трѣбва да я опита. Като я опита, той ще се произнесе, дали водата на този изворъ е добра, или не. Отъ разположението или неразположението, което водата указва върху човѣка, се сѫди за нейнитѣ качества. Сѫщото може да се каже и за всѣко ново учение. Всѣко учение, което се отразява благотворно върху човѣка, което носи свобода и животъ, иде отъ Великия изворъ на живота. „Понеже не следва съ насъ, забранихме му.“ Ако при сегашнитѣ условия на живота Христосъ дойде на земята, какво ще проповѣдва на хората? Той ще имъ проповѣдва три нѣща: абсолютна чистота и свобода на мислитѣ, на чувствата и на действията. И следъ това ще каже, на кого не трѣбва да се забранява да се прояви. Всѣки човѣкъ, всѣко живо сѫщество има право да се проявява свободно, споредъ както Богъ го е създалъ. Ябълката ще се прояви като ябълка, крушата — като круша, животното — като животно, човѣкътъ — като човѣкъ. Само при тѣзи условия всѣки ще прояви и разкрие въ себе си това, което отначало му е дадено. Красотата на живота седи въ голѣмото разнообразие. Мѫже и жени, братя и сестри, слуги и господари, учители и ученици представятъ условия за проява на Божествения животъ. Растенията и животнитѣ сѫщо представятъ условия за проява на Божествения животъ. Тъй както бащата може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както майката може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както братътъ и сестрата могатъ да се проявятъ въ любовьта, другъ не може; така, както слугата може да се прояви въ любовьта, другъ не може; така, както господарьтъ може да се прояви въ любовьта, другъ не може. Бащата не може да прояви любовьта на майката, нито майката може да прояви любовьта на бащата. Братътъ не може да прояви любовьта на сестрата, нито сестрата може да прояви любовьта на брата. Слугата не може да прояви любовьта на господаря, нито господарьтъ може да прояви любовьта на слугата. Това показва, че всѣки човѣкъ е на мѣстото си. Заеме ли човѣкъ веднъжъ мѣстото си, никой другъ не може да го заеме. Никаква сила въ свѣта не е въ състояние да измѣсти човѣка отъ положението, което му е дадено отъ Бога. Съвременнитѣ хора често се обезсърдчаватъ и казватъ: Нашата работа се свърши. — Не, така не се говори. Така не се разрешаватъ въпроситѣ. Това е най-лесното разрешаване. Това значи да се отказва човѣкъ отъ дълговетѣ си. Щомъ сте взели пари на заемъ, непременно трѣбва да ги върнете. Ще срещнете банкера и ще му кажете, че ще работите, ще употрѣбите всичкитѣ си сили, само да се издължите. — Ама тѣ сѫ крадени пари! — Това е въпросъ. Не е важно, кой какъ е печелилъ пари; важно е ти, като честенъ човѣкъ, да изплатишъ дълга си точно на време. Щомъ ти постѫпишъ честно, и банкерътъ ще бѫде готовъ да ти прости лихвитѣ. Тогава и двамата ще вземете решение да дадете лихвитѣ на нѣкоя бедна вдовица, или на нѣкое сираче. Мнозина се страхуватъ да проявятъ щедростьта си, да не би да пропаднатъ въ живота. Напразно се страхуватъ. Ако всички хора на земята работятъ и мислятъ едни за други, животътъ ще се подобри, и хората ще се познаятъ, ще заживѣятъ братски. Който дава, и на него се дава. Нѣма случай въ живота, когато човѣкъ, да е давалъ отъ любовь и да е пропадналъ. Обаче, изправянето на свѣта не става съ изправяне само на единъ човѣкъ. Българската пословица казва: „Съ единъ камъкъ кѫща не става.“ Всички разумни, съзнателни хора, трѣбва да бѫдатъ носители на Божественото учение въ свѣта. „Забранихме му.“ Христосъ пъкъ казва: „На никого не забранявайте, но поощрявайте се едни други!“ Поощрявайте ония, които правятъ добро. Правете добро безъ користолюбие, безъ съблазни за себе си, или за другитѣ. Каквото и да прави човѣкъ, той трѣбва да се проявява естествено, свободно, безъ никакво лицемѣрие. Запримѣръ, като се облича, той трѣбва да бѫде чисто облѣченъ, всѣкога спретнатъ. Нѣкой се облича добре, чисто, съ цель да се хареса на хората. Другъ пъкъ се облича скромно, съ прости дрехи, да се представи за духовенъ човѣкъ, за човѣкъ, който не се интересува отъ свѣтския животъ. — И едното, и другото е лицемѣрие. Чистотата е необходимо качество за всѣки човѣкъ. Да бѫде човѣкъ чисто и добре облѣченъ, това е въ реда на нѣщата. Това е така необходимо за човѣка, както е необходимо да бѫде здравъ. Здравиятъ човѣкъ е винаги бодъръ, свежъ въ мисъльта си. Въ постѫпкитѣ си той е експедитивенъ и съобразителенъ. Той никога не се обезсърдчава. Когато му дойде часа да напусне земята, той поканва приятелитѣ си на угощение и имъ казва: Викатъ ме вече въ отечеството ми, въ моя домъ. Искамъ да си поговоримъ малко, да се простимъ и да си замина. Здравиятъ човѣкъ гледа еднакво и на този, и на онзи свѣтъ. Той не се страхува отъ смъртьта. Какво правятъ хората, когато почувствуватъ, че трѣбва да напуснатъ земята? Тѣ казватъ: Страшно нѣщо е смъртьта! Нѣма какво да се прави, ще мремъ. Споредъ тѣхъ, смъртьта е свършване съ живота. Нѣкои вѣрватъ, че и следъ смъртьта има животъ. Други пъкъ считатъ смъртьта за най-голѣмото страдание въ свѣта. Когато страдалъ, Христосъ усилено се молилъ. И въ такива случаи Той казвалъ: „Господи, да бѫде Твоята воля, а не моята.“ Чрезъ страданията си, човѣкъ се свързва съ Бога. Тогава той усърдно се моли. Колкото по-голѣми страдания има човѣкъ и ги носи съ вѫтрешна радость, толкова по-голѣмъ герой е той. Така сѫ носили и носятъ страданията си великитѣ учители, светиитѣ и гениитѣ. Когато хората започнатъ геройски да носятъ страданията си, свѣтътъ ще се подобри. Свѣтътъ още не може да се изправи, защото хората избѣгватъ страданията, а търсятъ радостьта, щастието, богатството. Кой е пѫтьтъ за постигане на щастието? — Любовьта. Единствениятъ пѫть за постигане на щастието е любовьта. Който не е опиталъ този пѫть, той се съмнява. Обаче, между съмнението, заблуждението, внушението отъ една страна и действителния животъ, отъ друга страна, има голѣма разлика. Който живѣе съ великото и красивото въ живота, той никога не се съмнява. Отъ день на день, той все повече и повече закрепва и въ физическо, и въ духовно отношение. Той живѣе въ радость и е готовъ да помага на всички, които искатъ отъ него услуга. — Какво да правятъ другитѣ хора, които още не сѫ дошли до това положение? — Тѣ трѣбва да стоятъ въ болницитѣ, докато се излѣкуватъ. Щомъ нѣкой се излѣкува, той трѣбва да излѣзе отъ болницата. Като се почувствува, че е здравъ, веднага трѣбва да излѣзе отъ болницата, да не чака лѣкаритѣ да се произнасятъ за него, здравъ ли е, или не. Какъвъ човѣкъ е този, който не може да излѣзе отъ лошитѣ условия на живота? Който не прави усилия да излѣзе отъ лошитѣ условия, той ще остане въ живота на ограниченията, ще се върти на леглото си, съ наставления, дадени отъ окрѫжаващитѣ, кога да яде, какво да яде. Това е животъ на ограничавания, животъ безъ свобода и свѣтлина. Човѣкъ може да бѫде свободенъ, само когато е извънъ болницата. И тъй, излѣзе ли отъ болницата, човѣкъ не се нуждае вече нито отъ лѣкари, нито отъ сестри милосърдни. Той трѣбва да се вслушва въ своето вѫтрешно чувство, което му подсказва, каква храна да употрѣбява, каква вода да пие и какъ да я пие. Иска ли да бѫде здравъ, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се храни, какъ да пие вода, кога и какъ да почива и т. н. Пие ли вода, той трѣбва да вземе примѣръ отъ кокошката, да пие вода на глътки. Както е нужно за стомаха на човѣка добра и чиста храна и вода, така той трѣбва да държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени и благородни чувства. По този начинъ, човѣкъ може да съгради не само здраво физическо тѣло, но и здраво духовно тѣло. Задачата на човѣка седи не само въ работа върху своя умъ, сърдце и воля, но и въ работа върху окрѫжаващитѣ. — По какъвъ начинъ ще работи върху тѣхъ? — Като работи съзнателно върху себе си, човѣкъ едновременно работи и върху другитѣ. Като работи съ мисъльта си, мислитѣ му се пренасятъ въ пространството и се възприематъ отъ просвѣтенитѣ умове. Представете си, че нѣкой човѣкъ се е отчаялъ отъ живота и намислилъ да се самоубива. Като доловите това, вие веднага отправяте къмъ него своята насърдчителна, положителна мисъль. Този човѣкъ се сепва, започва да мисли и се отказва отъ решението си. Другаде виждате, че нѣколко души намислили да вършатъ престѫпление. Вие отправяте къмъ тѣхъ една положителна мисъль за отговорность на човѣка предъ Бога, и тѣ се спиратъ, отказватъ се отъ намѣрението си да вършатъ престѫпления. Следователно, положителната, възходеща мисъль на човѣка, е въ състояние да помага на малъкъ или голѣмъ брой хора — зависи отъ интенсивностьта и чистотата на мисъльта. Значи, човѣкъ носи отговорность по отношение цѣлото човѣчество. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ къмъ своитѣ мисли и чувства, да не допуша въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които действуватъ убийствено върху хората. Мисъльта е сила, която трѣбва съзнателно да се използува. Който не схваща отговорностьта, която носи по отношение на цѣлото човѣчество, той не мисли правилно и казва: На мене да е добре, а какво ще става съ хората, това не ме интересува. — Така мислятъ обикновенитѣ хора, но не и тия, които вървятъ въ Божествения пѫть. Ето защо, всѣка сутринь човѣкъ трѣбва да изпраща къмъ всички хора на земята своитѣ добри мисли и желания. Нѣма да мине много време, той ще получи отплата за това, което е направилъ. Онзи, Който го е създалъ, ще му изпрати своето удобрение, което ще повдигне духа му. „Забранихме му“. Като отговоръ на това запрещение, Христосъ казва: „Не забранявайте на никого!“ Христосъ не е създалъ сегашнитѣ църкви, които непреставатъ да водятъ борба за предимство една надъ друга. Христосъ не държи за каменнитѣ църкви, нито за тѣхнитѣ служители. — Защо? — Защото Той е противъ дѣлението, противъ ония проповѣди, въ които се говори за Неговитѣ страдания. Отъ две хиляди години насамъ се говори за страданията на Христа, а Той изисква вече отъ хората приложение на Божията Любовь. Ако питате Христа, на коя църква да служите, Той ще ви отговори: Служете на която и да е църква, но прилагайте Божията Любовь. — Коя църква е най-права? — Всички църкви, които прилагатъ любовьта сѫ прави. — Кой народъ е най-добъръ? — Всички народи сѫ добри, щомъ сѫ носители на любовьта. — Защо ние не успѣваме?— Защото не спазвате законитѣ на любовьта. Майката храни, пере, чисти детето си, но щомъ излѣзе вънъ, то веднага се изцапва и се връща дома си мокро, нечисто. — Какво трѣбва да правимъ тогава? — Да се миете и кѫпете често. Вода гореща и сапунъ има достатъчно. Ще изперете дрехитѣ си, ще се измиете, изкѫпете и пакъ ще излѣзете чисти, и облѣчени предъ свѣта. Който не може самъ да се пере и мие, той очаква на майка си, тя да го пере и мие. Обаче, който може самъ да се чисти, той се ползува отъ добритѣ условия, които майка му е създала, и не само себе си чисти, но помага и на малкитѣ си братчета и сестричета. И тъй, каквото представятъ децата на физическия свѣтъ, такова нѣщо представятъ възрастнитѣ хора въ духовния свѣтъ. Въ духовния свѣтъ хората сѫ толкова немощни, колкото и децата на физическия свѣтъ. На физическия свѣтъ, обаче, хората минаватъ за герои. Тѣ отиватъ на бойното поле, биятъ се, завладяватъ земи. Ако човѣкъ се осмѣли да имъ каже, че не трѣбва да грѣшатъ, да лъжатъ, да вършатъ престѫпления, тѣ веднага се противопоставятъ и казватъ, че не може безъ лъжа, безъ грѣхове. Като имъ се говори за почивка, тѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да работи неуморно, да осигури бѫдещето си. — Какво ще кажете тогава за почивката, която Богъ е направилъ въ седмия день? Казано е въ Писанието, че Богъ работилъ шесть деня, а въ седмия си починалъ. Не само хората, но и животнитѣ трѣбва да си почиватъ. Като работи шесть деня, на седмия день и волътъ трѣбва да си почине. На седмия день, добриятъ господарь ще пусне вола си въ гората, на свобода, на почивка. — Ами ако го изяде вълкъ? — Който служи на Бога, той е защитенъ отъ всѣкакви вълци. На такъвъ човѣкъ и богатството, и имотътъ, и добитъкътъ сѫ запазени отъ външни нападения и посегателства. Който служи на Бога, билъ той българинъ, англичанинъ, руснакъ, или какъвъ и да е, той всѣкога е свободенъ. Дето и да отиде, той знае, че е поданикъ на една велика държава, чиито закони седатъ надъ всички свѣтовни наредби и постановления. Единъ индусъ отишълъ въ Тибетъ да проповѣдва. Като обикалялъ градоветѣ, той попадналъ въ енорията на единъ лама (владика). Владиката го извикалъ при себе си и му казалъ: Ти направи едно голѣмо престѫпление, за което си осѫденъ на смърть. За тази цель било заповѣдано да го спуснатъ въ една дълбока яма, здраво затворена отгоре, да не може никой да отвори и да го извади. Като го спуснали въ ямата, той се видѣлъ обиколенъ съ умрѣли хора, отъ които се разнасяла отвратителна миризма. Така прекаралъ той цѣли три деня въ усърдна молитва къмъ Господа, да го избави по нѣкакъвъ начинъ отъ това нещастие. Една вечерь той видѣлъ рѫка, която дигнала капака и спуснала едно вѫже. Въ това време той чулъ гласъ: Хвани се за вѫжето и излѣзъ вънъ на свобода. Той моментално хваналъ вѫжето и излѣзълъ вънъ отъ ямата. Като се огледалъ, не видѣлъ никакъвъ човѣкъ около себе си. Силно замисленъ, той дошълъ най-после до заключение, че навѣрно ламата е изпратилъ нѣкои отъ своитѣ хора да го извадятъ отъ ямата. Убеденъ въ това, той се отправилъ къмъ ламата, да му благодари за освобождаването. Като го видѣлъ свободенъ, ламата се почудилъ, но му казалъ: Махни се оттукъ! Радвай се на свободата си. Благодари на Онзи, Който те е освободилъ. По всичко се вижда, че ти служишъ на силния Богъ. — Кой го е освободилъ? — Христосъ. Съвременнитѣ християни цитиратъ примѣри изъ Библията, за тримата момци въ огнената пещь, за пророкъ Данаилъ въ ямата между лъвоветѣ, но забравятъ, че и днесъ има редъ примѣри за чудно избавяне на хора отъ явна смърть. И ако трѣбва да изнесатъ тѣзи примѣри, тѣ ги обясняватъ съ нѣкакво случайно избавяне, а не като примѣри, въ които взима участие самъ Христосъ, или Божията рѫка. Следователно, ако човѣкъ не вдигне кръста си и не възлюби Бога съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила, той нищо не може да направи. Ако молитвата ви не стига до Бога, кѫде е вашата сила? Ако молитвата на индуса била приета отъ Бога, защо и вашата да не се приеме? Щомъ молитвата на човѣка е чиста, дълбока, тя всѣкога се приема. Богъ не прави разлика между душитѣ. Христосъ казва на ученицитѣ си: „Идете и проповѣдвайте на хората, и Азъ ще бѫда съ васъ до скончание на вѣка. Защото даде ми се всѣка власть на небето и на земята.“ Тъй щото, като знаете, че Христовиятъ Духъ живѣе вѣчно и разполага съ сила и власть, не се обезсърдчавайте. Вие всѣкога можете да Го призовете и да получите Неговата помощь. Всѣки човѣкъ носи Христовата сила въ себе си. Той трѣбва само да работи върху себе си, да развива тази сила. Щомъ развиятъ тази сила въ себе си, хората ще познаятъ, какво нѣщо е Богъ, какво представя Божественото начало въ човѣка. Съвременнитѣ религиозни очакватъ идването на Христа по начинъ, по какъвто Той нѣма да дойде. Самъ Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде на земята, ще намѣри ли достатъчно вѣра?“ Значи, вѣрата е едно отъ условията, чрезъ което хората могатъ да познаятъ Христа и да Го приематъ въ себе си. Докато хората не приематъ Христа вѫтрешно, по какъвто външенъ начинъ и да имъ се изяви, тѣ нѣма да Го познаятъ. Вѣрата подразбира вѫтрешна опитность. Казано е въ Писанието: „Пазете се отъ кваса на фарисеитѣ и садукеитѣ!“ Сега ние казваме на съвременнитѣ християни: Пазете се отъ онѣзи плодове на живота, които носятъ смърть. Пазете се отъ учения, които носятъ страдания и смърть. Хранете се съ такива плодове, които носятъ здраве за тѣлото, свѣтлина за ума и свобода за душата. За тѣзи плодове е казано въ Битието: „Който яде отъ дървото на живота, той ще придобие безсмъртие“. Тѣзи плодове водятъ човѣка къмъ познаване на абсолютната, истинската вѣра. За да се развива това дърво правилно, нужни сѫ специални енергии, специална почва. Почва, на която е убитъ човѣкъ, или животно, носи проклятие въ себе си. За да се използува, тази почва трѣбва да се остави седемь години на покой, да работятъ върху нея природнитѣ сили, коренно да я пречистятъ. Докато не се махне и последната следа отъ извършеното престѫпление, тази почва не трѣбва да се използува. И ако днесъ хората сѫ болни, нервни, страдащи, това отчасти се дължи на храната, която употрѣбяватъ. Тѣ се ползуватъ отъ плодоветѣ на земята, която е напоена съ кръвьта на хиляди и милиони жертви — хора и животни. Земята е пропита отъ човѣшка кръвь, и тя трѣбва да се пречисти. Тя може да се пречисти, само като мине презъ Божествения огънь — огъньтъ на любовьта. „Забранихме му.“ Христосъ казва: „Не имъ забранявайте!“ — Въ какво? — Въ правене на добро. И азъ казвамъ: Правете добро. — Време ли е за правене на добро? — Закъснѣли сте даже. И ако въ продължение на нѣколко години още не влѣзете въ новия животъ, отъ васъ нищо не може да излѣзе. Човѣкъ трѣбва да се повдигне сега или никога! Следователно, онѣзи, които не сѫ взели решение да следватъ пѫтя на Божественото учение, да решатъ това още сега. Които сѫ взели решение, тѣ да не се колебаятъ, да тръгнатъ напредъ. Които пъкъ сѫ тръгнали, тѣ да вървятъ, безъ да се обръщатъ назадъ. Който е взелъ мотиката на рамо, той не трѣбва да се обръща назадъ. Защо трѣбва да се обръща назадъ? Да гледа, да не го следи нѣкой. Силниятъ човѣкъ не се интересува, дали нѣкой го следи, или не. Той върви напредъ. Който е тръгналъ въ правия пѫть, той не иска да знае, следватъ ли го други, или не. Самъ да остане въ пѫтя, той върви напредъ, нищо не го спира. — Не трѣбва ли да се обърнемъ назадъ, да видимъ, колко пѫть сме извървѣли? — Никакво обръщане назадъ не се позволява. Щомъ стигнете на високия връхъ, тамъ ще се спрете и ще огледате пѫтя, който сте извървѣли. Като вървите въ правия пѫть, нѣма да се интересувате за резултатитѣ. И тъй, докато следвате Божия пѫть, вие лесно ще се справяте съ мѫчнотиитѣ и страданията си. При това положение, и на смъртно легло да сте, изоставени отъ лѣкари, отъ близки, достатъчно е да се обърнете съ молба къмъ Бога, да ви повдигне и оздрави, за да разберете, че Той е единствениятъ, къмъ Когото можете да се обърнете. Само при такива случаи, човѣкъ може да познае Бога и да опита Неговата Любовь. — Ама защо се разболѣхъ? — Да опиташъ Божията Любовь. — Защо осиромашахъ? — Да опиташъ Божията Любовь. — Защо изгубихъ общественото си положение? — Да опиташъ Божията Любовь. Всички несгоди, мѫчнотии и страдания, които човѣкъ преживява, иматъ за цель, да запознаятъ човѣка съ любовьта. Тѣзи опитности струватъ повече отъ най-голѣмото земно богатство. Това значи, да се свърже човѣкъ съ невидимия свѣтъ, съ Христа, съ Бога. Нѣма по-велико състояние за човѣка отъ това, да се свърже съ Великото въ свѣта, съ любовьта, въ която нѣма никаква промѣна. Единственото нѣщо, на което човѣкъ може да разчита, това е Любовьта на Бога. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да е свързанъ съ Бога и да върши Неговата воля. Да изпълни човѣкъ волята Божия, това значи да придобие вѫтрешенъ миръ и вѫтрешна радость въ себе си. Щомъ придобие тѣзи качества, човѣкъ може да се домогне до вѫтрешната философия на живота, до положителната наука. „Понеже не следва съ насъ, забранихме му“. Христосъ казва: „Който не е противъ насъ, той е съ насъ, затова не му забранявайте“. Сега и азъ ви казвамъ: Не се отричайте отъ добритѣ си намѣрения! По-нататъкъ Христосъ казва на ученицитѣ си: „Понеже азъ пострадахъ, и вие ще пострадате. Понеже азъ умрѣхъ, и вие ще умрете. Но ако вървите въ стѫпкитѣ ми, както азъ възкръснахъ, така и вие ще възкръснете“. Христосъ донесе въ свѣта учение на любовь, на братство между хората. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ братя, че иматъ единъ и сѫщъ баща — Бога. Всички хора четатъ „Отче нашъ“, но само на думи. — Защо? — Единъ чете „Отче нашъ“, но когато нѣкой дойде да му иска пари на заемъ, той ще му наложи 30—35 % лихва. Другъ чете „Отче нашъ“, но като дойде нѣкой беденъ при него да му иска малко жито, той казва, че нѣма, а хамбарътъ му е пъленъ. Който обича Бога, той е готовъ всѣкога да дава: сърдцето му е отворено и готово да дава; лицето му е свѣтло отъ добритѣ дѣла, които прави. Това означава човѣкъ, на когото огъньтъ вѣчно гори, и свѣщьта постоянно свѣти. Изворътъ на този човѣкъ всѣкога тече и раздава на всички хора — бедни и богати, учени и прости. „Не имъ забранявайте“! — казва Христосъ. „Който не е противъ насъ, той е съ насъ“. 6. Беседа отъ Учителя, държана на 6 октомврий, 1929 г. София. — Изгрѣвъ.
  19. Ани

    1926_11_14 Нѣма пророкъ

    "Затова се родих", Неделни беседи, Сила и живот, девета серия, т.1, (1926 г.), Издание 1929 г., София Книгата за теглене -PDF Съдържание Нѣма пророкъ. Казва имъ Исусъ: „Нѣма пророкъ ...” Марка 6:4. Съ тѣзи думи Христосъ само констатира единъ фактъ, безъ да го обяснява и доказва. Фактитѣ сѫ очевидни истини, които не се нуждаятъ отъ доказателства. Всички спорове въ свѣта произтичатъ отъ това, че ние искаме да доказваме нѣща, които не се нуждаятъ отъ доказателства. Въ всѣки домъ има по единъ, който не е почитанъ. Той може да е или бащата, или майката; може да е или най-голѣмия синъ, или най-голѣмата дъщеря; най-послѣ може да е или най-малкия синъ, или най-малката дъщеря. Нѣма защо да се доказва това нѣщо. Мнозина автори сѫ писали върху почитьта и казватъ, че въ всѣки домъ има единъ, който не е почитанъ. Защо, именно, пророкътъ нѣма почести нито въ своя домъ, нито между роднинитѣ си, нито въ своето отечество? Този въпросъ засѣга лично всѣки човѣкъ. Нѣкой казва: „Никой не ме обича.” Защо? Ето единъ важенъ въпросъ, на който всѣки самъ трѣбва да си отговори. Значи, почитьта е качество, къмъ което всѣки човѣкъ се стреми. Съврѣменнитѣ хора иматъ разни стремежи. Първиятъ стремежъ на човѣка е къмъ яденето. Философията на живота седи въ яденето. Вѫтрешниятъ смисълъ на яденето включва извѣстна идея. Безъ ядене нищо не може да се постигне. Не е достатъчно само да яде човѣкъ, но трѣбва да знае, какъ да яде. Не всички съврѣменни хора знаятъ, какъ да ядатъ и какъ да дъвчатъ. Нѣкои хора бързо ядатъ, бързо дъвчатъ и бързо поглъщатъ. Който яде бързо, злѣ изпаща. Изобщо, който бърза въ всичкитѣ си работи, той скѫпо плаща. Вториятъ стремежъ на човѣка е къмъ почитьта; той иска да бѫде почитанъ отъ всички. За да бѫде почитанъ, човѣкъ трѣбва да има знание, сила и богатство. Знанието, силата и богатството прѣдставляватъ външната, красивата страна на живота. Нима красивата мома не се почита? — Почита се. Дѣто се яви тя, навсѣкѫде я посрѣщатъ съ почитъ и уважение. И обратно: никой не посрѣща грозната мома съ почитъ и уважение. И бѣдниятъ човѣкъ не се посрѣща съ почитъ и уважение. Слѣдователно, щомъ пророкътъ не се посрѣща въ отечеството си съ почитъ и уважение, това показва, че той е грозенъ, сиромахъ човѣкъ. Отъ друга страна хората го считатъ грозенъ, защото той изнася всички тѣхни грозотии. Тѣ се оглеждатъ въ него и затова не го харесватъ. Пророкътъ е грозенъ още и затова, че не е богатъ. Какъ мислите, ще бѫде ли почитанъ пророка, ако напълни чантата си съ чисто злато и тръгне между хората? — Ще бѫде почитанъ, разбира се. Ако нѣкой пророкъ плати на вѣстницитѣ 10 ÷ 20,000 лева, да пишатъ за него, нѣма ли да бѫде почитанъ? — Като пишатъ за него само добри работи, всички ще го почитатъ. Христосъ казва: „Никой пророкъ не е безъ почести освѣнъ у дома си, между роднинитѣ си и въ отечеството си.” Такъвъ примѣръ имаме въ Стария Заветъ съ Йосифа, който минаваше прѣдъ братята си за пророкъ, за което именно, и пострада. Той разправилъ на братята си два отъ своитѣ сънища, отъ които тѣ останали недоволни. Първиятъ сънь билъ слѣдниятъ: Той и братята му жънали на нивата, и сноповетѣ на братята му се издигнали и се поклонили на неговия снопъ. Вториятъ сънь билъ слѣдниятъ: Единадесеть звѣзди, мѣсецътъ и слънцето му се поклонили. За вториятъ сънь баща му го осѫдилъ съ думитѣ: „Нима ти допущашъ, че азъ, майка ти и братята ти ще дойдемъ да ти се поклонимъ до земята? Братята му, недоволни отъ него, си казали: „Ние ще изпратимъ този пророкъ въ Египетъ, тамъ да се учи. Ние искаме да видимъ, дали неговото пророчество ще се сбѫдне.” Всѣки пророкъ е поставенъ на изпити. Ако не издържи изпититѣ си, той се излага на страдания. Страданията сѫ резултатъ на неиздържани вѫтрешни изпити. Понеже пророкътъ често има съобщения съ невидимия свѣтъ, той е поставенъ прѣдъ голѣми съблазни. Въ него се развива скрита вѫтрешна гордость, и той започва да си мисли, че е великъ адептъ, който има възможность да се разговаря съ велики Учители. Нѣкои пророци иматъ голѣмо мнение за себе си, а други — сѫ много смирени. Христосъ казва за себе си: „Азъ съмъ кротъкъ и смиренъ по сърдце. Бѫдете и вие като мене!” Такъвъ трѣбва да бѫде пророкътъ! Сега ние живѣемъ въ епоха, когато сѫ се появили много пророци въ свѣта. Свѣтътъ е пъленъ съ пророци. Има учени пророци, свършили нѣколко факултета, които предсказватъ състоянието на слънцето слѣдъ нѣколко милиони години; тѣ предсказватъ и бѫдещето на земята и на хората по нея и казватъ: „Който бѫде живъ, ще провѣри истинностьта на нашитѣ думи.” Тѣзи учени пророци не предсказватъ нѣща, които ще станатъ слѣдъ 5 ÷ 10 години, но предсказватъ нѣща, които ще станатъ слѣдъ хиляди и милиони години. Освѣнъ тия учени пророци, има и религиозни пророци, които предсказватъ нѣщата чрѣзъ съновидения и т. н. Споредъ едно правило, само този човѣкъ е пророкъ, който, каквото предскаже, става. Всички предсказани нѣща, които ставатъ, сѫ вѣрни; всички предсказани нѣща, които не ставатъ, не сѫ вѣрни. Днесъ по цѣлия свѣтъ — въ Индия, въ Англия, въ Германия, въ Китай, въ Япония — навсѣкѫде има пророци, които предсказватъ, че слѣдъ 5 ÷ 10 години най-много въ свѣта щѣло да стане нѣщо особено. Тѣ отворили книги, четатъ, пишатъ, предсказватъ на хората. Какво ще стане въ свѣта? Ако четете тѣхнитѣ пророчества, мнозина отъ васъ не ще могатъ да спятъ нѣколко вечери наредъ отъ страхъ. Нѣкои казватъ: „Е, това ще стане слѣдъ 5 ÷ 10 години. Има врѣме до тогава!” Питамъ: дали ще стане това нѣщо? — Може да стане, може и да не стане. Ние считаме тия велики учени, тия велики пророци пѫтеводни звѣзди, голѣми светещи фарове. Пророкътъ трѣбва да седи на високо мѣсто, да показва пѫтя на хората. „Никой пророкъ...” Защо съврѣменнитѣ хора нѣматъ почести? Затова има двѣ причини: или пророкътъ има малко любовь къмъ Бога и не знае, какъ да изпълни волята Божия; или окрѫжаващата срѣда, въ която пророкътъ работи, е груба и не може да го разбере. И едното може да бѫде вѣрно, и другото може да бѫде вѣрно. Ако нѣкой пророкъ нѣма любовь къмъ Бога и въ своитѣ пророчества се рѫководи отъ лични стремежи — къмъ почитъ, богатство, сила и знания — той ще срѣщне голѣми противорѣчия въ живота си. Ако второто положение е вѣрно, че окрѫжаващитѣ не го разбиратъ, той трѣбва да се въорѫжи съ търпѣние, да чака врѣмето, когато тѣ ще го разбератъ. Кое е отличителното качество на търпѣливия човѣкъ? — Разумностьта. Ще ви приведа единъ примѣръ, да видите, какъ Провидѣнието учи хората на търпѣние. Двама англичани, добри приятели, Кизманъ и Бляксманъ, отиватъ въ Индия, дѣто единъ день взаимно си нанесли обида, за което рѣшили да се дуелиратъ. Задъ дуела почти всѣкога се крие нѣкоя жена. Единъ отъ индийскитѣ адепти, който познавалъ хубавото и красивото въ душитѣ на тия англичани, рѣшилъ да имъ даде единъ хубавъ урокъ, но сѫщеврѣменно да ги предпази отъ лошия край на дуела. Затова той направилъ съ тѣхъ слѣдното нѣщо: въ деня, когато трѣбвало да се дуелиратъ, той пуща срѣщу тѣхъ два хубави, добрѣ опитомени тигъра, които веднага ги хващатъ и занасятъ въ гората. Така ги подържали извѣстно врѣме между лапитѣ си, като ги понатискали по малко. Двамата англичани, повалени на земята, се поглеждали отъ врѣме на врѣме и се запитвали мислено: „Какъ, ще се дуелираме ли?” Тѣ си мислили, че смъртната имъ присѫда е подписана вече, и всѣки моментъ очаквали тигритѣ да забиятъ ноктитѣ и зѫбитѣ си въ тѣлата имъ и да ги разкѫсатъ. Обаче, тия тигри били опитомени, тѣ нищо не вършели безъ заповѣдьта на господаря си. Слѣдъ извѣстно врѣме адепта идва при тѣхъ и повелява на тигритѣ да станатъ. Послѣ се обръща къмъ двамата англичани и имъ казва: „Вие произлизате отъ християнска нация. Вашиятъ Учитель ви е далъ правилото да любите враговетѣ си и да не убивате никого. Защо трѣбва да се дуелирате?” Тѣ взели поука отъ този урокъ и се помирили. Всѣки човѣкъ, който се дуелира, ще попадне въ лапитѣ на тигритѣ, които слушатъ и изпълняватъ повече, отколкото съврѣменнитѣ хора сѫ способни за това. Питамъ: какъвъ смисълъ има пророчеството на нѣкой пророкъ, който тръгне да предсказва между хората, че еди-кой си градъ ще потъне? Така предсказваше и пророкъ Йона на жителитѣ отъ Ниневия, че градътъ имъ ще потъне. Има смисълъ да бѫдешъ пророкъ, ако можешъ да покажешъ на хората правия пѫть. Нѣма сѫщество въ свѣта, което да не търси вѫтрешния смисълъ на живота. Младото зайче попитало майка си: „Мамо, до кога ще бѣгаме и ще се криемъ изъ горитѣ?” Майката отговорила: „Докато хората ни гонятъ, всѣкога ще бѣгаме.” — Ами защо ни гонятъ? — За кожитѣ ни, които тѣ харесватъ и за месото ни, което не е много вкусно, но тѣ сѫ намѣрили начинъ да го подправятъ и така го ядатъ. — Ами до кога ще ни гонятъ хората? — Докато станатъ по-добри. Важенъ въпросъ, който хората си задаватъ, е слѣдниятъ: кога ще дойде почитьта въ свѣта? — Почитьта ще дойде, когато между хората се възстановятъ разумни отношения и правилни разбирания за живота. Човѣкъ може да почита нѣкоя душа, когато я разбира и познава. Човѣкъ може да цѣни една книга, когато знае нейното вѫтрешно съдържание. Слѣдователно, всѣки човѣкъ, който иска да бѫде почитанъ, трѣбва да има възвишенъ умъ, благородно и чисто сърце, любвеобилна душа и самоотверженъ духъ, готовъ да работи за благото на своитѣ ближни. Всѣки трѣбва да знае, че положението, до което сѫ достигнали хората и пѫтьтъ, по който тѣ вървятъ е най-естественъ и най-правиленъ въ тѣхното сегашно развитие. Нѣкѫде хората сѫ слѣзли по своя воля, а нѣкѫде е имало хлъзгане, пързаляне надолу, споредъ условията, както това става при глетчеритѣ въ природата. По този начинъ сѫ слизали редъ поколения, и съврѣменната наука се сили да покаже мощната сила на Словото, на внушението, чрѣзъ които хората ще могатъ да се върнатъ въ своя първоначаленъ пѫть — пѫтьтъ или мѣстото, отдѣто сѫ излѣзли отъ Бога. Една отъ причинитѣ за слизането на човѣчеството по този хлъзгавъ пѫть се дължи на паритѣ, които сѫ въздигнали въ култъ. Днесъ вие ще чуете всѣки да казва: „Безъ пари не може да се живѣе.” Той не казва, че безъ хлѣбъ не може, безъ сънь не може, безъ знание не може, но все за пари говори. Подъ „пари” се разбиратъ силата, външнитѣ условия и блага на живота. Съврѣменнитѣ хора чувствуватъ, че е настаналъ края на вѣка, края на съврѣменната култура и затова бързатъ, тичатъ да събератъ повече пари, да прѣкаратъ тия послѣдни години по-леко и въ повече удоволствия. Обаче, тѣ не се спиратъ да помислятъ, че въ тия врѣменни удоволствия ще изгубятъ живота си. За да се удоволствува човѣкъ, най-първо той трѣбва да разбира условията на живота, послѣ — своитѣ приятели, а слѣдъ това и обществото, на което служи. Казвамъ: запитайте българитѣ, какъвъ е тѣхниятъ идеалъ и какъ могатъ да го реализиратъ? Тѣ иматъ свой идеалъ, който могатъ да реализиратъ. — Какъ? — Ако бѫдатъ разумни въ всички свои дѣйствия и благородни — въ своитѣ желания. Прѣди всичко, българинътъ не трѣбва да служи на себе си. Това се отнася не само до българитѣ, но и до всѣка друга нация. Всѣки народъ трѣбва да служи на една велика идея, или казано въ духовенъ смисълъ: всѣки народъ трѣбва да обича Бога и Нему да служи. Той трѣбва да има за Бога ясна прѣдстава, да Го чувствува въ душата си, и да не мисли, че Богъ живѣе нѣкѫде на небето. Днесъ, при изучаване на разни религиозни учения, на разни философски системи, срѣщаме странни схващания и разбирания за Бога. Това сѫ човѣшки измислици. Всички говорятъ, че Богъ тъй казалъ, иначе казалъ. Азъ зная три нѣща, които Богъ е казалъ: „Обичайте се безъ умраза! Учете се безъ лъжа! Стремете се къмъ Истината безъ насилие!” Питамъ: кой отъ съврѣменнитѣ хора изпълнява тия три положения абсолютно? Единъ отъ древнитѣ царе, нареченъ Самсунъ,. видѣлъ нѣкѫде изъ царството си една красива циганка, която взелъ въ своя дворецъ и назначилъ на служба, да посрѣща и да отправя гоститѣ, които идвали при него. Трѣбвало да спазва реда, по който тѣ идвали и така да ги изпраща при царя. Като циганка, научена да проси, тя имала една торба, въ която туряла това, което нѣкои отъ гоститѣ й давали. Всѣки, който й давалъ нѣщо, тя пръвъ го пущала да влѣзе при царя и по-скоро да си свърши работата; онзи, който нищо не й давалъ, трѣбвало дълго врѣме да чака реда си, докато влѣзе при царя. Царьтъ забѣлѣзалъ, че работата не върви, както трѣбва. По сѫщия начинъ, като дадете нѣщо на съврѣменнитѣ хора, и тѣ лесно ви пращатъ при Бога. Днесъ, като турите нѣщо въ джоба и на религиозния, и на учения, и на простия човѣкъ, той веднага промѣня разположението си къмъ васъ. Това не е само въ България, но и по цѣлия културенъ свѣтъ. Вижте, какво става между съврѣменнитѣ служители на Бога! Като имъ турятъ нѣщо въ джоба, тѣ веднага прочитатъ нѣкоя хубава молитва и казватъ: „Богъ ви прощава.” Ако пъкъ завещаете имота си на църквата, тѣ сѫ въ състояние да ви провъзгласятъ за светия. Не, истинската Христова църква не се нуждае отъ завещания. Нека богатиятъ завещае имането си на бѣдния! Такъвъ е Божествениятъ законъ. Казвамъ: всѣки благороденъ човѣкъ трѣбва да се рѫководи въ живота си отъ слѣднитѣ правила. На първо мѣсто той трѣбва да служи на Бога, послѣ — на своята душа, която е Божественото начало въ него, и най-послѣ — на своя ближенъ. Той трѣбва да прилага едноврѣменно тия три правила и въ физическия, и въ умствения и въ духовния свѣтъ. Ще ви прѣдставя единъ случай отъ живота, който трѣбва да разрѣши нѣкой мѫжъ или нѣкоя жена, като се рѫководятъ отъ горнитѣ правила въ живота си. Да допуснемъ, че нѣкой човѣкъ е жененъ, има жена и дѣца, кѫщи и ниви — голѣмъ богаташъ е той. По едно врѣме у него се явява силно желание да се уедини нѣкѫде, да заработи за Бога. Какъ трѣбва да разрѣши този въпросъ? Освѣнъ недвижими имоти, той има и пари, около 10 ÷ 15 милиона лева, вложени въ банки. Може ли този богатъ човѣкъ да служи на Бога? — Не може. Богатството е голѣма спънка за него. Ще кажете: „Да напусне жена си, дѣцата си и да се уедини нѣкѫде самъ.” — И това не е разрѣшение на въпроса. Ако този човѣкъ има искрено желание да служи на Бога, да се подигне, той трѣбва да разрѣши въпроса по слѣдния начинъ. Ще извика жена си и дѣцата си и ще имъ каже: „Слушайте, досега азъ живѣхъ за себе си и за васъ. Отсега нататъкъ искамъ да поживѣя за Бога и за своята душа. Вие знаете, че съмъ богатъ човѣкъ, имамъ кѫщи, ниви, пари, 10 ÷ 15 милиона въ различни банки. Всичко това оставамъ на васъ. Ползувайте се отъ него, работете, учете, но азъ искамъ да бѫда свободенъ.” Мислите ли че близкитѣ му ще страдатъ за него? Ще имъ потекатъ нѣколко сълзи и съ това всичко ще се свърши. Тѣ ще бѫдатъ доволни, че той ги осигурява. Това е най-важно за тѣхъ. Постѫпката на този човѣкъ е Божествена. Днесъ колко мѫже или жени биха постѫпили по този начинъ? Толстой се опита да направи сѫщото, но не можа. Той раздаде имането си и се помѫчи да убеди и жена си да направи сѫщото, но тя не се съгласи. Най-послѣ той избѣга отъ дома си. Защо? — Защото никой че го почиташе. Рускиятъ народъ считаше Толстоя за неуравновѣсенъ човѣкъ. Другъ важенъ въпросъ, който интересува съврѣменнитѣ хора е за женитбата. Мнозина питатъ: „Какъ може да се разрѣши този въпрос принципално?” Наистина, той е важенъ въпросъ, защото играе голѣма роля въ развитието на цѣлото човѣчество. Съврѣменнитѣ майки и бащи основно трѣбва да проучатъ този въпросъ, както и законитѣ, на които той се подчинява. Не го ли проучатъ, тѣ ще иматъ сѫщитѣ резултати, каквито сѫ имали до сега. Въ най-широкъ смисълъ подъ „женитба” се разбира свързване на човѣка съ нѣкаква възвишена идея, съ високъ идеалъ. Въ това отношение женитбата може да има външенъ изразъ, да прѣдставя външни отношения между двама души, а може да има и вѫтрешенъ изразъ — свързване на човѣшката душа съ нейния високъ идеал. За изяснение на мисъльта си ще ви дамъ слѣдния примѣръ: момъкъ се влюбва въ една мома, но скоро се убѣждава, че въ нея не ще може да намѣри реализирането на своя високъ идеалъ — безкористно служене на Бога — и рѣшава да се раздѣли съ тази мома. Той й казва: „Както знаешъ, азъ имамъ високъ идеалъ, и нему искамъ да служа, за което жертвувамъ цѣлия си животъ и своето лично щастие. Баща ми е оставилъ едно наслѣдство отъ петь милиона лева, което подарявамъ на тебе. Разполагай съ него, както намѣришъ за добрѣ. Бѫди свободна въ своя изборъ и за мене лошо не мисли.” Така трѣбва да постѫпи всѣки човѣкъ, който има високъ идеалъ. Не постѫпи ли така, той е човѣкъ безъ високъ идеалъ и не може да бѫде пророкъ. Ако пъкъ стане пророкъ той нѣма да бѫде почитанъ. Христосъ се отнесе съ еврейския народъ така, както младиятъ момъкъ съ момата, която го обичаше. Евреитѣ казаха на Христа: „Слушай, съ твоето учение ти искашъ да ни заблуждавашъ, но знай, че ние сме материалисти, не искаме никому да се подчиняваме, не искаме да търпимъ чуждо иго.” Христосъ имъ отговори: „Азъ мога да ви дамъ всичко, каквото имамъ, но убийството не поддържамъ. Моето учение абсолютно изключва убийството. Тъй щото вие можете да бѫдете богати, но щастие нѣма да имате.” Действително, днесъ евреитѣ сѫ много богати, но щастие нѣматъ. Тѣ живѣятъ отъ подаянията на Христа. Христосъ дойде между тѣхъ и се пожертвува, както за тѣхното спасение, така и за това на цѣлото човѣчество. Обаче, евреитѣ не разбраха тази жертва и казаха: „Този човѣкъ дойде между насъ да ни погуби.” Христосъ имъ казваше: „Азъ не искамъ слава отъ васъ, нито богатството ви, но ако това, което имамъ, може да ви направи щастливи, ще ви го оставя слѣдъ моята смърть.” Питамъ: евреитѣ придобиха ли това щастие? — Не го придобиха. Като четете съчиненията на Йосифъ Флавий, ще видите, каква била участьта на евреитѣ слѣдъ предаването на Христа. Въ това врѣме имало около два и половина милиона евреи, които, като не могли да търпятъ жестокостьта и користолюбието на римскитѣ управници, въ 65 г. имъ обявили въстание. Евреитѣ се борили отчаяно, но при обсадата на крепостьта Йотапата, въ която за началникъ билъ Йосифъ Флавий, тѣ указали голѣмо съпротивление, докато най-послѣ крепостьта била превзета чрѣзъ предателство. Въ този случай били убити около 40,000 души евреи, За степеньта на ожесточението между воюващитѣ страни свидѣтелствува слѣдния фактъ: „Слѣдъ превзимането на крепостьта Йотапата, Йосифъ Флавий съ 40 души евреи се скрилъ въ една пещера. Той прѣдложилъ на евреитѣ да се предадатъ на римлянитѣ, но за това прѣдложение безъ малко щѣли да го убиятъ, защото никой отъ тѣхъ не мислилъ за предаване. Рѣшено било всички да умратъ, затова тѣ започнали сами да се избиватъ единъ другъ. Йосифъ Флавий наредилъ така, че той и другъ единъ евреинъ да останатъ послѣдни; слѣдователно само тѣ останали живи. Самитѣ римляни се чудили на ожесточението отъ страна на евреитѣ. Какъ мислите, какъвъ е евреинътъ? — Смѣлъ. Какво е постигналъ съ тази смѣлость? И съврѣменнитѣ хора казватъ: „Човѣкъ трѣбва да бѫде смѣлъ!” — Да, но споредъ единъ законъ всѣки човѣкъ трѣбва да знае, че той не служи само на себе си. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, както и цѣлото човѣчество прѣдставляватъ удове на Божествения организъмъ. Всѣки човѣкъ, всѣки домъ, всѣки народъ, па и цѣлото човѣчество, ако искатъ да се подигнатъ, трѣбва да иматъ високъ идеалъ, на който да служатъ непрѣкѫснато день и нощь. Само така тѣ могатъ да бѫдатъ всесилни. Силенъ може да бѫде само този, който служи на Бога. Ако съврѣменнитѣ хора възприематъ Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Истина, тѣхният характеръ ще се смекчи, тѣ ще придобиятъ истински положителни знания, които ще ги освободятъ отъ редъ страдания и нещастия въ живота. Тогава, какво се изисква отъ съврѣменнитѣ хора? Да извикатъ всички пророци отъ цѣлия свѣтъ, да чуятъ направо отъ тѣхъ, какво трѣбва да правятъ. Какво се разбира подъ думата „пророци?”— Това сѫ всички учени, велики и мощни хора по свѣта. Ние не говоримъ за онѣзи хора отъ старо врѣме, които бѣха облѣчени въ камилски дрехи, като Иоанъ Кръститель. Христосъ не приличаше на Иоана. Той посещаваше различни общества, какъвто примѣръ имаме за присѫтствието Му на сватбата въ Кана Галилейска, дѣто прѣвърна водата въ вино. Прѣвръщането на водата въ вино отъ Христа и до днесъ прѣдставлява съблазънь за много хора, особено за въздържателитѣ. Тѣ казватъ: „Докато ние търсимъ различни методи да въздѣйствуваме на хората противъ употрѣбата на спиртни питиета, Христосъ ли се намѣри да прѣвърне водата въ вино?” — Това вино, обаче, нѣмаше алкохолъ. То прѣдставлява символъ, чрѣзъ който се изразява силата на проявения животъ. На сватбата въ Кана Галилейска черпѣха гоститѣ първо съ обикновено вино, а послѣ имъ предложиха отъ сладкото вино, което Христосъ приготви. Съ това Той искаше да каже на хората, че въ живота се даватъ първо горчивитѣ хапове, а послѣ сладкитѣ. Това вино бѣше едно отъ най-хубавитѣ, каквито свѣтътъ е познавалъ нѣкога. То прояснява ума на човѣка, дава му здраве, сила и животъ, прави го мощенъ и великъ. Всички хора, които присѫтствуваха тогава на сватбата, бѣха пияни отъ първото вино, но щомъ вкусиха отъ Христовото вино, т. е. отъ Неговото учение, веднага отрезняха, събудиха се и казаха: „Защо не ни дадохте отъ това вино още отъ начало, ами сега ни давате?” Сега ще ви приведа този символъ. Виното, което Христосъ направи, е новото учение, което прави хората трезви. До това врѣме хората бѣха само яли, пили и спали, но щомъ дойде Христос и донесе новото учение — новото вино — тѣ се събудиха, замислиха и отрезняха. Това учение не е ново по форма, но то е ново само за момента, въ който се изявява отвѫтрѣ, т. е, отъ дълбочината на човѣшката душа. Подъ влиянието на това учение всѣки човѣкъ е готовъ доброволно да направи нѣкаква жертва, безъ да съжалява нѣкога за това. Казвате: „Кога ще се оправи свѣта?” — Всичкитѣ съврѣменни християни сѫ въ състояние да оправятъ свѣта. Христосъ имъ е далъ сила и власть, и тѣ могатъ да сторятъ това. Защо, обаче, досега тѣ не сѫ оправили свѣта? Ако младиятъ момъкъ не е въ състояние да даде всичкото си богатство на момата, която го обича и съ това да я осигури, а той да се прѣдаде въ служене на Бога, той нѣма любовь. Може ли да стори това, той има любовь. Любовьта жертвува всичко. Единъ отъ великитѣ закони на Битието гласи: жертва безъ любовь не сѫществува. Днесъ много хора не успѣватъ въ живота си, само защото се занимаватъ съ критика. Какво виждате въ училищата, напримѣръ? Много ученици, и то не способни но срѣдни по успѣхъ, корегиратъ, критикуватъ своитѣ учители, че не прѣподавали добрѣ, че се отнасяли грубо и т. н. Питамъ: какво придобиватъ тѣ съ тази критика? Оставете учительтъ самъ да се критикува и коригира! Когато критикувате другитѣ хора, запитайте се: „Има ли въ васъ тия качества, които отричате въ другитѣ?” Лесно се критикува, но мѫчно се прилага. Ако мѫжътъ и младиятъ момъкъ, които искатъ да служатъ на Бога, могатъ да се откажатъ отъ богатството си въ полза на другитѣ, въ замѣна на това тѣ ще получатъ туй, което никой не може да имъ даде. Съврѣменнитѣ хора сѫ сити, уморени отъ тревоги. На една страна жена бѣга отъ мѫжа си, на друга — мѫжъ отъ жена си. Жената върви подиръ него отъ градъ въ градъ, прѣслѣдва го, счита, че има законно основание да прави това. Да, тя има законно основание, но всѣка жена, която по този начинъ прѣслѣдва мѫжа си, не е благородна жена. И всѣки мѫжъ, който по този начинъ прѣслѣдва жена си, не е благороденъ човѣкъ. Всѣка жена, или всѣки мѫжъ, които иматъ благородни стремежи красиви желания и идеали, трѣбва да се оставятъ свободни, да постигнатъ тия свои копнежи. Тѣ сѫ копнежи на душата. Това се отнася за души, които иматъ високъ идеалъ. Христосъ казва: „Нѣма пророкъ безъ почести, освѣнъ въ дома си, между роднинитѣ и между народа си.” Почитьта между хората се изгубва, вслѣдствие крайния материализъмъ, който сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Съврѣменното човѣчество е дошло до дъното на този материализъмъ. Днесъ всичко се свежда къмъ материалното. Ако нѣкой човѣкъ има силна паметь, казватъ за него: „Отличенъ човѣкъ е той!” Сега има фонографи, които произвеждатъ абсолютно точно всичко, което се е изпѣло или изговорило прѣдъ тѣхната фуния. Всичко е отбелязано върху плочата имъ безпогрѣшно. Обаче, какво прѣдставлява фонографа днесъ? — Единъ механизъмъ — нищо повече. Не, има друга паметь, която заслужава очудване. Човѣкъ - съ такава паметь справедливо може да се нарѣче ученъ. Въ какво седи тази паметь? — Такъвъ човѣкъ помни нѣща, които сѫ станали най-малко прѣди 5 ÷ 6000 години. Той може да разкаже, дѣ е билъ прѣди нѣколко хиляди години, каква е била тогавашната култура и т. н. Сегашнитѣ учени сѫ забравили тия нѣща. Тукъ-тамѣ само се срѣщатъ хора, които започватъ да си припомнятъ, какво сѫ били прѣди хиляди години. Въ Англия се срѣщатъ доста такива хора, които казватъ за себе си, че прѣди 2000 години, напримѣръ, сѫ живѣли еди-кѫдѣ си, били сѫ такива и такива и т. н. Ако се яви такъвъ човѣкъ между българитѣ и разкаже всичко, което знае за себе си, ще му повѣрватъ ли? — Никой нѣма да му вѣрва. Не е достатъчно човѣкъ да знае своето минало, но трѣбва да знае условията на своето настояще и бѫдеще. Това значи ученъ човѣкъ! Съврѣменнитѣ елементарни познания сѫ омаловажили знанията на пророцитѣ, поради което Христосъ казва: „Нѣма пророкъ...” Това значи: ако пророкътъ мине въ други условия на живота, той ще има почести. Ако даровитиятъ музикантъ влѣзе между хора, които разбиратъ отъ музика, тѣ ще разбератъ и него; ако отиде при нѣкой говедарь, който по цѣли дни свири съ кавала си, той нѣма да го разбере. Ние, съврѣменнитѣ хора, които проповѣдваме Словото Божие, мязаме на онзи американски проповѣдникъ, когото една разбойническа банда хванала, съ цѣль да обере, а послѣ убие. Като се намѣрилъ на тѣсно, той започналъ да имъ проповѣдва за Бога, за закона на възмездието, за Божията Любовь, но слѣдъ тази краснорѣчива проповѣдь, главатарьтъ на бандата, албанецъ, му казва: „Пари, море, пари! Всичко това е хубаво, но пари ни трѣбватъ насъ. Вмѣсто да ни проповѣдвашъ, дай ни пари, и ние ще те освободимъ. Насъ интересува въпроса, колко пари имашъ въ банката.” — Да, и азъ съмъ съгласенъ, че безъ пари не може. Дѣ щѣхте да се събирате, ако нѣмахте пари да направите този салонъ? За всичко трѣбватъ пари: за храна, за облѣкло, за жилище — за всичко. Пари трѣбватъ, но и добри касиери се изискватъ. Честни и любещи касиери сѫ нужни, които да пазятъ благата и редовно и правилно да ги раздаватъ. Днесъ касиеритѣ не изплащатъ редовно. Защо? — Заключени сѫ сърцата на хората. Пророцитѣ казватъ, че земята ще прѣтърпи голѣми пертурбации, вслѣдствие на което напълно ще се прѣобрази. Сега хората се стремятъ къмъ бързо забогатѣване, но питамъ: ако на земята предстоятъ голѣми пертурбации и промѣни, честно ли е отъ страна на хората да ламтятъ къмъ забогатѣване? Тѣ ще кажатъ: „Въ такъвъ случай, нека се простимъ помежду си и да се готвимъ за отиването си къмъ Бога.” Казвамъ: хората могатъ да живѣятъ добрѣ, да се разбиратъ взаимно, безъ да се стремятъ къмъ забогатяване, безъ да треперятъ и да се плашатъ отъ живота. Казвате: „Икономическитѣ условия на живота сѫ тежки; тѣ заставятъ човѣка да мисли за утрѣшния день.” — Така е, но органическиятъ свѣтъ се промѣня вече, новъ свѣтъ иде сега! И въ новия свѣтъ трѣбва да се приложатъ слѣднитѣ три нѣща: Божията Любовь, Божиятъ Мѫдрость и Божията Истина. Мнозина запитватъ: „Какво трѣбва да се прави, когато дойде въпросъ за гласуване?” Ако азъ бихъ отишълъ да гласувамъ, бихъ гласувалъ за справедливостьта и бихъ казалъ: „Нахранете всички хора добрѣ, съ топла храна, че да нѣма гладни и сити, да нѣма бѣдни и богати. Дайте на всички хора топла, здрава храна; да се нахранятъ и да благодарятъ на Бога! Ще кажете: „Лесно е да се нахранятъ хората единъ пѫть.” — Не, хората трѣбва да се хранятъ редовно, по три пѫти на день. Обаче, това може да стане само по закона на Любовьта. Само любящитѣ хора могатъ да постѫпват и така. Приложи ли се законътъ на Любовьта, тогава ще дойде и знанието, тогава ще дойде и изобилието въ свѣта. Когато човѣкъ се храни, той трѣбва да бѫде въ връзка съ живата природа и да благодари на Бога. И до днесъ се повдига въпросътъ, по колко пѫти на день трѣбва да яде човѣкъ. Нѣкои подържатъ, че човѣкъ трѣбва да яде по четири пѫти на день, други — по три пѫти на день, трети — по два пѫти на день и т. н. Добрѣ е да се храни човѣкъ по три пѫти на день, но най-важно при яденето е винаги да се яде съ доволство. Най-добра храна е тази, отъ която човѣкъ остава доволенъ. Другъ важенъ въпросъ слѣдъ яденето е четенето на книги. Добрѣ е да има човѣкъ хубава библиотека, съ сериозни класически книги, че като чете да остане доволенъ и да благодари на Бога, че сѫществуватъ гениални хора въ свѣта, които сѫ написали такива хубави произведения. И най-послѣ, когато човѣкъ придобие извѣстни знания, трѣбва да излѣзе въ свѣта, между окрѫжаващитѣ и да имъ прѣдаде часть отъ своето знание. Той трѣбва да прави това отъ любовь, а не по принуждение. Какъ мислите, свѣтътъ не се ли нуждае отъ помощь? — Нуждае се. Свѣтътъ е пъленъ съ страдащи души. Ако ушитѣ ви бѣха отворени, щѣхте отвсѣкѫде да чуете зовъ, викъ за помощь. Който може да влѣзе въ страданията на хората, ще види, че София е пълна съ нещастници, съ страдащи. Днесъ четете вѣстницитѣ и навредъ срѣщате, че еди-кой си се самоубилъ, самообѣсилъ и т. н. Това не е само въ София, но по цѣлия свѣтъ. И слѣдъ всичко това се говори за култура, за напрѣдъкъ въ свѣта. Отъ кого страдатъ хората? — Едни други си причиняватъ пакости и страдания. И това сѫ все братя, все християни! Съврѣменнитѣ хора спорятъ, кое учение е по право, кое вѣрую е по-право, кой е кривъ, кой правъ и т. н. Казвамъ: най-кривото сѫщество въ свѣта е слънцето, защото, като праща свѣтлина и топлина по цѣлия свѣтъ, дава енергия на хората, която нѣкои използуватъ за прѣстѫпления и грѣхове. Ако слънцето прѣстане да изпраща своята свѣтлина и топлина на земята, цѣлиятъ животъ би изчезналъ. Значи, вината е у Бога, че дава животъ на хората. Ако се отнеме животътъ, какво ще остане? — Само мъртви кости. Да владѣе смърть навсѣкѫде, това не е смисълътъ на живота. Богъ иска хората да живѣятъ братски помежду си, при условията, които сѫществуватъ на земята. Какво по-добро отъ това да се обичате? Срѣщате единъ човѣкъ на улицата, и веднага обиквате душата му. Защо? — Въ неговото лице вие срѣщате свой братъ. Днесъ хората гледатъ подозрително помежду си, и въ лицето на единъ, на другъ човѣкъ тѣ виждатъ само свои врагове. — Не, нѣма врагове въ свѣта. Лошитѣ хора, враговетѣ, отпослѣ дойдоха. Първоначално Богъ създаде души, а душата прѣдставлява отъ себе си нѣщо възвишено и благородно. „Познай себе си!” — Това е великата задача въ живота на всѣки човѣкъ. Да познаешъ себе си, значи да познаешъ Бога, т. е. да познаешъ Божественото въ себе си. Понеже ние искаме да познаемъ Бога, Той ни поставя на редъ изпитания и страдания въ живота, чрезъ които да ни изпита. Като ни поставя на тия изпитания, съ това Богъ ни провѣрява, за какво Го обичаме; дали за благата, които ни дава, или за самия Него. Ако слѣдъ всички страдания и изпитания въ живота си, ние не се съблазнимъ, не се усъмнимъ въ Бога и кажемъ, че всичко, което сме минали е споредъ волята Божия, това показва, че ние имаме възвишенъ и благороденъ характеръ. Азъ нѣмамъ право да сѫдя, за що и за какво идатъ страданията въ живота ми. Само съвършенитѣ и разумни сѫщества иматъ право да сѫдятъ. Съвършенъ е само единъ Богъ въ свѣта. Слѣдователно, само Той има право да сѫди и да се произнася за всичко, което става въ свѣта. Когато видишъ, че нѣкой човѣкъ грѣши, не го сѫди, но разгледай условията, при които той се намира и при които е направилъ грѣха. Когато видишъ, че нѣкой човѣкъ прави добро, не го възхвалявай, но разгледай условията, при които той прави доброто. И въ единия и въ другия случай благодари на Бога, че ти се дава възможность да се поучишъ отъ другитѣ хора. Остави сѫдбата да сѫди хората за доброто и за злото, което тѣ вършатъ. Питамъ: ако единъ пророкъ дойде въ свѣта и каже на богатитѣ да раздадатъ имането си на бѣднитѣ, ще бѫде ли почитанъ отъ свѣта? Бѣднитѣ ще го почитатъ и ще го посрѣщнатъ, както трѣбва, но богатитѣ ще кажатъ: „Този човѣкъ не е съ всичкия си умъ.” Ако пророкътъ вземе страната на богатитѣ, тогава бѣднитѣ ще кажатъ за него: „Оставете го, не му обръщайте внимание; той е цѣлъ изедникъ!” Пророкътъ не трѣбва да служи нито на бѣднитѣ, нито на богатитѣ, тѣ сѫ братя помежду си. Когато пророкътъ служи на Бога, тогава и бѣднитѣ, и богатитѣ ще го признаятъ. Въ Бога всички хора се примиряватъ. Кога ще стане това примирение? — Когато сиромаситѣ се откажатъ отъ своята сиромашия, а богатитѣ — отъ своето богатство. Тогава всички хора ще се разбератъ. Сега бѣдниятъ казва на богатия: „Слушай, азъ съмъ сиромахъ, ти трѣбва да ми помагашъ!” Богатиятъ казва на бѣдния: „Слушай, азъ съмъ богатъ човѣкъ, ти трѣбва да ме почиташъ!” Не, богатиятъ трѣбва да се откаже отъ своето богатство, и сиромахътъ — отъ своята сиромашия, ако искатъ да живѣятъ възвишенъ и благороденъ животъ. Ако азъ съмъ бѣденъ човѣкъ, нѣма да казвамъ на богатия да ми даде отъ своето богатство, но ще му кажа: „Братко, азъ свършихъ по музика, зная да свиря добрѣ на цигулка. Искате ли да ви посвиря? Пъкъ ако имате приятели и роднини, повикайте ги и на тѣхъ да посвиря.” Взимамъ цигулката си и започвамъ да свиря хубави, класически парчета. Тѣ слушатъ, радватъ се на моето свирене. Като свърша работата си, тѣ ме нахранватъ добрѣ, поканятъ ме да имъ гостувамъ нѣколко дни и слѣдъ това си отивамъ. Въ това врѣме тѣхнитѣ синове и дъщери ме взиматъ за учитель по музика, искатъ да учатъ. Питамъ: сиромахъ ли съмъ азъ? Хората казватъ: трѣбва да дойде нѣкой пророкъ да ни проповѣдва Словото Божие, че да изправимъ живота си. Питамъ: може ли пророкътъ самъ да изправи вашия животъ? Какво се иска отъ самитѣ васъ? — Силно желание. Колко мѫже и жени, колко синове и дъщери, колко слуги и господари сѫ готови отъ днесъ нататъкъ, каквото се случи въ живота имъ да го посрѣщнатъ съ радость и да кажатъ: „Такава е волята Божия! Азъ се подчинявамъ на Бога и ще понеса всичко съ търпѣние.” Това е една отъ задачитѣ на новото учение. Като говоря за новото учение, азъ не подразбирамъ, че хората трѣбва изведнажъ да се простятъ съ стария си животъ, защото сега всички ние минаваме прѣзъ океана и само слѣдъ като стѫпимъ на брѣга, тогава ще можемъ да смѣнимъ старото съ новото. Засега ние ще се стремимъ да закърпимъ оттукъ-оттамъ стария корабъ, дано ни изкара благополучно на брѣга. Излѣземъ ли на брѣга, тамъ вече ни чака новиятъ животъ, новитѣ условия. Нѣкои мислятъ, че ние разрушаваме съврѣменния строй. Не, ние закърпваме, тласкаме по малко стария нашъ корабъ, да ни изкара до брѣга. И като излѣземъ на брѣга, ще се заемемъ съ направата на новъ, здравъ корабъ, който ще ни потрѣбва за второ пѫтешествие. Казвате: Какво е говорилъ Христосъ на ученицитѣ си прѣди 2000 години? — Той имъ говорилъ много нѣща, но казвалъ: „Много още има да ви говоря, но то ще стане, когато дойда втори пѫть на земята.” — Ами защо Христосъ говорѣше съ притчи, та мнозина отъ тия, които Го слушаха нищо не разбираха? Питамъ: кой отъ съврѣменнитѣ хора е разбралъ притчата, напримѣръ, за петьтѣ таланта, или тази за петьтѣ разумни и петьтѣ неразумни деви? — Съ тѣзи притчи Христосъ искаше да застави хората да мислятъ. Всѣка притча е символъ, азбука, съ която си служи цѣлата жива, разумна природа. Христосъ си е служилъ съ сѫщия езикъ, съ който си служи и природата. Днесъ много проповѣдници и учени хора правятъ прѣводи на притчитѣ, тълкуватъ ги, но тѣ сѫ далечъ още отъ вѫтрѣшния смисълъ, който Христосъ е вложилъ въ тѣхъ. Не е лесно да си служишъ съ този езикъ! Човѣкъ трѣбва да знае, дѣ да постави всѣка буква отъ азбуката. Ако нѣкой човѣкъ напише едно писмо само отъ съгласни букви, какво ще излѣзе отъ него? Въ живота не могатъ да се употрѣбяватъ нито само гласни, нито само съгласни букви. Нѣкой пита: „Що е моралъ?” — Моралътъ сѫ гласнитѣ букви. Тогава, какво означава буквата А? — Буквата А означава даване. Ние знаемъ, че Божественото въ човѣка дава. Какво означава буквата М? — Тя означава стѣгане, затваряне на крана. И наистина, щомъ човѣкъ дойде до буквата М, нѣщо го стегне, той затваря крана си, и никому нищо не дава. Ние не омаловажаваме нито гласнитѣ, нито съгласнитѣ букви, но казваме, че има законъ, по който се редятъ нашитѣ мисли и чувства, тъй както има законъ, по който се редятъ буквитѣ, за да образуватъ думи, а послѣ и цѣли изречения. Питамъ съврѣменнитѣ хора: знаятъ ли тѣ деня, въ който трѣбва да започнатъ да любятъ? Или, помнятъ ли деня, когато за пръвъ пѫть сѫ почувствували проява на Божията Любовь въ себе си? Колко отъ съврѣменнитѣ хора помнятъ, кога сѫ се родили, при какви условия; дали при благоприятни или не, дали въ врѣме на война или въ мирно врѣме. Знаятъ ли, какво е било разположението на майка имъ и на баща имъ, когато сѫ се родили? Майка ви и баща ви могатъ да знаятъ това, но вие, като учени хора, помните ли тия нѣща? Ще кажете: „Съ такива работи ли трѣбва да се занимаваме? На съврѣменното човѣчество предстоятъ по-важни въпроси за разрѣшение отъ тия”. Въпрѣки всичко това, нѣкой човѣкъ казва: „Запали се сърдцето ми! Какво трѣбва да правя?” Казвамъ: Твоето сърдце не е запалено сега. То е запалено отъ Бога, отъ памти вѣка, но ти едва сега съзнавашъ това и се плашишъ. Днесъ твоето съзнание е пробудено и ти дигашъ капака на твоето сърце и забѣлѣзвашъ, че отъ него излиза една малка, нѣжна топлинка, която те сгрѣва.” Тази нѣжна топлинка ние наричаме Божественъ огънь. Нѣма по-свещено нѣщо отъ този огънь, и когато той се прояви въ човѣка, въ него настава истински животъ. Нѣкой се плаши отъ този огънь и бърза да захлупи съ капакъ своето сърце, да не се разгаря тази топлинка. Казвамъ: „Дигни капака, нека тази топлинка се увеличава!” Слѣдъ това ще чуешъ тихъ гласъ, който ще ти каже: „Събуй обущата си, защото мѣстото, на което седишъ е свещено! Свещенъ е този огънь!” Пламъкътъ, който Мойсей видѣ всрѣдъ планината, бѣше топлината и свѣтлината, която излизаше отъ сърцето на единъ великъ ангелъ, отъ сърцето на единъ великъ адептъ. И азъ казвамъ: мѣстото, дѣто седимъ е свето, затова всички трѣбва да събуемъ обущата си. Нѣкой казва: „Изгубихъ любовьта си, свърши се моята любовь.” Питамъ: какъ е възможно да се изгуби Любовьта? Каква е тази любовь, която трае само нѣколко мѣсеци или най-много една година? Любовьта въ свѣта постоянно се усилва. Тя е свещениятъ огънь, който носи всичко въ себе си. — Мѫже и жени, дѣца и родители, учители и ученици, слуги и господаръ всички отворете капацитѣ на своитѣ сърца! Всички трѣбва да се проникнатъ отъ една обща идея за Бога, да съзнаятъ, че топлината и свѣтлината на тѣхнитѣ сърдца иде отъ Бога. Тя прѣдставлява свещения огънь на живота, прѣдъ който всѣки трѣбва да събуе своитѣ обуща. Какво прѣдставляватъ нашитѣ сърдца? — Олтарь на възвишени сѫщества, на възвишени ангели, които принасятъ тамъ своята света жертва прѣдъ Бога. Днесъ ученитѣ, които боравятъ съ висшата математика, могатъ да изчислятъ силата на огъня, който излиза отъ нашитѣ сърца. Знаете ли, колко енергия се праща на нашата земя? Въ едно френско списание е изчислено количеството и теглото на слънчевата свѣтлина, която се изпраща на земята. Значи и свѣтлината има тяжесть. Математицитѣ сѫ изчислили, че свѣтлината, която слиза на земята е около 160 тона. По сѫщия начинъ може да се изчисли количеството и теглото на свѣтлината, която се изпраща на Юпитеръ и на други планети. Освѣнъ свѣтлинната енергия извѣстни сѫ още и по-тънки, съ по-деликатни форми енергии. Ангелитѣ, които изпращатъ свѣтлината отъ слънцето, сѫ разумни сѫщества; тѣ постоянно ни говорятъ, и ние трѣбва да привикнемъ на тѣхния езикъ, да ги разбираме. Когато човѣкъ се обезсърчи или се отчая, единъ отъ тия ангели дохожда близо до него и му проговаря: „Не се отчайвай, не се обезсърчавай, Богъ е вложилъ доста дарби въ тебе, ти ще ги разработишъ и ще свършишъ учението си съ успѣхъ.” — Наистина ли азъ имамъ дарби? — Да, ти имашъ дарби и способности, работи само за тѣхното развитие! Не се минава много врѣме и гледашъ този човѣкъ се усмихналъ, зарадвалъ се, има на какво да се надѣва. Такива трѣбва да бѫдатъ пророцитѣ. Герои трѣбва да бѫдемъ и ние. Мѫже и жени, учители и ученици, проповѣдници и свещеници, слуги и господари, всички трѣбва да бѫдемъ герои, да носимъ еднакво и страданията, и радоститѣ въ свѣта; да носимъ съ съзнание противорѣчията — всичко да считаме като задачи за разрѣшение въ своя животъ. Това е Христовиятъ кръстъ, за който днесъ говорятъ всички съврѣменни хора. Павелъ казва: „Ще се похваля съ своя кръстъ.” Обаче, говорилъ ли е Христосъ нѣщо за този кръстъ? Кръстилъ ли се е нѣкѫде Христосъ? Той казва на едно мѣсто въ писанието: „Скръбна е душата ми до смърть.” Това подразбира Неговия кръстъ. Съврѣменнитѣ християни се кланятъ на кръста, въздигнали сѫ го въ култъ. Чудни сѫ съврѣменнитѣ християни, които се кланятъ на кръста. Питамъ: „Какво щѣхте да правите, ако бащата на нѣкой отъ васъ бѫде разпнатъ на кръстъ, или ако бащата на нѣкой отъ васъ бѫде убитъ съ ножъ? Трѣбваше ли, на сѫщото основание, и вие да се кланяте на този кръстъ, на който разпнаха баща ви, или да цѣлувате ножа, съ който заклаха баща ви? При все това, горко на този човѣкъ, който се осмѣли днесъ да не цѣлуне и да не се прекръсти прѣдъ кръста! Кръстътъ, кръстенето е вѫтрѣшенъ процесъ, който става въ всѣки човѣкъ. Разгледайте мрежата на куба. Какво прѣдставлява тя? — Кръстъ. Да почиташъ кръста, подразбира да раздадешъ всичкитѣ си материални блага. Не можешъ ли да ги раздадешъ, никакво почитание нѣмашъ къмъ кръста. Разтворенъ кубъ подразбира изтичане на блага. Да почиташъ кръста въ този смисълъ, подразбира, да имашъ свещена идея за живота. Когато поетътъ пише, когато сѫдията съди, когато професорътъ държи своята лекция, всички трѣбва да иматъ въ себе си свещения огънь на Любовьта и Мѫдростьта, та когото погледнатъ, да му изпратятъ своето благословение за повдигане и растене въ живота. Христосъ казва: „Свѣтътъ ще се оправи, когато хората започнатъ да почитатъ пророцитѣ.” Тогава тѣ ще възприематъ Христовото учение или учението на Сина Божий. За това врѣме Христосъ казва: „Когато вие приемете Словото Божие и То прѣбѫдва въ васъ, Азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ. Тогава азъ ще ви се изявя.” Казвамъ: хората ще се разбератъ помежду си и ще възстановятъ братски отношения, когато възприематъ въ себе си живата Любовь, живата Мѫдрость и живата Истина и ги приложатъ въ всѣкидневния си животъ. Тогава ще дойде и Царството Божие на земята. Отъ очитѣ на хората ще излиза Божественъ блѣсъкъ, а отъ лицата имъ Божествена свѣтлина. И всички ще се познаваме, както сме и познати. Бесѣда отъ Учителя, държана на 14 Ноември, 1926 г. въ гр. София.
