Search the Community

Should I not drink it? The cup that the Father has given me, should I not by all means drink it? John 18:11 “Any people, national group or language that says anything wrong against the God of Shadrach, Mechach and Abed-nego should be dismembered, and his house should be turned into a public privy; for as much as there does not exist another god that is able to deliver like this one.” Daniel 3:29 “The cup that the Father gave me, should I not by all means drink it?” Everybody knows what this cup means. In the present Life the cup holds an important part. It is essential in all parties and enjoyments. It is filled with wine, rakia and a variety of alcoholic drinks. The doctors use the same cup. They dilute medicine there and give it to small children, who hesitate in taking it. Jesus says to his disciples: “The cup that the Father has given me, should I not drink it?” This cup means a process of a human’s development; it is a symbol of something valuable. It is observed that the flowers of all plants have a shape of a cup. Drinking from Jesus’ cup means to go through a certain process in your life, inner or outer - physical, sociable or mental. Three young men Shadrach, Meshach and Abed-nego, who were thrown into a burning hot furnace by command of Nebuchadnezzar, present the meaning of three different characters. On rare occasions we can find three men with the same character or the same intellect. These young men stood out of the crowd with their high intellectual, moral and spiritual growth, which was experienced in their lives. They had been faithful and loyal to their beliefs. When the people of Babylon wanted to impose their social and religious points of views to them, they did not yield. There are certain principles in life to which a man must stay loyal. This is the only way in which a man can progress in his life. The man that cannot stand up for these certain principles will experience the results of his digression. This testing is valid not only for a man, but also for a home, for a nation and for the entire human race. Do not be surprised that everybody has experienced this trial today - a person, a home, a nation and the entire human race. Where does this test come from? –Does it come from the new world or from God? Everybody will experience the same tests like those three young men. They represent three of the greatest principles in a man’s life. Nothing good can be achieved if harmony does not exist in the Spirit, the Soul, and the physical body of a man. Many priests have talked about this verse of three young men in a burning hot furnace, but they treated it with another meaning, different from my point of view. These three men mean three steady characters. A real man passes his exam with great success. A student or a pupil receives his certificate when he finishes his studies and passes all his exams. The same rule is valid for Social life and for Nature. All living beings, from smallest to the largest, have to take these exams, and after that they get their places in life. Unless difficult exams are experienced in life, people have airy points of view. They look for benefits, for happiness, but they do not find it. Only the person who knows what happiness means is able to find it and once having done this he can keep it. In the same way people look for Love. Do you know what Love is? You can say that you feel Love. A man feels pleasant and unpleasant things, however all this is not Love. Everything in the world is a manifestation of Love, but the minority of people know what exactly Love is. There is no scientist, philosopher or writer, who can define Love. You will say that God is Love. You say that God is Love without understanding what Love is. The answer of this question is in the future. A man will have a clear idea of Love in thousands of years. Till then stick to your present idea about Love. Let’s look at man’s character now. Character means stability, firmness. This is its main characteristic. A firm character is only the one which does not change during man’s life, which stays the same in all different situations. If a man changes his character when he experiences some problems we say that this man does not have any character. All living beings that do not have any character are without any personality, lay figures. In order to develop his main feature – stability, a man goes through four processes; it means four levels of his progress: a process of sub-consciousness, of consciousness, of self-consciousness and super-consciousness or so called cosmic, Divine consciousness. A contemporary man has reached the level of self-consciousness. In this consciousness the conditions of his downfall are hidden. A man has a desire to rule the world and says: Everybody must obey me and serve me because it is just me that lives. If something is good for me it is good for everybody; when I feel bad then everybody feels the same. This opinion has created the two philosophies: pessimism and optimism. When a man is ill, when his affairs do not go well he is a pessimist. When a man is healthy and his affairs go well he is an optimist. These opinions do not define the state of the universe. These are subjective opinions and they do not have anything in common with the great and permanent laws of God. What is the main goal in a man’s life? The main goal in a human’s life is to find out one’s own main feature of his character; to find out his main support in his life; to find out his Father and to return to father’s home; to find out his teacher and to carry out the work that has to be done[A1] . - What shall I do when finishing that job? Asking these questions means misunderstanding in the human’s final goal. The job never finishes. When you finish one job you must start doing the next one. Knowing that, do not ever ask what the final goal of life is. Tend to finish the work you have already started. Do not postpone your work. In that case only you are able to feel happy. Direct your mind and your heart to work given. Only after finishing the job started, can a man ask why he has come to the Earth. The answer is very simple: You have come to the Earth in order to learn and to work. Jesus said: “The cup that the Father has given me, should I not by all means drink it?” Every man has one bitter and one sweet cup that change one after another. Throughout an embittered cup man’s life purifies constantly. Why should it be purified? Man’s life is as spring water that has travelled a lot and has collected some mire, which has made him dirty. In order to be cleared the spring must go through different layers of sand. This way water filtrates and as a result gains its initial purity. On account of this God gives every now and then a bitter cup in order to purify our life. When you experience this bitter cup a few times, you will understand why you had to drink it. The bitter cup will purify your life from all mires and dirty things in your life. What do these mire and dirty things mean? They are man’s bad thoughts and desires. They are elements that pollute man’s life and his character, destroying it. This way a man loses his confidence in his Life and starts fearing for his health, for his age, for his wealth. Once he is afraid of being ill, losing his wealth and getting old all these bad things happens to him. The things he is afraid of happen. What is the philosophy of this? In his fear a man imagines situations that do not exist. A traveller arrived in a mountain area where he had to spend the night. As it was getting darker he got lost. Suddenly he slipped and felt that he was falling down an abyss. He managed to grasp a branch of a tree and hang on it a few hours. Finally, his hands were so tired that it was impossible for him to hold that branch anymore. Before releasing his hands from that branch he started shouting and saying goodbye to all his relatives. When he said goodbye to everybody he released his hands and was expecting his death. How big his surprise was when he realised that the precipice he was afraid of was only 15 centimetres deep. Very often you do the same; you hold to a branch and shout: “Good bye everyone, I am dying!” When you release your hands you realise the precipice is only 15 centimetres deep. This way a man himself enlarges his sufferings. The new teaching says that the abyss below you is just 15 centimetres deep. Let yourself down and you will see that my words are right. Unless he inspires to the Truth a man feels fear and says. What will happen to me? There is nothing fearful in life. Leave the branch you are holding and you will see that the precipice is just 15 centimetres deep. If I die? This is not fearful, too. One day you will become convinced that the fear, which has grasped you and does not allow you to think, is worthless. It is quiet and calm everywhere. Experience the new teaching where the Truth of life is hidden. You are able to experience Truth at any time, because it itself is Life. Jesus first understood the meaning of life, its final goal and as a result he drank his embittered cup and he did not regret drinking it at all. If Jesus had not drunk this bitter cup, the world would have been left without any of life’s bounties. What is hidden in the bitter cup? –God’s Love. You will say that it brings sufferings. Without suffering it cannot bring the fruit of life. Jesus is the live fruit on the tree of life. When the disciples of Jesus did not understand the laws of life they advised him: “Master, do not expose yourself to sufferings.” This implies: Master, do not blossom. Jesus knew that then it was time to blossom and to give fruit. If he had not blossomed he could not have given fruit. His fruit gave the blessing to all mankind. So, when the bitter cup comes to you it means that it is time for you to blossom and give fruit. Therefore, do not regret that you suffer. Only through suffering a person, a family, a community and all mankind ennoble. Jesus had first to blossom on the tree of life and to give fruit that can cure. In this fruit is the meaning of new Teaching, which brings elements of inner Peace and Calmness. This way only will man enter Cosmic consciousness of Life University in which all great creatures, all Angels and everything in Heaven serve God. A good man feels well wherever he is, in Paradise or in Hell, whereas a bad man will feel awful even in Paradise. The three men experienced a hot burning furnace and were not burnt. A fourth man looking like Jesus joined them. Only when a man goes through the fire, will he find the fourth element of life, the Spirit, named by philosophers “Supreme I”, heavenly source in a man. In terms of Christianity - when you unite with God, this means to live in harmony. It does not mean to hold someone’s hand, keep your hands together. If you sing some following tones you will defer very clear each of them. [A2] However, if you sing several musical tones in harmony you will create chord, consonance and harmony. I say: Enter a Divine Life in order to live in Its harmony. God does not need us, we need Him. He does not have a desire to take us in and to make us impersonals[A3] . His only trend is to show us the right direction of knowledge. He is a Master for the souls which want to understand Him. This way only a man can be clever, good, beautiful, healthy, and he can live in harmony. Why do we need sufferings then? They come as necessary obstacles in order to achieve harmony. Without obstacles harmony is not achievable. Is it possible for a train to move on a smooth surface and to reach its destination? When a track of the train is smooth it will move without going forward. Sand is an obstacle, but without it a train will stay at the same place. Do not ever think that you are going to be happy if you do not have any obstacles in your life. Sensible creatures, who understand laws, place in front of you some sand in order for your life to move forward. You will say that your happiness is destroyed. This is just outer distraction. When you move forward you will then understand the reason of obstacles, of sufferings. You will say: My hair turned grey from all these sufferings. Even this is for the best. It depends what you are preparing for. If you are material for clothes it is good to turn white. If you are soil it is good to turn black. The black soil gives the best fruit and wheat. In this meaning I wish all soil was black. Jesus says: “This is everlasting life, to know God, to know Love”. This is Divine fruit that brings harmony to mankind. The person, who is ready for suffering, will blossom and will give fruit. If I am fruit I will be eaten. Let you be eaten. You have a seed from which you will be reborn again. In this seed is the strength in your life. Unless a man experiences his strength he is not able to grow. Once you know that law do not feel afraid of sufferings and difficulties in your life. All people, all the living creatures go through them. Only that man will get over them, the one who releases his hands from the branch he is holding. He will find out that the precipice, from which he is afraid, is only 15 centimetres deep. All difficulties are surmountable. I have seen people that are not able to die easily. When that hour comes they start kicking, they cannot be separated from the body. I say: Relax, let your soul go out freely. Under you there is only 15 centimetres of deepness. The relatives of a dying man are afraid from death as well. They give him medicines, injections in order to extend his life a little bit more, but they cannot achieve anything. Loosen your hands from the branch you are holding as the precipice is only 15 centimetres deep. Stand on your feet and say: Thank God, I have avoided a big misery. People now are not able to understand that and say: poor man, he has passed away. I see that the dead man is alive and standing 15 centimetres away from his body. Now, whatever I say you find it very funny. When you have some difficulties you grab the branch again and do not dare to let it go. I say: loosen your hands from the brunch and stick to God. Only this way your life will change for the best, your way of looking at things will change. There are writers who after publishing a book are afraid of the reviews. They are anxious, worried and when the crisis is over, say: It is better that everything has finished. I say: write your book and loosen yourself down. This Jesus wanted to say about the cup, which his Father gave him. Peter said to him: “Master, do not drink from this cup.” However Jesus answered in reply: “The cup, that My Father has given me I must drink”. Each man holds in himself one Peter and one Jesus. Peter takes out the knife from the sheath and cut the ear of the servant. Jesus says to him: “Peter, put back your knife”. In order words it means: Drink the cup that your Father gives you in order to understand Divine harmony. The bitter cup comes to every one of you. I wish for you to drink this cup with certain dignity, like real Christians. After drinking the resurrection will come - the new Life. This is the outer meaning of that matter. There is some analogy between Jesus’ Life and those three young men which Nebuchadnezzar ordered to be thrown in a hot burning furnace. The furnace was so hot that the executioner who did this, burned to death. It is said that God is fire which burns out[A4] . However, the one who lives in harmony with God’s love and Jesus’ spirit is safe. God’s might manifests in difficult moments in our lives, not when a man is poor, but when he is rich. Wealth is getting fat from inside towards outside, whereas poverty is a process of development from inside towards outside. Wealth must turn into compost and poverty in honest labour. Without wealth it cannot be but without poverty as well. These are two processes that work together for man’s development. Unless a man loses everything in his life he is not able to find God, and cannot be happy. Happiness is an extract that is derived from all the acknowledgement and experience of thousands of generations of mankind; it is similar to rose oil obtained from the petals of roses. You need three-four thousand kilograms of rose petals in order to obtain only one kilogram of rose oil. This means to turn earthly happiness into heavenly happiness. In other words until earthly life has not turned to spiritual, a man cannot find real happiness. “The cup that the Father has given me, should I not by all means drink it?” Jesus drank this cup and has become a Great Spirit. He united with God and said: “Me and my Father are together”. In these words His might is hidden. He said: “I did not come to fulfil my will, but the will of the One Who sent me here.” If Jesus had not fulfilled God’s will he would have been similar to mankind. Very often religious people ask a question who among them is more religious, smarter than the others. These things are relative. Studying people at the present times, I see that they cannot love more than one person. If they love two persons at the same time they either will argue or will be forced to lie. You love in unison two people [A5] and start lying to one or the other, you become dishonest. Is this love? This is a display of a man’s egoism, a manifestation of man’s self-preservation. A man in his egoism manifests as a kind of small cruel god, in the shape of a son or a daughter, in a shape of a beloved one. Everybody has experienced that. I have seen how this kind of god beats his beloved. Sometimes a son beats his father, a daughter beats her mother. Unless this kind of god goes down a precipice, unless he loses everything earthly, he can not understand the inner side of a Divine Life. This kind of god in a man is what torments him, constantly makes him unhappy and unpleasant. If he becomes pleased then Jesus manifests in him. One day you are unhappy and angry - that day Peter has visited you. The next day you are happy and pleased - that day Jesus has visited you. He says to you: “This cup must be drunk up”. In the first case a man speaks about ideals, for the human good, but he cannot stand by what he says. An 80 year old black lady lived in an American city, beside the University. She was bored with the difficult life and prayed to God to come and to take her soul in order to be free from her sufferings. Passing her home, students heard her prayers and at once decided to play a trick on her. One night, two of them went closer to her house and knocked at the door. She replied from inside: “Who is there?” – “It is me Archangel Michael. God has heard your prayers and has sent me to take your soul.” – “Tell him that that woman is not here,” - answered the terrified old black lady. It is the same situation with contemporary people. They speak about ideals, about what is good and what is bad, but when Archangel Michael comes, they say: “Tell him that they are not here.” So, people speak about ideals, about great things, but when it comes to the manifestation of those great things they say: “Why must we just work? Let other people work as well”. Someone was told to carry a roasted chicken, wine and pears. He was carrying them and did not complain about his load. When he was asked to dig a vineyard he said: “Let somebody else go to dig; it is not only me who must work”. Remember this: While a man passes laws of his development he always will dig his vine yard, e.g. he will suffer in periods. Suffering leads to the Greatest Happiness in Life. While passing the law of development a man will drink from the bitter cup in life, which brings blessings for his soul. This cup brings suffering, but it brings happiness, too. When a man learns how to drink from this cup, only then will he understand the real meaning of Life. The Father gives this cup to everybody. It is important for a man to discover the main feature of his own character. Courage is the thing which a man needs for that, and as a result this discovery will bring Peace and Calmness in one’s soul. This is the only way for him to bring to an end his particular job. Every day one experiences anger for different, but not important things. A husband gets angry at his wife, and the wife gets angry at him. When does a man get angry? When does a man boil in anger? It happens when something is boiling in him. When a woman prepares jam, first it foams and after that it starts boiling. So, a woman must take away this foam with a spoon. When a woman is boiling with anger let a man take a spoon and clean away all her foam. The same action must be done by a woman when her husband is boiling with anger. Foam is the sediment of Life. When a man and a woman get rid of this sediment they become good, polite, loving. Today a man is boiling in anger, a woman, a daughter, a son -everybody is boiling in anger. What should we do in this case? Just take a spoon and clean up the foam. As much foam as you take away the cleaner and better you become. This is not an allegory, it is a reality of Life. This is why, when you come across the sediments in your life, do not worry about what will happen with you. Just take a spoon and clean the foam away. God, who has created the world has a special plan and knows what will happen to everybody. He has a path for everybody. Is God going to care about me? Yes, He is. He is going to care for you as He has done so far. He has already fixed your way, and it does not matter what is happening, just do not doubt in it and keep going your way, and have faith that God’s purpose will be exercised the way it was purposed. Be patient! One day Mohammed was running away from his enemies, who were chasing him because of his principles (teaching). He managed to hide behind a tree. He observed from there how an ant was trying to carry a big load. It picked it up 99 times and dropped it on the ground. Not until 100 times did it managed to bring it to the certain place. Astonished from the enormous patient and constancy of the ant, Mohammed thought to himself: If an ant can make its desires reality how much more I am able to do so. God helps all creatures. When He sees sufferings and efforts of a man, God blesses him. He turns his bitter cup into a sweet one and gives him His blessing. God cares for everybody - righteous and sinful, well educated and uneducated, animals and human beings. It is a different story what scholars and scientists speak about God. Stick to the thought that God does not have any disloyalty. It is spoken about God’s anger. God gets angry when He puts you on a fire. His anger is a fire; it is that flammable active power that cleans up. You cry and pray to Him, but he says. Only a little bit more and I will clear you up. How long will he keep us on fire? We will be kept there until we become clean and stop foaming. Then God will take us off the fire, will smile and will say: I am happy that you are clean now. Cleanliness is a compulsory quality of Life. Life in which we are entering now, insists on right, bright thoughts, which sustain all mankind. Right thought excludes any worries. While one worries, one is exposed to a variety of illnesses. Some people are not afraid of illnesses or Death. They do not believe in God, do not believe in the other Life and say: Let’s live well on the Earth, only this is important. Life is on the earth and we must take advantage of it. Some people live a shorter life than others. Everybody’s life is definite. Life on the Earth is good, but Life in Heaven is better. Some people say: “It is not for sure that another Life exists, it might be.” This means: Light in my mind either exists or not. God either exists or not. If you close the curtains on your windows, it will become dark in your room, but this does not mean that light does not exist, that God does not exist. God is at the same time in Light, in darkness, in joy and in sorrow, in Love and in hate. He exists in each manifestation of Life. Hate is something temporary, whereas Love is everlasting. Hate turns into Love, as Jesus says, “The bitter cup in a certain time will turn into great prosperity, because of that I must drink it”. If his disciples and followers manifested Love, the entire world would be in good working order. They spread hate in the world, which after a certain time will turn into Love. Then all scientists, philosophers and writers will start writing in a new way, in a way of the Spirit of a new Love. A new wave of Love is coming. It will turn sufferings from the past into fertile ground, “on which will grow, blossom, and ripen the prosperity of Love. Furthermore, the entire mankind will eat from them. Once you know that do not be afraid of death. Do not be afraid of the precipice over which you are hanging now. Who is guilty for that? People close to you like your mothers and fathers, your husband, or your wife. To feel pleased just release your hands from the branch you are hanging onto. If you become angry say to yourself: I will release my hands from the branch, I am holding. If you are not in a good mood do the same. If you cannot trust somebody, again do the same. Why don’t people succeed in their lives? Because they use negative statements. They say: Do not hate, do not lie. A negative statement does not have this power to influence people. So that I say: Love each other and speak Truth. Love each other and manifest good things in order to make your character. The man, who has a steady character, is not a bad influence to people that surround him. If a mother leaves her young daughter with a young man and he does not do any bad thing to her, this means that this man has a character. A young girl has a steady character as well if she is not a bad influence to the young man. Get free from each self-interested thought in your mind that brings hate in your heart. Keep yourself away from lie and theft that brings hate in one’s heart. Lie and theft shows unsteadiness in one’s character. Can we say that somebody has a steady character if he uses somebody else’s wealth and woman? The meaning of drinking your bitter cup is in the meaning to pay back to people everything you owe them, but at the same time to help them. The meaning of love is to help a man in all his needs. What does Love mean? Some people think that it is gentle touch, hugs and kisses. In my opinion this is not Love, this is not any Good. If a healthy man and a healthy woman hold their hands this still is not Love. Real Love raises weak and ill people, it helps those who suffer. If you have Love, kiss a sick person and help him to become healthy; kiss the weak one, kiss the person who has failed in his life and help him to stand up. If you are a loving father kiss your weak, disabled children. Do not give a kiss like the one Judas gave to Jesus. When you kiss a healthy person, you betray him. One must know who to kiss and who not to kiss. This means that one has a character. Telling you this statement, I do not want to expose to you what you have already done, but I want to tell you how to behave from now on. You do not love me. I do not love you because you are rich and healthy. Become poor and sick and I will love you. Give from the kisses of your Spirit. When people love each other their spirits must be close whereas their bodies must be far from each other. If a man and a woman do not live well then God separates them. He takes a man or a woman. When they separate, the one who stays on the Earth starts to idealise the one who has passed away. When they are far from each other they start to love each other and get on well. An American man wanted to invite to his house a friend who he had not seen for ten years. He phoned his wife to ask her to prepare the dinner, but she replied. “Do not bring this hypocritical man; I do not want to see him”. The American man thought, even on the telephone I was able to recognise that my wife was speaking. He knew her way of speaking. Now you speak about God, but at the end you say: Do not bring Him in our house. How many times has he come and only brought suffering. This is a wrong and bad understanding. You mislead yourself. When Freemasons approve a new member they test him to see whether he will pass these exams. The first test is about his courage. If he does not pass it they do not accept him as a member of their community. A man with a sword stands in front of him and this man is ready to pierce him. If he gets scared he fails the exam. The sword is made of paper. When he decides to stab him it bends. The same way God tests us using “paper swords”. Sufferings are paper swords, which on meeting our fear will bend and fall on the ground. You stay healthy and harmless. Even the biggest human sufferings cannot be compared with the glory that awaits you later. Start from now to prepare for that glory. Be aware that sufferings are exams which will lead you to future glory. What is going to happen with Bulgarian nation? –A great future is expected for this nation. They must have faith in the living God and say: once God is with us nobody can be against us. The living God will guide us. He will bring harmony and peace involving all the nations. He will forgive all mistakes and will destroy all crimes. He will sort out all the difficulties. Everything that I am preaching will happen. A great Goodness is coming for everybody. God carries this Good from the Heavens. One thing is required from everybody. Be real Bulgarians. If you do not think bad about others and if you experience the new teaching, God will be with you. He is almighty, all wise and all kind. Do not be scared from sufferings, because the precipice is only 15 cm deep. 2. A lecture from the Master, given on 22 October, 1916, in city of Sofia, Bulgaria. _________________________________________________________ [A1][The main goal in a human’s life is to find out the main feature of one’s character; to find out what the main support in his life is; to find out who his Father is and to return to his father’s home; to find out who his teacher is and to carry out the work that has to be done.] or [The main goal in a human’s life is to find out the main feature of one’s character; to find the main support in his life; to find his Father and to return to his father’s home; to find his teacher and to carry out the work that has to be done.] [A2]This is unclear. The problem here is with the words [following] and [defer]. [A3]Unclear. Usage. [A4]The meaning is not clear. [A5]The word unison means harmonious agreement or union. I am not sure if this is the meaning intended, if not here are two examples. [You love two people at the same time] or [You love two people]

You Shall Love The Lord “You shall love the Lord your God; you shall love your neighbour, as well.” Mathew 22: 36-40 “Teacher, which is the great commandment in the law?” Jesus said to him, “You shall love the Lord your God with all your heart, with all your soul, and with all your mind. This is the first and great commandment. And the second is like it: You shall love your neighbour as yourself. On these two commandments hang all the Law and the Prophets.” Now, I would like you to pay attention to what I am going to talk about. The Teaching that I am delivering to you today is the basis for the development of the soul, the mind and the heart. It is a Teaching that brings Peace and Tranquility to the heart; it is a Teaching that brings Light to the mind, rejuvenation to the soul and Strength to the Spirit. This Teaching has the power to heal the legs of the lame, and open the eyes of the blind; this Teaching makes the deaf hear, restores health to the sick, and raises the dead. It brings harmony to everything. This Teaching knows no obstacles. It is the Teaching of the living God Who is among people, among stones, among plants and among animals alike. The living Lord Whom I am talking about is everywhere; He is known to all. This God is the only real and essential thing in this world. Some want to solve philosophically the question of God’s existence. I say, leave aside the philosophical speculations and the brain gymnastics, for this question can be solved only through experience. The important question is this: why do we need to love, why do we need to have one command. What is a command? It is a foundation; it is the soil on which one can build; it is a Force with which one can work; it is a point of support from which one can start. How can we tell if we have a point of support or not? You can tell by standing in one place and lifting a heavy object. If the soil under your feet is sturdy and you do not sink then I can tell you that you have a point of support; if your feet sink, then the soil is not sturdy, i.e. your point of support is not reliable. If, after having done certain work, you sink lower instead of rising higher then I can tell you that you do not have a foundation under your feet. If your mind becomes disturbed when you think about something, then you do not have a foundation under your feet; when you love and you doubt your Love, then you do not have foundation under your feet. You can give a number of philosophical explanations of the concept of “command”, but they will be pretty only on the outside and empty inside. These explanations are like sweets and pastries. If one eats sweets and pastries, one becomes very ethereal. A man needs healthy, high-quality food that contains all of the essential elements. Such food provides the necessary conditions for the development of the human mind, the human heart, the human soul and the human Spirit. The elements which man uses are all the same but the methods for their absorption are different. Every food is good for man. It is important, though, for man to know how to absorb it. I am not telling you what food you should eat and what food you should not, but I am advising you to eat with Love. It is of secondary importance what the hygienists, the physicists and the chemists have to say on this topic. What is most important is for you to use food that gives strength. Sometimes you feel week, but then you eat certain food and it makes you feel strong and energized. Such food is essential food. They asked Christ, “Teacher, which is the great law?” The great law is the law that can teach us how to live. This means to know God. For the past two thousand years philosophers have been trying to explain where God is: in Heaven or on Earth, but they cannot answer this question even for themselves. This causes a number of contradictions due to which some people accept God’s existence and others deny it. God just stands aside watching both sides and is amused with them for not knowing Him. Why is it that they do not know Him? It is so because they have put on glasses of different colour. Some say that their Father is red, others say that He is yellow, the third lot say that he is green and yet others say that he is black. Everyone sees Him one way or another according to the colour of his or her own glasses. “Could God be black?” some of you ask. Now, don’t be so literal, I say. The colour black has a few meanings. It can also stand for rest. The word “bad” also has two meanings. When we say “a bad person” we mean an energetic person. The bad, the evil carries a force in itself and this force should be applied correctly. If it is not used right then the evil can be destructive. Which is the great command? To love the Lord. This command teaches us to think right, feel right, and act right. This is an experiential philosophy; one needs a few years to understand it fully. A man needs to do a lot of work in order to learn to think right, to feel right, and to act right. A man needs a lot of time to get to know the Lord. To me God is Great reality. He is more real than you are as I see you standing before me here today. You may say that I am using strong words. If I could find stronger words, I would use them to explain what God is. God can be just as real to you as He is to me. You can know Him after years of searching, but you can also know Him in an instant. You know from physics that when two electric poles come in contact, they produce a spark, a light. Here’s what I say: turn to the opposite pole of Life in order to find the Light that you are looking for. This can happen in an instant; it depends on you. You are standing with your back to this Light, asking, “Where is God?” Many people, both learned and simple, stand before the Lord’s doors and ask themselves if the Lord will let them in or not; if they are worthy of Him or not. This is all idle chatter. You have come out of the Lord and you will return to Him. He will accept you because he is All-gracious and All-merciful. “Am I a good person”, you wonder. I have no doubt in your Goodness because it is my Goodness, too; your Wisdom is my Wisdom, too. “Is this true”, you ask. Yes, it is true. People are so interesting! Should a feverish person believe that not having an appetite is a normal condition? Today, being sick, he does not have an appetite and he does not enjoy his food, but this is not permanent. He used to enjoy his food before getting sick. Once he is healthy again, he will be able to enjoy his food again. There is a certain difference between how the nervous system is today and how it used to be in the past, but this state is temporary. Therefore, if you become ill, you should tell yourself, “Listen, do not succumb to your illness. It is here to visit you only temporarily. You are a healthy person; you can think right, feel right, and act right.” Often people discuss what sin is and they say about someone: This man is sinful. I do not know which people are sinful according to the way you understand sin. I do not know any sinful people but I know some people make mistakes. From the standpoint of the great law of Love my view of sin and those who sin is different. For example, a teacher gives his student a task to draw a picture. The student starts to draw, but smears the lines, then erases them, then smears them again and so on until one day he finishes the picture according to his teacher’s requirements. Would you call this student a sinner, because he smears and erases his lines? This student is not a sinner but simply has not worked hard enough and has not practiced enough. In the future, after having practiced enough he will draw the picture well, with no smearing and erasing. He will be able to avoid all mistakes. Do not slander the Lord in you by saying that He has made you sinners. If he sees that you are disheartened, God will say to you, “Do not despair, my son! You will become a good and just person in time.” Some philosophers, not understanding the laws, talk about the mistakes people make. They make mistakes themselves, but speak of the mistakes of those around them. Christ says, “We shall love the Lord!” People also talk about Love, but without knowing what It is. Someone says, “I’m dying for love.” After getting married, he says, “I’m dying of love.” Before getting married he was dying of love and after getting married he is dying of love again. You need to take the word “death” to mean something else. One is dying even while being born. To be born on Earth means to die in Heaven. To die on Earth is to be born in the other world: one is being born to a superior Life than the earthly one. In the greater sense of the word, both to die and to be born mean to go to work. Whether going up in Heaven or coming down to Earth you will be working regardless. Work and labour are two different concepts. This is why Christ says, “Come to Me, all you who labour and I will teach you to work.” When I talk about Christ I do not mean the man Who lived two thousand years ago. I have in mind this other Christ Who is among people even to this day. It is a different matter how He manifests Himself. The important thing is that everyone who is in need can go to Christ. Those who regard Christ as a man who lived two thousand years ago go to Him with black scarves on their heads. Those who can see Him in their midst go to Him with white scarves on. Why do you wear white clothes at weddings? You say that this is what the church advises. God has said, “Those who are going to get married and carry Love in their heart shall dress in white. Those who have lost their Love shall dress in black clothes. For how long should they wear black clothes? For as long as it takes them to find Love. You should wear white scarves on your heads, white scarves in your hearts and white scarves in your minds so that you can find the Lord. You can find the Lord right now, right at this moment - it all depends on you. As long as we love God we are in Heaven, in paradise. As soon as we start doubting Him we find ourselves in hell: at the place of suffering, darkness, and embitterment. “We shall love the Lord!” This is the great commandment on which our Life is based. How should we love the Lord? As our neighbour? The love of God and the love of one’s neighbour are two diametrically different things. If you are to understand the Love of God you need to forgo what you know and try what I know. You have tried your knowledge; now you can try mine. If yours is better I am ready to accept it. I am one of those people who can both give and take. That man who loves God is a man of great concentration and a great inner Life. On the outside he seems to keeping his distance from all other people and is regarded as an eccentric, but he isn’t that way, really. The love of God is like venous bloodstream that takes the impure blood to the heart and lungs to be purified and turned into arterial blood. Venous and arterial bloodstreams exist not only in man’s body but also in his feelings and thoughts. Hatred and jealousy, for example, are the venous blood in man, whereas Love and Joy are the arterial blood. The light and pure thoughts are the arterial blood, whereas the dark and negative thoughts are the venous blood. Therefore, by loving God man can transform the current of negative forces that runs in him into positive forces, and can transform the impure blood into pure blood. He goes to God, Who asks him, “Now, do you know me, son?” “I know you now, Father.” After this, like the arterial blood, man goes around the whole body to feed all its cells. This is the Love of one’s neighbour. By loving God you enter into His lungs and into His heart and you can purify yourself. Being thus purified and focused you leave to take the blood to the most remote cells of the body - to your neighbours - thus feeding them. Now that you know this, may you love God and may you take His blessing out to the whole world. As you spread the good among the people you may feel tired and you may feel the need to return again to that Life center, which purifies and restores the energy. Every twenty-four hours man goes back to God for rejuvenation and purification. Thus purified he leaves God again to go to his neighbour. After all this he finds himself wondering, “Where is God? Does He exist?” This shows lack of understanding of Life. And so, when you are on your way to God do not stop to converse with people. You should say to whomever you meet on your way, “I am going on important business. I will meet with you and talk with you after I am finished with my work. Then I will tell you about God: what He does and how He lives.” Let’s say that someone is ill and needs medical help. He goes to a few doctors but they cannot help him. What should he do then? He should turn to God with all his Trust and Hope and he should say this, “I put my faith in You, my Lord; I give my burden to You.” Once you have shed all human philosophies from yourself and have put your faith in God, He will help you. The stronger your faith is the sooner you will receive help. God helps the weak, the sick and the laboured alike. Man’s Love of God can make all ailments, both external and internal, go away. Both blindness and deafness will go away as soon as you turn your love to God. People today suffer from knowing too much. I do not mean to offend you, but I have decided to speak to you in an unusual way. Please, try to understand me right. You must cast aside the black clothes that you have donned. You must cast aside doubt and suspicion. They are like manure for Life. If there is the slightest shred of hatred left in your heart you must cast it aside. If you tend to become angry easily you must renounce your anger or take it to some factory where it belongs. If you are often visited by anger, why don’t you put it to work? When you put it to work, the anger says, “I have a clever master!” Is it possible to live without anger? Yes, it is possible. If you are visited by jealousy and hatred, you should put them to work, too. Through working they will connect with Love. Whatever negative thoughts and feelings might visit you, take them to God. Tell them, “I’m going to God. If you want to be with me, you should come along.” Take along with you all who are blind, deaf, lame, and maimed and take them to God. “But we are naked and we are embarrassed to show up before Him”, you might say. Go to God the way you are. He will clean you up and will dress you in new clothes. God does not need righteous people. Enter the Divine fire to cleanse yourself and then you can say, “We saw the Lord and we knew Him.” It says in the Old Testament that Moses ate with God. “Is this possible”, you may ask. It is possible. Eating is not only a physical process. One eats in the physical world, in the Mental world, and in the Heart world, as well. Thoughts and feelings are food just like bread is food in the physical world. Many want to be loved. Why should they be loved? They are hungry and they want to be fed. If someone says that he wants to be loved this means that he is hungry and that nobody thinks about him nor wants to feed him. Tell such a person, “Come to my home, brother, and I will feed you.” You will feed him and God will bless you. As long as they are in the realm of Love people sing and praise the Lord. They forget about the bad and wrong relationships they have with each other. As soon as they come down to Earth, they start quarreling. “We are sinful and that is why we have quarrels,” you say. Do not think that you are sinful or fallen people. You can be saved in any given moment. You say, “We will do good to propitiate God.” Put the good deeds aside. God loves you at all times; He is ready to help you at all times regardless of whether you are righteous or sinful. God loves us despite all our sins and wrongs. His Love has never faltered. Some people may say bad things about you: let them do it. In response, you should say to them, “Come to me, brother, and let’s go to together to the Lord.” No matter what difficulties you are enduring, just tell yourself, “I will love the Lord, Who is living in my soul.” Some may object to this, saying, “I cannot see the Lord.” This does not mean anything. If you cannot see Him today, you will be able to see Him tomorrow. Today even the simplest person knows that the friction from rubbing two pieces of wood together makes fire. A man and a woman are having a quarrel somewhere. Let them quarrel so that they can produce more Light for the two of them. Let them rub together and make fire. Once they have made fire, they will reconcile. It does not matter in what direction they will rub together: parallel or cross-wise; what matters is that they produce the necessary Light. And so, according to the language of the new Teaching, when there are frictions, you should say this, “Rub me, brother, until I produce Light for you.” This friction is necessary for the making of Divine Light. Even in the battlefield people rub on each other until they produce this Light. I see these people some of whom are blind, others, lame or maimed, and they are all going to Christ. He says to them, “It is better for you to be with one leg, with one hand, or with one eye, but to come to Me.” God greets these people, feeds them and asks them, “What are the rest of the people doing down on Earth?” “They are still rubbing on each other.” Then God says, “Let them rub. I will go down to Earth among them and they will all reconcile with each other.” I can see the ones who are up there with Christ. They are joyful and merry. When I say that they are up there, do not think that they are some place very far away. “I want to go to them.” “You should go to the battlefield first. From there they will send you up to your brothers.” “But I am afraid.” You need heroism, and not fear. You need to understand the deep meaning of Life. Remember this: there exists no evil in God. He makes everything right and fixes people’s mixed up deeds. He sets broken arms and legs. He puts in eyes that have been taken out. He brings order to everything. He is Father to all. Therefore, when you are ready to love you should go deep inside yourself and focus; feel neither doubt nor hesitation! Be certain that God will give you from His Love and will make you joyful and merry. If someone asks you how you know this, you should tell him, “Get away from me, don’t tempt me.” I say to you: each impulse you have comes from God. “When will I find God?” “When you fall upon difficult times.” “How will I find Love? What is it?” A disciple went to one of the great Teachers of India to ask him what Love is and how to find it. The Master was silent, saying nothing in response. On the second day the disciple asked the same question but the Master remained silent. The disciple visited his Teacher six days in a row looking for an answer to the same question, but the only response was silence. On the seventh day the Teacher took the disciple with him and took him to the Ganges River. He took him by the arms and pushed him under the water. The disciple kicked and struggled until, finally, the Teacher took him back to the shore and asked him, “What did you feel while you were in the water?” “I was suffocating. I needed air. I was about to burst for lack of air.” The Teacher told him, “You will understand Love and will really start looking for It when you feel such need for Love as you felt for air in the water. What the disciple felt in the water is what all those fighting in the battlefield feel. They feel the need for Freedom, for space. Now God has people by the scruff of their necks; He has dipped them into the water and will hold them there until they feel the need for Freedom. This is the Divine school that everyone needs to go through if he is to learn something. So many times our body parts have been strewn across the battlefields but God collects them every time and puts them back together. “Prove this”, you may demand. I will prove it. Say you are blind or lame. I open your eyes and you start seeing. I set your broken leg and you start walking. What other proof are you looking for? The proof is in restoring the harmony between all parts. Everyone needs to find proof for oneself; everyone needs to find Truth for oneself. One should go to God alone and one should come back alone. This is how one can acquire a deep inner Knowledge. This is how you will understand what temptation is. Sometimes you are happy, but all of a sudden your mood changes. You say, “I am unhappy in Life.” This is not your thought; you have been visited by some devil. Do not fight him but say, “Thank you, Lord, for sending me this brother to talk with.” You think that the devil is evil. I will speak well of him. Once he used to be good but then he fell and sinned. You may object, “The Scriptures say that we should resist the devil, the evil in the world.” This means: rub the devil until he opens his eyes and sees the Light before him. Once there is Light in his mind, he will renounce the wrong way. The second commandment is: “You should love your neighbour as yourself.” This Love is the way our heart and soul manifest themselves externally. It is through our neighbour that we can manifest our Love externally. The Love of one’s neighbour is also indicative of one’s Justice. Here is a story to explain this: one mother gave birth to two babies at once. She was able to nurse both of them at the same time, and so each baby was given its own natural pacifier. However, one of the babies had a bigger appetite and wanted to suck from both pacifiers. What did the just mother do? She spanked it to teach him a lesson. Not understanding the law, the baby decided that his mother was bad. God, too, allots one pacifier to each one of us that we should keep well. Christians today have each other by the hair and fight because everyone wants to take the other person’s pacifier. If you have one pacifier, do not be greedy for a second one. Those men, who have not yet produced fire, can have frictions. However, those, who have already made fire should return to God and bestow Him their gratitude. A woman told me once that she took care of her sick husband for twenty years, and she never got tired of this for a single moment. Why was that? She loved him. A man took care of his epileptic wife and never got tired of it. Every night he kept a close eye on her lest she should have a fit and he never said a word about it. He loved her and that is why he never got tired of taking care of her. Years and years ago an American ship had an accident and sank in the ocean. Most of the passengers were able to get into boats safely. There was only one space left in the last boat. A woman and her little boy were trying to climb into it, but there was no room for two people in the boat. Those people, who were in the boat looked at each other, trying to find a way to solve the situation, but then the mother quickly pushed her boy onto the boat, bid him goodbye and told him to send her love to his father. Which one of you can show such a spirit of selflessness and composure and can say like this mother, “Give my love to your father.” What do people do today? Most of them think about themselves and leave their children at the mercy of fate. People ask someone, “Where is your brother?” “I don’t know,” he says, “My brother is a big sinner; he must have gotten lost somewhere.” God tells this person, “You are not doing the right thing. You should extend your helping hand to your brother.” Once there was a great artist painted two beautiful pictures. Both paintings were of people who were drowning. The first picture was of a terrified woman who was reaching with both hands for a rock to hold onto for her own safety. The second paining was also of a woman, but she was holding onto the rock with one hand and was reaching out with her other hand so that someone else might be saved as well. I am telling you this: do not hold onto the saving rock of your life, Christ, with both hands. Hold onto Christ with one hand and help your neighbours with the other one. Do not think that people are sinful. Only God knows why people commit sins and suffer. If you follow the way of Christ you will understand why He loved people and how He showed His Love. Therefore, if you are feeling ill, say in yourself, “I love you, Lord.” As soon as you say this, you will be cured. He who goes to God will be cured if he is ill. If you are healthy, it means that you are with God already. If you are ill, it means that you have not gone to Him yet. Why haven’t you gone in to Him? Because you still need some more friction before you can produce Light. Once you have acquired Light, you will be saved by grace. This means: “We have come out of God and we shall return to Him.” “You shall love the Lord.” How? Not the way merchants associate and love. Two merchants liked each other and became friends. Because they shared common interests their families, too, lived well together and loved each other. This is the love of sinful people. It is said about them that the Lord will teach them the way. I also love sinful people: the blind, the lame, and the maimed. They need someone to show them how to live. They can be helped. If you are sinful, do not be afraid, for this is a test that you have failed. You may have a low grade today, but tomorrow when you learn your lesson you will earn the highest grade. Why are you afraid to receive a two for a grade?[1] The Scriptures say: “Love makes all fear go away.” Now I am here to preach about God’s positive forces. I am telling you this: go to God and love with no fear of hatred or jealousy. If hatred pays you a visit, tell it, “I love you, sister. I forgive you all that you’ve done, for this is your nature.” You need to say this from your heart, not just to say the words. If all you have is empty words you will be like that count from the story who fell in love with a young and beautiful woman and every time he saw her he would speak of his love for her. At the same time, the count’s servant was also in love with the young woman but he reverently kept his feelings to himself and did not talk about it to anyone. One night the count went out on a walk with his beloved. They climbed into a boat and rowed down the river. When they reached the other shore they were attacked by bandits who jumped out of the forest. The count was very scared, but managed to run away, leaving his beloved behind. At this moment the servant who accompanied them in a separate boat pulled his boat onto the shore and saved the young woman. He comforted her and took her safely home. The next day the count visited his beloved to make sure that she was all right, but she told him coldly and sternly, “You stay away from me. I do not want to see you any more.” The same happens today with God. You are in the boat with Him, but when the robbers attack you, you run away and leave Him alone. You say, “I don’t want to suffer because of the Lord.” And then, once the danger is over, you go looking for Him and you tell Him, “Forgive me, Lord, for I have sinned.” He who loves the Lord must be brave! God is the only One Who knows how to Love and we, too, must learn to love. God is the only One Who knows how to work and we, too, must learn to work. Even in your hatred you can show Love of God. Once you have entered the realm of Love you will be able to see things the way they really are. Then you will be able to understand why some objects are hard and others are soft. In the light of Love you will be able to see clearly what you could not see in the dark. The diamond, for example, is the hardest mineral, but is very valuable despite its hardness. If one swallows a diamond, one will choke on it. It is valuable, but you will choke on it. Why is that? Because you did not use it wisely. Likewise, both hatred and jealousy are forces with a great purpose, but they need to be used in the right place. From the point of view of the Divine teaching everything in the world is Good, everything is harmonious only when it is applied correctly. Christ says, “The first and great commandment is this, ‘You shall love the Lord.’” When you love God you will be able to accept Life and death equally. Years pass and you grow old: your eyesight and hearing become weaker, your arteries are not so supple any more and you can see that the end is near. Your relatives call for the doctor hoping that he could help extend your life. I say this, “If one’s time is up, one should move along.” But one needs to realize this for oneself and one should tell oneself, “I have been called for now and I need to go. I am leaving my fortune to my smaller brothers, the worms. Let them have a meal and be happy.” The butterflies are beautiful. I converse with them very often. They tell me that they are sorry that sometimes they inadvertently do mischief. They say, “This is our job now. In the future, when we evolve to your position, we will be good, too.” I tell them, “It is all right. We forgive you. If we were you we would have been doing mischief, too.” And so, you must thank God that you are able to see the Good in the world from the situation in which you are now. The world is good but you need to be pure and holy. If you have not learned your lesson, do not make an excuse, but say this, “I love my teacher and I will learn my lesson for him.” You must say like David, “Anywhere you send me, Lord, I will gladly do Your will because I love You.” If you refuse to do God’s will then you do not love Him. We must love God and do His will. Why should we do that? Because everyone has been through losses and disappointments, but the Love of God will restore everything that has been lost; the Love of God will restore one’s health and will set all broken legs and arms. This Love will restore families’ broken lives. It will restore the disturbed balance in Nature. Now those who were killed are having a feast with Christ and those who were left down on Earth say, “Those poor people left before their time was up!” The great truth is that these people are with Christ in Heaven. They are happy. “Now we doubt this”, you say. He who doubts has no Love in his soul. Remember this: God is at work everywhere and among all people. When there is Peace among people it is God who is among them. God is among people even when they are having quarrels. He manifests Himself among all people. When one speaks good things or bad things to me, it is God Who speaks to me. According to me, there is no evil in the world. It is important that we should accept that everything comes out of the Lord in Whose presence we live and move. The Scriptures say, “God can make a new sky and a new earth.” Love brings the new in the world. God is already coming down to Earth and He is bringing the Love into the human hearts and souls. I can see the Lord; I can feel Him and I can understand all His acts. If there is bounty and fruit somewhere, this means that God is there. Will the uncultivated field yield any wheat? People look for the easy way. They wish that the apple could ripen without light and that the lentils could cook without boiling. No pain, no gain. It is through pain and suffering that God pours his Love onto you. If you find yourself wishing to commit suicide do not chase this feeling away but listen to it, and talk to it to find out what it brings for you. Do not realize this wish but look at it to find out why you are so disappointed and desperate. Committing suicide means leaving the confined world in which one lives so that one can work in some other, bigger world. Some young woman is desperate because her beloved left her and did not want to marry her. Why did he leave her? He found another young woman and says that he cannot love two young women at the same time. The young woman should not despair, but she should remember that there is Someone Who loves her through all times and ages. Be true to that Love, in which there is no change. Once you have started working in the name of this Love, do not give up until you see some results. If you grow tired after sowing your field, you should have a rest and continue on. When you rest, God works. While you are resting you can use the time to watch God working on your field. Work, rest and think when you have spare time. Think without worrying. Why would you worry about the food that you use? Accept this food with Love and do not worry about it any more. God will finish the work. If you have a headache, do not worry. Trust in God; say a prayer and He will help you. If you have doubts you will not be able to achieve anything; you will not be able to accept the new Teaching of Love. This Teaching is the Teaching of experience. The healthy accept the new Teaching and serve according to its principles. The thinker also accepts the new Teaching. All of you are required to think correctly. Do not say that your husband has taken to the stray path, but say that he has made a mistake that needs to be corrected. When the little child makes itself all dirty this does not mean that is has taken to the stray path. The child is not at fault for being dirty. Clean it up and wait for it to grow up and realize its mistake. A man from Varna once shared something that he went through. He had a son who was always unhappy with something. One day the man tied up his son’s arms and legs wanting to throw him into the well and get rid of him. When he realized his father’s intention the son said, “Father, you can do as you wish, but think about the consequences. You will be locked up and will not be able to provide for my mother and my sisters.” The father thought about it and then freed up his son, but would tell him from there on, “Nothing will ever come out of you.” One day I met this man’s son and after talking to him for a while, I said to him, “You will become a great person one day.” My words and the faith that I put into these words encouraged him and he really did become a great person. Therefore, if you want to live well then you should tell your wife that she is good and intelligent. Tell your husband that he is good, just, and loving. When he comes back from work, make sure you greet him well and with joy; then give him water to wash his feet. If you tell him that he is lazy, you will make your life worse. What is required of man? Man is required to elevate his consciousness each day by being aware that God works in him. When God goes up, you will go down to work. When God goes down you will go up to work. This is how Love works. Knowing this, you need to apply the Teaching of Love in your life. Think only about what is required of you, and not about what is required of those around you. Then I will welcome you even if you are a sinner. I am not interested in righteous people; I am interested in lame, blind, and maimed people: those are the ones I am taking with me to God, and there they will be welcomed with a feast. This is the new era: the era of renaissance. “You shall love the Lord.” This is the great commandment, on which the law and the prophets hang. Everything in our life will go well when we honor this commandment and when we apply Love to our lives. Everything will follow the law of eternal harmony. 1. Lecture by the Master held on October 15, 1916 in Sofia [1] Grading in the Bulgarian educational system uses the numbers 2 through 6: 2 being the lowest, failing grade, and 3 through 6 being passing grades with 6 being the highest one. Source

Note 3 Because Of The Joy “When a woman gives birth, it is through grief, because her hour has come; and when she bears the child she doesn’t remember her sadness because of the joy that a man has been borne into the world.” From Joan 16:21 This is one of the ordinary verses – verses from which all women are afraid; and because they are afraid, they often want to become men. It is like the son, when wants his father to pay him, he puts himself in the position of the servant and says: “Why does my father pay the servant but not to me, I work for him too.” There is the evil of the world, this means an understanding of their own position. It is like that not only between the women and sons but and between the people from all the professions: the sweeper wants to become a policeman, the policeman wants to become a police-officer, the police-officer wants to become a chief, the chief – a minister, the minister – prime minister etc. – eternal striving. It is not bad. Christ uses this verse to express one great idea; He says: “One woman, when she gives birth, it is on grief.” Why does this grief generate itself? Because of the man who was conceived in the woman – through the man who is conceived in her, she will become a man. As Adam bore woman, so and the woman bears a man; from the bone of Adam God made woman, and from one little embryo the woman bears a man; the law for the likeness exists – you were borne, you will bear. In you there has to appear one great idea. The contemporary century is a century of twaddle, speaking, etc. Every thing has to be put in its place; when the kid talks twaddle, it is in its place because it learns. When somebody learns to play the violin for example, he will creak on the strings for a long time and this is necessary, but if he appears to give a concert somewhere, they will throw him out – he has to creak somewhere outside till learns, and after that he may enter in the hall to play. The birth in this sense may compare to one piece of music because the conception itself starts from one little embryo. In the contemporary life it is hard to speak on these questions because the minds of the people are very distorted, we have lost the primary sense of things. Contemporary people say that when a woman gives birth, it’s all the same a she-ass gives birth; when Christ entered into Jerusalem he rode on the she-ass. The Donkey and pig are symbols of a distorted thing; why are the pig and the donkey such prosaic formulae? The donkey is one of the most modest animals, they beat it a lot and when it begins howling they say: “It brays like a donkey.” It is necessary to understand the primary, the inside sense of the things; we think that we understand things. For example, when a woman gives birth to, this is a Spirit of Life, this is one principle; when gave birth to, the woman is glad that a man has come into the world. In the Divine world the woman is the bearer of the Divine thoughts and from this point of view everyone may be pregnant. One Bulgarian how his turn has become: “In time of the Turkish war17 one sadness attacked me one day; I can’t gather in my skin, I shall burst. I started to walk. About one time I heard that in one tent they sang the song “The way in world is broad”. Suddenly one light came in my mind and then I understood the sense of life.” The soul of this young man had been pregnant, he was born in the tent and then in it the Joy had come. Christ says to his disciples: “You have grief because something is conceived in you.” And Christ had to die. In the world there is birth and death; when a man comes down from the Heaven to the Earth, he is born. The process of conception is interesting: when a man conceives, he is in the high circles of the Divine world, after that the soul starts to come down passing through nine circles for nine months, i.e. for every circle - one month. Thirty six weeks are needed for the child, which make nine months, or 362 880 minutes or 21772 800 seconds. Nine shows that when a man comes down, he has to fight for the Earth, has to go out on the war-path, has to be in movement – 9 is the number of Mars. Thirty six weeks is the number of the progress, of the evolution. These numbers shows how much time it was necessary in the past for man, to conceive. It was time when for a man, to born, deprived twenty one million years, after that the period decreased; the second period continued 962880 years, the third period – 6048 years, the fourth period – 252 years, the fifth 36 years, and the sixth, the present, continues until nine months. When she conceives, a woman contains in herself all these periods and if they observe, they may understand from which souls her child is, through which period it passed, what person it was in the past life, etc. Some people ask: “What is my child? “ If man observes he can define what his child will be. This may be familiar to the mother through the period of the pregnancy. For example some pregnant women suffer, want to steal something, they grow dispirited so, they want to kill themselves and etc. – these their conditions show that that sort was their child. Often the mother says to her child: “My angel” – it is not an Angel. The child and the mother are closely connected between themselves and because in the past she spoiled it, now it comes to her to correct it: the child says: “I shall be born from you and you will correct me.” Often people lie that they marry with love, and after they conceive, miscarry their child and then the grief is eternal. When one live woman miscarries, the grief doesn’t get away from her, and when she bears, her grief is eliminated – this is law. Till one thought, one desire, one action isn’t realized, you can’t free yourself from their consequences, therefore whatever thought comes, i.e. whatever conception, has to be realized. No matter how the man philosophizes, this law reigns, it is a law of Freedom. God gave to the man the Freedom to do everything what he thinks, but for every thing he will experience the consequences. If God is weak, He even wouldn’t allow these things, but as power and all-powerful He in the end will repair everything Alone. Some ask how he will repair it. He will let the people bear; for example some man thinks something but starts to hide – this shows that he is a man from hell, from the place of the sufferings. Some will say: “I belong to so and so church, I believe in Christ.” What is faith? It is a symbol of the world, spring of the Life. If this water runs constantly and is not in harness in some water-mill, it will not bring any use. If this water falls from high woods and hills, it cascades down, carries away many things, digs up, with one word – it brings ground for one future life, but if it is used in a good sense, it will be useful. The soul firstly passes through the mineral kingdom, after that – through the steam and the waters, afterwards – through the area of the embryos and lastly God gives it to see by itself. First of all He gives it minerals, liquids, steams, waters and seeds; after that it passes through the area of the fire to purge; afterwards it passes through the reflection, afterwards – in the atomic area, after that it passes through the thick matter. In this way the soul passes through generally ten spheres and there why the child brings to its mother great wealth. In this sense the mother is one big laboratory in which enters one great wealth from that world. I want to think philosophically, to grasp the things sensibly, to understand the inside sense of Life. Some man says about another: “I outtalked him.” For example one Bulgarian did boast that he knew Turkish well; one day he met with one bey, began to speak with him and in the conversation he beat him. When they asked him why he did it, he answered “I outtalked him.” When the child comes we have to understand the high sense of this coming, and now for what the mother is glad? He is glad that her son will become eminent. The question is if the mother acted the Divine Will to bear one child, and what will become from it is question of secondary importance. Christ says: “When this child conceives the mother will grieve, but when it is born, she will be glad because God will bring it up.” The mother says that she brought her child up but I haven’t seen either one mother die for it. For example the brood-hen breeds its chicks, feeds them till they are yet completely unable to care for the living by themselves, but after they grow up she abandons them and starts to peck them; It means that in this hen there was one creature which let it breed these chicks. Thus, what forces the mother to bring up her child, it is God who is in her. One father said to his son: “If he was not my son, till now I would throw him out.” The truth is that God loves the kids and He forces their parents to bring them up. In the verse Christ takes the image of one normal woman, who is conceived, goes on the Divine law in which she has grief. But Christ says: “I shall go and you will be pleased.” I shall give you one example which will explain the diversions which happen in the world. From one eminent German preacher one young girl was interested; she visited all his sermons regularly, became a very zealous adherent of his teaching when in the end the preacher married her and said: “I found one woman-worker who will help me.” But after they married she said: “Till now I played a role, from now on you will play a role”; in this way she started to want pleasures of all kinds and refused to take part in the previous activities. The preacher started to feel discouraged; in fact, when he married, he conceived and started to suffer. He turned to God with a request to rescue him and one day, when he read the Writing, he met the verse: “You, women, subordinate to your men.” The preacher had been pleased, started to quarrel with his wife, beat her, and she also started to beat him; and when they beat mutually, they were both borne. Many people go to Christ till they marry, and after that they say to Him: “Now we want money, wealth, houses.” Then Christ opens the other door and says: “You, women, subordinate to the God, because God is head and to the man, and to the woman.” Now, as I observe you, I see that sometimes the man gives birth, and sometimes – the women; one grieves, and the other is glad. Let all bear, but to bear on time, but not prematurely born children; let every started thing, when it is born, when it happens, to carry Joy. That is why in the religious life man has to make a choice. Some people think that after they turn to religion they will become saints. A young man called Joan fell in love in one religious girl, but one English reformist advised him not to take her for wife and said: “She may be good with Christ, but not with you.” The young man listened to him and after sometime he got married to another woman who through his whole life tormented him; but then Joan said: “I shall execute the will of God, even if this woman pull me for my hairs in home hundred times.” In this way many of you are pulled Christ for the hair in home and when you go to the Heaven, Christ will say: “This is my good, excellent woman who pulls me for the hair.” I would like Christ not to be only one by name and to expect to see Him in Heaven. Where is Heaven? In the beginning God made the Heaven and the Earth. “When a woman gives birth, it is through grief.” This is the law of purging of the human soul. The scrub is the Earth, and the Joy is the Heaven; the grief always brings Joy after itself, and Joy always brings grief after itself – this law is unchangeable, the grief is a shadow of Joy. Christ in the Heaven is great with the fact that he bears the sins of all people; He bore the sins of the whole humanity not only of His time but and today He bore human sufferings. A man who cannot bear sufferings is one fly, amoeba, microbe, but a man who suffers consciously is a great man, maker and to be stupid. Every one who suffers and bears like a man his sufferings is Christ on the Earth; woman or man who suffers most and bears his suffer lightest, is Christ. The Heaven and the Earth is in our mind and heart; when our mind is spoiled, there is no Heaven and Earth. They say that God made Heaven, and the Earth was indeterminate and destroyed. And that is why God built the world in six periods to create this big land – the woman; how much she had chattered, how much fire she had thrown till she calmed down! Man has to give birth, and the birth becomes only in one Divine organized world. “Woman gives birth, it is through grief” says Christ. When it comes to birth there is no man and woman. One time the man gave birth and today namely after Christ, the woman gives birth– that is why she has to give birth well. The law of the birth understands the following: when it lands in the ground, this little embryo starts to gather all thoughts and feelings and to form a number of bodies, a number of worlds on which the man becomes master. When she conceives, the mother has to follow how God works, the birth looks like to one great painter who works and after he finishes his work, he displays his picture to present to the people this great idea. Because every day, every hour, every minute and second man has to bring in new thoughts, and when we don’t accept anything new, we start to be bored. Therefore the mother, together with her son, passes through the high worlds. There are mothers who are joyful in conception because they feel the connection between themselves and the child. Now, the oculists present different theories for the birth of a man but many of them may be wrong. Some maintain that as one soul drops, a mother immediately is being found for this child; after that three of its leaders round the world, afterwards they sink the soul of the child in the water of oblivion and in the end they bring it to the mother. This going about in Heaven is not so easy, in every step there are hindrances and this is why man has to find the way. The three leaders who bring the child to stay with the mother and if she keeps it, they tell her many secrets, teach her many things. In the same way, if a man keeps his thought, he will be able to bear some great soul after time. A man can’t conceive simultaneously many desires but has to give effect to only one desire, and the others to join in one and to serve to the main desire; it is the same and with the thoughts: all little thoughts have to join and to form one big one. A man has to have one big thought, a bit to be good; for example a man breeds many pigs, but it is better if there is only one but good. The pig is a symbol of desire; if it is one it is noble and sensibly desired. They say for someone that he is one pig in the Astral world; after some time, he will bear in your hearts and minds, you will see him in yourselves and then you will be pleased because he will carry in you and the Heaven, and the Earth. Together with him and Angels will enter, and Archangels, and Cherubs and other great creatures. In the Christian church the law is such that ones are on the Earth, and others are on Heaven. When the windows of Heaven are open, from the Earth it may be heard what it is talking about there; and may from Heaven be heard what it is talking about on the Earth. Your grief is that you have conceived one child and let this grief translate into Joy. Man may suffer intensively, man may even be discouraged but let him say: “Because of this Divine child, who I bring with myself, man has to suffer!” In the Writing, it is said: “When we, the dead men, resurrect”, and I say: “When we, the live men, bear” – this means a man has to live in his desires, in his thoughts, in his ideas. And every thought which comes, is one Angel sent from the God. Man should not be angry to the thought and the desire which causes grief, because it will bear Joy and then a man will say: “Life has sense.” When Christ gives birth He drops His spirit and in the world it is set in darkness – His Glory was so great, His Light was so big that the world darkened. And our world will darken, and we will enter into that world where we will see what in reality the world is. Man has to know this experience and only with this we will be acquainted with the inside sense of Life. Some will ask how they will recognize them in Heaven. Man has to have features. Once the famous singer Adeline Patty18 went to New York but it happened in a way that her money was used up and one acquaintance of her sent her remittance to the New York bank; the director of the bank asked her with what she will certify her personal identity. She hadn’t any other document except her voice, and started to sing. After he heard her, the director gave an order to grant her the adduced sum. When he goes to Heaven a man has to take his Divine thought. 8th of October, 1916, Sofia Source

Note 5 You Know „And he said to me: you, son of mankind, can these bones come back to life? And I said: God Jehovah, you know.” Ezekiel 37: 3 „Can these bones come back to life?” You may ask yourselves what secret is hidden in this sentence. You will say: „We know those bones, we have boiled them many times, we have seen them many times at the cemetery – it is a bone.” But the bones that I will tell you about you have never seen. What you think you see in the world, is as real as the state when someone is dreaming that he is rich for example and when he wakes up, there is nothing left from his wealth. God asked the prophet: „Can these bones come back to life?” the bones in this sense represent an obscene life, a life in a potential state; in the religious sense the dead bones mean life without motion. You will ask if life without motion is possible; in the metaphysical sense this means non-conscious life. Each bone lives a separate life and if someone moves it or sets it in motion, it will say: „Thanks God, that there is someone to move me.” The bones represent the Israeli people, disunited by the bad life and since there is no unity between the separate individuals, they are dead. The bones represent the man after his death. They are the only thing that is left unchanged; according to the occultists a new Life is hidden inside the bones and when the man returns to Earth, he will take what is hidden inside the bones – that is why we keep the bones of our friends and relatives. Some people say: „For me it doesn’t matter what will happen after my death”, but outside his bones man is nothing. Now the man has to learn to think philosophically, to look at everything as something inevitable, necessary, and not just a mere chance. For example from geometry we know that the shortest distance between two points is the straight line, which is a movement in one direction; it is a sum of many points, i.e. of many movements that form it. Therefore our thought can move only along one straight line. If we imagine that we live in one point and our thought moves only in a straight line, then we would not have any notion of the world – the man would say that beyond the straight line nothing exists; therefore there are creatures on Earth that have the imagination for one thing only. But when the point moves, it forms a straight line, which is alive and if one day it decides to change its direction along its perpendicular, it will form a plane; the plane is formed of millions of straight lines. So, there are other creatures that understand that the world moves not only in one direction – along the length, but it also moves along its width; the snail for example, has the notion that only two dimensions exist. Of course, the plane is alive, too, because everything in Nature is alive; and if it moves it will find another dimension – height and in that way a cube will be formed. You are three-dimensional creatures and the philosophers think that beyond the three dimensions nothing exists. However there are creatures that move in even higher dimensions. If the cube moves into another, fourth direction, then the whole world will move and a tessaract will be formed; this fourth perpendicular moves in a direction that we cannot imagine. So, before the man is able to understand things, he is like a dead bone, i.e. he is a one-dimension creature; God asks: „Can these creatures change and form creatures of two or three dimensions?” And God said: „Prophesy! – only when the man starts talking, does he begins to understand things. The first man was without bones, but the present creature has bones. Every man is one bone, the word bone means something that is essential and unchangeable in man, that can be put in action, to be organized. Moses said that initially God had made the man from soil – then the man was able to move only in one line; when the man was made of bones, he was given the ability to move in three dimensions, but then he was still dead; just after God breathed in his nose, then the man started to think – therefore today we breathe through the nose and only then we can think. For example a thought comes in the head of a woman that her husband does not love her, which means that she moves along a straight line; in this case she has to stop and form a plane in her thoughts – only then she will get along with her husband. Otherwise both the man and the woman will move along a straight line and they will not meet. When Moses wanted to see God, he told him: „My face you cannot see, but you will see only one piece of My clothing, otherwise you will burn out”; philosophically this means: since the man lives in the world, he cannot understand things; therefore he sees only one part of it. So, to change their state, the bones must be destroyed. These bones were dead, but only God knows if they can acquire higher life. When someone starts to talk to them, they begin to fuse together, muscles and nerves are formed, but still they cannot think; in order to start thinking a Spirit of the four winds, of the four sides, must come, i.e. there must be a fourth dimension. Until man lives in three dimensions, he cannot understand the meaning of a spiritual life; the contemporary people think that the world ends with death – this is what the frog, the snail and the man think, too. If I go to the vineyard to dig, if I work a day or two and I do the work, this does not mean that the world will end. The world comes to an end means that Life comes to an end; these are the thoughts of a snail, of a dead bone – this is the contemporary philosophy. When these bones start moving, they say: „Our job is done”, i.e. our role in the field like bones is finished; but after that they deliberately start moving. The contemporary people can compare themselves to the character in the following joke: a Bulgarian, named Stoyan, started out to a town to sell a donkey; the town was far and he stopped to have a rest; he tied the halter of the donkey to his wrist and fell asleep. Some naughty kids saw that he was asleep and untied the halter from the donkey’s head and took the animal. When he woke up with the halter in his hand and saw that the donkey was missing, the Bulgarian said to himself: „If I am Stoyan, I have lost the donkey; if I am not Stoyan, I have won the halter.” Life is the donkey, but if I am not, it is just a halter. The halter means that a man lives with a thought, inside which there is no existence. God says: „These bones will come back to life.” When the Prophet speaks, this is the Spirit of Christ. Sometimes you might fall in such a state of stiffness, as when a man thinks, feels, but cannot give a sign that he is alive; the mind can exist outside the world, but to move means to live. When a man wakes up in the morning, he moves and starts living, but when a man talks discursively and absent-mindedly, he is a dead bone. This is a small analogy: our thoughts can be discursive like these bones, we can cry and say: „What is the sense of life?” – The man is in a position of the prophet, whose thoughts are like dead bones. And God says: „You son of mankind, can your thoughts live in the field?” – Then the man starts thinking about the sense of Life and answers: „You know, God!” When the man thinks that God knows, then He says: „Speak!” When God sent Moses to the Pharaoh, he did not want to talk, because he stammered; then God got angry and ordered his brother Aaron to come; and to make Moses talk, Aaron gave up his place to Moses. Everyone is Moses and Aaron, i.e. a soul and a Spirit – in that way man will save himself. Sometimes the soul gets discouraged; for example a young maid gets disappointed with a man, she falls into despair, throws away everything, becomes gloomy and says: „That is the end of my life”. Every one of us is a deceived maid or lad – this is the original sin. When the devil came, the people became infatuated with him and then the man stayed neither with the devil, nor with God. God asked the prophet: „Can these dead thoughts, desires and actions come back to life?” – The prophet answered: „You know, God.” And after the Spirit came, the bones turned into a great army. Now, to make it possible to determine the things, they must possess certain features. The contemporary physicians say that electricity has two flows – though air and through earth: when there is a movement above, there must be a movement below. Hence, God’s thought cannot work in a man who has no bones. And since this is power is a Life in a hidden state, this movement must come from outside the bones. The human thought does not belong to the three-dimensional things; the feelings belong to the fourth dimension, the thoughts belong to the fifth dimension, and the mind – to the sixth dimension. One day when we will be among the Angels, they will teach us about these dimensions. We live in three worlds, and according to the cabalists there are ten worlds in total – the man lives in the third world, and God – in the tenth world; this is a great philosophical thought. After we have lived millions of years, we have come only to the third world, and still many years are necessary for us to come to the tenth world. The charm of the world is that it is unlimited and there will never come a day when the man can say that he knows everything. From this point of view there is consciousness in everything; for example in a stone there is consciousness of a stone; a flower, a snail, an Angel – everything lives with its consciousness. The man understands this, but let’s try to communicate with a tree, for example; for us it is just a tree, but it has its own life – it stays still, does not talk, but it knows everything because it has learnt it when it was up in Heaven. That is why the trees point upwards – when a man goes up there, he will learn everything. The contemporary scientists investigate an apple, what chemical elements it is composed of, but there is something in it, which they cannot find out. Life does not consist only of these elements, but there is something else that has to be learnt. For example in the past people thought that electricity could be transferred only through wires, and today we know that this is possible without them. There are two worlds – a physical and a Spiritual one; the man is in the Spiritual world, as he is in the physical life. People move from above downward. Today it is considered that culture goes from below upward, but I contest this and I say that the apple is nourished from the Sun, rather than from the saps; for example in the course of several years a tree grows in weight by twenty kilograms and all it has taken is from above, not from the Earth. We take everything from above, i.e. from inside – from a world much wider than the external one. We can compare it to a cone with the point down – the point is the external, and the base is the internal world; if the man is placed on the top, he would say that the internal world is smaller, but in fact it is not like that. Those who have decided to study the religious matters philosophically must be very calm. At the time of one of the Turkish sultans there were a lot of sluggards; one day the sultan decided to see who is the laziest sluggard of all and ordered the building they were in to be set on fire. Frightened by the fire, all sluggards started running, but only two of them remained inside. When one of them saw the fire becoming bigger, he turned to his friend and asked him what to do; the other one answered: „How aren’t you lazy to talk?” When it is destined for a man to die, he will die wherever he is. For example a rich Frenchman wanted to free his son from the front and by means of much money he managed to place him at the rear, but there too, although protected from the bullets, his son was killed by a shell that fell nearby. Very often people are afraid of epidemic outbreaks. The man must not be afraid of anything, because he may die of fear. For example, the plague started one day for Baghdad; a man met it and asked where it was going. – „I am going to Baghdad to take a thousand people.” The Plague arrived in Baghdad and twenty thousand people died. When it was on its way back, the same person met it again and asked it how many people it had taken. – „Twenty thousand” – replied the plague. – „And why did you tell me that you would take only a thousand?” – „The other nineteen thousand died of fear.” The man must be careful in his life. A traveller was buying a train ticket to the town of Gorna Oriahovitsa, but he was short of thirty silver coins; he asked a lawyer to help him, but the lawyer refused and saw that the man had no choice but to walk. One day the same lawyer was in London and when he was on his way back he noticed that he was short of thirty silver coins and he could not buy a ticket - he was repaid in the same way. This is to show that whatever you do, it will come back to you. In this case the man is a dry bone and you have to open your purse widely and help everyone who needs help. And today, as many people are killed, some lay up wealth; God holds us responsible for that and says the money must enliven. Money means everything we can use to help – it is knowledge, it is a feeling, it is a desire. Our thoughts and feelings must enliven us, therefore God says: „Talk to yourself, talk to your dead thoughts, desires and actions!” – In that way gradually you can notice some kind of a movement, some kind of life. Is there a mother, carrying her child and not suffering? She suffers, but a new life is formed in her. When the Spirit comes, then the man will understand why he is here, on Earth, and he will see how good it is to live, to suffer and to die, to come out of this world and to live in another, where the people will live on good terms. We, the present-day people, are of first, second and third dimension, because in us we do not have eternal Love, it is only temporary. The Love in us must enliven our soul, must strengthen our heart and Soul. So says Christ: „If I am with God, I will feel well in hell, but if I am without Him in Heaven, then why do I need to be in Heaven?” Let God be with us; and He is in us and with us. When God says: „Talk!”, we have to talk. We want to set the world straight, as we set ourselves straight, but only the Reasonable Life can straighten man. Every thought, even if it is a good one, is a bad thought if it cannot be used in a reasonable way, and vice versa. In the contemporary science there are many examples like that: for instance the carbon dioxide, which suffocates people, is pleasant and necessary for the plants – it gives them carbon for food, and oxygen is released. So, if one thing is harmful for us, for other things it is useful. Give your sins to the plants, and take the purity from them. Therefore the man should not complain. So says the Scripture: „Give your sins to God”; when God takes our sins, He asks: „Can these bones come back to life?” So, everyone must say to himself: „God Jehovah says that all our thoughts and desires, all our purses must be open for our fellow-men.”(retranslated fragment!) 1st October 1916, Sofia Source