  20. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Законъ на съпоставяне „Бѣгай въ Египетъ!“ „Иди въ земята Израелева!“ Законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на съзнателния, на разумния животъ. Това е проявление на великото съзнание не на самия животъ, но на онѣзи граници, отдѣто започва проявата на разумния животъ. По нѣмане още на онѣзи точни думи, които да изразяватъ този вѫтрѣшенъ потикъ на живота, той не може да се сложи на книга. Изразитѣ, думитѣ, това сѫ форми, въ които всѣка мисъль трѣбва да се излѣе, да се оформи, да се изяви. Значи, законътъ на съпоставянето, това е зазоряването на живота. И всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какъ да съпоставя своя животъ. Напримѣръ, бѣгането, това сѫ скърбитѣ на живота. „Стани, вземи дѣтето!“ Страхътъ кара човѣка да бѣга. Сърцето ти трепери отъ страхъ, дали ще се спасишъ, или не. „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Това е връщане въ отечеството ти, дѣто ще се видишъ съ свои приятели, съ свои близки. Това вече е веселие, радость. Онѣзи, които не сѫ запознати съ закона на съпоставянето, казватъ: не може ли да не бѫде така? Когато разглеждаме проявитѣ на самата природа, по нѣкой пѫть ние критикуваме нейнитѣ постѫпки и казваме: не може ли това нѣщо да стане по другъ начинъ? Ако може по другъ начинъ, направи ти своя животъ по другъ по-уменъ начинъ. Бѫди ти по-уменъ отъ самата природа! Вие казвате: животътъ не може ли безъ скърби? — Може. Но кога? — Когато ти си разуменъ, когато не правишъ погрѣшки въ живота си, когато спазвашъ всички закони. Тогава нѣма да имашъ никакви скърби и радости; природата ще върви винаги по твоитѣ стѫпки, тя ще те признава. Но щомъ правишъ много погрѣшки, скръбьта ще върви по твоитѣ стѫпки. Казватъ за нѣкого: той е праведенъ човѣкъ. Да, той е праведенъ човѣкъ, но баща му не бѣше праведенъ човѣкъ. Ама и баща му бѣше праведенъ човѣкъ. Да, тогава дѣдо му не бѣше праведенъ човѣкъ. Има си крушка опашка. Не е въпросътъ само краятъ на вѫжето да бѫде здраво, но цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. Ама половината вѫже е здраво. Не трѣбва само половината вѫже да е здраво, цѣлото вѫже трѣбва да бѫде здраво. То трѣбва да бѫде здраво и въ началото, и въ срѣдата, и въ края. Между частицитѣ на вѫжето трѣбва да има силно сцепление, за да бѫде пригодно за работа. Отъ това вие изваждайте своитѣ изводи, защото духовнитѣ работи могатъ да се обяснятъ само чрѣзъ закона на съпоставянето. Вие не трѣбва да разглеждате живота отъ ваше гледище, защото тъй, както живѣете сега, вие живѣете съ стари прѣдразсѫдаци на вашитѣ дѣди и прадѣди. Въ васъ още нѣма единъ широкъ жестъ, да се откажете отъ себе си. Вие още треперите. Като ви хване нѣкоя треска, цѣлъ се разтреперите, казвате: опасно ли е положението ми? Казвамъ: не, не е опасно, имате малко бацили въ носа. Вие сте уплашенъ, казвате: треска имамъ, пулсътъ ми се увеличи съ 5 — 6 биения, температурата ми се увеличава, става 38°, 39° дори и 40 градуса. Положението ми се влошава. Скоро викайте лѣкарь! Болниятъ трепери, треперятъ и майката и бащата. Казватъ: температурата му се е увеличила. Какво отъ това? Колко градуса температура има? — 39° — 40°. Че какво опасно има въ повишението на температурата до 39° — 40°?. Този страхъ се дължи на неразбиране онзи великъ законъ на съпоставяне. Щомъ температурата ти се увеличи на 39°, ако разбирашъ закона на числото 39, ще съберешъ числата 3 и 9 и ще получишъ 12. Послѣ, ще съберешъ 1 и 2 и ще получишъ 3. Числото 3 изразява закона на равновѣсието. Сега азъ правя едно съпоставяне. Когато човѣкъ има температура 39°, разбирамъ, че този човѣкъ, както и неговитѣ баща и дѣца цѣлъ животъ сѫ яли кокошки и агнета, пили и гуляли и сега въ организма му, поради натрупването на излишни утайки, става едно горение, при което всичко това трѣбва да се прѣчисти. Въ този организъмъ настава единъ химически процесъ и затова казвамъ на този боленъ; ти ще пазишъ строга диета, 1 — 2 — 3 — 4 — 5 — 7 дни нѣма да ядешъ нищо; послѣ, прозорцитѣ на стаята ти ще бѫдатъ отворени, за да влѣзе повече свѣтлина; нѣма да спишъ много, умътъ ти ще бѫде всѣкога буденъ, ще се молишъ, ще поправишъ всичкитѣ си погрѣшки и ще видишъ, какъ температурата ти ще спадне. И всичко това е много естествено. Казвате: ама днешната наука не е доказала още това нѣщо. Това, което хората на земята наричатъ наука, не е наука и на небето. Това сѫ играчки, забавления за малкитѣ дѣца. Азъ не ви говоря за нѣкаква наука на хората, които живѣятъ по софийскитѣ улици. Не, азъ ви говоря за такива учени, отъ които едва ли ще намѣрите поне единъ или двама. Такива учени хора едва ли ги има въ Парижъ, въ Лондонъ, а тукъ в България има само единъ такъвъ ученъ, азъ го зная. Учена глава е той! Като посѣтихъ единъ денъ този ученъ, той ми казва: на този народъ главата му е много дебела, но все ще поумнѣе нѣкога. Като казва той, че главата му е дебела, не говори на присмѣхъ, но фактъ е това. Че този народъ още не разбира закона на съпоставянето. Този народъ има избликъ на енергия, той иска да живѣе, но не може да разбере, какъ да съпостави страданията, т. е. не може да намѣри начинъ, какъ да канализира своята енергия. Но ще се научи той. Често съврѣменнитѣ хора правятъ силни бетонни крѣпости, като при Вердюнъ и казватъ: е, крѣпость е това, но българинътъ е много дълбокъ въ своитѣ тълкувания. Когато французитѣ обсадиха Вердюнъ, единъ българинъ пророкъ, фелдшеръ е той, казва: Той казва: твоето пророчество и моето пророчество трѣбва да се подчинятъ на факти. Противорѣчията въ живота ни най-малко не трѣбва да ни изненадватъ, защото противорѣчия сѫществуватъ само за неразумнитѣ хора, а за разумнитѣ хора, всичко, което става въ свѣта е една симфония. Противоречия въ свѣта нѣма. Туй, което за едного е противоречие, за разумния човѣкъ е едно благоприятно условие за работа. То за него е едно удоволствие. Ако вие турите единъ килограмъ тяжесть надъ една мравя, тя ще се спити подъ нея, но ако турите тази тяжесть на гърба на единъ юнакъ, той нѣма да усѣти нищо. Мравята казва: ужасно нещо! Знаете ли каква тяжесть нося на гърба си? Каква тяжесть? — Единъ килограмъ. Гърбътъ на една мравя отъ единъ килограмъ тяжесть става на пихтия, а единъ юнакъ съ единъ килограмъ тяжесть на гърба си, герой става. Защо? Защото мравята не е разумна. Мравята обича да бута тамъ дето не и е мѣстото затова е мравя. Туй значи мравя. И пчелата по нѣкой пѫть обича да събира медъ отъ тамъ, отъ дѣто не трѣбва. Тя е, много трудолюбива, много чистичка, но по нѣкой пѫть събира медъ отъ тамъ, отдѣто не трѣбва. Казватъ: пчелитѣ сѫ трудолюбиви, чисти. Да, трудолюбиви сѫ, чистички сѫ, но по нѣкой пѫть тѣ влизатъ тамъ, дѣто не трѣбва, и се опиватъ. Когато пчелитѣ влѣзоха въ нашия свѣтъ, тѣ почнаха, като хората, да пиятъ, станаха пияни. Казвамъ: пчелата е влѣзла въ нѣкой човѣшки университетъ да се учи. Да, влѣзла е при нѣкой винаръ, който прави вино, да пие. Влѣзла е въ неговитѣ джобури. Та по нѣкой пѫть и ние слизаме въ джобуритѣ на дявола да събираме медъ и послѣ ставаме въртоглави, започваме да философствуваме. Докато въ твоето сърце не дойде миръ, не настане тишина, не изчезнатъ противорѣчията и докато мислишъ, че свѣтътъ е лошъ, че животътъ не е добрѣ организиранъ, а само ти си уменъ и добъръ, ти не си на права посока. Азъ казвамъ: всички онѣзи философи, писатели, които иматъ противорѣчиви възгледи за живота, или за природата, тѣ сѫ подъ единъ знаменатель. Това сѫ хора отъ школата на мравитѣ, отъ школата на пчелитѣ. А всички онѣзи философи, които казватъ, че ние започваме отъ сега нататъкъ науката, това сѫ хората на истинската наука, това сѫ хората на бѫдащето, хората на съзнателния животъ. „Стани вземи жената и дѣтето“, казва ангелътъ на Йосифа, „и бѣгай въ Египетъ!“ Ангелътъ се яви на Иосифа въ сънно състояние, а не наяве, защото Йосифъ не бѣше готовъ да издържи присѫтствието на единъ ангелъ. Само на Аврама се явиха въ будно състояние ангели, и той приказваше съ тѣхъ, угощаваше ги. А на Йосифа, въ врѣме на сънъ се яви единъ ангелъ и му каза: „Стани, вземи жената и дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Защо? — Това дѣте трѣбва да отиде въ Египетъ. Тамъ да научи египетската мѫдрость. Че излиза отъ едно мѣсто и отива на друго, това не е нещастие. Египетъ прѣдставлява земниятъ животъ. Всѣки отъ васъ е единъ изгнаникъ. Ангелътъ е казалъ на майкитѣ и на бащитѣ на всѣки едного отъ васъ: „Вземи това дѣте и бѣгай въ Египетъ!“ Законътъ е такъвъ. Ако искашъ да се избавишъ, отъ по-голѣма напастъ, тъй трѣбва да постѫпишъ. Ти трѣбва да бѣгашъ въ най-голѣмата тѫга, за да се избавишъ. Че и най-голѣмитѣ разбойници и апаши не бѣгатъ ли? И тѣ бѣгатъ. Но да се повърна сега къмъ закона на съпоставянето. Ангелътъ се яви втори пѫть на Йосифа и му каза: „Стани, вземи дѣтето и бѣгай въ израелевата земя!“ Какво сѫ мислили баща ви и майка ви, какво е мислилъ дѣдо ви, какви сѫ вашитѣ възгледи, това оставете за себе си. Какво мислите вие въ този моментъ, и това задръжте за себе си, но какво подразбира закона за съпоставяне на нѣщата, него, учете сега. Дойдете ли до този великъ законъ въ живота, намѣрите ли въ себе си закона за съпоставяне на нѣщата, първото нѣщо, което ще почуствувате въ себе си, то е, че ще придобиете единъ вѫтрѣшенъ миръ, едно вѫтрѣшно просвѣтление на вашето съзнание, една вътрѣшна дѣятелность на вашия умъ и ще забѣлѣжите, че това, което до сега ви е тревожило — бѣднотия, болести, лошитѣ думи на хората — всичко това ни най-малко вече нѣма да ви смущава, ни най-малко нѣма да ви засѣга. Прѣди това състояние, обаче всѣка лоша дума казана за васъ, ще ви размѫти, ще създаде една вѫтрѣшна енергия у васъ, ще почуствувате едно вѫтрѣшно прѣливане на тази енергия. Защо е така? — Понеже въ разумния животъ, колкото повече се увеличава злото, толкова повече се увеличаватъ и положителнитѣ, низходящитѣ енергии къмъ центъра на земята. И въ центъра на земята има разумность. Така говори окултната наука. Тя казва, че центърътъ на нашата земя е едно разумно мѣсто, и този центъръ привлича всичко. Това разумно начало сцѣплява хората. Законътъ на сцѣплението не е физически но духовенъ законъ. Кой е вързалъ онзи волъ, нѣкѫде въ обора съ вѫже? — Нѣкое разумно сѫщество го е вързало. Капанътъ въ който е уловена една мишка, пакъ е поставенъ отъ нѣкое разумно сѫщество. Слѣдователно, всички ограничения въ свѣта, въ единъ или въ другъ смисълъ, се дължатъ на разни видове енергии и то разумни енергии. Значи, тия енергии, които ограничаватъ, азъ наричамъ „положителни енергии въ низходяща степень“. Има обаче, и „положителни енергии въ възходяща степень“, които отиватъ къмъ слънцето. Въ тѣзи два вида енергии, именно, законитѣ сѫ обратно пропорционални. Тогава, ако искате да знаете дѣ е вашиятъ центъръ, трѣбва да знаете, че вашия центъръ на земята, това е вашиятъ стомахъ. Помнете, че азъ съпоставямъ нѣщата. Центърътъ на земята съотвѣтствува на вашия стомахъ. Тамь се намира нашата симпатична нервна система, нашия стомашенъ мозъкъ. И докато всичката ваша енергия е съсрѣдоточена къмъ вашия стомахъ, вие имате положителна енергия въ низходяща степень, и слѣдователно вие ще се ограничавате. Щомъ всичко е съсрѣдоточено къмъ вашия стомахъ, вие нѣма да имате никаква наука. Слѣдователно и рибитѣ, и месояднитѣ, и трѣвопаснитѣ животни и птицитѣ, както и всичка хора — майки и бащи, и свещеници, дори и всички хора съ най-възвишени пориви, ще иматъ единъ и сѫщъ общъ центъръ. Не е лошо, че този центъръ сѫществува, обаче споредъ закона на съпоставянето трѣбва да има извѣстна хармония. Колкото енергии слизатъ къмъ стомаха, толкова енергии трѣбва да възлизатъ и къмъ мозъка. Казвамъ: вземете за примѣръ туй малко дѣте, което майка му взе и избѣга съ него въ Египетъ. Казвамъ: слѣдъ като си боледувалъ дълго врѣме ще пиешъ всѣка сутринь по половинъ кило прѣсно млѣко отъ нѣкоя здрава крава или нѣкоя здрава биволица, или нѣкоя коза. Добрѣ ще гледашъ твоето малко дѣтенце. Защо? Защото твоятъ стомахъ е твоето малко дѣтенце, и ти ще го хранишъ, съ хубаво, прѣсно млѣко. Млѣкото може да е отъ каквото и да е животно, но трѣбва да е здраво. Сега всички ония отъ васъ, които сѫ вегетарианци, нека ме разбератъ добрѣ, да не ставатъ фанатици. Майката какъ отхранва своето малко дѣте? — Съ млѣко. Птичкитѣ какъ отхранватъ своитѣ малки? — Съ мушички. Нѣкой отъ васъ мислятъ, че и млѣко не трѣбва да ядемъ. Не, можемъ да ядемъ и млѣко. Казвате: храната ни трѣбва да бѫде чиста. Да, вѣрно е, че ние трѣбва да намѣримъ онази съотвѣтна за нашия организъмъ храна. Ние трѣбва да опрѣдѣлимъ, коя храна се нарича вегетерианска. Подъ „вегетарианска храна“, азъ не разбирамъ непрѣменно чисто растителна или строго плодоядната храна, но подъ „вегетарианска храна“ бихъ нарекълъ храната на съпоставянето, храната на разумния животъ. Вегетарианска храна наричамъ онази, чиито трептения напълно съотвѣтствуватъ съ трептенията на нашитѣ мускули, т. е. на органическата материя. Значи, между клѣткитѣ на храната и клѣткитѣ на нашия организъмъ трѣбва да има пълно съотвѣтствие, или пълно изтичане на енергиитѣ къмъ слънцето. Тази храна именно е вегетарианската. Тя е и плодна, тя е и храната, която прави хората светии. Има такива храни обаче, на които трептенията на клѣткитѣ отиватъ къмъ центъра на земята. Такива храни носятъ отрова въ себе си. Такива храни могатъ да бѫдатъ и растителни, и вегетариански. Най-голѣмата отрова, която съдържа месото, и за която ученитѣ хора даже и не подозиратъ, седи въ това, че се посѣга върху живота на онѣзи млѣкопитающи, каквито сѫ напримѣръ овцитѣ, козитѣ и други, у които има силно желание за животъ. Съзнанието въ тия животни е будно, тѣ искатъ да живѣятъ, вслѣдствие на което всичката имъ енергия е съсрѣдоточена къмъ центъра на земята. Тѣ мислятъ само за животъ, т. е. само върху това: какъ да се размножаватъ повече и да се нахранятъ, а не мислятъ нищо за рая, нито за спасението на душитѣ си. Всичкиятъ имъ животъ е съсрѣдоточенъ само къмъ мисъльта за хранене, и като си доставятъ храната, заспиватъ. За тѣхъ може да се приложи поговорката: „И цѣлиятъ свѣтъ да изгори, това не е важно, стига чергата имъ да е здрава“. Забѣлѣжете тѣзи животни щомъ се нахранятъ, закриватъ главата си и заспиватъ, като казватъ: понататъкъ каквото Господъ даде. Та казвамъ: понеже въ тѣзи сѫщества се заражда ужасенъ страхъ, ужасна умраза и отвръщение къмъ всички, които искатъ да имъ отнематъ живота, всичко това се възприема като отрова отъ тия, които ядатъ месото имъ. Тази отрова разклаща нервитѣ имъ. Това нѣщо ученитѣ хора трѣбва да го знаятъ! Онѣзи учени хора въ Америка, Англия и Парижъ, за които ви казвамъ, че сѫществуватъ, знаятъ това нѣщо. И онзи ученъ въ България, който има събрана цѣла библиотека отъ данни по този въпросъ, сѫщо знае това. Този ученъ е най-благородниятъ човѣкъ. Той прѣдставлява типъ, какви трѣбва да бѫдатъ българитѣ. И азъ бихъ желалъ бьлгаритѣ да бѫдатъ като него. Та казвамъ: вие трѣбва да знаете какъ да постъпвате съ всѣка ваша мисъль, съ всѣко ваше желание. Вие трѣбва да знаете, какъ да съпоставяте вашитѣ желания, какъ да съпоставяте вашитѣ мисли. Между вашитѣ мисли и желания, непрѣменно трѣбва да има едно съпоставяне; между мозъка и стомаха ви трѣбва да има едно пълно опрѣдѣление, едно пълно съответствие. Мозъкътъ и стомахътъ сѫ двата полюса на живота ви. Ако ви боли главата, трѣбва да знаете, че и стомахътъ ви е въ безпорядъкъ. Ако ви боли стомахътъ, трѣбва да знаете, че и главата ви не е въ порядъкъ. За да бѫде човѣкъ здравъ, въ пълния смисълъ на думата, той не трѣбва да има нито главоболие, нито коремоболие, нито стомахъ да го боли. Боли ли го нѣщо, той не е напълно здравъ. Ако имате главоболие, има и начинъ за лѣкуването му. Ако имате разстроенъ стомахъ, пакъ има начинъ за лѣкуването му. Методитѣ за лѣкуване сѫ тъй прости, че всѣки отъ васъ може да ги приложи. Имайте прѣдъ видъ, че слѣдъ като сте живѣли 20 години безпорядъченъ органически животъ, не ще можете въ една седмица или въ единъ мѣсецъ да се изправите, да подобрите вашия организъмъ. Поне въ това не вѣрвамъ. За да изправишъ живота си, трѣбватъ ти поне 20 години още, да започнешъ отъ тамъ, отдѣто си направилъ погрѣшката. Ти ще се намирашъ подъ дѣйствието на единъ крѫгообразенъ законъ на движение. Ще станешъ, ще подемешъ отново и като се върнешъ на сѫщото мѣсто, ще започнешъ съ голѣма бѫрзина. Ще ти трѣбватъ 20 години, за да се върнешъ назадъ, а за да изправишъ погрѣшката си, не трѣбва много врѣме. Ще можешъ и въ единъ день да я изправишъ, стига да си разуменъ. И тогава, стига да има съзнание въ тебъ, ще се върнешъ на сѫщото мѣсто. Сега у всинца ви има съзнанието, че познавате Истината. Велико нѣщо е да познавашъ Истината! Азъ бихъ желалъ да познавате Истината. Да познава човѣкъ Истината, значи да бѫде свободенъ. Познанието подразбира свобода. Онзи, който е свободенъ, той е и разуменъ човѣкъ. Свобода, свѣтлина и разуменъ животъ, това сѫ възходящи сили, които отиватъ къмъ центъра на слънцето отиватъ къмъ другъ единъ центъръ на вселената, която ние наричаме Божественото. Най-първо ние трѣбва да се освободимъ отъ своитѣ минали прѣдубѣждения. Всѣки земледѣлецъ знае, че ако тури силенъ торъ на нѣкое крѣхко растение, то ще изгори, т. е. това цвѣтенце нѣма да изгори, но ще се отрови. И за това всички земледѣлци казватъ, че за рестенията трѣбва такъвъ торъ, който е стоялъ на слънцето извѣстно врѣме и се е прѣобразилъ подъ дѣйствието на неговитѣ лѫчи. Отъ този торъ, прѣзъ който сѫ проникнали слънчевитѣ лѫчи, става нѣщо, а този прѣзъ който слънчевите лѫчи не проникватъ, никакъвъ торъ не става. Та казвамъ: ти трѣбва да се печешъ на тия Божествени лѫчи не само единъ день, но много години наредъ. Чудни сѫ хората? Нѣкой човѣкъ се развесели единъ день и казва: е, намѣрихъ най-послѣ живота. Казвамъ: не, приятелю, прозорцитѣ на твоя животъ трѣбва да бѫдатъ постоянно отворени, и между Бога и тебе трѣбва да сѫществува едно постоянно прѣливане на сили. Нѣкой хора казватъ: щомъ мислимъ за Бога, нашиятъ животъ се свършва. Не, щомъ намѣришъ Бога, или както азъ Го наричамъ, щомъ намѣришъ „закона на съпоставянето“, или „закона на Любовьта“, въ тебе ще се вложи тази Божествена енергия и всички дарби и способности ще се развиватъ правилно. Тогава каквото и да пипнешъ, всичко ще ти се отдава. Защото никой въ свѣта не работи самъ. Ако всѣки работи самъ, нищо нѣма да излѣзе. За тебе работятъ и майка ти, и баща ти. Онзи, който казва, че може да работи всичко самъ, ние ще го туримъ въ единъ островъ и ще видимъ, какво може да направи самъ. Ще видите, че нищо нѣма да излѣзе. Но турете при него една отъ тѣзи сестри, които го съблазняватъ въ свѣта, нека работятъ заедно, ще видите, какъ ще прѣвърнатъ това мѣсто на рай. Значи, сѫщото това мѣсто нѣкой пѫть може да се прѣвърне и на островъ на страданието. И наистина, хората нѣкой пѫть го прѣвръщатъ въ мѣсто на страданията. Законътъ на съпоставянето гласи слѣдното: не изисквай въ дадения случай това, което е невъзможно! Има нѣща въ свѣта, които сѫ невъзможни. Ще кажете: кои сѫ тѣ? Ще ви кажа една невъзможна работа. Комарътъ не може да изпие цѣлъ океанъ. Може ли единъ комаръ да изпие цѣлъ океанъ? — Не е възможно. Колкото и да ме убѣждавате, ще ви кажа; това е невъзможно! Има нѣща невъзможни. Нѣкой ще ми доказватъ сега, че у Бога всичко е възможно. Не петнете Името Божие! Когато Богъ създаде комара, Той написа за него така: „Комарътъ не може да изпие океана“. Това чета на комара. И понеже въ Божиитѣ думи нѣма обратни рѣшения, то нѣма сила въ свѣта, която да може да накара комара да изпие водата на океана. Когато Господъ създаде вола написа на рогата му слѣдното: „Волътъ никога не може да бѫде въ положението на човѣка“. И ако ти искашъ да ни доказвашъ, че този волъ съ своитѣ рога може да стане членъ на обществото и да влѣзе въ софийския университетъ като професоръ по естественитѣ науки, ще ти кажа, че това е невъзможно. Защо да е невъзможно? Понеже тъй е писалъ Господь на рогата на вола. Това сѫ двѣ отъ невъзможнитѣ работи. Кои сѫ възможнитѣ работи? Върху лицата на хората пъкъ е писано, какво е възможно днесъ да стане отъ тѣхъ. Има много хора, които сѫ далечъ отъ разумния животъ. Кривата линия на лицето показва , че много хора едва сѫ излѣзли отъ животинското състоявие. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснавамъ този въпросъ, но казвамъ, че тази крива линия на лицето показва, кой отъ кога е почналъ своето движение къмъ разумния животъ. Този ученъ българинъ има много научни данни върху кривата линия на лицето. Тъй щото, по тази крива линия ние опрѣдѣляме точно, кой отъ кога е почналъ да се движи къмъ разумния животъ и съ каква бързина се движи къмъ него. Нѣкой отъ васъ сѫ едва до границата на разумния животъ. Нѣкой отъ васъ сѫ на 100 киломѣтра разстояние, нѣкой на 200 клм., а нѣкой на повече отъ 200 клм. но единъ день ще дойде и въ самия разуменъ животъ, обаче всички нѣма да се движите съ еднаква бързина. Нѣкой казватъ: отъ насъ нищо нѣма да излѣзе. Какво се подразбира подъ тия думи? Азъ подразбирамъ слѣдното: ако се държите за това разбиране, което сега имате, отъ васъ нищо нѣма да стане. Тогава какво трѣбва да направимъ? — Ще измѣните своето състояние, ще изявитѣ своитѣ разбирания. Ти седишъ при баща си, който всѣки день те праща да пасешъ овце, говеда, свини и казвашъ: отъ мене нищо нѣма да стане. Духътъ ти казва: „Ти ще напуснешъ овцетѣ, говедата, свинетѣ на баща си и ще отидешъ въ града при единъ благороденъ човѣкъ, ще му слугувашъ 2—3 години, докато намѣришъ Учителя си“. Ти ще кажешъ: ама съ това ще огорча баща си. Нищо, огорчи този баща, който те праща да пасешъ свинетѣ му! Ще ви приведа единъ примѣръ за онзи блуденъ синъ, когото бащата изпратилъ да пасе свинетѣ му. Доколкото си спомнямъ тази история, която ми разправяше единъ българинъ, казваше ми, че отъ очитѣ на бащата капнали нѣколко сълзи, когато изпращалъ сина си. И като дошълъ при него младия му синъ, той въздъхналъ и си казалъ: дано поне се върне разуменъ! Ако ви се паднатъ само нѣколко рошкови, вие не обвинявайте невидимия свѣтъ, не обвинявайте Провидението, Духа, а обвинявайте себе си. Причината за вашето нещастие сте вие. Турете тази мисъль въ ума си! Всѣки който иска да се спаси, никога не трѣбва да счита като причина на своето падение, на своето нещастие, други хора. Има причини и отвънка, но има причини и отвѫтрѣ, въ самия тебе. Главната причина си ти. И щомъ ти си главната причина, щомъ ти можешъ да се обуздаешъ, всѣкога можешъ да измѣнишъ своето лошо положение. И тогава, всички сили, които дѣйствуватъ отвънъ, могатъ да се прѣмахнатъ. За да се роди едно съгласие, една хармония въ самия ви животъ, азъ ви проповѣдвамъ закона на щастието. Азъ искамъ да бѫдете щастливи! За страданията азъ съмъ ви говорилъ много пѫти. Какъ трѣбва да ги понасяте, сѫщо съмъ ви говорилъ, но трѣбва да знаете, че законътъ на щастието започва съ закона за съпоставяне на нѣщата. „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ То значи: иди при лошитѣ хора, не ги осѫждай, но изучавай живота имъ и ще видишъ, че въ всички тия хора има едно въздишане. Вечерно врѣме като се върнатъ, тѣ си казватъ: не вършимъ ние добро, не живѣемъ както трѣбва, но такива сѫ условията на живота! Има едно малко разкаяние въ тѣхъ, а въ религиознитѣ хора има едно по-голѣмо разкаяние. Обаче не е само въ разкаянието, но трѣбва искрено да пожелаемъ да подобримъ живота си. Туй разкаяние не е само въ раздаване на имота си. Онзи, който не разбира закона на съпоставянето и раздаде имота си по-рано отколкото е готовъ за това, той ща се спъне самъ. Ако онова пиленце вѫтрѣ въ яйцето е толкова щедро, че който дойде при него то каже, че всеки може да вземе яйцето му, питамъ; какво ще излѣзе отъ това пиленце? — Нищо нѣма да излѣзе. Отъ него нѣма да се излупи пиле. Неговото богатство ще отиде напразно. Не, ти ще разчупишъ яйцето самъ, ще се излупишъ и каквото остане, него дай. Слѣдователно, богатството, което ни е дадено въ свѣта, е дадено за нашето развитие. Сегашнитѣ богати хора не използуватъ своето богатство разумно. Колко врѣме трѣбва да седи яйцето здраво, докато се излупи? Кокошката слѣдъ като снесе яйцето си, трѣбва да го мѫти 21 деня и слѣдъ това се излупва. Ако го оставите да седи подъ нея повече отъ 21 деня, то ще стане запъртъкъ. Значи, природата не търпи никакво богатство въ банката си, повече врѣме, отколкото трѣбва, запъртъкъ ще стане. Ти трѣбва да туришъ своето богатство въ живота си! Може ли богатството ти да влѣзе въ твоята мисъль, въ твоето чуство, въ твоята воля ти си богатъ човѣкъ. Има само едно истинско богатство въ свѣта — то сѫ тия учени хора, за които ви говоря. Това богатство сѫществува въ свѣта. Тази енергия, отъ която житното зърно черпи, тия сладки сокове, отъ която ябълкитѣ, крушитѣ и другитѣ плодове черпятъ, сѫществуватъ въ свѣта. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, можете като отивате на Витоша, напримѣръ, да не носите никаква храна съ себе си. Необходимата за васъ храна сама ще си дойде. Какъ? — Като разгънете кърпата си, тази храна ще напада отгорѣ върху кърпата ви, като мана, и вие ще имате единъ прѣкрасенъ обѣдъ. И къмъ която чешма да се отправите, вие ще отворитѣ рѫцѣтѣ си, ще концентрирате мисъльта си къмъ Бога, и веднага рѫцѣтѣ ви ще се напълнятъ съ вода — отъ тази чешма ще потече бистра, чиста вода. Ще пиете и ще благодарите на Бога. Нѣкой казва: какъ ще прѣживѣемъ въ този свѣтъ? А, приятели, азъ съмъ прѣживѣлъ въ този свѣтъ по този начинъ както ви казвамъ. Отличенъ свѣтъ е той, прѣкрасенъ, разуменъ свѣтъ е той! Казвате: е, дѣ да имаме и ние този животъ! Вие го искате, но безъ да бѣгате въ Египетъ, безъ да се върнете въ израелевата земя. Не, ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му! Въ Египетъ ще отидете. Слѣдъ това ще се яви ангелътъ втори пѫть и ще каже на Йосифа: „Ще бѣгате — ти, дѣтето и майка му — ще се върнете сега въ израелевата земя, понеже лошитѣ условия на живота се измѣниха вече.“ Бѣгането въ Египетъ е излизане отъ бащиния домъ, отиване въ странство да се учимъ, а връщането въ израелевата земя е връщането къмъ Бога, връщане въ бащиния домъ. Господъ иска да се учимъ, затова е създалъ свѣта. Казвамъ: ако вие имате онова дълбоко разбиране за великото Битие, за великата интелегентность въ свѣта, за онази велика душа, подразбирамъ Бога, която трепти съ такава нѣжность, съ такава любовь за всички и въ която душа се заражда дълбокото желание да се притече на помощь на всѣка форма, колкото малка и да е за да дойде единъ день и тя въ съзнание, да се развие, вие ще разберете и великия законъ на съпоставянето. Казва Христосъ: „Ако Господъ се грижи така за малкитѣ трѣвици, за малкитѣ мушици, колко повече заради васъ!“ Питамъ ви: когато казвате, дали Господь мисли за менъ, или не, дали се занимава съ мене, това не е ли едно ограничение, това не е ли прѣстѫпление? Никога не се съмнѣвайте въ Бога! Всички нещастия въ свѣта започватъ съ съмнѣние въ Бога. Не ме разбирайте криво! Азъ не говоря за официалния Богъ. Азъ говоря за този Богъ, отъ Когото излиза съзнателния животъ. Азъ говоря за този Богъ, Който влиза въ сърцето ти, отваря го и тогава ти си готовъ да се жертвувашъ за всички хора и да направишъ всичко за тѣхъ. Защото законътъ на жертвата е атрибутъ само на Бога. И всѣки човѣкъ, който иска да се пожертвува за Бога, мяза на Него, въ него работи Божественото. И всѣки човѣкъ, който иска да стане ученъ, нѣпрѣменно трѣбва да има ума на Бога. Отдѣ идватъ кривитѣ схващания въ свѣта? Азъ още не съмъ се изказалъ. Още много има да ви говоря. Сега ще ви приведа 1 — 2 примѣра за обяснение на кривитѣ съпоставяния въ живота. Графъ Аменъ, това е псевдонимътъ му, се влюбва въ една млада мома, но отъ много бѣдно произхождение и билъ готовъ да се пожертвува, да даде всичко за нея, само и само да я издигне. Графъ Аменъ ималъ сестра, която заминала въ странство нѣколко години прѣди той да се влюби въ бѣдната мома. Тя рѣшила да навѣсти брата си инкогнито, безъ да му се обажда. И пристига единъ день, но тъй прѣоблѣчена и измѣнена, че той не могълъ да я познае. Тя дохожда при него, и той веднага бърза да ѝ прѣдстави своята годеница и казва: „Тази е моята годеница, моята бѫдаща другарка въ живота“. Сестра му отговорила: „Много добрѣ. Тази мома е отлична, добра мома си избралъ“. Обаче неговата годеница, като вижда тази приятелка — аристократка, запитва го: „Коя е тази госпожица?“ — Тя е една моя приятелка. „А, ти имашъ нѣщо съ нея! Не знамъ, не ми се харесва тази мома, тя има нѣщо отвратително въ себе си“. Ето какъ дѣйствува закона на съпоставянето. Сестрата прѣпорѫчва годеницата, а годеницата казва: „Не искамъ да дружишъ съ тази мома, има нѣщо отвратително въ нея“. Това сме ние хората. Тѣзи, които искатъ нашето щастие, ние имъ казваме, надалечъ да сте отъ насъ! Тъй е, духовнитѣ хора прѣдъ външнитѣ минаватъ за извѣяни хора. Не, приятели, има ли духовность въ вълцитѣ, въ псетата? Духовното, възвишеното въ васъ Богъ го е създалъ. Възвишеното въ насъ е създало нашата глава. То я издигнало. Божественото въ насъ е причината за нашето развитие. Божественото въ насъ създаде рѫката; Божественото въ насъ създаде краката. Ние сме двоенъ човѣкъ: отъ пѫпа надолу ние сме животни, а отъ пѫпа нагорѣ — човѣци. Вие ще кажете: какъ, азъ да съмъ животно! Да, има животинско у тебе. Свързани сме ние. Азъ не взимамъ това нѣщо въ лошъ смисълъ, но казвамъ, че животинското, човѣшкото и Божественото въ насъ сѫ прѣплетени въ едно и всичко това работи въ човѣка. Ще ви прѣдставя другъ примѣръ за закона на съпоставянето. Взимамъ го отъ една евангелска църква. Връща се единъ благочестивъ евангелистъ отъ църква и казва на жена си „Много ми е мѫчно днесъ, не можахъ да се помоля, както трѣбваше“. Жена му го пита: „Защо не можа да се молишъ?“ — Не зная да ти кажа, или не, но видѣхъ едно нѣщо, че има много хора, които могатъ да се молятъ по-хубаво отъ мене. Като гледахъ какъ се молиха днесъ прѣдъ мене двама млади, отиде ми сърцето! „Кажи да видимъ!“ — Двама млади, мома и момъкъ, около 21-годишни, стояха прѣдъ мене и се молиха. Той ѝ казваше: Миличка, ти си моето божество, азъ безъ тебе не мога да живѣя“. И тя слуша. Слушамъ ги и азъ и си казвамъ: ето на, този момъкъ познава божеството си, казва, че не може безъ него да живѣе, а азъ никога не съмъ се молилъ така на Бога. Никога не съмъ призналъ въ себе си, че безъ Него не мога. Азъ не познавамъ Бога така, както този момъкъ познава своето божество, което седи до него“. Казвамъ: законъ на съпоставяне е това. Втори примѣръ. Връща се единъ старъ евангелистъ отъ духовно събрание и казва на жена си: „Знаешъ ли, азъ сега съмъ много доволенъ. Никога въ живота си не съмъ се молилъ на Бога тъй, както днесъ. Благодаря на Бога, че ми даде възможность днесъ да го позная, да излѣя душата си къмъ Него!“ „Какво има?“ — запитва жена му. И той попадналъ при тия двама млади и разправя на жена си: „Научиха ме тия млади, какъ да се моля на Бога“. „Какъ?“ — Младиятъ момъкъ разправя на своята възлюбена: „Ние тъй ще живѣемъ, иначе ще живѣемъ, ще се разбираме добрѣ, ще се обичаме и т. н.“ Азъ като ги слушахъ, обърнахъ очитѣ си нагорѣ къмъ Бога и казахъ: „Господи, благослови тия двамата! И азъ се присъединявамъ към тѣхната радость“. Каква е разликата между двамата евангелисти? Първиятъ се върналъ дома си обезсърченъ, че не може да се моли като тия млади. Той си казвалъ: Боже, благослови ги, но и на мене липсва нѣщо. А вториятъ разбралъ смисъла на молитвата. Тѣхната радостъ и тѣхното веселие било и негова радость и негово веселие. Той си казалъ: Господи, и азъ прибавямъ своя животъ къмъ тѣхния. Благослови ги! Значи, тукъ се вижда закона на съпоставянето. Питамъ: какъвъ е смисълътъ на живота при разбирания като тия на първия евангелистъ? — На този човѣкъ липсва нѣщо. Значи, ти не можешъ да се радвашъ на радоститѣ на другитѣ хора, не можешъ и да изнесешъ страданията и скърбитѣ на другитѣ хора. Когато хората плачатъ, плачете и вие съ тѣхъ! Какво значи да плачешъ съ хората? — То значи да можешъ да имъ помагашъ. Какъвъ смисълъ има, ако азъ постоянно роня сълзи върху рѫцѣтѣ на нѣкой човѣкъ? Обаче, ако пророня само двѣ сълзи и взема слѣдъ това два или повече хлѣба и отида заедно съ този човѣкъ въ дома му да го утѣша, това плачене има смисълъ. Ангелътъ казва на Йосифа: „Вземи дѣтето и майка му и се върни въ израелевата земя!“ И въ живота на всинца ни сѫщо така има единъ вѫтрѣшенъ, разуменъ законъ, единъ потикъ къмъ добро, затова Богъ иска всинца ни да направи щастливи и да Го познаваме. Щомъ го познаемъ, ще видимъ, че въ Бога нѣма никакви тѫги, никакви скърби, никакво лицеприятие. Въ Него има всичкото желание да ни направи весели, радостни и щастливи. Той е вложилъ всичкото си богатство за насъ, и всѣки день всички по-напрѣднали отъ насъ братя идватъ да ни донесатъ това благо. И ако вие разбирате закона на съпоставянето, ще видите, че тѣ всѣки день ви говорятъ тия нѣща. За разумния човѣкъ всичко говори. Разправяше ми единъ българинъ отъ варненско слѣдния случай: връща се той единъ день отъ работа и рекълъ да си полегне малко слѣдъ обѣдъ на кревата. Лѣга си, но по едно врѣме чува като да му говори нѣщо: Стани отъ леглото си и бѣгай навънъ!“ И не се минаватъ 15 минути, цѣлиятъ таванъ се събаря върху леглото му. Така се спасилъ той. Говори ли ти този гласъ, не питай защо трѣбва да излѣзешъ навънъ. Излѣзъ вънъ и не питай! Ако ние слушаме този вѫтрѣшенъ законъ, много нещастия щѣха да се избегнатъ. Търговецъ си, искашъ да вършишъ нѣкакво прѣдприятие съ нѣкой човѣкъ, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: „Не прѣдприемай нищо!“ Ама защо? — Не върши никаква работа съ този човѣкъ, нищо нѣма да излѣзе отъ това! Искашъ да отидешъ въ Америка, но този вѫтрѣшенъ гласъ ти казва: Не бързай, не е врѣме сега! Неразумнитѣ хора всѣкога бързатъ. Тѣ сѫ като нѣкоя муха. Тази муха слѣдъ като кацне на 20 мѣста, какво остава? Какво е направила? Тя слѣдъ като кацне на нѣколко мѣста, все ще остави по нѣщичко. Женитѣ знаятъ, какво оставятъ мухитѣ. Често трѣбва да ператъ своитѣ перденца. По сѫщия начинъ дойде нѣкой нерелигиозенъ човѣкъ при тебъ и ти казва: нищо нѣма въ религията! И току видишъ, оставилъ нѣщо на перденцето ти. Ще дойде нѣкой, ще каже: този братъ не върви както трѣбва. И той оставя нѣщо на перденцето. Ще дойде нѣкой свещеникъ, нѣкой проповѣдникъ, ще каже: каква е тази нова философия, която се явила? И той оставя нѣщо на перденцето. Ами твоята философия каква е? Мислите ли, че онзи ножъ, който рѣже книгитѣ, и онзи ножъ, който рѣже главитѣ на овцитѣ и на говедата вършатъ нѣкаква работа? — Нищо не вършатъ. Тѣ само се изтриватъ. Какво върши точилото? — Изтрива се само. Такова нѣщо прѣдставляватъ страданията, които произлизатъ отъ неразбиране закона за съпоставяне на нѣщата. Най-послѣ, ти искашъ да бѫдешъ щастливъ. Въ какво седи закона на щастието? — Ще обикнешъ единъ човѣкъ, не той да те обича, но ти да го обичашъ, и тъй да вложишъ енергията си въ него, че никаква сила въ свѣта да не е въ състояние да те разедини. Да обичашъ, както Богъ обича. Послѣ тия двама да намѣрятъ други двама, които се обичатъ. Тия четирма сега да намѣрятъ други четирма които се обичатъ и т. н. Богъ е поставилъ своята енергия въ насъ, и щомъ обичаме Него, ще обичаме и другитѣ хора. Щомъ срещнете двама, които се обичатъ, ще имъ кажете: братко, елате сега при насъ! И тъй, законътъ за съпоставянето е единъ прѣходенъ етапъ въ развитието на човѣка. Щомъ се разбере и научи този законъ, тогава знанието и мѫдростьта въ свѣта ще се увеличатъ. Въ какво седи музиката, напримѣръ? За кого свирятъ хората? Всички онѣзи велики композитори, всички велики писатели, всички велики поети, всички велики майки и бащи въ свѣта, които сѫ създали нѣщо велико, създали сѫ го за нѣкого, когото обичатъ. Азъ не съмъ срещналъ нийдѣ въ аналитѣ на цѣлиятъ човѣшки родъ, или въ науката да е станало нѣкакво добро или благородно дѣло, безъ да е имало нѣкакво разумно сѫщество задъ него, за което да е извършенъ този актъ. Безъ любовь не може да стане никакъвъ разуменъ актъ. Безъ любовь никой не може да се повдигне. Все трѣбва да има нѣкой въ свѣта, когото да обичате. Герои трѣбватъ сега, а не страхливци! Много страхливци има въ свѣта. Животътъ не се състои отъ страхливци. Казвамъ: ние познаваме Бога. Хубаво щомъ познавате Бога, азъ ще дойда утрѣ при васъ, да видя, колко Го познавате. Ще провѣря това нѣщо на опитъ, а не само на думи. Когато запаля своята свѣщъ и тя дими, азъ познавамъ, колко е голѣма моята любовь и моята сила. Ако моята свѣщь свети, безъ да дими, пакъ познавамъ своята любовь и сила. Свѣщь, която дими, познавамъ, колко струва; свѣщь, която не дими, и нея познавамъ. Храна, която като приемешъ въ устата ти е сладка, а въ стомаха ти се вкисилява, азъ я познавамъ. И храна, която като приемешъ дава смисълъ на живота ти, дава ти възможность да мислишъ и да чувствувашъ правилно, и нея познавамъ. Слѣдователно, по този законъ на съпоставяне ще спимъ сладко, ще ядемъ сладко, ще мислимъ сладко, ще чуствуваме сладко, ще пѣемъ сладко. И когато свѣтътъ навсѣкѫдѣ се изпълни само съ сладчина, ще дойде и красотата въ живота. Да бѫдешъ красивъ човѣкъ, това е истинскиятъ човѣкъ, това е човѣкътъ, у когото чувствата, мислитѣ и дѣлата му сѫ тъй хармонично съпоставени, че като видишъ този човѣкъ, неговиятъ образъ прѣдставлява Божественъ образъ. Като видишъ такъвъ човѣкъ, казвашъ си: колко красивъ е този човѣкъ! Ако единъ обикновенъ човѣкъ види нѣкоя напудрена жена, веднага въ него се събуждатъ всички низши страсти, но ако този възвишенъ човѣкъ види една такава жена, макаръ и да е най-паднала, вижда въ нея душа, отъ която животъ блика. Той не я гледа като обикновена форма. Така е и съ всѣка жена, или съ всѣки мѫжъ, или съ всѣка сестра или съ всѣки братъ; така ще бѫде, когато дойдемъ до положението да разбираме онзи законъ на съпоставянето, въ който се заключава и закона на нашето щастие. И тогава, като се заемемъ да изучаваме всички науки, тѣ ще придобиятъ за насъ другъ смисълъ. Когато единъ зоологъ изучава животнитѣ, той трѣбва да разбира качествата на всички животни и приложението на зоологията въ живота. Онзи българинъ, на когото не смѣя да кажа името, друго яче разглежда животнитѣ. Вие съпоставяли ли сте всички животни, които изучавате — вълци, мечки, лисици и други да знаете защо ги изучавате? Вие изучавате ябълкитѣ, крушитѣ, сливитѣ, но знаете ли защо ги изучавате? Вие изучавате трѣвитѣ и разнитѣ растения, но защо ги изучавате? Тѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Вълцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Овцитѣ иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Изворитѣ и разнитѣ планински върхове сѫщо иматъ извѣстни съотношения къмъ насъ. Мусала има извѣстно влияние върху насъ. Витоша указва друго влияние върху насъ. Разнитѣ рѣки упражняватъ различни влияния върху насъ, при това тия отъ тѣхъ, които текатъ къмъ изтокъ, иматъ едно влияние. Тия пъкъ, които текатъ къмъ западъ, или къмъ северъ, или къмъ югъ, иматъ съвсемъ друго влияние върху насъ. Всички тия нѣща трѣбва да се съпоставятъ. И като погледнете на брѣговетѣ на тия рѣки ще знаете, какви сѫ и хората. Ако погледнете на брѣговетѣ и видите, че тѣ сѫ ронливи и отвѣстни, това не прѣпорѫчва много хората покрай тия рѣки. Тия изводи сѫ мои, но азъ ви питамъ: какъ можете да обясните научно, защо брѣговетѣ на едни рѣки сѫ единъ видъ, а на други другъ видъ? Вземете Дунава, напримѣръ, той е текълъ едно врѣме задъ Букурещъ и цѣлата тази равнина е все негова. Кои сѫ причинитѣ, че той е измѣнилъ своето движение и постоянно подронва брѣговетѣ? Всички рѣки въ България сѫ съ ронливи брѣгове. Защо е това? Това не казвамъ азъ, Дунавътъ го казва. Дунавътъ пита: какво може да ми даде за въ бѫдаще България? Въ България е силно развито качеството да руши. Той трѣбва да прѣвърне тази разрушителна сила въ творческа. Той трѣбва да смекчи тази разрушителна сила и да я превърне въ творческа, въ съграждаща. И ако българинътъ успѣе да я смекчи, отъ него великъ човѣкъ ще стане. Защото киселинитѣ, които има българинътъ, могатъ да се използуватъ само при благоприятни условия. Казвамъ, това обаче е едната страна само. Българинътъ е поставенъ при извѣстни условия, и той трѣбва да ги разбира, трѣбва да разбира тия динамически сили, които минаватъ прѣзъ него. Той трѣбва да разбира всички течения, които минаватъ прѣзъ България. Българитѣ още не знаятъ, че и подъ тѣхъ живѣятъ множество сѫщества. Но да оставимъ тия въпроси. Нека разгледаме нѣкои отъ отличителнитѣ черти между българина и англичанина. Като се срещнатъ двама англичани, които сѫ огорчени единъ отъ другъ, ще ги видишъ, единиятъ удря съ юмрукъ въ лицето на другия, и той му отвръща съ сѫщото. Въ нѣколко минути „трака-трука, трака-трука“, видишъ че се задоволили. Като се ударятъ въ носа, съ това искатъ да си кажатъ единъ другъ: ти ще мислишъ добре, разбирашъ ли! — и работата се свършва. Българитѣ пъкъ като се огорчатъ единъ другъ, другояче се разправятъ: единиятъ вземе единъ коль, и другиятъ вземе единъ колъ и се набиватъ хубаво, кой дѣ завърне. Българинътъ казва: ако не ме разбирашъ, ще видишъ колътъ. Питамъ: какво искате отъ единъ човѣкъ, който се бие съ колове, съ цѣпеници? Англичанинътъ като те срещне, казва: ти трѣбва да мислишъ добре! Той удря на меко. Българитѣ се разправятъ съ сопи, като у Радославово врѣме. Туй е характерната имъ черта. Това не го иска българинътъ, но трѣбва да знае, какъ да разполага съ силитѣ си. Когато азъ искамъ по нѣкой пѫть да обясня правилно тия нѣща, да имъ дамъ научно обяснение, започватъ да пишатъ за менъ въ вѣстницитѣ туй-онуй. Тѣ мислятъ, че азъ съмъ нѣкой попарко, не, не съмъ попарко, но трѣбва да знаете, че това, което ви давамъ е за самитѣ васъ, азъ нѣмамъ никакъвъ интересъ отъ това нѣщо. То е за доброто на българския народъ. Вие сте българи, вие искате да повдигнете вашия народъ, вашитѣ жени, братя и сестри. Ето, азъ ви казвамъ: желая вашето щастие и ще ви дамъ единъ методъ, приложете го само! Опитайте, дали е вѣренъ и тогава говорете. Защо ще говорите прѣдварително туй или онуй за мене? Казвамъ ви: ако искате да пишете нещо лошо за мене, азъ самъ ще ви кажа, какъ да пишете, защото и за това се изисква наука. Азъ бихъ желалъ да имамъ единъ неприятелъ, но ноне да е разуменъ! Казва Писанието. „Единъ разуменъ неприятелъ струва повече, отколкото 10 глупави приятели, а пъкъ 100 глупави неприятели не струватъ и колкото единъ глупавъ приятелъ. Слѣдователно, най-глупавиятъ приятель струва повече, отколкото 100 глупави неприятели. Та казвамъ: изисква се разумно прилагане на закона за съпоставянето. Изобщо, разумность се изисква! И тогава, отъ всинца ни се изисква да бѫдемъ блогодарни за това, което сега се крие въ насъ. Въ дадения случай у насъ има скрито, складирано толкова богатство, че дори е грѣшно и прѣстѫпно да се спираме върху малкитѣ нѣща. Ако ти търсишъ любовь, азъ ще ти кажа, какъ да я намѣришъ. Ако търсишъ нѣкого, азъ ще ти кажа, какъ да го намѣришъ. Ако нѣкоя майка иска да роди нѣкое дѣте, азъ ще ѝ кажа, какъ трѣбва да го роди. Ако искашъ да градишъ една кѫща, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да градишъ една църква, азъ ще ти кажа, какъ да я съградишъ. Ако искашъ да учишъ, не бързай, азъ ще ти кажа, какъ да учишъ. Азъ ще ти дамъ методи, какъ да учишъ, че самъ да бѫдешъ доволенъ. Ние можемъ да създадемъ живота си по най-разуменъ начинъ, за което има редъ правила. Не мислете, че азъ искамъ да ви залъгвамъ, но ако у васъ има желание да прилагате закона на жертвата, трѣбва да бѫдете герои, а не да мислите, че днесъ ви говоря едно, а утрѣ ще ви говоря друго. Така правятъ само глупавитѣ хора. Отъ единия край на живота си до другия азъ съзнавамъ, че въ живота има разумность. Не съмъ само азъ, който работя въ свѣта. Има безброй разумни сѫщества, цѣла градация сѫщества, на лицата на които се чете благородство и велика красота. На всѣкѫдѣ мѣжду тѣхъ има надпрѣварване въ вършене добро. И ти като се намѣришъ между тѣхъ ще се въодушевишъ. Богати сѫ тѣ, но всѣки отъ тѣхъ жертвува своето богатство разумно. Ти си отчаянъ, обесърченъ, искашъ да се самоубиешъ, но ако срещнешъ една красива, възвишена жена, въ пълния смисълъ на думата, и тя дойде да те целуне, а ти слѣдъ това станешъ разуменъ човѣкъ, какво ти дала тази цѣлувка? — Тази цѣлувка е постигнала цѣльта си. Азъ считамъ тази цѣлувка чиста и свята. Вие казвате: този човѣкъ говори за цѣлувки. Да за такива цѣлувки говоря — за цѣлувки на щастието, които могать да повдигнатъ, да възкресятъ човѣка. Азъ говоря за цѣлувки, които събуждатъ разумния животъ въ човѣка, които събуждатъ разумното сърце. Това е истинската цѣлувка. Азъ наричамъ правилно рѫкуване, да се рѫкувашъ съ единъ човѣкъ така, че да прѣлѣешъ всичката си енергия въ него, и той да запомни за винаги това рѫкуване и да каже: рѫкувахъ се съ единъ човѣкъ, но никога нѣма да забравя този моментъ. Това е истинската цѣлувка, това е истинското рѫкуване. И отъ тамъ насетнѣ, каквото вършишъ, всичко да бѫде велико благословение за тебе. Този е великиятъ законъ на съпоставяне. И ангелътъ казва сега на нѣкои отъ васъ, които не сте ходили въ Египетъ: „Вземи дѣтето и бѣгай въ Египетъ!“ Азъ ви казвамъ сега въ будно състояние: „Ти, дѣтето и майката идете въ Египетъ!“ А на тия, които сѫ ходили вече тамъ, казвамъ: „Ти, дѣтето и майка му върнете се вече въ израелевата земя, тамъ вашитѣ братя ще ви посрещнатъ“. Отъ тамъ, дѣто се кръстосватъ енергиитѣ въ човѣка, започва този крьстопѫтъ. Това е законътъ на великото съпоставяне на нѣщата. Не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Днешниятъ день е най-хубавиятъ день. Той е една нова епоха въ живота ви. Туй, което е скрито въ насъ е нѣщо велико. За него не трѣбва да чакаме утрѣшния день. Утрѣшния день ще се погрижи за себе си. Днешниятъ день е день на щастие. Той е деньтъ на слънцето. Утрѣшниятъ день е деньтъ на мѣсечината. Той е деньтъ на постоянитѣ промѣни — днесъ си богатъ, утрѣ си сиромахъ. Днешниятъ день е деньтъ на богатството. Тогава, кажете ми кои бѣха причинитѣ, че господинъ нептунъ се отдѣли отъ слънцето? Слѣдъ него се отдѣлиха уранъ, сатурнъ, послѣ и нашата майка земя, както я наричате. Защо се отдѣлиха всички отъ слънцето? Слѣдъ тѣхъ се отдѣлиха венера и меркури. Питамъ: защо се отдѣлиха всички тия планети отъ своята майка и баща? Защо ги напуснаха и излѣзоха отъ този домъ? Не можаха ли да живѣятъ на едно мѣсто? — Можаха. Но тѣ излѣзоха и послѣ пакъ ще се върнатъ. И ако вие ме попитате, слѣдъ колко милиони години ще се върнатъ, ще ви кажа, че тѣ ще се върнатъ слѣдъ толкова милиони години, колкото употрѣбиха, за да излѣзатъ. Единъ день, когато се върнатъ, ще живѣятъ всички заедно. Сега, трѣбва да научите закона на съпоставянето и да живѣете съобразно него. Щомъ разбирате нѣщата чисто материално, вие казвате: ние си съградихме кѫща. Защо я съградихте? Да я давате подъ наемъ ли? Най- първо ти съгради кѫщата за себе си, и ако тя е благоприятна за тебе, слѣдъ като ти живѣешъ първо въ нея, тогава я давай подъ наемъ на другитѣ! Вие сега минавате за благородни хора, казвате: азъ направихъ кѫща, за да се ползуватъ отъ нея другитѣ хора. Не, най-първо ще градишъ кѫща за себе си. Туй е законътъ на съпоставяне на нѣщата. Най-първо човѣкъ трѣбва да съгради най-благородното, най-възвишеното въ себе си; да съгради най-възвишени мисли и чувства въ себе си, да стѫпи на краката си, да стане мораленъ човѣкъ. Само тогава всички хора, които живѣятъ въ закона на съпоставянето, ще могатъ да се хванатъ рѫка за рѫка и да си помагатъ. Само така ще можете да развивате всичко онова възвишено и благородно, което се крие въ всѣки едного отъ васъ. И тогава нѣма да постѫпвате като онзи евангелистъ, който като чулъ ония млади въ църквата, върналъ се дома си обезсърченъ, отчаянъ, че изгубилъ всичко. Не, ще отворишъ и душата и сърцето, и ума си за тѣхъ и ще се молишъ Богъ да ги благослови. Павелъ казва: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога.“ Ако и вие разсѫждавате така, тогава питамъ ви: какъ изпѫкна злото въ свѣта? Знаете, че въ абсолютния, въ Божествения свѣтъ зло не сѫществува. Въ свѣта злото е само 1/10, а Доброто е 9/10. Слѣдователно, когато ние кажемъ, че свѣтътъ лежи въ лукаваго, ние разбираме единъ много малъкъ свѣтъ. Злото е отрицателната страна на живота, а доброто е положителната страна на живота. Въ всѣки отъ васъ има добро, има нѣщо Божествено. Тъй че вие сега не си създавайте илюзии, знайте, че сте въ едно прѣходно състояние още, не сте напълно самостоятелни. Онази малка черупка — лодка и онзи великъ гигантъ параходъ, които минаватъ океана, не сѫ въ едно и сѫщо състояние. Гигантътъ ще мине свободно, а ти съ черупката ще се люшкашъ, затова ще се качишъ на гиганта и така ще минешъ прѣзъ океана. Писанието казва: „Вие силнитѣ помагайте на вашитѣ по-слаби братя!“ Слабитѣ казватъ: ние можемъ и безъ силнитѣ. Не, това сѫ горделивцитѣ. Ще се смиришъ, защото само разумния човѣкъ може да бѫде смиренъ. Нѣкой мислятъ, че смирениятъ човѣкъ е слабъ. Не, смирениятъ човѣкъ е много силенъ. Всички хора на добродѣтелитѣ сѫ смирени хора, а тѣ сѫ и най-великитѣ, най-силнитѣ. Чудни сте вие! Човѣкъ съ добродѣтели е най-силниятъ човѣкъ. Тъй разбирамъ азъ. Онѣзи хора пъкъ, които минаватъ въ свѣта за най-велики гиганти, стига да иматъ единъ малъкъ порокъ, тѣ сѫ най-слабитѣ хора. Тѣхъ червеятъ яде. И ние знаемъ, че рано или късно, тѣ ще отидатъ тамъ дѣто трѣбва. Ние разбираме закона. Казва ангелътъ на Йосифа:„ Вземи майката и дѣтето, иди съ тѣхъ заедно при великитѣ условия на живота“. И сега азъ бихъ желалъ всички вие да сте такива българи, че да направите бреговетѣ на Дунава неронливи. Кога ще стане това? Азъ ви казвамъ: когато българскиятъ народъ, когато всички учени хора въ България измѣнятъ своя животъ, и брѣговетѣ на Дунава ще измѣнятъ. И тъй, започвамъ съ този великъ законъ на съпоставяне на нѣщата. Съпоставяйте нѣщата на мѣстото! Вѣрвайте на своя вѫтрешенъ гласъ, който ви говори! Вѣрвайте на Божественото въ себе си! Вѣрвайте на това което, не се колебае въ васъ, което никога не ви излъгва! Колко пъти сте си казвали; ако бѣхъ послушалъ този вътрѣшенъ гласъ, който ми говорѣше, нѣмаше да сгрѣша. Бѫдете вѣрни на Божественото въ себе си! Вземете детето и мислете върху него! За въ бѫдаще азъ пакъ ще се спра да говоря върху тази бесѣда, върху закона на щастието, какъ да се съгради този великъ животъ, за да бѫдете всички богати, щастливи и здрави, всички да имате сестри и братя и нито единъ отъ васъ да бѫде боленъ или нещастенъ, та да мисли, кому да остави завѣщанието си. Азъ искамъ, онѣзи отъ васъ, които още пасятъ говедата на баща си да хвърлятъ тоягата си да взематъ торбата си и хайде при Баща си! Нищо повече. Беседа, държана отъ Учителя на 21 мартъ, 1926 г. въ гр. София.
  21. От книгата "Заведоха Исуса", Неделни беседи, осма серия, т.1, (1925-1926), Издание Русе 1926-1927 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Домовитъ човѣкъ „Имаше нѣкой си человѣкъ домовитъ, който насади лозе и огради го съ плетъ, и изкопа въ него жлебъ, и съзида стълбъ, и даде го подъ наемъ на земледѣлци, и отиде.“ Матея 21:33. Въ този стихъ има двѣ положения: насади лозе и даде го подъ наемъ. Софиянци разбиратъ това изкуство — градятъ кѫщи и ги даватъ подъ наемъ. Главниятъ въпросъ е, какъвъ наемъ ще взематъ. По нѣкой пѫть има споръ между хазяи и наематели. Хората казватъ: това сѫ инцидентни, случайни нѣща. Азъ наричамъ тия нѣща съвпадения. Сега, подъ думата „домовитъ“, азъ разбирамъ разуменъ човѣкъ, който насажда лозе. Само разумнитѣ хора садятъ. Само разумнитѣ хора градятъ. Само гениалниятъ склупторъ, който разбира, може да извае отъ непотрѣбнитѣ камъни нѣщо хубаво. Само гениалниятъ майсторъ може да съпостави нѣколко дъски така, че тѣ да издаватъ звуци, да направи отъ тѣхъ единъ инструментъ. Само разумнитѣ хора могатъ да направятъ отъ нищо нѣщо, а глупавитѣ хора, каквото имъ дадешъ, и най-доброто да имъ дадешъ, ще го развалятъ. Тѣ сѫ като малкитѣ дѣца. И тъй, този домовитъ човѣкъ насадилъ лозе. Лозето е емблема на духовния животъ, който съдържа въ себе си условия за прогресъ и развитие. Лозата се отличава съ качеството да пуща надлъжъ своитѣ клонища. Нейнитѣ корени сѫ по-кѫси, а клонищата ѝ сѫ по-дълги, когато у другитѣ растения има една съразмѣрность между коренитѣ и клонищата: колкото сѫ дълги коренитѣ, толкова и клонищата. У лозата пъкъ е обратно. Тя се взима изобщо като емблема на живота. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата.“ Той не казва: азъ съмъ крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: „Азъ съмъ лозата, а вие пръчкитѣ.“ Христосъ е разбиралъ много добрѣ естественитѣ науки. Съврѣменнитѣ естественици иматъ едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Тѣ раздѣлятъ растенията на извѣстни категории, но какво се крие въ тѣзи категории, това за тѣхъ е терра инкогнита. „Терра“ не е българска дума. Тази дума означава непозната земя, нѣщо непознато, незнайно. Ученитѣ хора наричатъ това нѣщо инкогнито. Тѣ го произнасятъ различно. Можешъ да туришъ ударението на първия, на втория слогъ, или на края на думата. Въ английския езикъ има думи, у които ако произношението е малко меко, турятъ на края буквата t или d. Често окончанията даватъ противоположно значение на думата. Мнозина отъ васъ сте чели този стихъ: „Имаше единъ домовитъ човѣкъ, който насади лозе и го даде подъ наемъ.“ Ще кажете: защо го даватъ подъ наемъ? Защо учительтъ съгражда училището и вика ученицитѣ си? — Той дава училището подъ наемъ на ученицитѣ си, и прѣди да е дошелъ той, тѣ дигатъ шумъ до Бога, но щомъ дойде, утихватъ. Значи, училището не е за учителя, но за дѣцата, за ученицитѣ. Всички чинове, карти, дъски, всички пособия сѫ все за ученицитѣ. Тъй че този домовитъ човѣкъ е насадилъ лозе и го дава подъ наемъ на наемателитѣ тѣ да го работятъ. Вие ще кажете: какво отношение има между този домовитъ човѣкъ, който насадилъ лозето и между насъ? — Вашето тѣло е една лоза, насадена отъ самитѣ васъ. Всѣка ваша клѣтка, всѣка ваша мисъль, всѣко ваше чувство, всѣко ваше волево движение, това сѫ силитѣ въ това лозе, които сѫ дадени подъ наемъ. Като чететете този стихъ, ще кажете, че тѣзи наематели не сѫ били добросъвѣстни хора, че не си плащали данъка на врѣме. Казва се въ евангелието: „А когато наближи врѣмето на плодоветѣ, проводи слугитѣ си до земледѣлцитѣ да взематъ плодоветѣ му. И земледѣлцитѣ уловиха слугитѣ му, едного биха, другиго убиха, а върху другиго камъни хвърлиха. Пакъ проводи други слуги, по-много отъ първитѣ, но сториха и тѣмъ сѫщото. Най-послѣ проводи при тѣхъ сина си и думаше: „Ще се засрамятъ отъ сина ми.“ Но земледѣлцитѣ като видѣха сина, рекоха помежду си: „Този е наслѣдникътъ, елате да го убиемъ и да усвоимъ наслѣдството.“ И като го уловиха, изведоха го вънъ отъ лозето и го убиха. И тъй, като дойде стопанинътъ на лозето, що ще стори съ земледѣлцитѣ? Казватъ му: „Злитѣ злѣ ще погуби и лозето ще даде подъ наемъ на други земледѣлци, които ще му въздадатъ плодоветѣ на врѣмето си.“ Вашиятъ животъ, това е лозето, което е дадено подъ наемъ. Всички вие, които ме слушате тази сутринь, сте наематели. Богъ ви е далъ едно лозе да го обработвате. Въпросътъ е, дали вие си давате наема на врѣме. Вие ще кажете: много жестоки сѫ били тия хора, които сѫ били слугитѣ на своя господарь. Хубаво, когато една възвишена и благородна мисълъ дойде въ васъ и вие я изпѫдите, когато едно благородно желание дойде въ васъ и вие го изпѫдите, и най-послѣ когато и Духътъ дойде въ васъ и вие го изгасите, не сте ли и вие въ положението на тия слуги? Какви ще бѫдатъ послѣдствията? Писанието казва: „Ще отнема Духа си“. Какво става тогава? Ще дойде най-послѣ господарьтъ, умниятъ човѣкъ и ще ви изгони. Това е всичката философия на вѣрующитѣ и невѣрующитѣ въ свѣта. Нѣкой казватъ, че сѫ вѣрующи. За да познаешъ, дали единъ човѣкъ е вѣрующъ, той трѣбва да има едно вѫтрѣшно, а не външно схващане за Бога, защото всѣки човѣкъ който има едно външно понятие за Бога, той е идолопоклоникъ, той е човѣкъ отъ една стара култура. Щомъ единъ човѣкъ има една външна форма, единъ външенъ образъ за Бога и мисли, че Той може да го наказва, такъвъ човѣкъ е идолопоклоникъ. Казвамъ: вие ще познаете вѣрующия, когато е боленъ, когато е на смъртно легло. Ако роптае, когато е боленъ, той нѣма никаква вѣра. Съмнѣва ли се, никаква вѣра нѣма. Нѣма ли миръ въ душата си, той нѣма никаква вѣра. Ама той може да казва, че е роденъ отъ Бога нѣколко пѫти — това сѫ лъжи, това сѫ приструвки отъ негова страна. Въ такова раждане ние не вѣрваме. Той не може да изнесе, най-малкитѣ изпитания въ свѣта, не може да прояви най-малкото търпѣние. Ние не вѣрваме въ такава вѣра. Величието на човѣка въ свѣта трѣбва да се прояви въ неговия характеръ. Величието на човѣка се показва само въ врѣме на страдания. Кога се показва учениятъ човѣкъ? — Когато рѣшава най-мъчнитѣ задачи. Леснитѣ задачи и дѣцата могатъ да рѣшаватъ. Колко правятъ едно и едно? — Двѣ. Колко правятъ двѣ и двѣ? — Четири. Колко правятъ три и четири? — Седемъ. Тия задачи и дѣцата рѣшаватъ. Кой отъ васъ не знае да събира? Но ако ви задамъ една задача, напримѣръ, слѣдъ десеть хиляди години на кое мѣсто ще се намѣри земята при своето движение? Или въ кой полюсъ ще се намѣри земята слѣдъ седемъ хиляди години? Ще можете ли да рѣшите тия задачи? Тукъ има дума учениятъ човѣкъ. Значи, само учениятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, или мѫдрецътъ, както азъ го наричамъ, може да рѣши тия задачи. Само той може да опрѣдѣли, какво ще бѫде вашето положение, вашиятъ животъ слѣдъ хиляда години, напримѣръ, онзи човѣкъ, който е заучилъ наизусъ нѣкои нѣща отъ Писанието, или отъ други нѣкой книги не може да рѣшава такива задачи. Истинско знание е това което изтича отъ вѫтрѣ на човѣка и изисква външни условия, за да се прояви. Знанията трѣбва да изтичатъ отъ човѣшкия духъ, т. е. трѣбва да излизатъ отъ вѫтрѣ навънъ. Външнитѣ условия сѫ пакъ отъ Бога. Богъ е мислилъ дълго врѣме отвѫтрѣ, послѣ се проявилъ навънъ. Така и ние, когато мислимъ дълго врѣме отвтѫрѣ послѣ се проявяваме навънъ. Слѣдователно, има двѣ реалности въ живота: едната навѫтрѣ, а другата навънъ. Какво образуватъ най-послѣ тѣ? — Образуватъ единъ творчески принципъ. Значи, когато Богъ е започналъ да мисли, свѣтътъ се е създалъ. Казватъ нѣкой, че Богъ е създалъ човѣка. Подъ думата „човѣкъ“ азъ разбирамъ, че Богъ е създалъ свѣта, т. е. цѣлата вселена чрѣзъ Мѫдростьта. Човѣкъ безъ мѫдрость, не е човѣкъ. И ако ние говоримъ за човѣка, подразбираме Мѫдростьта. И въ писанието се казва: „Веселѣхъ се въ обитаемата Негова земя съ синоветѣ на Мѫдростьта“. Слѣдователно, Богъ е създалъ вселената заради синоветѣ на Мѫдростьта. Като създалъ свѣта, той далъ подъ наемъ земята и слънчевата система. Слънчевата система далъ на ангелитѣ а земята — на хората. Значи, има едно съвпадение, има допирни точки въ вселената. Сега вие си мислите, защо сте дошли на земята. — Дошли сте, за да обработвате вашето лозе. Може да кажете: най-послѣ ние не трѣбва ли да живѣемъ? Че въ какво седи живота? — Животътъ седи въ разумното съчетание на онѣзи елементи, съ които трѣбва да градишъ, да създавашъ себе си. Ако отъ день на день ти не ставашъ по-здравъ, по-уменъ и по-изобиленъ съ животъ, какво разбирашъ отъ живота? Азъ често ви говоря за Любовьта, но не за онази Любовь отъ картошки, не и за онази любовь отъ мамалижена каша. Вие трѣбва да ме разбирате добрѣ, азъ нѣмамъ нищо общо съ такава любовъ. Любовьта, за която ви говоря, това е една велика сила, това е едно свещено чувство — най-свещеното, най-мощното чувство, божествено чувство, което твори въ свѣта, и прѣдъ което ангелитѣ се прѣкланятъ съ благоговение. Когато Богъ заговори на нѣкой човѣкъ, той става силенъ, мощень и никога не отпада. Любовьта никога не отпада. Всички слънчеви системи могатъ да изгаснатъ, цѣлиятъ козмосъ може да изчезне, всичко може да се измени, но чувството на Любовьта остава за вѣчни врѣмена и отъ него произтича всичко въ свѣта. Не ми говорете за каша, отъ която хората умиратъ. Има религии, които сѫ направени отъ просена каша или отъ картофена каша. И тия каши хората наричатъ любовь къмъ Бога. Нѣкой ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те обѣси на вѫжето. Онзи сѫдия ти говори днесъ за Бога, а утрѣ ще те осѫди за кражба. Той те сѫди за кражба, а самъ краде. Другъ нѣкой те сѫди за прѣстѫпване на закона, а самъ той десеть пѫти на день го прѣстѫпва. Всѣки Сѫдия, който подписва една присѫда, трѣбва да има чиста рѫка, трѣбва да бѫде чистъ като светия. Нека такъвъ човѣкъ те сѫди! Но когато единъ прѣстѫпникъ подписва присѫдата на другиго, той самъ си е заличилъ живота. Нѣкой отъ васъ често казватъ: Господъ е благъ. Въ какво седи Божията благость? — Благость въ Бога има, Той всѣкога е благъ, но когато ние сме разумни. Между Бога и насъ трѣбва да има извѣстно съотношение. Ако ние не зачитаме това велико и свято чувство, което сѫществува въ Бога, съ което Той се проявява, какъ ще разберемъ Божията благость? Ако не се отнасяме съ дълбоко уважение къмъ онова лозе, което Богъ ни е далъ да обработваме, какъ ще разберемъ Божията благость? Казва се въ Писанието: „Ползувайте се отъ благата и каквото ви остане отъ изобилието това ще пратите на менъ“. Вие ще ми кажете: Господъ има ли нужда отъ това? Разсѫждавайте разумно! Когато онази велика рѣка изтича отъ своя мощенъ изворъ и влѣзе въ твоята каца, за да я напълни, питамъ: трѣбва ли да спрешъ тази вода въ своята каца, или да я пратишъ въ морето, отъ дѣто е излѣзла? Всѣко благо, което си приелъ и използувалъ, трѣбва да оставишъ да се върне къмъ Бога. Ти ще вземешъ отъ всѣко благо толкова, колкото ти трѣбва. Вземешъ ли повече, ще си създадешъ най-голѣмото нещастие. Колко ти трѣбва днесь, за да проживѣешъ? — Трѣбватъ ти 1 кило хлѣбъ, 3 глави лукъ, 2 чесънъ, 3 ябълки, 2 круши, 5 сливи, 20 гроздени зърна, 3 портокала, 1 лимонъ, 2 банана, 1 плодъ отъ хлѣбното дърво, 1 алабашъ, 1 зелка, 8 глави прасъ лукъ. Друго какво ти трѣбва? Вие ще кажете: ами много малко нѣщо е това! Не, не бързайте, че като наредя още 20 — 30 такива нѣща, това малко ли е? Колко трѣбва на човѣка? — Малко му трѣбва, като се има прѣдъ видъ, че отъ всѣки чешитъ ще вземе по малко. Разнообразие трѣбва на човѣка, а лакомията всѣкога разбира еднообразие. Така хранятъ прасетата. Дойде тѣхната господарка, тури имъ въ едно корито трици, и тѣ, пъхнатъ муцунитѣ си, ядатъ ли ядатъ и благодарятъ като казватъ: много добра е нашата господарка! Казвамъ: това е свинска мамалига. Сега, нѣкои като ме слушатъ, докачатъ се. Не, приятели, вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки схващания, които имате за Бога. Вие трѣбва да се докачате отъ онѣзи низки добродѣтели които проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба интелегентность която проявявате. Вие трѣбва да се докачате отъ онази слаба вѣра, която имате въ живота. Какви трѣбва да бѫдите тогава? За васъ има само едно велико бѫдеще. Казвамъ: кой отъ васъ, като онзи добъръ майсторъ благодарникъ знае условията, при които растатъ пръчкитѣ? Всѣки отъ васъ трѣбва да изучи всички видове пръчки. Добриятъ майсторъ трѣбва да знае условията, при които всѣка пръчка расте и се развива. Но когато дойдемъ до човѣка, имаме вече друга една наука. Наблюдавали ли сте вие по себе си, при какви условия могатъ да растатъ чувствата у човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива ума въ човѣка? Наблюдавали ли сте, при какви условия се развива волята у човѣва? Вие ще кажете изведнъжъ: е, както даде Господъ. Не, това е едно външно, повърхностно схващане за нѣщата. Господъ не дава нѣщата отвънъ, отвѫтрѣ трѣбва да дойде всѣка проява. Най-първо потикътъ е отвѫтрѣ, а послѣ иде отвънъ. Когата потикътъ дойде отвънъ, ние имаме единъ механически животъ. Това е животътъ на пѣсъка, на скалитѣ, на кристалитѣ, а когато потикътъ иде първо отвѫтрѣ, а послѣ отвънъ, ние започваме съ онзи разуменъ вѫтрѣшенъ животъ. Питамъ ви: вие, като интелигентность, разглеждали ли сте вашия мозъкъ, да видите, въ какво се проявява неговата сила? Напримѣръ: знаете ли, на кое мѣсто въ вашия мозъкъ седи добродѣтельта? Тя се намира въ мозъка ви, но на кое опрѣдѣлено мѣсто именно? Всѣка добродѣтель е като една пръчка въ нашия мозъкъ. Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира милосърдието? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира твърдостьта? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира чувството на приятелство? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира майчината любовь или Любовьта ви къмъ Бога? Знаете ли, на кое мѣсто въ мозъка ви се намира центъра на разсѫдъка, или центъра на паметьта и редъ други центрове? Кажете ми, дѣ се намиратъ всички тия чувства? Не само вие на ги знаете, но и най-виднитѣ философи, като Канта или други нѣкои не ги знаятъ. И тѣ сѫ били невѣжи въ това отношение. Кантъ е знаелъ толкова, колкото и вие. Той е написалъ една отлична книга за чистия разумъ, но прѣди да я напише, трѣбваше да напише, на кое мѣсто въ мозъка се намиратъ всички тия пръчки. Съврѣменнитѣ хора искатъ да възпитаватъ дѣцата си, но какъ ще ги възпитаватъ? Ако вие окопавате лозата си, а не обрязвате пръчкитѣ ѝ, какво ще стане съ вашата лоза? Пръчкитѣ на самата лоза не се окопаватъ тѣ се обрязватъ, а самата лоза се нуждае отъ окопаване. И колкото повече окопавате т. е. обработвате лозата,толкова повече растатъ и буренитѣ около нея, защото иматъ подобри условия. Сѫщото нѣщо се забѣлѣзва и у добрия човѣкъ. Еедноврѣменно съ развиването на добродѣтелитѣ му, се развиватъ и нѣкои лоши качества. Туй злѣ ли е? — Не е злѣ. И злото въ човѣка сѫщо тъй има право да расте, както и доброто. Азъ нѣма да се спирамъ да обяснявамъ, какво нѣщо е злото. Злото, е единъ животъ. Споредъ моитѣ схващания, злинитѣ които сега сѫществуватъ въ свѣта и у насъ, сѫ неизползувани добродѣтели на миналото. Слѣдователно, сега трѣбва да се навлѣзе въ единъ новъ периодъ, дѣто добродѣтелитѣ иматъ условия да растатъ. Тѣ сѫ взели обратно движение въ насъ. Злото не може да се изкорени сега, но за въ бѫдеще. И когато Христосъ говори за бѫдещето, за свършека на свѣта, Той подразбира, че за въ бѫдеще ще дойде една нова вълна, и туй, което сега е зло въ свѣта, ще мине въ друга фаза на своето развитие. Туй е едно условие, една възможность за ония хора, които днесъ сѫ лоши, за въ бѫдеще да станатъ добри. Всѣки човѣкъ, който закъснѣе въ своя пѫть на развитие, става лошъ. Това може всѣки да провѣри. Напримѣръ, прѣдставете си, че вие имате условия да спечелите, но като се изгубятъ тия условия, у васъ се заражда едно недоволство и като дойде сиромашията, вие започвате да крадете и казвате: ние можемъ да бъркаме тукъ или тамъ, Господъ позволява това. Да, Господъ позволява всичко, може да бъркаме навсѣкѫде, Господъ дава щедро, но онзи, който е далъ да обработватъ лозата му, той не дава. Когато азъ влѣза въ нѣкоя чужда градина да си набера ябълки, Господъ казва: „Много добрѣ направи“. Но онзи, на когото съмъ далъ тази градина подъ наемъ, ще дойде да те хване и ще те набие. Всички казватъ: Господъ дава щедро. Да, така е, и ние казваме, че Господъ дава на всички щедро, но дали хората сѫ раздѣлили земята си право, това е другъ въпросъ. И за това днесъ хората казватъ: Господъ далъ на този въ изобилие, а на онзи нищо не е далъ. Господъ е далъ право на всички сѫщества да живѣятъ, но азъ взимамъ онази кокошка и казвамъ: Господъ ми дава право да я коля. Не, това не е въ съгласие съ Божията воля. Ще дойде день, обаче, когато хората нѣма да ядатъ кокошки. Защо? Защото кокошки нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да ядатъ агнета. Защо? Защото агнета нѣма да има. Ще дойде день, когато хората нѣма да се избиватъ. Защо? Защото вълци нѣма да има. Е, кой ще остане въ свѣта? — Само разумнитѣ хора, които ще се разбиратъ помежду си, Тѣ ще разбиратъ и ще прилагатъ правилно Божиитѣ закони. Кога ще настане това врѣме? — Когато храната и водата бѫдатъ въ тѣхъ, и нѣма да иматъ нужда отъ тия елементи отвънъ. Храната ще бѫде вѫтрѣ въ хората, и тогава тѣ ще се хранятъ отвѫтрѣ, тъй както Господъ се храни. Слѣдователно, Царството Божие ще дойде на земята. Когато се проповѣдва Царството Божие, подразбира се да живѣемъ по този вѫтрѣшенъ начинъ. И днесъ хората като сѫ налучкали този законъ, започватъ да ядатъ по малко и казватъ: малко трѣбва да се яде идватъ при мене такива светии и ми казватъ: азъ не ямъ зехтинъ, не ямъ готвено съ масло, а само картофена чорбица. Този човѣкъ нѣма да яде зехтинъ, но отъ тукъ ще направи една търговска сдѣлка, отъ тамъ ще направи една търговска сдѣлка и погледнежъ, изкаралъ толкова много, че и съ кравешко масло може да се храни. Не, ние не схващаме така религиозния животъ, ние започваме отгорѣ. Сега слушайте ме, азъ ви говоря за недѫзи, които сѫщесттуватъ даже и въ най-святи и чисти хора. Ние трѣбва да ядемъ всичко съ благодарность. Ако ти ядешъ само маслини, но съ благодарность, това е едно благословение. Ако ти ядешъ съ неблагодарность, това често се явява и като отрова за васъ. Всѣки отъ васъ трѣбва да знае, какво трѣбва да яде днесъ. Нѣкой си до вчера ялъ кокошки, а днесъ вече проповѣдва, че не трѣбвало да се ядатъ кокошки, защото образували нѣкакви си отрови въ организма, които изобщо влиятъ злѣ. Не, споредъ мене, религиозниятъ човѣкъ не трѣбва да се спира върху това, какъ му дѣйства една храна, но трѣбва дълбоко въ себе си да съзнава, че не трѣбва да причинява никакво страдание комуто и да е, било на нѣкоя кокошка, или на нѣкое агне. Защо? — Понеже туй страдание по обратенъ пѫть ще се върне и къмъ него. Той не трѣбва да изкоренява тази пръчка. Богъ е създалъ всичко въ свѣта, ние нѣмаме право да изкореняваме пръчкитѣ, които Той е посадилъ. Знаете ли на какво се дължи упадъка на днешната култура? Днесъ се избиватъ най-малко 40 — 50 — 100,000 милиона сѫщества. Това сѫ единъ голѣмъ брой живи сѫщества, които всѣка година ставатъ жертва на хората. Въ тѣхъ се зараждатъ чувства на страхъ, на умраза. Тия сѫщества, като влѣзатъ въ невидимия миръ, създаватъ много лоши условия за развитието на всички хора на земята. Не казвамъ, че ние трѣбва да плачемъ за изкланитѣ говеда, но казвамъ, че ние сами въ миналото си създадохме лоши условия за нашето развитие. Ние сами сме причина на нашитѣ нещастия. Нещастията, които идватъ въ свѣта, не сѫ за говедата, но за насъ, за човѣчеството. За съврѣменната култура иде едно израждане, иде едно голѣмо нещастие, иде единъ порой. Ние трѣбва да знаемъ законитѣ, чрѣзъ които можемъ да се примиримъ съ Бога. Казвате: това е за грѣшнитѣ. Не, всѣки отъ насъ трѣбва да изправи своитѣ отношения къмъ невидимия свѣтъ. Питамъ ви: ако единъ великъ цигуларь отиде при Ниагарския водопадъ, и започне да свири тамъ, какво ще чуете вие? Какво ще разберете отъ неговото свирене? Или, ако нѣкой виртуозъ започне да свири при нѣкое здание, което се гради, какви звукове ще се чуятъ? Какъвъ концертъ ще излѣзе отъ неговото свирене? Или, ако вие сте устроили единъ концертъ за нѣкакво благотворително дружество, но отвънъ хората се биятъ и се чуватъ само топовни и пушечни гърмежи, какъвъ концертъ ще излѣзе? Азъ правя сега слѣдната аналогия: всички бурни страсти, всички противорѣчия въ живота, това сѫ неблагоприятнитѣ условия. Тѣ трѣбва да се прѣмахнатъ и да дойдатъ онѣзи меки, тихи влияния, които сѫ подобни на първитѣ слънчеви лѫчи. Само тогава ще можемъ да мислимъ правилно. Всички ние трѣбва да утихнемъ, да станемъ тихи и спокойни въ душата си. Когато Христосъ седна въ лодката съ своитѣ ученици и навлѣзе въ Генисаретското езеро, какъ укроти бурята, която се яви? — Той прострѣ рѫката си и повелѣ на вѣтъра да утихне. Затова, когато вашето море се развълнува прострете рѫката си върху вашия умъ и кажете: защо трѣбва да скърбя? Господъ не скърби, ангелитѣ не скърбятъ, само малкитѣ дѣца скърбятъ, само малкитѣ дѣца плачатъ. Не е лошо да плачешъ, но казвамъ, ако плачешъ върху рѫцѣтѣ на своя ближенъ, този плачъ има смисълъ. Плачи за да измиешъ рѫцѣтѣ му. Но ако твоитѣ сълзи падатъ на софийскитѣ прашни улици, ти си първокласенъ глупакъ. Тръгнала нѣкоя жена изъ улицата, турила кърпа па очитѣ си, плаче, не иска да я видятъ хората. Казвамъ: защо трѣбва да проливашъ сълзитѣ си по улицитѣ? Изпѫдили нѣкой чиновникъ отъ служба, и той тръгналъ по улицата, плаче. Казвамъ ти си първокласенъ глупакъ. Защо трѣбва да плачешъ по улицата? Не, азъ искамъ да цѣните сълзитѣ си! И послѣ вие казвате: да любимъ хората! Какъ, да любимъ тия грѣшни, мъртви хора? Не, нашата любовь е за онѣзи, които сега живѣятъ. Нашата любовь е за Божиитѣ дѣца, които сега сѫ на лозето. На тѣхъ трѣбва да изпратимъ Божиитѣ лѫчи, както слънцето изпраща намъ лѫчитѣ си. Казвате: да се любимъ единъ другъ! Разбирате ли какво нѣщо е Любовьта? — Любовьта трѣбва да се изрази съ едно велико, свещено чувство и тогава да изпратимъ заедно моето свещено чувство и вашето свещено чувство изъ цѣлата вселена. Но ако моето свещено чувство и вашето свещено чувство не сѫ пробудени, какъ да дойде Любовьта? — Любовьта се изразява чрѣзъ онова свещено чувство, коете никога не умира, съ онази сила, която никога не отпада и съ онази мисъль, която винаги е свѣтла. Това е Божественото въ насъ. И всѣки отъ васъ може да бѫде силенъ само по този начинъ. Азъ ви се чудя, като ви гледамъ нѣкой заболѣлъ отъ хрема и виждашъ, веднага тръгналъ да търси лѣкарь. Дойде лѣкарьтъ, но и той хремавъ. И той самъ страда, но прѣдписва лѣкарства. Не, не викайте никакъвъ лѣкарь за вашата хрема! Даже и треската си не лѣкувайте. Защо? — Болеститѣ, това сѫ чисто вѫтрешни процеси, върху които ще приложишъ волята си. Ще кажешъ на хремата си: слушай, азъ съмъ господарьтъ тукъ, давамъ ти всичко 7 дни срокъ, прѣзъ това врѣме можешъ да се считашъ като моя гостенка, за което ще ти укажа всичкото внимание и слѣдъ тъзи срокъ ще си излѣзешъ. На седмия день ти ѝ давашъ единъ банкетъ, угощавашъ я добрѣ и слѣдъ това ѝ казвашъ: хайде сега носи си много здраве, другъ пѫть пакъ можешъ да ми погостувашъ. На треската пъкъ ще кажешъ: на тебе давамъ срокъ отъ 21 деня, прѣзъ което врѣме ще ти давамъ по два пѫти на день угощение. Значи, за всичкото врѣме ще ти дамъ 42 угощения, но слѣдъ това ще си излѣзешъ съ много здраве вънъ отъ менъ. Хремата, треската, това сѫ живи сѫщества, които сѫ яли и пили, разполагали сѫ на мои разноски. Слѣдъ като си излѣзе треската, ще дадете още едно угощение. Тя ще ви направи слабичъкъ, сухичъкъ като светия. Ако изпѫдишъ треската прѣждеврѣменно, ти ще се намѣришъ въ още по-опасно положение, ще вземешъ да мислишъ, дали нѣма да умрешъ — ще остане въ тебе единъ страхъ. Не, ти ще знаешъ, че и при треската можешъ да живѣешъ, и при хремата можешъ да живѣешъ. Чудни сте вие! Ако една треска може да ви умори, ако една хрема може да ви умори, какви служители ще бѫдете? Каква служба ще можете да принесете на Бога? Ако една треска може да ви умори, отъ васъ нищо не може да стане. Лѣкарьтъ има друго прѣдназначение. Той трѣбва да научи болния, какъ трѣбва да се лѣкува, какъ трѣбва да се бори съ болестьта. Той трѣбва да му даде такова лѣкарство, което да усили неговата воля, да облагороди неговитѣ чувства и да просвети неговата мисъль. Слѣдъ това лѣкарьтъ трѣбва да пристѫпи къмъ лѣкуване на болестьта. Тъй разумно трѣбва да бѫде лѣкуването! За да лѣкуваме единъ човѣкъ, ние трѣбва да го освободимъ отъ всички чужди елементи, отъ всички утайки които се наслоили въ него. Цѣли 20 години той живѣлъ единъ нередовенъ животъ и въ него се натрупало излишно желѣзо, олово, мѣдъ и редъ други отровни соли, които се образували при окислението на тия метали. Всички тия отрови трѣбва да се изхвърлятъ навънъ и да остане само онова чисто органическо злато и сребро, да остане само азотътъ и водородътъ въ онова чисто състояние, каквото е било първоначално въ човѣка. Само тогава човѣкъ ще може да възприеме онази Божествена Свѣтлина, която твори въ него. Ако слѣдъ като излѣза оттукъ, вие почнете да се питате дали всичко това, което говоря е Истина, казвамъ ви: ако вие мислите добрѣ за мене, това е добрѣ и за васъ; ако вие мислите лошо за мене, това е лошо и за васъ. И за мене сѫщото: ако азъ мисля добрѣ за васъ, и за мене е добрѣ; ако пъкъ мисля злѣ за васъ, и за мене е злѣ. Такъвъ е законътъ. Никой никого не може да уврѣди. Всѣки човѣкъ самъ себе си уврѣжда. Слѣдователно, азъ самъ трѣбва да се грижа за туй лозе, което ми е дадено и да не оставямъ другитѣ да злоупотрѣбяватъ съ него. Та казвамъ: между насъ трѣбва да сѫществуватъ само разумни отношения. Като четете Свещеното Писание, главно Стария Завѣтъ, той се отличава съ редъ примѣри. Прочетете живота на Давида, или на Якова, или на Аврама, или на Исака, вие ще видите, че тѣхниятъ животъ е единъ отличенъ примѣръ и за другитѣ. Прочетете най-послѣ живота и на други велики хора и тамъ ще видите, че има примѣри за подражание, за поука. Давидъ бѣше едно малко овчарче, което ходѣше да пасе овцитѣ и развиваше силата си. Единъ денъ, самъ той се хвали, вълкъ нападналъ една отъ неговитѣ овци и той се хвърлилъ да я спасява — борилъ се значи съ вълка и надвилъ, спасилъ овцата си. Послѣ, споредъ неговитѣ твърдения, тогава имало и лъвове, той се борилъ и съ лъвоветѣ, за да освободи една овца отъ устата на лъва. До колко е вѣрно всичко това, трѣбва да се питатъ ония ясновидци на врѣмето, които виждатъ въ миналото, но нека вѣрваме и на думитѣ на Давида. Той бѣше единъ смѣлъ и рѣшителенъ човѣкъ, който се борилъ съ лъвоветѣ и съ вълцитѣ. Не само това, но той билъ и добъръ музикантъ. И когато Саулъ бивалъ нападанъ отъ лоши духове, викалъ Давида да му свири. Когато Давидъ започвалъ да свири, Саулъ изпитвалъ добро разположение на духа си. Щомъ Давидъ прѣставалъ да свири, Саулъ ималъ пакъ своето лошо разположение на духа. И това разумно малко дѣте, слѣдъ като прѣкара една дисциплина, дойдоха срѣщу нело гонения отъ страна на Саула. И този младъ овчарь, слѣдъ като стана царь, забрави че Саулъ го гони, забрави, че е билъ овчарь и каза: „Не съмъ ли азъ царь, не съмъ ли миналъ прѣзъ толкова страдания, нѣмамъ ли право и азъ да си поживѣя? Единъ день Давидъ видѣ една хубава, красива жена, която била женена, и той я пожела за своя жена. И заповѣда на слугитѣ си да турятъ мѫжътъ ѝ на първата бойна линия, та дано бѫде убитъ въ сраженията. И наистина мѫжътъ ѝ бива убитъ. Давидъ взима тази красива жена за своя и заповѣдва на придворнитѣ си да казватъ, че той направилъ едно благодѣяние на тази бѣдна вдовица. Тази жена зачева отъ него. Но окото на Господа вижда всичко, Той знае самата Истина, затова праща пророкъ Натанъ при Давида, да му каже, че не е направилъ добрѣ. Натанъ разказва на Давида слѣдното нѣщо: „На единъ богатъ човѣкъ дохождатъ гости. Той нека да ги нагости, но за това угощение не взима нѣкоя овца отъ своето стадо, но взима единствената овчица на единъ бѣденъ човѣкъ и нея закаля“. Давидъ, като чува това нѣщо, извиква: „Осѫждамъ този човѣкъ на смърть!“ Натанъ му казва: Знаешъ ли че този човѣкъ си ти?“ По сѫщия начинъ постѫпвате и вие. Дойде нѣкой пѫть при васъ Натанъ пророкътъ и ви казва: „Вие направихте такива и такива прѣстѫпления! Изрежда ги той въ една или въ друга форма, и вие казвате: смърть на този човѣкъ! Този човѣкъ сте вие самитѣ. Вие издавате строга присъда за другитѣ, но това прѣстѫпление е ваше. Като четете 51 Псаломъ, виждате, че у Давида имало смирение, доблесть да признае своитѣ погрѣшки и затова казва: „Господи, съгрѣшихъ прѣдъ Тебе! Азъ бѣхъ едно малко дѣте, Ти ме взе, възпита ме и сега съзнавамъ грѣха си, нѣма да грѣша повече така. Отъ сега нататъкъ нѣма да правя такива прѣстѫпления.“ Вие казвате: Давидъ направи такова голѣмо прѣстѫпление! Я ми кажете, кой човѣкъ е чисть отъ прѣстѫпления? Чисти сѫ само светиитѣ. Тѣ сѫ абсолютно праведни хора. Азъ не подържамъ слабостьта на Давида, но казвамъ, че не трѣбва да го осѫждаме, защото който и да бѣше на мѣстото на Давида, щѣше да сгрѣши, щѣше да направи едно такова прѣстѫпление. Ами когато минавате покрай кѫщата на нѣкой богатъ човѣкъ и видите неговото богатство, въздъхвате си и казвате: ахъ, защо не е моя тази кѫща? Това не е ли онази красива жена, която Давидъ взе за себе си? Ами когато вие, които имате една млада, хубава дъщеря, минете покрай кѫщата на вашата, сѫсѣдка, която има младъ, хубавъ синь и си въздъхвате и кажете: ахъ, да ще този момъкъ да вземе моята дъщеря! Това не е ли красивата кѫща? Това не е ли хубавата жена, която Давидъ видѣ? Тази кѫща ще бѫде за васъ едно изкушение. Богъ ще ви даде друго нѣщо. Зарадвай се, че този човѣкъ си е направилъ една хубава кѫща! Най-първо, като видишъ тази кѫща, обърни внимание накѫдѣ сѫ поставени прозорцитѣ, на изтокъ или на югъ, и ако е така, зарадвай се. Кажи: азъ се радвамъ. че Господъ е далъ такава хубава кѫща на този човѣкъ. Нека Богъ му даде повече имане, та да зарадва и дѣцата си. Не минавай покрай кѫщата му съ зависть и не казвай: ахъ, защо не е моя? Господъ е прѣдвидилъ за тебе нѣщо много по-хубаво. Зарадвай се на богатството на своя ближенъ! Казвамъ: въ едно събрание седятъ много хора свързани съ една и сѫща идея, но като имъ се направи една малка забѣлѣжка, тѣ веднага се докачватъ. Азъ не съмъ срещналъ до сега нито единъ човѣкъ въ България, на когото като кажа нѣкоя по-строга дума, или като му направя една бѣлѣжка, да не ми се разгнѣви. Даже и на най-близкитѣ си като кажа нѣщо, сърдятъ ми се. Казвамъ нѣкому: приятелю, ти не можешъ да свиришъ съ мене, ако нѣмашъ ухо. „Ама кажи ми нѣкои велики работи!