Note 4 Compassion He saw in a vision evidently, about the ninth hour of the day, an angel of God coming in to him, and saying unto him, Cornelius. And when he looked on him, he was afraid, and said, "What is it, Lord?" And he said unto him, "Thy prayers and thine alms are coming up for a memorial before God." The Acts of the Apostles 10: 3-4 You can ask yourselves the question: what connection exists between Cornelius with his vision and us, who live in the 20th century - people with modern ideas; men sophisticated, with critical minds; men who claim to have mastered the forces of nature. We have to constantly bear in mind the following thought: our outlook and theories, our explanation of Life do not represent the actual world as it is in reality – these are only our concepts of the world. What the world is in reality is an enigma which even if we were given a million years of life we wouldn’t be able to solve it. The quoted verse relates to the individual life of man. On the Earth, in the present state of his development, man has a threefold relation and does three jobs: to himself, to his neighbour, and to God. When we speak about man, we have to ask ourselves the question whether we are referring to his individual life, or to the life he manifests in his relations with his neighbours, or to the Life which manifests itself when we are connected to God, because in any of these three viewpoints, the world takes a different perspective. If we decide to find out how modern science views Life we will see that it has the following concept: personal or individual life cannot continue after death; life is contained inside the body and is solely a product of the body; thinking is a product of the brain and consequently, when these organs are destroyed, both life and thinking perish forever. So modern science says; such are its concepts. According to it, thinking is a product of the brain, but from a purely philosophical point of view in the world there are organs that exist with a function other than the energy-producing one. If Life originated from the cells of the body and if thinking were in truth a product of the brain, as science states, then its conclusions are correct. But we have three types of organs and three types of functions: organs producing energy, organs releasing energy, and organs transmitting energy. If we take for an example a shell of a modern military gun and the tiny fuse igniting the explosive, I want to ask you, ''Does the gun generate energy in any form?'' No, it only passes and directs the energy. The gun has not produced the explosive, its function is only to release that energy which through a certain transformation of the molecules inside the substance expands their volume and thus produces an explosion. There are also other organs which release energy. Let’s say we have a prism exposed to sunlight, which refracts the sunrays and due to that, certain colours become visible; and I ask you, is it the prism that creates the colours? No, it only refracts the rays, and even if the prism breaks, the colours will continue to exist. In the same way, the energy of human thought exists even after the brain is destroyed. In that sense we can say, that the brain is a device through which the Divine Thought; the initial Divine Energy is refracted and manifested in the form of mind and thought. Therefore, the brain is not a source of thinking; it is only an organ transmitting thought; while the Divine Thought continues to exist even after this organ perishes. In this way, we live in a Divine world, where certain organs exist, which are imperishable. We know that in the physical field there exists certain compounds which undergo transformations, but in the higher worlds, and in the initial higher conditions of matter there exists unchangeable compounds. I call them stable compounds – initial types, out of which the world of today is built. This world in its physical manifestation we call a physical world, i.e. it does not possess the higher consciousness, which exists in the Spiritual World. For instance, your fingers do not have the sensitivity your brain has, and your ears do not have the sensitivity to perceive light, as your eyes do. What is this sensitivity of the eyes due to? Quite naturally, we can give various answers to this question, but we have to first adopt one statement as a starting point of our reasoning. In Mathematics, there is an axiom stating: any two lines equaling a third line equal each other; in other words, we always have to have one condition, one measure, as a starting point. This sensitivity is a function of the human soul. Now, I have no time to tell you what the soul is like. The human soul is something large; it manifests itself both individually, in man and collectively. In truth, the soul is one; Life is one; but those who do not comprehend this philosophical concept may come up with very wrong views when I say one and many souls. Just the same, as they talk, for instance, about the acorn: the acorn is one, but when we plant this acorn, first it builds up one branched sprig with three branches; then three more are formed above; till it ramifies more and more and forms thousands of individual leaves and acorns. Someone, who has no idea of the acorn’s nature, while looking at the tree, will consider the leaves as separate individuals; however, they all come from and are contained within the acorn – within this seed. This seed is God. Create the conditions and plant that seed within yourselves and it will unfold all talents, all secrets, and wonders. This seed, this acorn can shrink; it can grow; it can transform itself into a beech, a bear, a whale, a man, an Angel. This seed is within – it is one, and at the same time, many. Therefore, things can unite or disperse depending on the viewpoint: if we look from above, things will seem numerous; if we reach downwards, we will see that all things are sustained by the one trunk. We should apply the same point of view to all people: for me, some of them are like leaves; others – like branches, like roots, like seeds, like unripe fruit. Quite naturally those of you, who belong to the leaves, will not understand my philosophy, because your lifespan is short – it is a six-month’s life. When spring comes, you become beautiful, wonderful; yet when autumn comes and frost falls, you wither and say, “Our time has gone.” Some day a storm may break the branches of your tree in two and eventually your whole tree may fall. But even then and there, in the soil, one acorn will remain, which contains Life and says, ''I have the power to bring you back to Life,'' – and it falls down to the soil, drinks up its sap of life and restores all things back to life. Where, then, is the end of all things? This is a constant process, as infinity has no end. When the leaves fall on the Earth, do not think that the entire world has come to an end. Do not think like Nastradin Hodza,1 who said, ''When my wife dies, that will be the end of half the world. When I die, the whole world will end.'' This world may die, but the other, the Divine World will not – not at all. Why do we experience death, why is our world imperfect? When we reach a certain point, we have to transform ourselves into new flesh in order to receive a new impulse for work of the soul. Cornelius was not an uneducated man, in my belief he should have possessed deep knowledge; he was initiated, because God shall not appear before foolish people. It will be foolish for a great musician to play before a man who cannot hear and then ask him what he makes of the music; such a man will answer, ''I can only see how you are moving your fingers to and fro.'' And the musician will say, ''You are stupid,'' meanwhile both are stupid. Or, imagine a painter who has painted a beautiful picture, and shows it to a man who cannot see, and asks, "How do you see it?" and that man answers, "There is a canvass before me, but this canvass is a little bit silly here and there, you must have bought it some place," and the artist will say, ''What a simpleton you are, you don’t understand anything.'' They are both simpletons – the one for not seeing and the other, the painter, for not understanding that the other man is in no condition to understand. In the same way, when a Higher Being comes to us, we have to be able to understand the inner nature of all things. I have read many works of philosophy, I go through them every day and at times I burst my sides with laughter; some philosophers resemble men who cannot see – they work gropingly and write, "This world is a canvass with imperfections; with too little suffering; and all men are fools." You are right, I say, but these conclusions are valid for you only. This world is more than a canvass, more than these up and downturns; there should be Light in the eyes, ears, in the mind, in all the brain centres of the man, in all his strengths and abilities; so that he may understand things. And the one who understands the world must have lived a long life – one life only is not enough for a man to understand the world. What can you comprehend within a life-span of twenty, thirty, fifty, or one hundred years – under the present conditions in the world, what philosophy can you learn? You will constantly read in the papers which army2 is the prevailing one; how many people the Romanians killed; how many prisoners-of-war the Bulgarians have captured; what inventions the Germans have made. For example, the Germans have devised 42-cm guns; the French are developing a 52-cm gun; the Americans – a 54 cm gun; the Germans had so-and-so zeppelins, the French – so-and-so airplanes; I ask you – what philosophy will you learn from all that? Laws exist that regulate things. Wars break out for a reason. What are the reasons when a storm arises and dust swirls in the air? The scientists say that someplace the air has been heated more; someplace – less; and currents have originated. Why should air be heated and why should it be cooled; can't we do without that? No, we cannot. You may say it’s something bad, because there are storms which destroy houses. Yes, but at the same time the storms will bring you moisture, will clear the air, etc., i.e. to the vegetable kingdom they will do more good than harm. What are the reasons for a war to break out? It is a storm in the Spiritual World, which comes to refresh people. After that storm, the people will become very intelligent; writers will appear who will reason very intelligently. Now we can only see the harm but in fifty years we shall return to see the outcome. In the Divine World everything comes into use and nothing happens by chance. The one killed on the battle field was meant to be killed; the one who had his house burned, he had to have his house burnt; if one had a leg cut, it was because this leg had to be cut. Statistics exist, proving the natural course of events; there are laws, regulating the events in Life which only seem to occur by chance – for example, how many ships shall sink and how many should be built for ten years; when will the period of the greatest number of sinking set in and then – the period of the least number of sinking; or let us take for example fires: how many houses should burn every year; then let us take for example births and deaths – how many people have to be born and how many have to die each year. And more: I have, for example, the study of a mathematician, who is also an astrologer; and he did calculations in the following way: for ten towns in England he studied the number of the boys and girls born in the course of ten years; and afterwards he succeeded to mathematically establish with an error of one percent only how many boys and girls will be born in each of these towns in the course of the following ten years. Some reach even farther with their calculations and foretell, let us say which tickets will be the winning ones in the next draw of a lottery, which is drawn four times in a year. Therefore, a law exists, that regulates things. This is a new science, which has deep roots and a rational foundation. Now, you are starting to scratch the backs of your heads; this scratching might seem, at first glance, to have no meaning at all, but I know why it is happening. Or, someone has confused his work and puts his index finger on his forehead above his eyebrows; to such a man we say, "You have not judged right, and that is why you have confused your work," – you should judge carefully. In this laboratory above the eyebrows everything is stored that you need; there is your library where you can find the book; this and that page or this and that article of the law, which will enlighten you. Some have the habit of pressing their head but with pressing you cannot open a door; this is the way to crush nuts only. To be able to open the door of learning, men should have the key. Hence, we have to live mindfully. Many books are written on the issue of what Mindful Life is. It is your task – you have to live according to the way you comprehend things because a student with no comprehension of his own will never understand the subject matter his teacher is teaching. Now we are placed in the following contradiction. There is a legend, that God originally created two men on the Earth, but they could not get on well together; they started hating each other; and that is why God placed them in the two most distant places in space, so that they could not see each other. But they began to miss each other; started to love each other and in order to join, these two souls built a bridge and this bridge is the Milky Way. Therefore there is a way through which people can get on well together – and it is the Milky Way of Harmony, of Love. Christ descended via this way, too. Some want to know what an Angel is; while what I want to know is what man is. The old Indians have defined man as a thinking being; then, what is an Angel? Angel in Sanskrit means servant, but it also means glowing fire, and also love. If you love, you are an Angel; if you do not love, you are a man. But I say to someone, "You are not an Angel, you are one of those souls, who have not agreed with their neighbour, and for that reason God has nailed you somewhere in space and you have no bridge to join you." Peter in Sanskrit means spirit (Pitar); in fact, they told Cornelius, "Go to the Spirit, It will tell you all." Peter in Old Greek means stone. There exist living stones – only the Spirit can be a living stone. By stone Christ means things unchangeable within, Divine, mindful. Cornelius had to pray – here is a task. Many still do not know how to pray; some say, "What am I expected to tell God, doesn’t He know?" And others ask how they should pray. If you ask a theosophist, he will tell you, "I am God, I have nothing to pray for, I will only reason." While the philosopher will say, ‘I will think.’ But prayer is necessary – it is the breathing of the human soul; it is communication between God and the human soul. When God speaks, you shall keep silent and listen carefully as a student and when He stops, He will tell you, "I want you to repeat what I have told you." The word prayer means to ascend and descend. There are people who talk incessantly; they are chatterboxes – even when they sleep at night, they talk, while they should keep silent. What is sleep? I will tell you; when you sleep, God teaches you lessons – because you are isolated from the external world, from family, house, etc., this is the time when God can speak to you. When man wakes up, God would tell him, "Repeat what I have told you." And what will this man repeat, if he has not heard and comprehended well God’s commandments? He will beat his wife, will spank his children and will live the whole day indisposed, because he has not comprehended the lesson, and has not understood the meaning of Life for this day. When a Divine Messenger descends from Heaven to us, he wants to tell us that without Purity we will never see God; that without Holiness we will never comprehend Him; that without Kindness and Love, without Compassion and without Justice we will not feel Him. We have to understand what Love is. Some say, "We understand what Love is," some of you, I believe, do understand what Love is; but you have to understand it deeper. Love is always the stepping-stone to hatred; if you love Good - you will hate evil; if you love evil - you will hate Good. Consequently, Love alone cannot solve the question and bring deliverance to man, if it is not accompanied with a constant evasion of its antipode. Who, then, will save the world? - The Angel of Love, accompanied by the Angel of Compassion. Only in Compassion there is no shadow, only in the Mercy of God there is no division – we have to study the law of Compassion. For this reason this Angel came to Cornelius – to teach him the law of Compassion. And when the people of the world learn to be compassionate and apply Compassion everywhere, then all will live in peace. Truth makes men free, teaches him what is Good and what is wrong; who is foolish and who is wise; but it does not contain within itself the element to reconcile people; Love, too, alone can not bring about peace. Divine Compassion is the key that reconciles Justice with injustice, Wisdom with foolishness, Good with evil, so that they shall not fight within us. They say about someone, "He is good, I cannot stand him; he is foolish, I cannot stand him; he is bad, I cannot stand him." The World is not bad, what is bad is our understanding of things; we are bad within ourselves, and the world is very good. The soul which you hate agonizes, it suffers, it is chained somewhere in Heaven. Some people now say, "You will never save your soul; you will eternally live in hell." And I ask, who among those philosophers is the advisor to God to know what He thinks? They are like the man who could not hear but listened to the great musician; and like the man who could not see and touched the canvass of the great artist. Are they the men who will show us the way to Deliverance, the way of the new civilization? No, they are not. He is the Angel who descended to teach us Compassion – Christ; in the soul of Christ there is Compassion and self-sacrifice. Sometimes you say, "We are very educated, that is why we shall hide, so that they will not demagnetize us, or rob us," no, open your safes, open your hearts, open everything! Do not shrink into yourselves like the snail, which protrudes its antennas and then draws them in again – you have to leave your shells. I do not talk to snails or shells – I talk to people who ask themselves the questions, "What is the meaning of my life, what is my purpose, what shall I do?" I answer: you have to learn Divine Compassion. Whenever I have spoken about Compassion, they have, every time, been angry with me, saying, "You wish us ill, you do not understand us." I understand you, I understand that you love Truth, Justice, but I have not met a compassionate person among men yet. Yet, deliverance is in Compassion – this is the teaching of Christ, this is the culture of the future. After this war Compassion will come. The disabled, who will be in the millions, with their thought will create a new movement – they will ask, "What was all that about, for what reason we fought if not to correct our previous mistakes?" The people of today who are fighting are civilized, they are not barbarians, and they will contemplate on this issue. They are now only quarrelsome men and women. The woman cannot stand her husband, because he cast a glance at another woman – how could he possibly look at another woman? Well, he should be blind not to look. The man, on his part, quarrels with his wife, too, when she casts a glance at another man. Some say that Christ on his coming will put the world right. Christ is coming now to introduce the New Teaching of reconciliation between people, the teaching of Compassion towards everyone without making any differentiation – as with Cornelius. And when we start to pray and do good deeds, then God will send us to this Peter – to the Spirit. And the Spirit will bring us Joy and Rejoicing and will reveal to us the great tasks. The Spirit will create the Milky Way in our soul and we shall travel from one sun to another; from one planet to another and we shall see how great God is. Firstly, we shall head to the nearest star; then, after having lived there, we shall proceed to other stars. For each and every one of you there are great goods in store, a great future there, if only you embrace Compassion. What are you expecting now? - That Christ shall come to save you. I know that Christ has at least a hundred times lifted you from the earth; you have many times thrown yourselves into the water and Christ has saved you. It is very clear what is happening in the world today – it is the arm of God at work; God is forming a new world. What will happen with Bulgaria? The situation of Bulgaria and of all people in Europe will be much better than it is now. When a corpulent man with a fat belly weighing one hundred and fifty kilos catches typhus and slims down to fifty kilos, they say, "Poor man!" While actually, he has now become a man, before this he was not a man. This war is healing us from a similar disease – all people are ill and God will heal them. Those who are dying now will revive again, like the leaves which fall – the new acorn will raise them from the dead and will bring them back to life. Nothing perishes in the world, the outer form is not the reason for the inner Life – as God lives so will we live with Him. Even in this world we have to make an effort to be good servants and good sons; to work honestly, so that when we return to Him, He could say that we have fulfilled His will. Now some say, "I will not see God" – everyone shall see Him. When we join Him, he will say, "Why did you disgrace your name, why did you kill your brother, why did you dishonour your sister? You will return again." God will not talk sharply; I can imagine what He will say. He will give you a serious look and will say gently, "I am very sorry, son, that you have not yet understood My Compassion. Now, go back to the Earth to learn Compassion, return there to show men what I Am like. I Am the God of Compassion. They think I Am cruel, unmerciful, everybody is complaining about Me and discredits Me, and this is not good." And when people see the compassionate man, they will say, "Here is one, who is walking the ways of God." And now people say, "Even those, the religious people, are quarrelling." And that is why I am not asking you if you are religious; I am asking you whether you are compassionate. We can say about someone that he is a learned man, but has no Compassion – he is supposed to be an intelligent person, but says to his neighbour, "You are stupid, I cannot stand you." About another person we can say that he is a good person, has love, but does not have Compassion. I want you to keep within you this morning one word only – the word Compassion. In 1875, in Chicago, a gentleman was milking his cow by the light of a candle; the animal kicked the candle, the straw was set on fire and most of the city burned down. The cost of the damage was billions of dollars. When the fire approached his house, a wealthy man told someone who was there, "I will give you two hundred thousand dollars if you take my safe out." "Dash!" - said the other man running to save his life, as the fire was following on his heels. Thus, the wealthy American had to run away without his wealth. Now someone may say, "If only I had been there to take the two hundred thousand dollars – what a stroke of luck it would have been!" Yes, but the fire is following on your heels. It is not money that decorates Life. And Chicago, having lost so much after the big fire, has now an even more magnificent outlook. Now, likewise, the war introduces the same into the world – on its ruins a greater culture will be built. Now, if you understand the Spirit of Compassion, which God is sending to you, you will comprehend His teaching. September 17, 1916, Sofia __________________________________________________ 1 Nastradin Hodza, or Hoca which means teacher in Turkish was a wise, witty man with a good sense of humour, whose stories have been told almost everywhere in the World. The year 1996 was proclaimed Nasreddin Hoca year by UNESCO. 2 The Master refers to the First World War, 1914-1918 Source

The Book - The Spirit and The Flesh. Beinsa Douno Translation from Bulgarian - Vessela Nestorova THE TRUTH The truth shall make you free29. Pilate put a question to Christ, "What is Truth?" This is a profound philosophical question. It is easy to ask this question, but difficult to answer it. The Truth in itself is something concrete, real, unchanging. It is eternal Light, eternal Wisdom, eternal Love, eternal Righteousness, and eternal Life. However, this definition requires a more concrete determination of what Truth is. I shall stop on the thought, "The Truth gives freedom." Freedom is an aspiration of the human mind, heart, soul, spirit; freedom is life and life is destined to our seeking the Truth and to seek it not as Tolstoy speaks in his book, My Conversion. There he speaks of one of his dreams, which clearly describes his psychic state before his conversion. I shall tell you briefly his story. "In my dream I find myself," says Tolstoy, "lying in a bed, but I feel neither comfortable, nor in a pleasant state; I start moving to find out what kind of a bed it is, what it is made of— iron or wood. At once I noticed that the bars of my bed started to fall one by one, starting at my head-side until only one bar remained just below my waist. At this moment I heard a voice crying, "Do not move either your head or your feet anymore! Keep balance!" I saw below me a large post and a bottomless chasm." I say, there are such philosophers who are lying on their back, investigating the Divine World, but only one bar remains under their waist and God says to them, "Keep the balance!" So as soon as you pronounce the word balance, the catastrophe is avoided. When you investigate the Truth, you should stand up straight on your feet, not lie on your back. I take the word dead in a figurative sense—a limited person who does not think. You must be turned to the East so when Christ appears, you should meet Him. Many act as Tolstoy did, but Christ says to them, "Balance!" "The Truth shall make you free." The Truth is real, it is real life. Do not think the Truth is something imaginary. No. It is a world which has its beauty, its colors, tones, music—a world which has always existed and will always exist. Christ says, "Those who understand this world, these Laws and forces, will be free." In another place He says, "To this end was I born and for this cause came I into the world, that I would bear witness unto the truth." Then Pilate asked Him, "What is Truth?" People today have strange ideas of God. God is the Truth. When you feel joyful and happy and start singing, the Truth— the living God—is in you. Think well, do a good deed—God is in you. The Truth is movement, impulse. And when Christ says, "I am the Way," He means a person must move and not stay in one place like a tied animal. In this world all things are strictly mathematically determined; there is nothing unforeseen, accidental. Your life, your sufferings, tortures and anguish—all is foreseen. These things are plus and minus. Within the Truth enter the four rules of arithmetic: addition, subtraction, multiplication, and division. Those who have much—they add, those who have little—they also add, but the addition in both cases is different. For instance, you have two thousand leva but with a minus or a plus—that is, you either have to give or to take. If you say, "I have two thousand years" and put a minus; this means that in the past you have lived two thousand years of vicious life. If you say "Two thousand years plus"—that means you have lived two thousand years of excellent life; therefore, you are truly a rich person. Christ says, "The Truth shall make you free." Freedom is a necessity for the man as well as for the woman. The whole social structure rests on the Truth. Everyone is striving for freedom. Actually, everyone has the right to live in freedom, but this freedom will be given to us to the extent that we can benefit by the blessings of the Truth. Sufferings are necessary for every nation, as well as for each individual. Torment and torture are human contrivances. Let us say a man gets a monthly salary of 50 leva which is barely enough for a month. The wife says, "Easter is coming! There is no money for Easter bread, the sugar and eggs are expensive; there is no money for shoes and a hat. Only a hat costs 50—70 leva. Why don't we have now 150—200 leva?" I say, in order that there may be peace, leave the Easter bread for next year. Easter is not only once in a lifetime! "No, now or never!" If God has allowed you only 50 leva, be satisfied with what you have and do not spoil your Easter! In this case the wife must give freedom to the husband and he—to his wife. Down with the Easter bread! This is freedom! This is the Truth! That is why the Scriptures say, "Be thankful for everything!" Do not think that God has not given you riches. You are all rich, but you must discover this wealth. In the perception of the Divine orders, you must have inner freedom and not be biased. The Truth is independent of your and my conceptions: whether you think one way or another, whether you approach it or draw away from it, will not change its relations. In this world, which is wisely created, the Truth always exists such as it is. The illumination one has proceeds from the Light of the Truth. Love comes from above—from the Truth. And when the Truth conquers the world, it will make you free. Love always aspires for the Truth—what beauty is in relation to a person such is Truth in relation to the Divine World. It is the one face of this world which is a world of harmony and beauty. And when you ask why you are unhappy, the Truth answers, "You are unhappy because you are ignorant, because you violate God's Law." In Varna in the past days Gagaouz women would fall in love with Bulgarian men and would marry them. They thought the Greeks were drunkards while Bulgarian men were as gentle and nice as little donkeys. No, this is not a conception of the Truth. The Truth is a science of the mutual, sensible relations of people. Before a person has achieved balance in their mind, their heart and their will in accord with the Truth, they cannot be free. As soon as they attain this, they will make contact with the Divine World. Many ask, "Can we live without suffering?" You can. "Without torment and torture?" You can; why not? But sufferings are necessary for the evolution of humankind. A person wants to learn about the world; that is why they must suffer by all means. The Earth is a place of suffering. You say, "How should we know?" Why did you not ask the rational beings what the Earth is like before coming down? One time a little angel who had heard much about people said to a bid angel, "I want to see the people very much. Why don't you take me to the Earth so I can see them?" The angel brought him to the Earth. Then the little angel said, "I wanted you to take me to the people, but you took me to hell." "Hell—that is people on this earth," answered the big angel. Indeed, hell—that is us. By the word hell, people in our country understand something boiling from underneath, bubbling up, people taking each other by the throat, brother fighting with brother because one has taken a larger part of the inheritance, and so on. Today everybody says, "Equality is necessary!" I ask you, what is wrong in taking a larger part? One of the brothers is older, let him take more. Thus, people on the Earth have just such relations as God has ordered and of which His Laws witness. If you apply them according to the Truth, their result will be freedom. Those who want to study the Truth must study the quality of freedom. If you ask me what is music in reality, I cannot define it, but I can describe what music gives expression to. The result is harmony—relations between the tones. Sit at a piano, or play any other instrument, and you will see what music is. Three things are necessary for the expression of music: first, an idea in your mind of a song; second, an instrument and third—an artist. Therefore, a musical ability of the mind is necessary, a sensitive ear and an artist who can play. If you ask me what a teacher is, I can tell you only what a teacher produces. A teacher gives knowledge. When you learn what knowledge is, you will be near the teacher. You ask, "What is Virtue?" Better ask what it gives birth to. Before going into a study of the essence of things, study their results. What is the distinguishing feature of freedom? It gives a large scope to action. In necessity you have only one way; you are harnessed. Your reigns may be golden, but you must go only one way—forward; in case you stop, the whip will lash your back. In freedom it is just the opposite—you have a choice. You have a choice to climb a mountain top from any side, but when you are rolling downwards, you have only one direction. "But why does a person think that way?" They are free to think. "But he is an atheist." This is a temporary delusion. "She is a bad person." Her consciousness for good is not developed in her yet. "He makes mistakes." His will is not regulated yet. "A woman has an unlawful child." Settle the relationships between the sexes. I consider humans free. Only the fearful are not free and it is they who commit crimes, they have not the heroism to assume responsibility. Which people are strong? Those who are free and who can bear hardships, sufferings, getting spitted on, being dishonored. These are trials for people and those who can bear them are considered heroes. Sufferings are given to people to test them—who are heroes and who are cowards. Those who do not want to suffer, but want to be served by others, are enlisted in the catalogue of the cowards. If you suffer, you are a hero. Whom does the Bulgarian nation glorify: the cowards who betrayed the country during Turkish times, or those who suffered for the liberation of this country? How much will those who suffer for the Truth be glorified? The principle is one and the same. That is why the science of the Truth is a science of social life. The Truth always makes people free. Those who die for others make them free. If the martyr Stephen had not died, Paul would not have been born. When Stephen died, his spirit entered Paul. Then both started working together for God. Stephen taught Paul to suffer and to bear three times thirty nine blows with the whip. Paul became famous namely for this patience. Do you know why they lashed Paul thirty nine times? The numbers 3+9 equal 12. The number 12 is the Law of rounding up the evolution of all the days of human life. And whoever undergoes so many blows with a whip on the Earth will not be beaten any more in the next life. If you ask why Christ was beaten, He will answer you "I suffered that you might be made free." When people beat you on the Earth, it shows you that a cord that holds you tight to your evil fate is torn. That is why Christ says, "If they hit you on the one side, give the other one also." Only the strong one can beat and when the strong one beats you, it is a blessing. What do the peasants do? When they want the field to yield more produce, they let the sheep thread on it. They know this Law about the fields, but do not know it about themselves. Let the sheep of the world thread on you a little. Christ says, "For this cause I was born." The birth that Christ speaks about is not an external, but an inner process. It takes place in every heart and mind, in order that this Truth may be witnessed. When the Truth is born in you, you will feel freedom. When a woman marries, she wants to have children, because she is aware of the Truth that this is the only way the Law can be observed—that she may have an inheritance. It is the same in the spiritual world: if you have not the Truth in yourself, you cannot inherit the Divine riches. Therefore, the Truth must be born in you. Then you will have riches and spend your life more easily. A legend tells the story of Moses. When he was going up the Sinai mountain, he saw a shepherd who was very happy, and he asked him, "Why are you so happy?" "I am happy because today the Lord will come down to visit me, so I killed a lamb to give Him a feast." "The Lord does not eat lambs, you are deceiving your mind!" answered Moses and went away. However, the shepherd was saddened and lost his joy. When Moses reached the Sinai Mountain, he noticed that God is displeased with him for having made such a big mistake. He returned to the shepherd to tell him that God would visit him and eat of his lamb. After telling this the shepherd, he hid in a nearby bush to see what would happen. At one time he noticed that the shepherd fell asleep and fire came from heaven burning up the lamb. When the shepherd woke up, he said, "I am very happy that the Lord came down and ate up the lamb!" So, when the Truth enters us, its fire—Love—will make a sacrifice pleasing to God. This is the real world of the Truth. For some people it is not real, but a great number of people—thousands on this earth know this world—the world of Truth. I say, much time will pass before the Truth is planted and understood by all. See how beautiful the flowers are! They are yellow, red, and blue. You pick them, but have you understood their meaning? You say, "This flower smells very sweetly," but what does this fragrance mean? It shows the great sorrow of the flower. Out of its grief is formed a nectar necessary for your life. There are people who, in the midst of their wealth, say, "There is no God!" As soon as they lose their wealth, health, or social position, and God takes them in hand, they begin to emit fragrance, "There is a God." The wealth would have stunted their mind if God had not taken it away from them. Thanks to that, they began to take a right view of things. What takes place on the Earth is something transitory, not a reality. You see beautiful, little girls, but as soon as they come of age, their faces begin to wrinkle and in time they become old women. I ask: where are those little girls gone whom you admired so much at one time? The same thing happens to the boys. You do not know yourselves yet. When you learn the Law of the Truth, it will give you power over matter that you may understand its inner combinations and perfect your life. This is the Law of motion—that a person should constantly undergo a change and pass from the temporary to the eternal, in order to understand the unchanging essence of the Truth. People say that Christ was born to preach the Truth. What is this Truth? Christ wants to invigorate your mind and give you an impulse for right thinking that you may make contact with the Divine World. You are eternally bound to God. In the world you have many friends; however, if at times these friends are insensitive to you, it is due to your relations which spring from ignorance. Paul says, "God despises human ignorance and has let people follow their way, but now He is calling them that the Law may be fulfilled." What should a mother who is called upon to fulfill the same Law do? First of all, she should bear good and sensible children. This is her first task. Some women complain of their state and say, "Why are we women?" I ask—who should have been in their place? The man should prepare material for thought, will and character. He should pass all this on, but the woman should give birth. People today are looking for comforts in the world, but they must understand that essential Law, also expressed in the music—in the minor and major scales. God has placed some people in the minor scale, in the flats—sorrow, grief, depth of the feelings; He has placed others in the major scale, in the sharps, on the surface of life, since they have no depth of feelings. In a dance, or a march, what can one see? Dancing, marching and finally—fatigue. In a sad song you cannot move—there you will keep still and reason. God has placed you under a minor tone that you may think of the other world, while in a major tone you will think of this world. At times you want to play another's part and say, "Can religious people dance?" They can, but what kind of dance? When David was carrying the tabernacle, he was jumping and dancing but his wife rebuked him saying, "Look how you are contorting your body in the presence of the whole nation of Israel!" "Why should I not hop before the Lord?" he objected. God does not limit us, He gives us great freedom to do good and evil, but in certain cases good may be evil. You will say, "How can this be?" Here is an example. A man and wife are leading a good life. Christ says, "Give away your goods." In his desire to fulfill the teaching of the Savior, the man wants to give his property away, but his wife says, "Are you crazy? You want to make your wife and children unhappy?" "No, I want to fulfill God's Law." "But I do not need this Law." I say to the man, "You have no right to give away the property of your wife and children, for it is theirs! If you have 100,000 leva divide them as a brother among your wife, children and yourself equally, and you have right to give away your share. You have no right to serve God with another person's money. This is Christ's Law. "But I have the right to do this." "You have not! Who gave you this right? Where did you take this woman from? God did not make woman your mate out of your feet, but out of your rib and you have no right to torture her!" Now this appeals to the women and they say, "That's right, let the men know this!" No. You should never consider a question from your own point of view. In the universal life there are many possibilities: in this life you are a man, but in another life they may make you a woman. And the opposite is true. If in this life you write, "I give no freedom to woman!" in the other life when you are made a woman, you will taste the benefits of this provision of the Law. Then you will say, "This is not a good Law," but it was you who wrote it in the past. Men, make good Laws, because when you come a second time on earth as women, you will be placed under their power of course, not only men, but women also write Laws and as a result they create limitations of each other. Many women have written bad Laws in their sons and daughters; for instance they have written that they should hate their father. They say, "Your father is a good-for-nothing, a vagabond." Do not write such Laws, because one is your Father. This man or this woman whom you call father and mother have become an instrument of the Divine Spirit in order that an idea should be clothed in form. And when you complain of your state, you murmur against God. You must not change the basic features of the incarnated idea in a form. You can make some changes in the shades—to make them lighter or darker—but the main substance, which personifies the Divine idea, must be preserved. Sermon held on April 24, 1916, in Sofia. _________________ 29. John 8:32

The Book - The Salt. Beinsa Douno Birth "For there has been born to you this day in the city of David a Savior, who is Christ the Lord."1 "Has been born" is the most promising word in the life on earth. What does this word contain? Birth contains the sublime, the dynamic and powerful impulse, urging all humanity to perfection. People often ask, "How can one enter the kingdom of God? How can we be freed from the limitations of the laws of nature, and can we master them?" I answer, "When you are born." I am speaking of the word birth, not of reincarnation. People have been reincarnated thousands and millions of times. They first started their life as microbes, enlarging and reforming until finally they were born as people in the full sense of the word. Reincarnation is a process, while birth is a completed cycle of this process. When it says in the Scriptures, "Today has been born," we should understand that he, who was conceived millions of years ago, was finally born. Who was born? Christ the Lord was born. The word birth contains a great idea, which God has deposited in the Spirit. And when each one of you realizes that you have been born, you will be saved and then comprehend the meaning of life. For many years you have not yet been born. You are in the process of reincarnation and in this process you must be born someday. Then, the angels will say about you, "In the city of David has been born." Christ must be born in every heart and in every soul. People say, "He was born in Jerusalem,"2 and make pilgrimages there to worship Him, yet they do not understand the sense of this birth and they do not aspire to live like Christ. He was born among the Jews who were the chosen nation, but they also did not understand the deep meaning of His birth and what He was bringing to all humanity - the Love of God. Every birth is accompanied by suffering; therefore, in order for Christ to be born in the human soul; by all means, this suffering should be experienced. It is the same with a mother giving birth to her child - she must experience certain sufferings and take all the necessary care of the child. According to the same law every nation or the whole humanity in which Christ must be born, must make provisions and prepare the conditions in which this child is to be born and grow up. This idea may, perhaps, be somewhat dim, but this should not worry you: it depends on how near or far and in what light you consider things. Every person understands things according to the degree of Light they have. When the Angels proclaim "this day a Savior has been born" they mean the Joy He brings to humanity - Peace, the highest manifestation of God. The Lord manifests Himself as Peace which is the Law of Harmony, of the Unity of the Mind, of the Sublime Character, of Love, of Wisdom, of Truth, of Goodness and Righteousness - that is what Peace means. Only those who brings Peace can be born. You can not be born until you understand these deep Truths, until you achieve Peace in yourselves. Now let me consider psychologically the word birth. This word has a relation to mysticism. A Christian who wants to become a mystic and studies the Divine Nature in order to deserve the name "human" must understand well the word birth. You have read in Genesis that "God formed man of the dust of the ground, and breathed into his nostrils the breath of life, and man became a living soul." At that time, the process of breathing took place, while at the present time the process of birth is to take place. I would have explained the word breathed to you, but my explanation would have been incomprehensible, for in this word there is something unexplainable for people today. However, a day will come when you will understand it. Now I will consider the opposite which the Law of Birth requires, as it is a Law of Internal Development. By this Law, God is manifest fully in your Soul and the Spirit works positively through it. All your aspirations are under the Law of Birth and through it the Supreme Divine Consciousness in a person is manifested and perfected. The ordinary human consciousness is an obscure idea. There are different conceptions of birth. If you are asked what this word means, you would say, "Birth means the conception and birth of a child." We should not perceive birth in regard to the body, but to the human Soul - the conception of that Divine Germ and its birth. So that when we say, "a man has been born", we mean that process of knowledge and wisdom in addition to that of conception and growth. A person cannot say that they were born until they obtain knowledge. Animals, fish and microbes are reincarnated time after time in their effort to complete this cycle of reincarnation. In the Bulgarian language the word rebirth means ‘processing of things’. Chewing the cud or ruminating like the ox is not different from processing. That means that, here on earth, we are merely processing certain experiences acquired during millions of years. Some ask, "Where do we come from?" “From the Big Sea.” You may ask, "How many years have we been there and how has our exit taken place?" After the Sun of Life had been shining on you for thousands of years it raised you up, and by the Law of the Cooling of Bodies, you have come down. Therefore, the Spirit has raised you as the Sun raises the vapors of the sea and has sent you to the earth. Do not think it is a great misfortune for you to be here. On the contrary, this is of great benefit to you. I tell you there is no greater knowledge in the world than to know how to suffer. Suffering is the highest manifestation of Love. They who have not understood the sense of suffering are still animals, microbes that have to be reincarnated many more times. And the contrary is true: those who have understood the sense of suffering have been born and are human. Suffering is the lot of human beings only. Animals do not suffer the way people do - blows are only a massage for them. A dog yelps when being beaten, but as soon as the beating stops, its suffering passes away. The deep sense of life - the so called ‘Cosmic Grief’ - is hidden in suffering; the secret in life is concealed in suffering. If you want to acquire the Divine Wisdom and the Secrets of Nature, I tell you - there is no other way than that of suffering. When a person asks God to be sent to the earth, God asks them, "Do you want to pass through the Law of Suffering? If you do, I shall send you down." If they should answer, "I do not want to," He will say to them: "Stay by Me in the Great Sea because as soon as you leave here, you will be a worker who must labor and suffer on earth.” But what is the earth? It is the Great Woman - your Mother - who bears and raises up human beings. Once having accepted you, She will hold you for millions of years and cultivate you until finally you are ready and She will say, "Here is my child who can now speak to you of things with the Divine Language." I shall make a small digression. In birth lies a great power of motion, it is the most powerful impulse that a person can be given. If you could visit the Sun with the Eye of a clairvoyant, you wouldl understand the magnitude of the energy with which it sends out its rays. You say that a cannon is very powerful because it shoots out a shell at a distance of 120 km. But imagine the power and speed of the light waves emitted by the Sun every second and the distance they pass before stopping at a place! According to the physicians, light travels at 300,000 km/sec. Can you imagine this power? These rays gradually weaken and their brightness decreases since light depends on the rate of velocity. The greater the velocity, the more powerful the light until this wave reaches the final limit; stops and turns into darkness. Do you know what darkness is? It is the opposite process: the discharge of light is from below upwards; while that of darkness which reaches the final limit is movement from above downwards, i.e. from the periphery toward the center. It is the weakest movement. Thus light is down while darkness is above. But you will say, "We know that the dark place is hell." What is hell? Some think that hell is a special place of torture. What is a place of torture? A woman wishing to bear a child passes through torture. The same way the earth has conceived and millions and billions of creatures on it want to bear children. This is hell. Some do not want to be there, wishing to be in heaven and say, "I do not want such a hell." If you do not pass through hell, you cannot become a human being. That is why birth means such a hell. It is not so terrible, however. A person who is born and sins digresses from the law, so a terrible fall awaits them. They will be placed in the cannon of the Sun again, powerfully shot out and will travel through space for millions of years. Where they will stop will depend on the power they were thrown out with by God. If they are discharged with great force and travel for 100 million years, they will need that many years to return. The greater their velocity through space, the slower their movement back to God. But when they draw nearer Him, God will attract them to Himself with greater speed. Therefore, being born means that a person has reached the final limit of which their Soul was thrown in space. There they will stop and start their evolution anew. When they thus end their reincarnations, they will be born. Humanity lost hope by the sin of Adam and Eve. Two children were born to them, but death captured them. There was no one to comfort them and they complained like the rich who have no children: "We have no heirs so all our possessions will go into the hands of strangers." They are discouraged by this. Humanity also found itself in such a state, but God gave it an immortal child to save it - that is Christ. New thoughts are often born to your minds. Once I heard a renowned preacher say, "I have so many ideas that 10 or 20 years will not suffice for their expression." But after no more than 10 sermons he confessed that he had exhausted all his material. When you think you have many ideas, you are under the Law of Reincarnation. Were not the lower creatures created first - bugs, flies, etc.? Your numerous thoughts are of such a small value that if you cannot harness them in some useful work for you, they cannot help you in perfecting your life. However, when that basic Divine Thought comes, it will be alive and one with you, developing as a newborn child. What in Christianity is called the visitation of the Spirit is this Divine Thought which some call subconsciousness; others – consciousness; still others – superconsciousness; the theorists - the awakening of the higher self; the occultists - the emergence of the sublime and so on. When you achieve this state, you will feel peace and constant joy which does not change. Someone may say, "I have this joy," but half an hour has not passed before this "joy" has evaporated. That joy is transitory and inconsistent with the Law. How can a precious stone disappear? You deceive yourself. That is not a joy, but a short-lived fly which dies and you begin to cry. Someone says, "I have peace and I am calm," but on the morrow a trouble comes to them and they start wrinkling the muscles of their eyes. Where has their peace gone? It has not been real peace. Someone says, "I am a Christian and for ten years I have been reading such and such writers: Spencer, the Epistles of St Paul, etc." All these writers speak very well, but what do you say? For when you go to the Lord, He will not ask you what St Paul has said, or what Spencer has done, but what you have done. You will not take the Apostle Paul, nor Spencer to Him; they will go themselves. But whom will you go with? Therefore, this is the basic idea about which we should think today. I know that some of you have wrong conceptions about the Holy Spirit; thinking that the Holy Spirit and the evil spirit are one and the same thing. The good and the evil spirit are diametrically opposed. There is no such law where out of the same source should flow both sweet and bitter water. Bitter water is always bitter and sweet water is always sweet; so the good is always good and evil is always evil. What good and evil are is a profound question and if you think you can learn about them in five, ten or a hundred years, you are deceiving yourself. It is necessary for Christ to teach you at least 1,000 years until you acquire a somewhat right conception of the one and the other. I do not wish to discourage you, but I want to tell you what the Laws which direct our lives are and help you get rid of some of your illusions. Every day and every hour of life has its program. Our progress depends on our completing this basic work of the day. You should not worry, therefore, whether you will develop or not, for I tell you positively that you will develop. Some ask, "Shall we develop?" When you are cast onto the earth, by all means you will develop. "How long would it take?" “A thousand years.” "That is too long." But 1,000 is not a big number, it is a human number. 100 years is much more than 1,000, while 10 years is still more. In this process things are reversed: 1,000 years is the smallest number, 100 years is a greater number. You are perplexed. The number 1,000 has three zeroes showing the three conditions, the three stages though which you will pass. You must form three bodies in 1,000 years - in the last zero you will form your physical body; in the second - you will form your heart; and when you enter the third zero, you will form your mind. When you come to the number 1, you will be born, you will ascend and say to the Lord, "Here we stand before you, Father, now we can work for You." This is birth. A great epoch was marked by the birth of Christ - the appearance of the Son of God. That is why we all should triumph. The temporary sufferings you pass through are the greatest blessing for you. There is nothing better than suffering, for only through suffering will the Lord give you His Blessing. When someone complains to me about their sufferings, I say to them, "Give me of your sufferings, I will give you my Joy," and I add, "now I feel how pleasant life is." They say to themselves, "This man is very good," but I also say to myself, "I thank you because you gave me more than you received since sorrow is more precious to me." The Lord also preferred to leave His Greatness, His glory and descend on earth and suffer. There are reasons for this - the greatest Love which God manifested. When we begin to perceive and comprehend suffering inwardly, we shall come to the true process which Christians call salvation. We cannot be saved if we do not admit that sufferings are a Blessing. Stop and say, "Suffering, I need you that I may be born." If you suffer more, it shows you are nearer to God. When suffering reaches its extreme point, joy is born immediately. A mother feels the greatest suffering when giving birth. At that moment all run away from her, but when the child is born, all rejoice. In order that the child may be born, all must cry - both the woman and the man. Once I was told a story of an incident which had taken place in the village of Nicolaevka about 50 or 60 years ago. The wife of an eminent Turk had a toothache. There was a Bulgarian man in the village who pulled teeth out. The Turk took her to that person to have her tooth pulled out. The house had two stories and the Turkish woman went upstairs while her husband remained downstairs, on guard. At one moment the woman started yelling, and the man downstairs started yelling too. The dentist began to wonder saying, "I am pulling out the woman’s tooth here, why is the man downstairs yelling?" We are bound to one another the same way and when a person’s tooth is being pulled out, we should cry out as well. I am telling you all this, because you are living in an epoch of great sufferings. You should regard suffering as do Mystics and not as do ordinary observers, with indifference. Know that sufferings are the greatest Blessings the Lord is giving us. Some day you will test this. People are killed; there is famine and pestilence; fathers and mothers lose their children; sisters are dishonoured; families get disgraced. You should draw some benefit from all these sufferings and send joy to the sufferers by saying, "Give us of your sorrows." You sit and say. "How good that we are not on the battlefield or starving." But what experience do you have and what will you gain? On the contrary, try to put yourselves in the position of the suffering souls and go and help them; then you will get a blessing. "But how can we help them?" It is the easiest thing to do: if you cannot help people directly, you can help them spiritually. Every person is obliged to take at least half of their friend’s sorrows and to give them their Joy. You say, "Let God bless you." God blesses people through you. But you say, "Let Him find someone else, not me." The electric current passing through an iron rod magnetizes it. If the divine current does not pass through you, how do you expect to be raised? Now you all think your ideas have been destroyed. Many different flies, bugs, fish, birds and mammals have come to birth in you and when you clean yourselves of all of them, you will become wise. When you gradually build up your temple, the Lord will be born in it. You do not benefit in the least by the fact that 2,000 years ago Jesus Christ was born in Jerusalem. You may sing this song for 4,000 years more of no avail. You will be raised only when the Angels enter your Soul and say, "Today a Savior has been born in the house of David." And when Christ comes to birth, there will be Herod, Pilate and the high priest Caiaphas. Now you may say, "This child is dangerous, let us get rid of Him," and give Him to Pilate to have Him crucified - then the child will go to others. Just as Christ left the Jews and went to the gentiles, the same way your child will go to others - to those who will give Him shelter. And you will be a chosen, but forsaken people! And when you are asked why you suffer, you will answer, "Because we delivered our child to Herod and Pilate to be crucified." That is why I say you should stand by your Lord saying: "I shall live with the Lord. If He lives, I too shall live; and if He dies, I too shall die." And just as Christ rose after the sufferings, you will rise the same way and learn the Law of Immortality. There are people who are close to the Resurrection. The Apostles have risen and are working on the earth. You will say, "Why do we not see them?" The Risen can see the Risen, just as a musician can understand a musician; as a doctor can understand another doctor and so on. You must have the ability to understand that this is why you are staying on earth. Christ, therefore, has appeared. He lives and is among you, working within all of you. What people call "resurrection" is birth in reality. What Christians mean by resurrection is the coming out of the tomb. You are all tombs to me: some bigger, others - smaller. I see different inscriptions on your monuments: John lived so many years; Helen - so many years; and someone after dying was buried in the grave of another and so on. How many times this Helen has died bearing her monument with the inscriptions of all her relatives! You are asking, "When shall we rise?" You can rise today, but your tombstones are very heavy. An Angel must come down to remove them. If an Angel had to come down to remove the stone of Christ’s tomb, how much more necessary this is for you! In 33 years Christ underwent a great Transformation which, in the end is called "Resurrection". By the word "resurrection" I mean the struggle and the victory of a child over death. This is the significance of being born - to fight and overcome death. When you conquer death, the day of the resurrection will come. Some say, "When Christ was born and the Angels from above proclaimed peace on earth, why did not people correct their lives?" Because they have not learned the teaching of Christ as they should. Christ will preach in this world again. “You will see Him”, I state this positively. Some of you will not see Him. Why? Naturally, because you are blind. You will cry a long time like that blind man, "Son of David, have mercy on me, touch my eyes with your hand!" When He touches your eyes, He will ask you, "Do you see?" "Lord, I see people as trees." He will touch you again asking, "What do you see now?" "People are moving." What does this mean? It means that your thoughts and desires are static at first like the trees, but when you begin to see, things become alive like people. Then you will understand what Virtue is. Christ has come to show us that we must fight death, conquer it and rise. This is the meaning of birth. Sermon held on Christmas, 1915 _____________________________________________________________________ 1 Luke 2:11 2 As it is Bethlehem that is usually considered the birthplace of Christ, here ‘birth’ refers to His resurrection, (proofreader’s note)

The Book - The Spirit and The Flesh. Beinsa Douno Translation from Bulgarian - Vessela Nestorova LIBERTY OF THE SPIRIT Where the Spirit of the Lord is, there is liberty.21 The condition of liberty is the Spirit. By the word liberty we understand a free life, i.e. the inner meaning of things and their relations—the relations of the thoughts, feelings and incentives of the will power which are manifested in the world. Where there is a living soul, there is motion which is the result of the will. This motion may have a definitive direction, or take different directions. The New Testament says, "Where the Spirit of the Lord is, there is liberty." Another place states, "The Son of God will set you free." The Son and the Spirit are one and the same thing. The Son is the expression of the Father and the Mother. The intelligence of the Son is an expression of the intelligence of the Father and the Mother, as the Sunlight is the expression of the inner state of the Sun. How can we know a person? By the Light of their thoughts, desires and acts. Now I am speaking about the liberty of the Spirit, because the religious people are exposed to the great danger of becoming worse than the worldly people. In this sense a person cannot be happy by becoming religious. By the word religious I understand a person tied to something, the way a horse, a cow, or some other animals are tied with a rope. To be tied to a house is religion; to be tied to some political party, or some philosophical teaching is religion too. What kind of religion is it? A religion that ties or limits the liberty of person, or of society. If you are tied to a teaching which debases you, or deprives you of your liberty, this is an obsolete religion, an old skin. All people who seek the liberty which gives sense to life and which philosophers today call higher consciousness, but political people—citizenship, are sensible people. How would you know you have the Spirit in yourself? If you are sensible, if your thoughts, feelings and acts are free and wherever you go, you leave a blessing, the Spirit is present in you. In life today the word liberty may be understood as Light. If you travel at night, you are not free as in the daylight for the simple reason that the path is not clear. In the same way when the religious and worldly people delude themselves, they also have something hazy in their notions. People today do not know God, they do not know what the Lord is, but they know their kings and rulers. They say, "As the kings and rulers punish us, so God punishes us also." Because of these wrong ideas of God, life is full of contradictions springing from such false views. We can all see the results of these contradictions. However, you must be set free from this inner slavery. How can you be freed? A basic change must happen in your brain, or a thorough transformation. What is the structure of your brain and what changes should take place is not clear to you. Every morning you pray, you seek the Lord calling to Him, and He does not listen to you. God hears only those people whose ears are open. He does not hear the deaf22 and does not speak to them. If you want the Lord to hear and answer you, your ear must be delicate and perceptive so that little would be necessary for it to understand much. The Lord likes to watch and hear those people who work and do not busy themselves with vain and foolish things. If you consider the religions of today, you will see on what level of development they are. In every religion there are certain delusions. One of the reasons for these delusions is due to the fact that when a person wants to understand a religion, they enter one or another society and in this way get more confused. A young man wanted to join a village dance, but had no strong boots. He borrowed a pair of boots and started to dance. The one who had given him the boots seeing him stamping his feet vigorously, said to him when he got near enough to hear him, "Listen, do not stamp your feet so hard, I have not given you my boots that you should stamp your feet so!" A friend of his, after hearing these words, said to him, "Since this fellow put you to shame, I shall give you my boots." The young man put on his friend's boots and continued dancing. When he was passing by the second man who gave him his boots, the latter cried to him, "Stamp your feet, my friend, do not worry if you tear the boots; if you tear them, I shall give you a new pair!" I say, it does not matter whether you say to a person "Stamp" or "Don't stamp" your feet, it is all the same, for he is not free already. It does not matter whether you have stamped you feet much or little. Why? Because you are already deprived of your freedom. Therefore, our mind should be elucidated as to the question of real liberty. Christ has given a definition of liberty. He says, "Do not do unto others what you would not have them do unto you." Everyone must accept this rule as an inner Law. One must speak and do that which gives liberty to others also. Someone says, "I wonder at people today how they gossip. You see them in the church praying so nicely, but as soon as they stop praying, they start gossiping about each other: this man does not live right, that woman does not speak the truth, and so on." Those who gossip do not have liberty and do not give liberty to others. I say, if you are not tolerant to people and do not give them freedom, you do not understand Christ's teaching. And in reality, most people today have a perverted idea of the teaching of Christ. They must throw out of their minds these caricatures and think of God and Christ in an entirely different way. And so what is religion? Religion is a science of the forms as well as of the Divine Love. If you study only the external form of religion and not its inner content, you will find yourself in a delusion and begin to change religions as a lady often changes her clothes. If she lives fifty or sixty years, she can change many suits of different cuts and colors, but these suits do not represent the lady. Therefore, the form is not yet religion. Actually the forms are necessary to religion, as the suits for the lady, but they do not represent the body of the lady. When people die, their kinfolks say, "We shall wear only black, not white clothes." No, you may wear white, black, red and blue clothes—any clothes you wish. The sin is not in the colored clothes, but you should have in mind the following—when you go to a dead person, do not dress in white, as when a street is muddy, you will not wear white shoes. Thus, everything requires its time, its season. In this respect, the worldly people are wiser than the religious ones. They stand ten times higher than the religious people. God has decided to set the world right by the worldly people. The politicians and the socialists will rectify the world because they want freedom. You will say, "How is that? These people destroy, they do not build." I ask, when you build a new house on the place of the old, do you not first destroy the old house and then build the new one? If you do not throw out of your mind an old idea, a new thought cannot be born. Many want to teach people how to think, so they say to them, "seven stories up, seven stories down," or "keep silent and do not reason," this is their true science. Everything else is of the devil. What was written in the times of Moses, in the Old Testament? "This is of God; the rest is of the devil." And today, many are preaching that their ideas are of God and those of other people—of the devil. This is what it means to be strong with your posterior brain. This is not right. Every teaching should be judged by its results. If a given teaching can be applied in the private life of people and give good results, it is good; if it cannot be applied, it is not good. One thing is important for a person—to apply the liberty of the Spirit. Everyone must ask themselves, "Am I free? Do I have this Spirit in me?" When the Spirit comes, He will produce Light in the mind and heat in the heart. This is the sign by which you will know the appearance of the Spirit. If you begin to limit the human spirit, forcing a person to think, feel and act the way you do, the Spirit will withdraw from you immediately, as a teacher leaves the class when the students are making noise and obstruct the teaching of the lesson. When the students do not obey their teacher, their parents and guardians will come and punish them. In this sense, Moses was the guardian of the Jews. He came to them to tell them that they should obey their Teacher and when they were disobedient, he punished them. And if you ask now why so many misfortunes assailed you, I say, "The misfortunes and sufferings came to you because you did not obey the Spirit. You should have obeyed the Spirit as your Teacher." Now I shall explain the meaning of liberty and how it manifests itself. Suppose you meet a person with bound hands and feet and you begin to comfort him that the Lord is good and if he has patience, He will untie him, and so on. I ask, if you yourself can untie this man, do you manifest liberty? No. You must take out your knife, cut the cords binding the man's hands and feet and set him free. What does your comforting do to him? You tie him faster so he cannot run away. People must untie one another; they must set one another free. Christ says, "Go and preach among people!" By these words, He means exactly this untying, this liberating. This liberty should be inner and not external. All misunderstandings among people are due to the lack of freedom. If it is a question of anxiety and worries, how much more should God worry for He has created this world and sees what is happening? It is good when the Lord is angry, but of what use is human anger? There is no profit in human anger. But God also does not get angry. The Old Testament says, "The wrath of the Lord," but these words must be understood in their inner sense. The words of Christ: "Why do you call me good Master? Only God is good," confirm the idea that God cannot be angry. Therefore, the good and the kind people cannot get angry. Some prophets have spoken of the wrath of God, but I object to this. Has God said anywhere about Himself being angry? In one place Jeremiah says, "Lord, you deceived me, I was deceived." How can you explain this contradiction? This is a delusion. You should not have any delusions about God. Everyone must admit that these are their own delusions. The right thought lies in this—we should say, "Where the Spirit of the Lord is, there is liberty." This is what God said. Love cannot be manifested without liberty. I say, while a person is blind, no one can love them. A person who tortures others cannot be loved. What brings destruction cannot bring freedom. Several people pray together to God, but if one of them makes a mistake, another one nudges them for the small mistake. This is no prayer; this is no freedom, but acting. To nudge one another when you are standing before God is not praying. Down with these masks! When one is praying, they must forget about what is around them and be alone, then enter their secret chamber—their soul—and not be disturbed by anything outside of themselves. All of you who are listening to me are not free. Some of you are tied to one post, others to two, still others to three, to four, to five, to ten posts. I can prove this to you not only theoretically, but practically as well. Now since all of you are preparing yourselves for the Kingdom of God, for the Kingdom of Christ, which is a world of liberty, you must know that with these old forms, with these old skins, you cannot enter It. With these old forms you will barely come to the gate of the Kingdom of God, but you cannot enter it by any means. By this I do not judge you and say you are deluded, but I am showing you the way. You are seeking freedom. The cause of human slavery is neither the man nor the woman. Slavery, sin came into the world after the first people ate of the forbidden apple which had in itself corruption, death. Therefore, if you want to understand Christ, your spirit must be free. In the Hebrew language there are two words for the notion of liberty. One of them is ruha which signifies the higher manifestation of God. The other word is nefesh which signifies the inferior manifestation of the soul. The small child, for instance, manifests the inferior state of his or her soul. While we are babies, we cry, make faces and in this way impose our will and want to submit our mother. Finally the mother gives her breast for the baby to suck and it thinks, "This is what I want, and you should always obey me!" And the mother is constantly fulfilling the child's wishes. I ask, why was this child sent to earth—should it make its mother submit, or the mother should submit it to her will? Whoever is free and has the Spirit, they will learn the relations of things and know whom they should submit themselves to and whom they should serve. You will ask how you can acquire inner freedom. When people have common prayer that also has two sides—a good and a bad one. Why? Because people are not on the same level of development, so that a regular interchange of their magnetic forces may take place. Since the spirit of freedom is predominant in all people, but their views are different, as a result of this arise many disputes and misunderstandings. That is why before going to God, Christianity recommends purification. One of the purifying processes is that of deposition.23 How can this deposition be effected? Before praying with others, one should pray alone and prepare themselves. First, you should pray alone, then with one other person, then with two more people and so on. In this way you will learn to contemplate. Only then the Spirit will come and teach you certain lessons. When the Divine Spirit comes between two souls, He will immediately restore peace and mutual understanding between them. When the one is speaking, the other will be listening with great attention and feel pleasure in what their friend is telling them. If these two people are not at peace mutually, they will get bored with each other, "Are you the one to teach me now, I have no time to listen to your nonsense." This shows that the Spirit is not between them. The making of common prayers is not done by order, but by a disposition of the spirit; if the spirit wants you will pray, if not—you will not pray, but keep quiet. The first thing required of all is to give one another this freedom and have the patience of listening to one another. When someone is speaking, we should think that God is speaking. If you enter a religious society and become more nervous than you had been before, you have not gained anything. You have sooner lost than gained. Many doctors, many specialists know human physiology, they know which foods are useful and which are harmful, but in spite of that, they live the old way. They say it is harmful to smoke, but they smoke themselves. They say that drinking of alcoholic beverages is harmful, yet they drink; that eating meat is harmful, yet they eat meat. They have knowledge, but when it comes to applying it to build, they do not do what they say and preach to others. I ask—where is their liberty of spirit? Christ wants this freedom for all people. Many people today want liberty only for themselves, thinking that the other people should be submitted to them. Many people will submit themselves, but they will do it out of fear, not out of love. I shall cite the following anecdote for clarification of this thought. Once, a Bulgarian tailor was invited by a rich family to sow a pair of full-bottomed tight-legged breeches and a doublet for the bridegroom. The tailor took along his instruments—scissors, a thimble, called his servant and both went to the house. They arrived about noon, so they were invited to a lunch. A roast chicken was served and the tailor, wishing to eat the whole chicken alone, told the housewife that his servant does not eat chicken, he preferred beans. When the servant heard this, he started thinking of some way to revenge his master. After lunch, he told the hosts secretly that if they saw his master turning this way and that, they should know something was happening to him, because at times he went out of his mind. In order to succeed with the revenge, the servant hid his master's thimble. When the tailor started working, he began turning this way and that, looking for his thimble. When the hosts noticed this, they immediately caught him and bound him. On going back, the servant said to his master, "Your servant does not eat roast chicken, only beans. Is that so?" You also should not say your servant does not eat roast chicken, because some day, when you start looking for your thimble, he will become the cause of your being bound. The first thing required of our relations is mutual respect. In my observations during a number of years, I have noticed that some people have a strong desire to study, that is why at first they begin with a feeling of veneration and reverence, but later they slack it and say, "We know all this!" In this respect, they are like some young brides who are very gentle and shy before everybody at first. However, in a few months time, they get over their shyness, open their mouth and spoil the home. While they are in church as brides they are calm and quiet, as soon as they are married, it is as if they receive civil rights and begin to show their naughtiness. They will want to marry a second time, but the man who has married them once will not even think of marrying a second time. No. A person must not grieve God by violating His Spirit of freedom, even when they are provoked at times. Whole books have been scratched full of the scribble of human thoughts like the dashes of telegrams. A whole pile of such telegrams are written by your thoughts. By these telegrams one can see how free you are. Some day when you can go to the other world all these telegrams will be presented before God. There is nothing hidden that shall not be revealed. Everything in the world is apparent. Nothing can be hid from the Eye of God. This should not frighten you, but you must know that in His genesis God is a Spirit Who always wants to teach and correct people and not to punish and revenge. The sufferings and punishments in the world have a relation only to the forms. And if in this sense we say that God punishes us, this shows that He wants to liberate us from our slavery. If you set out to free a sheep out of a wolf s mouth, would she not be hurt by the time she is pulled out? Therefore, God wants our freedom, our inner peace, which will bring us calmness, joy and happiness and raise our spirit high. Now I shall refer again to religion. What does religion, by which we want to serve God, consist in? Christ says, "For I was a hungered, and ye gave me no meat; I was thirsty, and ye gave me no drink; I was stranger and ye took me not in; naked, and ye clothed me not; sick, and in prison, and ye visited me not" (Matt. 25:42,43). Here is the reason why God will judge the world. If you do not fulfill what Christ is talking about, if you pray ten times a day, like the Pharisees in the streets, you will not attain anything. You will be like that housewife who prayed all morning and her cooking all burned up. What did she attain by her long prayer? Nothing. Such a prayer is like drunkenness. There is physical drunkenness, but psychical as well. Do you know what psychic drunkenness is like? It is not religion. When a young maiden likes to meet young men, she does not acquire anything by that, but only some pleasant feelings. This pleasure, however, does not show that the maiden has a Divine disposition. At these meetings she wastes her energy in vain. However, when God approaches us, we feel His effect not only for a moment, but for a long time. The pleasant state we are in when God is drawing near us and unnoticeably penetrates deeply in our soul. When some people are quarreling, I do not tell them to keep silent, or preach moral to them, but I turn my gaze to God and pray for them. In order that they should keep silent, I must keep silent first. This means that first, I must pray for them that God may bring them to their senses. Years ago, there was a priest called Gancho in Varna whom people called orman papaz24. He often blamed those who made him a priest. One day he saw a Gagaouz25 beat his wife. In order to save the woman from her husband's hands, he took a whip and started lashing the man, but immediately the wife and her husband jumped at him. The woman said, "What right do you have to beat my husband? We shall settle our affairs alone." Now I say to you, who are like this priest: do not meddle in other people's affairs, trying to settle their accounts. You can do this only if the husband and wife call you to help them. As soon as you are called, show them a way how to determine their relations according to the Law of freedom. And so religion should bring liberty to people, peace and joy. If a persecution rises against a religion, or against some teaching as in old times, that will not set the world right. How many doubts may be raised against some forms of a religion! Some will say, "This teaching is Satan's." But of whom is your teaching? Those who preach a Devine Teaching should serve humanity selflessly, out of love for people and be ready for all sacrifices. Those who want a reward, or the first place, or want to set the world right, they do not fulfill the Law of liberty and the Spirit is not in them. You must be the last in the world, if you want to be the first before God. Instead of wishing human glory, it is preferable for God to think well of you. This is what I know and wish for myself. When I preach this, many people say, "This does not concern me, I am not such a person, these words are about so- and-so, she is such a person." No, this is wrong reasoning. Everyone should forget what the others are like and consider themselves more sinful than these others, and start correcting themselves. If you are in the state of sinful people, I do not judge you, but want you to come out of that state by showing you a way out. Follow the spirit in yourselves! You want freedom for yourself—give freedom to others as well. It is Law that like attracts the like. If you like people sincerely and open- heartedly, they will like you too. The Bulgarian proverb says, "What you call, the same will be echoed back to you." If you are beautiful and look yourself in the mirror, the image in the mirror will be beautiful too. When you meet a person you love, do not tell them you love them; do not speak to them about love. Why? Because as soon as you tell a person you love them, Love vanishes. Those that speak most about Love have the least Love in themselves. Those who speak most about freedom of the spirit, they give it least to others. If my relations to you are not such as they should be, no matter how pleasing and musical my sermon may be it cannot change this. Only the music which creates noble incentives in you is profitable to you. Every other kind of music, which evokes only pleasant feelings and moods in you without ennobling you, is of no benefit to you. Now, put an end to all friction and separation into left- wing and right-wing socialists, i.e. those who have the Spirit and those who don't have the Spirit. Those who bear the spirit of liberty in themselves will be given a white stone on which I shall write my name so that when the Lord comes, He will see the inscription. When I see the eyes of a person, I already know whether they have the spirit or not. When the spirit is present in a person, their eyes are neither very dark nor very bright. If a person's eyes glisten as those of a snake, this bespeaks their desire to swallow up, to eat up somebody. You have noticed how a cat's eyes glisten at night. Why do they glisten? The cat is looking for mice. However, there is a big difference between one kind of light and another. There is a light which robs and kills, but there is a Light which invigorates and brings one to life. The Spirit is sensitive, responsive to the human weaknesses, as a result of which He enters those who want to walk in the Way. I say, when you get together for a prayer meeting next time, by your telegrams it will be evident whether you have been nudging among yourselves or not. If there have been nudgings, you must know that the Lord does not want such meetings. In order that your prayers may be accepted by God, I shall give you the following method: when you meet a sorrowful, burdened soul, pray together with her to God; when you meet a poor person, help them as much and with whatever you can. God does not want rich people to get together only with the rich and learned only with the learned, but the rich must get together with the poor and the learned with the ignorant. Prayer does not consist only in saying prayers, singing and playing at concerts. If it were a question of music, one may go and listen to a worldly concert. That, too, will be of benefit to them and give them some satisfaction. By this I want to say that as the religions of the church do not pray correctly, so those who want to pass for spiritual people do not pray as they should. Get none of the old things! Chase the old devil away! Pray secretly in your soul and do not gossip about other people! Have reverence and respect for others as for yourselves. What do women of today do? When two or three women get together, they at once start talking about this and that man or this and that woman. What profit do you have in gossiping? Those who gossip hinder their right development and put psychic obstacles on their own way. Therefore, those that have such a weakness should give it up. If a thought enters your mind to speak evil of someone, stop for a moment, concentrate your attention and do not give way to the evil in you, do not become its town-crier. Shut your "telephone" and do not do service to evil. The evil in the world, as a living being, likes to attack people, to entice them to get its work done, after which it deserts them. Much time has not elapsed before the sufferings come. Then God says to people, "Be careful not to yield a second time to evil." Therefore, anger, jealousy, hatred, suspicion, lying—all these negative things are peculiar to the devil, to evil. Cast this old father out and you will be free, you will be with the Lord Who is all wise, good, just, condescending and loving; Who forgives and helps the suffering and the poor. If you do wrong a hundred times a day and turn to Him, He will again forgive you. He punishes only those who break His Laws. He has created a big fire for them. Those who don't want to make contact with these evil beings must be merciful, considerate, quick-witted and careful with God's orders and Laws. And now, begin to apply this teaching of Christ without demonstrating before the world that you are religious people. Let your piety be concealed even from you, but before the world, you can be like the beautiful ladies who shade their faces to protect them against getting sun-burnt or against the dust the in streets. Hide your beauty deep in yourselves; do not parade with it externally. If you do not want to become a laughingstock to people, do not speak about yourself that you are good, magnanimous, religious, and ready for giving alms, and so on. Christ says, "Be wise as the serpents and gentle as the doves." The worldly people are not foolish. They are not wise in regard to the higher spiritual life, but in regard to the mind, they stand higher than many religious people. Give an example of a good deed to the worldly people that they may give you a piece of their mind. Some say we must be straightforward, others say we must not be very generous. I ask you, how will the world be set right then? So if someone looks askance at you, or tells you an offensive word, you should get angry? Have you ever given yourself an account of how often you have looked at people askance? No, God has not given us eyes to look askance at others. The true religious life is namely in having freedom and giving freedom to people and forgiving their mistakes, as well as in looking for every possibility to unite with them in spirit. Now, desire deeply to apply Christ's teaching to yourself as well as for the sake of others. From now on no gossiping! Give yourself word not to gossip a whole year. Keep a small notebook and every night before going to bed write down how well you have kept your promise. If you have not said a bad word about anybody, write down the mark seven and the words: "Thank you, God, today I did not say any bad word about anyone." If you have said something bad, write down one. Then at the end of the year make an account how many ones you have written and to what extent you have succeeded to abstain from gossip. When several people get together, everyone gets excited and wants to say something and show what they know. One begins to speak, then a second, a third one and unnoticeably someone becomes the object of gossip. On the next day the same story is repeated. When a young man wants to get married, all the girls praise him and each one tries to surpass the others in eulogies. They praise his qualities, his noble family, and so on. As soon as he selects a bride, all those who had praised him begin to say, "He is a wild cat, a simpleton," and so on. In reality, these young maidens should say: "We are glad this young man picked his wife from our company." Do you know what this can be compared to? In a big European town a prince was to arrive, so twelve beautiful women were chosen as a committee for the welcoming. When they were asked to vote which one of them should give a bouquet to the prince, each of the twelve voted for herself. Now you, although not quite prepared yet, are trying to see which one of you will come out and offer a bouquet to Christ. Everyone says, "I, I!" Do not vote for yourself. Without your voting, Christ knows who the worthy ones are. Christ's teaching requires of us to be considerate and not speak about others what we know, or what we do not know. The occultists say—if you want to be strong, do not talk about people. The moment you start talking badly about someone, you get in contact with their spirit and are affected by bad thoughts. In this sense, in order not to harm yourself, it is better to think good of people than to entertain evil thoughts of them. When you gossip about someone, this person benefits psychologically. When you speak well about a person, God asks them, "How much did you gain?" "Twenty." "Give then half of it to them who think well of you." This means that the rich person should give half of their riches to those who have nothing. When we speak well of people, we gain, but when we speak badly, they gain. Such is the Law. If you speak badly of people on purpose so that they should profit by it, I shall be glad for your self-denial. But then you must not complain. If one of your sisters has a defect, pray ten times a day for her to be freed from this defect. When you pray for her you can tell her in a kindly and sisterly manner, "Sister, you have a small defect and you should work to get free from it. Do not get angry with me for telling you this truth." Now all of you try to get rid of this defect—gossiping. This year God has decided to bind evil. Those who get bound should not get angry. God will bind them and put them to work. Either you or evil will be harnessed. In order to harness evil to work, the Spirit must be in you that you may be strong and powerful. Today I spoke about liberty, but I shall speak another time about it again. Some day I shall make an experiment to find out how well you have understood and applied today's sermon. Religious liberty should be absolute. God is a God of Love, of liberty. Those who live in this liberty will find their place, whether they plough or dig, or whatever work they do, they will do everything with thankfulness. Such must be the life on earth according to the liberty of the Spirit, according to the liberty by which many great people were distinguished, as Socrates had been. Socrates was among the "last" people, but many of the "first," many kings, were forgotten; yet his name remained. A person may take a high post and not be noble. The Spirit requires of us as kings and as the "last" people on earth to be equally free. This is the teaching of Christ which I am preaching—to have and to give liberty; to have and to give liberty and again to have and to give liberty: of the mind, of the heart, of the home, religious and civil freedom. Freedom everywhere! Sermon held on August 23, 1915, in Sofia. ______________________ 21. II Cor. 3:17 22. deaf in the figurative sense (ed. note). 23. Deposition in the sense of leaving a layer of something, e.g. mud (ed. note). 24. Orman Papaz—(old Turkish) A rebellious priest, often referring to Bulgarian nationalist priests (ed. note). 25. A member of a Bulgarian minority group, living in the Varna district, who speaks Turkish, yet is Eastern Orthodox Christian (ed. note).

The Book - The Spirit and The Flesh. Beinsa Douno Translation from Bulgarian - Vessela Nestorova THE OLD AND NEW WINE-SKINS And no man putteth new wine into old wine-skins; else the new wine will hurst the skins, and itself will he spiffed […] But new wine must he put into fresh wineskins.18 This small parable is classical in form and substance. Christ makes a great generalization of the ideas. He says that no one must put new wine into old wine-skins; else the wine will burst the skins. Should these words be taken in their literal sense? They are true only in the figurative sense. Here is an analogy made of the new teaching with the new wine and of the old people with the old wine-skins. When the wine has ceased fermenting, it can stay in an old wine-skin, but if it is poured into an old skin before that, it will burst it. This parable contains a hidden thought, a great Law, namely that the Divine ideas, coming down into this world, need new skins, more elastic ones, which will hold out against the pressure of the fermentation, i.e. they need people whose minds and hearts are receptive of the new truth. When the mind is preoccupied with old ideas, thoughts and feelings, the new cannot penetrate it. Or on other words—the old forms hinder the manifestation of power for some great heroic deed. It is true that you must ask at least 90 times a ninety-year old person, if you want anything from them, until you receive it. Why do they not give readily? Because they have an inborn fear of remaining alone and helpless, or without means of existence; they feel too feeble and weak to dispose of their strength and means as the young people. In this respect the young are generous. That is why Christ says that the new wine must be put in new wineskins. When the new teaching is introduced in the world, reaction is born in the old people. They think that the new teaching is not good and it will spoil the world. In spite of this, no father in the world wants his son to be born with old ideas. Thus, wine itself represents power. Therefore, power is necessary as an impulse to human evolution. This power is no other than the human spirit, considered in a broad sense as a rational force which works and builds correspondingly to the Divine Laws. God's purpose is to make all things grow and develop. God does not like the old wine-skins. He puts them down the cellar as the wine-makers do. There will be people who would drink of the old wine. If you accept the new teaching and think it will not ferment in you, you are wrong. It is impossible for one to accept the new teaching and not change under its influence. As it is impossible for a sculptor to work with a hammer on a piece of marble without breaking a piece off it, so it is impossible for the new teaching not to change a person. Many pieces will fly right and left, but if old people are afraid that a piece might hit their head, they better stay a little farther away. The sculptor is not to blame, but the old people who do not draw away in time. The sculptor says, "I am molding a statue for the future generation, those who pass by me should protect themselves." An artist may work with a brush, with a violin bow, or with a hammer—it depends on what they are doing and what manner they are working. Yet, it is important that they work in accord with the Divine order of things. When some discord arises during some work, we should not complain and say it gives us a headache. Eternal calm exists only in the graveyard. Those who want to go forward, who aspire for God and want to grow in the Divine World, must struggle and work. It is in this endeavor wherein lies the good of the individual, the good of society and the good of the whole of humanity. Those who want to rest must remain with their old views on life. They cannot understand the active life of the new ideas, expressed by the parable of the new wine. Do you know how long it has taken a wine branch to gather all this sap in itself? Do you know the power of this sap? At first the wine juice is sweet, then it becomes so powerfully intoxicating that if you drink a larger quantity of it than you should, you lose your normal condition. Thus, whoever wants to accept the new teaching must get rid of the old wine-skins. If you do not have new wine-skins, better stay away. New people will come and the new teaching will be poured into them. The new teaching may be poured into you as well, but first you must sell the old wine-skins, i.e. to get rid of all desires and vices which prevent you from accepting the new teaching. In India there are famous snake-tamers who tame all kinds of snakes and send them to Europe. They keep these snakes of all sizes in big barrels where they tame them. One night one of these tamers did not notice that he had not shut the barrel well and went to bed. During the night all the snakes crept out of the barrel and wound themselves around the sleeping man. Upon waking up he saw his terrible condition and did not move at all retaining his presence of mind. The slightest movement might cost him his life. His servant began to worry why his master did not come out of his room at such a late hour in the morning. He carefully approached his room and opened the door, but what did he see? All the snakes wound around his master who kept still. The servant was very quick-witted and at once filled a big kettle to boil milk and put it in the middle of the room. The smell of milk attracted the snakes that, leaving the man, crept to the kettle. The Hindu man got out of bed and carefully shut the snakes in the barrel again, saying to himself, "I should shut this barrel well, so the same incident would not happen a second time. I am grateful that this time I escaped death so successfully." Sometime you may find yourself in this man's condition and you must keep your presence of mind and have milk. Milk represents rational life. Christ says, "No man must put new wine in old wineskins." Why? Because it will burst the old wine-skins. If a religious person gets upset, it shows they are an old skin that cannot endure the new wine, i.e. cannot accept the new teaching. Two ideas colliding cannot be reconciled. The Law of Moses says, "An eye for an eye and a tooth for a tooth." Christ's Law is just the opposite: "If they hit you on the one side, turn the other side also." This teaching requires us to love our enemies as well. I ask you, "How can these two teachings be reconciled?" The Law of Moses is for an old skin. Since the old people cannot fight against the new, they want to catch their adversary and according to the Law of Moses, take their eyes out so they cannot see and find them. Christ teaches exactly the opposite, "You can make your enemies your friends; you can disarm them and make them even serve you." Now let us consider the inner psychological sense of Christ's words. Do not think that you have understood the truth completely and there is nothing more to study in your life! If you think you know everything, you are old skins that have stopped their development on the Earth. You say, "We are learned people." What does your knowledge consist in? "We have read the books of many writers." What of that? You must be imbued with that philosophy which can rectify your life and give you the happiness you are seeking. What is the meaning of the word "happiness"? The word "штастие"19 is made up of several letters, each of which has its own sense and meaning. The letter "Ш" is made of three vertical lines connected by a horizontal line, which represents the human hand working. The letter "Т" shows the power which gives an impulse to the work. The letter "А" signifies the human nose. It is not enough for a person only to work, they should have a mind which knows how to work. The letter "C" represents the human heart. When it is turned with the concave side up, it turns into a boat which shows that all we gain must be stored up. The letter "И" is descending and ascending—it outlines a downward and an upward movement. These movements outline two angles that, placed next to each other, represent the diameters of the circle, i.e. the wheel which moves the carriage forward. And finally, the letter "e" shows the center you must hold on to. Therefore, you need a hand, power, a mind, a heart and a purpose to stimulate you upward. I shall cite an anecdote out of Bulgarian life about the fever. Bulgarians have a myth that the fever is alive. A shepherd once stopped on a bridge to rest and overheard the conversation of two fevers. One of the two said, "Do you know where I am bound for? Up the mountain there is a shepherd I want to catch." "How can you catch him?" "I shall enter the first spoonful of milk which he will drink in the spring." When he heard that they were speaking of him, the shepherd decided to take precautions against the fever. It happened that on that day one of his sheep died. He took off its skin and made a water- skin out of it. When the set time came for the fever to catch him, he poured the first spoonful of milk into the skin. Once it hid there, the shepherd fastened the water-skin well. The skin swelled up and shivered everyday at noon as the fever shook it. In the fall the shepherd untied the skin and let the fever out. Under the same bridge, the two sisters got together again to talk things over: "What did you do with that shepherd?" "It was sheer bad luck; I got into the empty water skin instead of into the shepherd." I say, if you want to use the old skins, you will be like this fever and when they let you out, you will say, "We learned to shake the empty skins." I meet such people everywhere and when they are let out in life, they say, "We learned to shake the skins." Such are the dogmatists of today who only shake skins. They say, "We are squeezed for room." There is plenty of room for them, but there is no food near them. According to their beliefs, a nation has a whole philosophy which it applies in all situations in life. For instance, people say, "The cadi20 must be brought to his senses, for he does not decide the fate of people rightly." As soon as he is brought to his senses, a new fate will be allotted to the world. On the same grounds we say that the new wine should be deposited in our children for it is the power for their growth. The mothers who want to have good children should be imbued with new ideas. If they hold the old ideas, it is better for them not to bear children. What kind of people will such mothers bear? People unfit for life as we see thousands in the world. It says in the Scripture, "Bear and multiply," but it does not say that half-baked people should be born but such as are in the image and likeness of God. This is the new teaching of Christ and it is understood and applied, the world will be rectified. Both the vine and the juice are in us. Some day, when our vine bears grapes, the juice of these grapes will start to ferment. This is an implacable and inevitable Law in the world. Those who think they can live without fermenting do not understand life. Christ says, "He who wants to acquire Eternal Life must take up his cross and follow me." The cross is the new wine. The cross holds power for those who understand. There are different crosses in the world, but people complain of them all the time. Here is what Paul says about the cross: "I shall glory in the cross of Christ." Many complain of their sufferings and say they are extraordinary and unbearable. In this respect they are like that man who always complained of the burden of his cross until one day God said, "Take the cross from this man and let him choose one himself." He was led into a room where all kinds of crosses were found: big and small, golden, silver, iron and stone crosses and he was told to choose anyone he wanted. He looked them over and finally picked out a small cross saying, "This is the cross I want." God said to him, "This is the cross you have been bearing till now. This is your cross." You often exaggerate your sufferings and want to change your fate, but cannot. You cannot cast off the burden you are carrying. You say, "When we rise in life, my wife, my children and I will start on the spiritual path. Then the new wine will also ferment in us." I say, "If you wait first to rise in life and then start on the spiritual path of Christ, you are deceiving yourselves. Good upbringing is something which should be effected at the same time for the father, the mother and the children. When the father and mother are well bred, the children will be well bred also. I shall cite the following example as a clarification of my thought. One day while the American preacher Moody was speaking, a child who was listening to him noticed that the whole congregation was singing except his father. He asked his father, "Daddy, why aren't you singing?" "I am already confirmed in the faith. Singing is for you, young people. We, elder people, have sung enough, now it's your turn." One day the father harnessed his horse in his small cab, took his child and went for a drive. When the horse started going up the hill, he stopped and did not want to go any further up. The child said, "Daddy, the horse is confirmed." Therefore, as soon as you stop, you are confirmed, i.e. you are old skins in which new wine cannot be poured, in order not to ferment and burst them. And after all this you are preparing yourselves for heaven, thinking you will enter paradise and live like the angels with an understanding of God's truths! How can you understand God's truths when you live in dark and cold cellars?! That is why Christ says, "New skins are needed!" The old people are old skins, the young are new skins. The old people are quite undisturbed and nothing can move them. The young say to them, "Let us put new wine in you too." No. New wine should not be given to the old. They have completed their evolution. The new wine must be poured in the arteries and veins of the new people. People today come against many contradictions, as a result of which they struggle, suffer, complain of their sufferings, fall, rise and so on. Why does all of this happen? Because the old and the new wine are in conflict fighting with each other. That is namely why Christ says, "Do not put new wine in old skins," i.e. do not put the new wine in yourself until you are prepared. How will you prepare yourselves? By purifying yourselves. Every teaching, every philosophy can be useful to us only when we are pure. The new teaching requires plasticity in the progress and spiritual upsurge in the life of all humanity. If we look at the old and the young from an esoteric standpoint, we shall see in the consciousness of the old a barely flickering candle, while in the consciousness of the young, we shall see a candle burning brightly and its light constantly increasing. We can compare the old person with the Earth lighted by the moon and the young—with the Earth lit by the Sun. However, the spiritual development of both old and young has need of the new wine. I am asking, "Have they this wine?" Those who seek it sincerely and earnestly, will find it. Those who have drunk only old wine and have not tasted the new, say that the old is better than the new wine. When the new, the sweet wine ferments, it becomes settled old wine and cannot ferment any more. The old wine can only intoxicate people and make them merry, but it cannot make them work and progress. If people are unhappy and suffer, the reason is that their old life ferments, it is not preserved as it should; the alcohol in the old wine turns into vinegar and it becomes sour, tart and looses its stability. I have often watched what the Bulgarians do when they leave church on Sunday. This is especially true in the villages. They get together two by two, drop in at some public house and say to the tavern keeper, "Bring a pint of the old wine! Cheers!" Then they sit by three and four at the tables, order one or two more glasses of wine, cling them, drink to their health and the conversation becomes more animated. By and by the whole tavern becomes very noisy, every body is talking. All of a sudden a great uproar is raised, they start beating someone. Why are they beating him? He has not placed a hedge around his field. This sort of thing does not happen only in the public houses. Visit the stock exchange where commercial transactions are carried on and you will think you are at a mental asylum. A woman once asked her husband to take her to the stock exchange to see what that institution looks like. One day her husband took her straight to the place, not telling her he was taking her there. When she entered the hall, she exclaimed, "Why did you take me to this asylum! I wanted you to take me to the stock exchange, to the noble people." Her husband answered her, "This is the stock exchange." When the husband, the wife and the children in a family begin to quarrel and separate from each other, it is a sign that the wine in them has begun to ferment. As they cannot create anything new, they want to lay hand on what belongs to another. They act the same way as a woman who cannot bear children and adopts another woman's child. Therefore, new skins are necessary for the new wine. It will give you a new life which will teach you how to live and work and how to form right relations among yourselves. This is Christ's teaching which people consider inapplicable. No. Christ's teaching is applicable. If you want to apply it and see its results, read this parable and meditate on the idea of the new wine at least five minutes every day. Spare five minutes every day to meditate on God, on the good people on earth who are working tirelessly; on the good mothers who raise their children patiently; on the good fathers who take care of their families and you will see what a process the new wine will effect in you. A wife says, "I married but my husband is no good." Who made you marry an old skin? Do you know that in such a case you are like a man who stole a donkey during Turkish times and said to the judge, "I was on the pear tree, and by chance fell on the donkey which carried me away." No, you must say, "I need new wine in my ideas as well as in my actions." A man of seventy or eighty years of age wants to marry and have children! I understand this too, there are exceptions in life, as Abraham who had sons at an advanced age, but he was a man of new ideas and had not grown old. People today get old at the age of forty. They say, "May our children be alive, it is finished with us." Such a person is an old skin and must be put in the cellar. They are sluggards who do not want to understand the will of God. They should say, "God, now I understand you and want to work for you like a young person." I say, "Down with your old age!" Put your old skins away now! People with old skins and old wine are not fit for the kingdom of God. I do not want them to pour out their old wine, but I want them to put the new wine in new skins. When this Divine capital thought is comprehended, it will raise them with its power. Today, everybody is wondering how to educate people. The method is very easy. When a hole appears on a boat at sea, it is plugged up by a peg. If a peg is not plugged in the hole, the boat will sink. See that your boat is not leaking, in case it is, plug it up and be in safety. Someday you are discontented—you have a hole in your boat, your skin is split. In this case nothing good expects you if you do not plug up the hole. There are moments when people must be absolutely obedient, as the child of an engine driver whose house was by a railroad: the child was playing when the express train drew near him and his father called to him, "Lie down!" The child immediately lay down and was saved. Sometimes they call to you, "Lie down!" "Why?" you ask. Lie down and do not ask why. When the express passes, you will know why you had to lie down. There are dangerous moments in life when we must kneel and when the danger has passed, we should thank God we are saved. Someone says, "I do not want to adapt myself to the existing conditions, I do not want to be flexible." You must adapt yourself. The rain will not take into consideration whether you have a coat on or not; the Sun also does not want to know whether you can bear its light: you must adapt yourself to all changes and be able to bear them. The rain and sun are doing their work very well. Let the Sun shine, let the sea be rough, let the old skins burst—this should not disturb you. Why? Because God has decided to burst the old skins and to put the new wine in new skins. If people of old ideas and feelings want to live under the new conditions, they sadly deceive themselves. Such is fate, such is the Divine Law. God wants you to be rejuvenated and to be born again. How can we be born again? You will be reborn by forming new forms in which to deposit your life. These forms will be real, not fictitious ones. If you understood the Law under which you are living now, you would be rejuvenated. "When will this be?" When you learn the Law of inner renovation—in your soul. When we speak of the resurrection, we have in view those forms with which God is working within you. For this purpose you should prepare the new skins. Then God will say, "Bring the new skins into which we shall put the new wine!" Some ask, "What is God doing to the world?" "He is preparing new skins and making new wine." That is why Christ says, "My Father is working and I am working for you." You, too, should be ready and not spoil these skins, for it is easy to spoil the minds and hearts of people, but difficult to repair them. Let God see that you have made something. You are asking yourselves, "Why is life such as it is?" I see in the eyes of many that you are intoxicated by the old wine, you are out of sorts, dopey, you have over-drunk. You should all become sober and joy should fill your hearts because this world was created for you with all good conditions for your development. "But wars come, misfortunes assail us." Never mind—"nitchevo", as the Russians say. "But so many people are dying!" "Nitchevo!- nothing can be lost." Perhaps thousands of houses will be torn down, thousands of skins will burst, but new ones will be created. Now God is putting new wine into new skins. Today only the intoxicated are fighting. If men and women fight, they are intoxicated. Where there is new wine, there is music, singing, harmony. This is Christ's teaching. For five minutes every day think about Eternal Life, about God, the good people, about the good mothers and fathers, the good friends—think about noble things that will uplift you. And in this way you will understand the deeper things in life. You have great things to learn! But before that you should prepare yourselves for this understanding. You say, "What will the future life be?" "Excellent—such as you have neither seen, nor heard of, nor dreamt of." How can people see the beautiful things in life when they are sleeping? Your sleeping souls must awake! You must put the kettle with milk in your room to stow away all evils. Be bearers of the new wine, of the new teaching! Preach joy and gladness to the world! And when you suffer, say that you are suffering because you have not fulfilled God's Law. You often say that conditions create life. Yes, but people also create the conditions. I have told you the story of the English lord, who started on a journey with his daughter and servant and they suffered shipwreck. In the same way you can be master and servant in your life. If you know how to apply the Divine Laws, you are a master; if you do not know how to apply them, you are a servant. Those who want to be masters should be imbued with the new teaching which solves the riddles of life. If the lord had not been cast on the desert island, he would not have learned how to cultivate life—there he learned this art. We, too, may find ourselves in unfortunate conditions and another person may be our master. When we learn to serve, God will lead us out of the desert island to learn how to cultivate wheat, i.e. life. So far you have not learned how to cultivate your heart and your mind, as a result of which there is hunger and discontentment in you. You eat four or five times a day, and grow fat and groan, you are not satisfied. Such fattening takes place in your mind as well. This fat must be turned into energy! Have you noticed that people, who work hard with their mind, or do spiritual work, never grow fat? Therefore, if you store up in yourselves more fat than necessary, put it in the engine of your spiritual life and proceed with the realization of your noble dreams and desires. Therein is your profit. Sermon held on July 12, 1915, in Sofia. _________________________ 18. Luke 5: 37-38. 19. happiness—щастие [´shtastie] in Bulgarian (tr. note). 20. Cadi, also spelled kadi, in Moslem communities denotes a chief judge or magistrate, whose decisions are based on Moslem Law (ed. note).

Note 4 The Good Samaritan He then turned specifically to his students and said: "Blessed the eyes, which see what you see. Because I am telling you that many prophets and kings wished to see what you see and did not see, and to hear what you hear and did not hear." And he said: "The one who showed compassion." Then Jesus told him: "Go and also do so." Lucas 10: 23-37 My lecture this morning will be on the Good Samaritan. I will take the verses from 23 to 37. This Good Samaritan has become very commonplace, i.e. we think that we understand him. We could say that we understand his meaning in a certain practical sense, but I will look at this matter from a different angle. So, there begins a conversation with a lawmaker – a very educated person, a philosopher for his time, devotedly following the teaching of Moses. This person, interested in one very important question, approached Jesus, and asked Him, “Master, what do I have to do to attain an eternal life?” Jesus answered him, “What does it say in the law? How do you read it?” The man answered, “To love your God with all your heart and all your soul, and all your power, and all your mind, and to love your fellow man like yourself.” But, it seems, Jesus wanted to explain further to that man who our fellow man is. This story is a drama, where the main part is played by the gentleman, who left Jerusalem and headed over to Jerihon – you have read the story. Those, who write dramas, want to build characters. Another character in this drama is the Samaritan. There was a priest in the story before the Samaritan, but the priest passed by without stopping because he was busy, saying, “This is none of my business.” The priest was walking on the right side of the street and when he noticed the gentleman, who had fallen on the ground, the priest went by on the left side of the street. After that, a Levite went by on the left side of the street, but he did not stop either. Lastly, a Samaritan went by and he stopped. Now, we have the following characters: the priest, the Levite, and the Samaritan with his mule (you can call it a donkey because there are many such animals in Palestine). The Samaritan stopped, covered the wounds of the robbed gentleman with wine and butter, put him on the mule, brought him to the town of Jerihon, settled him in an inn, and the next day gave him two dinars*. You will say that this is a simple thing, and so what if a priest, a Levite, and a Samaritan went by and the last one covered the wounds of the robbed man. Yes, but when you read the novel of any writer, you study the characters (because every writer wants to highlight the characters). Jesus presents four types to us: the first one is a traveller, who is going to Jerihon to make some profit, but luck is not on his side; the second one is a priest, the third one is a Levite, and the last one is the Samaritan. Jesus says, “From these three who do you think is the fellow man of the robbed man?” The Samaritan, of course. Keep these characters in your mind because you could play the role of either of them; the priest, or the Levite, or the Samaritan – there are four roles you could play in the world. Everyone plays them because the world is a stage where people play these roles. When you are reading a novel, you always pay attention to the main character in the story; in this story the main character is the Samaritan. He was not thinking that his deed would be narrated word by word and become emblematic for the whole world. Some interpreters say that this is just a saying, but we know that Jesus used only real life examples. The drama, which Jesus presents, takes place in Heaven and on Earth. The traveller left (Jerihon)† Jerusalem – this is Heaven, the supreme world, where people come from; (Jerusalem) Jerihon on the other hand is Earth – hence, people come from above – from Heaven to Earth. But there are robbers in Heaven; even Apostle Paul says that there are bad spirits above us. But let us leave this deeper meaning and get back to the social life. Who is this Samaritan? The priest and the Levite are the woman and the man: the man is the Levite, the woman is the priest, and the Samaritan is an unrelated child, who has done a good deed. But you will object to this and ask whether it is possible for a father or a mother to be so cruel to their children? I know of mothers and fathers who abandon their children. I know a young lady from Varna‡ who was abandoned by her father, became a dissolute woman and married a “Samaritan” now living in Sofia§. When your daughters feel a burden, they say, “I want to get out of the house,” – because the parents are preachers and cannot put themselves in their daughters’ shoes. Every soul that has come down from the Invisible world has a certain pain, a certain wound. For example, there needs to be a certain deep reason for someone to be nervous. They say about someone that he is nervous; nervousness is not a disease, but the nerves are the life of the mind, and when they do not work in harmony, they lead to diseases. Those four types of characters from the story represent the four bodies of a person. People are wrapped in four bodies, through which they develop: physical, Living, Astral, and Spiritual body.** There are three other bodies, but they are forms that do not change; we will talk only about the forms that change. The word “body” stands for an organized world; consequently, in that sense the mind is organized, the human heart is organized, life is organized. Now, Jesus is talking with the educated lawmaker and tells him, “Go and also do so.” i.e. take the role of the Samaritan. The Samaritan always shows the progress in the world – this is the science, while the priest and the Levite are just actors, who make some money but do nothing for the world. And when people have excess money, they say, “Let us have a show, laugh a little – we have excess time and we can now make a theatre.” Life is a theatre, a show; children can play it, but I say that this is just a break, and it is no time for a break when we have to develop ourselves. In this story there is a drama and a show. I am asking why the two did not stop to help that man. Because there was no similarity between them and the robbed man. The law is such that you cannot help someone you do not love and this is the only reason they passed by without stopping. The Samaritan had this Love in his heart, so he stopped and took out his wine and his butter; the butter is the soul and the wine is the Power, which needs to be passed on – the Samaritan needs to be interpreted in a broad sense. Do you not think that many of you are in a state similar to that of the robbed man? Your wounds demand butter and wine, not words, philosophies, and wisdoms. In order for the wounds to be covered, fresh vigor has to be poured into the human mind and the human heart. And when the butter and the wine are poured, this is the Samaritan. I would like for all Bulgarians to be Samaritans. We want all priests and all teachers to become Samaritans; we want all lawyers and judges to become Samaritans; because these are honourable positions. In the U.S., they give the honourable D.D. degree.†† For us, “D.D.” does not mean much, but doctors in the U.S. need to be awarded such a “D.D.” degree. After that they give a L.L.D.D. degree – a doctor’s degree in law, a doctor’s degree in theology. The priest and the Levite from the story were doctors of theology, i.e. they had “L.L.D.D”, but they did nothing. Then a Samaritan passed by, who did not have a “D.D” degree, he just had a mule, butter and wine. He said, “I know nothing of ‘D.D.’” got off his mule and asked, “How did you get here?” Now, Jesus provided this example to be used in our time, i.e. for you and for me. There are Samaritans in Bulgaria too. I am glad that there are women - Samaritans in Bulgaria. In that sense, the Samaritan is Jesus, who came from above, and the robbed man is the human race that has fallen in the hands of robbers – men, women, and children. Jesus too came from above. The story can be interpreted in a narrow and in a broad sense. Jesus says, “You also do so.” Have the state of your Spirit, the frame of your mind, and the predisposition of your will like those of the Samaritan. If we have the frame of mind, but not the state of Spirit, this is not enough. The priest had the frame of mind and said, “I have very important things to do and do not have the time to deal with this.” The Levite said so as well. We are here to serve God – Jesus says, “To love your God.” Your fellow – this word has a lot of content in our world. You can cry for a fellow, but you can also look at them like the priest or the Levite and say, “It is not time.” I know many unmarried women, who, when their fellow comes along, say, “He is not for me if he makes only three hundred leva‡‡” – this is everyone’s philosophy. In the times we live in, and in the future, we have to apply the law of the Samaritan. Now, some want to be acquainted with ministers. It is not bad to be acquainted with ministers, but the reason to want this is self-interest – to have patrons. Friendship never changes; it is a great law connecting people. If you have a friend, they are ready to always serve God and to sacrifice themselves for you if they see you have fallen on the street. With that story, Jesus illustrates how the world will improve. Some say, “We have to choose political representatives, to appoint priests.” There are both official and unofficial priests. Some only say that they do not want to wear the priest’s official clothes, while Jesus represents exactly those, who have been designated by God – I am not talking about official priests. Like father, like priest; like mother, like teacher – priest and teacher are synonymous to me. When the fathers fulfil their duties, then the priests will fulfil theirs, for they were all born to fathers. We say, “The priests are bad; the Levites are bad,” – why are they bad? Because their mothers and fathers are bad. Consequently, all contemporary people will perish and turn into a fertilizer for the Earth. And when God comes with a new plough, he will put a new culture in place and sow new saplings, which will give wonderful fruits. Thus, we should not judge the consequences, but the causes. So, the Samaritan is the father, and the robbed man is the mother – the man found his wife and covered her wound. He found his lost Dulcinea, put her on his mule, took her to Jerihon and gave her two dinars. These two dinars symbolize two Divine laws. Some say, “I give you two leva,” – if with these two leva you mean Divine Love and love for your fellow men, you can give them to me. But if you want to bribe me with these two leva, no, thank you! How many men are there now who carry their women like this? A certain statistic from London says that out of twenty six million families there, only three hundred are happy. In Bulgaria, there are only two hundred such families – these are the men and women of Bulgaria; they are only two hundred people§§. Let God help the other three thousand.*** They are the masters of “emptying the sack” it is not their fault, such is their nature. Mice infested a barn. The owner of the barn did not know what else to do, but to let a cat in the barn. The mice got scared and said, “What else can we do now, we will have to pay with our lives?” Then a mouse came forward and said that it had a bright idea: to put a bell on the cat in order to be able to hear it coming and hide. All the mice started applauding, but one old mouse asked, “So who is going to put the bell on the cat?” This is what contemporary life is – one “bright idea.” Jesus also put a bell on the cat but the world did not reform itself. Butter and wine are needed, and the mules also have their duty. When a mother gives birth and the child is weak in the beginning, does she not play the role of the Samaritan? She is ashamed from the opinion of the world and says, “They will laugh at me,” the philosophy of contemporary women is to give birth to a ninety-year old. All women who give birth are young, and while people are young, they can do stupid things. Jesus says that in this aspect the Samaritan is older than the priest and the Levite. These are the working people, who exist, and they are at the core of things. Consequently, Jesus wants to show us that we all have to have this Love in our mind and in our will. Some ask me how to do Good; I say: buy a mule and go look for a good spring. Everyday I meet people who are sick in their minds and their hearts. Jesus said, “Go and do so if you want to attain a heavenly life. If you do not do so, you will not attain a heavenly life.” Jesus would have made that Samaritan a priest; I would make him a priest too because he did well. Thus, the future world will be inherited only by such priests, for God does not want people like us. You will say that Mr. Dunov preaches against priests; I am not talking about them, I am talking about the mothers and fathers – these mothers and fathers have to know the Samaritan. And when a mother gives birth, she has to do it with Joy; the mother is always blessed when she gives birth and this should not be seen as a disgrace. The mother has given birth in the past, and will do so in the future. In the old times it was always the men who gave birth, while in the new times, it is the women. But these men have to start giving birth again; the women have been giving birth enough. Contemporary men miscarry; I see men who carry their offspring for twenty years, but they have to learn to give birth. God says, “Because they do not follow My law, I will give their souls to the civilized people to suffer,” for this reason we have been sent in the world to eat and drink. When we fulfil our desire to eat and drink, there will come a blessing. Now, you will ask which ones you are – the priests, the Levites, or the Samaritans. Ask yourselves whether you have butter, wine, and a mule. Because this mule is an extra body – on which you will put the robbed man, and when you go to this world, you need to have two coins. Consequently, you need a mule and wine. And when he went to Jerusalem, do you know what happened? Jerusalem was surrounded by a big wall, but Moses demolished it; the same way Jesus destroyed that wall with His arrival, because… Now, I clearly present the question: which role do you want to play in this drama? The actors in a theatre often argue who will take the main role. Jesus immortalized the name of that Samaritan; many kings did great deeds, but there is not a single trace left from their deeds, while this Samaritan did a simple (when looked from the outside) deed, but his name remained written in Heaven. You can play the role of the priest and the Levite, but you will remain mediocre. The robbed man prayed for a long time, stretched his arms towards the priest and the Levite, but they said, “I cannot,” – only the Samaritan helped him. Now, suppose you have a daughter and you are taking care of her upbringing. One day, she wishes to go into the world for a while to earn money. You introduce her at some social occasion, until one day you find her on the street hurt, dishonoured, and crying, “Help me!” – she has fallen in the hands of the robbers. There are (also) women who are terrifying robbers. The best people are men and women, but the worst people are also men and women. The first we call people of Love, the second – people of egoism. I would like all of you to be people of Divine Love and to serve God. The whole world is for you; as long as you have a heart and a mind, everyone will applaud you and say, “We saw what you have done.” Everyone can do a good deed and God sees these good brothers. Consequently, I would like everyone’s name to be written up in Heaven, for you to be the bringers of this new humanity, for you to be cheerful and joyous. Let someone else think about your food – there is wealth for everyone; God has prepared a lot of food. Some say they have enemies, but you have friends too. The devil also has enemies. Apostle Paul says, “The higher the charity, the higher the virtue,” where hate strengthens, Love strengthens. Our actors should go to the devil, for he can play all roles. Do not be fooled by the philosophical deception when you study all these philosophies; do not put such a mask on your face. Do not present yourselves as bigger saints than what you are – present yourselves as more sinful rather than as more righteous because otherwise there is a risk that you put a mask on your face. I know people, dressed in silk, who eat nettle at home, and when someone comes in, they hide the plate. I am asking you, is your soul dressed like this? So, cover the wound of whoever it is, and you will attain eternal Life. Sofia, July 11, 1915 * The local currency † To the editor: Here the original text says “The traveler left Jerihon”. However, this contradicts the story as told earlier in the next where the traveller left Jerusalem and was going to Jerihon to make some profit. Please check where this discrepancy in the original text of the lecture comes from. ‡ One of the big cities in Bulgaria § Bulgaria’s capital ** Assure coherence of translation of these terms with other translators †† Degree given at the time of the lecture – year 1915 ‡‡ Leva – multiple from “Lev”, the Bulgarian currency §§ The previous sentence says two hundred families, while this sentence says two hundred people. Both statements address the same group of people. Is this an accurate transcript of the original lecture? Or is it meant to imply that two people forming a family form one soul, and in that sense “dushi” means not people (kato dvama dushi), but souls (kato dve dushi)? This sentence should be edited as appropriate. *** The text states that there are only three thousand other families in Bulgaria. Is this an accurate notation in the text of the original lecture? Could it be three hundred thousand (“3 hilyadi” vs. “3sta hilyadi”) other families? The foreign reader may be confused by the small number of families in Bulgaria. Source

Note 5 Prayer Mathew: Ch. 6 My lecture this morning will be on prayer. There is a lot of controversy over prayer from purely philosophical and scientific perspectives; in the church there is also controversy on how to pray. Religious people argue over the form and the way – should we pray standing or on our knees. Scientists examine whether there is a need for prayer, i.e. whether prayer is something normal in people’s life, or something abnormal. I have to explain this matter to you from a religious standpoint: prayer is an act of the soul; this is a state (I express myself this way for a lack of a better word) of the soul, an aspiration, which determines human speech. Because in order to articulate a prayer, one needs a certain form*; hence speech has been created so that people pray. Now, I will take the word prayer in the broad sense in order for us to understand what it is. There are four types of prayer: firstly, prayer can be purely physical; secondly, prayer can come from the heart; thirdly, prayer can be simply a form of the mind; fourthly, prayer can be an aspiration of the soul, an act of Spirit. Consequently, it depends with what you pray. For example, when the need is yours, the prayer comes from the aspiration of your body, i.e. your body is praying regarding your body; such relationship exists when the body is sick – there is a certain awakening and an aspiration for communication. From the standpoint of embryology, when a baby is conceived in the womb of the mother, the baby’s organs begin forming. The baby does not move in the beginning. The limbs develop first – the arms followed by the legs; then the intestines develop; then the brain, and lastly, the lungs. After that the child begins moving and shows that it needs a higher act. The human soul also goes through such an experience – it also awakens, it is also born. A person can be very educated, very strong, but when the time comes for them “to be born”, they feel weakness and need – they feel a need for God. Consequently, prayer is an indication that the soul needs to enter the Spiritual World, it needs to be embraced by Divinity – this is prayer. So, prayer springs from self-consciousness, and together with the Spirit holds a person’s consciousness. The human soul has to pray for a long time in order to reach this Divine spring; therefore, a person has to pray in order to purify the soul. You would ask why. Just like people need the respiratory system to breathe and produce the needed energy, so does our Soul body need prayer to feed itself. Hence, prayer has power in so far as people pray consciously. Many miscomprehensions exist on the subject of prayer. They stem from our own misunderstandings, which is why we often bother God with petty things. We do to God as little children do to their mother when they kick and scream if they want something. God does not consider our sins when the soul is born and while it lives on Earth, but once it joins Spirit, a person has to pray – the soul can not want just anything. When the blessings come, a person just has to have a pure heart and a strong mind. Therefore, it should not be a question of whether God shall grant us food and knowledge – if we know how to pray, God is ready to grant us anything we want, He shall not deny us any good. Now, those, who begin to pray, often torture themselves with the question whether God will hear their prayer. In order to be heard, you have to be a nine-month-old child; if you are a big child, God will not pay attention to you. Hence, prayer is not for everyone; there are people who wake up prematurely and become damaged. Some say, “Let us wake up this person;” that is good, but the person will be damaged. Why? Because the person becomes exposed to certain elements, for which the person does not have a tolerance. Scientists know this from experience and never give children tasks that are beyond the children’s limits. A desire to become a being with wings should not grow within you; you should rather have a relationship with God. You have to have a relationship with your mother for her to give you food; then you will gradually leave your mother’s embrace, and when you grow up some more, she will lead you into the world. All, who become Christian, ask whether they are not late; you are late, if your mother has given birth to you, but if you are not born yet, wait, should it be you who catches up with the others – everybody when their time comes. There are many examples of prayer in the Bible. There are various prayers in the Psalms: a prayer for sins, a prayer for help, a prayer for grace. There is one such example in Psalm 51, another in the sixth chapter of Daniel, when he prays and confesses his sins; there is an example by Abraham, and by all prophets, who have prayed. But now, let us get to the understanding of prayer, for the prophets and David have understood very well how to pray. Most of all, prayer demands a complete confidence and trust in God. The mind should not be wandering; God, who foresees our hardships in life, has created suffering for us, so that we concentrate our thoughts on ourselves. When the soul comes into this world, there is a danger that it gets absorbed in certain impressions; hence, suffering comes to us in various ways, so that we return to God. Prayer is a force in Life, and a person cannot grow without prayer. Jesus recommends the secret prayer, “When you pray, you have to be alone.”† Some say, “Let us get together a few of us;” the benefit for two or three people is a different thing, but the prayer that serves the development of the soul has to always be individual – to unite with God – with the image of each Love, Virtue, Purity, and Intelligence. He is the only Being, who knows the needs of your soul, and shall act so delicately, so gently, like no other. And this is why everyone, who wakes up prematurely, becomes damaged. Turn to God, turn to Jesus; Jesus – this is God, His relationship to us is fatherly. When you comprehend Jesus like this within yourself, you will feel Peace, Joy, which will ease your hardship. Because if you enter the Spiritual World, you will encounter such hardships as the hardship a newborn encounters when they are born into this world. When all of your enemies come together to hinder your growth, this is the experience of saints, of good people, of all those who begin to pray. Thus, all who come into the Spiritual World have to start with God. And when they do not take this path, there is tension with God. Hold on to God, believe in yourself, love Him, hold Him dear in your heart – whatever difficulties you encounter, hold on to Him! Just like when the child says, “Mom!”, so does God always respond to us when we turn to Him by the name we know Him – this is a law of every development. Some people could come along telling you that things are so and so, showing you different teachings; those of you, who have a lot of time, could sample all the teachings, but let those, who do not have a lot of time, turn to God. Hold on tightly to God with your soul, believe that He is in front of you; believe that He embraces you with His powers, with His arms. Now, philosophers have certain views on God, and of course they are right in an intellectual sense. When we talk about God, it depends on how we view the following question: when we look at God with respect to prayer, we mean these words from the Scripture, “Call Him in a day of sorrow”‡; other places ask you to repent for your sins. If you go to God with hidden sins, you are not born; before all else you have to confess in front of God, and if He tells you to confess in front of your brothers as well, only then you will do this in front of those you have insulted. This is a confession to people – this is the path for everyone, who wants to become Christian. Now you are coming with the question on how to find an appropriate confessor: first, you will find the souls who live in Heaven, i.e. when you find God, you will go to the spirits and confess your sins there; and then their Angels will let you confess, if necessary, in front of the physical world as well. Only through this process the development unfolds smoothly and correctly. When we unite with God in this manner and are in agreement with all righteous souls, then there will not be obstacles in our actions; if you have loved a soul, this thought is passed on to the spirits. No one can acquire wealth, true Knowledge and true Virtue if they have not confessed their sins with a prayer. You would say, “Once we become stronger, we will coerce God” – you cannot coerce Him; God will not listen to you. I am speaking to you with the wisdom of all past and all current generations. Prayer is aligned with our lives, and the more developed a person is, the bigger the degree to which they communicate with God. Prayer is a conversation with God, and through that conversation we begin to affect the world. There should be no agitation during prayer, no offence – you have to put all this aside. And when you enter that small secret room, you have to feel that you are in the presence of the Angels. For this reason Jesus says, “God shall smoothen your relationships with people.”§ And once He blesses you, then the material blessing shall come. When the breathing goes right, the body is healthy; if the respiratory system is not developed correctly, breathing is not right and children are unhealthy. The same law applies to your soul: many souls are sick because their development has not progressed in the right way. Just like we need to improve our breathing through artificial methods in this world, so we need to pray in the Spiritual World – this law is correct. So, according to the same law, feelings have to flow easily in regards to our heart, and if we begin to make an effort in order to love and to think, then this shows that there is a certain abnormality in our soul. I will now talk to you about the power of prayer. At some point Jesus hints to that and says that bad spirits do not leave unless there is fast and prayer. You should also notice that when the Jewish people prayed, they always won. This is also true for the Egyptian people: for as long as the Egyptians prayed, their culture thrived and lasted for thousands of years, but once the crude materialism came, all misfortunes hit Egypt at once. This is also true for contemporary peoples; follow their history and you will see that the downfall of a country begins when its people stop praying. Commotions are starting to appear in the family and in society nowadays as well, but I say: the only reason for this is either that we have stopped communicating with God, or that we have stopped living according to God’s will. They say that the English had won the battle for Waterloo because of the rain that got in the way of Napoleon’s artillery; those of you, who want to, can check the history for whether this was what happened or not… There are many examples for the power of prayer. In 1899, during the big hunger in Russia, described also by Tolstoy, a family that lived far away from the city remained without food for three or four days. One of the children began to pray and said to its parents, “We will have food soon, but once we get it, I will leave.” So it happened that a citizen of Saint Petersburg got lost in the area, looked for shelter, and found the house, where the family had been hungry for four days. He gave them food and money for the future, but a little while after that the child left this world as it predicted… I will also give you the example of Dr. Tailer, a preacher in China. Thirty or forty years ago, when he decided to go preach in China, he calculated that he needed about twenty or thirty thousand leva**; when his friends heard about this, they decided that he had gone out of his mind, but Dr. Tailer began praying and received twenty thousand leva. He is the only missionary, who financially supported himself through prayer, and by 1870 supported around six hundred thousand preachers. However, his faith was suddenly disturbed, the power of his prayer lessened, and so it happened that his dependents also had to pray to God. What came out of this? Some rich American merchant, who moved to Australia, made a promise to himself that if he won such and such amount of money, he would allocate a portion of it to God’s work. His business went well, he met Dr. Tailer and gave him the money to use as he finds best… But you have to always be in need for what you pray: if you pray to God for something in excess, He will never give it to you; you can pray and He can listen, but if you want something that comes in excess for you, He will not give it to you. Pray for the Bulgarian people – when all Bulgarians are doing well, your affairs will go well too. In a right sense, we have to pray for everyone, and when God blesses everyone, then He comes. Today we pray, “God give me a buck††!” – no, ask for two hundred thousand bucks and then take one; otherwise pray like the following, “God, give me some!” – then God says, “Go to a person to receive it.” Do you indeed intend to pray for a piece of bread? We have to always ask God for what people cannot give us; thus, do not settle for bucks, rather ask God for great deeds. Today, many ask themselves why our priests do not pray. You can not force someone to pray; you pray instead, and turn to God for them. We say that they are such and such; do not do that, but pray secretly for them. The salvation is in collective prayer. Why exactly in collective prayer? Imagine that you are the head of an army with one hundred thousand people in it. Let us suppose that the army is exposed to severe cold and your soldiers are threatened by death. I am asking you, what does it matter how many soldiers you have if each of them has frozen to death. By the same law we are all dead individually, but when people pray together, they become a powerful force. Consequently, in order to be accepted by all hearts, the road to salvation is through prayer. So, prayer is necessary in our current living conditions – with the power of prayer you could set your homes and your children right, and you could do great things. Jesus says, “Whatever you ask for in My name, you shall receive, and if two or three of you ask, you shall receive.”‡‡ What do we have to do in this important moment of our lives, of our development? How will we be able to fulfil our duties in the face of all of the confusion that has taken over the world? We all have to start communicating with God and to call Him – this is the only salvation. As the prophets say, “When you look for Me, you shall find Me”§§; our salvation will come when, through prayer, we look for God to manifest in us and for ourselves to manifest in Him. Some say that they have debts – our debts are a group of bad spirits, which corrupt our hearts, our soul. And so, the communication with God has to be personal. If you do not follow this path, you will face many misfortunes; those who follow this path, and develop correctly, but do not really understand this Life, they will have many changes of heart. This is because the development of the individual impacts society and the church, i.e. whatever the aspiration and the direction of this individual, such will be the aspiration of all people. I will give you an example for a prayer from life in Bulgaria, an example taken from the current war between Greeks and Bulgarians.*** One Bulgarian soldier, a teacher by profession, remained behind in enemy territory after his army withdrew from Thessalonike (Dr. Dukov gave me this example). He was hiding in a cave for a long time. When he got hungry, he began praying, and noticed that a turtle carrying a piece of bread came to him, left the piece of bread and walked away. He took the piece of bread and his hunger was satisfied. When he got home, he told his children, “Children, there is God.” During that war many Bulgarians believed that there is God because of what they experienced. If you, who are here this morning, know how to ask, God will help you too. Some say, “Pray for me!” I say: turn to God, pray to Him, and do not turn to anyone else. In case God is not listening to you, then you can turn to other people. There lies the big obstacle. When that Bulgarian prayed, God helped him, while you are that turtle. If you only turn to God, He understands the need of your soul from its depth and he will respond to you. And once we reach such life, we have to forget our relationships on Earth and to see ourselves as sons of God. When we accept God’s blessing, we shall then serve Earth – be it among Bulgarians, among Greeks, or among any tribe, i.e. we will join certain people when we serve God. All people have their calling; all people need to accomplish some mission. Before it was Egyptians, Romans, Greeks, English, Germans, Americans, and now it is turn for the Slavs. All people have to serve God and in front of Him they all stand as one individual. And when we acquire that prayer, then the new philosophy will arrive and the new science will clarify the meaning of things – then Nature will understand our language. Initially, before the fall of man, when one passed by a tree with fruits, the tree itself bent towards the person; now not only don't the trees bend towards people, but they raise their branches higher. When we reach that state, we will realize that those animals, which we now think do not understand anything, are intelligent. Make an experiment with your dog: for example, sometimes you come home in a good mood and your dog comes to you, but sometimes you come home furious and your dog walks away with a tucked tail because your dog understand your state. For this reason Jesus says, “Always look for your God and His truth”††† – then we will have that Knowledge. I know that many of you have hardships; the faces of many of you show that you are disturbed, that you are in need of something, that you all have a burden – individuals, families, society, all have a burden and we wonder what to do with these burdens. We have to turn to God – He will relieve us of our burden; we have to return to our Father, who can love us, care for us. And then our faces will glow, our minds will awaken, our hearts will become joyous. So, turn to God. When you pray, make an attempt to feel that God is present within your soul. And when God is present, He will give you outside proof as well, because when He comes to us, He shall bring us a blessing. Ivan Kronshtadski‡‡‡ was not as smart initially, but he prayed so sincerely at one time that his life changed and he became John Kronshtadski. When did Tolstoy become Tolstoy? When he planed to kill himself and made his confession. He prayed then, “God, please deliver me from this evil.” This is happening with you too. Turn to God, unite with Him, devote yourself to Him and He will teach you. You shall know that all people, who bring good, secretly pray. Gladston§§§ too was a man of prayer. All the great people of antiquity secretly prayed, but we, contemporary people, stand in a dry place and complain that we are poor. Get back to your God, for He is calling you. He wants to bless you. He is now telling everyone, “Let all my children come back.” This is why there is all this noise in the world now – the children began to reunite, our souls began to reunite, and we will understand one another. Then the language of the Father will be spoken; and when He begins to speak, we shall see that the Nature outside will also start speaking. When we meet someone on the street now, we think what it is that they are thinking about us and we have fear. Let us turn to God. Now, I will tell you one thing: the Truth is not told through a lot of talking. If I could tell you everything in ten words, this would have been really good for me, while now I had to use thousands of unnecessary words. The unnecessary words are like a warming massage – like the warming massages people get when they are sick. Jesus says, “When you pray, come into the secret room, and God shall give you out in the open”**** – how perfect these words are! Thus, those in communion with God are a blessing for their people; in this sense, I would like the Bulgarian people to pray in this manner – this is the only way these people could arise. The time will come when people will understand. Now, you have to turn to God, as that Bulgarian in the cave did, and ask for live bread from above. Back in the day when Elijah prayed, God sent him a crow; to that Bulgarian He sent a turtle – this shows that God is taking care of us. Have faith in this, and pray for all conflict and all misunderstandings to stop. Pray that God enlightens us, that we become servants of our people†††† for their good, so that all individuals can benefit from this. This is my lecture this morning, and I think that you will not misunderstand me because I am talking about a law: always pray. Pray by yourself and God shall bless you. July 4, 1915, Sofia * Speech as a form of articulating prayer † A translated quote from the Bible, not a direct quote from an English-language version of the Bible ‡ A translated quote § A translated quote ** Leva – multiple for lev – the Bulgarian currency †† From Bulgarian “grosh” ‡‡ A translated quote §§ A translated quote *** This sentence comes with a footnote (“belejka” number 14) in the original text. The footnote reads: “The war of year 1913 between Bulgaria and its former allies from the Balkan War – Serbia, Greece, Montenegro, and Romania.” ††† A translated quote ‡‡‡ This sentence comes with a footnote (“belejka” number 15) in the original text. The footnote reads: “Ivan Kronshtadski – or John Kronshtadski (1829-1908) – Russian Orthodox priest with the civil name Ivan Ilich Sergiev.” §§§ This sentence comes with a footnote (“belejka” number 16) in the original text. The footnote reads: “William Gladston (1809-1898) – English statesman from the Labour Party, who energetically protested against the massacre of Bulgarians from the Turks during the year 1876.” **** A translated quote †††† Meaning “our nation” Source

Note 1 The Prodigal Son „And he said: a certain man had two sons.” Luke 15: 11 I shall take only verse eleven. Christ gives unique examples. The prodigal son is a magnificent subject on which great preachers in the world have read notable sermons and drawn lessons on how generations should live. As far as I know, all the preachers from the time of Christ till the present time have only confined to the prodigal son after his transgression and return home; however, Christ meant something more profound by this example. The transgression of the prodigal son is a consequence and we should know the reason why the younger son left his father. Everyone says the younger son was prodigal; one could suffer in this world but we may not know the reasons. Let me give you an analogy about these two brothers: a gentleman came to a famous priest in Russia to confess his sins; this gentleman was a criminal who had committed a murder. He confessed his crime and the confessor advised him how to absolve of his sins. As you know there are certain rules that oblige confessors not to disclose the secrets revealed to them; however, the murderer went out of the church and met a policeman whom he told who had committed this crime. Having in mind the present law, people may ask: “If he has committed a crime, does he deserve to be pardoned?” This is how people who have superficial understanding of the world think. However, those who understand will tell really whom to blame. Then what are the reasons? I see the young son was gallant minded because he had the valour to say to his father: “Father, I want to study so I shall let my elder brother succeed to your throne. For you do not need me that much in your home, give me my portion of the patrimony.” I see what this son did was much better than what your sons did: after sending them abroad they spend forty-fifty thousand leva. This young man was noble because he put the question before his father and we see the father raised no objection but gave him the respective part of the property, and later the son squandered it living lecherous life with women, eating and drinking. Is it possible a crime to be committed in this world, evil to be done or intrigue made without the participation of a woman! They say that after wasting everything the son went to a man and asked to work for him: “I am accustomed to hard working; when I was at my father `s house I used to work.” The man sent him to feed swine. The young man preferred feeding swine rather than committing suicide; preferred feeding swine rather than going out stealing; preferred feeding swine rather than cheating people. I ask: in the modern society, how many people follow the example of the prodigal son; in the church, how many people follow the example of the prodigal son? That is why Christ in His parable gives the prodigal as an excellent example. They say that after grazing swine the son came to his senses and went back to his father; the father realized his son` s good quality and killed a calf in his honour. Christ knows from the Jewish history that Isaac had two sons, Jacob and Esau; unlike his brother, Jacob liked to tell fibs and because of a lie he went abroad and served for fourteen years for lentils and two women; they cheated him when he was given his first wife. Therefore, you can also try to tell a lie but you will be a servant for fourteen years, i.e. you will expiate your crime in some way or another. Christ says in the parable that the elder brother became angry that his father had killed a calf for a man who was prodigal. He went to his father and told him: “Yet you never gave me a kid that I might make merry with my friends.” So, all the people who sin in the world are the younger brother; all publicans are the younger brother, and the cabinet ministers, bishops, chiefs, judges and teachers are the elder brother; they teach the people and say: “We always rule wisely.” In fact, the young son left his father` s home because of the elder brother, since the latter was very envious and quick-tempered; the young one said: “I am afraid you could lie to me the way Jacob lied to his brother.” The law says that debauchery always comes from the big people: if the woman is wrong, the man is to blame; if the man is wrong, the woman is to blame. For the one who is wrong is the smaller: children are always wrong, and the smarter and the older, even if they go wrong, law does not catch them; they may steal but they do in such a way not to be caught, and the fool who steals will certainly be caught because he does not understand the “supreme” law on which modern society lies. It is said in the parable that when the son came back, his father was filled with joy. Why? Because this young man brought a noble feeling to his father` s house. He came back with humbleness and said: “Father, I have sinned against Heaven, and in thy sight, and I do not deserve your home.” – he showed real Love. And when Christ says we should become servants he means we must be humble. And now, you have never fornicated but you know how to be angry. Yes, I know a lot of preachers and bishops who are saints; however, hatred will inevitably appear in their hearts; they will want the calf killed for them saying: “Only we, the holy people, can teach the world.” The woman often says to her husband: “You will serve me!” and the husband says to his wife: “You will serve me!” Some other time the man says: “I command you and you will serve me”, but the woman will not serve like a sinner. The characteristic on which Christ emphasizes is the deep humbleness every human soul should have. It has a deeper meaning but I do not want to touch it because it is a controversial point. Now, we know how to blacken people with smoke; do you know what tobacco is for? The devil blackens people with tobacco and all the people who smoke cense the devil and he becomes tame; therefore, if your wife is angry burn tobacco at her. One night a priest had no tobacco left and became very angry; all people began to ask themselves: “What happened to the priest?” but as soon as they burned tobacco at him he became tame. In the same way, the young son who knew how greedy his brother was gave him some “tobacco”. Let us say that someone is angry at you; burn some tobacco at him. For example, a priest is angry at you; burn some tobacco at him, give him something; if you put in his pocket five, ten, twenty, hundred leva, he will smile; burn tobacco at all priests and bishops. Some people say they do not want to give money; give in order to get rid of it! The situation with the bigger brother is the same; his father comforts him by saying: “All I have is yours”, i.e. he censes him. And when someone asks me how the world will get better I tell him this is the way: become a servant and tell your father to give everything to the other brothers; the bigger sinner you are in their minds, the better for you. Contemporary people preach about culture; I am not afraid of the word culture but I notice the clergy is not contented with it because the clergy asserts that culture debauches people. Culture means to cultivate something: a field, fruit, strawberries, cherries. However, the present-time clergymen think that if people become a little cleverer the world will go bad; they say: “Let us keep them ignorant in order to know they do not have rights.” And when Christ came to Earth he went to his elder brother and said: “The Son of Man did not come to be served but to serve the world.” However, they did not believe Him, frowned again and said to the father: “Get him out of here! If he enters he will ruin everything we have.” So, where all this could find application? All of us love such Christians as today’s sons or daughters who are cavaliers and tell their fathers to give them their due; after finishing their studies they will feed their fathers in their old ages. But when the son graduates from the university do you know what he does to his father? He feels ashamed to call himself his son and keeps his father at a distance. The false understanding of Christianity lies exactly here: all people who have property are righteous; there is no exception: give the rascal ten-twenty thousand leva and he will start loving order. Therefore, the anarchists in the world who want to destroy present-time order are the elder brothers; however, Christ recommends the younger brother. For no matter how we reorganize modern society, if we do not transform our own thoughts and wishes, the system will always protect those who have money and they will always be powerful. Now the servant wants to become a master. The woman looks for a man who is rich, erudite, and skilful at some art; she is a gentlewoman who wants to live opulently, she does not want to be a servant. The man is the elder brother: he is looking for a rich woman and says it is indecent for a man to work in the world. The husband leaves his wife because another one takes her place; however, Christ gives us an example what to do: to allow the younger brother enter our family. Therefore, we can accept another woman at home only if she says like this son says: “Father, I have sinned”. Christ says that a man does not have the right to leave his wife except for benevolence; however, if the wife comes to the humbleness of becoming his servant, he must accept her; if he accepts her, this will be God` s Will. This is the teaching of Christ. And what are you doing now? A man sins and his wife is looking for another more righteous husband; she finds another and he also sins; then she looks for a third husband, etc. But a married woman is not allowed to have two husbands; neither a man is allowed to have two wives; if contemporary people allow themselves that … Using the two sons from the parable, Christ shows what relations should be like: He shows the deep Love that the little son had for his father; and the little son also knew that his father understood him. People often ask me how a man could be saved. I have heard preachers say that people are saved through the blood of Christ. In contemporary medicine, there is a physiological fact that if an anaemic person` s vein is opened and blood is transfused then his ill body recovers. Well, if the blood of Christ saves is this blood running in your veins, are you ready to receive this blood? If one is ready to receive this blood in his veins, he can be helped. If you have never given from your blood you have saved no one. Christ has been saving for two thousand years: He sends this blood through the mother of each newborn child; that is why Christ says that if a man is not born again he cannot enter the kingdom of God. Therefore, one should accept this blood. I would like us to test all the preachers from all the churches how much they love the world; if we hang them on four nails they will curse. Yes, it is very nice to preach Christianity when you have two thousand, ten thousand, twenty thousand leva! This is how it is in America: there are preachers there who are paid a hundred thousand leva each. Christ says: “You cannot serve both God and Mammon at the same time.” You cannot preach the Word of God for money; priests do not have the right to preach for money. Those of them who are heralds of Truth let them preach for free; let everyone have his own occupation and work for his living. And now, when the prodigal sons begin to come back, the preachers are indignant. If we take from the blood of Christ that runs in the modern preachers and test it, we shall see that there are impure thoughts, impure desires in it. I shall kiss those of them whose blood is pure. And when we boast we shall be taken some blood for test; every preacher or priest before becoming a bishop should be blood tested as a touchstone, and then he shall be told: “You have Christ` s blood.” This blood of Christ should be in the veins of all of us; only this blood will save us, only this blood will generate the Love that Christ preaches. I wish no one ill; whatever I have I shall give it; my rule is to serve. I do not want to rule over people but you cannot get rid of this law. Your blood will yield fruit in you; when you acquire this blood it will yield all the fruits your soul needs to feed on. And this blood runs on Heaven in all the heavenly fruit-bearing plants; therefore, we send sap to these fruits and when we enter the Kingdom of God we shall feed on them; those who preach something else do not understand the Teaching of Christ. We speak of what we have experienced. And now, does the example of the young son coming back to his father live in us? Some people will say: “How is it possible a prodigal son to live in us?” Yes, I wish there were ten sons like this living in us; I wish I could have this great virtue of being humble. Humbleness gives birth to culture, the humble man gives birth to culture; show me a supercilious man who has done something great. The elder brothers have invented war; they have ruled. And all the little brothers will inherit the Kingdom of God; they say:”We shall give everything”. I am telling you: it will make good of a son who says: “Father, give me my share.” You may say such a man could surrender to the vice; let him fall but he will come back to you; and the other son who stays with you will torment you and be angry at you that you have not paid a kid for him. There are Christians who sit on two chairs at one and the same time. And now, there are people in the church who disagree with me. Let anyone of them prove to me the contrary and I will give him a blessing. No, he should have the courage to go to the priests and say: “Give me this.” – give the man the freedom to try this Divine world. The woman does not want to live with her husband: give her share; the man does not want to live with his wife: give him his share, set him free and let him go. You may say this is not a Christian teaching; if your wife wants give her own place /space / the due place; if your son wants give him the portion that belongs to him. The teaching I preach to you is not for feeble-minded people; those of you who are feeble-minded, who cannot think, let them forget what I have said; but those of you who can think, think on this subject. And those of you, who do not have spines, should not put this rucksack on their backs because this is a heavy teaching. The woman renounces you and wants freedom: give her own place /space / the due place. But you will say: “If we act like this, what will happen?” as if the social order is favourable the way you act now! Gentlemen, this is not an order, this is not a teaching! We must be born from one father and one mother. Eve gave birth from two men and sinned; every woman who gives birth from two men commits a sin. So when coming back home the prodigal son said: “I have sinned because of deep lying reasons in Life; I will fornicate no more so make me a servant and I will serve with the greatest of pleasure.” And now, let us go back to our Father. He is in the world; some people say that God is in Heaven; in my opinion, God is on Earth, in your homes. Some people preach that the one who dies will see God - this is a whopping lie; the one who lives will see God. I say that people do not die; I want them to rise from the dead. Now people say: “All of us will die; therefore, let us save some money to prepare shirts /to be buried with/”. Those of you, who prepare shirts this way, will never see God; this is not how the prodigal son came back. And what are you doing? “Let us dress up for a party and go to God this way.” You cannot to go to Him this way. How did Christ go back to God? The Father put him on the cross to be baptized with a pledge; this is the Divine law of Love. And now you, as Christians, say: “Which priest is going to bury me?” When these priests start not burying you but raising you from the dead, then they will lead you into the Kingdom of God; otherwise any priest would perform a funeral service over you for money; what a pity for such a buried sinner! Therefore, when we prepare ourselves we should live; do not put in your minds the idea to be buried and performed a requiem by priests. You should leave the body as property and say: “I am leaving you my body as legacy; put it in a grave; I am going to my Father, He will give me a new one” I would like God` s Angels to sing for me and God to rest my soul only when I go to my Father and say: “Father, I have sinned.” Thus, I will set an example to the whole society, and Christ will say: “Today this man has humbled himself; this son was dead and came back to live.” I would like to kill a calf for such a son and call all my friends to eat for him. Of course, I shall not make a feast like the American whose relative died and left him a legacy of thirty million dollars; he was a cowherd and after receiving the legacy he feasted the citizens of San Francisco who ate and drank for three days; and what happened: they started tumbling down the streets; and when this man spent all the money he became a cowherd again and said to himself: “It is better for me to be a servant.” Now you may say: “If I have thirty million leva, I will buy a car, house, and piano, I shall take a teacher”; you will even give a hundred thousand leva to talk about you. I wish the real Bulgarian would come back like this son and say to his father: “Father, I have sinned; I want to be your servant”. I wish I could see more priests like this and my heart will fill with joy for them; I would rejoice as I have never done it before! And now everybody says: “What, we cannot stand this son!” Christ is not in us, yet. Not to bear any hatred in us: this is a great Divine law, this is the prodigal son. Now, I am asking you: are you ready to let your husband go if he wants to leave you? If I started to explain the law of inheritance, you would understand why Christ preached this way. Christ preached for the present times and gave the parable of the prodigal son because of us. And when we construct this prodigal son in the next culture, we should put up his bust; this is our opinion. I am asking you who is capable of examining the Divine books? When a man dies he does not become a saint; he is saint when he lives; I do not believe people have become saints after their death because one who lives, who does not die, is a saint, and one who dies is not a saint. I love Christ because He came back to life; and all those who are like Christ are saints. When we begin to understand things this way, then we shall become saints; if you are capable of renouncing yourselves you are saints. When the saint enters a certain society he gives Joy all over the place; this is a saint! Speaking of the dead, there are lots of saints is Bulgaria. Stambolov is a saint for the stambolovists, Karavelov is a saint for the democrats, etc. Of course, all these people have their right... So do not think that after death you will become a saint; no, you will die and suffer. We fight against the process of dying with the process of Resurrection: “Father, I have sinned”. And this son resurrects: his father put a ring on his hand, dressed him and he rose from the dead. Therefore, the slaughter of the calf is an allegory: the calf is a child; the prodigal son is the child coming back. It is true both in the physical and the spiritual world, and when a man is born he becomes a victim. Now, I want you to keep two things in your minds. First, put in you the conviction not to sit on two chairs at one and the same time. If you are Christian believers say that you are. What kind of Christian are you? “I am Orthodox.” What do you believe in? “I believe the blood of Christ is in you, and the Spirit of Christ is in you”. And second, we should be humble; each one of you is in torment because he lacks humbleness, e.g. somebody looks askance at you and you take offence. You should know you are a servant and ask to receive the grace of God. We should have the courage of that gentleman who was told by a friend: “You are a scoundrel and a thief”, and he passed him by and thanked for not telling everything: this is the prodigal son. And what are modern people doing now? When the devil bribes us, we bring people to trial instead of bringing the devil to trial. This is the teaching of Christ: we should go back to our fathers and Love should reign in our minds; to become warm-hearted and sincere. What is Good before God is Good for all mankind; I believe only in the blood of Christ that bears good fruit. I believe in a church that has such fruit; I believe in the church that bears the fruit of Christ: Love, humbleness, forbearance. And I do not believe in people who do not have such fruit in them. Let us say that you are rich, you have a thousand leva; we should come back like the prodigal son and know that we have nothing in us. All those who preach you about the Truth are poor men; and who says he does not know Christ is a liar. Christ established a church of Love. It is our duty to love the priests because of God since they are our brothers; I know they have certain weak points; I take all these things into consideration. I wish there were heroes in every church; then we shall be a Christian people living in the Christian tradition. And if the world says something on your behalf … In this world, you will have no other welcome. I wish I was in the place of the prodigal son. I play the part of the little brother because I am among the sinful people in the world; I am not more righteous. Yes, I may seem righteous to you but I am not righteous before God; much water will flow under the bridge before I become the one God wants me to be. I do not want you to think anything more about me; I want you to try, then you will say: “We have tried”. If something is not right, tell me; do not talk behind my back that it is not right, as we should preach a teaching based on experience. Like the little son, I would like to play the part of being humble. It is not easy; it is hard to be tormented by your wife. There is no struggle bigger than the one when a man becomes humble and comes to his inner self - awareness. It is very hard, it is an act of heroism, for only the great souls are capable of playing this part; only the little brothers can play this part. And Christ was one of the little brothers; He was the first to serve people for all their sins but God raised Him because the Divine blood was running in him. He said: “Father lives in Me.” I and all of us should have the blood of Christ; only then this blood will give birth to priests, teachers, men and women; only then you will have the children you want to have. Try to hand down to the young people only when you have the blood that Christ has; if you do not have such pure blood open your arteries to receive it. Then, you will feel such Joy that no one is able to erase from your soul. Then, you will be connected to the Invisible world and will talk to people by seeing not by touching. I am asking you: what part do you want to play? Some will say it is very hard. Try and God will bless you. 27 June 1915, Sofia Source