“ — Какви велики работи? Азъ не мога да се спра съ тебе, да обмислямъ великитѣ работи. Ако ви кажа нѣкоя велика мисъль, нищо нѣма да разберете отъ нея и ще кажете, че това сѫ празни работи. Да, но ако извадя кесията си и я поразмърдамъ малко, това ще е пълна работа! Имамъ 10 златни монети въ нея, давамъ ви ги, и вие казвате: а, това сега разбирамъ, това е философия! Казвамъ: това сѫ задачи за малкитѣ дѣца. Учениятъ човѣкъ всѣкога може да си достави тия златни монети, когато и въ който моментъ му потрѣбватъ. Какъ? — Той ходи съ своята магическа пръчица по земята, разхожда се и чукне нѣкѫдѣ съ нея. Веднага отдолу му се обаждатъ. Какво има? — На менъ учения човѣкъ, ми трѣбватъ 10 златни монети, Тия златни монети веднага изкочатъ и хопъ въ джоба му. Дойде другадѣ нѣкѫдѣ, пакъ тропне съ пръчицата си. Алло! Какво има? — Трѣбва ми една книга. Този ученъ дойде въ София като непознатъ и пожелава да отиде на нѣкое прѣдставление. Пакъ тропне съ пръчицата си. Какво има? — Искамъ единъ билетъ отъ първо мѣсто за еди-кое си прѣдставление. Веднага билетътъ се доставя, и този ученъ е на първо мѣсто въ прѣдставлението. Пѫтьтъ му е отворенъ навсѣкѫдѣ. Азъ наричамъ ученъ човѣкъ този, на когото пѫтьтъ е отворенъ навсѣкѫдѣ. Туй разбирамъ ученъ човѣкъ — срѣдно мѣсто не приемамъ. Туй е идея! Напримѣръ, задайте си задачата, цѣла година да не боледувате отъ нищо. Или, задайте си задачата да направите опитъ за цѣла една седмица, да не минава въ ума ви нито една лоша мисъль, въ сърцето ви нито едно лошо чувство, и въ волята ви нито едно лошо дѣйствие. За да не се лъжете, направете този опитъ поне за единъ день, или за единъ часъ, да видите, за колко врѣме ще можете да издържите. Нѣкои мислятъ, че сѫ много силни. Не, трѣбва да бѫдетете тъй чисти, като единъ ангелъ, като единъ светия. Ако пъкъ можете да издържите за единъ часъ, или за единъ день, или за една седмица, или за една година, това ще бѫде още по-добрѣ. Ето една велика наука! Ако постигнете това нѣщо, небето ще се отвори за васъ, и вие ще разберете степеньта на онѣзи велики съзнания, които минаватъ прѣзъ ума ви. Азъ зная, че въ растенията има съзнание, въ кристалитѣ сѫщо има съзнание. Може да мислите за мене, каквото искате, но казвамъ ви: азъ разбирамъ съзнанието на растенията, азъ разбирамъ съзнанието на кристалитѣ, азъ разбирамъ съзнанието на животнитѣ — на всички риби, на всички птици — и най-послѣ разбирамъ съзнанието и на всички хора. Всички тия съзнания се хармонизиратъ по особенъ начинъ. Има единъ великъ законъ, който ги хармонира. Външно, между хората и животнитѣ има само една допирна точка, но вѫтрѣшно, духовно има три допирни точки. И съ растенията вѫншно има само една допирна точка, но вѫтрѣшно има три допирни точки. Та казвамъ: отдѣ ще започнемъ нашето вѣрую? Казва се, че единъ домовитъ човѣкъ насадилъ едно лозе и го далъ подъ наемъ. Ако вие прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да моделирате вашия носъ, ако прѣзъ цѣлия си животъ не сте могли да изправите мисъльта си, какво сте направили тогава? Когато те засърби носа, това показва, че искашъ да кажешъ нѣкоя лъжа, искашъ да направишъ нѣкоя дяволия. Какво трѣбва да направишъ? — Нѣма да се дразнишъ, да чешешъ носа си, но ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще мислишъ тъй, както мисли единъ разуменъ човѣкъ. Сърби те ухото, ще го хванешъ и ще си кажешъ: ти ще слушашъ и ще разбирашъ тъй, както разбира единъ разуменъ човѣкъ. Щомъ искате да се самовъзпитавате, тъй трѣбва да постѫпвате. Сега вие ще кажете: този човѣкъ ни говори смѣшни работи, забавлява ни. Като отидете на кинематографъ или на нѣкое прѣдставление, не ви ли забавляватъ? Само тукъ ли ви забавляватъ? Бихъ прѣдпочелъ хиляди пѫти повече да се хвана за носа си, или за ухото си и да си повеля да разбирамъ нѣщата правилно, отколкото да ходя по кинематографи, или прѣдставления, или даже да слушамъ най-хубавитѣ концерти на Паганини. Като си потегля носа или ухото, азъ слушамъ неразборията на цѣлия свѣтъ. Като искамъ да проявя единъ жестъ, азъ пакъ ще хвана носа си и ще си кажа: слушай, ти си туренъ тукъ горѣ, помни че трѣбва да изразишъ Божията мисъль! Сърцето ти затупа по-силно и ти веднага казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето, скоро инжекция! Съ това туптене сърцето ти иска да каже: господарю, дойде врѣме и азъ да се проявя! Туй лозе иска да цъвне и да узрѣе. А ти, като не разбирашъ закона, казвашъ: олеле, заболѣ ме сърцето! Като те заболи главата, пакъ казвашъ: заболѣ ме главата, какво да правя? Съ тази болка главата ти иска да каже, че трѣбва да мислишъ. Послѣ, ще се хванешъ за двѣтѣ уши и ще си кажешъ: слушай, врѣме е за работа, трѣбва да се спретне на работа. Ами ако онзи склупторъ не вземе чука и не удря своята статуя, тя сама по себе си може ли да стане? Той трѣбва да вземе чука и майсторски да удря. Онзи художникъ сѫщо трѣбва да вземе четката и да рисува, но да знае какъ. Онзи, който иска да пише, сѫщо трѣбва да знае, какъ да пише. Носътъ само за секнене ли е създаденъ? Азъ като държа кърпата на носа си, казвамъ: Господи, пази ме да не скърбя този мой приятель! Нека мисъльта ми бѫде тъй свѣтла, тъй чиста, като тази кърпа? Нѣкои, като гледатъ моята кърпа, казватъ: този човѣкъ прави нѣкаква магия. Да, магия правя, но на себе си. Казвамъ си: слушай, ще говоришъ на тѣзи хора Истината, тъй, както и Господъ на тебе я говори! Тѣзи сѫ външни нѣща, но има и единъ вѫтрѣшенъ животъ. Единъ день ние ще се освободимъ отъ това тѣло, нѣма да имаме нужда да се секнемъ съ кърпитѣ си. Животътъ ни ще бѫде идеаленъ, нѣма да имаме никакви излишеци и ще бѫдемъ напълно свободни. И тъй, Този, Който е насадилъ лозето, това е Господъ. Наемателитѣ сме ние, а слугитѣ, които Господъ ни е пратилъ, ние сме ги набили, Духътъ сме изпъдили и сега се питаме: какво ще правимъ, като дойде наемательтъ? Нѣма какво да ви обвинявамъ, но казвамъ, че вие сте възприели този начинъ на дѣйствие като правило. Тъй постѫпвате вие, но отъ васъ се изисква да обработвате лозето, което Господъ ви е далъ и да Му изпратите отъ плодоветѣ. Плодътъ на Духа, това е Любовьта. Любовьта е първиятъ плодъ, който трѣбва да изпратимъ на Господа. Богъ като одобри този плодъ, ще каже: дайте този плодъ на дѣцата! Той ще прати единъ ангелъ при насъ, който ще ни даде право да раздаваме отъ плодоветѣ си на всички хора. И всички, които ядатъ отъ нашитѣ плодове, ще станатъ добри хора. Като разберете тази притча по този начинъ, сега като се върнете дома си, хванете се за ухото и си кажете: да работимъ! Когато се продължава надолу ухото, и животътъ се продължава. Когато ухото се продължава нагорѣ, чистотата се увеличава. Когато ухото се разширява, и активностьта въ човѣка се разширява. Когато ухото се скѫсява, и животътъ става хилавъ. Ето, затова вие трѣбва да си теглите ушитѣ. Забѣлѣжете, на онѣзи хора, които умиратъ рано, ушитѣ се скѫсяватъ. Нѣкой пита, колко години ще живѣе, като измѣря ухото му, тогава ще му кажа колко години ще живѣе. Понѣкога е страшно да се каже на нѣкой човѣкъ, колко години ще живѣе. Забѣлѣзано е, че хора, у които ушитѣ сѫ дълги, живѣятъ дълги години; а хора, у които ушитѣ сѫ кѫси, живѣятъ малко врѣме. Това е така, природата никога не лъже. По сѫщия законъ интелигентностьта на хората се изявява въ лицето имъ. Природата е поставила по лицето на интелегентнитѣ хора повече бръчки. Тѣхнитѣ очи сѫщо изразяватъ интелегентностьта имъ. Ще бѫде смѣшно, силната свѣщь да не изразява силна свѣтлина. Учениятъ човѣкъ се познава по своята свѣтлина. Дъбродѣтелниятъ човѣкъ се познава по своето сърце. И ние, хората на земята, можемъ по сѫщия начинъ да живѣемъ съ онова възвишено и свято чувство на Любовьта. Желая сега, като се върнете дома си, всички да мислите за Бога. Не искамъ да мислите за мене, но ако любите Бога, ще мислите и за мене; ако не любите Бога, нѣма да мислите и за мене. Прѣди всичко, Богъ, Който живѣе вѫтрѣ въ насъ, но нѣкой пѫть се отегля. Когато идватъ страданията, Богъ се отегля отъ насъ. Значи, щомъ Богъ се отегли, това показва, че Той не е доволенъ отъ нашия животъ. Ти можешъ да се оправдавашъ, както искашъ, но Господъ казва: „Този човѣкъ е грѣшенъ, трѣбва да се накаже, за да почувствува своитѣ прѣгрѣшения.“ Ето и Христосъ дойде до дъното на ада, за да се изпита и Неговата Любовь. Христосъ каза: Господи, азъ прѣдавамъ Духа си въ Твои рѫце, да става, съ мене, каквото ще. Азъ искамъ тия хора да опитатъ това което и азъ съмъ опиталъ и позналъ. Искамъ, щото всички хора да познаятъ Твоята Любовь“. Христосъ е човѣка на беззавѣтната Любовь. Азъ искамъ и вие да не сте малодушни, а смѣли и рѣшителни. Какво отъ това, че ви изпѫдили отъ тази или онази кѫща? Какво отъ това, че въ еди-кой си вѣстникъ писали нѣщо за васъ? Щомъ иматъ мастило, нека пишатъ. За насъ е важно друго нѣщо. Човѣкътъ се познава въ врѣме на изпитанията си. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, когато нѣкой човѣкъ ти прѣдложи да му платишъ единъ дългъ и ти веднага повѣрвашъ на думитѣ му и кажешъ: ще го платя. Това азъ считамъ великъ характеръ. Или, когато нѣкой човѣкъ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ цѣлия си животъ, това сѫщо считамъ великъ характеръ. Ако единъ банкеръ се обърне къмъ Бога и Му остане вѣренъ прѣзъ всички врѣмена, азъ наричамъ този човѣкъ великъ; но ако единъ религиозенъ човѣкъ се обърне къмъ Бога и каже, че е Писано, наистина, въ Писанието, да раздаде човѣкъ всичкото си имане на сиромаситѣ, но не азъ мога да направя това, защото трѣбва да оставя и за себе си, този човѣкъ не е великъ. Когато единъ човѣкъ дойде при мене, азъ съмъ длъженъ да му дамъ хлѣбъ, щомъ той е нуждаещъ се, но не съмъ длъженъ да му дамъ и маслини, или друго нѣщо. Послѣ, азъ съмъ длъженъ, ако нѣма дѣ да нощува, да му дамъ легло, но не съмъ длъженъ да му давамъ юрганъ и разни меки завивки. Тъй е писано и въ Господнята молитва „хлѣбъ нашъ насѫщний“... Щомъ хората ме приематъ съ любовь, това ми е достатъчно, нѣмамъ нужда отъ юрганъ, или отъ какви и да сѫ други завивки и удобства. Щомъ влѣзешъ въ моята кѫща и те обвия съ своята любовь, нѣмашъ нужда отъ юрганъ. Тогава и 10 юргана да ти дамъ, нѣматъ смисълъ за тебе. Но и 10 юргана безъ любовь, не струватъ нищо, ти пакъ ще треперишъ отъ студъ. Разумна любовь трѣбва на всички ви! Ние не трѣбва да чакаме тази Любовь нито отъ Индия, нито отъ Америка, нито отъ Европа. Тази Любовь е въ насъ. Всички трѣбва да кажемъ: да бѫде благословено името Божие! Да се слави името Божие! И Господъ, Който ни даде това лозе, нека изпрати Сина Си да Го приемемъ, да Го угостимъ и да Му кажемъ: „Каквото ни даде, ето го!“ И слѣдъ това, да Го изпратимъ като „добрѣ дошълъ“, или да Го задържимъ пакъ като „добрѣ дошълъ“. Сега какво мислятъ въ България? Ще дадатъ ли каквото трѣбва, или ще изпѫдятъ слугитѣ Божии? Може да опитате и едното, и другото. Ако си дадатъ даньта на Бога, ще бѫдатъ великъ народъ, пъкъ ако играятъ на бобъ, като евреитѣ, и това ще опитатъ. И вие сте българи, нали? Българинъ, значи човѣкъ на Духа. И тъй, нека остане въ васъ мисъльта, всички да бѫдете като този домовитъ човѣкъ, да има връзки между Бога и васъ, та Божието благословение, което пада върху лозето ви, да дойде и върху васъ! Бесѣда, държана отъ Учителя на 7 Мартъ, 1926 г. въ гр. София.
  22. Аудио - чете Данчо Пандулчев От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Оставете да растат наедно и двете! Отче наш. „Духът Божий“. Ще прочета част от 13 глава от Евангелието на Матея, от 18–31 стих. „Бог е Любов“. „Оставете да растат наедно и двете до жетва“. „Оставете да растат наедно!“ В природата има близки и далечни причини. Причините, които сега ни засягат, са се явили преди хиляди години, а сега носим само последствията им, резултатите им. А има причини, които са от близко време. Сега се изисква едно научно изследване. Върху тия причини и последствия. Децата разсъждават много конкретно, образно, макар че сега се говори за една философия на живота. Тази философия е само за малцина. Вие имате един револвер, например, който бие само на няколко крачки, но веднага виждате резултата. Имате едно пушкало, едно оръжие, което бие на няколко километра разстояние, но не знаете какъв ще бъде резултатът. Представете си, че имате едно оръжие от месечината, което обстрелва земята. Там причината е още по-далечна. По същия начин има снаряди, които са изхвърлени от преди хиляди години, които едва сега идват да засегнат земята. Някои от тях са от наши приятели, а някои са от наши неприятели. Мнозина се запитват как могат звездите и планетите да влияят върху хората. Онези, които не разбират законите на природата, ще кажат, че тези неща са илюзии. Що е илюзията? Илюзията е криво тълкуване на един факт. В природата илюзии няма. Илюзии има само за човешкия ум, който не може да изтълкува нещата. Аз намирам, че всички причини в настояще време се дължат на три неща: стомахът произвежда едни причини; белите дробове произвеждат други причини, и мозъкът произвежда трети причини. Стомахът е свързан с известни области в природата. Наблюдавайте с каква храна човек се храни. Не трябва да знаете характера му. Достатъчно е само да знаете с каква храна се храни. Като проследите с каква храна се храни, ще знаете какъв е характерът му. Казвате: Как е възможно това? Да, проследете с каква храна се храни вълкът, или паякът, или змията и ще видите какъв е техният характер. С какво се храни овцата? С трева. Значи, храната е създала вълка, храната е създала змията, храната е създала характера на овцата и т. н. После, гледайте как диша един човек, за да знаете какъв е характерът му. После, гледайте как той приема въздуха и на кое место живее. После вижте как той мисли, какъв е неговият природен ум. Като казвам ум, разбирам само човешкия ум. Като казвам природен ум, разбирам, че всички живи същества имат природен ум. В по-голям или в по-малък размер този ум съществува в тях. Ще кажете, че нисшите животни нямат разум. Това е друг въпрос. Нисшите животни имат природен ум, с който си служат. Поставете в една градина десетина хиляди охлюви, заобиколете ги с една жица и прекарайте през нея електрически ток. След това наблюдавайте кой от охлювите, като мине един път през тази жица и се опари от тока, ще повтори ли да мине през същото место. Забелязано е, че онзи охлюв, който веднъж се е опарил, помни вече, втори път не минава. Когато хората, колкото пъти и да са се опарвали, пак искат да пипната жицата. Това не е в ущърб на човека, но то показва, че с едно опарване охлювът вече се е уплашил. Той казва: Това не е в силите ми да седя в този кръг. Човек пък, като се опари веднъж, казва: Няма да бъда като охлюва, ще вляза и ще изляза и два, и три, и пет, и десет пъти през тези условия, докато ги преодолея. Интересно е да се наблюдава как човек се храни. Някой, като седне на трапезата, бърза на две – на три да се нахрани, като че го гони някой. Като се нахрани пак отива на работа. Питам: Какво е спечелил човек, като е ял толкова бързо? Спечелил си е някаква болест. Тази несдъвкана храна ще влезе в стомаха му, а стомахът не е научен да върши тежка физическа работа. После стомахът казва: Корем ме боли, някъде съм урочасал. После, като се наяде някой, бърза да пие вода. Напие се с една–две чаши студена вода, и като последствие на това в него спира процесът на мисълта – мисълта му престава да работи. Той казва: Не зная какво ми стана. Ако се опитате да му кажете причината на неговото заболяване, той казва: Остави тази работа, това е малка работа. Да, но малките работи произвеждат най-големите бели в света. Та, ето и съвременните учени хора обясняват създаването на цялата вселена от един малък атом. На един атом му дошло на ума да се пръсне и като се пръснал, запалил всички останали атоми. Така станала една голяма анархия в света, и от тази анархия първото вещество, което било единното, се образувала вселената – то се разпръснало навсякъде. Така се създали играчки на хората, да си живеят и да се забавляват в тях. Това учените наричат светове. Учените създават по това много теории. Това дали е вярно или не, не знаем. Ние не сме били в началото на създаването на света, не сме били очевидци. Това са наши предположения, които може да са верни, а може и да не са верни. Че не са верни, виждаме по това, че тия теории се менят. Всичко в света се мени, няма нещо постоянно. Мени се и храната, мени се и дишането, менят се и възгледите – всичко се мени. На физическия свят няма нещо установено, което да не се мени. Преди хиляди години предците на сегашното човечество са били идолопоклонници, а сегашните хора вярват в Един Бог, но докато дойдат до това положение, техните възгледи постоянно са се менили. И тъй, от тези три причини са се създали три анормалности. По пътя на яденето е слязъл грехът в света. Всички недоразумения в света произтичат все от яденето. Не само на думи е това, но вземете и най-ученият човек, който е свършил четири факултета, като се върне дома си, намери, че жена му не е сготвила, както трябва, турила е или повече сол, или е прегорила яденето, той хвърля вилицата на страна, развали се цялото му настроение. Първия път, понеже обича жена си, иска да премълчи; втория път пак премълчава, трети път също, докато най-после изгуби търпението си и избухва. Тогава човек изпада в положението на един българин, който привикнал да яде прегоряло ядене. Той се оженил за една млада красива жена, която не знаяла да готви добре. Тя почти винаги прегаряла яденето, и отначало мъжът не харесвал това ядене, но понеже често се повтаряло, той привикнал да яде прегоряло ядене и започнал вече да го харесва. Затова той често си казвал: Много добре готви жена ми. Случило се, че жена му умряла. Той си казвал: Де ще намеря такава добра готвачка, като моята жена? Най-после той се оженил за втора жена, която била много скопосана, добре готвила, но мъжът ѝ винаги оставал недоволен и казвал: Първата жена знаеше много хубаво да готви. Чудила се тази жена как да го задоволи. Тя била много уредна, добра домакиня, но все не могла да задоволи вкуса на мъжа си. Така минали година, две, три, той все бил недоволен от яденето. Един ден се случило, че жена му се забравила някъде из комшиите, и като се върнала, намерила яденето прегоряло. Какво ще правя сега, казала си тя. Ще ме утрепе мъжът ми. Той досега не харесваше яденето, а сега не знам какво ще каже. Като се върнал от работа, мъжът вкусил яденето и казал: А, ето, това ядене е отлично сготвено. Така готвеше покойната. Сега едва разбрала коя е причината, че този мъж всякога оставал недоволен. Първата му жена обичала да ходи по комшиите, та често прегаряла яденето. Сега всички хора обичат да ядат прегоряло ядене. Както и да им се сготви яденето, ако не е прегоряло, те не го харесват. Щом яденето прегори, тогава са доволни. Казвате, че жената трябва да знае добре да готви. Питам: Мисията на жената е да бъде добра готвачка ли? Тя затова ли е пратена на земята? Готвенето е второстепенна работа. Ако под думата готвене разбирате готвене в широк смисъл, това е друг въпрос, но ако мислите, че жената е дошла само да готви, в тесен смисъл на думата готвене, в това няма никакъв смисъл. Питам тогава, когато първите хора бяха оставени в райската градина да живеят, кой им готвеше тогава? Ева имаше ли на разположение тенджери, лъжици, вилици, чинии? Не, всичко се готвеше по дърветата. Когато Адам огладнееше, той отиваше да си откъсне по един–два плода от дърветата. И Ева също така правеше. Ще кажете: Това е проста работа. Как готвят в съвременните култури. Ще заколят едно агне, ще накълцат месото му, ще направят кюфтета, ще ги посолят после отгоре (с) червен пипер, ще ги залеят с яйца и като ги сложат на трапезата, казват: Това е ядене. Да, но колко пъшкания се произвеждат от тези печени и пържени кюфтета. Вашият дядо и прадядо е ял от тези пържени кюфтета, вследствие на което вие сте наследили от него някаква болест, с която с години не можете да се справите. Следователно, яденето е свързано със симпатичната нервна система, с чувствата на човека. Изобщо, яденето не спада към физическия свят, но към един по-висш свят от него. Простите движения спадат към физическия свят. Яденето, обаче, спада към една по-висша култура. За да знае как да се храни, човек трябва да е от една по-висша култура. Вземете котката, която във външно отношение минава за много чиста и умна, като дойде до мишката всякаква хигиена пропада. Сутрин, като изгрее слънцето, котката излезе вън и се пече, но като види една мишка, тя всичко забрава, хвърля се върху нея и я изяжда с нечистотиите ѝ. Тази е единствената причина, поради която котката не живее дълго време. Тя не води един хармоничен, хигиеничен живот. Следователно, важен е въпросът за яденето, защото, ако не знае как да се храни, мисълта на човека не може да бъде ясна и свежа. Там, дето яденето не е правилно, никакъв успех, никаква култура не може да съществува. Яденето е основа на физическото поле. Основната причина за всички нещастия, които сега съществуват, и които за в бъдеще ще съществуват, се дължат на яденето. Разбира се, яденето е свързано с ред още процеси. Ако яденето не е правилно, то и процесът на дишането, който е много важен процес, ще бъде неправилен. Ако дишането, като важен процес, е неправилно, то и мисълта неправилно ще се развива. Храненето е свързано и с процеса на Любовта. Вие често говорите за Любовта, но трябва да знаете, че който не може правилно да се храни, той не може и да обича. Всички хора, които не се хранят, както трябва, тяхната симпатична нервна система е разстроена, вследствие на което те са нервни, сприхави, гневливи. Следователно, неврастенията не е нищо друго, освен резултат на неправилното хранене. Който иска да се излекува от своята нервност, той трябва да се научи да се храни правилно, да употребява съответна храна. Като седне да се храни, първо човек ще се спре, ще погледне храната и да види, трябва ли да яде от нея или не. Във всеки човек има едно вътрешно чувство, което му казва трябва ли да яде или не трябва. Ако това чувство му каже да яде, той може да яде. Ако му каже да не яде, не трябва да яде. Яденето е един разумен процес. Съвременните хора не разбират какво нещо е яденето. Всичко онова най-хубаво, най-красиво, което природата иска да даде на човека, тя го е турила в яденето, в праната, която той възприема. Благото на човека идва чрез храната. Това е първият живот, това е зародишът, това е семето. Ще ви приведа един пример. Гледате един голям орех дърво, и едно малко орехче-плод. Казвате: И това е орех, и това е орех. Какво отношение има между малкото орехче плод и между големия орех-дървото? Големите работи никога не могат да родят големи резултати. Големият орех може да роди само малки орехчета. Той не може да роди големи орехчета. А малкият орех може да роди големи орехи. Значи, малките работи раждат големи работи. Всичките големи орехи са излезли от малките орехчета. Значи, тази е съществената разлика между големия орех и малкото орехче: малкото орехче ражда големия орех, а големият орех ражда малки орехчета. Следователно, малките работи в света израстват, а големите – раждат. Това, което се ражда, е малко, а това, което никне, е голямо. Казват за нещо, че е поникнало. Какво може да поникне? – Дълговете на света могат да поникнат. Държави могат да поникнат. Например, американският бюджет свършва тази година с дефицит от 500 милиона долари, а колко хора има, които очакват сега на държавата. Питам: Как ще се подобри положението на тези хора? Онези, които се занимават с икономията, те разрешават въпроса така, както никога няма да се разреши. Този въпрос никога не може да се разреши икономически. В природата той е разрешен, но ние хората не сме го разрешили в своето приложение. Сега аз искам да подведа този въпрос философски. Този въпрос не може да ви интересува. Какво ще ви интересува, например, ако взема сега да ви разправям какви ще бъдете след хиляди години. Колкото пъти и да съм се опитвал на някой човек да му разправям за светлото бъдеще, той казва: Не ми говори нищо за бъдещето, но сега, сега какво ме чака. Казвам му: Здравето, което сега имаш, наследството, което сега имаш, се дължи на твоето далечно минало. Може би 30–40–50 и повече поколения преди тебе са създали тия дарби. Казвам: Това, което сега мислите, в сегашния си живот, ни най-малко няма да бъде за ваша полза. Защото всички вие имате да се борите с дълговете на миналото си. И трябва да ги изплащате. След като ги изплатите, ще видите колко ще спечелите. Дали ще спечелите или не, то е въпрос, но вашата добра мисъл ще ви даде добри резултати. Това ще го турят за другия свят. В това отношение имаме един пример с бедния Лазар. Той беше грешен човек, и сега нарочно избра това место, да седи пред вратата на богатия, дето кучетата лизаха раните му. Някога в миналото си, той е бил богат човек, който само е ял и пил, но сега гной тече от раните му. Той не беше праведен човек. – Ама Христос казал, че бил праведен. Христос казваше това за онези, които не разбират. Сиромах Лазар като отиде пред вратата на богатия, наблюдаваше го, изучаваше характера му и си казваше: Така не се живее. Ти можеш да ядеш и да пиеш сега, но един ден ще плащаш. Едно време и аз бях като тебе, ядох и пих, но сега плащам. Ето, сега кучетата ближат раните ми, но един ден и ти ще бъдеш като мене. Лазар беше щедър човек. Той казваше на кучетата: Каквото има да вземете, вземете го. Христос представи в Лазара вече поумнелия човек, който не ядеше и пиеше като богатия. Не мислете, че той взимаше останките от паниците на богатия. Не, ни най-малко. Бедният Лазар изяждаше по една красива ябълка или круша. Като постеше в правата си, като ядеше по една ябълка и по една круша най-после той се пречисти. Умре, но се пречисти. Богатият остана след него да яде и да пие, но се натовари. Казва се в Писанието, че като заминали за онзи свят, там те разменили ролите си. Сега богатият останал пред вратата на Лазара. Тогава Лазар му казваше: Аз нали ти казах, че не може само с ядене и пиене. Казва(т): Оставете тези неща, те са заблуждения. Питам: Кажете ми конкретно кои неща не са заблуждения? Това, което ражда смъртта, не е ли заблуждение? Това, което ражда страданията, не е ли заблуждение? Това, което ражда тревогите, не е ли заблуждение? Това, което ражда несретите, не е ли заблуждение? Че какво е заблуждението? Ако аз нося едно заблуждение, което поправя живота ми, благодаря на такова заблуждение. Аз бих желал да нося такова заблуждение, което ми оправи ума, сърцето, което оправя положението на жена ми, на децата ми, моето положение. Ама еди-кой си е заблуден. – Заблуден е, но му върви. Има много християни, които постоянно се молят на Бога, но Бог не им помага. Бог никога не помага на хората, които не знаят как да ядат, как да дишат, как да мислят. Не е въпросът да мислиш, тъй както е писано в някоя книга, която си прочел и после да извадиш заключението си. – Това не е никаква мисъл. – Ама тъй му било определено. Не е определено от Бога аз да страдам. Когато някой почне да живее един неестествен живот на ядене и пиене, казвам: Лоши ще бъдат последствията. Обаче, хората не искат да търсят вината в себе си. Казваме: Станало е нещо отвън. Питам: Защо хората не обичат да ядат правилно? Значи, причината за лошите последствия в живота се дължи на това, че хората не обичат да се хранят правилно, не дишат правилно и не мислят правилно. Аз съм изследвал този въпрос и в простите, и в културните хора и всички казват, само сух хляб яде ли се? Когато някой казва, че не се яде сух хляб, аз разбирам, че той иска да каже какво хлябът трябва да се намаже с малко масло и отгоре с яйца, да се опражи и така да се яде. Наистина, така без масълце, това не е живот. Маслото подразбира онзи хубавия метод на природата. При това разбиране и аз съм съгласен. Ако някой разбира под сух хляб неестествения живот в природата, и аз съм съгласен, че не трябва да се яде сух хляб. Хлябът става сух само при човешката мисъл. Представете си, че ви опичат едно хубаво агне, но не ви дават хляб. Ще го ядете ли? Ще го ядете, но както вълкът яде месото. Представете си пък, че ви омесват една прясна, хубава пита, но не я опичат. Предлагат ви тази пита. Ще ядете ли от нея? Тази пита е подобна на агнето без хляб. В природата не се позволява агнето и питата да се оставят на едно место. Защо? Защото в природата никога не се позволява две менюта на едно место. Там има само по едно меню. Всеки, който се е опитвал да смеси две менюта, той е бивал наказван. Някой си направил една чорба и е доволен от нея. Аз много пъти съм казвал, че по-лоша храна от чорбата няма. Друг пък си направил тас-кебап, или попска яхния, или паприкаш, или пържени кюфтета, и след всичко това разни сладкиши и казват: Слава Богу! Нахранихме се добре. Сега аз питам: С какво трябва да се храним? В това отношение, за праната трябва да имаме един определен възглед. Ако за живота вие имате такива възгледи, каквито сега имате, с тях светът по никой начин не може да се оправи. С тези възгледи вие можете най-много да съградите едноетажно здание, но не можете да съградите с него едно по-голямо здание от три или повече етажа, каквото природата изисква. Не е достатъчно само да се съгради това здание, но то трябва да бъде хигиенично във всяко отношение. Казвате: Е, да има де да се живее. – Не е така. Лесно е да се съгради един затвор за човека, но не е лесно да се съгради една хигиенична къща. В зданието, което човек избира за живеене, трябва да прониква светлина, трябва да прониква чист въздух, а също така и чисти мисли. Влезте в която и да е къща и ще почувствувате дали праната, с която хората се хранят, е добра или не. Също така можете да познаете какви мисли има в тази къща. Мислите са полепнали (по) стените. Ясновидците, които виждат тия неща, виждат и човешките мисли. Всяка мисъл има своя определена форма. Когато някой човек мисли много за пари, тези мисли се отпечатват върху него и всеки ясновидец ще познае, че този човек мисли само за пари. Главата на този човек е пълна само с мисли за пари. Мислите имат свои образи. Когато някой човек мисли да стане богат или учен, главата му е пълна само с такива мисли. Достатъчно е само да се погледне на него, за да се види какви мисли го занимават. Всичките болести, като неврастения и ред други, се дължат на ред неестествени образи на мисълта, които са се наслоили в човешката глава, и от които той не може да се избави. И след това ще кажат, че този човек е болен и трябва да му се даде млеко да пие. Не, така не се лекува. За да се излекува човек, всички тия неестествени образи трябва да се извадят от ума му, да се пречисти, да се филтрира той добре и тогава ще се излекува. Ще кажете, че това учение е само за простите хора. Не, то е за учените хора, защото учените живеят един много неестествен живот. Някой учен ще напише една книга и след това ще кажат: 20 тома е написал този човек. Какво ще ви ползуват тия 20 тома? Друг учен ще напише една книга за войните на Александър Велики или за Наполеоновите войни, но какво ще допринесат тези книги за човечеството? Други ще пишат някои книги за живота на египтяните, за живота на индусите, за тяхната култура. Какво ще даде това на човечеството? Окултистите, които са писали тия книги, са имали пред вид да покажат на човечеството, че тия народи на времето си са живели много добре и са имали големи постижения. Така не се говори. Това е пристрастие. Ако те са имали някаква култура, де е тя сега? Защо са пропаднали тия народи? Тази култура е била като сегашната. И ако нашата култура не се поправи, и тя ще пропадне. Самата култура носи отрови в себе си. Така, както вървят хората, ако не се поправят, те носят сами за себе си своето нещастие. Отде се раждат нещастията? Най-първо нещастията се раждат от онзи неестествен подбор на храната. В Америка има една статистика, според която всяка година се избиват около 25–30 милиона свине. В Европа също така се избиват с милиони животни, млекопитающи, като не се държи сметка за техните чувства. В Писанието е казано: „Който коли вол, е както когато човек коли“. Това показва, че Бог не съизволява в смъртта на животните. Питам: Как ще се подобри човешката култура, когато едно голямо количество от млекопитающите се избиват всяка година? Тези млекопитающи, като се убиват, създават най-неблагоприятни условия за човешката култура. И тези религиозни, християни хора, всеки ден отварят Библията и четат, че Господ е създал всичко това само за хората. Времето ги създаде. След това дойдоха растенията, които изкупват живота на животните. Животните пък изкупват живота на хората. И тогава хората казват, че било позволено да се ядат животните за благото на човечеството. Това е едно вътрешно позволение. Това е една най-неестествена храна. Човек може да си позволява много неестествени работи. Като ви говоря по този начин, аз не искам да ви направя вегетарианци. Това е неестествено. Сега аз искам вие да желаете онези принципи, които са необходими да ви направят човек. Ако искате да имате отличен ум, отличен стомах и отлични дробове, вие трябва да си избирате съответна храна. Тази храна е здравословната храна. Същевременно тя е най-евтината храна. По-евтина храна от нея няма. И по-скъпа храна от неестествената няма. Казвате: Как така? Ами черният хайвер? По-неестествена храна от черния хайвер няма. Преди всичко рибите не са създали този хайвер за вас. Рибите хвърлят своите яйца във водата за размножаване, а вие хващате тези яйца, туряте ги в каци, осолявате ги и ги продавате скъпо и прескъпо. Но рибите протестират за този хайвер. Казвате: Могат ли рибите да правят протест? – Ако вярвате, могат; ако не вярвате, не могат. Протестът на рибите седи в това, че като приемете техния хайвер в себе си, след време тази неестествена храна ще създаде известни лоши последствия за вашия организъм. И забележете, когато в живота на човека започват да се изреждат ред неуспехи, заедно с това се създават ред болести, страдания, загуби в пари, в близки и т. н. В тази фамилия започват да умират този-онзи, и ако проследят живота на цялата фамилия, на целия род, ще видят, че причината за тази смърт се дължи на неправилността на хранене. Всичките нещастия се дължат на неправилното хранене. Аз не изнасям само думи, но имам пред вид статистическите изследвания. Който не вярва в това, нека, като му дойдат някакви нещастия, да провери, да види с каква храна се е хранил и продължава да се храни. Само така ще се увери в истинността на моите думи. В това отношение природата е била много внимателна. Тя е създала преизобилно храна за всички, а също така тя е създала и съответна храна за всички условия на живота. Ако искате да развивате ума, сърцето или волята, вие ще трябва да употребите съответна храна за тях. Ако искате да станете артист, или художник, или музикант, или учен, вие трябва пак да си изберете съответна за това храна. Само чрез храната ще можете да постигнете това, което желаете. В Европа са правили ред опити в това отношение. Когато някой актьор иска да играе някаква драматична роля, той дълго време употребява по-чиста храна, за да представи добре ролята си. Или, ако иска да играе някаква любовна роля, той яде известно време агнешко месо, за да придобие по-голяма мекота в характера си. Напоследък гледах един актьор, който играеше такава роля, че трябваше да умре. Не беше чудно, че умря, но много наскоро след това възкръсна. Това е за похвала, че в десетина минути умря, а след една минута оживя. Той искаше да покаже, че умира, но може и да оживее. Това е заблуждение. Авторът е създал тази роля, да умре един от героите и след това всички казват: Голям драматург е този човек. Да, той е написал една трагедия. На разните си герои дал различни роли: на едного дал ролята да краде, на другиго: да убива, на трети – да воюва като офицер, на четвърти да умре и т. н. Това са ред роли, които актьорите изпълняват на сцената, защото така им е писано. Всеки артист изучава ролята си, така както е. Казвам: Всички вие сте все артисти. Щом сте слезли на земята, вие сте се наели да играете някаква роля. Питам ви сега: Драма ли играете или трагедия? Аз оставям комедията за децата; драмата е за тези, които се женят, а трагедията е за старите, които умират. Хубаво нещо е комедията, но децата трябва да се занимават с нея. Когато искаш да направиш нещо, за да ти олекне на душата, направи нещо комично. Когато искаш да станеш свестен човек, постави драмата, а когато животът ти се обезсмисли, постави трагедията. Старият казва: Не ми остава нищо друго, освен да умра. За него нито комедията, нито драмата разрешава живота, освен трагедията. Това, обаче, са болезнени състояния. И драмата, и трагедията, и комедията са неестествени състояния в живота. В живота няма нито комедия, нито драма, нито трагедия – животът сам по себе си е веселие. Тогава, какво има в онзи живот? В истинския живот има само възкресение. Трагедията е свързана с възкресението, а драмата е свързана с постижението на добродетелта, а комедията е свързана с добрия подбор на храната. Следователно, ако искате да се занимавате с комедия, трябва да подбирате храната си. Ако искате да станете добри, да правите реформи в живота си, занимавайте се с драмата, ако пък искате да се освободите от смъртта, трябва да изучавате трагедията, да знаете причините на трагедията. Защо умира човек? Трябва да има известни причини за това. Трагедията се е родила от Любовта. Неразбраната Любов е създала трагедията. Вземете двама момци, които са свършили университет, и ги поставете в положение да се влюбят в една мома, и вижте след това дали ще се търпят помежду си. Ако някой млад човек влезе в дома на някой женен и злоупотреби с жена му, мъжът ѝ веднага ще му тегли куршум. От какво? – От Любов. Ако някой изневери на отечеството си, веднага ще му теглят куршум. От какво? Пак от Любов. Друг избягал от жена си, отишъл при друга. – И това е от Любов. Куршумът играе роля в живота. Значи, неразбраната Любов ражда трагедията. Ами, като се разбере Любовта, какво ще има тогава? Казвате: Как ще се поправи светът? Ето