Note 3 The temptation And the tempter came to him and said: If you are the son of God, tell these stones to become bread… Then the devil left him alone and here are angels stepped up and served to him.” From Mathew 4: 3-11 I shall take the verses from the third to the eleventh where it is talking upon the temptation. Many of you had read this chapter and thought upon the three temptations. At first sight it looks that the temptations which the devil offers are very simple. But in these three temptations there is a threefold understanding, i.e. in the Gospel the fall is not given. The great truth which is hidden in the three temptations is an enigma. Why namely did the devil have to offer to Christ to turn the stones into bread? These are three psychological moments in the life of every man. All that Christ experienced in the temptations and every one of us will pass; some men have not reached this stage but the day will come and they will pass it. That is why you have to elucidate upon the difficulties which you will meet then. Don’t think that immortality may be obtained easily; whoever preaches teaching like this, doesn’t preach the truth. When we talk for the immortality, for the execution of the will of God, we understand something else. Therefore we have to understand these three great falls in every soul. The devil says to Christ: “If you are son of the God tell these stones to become bread.” The word ‘if’ supposes one condition: “If you are son of the God…” But was there something wrong if Christ could transform the stones into flour? There was something tempting for the devil in this that he could see the process how Christ transforms one stone into plant. But Christ who did understand the orders of God very well, did you know that every thing has its purpose, i.e. that and the stones have their purpose. Now I shall not stop myself upon the esoteric side; one day, when you come to the position to be clear in your mind and heart, only then this truth will be revealed to you. Everyone of your exams proves how very clear you are… Do you know what would happen with Christ if He was succumbed to this temptation? The devil appears in a moment in which Christ is infirm and says: “Here is one case – if you are the son of God you can apply this knowledge and these laws.” But Christ answers him: “Not only with bread will man live but with every Speech which originates from the mouth of God.” These stones are sinful spirits, fallen people, in them the devil is hidden; if Christ was try to transform the stones into bread, do you know what it means to transform one evil spirit to bread? Christ says: “If one man accepts the Speech of the God…” – this has practical meaning, every one of you tries to turn stones into bread. Some men say: “Why doesn’t the bread grow, not to have the need to knead it?” In Germany and England try to think of a method with which to transform the inorganic substances into organic ones, but if the contemporary science failed in this diversion, it would develop the biggest lewdness. That which saved contemporary people is the labour and the work, and if stones could be transformed into bread all of you would start to feast. I know that often people want to transform stones into bread; for example you meet one bad man, lewd in mind and heart and say: “Why can’t we transform this stone to bread? But if you transform it…In this way man doesn’t correct himself. Some men say: “Let’s marry this loose man to correct him” – this is not allowed. Christ says: “You are live stones”, but there are dead stones. Therefore one girl who understands the laws never has to marry for one sinner or some lewd woman to marry to find one good man. What will happen from this? They will bring criminals into the world. This is the first teaching that the devil preaches to Christ – to transform these stones to bread, i.e. the pleasure to exist. Christ says that people improve only then when their heart accepts the Speech of God. Now, some men say to me: “You come to put the world to rights, you will have followers.” – Yes, there will be such lewd followers but in this way the world will not reform. The world will reform with every Speech which comes out from the mouth of God. And when the human soul accepts it, it will be alive. Of course this principle touches and one other side – for example eating which for now is one of the lowest principles in the world. Eating is an important process in Life. But do you know how much hidden powers are hiding in the stones; do you know what is closed inside in these little vials? Christ says: “Who may come out from the mouth of God has the right to unseal these little vials.” I often hear people say: “Why didn’t God give me such power to put the world to rights?” This looks like that queen who said to her husband: “Give me three days to rule to put the world to rights.” She reigned for three days and do you know what she did first of all? First she hanged her husband. These men who interpret the Writing say that with the first temptation the devil tested Christ to see if he would be scared from joy. But Christ says: “For Me it makes no difference if the stones will become bread or not – I have food which is always given to Me upwards. Farther the devil takes him on the wind of the temple and says: “If you are the son of God throw yourself down.” At first sight this is a very flagrant temptation but in it other things are hidden – this temple is the man who stays on the highest place in his head and thinks how the Divine things are arranged. And the devil says to him: “Come down to your subjects and start to live like them, come down and drink like they drink; since you have Knowledge and Power don’t be afraid that you will fall, do it and know that your virtue will not be wounded from this.” Christ answers him: “Not to tempt the God of yours because I have got no need to meet with these subjects.” You think so father, who brought into the world ten kids, has to give an education to them? The father may know his son; the mother may know her daughter when they go the all time on the same way. This temptation has relation to the contemporary Christians – for a man to run away in the desert and there to rest means to enter a little in Life but not to stay as one policeman. And so, you are always are on the wing of the temple – the second temptation understands that we tempt God into ourselves. This is the passing from one position to the other, from one church to the other, from one teaching to the other. If you come down, you will use your powers. In the principle of the second temptation slyness touches a man, but in the opposite sense. It is not allowed for you to do as David; before making him king, God gave him power and what did David do? One day he was on the top of the temple, saw one beautiful woman and came down; but after that one prophet appeared and said to him: “You became the reason this teaching was broken and from now there will not be order.” And this is the way it happened – his son fornicates with his wife, with his sisters. Yes, David came down from the top of the temple to show that he is the son of God, but after that he had to run away. Now many of you will come down but they will be like Davis: if you are woman your husband will fornicate; if you are man your wife will fornicate – that will be the result if you come down from the roof of this temple. That is why Christ says: “Not to tempt the God of yours because I have all things and I have got no need to come down.” At last the strongest temptation comes, which has a direct relation to this sly spirit. The devil takes Christ to one very high mountain, shows him all the worldly kingdoms and their glory and says to him: “If you stoop to bow to me I shall give you everything.” Then Christ answers: “Get away, Satan, go back into your kingdoms, I can’t come and have got no need to go into your kingdoms.” What relation does the third temptation have to social life? After one woman or one man had passed through the first or the second temptation, one prince will come, will say that they are clean and innocent, and will tell them: “If you love me, I shall give you all the wealth”, then all the relatives decide: “He is a rich prince, has a fortune, quickly call the pope here!” and they bow. How many American women had married such princes but after that they burned; the devil promises but doesn’t give, he is one procurer. Christ says: “Get away, go into your kingdom, to your wealth, I have got no need of your knowledge, I have got enough in myself, which God gave me.” There are contemporary young men who succumb to the third temptation – for example the youth marries but in fact he sells himself out for profit which the girl has in the bank. I read one book soon named “For the love”, written from one colonel in which it is describing how you may lie to one rich girl. And Christ says: “Go away, you have to bow only to God!” Do you know what the bowing means? To make a bow, that means to adopt something in yourself, to come back, to limit yourself, to become a slave, to lose your Freedom. And when you bow to such a spirit you lose your freedom. Christ says: “Go away!” Now in the newspapers it is written that so and so girl had so and so much money and you ask if these marriages become successful after that – this is lewdness in contemporary society, lewdness everywhere. The whole world has fallen into this third temptation; there is no man in our country who hasn’t bowed. It is good that you bow but do you know what result this will have? When one woman bows to such a man, she is like a procurer to him; as a result of it she will violate herself and after that through the whole of her life she will live to regret it. Today mothers and fathers sell their daughters for money – to these lewd youths they give on top of that and money! I say: it is better your daughter to stay unmarried than to give her away and to bow to such a spirit. You say: “Two thousand years ago the devil tempted a lot ”; I want to know how the devil acts today in your houses, in your hearts, in your souls. Yes, you became his friends, ransom yourself, mask yourself, but you have to say once forever: “Go away, leave my soul alone!” And after that it is said that the Angels of the God did come to serve Christ. After you pass these three temptations the Angels will come to rescue you from the fourth. When some youth offers to some girl wealth, and glory, and honour, and she refuses him, he decides to kill her; so and the devil decided to kill Christ. You say for the girl: “But he will kill her!” – let him kill her, it is better to die than to fornicate. In this case death is one advantage – to die for one idea, for one Divine thought, this is a privilege. Of course, I don’t want to discourage yourselves. And so, when some man doesn’t want to break these connections, then we will say: “Go away, go into your kingdom!” This is Divine law – with God must remain only those men who can live one clean and holy life. Contemporary people say: “If we live like this, what can we transform on?” But now what did you transform on, you think that these people who die now in the war, die for the teaching of Christ? There is the false philosophy of contemporary society. If we accept the teaching of Christ we will have families and society which will stay a thousand times higher, and we will create music, much more beautiful than the present, we will create social order a thousand times better than the present. Some man will say: “Then we will live in the woods”; animals live in the woods because they had never bowed to the devil and if you decide to bow to him, you will become four-footed too. This is the theory of Darwin – if one ox repents for its sins and doesn’t listen to the teaching of the devil, may become a man. One time in Heaven a man was a beautiful creature, but when he hadn’t listened to God, He gave him bear hide. Now, in the contemporaries there is some guilt. When we become Christians we think that we understand Christianity, and start to go to church, to listen to great sermons, but if we become Christians from that it is still a question. There is something more essential. One of the disciples of Socrates, after he listened for a long time that man has to be subdued, start to go with torn pants, and Socrates said him: “Your pride shows and through the torn pants.” I am shamed much more by people with ripped pants than people with cylinders. Dress well but after you dress thank God and live in a way that He wants. Look that bird, with what clothes is – for them God had given two hundred thousand leva; if God dresses in this way the bird in this way, how more will you. The devil said to Christ: “If you are the son of the God, turn the stones into bread! Throw yourself down from the temple!” Years ago, in Sliven, one pious woman, in order to show the people that there is a God, went on to one roof, and said: “In the name of the Father, the Son and the Holy Ghost” and throw herself down. Really nothing happened with her but did she convince the people that there is a God? They charged her that she is crazy. The devil appears and says: “All these I shall give you” but after years, as the prodigal son, you come back with ripped pants. And now it is time when all of you are with ripped moral pants. Leave this stage to come back to that Life in which you have lived before; and you will say: “We are not worthy neither to call ourselves sons, nor your daughters.” This is the act which everyone of you has to do. In the way of Christianity there is one danger: the second temptation fixes like a wooden plough into people and they start to think that they will put the world to rights, that they will give new ideas; in the third temptation but man goes into business, becomes “clever”. The father says to his son: “Son, you have to be a clever man – look, that man stole and made a house, be you like him” – this is the third temptation and with it you bow. Not only is there a law-court on the Earth but and God will judge you. And this man who preaches another teaching, it is from the sly. Contemporary people have to part from the teaching which devastates their minds and hearts. We have to destroy it. And if somebody dies, let him die for the love of God and to become power for the advancement of the world. And so, these are three great temptations which will come to your head. Some of you are in the first temptation, some are in the second, and some are in the third. Stand them to stand and the fourth, after which the Resurrection is to come – then God will give you Power. And when you sacrifice your life for the Glory of the God, then God will resurrect you as a reward. That is why we have to be in love with God, no one else. Do not connect your hearts with lewd people. I knew one rich American young lady who married one lewd man to transform him but she could not. Don’t try, such a man will beat you and torture you. God bless you with good men and good women, God bless you with good sons and good daughters! God keep you from evil sons and evil daughters! Down with the evil men and the evil women, down with the evil sons, the evil daughters! Gore the good sons and the good daughters! This is the Speech of God which we have to make. Sofia, June 20th, 1915

От "Вземи детето", Сила и Живот. Петнадесета серия (1931 ÷ 1932). Том II. Бургас, 1993. Книгата за теглене на PDF Съдържание Вземи детето „А следъ отиването имъ, ето, Ангелъ Господенъ явява се на сънь Йосифу и казва: Стани, та вземи детето и майка му, и бѣгай въ Египетъ, и бѫди тамъ до когато ти река; защото Иродъ има да потърси детето да го погуби.” (Евангелие отъ Матѣя 2:13) Ще взема само нѣколко думи отъ 13 стихъ: „Вземи детето и майката”. Туй изречение се повтаря два пѫти въ сѫщата глава. Първиятъ пѫть - да вземе детето и майката и да иде въ Египетъ. Вториятъ пѫть - да вземе детето и майка му и да се върне въ Йерусалимъ, въ Израилъ. Да описваме известни събития, които сѫ станали преди две хиляди години, като една история и да не можемъ да извадимъ нѣкаква поука, то е само едно забавление, театрално забавление. Присѫтствувате вие на нѣкой концертъ, на нѣкое представление; следъ като излезете отъ представлението, може да си дадете единъ отчетъ какво сте придобила преди да идете на представлението се теглите на везни колко тежите, и като се върнете отъ представлението, пакъ се премѣрите на точни везни, да видите придобихте ли нѣщо или изгубихте. Ако искате да имате конкретна представа за придобивката, всѣкога когато човѣкъ трѣбва да придобие нѣщо на земята, той трѣбва да придобие единъ грамъ или една хилядна отъ грама, да има едно измѣнение въ неговата тежесть. Ние наричаме туй реалность. Представлението е било хубаво - вие сте доволни, нѣщо сте научили и има промѣна въ теглото ви. Другъ пѫть може да идете и да се върнете съ една загуба - не ви е харесало, и паритѣ сѫ отишли, и времето е отишло. Казвате „съжалявамъ”, но пакъ се утѣшавате, че сте придобили една опитность. Опитностьта на онзи, който се е изгорилъ на печката, каква е? Той има белегъ на рѫката, който всѣкога напомня, че печката, при всичката своя добрина по нѣкой пѫть, ако не знаешъ какъ да се отнесешъ съ нея, малко по своему, като професоръ, дава уроци на онзи, който се занимава чрезмѣрно съ нея. Нѣкои хора иматъ навикъ, особено като отидатъ въ село, постоянно да човъркатъ огъня; но това не е нѣщо важно, то си е тѣхна работа. Че други ходятъ на представление, и то си е тѣхна работа. Дали губятъ или печелятъ, то е тѣхна работа. Има едно взаимно отношение, което сѫществува въ свѣта, то ни интересува насъ Може нѣкое събитие преди хиляди години да е станало, но туй събитие е важно за менъ, въ дадения моментъ решава моята сѫдба Казвате: „Какъ така?” Много естествено, много проста работа Просто е за онзи, който разбира, но сложно за онзи, който не разбира. Води се едно дѣло отъ 25 години за 100 000 000 лева Ето последния моментъ, когато трѣбва да се рѣши туй дѣло. Менъ то ме интересува, защото и азъ съмъ единъ отъ наследницитѣ. Може въ началото да не ме е интересувало, но въ края, понеже идатъ известни облаги за менъ, казвамъ: Отъ това дѣло зависи моята сѫдба. „А следъ отиването имъ...”. Когато този ангелъ се явява на сънь на Йосифа и казва: „Вземи детето и майката и иди въ Египетъ”, тамъ думата на български е преведена „бѣгай”. Думата „бѣгай” е интензивна, много сериозна. „Иди” значи може да идешъ, може и да не идешъ. Като се каже „бѣгай” значи ще бѣгашъ, нищо повече, ти не може да не бѣгашъ. Въ английския езикъ има два спомагателни глагола, две частици за образуване на бѫдеще време или за изразяване на намѣрение: „shall” и „will”. Нѣкой англичанинъ казва: „I shall go” - значи: азъ ще ида. Може да иде, може и да не иде. Но ако каже „I will go” - значи, че непремѣнно ще иде, иска не иска - ще иде. Разбира се всѣки езикъ си има свои свойства. Езикътъ, то е разумното въ човѣка. Нѣкой пѫть ние казваме, че еди кой си човѣкъ не знае да говори правилно. Действително, човѣкъ трѣбва да знае да говори правилно, но три качества има, съ които речта е свързана: права мисъль, право чувство и права постѫпка; това значи право говорене. Не може човѣкъ да говори право, т. е. да говори перфектно единъ езикъ, ако не мисли правилно. Ако въ него нѣма правилни чувства, правилни постѫпки, той не може да говори правилно, езикътъ му не може да е изященъ. Нѣкой може да каже, че лошитѣ хора говорятъ красноречиво. Не, единъ лошъ човѣкъ не може да говори красноречиво. Ония хора, на които музикалнитѣ чувства не сѫ развити, може да говорятъ, но следъ като слушашъ единъ човѣкъ да говори, следъ като каже нѣколко изречения ще знаешъ мисли ли правилно, чувства ли правилно, може ли да говори правилно. Речьта му, говорътъ му ще опредѣли какво е неговото вѫтрѣшно състояние. Тогава този човѣкъ, каквото и да ти каже, или както казватъ българитѣ, звѣзди да ти снема отъ небето, ти ще знаешъ мисли ли правилно, или не. Българинътъ има едно качество: той преувеличава нѣщата, за да бѫдатъ разбрани. Казва: „бѣга като куршумъ”, „бѣга като свѣткавица”, или „яйце да хвърлишъ, нѣма кѫде да падне”. То има мѣсто много хиляди и хиляди яйца да паднатъ, но тъй казва. Туй чувство е развито у българина, едно чувство на учудване. Сѫществуватъ въ главата ни два центъра наблизо, свързани съ него, не сѫ отпредъ на голата часть на челото, но подъ коситѣ сѫ скрити. Туй чувство спада къмъ тъй нареченитѣ морални чувства на човѣка. Ние се учудваме на величието Божие, на свѣта, на звѣздитѣ. Едно благородно чувство е то. Човѣкъ, който нѣма туй чувство, не е доволенъ. Той не може да преувеличава. Българина, колкото и да е силенъ въ преувеличението, ако му кажешъ: „Ти, който знаешъ да преувеличавашъ, кажи ми колко е голѣмо слънцето”, той ще каже: „Голѣмо е колкото цѣла Европа”. То е едно умаление. Въ неговия умъ Европа седи като нѣщо голѣмо. Може би у васъ има едно притѣснение. Вие се намирате като предъ единъ гадатель. Отивате при нѣкой да ви врачува на кафе, на бобъ, или пъкъ на восъкъ, или пъкъ на нѣкоя мида, разни гадатели има. Вие искате да знаете какво ще ви каже гадательтъ. Очаквате да ви каже нѣщо много хубаво. Но всѣки като иде при гадателя, има едно скрито желание: дано да му каже това, което той си мисли. Преди десетина години две сестри отъ Братството бѣха ходили при единъ гадатель й следъ като имъ врачувалъ, най-после имъ казалъ: „Ние имаме едно дружество, подарете 500 лева на нашето дружество”. Не е лошо човѣкъ да ходи при гадатели, но той и самъ може да си гадае. Гадатель всѣки може да стане. Ако ти сутринь ставашъ рано, можешъ да си гадаешъ. Ето какъ може да си гадаешъ, азъ да ви кажа-едно просто гадание. Излезъ и вижъ слънцето на ясно ли изгрѣва, или задъ облакъ. Ако изгрѣва на ясно, нѣма никакво облаче, цѣлиятъ день работитѣ ще ти вървятъ добре; ако има черни облаци, ако е намръщено, него день работата ти ще мяза на небето. Или като излезете сутринь и има вѣтъръ, вижте откѫде духа. Ако духа отъ изтокъ, ще има спънка. Ако е студено, пакъ ще има спънка. Ако нѣма никакъвъ вѣтъръ, работитѣ ще вървятъ добре. Ако духа задъ гърба, ще има попѫтенъ вѣтъръ, работата ще бѫде още по-добра. Тогава като тръгнете по пѫтя, ще гледате кого ще срѣщнете. Ако срѣщнете млада мома и тази мома е красива, работитѣ ви ще вървятъ добре; ако срѣщнете нѣкоя грозотия, работитѣ ще се оплетатъ. По всичко може да се гадае. Ако срѣщнете една баба съ патерица, и вашата работа ще бѫде такава. Срѣщнете нѣкой дѣдо, натоварилъ колата - и работата ви ще бѫде по сѫщия начинъ, и вие трѣбва да напълните колата. Като работите, да мислите. Но колата трѣбва да се напълни. Ще си гледате сами. Гледате - порой завлекълъ моста, отдето трѣбва да минете. Тогава времето ви казва: „Ще чакашъ, времето за твоята печалба не е дошло”. Ще наблюдавате колко време ще мине, докато направятъ моста - толкова време ще чакате, докато спечелите това, което мислите. Това сѫ правила за гадаене, сами да си гадаете. Пъкъ ако отивате при нѣкой гадатель, да знаете, че той нѣкой пѫть може да не си нареди бобовитѣ зърна както трѣбва. Азъ съмъ гледалъ какъ нѣкой гадатель не знае да нарежда зърната геометрически и затова не може да ви каже точни работи. Има линии ефимѣрни, отражения, и ако по линията на лъжата върви и нарежда зърната, а не по реалнитѣ линии, и заключенията му не сѫ права. Или пъкъ хвърля карти, но и това хвърляне има известни закони, а той не знае какъ да нарежда картитѣ; той не е билъ въ школата на гадателитѣ, научилъ нѣщо отъ дѣдо си, отъ баба си, но тѣ не сѫ знаели хубаво, нито дѣдото, нито бабата не сѫ имали това изкуство. Хвърля гадательтъ картитѣ, но. на 100 предсказания едва 10 се сбѫдватъ, 90 не се сбѫдватъ. Така е и при астролозитѣ: на 100 астрологически предсказания едва 10 се сбѫдватъ. Има нѣщо крива. Не че самата наука не е права, но ония данни, съ които борави, всички трѣбва да се преобразятъ. Астрологията е цѣла наука. Може да се предсказва какво има да става въ живота съ голѣма точность, но не всѣки знае. Майката може да знае какво има да става съ нейното дете, тя може да знае и историята му. Най-добрата гадателка, това е майката. Ако тя си записва всички свои състояния откакто е бременна докато се роди детето, тя ще знае историята. На туй дете и какво ще стане съ него. Това е когато съзнанието е будна. Ако тя като бременна си записваше и своитѣ сънища, и тѣ щѣха да й предскажатъ. Всѣки човѣкъ, който не е вещь въ тѣзи науки, ще изпадне въ суевѣрие. Суевѣрието е заблуждение, незнание, невежества. За примѣръ ти винаги искашъ гадательтъ да ти каже нѣщо хубаво. Азъ да ви кажа: Въ основата на всѣка душа Богъ е вложилъ нѣщо много хубаво, безъ изключение. Но животътъ отпосле се е развалилъ. Азъ имамъ една максима. Тя е следната: Миналитѣ добродетели сѫ настоящи престѫпления, и настоящитѣ престѫпления сѫ бѫдещи добродетели. Това е единъ законъ. Нѣкой дойде и казва: „Еди кой си е извършилъ едно голѣмо престѫпление”. Казвамъ: Извършилъ е едно престѫпление по силата на своитѣ добродетели. Тия престѫпления за въ бѫдеще пакъ ще се превърнатъ въ добродетели. Всѣко престѫпление, което е продиктувано отъ една добродетель, то е последствие, причината е доброто за едно лошо последствие. Туй последствие за въ бѫдеще, като се върне при своята причина, пакъ ще има сѫщитѣ резултати. Има единъ законъ въ Писанието, който казва, че всичко, което се случва на онѣзи, които любятъ Господа, ще се превърне за добра. Вие ще кажете: Какъ може да бѫде нашитѣ минали добродетели да сѫ сегашни престѫпления? Да ви приведа единъ примѣръ. Представете си, че до четири поколѣния, или 500 години назадъ, кой да е отъ васъ е билъ майка, ималъ дъщери и синове; вие сте ги обичали тъй добре, нѣжно, че сте били образецъ на окрѫжаващитѣ, сочатъ ви и казватъ: „Това е майка!”, всички ви похваляватъ. Обаче съ течение на времето майката остарява, умира, и децата умиратъ. Следъ четири поколѣния като дойдешъ на земята, твоитѣ деца не се раждатъ въ твоя домъ, но се родятъ въ другъ домъ; синъ ти и дъщеря ти сѫ станали вече 20-годишни, красивъ момъкъ и красива дъщеря въ нѣкое друго семейство. И ти си красива. Като влѣзешъ въ този домъ, тебе ти мръдне сърдцето като видишъ този момъкъ. Въ тебъ има желание като майка да го прегърнешъ. А бащата и майката на момъка казватъ: „Какво играятъ очитѣ на тази изедница”. И после става цель скандалъ, единъ небивалъ скандалъ, цела история. Значи любовьта на миналото е престѫпление въ настоящето. Защото материалнитѣ условия сѫ се промѣнила. Измиратъ тия хора. И тѣ бѣха красиви, и онѣзи бѣха красиви. Какъ стана това? Но да не ти дава Господъ. Следъ едно поколѣние целата тази фамилия идва отново, тази мома е пакъ майка, събиратъ се нейниятъ синъ и нейната дъщеря, събиратъ се бащата и майката, и тѣзи, които казваха, че е изедница, ставатъ нейни дъщери и синове. Тя ги прегръща, милва - примиряватъ се. Онзи, който знае, ще каже, че голѣмиятъ скандалъ на любовь се превръща, сега се прегръщатъ, гощаватъ се. Невежитѣ философи, които нищо не знаятъ, казватъ: „Това може ли да бѫде така?” Това за глупавитѣ не може, за ученитѣ може. За онѣзи, които знаятъ истината, може; за онѣзи, които, не знаятъ, не може. За онѣзи, които знаятъ мѫдростьта, може; за които не знаятъ, не може. Въпросътъ е дали човѣкъ се преражда или не. Смисълътъ на живота е въ прераждането. Вземете го въ букваленъ и въ преносенъ смисълъ. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да се прераждамъ”. То не зависи отъ тебъ. Другъ казва: „Азъ не искамъ да гледамъ”. Но гледането осмисля живота. При силната свѣтлина ти си затваряшъ очитѣ. Но смисълътъ на живота е да имашъ очи. Нѣкой казва: „Азъ не искамъ да слушамъ”. Но смисълътъ на живота е въ слушането. По нѣкой пѫть може да затворишъ ушитѣ сѫ Хората материално сѫ заинтересовани отъ гледането. „Ако човѣкъ се преражда, тогава напразно е дошълъ Христосъ да умира заради хората”. То е крива философия. Ти не разбирашъ защо Христосъ е дошълъ на Земята, ти не разбирашъ защо човѣкъ се ражда, не знаешъ защо Богъ е създалъ свѣта така. Това не е произволенъ законъ. Това е законътъ на Битието. Въ свѣта всичко се преражда безъ изключение, и не само веднъжъ, но милиони пѫти се преражда Нѣкой пита: „Като се прероди единъ човѣкъ, той ще прилича ли на сѫщия човѣкъ отъ миналия животъ?” Жабата като се прероди волъ, нѣма да бѫде жаба, на волъ ще мяза. Волътъ като се прероди въ човѣкъ, на човѣкъ ще мяза. Човѣкъ, ако се прероди на волъ, нѣма да мяза на човѣкъ, но на волъ ще мяза, и обратното. Азъ сега не защитавамъ истината не си позволявамъ да я защитавамъ, азъ изнасямъ истината Една истина, която се нуждае отъ моята защита, тя е стара баба. Истината нѣма нужда отъ защита. Истината е най-силното нѣщо въ свѣта. Всѣки, който иска да прогресира, трѣбва да се развива за себе си. Човѣкъ трѣбва да разбира истината, не да я защитава. Азъ като човѣкъ другояче не мога да раста Истината за мене е едно условие, за да раста правилно. Въ туй отношение, ако се откажа отъ нея, азъ ще осакатя себе си, пъкъ ще осакатя и своитѣ ближни. Затова именно трѣбва да говоря истината За какво ще защитавамъ свѣтлината? Тя сама се защитава Тази свѣтлина е тъй необходима за моето растене, какво ми коства да кажа, че свѣтлината иде отъ слънцето? Нѣкой ще ме убѣждава, че свѣтлината иде отъ свещьта, че тази свѣтлина, която имамъ, била отъ лампитѣ. Само на менъ не може да ми каже, че тази свѣтлина е отъ лампитѣ, тя отъ лампитѣ не може да дойде. Свѣтлината идѣла отъ лампитѣ, отъ огъня, отъ свещитѣ. Излиза отъ тѣхъ нѣкаква свѣтлина но тя не иде отъ лампитѣ, свѣтлината иде само отъ едно мѣсто. Следователно тази свѣтлина има свой проводникъ; може да има хиляди и милиони отражения, то е другъ въпросъ. То е свѣтлината на отраженията, тя не е онази истинска свѣтлина. Истинската свѣтлина оживѣва човѣка. Тази свѣтлина, ако падне върху мъртъвъ човѣкъ, той ще оживѣе. Тази свѣтлина, като падне върху ума, човѣкъ започва да мисли. Като падне тази свѣтлина върху сърдцето, ти веднага чувствувашъ, че си въ Царството Божие, свѣтлината е вѫтрѣ. Споредъ свѣтлината, която хората иматъ, е и философията имъ. Западнитѣ народи мислятъ, че сѫ по-умни отъ източнитѣ. Източнитѣ народи въ нѣкои отношения сѫ по-умни отъ западнитѣ. Източнитѣ народи съгрѣшиха въ друго. Тѣ не се водиха споредъ свѣтлината, която имаха, но когато придобиха знанието въ тази вѣчната свѣтлина, въ тѣхъ се роди най-голѣмиятъ егоизъмъ, яви се факирството, йогийството, поискаха да станатъ йоги, адепти, учители. Ако идешъ на Изтокъ, ще видишъ цѣли общества отъ факири, чудесии правятъ споредъ европейцитѣ. Пъкъ то какви чудесии, нѣма никакви чудесии. Чудесиитѣ на единъ факиръ се равняватъ на какво? Ако азъ взема една гумена ластична топка и я надуя, тя стане голѣма, но като излезе въздухътъ, тя спадне; онзи, който не знае може да мисли, че е нѣкакъвъ фокусъ. Но въ факирството никакви чудесии нѣма. Просто ще напълнишъ питката съ въздухъ и тя ще се увеличи. Тия чудесии, които ги правятъ факиритѣ, това сѫ сѣнки на реалностьта. Реалностьта има три качества, които вървятъ съ нея. Реалностьта носи животъ, носи свѣтлина, реалностьта носи и свобода. Всѣко едно явление въ свѣта, отъ какъвто и да е характеръ, което не носи тия тритѣ качества, то е фиктивно, то не е реално. Нѣкой човѣкъ тѣ увещава: „Азъ следъ 10 години ще имамъ голѣмо наследство и на тебъ ще дамъ единъ милионъ”. Какъ ще познаешъ дали това ще стане? Азъ зная, че следъ 10 години той нѣма да има 10 милиона, това сѫ въображаеми нѣща. Азъ считамъ реално само туй, съ което въ даденъ моментъ разполагамъ, а не това, съ което за въ бѫдеще ще разполагамъ. Не считамъ за реални и тѣзи нѣща, съ които съмъ разполагалъ въ миналото. Това сѫ относителни нѣща. Реалностьта е нѣщо, съ което сега разполагамъ, туй, което никой не може да ми го вземе въ даденъ случай. То е тази Божествена реалность въ свѣта, съ която мога да оперирамъ. „Стани, та вземи детето и майка му...” Детето, това е реалностьта. Туй дете е човѣшкото „азъ”. Въ момента, въ който съзнавашъ, че си „азъ”, едно живо разумно сѫщество, туй дете въ тебъ се е родила. Това е новиятъ човѣкъ. Ти ако не съзнавашъ въ себе си новото, новиятъ човѣкъ не е роденъ. Не е въпросъ имашъ ли душа или не. Ти мислишъ, че душата е вънъ отъ тебъ. Всѣко нѣщо, което е вънъ отъ тебъ, то не е реално. Твоята кѫща вънъ отъ тебъ ли е? Тя не е реална, понеже е вънъ отъ тебъ. Следъ време ще се разруши. Следъ година, две, три, десеть, двадесетъ, тридесетъ, сто, двеста години самото време ще я разруши и нищо нѣма да остане отъ нея. Ще дойдатъ други, ще преустроятъ твоята кѫща; ако дойдешъ следъ 400 ÷ 500 години, нѣма да има нищо. Даже тѣлото, което имашъ, и то не е реално. Виждашъ, твоята кѫща се измѣня. Малкото дете е все около майка си, после расте, расте и ето го момъкъ, ще му израстватъ мустачки. Ако мустачкитѣ сѫ вирнати нагоре, това е добъръ признакъ, този момъкъ е здравъ. Ако мустацитѣ сѫ надолу, той е загазилъ вече. Ако е мома, коситѣ й ако сѫ дълги до петитѣ, тя е здрава, пълна съ чувства, тази мома е съ богати чувства. Щомъ започнатъ да осиромашаватъ чувствата, коситѣ почватъ да намаляватъ. Чувствата на човѣка сѫ свързани съ неговитѣ коси. Неговата интелигентность е свързана съ гладкостьта на лицето. Колкото лицето е по-гладко, толкова този човѣкъ е по-уменъ. Това помнете. Колкото лицето е по-грубо, толкова неговитѣ мисли сѫ по-груби. Колкото коситѣ му сѫ по-груби, толкова той е неодѣланъ. Богатъ е той, но и чувствата му сѫ такива. То сѫ общи работи. Дългитѣ коси показватъ богатството на чувствата, туй е правило. Чувствата при единъ отличенъ умъ могатъ много добре да се разбератъ. При това зависи, красивото лице когато е хармонично съпоставено, тогава и умътъ, и сърдцето добре сѫ работили. За примѣръ ако сѫ доставени добре, съразмѣрно бузитѣ, вѣждитѣ, устата, очитѣ, ушитѣ - всичко това показва вѫтрешната доброта на човѣка. Всѣки човѣкъ е основанъ на нѣщо разумно. Нѣма линия въ човѣшкото лице, която да е излишна. Всѣка линия, точка, размѣръ, цвѣтъ на човѣшкото лице говорятъ за качества или недѫзи, за вѫтрѣшенъ животъ. Нѣкои линии сѫ неподвижни, понеже съотвѣтнитѣ способности, съотвѣтнитѣ чувства не сѫ започнали да функциониратъ. Но щомъ почналъ да функциониратъ способноститѣ и чувствата, тия линии ставатъ подвижна. Има линии на лицето, които сѫ подвижни. Когато хората сѫ много чувствителни, близо около устата имъ има едно едва забележимо движение. Когато нѣкой е много чувствителенъ, едно мърдане има на устата. Или когато нѣкой е нервенъ, има мърдане на лицето, има свиване или разпущане на лицевитѣ мускула Азъ съмъ забелязалъ много пѫти музиканти, които учатъ музика; учатъ добре, но и тѣ, и професорътъ имъ правятъ такива гримаси, които сѫ неприятни. Има движения, съ които може да се изрази нѣщо велико, идейно, но безъ да се правятъ гримаси. Нѣкой цигуларь си чупи тѣлото, наведе се надолу, после се изправи, прави всевъзможни движения съ тѣлото и главата, прави гримаси; може да е добъръ цигуларь, не го отричамъ, но съ такова свирене не може да даде концѣртъ между ангелитѣ и светиитѣ. Тѣ ще кажатъ: „Иди най-първо да се научишъ главата какъ да си държишъ, после цигулката си какъ да държишъ и лѫка какъ да го теглишъ”. Има едно теглене на лѫка, което е специфично за добрия цигуларь. Казвамъ: Има връзка между майката и детето. Магията на цигулката седи въ лѫка, после седи въ тона. Родениятъ цигуларь знае какъ да тегли лѫкъ, прави едно особено движение на лѫка така, че цѣлата публика е въ възторгъ. Но туй движение на лѫка съотвѣтствува на неговия умъ. Ако той не знае какъ да движи лѫка, тоноветѣ не сѫ правилни. Азъ правя опити по музика, да видя какво влияние има лѫкътъ. Не искамъ да дамъ своето изкуство. Взимамъ човѣшката рѫка. Всѣки единъ човѣкъ е артистъ. Азъ взимамъ цигулката въ широкъ смисълъ. Дѣсната рѫка, това е лѫкътъ, лѣвата рѫка, това е рѫката която свири, ще даде изразъ на тона. Ако ти не знаешъ какъ да движишъ рѫцетѣ си, ще загазишъ. Много нещастия въ свѣта зависятъ отъ неправилното движение на рѫцетѣ. Много щастливи случаи зависятъ отъ махането на рѫката. Онѣзи, които сѫ изучавали науката за движението, а това сѫ индускитѣ учени и адептитѣ, иматъ такива движения, че като сѫ между свирѣпи животни, само съ едно вдигане на рѫката по известенъ начинъ, безъ да говорятъ, стѫписватъ се животнитѣ. Махането на рѫката трѣбва да образува едно особено движение, което е въ съгласие съ Природата. Щомъ махнешъ по този начинъ, ти предизвиквашъ всичкитѣ силови линии и тѣ по този начинъ ти помагатъ. И ти имашъ цѣлата разумна Природа на своя страна. Нѣкой отъ васъ ще каже: „Защо трѣбва да живѣя?” За да знаешъ, какъ да ходишъ отмѣрено. За примѣръ: вие не сте изучавали отмѣрения ходъ на краката. Едно дете като го пращате на училище, още съ тръгването, отъ първитѣ три, четири, десеть крачки може да разберете ще има ли успѣхъ този день или не. Не че това е нѣщо злокобно, но въ него вече сѫществуватъ тия движения на неговата мисъль. Детето върви несъзнателно, естествено, но вѫтрѣ въ него вече е заложено какво ще бѫде днесь положението и то се движи споредъ вѫтрешнитѣ импулси. Ако съ излизането отъ вратата почва да тича припрено, нѣма да има успѣхи. Туй дете може да го спаси само нѣкой добъръ човѣкъ, добъръ учитель, който да му обърне внимание. Ако не се яви такъвъ човѣкъ, така ще се свърши деньтъ безъ придобивки. Другъ примѣръ: когато се направи нѣкоя бомба, този, който я е направилъ, я е направилъ така, че при най-малко експлозивъ да направи известна пакость. Значи тази бомба е силна, когато се докоснешъ до нея. Учениятъ човѣкъ, умниятъ човѣкъ може да обезврѣди тази бомба, като извади отъ нея запалителнитѣ, взривнитѣ вещества. Въ всѣки единъ човѣкъ по нѣкой пѫть се складиратъ известни взривни вещества и той, безъ да знае това, се чуди, че нѣкоя бомба нѣкой день за дребно нѣщо е експлодирала. Може никой да не види, но вие съ години не можете да забравите нѣщо, което сте преживѣли. Не само отвънъ, но и вѫтрѣ ставатъ силни експлозии. Или рѣшишъ въ себе си, въ своята мисъль, да поправишъ нѣщо; години минаватъ, не можешъ да поправишъ живота си, въпреки, че мислишъ и искашъ да оправишъ нѣкой недостатъкъ. Истинската наука, Божествената наука има пѫть, по който може да се постигнатъ положителни резултати, добри условия за земята и за небето. Само тази Божествена наука може да ни изправи, че даже въ този неустойчивъ вѫтрѣшенъ животъ ние може да използуваме пѫтя на тази наука. Тукъ човѣкъ може да уреди своя животъ, ако, бѫде крайно разуменъ. Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ, дето сѫществува най-разумното Сѫщество, но предъ лицето на Бога всѣки день какви ли глупости не вършимъ. Тѣзи глупости, които хората не виждатъ, има други сѫщества, които ги изваждатъ на явѣ и ни коригиратъ. При това въ насъ не се заражда желание да се изправимъ, но си правимъ оглушки. Това е въ реда на нѣщата. Да допуснемъ, че вие седите така. Нѣкои отъ васъ, както виждамъ, имате една поза много неестествена. Нѣкои отъ васъ ще ме разбератъ много криво. Срѣщатъ единъ старъ българинъ, който не дочува, и го питатъ: „Дѣдо, кѫде си ходилъ?” - „Купихъ си новъ калпакъ.” „Кѫде отивашъ?” - „Хубавъ, лошъ - купихъ го вече, ще го нося.” Той е съсрѣдоточенъ въ калпака, той мисли, че го питатъ за калпака. Другиятъ дори не подозира, че дѣдото си е купилъ новъ калпакъ. Онзи, който е измислилъ калпака, философия е ималъ. Защо турятъ хората калпакъ или шапка на главата? Женитѣ носѣха шамии[1] понеже разбраха че съ шамии тази работа нѣма да стане - това означава подчиненость - започнаха да носятъ шапки като мѫжетѣ. После почнаха да си стрижатъ коситѣ. Дългитѣ коси показватъ подчиненость, подчинени трѣбва да бѫдатъ. Но мѫжътъ криво разбира подчинението, и жената го разбира криво. Човѣкъ разумно трѣбва да се подчини, не глупаво да се подчинява. Ти ще се подчинишъ разумно. Единъ чувалъ отъ 100 килограма не можешъ да го вдигнешъ, да го пренесешъ, ще повикашъ нѣкой силенъ човѣкъ; ще отстѫпишъ, този човѣкъ ще го вземе на гърба си. Ти ще благодаришъ, че той е силенъ и може да го носи. Ще благодаришъ, че той въ дадения случай ти помага, че носи чувала. Може да ти каже: „Малка е силата ти.” Ще признаешъ, че е малка. Ако този юнакъ вдигне чувала, то е за негова слава. Ако той съ единъ юмрукъ тѣ прострѣ на земята, питамъ, неговата сила на мѣсто ли е? По нѣкой пѫть ние идваме до друга философия. Казваме: „На силния трѣбва да се създаде нещастие, за да не прострѣ другия на земята.” Много добре, съгласенъ съмъ. Нѣкой пѫть пожелаватъ да полежи една-две години на легло; следъ като е билъ нѣкого, битиятъ ще каже: „Господи, три години да лежи, да знае той кога е билъ юнакъ.” Ако искашъ нѣкой слабъ човѣкъ, който нѣма тази сила, да лежи на гърба си три години, нѣма никакъвъ смисълъ въ това. Слабиятъ трѣбва да стане силенъ” а силниятъ трѣбва да стане разуменъ. Слабиятъ най-първо трѣбва да стане силенъ” когато стане силенъ” той трѣбва да стане разуменъ. Щедриятъ трѣбва да стане първо богатъ” после да стане щедъръ. Богатъ като стане, въ богатството ще се прояви неговата щедрость. Онзи, който трѣбва да се научи на закона на икономията, трѣбва да стане сиромахъ. Защото сиромашията ще го научи на великата икономия, отъ малкото въ даденъ случай да може да пести така че добре да живѣе. Нѣкой казва: „Азъ не Съмъ наученъ.” Ще се научишъ. Въ богатството нѣма нужда отъ икономия, но въ сиромашията има нужда отъ икономия. Когато богатиятъ стане икономистъ, когато сиромахътъ стане щедъръ, то не е въ реда на нѣщата, но външниятъ свѣтъ е обърнатъ съ главата надолу. Сиромаситѣ хора сега на теория сѫ много щедри, тѣ даватъ. Всѣки единъ отъ васъ знае, че мнозина казватъ: „Да стана азъ богатъ, това ще направя, това ще направя”, това, онова, какво ли не правятъ. Но щомъ станете богати, вземете друго правило, обръщате другъ листъ, казвате: „Другояче трѣбва да се живѣе.” Човѣкъ, когато стане богатъ, тогава трѣбва да дойде тази идея въ него, тогава той трѣбва да дава. Ако не дава богатиятъ, ще му се случи най-голѣмото нещастие. Всичкитѣ богати хора, които страдатъ, страдатъ по единствената причина, че не даватъ. Всички сиромаси хора страдатъ по единствената причина, че не икономисватъ. Ако сиромахътъ не икономисва и ако богатиятъ не дава, и двамата еднакво ще пострадатъ. Сега, да направимъ една вѫтрѣшна връзка. Всичко въ свѣта си има свой вѫтрѣшенъ смисълъ. Казва ангелътъ: „Вземи детето си.” За Христа казваме, че Той е пратенъ отъ Бога, но Христосъ е единъ символъ, или единъ идеалъ за човѣка, за онова Божественото, което ще се роди въ всѣка душа. Душата единъ день ще бѫде майката, тя ще роди едно дете. Нѣма да остане никой бездетенъ. Онѣзи, бездетнитѣ хора сѫ осѫдени на смърть. Помнете това нѣщо. Нѣкой казва: „Азъ нѣма да се женя.” Оставете вашата женитба. Ти ще раждашъ! Нѣма да се женишъ, сватба нѣма да има, попове нѣма да тѣ вѣнчаватъ, но ще раждашъ. Бащата нѣма да го има. Безъ баща ще родишъ. Вие въ вашата мисъль ще кажете: „Кѫде е бащата?” Майката е тамъ, бащата го нѣма. На онова, което се роди, ние не търсимъ бащата, важно е онова, което се роди, каква благость ще донесе въ свѣта. Кѫде бѣше бащата на Христа? Когато Му казватъ, че майка Му и баща Му се смущавали, Тай казва; „Азъ зная кой е баща ми. Баща ми не е тукъ на Земята.” Ако мислишъ, че твоятъ баща и твоята майка сѫ тукъ на Земята, ти живѣешъ въ една лъжа. Ако баща ти и майка ти ги нѣма, ти си въ Пѫтя на Истината. Баща ти и майка ти не могатъ да живѣятъ на едно мѣсто, да вдигатъ скандалъ. Но пакъ ме разбирайте добре, да не влѣзе въ ума ви една крива идея. Подъ думитѣ „майка” и „баща” всѣкога се разбира една вѫтрѣшна цѣлокупность. Бащата и майката сѫ на едно мѣсто и двамата. Ангелъ Господенъ явява се на сънь на Йосифа и му казва: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ.” Когато ти слушашъ вѫтрешния гласъ, то гласътъ на твоя Баща е, Който говори. Майката е тукъ. Всичкитѣ хора наоколо представляватъ твоята Майка. Това, което изпитвашъ въ себе си, то е онзи невидимъ Баща, Който говори, и когато хората слушатъ Неговия гласъ, Той ги благославя. Когато не Го слушатъ, тогава имъ дава най-голѣмитѣ страдания. Въ Него нѣма лицеприятие. Най-малката погрѣшка, която може да направишъ, веднага дойде този гласъ отвѫтрѣ и може да ти каже: „Ти си направилъ това, но нѣма нищо, така трѣбва да бѫде!”. Не, не. Има единъ животъ, който трѣбва да бѫде идеаленъ, върху който се обуславя нашето бѫдеще. Направишъ ли погрѣшка, веднага ще я изправишъ. Ако пъкъ ти си щастливъ, направи така, че и другитѣ да сѫ щастливи. Този животъ, който го имаме, ще го изгубимъ. Нѣма да се минатъ 30, 40, 50 години, всичко ще изгубимъ. Питамъ тогава, каква е реалностьта на сегашния вашъ животъ? Опитностьта, която ще имате. Всички възвишени сѫщества сѫ преживѣли това. Нѣкои отъ васъ може да иматъ тази опитность. Тази опитность - да направите другитѣ щастливи, да ги зарадвате съ нѣщо - да бѫде едно рѫководно правило за васъ. Ние нѣкой пѫть се самозаблуждаваме отъ временнитѣ нещастия, които ни сполетяватъ, отъ временнитѣ страдания, които идватъ, но всичко ще дойде и отмине, живѣемъ въ единъ свѣтъ преходенъ. Не сме само ние въ свѣта, не е само нашето благо важно въ свѣта, но благото на толкозъ. Милиарди сѫщества, които може да взематъ участие въ нашия животъ, както и ние въ тѣхния. Следъ като съмъ щастливъ, азъ трѣбва да работя за щастието на всички други сѫщества около мене. Казва се: „Вземи детето и майка му и иди въ Египетъ, и бѫди тамъ, докато ти река.” Вземи детето на твоята душа, твоето „азъ”, туй, което е съзнанието, че си човѣкъ, туй, което за въ бѫдеще ще живѣе, туй, което трѣбва да расте и да се развива въ насъ - то е новиятъ човѣкъ. Ние го наричаме свещена идея, свещена мисъль, свещено чувство, свещена постѫпка; туй е човѣкътъ въ миниатюръ, който за въ бѫдеще ще се развие. Всичкото бѫдеще е за него. Туй е може би най-малкото детенце не знае още какъ да говори, но бѫдещето е за него, не е за тебъ, стария. Ти, ако си старъ човѣкъ, ти си Йосифъ. Ти, който вземашъ сега детето на физическия свѣтъ, ти си Йосифъ, който вземашъ грижата. Ще хванешъ магарето, ще качишъ детето и ще идешъ въ Египетъ. Но туй дете за въ бѫдеще ще обърне вниманието на свѣта, не неговата майка, не Йосифъ, но самото дете. Словото, силата, която излиза отъ него, то ще обърне свѣта. Именно въ това дете е силата, която ще повдигне твоята душа. Отъ него каквото дойде, всѣка душа ще се въздигне, защото всѣка душа се повдига отъ „аза”, който „азъ” расте и се развива. Душата сама по себе си не може да се въздигне, ако не рода. Казвате: „Душата е само майка.” Ти си майка; ако нѣмашъ деца, тогава защо се наричашъ майка? Щомъ искашъ да бѫдешъ майка, роди него, което да го отхранишъ, че като идешъ въ другия свѣтъ да занесешъ едно дете. Всѣки единъ отъ васъ като иде въ небето, ако носи дете, ще го приематъ, ако не, ще го върнатъ назадъ, нѣма да го приематъ. Тогава, ще кажете, всички жени, които сѫ родили деца, ще се спасятъ, а всички мѫже и ония жени, които сѫ бездетни, какво ще правятъ? То е криво разбиране на въпроса. Въ раждането на едно дете, или въ раждането на „азъ” въ нашата душа взиматъ еднакво участие и сърдцето, и умътъ; туй „азъ” го наричамъ Божественото съзнание, туй, което опредѣля нашето битие като човѣкъ; въ раждането му взиматъ участие нашиятъ умъ и нашето сърдце. Тѣ сѫ слугитѣ, които служатъ на това дете. Тогава какво ще стане, ако умътъ потупва детето и ако сърдцето потупва детето? И ако майката го остави да ходи навсѣкѫде - по театри, концѣрти, забавления, по любовни работи? Ние хората отъ любовни работи умираме Твоятъ възлюбенъ отвънъ нѣма да тѣ спаси, ти ходишъ да гонишъ Михаля. Това, което тѣ спасява, е твоятъ Господъ вѫтрѣ, туй, което е родено въ твоята душа. Че възлюбената е нѣкаква жена или възлюбениятъ нѣкакъвъ мѫжъ, това сѫ заблуждения. Ще се женишъ за една жена, за втора, трета, четвърта и най-после ти отивашъ, свършвашъ съ тѣхъ заедно. Питаха Христа: „На кого отъ тѣзи седмината братя ще бѫде жената?” - „Не разбирате. Въ възкресението нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ”. Идеята е детето, което трѣбва да се роди. Душата ми ще бѫде майката, а отвънъ - това сѫ временни отношения, не се лъжете. Ако вѫтрѣ нѣма бракъ, външниятъ е лъжливъ. Ако вѫтрѣ нѣма дете, и външнитѣ деца сѫ лъжлива Ти вѫтрѣ нѣмашъ нищо родено, отвънъ имашъ. То сѫ кукли. Колко момиченца иматъ по 4 ÷ 5 кукли, значи че петь деца иматъ. Кога сѫ ги родили? Че тия кукли иматъ бащи - ония, които сѫ ги направили. Колкото е реална куклата на малкото дете, толкова е реално и детето на една майка, която го родила. Отношението е сѫщото. Ако въ твоето съзнание е родено детето, усѣщашъ, че има нѣщо въ тебъ, което живѣе, и ти се радвашъ на живота, не се обезсърдчавашъ, има нѣщо, за което ти живѣешъ, чувствувашъ една неопредѣлена радость въ себе сѫ. Всичкитѣ жертви, всичкитѣ страдания сѫ на мѣсто, чувствувашъ, че има защо да страдашъ. Сега си бездетенъ - нѣма защо да страдашъ, да живѣешъ. Сега, азъ оставямъ външното. Вашитѣ възгледи сѫ неправилни, искамъ да дамъ насока на вашитѣ възгледи. Ако искате да знаете смисъла на вѫтрешния животъ, силата се крие тамъ - въ детето. Всѣки единъ човѣкъ трѣбва да щади, да почита това дете. Като видишъ, че единъ човѣкъ има това дете, почитай! Защото ще направишъ крайно престѫпление, ако не зачиташъ това, което е родено въ името Божие въ душата, защото ако не вземешъ участие въ тази работа, ако не я зачиташъ, ти ще понесешъ най-голѣми последствия. Ако само се опиташъ да наврѣдишъ на него, ти ще изчезнешъ отъ лицето на земята. Ако се опиташъ да наврѣдишъ на детето, както Ирода, ще изчезнешъ. Туй дете ще остане! Бѫдещето е на него. Писанието казва: „Ако не се родите изново отъ вода и духъ.” Казвамъ: Ако въ васъ туй новото,” Божественото не се роди въ вашата душа, ако вие не се почувствувате въ положението на една майка, че да имате нѣщо, за което да живѣете, то нѣма да бѫде една проста мисъль, едно просто чувство, една проста постѫпка, то ще бѫде нѣщо реално. Тогава вашето лице ще се освежи, ще имате мощь. Даже, въ природата, онази страхливата кокошка, която и отъ сѣнката бѣга, когато има дѣчица, тя се опери на нѣкой волъ, като подскочи, клъвне го по носа и волътъ се отбие, Върне се назадъ. Казва: „Деца има тази кокошка. Ако не щадя децата, лошо ще пати главата ми.” Казвамъ: Уменъ е този волъ, връща се назадъ. Всички хора, които сѫ пострадали въ свѣта като мѫченицитѣ, тѣ имаха деца. Когато Христосъ бѣше на кръста, имаше дете въ себе сѫ. Нѣкои, като не разбиратъ смисъла на живота, искатъ да се женятъ. Сегашниятъ бракъ се е обезсмислилъ, сегашната любовь се е обезсмислила по единствената причина, че хората сѫ забравили дълбокия смисълъ, защо сѫ дошли въ свѣта. Другитѣ нѣща сѫ преходни. Ако двама души сѣднатъ и ядатъ заедно, смисълътъ не е въ яденето. Двама души може да пиятъ отъ чучура вода, смисълътъ не е тамъ. Може да четатъ една книга, и тамъ не е смисълътъ. Въ какво седи великото добро? Ти ще познаешъ твоята възлюбена само въ време на изпитания, когато нѣкѫде слѣзешъ въ нѣкой кладенецъ, че нѣма кой да дойде да ти помогне, тя трѣбва да тѣ извади. Въ дадения случай онзи човѣкъ, който може да ти съдействува да израсне твоето дете въ тебъ, той е твой ближенъ. Детето е мѣрка за любовьта отвънъ. Една майка, която не е родила дете, тя нѣма любовь. Въ този смисълъ всѣки трѣбва да бѫде една майка. Азъ ще ви приведа Писанието; казва се: „Авраамъ роди Исака” Едно време и мѫжетѣ, и женитѣ раждаха. Въ отрицателния периодъ женитѣ раждатъ. Пакъ ще се смѣнятъ. Ту женитѣ, ту мѫжетѣ раждатъ. Сега мѫжетѣ не се женятъ, само женитѣ се женятъ, затова и тѣ раждатъ. Ще дойде време, когато женитѣ ще се подмладятъ, мѫжетѣ ще се женятъ, тогава мѫжетѣ ще раждатъ. По на 10 ÷ 20 години сѫ всички мѫже на земята, тѣ не се женятъ, деца сѫ още. Сега женитѣ сѫ възрастни, тѣ се женятъ, а пъкъ мѫжетѣ минаватъ само за сватове. Вземете това въ чистия смисълъ. Нѣма никакви мѫже въ свѣта, все жени има. Следъ време ще има само мѫже, никакви жени нѣма да има. Женитѣ ще бѫдатъ момичета по на 10 ÷ 12 години. Въ този периодъ женитѣ раждатъ, ще дойде време у мѫжетѣ ще се роди туй съзнание. Или казано на другъ езикъ: когато женитѣ и мѫжетѣ, когато женскиятъ и мѫжкиятъ принципъ се съединятъ въ едно тѣло, както сѫ били първоначално, само тогава може да се роди дете. Детето е противоположниятъ принципъ на бащата и майката. То е отражение на онова, което се крие въ душата на майката и бащата. Детето отразява и двамата до известна степень Детето винаги трѣбва да остане дете. Вие казвате: „Детето става мѫжъ, или туй малкото дете става мома за женене” - то не е дете вече, изгубва се свещеното. Въ вѣчния животъ онова красивото дете, то е идеалъ, то е неопорочено. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката да работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме бащи и майки, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички, се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушание.” Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте.” Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Туй дете презъ цѣлата вѣчность трѣбва да остане неопорочено. Детето трѣбва да бѫде идеалъ. Този идеалъ е непостижимъ. Всѣко нѣщо, което може да се постигне, то ще бѫде майка, то ще бѫде баща. Непостижимото е детето. Сега, дали го разбирате това или не, азъ не искамъ да го разбирате. Азъ искамъ да го видите, че като го видите, да ви трепне вѫтрѣ. Майката като види детето, трепне. Това дете го наричатъ великъ идеалъ. Това е смисълътъ. Единственото нѣщо, за което бащата и майката работятъ, това е детето въ свѣта. Когато Писанието казва, че ние сме чада на Бога, не казва, че сме майки и бащи, но казва: Вие сте синове и дъщери - деца; не казва: вие сте слуги и господари - вие сте царе на Бога Живаго. Но всички тия царе иматъ смисълъ, само ако се родите изново. Христосъ казва: Царството Божие е за децата - за чистосърдечнитѣ. Казвамъ: Нашиятъ животъ за въ бѫдеще ще се осмисли, когато имаме туй Божественото, което трѣбва да се роди. Роди ли се то, цѣлиятъ животъ ще се осмисли; понеже цѣлиятъ свѣтъ е разуменъ и въ цѣлото битие навсѣкѫде има стремежъ да се запазятъ децата. Тъй се обяснява магическата сила на думата „дете”. Като извика детето, бащата и майката тичатъ веднага, да му услужатъ. Даже външни хора като чуятъ гласа на детето, веднага тичатъ. Има нѣща магически. Като заплаче нѣкое дете, у всички се събужда милость къмъ него. Нѣкой старъ човѣкъ като заплаче, никой не му обръща внимание. Ако ние плачемъ съ плача на детето, ще ни слушатъ; ако ние плачемъ съ плача на старитѣ хора, „ни гласъ, ни слушаше”. Смѣшно е да видишъ, че плаче нѣкоя жена, смѣшно е да видишъ да плаче нѣкой мѫжъ, но когато детето заплаче, всички слушатъ. Когато Христосъ плака, той бѣше дете и каза: „Колко пѫти искахъ да ви събера, да ви покажа смисъла на живота, да дойдете при мене, да разберете туй, което искамъ да кажа, но вие не рачихте”. Има хора, които сега плачатъ за Христа. Азъ наричамъ съвременнитѣ хора актьори, плачатъ на сцената. Тукъ въ България преди двадесетъ години се случи единъ анекдотъ. Хващатъ нѣкого за едно престѫпление, завеждатъ дѣло, ще го сѫдятъ. Той ималъ адвокатъ, който го защитава предъ сѫда, казва: „Господа сѫдии, моятъ довѣреникъ нѣмалъ никаква умисълъ да направи престѫпление, той взелъ само хиляда лева, а тамъ имало още 50 хиляди, той взелъ малкото, другитѣ пари оставилъ, нѣмалъ никаква умисълъ”. По едно време виждатъ подсѫдимия да плаче, помислили, че той се разкайва, че съжалява. Пита го сѫдията: „Защо плачешъ?” Казва: „Изгоря ми душата, съжалявамъ, че не можахъ да видя 50-тѣ хиляди”. Адвокатътъ искалъ да го оправдае, а той казва, че му изгорела душата, какъ да не види тия 50 хиляди лева! Ние въ свѣта плачемъ не отъ съзнание. Всѣки плаче, но защо? Азъ съмъ изследвалъ плача, колко души сѫ идвали при мене, плачатъ. Нѣкой плаче, че братъ му взелъ нивата и че никакъ не живѣели добре. Жената плаче, че мѫжътъ не се обхожда добре съ нея. Мѫжътъ плаче, че жената не се обхожда добре. Плаче слугата, че господарьтъ билъ гордъ; плаче господарьтъ, че слугата билъ лошъ. Всички плачатъ, все нѣщо сѫ изгубили. По нѣкой пѫть, понеже имамъ друго схващане, поусмихна се малко, а тѣ казватъ: „Види се, ти не си страдалъ, какви страдания имамъ, пъкъ ти се смѣешъ.” Казвамъ: Какво правите? Заявление, ще даватъ нѣкого подъ сѫдъ, изигралъ ги единъ мошеникъ. Обѣщалъ да донесе брашно два чувала. Единиятъ му далъ 50 лева, другиятъ му далъ 150 лева, нищо не донесълъ. Този младъ момъкъ искалъ да се жена Отива при проповѣдника и казва: „Ще ти дамъ брашно.” Отива при адвоката, и на него обѣщава да донесе брашно, и взима 150 лева, че отива и се оженва Азъ ги гледамъ, поусмихвамъ се. „Защо се смѣешъ? Тебе не сѫ тѣ изиграли, та затова ти е смѣшно.” Казвамъ: Азъ се чудя на вашия умъ. Честно трѣбва да постѫпи човѣкъ. Колко ви дължи? „40 лева”. Давамъ му 40 лева. Азъ решавамъ въпроса казвамъ: Заповѣдайте 40 лева Ако ви плати този момъкъ, ще ми ги върнете. Този момъкъ се е женилъ, трѣбватъ му пари за жената, за неговата възлюбена. Съ много малко, все пакъ се е оженилъ. Доволни ли сте? Ако би върне паритѣ, ако искате, може да ми ги върнете, ако не, считайте този въпросъ за уреденъ. Пъкъ сега ще го давате подъ сѫдъ, ще се кълнете. Казвамъ на адвоката: На тебъ колко дължи? „Не, не, моля, не искамъ. И азъ ще постѫпя като тебъ, не искамъ. И азъ ликвидирамъ по сѫщия начинъ.” Защо ще се хули името Божие? Защото, ако търсимъ натънко, нѣма нѣкой да не е закачилъ нѣкого. Може даже като сме най-праведни, нѣкой пѫть по закона на съзнанието хиляди погрѣшки да сме направили. Та казвамъ: Онова, което осмисля живота ни, то е онзи вѫтрѣшенъ Божественъ животъ. Човѣкъ ще стане силенъ като придобие това съзнание. Само тогава може да се предаде тази наука. Има една наука, която може да се предава само на хора, които иматъ деца. Ако вие нѣмате деца, по никой начинъ онази Истина не мога да ви кажа. И да ви я кажа, ще бѫде неразбрана за васъ. Вие ще кажете: „Какъ така?” По сѫщия законъ: Единъ цигуларь може да е най-голѣмиятъ виртуозъ въ свѣта, гениаленъ човѣкъ може да е, но нѣма цигулка, нѣма лѫкъ, съ какво ще свири? Това е мощното, то е инструментътъ. Този цигуларь когато има цигулка, тогава всички ще разбератъ, че той е първиятъ цигуларь, като тегли лѫка, изкарва такива тонове, че на всички хора се отваря сърдцето. Такова нѣщо е човѣкътъ. Съ твоята цигулка - съ твоето дете, като теглишъ лѫка, въ цѣлата природа, дето идешъ, и камънитѣ ще оживѣятъ, и ще проговорятъ. Христосъ казва: „Ако тѣ млъкнатъ, камънитѣ ще проговорятъ.” Казвамъ: Когато децата въ свѣта дойдатъ, камънитѣ ще проговорятъ, дърветата ще проговорятъ, вѣтърътъ ще проговори, свѣтлината ще проговори, всички ще проговорятъ. Като проговорятъ, ще дойде спасението на свѣта. Това е нѣщо реално, не е нѣщо отвлѣчено. Питатъ ме: Ти жененъ ли си? Казвамъ: Сега азъ искамъ да се оженя, досега съмъ се женилъ, разженвалъ, женилъ, разженвалъ. По нѣкой пѫть жененето е като яденето, съжалявамъ, че съмъ го ялъ. Колко пѫти съмъ ялъ ядене и съмъ съжалявалъ, че съмъ го ялъ. Азъ сравнявамъ жененето съ яденето. Женитбата е единъ обедъ, неестественъ обедъ, следъ който се съжалява, че си ялъ, че си се оженилъ. Ако женитбата считашъ за тайнство, ако е тайнство, нека децата бѫдатъ Божествени. Нѣма никакво тайнство въ такъвъ единъ бракъ въ свѣта на безлюбието. Ако е тайнство, нека деца да се раждатъ, но сега нѣма нито единъ бракъ както трѣбва. Ама той се влюбилъ въ една жена. Туй е едно криви разбиране. Въ ума на жената има една крива идея, тя казва: „Ти ще носишъ, азъ ще ямъ.” Добре, трѣбва да яде, но не е смисълътъ въ яденето. Тукъ е и въпросъ за детето, което трѣбва да се отхрани. Ако дойде детето, ще има преизобилно, ако нѣма дете, сиромашията ще е до немай кѫде. Казвамъ: Детето - това трѣбва да бѫде идея, вложена въ васъ, ако искате да разберете смисъла. Това е то Божественото въ свѣта Тогава ще дойдатъ страданията Но онзи, който има дете, той не умира вече. На такъвъ е Царството Божие. „Вземи детето и иди въ Египетъ”. Значи човѣкъ ще влѣзе въ Египетъ. Това е земята, това е материалниятъ свѣтъ съ всички възпитателни срѣдства. Ще минешъ една дисциплина, на всѣко едно страдание ще се поусмихнешъ. Сегашнитѣ ваши престѫпления може да бѫдатъ добродетели за въ бѫдеще. Сегашнитѣ ваши престѫпления ще бѫдатъ ваши бѫдещи добродетели, когато се роди това дете. Всички лоши нѣща ще се превърнатъ на скѫпоцѣнни камъни, ще разберете смисъла имъ. Тогава онази идея ще бѫде въ васъ, и ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, а сега вече разбирамъ.” Тогава ще имаме една наука, мощна наука въ свѣта, и човѣчеството, което ще дойде, трѣбва да проучва тази велика наука. Децата ще дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ съединителното звено. Само децата ще повдигнатъ жената, и само жената и децата ще повдигнатъ мѫжа. 15 беседа, държана отъ Учителя на 10 януари 1932 г., недѣля, 10 ч. съ, София, Изгрѣвъ. [1] шамия (аръ.-туръ.) - тънка женска кърпа за глава