какво бих препоръчал за изправяне на света. Когато някой направи едно престъпление, нека му се наложи наказанието десет години да копае лозе или градини без пари. Но през тези десет години да го хранят, да му дават храна. Защо трябва да го поставят в затвор? Друг някой, като извърши едно престъпление, да го оставят да чука камъни десет години. Трети пък нека ги поставят на работа, да градят нещо. Тъй щото всички престъпници трябва да се впрегнат на работа, за да се изправят. А тъй, като затворят престъпниците в затвора, те само седят, ядат и нищо не произвеждат. Човек трябва да бъде производителен, да работи, ако иска да се поправи. Затворите не са един метод, чрез който хората могат да се освободят от престъпниците. Може ли да се нарече освобождение това, когато едно дете намери една пълна бомба и започне да я човърка оттук-оттам? Като не знае какво нещо е бомбата, то ще си играе с нея, докато тя се пръсне и избухне. Кой е причината за това? Казвате, че детето било глупаво. Не е глупаво детето, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав от детето. И детето е глупаво, но онзи, който е направил бомбата, е по-глупав. Той не взима пред вид последствията. Той е платил по-скъпо. Той казва: Какво хората ще правят, това не ме интересува. Следователно, ако вие поставите една неестествена мисъл в мозъка си или едно неестествено желание, или чувство в сърцето си, или в симпатичната си нервна система, след време вие ще имате известни лоши последствия, лоши резултати. След време тази неестествена мисъл ще внуши в него желание, например, да се самоубие или пък друг някой да убие. Казвате: Еди-кой си човек се самоубил. Не, той сам не се е самоубил. Това убийство е резултат на самовнушението, или на внушението, което е голяма сила. Всички хора са подложени на големи изпитания и само разумните могат да се освободят от нещастията, които ги сполетяват. Но сегашните условия, при които живеем, ние виждаме, че при хилядите изпитания, при които живеем, има един Божи Промисъл, който следи и нарежда всички неща. Има нещо, което ни предупреждава, и ако слушаме това, което ни предупреждава, ние бихме се избавили от всички нещастия. Сега от това, което ви говоря, не искам да влезете в стълкновение с това, което е у вас, с вашите възгледи. Защото вашите стари възгледи не можете да ги изправите, те се дължат на далечното ни минало. Нито това, което възприемате сега, ще можете веднага да използувате, нито това, което досега сте имали, ще можете веднага да се освободите от него. Нито пък ако почнете от сега да се храните с новата храна, че веднага ще имате резултат. Някой казва: От две години насам вече съм вегетарианец. – Че ти от 400–500 години си месоядец, та какво ще направиш в тези две години? Ти трябва да живееш най-малко 400–500 години такъв живот, като вегетарианец, за да постигнеш нещо. А тъй, че си бил 20–30–50 или повече години вегетарианец, това още нищо не значи. Същото се отнася и до чувствата и мислите на човека. Човек трябва да стане вегетарианец и в своите чувства и мисли. А тъй, някой станал вегетарианец и от време на време си казва: Сгреших, дето се отказах от месото, но нали съм дал дума, ще карам. На този човек му се яде месо, но няма какво, ще носи. Не може да се нарече вегетарианец онзи, на когото месната храна не е станала още неестествена храна, да няма никакво влечение към нея. Докато човек обича месната храна, между нея и него има известна симпатия. Той трябва да излезе от този уровен на месната храна, тя съвършено вече да не го привлича. Защото във всяка месна храна се съдържат най-големите отрови. Когато колят млекопитающите, в тях се образуват известни отрови от страх, от ужас и озлобление, които отрови химиците тепърва има да изучават. Освен това, в самата храна става едно гниене. Не само в месната храна се забелязва това, но и в плодовете. По повърхността на плодовете има много нечистотии, които произвеждат гниене. Ако разгледате част от кожицата им под микроскоп, ще видите тия нечистотии. В това отношение вегетарианците са много небрежни. Те взимат ябълки или круши, измият ги отгоре-отгоре и ги оставят на страна, като чисти вече. Такива плодове са толкова чисти, колкото и месната храна. Следователно, като ядеш плодове, няма да бързаш: ще вземеш плода, ще го измиеш добре с вряла вода, после ще вземеш едно увеличително стъкло, ще видиш дали е чист и тогава само ще го ядеш. Всяка храна, която влиза в устата ви, трябва да бъде съвършено чиста. Ако си служите с увеличителни стъкла, вие ще се изплашите, няма да смеете да взимате храната си. Обаче, днес хората могат да ядат съвършено чиста храна. Как? Ако приложим електричеството за очистване на храната. Ако всяка храна я прекарат под действието на силен електрически ток, храната ще може да се пречисти много добре. И такава храна ще бъде напълно здравословна. Сега ще ви наведа на друга една мисъл. Храната на човека напълно се определя от неговите мисли и чувства. Каквито са неговите мисли и чувства, такава ще бъде и неговата храна. Следователно, вие не можете да измените храната си, ако не измените вашите мисли и чувства. Не само по форма, но съществено. Ако не измените мислите и чувствата си, вие не можете да измените и храната си. Щом не можете да измените храната си, вие не можете да измените и своя живот. Знаете ли колко пари струва вашата храна? Вие сте болен момък, но се ожените. Родят се деца, които са хилави, болни, и каквото печелите, всичко отива по лекари. Не само това, но и жената ще боледува. При това, едно дете се ражда, друго умира. И след това ще кажете, че така писал Господ. Не, така сте писали вие, с вашето неразбиране. Христос казва: „Оставете ги да растат и двете заедно“. Добрите и лошите възгледи у нас растат, никнат заедно. Старите и новите ни възгледи растат наедно, не могат да се изкоренят. С това не искам да кажа, че като отидете в другия свят ще ги измените. Не, ще оставите старите си навици, но ще дадете възможност и на новите да растат. Аз съм ви дал примери за това. Старите навици ще бъдат условия, при които човешката воля ще се развива. Лошите, старите навици, които са се образували вече в природата, тя ги оставя по единствената причина, за да могат новите да се развиват, да може волята да се засилва. Старите, лошите навици в нашите времена ще служат като метод за усилване на човешката воля, за подобрение на човешките чувства и отчасти за организиране на човешката мисъл. Ако не бяха болестите в света, ние нищо не бихме знаели за човешкия организъм. Вижте днес има хиляди учени, които изучават човешкия организъм, които изучават въпроса на храненето. Има много неща проучени, но има много неща още непроучени. Ето, и до днес още не е проучена функцията на сляпото черво, и затова, като заболее някой, лекарите го съветват да отрежат сляпото му черво. То има своя функция. Над бъбреците има една жлеза, на която физиолозите още не знаят функцията ѝ. Когато тези жлези се повредят, настава някакво болезнено състояние. Също така и в мозъка има една жлеза, която направлява човешката мисъл, дава ѝ директиви. Ако тези жлези са повредени, виждаме, че в този човек се явяват известни болезнени симптоми. Един ден, когато изучим човешкия организъм, ще знаем всяка жлеза, всеки орган, всеки нерв с какво се занимава и каква функция изпълнява. Много сложни работи има в света. А сега, вие седите и казвате: Защо светът е толкова лош? Например, има хора, които са много нервни, но тяхната нервност не е присъща на естеството им, а на малкото количество въздух, което те приемат, на слабото окисляване, което става в организъма им, вследствие на което имат доста нечиста кръв. Натрупването на повече венозна, нечиста кръв в организъма на човека се дължи на обстоятелството, че чувствата в него са взели надмощие върху неговата мисъл. Тогава мисълта в човека е разсеяна. Той седи на две места и фантазира. Той си мисли да стане богат, да живее добре и т. н. По този начин той се уморява в мечтите си. Обаче, по този път, по който вървите, нищо не се постига. Например, казват ви, че като умрете ще отидете на онзи свят. Онзи свят е един организиран свят, в него не се допуща никакво престъпление в мисълта, никакво престъпление в чувствата, никакво престъпление в постъпките. В този свят, който е добре организиран, се изисква абсолютна чистота. Всеки, който иска да говори за онзи свят, той ще се компрометира пред хората. Щом започне да го описва, той ще мине пред хората за малко луд. Светът, в който сега живеем, е подобен на онзи свят. Тъй както хората живеят на земята, така живеят и на онзи свят. Казвате: Там хората женят ли се? – Не се женят. Онзи свят е разумен свят, там съществата не живеят, като хората на земята. Как щ_о друга обстановка на нещата. Вие разглеждате живота на гъсеницата и казвате: Има ли някакво подобие между гъсеницата и пеперудата? Гъсеницата има съвсем други идеи и с друго се занимава, и храна в сравнение с живота на пеперудата. Но това е стремеж, фаза. Гъсеницата се стреми към живота на пеперудата. Като не може да създаде нещо по-велико от себе си, пеперудата снася яйца, от които се излюпват малки червейчета, които после стават гъсеници. Червейчетата на пеперудата не мязат на нея, но и тя не мяза на тях. Обаче, по-високо от пеперуда тя не може да отиде. Това показва, че еволюцията на пеперудите е спряна. Единственото същество, на което еволюцията не е спряна, това е човекът. Всички други живи същества, животни, са спрени в своята еволюция, в своя растеж, те са останали назад. Всеки човек, който се спре в своята еволюция, той остава в една незавършена форма и се върти като в един омагьосан кръг. Казвам: За да не се обърнете на такива колелета, вие непременно трябва да се храните добре. Животните нямат добра храна. Едва пеперудите и пчелите донякъде се хранят добре. Но и те водят неестествен живот. Тепърва човекът трябва да се учи. Трябва едно общество да направи този опит. До сега аз не съм намерил едно общество, което да се храни добре, както трябва. Аз съм изучавал въпроса как се хранят англичаните, американците, германците, русите и виждам, че всички се хранят по един и същ начин. Сега едва има общества, които искат да поставят този нов навик на хранене, но не знаят и те отде да започнат. Сега вече се явиха вегетарианци, които препоръчват растителната храна. Но и това е едно преходно състояние. Сега вие можете да си зададете въпроса: Какво трябва ние да правим при тези лоши условия? Условията на живота не са толкова лоши, както вие си ги предполагате. Например, ако един разумен градинар вземе една градина, която няма толкова добри условия, той ще съумее как да я натори и да изкара от нея освен разноските си, ако и храна за другите хора. Следователно, ако и ние с нашия ум, с нашето сърце и с нашата воля не можем до известна степен да преодолеем лошите условия и да превърнем неблагоприятните условия в благоприятни, де остава тогава нашата сила? Че ако в даден момент ти не можеш да се въздържиш, де седи твоята сила? Аз правя наблюдения на хората, които идват при мене, и определям храната им. Аз съм миролюбив човек, седя спокойно. По едно време дойде някой при мене, поседи малко, но изведнъж в мене се яви желание да ударя някому една плесница. – Това е, което живее в този човек. Дойде друг и у мене се яви желание да ям печена кокошка или пуйка, или гъска. – Това е желанието на онзи, който е дошъл при мене. Като поглеждам към тия хора, казвам си: Аз си имам учител. Същото нещо изпитвате и вие. Щом се породи някое лошо желание или лоша мисъл, или чувство, това се дължи на някое същество, което е минало покрай вас и е оставило своите мисли и чувства у вас. Казвам си: Този курс съм свършил вече, сега искам да бъда ученик по новото. Първо трябва да се освободите от тази лоша мисъл. Казвате си: Защо ли ми дойде тази лоша мисъл? – Едно трябва да знаете: Бог е поставил дълбоко у вас едно чувство, с което да различавате лошите мисли и чувства, да знаете кои са ваши и кои не, и да се освобождавате от тях. Не осъждай този човек. И той е приел тази лоша мисъл от друг някой. Ако река да търся отде е дошло злото, ще намеря цяла редица същества, през които е минало. И вие не търсете отде е дошло злото, не се занимавайте с това, но гледайте да се освободите от злото, от неговото влияние. – Как? Турете доброто. Аз съм привеждал примера за търпението. Един знаменит математик се занимавал цели 20 години върху един научен въпрос, като правил своите изчисления на отделни малки листчета. Той държал всякога вратата на стаята си заключена, за да не влезе някой да му направи някоя пакост. Един ден, по невнимание, той излязъл на разходка и оставил стаята си отворена. В това време слугинята влязла вътре, изчистила добре стаята, но като видяла на масата този куп от малки листчета, тя ги събрала всичките и ги хвърлила в огъня. Като се върнал професорът от разходка, слугинята го посрещнала доволна и му казала: Господарю, аз изчистих стаята ти много добре. – Ами какво направи листчетата на масата? – Всички ги събрах и ги хвърлих в огъня. – Друг път да не правиш такава работа. Така отишъл напразно 20-годишен труд. Това значи търпение. Той може да удари няколко плесници на слугинята си, че да помни. Може би някой от вас да има такова търпение. Но сега всички се оплакват от условията на живота. Други пък казват, че са още млади, трети – че са стари, четвърти се оплакват, че нямат знания и т. н. Не, единственото нещо, което може да измени човешкия живот, това е човешката мисъл, която е вложена първоначално в него. Тази мисъл е създала всички други възгледи в живота. Религиите, които имате, пак хората са ги установили. Ще кажете, че Мойсей е писал така. – Да, но Мойсей беше човек. Но доколкото учението на Мойсея е съгласно със законите на природата, то е вярно Ще кажете, че Христос е дошъл и е проповядвал. – Доколкото Христовото учение е приложено и опитано от хората, дотолкова то има смисъл. Казвате: Християнството. – В какво седи християнството? – Християнството седи в побратимяването на хората. Преди всичко хората трябва да се побратимяват. И затова Христос казва: „Един е вашият Отец. Няма много бащи на земята, Един е вашият Отец“. Казва Христос, че в света има и само един Учител. Но Той има много помощници, които работят в единство с Него. Значи, в света има само една Мъдрост, тя е Мъдростта на природата. В света има само една Любов, тя е Любовта на природата. Сега аз ви говоря на ваш език. Онези, които са религиозни, ще кажат: Само една Любов има и тя е Божията Любов. – Какво разбирате вие под Божията Любов? Тъй както ние разбираме природата, природата не е нищо друго, освен Бог, Който се проявява в нея. Ако ти не разбираш и не обичаш природата, никога няма да разбереш и да обичаш Бога. Ако не обичаш човека, когото виждаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш? Казвате: Накъде е Бог? – Навсякъде, дето хората са разумни. Там, дето хората са глупави, Бог не е. Бог е в чистия живот. Неговата мисъл, Неговата сила, Неговото присъствие е там, дето хората са разумни и живеят чист живот. Ако така Го схващате, Той е навсякъде. Той е и близо, и далеч. За Него се казва, че Той създава и светлината, и топлината. Разумният Бог е създал тъмнината, за да можете да си починете. Той е създал светлината, за да можете да работите. Той е допуснал злото, за да можете да мислите. Той е допуснал доброто, за да можете да го приложите. Сега вие казвате: Не може ли без зло? Абсолютно злото не съществува в света. Единственото зло, което съществува в света, това е човекът. Единственото добро, което съществува в света, това е пак човекът. Единствената Любов, която сега съществува, това е човекът. Единствената омраза, която сега съществува, това е пак човекът. Единствената глупост, която съществува, това е човекът. Единствената мъдрост, която сега съществува, това е пак човекът. Кажете ми сега, кое е онова, което съществува вън от човека? Ще кажете, може би, че вън от човека съществуват някакви по-низки същества. Че и те са хора. Каквито същества и да вземете – по-низки или по-високи от човека, те са все човекът. И ангел да вземете, и той е човек. И ангелът мисли, като човека. Казвате, че човек е същество, което мисли. Тогава и ангелът мисли, а и архангелът мисли, и херувимът мисли, и серафимът мисли. Това са човеци, които не се поддават на никакви слабости. Те са човеци, които знаят как да се хранят. Те са човеци, които знаят как да мислят. Те са човеци, които знаят как да дишат. По това се отличават те от хората. Тези човеци нямат клозети като хората. Като ядат, те не остават никакви излишъци в своя организъм. От тях остават някакви пари, някакъв газ, който те затварят в особени тръбици. След това те ги изпращат на земята да се филтрират, и така пречистени, те ги изпращат отново към тях. От земята, добре пречистени, те се връщат пак при тях. Тази мисъл сега не е практическа. Аз искам да ви поставя една мисъл, която да е практическа, т. е. потребна за вас. Вие искате да бъдете щастливи. Казвам: Мисълта ви е отлична. Искате да бъдете здрави. – Мисълта ви е отлична. Искате да се подигнете в света. – Мисълта ви е отлична. За да се подигнете, за да бъдете здрави, за да бъдете добри, вие трябва да дадете подтик на онази ваша мисъл, която първоначално е вложена в нашето битие. Не е въпросът какво са писали учените хора, но да дадете подтик на онази мисъл, с която вие първоначално сте родени, да знаете как трябва да се храните, как трябва да мислите и как трябва да дишате. А всички останали, спомагателни мисли отпосле ще дойдат. Вие отивате да слушате един концерт, на който ще свири някой виден виртуоз. За първи път тогава ли ще го оценявате? Вие може да не сте свършили музика, но можете да го оцените. Вие имате в себе си едно вътрешно чувство, с което оценявате нещата. И когато гледате една хубава картина, вие пак ще я оцените с онова вътрешно чувство, което имате в себе си. Вие отвън ли одобрявате тази картина? Не, вие си служите с това вътрешно чувство и казвате: Харесват ни се очите, или ушите, или носа, или устата на тази картина. Ако художникът не знае как да нарисува очите, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува устата, той не е художник. Ако художникът не знае как да нарисува ушите, или носа, той не е художник. Много художници рисуват, но още по нарисуването на ухото, познавам, че той не е художник. Достатъчно е само да тегли няколко линии, за да се познае, че той е художник. В ухото има особени гънки, които художникът трябва да знае как да нарисува. Тези гънки внасят известни течения, през тях се възприемат звуковете в природата. Следователно, процесът на слушането не е прост процес, както привидно изглежда. Напротив, слушането е много сложен процес. За да чуеш и да разбереш нещо, ти трябва да изправиш ухото си и при това, окръжаващата среда, както и хората, с които сте заобиколени, трябва да бъдат в хармония с вас. Вижте дали един човек, който пасе говедата, може да стане философ. Много овчари са станали астрономи, но философи не са станали. Човек трябва да стане овчар, за да наблюдава небето, звездите и влиянието им върху човека. Но за да стане философ, човек дълго време трябва да е бил овчар, да е наблюдавал небето, звездите и след като е напуснал овчарството, овцете, да тръгне да търси някоя загубена овца някъде. Да остави всичките си овце и за търси загубената си овца. Казвате: Много овце има. Много овце има, но трябва да намерите изгубената овца. „Оставете да растат и двете заедно“. Злото и доброто у човека растат заедно. Не се плашете от злото. Че сте нервни, това е едно благо за вас, това е един капитал. Че някой път не сте вярващи, че сте имали един критически ум – не се безпокойте. Че суеверен ли трябва да бъде човек? Някой казва, че не вярва. – Каквото и да е, добре е човек да е вярващ. – Но ще го лъжат. Не мислете, че онези, които казват, че са безверници, че наистина в нищо не вярват. Има някои работи само, в които не вярват. Ето, по отношение на мене, като ме слушат някои, имат свои възгледи. Аз намирам, че вашите възгледи са прави. Ни най-малко не искам да изменя възгледите ви. Да искам да изменя сегашните ви възгледи то е равносилно да изменя възгледите на една гъсеница. На гъсеницата само ще кажа: Ще знаеш, че след няколко деня, най-много след 40 дни, с тебе ще стане една промяна, за която трябва да се готвиш. А с каква храна да се храни, за това нищо няма да й казвам. Като стане пеперуда, тя сама ще се справи. Кой професор е учил пеперудата как да се храни? Тя сама се справя с новото си положение. Следователно, и на вас казвам: Създайте си една вяра, която от нищо да не се мени, от нищо да не се ограничава. Вие трябва да развиете в себе си такава вяра, която при всички случаи да ви остане вярна, да не се измени. Вярата трябва да бъде изпитана. Представете си, че ти си беден човек, нямаш пет пари в джоба си. Впрегни вярата си на помощ. Аз употребявам една дума, която не може да се приложи към вярата. Вярата не може да се впрегне. Правилно е да се каже: Тури вярата си в действие. Сега ще ви приведа един пример. Вървят две моми, и двете красиви. Едната е песимистична, загрижена и си казва: За мене няма кой да се погрижи. Тя е бедна. И другата е бедна, но не е песимистична. Тя върви и среща един господин. Усмихва му се, поглежда го внимателно и той веднага се спира: Госпожице, мога ли да ви бъда в нещо полезен? Аз съм на ваше разположение. Да не би да имате нужда от нещо? Изважда от джоба си пари и ѝ услужва, като казва: Моля, не считайте това за докачване, искам да ви помогна. Сега вие ще започнете да философствувате, да казвате: Възможно ли е това? Ако някога биха ви казали, че с параход ще може да се преплава океанът, не бихте повярвали. В Англия, един англичанин прокарал идеята, че с параход може да се преплава океанът, но в това време един виден математик говорил пред много голяма публика, че в своите изчисления той дохожда до мисълта, че по никой начин не може да се преплава океанът с параход. В същия ден, обаче, когато този математик доказвал със своите изчисления, че това е невъзможно, един луд американец преплавал океана. Той минавал за луд. Казвам: Все трябва да се направи някоя лудория. Хората трябва да полудеят малко. Щом този човек се е решил да изложи съдбата си на риск, той е успял. У човека трябва да се роди едно силно желание да преодолее нещо, да направи нещо. И Христос дава един пример. Няма да ви държа дълго време на тази мисъл, защото, колкото и да ви държа, вие няма да научите това изкуство. Толстой дава един хубав пример за това. При него дохожда един калугерин, на около 80 години и му казва, че бил княз. Толстой се заинтересувал как станал калугер. Той му разправя своята история. Когато бях млад, на 25 години, аз се влюбих в една красива млада мома, княгиня, за която се годих и бяхме определили скоро (сватбата, годежа). Случайно аз изпаднах в летаргически сън, който продължи повечко време, викаха лекар и той констатира смъртта. Приготвиха ме с венци, с това, с онова, готвят се да ме погребат. В това време аз всичко чувствувах, но не можах да говоря. Много се мъчих, исках да им кажа, че не съм умрял, но съм жив, обаче, не можах да продумам. До главата ми седи годеницата ми. По едно време майка ѝ дохожда при нея и ѝ казва: Поплачи малко да покажеш на хората, че си го обичала. Тя отговаря: Как ще плача, когато не го обичам. – Обичаш, не обичаш, потъркай си малко очите, пред хората поне да покажеш, че си го обичала. В това време аз силно се измъчих и взех да се моля на Бога. Господи, извади ме от това положение. Обещавам ти да посветя живота си на Тебе, да ти служа. И при това положение, той полудява, пръска се, но оживява. След това, казва той, аз отидох в манастир. Ще кажете: Дали е постигнал целта си? – Той е разрешил един важен въпрос. Той бил мъртъв, полудял и оживял. Всеки човек, който може да оживее и да излезе от гроба, той е умен човек. Той е на правия път. Сега и на вас желая да полудеете, да излезете от вашите гробища и да тръгнете във вашите прави пътища! „Благословен Господ Бог наш“. Добрата молитва. 4 неделна беседа от Учителя, държана на 21 октомври 1934 год. София, Изгрев
  23. Аудио - чете Цвета Коцева От книгата, "Този е живият хляб". Неделни беседи (1934–1935). Първо издание. Кърджали, Издателство „АСК-93“, 1998 Книгата за теглене - PDF Съдържание на томчето Тогаз се обърнах аз и видях „Тогаз се обърнах аз и видях всичките насилия, които стават под слънцето.“ Отче наш. „В Начало бе Словото“. Ще прочета четвъртата глава от Еклисиаст. „Духът Божи“. Ще взема само няколко думи от първия стих: „Тогаз се обърнах аз и видях.“ Казва Соломон, че виждал страшни работи. Когато казва човек, че вижда страшни работи, пита се тогава какъв е изходният път от тия страшни работи? Какъв е изходният път на болестта? – Здравето. – Какъв е изходният път на бедността? – Богатството. – Какъв е изходният път на невежеството? – Знанието. Какъв е изходният път на лъжата? – Истината. Така могат да се направят ред още сравнения. И тогава Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Този стих е цитиран много пъти: „Аз съм пътят, истината и животът.“ Ако този път е такъв обикновен път, както ние имаме шосета, този път всеки би го намерил. Ако Христос е такава истина, каквато хората я познават, тогава тази истина всеки би я намерил. И ако Христос е такъв живот, какъвто хората имат, тогава всеки би го намерил. Сега има два начина за говорене. Някога е опасно да говориш на хората, когато публиката е здрава. На тия здрави хора можеш да говориш по един начин. Когато публиката е от болни хора, на тия хора трябва да говориш по друг начин. На болните хора не може да се говори това, което се говори на здравите хора. Ако на болните хора говориш как живеят здравите хора, как се обличат, как ядат и пият, как ходят на театри и на концерти, после как си градят домовете, това за болните е голямо отегчение, не им допада. Болните се нуждаят от лекарства, как да се освободят от болестите си. Те ще кажат: Ние се нуждаем от здраве, да спим добре, какво ни интересува как живеят здравите хора? Ние страдаме тук в болницата, не искаме да ни се описва живота на здравите хора. Но във всички положения на живота има два метода. Ако имам един човек на когото очите са здрави, за него има един метод. – Кой е този метод? – Ще му отворя прозорците да му влезе повече светлина в стаята му или ще му кажа да излезе на видело. И по този начин, той ще разбере. Питам: Какво ще правиш с един човек на когото очите са повредени? – Този човек трябва да го хванеш за ръка и да го водиш стъпка по стъпка, да му разправяш. При това положение и този човек е вързан и ти си вързан с него. Той казва: Не ме пущай, ще загазя някъде. Ако го водиш в гората, той ще каже: Не ме оставяй сам в гората, ще се изгубя, трябва да ме водиш. Някои хора са превързани едни към други и мязат на слепите хора. Той казва: Какво ме оставяш сам в гората, не е благородно. Наистина не е благородно от страна на единия да оставя другия в гората. Но не е благородно и за слепия, да се държи за другия, да не го пуща. Той трябва да го остави малко сам, да му се отворят очите. Има хора, които не са слепи, но очите им са гурелясали, та не могат да се отворят. Очите им имат туткал и с години седи този туткал, не може да се разлепи. Като им се пръсне малко вода в очите, ще прогледнат. Много хора са слепи по единствената причина, че имат малко живот в себе си. Живот е онова, което дава онази мускулна сила в човека. Клепачите на някои хора са слаби, вследствие на което не могат да отварят очите си. Тази сила, това динамо на живота, което се развива в тях е слабо, че не могат да отварят очите си. Казва някои: Натегват ми клепачите. Сега мога да ви дам един съвет, както един професор дал (на) в странство дал на двама свои студенти. Професорът казал на един от студентите си, който следвал по естествените науки следното: Гледай да бъдеш добре с професорите си и да учиш добре предметите, които ти преподават. Ако изпълниш това, от тебе човек ще стане. Ти си даровит, но две неща се искат от тебе: Първо да бъдеш в приятелски, в добри отношения с професорите си и второ – да учиш добре предметите, които ти се преподават. Този студент се среща със своя приятел и му казва, че професорът му дал един добър съвет. Кажи ми какъв съвет ти даде? Не, докато не свърша няма да ти кажа, какъв съвет ми даде професорът. Като свърша университета, тогава само мога да ти кажа. А за сега, той ми забрани, каза ми нищо да не казвам на никого. Отива и вторият студент при професора си, и иска от него един добър съвет. Професорът дал същият съвет и на него и му казва да не казва на никого, какво му е казал. Първият студент решил в себе си да изпълни това, което професорът го съветвал, а вторият още като слушал думите, които професорът казал, казал си: Какво ще слушам аз тези дърдорковци да ми преподават? Аз си оставам на особено мнение по този въпрос. Събрали се двамата студенти и започнали да се разпитват какво им казал професорът. Единият казал, че му е забранено да каже и другият казал, че и на него било забранено да каже. Първият изпълнил всичко, което професорът му казал и в края на краищата от него излязло това, което професорът му казал, че от него може да стане нещо. Той станал такъв, какъвто професорът му казал, че може да стане. Вторият не изпълнил съвета на професора си и от него не излязло това, което професорът предсказал. Като свършил университетът, първият студент казал: Каквото предсказа професорът, стана. Вторият казал: Каквото предсказа професорът, не стана. Питам: Кой е причината за това? – Един пророк или един гадател може да предскаже много работи, но има неща, които се обуславят от ред други неща. Някои хора искат провидението да постъпи спрямо тях по един механически начин. Това значи, човек да се лиши от своята свобода. Да се предскаже на някой човек, че от него може да стане нещо, това значи, условията на този човек да са богати. Обаче, колкото и да са богати условията на един човек, той трябва да приложи нещо към своя ум, към своето сърце, към своята воля – те трябва да вземат участие в неговата работа. И ако някои хора в света сполучват и се повдигат, това показва, че те са верни на законите на провидението. Ако те не сполучат, това показва, че те са съгрешили в едно или в друго отношение. Три начина има, по които те могат да съгрешат: Човек има нещо криво или в своето подсъзнание, или в своето съзнание. Обаче, в свръхсъзнанието е изключена всякаква грешка. Значи, от тези три неща произтичат спънките на хората в живота. Та когато в нашия живот се стекат ред нещастия, трябва да ги търсим или в нашето подсъзнание, в далечното наше минало, от ред поколения, или в нашето съзнание, в нашето животинско състояние, или в нашето самосъзнание, в човешкото битие, откак човек е взел човешка форма. Значи първите две положения са изключени от вашето съзнание, остана само третото, което зависи от вашето съзнание, от вас самите. То се крие във вашето съзнание, във вашата природа. Казвам: На времето си Соломон е имал желанието си да постави една нова наука. Той искал да постави една нова наука, нещо подобно на съвременните науки. Ако той живееше в сегашния век, той щеше да бъде един голям психолог, един голям естественик. Той обобщавал фактите, но не ги поставял в една научна форма. Защо именно е било така? – Сега например, в окултните науки не се успява, защото има много събрани данни, които не могат да се обобщят. Например там един факт има много изключения. Например, във физиономията е казано, че дългият нос е признак на интелигентност, но това всякога не е вярно. После, когато долнята част на ухото е добре развито, а самото ухо е голямо, това е признак на дълъг живот, но и това всякога не е вярно. Има известни съотношения. За големите очи казват, че хората са много впечатлителни, а някои казват, че големите очи показват, че хората са родени вечер, затова и очите им са големи. Донякъде тези данни са верни. В астрологията пък се казва, че планетата Юпитер имала такова и такова влияние върху човека. После се казва, че и слънцето или Марс, или Венера, или Сатурн и те имали известно влияние върху човека. Сега как ще обобщим тези положения? Юпитер е едно физическо тяло. Как може това физическо тяло да указва влияние върху ума на човека? Казват за някой човек, че имал нещо благородно в себе си, че имал юпитерова природа. – Де е благородството на Юпитера? Или казват за някого, че е сатурнов тип, че гледал мрачно, песимистично на живота, че бил критичен, недоверчив всякога. – Защо да е недоволен Сатурн? – Той има три венеца – готви са човекът да се жени. Защо трябва да е недоволен? – Единственото нещо, което предполагам за него е, че може да се съмнява дали неговата възлюблена ще го обича или не. Той е единственият, който от хиляди години насам все венчават и все още не могат да го венчаят. Това е алегория. Те не могат да го венчаят по единствената причина, че когато трябвало да го венчаят, дошел и Юпитер и казал, че тази избраница се падала на него. И така Юпитер го катурва от трона му, защото и той искал да се жени за същата. Това са цели разкази, разговори между планетите, които ако се наведат, могат да поставят хората в големи заблуждения. Едно е вярно, че Юпитер, както и другите всички останали планети оказват известно влияние върху човека. Когато астролозите говорят за влиянието на планетите, те са имали пред вид онова първоначално състояние, когато всички планети са били в един пояс. Тогава всеки пояс се е управлявал от едно разумно същество. И каквото влияние са оказвали тези пояси, тези планети на хората, те днес едва ги разбират. Та едно време, когато тези планети са били заедно в такива пояси, тогава те са повлияли на хората, а не сега. А те сега ги разбират, когато вече планетите са разделени. Днес те имат съвсем друго предназначение. Един астролог днес по никой начин не може да предскаже какво е влиянието на планетите върху човека. Някои неща са верни, а някои не са верни. Например, някои астролози могат да предскажат някои събития, които ще се случат в скоро време, но те не могат да предскажат далечните събития. Например, сега са предсказани много работи и трябва да се следи дали ще се сбъднат тия неща. За една година някои неща могат да се сбъднат, но някои няма да се сбъднат. Има