http://beinsadouno.bg/index.php?/files/file/178-%7B?%7D/ ЖАЛЪ МИ Е ЗА НАРОДА* *)Матея 15:32 Когато нѣкой човѣкъ иска да говори или да спори, той все търси нѣкакъвъ поводъ. Сега, и азъ търся , нѣкакъвъ поводъ, да говоря върху извѣстенъ въпросъ. Като поводъ за говорене взимамъ темата: „ „Жалъ ми е за народа.“ И дѣйствително, жалъ ми е за народа Учительтъ може да каже, че му е жалъ за наро­да ; свещеникътъ може да каже, че му е жалъ за народа ; сѫдията може да каже, че му е жалъ за народа. Обаче, отъ съжаление до съжаление има разлика. И Христосъ каза, че му е жалъ за народа, но Той доказа, опрѣдѣли, защо съжалява този народъ и се зае да му по­могне. Не е достатъчно да съжалявашъ нѣкого на думи само, но това съжаление трѣбва да се изрази и въ дѣла. Исусъ призва ученицитѣ си и рече: „Жалъ ми е за народа“ защото три деня вече седятъ при мене и нѣматъ какво да ядатъ; а да ги разпусна глад­ни, не ща, да не би да прѣмалѣятъ по пѫтя“. За тази цѣль Христосъ се зае да даде едно угощение на народа. „Жалъ ми е за народа“. Думата жалъ, жалость изразява нѣкаква идея. Човѣкъ все трѣбва да жали нѣкого. Нѣкога той жали себе си, нѣкога — другитѣ. Естествено е човѣкъ да жали, да съжалява нѣкого. Да съжалявашъ, това значи да се лѣкувашъ.Прѣстане ли човѣкъ да жали, той се намира въ неестествено по­ложение. Сухитѣ дървета никого не жалятъ. Умрѣлитѣ хора никого не жалятъ. Изпадналитѣ търговци никого не жалятъ. Болнитѣ хора никого не жалятъ: Тия хора се намиратъ въ анормално състояние и казватъ : насъ нищо не ни интересува. Който казва, че отъ нищо не се интересува, той не говори истината. Защо? — Защото, като стане въ­просъ за ядене и пиене, той се интересува; като стане въпросъ за печелене на пари, той пакъ се интересува. Възможно е нѣкои ра­боти да не го интересуватъ, но има причини за това. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ не се ин­тересува отъ истината; другъ не се интересу­ва отъ правдата; трети не се интересува отъ знанието. Защо ? — Има причини, които заставятъ човѣка отъ едно нѣщо да се интере­сува, а отъ друго да не се интересува. За да се интересува човѣкъ отъ нѣщо, той трѣбва да си отговори на всички въпро­си, които възникват въ ума му. За тази цѣлъ той трѣбва да работи. Учительтъ прѣподава извѣстенъ прѣдметъ на ученицитѣ си, но дойде ли до нѣкои практиче­ски задачи по този прѣдметъ, тѣ непрѣменно трѣбва да се рѣшатъ. Доколкото ученицитѣ се интересуватъ отъ тия задачи, дотолкова тѣ ще ги рѣшатъ правилно. Ако не се инте­ресуватъ отъ тѣхъ и оставатъ на този, или на онзи да ги рѣши, тѣ ще ходятъ и ще се връщатъ отъ училище, но ще останатъ недоучени, невѣжи. За такива хора турцитѣ казватъ: „Теле дошълъ, волъ си отишълъ". Тази поговорка не е за българитѣ. Смисьлътъ, който ориенталецътъ влага въ едно изрече­ние, е различенъ отъ този, който европеецътъ може да разбере. Защо? — Защото европейскитѣ езици сѫ аналитични, а източнитѣ — образни. Подъ думата „животно" турчинътъ разбира сѫщество, което не мисли за високи работи. Отъ сутринь до вечерь волътъ, напримѣръ, мисли само за ядене. Щомъ се наяде, той казва: нищо повече не ме интере­сува. Смисьлътъ на живота е въ яденето. И наистина, волътъ не се интересува нито отъ наука, нито отъ музика, нито отъ изкуство, Ако има нѣщо благородно въ животнитѣ, то се дължи на останки оть минала култура, прѣзъ която тѣ нѣкога сѫ живѣли. Обаче, въ този животъ животнитѣ нищо не сѫ придобили. Мнозина мислятъ, че съ дреси­рането на животнитѣ се придобива нѣщо. Не, дресировката е амалгама, която е поста­вена върху обикновеното стъкло, да го прѣвърне на огледало. Дресировката не е реал- ность. Реални нѣща сѫ тия, които се отнасятъ до самия характеръ; реални нѣща сѫ тия, които сѫ качества, атрибути на живота. „Жалъ ми е за народа“. Казвате: какво се разбира подъ думата „народъ“? Ако подъ думата „народъ“ разбирате сборъ отъ хора, отъ пѣсъчинки или отъ сѣменца, това не е народъ. Подъ думата „народъ“ се разбира сборъ отъ копнеещи души, съ пробудено съ­знание, отъ които зависи бѫдещето на човѣ- чеството. Тѣзи души сѫ носители на новото. За този народъ, именно, говори Христосъ. На този . народъ трѣбва да се даде това, което майката дава на дѣтето си. Защо майката дава толкова много на дѣтето си.? Защото тя вижда, че въ това дѣте има дарби и способности, на които трѣбва да се дадатъ условия да се развиватъ. На сѫщото основание и съврѣменнитѣ хора трѣбва да пазятъ народа, този сборъ отъ разумни души, защото въ тѣхъ е вложено красивото, вели­кото. И тъй, трѣбва да свържете мисъльта за народа съ красивото, съ великото въ живота. Кои нѣща могатъ да се свързватъ? Обикно­вено хората свързватъ началото на нѣщата съ тѣхния край. Животъ, въ който не могатъ да се свържатъ двата края, той се намира въ безизходень пѫть. Въ такъвъ жи­вотъ, нѣма ннкакъвъ прогресъ никакво развитие. Всѣки човѣкъ, който има начало на живота си, а нѣма край, той нищо не може да постигне. Който пъкъ има край на живо­та си, а нѣма начало, и той нищо не по­стига. На това основание човѣкъ трѣбва си изработи нова философия за живата. Запримѣръ, да вземемъ идеята за младия и за стария човѣкъ. Какво разбиратъ съврѣменнитѣ хора подъ думитѣ младъ и старъ чо­вѣкъ? Тѣ опрѣдѣлятъ младия и стария човѣкъ, споредъ броя на годинитѣ. Можете ли споредъ съврѣменнитѣ научни теории да опрѣдѣлите отдѣ започва началото на младостьта и старостьта и дѣ свършвать? Казвамъ: краятъ на младостьта е начало на старостьта, а краятъ на старостьта начало на мдадостьта. Слѣдователно, човѣкъ е младъ само до зенита на слънцето, до обѣдъ. Започне ли слънцето да слиза надолу, къмъ пладне, той започва да става старъ. Всѣко друго опрѣдѣление за младия и за стария чо­вѣкъ е механическо и не е съгласно съ законитѣ на природата. Всѣка наука, всѣка култура, която не върви паралелно съ законитѣ на разумната природа, тя е осѫдена на изчезване, на смърть. Сѫщото се отнася и до живота на човѣка: младиятъ, който не може разумно да използува свояте младостъ, той преждеврѣменно остарява; стариять, който не може разумно да използува старостьта си, той преждеврѣменно умира. Да остарѣешъ преждеврѣменно, това подразбира да изгубишъ най-красивото въ живота си; да умрешъ преждеврѣменно, това подразбира да изгубишъ най цѣнното — живота. Питамѣ: каква е задачата на младия човѣкъ? — Да живѣе споредть законитѣ на младостьта. Каква е задачата на стария? — Да се подмлади. Въ това седи смисъла на живота. Ако човѣкъ мисли, че като се роди веднъжъ трѣбва да расте, да бѫде младъ извѣстно врѣме и слѣдъ това да остарѣе и да умре, той не разбира смисъла на живота. То е все едно да се качишъ на върха на една планина, да поседишъ известно врѣме тамъ и слѣдъ това да слѣзешъ. Въ материалния свѣть е така, човѣкъ .трѣбва да се качина върха на една планина и слѣдъ това да слѣзе, но въ духовния свѣтъ законитѣ сѫ други. Тамъ нѣма смисълъ човѣкъ да се качва на планината и послѣ да слиза. Понеже законитѣ въ духовния свѣтъ се различаватъ отъ тия на физическия, затова хората казватъ: защо животътъ не върви гладко? Най-новитѣ научни теории твърдятъ, че веществото, съ което е изпълнено пространството, нѣма еднаква гѫстота навсѣкѫдѣ, вслѣдствие на кое­то не е еднакво разпрѣдѣлено. Слѣдователно, дѣто веществото е по-рѣдко, тамъ съпроти­влението е по-малко; дѣто веществото е по- гѫсто, съпротивлението е по-голѣмо. Сѫщи- ятъ законъ се отнася и за свѣтлината. Това може да се докаже съ редъ математически формули. Всѣко нѣщо трѣбва да се докаже. Не е достатъчно само да се твърди, че нѣщо е морално, или че е религиозно. Така и бабитѣ знаятъ. Лесно е да се каже, напримѣръ, че това е морално, или че не е морално. То трѣбва да се докаже! Въ сѫщность, какво нѣщо е моралъть? Сега ще приведа единъ примѣръ за морала на съврѣменнитѣ хора. Когато Го- сподъ създалъ свѣта, направилъ и пеперудата. Единъ день тя пожелала да слѣзе на земята, за която цѣль Богъ я изпратилъ съ нѣкакве ми­сия. Като слѣзла на земята, тя хвърчала нагорѣ-надолу, извършвала дадената й задача, но по едно врѣме трѣбвало да мине покрай паяжината на единъ голѣмъ паякъ. Като я видѣлъ тъй красива, той се захласналъ въ нея и казалъ: моля те, кацни на една отъ моитѣ жички. Ако кацнешъ, ще ми направишъ най-голѣмото добро, което нѣкое сѫщество досега е могло да ми направи. — Не мога имамъ важна работа. — Моля те, кацни, голѣмо добро ще ми направишъ. Най-послѣ тя се съгласила да направи едно добро на паяка и кацнала на па­яжината му. Кацнала и тамъ останала, не могла повече да излѣзе. Паякътъ започналъ да се оглежда налѣво-надѣсно, да не види нѣкой, какво ще прави. Въ това врѣме ангелъ Израилъ миналъ покрай пеперудата и чулъ, че тя викала за помощь. Този ангелъ билъ изпратенъ на земята съ специална мисия, да направи нѣкакви научни изслѣдвания, за коя­то цѣль носилъ въ рѫката си една книга. Споредъ закона на ангелитѣ, той трѣбвало да държи книгата съ двѣтѣ си рѫцѣ, да не я изпусне. Като чулъ зова на пеперудата за помощь, той се замислилъ, по какъвъ начинъ да й помогне. Ако рече да я хване съ рѫката си и да я освободи отъ паяжината, той трѣбва да държи книгата само съ едната си рѫка. Да направи така, той ще изгуби нѣщо велико, което ще костува цѣлия му животъ. Ако не й помогне, пакъ лошо. Спрѣлъ се ангелътъ на пѫтя и започналъ да мисли, какъ дa спаси пеперудата. Най-послѣ намѣрилъ единъ начинъ: обърналъ се къмъ паяка и го запиталъ, какво говори съ пеперудата. Пая­кътъ отговорилъ: искахъ малко да се поше­гувамъ, да се поразговоря съ пеперудата, но тя се уплаши и започна да вика за по­мощь. Паякътъ излъгалъ. Тогава ангелътъ му казалъ: двѣтѣ жички, на които сѫ стѫпили крачката на пеперудата, показватъ мѣрката, отъ която зависи успѣха на твоя животъ. Ако откѫснешъ тѣзи двѣ жички оть паяжината си, ти ще намѣришъ мѣрката нa твоя животъ и щастието ще те слѣдва навсѣкѫдѣ. Изпълнишъ ли това, то е единстве­ното нѣщо, което може да те направи щастливъ. Паякътъ откѫсналъ двѣтѣ жички, на които пеперудата стѫпила, и тя хвръкнала. И досега паякътъ показва тази мѣрка и съ­жалява, че го излъгали. Той казва: да не бѣхъ послушалъ ангела щѣхъ повече да спе­челя, поне щѣхъ да изямъ пеперудата. Той и до днесь мѣри съ тази мѣрка, но все не може да разрѣши живота. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да намѣри една мѣрка въ живота си, която, като при­ложи, да бѫде щастливъ. Днес, всички хора търсятъ тази мѣрка. Намѣрятъ една мѣрка, приложатъ я, укаже се, че не е тази, която търсятъ. Намѣрятъ друга мѣрка, и тя не под­хожда. Тѣ все мѣрятъ живота си, като паяка, но и до днесъ не сѫ го разрѣшили. Още не сѫ намѣрили истинската мѣрка. Паякътъ съжа­лява, че не изялъ пеперудата, но ако бѣше я изялъ, досега нито единъ паякъ нѣмаше да остане живъ. Какво по-голѣмо нещастие отъ това за рода на паяка? Той трѣбва да бла­годари, че се намѣри ангелъ Израилъ да го посъвѣтва, какво да прави, та всички паяци да останатъ живи. Всѣки трѣбва да знае, че има само една мѣрка въ живота, която непрѣменно трѣбва да се намѣри. Тя е идеалътъ, къмъ който всѣки се стреми. Христосъ казва „Жалъ ми е за народа“. Да съжалявашъ нѣкого, това е отрицателенъ методъ. Кой е положителниятъ методъ? — Да се радвашъ. Тогава трѣбва да се каже: „Радвамъ се за народа.“ Кое е по-хубаво: да ти е жалъ за народа, или да се радвашъ за народа ? — Да се радвашъ за народа е по- хубаво, отколкото да ти е жалъ за него. Ко­га се радва човѣкъ за народа? Сега, азъ ис­камъ хората да мислятъ по новъ на­чинъ. Мислятъ ли така, тѣ ще разбератъ ко­га трѣбва да се радватъ за народа. Ако съврѣменнитѣ хора не дойдатъ до новия на­чинъ на мислене, тѣ нѣма да иматъ абсолютно иикакво понятие за любовьта, за мѫдростьта, за истината, за живота и за смисъла му. Тѣ ще ядатъ и пиятъ, ще се раждатъ, ще растатъ, ще остаряватъ, ще имъ проповѣдватъ за задгробния животъ, но всичко това сѫ смѫтни идеи. Отъ тѣзи идеи въ ума на човѣка се образува една каша, и той изпада въ комично положение. Комичното е тамъ, че и тия, които вѣрватъ въ живота, умиратъ, както и тия, които отричатъ живота. Като умре нѣкой, който отрича живота, направятъ му гробъ, съ хубавъ паметникъ и пишать отгорѣ: тукъ почива еди-кой си великъ чо­вѣкъ. Питамъ: щомъ не вѣрватъ въ задгроб­ния животъ и казватъ, че слѣдъ смъртьта, човѣкъ изчезва, защо го търсятъ въ гробищата? Смѣшно е да се копае тамъ, дѣто нѣма имàне. Да се копае тамъ, дѣто знаятъ, че има заровено имане, разбирамъ. Да копаятъ там, дѣто ще излѣзе вода, разбирамъ; да копаятъ тамъ, дѣто нѣма вода, не разбирам. То е все едно да търсите човѣка въ гроба. Ако вѣрвате, че слѣдъ смъртьта чо­вѣкъ изчезва, защо го търсите въ гробищата? Ако пъкъ вѣрвате, че и слѣдъ смъртьта си човѣкъ живѣе, тогава извикайте го по теле­фона, да ви се обади. Щомъ мислите, че е живъ трѣбва да влѣзете въ връзка съ него. Въ Стария Завѣтъ, въ врѣмето на царь Саула, се говори за жени бѣсовъпрошателки, които се разговаряли съ духове. Понеже съ своитѣ прѣдсказания, тѣ внасяли смутъ въ сърцата на хората, Саулъ издалъ законъ противъ тѣхъ, съ който сгрого се прѣслѣдвало всѣко пред­сказание. Единъ български ясновидецъ ходилъ по селата да прѣдсказва на хората, какво има да имъ се случи. На единъ отъ селянитѣ се изгубила диканята, и той прѣдсказалъ, че тя се намира въ олтаря на църквата. Наистина, диканята се намѣрила въ олтаря, но затова му ударили такъвъ бой, че той и до днесъ не може да го забрави. Той казалъ на близкитѣ си: още веднъжъ нѣма да прѣдсказвамъ, дали има диканя въ олтаря или не. Да оставимъ този въпросъ настрана, но казвамъ: днесъ много отъ съврѣменнитѣ хора вършатъ голѣми прѣстѫпления все въ името на Бога, въ името на любовьта, мѫдростьта и истина­та. Въ това отношение, азъ дѣля хората на двѣ категории: безвѣрници и вѣрващи Първитѣ сѫ безвѣрници отвънъ, а вѣрващи отвѫтрѣ. Тѣ сѫ материалиститѣ. Втората катего­рия сѫ вѣрващи отвънъ, а безвѣрници от- вѫтрѣ. Тѣ сѫ съврѣменнитѣ религиозни хора. Днесъ безвѣрието е проникнало не само въ България, но по цѣлия свѣтъ. Не е лошо чо­вѣкъ да бѫде безвѣрникъ, не е лошо човѣкъ да бѫде и вѣрващъ, но при извѣстни усло­вия. Материалистъть кадва: азъ не вѣрвамъ въ нищо. Ти не вѣрвашъ въ , Бога, но вѣрвашъ въ злото, въ силата, въ паритѣ, въ се­бе си. Значи, ти отричашъ едно, а вѣрвашъ въ друго. Религиозниятъ казва: азъ вѣрвамъ само въ Бога. Това значи: ти вѣрвашъ въ Бога, а не вѣрвашъ въ себе си, въ паритѣ, въ силата и въ редъ външни прояви на жи­вота. И едната, и другата вѣра прѣдставя сухъ клонъ на нѣкое дърво. Този клонъ може ли да донесе нѣщо ? Той остава за винаги сухъ клонъ, който нищо не допринася на човѣка. Сухиятъ клонъ на дървото е сухата вѣра въ живота. Колкото е важно безвѣрие­то на материалиста, толкова е важна вѣрата на религиозния. И едното, и другото, нищо не донасятъ на човѣка. Казвамъ: жива, абсолютна вѣра е ну­жна за човѣка. Тази вѣра съставя часть отъ цѣлото. Тя е живъ клонъ отъ цѣлото дърво. Този клонъ се развива, пуща листа и цвѣтове и въ края на краищата дава плодове. Живата вѣра е атрибутъ на човѣшкото развитие. Безъ нея човѣкъ не може правилно да се раз­вива. Вѣрата е проводникъ, срѣда, въ която човѣкъ живѣе. Тя е законъ, по който човѣшкиятъ умъ работи. Безъ тази вѣра нито учениятъ става ученъ, нито материалистътъ мо­же да работи, нито набожниятъ осмисля жи­вота си, Всѣки човѣкъ име вѣра, споредъ раз­биранията си. Въ щирокъ смисълъ на думата, вѣрата сѫществува въ човѣка като вѫтрѣшна необходимость, като вѫтрѣшенъ принципъ. Тя не е нѣкаква отвлѣчена идея. Вѣрата е възможность за проявление на човѣшкия умъ. Най-възвишеното въ човѣка е неговиятъ умъ. Да мисли човѣкъ това е най-голѣмото благо за него. Да мисли човѣкъ, това е най-голѣмата дарба, дадена му отъ Бога. Питамъ: какви трѣбва да бѫдатъ мислитѣ на човѣка? Мислитѣ на човѣка трѣбва да бѫдатъ чисти, свѣтли и прави. Нечиститѣ мисли сѫ условие за всички болести и неща­стия въ живота. Съврѣменнитѣ учени говорятъ за електрично и магнетично поле на дѣйствие, но тѣ разбиратъ само външната, материалната страна на въпроса. Физицитѣ казватъ, че енергиитѣ на електричеството вървятъ по прави линии, а тѣзи на магнетизъма — по криви, вълнообразни линии. Слѣдователно, срѣдата, въ която се движатъ електричнитѣ сили е по-рѣдка отъ тази, въ която се движат магнетичиитѣ сили. Обаче, дѣто се образува по­ле на електрична дѣятелность, едноврѣменно съ него се образува и магнетично поле. Оттамъ, щомъ се усилва дѣятелностьта на електричното поле, усилва се и дѣятелность­та на магнетичното. Тази дѣятелность не е еднообразна. Дѣятелностьта на електриче­ството не е такава, каквато е дѣятелностьта на магнетизъма, но между електричеството и магнетизъма има тѣсна връзка. Споредъ този законъ, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на електричното поле, тѣ указватъ извѣстно влияние върху него. Той постепенно започва да изтънява, става сухъ, нервенъ, губи мазнинитѣ си, и всички казватъ за него, че е неврастеникъ. Обаче, ако мислитѣ или желанията на човѣка попаднатъ въ дѣятелностьта на магне­тичното поле, той започва да увеличава мазнинитѣ въ тѣлото си, постепенно надебелява, лицето му става като мѣсечина, а той цѣлъ заприлича на буре. И при едното, и при дру­гото положение има опасности. Човѣкъ не трѣбва да бѫде нито много сухъ, нито много пъленъ. И двѣтѣ положения сѫ крайности въ живота. И тъй, крайното изтъняване е полюсъ на електричеството; крайното надебеляване е полюсъ на магнетизъма. Въ сѫщность, какво нѣщо е електричество, и какво магнетизъмъ, точно не се знае. Съврѣменнитѣ учени знаятъ, че въ отрицателния полюсъ на електри­чеството се явява свѣтлина, но този полюсъ сѫщеврѣменно е поле на магнетична дѣятелность. Слѣдователно, свѣтлината се явява въ полето на магнетизъма. Старитѣ окултисти наричатъ положителното електричество мѫжки принципъ, а отрицателното — женски. Подъ думата „мѫжки принципъ" не се раз­бира мѫжъ, но се разбира силния принципъ. Подъ думата „мѫжъ" мнозина разбиратъ сѫщество, което има мустаци и брада. Ако мустацитѣ сѫ отличителниятъ бѣлѣгъ на мѫжа, какво ще кажете за нѣкои женски животни, които иматъ мустаци? Смѣшно е да се взиматъ космитѣ за характеренъ бѣлѣгъ на мѫжа. Други хора опрѣдѣлятъ мѫжа по вѣждитѣ, по челюститѣ и по редъ още външни бѣлѣзи. Тѣ казватъ, че вѣждитѣ на мѫжа били по- дебели отъ тия на жената ; челюсти­тѣ му били по-издадени отъ тия на жената и т. н. Не, това не сѫ качества, по които мѫжътъ може да се опрѣдѣли. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до сѫщественото, до истинското знание въ живота. Какво може да имъ даде сьврѣменното знание, или съврѣменната религия, ако тѣ нѣматъ отношение къмъ нея? Ако нау­ката или религията нѣма извѣстно отношение къмъ мене, ако не може да ми даде свѣтлина, да осмисли живота ми и да ми даде потикъ къмъ възвишеното въ свѣта, защо ми е тази наука, или тази религия? Ако безвѣрието не може да осмисли живота ми, за­що ми е то? Ако безвѣрието осмисля живо­та ми, то е на мѣстото си. Който е безвѣрникъ отвънъ, той е вѣрващъ отвѫтрѣ. Съ такъвъ човѣкъ и азъ съмъ съгласенъ. По-добрѣ е човѣкъ да носи вѣрата отвѫтрѣ, а без­вѣрието отвънъ, отколкото вѣрата отвънъ а безвѣрието отвѫтрѣ. Сега, ще приведа единъ примѣръ за единъ архиерей отъ миналитѣ епохи, кой­то отвънъ билъ вѣрващъ, а отвѫтрѣ — безвѣрникъ. Жената на единъ отъ добритѣ прия­тели на архиерея умрѣла, и той отишълъ при него, да потърси утѣха за голѣмата си скръбь. Той казалъ: голѣма е скръбьта ми, иде ми да се самоубия. Не мога да живѣя безъ жена си. Архиереятъ му отговорилъ: не ста- вай такъвъ будала! Ти трѣбва да знаешъ, че щомъ човѣкъ умре, всичко съ него се свър­шва. Яжъ и пий, весели се въ живота; жени много има, не е само една. Азъ съмъ се убѣдилъ въ това, което ти говоря. Животътъ е само на земята! Умре ли човѣкъ, всичко се свършва. Това, което проповѣдвамъ, се от­нася до простата маса. Питамъ: защо този архиерей не изповѣда убѣждението си прѣдъ своитѣ пасоми, а имъ проповѣдва това, въ което не вѣрва? Въ този случай, безвѣрникътъ, който открито пише своитѣ убѣждения въ вѣстницитѣ, седи по-високо отъ архиерея, който не смѣе да изповѣда своето дълбоко убѣждение. Съ това азъ не осѫждамъ архиерея, защото и той си има свои схващания, но казвамъ, че той е актьоръ, който играе на сцената. Нима ак- тьорътъ, който играе роля на умиращъ и страда, мѫчи се, плаче, дѣйствително страда? Нѣкой умиращъ страдалъ, мѫчилъ се, а актьорътъ на сцената се сили да покаже, какъ страдалъ този умиращъ. Слушалъ съмъ въ странство видни проповѣдници, знаменити капацитети по духовната наука, които говорятъ съ голѣмо краснорѣчие, искать да покажатъ на хората, какъ страдалъ Христосъ на кръста. Казвамъ: много лесно е човѣкъ да покаже на хората, какъ страдалъ Христосъ. Който иска да разказва на хората за стра­данията на Христа, той прѣдварително трѣбва да е изпиталъ тия страдания. Достатъчно е да забие четири гвоздея въ рѫцѣтѣ и крака­та си, за да разбере страданията на Христа. Нѣкой казва, че обича Христа. Питамъ: ти, който толкова много обичашъ Христа, защо не се откажешъ отъ удоволствията на живота и тръгнешъ като Него отъ село въ село да проповѣдвашъ учението Му? Ти седишъ въ стаята си и разисквашъ върху това, което Христосъ никога не е проповѣдвалъ. Ако Христосъ дойде днесъ въ свѣта, Той ще се очуди на онова, което съврѣменнитѣ хора проповѣдватъ въ Негово име. Въ свѣта сѫществува единъ великъ законъ, който не трѣбва да се измѣня. Който се е опиталъ да измѣни този законъ, той е строшилъ главата си. Този великъ законъ е канара, въ която всички гърнета до едно се строшаватъ. Хиляди царе, князе, проповѣдници, владици, учени и прости сѫ строшили главитѣ си въ тази канара. Защо? — Защо­то всички се стремятъ да разрѣшатъ важнитѣ въпроси на живота, безъ да знаятъ пра­вилния начинъ за разрѣшението имъ. Запримѣръ, защо трѣбва да се доказва на хо­рата, какъ страдалъ Христосъ? Не е важно да се доказва на хората, какъ страдалъ и какъ умрѣлъ Христосъ. Прѣди всичко, Христосъ ни­кога не е умиралъ. Той опита смъртьта, но не умрѣ. Днесъ Христосъ е между хората, въ църквитѣ, говори, проповѣдва, но всички Му казватъ: почакай още малко, не е врѣме за тази работа. Не слизай още да поставяшъ новъ редъ и порядъкъ въ свѣта. Ние не сме си отживѣли. Младата мома казва на Христа: почакай малко, азъ не съмъ срещнала още своя възлюбенъ. Майката, на която прѣдстои да ражда, казва: не бързай толкова, азъ още не съмъ родила. Студентътъ казва: по­чакай малко, докато свърша наукитѣ си. Астрономътъ казва; почакай малко и менъ, искамъ да напиша своята научна теория. Казвамъ: тия хора не разбиратъ, защо Хри­стосъ иде при тѣхъ. Когато Христосъ отива при младата мома, Той иска да я накара да се замисли, кой е истинскиятъ й възлюбенъ. Когато отива при майката, Той иска да й ка­же: знаешъ ли какъ трѣбва да отгледашъ дѣтето, което ще родишъ ? Богъ ти изпраша това дѣте, а ти трѣбва да се научишъ да го гледашъ. Като отива при астронома, Той му казва: като пишешъ тази научна теория, знаешъ ли, защо Богъ създаде свѣта ? Можешъ ли да подигнешъ човѣчеството съ своята теория? Като отива при богослова, който пише нѣкакъвъ трактатъ за началото на Битието, Христосъ и на него казва: не бързай да довършишъ своя трактатъ. Знаешъ ли съ какъвъ въпросъ си се заелъ? Сега, и вие можете да ме запитате: как­во искате да ни кажете? При единъ знаменитъ учитель се приближава единъ апашъ, неговъ ученикъ. Това се случило въ Лондонъ. Учительтъ запиталъ ученика: какво искашъ отъ менъ? — Ще ти отговоря слѣдъ единъ день. Ученикътъ си заминалъ, безъ да каже нѣщо на учителя си. Слѣдъ заминаването му, учительтъ веднага бръкналъ въ джоба си и видѣлъ, че златниятъ му часовникъ изчезналъ. Той намѣрилъ ученика си и му казалъ: така ли трѣбваше да постѫпишъ съ менъ, да оберешъ учителя си? Ученикътъ отговорилъ: учителю, азъ държахъ изпитъ прѣдъ тебъ. Бѣхъ си казалъ, че ако мога да те обера, значи, добрѣ съмъ научилъ занаята си. Учительтъ му казалъ: ти си добъръ ученикъ, затова, подарявамъ ти моя часовникъ, не го искамъ назадъ. Ти го заслужавашъ. Казвамъ: азъ не се спирамъ върху лошата страна на живота, но похвалявамъ този ученикъ, поне­же е могълъ да обере своя учитель. Затова учительтъ му казалъ: не е достатъчно само да откраднешъ часовника, но трѣбва да си служишъ съ него, да го използувашъ правил­но. Щомъ можешъ да го използувашъ пра­вилно, азъ ти го подарявамъ. Това подраз­бира : ако можешъ да вземешъ истината и да я приложишъ въ живота си, ти си добъръ ученикъ. Казвате: ние искаме да знаемъ истина­та. Питамъ: защо ви е тази истина, ако не може да ви служи? — Ние искаме знание. — Защо ви е това знание, ако не може да ви служи? — Ние искаме любовь. — Защо ви е тази любовь, ако не може да ви служи? Ако истината, знанието, любовьта и свобода­та могатъ да ви служатъ, тѣ сѫ добрѣ дошли, за васъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора иматъ лични разбирания за живота. Всичкитѣ имъ дѣйствия сѫ насочени къмъ придобиване ли­чни блага. Казвамъ: въ свѣта лично благо не сѫществува и не може да се постигне. То сѫществува врѣменно само, но не и постоян­но. Смисьлътъ на живота не е въ личното благо. Който живѣе за своето лично благо, той самъ се обезличава. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрѣшава всички въпроси въ живота, той се самозаблуждава. Когато чо­вѣкъ напусне земята, дѣ оставатъ обще­ственото положение, богатство, знание, които той е придобилъ? Когато човѣкъ остарѣе, дѣ остава неговата младость? Стариятъ трѣбва да се подмлади, а младиятъ — да запази младостьта си. Смисьлътъ на вели­кия животъ седи въ трансформиране, въ прѣвръщане на енергиитѣ отъ едно по­ле въ друго, при което електричнитѣ сили могатъ да се прѣвърнатъ въ магнетични, а магнетичнитѣ — въ електрични. Въ при­родата сѫществува законъ за прѣвръщане на енергиитѣ. Всички колебания, всички промѣни, кои­то ставатъ въ природата, се дължатъ на външни закони. Прѣди 15—20 години говорихъ на хора­та за връзката, за отношенията между слънчевитѣ петна и явленията на земята, но тѣ казваха, че това е глупава работа, нѣкаква фантазия. Обаче, съврѣменнитѣ учени се убѣдиха, че дѣйствително, между слънчевитѣ петна и живота на земята има разумна връзка. Запримѣръ, съ увеличаването петната на слънцето се увеличаватъ броя на браковетѣ, плодородието, землетресенията, пожаритѣ, убийствата и т. н. Връзката между петната на слънцето и явле­нията на земята е разумна, съзнателна, а не механическа. Когато отидете на бойното поле и наблюдавате, какъ гранатитѣ се пукатъ ед­на слѣдъ друга, това явление привидно из­глежда механическо, но задъ всѣка граната седи едно разумно сѫщество, което рѫководи това дѣйствие по извѣстни правила и за­кони. Колкото сѫществата, които взиматъ участие въ войната, сѫ по-разумни, толкова по-правилно става тя. При това, трѣбва да се знае, че разумниятъ човѣкъ е всѣкога по- силенъ отъ глупавия. Нѣкой казва: не си струва човѣкъ да живѣе. Не, така може да говори само онзи, който не разбира основния законъ на живо­та. Защо не струва да се живѣе ? Защото имало зло въ свѣта. Когато се говори за злото и за доброто, човѣкъ трѣбва да има прѣдъ видъ слѣдния законъ: злото въ нача­лото е силно, на края е много слабо. Зло­то въ началото всичко придобива, а на края всичко изгубва. Доброто въ начало­то е крайно слабо, а на края е всесилно. Доброто въ началото почти всичко губи, а на края почти всичко печели. Който жи­вѣе съ доброто, въ началото ще губи, въ края ще печели; който живѣе съ злото, въ началото ще печели, въ края ще губи. Както виждате, азъ съмъ гадатель. Казвате: какъ знаешъ това? — Зная го, както зная, че 2X2=4. Прѣди години срѣщамъ единъ варнен­ски адвокатъ, който минаваше за голѣмъ философъ, и той ми казва: само животътъ на земята е реаленъ. Прѣдъ видъ на това, веднъжъ човѣкъ живѣе на земята, той трѣбва да се осигури. Трѣбва ли да бѫде играчка на живота? Възъ основа на горния законъ, азъ му казвамъ: нѣма да мине много врѣме, и ти ще изгубишъ всичко, което имашъ днесъ. Слѣдъ това въ тебъ ще стане голѣмъ прѣвратъ, ще измѣнишъ начина на живота си.— Това не може да бѫде! Ти само си приказвашъ; не си, гадатель. — Самъ ще опиташъ това. Ще провѣришъ думитѣ ми, и като ме срещнешъ нѣкой день, ще кашешъ, дали съмъ правъ, или не. На онзи, който живѣе съ до­брото, казвамъ: днесъ ти си бѣденъ човѣкъ; трънъ да завъртишъ въ кѫщата си, нѣма дѣ да се закачи. Обаче, слѣдъ 20 години най-много, ти ще имашъ всичко. — Отдѣ зна­ешъ? — Това е моя работа. Твоя работа е, когато думитѣ ми се сбѫднатъ, да се увѣришъ, че съмъ билъ правъ. Това е наука, която не е дошла на готово, но съмъ я придобилъ съ дълго изучаване на природата, на разум­ния животъ. Само по този начинъ азъ съмъ дошълъ до строго опрѣдѣлени закони. Азъ мога да ви кажа, че прѣди менъ е имало хора, които сѫ изучавали природата и жи­вота, а мога да ви кажа, че прѣди менъ не е имало другъ човѣкъ. Азъ съмъ първиятъ човѣкъ въ свѣта. Какво ще кажете на това? Ще кажете, че е много казано. Ако кажа, че прѣди менъ е имало много хора, тогава не е много казано. Какво вие ще кажете, не е важно за мене. Всѣки може да каже за себе си сѫщото. Христосъ каза: „Прѣди да бѣше Аврамъ, азъ бѣхъ". Значи, Аврамъ дойде слѣдъ Христа. Това подразбира пробуждане на Не­говото съзнание. Азъ не говоря за своето име, но за вѫтрѣшното азъ, което е било въ началото на Битието, което е сѫществувало въ Бога още прѣди създаването на свѣта. Въ този смисълъ, всѣки може да каже „азъ". Азъ, ти, той, това сѫ имена на едно и сѫщо лице. Тѣ се отнасятъ до онѣзи, кои­то разбиратъ вѫтрѣшния смисълъ на живота. Казвате нѣкому: ти си лошъ човѣкъ; ти си първокласенъ будала. Той веднага се докача. Защо трѣбва да се докачашъ? Прѣ­ди всичко ти не знаешъ, кой е този „ти", за когото се говори. Има единъ „ти", който е много лошъ, но кой е той, не знаешъ. Нека се изправи прѣдъ тебъ, да го видишъ. Ако нѣкой ви каже, че ти, Иванъ, или Драганъ си много лошъ човѣкъ, кажете му: моля ви се, господине, изнесете конкретно една моя постѫпка, да видя, кому съмъ направилъ зло, кого съмъ спъналъ въ пѫтя, на кого паритѣ съмъ изялъ и т. н. Който иска да го­вори истината, конкретно трѣбва да говори. Въ истината има единъ строго опрѣдѣленъ моралъ, който не търпи абсолютно никаква критика. Вънъ отъ истината има много мо­рални положения. Тѣзи положения хората наричатъ моралъ. Такъвъ моралъ иматъ и животнитѣ. Запримѣръ, лисицитѣ въ сѣверния полюсъ подържатъ слѣдния моралъ: ко­гато една лисица само се допре до нѣкоя ко­кошка и не успѣе да я изяде, допре ли се друга лисица до сѫщата кокошка, първата не посѣга къмъ нея. Тя счита кокошката собственость на първата лисица. Както виждате, за лисицата нѣма писанъ законъ, нѣма стражарь, който да я слѣди. Тя казва: не трѣбва да бутамъ тази кокошка, тя не е моя; азъ нѣмамъ право на нея. Казвамъ: ако Провидѣнието подложи съврѣменнитѣ хора на изпитъ, да провѣри, до дѣ сѫ стигнали въ своитѣ морални разби­рания, той ще бѫде слѣдниятъ. Прѣдставете си, че единъ пролѣтенъ день, когато трѣвата се е хубаво раззеленила, цвѣтята разцъвтѣли, птичкитѣ запѣли своитѣ сладкопойни пѣсни, хора отъ всички съсловия — царе, князе, духовни лица, сѫдии, адвокати, писатели, поети, бѣдни и богати, учени и прости, мѫже, жени и дѣца — сѫ тръгнали на разходка. Обаче, по нѣкаква случайность, тѣ всички сѫ закѫсали и нѣматъ нищо въ себе си, нито хлѣбъ, нито пари. Тѣ виждатъ на пѫтя една голѣма тор­ба съ английски златни стерлинги. Какво ще направятъ тия хора? У всѣки ще се яви же­лание да вземе торбата за себе си, да се осигури. Питамъ: каква култура е тази, ко­гато всѣки мисли само за себе си? Въ даде­ния случай всѣки трѣбва да погледне на тор­бата съ злато като на торба съ орѣхи и ка­то мине покрай нея, да си вземе по единъ-два орѣха за споменъ и да продължи пѫтя си. Правилно е всѣки да си вземе по единъ орѣхъ само. Вземе ли два орѣха, той върши прѣстѫпление. Такъвъ е законътъ на приро­дата. Когато нѣкой човѣкъ влѣзе въ една градина, споредъ законитѣ на природата, той трѣбва да си откѫсне само една ябълка; ако откѫсне двѣ ябълки, той върши прѣстѫпление. Ще кажете: какво може да на­прави човѣкъ съ единъ орѣхъ, или съ една ябълка? Едно врѣме плодоветѣ не били като сегашнитѣ; тѣ били много по-голѣми. Съ единъ орѣхъ човѣкъ се е нахранвалъ. Едно-врѣмешнитѣ ябълки сѫ били голѣми, всѣка ябълка е тежала по два килограма. Това е само за обяснение, не искамъ да ви заставя непрѣменно да вѣрвате. Нѣкои ябълки сѫ тежали и по десеть килограма, само че опашкитѣ имъ сѫ били жилави. Сега, ако искамъ да повѣрвате, трѣб­ва да ви доказвамъ тия нѣща, както единъ гръцки попъ доказвалъ на своитѣ пасоми единъ стихъ отъ Евангелието. Той имъ цитиралъ стиха, въ който се казва, че Христосъ нахранилъ нѣколкохиляденъ народъ съ петь хлѣба и двѣ риби. За да убѣди слушателитѣ си въ истинностьта на този фактъ, той ка­залъ : братя християни, вие трѣбва да знаете, че тѣзи петь хлѣба не сѫ били като сегаш­нитѣ ; тѣ били голѣми като могили. Между слушателитѣ имало единъ овчарь, който, ка­то чулъ тия обяснения на попа, свирналъ съ уста. — Защо свиришъ? Какво искашъ да кажешъ съ това ? Овчарьтъ отговорилъ: не се очудвамъ, че хлѣбоветѣ били голѣми като могили, но се чудя, каква ли е била устата на пещьта, въ която се пекли тия хлѣбове! Нѣкои отъ съврѣменнитѣ научни теории мязатъ на тия попски обяснения. Понѣкога вие искате да направите нѣщата, както трѣб­ва, но примѣсвате желанията си, вслѣдствие на което не успѣвате. Всѣки човѣкъ трѣбва да има непрѣодолимо желание да изнесе истината въ нейната вѫтрѣшна чистота. Ако човѣкъ вѣрва въ Бога, а умира, каква е тази вѣра ? Ако човѣкъ страда и върши грѣхове, а обвинява Бога за тия страдания, безъ да Го е видѣлъ, какъвъ моралъ е този ? Това показва, че човѣкъ е забравилъ добринитѣ, които Богъ му е направилъ. За обяснение на послѣдната мисъль, ще приведа слѣдния примѣръ. Единъ бѣденъ, добъръ човѣкъ седѣлъ край пѫтя, дѣто мина­вали много пѫтници, да ги прѣдупрѣждава, да бѫдатъ внимателни, защото всрѣдъ пѫтя се отворила една голѣма дупка. Миналъ единъ пѫтникъ, и бѣдниятъ човѣкъ му казалъ: не минавай оттукъ, опасна е работата. Пѫтникътъ послушалъ, отбилъ се отъ пѫтя си. Слѣдъ него миналъ единъ богатъ човѣкъ, добрѣ облѣченъ, съ бастунъ въ рѫка и не забѣлѣзалъ, че прѣдъ него зяе голѣма дупка. — Стой, не минавай оттукъ! Опасна е работата. Богатиятъ казалъ: какъ смѣешъ да ме спирашъ въ пѫтя ми? Азъ съмъ свободенъ да мина, отдѣто искамъ. Ти знаешъ ли, кой съмъ азъ? — Не е важно, кой си, не минавай прѣзъ този пѫть! Богатиятъ не послушалъ, продължилъ да вър­ви. Слѣдъ петь минути бѣдниятъ чулъ отъ ду­пката викъ за помощь. Той отишълъ до ду­пката и казалъ на богатия: ти знаешъ ли кой съмъ азъ ? Азъ съмъ онзи, който ти каз­ваше да не минавашъ оттукъ, но твоята де­бела глава не искаше да чуе истината. — Моля, извинете ме, изкълчихъ крака си, по­могнете ми! — Още веднъжъ, като мина­вашъ прѣзъ този пѫть, да слушашъ, като ти казватъ, че има опасно мѣсто. — Ще слушамъ, но сега, какво да правя? — Ще те извадимъ, но ще почакашъ малко. Сега и ние казваме на съврѣменнитѣ хора да не минаватъ по опасния пѫть, но тѣ казватъ: кой ви тури тукъ да проповѣдвате? Не е ваша работа, отдѣ ще минемъ ние. Сво­бодни сме, да вървимъ, по който пѫть искаме. Знаете ли, кои сме ние? Обаче; като се намѣрятъ въ дупката, сѫщитѣ тия хора викатъ за помощь. Тогава ние казваме: знаете ли пъкъ ние кои сме? Ние сме онѣзи, които ви прѣдупреждавахме, да не вървите по този пѫть. Слѣдователно, слушайте всѣки, който е поставенъ на опасния пѫть и ви прѣдупреждава, да не минавате прѣзъ него. Този чо­вѣкъ е човѣкъ на истината Той много пѫти ви е правилъ добро. Не забравяйте добро­то, което ви е направилъ. Слушате ли гласа на истината, вие ще се доберете до правата философия, до истинската наука. Тя ще ви разкрие вѫтрѣшния смисълъ на живота. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа.“ И насъ ни е жалъ за хората, когато вървятъ въ единъ пѫть, който ги съсипва, унищожава. Насъ ни е жалъ, когато виждаме, какъ се съсипватъ възвишенитѣ мисли у младитѣ. То­ва не значи, че младиятъ трѣбва да стане иезуитъ. Думата иезуитъ е много сполучливо избрана. Тя означава човѣкъ, който лъже. Задача на всѣки човѣкъ е да стане Христовъ ученикъ. Нашата цѣль не е да направимъ хо­рата вѣрващи. Ние искаме всѣки човѣкъ да развие въ себе си възвишеното, благородно­то, съ което е роденъ и което носи въ себе си. Въ съврѣменнитѣ хора има много лоши качества, които не сѫ присѫщи на тѣхното естество, но сѫ присадки, отпослѣ дошли. Ще кажете: условията сѫ били такива, че сѫ бла- гоприятствували за тия присадки. Какъ сѫ дошли тия присадки, не е важно. Задача на всѣки човѣкъ е да отчупи тия присадки отъ своето естество и да се освободи отъ тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора казватъ, че Богъ е създалъ свѣта такъвъ, какъвто го виждаме. Това е първото заблуждение. Богъ не е съз­далъ свѣта такъвъ, какъвто вѣрващитѣ го мислятъ, нито такъвъ, какъвто материалиститѣ го мислятъ. Други пъкъ казватъ, че условията на живота сѫ причина за неуспѣхитѣ, за неуредицитѣ. И това е заблуждение. Прѣди. всичко, условията сѫ създадени отъ хората. Слѣдователно, нито Богъ е виновенъ за не­успѣхитѣ въ свѣта, нито условията. Човѣкъ е факторъ въ живота. Щомъ е така, той може да измѣни условията на живота, той може да ги подобри. Когато много рѣки се съединятъ на едно мѣсто, тѣ образуватъ море. Когато разумнитѣ хора се съединятъ на едно мѣсто, тѣ носятъ благото на цѣлото човѣчество. Ра­зумни хора сѫ тия, които служатъ за прогре­са на цѣлото човѣчество. Прогресътъ не е само за отдѣлния индивидъ, нито пъкъ за улеснение сегашния ни животъ. Той се отна­ся за цѣлото човѣчество и за неговото бѫде- ще. Когато видимъ единъ човѣкъ, не е до­статъчно само да кажемъ, че той е пълничъкь, червеничъкъ и облѣченъ съ хубави дрехи. Добрѣ е човѣкъ да се облича хубаво, но ако неговитѣ дрехи ставатъ причина той да изгуби живота си, тѣ не сѫ на мѣстото си. Ако човѣкъ облѣче дрехитѣ на прѣстѫплението, на неправдата, на лицемѣрието, на за­блуждението, казвамъ: хвърли тѣзи дрехи, тѣ носятъ твоето нещастие. Ние не сме за скѫсанитѣ дрехи, но за дрехитѣ на добродѣтелитѣ. Въ това отношение, хората изпадатъ въ двѣ крайности: или добрѣ се обличатъ, или скѫсани ходятъ. Българинътъ, напримѣръ, когато иска да се прѣдстави за светъ, за праведенъ човѣкъ, той се облича съ скѫсани дрехи. Много такива светии съмъ виждалъ, но скѫсанитѣ дрехи нищо не донасятъ. Единъ отъ ученицитѣ на Сократа, за да покаже на своя учитель, че познава добрѣ учението му, отишълъ при него съ скѫсани дрехи. Сократъ му казалъ: твоята гордость се познава и по скѫсанитѣ ти дрехи. Нѣкой казва: трѣбва да бѫдемъ благоугодни на народа. Какъ да бѫдемъ благоугодни, съ скѫсани дрехи ли? Не, богатство се изисква. Който отива при народа, той трѣбва да му даде нѣщо, а не да взима отъ него. Който дава на народа, а не взима отъ него, той е истински неговъ благодѣтель. Благодѣ- тельтъ трѣбва да даде богатство на своя народъ; той трѣбва да внесе въ него животъ, свѣтлина и свобода. Който туря юлари, гемове на своя народъ и го прави трѣвопасно животно, той не е неговъ благодѣтель. И слѣдъ това той ще каже, че този народъ е нахраненъ, задоволенъ. Ние не сподѣляме тази идея, тя не е Божествена. Животнитѣ могатъ да мислятъ така, но да мисли така съврѣменниятъ културенъ човѣкъ на 20 вѣкъ, не е позволено. Това е грѣхъ, това не е човѣщина, това не е истина. Христосъ казва: „Жалъ ми е за народа“. Това значи: жалъ ми е за народа, че има такива пастири; жалъ ми е за народа, че има такива учители; жалъ ми е за народа, че има такива управници; жалъ ми е за на­рода, че има такива наставници; жалъ ми е за народа, че има такива майки и бащи. Питамъ: ако Христосъ дойде днесъ, слѣдъ 2,000 години, въ какво положение ще намѣри съ­врѣменниятъ християнски свѣтъ? Ще намѣри ли, че този свѣтъ седи по-високо отъ еврей­ския народъ, за когото казваше, че му е жалъ? Много нѣщо още трѣбва да се внесе въ този свѣтъ. Въпросътъ е обаче, за разумнитѣ хора, които трѣбва да дойдатъ. Ние не трѣбва да очакваме спасението на свѣта по механически начинъ. Спасението на свѣта зави­си само отъ единъ моментъ — всички хора да запалятъ свѣщитѣ си. Запаленитѣ свѣщи, това сѫ човѣшкитѣ умове, които трѣбва да свѣтятъ отъ чисти, трезви мисли. Ние трѣбва да туримъ чувствата си въ едно магнетично поле. Сърцето е магнетично поле; умътъ е електрично поле. Какъвто е умътъ на човѣка, такова ще бѫде и сърцето му; каквото е сър­цето му, такъвъ ще бѫде и умътъ. Слѣдователно, каквито сѫ умътъ и сър­цето на човѣка, такива ще бѫдатъ и по- стѫпкитѣ му. Защо ? — Защото материалниятъ свѣтъ е изводъ, резултатъ на общото дѣйствие на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Всичко, което имаме днесъ, е ре­зултатъ на нашитѣ мисли и чувства отъ прѣди хиляди години. Вслѣдствие на това бѫдещиятъ животъ може да се прѣдскаже още днесъ. Обаче, хората трѣбва да знаятъ, че тѣ не сѫ единственитѣ фактори въ свѣта. Ученитѣ хора сѫ се домогнали до единъ родъ лѫчи, които проникватъ въ науката, въ изкуствата, въ живота и указватъ влия­ние върху тѣхъ. Отдѣ идатъ тия лѫчи, и тѣ не знаятъ. Какво име да имъ дадатъ, сѫщо така не знаятъ. Тѣ забѣлѣзватъ, че въ тия лѫчи има извѣстна разумность. Въ това отношение, и съврѣменнитѣ учени ще дойдатъ до индийската философия, споредъ коя­то се допуща сѫществуването на едно разум­но слънце въ козмоса. Слѣдователно, всички промѣни, които ставатъ въ нашата слънчева система, се дължатъ на лѫчитѣ на това ра­зумно слънце. Туй подразбира стиха, който Христосъ нѣкога е казалъ: „Събудете се вие, които спите! Събудете се вие, мъртвитѣ!“ Пертурбациитѣ въ свѣта се дължатъ, именно, на тия лѫчи, които будятъ съзнанието на хората. Христосъ казва: „Послѣдниятъ день ще ги събудя“., Идать Божественитѣ лѫчи, които ще събудятъ мъртвитѣ, ще ги изкаратъ вънъ отъ гробоветѣ имъ. И на васъ, които се колебаете, демократи ли да станете, земледѣлци ли да станете, народняци ли да станете, казвамъ: никакви не ставайте! „Жалъ ми е за народа“. Жалъ ми е за земледѣлцитѣ, които нищо нѣматъ; хамбаритѣ имъ сѫ празни, дрехитѣ имъ нищо не струватъ. Жалъ ми е за радикалитѣ, радикалътъ на които нищо не може да донесе. Въ радикалитѣ има радикални числа. Всѣка пар­тия трѣбва да има една основна идея, която да я отличава като партия. Демократътъ трѣбва да мисли и чувствува правилно. Той трѣбва да има чистъ и свѣтълъ умъ, както и чисто и свѣтло сърце. Сѫщото се отнася за всѣка партия. И тогава, като срещнете единъ демократъ, земледѣлецъ, народнякъ, или нѣкой отъ попска партия да ви е прият­но, че сте го срещнали. Това не значи, че партиитѣ не сѫ на мѣстото си. Всѣка партия не е на мѣстото си, когато тя е болна, хила­ва, когато лѣкари я гледатъ, когато нейнитѣ водители, депутати умиратъ отъ разривъ на сърцето или отъ други болести. Здрава ли е партията, тя е на мѣстото си. Нито водителитѣ на партиитѣ трѣбва да умиратъ, нито майкитѣ, които раждатъ. Младитѣ майки и бащи трѣбва да бѫдатъ здрави. Казвамъ: жалъ ми е за майкитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за бащитѣ, които умиратъ; жалъ ми е за учителитѣ, които уми­ратъ; жалъ ми е за всички, които умиратъ.Какво трѣбва да се прави тогава ? Отъ всич­ки се изисква нова идея, нова мисъль. Новитѣ мисли, които сега се проповѣдватъ, сѫ идвали много пѫти при васъ, но вие сте се колебали, да ги приемете, или не. Вие трѣб­ва да усилите вѣрата си, защото тя е ваше наслѣдство. Всѣко нѣщо трѣбва да се опита, да се провѣри. Ако мислите, че като богати ще влѣзете въ небето, вие се заблуждавате; ако мислите, че като сиромаси ще влѣзете въ небето, вие пакъ се заблуждавате. Бѫдещата култура нѣма да бѫде нито на буржуазията, нито на пролетариата. Кой съз­даде буржуазната партия, и кой пролета­риата? Паритѣ създадоха буржуазната пар­тия, а безпаричието — пролетариата. Всич­ки забогатѣли пролетарии станаха буржуа, а всички осиромашели буржуа станаха про­летарии. Бѫдещата култура трѣбва да бѫде култура на свободнитѣ хора. Буржуата и пролетариитѣ трѣбва да сподѣлятъ идеята на братството, да се считатъ братя. Тѣ не се родиха нито буржуа, нито пролетарии, но се родиха братя помежду си. Такова трѣб­ва да е бѫдещето разбиране на хората. Дойдатъ ли хората до това разбиране, и войната между тѣхъ ще изчезне. Днесъ войнитѣ ставатъ не само на бойното поле, но и въ домоветѣ. Прѣди нѣколко деня дойде при менъ една млада жена за нѣкакъвъ съвѣтъ. Тя казва: не зная, какво да правя. Оженихме сестра си за единъ младъ човѣкъ, когото счи­тахме за много благороденъ. Обаче, указа се, че той билъ много ревнивъ. Ожениха се, ходиха въ странство, върнаха се, но той все сѫщъ си остана. Отъ ревность й приписва най-голѣми прѣстѫпления. Докато сестра ми бѣше при майка ни, гледаха я като писано яйце, а сега й се приписватъ недостойни ка­чества. По цѣли дни седи затворена въ кѫщи, никѫдѣ не излиза, не я пуща да се срещ­не съ живъ човѣкъ.И този човѣкъ минава за културенъ! Проповѣдва свобода на хората, а жена си ограничава, държи я като робиня. Коя е причината за тази ревность? — Ревностьта е атавистическо чувство, останало у човѣка отъ минали сѫществувания. Това е желанието на богатия да хване сиромаха, или желанието на вълка да хване овцата и да я изяде. Колкото и да вика овцата, щомъ вълкътъ я хване веднъжъ, той я разкѫсва и изяжда. Слѣдователно, отрицателнитѣ прояви на хората се дължатъ на редъ атавистически чув­ства у тѣхъ. Съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ безлюбие. Казвате: какво нѣщо е любовьта? Майката жали за дѣтето си, понеже има лю­бовь ; учительтъ жали за ученика си, понеже има любовь; приятельтъ жали за приятеля си, понеже има любовь. Ако любовьта не влѣзе между хората, да подигне възвишеното и благородното у тѣхъ, нищо не може да се постигне. Азъ не съмъ за онова моментално, механическо подобрение на свѣта. Не е въ- просътъ да се подържа привидно добрата стра­на на хората, защото, като се пишатъ жития­та на светиитѣ, запримѣръ, задъ добрата имъ страна се крие опаката. Въ този смисълъ, тѣ не могатъ да бѫдатъ авторитети. Прѣди го­дини, като правихъ своитѣ научни изслѣдвания, отидохъ въ единъ монастиръ. Тамъ ме заведоха въ една стая, дѣто имаше черепи на калугери, заминали за онзи свѣтъ. Нѣкои отъ тѣхъ сѫ били добри, отлични хора, и като калугери, тѣ сѫ били на мѣстото си. Запитаха ме: отдѣ знаешъ това? — Всичко е написано на главата на човѣка. Единъ день и по вашитѣ глави може да се чете всичко, което е напи­сано. Като правихъ изслѣдванията си, азъ си носѣхъ свѣщица, която запалвахъ и туряхъ въ черепа. Питаха ме, защо турямъ свѣщьта вѫтрѣ. — Като турямъ свѣщьта вѫтрѣ, по този начинъ познавамъ, на кои мѣста черепътъ е по-тънъкъ. Тънкитѣ мѣста на че­репа показватъ, че въ тия области човѣкъ е работилъ повече, отколкото въ другитѣ. Щомъ поставя свѣщьта въ черепа, веднага чета написаното на главата, а тѣ мислятъ, че правя нѣкаква магия. По главата човѣкъ може да чете своето минало, както и това на другитѣ. Казвамъ: когато човѣкъ внася чисти и свѣтли мисли въ ума си, добри и свѣтли же­лания въ сърцето си, той ще може да га­дае своето минало, настояще и бѫдеще. Ко­гато Христосъ дойде на земята, Той имаше прѣдъ видъ една велика цѣль, а именно: Той искаше хората да познаятъ Бога. Богъ не е прѣдметъ на невѣжитѣ. Ако Богъ е създалъ цѣлото човѣчество, ако Богъ е създалъ този великъ свѣтъ, съ толкова разумни сѫщества въ него, това показва, че Той има грандиозенъ умъ. Щомъ е така, Богъ е помислилъ и за човѣка. Той нѣма да го остави вѣчно да живѣе на земята. Единъ день училището на земята ще се затвори за човѣка и ще го изпратятъ въ други свѣтове да се учи. Опрѣдѣлено е, колко години може да остане чо­вѣкъ въ земното училище. Ако той прогре­сира, ще го изпратятъ въ по-високъ свѣтъ, тамъ да се учи. Ако на земята не прогреси­ра, ще го върнатъ назадъ, въ по-низъкъ свѣтъ, въ по-гѫста материя. Това може да е така, а може и прѣдположение да е, обаче, сѫще­ственото за васъ е да мислите трезво, безъ да се тревожите. Имайте вѣра, която всѣки день можете да опитвате. Ако имате тази вѣра, ще опитате, че въ свѣта сѫществува разумна обичь между хората. Като приложите тази обичь и тази вѣра, когото срещнете, ще го познавате. Който има тази обичь и тази вѣра въ себе си, той ще може да се справи и съ най-голѣмия разбойникъ. Единъ нашъ приятель разправяше една своя опитность. Една вечерь пѫтувалъ прѣзъ една гора и се забъркалъ изъ нея. Като се луталъ натукъ-натамъ, попадналъ въ една разбойническа банда. Той веднага схваналъ, какви сѫ тѣзи хора, и започналъ да се рѫкува съ тѣхъ, като имъ казалъ: много благодаря, че попаднахъ между толкова добри хора! Ако бѣхъ останалъ самъ въ гората, може-би щѣхъ да бѫда разкѫсанъ отъ мечки, а между васъ съмъ напълно спокоенъ и сигуренъ. Той си поговорилъ това-онова съ тѣхъ, и сутриньта всички станали да го изпращатъ. Ни­кой нищо не взелъ отъ него. На раздѣляне съ тѣхъ, той имъ казалъ: да ви оставя нѣщо отъ благодарность. Вие ме приехте много добрѣ. — Нищо не искаме отъ тебъ. Ние сме доволни, че имахме такъвъ гостъ, като тебъ. Отъ дълго врѣме не сме имали такова посѣ- щение. Човѣщината изисква да те приемемъ, както трѣбва. Казвамъ: ако човѣкъ безъ вѣра попадне въ такава банда, той ще изгуби присѫтствието на духа си, ще мисли, че е загубенъ. Не, тукъ дѣйствува единъ великъ законъ на Битието, който нарежда такива случаи въ живота на човѣка, или като прѣ- пятствия, за усилване на вѣрата, или като условия за сближаване на хората. И тъй, когато хората казватъ, че човѣкъ за човѣка е вълкъ, това е едната страна на живота. Неразумното въ свѣта кара хората да бѫдатъ едни за други вълци, а разумното въ свѣта прави хората едни за други прия­тели. Желая на всички да иматъ разумното въ себе си! Казвамъ: радвамъ се за народа, че има какво да яде, да пие и да живѣе добрѣ. * 10. Бесѣда отъ Учителя, държана на 6 декември, 1931 г. Изгрѣвъ.

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ИЗНОВО „Ако се не роди нѣкой изново, не може да види Царството Божие“. Иоана 3: 3. „Изново“. Азъ ще взема думата изново, като скѫпоцѣненъ камъкъ, който е туренъ на пръста на нѣкой човѣкъ. Този човѣкъ може да бѫде нѣкоя млада мома, или нѣкой момъкъ; той може да бѫде нѣкой царь, нѣкой князъ, или най-послѣ и нѣкой обикновенъ човѣкъ. Който погледне този камъкъ, харесва го и си мисли, дали има нѣкакво отношение, нѣкаква връзка между него и човѣка, който го носи. Дали има отношения между скѫпоцѣннитѣ камъни и хората, това е наученъ въпросъ. Това, което се вади и туря на пръститѣ на хората, може да има само врѣменно отношение къмъ тѣхъ. Има мисли у човѣка, подобни на тия пръстени съ скѫпоцѣннитѣ камъни. Човѣкъ туря една такава мисъль въ главата си, и всички я виждатъ. Не се минава много врѣме, и тази мисъль изчезва. Тѣзи мисли могатъ постоянно да се турятъ и вадятъ отъ ума, както пръстенитѣ се турятъ и вадятъ отъ пръститѣ на човѣка. Отъ тия мисли човѣкъ ще разбере прѣходното въ живота, което има врѣменни отношения къмъ него. Това не показва, че тия мисли се губятъ, но тѣ мѣнятъ мѣстата си, както единъ пръстенъ може да върви отъ рѫка на рѫка. Единъ пръстенъ може да промѣни хиляди рѫцѣ, но това не значи, че той се е изгубилъ. Когато този пръстенъ се влюби въ нѣкой човѣкъ, той остава за по-дълго врѣме на пръста му. Дѣто е миналъ този пръстенъ, той носи върху себе си отпечатъци отъ тия хора. Сѫщото става и съ мислитѣ. Всѣка мисъль носи отпечатъкъ отъ характера на човѣка, прѣзъ чийто умъ е минала. Прѣзъ колкото глави е минала, толкова отпечатъци носи тя върху себе си. Върху мислитѣ се отпечатва не само характерътъ на човѣка, но и цѣлиятъ му животъ, учението, което е проповѣдвалъ, добродѣтелитѣ, които ималъ въ себе си и т. н. Слѣдователно, всички мисли и желания, които влизатъ и излизатъ отъ човѣка, се връщатъ назадъ въ невидимия свѣтъ. По тия мисли се опрѣдѣля, както характерътъ и животътъ на хората, прѣзъ който сѫ минали, така и животътъ на цѣла епоха. И сега, като слушате тази бесѣда, въ невидимия свѣтъ вече опрѣдѣлятъ, какъ слушате, какво сте разбрали и какво може да стане отъ васъ. Нѣкой ще каже, че тия работи не го интересуватъ. Казвамъ: само глупавиятъ не се интересува отъ нищо; умниятъ човѣкъ се интересува отъ всичко. Ако глупавиятъ не се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта нѣма да се интересува отъ неговата глупость; ако глупавиятъ се интересува отъ мѫдростьта, тогава и мѫдростьта ще се интересува отъ неговата глупость. Ако лошиятъ се интересува отъ добродѣтельта, и тя ще се интересува отъ неговата лошавина. Това сѫ отношения, които сѫществуватъ въ живота. Въ този смисълъ Богъ се интересува не само отъ праведнитѣ, но и отъ грѣшнитѣ хора. Отъ кои грѣшни се интересува Богъ? — Отъ ония, които се интересуватъ отъ Божията Любовь. Отива нѣкой при Бога и започва да разправя, че билъ отъ високо произхождение, че майка му и баща му били благородни, знатни хора и т. н. Богъ не се интересува отъ тия нѣща. Той се интересува само отъ това, доколко вашиятъ баща, дѣдо, майка се интересували отъ Него. И дѣйствително, стойностьта, цѣната на човѣка зависи отъ това, доколко той се интересува отъ Първичната Причина на нѣщата и е въ връзка съ нея. Не се ли интересувате отъ Първичната Причина, и тя не иска да знае нищо за вашитѣ бащи и дѣди. Съврѣменнитѣ хора, като четатъ или слушатъ нѣкаква философия, безъ да мислятъ много, казватъ: глупава е тази философия. Защо? Казвамъ: двѣ величини, по отдѣлно равни на трета, сѫ равни и помежду си. Това е една математическа максима, която може да се приложи въ живота. Запримѣръ, двама лоши хора, които обичатъ еднакво единъ добъръ човѣкъ, иматъ извѣстно отношение и помежду си. Когато се казва, че нѣкой човѣкъ е лошъ, той е относително лошъ: въ едно отношение, за едни хора е лошъ, а въ друго отношение, за други хора е добъръ. Лошиятъ човѣкъ издава миризма. Той е като търговецъ, който изнася всичката си стока навънъ. Каквато стока има за проданъ, той я изнася прѣдъ дюкяна си. Кой е лошъ човѣкъ? Лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да печели; лошъ човѣкъ е онзи, който иска бързо да живѣе; лошъ човѣкъ е онзи, който изведнъжъ иска да стане богатъ, ученъ, силенъ, да заповѣдва на хората. Тъй щото, лошавината на човѣка седи въ това, че поради неестественитѣ му желания, нѣщо постоянно бушува въ него, както водитѣ въ океана. Лошиятъ човѣкъ казва: другояче азъ не мога да живѣя; какъвто ме виждате, това съмъ, не мога да се измѣня. Лошиятъ човѣкъ бърза, той не мисли много. Сега, прѣдметътъ на моята бесѣда не е лошиятъ човѣкъ, но азъ изяснявамъ извѣстни положения, които се срѣщатъ въ живота. Запримѣръ, мнозина наричатъ лошъ човѣкъ онзи, който е открадналъ нѣщо, или излъгалъ нѣкого. Прѣдставете си, че при единъ лошъ човѣкъ отива единъ господинъ, който е замислилъ да извърши нѣкакво убийство; за тази цѣль той крие въ джоба си единъ първокачественъ кобуръ. Лошиятъ човѣкъ бръква въ джоба на господина, изважда кобура и казва: този кобуръ е за менъ, а не за тебъ. Лошъ човѣкъ ли е той? Не, той е благороденъ човѣкъ; той извърши една благородна постѫпка. Този господинъ е замислилъ нѣкакво прѣстѫпление, но като вижда, че кобурътъ не е въ джоба му, ядосва се, сърди се, и най-послѣ се примирява, отказва се да извърши прѣстѫплението. Отива единъ богатъ при единъ бѣденъ. Джобътъ на богатия е пъленъ съ пари, иска да подкупи бѣдния, да извърши нѣкакво прѣстѫпление. Обаче, единъ апашъ настига богатия, обира го и продължава пѫтя си. Богатиятъ се гнѣви, сърди се, иска да улови апаша, да го прѣдаде на полиция, но като си помисли, какво искалъ да направи съ тѣзи пари, отказва се да прѣслѣдва апаша. Лошъ човѣкъ ли е апашътъ въ този случай? Казвамъ: не е право да се краде, но ако дойде нѣкой да отнеме кобура, или кесията на човѣкъ, който е тръгналъ да върши прѣстѫпление, тази кражба е на мѣстото си. Тя е врѣменна. Утрѣ пакъ ще върнатъ и кобура, и паритѣ на този богатъ човѣкъ, но слѣдъ като съзнае грѣшката си. Тъй щото, докато животътъ е въ сегашната фаза на развитие, между хората ще има врѣменни и постоянни отношения. И сега, ако човѣкъ иска да разгадае тайнитѣ въ своя животъ, той трѣбва да обърне внимание на новата философия на живота. Засега човѣкъ спира погледа си върху ежедневнитѣ работи и не обръща внимание на новото, което иде. И ежедневнитѣ въпроси сѫ важни, но тѣхното разрѣшение трѣбва да остане на послѣденъ планъ. „Изново“. Казвате: тази кѫща трѣбва да се направи изново. Значи, новото не търпи никакъвъ кърпежъ. Новото изключва старото. Нѣкой казва: стара наука, стара религия, стара истина и т. н. Не, наука, която остарява, не е истинска наука, тя е обикновена наука; истина, която остарява, не е абсолютна истина, тя е врѣменна; любовь, която остарява, не е велика любовь, тя е любовь на обикновенитѣ хора; добродѣтель, която остарява, не е трайна, тя е врѣменна, прѣходна добродѣтель; мисъль, чувство, постѫпка, които остаряватъ, принадлежатъ къмъ обикновения редъ на нѣщата. Истинската наука, абсолютната истина, великата любовь, правата мисъль, благороднитѣ чувства, възвишенитѣ постѫпки никога не остаряватъ. Ако думата старъ, старость се употрѣби въ обикновенъ смисълъ, това подразбира крива насока въ живота. Може да се каже, запримѣръ, „стара истина“, но това подразбира истина, която не се измѣня; тя е абсолютна истина, еднакво важна за всички врѣмена и епохи. Ние не се интересуваме отъ слънцето, което е залѣзло вече, но се интересуваме отъ слънцето, което сега ще изгрѣе. И слѣдъ всичко това ще дойдатъ хора да ме убѣждаватъ, че слънцето, което е залѣзло, ще изгрѣе за менъ. Отъ такова слънце азъ не се интересувамъ. Какво ще ме интересуватъ хора, които сѫ задъ гърба ми? Могатъ да ме интересуватъ само ония, които сѫ прѣдъ лицето ми, На сѫщото основание може да ме интересува само тази храна, която е прѣдъ устата ми, но не и онази, която е задъ гърба ми. Защо? — Защото, за да получа онази храна, която е задъ гърба ми, азъ трѣбва да направя единъ ѫгълъ отъ 180°, а съ това да измѣня цѣлия ходъ на своето битие. Поставена задъ гърба ми, тази храна прѣдставя нѣкаква уловка, нѣкаква примка въ моя животъ. Азъ вървя къмъ изтокъ, а нѣкой туря тази храна задъ гърба ми, на западъ. Ако река да се обърна, да приема тази храна, ще изгубя посоката на своето движение. Казвате: какъ ще изгубите посоката на движението си? Прѣдставете си, че вървя въ тъмна, бурна нощь и съмъ насочилъ погледа си на изтокъ. Нѣкой поставилъ задъ гърба ми храна, която азъ трѣбва да взема. Мисля си сега: ако се обърна да взема храната, ще изгубя посоката на движението си. Какво трѣбва да направя тогава? Или да вървя напрѣдъ, безъ да се обръщамъ, или да се обърна, да взема храната, но да чакамъ нѣколко часа, докато слънцето изгрѣе и намѣря правия пѫть на своето движение. Въ такъвъ случай, прѣдпочитамъ храната да ме чака, отколкото азъ да объркамъ пѫтя си. Питамъ: какво приложение има тази философия въ вашия животъ? — Никакво. За да се приложи тази философия, тя трѣбва да стане реална. Ще ви дамъ едно обяснение на тази философия, за да стане тя понятна и приемлива за вашитѣ умове. Прѣдставете си, че единъ човѣкъ пада въ кладенецъ. Нужни ли сѫ на този човѣкъ обѣщания, че ще дойдатъ да го извадятъ отъ кладенеца, когато никой не дохожда? Отъ какво се нуждае този човѣкъ въ случая? — Отъ едно дебело вѫже и отъ човѣкъ съ здрави мускули, който може да го изтегли отъ кладенеца. Всичката философия на това положение се заключава въ дебелото вѫже и въ човѣка съ здрави мускули. Който може да те спусне въ кладенеца и да те извади оттамъ, той е уменъ и добъръ човѣкъ. Който може да те спусне въ кладенеца, а не може да те извади, той е глупавъ и лошъ човѣкъ. Това сѫ максими, върху които трѣбва да се размишлява. Казватъ за нѣкого: този човѣкъ е лошъ. — На какво основание го наричате лошъ? — Защото пуща хората въ кладенеца, а не може да ги извади. Слѣдователно, когато се казва, че съврѣменниятъ свѣтъ е лошъ, подразбираме, че хората едни-други се пущатъ въ кладенеца, и никой никого не може да извади. И сега, за това, което става днесъ въ живота, често слушате да се говори: хората не се нуждаятъ отъ знания. Отъ какво се нуждаятъ тогава? Отъ невѣжество. Що е невѣжеството?— Спущане въ кладенеца. Други казватъ: не трѣбва да се дава свобода на хората! За тѣхъ трѣбва законъ, ограничения. Що е законътъ? Що е ограничението? — Спущане въ кладенеца. — На хората не трѣбва богатство, но сиромашия! Що е сиромашията? — Спущане въ кладенеца. Могатъ ли хората да се залъгватъ съ тази лъжлива философия? Когато нѣкои казватъ, че Богъ е създалъ и бѣднитѣ, и богатитѣ, тѣ сами се лъжатъ. Защо има и бѣдни, и богати хора, това трѣбва да се изясни научно. Думитѣ „бѣденъ и богатъ“ на български езикъ започватъ съ една и сѫща начална буква — б. Въ еврейски езикъ, обаче, съ тази буква се е създалъ свѣтътъ. Слѣдователно, богатството и сиромашията сѫ два елемента, които взиматъ участие при съграждането на свѣта. Казвамъ: опрѣдѣлете конкретно, кой човѣкъ е богатъ? Може ли да се нарече богата камила онази, която носи на гърба си десеть милиона лева български банкноти? Може ли да се нарече учена камила тази, която носи на гърба си единъ голѣмъ товаръ отъ научни книги? Или най-послѣ, може ли да се нарече религиозна камила онази, която носи на гърба си свещени образи? Чудни сѫ съврѣменнитѣ хора, които, като разполагатъ съ грамадни библиотеки отъ научни книги, минаватъ за учени. Тѣ сѫ толкова учени, колкото и християни само за това, че носятъ на гърдитѣ си Христовия кръстъ. Съврѣменнитѣ хора носятъ на гърдитѣ си кръстове, както камилитѣ носятъ на гърба си злато. Мнозина, като слушатъ тази истина, обиждатъ се и казватъ: ние камили ли сме? Питамъ: когато християнинъ убива брата си, той мяза ли на камила? Въ това отношение, той е нѣщо по-лошо и отъ камила. И слѣдъ това ще видите този християнинъ съ златенъ кръстъ на гърдитѣ си благославя орѫжието. Дѣ е човѣщината на съврѣменнитѣ християни? Досега, въ цѣлата история на развитието на животнитѣ не съмъ срѣщалъ случай вълкъ да удави вълкъ, или овца да удави овца. Случвало се е нѣкой пѫть волъ да промуши другъ волъ въ корема съ рогата си, но да го удави — никога. Обаче, въ историята на човѣшкото развитие има безброй случаи, когато единъ човѣкъ убива другъ. Какъ ще обясните това нѣщо? Христосъ казва: „Иде врѣме и сега е, когато всѣки, който ви убива, ще счита, че служба принася на Бога“. И сега, като убиватъ прѣстѫпницитѣ, лошитѣ хора, мислятъ, че служба принасятъ на Бога. Навсѣкѫдѣ се говори, че да се убиватъ прѣстѫпницитѣ е въ реда на нѣщата. Питамъ: какъ ще се познае прѣстѫпникътъ? Може ли да се нарече прѣстѫпникъ, или лошъ човѣкъ този, който е извършилъ нѣщо, което не е угодно на държавата? Ако убиятъ такъвъ човѣкъ, кой ще бѫде по-лошъ: който убива, или когото убиватъ? Какво благо е донесло на човѣчеството това философско-религиозно разбиране отъ хиляди години насамъ? То не само че не е донесло нѣкакво благо на човѣчеството, но почти всички нещастия въ свѣта се дължатъ, именно, на това криво разбиране въ живота, че лошитѣ хора трѣбва да се убиватъ. „Ако се не родите изново.“ Врѣме е човѣкъ да се роди изново. Какъ? Като се съблѣче отъ старото вѣрую, както змията съблича кожата си. И тя иска да се обнови, затова съблича кожата си, обаче, характерътъ ѝ остава сѫщъ. И вълкътъ смѣня козината си, но характерътъ си не измѣня. Азъ засѣгамъ тѣзи въпроси за ония хора, които искатъ да вървятъ въ новия пѫть, да служатъ на Истината, които искатъ да бѫдатъ граждани на Царството Божие. Първото условие за постигане на тѣзи идеали е човѣкъ да се роди изново. Всички знаете стиха отъ Евангелието, дѣто Христосъ е казалъ: „По-скоро камила може да влѣзе прѣзъ иглени уши, нежели богатъ да влѣзе въ Царството Божие.“ Онѣзи, които не разбиратъ източния езикъ, мислятъ, че тѣзи иглени уши, за които Христосъ говори, сѫ като ушитѣ на иглитѣ, съ които си служатъ съврѣменнитѣ хора. Христосъ ни най-малко не е ималъ прѣдъ видъ. ушитѣ на сегашнитѣ игли на хората. Игленитѣ уши, за които Христосъ говори, прѣдставяли малки входове прѣдъ градскитѣ врати, които били толкова тѣсни, че когато трѣбвало да минатъ прѣзъ тѣхъ натоварени камили, тѣ прѣдварително били разтоваряни, товарътъ оставалъ отвънъ, а камилитѣ колѣничили, и така прѣминавали тѣснитѣ входове. Камилитѣ трѣбвало да минаватъ прѣзъ иглени уши, защото често разбойници ги прѣсрѣщали по пѫтя и убивали заради товара, който прѣнасяли на гърба си. И тъй, за да влѣзе човѣкъ въ Царството Божие, той трѣбва да разтовари всичкия си багажъ, да се освободи отъ него. Това значи: да се освободи човѣкъ отъ старитѣ си възгледи, съмнѣния, подозрѣния и прѣстѫпления; изобщо, да се освободи отъ врѣменнитѣ нѣща и да остане само съ сѫщественото, което е вложено първоначално въ неговия духъ, въ неговата душа, въ неговото сърце, въ неговия умъ, въ неговото тѣло. Като остави всичкия си товаръ отвънъ, само по този начинъ човѣкъ може да мине прѣзъ иглени уши и да се почувствува свободенъ. Когато човѣкъ се освободи отъ излишния товаръ, който носи на гърба си, тогава той ще опрѣдѣли, дали постѫпкитѣ му къмъ Първичната Причина, както и къмъ неговия ближенъ, сѫ прави, или не. Докато не дойде до това положение, човѣкъ всѣкога ще прѣцѣнява криво, както своитѣ постѫпки, така и тия на своитѣ ближни. Срѣщате единъ вашъ приятель и казвате: приятельтъ ми не постѫпи съ мене, както трѣбва. Питамъ: като се оплаквашъ отъ своя приятель, ти постѫпвалъ ли си всѣкога съ своитѣ приятели добрѣ? — Да, но той ме спусна въ кладенецъ. — Лошо е постѫпилъ той, но знаешъ ли, че прѣди десеть години и ти постѫпи по сѫщия начинъ съ другъ човѣкъ? Щомъ съзнаешъ това, ще кажешъ: туй, което азъ направихъ прѣди десеть години на единъ свой приятель, днесъ направиха и на менъ, за да разбера, че нито моята, нито неговата постѫпка е права. Само така ще разберешъ, че не е добрѣ да спущашъ човѣка на дъното на кладенеца. Казвамъ: много отъ съврѣменнитѣ хора си служатъ въ живота съ подобна философия, каквато лисицата има. Това не трѣбва да ви обижда, защото, такава е общата философия на свѣта. Единъ лѣтенъ день единъ голѣмъ козелъ се отдѣлилъ отъ стадото, като си казалъ: искамъ да бѫда за малко врѣме поне свободенъ отъ своя господарь. Тръгналъ той да се разхожда, дигналъ глава нагорѣ, нѣма кой да го ограничава. Както се разхождалъ, миналъ покрай единъ дълбокъ трапъ, дѣто видѣлъ една лисица, която разсѫждавала нѣщо и клатѣла главата си на една и на друга страна. Козелътъ я запиталъ: какво правишъ въ този трапъ? — Дойдохъ да правя научни изслѣдвания. — Хубаво ли е тамъ?— Много е хубаво, хладно, приятно за работа. — Мога ли и азъ да влѣза? — Можешъ, добрѣ дошълъ! Трапътъ е широкъ, има мѣсто и за тебъ, и за менъ. Безъ да мисли много, козелътъ скочилъ въ трапа, но лисицата веднага се хвърлила на гърба му и излѣзла вънъ, като му казала: сбогомъ! Сега ще те оставя, ти да продължишъ моитѣ научни изслѣдвания. Това се нарича хитрость. Такава е философията на свѣта, съ която си служатъ умнитѣ хора. Казватъ за нѣкого: уменъ е този човѣкъ! Защо? — Защото съ хитрость вкаралъ нѣкого въ трапа. И послѣ, за да излѣзе вънъ отъ трапа, човѣкъ трѣбва да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Така направилъ и козелътъ. До това врѣме той никога не се молилъ, но като поседѣлъ нѣколко деня въ трапа, започналъ да се моли, да дойде нѣкой да го извади. Той казвалъ: не направихъ добрѣ, дѣто напуснахъ своя пастиръ. Тази лисица ме измами, да скоча въ трапа. Обаче, слѣдъ нѣколко деня ловджии погнали лисицата съ своитѣ копои и одрали кожата ѝ. Ако тя бѣше останала въ трапа, кожата ѝ щѣше да бѫде здрава. Сега, да се върнемъ къмъ стиха: „Ако се не родите изново“. Въ живота има непостижими нѣща, къмъ които, именно, човѣшкиятъ духъ се стреми. Единъ отъ древнитѣ царе ималъ само една дъщеря, която била извънредно красива, вслѣдствие на което имала много кандидати. Обаче, бащата прѣдлагалъ на всички кандидати само едно условие. То било слѣдното: азъ ще дамъ дъщеря си само на онзи момъкъ, който можа да ми донесе една колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Тази колесница трѣбва да се движи съ бързината на свѣтлината. Съ тази колесница царьтъ искалъ да посѣти всички свѣтове извънъ земята и да се срещне съ синоветѣ на свѣтлината. Дошълъ и послѣдниятъ кандидатъ за царската дъщеря — младъ, ученъ човѣкъ, но и на него царьтъ казалъ: ти си ученъ, младъ човѣкъ, харесвамъ те; ще ти дамъ дъщеря си, само ако можешъ да ми донесешъ колесницата на свѣтлината. — Ще отида да си помисля, рекълъ младиятъ момъкъ. Ето, вече шесть хиляди години сѫ се изминали оттогава до днесъ, и младиятъ човѣкъ все още мисли и не е намислилъ, отдѣ да намѣри за царя колесница на свѣтлината. И досега още царската дъщеря не е женена. Казвамъ: още нѣколко пѫти по шесть хиляди години ще минатъ, и въпросътъ все неразрѣшенъ ще остане. Този въпросъ е единъ отъ неразрѣшимитѣ. Всички съврѣменни хора търсятъ колесницата на свѣтлината, за да оженятъ царската дъщеря, но не се е явилъ още онзи кандидатъ, който може да донесе тази колесница. Христосъ казва: „Ако се не родите изново“. Той поставя въпроса ребромъ. Изново трѣбва да се роди човѣкъ! Нови разбирания трѣбва да придобие, ако иска да влѣзе въ Царството Божие. Въ този смисълъ човѣкъ трѣбва да знае, че не може да се спаси отъ това, което влиза въ него; което излиза отъ човѣка, само то може да го спаси; водата, която влиза въ чешмата, не спасява човѣка, но водата, която излиза отъ чешмата, тя го спасява; свѣтлината, която влиза въ човѣка, не го спасява, но свѣтлината, която излиза отъ него, само тя е въ сила да го спаси. Изобщо, всичко, което излиза отъ човѣка, е въ състояние да го спаси. Като се казва, че свѣтлината, която излиза отъ човѣка, може да го спаси, питамъ: що е тъмнина, и що е свѣтлина? Ще дамъ едно ново опрѣдѣление за понятията свѣтлина и тъмнина. Всички тѣла, които изпущатъ свѣтлина, се наричатъ свѣтещи, свѣтли. Всички тѣла пъкъ, които възприематъ свѣтлина, т. е. поглъщатъ свѣтлина въ себе си, се наричатъ тъмни. Слѣдователно, тъмнината произтича отъ всички ония случаи, когато извѣстни тѣла поглъщатъ свѣтлина. Обратно: свѣтлината произтича при всички случаи, когато извѣстни тѣла изпущатъ свѣтлина навънъ. Когато се казва, че нѣкои хора сѫ тъмни личности, това показва, че тѣ поглъщатъ свѣтлина, т. е. тѣ знаятъ само да взиматъ. Свѣтли личности сѫ ония хора, които постоянно изпущатъ свѣтлина, т. е. тѣ непрѣкѫснато даватъ. Този законъ е психологически вѣренъ. Забѣлѣжете, докато човѣкъ подържа въ себе си желанието да прави добро на своитѣ ближни, отъ неговото лице излиза нѣщо живо, свѣтло, което го прави приятенъ, красивъ. Каже ли въ себе си, че нѣма смисълъ да се занимава съ другитѣ хора, и трѣбва да живѣе само за себе си, моментално лицето му потъмнява, погледътъ му става особенъ, устата му се изкривява, ходътъ, движенията му се измѣнятъ — съ една дума, той коренно се измѣня, придобива състояние, което е съвършено различно отъ първото. И тъй, тъмнината и свѣтлината се различаватъ коренно; тѣ сѫ два полюса, двѣ противоположни състояния. Ако наблюдавате, какъ се движи човѣкъ въ тъмнина и какъ въ свѣтлина, ще намѣрите голѣмо различие. Съврѣменнитѣ учени правятъ наблюдения въ тази область, но още не сѫ дали крайнитѣ резултати на своитѣ научни изслѣдвания. Когато се домогнатъ до положителни резултати, тѣ ще приложатъ тия резултати при възпитанието на хората. Щомъ знаятъ законитѣ за проявлението на свѣтлината и на тъмнината, съврѣменнитѣ хора ще иматъ прѣдъ видъ условията, при които човѣкъ може и трѣбва да се роди изново. „Ако се не родите изново.“ Това раждане „изново“ има свое опрѣдѣлено врѣме. Доброто и злото, щастието и нещастието ставатъ въ опрѣдѣлено врѣме, въ опрѣдѣлени числа. Единъ господинъ отива при единъ познатъ кабалистъ, който му разправя за значението на числата въ живота. Кабалистътъ го запитва, кое число обича и счита щастливо за него. Той казва, че обича числото 153. Тогава му дава срокъ, да дойде при него слѣдъ 153 деня, като му казва, че ако може да прѣвърне това число въ врѣме и пространство, въ дни и часове, въ минути и секунди, въ посока на движение, той ще бѫде щастливъ човѣкъ. Ако не разбере това число, той ще изгуби врѣмето си напразно. За да бѫде човѣкъ щастливъ, той трѣбва да разбира науката на числата. Сѫществува наука за числата, върху която е съграденъ цѣлиятъ козмосъ. Цѣлиятъ свѣтъ е основанъ върху науката на числата. Всички прояви, които се забѣлѣзватъ въ свѣтлината и въ тъмнината, се дължатъ на отношението между числата; всички групирания, всички съединения и разединения между народитѣ, се дължатъ на отношенията между числата. И най-послѣ, устройството на мозъка, на дробоветѣ и на стомаха въ човѣка, сѫ резултатъ на различни отношения, на различни съчетания между числата. Слѣдователно, отъ способностьта на числата да се групиратъ по различни начини, създаватъ се хармонични и дисхармонични съчетания. Хармоничнитѣ групировки създаватъ хармонията въ свѣта, а дисхармоничнитѣ създаватъ дисонанса. Хармонията е резултатъ на изпущане или отдѣляне на свѣтлина навънъ, а дисонансътъ е резултатъ на поглъщане на свѣтлина. Дисонанситѣ сѫ толкова нужни въ музиката, колкото и хармоничнитѣ тонове. Обаче, ако дисонанситѣ прѣодоляватъ, това вече не е музика. Въ сегашната хармония сѫществуватъ два дисонанса. Нѣкои отъ съврѣменнитѣ музиканти искатъ да внесатъ нѣщо ново въ музиката, а именно, да увеличатъ дисонанситѣ. Обаче, такова нововъведение ще прѣдставя не музика вече, а музикаленъ жаргонъ. Ако дисонанситѣ се увеличатъ, въ музиката ще настане нѣкакво слизане. За въ бѫдеще въ музиката трѣбва да остане само единъ дисонансъ, даже два сѫ много. Сега, това сѫ странични въпроси. Обаче, трѣбва да се направи прѣводъ на дисонанситѣ, да се разбере, какво прѣдставятъ тѣ въ живота, както и въ човѣшкия организъмъ. Дисонансътъ трѣбва да сѫществува, защото и човѣшкиятъ мозъкъ е създаденъ по начинъ, по който е създадена музиката. И въ мисъльта има мелодия и хармония, но сѫщеврѣменно има и съединение между мелодията и хармонията. Мелодията създава мекота на тона, а хармонията — разширение. Слѣдователно, иска ли човѣкъ да се разшири, той трѣбва да употрѣби хармонията; иска ли да придобие пластичность, той трѣбва да внесе въ себе си мелодията. Източнитѣ народи обърнаха по-голѣмо внимание на мелодията въ музиката, вслѣдствие на което тѣ развиха силно чувствата си и образуваха около себе си голѣми мочурлуци. Твърдата почва у тѣхъ се прѣвърна въ мочурлуци, въ блата. Съ мелодия се занимаватъ и животнитѣ. Запримѣръ, сегашнитѣ млѣкопитаещи останаха на тази степень на развитие и до днесъ, благодарение на мелодията. Създаването на човѣка, обаче, започна съ хармонията. Разликата между човѣка и животнитѣ се заключава въ това, че въ музиката на животнитѣ има мелодия, а въ тази на човѣка прѣобладава хармония. Попадне ли нѣкое животно на тѣсно, то веднага започва да пѣе мелодично; то знае мелодичнитѣ гами; намѣри ли се на свобода, то веднага се озѫбва. За да може животното да разбере човѣка, първо то трѣбва да научи и приложи въ живота си закона на хармонията. Казвамъ: ако искате да бѫдете щастливи, да живѣете правилно, вие трѣбва да съедините въ себе си хармонията съ мелодията, т. е. да направите връзка между сърцето и ума. Животътъ на сърцето е мелодията, то винаги пѣе мелодично. Нещастията въ свѣта се дължатъ на сърцето, което, като мисли за своята мелодия, отрича хармонията. Вслѣдствие на това, сърцето на съврѣменнитѣ хора е станало на каша. Лошото у хората днесъ седи въ това, че тѣ иматъ човѣшки умъ, а животинско сърце, на което се дължи падането на човѣчеството. Казано е въ Писанието: „Ще имъ отнема каменнитѣ сърца, и ще имъ дамъ нови“. Подъ каменни сърца се разбиратъ животинскитѣ сърца. Подъ думата животинско сърце азъ разбирамъ свещения егоизъмъ у хората. Когато нѣкой човѣкъ иска да го обичатъ, да го почитатъ и уважаватъ, да го считатъ божество, а самъ той нищо не дава отъ себе си, това го опрѣдѣля като човѣкъ, който служи на свещения егоизъмъ. Даде ли двѣ-три хиляди лева, той иска всички вѣстници да пишатъ за него. Ако такъвъ човѣкъ е писатель и напише нѣщо, той носи написаното въ джоба си, да го чете на близкитѣ си, всѣки да знае, какво е създалъ. Сега, между васъ има поети, музиканти, държавници и като говоря за поетитѣ, за музикантитѣ, за държавницитѣ, мнозина се обиждатъ. Азъ не искамъ да обиждамъ никого. Азъ нѣмамъ прѣдъ видъ хорскитѣ работи; на вашъ езикъ казано, азъ съмъ търговецъ на едро, не се занимавамъ съ дребна продажба. Силата на човѣка не седи въ това, което той казва, но въ това, което той върши. И рече Богъ: „Да бѫде видѣлина!“ — и стана видѣлина. Нѣкой човѣкъ иска да бѫде почитанъ и уважаванъ отъ хората. Лесно е да те почитатъ и уважаватъ хората. Какъ? Като влѣзешъ въ домоветѣ имъ и каквото кажешъ, направишъ. Влизашъ въ единъ домъ, дѣто хората нѣматъ нито свѣщь, нито огънь, и ти казвашъ: да бѫде видѣлина! — и става видѣлина. Влизашъ въ другъ домъ, дѣто хората сѫ гладни, голи и боси, и ти казвашъ: да дойде хлѣбъ! И хлѣбътъ пристига. — Да дойдатъ дрехи, обуща! И дрехитѣ, и обущата пристигатъ. Какъ мислите, нѣма ли да ви посрещнатъ съ почитъ и уважение въ този домъ? Ще ви посрещнатъ като ангелъ — хранитель, а отгорѣ на това и цѣлувка ще ви дадатъ. Казвамъ: азъ проповѣдвамъ това, което може да стане. Това, което досега се е проповѣдвало, че трѣбва да се обичаме, е старо учение. Или, нѣкой казватъ: добъръ е Господъ, ще оздравѣя. — И това е стара философия, съ която отдавна трѣбва да сте ликвидирали. Каже ли нѣкой „добъръ е Господъ“, ще му отговоря: не те разбирамъ, какво говоришъ. Срѣщатъ се двама англичани. Единиятъ казва на другия: добъръ день! Обаче, единиятъ отъ тѣхъ е малко боленъ, коремътъ го боли, и затова отговаря: защо ми казвашъ добъръ день? Ако този день, наистина, бѣше добъръ, коремътъ нѣмаше да ме боли. Първиятъ изважда отъ джоба си малка доза захарь и му я подава. Вториятъ взима захарьта, изяжда я, и болката въ корема моментално минава. Вижъ, сега вече разбирамъ, че този день е добъръ. Англичанинътъ каза добъръ день и доказа, че е такъвъ. Тъй щото, каже ли нѣкой „добъръ е Господъ“, той трѣбва да докаже, че думитѣ му сѫ вѣрни. Кажете ли нѣщо, докажете, че е така, както сте казали. Казвате: не ни е дадено да бѫдемъ като Господа. — Да бѫдете като Господа, не вие дадено, а да казвате „добъръ е Господъ“, имате право. Първото положение азъ наричамъ положение на лъжа, а второто — положение на истина. Сега, да се върнемъ къмъ въпроса за свѣтлина и тъмнина, за свѣтли и тъмни тѣла. Казахме, че всички тѣла, които поглъщатъ свѣтлина, сѫ тъмни. Всички тѣла пъкъ, които изпущатъ свѣтлина, сѫ свѣтли. Слѣдователно, когато става поглъщане на свѣтлина, въ резултатъ имаме студъ, изстудяване. Студътъ е процесъ на поглъщане, а топлината е процесъ на отдѣляне на свѣтлина. Разумниятъ човѣкъ знае законитѣ, които регулиратъ отношенията между поглъщането и отдѣлянето на свѣтлината. Тѣзи два процеса, поглъщане и отдѣляне, ставатъ едноврѣменно у човѣка. Ако човѣкъ не разбира закона на поглъщането и не знае, какъ да се справи съ него, той ще изживѣе извѣстно недоволство. Това недоволство се прѣдизвиква отъ натрупването въ него на извѣстни мисли и желания, които той не може да реализира. Който не знае причината на това недоволство, той я търси вънъ нѣкѫдѣ. Дѣйствително, причината е външна, но процесътъ на недоволството е вѫтрѣшенъ. За да бѫде човѣкъ недоволенъ, това показва, че той е погълналъ отнѣкѫдѣ повече свѣтлина, отколкото трѣбва. И като не може да обработи, да асимилира тази свѣтлина въ себе си, тя му създава голѣми страдания и нещастия. Когато човѣкъ приеме въ себе си повече любовь, отколкото може да обработи, и тя му създава страдания и нещастия. Всички съврѣменни хора сѫ нещастни. Отъ какво? — Отъ много любовь. Нѣкой казва: нещастенъ човѣкъ съмъ азъ! — Много любовь си приелъ. Какво да правя? — Спри вече да поглъщашъ! Когато човѣкъ ограничи любовьта въ себе си и не ѝ дава възможность да се прояви, той се натъква на редъ страдания и нещастия. Давайте отъ себе си щедро, докато любовьта ви, споредъ закона на Опуленса, започне обратно да се връща къмъ васъ. Това разумно даване на любовьта ще донесе спасението, което очаквате. Давайте и не се страхувайте! Мнозина казватъ: Господъ не мисли за насъ. — Отъ хиляди години насамъ Богъ не е прѣставалъ нито за моментъ да не мисли за хората, но тѣ искатъ да Го заставятъ, да мисли като тѣхъ. Никой не може да застави Господа да мисли като него. Великото въ Бога е това, че при своитѣ голѣми, велики работи. Той отдѣля врѣме и за малкитѣ. Малки работи азъ наричамъ тия, които се отнасятъ до личното съзнание на човѣка. Ако Богъ нѣмаше това качество, да се занимава и съ малкитѣ работи, досега всички хора щѣха да изчезнатъ. Сега, съ единъ примѣръ ще обясня, какво нѣщо е индивидуално, и какво — колективно, или Божествено съзнание. Индивидуалното съзнание прѣдставя ограниченото положение, въ което човѣкъ се намира. Колективното съзнание е свободата, просторътъ, въ който човѣкъ може да се движи. Прѣдставете си, че се намирате на една телеграфна станция, свързанъ, посрѣдствомъ безброй жици, съ цѣлия външенъ свѣтъ. Вашето щастие зависи изключително отъ съобщенията ви съ външния свѣтъ. Докато сте на тази станция, вие имате възможность да приемате мислитѣ на добритѣ, на разумнитѣ хора отъ Англия, Германия, Франция, Русия — изобщо, отъ цѣлия разуменъ свѣтъ. Това значи колективно съзнание — да живѣете въ връзка съ цѣлото, съ общото. Обаче, прѣкѫсне ли се връзката съ външния свѣтъ, съ общото съзнание, вие оставате самъ, малкия, дребнавъ човѣкъ, изолиранъ отъ всѣкаква външна мисъль. Вие започвате да се тревожите, да се безпокоите, че връзката, съобщенията ви съ разумнитѣ хора сѫ прѣкѫснати. Такова е положението на човѣкъ, който живѣе само въ индивидуалното съзнание. И тъй, докато човѣкъ е въ съобщение съ всички добри, разумни хора, съ всички ангели и светии, той е доволенъ, радостенъ, че може да възприема тѣхнитѣ мисли. Започнатъ ли неговитѣ апарати на съобщения да се прѣкѫсватъ единъ слѣдъ другъ, човѣкъ постепенно изпада въ тъмнина, въ мракъ. Прѣкѫсне ли се и послѣдниятъ апаратъ, той казва: тъмно ми е! Казвамъ: въ съзнанието на този човѣкъ е скѫсана и послѣдната жица на съобщение съ разумния свѣтъ. Какво трѣбва да направи този човѣкъ? — Въ неговата станция трѣбва да се направи една корекция. Въ какво седи тази корекция? — Да изправи, да подобри отношенията си къмъ Бога, къмъ Първичната Причина. Щомъ той изправи отношенията си къмъ Първата Причина, веднага ще се измѣнятъ отношенията на външния, на физическия свѣтъ къмъ него. Между микрокозмоса, т. е. човѣшкия свѣтъ и макрокозмоса, т. е. Божествения свѣтъ сѫществуватъ извѣстни отношения, които показватъ, че Богъ мисли за хората, но и тѣ трѣбва да мислятъ за Него. Докато тѣзи отношения сѫ правилни, хората живѣятъ въ свѣтлина. Нарушатъ ли се отношенията, тѣ изпадатъ въ тъмнина. Тъмнината пъкъ произвежда дисонансъ въ живота. Тази е правилната философия. Въпрѣки това, мнозина си задаватъ въпроса, защо Богъ създалъ така свѣта, защо допусналъ страданията и нещастията? Казвамъ: свѣтътъ е създаденъ много добрѣ, но ти, дѣдо ти и баба ти изгорихте свещенитѣ книги, които посочваха правия пѫть на живота. При единъ царь на древностьта отишълъ единъ бѣденъ човѣкъ и се оплакалъ отъ бѣднотията, въ която се намиралъ. Царьтъ му далъ единъ хубавъ златенъ пръстенъ, съ голѣмъ диамантъ. Бѣдниятъ човѣкъ турилъ пръстена на рѫката си и излѣзълъ вънъ. Дѣ кого срѣщалъ изъ пѫтя, той все разказвалъ за пръстена, който царьтъ му далъ. Всички се спирали, поглеждали пръстена му, и той разправялъ цѣлата история: какъ отишълъ при царя, какъ царьтъ го приелъ, какъ му далъ пръстена и т. н. Години наредъ той все за пръстена си разправялъ, и по този начинъ забравилъ бѣднотията си. Другъ бѣденъ отишълъ при царя. Той му далъ едно златно перо. Бѣдниятъ взелъ перото и излѣзълъ вънъ. До това врѣме той не знаелъ да пише, но като получилъ това хубаво, златно перо, научилъ се да пише и писалъ много. Така той станалъ виденъ човѣкъ. Когато срѣщалъ свои познати, разправялъ имъ: откакъ получихъ това перо, човѣкъ станахъ. Трети бѣденъ отишълъ при царя. Царьтъ му далъ една звѣзда. Бѣдниятъ закачилъ звѣздата на гърдитѣ си и излѣзълъ вънъ. Денемъ тази звѣзда му създавала радость и веселие, а нощемъ му освѣтлявала пѫтя. Този човѣкъ постоянно разправялъ за своята звѣзда и за начина, по който я получилъ. Отишълъ и четвърти бѣденъ при царя. Той му далъ една хубава книга да чете. Обаче, бѣдниятъ не знаелъ да чете. Отъ любовь къмъ своята книга, той се научилъ да чете и станалъ ученъ човѣкъ. Когото срѣщалъ, показвалъ му книгата, разправялъ, какъ я получилъ и казвалъ: слѣпъ бѣхъ, но откакъ се научихъ да чета и да разбирамъ тази книга, прогледахъ. Казвамъ: всички, които сте събрани тукъ, сте отъ тия, които сѫ ходили при царя. Едни отъ васъ сте получили златенъ пръстенъ на рѫката, други — златно перо, трети — звѣзда, а четвърти — книгата, която съдържа всички тайни на живота. И сега, този, който има златенъ пръстенъ на рѫката си, ще разправя за себе си, че е талантливъ човѣкъ, надаренъ съ дарби и способности. Който има златното перо, ще разправя, че е виденъ писатель. Който носи звѣздата на гърдитѣ си, ще разправя, че е герой, че е силенъ човѣкъ. Който има книгата въ рѫцѣтѣ си, ще разправя, че е ученъ човѣкъ, ще иска хората да го уважаватъ и почитатъ. Не е достатъчно само да носите въ рѫцѣ тази книга. Вие трѣбва да разбирате нейния дълбокъ смисълъ, защото въ нея сѫ скрити всички тайни на живота; въ нея е написано прѣдназначението на пръстена, на перото, на звѣздата и на самата книга. Тази книга не е нищо друго, освѣнъ коментаръ на цѣлокупния животъ. Сега, вие не трѣбва да се спирате върху противорѣчията, които този пръстенъ причинява; не трѣбва да се спирате и върху противорѣчията, които перото, звѣздата и книгата причиняватъ. Като се жени нѣкоя мома, пръстенъ ѝ даватъ. Цѣлъ животъ тя разправя за своя пръстенъ. Роди дѣте, стане майка, тя тръгва отъ съсѣдка на съсѣдка да показва дѣтето си, т. е. своя пръстенъ. Дѣтето расте, става младъ момъкъ, свършва университетъ, донася дипломъ за завършено образование. Дипломътъ прѣдставя златното перо отъ царя. Този човѣкъ става ученъ, свършва четири факултета. Майката разправя за ученостьта на своя синъ. Най-послѣ той става министъръ-прѣдседатель, взима всичката сила въ рѫцѣтѣ си. Този е човѣкътъ, който носи звѣздата на гърдитѣ си. Той прѣкарва пѫтища, канализира рѣки, освѣтлява градове. Всички хвалятъ този човѣкъ, казватъ: откакъ дойде този министъръ на власть, градоветѣ се освѣтлиха. Да, градоветѣ се освѣтлиха, но съ тази свѣтлина хората се изгубиха. Ако човѣкъ има свѣтлина и съ нея търси да убива всѣки, който е заподозренъ въ нѣщо, което не е въ интересъ на държавата, тази свѣтлина не е на мѣстото си. Истинска свѣтлина е тази, която дава животъ, която носи миръ и радость на хората. Когато прѣслѣдватъ нѣкого въ тъмна нощь, той счита тъмнината за свой спаситель. Този човѣкъ се моли на Бога, дано нощьта продължи повече, да не го видятъ. Яви ли се първиятъ свѣтълъ лѫчъ, сърцето на този човѣкъ трепва; той се ужасява прѣдъ мисъльта, че могатъ да го видятъ и уловятъ. Днесъ всички хора говорятъ за наука, за знания и казватъ, че знанието носи свѣтлина на човѣчеството. Кое знание? Има едно знание, една наука, която, наистина, носи свѣтлина; обаче, има една наука, която носи тъмнина, ограничение на хората. Въ сѫщность, сѫществува една наука, едно знание, но важно е, какъ и дѣ хората използуватъ това знание. Запримѣръ, Ломброзо хвърли свѣтлина върху извѣстни признаци, по които могатъ да се познаятъ прѣстѫпницитѣ. Обаче, тази свѣтлина днесъ не се използува правилно. Въпросътъ не седи въ това, да познаешъ, кой е прѣстѫпникъ и да го накажешъ и убиешъ. Тази наука е необходима на хората, за да познаватъ своитѣ добри и лоши заложби и да се възпитаватъ. Сега, като погледнете черепа, лицето, рѫцѣтѣ на човѣка, казвате: този човѣкъ е анормаленъ типъ, той е прѣстѫпникъ. Като знаете тѣзи признаци, вие трѣбва да знаете и признацитѣ на нормалнитѣ хора. Тази норма ще намѣрите въ живата природа. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие.“ За да се роди човѣкъ изново, той трѣбва да прѣтърпи коренно прѣобразование. Като говоря върху новото, което трѣбва да дойде, азъ нѣмамъ прѣдъ видъ сегашния редъ и порядъкъ на нѣщата. Сегашниятъ порядъкъ прѣдставя изложение на живота отъ хиляди години насамъ. Насилията, прѣстѫпленията въ сегашния свѣтъ водятъ началото си отъ хиляди години насамъ, а сега само се изявяватъ. Насилията сѫ резултатъ на миналото, на неразбирането на живота. Вслѣдствие на това минало, и съврѣменнитѣ хора иматъ криви схващания за живота. И днесъ всички хора търсятъ цѣрь срѣщу тѣзи криви разбирания. Обаче, методитѣ, които тѣ употрѣбяватъ за своето изправяне, не даватъ добри резултати. Въпроситѣ не се разрѣшаватъ съ тѣзи методи. Запримѣръ, какъ ще се внесе миръ въ свѣта? Кой може да внесе мира? Днесъ никакъвъ законъ не е въ състояние да унищожи войната и да внесе мира. Ако всички учени хора се обединятъ и заработятъ съ науката за унищожение на войната и внасяне на мира, и тѣ нѣма да успѣятъ. Казвамъ: има една единствена сила въ свѣта, която може да унищожи войната и да внесе мира. Коя е тази сила? — Жената. Ако всички жени се сплотятъ и кажатъ: отъ днесъ вече не раждаме прѣстѫпници! — тѣ ще турятъ точка на войната. И ако всѣка майка каже на сина си: убивашъ ли брата си, азъ се отказвамъ отъ тебе, ти не си мой синъ! — войната ще дойде до своя край. Тъй щото, спасението на човѣчеството седи въ съзнателното отказване на жената да ражда прѣстѫпници, както и въ отказване на майката отъ своя синъ убиецъ. За да се постигне това, не само двѣ — три жени трѣбва да съзнаятъ своята задача, но всички жени цѣлокупно трѣбва да се подигнатъ, да заработятъ за спасението на свѣта. Днесъ азъ проповѣдвамъ на женитѣ. Вие, отъ своя страна пъкъ, ще проповѣдвате на останалитѣ жени, защото отсега нататъкъ женитѣ ще се държатъ отговорни за неизпълнение на своята задача. Ако нѣкой момъкъ залюби една мома, но скоро охладнѣе къмъ нея и залюби втора, послѣдната трѣбва да му каже: ти трѣбва да се върнешъ при първата си възлюбена. Азъ не съмъ по-добра отъ нея. Щомъ ти можа да разлюбишъ една, утрѣ и мене ще разлюбишъ. Какъ постѫпватъ, обаче, съврѣменнитѣ моми? Като дойде при една отъ тѣхъ нѣкой момъкъ и изкаже любовьта си къмъ нея, тя не държи смѣтка за това, че вчера той обичалъ друга нѣкоя и днесъ я разлюбилъ, и приема любовьта му; момъкътъ още утрѣ ще напусне и тази мома, а послѣ и трета, и четвърта. Той си играе съ чувствата на момитѣ, а тѣ само го укоряватъ, безъ да прѣдприематъ нѣкаква рѣшителна, съзнателна акция. Не, вие сте майки, той е синъ. Майкитѣ сѫ виновни, отговорни за постѫпкитѣ на синоветѣ си. Затова, именно, отъ хиляди години насамъ женитѣ сѫ бити на общо основание, и сѫ дошли до положение на робини. Тѣ иматъ непоносими страдания. Законътъ, който се прилага къмъ тѣхъ, е неумолимъ. Защо? — Понеже тѣ иматъ сила да разрѣшатъ въпроса за спасението на човѣчеството, но не искатъ да употрѣбятъ своята сила. Женитѣ трѣбва да насочатъ силитѣ си къмъ цѣлия свѣтъ и да кажатъ: долу войната! Долу всички заблуждения! Долу всички езически учения! Сега, щомъ нѣкоя мома стане за женене, тя казва: дано ми даде Господъ добъръ мѫжъ! Господъ ви даде добъръ мѫжъ — Адама. Ева, която излѣзе отъ Адама, първоначално бѣше отлична мома, дѣвица. Обаче, слѣдъ грѣхопадането всички жени, които се родиха отъ нея, извратиха свѣта. Ева роди единъ синъ прѣстѫпникъ, Каинъ. Адамъ не бѣше баща на Каина, но на Авела. Каинъ бѣше роденъ отъ другъ баща. Казано е въ Писанието: „Вие сте чада на дявола.“ Оттукъ, прѣдполага се, че дяволътъ билъ баща на Каина. Невъзможно е овца да роди вълкъ. Ако овца роди вълкъ, причината се крие нѣкѫдѣ дълбоко въ живота. Авелъ стана жертва на Каина, на злото въ свѣта. Възможно ли е двама братя, отъ една майка и отъ единъ баща, да се убиватъ? Слѣдователно, прѣдполага се, че тѣзи братя били отъ двама бащи: единиятъ — носитель на тъмнината, другиятъ — носитель на свѣтлината. Днесъ половината отъ човѣчеството сѫ каиновци, половината — авеловци. Ако хората вървятъ по стария законъ, който дава мѣсто на прѣстѫпницитѣ да се раждатъ, тѣ всѣкога ще убиватъ. Новата жена, новата Ева трѣбва да затвори пѫтя на Каина, да не се ражда. Каиновци нѣматъ право да се раждатъ! Свѣтътъ не се нуждае отъ прѣстѫпници. Нека дойдатъ авеловци и ситовци! Свѣтътъ се нуждае отъ добри хора. Пуснете ли каиновци въ свѣта, ще ходите да се разправяте съ тѣхъ. Тѣ ще говорятъ за миръ, за това онова, но сѫщеврѣменно ще разбъркватъ свѣта. „Ако се не роди човѣкъ изново, не може да влѣзе въ Царството Божие“. Жена, която ражда добри и разумни дѣца, ражда изново. Само свободната майка може да роди добри и разумни дѣца. Сѫщото се забѣлѣзва и въ растенията. Всѣко дърво, което расте на свобода, при добри, благоприятни условия за него, ражда добри и вкусни плодове. Да родишъ доброто, това подразбира излизане, отдѣляне на свѣтлина; да родишъ злото, това подразбира поглъщане на свѣтлина. Слѣдователно, ново раждане, т. е. да се родишъ изново, подразбира излизане навънъ. Всички добродѣтели се изявяватъ въ раждане изново навънъ, а не въ поглъщане навѫтрѣ. Всички прѣстѫпления се изявяватъ въ поглъщане на свѣтлина. Отъ човѣкъ, който поглъща свѣтлина, нищо не може да се очаква. Мнозина казватъ, че Христосъ дошълъ на земята, за да спаси свѣта. Питамъ: какъ ще се спасятъ съврѣменнитѣ хора? — Като повѣрваме въ Господа Исуса Христа. Не, за да се спаси човѣкъ, не е достатъчно само да повѣрва въ Христа. Както Христосъ излѣзе отъ Бога и дойде на земята да спаси човѣчеството, по сѫщия начинъ и ние трѣбва да излѣземъ отъ Бога и да работимъ върху себе си и върху своитѣ ближни. Нѣкой казва: да отида веднъжъ на небето, нѣма да помисля за връщане назадъ. Това показва, че този човѣкъ бѣга отъ страдания. Невидимиятъ свѣтъ има особено мнѣние за човѣкъ, който се страхува отъ страдания. Той е далечъ отъ Истината. Който не се страхува отъ страдания, той ще придобие истинското знание и ще бѫде неуловимъ, като свѣтлината. Човѣкътъ на свѣтлината разполага съ властьта, съ богатствата на цѣлия свѣтъ. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема.“ Нѣкой се хвали, че като се помолилъ на Бога, молитвата му била послушана. Това още нищо не значи. Единъ пѫть само молитвата му била приета, и той бърза да се похвали. Днесъ молитвата му се приема, но утрѣ не се приема. Такъвъ човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Истински свободенъ човѣкъ е този, който може да се прѣвърне въ свѣтлина. Той ще влиза, дѣто иска, и ще излиза, отдѣто иска, ще бѫде свободенъ при всички условия на живота. Свободниятъ човѣкъ се движи непрѣкѫснато въ свѣтлина; той се разхожда по всички свѣтове безпрѣпятствено. Който не може да се прѣвърне въ свѣтлина, той е робъ на условията. Като казвамъ, че човѣкъ може да се прѣвърне въ свѣтлина, имамъ прѣдъ видъ възприемане на новото, което носи животъ, свѣтлина и свобода. Нѣкой казва: азъ искамъ да вървя въ новия пѫть. — Щомъ желаешъ, можешъ да влѣзешъ въ този пѫть. Давамъ му една запалена свѣщь и казвамъ: вземи тази свѣщь и внимавай да не изгасне. — Ами като изгори? Щомъ питашъ така, ти си човѣкъ отъ старото учение. По зададения въпросъ се познава умътъ на този човѣкъ. Щомъ изгори тази свѣщь, съ нея заедно и ти ще изгоришъ. Като изгори първата свѣщь, ще дойдешъ да ти запаля втора. — Отдѣ ще купя втората? — Ти не си човѣкъ за новото учение. — Докато дойда втори пѫть, години ще минатъ. — Ти си човѣкъ отъ старото учение. — Ти истина ли говоришъ, или се подигравашъ съ мене? Казвамъ: ако си уменъ човѣкъ, не се подигравамъ съ тебъ; ако си глупавъ, подигравамъ се. Ти самъ ще опрѣдѣлишъ, какъвъ си и какъ ти говоря. Ти се чудишъ на моя умъ, азъ пъкъ се чудя на твоя, защо не искашъ да приемешъ учение, което ти носи щастие. Съврѣменнитѣ хора се съмняватъ, дали имъ се говори истината, или не; тѣ се съмняватъ и въ любовьта си едни къмъ други. Казвамъ: всѣки човѣкъ знае, дали му говорятъ истината, или не, дали го обичатъ, или не. Първото впечатление показва това. И въ него почти нѣма изключение. Който ти говори истината, който още въ първия моментъ те обича, той прѣдизвиква въ тебе свещенъ трепетъ. Не изпитвате ли този свещенъ трепетъ, колкото и да ви убѣждава нѣкой, че ви обича, той не говори истината. Колкото и да се изнасилвате да вѣрвате, че ви обича, вие нищо нѣма да придобиете. Който ви обича, той ви носи една запалена свѣщь. Тъй щото, вие ще опрѣдѣлите любовьта на този човѣкъ не по думитѣ, които ви говори, но по свѣтлината на свѣщьта, която той ви дава. Свѣщьта говори повече отъ всичко друго. Нѣкой казва: много те обичамъ. — Дай ми тогава 20,000 лева! — Нѣмамъ. — Значи, ти нѣмашъ любовь къмъ менъ. Ако ти поискашъ 25,000 лева отъ този, който те обича, той ти дава 50,000 лева; ти искашъ 50,000, той дава 100,000 лева; ти искашъ 100,000, той дава 200,000 лева. Колкото повече дава единъ човѣкъ, това показва, че той е човѣкъ на любовьта. Отидешъ ли въ дома на такъвъ човѣкъ, той не се съмнява въ тебе и оставя цѣлата си кѫща на твое разположение. Казвате: идеаленъ човѣкъ е този! Когато другитѣ хора постѫпватъ така, казвате, че сѫ идеални, но когато дойде до васъ, друга мѣрка прилагате. Единъ човѣкъ отишълъ въ една гостилница, дѣто ялъ, пилъ и си казалъ: много хубаво върви всичко. Като дошло врѣме да плаща, нѣмалъ пари, и казалъ: сега вече много лошо върви. Днесъ всички хора се оплакватъ отъ послѣдствията на живота. Какви сѫ послѣдствията на живота? — Неразбиране на самия животъ. Васъ не разбиратъ, и вие не разбирате другитѣ. Запримѣръ, кой отъ васъ досега е разбралъ брата си, сестра си, или приятеля си? Кой човѣкъ днесъ е готовъ да се пожертвува за другитѣ, както за себе си? Апостолъ Павелъ казва: „Едва ли ще се намѣри човѣкъ, който да се пожертвува за приятеля си; обаче, когато бѣхме врагове на Бога, Той се пожертвува за насъ“. „Изново“. Ако се не родите изново, ако не измѣните схващанията и разбиранията си, съ старитѣ разбирания нищо нѣма да постигнете. Стариятъ животъ, който водите, нищо нѣма да ви донесе. Сегашниятъ животъ на хората мяза на опеченъ хлѣбъ, който купуватъ отъ фурня и изяждатъ. Слѣдъ това чакатъ да се омеси и опече другъ хлѣбъ, за да си купятъ. Докато чакатъ да излѣзе прѣсния хлѣбъ отъ фурнята, малко врѣме ще погладуватъ. Бѫдещиятъ животъ мяза на житно зърно, което посаждате въ земята. Посадите ли го веднъжъ, то вече отъ само себе си произвежда. Ако спазвате закона, слѣдъ 12 години това житно зърно ще даде толкова плодъ, че цѣлата земя ще може да се нахрани. Ако му дадете условия да се развива, тогава ще има и за васъ, и за ближнитѣ ви. На сѫщото основание, искате ли да се осигурите, дайте ходъ на великата Истина! Всѣки съдържа зародиша на великата Истина въ себе си, но трѣбва да даде на този зародишъ условия да се развива. Съврѣменнитѣ хора очакватъ да имъ тури нѣкой единъ самунъ въ торбата. Щомъ иматъ единъ самунъ въ торбата си, тѣ мислятъ, че сѫ осигурени. Осигурени сѫ за единъ день, но слѣдниятъ день пакъ сѫ гладни. Казвамъ: гладъ има въ физическия свѣтъ, гладъ има и въ духовния свѣтъ. Срѣщате човѣкъ, който ви обича. Той ви погледне мило, и вие сте доволни. Щомъ си замине, вие сте омѫчнени, търсите този човѣкъ. Значи, вие пакъ сте гладни. Ако искате да намѣрите онзи, който ви обича, идете въ гората. Когато сте тѫжни, идете въ нѣкоя борова, букова или дѫбова гора и се облегнете на едно дърво, да видите, какъвъ резултатъ ще имате. Дърветата сѫ вашитѣ любими. Какво ще кажете на това отгорѣ? Ще кажете, че това сѫ дървета, не сѫ разумни сѫщества. Привидно тѣ сѫ дървета, но задъ тѣхъ се криятъ разумни сѫщества, съ които вие можете да влѣзете въ съобщение. Когато светиитѣ сѫ постили, когато сѫ искали да постигнатъ нѣщо, тѣ сѫ прѣкарвали въ горитѣ, между дърветата по 20—30 години. Тукъ тѣ прѣкарвали въ постъ и молитва, отъ никого несмущавани. Като виждали нѣкой светия между тѣхъ, дърветата казвали: колко добъръ е този човѣкъ! И тѣ се радвали, и светията се радвалъ. Слѣдъ извѣстни постижения светиитѣ отивали между хората. Който иска да живѣе добрѣ, той трѣбва да влѣзе въ свѣта, между хората, които не сѫ нищо друго, освѣнъ дървета въ горитѣ. Когато човѣкъ живѣе между хората въ свѣта, той по-скоро може да стане светия, отколкото, ако живѣе между онѣзи, които го обичатъ. Мѫжъ, който обича жена си, постоянно я слѣди: дѣ ходи, съ кого се разговаря, на кого пише писма и т. н. Единъ американецъ ми разправяше една своя опитность. Той бѣше добъръ, способенъ човѣкъ. По едно врѣме, казва той, обикнахъ една женена жена. Азъ имахъ къмъ нея симпатия, и тя ми отговаряше съ сѫщото. Ние запазихме добри, приятелски отношения съ нея, и отъ врѣме на врѣме си кореспондирахме. Единъ день тя написала двѣ писма: едно до мѫжа си, който билъ нѣкѫдѣ на пѫть, и едно за мене. Обаче, въ бързината си тя направила една грѣшка: моето писмо турила въ плика, адресиранъ до мѫжа ѝ, а неговото писмо — въ моя пликъ. Получавамъ писмото, чета, обръщението е къмъ мѫжа ѝ. Мисля си: да не би тази жена да е рѣшила да напусне мѫжа си? Не знаехъ, какво да мисля. Слѣдъ нѣколко деня, обаче, получавамъ друго писмо отъ нея, въ което ми обяснява станалата грѣшка. Тя се извинява и ме моли да върна писмото назадъ. Съ васъ, казва тя, лесно ще се разправя, ще ми върнете писмото, но съ мѫжа си какъ ще се разправя. Като получи писмото до приятеля на своята жена, мѫжътъ ѝ ще каже: значи, моята жена имала и другъ възлюбенъ, като мене. Това писмо ще внесе едно горчиво чувство въ сърцето му и една крива мисъль въ ума му, които постоянно ще го безпокоятъ. Питамъ: какво прѣстѫпно има въ това, че нѣкой люби двама души? Има нѣщо прѣстѫпно. Кога? Когато човѣкъ поглъща свѣтлината на онзи, когото люби и я задържа за себе си, той върши прѣстѫпление. Обаче, ако той дава отъ своята свѣтлина на онзи, когото люби, той върши добро. Слѣдователно, въ любовьта сѫществува слѣдниятъ законъ: ако възприемашъ любовьта на нѣкого и я задържашъ за себе си, ти вършишъ прѣстѫпление; ако възприемашъ любовьта на нѣкого и давашъ отъ нея и на другитѣ, ти вършишъ добро. Иначе, ако отъ едного само поглъщашъ свѣтлина и нищо не давашъ, а на другъ само давашъ, безъ да получавашъ нѣщо, ти вършишъ прѣстѫпление. Противъ такава любовь и Богъ възстава. Обаче, ако въ единъ и сѫщъ моментъ взимашъ и давашъ къмъ всички хора, това е правилно проявление на любовьта. Така и Богъ дава. Той едноврѣменно е къмъ всички и баща, и майка. Човѣкъ трѣбва да си изработи правилна философия, да разбира, кое е добро, и кое зло, кое е прѣстѫпление, и кое не. Прѣстѫпления се вършатъ тамъ, дѣто отношенията между поглъщането и отдѣлянето на свѣтлината не сѫ правилни. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Съ други думи казано: както взимате отъ Бога, така и вие давайте. Вие взимате животъ, свѣтлина, свобода, знание, миръ, радость. Това трѣбва да давате и на другитѣ. Въ човѣка има вѫтрѣшенъ потикъ да дава. Той не трѣбва да подпушва този потикъ. И ако даромъ дава, даромъ ще получи. Въ който моментъ рѣшите да живѣете по този новъ начинъ, вие ще имате помощьта на всички добри, възвишени сѫщества по лицето на земята. Тия възвишени и напреднали сѫщества образуватъ цѣли общества, живѣятъ между хората — на кое мѣсто, не знаете. Тия сѫщества разполагатъ съ голѣми знания. Тѣ чакатъ само момента, когато нѣкой човѣкъ рѣши да живѣе по Бога, и веднага му идватъ на помощь. Тѣ бдятъ надъ него, грижатъ се и му помагатъ. Мнозина ще кажатъ: ние сме стари вече, това не се отнася до насъ. Досега не е станало, че отсега нататъкъ ще стане. И турцитѣ казватъ за сѫщия случай: на 50-тѣ не било, че на 90-тѣ ще бѫде. Казвамъ: за глупавия, за невѣжия това не може да стане, но за гениалния човѣкъ, за светията може да стане. Рѣши ли човѣкъ да живѣе по Бога, ако е билъ поетъ, музикантъ или художникъ, той веднага ще се вдъхнови, и всичко въ него ще потече, като бистъръ, кристаленъ изворъ. „Изново,“ казва Христосъ. За да се доберете до този великъ законъ, всички трѣбва да създадете нови отношения къмъ Първата Причина, къмъ Великото, което носи вашето щастие. Само по този начинъ правилно ще разбирате Божията Любовь. Богъ иска всички хора, безъ изключение, да бѫдатъ щастливи: Той иска всички мѫже и жени майки, бащи и дѣца, приятели, слуги и господари, управляващи и управляеми, да бѫдатъ щастливи. Той желае това не само за хората, но и за животнитѣ, и за растенията. Това желае Богъ навсѣкѫдѣ и за всички. Казвате: може ли да бѫде това? — Може. Тази задача е на бѫдещето. То ще я реализира. За тази цѣль у хората трѣбва да се пробуди висшето, Божественото съзнание. Това нѣма да стане по механически начинъ, но чрѣзъ усилена съзнателна работа. Училищата, майкитѣ, бащитѣ, умоветѣ и сърцата на хората ще помагатъ за реализиране на тази задача. И тъй, много нѣща знаятъ съврѣменнитѣ хора, но има много нѣща, които не знаятъ. Запримѣръ, отдѣ изгрѣва нашето слънце, което изгрѣва и залѣзва, тѣ знаятъ; обаче, отдѣ изгрѣва слънцето на живота, което никога не залѣзва, тѣ не знаятъ. Какъ излизатъ растенията отъ земята, които цъвтятъ и прѣцъвтяватъ, тѣ знаятъ; отдѣ идатъ, обаче, растенията, които никога не прѣцъвтяватъ, тѣ не знаятъ. Отдѣ идатъ изворитѣ, които текатъ и прѣсъхватъ, тѣ знаятъ; отдѣ идатъ изворитѣ, които вѣчно текатъ, тѣ не знаятъ; че има добро въ свѣта и това знаятъ, но отдѣ иде доброто, не знаятъ. Тия нѣща не могатъ да дойдатъ отъ хората. Великата мисъль не може да се роди въ главата на човѣка. Тя иде отъ Великото съзнание, което има начало и произходъ въ вѣчностьта. Човѣкъ може само да отразява Божиитѣ мисли, но не и да ги ражда. И колкото по-правилно ги отразява, толкова повече той е носитель на Божественото. Докато човѣкъ приема и прѣдава Божественото, всички го търсятъ. Дойде ли до положение само да приема, и нищо да не дава, той вече скѫсва връзка съ Божественото, и всички го изоставятъ. Сега, азъ желая на всинца ви да имате колесница, направена отъ материята на свѣтлината. Желая всички да имате по единъ златенъ пръстенъ съ скѫпоцѣненъ камъкъ на рѫката си; желая всички да имате по едно златно перо, по една звѣзда и по една книга, въ която се криятъ разгадкитѣ на живота. Всички тия нѣща сѫ необходими. Има ли човѣкъ тия нѣща, той нѣма да проси отъ царя пари, нѣма да се оплаква, че е бѣденъ. Съврѣменнитѣ хора съзнаватъ, че иматъ умъ и сърце, а отричатъ душата и духа. Това значи, че тѣ признаватъ пръстена и перото, а звѣздата и книгата не признаватъ. Тѣ казватъ: звѣзда не ни трѣбва. Не, всѣки човѣкъ трѣбва да съзнава, че на първо мѣсто той има умъ; на второ мѣсто той има сърце; на трето мѣсто той има воля; на четвърто мѣсто той има душа и на пето мѣсто той има духъ, сѫществени и необходими за него. Всички тия сили човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си за служене на великото и красивото. Дойдатъ ли хората до това положение, тѣ ще се разбиратъ помежду си, ще живѣятъ въ миръ и съгласие. И тъй, всички трѣбва да изучавате великата книга на живота. Тази книга ще ви даде истински познания за живота. Тя ще ви даде признаци, по които да познавате, кой говори Истината, и кой не говори Истината. Ако при свѣтлината, която имате днесъ, ви дадатъ знания, да познавате, кой ви обича, вие ще дойдете до обратни резултати. Вие нѣма да намѣрите онзи, който ви обича, но ще се натъкнете на онзи, който ви изневѣрва. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате честнитѣ хора, вие ще се доберете до безчестнитѣ. Ако ви дадатъ знания, съ които да намирате умнитѣ хора, вие ще дойдете до глупавитѣ, до безумнитѣ. И най-послѣ, какво ще се ползувате отъ тѣзи знания, ако въ желанието си да намѣрите положителнитѣ качества на хората и на себе си, се домогнете до отрицателнитѣ? Казвамъ: всѣки трѣбва да се стреми къмъ постигане на положителната наука. Дойде ли до тази наука, той ще разбере силитѣ, които дѣйствуватъ вънъ и вѫтрѣ въ него. Всѣки даденъ моментъ човѣкъ е силенъ въ малкото. Силата на човѣка не седи въ неговото величие и голѣмина, да блѣсти като слънце, всички да го виждатъ. Силата на човѣка седи въ това, той да става толкова малъкъ, че никой да го не вижда. Тогава той ще влиза и излиза отъ великия свѣтъ, безъ да го вижда нѣкой. Слѣдователно, първото нѣщо е човѣкъ да се занимава съ най-малкото, което му е необходимо. Той трѣбва да влѣзе въ дълбочинитѣ на своето естество, да познае духа, душата, ума, сърцето и волята си. Сърцето, умътъ, душата и духътъ сѫ извънъ човѣка, а волята му е единствената сила, която прониква въ дълбинитѣ на живота и го изслѣдва. Волята, тази малка величина, прѣдставя човѣка, изявенъ на физическия свѣтъ. Богъ обръща внимание на туй малкото въ човѣка. Човѣкътъ не е още нито духъ, нито душа. Човѣкъ не е още нито умъ, нито сърце. Единственото нѣщо, което прѣдставя човѣка на физическия свѣтъ, това е волята, на която умътъ, сърцето, душата и духътъ съдѣйствуватъ. Докато човѣкъ, т. е. волята въ него, държи връзка съ ума, съ сърцето, съ душата и съ духа, той има свѣтлина въ себе си. Въ който моментъ наруши тази връзка, тия спомагателни фактори въ живота му се оттеглятъ, и човѣкъ остава самъ, като суха кость, безъ никакви органи: безъ рѫцѣ, крака, очи и уши. Той седи на единъ клонъ, като птица, люлѣе се и мисли за своето минало щастие. Сега, азъ не искамъ да оставя у васъ песимистически мисли, но казвамъ, че грѣхътъ, безлюбието станаха причина човѣкъ да извърши най-голѣмата грѣшка — да забрави Източника на своя животъ и да се отдѣли отъ Него. Слѣдъ това дойдоха нещастията въ свѣта. Вслѣдствие на това днесъ човѣчеството върви въ обратенъ пѫть: днесъ всички хора се намиратъ на кръстопѫть и не знаятъ накѫдѣ да вървятъ. Засега всички седатъ на едно мѣсто, но все трѣбва да взематъ една посока. Всѣки се усѣща остарѣлъ, недоволенъ: косата му побѣлѣла, краката му не държатъ, и той само клати главата си и разправя за своето минало. Като дойде до това положение, човѣкъ започва да мечтае за онзи свѣтъ, иска по-скоро да замине. Питамъ: дѣ ще отиде той съ този умъ? Съ такъвъ умъ и съ такова сърце, каквито нѣкои отъ съврѣменнитѣ хора иматъ, и на онзи свѣтъ не могатъ да отидатъ. „Ако се не родите изново, нѣма да влѣзете въ Царството Божие“. Онзи свѣтъ е Царството Божие. Значи, да се родишъ изново, това е онзи свѣтъ. Онзи свѣтъ е свѣтъ на свобода, на мисъль, на чувства, на свѣтлина, на знание, на безсмъртие. Онзи свѣтъ е свѣтъ на изобилие. Той може да бѫде навсѣкѫдѣ. Какво ще ни залъгватъ съ онзи свѣтъ? Онзи свѣтъ може да бѫде и на земята. „Изново“. Ако се не родите изново, ще бѫдете роби на свѣта. Не бѫдете роби на човѣцитѣ. Бѫдете Синове Божии! Синъ Божи подразбира човѣкъ, който иска да излѣзе вънъ, да помага на човѣчеството. Да бѫдешъ Синъ Божи, това не подразбира, че трѣбва да те славятъ хората, да те гледатъ като писано яйце, но трѣбва да помагашъ на хората, и тѣ да придобиятъ свобода. И тъй, женитѣ трѣбва да пазятъ едно правило: тѣ трѣбва да бѫдатъ тъй свободни, както Богъ първоначално ги е създалъ. Когато Богъ създаде първата жена, Ева, Той приспа Адама, за да не му прѣчи въ работата. Дълго врѣме Адамъ спа, докато Богъ създаде първата жена, която бѣше толкова красива, че Адамъ, като я видѣ, извика: „Тази е кость отъ костьта ми и плъть отъ плътьта ми!“ Съ това той направи първата погрѣшка. Адамъ не каза, че тази жена е духъ отъ духа му, душа отъ душата му, умъ отъ ума му и сърце отъ сърцето му. Адамъ каза, че е Ева кость отъ костьта му и плъть отъ плътьта му. Слѣдъ това, черниятъ адептъ видѣ Ева и внесе поквара въ нейния умъ. Като я погледна и като ѝ проговори, Ева го послуша, яде отъ плода на забраненото дърво, слѣдъ което каза: намѣрихъ по-уменъ отъ Адама. Казвамъ: ако една жена види нѣкой мѫжъ, т. е. своя Адамъ, тя не трѣбва да си задава въпроса, дали е кость отъ костьта и плъть отъ плътьта на този Адамъ. И мѫжътъ, отъ своя страна, не трѣбва да се запитва, дали тази е жената, която е излѣзла отъ него. Ако мислятъ така, и двамата ще сгрѣшатъ. Когато единъ мѫжъ срещне нѣкоя жена, той трѣбва да каже: ти си онази, която си излѣзла отъ моя умъ, отъ моето сърце, отъ моята душа и отъ моя духъ. Когато жена или дѣвица срещне нѣкой мѫжъ, или момъкъ, тя трѣбва да каже: този е излѣзлиятъ отъ Бога. Кажатъ ли и двамата така, тѣ ще се родятъ изново и ще влѣзатъ въ Царството Божие. Тази е новата култура, това е Царството Божие. Ако мѫжетѣ и женитѣ не мислятъ така, друга култура, освѣнъ сегашната, не може да има. И тогава, както и да съединявате хората, тѣ ще бѫдатъ нещастни. Мислятъ ли по новия начинъ, между мѫже и жени всѣкога ще има взаимность. Така трѣбва да се възпитаватъ хората! Така трѣбва да мислятъ! „Изново“. Това подразбира, че мѫжътъ трѣбва да се върне въ положението, както Богъ го е създалъ първоначално. Въ лицето на жената той трѣбва да вижда новата Ева, дѣвата, т. е. възвишеното, красивото, мощното начало на живота, или Първичната Причина, която е създала всичко. Докато мѫжътъ не разбере жената, т. е. сърцето си, той не може да разбере себе си, не може да разбере и своя умъ. Не дойде ли до това положение, той ще бѫде въ разрѣзъ съ Битието. Защо? — Защото жената е послѣдното дѣло на Бога. Слѣдователно, отъ послѣдното дѣло, отъ резултата на нѣщата може да се сѫди за причини и послѣдствия. „Изново“. Това подразбира, че жената трѣбва да се върне въ положението, въ което Богъ първоначално я поставилъ. Въ лицето на мѫжа тя трѣбва да вижда новия Адамъ, както Богъ нѣкога го е създалъ. Той трѣбва да бѫде огледало, въ което тя да вижда образа на Божественото начало. Докато жената не разбере мѫжа, т. е. ума си, тя не може да разбере своето сърце. И тъй, ако сърцето не служи за подкрѣпа на ума, и ако умътъ не служи за рѫководство на сърцето, тѣ не могатъ да иматъ правилни отношения помежду си. Най-послѣ, ако и волята не иде въ услуга на сърцето и ума, за реализиране на тѣхнитѣ копнежи, човѣкъ не би ималъ никакви постижения, и животътъ му би се обезсмислилъ. Умътъ прѣдставя цѣльта въ живота на човѣка; сърцето прѣдставя условията, срѣдствата за постигането на цѣльта, а волята, това сѫ постиженията, т. е. реализиране на цѣльта. Умътъ, както е създаденъ първоначално, прѣдставя високъ планински връхъ, покритъ съ ледове и снѣгове, но винаги огрѣванъ отъ лѫчитѣ на благотворното слънце на живота, което изгрѣва, но никога не залѣзва. Тѣзи лѫчи топятъ снѣговетѣ и ледоветѣ на този връхъ, като образуватъ безброй потоци и извори за напояване и оросяване на живота подъ него. Сърцето, въ своя първиченъ животъ, прѣдставя необятна, красива долина, изобилно напоявана отъ чиститѣ води на планинския връхъ, на която растатъ и се развиватъ благоуханни цвѣтя и вкусни плодове. Сърцето, тази долина на живота, не е нищо друго, освѣнъ раятъ на земята. И днесъ всички търсятъ този изгубенъ рай. Слѣдователно, сърцето е изгубениятъ рай. Подъ думата сърце нѣкои разбиратъ жена, други — майка, трети — дѣва. Тѣзи три понятия прѣдставятъ степени на развитие на сърцето. Най-долното положение на сърцето прѣдставя жената, а най-горното — дѣвата. Дѣвата е цѣльта, майката прѣдставя условията, срѣдствата за постигане на цѣльта, а жената е постижението. Казвамъ: ако жената не разбира мѫжа, ако сестрата не разбира брата и ако сърцето не разбира ума, никакви постижения не може да има. И обратно: ако мѫжътъ не разбира жената, ако братътъ не разбира сестрата, и ако умътъ не разбира сърцето, никакви отношения, никаква взаимность не може да сѫществува между тѣхъ. Разбиратъ ли се, тѣ ще си подадатъ рѫка и ще заработятъ успѣшно за подигане на човѣчеството, за подигане на жената и на мѫжа, за подигане на сърцето и на ума. Само по този начинъ образътъ на идеалния Адамъ ще се възобнови въ новъ Адамъ. И образътъ на идеалната Ева ще се подигне на оня пиедесталъ, дѣто Богъ я поставилъ; тя ще възкръсне въ новата Ева. И тогава, новата епоха ще поздрави двамата богоизбранници, заедно съ тѣхнитѣ чада. „Ако се не родите изново“. Слѣдователно, ако раждането е важенъ процесъ, за който се изискватъ нови, благоприятни условия, не по-малко важни процеси сѫ зачеването и брѣменностьта. Прѣзъ врѣмето на своята брѣменность, жената трѣбва да бѫде поставена при най-благоприятни условия: тя трѣбва да се храни правилно, при добро, хармонично разположение на духа; при това, никога да не яде прѣди изгрѣвъ, както и слѣдъ залѣзъ слънце. Тя трѣбва да диша дълбоко, да мисли и да чувствува право. Понеже въ това състояние жената е силно чувствителна и възприемчива, съ голѣмо въображение, ближнитѣ ѝ, както и тя сама трѣбва да си създава гледки, занятия и удоволствия най-възвишени. Сутриннитѣ ѝ разходки трѣбва да ставатъ при изгрѣвъ, да наблюдава красивитѣ картини на изгрѣващето слънце; послѣ, да се разхожда въ градини, дѣто цъвтятъ красиви, благоуханни цвѣтя, дѣто се развиватъ хубави плодни дървета. Дѣто животътъ расте и се развива, тамъ е неговиятъ смисълъ. Чистотата, както физическата, така и духовната, е необходимо условие за брѣменната жена. Дѣ ще намѣри по-голѣма чистота отъ тази въ природата? За тази цѣль тя трѣбва да посѣщава чисти извори и рѣки, водитѣ на които да служатъ като огледало на нейния животъ. Тихитѣ, приятни нощи, съ небе, осѣяно съ безброй трептещи звѣздици, сѫщо прѣдставятъ незамѣними картини за жената, бѫдеща майка. Казвамъ: майката трѣбва да възпитава дѣтето си, докато е още въ утробата ѝ, а не слѣдъ раждането. Тамъ дѣтето има всички условия за възприемане, а слѣдъ раждането си то вече ще иска условия за обработване на възприетото. Ето защо, и умствениятъ животъ на брѣменната жена не трѣбва да се прѣнебрѣгва. Най-красивата, изящна литература трѣбва да бѫде нейната умствена храна. Животътъ на светиитѣ, на великитѣ хора трѣбва да бѫдатъ двигатели на нейната мисъль. Красива и възвишена поезия, хубава музика и пѣсни трѣбва да нарушаватъ отъ врѣме на врѣме тишината на нейния животъ. Спокойствие, тишина сѫ нужни за жената-майка, както и за природата, която въ това врѣме върши великъ творчески актъ — създаването на човѣка. Искате ли плода на дървото да бѫде добъръ, създайте му условия и го оставете на природата. Сѫщото се отнася и за създаването на човѣка. Добриятъ, разумниятъ човѣкъ се зачева и развива при специални условия. За това се изискватъ три важни момента: цѣль, срѣдства и постижения. Всичко това ще се намѣри въ разумната природа. Сама тя е здраве, красота и чистота. Тя изключва всѣкакви болести, всѣкаква грозота и нечистота. И тъй, никой човѣкъ не се ражда произволно. Запримѣръ, прѣдполага се първиятъ човѣкъ да е билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, когато условията сѫ били благоприятни, хармонични. Ето защо, нека всички художници, музиканти, писатели, поети и всички велики учени взиматъ участие при създаването на човѣка. Свѣтътъ се нуждае отъ нови хора, които да работятъ за неговото изправяне и подигане. Това зависи отъ жената. Тя е вѫтрѣшниятъ факторъ, който правилно трѣбва да използува всички външни благоприятни условия. Въ това отношение на жената-майка, на сестрата, на дѣвата трѣбва да се гледа като на деликатенъ, благоуханенъ цвѣтъ, който отъ никаква слана да не се попарва. Казано е, че първиятъ човѣкъ билъ създаденъ въ деня на първото равноденствие, въ деня на любовьта. Тогава той е почувствувалъ въ себе си присѫтствието на Великото, присѫтствието на Божията Любовь. Съ създаването на жената, първиятъ човѣкъ е разбралъ Божия Промисълъ, който работи въ свѣта. Слѣдователно, за да се подигне жената, прѣди всичко тя трѣбва да обикне Бога, своя създатель. Възпита ли се въ тази насока, тя ще помогне за подигането на човѣчеството. Само тя е въ състояние да роди новия Адамъ и новата Ева. * 6. Бесѣда отъ Учителя, държана на 1 ноември, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ПРѢЗЪ ОНѢЗИ ДНИ „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ.“ Марка 1:9 Иоанъ се нарича само онзи човѣкъ, който може да изважда разумнитѣ работи, скрити въ природата. Разуменъ човѣкъ пъкъ е онзи, който може да чете, да изнася и добрѣ да разбира смисъла на написанитѣ книги отъ великитѣ души, живѣли прѣди него. Азъ взимамъ думитѣ „велики души“ въ широкъ смисълъ“. Въ свѣта има два процеса. Единиятъ процесъ е процесъ на врѣменно ограничение. Той е общъ за цѣлото животинско царство, като се започне отъ най-низкостоещитѣ и се стигне до най-високостоещитѣ сѫщества, до човѣка. Той е спомагателенъ процесъ. Другиятъ процесъ може да се нарече Божественъ. Специфичното въ него е, че той носи освобождение. Ако човѣкъ разбира този процесъ, ще види, че само той може да го освободи. Веднъжъ дошълъ на земята, цѣльта на човѣка е да придобие свобода. Той иска да се освободи отъ нѣщо, но отъ какво, самъ не знае. Човѣкъ не може да знае това, понеже духътъ му минава прѣзъ четири фази на съзнанието: прѣзъ фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процеситѣ, които ставатъ въ неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова, именно, човѣкъ не помни миналото си. Своето минало той схваща донѣкѫдѣ въ съзнанието си, понеже то е процесъ, който врѣменно се проявява. Това, което схваща въ съзнанието си е, че човѣкъ е сѫщество, което живѣе, което има извѣстни права, извѣстна свобода да се развива правилно. Съзнанието, като процесъ, сѫществува въ всички животни. Самосъзнанието пъкъ отличава човѣка отъ всички животни. Той казва: азъ съмъ човѣкъ! Значи, той се самосъзнава. Най-послѣ иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълътъ, цѣльта, къмъ която човѣкъ се стреми. Разбере ли човѣкъ законитѣ, които се криятъ въ неговото свръхсъзнание, той ще бѫде свободенъ. При това, той нѣма да бѫде изложенъ на всички ония промѣни, които ставатъ сега въ свѣта. Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, не е свободенъ. Когато нѣкой казва, че е свободенъ, това подразбира относително свободенъ, врѣменно свободенъ. Свободата на съврѣменнитѣ хора е относителна. Младиятъ е свободенъ отъ старостьта, но врѣменно само. Най-първо младиятъ започва съ своята слабость, съ своята немощь, бори се извѣстно врѣме съ нея, докато заякне и мисли вече, че е побѣдилъ. Като достигне върха на своята побѣда, той постепенно започва да остарява. И на стари години пакъ заприличва на малко дѣте. И ще видите този старъ човѣкъ, този мѫдрецъ, който мислилъ, че разбралъ смисъла на живота, сега има нужда други да го прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Старитѣ хора, като малкитѣ дѣца, не могатъ да работятъ. Често хората прибързватъ въ заключенията си и казватъ: този човѣкъ е старъ, онзи е младъ. Обаче, тѣ трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е старъ и какво младъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Старость и младость сѫ два важни процеса, двѣ важни състояния въ живота на човѣка. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. — Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е човѣкътъ. — Азъ съмъ българинъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е българинътъ. Послѣ трѣбва да разберете, какво нѣщо е французинътъ, германецътъ и др. — Това е животно. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е животното. — Това е вълкъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е вълкътъ. Изобщо, съврѣменнитѣ хора сѫ дали извѣстни тълкувания на всички тия нѣща, но повечето отъ тѣхъ не сѫ правилни. Какво нѣщо е, напримѣръ, вълкътъ, това трѣбва правилно да се изтълкува. Щомъ природата го е създала, тя имала прѣдъ видъ нѣщо разумно. Въ икономията на природата вълкътъ изпълнява една почтена служба. Тъй щото, не трѣбва да се гледа само неговата външна форма. Ако, като чиновникъ, не изпълнява службата си добрѣ, тогава той ще остане само съ прозвището вълкъ и навсѣкѫдѣ ще го гонятъ. Той е поставенъ за касиеръ въ нѣкоя банка, но бърка въ касата, взима паритѣ и бѣга. Той е като нѣкой голѣмъ воененъ капацитетъ, като нѣкой генералъ, когото пращатъ на бойното поле да се бие, но този генералъ хуква да бѣга, а подиръ него и войницитѣ бѣгатъ. Слѣдъ това търси редъ причини да се извинява. Казвате: защо трѣбва да бѣга? — Не иска да мре човѣкътъ — нищо повече. — Защо не иска да мре? — Когато сме тукъ, лесно се говори, че трѣбва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърть. Често говорители, оратори излизатъ прѣдъ народа, проповѣдватъ имъ за дългъ, за любовь къмъ отечеството, насърдчаватъ ги да се биятъ, като имъ казватъ: братя, трѣбва да отидете на бойното поле да се биете съ врага си, да се пожертвувате за отечеството си! Трѣбва да сте готови да умрете! Да, тѣзи хора ще се биятъ, ще умиратъ за отечеството си, а вие, които говорите, трѣбва да останете тукъ. Сега, възъ основа на сѫщия моралъ, нѣкой казватъ: християнитѣ трѣбва да водятъ добъръ животъ. — Ако само християнитѣ живѣятъ добрѣ, въпросътъ съ това не се разрѣшава. Вѣрно е, че християнитѣ трѣбва да живѣятъ добрѣ, но и всички останали хора трѣбва да живѣятъ добрѣ. Щомъ живѣемъ, всички трѣбва добрѣ да живѣемъ! Животътъ е създаденъ за разумнитѣ хора. До тази мисъль сѫ се домогнали въ изслѣдванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброятъ, колкото капацитети искате, но ако и безъ тѣхъ вѣрвате, по-добрѣ ще бѫде за васъ; ако не вѣрвате, толкова по-злѣ за васъ. Природата има крайно отвръщение къмъ страхливитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ прѣстѫпницитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ глупавитѣ хора, къмъ онѣзи, които одумватъ, които иждивяватъ силитѣ си напразно. Съ една дума, природата има крайно отвръщение къмъ всички прѣстѫпления, които сегашнитѣ хора вършатъ; тя е толкова разгнѣвена спрѣмо тѣхъ, че постоянно мисли, какво наказание да имъ наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, тѣ ще видятъ и патятъ. Казвате: какво мисли природата? Тя мисли, какъ да накаже всички хора, които сѫ прѣстѫпили законитѣ ѝ. Защо и за какво, тя никому отчетъ не дава. И тъй, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на думитѣ ми. Вѣрата е разуменъ процесъ, или процесъ на разумностьта. Хората трѣбва да живѣятъ добрѣ! Нѣма смисълъ да се измѫчватъ едни-други. Въ Писанието се казва, че Исусъ отишълъ да се кръсти отъ Иоана. Христосъ, който седи по-високо отъ Иоана, отиде при него да се кръсти, съ което даде на хората добъръ примѣръ на смирение. Той каза на Иоана: „Ти трѣбва да ме кръстишъ съ вода!“ Начинътъ, по който Иоанъ кръсти Христа, прѣдставя единъ символъ. Споредъ този символъ всѣки човѣкъ се е родилъ, за да се кръсти. Казва нѣкой: азъ искамъ да кръщавамъ! — И да не искашъ ти, все трѣбва нѣкой да кръсти човѣка. И да искате, и да не искате, все ще ви кръстятъ, но не само чрѣзъ вода, както вие разбирате. Всѣко страдание е кръщение; всѣко изпитание е кръщение. Слѣдъ като се е кръстилъ въ Иорданъ, Христосъ говори за друго нѣкакво кръщение. Значи, Той още не бѣше се докръстилъ. Първото кръщение, съ вода, става лесно. Ще влѣзе човѣкъ въ водата, ще го измиятъ отгорѣ, и всичко се свършва. Слѣдъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрѣзъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото. Понѣкога хората разглеждатъ злото така, като че то не се отнася до тѣхъ. Въ злото, както и въ доброто, се крие извѣстна философия, която трѣбва да се изучава. Нѣкой казва: какъвъ е смисълътъ на козмоса? Човѣкъ може да разбере смисъла на козмоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя животъ. Доколкото животътъ на хората има отношение къмъ козмоса, дотолкова и козмосътъ има отношение къмъ тѣхния животъ. Често хората запитватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Не е важно да знаете, какъвъ е смисълътъ на живота споредъ философитѣ, или споредъ богословитѣ, или споредъ вѣрващитѣ, но въ даденъ случай е важенъ смисълътъ на вашия личенъ животъ. Ако азъ разрѣша този въпросъ, другитѣ въпроси сами по себе си се разрѣшаватъ. Между всички живи сѫщества има едно обединително звено, една непрѣривна връзка. Никой не живѣе за себе си. Ако нѣкой мисли, че живѣе за себе си, това е само привидно така. Въ сѫщность никой не живѣе за себе си. Забѣлѣжете, всѣки клонъ отъ едно дърво живѣе за себе си, но сѫщеврѣменно той има отношение и къмъ дървото; той живѣе и за цѣлото, за самото дърво. Докато е свързанъ съ дървото, той расте, развива се, има и свой животъ. Когато помисли, че може да живѣе вънъ отъ дървото, вънъ отъ цѣлото, клонътъ изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клонетѣ изсъхватъ, тѣ ще извадятъ общо заключение: клонетѣ по дърветата изсъхватъ, когато помислятъ, че могатъ да живѣятъ самостоятелно, независимо отъ живота на цѣлото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания въ съврѣменната култура? — Понеже ученитѣ създадоха нѣщо неправилно въ науката. Тѣ прокараха мисъльта, че трѣбва да подчинятъ природата, да станатъ нейни господари. И днесъ между човѣка и природата има голѣма борба. Започнала се е голѣма война, но ще видимъ, като се завърши тази война, въ края на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човѣкъ побѣди природата, тя ще плаща обезщетение; ако природата побѣди човѣка, той ще плаща. Въ това отношение ученитѣ сѫ раздѣлени на два лагера: едни отъ тѣхъ казватъ, че природата трѣбва да се подчини на човѣка; другитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се подчини на природата. Слѣдователно, когато запитватъ, какво нѣщо е злото, казвамъ: когато хората искатъ да подчинятъ природата на себе си, тѣ създаватъ злото. Който иска да побѣди природата, той носи нещастие, той носи зло въ свѣта. Който живѣе въ съгласие съ живата природа, той е въ царството на доброто. — Дѣ е доброто? — Доброто е всѣкога около васъ. Когато слънцето изгрѣва, това е добро; когато звѣздитѣ изгрѣватъ, това е добро; когато вѣтърътъ духа, това е добро; когато водата тече, това е добро; когато земята ражда, това е добро; когато растенията растатъ и се развиватъ, това е добро. Всичко около насъ е добро, а ние питаме, какво нѣщо е доброто. Нима не е добро да седнешъ на трапезата, да си хапнешъ малко и да се почувствувашъ слѣдъ това въ добро разположение на духа? Нима не е добро, слѣдъ като си билъ три деня гладенъ, да дойде нѣкой при тебе и да ти донесе малко хлѣбецъ? Нѣкой казва: ако гладувамъ три деня, това показва, че волята Божия е такава. — Не, ако ти си гладувалъ три деня безъ нѣкаква важна причина и нищо не си придобилъ отъ този постъ, това вече е резултатъ на човѣшката воля, която иска да побѣди природата. Който яде по три пѫти на день, казва: азъ съмъ въ съгласие съ природата. Който не яде, той казва: азъ съмъ въ разрѣзъ съ природата. Сега, между хората се проповѣдва постъ; въ църквитѣ сѫщо се проповѣдва постъ. И въ единия, и въ другия случай този постъ се разбира въ неядене хлѣбъ, въ лишение отъ храна. Споредъ мене, богатитѣ хора трѣбва да постятъ, а бѣднитѣ — да ядатъ. Защо? — Понеже богатитѣ сѫ яли толкова много, че дори сѫ прѣяли, необходимо е малко да попостятъ. Като постятъ, тѣ трѣбва да дадатъ на бѣдни храната, която биха употрѣбили за себе си. Днесъ се проповѣдва постъ, но бѣднитѣ, безъ да искатъ да постятъ, тѣ го изпълняватъ. И затова бѣднитѣ постоянно се оплакватъ, казватъ: дотегна ни този постъ! Нѣма ли да се свършатъ постнитѣ години, че да дойдатъ добри врѣмена? Като се говори за постъ, трѣбва да се разбере неговия дълбокъ смисълъ. Днесъ значението на поста е изопачено. Постътъ подразбира въздържане отъ зло, отъ прѣстѫпване на Божия законъ, а не отъ неядене на хлѣбъ. Когато човѣкъ пости, той трѣбва да има прѣдъ видъ мисъльта да даде прѣзъ този день храната си на нѣкой, който е гладувалъ и е изгубилъ равновѣсието си. Който пости, той трѣбва да подкрѣпва своя гладенъ братъ, защото никой не живѣе за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непрѣменно трѣбва да бѫде нахраненъ; иначе, той нѣма да бѫде въ състояние да работи. Слѣдователно, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е този за яденето, за храненето. Икономическиятъ въпросъ е построенъ върху процеса на яденето. И съврѣменнитѣ учени, биолози, финансисти и философи разрѣшаватъ този въпросъ, защото е отъ първостепенно значение за цѣлокупния животъ. Всѣка държава трѣбва да живѣе добрѣ! И всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ! Всѣки човѣкъ трѣбва да има не само храна, но той трѣбва да има и въздухъ, и вода, и свѣтлина, и жилище. И самата природа е създала човѣка по този начинъ. Човѣкъ има жилище — неговото тѣло; той има два прозореца — двѣтѣ очи, прѣзъ които влиза свѣтлината; една вентилация — носътъ; главенъ входъ — устата, тази икономическа мрѣжа, въ която се поставятъ всички необходими провизии за подкрѣпа на организъма. Човѣкъ има и два телефона, т. е. двѣтѣ уши, чрѣзъ които се съобщава съ външния свѣтъ. Сега, ако разискваме върху въпроса, защо Христосъ отиде при Иоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Иоана? Отношението между тѣхъ е такова, каквото между слабия и силния. Силнитѣ трѣбва да отиватъ при слабитѣ, да имъ помагатъ. Значи, Исусъ отиде при Иоана да му помогне — нищо повече! Христосъ каза на Иоана: „Ти проповѣдвашъ едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатитѣ не искатъ да се разкайватъ, затова главата ти ще снематъ. Сега, като ме кръстишъ, съ този актъ ще направимъ единъ договоръ, че ти нѣма да бѫдешъ малодушенъ, нѣма да се страхувашъ. И главата ти да снематъ, ти ще докажешъ на хората, че това, което проповѣдвашъ, е вѣрно. При това, ще знаешъ, че не само ти ще пострадашъ, но и азъ ще пострадамъ. На тебе главата ще снематъ, а мене на кръстъ ще приковятъ. Когато ме приковятъ на кръста, ти ще дойдешъ да ми помагашъ. Днесъ мнозина мислятъ, че като умратъ, всичко съ тѣхъ се свършва. Не, като умре човѣкъ, като замине за другия свѣтъ, той оттамъ ще помага на хората. Докато човѣкъ е въ тѣлото си, той е слабъ; излѣзе ли отъ него, той става силенъ, мощенъ, може да помага и на другитѣ. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ мяза на длъжникъ, който има да дава най-малко на хиляда души. Щомъ излѣзе отъ дома си, който отъ кредиторитѣ го срѣща, казва му: ти си безчестенъ човѣкъ, не издържашъ на обѣщанията си! Ти си крадецъ, трѣбва да платишъ дълга си! Единъ го срѣща, другъ го срѣща, викатъ му, хулятъ го, и той се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Казвамъ на този човѣкъ: излѣзъ отъ тази държава на полицитѣ, разплати се съ всички кредитори, и ще бѫдешъ свободенъ гражданинъ. Тогава, който отъ твоитѣ кредитори те срещне, ще каже: радвамъ се, че те срѣщамъ. Ти си честенъ, добъръ платецъ. Сега можешъ свободно да се разхождашъ. Такова е състоянието на всѣки, който може свободно да излиза отъ тѣлото си. Съврѣменнитѣ хора иматъ работа само съ полици. Идете въ народното събрание, ще видите, че тамъ се разправятъ само съ полици; идете въ църквитѣ, и тамъ се разправятъ съ полици; идете въ обществената безопасность, и тамъ се разправятъ съ полици. Навсѣкѫдѣ има разправии само съ полици. Често хората сѫдятъ нѣкого, обвиняватъ го, че искалъ да внесе нѣкакъвъ прѣвратъ, да внесе новъ държавенъ строй, вслѣдствие на което объркалъ свѣта. Казвамъ: свѣтътъ е обърканъ отъ осемь хиляди години насамъ. Кой го е объркалъ? Споредъ васъ, еди-кой си човѣкъ обърква сегашния свѣтъ. Ами досега кой е объркалъ свѣта? Казватъ нѣкои, че религиознитѣ, духовнитѣ хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, отъ направенитѣ досега статистически свѣдения, извѣстно е, че въ България има повече отъ 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тѣзи хора? Тия хора все духовни ли сѫ? Азъ правя прѣводъ на думата „психопатъ“ и намирамъ, че тя не е лоша дума. Думата „психопатъ“ е образувана отъ думитѣ „психо, психея“ — душа, и „патосъ“ — увлѣчение, разположение. Значи, „психопатъ“ е човѣкъ, който душевно е добрѣ разположенъ. Хората не приематъ това тълкувание, но то си остава за тѣхъ. Психопатъ е човѣкъ, който не тълкува нѣщата, както хората ги разбиратъ, вслѣдствие на което влиза въ извѣстно стълкновение съ тѣхъ. Понѣкога той прѣувеличава нѣщата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трѣбва. Той е станалъ чрѣзмѣрно чувствителенъ. Като казвате, че психопатътъ е анормаленъ човѣкъ, питамъ: коя е нормата за нормалния човѣкъ? Анормаленъ е този, на когото нервната система е пропукана, та голѣма часть отъ неговата енергия изтича навънъ. Неврастеникъ пъкъ е този човѣкъ, който по нѣщо се отличава отъ другитѣ, прогресиралъ е въ нѣкоя область. Не е лошо човѣкъ да има развита нервна система, но лошото е, когато ставатъ пропуквания въ нея. Това положение е подобно на прѣкѫсването, което става нѣкѫдѣ въ електрическата инсталация, вслѣдствие на което съобщенията не ставатъ правилно. Думата психопатъ днесъ я взиматъ въ извратенъ смисълъ; подъ психопатъ разбиратъ човѣкъ, на когото умътъ малко не достига. Оттукъ може да се извади слѣдното заключение: ако умътъ на нѣкой човѣкъ стига, за да направи нѣкакво прѣстѫпление, той не е психопатъ; ако умътъ на нѣкого стига, за да изопачи единъ законъ, да го заобиколи и да се оправдае прѣдъ хората, той не е психопатъ. Сега, въпросътъ не е за споръ, да се поставя едно учение прѣдъ друго. Когато става дума, кое учение, или коя религия е права, азъ изхождамъ отъ слѣдното гледище: въ природата има само една свѣтлина. Всички огньове, всички свѣтлини, които сѫществуватъ на земята, сѫ произлѣзли все отъ слънцето. Коя е нормата, която опрѣдѣля силата на разнитѣ свѣтлини? — Слънцето. Ако слънцето би загаснало само за единъ моментъ, вие не бихте могли да запалите нито единъ огънь. Слѣдователно, щомъ вашето кандило гори, щомъ вашата свѣщь гори, щомъ вашиятъ огънь гори, бѫдете увѣрени, че и слънцето е въ нормално състояние. На това основание, когато вие мислите добрѣ, когато сте разположени добрѣ, трѣбва да знаете, че въ дадения случай и много други сѫщества мислятъ като васъ. Не сте само вие, които мислите така. Разумната природа е норма за всички нѣща. Казвамъ: ако прослѣдите живота, ще видите, че между минералитѣ, растенията, животнитѣ, човѣка и сѫществата надъ човѣка има тѣсна, непрѣривна връзка. Споредъ менъ минералитѣ прѣдставятъ зачатъчно състояние на живота. Тѣ сѫ дълбоко заровени въ земята. Онѣзи минерали пъкъ, които сѫ поникнали, които сѫ подали нѣкои отъ своитѣ части надъ повърхностьта на земята, тѣ сѫ растенията. Тъй щото, когато минералътъ разрѣши единъ важенъ въпросъ въ своя животъ, той пониква и минава въ фазата на растение: Долната часть на растенията — коренитѣ, оставатъ въ земята. Растенията не сѫ още напълно свободни. Слѣдъ като хиляди години наредъ сѫ мислили, какъ да освободятъ главитѣ си, коренитѣ, отъ гѫстата материя и да придобиятъ свободата си, тѣ се явили като животни; въ това състояние тѣ разрѣшили онзи въпросъ, който, като растения, не могли да разрѣшатъ. Животнитѣ, обаче, останали за дълго врѣме при лоши, неблагоприятни условия за тѣхното развитие. Трѣбвало най-послѣ да дойде човѣкътъ, дълго врѣме да мисли върху тази задача, докато намѣри начинъ, какъ да се освободи. Въпросътъ, който животнитѣ не могли да разрѣшатъ, човѣкътъ го разрѣшилъ. У животнитѣ, благодарение на тѣхната неразумность, се създадоха редъ страсти, съ които се самоизтрѣбваха едни-други. Прѣстѫпленията, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ далечно наслѣдство на млѣкопитаещитѣ. Ако хората се върнатъ къмъ миналото, да разгледатъ живота на своитѣ прадѣди, тѣ биха се ужасили прѣдъ вида на онова страшно разрушение, на онѣзи жестоки войни и състезания между хората. Сегашнитѣ войни блѣднѣятъ прѣдъ миналитѣ. Можеби бѫдещитѣ войни, въ които ще пуснатъ въ ходъ задушливитѣ газове, донѣкѫдѣ биха могли да наподобятъ разрушението и жестокостьта на миналитѣ. Страшно разрушение е сѫществувало нѣкога въ свѣта! И най-послѣ, човѣкътъ, съ своята мисъль, се явилъ въ свѣта, да тури край на това разрушение, да тури редъ и порядъкъ на нѣщата. Когато човѣкътъ се е явилъ въ рая, чрѣзъ мисъльта си, той е внесълъ миръ и спокойствие по цѣлата земя. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ въ свѣта. Обаче, слѣдъ грѣхопадането, пакъ настава това разрушение между хората, както и между народитѣ. Питамъ: дѣ се крие разрѣшението на положението, въ което се намира сегашното човѣчество? И сега пакъ трѣбва да дойде човѣкътъ, съ своята нова, права мисъль, да разрѣши всички въпроси. Разрѣшението на тия въпроси не е достояние само на единъ човѣкъ, нито пъкъ е достояние само на единъ народъ. Единъ човѣкъ, единъ народъ може да разрѣши само единъ въпросъ, но разрѣшението на всички въпроси прѣдставятъ задача на цѣлокупното човѣчество. То трѣбва да вземе участие въ тази велика задача, която ангажирва всички еднакво. Съврѣменнитѣ държави съзнаватъ това нѣщо и работятъ за реализиране на тази задача. Христосъ дойде на земята съ велика мисия. Той искаше да покаже на съврѣменнитѣ европейски народи, какъ трѣбва да постѫпватъ. Всичко, което проповѣдваше Христосъ на врѣмето си, се отнасяше за сегашнитѣ врѣмена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голѣма криза. Ако искате да се освободите отъ тази криза, единственото разрѣшение седи въ приложението на това, което сега проповѣдвамъ. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите отъ голѣма катастрофа; не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ: „Не е далечъ врѣмето, когато тази катастрофа ще дойде“. Какъ ще дойде тази катастрофа? Наближило е врѣме да дойдатъ учени, които съ своето изкуство ще запалятъ въздуха. Прѣдставете си, че въздухътъ около цѣлата земя се запали! Какво ще стане тогава съ съврѣменната култура? Писанието казва, че цѣлата земя ще бѫде обхваната отъ огънь и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това врѣме. Ако хората не приложатъ закона на Любовьта, въздухътъ непрѣменно ще се запали, и тогава земята ще прѣчисти добритѣ и лошитѣ. Обаче, добритѣ нѣма да изгорятъ; тѣ ще прѣминатъ прѣзъ огъня, ще се прѣчистятъ, а лошитѣ, които сѫ въ противорѣчие съ природата, ще изгорятъ, ще се стопятъ, както изгарятъ труповетѣ на умрѣлитѣ въ специални пещи, крематории. Казвамъ: само по този начинъ ще изчезнатъ противорѣчията въ свѣта, които сѫ причина за редъ болести. Благодарение на противорѣчията съврѣменнитѣ хора не сѫ разрѣшили въпроса, какво е отношението имъ къмъ природата, и постѫпватъ ли спрѣмо нея право, или не. Тѣ казватъ: условията не ни помагатъ да постѫпваме право спрѣмо природата. Не, условията не оправдаватъ хората. Ако съмъ човѣкъ, ако мисля за своето благо, азъ трѣбва да зная, че имамъ отношения, освѣнъ къмъ частитѣ, още и къмъ цѣлото. Щомъ съзнавамъ това, трѣбва ли да допущамъ нѣкакво нещастие въ своя животъ, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другитѣ хора? Щомъ съзнавамъ това, щомъ съмъ разуменъ човѣкъ, азъ ще допусна въ живота си само онова благо, което по сѫщия законъ ще се прѣдаде и върху милиони хора още. Законътъ и за нещастията и за щастията, и за злинитѣ и за добринитѣ, е единъ и сѫщъ. Тѣ еднакво се прѣдаватъ отъ цѣлото къмъ частитѣ, и отъ частитѣ къмъ цѣлото. Сега, хората отъ всички страни започватъ вече да съзнаватъ влиянието на чистата, Божествена мисъль върху човѣка. Всички добри хора трѣбва да се сплотятъ, да насочатъ мисъльта си въ една посока — за прѣустройване на свѣта. Ако всички майки кажатъ: не искаме вече войни! — тѣ биха имали успѣхъ. Ако всички майки кажатъ на дѣцата си, докато сѫ още въ утробата имъ, че не искатъ да воюватъ, не искатъ да вършатъ убийства, тѣзи дѣца, като се родятъ, ще носятъ идеитѣ на своитѣ майки. Тѣ ще станатъ проводници на новитѣ мисли, ще работятъ за оправянето на свѣта. Ако синътъ иска да се жени, бащата трѣбва да му каже: ако се женишъ, за да раждашъ прѣстѫпници, да се убиватъ едни-други, по-добрѣ не се жени. Ако пъкъ се женишъ, за да родишъ добри синове и дъщери, които да помагатъ на своитѣ ближни, тогава можешъ да се женишъ. Сега се търсятъ добри хора въ свѣта! Ако се раждатъ добри хора, женитбата има смисълъ. Добритѣ хора трѣбва да работятъ братски за подигането на свѣта. Добритѣ хора трѣбва да заематъ служби, които живата природа е опрѣдѣлила. „Дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски.“ Назаретъ прѣдставя низкото, бѣдното положение, отъ което ние произлизаме. Въ това отношение Назаретъ е прозвище. Галилей е хубавото, красивото въ живота. Галилей е область, въ която се намира Назаретъ. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да подържатъ въ себе си хубавото, красивото. Тѣ трѣбва да подържатъ великата идея за човѣщина. Тази идея е потрѣбна за разумнитѣ хора толкова, колкото здравето е потрѣбно за болния. Болниятъ не се нуждае отъ богатство, но отъ здраве. Докато е боленъ, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде. Кое е най-важното за невѣжия, за малкото дѣте? — Да стане ученъ човѣкъ. Подъ думата „ученость“ азъ разбирамъ това знание, което може да освободи човѣка отъ всички ограничителни условия на живота. Кое е най-важното за човѣка, който е попадналъ въ тъмнина? — Свѣтлината. Той иска да намѣри пѫтя, по който трѣбва да върви. И тъй, при сегашнитѣ условия нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ разуменъ, да разбира отношенията между хората, да познава законитѣ и да изучава езика на природата. Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ природата. Запримѣръ, ученитѣ казватъ, че тѣлата отъ топлината се разширяватъ, а отъ студа се свиватъ. Тѣ не даватъ никакво обяснение, какво отношение има разширението и свиването къмъ човѣка. Хората не сѫ прослѣдили да знаятъ, какви промѣни ставатъ у тѣхъ, когато иматъ нѣкакви приятни, или неприятни чувства. Когато човѣкъ има нѣкакво приятно чувство, нека измѣри рѫката си, или врата си и да види, каква промѣна става въ него. Послѣ, нека измѣри рѫката и врата си при неприятно чувство. Въ първия случай той ще забѣлѣжи едно малко разширение на рѫката и на врата си. Въ втория случай, обаче, той ще забѣлѣжи едно малко свиване. Казвате: човѣкъ е разуменъ, той знае законитѣ, може да се справи съ всички трудности. Вѣрно е, че човѣкъ е разуменъ, но често този разуменъ човѣкъ, като се намѣри въ трудно положение, замисля се за бѫдещето, уплашва се и се самоубива. Въ това отношение заекътъ, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши, не се самоубива, но даже запазва присѫтствие и може да мисли. Има примѣри отъ живота на заека, когато въ най-трудното положение на живота си, той мисли като философъ. Запримѣръ, когато го погне нѣкоя хрътка, която бѣга по-бързо отъ него, понеже заекътъ надолу бѣга по-мѫчно, отколкото нагорѣ, щомъ го настигне хрътката, той изведнъжъ се слегне, и хрътката, както се е засилила, прѣскача го. Въ тозъ моментъ заекътъ скача и удря на противоположна страна. Значи, като бѣга отъ хрътката, заекътъ мисли, какъ да се освободи отъ нея. Когато го гони копой, той има другъ начинъ на бѣгане. Тогава заекътъ започва да се върти, като че играе нѣкакво българско хоро; послѣ изведнъжъ подскача на разстояние десеть крачки отъ центъра и избѣгва. По този начинъ заекътъ дава на копоя една геометрическа задача за разрѣшение. И слѣдъ това ще кажете, че заекътъ билъ страхливъ, билъ глупавъ. Заекътъ не е глупавъ, но глупавъ е онзи съ пушката, който го гони. Заекътъ казва на онзи, който го прѣслѣдва: ти си човѣкъ, но докато ме гонишъ съ пушката си, нещастията никога нѣма да избегнатъ отъ твоята глава. Както хръткитѣ и копоитѣ ме гонятъ, така ще те гонятъ твоитѣ лоши мисли, докато поумнѣешъ и видишъ послѣдствията на твоитѣ дѣла. Прѣстани да ме гонишъ! Дългитѣ уши на заека показватъ голѣма интелигентность. И ако хората, съобразно степеньта на своето развитие, бѣха толкова умни, колкото заека, свѣтътъ би се оправилъ досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророкъ Исайя казва: „Волътъ познава господаря си и се връща въ яслитѣ си. Израиль не познава Бога и не се връща дома си.“ Кой седи по-горѣ? Волътъ познава господаря си, а човѣкъ, на когото Богъ е далъ разумность, той се отрича отъ тази разумность и казва: азъ самъ ще уредя живота си. Хиляди години вече, откакъ човѣкъ урежда живота си, но и досега още не го е уредилъ. Казвамъ: има единъ обикновенъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ. Той е Иоановиятъ, т. е. начинътъ, по който днесъ хората се разплащатъ. Иоанъ бѣше старозавѣтникъ. Той прѣдставяше стария законъ: имашъ да давашъ, ще дадешъ, по задължение. Христосъ, обаче, показа на хората другъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ: ликвидиране по закона на Любовьта — да дадешъ отъ любовь. Христосъ нѣмаше прѣдъ видъ онази любовь, която не носи свобода на човѣка, която не е въ състояние да прѣмахне страха у човѣка, или която не е въ сила да прѣмахне злобата, болеститѣ, страданията и всички лоши условия въ живота. Това не е любовь. Любовьта, за която Христосъ говори, носи красота, радость, щастие. Тази любовь има прѣдъ видъ благото на всички сѫщества. Слѣдователно, ако нѣкои хора казватъ, че сѫ остарѣли, причината на това сѫ тѣхнитѣ стари разбирания. Стариятъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, ако иска да стане младъ. Съврѣменнитѣ хора и досега още носятъ мислитѣ и разбиранията на хиляди поколѣния прѣди тѣхъ. Бащата казва на сина си: ти ще остарѣешъ, трѣбва да си направишъ кѫща, да се осигуришъ. И наистина, съврѣменнитѣ хора всичко знаятъ: и кѫщи могатъ да градятъ, и дрехи знаятъ да шиятъ, и университети свършватъ, и генерали, и министри, и князе, и царе ставатъ, но животътъ е все сѫщиятъ. Царьтъ живѣе като простия, и простиятъ живѣе като царя. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь, но споредъ мене царь може да бѫде само онзи човѣкъ, който се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото. Който не се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото, той е робъ на условията. Той може само да носи името царь, безъ да е такъвъ. Единъ мой познатъ, който е слѣдвалъ въ Бостонъ по медицина, ми разправяше слѣдния интересенъ случай за единъ царь. Вървя, казва той, изъ бостонскитѣ улици, и виждамъ срѣщу мене иде единъ високъ човѣкъ, около два метра, съ корона на глава, съ мантия и съ жезълъ въ рѫка. Всички хора минаватъ-заминаватъ покрай него, никой не му обръща внимание. Чудя се, какъ тия американци не му обръщатъ внимание. Мисля си: какъ е дошълъ този европейски царь въ Бостонъ? Като минахъ покрай него, обърнахъ се да го изгледамъ отзадъ, но какво бѣше очудването ми, когато на гърба му видѣхъ залѣпени реклами отъ една фабрика. Казвамъ: всѣки човѣкъ е царь, но ако на гърба му сѫ залѣпени рекламитѣ на всички негови прѣстѫпления, какъвъ царь е той? Като се говори за царь, подразбирамъ истинския човѣкъ. Съврѣменниятъ човѣкъ носи на гърба си написани не едно, но много прѣстѫпления. Питамъ: трѣбва ли да се прѣпорѫчва съ тѣхъ? Днесъ хората гледатъ да се освободятъ отъ външнитѣ прѣстѫпления, а за вѫтрѣшнитѣ не мислятъ. Обаче, и външнитѣ, и вѫтрѣшнитѣ прѣстѫпления се пишатъ не само на книга, както днесъ, но тѣ се пишатъ и върху цѣлото тѣло на човѣка. Единъ день вие ще срещнете сѫщества, по-напреднали отъ васъ. Какъ ще ги погледнете? Единъ день ще срещнете сѫщества, които сѫ очаквали отъ васъ любовь, но вие не сте имъ дали; единъ день ще срещнете ваши братя, които сѫ очаквали помощь отъ васъ, но не сте имъ дали. Какъ ще ги погледнете? Казвате: какъвъ смисълъ имаше въ това, да дойде Христосъ на земята и да пострада? Не можа ли Той да се спаси? — Христосъ разполагаше съ голѣми сили, Той можа да се спаси. Казано е въ Писанието, че Христосъ можа да извика на помощь 12 легиона ангели. Въ всѣки легионъ има по 6,000 ангели. Само единъ отъ тия ангели разполага съ такава мощна сила, че е въ състояние въ една нощь да изтрѣби 150 хилядна армия добрѣ въорѫжена, нито единъ войникъ да не остане отъ нея. Тогава, колко такива ангели сѫ нужни за изтрѣбването на българитѣ отъ лицето на земята? Ако дойдатъ 30 ангели, нито единъ българинъ нѣма да остане на земята. Дойдатъ ли 6,000, тѣ ще унищожатъ цѣлото човѣчество. Обаче, въпросътъ не седи въ това, да се изтрѣби човѣчеството. Важно е, да се подигне човѣчеството чрѣзъ доброто. Доброто се отличава отъ злото по това, че всѣкога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е любовьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е мѫдростьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е истината. Тѣ сѫ вѣчни процеси. Желанието на всички хора да бѫдатъ свободни се дължи, именно, на любовьта въ тѣхъ, която е въ състояние да ги освободи. Нѣкой казва: това е празна работа, то е само за дѣца! Питамъ: кое е реалното, кое е сѫщественото въ живота? Често ние произнасяме името Божие, но въ това хубаво име се вършатъ днесъ голѣми прѣстѫпления. Какви ли прѣстѫпления не сѫ се вършили и въ миналото все въ това свето име! Христосъ казва: „Иде часъ и сега е, когато всѣки, който ви убие, ще мисли, че служба принася на Бога“. И съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като убиватъ прѣстѫпницитѣ и лошитѣ хора, свѣтътъ ще се оправи. Ако, наистина, свѣтътъ можеше да се оправи чрѣзъ убийства, и безъ това всѣка година се гильотиниратъ около 35 милиона хора, при това свѣтътъ още не е оправенъ. Значи, въпросътъ не може да се разрѣши по този начинъ. Всѣка година се гильотиниратъ 35 милиона хора, а вмѣсто тѣхъ се раждатъ около 40 милиона. Слѣдователно, петь милиона хора идатъ повече отъ тия, които заминаватъ за онзи свѣтъ. Злото избива 35 милиона, а любовьта изпраща 40 милиона. Интересно е да се прослѣди, въ края на краищата, кой ще има надмощие. Най-послѣ рѫцѣтѣ на злото ще отслабнатъ, и то нѣма да може повече да коли. Злото ще рѣже, докато капитулира. Вратоветѣ на хората ще станатъ толкова жилави, че никакъвъ ножъ не ще може да ги лови. Ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ вратове ще иматъ такова свойство, че щомъ се допре ножъ до тѣхъ, той ще отскочи, ще се счупи, но вратоветѣ ще останатъ непокѫтнати; ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ тѣла ще бѫдатъ така устроени, че всѣка граната, хвърлена върху тѣхъ, ще се стопи, безъ да причини нѣкаква поврѣда. Питамъ тогава: какъ ще се убиватъ хората? Ще дойде врѣме, когато лошитѣ хора и прѣстѫпницитѣ нѣма да се убиватъ, но ще ги приспиватъ, да си почиватъ, а добритѣ хора ще си вършатъ работата. Това врѣме иде, не е далечъ; въпросътъ е, сега какво трѣбва да се прави. За далечното бѫдеще е лесно да се постигне всичко, но днесъ още лошитѣ хора не могатъ да се приспиватъ. Запитали едного: какъ вървятъ работитѣ ти? — Въ много трудно положение съмъ. — Ами послѣ какво ще стане? — Най-послѣ ще свикна. Обаче, азъ отивамъ по-далечъ. Въпросътъ не е въ това, да свикне човѣкъ съ злото, но има единъ естественъ начинъ, по който той може да се освободи отъ неговото влияние. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на своитѣ лоши мисли, чувства и дѣйствия. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на всички болести. Това е наука! И въ тази наука се крие смисълътъ на живота. Бѫдещитѣ науки нѣма да се занимаватъ съ паталогическитѣ състояния на хората, но ще изучаватъ тѣхнитѣ здравословни състояния. Да допуснемъ, че нѣкой търговецъ изгубва сто хиляди лева и отстава безъ петь пари въ джоба си, нѣма съ какво да си купи хлѣбъ. Той се чуди, какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, дѣца гладни, не може да понесе това положение. Най-послѣ му дохожда мисъльта, да се самоубие. Казвамъ: това е състояние на затѫпяване. Въ свѣта сѫществуватъ много ресурси, чрѣзъ които човѣкъ, и въ най-тежкото си положение, може да бѫде спасенъ. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законитѣ на природата, вие ще се домогнете до тѣзи ресурси и ще бѫдете спасени. Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на тази мисъль. Той се отнася до единъ казанлъчанинъ, който прѣди войната билъ директоръ на една прогимназия. До това врѣме той билъ голѣмъ безвѣрникъ и често проповѣдвалъ на ученицитѣ си, че Богъ не сѫществува, че човѣкъ самъ урежда живота си, самъ кове сѫдбата си. Въ послѣдната война той взелъ участие въ сраженията съ гърцитѣ и при едно отстѫпление на нашитѣ войски едва успѣлъ да се скрие въ една пещера, дѣто прѣкаралъ цѣли три деня гладенъ, безъ хапка хлѣбъ. Гладътъ започналъ тъй силно да го мѫчи, че въ това врѣме му дошло на умъ да се обърне къмъ Бога. Той казалъ: Господи, баща ми и майка ми сѫ говорили, че Ти сѫществувашъ, но азъ не вѣрвамъ въ това. Какво ме ползува въ този моментъ твоето сѫществуване, когато азъ умирамъ отъ гладъ? Ако можешъ да ме извадишь отъ това трудно положение, ще повѣрвамъ, че сѫществувашъ. Обѣщавамъ, че като се върна въ България, ще събера всички мои ученици, на които съмъ проповѣдвалъ, че нѣма Богъ, и ще ги убѣдя въ противното. Като произнесълъ тази молитва, засмѣлъ се и чистосърдечно си казалъ: като нѣма друга работа, човѣкъ си бръщолеви. Обаче, не се минало и половинъ часъ, той видѣлъ — една костена жаба влѣче половинъ килограмъ хлѣбъ, оставила го прѣдъ пещерата и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, добилъ сила и продължилъ пътя си. Като се върналъ дома си, той събралъ всички свои ученици и казалъ: дѣца, по-рано азъ ви проповѣдвахъ, че нѣма Богъ, но отъ единъ важенъ фактъ се убѣдихъ напълно въ сѫществуването на Бога. И разказалъ всичко на ученицитѣ. Досега нито Кантъ, нито други нѣкои философи можаха да ме убѣдятъ, че Богъ сѫществува, обаче, костената жаба успѣ да ме убѣди въ това. Този човѣкъ билъ силенъ въ проповѣдьта си, защото разправялъ своя жива питность. Казвамъ: великата Истина трѣбва да се опита, да придобиемъ опитность, върху която да градимъ нашето бъдеще вѣрую. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ такова вѣрую, въ което абсолютно да не се съмняватъ. Казвамъ: ако сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ нѣкакъвъ Висшъ принципъ, съсрѣдоточатъ мисъльта си къмъ Него, — да помогне Той за оправянето на свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Даже само християнитѣ, ако желаятъ, ще могатъ да оправятъ свѣта. Въ петь години отгорѣ свѣтътъ може да се поправи. За това нѣма никакви прѣпятствия. Единственото прѣпятствие е личниятъ интересъ на хората. Двама братя, които били въ голѣма вражда помежду си, случайно попаднали плѣнници на едно и сѫщо мѣсто, и били прѣдадени на единъ войникъ, да ги убие заедно съ другитѣ плѣнници. Като се видѣли, двамата братя се спуснали единъ къмъ другъ, цѣлунали се и казали: отсега нататъкъ нѣма защо да споримъ. И двамата ще отидемъ на онзи свѣтъ. Хайде, поне тукъ да се помиримъ! Войникътъ, който ги придружавалъ, запиталъ, защо се пригръщатъ и цѣлуватъ. Тѣ му казали, че сѫ родни братя и се примиряватъ, защото досега били скарани. Той имъ отговорилъ: щомъ е така, вървете по домоветѣ си, и азъ ви пущамъ на свобода, да живѣете по новия начинъ. Има единъ езикъ въ природата, който е еднакъвъ за всички растения, за всички животни и за всички хора. Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, отъ който се вижда, че дѣйствително сѫществува общъ езикъ за всички сѫщества въ природата. Едно малко момиченце изгубило родителитѣ си и се забъркало изъ една гора. То започнало да плаче, да вика, да търси майка си. По едно врѣме то видѣло една мечка въ гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до нея и я запитало: кажи ми, дѣ е мама? Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба ѝ. То се качило на нея, и тя продължила пѫтя си прѣзъ гората, да заведе дѣтето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видѣла, че бащата и майката на дѣтето се качили на една канара, понеже се уплашили отъ нея. Като видѣли момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: слѣзъ, мама, отъ гърба на мечката! Тѣ се уплашили отъ нея, а дѣтето свободно седѣло на гърба ѝ. Слѣдъ това мечката пакъ се снишила, момиченцето слѣзло отъ гърба ѝ и радостно отишло при майка си. Мнозина ще кажатъ, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.“ За забѣлѣзване е, че днесъ хората сѫ изгубили всѣкаква вѣра. Обезвѣряването е дошло вече до своя краенъ прѣдѣлъ. Тѣ нѣматъ вѣра едни въ други. Мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и жената нѣма вѣра въ мѫжа си; синътъ нѣма вѣра въ баща си, и бащата нѣма вѣра въ сина си; дъщерята нѣма вѣра въ майка си, и майката нѣма вѣра въ дъщеря си. Навредъ въ свѣта сѫществува крайно обезвѣряване. И всички хора, които сѫ се обезвѣрили, проповѣдватъ нѣкаква свобода. Всички трѣбва да се върнатъ къмъ истинската вѣра и да знаятъ, че ако тѣ не вѣрватъ въ баща си, въ майка си, въ брата си, въ сестра си, въ приятелитѣ си, никакъвъ редъ и порядъкъ не може да се въведе въ свѣта. Какво могатъ да проповѣдватъ тия хора? Ще проповѣдватъ за Христа, че страдалъ, че билъ разпнатъ на кръстъ. И слѣдъ това ще плачатъ за Него. Казвамъ: вие не плачете за брата си, който страда, а за Христа ще плачете. Христосъ, за когото плачете привидно, е въ вашия братъ, който страда и вика за помощь. Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е само онова учение, което носи свобода за всички сѫщества безъ изключение: за всички растения, за всички животни и за всички хора. Отдѣто и да дойде, щомъ носи свобода за всички живи сѫщества, това учение е право. Азъ не говоря за врѣменната свобода. Ако е въпросъ за врѣменна свобода, българитѣ, напримѣръ, придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днесъ още тѣ не сѫ свободни. Сега трѣбва да дойде нѣкой другъ, пакъ да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега, не зная. Не само българитѣ нѣматъ свобода, но и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ хората тепърва трѣбва да се освобождаватъ. Ако отидете въ Лондонъ, напримѣръ, тамъ има квартали отъ 45—50 хиляди души жени, дѣца и мѫже; дѣцата отъ тия квартали не знаятъ баща си и майка си. Ако нѣкой чужденецъ попадне въ такъвъ кварталъ, непрѣменно стражарь трѣбва да го придружава. Който мине прѣзъ такъвъ кварталъ, той се излага на нѣкаква опасности. Това не е само въ Лондонъ, но и въ Ню-Йоркъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ — въ всички голѣми градове. Даже и въ малката България има такива квартали, прѣзъ които човѣкъ не може свободно да върви. Щомъ човѣкъ се разгнѣви, той много не му мисли, готовъ е вече куршумъ да тегли. Ако пъкъ не тегли куршумъ, ще каже обидни думи на човѣка, но послѣ ще съжалява: не трѣбваше така да постѫпвамъ. Всѣки човѣкъ има по единъ такъвъ кварталъ задъ ушитѣ си, дѣто е центърътъ на разрушението, съ по 45—50 хиляди жители. Има единъ начинъ за спасение отъ жителитѣ на тия квартали. Има единъ начинъ за придобиване на свобода. Като казвамъ, че има единъ начинъ за придобиване на свобода, азъ не отричамъ и другитѣ начини, не казвамъ, че всички усилия на човѣчеството за свобода не сѫ на мѣстото си; казвамъ, че човѣчеството днесъ се нуждае отъ особена запалка, която да даде потикъ, да даде силенъ тласъкъ напрѣдъ. У всички хора има добро желание да придобиятъ тази запалка, за да разбератъ, че свободата дѣйствува по единъ начинъ и трѣбва да бѫде обща за всички хора. Докато човѣкъ иска свобода само за себе си, той е на кривъ пѫть. Иска ли свобода и за себе си, и за другитѣ, той е на правъ пѫть. Желаешъ ли добро и на себе си, и на другитѣ хора, ти си на правъ пѫть. Сега, като ставате сутринь, запитвайте се, отдѣ сте дошли, какъ сте дошли, какъ сте придобили всичко, което имате въ себе си. Безъ да мислите върху тия въпроси, вие казвате: родилъ съмъ се, но единъ день ще умра, ще свърша живота си. Казвамъ: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо, когато мислите, че сте свършили, вие ще се намѣрите въ противорѣчие. Вие ще се намѣрите въ положението на оногова, който ималъ да плаща една полица отъ сто хиляди лева, но като нѣмалъ възможность да я плати, рѣшилъ да се самоубие. Качилъ се на една скала и оттамъ се хвърлилъ. Обаче, той не успѣлъ да се самоубие, но счупилъ само двата си крака. Като се видѣлъ въ това положение, той още повече се отчаялъ и казалъ: ако краката ми бѣха останали здрави, щѣхъ да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По сѫщия начинъ мислятъ мнозина. Тѣ се надѣватъ, като умратъ, да изплатятъ полицитѣ си. Не, като умратъ, тѣ нито полицитѣ си изплащатъ, нито животъ иматъ. Ето защо, при сегашното положение, по-изгодно за човѣка е да бѫде съ здрави крака и полека да изплаща полицата си. Задъ всѣки кредиторъ се крие единъ ангелъ, който опитва хората. Когато повѣрвате, че вашиятъ кредиторъ е честенъ човѣкъ и въ него, както въ всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите въ вашия кредиторъ, както момъкъ се влюбва въ мома и е готовъ да колѣничи прѣдъ нея, този кожодеръ, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: азъ съмъ готовъ не само да ти простя дълга отъ сто хиляди лева, но отгорѣ на това да ти дамъ още сто хиляди. Това сѫ правили хората, и пакъ го правятъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да се побратимятъ. Спасението на човѣчеството е въ братството. Това трѣбва да се проповѣдва на хората! Днесъ всички хора спорятъ, коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трѣбва да проповѣдватъ учението на природата. Всички хора трѣбва да станатъ нейни съработници. Всички трѣбва да се кръщаватъ заедно съ нея! Кѫдѣ? Всички трѣбва да се кръщаватъ въ онази рѣка, отъ която Любовьта изтича. Всички трѣбва да се кръщаватъ въ езерото на Мѫдростьта, въ което Любовьта се влива. И най-послѣ, всички трѣбва да стѫпятъ здраво на онази почва, върху която се излива дъжда на Истината. Тъй щото, навсѣкѫдѣ ще се потопите по три пѫти: ще се потопите три пѫти въ рѣката на Любовьта; послѣ ще се потопите три пѫти въ езерото на Мѫдростьта и най-послѣ ще се изложите три пѫти на душа на Истината. Само по този начинъ може да се влѣзе въ Царството Божие. Който не се е потопилъ по три пѫти въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, той не може да влѣзе въ Царството Божие, нито може да разрѣши нѣщо въ свѣта. Това не сѫ празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ“. Сега, като говоря, азъ повишавамъ малко гласа си. Обаче, силата на думитѣ не седи въ високото изговаряне; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ истинни и приложими; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божественото у човѣка. Казвате; трѣбва да се говори истината! Така е, трѣбва да се говори истината, но има нѣща, които сѫ само външна опаковка. Да се говори истината на човѣка, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човѣкъ се подмладява, когато прилага нѣщата. Ако единъ народъ прилага законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той ще се обнови напълно. Казвате: какво могатъ да направятъ българитѣ? Ако приложатъ Христовото учение, тѣ биха запалили цѣлия свѣтъ и биха го освободили. Мнозина сѫ ме запитвали: каква е мисията на българския народъ? Ако българитѣ сѫ готови да изпълнятъ, каквото имъ казвамъ, ще знаятъ, каква е тѣхната мисия. Не изпълнятъ ли това, което имъ проповѣдвамъ, нѣма да кажа, каква е мисията имъ. Апостолъ Петъръ е казалъ: „Вие сте Синове Божии“. Ако днесъ нѣкой каже, че е Синъ Божи, всички го осѫждатъ, дѣто смѣе да се нарича Синъ Божи. Така е казано въ Писанието не само за едного, но за всички. Въ този смисълъ азъ бихъ желалъ всички да бѫдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете носители на новото учение и, дѣто минете, да изтриете сълзитѣ на хората, да ги освободите отъ всѣкакви болести, отъ сиромашия, отъ недѫзи, отъ страдания. И тъй, бѫдете Синове на Бога, Синове на Любовьта! * 5. Бесѣда отъ Учителя, държана на 25 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!", 3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г., Издание 1931 г., София Книгата за теглене на PDF Съдържание ОТНОШЕНИЕ НА ДВА ЗАКОНА. А Исусъ му рече: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего. Да възлюбишъ ближния си“. Матея 22: 37, 38. „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и съ всичкия си умъ. Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Азъ взимамъ тѣзи двѣ заповѣди, като величини, които иматъ извѣстно отношение помежду си. За втората заповѣдь англичанитѣ иматъ специаленъ изразъ, който не искамъ да прѣведа на български езикъ. Защо? — Когато нѣкои нѣща не се прѣвеждатъ, тѣ се схващатъ по-добрѣ. Запримѣръ, нѣкога врѣмето не изглежда, че ще се развали, но по извѣстни елементи въ него вие схващате това и се нагаждате споредъ врѣмето, което прѣдстои да дойде. Гледате вънъ, топло е, но вие знаете по нѣщо, че врѣмето ще се развали. Слѣдователно, безъ да ви казва врѣмето, че ще се развали, или поправи, вие знаете това. По какво познавате? Все има нѣкакви външни изгледи, по които се ориентирате. Вие познавате това нѣщо по изгрѣва, или по залѣза на слънцето, по вѣтроветѣ, по облацитѣ и т. н. По извѣстни знаци и нѣкои животни познаватъ врѣмето, макаръ по степень на развитие да седатъ по-долу отъ човѣка. Ето защо, казвамъ: човѣкъ не може да каже за себе си, че нищо не знае. Много нѣща знае човѣкъ. Когато казваме, че човѣкъ знае много или малко нѣща, това е по отношение на другитѣ сѫщества. Човѣкъ знае много по отношение на по-долностоещитѣ отъ него; човѣкъ знае малко по отношение на по-горностоещитѣ отъ него. Слѣдователно, ако човѣкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-долу отъ него, той знае много; ако пъкъ се сравнява съ сѫщества, които седатъ по-горѣ отъ него, той знае малко. Запримѣръ, по отношение на слънцето, земята е по-малка, но по отношение на луната, тя е по-голѣма. Сѫщо така и по отношение на останалитѣ планети, земята е по-малка отъ нѣкои, а по-голѣма отъ други. Мнозина мислятъ, че свѣтътъ е направенъ за тѣхъ и казватъ: земята е създадена за хората, а небето е създадено за други сѫщества. Може да е така, може и да не е така. Дали въ сѫщность е така, този въпросъ е философски и засега още не е разрѣшенъ. Какви аргументи могатъ да се прѣдставятъ за доказателство на първото твърдение? Има и друго твърдение, споредъ което нѣкои казватъ, че и земята, и небето сѫ създадени за хората. И това твърдение се нуждае отъ доказателство. Обаче, каквито доказателства да се дадатъ за двѣтѣ твърдения, тѣ сѫ все човѣшки, а човѣшкитѣ доказателства не сѫ валидни за по-напредналитѣ сѫщества. Тѣ не важатъ даже и за всички хора, а само за извѣстна часть отъ тѣхъ. Казано е въ Писанието: „И създаде Богъ небето и земята.“ За кого? — За хората. Обаче, въ живота ние виждаме, че хората говорятъ и се интересуватъ повече за земята, отколкото за небето. Това показва, че само земята е създадена за тѣхъ. Щомъ се натъкнатъ на нѣкакво голѣмо противорѣчие, тѣ започватъ да мислятъ за небето. Щомъ се намѣри на тѣсно, или въ извѣстно противорѣчие, човѣкъ започва да мисли правилно. Ще приведа сега единъ анекдотъ изъ училищния животъ. Единъ инспекторъ тръгналъ да ревизира учителитѣ въ единъ отъ своитѣ райони въ България. Той отишълъ въ едно основно училище и казалъ на единъ отъ ученицитѣ: Стоянчо, напиши едно двузначно число! Стоянчо помислилъ малко и написалъ числото 75. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ числото 57 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо се зачудилъ, защо инспекторътъ обърналъ числото, какво искалъ да каже съ това. — Хайде, напиши още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ и написалъ числото 73. Инспекторътъ му казалъ: ти можа да напишешъ 37 и пакъ щѣше да имашъ двузначно число. Стоянчо гледалъ числата, мислилъ и си казалъ: чудна работа! Този инспекторъ току обръща числата. Какво иска той? — Напиши, Стоянчо, още едно двузначно число! Стоянчо помислилъ пакъ и написалъ числото 66. Инспекторътъ го погледналъ, засмѣлъ се, но нищо не му казалъ. Въ този случай инспекторътъ и Стоянчо мислятъ еднакво. Както и да се обърне числото 66, все сѫщото остава. Като помислилъ малко, Стоянчо се осмѣлилъ и казалъ на инспектора: господинъ инспекторе, тукъ забѣлѣзахъ единъ законъ. — Какъвъ е този законъ? — Когато числата на края свършватъ съ малки числа, като се обърне реда на цифритѣ имъ, тѣ ставатъ по-малки отъ взетото число. Напримѣръ, числото 75, взето въ обратенъ редъ става 57. Когато пъкъ числата на края иматъ по-голѣмъ брой единици, при обръщането си тѣ ставатъ по-голѣми отъ взетитѣ. Числото 27, напримѣръ, се прѣвръща въ 72. Обаче, има и такива числа, които, както и да се обръщатъ, не се измѣнятъ, тѣ оставатъ едни и сѫщи. Такива сѫ числата 11, 22, 33, 44, 55, 66, 77, 88, 99 и т. н. Отишълъ си Стоянчо на мѣстото, но останалъ доволенъ, че научилъ нѣщо ново. Казвамъ: има случаи въ живота, когато хората мислятъ различно единъ отъ другъ. Обаче, има случаи, когато, каквото и да правятъ, както и да се мѫчатъ да бѫдатъ разнообразни въ мисъльта си, тѣ мислятъ еднакво, по единъ и сѫщъ начинъ. Запримѣръ, при числото 57 хората не могатъ да мислятъ еднакво. Защо? — Защото това число може да се прѣвърне и въ 75. При това, като дойдемъ до практическата страна на въпроса, 75 лева сѫ повече отъ 57, макаръ че двѣтѣ числа сѫ образувани отъ едни и сѫщи цифри. Това различие въ стойностьта на числата създава у хората различие въ мисъльта. Обаче, взематъ ли се числата 11, 22, 33, 44, 55, 66 и т. н., хората вече започватъ да мислятъ еднакво. Както и да се обръщатъ тѣзи числа, тѣ всѣкога оставатъ едни и сѫщи. Слѣдователно, има положения въ живота, които показватъ, че човѣкъ трѣбва да се спре прѣдъ тѣхъ и да си ги изясни. Защо хората мислятъ различно по въпроси, по които трѣбва да сѫществува единство въ мисъльта? Разногласието въ такива случаи показва, че хората се намиратъ въ разрѣзъ съ природата, въ разрѣзъ съ Първичната Причина. Обаче, има положения въ живота, когато хората не могатъ да бѫдатъ въ разрѣзъ съ природата, съ Първичната Причина. Както и да обръщатъ въпроситѣ, всички мислятъ само по единъ начинъ. Казано е въ Евангелието: „Да възлюбишъ врага си!“ Днесъ всички съврѣменни хора се запитватъ: възможно ли е да възлюбишъ врага си, т. е. човѣка, който ти е направилъ редъ пакости, който ти е създалъ редъ страдания? Като се разсѫждава по този начинъ, ние виждаме, какъ хората се убиватъ, крадатъ, изнасилватъ едни-други и се оправдаватъ съ това, че тѣзи хора сѫ тѣхни врагове. И щомъ сѫ врагове помежду си, другояче тѣ не могатъ да постѫпватъ. Казвамъ: прѣдставете си, че вие, и вашиятъ врагъ сте поставени на двата края на една греда, подпрѣна на единъ центъръ, и трѣбва да пазите равновѣсие, защото подъ васъ има голѣма пропасть. Какво ще правите въ този случай? Ако единиятъ отъ васъ каже, че не иска да седи съ врага си на едно мѣсто и скочи отъ гредата, и двамата ще отидатъ въ пропастьта. Какво трѣбва да правятъ тогава? — Да се помирятъ. Щастието, равновѣсието въ живота на единия зависи отъ благоразумието на другия. И двамата трѣбва да седатъ на краищата на гредата и да пазятъ равновѣсие, докато условията на живота се измѣнятъ. Щомъ съзнаятъ, че сѫ необходими единъ за другъ, щомъ се помирятъ и си подадатъ рѫка, условията на живота имъ се подобряватъ, и тѣ прѣставатъ да бѫдатъ врагове. Тази е причината, която заставила Христа да каже: „Любете враговетѣ си!“ Слѣдователно, да възлюбишъ врага си, това е необходимъ законъ, който всѣки абсолютно трѣбва да приложи въ живота си. Ти си на една греда съ твоя противникъ, и отъ него зависи и твоятъ животъ. Отпусне ли се той отъ гредата, и ти отивашъ заедно съ него въ пропастьта. Тогава ще кажешъ: щомъ е тъй, нека той седи на единия край, азъ на другия край на гредата, да прѣкараме добрѣ. Не искамъ нито азъ да се мръдна отъ мѣстото си, нито той, защото кожата ми е скѫпа. Ще кажете: не може ли моятъ противникъ да се замѣсти съ другъ нѣкой? — Не може. Най-малкото помръдване отъ мѣстата ви е сѫдбоносно и за двамата. Положението и на двамата ще се влоши още повече. И тъй, когато имате отношения съ човѣкъ, когото не обичате, вие трѣбва да се замислите, защо Провидѣнието ви е поставило въ връзка съ този човѣкъ. Това нѣщо има своитѣ дълбоки причини. Дали ги знаете, или не, то е другъ въпросъ. Ако си обясните причинитѣ правилно, вие ще се подигнете; не можете ли да ги обясните, положението ви всѣки день ще се усложнява, а съ това ще внасяте по една горчивина въ себе си, която ще трови и разрушава организма ви. Щомъ Провидѣнието ви е поставило въ отношения съ човѣкъ, когото не обичате, то има прѣдъ видъ придобиване на нѣкакво благо за самитѣ васъ. Вие трѣбва да издържите това положение, още повече, като имате прѣдъ видъ, че въ свѣта нищо не е вѣчно. При това, ако единъ човѣкъ е неприятенъ за васъ, за други е приятенъ. Нашата обичь или умраза не е общъ законъ за всички сѫщества. Вие не обичате нѣкого, но Богъ го обича. Какво ще правите тогава? Срѣщате нѣкой човѣкъ, който живѣе чистъ, светъ животъ, моли се по нѣколко пѫти на день, но въпрѣки това страда, боледува, никой нищо не му дава. Виждате нѣкой грѣшникъ, но въ всичко му върви: жената и дѣцата му сѫ здрави; разполага съ пари, има кѫща, ниви, лозя. Привидно, първиятъ като че ли е изоставенъ отъ Провидѣнието, а вториятъ има всичкото негово благоволение. Какво ще кажете на това отгорѣ? Можете да кажете, че това е несправедливо, че нѣма правда въ свѣта и т. н. Каквото и да кажете, това сѫ ваши твърдения, но дали сѫ истинни, тамъ е въпросътъ. Обаче, фактъ е, че грѣшниятъ човѣкъ въ случая се ползува съ всичкото благоволение на сѫдбата. Защо и за какво, не знаете. Дохожда при мене единъ господинъ и ми казва: ти си ученъ човѣкъ, духовно издигнатъ; защо губишъ врѣмето си да проповѣдвашъ на тѣзи хора? Съ това знание, съ тази наука, която имашъ, ти можешъ да бѫдешъ богатъ човѣкъ. Искашъ ли да станешъ богатъ? — Ако богатството ме отдалечи отъ Бога, не искамъ да стана богатъ. — Искашъ ли да станешъ сиромахъ? — Ако сиромашията ме отдалечи отъ Бога, и сиромахъ не искамъ да стана. — Тогава какво искашъ? — Азъ искамъ такова богатство, или такава сиромашия, които да не ме отдалечаватъ отъ Бога, но да ми дадатъ пълна възможность да Му служа. Ако богатството и сиромашията обезсмислятъ живота ми, не ги искамъ. Обаче, ако богатството и сиромашията ме приближаватъ къмъ Бога и осмислятъ живота ми, тогава тѣ сѫ добрѣ дошли. Казвате: ами ние, какъ да разрѣшимъ този въпросъ, богати ли да бѫдемъ, или бѣдни? Казвамъ: едноврѣменно ще бѫдете и богати, и сиромаси. Какъ е възможно това? — Ситъ си, богатъ си; гладенъ си, сиромахъ си. Този е единъ отъ прѣводитѣ на богатството и сиромашията. Значи, сиромахътъ може да стане богатъ, като се нахрани. Богатиятъ пъкъ може да стане сиромахъ, като огладнѣе. Тази смѣна въ състоянията на човѣка е необходима, като процесъ на развитие. Само по този начинъ човѣкъ може да се усъвършенствува. Нѣкой казва: добрѣ е да се живѣе, но да нѣма старость. Старостьта ни плаши. Питамъ: млади, или стари искате да бѫдете? — Млади, разбира се. — Това зависи отъ васъ. Ще ви прѣдставя двѣ положения, които илюстриратъ младия и стария човѣкъ въ живота. Младиятъ човѣкъ не носи нищо на гърба си. Той излиза отъ дома си веселъ, безгриженъ, накриви шапката си, нищо не иска да знае. Стариятъ пъкъ надигналъ цѣлъ пазаръ на гърба си, изморенъ, изпотенъ, прѣгърбенъ, едва носи, но пъшка и мърмори: счупиха се коститѣ ми! Казвамъ: всички съврѣменни хора сѫ преждеврѣменно остарѣли отъ голѣмъ, непосиленъ товаръ, който носятъ на гърба си. Тѣ седятъ и мислятъ, какво ще стане съ тѣхъ, съ дѣцата и женитѣ имъ; какво ще стане съ имотитѣ имъ, какъ ще прѣживѣятъ и т. н. Голѣмъ товаръ е този, тѣ не могатъ да го изнесатъ. Тѣ трѣбва да се разтоварятъ малко, да имъ олекне. Гледате нѣкой старъ човѣкъ, току пипа брадата си, вижда, че е побѣлѣлъ, остарѣлъ, казва: свърши се моята работа! Не зная, какво да правя вече. Казвамъ: хвърли товара отъ гърба си и стани младъ! Да стане човѣкъ младъ, подразбирамъ, да хвърли отъ гърба си всичкия ненуженъ товаръ, да задържи само най-потрѣбното, най-необходимото. Колко е нужно на човѣка? Когато нѣкой дойде при мене, той взима, колкото трѣбва, но иска му се да тури нѣщо и въ торбата си, да има въ запасъ. Не, който дойде при мене, той може да вземе толкова, колкото най-много е въ състояние да изяде, но за торбата му не давамъ. Щомъ се нахранишъ и остане нѣщо, което не можешъ да изядешъ, по-добрѣ го хвърли, но не го туряй въ торбата си, да се товаришъ. Съврѣменнитѣ хора иматъ голѣми изисквания. Тѣ очакватъ отъ природата не само да ги нахрани, да ги нагости добрѣ, но и да напълни хамбаритѣ имъ. Обаче, природата никога не прави това. Въ кой хамбаръ тя ще складира въздуха, свѣтлината и топлината? Тя всичко дава даромъ и казва: вземете си, колкото ви трѣбва. Казвате: ако не складираме благата на природата, всичко ще се развали, ще се разсипе. — Не се безпокойте, нищо нѣма да се разсипе. Природата се грижи за своитѣ богатства. Тя разполага съ хамбари, съ житници, въ които складира излишъцитѣ отъ своитѣ богатства. Който се нуждае отъ нѣщо, той ще отиде при единъ отъ нейнитѣ хамбари и ще си вземе, каквото иска и колкото му е потрѣбно. Природата е разрѣшила въпроса за храната, но хората още не сѫ го разрѣшили. Цѣлиятъ животъ на човѣка, отъ рождението до заминаването му отъ този свѣтъ, се свежда единствено къмъ въпроса за храната, какво ще яде и какъ ще си достави по възможность по-голѣмо количество храна. Този е най-важниятъ икономически въпросъ, поставенъ за разрѣшение и въ камаритѣ, и въ дипломатическитѣ, и въ търговскитѣ крѫгове. Днесъ всѣка държава мисли само за хлѣбъ, т. е. за земята, която ражда хлѣба. Отношения се създаватъ, или развалятъ все за хлѣбъ, за богатства, за материално надмощие. Това се дължи на неразбиране дълбокия смисълъ на живота. Днесъ въ свѣта има толкова много хлѣбъ, че всички хора по земята могатъ цѣли четири-петь години да прѣкаратъ юбилейни години, само да ядатъ и пиятъ, колкото искатъ; да се обличатъ, да се наредятъ добрѣ, безъ да работятъ нѣщо. Като изтекатъ тия години, като започне да се привършва това изобилие, тогава тѣ отново ще започнатъ да работятъ. Невидимиятъ свѣтъ всѣка година опрѣдѣля единъ бюджетъ за хората, както и за всички живи сѫщества на земята. Нѣкой казва: ние подържаме живота си благодарение на земледѣлцитѣ. Другъ казва: благодарение на мене, че разорахъ земята, и вие ще имате хлѣбъ. Казвамъ: нито единиятъ, нито другиятъ говорятъ истината. Вѣрно е, че трѣбва да се благодари на колективния трудъ на хората, но нека не се забравятъ и редъ фактори още, които сѫ взели участие въ тази работа. Благодарете на онѣзи двама приятели, воловетѣ, които взиматъ участие въ тази работа заедно съ човѣка; благодарете за участието на хилядитѣ червейчета, които, заровени въ земята, допринасятъ своя дѣлъ къмъ общото усилие; не забравяйте най-послѣ и въздуха, влагата, свѣтлината и топлината, които сѫ едни отъ главнитѣ фактори за благоденствието на човѣка. Мнозина забравятъ участието на тия сили въ тѣхната работа и казватъ: азъ изработихъ това нѣщо! То е моя частна собственость, мое лично притежание. Казано е: „Даромъ сте взели, даромъ, давайте!“ Въ книгата „Пѫтьтъ на живота“, Толстой е събралъ велики мисли отъ разни автори, и подъ всѣка отъ тѣхъ е написалъ името на автора. Подъ своитѣ мисли пъкъ написалъ своето име. Това показва, че той признава колективния трудъ. Нѣкои автори, обаче, взиматъ чужди мисли и ги прѣдаватъ като свои. Както и да е, важно е хората да се ползуватъ отъ добритѣ мисли и да ги прилагатъ въ живота си. Казвате: това е плагиатство. Казвамъ: ако азъ съмъ богатъ човѣкъ и ме обератъ, като складиратъ моето богатство въ своитѣ хамбари, за себе си, ще кажа: ето хора, които нито право мислятъ, нито право постѫпватъ. Въ природата сѫществува слѣдниятъ законъ: тя позволява да се ползуваме отъ нейнитѣ блага дотолкова, доколкото имаме нужда отъ тѣхъ. Излишъкътъ отъ тѣзи блага трѣбва да минава прѣзъ насъ, като прѣзъ проводници, и да се прѣдава на другитѣ, безъ да се задържа. Постѫпваме ли съобразно този законъ, природата казва: умни сѫ тия мои дѣца! Правиме ли хамбари само за себе си и ги пълнимъ съ благата на природата, тя казва: глупави сѫ тия мои дѣца! И тъй, човѣкъ трѣбва да разрѣши двѣ важни нѣща въ живота си. Тѣ прѣдставятъ начало и край, алфа и омега въ неговия животъ. Първо, човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Първата Причина, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!“ Второ, той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ ближния, което е изказано въ заповѣдьта: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си!“ Тѣзи двѣ заповѣди сѫ началото и краятъ на живота. Отъ спазването и неспазването на тѣзи два закона се явяватъ радоститѣ и скърбитѣ въ живота. Страданията въ живота сѫ необходими, понеже тѣ оросяватъ земята. Всички блага на земята се даватъ по причина на това, че хората страдатъ. Страданията сѫ влагата на земята. Ако нѣмаше страдания, нѣмаше да има влага, а оттамъ и блага нѣмаше да има. Значи, безъ страдания нѣмаше да има влага, нѣмаше да има вода на земята. Колкото страданията сѫ необходими, толкова и радоститѣ сѫ необходими. Ако нѣмаше радости, нѣмаше да има никаква свѣтлина, никаква топлина. Като обяснявамъ смисъла на страданията и радоститѣ въ живота, искамъ да ме разбирате правилно. Това не сѫ мои твърдения, но тѣ прѣдставятъ великъ законъ, който е валиденъ за всички сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Нѣма сѫщество на земята, колкото малко или голѣмо да е, което да не чувствува радости и скърби. При сегашното развитие на сѫществата този законъ е неизбѣженъ. Казано е въ Писанието, че Богъ е дълготърпеливъ. Вънъ отъ скръбьта, дълготърпѣнието нѣма смисълъ. Въ всѣка душа сѫ вложени богатства, капитали, които тя трѣбва да разработва. При това, на човѣка е дадена свобода, да работи, както разбира. И Богъ има търпѣние, да дочака врѣмето, когато душитѣ, излѣзли отъ Него, се върнатъ съ разработенъ капиталъ, съ развити дарби и способности. Той вижда голѣмитѣ противорѣчия въ живота на хората. Той вижда незачитане и неспазване на великитѣ закони отъ хората, но ги изучава, търси естественъ начинъ, какъ да ги застави да се вразумятъ. Ако е въпросъ съ насилие, Великата природа лесно може да поправи свѣта. Ако слънцето прѣстане да грѣе, температурата на земята ще спадне много низко, до 200—250°, а може и още по-долу да отиде, до абсолютния наученъ студъ; при тѣзи условия ще изчезнатъ всички противорѣчия между хората. При такава температура никаква култура, никакъвъ животъ не може да сѫществува. Кой дѣто е билъ, тамъ ще си остане: съ богатствата, съ имотитѣ, съ кѫщитѣ си. Влѣзете ли въ такъвъ свѣтъ, ще видите, че кой дѣто е билъ, тамъ си останалъ: мѫже, жени, дѣца, всички се вцѣпенили, седатъ на едно мѣсто и размишляватъ, какво иска Богъ да имъ каже. Обаче, подигне ли се малко температурата, стопли ли се врѣмето, всички се раздвижватъ и казватъ: Господъ мисли различно отъ насъ, но и ние се различаваме отъ Него. И слѣдъ това хората започватъ да живѣятъ пакъ по своитѣ разбирания. Това показва, че съ насилие свѣтътъ не може да се оправи. Христосъ проповѣдва, че който има двѣ ризи, едната трѣбва да даде на този, който нѣма. Питамъ: какъвъ процентъ отъ съврѣменнитѣ християни сѫ приложили Христовото учение? Много благотворителни общества се мѫчатъ да приложатъ Христовото учение, но тѣ го прилагатъ по буква, а не по духъ. Запримѣръ, нѣкой чете Евангелието и рѣшава да го приложи. Взима една отъ старитѣ си ризи и я дава на нѣкой бѣденъ. Бѣдниятъ взима ризата, поглежда я, захвърля я, настрана и казва: ако искашъ да изпълнишъ Христовото учение, дай ми една нова риза. Старата ти риза не искамъ; дръжъ я за себе си! — Нѣмамъ друга. — Тогава по-добрѣ не ми давай. Ти знаешъ ли, кой съмъ? Казвате: какъ трѣбва да се постѫпи, когато човѣкъ нѣма и за себе си? Човѣкъ трѣбва да дава излишното. Ако има двѣ нови ризи, едната ще задържи за себе си, а другата ще даде на своя бѣденъ братъ. Излишното е на природата, тя разполага съ него. Или другояче казано: излишното е на Бога. И затова, когато нѣкой иска нѣщо, казва: дай ми за Бога! Слѣдователно, причината за богатството и сиромашията въ живота се дължи на спазване или неспазване закона на даването. Който дава, той става богатъ; който не дава, той става сиромахъ. Редъ статистики, правени отъ учени хора за броя на богатитѣ и сиромаситѣ и за причинитѣ, поради които едни хора сѫ богати, а други сиромаси, потвърждаватъ, именно, горния законъ. Когато човѣкъ отрича закона на даването и никому нищо не дава, всичко се опълчва противъ него. Щомъ човѣкъ нарушава този законъ, всички хора, на които той може да даде, създаватъ срѣщу него едно противоположно течение, което го спъва въ работитѣ, въ прѣдприятията му, и той постепенно осиромашава. Въ Божествения езикъ думитѣ „не мога, не давамъ“ не сѫществуватъ. Тамъ сѫществуватъ само думитѣ „мога, давамъ“. Божественото постоянно дава, а човѣшкото не дава. Въ човѣшкия езикъ ще чуете думитѣ „не мога, не давамъ.“ И тъй, първата заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего. Щомъ изпълнишъ тази заповѣдь, ти ще научишъ началото на нѣщата. Този законъ функционира при създаването на човѣка. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си. Споредъ тѣзи закони, при разпрѣдѣлението на труда мѫжътъ изучава закона на създаването, а жената изучава закона, какъ да запази създаденото. Човѣкъ трѣбва да люби Бога, защото безъ Него не може да научи закона на създаването. Сѫщеврѣменно той трѣбва да люби и ближния си, понеже послѣдниятъ е топлина и свѣтлина за него. Ако направите добро на вашия ближенъ, нѣкога той ще играе въ живота ви роля на свѣтлина или на топлина, безъ които вашето растене е немислимо. Казвате: отдѣ ще знаемъ това? Човѣкъ всичко знае, но не изпълнява това, което знае. Запримѣръ, нѣкой казва: не зная, какъ да постѫпя съ този човѣкъ. Чудно нѣщо! Той не знае, какъ да постѫпи съ нѣкого, а много добрѣ знае, какъ трѣбва да постѫпятъ съ него. Щомъ види, че нѣкой не се отнася къмъ него, както трѣбва, той веднага започва да му чете моралъ. Отношенията на хората сѫ такива, каквито сѫ и отношенията между числата и величинитѣ въ математиката и въ геометрията. Запримѣръ, ако въ дадено отношение единъ членъ е неизвѣстенъ, той ще се намѣри отъ извѣстнитѣ членове. Иначе, извѣстнитѣ членове въ отношението не биха имали никакво значение. Сѫщото нѣщо се отнася и до музиката. Като се говори за музиката, казвамъ: животътъ може да бѫде хармониченъ, музикаленъ, а сѫщеврѣменно може да бѫде и дисхармониченъ, немузикаленъ. Въ това отношение задачата на човѣка е да прѣвърне немузикалния животъ въ музикаленъ. Ще каже нѣкой, че това зависи отъ държавата, отъ църквата, отъ обществото, отъ морала и т. н. Да оставимъ настрана тѣзи нѣща. Държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ условия за човѣка. Човѣкъ е сѫществувалъ и прѣди държавата, и прѣди религията, и прѣди обществото, и прѣди всѣкакъвъ моралъ. Човѣшкото съзнание е сѫществувало прѣди създаването на тия нѣща. Човѣкъ не е създаденъ за тѣхъ, но тѣ сѫ създадени за неговото развитие и усъвършенствуване. Слѣдователно, щомъ държавата, религията, обществото, моралътъ сѫ създадени като условие за усъвършенствуване на човѣка, той трѣбва да ги пази. Има кой да оправя държавата; има кой да подобрява религията; има кой да възпитава обществото; има кой да обновява морала. Задачата на човѣка е да се грижи за своето усъвършенствуване. Щомъ работи върху себе си, той едноврѣменно работи и за всички останали. Това не подразбира, че човѣкъ трѣбва да бѫде индиферентенъ къмъ всичко около него, но първо той трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Сега, като говоря за държава, азъ имамъ прѣдъ видъ една държава по-добра, по-организирана отъ всички досега сѫществуващи държави. Тази държава сѫществува само въ живата природа. Всички съврѣменни и бѫдещи държави трѣбва да копиратъ своитѣ закони и наредби отъ тази велика, единствена държава. Тази е истинската правова държава. Който иска да се развива правилно, той трѣбва да подържа въ ума си мисъльта: една правова държава има — държавата на великата разумна природа. Тази мисъль трѣбва да бѫде за него аксиома. Ако човѣкъ върви съобразно законитѣ на тази държава, той ще постигне всички свои желания. Слѣдователно, една държава, една религия, единъ моралъ има въ свѣта, общи за всички живи сѫщества, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. Споредъ законитѣ на тази държава животътъ на мравята е тъй цѣненъ, както и животътъ на човѣка. И на нея ще сторите пѫть, както и на човѣка. Стѫпчите ли една мравя, ще дойдатъ по-силни сѫщества, които васъ ще стѫпчатъ. Минавате покрай нѣкое дърво и отчупвате отъ него единъ клонъ. Като отчупите клона, може никой да не ви види, па и самото дърво нѣма да се оплаче, но утрѣ ще дойде нѣкой по-силенъ, който ще отчупи нѣщо отъ васъ. Минавате ли покрай нѣкой изворъ не го размѫтвайте, считайте, че той е живъ. Ще кажете: възможно ли е изворътъ да е живъ? Питамъ: когато влѣзете въ нѣкоя освѣтлена кѫща, и на огнището ѝ гори огънь, на който ври нѣщо въ тенджера, какво показва това? Това показва, че въ тази кѫща има нѣкое живо сѫщество, което е запалило лампитѣ, наклало огъня и изчистило кѫщата. Ако вие загасите лампитѣ и огъня въ тази кѫща и направите още нѣкаква пакость, по този начинъ вие пакостите на разумното сѫщество, което живѣе въ нея. Тъй щото, всички живи сѫщества, които ни обикалятъ, иматъ отношение къмъ великата разумность въ живота. Сѫщеврѣменно тѣ иматъ отношение и къмъ всички хора. Запримѣръ, има редъ статистически данни, отъ които се вижда, че благоденствието на една страна зависи отъ състоянието на горитѣ въ нея. Колкото горитѣ сѫ по-запазени, толкова и благосъстоянието на една страна е по-голѣмо. Слѣдователно, горитѣ, както и плоднитѣ дървета трѣбва да се пазятъ, да не се сѣкатъ. Ако се изсичатъ, това ще се отрази врѣдно и върху хората. По този начинъ човѣкъ ще придобие правилни отношения къмъ всички живи сѫщества: къмъ растенията, къмъ животнитѣ и къмъ хората. Срѣщате единъ човѣкъ, който ви е неприятенъ. При това положение даже, кажете си: и въ този човѣкъ има Божествено дихание. Като срещнете една мечка, вие можете да се разговаряте съ нея, като съ човѣкъ. Това може да ви се вижда смѣшно, обаче, мнозина, които сѫ имали срѣщи съ животни, сѫ дошли до заключение, че и животнитѣ проявяватъ извѣстна интелигентность, извѣстна признателность. Единъ хубавъ примѣръ отъ врѣмето на римската империя още потвърждава факта, че и животнитѣ сѫ признателни. Въ врѣмето на римската империя единъ християнинъ билъ прѣслѣдванъ като християнинъ, вслѣдствие на което избѣгалъ въ Африка, дѣто се скрилъ въ една пещера. Единъ день чува наблизо до пещерата нѣкакъвъ ревъ. Подава главата си навънъ и вижда, единъ лъвъ реве, съ дигната лапа нагорѣ. Християнинътъ погледналъ къмъ лапата и видѣлъ въ нея забоденъ единъ голѣмъ трънъ. Той се приближилъ до лъва и внимателно извадилъ тръна отъ лапата му, която слѣдъ това намазалъ съ нѣкакво масло. Като се свършила тази малка операция, лъвътъ погледналъ християнина и си заминалъ. Слѣдъ врѣме християнинътъ се върналъ въ Римъ, дѣто отново билъ хванатъ и осѫденъ на разкѫсване отъ най-свирепитѣ лъвове. Случило се, че въ сѫщото врѣме билъ хванатъ и занесенъ въ Римъ сѫщиятъ лъвъ, на който християнинътъ извадилъ тръна. Сѫщия день, въ който християнинътъ трѣбвало да бѫде разкѫсанъ отъ лъвоветѣ, на арената билъ изваденъ и лъвътъ. Като видѣлъ своя спаситель, лъвътъ седналъ прѣдъ краката му и започналъ да го лиже по рѫцѣтѣ. Съ това той искалъ да изрази своята признателность къмъ християнина. Всички присѫтствуващи останали зачудени отъ това, което видѣли на арената. Казвамъ: ако въ единъ лъвъ има признателность, колко повече човѣкъ трѣбва да бѫде признателенъ! Нѣкой казва: какво отъ това, че съмъ направилъ едно добро? — Много нѣщо е, когато човѣкъ направи едно добро, както трѣбва. Доброто дѣло е капиталътъ, който човѣкъ влага въ Божествената банка. Богъ помни цѣли 25,000 години доброто, което нѣкой е направилъ. Дѣто срещне този човѣкъ, Богъ казва: добъръ е този човѣкъ; той заслужава да има блага, заслужава работитѣ му да вървятъ добрѣ. Богъ помни злото, което човѣкъ е направилъ, само сто години. Прѣзъ тѣзи сто години този човѣкъ постоянно ще се намира подъ гнета на стореното отъ него зло. Тъй щото, искате ли да имате Божието благословение, правете добро. Може да се съмнявате, дали е така, или не — то е ваша работа. За мене това е аксиома. Ако разполагахъ съ врѣме, азъ бихъ ви доказалъ своето твърдение. Азъ разполагамъ съ такива аргументи, прѣдъ които всички ще отстѫпятъ. Питамъ единъ ученикъ: можешъ ли да дигнешъ единъ килограмъ тежесть отъ земята? — Мога, разбира се. Колко е единъ килограмъ? И дѣцата могатъ да го дигнатъ. — Ами ако този килограмъ е нагорещенъ до 2000°? Около този килограмъ ще се образува единъ радиусъ, една окрѫжность, до която не можете да приближите. Слѣдователно, има мисли въ свѣта, които прѣдставятъ такъвъ нагорещенъ центъръ, до който по никой начинъ не можете да се доближите. Такива мисли иматъ повече разрушително дѣйствие, отколкото благотворно. Ето защо, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисли, които градятъ. Такива сѫ всички прави мисли. Запримѣръ, права мисъль е, че човѣкъ трѣбва да опрѣдѣли отношенията си къмъ Бога, а послѣ да опрѣдѣли отношенията си къмъ своя ближенъ. Затова е казано въ Евангелието: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего!“ А послѣ е казано: „Да възлюбишъ ближния си, като себе си.“ Въ съврѣменната култура тѣзи двѣ заповѣди трѣбва да се обяснятъ научно. Тѣ не трѣбва да се разглеждатъ, както сѫ днесъ въ съзнанието на хората, защото въ съзнанието на съврѣменнитѣ хора има едно вѫтрѣшно помрачаване. Казвате: защо идатъ страданията въ свѣта. За обяснение на този въпросъ, ще приведа слѣдния примѣръ. При единъ светия дошла една бѣла, хубава кокошка, която по нѣкакъвъ начинъ успѣла да избѣга отъ своя господарь, голѣмъ богаташъ. Като я видѣлъ, светията рѣшилъ да я задържи при себе си, понеже не искалъ да я продаде нѣкому, да не я заколи. Обаче, за да не я познаятъ, той я боядисалъ. Щомъ се видѣла боядисана, кокошката започнала да плаче и казала на светията: защо ми нацапа хубавата бѣла дрешка? Светията ѝ отговорилъ: нѣма нищо отъ това. Цвѣтътъ на твоята дрешка има отношение до външната страна на твоя животъ. Азъ по необходимость те боядисахъ, защото иначе, при тази хубава бѣла дрешка, щѣше нѣкой да те хване и заколи. Казвамъ: ако страданията могатъ да ви боядисатъ и по този начинъ да ви освободятъ отъ смъртьта, не сѫ ли тѣ на мѣсто? Щомъ смъртьта замине, вие ще хвърлите боядисанитѣ перца и ще останете пакъ съ бѣлата си дрешка. Днесъ всички хора се оплакватъ, че сѫ се оцапали. Питамъ: кой работникъ не се цапа? Въпросътъ не е въ това, че човѣкъ се оцапалъ, но разумность трѣбва да има въ това цапане. Да се цапа човѣкъ разумно, това е благословение; да се цапа неразумно, това е нещастие. Да се цапа човѣкъ, това е неизбѣженъ законъ. Щомъ знаете това, не търсете такъвъ животъ, какъвто не можете да намѣрите. Нѣкой казва: искамъ да бѫда богатъ. — Можешъ да бѫдешъ богатъ. — Искамъ да бѫда ученъ. — Можешъ да бѫдешъ ученъ.— Искамъ да бѫда здравъ. — Можешъ да бѫдешъ здравъ. — Искамъ да бѫда разуменъ. — Можешъ да бѫдешъ разуменъ. — Отдѣ мога да взема, да придобия тия нѣща? — Тамъ е всичката работа. Всички хора не могатъ да бѫдатъ богати. Всички хора не могатъ да притежаватъ голѣми капитали. Справедливо ли е Провидѣнието да се грижи за уреждането само на твоя бюджетъ? Ако всѣки тегли чергата само къмъ себе си, тогава, каква е задачата на вѣрващитѣ, на религиознитѣ хора? Тѣ проповѣдватъ, че човѣкъ трѣбва да се спаси, за да влѣзе въ Царството Божие. Обаче, спасението на човѣка не е главната цѣль въ живота му. Цѣльта въ живота на човѣка е неговото усъвършенствуване. Когато човѣкъ се усъвършенствува, той става служитель. Колко души има служители въ свѣта? Земята трѣбва да бѫде пълна съ такива хора. Ако въ България имаше 144,000 души, които сѫ завършили своето развитие, тя щѣше да бѫде една отъ първитѣ страни въ свѣта. Днесъ колко такива българи има? И ако има такива българи, какъ ще се познаятъ? Казано е въ Писанието: „По плодоветѣ имъ ще ги познаете“. Въ България има милионери и то нѣколко само, но милиардери нѣма. Въ Америка, обаче, има милиардери, които могатъ да помагатъ. Щомъ въ България нѣма голѣми капитали, питамъ: дѣ трѣбва да се насочатъ силитѣ ѝ? Казвамъ: когато се говори за богатството на единъ народъ, трѣбва да имаме прѣдъ видъ посоката на силитѣ, които функциониратъ въ него. Ако силитѣ на този народъ сѫ насочени къмъ Божествения организъмъ, този народъ ще бѫде богатъ, ще се развива правилно. Колкото и да е малъкъ единъ народъ, той прѣдставя удъ отъ Божествения организъмъ. Неговото значение зависи отъ функциитѣ, които той изпълнява въ този организъмъ. И тогава, ако единъ народъ изпълнява своята служба правилно, той отъ нищо не трѣбва да се страхува. Ако народитѣ съзнаваха това, тѣ щѣха да работятъ съобразно законитѣ на Битието, а Битието пъкъ щѣше да работи за тѣхъ. Обаче, съврѣменнитѣ народи се отказаха отъ законитѣ на Битието, вслѣдствие на това тѣ изгубиха и неговата помощь. Евреитѣ, запримѣръ, имаха 33,000 обѣщания отъ Бога, но криво ги разбраха. Тѣ искаха да бѫдатъ първи въ свѣта. Тѣ можаха да бѫдатъ първи, но по какво? — Първи по любовь, първи по знание, първи по мѫдрость, първи по истина и първи по свобода. Въ сѫщность, евреитѣ не бѣха такива. Силенъ е само свободниятъ човѣкъ; силенъ е само онзи, който не умира. Умирашъ ли, ти не си силенъ, т. е. твоята сила е относителна. Силенъ човѣкъ е само онзи, който е надвилъ послѣдния си врагъ — смъртьта. Нѣкой казва: нѣма какво да се прави, прѣдъ силата човѣкъ трѣбва да отстѫпва, „Прѣклонената главица сабя не я сѣче“. Въпрѣки това разсѫждение, азъ виждамъ сѫщия този човѣкъ на гробищата съ отсѣчена глава. И слѣдъ това ще дойдатъ да утѣшаватъ този човѣкъ. Това вече е другъ въпросъ. Истинското утѣшение седи въ това — смъртьта да не ме тъпче. Истинското утѣшение е въ това, да съмъ приятель съ живота, да съмъ приятель съ знанието, да съмъ приятель съ истината, да съмъ приятель съ свободата, да съмъ приятель съ всички добродѣтели, да съмъ приятель съ всички добри и разумни хора. Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е извадила мозъка и очитѣ? Какъ ще ме утѣшатъ хората, когато смъртьта ми е отсѣкла рѫцѣтѣ и краката? Слѣдъ всичко това ще кажете, че така е наредилъ Богъ, че това е Негова воля и т. н. Не говорете така. Тѣзи работи ние сме ги наредили, а не Богъ. Ако всичко това е Божие дѣло, защо Той е далъ на Мойсея заповѣдьта „не убий!“ Приемницитѣ на Мойсея измѣниха този законъ. Тѣ сѫ наредили да се убива всѣки, който прѣстѫпва закона на сѫботата. Дѣ е единството на закона? Богъ казва не убий, а гражданскиятъ законъ казва, че трѣбва да се убива всѣки, който прѣстѫпва сѫботата. Нѣкой човѣкъ събралъ десетина сухи клечици въ сѫботенъ день, веднага го наказватъ, защото прѣстѫпилъ сѫботата. Това е приложение на закона по буква. По духъ сухитѣ клечици прѣдставятъ друго нѣщо. Тѣ сѫ изразъ на злото въ човѣка. Затова, казано е въ Мойсеевия законъ: не прави зло сѫботенъ день! Сега, да оставимъ настрана този въпросъ. Когато висшето съзнание се пробуди у хората, тѣ ще разбератъ, защо сѫ се убивали и умъртвявали за събиране клечки въ сѫботенъ день. Кога умира човѣкъ? — Човѣкъ умира, когато растенията въ неговия организъмъ изсъхватъ; човѣкъ умира, когато житото въ него изсъхва; човѣкъ умира, когато изворитѣ въ него прѣсъхватъ; човѣкъ умира, когато всичката влага въ него изчезва. Тъй щото, сухитѣ клечки сѫ вѫтрѣ въ човѣка, а не извънъ него. Когато у човѣка изсъхнатъ всички добродѣтели, всички свѣтли мисли, всички свѣтли чувства и всички възвишени постѫпки, той попада подъ закона на кармата, т. е. подъ закона на причини и послѣдствия и отива вече на лобното мѣсто, дѣто го чака разпятие. Тамъ ще бѫде екзекутиранъ, но съвсѣмъ самъ. Той ще се обърне на една и на друга страна, да срещне погледа на ония, които го защищаваха, но нито единъ отъ тѣхъ нѣма да бѫде около него. Защо? — Понеже той се отказа отъ ония, които подържаха живота му. И тогава смъртьта ще се наложи върху него. Това искалъ да каже Мойсей съ думитѣ: „Не събирайте сухи клечки въ сѫботенъ день, когато Богъ почива.“ Знаете ли, какво нѣщо е Божията почивка? Сега хората вѣрватъ повече на лъжата, отколкото на истината. Отъ толкова хиляди години насамъ хората се лъжатъ и все още вѣрватъ въ лъжата. Прѣди години имало единъ българинъ, отъ варненскитѣ села, на име Нойчо, който билъ добъръ човѣкъ, но съ силно въображение; вслѣдствие на това той често събиралъ въ кръчмата хора и имъ говорилъ, какъ могатъ да си купятъ чифлици, лозя, ниви, овци, говеда да разбогатѣятъ като Иова. Единъ недѣленъ день въ кръчмата били събрани много селяни, и той имъ казалъ, че знае, дѣ има заровени голѣми кюпове съ злато, останали още отъ римско врѣме. — Тъй ли? — обадили се селянитѣ. Можешъ ли да ни покажешъ мѣстото? — Мога, разбира се. И той точно имъ описалъ мѣстото, дѣто било заровено златото. Нойчо ги излъгалъ, въ сѫщность той не знаелъ, дѣ има заровено злато, а още повече точно на това мѣсто. Сутриньта всички селяни се надигнали, кой съ мотика, кой съ лопата, кой съ търнокопъ, че и свещеникътъ съ тѣхъ, зеръ хиляда килограма злато ще намѣрятъ! Не е малко нѣщо. Като видѣлъ приготовленията на тази експедиция, Нойчо си казалъ: ами ако, наистина, намѣрятъ тамъ заровено злато? Я чакай и азъ да тръгна съ тѣхъ! И той повѣрвалъ въ лъжата си. Така е; когато се говори на хората за печалби, макаръ и лъжливи, това имъ допада. Ще ви приведа още единъ примѣръ, отъ който ще се види лековѣрието на хората. Дойде единъ човѣкъ при васъ и ви казва: ти вѣрвашъ въ Бога, казвашъ, че Той се грижи, промишлява за хората. Какъ ще се изрази Неговата грижа? Иди да си купишъ единъ лотариенъ билетъ, можешъ да спечелишъ нѣщо. Еди-кой си купилъ единъ билетъ и спечелилъ единъ милионъ марки. — Тъй ли? Тогава и азъ ще си купя единъ билетъ, може да спечеля нѣщо. Единъ милионъ марки, правятъ 30 милиона наши пари. Това не е малка работа. Тукъ работи въображението на човѣка. Обаче, кажете на сѫщия човѣкъ, че може да наслѣди Царството Божие, той ще счита тази работа за непостижима. Като спечели единъ милионъ марки, съ тѣхъ ще купи и хлѣбъ, и дрехи, и обуща — каквото пожелае. Колкото за това, че като вѣрва въ Бога, може да спечели повече, отколкото на всѣка лотария, той счита това невъзможно. И затова мнозина казватъ, че отъ много молитви сѫ оглупѣли. Толкова години вече какъ се молимъ, и въ заключение на това, отъ день на день повече оглупяваме и оголяваме, когато другитѣ хора работятъ и печелятъ, събиратъ богатства. Първиятъ законъ — любовь къмъ Бога — е начало на живота. Човѣкъ трѣбва да започне живота си съ вѫтрѣшни опити. Всѣка нова мисъль той трѣбва да приложи, да я опита и разбере. Казвате: ние знаемъ тази работа. Вие знаете много нѣща, но безсмъртие не сте придобили. Вие се молите, но молитвата ви нѣкога се чува, нѣкога не се чува, докато се погледнете единъ день въ огледалото и видите, че сте остарѣли. Дойде слѣдъ това смъртьта, вземе отъ васъ всичко, каквото имате, и си заминава. Вие оставате само съ едно голо съзнание и съжалявате, че не сте разрѣшили най-важния въпросъ — въпросътъ за безсмъртието. Този въпросъ трѣбва да се разрѣши още докато сте на земята. Казвате: като дойде Христосъ, тогава ще го разрѣшимъ. Христосъ е дошълъ вече и пита: какво мислите още? Казвамъ: вие трѣбва да разрѣшите въпроса, както Христосъ го е разрѣшилъ — нищо повече! Разрѣшението на този въпросъ е въ Евангелието. Христосъ каза на евреитѣ: „Разрушете този храмъ, и азъ въ три деня ще го въздигна!“ Тѣ се хванаха за думитѣ на Христа и казаха: „Соломонъ съгради този храмъ въ толкова много години, а ти ще го съградишъ въ три деня. За какъвъ се мислишъ? Евреитѣ съзнателно изопачиха думитѣ на Христа. Христосъ имъ говорѣше за тѣлото си, като храмъ Божи. Най-послѣ тѣ обвиниха Христа, че се наричалъ Синъ Божи и Го осѫдиха да бѫде разпнатъ. Питамъ: кой е Синъ Божи? Не е Синъ Божи онзи, който иска царь да стане; не е Синъ Божи онзи, който иска пръвъ министъръ да стане. Синътъ Божи не заема никаква служба. Той нѣма да стане нито царь, нито министъръ, нито професоръ, нито учитель, нито майка, или баща. Тогава, какво ще прави Синътъ Божи? Той ще дойде на земята да помага на човѣчеството, да изяви Божията Любовь. Каквото богатство има, Той ще го раздаде на хората и ще се върне тамъ, отдѣто е дошълъ, Христосъ каза на тогавашнитѣ хора да се пазятъ отъ любостяжанието. Сега и азъ се обръщамъ къмъ васъ съ сѫщия съвѣтъ, да се пазите отъ любостяжанието, но и безъ да казвамъ това, вие сами ще го научите. Най-добриятъ методъ, който учителитѣ прилагаха въ старитѣ български училища при възпитанието на дѣцата, бѣше фалагата, бой съ тояга по краката. Обаче, българинътъ е практиченъ. Като видѣ, че този методъ не даде особени резултати, стариятъ български учитель каза: съ фалагата ние по-скоро ща осакатимъ дѣцата, отколкото да ги възпитаме. Той потърси другъ методъ за възпитание. Когато нѣкой ученикъ не учеше, или бѣше немиренъ, тогава се прилагаше слѣдната мѣрка: единъ ученикъ взимаше на гърба си немирния, или мързеливия си другарь, хващаше го за краката, а учительтъ го биеше отзадъ съ тояга. Послѣ учителитѣ се убѣдиха, че и този методъ не е практиченъ. Отъ ударитѣ на тоягата, наказаниятъ ученикъ ставаше неспособенъ да сѣда, но пакъ не се възпита. Слѣдъ този методъ, за възпитание на слабитѣ и немирни ученици, рѣшиха да приложатъ метода на плѣсницитѣ. На немирния или слабия ученикъ удряха по една плѣсница на дѣсната и по една на лѣвата страна на лицето. Обаче, и този методъ не даде резултати. Колкото повече се развиваше обучението, учителитѣ виждаха, че боятъ не може да възпитава, и за това се отказаха отъ него като възпитателно срѣдство. Впослѣдствие, когато нѣкой ученикъ не учеше, или не мируваше, поставяха го да сѣди на колѣнѣ, а подъ колѣнѣтѣ му туряха ситенъ пѣсъкъ, или царевични зрънца. Слѣдъ това учителитѣ се отказаха и отъ този методъ. Най-послѣ тѣ се намѣриха въ чудо, какъ да възпитаватъ младото поколѣние. Докѫдѣ сѫ достигнали съврѣменнитѣ учители при възпитанието на младото поколѣние, не зная. Струва ми се, че най-новата мѣрка, която прилагатъ днесъ въ училищата срѣщу слабитѣ и съ лошо поведение ученици, е изключването имъ отъ училищата. Сега, всички хора търсятъ лесния пѫть въ живота. Обаче, трѣбва да знаемъ, че на всинца прѣдстои изучаване на великата наука на живота, чрѣзъ която можемъ да дойдемъ до причинитѣ на нѣщата. Запримѣръ, ако нѣкой страда отъ болки въ краката, той трѣбва да знае, че причината на тази болка се крие нѣкѫдѣ въ добродѣтелитѣ му, които сѫ въ връзка съ краката. Тъй щото, когато учителитѣ биятъ ученицитѣ по краката, по рѫцѣтѣ, или по странитѣ, тѣ трѣбва да знаятъ, че нито краката, нито рѫцѣтѣ, нито странитѣ имъ сѫ виновни за тѣхнитѣ прѣгрѣшения. Какво сѫ виновни рѫцѣтѣ, краката или странитѣ на ученика, че той не учи, или че е немиренъ? Защо учителитѣ сѫ постѫпвали съ ученицитѣ си по този начинъ?— Така сѫ разбирали. Това сѫ материалистически методи, които почиватъ на безлюбие. Ако учительтъ обикне ученика си, и най-неспособенъ да е той, учительтъ ще може по вѫтрѣшенъ пѫть да събуди въ него импулсъ за работа. Ако учительтъ е индиферентенъ къмъ слабия ученикъ, това негово разположение ще се отрази и върху самия ученикъ. Изобщо, ако учительтъ обича ученицитѣ си, той ще събуди въ тѣхъ импулсъ къмъ работа. Майката се грижи да достави физическа храна на дѣтето, а учительтъ — умствена храна. И тъй, човѣкъ трѣбва да приложи въ живота си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Азъ искамъ да снема тѣзи закони отъ небето на земята, за да могатъ да се разбератъ и приложатъ. Всѣки законъ е вѣренъ въ приложението си. Слѣдователно, първиятъ законъ — любовь къмъ Бога, прѣдставя мѫжа; вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, прѣдставя жената. Мѫжътъ трѣбва да се занимава съ първия законъ, а жената — съ втория. Съ двата закона пъкъ трѣбва да се занимава човѣкътъ. Който има форма на мѫжъ, ще употрѣби първия законъ; който има форма на жена, ще употрѣби втория законъ; който има съзнанието на човѣкъ и нито се жени, нито за мѫжъ отива, той ще употрѣби и двата закона едноврѣменно. Дѣ е приложението на тѣзи закони днесъ? Защо мѫжътъ, който се занимава съ първия законъ и мисли, че е всесиленъ и може да оправи свѣта, не го е оправилъ до днесъ? Досега мѫжътъ е употрѣбявалъ силитѣ си само да завлада жената и да я убѣди, че веднъжъ излѣзла отъ него, тя сама не може нищо да направи. Питамъ: успѣ ли мѫжътъ да убѣди жената въ своята мисъль? Сега, като слѣдя историята на човѣшкото развитие, навсѣкѫдѣ виждамъ неспазване на тия два закона. Обаче, сѫществува единъ важенъ законъ, който всѣки трѣбва да има прѣдъ видъ. Този законъ е слѣдниятъ: когато една жена обича единъ мѫжъ, тя е въ сила да го подигне. Обаче, ако тя намрази единъ мѫжъ, той ще свърши фатално. Редъ статистики въ Америка показватъ, че всички проповѣдници, които иматъ добри жени, сѫ извѣстни като видни проповѣдници. Защо? — Понеже женитѣ имъ ги обичатъ и сподѣлятъ тѣхнитѣ убѣждения. И обратно: всички жени на проповѣдници, които не обичатъ мѫжетѣ си и не сподѣлятъ тѣхнитѣ идеи, сѫ помогнали за падането на мѫжетѣ си. Слѣдователно, жената е въ сила да подигне и да събори мѫжа. Не само това, но вториятъ законъ — любовь къмъ ближния, съ който жената се занимава, той създава учрежденията, той създава обществения строй. Слѣдователно, съврѣменниятъ строй, както и всичко въ него, се дължи, именно, на тази унижена жена. И тогава, каква трѣбва да бѫде цѣльта на съврѣменното общество, както и на съврѣменнитѣ държави? — Подигане на жената. Подигнете жената на положението, въ което нѣкога се е намирала! Поставете жената на онова стѫпало, на което се е намирала първоначално и ще видите, че въ продължение на 25 години свѣтътъ ще се поправи. Спасението на свѣта е въ подигането на жената. Не подигнете ли жената, и не се ли подигне тя сама, отникѫдѣ другадѣ не може да дойде спасението. И тъй, когато се говори за Любовьта, като велика, мощна сила, ние имаме прѣдъ видъ, че единствена тя е въ състояние да подигне онѣзи унижени и оскърбени, паднали и грѣшни души, които сѫ въ дъното на ада. Адътъ е пъленъ съ жени. Казвате: буквално, или прѣносно да приемемъ тази мисъль? Приемете я, както искате — и въ букваленъ, и въ прѣносенъ смисълъ. Днесъ жената е унижена, потѫпкана. Отъ кого? — Отъ силнитѣ. Какво костува днесъ на самата жена, както и на всички хора да се заематъ за подигането на жената? Не се ли подигне жената, всички срѣдства за изправяне на човѣчеството сѫ палеативни. Запримѣръ, нахранишъ се добрѣ и мислишъ, че повече нѣма да имашъ нужда отъ ядене, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново огладнявашъ. Пиешъ вода и мислишъ, че повече нѣма да ожаднявашъ, но не се минаватъ четири-петь часа, и ти отново усѣщашъ жажда. Като говоря за подигането на жената, азъ имамъ прѣдъ видъ тази идея да проникне въ цѣлокупния животъ. Тя трѣбва да проникне не само между хората, но и между животнитѣ, растенията и минералитѣ. Този великъ законъ трѣбва да обхване напълно и човѣшкото сърце. Ако човѣкъ унижи сърцето си, спасението пакъ не може а дойде. Спасението на съврѣменното човѣчество се крие въ подигане на сърцето. Унижишъ ли себе си, унижавашъ сърцето си. Подигнешъ ли себе си, подигашъ сърцето си. Това е едно педагогическо правило за приложение. Ако педагогията не прилага това правило, каква наука е тя? И слѣдъ това ще говорятъ за видни педагози. Съ това не искамъ да кажа, че нѣма знаменити, учени хора. Има учени, които стоятъ много високо, но не е въпросъ да изпѫква ученостьта на хората; на пръвъ планъ трѣбва да се даде ходъ на великата Истина, която носи спасението на цѣлото човѣчество. Азъ говоря за закони, които сѫществуватъ въ природата. Цѣльта на разумната природа е чрѣзъ приложение на своитѣ закони между хората да събуди у тѣхъ висшето съзнание. Не е достатъчно само да се молимъ на светиитѣ, но тѣ трѣбва да слѣзатъ на земята, да работятъ за подигането на жената. Всички ангели, всички светии, всички напреднали сѫщества иматъ за цѣль подигането на жената. Много отъ съврѣменнитѣ хора, като че се противопоставятъ на тази велика цѣль и казватъ: знаете ли, какво нѣщо е жената? Тя е цѣла змия! Който е ялъ попарата ѝ, той само може да говори за нея. Като говорите, че жената е лоша, питамъ: кой не е роденъ отъ жена? Онази, която ви е родила, не бѣше ли жена? Майка ви, която ви е носила въ утробата си, която ви е пригръщала въ обятията си, която ви е носила въ ума и въ сърцето си, не бѣше ли жена? Вие не се спирайте върху това, че тя е унижена. Каквато и да е тази жена днесъ, тя е вашата майка. Ако имате другарка, гледайте на нея, като на ваша майка. На майка си пъкъ гледайте, като че Богъ е въ нея. Човѣчеството трѣбва коренно да измѣни своитѣ възгледи по отношение на жената. Иначе, спасението на свѣта нѣма да дойде. Слѣдователно, човѣкъ трѣбва да дойде до първия законъ — до отношението си къмъ Бога, а послѣ и до втория законъ — до отношението си къмъ своя ближенъ, до отношението си къмъ сърцето. Човѣкъ не трѣбва да товари сърцето си съ излишенъ багажъ, да плаче за нищо и никакво. Добрѣ е човѣкъ нѣкога да поплаче, но на врѣме. Добрѣ е човѣкъ и да се радва, но пакъ на врѣме. И едното, и другото е благословение. Добрѣ е да любишъ на врѣме, да дадешъ знанието си на врѣме и да освободишъ хората на врѣме. Казвамъ: желая, като ви срещна другъ пѫть, коситѣ ви да сѫ почернѣли. Ако сѫ останали бѣли, поне да иматъ чистъ бѣлъ цвѣтъ, и при това да сте пакъ млади. Лицата ви да бѫдатъ като на млади хора, безъ бръчки. Имате ли бръчки, това показва, че сърцето ви е обрѣменено. Бѫдете красиви и млади, съ нови идеи. Всѣка сутринь, като ставате, записвайте въ ума си двата велики закона — любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния. Приложението на тѣзи два закона въ вашия животъ, прѣдставятъ разрѣшение на много трудни задачи. Ония отъ Христовитѣ ученици, които сѫ приложили тѣзи закони, тѣ сѫ извършили голѣми чудеса. Който отъ васъ приложи тѣзи закони, той ще види резултатитѣ имъ. Обаче, прѣди да види нѣкакви резултати, той не трѣбва да говори нищо за своята работа. За великото не трѣбва да се говори. Обичате ли Бога, никому не говорете за това, понеже то е велико. Обичате ли ближния си, обичате ли сърцето си, никому не говорете за това, защото то е велико. Соломонъ е казалъ, че сърцето на човѣка е извратено. Той е относително правъ, но не и абсолютно. Сърцето, т. е. жената е извратена, защото е унижена, но това е врѣменно положение. Защо е така, то е другъ въпросъ. Азъ разглеждамъ жената като полюсъ. Първоначално, когато Богъ създалъ жената, тя била съвсѣмъ различна отъ сегашната. На земята има една жена, която не е нито като тази на небето, нито като тази въ рая; тя е само отгласъ, отражение на възвишената, на благородната жена. И въ това отношение любовьта е само външно отражение на тази жена. Обаче, любовьта се проявява само тамъ, дѣто е жената. Отсѫтствува ли жената въ човѣка, отсѫтствува и любовьта. Ако хората знаятъ, какво нѣщо е жената и я поставятъ на мѣстото ѝ, свѣтътъ моментално би се подигналъ. Днесъ гледатъ на жената, като на сѫщество, което има нужда отъ мѫжъ, да я гледа. Казвамъ: това не е жена, това е инвалидъ въ болницата. Споредъ мене, жена е тази, която спасява свѣта; жена е тази, която държи ключоветѣ на живота; жена е тази, чрѣзъ която се проявява великата и мощна сила на любовьта, която носи живота. Слѣдователно, спасението на свѣта ще дойде чрѣзъ жената, а не чрѣзъ мѫжа. Сега, азъ желая на всички да станете жени! Тази мисъль, прѣведена съ други думи означава: азъ желая душитѣ на всички хора да се изпълнятъ съ любовь; азъ желая всички да свѣтятъ, да бѫдатъ запалени свѣщи, да бѫдатъ щастливи и радостни, да сѫ готови на всички услуги. Това значи да бѫде човѣкъ майка. Въ този смисълъ, желая всички да бѫдете майки. Днесъ подъ понятието майка разбиратъ жена, която ражда. Не, майка е само тази, дѣцата на която не умиратъ. Умиратъ ли дѣцата на нѣкоя жена, тя не е майка. Майка е само чистата жена, дѣвата, която, и като роди, пакъ дѣва остава; майка е онази дѣва, на която дѣцата не умиратъ. Слѣдователно, всички хора трѣбва да бѫдатъ дѣви, абсолютно чисти, ако искатъ роденото отъ тѣхъ да не умира. Този е смисълътъ на вѫтрѣшната философия за живота. Разберете ли тази философия, и животътъ ви ще стане приятенъ. И тъй, първата велика заповѣдь е да възлюбишъ Господа Бога твоего съ пълнотата на твоето сърце, на твоя умъ и на твоята сила. Втората заповѣдь е да възлюбишъ ближния си, т. е. твоята дѣва, твоето сърце, къмъ което трѣбва да си поставишъ великата задача да го подигнешъ. Бѫдете, прочее, работници за подигането на жената, а оттамъ и работници за бѫдещето на цѣлото човѣчество! * 4. Бесѣда отъ Учителя, държана на 18 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ.“