причини защо дадени предсказания няма да се сбъднат. Има неща, които липсват на предсказанията. Някои предсказания не са направени както трябва. Има неща в природата, които са точно определени. Например, в окултната наука има известни максими, които не търпят абсолютно никаква критика. Например на челото на човека има известни максими, които са особено важни, но тези максими представят съкровена тайна, който не е позволено да се изнасят. Щом човек има тези максими на челото си, той непременно ще върви добре. Също така той има известни максими на устата си, на очите си, на ушите си, на веждите си, но не е позволено да се изнасят тези максими. Който знае тези максими точно както са, той може по тях да предскаже нещо точно. Тези максими не могат да се кажат на хората. Те днес мерят челата и казват, че някое чело е високо пет, шест, седем или повече сантиметра, но все-таки ние виждаме, че и с високи, и с ниски чела, хората пак вършат престъпления. Защо? – Максимите ги няма на това лице. Тези максими ги има само тогава, когато между всичките части на човешкото лице има едно математическо съотношение. Ако челото и носът, и очите, и ушите, и устата са максимални, ще има едно пълно равновесие, но ако има едно изключение от това равенство, тогава тази хармония се нарушава. Това равенство, което съществува също се нарушава. И при това положение никакви предсказания няма да се сбъднат. Другояче казано: Човек може да живее в един физически неорганизиран свят, или в един организиран свят, или в един разумен свят и от това в какъв свят живее, ще зависи и неговият успех и сполука в живота. При това положение сполуките ще бъдат различни. В неорганизирания свят, сполуките ще бъдат много малко, в организираният свят – повечко, а в разумния свят, постиженията ще бъдат най-много, почти до максималните. Какво може да се постигне в един неорганизиран свят? – Представете си, че вие сте един поет и пишете своите стихове на брега на морето. Но след половин час идват вълните и заличават всичко, което сте написали. Какво ще остане от вашата поезия? Всичко това ще бъде пометено. Даже и да поставят една статуя на брега и тя ще бъде катурната. На брега нищо не може да остане. Това е един променлив свят. На какво може човек да уповава? Вие отивате на бойното поле и минавате за много смел човек. Казват: Този човек е голям юнак. – Какво струва вашето юначество пред съвременната артилерия и картечници? Ще се скриеш в една дупка от сто метра и от там ще слушаш тънтежа, ще гледаш навън през една малка дупчица като през мазга л. Казвате: Трябва да има човек вяра! – Ако имаш вяра и излезеш през това време навън, какво ще стане с тебе? Според мене ако човек има вяра, той преди всичко няма да отиде на бойното поле. Под думата вярващи, ние разбираме най-разумните хора. Вярата не е достояние на обикновените хора. Вярата е достояние на най-разумните хора, на най-силните хора. Само те могат да имат вяра. Вярата, веруюто се отнасят до талантливите хора, а суеверието – до обикновените хора. Така седи самата истина. Някои казват, че имат голяма вяра. Христос казва, че който има вяра, ще мести гори и планини. Вярата не е обоснована само на това – да се вярва, но тя е обоснована на знание. Истинската вяра носи след себе си знание. Вярващият знае нещата. В какво вярва човек? – Той вярва в онзи велик закон, вярва в своето съзнание, вярва в своите възможности. Аз съм един хирург. До сега не съм правил операция, но казвам: Аз вярвам в моята хирургия и операцията, която ще направя, ще излезе сто на сто сполучлива, няма да има нито едно изключение. Защо? – Защото като отивам да правя операция, аз не съм раздразнен, тих и спокоен съм, концентриран съм и тегля ножа спокойно, гладко. Режа само това, което трябва да се реже и нищо здраво не докосвам. След това зашивам и работите излизат сполучливи. Зная работите, зная как да направя известни хирургически операции. Така трябва да бъдете във всички области. Като дойдете до религиозния живот, и там ще срещнете много религиозни хора, които минават само за религиозни. За да бъде религиозен, човек трябва да бъде гениален. Ако всички хора можеха да бъдат религиозни, най-първо животните трябваше да бъдат най-религиозни. Защо? – Казват, че страхът е произвел религиите. Ако е така, тогава по-страхливо животно от заека няма. Тогава заекът трябва да бъде най-религиозен. Та като казват хората, че страхът е развил религиите, съгласен съм с това, но в такъв случай, заекът трябваше да е най-религиозен, защото е най-страхливото същество. Също така много религиозно същество ще бъде и жабата, защото тя даже е най-страхливото животно, тя е по-страхлива и от заека. Един ден заекът отивал да се дави. Като наближил до езерото, всички жаби, които били на брега, от страх са нахвърлили във водата. Тогава заекът си казал: Значи, има и по-страхливи същества от мене. И така той се насърчил. Не, страхът не е качество на религиозните хора. Той е състояние на падане, когато хората са съгрешили и са напуснали законите на природата. Страхът се е явил с греха. Когато човек е нарушил известни закони, страхът се е явил, като естествено последствие на това нарушение. Човек е започнал да се плаши от последствията на греха. Следователно, в сегашният си живот, ние трябва да заменим страха с нещо. – С какво? – Казано е, че страхът е начало на мъдростта. Значи, страхът е начало, встъпление на мъдростта. Но като влезеш в мъдростта, ти трябва да оставиш страха отвън, пред вратата. Ти можеш да носиш страха със себе си до вратата на мъдростта, но щом дойдеш до тази врата, трябва да оставиш страха отвън. Като влезеш при баща си, трябва ли да се страхуваш? Това, от което може да се страхуваш, то може да бъде една мечка, или една кобра, или една боа. Можеш ли да се опасяваш от прегръдките на баща си? – Това, от което се опасяваш, това са прегръдките на една кобра, или на една змия. – Защо? – Защото змията има друг интерес. Като те прегърне, тя повече няма да те пусне. Всеки, който те прегърне и те пусне, той е разумен човек. Всеки, който те прегърне и не те пусне, той не е разумен човек и той мисли само за себе си. Сега аз искам да хвърля една малка светлинка върху вашия път. Вие можете да направите едно възражение. Но представете си, че пътувате през една тъмна нощ, и ако аз не ви хвърля малко светлинка, вие ще се сблъскате с едно много голямо препятствие. Следователно, в този път има едно опасно място, пред което трябва да ви се хвърли малко светлинка. Като минете това препятствие, тази светлина не ви е потребна вече. Моята светлина ви беше потребна само за това опасно място. Да кажем, че вие се храните. – Защо се храните? Тази храна, която приемате ви е нужна, само за да задоволи една ваша нужда на организъма ви. Ако не задоволите тази нужда, няма да имате сили в този път, в който вървите. Без тази храна, вие не можете да извървите пътя – краката ви ще се прекъснат и ще се яви обезсърчение и неразположение. А тъй като си хапнете, ще се усетите бодри духом. В дадения случай яденето е едно ободряване, за да извървите пътя. Соломон, като се занимавал с окултните науки, в старо време, като цар, той искал по този начин да разкрие някои тайни. Като цар, той видял всичкото насилие, което ставало под слънцето. Питам: Защо, след като е видял всичкото насилие, като цар, не тури в своята държава нови някакви закони да покаже на хората как трябва да се живее. Той правеше експерименти, но не можа да дойде до един извод, да извади такива закони, такова правило, с което да покаже на хората как трябва да се постъпва. Сега аз изваждам следното правило: Между две положителни тела с положително електричество, непременно трябва да се тури едно тяло с отрицателно електричество. Ако това третото тяло не влезе между първите две тела, непременно ще се образува едно сблъскване, цяла катастрофа ще стане, или един взрив – какво ли няма да стане? Две положителни сили винаги раждат злото в света. И две отрицателни сили също раждат злото в света. Обаче една положителна и една отрицателна сила винаги раждат доброто в света, т.е. не го раждат, но дават възможност да се прояви. Следователно, на физическия свят имаме две възможности за злото и една възможност за доброто. Сега няма какво да ви убеждавам в това, но се правят ред опити. В това отношение се правят ред опити. Представете си, че в една гимназия дето има осем класа, един от тия класове, а именно четвъртият клас, учениците там са много непослушни, самостоятелни, не слушат учителите си, никого не искат да знаят. Учителите им се виждат в чудо, не знаят какво да правят с тях. Причината за това е, че всички ученици в този клас са станали положителни. Ако учителите им вземат тяхното положение, нищо няма да излезе. Ако аз съм на мястото на учителя им, ето какво ще направя. Ако учениците от този клас са 20 на брой, ще ги разделя на две паралелки, от по десет ученика, като между всеки ученик поставя по една ученичка: Едно момче и едно момиче ще ги наредя, но сам ще си избера момичетата. И така ще имам две паралелки от по десет момчета и десет момичета. По този начин ще имам два отлични класа и работата ще върви отлично. В дадения случай жената е проводник на отрицателни сили. Ще уподобя тези сили на думата благодат, която се употребява в евангелието. Думата благодат, която се употребява в евангелието, не е нищо друго, освен тези отрицателни сили в природата. Благодатта, благородството спадат към женския елемент. Ти не можеш да даваш, да бъдеш щедър, ако нямаш характера на една жена. Ти не можеш да имаш отлично сърце, ако не носиш естеството на една жена. Ти не можеш да имаш отличен ум, ако не носиш естеството на един мъж. Защо е така, аз оставям тези работи настрана. Който от вас иска да знае нещо повече по този въпрос, той може да чете съчиненията на разни автори. Има много писано по тези въпроси. Хиляди учени хора са писали по тези въпроси. Може да ви вземе много време да ги четете, но все ще извадите някои изводи, за създаването на съвременното общество. Сега има ред противоречия, които са основани на ред криви постановки. Има нещо криво в основите на съвременния обществен строй, който природата иска да го изглади. Ние сме вмъкнали в порядъка, в законите на природата някои наши възгледи, които сега произвеждат един дисонанс, едно страдание. Първият дисонанс се дължи на непослушанието на отрицателния принцип. В райската градина влязла една положителна сила, един положителен елемент – змията и веднага казала на жената: Защо не ядете от това дърво? – Забранено ни е, казала жената. – Не, ако ядете, всичко от вас ще стане и знание ще придобиете. Жената била възприемчива, отрицателна и веднага се съгласила. Още повече като ѝ казала змията, че не са разбрали думите на Бога. Като ядат от това дърво, очите им ще се отворят, и ще прогледат, ще разберат смисъла на живота. И жената със своето лековерие яде от забранения плод и после каза и на мъжа си: Слушай, ние и двамата сме били в заблуждение, ние не сме разбирали този въпрос както трябва. Мене ми каза един професор, един адепт, че те не сме разбрали Бога. И Адам понеже жена му яла, и той яде от забранения плод. Но след като ядоха и в двамата, се роди едно ново чувство, отвориха им се веднага очите и първото нещо, което първо видяха, видяха, че са голи, че са невежи, че са простаци, че са животни. Те изгубиха своята вътрешна светлина, усетиха своята слабост и в тях настана един вътрешен смут. Представете си, че до вчера сте вярвали в Бога, но възприемате нови възгледи и започвате да не вярвате повече в Бога. В който ден се усъмните в Бога и се откажете от него, в ума ви веднага настава една суматоха. Ти казваш, че няма Господ, но Той ти зашие една плесница и се търколиш на земята. Казваш пак, че няма Господ, Той ти зашие още една плесница и пак се търколиш на земята. Така лежиш ден, два, краката ти отслабнат и започваш да викаш, да се молиш, обръщаш се към Господа. Щом се обърнеш към Господа, всичко се премахва и ти се чувствуваш здрав, бодър. Ти трябва да вярваш, защото със своето отричане, ти не можеш да премахнеш реалността, върху която почива цялото битие. Със своето невярване, ти не можеш да премахнеш това, което съществува. Или със своята вяра, ти не можеш да създадеш това, което не съществува. Тези неща, които съществуват, аз ги твърдя, а които ги няма, не ги отричам. Казвам: Това е така, аз го зная! Нещата, които се доказват, те спадат към друга категория вече. Обърнал се Соломон и видял всичките насилия и страдания, които стават под слънцето, и нямало кой да ги утеши, нямало кой да ги спаси. Обаче въпросът останал в ума на Соломона неразрешен. Така казва Соломон: Няма кой да те утешава, няма кой да те спаси. И най-после като няма кой да те спасява и като няма кой да те утешава, тогава поне яж и пий. Като няма утешител, като няма спасител, поне ще ядеш и ще си пийнеш. И тогава каквото ще да става. Досега всички носят тези правила на Соломона и според тях живеят. Обаче Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде и който вярва в мене, ще оживее“. Питат: Кога ще стане това? – Още днес може да стане. Като повярваш, още днес можеш да оживееш. Сега някои очакват да дойде Христос, че да възкръснат. Бъдещето възкресение е за децата, настоящото възкресение е за мъдреците, а миналото възкресение е за старите хора. Като говоря по този начин, ако ме слушат някои религиозни, ще се намерят в чудо Добре, отивам при един бакалин да купя ориз. Питам го: Хубав, чист ли е оризът ти? – Да, много е чист, първокласен е. Вземам ориза и виждам, че има много камъчета. Казвам: Този ориз не е първокачествен, не е чист. И тогава преброявам колко зрънца има в един килограм. Намирам, че в един килограм ориз има 12 хиляди зрънца. Започвам да го чистя и намирам, че 1 200 камъчета се намират в един килограм ориз. Питам: Чист ли е този ориз? – Ни най-малко не е чист. Разбирам да има едно или десетина, най-много камъчета, в едно кило ориз, но да има 1 200 камъчета, това не е вече чист ориз. Питам: Колко такива възгледи има в нашите схващания за живота като тия камъчета?Чисто ли е това, което знаете за живота? Например, вие казвате, че е чисто вашето разбиране за обичта, и казвате, че трябва да се обичате. Най-първо какво вие разбирате под думата обич? – Да обичаш един човек, това значи да му дадеш най-хубавата храна да яде, да му дадеш най-чистата вода да пие, да му дадеш най-чистия въздух да диша, да му дадеш най-хубавите книги да чете и най-после да го туриш на най-хубавото място. Най-хубавото място, това значи да го поставиш в една хубава градина плодна да работи и всеки месец да му пишеш по едно хубаво писмо. Значи 12 писма да му пишеш през годината. С тези писма да го питаш, как е градината, какви плодове дава и т. н. Това разбирам аз под думата обич или любов. Така е направена и самата природа. Сега има известни положения в света, при които често хората изпадат в състояния на млекопитающите. Съвременните хора не са напълно свободни. Те се намират в една голяма зависимост. Тяхната свобода е външна свобода. Като извоюват своята външна свобода, те виждат, че има нещо вътре в тях, което ги заробва. Вие трябва да се освободите, но как трябва да се освободите? Вземете например, какво е правото на овцата. Какви права има една майка овца? Всяка година нейните деца могат да се продават. Изобщо нито нейният живот, нито този на мъжа ѝ, нито този на децата ѝ е сигурен. Ти имаш една овца, но ни най малко не мислиш за нейната свобода, нито за свободата на своите окръжаващи. Да оставим това, но ти имаш слуга в дома си и ни най-малко не мислиш за свободата на слугата си. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците проявяват една добра черта – те се отнасят добре със слугите си. Там слугата започва работата си сутрин от 8–12 часа и след обед от 2–6 часа. В останалото време през деня, те са свободни. Ако пак се случи, че някой слуга работи вън от това определено време, тогава му се плаща извънредно за тези работни часове. Обаче в България не е определено колко време трябва да работи слугата. Той е зает от сутрин до вечер и това се дължи на културата, която имаме. Питам тогава: Как ще се образуват вътрешните отношения между хората? Най-първо като се вгледате в нашия живот ще видите, че отношенията между господари и слуги не са уредени. Отношенията между мъжете и жените не са уредени. Има известни икономически условия, които са влезли в живота и са попречили на правилните отношения между хората. Понякога синовете и дъщерите нямат нужното уважение към баща си по единствената причина, че той е сиромах и няма нужните средства да ги поддържа да следват в странство. Вследствие на това, те не са разположени към баща си. Обаче, ако бащата е добре материално, донякъде синовете и дъщерите са разположени към него. Също така и отношенията между мъжете и жените не са уредени. Днес донякъде и мъжете, и жените са по-съзнателни, но все още вътрешните им отношения не са уредени. Например, днес жената няма още това дълбоко вътрешно отношение и уважение към мъжа. Отвън тя само глади и маже. Нямам нищо против това, но и то не е лошо, но казвам: Това не е снова върху която може да се гради. На тази основа нищо не може да се гради. Като влезе мъжът в дома си, жената отвън е мека, глади, но той чувствува, че дълбоко някъде вее една студенина от жената към него. И тогава мъжът казва на жена си: Кораво сърце е това, не се живее с нея. Също така и мъжът понякога говори мекичко, любезничко, но жената чувствува, че от него вее студенина. И най-после като не могат да намерят това, което търсят казват: Такъв е животът, така ще се живее. И най-после се е създала поговорката за жената – Жена ли е, тя е змия, но гледай поне да не е отровна. Това не е философия. Ако жената наистина е змия защо трябва да се жениш за нея? Който мисли така, той трябва да знае, че тази жена-змия, ще роди деца, които ще мязат на нея – змийчета ще бъдат. Значи онова, което мислите, то става. Сега трябва да дойдат нови писатели, които трябва да освободят мислите на хората от ред заблуждения, на миналото. Прави са хората, но те трябва да знаят, че в съзнанието им има ред неща, които са стари и трябва да се извадят навън, да се заместят с нови, да се превъзмогнат. Това е геройството на човека – да се освободи от старото. Като се казва на човека, че трябва да търпи, мнозина мислят, че търпението е слабост. Но и Христос говори за търпението. Питам: Кой е по-юнак, който търпи или който не търпи? Един лекар, мой познат ми разправяше една своя опитност. Дойде, каза той, при мене един българин и ми разправи от какво страда. Казвам му, че трябва да се направи операция. – Добре. – Да, но затова трябва да се направи упойка. – Не, без упойка. – Как може без упойка? Операцията е сериозна. – Няма нищо, аз съм българин, ще търпя. Ти само ще вземеш ножа и ще го прекараш спокойно, ще си направиш операцията, а за мене не мисли. Как така, ти ще мръднеш, не ме туряй в беля. Не, давам ти честна дума, че няма да мръдна никак. И наистина, аз започнах операцията, но чудо като гледам този човек седи спокоен, гледа какво правя, но не се мръдна седи като мумия. Като свърших операцията, той ме попита: Господин докторе, свърши ли са? – Свърши се. Казвам: Това е един светски човек. Колко вярващи ще се намерят, които биха издържали в ръцете на един такъв доктор хирург? Аз зная още един такъв пример, за една наша сестра, която е прекарала една доста сериозна операция без упойка, само че тя през всичкото време на операцията е чела, колкото молитви е знаела. А за този българин, не се знае дали е чел някакви молитви. Той е човек със съзнание. Като се свършила операцията, той казал на доктора: Господин докторе, свършихте ли операцията? Той казал: Господин докторе, трябва да знаете, че аз съм българин, като кажа нещо и го правя. Такива трябва да бъдат всички българи. Сега, аз ви говоря какъв трябва да бъде българинът, но разбира се, когато попадне в ръцете на умния, на опитния хирург. Докторът реже, а вие трябва да имате онова олимпийско спокойствие и като свърши лекарят, да кажете: Свърши ли вече? Ако вие нямате това олимпийско спокойствие, какво ще правите с противоречията на които ще се натъкнете? При сегашните условия, ние се намираме в един сбор от минали последствия. Сега ние сме в края на една епоха, в която има много противоречия. Единственото нещо, което може да ни помогне, то е нашето търпение, то е нашата разумност, то е нашата вяра, то е нашата надежда, то е нашата любов! И затова трябва да дойдат сили, които да ни подкрепят. Този българин имаше нещо, на което уповаваше. Щом така е търпелив, аз го наричам – хас българин! Казва се, че Бог е дълготърпелив. И той е показал дълготърпение – Той имал качеството на Бога, търпял. Той си казал: Това трябва да мине през главата ми, аз трябва да опитам тези страдания. Толкова хора страдат, и аз мога да страдам. Ти прекарай ножа си, а аз ще ти докажа, че има един българин, който може да търпи. Ти прави своята операция, а аз няма нито да се мръдна, нито да ритна, нито да кажа ох! Без упойка ще понеса всичко. И тъй лежи той с едно олимпийско спокойствие и всичко гледа Това е един отличен пример, достоен за подражание. И когато дойде и на всеки едного това положение, и провидението ви тури на операционната, трябва ли да ритате, да викате? – Не, вие трябва да търпите като този българин, с онова олимпийско спокойствие. Вие трябва да търпите, да мине ножа отгоре ви, за да извади нечистото, от вашия организъм. Като се свърши операцията и докторът зашие раната, вие ще кажете: Благодаря ти, господин докторе, много внимателно пипаш! Пък и лекарят ще си каже: И аз научих един добър урок! Ако трябваше да се направи тази операция на мене, надали бих издържал като този българин. След това, този българин пак ще се обърне към лекаря с думите: Благодаря ви, господин докторе, че ви направих малко труд, ще ме извините. Благодаря ви за услугата. Питам: Колцина днес са благодарни на природата за операциите, които тя им прави? Ако се направи една статистика, не зная колко хора ще се намерят да благодарят както трябва. Аз не съм правил такава статистика, но виждам, че благодарността към услугите, които природата прави на хората е извънредно слаба. Дето, когото срещнеш днес, все ще ти каже, че животът не отива на добър край или че светът не е направен добре. Навсякъде все оплаквания ще срещнете. Това не е една статистика, но това са наши възгледи. Ние вървим по един научен път. Аз не отричам нещата, но казвам, че в живота има противоречия, с които трябва разумно да се справим. Противоречията не са само отвън, външните противоречия са само условия, но има противоречия, които са вътре в живота. Всеки човек има свои големи противоречия, при които никой не може да му помогне. Вътрешните противоречия в живота са най-страшните. Например, представете си какво е положението на една душа, високо организирана, която се чувствува съвършено усамотена, никой не се намира около нея. Знаете ли колко е тежко това положение? Представете си, че сте в един хотел, оставен сам и хотелът гори цял в пламъци, а вие не можете да излезете. Какво ще бъде вашето положение? Такъв пример имаме, случвало се е това в Америка. В един голям хотел избухнал пожар. Когато целият хотел бил обхванат от пламъци, един от пожарникарите останал сам в хотела, и нямало от де да бяга. По едно време дошло му на ума да се спусне по кабелите, които били отстрани на хотела. Той се хванал за двата кабела, но увиснал на тях на височина 70–80 метра от земята. Така седял той известно време. Всички хора го гледали отдолу и не знаели как да му помогнат. Стохилядна публика го гледала отдолу. Най-после един пожарникар намислил да се качи със своята стълба до известна височина и оттам да свържат кабела с въже и така да се спусне другарят му. Веднага като слязъл на земята се събрали около него репортери да го питат какво е било положението му, като висял на кабела. Той казал: Господа, като се направи втори опит, тогава вие вземете това място да разберете точно какво е било моето положение. Иначе то не може да се опише. Това е едно безизходно положение, особено което не се описва. Трябва да ви поставят на същото положение, за да го разберете. Има неща в света, които наричам реални и които не произтичат от волята на човека, нито от неговата фантазия. Реалното е туй, което всички разбират. Има нещо разумно в света, в което всички живеем. Това разумното ни обгръща. Има една разумност в света, която постоянно ти шепне. Има нещо разумно, което обгръща всеки човек. И ако вие се вслушате в него, че видите, че това разумното ви говори при най-лошите условия на живота. При каквото лошо положение да се намираш, това разумното ти говори: Не се бой, тази работа ще се оправи! И ако слушаш този разумен глас, ти ще излезеш от лошото положение. Съвременните хора са обезсмислили това вътрешно говорене. В каквото и безизходно положение да се намираш, това разумното начало в тебе, ще ти покаже един път, за излизане, но трябва да намериш този път. Ще го намериш само ако слушаш разумния глас в себе си. Ако го слушаш, ти винаги ще излезеш на правия път. Казвам: Противоречията, които Соломон е видял, в тях имало едно голямо развитие. Христос казва: „Не мислете, че в многото си говорене ще бъдете послушани. Отец ваш знае от какво имате нужда“. Вашият баща на небето знае, от какво имате нужда. Вярвайте в него и от това, от което имате нужда Той ще ви помогне. И после казва: „Космите на главата ви са преброени. Знайте, че нито един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия“. Следователно, ако един косъм от главата ви няма да падне без Волята Божия, какво има да се съмнявате? Щом се съмнявате, това показва, че друга е вашата воля. С това не искам да ви упреквам, но казвам: Колко много сте се отдалечили от тази вътрешна връзка! Колко много се е увеличило у вас съмнението. Казвате: Господ с нас ли ще се занимава? Това показва, че имате особено мнение. – С тебе ли ще се занимава? – Щом ти си дошел в една крайна нужда, в която никой не може да ти помогне, разбира се, че Бог е пръв, Който ще ти помогне. Ти се намираш в едно голямо противоречие, от което никой не може да те извади, никой не може да ти помогне. Бог казва: „Аз съм пръв и последен!“ Следователно, когато се раждаш, ти ще срещнеш господа. Когато се раждаш, Бог е първият, Който ще те срещне, ще те даде на майка ти и ще каже: „Отгледай това дете и колкото ти струва, аз ще платя за него“. Като умираш Господ казва: Погребете го и каквото струва, аз пак ще платя за него. Тъй щото и при влизането в живота, Бог те посреща и при излизането от живота, Той пак те посреща. Казвате: Докажете ни това! – Аз бих желал друг някой да ви го докаже. Тези неща, които виждам, които зная, са толкова ясни за мене, че няма нужда да ги доказвам. Аз не искам никакви доказателства за светлината. Аз не искам никакви доказателства за това, че имам ум, или че имам сърце, или че имам воля, или че имам живот. Що се отнася до други работи, аз съм готов да слушам. Ако някой ми говори нещо за развитието на моя ум, или за облагородяването на моето сърце, или за постепенното усилване на моята воля, аз съм готов да слушам. Казвам: Вярата сега е потребна в новия живот. Вяра е потребна на хората сега, за да дойдат в света и да използуват бъдещите условия. Не е въпросът да създават. Ние хората в света нищо не създаваме, но трябва само да градим. Под създаване, съвременните хора разбират условията, които ни са дадени. И тези условия трябва да се използуват добре. Сега като срещна един лекар, , ето какъв трябва да бъде той. Като ми даде едно лекарство, аз ще го питам: Това лекарство, което ми даваш, уверен ли си в него 99 на сто? – Уверен съм! Или той трябва да каже: Аз съм уверен в това лекарство 75 на сто, или 50 на сто, или 25, или 10 на сто. Всеки лекар трябва да има една определена статистика, да знае всяко лекарство, колко на сто може да лекува. Има някои лекарства, които не действуват върху известни темпераменти, не могат да ги лекуват. Да допуснем, че някои дохожда при някой банкер и му казва: Господине, искам да ми дадеш пари назаем, но с условие да ми дадеш най-ниска лихва. Той се обръща към банкера като към един благороден човек. Тогава банкеринът му казва: Добре, ще ти дам с пет на сто, но с условие да си платиш точно на време. Сега доволен ли си? – Вижда ми се малко висока цената. Не може ли по-малко от пет на сто? – Хайде тогава с четири на сто, но и от тебе искам и ти да изпълниш задължението си точно на време, да бъдеш честен. Това значи отношения! Казвам: Трябва да се образуват между хората отношения на издържане в дадената дума. Всеки трябва да държи на думата си. Всяка дума има значение за даден период. Например, когато някои хора се женят, те казват, че ще си бъдат верни до гроба. Значи, след гроба няма да бъдат вече верни. Тя или той казват, че ще си бъдат верни до гроба. – Аз пък не искам хора, които ще ми бъдат верни само до гроба. Че до гроба всички хора са верни – това не е нещо особено. Други пък казват: Аз ще ти бъда верен, но при известни условия. – Това е човешка страна. Аз пък казвам, че верността трябва да представя една характерна черта в човека. Спрямо себе си човек трябва да бъде верен – нищо повече! Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъда верен спрямо онези принципи, които аз разбирам, а не както той разбира. Той ще постъпи така, както разбира нещата, аз пък ще постъпя, както аз разбирам. Ние съвременните хора се месим там дето не трябва. Мнозина религиозни хора се месят там дето не трябва. Те се месят в съвременния строй и казват, че министрите не постъпвали добре. Та вие не знаете защо и как трябва да постъпят. Когато един министър не постъпва така, както трябва, както мисли, това показва, че той не е силен човек. Той например е дал на място една заповед, но има стотици и хиляди подведомствени, които не са изпълнили заповедта му както трябва. Той не е виновен за това. Преди всичко един министър не може да види всички онези неуспехи, които се явяват в последствие. Той не е ясновидец да може да види и да предвиди всичко. Казвате, че министрите не управлявали добре. За да могат министрите да управляват добре, преди всичко цялото общество трябва да се превъзпита. Като започнете от най-малките – децата и стигнете до най-големите: всички учители, съдии, чиновници, всички трябва да се превъзпитат, за да имат едно общо съзнание, едно общо схващане. Във всички трябва да има добра воля, за да могат работите да вървят добре. Ето един пример от обществено съзнание. Ако отидете в Америка, ще видите, че американците, като минават покрай някои градини, дето са нападали плодове, никога няма да се наведат да събират плодовете. Ако сте някъде в Ориента, ще видите, че ориенталците току се навеждат да събират накапалите плодове. Казват: Да не гние поне! Не само това, но те късат даже и от плодовете на дърветата, направо си късат плодове. Това е характер на американците, те не са родени така, но са се превъзпитали от ред поколения. Там всеки има преизобилно всичко, но главното е, че това е тяхна характерна черта. Там рядко ще срещнете човек, който взема от чуждите плодове. Сега българинът трябва да развива вярата си, той има вярвания, вярата в него е слабо развита. Ако дадете на българина пари на заем да му услужите, той веднага ще ви има доверие, но ако му откажете, той веднага се разколебава, губи доверието си към вас. Това не е вяра. Той не трябва да се съмнява. Той никога не трябва да очаква от мене или от когото и да е повече от това, което мога да направя заради него. Казва Соломон: „Обърнах се и видях всички нещастия и насилия под слънцето“. Той обаче не е могъл да даде някаква рецепта против тези нещастия, но казва: „Така е направил Господ“! Но другите пророци след Соломона казваха: Не е така! Те коригираха Соломона и казваха: Бог не съизволява в смъртта на грешника. Но когато дойде Христос, Той каза: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете“. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани, но Той се обръща към онези, които имат вяра, които имат доверие към Бога, и които е изпратил на земята. За нас е привилегия, че сме изпратени на земята, че ни е възложена някаква работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас, не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо, но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. Който е излязъл от сегашното състояние, той ще знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: Има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми и това, което за вас се вижда далече, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използуват. Но това е въпрос на съзнанието. Една малка постъпка може да поправи вашето положение. Ще ви приведа един пример. Един богат търговец в Ню Йорк писал във вестниците, че търси един честен касиер. Веднага се явили при него около 10–20 души с разни препоръки, но никой от тях не хванал око на търговеца. Най-после иде един млад, спретнат момък, но преди да пристъпи към търговеца, той видял на земята една малка книжка, навел се, дигнал я и продължил до търговеца. Господине, четох във вестниците, че търсите един честен касиер. Аз идвам при вас, но нямам от никого препоръка. – Да, но вие имате една от най-добрите препоръки. Това навеждане на земята да вдигнете книжката е най-добрата ви препоръка. Това показва, че вие сте на място като касиер. Казвам: Едно ваше разумно навеждане на земята, ще бъде вашата най-добра препоръка. Или една постъпка направена на време, както трябва ще бъде вашата най-добра препоръка. Ето защо и на вас казвам: Очаквайте препоръките си, не от външните хора, но от едно подигане на книжката от земята. Щом подигнете тази книжка навреме, вие ще бъдете назначени за касиер при богатия търговец. От вас не се изисква много, освен да дигнете малката книжка от пода на учреждението. И като влезете вътре, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което е дадено обявление във вестниците. Следователно, като влезете в учреждението на природата, вие ще бъдете назначени точно на онова място, за което тя е дала обявлението. „Благословен Господ Бог наш“. Тайна молитва. (Хубав слънчев ден, меко време, снегът се топи.) 20. неделна беседа от Учителя, държана на 24 февруари 1935 година. София, Изгрев
×
×
  • Създай нов...