"Двата природни метода". Неделни беседи. Сила и Живот. Шеста серия (1923–1924), Издание 1924 г. Книгата за теглене - PDF Съдържание Скръбь и радость „Скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Иоана 16:20. Съврѣменната култура ние я опрѣдѣляме „култура на скръбьта“. И това е красивата ѝ страна. Отвънъ виждаме тия прѣкрасни здания, желѣзници, кѫщи, столове, всѣкакви удобства, ядене, пиене, всичко туй, но при всичко това тя е култура на скръбьта. Ще кажете: какъ може да бѫде култура на скръбьта? Нима онази птичка, която е затворена въ онзи златенъ кафезъ, въ туй ограничено положение, мислите, че е щастлива въ този кафезъ? Тя си има храничка и водичка, но нѣма никаква свобода. Има размѣръ на движение само половинъ метъръ, седи тя и си пѣе. Казватъ: колко хубаво пѣе! Да, но тази пѣсень е пѣсень на велика тѫга! Нима мислите, че онази мишка, която се е хванала въ онзи капанъ вѫтрѣ, въ който си има пастармица и обикаля около нея, та е щастлива? Казвате: пастармица си има! Да, но този капанъ е капанъ на скръбьта! И азъ виждамъ онѣзи хора въ хубавитѣ кѫщи и си казвамъ: това сѫ кафези на затворени птички, пѣятъ тамъ вѫтрѣ. Гледашъ, нѣкоя сестра си покаже главата изъ прозореца, погледне като нѣкоя мишка и послѣ пакъ клюхне и си каже: „Ще се живѣе тукъ, нѣма накѫдѣ!“ Интересно е, че всички писатели, поети, философи искатъ да ни убѣдятъ, че по-хубаво нѣщо отъ този кафезъ нѣма. И музиканти, всички ще ни пѣятъ, ще ни казватъ, че да имаме кѫщица, кафезъ, нѣма по-хубаво нѣщо отъ това! Какво показва това? — Че въ външния свѣтъ има студъ. И днесъ не само хората, но и птичкитѣ, и животнитѣ, все тази култура носятъ, все така сѫ убѣдени, все така мислятъ. Културниятъ човѣкъ не се е освободилъ отъ това. Тогава идватъ по-напрѣднали, говорятъ ни за друга култура, говорятъ ни за другъ моралъ, говорятъ ни за нравственость, за щедрость, за това-онова. Можемъ ли да направимъ живота си щастливъ при тѣзи условия? Нѣкои казватъ, че това е неизбѣжно. Въ математиката има единъ законъ на вѣроятноститѣ за разрѣшение, и единъ законъ на вѣроятноститѣ за неразрѣшение — има възможности. Азъ ги наричамъ възможности и разрѣшения на една задача при избиране само на единъ пѫть. При всички възможности само една е идеалната възможность, при която животътъ може да се реализира въ своята пълнота. И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме оставени да избираме тѣзи възможности на свобода. На човѣка прѣдстои да избира своята възможность. Ние се оплакваме отъ сѫдбата, оплакваме се отъ обществото, оплакваме се отъ Бога, отъ всичко се оплакваме, всѣки индивидъ плаче и пъшка. Питамъ тогава: кой е виновниятъ? Нѣкой пѫть ще посочатъ еди-кой си министъръ. Не е той виноватъ. Чудни сѫ тѣзи хора! Казватъ: еди-кой си сѫдия дошълъ и осѫдилъ нѣкого. Да, но прѣди него, бившиятъ сѫдия сѫщо осѫждалъ. Прѣди този министъръ имаше другъ, прѣди този генералъ имаше другъ, и всички, които сѫ дошли слѣдъ тѣхъ вървятъ по единъ и сѫщъ пѫть. Кой е основниятъ принципъ? Казватъ: бацилъ влѣзълъ, прѣдизвикалъ тази болесть. Не, не, отдѣ дойдоха тѣзи бацили? Какъ се създадоха условия, за да се явятъ тѣзи бацили? Отдѣ сѫ тѣ, какъ се развиха? Ние се спираме и търсимъ близкитѣ причини. Казваме: тия сѫ причинитѣ. Не сѫ тамъ причинитѣ, въ туй близко явление. Хубаво, ако азъ забия единъ желѣзенъ клинъ въ едно дърво, клинътъ ли е виновенъ? Не е той причината. Той е единъ войникъ, който казва: „забиха ме“. Излѣзъ навънъ! — И да искамъ, не мога да излѣза. Който ме забилъ, той ще ме извади. И тъй, всичката хубость на съврѣменната култура седи въ скръбьта, всичкиятъ ѝ капиталъ е само въ скръбьта. Казватъ: какъ, култура е това! Колко удобства, колко учрѣждения, колко банки се създаватъ! А, банки се създаватъ! Ако въ това седи културата! Прѣди 15 години въ Америка имаше едно състезание между двама милиардери. Скарали се, казали си по една обидна дума и започватъ война. И двамата иматъ акции. Започватъ една борсова война. Единиятъ понижава акциитѣ на другия, и всички, които иматъ акции при него, започватъ да ги продаватъ, за да не изгубятъ. И другиятъ прави сѫщото. Играятъ си и двамата. Но въ тази борсова война повече отъ 5000 богаташи измрѣха: едни полудѣха, други се издавиха, убиха. И послѣ, не мина много врѣме, тѣ се помириха. Е, питайте ги, защо се обидиха? — За нѣкаква малка думица, пропаднала честьта имъ. Тѣ не искатъ да знаятъ, че за тѣхъ пропаднаха толкова души. И то не болни хора, но хора съ здрави умове. И на всичко това казваме, че сме осигурени. Питамъ: вашитѣ банки сигурни ли сѫ? Въ Америка има едни спестовни банки, тъй ги наричатъ у насъ, а у тѣхъ сѫ наречени „спасителни банки“, букваленъ прѣводъ. Слѣдъ като си внесешъ паритѣ у тѣзи спасителни банки, погледнешъ, че слѣдъ нѣколко години и банката се спасила и ти си се спасилъ. Дѣйствително, банката остава безъ пари, но и ти се спасявашъ отъ грижи. Една американка, като била единъ день на събрание, чула, че проповѣдникътъ говори за спасението. Тя си казала: „Е, азъ прѣди 10 дни се спасихъ“. Какъ? — Имахъ 15000 долари въ една банка, но тази банка се спаси и азъ се спасихъ. Освободихъ се отъ скърби и неволи. Е, такава е волята Божия“! И безъ пари може. Отиватъ паритѣ, а тя казва: „Спасихъ се“. И дѣйствително, всички велики Учители, които идватъ въ свѣта, проповѣдватъ на хората, че нищо не трѣбва да иматъ, т. е. всички трѣбва да се задоволяватъ само съ насѫщния хлѣбъ за деня, за утрѣ не трѣбва да мислятъ. Туй учатъ тѣ. Но тѣхнитѣ ученици, синове и дъщери на този свѣтъ, бащи и майки, друго учение учатъ. Какъ казватъ тѣ? Всѣка майка казва на дъщеря си: „Ти, дъще, слушай, трѣбва да се осигуришъ!“ Майката дава уроци на дъщеря си. Бащата казва на сина си: „Ти трѣбва да се спасишъ, не трѣбва да бѫдешъ толкова глупавъ човѣкъ“. Дойде великиятъ Учитель, Той другояче обърне. Казвате: какъ! Майка ми и баща ми другояче учатъ. Не, ти не трѣбва да се осигуряватъ! Питамъ тогава: кой е на правата страна? Майката и бащата сѫ прави! Азъ ще ви обясня, че тѣ сѫ прави, тѣ искатъ да забогатѣятъ. Майката казва: „Дъще, нашата култура е култура на скръбьта. Ти ще станешъ богата, ще имашъ кѫща, за да разберешъ скръбьта, за да разберешъ живота. Ще се оженишъ, за да изпиташъ „скръбьта“. Дойде нѣкой великъ Учитель, казва: „Не, нѣма да се женишъ“. Всички велики Учители казватъ, че не трѣбва да се женишъ. И великиятъ Учитель е правъ. Ще ви кажа защо великиятъ Учитель е правъ. Майката казва: „Ти ще се оженишъ, скръбьта ще трѣбва да учишъ“. Ще ти турятъ вѣнецъ на главата. Този вѣнецъ е вѣнецъ на скръбьта! Всѣки единъ цвѣтъ е откѫснатъ цвѣтъ. Казватъ за момата, че ѝ туряли цвѣтя. Откѫснати рози, откѫснати цвѣтя — това сѫ цвѣтя на скръбьта. И при това, майката казва, че добрѣ се е наредила дъщеря ѝ, работата ѝ е уредена. Не, не, не само че не се е уредила, но сега настава часътъ на скръбьта. И какво учатъ майкитѣ дъщеритѣ си? — Много хубаво учение! Нека забогатѣватъ! И азъ казвамъ: нека забогатѣватъ, съ малко не може, съ милионъ, два, три, десеть и повече! Колкото повече забогатѣешъ, толкова по-добрѣ ще научишъ скръбьта — ще имашъ, и ще загубишъ. Лъжливостьта въ това учение е тамъ, дѣто майката мисли, че като има дъщеря ѝ кѫща, като взима единъ красивъ момъкъ, че ще е щастлива. Колкото момъкътъ е по-хубавъ, толкова по-нещастна ще бѫде дъщерята, толкова по-добрѣ ще научи скръбьта. Колкото по-здравъ е, толкова повече жени ще има. Красивиятъ момъкъ съ една жена не се задоволява. Ще ми говорите за моралъ! Азъ ще бѫда смѣлъ и рѣшителенъ. Азъ бихъ желалъ да видя единъ момъкъ или една мома, които да сѫ цѣломѫдрени. Не привидно да сѫ цѣломѫдрени, но принципално, вѫтрѣ, въ душата си. Азъ не говоря за външностьта на нѣщата. Който и да е отъ насъ, въ себе си трѣбва да признае тази велика Истина. Ама ще кажете: толкова низко да съмъ падналъ! Азъ съмъ като другитѣ хора, азъ не виждамъ своята чернота. Да, защото слънцето не е огрѣло. Всички съврѣменни хора се оглеждатъ въ тъмнина. Чернота съ тъмнина си приличатъ, но чакай да изгрѣе слънцето, ще видишъ на какво мязашъ, ще видишъ каква е твоята мутра. Какво подразбирамъ подъ думата „мутра“? Тя малко не е поетическа дума, нали? Но тя е изразителна дума. Въ съврѣменния нашъ езикъ нѣмаме изразителни думи. Езикътъ на поезията, и той не е изразителенъ. Езикъ, който не прѣдава идеитѣ, той не е изразителенъ. Вижъ, грубиятъ езикъ, той е много изразителенъ. Когато нѣкой ти каже нѣкоя обидна дума, ти високо подскочишъ отъ земята, засегне те. Щомъ говоря за любовь, за обичь, казвашъ: съ тѣзи празни, дѣтински работи нѣмамъ нищо общо. Щомъ ти кажа лъжецъ, вагабонтъ, казвашъ: а, защо ме обиждашъ?“ Е, питамъ тогава: гдѣ е смисълътъ на нашия езикъ? Казвамъ: това не е правило за всички хора. Има хора, които правятъ изключение. „И скръбьта ви“, казва Христосъ „ще се прѣвърне на радость.“ Ще примиримъ тѣзи двѣ противорѣчия. Нашата култура е култура на скръбьта. Единъ братъ въ вѣстникъ „Лѫчъ“ се обръща къмъ всички, прави цѣлъ единъ поменникъ, като казва: „Оставете сега вегетарианството, оставете вашитѣ идеи, вижте сега, вашитѣ страждущи братя искатъ помощь. Че това е Христовото учение! Христосъ ще сѫди свѣта. За какво? — Боленъ бѣхъ, не ме посѣтихте; гладенъ бѣхъ, не ме нахранихте; жаденъ бѣхъ, не ме напоихте“. Правъ е този братъ. Защо е правъ? — Защото нашиятъ свѣтъ е свѣтъ на скръбьта. Не е лошо, скръбьта е нѣщо хубаво, приятно. Скръбьта, това е приготовление. Сега, като ви говоря, че скръбьта е приготовление, разбирамъ, че тя е подготовителна страна къмъ истинския животъ, който иде. Е, мислите ли, че за въ бѫдеще, когато ще градимъ кѫщитѣ, ще има нужда да сѣчемъ дърветата? Не, трѣбва да прѣстане сѣченето на дърветата, трѣбва да прѣстане убиването на хората и затварянето имъ въ затвори, трѣбва да прѣстане убиването на животнитѣ! Всичката тази култура съ своитѣ приоми и методи е неприложима за истинския животъ. Методитѣ ѝ сѫ неприспособими. Ние говоримъ за истинския животъ. Вземете съврѣменнитѣ религиозни и не религиозни хора. Еднитѣ говорятъ за Бога, другитѣ Го отказватъ и спорятъ. Какви схващания иматъ тѣ за Бога? Еднитѣ казватъ, че има Господъ, другитѣ казватъ, че нѣма Господъ. Но и еднитѣ и другитѣ, въ своитѣ дѣйствия, иматъ едни и сѫщи методи. Онзи, който проповѣдва за Бога, по сѫщия начинъ ще те заколи, по сѫщия начинъ ще те одере, по сѫщия начинъ ще те изтезава, както и онзи, който не вѣрва въ Бога. Питамъ тогава: въ какво седи разликата на тази култура, въ която едни подържатъ, че има Господъ, а други, че нѣма Господъ. Не е вѣрно, че нѣматъ Господъ. И еднитѣ и другитѣ иматъ Господъ. Еднитѣ иматъ единъ Господъ, когото не виждатъ, а материалиститѣ иматъ единъ Господъ, когото виждатъ. Тѣ казватъ: „Ето нашиятъ Господъ! Върху него ходимъ, ядемъ и пиемъ.“ Като дигне едно шишенце, казва: „Ето нашиятъ Господъ“. Въ дърветата, въ яденето, въ пиенето, въ всичко го виждатъ. Другитѣ казватъ: „Това е пантеизмъ“. „Е, гдѣ е вашиятъ Господъ?“ — Нашиятъ всичко е създалъ, и небето, и земята. Но всичкитѣ иматъ едни и сѫщи методи. Е, казватъ, дайте на бѣднитѣ! Че кога не се е давало на бѣднитѣ? Но свѣтътъ пакъ не се е справилъ. Защо? — Ние още не сме научили онзи дълбокъ смисълъ на скръбьта. Ако ние знаяхме какво нѣщо е скръбьта, ако тази скръбь би оставила всичкитѣ свои отпечатъци въ насъ, друго щѣше да бѫде. Ами че всички ние искаме при сегашнитѣ условия на земята да бѫдемъ щастливи. Най-голѣмото заблуждение, което сега сѫществува е, че при сегашнитѣ, дадени, условия ние искаме да бѫдемъ щастливи — нѣщо, което е абсолютно невъзможно. Всѣки единъ щастливъ моментъ е послѣдванъ отъ една голѣма скръбь. Четете Шопенхауера, вземете Толстоя, всички прокарватъ тази нишка. И онзи философъ, който говори, че на земята има щастие, той не говори истината. Трѣбва да знаете, че слѣдъ всѣки моментъ на щастие идва единъ великъ моментъ на скръбь. Таманъ отгледашъ една красива, хубава мома, 21 годишна, свършила наукитѣ си, вижъ, зародила се отъ нѣкѫдѣ една епидемия на малария или чума, улови дъщеря ти, и гледашъ, въ 5 — 10 дни, очистила и дъщеря ти, и синъ ти, а ти съ такава мѫка си ги отгледалъ. Викашъ лѣкари, консулиуми, и най-послѣ тѣ констатиратъ смъртьта, казватъ, че е станало разривъ на сърцето. Лѣкаритѣ, за утѣшение на майката и бащата, констатиратъ, каква е болестьта. А тѣ оставатъ сами, като кукувица. Днесъ убиятъ нѣкого, ще дойдатъ лѣкаритѣ, ще го разрѣжатъ, ще константиратъ, какъ е станала смъртьта. Е, хубаво, каква философия има въ това? Ще съставятъ единъ актъ, ще го подпишатъ, ще кажатъ: „Намѣрихме какъ стана това“. Стане нѣкое нещастие, война, всички вѣстникари ще дойдатъ, ще констатиратъ какъ стана тази война. А че толкова милиони хора сѫ избити, нищо отъ това! Ние намѣрихме причината. Отвори се друга война, пакъ ще дойдатъ хората, ще констатиратъ, какъ се отворила, кои сѫ причинитѣ. Ще имаме най-послѣ една наука „история“, която показва пѫтя въ развитието на човѣчеството. Пѫтътъ на човѣчеството! Това е смѣшна философия, да мислятъ, че историята показва пѫтя на човѣчеството! Историята показва само безпѫтието на съврѣменното човѣчество. Като вземете всичкитѣ видове идеалисти, всички хубаво разсѫждаватъ, но азъ казвамъ: вие още учите науката на човѣшкото безпѫтие. Ще дойде нѣкой великъ проповѣдникъ, ще се качи тамъ на амвона горѣ, и като дигне рѫката си, като започне да проповѣдва, да описва какъ страдалъ Христосъ, какъ Го заковали, сълзи ще има, всички ще плачатъ. Всички хора отъ 2000 години насамъ все плачатъ, какъ така да разпнатъ този любящия Христосъ, какъ да не Го познаятъ! Толкова жестоки хора! А ние, съврѣменнитѣ хора, светии сме, благородни! У насъ убийства, затвори, разпъвания нѣма. И азъ се чудя на едно нѣщо. Азъ се чудя на това човѣшко коравосърдечие, което сега сѫществува. И седнали нѣкои философи да ми разправятъ за Бога, за това, за онова. Оставете сега своитѣ разсѫждения! Оставете тия заблуждения! — Тогава остави и твоитѣ. Ще оставя не само моитѣ, но и твоитѣ заблуждения. Ама, казва, ти си набоженъ. —Ама ти си отъ мене по-набоженъ! Защо? — Понеже моитѣ вѣрвания, моятъ Богъ нѣматъ никаква тяжесть. А твоятъ е толкова тежъкъ, не можешъ да го дигнешъ. Моятъ Господъ на гости може да ми дойде, може да се смалява и да се разширява. А твоятъ е толкова голѣмъ, че не може да дойде. Това е игра на думи. Ако повикашъ земята на гости, ще ти дойде ли? — Нѣма да ти дойде. Ако повикашъ слънцето на гости, ще ти дойде ли? Нѣма да ти дойде. И тъй, тази култура на скръбьта ние искаме да я направимъ култура на радостьта. Че човѣчеството успѣвало, това-онова, не е важно. Има нѣща, въ които успѣва човѣчеството, но азъ виждамъ този успѣхъ на друго мѣсто. Азъ виждамъ този успѣхъ само въ единици хора, въ благородни хора. Ще ви дамъ единъ примѣръ, да видите, гдѣ седи това благородство. Той е единъ митъ или едно прѣдание, не казвамъ, че е реалность. Говори се за единъ римлянинъ по произхождение, който се наричалъ Сафио Бертручио. Дълга история ималъ той. И сега, тия отъ васъ, които не сѫ запознати съ окултната философия, които вѣрватъ, че човѣкъ за пръвъ пѫть идва на земята, мислятъ, че човѣкъ изведнъжъ, като нѣкоя гѫба е излѣзълъ отъ земята, и всичкитѣ му способности, неговото щастие и нещастие зависятъ само отъ този му животъ. Това е ваше схващане, обаче, фактитѣ не седятъ така. Кѫсогледитѣ хора виждатъ нѣщата отблизо, далекогледитѣ ги виждатъ отдалечъ. Кои сѫ прави? — И еднитѣ, и другитѣ сѫ прави. Еднитѣ виждатъ туй, което е близо при тѣхъ, а другитѣ виждатъ туй, което е надалечъ. По този начинъ, сегашниятъ нашъ животъ е едно звено отъ редъ други сѫществувания. И сега, азъ нѣма какво да доказвамъ тия сѫществуваня. У насъ законътъ е такъвъ. Казваме: ела и вижъ! Но, за да дойдешъ и видишъ, трѣбва да имашъ очи. Ще ми кажете: ние имаме очи. Е, вика ви единъ съврѣмененъ лѣкарь, единъ бактериологъ и ви казва: „Ела и вижъ!“ Но този бактериологъ има начинъ на гледане. Той тури подъ една леща едно стъкалце и казва: „Тукъ има сѫщества“. — Не виждамъ нищо. Не виждашъ нищо? „Азъ не вѣрвамъ“. Казва му този ученъ лѣкарь - бактериологъ: „Азъ искамъ да те накарамъ да гледашъ по моему, но ще ме слушашъ ли?“ Ще те слушамъ. „Ще гледашъ, както азъ гледамъ. Тури си едното око на лещата, като мене, другото закрий!“ — Ама ти искашъ да се подигравашъ съ мене! „Послѣ говори, сега ще гледашъ, както азъ гледамъ“. — Поглеждамъ, цѣлъ свѣтъ се открива! Поглеждамъ извънъ лещата, нѣма нищо. Ама ти да не ме хипнотизирашъ? Туй да не е магия?“ Простъ човѣкъ е той. Казва му учениятъ: „Това сѫ бацили“. — Ти съ мене искашъ да си играешъ ли? „Азъ искамъ да ти покажа, че това не е игра. Ще взема малко отъ тази капчица, ще нацъркамъ подъ кожата ти, да видишъ, дали има нѣщо въ тази течность. Слѣдъ 24 часа ще видишъ каква температура ще имашъ“. — А, температура! „Е, малко ще цръкна. Готовъ ли си на това?“ Слѣдъ като му цръкна, казва: „Брей, не било илюзия това!“ Опасни нѣща сѫ тия!“ Сега, ще дойде нѣкой отъ този свѣтъ, ще каже: „Слушай, дали е вѣрно това или не е вѣрно?“ Ние имаме много начини за доказване на нѣщата, само че ще имате търпѣние за тия доказателства. За насъ не е въпросъ, дали тия доказателства сѫ вѣрни или не, въпросъ е, че ние имаме другъ методъ, чрѣзъ който тази скръбь може да се прѣвърне на радость. Ще дойда сега до Сафио, за да обясня мисъльта си. Той билъ изпратенъ отъ своя Учитель за 20 години на уединение. Това е било единъ голѣмъ изпитъ, като на ученикъ отъ една мистическа школа. Дали вѣрвате въ мистицизъмъ и окултизъмъ, то е другъ въпросъ. Съврѣменнитѣ хора вѣрватъ въ реалното. Ще се спра на думата „реалность“. Ето какъ я опрѣдѣлямъ. Реално е това, което свързва всички свои части въ едно цѣло. То свързва, прониква всичкитѣ свои части, и никаква друга външна сила не може да измѣни съотношението на тѣзи части. И когато ние говоримъ за Бога, като принципъ, като Любовь, ние подразбираме туй, което свързва всичкитѣ живи души въ едно цѣло, безъ то само да се измѣни и промѣни. Ще кажете: защо да не се промѣня? — Има извѣстни промѣни, които ние не удобряваме. Ако азъ те туря като едно живо дърво въ печката, какво ще кажешъ? Ще кажешъ: искамъ да се промѣня. — Въ горенето промѣни и измѣни може да има, но въ истинския животъ има само растене, само придобиване на добродѣтели. И тогава, азъ опрѣдѣлямъ друга една максима. Съврѣменнитѣ хора казватъ: „Ние искаме да бѫдемъ свободни“. Азъ казвамъ: въ свѣта има само единъ случай, дѣто човѣкъ може да направи нѣщо безъ Бога. — То сѫ прѣстъпленията. Слѣдователно, всичкитѣ наши прѣстѫпления, каквито и да сѫ тѣ, които ние вършимъ на този свѣтъ, ние ги вършимъ безъ Бога, и Богъ не е въ тѣхъ. Богъ не е въ тѣзи прѣстѫпления, но понеже Богъ е Любовь, вѣчность, то въ Неговото разположение Той чака. И единъ день, когато ни прѣкара прѣзъ горивото на тѣзи страдания, до единъ милионъ, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огънь, нашитѣ глави ще узрѣятъ. До това врѣме Той ще ни чака. На нѣкои хора главитѣ ще узрѣятъ въ единъ день, на други въ два, на трети въ година, а за нѣкои трѣбватъ най-малко 10 години, докато имъ узрѣятъ главитѣ. Ще узрѣятъ главитѣ ви! И азъ имамъ едно изражение: въ 10 години главитѣ на хората ще узрѣятъ. Слѣдователно, има едно нѣщо, което човѣкъ може да направи безъ Бога, то е грѣхътъ. И тамъ, дѣто има грѣхъ, дѣто има страдания, скърби, мѫчения, ние мислимъ, че дяволътъ е тамъ. Да оставимъ този дяволъ, но азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ цилиндри, съ фракове; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ щикове, съ пушки; азъ виждамъ съврѣменния дяволъ съ отрови, съ всички перифернелии. Ние търсимъ дявола, но кой ще те заколи? — Братъ ти тегли ножъ. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама безъ клане не може ли? — Може. Да се върнемъ сега къмъ Сафио. Праща го неговиятъ Учитель 20 години на уединение и му казва: „Ще научишъ единъ великъ законъ, и само тогава ще минешъ къмъ втората стадия на своето посвѣщение, да разберешъ смисъла на истинския животъ, да видишъ какъ ще дойде радостьта на този свѣтъ. Сега ти живѣешъ въ единъ свѣтъ отъ скърби, трѣбва да завършишъ своя изпитъ, да опиташъ най-голѣмитѣ скърби, и ако издържишъ, ще минешъ въ по-горно положение. Като христианинъ, изпраща го въ пустинята, дѣто 20 години отлично се подвизавалъ. Изпокѫсалъ си дрехитѣ, обущата, съвършено оголѣлъ. Той билъ единъ отъ виднитѣ римски патриции, отъ високо произхождение билъ. Единъ день се заражда у него желание да се пооблѣче и си казва: „Е, хубаво е да има човѣкъ едно топло облѣкло, пъкъ и едни здрави обуща, изпоядоха ме тия животни“. Тия животни тамъ, въ пустинята не го считали за постникъ, за светия, използували неговитѣ крака, хапѣли го. „Толкова години вече, дотегна ми тази храна, все круши, ябълки, сливи“. Дошла му тази мисъль въ главата и започва да си разсѫждава: „Имамъ такова желание, намирамъ че е законно, най-послѣ душата ми го иска. Двадесеть години живѣя тукъ, моля се, моля се, никакъвъ гласъ. Нито ангелитѣ, никой не дохожда при мене — всѣки дойде и си замине“. Той ималъ много знания, затова идва единъ день при него единъ отъ виднитѣ римски патриций, чийто синъ билъ на умиране. Идва той при Сафио, като при прочутъ постникъ и му казва: „Дайте помощь на сина ми“! Сафио отива при болния, и съ едно махане на рѫцѣтѣ прѣмахва болестьта. Съ едно махане на рѫцѣтѣ маха болестьта, но своята скръбь не може да прѣмахне. Този патриций останалъ много доволенъ отъ Сафио и като мислилъ, какво да му направи отъ благодарность, направилъ му едни много хубави дрехи, обуща, шапка, приготвилъ му много хубаво ядене, и всичко туй му изпратилъ въ златни и сребърни сервизи. Сафио, като видѣлъ всичко това, казалъ си: „Е, имало добри хора на свѣта“. И тъкмо мислилъ да се облѣче, понахрани и понарадва, ето идва единъ бѣденъ, казва му: „Голъ съмъ, нѣмашъ ли една дрешка?“ Той погледналъ, погледналъ, въздъхналъ си и казалъ: „Нѣма де се носятъ дрехитѣ“. Взима ги и му ги дава. Слѣдъ него идва другъ единъ босъ, казва: „Босъ съмъ, обуща нѣмашъ ли?“ — Е, че отидоха гащитѣ, отидоха; хубавата римска тога и тя отиде, но и обущата ще отидатъ. Дава и тѣхъ, въздъхва си. Не се минава много врѣме, единъ гологлавъ идва, иска шапка. Дава и шапката си. Казва си: „Е, поне яденето ми остава“. Не се минава много, идва една одърпана мома, гладна. Дава ѝ яденето и си въздъхва. Поглежда, едно парченце хлѣбъ му остава. Мисли си: „Поне малко хлѣбецъ ще си хапна“. Оставатъ още и сервизитѣ. Той ги гледа. Минава една римлянка, казва му: „Отче, помогни ми, моятъ възлюбенъ не иска да ме вземе, иска прикя, нѣкакви златни сѫсѫди, нѣкакви чаши“. Въздъхва си Сафио, дава и тѣхъ. Остава само съ малкото парченце хлѣбъ. Но, ето гледа, идватъ отвънка птички, накацватъ около него, започватъ да чуруликатъ, и тѣ искатъ. Отдѣля и за тѣхъ, но остава и за себе си едно малко парченце. Току изведнъжъ, изъ дупката се явява една малка мишка, казва: „За мене нѣма ли?“ Дава и ней, и той остава безъ нищо. Тежъкъ е животътъ! — Не е тежъкъ. Той въздъхва дълбоко, намира се прѣдъ една дилема. Тогава се явява неговиятъ Учитель, Христосъ, но не тъй, както вие си мислите, че ще се яви Христосъ. Явява се Христосъ при него, поглежда го, усмихва му се и казва: „Ти прѣмина добрѣ изпита, азъ съмъ доволенъ отъ тебе“. Знаете ли какво е станало вѫтрѣ въ този Сафио? — Той веднага се намира въ една прѣкрасна вила, въ която всичкитѣ дървета били обкичени съ хубави плодове. Веднага се намира между своитѣ приятели, които го обичатъ. За него била сложена хубава трапеза. Вижда и дрехи, приготвени за него много по-хубави, отколкото онзи римски патриций можеше да му приготви. Има нѣщо тайно въ природата, което ще се разкрие въ свѣта. Казватъ: какъ ще се поправи свѣтътъ? — Има единъ начинъ, но този начинъ вие го искате още сега. Какъ го искате? — Както съврѣменнитѣ момци искатъ нѣкоя мома. Нѣкой съврѣмененъ момъкъ иска да се жени, но казва на момата: „Азъ ще се оженя за тебе, но ще ми броите тукъ 100,000 лева“. Седятъ майката и бащата, казватъ: „Не може ли по-долу?“ — Не може, 100,000 златни лева искамъ. Той седи, попътъ до него, правятъ договоръ. А отвънка седятъ кръстника и други, чакатъ. Е, нѣма какво, ще се дава. Ще се дава, и оттатъкъ ще минете. Сто хиляди ще броите! Като дадатъ майката и бащата 100,000 лева, казватъ: „Е, толкова взе“. Не само че взе 100,000 лева, но взе и вашата дъщеря, която струва милиарди. И чудното е, какъ тѣзи майки и бащи продаватъ дъщеритѣ си! Не само че даватъ толкова пари, но я даватъ отгорѣ жертва на този момъкъ, да я коли. Ние, съврѣменнитѣ хора, плащаме на този човѣкъ да я вземе, а отгорѣ и да я коли. Той ще вземе паритѣ и ще ходи, ще пие, ще развратничи, и на всичко това отгорѣ родителитѣ казватъ: „Осигурихме я!“ Е, гдѣ сѫ тѣзи осигурени сѣмейства днесъ? Не, не искамъ да кажа нѣщо лошо, може би това да е една крайность, но това е единъ горчивъ фактъ вѫтрѣ въ дълбочинитѣ на самия животъ. При такива условия какъ може да бѫде животътъ щастливъ? Азъ не съмъ противъ мѫже и жени. Законътъ е единъ и сѫщъ. И момъкътъ може да бѫде така продаденъ, както и момата. Продаване е, когато единъ човѣкъ изгуби въ себе си най-възвишеното, най-благородното. Какво остава тогава у човѣка? Нищо не остава въ него. Какво, нима единъ момъкъ, който влиза въ единъ лошъ животъ, не се продава? И за каква цѣна, той си знае! Казвамъ: този момъкъ не само че се продава, но и много евтино се продава. И сега, ние ще седимъ въ народното събрание, по амвонитѣ на църквитѣ, и отъ тамъ ще говоримъ за моралъ, за поправянето на България. И отъ тамъ всички се провикватъ: „Разсипаха нашето отечество!“ Разсипаха нашето отечество! Че вие отечество не сте имали! Азъ наричамъ отечество онзи домъ, дѣто братъ брата не е убилъ, дѣто братя и сестри живѣятъ въ любовъ. Ами че ако вие се намирате въ едно отечество, както въ дома на Давида, дѣто братята постѫпватъ малко подругояче, какъ ще наречемъ този домъ? „И скръбьта ви ще се промѣни на радость“. Кога? — Когато ние, като този Сафио вѫтрѣшно се освободимъ, а не да дойде нѣкой да ни налага нѣщата отвънъ. Всѣки да дѣйствува споредъ Любовьта Христова. Не само това, да се доберешъ до Любовьта Христова, но да можешъ съвършено да се отречешъ отъ себе си, да стане въ ума, въ сърцето и въ душата ти такъвъ единъ прѣвратъ, че да се почувствувашъ напълно свободенъ. Ние можемъ това да го направимъ, ние сме способни да го направимъ. И когато ние казваме, че чрѣзъ Бога всичко можемъ, това значи, че чрѣзъ Любовьта можемъ. А Любовьта, това е единственото наше стяжание, единствениятъ нашъ капиталъ, единственото наше наслѣдство, което можемъ да придобиемъ. Докато не придобиемъ Любовьта въ свѣта, всичкитѣ наши усилия ще бѫдатъ напразни. Нѣкои казватъ, че